1.

Rechtschreibung
Правопис
1. В немския правопис звук и буква най-често съвпадат: etwas, kalt, oft, т.е.
пише се това, което се чува.
2. С главна буква се пишат:
• началото на изречението,
• собствените имена,
• всички съществителни имена. Anna, Emil, Rose, Straße
3. За някои звуци има съчетания от букви:
• sch за “ш”:
Schuhe, schon,
• tsch за „ч“:
Deutsch, tschüss,
• sp за “шп”:
sprechen, spielen - само в началото на
думата,
• st за „щ“:
Stunde - само в началото на думата.
4. В немалък брой думи звукът не съвпада с буквата: В думата Tag се чува
[так], но се пише g, защото в множествено число се чува звучната съгласна
“g“: Tage [таге]. Това е т.нар. морфологичен принцип, според който в
сродни думи се пише една и съща буква: Tag – täglich – Tage.
5. h или ch: В началото на думата се пише h, а вътре и в края на думата ch:
heute, Haus / noch, Sache.
6. s, ss или ß:
s се чете “з” между две гласни или в началото на
думата пред гласна: lesen, Sonne, sonderbar;
ss се чете като “с”: Kasse, Klasse, lassen;
ß (ес цет) се чете “с” и се пише след дълга гласна и след двугласна:
ließ, außen, heißen.
7. ä, ö, ü (обозначават се: а-умлаут, о-умлаут, у-умлаут)
• ä се чете като [е] в думи, които са свързани с думи, в които има “а”,
напр. Tag ñ täglich.
• ö [œ] не се покрива напълно с българското “йо” – устните се нагласят
за произнасяне на “о” и се казва “е”: hören, lösen.
• ü [ю]: üben, lügen, Hügel.
8. Двугласни: au, ei, eu, äu
ei се чете [ай]:
mein, dein, sein, Seife,
eu се чете [ой]:
heute, Leute,
äu също се чете [ой]: läuten (Ø laut), Läufer (Ø laufen), säubern (Ø sauber).
По този начин се запазва връзката с думи, в които има au.
9. [в] Навсякъде, където се чува “в”, се пише w: weiß, beweisen, wissen,
weiß.
10. Буквата v:
• В думи от чужд произход се записва v и се чете “в”: Olive, violett,
November,
• В думи с немски произход v се чете “ф” : viel, vor, в представките verи vor-, Vater, Vogel.

1

2. Satzarten

Видове изречения

Според целта на изказването и според позицията на говорещия към това
изказване различаваме:
1. Aussagesatz (съобщително изречение):
Служи за това да информира за събития, факти, явления. Личната глаголна
форма заема втора позиция в изречението; първата позиция е запазена за
подлога.
ñ Er fährt nach Berlin.
1 2


Подлогът може да стои и след личната глаголна форма.
ñ Morgen kommen sie aus der Klinik.
1
2



2. Aufforderungssatz (подбудително изречение):
Това изречение изразява молба, заповед, подкана:
ñ Komm her!
ñSteht auf!
3. Ausrufesatz (възклицателно изречение):
Тези изречения съдържат в себе си силна емоция. Формално погледнато те
приличат на съобщителните, но се различават от тях по интонацията.
ñ Wir wollen das sofort!
4. Fragesatz (въпросително изречение)
В зависимост от формата и целта на въпроса различаваме:
а) Entscheidungsfrage
Tези изречения започват с личната глаголна фoрма и на въпроса може да
се отговори с да или не.
ñ Fliegt die Maschine morgen? ⇒ Ja,…./ Nein,….
б) Ergänzungsfrage (Wortfrage)
Това са въпросителни изречения, които започват с въпросителна дума.
ñ Wann ist das Museum geöffnet?

2

3. Präsens
Сегашно време
В основата на темпоралната система лежи граматичната категория време.
Tри са времевите нива, на които може да протича случката, процесът:
минало, настояще и бъдеще.
Präsens изразява:
a) действие протичащо в момента на говоренето.
Ich warte auf Monika.
б) бъдещо действие
Morgen fahre ich nach Bonn.
в) минало (historisches Präsens)
1832 stirbt Goethe.
г) подкана и заповед
Du räumst jetzt dein Zimmer auf!
Формите за Präsens се образуват от корена на глагола и личните окончания
за съответното лице и число.
Singular (ед. число)
ich mache
du machst
er(sie,es)mach- t
Учтива форма: ед. и мн. число

Plural (мн. число)
wir mach- en
ihr mach- t
sie mach- en
ñ Sie mach- en

4. Das Pronomen

Местоимение

Mестоимението е изменяема част на речта; скланя се и се мени по род,
число и падеж. При личните, възвратните и притежателните местоимения
се наблюдава и категорията лице. Местоименията могат да заместват
съществително име:
Ich erkannte ihn sofort.
или да съпровождат съществително име.
Seine Geburtsstadt ist sehr malerisch.
Personalpronomen (лично местоимение)
Nominativ
Singular
ich
du
Sie
er
sie
es
Plural
wir
ihr
Sie
sie

Akkusativ

Dativ

mich
dich
Sie
ihn
sie
es

mir
dir
Ihnen
ihm
ihr
ihm

uns
euch
Sie
sie

uns
euch
Ihnen
ihnen

3

5. Rechtschreibung
Правопис
1. Дълга и къса гласна.
В немския език се различават дълги и къси гласни. В много случаи отделни думи
се различават само по дължината на гласната, напр. fühlen – füllen, Ofen – offen.
Дълги гласни може да има само под ударение, някои от гласните под ударение
са дълги, други са къси.
2. Означаване на дълга гласна.
2.1 посредством удължително h (Dehnungs-h), което не се произнася.
• между гласна и следващо “е”: sehen, früher.
• след гласна, когато следва l, m, n, r: wohl, lahm, Fahne.
2.2 дълго “i" се записва като “ie“, чете се само [i:]: Miete.
2.3 чрез удвояване на гласната: Kaffee, Saal, paar, Paar.
3. Дълга гласна без специално обозначаване.
Дълга гласна не се обозначава специално, когато е в отворена сричка. Отворена е
тази сричка, която завършва на гласен звук: da, No-te, ha-ben.
4. Означаване на къса гласна.
Къса гласна има в затворена сричка, т.е. пред две или повече съгласни: Dorf,
antworten, lang, waschen.
Късата съгласна се сигнализира посредством удвояване на съгласната след нея:
fallen, lassen, schnell, Tasse.
ïkk се записва като ck: wecken, decken.
ïzz се записва като tz: sitzen, trotz, Witz.

4

6. Genus der Substantive

Род на съществителните имена

Съществителното име се определя от следните категории:
Genus – род, Numerus – число и Kasus – падеж.
Граматичният род не винаги съвпада с естествения род, който се определя
от пола: семантиката и формални показатели също дефинират граматичния род.
Различаваме:
a) maskulina (мъжки род) – der Stuhl,
б) neutra (среден род) – das Kind,
в) feminina (женски род) – die Bluse.
Като част на речта съществителното име се характеризира и от неговия
член (Artikel). В немския език различаваме определителен, неопределителен и
нулев член. Членът определя рода, числото и падежа на съществителното име.
Cкланя се както следва:
В единствено число (Singular):

N.
A.
D.
G.

m
der/ein Mann
den/einen Mann
dem/einem Mann
des/eines Mannes

n
das/ein Kind
das/ein Kind
dem/einem Kind
des/eines Kindes

f
die/eine Frau
die/eine Frau
der/einer Frau
der/einer Frau

В множествено число (Plural) - еднакво за трите рода:
N.
A.
D.
G.
7. Rechtschreibung

die Kinder
die Kinder
den Kindern
der Kinder
Правопис

1. chs се чете в думи от немски произход като „___кс____“:
sechs, wachsen, Sachsen.
2. x се среща в думи от чужд произход и се чете като “___кс____”:
Export, Examen, Praxis.
3. qu се произнася “____кв___”:
Quittung, Quelle, bequem.
4. th се е запазило в думи от чужд произход и в имена. Чете се като “___т____”:
Theater, Thüringen, Apotheke.
5. y се среща в думи чужд произход като: Gymnasium, Physik, Analyse. Чете се
като “____ю___”.
6. Окончанието –ig се произнася като “___их____”:
richtig, Essig, dreißig.
7. Когато пред –i има l, думата се пише с -lich:
neulich, täglich, tauglich.
8. ch се чете само в думите с френски произход като “___ш____”:
Chef, Chance, Branche

5

8. Akkusativobjekt

Пряко допълнение

Основна функция на Akkusativ e пряко допълнение. Тази функция е
следствие от рекцията, респективно валентността на глагола. За да са
изправни в граматично отношение в някои изречения Akkusativ
е
облигаторен т.е. задължителен.
Er wiederholt die Frage.
В други случаи Akkusativ е факултативен, т.e. незадължителен:
Sie hat (einen Preis) gewonnen.
Akkusativ отговаря винаги на въпросите wen? (кого) за
(какво) за неодушевени предмети.
Beispiel:
Ich kenne den Vater.(wen?)
Ich suche ein Buch.(was?)

9. Kardinalzahlen
0 - 20
0: null
1: eins
2: zwei
3: drei
4: vier
5: fünf
6: sechs
7: sieben
8: acht
9: neun
21-100
21: einundzwanzig
22: zweiundzwanzig
23: dreiundzwanzig
24: vierundzwanzig
25: fünfundzwanzig
26: sechsundzwanzig
27: siebenundzwanzig
28: achtundzwanzig
29: neunundzwanzig
30: dreißig
31: einungdreißig

лица и was?

Числителни бройни имена
11:
12:
13:
14:
15:
16:
17:
18:
19:
20:

elf
zwölf
dreizehn
vierzehn
fünfzehn
sechzehn
siebzehn
achtzehn
neunzehn
zwanzig

30: dreißig
40: vierzig
50: fünfzig
60: sechzig
70: siebzig
80: achtzig
90: neunzig
91: einundneunzig

99: neunundneunzig
100: hundert

6

10. Plural der Substantive

Множествено число на
съществителните имена
Съществителните имена образуват формите за множествено число с
помощта на окончанията – e; - (e)n; - er или – s. Някои съществителни
образуват множествено число без суфикс; други с умлаут (промяна) на
коренната гласна.
a) Със суфикс – е образуват в повечето случаи едносрични
съществителни. Съществителните от мъжки и среден род получават умлаут.
der Schrank - die Schränke (Schrank m, ¨e)
die Hand
- die Hände
das Jahr
- die Jahre
б) със суфикс – (e)n образуват множествено число съществителни имена
от трите рода, но суфиксът е типичен за женски род:
die Rose
- die Rosen
das Hemd
- die Hemden
der Staat
- die Staaten
в) със суфикс - er и умлаут предимно съществителни от среден род и
някои от мъжки род:
das Haus
- die Häuser
der Geist
- die Geister
г) без суфикс или без умлаут – съществителни от мъжки и среден род,
които завършват на – er, - el,- en :
der Garten
- die Gärten
das Messer
- die Messer Ø
д) съществителни от чужд произход образуват множествено число със
суфикс – s:
das Kino
- die Kinos

11. Trennbare Verben
Глаголи с делими представки
Когато към глагола прибавим предлог (an-, auf –, bei –, aus- и др.)
или наречие ( los-, wieder –, zurück-) се образуват глаголи с делими
представки. Представката модифицира значението на основния глагол:
ziehen( тегля) ⇒ anziehen(обличам)
В Präsens, Präteritum и Imperativ представката се отделя от глагола и отива
на края на изречението
Ich ziehe den Mantel an.
При образуването на Partizip II -ge- се вмъква между делимата представка
и глагола
zurück/kommen - zurückgekommen

7

12. Wechselpräpositionen
Всички предлози изискват (управляват) eдин определен падеж. В немския
език предлозите: in, an, auf, vor, hinter, über, unter, neben, zwischen могат да
се употребяват както с Dativ, така и с Akkusativ. Тава зависи от глагола!

Когато той не указва някаква посока, т.e. не е глагол за движение, а
изразява статичност, тези предлози управляват Dativ. Задаваме
въпроса – wo?
ïDas Buch liegt auf dem Tisch.- Wo? (Dativ)
Когато глаголът изразява движение, т.e. имаме някаква насоченост на
действието, процеса, същите предлози управляват Akkusativ. Задаваме
въпроса – wohin?
ï Ich lege das Buch auf den Tisch. – wohin? (Akkusativ)
Когато предлозите in, an, vor, zwischen са употребени с техните
темпорални значения и отговарят на въпроса – wann? управляват
Dativ.
ï Er kommt in einer Stunde.
Предлозите über, auf също имат темпорални значения. Те отговарят на
въпроса – wie lange? и управлявят Akkusativ.
ï Ich habe über eine Stunde auf dich gewartet.

¶ Verben mit Dativ
stehen, stand, gestanden
hängen, hing, gehangen
liegen, lag, gelegen
sitzen, saß, gesessen

· Verben mit Akkusativ
stellen, stellte, gestellt
hängen, hängte, gehängt
legen, legte, gelegt
sich setzen, setzte, gesetzt

über

hinter

neben

an
in

vor

zwischen

unter

8

13. Lokaladverbien

Наречия за място

Наречието (das Adverb) дефинира обстоятелствата, при които протича
процесът в изречението изразен с глагол. Наречията за място
(Lokaladverbien) означават:
Място на действие, отговарят на въпроса – wo?
- vor, hinter, dort, da, oben, unten, draußen, links, rechts
über dem Haus
= oben
hinter dem Haus
= hinten

links

rechts

vor dem Haus
= vorn(e)
Oben ist das Dach.
Links ist ein Fenster.

Rechts ist noch ein Fenster.

Vorne ist die Tür, hinten ist der Hof.
Посока на движение, отговарят на въпросите - wohin?(накъде),
woher? (откъде): hin, dorthin, aufwärts, hinein, hinaus, heim и др.
hin - посока на движение, отдалечаваща се от говорещото лице,
her - посока на движение към говорещото лице
напр. говорещото лице е в стая.
Er geht hinaus.
Sie kommt herein.

Той излиза.
Тя влиза.

9

14. Ordinalzahlen

Числителни редни имена

Числителните редни изразяват
въпроса der wievielte? (кой по ред ?)

последователност и отговарят на

Числителните редни от 2 до 19 се образуват със суфикса –te, а от 20
нагоре със суфикса –ste. Скланят се както прилагателните имена.
1. der/die/das
2. der/ die/das
3. der/ die/das

erste
zweite
dritte

…………………

…………

der/ die/das
der/ die/das
der/die/das
der/die/das

elfte
zwölfte
zwanzigste
dreißigste usw.

11.
12.
20.
30.

Числителните редни се скланят по същия начин, както прилагателните след
определителен член: der, die, das wievielte? Използват се най-често при
посочване на дата:
• Der wievielte ist heute? ò Heute ist der zwanzigste (Oktober, November
usw. = der zwanzigste Tag des Monats)
• Am wievielten Tag?
ò am ersten Tag
(auch: an welchem Tag?)

10

15. Präteritum
Просто минало време
Образуване на формите
1) правилни глаголи (regelmäßige Verben)
Правилните глаголи образуват формите си за Präteritum от корена
на глагола и суфикс – te, като към тази форма се прибавят личните окончания
познати от сегашно време Präsens. 1. и 3.лице единствено число са без лични
окончания.
fragen
frag te wir
frag te-n
frag te-st / Sie frag te -n
ihr
frag te-t
frag te sie, Sie
frag te-n
Глаголи, чиито корен завършва на – d, - t, - m, -n след консонанта (без r,l)
получават –е между корена и суфикса.
antworten
Ü antwortete
ich
du
er

2) неправилни глаголи (unregelmäßige Verben)
Те образуват формите си за Präteritum като променят коренната си гласна;
към тази форма се прибавят личните окончания. 1. и 3. лице са без лични
окончания.
nehmen
nahm wir nahm-en
nahm-st / Sie nahm-en
ihr nahm-t
nahm sie nahm-en
Ако основата на глагола завършва на –d, -t, -s, -ss(ß) или –chs, във 2. л.
ед. и мн.ч. се вмъква – е между основата и окончанието.
lesen Ü du lasest

ich
du
er

Употреба
a) Präteritum е времето на спомена, т.е. времето с което се разказва, като
разказът трябва да представлява единно цяло.
б)
Präteritum може да се използува и в разговор, когато целта е точно
пресъздаване на събитийността.
Also gestern gingst du ins Kino? Was machtest du dann?
в) Präteritum вместо Präsens; говорещият сякаш иска в момента да си спомни за
нещо.
Wie war Ihr Name, bitte?
Внимание! Простото минало време Prärteritum може да бъде предадено на
български както с минало свършено, така и с минало несвършено време.
Er ging gestern ins Kino. Той отиде вчера на кино.
Er ging jede Woche zweimal ins Kino. Той ходеше всяка седмица по два пъти
на кино.

11

AUFGABE> Bilden Sie Präteritum.
Infinitiv

Präsens 3.P. Singular

Präteritum 3.P. Singular

machen

er macht

er machte

fragen

er fragt

er ___________________

sein

er ist

er ___________________

haben

er hat

er ___________________

warten

er ___________________

er ___________________

erzählen

er ___________________

er ___________________

studieren

er ___________________

er ___________________

besuchen

er besucht

er ___________________

versuchen

er versucht

er

wohnen

er ___________________

er ________________te

abwarten

er wartet

er _______________ te ab

mitmachen

er macht _____

er ___________________

kommen

er ___________________

er kam

fahren

er fährt

er ___________________

gehen

er ___________________

er ___________________

nehmen

er nimmt

er ___________________

wissen

er weiß

er ___________________

tragen

er trägt

er ___________________

bekommen

er ___________________

er

verlieren

er ___________________

er ___________________

geben

er ___________________

er ___________________

aufstehen

er steht

er __________ auf

aufnehmen

er nimmt _____

er __________

auf

mitnehmen

er __________ mit

er __________

mit

_____

versuchte

be____________

12

16. Deklination der Adjektive
Склонение на прилагателните имена
Склонение на прилагателните имена.
Различават се два типа склонение на прилагателно име:
a) силно склонение
При този тип склонение прилагателното име определя (показва) рода, числото
и падежа на съществителното пред което стои.
Singular
N.
A.
D.

m
junger Mann
jungen Mann
jungem Mann

n
kleines Kind
kleines Kind
kleinem Kind

N. lustige Männer, Kinder, Damen
A. lustige Männer, Kinder, Damen
D. lustigen Männer, Kinder, Damen

f
lustige Dame
lustige Dame
lustiger Dame

Plural

б) слабо склонение
Прилагателното име се скланя по слабото склонение, когато пред него
стоят определителният член или местоименията dieser, jener, jeder,
mancher, welcher.
Singular
N.
A.
D.

m
der junge Mann
den jungen Mann
dem jungen Mann

n
das kleine Kind
das kleine Kind
dem kleinen Kind

N. die lustigen Männer, Kinder, Damen
A die lustigen Männer, Kinder, Damen
D. den lustigen Bäumen

f
die lustige Dame
die lustige Dame
der lustigen Dame

Plural

След ein, отрицанието kein, притежателните местоимения mein, dein… и
местоименията solch ein, welch ein прилагателното име се скланя както следва:
- Nominativ единствено число:
Мъжки род получава окончанието –er: mein guter Freund
женски род -e:
meine alte Oma
- Akkusativ единствено число женски род получава окончание -e, среден
род -es: meine alte Oma / mein rotes Zelt
В останалите падежи и в цялото множествено число прилагателното
получава окончанието – en.

13

17. Perfekt

Минало време Перфект (не е свършено време!!!)

Perfekt е сложно глаголно време. Формите се образуват oт Präsens на
спомагателните глаголи “haben” или ”sein” и
Partizip II на главния глагол, като Partizip II стои в края на изречението.
⇒ Ich habe das Buch gelesen.
⇒ Ich bin gestern gekommen.
В подчинено изречение Partizip II заема предпоследна позиция:
Hauptsatz(главно изречение)……, dass ich das Buch gelesen habe.
Образуване на Perfekt
A. Perfekt с “haben” образуват:
a) всички рефлексивни (възвратни) глаголи
⇒ Er hat sich verspätet.
б)
всички транзитивни (преходни) глаголи – т.е. глаголите с пряко
допълнение, отговарящо на въпрос wen?(кого?) / was? (какво?):
⇒ Er hat seine Eltern besucht.
в) безличните глаголи:
⇒ Es hat geregnet, geblitzt, gedonnert.
г) модалните глаголи
⇒ Ich habe das auch gekonnt.
д) глаголът “haben” (“имам”)
⇒ Ich habe viel Zeit gehabt.
B. Perfekt със “sein” образуват:
a) интранзитивните (непреходни) глаголи, които означават промяна на
състоянието
⇒ Er ist aufgewacht.
б) глаголи означаващи движение (промяна във времето и пространството)
⇒ Er ist sofort gekommen.
в) глаголите sein, werden, bleiben, geschehen, passieren, folgen,
begegnen, misslingen.
Внимание! Някои глаголи не могат да образуват Perfekt: ausbomben,
ehebrechen, formgeben, gutachten, haushalten,hochachten, lobpreisen,
lustwandeln, mißgestalten, seiltanzen,
tiefbohren, wallfahren, wettarbeiten,
wettlaufen.
Употреба
Perfekt изразява действие (събитие, процес), което е завършено в
момента на говоренето. Това действие не е представено като континиум, а
изолирано като резултат.
a) кратки съждения, съобщения, обобщения, констатации:
Sie haben ihre Diplomarbeit gut geschrieben.
б) В разговор, диалог, при пряка реч за изразяване на отделни действия в
миналото, завършени до момента на говоренето.
Hast du auch an meine Worte gedacht? - Ja, die ganze Zeit.
в) за означаване на действие, завършено преди даден момент в бъдеще
Morgen um diese Zeit bin ich verreist.
г) в южната част на немскоезичното пространство се използува Perfekt като
време за разказване вместо Präteritum.

14

18. Futur I und Futur II
Futur I
С Futur I се означава действие, което се очаква да настъпи след момента
на говоренето:
Er wird kommen.
Когато от контекста се разбира, че действието ще се извърши в бъдещето,
вместо Futur I сe употребява Präsens:
Morgen kommt er bestimmt.
Образуване на формите
Futur I се образува от Präsens на “werden” и Infinitiv на спрегаемия глагол:
Sie wird schreiben.
Употреба
a) модална употреба
заповед:

за

изразяване

на

увереност,

предположение,

Ich werde reisen.
Sie wird (wohl) in der Uni sein.
б) изказвания от обща значимост
Kinder werden immer Kinder sein.

Futur II
Futur II означава бъдещо действие, приключено преди друг бъдещ момент,
за който се говори.
Sie wird den Brief bis morgen abend geschrieben haben.
Образуване на формите
Futer II се образува по следната формула:
Präsens на “werden” + Partizip II + haben/sein
Er wird gekommen sein.
Употреба
a) модална: за изразяване на вероятност и предположение, отнасящи се до
миналото:
Er wird sicher nichts verraten haben.
б) Futur II се отнася към Futur I както Perfekt към Präsens.

15

19. Plusquamperfekt
Образуване на формите
Präteritum von haben/sein + Partizip II
Глаголите, които образуват Perfekt с haben образуват и Plusquamperfekt с haben;
тези със sein образуват и Plusquamperfekt със sein.
* Er hatte einen Brief geschrieben.
* Sie war um 8 Uhr aufgestanden.
Употреба
С Plusquamperfekt ще означаваме действие, което е започнало в миналото
и е приключило преди друг минал момент. Plusquamperfekt се “разполага”
върху времевото ниво на спомена и от тук следват синонимните връзки между
Plusquamperfekt и Präteritum. Понеже Plusquamperfekt не представя времето като
континиум, то в даден разказ това време се “съгласува” с Prätertum.
Er hatte sich auf den Sand gesetzt und sah ihnen nach.

20. Temporalsatz (TS)

Подчинено обстоятелствено изречение за време

TS определя времево действието в главното изречение и отговаря на
въпросите wann?, seit wann?, bis wann?, wie lange?, wie oft?
TS се въвежда с подчинителни съюзи. Между действието в главното
изречение – Hauptsatz (HS) и действието в подчиненото
(TS) същесвуват
следните отношения:
1. Gleichzeitigkeit – действието в TS се извършва едновременно с това в
HS. Съюзите са: während (докато); indem (като); als (когато – за
еднократно минало действие) ; wenn (когато – за многократно минало;
за еднократно и многократно настоящо/бъдещо действие).
* Als ich ihn einmal fragte, schwieg er.
* Wenn einer sprach, schwiegen die anderen.
Схемата на това отношение е следната:
TS – HS
Präsens – Präsens
Präteritum – Präteritum
Perfekt – Perfekt
Plusquamperfekt – Plusquamperfekt
2. Vorzetitigkeit – Действието в TS се извършва преди действието в HS.
Съюзите са: nachdem (след като) ; sobald (щом) ; als, wenn (когато).
Схемата тук е:
TS – HS
Plusquamperfekt – Präteritum
Perfekt – Präsens
1-во действие
2-ро действие
* Nachdem er aufgestanden war, ging er ins Bad.
3. Nachzeitigkeit – Действието в TS се извършва след това в HS. В TS и
HS се наблюдава едно и също време, но е възможно и съгласуване.
Съюзите са: bevor (преди) ; ehe (преди) ; bis (докато).
* Peter stand auf, bevor die Sonne aufging.

16

21. Graduierung des Adjektivs

Степенуване на прилагателните имена

Съществуват 3 степени на сравнение:
a) Positiv – Dieser Wagen ist klein.
b) Komparativ – Dieser Wagen ist kleiner.
c) Superlativ – Dieser Wagen ist der kleinste (am kleinsten).
Komparativ се образува със суфикс –est ( след d, t, s, ss, x, tz, z, st) или –
st.
* klein – kleiner – kleinst; heiß – heißer - heißest
Някои гласни получават умлаут (ä, ö, ü):
* alt – älter - ältest
1. Правилни форми:
Positiv:
langsam
Komparativ:
langsam-er
Superlativ:
der/die/das langsamst-e
am langsamsten
2. С умлаут
Positiv:
stark
Komparativ:
stärk-er
Superlativ:
der/die/das stärkst-e
am stärkst-en
3. Неправилни форми
Positiv:
gut
Komparativ:
besser
Superlativ:
der/die/das beste
am besten
22. Gebrauch der Vergleichsstufen

Сравняване (по-малко, по-голямо…)

1. Positiv
Positiv (основната форма на прилагателното) изразява еднаквостта на две
величини; думите за сравнение са: so ……wie; ebenso ……wie. Двете величини са
в един и същи падеж.
* Er ist so alt wie meine Schwester.
2. Komparativ
Komparativ сравнява две различни величини; използва се формата на
прилагателното в Komparativ и “als’. Двете величини са в един и същи падеж.
*Österreich ist größer als die Schweiz.
3. Superlativ
Това е най-голямата степен за сравнение между три величини. Като думи за
сравнение служат “von” и “unter”.
* Sie ist das schönste Mädchen (von allen).
* Sie ist am schönsten (von allen).

17

23. Grammatik: Nebensätze mit “dass”

Подчинени изречения с "че"

Satzrahmen
Nominativergänzung
Michael glaubt, dass Herr Neumann in Urlaub ist.
Hauptsatz
Konjunktion
Nebensatz
Съюзът “dass” се среща след глаголите:
sehen,
sagen,
glauben,
meinen,
hoffen,
wollen,

dass …………… и изисква краен словоред (Endstellung).

24. Die würde – Form (Konditional)
Тази форма е описателна на Konjunktiv и се образува от Konjunktiv
Präteritum на werden и Infinitiv I или Infinitiv II на глагола.
* Ich würde fragen.
Ich würde gefragt werden.
ich

würde geben

wir

würden geben

du

würdest geben

ihr

würdet geben

sie
Sie

würden geben
würden geben

er
sie
es

würde geben

Die würde – Form изразява нереално условие, чието мислимо
изпълнение се отнася към настоящето/бъдещето. В HS Konjunktiv Präteritum
може да се замести с würde – Form
* Wenn ich Zeit hätte, schriebe ich öfters.
(würde ich öfters schreiben)
Die würde – Form се използва в учтиви молби:
* Würden Sie mir Ihre Telefonnummer sagen?
Die würde – Form се използва и в неангажиращи изказвания
* Ich würde Ihnen nicht dazu raten.

18

25. Konjunktiv
1.
a)

Условно наклонение
Образуване на формите

Konjunktiv Präsens
Формите се образуват от инфинитивната основа + личните окончания за
Konjunktiv
ich frag-e
du frag-est

ich sei
du sei-(e)st

ich hab-e
du hab-est

ich woll-e
du woll-est

При sein в 1-во и 3-то л.ед.ч. липсва личното окончание.
b)

Konjunktiv Präteritum
Формите на слабите глаголи и на модалните sollen и wollen са еднакви в
Konjunktiv и Indikativ.
ich fragt-e
du fragt-est

ich sollt-e
du sollt-est

ich wollt-e
du wollt-est

Формите на спомагателните глаголи haben и werden; на модалните können,
dürfen, müssen и mögen и на wissen, bringen, denken се образуват като в Indikativ,
но коренната гласна a, o, u получава Umlaut:
ich hätte
du hättest

ich würde
du würdest

ich möchte
ich dächte
du möchtest du dächtest

Силните глаголи, неправилните gehen и tun и sein образуват формите си от
втората основна форма + личните окончания за Konjunktiv и гласната а, o, u
получава Umlaut:
ich spräche
du sprächest
c)

d)

ich ginge
du gingest

ich wäre
du wärest

Konjunktiv Perfekt/Konjunktiv Plusquamperfekt
Формите се образуват както в Indikativ, но спомагателният глагол е в
Konjunktiv.
ich habe gesprochen
du habest gesprochen

ich sei gefahren
du seiest gefahren

ich hätte gesprochen
du hättest gesprochen

ich wäre gefahren
du wär(e)st gefahren

Konjunktiv Futur I/Konjunktiv Futur II
Формите се образуват като в Indikativ, но спомагателният глагол е в
Konjunktiv.
ich werde sprechen
du werdest sprechen

ich werde gesprochen haben
du werdest gesprochen haben

2. Употреба на Konjunktiv
2.1
Konjunktiv Präsens
a) изразява желание, което се мисли като изпълнимо
* Es lebe die Freundschaft.

19

b) предписание
* Man nehme etwas Salz.
c) допустимост
* Der Winkel sei 45°.
2.2 Konjunktiv Präteritum/Konjunktiv Plusquamperfekt
a) неизпълнимо желание
* Wenn er doch käme!
При Konjunktiv Plusquamperfekt неизпълнимото желание се отнася до
миналото.
* Wenn er doch gestern gekommen wäre.
b) Предположение
* Ich könnte zu ihm gehen (Konjunktiv Präteritum)
-

възможно, предполагаемо действие, но не и реално.
* Ich wäre noch gewisse Zeit hier geblieben, aber……
(Konjunktiv Plusquamperfekt)

-

предполагаемост, нереалност, отнасящи се до миналото.

c) предпазливост, несигурност в изказването
* Das würde ich nicht sagen.
Er dürfte recht haben.
d) Учтивост
* Dürfte ich Sie fragen?
Könnten Sie mir sagen …..
Трябва да се има предвид, че Konjunktiv Präteritum се отнася за настояще и
бъдеще, а Konjunktiv Plusquamperfekt – за завършени действия по
отношение на момента на говоренето.

20

26. Passiv
В немския език различаваме
Zustandspassiv (sein – Passiv)

Страдателен залог
Vorgangspassiv

(werden

Passiv)

и

1. Vorgangspassiv
Тук на преден план в изречението стои действието, процесът, а не неговият
вършител; той може да бъде посочен с помощта на “von”, а ако е средство с
“durch”.
* Die Stadt wird (von Anton) besichtigt.
Präpositionalobjekt
Формите се образуват от:
werden (в съответното време) + Partizip II
Präsens:
Präteritum:
Perfekt:

Ein Haus wird gebaut.
Ein Haus wurde gebaut.
Ein Haus ist gebaut worden. - старо причастие на
werden
Plusquamperfekt: Ein Haus war gebaut worden.
Futur I:
Ein Haus wird gebaut werden.
Futur II:
Ein Haus wird gebaut werden sein.
Формите на Vorgangspassiv се превеждат със страдателно-причастни форми,
с рефлективните форми на глагола или с 3 лице, множествено число актив на
глагола.
Vorgangspassiv се употребява там, където логично на преден план трябва
да стои действието или процесът;
* Die Ausstellung wurde am 1. März eröffnet.
там, където вършителят е непознат, трябва да остане непознат, не е важен
за самото изказване или може да бъде всеки.
* Im Hotel wurde eine junge Frau ermordet.
Vorgangspassiv образуват само преходните глаголи, т.е. които имат пряко
допълнение. Някои преходни глаголи не образуват Vorgangspassiv: haben,
besitzen, bekommen, kennen, wissen, erfahren, enthalten.

2. Unpersönliches Passiv
Могат да го образуват както преходни, така и непреходни глаголи, защото
не е посочено нито действащо лице, нито обект, към който се насочва
действието.
Като подлог използваме безличното местоимение “es”, което стои в
началото на изречението и отпада ако изречението започва с друга дума:
* Es wurde auch in der Nacht gearbeitet.
Auch in der Nacht wurde gearbeit.
Das unpersönliche Passiv е близък до изреченията с “man”.
С негова помощ може да се изрази подкана; заповед:
* Jetzt wird gearbeitet.

21

3. Zustandspassiv
Zustandspassiv изразява състояние, което е резултат от някакво
действие.
Формите се образуват от sein (в съответното време) + Partizip II.
Präsens:
Präteritum:
Perfekt:
Plusquamperfekt:
Futur I:
Futur II:

Das Fenster ist geöffnet.
Das Fenster war geöffnet.
Das Fenster ist geöffnet gewesen.
Das Fenster war geöffnet gewesen.
Das Fenster wird geöffnet sein.
Das Fenster wird geöffnet gewesen sein.

4. Passiv с модални глаголи
* Der Kopierer muß eingeschaltet werden.
Modalverb
Vollverb
im Aktiv
im Passiv
5. Passiv в подчинено изречение
* Der Koch sagt, daß die Milch leicht gesalzen werden kann.
Partizip II + werden + (Modalverb)

22

27. Imperativ

Повелително наклонение

Повелителното наклонение изразява заповед, подкана, молба,
предупреждение.
Формите са три: 2 л.ед.ч. (2. Person, Singular), 2 л.мн.ч. (2 Person, Plural) и
учтива форма (Sie), която съвпада с учтивата форма в Präsens с тази разлика, че
местоимението стои след глагола:
* Entschuldigen Sie bitte!
1. die 2. Person, Singular – wird vom Stamm des Verbs mit oder ohne Suffix
“-e” gebildet. Die trennbare Vorsilbe steht am Ende des Satzes:
* Geh(e)!; Stehe auf!
2. die 2. Person, Plural – fällt mit der 2. Person Plural des Präsens
zusammen
* Geht!; Kommt!
-

Suffix “-e” im Singular und “-et” im Plural haben die Verben, deren Stamm
auf –t; -d oder –m, -n endet
* Arbeite!; Arbeitet!

23

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful