P. 1
Химичен Анализ - Методи и Изчисления

Химичен Анализ - Методи и Изчисления

Views: 3,938|Likes:
Published by Mitko Mihalkov

More info:

Published by: Mitko Mihalkov on Sep 20, 2011
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

08/26/2015

pdf

text

original

2010/2011

Семинарни материали по “Химия на водата” – 3

ХИМИЧЕН АНАЛИЗ – МЕТОДИ, ИЗЧИСЛЕНИЯ
1. Химичен анализ
Химичният анализ на водата включва качествен и количествен анализ на нейните
примеси. Качественият анализ се използва за идентифициране на примеси (органични
или минерални) във водите, докато данните от количествения анализ се използват за
оценка на пригодността на водата за различни цели, както и за технически решения за
нейното пречистване. Например, с помощта на методите на качествения анализ може да
се установи присъствие на желязо във водата. Едва след определяне на неговата
концентрация може да се прецени, дали водата отговаря на нормативните изисквания
по този показател.
Според принципа на използваната методика, количественият химичен анализ се
подразделя на тегловен, обемен и физико-химичен.
1.1 Тегловен анализ
Базира се на превръщане на изследвания компонент в малко разтворимо съединение
(утайка), което се филтрува, изсушава (в някои случаи се накалява при висока
температура) и се претегля. По масата на утайката се съди за количеството на
определяното вещество. Чувствителността на тегловните методи е 10-4 % (масова
част), а грешката на определението е 0,5-1%. Отличават се с продължителност и
трудоемкост.
При тегловния анализ се различават две форми на веществата – утаечна (полученото
малко разтворимото съединение, което съдържа определяния компонент) и тегловна
(малко разтворимо съединението с определен състав, което се тегли). Тегловната и
утаечна форма могат да съвпадат, или да бъдат различни вещества. 

Пример: 
Утаечната и тегловната форми са различни при тегловното определяне на ферийони:

Fe 3+ + 3OH - → Fe(OH) 3 ↓
утаечна форма

→ Fe(OH) 3 ↓

Сушене

Накаляване

Fe O

2 3
тегловна форма 

утаечната и тегловната форма съвпадат при тегловния метод за определяне
съдържанието на сулфатни йони:
SO 24 − + Ba 2 + → BaSO 4 ↓ сушене
→ BaSO 4 накаляване
 → BaSO 4
утаечна форма

тегловна форма

Съдържанието на определяния компонент Х ( g ) се изчислява по формулата:
m(X) =

a
⋅q
b

където: m( X) – маса на определяния компонент в утайката; а – атомна или молекулна маса на
определения компонент; b – молекулна маса на веществото в утайката; q – маса на утайката (тегловна
форма), в g .

Отношението

a
се нарича фактор на тегловния анализ и се бележи с F.
b

Към тегловните методи се отнасят и някои методи, които не са химически, но са
основани на предварително отделяне на изследвания компонент чрез филтруване,
екстракция, хроматография (например: определяне на суспендирани вещества, сух
остатък, нефтопродукти, масла и др.).

1

2. показващ прекратяване на реакцията (достигане на крайната точка на титруване). Крайната точка на титруване се нарича още еквивалентна точка. където: Х е определяния компонент. използвани в титраметрията се наричат титруващи (стандартни) разтвори. Този метод на 2 . съдържаща анализирания компонент с неизвестна концентрация. а P – продукт на взаимодействието. Обемен (титраметричен) анализ Титраметрията се основава на измерване на обем на разтвор на реактив с точна концентрация. Разтворите на реагенти с позната концентрация. че техният интервал на превръщане да съвпада с еквивалентния пункт или да бъде възможно най-близо до него. окислителноредукционен потенциал и др. H 3O + ). Титруване Моментът на прекратяване на титруването може да се установи с помощта на химична реакция или някое физично свойство. За оцветени и мътни разтвори се използват други свойства . обемният анализ се подразделя на: 1) киселинно-основен (неутрализационен) .pH. който взаимодейства с определяния компонент. която най-общо може да се представи така: X+R → P. или титранти. R е титрант. докато не се получи сигнал от индикатора.1 Видове обемен анализ Титраметричният анализ се основава на химична реакция. В зависимост от вида на използваните химични реакции. Титруването е процедура на прибавяне на малки порции разтвор на титранта към пробата. 1. електропроводност.2. Индикаторите в условията на титруване се избират така. цветът на който се изменя при достигане на крайната точка на титруване.2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 1. Най-често се използват индикатори.основава се на реакция на обмен на протони ( H + ) или хидроксониеви йони (хидратирани протони.

излишъкът се титрува с друг реагент с позната концентрация (R2).в основата му лежи реакция на образуване на утайка (малко разтворимо съединение). В зависимост от използвания титрант. съдържаща определяният компонент. свободен. карбонатна твърдост. Например. 1. С методите на този анализ е определят показателите перманганатна окисляемост.+ Ag { → AgCl ↓ R1 + Ag { → AgCNS↓ { + CNS R2 R1 3 . 4) утаечен . Методът намира приложение за определяне на Cl − и др. Например: йодометричното определяне на съдържанието на остатъчен хлор ( Cl 2 ) във вода.2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 анализ се използва при определяне на химичните показатели алкалност. равновесен CO 2 и др. След извършване на реакцията. разтворен кислород и др. Намира приложение при определяне на обща твърдост. се прибавя разтвор на реагент с позната концентрация (R1) при което се образува друго вещество. Това вещество се титрува директно с друг разтвор на реагент с позната концентрация (R2). определяне на хлорни йони по метода на Фолхард. бихроматометрия и др. Например: съдържанието на въглеродна киселина във вид на HCO 3− може да се определи чрез директно титруване с разтвор на HCl при индикатор метилоранж. в количество еквивалентно на определяния компонент. 3) комплексометричен – основава се на реакция на комплексообразуване. не реагирало количество AgNO 3 се титрува директно с разтвор на амониев роданид: + Cl . 2) окислително-редукционен (редоксметричен) – в основата му лежи реакция на обмен на електрони.2 Методи на титруване 1) метод на директно титруване – определяното вещества се титрува директно с титруващия разтвор. еквивалентно на съдържанието на Cl 2 . чрез директно титруване с разтвор на натриев тиосулфат: Cl { → 2KCl + J 2 {2 + 2KJ R X 1 J 2 + 2 Na 2S2O 3 → 2 NaJ + Na 2S4O 6 1 424 3 R2 3) остатъчен метод . След извършване на реакцията останалото. в количество. киселинност. Към анализираната проба се прибавя разтвор на AgNO 3 в излишък. съдържание на Ca 2+ и Mg 2+ и др.2. Към анализираната проба вода се прибавя разтвор на KJ и в резултат на протеклата реакция се образува J 2 .към пробата се прибавя в излишък разтвор на реагент с позната концентрация (R1). 2) метод на заместването – към пробата. окислителноредукционният обемен анализ се подразделя на: перманганометрия. Отделеното количество йод се определя. йодометрия.

3 Индикатори в обемния анализ Това са вещества.2 – 6. чиито недисоциирани молекули имат един цвят. ксиленолоранж и др.0 4. Съотношението на тези форми зависи от pH на средата. при която се наблюдава рязка промяна на цвета и при която трябва да се прекрати титруването се нарича индикаторен експонент ( pT ).2. Стойността на pH в интервала на превръщане. Представляват окислители или редуктори.14 • Металхромни индикатори – използват се в комплексометричния обемен анализ. • Адсорбционни индикатори – използват се в утаечния обемен анализ. Таблица 2 Характеристика на някои редоксиндикатори Цвят Индикатор Окислена Редуцирана форма форма Неутрално червено червен безцветен Метиленово синьо зелен безцветен Дифениламин синьовиолетов безцветен Орто-фенантролин гълъбов червен Ео.0 5. 4 . Представляват органични вещества. Представляват слаби органични киселини или основи. с помощта на които се установява еквивалентния пункт.0 – 8.2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 1.0 7.10. Подразделят се на: • Киселинно-основни индикатори – използват се в киселинно-основния обемен анализ. чиито окислена и редуцирана форми имат различен цвят и се превръщат обратимо една в друга.0 5. Някои от тях са органични багрила.24 0.индикатори. наречен интервал на превръщане на индикатора.76 1.1 – 4.5 • Редокс-индикатори – използват се в окислително-редукционния обемен анализ.53 0. Правилният избор на индикатор се прави въз основа на дисоциационната константа на металния индикатор и стабилитетната константа на неговия комплекс с металните йони. мурексид. В таблица 1 са дадени най-често използваните киселинно-основни индикатори. Най-често използваните индикатори в комплексометрията са ериохромчерно.4 4. Таблица 1 Област на промяна на цвета на някои рН-индикатори Цвят на Цвят на Интервал на Индикатор киселинната алкалната превръщане pH форма форма Фенолфталейн Лакмус Метилоранж Метилово червено Безцветна Червена Розова Червена Червена Синя Жълта Жълта pT 8.. които при адсорбция върху утайката променят цвета си.0 3. най-често багрила. Те образуват с металните йони цветни комплексни съединения с по-малка стабилност от тази на комплексоните с металните йони.Промяната на техния цвят зависи от общия потенциал на системата. а йоните им – друг. твърди или течни.0. Цветът на индикатора се променя в определен pH интервал. V [H + ] = 1 0.2 9. В таблица 2 са дадени някои редокс.

1. напр. ◘ Концентрацията на определяното вещество по данни от титруването е: C N (R ) * V(R ) C N (x) = (2)) V( x ) ◘ За определяне количеството на компонента Х [g ] : 5 . n eq (R ) = V 1000 1000 C N ( x ) * V ( x ) C N (R ) * V ( R ) или = 1000 1000 C N ( x ) * V( x ) = C N (R ) * V(R ) 14 4244 3 144244 3 neq ( x ) (1) neq ( R ) В лабораторни условия се анализират малки обеми.е. Прилагат се специални формули. т. бромфенол синьо и др.7-5. 1. Концентрацията се изразява като нормална концентрация CN (N) или титър Т.в cm3 (mL). калиевият хромат K 2 CrO 4 който се използва като индикатор при определяне на Cl − по метода на Мор. а в еквивалентния пункт – керемидено-червена утайка от Ag2CrO4. фракционно утаяване на хлоридните йони със сребърни йони. а обемът . Други са неорганични. В еквивалентния пункт. Изчисляват се или се намират по таблица еквивалентите. извършваща се при анализа 2. Буферните разтвори се характеризират с буферен капацитет (β) – способността им да се противопоставят на изменение на pH при прибавяне на неголеми количества силна киселина или основа в системата. вместо mol/L. като най.2.напред се образува бяла утайка от AgCl2. Напр. Щварценбахов буфер (NH4OH/NH4Cl) поддържа постоянно pH в алкалната област (pH= 8-10). еоазин. Съставя се уравнението на реакцията.2. Директно титруване Реакцията е от вида X + R → P .4 Буферни разтвори Използват се за поддържане на определена стойност на pH. която се използва за определяне на еквивалентния пункт в йодометрията.2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 Такива индикатори са фруоресцин. обемът се измерва в mL.6). определяното вещество и титранта реагират в еквивалентни количества. докато ацетатният буфер (CH3COOH/CH3COONa) поддържа pH в киселинната област (pH = 3. а нормалната концентрация също се изразява в милиграмеквиваленти/милилитър (mmol/mL). 3. Те са смес на слаби киселини или слаби основи и техни спрегнати соли. Методът се основава на н. Адсорбционен индикатор е и скорбялата.5 Изчисления в обемния анализ В основата на всички изчисления лежи законът на еквивалентите. като изчисленията са с точност до четири значещи цифри след десетичната точка. Спазва се следната последователност: 1. ◘ В еквивалентния пункт – броят еквиваленти на Х и на R са равни: n eq (x) = n eq (R ) ◘ Изразяват се еквивалентите чрез нормалната концентрация и обема: n eq * 1000 C N ( x ) * V( x ) C N (R ) * V(R ) CN = или n eq ( x ) = .

нормална концентрация на титранта. M ( x ) – моларната маса на определяния компонент.096 N разтвор на калиева основа? Решение: m(H 2SO 4 ) = N KOH * VKOH * M (H 2 SO 4 ) . z . mL m( x ) = За определяне на процентното съдържание на компонента в твърда проба: ◘ m (x ) % = N R * VR * M ( x ) .8 mL 0.049 g = 49 mg z . M ( x ) – моларната маса на определяния компонент. ако при титруване на 25 mL от този разтвор са изразходени 22. mL. 1000 – превръщане на n(x) от mol в mmol.1000 2000 Остатъчен метод и метод на заместването ◘ За определяне количеството на компонента Х [g ] : {C N (R 1 ) * V (R 1 ) .100 z * W ( x ) * 1000 (5) Пример 1 При титруване на проба разтвор на сярна киселина са изразходени 16. ◘ pH на масовата концентрация на компонента Х в g / L или в mg / L : C N (R ) * V(R ) * M( x ) * V (4) m( x ) = z * Va * 1000 Където Va – обем. mol / L . Решение: а) Записва се уравнението на химичната реакция: H 2SO 4 + 2 NaOH = Na 2SO 4 + 2H 2O б) Означават се определяния компонент и титранта: H 2SO 4 + 21 NaOH 3 = Na 2SO 4 + 2H 2O 123 424 X R в) Прилага се формулата за определяне на масата на Х по данните от титруването: C N ( NaOH) * V( NaOH) * M (H 2 SO 4 ) 0. mol / L .117 g Z * Va * 1000 2 * 25 * 1000 meq(H 2SO 4 ) = M (H 2SO 4 ) 98 = = 0.5 * 98 * 500 = = 2. g / mol .ефективна валентност на определяния компонент в анализирания разтвор.1000 където m( x ) .50 mL 0. VR – обем разтвор на титранта при титруване. V 0. z .1 *16. g . V – обем на цялата проба.нормална концентрация на използваните реагенти с позната концентрация.N разтвор на натриева основа (NaOH). V(R 1 ) и V(R 2 ) – обеми разтвор на използваните реагенти с позната концентрация при титруване. z * 1000 където m X .ефективна mX = 6 . N(R ) . mL.8 * 98 m(H 2SO 4 ) = = = 0. C N (R 1 ) и C N (R 2 ) .2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 C N (R ) * V ( R ) * M ( x ) (3) z .маса на определяния компонент. Да се намери колко грама сярна киселина се съдържа в пробата. mL . g / mol . g .096 * 22.C N (R 2 ) * V (R 2 )}* M (X ) . взет за анализ за анализ.маса на определяния компонент.082 g z *1000 2 *1000 Пример 2 Колко грама сярна киселина се съдържат в 500 mL разтвор.

1000 Va ◘ За определяне на процентното съдържание на компонента в твърда проба m( x ) % = {C N (R 1 ) * V (R 1 ) . Стъклен електрод Стъкленият електрод се комбинира в електрохимична верига със външен стандартен електрод.2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 валентност на определяния компонент в анализирания разтвор. Методите се характеризират с чувствителност 10-5-10-7 % (масова част) и точност 0. M ( x ) V * z . Най-широко използван е стъкленият електрод за определяне на рН. перспективни са. р-р е също константа и ако се обедини с Е ст. Те са леки за изпълнение. сила на полярографски ток и др.303RT log(a H + ) външ.C N (R 2 ) * V (R 2 )}* M ( x ) * 100 z * 1000 * W ( x ) където W(x) – масата на твърдата проба.303RT E = E ст. е комбиниран потенциал на двата стандартни електрода и е константа за дадена температура.1 Потенциометричен метод Основава се на измерване потенциала на йон-селективни електроди. съдържаща определяния компонент 1. р-р където: Е ст.3. 1000 – преводен коефициент ◘ За определяне на масовата концентрация на компонента Х g / L или mg / L : mX = {C N (R 1 ) * V(R 1 ) . log F (a H + ) външ.5-5 %. 1. Обикновено се използва Ag/AgCl или каломелов електрод.3. като редокс – потенциал. Йон-селективните електроди са мембранни електроди за селективно определяне на определен вид йон в присъствие на други йони. р-р 2.C N (R 2 ) * V(R 2 )}. 2. Електродвижещото напрежение на веригата се изчислява по уравнението на Нернст: (a H + ) изсл. електропроводимост. подлежат на автоматизация. Използват се за определяне на специфични йони и газове в разтвори. ще се получи F уравнението: Изразът 7 . Физико-химичен анализ Основават се на измерване на електрохимичните свойства на анализирания компонент.

кислород и др. Частен случай на потенциометричния метод е методът на потенциометрично титруване. 4. вътрешен разтвор. По същество той е вариант на обемното титруване с тази разлика. тяло на електрода. че точката на еквивалентност се определя с прибор. Тъй като водата е многокомпонентна смес на различни вещества. съдържащ изследвания компонент се потапят два електрода: катод. тънкостенно балонче. понякога електродът съдържа малко утайка от AgCl . кондуктометричният метод се използва за определяне на специфична електропроводимост на водите (електропроводимост при 25 ºС).NH 3 . азотни оксиди. вътрешен електрод. Cl/AgCl(s)/Ag Комбиниран електрод за рН 1. общата верига може да бъде представена по следния начин: Сравнителен електрод//изследван разтвор ([H3O+]=a1)/стъклена мембрана/[H3O+]=a2. калий. Схематично.2 Кондуктометричен метод Методът е основан на измерване електропроводимостта на анализиран разтвор. сравнителен електрод. който съдържа сравнителен електрод и измервателен електрод – стъклено мембранен. които имат способността да се редуцират на живачен електрод. бромиди.В разтвора. обикновено от същи тип като 4. натрий.3. Този метод се използва за определяне на хидрогенкарбонати. CO 2 .1M MeCl за pMe електроди. 2. р-р F или E = константа + 2. по която може да се изчисли концентрацията на даден компонент в отсъствие на странични електролити.1M HCl за pH електроди или 0.3 Полярографски метод Методът се използва за определяне на метални йони. обикновено сребърно-хлориден или каломелов 5.2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 E = константа - 2. изтичащ на капки от тънка 8 .303 RT log (a H + ) изсл. 1. 1. направен от непроводящо стъкло или пластмаса 6. Понастоящем съществуват йон-селективни електроди за определяне на флуориди. обикновено 0. 3. направено от специално стъкло. хлориди. сулфиди. представляващ живак. както и на газове .303 RT pH F Модерните pH електроди обикновено са от “комбиниран” тип. органични киселини и др.3. Представляват стъклен цилиндър. служеща като мярка за тяхното солесъдържание.

фотоклетка 6) галванометри за отчитане показанията на детектора. концентрацията и дебелината на слоя разтвор. даващ връзката между поглъщащата способност на изследваното вещество (оптичната плътност). която се абсорбира от анализирания компонент в пробата 4) кюветодържател с прозрачни съдове (кювети) за разтвора. наречен екстинкция l = дебелина на слоя в cm С = моларна концентрация на адсорбтива Процедурата се свежда до привеждане на анализирания компонент в цветно съединение. които превръщат светлинната енергия в електрическа и светлофилтри. Колориметърът (фотометър) се състои от 1) светлинен източник. разположен на дъното на съда. В зависимост от техническите условия концентрацията на анализираното вещество може да се измери по следните методи: Колориметричен метод. снабдени с фотоелементи. 5) чувствителен светлинен детектор. поглъщащо светлина. В момента. отделящи тясна област от спектъра (частична монохроматизация). различаващи се по редукционен потенциал. Фотометрични и спектрофотометрични методи Фотометрията или спектрофотометрията са едни от най-разпространените оптични методи. За по-прецизно измерване на интензивността на оцветяване се използват колориметри (фотометри). С този метод е възможно да се определят едновременно няколко метала. I A = log = εlC I0 Където: I = интензитет на светлинния поток преминал през разтвора I0 = интензитет на падащия върху разтвора светлинен поток I А или log 0 = абсорбционна (оптична)плътност I ε = коефициент. когато протича редукцията на изследвания компонент силата на тока рязко нараства (потенциал на редукция).4. 9 . 1.2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 капиляра и анод – живак с голяма повърхност. 2) оптична система за фокусиране на светлината 3) цветни филтри. който съответстващи на различни концентрации на определяният компонент. Фотометричен метод. които пропускат светлината. Най-простият тип измерване е визуално сравняване на интензивността на оцветяване на пробата със серия от цветни стандарти. който превръща светлината в електрически ток . и последващо определяне на неговата концентрация чрез измерване на светопоглъщането на разтвора. Основават се на закона на Ламберт-Беер.

при други – резултатите се отчитат като светлинна абсорбция и за превръщането им в концентрационни единици е необходима калибрационна (стандартна) крива. Определянето на λmax за конкретния анализ се подбира след построяване на абсорбционния спектър. С Някои колориметри могат да представят резултата директно в концентрационни единици. На фигурата са показани абсорбционните спектри и λmax на три различни вещества. Абсорбционни спектри на веществата А. Стандартна крива Фотометричният метод се използва за измервания в близката ултравиолетова (УВ) и видима област на спектъра (320-800 nm).2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 Схема на колориметър Фотометрирането се извършва при предварително избрана оптимална дължина на вълната (λ) – това е дължината при която абсорбцията е максимална. 10 .В.

11 . Чрез завъртане на призмата или решетката се подбира подходящата дължина на вълната. монохроматизация на светлината се осъществява с въртяща се призма или дифракционна решетка. Той е подобен на колориметъра.2010/2011 Семинарни материали по “Химия на водата” – 3 Спектрофотометричен метод. но вместо светлинни филтри. попадаща върху анализирания разтвора. Измерването се осъществява на спектрофотометър.

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->