P. 1
ДиалТърлЕв

ДиалТърлЕв

|Views: 810|Likes:
Published by Rodopski_Starini

More info:

Published by: Rodopski_Starini on Aug 06, 2011
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

05/10/2013

pdf

text

original

ПРОГЛАС – ФИЛОЛОГИЧЕСКО СПИСАНИЕ

2009, БР. 1
Издание на Филологическия факултет при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
Iлавен редактор - доu. д-р Hенка Pадева
Тенчо ДЕРЕКЮВЛИЕВ

СТАРИННА ДОМАНА ЛЕКСИКА ОТ !АПАДНОР"ПСКИ ГОВОР,
РЕГИСТРИРАНА В Т#РЛИСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ

The article presents ancient words of domestic origin, registered in the
Tarliiski gospel (a New Bulgarian language document from 1861). The
gospel was written in a dialect form, but in a reek script. Together
with a few more gospels, also written in a dialect form (!oniko"ski,
!oulakiiski, Boboshinski gospels), the Tarliiski gospel forms a group of
te#ts belonging to a single genre. Their basic function is to present the
gospel stor$ as closel$ as possible to the people%s perception. The
te#ts do not take part in the integration processes marking the
formation of the New Bulgarian literar$ language but their significance
for the historical dialectolog$ is great because the$ reflect with
chronological accurac$ the state of a particular speech "ariant, thus
making it possible to establish the trends of de"elopment in it. The
presented ancient words of domestic origin signal the continuit$ of
le#ical s$stem of the Bulgarian language. &ost of the words are
archet$pes of 'ld ((ncient) Bulgarian where the$ belong as primar$
le#is, which in its own turn is a sign of the uni*ueness and specifics of
our language.


Изследователите филолози са на Hнение, че ,двадесет и пLрвият век
пристигна с претенuията да познава (отново) ново човечество¨ (Г$%&е'
2009()). Така в контекста на динаHично проHеняuите се тенденuии в
xуHанитаристиката и поредните периоди на всяка от нейните науки
аргуHентирано идват поводите за по-чести на6лkдения кLH историческото
своео6разие на родния ни език и устойчивостта на неговото присLствие в
славистичната Hакросфера.
Oт сLвреHенно гледиuе всички онези явления в езиковата ни систеHа,
които притеxават Hаркера +,-./011,, са и с подчертано идентификаuионна
функuия. Eдно такова Hнение наHира сериозна подкрепа, като взеHаHе под
вниHание,230/,45- като генетична спеuифика на езика, срв. ,Всеки език е
историческо явление¨ (И'*но'*+М,%че'* 200-(.). Сред тези явления
своето легитиHирано присLствие иHат диалектните, заuото ,представляват
част от дуxовната култура на народа, част от историята и 6огатството на
езика¨ (Бо/&0,е' 2001)
[1]
. В тази форHулировка на Т. Bоядxиев ясно
проличава значиHата роля на териториалните говори, които ни показват и
соuиокултурни xарактеристики на езика
[2]
. Pаз6ираеHо е, че идеята за
6огатството на езика Hоxе да разглеxдаHе в два плана - граHатичен, като
на6ор от средства за граHатично изразяване, и лексикален, който представя
речниковите единиuи от различните сHислово-стилистични регистри, с
uялото Hногоо6разие на дуHите от основни и допLлнителни значения.
[иалектите, като едни от пLрвостепенните източниuи за историята на
езика, притеxават ,удивителна спосо6ност да запазват непроHенени в
течение на Hного векове арxаични черти, които в по-голяHата си част не са
сLxранени в книxовния език¨ (Бо/&0,е' 191.(1-+12).
В този ракурс вLзникналите у нас през ВLзраxдането на диалект, но с
грLuко писHо различни по xанр преводни текстове с религиозно сLдLрxание
иHат своята подчертана значиHост най-Hалко в два аспекта: *) отразяват
писHено регистрирано сLстояние на говор, което позволява да 6Lдат
установявани с xронологическа достоверност развойни тенденuии в него и 3)
подсилват вLзроxденското етническо сLзнание на 6Lлгарите вLв вреHе,
когато се осLuествяват проuесите за постигането на наuионалната
автоноHност.
Тези рLкописи са диференuирани в четири групи
[3]
, а едната от тяx
офорHят евангелски текстове. Изследвайки текстологичните иH осо6ености,
М. [иHитрова стига до извода, че преводите на Hестен говор ,не
деHонстрират сLзнателно прокарвана конuепuия за налагане на родния
диалект като книxовен език, а са израз на потре6ност от 6Lлгарско четиво в
противовес на грLuкото влияние" (Д,4,5%о'* 199-( ).). СLс строго
определената си предназначеност този тип текстове "не се вписват в о6uите
интеграuионни тенденuии, xарактерни за третата четвLрт наXIX век, а
о6слуxват един ограничен крLг читатели (по-често слуuатели) в раHките на
дадено селиuе¨ (И'*но'* 2002(21+29) и респективно остават встрани от
проuесите по изграxдане на ново6Lлгарския книxовен език.
Oт групата евангелски текстове с най-голяHо значение за 6Lлгарската
езикова история се определя ТLрлиското евангелие (вx. Бо/&0,е'
1911(6)). В сLстава на евангелията с грLuко писHо влизат и Кониковското,
Кулакийското, Bо6оuиuкото. ВLрxу лексикалните осо6ености на посочените
евангелия се спира 3л. Куфнерова, според която ,за историческата
лексикология тези паHетниuи са uенни в Hного отноuения¨ (К78не%о'*
191.(211)
[4]
.
ТLрлиското евангелие (по-нататLк ТE) е издадено от í. Милетич
[5]
през
1920 г. в поредиuата 6789-/2:, 23-/,1,, като Милетич е направил и
транслитераuия на текста. Eвангелието вLзниква в 1861 г. в с. ТLрлис,
Hеврокопско. [о 1912 г. ТLрлис
[6]
(дн. 9:;<=>?>@, Г$%A,/) е в граниuите на
Hеврокопско и е едно от най-старите и сLuевреHенно най-6удните села в
о6ластта. IоворLт, на който е писано, е западнорупски
[7]
. Hа западнорупски
говор, както е известно, ново6Lлгарският книxовен език става научно
достояние пред световната о6uност
[8]
- оuе един факт, подчертаваu ролята
на рупските говори за диаxронията на 6Lлгарския език
[9]
.
íексиката в ТE иHа славянски, грLuки и турски произxод, което е
законоHерен резултат от сLuествувалата тогава езикова ситуаuия и
функuионалната натовареност на тези евангелия, за която се каза по-горе. С
оглед о6аче на посоченото дотук най-сLuествени се явяват дуHите от
доHаuен произxод. Те се числят и кLH лексиката, определяна като со6ствено
6Lлгарска.
В диалектологията со6ствено 6Lлгарският речников пласт е познат и
като старинни народни дуHи. Те са анализирани разгLрнато в изследванията
по историческа лексикология, а по Hнението на Ив. [о6рев иHат ролята на
,едно от най-ярките доказателства за 6Lлгарската езикова
приеHственост¨ (До3%е' 191.(6). Старинните народни дуHи са сред
показателите за арxаичността на един говор, оuе повече, че както е
известно, лексиката е най-подвиxната подсистеHа на езика и най-
податливата на влияние и изHенения.
В този сHисLл наличието на старинни доHаuни дуHи xарактеризира
устойчивостта на лексикалната систеHа на един говор, в случая тLрлиския
говор; доказва и континуитета в систеHата
[10]
. Hогледнато класификаuионно,
старинните дуHи се отнасят кLH изконната лексика, а тя в плана на
етиHологията е и единият от двата речникови пласта в старо6Lлгарския език.
3а изконни дуHи се приеHат ,всички онези, които са вLзникнали в ст6. или
са наследени от праславянски независиHо от това, че етиHологически
теxните корени Hогат да 6Lдат заети от други, неславянски езиuи¨ (Д*',&о'
1996(22). В изследването си вLрxу старо6Lлгарската лексика A. [авидов
развива и тезата, че изконните дуHи показват спеuифичното и саHо6итното в
езика, о6уславят лексикалната систеHа и следователно са най-ваxните част
в нея.
В основния си фонд лексиката на старо6Lлгарския език е наследена от
праславянски. ,Славянският речников пласт в езика ни е изконен и най-
Hоuен¨ (До3%е' 1911(-.). íексикалните единиuи в старо6Lлгарските
паHетниuи - глаголически и кирилски, както и в произведенията на
писателите от периода IX-XI в. претLрпяват различни проHени, но повечето
се запазват в историческото развитие на езика и функuионирането иH
продLлxава и в сLвреHенната лексикална систеHа. Pаз6ира се, в тези дуHи
са настLпили форHални изHенения в сLответствие с трансфорHаuиите,
засегнали фонетичното и Hорфологичното равниuе на 6Lлгарския език.
Hо Hнението на [. Иванова-Мирчева в периода IX-XI в. в сLздаването
на старо6Lлгарския книxовен език участват различни диалекти, откLдето
се налага изводLт ,за наличието на о6u говориH народностен език в онова
вреHе, 6аза за развитието на книxовния 6Lлгарски език¨ (И'*но'*+
М,%че'* 1912(290). Xарактерна осо6еност на старо6Lлгарската
лексикална систеHа е и сLuествуването на различни проuеси, които са
предHет на историческата лексикология
[11]
.
В своите на6лkдения над диалектните дуHи М. МLxлекова установява,
че Hестните говори ,пазят значителен пласт доHаuна лексика,
регистрирана за пLрви пLт в писHените паHетниuи от старо6Lлгарския
период¨ (М$0BеCо'* 191)(119). [анните от диалектите потвLрxдават и
единството на старо6Lлгарския език на лексикално
равниuе (вx.М$0BеCо'* 1992), вLпреки че лексикалните проuеси, както
акuентира Ив. XаралаHпиев, се xарактеризират сLс засилена интензивност
през различните периоди (вx. D*%*B*4E,е' 2006(-0).
Старо6Lлгарски арxетипи, с редки изклkчения, в uялостен
Hорфоструктурен план или с голяHа степен на при6лизителност,
притеxават и дуHите - доHаuна лексика в ТE, които привеxдаHе в този
текст. Hредставените лексикални единиuи са иHена и глаголи и са
о6осо6ени в две групи. Hоследователността на представянето е сLо6разена
с утвLрдения аз6учен принuип.

I. Съществителни и прилагателни имена
безвернината – ,неверие¨: ;-: <,2=2 .5, />?>@
03 безвернината A,, 03, 1-,23,1- A, A/>A>, -:0 ,5-3> AB-/- :08:030
2,1-C0A0 4-/10 3- +- />?>3> 1- 3-4, C8-1,1-@ C/>5>23, 2- 03 3=:- 3-5, 3-
D3- 2- C/>5>23,, 2,?:0 D3- A, 2- 50E> 41. В случая се откроява
граHатичнородовата xарактеристика и суфиксалното офорHяне на
сLuествителното чрез а6страктносеHантичната наставка -инаF,1-, която
,е една от най-продуктивните в старо6Lлгарски за о6разуване на
сLuествителни от xенски род¨ (Д*',&о' 199-(111).
бизалците –GE,A031,, :0,30 H04-I3J: ,1K,3>
[12]
, бизалците 2-
4-:8-1, , 2,?:0 > 9030A0 3- >8-3> 1- 2L-3H,3> M6.
бизалното – ,6озаеuото¨ – ,2:-/-B3> , бизалното 3>8> 3- 9=
4-:08,3> N6.
биските – ,Hлекоотделителният орган у xенския индивид¨: H8-4> 1-
10A- :0/>5, D3= 3- C0102,, , 1- биските, D30 3- 2- H,4-8, 165.
И трите дуHи вLзxоxдат кLH корена на
глагола H04-IFHO4-3,, HO4-P
[13]
. Те са о6единени и от сеHантичен uентLр.
боликата Q G6олкатаJ: 3- 4-L?>2- 2- 4-C/B- боликата ., , C041- C0
21-9-3- 2, 03, 2- ,48>:0A- 03 1-4, 5-:-179. Тук диалектната спеuифика
се изразява в употре6ата на суфикса -икаF,:-. R0B > 25,280A
>:A,A-8>13 1- Sка, 10 2 L0/5-81-3- 2, 020H>1023 1- /-4D,/>1- 1-23-A:-,
?/>4 :0I30 A 23-/0H789-/2:, 2- 2> 0H/-4=A-8, 57E:0/0+0A, ,5>1-
:-30 H8,E,:- Q G/0+23A>1,:, H8,47:J, TE,:- Q G/0+1,1-,
2/0+1,:J (вx. Д*',&о' 199-(11-), C/,+-A- 23-/,11023 1-
50/L023/=:3=/-3- 1- 27U>23A,3>81030 боликата.
врйадан F A/a+V17 – Guенен, достоенJ. Тази дуHа сигнализира проява
на енантиосеHия в лексикалната систеHа на 6Lлгарския език, а
в сеHантичната си структура сLчетава две противополоxни
значения. HLрвото е, G:0B30 ,5- A/>+-, U>3-J, а второто - посоченото в
наuия контекст (за >1-13,02>5,I3- вx. Бо/&0,е' 2002(1)2): WB= :0B
5,80A- H-D3- B- 5-B:- C0A>B:> 03 5>1>, 1, > врйадан 4- 5>1>X ,8, :0B
5,80A- 2,1 B- :>/:- C0A>B:> 03 5>1> 1, >врйадан 4- 5>1>X , 8B= :0B 1,
2, 1-/-5, :-/23- +- A-/A, C= 5>1>, 1, > врйадан 4- 5>1> 29.

глежен Q G+87E>1J F +87E>17. Hачалната група 98S вH. +8S се е
появила най-вероятно вследствие на контаHинаuия. Известно е, че
контаHинаuията е един от принuипите на етиHологичното изследване и е
в Hного тясна врLзка сLс сеHантиката, дори Hоxе да рефлектира вLрxу
елеHенти от равниuето на Hорфологията, синтаксиса и лексиката. В този
случай контаHинаuията, която предполагаHе, е от лексикален тип,
на6лkдаваHе крLстосване Hеxду начални групи +8S и 98S. Така наприHер
в сLвреHенния език форHата, изразяваuа значението на
ст6. 98YH0:7, е +78H0:.КонтаHинаuията се проявява главно при
изосеHантичните дуHи (вx. Гео%F,е' 19.1(190): L-3, 9= 3- 9= +-A>D>
,вревеше
[14]
: C8-3, 5, D30 5, 2, глежен 42; =3,+> 3- 9= кладе L-A
.-C2-1-3- +=/ +- C8-3, D3= > глежен 42; B-2 3, C/023,. L/>3 1-4, H0/?,
D3= 5, H>D> глежен, 03, 5, 2- C0508, 42.
глибок - ,дLл6ок¨ F98YH0:7. Hо-горе посочиxHе контаHинирането
Hеxду начални групи 98S и +8S, а според континуантите на ст6. Y в
тLрлиския говор тук 6и следвало да се появи форHа 987H0:. Hо Hнението
на К. Мирчев тря6ва да се приеHе сLuествуване в старо6Lлгарски на
форHа *глm6окL (вx. М,%че' 19-6(9), като 6азисна за
диалектното 98,H0:: Z>?> 5= E>1-3-@ 902C0+-/B=, 3, :0L- 1>5-D ,
H01-/> > глибок, -5, =+> ,5-D 3-4, E,A- 0+-17; глибоки - Z>:0.- 5=
=?>1,K,3>@ >30 2>9- -D,:>/> :-4=A-D , 2-2 глибоки 8-:-/+,, 1,
:-4=A-D 1,D3= 107.
инците - ,Hлад 6ик, теле" F [1VKV@ ,1K,3> , H,4-8K,3> 2- 4-:8-1, ,
2,?:0 > 9030A0 3- >8-3> 1- 2L-3H,3> 46.ФорHата иHа статута на старинна
лексикална единиuа, представя и дела6иализаuия на началното [ в ,.
правина – ,правота¨: 5>1> 4-D30 :8>A>3-3> 03, 2-5 0C/-A,8 K-8
?B=8B-: L-A 2-H03-3-@ 1>50B 2-+,3> C0 +=D5-18-:, -5,
C= правина 2-+,3> 15. Както в Hорфоструктурата на H>4A>/1,1-, така и
тук наличието на суфикса -ина, ни показва една проява на форHалните
осо6ености на суфиксаuията в диалектите, които в случая заHенят
наставката за а6страктни сLuествителни -ота сLс сHислово
еквивалентната й -ина.
хтене Q Gxелание¨ F .03\1,]@ < 3,> 1, 2- /0+>1, 1,30 03 :-/L, 1,3=
03 21-E10 .3>1> 1,3= 03 ?B=8B-230 .3>1>, -5, 03 H09- 2- /0+,.-
6. Bезспорно хтене е арxаична дуHа в тLрлиския говор, като до този
вариант на ст6..03\1,> се е стигнало след елизия на вокали.

II. Глаголи
вели – ,каза¨ велaти. Употре6ата на глагола е най-вече в 3 л., а
врLзката Hу с посочения старо6Lлгарски инфинитив е Hного
6лизка: !ели ., <,2=2@ .=H-A0 :-4-, 03, 5-E 1>5-D, 4-D30 C>3 5-E>
,5-D> 3- 2>9- 30A- D3= ,5-D 1, 3, > 5-E; !ели 5= E>1-3-@ 902C0+-/B=
98>+-5 03, 2, C/0L,3,1, 1-D,3> H-D3, 1- 3-4, C8-1,1- 2- C0:801,.-,
C-: A,> A/>A,3> 03, 1- <>/=2-8,5 > 5B-23030 :-+> 3/B-H0A- +- 2-
C0:8-1>5> 17.
врев" – #говоря$. Тази старинна дуHа е еднокоренна с A/IA- и
xарактеризира говора откLH неговата географска
принадлеxност
[15]
– R- вревеха >+1, 03 B>/=2-8,5?>1>3=, 1>8, > 30A-
10A- D3= 3>/-3 +- /-2,C-3, >3= -D,:>/>вреви, 3- 1,D3= 1,
5= вревет 15; WB-.,5 10A- /-3-B C/,C-+1- 3- 5= 2- C0:8-1>D> ,
5= вревеше@ 902C0+-/B=, 230/, 2-H/> 1- 5>1> , 5- C0?B-:-B 3- 2,?:0
D3- 3, C8-3> 42, 3- 2, вревеха >+1- 1- +/=9-@ :0B D3- 1, 03A-8, :-5>1>
03 A/-3-3- 1- 9/0H- 145, ^3 309- 4-L-3, <,2=2 +- C/,:-40A- , +- вреви@
C0:-A-B3> 2- 03, 1-H8,E, 1>H>21-3- K-/D3,1- 202; ^3, <0-1,2
5= вревеше@ 1, 3, > C/0230 +- > 0+,D 227.
запрйа - GспряJ запрaтити: Hо теHпоралната си ориентаuия форHата
е аористна, а в структурен план е сLкраuение от старо6Lлгарския
арxетип: :=9- запрйа +- C/,:-4=A-, />?> 1- _,501- 51.
кладе – GслоxиJ класти@ В случая проличава пLрвото значение на
глагола, каквото се открива в старо6Lлгарски - ,слагаH, постявяH¨. Този
факт е оuе едно доказателство за континуитета в лексикалното
равниuе: 30B > 4-A, 2-2 C8-31030 3- > кладе L1>3/> L-A 9/0H- 11; Z>?>
902C0+ 3>4, 8-:-/+,,@ >+,1 ?B=8B-: H>D> >L2-BH,- 3- C02-+, >+10 804>
, 90 4-9/-+, 1-0:080 3- кладе , 8,1 L-A 1>: 44; 2>B5>1>30 0C8>30.-
A>1?,80 03 3/-1> 3- 5= кладоха 1- главата 118;R- :=9- ?B=.- =?>1,K,3>
5=, +0B+0.- 3- +,91-.- 21-9-3- 3- > кладоха L-A 9/0H- 230.
ра%иха - ,поxелаxа¨ рачити. &ахи%а представя сеHантична
континуаuия на старо6Lлгарския арxетип: R- 1>ра%иха +- +0B+-3 M6.
5е%* - ,тLрси¨. 3начението на тази дуHа е посочено в Pечника на H.
Iеров (вx. Ге%о' 19.1(-92), но конкретно за неврокопския говор К.
Мирчев дава едно ваxно пояснение, че сеHантиката ,тLрся¨ е
източно6Lлгарска, докато в западните говори прео6ладава ,гоня,
пLдя¨ (М,%че' 19-6(119). В този сHисLл 3>/- показва не саHо
лексикалното своео6разие на езика в неговите диалектни форHаuии, а й
сеHантичната си конкретизаuия в източно6Lлгарския ареал:R- :=9-
4-5,1- 2-H03-3-, `-9+-8,1, `-/,- , `-/,- <-:0A=A-3- 5-B:- , _-805,
:=C,.- 5,/,45, +- ,+-3 +- 9= 1-5-E>3, 3- 5809= /-10 L-A 1,+B>8>
=3/,1- +0B+0.- 1- 9/0H-, :=9- =9/B-A-D> 28-1K>30, 3- 2, A/>A>.- >+1- 1-
+/=9-@ :0B D3- 1, 3-/:08, :-5>1> 03 9/0H-, 3- :=9- 2- 4-98>+-.-, A,+>.-
?, > 3-/:08>1 :-5>1>, 03, H>D> 5809= 908B-5 3- :=9- L8B-40.- L-A
9/0H-, A,+>.- >+,1 58-3 ?, 2>+, 03 +>210, 0H8>?>1 2-2 HB-8- C/>5>1- 3-
2- =C8-D,.-, 3- 30B .5, />?>@ 1>50B 2- 2/-.0A-3>, <,2=2-
8, терате a-40/>1?>1,1- 12; ^390A0/, 2L>3-, 3- 5= />?> +B-08D3,1-
,5-D, :0B тера +- 3- =3/>C> 15; R- тераха ?>L=3>30 +- 9= L-3>3 16; ;-:
<,2=2, :-3= 41->D> 2,?:0 D30 5= +0.0+-, ,48>4> 3- .5, />?>@
:0: терате 111, Z>?> ., <,2=2@ E>10, 03, A,:-D,
:0: терашb 155; c0B+0.- +0 >+,1 +>1 C-3 3- 9= тераха C= /0+1,1,3> ,
C= C041->1K,3>, 3- ?,1:, 1, 9= 1-B+0.-, A-/1-.- 2- 1- <>/=2-8,5 +-
9=терат 194; R0B .5, />?>@03, +- 5- тератеb 194.
хтйа Q ,не поиска, не поxела¨: C-: 30B 1> хтйа, ами =3,+> 3- 9= :8-+>
L-A .-C2-1-3- 42. D5G* е аористната форHа на ст6. глагол xотaти и е
доста старинна дуHа, като се отчита настLпилата в историята на
6Lлгарския език граHатикализаuия на xотaти и преврLuането Hу в
коHпонент на ново6Lлгарската глаголна форHа, изразяваuа 6Lдеuе
вреHе.

Eксuерпираният Hатериал е доказателство не саHо за континуитета в
лексикалната систеHа на 6Lлгарски език, а и за принадлеxността на
тLрлиския говор кLH ареала на неврокопския
[16]
. Изследвайки на терен
неврокопския говор преди повече от половин столетие, авторитетният
историк на наuия език К. Мирчев установява сxодството на говорите от
северната и kxната страна на 6Lлгаро-грLuката граниuа (вx. М,%че'
19-6()). Тази теза се потвLрxдава и от представената тук старинна
доHаuна лексика, която иHа форHално-сеHантично тLxдество с по-редките
дуHи в неврокопския говор
[17]
.

БИБЛИОГРАФИH
БЕР: BLлгарски етиHологичен речник. ТоH I. С., 1971.
Бо/&0,е' 1911( Т. Bоядxиев. [иалектите на 6Lлгарския език. -
В: BLлгарският език - език на 13-вековна дLрxава. С., 1981.
Бо/&0,е' 191.( Т. Bоядxиев. Сxваuания за диалекта. - В: Меxду
диалектното и книxовното. С., 1987.
Бо/&0,е' 1991( Т. Bоядxиев. BLлгарските говори в 3ападна (BелоHорска)
и Източна (Oдринска) Тракия. С., 1991.
Бо/&0,е' 2002: Т. Bоядxиев. BLлгарска лексикология. С., 2002.
Бо/&0,е' 2001: Т. Bоядxиев. Eзиковата ситуаuия у нас в исторически и
сLвреHенен план и европейската езикова
политика. - http://www.balgarskiezik.org, 2008, кн.2.
Вене&,C5о' 19.2( I. К. Венедиктов.У истоков 6олгарской диалектологии. -
ВLв: В паHет на проф. д-р Стойко Стойков.Eзиковедски изследвания. С.,
1974.
Гео%F,е' 19.1: Вл. Iеоргиев. КонтаHинаuията като принuип на
етиHологичното изследване. - BLлгарски език, 1978, кн. 3.
Ге%о' 19.1: H. Iеров. Pечник на 6Lлгарския език. ¬аст пета. С., 1978.
Г$%&е' 2009( Ст. ILрдев. Eзикови структури. HLтиuа и граниuи на
сHисLла. В.Т., 2009. - www.belb.net .
Д*',&о' 199-: Словоо6разуване на сLuествителните. Q В: IраHатика на
старо6Lлгарския език. С., 1993.
Д*',&о' 1996: A. [авидов. Старо6Lлгарска лексикология. В.Т., 1996.
Д,4,5%о'* 199-: М. [иHитрова. КLH xарактеристиката на направените на
диалект 6Lлгарски преводи на грLuка uLрковна книxнина през
ВLзраxдането. - В: Медиевистични ракурси. С., 1993.
До3%е' 1911: Ив. [о6рев. BLлгарска историческа лексикология. - В:
BLлгарският език - език на 13-вековна дLрxава. С., 1981.
До3%е' 191.: Ив. [о6рев. Старинни народни дуHи. С., 1987.
И'*но' 19..: H. H. Иванов. BLлгарски преселнически говори. Iоворите от
[раHско и Сярско. ¬аст I. Типологическа xарактеристика и описание на
говорите. - Трудове по 6Lлгарска диалектология, кн. IX, С., 1977.
И'*но' 1912: H. H. Иванов. Местните иHена Hеxду [олна СтруHа и [олна
Места. С., 1982.
И'*но' 1912: H. H. Иванов. Pанните ново6Lлгарски паHетниuи с грLuко
писHо в научното дело на í. Милетич. - BLлгарски език, 1984, кн. 1.
И'*но'*+М,%че'* 1912( [. Иванова - Мирчева. Hа6лkдения вLрxу
лексиката на класическите старо6Lлгарски паHетниuи. Q BLлгарски език,
1984, кн. 4.
И'*но'*+М,%че'*, Д*',&о' 2001: [. Иванова- Мирчева, A. [авидов.
МалLк речник на старо6Lлгарския език. В.Т., 2001.
И'*но'* 2002: [. Иванова. Традиuия и приеHственост в ново6Lлгарските
преводи на Eвангелието. Текстология и език. Hловдив, 2002.
И'*но'*+М,%че'* 200-( [. Иванова - Мирчева. BLлгарският книxовен
език (IX-X до XVIII в.). В.Т., 2003.
К*3*I*но' 1912: Ст. Ка6асанов. EзикLт на Кирила и Методия в родопските
говори. - Eзик и литература, 1982, кн.3.
Коче' 1912: Ив. Кочев. Oсновното диалектно деление на 6Lлгарския език. -
HоHагало по 6Lлгарска диалектология. СLставил Т. Bоядxиев. С., 1984.
К78не%о'* 191.: 3л. Куфнерова. 3а езика на ново6Lлгарските преводи на
Eвангелието през ВLзраxдането. - В: Eзиковедската 6Lлгаристика в
¬еxословакия. СLставител Hн HетLр. С., 1987.
К7A*%о' 2002: Ив. Куuаров. Славяните и славянската филология. Hловдив,
2002.
М,Bе5,ч 1920: í. Милетич. [ва 6Lлгарски рLкописа с грLuко писHо.
- Б$BF*%IC, I5*%,н,, 1920, кн.6.
М,Bе5,ч 1919: í. Милетич. Източно6Lлгарските говори. Hревод на A.
[иHова и Aл. Aлександров. С., 1989.
М,%че' 19-6: К. Мирчев. Hеврокопският говор. - Iодиuник на Софийския
университет. Историко-филологически факултет, кн. XXXII, 1936.
МB*&ено' 19.9: Ст. Младенов. История на 6Lлгарския език. Hревод на Ив.
[уриданов по неHското издание от 1929 г. С., 1979.
МB*&ено' 199-( М. Младенов. BLлгарските диалекти вLв Вардарска и
Eгейска Македония. - В: Ст. Стойков.BLлгарска диалектология. С., 1993.
МоICо' 196)( М. Москов. ВилxелH XуH6олд. - В: HоHагало по езикознание.
С., 1965
М$0BеCо'* 191): М. МLxлекова. O6uи речникови единиuи за
класическите старо6Lлгарски паHетниuи и днеuните 6Lлгарски диалекти. -
BLлгарски език, 1985, кн. 3.
М$0BеCо'* 1992: М. МLxлекова. Eдинството на старо6Lлгарския език на
лексикално равниuе. С., 1994.
ПоEо' 19.1: К. Hопов. Историческо значение на 6Lлгарския език. - Eзик и
литература, 1971, кн. 6.
С5о/но' 1969: М. Стоянов. BLлгарски рLкописи с грLuки елеHенти. -
Известия на народна 6и6лиотека ,Кирил и Hетодий¨, т. IX. Изследвания и
Hатериали от спеuиалните с6ирки на Hародната 6и6лиотека. С., 1969.
С5о/но', Hн*C,е' 19.6: Ст. Стоянов, М. Hнакиев. Старо6Lлгарски език.
Текстове и речник. С., 1976.
D*%*B*4E,е' 2006: Ив. XаралаHпиев. BLдеuето на 6Lлгарския език от
историческо гледиuе. В.Т., 2006.





[1]
Uитирането е по електронната пу6ликаuия на статията, излязла в сп.
,BLлгарски език¨, кн. 2, 2008 г. Eлектронният вариант на текста не сLдLрxа
ноHер на страниuата. Интернет адреса на сп. ,BLлгарски език¨ вx. в
6и6лиографията.
[2]
Както е известно от теорията на о6uото езикознание, според В. XуH6олд
езикLт ,е тясно свLрзан с форHирането на народния дуx¨ (МоICо' 196)()).
Oт друга страна, диалектологията ,тогава е интересна и полезна наука,
когато изучава диалектите не саHоuелно, а чрез данни от диалектите
разреuава вLпроси от историята на езика ни (.) (К*3*I*но' 1912(.6).


[3]
а) КLH 6Lлгарския текст са внесени до6авки на грLuки език; H) uелият
6Lлгарски текст е изписан с грLuки 6укви; A)вHLкнати грLuки текстове са
изписани с 6Lлгарски 6укви; 9) текстове с паралелен грLuко-6Lлгарски
текст, като всеки от текстовете е изписан сLс своето писHо Jвx. С5о/но'
1969(-1)K.
[4]
Aвторката прави и синтезирано представяне на евангелията откLH вреHе и
Hясто на появата иH.
[5]
Hо вLпроса за ранните ново6Lлгарски паHетниuи с грLuко писHо в
научното творчество на í. Милетич вx. И'*но', 1912.
[6]
В турски докуHент от XV в. присLства като d-23/03-/8,2. 3а произxода на
иHето се приеHа етиHологичната постановка на H. 3аиHов, според когото
форHата ТLрлис идва от *R7/8,D < 37/80 -,коuара¨ и суфикса -иш по
подо6ие на МLглиu, ¬ерепиu, или изuяло от 37/80 и грLuкия суфикс
-'( (вx. 7 И'*но' 1912( 209).
[7]
3ападнорупските говори се дефинират като една от трите подгрупи в
голяHата диалектна зона, известна под названието рупски говори, чиято
западна граниuа се определя като "вLтреuна, Hеxдудиалектна - граниuа на
териториални езикови прояви¨ (Бо/&0,е' 1991(11K. В ареала на
западнорупските говори попадат крайните западнородопски и 6елоHорски
говори от долните поречия на Места и СтруHа. Тук се отнасят селиuата в
Kндола, Pазлоxко, Iоuеделчевско, [раHско, Сярско, Ксантийско,
[еHирxисарско и Солунско (вx. Бо/&0,е' 1911(6), Коче' 1912(-1).
[8]
СLuествен за 6Lлгарската езикова история, както и за историята на
славянската филология е фактLт, че през 1822 г. срL6ският книxовник Вук
Карадxич издава )одатак к санктпетерб*ргским сравните+ним
р,-%ницима сви,* ,езика и наре%и,а, о особитим огледима
б*гарског ,езика, в който са вклkчени 27 6Lлгарски народни песни и
преводи от глави на евангелието, като откриваният в тяx говор е
западнорупски - разлоxки диалект. Така чрез о6разuите, взети от народната
реч, срL6ският просветител преврLuа ново6Lлгарския език в Hеxдународно
научно и о6uествено достояние, а 6Lлгарският народ е представен в своята
етнична uялостност (вx. К7A*%о' 2002()92, Бо/&0,е' 1911(6)). Hа това
акuентира и I. К. Венедиктов в статията си ,У истоков 6олгарской
диалектологии¨, кLдето вLв врLзка с издадения от В. Карадxич
,)одатак..../¨ се разглеxда вLпросLт за началната история на 6Lлгарската
диалектология и диалектното членение на наuия език (вx. Вене&,C5о'
19.2(121+121).
[9]
ВLв фундаHенталния си труд ¨Das Ostbulgarische¨ (1903), пLрвото uялостно
изследване на източните 6Lлгарски говори, í. Милетич посочва, че Hеxду
всички източно6Lлгарски говори р*пските са с най-голяHо значение за
историческата диалектология (М,Bе5,ч 1919(1-2). Oколо четвLрт век по-
кLсно друг авторитет на езиковата наука у нас - Ст. Младенов, назовава
говорната о6ласт Hеxду Сяр и Солун арxаична, а на говорите от "по-kxната
о6ласт на [еHирxисар, [раHа, Сяр и на североизточната околност на Солун¨
придава пLрвостепенно значение за диалектологията (вx.МB*&ено'
19.9(-)2).
[10]
,Hово6Lлгарският период в развитието на наuия език се появява не под
знака на пLлно скLсване на врLзката Hу сLс средно6Lлгарския период чрез
изчезването на склонението, а като постепенен законоHерен проuес, който
се о6уславя от новите развойни тенденuии и от вLтреuната принуда на
систеHата. (...) HяHа достатLчно основания да се противопоставя изкуствено
старо6Lлгарският на ново6Lлгарския език. Типологическите различия Hеxду
тяx не са в сLстояние да униuоxат всички Hостове и генетическата врLзка
Hеxду трите фази от развоя на езика ни. Те показват саHо резултатите от
спеuифични езикови проuеси, а сLuо така теHпото и своео6разието на
езиковия развой¨ (ПоEо' 19.1( 6).
[11]
СеHантичният о6еH на дуHите се разuирява чрез преносиHостта - от
о6разната употре6а, през преносната и до преносното значение.
Функuионални сLuо така са и проuесите адвер6иализаuия, адективаuия и
су6стантиваuия (вx.И'*но'*+М,%че'*, A,5. I$ч. 292+296K.
[12]
3начението на форHата ,1K,3> вx. по-долу.
[13]
Вx. Б$BF*%IC, е5,4оBоF,чен %ечн,C, 5. L, I5%. 6-.
[14]
3начението на дуHата вx. при глаголите.
[15]
Според констатаuията на К. Мирчев A/>AI е сред по-редките дуHи в
неврокопския говор и иHа разuирена дистри6уuия в източноHакедонските
говори (вx. М,%че' 19-6(12-).
[16]
Hякои автори причисляват тLрлиския говор кLH драHските говори
(И'*но' 19..), а други посочват тези говори като преxодни кLH
неврокопския (МB*&ено' 199-).
[17]
3а по-редките дуHи в неврокопския говор вx. у К. Мирчев (М,%че'
19-6(122)

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->