INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE
19 – 20 November 2010, GABROVO

10

ГАБРОВО И ГАБРОВЦИ В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПЪТЕПИСИ
(ХVІІ-ХІХ в.)
GABROVO AND GABROVIANS IN THE TRAVEL ACCOUNTS OF
FOREIGNERS (XVII-XIX c.)
Лалка Денчева
Технически университет - Габрово
Abstract

In 2010 the city of Gabrovo celebrated its 150th anniversary. There is little historical information on the first years
of its establishment. Therefore, the travel accounts of foreign travellers who passed through Gabrovo appear a valuable
source of data. They send us back to the past, tell us stories - both sad and funny, reveal us the past look of the town and
its changes over the years, as well as the character of its inhabitants. The present paper considers travel accounts dated
back to XVII-XIX century. They describe the town of Gabrovo and its citizens as they were seen at that time.
Keywords: Gabrovo, Gabrovians, foreign travelers, travel accounts of the XVII-XIX century

В самия център на България, сгушено в
полите на хайдушкия Балкан, събрало в себе си нишката на стратегически пътища,
обхванало в прегръдката си водите на р.
Янтра, Габрово стои от древни времена.
Кога и как е създаден градът, времето мълчи. Не са много и документите, които разкриват миналото му.
За съжаление Габрово е било встрани от
главните пътища на Балканския полуостров, по които чуждестранните пътешественици, пратеници и мисионери са преминавали през земите на Османската империя,
затова не са много сведенията за него. Но
макар откъслечни и кратки, пътеписите и
документите, достигнали до нас, хвърлят
светлина върху вида на селището, занаятите, които се развивали в него, обичаите и
характера на габровци. Чужденците влизат
в досег с местните жители, запознават се с
техния живот, жилища, облекло, нрави,
обичаи и празници. Всички пътешественици са единодушни, че историята на града
неизменно е свързана с два фактора, довели
до неговото издигане. Това са Стара планина и прохода Шипка и р. Янтра.
Стара планина или Балканът, е най-дългата планина, която се простира почти в
средата на българските земи. Дели се на
три части: западна, средна и източна.

Габрово се намира в Средна Стара планина,
в подножието на Шипченската планина.
През Шипченския проход преминава найкъсият, най-тесният и сравнително най-удобният път от Северна към Южна България.
Има сведения, че този проход е бил използван още в древни времена. Именно тук, в
подножието на големия Балкан, се заселват
и първите жители, правилно оценили доброто място, изобилната вода и изгодата от
важния път.
Река Янтра извира от северните склонове на Стара планина и се влива в р. Дунав.
До Габрово протича през дълбоко всечена
долина, а бреговете ủ са покрити предимно
с букови дървета. Тракийското ủ име е
Ятрус, което означава “бързотечаща”, а
славянското - Етър. Пътешествениците споменават различни нейни имена: „Йестра
Котелис, а на турски Янтра” [Киндсперг,
1986: 147], Йатрус [Божур, 1981: 421],
Истра или Янтра [Григорович, 1986: 245].
Янтра или Етър я нарича и В. Априлов
[Априлов, 1968: 109].
Изворите ủ събират водите си в три бързи потока – Новомахленска река, Пòтока и
Страшка, които образуват Етърска река над
днешния кв. Етъра. А след вливането и на
реките Жълтешка, Паничарка и Синкевица,
получава името Янтра и събрала сили, на-

Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово

III-235

1975: 421]. посочват различни названия на селището . което е посочено от граф Луиджи Марсили в неговата книга „Описание на Дунава” (1680 г. в османски регистър за статута на населените места в Никополския санджак. Сведения за дервентжийския статут на Габрово срещаме в пътеписа на Янош Папай. [Д-р Буе. който е част от планината Каропнице. [Цончев 1996 А: 264] Пътешествениците. При управлението на Мурад ІІ (1421 – 1451) се създават първите дервенджийски селища. маджарски пратеник до Високата порта. която поддържала активни търговски връзки с други държави и да бди за приближаващ неприятел от юг. военната организация. Първото сведение за Габрово е от 1479 1480 г. в която изрично се казва: „Не е позволено на никой от немюсюлманите да носи пушка. като обяснява. [Папай. Тяхното население се преместило по-близо до прохода и продължило да изпълнява охранителни функции. [Цанев. която останалото население на Империята не притежава. С течение на времето именно той се е наложил. [Фуркад. Градът се намирал на главния път Цариград – Одрин – Стара Загора – Габрово. да навива на главата си чалма и да носи военен калпак”.Кабърова [Челеби. [Априлов. че името на града произлиза от многото растящи в околността му дървета carpinus bitulus. а вътрешни за Османската империя. Тази форма се среща в османо-турски документи от ХV-ХVІІ в. 1981: 70]. а през Одеса – за Киев и Москва. Това се потвърждава от Заповед на султан Осман ІІ от 1620 г. преминали по тези земи. Там градът е записан като Габрова и се посочва. компактността и етническата чистота на населението дават свобода в поведението и самочувствието на габровци. близка до народния говор. Възможно е името на селището да произхожда от латинското Кабруа. привилегия. Охраната на прохода им позволява да носят. а пазят прохода. нито нищо на някой друг. 1976: 45]. То било подложено на притеснения.пуска Габрово по дългия си 286 км път към Дунава. форма са и имената на съседните селища Дряново и Търново. която се нарича Балкан. Грабова [Виконт дьо Марселюс. но създаването му трябва да се търси още в годините на възстановяване на Втората българска държава. написано на турски език. “Това място има такава привилегия. в местността „Градище”. Априлов. 1980: 33]. че не дават нищо нито на турския император.) издава нова заповед: „Затова заповядвам: Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово . Ловеч и Плевен. 1972: 52]. Найвероятно по билото на Стара планина били III-236 създадени множество малки крепости. но вече за турската власт. чиито останки са открити недалеч от р. [История на Габрово. Янтра. Тукашното население имало за задача да охранява прохода и обслужва импортно-експортния транспорт на столицата Търново. Дори външният вид на българите трябвало да показва тяхното подчинено положение. Твърде голяма.) като име на римската крепост. Габрова [Папай. 1981: 90]. твърде широка планина с гъсти гори. произвеждат и продават оръжие. щит и други военни оръжия. Оттук през Букурещ – за Виена. Турската власт е налагала множество данъци и тегоби на българското население. 1981: 133]. в източна. произволи и насилие. е върху печата на габровската община. Много опасна и поради разбойниците и внезапните бури”. крепостите стават ненужни. да язди кон. Габрово или Габърово го нарича и В. наречени на български габър. тъй като тези земи вече не са гранични. Няма запазени документи кога точно е основано Габрово. От тук пътят се разклонявал в две посоки: единият отивал за Севлиево. 1981: 245]. 2007: 32] Няколко години по-късно султан Мурад ІV (1631 г. 1968: 109] Името Габрова. но най-често посочваното име е Габрово. [Граф дьо Тромлен. в западна посока. а другият – за Търново – Свищов – Русе. Каброва [Божур.. С падането на България под османска власт. докато в говоримия език се е използвал вариантът Габрово. В такава. Възможно е официалното наименование на селището да е било Габрова. 1976: 45] Дервентжийският статут на селото. че селото има 94 къщи. посетил Габрово през 1705 г.

само големи тояги”.. Студеният климат и малкото обработваема земя не позволявали да се развие земеделието и принудили габровци отрано да търсят други начини за поминък. да не се обличат в копринени и атлазени дрехи... 1995: 255] Боте пише: „Почти всяко семейство знае да си служи с водите на Янтра. Това ги направило по-будни и по-упорити в борбата за съществуване. разбрали. също е впечатлен от габровци: „Заможността и известната самостоятелност. се отправил на път. акредитиран да отразява боевете на Руско-турската война (187778). известният унгарски учен и пътешественик. като движуща сила. За любознателността на габровци и отвореността им към света свидетелства и чеха Ян Вагнер: „Българите от провинцията по начало са много любопитни. защото няма къща.. списание. че „пазаря е бил много красив”... че жителите на Габрово са много дейни и добри занаятчии. тъй че ме разпитаха с най-големи подробности и за останалия свят. [ Д-р Пясецки. доста горда. Силата на водата движи чарковете. произтичащи от търговската дейност на жителите му.. че селото има 7 пазара.По силата на шериата1 и закона да личи по облеклото и въобще по тяхната външност и походка. пътувал до Цариград през 1553-1555 г. [Д-р Цончев. и мащеха за балканджиите. морални и религиозни норми на исляма. споделя: „Било поради облеклото си. През 1830 г. издавано в Мадрид за Европа и за испански говорещите страни. че в Габрово нещата са се развивали по различен начин и габровци били запазили част от своите свободи. Жителите му изобщо са общителни и енергични”. за да не ги отнесе луда Янтра зестра на тихи Дунав”. Хофман определя Габрово като „пазарище” [Д-р Цончев. който посещава града през 1844 г... През 1839 г.” [Пелисер. 1996 Б: 80] По време на боевете при Шипка. На тръгване от града той срещнал „въоръжена селянка на кон. той отрано проявил любопитството си към 1 Съвкупност от правови. 1986: 246] Хосе Луис Пелисер. 1996 А: 23]. която напомня гръцките кариатиди. те се запознават с нови идеи. че „градът живее от водата. за „Европата”. които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. с хора от различни краища на империята и Европа. 2 неверници далечните страни. 1977: 27] Природата е била едновременно и майка. в която да не е застъпен някакъв промишлен клон и в по-голямата част да не се работи с водна сила. който прекарва тук около 2 месеца. че из тия потоци подскачат алтънчета. [Григорович. руският монах Партений установява. в Габрово се намира и д-р Павел Пясецки. [Вагнер. известният руски филолог-славист... Виктор Григорович. Когато през 1662 г.. 1984: 216] Интересни спомени за тукашното население ни е оставил Евлия Челеби. Той споделя. лаконично обобщава: „Българите нямат право да носят хубави дрехи. допринася за информираността на жителите му. Практичните габровци. кореспондент на „La Ilustraciуn Espaсola y Americana”. 1986: 187]. [Мартинов. 2007: 33] Немският учен Ханс Дерншвам. 1996 Б: 81] Фактът. било поради външния си вид жените тук имат особена осанка..” [Каниц. Габровецът не бил закрепостен към земята си. 1984: 25] Това сведение още веднъж показва. горда като амазонка”. 1940: 7] Не случайно Феликс Каниц. в Габрово гостува чеха Ярослав Ирасек. че кяфирите2 са презрени и унижени. и им устроили капани – язове. неизменно е свързано с реката. [Георгиева. [Партений. лекар от руската армия. [Д-р Цончев. че през Габрово минават много пътници. . Да се заставят отсега нататък: да не яздят на коне.” [Цанев. за да се Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово III-237 . са особено характерни за село Габрово. за упражнение на някакъв занаят”. казва. струговете и водениците. [Ирасек. да не надяват самурени кожуси и калпаци. 1987: 6] Икономическото издигане на града през ХVІІІ–ХІХ в. 2006: 93] В началото на 70-те години на ХІХ в.. а Бредшоу (1864 г. „. Станал предприемчив и открит към света. Това разширява кръгозора им и води до по-високо им самочувствие. Развили се занаятите и търговията. което превръща Габрово в един от най-проспериращите градове на Османската империя.) споделя. Никой не носи оръжие.

минал през Шипченския проход.. а онези. което е отбелязвано от повечето от пътешествениците. които той е наблюдавал през пътуването си в Османската империя: „... 1981: 70]. 1982: 159] В дописка до сп. 1972: 50] Боят продължил 7 часа. ОсманБазар6. Търнава5. 1992: 136] Според Феликс Каниц – градът е „знаменитият в цяла България Габрово”. 1981: 295] Руският монах Партений през 1839 г.” [Евлия Челеби. [Д-р Цончев. что ви пиша. кючюк33 Виена” и допълва „в Габрово ничто повече от това. През 1846 г. [Партений. Илия Христович. отбелязва и В. но селото е бунтовническо. а именно: Селви4. [Евлия Челеби. В 1801 г. в северните равнини и в скритите из планините села. Тутракан и Габрова”. При донасяне на такова отговаряха на наздравицата открито и по мъжки. За известността му в цялата Османска империя говорят и определенията. Разград. тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина. Затова и Евлия Челеби възкликва: „Боже прости ми. занаяти и пазар на околността. то заслужава като че ли да бъде наречено град”. че нападателите били от Габрово. 1995: 253] Макар и село до 1860 г.включи в похода срещу Австрия. 1986: 147] Това е може би единственото свидетелство в чуждестранните пътеписи. давайки да се разбере. Които си имат свой разум. 1987: 554] За Лееве (1826 г. ханища. „доставя някои забележки за чутовното. а отговорът му е всякога някак си особено прям и сполучлив. австрийски дипломат. които се настанят там насила. което се споменава като средище на пътища. С една дума. че в Османската империя. Тук групата от 500 души. да не ходят из тези планини. което рязко се отличавало от останалите градове в Османската империя и това отбелязали всички. известният възрожденец Найден Геров го нарича „прочуто Габрово. „напълно въоръжени”.. [Каниц.. описва „село Габрово. което се демонстрира открито и със самочувствие от поробеното население на Османската империя. По северните склонове на балкана често се срещат най-красиви лица. речта му е жива. „извън Русчук има 7 града или големи паланки. не е за отсядане в него на 5-10 души. [Григорович. автор на съчинението „Всеобща география. дух на свободни хора. известен със своята чистота. в което се говори за национално самосъзнание. „Читалище” №15 от 1 май 1871 г. подобно на голям град”. преминаващи през него. 1981: 245] По нататък в своя пътепис. Габрово имало градски вид. резидент при османския двор. Земята и хората”. той уточнява. той е жизнерадостен и обича удоволствията. 1986: 246] Габрово е било селище. не настаняват в селото си дори 150-200 конници.. 3 малка Севлиево 5 Търново 6 Омуртаг 7 Търговище 4 Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово . Ески-Джумаа7.. не съм видял. била нападната „от двете страни от неприятели”. [Доосвобожденски пътеписи. 1972: 53] Най-яркото доказателство за българския характер на селището и за неугасналия народностен дух. дава следната характеристика на българите. с които преминаващите го характеризират.) Габрово е „един голям български град”. гдето е по-малко страдал. Григорович през 1844 г. Анри Фуркад го нарича „много голям град” [Киел. ама името му работи”. Знаменитият френски географ Елизе Реклю. не се изпращат със здраве.. [Д-р Буе. че са истински българи. че те са храбри хора и че не бива да бъдат считани за лоши.. [Киндсперг. 1986: 187] „Поради многочислеността на населението. са думите на Йохан Христоф фон Киндсперг. [Макмайкъл. и облича се тукашният българин с голям вкус”. но види ся малко познатото Габрово”. Впоследствие се разбрало. в писмо до българин в Одеса. Уилям Макмайкъл го определя като „красив град. [Геров. излязло в Париж в 18 тома.: „Жителите и техните жени там всички са българи и твърде склонни да показват открито присъщата си слабост към пиене на вино. 1996 Б: 204] Д-р Ами Буе (1838 г. а в 1818 г.) го нарича град. [Христович. 1969: 383] Още през ХVI век Габрово вече се преIII-238 връща в значително селище. [Д-р Буе. като при това се хвалеха. от 1673 г.

зидарите – строители на Габрово. Архитектурата му е оригинална. притиснало се към прелестната Янтра” го определя НемировичДанченко. 2001: 133] Д-р Павел Пясецки си спомня за града – „твърде симпатичен. [Д-р Цончев.. не би повярвал. без джамии и минарета. заобиколени отвън с тъжни стени. часовника.„един хубав малък град с италиански вид. .. Това е отбелязано от д-р Пясецки: „Криви. 1987: 8] Изграждането на габровските къщи е в пряка зависимост от строителните материали.. площади. Това е забелязал и Хосе Луис Пелисер. че е град чисто християнски. „Изхождайки от възможностите на страната. След това допълва картината: „. уединено и самотно” [Д-р Цончев. отделно изградени каменни постройки и накрая. покрити с големи навеси. а Убичини . 1996 А: 74] Хосе Луис Пелисер представя Габрово така: „Градът е изключително живописен. 1996 А: 73] Майер видял „едно възхитително планинско селце. 1995: 253] Той е впечатлен от „внушителните здания. минавайки по улиците му. 1977: 27-28] Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово III-239 . че се намира в България”. [Иречек.. Тук няма вече турските сгради. е и кореспондентът на в. черкви с елегантни камбанарии”. за да отразява боевете на Руско-турската война. Видът на къщите като ансамбъл или детайли било по конструкция. почти във всяка къща. черкви. къщи. [Кинг. Горите на Централния Балкан и многото камък обуславят и външния вид на габровската къща. над които се извисяват четири православни църкви и сред които ярко се откроява едно голямо двуетажно здание с европейска архитектура – местната гимназия”. Габрово „със своите улици. 1996 А: 73] За Александър Саборнов. след което допълва.. 1995: 257]. ни напомня селище от Севера и никой. военен кореспондент на в. благодарение на живописните околности. бликаща от чучури или от обособени. [Д-р Цончев. черкви. немски мисионер. по колорит и материали или всичко. [Каниц. взето заедно. Габрово отразявало характера на Изтока. са постигнали резултати. За него Габрово е „толкова живописно място. 1995: 253]. 1977: 27-28] През зимата на 1877 г.това са основните материали на тогавашните майстори. 1996 А: 73].. който го посещава през 1880 г. [Немирович-Данченко.. между хубави гори с алпийски плочени стрехи. „Новое время“ по време на Руско-турската война от 1877-78 г. напомня малко испанско градче”. липса на плановост при застройката. силно развит уличен живот – всичко това напомня за Изтока”. къщи хубаво построени. [Д-р Пясецки. а правилно съградени къщи с дюкяни отдолу и с големи прозорци в горния кат. за Фр. малки закрити балкончета. мостове и оживлението на улиците” [Каниц. пищната зеленина в самия град. 1974: 274] Разбира се.Каниц го определя като град „едва ли не от италиански характер”. донякъде напомня на някои немски или швейцарски индустриални градове.: „Габрово със своето пленително местоположение в балканска природа. в Габрово.. тесни улици. че градът му „станал драг и достоен за уважение” [Каниц. гостилници и работилници. някои от къщите изглеждат като изскочили от самата вода”. които в далеч по-културни селища архитекти с много знания и култура не са постигнали”. „Бостън Морнинг джърнъл” за Европа. с очертани и чисти улици. [Д-р Цончев. американецът Едуард Кинг. географското положение на селището и поминъка на населението. [Д-р Пясецки. [Пелисер. в които пречупвали през българския си усет видяното в далечни земи и в резултат се получил типичния характер на града. богатство на уловената вода.. мостове”. 1987: 8] Като „весело градче”.веднага на пръв поглед се вижда. Дърво. [Пелисер. кореспондент на „Всемирнiй путешественик” от 1877 г. камък и вар . Хелвалд. без да се интересуват от стил и епоха. оригинална архитектура на къщите. Габрово „има италиански характер – гиздави къщи. 2007: 105] Красотата на природата и общият вид на града впечатляват и Константин Иречек. гъсто слепени от двете страни на тясната улица. Разбира се габровските майстори създавали нови форми.

е записа- Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово . наречен още „Успение Богородично” и уточнява.. На 15 май пристига в Габрово. 1972: 52] Анри Фуркад е категоричен: „Тук започва България. 2006: 69] Вътрешната украсата на къщата била предимно от дърворезби по гредите.” [Киел.Жилищата са показател за домашния бит и за социално-политическите условия. Те са с тъмен цвят. Атина и др. Това придавало допълнителен колорит във вътрешността на домовете. а и да демонстрира богатството си и да покаже местата. с надвесени покриви. че „Габрово е с 2—3000 християни”. пътува из Княжество България и Източна Румелия през 1884 г. За това пише Ян Вагнер.) преброил 1000 къщи и установил. шкафовете и таваните. [Д-р Цончев. френски финансов инспектор. Явно такива „алафранги” е имало и в гбровските къщи.) твърди: „То е застроено доста правилно. които е посетил. като първият етаж е бил работилница и дюкян. то първият е доста издаден към улицата и двора и е подпрян със стълбове. Най-често това е Цариград с Босфора. а наблизо е Соколският манастир. има много големи къщи. [Кейе. жълти и червени тонове. Къщите имат странен вид. боядисани по ориенталски образец в пъстри сини. А ако има втори и трети етаж. Той говори за „700 къщи. Най-често били използвани геометрични и растителни орнаменти. Ако къщата е на етажи.. д-р Ами Буе вижда в града „само едноетажни и в голямата си част дървени” къщи и посочва. изобразяващи някакъв пейзаж. 1996 А: 23] Френският ген. минава Евлия Челеби. Венеция. Пръв от чуждестранните пътешественици през село Габрово през 1662 г. и около десет-дванадесет хиляди българи”. за да ги пазят от планинските ветрове и бури”. [Кейе. 1981: 245] В. 1981: 70] Швейцарският пътешественик Майр (1812 г. [Вагнер. над който летят птици. понякога противоречиви. етаж. [Д-р Буе.) посочва. вратите. личен съветник на княз Александър І. Покрити са с големи каменни плочи”. черни и безформени. Малкото свободно място налага и архитектурния вид на балканската къща – с тясна основа и наддаден горен етаж. Габровските майстори-железари изработвали битови предмети – оригинални панти за вратите. че „населението почти изцяло е българско и ще да е до 5000 души”. 1996 А: 74] За каменни покриви съобщава и Иречек: „Стрехите на къщите са покрити с големи и тежки аспидни плочи. три каменни моста. таваните на повечето се съобщават. свещници. 1984: 214-215] През 1838 г. желанието си да види чужди и непознати земи. покрити с тръстика и керемиди. 1984: 216] За чешкия пътешественик това може и да е безвкусица. Пътешествениците дават различни. Това се потвърждава от думите на Ян Вагнер: „Всички къщи са построени от дърво и непечени тухли. при които живеят българите. но по този начин българинът е задоволявал своята любознателност. че е населено изключително с българи. Всички преминали обаче са единодушни относно етническия състав на населението. Построени са от дърво. [Д-р Цончев. нар. Григорович (1844 г. издадена през 1871 г. подобно на средновековните нормандски градове. 2006: 67] Къщите са покрити навсякъде с каменни плочи”. 1986: 245] В „Географията” на Костандас и Филипидес.. „Вътрешните стени са изписани с невероятни и безвкусни. голямо училище. а вторият е обитаван от семейството. жилищен. т. [Григорович. чисто ориенталски рисунки. че в селото „живеят само българи”. III-240 Българите обичали да изрисуват стените на къщите си с картини от далечни градове – Цариград. по-големи от най-голямата цариградска джамия – фантазията на ориенталеца може да понесе всичко”.. кончета за огнище и др. [Иречек. В пътеписа „В България и Румелия” отбелязва: „Дървените къщи. се приближават една към друга с всеки по-горен етаж. те съответно са издадени над първия и втория. сведения за броя на къщите и на жителите му през различните години.лейтенант Шарл Гийемино (1826 г.. [Евлия Челеби. еркер. [Вагнер. 1981: 113] През 1838 г. [Гийемино. Тази архитектура осигурявала простор и светлина за втория. три църкви. разположен на тесни подпори. 1974: 274 ] Емен Кейе. Петербург. Габровските къщи обикновено са на 2 етажа. английският мисионер Бъртон пише следното за града: „То е едно много интересно място.

се издига доста значителна сграда на общинското управление. 2001: 134] – потвърждава и Е. 1974: 275] Румънският епископ Мелхиседек.. където имало и най-малък повод да го сторят. 2008: 387] В същата година Каниц преброява 1500 къщи. а тя бърза да се измъкне по дългия си път към Дунава. С. 1969: 135] Пътеписите са свидетелства на очевидци за отминалото време. [Априлов.. град с около 10 000 къщи – всички християнски. „Според турския възглед звъненето на камбаните би значило: „Слезте вие (турците). обгърнало Янтра. „макар по своето пространство и многолюдност да заслужава името град. Каниц дава интересно обяснение защо на християните в Османската империя не е разрешавано да имат камбани на църквите си. [Кейе. Той посочва: „От петте махали на Габрово. Отразяват вижданията на авторите. [Каниц. преминалите през града. 2001: 134] Ф. 1996 Б: 81] Иречек също е категоричен: „Габрово е един от малкото чисти български градове. [Кинг. колоритни и непосредствени. [Подбрани извори. посветена на Св. в Сахач махала има друга църква Св. и за мене нямаше нищо посмущаващо от звъна на множеството камбани в малките часове”. Вече толкова години Габрово стои на своето място.но „Габрово. че „радостните габровци. та да се издигнем ние (християните)!” Затова турците настоявали на своето: . Кинг и добавя. 1982: 194] През същата година Емен Кейе е отбелязал: „. няколко негови чиновници и временният гарнизон. според турското разделение то е оставено като паланка”. Но проследяването на тези разкази води до ценни изводи за развитието на гр. в който не видях никакъв местен мюсюлманин. [Епископ Мелхиседек..... Габрово. в Габрово. промяната на неговия вид и бита на населението. Кинг. като най-значителен център на града. 1968. 1968: 108] Представа за общия вид на града. разказва английският журналист Е. „Тук камбана не звъни. [Каниц. разбира се. били впечатлени от камбанния звън. Градът винаги се е отличавал както със своя патриотичен дух. черквите да имат камбани”. Е. български”.. ЛИТЕРАТУРА [1] Априлов. Ето защо габровци били начело на българската цивилизация”. 1995: 254] Пътешествениците. се образува Чумлек махала (грънчарският квартал). са поставили камбани навсякъде. Там никога не са живеели турци. от която идват. 1995: 256] „Българите винаги са съставлявали мнозинството от жителите на този град от 1200 или 1300 къщи” [Кинг. [Каниц. [Иречек. За „специалната милост от страна на султана. 1982: 187] Той пише: „В Габрово българският елемент е запазен чист. че Габрово е „първият български град.. които се точат в дълга верига от Самоков до Котел от двете страни на Балкана и Средна гора и индустриалното население на които било главната опора на християнството и българската народност. [Епископ Мелхиседек. които се свързват с четири моста. Средна махала и Кърч махала. [Каниц. 1995: 254] От другата страна. Троица и в Чумлек махала трета. В цялата околия от 20 общини изповядваха исляма само каймакаминът (общинският началник). посочва числото 10 000 души население. [2] Божур. Подобно на северната Нова махала са разположени на Янтра още увенчаната от втора часовникова кула Сахач махала. [Каниц. техния вкус и манталитет и зависят от социалната и културна среда.. Боте посочва население около 8 000 души през 1877 г. [Д-р Цончев. Богородица”. 1995: 254] и допълва. Йоан”. Луи-Огюст Феликс.. посетил Габрово през 1884 г. а малко по-нагоре – доминиращата над реката едноетажна казарма с 10 прозорци на фасадата за около 100 души. Те са свежи. 2006: 69] Според В. който се чувал в селището. така и с упорството си да подпомага опити за постигане на национална независимост и за издигане на народното образование”. 1995: 254] Освен църквата „Св. Съчинения. на левия бряг на Янтра. Априлов именно липсата на турско население е причината Габрово да бъде обявено за град късно – чак през 1860 г. Военно пътуване Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово III-241 .. В. тук се чува гласът на правоверния!” [Доосвобожденски пътеписи. разположението и имената на махалите ни е оставил Каниц.

[12] Евлия Челеби. С. И.. Разказ за странстването и пътешествието ми из Русия. 1981. 2008. Картини от пътуването ми из България. М. 1984. Йохан Христоф. [14] Ирасек. Очерци от пътуванията ми из България. В: Немски и австрийски пътеписи за Балканите (ХVІІ в. 1972. 1974. В: Френски пътеписи за Балканите. С. С. [26] Папай. В: Американски пътеписи за България през ХІХ в. Съст и ред. Я. Т. Дунавска България и Балканът. Румен Генов. С.. [11] Доосвобожденски пътеписи. Т. монах. д-р П. Дневник за пътуването от Виена до Константинопол. ХІХ в. С. 1986. Гюрова. С. В. 1980.. Съст. Из стопанското минало на Габрово. Описание на френско-холандско III-242 то пътуване през България по време на Кърджалиите. Хосе Луис. 15. Екскурзия в България. Турция. В: България през погледа на чешки пътешественици. В-к „Балканско знаме”. 1992. 1981. [32] Цончев. В: Маджарски пътеписи за Балканите (ХVІ – ХІХ в. В: България през погледа на чешки пътешественици. извървян от генерал-лейтенант граф Гийемино през февруари и март 1826 г. Цв. С. В: Извори за българската етнография. Приключенията и спомените на един американски журналист за двадесет години. В. [9] Григорович. [29] Пясецки. В: Румънски пътеписи от ХІХ в. Бистра Цветкова. [21] Киндсперг.. [18] Кейе. [23] Мартинов. ТАНГРА ТанНакРа ИК. С. [7] Георгиева. 2007. 2006. [31] Цанев.. 1981 г. акад. А. Е. Бехиньова. Очерк за пътешествието по Европейска Турция. Германия и Русия. Мари-Луи-ЖанШарл. Я. Съст. [5] Виконт дьо Марселюс. Съст и ред. селищното устройство и обществените сгради. 1995. 1. [25] Партений. под ред. Българско Възраждане. В: Френски пътеписи за Балканите..в Османската империя или описание на нейните граници и на главните Ј отбранителни средства. [10] Граф дьо Тромлен. Пътувания по България. съст..6 [30] Христович. [16] История на Габрово. 1981... С. ХІХ в. В: Испански гравюри за Руско-турската война (1877-1878). Н.. 2001. Дневник на руския кореспондент. История на България ХV – ХІХ в.). Бележки за пътищата от Дунав до Константинопол през Балкана. Бехиньова. 1977.. С. д-р П. Кожухарова. 66-71. 1975. „Читалище” от 1 май 1871 г. „Векове”. [19] Киел. Два месеца в Габрово. 2007. ХІХ в.-лейтенант Арман-Шарл. 1996 А. Съст и ред. което императорския резидент господин Йохан Христоф фон Киндсперг извърши през 1762 г. С. Акцидентна печатница „И. или планината Хемус. В: Френски пътеписи за Балканите.. Т. Немечек”. Турция и Светата земя.1987. „В България и Румелия”. Г.. ХІV – ХІХ в. В: Френски пътеписи за Балканите. 1838). С. С. Митев. [22] Макмайкъл. Ал. Пътят от Андрианопол до Русчук.. 1982. 1837. С. 1986.. занаятите и пазарите.. [24] Немирович-Данченко. Бистра Цветкова. К. 1984. С. [4] Вагнер.. Бистра Цветкова. С. 1986. Т. ген. Писма. Ил. Съст. Из Европейския Изток. Източна България. Габрово през Възраждането. Съст..). [20] Кинг. В: Руски пътеписи за българските земи (ХVІІ – ХІХ в. Жак-Жан Франсоа Буден. 1969.1818. Съст. Бистра Цветкова.. М. У. 1976. [3] Буе. Съст. В: Сп. [33] Цончев. 6.. Съст и ред. на Стр.. Я. 1987. С. 1982.. [15] Иречек. – 30-те год.. Из Описание на Габрово в сп. Й. [8] Гийемино. с. Митев. Димитров. Будев.. Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово . естествени или изкуствени. 1981. Дневник на Константинополското пратеничество (1705-1708). [17] Каниц. Габрово. ХV .ІІ. с. С. за българските земи. С. прев. С. Кожухарова. Н. Описателен портрет на Европа в бури и покой. В: Френски пътеписи за Балканите.. Ф. М. д-р А. подбор П. Пътепис. [27] Пелисер. В: Английски пътеписи за Балканите (края на ХVІ в.. ХІХ в. Съст. Пътешествия от Москва до Цариград в годините 1817. на ХІХ в. Из общественото и културно минало на Габрово.. Съст. С. С. 1996 Б. В. В: Руски пътеписи за българските земи (ХVІІ – ХІХ в. Генчев. [28] Подбрани извори за българската история.. Клисаров.). Съст. Е. Молдавия. Бети Гринберг. Д-р П.ХVІІІ в. съдържащо сведения за местоположението.. Габрово... Св. Й. С..). С. и ред. ІІІ. 2006. Кожухарова. С. Бистра Цветкова. В: Пътища и пътешественици. Филип Шашко. Сборник с маршрути от Европейска Турция (1836. Година на война (1877-1878). 1940. Българските земи под османска власт. С.09. С. – ХVІІІ в.). В. С. Български хроники. [13] Епископ Мелхиседек. С..І. [6] Геров. Миятев. Съст. М.. кн.

Международна научна конференция “УНИТЕХ’10” – Габрово III-243 .

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful