ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН

ПРЕСЛАВСКИ”
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

УВОД В ОБЩОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ
ЕЛКА ДОБРЕВА

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
ПРЕСЛАВСКИ”
1

СЪДЪРЖАНИЕ
Част първа: Общи въпроси от изучаването на езика
1. Науката за езика ………………………………………………………………
1.1. Изследователски предмет, задачи и дялове на езикознанието …………..
1.2. Езикознанието и другите науки ……………………………………………
2. Същност и функции на човешкия език ……………………………………..
2.1. Функции на езика ………………………………………………………………
2.2. Същностни характеристики на човешкия език ………………………………
3. Общественоисторически характер на езика …………………………………….
3.1. Форми на съществуване на езиците. Международни езици ………………….
3.2. Общественоисторически типове езици ……………………………………….
3.3. Идиолект. Диглосия. Билингвизъм …………………………………………..
4. Системно-структурен характер на езика ……………………………………..
4.1. Единици, подсистеми и равнища на езика ……………………………………..
4.2. Основни типове структурни отношения в езиковата система ………………..
5. Език и речева дейност …………………………………………………………….
5.1. Език, реч, дискурс ………………………………………………………………….
5.2. Речева дейност и комуникативна ситуация ……………………………………….
Част втора: Устройство на езика
6. Фонетична подсистема ……………………………………………………………
6.1. Същност и функции на фонемата. Алофони и фони ……………………………
6.2. Видове фонеми ………………………………………………………………………
6.3. Супрасегментни фонетични явления: акцент и интонация ………………………
6.4. Фонетично членение на речта ………………………………………………………
7. Морфологична подсистема …………………………………………………………
7.1. Същност и функции на морфемата. Аломорфи и морфи …………………………
7.2. Видове морфеми …………………………………………………………………….
7.3. Грамема и граматическа категория. Начини за изразяване на граматически
значения…………………………………………………………………………………..
7.4. Морфемна структура на думата. Видове основи …………………………………
8. Лексикална подсистема …………………………………………………………
8.1. Същност и функции на лексемата. Алолекси и лекси …………………………..
8.2. Лексикално значение на лексемата ………………………………………………
8.3. Първични лексикални парадигми: лексико-граматически класове ……………..
8.4. Вторични лексикални парадигми: семантични и формални групирания в
лексиката ………………………………………………………………………………
9. Синтактична подсистема ……………………………………………………….
9.1. Видове синтактични връзки: паратаксис и хипотаксис ………………………….
9.2. Същност и основни признаци на изречението ……………………………………
10. Текстова подсистема ………………………………………………………………..
10.1. Строеж и граматика на текста ……………………………………………………
10.2. Същност и признаци на езиковия текст ………………………………………….
Препоръчителна литература …………………………………………………………..
Използвани съкращения ……………………………………………………………..

2

ЧАСТ ПЪРВА: ОБЩИ ВЪПРОСИ ОТ ИЗУЧАВАНЕТО
НА ЕЗИКА
1. НАУКАТА ЗА ЕЗИКА
Специализирана наука за изучаването на естествения говорим човешки
език е лингвистиката (езикознанието). Като отделна област на научното
познание лингвистиката съществува от ХІХ в. и се отнася към хуманитарните
науки.
Науката за езика има специфични изследователски методи, които заедно с
представите за изследвания обект се променят в хода на нейното историческо
развитие.
Поради сложността на човешкия език и множеството въпроси, свързани с
него, в лингвистиката има различни дялове и различни частни езиковедски
дисциплини, изучаващи отделни страни на езика и връзките му с други явления
извън него.
1.1.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И ДЯЛОВЕ НА
ЕЗИКОЗНАНИЕТО

1.1.1. НАУКАТА ЗА ЕЗИКА се нарича езикознание или лингвистика (от
лат. lingua “език”). Тя се занимава с изучаването на естествените, говорими
човешки езици – български, английски, френски, руски, японски и т. н.
В изследователския периметър на езикознанието влизат всички езици по
света – независимо дали са живи (като съвременния български), мъртви (като
старобългарския), или изчезнали (като прабългарския), дали се говорят от
многобройни човешки общности или от съвсем малки групи, дали са възникнали
много отдавна или сравнително отскоро.
Определителите “естествен”, “говорим” и “човешки” са много важни, тъй
като думата език се използва в различни значения. Говори се например не само за
езици като българския или немския, но също и за компютърни езици, за
животински езици, за език на тялото, на модата, киното, театъра, танца,
политиката, търговията, рекламата и т. н.
Характеристиката естествен отграничава спонтанно възникналите в
историята на човешките общности езици като български, гръцки, чешки и пр. от
изкуствено създадени езици от типа на есперанто, идо, волапюк, интерлингва. За
разлика от изкуствените езици естествените се формират бавно и постепенно в
културата на конкретни човешки колективи. Те са родни (първи) езици за
членовете на съответната общност. Напротив, изкуствените езици се създават
наведнъж (от отделна личност или от група хора), с цялостен речников състав,
фонетика и граматика и не са родни езици за никоя човешка общност. Освен това
изкуствените езици винаги се изграждат като вторични спрямо естествените в
смисъл, че използват някой естествен език като основа (както например есперанто
е създаден в общи линии на базата на латинския език).

3

пози и телодвижения. значение”) – наука за знаците и знаковите системи. на храна. н. кучетата. които метафорично се наричат “езици”. Тя се интересува от тях единствено в план на сравнение. използвани паралелно с речта в различните култури. които не притежават тези характеристики. отделни звукове. не са говорими или не са предназначени за употреба в общуването между хората. мравките. Не могат обаче да се предават съобщения за минали или хипотетични събития.1. може да се описват планове. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРЕДМЕТ на езикознанието са всички естествени говорими човешки езици. историческо развитие. не влизат пряко в изследователския предмет на науката за езика. Такива “езици” имат например делфините. мимики. се изучават от други науки. структурна организация на единиците. В нейния изследователски периметър влиза и естественият говорим човешки език. Чрез него може да се разказва за отдавна отминали случки или за отсъстващи в момента на говоренето обекти. на готовност за размножаване и под.Характеристиката човешки от своя страна различава езиците от типа на българския или руския от други подобни образувания. но не между хората. птиците. морфеми. Езиците. 1. мечти и всякакви въображаеми неща. Разбира се. а между представители на други животински видове. характеристиката говорим подчертава едновременно звуковия характер на естествените човешки езици и тяхната членоразделност. обслужват общуването между двама или повече души. на които могат да се изпращат само сигнали за непосредствено присъстващи явления или обекти – например за наличие на опасност. но само с оглед на знаковия си характер. които могат да се комбинират по много начини) от нечленоразделните сигнали на животинските езици. полски. Във всичките си многобройни аспекти и прояви – произход. географско разпространение. от двигателноизобразителните знакови системи. всеки говорим човешки език се различава по членоразделността на съобщенията си (разложимостта им на по-малки единици – изречения. определителят човешки има и още един смисъл – езиците като български. Отличава се и от разнообразните системи от жестове.2. немски и пр. Останалите видове системи за комуникация. означавани в пряк или в преносен смисъл като езици. Накрая. употребявани например от глухонемите. граматически правила и т. н. са свързани с различията във възможностите на съответните живи същества да мислят за света и за себе си. Напротив. вътрешно членение. Най-общата наука. От друга страна. sema “знак. 4 . От друга страна. думи. докато например машинните езици са предназначени да осигуряват диалога между човек и машина или между две машини. която се занимава с всички видове средства за означаване и за общуване. Това са “езици”. китовете. По този признак говоримият език се отличава. от една страна. човешкият език е пригоден не само да предава сигнали по актуални поводи. се нарича семиотика (от гр. речников състав. които не са естествени. пчелите и т. тези различия в знаковите системи. – естествените говорими човешки езици са предмет на специализирано всестранно изучаване от страна на езикознанието. защото служат за комуникация.

Общото езикознание е призвано също така да създава и да поддържа основния фонд от специални лингвистични понятия и термини. Общото езикознание предлага на частното теоретична основа и понятийнотерминологичен апарат за описание на отделните езици. с помощта на които могат да се описват всякакви частни явления в отделните езици. н. на основата на който могат да се представят всички конкретни езици. “говорим” и “човешки”). ще се имат предвид единствено те (т. н. граматиката. използването им от представители на различни социални групи и в различни комуникативни условия и т. спецификата на употреба в конкретен момент и в конкретна сфера (научна. частното езикознание осигурява на общото конкретния езиков материал.). гръцки. речниковия състав. Частното езикознание има за задача да представи в най-големи подробности спецификата на дадения език (или групата езици) – с оглед на историческо развитие. н. териториално и социално членение. художествена. правописни. е. какви точно проблеми си поставя и решава.). Общото и частното езикознание се намират в непрекъснато взаимодействие. Общото езикознание е теоретична дисциплина. за краткост ще се казва само “език”. балтийски езици и т. религиозна. за географското им разпространение и деление. науката за езика се дели на два основни дяла – ОБЩО И ЧАСТНО ЕЗИКОЗНАНИЕ. когато оттук нататък се говори за език. В изследователския му предмет влизат например проблемите за произхода и принципите на развитие на езиците. контакти с други езици. занимаваща се с явленията и характеристиките. Специална задача на общата лингвистика е изграждането на глобален теоретичен модел на езика.1.Понеже от всички видове езици езикознанието приема в изследователската си област само естествените говорими човешки езици. публикуването на учебници.3. румънски. н. преводни и др. особености на звуковия строй. закономерностите на вътрешното им устройство. н. германски. или на отделна група езици с някакви общи признаци – например славянски.). граматически характеристики и т. звукови особености. 1. създаването на специални методики за преподаването на дадения език като роден и като чужд и т. тълковни. които са общовалидни и закономерно присъщи на всички езици по света. правилата за построяване на устни и писмени текстове. издаване на различни видове речници и справочници (правоговорни. битова и т. употребата на отделните им единици в устната и в писмената реч. С оглед на описването на вътрешното устройство на езика и функционирането на неговите единици в езикознанието традиционно са се 5 . Наред с теоретичните задачи пред частното езикознание винаги стоят и приложни цели – например във връзка с формирането на стандарти за книжовна употреба. особеностите във функционирането на езиците при различни общественоисторически и културни условия. за междуезиковите контакти. без да се споменават определенията “естествен”. която има за предмет изучаването и описването на даден отделен език – например български. В зависимост от това. географско разпространение. Частното езикознание от своя страна е по-тясна и конкретна научна област. Тя разработва и обстойни класификации на езиците по различни принципи (родствени връзки. на основата на който се правят обобщения и изводи за закономерното и специфичното в различните езици.

формирали няколко основни дисциплини – фонетика и фонология (за звуковия
строй на езика), морфология (за най-малките значещи единици), лексикология,
лексикална семантика и лексикография (за речниковия състав на езика),
синтаксис (за свързването на думите в изречения), текстолингвистика или
синтаксис на текста (за устройството и признаците на езиковия текст).
От друга страна, с оглед на основния аспект, в който се изучават езиковите
явления, съществува синхронна лингвистика (за описание на езика в даден
период, например през Възраждането или в съвременната епоха) и диахронна или
още историческа лингвистика (насочена към историческото развитие на езика).
За различни видове лингвистики се говори и във връзка с основните
изследователски методи и подходи, които се прилагат в изучаването и описването
на езика. В това отношение се разграничават например сравнително-историческо
езикознание или компаративистика (с цел изследване на родствените връзки
между езиците на основата на сравнение в исторически план); съпоставителна или
контрастивна лингвистика (в която основен метод е съпоставянето на елементи и
правила от различни езици); описателна или дескриптивна лингвистика
(посветена на формалното описание на езиците), структурна лингвистика
(ангажирана с представянето на мрежата от отношения и зависимости между
езиковите единици в абстрактната езикова система); функционална лингвистика
(поставяща на преден план възможните функции и употреби на езиковите
елементи); генеративна граматика (която описва пораждането на изказвания въз
основа на определена съвкупност от правила); критическа лингвистика
(изучаваща езика с оглед на неговата реална употреба и приписването на конкретни
смисли на езиковите изказвания в актуални ситуации на общуване); когнитивна
лингвистика (поставяща акцента върху отношението между език и познание);
социолингвистика (изучаваща с лингвистични и социологически методи
широката сфера на взаимодействието между език и общество), психолингвистика
(стояща на границата между лингвистиката и психологията и предназначена за
изучаването на психическите и психофизичните процеси при пораждането и
възприемането на речта) и т. н.
Допълнителна литература: Бояджиев 1995; Георгиев, Дуриданов 1984; Илиева 2001;
Кодухов 1974; Косериу 1990; Лайънз 1974; Лайънз 1981; Маслов 1987; Москов 2000; Порциг 1957;
Робинс 1971; Фатер 2002; Халидей 1993.
Въпроси и задачи за самоподготовка:
1. Избройте основните черти, които отличават естествения говорим човешки език от:
а) изкуствените езици;
б) животинските езици.
2. Посочете взаимовръзките между общото и частното езикознание.
3. Как се нарича лингвистичната дисциплина, изучаваща най-малките значещи единици в
езика?
4. Как иначе се нарича компаративистиката?
5. Как се нарича науката, изучаваща знаците и знаковите системи, и какъв е нейният
интерес към езика?

6

1. 2. ЕЗИКОЗНАНИЕТО И ДРУГИТЕ НАУКИ
Изследователският предмет на всяка наука определя мястото й сред
останалите науки. Най-общо науките се делят на няколко основни типа: естествени
или още природни, математически, технически, социални или хуманитарни (в
центъра на които стоят явленията в човешкото общество) и философски.
Езикознанието като наука за естествения говорим човешки език, който е сред найважните социални явления, спада към групата на социалните (хуманитарните)
науки. То обаче поддържа разнообразни контакти и с науките от другите
категории, понеже езикът е изключително сложно и многостранно явление,
свързано с много други явления както в природата, така и в обществото, с
процесите на мисленето и с конструирането на познание за света.
1.2.1. За разлика от множество други науки – например математика, физика,
медицина и т. н., които извеждат началата си от дълбока древност, езикознанието е
относително “млада” наука. Като самостоятелна област в научното познание то се
обособява едва през ХІХ век. Това обаче не означава, че дотогава езикът не е
привличал изследователското внимание. Напротив, човешкият език е един от найранните предмети на специално изучаване и тълкуване.
Открай време езикът е централен обект на внимание от страна на
философията. Неслучайно и днес още се твърди, че всяка добра философия е
философия на езика. Античната философия (например в трудовете на Платон)
поставя въпроса за връзката между думите и именуваните от тях неща – дали е
природно дадена или пък е случайна и условна, т. е. създадена от хората по
договореност между тях. На свой ред логиката, още у Аристотел, а по-късно и
средновековната, подробно проучва взаимовръзките между логическите категории
и единиците на езика.
Паралелно с философския и логическия интерес към езика възникват и
древните граматически учения, определяни като “граматическо изкуство” поради
техния подчертано приложен характер и ангажираността им с изящната словесност.
Както показва самото название граматика (от гр. gramma “буква”), граматическите
учения са тясно свързани с писмената реч и възникват поради необходимостта от
разчитане и тълкуване на стари писмени паметници, от една страна, и от
записването и съхраняването на текстове, съществуващи само в устна форма, от
друга. Например старогръцкото граматическо учение, което се заражда около V в.
пр. н. е. и получава разцвет през ІІІ – І в. пр. н. е. в Александрийската школа,
определя граматиката като изкуството да се пише, както пишат поетите и
писателите. В тясна връзка с древното граматическо изкуство се формира и
текстологията. Тя се занимава със събирането и описването на стари писмени
паметници във връзка с тяхното авторство, датировка, преписвачески и преводни
варианти, редакторски намеси, принадлежност към школа, лексикална и
граматическа специфика на езика и т. н.
Интересът към писменото словесно изкуство, към записването,
редактирането, разпространението, разчитането и тълкуването на стари писмени
паметници в граматическото изкуство и текстологията постепенно поставя
основите на тази област от познанието, която е известна като обща филология. Тя

7

изучава езика и неговите продукти общо, без да ги разделя едно от друго. При това
описанието на езика сам за себе си, като нещо отделно от текстовете на същия този
език, не е специална цел и доколкото се прави описание на езика, то е главно с
оглед на използването му в литературните текстове и с оглед на предписването на
норми за правилната му употреба.
Едва през втората половина на ХІХ в. в рамките на общата филология се
обособява езикознанието като наука за езика, а скоро след това и
литературознанието като наука за художествената словесност.
Отделянето на езикознанието става възможно по няколко основни причини.
Първо, в периода след Великите географски открития европейците се запознават с
множество различни езици. Второ, на основата на разнообразен езиков материал
постепенно се разбира, че езикът е нещо отделно и различно от собствените си
продукти (писмените и устните текстове). Осъзнава се, че езиците имат
историческо развитие и в началото на ХІХ в. започва да се прилага първият
специален научен метод, изрично предназначен за изучаване на езика –
сравнително-историческият. Чрез него човешките езици се изследват на основата
на взаимното им сравняване в обратна историческа перспектива – от настоящето
към миналото. По този начин се установява, че някои езици са много сходни по
речников и звуков състав, по граматически особености и т. н. и колкото по-назад
във времето се върви, толкова общите черти между тях се увеличават. Така
постепенно се стига до пълното описание на родствените връзки най-напред между
езиците в Европа и част от Азия, а по-късно и между езици от други части на света.
Видни представители на сравнително-историческото езикознание са Ф. Боп, Р.
Раск, Я. Грим. Те виждат основната задача на езикознанието в научното
реконструиране на древните праезици (например на праиндоевропейския или на
праславянския език), от които произлизат съвременните езици.
После идва поколението на по-младите изследователи на езика в
сравнително-исторически аспект, наричани младограматици – К. Бругман, Х.
Остхоф, А. Лескин, Б. Делбрюк, Х. Паул и др. За тях поставяната от по-старите им
колеги крайна цел пред езикознанието е нереалистична. Те се обявяват за
насочване на усилията към изучаване на живите съвременни езици и тяхната
история назад до периодите, за които съществуват реални писмени документи.
Особено значим е приносът на младограматиците в описанието на основните
закони в развитието на звуковия състав на индоевропейските езици.
1.2.2. През първата половина, дори до 70-те години на ХХ век водещо място
в развитието на езикознанието заемат структурните методи, предназначени за
прецизно формално описване на вътрешното устройство на човешките езици.
Родоначалник на това направление е швейцарският лингвист Ф. дьо Сосюр.
Той създава специална теория за същността на езика, опираща се на ясното
разграничение между език и реч и схващането за езика като специфична знакова
система.
Цялата теория на Сосюр е построена на принципа на дихотомиите (от гр.
dichotomia “двудялба”). Основна дихотомия е противопоставянето между езика
(фр. langue) като абстрактна система от знаци, валидна за цялото общество и
съхранявана в паметта, и речта (фр. parole) като конкретна устна или писмена

8

Б. Трънка. които се получават при подреждането на единиците една след друга.2. Под езикова синхрония се има предвид едновременното съществуване на всички единици на езиковата система в даден период от историята на езика (например в края на ХVІІІ в. synchronia “едновременност”) и диахрония (от гр. по тези въпроси по-подробно т. Важна за теорията на Сосюр е и двойката означаващо (фр. Диахронията се съотнася с историческото изменение и развитие на езиковите единици. Матезиус.2. поетически и др. signifiant) и означаемо (фр. (Вж.). signifiè). фолклористика.2.3. Централно в теоретичната платформа на тази школа е понятието функция – в смисъл на предназначение. В Пражката лингвистична школа се поставят основите на фонологията и фонетиката. определени от Сосюр като линейни отношения. антропология. изпълняваща като цяло функцията да служи като основно средство за общуване в човешкото общество. а използваните от него структурни методи намират добър прием и в много други области на хуманитаристиката – литературознание. Лингвистичният структурализъм е представен в три основни школи – две европейски и една американска. Друга важна двудялба е противостоенето между езиковата синхрония (от гр. Най-общо езиковата теория на Пражката школа се характеризира като структурно-функционална или като “умерен структурализъм”. Пражката школа приема основните положения от лингвистичната теория на Ф. Н.2. Организираното съществуване на школата се датира между 1926 и 1952 г. Й. Якобсон. обслужване на определена цел. а всеки езиков елемент се описва с оглед на изпълняваните от него функции по отношение на останалите езикови елементи и с оглед на позицията му спрямо тях. 1. или в началото на ХІХ в. психология и др. Във връзка с това езикът се схваща като система от единици. Трубецкой. 9 . която отбелязва двете страни на езиковия знак. сам за себе си. както и на теорията за актуалното членение на изречението на информативно слаби и информативно силни части. може да се развие и “лингвистика на речта”. 2. Първоначално науката за езика трябва да бъде “лингвистика на езика”.1.1). а едва след като тя се стабилизира. Важен принос на школата е специалната теория за същността на книжовния език като противопоставен на говоримия общонароден език. в изолация от всички други неща. Според Сосюр лингвистиката трябва да се развива на първо място като синхронно изследване на абстрактната. научен. както и за различните функционални “езици” или стилове (практически.2 и 5. Благодарение на този подход езикознанието става. 4. както се казва. “точна” наука. социално валидна езикова система и да описва езика иманентно. към която се числят езиковеди като В. дьо Сосюр и развива своята теоретична и аналитична дейност на основата на двудялбата език ~ реч. Вахек и др. Б. но нейни последователи има и днес. 2.). Много влиятелна е Пражката лингвистична школа.употреба на езика от отделния индивид. Р. Като дихотомия се разглежда и различието между асоциативните отношения между езиковите елементи (тип /в/ ~ /ф/ или сам ~ сама ~ само) и връзките. dia “през” и chronos “време”). Хавранек.2.. Изследването на езика се прави с подчертано предимство на синхронното описание.

Третото структурално направление е водещо в американската лингвистика от 30-те до 50-те години на ХХ в. Боас.4. Цели се прецизно описание на единиците.2. създадена по гръко-латински модел.1. Сапир. безпристрастно и обективно описание на езика. З. Обясняването на езиковите факти не е задача на дескриптивната лингвистика. Брьондал. Чомски си поставя за цел да опише езиковата компетенция (езиковите знания) на “идеалния говорещ”. Според привържениците на дескриптивната лингвистика главна цел на изследването на езика е да постигне строго. самата реална употреба на езика се описва като перформация (изпълнение. и в други области на хуманитарното познание е найсилно през следващите две десетилетия на ХХ в. Съществен принос на школата е ясното разграничаване на езиковата система от употребата на нейните елементи.2. Поради факта. а нейният лингвистичен структурализъм се оценява като краен. Харис) прави опит за създаване на нов тип лингвистична теория. Но реалното й влияние и в лингвистиката. като се създадат ясни и непротиворечиви формални процедури за сегментиране (отчленяване и разчленяване). действие).2. че във фокуса на вниманието стои пораждането на езикови изказвания. наречие”). копенхагенска лингвистика или още датски структурализъм. Чомски (един от последователите на З. Основни представители на датската школа са Л. Според теорията на Чомски тази компетенция позволява на основата на определена съвкупност от правила да се построяват безброй нови правилни изречения на дадения език. които действително са налице в даден конкретен език. Х. 1. 1. че традиционната европейска граматика. В края на 50-те години на ХХ в. Подходът е от най-големите към по-малките единици и е чисто формален. Поради това глосематиката се определя още като “алгебра на езика”. Нарича се дескриптивна (описателна) лингвистика или американски структурализъм. Според Чомски неговата лингвистика е добре познатата традиционна граматика. Най-видни представители на направлението са Л. От друга страна. Йелмслев. е непригодна за описанието на местните индиански езици. Дескриптивната лингвистика се опира на схващането на Ф. но подчинена на изискванията на формалния анализ на езика. Глосематическата теория характеризира езика като схема от отношения и зависимости. в центъра на която застават синтактичните структури. Улдал.3. Е. Харис. Н.2. тази лингвистична теория е известна под названието генеративна (или 10 . Основана е скоро след Прашката школа и също просъществува като единно направление до началото на 50-те години. Другата европейска школа на структурализма се нарича глосематика (от гр. прецизното описание на езиковата йерархия.2. идентифициране и класифициране на езиковите единици при тяхното извличане от устната реч. а представата за езика като неподвластна на времето чиста схема от отношения е твърде абстрактна. glossa “език. Подходът е индуктивен – обобщения се правят въз основа на наблюдения върху единични явления и тяхната повторяемост в определени обкръжения. Понятийният апарат на школата обаче е изключително тежък.2. В. в пресечните точки на които се откриват отделните езикови елементи. изясняването на отношенията между единиците от плана на изразяване и плана на съдържание в езика.2. Блумфийлд. Н.

определяна като прагматичен и когнитивен обрат. постепенно се зараждат и най-различни други лингвистики. Тя до такава степен изменя посоката на развитие на американската. Илиева 2001. че се говори за “чомскианска революция”.пораждаща) граматика. а отчасти и на европейската структурна лингвистика. определяна още като лингвистика на езика или “лингвистика без атрибут”. културология. Основна особеност на тази “революция” е възобновяването на интереса към връзките между езика и психиката и към теоретичните обяснения на езиковите факти и процесите на говоренето. сполучливо определяни като “лингвистики с атрибут”. Защо езикознанието се отнася към хуманитарните науки? 2. в очакване постепенно да се развие (според прогнозата на Ф. Лайънз 1974. които предлагат по-пълно и по-адекватно описание на човешкия език. Допълнителна литература: Богранд 1991. изучаваща единствено езика в “чист” вид и само него.3. текстолингвистиката. съзнание и познание за света. нар. етнолингвистиката. Кодухов 1974. По такъв начин съвременното езикознание влиза в тесни връзки с множество други науки – семиотика. Те го разглеждат не просто “отвътре” и в изолация от всичко друго. Наред с лингвистичните методи те използват и методи на съответната друга наука (или няколко други науки). критическата лингвистика. невролингвистиката. през което се осъществява голяма промяна в развитието на езикознанието. съвместно с които разкрива различни черти от съществуването и функционирането на естествените човешки езици. които съществуват в граничната област между езикознанието и някоя друга наука. а напротив – в процеса на неговото функциониране в реалните условия на човешката комуникация. Сосюр 1992. 1. с оглед на историческата и културната обусловеност в употребата на единиците му. теория на комуникацията и др. “Чистата” структурната лингвистика. в неговата тясна взаимовръзка с обществата и индивидите. анализът на дискурса. Косериу 1990. Бояджиев 1995. политология. Съсредоточаването върху изолирания език и игнорирането на връзките му с други обекти и процеси извън него има и отрицателни черти. дьо Сосюр) и лингвистиката на речта. компютърната лингвистика. Фатер 2002. Березин. отстъпва място на множество различни лингвистики. Дуриданов 1984. Какви са основанията за обособяване на езикознанието като самостоятелна наука? 11 . Головин 1979. То не позволява езикът да бъде видян в реалните условия на неговата действителна употреба и във взаимната му обвързаност с множество явления с психологическа и социална природа.2. мислене. Халидей 1993. С такъв характер са например психолингвистиката. техническото и социалното обкръжение на човека. в плана на взаимодействието между реч. Представата за езика като отражение на света се заменя с представа за езика като специфична социокултурна “карта” и средство за конструиране на познания за природното. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Ето защо наред с т. 70-те години на ХХ век са времето. която до този момент е била водеща. “Лингвистиките с атрибут” са интердисциплинарни направления. Хелбиг 1970. Посочете основните моменти от предисторията на науката за езика. Георгиев. когнитивната лингвистика и др. “чиста” лингвистика. 3.. психология. социология. социолингвистиката.

“лингвистики с атрибут”? 12 . За какво се отнася терминът “лингвистика на езика”? С какви важни промени в изучаването на езика са свързани 70-те години на ХХ в.? Какво е специфичното за т. 6.4. 5. нар.

а други – за допълнителни и второстепенни (например сигналната. изразяването на констатация или пък обявяването на декларация. констативна. се свързват с неговото комуникативно. оспорването на чуждо мнение. описанието на обект и т. за събеседника) информация за нещо. н. Тези употреби на езика са решаващи за неговото съществуване.. изразяват твърдения. 2. различно от езика. употреби) в човешките общества. Определящи същността на езика черти в следствие на изпълняваните от него функции са неговата социалност (общественият му характер). чертежи. мимики.1. естетическата.1. Хората употребяват и други средства за обмен на информация – жестове. н. Не съществува човешка общност.1. Но също толкова обичайна цел е подбуждането на адресата към нещо чрез задаването на въпрос. която с предимство да използва някакво друго средство за комуникация. Под комуникативна функция (от лат. ОСНОВНИТЕ ФУНКЦИИ на естествения говорим човешки език. дескриптивна (описателна) и др. определяни още като първични.). поднасянето на разказ за минали събития. Езикът служи на хората за най-различни цели – чрез него те обменят информация. семиотичността му (знаковият му характер). но сред всички тях езикът е най-важен. информационна). Сред множеството функции на езика някои се смятат за по-важни и основни (комуникативната. призив. communicatio “общуване”) се има предвид способността на езика да служи като основно средство за общуване между членовете на дадена общност. светлинни и звукови сигнали и т. 2. аргументативна. неговата историчност (развитието и изменението на езика с течение на времето). инструкция и т. упражняват внушения и т.1. повествователна. задават въпроси. мисловнопознавателно и социалноконсолидиращо предназначение. привеждането на аргументи. мисловната и социалноконсолидиращата). Тези разновидности на комуникативната функция в отделните случаи на 13 . апелативна (подбуда към действие). заповед. С оглед на това се говори за различни варианти на комуникативната функция или за частни комуникативни функции: осведомителна (съобщителна. Друг път главни цели са изразяването на съгласие. системността му (строгата му организираност като сложна система от единици и правила). н. изказването на молба. Например типична комуникативна цел е осведомяването – съобщаването на нова за адресата (за получателя на съобщението. магическата и др. ФУНКЦИИ НА ЕЗИКА 2.1.2. декларативна. Комуникативното взаимодействие между участниците в общуването може да се осъществява с най-различни конкретни цели. н. В много случаи основна цел на комуникацията може да бъде формулирането на извод или съждение. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ЧОВЕШКИЯ ЕЗИК Същността на езика се определя въз основа на неговите функции (предназначения.1.

общуване и съответно в отделните текстове могат се проявяват както поединично. В типичния случай това е родният език. 5. реч”). под която ни е познат. който по стечение на обстоятелствата се оказва основен за комуникацията на дадения индивид. expressio “изразяване”). за извършване на мисленето в езикова форма. които по определени причини преминат към друга общност (например в следствие на икономическа или политическа миграция) и приемат нейния език като основен за всекидневната си комуникация. verbum “дума”) или речево. допълнително усвоен език. а в определен смисъл дори я предхожда – доколкото всичко казано или написано вече е и помислено. като изразяване и съобщаване на мисли чрез писмена или устна употреба на езикови средства – това е същност на комуникативната функция. обонятелни. дискурсивно (от фр. вкусови. Сетивното мислене. 5. То протича във вид на “образи” – усещания. Мисловната (експресивната) функция на езика винаги съпровожда комуникативната. т. Терминът “експресивна” не бива да подвежда към схващане на функцията. Именно във връзка с този вид мислене се говори за мисловна функция на езика – човек формулира мислите си чрез средствата на езика.).2). тъй като именно на нея човешкият език дължи формата. за допир). Комуникативната функция на езика се приема за определяща (включително и по отношение на другите основни функции). който е най-удобен за прякото общуване между хората. Това мислене се осъществява на ниво първа сигнална система.2.1. който говори. наричана още и експресивна (от лат. и т. вербално (от лат. Осъществява се в понятия и категории. в условията на монолог или на диалог. в най-разнообразни конкретни комуникативни ситуации (вж. “закрепени” за съответни знаци. всеки човек мисли на езика. Ако главното предназначение на езика не беше осигуряването на средства за междуличностна комуникация. Всеки човек усвоява езика на тази общност. възприемани по сетивен път чрез различните рецептори на организма (слухови. зрителни. например за езикови единици – отделни думи или по-обемни изрази. В случая става въпрос за самото осъществяване на мисълта. Езикът има звуков характер. По тази причина то се нарича още езиково. така и в разнообразни комбинации. Хора. От друга страна. той би могъл да има друг характер и други форми на съществуване. в която е роден и израснал. Комуникативната функция на езика може да се реализира в устна или писмена реч. словесно. Хората разполагат с два типа мислене – сетивно и рационално. discours – “слово. възприятия и представи за нещата от света. но може да бъде и друг. на който активно общува във всекидневието си.2. се определя още и като (нагледно)образно.1. рационалното мислене протича по знаков път – на ниво втора сигнална система.1. Втората основна функция на езика е мисловната (мислообразуващата). и начина си на съществуване в различните езикови общности. след време могат да забравят собствения си роден език. а не примерно жестово-мимичен (което би го направило неизползваем на тъмно и при липса на пряк зрителен контакт между взаимодействащите). Но въпреки това 14 . Може дори да се реализира отделно от комуникативната – в условията на вътрешната реч (вж. 2. означавана с него. което е присъщо и на животните.

Наред с основните си функции езикът има и предназначения. че езикът се възприема като особено важна (символична) ценност за съответното общество. утре и т. н. чета. Ако по определени причини престане да употребява даден език. тъй като всеки би могъл да мисли чрез свои собствени средства – чрез свои индивидуални “думи” и “изрази” и по свои собствени “правила” за свързването им. Много често срещана е сигналната функция на езика.1. национална.1. Помощ!. Именно обвързаността на езиковите значения с определени познания за нещата позволява езикът да служи като средство за осъществяване на човешкото мислене. а звуковият характер на езика изобщо не би бил необходим. Тази функция в определени моменти от съществуването на човешките общества (например в периодите на национално възраждане или при създаването на нова държава) се проявява още и като символична – в смисъл. за нужда от помощ. когнитивна (от лат. колкото хора има по света. Например знаенето на думата слънце предполага наличие на някакво познание и за самия астрономически обект.1. Удобни за реализацията й са кратки. на първо място заради комуникативното си предназначение. какъвто го познаваме. бягам. Хей!. 2. демокрация.1. Второстепенните функции на езика се срещат само при определени обстоятелства. Социалноконсолидиращата функция се състои в способността на езика да обединява хората и да маркира принадлежността им към една и съща общност – племенна. 2. Тя се наблюдава в случаи. за необходимост от незабавна промяна на поведението и др. когато е важно бързо и ефективно да се подаде някакъв сигнал – за опасност. Езикът е такъв. реализират се при специфични цели на общуването и на практика се надстрояват над основните езикови функции. определяни като ВТОРОСТЕПЕННИ. емоционално натоварени изрази. Освен това човек мисли на този език. на който в момента говори активно.2. тъй като самото мислене за нещата представлява използване на старо или придобиване на ново познание за тях. е свързано с определено количество понятия и/или представи за съответните абстрактни същини. Друга обединяваща черта за второстепенните функции е. че за разлика от основните те използват за своето осъществяване не целия език. Мисловната функция на езика понякога се определя и като познавателна. признаци. Освен това фактор за осъществяването на някои от второстепенните функции е употребата на езика от точно определени лица с конкретни роли в обществото и/или в актуалната комуникативна ситуация.тя е зависима от комуникативната и до голяма степен производна от нея. По същия начин знаенето на думите свобода. а само определена съвкупност от средства. cognitio “познание”). човек престава и да мисли на него. Внимавай!. биха могли да възникнат толкова езици.2. народностна. В значенията на думите и изразите от всеки език се съхранява определено познание за нещата от природния и социалния свят.1. 2. Ако първопричината за появата му беше осъществяването на мисълта. зелен. действия.3. Често за целта се използват и междуметни изрази като Ей!. наричана също и регулативна. Дръжте го! и др. СПЕЦИФИЧНИ или ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФУНКЦИИ. Пази се!. 15 . обикновено с повелително или възклицателно интонационно оформление в устната реч – Стой!.

родна стряха. за ефективно въздействие върху вярванията и преценките на адресата. Но с естетически потенциал могат да бъдат заредени и разнообразни текстове във всекидневнобитовата комуникация – например повествования за конкретни случки. В такива случаи обикновено се цели и конкретно практическо действие (например присъединяване към партия или движение. И при тази функция е важен специалният подбор на средства (словесни.1. 2.). преразкази на филми или книги. съобщен чрез изказването.3. рекламни и др. че адресантът (изпращащият съобщението) изпитва съответни емоции. Друга второстепенна функция на езика е перформативната (от лат.1. В тези условия изричането на дадено изказване от съответно упълномощено лице се равнява на осъществяването на акта. др. пунктуационни и др.1. досада. родината майка и др. чрез употреба на различни стилистични фигури и тропи. н. Езиковата манипулация се постига чрез специални реторически техники. възхищение. Тя се реализира при ритуални или церемониални условия.1.Оу! и др.5.2. ритъм и рима в поезията) и т. гласуване за нещо или за някого. 2. ужас. чрез особено съчетаване и подреждане на езиковите елементи по определени схеми (например чрез стихотворни стъпки. възползване от стоки и услуги и пр. С допълнителен характер е и естетическата (поетическата) функция. описания на природни обекти или на лични преживявания и мн. шок. Емотивната функция много често придружава апелативната разновидност на комуникативната функция. Погледнато от обратната 16 . Тя се състои в използването на езика за постигане на естетическо въздействие върху адресата.2. при които рязката смяна на поведението на адресата е решаваща. 2. чрез специфично прилагане на граматическите и словоредните правила. българи юнаци.2. Също така е много обичайно комбинирането й с естетическата. изрази и конструкции. Естетическо въздействие се постига чрез специален подбор на думи. изненада. текстове за внушаване на определени идеи.) за сполучливото внушаване на дадено усещане – уплаха. Емотивната функция на езика от своя страна се проявява в найразнообразни ситуации. са безполезни и крайно неуместни.2. бащин дом. Обемни изказвания в ситуации.4.. Манипулативна функция се нарича използването на езика в пропагандистки. Манипулативната функция в типичния случай е комбинирана с емотивна и/или естетическа.). отказ от определени убеждения. интонационни. Особено въздействени са устойчивите в дадена култура метафори и други изрази със силна идеологическа натовареност (от типа на балкански лъв. национална гордост. Обичайни за нея сфери са художествената литература и словесният фолклор.2. 2. както и със сигналната функция. удивление. за промяна в ценностните му ориентири. performatio “извършване”). затова се нарича още ритуална или церемониална. чрез активно използване на възможностите за интонационна интерпретация на съдържанието. с помощта на които преднамерено се създават смислови подчертавания или пък неясноти. накратко казано – чрез специално внимание към самите използвани езикови изразни средства. в които е важно адресатът да бъде повлиян емоционално – да бъдат предизвикани у него определени емоции или пък да му бъде внушено.

н. Кълна се или Заклех се. за прекъсване на събеседника или за приключване на комуникацията и др. “речев етикет” – поздрави. или пък поначало са съставени от безсмислени звукови комбинации. че може да се постигне въздействие върху някакъв обект чрез изричането или изписването на дадени текстове. от страна на точно определен индивид (шаман. 17 .1. С изключително честа употреба е фатическата (от гр. Например чрез баянията се цели пряко физическо въздействие върху човек – за премахване на болест. магическа функция на езика. без да се изрече формулата Заклевам се.”.2. уплаха и т. определяни още като фатически поради удобството. Формулите Закривам събранието. н.страна. на когото се прави баяние).) в специфична типова обстановка. обикновено с формулен характер. С честа употреба във фатически общувания между познати са също темите за здравето.6. гадател. Отказът от използване на фатически изрази в такива случаи се възприема като нарушение на правилата за общуване. На първо място тук стои темата за времето. “приказвам”). но с течение на времето са станали частично или напълно непрозрачни. заклинания и др. 2. жрец. че същински адресат на словесното послание е не присъстващият в комуникативната ситуация реален жив човек (например болен. Затова търсенето на магически ефект често е свързано с използване на неразбираеми текстове – баяния. Основава се на убеждението. нар. характерни за дадената култура. когато правилата на поведение предписват при определени обстоятелства да се осъществи определен тип речево действие (например поздрав).. “безопасни” теми. а някаква свръхестествена сила. наричана още и контактна функция на езика. за нарушения екологичен баланс. или пък когато по някакви причини е за предпочитане да се говори нещо вместо да се мълчи. Тя е свързана с характерната за най-ранните етапи от историята на човечеството вяра в магическата (съзидателна и разрушителна) сила на словото. за извинение. Тя се описва като говорене заради самото говорене. съдържащо глагола обещавам. на която се възлага изпълнението на съответното действие. Например не е възможно да се положи клетва. които са или на чужд език. на свой ред са езиковите средства. за актуалната мода и др. Наричам този кораб “Х. Фатическата функция се реализира. или по-рано са били разбираеми. phatidzo “говоря”. Във втория случай обстоятелствата изискват (например при официални срещи) или налагат като по-приемливо завързването на неангажиращ разговор вместо безмълвното стоене заедно с други хора. формули за сбогуване. а между непознати (например при пътуване във влак) – темите за климатичните промени.2. нар. По същия начин обещание се прави винаги чрез изказване. Посвещавам тази книга на Х. формули за започване на общуването (например за проверка на канала при телефонен разговор). В първия тип случаи фатическата функция разчита преди всичко на средствата от фонда на т. Характерно за магическите употреби на езика е. самото действие не може да се осъществи по никакъв друг начин освен чрез употребата на съответните езикови средства. нар. При такива обстоятелства се търсят т. баяч и т. Обявявам брака за сключен.1. Близка до перформативната е т.7. като формално поддържане на контакт. семейството и работата. което осигуряват при осъществяването на формален комуникативен контакт. чрез чиято употреба се извършват съответните социални действия. 2. различни видове обръщения. уроки.

но са удобни за развиване както в кратки. С метаезикова функция например се характеризират изрази като Името Филип е с гръцки произход или Съчетанието от “ш” и “т” се изписва с буквата “щ”. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. – са с метаезиково предназначение. Обосновете твърдението. Лудическата функция.1. да назовава собствените си елементи и правила. Посочете основания за разделянето на езиковите функции на основни и допълнителни. Езикът е всичко това наведнъж и не може да направи едното без другото” (Кръстева 1981: 13).2. Единствено важно е да се постигне и да се поддържа комуникативен контакт. 18 . Потърсете аргументи за или против следното твърдение: “Класическият въпрос ‘Коя е първичната функция на езика: да поражда мисълта или да я съобщава?’ няма обективно основание. Халидей 1993. 2. глагол. Употребата на езика във фатическата му функция изобщо не предполага изразяване и съответно приемане на някаква важна информация. Най-общо казано. когато части от изказвания или цели текстове се използват с цел забавление. Якобсон 1985. Маслов 1987. езикови шеги. подчинено изречение. н. 6. при езиковото “дуелиране” (или наддумване) с размяна на остроумни реплики и др. Детските броилки и словесните игри също са примери за лудическа употреба на езика. отстояване на възгледи или задълбочена аргументация. че комуникативната функция е определяща за формата и начина на съществуване на естествения говорим човешки език. Става въпрос за способността на езика да говори за самия себе си. Избройте характеристиките.2.1. свежи метафори. брюизма). каламбури. Лудическата функция много леко се комбинира с емотивната и тази комбинация в редица случаи е достатъчна. ludus “игра”) или още игрова функция на езика се говори. Към вторичните употреби на езика се причислява и метаезиковата функция (от гр.8. Посочете аргументи за и против независимостта на мисловната от комуникативната функция на езика. 2. в които има комбинация на езикови функции. За лудическа (от лат.9. лишени от съдържание (много от детските броилки например са с напълно неразбираема езикова структура). в комбинация с естетическата. диалект и т. Такава ситуация например е налице при създаването и при възприемането на епиграми. Якобсон 1990.При всички положения това са теми. 3. да интерпретира устройството и употребите си. 4. е водеща за множество стихотворни произведения в авангарднатата поезия (например в направления като дадаизма. Москов 2000. заемане на определена позиция. 2.“след”). за да се постигне забавление дори и чрез построения. корен. летризма. сказуемо. от друга страна. Дайте примери с текстове. когато общуването има съвсем формален и повърхностен характер. В този смисъл фатическата функция е диаметрално противоположна на осведомителната и всъщност е неин заместител във всички случаи. Допълнителна литература: Бояджиев 1995. така и в относително дълги монологични или диалогични единства. 5. meta. Москов 1982. всички специални лингвистични термини – гласна. които не засягат лично и/или дълбоко никого от общуващите. които са общи за второстепенните функции на езика.

с руската. като го употребява всекидневно за общуване.1). Но разбира се има и езикови общности. езикът се характеризира като етноезик (от гр. души). с които хората започват да си служат. литовската. а езиковата общност поддържа езика жив. Езикът и обществото са в толкова тясна взаимозависимост. който да съществува вън и независимо от дадена конкретна човешка общност. при осъществяване на физически или на интелектуални дейности и т. която го използва. В този смисъл етноезикът и езиковата общност взаимно се предполагат и са неразривно свързани.1. общ за цялата езикова общност. Големината на езиковата общност не е от абсолютно значение – важното е да има някаква общност от хора. Ако общността влезе в контакт с друга човешка общност. че историческите съдби на езиковата общност и на нейния език протичат паралелно. 3. баската или ретороманската (обхващаща не повече от 500 000 души). Той винаги е език. като взаимно обменят единици и правила. която да не използва естествения говорим език като основно комуникативно средство. На тази основа езикът и обществото са в изключително тясна връзка и взаимна обусловеност. Ако общността изчезне.2. Езикът е жив. Езикът не може да бъде “частна собственост” на отделен човек. ethnos “народност”).1. С обществения характер на езика най-пряко е свързана неговата комуникативна функция: езикът възниква и съществува. определян като езикова общност. която да употребява етноезика за целите на своята комуникация. които са още по-малки от българската – например македонската. Няма човешка общност. и т. от която произтичат всички останали особености на човешкия език. за да осигурява междуличностната комуникация в дадено общество. се изгубва и нейният език (както например се е случило с множество индиански племена и техните езици в Северна и Южна Америка) (вж. докато се използва за комуникация между членовете на обществото. ако се сравнява например с испанската. Ако общността повишава познавателния и културния си капацитет. се сочи СОЦИАЛНОСТТА – общественият му характер. Езиковата общност може да бъде с различен размер – например българската езикова общност е относително малка (обхваща около 8 млн. Същевременно няма естествен говорим език. Не е възможно обаче езикът да възникне или да се запази само като индивидуална принадлежност на отделен човек – такъв език не може да съществува. нейният език се обогатява с нови думи и изрази за новите понятия. защото няма на кого да служи като средство за общуване. СЪЩНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЧОВЕШКИЯ ЕЗИК 2. н. Ако 19 . контактуват и съответните езици. По отношение на езиковата общност. От самото си зараждане и през цялото си съществуване всеки един език принадлежи на даден човешки колектив. при общуване с приятели или с непознати.2.2. Езикът осигурява възможността членовете на общността да общуват помежду си. членовете на която го използват като основно средство за осъществяване на контактите помежду си във всички области на социалното си взаимодействие – у дома или на публично място. с английската или пък с китайската. при неформални или при официални срещи. Като основополагаща черта.

Например планът на изразяване на светофарния знак за спиране е червената светлина. Всеки знак. предаване и приемане на информация за нещо друго. отделните звукове (фонемите). По подобен начин план на изразяване за думата ограда е звуковата поредица /о г р а д а/.). Те се определят като еднопланови. светещият ляв мигач е знак за предстоящо завиване наляво.и граматическия показател –а за женски род.2. Следователно езикът е знакова система. тъй като имат само формална страна (само материален план на изразяване). сетивно възприеман обект. “+” е знак за събиране и т.2. белег. Но в езика има и по-малки от думата значещи единици – това са морфемите (корени. включително и всеки езиков знак. които се обозначават чрез тази дума. н. Например 20 . По същия начин всяка дума от дадения език е словесен знак за съответния означаван от думата обект (предмет. sema “знак. Всяка комуникация между хората се осъществява с помощта на някакви знаци. ударението. променя се и типът на нейния език (вж.).2. спуснатият на половина национален флаг е знак за траур. т. 2. които могат да се комбинират помежду си и да изграждат по-сложни знаци – словосъчетания и изречения. но не притежават значение. която съдържа и знаци. Например кимането с глава е знак за съгласие. което носителите на българския език свързват с тази звукова (или буквена) верига. и незнаци. Той съдържа най-разнообразни по големина. който служи за съхраняване. а другият е смислов (съдържателен). както например ваза е словесен знак за предметите. представки.). граматически показатели и др. единствено число. Езикът като цялост представлява изключително сложна знакова система (код). физически). “значение”). степен на сложност и функция знакови единици. два плана: единият план е формален (материален. и т. която има две страни. е. действие. езикът по необходимост притежава характеристиката СЕМИОТИЧНОСТ (от гр. Незначещите единици обаче имат пряко отношение към семиотичния характер на езика. За да служи като средство за комуникация. Те се наричат съответно план на изразяване (или означаващо) и план на съдържание (или означаемо) на знака. което се асоциира с тази светлина. 3. има знаков характер. а планът на съдържание е значението.общността промени социално-икономическия си строй. корена -град. В него се включват например огромно количество словесни знаци (всеки език разполага с около 500 000 речникови единици). която се изговаря и се чува при устната й употреба (или поредицата от букви при изписването й). изреченията на свой ред могат да се комбинират до най-сложните езикови знаци – цялостните текстове. представлява двустранна или двупланова същност. а планът на съдържание в случая се равнява на значението. признак. различно от самия себе си и намиращо се извън него. тъй като те изграждат изразния план на всички значещи единици. които не са знаци – например сричките. Знакът представлява материален. чувство и т. н. Например думата ограда е съставена от три минимални знака: представката о-. Затова те се наричат още незнаци или просто незначещи единици. съответно формата оградата съдържа четири елементарни знака: о-град-а-та. В езика обаче има и единици.

2 и т.в думата ограда планът на изразяване е осигурен от веригата на незначещите звукове /о г р а д а/ и от падащото върху средната сричка ударение.1. structura “начин на строене”) на съответната система. и т. по-подр. Езикът. която може да интерпретира самата себе си (т. Всичко. морфеми. Освен това езикът е единствената знакова система. 4.) и в спазването на определени правила за тяхното комбиниране и употреба.“покрай” и лат. обединени са в класове с други сходни единици (вж. para. 2. Във всички случаи на речево взаимодействие хората могат да комбинират езиковите средства с единици от други знакови средства. Всеки от тези елементи е незнак. Други важни знакови системи са пътната сигнализация. нотното писмо. но е абсолютно необходим за съществуването на включващите го знаци – отделните морфеми и съставената от тях дума. не е единствената знакова система. пози и т. езикът без ограничения се използва във всяка една сфера на взаимодействие между хората.3. 2. различните кодове и шифри.3). Принципът на икономия в знаковата система на езика се проявява и в още един смисъл: от ограничено количество по-прости знаци могат да се получат безкрайно количество по-сложни знаци.2). мимики. systema “съединение. Структурата представлява съвкупност от отношения и връзки между елементите на системата (вж. др.) се наричат паралингвистични средства (от гр. Всички тези знакови системи са много по-елементарни и по-бедни на изразни възможности в сравнение с езика и се използват само в определени области от социалния живот. които обичайно съпровождат речта и са специфични за дадена култура (например жестове.2. Най-общо казано. характерни телодвижения. думи и т. организирани по закономерен начин в единно цяло. системите на паричните знаци. Естественият говорим човешки език е с несравнимо по-големи комуникативни възможности в сравнение с която и да било друга знакова система. неделимите по-нататък съставки на системата се наричат единици или елементи. притежава метаезикова способност – вж. Система (от гр. в типове. н. системите от икони и други знаци на компютърния екран и мн. системността на езика се проявява в строгата подреденост на неговите единици (звукове. също т. съставен от по-малки части. 4. жестово-мимическите системи. системите от национални символи. може да се изрази и съобщи чрез езика – но обратното не е валидно. а винаги до цели 21 . разбира се.2.2. н. което може да се изрази и съобщи по неезиков път. Най-малките части. но сред всички знакови системи той е най-важният и основополагащият за социалния живот на хората. с която хората си служат. е.9). т.1. Така в езика се реализира един от най-важните принципи на неговото устройство – принципът на икономия: от изключително малък брой незначещи единици могат да се изградят безброй знаци. 4. състав”) се нарича всеки обект. Следваща същностна черта на езика е неговата СИСТЕМНОСТ. В езика няма единични неща – всички единици съществуват само в групи. При това всички други знакови системи малко или много са зависими от езика (поне в аспекта на тълкуването си). Напротив. lingua “език). Правилата в езика също се отнасят не до единични случаи. Самата организация на елементите се определя като структура (от лат. Онези изразни средства.

ядем и т. като го е приложило и върху думи от женски род. например като отлюспвам. Системността. други са нови. буквално всеки ден при съвременното състояние на езиците в тях навлизат нови думи и изрази. образувайки за първо лице единствено число сегашно време формата яда (по аналогия с другите форми на този глагол – ядеш. Например ако поставянето на определителен член към всяка отделна дума се ръководеше от отделно правило. и е генерализирало това правило. Във всеки момент от синхронното си функциониране езикът съдържа в себе си единици и правила. Или друг пример: често децата спрягат неправилно глагола ям.2. Всички подобни случаи свидетелстват. н. яде. характерен само за него (а не за цели големи групи глаголи). но в отделните участъци от езиковата система историческите промени настъпват по различен начин и протичат с различна скорост. още неустановили се напълно в езика). Или ако всеки глагол се спрягаше по начин. английския. възхождащи към различни етапи от диахронното му съществуване – някои форми са повече или по-малко стари. Тук отново детската граматика е игнорирала изключенията и е приложила върху тях общото правило. отборът скача (в 22 . Постоянно. френския или испанския определителен член отделно от думата и винаги пред нея важи за всички съществителни в съответния език. създавано от системността. организираността на езиковите единици е абсолютно необходимо качество на езика. и съответно за неудобството. нар. Споменатите току-що моменти на несистемност в езика са свързани със следващата негова основна черта – ИСТОРИЧНОСТТА. неологизми – например съвсем нови думи. че децата се опитват да говорят един тотално систематизиран език. Без това качество езикът би бил труден (дори невъзможен) за усвояване. не признавайки никакви моменти на несистемност (никакви изключения). което предизвиква всеки елемент на несистемност в езика (всяко изключение от някакво общо правило) свидетелстват някои специфични грешки в детската реч. 2. а някои са свръхнови (т. Същевременно тези думи от женски род правят изключение от друго основно правило – че думите от женски род завършват на -а. както и форми от типа на свещът. би трябвало спрежението на всеки глагол да се усвоява поотделно. които или се изграждат от собствен материал. Например много често в речта на децата се чуват съчетания като един свещ или червен кръв. които също завършват на съгласна. За удобството. На промяна подлежат всички негови единици и правила.групи единици – например правилото за поставяне на членната морфема в абсолютния край на българската и на румънската дума важи за всички съществителни в тези езици. също както правилото за поставяне на немския. който притежава определителен член. Най-бързи и лесни са измененията в речниковия състав на езика. би трябвало да има вероятно над 100 000 правила само за това във всеки език. седесар. шаря пари (вместо броя).4. Следователно детето е усвоило общото правило. Срещат се и употреби като нея га вместо правилното нея я (по аналогия с него го – за мъжки и за среден род). кръвът и др.). че думите от мъжки род в основната си форма в българския език завършват на съгласна. Човешкият език непрекъснато се развива.

но и в тези области се наблюдават изменения. др. ДПС депутат. в зависимост от продължителността на съществуването на езиковата общност нейният език може да премине през всички общественоисторически типове. но може и да отмре още на племенния си етап или пък да остане мъртъв (срв. on-line. флопи. отбелязвани преди с буквите э. есемес. Но в историята на езиците могат не само да изчезват граматически черти – могат и да се появяват. 3. историческата съдба на езика е свързана с историята на общността и в аспекта на културноисторическите. могат да настъпят и в звуковия строй на езиците.1. загубата на падежите при имената. макар и относително бавно. контакти. турския и руския език съдържа много думи с гръцки. днес се описва като германски по произход език с над 60% романска лексика.смисъл “ще направи всичко възможно да победи”). от народностен към национален (вж. PR и мн. срв. както например в българския език са се появили като нови явления определителният член или преизказното наклонение. ь. от които до епохата на съвременния български са достигнали само 6 (изчезнали са звуковете. а българският глагол пък се е лишил от инфинитива си. Съответно. Например българският език поради тесните си исторически контакти с гръцкия. В този аспект не съществуват абсолютно “чисти” езици – т. Много по-бавно се променят морфологията и синтаксисът на езика.2). на френския и на много други езици. z. А поради продължителното си и много плътно взаимодействие четири езика. CD. Съществени промени. е. т. в които даденото общество влиза с други общества. турски и руски произход. сайт.2). образуването 23 . Например българският език е притежавал няколко падежа при имената. С течение на времето английският език е загубил и категорията род при имената. джиесем. удвояването на допълнението (тип Книгата я прочетох на един дъх) замяната на инфинитива с описателна конструкция (да пиша. т. US експерт и др. езици. или пък направо се заемат от друг език. По подобен начин английският език. говорени на Балканския полуостров – български. Например българският език в старобългарския си период е имал 11 гласни. които съдържат само и единствено собствени единици и правила и никога не са изпитвали влияние от други езици. В още по-глобален план историята на езика е тясно преплетена с историята на съответната езикова общност. да кажа). граматическите изменения могат да бъдат многобройни и съществени. че се описват като единен Балкански езиков съюз. С преминаването на обществата през различни общественоисторически епохи се променя и общественоисторическият тип на техните езици – от племенен към народностен. гръцки. с какви други общества е контактувала в историята си неговата езикова общност. По същия път са вървели падежните системи на английския. 3. От друга страна. ы. Общи за тези езици са например наличието на определителен член. А що се отнася до подълги периоди. Всеки език приема в себе си чуждоезикови елементи в зависимост от това. военните и пр. но отдавна вече ги е загубил. особено в граматиката си. румънски и албански – са развили толкова много общи черти. икономическите. Например напоследък в българския език навлязоха много нови синтактични структури по чуждоезиков (английски) образец от типа на Магда мода. ©). в следствие на вековните си контакти с френския език.

желая” и др. Москов. 5. Солнцев 1977. Гремас. Приведете доказателства за зависимостта на езика от историческата съдба на съответното общество. Добрева 1992. Коментирайте възможностите на езика в сравнение с други знакови системи. Курте 1982. 3. производна от съответен глагол със значение “искам. Добрев. Свързани ли са второстепенните функции на езика с неговия социален характер? 2. Посочете примери за асистемност в езика. Сосюр 1992. 4. Робинс 1971. Обосновете важността на незначещите езикови единици за семиотичния характер на езика. 24 . Маслов 1987. Бояджиев 1977. Мартине 1962. Допълнителна литература: Бенвенист 1974.на бъдеще време по описателен начин с частица. Паул 1960. Кръстева 1981. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Бояджиев 1995. Посочете връзки между характеристиките социалност и историчност. 6.

но днес не са запазени.1. дакийският и много други езици. С преминаването на човешките общества през различни общественоисторически формации се променят основни характеристики на техните езици. Съдбата на общността определя съдбата на нейния език – да бъде жив. отмрели са и някои славянски езици – например словински и полабски.1. нейният език престава да съществува. 3. От друга страна. Всеки един език е жив дотогава. мъртъв или отмрял. Отмрели са например илирийският.2. Всяка териториално обособена група използва местен вариант на езика. докато упражнява комуникативна функция (говори се) в рамките на дадена езикова общност. вътрешното териториално и социално разслоение на обществото предизвикват съответно териториално и социално разчленяване на езика. народностни и национални езици. Знае се. да обслужва само собствената си езикова общност или да придобие международна употреба. но е възможно и език с писменост да отмре. Езикът възниква и съществува. въз основа на които да могат да се възстановят.1. Ако по стечение на обстоятелствата езиковата общност престане да съществува като самостоятелна единица. за да осигурява междуличностната комуникация в дадено общество. Възможностите в този случай са две – езикът или да се съхрани в писмен вид като мъртъв. Широката област на взаимодействието между езика и обществото се изучава от социолингвистиката. ФОРМИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ЕЗИЦИТЕ. без да оставят след себе си достатъчно писмени следи.1.1. По отношение на отделния индивид езикът се проявява във вид на идиолект. в която се е зародил и на която принадлежи. определян като териториален диалект. С оглед на това съществуват племенни. Отмрели (или още изчезнали) се наричат езиците. МЕЖДУНАРОДНИ ЕЗИЦИ 3. С отмирането на езиковата общност те са изчезнали. 3. в който са включени индивидуалните познания върху различни езикови формации. По принцип на изчезване са осъдени безписмените езици. отмрели са също множество американски индиански езици. че в миналото са съществували. 3.1.1. или да отмре. говорени в далечното минало на Балканския полуостров.3.1. но след 25 . В зависимост от биографичните особености на индивида неговият идиолект може да се характеризира с диглосия (владеене на разновидности на даден език) и/или билингвизъм (владеене на различни езици). а всяка трайна прослойка или група в обществото използва характерен за нея социален говор (социолект). за които се знае. ОБЩЕСТВЕНОИСТОРИЧЕСКИ ХАРАКТЕР НА ЕЗИКА Езикът е тясно свързан с езиковата общност. че Аспаруховите българи са ползвали особена (руническа) писменост. например ако изчезне физически поради изтребление или пък се претопи в друга общност. Например такъв е случаят с прабългарския език.

). са в твърде оскъдно количество. Нова Зеландия и др. нар. в койне (от гр. от друга страна. португалският – в Португалия. Етноезици. н. получават статус на международни езици.3. Възможно е няколко държави да имат един и същ официален език. От друга страна. Сред мъртвите езици най-важни са т. законово регламентирани като официални в Индия са 14 езика (хинди. в Унгария – унгарският. Мъртви езици са например шумерският. Например английският е официален във Великобритания. но също и като език на науката и 26 . В България официален е българският. Австралия. класически езици – санскрит (староиндийски). надписи и др. френски. В Канада наред с английския за официален е признат и френският език. немският – в Германия. др. По-късно. Швейцария. в Чехия – чешкият и т. включително и всяка съвременна държава. маратхи и т. САЩ. и днес се използва като официален език в Израел. в тази роля влиза гръцкият език. латинският и мн. В типичния случай официалният език се определя по законодателен път (като се регистрира например в конституцията). в Румъния – румънският. печати и др. какъвто е случаят с иврит. който е осъвременен през втората половина на ХХ в.. гуджарати. йонийски. Смята се.1. италиански и реторомански. 3. Бразилия и др. съставени на тях.3.1. н. книги.). който се превръща в общ. който не се говори от никоя съвременна езикова общност. но също и за населението с друг роден език по цялото крайбрежие на Средиземно море. Швейцария признава четири езика за официални – немски. Затова той се смята за отмрял.2.3. дорийски). С международна функция през цялото Средновековие в Европа е латинският език (главно като език на католическата църква. за да се придобие цялостна представа за прабългарския език. старогръцки. в някои държави има по два или повече официални езици. Определят се като класически поради изключително важните за европейската и за световната култура текстове. иврит (староеврейски). 3. чак до индийските земи. 3. главно в следствие на завоевателните походи на Александър Велики.1. но е запазен в писмен вид (в ръкописи. във Финландия официални езици са фински (суоми) и шведски. че най-старият език с международна употреба е бил финикийският. латински и старобългарски. Австрия. Тези езици са съхранени в голямо количество писмени текстове и са подробно описани. Балканския полуостров и Мала Азия. етруският.1.претопяването на прабългарската общност в славянската запазилите се писмени прабългарски паметници (отделни надписи.1. който поради широките търговски контакти на финикийците по цялото Средиземноморие е станал общоупотребим из пристанищните градове на целия регион. Мъртъв. Всяка държава. се нарича език. Тези езици подлежат дори на изкуствено възкресяване. има свой официален държавен език. които по някакъв начин са излезли извън територията на собствената си езикова общност и са започнали масово да се употребяват и от членове на други езикови общности.1.). 3. koinos “общ”) не само за носителите на различни гръцки диалекти (атически.

но със значително количество китайски примеси. която се използва като помощен език за международно общуване в определена област. майчини езици. Водещо място сред всички тях заема английският.1. Наред с това при определени обстоятелства се получават специфични смесени езици. в смисъл че е силно повлияно от фонетичните особености на китайския език и не се спазват правилата на образцовия английски изговор. три или повече езика. Пиджин езици (от анг. Сега като лингва франка се обозначава всяка подобна естествено възникнала смесица от два. business “търговия. 3. езици само за възрастни. се наричат помощни смесени езици. Произношението му се определя като “опростено”. нар.3. но също в определен смисъл и “ничии” езици. креолски езици. нито китайска. бизнес”). Креолските езици всъщност са по-нататъшно функционално развитие на езици.1. lingua franca “франкски език”). руският. от друга страна. Граматиката е. които са характерни и за двата езика (например при поредица от две имена първото изпълнява ролята на определение към второто). Най-характерен от този вид езици е т. ограничени по употребата си до изпълнението на конкретни практически задачи. Днес с официален статут на международни езици по целия свят се ползват английският. възникнали и първоначално употребявани като пиджин езици. В някои случаи обозначенията лингва франка и койне се използват като синоними. а включва главно модели и конструкции. Всеки от тези езици се говори в първични езикови общности с многоброен състав и по определени причини (икономически. които също се използват като общи в даден географски район и носят названието лингва франка (от лат. френският. Той представлява език. които също имат “смесен” произход.3. Названието първоначално е било дадено на езиковата амалгама. нар. Според някои изследователи с течение на времето езикът е развил и собствени граматически модели и правила.1. необходими за осигуряването на международния (търговски) контакт. 3. поради което се окачествява като “световен хиперезик”. които се усвояват като първи език в ранна детска възраст. а също с лексикални добавки от испански и португалски. ограничен само до словесните единици. испанският. 3. че те са маргинални.4. Те се усвояват само като втори (чужд) език и не са роден език за никоя езикова общност. Като цяло речникът на този език е силно редуциран. но за дадени езикови общности са станали родни. културни. Общо за всички пиджин езици е.2. която през средновековието е била използвана по средиземноморското крайбрежие.3. така да се каже. 27 . нито английска. Пиджин езиците са. Тъкмо последният белег отличава пиджин езиците от т. китайският. чийто речников състав е основно с английски произход. които са възникнали на основата на даден чужд език при съществено опростяване на неговите правила и с добавка на елементи от някакъв местен език. пиджин английски (Pidgin English – буквално “английски за търговски цели”). разпространен по крайбрежието на Източна Азия. политически) е получил разпространение отвъд пределите на първичната си общност.3.културата). Едва през Ренесанса той бива заместен от френския и това положение се запазва почти до Втората световна война. общо взето. немският. получена на основата на италианския език с гръцки и арабски примеси.

но непълно езика на метрополията. на португалска основа. Направете справка в справочници и енциклопедии и намерете примери за отмрели и/или мъртви езици от: а) славянската група. че най-ранните креолски езици са възникнали през ХVІ в. Формирането на такъв тип езици е много характерно за колониалния период. Допълнителна литература: Акмаян и др. меланезийският пиджин английски развива явни признаци на креолизация. 3. Посочете приликите и разликите между пиджин езиците и креолските езици. 5. като го примесва с родни елементи и правила. Илиева 2001. ямайският английски. 2. Като направите справки в специализирани справочници и/или енциклопедии. Коментирайте разликите между отмрял и мъртъв език. б) романската група. 28 . Конрад 1985. Хокет 1971. когато местното население усвоява. Маслов 1987. с които е свързан. наричан още гулах (говори се от африкански преселници от Сий Айлънд в Джорджия и Южна Каролина) и др. По-късно креолизация се наблюдава на базата на английския и на френския език. нар.Креолизацията за много кратко време изпълва съответната пиджин основа с т. сий-айлънд креолският език. Посочете примери за държави с два или повече официални държавни езици. че от втората половина на ХХ в. осигуряващ всички области на комуникацията. Сред тези езици са например хаитянският креолски. като се очаква. Процесите могат да се наблюдават и днес. 4. характеризирайте всеки от класическите езици с оглед на неговия произход и с оглед на съвременните живи езици. че процесът ще завърши с превръщането му в пълноценен креолски език за съответната езикова общност. характерни за речта на децата) и я обогатява лексикално и граматически до степен на пълноценен език. “детски” форми (думи и изрази. 1986. При какви условия един език става международен? 6. В специализираната литература се споменава например. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Смята се .

народност или нация. легенди. показва еднакви черти с всеки друг племенен език. без опора върху писмен източник. отличават се с многобройни езикови забрани (табу) и относително бързи промени в речниковия състав. говорени от общности с характер на племе.1. говорят се от относително малка езикова общност. но не е достатъчно. 3. липсата на записи може да доведе до забравяне на определени думи и изрази. 3. 3. че всички важни за племето текстове (предания.2.3.2. но и между неродствени езици и съответно раздалечавания (дивергенции) на по-рано близки помежду си езици или диалекти. Тя се състои в неяснотата и размитостта на границите между езиците (или териториалните диалекти) на съседни племена и леката взаимна проницаемост на езиковите формации. които го оприличават на всеки друг език. които при нужда от тях в по-късен момент трябва да бъдат заменени с нови. На свой ред всеки национален език прилича на всеки друг национален език по основните си белези. като на новото място влизат в контакти с други общности и т. наличие на специални хора в племето. използван от езикова общност с характер на племе. народностни и национални. които същевременно го разграничават от всички племенни и от всички народностни езици.2. разделят се. от една страна.1.) трябва да се помнят и да се възпроизвеждат наизуст. Тези означения не са просто формални етикети за езици. митове и др. н. съединяват се в нови съюзи и често сменят местоживеенето си. ПЛЕМЕННИТЕ ЕЗИЦИ се характеризират със следните общи признаци: те са безписмени. като същевременно му предоставя възможност да се променя и развива. които непрекъснато обменят думи и граматически модели помежду си. По този начин непрекъснато се получават сближавания (конвергенции) между близкородствени езици и/или диалекти. тъй като през целия първобитнообщинен строй племената се организират в племенни съюзи.1 Липсата на писменост свежда употребата на езика до устната сфера. 29 . От друга страна. “упълномощени” и задължени от общността да съхраняват в паметта си текстовете на културата. нар. Устната традиция обаче означава.2. Обособяват се три основни общественоисторически типа езици – племенни. Това е една от причините за относително бързите промени в речниковия състав на племенните езици. Това предполага. Това е по принцип вярно. Друга причина за сравнителната нестабилност на речника е т.1. без да се съобразява с ограниченията на писмения стандарт. постоянно се размесват с езиците на съседни племена.2. Всеки език. обслужващ общност с характер на народност. дифузност на племенните езици. показват вътрешно разчленение по полов признак. че при преминаването на езиковите общности от една общественоисторическа формация към друга се променят основни особености на нейния етноезик. ОБЩЕСТВЕНОИСТОРИЧЕСКИ ТИПОВЕ ЕЗИЦИ За общественоисторически типове езици се говори във връзка с обстоятелството. По същия начин всеки народностен език притежава черти. За племенните езици е много трудно да се определи къде минава границата между два диалекта на един и същ език и къде има граница между два съвсем отделни езика.

И поради тази увереност наложеното табу по необходимост се спазва. на починали хора и т. Обичайна е също забраната да се споменават названията на животни. Относително по-рядко се среща тотално езиково табу. Това принуждава мъжете от една племенна фратрия да сключват бракове с жени от друга фратрия. носители на различни езици или поне на различни диалекти. е. от друга страна. на племенния тотем. 3. храни и др.2. Подобна практика е регистрирана например при берберските племенни общности. Например в една от аборигенските култури на Централна Австралия от всички мъже се използва такъв език. н. Но двете разновидности могат да показват също и фонетични и/или морфологични особености. Така в речта на родителите. Обичайно е например да бъдат табуизирани названията на божества. нар. тенджера) и др. а в някои случаи и върху говоренето въобще. а често и по възрастов признак. “утринно табу”.2. Всички тези забрани са свързани с увереността в магическата сила на словото. 3. за които предстои да бъде организиран лов. игла. Много любопитна черта на племенните езици е вътрешната им социална диференциация – наличието на групови говори по полов. растения. exo “вън” и gamos “брак”). 30 . Много разпространено е и т. Друга характерна черта на всички племенни езици е интензивното прилагане на табу (от полинез. свързана със забраната за сключване на бракове между роднини. които не са характерни за противоположната група. Това дава възможност в речта на мъжете и в речта на жените да се формират специфични особености. В някои случаи племената развиват и тайни езици. на отровни растения.По време на междуплеменните войни. на някои предмети от бита. В племенните общества социалният живот и трудовите ангажименти са организирани така. забрана. наричани “мъжки език” и “женски език”. важаща само по това време от деня. тази практика води до образуване на семейства от хора. Но тъй като между езиците (диалектите) на фратриите има различия. на някои предмети от бита (метла. т. на опасни животни. които идват в завладялото ги племе със своя език и това дава възможност за приемане на елементи от него в речта на покорителите им. основан на антонимна замяна на определени названия. Употребата му е ограничена до ритуала на инициация на 13-годишните момчета.1. “забрана”) върху отделни думи и изрази. но също и в речта на децата се настаняват елементи и граматически модели и от двете езикови формации. В мирно време пък търговските контакти между племената са добра основа за проникване на елементи от един език в друг. Обикновено в племенните общности разликата между “мъжкия” и “женския” вариант на езика се свежда до различното назоваване на определени части на тялото.1. на чиито членове сутрин е забранено да споменават названията на животни (например прякото название на заека). се вземат пленници.3. на всякакви свръхестествени сили. на домашни животни. Много важен фактор за взаимната проницаемост на племенните езици е и екзогамията (от гр. Така се образуват разновидности на племенния език. но все пак забрана за говорене се налага през определени периоди на някои членове на племето (например на момчета и/или на момичета. че мъжката и женската част (в която влизат още старците и децата) на общността образуват ясно отграничени групи.4. навлизащи в зряла възраст) или на цялото племе.

трябва да се намерят заместители на езика – за тази цел може да се използва жестово-мимическа сигнализация. Така с преминаването от племенен към държавен строй някои езици значително увеличават състава на езиковите си общности (поради усвояване от население. н. нар. eu “добре” и phemidzo “говоря”).. които се заменят с други евфемизми – например в някои руски диалекти основната дума за мечка медведь е табуизирана и се заменя с евфемизмите хозяин. Евфемизмът представлява описателен. бизнесмен с прякор (за престъпник) и др. НАРОДНОСТНИТЕ ЕЗИЦИ са характерни за общества с докапиталистическа икономика. а в приказките е обичайно да се разказва за дядя Миша или Михаил Иванич.2. попаднал под табу.2. Когато пък под забрана попадне отделно название. като общогръцки език (койне) се налага език. Това е още един важен фактор за относително бързите и мащабни изменения в речниковия състав на племенните езици. “с рога. рогата”).2. дедушка и др. отмирайки поради претопяването на собствената си езикова общност в населението на съответната държава. Например в Гърция през ІV – ІІІ в. “свиркащи езици” (т. говорило преди това други езици или диалекти). живеещи в условията на традиционен държавен строй – при робовладелство или феодализъм. са съответно keraos и cervus. но не съвпада напълно с нито един от дотогава използваните гръцки диалекти. наличието на писменост и формирането на книжовна разновидност на езика. Същият корен се открива в българската дума крава и в руската корова (т. А евфемизмите в племенните езици се настаняват на мястото на табуизираните изрази. а при някои племена са регистрирани т. а други изчезват. които с течение на времето в типичния случай отпадат от езика. благопристоен или просто безопасен (от гледна точка на митологическото съзнание) израз. В съвременните езици също има много евфемизми – например починал (за умрял). пр. който се използва вместо друг. като показва определени регионални различия. Днешните евфемизми съществуват паралелно с изразите. евфемистично означаващи “елен”. е. като и двете съдържат корен със значение “рог” (еленът на тези езици е назован като “рогат”). то може да се замени с друго. Общи черти за народностните езици са тенденцията към единство на езика върху цялата държавна територия. обмяната на информация се осъществява чрез подсвирквания). 3. но положението е съвършено различно. Заменящото название се определя като евфемизъм (от гр. В старогръцки и латински думите. старик. Независимо как е възникнала държавата – чрез насилствено поробване на чужди племена (и следователно чуждоезично население) или чрез съюзяване на племена – езиковият резултат винаги е един и същ. който е основан на атическия говор. които заменят.. рязко противопоставена на устно-разговорната (народна) традиция в местните говори. развеселен (за пиян). При създаването на държавата се заражда тенденция един общ език да се наложи като единен за цялата й територия. Един от говорените по територията на държавата езици се налага като основен и постепенно се превръща в общодържавен език.2. Установилият се общ за държавата език обслужва устната комуникация на цялото население. 31 .Когато обаче е забранено говоренето изобщо. е. 3.1. е. Възможни са и вторични табуизирания на евфемизми.

какъвто е бил до момента).При феодализма се наблюдава подчертано засилване на тенденцията за “раздробяване” на езика на множество териториални диалекти. устната традиция винаги е обърната напред. така че с течение на времето между свързаната с писмеността книжовна реч 1 Руският термин за книжовен език е литературный язык. Това е пряка последица от относителната автономност на отделните съставки (княжества. Наличието на писменост е фактор с изключително мощно влияние върху съдбата на езика.2. с налагане на определена норма на записване. Например в древна Индия дълго време съжителстват старият (писмен) санскрит. Първо. обслужващ комуникацията на низшите слоеве от населението. културата и религията е латинският. пазейки постари негови състояния. но може да бъде и друг (чужд) език. какъвто е бил по време на създаването на съответните текстове. “гледа назад” и се стреми да бъде такъв. Напротив. губернии. във връзка с натрупването на писмени текстове (книжнина) постепенно се изгражда една специфична разновидност на езика.2. тогава пък аристокрацията се връща към употребата на английския език. Италия и други европейски страни език на деловата комуникация. Нормата на книжовния език е доста строга. Това може да бъде по-стара форма на общия език. в англоезичната практика се е наложил терминът standard English. на науката. различен от този на по-низшите слоеве от населението. към бъдещето на езика. и по-новият (устноразговорен) пракрит. 3. използван от представителите на най-висшите касти. Някои народностни езици обаче не се сдобиват с писменост. а като език за писмена комуникация се използва някой чужд език. Второ. е тясно свързан с писменото слово. която се нарича книжовна форма или просто книжовен език.2. а иранските и тюркските народи използват за същата цел арабския език.1 Той. което означава избор между различни устни възможности при изговарянето на думите или при използването на граматически модели. а в немски съответствието е Hochdeutsch. не позволява големи разлики във възможностите за говорене и писане и винаги се характеризира с тенденция да се придържа към досегашната традиция на езика (книжовният език винаги е обърнат към историята си. писменото слово винаги е свързано с известна стандартизация и преследване на езиков “идеал”. С течение на времето устната речева практика придвижва езика напред. Единството на общодържавния език тогава се поддържа от формиралия се (или взет от друга народност) книжовен език. докато по-низшите прослойки продължават да говорят на староанглийски. но писмеността общо взето “задържа” развитието на езика. писмеността фиксира в текстове езика такъв. провинции. каганати и др.) на феодалната държава. 32 . Наред с това феодалните общности показват тенденция към двуезичие “по вертикал” – много често висшите прослойки използват език. Например през средновековието във Франция. По принцип със създаването на държавата се създава и писменост за нейния език. В по-късен период френският разширява употребата си извън благородническите кръгове и става общоупотребим. за разлика от всички устни разновидности. Трето. графства. По подобен начин в Англия през време на норманското владичество поземлената английска аристокрация използва френския език. оказва “консервиращо” въздействие върху него. влияе се от него и формира нормата си предимно във връзка с него.

история. Характерно е. Именно устно-разговорните варианти на народностните езици определят тяхното бъдеще. Към интернационалния пласт думи спадат и множество други. Zucker). комедия. н. С развитието на народностните езици е свързано и началното образуване на интернационален речников фонд – съвкупност от названия с един и същ произход (гръцки. макар да служи като общодържавна и официална форма на съответния език.2. драма. трагедия. генитив. (всички от гръцки произход). на второ място по престижност е “селската” реч на населението от близките до Рим поселища. Такова различие е настъпило например между санскрит (класическият писмен език) и пракрит в древна Индия.2. социални групови говори и др. индикатив. арабски и пр. за разлика от положението при племенните.4. както и съвременният гръцки книжовен език е на основата на димотики. физика. испански и др. капитан (от лат. шоколад (от индиан. през фр. основните езиковедски термини и понятия – предикат. 3. всъщност е относително ограничена по разпространението си – дотолкова. 33 . между класическия и “народния” латински. но и съществува тенденция към съзнателно поддържане на голяма дистанция между тези формации. названията на изкуствата и свързани с тях явления – музика. нетерминологични названия като например захар – от арабски (срв. през фр. н.3. през лат. разпространени във всички или поне в множество езици. сахар. Както се спомена по-горе. Социалната диференциация при народностните езици. “Георгики” и “Енеида”. тя може да се изрази дори в използването на различни езици от висшите и от низшите прослойки. анг. н. крем (от фр. перфект и т. а съвсем “неправилен” е диалектният говор на останалите по-далечни области. За латинския език например се описват три стилови “степени”. доколкото въобще в епохата на робовладелския строй и феодализма грамотността е ограничена само до най-висшите слоеве на езиковата общност. че в края на краищата винаги надмощие взема устно-разговорната. нем. sugar. геометрия. може да настъпи много голямо различие. катедра (от гр. е с ясно изразена вертикална структура. При народностните езици книжовната форма е не само много различна от устните разновидности на езика (териториални диалекти и наречия. Наред с това при народностните езици започва да се развива отчетливо различаване на отделни стилове.2. неограничавана от стандартите на писането. география. Паралелно с това римските граматици отбелязват различие в степента на “правилност” в употребата на латинския език – образец според тях е “градската” реч на центъра Рим. 3.2.и устно-разговорната традиция.) се развиват на основата на “вулгарния” (народно-разговорния) устен латински език. както и терминологичните апарати на останалите науки. латински. какао (от индиан. през исп. а не писмената книжовна традиция. Например днешните романски езици (френски. В същото време книжовната форма на езика. между катаревуса (“чистият” книжовен език) и димотики (“народния” език) в Гърция и т. датив.). Това са съответно простият. през нем. Към този фонд спадат например названията на науките – алгебра. умереният (средният) и възвишеният стил и всеки от тях е характерен за определена част от населението. италиански.).).) и т. поезия. н.).). рус.). театър. кафе (от араб. астрономия и т. лирика (отново с гръцко потекло). (от латински произход). съотносими с трите произведения на Вергилий “Буколики”.).

вестници и списания става лесно и евтино.3. Същевременно градските говори са силно повлияни от книжовната формация и показват тенденция към все по-плътно приближаване до нея при същевременно сближаване помежду си. последвана през 90-те години и от интернет. А социалната база на традиционните териториални диалекти се стопява – за тяхното по-нататъшно развитие просто липсват необходимите условия (няма компактни и многолюдни селски маси. на използването на множество писмени източници за обучение и подготовка. ускореният научнотехнически прогрес. При това с все по-ускоряващи се темпове средствата за масова комуникация обхващат големи зони от социалния живот и навлизат буквално във всеки дом. От друга страна..2. което рязко го разграничава от положението при народностните езици). Така благодарение на масовото образование (главно в училище.. масовото училищно образование и широкото разпространение на средствата за масова комуникация са основните фактори за процеса. Основни черти на националните езици са широкото разпространение на книжовната формация. 3. Индустриализацията и свързаната с нея урбанизация на живота. Индустрията поставя нови изисквания пред обществата – необходимостта от боравене със специализирана техника налага широко разпространение на грамотността.1. Паралелно с него протича процес на изтласкване и затихване на традиционните териториални диалекти. при което най-ярките черти на традиционните диалекти се заличават. съпроводена с ясно изразена миграция от селото към града. за руски – към ХVІІ – ХVІІІ в. произтичащ от различни местни говори. този процес върви с различна скорост и води до различни резултати в отделните езици. а в последно време и тенденцията към интернационализация на книжовния стандарт. Същевременно масовата комуникация се превръща във все по-важен фактор в социалния живот – след откриването на Гутенберговата преса разпространението на книги. а през 50-те години на века – телевизията. Разбира се. За френски и английски например установяването на националния език се отнася към ХVІ – ХVІІ в. определяни като градско койне или интердиалект. който найобщо се означава като експанзия на книжовния език. Например до 50-те години на ХХ в. затихването на териториалните диалекти. В началните десетилетия на ХХ в. По всички тези канали обаче “тече” предимно книжовна реч. в повечето европейски езици териториалните диалекти все още се пазят относително добре: в английския и в 34 . НАЦИОНАЛНИТЕ ЕЗИЦИ се формират паралелно с формирането на нациите и националните държави при преминаването на обществата към индустриален строй.3. което на практика означава овладяване на книжовния стандарт от множество хора с различно потекло и социален статус.2. тенденциите към демократизация. струпването на огромни маси хора с различни езикови навици в големите градски центрове довежда до образуване на специфични градски говори. към печатните масмедии се добавят киното и радиото. но и чрез различни курсове) и под силното въздействие на масмедиите книжовният стандарт силно разширява социалната си база и на практика става общодостъпен и общоупотребим (обстоятелство. Това са смесици от езиков материал. живеещи в относително изолирани райони със слаби комуникативни контакти с другите части на населението). за български – към ХІХ в.3.

обаче тенденцията към затихване на диалектите навсякъде се усилва. швейцарски. технологии и т. През втората половина на ХХ в. н. търговия и т.3. Подобни процеси се наблюдават и по отношение на немския. златарство. В рамките на националните езици се развиват и специфични професионални говори. включително и за речеви изяви в тях (особено от последните десетилетия на ХХ в. на която книжовните стандарти се демократизират. 3. Този процес се дефинира като демократизация на книжовния стандарт. който формира различни стандарти – германски. свързани с упражняването на различни традиционни занаяти – строителство. във връзка със съответната професионална дейност. а в отделни случаи се превръщат в изцяло тайни езици – арго (от фр. електротехника. а напоследък и характерното за постиндустриалното и посттоталитарно време оспорване на съществуващите йерархии във всички области на социалния живот осигуряват базата. Някои професионални говори (особено в по-стари периоди от развитието на националните езици) развиват по-слабо или по-силно изразени черти на тайнственост. насам).3. Тази тайнственост е свързана с намерението да се опази професионалната тайна на съответния занаят. информатика.руския те се характеризират с изглаждане на най-очебийните различия. При националните езици самото широко разпространение на книжовния стандарт. н. Известно е например. ограничени в употребата си до хората от конкретната професия и предназначени да обслужват практическата дейност във връзка с нея. че през ХVІІІ в. Любопитно е. така че тя да остане достояние само за посветените в него. американски и австралийски. докато в испанския. argot “таен език”). Успоредно на “повдигането” на градските говори по посока на книжовната форма самата тя съществено се “отваря” към по-непрестижните езикови формации – социолекти и местни говори – и приема в себе си множество елементи от тях. инструменти. каменоделство. че на мястото на старото диалектно членение при някои национални езици се наблюдава ново разчленяване с много по-големи мащаби и съотнесеност към самата книжовна формация – формират се регионални варианти на книжовния стандарт. Това са особени групови говори. литовския различията между диалектите са поясно изявени. постоянно увеличаващият се достъп на хора от различни социални слоеве до средствата за масова комуникация. широко навлизат във всекидневнобитовото общуване и допускат по-голяма свобода при публичното си използване. Най-характерната им черта е изобилието от специални (технически) названия за материали. австрийски. а също и в португалския – с португалски и бразилски вариант и др. в Русия с такъв таен език са си служили пътуващите търговци. както и с някои модерни професии – медицина. В края на ХІХ и началото на ХХ в. Явлението е много характерно за националните езици и е коренно различно от положението при народностните (там книжовната форма целенасочено се поддържа като ясно противопоставена на некнижовните разновидности). таен език е регистриран и при някои български зидарски общности (например при горнооряховските зидари).2..2. италианския. мореплаване и въздушен транспорт и др. 3. продукти.3. 35 .2. немския. Например английският език днес е представен в три основни регионални стандарта – британски. трудови операции.

Това са групови говори. терористи и др. Важна черта на сленговия речник е бързият словесен обмен. кражба. на политиката. Такива формации се развиват сред социални групи с антиобществен характер – джебчии. Наред с професионалните говори. slang “жаргон”). музиката. 36 . сленгове (от анг. повсеместна и общо взето с един основен източник – английския език. easy вместо leicht “лесно”). а по-късно и на интернет) в съвременните национални езици се наблюдава невиждан досега процес на интернационализация. изпълнен с думи и изрази с подчертано висока експресия – свежи метафори. Най-характерните черти на сленговете са свързани със специфичните им функции: да консолидират съответната група и езиково да маркират принадлежност към нея. адвокат. понякога вулгаризми. сленговете и тайните професионални говори се описват и специфични антиезици. мащабна. Характерно е. се настаняват в един и същ (или поне много сходен) звуков и графичен облик във всички езици и формират в тях все по-увеличаващ се общ словесен запас. в днешно време интернационализацията е много бърза. тъй като те по принцип имат характер на модно явление и след “износването” си се заменят с нови. Типично за антиезиците е формирането на обемен словесен пласт с кодиран характер. тайна квартира. В някои случаи (като например в спортните коментари на немски език) се стига не само до подмяна на немски думи с английски (speed вместо Geschwindigkeit “скорост”. взлом. привърженици на определени движения и др. Формират се в относително трайни и обособени обединения – сред ученици или студенти. стандартни думи с променено значение. Например за българските ученически говори (в София. нар. подчинен. Затова някои изследователи основателно говорят за англицизация (или за американизация) на съвременните езици. характерни за групи хора със сходни интереси и/или сходен начин на живот. различна от книжовния стандарт. 3. чуждоезикови заемки. финансите. в Пловдив и други големи градски центрове) е характерно подчертаното удължаване на гласните под ударение и замяната на /л/ с /w/. трафик и др. търговията. и особено от 70-те – 80-те години нататък (след масовото разпространение на сателитната телевизия. наркотик. По тази причина сленговете имат речников състав. помагач. да забавляват членовете на групата и да поддържат специфична езикова “мода”. убийство. автокрадци. спорта. Много английски думи от тематичните области на компютърните технологии. шеф. който включва арготични заместители на стандартните думи например за полицай. модата и др. През втората половина на ХХ в.Наред с професионалните говори широко разпространение имат и т. в които международният лексикален фонд се попълва постепенно и относително равномерно. войници. моряци. но дори до фонетични влияния – например в думи като Sport и Start стандартното немско произношение с начално [∫p] и [∫t] се заменя с английската произносителна норма [sp] и [st]. фенове на спортни отбори или музикални състави. В по-редки случаи сленгът развива и фонетични специфики. обир.3. заемки от непрестижни езикови формации. За разлика от предишни периоди. наркотрафиканти. че дори такива традиционно консервативни езици по отношение на чуждоезикови заемки като немския или чешкия през последните десетилетия свалиха бариерата пред нахлуващите словесни интернационализми.2. Животът на сленгизмите (специфичните за сленга изрази) е относително краткотраен.4.

жителите на села. които трябваше да си превеждат един на друг въпросите и отговорите”. общувайки с мъже. за предпочитане е съкратеният начин на изговаряне!” (Сапир 1993: 455-456. Виденов 2000. (цит. Н. от професионални говори и от антиезици. Феърклаф 1994. 1986. ми трябваха двама или дори трима преводачи. когато в общуването участват жени. 461). Коментирайте пасажа във връзка с основните белези на племенните езици.Допълнителна литература: Акмаян и др. Бенвенист 1974. 5. Посочете основните различия в книжовната форма на езика при народностните и при националните езици. 3. В селата. Степанов 1975. Сапир дава следното описание за северноамериканския индиански език яна: “Повечето думи в яна имат по два варианта: пълна или мъжка форма и редуцирана или женска форма. тъй като мъжките форми се използват само от мъжете при обръщане към мъже. 6. Преценете какви особености на племенните езици са визирани в наблюдението на руския пътешественик Н. намиращи се на разстояние един час пеша едно от друго. 2. Открийте и коментирайте примери за елементи от младежки сленгове. Маслов 1987. Дайте примери от съвременната езикова действителност за актуалните тенденции в развитието на националните езици. Термините “мъжка” и “женска” не са съвсем адекватни. ако те продължаваха повече от един ден. Халидей 1993. Мъжете. 4. Миклухо-Маклай върху езиците на папуаските племена при посещението му в Нова Гвинея през втората половина на ХІХ в. 37 . по Степанов 1975: 172): “Почти във всяко село по брега на Маклай има отделно наречие. Посочете примери за думи от традиционния международен речников фонд. Е. Дуриданов 1984. Сапир 1993. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. че почти не се разбират един друг. отстоящи на четвърт час разстояние пеша вече има няколко различни думи за означаване на едни и същи предмети. говорят на толкова различни наречия. говорят по-пълно и без припряност. По време на екскурзиите ми. Георгиев. докато женските форми се използват от жени при обръщане към мъже или от жени и мъже при обръщане към жени… Възможно е редуцираните женски форми да са условни символи за по-малко централния и за по-слабо ритуално значимия статус на жените в обществото.

какви са социалните му ангажименти. е. за успешно изпълнение на служебните си ангажименти. Диалектни думи и изрази. езикова осведоменост. БИЛИНГВИЗЪМ Езикът в най-дълбоката си същност е обществено явление. Индивидуалното владеене на езика. по-късно да стане неактуална и да се забрави. idios “свой. общата степен на интелигентност и др. Всеки човек през целия си живот владее и използва някакъв език (или няколко езика) и чрез това осигурява собствената си интеграция в обществото и същевременно дава своя принос към поддържането на езика. за някого ще е важно да владее техническа. “езикова дарба”. няма двама души с абсолютно идентични идиолекти. Почти в същия смисъл. Той е общ за всички членове на езиковата общност и обслужва тяхната комуникация във всички области на личния и на социалния живот. към предаването му на поколенията по-нататък. за друг – лингвистична.1. и чисто индивидуални качества като например т. къде е живял в детството си и като възрастен. с какви хора контактува и т. за друг – употреба на диалект в същите условия. 38 . Идиолектът на всеки човек се формира напълно индивидуално в зависимост от неговата лична биография – къде е роден. 3. личен” и lektos “подлежащ на казване”). Влияние оказват. личният интерес към езика и литературата. н. в каква среда е усвоил първоначално езика. осъществяването на речева дейност е дело не на общността като цяло. ИДИОЛЕКТ.3. За един това ще означава използване на градски говор в битова обстановка. В този смисъл съществуването и функционирането на езика са в пряка зависимост от общността. Идиолектът на всеки човек се попълва с единици и правила от една или повече езикови формации през целия му съзнателен живот. които са му нужни за успешно осъществяване на битовата комуникация в определена среда и за поддържане на професионалните и другите си социални контакти. която е била налична в идиолекта на дадена личност по определено време (например в ученически години). нар. за друг – на някакъв сленг. сленгизми. но в отделните актове на комуникация решаваща е ролята на индивида в качеството му на член на съответната общност.3. театроведска и т. какво образование има. И тъй като биографиите на хората са различни. но за други същите тези единици остават ненужни и поради това непознати. единици от специалната научна терминология или от даден професионален говор се владеят и редовно се употребяват от някои членове на общността. компетентност на индивида в знаенето на езика). се използва и терминът лингвистична компетенция (т. ДИГЛОСИЯ. някоя разновидност на езика. за един контактите в приятелска среда могат да се осъществяват на книжовен език. н. разбира се. разбира се. езикови правила и навици за употребата им се нарича ИДИОЛЕКТ (от гр. математическа или химическа терминология.3. към начина на неговата употреба и разпространение. собственият запас от словесни единици. какво училище е посещавал. предимно в генеративната граматика. Възможно е. литературоведска. Но включването в комуникацията чрез употреба на езика. а на отделните индивиди. Всеки човек усвоява например тези думи.

валиден за едно лице или пък за множество несвързани помежду си лица (например учители по чужди езици. преводачи.3. 3. Билингвизмът може да бъде индивидуален. Съответно владеенето само на един език се описва като монолигвизъм. други хора владеят книжовния стандарт само пасивно – разбират го. правила. bi“дву-” и lingua “език”). а другият (другите) – като чужд (чужди). антиезици. Възможно е вторият (чуждият) език да се владее значително по-слабо от родния. Присъствието на два различни езика в идиолекта на отделната личност е явление от друг порядък.1. Важното в случая е индивидът да е усвоил този език в степен. но може да включва също диалект и професионален говор и т. тайни езици.“дву-” и glossa “език. От някои хора тя се владее в много висока степен и се използва активно. която позволява на човек свободно да превключва на него (в устна и/или в писмена форма) и достатъчно ефективно да общува на него в съответна среда. 3. първи. За съвременния свят е характерно присъствието на книжовната формация на родния език в идиолектите на мнозинството от членовете на съответната езикова общност. професионални говори. съответно отново с една или повече вътрешни разновидности. Разбира се. Индивидуалното владеене и използване на две разновидности на един и същ език се определя като ДИГЛОСИЯ (от гр.“сам. представен с една или повече свои разновидности. 3. изрази. буквално – двуезичие. Тази именно пресечна зона осигурява възможността за взаимно разбиране на членовете на езиковата общност при тяхното комуникативно взаимодействие. но не могат да си служат с него съвършено. и често се наблюдава. в тях все пак присъства достатъчно голяма пресечна зона – набор от идентични или поне достатъчно сходни думи. Ако пък в идиолекта е представена една единствена разновидност на даден език. но и върху два (или повече) езика. също овладени в определена степен. не може да се очаква. В този случай единият от езиците е по принцип роден.). di. Диглосията може да бъде формирана например от владеенето на книжовния стандарт и някаква субстандартна разновидност на езика – младежки сленг или традиционен териториален диалект. т. специални научни терминологии.3. изследователи и др. тетраглосия и т. н.2.Колкото и различни да са идиолектите на носителите на даден език.3. наречие”). един”). mono. явлението може да се опише като моноглосия (от гр. То се дефинира като БИЛИНГВИЗЪМ (от лат.3. Възможно е. конкретния начин на живот и естеството на социалните контакти в идиолекта на индивида могат да се добавят. може да се говори съответно за триглосия. е. че книжовната формация е напълно идентично представена в идиолекта на всеки отделен човек. единият от които е усвоен като роден.3. сленгове. Когато в даден идиолект са представени повече от две разновидности на даден език. 39 . н. а другият е допълнително усвоен за индивидуални цели – както например се усвоява някой от международните езици. идиолектът на индивида да включва познания не само върху един език. конструкции. Наред с книжовната форма вече в зависимост от възрастовите характеристики.

гръцки и турски.3. От друга страна. В зависимост от това. когато компактна група от хора владеят два различни езика и ги използват постоянно. Например в пограничните райони на Швейцария части от населението са трилингви – владеят реторомански. В някои щати в САЩ двуезичието обхваща английски и испански. При симетричния и двата езика се владеят еднакво добре. 3. живеещи сред членове на друга етническа (и съответно езикова) общност. италианско-френски и пр. На тази основа в много райони на България има турско-български. Например в битова обстановка може да се използва единият език. циганско-български билингвизъм. н. италиански и френски или немски. Тогава явлението се описва като индивидуален мултилингвизъм (от лат. В Белгия е типичен фламандско-френският билингвизъм. при който усвоеността на единия от езиците е само пасивна или във всеки случай не на нивото на другия език. в училище. Наблюдава се много по-рядко от асиметричния билингвизъм. multi.3. т. в каква степен се владеят отделните езици в условията на билингвизъм.3. 3. немско-италиански. в Румъния – унгарскорумънският. на публично място. като редовно превключват от единия на другия според типа дискурс и конкретната комуникативна ситуация. той се нарича полиглот (от гр. че единият език е усвоен примерно в книжовната си форма и в някоя друга разновидност. докато другият език се владее в 40 . За колективен билингвизъм се говори. френски и немски. По подобен начин в Швейцария се наблюдава френско-немски. е. в Германия – лужишко-немският.2. се прави разлика между симетричен и асиметричен билингвизъм. Груповият билингвизъм е характерен и за страни с два официални езика – например в Канада (особено в Квебек) голяма част от населението владее френски и английски и според обстоятелствата използва всеки един от двата езика. билингвизъм. В Люксембург голямата част от местното население си служи с люксембургски. В относително редки случаи се развива и колективен мултилингвизъм (главно под формата на трилингвизъм). а отчасти и българско-гръцки билингвизъм на такава основа. наречие”). ретороманско-италиански. при изпълнение на служебните ангажименти – другият. арменско-български. poly “много” и glossa “език.3. особено в градове като Пловдив или Варна. Колективен билингвизъм се развива и при постоянни контакти на население от различни държави в техните гранични райони – например в България се наблюдава българско-румънски и българско-сръбски. представен е диглосно в идиолекта на индивида. в други – английски и френски или пък английски и даден индиански език и т. много от образованите българи (но и някои турци) през периода на Възраждането са общували на български. н.3. Подобно явление се наблюдава при етническите (и съответно езикови) малцинства.“много” и lingua “език”).В много случаи може да става въпрос за индивидуално владеене на повече чужди езици – два. а напоследък и руско-немският. еврейско-български. три и т. В Северна Италия и в граничните райони между Франция и Германия е разпространен съответно немско-италианският и немскофренският билингвизъм. Разликата във владеенето на езиците може да се дължи и на това. Много разпространен е и колективният (груповият) билингвизъм. Когато пък даден индивид владее значително количество езици (във всеки случай повече от 3 – 4).

Иначе казано. свързани с употребата на едната формация.3. фонетична. Ярцева 1990. като основен източник на влияние в случая е английският език. морфологична или синтактична интерференция между два езика. Най-очебийни са фонетичните интерференции при билингвизъм и тогава нетерминологично се казва. 3. навиците. мая. граматически модели със субстандартен произход в употребата на книжовния стандарт или пък за лексикална. сленгизми. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Допълнителна литература: Асенова 1989. Обосновете възможността за взаимно разбиране при фактическа липса на идентичност между идиолектите на носителите на даден език.) са предизвикали масирани интерференции между тези езици. Вайнрайх 1979. евтин и др. научното общуване и официалното публично говорене са 41 . художествената литература.някаква степен моноглосно – само чрез една стандартна или субстандартна разновидност. гръцки и албански в условията на продължителен колективен билингвизъм (българско-румънски. баклава. Пачев 1993. Например българският език поради продължителен българско-гръцки и българско-турски билингвизъм в миналото е приел в себе си много словесни заемки от двата езика (например молив. Виденов 2000. фонетични особености. таван. много интензивни са лексикалните и синтактичните интерференции в съвременните книжовни езици в условията на засиления процес на интернационализация през последните десетилетия. Швейцарският немски (Schwitterdütsch) доскоро се е използвал за комуникация в семейна. боя. В резултат на продължителен колективен билингвизъм интерференциите могат да бъдат много мащабни и да повлияят върху развитието поне на единия от езиците. трапеза. н. от гръцки. сред по-младата интелигенция все по-често се наблюдава усвояване на турския език и в съвременния му книжовен стандарт. в резултат на които се е формирал Балканският езиков съюз като група от езици с множество общи типологични черти. Може например да става въпрос за прехвърляне на лексикални единици (диалектизми. особено сред по-старите поколения. ливада. докато официалната писмена комуникация. казан. тетрадка. inter “между” и ferens “носещ”) между съответните езикови формации. Например много от етническите турци в съвременна България. От друга страна. 2. кеф и мн. Лайънз 1981. всъщност знаят само местния диалект. владеят диглосно българския език. приятелска и колегиална среда. че се извършва “привнасяне” на елементи и правила от диалект върху книжовната форма (или обратно) при диглосията. А близките контакти между български. Това означава. кебап. българско-гръцки. албанско-гръцки и т. др. Бояджиев 1995. В условията на диглосия и билингвизъм може да настъпи ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ (от лат. 3. каварма. Дайте примери за различия между идиолекти с оглед на различна диглосия и с оглед на различен билингвизъм. могат да се прехвърлят върху употребата на другата формация и в такъв случай двете формации не са отграничени една от друга в необходимата степен.4. Напротив. че съответният човек “говори с чужд акцент”. Конрад 1985. но макар да си служат активно и с турски. професионализми). или пък от единия език върху другия при билингвизма. от турски). румънски.

като имате предвид. Каква ситуация е описана в следния пасаж: “…когато единият език е доминантен (т. 42 . а другият език само се разбира или се знае по-слабо” (Бояджиев 1995: 50)? Дайте примери за интерференция от речта на билингви. обслужва повечето ситуации на общуване). 5.4. че напоследък редовна практика на германските телевизионни канали е да предлагат превод на швейцарска устна реч включително и от официални публични изяви. Характеризирайте отношението между тези две езикови формации. е. протичали на стандартен немски (Hochdeutsch). През последните години обаче в досегашните устни сфери на стандартния немски все по-уверено навлиза Schwitterdütsch.

4. синтаксема (конструкция. силабема (абстрактна сричка. отношения на противопоставяне (между антоними. н. строежна сложност и функции единици.1. текстема (обобщен модел за построяване на надизреченско единство или цялостен текст) и др. изреченска.1. морфемите. В зависимост от собствените си качества и от отношенията към останалите съставки на езика езиковите единици са организирани в отделни ПОДСИСТЕМИ. думи. ЕДИНИЦИ. интонацията. конструкциите на словосъчетанията и изреченията. схема на словосъчетание или изречение). Обикновено се описват 5 езикови подсистеми: фонетична. морфологична. текстова. лексемите. ПОДСИСТЕМИ И РАВНИЩА НА ЕЗИКА 4. между които съществуват най-различни връзки и взаимоотношения. които осигуряват материалното (физическото) проявление на езика при неговото говорене. между звучни и беззвучни съгласни) и т. Тя обединява в себе си всички единици със звуков характер. 4. Чрез тези структурни взаимоотношения всяка езикова единица се оказва в точно определени връзки с другите единици от езика и заема определена позиция спрямо тях.1. лексикална.4. изречения и др. Тези взаимоотношения в съвкупността си изграждат структурата на езиковата система. Това могат да бъдат например отношения на взаимно изграждане (морфема спрямо дума. Представителните единици на всяка от подсистемите изграждат в общата система на езика свое йерархическо равнище. ЕДИНИЦИ на езика се наричат подлежащите на отделно разглеждане. СИСТЕМНО-СТРУКТУРЕН ХАРАКТЕР НА ЕЗИКА Езикът представлява много сложна система. Единици на езика са фонемите. морфологична. неделимите по-нататък от определена гледна точка негови съставки – звукове. сричков модел).1. 4. лексикална. между тесни и широки гласни. взаимно разпределение и употреба в речта. Фонетичната подсистема обхваща звуковия строй на езика. Езиковите единици са организирани в подсистеми – фонетична. лексема (дума като единица от речниковия състав). 43 . Всяка от тях включва относително еднородни единици и определени правила за тяхното съчетаване. текстова. Всяка единица от съответния тип има специфични качества и функции и стои в различни отношения с другите единици на езика.1. която включва огромен брой разнообразни по обем. текстовите модели. морфема (минимален значещ елемент). граматическите значения и граматическите категории.2. За тяхното назоваване в качеството им на единици на езика като абстрактна и социално валидна система от средства за общуване се използват специални термини: фонема (обобщен звуков тип). отношения на сходство (например между синоними). сричките. акцентът. дума спрямо изречение). С оглед на това езикът се описва като системно-структурна цялост.2.1. синтактична (изреченска).

а в началото на думата са невъзможни 44 . а се реализират едновременно със сегментните единици и чрез тях (привидно “върху” тях). Например сричките. Тя е най-важна и първична фонетична единица. Акцентът е незначеща езикова единица – той изпълнява произносителноорганизационни функции спрямо думата. Така в българския език в края на думата не може да стои звучна съгласна. която е обобщена слухова представа за звуковете ы в рыба.). Те служат за изграждането и за формалното различаване на морфемите и думите. Наред със съответните звукови единици фонетичната подсистема на всеки език включва и набор от специфични правила – разрешения и забрани. Рядко фонемният състав на езика е по-малък – например регистрирани са австралийски и полинезийски езици с по 10 – 15 фонеми. Но освен това тя е значеща (двупланова) единица на езика.) и същевременно може да изразява различни допълнителни идеи от емоционално естество (изненада. Сред всички звукови единици фонемата заема централно положение. н.. Ето защо фонемата се определя като представителна единица на фонетичната подсистема. от друга страна. От друга страна. С такова количество фонеми са например съвременният български език. маса. Интонацията също има подобна организационна роля по отношение на изречението. руският. повелително и т. дым. Тя представлява обобщен звуков тип – например фонемата /а/ от българския език като обобщение на конкретните звукове а. Във всеки език има например редица ограничения за възможните позиции на дадени фонеми в границите на думата. като например езиците от кавказкото семейство. Интонацията винаги носи информация за вида на изречението (дали е въпросително. при които броят на фонемите достига до 80.Сред звуковите единици на езика има сегментни и несегментни (супрасегментни) единици. чрез които се регулират взаимното съчетаване. supra “отгоре”). арабин. немският и въобще повечето индоевропейски езици. сын. Сричките (силабемите) представляват характерни за дадения език незначещи комбинации от фонеми. уплаха. като обединява в единна верига сричките в нейния състав. гараж. както и по-големите вериги. супрасегментните единици не могат да се реализират по никакъв друг начин освен чрез фонемите и техните вериги. слышать и мн. Сегментни звукови единици са тези. които в потока на речта се проявяват като самостоятелен отрязък (сегмент) – това са фонемите и сричките. Всеки език разполага с точно определен брой фонеми – обикновено около 40 – 50. досада и пр. или фонемата /ы/ в руския език. Фонемите са незначещи единици на езика. Фонемата е най-малката сегментна единица. които в потока на устната реч нямат характер на самостоятелен отрязък. защото всички останали по някакъв начин зависят от нея. о-гра-да. разпределението и речевата употреба на единиците. които са много тясно съединени помежду си и се изговарят с един мускулен импулс. мыло. например е-ла. Супрасегментни (от лат. кни-жар-ни-ца. а чрез тях и по-големите звукови цялости в речта. се наричат фонетичните единици. др. които се чуват при изговарянето на думите ангел. представляват комбинация от фонеми. Относително рядко се срещат и езици с по-богата фонемна система. Това са акцентът и интонацията. барабан и т. френският. образувани от тях в потока на речта. н.

по-. а граматическите се слагат в края на думата (и затова се говори за граматически окончания). */кт-/. une и le. род. Морфологичната подсистема на езика обхваща съвкупността от отделни морфеми (на брой около 30 000 – 40 000 във всеки език). extend [iks´tend] “разтеглям. др. Към морфологичната подсистема се отнасят и грамемите – елементарните абстрактни граматически значения. прилагателни и т. la.) или без да има поне още един род. др. а за граматическото оформление на думите пък съществуват разнообразни словоизменителни модели и правила. н. Представителна единица на тази подсистема е морфемата. н. най. срв. след корена могат да се 2 Със знака * в лингвистичната литература се отбелязват явления.2. латински.групирания от типа */жг-/. граматическите частици като ще. Също така всеки език има собствени правила за групиране на фонемите в срички – както по отношение на броя фонеми. Всяка граматическа категория е характерна за думите от определен лексикограматически клас – съществителни. В турския език. Те са минималните значещи единици на всеки език. не-у-доб-ств-о-то. се. залог и др. les и др. раз-бой-нич-к-а-та. но в езици като английски и френски това е възможно.2 В немския език звучна съгласна също не може да се появи в края на думата. Това са корените на думите. например единствено число. вид. неопределеност. руски. които могат да се обединяват в една сричка. по-жар-ник-ар-и-те. 4. срв. без да има мъжки и среден (както е в български. представките. Морфемите са двустранни единици – имат план на изразяване и план на съдържание. в езици като българския и от двете страни на корена могат да се добавят множество други морфеми с лексикално значение. свършен вид. За взаимното комбиниране и употребата на отделните типове морфеми всеки един език включва в морфологичната си подсистема различни правила и модели. 45 . изразявани чрез морфеми в състава на съответни граматически категории. за взаимодействието между съседни фонеми и т. гръцки и мн.2. */тз-/. глаголи. Например едно от задължителните правила е. немски. че при групирането на морфемите за изграждането на дума поне една от морфемите трябва да е корен. un. които не са реално засвидетелствани в езика. В някои езици словообразувателните модели са съвсем прости. наставките. например число. така и във връзка с позициите на фонемите в границите на сричката. ограничени само до присъствието на кореновата морфема в състава на думата – така е например в китайски и други езици от тибето-китайското семейство. винителен падеж и др. без да има множествено число. фр. анг. Те не могат да съществуват поединично – не може например да има граматическо значение единствено число. */тк-/ и мн. продължавам” и extent [iks´tent] “размер”. Грамемите винаги съществуват обединени в граматически категории. не може да има женски род. примерно мъжки (както е във френски).и др. падеж. определителните и неопределителните членове от типа на анг.1.. Напротив. от друга страна. както и минималните граматически единици. Изобщо във връзка с образуването на думите всеки език разполага със специфични за него словообразувателни модели. Специфични правила има също за поведението на гласните в зависимост от мястото им спрямо ударението. a и the.

които служат като постоянни названия на определени класове неща или явления. Италия.2. Единици на тази подсистема са свободните словосъчетания и изреченията. число и т.). а други показват граматическите й стойности (род. абстрактните думи и всички устойчиви словосъчетания. небостъргач.1. at-lar “коне”. В повечето случаи това. важи и за други езици – например такъв е случаят с горните примери.3. срв. е. което е немислимо за морфемите в състава на думата). н. пожарогасител. 4. обядвам. в средата или в края му (нещо. признаци и др. at-lar-da “на конете”. Лексикалната подсистема на езика обхваща неговия речников състав – т. Волга) или цял клас еднородни неща (вестник. это мне нравится. 4. които са особено строги по отношение на преките значения на думите и устойчивите словосъчетания. Sommersprachkursstipendium – “стипендия за летен езиков курс” (в случая са комбинирани 4 корена). Речниковият състав на всеки един език включва около 500 000 единици (като се имат предвид само основните форми на думите). срв. 46 . но на руски или на немски е възможен само вторият начин на интерпретация на явлението.2. За разлика от морфемите. Четвъртата по ред подсистема на езика е изреченската или синтактичната (като се има предвид синтаксисът на изречението). Представителни единици на лексикалната система са единичните абстрактни думи. също спадат към лексикалната подсистема.). Варна. максимум три корена. От друга страна. действия. лексемите са по-сложни знаци. без помощта на други лексеми. имат относителна самостоятелност. вали сняг / дъжд / суграшица / градушка. използвам връзки и др.). като застават в началото. терминологично определяни като лексеми. но *вали камион / книга / куче / спалня или бял сняг/ тебешир / лист / пуловер но *бял магданоз / после / зелен / ура. “нормата” за изграждане на сложни думи е два. което е семантически допустимо или недопустимо като комбинация в даден език. синьо. срв. at “кон”. стая. Устойчивите словосъчетания (фразеологизмите) като например лека атлетика. Някои езици пък.1. като например немският. срв. отдавам почит.4. В други случаи обаче не е така – например на български е възможно да се каже харесвам това и това ми харесва.поставят няколко допълнителни морфеми (наставки и граматически показатели). защото в качеството си на елементи от речниковия състав на езика също като единичните лексеми са постоянни названия на определен клас неща (предмети. Самите те са изградени от морфеми. чрез което тя се свързва с назоваваните неща). долу и пр. които са минимални значещи единици. В повечето езици. das gefällt mir. позволяват струпване на множество (повече от 3 – 4) корени в състава на думата. но пред корена може да застане само друг корен. Освен това лексемите. рус. момина сълза. Към лексикалната подсистема на всеки език се отнасят правила за семантична съвместимост между речниковите единици. отделната лексема самостоятелно. морска сол. и български сред тях. единадесететажен. Анди. за разлика от морфемите. Те могат да заемат различни места в изречението и да се местят в неговите граници. срв. някои от които изразяват лексикалното значение на думата (това значение. нем. може да назовава отделен обект (напр.

н. Въз основа на всяка синтактична схема могат да се построят безброй много речеви единици. срв. дава информация за връзката поне между две неща (някаква същина и признак. дори и най-простото по строеж. Масата е дървена. “произвежда се” в процеса на речевата дейност на всеки отделен носител на езика. Тя включва основните модели и правила за построяване на текстовете и надизреченските единства. правилата за граматическо оформление на отделните главни и второстепенни части на изречението и т. Вълкът си сменя козината. послушно дете и т. н. синтактични конструкции. Най-висша в езика е текстовата подсистема. Моля Ви! Вали. Птицата е с пъстри пера. н. пъстроперест ~ с пъстри пера и т. попълнени със съвсем конкретни думи и словосъчетания. 4. Това са абстрактни модели. а само чисти схеми. тъй като специфична своя функция. Например по конструкцията с главен член съществително и подчинен елемент прилагателно с прав словоред могат да се изградят множество свободни словосъчетания – ясен ден. Кафемелачката мели кафе. които се използват за построяване на конкретни свободни словосъчетания и изречения при говоренето и писането.5. не може да направи нищо повече от нея – то само може да назове (също като лексемата) някакъв обект или клас еднородни обекти.1. говори за нещата и за връзките между тях. които се знаят и се помнят от носителите на езика като потенциално готови единици. различна от функцията на единиците от другите езикови подсистеми притежава именно то. Детето пише писмо. говори за света. Тези единици се изграждат от изречения. Изречението е най-малката единица. срв. правилата за изграждане на съчинителни и подчинителни връзки между думите в състава на словосъчетанието и между простите изречения в състава на сложното. който се приписва на тази същина като валиден или невалиден за даден момент в някаква действителност). А всяко изречение. умолявам ~ изказвам молба. Килимът покрива пода и т. Представителна единица за синтактичната подсистема е (конструкцията на) изречението. За разлика от думите и устойчивите словосъчетания. която в речта има свой собствен минимален комуникативен принос. прав словоред и съобщителна интонация могат да се построят и изговорят безброй изречения на български език. Всяко изречение съобщава нещо.Важно е да се подчертае. маса ~ дървена маса. хубава книга. свободните словосъчетания и изреченията не се знаят предварително (наизуст) – всяко конкретно свободно словосъчетание и всяко изречение се поражда. срв. които по смисъл нямат нищо общо помежду си. По подобен начин на базата на конструкцията подлог + сказуемо + пряко допълнение с утвърдителен смисъл.2. Със синтактичната подсистема са съотнесени допустимите словоредни схеми на изреченията и свободните словосъчетания. съхранявани в паметта и възпроизвеждани именно като готови цялости в речта (например думи или устойчиви словосъчетания). н. макар да има по-сложно устройство в сравнение с единичната лексема. свободното словосъчетание. 47 . Вятърът гони облаците. Напротив. че тук като елементи на абстрактната езикова система се включват вече не единици в смисъл на готови цялости. дъждовно утро. Същото важи и за всяка друга изреченска схема или конструкция на словосъчетание в българския език и във всеки друг език. наричани синтаксеми.

3. показват ясни отношения на по-низши към повисши единици. изчерпва цялата информация. на едновременност. за редуването на основни и местоименни названия на споменаваните в текста лица и предмети. което е необходимо да се каже в даден случай. за сигнализиране на времева последователност. или иначе казано – нивата на фонемите. н. като казва нещо минимално за нещата от света. дори може да се равнява на едно единствено изречение. правилата за заместване на единични думи или цели изрази с местоимения. като се започне от фонемата и се върви нагоре към текста. основа. Това са съответно фонемното. Затова текстът се определя като единицата. Вратите се отварят навътре!. Но все пак тази структура изпълнява същата роля като изречението. защото единиците. изреченското и текстовото ниво. правилата за посочване на границите между собствена и чужда реч. текстът може да е изграден съвсем просто. които влизат в тях. за редуване на репликите и за посочване на връзките помежду им в устен и писмен диалог. върху която се стъпва. достатъчно изчерпателна за даден случай информация за нещата от света. на връщане към по-ранно събитие или избързване към много по-късен момент и т. Представителна единица във връзка с тази подсистема е текстът. лексемното.1. Вход забранен или просто Вход (и в този смисъл той може да е по-прост по строеж от надизреченското единство). за да образуват граматически добре оформена и смислена цялост – надизреченско единство от някакъв тип или цялостен текст. казва всичко.Абстрактната схема за построяване на надизреченско единство или на цялостен текст от даден тип се нарича текстема. съставен от едно надизреченско единство. н. Напротив. повествователен. аргументативен или друг характер или пък цялостен текст. Тя представлява обобщен модел. Тук спадат например правилата за разпределяне на показателите за определеност и неопределеност (за споменатост и неспоменатост) в отделните изречения на текста. предназначен за формално или за неформално устно или писмено общуване и т. морфемното. за да се построи в процеса на речевата дейност някаква цялост – например диалогично или монологично надизреченско единство с подбудителен. изреченските схеми и текстовите модели. Всеки текст. Вътре в 48 . С оглед на тези правила се говори за синтаксис (или граматика) на текста. от няколко еднотипни или разнотипни надизреченски единства. Той има способността да представя цялостната. която в процеса на общуването изпълнява самостойна и пълноценна комуникативна функция. лексемите. дори и най-просто изграденият. Надизреченското единство е винаги градивна съставка на текста и носи (също като единичното изречение) само частичен комуникативен принос. Към текстовата подсистема се отнасят голям брой правила. Отделните езикови нива са в йерархическа връзка помежду си. различна от функцията на изречението. но има собствена функция. морфемите. по-голяма от изречението – обикновено то съдържа от 2 до 5 – 7 изречения. чрез които отделните изречения се подреждат едно зад друго и се свързват едно с друго. Представителните единици на всяка подсистема изграждат в нея собствено НИВО (РАВНИЩЕ) на езика. напр. Надизреченското единство е структура. 4.

Каква е разликата между морфемата -стол. всеки текст има самостоятелна и пълноценна комуникативна функция. Головин 1979. 4. Обяснете приликите и разликите между червен пипер и червена прежда. 2. които са по-сложно построени от конкретен цялостен текст. Така всяка една фонема (подобно на всяка друга) служи за изграждане и за формално различаване на звуковата страна на думите и морфемите. всяко изречение има способност да съобщава минимална информация за връзката между поне две неща от света и да се включва в текст като негова съставка. Бояджиев. Москов 1977. всяка морфема е способна да носи някакво минимално значение и да бъде средство за изграждане.и лексемата стол? 6. всяка дума служи като название на нещо от света и може да бъде градивен елемент на изречение. Обяснете разликата между подсистема и равнище на езиковата система. които са по-прости по строеж от конкретни словосъчетания. Дайте примери за изречения. 3. 49 . че изпълняват едни и същи функции. Обосновете твърденията. за свързване или за граматическо оформление на думите. Допълнителна литература: Бенвенист 1974. Солнцев 1977.едно и също ниво обаче всички елементи са равностойни помежду си в смисъл. Бояджиев 1995. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Березин. б) представителна единица на синтактичната подсистема е изречението. Дайте примери за изреченски единства. 5. че: а) представителна единица на фонетичната подсистема е фонемата.

н. н. Това са йерархичните. Текстовете са цялостните. които са елементарните езикови знаци и служат за изразяване на минимални езикови значения. които са еднопланови и незначещи. ЙЕРАРХИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ (от гр. 4. /н а п р е ж е н и е/. вис-ок-о. ОСНОВНИ ТИПОВЕ СТРУКТУРНИ ОТНОШЕНИЯ В ЕЗИКОВАТА СИСТЕМА Между единиците от една и съща подсистема. процеси. а в състава на тези морфеми се отчленяват съдържащите се в техния изразен план фонеми . на единица с по-низша спрямо единица с по-висша функция. чувства. Думите се разлагат на съставящите ги морфеми: в-ним-ан-ие. Най-низши елементи на езика в този смисъл са фонемите. абстрактни същини. Следват морфемите. в изразния план на морфемите се отчленяват най-низшите единици – фонемите. признаци и т. както и между единиците на различните подсистеми съществуват разнообразни отношения – на взаимно противопоставяне. завършени и комуникативно самостойни единици на общуването. /в и с о к о/. отношения на изграждане на по-висшите единици от съчетани помежду си по-низши единици. В съвкупността си тези разнообразни отношения формират цялостната структура на езиковата система. Така. Но изреченията не могат самостоятелно да осъществяват общуването – те са градивни единици на текстовете. Морфемите са несамостоятелни единици – те са предназначени за изграждане и за граматическо оформяне на думите и техните съчетания. способни да съобщават информация и чрез това да се включват в езиковата комуникация.).2. на взаимно предполагане. hierarchia “степенуване”) се наблюдават между единици от различни равнища на езиковата система. Погледната в обратна перспектива – “отгоре надолу”. а всяко от изреченията се разлага без остатък на съставящите го думи – внимание. всяко изречение се разлага на съставящите го думи.2. а най-важните видове отношения между езиковите единици се определят като основни типове структурни отношения. които са най-малките относително самостоятелни знаци в езика. които са най-малките езикови единици. които стоят най-високо в езиковата йерархия. 50 . високо. парадигматичните и синтагматичните отношения. Те служат за изграждане и за формално разграничаване на единиците от по-горните нива. йерархията на езиковите единици се проявява като разлагане на по-висшите единици на изграждащите ги по-низши: всеки текст без остатък се разлага на съставящите го изречения./в н и м а н и е/. Още по-висши са лексемите (абстрактните думи). Лексемите на свой ред са строителен материал за изреченията. на формална или смислова прилика. Те изпълняват функцията на постоянни названия на определени неща от света (предмети. Това са отношения на по-просто към по-сложно.4. на-преж-ен-ие. на равноправие или на подчинение и т. в посока “отдолу нагоре” йерархическите отношения са отношения на низше към висше. на по-низше към по-висше. на по-проста към посложно изградена единица. всяка дума се дели без остатък на морфеми. напрежение. Например текстът на предупредителния надпис Внимание! Високо напрежение! се разлага на изграждащите го две изречения – Внимание! и Високо напрежение!.1.

същото е предназначението и на всяка друга от същото ниво (вж. /е/. “модел”) се наричат такива отношения на асоциация между единици от едно и също езиково ниво. се нарича парадигма.2. paradeigma “образец”. Този общ признак се нарича парадигмен показател и изпълнява ролята на общ знаменател по отношение на единиците. Всички единици от даденото ниво са напълно равностойни помежду си и изпълняват еднакви функции в смисъл. думата стол – шестчленна. /и/.: маса масата стол столът маси масите стола столове столовете (2) стола нов новият нова новата ново новото нови новите по-нов по-новият по-новия по-нова по-новата по-ново по-новото по-нови по-новите най-нов най-новият най-новия най-нова най-новата най-ново най-новото най-нови най-новите новия 51 .: загадъчен ~ тайнствен ~ мистериозен ~ таен ~ потаен ~ неведом ~ енигматичен ~ неясен ~ странен ~ съмнителен ~ скрит ~ прикрит ~ неразрешим ~ неотгадаем ~ неразгадаем ~ заплетен ~ уплетен.2. 4.Вътре във всяко отделно ниво на езиковата система единиците са с еднакъв йерархически ранг. /о/. а под показателя “вид на глагола” се обединяват свършен и несвършен вид. обединени под един общ признак. срв.1. Най-малката възможна парадигма представлява обединение от два елемента. но парадигмата на прилагателното нов е много по-богата. и т. Всяка антонимна двойка е пример за минимална парадигма. висок – нисък с парадигмен показател “размер по вертикал” или горещ – студен с показател “температура”. Например в съвременния български език думата маса има четиричленна граматическа парадигма. Например парадигмата на гласните в съвременния български език включва 6 елемента: /а/. които се групират под него. ще се видят още по-многочленни парадигми. /у/. В една парадигма могат да се групират и много по-голям брой елементи. 4. както в лексикалното ниво няма по-низши или по-висши словесни единици. Минимални парадигми представляват и някои граматически категории – например единствено и множествено число образуват група с парадигмен показател “число”. които се състоят в обединяването на единиците под някакъв общ признак. че каквото е предназначението на едната единица. образувани от граматическите словоформи на думите. Ако пък се разгледат парадигмите на синонимните редове в речниковия състав на езика. Например във фонемното ниво няма по-низши или по-висши фонеми. Съвкупността от единици. срв.3). С различен брой елементи са и парадигмите. /ъ/. ПАРАДИГМАТИЧНИ (от гр. срв.

“на разположение” в езиковата памет./ф/. но някои парадигми са много ясно очертани и имат строга вътрешна организация. срв. разбира се. weiss – schwarz. /в/ . именителен – родителен – дателен – винителен падеж (в немски) и т. /з/ . например нисък. например висок. По същия начин членовете на всяка граматическа категория стоят във взаимни опозиции в собствената си парадигма. която включва единици като говоря. 52 . быстро – медленно. Например в парадигмата на съгласните в българския език се наблюдава опозиция по звучност – беззвучност при множество двойки фонеми: /б/ . мъжки – женски род (във френски). Парадигми има на всяко ниво и във всички участъци на езиковата система. Например за граматическото оформление на дадено съществително всеки път се избира или единствено. Елементите на всяка една парадигма са здраво свързани помежду си на основата на обединяващия ги парадигмен показател. н. При тях точно определен брой единици показват общ за всички тях признак. ниски (т. Така са устроени и други парадигми в речниковия състав – например синонимните редове. white – black. или ако е налице среден род. приказвам. shnell – langsam. като същевременно взаимно си противостоят по други. докато други са по-размити. с един и същ елемент да се направят различни асоциации и той да се свърже с различни парадигмени показатели (и съответно с различни парадигми) – например във връзка с нисък може да се направи асоциация освен с висок също и с ниска. ще бъде граматическата парадигма на един глагол в българския. Това вътрешно за парадигмата противопоставяне на елементите има характер на ясна опозиция (лат. ниско. мъжки – женски – среден род (в български./с/ и др./п/. При употребата на езика всеки път на дадено място в устната или в писмената реч се използва само един от елементите на парадигмата. “в готовност” за употреба някой друг път. quickly – slowly и др. изричам. а просто чрез някакво различие в рамките на обединяващия ги общ признак. т.С несравнимо повече членове. руски или немски). в едно от възможните наклонения и т./т/. за българския език се възстановяват мъжки и женски род. по асоциация с него се възстановяват и други елементи на същата парадигма. н. Най-строго подредени са парадигмите във фонемното ниво и в граматиката. рус. или множествено число (не може и двете да се употребят едновременно). а самите членове се съотнасят помежду си не чрез противопоставяне. нем. произнасям. бял – черен. oppositio “противопоставяне”). второ и трето лице съответно в единствено или в множествено число. така да се каже. бързо – бавно. при употребата на даден глагол винаги се избира между първо. от друга страна. Възможно е. почастни признаци. Все пак устройството на повечето парадигми в лексикалната подсистема е “по-хлабаво” – парадигмите не са с точно фиксиран брой членове. в немския. Останалите членове на парадигмата остават. др. белый – черный. френския или английския език. Когато е налице един от елементите на парадигмата. в едно от възможните времена. /д/. е. река. с останалите членове на граматическата парадигма на това прилагателно) и т. н. В речниковия състав на езика относително рядко се наблюдават толкова отчетливи и строго организирани парадигми. промълвявам и мн. анг. например единствено – множествено число (в български и в много други езици). е. казвам. винаги се прави избор между тези елементи. С ясна опозитивна структура са обаче всички антонимни двойки. С такъв характер е например парадигмата “глаголи за говорене”.

парижки и др.+ -ар. не е достатъчно да се съчетаят две или повече каквито и да било морфеми – задължително е поне една от морфемите да е корен.2. срв.. срв. например в думата книжарницата.+ -та в думата книжарницата. сграда. подкова. бързам. глаголите. срв. наричана синтагма. за да се образува дума. синтагматичните отношения между единиците от едно ниво стават видими в единиците от следващото по-висше ниво – например комбинациите от морфеми проличават на нивото на думата.+ Земята е кръгла. а също и най-големите лексикални парадигми – лексико-граматическите класове на съществителните.+ -а. *-книг. превземам. н. Друг пример: предлозите в и с 53 . Думите в състава на изречението на свой ред се съчетават по определени словоредни схеми. В такива връзки влизат помежду си само единици от едно и също езиково ниво – например фонемите се съчетават само с фонеми.тематичните групи думи и др. гонитба. срв. за да образуват някаква поголяма езикова цялост. Те се осъществяват по определени модели и се регламентират от строги правила и забрани. На строги правила и забрани са подложени и звуковите единици във всеки език – например комбинацията /в/ + /з/ е напълно възможна в началото и в средата на българските думи. за да образуват морфемна синтагма с характер на лексема. за да изградят фонемна синтагма. морфемите – само с фонеми. Не могат да се подреждат една след друга единици от различни нива. сватба. Единиците от отделните езикови равнища влизат в синтагматични отношения помежду си (съчетават се една с друга). взлом. 4.3. попаднала пред беззвучна в състава на българска дума. наречията и т. Например. Третият основен тип структурни отношения се определят като СИНТАГМАТИЧНИ (от гр. -книж. думите изграждат синтагмите на словосъчетанията и изреченията и т. “едно след друго”. н. н. Синтагматичните отношения не са произволни. а съответно всяка беззвучна съгласна се озвучава. Фонемите се комбинират. осигуряваща звуковия облик на морфема или дума.. syntagma “съчетание”). прилагателните. отделните изречения се подреждат едно след друго в текста също при спазване на доста строги правила. словесните единици – само с други словесни единици и т. срв. когато попадне пред звучна. Тези отношения са от линеен вид – те имат характер на “едно до друго”. морфемите са комбинирани в точно определен ред и не е възможно съчетаването им по друг начин (например не е възможност определителната морфема -та да се сложи веднага след корена или на някое друго място в думата). взор. простите изречения в състава на сложното се свързват по точно определени начини. Например всяка звучна съгласна. се обеззвучава. Също така в състава на една дума. При синтагматичните отношения съседните единици могат взаимно да си влияят и да претърпяват определени изменения. срв. морфемите се съчетават една с друга. но не е възможна в края им. бърз.+ -ниц. пързалка. Както се вижда. вързан. но е невъзможна за началото на българска дума и т. изпит. Във всеки език има и редица правила за смислово съчетаване на словесните единици. н. /р/ + /з/ пък е възможна комбинация в средата и в края на думата. + /у/ + смятам (при такова съчетаване в никой език не се получава нищо смислено и използваемо). вземам.

Buch (“книга”) и др. когато след корена идва “мека” сричка. Länder. Сосюр 1992. Опишете йерархическото отношение между: а) морфема и лексема. в) изречение и текст. гласната на корена претърпява промяната умлаут (преглас). Лайънз 1974. но an alphabet (“азбука”). започващи със сходен звук. Дайте примери за взаимодействие между езикови единици в следствие на синтагматичен контакт между тях. Бояджиев 1977. “в наличност. а синтагматичните – като отношения in praesentia (т. с добро. Какво според вас е основанието на Ф. със зло. срв. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Кой тип структурни отношения не се наблюдават между елементите на едно и също езиково равнище? 2. страна”). Bücher и т. в присъствие”)? 54 . е. н. започваща със съгласна. но със сабя. б) лексема и изречение. но се превръща в an пред дума с начална гласна. Солнцев 1977. 3. Допълнителна литература: Москов.се реализират съответно като във и със пред думи. a teacher (“учител”). С оглед на примери за парадигми от фонемното и лексемното ниво анализирайте приликите и разликите в отношенията между елементите на парадигмите и вътрешното им устройство. дьо Сосюр да характеризира парадигматичните отношения като отношения in absentia (т. “в отсъствие”). във фенера. 5. срв. 4. Land (“земя. е. в селото. срв. Степанов 1975. в множествено число Blätter. По подобен начин неопределителният член в английски е в облик а пред дума. А в немския език при думи от типа Blatt (“лист”). но във водата.

5.1. в качеството им на специализирани лингвистични термини. е закрепено точно определено съдържание. Под език (фр. Той е нещо като постоянно съществуващ и попълващ се с нови елементи “склад”. В това си качество езикът не е пряко наблюдаем. сключен между членовете на общността”. което в “кръговото движение” на говоренето и слушането остава приблизително еднакво за всички говорещи даден език и еднородно по природа: “система от знаци. като обявява за същински неин обект езика. Той съществува “само по силата на своеобразен договор. 5. Като факт на паметта обаче езикът не подлежи на пряко наблюдение. с всички свои единици. В науката за езика обаче за тези думи. ДИСКУРС Във всекидневното говорене думите език и реч. която се съхранява в паметта на членовете на съответната езикова общност. без да се прави съществена разлика между тях. политически и пр. В този смисъл според него лингвистиката трябва първоначално да се развива като “лингвистика на езика”. конструкции) и правила. слушане и четене) винаги протича в рамките и според правилата на някакъв тип дискурс – битов. който сам не може нито да го създава. създадени от неговите потребители. ЕЗИКЪТ представлява социално валидна абстрактна система от средства (единици. където е съществено само съединяването на смисъла и акустичния образ и където двете страни на знака са еднакво психични”.1. а едва след стабилизирането на науката допълнително да се премине и към изследването на речта. това. РЕЧ. научен. натрупано в процеса на говорната практика у принадлежащите към една и съща общност. ЕЗИК. За него се съди само по проявите му в речта. Пряко наблюдаема е само индивидуалната реч на носителите на езика – в писмен и в устен вид. Речевата дейност на хората (говорене и писане. дьо Сосюр и с това разделение на двете понятия той обвързва самите изследователски цели и задачи на лингвистиката. За първи път ясно разграничение между език и реч прави Ф. – и се осъществява в контекста на актуална комуникативна ситуация. граматична система. “арсенал”. в текстовете. През 70-те години на ХХ в. Езикът е “външен спрямо индивида. във връзка с осъзната необходимост за равностойно изследване на сферата на речта в лингвистиката и въобще в хуманитарните науки си пробива път и проблематиката на дискурса. 55 . от който говорещите и пишещите непрекъснато черпят средства за изразяване. ЕЗИК И РЕЧЕВА ДЕЙНОСТ Като цялост.5. конструкции и правила. което ще бъде задача на “лингвистиката на речта”. дьо Сосюр разбира “социалната страна на речевата дейност”. нито да го променя”. той е “достояние. langue) Ф.1. която съществува в колективната памет на съответната езикова общност. а напоследък и дискурс се използват като синоними. езикът е абстрактна система.

като обхваща всичко “екзекутивно” и “активно” (свързано с акта на говорене) и всичко “рецептивно” и “пасивно” (свързано с акта на слушане).езикът е същественото в процеса на общуването между хората от една общност. Езикът като абстрактна система от средства за общуване не е пряко наблюдаем – той не съществува като цялост в “предметен вид” в смисъл. Той твърди. Така според виждането на Сосюр на езика се приписват следните основни характеристики: .той е еднороден в качеството си на (абстрактна. която е безкрайно разнообразна и поради това трудна за опознаване (Сосюр 1992: 45 – 51). . В съвременните схващания на речта се приписват следните основни характеристики: 56 . е езикът в действие.виртуално съществуваща във всеки мозък или по-точно в мозъците на една съвкупност от индивиди. parole). Речта е “второстепенната” част на речевата дейност. доколкото е споделен от всички индивиди.2. Речта включва “както физиологичните факти. “материализира се” чрез определен набор свои елементи. тъй като те възпроизвеждат приблизително едни и същи знаци.езикът представлява социална институция. от друга страна. Ф. нейна “индивидуална страна”. Сосюр 1992: 45 – 51). той съществува изцяло само в масата”. свързани с приблизително едни и същи понятия. . румънския език или японския език. обобщена) система от знаци. Тя всеки път е продукт на конкретен говорещ или пишещ индивид. 5. Речта винаги е съставена чрез единиците и по правилата на съответния език. дьо Сосюр дефинира речта (фр. създавани в устна или в писмена форма от хората в отделните актове на социално взаимодействие чрез говорене и слушане или чрез писане и четене. Сосюр сравнява езика със симфония. . Речта е “изпълнението”. принадлежащи на дадена общност. като “индивидуалното”. РЕЧТА. Той се “опредметява”. Езикът (в тесния Сосюров смисъл) се знае и се помни от членовете на езиковата общност. като “допълнителното и повече или по-малко случайното” в кръговрата на речевата дейност. чиято реалност е независима от начина на изпълнението й.факт е на социалната памет – съхранява се в паметта на съвкупността от индивиди. който индивидът просто регистрира като външен обект и не може сам да го създава или променя. чието седалище са органите на речта. защото езикът не е в пълен вид у никого.езикът е социален продукт. употребеният в устните и писмените изказвания език. приблизително като един речник. конструкции и правила в текстовете. намиращи се във всеки мозък. принадлежащи към езиковата общност. . така и физическите факти извън индивида”. на което всеки път “господар” е отделният индивид. че езикът съществува в колектива под формата на “сбор от отпечатъци. че измежду ефективните неща от действителността не може да се посочи нещо като българския език. чиито напълно еднакви екземпляри са разпределени между индивидите” (срв.1.

и -книж. чийто формален белег е съставката ало. в речта може да има правилни и неправилни единици (единици с грешки от всякакъв вид).(във връзка с това се говори за “емова” терминология). книгите се възприемат като варианти на една и съща речникова единица.без колебание се свеждат до една и съща коренова морфема. Най-голямата единица на речта е цялостният езиков текст. и т. Това са обобщения.- - - речта е езикът в действие в конкретен момент. поради предназначеността си за другите речта има социален характер. текстема и др. вариантите на морфемата – аломорфи.(от гр. С 57 . invariant “непроменлив”). (вж. Абстрактните единици на езика имат свои разновидности.1. На основата на двудялбата език : реч в лингвистиката се прави разграничение между ЕДИНИЦИ НА ЕЗИКА и ЕДИНИЦИ НА РЕЧТА. Това са фонема. който е строго систематизиран и в този смисъл изцяло “правилен”. са съвсем конкретни същности. както и граматическите алолекси книга. не подлежащи на по-нататъшно обобщаване В същия смисъл понятието човек е инвариант спрямо конкретните типове хора и съответно спрямо отделните човешки индивиди. за разлика от езика речта винаги има материално проявление – във вид на звукова или графична синтагма – или поне ясно изразен материален субстрат (при вътрешната реч – речта наум. В него се отчленяват отделни изречения. понеже е продукт на говорната или писмената дейност на конкретен индивид. за разлика от езика. Например алофоните [а] и [à] (неударено и ударено /а/) в съвременния български език се разпознават от всички носители на езика като разновидности на по-абстрактна единица – фонемата /а/.1. За вариантите на синтаксемите и на текстемите не са въведени специални термини и те се представят чрез описателни изрази. За вариантите на основните езикови единици също има специални термини. Вариантите на фонемата например се наричат алофони.3. лексема. книги. за разлика от единиците на абстрактната езикова система. varians “видоизменящ се”). за разлика от абстрактния език речта е конкретна – винаги създавана в точно определено време и пространство от точно определен носител на езика по конкретен повод и с конкретна цел. морфема. 5. речта винаги носи ясен индивидуален отпечатък. за самия себе си). книгата. на лексемата – алолекси. определяни като варианти (от лат. Единиците на езика представляват абстрактни същности. синтаксема. По подобен начин аломорфите -книг. За означаване на инвариантните езикови единици има специални термини и техен формален белег е съставката –ем. Единиците на речта. тя е “употребеният език” в даден отделен случай на общуване.“друг”). се използват термините изречения изказвания или речеви актове. които се определят като инварианти (от фр. че се разглеждат именно като речеви единици). Вариантите на езиковите единици са ясно разпознаваеми от всички носители на съответния език и без колебание се схващат от тях като разновидности на съответна по-обща същност. за които (ако е необходимо да се подчертае изрично. които се откриват в състава на употребяваните в даден случай текстове. 4. allo.1).

която не се споделя от останалите носители на езика. фолклор и т. най-напред се появява в индивидуалната реч на някого и по-нататък може да се превърне в езиков факт (както например думата влак. които на свой ред са варианти на една и съща морфема (-книг/ж-). метафори. допустими и недопустими теми (например в дискурса между 58 . При употребата на езиковите единици в речта езикът се използва подобно на склад. discourse “слово. Употребените в състава на речевите актове думи се наричат лекси. докато “стил” се употребява с толкова много значения. художествена литература. които изграждат думите или ги оформят граматически. отправяне на молба или предупреждение. В речта се употребява това.) или във връзка с определена социално значима тема (феминизъм. а наймалките значещи единици. само че неизчерпаем – колкото по-често дадена единица се “взема” от езика за употреба в речта. че реално употребяваните в речта фони (физически звукове) се обобщават до алофони. Всеки дискурс се отличава с предпочитание към определени съвкупности от думи. н. Но всички езикови факти всъщност идват от речта – всяка нова дума. може да се каже.втория термин се има предвид употребата на конкретните изречения за осъществяването на дадено действие по речев път – изказване на твърдение. предложена от И. ядрена енергетика. реч”) се нарича специфичният начин на използване на езика (и на други знакови системи) в определена област от обществения живот. метонимии и други реторически средства. църква. граматически модели. алолексите и лексемите и т. Вместо за дискурс би могло да се говори (и често се говори) за “стил”. наука. др. н. а много често и с различно значение.) се обобщават до аломорфи (-книг.1. книжка и т. армия. книжар. докато се употребява в речта. На тази основа се обособяват различни дискурси – семейнобитов. 5. По същия начин изглеждат нещата с лексите. задаване на въпрос. научен. Съответно реализираните във всеки отделен случай съвсем конкретни речеви звукове в качеството им на представители на даден алофон на някоя фонема се определят като фони. н. училище. ДИСКУРС (от фр. всяка нова конструкция и т.). опазване на околната среда. армейски. Във всеки един тип дискурс единиците на езика се използват с различен подбор. даване на обещание и т. книжно. Във всеки дискурс има предпочитани. съд. е била приета в речниковия състав на българския език). училищен. н. толкова позицията на тази единица става все по-устойчива в езика. Съответно откриваните в речта конкретни морфи (примерно в книга. религиозен.4. откъм речта по посока на езика. е необходимо да съществуват съответни езикови единици. н. екологически и мн. но терминът дискурс е за предпочитане поради своята гъвкавост и относително поголяма яснота. които се свеждат до една и съща фонема. Същото важи и в по-общ смисъл за езика като цялост – езикът е жив дотогава. но може да остане и само като индивидуална речева особеност (подобно на множество словотворения например в поезията). етнически малцинства и др. се наричат морфи. Погледнато от обратната страна. че вече трудно може да служи като конкретен лингвистичен термин. Вазов. За да могат да се реализират единиците на речта. докато има комуникативно използване. книгообмен.и -книж-). организирана около някаква социална институция (семейство. което го има в езика и се знае от носителите на езика. по различен начин.

за да бъде речта разбираема и действена. 2. разпространяват и възприемат по различен начин. Може ли да се твърди. по подобен начин се различава създаването. могат да се окажат необичайни. Във всеки тип дискурс продуктите на речта се създават. Косериу 1975. Няма употреба на езика и няма реч въобще – всяка употреба на езика. за прекъсване на събеседника. а речта е необходима. Москов 1982. с различна степен на задълбоченост и детайлност). Посочете термина. изпращането и възприемането на писмото в битовия и в деловия дискурс и т. но са неприемливи и неистинни в дискурсите на физиката и астрономията. фактът на речта винаги предхожда [факта на езика]” (Сосюр 1992: 50). 1. Добрева. Москов. 3. 4. че в отделните дискурси не само се говори по различен начин за нещата от света. Косериу 1990. че езикът е изцяло социален. с които се използва терминът. Във връзка с това се твърди. Открийте примери за изказвания по една и съща тема от различни дискурси. Савова 2000. докато темите за времето. Някои твърдения. Например очевидни разлики има между създаването и възприемането на разказ в устния битов дискурс и в сферата на художествената литература. Например изреченията Този пуловер много ми топли и Облак закрива луната са напълно приемливи и истинни във всекидневнобитовия и в художествения дискурс. Опитайте се да систематизирате различните значения. за “едно и също нещо” (например за жабата или славея) в различните типове дискурси – зоологически. Всеки един тип дискурс предполага различни начини за обръщане към комуникативния партньор. 6. Коментирайте разликите във формален и в съдържателен план. н. за предоставяне и вземане на думата. Феърклаф 1994. Солнцев 1977. Допълнителна литература: Бояджиев 1995. а речта изцяло индивидуална? Аргументирайте схващането си. от различна гледна точка. Бояджиев 1977. с който трябва да се назоват думите в изречението Вчера беше понеделник.непознати темата за сексуалността и за актуалната политика са недопустими. неприемливи и дори недопустими в друг. Въпроси и задачи за самоподготовка: Избройте основните характеристики на езика и на речта. за сигнализиране на внимание към думите на говорещия и т. От различни справочници. кулинарен – ще се говори по различен начин (с различни думи. енциклопедии и други лингвистични източници извлечете дефиниции за понятието дискурс. Москов 2000. От друга страна. н. художествен. Кръстева 1981. Коментирайте следното твърдение: “Без съмнение тези два обекта са тясно свързани и взаимно се предполагат: езикът е необходим. за модата и др. които са напълно приемливи като форма и съдържание в определен дискурс. са предпочитани). 59 . всяка реч се реализира в рамките и в режима на точно определен тип дискурс. с различни смислови акценти. за да се установи езикът. 5. фолклорен. за отбелязване на началото и края на общуването. но дори и се мисли по различен начин за тях. исторически погледнато.

така и в режим на диалог – при разговор. при включване в чат по интернет и др.2. така и диалогичните общувания могат да се осъществяват и чрез устна. А в случаите.2.2. с участието на определен брой лица. но едва ли е основополагащо за резултата от състезанието. дискусия. 5. се нарича адресат. към когото е насочено дадено изказване. Тогава 60 . 5. ако е същевременно и неин създател. Съответно участникът в общуването. В типичния случай речевата дейност е с комуникативно предназначение. речевата дейност се определя като вътрешна реч (реч за самия себе си. при поднасяне на поздравления. Всяка речева дейност протича по правилата на даден тип дискурс и в условията на конкретна комуникативна ситуация. се определя като адресант – източник. семинарно упражнение.1. който е източник на устно или писмено изказване.2. а не просто възпроизводител на чуждо изказване. produco “произвеждам”). свързана с употребата на езика (с пораждането на реч) в актовете на взаимодействие между хората. Ако е реален получател и възприемател на съобщението.2. възприемащите дадено изказване (или цялостен текст) да са двама. например при съставяне на напомнителни бележки или при водене на дневникови записки. за общуване със себе си). Участникът в комуникацията. и чрез писмена речева дейност. употреба на езика за автокомуникация. при други видове взаимодействия употребата на езика е решаваща – например при кореспонденция с писма. Адресатът също може да бъде единичен. РЕЧЕВА ДЕЙНОСТ И КОМУНИКАТИВНА СИТУАЦИЯ 5. При отделните социални дейности речевата дейност може да има различен обхват и различна стойност. отправител на съобщението. Минимална комуникативна ситуация е налице при взаимодействие на двама души. адресатът се определя като реципиент (от лат. трима или много повече. др. е. Напротив.1. Както монологичните. КОМУНИКАТИВНА СИТУАЦИЯ се нарича съвкупността от елементи и фактори.5.2. В този смисъл устната речева дейност (говорене и слушане) и писмената речева дейност (писане и четене) са прояви на комуникативната функция на езика в случаите на взаимодействие между две или повече лица. всяко от които се намира в конкретно време и на дадено място. В зависимост от формата на осъществяването си речевата дейност може да бъде устна или писмена. когато протича само на ум и без намерение за общуване. т. Например в едно спортно състезание говоренето е възможно и в дадени случаи може да е много важно. интервю. но може да бъде и множествен. recipio “получавам”). при включване в спор или дискусия и мн. Той се нарича още продуцент на речта (от лат. при които се осъществява в даден случай общуването между хората. Изключение правят вътрешната реч и специфичните моменти на говорене на глас или писане за самия себе си. Речевата дейност може да се реализира както в условията на монолог – например по време на лекционно занятие. при изнасяне на лекция или провеждане на интервю. Продуцентът на речта във всеки отделен момент от комуникацията е единичен – винаги в даден момент говори или пише един човек. РЕЧЕВА ДЕЙНОСТ се нарича дейността.

буквена верига. По канала за комуникативна връзка се придвижва само веригата от материални сигнали на съобщението – т. в ресторант. се обуславя от социалната дейност.5) и от типа дискурс. Към него се отнасят конкретното физическо обкръжение. за аудитория от читатели (на романа “Тютюн”. в университетска аудитория. йероглифно писмо. в класна стая. в който се включват. обонятелен (олфакторен) и вкусов (густативен). За езиковата комуникация на слепите с помощта на Брайлова азбука съобщението се предава по тактилния канал.4. е. в което протича речевата дейност. вестник. на даден вестник или списание). така и неблагоприятно въздействие върху речевата дейност (например при наличие на дразнещ шум устното общуване може да е затруднено). времевите и пространствените координати на общуващите. някакъв шифър и пр. през която езиковото съобщение се “транспортира” от адресанта до адресата. За езикова комуникация се използват слуховият канал (при говорене и слушане) и зрителният канал (при писане и четене).3. Комуникативният канал може да е двупосочен. телевизионно предаване). зрителен (визуален). При използване на Брайловата азбука езиковото съобщение се прекодира в релефен код. В този смисъл се говори за аудитория от слушатели (например на лекция или на радиопредаване).2. списание. което адресантът е имал предвид при създаване на съобщението си. Хората могат да приемат информация по пет канала – слухов (аудитивен). да пропуска съобщения от адресанта до адресата и обратно – такъв е например случаят при пряка комуникация лице в лице. н. 5. Комуникативен (или знаков) канал се нарича “трасето”. 61 . т.2. а включва множество участници (например при разговор в компания). но не и в обратна посока. радио или телевизия съответният канал е еднопосочен – по него преминават съобщения от адресанта до аудиторията. 5. физическата среда. само верига от произнесени звукове.комуникативната ситуация вече не е минимална. доколкото всеки тип дискурс се осъществява в характерни за него обстановки (у дома. филм. Значенията не подлежат на “транспортиране” от съзнанието на адресанта до съзнанието на адресата.2. Те се “приписват” на съобщението в момента на създаването му и съответно в момента на неговата интерпретация при възприемането му. 5. При общуването чрез речева дейност използваният код е някой естествен говорим човешки език в първичната си звукова форма или след допълнително кодиране в графичен код (азбука. с която са ангажирани общуващите (вж.). Тези процеси се наричат кодиране (от страна на адресанта) и декодиране на съобщението (от страна на адресата). н. в казарма и т.). но също и при технически опосредствано общуване например по телефона или чрез радиостанция. Множественият реципиент се нарича аудитория. верига от релефни знаци и т. Комуникативната ситуация включва и ситуативен контекст.2.2. По комуникативния канал всяко съобщение се “пуска” с помощта на някакъв код (система от знаци и/или правила). т. Но при комуникация чрез книга. Ето защо адресатът не винаги разбира съвсем същото нещо.2.2.2. за аудитория от зрители (на театрална постановка.2. в съд. Физическото обкръжение може да оказва както благоприятно. за допир (тактилен). 5. е. Физическото обкръжение.

така и върху разбирането на речевия продукт. определят социалната структура на тяхното комуникативно взаимодействие. За преодоляване на пространствена раздалеченост между общуващите може да се използва писмен текст или звукозапис. към която се отнася. формира дейностния контекст на комуникативната ситуация. Важно е и времето като продължителност на продукцията и рецепцията на текста. за прекъсване на събеседника. Например правата и задълженията на 62 . адресатът слуша). дискусия. телевизионен диспут. В различните типове дискурси симетричните и асиметричните структури на взаимодействието предполагат различни права и задължения на участниците (например за обръщане към комуникативния партньор. информиране чрез масмедия. социалната дейност изисква за (част от) своето осъществяване пораждане на речева дейност в режима на определен тип дискурс. властов и т. по време на урок по рисуване или спорт). продукцията и рецепцията на речта могат да протичат паралелно и общуването може да се осъществи в устна форма (адресантът говори. Когато адресантът и адресатът са на достатъчно близко разстояние. но и поради родителската власт. Социалната дейност. началник и подчинен. По принцип речевата дейност е несамостоятелна дейност – тя протича винаги в рамките на някаква надредна социална дейност.2. Друг тип отношения съответно съществуват при общуване между лекар и пациент. Ролите. Бързането може да повлияе отрицателно както върху съставянето. за да се чуват. между непознати на обществено място. машинописна или компютърна разпечатка. развлечение чрез разговор и т. продукцията и рецепцията протичат поотделно и е необходимо фиксиране на текста върху някакъв носител (чрез ръкопис. По принцип с колкото повече време се разполага за създаването и за възприемането на текста. Ако участниците в общуването се намират в една и съща точка от времето. за приключване на комуникативния акт и т н. която може да бъде практическа (например трудова).Времето на провеждане на общуването е важен фактор. общуването може да протече в устна форма. интелектуална (обучение. полов. полагане на устен или писмен изпит. за вземане на думата. Но ако продуцентът на текста е в едно (предходно) време. а реципиентът е в друго (следходно) време. толкова по-добри са резултатите. между колеги и т. В зависимост от областта на обществения живот. но при разговор между родители и деца позициите вече не са равностойни не само поради възрастовата разлика.5. Например при битов разговор между членове на семейството на близка възраст отношенията между комуникативните партньори са относително равностойни. Така при всяко конкретно взаимодействие между общуващите се установяват относително симетрични или несиметрични отношения по различни признаци – възрастов. звукозапис). При голяма раздалеченост в пространството устно общуване също е възможно. с която са ангажирани общуващите в момента на взаимодействието си. 5. н. социалностатусен. продавач и клиент. н. н. Пространствените координати на общуващите също оказват пряко влияние върху вида и спецификата на речевата дейност. който влияе върху начина на създаване и начина на възприемане на езиковите изказвания.) или комбинирана (например при пазаруване.). но с помощта на технически посредник (например телефон).2. които изпълняват в социалната дейност съответните общуващи лица.

при които протича диалогично общуване в писмена форма. казва на слушателя как говорещият гледа на тези характеристики” (Хъдсън 1995: 160). Кръстева 1981. Потърсете примери от познатите ви езици в подкрепа на това предположение. Савова 2000. че при вътрешната реч езикът изпълнява комуникативната си функция. Хъдсън 1995. 8. 10. Потърсете аргументи за и против твърдението. Опишете разликите в речевата дейност и в комуникативните ситуации при взаимодействие чрез лично писмо и чрез художествена книга. които отразяват социалните характеристики на говорещия. 63 . Социолингвистът Р. Разтълкувайте спецификата на продуцента в случаи на съавторство (например на учебник или на роман). Хъдсън изказва следното предположение: “Във всеки език вероятно има езикови единици. на адресата или отношенията помежду им. Посочете ситуации. Д. която съдържа такива единици. 11. отколкото при асиметрично общуване в битова или в административно-делова обстановка. Следователно реч.общуващите при асиметрична структура на взаимодействието в условията на армейския или на училищния дискурс са много по-различни. 9. Пачев 1993. Въпроси и задачи за самоподготовка: 7. Допълнителна литература: Виготски 1973. Сосюр 1992. Добрева.

constituo – “изграждам”) или градивна. Тя се състои в способността на всяка фонема сама или в комбинация с други фонеми да осигури изграждането на изразния план на морфема или дума. съответно фонемата /ŋ/ за носителите на немския език представлява обобщена слухова представа за съответните звукове в Ding (“нещо”). фонемата /б’/ се идентифицира в думите бял.1. фонемата /г/ се разпознава при произнасянето на думите гама. която е линейно неделима по-нататък. катамаран и т. гъба. зарибявам и т.1. на предлозите у. бягам. Фонетичната подсистема се изучава от фонологията. касата.1. е разпознаваема в частично различаващите се реални звукове от всички носители на даден език като една и съща обща същност. поредици от фонетични фрази. интонация. горе.1. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ФОНЕМАТА.1. 6. АЛОФОНИ И ФОНИ 6. Например изразните планове на съюзите и и а. акцентни единства (фонетични тактове). която се занимава със звуковите единици като елементи на абстрактната езикова система. които се чуват при изговарянето на думите ананас. н. които се чуват в речта на носителите на даден език. ФОНЕТИЧНА ПОДСИСТЕМА Фонетичната подсистема включва сегментните и супрасегментните звукови единици на езика – фонеми. акцент.. на словоформата е (от глагола съм). Тя представлява абстрактен звуков тип.2. обобщена слухова представа за поредица сходни физически звукове. барабан. н.ЧАСТ ВТОРА: УСТРОЙСТВО НА ЕЗИКА 6. ФОНЕМАТА (от гр. фонетични фрази. губя. силабеми (сричкови модели). bull (“бик”). Представителна единица на фонетичната подсистема е фонемата. 6.. brook (“поток”).2. независимо от различното си конкретно изговаряне. По сходен начин фонемата /u/ се идентифицира от носителите на английския език като стояща зад отделните конкретни звукове в думи като full (“пълен”). която изследва звуковите единици от физическа. count (“броя”). bringen (“нося”). в и с. звук”) е най-малката незначеща сегментна единица на езика. прегризвам и др. Например фонемата /а/ от българския език се разпознава от носителите на езика в поредицата от конкретните звукове.1. 6. В синтагматичната верига на устната реч се отчленяват звукови единства с различен размер – срички. сега. масата. могила. артикулационна и акустична гледна точка при реалното им произнасяне в устната реч. Фонемата. Фонемите изпълняват две много важни ФУНКЦИИ по отношение на звуковия състав на значещите езикови единици – те служат за изграждането и за формалното различаване на плана на изразяване на морфемите и думите. и от фонетиката. Drang (“натиск”) и др. на граматическия 64 . singen (“пея”). phone “глас. Първата основна функция на фонемите се нарича конститутивна (от лат.

сокол ~ замък или робот ~ чехъл. н. ти. на граматическите частици се и ли. срок ~ блок. но не и същинска отделна фонема. Всички тези случаи са примери за минимално (еднофонемно) формално разграничаване на две думи или две морфеми. под се включват по три фонеми. до. 6. то допълнителната фонема изпълнява различителна функция.(от давам) или -пи. бряг ~ брой. distinctio “различие”) или различителната. топъл ~ мокър.2. например чрез различие на две или повече фонеми. В такива случаи съответният звук представлява или фонема от някой друг език (както /ы/ например е фонема от руския език). го. Както се вижда от примерите. което е най-икономичната възможност. Например ако при дадена комбинация от фонеми появата на една допълнителна фонема вече сигнализира смяна на една значеща единица с друга. в изразния план на думите мир. бой. из. За установяване на различителната способност на фонемата най-важен е тестът в минимални условия – когато само чрез добавянето (то ~ сто) или чрез смяната (том ~ сом) на една единствена фонема се получава друг изразен план за морфема или дума от съответния език. Например ако в думите скакалец или лале на мястото на фонемата /л/ се постави /w/. на местоименните форми аз. Тя се състои в способността на всяка една фонема да служи като формален различител поне на две морфеми или думи от дадения език. а само специфично произнесени скакалец и лале. н. на корените -да. мост.2. зов. Разбира се. той не е фонема в този език. ни и дни.1. съдържа по четири фонеми и т. н. топ. Това показва. срв. физически различители на звуковия състав на морфемите и думите. или произносителен вариант на фонема от дадения език (както /w/ е сленгова и диалектна разновидност на /л/ в български). от.думата ще прозвучи необичайно. но няма да се възприеме като друга дума от българския език.показател -о за среден род единствено число в българския език са изградени от по една фонема. лос и лост. Втората основна функция на фонемите е дистинктивната (от лат. на граматическия показател за определеност в женски род единствено число -та. враг ~ брат. тестът с изпълнението на различителна функция позволява с точност да се преброят фонемите в даден език. тъй като нямат нищо общо със 65 . няма да се получи нова дума от българския език. тъй като са градивни съставки на техния изразен план. звуковият облик на стол. Във връзка с дистинктивната функция е важно да се разбере и още нещо: фонемите служат като формални. бряг. кисел ~ бесен и т.(от пия) съответно са се оказали достатъчни комбинации от по две фонеми. из и низ. до и дом. Ако даден звук при такива условия не може да служи като различител поне на две морфеми или на две думи от езика. бряст. град и др. Същият резултат е налице и при замяна на една фонема от определена комбинация с друга фонема. различаване на думи и морфеми може да се постигне и по други начини. дом. Те не различават самите значения на морфемите и думите. напр. Същото ще се получи и ако например в риба /и/ се замени с /ы/ . Може всички фонеми в звуковия облик на две единици да са различни. срв. род и брод. Следователно те не са отделни български фонеми. че /w/ и /ы/ не могат да изпълнят дистинктивна роля. срв. не могат да послужат като формални различители на две значещи единици в българския език. свод ~ сват. бор. каса ~ маса ~ раса ~ часа или боб ~ бог ~ бод ~ бой ~ бон ~ бос ~ бор и т. За изграждането на материалната страна на предлозите за. му.

или непалатална и нелабиална (т. които са лабиални (устнени). /в/ : /ф/. Съответно в английския език фонемната опозиция по признаците “звучност” : “беззвучност” се наблюдава при двойки съгласни от типа на /b/ : /p/.3. /ж/ : /ш/. /з/ : /с/. “нелабиална”. /ш/. която е “тясна”. /а/ : /ъ/. “нелабиална”. Но формалният звуков строеж е призван да сигнализира наличието на разлика в съдържателния план. Съответно в руския език фонемата /и/ се противопоставя на /ы/. По подобен начин фонемата /а/ се противопоставя на /ъ/. /с/. в които тя се включва. които я отличават от останалите фонеми в същия език на принципа на противопоставянето. Така българската фонема /а/ се оказва със сноп от три диференциални признака: “широка”. /дж/ : /ч/. противопоставяйки се на останалите български гласни: спрямо /ъ/ фонемата /а/ показва признака “широка”. е. Те помагат знаците да се разграничат един от друг по самия си външен облик. или непалатална и лабиална. Например фонемна опозиция по признаците “звучност” : “беззвучност” е налице между множество съгласни в българския език: /б/ : /п/.съдържателните планове на езиковите знаци. Като синоними за това название се използват и термините дистинктивни и различителни признаци.. По същия признак /б/ се различава още от /т/. Значенията на думите и на морфемите се различават сами по себе си. фонемата /а/ се проявява с противоположния признак “нелабиалност” (“неустненост”). във формалното описание е 66 . /к/ и /х/. които са палатални (меки). differo “различавам се”).1. Например. /а/ се противопоставя като носител на признак “непалаталност”(“твърдост”). “непалатална”. “повърхностни” разграничители на знаците. 6. Например българската фонема /б/ се противопоставя на /п/. “непалатална”. /г/ : /к/. /ð/ : /θ/ и т. за да се установи какъв е специфичният за българската фонема /а/ набор от диференциални признаци. неутрална) и по двата признака. без отношение към формалния звуков строеж. /ч/. /д/ : /т/. Съответно /ъ/ притежава диференциалните признаци “тясна”. “непалатална”. “непалатална”. /v/ : /f/. Противопоставянето на фонемите по даден диференциален признак се нарича фонемна опозиция. /дз/ : /ц/. а /ы/ е с диференциален признак “отворена”. Валидният за всяка фонема сноп от диференциални признаци се установява. Българските гласни пък образуват двойки по диференциалните признаци “широка” : “тясна”. на /е/ и /и/. /о/ има признаците “широка”. а за /п/ диференциален в случая се оказва признакът “беззвучност”. “лабиална” за разлика от /у/. /d/ : /t/. н. в които дадената фонема влиза с други фонеми от същия тип в дадения език. така че за /а/ диференциалният признак е “широка”. и т. като се проследят всички опозиции. срв. н. В този смисъл фонемите са един вид “външни”. по който тя се противопоставя на някоя друга фонема или на няколко други фонеми от същия език. И тъй като всяка българска гласна е или палатална и нелабиална. Тези признаци се наричат ДИФЕРЕНЦИАЛНИ ПРИЗНАЦИ на фонемата (от лат. като /и/ има диференциален признак “затворена”. а за /ъ/ – “тясна”. трябва да се разгледат всички опозиции. /о/ : /у/. /е/ : /и/. при което за /б/ диференциален е признакът “звучност”. а между гласните /æ/ и /е/ опозицията е по диференциалните признаци “отвореност” : “затвореност”. по отношение на /о/ и /у/. Всяка фонема притежава набор от специфични за нея признаци. “лабиална”. Диференциален е такъв признак на дадена фонема.

макар че за тях книжовният правоговор изисква произношението им по отношение на ширината да е еднакво както в ударена. н. разрез. предизвикан от конкретната синтагматична позиция на фонемата. трудолюбив. облог. който не се повтаря при никоя друга фонема от същия език. 6. ако се разгледа например следната група думи от българския език. включително и с най-близко звучащата до нея фонема /у/. когато е под ударение. “неутрална”. В тази позиция могат да се появяват само беззвучни консонанти. Когато обаче не е под ударение. и то на различно разстояние от него. Фонемите са абстрактни единици. Въз основа на това за гласните /о/ и /у/ в българския език ясно се различават ударените варианти [ò] и [ỳ] и неударените варианти [о] и [у].достатъчно да се спомене единият от тези признаци. Представа за алофоните на абстрактните фонеми може да се добие.3. духов.1. 5. На свой ред /у/. Всяка фонема има един основен вариант. Например за гласната /о/ в съвременния български език основен е алофонът й под ударение – [ò]. всеки алофон на фонемата се проявява като реален физически звук. акумулатор. Ето защо е възможно вместо фонемата да се посочи наборът от нейните диференциални признаци и това е достатъчно. място и звуково обкръжение.4. В речта. усмивка. че фонемата представлява сноп от диференциални признаци. 6. По подобен начин фонемите /а/ и /ъ/ показват ясно различими ударени и неударени варианти. бурен и др. подвиг и т. фонемата /о/ звучи с известно уподобяване на /у/. като същевременно към тях не се добавя никакъв допълнителен признак. тя звучи съвсем ясно и не може да се смеси с никоя друга фонема от българския език. тъй като всички нейни диференциални признаци се проявяват с пълната си сила. той се обеззвучава. Например в края на думата в български. срв.3). В определени синтагматични позиции разликата между две фонеми може да се заличи. за /о/ – “широка”. например в думите дух. гол. произнесен от някого в конкретно време. В някои от случаите наблюдаваната фонема е под ударение. Във връзка с тази възможност се казва. срв. умора. Всяка фонема притежава уникален сноп от диференциални признаци.1. ухо. а също и (при небрежен или диалектен изговор) /е/ и /и/. Но когато е извън зоната на ударението. за да се идентифицира фонемата /и/ в съвременния български език. подлог. в руски. Когато гласната /о/ е под ударение. наричани АЛОФОНИ или варианти на фонемата. при актуалното си изговаряне. нож. продълговат. Този звук се определя като ФОН или речев звук (вж. в който звучи най-ясно. които притежават свои разновидности. за да бъде тя идентифицирана с абсолютна точност. звучи ясно и съвсем различно от /о/. “лабиална”. Например достатъчно е да се посочат признаците “тясна”. “палатална” гласна. Например за /а/ е достатъчно да се каже “широка”. н.1. съдържащи гласната фонема /о/: объл. защото е стеснена (редуцирана). или “широка”. Ако звучен консонант попадне в абсолютно краесловие. за /е/ – “широка”. Процесът на премахване на различието между две фонеми по даден диференциален признак се нарича неутрализация на фонемна опозиция. шев. под. и т. а за 67 . за да се идентифицира с точност съответната гласна. “лабиална”. за да се идентифицира /о/. буден. в други – извън ударението. фонемата /у/ леко се разширява и се уподобява на /о/. инварианти. обработен. в немски и в други езици се снема различието между звучни и беззвучни консонанти. белег. “палатална” и т.1. слухов. така и в неударена позиция.

руското неударено /о/ по звучене се приближава към /а/. се казва. потòк (“поток”). гето. комбинация) задължително се избира един от тях. гъска. Руското /е/ на свой ред се реализира в отворен алофон [ε] в края на думите и пред твърда съгласна. отколкото при основния вариант. гише. всеки от които може да се появи в дадена синтагматична позиция (т. Синтагматичната позиция. тъй като след нея има мек (палатален) вокал /е/ или /и/. Но докато българското неударено /о/ се редуцира и се доближава до /у/. габър. В някои случаи обаче може да има факултативни варианти. могъщ. например в уже (“вече”). По сходни начини варират фонемите и в другите езици. гума. прегръдка. в която фонемата се проявява със специфичен вариант. изгубен. Например в геран. здесь (“тук”) и др. Във връзка с факта. че те имат различна дистрибуция (от лат. пред сонорна и пред звучна съгласна. в която фонемата се проявява в основния си вариант. Останалите разновидности на фонемата се определят като второстепенни или специфични варианти. вдигна. Синтагматичната позиция. Възможно е например някой от диференциалните признаци да не може да се прояви в пълнота. Например руската фонема /о/ също като българската фонема /о/ има ударен (в силна позиция) и неударен (в слаба позиция) вариант. голям. мигвам. сега. н. мегдан. например в думите окнò (“прозорец”). помогàть (“помагам”). поэма (“поема”) или в экзамен (“изпит”). ченгел. в смисъл че в определена синтагматична позиция (респ. Основният вариант и допълнителните варианти на фонемите се определят като задължителни. /ъ/. мигла. че задължителните варианти (например ударено и неударено /а/) се срещат в различни позиции и следователно в различни обкръжения. факултативните варианти имат еднаква дистрибуция). пагон. като се доближават до съответната тясна фонема. който се добавя към набора от диференциални признаци на фонемата в определени синтагматични условия. При тях наборът от диференциални признаци е поразличен. хохотàть (“смея се”) и т. палатализирани и окръглени (оустнени. зелень (“зеленина”).шумовата съгласна /г/ (както впрочем и за останалите шумови съгласни в български) основният вариант се проявява в позиция пред /а/. например като последица от въздействието на някоя съседна (по правило следходна) фонема в конкретната верига. За тесните гласни е обратно – признакът “теснота” в позиция извън ударението не може да се прояви и те се разширяват по посока на съответните широки гласни. се нарича силна позиция. както признакът “широкост” на гласните /а/ или /о/ в българския език е накърнен в неударена позиция. магма. Пред окръглените устнени (лабиални) гласни /о/ и /у/ фонемата /г/ се проявява в друг свой специфичен алофон [г˚]. гигант. но пред мека съгласна показва затворения си вариант [ẹ]. е. distributio “разпределение”). например в гол. се нарича слаба позиция. например в думи като гама. Там широките гласни в една или друга степен се редуцират (стесняват се). например в честь (“чест”). Например в края на английската дума фонемата /t/ 68 . лабиализовани) варианти. могила фонемата /г/ звучи смекчено (палатализирано). В същите позиции и останалите съгласни звукове от българския език ще показват съответно основни. губер. Възможно е обаче специфичен вариант да се получи и за сметка на някакъв допълнителен признак. гъба. който предизвиква палатализирането й. Там тя се проявява в специфичния си вариант [г’].

може да се произнесе с придихание или без придихание. 1 000 и т. … [б˚] Болен здрав носи. Усещам главоболие. представящи ударения алофон [à] и неударения алофон [а]. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. а също и непалатализираното [л] и палатализираното [л’] пред /е/ или /и/ в изговора например на Плевен или лилав. в съответен брой пъти (5. Коя функция на фонемата е изрично визирана в определението “Фонема се нарича найкратката звукова единица на даден език.2. Дуриданов 1984. 10. толкова фони. задължителен. Бояджиев 1977. 6. Лайънз 1981. Следният пример илюстрира проявата на българската фонема /б/ във всеки от нейните три алофона в съответен брой фони: фонема /б/ алофони фони [б] Баба Марта дойде. Стана сбиване. Трубецкой 1960. Бързай бавно. Бутилката е пълна. представящи всеки един от тях. Мартине 1962. Лайънз 1974. н. Багажът ми е тежък. факултативен или индивидуален) в актуалната устна реч. Илиева 2001. колкото пъти се произнесат в състава на конкретни думи алофоните [б]. речевите звукове. Качва се по стълбите. способна да служи в него като единствен 69 . В български в подобни отношения стоят книжовното [л] и сленговото или диалектно [w]. са конкретните изговаряния. ще прозвучат. Москов 1982. Болестта е заразна. Москов. По същия принцип. /с/ и /с’/ в произношението на много носители на езика показват отчетливи индивидуални варианти. в които се проявява дадена фонема. … Допълнителна литература: Георгиев. Фатер 2002. Манголд 1988. Фоните. които се квалифицират като говорна специфика на съответните индивиди.1. Маслов 1987. Имало двама братя. речевите “екземпляри” на някой от нейните алофони (основен или второстепенен. … [б’] Бирата е студена. Бояджиев 1995.3. [б’] и [б˚] на фонемата /б/.) ще се чуят конкретни речеви звукове. Например колкото пъти в речта на един човек или на различни хора се произнесе думата маса. В други случаи някои фонеми се появяват в често срещани индивидуални варианти – както например българските /р/ и /р’/. Бера билки.

но danken “благодаря” и tanken “зареждам гориво” са отделни думи. Какъв извод може да се направи от обстоятелството. 3.2. например думата Bruder “брат” може да прозвучи [brudər] или [bRudəR]. външен различител на експонентите [означаващите] на морфемите и на думите” (Маслов 1987: 54)? Посочете примери от чужди езици за дистинктивната функция на фонемите в тях. Открийте за какво става въпрос в следния пасаж: “…в резултат на замяната на една единица с друга се получава не нова дума. които формално се различават по първата си съгласна? В немския език във всяка синтагматична позиция може да се произнесе предноезично /r/ или задноезично. докато в корейски и в японски няма думи или морфеми. че немските думи Rad “колело” и Rat “съвет” се произнасят еднакво – като [ra:t]. че в едната на дадено място има /l/. които да се различават само по това. че в английския език съществуват двойките думи light [lait] “лек” и right [rait] “прав”. а в другата на същото място има /r/? Какво следва от факта. 6. а само друго ‘произношение’ на същата дума” (Лайънз 1974: 128). 5. веларно /R/. В какво отношение стоят помежду си [r] и [R] в немския език? 70 . 4.

големината на челюстния ъгъл. За изговарянето на всички фонеми като “суров материал” се използва издишваната от белите дробове въздушна струя (само в традицията на единични езици се предпочита вдишваната струя). образуван от устните. и малката носовка /ẽ/. езикът е изтеглен назад и относително повдигнат. че устните и езикът придават различна форма на устната кухина. Разликата в звученето на отделните вокали се получава в зависимост от това. устната или носовата.1. където чрез движенията на подвижните говорни органи (устни. При две от тях – голямата носовка /õ/. Това са парадигмите на вокалите. е. 6. без да среща някакво препятствие по пътя си. ВИДОВЕ ФОНЕМИ Във всеки език фонемите са организирани в 4 фонемни парадигми. и т. Затова от физическа гледна точка вокалите се определят като тонове. отбелязвана с буквата ©. с който се изговарят. формата на отвора. Затова /е/ и /и/ се наричат палатални (от лат. е. като я превръщат в глас. т. Оттам нататък озвучената въздушна струя преминава в някоя от резонаторните кухини на говорния апарат – гърлената. При /о/ и /у/ устните са изтеглени напред и са окръглени – затова тези фонеми се определят като лабиални. които чрез трептенията си я озвучават. сонантите и глайдовете. а и по определени функционални възможности. в коя от резонаторните кухини се учленяват и каква форма има гласовият проход благодарение на положението на езика по хоризонтал и по вертикал. поради което въздушната струя е принудена да премине покрай предната част на твърдото небце. /е/ и др. Съответно при /а/ и /ъ/ устните и езикът са в най-неутрално положение. При /е/ и /и/ устните са леко разтеглени встрани. консонантите. 71 . vocalis “гласен”) или гласни се наричат фонемите от типа на /а/.6. е.2. Те се изговарят при свободен и широк проход за въздушната струя. която поради това е относително слаба. устната или носовата кухина и резонира там. челюсти. записвана с z. при учленяването на вокалите всъщност се чуват единствено трептенията на гласните струни (т. Този процес се нарича фонация. В старобългарския език обаче е имало повече гласни. Озвучената от гласните струни въздушна струя свободно. небни. при което се чува съответният вокал.2. (от лат. н. labium “устни”). а общото слухово впечатление при тях е за относителна мекост. носовост. т. навлиза в гърлената. /о/. Разликата между широките и тесните български гласни се получава от съответно по-широкия и по-тесния челюстен ъгъл. мъжец) се осъществява артикулацията (учленяването) на конкретната фонема в някой от нейните алофони. въздушната струя е навлизала в носовата кухина и затова тези две гласни са се характеризирали с диференциалния признак назалност. т. Включените в една парадигма фонеми са обединени от общи артикулационни (учленителни) и акустични (слухови) характеристики и същевременно се различават в артикулационно и акустично отношение. Различават се по това. palatum “твърдо небце”). Тъй като пътят на въздушната струя е открит. Първата обработка на въздушната струя се осъществява от гласните струни. ВОКАЛИ (от лат. устнени (от лат. от фонемите в другите парадигми. Например всичките шест вокала на съвременния български език се учленяват в устната кухина. език. е. звучи “чистият” глас на говорещия).

които са се противопоставяли съответно на /е/ и на /и/ по диференциалния признак отвореност (изговаряли са се с по-голям отвор на устните). в полския и в други езици има носови и съответно неносови гласни. Днес в българската вокална парадигма опозицията назалност : неназалност отсъства. а също кратко и дълго а (и двете отбелязвани с буквата α). записвани съответно с буквите э и ы. Наличието на препятствие в говорния апарат създава допълнителен източник на трептения. графично отбелязвано с ω – омега (буквално “голямо о”). да играят ролята на сричков връх (найзвучна фонема в сричката). /д/. тъй като озвучената въздушна струя се сблъсква по пътя си с някакво препятствие. Това са фонемите /ε/ и /ы/. В старогръцки освен това има кратко е (писано със знака ε) и дълго е (отбелязвано с η). /д/. /ф’/. Естеството на препятствието – плътна преграда. /п/. à-ло. например [o] и [o:] като в думите shot [∫ot] “изстрел” и short [∫o:t] “кратък. А тъй като в момента на преодоляване на преградата се чува лека “експлозия”.“ер малък”. но и дълго о. създадени в устната или в гърлената кухина. /с/. /т/. consonans “съзвучен”) са фонемите от типа на /б/. Например в старогръцки език има кратко о. /д’/. /ф/. но във френския. /к’/ в българския език (и подобните фонеми в руски. чешки и много други езици) се учленяват чрез плътна преграда. /п’/. хра-лỳ-па. В старобългарския е имало и други два вокала. От друга страна /в/. 6. създадена от прилепянето на два говорни органа един до друг на определено място в устната кухина. Например /б/. отбелязвано с буквата ο – омикрон (буквално “малко о”). модален признак (признак по начин на учленяване). Изгубила се е и фонемата /ь/ . н. /б’/. По тази причина издишваната струя е сравнително по-силна.2. /в’/. ù-ме. /ш/ и /х/ се учленяват чрез преминаване на озвучената въздушна струя през силно стеснение на гласовия 72 . ос-à. КОНСОНАНТИ (от лат. Lamm [lam] “агне” и lahm [la:m] “куц”. полски. тесен проход или комбинация от преграда и проход. който се е противопоставял на “големия ер” /ъ/ чрез своята палаталност. Те се изговарят по значително по-сложен начин в сравнение с вокалите. Затова тези консонанти се наричат преградни. Bett [bet] “легло” и Beet [be:t] “леха”. те се определят още и като експлозивни. /т/ и т. стрàш-но. отколкото при изговарянето на вокалите. Ефектът от това е появата на звук с характер на шум (от физическа гледна точка). които се наслагват върху трептенията на гласните струни. /с’/. и-глù-ка. срв. В немския език диференциалният признак дължина на вокала също е действен.2. Съответно останалите фонеми в старобългарския език са били с признак неназалност. нар. /ж/. определя за съответните консонанти т. /к/. /з’/. /з/. което трябва да преодолее. къс” или [i] и [i:] като в ship [∫ip] “кораб” и sheep [∫i:p] “овца”. /г’/. /ф/. т. Кратки и дълги гласни фонеми се различават също в английски. /п/.nasalis “носов”). /г/. срв. /в/. Затова именно фонемите от тази група се наричат шумови съгласни. Поради своята тоновост вокалите във всеки език могат сами да образуват сричка или да бъдат център на сричка. В някои езици в парадигмата на гласните действа и диференциалният признак квантитет (дължина). като обединяват около себе си фонеми от другите парадигми. е. /т’/. Stadt [∫tat] “град” и Staat [∫ta:t] “държава”.

velum) се изговарят /г/. т. например /б/ : /п/. за да се изговори даден консонант. За много езици тези три категории признаци – според начина на учленяване. /ц/ и /ц’/ и затова се наричат алвеолни (венечни) или препалатални (преднонебни). Като дентални или зъбни (от лат. /ц/ : /ц’/. /з’/. /ф/ : /ф’/. frico “трия”). sono “звуча”). Те се наричат преградно-проходни или още африкати (буквално “нетриещи се”). срв. опал /опал/ ~ опял /оп’ал/. но в езици като немския. понеже съответният звук се получава от триенето на въздушната струя в стените на създадения проход. /дж/. Трябва да се отбележи. Те се определят като палатални (небни). За същия тип фонеми се използва и означението фрикативни (от лат. Съответно английските / ð/ и /θ/ и подобните на тях гръцки фонеми по място на учленяване се определят като интердентални. Препятствието. /д/ : /д’/. Подобно е положението в руски и в останалите славянски езици. /т/ : /т’/. /в/ : /ф/. н. влизащи във фонемна опозиция по звучност : беззвучност. т. /в’/ : /ф’/. В говорния апарат има няколко характерни зони. Те се наричат гърлени или гутурални (от лат. /в/ и /ф/ и съответните меки фонеми се учленяват в района на устните и поради това носят признак лабиалност или устненост. в които се учленяват консонанти. но за славянските езици освен тях е валиден и признакът палаталност. респ. За български мекото небце е последното място. guttur “гърло”). /г/ : /г’/. /т/ и /т’/ заради учленяването си в района на зъбите. /з/ : /з’/. /к/ : /к’/. /д’/ : /т’/ и т. /ч/. /д’/. бал /бал/ ~ бял /б’ал/. В това отношение се получава серия от двойки консонанти. Чрез комбинация от преграда и проход се учленяват фонеми като /дз/. е. Например /б/. /к/. locus “място”).проход на определено място в устната кухина и поради това се наричат проходни. /с/ : /с’/. /п/ : /п’/. по степен на звучност. н. В средната част на твърдото небце се учленяват серията консонанти /ж/. е. /дж/. /ц’/. е. междузъбни. на което се учленяват консонанти. т. /с/. dens “зъб”) се определят /д/. /с’/. дал /дал/ ~ дял /д’ал/ и т. а също в иврит и арабските езици консонанти се учленяват и в гърлената кухина. Поради това за консонантите винаги е валиден някакъв диференциален признак по локалност. холандския. в предната част на небцето се учленяват /з/. /ц/. Характерно за парадигмата на консонантите е и противопоставянето по сонорен признак (от лат. винаги е на точно определено място в говорния апарат. /п/. /г’/. е. Върху алвеолите. Най-навътре в устната кухина. /дж/ и /ч/. степен на мекост (твърдост). мястото на учленяване и степента на звучност – изчерпват противопоставянията в парадигмата на консонантите. по място на учленяване (от лат. /б’/ : /п’/. което трябва да се преодолее от въздушната струя. /дз/. /д/ : /т/. /в/ : /в’/. /ш/ и /ч/ в българския език не се разграничават меки и твърди корелати. в района на мекото небце (на лат. В български например е налице следната серия от опозиции между мек (палатален) и твърд (непалатален) консонант: /б/ : /б’/. т. 73 . /ч/. вал /вал/ ~ вял /в’ал/. че при палаталните (небните) по място на произнасяне фонеми /ж/. определяни като веларни или меконебни. /к’/ и /х/.

защото тяхната преграда се създава в района на венците. например във френски. А специфика на фонемите от типа на /р/ и /р’/ е вибрирането на преградата. както и в повечето езици от балканския и средиземноморския район (сръбски. Например /м/ и /м’/ се учленяват чрез преграда. мама ~ мамя. в която началната сричка е ударена. 6.4. По подобен начин в чешките думи prst “пръст” и vlk “вълк” проявяват o сричкотворната си способност сонантите ro и lo . за сонантите е валиден локален признак. СОНОРИ или още СОНАНТИ (от лат. glide “плъзгам се”) са най-малобройната група фонеми. Затова българските /р/ и /р’/ се определят като препалатални.3. В други езици. създадена от плътното долепяне на устните една до друга. По този признак българските сонанти образуват следните фонемни двойки: /р/ : /р’/. е. /м/ : /м’/. румънски. самата дума српски. също както в парадигмата на консонантите. странични (от лат. /л’/ се характеризират в локално отношение като алвеолни. Например при /м/. чрез бързото приплъзване на въздушната струя през стеснение на гласовия проход в района на устните или на твърдото небце. по който въздушната струя се справя със създадената преграда: преградата просто бива избягната по някакъв начин.) фонемите от типа на /р/ или /р’/ се учленяват чрез преграда. гръцки. поради което те се определят като вибранти. храна ~ храня.2. съответната фонема се учленява в района на мекото небце и се определя като веларно или задноезично /R/. която се изгражда от допирането на върха на езика до предната част на твърдото небце. а има за сричков връх сонанта р . (преднонебни) или предноезични. В славянските езици. Фонемите /л/ и /л’/ и подобните им фонеми в други езици пък се учленяват чрез странично заобикаляне на преградата – въздушната струя минава от двете й страни. В българския език. Наличието на значително количество тон при сонантите се дължи на специфичния начин. т. навлиза в носовата кухина и затова тези фонеми звучат носово – те имат признак назалност. ГЛАЙДОВЕТЕ (от анг. Сонантите /н/. но също и определено количество шум. /н’/ въздушната струя. /л/ : /л’/. /н’/ и /л/. срв. /м/. албански. но и в другите славянски езици.2. наподобяващи учленяването на консонантите. sonans “звучащ. но не съдържа вокал. тъй като всички сонанти се учленяват с помощта на преграда. Също както при консонантите. Това е особено характерно за p и л в някои езици. подобни на учленяването на вокалите. Благодарение на голямото количество тон в сонантите те в определени случаи могат да проявят сричкообразуваща способност. рак ~ ряпа.6. /л/. за сонантите е валидно разграничаването по палаталност. Срв. защото учленяването им показва характеристики. При тяхното звучене се чува известно количество тон. стигайки до съответната преграда. например в сръбски или чешки. поради което тези фонеми по локален признак са лабиални. /н/ : /н’/. испански. италиански и др. Те се учленяват като свръхкратки звукове. създадена някъде в устната кухина. /м’/ и /н/. лак ~ ляв. На тези места се 74 . звънлив”) се наричат фонемите от типа на /р/. съдържащи повече шум и по-малко тон. lateralis “страничен”). Затова тези фонеми се наричат латерални. /н/. но и характеристики.

ау. /ой/ или /йа/. мяукам (с ударение върху /а/). mein “мой”. Йовков. /еi/ и /oi/ са се монофтонгизирали до /i/. Манголд 1988. Дуриданов 1984. Бояджиев 1995. Какъв извод може да се направи от факта. йогурт. че в английския език съществуват думите cheek [t∫i:k] “страна. въпреки че в някои междуметия и думи с междуметен произход може да се чуе и лабиалният глайд. /oi/. буза” и chick [t∫ik] “пиленце”? 5. Трубецкой 1960. наричан още йота. Фатер 2002.изговарят съответно лабиалният глайд у кратко // и палаталният глайд и кратко /й/. diphthongos –“двузвучен”). редовно срещани в неговите думи и показващи единство в историческия си развой комбинации от глайд и вокал се наричат дифтонги (от гр. /au/. Москов 1982. 6. /eu/. които не се срещат в парадигмата на вокалите в съвременния български език. юли. срв. мека. /ou/ се е развил до /u/. например в думи като ясен. като всеки от тях е претърпял специфично развитие през следващия византийски период. Найтипичните за даден език. nein “не” и др. /йо/. бау. Допълнителна литература: Георгиев. 2. /e:u/. Идентифицирайте българската фонема. Москов./ei/. ein “един”. /йъ/. например в комбинации като /ай/. Особеност на глайдовете е. мой. срв. /йо/. Лайънз 1974. че в българската фонемна подсистема е представен само палаталният глайд /й/. Бояджиев 1977. За кой вид фонеми в българския език (и съответно в други езици) е характерна опозицията по признаците назалност : неназалност? 75 . която е описана чрез следните диференциални признаци: преградна. лабиална. /ou/. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. стоя и др. Попълнете равенствата: а) /б/ : /п’/ = /в/ : / / б) /б/ : /д’/ = /в/ : / /. /eu/ се е превърнал в /еv/ пред гласна и пред сонант и в /ef/ пред консонант и т. 3. ям. Найхарактерният за немски дифтонг е /ai/. Смята се. За българския език например много типични дифтонги са /йа/. че те винаги са придружени от вокал. срв. н. Посочете за вокалите диференциални признаци. eigen “собствен”. /йу/. май. мяу. беззвучна. Кои фонеми проявяват сричкотворна способност? 4. Например дифтонгът /ai/ се е монофтонгизирал до /е/. В класическия старогръцки характерни дифтонги са /ai/.

Такъв тип ударение се определя като силово (или още динамично). Смята се например. СУПРАСЕГМЕНТНИ ФОНЕТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ: АКЦЕНТ И ИНТОНАЦИЯ Супрасегментни (от лат. 6.6. Съответно за количествено (или квантитативно) ударение се говори. Някои индоевропейски езици имат силово ударение с музикални елементи. 6. Но фонологичната и 76 . 3. ударение”). китайски и други езици от тибето-китайското семейство. срв. 6.1. четè и чèте. или анг. В много случаи в потока на речта към сричките на думата под нейното ударение се присъединяват и допълнителни единици. да поеме върху себе си дистинктивната функция на фонема и да служи като формален опознавателен белег. кàлен и калèн. от магазùна. до магазùна ли. шведски. срв. се обединяват до здраво споена непрекъсната звукова верига. че руското ударение има такава характеристика – ударената сричка е посилна. В частен случай ударението може да изпълнява фонологична функция. румънския. зàвет и завèт. който разграничава две думи една от друга. supra – “отгоре”) са фонетичните единици. лаоски. когато най-голяма роля за реализацията му играе дължината на сричковия връх. Във всеки език обаче едно от тези три качества доминира и е най-ясно проявено. В българския. Чрез ударението сричките. а се реализират едновременно със сегментните единици и чрез тях (привидно “върху” тях). е. например ма-га-зùн. която има супрасегментен характер и се произнася чрез активизиране на определени качества на сричката и главно на сричковия връх. èxport “износ” и expòrt “изнасям”. която има собствен акцент като постоянен формален признак.3.1. по-дълга и същевременно произнесена с по-различна височина на тона в сравнение със съседните срички.3. Всяка ударена сричка (и особено фонемата в нейния сричков връх) се възприема като по-силна. е думата. Това са акцентът и интонацията. Той изпълнява произносително-организационни функции. сръбски.1. което не е изразено по никакъв друг начин. разграничавайки две граматически форми на дадена дума една от друга. като групира срички до цялостно акцентно единство. съставящи думата. Съответно ударението. prosodia “припев. Тогава акцентът служи като супрасегментна морфема. определяни в съвкупността им още и като прозодия или прозодични елементи на езика (от гр.2.3. френския и други езици например основното използвано качество е силата на звучене. пàра и парà. например литовски. магазùна им. В други частни случаи акцентът може да изпълнява граматическа функция. които в потока на устната реч нямат характер на самостоятелен отрязък. рòден и родèн и др. както се вижда от примерите. се определя като музикално – с такова ударение се отличават виетнамски. плетè и плèте. Тези качества са сила.1. норвежки. т. като поема ролята на граматически показател за значение. Езиковата единица. дължина и височина на изговарянето. но и значително по-дълга (до 2 – 3 пъти) в сравнение с неударената. Акцентът е незначеща езикова единица. за което най-голяма роля играе промяната във височината на тона. Затова акцентът обикновено се определя като словно ударение (ударение на думата). АКЦЕНТЪТ (ударението на думата) представлява звукова единица.

граматическата функция не са основни функции на словното ударение – неговото
главно предназначение е произносително-организационното.
6.3.1.3. В различните езици има различни правила за разполагане на
ударението в границите на думата.
Езици, при които няма ограничения за поставянето на акцента, се определят
като езици със свободно (нефиксирано) ударение. В българския език например,
както и в руския, италианския или английския, акцентът може да пада върху всяка
сричка от думата, срв. прàсковата, наводнèние, водàчът, хранопровòд, мълчàт или
рус. жàлостный “жалостен”, заòчный “задочен”, избирàтель “избирател,
переворòт “преврат” и т. н.
С фиксирано ударение, от друга страна, се характеризират езици, при които
сричката, поемаща акцента, винаги е на една и съща позиция във всички думи.
Такъв е случаят например във френски, където ударението във всяка една дума
пада на крайната й сричка, срв. ballon “балон”, chevaller “конник, рицар”, costumer
“костюмирам, дегизирам”. В унгарски, фински, естонски, латвийски, чешки и
словашки е обратно – там ударението винаги е на първата сричка от думата, срв.
чеш. ròbot “робот”, mèdvěd “мечка”, hàvran “гарван”, dòbytek “добитък”.
Има и езици с полуфиксирано (или полусвободно) ударение. В такъв случай
за ударението има няколко позволени позиции, но само в ограничени рамки.
Например в старогръцки ударението може да пада върху първа, втора или трета
сричка от края на думата, но никога върху четвърта или пета, срв. erotikòs –
“любовен” (на първа сричка от края), manìa – “мания” (на втора от края),
arithmètika – “аритметика” (на трета от края). В класическия латински, от друга
страна, ударението стои на предпоследната сричка, ако тя е дълга, напр. natùra
“природа”, advocàtus “защитник”, imperatìvus “заповеден”. Ако обаче
предпоследната сричка е кратка, ударението застава върху третата сричка от края,
срв. advocàtio “експертиза, защита”, màximus “най-голям”, stìmulus “остен”.
В граматическата парадигма на дадена дума акцентът може да стои винаги
на едно място, но в други думи може и да се мести. Например във всички
граматически форми на думата стая ударението стои върху една и съща сричка –
стàя, стàята, стàи, стàите. Такова ударение се нарича неподвижно. Но
ударението променя мястото си в отделните словоформи на много думи, срв. грàд,
градовè; плàт, платовè и т. н. Ударение от този вид се нарича променливо или
подвижно.
В някои думи може да има две ударения, срв. нàй-сериòзно, ỳлтравиолèтов,
наỳчнотехнùчески.
В произнесеното изречение наред с обичайните словни акценти може да
присъства (и по правило присъства) и специално поставено ударение – т. нар.
“логическо” ударение. То се реализира чрез известно повишаване на тона при
произнасянето на определен фрагмент от изречението и се използва за целите на
смисловото подчертаване на този именно фрагмент.
6.3.2. ИНТОНАЦИЯТА е сложно супрафонетично явление. Тя
представлява комплекс, изграден от движението на основния тон на говорене
(нагоре и надолу) във височина, от разпределението на паузите и логическите
ударения във фразата, от ритъма и темпа на произнасяне на фразата.

77

Езиковата единица, която се характеризира със своя интонация, е
изречението. По отношение на изречението интонацията изпълнява три важни
функции. Първата функция е произносително-организационна. Тя се състои в
това, че единната интонация, с която изречението се изговаря, групира в обща
верига отделните акцентни единства в неговия състав и същевременно показва
външните граници на изречението, които го отделят от предходното и от
следващото изречение. Наред с това интонацията, в качеството си на значеща
езикова единица, носи определена част от смисъла на съответното изречение.
Например интонацията винаги показва дали изречението е въпросително,
повелително, възклицателно, съобщително и т. н. Тази функция на интонацията се
определя като синтактична или граматическа. Същевременно по интонационен
път могат да се сигнализират и различни емоционални нюанси – например
изненада, досада, удоволствие, настоятелност и пр. Тази функция на интонацията
се нарича емотивна или емоционална.
Допълнителна литература: Георгиев, Дуриданов 1984; Лайънз 1981; Манголд 1988;
Маслов 1987; Трубецкой 1960; Фатер 2002.
Въпроси и задачи за самоподготовка:
1. С какви по-общи термини се означават словното ударение и интонацията?
2. Определете характера на ударението в съвременния български език с оглед на неговата
звукова реализация и мястото му в границите на думата.
3. Посочете примери за фонологичната функция на българското ударение.
4. Подкрепете с примери двете части на следното твърдение: “Обикновено словното
ударение се състои в това, че в думата… с помощта на едни или други звукови
средства се подчертава една точно определена сричка, а понякога – в по-малка
степен – и друга или и други срички” (Маслов 1978: 72).
5. Посочете случаи, в които интонацията изпълнява синтактичната си функция така, че е
единствен показател за комуникативния тип на изречението.

78

6.4. ФОНЕТИЧНО ЧЛЕНЕНИЕ НА РЕЧТА
За фонетично членение на речта се говори във връзка с произносителноорганизационната функция на супрасегментните фонетични явления. Най-малките
единици, отчленими благодарение на ударението, са сричките; следват
групираните под едно ударение срички, наричани акцентни единства (фонетични
тактове); още по-големи единици са обединените под единна интонация акцентни
единства, определяни като фонетични фрази.
6.4.1. СРИЧКИТЕ представляват характерни за дадения език комбинации
от фонеми, които са много тясно съединени помежду си и се изговарят с един
мускулен импулс. Абстрактните им модели се наричат силабеми (от гр. sylaba
“сричка”). В състава на всяка дума акцентът разделя сричките на ударени и
неударени.
Всяка сричка има т. нар. сричков връх – това е фонемата с най-голяма
звучност в състава на дадената сричка. Например в съвременния български език
сричков връх винаги е гласна, която сама образува сричка или пък групира около
себе си други фонеми: и-ме, иг-ра, кни-жар-ни-ца, меч-та, смеш-ка и т. н. Но в
някои езици ролята на сричков връх може да се изпълнява и от сонорни съгласни –
например в сръбски, чешки, немски, английски и др. При двусричната чешка дума
vrba [`v ro ba] “върба” първата сричка е образувана със сонанта /r/ в ролята на
сричков връх и дори поема ударението върху себе си. По подобен начин в немските
думи Handel [`hand lo ] “търговия”, Mandel [`mand lo ] “бадем, springen [`∫pring no ]
“скачам”, Gаrden [`gard no ] “градина” краесловната сричка е с център /l/ или /n/.
Някои английски думи са добра илюстрация за сричкотворните възможности на
сонанта /m/, срв. bottom [bît m
] “под”.
o
Някои езици, като съвременния български и руския например, позволяват в
сричката да се струпват множество (4 и дори 5) фонеми, срв. греш-ка, праш-но,
страш-но, стрел-ба. За други езици, като например за японски, подобни
струпвания са нетипични.
Според завършека си сричката може да бъде отворена, т. е. да завършва на
сричкотворен елемент – гласна (или и сонорна съгласна в някои езици), срв. е-ла,
го-ди-на, пла-ни-на или чеш. vr-ba “върба”. Ако сричката е с краен несричкотворен
елемент, срв. из-стрел, под-виг, смеш-ник, страш-ник, тя се определя като
затворена. В някои езици, например в японски, са възможни само отворени
срички, както е в следните думи с японски произход: са-ке, су-ши, и-ке-ба-на, кимо-но. В стари периоди от развитието на славянските езици е важало същото
ограничение – всички срички в тях са били отворени. По-късно това ограничение е
отпаднало, но и днес в славянските езици преобладават отворените срички.
6.4.2. АКЦЕНТНО ЕДИНСТВО или още фонетичен такт се нарича група
срички, които са обединени от едно ударение. В потока на речта акцентното
единство в типичния случай съвпада с границите на отделна дума, тъй като всяка
самостойна дума има свое ударение, например издùрвам, кнùга, мùя.

79

Но ако думата започва с беззвучен консонант. sandhi “срещане”). думата съдържа два такта. си. из околията. ме. си. от земята. поголям от отделната дума. из пазара. а се присъединяват към съседна дума. ходили сте. Обратно. от покрива.4. повечето форми на глагола съм (съм. от жажда. тогава /з/ се обеззвучава и се превръща в /с/.3. срв. по-голямо или по-малко от дума) поредицата от срички и съответно поредицата от фонеми се произнася като непрекъсната звукова верига. срв. под лозата. граматическата частица се и др. Срв. В границите на акцентното единство (независимо дали то е равно на дума. под земята и съответно в акцентните единства под покрива. се наричат енклитики.). фрèнскогермàнски. Например показателят за бъдеще време ще е типична проклитика. Тези единици (обикновено едносрични). Стоящите пред думата единици се определят като проклитики. но от двора.: ще издùрвам. 6. При някои сложни думи. Но множество единици. Единиците. под товара. например кратките форми на местоименията – ми. Поради това в случаите. френски. Например фонемата /з/ от предлога из се запазва като /з/. в едни случаи са проклитики. срв. са и др. из района. които се присъединяват зад съответната дума в състава на акцентното единство. акцентното единство се оказва по-малко от думата. Между крайната фонема на проклитиката и началната фонема на носещата ударението дума и съответно между крайната фонема на думата и началната фонема на енклитиката се получават същите взаимодействия. срв. които се наблюдават и между фонемите в рамките на отделната дума. под сеното. които имат две ударения. ако началната фонема на думата е вокал. краен беззвучен консонант в проклитиката се озвучава. английски и др. се наричат клитики. попита ме. му. италиански. е. напр. от лозето. сонант или звучен консонант. от асфалта. да му кажат. из селото. рòдовообщùнен и др. границите между съответната клитика и началото (края) на съответната дума се заличават. 80 . я. За български много ясно забележими са взаимодействията на границата между проклитиката и думата с ударение. ще се мùе ли. Тези фонетични изменения в рамките на акцентното единство се наричат сандхи (от староинд. казаха ли му. срв. типични проклитики са също и определителните членове в немски. социàлноисторùчески. които в потока на речта не получават собствено ударение. из тавана. Същите взаимодействия се получават и когато клитиката е пълноценна дума. също поведението на предлога под в под асмата. обединени под обща интонация и оградени с паузи във веригата на устната реч. сте ходили. срв. ако носещата ударението дума започва със звучен консонант. сте. град Габрово и град Търговище. в други – енклитики. т. е. Още по-голяма сегментна единица е фонетичната фраза. Например въпросителната частица ли в българския език е типична енклитика. кнùгата ми. пише се. ме попита. е. тясно взаимодействие на границата между два елемента от отделни езикови единици. го. из града. се пише. т. сме. Тя се равнява на група от две или повече акцентни единства. когато акцентното единство е по-голямо от дума и включва клитики.В някои случаи обаче акцентното единство може да обхване сегмент.

Например изречението Купувам си / хляб се произнася като фонетична фраза. Допълнителна литература: Георгиев. 81 . 3. Маслов 1987./ които / трябва / да прочета включва седем такта. Дуриданов 1984. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Посочете примери за сандхи в рамките на фонетичен такт. Трубецкой 1960.В типичния случай фонетичната фраза съвпада с границите на едно изречение. 4. 2. Посочете примери за фонологичната функция на българското ударение. а понякога – в по-малка степен – и друга или и други срички” (Маслов 1978: 72). Подкрепете с примери двете части на следното твърдение: “Обикновено словното ударение се състои в това. че в думата… с помощта на едни или други звукови средства се подчертава една точно определена сричка. Дайте примери за отворени и затворени срички от различни езици. а фразата Има / толкова / много / книги. съдържаща две акцентни единства.

а показателят -та – от две фонеми. на което са носители. С лексикално значение са също корените -слънц-. у и т. По принцип морфемите.е изграден от една фонема. т. да се равнява на смяната на една фонема с друга. -то. Този дял от лингвистиката. от-. предлозите из. -та. така и извън тях. -рък-. от. Те са двустранни същности – имат план на изразяване. срв. В зависимост от значението. морфемата ще за бъдеще време. и план на съдържание.1. за да се изгради лексикалната основа на думата. у-. представките из-. -те в български или the в английски. 7. н. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА МОРФЕМАТА. Всяка морфема носи в себе си минимално лексикално значение (например коренът -ваз-) или пък граматическо значение (като показателите -а.съдържа три фонеми.за среден род единствено число в български. В по-частни случаи планът на изразяване на морфемата може да има друг характер – да се проявява чрез мястото на словното ударение или чрез интонацията. morphe “форма”) са най-малките значещи единици на езика. Към тях по различни словообразувателни модели се добавят други морфеми.и -та). от позицията.2. Лексикалните значения са свързани с назоваваните (чрез думи) неща от света. АЛОМОРФИ И МОРФИ 7.и -е. през-. 82 . le и la във френски и т. МОРФОЛОГИЧНА ПОДСИСТЕМА Морфологичната подсистема обхваща съвкупността от морфеми и изразяваните от тях значения. показателите -о. Може да се обобщи.1. който се занимава с морфологичната подсистема на езика. Планът на изразяване на морфемата може да е изграден от една или повече фонеми. с оглед на изпълняваната функция и според формата на материализацията си морфемите се разделят на множество видове. 7. а граматическите се отнасят до признаци и отношения на назоваваните неща или на самите езикови единици.. -книг-. който осигурява тяхната материализация.3.1. че основната функция на морфемата е да изразява (поне едно) минимално значение в езика. С граматическо значение са членните морфеми -ът. да бъде нулев (вж.1.2).7. граматическият показател -а. която се конкретизира едва при комбинирането на морфемата с други морфеми в състава на дадена дума. през. обхващащ значенията (лексикални или граматически). 7. на които морфемите са носители. се нарича морфология.1. изразяващи лексикално значение.1. Централно място сред всички видове морфеми заемат корените. МОРФЕМИТЕ (от гр. носят в себе си една много обобщена лексикална идея. която заемат спрямо думата. За изразяването на граматическите значения всеки един език разполага с набор от специфични средства и механизми – както в границите на думите. н. Например в думата вазата коренът -ваз. показателят се за възвратност и др.

опасение. наричани АЛОМОРФИ. безлюден. мъжки род. слънчасвам. слънчасал. запас -о. спася. слънчоглед. носят в себе си само едно единствено значение. словоформи и други езикови единици. които имат свои варианти. спасен. неделима по-нататък в линейно отношение единица.: безопасният ~ обезопасявам. [слънчº] (последният вариант без ударение) например в думи като слънце.1. слънца.2.в море носи значенията среден род и единствено число. безопасния.твърде общото значение на корена -слънц. срв. безопасни. среден род.1. единствено число. 7.1. опасен.: безопасният ~ спасен.2. спася. а морфемите -da и -de – само местен падеж. срв. се наричат алофонни аломорфи. [слънч’].: безопасният ~ опасен. в които варирането се получава за сметка на смяната на една фонема с друга. Морфемите са абстрактни (инвариантни) езикови единици. В българския език и в другите индоевропейски езици обаче е много често срещано явление граматическата морфема да събира в себе си две. ужасният -и. 7. опасявам се.с по-конкретното лексикално значение на думи като слънце. опасен.и -ler. тур. опасният. опасност. Аломорфи. дателен падеж. която е носител на определено значение и навсякъде при появата си изразява именно това значение. слънчоглед. които нямат специална лингвистична подготовка. ужасният. дори три различни значения едновременно. безобиден без.2. обиден. безочлив. при които варирането е за сметка само на алофоните на дадена фонема. спася.в турски изразяват само множествено число. се определят като фонемни аломорфи. Идентифицирането на морфемите става чрез сравняване на думи. Фонемните аломорфи обаче са лесно разпознаваеми като отделни представители на съответната морфема. Съответно аломорфите. запасният. atlarda “на конете”. запася. Например морфемите -lar. Всеки от аломорфите при актуалната си употреба в речта се проявява в конкретни “екземпляри”. безопасно. безволев 7. В някои езици (например в тюркските) морфемите. 83 . synkretismos “обединяване”) – съвместно съществуване на различни граматически значения в плана на съдържание на една морфема (явлението е много по-различно от лексикалната многозначност при думите). изразяващи граматически значения. отегчен. прекрасният -н. Например граматическият показател -е. Освен това този корен се среща и в аломорфите – [слънц’]. в които се проява в частично различен фонемен облик. обезопася. слънчев. а -то от морето изразява определеност. така че да се установи най-малката. опасният -пас-: безопасният ~опасен. evlerde “в къщите”. определяни като МОРФИ. Например коренът на думата слънце в българския език притежава аломорфите [слънц] и [слънч]. Например морфемите.1. Във връзка с това се говори за граматически синкретизъм (от гр. слънчев. могат да се установят чрез сравняване на тази словоформа на думата с други словоформи на същата дума и чрез сравняване с други думи от българския език: -ят: безопасният ~ безопасен. спасявам. По подобен начин определителният член dem в немската словоформа dem Vater (“на бащата”) изразява едновременно три граматически значения: определеност.1. спасение. Поради минималните различия при алофонните аломорфи в типичния случай те не се осъзнават като отделни варианти на фонемата от “обикновените” носителите на езика.: безопасният ~ безопасна. които присъстват в състава на думата безопасният.

дълбая – вдлъбнат и т. плъзгам – изплъзвам се. 7. [ниц]. ученици.на свой ред има вариантите [рък]. Разбира се. ръчен. [ръч]. вариране се получава и поради размяна на местата на фонеми. [нич’] съответно в ученик. [н]. например -сняг-. [нич].в различни конкретни морфи.или -дух-: [сн’ак] сняг [снег] снегът [снегº] снегове [снеж] Снежанка [снеж’] снежинка [снеш] снежко [град] ограда [градº] градове [град’] градеж [грат] градски [град’] градя [гражд] изграждам [гражд’] заграждение [дух] дух [духº] духовен [дъх] дъх [дих] дихание [диш] въздишка [душ] душа [душ’] душевен При някои морфеми. По подобен начин варират морфемите и в другите езици. които не са корени. ръководя. [ниц’]. дружеский “дружески”. -плъз-. срв. например аломорфите на наставката -ен[ен]. [ръкº]. школьница “ученичка”. дни. срв. [ден’]. -дълб. срв. мастилница. [ръц’]. -пръв. снег “сняг”. разковниче. свои повече или по-малко ясно различими варианти могат да имат и морфеми. Следващият пример илюстрира проявата на морфемата -пек. лесни или на наставката -ник. в състава на морфемата могат да се редуват консонанти. отделни фонеми могат да изчезват и да се появяват или пък да разменят местата си. кръвнишки – кървав.и др. сегодня “днес”. друг “приятел”. Срв. ръка. ръчка. лесна. -стълб-. день “ден”. вокали. [дн]. консонанти и вокали едновременно. снежный “снежен”. Както се вижда от примерите. ден. друзья “приятели”. -град. ръце. представящи отделни нейни фонемни аломорфи в състава на употребени в речта думи: 84 .2. Коренът -рък. н. шкурничество “егоизъм” и др. школьник “ученик”. например при корени като -кръв-. Например коренът на думата ден се проявява като [ден]. пръв – първи. стълба – стъбло. рус. но и в другите славянски езици.С характерни фонемни аломорфи и освен тях с по-слабо забележими алофонни варианти са много коренови морфеми в българския език. срв. алофони на една и съща фонема могат да се заместват един друг в различни позиции. [н’] в лесен.1.2. [ръч’].[ник]. деня. ученички. Други морфеми имат още повече варианти.

-а (деца. т. мостове). … Препичам две филии. каквато например съществува между серията показатели за множествено число в българския език: -и (птици. филми. формално да съвпадат един с друг и корени (обикновено не повече от два). е. а коренът -ток.3. Слънцето пекна. Морфемна омонимия има също между показателя за множествено число -и (напр. Показват доменни пещи. Пещта е запалена. овце. села и др. листа. -ища (краища. Припичат се на слънце. между някои морфеми може да има граматическа синонимия.от токче. изделия). единствено число.) и съюза и. -е (коне. столове. ваза. С -а се означава още и т. множествено число. учители. От друга страна. Могат. пътища. в учители. българи). морфемна омонимия. н. родители.от водач.от поток на свой ред е омонимичен на -ток. Не препичай хляба! 7. нар. … Горещо е като в пещ. която е изразител на значенията среден род. т. както и между формата е (на глагола съм) и показателя за среден род. единствено число -е (дете. осем камъка. и 85 .морфема аломорфи /пек/ /печ/ -пек/пешт/ /пич/ морфи Пека картофи. -ове (градове. кътища). цветя. Хлябът е препечен. е. като съвпада формално с морфемата -а (от деца. слънце) и др. кучета. море. мезета). например коренът -вод. разбира се. Печката е включена. пет стола. морфемна синонимия. но също и съвпадане по значение. -ета (телета. птици и др. каса и т.от вода е омонимичен на -вод. “бройно” множествено число във форми като два града. а оня ден). Например граматическата морфема -а (от маса.) изразява женски род. Четвърти морфемен омоним към тях в българския език е съюзът а (не вчера. лампы). листа. Опекоха много сладкиши … Слънцето пече. Срв. Сред морфемите на даден език може да се забележи съвпадане по форма. В руски пък при много думи от женски род са омонимични показателите за родителен падеж единствено число -и (книги) или -ы (лампы) и за именителен падеж множествено число (книги.). свине).1.

Въпроси и задачи за самоподготовка: 1.= -прав. Москов 1982. 8. Дуриданов 1984. phenomena “явления”. boys “момчета”.в английския език синонимията между показателите за множествено число -s. вражески. 1986. враждувам. Допълнителна литература: Акмаян и др. Маслов 1987. 2.2: а) “Морфемите са минималните единици в строежа на думата в даден език” (Акмаян и др. Посочете приликите и разликите между сричка и морфема. 3.1986: 58). Робинс 1971. Илиева 2001. Георгиев.: -дав’. аломорф.: ……… и посочете примери с думи. враждебен. частно и общо. oxen “волове”. Хокет 1967. като вземете предвид и класификацията на морфемите в т. Дайте примери в подкрепа на твърденията си. 86 . Определете съотношението между термините морфема. …в която 1) за определено означаващо е закрепено едно или друго съдържание и която 2) е неделима на по-прости единици. Попълнете равенството: -дав. морф и понятията единично. 4. съдържащи всеки от четирите аломорфа. врагове. Фатер 2002. врагът. Коментирайте разликите между следните дефиниции. Разделете на морфеми думите корабокрушенците и великотърновски. -en и -a например в. от който се съставя думата” (Фатер 2002: 75) в) “Морфемите са най-малките елементи със собствено значение в изказванията на даден език” (Хокет 1967: 123). в които е представена кореновата морфема в следната поредица от думи: враг. Степанов 1975. б) “Морфемите са градивен материал. 5. г) “Морфемата е елементарната двустранна единица на езика. 6. притежаващи това свойство” (Маслов 1987: 131). Определете аломорфите.

пол. се обобщават под названието афикси (от лат. книж+ар (книжар).1. раз-по-ред-и-тел-к-а-та. които се разполагат в границите на думата. дърво и т. чайник.2. студ. отец “баща”. По местоположение спрямо границите на думата морфемите се делят на две големи категории: вътрешнословни (намиращи се в думата) и извънсловни (стоящи отделно от думата). срв. което носят. Най-важните морфеми в състава на думата са корените. Haus “къща”. афиксите се делят на лексикални и граматически. рад+ость (радость “радост”). 7. 87 . баща. според техния план на изразяване. дет+ск (детский “детски”). Например корените. лет+ищ (летище). нем. избягвам. н. а граматическите показатели разграничават отделните й словоформи. дом. гора. срв. город. срв. bread “хляб”. Всички останали вътрешнословни морфеми. н. рад+ост+н (радостный “радостен”). стол. за да изградят заедно с него основата на думата. Поради това. bird “птица” и др. хляб.1. дете.2. обезопасен. Те стоят в ядрото на думата (без тях думата не може да се образува) и изразяват най-важната част от нейното общо лексикално значение. книж+ар+ниц (книжарница).. Wort “дума”. дом.. прочитам.2. мать “майка”. corn “зърно”. цветарка. срв. рус.1. гора “планина”. за да изградят лексикалната й основа. дъб. които не са корени. man “мъж. книжарница.2. маса. Baum “дърво”. affixus “прикрепен”). Афиксите са допълнителни морфеми.7.. н. наставките и представките в български изграждат основата на думата. sach+lich+keit (Sachlichkeit “деловитост”) и т. за+пис+к (записка).1. Вътрешнословни се наричат всички морфеми. препоръчан. Възможно е коренът да изрази цялостното лексикално значение на думата. aus+bild+ung (Ausbildung “образование”). рус. преразпределен. според значението. нем.1. майка.1. 7. 7. Fluss “река”. срв. че чрез добавянето на лексикален афикс към корена се получава нова дума. girl “момиче”. школь+ник (школьник “ученик”). лоза. Това се наблюдава при най-основните думи във всеки език. aus+bild (ausbilden “образовам”). кон. в-ним-а-тел-н-о. човек”. за+пис (запис). Kind “дете”. 7.2. czapa “шапка”. boy “момче”. góra “планина”.2. в която се изразява цялостното й лексикално значение. които се добавят към корена на думата. лес “гора” и др. или към лексикалната основа на думата. В зависимост от това.. за+пис+к (записка “записка”). птица.1. Лексикалните афикси се прикрепят към корена. “дом”. чай + ник (чайник). Те изграждат основата на думата или показват нейните граматически значения. анг. за да изразят граматическите значения на съответната словоформа.1. derivatio “отклоняване”). ВИДОВЕ МОРФЕМИ Видовете морфеми се описват по различни критерии – например според мястото на морфемите спрямо границите на думата. афиксите с лексикално значение се наричат още словообразувателни или деривационни (от лат. chata “колиба”. Добавянето на граматически афикси към основата на думата води до изграждане на отделни словоформи на същата дума. mróz “студ”и т. “град”. какви значения изразяват. разграничавам. sach+lich (sachlich “делови”). Wald “гора”. пре-по-дава-м. дуб “дъб”.

разпределям. поставянето на един префикс е норма. докато два са вече изключение. по-. Auferstehung “възкресение”. като образуват съответна граматическа словоформа. срв. два префикса са нещо съвсем обичайно. които са “полусвързани” с думата. а също и флексии (от лат. Постфикси са например всички наставки (суфикси) и повечето 88 . распределять “разпределям”. post “след”).1. За много езици. anerkennen “признавам”. Афиксите. Vorbedacht “умисъл” и др. анг.чайник чайник-ът чайник-а чайниц-и чайниц-и-те (два) чайник-а книжарниц-а книжарниц-а-та летищ-е летищ-е-то книжарниц-и книжарниц-и-те летищ-а летищ-а-та Поради способността си да изменят думата граматически. н. срв. руски. Този критерий е чисто формален и посочва единствено мястото на афикса.и найсъответно за сравнителна и за превъзходна степен при прилагателните и наречията. се наричат префикси (от лат. relatio “отношение”). срв. В езици като български. На това название в традиционната терминология съответства съвсем точно означението представка. по-късно. В немския език.и др. афиксите с граматическо значение се наричат словоизменителни или още релационни афикси (от лат. които изобщо не познават префикса нито в словообразувателна. най-късно. позабыть “позабравя”. рус. flexio “изменение”). за-. префиксите обикновено изпълняват словообразувателни (деривационни) функции. перераспределять “преразпределям”. Според позицията си спрямо корена афиксите се делят на няколко подвида. рус. чешки. независим. Това са показателите по. Типични префикси в българския език са например раз-. по-добър. руски и др. В български и руски не е рядкост струпването и на три префикса. у-. независимый “независим”. преподавам.3. срв. не събличам”. encounter “посрещам” и т. Но в български. при-. 7. abhängen “завися” – Das hängt von dir ab “Това зависи от теб”. преразглеждам. dissimilar “несходен”. позабравен. които стоят пред корена. от-. най-добър. за която се отнасят. anbehalten “задържам на себе си. срв. Има обаче езици. В българския език също има особени префикси. френски и др. немски. английски. като например френски и английски. без да взема предвид значението и/или функцията му. предпоставка. рус. под-. о. почитам. распределять “разпределям”. В български се срещат глаголи дори с четири префикса. пред-. разделять “разделям”. pre“пред”). срв. предпочитам. нем. нито в словоизменителна функция – такива са например тюркските и угро-финските езици.1. разделям. обеззаразить “обеззаразявам”.2. изпонапреписаха. разпределям. в състава на глаголите словообразувателните префикси са делими – отделят се от глаголната основа и отиват в края на изречението. изпонаприказваха. Всички стоящи зад корена афикси се определят като постфикси (от лат. из-. от друга страна.

Например коренът k t b носи значение “писане. водопад. В германските езици типични интерфикси са -(e)s.и -е-. полеводство. говорителят. vinco –“побеждавам”. срв. Например в латински и литовски са възможни инфикси (от лат.“вътре”). долуподписан. По същия начин образуват сегашно време и глаголите iungo “впрягам” с корен -iug. victor “победител”) или Виктория (лат. като между консонантите се вмъква съответна поредица от гласни. който носи идеята “победност” и се среща например в имената Виктор (лат. За български (и за други славянски езици) например типични интерфикси са -о.“със”) или циркумфикс (от лат. trans “през”). ich habe getrunken “пих”. Sonnenschein “слънчева светлина”.2. който се определя като конфикс (от лат. особено за афикси с граматическо значение.1. които стоят извън границите на думата. от друга страна. възпитателите. срв. victoria “победа”). конокрад “конекрадец”. В някои случаи в позицията между два корена могат наред със същинските интерфикси да останат и типични префикси. в глаголните форми за сегашно време приема вътре в себе си инфикса -n. Rechtsanwalt “адвокат”. 7. “полевъдство”. Но за някои езици са възможни и други позиции. Извънсловни са всички морфеми. детегледач. lachen (инфинитив с корен -lach-) “смея се” – ich habe gelacht “смях се”. приказваха и др. т. tango “докосвам”. рус. rechtswürdig “противозаконен”. самоуспокоение. чийто корен е -tac-. con. думата такт (лат. Често при сложните думи двата корена са съединени чрез помощна морфема. срв. които пресичат корена двукратно. Gewebe “тъкан”. срв. иго”). тъй като в тях всеки корен се състои от три консонанта. е граматически афикси. Gemeinde “община” и др. а трансфиксът i a дава думата kitab “книга”. писар”. книжност”. Явлението е характерно за тези езици. Wolkenkratzer “небостъргач”. Чрез конфиксите ge…t и ge…en например се образуват минали причастия и форми за минало време. iugum “ярем. домоуправител. Това са афикси. са характерни трансфикси (от лат.граматически афикси (флексии). рус. circum “около.и -e(n)-.2. домоуправление “домоуправление”. например нем. Meereswasser “морска вода”. За немския език пък е много характерен друг тип афикс. От него чрез трансфикса a i се образува думата katib “пищещ. За арабските езици. Образуването на думи от даден корен става.(оттам лат. домостроение “жилищно строителство”. Siegesbogen “триумфална арка”. in. trinken (корен -trink-) “пия”. singen (корен -sing-) “пея” – ich habe gesungen “пях”.като маркер за презенс. Това е специфичен афикс. срв. С описаните дотук три позиции възможностите на повечето езици за разполагане на афикси спрямо корена се изчерпват. Jahreszeit “сезон”. inter “между”). например Gelache “смях”. отцеубийца “отцеубиец”. който обгражда корена от двете страни – започва пред него и завършва след него. показаха. срв. Gebäude “сграда”. sagen (корен -sag-) “казвам” – ich habe gesagt “казах”. tactus “докоснат”) или образуваните от сегашната основа тангентор и тангента и др. селото. слъчоглед. от двете страни”). конекрадец. срв. които се вмятат вътре в самия корен на думата. макар че смислово са тясно свързани с определена дума или с две или 89 . наричана интерфикс (от лат. Wochenende “край на седмицата”. Bauernfrühstück “селска закуска”. С конфикс се образуват и някои съществителни. Gedanke “мисъл”. Коренът -vic-.

-s (-es) за родителен падеж в мъжки и среден род единствено число. Извънсловни лексикални морфеми са простите предлози и съюзи.2. -sing-. 7. -ач-.за несвършен вид. пише се. организирани в единна синтактична конструкция. за разлика от досега представените. срв. -говор. до-. -солнц. н. -к.. -ш-. ver-. aus-. -schaft-. Някои морфеми. е. -ход-. така и сред извънсловните. -ва. Такива афикси със свързваща функция се определят като формалноструктурни. Поради липсата на значение при формалноструктурните и при формалнокласифициращите афикси в езиковедската литература е прието тези два типа морфеми да се наричат още афиксоиди (т. н. zu-. уч-и-те. уч-и-тел. -ники т. -ung.или словообразувателните афикси ab-. немски. смят-а-не. -keit-. -ск-.2. Според значението. die и т.2. на което са носители. смят-а-те. смет-а-л-о. из-. се за възвратност и т. shall). членните морфеми der. испански. имат ясна функция. die. -та за женски род. Наред с тях в много (от)глаголни основи в славянските езици се откриват афикси. др.2. -ар-. италиански. Морфеми с граматическо значение също се срещат и при вътрешнословните. в гръцки (na). френски. единствено число. ще за бъдеще време. под-.. зна-е-те. пред. несъщински афикси). 90 . -стол-.и др. но и т.. -recht-.3. в немски -en. чантата на детето. всички прости предлози и съюзи. 7. вод-о-лей. Тези показатели на спрежението могат да се прилепят към корена на глагола и да се появяват заедно с него в производни от глаголната основа думи. пре-. зна-е-не. 7. определеност. както и техните еквиваленти в другите езици. ако. или лексикалните афикси раз-.или афиксите раз-.2. в руски корените -рук-. н.2. -вод-.повече думи. кра-е-вед. а просто показват към кой тип спрежение се отнася съответният глагол. или.. 7. срв. срв. -стол-. например из. С такъв характер са например интерфиксите. -слънц-. за. граматически частици от типа на се или ли. по-. Афиксите от този тип се определят като формалнокласифициращи. ще дойде.2. нито граматическо значение. от-. членовете a(n) и the.2.и др. слад-о-лед. 7. Например извънсловни морфеми са показателите за бъдеще време в български (ще). по. в немски корените -lach-. срв. уч-и-л-ищ-е. определителните и неопределителните членове в езици като английски.(за минало време). Според характеристиките на изразния си план морфемите биват сегментни и несегментни. н. Носители на граматически значения в българския език са например -х-. в английски (will.3. пере-. -ход-. -път-. но не са носители на точно определено лексикално или граматическо значение. и при извънсловните морфеми. към. из-.2.2. -sag-. -ник-. -л. сърц-е-вед. Вътрешнословни лексикални морфеми са корените и словообразувателните афикси. -arbeit. н. например в български корените -рък-. -heit-. които също не притежават нито лексикално. -trink-. морфемите се делят на лексикални и граматически.и мн. в английски -s и -en за множествено число. -er за множествено число. под.1. Морфеми с лексикално значение има както сред вътрешнословните. хляб и сол и т. das. гръцки. над. -тел-.

Несегментни са например т. предè ~ прèде.2. В руския език подобно явление се наблюдава при склонението на съществителните. гром-ов-ой “гръмовен”.3. Супрасегментни морфеми се срещат само в случаи.1.2. За разлика от сегментните морфеми. na-hnev-at’ “разгневявам”.3. Не искаш?. метè ~ мèте. две или повече. четè ~ чèте. (той) мùсли ~ (ти) мислù. н. др. 7.2. окнà ~ òкна.2. Специфичен вид морфема е и вътрешната флексия. нар. срв. (той) измùсли ~ (ти) измислù. е. англ. Тя представлява промяна на кореновата гласна с цел да се изрази точно определено граматическо значение. (той) прàви ~ (ти) правù. когато дадено граматическо значение не е изразено по никакъв друг начин освен чрез супрасегментно фонетично явление. (той) говòри ~ (ти) говорù или пък формата за трето лице единствено число в минало свършено време се различава от повелителната второлична форма в единствено число. Във всички езици интонацията може да се използва като единствен показател за въпросителността или за повелителността на изречението. например рука “ръка”. несегментните морфеми са единствено граматически.3. лицо “лице”. 7. Започваш веднага!. strong-er “по-силно”. в случаи. лицà ~ лùца.1. нога “крак”. В подобни случаи интонацията влиза в ролята на граматическа морфема и понякога поради това се определя като интонема. Те използват като план на изразяване промяната в мястото на словния акцент или подмяната на един интонационен контур с друг. сред които има и лексикални. en-chain “приковавам”.3. (той) напрàви ~ (ти) направù. цвет-ар-ниц-а-та. о-без-цен-ива-н-и-е “обезценяване”. чийто план на изразяване е изграден от фонеми – една. Там при много думи. koš-at-ý “кичест”. и граматически. из-вин-я-ва-м се рус. срв. Във всеки език основният морфемен фонд е от сегментни морфеми. Имаш работа?. Отиваш си вкъщи!. За вътрешна флексия се говори. При много глаголи на същия принцип формата за трето лице единствено число в сегашно време се разграничава от формата за второ лице единствено число в повелително наклонение. Например в българската глаголна система често граматическата разлика между формата за трето лице единствено число в сегашно време и формата за трето лице единствено число в минало свършено време е изразена само чрез мястото на ударението. плетè ~ плèте. Поради това някои изследователи определят тези специфични морфеми и като морфеми “операции”. Сегментни морфеми са всички. супрасегментни морфеми.7. от-верн-уть-ся “обръщам се”. когато даденото 91 . срв. Отиваш си вкъщи?. а е представен под някаква друга форма. срв. срв. формата за родителен падеж единствено число се различава по мястото на ударението от формите за именителен и за винителен падеж множествено число (които са омонимични при тези думи). срв. dis-miss-ed “освободен” и т. (той) отговòри ~ (ти) отговорù и др. Затова тези морфеми се наричат още специфични. 7.2. Затваряш книгата и заспиваш! и мн. Несегментни морфеми се наричат тези. od-vrát-it’ sa “обръщам се”. окно “прозорец” и др.2. рукù ~ рỳки. когато не са използвани въпросителни частици и въпросителни думи и съответно когато няма глаголна форма в повелително наклонение.2. ногù ~ нòги. чийто план на изразяване не е изграден от фонеми.2. т. словаш.

well. дом. (ich) trinke “пия” ~ (ich) trank “пих”.. срв. съществуват (като се подразбират) граматическите значения мъжки род. рано. gut. хора”. подобно на супрасегментните морфеми. слон. няма формален показател нито за женски (-а). школьник “ученик”. и анг. (ich) schlage “удрям” ~ (ich) schlug “ударих”. early.граматическо значение не е изразено по никакъв друг формален начин. Нулевата морфема е типичен пример за принципа на икономия на езиков материал – когато не е абсолютно необходимо дадено граматическо значение да се изрази. светлый “светъл”. Например множественото число при много основни съществителни в тези езици се обозначава чрез промяна на кореновата гласна. нем. добър. Същото е и при наречия като късно. Нулева морфема (или нулев афикс). sing “пея” ~ sang “пях”. Mutter “майка” ~ Mütter “майки”. За прилагателните хубав. именителен падеж. foot “крак” ~ feet “крака”. нем. Vater “баща” ~ Väter “бащи”. др. Ofen “печка” ~ Öfen “печки”. се подразбира и положителна степен. единствено число. Например подразбира се мъжки род.2. холодный “студен” се 92 . Тази особена морфема се определя като несегментна. late. то просто се оставя неизразено. 7. най-студен). който да се добавя вътре в думата или извън нея. др. се определя като морфема “операция”. При спрежението на някои от най-често употребяваните (силни) глаголи в немски и английски също се наблюдава вътрешна флексия като маркер за минало време. единствено число. се нарича значещата липса на какъвто и да било формален показател за определено граматическо значение. светъл. В къща или село съответно се съдържа нулева морфема за определеност. родителен или друг косвен падеж). от друга страна. неопределеността се подразбира поради липсата на членна морфема. tooth “зъб” ~ teeth “зъби”. дом и пр. столове. от друга страна. бряст. Bruder “брат” ~ Brüder “братя”. нито за среден (-о или -е). неопределеност. срв. наличието на която се установява поради липсата на показател за определеност. анг. swear “кълна се” ~ swore “заклех се”. дуб “дъб” се подразбират значенията мъжки род. анг. защото липсва формален показател за множествено (срв. тъй като липсват показатели за каквито и да било други граматически значения. а просто една фонема се заменя с друга в състава на корена. но е много характерно за германските.. след като не е изразена нито сравнителна (по-хубав. н. защото не представлява отделен сегмент. schlecht и т. подразбира се единствено число. write “пиша” ~ wrote “писах”. В немския и английския език при много думи от основния речников състав отделни граматически значения се изразяват именно чрез вътрешна флексия.3.3. man “мъж. срв. единствено число. дом “дом”. н. Поради това и вътрешната флексия. по-студен). добре. нито превъзходна (най-хубав. но нито едно от тях няма формален показател. Например в думите стол. човек” ~ men “мъже. студен и т. които задължително се изразяват формално в руския език (женски и среден род. (ich) singe “пея” ~ (ich) sang “пях”. посветъл. früh. наред с подразбирането на съответните морфеми за мъжки род. висок. хитър и мн. По подобен начин в руските думи учитель “учител”. поэт “поет”. домове). тъй като в стол. Явлението не се среща в славянските езици. неопределеност. освен чрез изменението на кореновата гласна. най-светъл. бряг. зле и мн. множествено число. badly или нем.2. spät. Съответно в прилагателните хороший “хубав”.

положителна степен и др. 4.подразбира освен всичко друго и положителна степен поради липсата на показател за сравнителна или за превъзходна. 6. Робинс 1971. Фатер 2002. Коментирайте разликата в отношенията между пòмисли и помùсли. 5. Посочете основните различия между: а) вътрешнословни и извънсловни морфеми. Дуриданов 1984. и помùсли и помислù. 3. изявително наклонение. Поначало основни граматически значения като единствено число. 2. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. сегашно време. г) афикси и афиксоиди. Степанов 1975. 93 . Постройте дума по модела: префикс + корен + постфикс с лексикално значение + постфикс с граматическо значение. Хокет 1967. б) словообразувателни и словоизменителни афикси. в) сегментни и супрасегментни морфеми. Обяснете същността на нулевата морфема. в повечето езици се изразяват нулево. Разделете на морфеми думите домоуправителката и успокоявам се. деятелен залог. Открийте в чужди езици примери за типове морфеми. Маслов 1987. значението и функцията й. Москов 1982. от друга с оглед на ролята на словното ударение. като характеризирате всяка от морфемите по вид според позицията. именителен падеж. Илиева 2001. Допълнителна литература: Георгиев. които липсват в съвременния български език. от една страна.

3. НАЧИНИ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ГРАМАТИЧЕСКИ ЗНАЧЕНИЯ Към морфологичната подсистема наред с морфемите се отнасят също грамемите – елементарните абстрактни граматически значения.7. неопределеност. без да има поне още един род. граматическите значения са по принцип по-абстрактни и могат: (а) да се отнасят до някакви признаци на назоваваните неща като количество на предмети. показателите за определеност сигнализират. не може да има свършен вид. бъдеще време и т. граматическата категория лице на глагола включва грамемите първо. без да има множествено число. деятелен залог. пространствени координати на обект. Например граматическата категория вид на глагола в славянските езици обединява в парадигмата си грамемите свършен и несвършен вид. първо лице. За разлика от лексикалните значения. както например в български показателите за мъжки. ГРАМЕМА И ГРАМАТИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ. качество или насоченост на процеси.. винителен падеж. отношение на притежание и др. руски. не може да има женски род. Граматическата категория представлява парадигма от минимум две грамеми. гръцки. примерно мъжки (както е във френски). 7. Обединенията от еднотипни грамеми се наричат ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ.3. (б) формално да маркират езикови единици от даден тип – например значенията мъжки и женски род при названията на живи същества имат отношение към реалните им полови признаци. дателен падеж и др. трето лице. съотнесеност между процес и деятел. родителен падеж.1.. свършен и несвършен вид. деятелен и страдателен залог. женски и среден род при прилагателните маркират зависимостта им от съществителните. които свързват езиковите знаци (и най-вече думите) с назоваваните от тях предмети и явления от света. сегашно време. н. минало несвършено време. категорията време на 94 . 7. немски и други езици включва грамемите мъжки. свършен вид. с такива стойности са например единствено и множествено число. първо лице. Грамемите винаги са обединени в групи (парадигми) с други грамеми от същия тип. че назованият обект е познат или е вече споменат в предходна синтактична структура от същия текст и т. времеви координати на процес. н. (в) да посочват отношения между думи и изрази в определени синтактични структури. обединени от общ парадигмен показател и същевременно ясно противопоставени помежду си. сравнителна и превъзходна степен. но при названията на неживи същества са чисто формални белези на думите. женски и среден род. второ и трето лице. категорията степен за сравнение на прилагателните (и на наречията) обединява положителна. без да има несвършен. С термина ГРАМЕМА се обозначава минималното граматическо значение в качеството му на абстрактна (инвариантна) езикова единица.2. Грамеми са например единствено число. Грамемите не могат да съществуват поединично – не може например да има граматическо значение единствено число. граматическата категория род на съществителното в български.3. както и техните обединения – граматическите категории.

3. Всяка граматическа категория важи за думите от даден лексикограматически клас или подклас (съществителни. родителен. италианския. Чрез постфиксация се изразяват например грамемите женски и среден род – гора. н. множествено число – гори. Най-обичайният синтетичен начин за изразяване на грамеми е афиксацията.2. бъдеще време. число и някои форми за 95 . В българския език афиксацията в повечето случаи се състои в употреба на постфикси. и т. е. каква е преобладаващата тенденция за употреба на начините от единия или от другия вид. т. – вж. прилагателни. 8. 7.3.2. 7. винителен и т. полето.3) и е задължителна за всяка дума от този клас. полета. който върви по линията от синтетизъм към аналитизъм. Подобна тенденция се открива в историята и на английския език. румънския и други романски езици. (2) при всички думи от даден клас съответните граматически значения да се изразяват редовно чрез специални формални морфологични средства. които ясно се осъзнават от носителите на езика като еднотипни и взаимно противопоставени.3.3. Съответно всяко руско нарицателно съществително има една постоянна грамема от категорията род и при всяка своя употреба в речта приема една от грамемите на категорията число (единствено или множествено) и една грамема от категорията падеж (именителен.1. бъдеще предварително. глаголи и т. така че класическият старобългарски език се класифицира като синтетичен. поле. Например всяко съществително нарицателно в съвременния български език задължително притежава една от грамемите на категорията род като постоянна характеристика и при всяка своя конкретна употреба приема една от грамемите на категорията число (единствено или множествено) и една от грамемите на категорията определеност (определеност или неопределеност). горите. употребата на афикси с граматическо значение. С оглед на това. испанския. Българският език например се описва като език.). е. езиците (в определени периоди от развитието си) се характеризират съответно като синтетични или като аналитични.3. 7. лице. НАЧИНИТЕ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ГРАМАТИЧНИ ЗНАЧЕНИЯ се разделят на две големи категории – синтетични и аналитични. а съвременният български – като аналитичен. В определен период от развитието на всеки език начините от едната или от другата категория се оказват предпочитани.глагола в съвременния български език е деветчленна и включва значенията сегашно време. минало несвършено. полетата.3). минало предварително. да се изразява чрез нулева морфема – вж. Като синтетични се определят тези начини за изразяване на граматични значения. градове. коне. минало неопределено. и т.3. н.3. минало свършено. 7.1. а също на френския. Граматическата категория съществува в даден език само ако са изпълнени едновременно две важни условия: (1) в езика да има най-малко две елементарни граматически значения.1. дателен. като само една от грамемите на дадената граматическа категория може да остане формално неизразена (т. които са съсредоточени в границите на думата. бъдеще предварително в миналото. определеност – гората. бъдеще в миналото. камъни.

3. срв. му. pánem и др.2). (the) smallest “най-малък” и др. писа. определеност. чеш. òкна ~ окнà и др. пишехме. я. мùсли ~ мислù. être (инфинитив) ~ suis “съм” ~ es “си” ~ serai “ще бъда” . Суплетивно се образуват и словоформите на личните местоимения. pán “господин”.2. и т. ihn. дом. те ~ им. пиша ~ напиша. мы ~ нас. дом “дом”. пишете. ме.време при глаголите (например в сегашно.3. город “град”. нем.3. срв. трап – с нулеви афикси за мъжки род. анг.1). sein (инфинитив) ~ bin “съм” ~ ist “е” ~ sind “сме. четè ~ чèте. единствено число. пишем. добрее “по-добър”. бряг. ’επαίδευσα “възпитах”. er ~ ihm. she ~ her. лат. и т. ми. В някои езици чрез постфикси се изразяват и граматическите значения сравнителна и превъзходна степен. (вж. woman “жена” ~ women “жени”. (вж. например дом. пишеше. фр.3.3). пишеше. срв.3. be (инфинитив) ~ am “съм” ~ are “си. ich ~ mir. или императив и минало време. pán “господин”.1. фр. например правя ~ направя. 96 . 7. 7. pána. es ~ ihm. рус. го. им. augmentum “нарастване”) се образуват формите за имперфект и аорист в старогръцки. нем. В рамките на думата действат и някои несегментни морфеми. град. анг. анг. Суплетивизъм (от лат. пише. срв. по-голям. срв. je ~ moi. steig “качвай се” ~ stieg “качих се” . муж “мъж”. В българския език сравнителна и превъзходна степен се изразяват чрез префикси. С префикс (наричан още аугмент – от лат. sprich “(ти) говори” ~ sprach “говорих”. пишех. В германските езици в много случаи чрез вътрешна флексия се изразяват грамемите множествено число. она ~ ей. grösser “по-голям”. домам. sum “съм” ~ est “е”~ fui “бях” и др. бяха”.2. съм ~ е ~ бях ~ бих.3. единствено число.3. пишеха. единствено число. са” ~ is “е” ~ was “бях”. дуб “дъб” – с нулеви афикси за мъжки. пишехте. хлеб “хляб”. (the) biggest “най-голям”. лат. именителен падеж. bigger “по-голям”. 7. пишат. нем. were “беше. (вж. man “мъж” ~ men “мъже”.2. той ~ него. pánovi. ego ~ mei и т. trink “пий” ~ trank “пих”. дому. двор. čas “време”. срв. он ~ его. писах. срв. lid “народ”. добрейший “найдобър”. при който за съответната граматическа словоформа се използва друг корен. ’επαίδευον “възпитавах”. 7. срв. минало несвършено и минало свършено време). рус. н. тя ~ нея. strom “дърво” – с нулеви афикси за мъжки род. срв. Vogel “птица” ~ Vögel “птици”. нем. дòма ~ домà. В езиците с падеж при съществителните имена отделните падежни граматически значения също се изразяват чрез постфикси. нем. анг. сме. най-голям. дома. писа. домов. род. бяхме. sie ~ ihnen. са”.2. писахме. Широко се използват и нулеви морфеми. старее “по-стар”. smaller “по-малък”. Например чрез употреба на словния акцент като супрасегментна морфема се изразяват някои граматически значения в българския език и в други езици. аз ~ мене. чеш. заменям”) се нарича начин за изразяване на граматични значения на дадена дума. ~ war “бях”. они ~ их.2. пишеш. we ~ us. и т. kluger “по-умен”. я ~ меня. й. suppleo “допълвам. ему. Например суплетивно образува граматическите си форми основният глагол съм във всеки език. mich. рус. ihr ~ euch. писаха. wir ~ uns. именителен падеж и т. Vater “баща” ~ Väter “бащи”. старший “най-стар”. пиша. sie ~ ihr. рус. básník “поет”. бяхте.3. нам. I ~ me. При някои глаголи префиксацията служи за образуване на формата за свършен вид. рус.2.2. trage “(ти) носи” ~ trug “носих” и др. сте. weisser “побял”. срв. ее. 7.1. н. писахте. παιδεύω “възпитавам”.

человек ~ люди. а с едва-едва се има предвид минимална проява на нещо. даде. например в малайския език orang “човек” ~ orang-orang “хора”. самсамичък.1. вървиш-вървиш.). рус. 97 . срв. man ~ people. действащи извън формалните граници на думата. брат ~ сестра. дадеш.3. παιδεύω “възпитавам” ~ πεπαίδευκα “възпитал съм”. дадат. Редупликация (от лат. bad “лош” ~ worse “по-лош” ~ (the) worst “най-лош”. един-единствен. например човек ~ хора. С редупликация на начална съгласна плюс звука /е/ в старогръцкия език се образуват формите за перфект и плусквамперфект. дадут. дадохте. съюзи. лат. анг. Във всички езици някои от граматическите значения се изразяват описателно.1. добър-предобър. бабушка ~ дедушка. 7. Bruder ~ Schwester. в японски yama “планина” ~ yamayama “планини”. извънсловни членове. В повечето форми на българския глагол дам в сегашно време и в миналата му основа също има редупликация. давам. анг. tango “докосвам” ~ tetigi “докоснал съм” и др. брат ~ сестра.3. елен ~ кошута. Grossmutter ~ Grossvater и др. Суплетивизмът се използва и за образуване на формата за множествено число на основни думи в много езици. дадоха (за разлика от дам. бавно-бавно.2. срв. man ~ woman). 7. нем. вол ~ крава. πνέω “дишам” ~ πέπνευκα “дишал съм”.3. Същият принцип стои и в основата на двойките думи мъж ~ жена (за разлика например от анг. Mann ~ Leute и др. срв. сравнителна и превъзходна степен. срв. даваш и т. граматически частици. Например в изразите от добър по-добър. male “зле” ~ peius “по-зле” ~ pessime “най-зле”. гледаш-гледаш означават интензивна проява на съответното качество на обекта или процеса. дадите. reduplico “удвоявам”) се нарича удвояването на сричка. петел ~ кокошка. баба ~ дядо. дадохме.3. Аналитичните начини за изразяване на граматически значения са свързани с употреба на средства.В много езици основни прилагателни и наречия по суплетивен начин образуват формите за положителна. предлози. В някои езици чрез удвояване на съществителното се образува словоформата му за множествено число. γράφω “пиша” ~ γέγραφα “написал съм”. хорошо “добре” ~ лучше “по-добре”. Подобен модел е валиден и за образуването на перфектната форма на някои глаголи в латински. даде. На суплетивна основа се образуват и двойките думи в мъжки и в женски род за същества от мъжки и от женски пол при названията на някои животни (за разлика от заек ~ зайка.2. н. срв. вълк ~ вълчица). дадем.3. дадете. мужчина ~ женщина. дадох. чрез извънсловни морфеми и служебни думи – форми на спомагателни глаголи. caedo “удрям”. срв. cecidi “ударил съм”. gut “добър”~ besser “подобър” ~ (der) beste “най-добър” рус. По подобен начин бързо-бързо. Mann ~ Frau. cano “пея” ~ cecini “пял съм”. нем. нем.3. морфема или дума с цел да се изрази определено граматическо значение. рус.3. даде. удвояването служи за обозначаване на максимална (по-висока от превъзходната) степен на визираното качество. дадим. 7. good “добър” ~ better “по-добър” ~ (the) best “най-добър”. Форми на съответния руски глагол дасть също пазят тази стара редупликация. в африканския език хауса fari “бял” ~ farfaru “бели”. bene “добре” ~ melius “по-добре” ~ optime “най-добре.

анг. was shown “беше показан”. ein Vogel “птица” ~ der Vogel “птицата”. Стъмни се и стана студено. например бил съм чел. wird geschrieben “се пише”. She speaks to her child. С граматически частици в български се изразяват значенията въпросителност. Ще ходим ли на кино?. Десемантизирани форми на глагола ща – щях. когато му е удобно. По подобен начин несъгласуваното определение (което иначе би стояло в родителен падеж) се изразява с помощта на предлог.3. Някои от формите на страдателния залог също се образуват аналитично чрез служебна употреба на глагола съм. бързо. Формите на условното наклонение също са аналитично образувани с форма на спомагателния глагол съм. е писан. Например в езици без падеж при съществителните имена косвеното допълнение (което иначе би стояло в дателен падеж) се изразява чрез предложна конструкция – Тя говори на детето си. un livre “книга” ~ le livre “книгата”. в английски – например don’t cry “не плачи” и др. желая”. анг. щях да съм чел. Аналитични са и отрицателните форми на императива в български. срв. Формите за минало неопределено време (перфект). недей чете. срв. щял – сами или в комбинация с десемантизирани форми на глагола съм се използват в български за образуване на бъдеще предварително. С предлози се изразяват различни синтактични отношения и функции. Това е книгата на учителя. деца и възрастни. недей да четеш. 7. бил нападнат.2. бъдеще предварително в миналото: ще съм чел. н. срв. a book “книга” ~ the book “книгата”. срв. съм чел. и възвратност (пасивност) – Сервира се с гарнитура. Съюзите и съюзните думи изразяват съчинителни или подчинителни отношения между думите в словосъчетанията или простите изречения в състава на сложното. например быть в руски. В много езици членната морфема е извънсловна и това прави членуваната словоформа аналитична. 98 . или на глагол със значение “ставам” – нем. Обеща. С помощта на словореда могат да се изразяват отношения между членове на словосъчетанието и на изречението. както и много от преизказните форми. за минало предварително (плусквамперфект) и др. “ставам” – werden в немски. Elle parle à son enfant. срв. бе показан. срв. щял съм да чета и т. “имам” – haben в немски и др. които не са маркирани по друг начин. бих чел. нем. C’est le livre du maître. ще и (не) ща. получена от съответен глагол със значение “искам. une maison “къща” ~ la maison “къщата” и др. фр. не чети. за да стигне навреме. в българската глаголна система се образуват чрез служебна употреба на форма на глагола съм. със значение “искам” – например will в английски. По подобен начин в другите езици като спомагателни се използват глаголи със значение “съм”. ein Buch “книга” ~ das Buch “книгата”. анг. Идва. Тръгна рано. бях чел. срв. срв.3. être във френски. др. бъдеще в миналото. wurde gezeigt “беше показан”. щях да чета. че ще дойде.. фр. eine Stadt “град” ~ die Stadt “градът”. is written “е писан”.2. sein в немски и мн. фр. но качествено.Например бъдеще време в езиците от Балканския езиков съюз се изразява чрез извънсловна граматическа морфема. срв.

въпросително. Коментирайте на тази основа наличието на двойки думи от типа на actor “актьор” и actress “актриса”.3.1). и съответно ако във възклицателното изречение няма междуметие или друга дума с емотивна натовареност. Москов 1982. лакът брада. например в немски и в английски. латински. 3. педя човек. Дуриданов 1984. Например ако във въпросителното изречение няма въпросителна частица или въпросителна дума. Студентите провалят лекциите и Лекциите провалят студентите. срв.2.3. но stone moon “каменна луна”. които липсват в съвременния български език. ако в повелителното изречение няма форма на повелително наклонение. словоредът на подлога и сказуемото (при съответна промяна и в интонацията) разграничава изявителното от въпросителното изречение. Посочете примери за граматически категории. Това е много обичайно за отбелязването на субектно-обектни отношения. Москов. Море! Слънце! Разкошно време! Допълнителна литература: Бенвенист 1974. Децата трябва да изслушват родителите и Родителите трябва да изслушват децата. възклицателно. Хокет 1967. Бояджиев 1977. Всяко изречение в устната реч се изговаря с конкретно интонационно оформление. в които членовете на изречението са достатъчно добре морфологически маркирани с оглед на синтактичната си роля. душа човек. Опишете съотношението между грамема и граматическа категория. срв. Котката гони кучето и Кучето гони котката. Жената удари колата и Колата удари жената. френски.Например в английския език е много честа употребата на словореда за изразяване на атрибутивни отношения – позицията на думите една спрямо друга сигнализира коя дума е определение и коя е определяема.2. реторичен въпрос. winter fresh “зимна свежест” и др. 2. Маслов 1987. Но в езици като съвременния български. и т. silver spoon “сребърна лъжица”. Питаш за часа? Имаш намерение да тръгваш? Чакаш някого?. summer night “лятна нощ”. 99 . също злато човек. Das ist richtig “Това е правилно”~ Ist das richtig? “Това правилно ли е?” и съответно в анг. срв. Интонацията също е механизъм за изразяване на граматични значения (вж. английски. срв. 7. That is correct ~ Is that correct? 7. Тръгваш до една минута! Написваш си домашното и тогава пускаш компютъра! Прибираш се веднага!. Степанов 1975. срв. (главно поради липсата на падежни показатели) в много случаи словоредът определя коя дума или група думи каква синтактична функция има. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. В съвременния английски език при съществителните имена няма род. Стоичков покани Балъков и Балъков покани Стоичков. ужасно много и много ужасно. В някои случаи маркираните типове изречения (всички без съобщителното) се обозначават като принадлежащи към дадения тип само по интонационен път.3. срв. Георгиев. В някои езици. срв. румънски и др. повелително. нем.2. чудо човек. старобългарски и др. жар птица и др. moon stone “лунен камък”. В езиците. Робинс 1971. страшно много и много страшно.3. В български също се срещат подобни конструкции. словоредът може да бъде много свободен – така е например в старогръцки. Бояджиев 1995. което в основните си контури следва определен общ модел за произнасяне на изречения с комуникативна насоченост от даден тип – съобщително.

Дайте примери за използване на словореда при изразяването на: а) субектно-обектни отношения. Открийте примери за суплетивизъм в местоименната система на чуждия език. 100 .4. б) атрибутивни отношения. който изучавате. 5.

сам-о-лет-онос-ач. фр. fore-cast “предсказвам”. срв. фр. an-geb-lich “мним”. от които тя е изградена във всяка отделна своя словоформа. и граматически показател (който може да бъде и нулево изразен).1. Auf-fass-ung “схващане”. път. ВИДОВЕ ОСНОВИ 7. строи-тел-ств(о). Основни начини за словообразуване са следните: а) чрез префиксация (с един или повече префикси) срв. Добавянето на лексикални афикси към корена става по характерни за всеки език словообразувателни модели. анг. Ge-spiel-e “приятел от детинство”. пут-ник “пътник”. мал-о-вод-н(ый) “маловоден”. Acht-ung “внимание”. im-palp-able “неосезаем”. Смислов и структурен център на всяка дума е нейният корен. стол. за-кат “залез”. “предвидлив”. както и при употреба на интерфикси. б) чрез постфиксация (с един или повече лексикални постфикси). така и граматическо значение. разпит. Тъй като лексемата има както лексикално. power-less “безсилен”. в) чрез използване на префикс(и) и постфикс(и) едновременно. ще съм се мил.7. рус. мор-е-плав-а-тел. bräun-lich “кафеникав”.. Zu-träg-er “доносник”. мия. път-ува(м). нем. за-лез. г) чрез конфикс – много характерен за немския език модел. минималната морфемна структура на лексемата обхваща две морфеми – корен. vor-be-straft “осъждан”. Към него могат да се добавят афикси с лексикално значение (деривационни морфеми). dis-cern “различавам”.4. мия се. пред-при-ним-а-тель-ств(о) “предприемачество”. за да се образува нова дума. пред-усмотр-и-тель-н(ый). въз-рожд-ен-ск(и). pierc-ing “остър”. re-ag(ir) “противодействам” и др. В думата или в някоя от нейните граматически словоформи разбира се може да има и много повече морфеми. мълва”. Natür-lich-keit “естественост”.4. за-пис. garşonn-ière “гарсониера”. discours “слово. реч”. civi-li-te “вежливост”. Auf-bau “изграждане”. вод-а. жал-ост-н(о) “жалко”. be-vor-zug(en) “предпочитам”. Освен това думи могат да се образуват чрез натрупване на два и повече корена. re-nown-ed “знаменит”. срв. бял. dis-arme-ment “разоръжаване”. пред-сед-а-тел-ств(о). МОРФЕМНА СТРУКТУРА НА ДУМАТА. фр. над-зор “надзор”. щях да се мия. чрез съкращаване и др. анг. Ge-bäu-de “сграда”.. МОРФЕМНИЯТ СТРОЕЖ НА ЛЕКСЕМАТА обхваща всички морфеми. мор-е. анг. включително и разположени извън формалните й граници. ex-pel “изгонвам”. Ge-dank-e “мисъл” и др. из-пит. Ge-red-e “бъбрене. на-род-о-власт(ие) “народовластие”. em-brass(er) “прегръщам”. em-ball-age “опаковка”.. Ver-bot “забрана”. например разпре-дел-и-тел-к(а). по-високомерен. високомерен. pre-domin-ance “превъзходство”. напр. не-труд-о-способ-н-ость “нетрудоспособност”. два-на-десет-степен-ен. срв. пътник. рус. ис-по-ведь “изповед”. 101 . например Ge-triebe “оживление”. носител на граматическото значение. рус. нем. не-с-говор-чив-ость “несговорчивост”. re-verd-isse-ment “раззеленяване” и др. claire-ment “ясно”. из-по-вед. нем. най-високомерен. hear-ty “сърдечно”. пре-стол. рус. не-хран-и-майк-о. д) чрез композиция – наслагване на корени (два и повече) с възможност за добавяне и на афикси с лексикално значение. пре-за-пис.

която е равна на корена (т. пиар (PR) и пиарка. туземен”.анг. САЩ. flor-ifère “цветоносен”. СДС. Krimi (за криминален филм. шизик (от шизофреник). USA. която остава постоянна (с непроменлив морфемен състав) във всички граматически словоформи на думата. ВИС. 7.4. Brand-stift-er “подпалвач”. ЛЕКСИКАЛНА ОСНОВА на думата се нарича онази нейна част. роман и др. апаратна (от апаратна зала). висаджия. sky-scrap-er “небостъргач. освен корена в думата няма никаква друга морфема с лексикално значение). разказ). при което морфемната структура на названието остава непрозрачна (а често носителите на езика дори не знаят какви точно думи се крият зад абревиатурата). нем. e-mail). cur-e-dent “клечка за зъби”. н. седесета. профсъюз (от професионален съюз). седесар. как са изградени. мейл (от и-мейл. электричка “електрическа железница” (от электрический поезд или электрическая дорога). fire-ball “кълбовидна мълния”. например ЦСКА. автосервиз (от автомобилен сервиз). Тези морфеми са обединени в лексикалната основа на думата. himmel-blau “небесносин”. др. ТИМ.2. кило (от килограм). 7.) и т. респ.: цветарник цветарникът цветарника цветарници цветарниците (2) цветарника продавачка продавачката продавачки продавачките рано по-рано най-рано мия миеш мие мием миете мият мия се миеш се мие се мием се миете се мият се. мобилька “мобилен телефон” (от мобильный телефон). бесепар. словосъчетание или на дума. седесарка. джиесем (GSM). Bus “автобус” (от Autobus). заета от чужд език. mother-land “родина”. В такъв случай необходимите за образуване на отделните 102 . boden-ständ-ig “местен. е) чрез съкращаване на относително дълго название.4. фр. ассистентская “стая на асистентите” (от “ассистентская комната”). филм. ООН. Wolk-en-kratz-er “небостъргач”. например тролей (от тролейбус). тимаджия и мн. кримка или криминале (от кринимален роман. Проста или непроизводна се нарича лексикална основа. timbre-post “пощенска марка”. производни и сложни. В зависимост от това. лексикалните основи се делят на три вида – прости. е. кино (от кинематограф и кинотеатър). Във всяка една дума коренът носи основната част от нейното лексикално значение. рус. Jahres-end-ab-rech-n-ung “годишен отчет”. Срв.2. нем.1.. сикаджия. но цялостното лексикално значение се изразява в съвкупността на всички морфеми с лексикално значение в структурата на думата. БСП. СИК. Лексикалната основа на практика се намира. като се отстранят граматическите показатели (афикси с граматическо значение и/или извънсловни граматически показатели). ж) чрез използване на абревиатура.

два или повече афикси с лексикално значение. анг. поторопится “побързвам”. пиша.2.. Wort “дума”. н. чук. злонамерен и мн. къщ-а-та. деловодство и т.3. maison “къща”. използват за целта само постфикси. frère “брат”. бял. Лексикалната основа на думата изцяло влиза в граматическата. разтърсвам.2. Някои езици. н. н. срв. хляб. Третият тип основи са отново производни. Производни думи са например пътник. нем. Wald “гора”. бряг. син. чер. рус. отец “баща”. преподавател. Brot “хляб”. peak “връх”..3. преобразувам. ev “къща”. лес “гора” и др. boy “момче”. mère “майка”.4. гора “планина”. “дом”. други примери в предходния раздел при композиране). но традиционно се наричат сложни. at “кон”. които са образувани от корен и добавени към него един. Baum “дърво”. кон. изгрев. нож. Freiheit “свобода”.4. дядо. дете. 7. Buch “книга”. поле. путник “пътник”. непроизводни) думи във всеки език. свещенодействам. стол. майка. taş “камък” и др. сел-о-то. bird “птица”. Основните (първични. Но прилагателните ранен. weiss “бял”. Речниковият състав на всеки език се обогатява главно благодарение на “произвеждането” на нови лексикални основи чрез използване на префикси. баща. престол. “град”. слаботоков.. мать “майка”. Kind “дете”. herzlich “сърдечен” и т. от които първата съвпада с лексикалната. Fluss “река”. gut “добър” и т. дуб “дъб”. дъб. природонаучен и т. (вж. girl “момиче”. но граматическата освен нея обхваща и един или повече граматически показатели (суфикси или извънсловни граматически морфеми). nadpřirozený “свръхестествен”. parler “говоря”. ГРАМАТИЧЕСКА ОСНОВА се нарича част от думата. н. лозе. sea “море”.4. 7. ям и т. нива. вручную “на ръка”. дом. които остават постоянни в съответната съвкупност от словоформи. гора. Wirtschaft “икономика”. студ. късен. наричани още “коренови”. тъй като се образуват чрез композиране на два или повече корена в структурата на думата. Haus “къща”. към които могат да се добавят и лексикални афикси. рус. др. дядя “чичо”. градът. začarovaný “омагьосан”. срв. rot “червен”. фр. българско-гръцки. дом. следовател. например при пътник. която остава постоянна за определена съвкупност от словоформи. постфикси или комбинации от префикси и постфикси със словообразувателна функция. black “черен”. Лексеми със сложна лексикална основа са например мироглед. нем. white “бял”. ръководител. маса. срв. тур. разобличавам и т. като тюркските и угро-финските. жълт. н. имат по три граматически основи. човек”. чеш.: 103 . nepřemožitelný “непобедим”. При много думи лексикалната и граматическата основа съвпадат. corn “зърно”. се характеризират с проста лексикална основа. 7.2. bread “хляб”. Производни се наричат лексикалните основи. лош. чета. город. man “мъж.. море. доброкачествен. Gans “гъска”. дърво. su “вода”. разходка. добър. подпис. н. дерево “дърво”.словоформи граматически показатели се добавят директно към корена. цвете. Berg “планина”.

хората. новейш-ее. носих-те. Фатер 2002. човека. Обяснете връзката между корен и лексикална основа на думата. Посочете примери за граматическа основа. ще нос-ят. 3. в чиито парадигми има суплетивизъм. Допълнителна литература: Георгиев. ще нос-я. новый. носех-те. нос-ят. ще носи-м. новейш-ие. Посочете примери за всеки от основните начини за словообразуване. новая. носи. 4. 6. носих-ме. новейш-ая. Маслов 1987. но новейший. Кръпова 2001. новое. При думите. носеш-е. граматическите основи може да са от различни корени. използвани в изучаваните от вас езици. новые. 5. срв. Коментирайте съотношението между лексикална и граматическа основа на думата. безупречно. носи-м. носех-ме.(1) лош лошият лошия лоша лошата лошо лошото лоши лошите (2) по-лош по-лошият по-лошия по-лоша по-лошата по-лошо по-лошото по-лоши по-лошите (3) най-лош най-лошият най-лошия най-лоша най-лошата най-лошо най-лошото най-лоши най-лошите По подобен начин руските прилагателни имат отделни граматически основи за положителна и за превъзходна степен. носих. разпределям. Москов 1982. Дуриданов 1984. например човек.: нос-я. носи-те. Посочете примери за сложни основи от изучаваните от вас езици и обяснете структурата на тези основи. н. При глаголите за парадигмата на всяко време. носех. носи. носи. носих-а и т. 104 . която се открива. ще носи-ш. човекът. като се отстранят флексиите. носи-ш. срв. ще носи-те. бързо и определете вида й. която не съвпада с лексикалната. Извлечете лексикалната основа на думите добронамерен. ще носи. хора. носеш-е. Степанов 1975. всяко наклонение и съответно на всеки залог има отделна граматическа основа. носех-а. 2. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1.

1. без помощта на други езикови единици назовава неща от света. различна от лексемната. която специално се занимава със знаковия характер на речниковите единици и с проблемите на тяхното значение. литератỳрнокритùчески. респ. действия. ЛЕКСИКАЛНА ПОДСИСТЕМА Лексикалната подсистема на езика обхваща неговия речников състав – съвкупността от отделни лексеми и устойчиви словосъчетания. а граматическите й значения се изразяват чрез граматически показатели в нейните 105 . които я изграждат. хипонимия. срв. въз основа на което в лексикалната подсистема се установяват отношения на антонимия. В план на изразяване лексемата притежава определен фонемен състав. а при по-дълги думи фонемната. кнùга. чета. сричковата верига се организира от две ударения. Лексикалното значение се носи от лексикалната основа на думата. Наред с това лексемите влизат в семантични и формални връзки с други лексеми. разглеждам.8. луна. фрèнско-италиàнски.) от действителността и се отнася към точно определен лексико-граматически клас. срв. Поради това тя има задължителен набор от граматически категории и изпълнява специфични синтактични роли в изреченията. Всяка лексема назовава по определен начин обекти (предмети. Повечето лексеми се характеризират с полисемия в лексикално отношение. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ЛЕКСЕМАТА. 8. Лексемите не се използват поотделно в комуникацията. Освен това всяка лексема самостоятелно. произносителни и словообразувателни варианти. ЛЕКСЕМАТА е двупланова.1. В план на съдържание лексемата притежава както лексикално. преки и преносни значения. а винаги като градивни елементи в състава на конкретни изречения. получен от съвкупността на фонемите в изразния план на морфемите. но в изреченската конструкция имат относителна позиционна свобода – за разлика от морфемите лексемите могат да сменят мястото си в състава на изреченията. АЛОЛЕКСИ И ЛЕКСИ 8. 8. Фонемният състав е организиран в общо акцентно единство от характерното за всяка отделна лексема словно ударение.1. относително самостоятелна езикова единица. Лексемата представлява абстрактна дума от речниковия състав на езика с всички нейни граматически словоформи.1. признаци и т. така и граматическо значение (граматически значения). Представителна единица на лексикалната система е лексемата. слънце. Лексикалната подсистема на езика се изучава от лексикологията (общата наука за речниковия състав) и семасиологията (лексикалната семантика). н. омонимия и др. Устойчивите словосъчетания са изградени от лексеми и не притежават своя собствена специфична функция. Лексемите са значещи единици с именуваща способност. разговàрям. синонимия. която служи за назоваване на обекти от действителността и е градивна единица на изречението.1.1. море.

луната. радост. В морфемната структура на думата се обособяват лексикална основа и граматически показатели.1.) от българския език. the sun “слънцето”. н. река. добавени към нея. различна от лексикалната и валидна само за част от граматическите им словоформи – например само за сравнителна или превъзходна степен на прилагателното. ще притежава категориите род. Като названия на уникални обекти служат собствените имена. или сложна (книг-о-про-да-в-ниц-а) (вж. ура и т. книж-ар-ниц-а). производна (книж-ар. интерпретирайки ги като “предмети”. the boys “момчетата”. нов и т.граници и/или извън тях. (вж. дом. Моканина. или глагол и т. 106 . н. Всяка лексема има морфемен строеж. анг. Изпълнението на номинативната функция е свързано със съхраняването на определен обем информация за съответните назовавани неща в съдържателния план (и преди всичко в лексикалното значение) на лексемата. например континент. т. лош. идея. н. нем. ще притежава граматическите категории род. чета.) и притежава задължителен в съответния език набор от граматически категории и при всяка своя конкретна употреба изразява в себе си по едно граматическо значение от всички тези категории. der Mond “луната”. степен за сравнение и във всяка своя употреба в речта ще изразява по една грамема от всички тези категории. число. книг-а. планина. Лексикалната основа може да бъде проста (книг-а). абстрактни същини. град. Номинативната функция (от лат. die Kinder “децата”. признаци.). Токио.1. срв. н. по подобен начин.). бавно. Лексемата изпълнява две основни функции – номинативна и синтактична. Повечето думи имат по две или повече свързани помежду си. Мисисипи. Лексикалната основа обхваща корена и всички други морфеми със словообразувателна функция и изразява цялостното лексикално значение на лексемата. се състои в способността и предназначението на всяка отделна лексема да служи като наименование на уникален единичен обект или на цял клас относително еднотипни неща.1. падеж. С оглед на това лексикалното значение на думите се схваща като традиционно формирано в дадената култура (лаическо) “понятие” за назоваваните чрез думите същности. срв. 8. Родопи. 8.3. само за условно наклонение на глагола и т. Някои лексеми имат и граматическа основа. Лексемата винаги спада към определен лексико-граматически клас (част на речта) – тя е или съществително.4.4.1. Изградена е от минимум две морфеми (едната от които може да бъде и нулева). Например ако лексемата е качествено прилагателно (като добър. число. степен за сравнение и при всяка употреба ще изразява по една грамема от тях (вж. Другите (нарицателните) лексеми от езика назовават цели класове еднотипни обекти (предмети.1. слънцето. чета.3).1. зелен. ако лексемата е качествено прилагателно от руския или чешкия език.4. н. наричана още називна или именуваща. щях да съм чел. Стефан. т. стол. определеност. или прилагателно. 7. важен.2). 8. ще съм чел. н. но все пак различни лексикални значения – преки и преносни. и т. 8. 7. например Африка.2. дет-е. всеки глагол представя обозначаваните неща като “процеси” и т. процеси и т. мисля. В зависимост от принадлежността си към даден клас или съответен подклас лексемата назовава по определен начин същности от действителността (например всяко съществително обозначава своите обекти. nomen “име”). по-подр.3. чете се.

с бързия влак е обстоятелствено пояснение за начин. кисело мляко. признаци и т. Тестът за изпълнение на синтактична функция съвсем недвусмислено отграничава думите от други езикови единици. оказвам чест.4. броят се на пръсти и др. Освен единични лексеми речниковият състав на езика включва и множество устойчиви словосъчетания (фразеологизми). Лексемата е централна. Бързият влак е на първи коловоз. например Понеделник е първият ден от седмицата (подлог). в понеделник е обстоятелствено пояснение за време. direkte Rede “пряка реч”. без да бъдат съпровождани от предлога с. пряко допълнение и т. рус. без помощта на предлога в. Вчера беше понеделник (предикативно име). излизам от кожата си. стоять в очереди “чакам на опашка”. към какъв лексико-граматически клас принадлежи. представителна единица на лексикалната подсистема. които също се включват в строежа на изречението. сказуемо. както и предлозите в. Бързият ход го измори. бешенная собака “бясно куче”. Schlange stehen “чакам на опашка”. анг. морско свинче. Следователно те. фр. могат да поемат различни синтактични роли в други изречения. н. холодное оружие “хладно оръжие”. Влакът потегли. По същия начин Варна може самостоятелно. н. Изпуснах бързия влак. миеща мечка. Например в изречението В понеделник ще ходя до Варна с бързия влак сказуемото е ще ходя. до Варна е обстоятелствено пояснение за посока. Например всички глаголи могат да изпълнят синтактичната функция сказуемо. foot the bill “плащам сметката” и др. das Gelobte Land “обетованата земя”. селско стопанство. от Шумен (подлог). но имат 107 . draw one’s attention “привличам вниманието на някого”. използвам връзки. нито в някое друго могат да изпълнят самостоятелно каквато и да било роля на главна или второстепенна изреченска част. срв. jeu d’enfant “лесна работа” и пр. всички прилагателни могат да бъдат съгласувано определение и т. ролята на главна или второстепенна част от изречението. момина сълза. Устойчивите словосъчетания са постоянни названия на съответни обекти (предмети. червен пипер. devoid of sense “лишен от смисъл”.. Обаче понеделник в друг случай може да изпълни самостоятелно.1. Каква синтактична роля ще може да изпълнява думата. Варна е на 80 км. вкрасться в доверие “печеля доверие”. Но граматическата частица ще. На свой ред бързия и влак. нем. 8. кафе машина. le beau monde “висшето общество”.1. пряко допълнение и пр.) от света. отдавам почит. морска сол. sich auf die Sohlen machen “тръгвам на път. кабелна телевизия. зависи от това. до и с нито в примерното изречение. омитам се”. Определям понеделник за краен срок (пряко допълнение) и т. не са лексеми. въпреки че присъстват в състава на изречението.). в други изречения. н.Синтактичната функция се състои в способността на всяка лексема да се включва като градивен елемент в състава на изречение и самостоятелно да изпълнява в него точно определена синтактична роля (например на подлог. а нещо по-елементарно по функция – те са извънсловни морфеми. да бъде подлог. срв. fold one’s arms “скръствам ръце”. например от типа на лека кола. процеси.. Те са по-сложно устроени от отделната лексема (доколкото са съставени от най-малко две лексеми).. Споменаха Варна в новините (пряко допълнение). хлопать ушами “слушам (без да разбирам)” и др. Чакам влака и т. extrait baptistaire “кръщелно свидетелство”. н. кръгла маса. без предлога до. н. но не могат самостоятелно да изпълняват в него синтактична роля.

училище. лексемите с употреба. плац.. тетрадка. система. дума”). 8. разг. щепсел.. като (обикновено според главния си елемент) изпълняват там определена синтактична функция.). Използваните в речта. кеф и мн. бумеранг. френски ключ. стая. работа. трапеза. синус и т.. телефон. работя. кавхан. латински. лексемите попадат в основния речников фонд. телевизия. neos “нов” и logos “слово. паламарка. др. арабски. пиша. които са все още свръхнови и ненавлезли в основния речников фонд лексеми (например логистика. Например книга. английски и пр. др. в които тя се проявява и в които се осъзнава като същата лексема. заети от други езици.). боил. алгебра.). идея. футбол. н. книгите са алолекси на лексемата книга.1. тас. Наред с родните думи и заемките във всеки език има и все по-увеличаващ се фонд от интернационализми – словесни единици с еднакъв произход (например гръцки. или към специализираната лексика. код. немски заемки са вакса. кафе. захар. революция. гледам. чета и мн. щайга. ливада. простор. който е достъпен за всички носители на езика и използван постоянно в езиковата общност – например дом. 108 . биатлон. книга. омбудсман и др. отделни “екземпляри” на абстрактната дума. т. тава. н. тъй като в български не е имало съответно название.). уча.5. турски заемки са съответно баклава. какао. е. лексикален.). вървя и т. книга. В речниковия състав на всеки език има различни по произход единици – родни и чужди. От друга страна. разпространени във всички или в много езици със сходен фонетичен облик. н. боя. които са заместени в активна употреба от съвременни форми (както например человек и люде са заместени от човек и хора). билярд. култура. болярин. архаизмите – остарели думи. кесар. музика.2.. фуга и др. епископ. гледам.абсолютно същите функции като отделната лексема – служат като имена на нещата и могат да се включват в състава на изречението. фонема. шоколад и мн. театър. н. химия. икономика. звуков или словообразувателен аспект. но не съществуват в съвременната действителност (хан. физика. Заемки от гръцки например са молив. мая. компютър. книгата. С оглед на актуалното състояние на речниковия състав в него на общия фон на съвременните лексикални единици се обособяват специфични групи лексеми. книги. брак (в смисъл “некачествена продукция”) и т. думи. която обхваща специализираните научни термини (например фосфат. маркирана по отношение на даден тип дискурс и отбелязвани в речника например с книж. т. геометрия. панорама. драма.1. мечка. 8. др. историзмите – остарели думи. отнасящи се до неща. диск. в състава на конкретно изречение алолекси се определят като ЛЕКСИ. срв. професионалните названия (като нипел. евтин. радио.. наричана още периферна. и т. За българския език например родни словесни единици са слънце. е. чекрък и др. които са познати от историята. Наред с тях в речниковия състав на българския език има и много заемки. кино. ски. екзархия. осмоза. според сферата на употребата си. Сред тях са неологизмите (от гр. флопи. поезия. кесар и др. АЛОЛЕКСИ (или варианти) на лексемата се наричат всички нейни разновидности в граматически. тарама. спорт.1. програма. таван. светлина.

защото прилагателното се мени по род (мъжки. важна. стаята. Тъй като лексемата е сложно изградена единица. срв. (два) камъка. камък. женски. лексемата в български ще има 6 алолекса. зависи от това. камъкът. стаи. слънцето. Колко и какви граматически разновидности ще има лексемата. Ако е нарицателно съществително от мъжки род и означава обект.1. по- 109 . камъка. важни. ще има 5 алолекса – ученик. среден). стаите. Представят новата му книга. … Книгите са върху масата. тя ще има 4 алолекса – стая. Чета по една книга на седмица. към какъв лексикограматически клас (подклас) се отнася и по колко граматически категории се изменя. … книга книги книгите Не всички книги са интересни. ученици. камъни. Например ако лексемата е съществително от женски или от среден род в българския език. 8. … книгата Не успях да дочета книгата. Съответно нарицателното съществително име от мъжки род. означаващо лице. който не е лице. по-важно.1. по-важната. Харесвам исторически книги. ако е качествено прилагателно. слънце. важно. по-важният. тя може да варира в различни аспекти и поради това да има различни ВИДОВЕ АЛОЛЕКСИ. Книгата е върху масата. важната. срв. … 8. камъните. по-важния. по-важна. Връщам книги в библиотеката. важното. по степен за сравнение. слънца. слънцата.Следният пример илюстрира граматическото вариране на лексемата книга и проявата на отделните алолекси във вид на конкретни лекси в речта: лексема алолекси книга лекси Ще взема тази книга. ученикът. ученика.3.1. важен. Две от книгите са много скъпи. учениците. по число. Ако пък лексемата е прилагателно в българския език. важният. Граматически алолекси се наричат вариантите на лексемата. в които тя се проявява чрез отделните си граматически словоформи. по определеност и. Платих 10 лв. за книгата. Разглеждам книгите. важния. по-важен.3. важните. ще има много повече граматически словоформи.

кàза ~ казà. По принцип фонетични варианти могат да се получат по различни начини. най-важни. като например млèко. ỳчен ~ учèн.за сметка на мястото на ударението. нашите ~ наш’те. разберем ~ разбереме и др. които не са по стандарта на книжовната норма. ще кажа ~ ше кажа ~ шъ кажа. обяд и òбед. а в славянските и в някои други езици и по вид. финанси ~ финансии. правя ~ прая. . кафяви ~ кафеви. че думата се среща в различни звукови разновидности. време. например дело ~ дяло. архетип и архитип и др.2. теракота ~ терикота. Една глаголна лексема във всеки език би имала още повече граматически алолекси (в български например над 150). лост с /w/. н.3. в които се разпознава от носителите на езика като същата лексема. Не всички думи имат ясно различими и опознаваеми произносителни варианти. какво ~ к’во ~ к’о. Когато два произносителни варианта са признати за еднакво правилни от книжовната правоговорна норма. а не само книжовно признатите. обяд и òбед и под. най-важния. 110 . лилàв ~ лùлав и др. Някои от произносителните варианти могат да бъдат диалектни по произход. бях ~ бех ~ бяф. тъй като глаголът се мени по множество граматически категории . но не се допуска в книжовния изговор. наỳка ~ нàука. като произношението на скакалец. например от типа на ходим ~ ходиме. найважна. влизам ~ влазям ~ улазям. летùща ~ летищà. 8. Няма значение каква е причината за различието – важното в случая е. реторика и риторика. най-важен. перспектива ~ периспектива. мивка ~ мийка. по-важни. например: . ножче ~ нохче. слизам ~ слазям.чрез добавяне на фонема. най-важната. число. държава ~ дърджава. срв. . трябва ~ тряба ~ тряа.чрез подмяна на фонеми с други фонеми.1. най-важният. зелено ~ зилену и т. или пък да са резултат от лош речев навик или неизрядна речева култура. хляб ~ хлеб. структỳра ~ стрỳктура. бия се ~ бия съ. в които дадена лексема се проявява при изговарянето си. семинарно ~ семенарно. с които думата е позната в съответната езикова общност. н.лице. Фонетични (или произносителни) алолекси се наричат вариантите. Съвкупността от всички граматически алолекси (словоформи) на лексемата образува нейната граматическа парадигма. вместо с /л/. хлъзгав ~ лъзгав. когато се говори за произносителни варианти. например от типа на мляко и млекò. абитуриент ~ абитурент. жребец ~ ждребец и т. се говори за фонетични дублети. за разлика от млèко. други може да са сленгови. например хляб ~ ляб. залог. наклонение. най-важните. срам ~ исрам. Възможно е поради диалектно или сленгово влияние в речта да се срещат отделни граматически варианти. При това.. това ~ т’ва. по-важните. страх ~ истрах. лампа. най-важното. се имат предвид всички звукови разновидности. бели ~ бяли. товаря ~ т’варя и др. тип мàсло ~ маслò.чрез изпускане на фонема или сричка. като например формите дèкан вместо декàн или училищà вместо учùлища.важното. най-важно. Книжовни дублети в български са още мàсло и маслò. Фолксваген ~ Фолцваген. място и местò. което остава диалектен фонетичен вариант. Например мляко и млекò са книжовни фонетични дублети. . избягнат ~ избегнат.

1. лисана ~ лиса. .3. тип блед ~ бледен или портокален ~ портокалов. автоматичен ~ автоматически.редуването на словообразувателни морфеми без промяна в лексикалното значение на формите. теракот и теракота. Словообразувателното вариране на лексемите може да се дължи на: . (един) домат ~ (едно) домате и др. срв. слепешком ~ слепешката. тролей от тролейбус. clothes ~ clothing “дрехи”. Ето няколко подобни примера и от други езици: рус. . оранжев ~ оранж.чрез комбинация от средства. do not ~ don’t. тип еж от таралеж. текстови ~ текстов. избягах ~ избегàх. че гроздето било още зелено). Например думата зелен в съвременния български език има като първо (пряко) значение представата за съответния цвят (зелена трева. например в руски солнце [сòлнце] и [сòнце] “слънце”. бежов ~ беж. 8. trübe ~ trüb “мътен”. срв. I am ~ I’m. черен ~ чер. ще ходя ~ че одим и т. прикормка ~ прикорм “подхранване”. bisschen [`bischen] ~ [bisl]. . В другите езици също се срещат разнообразни фонетични варианти на лексемите. оценявам ~ оценям и др. а второто – относително). бус от микробус. речеви ~ речев. отпуск и отпуска.1. калоши ~ галоши “галоши”. мецана ~ меца. санта от сантиметра и др. граматичен ~ граматически. вреда” и др.наличието на словообразувателен афикс в единия вариант и съответно липсата на такъв афикс в другия. бегом ~ бежешката. срв. поддръжник ~ поддържник и др. например вход ~ хвод. При някои думи срещаните в речта словообразувателни варианти не се приемат от книжовната норма. sleuth-haund ~ sleuth “куче следотърсач”. ананасный ~ ананасовый “ананасов”. пометка ~ помета “бележка”.3. н.. Leipzig [`laipcig] ~ [`laipcich] ~ [`laipci∫].чрез размяна на местата на фонеми.съкращаване на дълга дума. драматичен и драматически. проблем и проблема. Wickelung [`vikeluŋ] ~ Wicklung [`vikluŋ] и др. wenig [`venig] ~ [`venich]. trügerisch ~ trüglich. Лексико-семантични (и за по-кратко лексикални или семантични) се наричат алолексите. диплом и диплома. щъркел ~ щърк. энергия с меко и с твърдо /н/ “енергия”. тиран ~ тиранин. срв. зелен пуловер). шоколаден ~ шоколадов. нем. общо взето на същите принципи като в български. направихме ~ напрайхми. анг. social [`sou∫əl] ~ [`sou∫l].3.4. ближа ~ лижа. оближа ~ олижа. бледен~ блед. 8. лилав ~ лила. икономичен и икономически. анг. зелена поляна. плъх ~пълх. които лексемата показва с оглед на различните си лексикални значения. кило от килограм. waagerecht ~ waagrecht “водоравен”.образуване на форми с различен род. а в - 111 . но освен това в друг свой семантичен алолекс означава “незрял” (Лисицата казала. периодичен ~ периодически (за разлика обаче от поетичен и поетически. “измамлив”. За словообразувателни (или по-широко за морфемни) алолекси се говори в случаите. срв. където първото прилагателно е качествено. трезвен ~ трезв. нем. Schade ~ Schaden “щета. същи ~ същ. портокален ~ портокалов. бомбардировать ~ бомбить “бомбардирам”. когато една лексема се среща с различна словообразувателна (морфемна) структура. can not ~ can’t. . първи ~ пръв.

1986. grün – 1. ноль ~ нуль “нула”. Робинс 1971. Определете за какво се отнася всеки от следните примери от руски (по Степанов 1975: 14): тождество ~ тожество “тъждество”. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. искренно ~ искренне “искрено”. зеленый и нем. 6. 112 . Илиева 2001. 5. които не са книжовно приемливи. 2. Кои са основните функции на лексемата? 4. Направете справка в тълковния речник за значенията на думата дума и на тази основа коментирайте разликите между названието дума и термина лексема. “недозрял”. “зелен”. Хокет 1967. Кръстева 1981. уполномочивать ~ уполномачивать “упълномощавам”. Лайънз 1974. Москов 1982. неопитен”. Дуриданов 1984.трети свой семантичен вариант означава “неопитен” (Още е зелен за самостоятелна работа). 3. 3. Със същите значения се реализират и съответните думи в руски и немски: рус. Степанов 1975. Избройте основните различия между морфема и лексема. Посочете примери за думи със словообразувателни алолекси. Маслов 1987. невоздержанность ~ невоздержность “невъздържаност”. Георгиев. Дайте примери за лексеми с техните алолекси от изучаваните от вас езици. Допълнителна литература: Акмаян и др. Фатер 2002. “млад. 2.

нар. по който се осъществява назоваването на нещата (като предмети. маси. тъй като посредством лексикалното си значение тя се съотнася с назоваваните неща от света. 8. Обикновено изпълнението на номинативната функция на лексемата се обяснява с помощта на т. denoto “означавам. е.). significatus “значение. срв. които са на втория рафт от библиотеката) или до целия клас обекти. СЕМАНТИЧЕН ТРИЪГЪЛНИК (наричан още семиотичен или знаков триъгълник). посочвам” или референт – от лат. н.2. И двата вида значения са важни за изпълнението на номинативната и на синтактичната функция на лексемата. По трите върха на въображаемия семантичен триъгълник се разполагат следните три елемента: означаващо (звуков облик на лексемата или още фонетична дума. кутии. означаемо (лексикално значение. която е на масата). за които тя носи в лексикалното си значение някакво обобщено познание. съотнесена с цял клас еднородни неща от действителността. И все пак основно за лексемата е нейното лексикално значение. означено”) и обозначаемо или обект (още денотат – от лат.1.8. при употребата си в актуална комуникативна ситуация и съответно в състава на дадено изречение. защото именно благодарение на него в лексемата в свръхобобщен вид се съхранява натрупаното в съответната културна традиция (лаическо) познание за означените чрез нея неща от света.) и с изпълнението на конкретната синтактична роля в състава на изречението.: означаващо (книга) обозначаемо (класът обекти. процеси.2. наричани книги) означаващо (София) означаемо (лексикално значение на книга) обозначаемо (град София) означаемо (лексикално значение на София) Първият пример (книга) се отнася до лексема. например книга. т. В речта. качествени признаци на предмети и т. столове и т. лексемата вече се отнася до съвсем конкретен член на класа (например книгата. referens “съотнасящ”). до определена група от членове на класа (например книгите. н. минимален набор от сведения. а граматическите значения са свързани с начина. благодарение на които обектите от съответния клас се идентифицират и се разграничават от обекти. ЛЕКСИКАЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЛЕКСЕМАТА В план на съдържание лексемата има лексикално и граматическо значение. но взет предвид в точно определен конкретен аспект (например книгите като средство за 113 . принадлежащи към други класове и съответно назовавани с други езикови единици (например чували. София). сигнификат – от лат.

когато дадено собствено име се повтаря при множество обекти. Тази книга не ми беше интересна. неповторим обект и носят в лексикалното си значение информация именно за този уникален обект. баба и внучка или в друга роднинска връзка). се стремят да бъдат моносемни заради предназначението си. значение”). При моносемията лексемата има само един семантичен триъгълник – т. означаващото (фонетичната дума) се съотнася само с един уникален обект или само с един клас обекти. на поединично свързване на същото собствено име с различни обекти. ако съвпадението на имената не е случайно. защото се съотнасят с уникален. много хора носят името Стоян или името Мария и т. срв. (Любопитно е впрочем. В тези случаи обаче не става въпрос за назоваване на клас еднородни обекти (както е при нарицателните имена) – между двата града с името Москва не е необходимо да има нищо общо в градоустройствения план. определена минимална съвкупност от сведения за съответния обозначаван обект. наличието на основание за еднаквото именуване не създава никакво друго необходимо сходство между съответните лица освен съвпадането по име. животно). множество обекти носят едно и също име. включително и в случаите. Книгите са най-доброто средство за убиване на времето. се смятат за свързани по съдба и са длъжни да се отнасят един към друг като братя или сестри). т. Така че при всички положения става въпрос за случайно съвпадение (един вид омонимия) или. но също и в САЩ. това е въпрос именно на повторение. дори и да не са роднини. Вторият пример (София) илюстрира съотнасянето на лексема с характер на собствено име към уникален обект от действителността. характера или биографията (дори ако те са дядо и внук.2. Терминологичните названия.2. т. По принцип с моносемия се характеризират две категории думи в езика – собствените имена и термините (като към термините се отнасят строгите научни термини и специализираните технически названия в професионалните говори). По същия начин между двама мъже на име Стоян или между две Марии не е необходимо да има нещо общо във външния облик. се говори за МОНОСЕМИЯ (от гр. изпълняваните функции и т. monos “сам. В случаите. Съответно в лексикалното значение на собственото име се съдържа обобщена представа. че дадено собствено име се повтаря. броя на жителите. Например град Москва има в Русия. Съвсем същото е положението и с човешките (а и с животинските) собствени имена. Причината за назоваването им с едно име е от съвсем друго естество и тя няма нищо общо с попадането на обектите в един и същ клас. когато се разглеждат като съотнесени с точно определена личност (респ. когато лексемата не притежава различни семантични варианти. от друга страна. Книгите пак са разбъркани. 8. В случай. Те се създават специално за да служат 114 . В този случай се казва. че в традиционната култура на ескимосите хората с еднакви имена. когато в съдържателния план на лексемата е включено само едно лексикално значение. единствен” и sema “знак.убиване на времето). е. н. е. е. н. че обозначаваният клас обекти се състои от един член. Собствените имена са еднозначни. а резултат от придържане към някаква традиция на именуване или поради друга някаква причина.

функции. т. недвусмислени знаци за съответните единици. че моносемията не е естествено състояние на нарицателните думи. когато лексемата е употребена изолирано. инструменти и т. изначалното значение. т. окис и др. 8. също са напуснали строгата система на химическата терминология и са развили допълнителни (нетерминологични) значения в битовата сфера. Например в случая с лексемата дърво най-очаквано и най-лесно за идентифициране извън контекст е значението “растение с клони и високо стъбло”. основно и “свободно” (в 115 . Повечето думи се характеризират с наличие на два. сред нейните лексикални значения има определена йерархия – едно от тях е пряко.3. заради което думата се е появила в езика. значение”). а останалите са преносни. то е първото. но някои от тях не са – йод например не е. а с течение на времето развиват допълнителни значения. Възможно е обаче в историята на лексемата някое от вторичните значения да измести първичното. да застане на неговото място и да се превърне в пряко и основно значение на тази лексема. за него носителите на езика се досещат най-напред и са склонни лесно да го идентифицират. Затова прякото значение се определя още като главно. poly “много” и sema “знак. е.2. Названията на химическите елементи би трябвало да са напълно еднозначни. някакъв разтвор. бездеен. е. лексикалната многозначност. три или повече лексико-семантични алолекса. По същия начин терминът граматика като един от централните елементи на понятийно-терминологичния апарат на лингвистиката също не е успял да запази моносемията си и означава поне следните неща: “съвкупност от езикови правила”. елементи.” “горивен материал” “скован. термините киселина. вън от конкретен контекст. което може да се купи във всяка аптека (т. е. съдържащ йод). включват се в няколко семантични триъгълника на следния принцип: дърво “растение с корона от клони и високо стъбло” “материал от растението дърво за изработване на мебели и др. “учебник по граматика”. По принцип прякото значение на думата е първично. е. “учебен предмет граматика”. родословно дърво или дърво в генеративната граматика” Когато в думата е налице полисемия. “теория за езика (например генеративна граматика)”. операции. Много по-често срещана в речниковия състав на езика е ПОЛИСЕМИЯТА (от гр. н. В типичния случай прякото значение на лексемата е “най-близко до ума”. т. Това навежда на мисълта. материи. Преносните значения се развиват на основата на първичното пряко значение (или на основата на вече възникнало преносно значение) и затова се определят като вторични.като еднозначни. безучастен човек” “специфична дървовидна структура – напр. защото освен съответния химически елемент думата означава и веществото йод. На практика обаче и термините често не успяват да запазят моносемията си.

смисъл на независимо от контекста, от съчетаването на думата с други думи).
Именно прякото значение се посочва на първо място в речниците.
Преносните значения по правило се идентифицират в съответен контекст.
Затова, когато контекстът е неясен и не насочва еднозначно към дадено значение
на думата, може да се стигне и до недоразумения в комуникацията. От друга
страна, на нееднозначен контекст се базират много словесни шеги, каламбури и
вицове, например от типа: Един шофьор се обажда в полицията и казва: “Току-що
размазах две кокошки. Какво да направя?” “Пренесете ги в канавката, за да не ги
размазват и другите автомобили” – съветват го от полицията. “Аз така и
направих, обаче какво да правя с мотора им?”
Преносните значения се развиват на основата на два главни принципа за
пренасяне – метафора и метонимия.
8.2.3.1. Метафоричен пренос е налице, когато основание за пренасяне на
значението от един клас обекти към друг е забелязаната външна, структурна или
функционална прилика между обектите от двата класа. Например много названия
на животни развиват преносни значения за означаване на вид човешка външност,
тип поведение или тип характер на основата на прилика със съответното животно –
например кокошка, змия, усойница, крава, крокодил, слон, магаре, охлюв, плужек и
мн. др. По същия принцип названия на части от човешкото тяло или облекло
развиват преносни значения и се свързват с обекти от други класове: глава – за
плод на растение, например лук, чесън и др., но също и за обособена част от текст,
за най-високопоставена фигура в семейство, род, държава, компания и др., нос – за
издатина от суша в морето (речниците днес сочат две отделни думи нос със
съответните значения), крак – за опора на маса или друга мебел, коса – за подобни
на човешката коса израстъци на растения, например на царевица, ръкав – за
отделно русло на река, копче – за бутон на апарат и др. При прилагателни,
означаващи различна степен на тежест, измерима в грамове или килограми, се
развиват метафорични преносни значения за степен на трудност или поносимост,
срв. лек багаж, лек изпит / живот, леко поведение / лека жена, тежък товар,
тежък изпит / живот. Аналогия се открива също между малък размер на
височина, ниско звучене, малък размер на цена, малка стойност като постижение в
някакъв аспект, оценка, по-малка от средната и др., срв. нисък човек, нисък глас,
ниска цена, ниско ниво, ниска оценка както и обратно – висок човек, висок глас,
висока цена, високо ниво, висока оценка. Думи като час, минута, момент, секунда,
миг от своя страна развиват метафорични значения в смисъл “приблизително
колкото…”, например час – учебен час в училище или в университета, час (като
определено начално време) при лекар, фризьор и др.; секунда и минута – “съвсем
малко време”, подобно при момент и миг – “незначително време”. Метафорични
значения се развиват и при забелязана функционална прилика. Например перо с
първо значение “рогов израстък на птица” е развило по-нататък значение “средство
за писане, включително и от метал” на основание на това, че с металното средство
може да се пише по същия начин, както с птичето перо. На основата на метафората
почти всяка дума от речниковия състав на езика е придобила поне едно преносно
значение.
8.2.3.2. Като метонимичен пренос се определя създаването на преносни
значения на основание на някаква закономерна връзка между обекти от различни

116

класове, например близост по място, отношение между съд и обем на
съдържанието му, отношение между материя и продукт от нея, отношение между
клас и представител на класа и др.
Например много думи, означаващи определени, съвсем обособени места в
жизненото пространство, от типа на гара, център (на селище), кръстовище, ъгъл,
паметник и др. лесно развиват значение и за “район около…(съответното място)”.
Това позволява да бъдат еднозначно разбирани изказвания от типа Живея на
гарата, Магазинът е на центъра, Блокът е на кръстовището, Квартирата ми е
зад ъгъла, Ще се срещнем на паметника, които биха звучали доста комично, ако
се имаше предвид прякото значение на съответните лексеми.
Много обичаен е и метонимичният пренос въз основа на връзката съд –
съдържание, например чаша в значение “малък съд за пиене на течност” (Пия
кафето си в керамична чаша) и в преносното значение “обем течност, който се
събира в чаша” (Изпих две чаши). Същият принцип стои в основата на изречения
като Изяждам по три чинии, Обърна набързо две бутилки, Изпи цяла кофа, Не
хапна и две лъжички и мн. др.
На отношението материал – продукт от материала се базира употребата на
преносни значения в случаи като През зимата се носи вълна, Не облича друго освен
коприна, Купува само естествена кожа, Целите й ръце са в сребро, От главата
до петите е в злато, Кованата мед се продава много скъпо, В Германия събират
стъклото в отделни кофи за смет и т. н.
Отношението клас – представител на класа също е много продуктивен
модел за развиване на метонимични значения, срв. Студентът все гледа да
препише, Рейнджърът обича за всичко да му се плаща, Българинът е с ниска
социална култура, Ангичанинът е голям традиционалист, Депутатското кюфте е
най-евтино и др.
8.2.3.3. В лексико-семантичната структура на някои думи могат да се
открият по две или повече метафорични значения, по две или повече метонимични,
но също и преносни значения с различен произход – както метафорични, така и
метонимични. Например думата дърво е развила значенията “материал от дърво” и
“горивен материал” на принципа на метонимията, но значенията “скован, бездеен
човек” и “дървовидна структура” са се получили по метафоричен път. Подобно
нещо има и при думата център. Тя идва от старогръцкото κέντρον – 1. “жило,
бодил”, 2. “остен”, 3. “център, пергел”, 4. “подбуда”, 5. “мъчително желание” през
лат. centrum – “център, средоточие”. В българския език първично значение на
център е “точка, отдалечена на равни разстояния от периферията на кръг”. От това
значение се е развило метафоричното значение “център на селище”, но също и
метонимичното значение “най-важно място” (например културен или
икономически център, околийски център и др.). На свой ред от вторичното
значение “център на селище” се е отклонило друго метонимично значение –
“район около центъра на селището”.
8.2.3.4. Семантичната структура на думите се мени с течение на времето не
само поради появата на преносни значения, но и с оглед на други процеси.
Възможно е например прякото значение на дадена лексема постепенно да
увеличи обхвата си или пък да го намали. В такъв случай се говори за
разширяване на значението на лексемата. Например фр. place, анг. place, нем.

117

Platz първоначално са означавали “улица” (тъй като са приели това значение от лат.
platea), но после през значенията “широка улица”, “широко място, площад, плац”
са стигнали (по метафоричен път) до значението “място въобще”. По подобен
начин в латинския език думата machina, заемка от гръцки – μαχανά “хитроумно
средство”, е приела първоначално значението “мелница”, но по-късно въз основа
на него се е получило по-широкото значение “сложен механизъм”.
Обратният процес се нарича стесняване на значението. Например думите
брашно и жито в старобългарски са имали значение на “храна въобще”, докато в
съвременния български (по метонимичен път) са стеснили съществено семантиката
си до означаването на определени видове храни. Друг пример: прилагателното
вехт по-рано е означавало изобщо “стар” – както за предмет, така и за човек (срв. у
Ботев вехта войвода), но днес е стеснило обхвата си само до предмети, като е
изключило живите същества.
Друга възможност е разместването на значения в семантичната структура
на лексемата. Например лексемата алчен в далечното си минало е имала като първо
значение “гладен” и въз основа на него е придобила по метафоричен път
преносното значение “гладен за имот, пари и пр.”. С течение на времето обаче
вторичното значение е изместило първичното, настанило се е на негово място и
днес именно то се възприема като пряко значение на лексемата алчен. Разместване
на значения много често се наблюдава и при заемането на думи от чужд език, както
и при превръщането на дадена дума в интернационализъм. Например в латинския
език думата torpedo има следните значения: 1. “вцепененост”, 2. “тъпота,
тъпоумие”, 3. “вид риба, която произвежда електричество”. В съвременния
български език думата торпедо е със следната семантична структура: 1.
“самоуправляващ се подводен снаряд с вретеновидна форма”, 2. “открит автомобил
с форма на подводен снаряд”, 3. зоол. “ягула – риба, която произвежда
електричество с опашката си”. Срв. и нем. Torpedo – 1. “вид хрущялна риба”, 2.
“зареден с взривно вещество самоуправляващ се подводен снаряд”, 3. “съставна
част на сноповръзвачка”.
Предел в развитието на семантичната структура на лексемата е
разцепването й на две омонимични думи. Това се случва, когато връзката между
пряко и преносно значение се прекъсне и преносното значение започне да се
възприема като самостоятелно и пряко. Например значението “електрическа
лампа” първоначално е било преносно значение на лексемата крушка, чието пряко
значение е било “малка круша”. Но днес крушка “електрическа лампа” и крушка
“малка круша” са две отделни омонимични лексеми. Думата месец с пряко
значение “нощно светило, луна” и преносно значение “период от около 30 дни,
измерван според фазите на луната” също отдавна се е разцепила на два омонима,
всеки от тях със съответното пряко значение. Едно от друго са се отделили
значенията на земя “хоризонталната повърхност, на която стоим, пръст” и Земя
“планета”, както и на луна “нощно светило, спътник на планета” и Луна “спътникът
на планетата Земя”. Подобни процеси се наблюдават винаги, когато едното от
значенията (обикновено преносното) се закрепи за определена терминологична
система. По този начин единната по-рано дума нос се е разделила на омонимите
нос (от човешкото лице) и нос (като географско понятие), срв. също лопатка
“малка лопата” и лопатка като анатомичен орган, лъжичка “малка лъжица” и

118

срв. Вечер опашките пред касите са много дълги. които са близко родствени с български. буквално “стоя на змия”. Добрев. но в българския глагол със сигурност липсват значенията “мятам се (в истерия)”. сред последните съм”. Добрева 1992. Дуриданов 1984. Второто му значение “удрям се” като че ли все още има някакъв паралел в семантичната структура на българския глагол (срв. 4. логиката се оказва различна.4. В някои случаи могат да се получат дори три омонима. Маслов 1987. 8. С помощта на семантичния триъгълник коментирайте разликата между собствени и нарицателни съществителни имена. н. Дори в случаите.” 6.лъжичка като анатомичен орган. “Царевичните коси вече са потъмнели – време е за беритба. Лайънз 1974. Ето още един пример. Бояджиев 1995. Това значение на руски се изразява чрез стоять в очереди – буквално “стоя в редица”. Очевидно трябва да се приеме. 5. Определете отношенията между еднаквите лекси коса в следните три изречения: “Боядисала си е косата в жълто и червено”. термина кълбо в стереометрията и спортния термин кълбо. Потърсете в речниците примери за моносемия и коментирайте към какви категории спадат съответните лексеми. срв.2. когато прякото значение на две лексеми от два различни езика е идентично или сходно в много голяма степен. Водата се бие в брега. Бия си главата в стената). плестить в хвост “влача се на опашката”. съществителното кълбо със значение “нещо намотано до кръгла форма. срв. За носителите на българския език е съвсем естествено думата опашка да има преносно значение “редица от чакащи хора”. изнемогвам” (срв. 2. Но и в езици. но лексемата хвост не е развила значението “редица от чакащи хора”. прилагателните права и крива и термините права и крива в геометрията и мн. 1986. др. това обикновено не важи за преносните значения. 119 . На немски обаче думата Schwanz има същото пряко значение като българската дума опашка. Допълнителна литература: Акмаян и др. Фатер 2002. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Два часа стоях на опашка пред посолството и т. “Наточи косата и започна да коси ливадата”. но не е развила коментираното преносно значение. От изучаваните от вас езици посочете примери за полисемия. близко до българското на опашката съм в смисъл “изостанал съм. На немски изразяването на смисъла “стоя на опашка” е по съвършено различна логика – Schlange stehen . по подобен начин може да се тълкува и значението “блъскам се. В отделните езици всяка лексема има специфична семантична структура. сражавам се”. Обяснете разликата между граматическия синкретизъм и лексикалната полисемия. Георгиев. След мен се образува голяма опашка. Например руската лексема хвост с пряко значение “опашка” има преносно значение. например кълбо прежда”. Определете какъв вид е преносът в израза ново поколение компютри. Степанов 1975. че логиката на метафорите и метонимиите в различните езици е различна. Например руският глагол биться в прякото си значение е идентичен с българския бия се – “водя бой с някого. “пулсирам (за сърце)” или “чупя се”. което пък на български изобщо не визира стоенето на опашка. Бия се с живота). 3.

Поради своята изчерпателност тези парадигми могат да се определят още като глобални. 8. глаз. ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧЕСКИ КЛАС се нарича парадигма от лексеми. нем. пет знамена. Buch. две книги. които в съвкупността си изчерпват целия речников състав на езика. е.1. срв. срв. Абстрактният лексикален признак. blaue Augen.1.3. На свой ред прилагателните интерпретират назоваваните неща като “качествен признак на предмет”. назовават своите обекти (денотати) по един и същ начин – интерпретират ги (стилизират ги) езиково като същности от един и същ тип. които са обединени от един абстрактен лексикален признак и от общи граматически характеристики. fünf Fahnen и т. 120 . пряко допълнение.8. сини очи. срв. като ги “опредметяват”. н.2. третират ги така. Говорим за книгата. Fahne. червено знаме. рус. различен от набора при българските – постоянен род. Корицата на книгата е мека и т. т. Това са лексико-граматическите класове (традиционно наричани части на речта) в които без остатък се включват всички думи от езика. наричан още категориален лексикален признак. заемащи определено място в пространството наред с другите предмети. Книгата е на масата. е свързан с начина на назоваване на нещата от действителността. н. рус. като могат да изпълняват в изречението ролята на подлог. число и падеж. нем.3. Auge. знамя. сказуемно определение. голубые глаза. 8. несъгласувано определение (с предлог). все едно че те са предмети. zwei Bücher. Всички думи от даден клас. в смисъл обхващащи изцяло списъка на лексемите в даден език.3.3. Купих книгата. Например всички съществителни в българския език имат постоянен род. радость. Общ за числителните (бройни) е абстрактният признак “количествен признак на предмет”.1. нем. ПЪРВИЧНИ ЛЕКСИКАЛНИ ПАРАДИГМИ: ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧЕСКИ КЛАСОВЕ Първични лексикални парадигми са най-големите обединения от лексеми. непряко допълнение (с помощта на предлог). но морфологическите особености могат да бъдат доста различни дори и при близкородствени езици. Общите граматически характеристики на думите от един и същ лексико-граматически клас се изразяват в две посоки – морфологична и синтактична.1. радост. въпреки че имат различни лексикални значения. Всички думи от даден лексико-граматически клас се характеризират с един и същ набор от граматически категории и могат да изпълняват едни и същи синтактични функции в изречението. 8. книга. Freude. книга. око. срв. красное знамя. Затова като общ категориален белег на класа съществителни може да се определи признакът “предметност”. обстоятелствено пояснение (с предлог). Общо взето синтактичните характеристики на лексемите от даден клас са еднотипни в различните езици. Например всички съществителни представят назоваваните обекти. rote Fahne. знаме. пять знамен. изменят се по число и по определеност/неопределеност. Например за руското съществително е валиден набор от граматически категории. рус. две книги.

писане. кутия. мъка. бой. Други обаче са чувства и емоции. или признаци на предмети. На съществителните се приписва категориалният лексикален признак предметност. Обикновено се описват между 4 и 6 ОСНОВНИ ЛЕКСИКОГРАМАТИЧЕСКИ КЛАСОВЕ: съществителни. изпит. Лексико-граматическият клас на съществителните имена обединява лексеми. някои от назоваваните чрез съществителни имена обекти действително са осмислени като предмети (в буквалния смисъл на думата) в традиционната категоризация на нещата от света.2. белота. печка. във всеки лексико-граматически клас (с изключение на междуметията) се различават две категории лексеми – “обикновени” (неместоименни) и местоименни. книга. изненада. близост. глаголи. свързаност или пък абстрактни същини. 8. междуметия. както например съществителните имена биват собствени и нарицателни.3.3. четене. числителни. вдясно – там. рутина. но относителните (поне в прякото си значение) не образуват форми за сравнителна и превъзходна степен. бягане. чайник. скръб. Лексикограматически обаче всички тези неща са представени в езика (и съответно предоставени на нашето мислене) като предмети.1. блян. логически да се категоризират като) процеси. срв. камък.2. демокрация и мн. н. Например качествените прилагателни имат категорията степен за сравнение. др. бяг.1. например радост. В такъв случай е възможно отделните подкласове на общия клас да се различават помежду си по определени граматически особености. 8. височина. дърво. Разбира се. наречия. зърно. ръка. вързоп. Във френската граматика. тъй като там това. пистолет. 8. прилагателните се делят на качествени и относителни и т.1.8. отношения като зависимост. Някои от назоваваните чрез съществителни имена неща от действителността могат сами по себе си да представляват (респ. от друга страна. традиционно числителните се представят като особен вид прилагателни. които само езиково се “опредметяват”. ширина. зелен – такъв. срв. стрела.3. подчиненост. което съответства на българските бройни числителни. дължина.3. мода. Например в китайския език и в други езици от неговия тип очевидно не е подходящо обособяването на отделен клас числителни.3. 121 . За обособяването на междуметията като отделен клас колебанията са други – за тях не може да бъде открит никакъв специфичен набор от граматически категории. глава и т. равенство. представлява просто особен вид глаголи с числова семантика. опит. срв. Под въпрос понякога се поставят класовете на числителните и междуметията. прилагателни. елегантност. камион. срв. доколкото местоименните думи са с много по-обобщена и размита лексикална семантика в сравнение с неместоименните. които интерпретират съответните обекти от действителността като предмети и имат сходни граматически характеристики.2. скок. Между тези две категории се наблюдават лексикални различия по линията “конкретност” : “абстрактност”. свобода.1. срв. н. От друга страна. Всеки от основните лексико-граматически класове може да се подразделя на по-частни подкласове. атака. книгата – тя. отдалеченост и пр.

срв. Ано. Карпати и т. der Schwarzwald. срв. Ивановците и т. срв. които назовават географски обекти. пряко и непряко допълнение. Исландия. 122 . двамата Стояновци. н. макар да имат същите синтактични функции. макар че понякога могат да имат словообразувателни варианти от типа Родопи. Иване. Всички съществителни имена могат да влизат в ролята на подлог. но Die Eva ist nicht da “Ева не е тук”. Членуване може да има при формите за множествено число. Батето и т. 8. особено в позицията на подлог или пряко допълнение.3. или за множествено число. срв. Освен това в езиците. Бадема. Ането. Киев.2.1. несъгласувано и сказуемно определение. Те също имат по-различно морфологично поведение в сравнение с нарицателните имена. Стояне. Странджа. topos “място” и onoma “име”). н. трите Марии. българското и френското съществително имат категориите род. Стефке. А в немския език членуването в единствено число е обичайно за всички антропоними. за немското съществително пък са задължителни граматическите категории род.1. чешкия. die Spree. падеж. число. словашкия или полския език са характерни граматическите категории род. Eva. английското съществително има само число и определеност/неопределеност. от друга страна. В граматическо отношение съществителните имена във всеки език се характеризират с точно определен набор от граматически категории и със способността да изпълняват определени синтактични роли в изречението. Родопа. Във всеки език общият клас на съществителните имена (които са неместоименни) се дели на два големи подкласа – съществителни собствени и съществителни нарицателни. Искърът. Лилито. Дания. (двете) Десита и др. Имената.2. турското – число и падеж. anthropos “човек” и onoma “име”).3. число и падеж. предикативно име. Осъмът. Ich habe die Eva gesehen “Видях Ева”. н. Човешките имена. На български и на английски обичайните човешки имена са нечленувани – Иван. които подобно на български са изгубили падежите при нарицателните съществителни. Стоян. число и определеност/неопределеност. Камата.3. Стефана. За тях по принцип не е характерно изменението по число – те имат постоянна форма или за единствено. се наричат антропоними (от гр. die Alpen. Казаното дотук се отнася предимно за съществителните нарицателни. обстоятелствено пояснение. се наричат топоними (от гр. например София. се отличават от нарицателните съществителни по някои лексикални и по някои морфологични особености. Лилитата. Дунавът. докато прякорите са по принцип членувани – Лазар Дъбака. Кривия. На немски имената на реките и планините са по принцип с членна форма – die Donau. За галените женски имена в български обаче изменението по определеност/неопределеност е нещо съвсем обичайно и в единствено. определеност/неопределеност. По принцип имената на страни и на градове не се членуват. Искър. някои антропоними пазят форми за звателен падеж. тъй като съществителните собствени. Мимито. В морфологично отношение за съществителните например в руския. и в множествено число. но в различните езици някои названия на реки и планини се менят по категорията определеност/неопределеност – в български например някои имена на реки от мъжки род. Амазонка. срв. Мариана и др. Основна лексикална специфика на собствените имена е обозначаването на единични уникални обекти.8.2.

123 .3. (и техните еквиваленти в другите езици) в лексикално отношение е. Ана днес отсъства. испански. Поради свръхобщото си лексикално съдържание местоименните съществителни могат в потока на речта да заемат синтагматичната позиция на всяко неместоименно съществително със същите граматически признаци по род и число. английския и френския. на която ти е член. те са лица или предмети. някой. анг. Прилагателните интерпретират обозначаваните от тях обекти от света като качествени признаци на предмети. Ние (с него. Белка и др. Съответно вие обозначава група. Той вчера се счупи. слънчев. Прилагателните имена са обединени в една лексико-граматическа парадигма от абстрактния лексикален показател “качествен признак” и от сходните си граматически характеристики.2. Например в езици като българския. а второто утвърждава това членство за всеки обект или лице от този клас. тази категория добре се пази при местоименията. Например личните местоимения обвързват назоваваните неща от света с акта на общуване – аз е всяко говорещо лице. Стела е.. Тя е болна. той ~ него. който е загубил при неместоименните съществителни и категорията род. срв. ме. но аз не е. включеност/невключеност в клас и други подобни. той. не важат при местоименните – например категорията определеност.1. ми. срв. който е възможен. Отрицателното местоименно съществително никой и обобщителното всеки имат противоположни характеристики – първото отрича членството на обект или лице в даден клас. но неидентифициран с точност член на някакъв клас. познатост/непознатост. характерна за неместоименните съществителни в български. Всеки носи по пет въдици. Местоименните съществителни имат и граматически специфики в сравнение с неместоименните. she “тя”. първи. Стоян и Николай са на риболов. тя. но може и да го изключва. които са валидни за неместоименните съществителни. докато теб те нямаше. зелен. je ~ moi. срв. Той пак закъснява. Ние задължително включва говорещото лице. румънски и др. немски. то. От друга страна. it “то”. но се превръщат в обект на внимание при тази комуникация. А в английския език. she ~ her. пред което говорещият се самоназовава като аз и което назовава ти. категории. Някой звъни.Подобно на антропонимите се държат и зоонимите (от гр. ти е лицето. аз ~ мене.2. липсва при съответните местоименни съществителни. срв. което за себе си казва аз. I ~ me. я пази при местоименните – he “той”. Изхвърлихме стола. Масата е нова. никой и др. че те назовават съответните обекти просто като принадлежащи към категорията “предметност” и с оглед на съвсем общи признаци като отношение към акта на общуване. ти. Неопределителното местоимение някой на свой ред се отнася до лице или обект. италиански. Специфика на местоименните съществителни – аз. английски. то.2. френски. които не са участници в комуникацията между аз и ти.3.4. златен. Ние (с теб. 8. Рекс. тя. той. Петър идва. zoon “животно” и onoma “име”) с характер на собствени имена на животни – Шаро. фр. срв. Следващо деление в класа на съществителните имена се получава за сметка на противопоставянето между неместоименни и местоименни съществителни. с тях) си поговорихме. като може да включва и втория участник в общуването ти. чиито неместоименни съществителни отдавна са изгубили категорията падеж. го. 8. му. Тя е не е много висока. с вас) ще си поговорим. син.

обединен и др., рус. зеленый, голубой, синий, солнечный, золотой, первый,
объединенный; анг. green, blue, sunny, golden, first, united; нем. grün, blau, sonnig,
golden, erster, vereinigt и т. н. По произход те могат да са първични (непроизводни)
лексеми, като например бял, син или жълт, но може да са образувани от именни
основи, като златен, златист, дървен, дървесен, слънчев, лимонов, жълтеникав,
синьозелен и др., от глаголни основи – пробяган, извлечен, огорчен, обединен и т. н.
Прилагателните се делят на два подкласа – качествени и относителни. В
лексикално отношение между двата подкласа няма съществено различие, но в
граматическо отношение има.
Наборът от граматически категории е различен за прилагателните в
отделните езици. Например в български, френски, испански и др. прилагателните
се менят по род, число и определеност, срв. бял, бяла, бяло, бели, бялата роза; фр.
blanc, blanche, blanches, la rose blanche. В латински, руски, чешки, словашки и др.
прилагателните имат категориите род, число и падеж, срв. рус. белая, белый, белое,
белые, белая роза, белую розу и др. А в гръцки, немски, холандски, шведски и др.
прилагателните се менят по род, число, падеж и определеност, срв. нем. weisser,
weisse, weisses, weisse (Rosen), die weisse Rose, der weissen Rose и т. н.
Качествените прилагателни, за разлика от относителните, притежават и
категорията степен за сравнение, срв. бял, по-бял, най-бял; рус. белый, белее (более
белый), белейший (самый белый); нем. weiss, weisser, weissest.
В общата парадигма на прилагателните има неместоименни и
местоименни прилагателни, срв. бял ~ какъв, такъв, инакъв, някакъв, никакъв,
всякакъв, същият, друг; рус. белый ~ какой, такой, некий, всякий, другой; нем.
weisser ~ welcher, solcher, irgend welcher, selber и т. н. Местоименните
прилагателни се отнасят към неместоименните по същия начин, както
местоименните съществителни към неместоименните.
Всички прилагателни имат за основна синтактична функция изпълнението
на ролята съгласувано определение към някакво съществително в изречението, срв.
Голямата къща се продава, Купих две бели рози. Типична за прилагателните е и
синтактичната роля на предикативно име, срв. Къщата е голяма и бяла; рус. Дом
большой и белый; нем. Das Haus ist gross und weiss. В някои езици двете функции са
и морфологично разграничени. Например в немски при изпълнението на
атрибутивната си функция прилагателните се менят по род, а за ролята на
предикативно име се използва една обща незименяема форма, срв. der blaue
Himmel “синьото небе”, еine blaue Blume “едно синьо цвете”, blaues Kleid “синя
рокля”, но Der Himmel ist blau, Die Blume ist blau, Das Kleid ist blau.
8.3.2.3. Числителните (бройни) имена представят обозначаваните от тях
извънезикови същности като количествени признаци на предмети, срв. две
книги, двадесет ученици, сто лева; рус. две книги, двадцать учеников, сто рублей,
анг. two books, twenty students, hundred pounds; нем. zwei Bücher, zwanzig Schüler,
hundert Euro и т. н.
Числителните
имат
граматически
характеристики,
подобни
на
характеристиките на прилагателните имена. Например в изречението числителните
изпълняват функцията на съгласувано (по число) определение – един мъж ~ трима
мъже, една жена ~ три жени, едно дете ~ три деца, или на предикативно име,

124

срв. Книгата беше една. Мъжете станаха трима. Децата са три. В останалите
езици положението е напълно аналогично.
В езиците, различаващи род при имената, числителното едно се мени по род,
срв. един балкон, една лодка, едно село; рус. один стуль “един стол”, одна книга
“една книга”, одно окно “един прозорец”; нем. ein Lehrer “един учител”, eine Woche
“една седмица”, ein Mädchen “едно момиче”; фр. un homme “един мъж”, une femme
“една жена”. В някои езици, като например в български, различия по род има и при
следващите числителни, срв. две жени, двама мъже, два коня; три тетрадки,
трима ученици; пет книги, пет(има) студенти; десет маси, десет(има) генерали.
Съответно в езиците, притежаващи падеж при съществителните и при
прилагателните имена, съответното числително, еквивалентно на българското
едно, също се мени по падеж, срв. рус. (купил) одну книгу – винителен падеж
“(купих) една книга”, (научил) с одной книги – родителен падеж “(научих ) от една
книга” и др., нем. eines Buches – родителен падеж “на една книга”, in einem Buch –
дателен падеж “в една книга”.
В езиците с граматическа категория определеност при имената
числителните различават членувани и нечленувани форми, срв. двете момичета,
двамата приятели, тримата студенти, двадесетте лева, стоте града,
осемстотинте дни и др.; нем. die zwei Mädchen, die beiden Freunde, die drei
Studenten и т. н. Впрочем в немския език числителното еin, eine, ein, също като
френското un, une, е развило функцията на неопределителен член.
Както при останалите класове думи, така и при числителните има различие
между неместоименни и местоименни. По принцип обаче местоименните
числителни са малобройна категория, срв. в български толкова, няколко, николко.
8.3.2.4. Лексико-граматическият клас на глаголите обединява единици с
абстрактен лексикален признак процесуалност и синтактична функция
сказуемност (предикативност).
Глаголите интерпретират назоваваните от тях същности като процеси,
протичащи във времето, срв. седя, седна, чакам, почакам, чета, прочета, гледам,
погледна, спя, заспя, бездействам и т. н. Всеки глагол може сам или с помощта на
формален подлог (например приглаголно местоимение в немски, френски или
английски) да образува изречение, срв. Седя, Ще спя, Вали; анг. I am sitting, I shall
sleep, It is raining; нем. Ich sitze, Ich werde schlafen, Es regnet.
Глаголите притежават множество граматически категории и поради това във
всеки език се отличават с многобройни граматически словоформи. Например за тях
е характерна категорията време, срв. чета (сегашно), ще чета (бъдеще), ще съм чел
(бъдеще предварително), четях (минало несвършено), четох (минало свършено)
чел съм (минало неорпеделено), щях да чета (бъдеще в миналото), щях да съм чел
(бъдеще предварително в миналото), бях чел (минало предварително); рус. читаю
(сегашно), буду читать (бъдеще), читал (минало); нем. lese (сегашно), werde lesen
(бъдеще), werde gelesen haben (бъдеще предварително), las (минало несвършено),
habe gelesen (минало неопределено), hatte gelesen (минало предварително) и т. н.
Глаголите различават граматически форми и по категорията наклонение –
чета (изявително), чети (повелително), бих чел (условно), чел съм (преизказно),
рус. читаю (изявително), читай (повелително), читал бы (условно) и т. н.

125

Типична за глаголите е и категорията залог, срв. чете (деятелен залог) ~
чете се (страдателен залог); рус. читает (деятелен залог) ~ читается
(страдателен).
Глаголите се менят също по лице и по число: чета, четеш, чете, четем,
четете, четат; рус. читаю, читаеш, читает, читаем, читаете, читают; нем.
(ich) lese, (du) liest, (er) liest, (wir) lesen, (ihr) lest, (sie) lesen.
В български, руски и останалите славянски езици глаголът се характеризира
и с граматическата категория вид, като много от глаголите образуват видови
двойки (съответно с форми за свършен и несвършен вид), срв. прочета ~
прочитам, нарека ~ наричам, заведа ~ завеждам, наредя ~ нареждам и мн. др.
8.3.2.5. Наречията се обединяват в лексико-граматически клас с абстрактен
лексикален показател признак на процес, срв. идвам утре, бягам бързо, пиша
нечетливо, или признак на друг признак, срв. идвам чак утре, бягам много бързо,
пиша твърде нечетливо, страшно немарлив. Специфична за наречията е функцията
обстоятелствено пояснение.
В семантично отношение наречията традиционно се описват като разделени
на няколко вида: наречия за време – утре, после, рано, късно, рус. завтра, потом,
рано, поздно, нем. morgen, danach, früh, spät; за място и посока – вътре, отвън,
наляво, рус. внутри, наружи, влево, нем. innerhalb, draussen, links; за начин –
бързо, бавно, ужасно, рус. быстро, медленно, ужасно; нем. schnell, langsam,
schrecklich и др.
Наред с първичните (непроизводни наречия) като сега, тук, там, вчера,
после и др. има и наречия, произведени от основите на лексеми от други класове,
например глаголи – бегом, тичешком, съществителни – кръгом, вкъщи, но наймного са наречията, произведени от прилагателни – добре, зле, бързо, бавно,
високо, вляво, надясно, страшно, вероятно, невъзможно, любопитно и мн. др.
Характерно за наречията, получени от прилагателни (по-рядко за някои други,
например после, вече, скоро), е изменението по граматическата категория степен за
сравнение, срв. добре, по-добре, най-добре; зле, по-зле, най-зле; високо, по-високо,
най-високо; вероятно, по-вероятно, най-вероятно и т. н.
Класът на наречията се разделя на неместоименни (рано, късно, вляво) и
местоименни – сега, тогава, тук, там, така, иначе, също и др. Местоименните
наречия не се степенуват.
8.3.2.6. В последния лексико-граматически клас се обединяват
междуметията. Те се отличават от думите от всички останали класове по това, че
не осъществяват същинско назоваване на съответните неща от света, а някак си се
стремят пряко да представят, даже да “изобразят” въпросните неща. Например
звукоподражателните междуметия от типа грух, мяу, пляс, тряс, шляп, чук-чук,
чука-трака и др. звуково имитират съответните явления, без обаче да ги
квалифицират като предмети, действия или нещо друго. По подобен начин
емоционалните междуметия – тип ох, ах, олеле, ура – пряко изразяват съответната
положителна или отрицателна емоция, без да се стремят да я назоват по същество.
Така се държат и междуметията с характер на волева подбуда – ей, ало, стоп, тпру
и др., като и междуметията, получени от глаголни основи (особено чести в детската
реч), срв. беж-беж, тич-тич, мет-мет, скок-подскок и др. За всички междуметия е
характерна подчертана чувственост при представянето на съответните явления,

126

приликите и разликите между омонимичните лекси в изразите високо стъбло и високо говоря. Посочете основанията. 6. прилагателните и т. Междуметията са единственият лексико-граматически клас думи. Дуриданов 1984. В изречението обичайната им функция е сказуемната – те найлесно се вграждат в синтактичната конструкция в позицията на глагол. предлозите и пр. 127 . Илиева 2001. Степанов 1975. Дайте примери за граматически различия между отделните подкласове на съществителните от различни езици. Определете различията между прилагателните исторически и динамичен. 5. коментирайте разликата между понятията части на речта и лексико-граматически класове думи. Серебренников 1972.поради което на целия клас може да се припише абстрактен лексикален признак емотивност. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. потърсете доводи за и против обособяването на числителните в отделен лексико-граматически клас. Определете връзките. Маслов 1987.. н. които не притежават никаква граматическа категория и поради това са граматически неизменяеми думи. Допълнителна литература: Георгиев. И лисицата мет-мет с опашката. 4. срв.. но също и местоименията. съюзите. заличила си следите. Като сравните характеристиките на числителните и на прилагателните. че като части на речта се определят не само съществителните. 3. Като имате предвид. на които лексемите се обединяват в лексико-граматически класове. Лайънз 1981. 2. Заекът – скок-подскок в храстите.

тръгвам – спирам. лат. weiss – schwarz и т. качвам се – слизам. anti “срещу” и onyma. лек – тежък.. студен – горещ (с общ показател “температура”). Проявява се във вид на антонимни двойки от типа добре – зле. Лексикалните значения на антонимите отбелязват две крайни (или поне ясно противопоставени) точки по една въображаема семантична ос. н. коректност – некоректност и мн. 8. защото значенията им не са свързани с никакъв признак. истина – лъжа.4. 8..8. Двата й елемента са взаимно противопоставени.при прилагателните: икономичен – неикономичен.4.. н.4. Антонимни двойки се срещат в различни лексико-граматически класове. хипонимията. широк – тесен. анг. голям – малък. обличам – събличам. дълбок – плитък (с общ показател “размер по вертикал от нулевата точка надолу”). white – black. bien – mal. щастие – нещастие. Антонимната двойка представлява минимална лексикална парадигма. onoma “име”) е наймалкото семантично обединение в речниковия състав на езика. чист – мръсен и др. нем. . Тя представлява отношение на взаимно противопоставяне на две единици по лексикалното им значение. синонимията. светлина – мрак. студ – пек. тематичните групи. gut – schlecht. male – bene.при съществителните: добро – зло. прокарана от съответния обединяващ ги признак. ВТОРИЧНИ ЛЕКСИКАЛНИ ПАРАДИГМИ: СЕМАНТИЧНИ И ФОРМАЛНИ ГРУПИРАНИЯ В ЛЕКСИКАТА Вторични лексикални парадигми са всички групирания в лексикалната подсистема на езика. книга или чета не могат да имат антоними. честен – безчестен. а само тези. Това са антонимията. . които обхващат относително ограничен брой лексикални единици въз основа на някакъв общ семантичен или формален признак. които се основават на определен тип връзки в лексикалния план на съдържание на единиците. също висок – нисък (с общ семантичен показател “размер по вертикал от нулевата точка нагоре”). издигам – свалям. но същевременно са обединени от някакъв общ признак на по-високо ниво. например: . бял – черен. чието лексикално значение е свързано с някаква идея. скъп – евтин. др. фр. albus – niger. Например думи като телефон. подлежаща на градуално оценяване по определена семантична ос. увеличавам – намалявам и др. Антонимията (от гр. Не всички думи в езика имат антоними. Срв. болен – здрав (с общ показател “здравословно състояние”) и т.при глаголите: влизам – излизам. blanc – noir. 128 . но са от един и същ разред: и двете думи изразяват противоположна оценка по една обща аксиологична ос. В този смисъл повечето от семантичните и формалните групирания имат локален характер. който може да се оцени по дадена скала. Повечето от тези обединения в общи линии са ограничени в рамките на даден лексикограматически клас и включват сравнително малки групи единици от него. едър – дребен.1.1. СЕМАНТИЧНИ ГРУПИРАНИЯ в лексиката са обединенията от словесни единици (единични лексеми и устойчиви словосъчетания). Например значенията на добре и зле стоят в семантична опозиция.1. well – badly.

рано – късно. При повечето антонимни двойки антонимичното съотношение важи както за основните (преки) значения на думите. н. или на това. в много случаи на синонимия по денотат (наличие на различни названия за един и същ обект) едното от названията е родно. бял ден – черен ден. добър. срв. особено в поезията. При изграждането на текстовете в речта членовете на антонимните двойки се използват не само за обозначаване на обекти с противоположни характеристики (напр. Tierwelt “животински свят”. непосилен. деряга. Samstag. Television “телевизия”. Смисловото сходство може да се дължи на това. synonymia “съименност”) представлява отношение на сходство между лексикалните значения на речникови единици.4.: верен. Fernsehen. лек живот – тежък живот. н. зеленица. wenig. но също и за изграждане на смислови контрасти. bisschen “малко”. лека настинка – тежка настинка. лесно – трудно. карфиол. кукуруз. шия. означаващи един и същ денотат. / създадени в лъжа и грях. диря. тук – там. добросърдечен. Fernsprecher. от типа на целина и керевиз. а другото (другите) – от друг език или пък от интернационалния речников фонд. у Яворов: “Напразно търсих истина у тях.1. благодушен. при които става въпрос за сходство в значенията на думите и изразите. силно – слабо. Fauna “фауна” (частично различни понятия). вертолет и хеликоптер. Telephon “телефон”. че със съответните словесни единици се обозначава един и същ обект (денотат). бесконечый “безконечен”. Ястието може да се подправи с бял или с черен пипер). целина. Helikopter.. за “папратовидно растение. Sonnabend “събота” (различни наименования за един и същ денотат) или Tierreich “животинско царство”. търся. правилен. В езиците преобладават синонимните връзки. тъй като тъкмо думите от тези класове най-често носят лексикални значения. например вертолет. Както се вижда от примерите. лек изпит – тежък изпит. беспредельный “безпределен”.2. За абсолютната синонимия понякога се използва специалният термин омосемия (от - 129 . бескрайный “безкраен”. благ.: бял плат – черен плат. лек багаж – тежък багаж. непреодолим и т. наляво – надясно и др. лека храна – тежка храна. / нощ нощувам – пътища незнайни” и мн. назоваван с различни изрази) или безграничный “безграничен”. мамул. бавно – бързо. Tierkunde.. керевиз. душа в душата” или Ден денувам – кътища потайни. труден. така и за техните преносни значения.при наречията: горе – долу. издирвам. Срв. карнабит. срв. змеиный мох. врат. скамейка и др. телевизионен приемник. и рус. телевизор. свързани с оценявани по някаква скала признаци. хеликоптер. Най-многобройни са антонимните двойки в класовете на прилагателните и наречията. коректен. тежък. лек характер – тежък характер и т. нем. Много по-рядко се срещат абсолютни синоними – две (рядко три) словесни единици с напълно еднакво лексикално значение. Hubschrauber “хеликоптер”. плывун (един и същ денотат. срв. / Напразно дирих и лъжата – / бог на вселената. безбрежный “безбрежен” (сходни понятия за частично различни качества). плаун”: плаун. царевица. пейка и скамейка. Такива случаи има обикновено при синонимите. Zoologie “зоология”. добронамерен. бяла магия – черна магия и др. истинен. др. Синонимията (от гр. добродушен. пейка. че се означават сходни понятия (сигнификати) за различни конкретни неща или пък едно и също понятие с частично различни отсенки. 8.

едното е общоупотребимо. от сърце. за разлика от антонимията. напоявам. твърдоглав. мъчен. а другото – общоупотребим израз (флора ~ растителен свят. неизпълнителен. хвърлям. че подобни случаи са относително редки. разюздан. буря. срв. пропилявам. тайнствен.при глаголите: импонирам. Синонимни отношения се срещат между единиците от даден лексикограматически клас. измокрям. хабя. проблематичен. . а другото диалектно (царевица ~ мамул).гр. хала.при прилагателните: непослушен. въздействам. разлъчен. открито. но също и между единични лексеми и (устойчиви) словосъчетания. (б) пръскам.: загадъчен. намокрям. наръсвам. изцапвам. изпъквам. (в) пръскам. . неясен. загубвам. отколкото между две раздалечени. въведение. разединен. или за прилагателното исторически: (а) исторически. странен. немирен. неразрешим. се нарича синонимен ред. внушавам.: . за глагола пръскам: (а) пръскам. разсейвам. е лесно обясним – езикът е икономична знакова система и две различни названия с идентично значение за едно и също нещо са разхищение на езикова материя. опръсквам. Тъй като при синонимията става въпрос за сходство на лексикалните значения. таен. сея. от историята. поя. труден. встъпление. свързани една с друга чрез семантично сходство. от миналото. несговорен. разхищавам. откъснат. разхвърлям.при наречията: правилно. мокря. разпилявам. губя. или пък едното е терминологично. прикрит. с открито сърце. бия на очи. 130 . ръся. потаен. несигурен. вярно. сипя. фурия. (г) цапам. вихрушка. Затова много често различните названия са закрепени за различни типове дискурси. срв. значение”). отцепен. скрит. При многозначните думи и изрази съответната единица може да образува различни синонимни редове с всяко от лексикалните си значения. мацам. ураган. например едното от наименованията е книжовно. съмнителен. прахосвам. обработка. изразходвам. тайфун. намацвам. разтоварвам. недисциплиниран. заплетен. точно. изпръсквам. а другото е разговорно (целина ~ керевиз. струпвам. растителност). разсипвам. тя може. пилея.при съществителните: подготовка. нацърквам. уплетен. нахвърлям. стихия. правя впечатление. разходвам. от сърце и душа. разпръсквам. откровено. Съвкупността от всички словесни единици. църкам. коректно. стоварвам. влияя. Фактът. редно. разделен. напръсквам. сърдечно. мистериозен. разсипвам. гледам ~ зяпам). неведом. разработка. складирам. нормално. да обхваща множество единици. в реда на нещата. посипвам. унищожавам. homos “еднакъв” и sema “знак. оросявам. разхайтен. енигматичен. вихър. В синонимния ред семантичната близост между две съседни единици е много по-голяма. изхабявам. отделен. непокорен. искрено. подготвителни работи. неразгадаем. . рося. срв. разкъсан. поръсвам. чистосърдечно.

тюльпан “лале”. прословут. Например думата автор е хипероним спрямо хипонимите поет. лодка и т. техническа. Употребата на синонимни изрази е много обичайна практика във всички типове дискурси. цветок “цвете” спрямо роза “роза”. Отношенията хипероним – хипоним могат да бъдат многостепенни: например писател е хипоним към автор. Единствено в сферата на деловото (канцеларското) общуване и в академичния дискурс.1. Отношенията хипероним – хипоним стоят в основата на терминологичния апарат на всяка отделна научна. пуловер. Думата (изразът) с по-широко значение. сако. Думата с по-тясно значение. Първо. бележит. също рус.. забравен. hyper “над” и onoma. гвоздика “карамфил”. н. автор на детективски романи. автор на приключенски романи. Второ. художник и др. (в) исторически. н. а после по-конкретна. хеликоптер.. забележителен. Думите (изразите) които са хипоними по отношение на един и същ хипероним (като например палто. композитор. сако. бележещо родово понятие.. фиалка “теменужка”. античен. автор на повести. паметен. пола. Най-често отношения на хипонимия се наблюдават при съществителните и при прилагателните. старовремски. се нарича хипероним (от гр. спрямо дреха). н. рокля и др. самолет. блуза. автобус. назоваването на даден текстов обект чрез синонимни изрази позволява да се избегнат досадни повторения на едни и същи думи и да се постигне удовлетворително разнообразие на изказа. При изграждането на текстове синонимията играе съществена роля в две основни направления. кораб. използването на синонимни названия е ограничено до възможния минимум. незабравим. старинен. драматург. vermilion “ярко червен” и др. анг. елек и т.3.4. област на познанието. Хипонимия (от гр. рокля. подснежник “кокиче” и др. е хипоним. hypo “под” и hyper “над” и onoma. както думата дреха е хипероним по отношение на хипонимите палто. процес. влак. автор на фантастични романи и т. значителен. н. жилетка. велосипед. onyma “име”) е съотнасянето на лексикалните значения на думите като по-широко (родово) към по-тясно (видово) понятие и обратно. но е хипероним спрямо белетрист. ван и др. а романист на свой ред е хипероним спрямо автор на исторически романи. романист. когато говоренето или писането е обвързано с употреба на специална научна терминология. стар. признак и т. писател. капитален.(б) исторически. важен. чрез използването на синоними за назоваването на едно и също нещо в дадения текст по икономичен начин се дава информация за различни страни и качества на обозначавания обект. микробус. старовременен. отминал. яке. се наричат кохипоними. архаизиран. red “червен” спрямо scarlet “ален”. onyma “име”). изкуствоведска и пр. автор на новели. Срв. crimson “малинов”. бележещо видово понятие спрямо родовото. При построяването на текстове употребата на хипоним (например котка) след вече въведен хипероним (например домашно животно) създава ефект на уточняване – първо се поднася по-обща информация. древен. 8. Или друг пример: автомобил е хипероним спрямо лека кола. но е хипоним спрямо превозно средство наред с други хипоними като мотоциклет. епохален. 131 . остарял. камион.

десетилетие. Ето няколко примера и от други езици: рус. следобед. вътре. час. пролет. учебник. небе. черна дъска. “разум”. зло (наречие) “зло” и зло (съществително) “зло”. а след него хипероним (например музикален инструмент или само инструмент) обслужва най-вече постигането на разнообразен изказ с избягване на дразнещи повторения. отнасящи се до една и съща тематична област. жълт равнец. нощ. степ (вид танц) и степ (равнина с тревна растителност). писалка. Например всички частни названия на билки спадат към една и съща тематична група. които обхващат в себе си названията на елементи от такива понятийни полета като например “време” (епоха. билкар. “растителен свят”. живовляк. минута. глухарче.4. класна стая.). хилядолетие. “мъртва природа” и т. др. Най-големите сематични обединения в езика се наричат семантични полета. енергичен”. лайка. тебешир. изобилен”.) от една и съща област от действителността. ученическа чанта. възпитател. директор. др.4. класна работа. “здраве”. Тематични групи се наричат обединения от думи и устойчиви изрази. бял равнец. есен. мащерка и т. silver “сребро” и 132 .4. anchor “котва” и anchor “закотвям”. помощник учител. рано.1. 8. показалка. зима. седмица. жълт кантарион. процеси и пр. късно. признаци. “пространство” (вселена. тетрадка. 8. ваканция и мн. Когато изразните планове на две или повече езикови единици съвпадат. вън и мн. н. преписвам. При изграждането на текстове според развиваната тема (или подтема) се използват думи и изрази от съответни тематични групи. др. homos “еднакъв” и onyma. билков и др. По принцип тези групирания са маломерни – обхващат двойки или тройки езикови единици. секунда. горе. like “харесвам” и like “подобен”. ера. Това са свръхголеми тематични групи. билкарница. домашна работа. месец. височина. В отношение на омонимия са например глезен (част от крак) и глезен (гален). ученик. По правило определени участъци от всяка тематична група са организирани чрез отношения на хипонимия и хиперонимия. live “живея” и live “жив. суша. учебен предмет. химикал. полунощ. се говори за омонимия (от гр. син (за цвят) и син (дете от мъжки пол) и мн. “душевни преживявания”. събирам. срв. проверявам. берач. контролно. вдясно. 8. “животински свят”. 8. кóла (напитка) и кóла (средство за колосване). океан. liberal “либерал” и liberal “щедър.5. море. скоро. учител. обучавам. земя. сезон.4. н. босилек. долу. учителска стая. русский “руски”. оценка. година. срок. вечер. анг.1. двойка. уча. ФОРМАЛНИТЕ ГРУПИРАНИЯ в лексиката се дължат на съвпадения или сходства в изразния план на словесните средства. н. обучение.2. Съответно към тематичната група “училище” спадат: училище.1. ширина.2. билколечение. билкоберач. “жива природа”. риган. кабинет. брак (съпружество) и брак (некачествена продукция). “социален живот”. Всички словесни единици от тематичната група назовават обекти (предмети. лято. дата. тъй като хиперонимът не поднася нова информация за вече споменатия обект. утро. русский “руснак”. век.). после и т. течь “тека” и течь “теч”. обед. дължина. шестица. а съответните единици се наричат омоними. ден. Към същата тематична група се отнасят още бера. бележник. вляво. овчарска торбичка. onoma “име”).4. “култура”. денонощие.Обратното редуване – първо хипоним (например китара).

gaulée “брусене” и gauler “бруля”. (в) на формално съвпадане между две чужди думи.).4). да попаднат три. др. задача” и мн. под и пот. синия. homos “еднакъв” и 133 . н. За пълна омонимия става въпрос в случаите. Bracke “копой” и Bracke “размътена речна вода”. но се пишат различно. tache “петно”. синя. др. често) и съществителното чест (честта).2. др. hit “удрям”. Brack) “некачествена продукция”. lent “даден назаем” и Lent “Велики пости”. рус. срв. макар и в по-редки случаи. заети в даден език. с теб. вила “самодива”. анг.3. lessen “намалявам” и lesson “урок”. степ (вид танц). глас”). например газ (от гр. шев и шеф.2. kok) “корабен готвач” и кок (от фр. смог и смок. homos “еднакъв” и phone “звук. 8. statt “вместо” и Stadt “град”. и т. (за английски се твърди. Срещат се и обратните случаи – съвпадение при писане.2. hit “ударих” и hit “ударен” и др. Разграничават се пълна и частична омонимия. кóли. компания “компания” и кампания “кампания”. буквално “еднакво звучене”. срв. Някои единици съвпадат формално само при изговаряне. вила “селскостопанско сечиво”. но различие при изговаряне. Може да се получи дори тройно звуково съвпадане. tâche “работа. тип месец “луна” и месец “1/12 от годината” (вж. В такъв случай се говори за омография (от гр. meat “месо” и meet “срещам”. както е например при кóла и кóла (кóла. при които се е получило звуково изравняване поради изчезването на краесловните ерове и замяната на /ы/ с /и/. Частична омонимия е налице. gaze от име на сирийски град) “прозрачен копринен плат”.silver “посребрявам” и мн. които съвпадат само в представителните си словоформи. например в случаи като славянското брак “съпружество” и заемката брак (от нем. закон и за кон. sew “шия” и sow “сея”. 8. Такъв е например случаят с прилагателното син (синият. (г) на семантично разпадане на първоначално единна лексема. schade “жалко” и Schade “щета”. но останалите се различават. анг. нем.) и съществителното син (синът. chaos през хол. gaz) “въздухообразно вещество” и газ (фр. (б) на формално съвпадане на родна с чужда дума. дог и док. какъвто е например случаят със старобългарските сынъ и синь. род “род” и рот “уста”. 8. нем. кóлите). coque) “плътно увита коса”. когато една или повече от словоформите на двете единици съвпадат. и фр. Омонимията се дължи: (а) на случайно съвпадение в изразния план на две родни думи в следствие на промени в звуковия състав на първоначално различни единици. а дори и четири единици. Звуковото съвпадане се нарича омофония (от гр. Звуково съвпадение може да се получи също и между дума и съчетание от дума и предлог или дума и частица. небето и не бе то и мн. например подслон и под слон.2. fest “твърд” и Fest “празник”. небе и не бе. синята и т. срв. също кок (от хол. вила (минало причастие от глагола вия). открит и от Крит. също прилагателното чест (честа. срв. weiss “бял” и weiss “зная”. синовете и др. В отношение на омонимия могат. фр. сина. кóлата. когато всички граматически словоформи на единиците съвпадат напълно. че е сред езиците с найвисока омонимичност). вила “извънградска къща”.4.4. Kunde “известие” и Kunde “клиент” и др.3. степ (равнинна местност). маг и мак.

също анг. blitzen “блестя. сблъсквам”. съблюдавам и наблюдавам. ои у-. onoma “име”). plash “пляскам”. Паронимно се използват понякога и отделни предлози – например у и в. и вин. др. На паронимната употреба се дължат и чести грешки при прилагателни на -ов. анг. предавам и придавам. Когато две (или повече) приличащи си думи се употребяват погрешно една вместо друга. Лайънз 1974. срв. мн. Допълнителна литература: Георгиев. п. преписвам. Дуриданов 1984. lash “шибам. покрай” и onyma. Нерядко обаче паронимията се дължи на бъркане на българските съставки на чужди по произход думи. у града вместо в града. recouvrer “покривам.и -ск. Срв.) и ноги “крака” (им. швейцар “портиер” и швейцарец “швейцарец”. про. адресант и адресат. п. imprint “отпечатвам” и imprint “отпечатък” и мн. glatt “гладък”. В руски например повод за речеви грешки създават двойките экономичный “икономичен” и экономический “икономически”. В паронимни отношения стоят и изцяло български думи и форми. Лайънз 1981. с. емиграция. mash “размазвам. нем.3. се говори за паронимия (от гр. Вазови – вазовски. експорт и импорт.и на-. тактичен и тактически. Илиева 2001. например съребрена линия и сребърна линия. обвивам” и др. афект и ефект. 134 . прочитам и зачитам и др. отдавам се и удавам се. святкам”. В български например има много такива случаи поради неотбелязване на ударението в писмената реч.и за-. съотнасят се към вместо съотнасят се с. clash “блъскам. компания и кампания и др.). в съответствие на вместо в съответствие с и др. приписвам и предписвам.и при-. ноги “на крака” (род. буквално “еднакво писане”. напр. бичувам”. ч. blinken “проблясвам. 8. para “при. оказвам и указвам. символен. например лиричен и лирически. с и към. с и на в случаи от типа: в нас вместо у нас.grapho “пиша”. която е породена от неразличаването на единици със сходни формални характеристики при същевременно сходство и в съдържателния им план. На същата причина се дължи писменото съвпадане на кола “превозно средство” с кола “средство за колосване” и кола “напитка”. получавам обратно” и recouvrir “препокривам. flach “плосък. п. също рус. ч. Основания за паронимна употреба на думи (особено в речта на чужденци) предлагат всички езици. Явлението се наблюдава главно по отношение на двойки или групи чужди думи – например ескорт.и у-. блещукам” и blitzeln “премигвам”. ужасен “страшен” и ужасен “уплашен” и мн. равен” и platt “плосък. от. сплескан”. смислов – смислен и т. ФОРМАЛНО-СЕМАНТИЧНИ ГРУПИРАНИЯ в лексиката се получават в резултат на речева грешка.. comment “коментар” и comment “коментирам”. др. скала (за отчитане) и скала (от камък). н. schnitzeln “дялкам” и schnitzen “резбовам”. Фатер 2002. вълна (животинска) и вълна (морска). отсыпать “отсипя” и отсыпать “отсипвам”.или -ов. Степанов 1975. остерегать “предпазвам” и оберегать “опазвам” и др. Особено често се бъркат двойки думи с представките пре. символичен и символистичен и др.4. икономичен и икономически. правя на пюре” и smash “разбивам на парчета”. напр. Маслов 1987. фр. имиграция и миграция. на коса “наклонена” с коса “окосмяване по главата” и коса “уред за косене” и др. escort “ескорт” и escort “ескортирам”. ед. Срв.и -ен-.

разликите и връзките между тях. в) чèта ~ четà. 6. Посочете причината. Дайте примери за омофония от изучаваните от вас чужди езици. 135 . поради която думите компютър. 4. Какви явления онагледяват двойките: а) предел ~ лимит. Сравнете явленията полисемия и омонимия и посочете приликите. б) лекар ~ хирург. Определете отношенията между ценен ~ безценен и вреден ~ безвреден. За какво се отнася следната формулировка на Дж. 2. пиша и предимно не се включват в антонимни двойки.Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Лайънз: “Две или повече форми могат да се асоциират с едно и също значение” ? 3. 5.

ВИДОВЕ СИНТАКТИЧНИ ВРЪЗКИ: ПАРАТАКСИС И ХИПОТАКСИС Между думите в състава на словосъчетанието и между простите изречения в състава на сложното изречение съществуват два типа синтагматични отношения. модалност. В такъв случай в конструкцията няма главен и подчинен елемент. поради което този тип връзка се нарича още координация (от лат. 9. която изучава строежа и функционалните особености на словосъчетанията и изреченията. захар и сметана. 136 . Елементите на конструкцията съществуват паралелно един с друг. but not French “немски и английски. coordinatio “съответствие. В качеството си на конкретно изречение изказване то е най-малката единица с комуникативен принос в речта. червено. Благодарение на лежащата в основата му предикативност всяко изречение дава минимална информация за някакви неща от света. но не трети. втори или трети”. а само конструкции. комфортно. бързо. удобно. структурна и интонационна оформеност. gold “черно. рус. Думите в състава на словосъчетанията и простите изречения в състава на сложните се свързват чрез два основни типа синтактични отношения – паратаксис и хипотаксис. первый или второй. второй или третий “първи. первый. Представителна единица на синтактичната подсистема е изречението. темпоралност. нем. Специализираната научна дисциплина. СИНТАКТИЧНА ПОДСИСТЕМА Синтактичната подсистема на езика включва свободните словосъчетания и изреченията.1. наричани синтактични връзки – паратаксис (съчинителна връзка) и хипотаксис (подчинителна връзка). schwarz. сега или никога. но не третий “първи или втори. parataxis “нареждане”) или още съчинителна връзка се нарича такъв тип свързване. при който елементите на конструкцията са равнопоставени и просто се нареждат един до друг. Основни признаци на изречението са асертивност.. 9. съхранявани в паметта и възпроизвеждани наготово в речта. Примери за паратактично свързване на думи в състава на словосъчетание са: днес и утре. но качествено. ПАРАТАКСИС (от гр. но не френски”. Monday or Tuesday “понеделник или вторник”. fish and chips “риба и пържени картофи”. Тургенев и Толстой. кафе. Чрез тях съответните елементи се организират в синтактичната конструкция на словосъчетанието или на изречението. German and English.9. Като единици на абстрактната езикова система тук присъстват не готови цялости – конкретни словосъчетания и изречения. анг.1. обаче скъпо и др. Въз основа на всяка синтактична конструкция могат да се построят безброй много речеви единици – попълнени с конкретни думи словосъчетания и изречения изказвания. е синтаксисът.1. взаимна съгласуваност”). rot. домати и сирене. наричани синтаксеми.

father’s hat “шапката на бащата”. нем. щайги. В хипотактични отношения са например думите в следните словосъчетания: интересен филм. без” и syndeo “връзвам”).1. паратаксисът е удобен тип връзка за включване на множество еднородни елементи в единна конструкция. бавно. са: Облече се и излезе. Milch und Honig “мляко и мед”. Вървим бавно. палтото на бащата. или. I say it. кутии. с връзка тип асиндеза или асиндетон (от гр. но. размествания не са възможни без промяна (или загуба) на смисъла. сумка ученика “чантата на ученика”. 137 . hypotaxis “подчиняване”) или подчинителна връзка е налице в случаите. лук и чесън. когато линейната последователност на елементите в конструкцията е обвързана с някаква логическа закономерност (например с причинно-следствена верига). Дойдох. Дойде и седна на масата. aber gestern hat es geregnet “Днес е топло. Ще купя бира. лук. but I’m not sure “Казвам го. видях. б) безсъюзно. Слънцето грее. краставици. да си приготвиш чантата за утре. Ще станеш сутринта. когато конструкцията на словосъчетанието или на изречението включва неравнопоставени елементи. нито пуши. да си научиш уроците. домати. обаче.2. ХИПОТАКСИС (от гр. Както се вижда от примерите. оглеждаме се. рус. ще закусиш. Върна се в събота. Разбира се. при което отделните елементи на конструкцията просто се нареждат (изброяват се) един след друг. красный флаг “червен флаг”. Ту е мъгливо. двама приятели. но сигурно” и др. карфиол. н. хляб. анг.златно”. рус. За назоваването на тази връзка се използва и терминът субординация (от лат. Ето няколко примера и за хипотактично свързване на прости изречения в сложно съставно изречение: Ще излезем. победих. срв. Тъй като при паратаксиса елементите са равнопоставени. когато стане по-хладно. но не съм сигурен”. очень сладкий виноград “много сладко грозде”.“не. масло и сирене. срв. срв. в случаите. Прости изречения. или…или и др. Паратаксисът се изгражда по следните начини: а) с помощта на съчинителни съюзи. un question difficile “труден въпрос”. 9. кафе или чай ~ чай или кафе. ще се приготвиш. зеле. Поговорили и поспорили “Поговориха и поспориха”. един от които е главен. ала. много приятна компания. обаче в неделя си замина. без това да се отрази съществено върху общия смисъл на конструкцията. Кирил и Методий. a. нем. но сигурно. но не топли. subordinatio – “подчинение”). в много случаи е възможно те да разменят местата си. например и. а ние си тръгнахме. срв. а другият е в подчинено положение. например картофи. ще си оправиш стаята. но вино няма да купувам ~ Вино няма да купувам. ще изслушаш новините и ще тръгнеш за работа. а. в) с комбинация от съюзни и безсъюзни връзки. ту…ту. анг. le livre du maître “книгата на учителя” и др. буркани и бутилки. кашони. aber sicher “бавно. weisse Rose “бяла роза”. свързани със съчинителна връзка в състава на сложно съчинено изречение. ту просветва. видях. но ще купя бира и др. Heute ist es warm. но вчера валя дъжд” и т. нито… нито. невъзможността за предприемане на словоредни промени в изрази като Дойдох. (както и техните еквиваленти в други езици). long day “дълъг ден”. но не спираме. langsam. сирене и масло ~ хляб. Трябва да си напишеш домашното. das Lachen der Kinder “смехът на децата”. фр. Нито пие. победих или Завъртях ключа и лампата светна.

но des interessanten Buche “на интересната книга” (род. Излязох от къщи. чрез управление и чрез прилагане. Възможно е също към един главен елемент в конструкцията да се присъединяват едновременно два подчинени елемента. за да тръгна за работа. He was disappointed. ч. докато тя работеше”. срв. доста неразбран човек. ед. that she was not home “Той беше разочарован. ср. и фр. р. срв. des livres intèressants “интересни книги” (м. ед. Он гулял. многократната употреба на хипотактична връзка (повече от 2-3 пъти) в състава на една конструкция утежнява изказа и би могла да създаде проблеми при разбирането.. изключително подла постъпка. Идентично е положението и в немски. че млечните продукти поскъпват. срв. мн. при който могат да се натрупват множество равнопоставени елементи.. При съгласуването подчиненият елемент повтаря в себе си една или повече грамеми. ч. например във формите интересен или интересни. например Без да забележа. 138 . п.1.). I asked him if he new that “Попитах го дали знае това”. число и падеж. der interessanten Bücher “на интересните книги” (род. подчиненият елемент не може да влезе в конструкцията).. срв.. ч. но (читаю) интересную книгу “(чета) интересна книга” (вин.) и т. un livre intèressant “интересна книга” (м. анг. че си взел от библиотеката. ср. н. малко прегоряло ястие.. че тя не е в къщи”. п. 9. с други граматически значения в съдържателния си план. която чета. При доме есть сад. Излязох от входа.1. р.. Видях в книжарницата книгата.. както и чрез комбинация на начините в една многочленна конструкция. когато изведнъж заваля..). За разлика от паратаксиса. за да отида до колата.). Същата многостепенност в отношенията може да се наблюдава и в състава на сложни изречения. В руския език съгласуването на определението с определяната дума изисква повтаряне на грамемите за род. ед. ob das Mittagessen fertig ist “Детето пита дали обядът е готов” и др. в който играят деца”. за да се съгласува граматически с главния член на словосъчетанието книги. Например в словосъчетанието интересна книга главният елемент е книга. която беше паркирана зад ъгъла. нем. рус. р. безгрижно детство. ч. По същия начин в интересни книги подчиненият елемент интересни повтаря в себе си грамемата множествено число. Хипотактичните отношения могат да се проявяват на няколко нива. Ако не бях го видяла с очите си. Das Kind fragt. нямаше да повярвам. ж. срв. dass sie bald anrufen wird “Тя обеща. р. интересная книга (им. ч. ч. Подобни отношения могат да съществуват и между прости изречения в състава на сложното. В такива случаи един главен елемент (в примерите съответното съществително) подчинява на себе си друг елемент (прилагателно). мн. бяла къща на два етажа. ед. срв. съм изгубила бележката. пока она работала “Той се разхождаше. е фантастичен роман. за която ми каза.). ч. който на свой ред подчинява на себе си трети елемент (в примерите наречие). ед. ж.. като повтаря в себе си грамемите женски род и единствено число (иначе.).Съобщиха. в котором играют дети “Къщата има двор..п. р. весело. р.2. Хипотактичната връзка се реализира по три основни начина: чрез съгласуване. п. твърде силна музика.. interessantes Buches (им. че скоро ще се обади по телефона”. Sie hat versprochen. съдържащи се в главния елемент.). а подчиненият интересна се съгласува с него. Книгата. п. на която беше написан адресът.

съгласуването между подлога и сказуемото е по лице и по число. рус. ich schreibe der Lehrerin. н. Она сообщила об этом. английски и др. срв. Когато подлогът е лично местоимение. читаю книгу “чета книга” (вин.1. рус. Дети играют. He was disappointed. срв. ч. рус. при която глаголът “управлява” съществителното така. което е в ролята на косвено допълнение. В езиците с падежни форми при имената съчетаването на съществително с глагол става чрез глаголна рекция. в минало време трябва да е и подчиненото. Das Kind spielt. На български употребата на съюз пред местоименна форма 139 .).. на някакви формални (примерно словоредни) особености или пък свързване на подчинения елемент с главния посредством някаква определена формална връзка (предлог.2. Както се вижда от примера. ich schreibe ihr “пиша писмо на учителката. п. а в български – употреба на съответен предлог. eine Blume für sie “цвете за нея”. рус.). Детето играе. Например в немския език предлогът für изисква показател за винителен падеж. срв. Говори се и за предложна рекция. Той играе. Ребенок играет. The children are playing. Er war enttäuscht. м. ч.) изискват съгласуване по време между главното и подчиненото изречение. че тя не е в къщи”. Ти играеш. р. ср. че изисква в него появата на точно определен падеж или свързване чрез определен предлог и съответна падежна форма. Ние играем и т. Аз играя. срв. п. при която главният елемент на конструкцията изисква от подчинения елемент да покаже в себе си определени качества. р. Децата играят. ед. I see her. анг. mit einer Blume “с едно цвете”... Например преходните глаголи образуват конструкции със съществително в ролята на пряко допълнение. френски. ед. нем. 9. нем. нем.). в смисъл че употребата на дадени предлози (при съчетаването на глаголи с имена или на имена с имена) изисква в съществителните да се появи точно определен падежен показател. that she was not home или нем. глаголът изисква в подчинения елемент появата на показател за дателен падеж. ср.). А в някои случаи в български и в руски се налага съгласуване и по род. в този случай правилото в български не изисква съгласуване по време. помогаю ему. I help him “помагам му (на него)”. Синтактичните правила на някои езици (например немски. п. Die Kinder spielen. Ако главното изречение е в минало време. пишу учительнице. подчинителен съюз и др. п. насочване”) се нарича синтактична връзка. срв.. The child is playing. ж. dass sie nicht zu hause war “Той беше разочарован. ich helfe ihm. ед. Тя е съобщила за това. анг. Управление или рекция (от лат. ед. rectio “управление. питам него (го). въпреки че е възможно да се каже и Той беше разочарован. рус. срв. ich lese ein Buch (вин. срв..В изречението между подлога и сказуемото има взаимно съгласуване по число. което стои във винителен падеж. ч.. анг. срв. I ask him.. Това може да бъде например поява на точно определени грамеми. р. но в никакъв случай не *питам той или *I ask he. а предлогът mit – показател за дателен падеж. ч.. При съчетаването на глагол със съществително име или местоимение. р. ich schreibe einen Brief (вин. че тя не беше в къщи. пиша на нея”.2.). пишу писмо “пиша писмо” (вин. при което подчиненото повтаря в себе си времето на главното. пишу ей или нем. В български и в английски този вид управление ясно може да се види при съчетаването на глагол с лично местоимение. които обаче не са присъщи на самия главен елемент. виждам нея (я).

срв. при мен. При това определяемото съществително е в постпозиция (следходна позиция). Еr sagte. която се изразява формално чрез позиционната близост на елементите. свързани хипотактично. а между тях като група и трети елемент в словосъчетанието да има съчинителна връзка. заради вас. много хубав и евтин апартамент. das Buch des Schülers “книгата на ученика”. нем. което в следните примери играе ролята на количествен признак на определяния обект. вести из города. след тях и т. Тя попита да тръгва ли. включена в състава му. Например два от елементите могат да са свързани с подчинителна връзка.1. като изисква подчиненото да се свърже с него чрез определена съюзна връзка. in dem wir seit zwei Monate lernen. пред нас. възможно е също две двойки или тройки елементи. срв. Сградата. рус. срв. eine Kanne Wein “кана вино”. че ще дойде скоро”. от него. очень забавная история “много забавна история”. срв. говори страшно неразбрано. н. да се обединяват чрез паратаксис в една по-сложна конструкция и т. срв.4. която купиха. съобщава Ройтерс. Определяемото съществително от своя страна изисква несъгласуваното определение в езиците с падежни форми да се постави в родителен падеж. но силно кафе. ein Haufen Bücher “купчина книги” и др. че ще дойде скоро.2. срв. Друга възможност за осъществяване на подчинителната връзка е несъгласуваното определение да се свърже с определяната дума посредством някакъв предлог. а определението. dass er bald kommt “Той каза. нем. за да види по-добре.1.. е паметник на културата. н. е. рота войници. н. книга за теб. ein Buch für dich. 140 .. чувал картофи. нем. В българския език и в много други езици главното изречение не предявява други по-специални изисквания към подчиненото. Различните видове хипотактични и паратактични връзки могат да се използват и в комбинации в състава на едно словосъчетание. рус. е светла и топла”. но в немския език например има словоредни изисквания – подчиненото изречение е с обърнат словоред (със сказуемо в края). Чрез прилагане може да се изрази подчинителна връзка и в сложното изречение. Обърна се. По подобен начин се прилагат и наречия към прилагателни или към други наречия. е в препозиция (предходна позиция). в която учим от два месеца. Das Zimmer. Той каза. и нем. например вести от града. ist hell und warm “Стаята. срв. 9. При съчетаването на прости изречения в сложното съставно хипотактичната връзка се изразява с различни подчинителни съюзи и съюзни думи. до теб. много интересна книга. книга ученика или нем. Прилагането е вид хипотактична връзка. Например атрибутивната връзка между определяемо съществително и определящо го друго съществително на български се изразява чрез прилагане. т. анг. рус. за нея. sehr bequemes Haus “много удобна къща”. пачка банкноти и т. родители и малки деца. изключително бързо темпо.задължително изисква тя да бъде в косвен падеж. група деца. например в случаи като Вестниците тръбят: джакпотът надхвърли 5 милиона или Преговорите продължават. главното изречение “управлява” подчиненото. a very nice girl “много мило момиче”. напълно узряла и много сладка диня и др. студено. книга для тебя. 9. Nachrichten aus der Stadt. камион дърва.: чаша кафе.2.3. рус. каса бира. ein Glas Wasser “чаша вода”. срв.

Посочете разликите между паратаксис и хипотаксис. 6. 2. 5. 4. Дайте примери за паратактично свързване между прости изречения.Комбинации от подчинителни и съчинителни връзки могат да свързват и няколко прости изречения в състава на едно сложно (смесено) изречение. Маслов 1987. Степанов 1975. Дуриданов 1984. Хокет 1967. г) цял камион дърва. Корабът. 141 . Допълнителна литература: Георгиев. но сурови. съобщи добре осведомен източник. Децата правят снежен човек и търсят морков. Лайънз 1974. в) зелена салата и подправки. За какво се отнасят термините: а) координация. Дуриданов 1984: 228). например: Тръгнахме за Варна. но се върнахме. Определете вида на отношението между елементите в следните конструкции: а) древна легенда. не е пристигнал в Истанбул и сега се издирва. Лайънз 1981. Дайте примери за съгласуване в състава на словосъчетания от изучавани от вас чужди езици. 3. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. защото изпуснахме автобуса. при която смисловото отношение между две думи не е изразено чрез формата на определящия член. б) нито днес. а главно чрез словореда (позиционно)” (Георгиев. За какво се отнася определението: “вид подчинителна връзка. за да го използват за нос. който вчера отплува от пристанището в Бургас. б) субординация. нито вчера.

Но дори и в този случай съответното изречение (макар да изчерпва целия текст) е съставна част на текст.2. Вали. става въпрос за едноизреченски текст. В случаите.9.2. Почакай само две минути. Всяко от изреченията в неговия състав допринася само частично за изпълнението на тази обща комуникативна функция.2.2. Той дори се надява да има право на глас на предстоящите избори в САЩ.1. Денят беше мъглив. определяна като синтаксема.1. н. Кери е категоричен.: – Колко е часът? – Минава пет. когато цялостната комуникативна функция се реализира в една единствена изреченска структура. например от типа Пушенето забранено!. съответстващи на дадени синтактични роли и подредени в определена словоредна схема. то се оценява като единица с (частична) комуникативна функция. 9. като предвижда и съответен тип интонационно оформление с оглед на конкретната комуникативна цел на изречението. Въпреки че не крие задоволството си от своята нова националност.1. Всяко изречение говори нещо за света. 9. че Канада си остава неговата рождена земя и че винаги е бил горд със своя произход. Децата ще играят в двора на училището. Приготви си чантата! и т. Имате ли часовник?. свързани в диалогичната или монологичната цялост на даден текст. утвърдителен смисъл и интонационно оформление на съобщително изречение или сказуемо + пряко допълнение с прав словоред.2. СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО 9. Аз съм готов. Синтаксемата може например да има вида: подлог + сказуемо + обстоятелствено пояснение за място с прав словоред. дава информация за връзката поне между две неща (някаква същина и признак. който се приписва на тази същина). Изреченската конструкция включва в себе си определени позиции. В абстрактната система на езика изречението съществува във вид на чиста схема. която има собствен комуникативен принос в речта. изреченска конструкция. н. Или: Канадският комедиен актьор Джим Кери най-сетне е със сбъдната дългогодишна мечта да стане американски гражданин. Към всяка синтаксема се отнасят и валидни за 142 . отрицателен смисъл и интонационно оформление на подбудително изречение и т. Например: Стана обед. – Време е да тръгваме. Поради способността на изречението да говори за нещата от света. съобщи електронният сайт Ай Ем Би Ди. – Веднага се приготвям. в който всяко от тях изпълнява частична комуникативна функция. Текстът като цялостно и смислово изчерпателно езиково построение има напълно самостоятелна комуникативна функция. В типичния случай хората осъществяват комуникацията помежду си с поредица от изречения. Срв. ИЗРЕЧЕНИЕТО е най-малката единица. Затова изреченията винаги се разглеждат като градивни съставки на текст. – Побързай! Закъсняваме. да съобщава факти.1.

143 . например Денонощието има 24 часа или Химическата формула на водата е H2О. Дядото седи до печката. пропуснах магазина ~ Като гледах след него. пропуснах магазина ~ Понеже гледах след него.дадения език правила за морфологично оформление на единиците. Слънцето се скри зад облака. провъзгласяване”). т..3.1. Между двете структури може да има отношение на симетрия. да говори нещо за нещата от света изречението дължи на качеството ПРЕДИКАТИВНОСТ или ПРЕДИКАЦИЯ (от лат. Дълбочинната структура представлява смисълът. Но отношението между повърхнинната и дълбочинната структура може да бъде и асиметрично. др. Такива случаи се наблюдават. пропуснах магазина ~ Докато гледах след него. Способността да съобщава информация. пропуснах магазина. н. Учителят говори пред класа. които могат да заемат съответните синтактични позиции. Недей да трошиш хляба!. и съответно: Не отваряй прозореца!. Вратите се отварят навътре. Недей дава пари! Недей да гладиш панталона! Не пипай вазата! Не измисляй врагове! и т. е. 9. Той не би заминал на екскурзия и т.2. Вълните подкопават брега ~ Брегът се подкопава от вълните ~ Брегът е подкопаван от вълните. 9. Понякога една повърхнинна структура е възможно да се съотнесе с две дълбочинни структури. Приписаният по такъв начин признак се нарича предикативен признак. при което този признак се обявява за валиден или за невалиден в определено време и в дадена действителност. попълнени с конкретни словесни единици и носещи конкретен смисъл. На базата на дадена синтаксема в речта могат да се изграждат безброй изречения изказвания (или още речеви актове). Например повърхнинната структура Разглеждаме десния ръкав в определени контексти. в които липсва ключ към точната смислова интерпретация на изречението. Повърхнинната структура на изречението изказване се равнява на неговото въплъщение в конкретна словоредна последователност от думи и/или словосъчетания.2. Гостите ще бъдат посрещнати в салона. Например двете описани по-горе синтаксеми могат да се реализират в поредици изречения изказвания като Детето спи на леглото. срв. Гледайки след него. пропуснах магазина Както гледах след него. когато в изречението се съдържат многозначни думи и изрази. свързани чрез определени синтактични връзки.2. Възможно е и обратното – една дълбочинна структура да може да се представи в две (и повече) различни повърхнинни структури. Отвори прозореца ~ Би ли отворил прозореца? ~ Ще отвориш ли прозореца? и мн. който може да се припише на дадена повърхнинна структура. което лежи в неговата смислова основа. може да се съотнесе с две различни дълбочинни структури – “Разглеждаме десния ръкав (на дрехата)” и “Разглеждаме десния ръкав (на реката)”. но също и когато някой от употребените изрази има омоним. н. В семиотичен аспект в изречението изказване се отграничават две структури – повърхнинна и дълбочинна (термините са въведени най-напред в генеративната граматика). Предикацията се осъществява чрез приписване на признак на някаква същина. Във вторник ще замина за София ~ Във вторник заминавам за София. на една повърхнинна структура да може да се припише една дълбочинна (един единствен смисъл). predicatio “обнародване.

Формално изразяване съществува само за отрицанието на признака. нем. Птицата лети. нито за самия признак – дали е валиден или не. Именно лесното подразбиране на сказуемо от този тип позволява на всички езици да се съставят безглаголни изречения. Тревата зеленее. По отношение на качеството предикативност се определят основните смислови признаци на изречението – асертивност. Ваканция има / е / съществува!”. В немски. Ще ходим на почивка.9. чрез осъществяването на предикация две неща не само се свързват. кръгла земя. Занятието не беше семинарно. определяне”). чието правилно разбиране не представлява проблем. Всяко едно изречение задължително носи информация относно валидността или невалидността на съответния предикативен признак. assertion “утвърждаване”). срв. през анг. Затворено е. голяма лъжа. срв. т. кога е валиден или не е валиден. английски. хубава прическа. Асертивност или асерция (от лат.3. Il pleut “Вали”. Иначе казано. срв. Земята е кръгла. за каква действителност е валиден или не е.2. фр. Вали. модалност. например Разговаряме. Слънце /има/ е / съществува. Но и в безглаголните изречения от типа Море. темпоралност. анг. Прическата ще стане хубава. Букетът не е хубав. семинарно занятие. определителния признак. поради което то се определя като предикативно ядро на изречението. срв. тъй като спрегнатата глаголна форма съдържа показатели за лице и число. Пада сняг. Свечерява се.1. френски и други езици сказуемото винаги се нуждае от подлог. Средства за формално изразяване на отрицателността са частици от типа на не. Es regnet. докато неговото утвърждаване се сигнализира от липсата на сигнал за отричане. а също и в отношението между подлога и сказуемото. нем.2. е. На български всяко сказуемо може самостоятелно да образува пълноценно изречение. но същевременно се дава информация за естеството на тяхната връзка. Небето синее. Плати сметката. Качеството предикация се изразява най-ясно в сказуемото. сказуемото се придружава от формален местоименен подлог. срв. тъй като задължително подобни изречения се осмислят като изречения с имплицитно (подразбиращо се) сказуемо.2. приписването на предикативен признак винаги означава едновременно да се даде информация какво точно е отношението на този признак към съответната същина – дали този признак е налице или не е налице по определено време и в дадена действителност. например във вида “Море има / е / съществува. образувано от глагол с най-общ смисъл на “съществуване”. 144 .2. atributio “даване. 9. 9. Би се получила една голяма лъжа.2. затова ако в изречението липсва съществително име във функция на подлог. не.2. (и обратното проявление като отрицателност) се нарича свойството на изречението да утвърждава или да отрича валидността на предикативния признак.2. Букетът е хубав. зелена трева. Чрез приписването на атрибутивен признак все още нищо не се казва нито за същината. които отбелязват вършителя на глаголното действие (при деятелен залог) или понасящия действието обект (при страдателен и среден залог). Няма да ходим на почивка. рус. It rains. н. Да се припише атрибутивен признак на дадена същина означава просто тази същина да бъде назована заедно с присъщия й признак. Предикативният признак съществено се различава от атрибутивния (от лат. Слънце. Напротив. утвърдителност. Недей да плащаш сметката и т. Ваканция! качеството предикативност е налице.

както и различни думи и изрази с отрицателна семантика – няма да. Чрез съответните грамеми за време темпоралността се изразява в сказуемото на изречението. Например в случаи като Беше през август. tempus “време”) се нарича съотнесеността на съобщавания чрез изречението предикативен признак към линията на времето. може би и 145 . Само за почивка на море! времето на четирите безглаголни изречения без колебание се осмисля като минало под влияние на изричната маркираност на темпоралността в първото изречение от поредицата. Лятото свърши преди повече от месец. н.: В края на септември започва есента. Пиша писмо. снабдено с грамема за време. Горещо. срв. срв. Нейните конкретни показатели се включват в сказуемото на съответното изречение.nicht. 9.. Възможно е обаче контекстът изобщо да не съдържа изречение с маркер за време. срв. необходимо е. др. през първия ден на Рамазана. всяка година през зимната ваканция. по-късно.2.. н. нито пък обстоятелствен израз с времево значение. Утре ще пътуваме за Плевен. н. Слънчево. например чрез наречия за време – вчера. като за ориентир се използва моментът на изказване на изречението (моментът на речта). като и чрез описателни изрази с времева семантика. пр. срв. Възможно е също времето на предикативния признак да се изрази изцяло с помощта на обстоятелствен израз при глагол в сегашно време.. Отиваш до магазина и купуваш хляб и сирене ~ Отиваш до магазина и купуваш хляб и сирене! Модалността може да се изразява и чрез лексикални средства. е. бива. днес. Не би написал това писмо и т. 1248 г.2. Лятото свърши. Когато в дадено изречение няма сказуемо. анг. необходима. Щяхме да летим със самолет за Мюнхен и т. Темпоралност (от лат. възможно е. Освен това отношението на предикативния признак към оста на времето може да се изрази допълнително по лексикален начин. през 70 години и т.2. др. срв.. май че. Специализирано морфологично средство за изразяване на изреченската темпоралност е граматическата категория време на глагола.. Напиши писмо. срв. по-рано и мн.2. дай ми го да го изпратя. Недей да пишеш писмо. н.5. Във всяко изречение съответният предикативен признак се обявява за валиден или невалиден в определена действителност – реална (обективна). и т. н. чрез изрази за точно датиране – на 23. темпоралността на изречението се извежда от контекста. not и т. Ако напишеш писмо. Специализирано граматическо средство за формално изразяване на изреченската модалност е категорията наклонение на глагола. Модалността (от лат. н. 08. отнасящи се до сказуемото на изречението. като че ли. нереална и пр. преди 1300 години.. Нито капка дъжд. вероятно. може. която дори и самостоятелно може да даде информация за модалността на изречението. позволено е. Ще пътуваме за Плевен. 9. 420 г. Преди две седмици отивам към центъра и срещам една позната и мн.. Започва есента. недей да. modus “начин”) на изречението се свързва с изразеното в него отношение към действителността. 2004 г. никой не и др. Формален показател е също и интонацията. възможна. Утре пътуваме за Плевен. н. сега. Внимание! Високо напрежение! В такъв случай задължително се предполага валидност на съобщавания признак за настоящето. след две седмици.. после. например по Петровден. например чрез модални глаголи и всякакви други думи и изрази с модална семантика – трябва. Една седмица преди Великден щяхме да летим със самолет до Мюнхен и т.4.

С подлога могат да се свържат посредством хипотаксис съгласуваното определение и несъгласуваното определение.2. Освен това във всяко изречение. с оглед на информационната натовареност на частите и мн. които са непосредствено съставящи едни спрямо други. Мобилният телефон иззвъня. н. или към сказуемото. В групата на сказуемото. Например книжовната норма на съвременния български език изисква подлог в мъжки род да се оформи с пълен член. Телефонът иззвъня. Листата стават жълти. в които липсват и лексикални изразители на модалността. Вътрешното ЧЛЕНЕНИЕ на изречението изказване се описва в различни аспекти – с оглед на главни и второстепенни части. спадат съответно прякото допълнение (Детето пише домашно).3.др. срв. 146 . Детето пише. непрякото допълнение (Детето говори на дядото). н.3. срв. н. Традиционно граматическото членение на изречението се представя чрез понятията главни и второстепенни части (на простото изречение) и главни и подчинени изречения (в сложното изречение).2. Всяко изречение. Наред със задължителните смислови признаци всяко изречение се характеризира и с формалноструктурна оформеност или структурираност според правилата на съответния език. разпределението на вече познатата и новата информация във всяко изречение се маркира чрез прозодически и словоредни средства.) и отбелязва неговите формални граници. се изгражда с подходящ словоред и интонационно оформление. Май че трябва да отидеш до магазина. Листата пожълтяват. 9. по специален начин названията на съответни обекти се снабдяват с показатели за определеност (познатост.2.2. сказуемо и т. 9. Второстепенните части съответно се отнасят или към подлога. При безглаголни изречения. съгласуваното определение към дадено съществително да повтори в себе си грамемите за род и число на определяното съществително и т. а също и – с посредничеството на сказеумото – предикативното име. словоредната и интонационната оформеност на изречението като цялостно построение. н. поради което се говори за група на подлога и група на сказуемото.2. От друга страна. Листата са жълти. др. споменатост) или за неопределеност.. примерите в т. под влияние на връзките му с изреченията преди него и/или след него.6.: Трябва да отидеш до магазина. следвайки абстрактния модел на съответна синтаксема. повелително и т. отношението към действителността се възстановява с помощта на контекста. което сигнализира комуникативния тип на изречението (дали е съобщително. тъй като хипотактично са свързани с него. между които има предикативна връзка. 9.1). Тук се отнасят морфологическата оформеност на отделните членове на изречението (подлог.1. срв. Може да отидеш до магазина и т. 9. косвеното допълнение да се свърже със сказуемото чрез предлог. а при липса на показатели за модалност в контекста задължително се предполага валидност на съответния предикативен признак в реалната действителност (вж.). Телефонът в чантата ми иззвъня. Като главни части се определят подлогът и сказуемото. обстоятелственото пояснение (Детето стои до прозореца). срв.2. с оглед на йерархията на елементите.

С оглед на изградеността на изречението от словосъчетания и думи. н.3.2. включени в състава на сложните изречения. В сложното съставно изречение едно от включените прости е главно. обстоятелствено. определително и пр. но духа вятър и е прохладно. Схемата на това изречение може да се представи и с помощта на различни видове скоби. много. Когато духа вятър. в него се наблюдава йерархическа последователност от непосредствено съставящи или конституенти (от лат.2. поради което основната терминология е англоезична. която започва. Седмицата. ограничител (напр. малко и др. ще е много натоварена и т. се характеризират според типа на синтактичната връзка между тях съответно като главни и като подчинени. Слънцето грее и времето е топло. свързани едно с друго паратактично. срв. този.: Синоптиците предупреждават. срв.Простите изречения. изречение. че зимата ще бъде студена. срв. са еднакво “главни” (защото са напълно равнопоставени) в състава на сложно съчинено изречение. и местоименно съществително) V (verb) – глагол A или Adj (adjective) – прилагателно Adv (adverb) – наречие. Членението се представя чрез следните основни понятия: S (sentence) – изречение NP (noun phrase) – именнна фраза (група) VP (verb phrase) – глаголна фраза (група) N (noun) – съществително име (вкл.: S {NP [Det + A + N] + VP [V + NP (A +N)]} 147 . Две и повече прости изречения. constituens “съставка”). 9.) Например членението на изречението Това малко дете решава трудна задача на непосредствено съставящите го единици може да се представи чрез следната схема: S NP Det A VP N V NP A Това малко дете решава N трудна задача. Слънцето грее. а другото (другите) е подчинено (са подчинени) съответно с характер на допълнително. обстоятелствен израз P (preposition) – предлог Det (determiner) – детерминатор. Този аспект от членението на изречението е възлов за генеративно-трансформационната граматика. разработена най-напред в САЩ. няма мъгла.

съотнесена с групата на информационно силните части.2. носещи информация.4. се използва терминът тема (дадено. тъй като не само съобщава по езиков път някаква информация. познато. Основни средства за изразяване на актуалното членение на изречението са словоредът и интонационното оформление. актуално. и информационно силни части. обещание. за да се следи новото). е. Речевият акт е минималната функционална единица на езиковата комуникация. Например в изреченията (1) След два дни заминаваме с кола за Попово. свързано със специфична актуална цел при предаването на информация и зависещо от връзките на даденото изречение с други изречения от същия текст. От прагматична гледна точка. изреченията изказвания се дефинират като РЕЧЕВИ АКТОВЕ. заради съобщаването на което се гради изречението). който се равнява на физическия акт на изричането или изписването на съответните езикови знаци. (2) пропозитивен (от лат. декларация. но заедно с това задължително изпълнява и типова комуникативна функция – на въпрос. Чрез пораждането на изречението изказване се осъществява единично и функционално единно комуникативно действие. propositio “представа. което се разгръща в няколко взаимно съотнесени едновременно проявяващи се аспекти: (1) локутивен акт (от лат. молба. От друга страна. се определя като изреченска рема (ново. съотнасяне на изразената в изречението предикация с отрязък от действителността. вече споменавано.3. посвещение и т. заплаха. in /il/ “в” и locutio “изговаряне”).9. която е всеобщо известна или вече позната от предходните изречения. произнесени с неутрална интонация. Като синоним за актуално членение се използва и изразът функционална изреченска перспектива. все още неспоменавана в дадения текст информация. В него изречението изказване се проявява като двуединно явление – както езиково. 9. т. порицание. който представлява влагане на определено намерение за речево действие и в 148 . За смисловата зона от изречението. В този аспект в изречението се разграничават два вида части – информационно слаби части. поздрав. locutio “изговаряне”). от които е съставено изречението. Това е смислово членение на изречението. след два дни и с кола маркира всеки от изразите като рема на съответното изказване. без изрично акцентиране върху определена част. в изказванията (4) След два дни заминаваме с кола за Попово и (5) След два дни заминаваме с кола за Попово с прозодически средства (чрез различно поставяне на логическото ударение) се маркира актуално важната информация (ремата) в съответното изречение. извинение. (2) Заминаваме с кола за Попово след два дни. изречение”) или референциален акт (от лат. предлагащи нова. refero “съотнасям”). е. неизвестно.3. (3) Заминаваме за Попово след два дни с кола. с оглед на това. т. опровержение. (3) илокутивен акт (от лат. Съответно смисловата зона. крайната позиция на за Попово. н. известно. съотнесена с информационно слабите части. така и дейностно. на което “се стъпва”. което може да се направи по речев път.2. Като конкретно изказване в речта изречението се характеризира с актуално членение.

Вашето решение за затваряне на сградата е неправилно. въпрос или предупреждение.: Обещавам да предам статията до утре. не бива да закъсняваме. Побързай. Изяснете функцията на модалните глаголи. per “чрез. 3. който назовава комуникативното намерение на адресанта да отправи молба. а се проявяват едновременно при пораждането на изречението изказване и употребата му за определена комуникативна цел.. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. н. декларация и т. да направи посвещение и т. Илокутивният аспект (който се определя още и като илокутивна сила) на речевия акт може да бъде изрично обявен в повърхнинната структура на изречението изказване. посредством” и locutio “изговаряне”) – влагане на определен въздействен потенциал в изречението изказване. 2. срв. Побързай. че ревизията доказа необходимостта от постоянен контрол и т. изискват съответната комуникативна цел непременно да бъде съобщена чрез специален израз в повърхнинната структура на съответното изречение изказване. полагане на клетва и др. отговор. (4) перлокутивен акт (от лат. моля те. Кръпова 2001. 4. 6. Посвещавам тази книга на родителите си. Допълнителна литература: Илиева 2001. като например обещание. Ревизията доказа необходимостта от контрол и мн. Дайте примери за асиметрично отношение между повърхнинна и дълбочинна структура. Но не във всяко изречение комуникативното намерение се посочва чрез специални словесни средства. Хокет 1967. Обяснете в какво се състои разликата между изреченията За довечера купи два хляба и Купи два хляба за довечера. н. обещание.. Посочете различията между атрибутивен и предикативен признак. Тези четири аспекта не са отделни актове. В много от случаите то се сигнализира по интонационен път или просто се подразбира от цялостното оформление на изречението или от контекста. например чрез съответен глагол или по-обемен описателен израз. Парите да бъдат незабавно изплатени. Категорично оспорвам Вашето решение за затваряне на сградата. Искам да заявя. Лайънз 1974.. Степанов 1975. Дайте примери за езикови средства. Имам намерение да участвам в конкурса. срв. чрез които се изразява темпоралността на изречението. като посочите и примери от изучавани от вас чужди езици. др. Обяснете спецификата на комуникативната функция на изречението.съответствие с това оформяне на изказването в облика на речев продукт с типова функция на въпрос. Все пак някои видове речеви актове. 149 . констатация. н. Чрез това писмо потвърждавам намерението си да участвам в конкурса. Нареждам парите да бъдат незабавно изплатени. да изкаже обещание или декларация. Лайънз 1981. 5. Маслов 1987. На родителите ми.

което в дадена комуникативна ситуация изпълнява самостоятелна комуникативна функция. например Вратите се отварят навътре. Надизреченското единство и текстът се характеризират с тематична единност.1. Езиковият текст се характеризира с няколко основни признака – комуникативна автономност. а за осъществяване на връзките между цели изречения и по-големи фрагменти от текста. Минималният състав на текста се равнява на едно просто изречение. ТЕКСТОВА ПОДСИСТЕМА Текстовата подсистема на езика включва основните модели и правила за построяване на надизреченски единства и цялостни текстове. Лежащата в основата на цялостния текст тема се нарича макротема (или текстова тема). той се характеризира като монотематичен. Следователно в редица случаи текстът се оказва по-малък от едно надизреченско единство. Гараж. В основата на някои текстове може да лежи комплекс от две или повече отделни теми (например една главна и една допълнителна тема). 10. граматика на текста. В основата на всяко надизреченско единство и на всеки текст стои някаква тема. когато текстът е организиран само около една единствена тема. линейност. които на свой ред се разчленяват до още по-частни теми. те се характеризират още и като синтаксис на текста или като свръхфразов синтаксис. най-малките от които са микротемите. СТРОЕЖ И ГРАМАТИКА НА ТЕКСТА Надизреченските единства и текстовете се изграждат от изречения. Не гази тревата. свързаност (кохерентност и конексия). Тя може да се подразделя на поредица от по-частни теми. 10. За подреждането на изреченията едно след друго в състава на надизреченското единство и/или на текста и за свързването на тези изречения едно с друго в единна смислова и структурна цялост съществуват множество правила. определяни като подтеми. цялостност. докато в обратния случай. Устройството и функционирането на надизреченските единства и текстовете се изучава от текстолингвистиката (лингвистиката на текста). Тъй като тези правила действат не в рамките на отделното изречение. В такъв случай се говори за политематичен текст. които могат да бъдат смислово или само формално свързани помежду си. което винаги представлява група от най-малко две изречения.10.1. свързани смислово и формално. която се представя чрез съвкупността на изреченията. Представителна единица на тази подсистема е текстът – цялостното. При политематичния текст всяка от темите може да се 150 . тясно свързани по смисъл. съставящи даденото образувание. Съвкупността от тези правила образува т. построено по правилата на съответния език. тематично-смислова завършеност. нар. смислово изчерпателно езиково построение. тъй като всички техни съставки пряко или косвено са съотнесени с въпросната по-частна или по-обща тема.1.

писма. анкетирам. място. класира България на второ място на Балканите по благоприятни условия за инвестиране. провеждам анкета. всяка от които представя отделна неразложима по-нататък микротема от общата текстова тема. представя по една микротема. Първото място потенциалните гръцки инвеститори отреждат на Румъния. включващо от две до пет-седем изречения. В краен случай целият текст може да се побере в структурата на едно надизреченско единство (както е обичайно например при повечето гатанки. отговор. Надизреченските единства винаги са части от текстове. епиграми. продуцент и т. резултат. докато се стигне до крайните подразделения. съобщава атинският ежедневник “Елефтеротипия”. В случая всеки микротекст е обособен като отделен абзац: Анкета. при нейното развитие могат да се използват единици от групата на кино. процент. Съответно цялостният текст. те се характеризират като микротекстове. картина. в съответното изречение или надизреченско единство е очаквано да се срещат думи като анкета. На трето място след Румъния и България е класирана Турция. Относително кратките текстове (гатанки. в който се разгръща макротемата с всички възможни свои подразделения. вицове и други кратки текстове). представящи в съвкупността си тяхната макротема. сюжет. микротемата. проведена сред гръцки бизнесмени. определяни като микротеми. Всяко надизреченско единство развива някаква нечленима по-нататък микротема. прожекция. н. научни монографии и т. киносалон. сценарий. зрител. Съответно относително обемните текстове (като повести. позиция.разчленява на подтеми. Например ако микротемата се отнася до провеждане на анкета. романи. че Балканите като цяло представят добри условия за чуждестранните инвеститори. въпрос. вицове. “Монитор” са налице 3 последователни микротекста. екран. т. н.) могат да съдържат хиляди надизреченски единства. а те на свой ред да се членят на още по-частни тематични разклонения. Или ако микротемата е свързана с гледане на филм. актьор. интервю. филм. всяко от които да развива в себе си дадена микротема. анкетиран. като минимални съставки на текста.) могат да съдържат ограничен брой надизреченски единства. басни и т. Например в следния (макро)текст от в. а Гърция заема четвърто място. в този аспект се характеризира като макротекст. 151 . класиране и др. която според тях предлага найдобри условия сред балканските страни. 92 процента от анкетираните дават оценката. съотнесена с представяната микротема. всеки от които има характер на надизреченско единство. Минималното разклонение на текстовата тема. Тези изречения от своя страна съдържат лексеми от определена тематична група. кадър. режисьор. е. билет. може да се развие чрез едно отделно изречение или чрез надизреченско единство. интервюиран. Анкетата е проведена от социологическата агенция Капа Рисърч сред 676 ръководни кадри на гръцки компании. н. сцена. Когато текстът е изграден от две и повече надизреченски единства.

“Индипендънт” премията за успеха е $10 000. България. твърдение – оспорване или приемане на твърдението. например поздрав – отговор на поздрава. За справки се обръщайте към служителите в стая № 11. Например надизреченското единство. както е например в следващия случай. Изгледи за 22 и 23 октомври: В петък и събота промяна на времето не се очаква.И как свърши цялата работа? . ще превали дъжд. подбудителен. Според в. “Новинар”) съдържа два микротекста. н. вчера бях на кино и там изведнъж избухна пожар! . в който текстът (прогноза за времето от в.С хепиенд – върнаха ни парите за билетите! Всяко отделно надизреченско единство. Атмосферното налягане ще остане близко до средното за октомври. “Сега”) илюстрира случай. по-често значителна преди обяд над Западна. Следващият пример (кратко съобщение от в.: Шотландец разказва на съседа си: . а надизреченските единства в примерите от предходната точка имат осведомителен характер.Аналогично проучване. Максимални температури между 20 и 25 градуса. аргументативен. главно в петък. Гърция. Ето и един пример за надизреченско единство с преобладаваща подбудителна насоченост: Моля не влизайте! Провежда се изпит. въпрос – отговор на въпроса. в който текстът е изграден от едно единствено надизреченско единство и съответно в него се представя цялостната (неразчленена) текстова тема: Бившият тенисист Евгени Кафелников е спечелил турнира по покер “Russian Open” в Москва. срв. В отделни райони в сутрешните часове ще има мъгла. представящи съответно две микротеми на общата текстова тема: И днес времето ще остане сравнително топло. изграждащо току-що цитирания виц. Само на отделни места в западната част на страната и планините е възможно да превали слаб дъжд. Ще остане топло за сезона. а след обяд над Източна България.1. осведомителен или смесен характер. Турция. Но в едно надизреченско единство могат да се съчетаят монологични и диалогични съставки. Надизреченското единство и съответно цялостният текст могат да бъдат построени на монологичен (както е в горните примери) или на диалогичен принцип – чрез редуване на свързани помежду си реплики с характер на еднотипни или разнотипни речеви актове. Облачността ще се задържи значителна и на места. описателен. с минимални температури между 10 и 15 градуса и максимални – между 19 и 24 градуса. в София около 20 градуса. в който едно комбинирано надизреченско единство изчерпва цялостния текст на вица. извършено сред представители на чуждестранни фирми.Представи си. В сутрешните часове на места в низините ще се образуват характерните за сезона краткотрайни мъгли. от друга страна. Облачността ще се задържи разкъсана. 152 . 10. Ето още един пример. е с характер на повествование. класира четирите страни по същия показател в реда Румъния.2. извинение – приемане или отхвърляне на извинението и т. може да бъде с (преобладаващ) повествователен.

Някои от тези правила са универсални. качества. а в разположените едно след друго изречения се говори за най-малко един преход от дадено състояние на нещата към друго. гологлав. описателни и аргументативни надизреченски единства и т. може да се илюстрира постройката на надизреченско единство с аргументативен характер: …Преди второ четене в Комисията по бюджет и финанси ще се опитаме да убедим депутатите. За надизреченските единства с характер на описание е типична употребата най-често на сегашно или минало несвършено време. под големите орехи. Ако намалее ДДС – ще се увеличи разполагаемият доход на фирмите и хората. с тия пожълтели кадифени гърбове на Балкана и с тая сладостнонежна повехналост и меланхолия… Чрез един откъс от финансово-икономически анализ. е. следходно по време положение. само от подбудителни и т. въплътени в изречения с различна синтактична структура. “24 часа”. се разхождаше игуменът. други се срещат в различни 153 . докато в научна или публицистична статия най-честата комбинация е между осведомителни.Следващият фрагмент от романа “Под игото” на Иван Вазов представя надизреченско единство от описателен тип: …На поляната пред манастира. а отделните изречения в тях представят едноврмененно присъстващи черти. както и определени типове граматически средства. В типичния случай относително обемните текстове се изграждат от разнородни по характер надизреченски единства. н. т. например само от описателни. Цените при равни други условия ще паднат… Надизреченските единства от отделните типове се изграждат от различни видове речеви актове. структурни или функционални признаци на даден обект и т. н. както и за свързването на надизреченските единства едно с друго в състава на текста са в сила редица правила на текстовата граматика. от което печелят всички българи. че си заслужава ставката да падне на 18%. Ако се връща по-бързо кредитът. Есенната природа имаше ново обаяние с тия позлатени листове на дърветата. Например за повествователните единства е характерна употребата на повествователни времена (най-често минало свършено или сегашно историческо). Той се възхищаваше от утринната хубост на тия романтични места и приемаше на големи глътки свежия живителен въздух на планината. Самите изречения са свързани всеки път едно с друго по различен начин и включват определени типове думи и изрази. само от осведомителни. Това е едно добро решение. За подреждането на изреченията в състава на надизреченските единства. които действат на надизреченско ниво. В един разказ например е очаквано да се редуват повествователни и описателни единства. публикуван във в. Подбудителните надизреченски единства на свой ред включват глаголни форми в повелително наклонение и/или думи и изрази с подбудителна семантика. 10.3. ще се ускори оборотът в страната. излизат извън границите на отделното изречение. Относително кратките текстове могат да бъдат изградени от еднотипни надизреченски единства.1. н.

Например може да се повтори вече въведеното 154 . Едно от най-основните универсални правила на текстовата граматика например регулира разпределението на показателите за определеност и неопределеност в постройката на целия текст. 10. кавички.1. или в изречението веднага след нея може да се употреби глагол за говорене. примера с вица в т. например в изказвания от типа на Ама – вика – как да не може на микровълнова печка – вика – да се вари мляко – вика… Разбира се в устната реч за разграничаването на чуждата от собствената реч могат наред с глаголите за говорене да се използват възможностите на интонационното маркиране и на гласовата имитация на чуждата реч. В писмената реч се използват и специални графични знаци – двоеточие. поради невъзможността за използване на графични показатели. например каза. ако понататък в текста е нужно да се говори само за едното от множествата. В този случай не би могло отново да се използва неопределеното название анкета. най-напред е въведена чрез израза анкета. трети са специфични за даден конкретен език. защото не би станало ясно дали продължава да се има предвид същата анкета. срв. А в устната реч. Същото е положението и при местоименно заместване на едната от две групи обекти. техните еквиваленти в другите езици). не може да се употреби местоименна дума. а е задължително да се използва дума или израз с поконкретно лексикално значение. така и снабдено с показател за определеност. в следващ фрагмент от същия текст не е възможно с местоимение да се замести само единият от тези обекти. прошепва. за която става дума в третия микротекст. Например ако в предходен фрагмент два различни обекта са назовани с еднотипни в граматическо отношение обозначения. предупреждава. анкетата. (респ.: Тиганът и ножът са на мивката. отговаря и т. Но всяко следващо споменаване на въпросния обект в същия текст може да бъде само определено. за която става въпрос. Първото название на всеки споменаван в текста обект може да бъде както неопределено. е.1. в много случаи се прибягва до дразнещо често използване на глаголи за говорене. цитиран в т. попита. които достатъчно ясно маркират началото на чуждата реч и в такъв случай глаголът за говорене може да се спести (срв. 10. да е придружено с показателно местоимение. Например в първия текст. да е заместено с местоименен израз или да бъде собствено име. след което започва чуждата реч. Затова.езици със сходни граматически особености. за да бъде пределно ясно къде минават границите между собствената и чуждата реч. *Трябва да го измиеш.1. тире. За целта в изречението. може да бъде с определителен член. разказва. тъй като не става ясно за кой от двата обекта се отнася местоимението. Например в същия текст някаква друга анкета. ако обектът е уникален. но при второто си споменаване вече е назована като анкетата. е назована аналогично проучване. Друго валидно за всички езици правило на текстовата граматика изисква ясно да бъдат обозначени границите между собствена и чужда реч. pronomen “местоимение”) – заместването на отделни думи или цели изрази чрез местоимение в следващо изречение от надизреченското единство (текста).2). Например след изречението Тиганите и ножовете са на мивката употребата на те или тях ще се отнася винаги до всички тигани и ножове. Множество правила регулират и прономинализацията (от лат. н. но не само до тиганите или само до ножовете. или вече се говори за друга. т.

При замяната с местоимение е необходимо местоименната дума да съвпада по число и по род (в езици. Същото важи и при внезапно преминаване към подалечен бъдещ период. Каква е връзката между надизреченско единство и микротема? 3.название или да се употреби негов синоним. 2. Например когато има връщане назад по времевата ос ретроспективността трябва изрично да се обозначи чрез употреба на форми за минало време. чрез наречия или по-обемни обстоятелствени изрази. Открийте примери за възможните начини за обозначаване на границите между собствена и чужда реч в пресата във връзка с материали от жанра интервю. Трябва да измиеш ножовете (приборите) и да прибереш тиганите (съдовете). едновременността трябва да бъде ясно отбелязана чрез граматически и/или лексикални показатели. Съответно когато в текста се говори за едновременно протичащи действия и събития. предишния ден. 5. н. две седмици след това и т. В какво се изразява тематичната единност на микротекста и на макротекста? 4. миналото лято. *Нейните фенове се бяха събрали там два часа преди кацането на самолета. 155 . *Тя е…. Добрева. Какво правило е нарушено в следния случай: След тържественото посрещане на летището певицата се отправи към хотел “Даунтаун”. Ярцева 1990. Тиганите и ножовете са на мивката. срв. срв. Фатер 2002. хипероним или хипоним. *Те са… От изрично словесно или граматическо маркиране се нуждае и всяка смяна на времевата перспектива в текста. Савова 1994. три години по-рано и пр. Допълнителна литература: Добрева. Тиганът е нов. Смяната на времевата рамка в такъв случай трябва да се маркира словесно например с изрази като по-късно. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. Коментирайте разликата между граматика (синтаксис) на изречението и граматика (синтаксис) на текста. Той е тефлонов и невъзможните *То е…. Несъобразяването с някое от посочените (и с други) правила на текстовата граматика може сериозно да накърни правилната постройка и съответно разбирането на съответното надизреченско единство или дори на цялостния текст. носещи значение на предходност – преди това. след два дни. 6. Направете опит за анализ на цялостен текст (например статия от всекидневник) с оглед на наличните в него надизреченски единства от различен (или еднакъв) тип. Савова 2000. Конрад 1985. за които тази граматическа категория е валидна) със заместваната дума (израз).

В зависимост от жанровата си принадлежност текстът се характеризира с различно вътрешно членение. линейност. театрална постановка. живописни. способна да участва със собствен принос в комуникацията. пантомимични. метеорологична прогноза. религиозен.2. резюме.2. научен доклад. тъй като текстът има комуникативно предназначение. 10. например увод – изложение – заключение при научните публикации или при ученическите литературни съчинения.10. естетически. комикс. ЕЗИКОВ ТЕКСТ се нарича всяко построение от езикови единици. СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ НА ЕЗИКОВИЯ ТЕКСТ 10. така и диалогични построения. Долната граница на текста е едно просто изречение. за да изградят семиотично комбиниран (синкретичен) текст – например песен. Тези комбинирани знакови комплекси също влизат в предмета на лингвистиката. лекция.1. Езиковият текст изчерпва цялата информация. балетни. епиграма. В зависимост от това. молба. 10.2. В много случаи езикови единици се съчетават с елементи от други знакови системи. телефонен разговор. но само с оглед на техния езиков компонент и взаимоотношенията му с елементите с друг знаков произход. което има цялостен характер. размерът на езиковия текст може значително да варира – от едно единствено изречение (например Обектът се наблюдава с видеокамери) до комплекс от десетки хиляди изречения. игрален филм. протокол. поема. освен че представя даден тип дискурс и в зависимост от това се характеризира със съответен лексикален и граматически облик. статия. дискусия. Сред ОСНОВНИТЕ ПРИЗНАЦИ на езиковия текст задължително трябва да се споменат следните: автономност. експозиция – корпус – морал (поука) при басните. беседа. Езиковият текст е само един от всевъзможните видове текстове. граматичност.2. съществува автономно и в конкретна ситуация изпълнява самостоятелна и пълноценна комуникативна функция. жестово-мимически и мн. а също и различни комбинации от монологични и диалогични структури в писмен или в устен вид във всяка една сфера на комуникацията и съответно във всеки един тип дискурс – всекидневнобитов. спортен. басня. винаги се изгражда по типовия композиционен план на даден жанр – например писмо. която е необходима и достатъчна в даден случай. интервю. Наред с езиковите текстове съществуват още музикални. факултативно заглавие – корпус – слоган (девиз) при печатната реклама и т. научен. а най-малката езикова структура. реклама. свързаност. политически. Понятието езиков текст обединява както монологични. икономически и др. медиен. с какъв обем е необходимата и достатъчна информация. организирани в съответно количество микротекстове (например в роман или в научна монография). Автономност на текста се нарича неговото самостоятелно съществуване. графични. е простото изречение. н. Например някои текстове се поставят върху отделни табели или се публикуват в отделни книги 156 .2.1. н. новела. н. Всеки един текст. др. лийд (въведение) – корпус – факултативно заключение при новинарските съобщения. хороскоп и т. отделеността му от останалите неща около него.2. телевизионен сериал. цялостност и завършеност. карикатура с думи и т.

по страниците на вестниците автономността на отделните текстове се сигнализира чрез заглавия. cohaerentia “свръзка. че ограденото от нея езиково построение изпълнява самостойна комуникативна функция. но не е така решаваща за качеството текстовост като дълбочинната свързаност. Признакът свързаност се отнася до две неща: а) дълбочинна. която се нарича кохерентност (от лат. от друга страна. който не притежава качеството линейност. Конексията се равнява на изрично показаните чрез повторения на думи и изрази.). скулптура или друг някакъв визуален текст. особено когато те са с по-голям размер.. така и със съответната тема. Кохерентността на текста се равнява на смисловата обвързаност на отделните текстови съставки както помежду им. Ако даден езиков текст не е линейно подреден. повести.2. н. чрез местоименни замествания и пр. 10. conexio “връзка. Признакът линейност е специфична характеристика на езиковия текст. живописно платно.2. Това ясно се разбира например при сравнение на езиковия текст с графика. а изреченията влизат в синтагматични връзки помежду си. е формалноструктурен израз на дълбочинните смислови връзки. б) повърхнинна. Повърхнинната свързаност. формално-структурна свързаност. тематично-смислова единност. развивана в дадения текст или текстов фрагмент. 10. за да може на образуванието да се припише някакъв конкретен смисъл (и тъкмо такава е задачата при решаването на словесни ребуси и лабиринти). определяна като кохезия (от лат. карета. Предназначението на текстовата рамка е изрично да сигнализира. се наричат текстова рамка. карта. колони. за възприемането му е необходимо да се предприеме линеаризация – елементите му трябва да се наредят един след друг в правилна последователност. а е разположен например в ребус или в лабиринт. Конексията е много важна за построяването и за разбирането на текстовете. Линейността на езиковия текст е производна от линейността на отделните елементарни езикови знаци (морфемите) и тяхното подреждане в непрекъсната линия в състава на лексемите. на отделни страници или на части от страници с ясно отграничаване един от друг. свързан съм”) или конексия (от лат. сцепление”).3. тесни връзки между отделни изречения в текста. други текстове се публикуват в една и съща книга. но се отпечатват под отделно заглавие.2.). н. Първият аспект на свързаността е по-съществен и решаващ. Чрез тези разнообразни начини за отделяне от околните неща езиковият текст получава същата автономност. Ето защо средствата. в устната реч отделните текстове се отделят с паузи или чрез специални словесни въведения (например от типа Да ви разкажа един виц / една история / една легенда и т. cohaereo “влизам в допир. чрез които езиковият текст се отделя от другите обекти около него.(романи.2. Възможно е да се изгради микротекст и даже относително малък цялостен текст без конексия. различно шрифтово или цветово оформяне и т. съединеност”). но не и без кохерентност. които на свой ред се включват в синтагматични отношения в състава на словосъчетанията и изреченията. която например живописното платно придобива чрез рамката си.2. Неговите елементи винаги се подреждат и се възприемат един след друг в непрекъсната еднопосочна последователност. за да изградят текста. Ето 157 . научни монографии и др.

). ако в него има и повърхнинни сигнализатори на свързаността. Важното в случая обаче е. както и глобите по 11 данъчни акта. Разбира се. Нов търг за разпродажба на материални активи на торовото дружество “Химко” АД е насрочен за 29 октомври от Агенцията за държавни вземания (АДВ). текстът се възприема като смислово свързан и непрекъснат. както е публикуван във в. добре построено и напълно разбираемо съобщение.: Есента дойде и листата на дърветата пожълтяха. ако между изреченията на дадено построение има конексия. Безпаричието е неприятна работа… В това построение между всеки две съседни изречения има ясни формални връзки. 158 . По тази причина се казва. няма да се получи текст. ЛВ. тъй като всички изречения в него се отнасят за една и съща обща тема и в съвкупността си успешно я представят. Обявеното за продан имущество на “Химко” е на обща стойност 3 648 000 лв. Кохерентността на текста косвено се извежда от факта. Въпреки че изреченията на този текст не са изрично споени едно с друго чрез формални показатели за свързаност. “Новинар”. Напротив. Третото изречение е свързано с първото чрез повторенията търг – търга и торовото – торовия. Времето е пари. Цъфтенето на тревите предизвиква алергия у много хора. както и глобите по 11 данъчни акта. имущество. но сама за себе си не е достатъчна и не е решаваща за създаването на смислен и пълноценен текст. но липсва кохерентност. съставени преди две години. приходи. Недвижимото имущество е на обща стойност 3 648 000 лв. срв. материални активи. срв.един пример. стойност. Приходите трябва да покрият лихви и главници по неизплатени здравни и пенсионни осигуровки на работниците. както и въз основа на общите познания за провеждане на търгове за разпродажба на имущество. този текст би бил по-лесен за възприемане. вниманието не се задържа върху някаква обща тема. в който между отделните изречения няма специални повърхнинни формално-структурни връзки: Нов търг за разпродажба на материални активи на торовото дружество “Химко” АД е насрочен за 29 октомври от Агенцията за държавни вземания (АДВ). В оригиналната версия на съобщението второто изречение е формално свързано с първото чрез повторението на названието “Химко” и чрез кореновото повторение в разпродажба – продан. Приходите от търга трябва да покрият лихви и главници по неизплатени здравни и пенсионни осигуровки на работниците на торовия завод. Построението е лишено от тематично-смислова единност. но няма съотнесеност на изреченията към обединяваща тема.: ДЪРЖАВАТА РАЗПРОДАВА АКТИВИ НА “ХИМКО” АД ЗА 3 МЛН. че конексията е необходимо качество на текста и улеснява неговото възприемане. че много думи и изрази се отнасят към един и същ тематичен кръг (например разпродажба. а непрекъснато се мести от една микротема към друга. като всяка от тях остава неразвита и без никаква смислова връзка с другите. Алергиите са едни от най-сериозните болести на нашето време. Жълти минзухари цъфтят напролет. например ако е в оригиналния си облик. неизплатени и др. че и без тези формални връзки се получава смислено. съставени преди две години.

Отварям събота. Когато обаче са нарушени правилата не на изреченската. но като цяло поради неясните местоименни замествания построението не е граматически добреоформен текст. 10. ако започва с формули за проверка на канала за връзка (Ало.). Ако разговорът прекъсне със затваряне на слушалката от едната страна веднага след изложението. текстът на разговора е реализиран. Търся У. като цяло построението лесно се възприема като носещо определен смисъл. сказуемото и другите части на изречението.6. резултатът може да бъде много по-драстичен по отношение на успешното изпълнение на комуникативната функция. Съответно текстът на телефонния разговор е цялостен.4. В добре организираните текстове са налице едновременно и двата признака – текстът е 159 . съдържа монологично или диалогично изложение и завършва с общоприета формула за приключване на разговора (Дочуване). ако са попълнени всички композиционни позиции. до оптималното разкриване на съответната тема.1.. подобни построения не подлежат на толериране. характерни за жанра: адрес и наименование на институцията. Отпуска съм. Това бе съобщено от авиокомпанията. Под граматичност или още граматическа добреоформеност на текста се има предвид построеността на текста при спазване на правилата на текстовата граматика (вж. дата и място на подаване на молбата. То може да изпълни комуникативната функция. Признакът завършеност обикновено е в паралел с признака цялостност.3). успешно функциониращи в комуникацията на битово равнище. подпис на адресанта. т.2. Изисквания за правилност могат да се предявят и с оглед на постройката на отделните изречения в текста във връзка например с правилното изразяване на паратактичните и хипотактичните връзки и/или с правилното морфологично оформление на подлога. но не е цялостно построен и това се възприема като нарушение на правилата за участие в комуникацията чрез такъв тип текст. Обажда се Х. 10. Ето един пример: Магазина днес няма да работи. Разбира се. Цялостност се нарича построеността на езиковия текст по някакъв единен типов план в съответствие с изискванията на даден жанр.2. но те все пак са текстове.5. ако в нея се съдържат трите необходими композиционни части – експозиция.10. То не може да получи осмисляне и поради това не може да изпълни комуникативното си предназначение: България ЕР и SN Brussels lines ще изпълняват съвместни полети по линията София – Брюксел – София. сряда. Всички полети ще бъдат изпълнявани от фирмата с Боинг 737. формула за уважение на адресата. както неспазването на правилата за свързване между отделните изречения на текста. а на текстовата граматика. за която е предназначено. 10. без изричане на ритуалната заключителна формула. Но допусканите вътре в изреченията граматически неточности не са така фатални за построяването на текста и за неговото разбиране. Въпреки че във всяко изречение има груби нарушения на книжовната норма. Например текстът на писмената молба до определена институция е цялостен. По подобен начин текстът на баснята е цялостен. изложение на молбата. наименование на адресанта. а до неговата смислова изчерпателност. жанров определител Молба.2. но се отнася не до композиционната структура на текста. Пътниците ще могат да пътуват между тях всеки понеделник. корпус и морал (поука). В следния пример всяко от изреченията е правилно оформено само за себе си. петък и неделя.

но няма да е цялостно построен. На базата на информацията за основните признаци на езиковия текст коментирайте разликите между едноизреченския текст Входът е от другата врата и омонимичното с него изречение в надизреченското единство Оттук не може да се минава. Въпроси и задачи за самоподготовка: 1. че всичко необходимо по темата вече е казано и текстът е достатъчно изчерпателен до този момент на разгръщането си. Савова 2000.цялостно построен и тематично изчерпателен. Моля не чукайте. Дюкро. В какви ситуации се срещат текстове с граматически нарушения на изреченско и на текстово ниво? 5. 2. но темата да остане неизчерпана. Например телефонният разговор може да започне. 3. Например ако телефонният разговор прекъсне след изложението. Но може да се случи и обратното – в текста да са реализирани всички композиционни части. но смислово незавършен. Потърсете аргументи за и против задължителното повърхнинно свързване между всеки две последователни изречения в текста. да продължи и да завърши стриктно по правилата на жанра. преди заключителната формула Дочуване. Посочете разликата между кохерентност и конексия на езиковия текст. но преценката на продуцента да е друга. Входът е от другата врата. Тодоров 1972. че има още какво да каже по темата на разказа. Курте 1982. Савова 1994. 160 . Възможно е например по преценката на автора сюжетната линия в даден разказ или роман да е достатъчно пълно развита. Добрева. Във връзка с конкретни жанрове коментирайте проблемите на целостността на езиковите текстове. но мнението на читателя може да е друго – той може да има очаквания и изисквания за още информация по започнатата тема. 6. той може да е смислово завършен. Това много често се наблюдава при разказване на конкретни случки във всекидневнобитовата сфера – тогава разказващият продължава да говори с убеждението. 4. но започнатата в изложението тема да не намери пълно развитие. изисквани от съответния жанров модел. Фатер 2002. докато за слушателя това продължение може да бъде ненужно и досадно. В такъв случай текстът ще бъде цялостно построен. Допълнителна литература: Гремас. възприятията за изчерпаност или достатъчна разгърнатост на темата винаги са субективни и преценките на продуцента и на реципиента на текста могат и да не съвпадат. Потърсете примери за разминаване между признаците цялостност и завършеност. Разбира се. И обратно – възможно е реципиентът още по средата на изложението да прецени. Добрева. Но могат да се получат и разминавания.

Demers R. Semiotics and Language. 1983 Виденов 2000 – Виденов М. София. Езикознание. Савова И. Текстолингвистика. Головин Б. (Hrsg. 1975 Косериу 1990 – Косериу Е. 1972 (= Ducrot O. София. Увод в общото езикознание. The Hague – Paris. 1995 Вайнрайх 1979 – Weinreich U. 1984 Гремас. 21989) Кънчев 1995 – Кънчев И. London & New York. Шумен. Todorov Tz. Балканско езикознание. Пловдив. Общая лингвистика. Савова 2000 – Добрева Е. Leipzig. С. 1992 Добрева. Савова 1994 – Добрева Е. М. Courtés J. Н. Общее языкознание. София. Encyclopedic dictionary of the Sciences of language. London. 1979) Виготски 1983 – Виготски Л. Галовин 1979 – Березин Ф.. Шумен. Bloomington. Paris. München. A. Добрева Е. Справочник на семиотичните термини. Лекции по общо езикознание. 1966 (= Бенвенист Э. Cambridge. Москва. 2001 Кръстева 1981 – Kristeva J. Paris. София. M. 1984 Добрев. 21986 Бенвенист 1974 – Benveniste E. Благоевград. Увод в социолингвистиката. Пловдив. 1979) Илиева 2001 – Илиева Л. София. Савова И. Общее языкознание. 1994 Добрева. England. 1982 Димитрова 1984 – Лингвистична относителност. Linguistics: An Introduction to Language and Communication.. Шумен. Проблеми на изграждането на текста. An Analytical Dictionary. Езикът и човекът. New York etc. 1986 – Akmajian A. 2000 Дюкро. Mass. Москва. Москва.-J.ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ИТЕРАТУРА Асенова 1989 – Асенова П. 1993 Берeзин. Dictionnaire encyclopédique des sciences du langage. Тодоров 1972 – Ducrot O. Киев. Мислене и реч.. Problèmes de linguistique générale.. Увод в езикознанието (помагало за студенти). 1995 161 . 1990 Кръпова 2001 – Кръпова И. Язык. 21981 (= Kristeva J. София... An Initiation into Linguistics. Москва 1974 Конрад 1985 – Conrad R. Дуриданов 1984 – Георгиев В. Language. 1989 Акмаян и др.. Linguistic Theorie: The Discourse of Fundamental Works. 1970 (= Языковые контакты. Paris.. 21961 (= Блумфилд Л. Languages in Contact. 2001 Кодухов 1974 – Кодухов В. 2000 Георгиев. 1979 Блумфийлд 1968 – Bloomfield L. Le langage. Todorov Tz. 1991 Бояджиев 1995 – Бояджиев Ж. 1974) Бенвенист 1993 – Бенвенист Е. 1985 Косериу 1975 – Coseriu E. София. London etc. И. Добрева 1992 – Добрев Д. Language: The Unknown... Harnish R. Sprachtheorie und allgemeine Sprachwissenschaft.) Lexikon sprachwissenschaftlicher Termini. Динамичният структурализъм. Une initiation à la linguistique. София. 1968) Богранд 1991 – de Beaugrande R. London. cet inconu. Лекции по езикознание.. Курте 1982 – Greimas A.. Дуриданов И.

(= Мартине. Внутренняя структура языка. Cambridge. Принципы истории языка.Лайънз 1974 – Lyons J.. Введение в языкознание.) Общее языкознание. Leipzig. An Introductory Survey. A Functional View of Language. 21971 Сапир 1993 – Сепир Э. Москва. Discourse and Social Change. – В: Новое в лингвистике. Москва. Polity Press: Cambridge. Увод в езикознанието (За семинарни занятия). A Course in Modern Linguistics. Москва. Основы общего языкознания. Избранные труды по языкознанию и культурологии. Основы общей лингвистики. New York. London et al. New York. 21975 Солнцев 1977 – Солнцев В. София. Избранные труды по языкознанию. 21943 Москов 1982 – Москов М. София. Probleme. Москва. Крес 1988 – Hodge R. K. 121967 Хелбиг 1970 – Helbig G. София. Малка енциклопедия по социолингвистика. 1993 Пенчева 1998 – Пенчева М. Geschichte der neueren Sprachwissenschaft. (отв. 1972 Степанов 1975 – Степанов Ю. 1998 Порциг 1957 – Porzig W. 1992 Тейлър 1989 – Taylor J. Linguistic Categorization: Prototypes in Linguistic Theory. Kress G. М. Москва. Das Wunder der Sprache. The Social Interpretation of Language and Meaning. R. Москва. Oxford. 1962 Маслов 1987 – Маслов Ю. 1989 Трубецкой 1960 – Trubetzkoy N. Fairclough. Бояджиев Б. София. езикът в човека. Москва. Mass. ІІІ. London. 21977 Сосюр 1992 – дьо Сосюр Ф. Methoden und Ergebnisse der modernen Sprachwissenschaft. Berlin. София. 2002 Феърклаф 1994 – N. София. С. 1995 Чомски 1972 – Chomsky N. Москва. Cambridge. A. 1988 Мартине 1960 – Martinet A. Курс по обща лингвистика. София. Москва. Бояджиев 1977 – Москов М. 1963) Мартине 1962 – Martinet A. вып. ред. Introduction to Theoretical Linguistics.. 61974 (= Лайонз Дж. Д. Човекът в езика. 21958 (= Трубецкой Н. Principien der Sprachgeschichte. 1977 Паул 1960 – Paul H. Плевен. 21957 Робинс 1971 – Robins R. Language and Linguistics. 1960) Фатер 2002 – Фатер Х. 1960) Пачев 1993 – Пачев А. General linguistics. H. Пауль. 1982 Москов 2000 – Москов М. Eléments de linguistique générale. 2000 Москов. С. Увод в езикознанието. 21993 Ходж. 21994 Халидей 1993 – Halliday M. S. Введение в теоретическую лингвистику. Göttingen. Москва. А. Oxford.. 1981 Манголд 1988 – Манголд М. С. Halle. 1988 Хокет 1967 – Hockett Ch. Social Semiotics. Език и езикознание. София. София. 1984 Хъдсън 1995 – Хъдсън Р. Увод в езикознанието с оглед и на българския език. Основы фонологии. 1960. 21972 162 . Grunzüge der Phonologie. Language as Social Semiotic. Езикознание (В помощ на учителите по български език). 1987) Лайънз 1981 – Lyons J. 1970 Хумболт 1984 – фон Гумбольт В.. Language and Mind. Cambridge. 41987 Младенов 1943 – Младенов С. Язык как системно-структурное образование. Paris. 1993 Серебренников 1972 – Серебренников Б. 51937 (= Г. Социолингвистика. Увод во всеобщото езикознание.

Eng.). 1985 Якобсон 1990 – Yakobson R. On Language. München. Allgemeine und angewandte Sprachwissenschaft. ред. Москва. Cambridge.. Mass. 1990 163 .. Москва. Н. London. Handbuch der Linguistik. Лингвистический энциклопедический словарь.Щамерйохан 1975 – Stammerjohann H. (отв. 1990 Ярцева 1990 – Ярцева В. 1975 Якобсон 1985 – Избранные работы.

– латински полинез.ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ анг. – словашки староинд. – руски словаш. – испански лат. – турски фр. – чешки хол. – индиански исп. – полинезийски рус. – арабски гр. – староиндийски тур. – френски чеш. – немски индиан. – холандски 164 . – английски араб. – гръцки нем.

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful