You are on page 1of 2

Има текстове, над които времето няма власт.

Те преминават през годините и
поразяват съзнанието на читателя с величието на човека, горд и непокорен, дръзнал да се
изправи срещу собствената си смърт в името на свободата. Подобни текстове се превръщат
в песни, възхваляващи юнашкия дух, прекланящи с пред героичното, пред наионалния
характер. Тези мисли с пълна сила се отнасят към редиа стихотворения на !отев, но са
особено валидни за баладата "#ад$и %имитър&.
'ирическият геро( е направил своя избор и творбата изобразява резултатите.
Изправен на граниата ме$ду $ивота и смъртта, осмислил съществуването си, чрез
борбата за свобода, то( вече е неподвластен над тленното и е "осъден& на безсмъртие.
)ечността на героя е внушена и чрез митологичните образи на $ивотните и самодивите,
както и чрез баладичния елемент на творбата.
"#ад$и %имитър& е стихотворение, посветено на конкретн историческа личност.
*аглавието тушира връзките с реалната личност и събития, за да наблегне върху
легендарното име на героя, с което то( +ункионира и във +олклора. %е(ствието се
развива високо под небето, "там на !алкана&, в пространството на подвига, на героичната
смърт и гуховно безсмъртие.
,ще първите думи насочват към идеята за безсмъртие - "$ив е то(, $ив е&, като
подемат създадената още при$иве легенда. ) контраст с обезсмъртяването се разгръща
трагичното изобра$ение на смъртта. .ероят е юнак, участвал в $естока битка,
доказателство за което е мета+ората "потънал в кърви&. То( изпитва неимоверни
страдания, но въпреки всичко излъчва обаянието на младостта и красотата. !ореът не
случа(но се намира в пространството на подвига и доброволната само$ертва. ,ръ$ието е
разломено - "сабя на две строшена&, а битката е заубена. /азпадането на тялото е друг
начин на изобра$ение на драматичната смърт - "очи тъмнеят, глава се люшка&.
0ад юнака се простира могъщото, вечно небе, символ на идеала. Този образ
внушава енността на свободата, само$ертвата, подвига. Това пространство е означено с
показателното наречие за място - "там& и е в опозиия с полето, символ на "робството&.
Тази опозиия горе 1небе, юнак2 - долу 1поле, $етварка2 мо$е д бъде преодоляна чрез
песента, която се носи от робската земя нагоре към пространството на подвига.
.ласът също подсказва за прибли$аващата +изическа смърт. 3накът, обречен на
самота и страдание изрича проклятия към ялата вселена. 4изическата гибел на бореа е
неизбе$на. ) света на робството тя няма как да бъде преодоляна. 5мъртта в борбата е
безкраен низ от загуба на герои - "ще да загине и тоз юнак&. Тази емоионална оенка на
историята е прекъсната с апосиопеза, сякаш до тук са говорили сърето и чувствата, които
сега трябва да отстъпят място на оенката6
тоз, ко(то падне в бо( за свобода,
то( не умира...
Тези стихове, изградени върху оксиморона, носят идеята на текста - онзи, ко(то
$ивее и умира за наионалното добруване, за възстановяване на човешкото досто(нство, е
неподвластен на забравата. 4изическата му гибел е начало на духовно безсмъртие.
4олклорно7баладичните образи са медиатори ме$ду дневната 1драмата на
умирането2 и нощната 1на митичното възкресение2 картина. Избрани са на(7силните и
самотни $ивотни - сокол, вълк, орлиа, всички те символи на смелост. Те се побратимяват
с юнака, покорени от подвига му, също като в мита за ,р+е( са покорени дивите зверове
от музиката.
0астъпва нощта, която не се оказва традиионно свързана със злото, а по7скоро с
митопоетическото начало. ,лиетворената природа също се прекланя пред подвига на
юнака, чрез ха(душката песен на !алкана - вечен, неумиращ сивмол на признателност.
.ероят загубва конкретните си измерения, извисява се над времето и пространството. Това
се внушава чрез +олклорните образи на самодивите, които по традиия са врагове на
юнаите. ) народните песни и предания те влизат в единоборство и често пъти им вредят.
Тук техния образ е пресемантизиран - също като вълка имат различно поведение. Идват
като митични сенки да облекчат болката на онзи, ко(то се е $ертвал за на(7висшия идеал
"бели, чудни&, те сливат песента си с тази на !алкана, на $ътварката, на вятъра за да
внуши чрез ритуални $естове възкресението на бореа. 5ъщо като в народните приказки
то се осъществява с $ивата вода - "пръсни с вода студена&. !езсмъртието е внушено и
чрез полета на юнака, заедно със самодивите в небето.
5лед самодивската нощ, на утрото, въпреки че юнакът е потънал в кръв, то( още е
$ив, "там на !алкана&. *ащото подвигът на героя е път към свободата. 0еговото дихание
се е приобщило към шума на вековните буки, към ха(душката песен, станало е завинаги
част от трагичната и героична съдба на родината. По същия начин бунтовникът от поемата
"0а прощаване& се слива с родното - "бело ми месо по скали... черни ми кърви в земята&.
Трудно мо$е да се обясни на чу$дене как тка няко(, ко(то умира, всъщност остава $ив.
0о обяснението е просто. 5мъртта мо$е да бъде безсмъртие, когато има памет. Тя остава
дълбоко в наионалното съзнание и никакви сътресения в обществото не могат да изтрият
стиха, ко(то като че ли е надгробна самоепита+ия на поета6 "Тоз, ко(то падне в бо( за
свобода& не умира, а остава част от сакралното минало на народа.

станало е завинаги част от трагичната и героична съдба на родината. По същия начин бунтовникът от поемата “На прощаване” се слива с родното – “бело ми месо по скали. неумиращ сивмол на признателност. носят идеята на текста – онзи. към хайдушката песен. Физическата му гибел е начало на духовно безсмъртие. на жътварката. вълк. Героят загубва конкретните си измерения. той още е жив. чудни”. всички те символи на смелост. Смъртта може да бъде безсмъртие. орлица. Настъпва нощта. Неговото дихание се е приобщило към шума на вековните буки. изградени върху оксиморона. Олицетворената природа също се прекланя пред подвига на юнака. въпреки че юнакът е потънал в кръв. Но обяснението е просто. също като в мита за Орфей са покорени дивите зверове от музиката. която не се оказва традиционно свързана със злото. който умира. на утрото. Защото подвигът на героя е път към свободата. а по-скоро с митопоетическото начало. В народните песни и предания те влизат в единоборство и често пъти им вредят. покорени от подвига му. на вятъра за да внуши чрез ритуални жестове възкресението на бореца. След самодивската нощ. всъщност остава жив. Тук техния образ е пресемантизиран – също като вълка имат различно поведение. за възстановяване на човешкото достойнство.. Те се побратимяват с юнака. Тя остава дълбоко в националното съзнание и никакви сътресения в обществото не могат да изтрият стиха. чрез хайдушката песен на Балкана – вечен. те сливат песента си с тази на Балкана. Избрани са най-силните и самотни животни – сокол. извисява се над времето и пространството. Също като в народните приказки то се осъществява с живата вода – “пръсни с вода студена”. който падне в бой за свобода” не умира. .. Идват като митични сенки да облекчат болката на онзи. а остава част от сакралното минало на народа. черни ми кърви в земята”. които по традиция са врагове на юнаците. който като че ли е надгробна самоепитафия на поета: “Тоз. Безсмъртието е внушено и чрез полета на юнака. който живее и умира за националното добруване. “там на Балкана”. който се е жертвал за най-висшия идеал “бели. Трудно може да се обясни на чужденец как тка някой. е неподвластен на забравата.Тези стихове. Това се внушава чрез фолклорните образи на самодивите. когато има памет. Фолклорно-баладичните образи са медиатори между дневната (драмата на умирането) и нощната (на митичното възкресение) картина. заедно със самодивите в небето.