БОЛЕСТИ НА ГЛАВАТА

Vulnera et contusions in region capitis

Етиология

Случайни
пътнотранспортни
умишлен травматизъм

произшествия,

огнестрелни

рани,

Клинични признаци
Зависят от вида на раната, локал.,дълбочината и давността на
инфекцията : КЧ- ухапни рани, КТ- одрасквания, ухапвания, фрактури
на кости. Раните в областта на устните и бузите са съпроводени с
нараняване на a. et v. Facialis ,a. transversa faciei. Раните в
междучелюстното пространство са съпр. с образуване на слюнчени
фистули. Рани на връхната част на носа водят до асиметрия, стридори
и затруднено дишане, а тези на носния гръб до хиперкератинизация.

Прогноза
Благоприятна при богато кръвосн. органи, ограничена подвижност и
малка възможност за инфектиране. Неблагоприятна е при анаеробна
инфекция.

Лекуване
При пресни случаи се изп студени компреси и период намазване със
спиртен разтвор на пиоктанин или воден разтвор на К перм. По- късно
се отстр некр маси и се прил УВЛ и втривания с резорбц мази. При
проникващи рани- херметично затваряне на устната и носна кухина.
При слюнчени фистули се извършва кюретиране.

Oedema capitis
Етиология

Основно на база стагнационни явления- притискане или тромбоза на v
jugularis , фрактура на шийни прешлени, ухапване от змии, ужилване
от оси, лекарствена свръхчувствителност на база др. заболявания

Клинични признаци

Наблюдава са глава на хипопотам- изпъкване на яремните вени, оток
на устни, ноздри, клепачи и между челюстно пространство. Има
хъркащо дишане и асфиксия.

Прогноза

Неблагоприятна при фрактура на шийни прешлени и продължително
притискане на шията.

Лекуване

Инж.
се
антихистаминни
средстваалергозан
и
алерговет,
съдоуплатняващи
средства, прилагат се и гликокортикоиди,
адреналин , 0.25% новокаин. Прави се кръвопускане и спешна
трахеотомия.

Phlegmona capitis
1

Според локализацията бива :
Phl
Phl
Phl
Phl
Phl
Phl
Phl

regionis submandibularis
regionis infraorbitalis
regionis submentalis
regionis orbitalis
bucalis
spatii retropharungei
regionis retromandibularis

Етиология

Усложнение от пиодермия, ороназални фистули, екстракция на зъби.
Според причинителя биват гнойни, анаеробни, гнилостни и смесени

Клинични признаци

Зависят от локализацията : крепитиращ оток, обширни некрози на
меките тъкани, кръвоизливи, менингоенцефалит, остеомиелит,
сепсис .При оформяне на абсцеси се наблюдава флуктуация или
самоотваряне.

Лекуване

Прилагат се АБ, химиотерапевтици, СР и общоукрепващи средства. В
садия на серозно- клетъчна инфилтрация се правят облекчителни
разрези за изтичане на ексудата.

Neoplasma in region capitis

Най- често се наблюдава папиломатоза в областта на устната кухина.
За лечението и се прилага новокаинова блокада с 0.5 % новокаин.

БОЛЕСТИ НА УШИТЕ ПРИ КЧ








Kysta et fistyla auricularisbcongingtalis
Vulnera auriculare
Neoplasma in meatu acustico externa
Othematoma
Corpora aliena et parasitae in meatu acustica externa
Phlegmona auris
Otitis interna labirintis
Otitis media
Otitis externa
 eczematoza
 ceruminoza
 pustuloza
 purulenta et ulceroza
 chronica verrucoza
 parasitariae

2

Етиология

Vulnera auricularis

Усложнение след ухапване или abrevatio auricularis.

Клинични признаци
Зависят от вида на раната. При засягане на a auricularis magna et
anterior има голямо кръвотечение. Наблюдават се язви и некроза на
ушната раковина, гнойно възпаление на слуховите пътища, нарушена
проходимостта на слуховия канал и запушването му, безпокойство.

Лекуване
Тоалет на ухото, лигиране на кр съдове, фиксираща превръзка. Прави
се обработка на раната и се отстраняват некротичните тъкани,
прилага се локална и обща АБ терапия. При стари случаи ухото се
ампутира.

Хематом- Othematoma

Среща се при КЧ и се дължи на нарушаване целостта на a. et vena
auricularis caudalis в резултат на резки удари с пръчка, теглене на
ушите, ухапване.

Клинични признаци

Среща се по вътрешната
страна на ушната раковина и се
характеризира с флуктоация, крепитация, флегмон, некроза на у
хрущял и асиметрия на ушите.

Лекуване

Оперативно на 7-8 ден, прави се разрез на кожата, отстраняване на
коагулума и U- образни шевове с ролки.При абсцес се прави инцизия,
а при некроза частта се ампутира.Флег възп се лек в нач със студени
противовъзп и дезинф компреси , а по- къдно загряващи компреси и
ревулсивни мази.

Чужди тела и паразити в слуховия канал

Етиология и клинични признаци

Семена, пясък, осили, паразити. В началото протича без явна клиника,
по- късно се наблюдават всички процеси характерни за възпалениетосилно безпокойство, асиметрия и кл. признаци близки до бяс.
Диагнозата се поставя въз основа на инспекция и отоскопия.

Лекуване
Отстраняване на чуждото тяло и прилагане на капки: Dexoryl, Mitex,
Otican. При липса можем да си приготвим сами от Lidocain 2 ml,
Dexamethason 1 ml et Gentamicin 1 ml.

Ръбна дерматоза

Предразположени са КЧ от породите дакел, пойнтер, болонка и др с
дълги, увиснали уши.

Етиология
3

4 .простуда. Може да протече в една от следните форми : • Otitis externa erythematosa squamosa (eczematoza) – силно зачервена кожа. Клинични признаци Има удебеляване и образуване на люспест струп. суха екзема. къпане неподсушаване. Ексудата е оскъден и гноеподобен. засъхнал кехлибарено-жълт ексудат. рани. замърсена к покривка.. съединителнотъканни разраствания. Лекуване Размекване и отстраняване на струпея. повишена ушна секреция. некроза на ушния хрущял.. себорея. кръвосмучещи и насекоми. При гн възп ЖВ са угнетени.м о. сиво черни люспи. • Otitis externa purulenta et ulcerosa – усложнение от останалите отити. намазване с унгвент / гентамицин/ и поставяне на предпазваща превръзка. възпаление на аналните жлези и междупрешлянни пространства. • Otitis externa parasitaria • Otitis externa erythematosa ceruminosa – изтичане на голямо количество кафявочервен до черен ексудат с гъста консистенция и неприятна миризма. srt et staph.  действащи.Gr.Дължи се на ожулване на ушния ръб. malassezia canis.  на база др заб – дерматози. разязвяване. отхематом . пар заб. увиснало и болезнево. Патогенеза Протича с локално болестни процеси или процеси засягащи целия организъм при ненавременно лечение Клинични признаци Има зачервяване на ухото и сърбеж. Възпаление на външното ухо – Otitis externa Етиология  предразполагащи. гъбична инфекция. туширане с 2-3 % сребърен нитрат. алергия. • Otitis externa proliferativa (verucosa) – проявява се с брадавицоподобни и др. Болното ухо е подуто. Може да има връзка с породата на КЧ и възрастта.. триене в околни предмети. proteus. к води до безпок. тръскане на главата и ушите. вътр. ps aeroginosa. повишена темп и намален апетит. болезненост и кървяща повърхност. Локализира се по ръба на ушната раковина.

otinum. силна простуда и висока влажност. и ушни капки : dexoril. гентамицин. Усложнения са менингит и мозъчни абсцеси. рентгенологично Лекуване Премахване на предразполагащите фактори. След почистване на слуховия канал се установява проминиране на тъпанчето. хлорхексидин. -Otitis externa chronica proliferativa -Otitis externa purulenta Диагноза М б. 5 . а при хронични случаи се образуват гнойни фистули. вода. Почистване на ухото с кисл. увисване на ухото.5 mg/kg двукратно 5-7 дни. mitex. При емпием на bulla tympanica. салиц киселина. глухота. увисване и асиметрия на ушната раковина. Прилагат се противопаразитни ЛС-invermectin. ринотрахеит или ринофарингит.Повърхност на ушната раковина е покрита с кърваво – гноен ексудат.Otitis media et interna Етиология Усложнения е след външен отит. aurican.. тиабендазол. Протича като катарален. dexamehtason.0mg/kg двукратно на ден в продължение на 5-7 дни. След отстраняването му се откриват язви. prednisolon F 0. Антибактериална терапия с неомицин. дексаметазон. гноен или хеморагичен отит. При хронични случаи може да се оформят гнойни фистули поради кариес на каменната пирамида. При съчетаването им с АБ ефекта е 90%. нар кординация. otomax.  Общите се характеризират с намален апетит . oticure. Когато нямаме ушни капки си ги приготвяме сами от локален анестетик + gentamicin + prednisolon. Вътрешно се прилага enrofloxacin /synolox/ -2. манежни движения. нарушена координация и движения. гнойни изтечения. хибитан. повишена темп. chronicin.flucinolone. Възпаление на средното и вътрешно ухо.5-1. Предразполагащи фактори са намалената резистентност. който често се придружава и от засягане на вътрешното ухо се установяват болезненост на костите под и зад основата на ухото. изолиране на причинителите. Кортизоновите производни се прилагат самост или в комб с АБ или локални анестетици като ушви капки. навеждане на главата към болното ухо. Рядко е усложнение от бактерийни и вирусни инфекции.  локалните признаци са болезненост. ПХ. емпием на ушната раковина. При отит на база ринофарингит се наблюдават нарушения в дишането.

разкъсване на мозъчните обвивки и проникване на много фрагменти в мозъка. шие се подкожна тъкан и кожа.удари.frontalis Етиология Прекомерни механични травми. 2 клас. прилагат се АБ и се правят бандажи. Има силна депресия. използват се хемостатични средства. При тях се предизвикват само тъканни увреждания и се характеризират с депресиращи фрактури. Не навлизат фрагменти в мозъчната тъкан ! Има трудна репозиция на фрагментите – единствено чрез екстензия. Тъй като има притискане на мозъчните обвивки не се препоръчват операции. Фрактурите на черепните кости са три класа: 1 клас. 3 клас. Мозъчните обвивки не се шият. запазена цялост на мозъчните обвивки и млади животни.Лекуване Трепанация на тъпанчето. 3 клас. 6 . Ако не помогне се прави остеотомия на bulla timpanici Фрактури на черепните кости /Fractura ossium cranii / Fractura ossis nasalle Fractura ossis incisivum mandibularis Fractura ossisoccipitalis et parietalis Fractura ossishyoidea Fractura ossis . пункция на черепната кухина и източване на ексудата . 2 клас.-//-. отстраняване на съсирената кръв и преодоляване на кръвотечението.Изследват се чрез палпация.фрактури със запазена цялост на периоста и мозъчните обвивки. падане върху твърд терен.-//-. Прави се оперативна ревизия. Мозъчните обвивки се зашиват и се възстановява позицията на счупените кости.фрактури с нарушена цялост на периоста и мозъчните обвивки. Извършва се фикс на костите и дренажиране. отваряне на черепа и отстраняване на фрагменти и кръвоизливи.фрагментирани фрактури. Костите не се отстраняват при запазен периост. фрагментите пробиват периоста и мозъчните обвивки като навлизат и увреждат съществено мозъчната тъкан. парентерално се инж ударни дози АБ+СУЛФА. поставяне на дренаж напоен с АБ. тумори на костите и други.асептика. неправилно поваляне и фиксиране. Лекуване 1 клас.

може да има и затруднения н дишането. Счупване на долната челюст Характеризира се с внезапно настъпващо затруднение при приемането и дъвченето на храната. При наклонени едностранни счупвания или разединяване на симфизата резците на увредената част имат неправилно положение. подуване на меките тъкани. При закрити счупвания на тялото на костите има болезнен оток на горната устна. оток. При единични или множествени счупвания на долночелюстния ръб или ъгъл се оформят фистули в зоната на масетрите .затруднено. асиметрия и болезненост. В първите 5-6 дни животните се хранят с носно хранопроводна сонда Счупване на носните кости Дължи се на силни механични травми или предшестваща атрофия. Двустранните фрактури зад носните израстъци или в областта на кучешките зъби се характеризират с ненормална подвижност. който стига назад зад ушите. Когато е засегнат главния мозък се наблюдават общи или огнищни нервни признаци. Понякога може да има кръвоизливи през носа и ушите. Клинични признаци Частичните счупвания в зоната на алвеолите и резците се проявяват с разклащане или падане на някой зъб без сериозни нарушения в храненето и дишането. саливация. но без засягане на лигавицата се установяват субмукозни кръвоизливи. а дъвченето. симфизата е подвижна. При счупване на носната преграда. извръщане на дъвкателните повърхности на резците навън. непълно затваряне на устата. Приемането на храна е затруднено. а повдигането й е съпроводено с болка.Счупване на резцовите кости- Може да бъде едностранно или двустранно и да засегне само отделни части от костта или да обхване и горно челюстните и носни кости. При двустранно счупване се установява увисване на челюстта пред мястото на фрактурата. крепитация и ненормална подвижност. а при засягане на лигавицата. При закрити фрактури се установяват асиметрия на носа . носните отвори и венците. едем на твърдото небце и венците и др. 7 . Главата е ниско долу. Счупване на тилна и теменна кост При закрити фрактури на тилната кост без засягане на главния мозък се наблюдава силно болезнен оток. крипитация.кръвотечение придружено с развитие на подкожен емфизем.

Lingvatura rhinaria Sinusitides paranasales . сепсис.ДС. Венозно инжектиране на калциеви препарати. стомаха.Едностранните фрактури може да зараснат самостоятелно. кръвоспиращи гъби желаспун. 1% кислородна вода. повръщане Лекуване Повдигане на главата. Тампониране с 1:5000 адреналин.проктогливинол.кашлица и пенест характер Кръвотечение от храносмилателни органи. 25-30% натриев цитрат. отравяне.(Sinusitidis paranasalis) Frontitis 8 . conchofrontales . повишено кръвно налягане. ако животното се храни 10-15 дни с носно хранопроводна сонда. 10% натриев хлорид. а след това му се предлага мека и течна храна. обливане или поставяне на студени компреси върху главата. ултрапрокт. 2% тромбокиназа. хранопровода.empyema sinus maxillaries Етиология Epistaxix et rhinorrhagia Директни увреждания. инфекциозни причинители. фармацинон.рядко. витамин К и С. Болести на носа и околоносните синуси         Neoplasma in cavo nasi Vulnera nasi Fracturae ossium nasi Epistaxix et rhinorrhagia Necrosis conharum nasi Corpora aliena Parasiti in cavo nasi. анемия. Може да е признак на други заболявания.хемофилия. Възпаление на околоносните кухини . левкоза. дицинон.frontitis s. силни натоварвания. sinusitis frontales s.гана. Кръвотечение от дихателни органи.язви и рани в глътката. Препоръчва се преливане на изогенна кръв и използване на кръвоспиращи унгвенти. съдова и кръвоносна система. ХС.

евкалиптово масло Гнойни фронтити . субдурален абсцес Диагноза Клинични признаци. В последствие се развива катарално. болезненост в областта на синусите При емпием: анорексия. частичното запушване може да се съпровожда със стридори. влошено общо състояние и оформяне на синусна фистула. заболявания на зъбите. трепанация. Понякога се развива конюнктивит. омърлушеност. ненормално държане на главата. които се усилват при навеждане на главата.трепанация. едем на клепачите. Може да е резултат на зъбни аномалии създаващи комуникация между устна и горно челюстна кухина. антибактериална терапия Hygmoritis Етиология Самостоятелно заболяване или усложнение след фрактури на горночелюстните кости. дренажи. ментол. Усложнения – гноен менингит.Клинични признаци Изтечения от носните отвори. тръбни дренажи. тръбни Чужди тела в носната кухина Етиология Могат да попаднат през носните отвори по време на вдишване или при третиране на животните. Клинични признаци Гнойни изтечения от носа с неприятна миризма. вакуум аспирация. гноен и актиномикозен периодонтит и пулпит. промивки. хеморагично или 9 . вакуум аспирация.гнойно. повръщане или през тъканите при открити или закрити травми. антибактериална терапия. При хронично протичане има оток на синуса с хиперплазия на меките тъкани и размекване на костите. рентгенологично Лекуване Серозни фронтити – инхалация с камфора. Клинични признаци Животните кихат и търкат ноздрите си в околните предмети. екзофталмус. менингоенцефалит. Лекуване Трепанация. повишена температура. проникване на паразити и чужди тела в синуса. кюретиране. Също така и през глътката при кашлица. оток в периорбиталната зона. периорбитален флегмон. кюретиране. промивки. Понякога има лизиране на кости. сълзотечение. апатия.

Лекуване Поставяне на марлен дрен с тетрациклин или друг костен антибиотик.некротично възпаление придружено с носни изтечения и затрудненеи в дишането. При наличие на костни фрагменти или други чужди тела те се отстраняват. Клинични признаци Характеризира се с безпокойство. Много често се развива септичен процес. При закрити фрактури се установяват асиметрия на носа . Диагноза Поставя се чрез предварително третиране на животните невролептици или невролептаналгетици и внимателно оглеждане. Откъм медиалната страна лигавицата на твърдото небце се изрязва и издърпва латерално така че с нея да бъде покрит и затворен съществуващият фистулен отвор. а антибактериалната терапия продължава още 2 седмици след операцията. Трябва да се извърши пълно изрязване на всички некротични тъкани около фистулния канал. Необходимо е бактериалния статус на фистулата да бъде идентифициран микробиологично и да се проведе антибиотикотерапия поне 7 дни. При счупване на носната преграда. но без засягане на лигавицата се установяват субмукозни кръвоизливи.който да адсорбира ексудата. След извършване на добра адаптация лапичката се зашива с адсорбируеми конци. Счупване на носните кости Дължи се на силни механични травми или предшестваща атрофия. подуване на меките тъкани. Ороназална фистула Етиология Среща се при малките породи кучета и е усложнение от периодонтални заболявания засягащи максиларните кучешки зъби и максиларните премолари. КЧ постоянно дразнят с езика си фистулния канал. новообразувание или инфекция.кръвотечение придружено с развитие на подкожен емфизем. От носа изтича ексудат примесен с кръв и слюнка. с Лекуване След съответно обезболяване и фиксиране чуждото тяло се изважда през носните отвори или чрез трепанация на носната кухина. а при засягане на лигавицата. Образува се най-често вторично в резултат на тежка травма при изваждане на тези зъби. крепитация и ненормална подвижност. 10 .

които попадат случайно в устната кухина или са приети в резултат на алотриофагия. Задържаните между зъбите или забитите в меките тъкани малки чужди тела могат да останат в началото незабелязани. Рядко са резултат от неправилно подредени зъби.образни шевове. др.БОЛЕСТИ НА УСТНАТА КУХИНА И ЕЗИКА         Vulnera cavi oris Vulnera et ulcera lindue Corpora aliena lingue Glositis chronica er acuta Cystae retentions Papillomatosis cavi oris Paralysis lingue s. осили. груби манипулации и неправилно фиксиране. glosoplegia Gingivitis: -catharalis - vesicularis purulenta et ulcerosa -phlegmonosa Corpora aliena cavi oris Етиология В устната кухина често се задържат чужди тела. но по-късно предизвикват повърхностно гнойно възпаление. Клинични признаци 11 . Етиология Vulnera cavi oris Най-често кости. игли. Склонност към алотриофагия проявяват и животни болни от бяс. лош дъх от устата. саливация. да се вмъкнат между зъбите или внедрят в меките тъкани. некротичните тъкани се отстраняват и абсцесите се отварят. При нужда се извършва локално и общо антибактериално лечение.кости. чужди тела. триенето й с лапи. Клинични признаци В началото има безпокойство. които могат да се заклещят напречно но твърдото небце. остри метални и др. Ако има грануломи те се изрязват. тръскане на главата. абсцедиране. гингивит и др. дисфагия. дървени парчета. Ако езика е некротично изменен се ампутира засегнатата част и оперативната рана се затваря с вертикални U. Лекуване След анестезия се отстранява чуждото тяло.

риваноли др. неприятна миризма от устата. Лекуване Предприема се при масивна папиломатоза за съкращаване периода на естественото оздравяване.5 % новокаинов разтвор. кръвотечение. неболезнено с тънка и прозрачна капсула. Лекуване При пресни и повърхностни рани устната кухина периодично се промива с дезинфекционни разтвори. Етиология Дължи се на запушване на изходните канали в резултат на травматично въздействие-възпаление на слюнчените канали и стеноза или слюнчени камъни.Нарушения в дъвченето на храната.1% К перманганат. След това се извършва оперативна и медикаментозна обработка и зашиване на раната. При наличие на осили може да се развият възпалителни и некротични процеси и фистули в областта на език. Cystae retentions. езика и устните ъгли.затруднения в приемането на храна и вода. инфилтрация с 0. При дълбоки наранявания и наличие на забити чужди тела животните предварително се анестезират. След период на активно разрастване папилите започват да намаляват по размер и обикновено изчезват за 2-6 седмици. слюнотечение понякога примесено с кръв. Образуванието е с кръгла форма. Добри резултати се получават чрез автоваксина. Течността вътре е бистра и представлява 12 . Етиология Papillomatosis cavi oris Предизвиква се от специфичен за кучето вирус като заразяването става пряко и индиректно.25-0. В следоперативния период се правят дезинфекционни промивки и животните се третират с АБ и СУЛФА. Частичното изрязване или скарифициране на плоскорастяците папиломи води до регресия на останалите. фаринкс. мека консистенция. Периодично устната кухина се промива с 0. Клинични признаци Засяга главно млади животни и се характеризира с туморни разраствания с различни размери по мукозата на устната кухина. саливация.Ranulae Това е задържане на секрета на слюнчените жлези в слюнчените канали или новообразуван дивертикул. слюнчени жлези и др. При масивна папиломатоза настъпва дисфагия. Клинични признаци Локализира се до френулума и има големина да орех. изрязване на пендулиращите образувания. Образува се бързо за няколко часа или дни и се съпровожда с функционални смущения.

видоизменена слюнка. засяга единични папили които са в контакт с кариозни и парадонтозни зъби  Gingivitis hypertrophicansхарактеризира се с пролиферативно възпаление на гингивата Лекуване При всички форми се започва с отстраняване на зъбния камък и зъбната плака. Кистите се отварят. Болести на слюнчените жлези Contusiones et vulnera glandulae parotis Obstructio ducum salivarium Ranula 13 .  Gingivitis catharalis. Тушират се се сребърен нитрат и лотаген. suanamed. Gingivitis Етиология Това е възпаление на венеца. засяга гингивата около един зъб. оголване на шийката на зъба в хроничния стадий. слюнотечение примесено с кръв. в резултат развитието на зъбен камък и субгингивални плаки. 0.рядко срещан. След почистване на венците с кислородна вода те се тушират с риванол. Заедно с това се използват и АБ : stomorgyl. doxacillin и други.  Gingivitis ulceroza. Клинични признаци Намален апетит. Лекуване Разтрошаване и изваждане на слюнчените камъни.  Gingivitis purulenta.характеризира се с зачервяване. При нужда слюнчените жлези се екстирпират. пиоктанин. подуване и кървене на венците и намален апетит.clavamox. Характеризира се със зачервяване на венеца. К перманганат. При пункция изтичат бледожълти и муцинозни изтечения. а при внимателно оглеждане е възможно да се открият забити чужди тела.1% К перманганат. наличие на малки абсцеси.усложнение от другите . трипафлавин. Може да е резултат и от травматизиране на венците с твърда храна или други твърди предмети. съдържанието ими се отстранява и кухината се промива с 2%хлорамин. гранофурин.

Дължи се на: слюнчени камъни.При продължително запушване настъпва атрофия на съответната жлеза.Ако той е стеснен се катетеризира и около камъка се въвежда олеозна течност. зърна от растения. Клинични признаци Настъпва задържане на слюнката и ектазия над мястото на запушване и флоктуиращ оток. чужди тела (хранителни частици. болезненост.шев на Ламбер и прекъснати възловати. оформяне на цисти При инспекция – слюнченият канал има броеницоподобна форма Лекуване Разтрошаване на камъните. долночелюстната и подезичната жлези. При палпация камъните са с твърда. Рани и контузии на подушната жлеза Eтиология Предизвикват се от тъпи удари в областа на жлезата или забити остри тела Клинични признаци При пресни рани има силно кръвотечение примесено със слюнка. Покъсно при спиране на кръвотечението изтича муцинозно. дивертикули. Лекуване Малките слюнчени камъни могат да се отстранят през изходния канал на отвора. Sublingualis et mandibularis Eтиология Obstructio ductum salivarum Засяга: подушната. понякога крепитираща консистенция. изваждане през изходните отвори и надлъжна инцизия на слюнчения канал Eтиология Слюнчени камъни – Sialolithiasis Срещат се главно при тревопасните и се състоят от калциев карбонат или фосфат. Големите камъни се изваждат оперативно чрез разрязване на кожата и стената на канала. руптура на запушения канал.Mucocelle Parotitis et sialoadenitis gl. възпалителни сраствания) Клинични признаци Оток. В повечето случаи образуването им се дължи на предшестващо възпаление на лигавицата на изводния канал или стеноза на отвора му.хеморагичен 14 . осили.

които се локализират в междучелюсното пространство. Има отоци. Животните са подтиснати и иман повишена температура. преживянето. прием на храна и асфиксия. Не са темперирани и болезнени. гълтане. Mucocelle Това е събиране на слюнка в подкожната съединителна тъкан в областта на главата и началото на шията. Дължи се на руптури на изводния канал на слюнчената жлеза. Eтиология Parotitis et sialoadenitis Могат да се възпалят при първично механично увреждане – контузия . гълтането и движението на главата са ограничени. който се увеличава при дъвчене.пункция + адстрингентни ЛС Оперативно. Дъвченето.ексудат. окончателно кръвоспиране и поставяне на дренаж при зашиването. има флуктоация. Наблюдава се инфилтриране на околните тъкани и образуване на еднокамерни или двукамерни празнини пълни с слюнка. Има нарушения в ДД. Възпалението на подчелюстната при мит. В първите 1-2 дни животните са на гладна диета. При пункция от тях изтича жълтеникава течност. актиномикоза. Само при високостепенна контузия може да се развие некроза на кожата. Лекуване Консервативно. Клинични признаци Едностранна или двустранна гореща и болезнена подутост с твърдоеластична консистенция. В началото има увеличена саливация но в последствие намалява или спира. Възпалението на подушната жлежа често се получава при бозаещи животни от майки с мастит. Лекуване Хирургична обработка. инф на мандибуларните лимфни възли. Изтичащата слюнка предпазва раните от инфектиране но затруднява зарастването им. основата на глътката или областта на фаринкса. механична травма на слюнчените канали. дезинфекционни и противовъзпалителни компреси.екстирпация 15 . нараняване или под влияние на други фактори. които достигат до човешки юмрук. Локално се правят ревулсивни мази. Лекуване При остро гнойно възпаление се прилагат ударни дози АБ и СУЛФА.

ПТП. остеомиелит. Когато костите се залавят за дъвкателните мускули-не защото те действат като имобилизираща превръзка. Ако фрактурата е открита костните крайща са видими и почти винаги се съпътства с кръвотечение. Клинични признаци  Общи признаци Отказ от храна. При едностранно счупване на челюстното тяло или при разединяване на симфизата се установява асиметрия. а често и триочния нерв те са съпроводени с тежки нарушения в дъвкателната функция. които са в близост до линията на счупване. При счупвания в областта на алвеолите има разклащане или изпадане на зъбите. Сепарация на симфизата на мандибулата 16 . крепитация и невъзможност за приемане на храна. Често се наблюдава слюнотечение. трудно отваряне и непълно затваряне на устата. Когато фрактурите останат няколко дни без лечение се развиват некротични процеси. След приключване на операцията двете челюсти могат да се фиксират с временни субгингивални шевове. актиномикоза. Необходимо е животното да се храни със сонда за 4 седмици след извършване на фарингостомия. Найподходящ е метода на вътрешна фиксация с планка. а при КТ. поради увреждане на челюстната става.Болести на челюстните кости и челюстната става Фрактура на долната челюст Етиология Спортен травматизъм. Фрактурите на ставния и на венечния израстък се наблюдават най-често при КТ. подвижност.  Специални признаци Най-характерно е увисването на долната челюст. При КЧ често са резултата на случайни огнестрелни рани.рахит. лентовидни или скелетни превръзки. на база други заболявания. Лекуване Оперативно лекуване се прилага само когато има съществено разместване на костите. крепитация. При фрактура само на едното рамо на мандибулата това не е така ясно изразено. животните трудно приемат храна и вода. Абсолютно наложително е предоперативното и следоперативно прилагане на антибиотик.падане отвисоко.

не лекуван периодонтит и пародонтопатии. а при хроничния одонтогенен остеомиелит задължително се отстраняват костните секвестри.одонтогенен остеомиелит Може да възникне и като усложнение от гнойно възпаление на околните меки тъкани.остеомиелит по съседство Може да е резултат от травми и фруктури.Това е най-честата форма на фрактура на мандибулата. зачервени КЮ. повишена телесна температура. За лечение се прави осморкообразен метален тел около КЧ зъби. Лекуване Оперативно се отстранява източника на инфекция и при необходимост се извършва трепанация на засегнатите челюстни кости.оток.травматичен или да се дължи на метастатично пренасяне на инфекцията. като е възможно да бъде комбинирана с фрактура на мекото небце.хематогенен. Параклинично установяваме левкоцитоза. отпадналост. еритропения и ускоряване на СУЕ. Общи признаци. Оперативното лечение се комбинира с Абтерипия. силна болка и затруднения в приемането и сдъвкването на храната. наличие на гной.отказ от храна. степента и обхвата на промените. която започва 3-5 дни преди операцията и продължава още толкова след нея : Ampicylin 10mg/kg. Етиология 17 . Етиология При остеомиелита инфекцията прониква през кореновия канал или гингивалното джобче. Чрез рентгеново изследване установяваме вида. При одонтогения остеомиелит след изваждането на зъба от операционната рана изтича гноен ексудат. Остеомиелит на долната челюст Това е най-тежкото усложнение от заболявания на зъбите. Клинични признаци Локални признаци. комбинирана игла на Киршнер и осморкообразен метален тел. Clindamycin (Antirobe) 11mg/kg Луксация на челюстната става Възниква самостоятелно или като усложнение от мандибуларни фрактури и много често се придружава с фрактура на ставния израстък на мандибулата.

Устата е полуотворена и е невъзможно да се затвори самостоятелно или чрез пасивни движения.Травми. езика е изпаднал навън. След това доколкото е възможно се затваря устата на животното. неправилно и насилствено отваряне на устата. Класификация на заболяванията на зъбите 1. Осигурява се покой на ставата за период от 7-14 дни като се използват субгингивални шевове с конец или тел. Приемането на храна е затруднено. затваряне на челюстите и натиск върху кондила в каудална посока. Клинични признаци Когато луксацията е едностранна и кондила е излязъл рострално. Когато кондила е луксирал каудално са разположени каудално в страната на луксацията. Ростралните части та горната и долната челюст се хващат с ръка и се изтеглят вентрално на ставния кондил. саливация.заболявания на постояните зъби :  Зъбна плака  Зъбен камък  Гингивит 18 . падане от високо. Наблюдава се невъзможност за затваряне на устата. След това мандибулата се изпъва рострално и се натиска каудално. Напречно на устата зад последните премолари се поставя молив ( КТ ) или по-дебела дървена пръчка ( КЧ).сублуксацията възниква при отворена уста и удар. Лекуване Анестезия.Периодонтология. има саливация. Сублуксация на челюстната става Ставата има ограничена възмажност за движение. Лекуване Най-често се извършва репониране на добре анестезирано животно с отпусната дъвкателна мускулатура. Колкото повече дни са изминали от момента на луксация толкова потрудно е репонирането на ставата. фиксиране на мандибуларните и максиларни КЧ зъби с фотополимер или метални скоби. поставяне на дървена пръчка. мандибуларните КЧ зъби са разположени рострално и са срещу максиларните КЧ зъби.

Periodontalis  Periodontitis 3. Periapicalis acuta  Absc. а лечението й е почти невъзможно и много скъпоимплантиране на зъби. както постоянни така и времени. Poliodontia Характеризира се с по-голям от нормалния брой зъби. че има зъбни зародиши но зъбите не са се появили над венеца.Води до функционални нарушения в приемането и сдъвкването на храната. Има генетичен произход. Установява се чрез инспекция и ренгенологично. най-често цели зъбни редици докато при хиподонтията липсват един или няколко зъба.Ендодонтия  Pulpitis. Бива истинска и лъжлива.частичен и пълен  Absc. Anodontia Това е пълна липса на зъби. Често има и поникване на нормалния брой зъби не на своето място. При лъжливата рентгенологично се установява.Травматични заболявания на зъбите  Contusion dentis  Luxatio dentis  Fractura dentis  Expulsion dentis Аномалии в развитието и разположението на зъбите Oligodontia Броят на зъбите е по-малък от нормалния. Периодонтит  Пародонтопатии 2.Заболявания на твърдите зъбни тъкани  Hypoplasia substantia adamantine  Fluorosis dentium  Caries dentium 4. При нея липсват много зъби. Обикновено свръхбройните зъби са рудиментирали и с неправилни коронки и 19 . Periapicalis chronica  Granoloma periapicalis  Cysta periapicalis  Absc.

В свободното пространство много често се задържа храна. Poliodontia et heterotopia dentium Това е поява на по-голям от нормалния брой зъби и разположението им в други участъци извън нормалните в устната кухина. тъй като полиодонтните зъби нямат антагонисти и не се изтриват. Усложнение от тези две Retentio dentium decidium Това е аномалия при която за различен период от време закъснява появата на постоянните зъби и по-дълго се задържат млечните. Лекуването се състои в екстракция на задържаните млечни зъби. Най-често засяга инцизивните зъбни редици като допълнителните зъби се разполагат букално или лингвално. А ако това място не е освободено те прорастват накриво. Когато КЧ приемат твърда храна сближените корени се травматизират. Трема е увеличено разстояние между всички други останали зъби. Лечението им се състои в периодично изпиляване. Явява се най-често след полиодонтия или екстракция на антагонистичен зъб. Необходимо е заложбата на постоянни зъби да се докаже ренгенологично.лекуването е чрез екстракция Exuperantio dentium Това е състояние при което един или няколко зъба са по-високи от всички останали. Свръхбройните зъби предизвикват вторични нарушения в захапката или периодонтални проблеми. Лечението ими се състои в екстракция на полиодонтните зъби. Ексуперантните зъби нараняват лигавицата. небцето или езика и така нарушават процеса на сдъвкване на храната. която наранява и възпалява венците. Когато има силно изразена 20 . Защото когато постоянните зъби започват да израстват те нормално се появяват в пространството освободено от млечните. функционални нарушения и и увреждане стените на устната кухина. Това задържане на млечните зъби води до изкривяване на постоянните зъби. Те нямат определена локализация и положение спрямо нормалните.корени. Diastema et trema patologica Диастема е по-голяма от нормалната междина между два съседни първи постоянни инцизиви. Convergentio radices dentium Аномалия при която корените на определени зъби се намират поблизко от нормалното един от друг.

Вродена аномалия която се лекува много трудно. а след това. При нея резците на долната челюст не контактуват с резците на горната. Лекува се чрез оперетивна корекция на мандибулата. а в другиедната страна от лицевата част на главата може да е по-малка и носа да е изкривен към нея. Заболяването има наследствен характер или е резултат от много тежка форма на рахит. При тази аномалия резците на горната челюст са издадени напред. При тази аномалия в резултат на асиметрия на зъбните редици устата не може да се затвори напълно. В резултат на неправилно захапване много често се задържа храна в букалното пространство и областта на премоларити и моларитепредразполагащ фактор за развитие на стоматити и гингивити. Това е предпоставка за развитие на хиперплазиращ гингивит. При това се нарушава контакта между зъбите на горната и долната челюст. Dental interlock Зъбите от горната челюст са най-често рострално и се разминават с антагонистите си от долната. Kamopylognatia Вродена аномолия характеризираща се с изкривяване дъвкателната повърхност на горните или долни зъбни редици. Лекува се оперативно чрез корекция на челюстните кости. Много често е в комбинация с полиодонтия. Wry mooth Всеки квадрант от устната кухина нормално трябва да съответства на другия срещуположен.реконструктивно удължаване на мандибулата. а максиларните инцизиви са по рострално в сравнение с мандибуларните.конвергенция се извършва апикална остеотомия. Задното захапване е нормално за брахиоцефалните породи КЧ и персийската КТ. Prognathism Характеризира се с вродено скъсяване на горната челюст или удължаване на долната – задно захапване. Коригира се чрез поставяне на ортодонтски 21 . Между 5-9 месец се коригира с капата на Шварц.екстракция на зъба. и при напреднали случаи и развитие на периодонтални заболявания. В едни случаи засяга горната или долна челюст в областта на инцизивите. Brachygnathism Това е състояние при което мандибулата е значително по-къса от нормалната и се дължи на вродено скъсяване на долната или удължаване на горната челюст.

което става за около 3-4 седмици тя се превръща в зъбен камък. а в последствие и зъбен камък се развива възпаление на венците.Snap.апаратчета между 5-9 месец. В началото се образува върху единични зъби. Важна роля играе и състава на слюнката и нейното рН. По-късно върху него започват да се отлагат и микроорганизми. Редовното отстраняване на зъбната плака е гаранция за предотвратяване или свеждане до минимум на бъдещите пародонтални заболявания. В състава й се включват още клетки от покривния епител на лигавицата и кръвни клетки. Chlohexamed. Зъбна плака Това е аморфна. Предразположени към образуване на зъбна плака са КЧ и КТ хранени с меки и течни храни. При неправилно скопчване на горен и долен КЧ зъб се поставят по 2. Образуването й започва с отлагане на фин филм върху зъбните повърхности изграден от слюнчени белтъци и въглехидрати. На базата на така образуваната зъбна плака. Пълното й премахване се извършва с полиращи пасти Super. Обикновено плаката е силно прилепнала към зъбната повърхност. Primadent. През първата фаза на образуването й преобладават грам + микроорганизми. която се образува върху зъбите под и над гингивалния ръб. но при възрастните животни обхваща всички зъби. Сле визуализирането на зъбната плака тя се отстранява чрез малки кюрети или екскаватори. През това време животните се хранят с езофагиална сонда. Зъбен камък Жълта или жълто-кафява минерализирана субстанция върху повърхноста на зъбите. стафилококи. Когато причината са млечни зъби те се екстрахират. фузобактерии. След импрегниране на зъбната плака с калциев фосфат.парапулпарни щифта. Има от белезникав до жълтокафяв цвят и съдържа предимно микроорганизми и продукти на тяхната дейност. Тя съдържа предимно калциев фосфат и калциев карбонат. а при израстване на постоянните се извършва периодичен контрол. Дължи се на нарушения в химичния състав на слюнката пооради неправилно хранене и води към развитие на възпалителни процеси на меките и 22 . лепкава и желатиноподобна бактериална маса. Maxi-Guard. млечнокисели бактерии. Повече от микророганизмите на зъбната плака са киселинно образуващи и влияят върху рН на слюнката и развитието на кариозния процес. След много добра екстензия и репозиция горната и долната челюст се фиксират с фото полимер за 4 седмици. Профилактично срещу образуване на зъбна плака се правят промивки на уктната кухина и зъбите с антисептични разтвори. Бактериалния състав на плаката включва предимно стрептококи. а най-голямо е количеството й до допирните повърхности на съседни зъби и в областа на зъбните шийки. Vetiplaque. през вторатафузобактериите и третатаспирохетите. Dentilisin.

Зъбния налеп който не е минерализиран се отстранява с памук напоен с кислородна вода или перхидрол. Отстраняване чрез УЗ скалери.образува се при възпалителни процеси на венците и се локализира в гингивалните джобове. Подвенечния зъбен камък съпътсва хроничните възпалителни процеси в устната кухина. Има кафяв цвят. а венците се обтриват с парче лимон. В края на интервинцията зъбите се промиват с адстрингентни дезинфекционни срадсва и се тушират с 1:10 йод-гранулин. Зъбната плака играе основна роля за образуването му. 23 . пародонта и други често с неблагоприятен изход. Лекуване 1. Обикновенно повърхноста му. Подвенечен/odontolitiasis subgingivalis/. Механично отстраняване с специален набор от инструменти . Той може да бъде бял или кафяв и се образува предимно от сурумните белтъци на слюнката поради което се нарича серумен слюнчен камък. бактерии. След отстраняването му засегнатите зъби се полират със специални стоматологични четки и полир пасти. При поява на зъбен камък в началото се извършват периодично измиване на зъбите с Dentilisin. Колкото обема му е по-голям толкова потравматизиращ е натиска върху венците. В ранна възраст зъбите на КЧ се промиват един път седмично с лимонов сок. 0. която е разположена към венечния джоб е грапава и предизвиква микротравми на венците. При несвоевременно oтстраняване на зъбния камък той обхваща венците и води до развитие на кариес. соли на слюнката и други. Профилактика Включва периодично хранене на КЧ и КТ с твърда храна.25 % хлорхексидин. • туширане на гингивата с 1-2 % йодна тинктура • стабилно фиксиране на мобилните зъби и заключителна промивка на устана кухина.има различни видове. Преди това устната кухина се промива с 1% К перманганат.образува се около горните кътници където се отварят изходните канали на слюнчените жлези и езичната повърхност на долните резци. като постепанно върху нея се тлагат отпаднали епителни клетки. След това участъците се тушират с 1-2 % разтвор на млечна киселина и веднага се измиват с каша от натриев бикарбонат. заболявания на гингивата. Зъбния камък бива: Надвенечен /odontolitiasis supragingivalis /. остатъци от храна.твърдите зъбни тъкани. с тях се съществявя поефикасно и съвършено почистване на зъбния камък. голяма твърдост се нарича серумен защото се образува от солите на серума. 2. даване на изкуствени скости играчки. Извършва се анестезия с ксилазин 1мл на 10 кг и след 5 минути кетамин в същата доза.

зъбни плаки. Възпалителния процес засяга едновремнно гингивата. бактериални инфекции. Това благоприятства развитие на възпалителен процес. при който по гингивалния ръб се натрупват голямо количество неутрофилни клетки. които запълват пространството между зъбите и така предизвиква механично увреждане на гингивата. заболявания свързани с нарушена обмяна на веществата. зъбния корен.Пародонтопатии Комплексно заболяване.аномалии на зъбите. когато не се лекува поради силния едем на гингивата тя се отслоява от зъба. отслояване на периоста от костта. нарушения в целостта на периодонталната връзка. При отстраняване на зъбната плака и камък е възможно гингивита да се ликвидира. който може да обхване цeлия зъб. Предразполагаща роля играят . които отделят микроорганизмите предизвикват: отслояване на гингивата от периоста. Eтиология Основна роля играе зъбната плака и зъбния камък образуван на базата на нея. характеризираща се с зачервяване и едематизиране на гингивата. лошата хигиена на устната кухина. Патогенеза При възрастните животни нарушенията в обмяната на веществата способстват за образуване на гингивални плаки. В хроничния стадий на заболяването се установява резорбция на зъбните корени. Този процес започва от зъбите разположени до отворите на слючнчените жлези. • Явен клиничен пародонтит Усложнение от другите две форми. начина на хранене и състава на храната. Клинични признаци • Скрит гингивит Първата фаза.фиброзен тумор на гингивата. • Явен гингивит Венеца е зачервен и разязвен. характеризира се със силно засягане на венците и затруднения в приемането на храната. смяна на млечни с подтоянни зъби. периодонталните връзки и алвеоларните кости. защото слюнката съдържа минерални вешества които се отлагат индиректно върху зъбите. По-късно процеса генерализира и се развива гингивална хиперплазия . което е свързано с нарушаване нормалната структура на пародонта. Заболяването протича за 12-18 месеца и има три стадия. Ендотоксините. Образуваната плака и зъбен камък постепенно нарастват и водят до образуване на ерозии и язви по венците и оголване корена на засегнатия зъб. 24 . Така се създават условия за навлизане на микроорганизмите под него и развитие на субгингивален зъбен камък.

Може да бъде на генетична основа или на база травматични увреждания и недостиг на флуор във водата. Профилактика Редовно миене на зъбите и периодичен ветеринарномедицински контрол. ендокринни заболявания или вторично на база ЗЗ или интоксикации. субгингивален кюретаж. Fractura dentium 25 . Най често засяга КЧ зъби и води до Неравномерно изтриване на определени зъби или зъбни редици. разрушаване на емайла и дентина и нерядко засяга и пулпата. Нормалната здрава гингива е финна. дисфагия. Doxicyclin. Tetracyclin. Лекуване Промивка с 1% хлорхексидин. бледо-розова и дълбочината на гингивалния джоб е 2-3 мм. повишена саливация и орален дискомфорт. Веднъж седмично в продължение на 1-2 месеца КЧ се инжектират с витамин АДЕ и калциеви ЛС. след 2 минути тушираме с 3-5% йодна тинктура и промиваме обилно с вода. туширане с йод-глицерин и използване на АБ: Antirobe. Обикновенно има бавен и хроничен развой като в късния стадий се наблюдават затруднения в приема на храната. Когато това не помогне се прави обработка с фотополимер и последващо полиране. Профилактика Редовно миене на зъбите и периодичен ветеринарномедицински контрол. Хирургичните операции. Suanamed. Stomorgyl. Заболявания на твърдите зъбни тъкани Hypoplasia substantia adamantinae Това са различни по степен патологични промени в състава и структурата на емайла.Rodogyl.Стопаните установяват лош дъх от устата на животните. Clavamox. Локализират се по дъвкателните повърхности или коронките на зъбите и биват вродени и придобити. Храната трябва да съдържа по-голямо количество макро и микроелементи. които се извършват са скалинг. Хипоплазията се дължи на нарушена обмяна на минералните вещества. Clindamycin. Лекуване Туширане с 10% сребърен нитрат. Контрол на калциево фосфорното равновесие.

Според локализацията си фисурен.Най-често се наблюдават коронкови фрактури. хранене с течна и мека храна. Диагнозата се поставя чрез инспекция или ренгенологично изследване. При фрактури на коронката КЧ има повишена чувствителност към термични дразнители и зъба е силно болезнен. който засяга пулпата и периодонта. борба между КЧ или игра с метални предмети. Това е в резултат на по-силно изразената му конкавна повърхност. В комплекс • карисогенните микроорганизми. Caries dentis Това е локализирано прогресивно разрушаване на твърдите зъбни тъкани. Има и вториченвъзниква при вече лекуван кариес в близост до поставена обтурация.пулпит и периодонтит. фрактура на зъби. които засягат предимно КЧ зъби. Когато е отворена пулпата се прави витална екстирпация на пулпата. Прост е този при който се засягат само твърдите зъбни тъкани. При задълбочаване на процеса животните показват безпокойство. Предилекционно място за възникване на кариес е централната ямка на дъвкателната повърхност на първи горен молар като кариеса на този зъб е най-дълбок. Лекуване Когато е засегнат само емайла на коронката грапавите фрактурни ръбове само се заглаждат. 26 . Обикновено са резултат на ПТП. Кариеса е предпоставка за появата на други по-тежко протичащи заболявания. По принцип кариес се наблюдава на всички зъби и за появата му е необходимо нарушена цялост на емайла. Основни принципи за възникването му са : • нарушена калциева фосфорна обмяна и липса на йод. Клинични признаци Първите няколко дни има силна болка. запълване на кореновия канал и възстановяване на зъбната коронка. при който в резултат на деминерализацията и размекването им се образува дефект с форма на кухина. които се съдържат в зъбната плака • киселиността в устата поради разграждане на полизахаридите • понижена резистентност на зъбния емайл Предразполагащи условия са лоша хигиена на зъбите и устната кухина. Кариеса е патологичен процес. Има няколко теории за образуването му и няколко вида кариес. Когато засегне и пулпата на зъба се развива пулпит и се образува апикална гранулома. При фрактури на корена зъба е разклатен. рани по езика или бузите и избягват приема на топла или студена храна.отказ от храна и самонараняване на езика и бузите. усложнен е този. Когато пулпарната празнина е отворена се вижда кълвяща точка. несвоевременно отстраняване на зъбния камък и плака. желязо и вит. апроксимален и шиен.

а при неправилното им зарастване.Лекуване Цели възстановяване анатомичната цялост и функция на зъба. Рани и контузии на клепачите /Vulnera et contusions palpebrarum/ Eтиология Резултат от механични въздействия с остри предмети. а кръвоизливът е обилен и краткотраен. При инфектиране на раните се наблюдава флегмонозно възпаление. При дълбоките контузно разкъсни се наблюдават вторични увреждания на КЮ и роговицата. Лекуване Главна цел е възстановяване на нормалното положение и правилна функция на клепачите. а хирургичната обработка трябва да е щадяща и избягваща прибързаната ексцизия на разкъсани и размачкани тъкани.нарушения в структурата.оксифосфатов цимент. дълбоки и проникващи. Възстановяване формата на коронката. а по дълбочина повърхностни. Миене на зъбите с четка и паста и своевременно отстраняване на зъбния камък и плака. Контузиите се получават при увреждане с тъпи предмети. улични и транспортни злополуки и ухапвания и разкъсвания с нокти.алопластични обтурационни материали Профилактика Увеличаване количеството на твърдата храна и намаляне на въглехидратите. включва : Изработване на кавитетна форма отстраняване на кариозната маса до здрава тъкан и промивка с 70 % алкохол Изолиране на пулпата и създаване на устойчива основа за обтурациячрез подложка от цинк. При химичната антисептика се използват недразнещи ЛС. Контузиите се характеризират с ожулвания. Клинични признаци Раните биват прободни. Поддържане на алкално рН на слюнката чрез правилно хранене и различни тоалетни води. Ухапните и разкъсните понякога са съпроводени с частична загуба на тъкани или откъсване на клепача. За зашиване на дълбоките слоеве се използват тънки резурбируеми 27 . разкъсни и контузни. положението и функцията на клепачите. кръвоизливи и възпалителен едем.

Той бива :  Невъзпалителен. А и С авитаминоза. Рани и контузии на КЮ / Vulnera et contusions conjctive / Раните обикновено са разсечени и разкъсни. СЧ автоинтоксикации. микотични инфекции (трихофития ). Предразполагащи условия са нарушения в обмяната на веществата.често е двустранен в резултат на циркулаторни и токсично алергични нарушения  Възпалителен. а при абсцедиране. локални инфилтрации с новокаин. За да се предотврати разкъсване на шевовете се поставят предпазни яки.наблюдава се при остро гнойно възпаление на клепачния ръб. Възпаление на клепачния ръб ( Blepharitis ) Резултат е от дразнене със силно замърсен или запрашен въздух. алергични състояния. както и изгаряния. Лекуване При инфекциозните заболявания се използват АБ. а за кожата. паноофталмит и др. Линеарните разсечени рани без засягане на склерата и клепачите се лекуват с дезинфекционнни разтвори без да се шият. противовъзпалителни компреси. За намаляване на тъканното напрежение се правят облекчителни разрези.инцизия. СУЛФА. а при тежки случаи се наблюдават организационни процеси с оформяне на цикатрикса. Клинични признаци Блефарита бива :  Прост( сквамозен ).АБ разтвори.конци. инфектирани рани и абсцес на клепачите. Отокът на клепачите се среща не само като първично заболяване .копринени. паразитози ( демодикоза и нотоедроза ). но и като симптом на много очни и общи заболявания. която може да деформира клепача. Възпаление на кожната и подкожна тъкан на клепачите Клепачната кожа се засяга от всички заболявания които обхващат и другата част от кожата : пиодерматоза. Често протича с флегмонозно възпаление. Разкъсните лаповидни рани се зашиват с атравматична игла и тънки резурбируеми конци с прекъснати възловати шевове.при него има усилено тделяне на видоизменен 28 .

ентропиум. Ечемик /Hordeolum / • Външен. който води до вторични увреждания. 2-5 % ксероформова. мази от АБ. При хронифициране. По-късно се оформя малък абсцес. ресниците се измъкват лесно. Причинява се от стафилококи и се характеризира с дифузен оток и болезненост на свободния клепачен край като се оформя жълто връхче на предния. При язвения клепачните ръбове се тушират с 2-5 % или пръцици сребърен нитрат. голямо значение има и местното лекуване. • Вътрешен. 29 . След отстраняването му се откриват множество лесно кървящи язви. При упорити ечемици се прави автоваксина и тъканна терапия. а сутрин и вечер клепачите се мажат с 1% спиртен разтвор на брилянтиново зелено. Това се прави през 1-2 дни.20% албуцидова. след което се промиват с 1% разтвор на NaCl. Медикаментозното лечение включва ежедневно дву или трикратно намазване с различни мази.остро гнойно възпаление на ресничестите фоликули и мастните им жлези. болезнен и покрит със засъхнал гноен ексудат клепачен ръб. 0.остро гнойно възпаление на Мейбомиевите жлези. 1% тетрациклинова. При отваряне на ечемика той може да зарази и съседни космени фоликули.ечемик и халацион. При сквамозния преди това се извършва обезмастяване на клепачния ръб с етер и спирт и масаж на Мейбимиевите жлези. свободен край. След самоотваряне или оперативно отваряне на ечемика клепачните ръбове се намазват с 1% спиртен разтвор на брилянтиново зелене за предотвратяване развитието на ново заболяване. Той се задържа по клепачния ръб и при изсъхването му се образуват люспи и корички. който обикновенно се самоотваря. Лекуване Прилагане на суха топлина и облъчване с ултратерм. Заболяването се придружава със силен сърбеж. Към възпаленията на клепачния ръб се отнасят и ограничените възпаление. При тежко протичане парентерално се прилагат АБ и СУЛФА.мастен секрет от Мейбоновите жлези.1 % бяла или жълта живачна. Може да се правят и дезинфекционни компреси с живачен оксицианид. Лекуване Доста трудно. При него отока обхваща понякога целия клепач като затваря почти напълно окото. При изолиране на причинителя и установяване на чувствителност се използват мази от глюкокортикоиди и химиотерапевтици. при което клиничните признаци бързо изчезват. След предварително размекване на люспите и коричките те се отстраняват.  Язвен( улцерозен) – протича по-тежко с подут. При отстраняване на люспите се открива зачервена повърхност без язви.

Част от роговицата и КЮ са изложени на постоянното действие на въздуха и сълзите не се разстилат равномерно върху тях. екстирпира. Патологичното срастване на клепачите по протежение на ръба им се нарича анкилоблефарон. Лекуване При невъзможност за възстановяване на клепачната функция.Халацион / Chalazion / Хронично пролиферативно възпаление на Мейбомиевите жлези. Те най-често са резултат от изгаряния и др тежки увруждания. При това клепачите губят основната си функция. гранулациите се корегират. а лекуването е оперативно. то е симптоматично.кухината на възпалената жлеза тарзалната КЮ. се отваря през а капсулата се Неестествени положения на клепачите Срастване на клепачите Физиологично явление при новородените МЯ. което изчезва 10-15 дни след раждане. защото не могат активно и рефлекторно да затварят очната цепка. Стесняване на клепачната цепка Резултат от частично срастване на клепачните ръбове. ограничено подуване или уплътняване на клепачите и КЮ. Рядко се образуват няколко халациона на един клепач. Блефароспазъм / Blepharospsmus / 30 . Поради това роговицата изсъхва в долната си част и се появяват епителни ерозии и улцерации. а срастването им с предната повърхност на очната ябълка. Има големина на лещено зърно и е сраснал с клепачния ръб като кожата над него е свободна.симблефарон. поради Заешко око /Lagophtalmus / Характеризира се с невъзможност за пълно затваряне на клепачната цепка поради вродени или придобити страдания.маслена превръзка през нощта и антисептични капки с витамин А през деня. Лекуване Оперативно. които лесно се инфектират.

стеснена или напълно затворена клепачна цепка. blepharoptosis/ • Паралитично.резултат от дифузни възпаления.оперативно. които механично ограничават клепачната подвижност. Хронифицирането му води до възпаление у удебеляване на миглените ръбове. n. Лечението му е отстраняване на причината предизвикваща дразнене на n. ophtalmicus Спускане на горния клепач / Ptosis s. новобразувания. facialis. Винаги е придружена с характерните за парализата на признаци.Това е тоничен гърч на кръглия клепачен мускул в резултат на силно дразнене на КЮ и роговицата от чужди тела и възпалителни процеси. • Лъжливо.настъпва при централна или периферна парализа на мозъчните нерви на клепачните мускули. Вродена и травматична птозо Лекуване Консервативно с цел отстраняване пластични операции при неуспех. При ЖВ с овална зеница медиалния й край се насочва надолу.най-силно изразена. а понякога и спастичен ентропиум.аномалии в положението на ушите. Има и вроден ентропиум. n.парализа на далния кос мускул.характеризира се с триадата на Клод. на основното страдание и Завръщане на клепачите / Entropium palpebrarum / При него мигления ръб е обърнат навътре. n. парализа на акомодацията и мидриаза.БернарХорнеровия синдром:птоза. Клинични признаци Завръщане на мигления ръб към очната ябълка. бузите и ноздрите. слузесто-гнойни изтечения. а при другите.освен незатваряне на очната цепка изпада и функцията на кръглия мускул. oculomotorius. едем. кръвоизливи. освен спускане на горния клепач има и аномали в положението на очната ябълка. Може да е резултат от продължителен спазъм поради възпаление на КЮ и роговицата или поради ръбови изменения след нараняване или възпаление на клепачната КЮ и подлежащите и тъкани. Извръщане на клепачите / Ectropium palpebrarum / 31 . sympathicus. миоза и енофталм. При животните настъпва и изпадане на третия клепач поради парализа на гладкомускулните му влакна. При спастичния се отстраняват причините довели до това състояние.

Може да бъде вродена или да е резултат от хронични възпаления на клепачния ръб. както и вторично възпаление на КЮ. За лечение се прилага електроепилация. Характеризира се с КЮвит и кератит. Болести на третия клепач 32 .оперативно. Често настъпва и частична хемоза на подутата и зачервена КЮ.пекинез и пудел. При КЧ се открива най-често в КЮ на горния клепач.улцерозен кератит. За лечение се прилага електроепилация. но може да бъде и придобита. Обикновено е вродена. Наблюдава се и при старческа атрофия и хипотония на кръглия мускул или блефароспазъм. Ектопични мигли Отделни мигли или снопчета от тях са разположени извън клепачния ръб. сълзотечение и слузесто гнойни изтечения. При кокер-шпаньол и санбернар е вроден. разположена медиално от другите. Трихиаза При това състояние ресниците са насочени към очната ябълка и дразнят роговицата и КЮ. Клинични признаци Клепачния ръб е обърнат навън и силно зачервен. поради невъзможност да преминаване на сълзите през естествените им пътища. При леките случаи има само сълзотечение Лекуване При единични допълнителни ресници-електроепилация.Характеризира се с обръщане на клепачния ръб и част от клепачната КЮ навън. При спастичния се отстраняват причините довели до това състояние. При по-гъсто разположени ресници. умерен ентропиум. а при другите.пластична операция с отстраняване на тарзоКЮ. клепачнат цепка е разширена и не се затваря при рефлекторно дразнене. Характеризира се с упорит едностранен блефароспазъм. Неестествени положения на миглите Дистихиаза Поява на втора непълна редица мигли. Когато ресниците са по-твърди и насочени към очната ябълка се уврежда роговицата. Обикновенно засяга само долния клепач и е резултат от парализа на кръговия клепачен мускул и цикатриксни промени в клепачната кожа. Наблюдава се сълзотечение.

пигментация на роговицата. Лекуване Оперативно. Наблюдават се и серозно-слузести изтечения и плазмо-клетъчна инфилтрация с тръбовидни сиво-черни удебеления по края на третия клепач. По този начин лишената от хрущял КЮ гънка изпълнява частично функцията на трети клепач. Хипертрофия (Hypertrophia palpebrae tertiae) Среща се при КЧ от едрите породи и може да е наследствена или резултат от хронично възпаление от бактерийно или алергично естество. Хипертрофия на жлезата ( Hypertrophia glandulae nictitantis) 33 .към очната ябълка.субепителна пролиферация. Характеризира се с деформиране на клепача. нанасяне на разрез под зоната на завръщане. Клинични признаци Третият клепач е зачервен. паразити или тумори. Ако консервативното лечение е неуспешно се извършва цялостно отстраняване на клепача. Еверзия и инверзия на третия клепач В първия случай свободния край на третия клепач заедно с включения в него хрущял се извръща навън. които водят до нарушения във функцията му и вторични усложнения в КЮ и роговицата Изпадане на трерия клепач ( Prolapsus palpebrae tertiae) Настъпва при микрофталм и енофталм. При КЧ от породата германска овчарка се развива и панус. а в втория. сълзотечение и слузесто гнойни изтечения придружени понякога с възпаление на КЮ и роговицата. а чуждите тела се отстраняват. Лекуване При алергични хиперплазии се прави локална инфилтрация с гликокортикоиди. отпрепариране на хрущяла и свързаната с него жлеза и отстраняването им.Засяга се от вродени или придобити аномалии и възпалителни или неопластични процеси. дифузно удебелен. При КТ се наблюдава често и се приема като хиперпарасимптоматикотония възникваща при дразнене на торакалната и абдоминална част на парасимпатикуса от възпаления на червата.изтегляне на завъртяната част.

Болести на слъзния апарат Възпаление на слъзната жлеза ( Dacryoadenitis ) Възниква след механични травми в областта та жлезата или пренасяне на процеса от околните тъкани.1% К перманганат. втривания на горния клепач с резорбиращи помади.1% риванол. която понякога е частично издадена отвън. 0. Засегнатата жлеза се появява като кръгло. а при абсцедиране. Ако консервативното лечение е неуспешно слъзната торбичка се отстранява оперативно. който се самоотваря през КЮ.Засяга КЧ от породите кокер. червено и малиноподобно образувание под третия клепач. При силно разрушена жлеза тя се екстирпира. Лекуване Проверка проводимостта на слъзоотводните пътища чрез промиване на слъзните точици с 0. Има ограничен и слабо болезнен оток. При хронично възпаление в слъзната торбичка се задържа серознослузеста течност или гноен ексудат. сребърен нитрат.инцизия през кожата по посока влакната на кръглия мускул. боксер. Възпаление на слъзната торбичка ( Dacrycystitis) Развива се като усложнение от гноен и флегмонозен възпаление и запушване на носно-слъзния канал. Може да се развие временна или постоянна ксерофталмия. Лекуването е оперативно. Клинични признаци При остро възпаление се наблюдава обилно сълзотечение и топъл и болезнен оток под медиалния очен ъгъл. Клинични признаци Оток в латеро-дорзалната орбитална област.изрязва се хипертрофиралата част и се запазва хрущялната основа. протаргол. Кювит. Това се придружава с изпадане на клепача и серомуцинозни изтечения. При развитие на лизисни процеси слъзната торбичка може да се отвори и да образува фистула. бостън-териер. а при натискането му се отделя серомуцинозен или гноен ексудат от слъзните точици. Възможно е и образуване на абсцес. зачервена и подута . При хронично възпаление жлезата се увеличава и втвърдява. Лекуване Общо и локално се прилагат АБ и СУЛФА. 34 . С увеличаване на отока подвижността на очната ябълка се ограничава и тя се измества навътре и надолу.

obturatio et obliteration ductus nasolacrimalis) Възниква вторично поради хронично облитериращо възпаление на канала. Повърхностни конюнктивити  Катарален Острия се характеризира с блефароспазъм. Хроничния КЮвит се манифестира със същите признаци. Кожата под медиалния очен ъгъл е депигментирана частично и мацерирана. но в по-лека степен. Клинични признаци Когато няма предшестващо възпаление на КЮ и слъзната торбичка се наблюдава продължително сълзотечение от медиалния очен ъгъл. Стеснение. Понякога КЮ и клепачите се отекли. запушване и срастване на слъзните точици и каналчета (Stenosis. серознослузести изтечения. фрактури на слъзната и горночелюстна кости. Обикновено липсва болка и светлобоязъм. сълзотечение. Слузта се събира под форма на нишки в КЮ гънки на форникса или гурел в медиалния очен ъгъл. запушване и срастване на слъзния канал(Stenosis. Могат да се получат и при попадане на чужди тела или паразити в просвета им. разрастване на тумори и новообразувания.Стеснение. Лекуване 35 . микроорганизми и др. което често предизвиква дерматит по страничния носен гръб. химични и термични дразнения. obturatio et obliteratio punctorum et canaliculorum lacrimalium ) Нарушенията в проводимостта на слъзните точици могат да бъдат вродени или да са резултат от наранявания и хронични процеси. Клинични признаци ------------\ \ ------------------ Лекуване Оперативно Възпаление на КЮ ( Conjunctivitis ) Дължи се на механични увреждания. Лечението е оперативно. При наличие на КЮвит или дакриоцистит се наблюдават и характерните за тези заболявания признаци. лъчиста енергия.

но с по-силно проявена ексудативна диатеза.  Алергичен и фотосензибилизационен Алергичния протича като острия катарален. Фотосензибилизационният се развива при излагане на сензибилизирани животни на директна слънчева светлина. В началото фоликулите са зачервени. Дълбоки конюнктивити  Фоликулен Засяга лимфните фоликули и се локализира във форникса. В КЮ торбичка се накапват 2-3 дневно разтвори на различни дезинфекционни и адстрингентни средства. След пукането ими се явяват повърхностни бързо покриващи се с епител абразии. Под епитела на КЮ.В началото се правят студени компреси на клепачите и промиване на КЮ с 3% борна киселина. но е по-гъст и предизвиква слепване на клепачите. а КЮ около тях е едематозна. Има светлобоязъм и сълзотечение. а понякога и периферните части на роговицата се явяват малки мехурчета. При него няма затопляне и болка на клепачите и гнойни изтечения. Лекуване Както при катаралния + гликокортикоиди и антихистаминни средства. Възпалителния процес може да обхване роговицата и предизвика възпаление със стесняване и непроводимост на слъзните пътища. Характеризира се с тежко увреждане на депигментираните части на кожата и роговицата. след което се неутрализира с ФИЗ. При хроничния гнойния ексудат е по-малко количество. Протича най-често хронично и се предизвиква от механично дразнене и ли алергени. КЮ е силно подута.  Гноен Характеризира се с разпространение на възпалението не само върху лигавицата.  Гноен Острия възниква самостоятелно или като усложнение от катаралния и засяга двете очи. Отока на КЮ е кафяво-червен и 36 . преходната КЮ и взад третия клепач. По-късно настъпва КЮ хиперплазия. а на повърхността й се появяват ерозии и язвички. след което се неутрализира с ФИЗ.  Фликтенулозен Среща се рядко и най-често е симптоматичен при ЗЗ. Лекуване Туширане на фоликулите с пръчици или 10% сребърен нитрат. Предизвиква се от хемолитични и нехемолитични стрепто и стафилококи. При по-упорити случаи се прилага 1-2% сребърен нитрат. При него КЮ е значително подута и от медиалния очен ъгъл или през долния клепач изтича гъст гноен ексудат. но и върху субКЮ тъкан.

креолин и др. Лекуване Разтвори.крупозен КЮвит. суспензии и мази от АБ. Propria Заден. еритромицин и др. Лекуване Топли дезинфекционни компреси и промиване със слаби разтвори на К перманганат. като структурата и функцията на КЮ почти напълно се възстановяват.дифтероиден. Класификация и обща симптоматика на кератитите Според етиологията биват : Екзогенни. ихтиол. фотосензибилизационни. много често обхваща и клепачите. с намален апетит. В първите 2-3 дни има изобилно сълзотечение.при възпаление на слоевете свързани ембрионално с увеалния тракт : ендотел и десцеметова мембрана 37 . континуитентни Ендогенниинфекциозни. СУЛФА и нитрофуранови съединения : пеницилин. Температурата е повишена. с неизяснена етиология Според анатомофизиологичния строеж на роговицата: Повърхностен-при засягане на слоевете свързани ембрионално с КЮ: епител и бауманова мембрана Дълбок. При тях се отделя богат на фибрин ексудат. а по-късно слезесто-гнойно изтечение което може да е примесено с кръв.при възпаление на ембрионално свързаната със склерата subs. животните са подтиснати. йодоформ и др. При тежки случаи и особено при дифтероидния след отблъскване на мембраните се образуват язви и груби цикатрикси. който заедно с епителните клетки и кръвоносни съдове образува некротична мембрана.  Псевдомембранозни Възникват при термични или химични изгаряния или инфекции. паразитни. Откритите след отстраняване на мембраните кървящи повърхности се мажат с 3% новиформ. При леките форми на крупозния мембраните може да се отблъснат постепенно от врастналата се под тях епителна тъкан.травматични. неврогенни. стрептимицин. неомицинов сулфат.силно изразен. инфекциозни. или обхване по-дълбоките слоеве на КЮ и подлежащата съединителна тъкан. авитаминозни.

При перфориране на всички слоеве на роговицата камерната течност изтича навън и увлича ириса. При образуване на дълбоки дефекти на стромата Десцеметовата мембрана пролабира под влияние на очното налягане и се издава над нивото на епитела. който може да се долепи и срасне със задната повърхност на роговицата или изпадне през създадения отвор.настъпва като възстановителен процес към 4 ден след увреждане и се нарича васкуларизация. При бързо епителизиране на повърхностни дефекти се образува гладка вдлъбнатина на роговицата.staphyloma cornealis s.  Поникване на кръвоносни съдове в роговицата.  Промени в цвета и функцията на ириса и цилиарното тяловъзникват при дълбок и заден кератит и се характеризират с зачервяване и оток на ириса.наблюдават се в острия стадий и са резултат от силната болка поради богатата инервация на роговицата  КЮ и цилиарна инекция. iridocornealis. 38 .засягане всички слоеве на роговицата. блефароспазъм. миоза и мудна зенична реакция. При едновременно проникване и на двата вида съдове е смесена.  Нарушаване гладкостта. дължи се на силната хигроскопичност на стромата  Инфилтрат на роговицата. При организирането на разрушената роговица с или без включване в цикатриксата на ириса настъпва туморовидна деформация на роговицата. засяга се роговицата.Обща симптоматика на кератитите  Сълзотечение. Характеризира се с помътняване на роговицата. инфекциозни усложнения или невротропни нарушения.възниква скоро след увреждане. на самостоятелна цилиарнапренасяне на процеса в роговицата от предшестващ увеит. а след самоотварянето му язва на роговицата. светлобоязъм. Може да е резултат от разрастване на КЮ или цилиарни съдове.резултат от проникване на левкоцити в стромата и образуване на ограничено или дифузно сивобелезникаво оцветяване на роговицата.при кератоКЮвит . ириса и цилиарното тяло  Оток на роговицата. бива огнищен или дифузен. При по-обширен инфилтрат се образува абсцес. а на смесена. Наличието на самостоятелна КЮ васкуларизация е указание за повърхностно увреждане. целостта и формата на корнеатанастъпват при първично механично увреждане.фасета.

Роговицата е жътеникаво оцветена и грапава. В началото роговицата е червено оцветена.фино ката паяжина. Характеризират се с леко помътняване на камерната течност. предразположени са КЧ от породата немска овчарка. а с заглъхване на процеса и 39 .резултат от хронично механично дразнене.плътно.  Съдов. които врастват под епитела.. По-късно почти напълно се възстановява нормалната структура на роговицата  Повърхностен гноенвъзниква като първично заболяване или усложнение от катаралния и най-често се предизвиква от стафило и стрептококи. повърхностен гноен. порцеланоподобно и обхваща цялата строма Специална симптоматика на кератитите Повърхностни кератити  Повърхностен катараленнай-често възниква екзогенно и понякога се установяват повърхностни ерозии придружени със силна болка. Съдовете при КЮ се разклоняват дървовидно и понякога образуват гъста мрежа. Успоредно с това настъпва инфилтрация с левкоцити и плазматични клетки. При цилиарната са по-нежни. При натиск с памучен тампон и странични движение има известна подвижност на кръвоносните съдове при КЮ васкуларизация и пълна неподвижност при цилиарната. полупрозрачно и повърхностно macula. а при оздравяване остават плътни цикатриксни петна. а при цилиарната са под форма на пресечени метлички. Проявява се двустранно с наличие на голям брой съдове от зоната на лимба. отлагане на фибринен преципитат и утаяване в долния камерен ъгъл на гноен ексудат или кръв  Цикатриксни петна.  Промени в предна очна камера.Кръвоносните съдове при КЮ васкуларизация са с по-широк калибър. алергични състояния и др. а в отделни случаи се наблюдават слузести изтечения. прозират в дълбочина и са само в границите на роговицата. перфоративни или задни кератити и винаги са свързани с възпаление на ириса и цилиарното тяло.настъпват при дълбоки.по-плътно сиво бяло и по-дълбоко разположено leucoma. Роговицата е помътняла. виждат се ясно и се проследяват и извън зоната на роговицата.образуват се в заключителния стадий на оздравителния процес. Биват : nubecula.

но при несвоевременно поставяне на животните в затъмнени помещения бързо се развиват тежки усложнения на роговицата и некроза на депигментираната кожа.облитерация на кръвоносните съдове става сивокафява с пълна непрозрачност.  Фликтенулозен. Процеса започва като катарален КЮ и повърхностен кератит. с неравна повърхност.  Еозинофилен кератит при котки. Под епитела на КЮ. а при напреднали случаи силно се удебелява и се наблюдават бели плаки. Възпалението обхваща едновременно КЮ и роговицата.характеризира се с изразени кожни промени в депигментираните части.  Сух кератоКЮвит. Ако обхване цялата роговица настъпва ослепяване. Дълбоки кератити  Интерстициален. Бива: асептичен. Патогномичен признак е силното изсъхване на ноздрите и хиперкератинизация на носния отвор откъм страната на засегнатото око при запазена проводимост на слъзните пътища. а при ненарушена цялост на епитела блясъка и е запазен 40 . Нарушенията на слъзната секреция биват временни или постоянни и възникват на различна основа. пекинез.винаги е вторичен.има едем и инфилтрат на роговицата с васкуларизация от смесен тип. След пукането ими се явяват повърхностни бързо покриващи се с епител абразии. Има светлобоязъм и сълзотечение. КЮ е зачервена и удебелена. а понякога и периферните части на роговицата се явяват малки мехурчета. Роговицата придобива матов цвят.обхваща основния слой на роговицата с или без засягане целостта на повърхностните слоеве.  Фотосензибилизационен. има лепкави и сиво бели изтечения. среща се при КЧ с физиологичен екзофталм. В по-напреднали случаи цялата роговица е червено кафява и напълно непрозрачна.възниква поради недостатъчна или напълно липсваща слъзна секреция.възниква при възрастни КТ и се характеризира с повърхностна васкуларизация на роговицата и инфилтрация с еозинофилни и плазматични клетки. Роговицата придобива белезникав отенък. Процеса започва от темпоралната зона на роговицата и напредва назално.  Пигментозен. булдог.среща се рядко и най-често е симптоматичен при ЗЗ. боксер.мопс.

Дължи се на механични травми или нарушена слъзна секреция.  Херпес вирусен кератоКЮвит при коткитехарактеризира се със серознослузести изтечения.има дълбоки структурни изменения на роговицата стигащи до перфорация.интензивна васкуларизация. Протеазите и колагеназите освободени от микроорганизмите предизвикват бързо разрушаване на стромата и понякога цялата роговица добива водниста консистенция. точковиден улцерозен кератит. без засягане на предните слоеве. бързото и помътняване и образуване на централни язви . Дистрофии на роговицата ( Dystrophiae cirneae ) 41 . дълбока язва. Има тенденция за разпространяване под форма на дървовидни разклонения и задълбочаване на процеса.наблюдава се при силно дразнене или парализа на n ophtalmicus. повърхностна васкуларизация.  Заден кератит.резултат е от системни вирусни инфекции. Характеризира се с понижена или липсваща чувствителност на роговицата. без КЮ изтечения. Роговицата придобива вид на надъхано стъкло. роговицата е грапава и жълто оцветена.  Невропаралитичен кератит.животните показват симптоми на остра болка. В развоя на заболяването може да се развие абсцес или възниснат по-тежки разрушителни процеси  Улцерозниимат разнообразна етиология и се характеризират с повърхностни или дълбоки структурни нарушения на роговицата: проста язва.има малки и повърхностни увреждания без тенденция за разпространение.дълбок гноен. Увреждането е повърхностно без тенденция за разпространение. помътняване на роговицата и васкуларизация. Има васкуларизация и дифузно помътняване на задната част на роговицата. По-късно се явява КЮ васкуларизация и пигментация на роговицата. лек едем на роговицата и повърхностни язви.възниква при перфоративни наранявания или пренасяне на възпалението от предната част на увеалния тракт. Предразположени са КЧ от брахицефалните и екзофталмни породи.развива се едностранно главно при възрастни индивиди. блефароспазъм. силно хиперемирана КЮ и множество точковидни помътнявания на роговицата с повърхностни ерозии. пълзяща язва. индолентна язва. Животните проявяват безпокойство и фотофобия. хиперемия на КЮ.

локално се прилагат хипертонични разтвори на NaCl или глюкоза. няма полова предиспозиция. Срещат се предимно при млади животни и понякога са наследствени. при липса на язви и гликокортикоиди. поничковидни помътнявания със светъл център. ако е в началния стадий има : едностранно едематизиране и синкаво оцветяване на роговицата. а болка най-често липсва. Най-често е едностранна. Корнеална дистрофия при ерделтериера Започва към 9 месечна възраст от аксиалната част на роговицата. Биват :  Корнеална дистрофия. симетрични.  Корнеална дегенерация. С напредване на болестта. свързана със системни заболявания или възраст и тенденция към прогресиране.двустранен едем. Високия процент на заболяването при тази порода показва. при което се оформят междуепителни цепнатинки и подепителни мехури. При пукането им се оформят болезнени корнеални ерозии.резултат на възпалителни процеси в роговицата. сълзотечение. По-късно роговицата силно се удебелява. Ендотелна корнеална дистрофия Започва на база първично увреждане на ендотела. Заболяването възниква към 5-6 годишна възраст. Лекуване Палиативно. Доказва се чрез ретроилюминация или биомикроскопия. блефароспазъм. Трансплантацията на роговица не дава добри резултати. С напредване на възрастта помътнямането става по-плътно и макар да няма тенденция за разпространение към лимбуса обхваща ¾ от дебелината на стромата. С напредване на процеса течността нахлува и под епитела.Биват първични или усложнение от предшестващи очни или системни заболявания. хиперемия на КЮ и др.това са двустранни. Поради тази причина животните на 3-4 години проявяват зрителни смущения. язви на роговицата. 42 . Тъй като ендотелния слой играе важна роля за регулиране на водносолевото съдържание в роговицата при увреждането му от предната очна камера нахлува течност в стромата и увеличава муждуламеларните пространства. непрогресиращи и невъзпалителни процеси. а поради намалената и еластичност и повишеното вътреочно налягане изпъква конусовидно. Засегнатите участъци са разположени аксиално и се наблюдават като сиви. които не се свързани със системни заболявания. Корнеална дистрофия при сибирска лайка Разпространението на заболяването се увеличава с възрастта. че то е наследствено.

а друга в стъкловидното тяло. Оцветяването може да е повърхностно и да обхване епитела и стромата. корнеален едем и васкуларизация. Лекуване Ако животното не проявява симптоми на болка се вземат мерки за предотвратяване на вторичната инфекция и отблъскване на некротичната плака. патологични процеси засягащи цилиарното тяло. При непълното лещата е леко наклонена назад или в косо направление и частично закрепена за окачвателния апарат. Липидна корнеална дегенерация Засяга аксиалната и лимбалната роговица като отлагането на липиди е под епитела или средата на стромата. При това се нарушава изхранването на лещата и тя потъмнява. По-късно прогресира като се развива тежък едем на цялата роговица с оформяне на мехури и ерозии. като роговицата се оцветява черно или кафяво. При животните с хипергликемия проникването на кръвоносни съдове в роговицата задълбочава липидозата. При пълното тя се откъсва напълно и изпада най-често към стъкловидното тяло. втечняване на стъкловидното тяло и др. които изпъкват над повърхността на роговицата. Възможно е и косо като една част от нея попада в предна очна камера. от предшестващи Изместване на лещата ( Subluxatio et luxatio lentis) Eтиология Травматизиране на окото. По-късно се оформят черни плаки. Характеризира се с КЮвит.Корнеална дистрофия при безопашатата котка Наблюдава се към 4 месечна възраст като двустранно помътняване на аксиалната част на роговицата. Лекуване 43 . Болести на лещата Възникват първично или като усложнение заболявания на другите очни среди и организма. но особено често персийските и сиамските. блефароспазъм. Клинични признаци Изместването на лещата бива пълно и непълно. Наблюдават се повърхностна или стромална васкуларизация. Корнеална секвестрация Засяга КТ от всички породи.

бостънтериер. Дистрофични катаракти : Към тях спадат всички първични и симптоматични катаракти. инфекциозни и др въздействия върху матката. Предразположени са КЧ от породите пудел. хормонални разстройства.възникват непосредствено след раждането или наскоро след него. но могат и да не бъдат забелязани.помътняването е под форма на повлекла от ядрото към периферията  незряла катаракта. при които лещата загубва частично или напълно своята прозрачност. ювенилни. Клинични признаци Независимо от разнообразието на класификацията катарактите биват две основни групи: катаракти свързани с развитието на организма и дистрофични катаракти. лъжливи. имат склонност към прогресирание завършващо често с пълно ослепяване. която зависи от количеството на изхранващата я камерна течност. част от вродените катаракти са резултат на наследствено обусловени дефекти в структурата на лещата.характеризират се с полепване на ирисен пигмент или фибринни преципитати по капсулата на лещата.лещата губи голяма част от течността си. а др.Оперативно отстраняване на лещата. става по-малка 44 . Наблюдават се главно дистрофични промени поради силната метаболитна активност на лещата. но само при липса на тежки промени в другите среди на окото. Катаракти свързани с развитието на организма : Касае се за наследствено детерминирани аномалии в структурата на лещата проявяващи са непосредствено след раждане или по-късно конгинетални. Помътняване на лещата (Cataracta ) Поради липса на кръвоносни съдове и съединителна тъкан патологичните процеси в нея са твърде ограничени. афганска хрътка. старческа. Eтиология Придобитите катаракти са резултат от травми. интоксикации и др. Дължат се на дефекти в развитието на вторичните фибри на лещата. В някои случаи може да са резултат от перзистиращата мембрана на зеницата.може да започне като кортикална или нуклеарна и е резултат от нуклеарна некроза.засягат животни на млада възраст. болестни процеси в увеалния тракт.нарушено вътреутробно развитие поради токсични. Тъй като лещата е включена в капсула промените в пермеабилитете й също могат да доведат до катаракта.лещата е напълно помътняла с увеличен размер  зряла катаракта. Всички прогресиращи катаракти преминават през следните стадии:  начална катаракта. метаболитни .

Лекуване Оперативно само когато функцията на другите очни среди и сеегменти е запазена. а латералната и отчасти дорзалната част на очната ябълка са изпъкнали. Придружаващото е резултат на рефрактерни аномалии на очите.резултат е от ядрена аплазия или хипоплазия на центровете на очнодвигателните мускули. В много случаи такова състояние не съществува. придобито. правилна координация на очните мускули и правилна сливателна способност на мозъка. сливащата способност на мозъка се нарушава и скритото кривогледство преминава в явно. При едностранното кривогледство окото със запазени движения се насочва и задържа към определена точка. При преумора. а паралитичното. В зависимост от етиологията кривогледството бива придружаващо и паралитично.лещата става още по-малка по размер. докато окото с двигателни смущения се отклонява и насочва ненормално. Кривогледството бива : вродено. 45 . oculomotorius настъпва птоза n. За това трябва да са налице три неща : изправност в зрителната функция на всяко око. abducens очната ос е насочена навътре.по размери и със седефен блясък презряла катаракта.дължи се на повреди на нервните пътища и цетровете им. Като изхождаме от клиничните признаци можем да определим засегнатия нерв и приблизителното локализиране на първичното увреждане. При парализа на : n. При двустранното кривогледство предметите се фиксират последователно с едното и другото око. а ядрото се утаява в долната част на лещената капсула.парализа на един или няколко очнодвигателни мускула. кората й се раздвоява. но няма кривогледствохетерофория( скрито кривогледство). Болести на очнодвигателния апарат Кривогледство (Strabismus) Всички животни имат бинокулярно зрение и благодарение на сливателната способност на мозъка не получават възприятие за два отделни образа. тежки инфекциозни заболявания и др. При парализа на всички очнодвигателни мускули горния клепач силно се отпуща и очната ябълка частично изпада като се нарушават акомодацията и зеничната реакция. интоксикации. Хетерофория ( Heterophoria) Идеалното мускулно равновесие се нарича ортофория. Среща се рядко. превръща се в млечнобяла материя.

Има повишено очно налягане. Зеницата е разширена и трудно реагира на светлинни дразнения и миотични средства.асоциран нистагъм и ръдко в различна. При всеки нистагъм има две фази. Основните ЛС са : Миотици.Нистагъм ( Nystagmus) Това са всички неволеви. Осцилаторния бива хоризонтален. едематозно помътняване и дистрофия на лещата. Първичната е резултат на повишено очно налягане. Постоянния натиск предизвиква пречупване на кръвоносните съдове по ръба на папилата поради. увреждане на почти всички очни среди и бързо настъпващо разтройство на зрението. Счита се че при КЧ първичната глаукома бива два вида: с отворен камерен ъгъл и със стеснен. сплескване на роговицата и изместване на ириса напред. кокер шпаньол.дисоциран. Пружинообразния е хоризонтален. болезненост.при заболявания на ЦНС. което не е свързано с обективни очни промени. Когато двете фази са с еднаква бързина нистагъма се нарича осцилаторен. нецелесъобразни ритмични и еднообразни треперения на очната ябълка. което се установява казановидно хлътване на папилата. луксация на лещата. Ако пилокорпина не помогне прилагаме 0. Вторичната е резултат на повишено очно налягане и доказани промени в очните сегменти. 46 . централен.5-2% епинефрин. Животните чувстват силна болка и трият очите си с лапи или в съседните предмети. При силно разтягане на роговицата чувствителността й може да изчезне.пружинообразен. Особено често боледуват КЧ от породи басет. вертикален и кръгообразен. възпалителни преципитати или кръв в лещата. По произход глаукомата бива първична и вторична.при наблюдаване на бързо движещи се предмети Глаукома ( Glaucoma ) Характеризира се с повишаване на вътреочното налягане. Обикновено двете очи се движат в една посока.1-2% пилокарпин като очни капки или инжектиран субКЮ. териери.5-1% езерин или 0.отклоняване на окото и връщането му. а когато едната фаза е по-бърза. завършващо почти винаги с ослепяване. интоксикации и хипургичния стадий на наркоза вестибуларен – заболявания на вестибуларния апарат оптокинетичен. При остри пристъпи се правят пилокарпинови бани. тумори в областта на филтрационния ъгъл. Лекуване Бива медикаментозно и оперативно. Клинични признаци Има увеличена очна ябълка. Eтиология Обогатяване на камерната течност с белтъчини.

Има разширение на хранопровода пред мястото на обструкцията. формата. мускулният му слой е по-силно развит и луменът прави е естествено притворен. Интензивността им зависи от размера. понякога езикът е извън устата. Прилагането на атропин и други миотици е противопоказано. манитол. устройството на тялото и мястото на запушване. локално увреждане на хранопровода. В тези два пункта хранопроводът прави малки извивки .5 гр /кг. Когато тялото. При перфорация се наблюдават признаци от страна на ДС и гнойно-ихорозен медиастинит. Манитола и уреята са 18-25 % разтвори приложени в доза 1-1. Предразполагащи причини са : подтисната функция на хранителния център . др. Карбоанхидразни инхибитори. Не се прилагат при астма и атриовентрикуларен блок Осмотични диуритици. Заседналото чуждо тяло дразни вторично стената на хранопровода и предизвиква болка и спазъми на мускулатурата. Моторната функция на хранопровода се нарушава при временни или повтарящи се функционални спазми на хранопроводната мускулатура .урея.диамокс. което запушва хранопровода е много голямо и притиска 47 . при което се явяват кашлица и повръщане на пенеста слюнка. Използват се самостоятелно или с миотиците. шията и главата им са неподвижни и изпънати напред.5% тимолол.25-0. дъвчат и преглъщат без да са приели храна. на слюнчените жлези и перисталтиката на хранопровода.Бета-блокери. защото повишават вътреочното налягане. Запушването на хранопровода се среща предимно в шийната му част зад глътката. Характеризира се с механична обструкция. поради силното при раздразване и болки на лигавицата. При вторична глаукома се провеждат и мероприятия целящи отстраняване на първичното заболяване. Клинични признаци Признаците се явяват непосредствено или късо време след запушването. което предизвиква спазъм и некроза. глицерин.0. отказват храна и течности. която води до регургитация. метипранолол. в долната третина пред входа в гръдната кухина. Животните са възбудени. едетазоламид. ` Обструктивни заболявания на хранопровода Етиология Чуждо тяло Усложнения от попадането му са перфорация и фистула на хранопровода.

като се използва езофагодилататор или ендотрахеални тубуси. има обилна саливация. повръщането. прием на много студена храна и вода. се повръщат в глътката или преглъщат към стомаха. 0. може да се развие едем на главата и яремната бразда до заседналото тяло и сърдечни и дихателни разстройства. Лечение Консервативно. дъвкателни движения и напразни опити за гълтане. кашлицата са слабо проявени или липсват. Вторично се явава на база ЗЗ и възпалителни процеси. преустановяване на храненето. езофагит на база рефлукс на стомашно съдържание или продължителен рефлукс като усложнение от обща анестезия. Необходима е още гумена тръба и източник на светлина. регургитирането. Саливацията. Хранопровода се палпира като твърда тръба. Диагнозата се поставя ендоскопски и чрез контрастна рентгенография.първоначално преднизолон р.о. болезнен.яремната вена или ваго-симпатическия ствол. крие големи рискове. заседнали в началната шийна част на хранопровода. Пациента се анестезира и поставя в ляво странно положение.2 мг за 4-6 седмици.5 мг/ кг дневно 1-2 пъти седмично или 0. а процедурата се повтаря неколкократно с увеличаване диаметъра на тубуса.резекция на сегменти и анастомози. Съдови аномалии Най-често биват кръгови и се дължат на : перзистираща дясна аортна дъга. След прилагането им при гладки и заоблени чужди тела. Наблюдава се найчесто при малки КЧ при отбиване и се манифестира с регургитация и признаци на пневмония ( хронична регургитация ). която е остатък от ембрионалното развитие. травми. Диагноза 48 . Ако тялото е задържано в средната шийна третина чрез Спазъм Това е периодично повтарящо се непроизволно тетанично съкращение на мускулатурата на хранопровода. При частично запушване на хранопровода също се наблюдава затруднено гълтане на твърда храна. Клинични признаци Безпокойство. Някои животни със запазен апетит и запушване на хранопровода в началната шийна третина. хирургически интервенции върху хранопровода. но нарушено. невролептаналгетичен и мускулнорелаксиращ ефект. приемането на течности е възможно. Предизвиква се от чужди тела. Оперативно. Най-подходящи са средства с изразен аналгетичен. ако приемат твърда суха храна след преглъщането и веднага повръщат Лекуване Когато тялото е локализирано в шийната част на хранопровода се използва езофагоскоп и пинцет тип алигатор.

обилна саливация.гастроезафагиаленот ниския езофагиялет сфинктер към кардията Първични нервно.9. контрол на дишането и левостранна торакотимия. не настъпва самооздравяване 49 .Клинични признаци и възраст на поява. тумор сраснал с хранопровода. Биват Дивертикулум на хранопровда  Тракционен.10. Рентгенологично на нативна или контрастна. Лекуване Обща анестезия. Крикофарингиална ахалазия Резултат е от нарушениа в орофарингиялния стадий на гълтане Характеризира се с нарушена функция на нервите имащи отношение към гълтането. Клинични признаци Болезнени гълтателни движения.първична и вторична перисталтична вълна за придвижване към ниския езофагиален сфинктер 3. притискащи стената на хранопровода.12. чужди тела и нарушена функция в центъра на гълтане в главния мозък При нативна рентгенография хранопровода се визуализира в шийната част Придобита ахалазия Резултат от нарушения в езофагиалния стадий на гълтане Явява се при зрели животни без данни да са боледували като млади. Обикновенно се разполага в средната третина на шията и не предизвиква тежки функционални нарушения  Пулсационен – резултат от насъбрала се храна пред стеноза или чуждо тяло. Физиология на гълтането Три стадия 1-орофарингиален : оформяне на болус и придвижването му до основата на езика и ларингофаринкса последвано от перисталтична вълна 2.разширение пред основата на сърдечната сянка.езофарингиален.мускулни заболявания на хранопровода Дължат се на липса на синхрон между тялото на хранопровода и ниския езофагиален сфинктер.образува се в следствие теглене на хранопроводната стена от зарастнала в близост рана.6.4. при дивертикули в шийната част се получава подутина увеличаваща се след нахранване.

Гастроезофагиален рефлукс Това е хронично връщане на стомашно и дуоденално съдържание. връщане на съдържание и развитие на тежък езофагит. киселини. аспирационна пневмония. като предразположени са породите миниатюрен шнауцер. която не е свързана с приема на храна.самооздравяване може да настъпи до 12 месечна възраст. При някои КЧ настъпва самооздравяване Клинични признаци Регургитиране свързано с храненето.свободно придвижване на храна от стомаха към хранопровода. немска овчарка. Идиопатичен мегаезофагус Резултат от нарушения в езофагиалния стадий на гълтане Наблюдава се при млади животни при отбиване. хиперсекреция на стомашен сок.хранене от повдигната платформа Оперативно.силно разширен хранопровод с клиновидно стеснение пред ниския езофагиален сфинктер респективно пред кардията. хранене от повдигната платформа. вродена слабост на ниския езофагиален сфинктер Клинични признаци 50 . Това води до често дразнене на езофагиалния лумен. Етиология Неизяснена: вродена хиатална херния. При зрели животни не може да се разграничи рентгенологично от придобитата ахалазия Гастроезофагиална инвагинация Форма на хиатална херния. Има загуба на тегло. а в раната фаза може да има повръщане като повърнатата маса е като колбас. Диагноза Рентгенологично с контраст.неостигмин. може да е причина за ГЕ рефлукс. парене. подутост пред входа на гръдния кош. Лекуване Главно консервативно. фокстериер. Има балониране пред входа на гръдния кош и клокочещи шумове.модифицирана процедура на Heller. метоклопромид. антихолинестеразни средства.разшерен хранопровод. стеснение пред входа на гръдния кош до диафрагмата клиновидно Лечение Консервативно.Клинични признаци Регургитация от веднъж до няколко пъти дневно. Усложнение е аспирационна пневмония Диагноза Визуализиране на хранопровода при рентгеново изследване. характеризирако се с невъзможност за затваряне на долния езофагиален сфинктер.

падане от високо.о. Раните биват : глухи.гастротомия и ентеротомия Етиология Травми и рани на червата Прободни и огнестрелни наранявания.предизвикване на изкуствено опвръщане. ретростернална Диагноза Клинични признаци и ЕСК.2 мг/кг 3 пъти дневно р.винаги има повръщане.пронизващи ( с два отвора ) Клинични признаци Повръщане. метален и неметален произход.по Nissen или Belsey Mark –п од сливането на ниския езофагиален сфинктер с дъното на стомаха.о. изтичане на кървава течност от ректума. болка.15 мг/кг р. рентгеново Лечение Консервативно. саливация. дисфагия. Оперативно. директно нараняване на черво или отслояване на мезентериума в мезентериалния ръб.с или без нараняване проникващи. наранявания тип набиване на кол.синдром на забавено стомашно изпразване Черва.Регургитация. анорексия.кървави изпражнения.1-0. Оперативно. клинични признаци.бета блокери: циметидин и ранитидин. повръщане.2 мг/кг. Чужди тела в стомаха и червата Етиология Попадат случайно или при извратен апетит. частична или пълна непроходимост Клинични признаци Стомах. метаклопрамид 0.при попадане в предверието на пилора има повръщане. 3 пъти двевно.манометрично измерване налягането на долния сфинктер Лечение Консервативно.30 минути след нормална хранене инжектираме апоморфин на КЧ 1-5 мг/кг или ксилазин на КТ 0.газ в коремната празнина и загуба на висцерални детайли 51 . ухапни рани. апатия и шокови прояви. дехидратация и метаболитна ацидоза Диагноза Анамнеза. Диагноза Рентгенологично. ловен травматизъм. а при попадане в пиларната част.

ентеротомия. депресия. чужди тела или неоплазии в областта на пилора.смята се че не е проблем за КЧ и КТ Придобит. Зашиване на разкъсаните черва и ентероанастомоза. лапаростома и др Линеарно чуждо тяло тип канап.лаваж. Етиология Конци. нарушен мотилитет. Синдром на забавено стомашно изпразване От КЧ боледуват главно боксер и булдог. дехидратация.сиамка.Лекуване Медиална лапаротомия или разширяване на съществуващия отвор.връв Уникална проява на чуждо тяло в червата на МЯ и най-вече КТ. При перисталтиката на червата настъпва надипляне. при което фекалните маси не могат да се придвижат и отделят от колона. Диагноза Рентгенологично. конците се локализират в мезентериалния ръб. а началото им да се установява увито около основата на езика.наблюдава се при липса на органични причини ( неизяснена технология ) среща се като придобито заболяване при стари КТ без ясна причина и се характеризира с периодичност на проявление. найлон. чорапи. Етиология Може да е вродено или придобито.надипляне на чревни гънки и увеличен брой газови мехури. която пречи на нормалната дифузия за дълъг период от време Идиопатичен. а от КТ. анорексия. При перфорация на червата настъпва перитонит Клинични признаци Различна степен на повръщане. Бива : Вроден. При контрастната чуждото тяло се вижда като блестящ обек и около него се задържа контраста Лечение Лапаротомия. При развитие на перитонит. ентероектомия с ентероанастомоза Мегаколон Значително разширение на дебелото черво. обелени крайни части от салам Могат да се разполагат по цялата дължина на СЧТ.резултат от лезия на червото. Придобитото е резултат на хипертрофичен гастрит на пилора. Клинични признаци 52 .

В резултат на това намалява 53 . червото се разрушава и настъпва акумулация на течности. уремия. който действа протективно. Ако повръщането е веднага след отбиване се касае за вродено състояние. Предразполагащи фактори са хиперсекреция на солна киселина и пепсин. при норма 1:2. Има дехидратация. Клинични признаци При пълна обструкция се акумулира газ. нарушение в КАС При повръщане се развива метаболитна алколоза . Диагноза Рентгенологично.Обилно повръщане веднага след нахранване или 24 часа след това.газове в стомаха и червата и контрастно. Етиология Стомашна и дуоденална язва Рефлукс на жлъчка. уплаха. тумори на панкреаса. ибупрофен. Лекуване Гастротомия. а при възпалителни процеси.наличие на пилобезоари. Патогенеза Нормално стомашната лигавица продуцира сулфатиран муцин.ацидоза. Клинични признаци Патогномични са хематемеза и мелена. натрупване на гастрин. колапс и анемия Диагноза Нативно рентгеново изследване. стресови язви при травми.газове в стомаха и съотношение газ : течност 5-6 :1. пилоротомия и пилоропластика. неоплазии.хипопоротеинемия. Нормалното време за изпразване на стомаха е 55-75 минути. неоплазмен растеж.нарушава се нормалната продукция на G клетките разположени в стомашната и дуоденална лигавица. фитобезоари и ентеролити. анемия Параклиника.кратера на язвата ( не винаги ) Лечение Консервативно. фенилбутазон. индометацин. нарушено кръвоснабдяване. предразположени са КЧ с по-дълъг косъм. Ендотоксемия. При прилагане на някои ЛС продукцията му намалява и се променя химичния му състав : аспирин. болезненост.покривни ЛС и бета блокери Оперативно Обтурационен илеус Етиология Чужди тела. инвагинация. Има балониране на корема.билрот 1 и 2. шок. Бива пълен и частичен.

перинеални. а поради загуба на К йони и намалена чревна резорбция настъпва повръщане.вродени и придобити  по анатомични признаци външни.характеризира се с издаване на херниалната торба над нивото на коремната стена. Според локализацията си биват: абдоминални. Адинамичен илеус Резултат е от намален мотилитет на ГЕ тракт след анестезия.наличие на кръвоизливи в червото и последващ хиповолемичен шок и токсемия При притискане на мезентериалните артерии: .излив на плазма в перитонеалната кухина и хипотензия .чревната резорбция. При стар с некроза.ентероектомия и ентероанастомаза. Придружен е с повишаване на симпатикусовата активност. Класификация  по произход. а поради пролиферация бактериални токсини настъпва токсемия. перфорация на червата и перитонит Хернии Това е излизане на вътрешни органи или техни части от определена и обичайна локализация и анатомична кухина през естествени или изкуствено създадени отвори при запазена цялост на париеталните серози и кожа. При КЧ край с край чрез едноетажен шев на Гамби. феморални. хирургични интервенции или травма. Гладна диета за 24-48 часа и инфузия с електролити и АБ. Странгулационен илеус При притискане на мезентериалните вени : Къс сегмент.наличие на кръвоизливи в червото и последващ хиповолемичен шок Дълъг сегмент.остават скрити в коремната и гръдната кухина: диафрагмална  по възможност за вправяне 54 .некроза.изваждане на чуждото тяло чрез ентеротомия и затваране на операционната рана с двуетажен шев. ингвинално-скротални вътрешни. на бактерии и Лечение След медиална лапаротомия При пресен илеус без некроза.

При поголеми хернии съдържанието може да е част от ЧД. При диаметър на отвора 2-3 см изпадат мастна тъкан и оментум. външна херниална торбахерниална – перитонеум и херниално съдържание enterocele. Инцизионална херния 55 .вправими невправими: hernia incarcerate sternoracea et elastica  според естеството на изпадналите органи: hydrocele. мръсно зачервени КЮ. матка с черва. вгъване на херниалната торба заедно със съдържанието й към коремната кухина и зашиване на отвора Травматична херния Това е всяка херния при която перитонеума се разкъсва. Най – често се локализира в меката коремна стена. спира дефекацията. т. повишена температура. Означава се още фалшива херния. Отначало има силен и непрекъснат количен пристъп.е. липсва дефекация. Етиология Закрити травми. изпадат черва. Клинични признаци При инкарцерирана херния има силна болка. касае се за евентрация. ухапни рани. epiplocele Елементи на хернията: Херниален пръстен. Лечение Линеарен разрез върху най-изпъкналата част на торбата.ДЛ и тънки черва. зашиване с етажни шевове на перитонеум. кожа. мускули и кожа. ПТП. безпокойство. Клинични признаци При инкарцериране изпадналите органи на черва по разлят отток. депресия. палпация на Лечение Разрез на кожа и подкожа. а по-късно липса на перисталтични шумове и тимпаничен звук при перкусия. Най-често изпадат оментум и тънки черва. многоплодие. повишено итраабдоминално налягане. признаци на обструкция на черва. по-често боледуват мъжки животни и то с крипторхизъм. вътрешна Краниални коремни хернии Пъпна херния Етиология Наследствено заболяване. пикочен мехур. репониране на съдържанието.

по – често при КЧ Клинични признаци Безболезнен оток в зоната на ингвиналния канал. Лечение Разрез на кожата под външния ингвинален пръстен. Дължи се на голямо напрежение в ръбовете на операционната рана. et n. При инкарцериране цвета на кожата се променя и има силна болка. Каудални коремни хернии Етиология Ингвинална херния Има две основни категории херния *индиректни – вътрешни органи изпадат в празнината на proc. често след лапаротомия по бялата линия – 3 до 5 дни.vaginalis Вродената рядко се среща и то заедно с пъпната поради по късно спускане на семенниците . мека консистенция. Клинични признаци Предимно едностранно саламоподобно образувание от външния ингвинален пръстен до тестиса. Първите пет дни срастване – само фибрин. несполучливо избрана техника. Може да е усложнение от вентрален достъп до тазобедрената става. Пазят се a.v. Клинични признаци 56 . между 6 – 13 повишено натрупване на колаген и чак след 2 – 4 месец има качествено зарастване. Pudendus Бедрена херния Среща се рядко и представлява изпадане на мастна тъкан или коремни органи през бедрения канал. метаболитни и наследствени фактори.vaginalis покрай семенния кордон до нивото на тестиса. хормонални. понякога са малки и трудно се откриват. Двустранната кастрация със затваряне на ингвиналния пръстен се препоръчва. Скротална херния Индиректнва форма на ингвинална херния при което херниалното съдържание изпада в proc. некачествен шевен материал.Усложнение от коремни операции.vaginalis *директни – вътрешни органи изпадат в празнината mрез ингвиналния пръстен съседен на кухината на proc. тестиса се оставя или се маха. Етиология Предразполагащи са анатомична слабост на ръбовете формиращи бедрения канал.

Препоръчва се кастрация Диафрагмална херния Класификация  Истинска. Лечение Консервативно.резултат от дефект на диафрагмата във вентралната част на медиалната линия  Хиатална херния.диета. Sacrotuberositas към m. Перинеална херния Настъпва при разкъсване на excavatio rectovaginalis животни и excavatio rectovesicularis при мъжките. Разместените органи обикновенно не са покрити от перитонеум или пък ако са той е дистрофично променен. При дефект в дясно изпада ЧД. Ако перитонеума се разкъса изпадналите тазови или гръдни органи лежат непосредствено под кожата. а при дефект в ляво-стомах и развитие на тимпания. мека консистенция.съпровожда се с хидроторакс. Палпацията се извършва се извършва при стъпило на тазови крайници ЖВ. Клинични признаци 57 . Мусклната част на диафрагмата е по-предразположена към разкъсване.sphincter ani internus.постепенно вмъкване на коремни органи заедно с увличане на перитонеум и плевра през естествени диафрагмални цепки. боксер.  Лъжлива.това е изпадане на анатомични структури през hiatus oesophageus.дорзолатерално прикрепване на lig.локализацията и зависи от позицията на животното в момента на удара и органите в коремната кухина. лаксативи Оперативно. пекинез.  Вродена плевроперитонеална  Вродена перитонеоперикардиална. Предразположени са коли.Безболезнен оток.попадане на коремни органи в гръдната кухина при внезапно скъсване на диафрагмата и покриващата я сероза поради рязко увеличаване на интраабдоминалното рН  Травматична диафрагмална херния. Клинични признаци Оформяне на постоянно увеличаващ се оток латерално и вентрално на ануса. Отока е локализиран в медиалната област на бедрото в зоната на феморалния канал. приженски Етиология По-често КЧ предимно мъжки на 7-8 години.

коремна болка.секретират глюкагон В. Богато кръвоснабден е и има панкреатичен канал. повишена или субнормална температура. които неутрализират стомашната киселина и създават оптимално рН за хранителните ензими. Има и допълнителен панкреатичен канал. понякога диария. повръщане.неясни коремни детайли. Клинични признаци Панкреатита бива остър и хроничен. АБ Оперативно.десен и ляв и е разположен между стомаха. пълен с газове и изместен в дясно дванадесетопръстник Лечение Течности. пилора и дуоденума. запек. Параклинично. запушване на панкреатичния канал. повръщане.пълна или частична панкреатомия. амилаза над 1000 Диагноза Рентгенологично. който се разполага в близост до голямата папила. гадене. прогресивно слабеене Лечение При хиатална се прави трансабдоминална фундопликация по Нилсен. Заболявания на панкреаса Възпаление на панкреаса( Pancreatitis ) Панкреаса е изграден от два дяла. Етиология Неизвестна. Тумори на панкреаса Има 4 типа островни клетъчни тумори: А. кръвопреливане. смята се че е резултат от връщане на жлъчка от дуодена . Гладна диета за 48-72 часа .секретират инсулин Д. Той не е видим рентгенологично. храна богата на мазнини. метаболитни разтройства. Панкреатичния сок се освобождава при вкусване или помирисване на храната и е изграден от бикарбонатни йони.секретират соматотропин 58 .Зависят от вида . Депресия. защото предизвиква спазъм на панкреатичния канал ).високостепинна левкоцитозо. К+ ( не при уремия и хипергликемия ).много добре изразена кифоза. дренажиране на коремната празнина. който завършва на 5 см от пилора в papilla duodeni major в близост до жлъчния канал или в самия него. борба с болката ( морфин не се прилага.асцит. като хроничния предразполага към захарен диабет. неспецифични признаци са : анорексия. глюкагон. анорексия. диария. уремия. хипергликемия.

Заболявания на простатната жлеза 59 . Параклиничнохипергликемия. паразити. FUS ( Урологичен синдром при КТ ) Клинично състояние в резултат на цистит и/или уретит. хранене с готови сухи храни ( богати на Mg ). депресия. който нормално не се продуцира от панкреаса наблюдава се от 2 седмица до 2 годишна възраст. Характеризира се с често уриниране и/или пълна( частична) обстипация на пикочните пътища. антисептици на ППС. запушване на уретрата. интермитираща диария. уретрит и запушване на уретрата се отделя кървава урина.5-1. депресия. 5 % глюкоза венозно Гастриноми Продуцират гастрин. загуба на тегло. неоплазмен растеж в областа на пикочния мехур. Има припадъци от епилептичен характер. Клинични признаци Цистит. Предразположени са мъжките котки и то от персийските и сиамски породи на възраст 2-6 години. Лечение Евакуиране на урината.5-100 пъти.о. Етиология Малък диаметър на уретрата в крайната част.секретират панкреатични полипептида Инсулиноми Продуцират инсулин и при 90% от пациентите се наблюдава хипогликемия.0. Коригиране на хипогликемията с преднизолон. повръщане и диария. ако има пикочен камък той се връща в пикочния мехур или се отстранява. хипергастринемия3.диазоксид 1060мг/кг 2 пъти дневно р. Поради наличието на цистит. хематемеза. хипертрофия на пилора. язви. ограничен достъп до вода. Лечение Специфично –цели да намали инсулиновата секреция. Развива се уремия. силна миризма на амоняк.0 мг/кг. депресия.Р. Причина може да бъде грубо и неумело катеризиране. Има повръщане. увеличаване на АФ. кървава урина.анорексия. парези на тазови крайници. полакизурия. уретит. Консерватевното лечение включва : АБ. а честите рецидиви са предпоставка за неблагоприятна прогноза. инфекции. диетична храна и флуидна терапия ( в началото рингер не се прилага ). средства подкиселяващи урината. мелена.

като ектопичния тестис се разполага почесто по коремната стена отколкото до ингвиналния пръстен. а по локализация. туморно израждане или низходящо проникване на инфекцията Клинични признаци ---.Хиперплазия на простатата Появява се при стари КЧ над 5 години и предразполага към перинеална херния и тумори на тестисите. смущения в здравословното състояние и незадържане на урината. Хипоплазия на тестисите Крипторхизъм. Лечение Намаляване размера на жлезата . малък шнауцер.нарушен е процеса на спущане на семенниците в скроталната торба. кастрация и третиране с : естрогени ( алопиция и промени в поведението или простатомия. Кастрация при усложнение с перинеална херния. абдоминален. като нормално те се спускат след раждане или максимално до 6 месец. треска Лечение Преодоляване на смущенията и борба с инфекцията. 60 . Етиология Нарушен баланс на естрогените и андрогените и повишена полова активност Клинични признаци Запек. хъски. Заболявания на тестисите.това е липса на двата или на единия тестис./ / ----. като по-често се засяга левия. характерна стойка с къса крачка. ингвинален. Възпаление на простата Може да е остро или хронично или да се усложни с абсцес. болезненост. Предразположени са породите чихуа-хуа. надсеменика и семенния кордон Заболявания на тестисите Анаорхизъм и моноорхизъм. Етиология Усложнение от хиперплазия. Крипторхизма е вродена аномолия и може да е двустранен или едностранен.ектопичен. загуба на тегло. тенезъм.

като възпалението може да е асептично или септично. Caudae epidimidis – до тестиса Орхит Най-често при КЧ протича заедно с епидидимит в остра или хронична форма. а усложненията които могат да се получат са : сертолиеви тумори.йоркширски териер. Гноен орхит Протича по-тежко. антибактериална терапия. пътнотранспортни произшествия и др. Мястото на задържане се определя по проследяването на : Ductus deferens – от простатната жлеза до тестиса A. семиноми и торзио. а в cavum vacinale има серозен ексудат – хидроцеле Лекуване Противовъзпалителни средства. втвърдяване и увеличаване на семенниците. 61 . testicularis – от аорталното начало до тестиса v. слабо подвижна. темперираност. поради по-високата температура. но могат да се получават и при прескачане на огради или провиране през огради с бодлива тел. Лечение Орхиектомия след мидиална лапаротомия. Причините могат да се контузии и наранявания на семенника или вторично на базата на заразни заболявания – бруцелоза. Надсеменика и семения кордон също са отекли и болезнени. Ако своевременно не се лекува настъпва самоотваряне на абсцеса и изливане на ексудата в cavum vaginale или фистулиране на абсцеса през кожата навън Хроничен орхито-епидидимит Има уплътняване.cava caudalis lig. в подострия и хроничния стадии –масажи а при абсцедиране – едностранна или двустранна кастрация. силна болка. уретрата. простата. При бруцелозните орхити се наблюдава дифузен оток на скротума силно уплътняване на кожата. пълна почивка на животните. testicukaris – от тестиса до мястото на вливане в v. Заболявания на тестисите Контузузия и рани на семенниците и скротума При КЧ раните обикновенно се ухапни. но едва след 6 месечна възраст. Диагноза Чрез палпация. Има схванатост и размахна куцота с тазовите крайници. Клинични признаци Остър орхит Характеризира се с оток. Скротална торба – опъната. Може да възникне и по низходящ път от пикочния мехур. повдигаща бандажна превръзка. скротум е отекъл и силно болезнен в мястото на абсцедиране може да се установи и флуктуация. зачервена. Характеризира се с липсваща спермопродукция. а общо състояние – влошено. така протичат инфекциозните орхито-епидидимити.

орхит с образуване на абсцеси в семенника и дифузен перитонит Периорхит (Periorchitis) Представлява възпаление на висцералната перитонеална обвивка на семенника (tunica vaginalis propria). болезненост в областта на скротума При серозно-фибринозния периорхит има крепитация. ЧД. а проникващите -общата влагалищна обвивка и семенника. След време семенника. а при движение – схванатост с тазовите крайници Възможни усложнения са флегмон и абсцес на скротума и перитонит Прогноза При асептичния благоприятна. Варикоцеле Заболявания на надсеменика 62 . Лечение Само при липса на метастази. ДЛ. в подострия и хроничния стадии –масажи а при абсцедиране – едностранна или двустранна кастрация Тумори на семенниците Биват различни форми : сертолиеви тумори. изпъване на кожата и тестява консистенция рани на скротума Биват: повърхностни и проникващи. Има силно кръвотечение и при събирането на кръвта в cavum vaginale ce oбразува ”интравагинален хематом” Възможни усложнения са септичен вагиналит. Формата на семеника се изменя. семиноми. Могат да са злокачествени или доброкачествени. гноен. неболезнени и нетемперирани разраствания в единия или двата семенника. Понякога се развиват хидроцеле и хематоцеле. Повърхностните засягат кожата и tunica dartos . а при гнойния съмнителна Лекуване Противовъзпалителни средства. антибактериална терапия. Характеризира се с повишаване температурата на скротума. Клинични признаци Установяват се като твърдоеластични. гладки или възлести. периорхит. а размерите му се увеличават. общата влагалищна обвивка и скротумът срастват помежду си. а при злокачествените. без засягане на tunica albuginea Клинични признаци Формите на периорхит са серозно-фибринозен. интерстициални клетъчни тумори.Клинични признаци при контузии поява на различно големи отоци на скротума.метастази в лимфните възли на тазовата и коремна кухина. пълна почивка на животните.орхиектомия. повдигаща бандажна превръзка. силна болезненост.

слабост на стената на вените или кремастера Придобито. Лечение В началото се правят леки масажи. При хронични случаи болната половина увисва надолу.Характеризира се със силно разширение и удължаване на вените на plexus pampiniformis. семенника и семенния канал поради застой на кръвта в семениковите вени.резултат на затруднено отичане на кръвта поради тумори.меланом. Бива : Вродено. трансмисивен венерин Рани на препуциума и половия член (Vulnera preputii et penis) Етиология Получават се при прескачане на огради с бодлива тел или вземане на семенна течност. мастен. повишено интраабдоминално налягане Характеризира се с едностранен оток на скротума. Възпаление и тумори.фиброми Torsio funiculi spermatici. а при КЧ и от ухапни рани при 63 .при абдоминален крипторхизъм Заболявания на половия член и препуциума  Деформация и счупване на os penis  Перзистиращ френулум.това е запазена от ембрионалното развитие връзка между препуциума и пениса  Странгулация на пениса  Рани на половия член  Парафимоза  Фимоза  Изпадане на уретрата  Приапизъм.постоянна ерекция поради невъзможност кръвта да се отегли от кавернозното тяло. Ако не помогне оперативно. топли клизми и повдигащи семениците превръзки.  Възпаление на препуциума  Тумори на половия член и препуциума.

а след време лигавицата склерозира. По лигавицата се образуват язви. попадане на чужди тела.Клинични признаци Дълбоките наранявания със засягане на кавернозното тяло се съпровождат с продължителни и изобилни кръвотечения. гноен. 64 . натрупване на смегма в препуциума която дразни епитела му ипредизвиквайки мацерация създава условия за натрупване на м.балантит. АБ. а след това с кислородна вода и се втриват СУЛФА и АБ. което пречи на половия член да излезе навън. остър и хроничен / прост. . При язвения местно се прилага полиетилен гликол. придобита. стеснение на препуционалния отвор. отича и хиперемира. Може да е вродена. Лекуване Предварително се анестезира епидурална анестезия n. О. които трудно зарастват. Фимоза Това е ненормално стесняване на отвора на препуциума. в който се събира смегма. който засъхва и слепва космите около отвора. лигавицата на препуциума набъбва. Dorsalis penis или се прави Възпаление на препуциума – Balanoposthitis Когато възпалителния процес обхване париеталния лист – постис. При флегмонозни баланопостити се прилагат и йонофореза. улцерозен. Урината изнича на капки и част от нея остава в препуциума.фибринозен или гноен ексудат със сив или червено кафяв цвят с неприятна миризма. усилена полова дейност на разплодниците следкастрационни усложнения . гангренозен. Лекуване Препуционалната торба се промива всекидневно 1-2 пъти с 1% разтвор на на натрев бикарбонат за втечняване на смегмата . От препуционалния отвор изтича серо. а при обхващане и на висцералния. Клинични признаци Наблюдава се възпаление и мацерация на епитела. възпаление на вентралната коремна стена Прогноза Благоприятна при пресни наранявания и при навременно лечение. От препуциума изтича кръв с коагулуми. Срастванията на половя член и стесняванията се избягват като се създаде временно изкуствено изпадане на половия член. Бланопостита бива ерозивен. фоликулен /. Причина могат да са честите полови дразнения. а отвора на половия член е много тесен. усложнен. Отначало има болезненост и горещ оток на препуциума. Понякога и общото състояние в влошено. може да се образуват обширни флегмонозни процеси и да се набл. гноен. Етиология Замърсяване с изпражнения. новообразувания. флегмонозен. облъчване с УВ лъчи.

истинска и лъжлива. Истинската се получава когато отвора на
препуциума е много малък, а лъжливата когато по главичката на
пениса има новообразувания или той е възпален до такава степен, че
не може да излезе от препуциума.

Етиология

Едем, наранявания, кръвоизливи, заболявания на кожата около
препуциума, атрофия на препуциума и половия член, ранна
кастрация, новообразувания, хроничен баланопостит.

Клинични признаци

Отвора на препуциума е толкова малък, че в него се вкърва съвсем
тънка сонда. Урината се събира в препуциума и след изпълването му
изтича навън под форма на съвсем тънка струя. При палпация се
установява плътно и неболезнено образувание в препуциума, което се
мести напред и назад.

Лечение

В началото се правят промивки за да се спре възпалителния процес,
туморите се отстраняват, а хематомите се отварят. Ако след
преминаване на първичното заболяване препуционалния отвор остане
свит се разширява оперативно.

Парафимоза

Състояние при което половия член излязъл веднъж от препуциума не
може да се прибере обратно.

Етиология

Маханични въздействия върху половия член, при удар получения оток
и кръвоизлив пречат на прибирането му. Преобладава при дребните
породи и се наблюдава след коитус при прилив на по-голямо
количество кръв или когато космите се усучат и слепнат около тялото
на половия член.

Клинични признаци

Дифузен оток на половия член като кожата му е опънат и лъскава със
синкавочервен цвят. По-късно температурата му се понижава и той
става по-хладен от другите части на тялото.

Лечение

Препуционалния отвор се хваща с два противоположни пинсета които
се изтеглят леко встрани и се прави опит да се репонира половият
член в препуциума. Ако това е невъзможно отвора на препуциума се
разрязва вентрално по медианната линия като след връщане на
половия член се зашива с прекъснати възловати шевове.

Тумори на половия член

Могат да са доброкачествени или злокачествени, а причината за
появата им не е напълно ясна. При КЧ преобладава т.нар. преносим
алвеолен ( Венерин ) сарком. Развива се в основата на главичката или
дъното на препуциума и може да е : единичен или множествен,

65

възлест или висящ на дръжка. Нообразуванието се пренася главно по
полов път като понякога настъпва самооздравяване последвано от
имунитет за цял живот. Характеризира се с изтичане на капки кръв
примесени със сиво-зеленикава гной.

Алгоритми за диагностика на куцотата
при КЧ
КЧ от едрите породи
 Млади КЧ- гръден крайник
Остра куцота – настъпва внезапно и най-често в резултат на травми,
ипефизарни или други фрактури
Хронична куцота – тя е по-слабо проявяваща се и ремитираща.
Наблюдава се при :
- osteohondritis disicans – раменна ксава
- несрастнал procesus anconeus – лакътна става
- фрагментиран procesus coronoideus medialis – лакътна става
- преждевременно затваряне на физарните плочки на радиус и
улна
- инконгруентност на лакътя- бива вродена или вследствие на
преходните заболявания
- паностеит
- хипертрофична остеодистрофия ( акропахия )

 Млади КЧ – тазов крайник
Остра куцота – луксации, епифизарни и други фрактури
Хронична куцота- наблюдава се при дисплазия на тазобедрената
става, луксация на колянното капаче, авулсивни фрактури на дългия
изпавач, паностеит, хипертрофична остеодистрофия ( акропахия ),
OCD на колянна става и пета.

 Възрастни КЧ- гръден крайник
Остра куцота- фрактури и луксации
Хронична куцота – дегенеративна ставна болест ( артроза ),
паностеит, възпалителни процеси в ставите, увреждане на
междупрешлянни дискове, увреждане на pl. Brashialis, неоплазми на
меки тъкани и кости, инконгруентност на лакътната става, контрактура
на m. Infraspinatus, теносиновит на bursa bicipitis.

 Възрастни КЧ – тазов крайник

66

Остра куцота- фрактури, луксации на ТБС и КС, скъсано ахилесово
сухожилие или кръстосана връзка ( менискус )
Хронична куцота- дегенеративна ставана болест ( артрит ),
паностиет, луксация на колянното капаче, неоплазми, синдром cauda
eqina, дископатии в лумбалната област, възпалителни процеси в
ставите.

КЧ от дребни породи

 Млади КЧ – гръден крайник

Остра куцота- епифизарни фрактури, други фрактури и луксации
Хронична куцота – вродена луксация на рамо и лакът,
преждевременно затваряне на физарни плочки, атланто-окципитална
мобилност

 Млади КЧ – тазов крайник
Остра куцота- епифизарни фрактури, други фрактури и луксации
Хронична куцота – асептична некроза на шийката и главата на
бедрената кост, луксация на колянното капаче.

 Възрастни КЧ- гръден крайник
Остра куцота- фрактури, луксации на рамо и лакът
Хронична- дегенеративна ставна болест, луксации
промени в междупрешлянни дискове

на

рамото,

 Възрастни КЧ- тазов крайник
Остра куцота- фрактури и луксации
Хронична куцота- артроза, луксация на колянно капаче, неоплазми,
дископатии

Legg- Calve Perthes

Заболяване предимно на КЧ от дребните породи : пинчер, чихуа-хуа,
пекинез, мини шнауцер, кокер и териер, което се явява най-често на
възраст между 4-10 месеца.

Етиология
Не е напълно установена. Смята се че е резултат на нарушено
кръвоснабдяване, предизвикано от различни фактори- наследствени,
хиперемия на коксо-феморалната ставна капсула, прогресиращо
разрушаване на ставния хрущял, остеолитични огнища, остеофити по
ръба на ацетабулума.

Клинични признаци
Внезапна, високостепенна куцота и подскачаща походка. При
палпация и пасивни движения на крайника се установява болка,
крепитация (непостоянна ), и ограничена подвижност. Крайника се
скъсява, а при пункция синовията е нормална.

Диагноза
67

който настъпва с разрастване на фиброзна тъкан в тази зона. Скъсана краниална кръстосана връзка Ruptura ligamentum crutiate anterioris Кръстосаните връзки в колянната става са две.резекция (остеотомия) на главата и шийката. при което се обременяват само пръстите и в фазата на поемане на тежестта крайника се повдига нагоре. След 2-3 седмици пак се появяват в резултат на неадекватна биомеханика на ставата и вторични нарушения. При хронични случаи настъпва атрофия на бедрените мускули. а болния крайник след 6-8 месеца се натоварва нормално. Тъй като функционално краниалната е по-натоварена и скъсването и е по-често.прави се в VD проекция с изпънати крайници и завъртени бедра навътре . Операцията има 95% успеваемост. натиск върху тибията който я принуждава да ротира. клинични признаци и рентгенологично. Това са първите признаци. Етиология Травми. екстензия. ниа които ако не обърнем внимание намаляват и изчезват. Диагноза 68 .намаляване на движението за 3 месеца( 25% подобрение ).къса се краниалната връзка. които имат сравнително изправен до тъп ъгъл на колянната става. Целта е да се отстрани болката чрез предотвратяване на контакта между бедрената кост и ацетабулума. Куцотата е високо степенна( 3 степен ) и опорна. Предразположени са КЧ от едри породи и то тези.уголемяване на ставната междина . Предразполагащи фактори са амилоидна дистрофия на краниална кръстосана връзка –пойнтер.чао-чао и ротвайлер.назъбване и разрушаване на caput femoris .къса се каудалната.краниална и каудална.скъсан менискус и артроза. Клинични признаци Животното внезапно започва да куца след разходка. НСПВ Оперативно. натоварване или гонене при ловните КЧ. Колянната става отича и ставната капсула се разрушава.Анамнеза ( възраст ).видимо скъсяване и удебеляване на шийката и метафизата на бедрената кост Лечение Консервативно. а при движение се чува щракащ звук дължащ се на приплъзване на бедрените (епи) кондили извън тяхното нормално положение върху менискусите. флексия на коляната става.

Може да има частична остеохондроза под тибиалното плата. Използва се парапателарен достъп като ретинакулума се отделя от m. защото в острия стадий болната става е възпалена и темперирана. Следващите 10 дни дозата намаля на 100 мг един път дневно. Прерязват се и двете връзки на фибулата. Компресионен тест. При положителна проба се установява крепитация или проксималната част на тибията изкача напред. Мускулните им влакна се разединяват тъпо на нивото на мускулните влакна на тибията. 69 . с което фибулата се измества допълнително. Екстраартикуларни техники: . Главата на фибулата се захваща с костни фиксатори. Палеца на лявата ръка се поставя зад фибулата.пациента третиран предварително със седативи се поставя в странично лежащо положение със засегнатия крайник отгоре.peroneus longus. Всичко това свидетелства за нарушена биомеханика на колянната става. Лечение Консервативната терапия се прилага само при малки породи КЧ и се състои в двумесечна почивка и къси разходки с повод. При необходимост се притяга. Лапата се хваща с другата ръка. В margo cranialis на тибията пробиваме два отвора. В острия стадий непосредствено след травмата тази проба е отрицателна. но без да се отделя от фибулата. Когато са минали над 2 седмици от настъпване на проблема тестовете са отрицателни.транспозиция главата на фибулата Анатомично латералната колатерална връзка завършва на capur fibulaизместването и фиксирането на фибулата напред стабилизира ставата. а останалите пръсти. Но след 2 седмици се наблюдават остеофити по предната повърхност на тибията и бедрената кост над трохлеята. защото ставната капсула се удебелява и хипертрофира и подвижността и може да не е така ясна.jibialis cranialis и m. M. Изследва се подвижността на тибията спрямо дисталната част на фемора като движенията са напред и назад. чието второ рамо е на тибиалния гребен. Палеца и средния пръст на дясната ръка се поставят на двата епикондила на бедрената кост. Има асиметрия на двете коленни стави.застъпване на fascia lata . Дисталаната част на фемура се хваща между показалеца и средния пръст и показалец поставен върху проксималната част на тибиалния гребен. а тарзалната става се привежда в флексия и екстензия.Анамнеза. Болката се облекчава с фенилбутазон 200-600 мг на ден на 2-3 приема за 4 дни. показалеца върху тибиалния гребен. клинично изследване и 2 проби: Проба за ефекта на чекмеджето. При пункция изтича хеморагична синовия. peroneus longus се реже в проксималната част на тибията.върху медиалната страна на тибията.пациента третиран предварително със седативи се поставя в странично лежащо положение със засегнатия крайник отгоре. а показалеца на пателата.

Фабелопателарната връзка се пробива и с пинцет лентата се прекарва и през този отвор. Ставната капсула се шие. 70 . Проксимално тя задължително стига до m.с лента от fascia lata Използва се латерален парапателарен достъп. При достигане на fascia lata от нея се приготвя лента включваща 1/3 ширината на пателарното сухожилие.при отслояване или разрушаване на ставния хрущял той се изрязва до здрава връзка с подлежащата кост. а дистално ставната повърхност на тибията. Лентата минава под интраминискалната връзка и мускулна тъкан Прекарва се през ставната празнина и извежда зад латералната фабела. tensor fasciae latae. крайника се ротира навън и свива под ъгъл 20. лентата се изтегля и фиксира с прекъснат шев в феморопателарната връзка или в зоната на ставната капсула. Интраартикуларни техники -с тунел през бедрената кост .В желаното положение се фиксира с 1 или 2 киршнерови игли в каудалния край на коста и метален тел прекаран през отворите на margo cranialis на тибията. В края на костта се правят няколко отвора с киршнерова игла за улеснение на хиалинизацията.със синтетичен материал . Извършва се артротомия.

Серклажа стои най-малко 3 седмици. спортен травматизъм. Много добре се отразява плуването и масажи в мястото на шева за да се предизвика хиперемия на тендовагината. а шевовете се правят 71 . Това се повтаря 2-3 пъти дневно. спонгиозен винт от калканеуса към кортекса и найдобре с телен серклаж. почивка 2 минути и пак движения. защото сухожилията са много слабо кръвоснабдени и зарастват много по-бавно и от костите. Поставяйки тарзалната става в максимална екстензия осигуряваме покой на ахилесовото сухожилие. Когато гастрокнемиуса е отделен от фабелите мускулното му тяло се закрепва за дисталната част на бедрената кост. автоимунни проблеми. а найдобре 4-5. Лечение Оперативно зашиване в състояние на пълна екстензия. Предразполагащи фактори се амилоидна дистрофия на сухожилния комплекс. Етиология Механични травми с остри режещи предмети. а колянната става е силно изпъната. Тарзалната става се имобилизира с фиксиране на калаканеуса към дисталната част на тибията с киршнерова игла. Много важна е следоперативната имобилизация. При обременяване на крайника петата слиза надолу. който се далава за tuber calcanei на os calcanei. Клинични признаци Болния крайник е по-дълъг от другия. след като се махне фиксиращия елемент се правят пасивни движения в тарзалната става 5-10 броя. Когато ахилесовия комплекс е скъсан непосредствено в инерционния пункт на калканеуса се правят и отвори през основата на калканеуса и конците се прекарват през тях с цел по-здраво фиксиране. При палпация се опипват скъсаните крайща на сухожилието.Скъсване на ахилесовия комплекс Това е комплекс от няколко сухожилия.

има фибрилации на m. Частична. Парализата бива централна при травми на ниво С5. при което той зараства върху периоста на фабелите.Тh1 или периферна при травми.със специални копчета. Radialis. Клинични признаци Пълна. Лапата се провлачва включително до карпалната става. а рамото отскача в страни. липсва усет за болка.няма отскачане на рамото Фрактура на лопатката и олекранона. При обременяване лакътя се свива . фрактура на лопатката и компресионни процеси в тази област.крайника е полусвит в лакътна и карпална става. които упражняват натиск върху по-широка повърхност на мускула.крайника увисва и изглежда по-дълъг. ДД Високо степенна парализа на n. При принудително изправяне крайника не може да поеме тежестта.рентгенологично 72 .triceps brachii. Заболявания на нервите на гръдния крайник Парализа на раменния сплит(Paralisis plexus brachialis ) Дава нерви за целия гръден крайник.

Инервира m.triceps brachii Нарушена екстензия на карпалната. интоксикации. бабкова и пръстна стави. крайника поема тежестта на тялото. Наблюдава се активна атрофия на мускулите. абсцеси. m. Radialis минава сравнително повърхностно и каудално на m. Периферната парализа настъпва при фрактури. едностранна или двустранна. дълбоки наранявания. Клинични признаци Зависят от това дали е централна.quadratus femoris. намалена кожна чувствителност по дорзалната повърхност. Етиология Цетралната парализа е резултат на травми.m. Заболявания на нервите на тазовия крайник Paralisis n. проникващи огнестрелни фрактури в трицепса. нервно-трофични язви по дорзалната повърхност на пръста.gemeli. Засяга се по-често при лекарска грешка. Radialis) В дисталната третина на рамената област n. Ulnaris Антагонист на n. Крайника не може да поема телесната маса и се влачи.2 и3 кръстцов нерв. а понякога 73 . по време на раждане. Характеризира се с хиперекстензия в карпалната става. 1.semimembranosus.Парализа на лъчевия нерв (Paralisis n. дорзална флексия на бабковата става. Ishiadicus Образува се от 6 поясен.obturatorius internus. gluteus profundus. m.triceps brachii Увисване на лакътя. минава медиално на лакътната става. Brachialis и краниално по предната повърхност на изпъвачите Етиология Травма в дисталната третина на рамото. m. атрофия на мускулите. Radialis. неопластични заболявания на гръбначния мозък. m. лекарска грешка Клинични признаци Поражения над разклоненията за m. абдукция на колянната става. инфекции. Paralisis n. периферна. Засяга се и при манипулации върху бедрената става в резултат на луксации. неправилни мускулни инжекции. крайника изглежда по-дълъг Поражения под разклоненията за m.semitendinosus. чужди тела.

обръщане. Има постоянна или интермитираща куцота. физиотерапия. Има продълговат оток пред рамената става и изнесен напред крайник. Възпаление на синовиалната бурза на двуглавия мускул Bursitis intertubercularis Бурзите са анатомични образувания разположени около костни израстъци. превръзки при поява на трофични рани и язви Оперативни методи: отстраняване на причината ( абсцеси и костни фрагменти) и съединяване на нервни крайща. витамини от групата В. Бицепса е изпъвач на раменната става и свивач на лакътната.и скакателна. масажи. Екстензията на колянна става е нормална. интерферентни и диадинамични токове. болка при натиск и флексия на рамената става. гликокортикоиди.25% по 1 мл/кг. липсва кожна чувствителност.атравматични игли и конци 5. умерени пасивни и активни движения. новокаин0. Медикаментозни ЛС: дибадол 100-200 гами / кг за 5-10 дни.0 и 6. При централна парализа се засягат пикочния мехур. Етиология Хронично повтаряща се травма и лекарска грешка.0.рефлекс за отдръпване при слаби дразнения на дисталните части на крайника. Клинични признаци По-често боледуват КЧ от едрите породи.S1. Лечебни принципи при увреждане на нервите Специални грижи: мека постеля. При парализа в зоната на разклоненията му доминират признаци на съответния клон.поради анатомичното си разположение бурзата не е еднакво развита при всички животни. ректума и опашката. При КЧ се появяват нервно-трофимни язви по дорзалната повърхност на лапата. Диагноза Клинични признаци и неврологично изследване. нивалин по схема.свързана със ставната кухина на рамената става. Диагноза Клинични признаци и контрастна артрография 74 . Тя е синовиален тип. При липсата му увреждането е между L6.

Възпаление на подкожната лакътна бурза Bursistis olecrani subcutanea Това е непостоянна бурза локализирана каудално на олекранона.оперативно лечение като сухожилието на двуглавия мускул се премества латерално или медиално. източване на ексудата и вкарване в бурзата на разреден лотаген или 5% меден сулфат( химична каутеризация).2 начина  Пункция. защото няма комуникация със ставата. При хронични случаи. Възпалението и се провокира от хронично повтарящи се микротровми и лежане върху твърд под. Притискащи превръзки. кюретиране и лекуване по ткрит начин  Тотална екстирпация: елипсовиден кожен разрез и поетапно отпрепариране на цялата бурза до мястото където е заловена до каудалната част на олекранона. при неуспех операция Оперативно. Диагноза Клинични признаци. Заболявания на гръбначния стълб и мозък 75 . При хронични случаи има фистулиране. Тази бурза е пълна с муцинозна течност и няма връзка със ставата Клинични признаци Боледуват КЧ от едри и гигантски породи.пункция с източване на ексудата и вкарване в бурзата на АБ и кортикостероиди. От тук се екстерпира с разпаториум заедно с периоста. Липсва куцота.Лечение При акутни състояния се прилагат локално кортикостероиди в бурзата. типична локализация и нетипична осификация при рентгеново изследване на хронични случаи Лечение Консервативно. След 3-4 дни инцизия. Има продълговат оток зад и под олекранона стигащ до големина на юмрук.

Wobbler синдром Специфично състояние при което шийните прешляни и междупрешлянни дискове са увредени и това води предизвиква компресия на гръбначния мозък водеща до миелопатия. а прогнозата е съмнителна до неблагоприятна. дължи се на дегенерация на дискове и хипертрофия на annulus fibrosus.ЖВ я държат ниско долу. Вертебрални остеофити.вродена форма при млади животни от едри породи. дължат се на дорзално разрастване на прешленово тяло към костно мозъчния канал. като нарушенията са вентрално по С5-С7. Прогнозата е благоприятна.грешки в храненето водещи до дисбаланс на Ca и Р. Прогнозата е съмнителна до неблагоприятна. Гръбначния мозък се притиска латерално по цялата шийна част. Резултат е от хипертрофия и хиперплазия на lig. травми. Етиология Това е полиетиологично заболяване. но след миелография. наследствени фактори. Има сванатост на врата. Форми Хронична дегенеративна болезненост на дисковете. в началото походката е подскачаща. като предразположени са мъжките КЧ от породата доберман. Fluvum и дорзалната дъга на прешлянитенаблюдава се при млади КЧ от едрите породи по протежение на С4С7. Малаформации на lig. схванатост на шията. Конгинетална костна малаформация. а компресията е резултат от малаформации. Fluvum. Клинични признаци Тетрапареза и атаксия. Лечение 76 . която при масажиране се облекчава .наблюдава се при възрастни животни. Причина е притискане на гръбначния мозък на ниво С5-С6.наблюдава се при възрастни ЖВ. тонус на предните Диагноза Задължително рентгенологично.прави се чрез пункция на атлантоокципиталния отвор. болката е много голяма при опит да се повдигне главата нагоре.наблюдава се при млади ЖВ от едри породи като гръбначния мозък се притиска от всички страни. Компресия тип пясъчен часовник. увеличен мускулен крайници. Има болезненост. Прогнозата е неблагоприятна. а прогнозата е съмнителна до неблагоприятна. Повдигането на главата предизвиква болка.

подходяща превръзка за екстензия на шията. При това състояние главата на фемура изкача от ацетабулума поради сравнително плитка ставна празнина. Етиология Не е напълно изяснена Клинични признаци Интермитираща куцота. разходки само на каишка.5 мг/кг 2 пъти дневно максимално 2 дни. редуване на влошаване и подобряване на състоянието. слабо развит lig. дорзална рекомпресия или вертебрална дистракция Прогноза 80% благоприятна при КЧ с единични лезии. Разпространява се хематогенно чрез медиаторите на възпалението. ЛС : Дексаметазон: 0.огнища на остеосклероза в костно-мозъчния канал Лекуване НПВС : аспирин и кетопрофен и АБ с костнотропно действиедоксациклин 10 дни Luxatio coxofemoralis Към луксация са предразположени КЧ с различна по степен проява на дисплазия.0 мг/кг р.5-1. след това 1 път за три дни Флумиксин: 0. 2 пъти дневно за 3 дни.5-39.7 Диагноза Ретгенологично.цели ограничаване на възпалението.венрална.caput femoris и липсващ lig. пълно обездвижване за 3-4 седмици.2 мг/кг 2 пъти дневно за 3 дни. която прескача от единия крайник на другия. Етиология 77 . които ходят 40% за тези които не се движат 20% по-малко за всяка следваща лезия. след това 1 път за три дни Преднизолон: 0. Паностит Това е асептично възпаление на дългите тръбести кости предимно при млади животни от едри породи.accessories.Консервативно. повишена температура до 39. Оперативно.о.

внезапна високостепенна и смесена куцота. има високостепенна куцота. а крайника е изнесен под корема и пред здравия крайник. която не сяда в ацетабулума при консервативно лечение Екстраартикуларно  Транспозиция на tr. наличие на фрактури.остатъците или хипертрофиралата ставна връзка се отстраняват .мajor е повдигнат и завъртян напред. странично лежащо положение със засегнатия крайник отгоре.Падане от високо и автомобилен травматизъм. Крайника изглежда по-къс и в право положение слабо поема тежестта на тялото. Целта е да не се травматизира седалищния нерв.мajor е повдигнат и завъртян напред.възможно е в първите 48 часа.мajor.бедрената глава се изследва за отслоявания или други увреждания и се връща в 78 . Оперативно Извършва се при : хронични луксации.ischiadicusсъмнителна прогноза. Коляното е в абдукция. умерена болка с крепитация и ротация при движение. tr.има опосност от травматизиране на n. Лекуване Консервативно  Перкутанно наместване. съмнение за защипване на меки тъкани в ацетабулума. крайника не поема тежестта и изглежда по-дълъг. Luxatio intrapelvinis Бедрото е в абдукция. Luxatio anterioris Главата на бедрената кост е в ацетабулума и завъртяна напред. . бедрото е в аддукция и завъртяно навътре. Tr. tr. луксирала глава. Luxatio posterior Среща се рядко. Той се ротира навън.  Фиксиране с игла на De Vita. Поставя се превръзка на Емер за две седмици.мajor  Слабинно-бедрено закрепване с нерезорбируеми материали Интракапсуларно  Техника „toogle-pin”  Трохантерно заковаване Прилага се при КЧ до 35 кг като до ставата се стига след дорзален достъп.дълъг. а при успех се чува характерен звук.мajor е по-къс и крайника изглежда по-къс. а при каудална луксация изглежда по.въвежда се през кожата вентрално на tuber ishii като върхът и се насочва латерално при навлизане в пространството между tuber ishii и tr. при движение се натоварват пръстите. Болния крайник е скъсен. Клинични признаци Асиметрия.

. 79 . . .Иглата минава през tr.при крайник в лека абдукция се фиксира бедрената глава в ацетабулума с игла на Киршнер -иглата се въвежда от tr. fovea capitis в ацетабулума Помощник контролира дълбочината на проникването и ( 3-7 мм ) чрез пръст вкаран в ректума.мajor.tertius през шийката на костта.Прерязва се на 1 см от костта и при възможност се затваря ставната капсула  Трансартикуларно заковаване Достъпа до ставата е краниален при пресни фрактури или дорзален при случаи с голама давност.ацетабулума като се фиксира с игла на Стейман. над бедрената глава и се фиксира краниодорзално на ацетабулума.

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful