P. 1
Въведение_Нов_завет

Въведение_Нов_завет

|Views: 667|Likes:
Published by Zvonko Aleksov

More info:

Published by: Zvonko Aleksov on Jan 23, 2012
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

02/19/2014

pdf

text

original

Въведение в свещеното писание на Н овия завет

ГЛАВА ПЪРВА
І. Общи сведения за Св. Писание на Новия Завет
Понятие за Св. Писание на Н. Завет.
Сътворението на човека по образ и подобие Боxие предпоnаrа отноmения mеxдy
Tвореnа-Боrа и сътворения човек, предпоnаrа проmисъn от страна на Боrа и
посnymание от човека.
uовекът обаче съrреmиn. Неrовата святост изчезнаnа. Съвестта се поmрачиnа.
Воnята отсnабна. Mеxдy човека и Боrа застанаn rреxът, коñто rи раздеnяn.
Необятната Боxия nmбов даnа начин и средство за преmаxване на rреxа. Боr
проmисnиn и обещаn Спаситеn за паднаnото човечество. В опредеnеното от Боxия
проmисъn вреmе този Спаситеn, Боxият Син Hисyс Xристос, се въпnътиn, за да
изпъnни Своята mисия. Tази mисия иmа две основни части: 1. Hисyс Xристос
съобщиn възвиmеното Си yчение относно вярата и нравствеността за спасението на
човеmкия род. 2. uрез сmъртта и възкресението Си изкyпиn човечеството от rреxа.
Всичко това е запазено в Свещеното Писание и Свещеното Предание, nеrнаnи в
основата на св. Правосnавна nърква.
Под новозаветно Св. Писание разбираmе сборник от свещени книrи, писани по
Боxие вдъxновение от Xристови апостоnи иnи теxни непосредствени yчениnи, в
които се изnаrа xивотът, деñността и yчението на Спаситеnя Xристос,
изкyпитеnното My деnо, yстановените от Неrо Tаñнства, основаването и
разпространението на Hърквата, както и развитието на това yчение от Xристовите
апостоnи.
Hзвестно е, че съществyва и дрyr сборник от свещени книrи, а иmенно
старозаветните, където се описва историята на боrоизбрания евреñски народ от
rреxопадението до идването на Спаситеnя Xристос.
Tези два сборника носят общото иmе Бибnия: ta; bibliva (mн.ч. от to; biblivon -
книxка, писmо). Tова название се среща y св. пророк ¡анииn (9:2 - ta; bibliva,
книrите) и в 1 Mакавеñска книrа (12:9 - ta; ?a{gia bibliva, светите книrи).
Vпотребява се също в 1 и 2 посnание на св. Knиmент Риmски до коринтяни. А от
вреmето на Oриrен названието вnиза в обща yпотреба. Прието в nатиноезичната
xристиянска книxнина, то се възприеmа като съществитеnно в ед.чисnо (biblia),
yпотребено за пръв път така от Бонавентyра (1221-1274 r.).
¡рyrи иmена, които носят старозаветните и новозаветните книrи, са: 'Писания¨
(grafaiv), 'Писание¨ (grafhv, gravmma), 'Свети (съотв. Свещени) Писания¨
(iJera; gravmmata). Tези названия, yпотребявани за старозаветните книrи,
започнаnи да се yпотребяват и за новозаветните книrи. Tака се поnyчават
названията: 'Св. Писание на Стария Завет¨, 'Св. Писание на Новия Завет¨ иnи
общото название 'Св. Писание¨.
Наyчната боrосnовска nитератyра yпотребява дymата канон. Kазва се: 'канон на
свещените книrи¨, 'бибnеñски канон¨, 'старозаветен канон¨, 'новозаветен канон¨.
Въобще дymата канон иmа mироко yпотребnение. Kанон y Kант ¨Съвкyпност от
основопоnоxения за правиnната yпотреба на някои познаватеnни способности¨ -
(Kритика на чистия разym).
Hърковно право: 'Правиnо, закон, норmа¨.
Лтиyрrика: 'Hърковна песен, съставена от някоnко ирmоса и тропари, разпредеnени
в отдеnни песни¨.
¡ymата канон е rръnка (kanwvn от rрn. дymа kavnh - тръстика); иmа mноrо
значения, които mоrат да бъдат разпредеnени на четири rрyпи.
1) Прът, nиния, инстрymент за опредеnяне на прави и отвесни nинии.
2) Правиnо, образеn, приmер (uиnип. 3:16).
3) Пnоча иnи дъска - надписана, табnиnа, списък, катаnоr сборник.
4) ¡яn (2 Kор. 10:13), данък - rраxдански иnи nърковен.
Бибnията се нарича 'канон¨ поради това, че: а) тя е сборник от разни свещени
книrи и б) съдърxа правиnа за вяра и xивот - 'твоето сnово е светиnо за ноrата mи
и светnина за пътеката mи¨ (Пс. 118:105).
Tова понятие започва да се yпотребява в първите десетиnетия на xристиянската
ера. Oриrен, Eвсевиñ Kесариñски, св. Атанасиñ Веnики, бn. Hерониm наричат
новозаветните свещени книrи 'канонически книrи¨.
Oт дymата kanwvn (канон) произnиза и rnаrоnът kanonivzw със значение
'приеmаm в канона¨; заедно с неrо често се yпотребява и rnаrоnът ejkklhsiavzw
('въnърковяваm¨), за да се означи, че Hърквата признава известна книrа за
каноническа.
2. Названието “Св. Писание на Новия Завет”.
2.1.Понятието “Завет”
При работа със Свещеното Писание неизбеxно срещаmе понятието 'завет¨,
съответстващи с опредеnенията 'стар завет¨, 'нов завет¨. Tо е заиmствано от
старозаветните текстове на Бибnията. В евреñския ориrинаn стои (berit). В
превода на Стария Завет, известен като 'Превод на седеmдесетте (преводачи)¨, на
nатински Septuaginta, дymата berit се среща 270 пъти, предадена с rръnкото
съществитеnно diaqhvkh (на nатински testamentum). Съвсеm естествено понятието
преmинава и в новозаветните книrи, в чиñто ориrинаnен rръnки текст diaqhvkh се
среща 33 пъти (от тяx 7 пъти в старозаветни nитати), разпредеnени така: 4 пъти в
синоптичните еванrеnия, 2 пъти в ¡еяния на св. апостоnи, 26 пъти в св. ап.
Павnовите посnания (саmо в Eвр. 17 пъти!), 1 път в Oткровение на св. Hоан
Боrосnов
1
.
2.2. Старозаветната употреба на понятието “завет”
Първоначаnно, в старозаветните книrи, понятието berit ( ) се yпотребява за
означаване на завета на Боrа с израиnския народ още от вреmето на Аврааm.
Eтиmоnоrически разrnедана, дymата означава 'разпореxдане¨ (съответно - с
mатериаnна иnи дyxовна собственост), 'завещание¨, 'посnедна воnя¨. Гръnкото
съответствие (diaqhvkh) произxоxда от rnаrоnа diativqhmi - подреxдаm,
поставяm в опредеnено състояние; правя завещание, опредеnяm (нщ). В правния my
сmисъn понятието е yпотребено в Гаn. 3:15 (¨човеmко завещание, yтвърдено вече,
никоñ не разваnя, нито допъnня¨) и Eвр. 9:16-17 ('защото, дето иmа завещание,
необxодиmо е да посnедва сmъртта на завещатеnя; понеxе едно завещание добива
сиnа саmо сnед сmърт¨). В преносен сmисъn diaqhvkh означава разпореxдане,
воnеизявnение по даден въпрос, съответно - съmза, коñто Боr скnmчиn с Аврааm и с
потоmnите my, а това е иmенно основното, срещано в новозаветните книrи
значение, т. е. завет. В такъв сmисъn дymата се среща в Гаn. 3:17 ('законът не
отmеня yтвърдения по-преди от Боrа завет за Xриста¨), 4:24 ('това са двата завета,
единият от Синаñската пnанина.¨), на mноrо mеста в Посnанието до евреите и в
дрyrи посnания на св. ап. Павеn, а също така и в онези mеста, където се предават
дymите на Hисyс Xристос от Tаñната вечеря, коrато Tоñ yстановява таñнството св.
Eвxаристия и rовори за Своята кръв на 'новия завет¨ (Mат. 26:28; Mарк 14:24; Лyка
22:20; 1 Kор. 11:25).
2.3. “Завет” като определение за библейските книги
Oще през вреmето на Mоисеñ свещените старозаветни книrи почнаnи да се наричат
'книrи на завета¨: 'H взе книrата на завета и прочете rnасно пред народа¨ (Hзx.
24:7). По-късно започнаnи да наричат 'книrи на завета¨ всички свещени
старозаветни книrи (4 Hар. 23:2, 21; Сир. 24:25; 1 Mак. 1:57). По подобие на
старозаветните постепенно започнаnи да наричат и новозаветните писания 'книrи
на завета¨. Hнтерес представnява yпотребата на дymата 'завет¨ във 2 Kор. 3:14,
където св. ап. Павеn rовори за четенето на 'Стария Завет¨: 'H доднес, коrа се чете
Ветxият Завет, остава неснето същото покриваnо, което се сниmа чрез Xриста¨.
1
Срв. Johannes Behm. Der neutestamentliche BegriII diaqhvkh.- ThWNT, Bd. 2, S. 132.
2
2.4. Понятието “Нов Завет”
Названието 'Нови Завет¨ (hJ kainh; diaqhvkh) почнаnо да се yпотребява през
апостоnския век.
Eвсевиñ Kесариñски (Hърк. история V, 16, 3): 'един от mонтанистите наричаn
свещените новозаветни книrи 'Нов Завет¨. Същото название се среща y Oриrен (За
начаnата IV, 1, 1) и Tертynиан, като сnед 3 в. става общоyпотребитеnно.
¡ymата diaqhvkh (евр. berit, nат. testamentum) иmа значения:
1) завещание, разпореxдане, заповед; 2) съmз, доrовор.
В Стария Завет тази дymа се yпотребява и с двете значения. А) Боr съобщава,
заповядва, обещава (Бит. 17:4; Hзx. 19:5). Б) Боr скnmчва съmз, доrовор с човека.
Своите обещания, заповеди Боr съобщава на човека във ]орmа на доrовор, съmз и
така човек е заставен да сnymа и изпъnнява Боxията воnя.
Tези книrи, в които биn изnоxен заветът на Боrа къm човека, т. е. боxественото
откровение, биnи наречени 'книrи на завета¨. В старозаветните книrи е изnоxено
боxественото откровение до идването на Hисyс Xристос. В новозаветните книrи е
изnоxено боxественото откровение сnед Hисyс Xристос.
За двата завета се rовори y св. пророк Hереmия: 'Eто настъпват дни, казва Господ,
и ще скnmча с доmа Hзраиnев и доmа Rдин нов завет, не такъв завет, какъвто
скnmчиx с бащите иm в деня, коrато rи xванаx за ръка, за да rи изведа от
Erипетската зеmя¨ (Hер. 31:31-32). Също и книrите на Новия Завет rоворят за двата
завета на човека с Боrа: 'Tова е Mоята кръв на Новия Завет¨ (Mат. 26:28; Mарк
14:24; Лyка 22:20; 1 Kор. 11:25).
Названията Стари и Нови завет се yпотребяват понякоrа и със значение за вреmе.
Стари Завет - вреmето преди Xристос. Нови Завет - вреmето сnед Xристос.
3. Произод на Новозаветните све!ени книги
Hисyс Xристос е проповядваn Своето yчение, Tоñ не е писаn нищо. Eдин саmо
сnyчаñ е споmената в Свещеното Писание, където се rовори, че Hисyс писаn: коrато
довеnи при неrо xената, xваната в преnmбодеяние. 'А Hисyс се наведе надоny и
пиmеmе с пръст по зеmята, без да обръща на тяx вниmание¨ (Hоан. 8:6).
Eвсевиñ Kесариñски nитира в nърковната си история едно писmо от Xристос до
едеския nар Авrар, наmерено в арxивата на rр. Eдеса. Tова Hисyс Xристово писmо е
отrовор на писmо от nаря Авrар до Xристос.
Tова писmо е иmаnо свои защитниnи, но днес се счита за апокри]но от всички
yчени.
Vстната проповед на Xристос е иmаnа rоnяmа сиnа и вnияние върxy сърnата и
дymите на човеnите. 'Никоñ не е rовориn тъñ, както тоя човек¨ (Hоан. 7:46). Tая
yстна проповед е биnа квас за заквасване на всеnената. Oт нея произxоxда, като
пръв и особено ваxен източник за Xристовото yчение Свещеното Предание, пазено
в Hърквата.
Vстно проповядваnи първоначаnно и Xристовите апостоnи. Hисyс при изпращането
иm на проповед rи напътстваn: 'Kоето ви rоворя в тъmнина, каxете rо на видеnо; и
което чyете на yxо, разrnасяваñте от покривите (Mат. 10:27). 'Не сте вие, които ще
rоворите, а ¡yxът на Oтnа Mи, коñто rовори във вас¨ (Mат. 10:20). Tази
Апостоnска проповед е иmаnа rоnяmа сиnа. 'Господи, в Tвоето иmе и бесовете се
покоряват наm¨ (Лyка 10:17).
Сnед сmъртта и възнесението на Xристос, xристиянството започва да напредва по
nяnата риmска иmперия. ×вява се нyxда от подробни писmени сведения за xивота,
yчението и изкyпитеnното деnо Xристово, за да се разяснят някои истини от
Xристовото yчение, да се опроверrаят възникнаnи nъxеyчения и да се дадат
напътствия на Новооснованата Hърква Xристова. Tази нyxда предизвиква появата
на Новозаветните книrи: 4 канонически Eванrеnия; ¡еяния Апостоnски; 7 съборни
посnания; 14 Павnови посnания и Oткровението на ап. Hоан Боrосnов.
Новозаветните писатеnи са писаnи по Боxие вдъxновение. ¡yx Свети rовориn чрез
тяx не саmо в проповедите иm, но и в писаните от тяx книrи. 'Аз ще поmоnя Oтnа и
3
ще ви даде дрyr Vтеmитеn, за да пребъдва с вас во веки.. Vтеmитеnят,
¡yx Свети, коrото Oтеn ще изпрати в Mое иmе, тоñ ще ви наyчи на всичко, и ще ви
напоmни всичко, що съm ви rовориn '(Hоан. 14:16, 26).
4. Писатели на све!ените Новозаветни книги.
Eдни от Свещените книrи са написани от апостоnите на Hисyс Xристос, а дрyrи от
непосредствени yчениnи на апостоnите, под тяxно ръководство.
¡ymата апостоn (¨о апостоnос¨ от rnаrоnа 'апостеnnо¨ - изпращаm) значи пратеник.
Hисyс Xристос иmаn два вида апостоnи: а) В тесен сmисъn са 12-те My избрани от
Неrо yчениnи, за да бъдат постоянно при Неrо в зеmиня My xивот и да My поmаrат
при проповядването на новото спаситеnно yчение. 'А коrато настана ден, повика
yчениnите си и избра от тяx дванадесет, които и нарече апостоnи¨ (Лyка 6:13), б) В
mирок сmисъn са избраните по-късно 70 дрyrи, за проповядване на yчението My.
'Сnед това Господ избра и дрyrи седеmдесет и rи разпрати пред Себе Си по дваmа
за всеки rрад и mясто, където саm щеmе да отиде¨ (Лyка 10:1).
Апостоnи със спеnиаnно възnоxени задачи, избрани от Xристос, са братята
Господни (Rда и др.), Павеn и др. 'Hди, защото тоñ Mи е избран съд, за да понесе
иmето mи пред народи, nаре и синове Hзраиnеви (¡еян. 9:15).
В древния xристиянски паmетник 'Vчение на 12-те апостоnи¨ се rовори за
xаризmатични апостоnи, иmащи mисионерско назначение, да проповядват по разни
страни.
На избраните от Xристос апостоnи се дават права и обещания: 'не сте вие, които
ще rоворите, а дyxът на Oтnа mи, Kоñто rовори във вас (Mат. 10:20). 'Bе поmоnя
Oтnа и ще ви даде дрyr Vтеmитеn. ¡yx Свети. Tоñ ще ви наyчи на всичко и ще
ви напоmни всичко, що съm ви rовориn¨ (Hоан 14:16). А това обещание ваxи и за
yстната иm проповед, и за писаната, т. е. за свещените новозаветни книrи. Oт 12-те
апостоnи са писаnи книrи: Mатеñ - еванrеnие; Петър - две посnания; Hоан -
еванrеnие, 3 посnания и Oткровение.
Oт дрyrите апостоnи са писаnи книrи: ×ков - посnание; Rда - посnание; Павеn - 14
посnания. Oт непосредствените yчениnи на апостоnите са писаnи книrи: Mарк -
еванrеnие; Лyка - еванrеnие и ¡еяния Апостоnски. Eванrеnист Mарк биn спътник и
сътрyдник на апостоnите Петър и Павеn, и е записаn ап.Петровата проповед за
Hисyс Xристос в еванrеnие, одобрено от ап. Петър. Eванrеnист Лyка биn спътник и
сътрyдник на ап. Павеn. Eванrеnието my според Oриrеновото свидетеnство биnо
одобрено от ап. Павеn. Според древното предание еванrеnист Лyка биn един от 70-
те апостоnи - един от дваmата пътниnи за Emаyс (Лyка 24:13). Някои древни
nърковни писатеnи твърдят, че ев. Mарк е биn един от 70-те. Възприеmа се
mнението, че тоñ е биn mnадеxът, коñто вървяn заrърнат в пnатнище сnед Xристос
при заnавянето My (Mарк 14:51-52).
5. "оговд#новеност на све!ените Новозаветни книги.
Св. Правосnавна nърква приеmа, че и Старият, и Новият Завет са боrовдъxновени
(qeovpneusto" - 'боrовдъxновен¨ от Qeov" - Боr и pnevw - дyxаm, вея,
диmаm).
За боrовдъxновеността на Св. Писание се rовори в:
а) Си$вола на вярата% 'вярваm и в Светия ¡yx, Господ xивотворящ, Kоñто
изxоxда от Oтnа, Kоñто се почита и сnави наравно с Oтnа и Сина, и Kоñто е
rовориn чрез пророnите¨.
б) Све!еното Писание% '¡yx Господен rовори в mене и сnовото My е на езика mи¨
(2 Hар. 23:2); 'никоrа по човеmка воnя не е изречено пророчество, но от ¡yx Свети
просветявани са rовориnи светите Боxии човеnи¨ (2 Петр. 1:21). Под 'свети Боxи
човеnи¨ се разбират писатеnите на старо- и новозаветните книrи. 'Наm Боr откри
това чрез Своя ¡yx¨ (1 Kор. 2:10). 'Всичкото Писание е боrовдъxновено и поnезно
за поyка, изобnичение, изправnение и назидание в правдата, за да бъде Боxият
човек съвърmен и rоден за всяко добро деnо¨ (2 Tиm. 3:16-17). 'Eдин недеnен ден
4
бяx обзет от ¡yx и чyx зад себе си сиnен rnас като тръба, коñто казваmе: Аз съm
Аn]а и Omеrа, първият и посnедният; и тyñ, що видиm, напиmи на книrа и изпрати
на nърквите, що са в Асия (Oткр. 1:10-11). Tези бибnеñски nитати от Стария и
Новия Завет показват боrовдъxновеността на nяnото Писание.
в) &#рковни писатели% св. Knиmент Риmски - 'Вие сте изсnедваnи свещените
писания, истинските, дадени чрез Святия ¡yx (¡о Kоринтяните 45:2). Св. Hринеñ
Лионски - 'Ние знаеm твърде добре, че Писанието е съвърmено, защото е изречено
от Сnовото Боxие и неrовия ¡yx¨. Св. Rстин Mъченик, Tео]иn Антиоxиñски, Kn.
Аnександриñски, Oриrен и др. приеmат безрезервно боrовдъxновеността на
Свещеното Писание.
r) Възвиmеното съдърxание на Писанието предпоnаrа боxествен поизxод. X. X.
Рyсо: 'Признаваm, че веnичието на Писанието mе изпъnва с очyдване. Светостта на
Eванrеnието rовори на mоето сърnе. Поrnеднете на ]иnосо]ските книrи с всичкия
теxен бnясък и ваxност, коnко mаnки изrnеxдат те в сравнение с тази книrа.
Възmоxно nи е тъñ възвиmената и в същото вреmе тъñ простата книrа да бъде
човеmко сnово? Възmоxно nи е, щото този, за коrото тя разказва, да е биn саmо
човек? Mноrо по-естествено е да се допyсне, че деñствитеnно е съществyваn Tози,
Kоñто даn mатериаn за тази книrа, откоnкото да се предпоnоxи съrnасието на
някоnко човеnи за да я напиmат¨.
По въпроса за боrовдъxновеността иmа сnедните теории:
1. Mеxанична теория . Свети ¡yx диктyваn на бибnеñските писатеnи и те mеxанически
записваnи сnymаното от Неrо. Привърxениnи в древно вреmе биnи: Атинаrор и др.;
сnед ре]орmаnията биnи протестантските боrосnови Баñер, ¡анxаyер и др. В ново
вреmе тая теория няmа привърxениnи.
2. Посnедваща боrовдъxновеност (инсираnио сyбсеквенс). Бибnеñските книrи при
писането иm не биnи боrовдъxновени. Tакива те станаnи сnед като Hърквата rи
признаnа за такива. Привърxениnи: Лесиñ, Xаmеn, Бон]рер и др.
3. Подпоmаrаща боrовдъxновеност (¨инспираnио конкоmитанс¨). Боr не вдъxновяваn
пряко бибnеñските писатеnи, а rи подпоmаrаn при писането на книrите иm.
Oсноватеn: Mартин, Hоxа и Hан.
4. Л и чна боrовдъxновеност. Бибnеñските писатеnи са боrовдъxновени; поради това
всичко, което те пиmат е боrовдъxновено. Oсноватеn - Bnаерmаxер.
5. uастична боrовдъxновеност . В Бибnията е боrовдъxновено саmо yчението за вяра и
нравственост. Привърxениnи: Kеnер, Kреmор (протестанти) и Ленорmан (катоnик).
6. H е nокyпна боrовдъxновеност .
Всичко в Св. Писание е боrовдъxновено - и свръxестествени и естествени истини.
Hяnата Бибnия е Сnово Боxие, сnедоватеnно не mоxе съдърxанието ñ да се деnи на
боrовдъxновено и небоrовдъxновено. Tя е пnод на xарmонична деñност на Св. ¡yx
и бибnеñските писатеnи, като, при писането ñ, те не са изryбваnи свободата и
саmосъзнанието си. Привърxениnи: всички катоnически боrосnови и mнозина
видни правосnавни боrосnови като ¡. Леонардов, П. Леrорски и др.
Боr пряко и косвено подбyxдаn къm писане и вдъxновяваn бибnеñските писатеnи. '
запиmи това за споmен в книrата¨ (Hзx. 17:14). 'H тyñ, що видиm, напиmи на книrа
и изпрати на nърквите, що са в Асия¨ (Oткр. 1:11) - Tова е пряко подбyxдане и
вдъxновение. Kосвено Боr подбyxда еванrеnист Лyка да напиmе своето Eванrеnие.
При боrовдъxновението, свещените писатеnи не заryбваnи свободата,
саmосъзнанието и nичните си качества, което обяснява разnичието на книrите в
Бибnията по стиn и изnоxение.
Hmа дymи в Бибnията, които на пръв поrnед изrnеxдат mаnоваxни, но при вникване
се открива значението иm. нпр.: 'Kоrа доñдеm, донеси ]еnона, що оставиx в Tроада
y Kарrа, и книrите, особено коxените (2 Tиm. 4:13). Tия дymи, обаче, xвърnят
светnина върxy xивота на ап. Павеn, което е от значение за тъnкyването на
неrовите посnания.
Греmки и забnyxдения в Бибnията не mоxе да иmа. Mоxе да се срещнат rреmки,
допyснати при преписването, иnи сnyчки, които те описват от rnедна точка на
5
тяxното вреmе, а за нас изrnеxдат неверни. Напр.: Mоисеñ нарекъn
сnънnето в сравнение със звездите rоnяmо светиnо, защото така то се виxда; днес
наyката доказва противното. Hисyс Навин rовори, че сnънnето е спряnо, за да mоxе
Hзраиnевият народ да изтреби враrовете, защото тоrава се е mисnеnо, че сnънnето
се върти окоnо зеmята.
Понятието боrовдъxновеност се разrnеxда от две страни: а) Kато своñство и
качество на свещените бибnеñски книrи; б) като псиxоnоrически акт y свещените
писатеnи при написването на книrите иm, т. е. такова състояние, при което те
съзнатеnно и свободно, запазваñки своите индивидyаnни качества, записват това,
което Боr по разни начини иm вдъxва.
Правото за опредеnяне, кои книrи са боrовдъxновени и кои не, принадnеxи на
Hърквата. Затова и nърквата опредеnя канона на Свещ. Писание. Ако една книrа е
призната за боrовдъxновена, тя се вкnmчва в канона на Свещ. Писание, което
показва, че боrовдъxновеността е необxодиmо yсnовие за приеmане на известна
книrа в бибnеñския канон.
6. uисnо на Новозаветните свещени книrи
По причина, че Новозаветният канон е прикnmчен (понеxе в неrо е изnоxено
Новозаветното Боxествено откровение), не mоxе да се очаква yвеnичение на
Новозаветните свещени книrи. На броñ те са 27:4 Eванrеnия (Mатеñ, Mарко, Лyка,
Hоан); ¡еяния Апостоnски; 7 съборни посnания (на ×ков, две на Петър, три на
Hоан, и на Rда); 14 Павnови посnания (до Риmnяните две до Kоринтяните, до
Гаnатяните, до E]есяните, до uиnипиñnите, до Kоnосяните, две до Соnyняните,
две до Tиmотея, до Tита, до uиnиmона и до Eвреите); Oткровение на ап.Hоан .
Вреmето на прикnmчването на Новозаветния канон е апостоnският век. 'Аз ще
поmоnя Oтnа и ще ви даде дрyr Vтеmитеn, за да пребъдва с вас во веки. Tоñ ще ви
наyчи на всичко и ще ви напоmня всичко, що съm ви рекъn (Hоан. 14: 16, 26).
Oтносно чисnото на Новозаветните писатеnи (8) и книrи (27) - защо не са повече
иnи по-mаnко - не mоxеm нищо да каxеm, защото то е деnо на Боxия проmисъn.
Някои боrосnови въз основа на сnедните две mеста твърдят, че иmаnо и дрyrи
Новозаветните книrи, които не са се запазиnи до нас.
а) 'Писаx ви в писmото си да няmате общение с бnyдниnи¨ (1 Kор. 5:9). Tyк обаче,
става дymа за първото посnание на ап. Павеn (5:2,7), където тоñ съветва
коринтяните да изкnmчат от своята среда бnyдника - кръвосmесник.
б) 'Сnед като се прочете това посnание y вас, наредете да се прочете и в
Лаодикиñската nърква, а това из Лаодикия прочетете и вие¨ (Kоnос. 4:16). H от тyк
не mоxеm със сиryрност да закnmчиm, че е иmаnо спеnиаnно посnание до
Лаодикиñската nърква. Tyк навярно се касае за някое посnание на Лаодикиñската
nърква до ап. Павеn, занесено на неrо от представитеnя ñ Eпа]раст, което ап. Павеn
наmираn за потребно да бъде прочетено от коnосяните.
7. Редът на Новозаветните свещени книrи в Бибnията
Редът на Новозаветните свещени книrи, възприети от Св. Правосnавна nърква, е
сnедният:
1. Eванrеnие от Mатеñ; 2. Oт Mарк; 3. Oт Лyка; 4. Oт Hоан; 5. ¡еяния Апостоnски; 6.
Съборно посnание на ×ков; 7. Първо на Петър; 8. Второ на петър; 9. Първо на
Hоан; 10. Второ на Hоан; 11. Tрето на Hоан; 12 на Rда; 13. Посnание на ап. Павеn
до Риmnяните; 14. Първо до Kоринтяните; 15. Второ до Kоринтяните; 16. ¡о
Гаnатяните; 17. ¡о E]есяните; 18. ¡о uиnипяните; 19. ¡о Kоnосяните; 20. Първо
до Соnyняните; 21. Второ до Соnyняните; 22. Първо до Tиmотеñ; 23. Второ до
Tиmотеñ; 24. ¡о Tит ; 25. ¡о uиnиmон ; 26. ¡о Eвреите; 27. Oткровение на ап.
Hоан.
Tози ред е запазен в mноrо древни Новозаветни ръкописи, y св. Kириn
Hерyсаnиmски, св. Атанасиñ Аnександриñски, св. Eпи]аниñ, св. Hоан ¡аmаскин, в
59 (60) правиnо на Лоадикиñския събор и др.
В риmокатоnическата Бибnия съборните посnания са поставени сnед ап. Павnовите
посnания. Лmтеровият превод запазва реда на риmокатоnическата Бибnия, като,
6
преди посnанията на ×ков и Rда, поставя посnанието до Eвреите. В
Myраториевия паmетник, в доста древни ръкописи, y Eвсевиñ Kесариñски, в
реmенията на съборите в Hпон (323 r.) и в Kартаrен (397 и 419 r.) се запазва редът
на риmокатоnическата Бибnия.
В Синаñския кодекс, книrата ¡еяния на апостоnите е поставена поmеxдy ап.
Павnовите посnания и съборните посnания, които са в края на Бибnията. В 85 ап.
правиnо, y бn. Авryстин и Tеодор Mопсyетски тази книrа е сnед съборните
посnания и пред Oткровение.
'еление на Новозаветните све!ени книги по с#д#р(ание.
I. Hсторически книrи са: еванrеnията и ¡еянията, описващи xивота на Xристос и
на първата nърква.
II. Поyчитеnни са 7-те съборни посnания и 14-те Павnови посnания. Апостоnските
посnания са поyчитеnни, защото в тяx се дават поyчения за вярата, нравствеността
и xивота в Hърквата.
III. Пророчески книrи са: Oткровението, в което се разкрива бъдещата съдба на
Xристовата nърква.
Някои боrосnови разnичават и четвърта rрyпа: законопоnоxитеnни, като поставят в
нея еванrеnията, в които се изnаrат законите на Xристиянската вяра и
нравственост.
За yпотреба в nърковното боrосnyxение, Свещ. Новозаветни книrи се деnят на
Eванrеnие и Апостоn, като в Eванrеnието вnизат 4-те Eванrеnия, а в Апостоnа
всички останаnи Новозаветни книrи. За това деnение rоворят: Св. Hrнатиñ
Боrоносеn; Св. Hринеñ; Knиmент Аnександриñски и др.
9. )зик и *ор$а на све!ените Новозаветни книги
Всички Новозаветни книrи са писани на rръnки език. Hзкnmчение прави
еванrеnието от Mатеñ, писано на евреñски и преведено на rръnки, на коñто език е
запазено до нас.
По ]орmа Свещ. Новозаветни книrи деnиm на: 1. Eванrеnия; 2. ¡еяния; 3.
Посnания; 4. Oткровение.
10. 'еление на Све!. Новозаветни книги на за+ала, глави и стиове.
Hърковното yпотребnение на Новозаветните книrи предизвикаnо деnението иm на
перикопи (отдеnни откъсnеnи) иnи зачаnа (на сnавянски). Затова деnение
свидетеnстват Kn. Аnександриñски, Tертynиан, ¡ионисñ Аnександриñски.
През 5-ия век Аnександриñският дякон Eвтаnиñ раздеnиn ¡еянията и всички
посnания на 57 перикопи, които се четеnи през недеnите и дрyrи празнични дни в
rодината. Tези перикопи биnи mноrо дъnrи. ¡аnи е раздеnиn и еванrеnията Eвтаnиñ
на перикопи, не е известно. Възmоxно е преди неrо да е иmаnо подобно деnение,
тъñ като още през 4-ия век в nърквата съществyваnа практиката да се четат отдеnни
избрани mеста от Новия Завет на недеnни и празнични боrосnyxения. За тази
практика иmа сведения y св. Hоан Зnатоyст, бn. Авryстин.
По-късно избраните mеста поставяnи в отдеnни сборниnи, наричани nекnионарии
иnи екnоrадии. Сведения на запад за това иmа окоnо 5-ия век, на изток по-късно.
Сборник, съдърxащ отдеnи от еванrеnията, се нарича 'еванrеnистарион¨, а от
дрyrите Новозаветни книrи - 'праксапостаnос¨.
'еления на Новозаветните све!ени книги на%
а) Зачаnа - за nърковно yпотребnение. Mатеñ - 116; Mарк - 71; Лyка - 114; Hоан -
67; - всичко 368. ¡еянията и посnанията Апостоnски - 335 зачаnа. Oткровението не
се раздеnя, понеxе не се yпотребява при боrосnyxения. ¡еnението на
Новозаветните книrи е станаnо по подобие на старозаветното. Mоñсеевото
7
петокниxие биnо раздеnено на 54 парасxи; а от дрyrите Старозаветни
книrи биnи извадени 85 xа]тари. H едните, и дрyrите биnи четени през празнични
и съботни дни на rодината.
Съставянето на еванrеnските xарmонии изискваnо деnението на Новозаветните
книrи на перикопи (зачаnа).
Tаnиян (172 r.) съставиn първа xарmония, в която обобщава текста на 4-те
еванrеnия.
Аmониñ (3 в.) - аnександриеn, съставя дрyrа xарmония, като привеxда текста от
еванr. Mатеñ, а останаnите еванrеnия сравнява с неrо. Oт тази xарmония се
възпоnзваn Eвсевиñ Kесариñски като раздеnиn Eванrеnие от Mатеñ на 355 части;
Mарк - 236; Лyка - 342; Hоан -232, и съставиn 10 еванrеnски канона - табnиnи.
б) Гnави - за частна yпотреба. Tова деnение е от древно вреmе и mноrо
разнообразно: Eдни деnят ев. от Mатея на 76 rnави, дрyrи на 88, трети на 174. Eдни
rnави биnи по-rоnеmи, дрyrи по-mаnки. В 6-ти век неизвестен автор раздеnиn
Новозаветните книrи на rnави, наречени титnи.
¡неmното деnение на rnави биnо извърmено от канnnера на париxкия yниверситет,
по-късно Kентърбериñски епископ, Сте]ан Ланrтон (- 1228 r.). ¡оскоро това
деnение поrреmно се е приписваnо на кардинаn Xyrон от Св. Kаро (¹ 1263 r.)
в) Стиxове. Горните деnения не биnи достатъчни. Hmаnо нyxда и от деnение на
стиxове. Tакова деnение на ¡еянията и посnанията биnо извърmено в 462 r. от
аnександриñския дякон Eвтаnиñ, за по-yдобно четене при боrосnyxение. Всеки
стиx съдърxаn тоnкова дymи, коnкото mоrnи да се изrоворят на един дъx, като се
спазваn опредеnен сmисъn в стиxа. Oтначаnо всеки стиx се пиmеn на отдеnен ред,
посnе по някоnко стиxа наред, като се отдеnяnи със знаnи, които знаnи се заmениnи
с препинатеnни знаnи. ¡неmното ¡еnение на стиxове биnо извърmено от париxкия
печатар Роберт Сте]ан (1551 r.), но с доста mноrо rреmки.
ІІ. Понятие за науката “!ведение в Свещ. Писание на Ста"ия Завет.
1. Название на наyката. 'въведение¨ (исаrоrи). Tова название за пръв път биnо
yпотребено от антиоxиеnа Адриан, коñто окоnо 450 rодина написаn съчинението
'Въведение в Боxествените писания¨. Tова иmе 'Въведение¨ иnи 'исаrоrи¨ става
общоyпотребитеnно през 17 и 18 век.
Ричард Сиmон (¹ 1712 r.) раздеnя 'Въведението¨ (¨исаrоrика¨) на две части:
'Въведение в Новия Завет¨ и 'Въведение във Стария Завет¨. Но иmа боrосnови,
които не правят това раздеnение: напр. Kаynен в съчинението си 'Въведение в
Свещените книrи на Стария и Новия Завет¨ (1905 r. V-то издание).
2. Задача на наyката. Задачата на 'исаrоrиката¨ е да даде предваритеnни познания за
Свещ. Kниrи. Tия познания са: а) общи сведения - понятие за Новозаветните книrи;
б) название, произxод, писатеnи на новозаветните книrи; в) боrовдъxновеност; r)
чисnо на книrите, редът иm; д) деnението по съдърxание, език и ]орmа; е) деnение
на зачаnа, rnави, стиxове; x) история на Новозаветния rръnки текст; з) nитати y
древните nърковни писатеnи; и) история на преводите, на канона, на печатния
rръnки текст; к) възстановавяне на първоначаnния rръnки текст; n) произxод на
всяка Новозаветна книrа поотдеnно, автор, вреmе, mясто, повод, nеn на написване,
съдърxание, истинност, неповредност и древни свидетеnства.
Tия предваритеnни познания mоxеm да раздеnиm на: общи относно всички книrи на
Новия Завет, и частни - относно всяка отдеnна книrа.
Hmаñки предвид задачата на исаrоrиката, ние закnmчаваmе, че тя е историческа
наyка. За такава я считат и yчените: Роñс, Rnиxер, Hан, Mаñнерn и др.
Hmа някои катоnически боrосnови (Xо]mан, Kаynек), които считат, че rnавната
задача на исаrоrиката е апоnоrетическа, т. е. да защити подnинността и
боrовдъxновеността на Свещ. Новозаветни книrи; по такъв начин те причисnяват
исаrоrиката къm отдеnа систеmатическо боrосnовие.
8
Протестантският боrосnов u. Xр. Баyр счита, че задачата на исаrоrиката е
критично изсnедване на Новозаветния канон.
Горните два възrnеда за нас са неприеmnиви.
3. ¡еnение на наyката: а) Oбща част - в която вnизат въпросите: история на
Новозаветния rръnки текст; новозаветни nитати y древните nърковни писатеnи,
история на древните и нови преводи на Новия Завет; история на Новозаветния
канон; история на печатния текст и на възстановяването на първоначаnния текст. б)
Спеnиаnна част. В нея се разrnеxда произxодът на всяка Новозаветна книrа и
въпросите свързани с произxода ñ: автор, древни свидетеnства, вреmе и mясто на
написването ñ и др.
Tия две части на исаrоrиката се предmестват от yвод, в коñто се разrnеxдат: а)
общи сведения за Св. Писание на Новия Завет. б) Понятие за наyката исаrоrика.
Mнозина боrосnови, като П. uаñне, M. Mаñнерn и др., деnят исаrоrиката на три
отдеnа:
а) Произxод на отдеnните свещ. Новозаветни книrи. б) Hстория на Новозаветния
канон. в) Hстория на Новозаветния rръnки текст. Tова деnение не се счита за
споnyчnиво.
4. Mетод на наyката. Hсаrоrиката спада къm отдеnа историческо боrосnовие. Mетодът
ñ е исторически, т. е. изnоxените истини в нея трябва да почиват върxy здрави и
несъmнени исторически доказатеnства.
Kато боrосnовска наyка, исаrоrиката се осnаня върxy вярата в Xристос Hзкyпитеnя,
и върxy nърквата Xристова, като носитеnка на истината. Oтносно редът на
разrnеxданите въпроси в исаrоrиката няmа единодymие mеxдy yчените. Eдни
считат, че първо трябва да се разrnеxда спеnиаnната част, т. е. всяка отдеnна книrа,
а дрyrи - общата част. Ние възприеmаmе сnедния ред: а) yвод - общи yводни
въпроси; б) обща част; в) спеnиаnна част.
При разrnеxдане на спеnиаnната част едни yчени разrnеxдат книrите по
xроноnоrически ред. ¡рyrи - по авторство, т. е. от всеки автор всички неrови книrи
- напр., от ап.Hоан: еванrеnие, посnания, откровение. Tрети разrnеxдат
Новозаветните книrи по отдеnи: еванrеnия, деяния, посnания, откровение. При
разrnеxдането на всеки отдеn книrите my се подреxдат по xроноnоrически ред.
Tова посnедно разrnеxдане е възприето и от нас.
5. Hзточниnи на наyката: а) вътреmни - свещените Новозаветни книrи. б) вънmни:
Свещеното Предание; писmени и веществени паmетниnи; nърковни реmения и
опредеnения, взиmани при всеnенски и поmестни събори; произведения на древни
nърковни писатеnи. Поmощни наyки на исаrоrиката са: nърковна арxеоnоrия;
nърковна история; история на древната xристиянска nитератyра и др.
6. Саmостоñност на наyката. Hmа yчени, които считат, че исаrоrиката е част от
наyката: 'Hстория на др. xристиянска nитератyра¨ - Xерmан Зоден. Hсаrоrиката,
обаче, иmа ясно опредеnен и разrраничен предmет на изсnедване - Новозаветните
книrи, които иmат боxествен, а не човеmки произxод; в тяx се съдърxа
свръxестественото, боxественото Новозаветно откровение. Tе са основата на
xристиянската вяра и нравственост, на nяnото xристиянство. Tе са източниnи и на
всички xристиянски боrосnовски наyки. Поради тази причина в боrосnовските
наyки трябва да съществyва спеnиаnна саmостоñна наyка, иmаща за предmет
източниnите на боrосnовската наyка. На исаrоrиката от древност и до сеrа се rnеда
като на една от наñ-ваxните боrосnовски наyки.
7. Hстория на наyката 'Въведение в Свещеното писание на Новия Завет. Hсторията на
наyката започва от първите дни на xристиянството. Tя се деnи на три периода:
патристичен, средновековен и нов.
Върxy развитието на наyката са оказаnи вnияние: а) разните стреmеxи и интереси;
б) развитието на xристиянската боrосnовска наyка изобщо. Tоrава, коrато
боrосnовите са обръщаnи вниmание на тъnкyванието, исаrоrиката е биnа сnабо
развивана.
9
1. Патристичен период (II - VI в.). В този период се обръща вниmание предиmно
на тъnкyванието на Новия Завет, но не и на произxода my. Hmа някои nърковни
писатеnи, които се заниmават с исаrоrични въпроси, като спеnиаnен предmет на
изсnедване - напр. Kn. Аnександриñски, Oриrен, бn. Hерониm, бn. Авryстин, св.
Hоан Зnатоyст, Eвсевиñ Kесариñски и др.
¡рyrи nърковни писатеnи се заниmават с xерmиневтични въпроси: св. Hр. Лионски,
Tертynиян, Oриrен и др. Oриrен разnичава: бyкваnен, mораnен и mистичен
(дyxовен) сmисъn в Св. Писание. Аnександриñската mкоnа обръща вниmание върxy
аnеrоричното тъnкyвание на Св. Писание. Антиоxиñската mкоnа - върxy реаnното;
по-ваxни неñни представитеnи са: ¡иодор Tарсиñски, Tеодор Mопсyетски, св.
Hоан Зnатоyст, бn. Tеодорит Kирски и др. Спеnиаnни изсnедвания върxy
xерmиневтични и исаrоrични въпроси, писани от древни nърковни писатеnи:
Mеnитон Сардиñски (170) в съчинението си 'Knmч¨ - незапазено до нас, дава
правиnа за тъnкyванието на някои mеста в Св. Писание.
Св. Hпоnит Риmски (236) е автор на Myраториевия канон, в коñто се изброяват
каноническите книrи на Новия Завет и се дават сведения за тяxното написване.
Tози канон е част от произведението my 'Песни¨ и с право mоxе да се нарече
'първо въведение в Св.Писание¨.
Tикониyс - (390) - 'Седеm правиnа за търсене и наmиране сmисъnа на Св. Писание¨.
Бn. Авryстин - 'За xристиянската вяра¨
Бn. Hерониm - 'За знаmенитите mъxе¨
Адриан от Антиоxия - 'Въведение в Боxествените Писания¨ (450)
Kозmа Hндинопnевст, VI в., - 'Xристиянска топоrра]ия¨; в V тоm дава сведение за
писатеnите, nеnта и съдърxанието на бибnеñските книrи.
Rниnиñ А]рикански - 'Hнститyта реrynария дивине nеrис¨; в това съчинение тоñ
разnеxда чисто исаrоrични въпроси, като: писатеnи, деnения, xарактер,
каноничност на бибnеñските книrи.
Kасидор (VI в.) - 'Hнститynионес дивинарym ет секynарym nекnионym¨.
II. Средновековен период (6-16 в.) Боrосnовската наyка запада на Hзток, а се
развива на Запад и иmа предиmно тъnкyватеnен xарактер. Но все пак иmа боrосnови,
които се заниmават с исаrоrически въпроси.
На Hзток: nариrрадският патриарx uотиñ (¹890) в съчинението си 'Аm]иnекия¨
дава правиnа относно тъnкyванието на Свещ. Писание.
Бn. Tео]иnакт (¹ 1107) - оxридски арxиепископ; в предrоворите къm своите
тъnкyвания дава исаrоrични сведения за произxода на Новозаветните книrи. Tези
сведения на бn. Tео]иnакт са поmестени в mноrо старобъnrарски и
nърковносnавянски Новозаветни ръкописи.
На Запад: Аnкyин (¹ 804), Xmrо (¹1141), Бонавентyра (¹ 1274), Tоmа Аквинат (¹
1274). Никоnаñ от Лира (¹ 1340). Посnедният дава обmирни сведения за канона,
съдърxанието, произxода на Новозаветните книrи и правиnа за тъnкyванието иm.
Сано Паrнин (¹ 1541) в съчиненията си rовори за необxодиmост от изyчаване на
евреñския език; за канона; за rръnкия и nатинския превод на Стария Завет; дава
правиnа за тъnкyване.
III. Нов период - Oт ре]орmаnията до днес. В начаnото на този период се е
обръщаnо повече вниmание на тъnкyванието на Новозаветните книrи, откоnкото на
произxода иm. Протестантите отxвърnиnи Св. Предание и се базираnи саmо на Св.
Писание. Mеxдy протестантските боrосnови почнаnо да се явява съmнение в
подnинността и ваxността на някои Новозаветните книrи. Лmтер, напр., отxвърnя
посnанието на ап. ×ков и Oткровението. Появиnите се съmнения за подnинността
на някои Новозаветни книrи даnи повод на катоnическата nърква да опредеnи на
Tридентския събор - 1456 r. канон на Старозаветните и Новозаветните бибnеñски
книrи.
10
Разработка на исаrоrиката през 16 и 17 в. По-ваxни катоnически боrосnови
работиnи в обnастта на исаrоrиката са:
Сикст Сиенски (¹ 1569) - 'Бибnиотека санкта¨ (1566) - 8 книrи, в 2 тоmа; дъnrо
вреmе сnyxиnа за ръководство и основа на mнозина yчени по исаrоrични,
апоnоrетични и тъnкyватеnни въпроси. Протестантски боrосnови: Mатеñ unаnиñ -
'Knmч на Св. Писание (1567); Бриан Ваnтон - 'Апаратyс бибnикyс¨ (1677) -
разrnеxдат се исаrоrични въпроси, а rnавно текстът на Новозаветните книrи,
древни преводи и др.
Нова насока, проведена от Ричард Сиmон в исаrоrиката.
Ричард Сиmон (¹1712) - катоnически боrосnов; придава на исаrоrиката исторически
xарактер, такъв, какъвто тя и до днес иmа. В своите съчинения: 'Kритическа
история на Стария Завет¨ (1678), 'Kритическа история на текста на Новия Завет¨ -
създава нова епоxа в историята на исаrоrиката. Hзсnедваñки Новозаветния текст и
преводи, тоñ разrnеxда и исаrоrични въпроси. В борбата си с протестантите
относно св. Предание, тоñ изпаднаn в rреmка, като придаваn по-rоnяmо значение на
св. Предание, откоnкото на св. Писание; в края на xивота си се поправиn.
А) Протестантска исаrоrика в 18 в. Hоxан ¡авид Mиxаеnис (¹1791) - работиn в
насоката на Ричард Сиmон. В съчинението си 'Въведение в боxествените писания
на Новия Завет¨ Mиxаеnис се заниmава с въпроса за апостоnския произxод и
боrовдъxновеността на НЗ книrи, като наmира, че иmа НЗ книrи не
боrовдъxновени, няmащи апостоnски произxод. С тия си възrnеди Mиxаеnис сnаrа
начаnото на раnионаnизmа в протестантската боrосnовска наyка.
1. Раnионаnизъm. Привърxениnите my се придърxат къm изискванията на чистия
разym. Вярата, св.Предание, nърковните опредеnения - няmат ваxно значение.
Oсноватеn на раnионаnизmа в исаrоrиката се счита: Hоxан Саnоmон Зеmnер (¹1791),
коñто биn под вnиянието на Xердер и Kант - 'Свободно изсnедване на канона¨
(1771-75). Бибnеñския канон е човеmко деnо; в неrо боrовдъxновено е саmо това,
което поmаrа за нравственото yсъвърmенствyване на човека, постиrнато по
естествен път. Зеmnер yпраxниn вnияние върxy Hоxан Гот]рид Аñxорн (¹1827).
Във 'Въведение в НЗ¨ прокарва mисъnта за праеванrеnието - 'Vреванrеnиym¨,
което yx посnyxиnо като основа на синоптическите еванrеnия. Лебреxт де Вете
(1826) също счита, че подnинността на някои НЗ книrи е съmнитеnна. Kарn Авryст
Kреднер - 'Hстория на НЗ канон¨ - не оспорва подnинността на еванrеnието от
Hоан.
Противниnи на раnионаnизmа mеxдy протестантските боrосnови са: X.u. Герике -
'Hсторико-критично въведение в НЗ¨ (1843); Onсxаyзен - 'Бибnеñски коmентар
върxy НЗ книrи¨ (1830); Bnаерmаxер (¹1834) - 'Въведение на НЗ¨ (1843).
2. Tmбинrенска mкоnа. - Oсноватеnят ñ uердинанд Xристиан Баyр (¹ 1860) твърди,
че в борбата mеxдy павnинизmа (yниверсаnно xристиянство) и петринизmа
(mдеоxристиянство) се появяват НЗ свещени книrи. Tази борба yтиxва сnед появата
на rностиnизmа (сnед 140 r.). Tоñ разnичава 3 периода в нея: а) апостоnски; б) сnед
апостоnски; в) катоnически - съобразно които опредеnя произxода на свещените НЗ
книrи.
а) В апостоnския период: 1) на mдеоxристиянска почва се появиnо еванrеnието от
Mатеñ. 2) на павnинистична почва се появиnо посnанието до Гаnатяни, 1 и 2 до
Kоринтяни, до Риmnяни и източникът на ев. Mарко.
б) В сnедапостоnския период: 1) на mдеоxристиянска почва се появиnо посnанието
на ап. ×ков и yниверсаnната преработка на еванrеnието от Mатеñ. 2) На
павnинистична почва се появиnи посnанията: до Eвреи, E]есяни, uиnипиñnи,
Kоnосяни, uиnиmон, преработката на еванrеnието от Лyка, ¡еяния Апостоnски; 1 и
2 до Tиmотеñ. 3) На неyтраnна почва: - еванrеnието от Mарк и 1 Петрово.
в) В катоnическия период: до Tит, 2 Петрово, еванrеnието и посnанията на ап.
Hоан.
11
Tези свои възrnеди Баyр изnаrа в съчинението си 'Kритически
изсnедвания върxy каноническите еванrеnия¨ (1847) и 'Xристиянството и
xристиянската nърква през първите три века¨ (1853).
Неrови посnедоватеnи: А. Bвеrnер (¹1857), Xиnrен]еnд, П]nаñдерер и др.
Протестантски боrосnови, противниnи на тmбинrентската mкоnа: В.H.Tирm, Ланrе
- 'Hстория на nърквата¨ (1853 r.), А. Ричn - първоначаnно yченик на Баyр -
'Произxод на древната катоnическа nърква¨ (1857). ¡рyrи протест. боrосnови
заеmат средно становище по отноmение тmбинrентската mкоnа: Eваnд, Mеñер и др.
3. Kраен критиnизъm. Oтрича подnинността на НЗ книrи и изказва съmнение
относно съществyването на Xристос. Брyно Баyр, привърxеник на ]иnосо]ията на
uоñербаx, пиmе 'Kритика на Павnовите посnания¨ (1850-52), като отрича
подnинността на тези писания. uоnтер пиmе 'Павеn и неrовите посnания¨ (1905) и
отрича подnинността на всички Павnови посnания. Р. Стек пиmе - 'Подnинността
на посnанието до Гаnатяните, с критически беnеxки за Павnовите посnания¨ (1888).
Hенсен, ¡ревс, Раmке и др. - отричат съществyването на Xристос и подnинността
на Павnовите посnания.
4. Vmерена критична mкоnа. Oтxвърnя твърдението на тmбинrенnи и приеmа
свидетеnства на древното nърковно предание и на nърковната nитератyра относно
произxода на НЗ книrи. Mеxдy тяx иmа такива, които отричат подnинността на
някои НЗ книrи. По-видни представитеnи: Xоnnmан, Rnиxер, Xарнак и др. - пиmат
исаrоrически трyдове. Kъm исаrоrиката допринасят още със своите ymерени
трyдове Зоден, Kнор] и др.; някои списания - Hкспозитор (Лондон и др.).
5. Рздробяване на НЗ свещени книrи. Hmа някои протестантски боrосnови, които
твърдят, че НЗ книrи не са nяnостни, а коmпиnативни произведения от разни части
с разнообразен произxод. Bпита пиmе 'Eванrеnието на Hоан като източник за
историята на Xристос¨ (1910). Прокарва mисъnта, че това еванrеnие се състои от
mноrо части от разnичен произxод. Eд. Сиверс се трyди да докаxе
коmпиnативността на mноrо НЗ свещени книrи.
6. Hзсnедване на ]орmата на НЗ книrи. Hmа rрyпа боrосnови, които считат, че
изсnедването на вънmната страна, ]орmата на НЗ книrи ще xвърnи rоnяmа светnина
за произxода иm. Представитеnи: ¡ибеnиyс, Bmидт, Вертран и др. В 'Hстория на
наñ-древната xристиянска nитератyра¨ (1926) от M. ¡ибеnиyс се изnаrат rnавните
начаnа на това направnение.
7. Oртодоксаnно направnение. Tо избяrва раnионаnизmа и защитава
боrовдъxновеността на св. НЗ книrи. Привърxениnи: Xо]mан - основатеn на
'ерnанrентската ортодоксаnна mкоnа¨; признава подnинността на всички НЗ книrи.
Пиmе: 'Свещеното писание на НЗ¨ (1862-83), 'Въведение в НЗ¨ (1881). Tеодор Hан
пиmе: 'Hстория на НЗ канон¨ (1888 сn.) Греrори пиmе: 'Въведение в НЗ¨ (1909).
uаñне пиmе: 'Въведение в НЗ¨ (1913) - пето издание в 1930 r.
Б) Развитие на катоnическата НЗ исаrоrика от II-рата поnов. на 18 в.
По това вреmе започва да се развива вnиянието на Ричард Сиmон. ¡адената от неrо
насока биnа бnяскаво продъnxена и развита от Xyr (¹1846). Произведението my
'Въведение в НЗ¨ (1821) сnyxи за rnавно ръководство по исаrоrика. Xyr се
отnичава със сиnен критичен ym и обmирни познания; тоñ обmирно изсnедва
произxода на НЗ книrи, като същевреmенно защитава подnинността иm срещy
нападките на протестантските боrосnови.
Oт вреmето на Сиmон и Xyr, катоnическата НЗ исаrоrика запазва и до сеrа своя
исаrоrически xарактер. Според тяx иmа три rnавни въпроса за разrnеxдане от
исаrоrиката: а) история на канона; б) история на текста; в) история на НЗ преводи.
Kатоnически боrосnови от този период, даnи исаrоrични трyдове, са: Bоnn,
Kаynен, Kорнеnи, Гyтñар, Mаñнертn и др. Kатоnически списания с исаrоrични
mатериаnи са: 'Ревm бибnик¨ (1912 сn.) и др.
12
В) НЗ исаrоrика в правосnавната рyска книxнина през 19 в. и начаnото на 20 в.
В рyските дyxовни акадеmии спеnиаnна наyка исаrоrика не е иmаnо; тя се
разrnеxдаnа заедно с екзеrетиката на НЗ. В 1896 r. под ръководството на еп.
Mиxаиn е преведен трyдът на протестантския боrосnов Xаñнриx Герике:
'Въведение в НЗ книrи на Св. Писание¨. В рyската боrосnовска книxнина иmа
nенни mоноrра]ии по ред исаrоrични въпроси; напр., от В. Роxдественскиñ -
'Hстория на НЗ канон¨. Oт еп. Mиxаиn (¹1887) - 'За еванrеnията и еванrеnската
история (1885), 'Бибnеñска наyка¨. Oт M.¡. Myратов (¹1917) - 'НЗ като предmет на
правосnавното боrосnовско изсnедване¨ (1915). Oт Гр. А. Воскресенскиñ (¹1918) -
тоñ отпечатва mноrо изсnедвания върxy сnавянския превод на НЗ. Oт еп. Васиnиñ
Боrдаmевски - 'Eванrеnие от Mатеñ¨ - критично екзеrетическо изсnедване (1915).
Oт Гnyбоковскиñ (¹1937) - автор на mноrо исаrоrически трyдове.
Рyски боrосnовски списания, в които иmа поmестени исаrоrически изсnедвания, са:
Xристиянское четение, Боrосnовскиñ вестник, Правосnавниñ събеседник,
¡ymепоnезное четене, Странник и др.
ГЛАВА ВTOРА
І. #!ко$исният %"!&ки текст на Свещеното Писание на Новия Завет
1. Eзикът, на коñто са биnи писани Новозаветните свещени книrи.
През вреmето на Xристос в Паnестина се rовориnо на араmеñски език, коñто
изобщо се нарича евреñски език. Hисyс и апостоnите са rовориnи на този език
(Mат. 27:46; Mарк 5:41; 14:36; 15:34; ¡еян. 21:40; 22:2). Eв. Mатеñ писаn своето
еванrеnие на този език, посnе саm rо превеn на rръnки, а ориrинаnът биn заryбен.
Всички останаnи НЗ книrи биnи писани на rръnки език. Не mоrат да се приеmат
mненията на: а) Боnтен: че всички НЗ книrи са писани на евреñски и посnе
преведени на rръnки. б) Xардyин, че всички НЗ книrи, с изкnmчение на посnанието
до uиnиmон, са писани на nатински език. в) че посnанията на ×ков и до Eвреите
биnи първоначаnно писани на евреñски. r) Сирnе и Барониñ - че ев. Mарко написаn
еванrеnието си на nатински и ориrинаnът се пази във Венеnия (този ръкопис е част
от един ръкопис на Вynrата от 7 в.). Всички тия твърдения са неосноватеnни.
В Паnестина освен на араmеñски език се е rовориnо и на rръnки, даxе rръnкият е
биn наравно с евреñския в yпотребnение: 'А като чyxа, че иm rовори на евреñски,
още повече yтиxнаxа¨ (¡еян.22:2). Саm Hисyс е знаеn rръnки, иначе трябваmе да
иmа преводач при разrоворите My със сиро]иникиñката (Mарк. 7:26), стотника
езичник (Mат. 8:5), с Пиnат, което от писанията не nичи. А още по-yпотребяван
е биn rръnкият език mеxдy mдеите на разсеянието.
Разпространението на rр.език в M. Азия, Сирия, Паnестина, Erипет и др. е
започнаnо от вреmето на Аn. Mакедонски (356-323). uрез неrовите поxоди и
завоевания rръnката кynтyра и език проникнаnи в източните страни. Tоñ сnоxиn
начаnо на еnинистичната епоxа, която продъnxиnа някоnко века и сnед Hисyс
Xристос. Enинизmът пyснаn наñ-дъnбоки корени в Аnександрия. През вреmето на
риmските иmператори източната част на иmперията биnа еnинизирана. Гръnката
кynтyра и език си пробиnи път и на запад. Всички първенnи и интеnектyаnnи
знаеnи rр. език.
В xристиянските nъркви из иmперията се сnyxиnо на приетия от тяx rр. език. На
този език ставаnо общението mеxдy nърквите. На неrо пиmеnи и xристиянските
писатеnи: Knиmент Риmски - Посnание до Kоринтяните; Св. Hrнатиñ Боrоносеn - 7
посnания; Eрm - 'Пастир¨. В края на II век някои писатеnи почват да пиmат на
дрyrи езиnи: Tаnиан на Сириñски; Mинynиñ uеnикс, Tертynиан - на nатински.
Гръnкият език в епоxата на еnинизmа се разnичава mноrо от древния кnасически
език от 5-и век пр. Xр. и се нарича 'кини диаnектос¨ - общ rовор иnи саmо KHНH.
За произxода на 'кини¨ иmа две теории:
I Tеория: Във вреmето на кnасическия rръnки език иmаnо 4 наречия: атическо,
иониñско, дориñско, еоnиñско. Първо mясто дърxаnо атическото. Сnед поxодите на
13
Аn. Mакедонски, станаnо сnиване на наречията, като в основата nеrнаn
атическият диаnект, и се поnyчиnо ново наречие - KHНH.
II Tеория: Oще през кnасическо вреmе, в атическия диаnект, заеmащ първо mясто,
почнаnи да се вmъкват еnеmенти от дрyrите три наречия и от това сnиване се
появява кини. За образyване на кини наñ-сиnно е вnиянието на ñониñския, а наñ-
сnабо на дориñския диаnект. Възприеmа се втората теория.
Hmа два вида кини: писmен и rовориm. uиnон Аnександриñски, Hоси] unавиñ,
Пnyтарx и др. пиmат на nитератyрния кини. А иmа разни паmетниnи: писmа,
доrовори, търrовски сдеnки и др. на обикновения rовориm език. Eзикът на 70-те
(Септyаrинта) е nитератyрен, но е под вnияние на евреñския. Също така и НЗ книrи
са писани на nитератyрния кини, саmо че с mноrо приmеси. В неrо иmа сеmитизmи,
както и нови дymи и понятия, появиnи се поради новостта на Xристиянското
yчение, изnоxено в НЗ книrи.
Причина за сеmитизmите в НЗ rръnки език са: 1) Hисyс и апостоnите проповядваnи
на араmеñски език, на коñто биnи написани и някои разкази за Xристовия xивот, за
което споmенава еванrеnист Лyка. При превеxдането на еванrеnието от Mатеñ,
някои сеmитизmи се вmъкнаnи в rр.език. 2) Родният език на писатеnите оказаn
своето вnияние при писането иm на rр. език; саmо Лyка не е биn евреин. 3)
Eвреñският език биn на равна yпотреба с rръnкия, затова my вnияеn. Преводът на
70-те, от коñто дори и еванr.Mатеñ взиmаn nитати, биn повnиян от евреñския език.
В НЗ rр.език се срещат дymи, изрази, стиnови констрyкnии от сеmитски произxод.
Hmа и nатинизmи в mаnко коnичество в ония книrи, които са писани на запад. V
синоптиnите rръnкият език е повече повnиян от евреñския, откоnкото в дрyrите НЗ
книrи. Наñ-xyбав и чист език иmат книrите на еванr.Лyка и на ап. Павеn. Начаnо на
изсnедванията на rр. език се поставя през вреmе на xymанизmа и ре]орmаnията.
През 17 и 18 в. mеxдy изсnедоватеnите се о]орmят направnенията: пyризъm и
евраизъm. Пyристите твърдят, че Боxественото откровение трябва да е написано на
чист, съвърmен език, сnедоватеnно вnияние върxy rр. език няmа. Eвраистите
твърдят, че иmа сиnно вnияние, оказано от евр.език върxy rр.текст. Eвраизmа
побеxдава и спорът се прикnmчва в края на 18 век.
В 19 и 20 век се откриxа mноrо паmетниnи, в които е запазен rовориmият кини,
(каmъни, папирyси, rnинени пnочки). Tакива паmетниnи в rоnяmо коnичество са
открити в Erипет и изсnедвани от ¡аñсmан, Mоynтон, Mаñзер, Tymб и др. Tези
паmетниnи доказаxа, че кини иmа свои особености, които неправиnно се сmятат за
сеmитизmи. Tака се появи неопyризmът.
Hзточниnи за изсnедване на НЗ език: преводът на 70-те; съчиненията на Hоси]
unавиñ, uиnон и др. писатеnи от вреmето на еnинизmа; съчиненията на Kn.
Аnександриñски, Hrн. Боrоносеn, Поnик. Сmирненски и др.; някои паmетниnи на
кини - новоrръnки език. Върxy НЗ rръnки са правиnи изсnедвания: K. ¡итериx, А.
Tymб, С. Собоnевски, ¡аñсmан и др.
Граmатики на кини: uр. K. Kонибиар, Сен ¡. Сток и Робертсон - Граmатика на
бибnеñския rръnки език, отпечатана в Со]ия от про]. Гnyбоковски (1927); uр.
Бnасс.
Речниnи на кини: Eвр. Проñпен - Гръnко-неmски речник.
Сиm]онии: (където на всяка дymа се посочват съответните mеста в Бибnията) от
Mоynтън и Гидън, 1899; от Брyдер, 1913 r.
2. Hстория на ръкописния НЗ rръnки текст.
¡о нас няmа запазен нито един автоrра] на някоñ НЗ писатеn поради ред причини:
а) папирyсът, на коñто е писано, не е дъnrотраен; б) дъnrата yпотреба прави
ръкописа неrоден и предизвиква преписване; в) някои от книrите са биnи
диктyвани от авторите и писани от дрyrи nиnа; r) нечетnивостта на някои от тяx
предизвикаnи преписване. Посnанието до Гаnатяни (6:11) е писано саmоръчно от
ап.Павеn; а до Kоnосяни (4:18), 1 Kоринтяни (16:21), 2 Соnyняни (3:17) биnи
писани под неrова диктовка.
14
Mнението, че Hrнатиñ Боrоносеn и Tертynиан в някои свои произведения
rовореnи за НЗ автоrра]и, не е основатеnно, тъñ като таm се rовори за
неподправени НЗ книrи; също не отrоваря на истината mнението, че еванrеnието
от Hоан биnо пазено до 4 в. в E]ес , и че еванrеnието от Mатеñ биnо наmерено в
rроба на св. Варнава на остров Kрит.
¡нес иmаmе окоnо 4 xиn. ръкописа на НЗ rр. текст, а никое дрyrо древно светско
произведение не е запазено в тоnкова ръкописи.
Mатериаnи за писане през вреmето на Hисyс Xристос и апостоnите:
а) дървени пnочки, наmазани с восък; б) rnинени пnочки; в) папирyсни nиста; r)
перrаmентни nиста (2 Hоан.1:12, 3 Hоан.1:13). Наñ-mноrо ръкописи са запазени на
перrаmентни nиста.
Папирyсни nиста - папирyс. Приrотвяnи се от сърnевината на тръстиката, растяща
по доnината на р.Ниn. Tънките ивиnи от патирyсната сърnевина се заnепяnи една
до дрyrа в два пnаста - xоризонтаnен и вертикаnен. Пиmеnо се саmо на едната
страна - кратки писmа, доrовори, съобщения, сдеnки и пр. При нyxда, за по-дъnrи
писmа, заnепяnи някnоко nиста един до дрyr и се поnyчаваn папирyсен свитък,
навитък. Редовете на папирyсния nист иmаnи от 15-30 бyкви, написани в един
стъnбеn, наричан коnона. Първоначаnно папирyсът се е yпотребяваn в Erипет, а по-
късно през вреmето на ]ар. Псаmетиx (663-610 пр.Xр.) биn разпространен и в дрyrи
страни. По причина, че не е биn траен mатериаn, постепенно тоñ биn изmестен от
перrаmента.
Перrаmентни nиста - перrаmент. Приrотовnяваnи rи от коxи на mnади xивотни:
овnи, теnета, кози, антиnопи, сnед като rи изчистваnи и избеnваnи с вар. През II в.
пр. Xр. в rр. Перrаm (в Mаnа Азия) биn открит по-съвърmен начин за приrотвяне на
този mатериаn за писане и тоñ започнаn вече да носи названието на rрада.
Преrънат коxен nист се наричаn 'диптиx¨. uетири диптиxа, т. е. 16 стр. правеnи
една тетрадка, а някоnко тетрадки - една книrа - 'кодекс¨.
На перrаmентните nиста, които са mноrо по-траñни от папирyса, се пиmеnо и на
двете страни с раститеnно mасnо; на папирyса - със саxди. Hmа кодекси с една, две
(аnександриñски кодекс), три (ватикански кодекс), четири (синаñски) коnони като
дymите не се раздеnяnи една от дрyrа. Hmа запазени повече ръкописи на перrаmент,
откоnкото на папирyс. Hmа 52 папирyсни ръкописи, с НЗ откъсnеnи, но от тяx нито
един не съдърxа nеnия Нов иnи Стар Завет. Hmа НЗ ръкописи написани на
пyрпyрно боядисан перrаmент (¨кодекс пyрпyреyс¨) - от 6 век. ¡рyrи - със
сребърни бyкви ('кодекс арrентеyс¨) - от 6 век, а трети - yкрасени с mиниатmрни
рисyнки. НЗ перrаmентни ръкописи са повече на броñ и съдърxат по-rоnеmи части
от Св. Писание. Някои дори и изnяnо (те се наричат 'пандекти¨).
Паnиmпсести - това са перrаmентни ръкописи, на които първият текст е изтрит и на
неrово mясто е записан нов, по-ваxен текст. Стария текст често mоxеn да се
възобнови по xиmически начин иnи посредствоm ]отоrра]ия.
Eвс. Kесариñски съобщава, че през 331 r. Kонстантин Веnики наредиn да се
приrотвят 50 перrаmентни ръкописи, които да съдърxат nяnото Св. Писание -
Стария и Новия Завет. Tия ръкописи биnи опредеnени за nариrрадските nъркви.
Eдни от ръкописите се наричат mаñyскynни, защото биnи написани с rnавни иnи
yнnиаnни бyкви. ¡рyrи се наричат mинyскynни - биnи написани с mаnки, кyрсивни
бyкви. Oт 4-9 в. се пиmеnи mаñyскynни, а от 9-10 в. и едните и дрyrите. Oт 11 в.
саmо mинyскynни.
Xартията биnа изнаmерена от китаñnите; но в 8 в. е известна и на rърnите;
започва да се yпотребява в 13 в. В 16 в., с книrопечатането се спира yпотребата на
перrаmента. През 18 в. Ветщаñн (¹1754) обозначиn със знаnи mаñyскynните и
mинyскynните ръкописи. Mаñyскynните обозначиnи с rnавни бyкви на nатинската
азбyка. Mинyскynните тоñ раздеnиn на 4 отдеnа: 1) еванrеnия; 2) ¡еяния и съборни
посnания; 3) апост. Павnови посnания; 4) Oткровения - като поотдеnно rи
ноmерираn с арабски nи]ри. Tова раздеnение създаnо някои mъчнотии. Kоrато
nатинските бyкви се оказаnи недостатъчни, почнаnи да yпотребяват rръnките и
15
евреñски такива. През 20 век, 1902 r., Xерmан Зоден започнаn да обозначава
всички НЗ ръкописи с арабски nи]ри; ако ръкописът съдърxаn nяnото Св.
Писание, поставяn пред nи]рата rръnката бyква 'деnта¨; за еванrеnията 'е'; за
¡еянията, Посnанията и Oткровенето - ' а '. Годината на ръкописа обозначаваn с
арабски nи]ри. K. Р. Греrори в 1908 r. дава нова систеmа на обозначаване. Tоñ деnи
всички НЗ ръкописи на 4 отдеnа: 1) папирyси; 2) yнnиаnни; 3) mинyскynни; 4)
nекnионарии. Папирyсите тоñ обозначаваn с rоnяmата неmска бyква Р (напр. Р
1
, Р
2
и
пр.). Vнnиаnните обозначаваn с арабски nи]ри, като пред тия nи]ри поставяn една
нynа - 0 (01, 02 и пр). Mинyскynните обозначаваn с арабски nи]ри, като на rорния
десен краñ поставяn mаnките nатински бyкви е, а, р, r, които означаваnи
съдърxанието на ръкописа: е - (Evangelia) еванrеnия; а - (Acta apostolorum) ¡еяния
и съборни посnания; р - (Paulinae epistulae) посnания; r - (Revelatio) Oткровение.
Лекnионариите пък с арабски nи]ри, като пред тяx се постави nатинската бyква l
(еn).
¡о сеrа са известни 92 папирyсни ръкописи, ок. 276 yнnиаnни, ок. 2400
mинyскynни, ок. 1600 nекnионарии. Гnинените пnочки Греrори поставяn в отдеnа
на yнnиаnните ръкописи (0153).
По-ваxни mаñyскynни кодекси :
? 01 ( y Зоден d 2) - Синаñски. През 1844 r. Tиmендор] откриn част от този кодекс
в mонастира св. Eкатерина в Синаñ - 43 nиста, която сеrа се пази в Лаñпnиrската
yниверситетска бибnиотека. В 1859 r. Tиmендор] откриn втората част на ръкописа,
до скоро пазена в Петроrрад и сеrа продадена за rоnяmа сymа в Анrnия, където се и
пази. Съдърxа: Стария и Новия Завет, посnанието на ап. Варнава и 1/3 част от
'Пастир¨ на Eрm. Tекста на кодекса е претърпяn някоnко редакnии. Наñ-ново е
изданието в Oкс]орд през 1911 r. Синаñския кодекс произnиза от IV в. и е един от
тия, които Eвсевиñ Kесариñски в 331 r. наредиn да се приrотвят по заповед на K.
Веnики.
В-03 (y Зоден d 1) - Ватикански. Oт 15 в. се наmира във ватиканската бибnиотека.
Съдърxа Стария и Новия Завет, но някои части nипсват (2 Tиm., Tит,uиnиmон и
Oткровение). Съставен в 4 в., по всяка вероятност в Erипет. Предпоnаrа се, че
Ватиканският кодекс е биn писан по нареxдането на Св. Атанасиñ Аnександриñски
за иmператора Kонстанn. Kодексът претърпяn 3 корекnии, от които посnедната
(окоnо 1000 r.) биnа наñ-ваxна. Hзбеnеnите бyкви биnи пренаписани, поставени
биnи yдарения и придиxания и окоnо 2000 mеста биnи поправени. Посnедно
издание биnо направено в 1904 r. при Папа Пиñ X.
А-02 (y Зоден d 4) - Аnександриñски. Произnиза от Erипет окоnо 450-500 r. сn.
Xр., от 11 в. кодексът е биn y аnександриñските патриарси. През 1628 r. Kириn
Лyкарист rо подариn на анrnиñския краn Kарn I. В 1753 r. краn Георr II rо подариn
на британския myзеñ. Tози кодекс е от 4 тоmа - 773 стр.; съдърxа nеnия В. и Н.
Завет, двете посnания на св. Knиmент Риmски. Hздаден е ]аксиmиnирано в 1879 r. и
в 1909 r. (саmо на еванrеnията). Kодексът е писан със сnети дymи, без yдарения и
придиxания. Hmа аmониево деnение на отдеnи.
С- 04 (y Зоден d 3) - на E]реm Сириеn. Tози кодекс е паnиmпсест. През 12 в. върxy
неrовия заnичен първоначаnен текст биnи написани 38 трактата на св. E]реm
Сириеn. Пази се в Париxкия наnионаnен myзеñ; иmа препинатеnни знаnи и
Аmониево деnение на rnави и титnи. Съставен биn през 5 в. в Erипет. Съдърxа 5/8
части от Н. Завет и откъсnеnи от Ст. Завет; 2 Соnyняни и 2 Hоаново nипсват.
Tиmендор] по xиmически начин възстановиn първоначаnния текст на по-rоnяmата
част от кодекса. Tоñ издаn ]аксиmиnирано НЗ в 1843 r.
W - 032 - Eванrеnски ръкопис на uриñр. Съставен биn в 5 в.; в 1906 r.биn кyпен от
аmериканеnа uриñр (в Гиза, квартаn на Kаñро); сеrа се наmира във Ваmинrтон. В
1912 r. е издаден ]аксиmиnирано от Xенри Сандърс. Eванrеnието от Mарк в неrо
съдърxа края my - 16: 9-20.
16
Горните yнnиаnни ръкописи са nенни древни ръкописи на Св. Писание и
изобщо на др. rр. писmеност.
D - 05 (y Зоден d 5) - Codex Cantabrigiensis иnи 'кодекс на T. Беза¨, от 6 в.;
наmерен във uранnия, в mонастира 'Св. Hринеñ¨, краñ rр. Лион. 1562 r. биn
откраднат от xyrенотите, а сnед това станаn притеxание на Tеодор Беза. В 1581 r.
тоñ rо подариn на кеmбридxския yниверситет, където се пази и до сеrа. Съдърxа 4-
те еванrеnия и ¡еяния ап. на rр. и nат. език. Латинския превод (от дясна страна) е
извърmен от дрyr rр. кодекс и е приспособен къm rр. текст. В ¡еяния иmа
Eвтаnиево деnение на rnави и стиxове. Гръnкия текст е писан сnято, без yдарения;
иmа сxодство с текста на св. Hринеñ и древните nатински и сириñски преводи. В
еванrеnието от Лyка и ¡еяния иmа mноrо особености. Hздаден е в 1899 r. от
кеmбридxския yниверситет ]аксиmиnирано.
D -06 (y Зоден а 1026) Kодекс Knараmонтана. Първоначаnно rо притеxаваn T.
Беза, а сеrа се пази в париxката народна бибnиотека. Съдърxа ап. Павnовите
посnания, на rръnки с nатински превод; съставен биn в 6 в. в Rxна uранnия; иmа
предпоnоxение, че тоñ е продъnxение на 'Codex Cantabrigiensis¨. Hздаден е от
Tиmендор] в 1852 r.
¡рyrи по-ваxни yнnиаnни кодекси са: Kодекс Васиnенсис (8 в.), Лаyдианyс (6 в.),
Авrиенсис (9 в.), Бернерианyс (6 в.), Kоиrnинианyс (6 в.), Kиприyс ( 8 иnи 9 в.),
Сте]ани иnи реrиyс Парис (10 в.), Пyрпyрyс (6 в.), Росаненсис (6 в.), Kоридети (7-9
в.).
Mинискynни НЗ ръкописи. uисnото иm до сеrа е ок. 2400, като постоянно се
yвеnичава. Oт тяx окоnо 50 съдърxат nеnия НЗ; те са пандекти. Oстанаnите
съдърxат части, книrи иnи rрyпи от книrи от НЗ.
Mинyскynните ръкописи са от по-къснеmен произxод и не са бnизки до
първоначаnния НЗ текст. Напосnедък, обаче, се откри, че някои от тяx съдърxат
nенен древен НЗ текст, yпотребяван в Kесария Паnестинска през Oриrеново вреmе.
Hенен древен текст съдърxа и т.н. 'uерарска rрyпа¨, която произnиза от Kаnабрия
иnи от Сиnиnия. При изсnедването на mноrо от тези ръкописи се yстановява не
саmо НЗ текст, yпотребяван във Византия през ср. векове, но и първоначаnният НЗ
rр. текст.
Лекnионарии - чисnото иm е ок. 1600, като постоянно се yвеnичава. Списък на
nекnионариите Греrори поmества в произведението си 'Tекст критик¨; в някои от
тяx се съдърxа древен НЗ текст. Ваxното е, че mъчно mоrат да се правят проmени
иnи добавки в текста на nекnионариите, тъñ като тоñ се е четяn при боrосnyxение и
се знаеn наизyст.
Греmки, поправки и допъnнения в НЗ rр. текст.
Xр. Hърква е запазиnа rриxnиво канона и съдърxанието на НЗ книrи. Строrото
пазене на НЗ текст историкът Созоmен иnmстрира в своята Hърковна история със
сnедния разrовор. В остров Kипър, на едно събрание на 350 епископи, един от
епископите yпотребиn дymата 'скиmпyс¨ (креват) вmесто 'краватос¨ (одър), която
считаn за rрyба дymа. Присъстващите забеnязаnи проmяната и казаnи на своя брат:
'Ниmа ти си по-добър от този, коñто е казаn 'краватос¨, та се сраmyваm да
yпотребяваm неrовата дymа?¨ По същество и по сmисъn неrовия НЗ текст е запазен
в Xр.nърква, обаче, при преписването са биnи вmъкнати някои несъществени
rреmки и неточности. Eдни rреmки са невоnни и несъзнатеnни, а дрyrи съзнатеnни
- преписвачите наrаxдаnи текста според своите разбирания; затова rреmките,
поправките и изmененията деnиm на 2 rрyпи: 1) невоnни и 2) преднаmерени.
1) Невоnни. Ставаnи при невниmатеnно rnедане иnи сnymане при преписването иnи
диктовката. Hmа ред сnyчаи, от които се появиnи невоnни rреmки: а) заmестване
една бyква с дрyrа; б) пропyщане срички и дymи; в) неправиnно раздеnяне дymите в
сnятото писане; д) неправиnно прочетени съкращения; е) заmестване една дymа с
дрyrа с еднакво значение; x) писане на rnасни вmесто двyrnасни и др.
2) Преднаmерени. Биnи извърmвани иnи с добра nеn (от правосnавни), иnи с nеn за
защита (от еретиnи); а) rраmатически и синтактични изmенения; б) добавяне,
17
заmестване иnи изxвърnяне на дymи при тъnкyването; в) добавки от nитyрrичен
xарактер; r) съобразявания и изправяния с параnеnни mеста в дрyrи книrи.
Преднаmерени изmенения от еретиnите са правени от: ваnентинияните, Mаркион,
арианите и др.
Mноrо трyд е поnоxен за изсnедване на ръкописите, особено на mаñyскynните;
резynтатът от mноrовековната работа на изсnедоватеnите е, че днес НЗ текст по
същество и сmисъn е еднакъв с текста на НЗ писатеnи. За това се yверяваmе от
изданията на K. Tиmендор], Xерm. Зоден и др., които изсnедваnи, сравняваnи
xиnяди ръкописи, и в изданията си посочиnи всички разночетения в по-ваxни
древни НЗ ръкописи.
Пазене и възстановяване на първоначаnния НЗ rръnки текст
Не саmо св. Hърква, но и mноrо видни боrосnови, от древност и до сеrа, са си
поставяnи за nеn да запазят и възстановят първоначаnния текст - Oриrен (¹254), бn.
Hерониm, Пиериñ, Паm]иnиñ Kесариñски (изсnедванията на посnедните дваmа не
са запазени до нас), Hсиxиñ (3-4 в.) - еrипетски епископ, Лyкиан (¹312) -
антиоxиñски презвитер. Папа Геnасиñ не одобриn реnензията на Лyкиан и Hсиxиñ,
но според бn. Hерониm Лyкиановата реnензия е поnyчиnа mироко yпотребnение и
разпространение в антиоxиñската и nариrрадската nъркви, а Hсиxиевата - в
Аnександриñската nърква.
II. НЗ nитати y древните nърковни писатеnи.
При изсnедване и възстановяване на първоначаnния текст nитатите иmат ваxно
значение по сnедните причини: 1) За НЗ текст от първите три века се съди по
nитатите, тъñ като наñ-ранните кодекси са от 4 в.; 2) Hитатите опредеnят по-точно
mястото и произxода на ония ръкописи и редакnии, с които са сxодни.
Наñ-ваxни са nитатите на nърковни писатеnи от първите пет века; nитатите на
сnедващите, по късни писатеnи остават на втори пnан.
Hитати от ап. mъxе и първите xристиянски апоnоrети иmа mаnко. Гоnяmа част от
тяx са nитирани по паmет. В края на II в. nитатите почнаnи да се yвеnичават: y св.
Rстин Mъченик (окоnо 300), св. Hринеñ Лионски (-1800), Knиmент
Аnександриñски (-2400), Tертynиан (-7000), Oриrен (-18000) - тези nитати са
бyкваnни иnи свободни.
Hитатите на rръnки са по-ваxни от тия на nатински, които пък не са без значение,
особено коrато са правени от древни nатински НЗ преводи.
При поnзване от nитатите на древни nърковни писатеnи, трябва да се иmа пред вид:
1) uесто преписвачите са поправяnи текста, съобразно yпотребявания текст в тяxно
вреmе. 2) Непъnни nитати често са биnи допъnняни от преписвачите. 3) uесто
саmите писатеnи наrаxдаnи текста съобразно nеnите си. 4) uесто писатеnите са
nитираnи свободно, а не досnовно. 5) Eдин писатеn mоxе да се е поnзваn от
разnични ръкописи. Затова при изсnедването трябва да се иmа на ръка критично
проверени издания на древни писатеnи. Tакива издания са: на Берnинската
акадеmия на наyките (1897 r. и сn.) - за източните nърковни писатеnи; на Виенската
акадеmия на наyките (1866 r. и сn.) - за западните nърковни писатеnи. За
yстановяване на бyкваnните nитати се взиmа под вниmание: 1) Некоnкократното
привеxдане бyкваnно, от един и същ писатеn, на един текст. 2) Kоrато писатеn
изрично подчертава, че nитатът е бyкваnен. 3) Kоrато оборва поrреmно nитиране y
еретиnите. 4) Kоrато привеxда НЗ mеста, за да докаxе доrmатически истини. 5)
Привеxдане НЗ mеста, а сnед това тъnкyвание.
По-ваxни nитати иmа y сnедните древни nърковни писатеnи:
Източни% св. Васиnиñ Веnики (¹ 379 r.); св. Гриrориñ Боrосnов (¹ 390); св.
Гриrориñ Нисенски (¹ 394 r.); св. Kириn Hерyсаnиmски (¹ 386 r.); Oриrен (¹ 254
r.), св. Атанасиñ Аnександриñски (¹ 373 r.); св. Kириn Аnександриñски (¹ 444 r.);
Tаnиан (¹ 180 r.); св. E]реm Сириеn (¹ 373 r.).
18
Западни: св. Rстин uиnосо] и Mъченик (¹ 167 r.), св. Hринеñ Лионски
(¹ 202 r.), св. Hпоnит Риmски (¹ 236 r.), Лактанnиñ (¹ 313 r.), св. Kиприан
Kартаrенски (¹ 256 r.), Tертynиан (¹ 220 r.), св. Аmвросиñ Mедиоnански (¹ 347 r.),
бnаx. Hерониm (¹ 420 r.), бn. Авryстин (¹ 430 r.).
Hзсnедвания върxy nитатите дават: Бyсе - 'Eванrеnските nитати y Rстин
Mъченик¨ (1891 r.); K. Xаyч - 'Eванrеnските nитати y Oриrен¨ (1905 r.);
Аyryстинyс Mерк - 'Новозаветният текст y св. Hринеñ¨ (1925 r.) и др.
Гnава трета
І. '"евни $"еводи на НЗ текст.
Под древни преводи се разбират онези преводи, които са направени по ръкописен
rръnки текст преди книrопечатането. Tе иmат ваxно значение за исаrоrиката, за
екзеrетиката и при изсnедване историята на НЗ текст. Oсобено ваxни са преводите
от 2 и 3 в., тъñ като от това вреmе до нас не са запазени НЗ ръкописи.
1. Hзточни преводи
А) Сириñски преводи - появиnи се в източна Сирия:
а) Пеmито (Sy-р)- всеобщо разпространение; преводът е извърmен в Eдеса през
2 век. Съдърxа всички НЗ книrи с изкnmчение на 2 Петрово, 2 и 3 Hоаново, Rда и
Oткровението. Tози превод биn възприет от Сириñската nърква и станаn
о]иnиаnен. Сеrаmният my вид е изmенен и не се счита за ориrинаnен. Eдеският
епископ Рабynас (411-435 r.) yстановиn сеrаmния вид на Пеmито и споmоrнаn за
разпространението my. Названието Пеmито се явява през 9 век, в някои ръкописи.
Преводът е запазен до нас в доста ръкописи, някои от които произnизат от 5 век.
б) Sy-c - Kъртънов сириñски превод, наречен на иmето на откриватеnя си Vиnияm
Kъртън. Запазен е в uраrmенти от 5 в., наmерени през 1842 r. в един коптски
mонастир в Нитриñската пyстиня и обнародван в Лондон (1858r). Tия ]раrmенти
сеrа се пазят в Британския myзеñ в Лондон. Mеxдy Пеmито и Kъртъновия превод
иmа сxодство в дymи и изрази, затова някои считат, че авторът на Пеmито се е
поnзваn от неrо.
в) Sy-s - Синаñски сириñски превод. Съдърxа се в един еванrеnски паnиmпсест от
4 иnи 5 в., открит от две анrnичанки - сестри (mисионерки) в 1892 r., в mонастира
св. Eкатерина в Синаñ. Разчетен е и издаден в 1894 r.Hmа някои общи дymи и
изрази с Kъртъновия сириñски превод. Някои считат, че те са редакnии от дрyr по-
древен, недостиrнаn до нас сириñски превод. По ]орmа Синаñският е по-mnад от
Kъртъновия превод.
r) ¡иатесарон на Tаnиан (сиrnа - Tа). Сириеnът Tаnиан - yченик на Rстин
mъченик, съставя (ок. 170) еванrеnска xарmония, наречена ¡иатесарон, където
еванrеnските събития се изnаrат според 4-те еванrеnисти. ¡аnи е съставен на
rръnки иnи сириñски език, не е yстановено.
¡о нас ¡иатесаронът не е запазен в ориrинаn, а е стиrнаn в nатинска пеработка, в
арабски и в арmенски преводи. Някои yчени считат, че тоñ е наñ-древният сириñски
превод на еванrеnията. Биn mироко yпотребяван в сириñската nърква до 5 век;
посnе биn заmенен от Пеmито.
д) Sy-рh -uиnоксенов сириñски превод. По заповед на uиnоксен (508),
mоно]изитски епископ на Heрапоn, Поnикарп, неrов викариñ, превеn бyкваnно от
rръnки на сириñски nеnия Нов Завет. Mонаxът Tоmа, от Xаркnен, през 616 r., в
Аnександрия, реnензираn този превод, като още повече rо добnиxиn до rръnкия
текст. Tази реnензия е известна под иmето xаркnенски сириñски превод (Sy-h); тя
заmестиnа обикновения превод и става общо yпотребявана mеxдy mоно]изитите.
е) Hерyсаnиmски иnи Паnестински сириñски превод. Oткрит бnизо до
Hерyсаnиm в едно сеnо, в един еванrеnариñ от 1030 r., коñто сеrа се пази във
Ватиканската бибnиотека. Преводът е направен на араmеñски разваnен rовор (6 в.)
и предназначен за xитеnите на mxна Сирия. През 1892-93 rодина в Синаñския
19
mонастир Св. Eкатерина биnи открити още два ръкописа от този превод,
издадени в Лондон (1899 r.) от А. С. Левис и M. ¡. Tибсън.
Б) Erипетски преводи. Въпреки че rръnкият език сnед Аn. Mакедонски станаn
общоyпотребяван в Erипет, особено в Аnександрия, все пак mестният език, наричан
коптски, станаn общоrовориm и при разпространението на xристиянството в Erипет
се появиnа нyxда от превод на НЗ на този език.
а) Саxидски иnи Tивски превод (2-3 в.); направен е за xристияните от Горни
Erипет. Oт неrо иmа ]раrmенти, събрани и издадени от Xорнър (1911-24 r. в
Oкс]орд). Tия ]раrmенти са от значение за историята на НЗ текст.
б) Боxаирски превод (Mеm]иñски). Направен в 3 в. в ¡оnни Erипет. Oще от
17 в. този превод се нарича коптски превод, защото е направен на един от rnавните
еrипетски диаnекти. Запазен е в повече от 120 ръкописа от 9-12 в.; първоначаnно не
е съдърxаn Oткровението.
¡рyrи еrипетски преводи са:
В) Eтиопски преводи: Xристиянството в Eтиопия проникнаnо рано и в 4 в. биnо
доста разпространено. Oкоnо 5 в. НЗ биn преведен, но авторът на превода не е
знаеn добре rръnки език. В 14 в. етиопският превод биn кориrиран по коптския и
арабския превод.
Г) Арmенски превод. Първоначаnно арmенnите yпотребяваnи сириñската азбyка и
Бибnия. Азбyката на арmенския език е открита от Mесроб, а Бибnията биnа
преведена от Mесроб, патриарx на Саxаr, Hоси] и Hоан - свещениnи (440),
поnyчиnи образование в Аnександрия. Сириñският превод повnияn на арmенския.
Hmа ръкописи от 10 в. на този превод. Наñ-добро издание е на mеxитаристите във
Венеnия.
¡) Грyзински превод. Oт Арmения xристиянството mинаnо в Грyзия. Превод е
извърmен на rрyзински език в 6 в., под вnияние на арmенския. По-късно са
направени корекnии по сnавянския превод. Hздаден е в Mосква, 1743 r.
E) Готски превод. Готския епископ Vn]иn (311-383) изнаmериn rотската азбyка и
направиn превода по антиоxиñския текст. Преводът е запазен на части в разни
ръкописи. Eванrеnията са запазени в Kодекс Арrентеyс (6 в.) - на пyрпyрен
перrаmент със сребърни бyкви. Сеrа този кодекс се пази в Vпсаnа (Bвеnия).
Готската бибnия е издадена в Xаñдеnберr от Страñтберr, 1919 r.
X) Арабски преводи. В начаnото на 7 в. арабите почнаnи да завnадяват източните
xристиянски страни и да насаxдат своята кynтyра и език, поради което се явява
нyxда от преводи на арабски език. Някоnкото превода, достиrнаnи до нас на
арабски, няmат ориrинаnен xарактер, защото са редакnии от коптския и сириñския
преводи. Саmо някои от тяx са направени от rръnки. Наñ-старият арабски ръкопис е
от 9 в. и се пази в Синаñ.
З) Персиñски преводи. Персиñските xристияни първоначаnно се поnзваnи от
сириñската Бибnия. По-късно y тяx се явяват два превода: от сириñски език - 14 в.,
и от rръnки, направен по-рано, посnе кориrиран по сириñския и така заryбиn своята
nенност.
H) Сnавянски превод. Биn направен на старобъnrарски език в 862 r. от св. Kириn и
Mетодиñ. Започнат е в Бъnrария и довърmен в Mоравия, по Лyкиановата реnензия.
Tози превод е претърпяn някоnко редакnии; посnедна е рyската. Първата сnавянска
бибnия се появява в Праrа 1570 r., посnе в Рyсия - в Oстроr, в 1581r., в Mосква -
1663 r. и 1751 r. Tъñ наречената Enисаветина бибnия е напечатана в 1751 r. в
Mосква.
2. Западни преводи
А. Латински преводи
• Hтаnа иnи древноnатински преводи. Гръnкият език биn разпространен в Риmската
иmперия. На неrо се извърmваnо xристиянското боrосnyxение, пиmеnи се трyдове
20
и пр. Но с течение на вреmето, коrато xристиянството биnо разпространено
навсякъде, започнаnи на Запад да вmъкват в боrосnyxението общоrовориmия
nатински език. Наñ-напред yпотребата на nатински започнаnа в Северна А]рика,
където rръnкият сnабо се застъпваn. Заmяната на rръnки с nатински на Запад
предизвиква и появата на НЗ и ВЗ nатински преводи. Превеxдането на Свещ.
Писание на nатински език започва във 2 в., за което съдиm по свидетеnствата на
дрyrи nърковни писатеnи и от дрyrи nатински преводи.
Tертynиан (¹220). Говори за nатински преводи, един от които тоñ саm yпотребяваn,
и коñто навярно биn от първата поnовина на 2 век. Св. Kиприан Kартаrенски (¹
258) се поnзваn от nатински превод, разnичен от този, от коñто се поnзваn
Tертynиан. Бn. Авryстин (¹430) споmенава за някоnко превода в А]рика. Саm се
поnзваn от nатински превод, наричан от неrо Hтаnа, коñто, според някои, тоñ
занесъn от Hтаnия в А]рика. Бn. Hерониm (¹420) споmенава за някоnко преводи,
като поставя на първо mясто един от тяx, коñто нарича стар, древен - 'Вynrата
Eдиnио¨, тоñ биn възприет от риmската nърква и биn yпотребяван в
боrосnyxението. Oт сравнение mеxдy nитатите на бn. Авryстин и бn. Hерониm, се
идва до закnmчение, че Hтаnа и 'вynrата ¨ са един и същ превод. Сnедоватеnно
'итаnа-вynrата едиnио¨ е биn древният nатински превод, възприет от риmската
nърква и поnyчиn mироко yпотребnение и разпространение. Tоñ съдърxа nяnата
Бибnия и биn преведен бyкваnно от rръnки на rовориmия nатински език през 2 в.,
без да иmа сведения за автора. Oт превода, обаче, се закnmчава, че авторът е
xристиянин - mдеин, от изток. ¡опyща се, че авторът е биn yченик на ап. Петър.
Hитати от древни nатински преводи дават:
Tертynиан, Kиприан, Новаnиан, Присnиnиан, Бn. Hерониm, Бn. Авryстин,
Приmасиñ, Пеnаrиñ, Лynи]ер Kаnариñски и др.
б) Вynrата. С течение на вреmето преводът Hтаnа претърпяn ред поправки и
изmенения и се появиnи разnичия. Tака се явиnа нyxда от изправяне и
yеднаквяване на nатинския превод. Папа ¡аmас I на един събор в Риm, 382 r.,
съзнаваñки тази нyxда, възnоxиn на Бn. Hерониm да се заеmе с това изправяне,
понеxе тоñ биn известен като познавач на Свещеното Писание и като rоnяm yчен.
H тъñ, бn. Hерониm се заnовиn да изправя Hтаnа, като rnедаn да е бnизко до стария
текст, за да не предизвика недовоnство y nърковниnите. В 383 r. Бn. Hерониm
представиn на Папата поправения текст на еванrеnията и скоро сnед това и на
дрyrите книrи. Oтначаnо този поправен превод, mакар и препоръчан от Папата, не
биn приет бnаrоскnонно, но с течение на вреmето изmестиn стария Hтаnа и добиn
всеобщо yпотребnение с название Вynrата - общоприет. ¡нес Вynrата се
yпотребява в Риmокатоnическата nърква. За разпространението my споmоrнаn папа
Гриrориñ Веnики (674-735); запазен е до нас посредствоm окоnо 2500 ръкописи.
Поправеният текст на Бn. Hерониm скоро пак биn повреден при преписване и
yпотребяване. В 6 в. Kасиодор (¹570) кориrираn екзеmпnяр от Вynrата. Аnкyин (¹
804) по заповед на Kарn Веnики кориrираn дрyr екзеmпnяр на Бибnията и тази
Бибnия биnа yпотребявана във uранnия от 9-13 в. Kардинаn Петър ¡аmияни (¹
1072), наречен втори Hерониm, поправиn текста на Вynrата. Лан]ранк (¹1089),
Kентърбериñски епископ, поправиn Вynrата и тази поправена Бибnия дъnrо се
yпотребяваnа в Анrnия.
В начаnото на 13 в. като образnов екзеmпnяр на Бибnията почнаn да се счита
наmиращият се такъв в париxката yниверситетска бибnиотека; иmаn обаче mноrо
rреmки. По-късно, в 13 в., биnи създадени коректориymи-Бибnии, на поnетата на
които биnи посочени за някои стиxове разnичните четения: на rръnки, nатински, y
Бn. Hерониm и пр. Tези коректориymи наподобяват сеrаmните критически апарати.
Ваxен е кореториymът на доmиниканеnа Xyrо (¹ 1260), yпотребяван от nеnия
орден, от коñто и Tоmа Аквинат се поnзваn. В Сорбоната също се е пазиn
коректориym, коñто съдърxа ваxен критичен mатериаn.
21
Xymанизmът, стараеñки се да подобри стиnа във Вynrата, по образеnа на
кnасиnите, не споmоrнаn за подобрението на бибnеñския текст.
Kниrопечатането също не споmоrнаnо за подобрение на текста, понеxе не се е
обръщаnо вниmание от какъв ръкописен текст се печата. Все пак ваxно значение
иmа Kоmпnmтенската поnиrnота и изданията на париxкия печатар Роберт Сте]ан
(mакар, че те се наmират под каnвинистко вnияние).
Сnед ре]орmаnията катоnиnи и протестанти започнаnи да извърmват нови nатински
преводи на Бибnията по ориrинаnен текст.
Tридентският събор, на 8 априn 1546 r., като опредеnиn канона на Св. Писание,
издаn декрет, с коñто nатинският превод Вynrата се приеmа като авторитетен и
достоверен и се опредеnя да се yпотребява навсякъде в катоnическата nърква.
Съборът и впосnедствие Папа Лъв XIII считат, че Вynrата не е безrреmен, но че по
същество предава сmисъnа на евреñския и rръnкия текст. Според постановnението
на събора, печатането на Вynrата трябва да се извърmва rриxnиво и с проверяване.
Сnед тридентския събор се появиnи и разни критични издания на Вynrата: Бибnия
Лованиенсия, 1547; Бибnия Пnантиниана, 1574 r. и др.
uрез частните издания на Вynrата не mоrnо да се доñде до единство в текста. Папа
Павеn III в 1546 r. образyваn една коmисия и възnоxиn задачата за извърmване на
едно критично проверено издание на Вynrата. Но коmисията не mоrnа да си
изпъnни mисията през вреmето на Папа Павеn. Kоmисии заседаваnи и при папите:
Пиñ IV, Пиñ V, Гриrориñ XIII, - но и те биnи безрезynтатни. Папа Сикст V (1585-
90) съставиn коmисия, която по някоnко ръкописи се е трyдиnа да възстанови текста
на бn. Hерониm. Tя взиmаnа под вниmание наñ-добрите ръкописи и nитати y дрyrи
nърковни писатеnи. В 1589 r. коmисията завърmиnа yспеmно mисията си; предава
превода на папата, но тоñ одобриn саmо mаnка част от неrо и отпечатаn одобреното
в 1590 r., като саm правиn корекnията. Tази Бибnия носи иmето Вynrата Сикстина.
Същата rодина папата ymряn и кардинаnите забраниnи yпотребата на неrовото
издание, като запазените от нея екзеmпnяри биnи yнищоxени. Папа Гриrориñ XIV
образyваn нова коmисия от 7 кардинаnи, но коrато коmисията привърmиnа работата
си, папата ymряn. Папа Knиmент VIII (1592-1603) издава този преработен текст на
Сикстовата Бибnия, която сnед това биnа наречена Knиmентова. Knиmентовата
Вynrата, поради дъnrоrодиmна критична проверка, стои mноrо бnизко до текста на
Бn. Hерониm и до ориrинаnния текст на Бибnията. Tя е от значение при
изсnедването на ВЗ и НЗ текст.
Б. а) Анrnо-саксонски превод (8 в.) - направен от nатински текст.
б) Старо-неmски преводи. Направени биnи по Вynrата в 8 в. Hmа запазен един
]раrmент в mонастира Mондзее. В 9 в. се появиn неmски диатесарон, съставен въз
основа на кодекс uynденсис; тоñ nеrнаn в основата на неmската еванrеnска
xарmония на Xеnианд (9 в.). Посnедната повnияnа на еванrеnската xарmония на
Oт]рид (868).
II. Нови преводи на НЗ
4. Рyски преводи. Синодаnният превод на НЗ биn извърmен в 1858-61 r. от 4-те
дyxовни акадеmии, по rръnкия текст. В 1860-61 r. nеnият НЗ биn отпечатан. В 1868-
75 r. биn отпечатан и ВЗ, преводът на коñто биn направен също от 4-те дyxовни
акадеmии, по евреñския текст, сравняван със 70-те и Вynrата. В 1876 r., сnед 18-
rодиmна работа, nяnата рyска Бибnия биnа издадена.
5. Бъnrарски преводи. Гръnкото дyxовенство се стараеnо да yнищоxи старите
бъnrарски преводи, затова те са рядкост; освен това, до 19 в. са извърmени саmо
частични такива, за които няmа точни сведения. В 1817 r., по xеnание на
Kиmиневския и Xотински mитропоnит - Гавраиn, арxиmандрит Tеодосиñ в
Бистриnкия mонастир (Рymъния) превеn НЗ на бъnrарски език, с поmощта на
неизвестен бъnrарин, коñто знаеn саmо rовориmия език на сеnото си. В 1823 r., от
този превод, в 2000 екз., рyското бибnеñско дрyxество издаnо саmо еванrеnието от
Mатеñ. Преводът не биn одобрен, а и напечатаните екзеmпnяри биnи yнищоxени от
22
наводнение в С.Петербyрr същата rодина. По-късно, по покана на
Британското бибnеñско дрyxество, дваmа сnивенски свещениnи направиnи нов
превод на еванrеnията, коñто също биn неспоnyчnив. В 1828 r. Петър Сапyнов от
Tрявна, еmиrрант в Рymъния, превеn и издаn четириеванrеnието, от което в 1832 r.
иmаnо второ издание. В 1834 r. Kонстантин uотинов приrотвиn превод на
четириеванrеnието, но тоñ не биn одобрен от британското бибnеñско дрyxество. В
1836 r. Британското бибnеñско дрyxество, чрез mисионера Баркер, се обърнаnо къm
търновския mитропоnит Hnарион, да посочи подxодящо nиnе, което да направи
превод на НЗ на бъnrарски език. Hnарион посочиn риnския Hероmонаx Нео]ит,
коñто добре знаеn rръnки, сnавянски и рyски език. Преводът биn споnyчnив; биn
отпечатан в Сmирна, 1838-39 r., и в продъnxение на 19 r. иmаn 6 издания, при
които биnи направени някои поправки и изmенения.
Преди окоnо 70 r. Британското дрyxество възnоxиnо на Kонстантин uотинов,
Hnия Риrс, д-р Аnберт Лонr, Xристодyn Сечанов и П. Р. Сnавеñков да преведат
nяnата Бибnия на бъnrарски език. ¡-р Риrс и д-р Лонr знаеnи добре евреñски,
rръnки, nатински, бъnrарски и рyски език. Сечанов вnадееn западното, а Сnавеñков
- източното наречие. В 1866 r. биn отпечатан НЗ, а в 1871 r. - nяnата Бибnия. В
1891 r. Бибnията биnа отпечатана в mаnък ]орmат. 1923 r. биnа направена ревизия
на това протестантско издание от 5-чnенна коmисия, под председатеnството на
mисионера Роберт Tоmсон.
В 1898 r. Св. Синод на бъnrарската nърква, по предnоxение на варненския
mитропоnит Сиmеон, възnаrа превеxдането на Бибnията на една коmисия, под
ръководството на mитропоnит Knиmент Tърновски. Tоñ, обаче, боnедyваn 2 rодини
и коmисията не престъпиnа къm превода. В 1900 r. Св. Синод възnоxиn тази mисия
на дрyrа коmисия, под председатеnството на саmоковския mитропоnит ¡оситеñ, с
поръчка, на 1 mаñ 1903 r. преводът да бъде rотов, но коmисията не mоrnа да
изпъnни задачата си.
В 1905 r. Св. Синод назначава две коmисии за превеxдане и за проверка на
превеxдането. В 1909 r. биnо отпечатано вече еванrеnието в 50 000 екзеmпnяра. В
1912-13 r. коmисията, поради баnканската воñна, прекратиnа работата си за
известно вреmе. Сnед това, в 1913 r. при възобновяването на работата, Св. Синод
назначиn нова проверочна коmисия. През I-та световна воñна коmисията прекратиnа
работата си за още 2 rодини. В 1918 r. работата пак започнаnа, при нова коmисия,
като в същата rодина биnо поръчаnо, в 100 xиn. екз., отпечатването на еванrеnието
в Лаñпnиr. Поради настъпиnите събития в Герmания, отпечатването ставаnо в 1920
r.
На 30.VI.1920 r. коmисията по превода привърmиnа работата; при проверката,
обаче, биnи наmерени rреmки, които новоназначена коmисия поправиnа.
Бъnrарската Бибnия, отпечатана в бъnrарската дърxавна печатниnа, в 1925 r. в 50
000 екз. Носи заrnавие: 'Бибnия, сиреч книrите на Свещ. Писание на Ветxия и
Новия Завет¨.
Преди отпечатването на nяnата Бибnия, отпечатани биnи дрyrи бибnеñски книrи в
mаnък ]орmат: псаnmи, притчи Соnоmонови, преmъдрост Соnоmонова, преmъдрост
на Hисyс Син Сираxов. През 1926 r. биn отпечатан в среден ]орmат НЗ.
Преводът на бъnrарската Бибnия биn извърmен по рyската синодаnна Бибnия,
сравняван с rръnки, евреñски текст, 70-те, сnавянския, nатинския и ]ренския
преводи. В края на Бибnията са поmестени: а) Mерки и теrnиnки; б) yказатеnи за
париmиñни, апостоnски и еванrеnски четения; в) Пасxаnни табnиnи; r) карти на
Erипет, Азия, Паnестина.
Гnава uетвърта
(сто"ия на НЗ канон
Oбразyването на НЗ канон започнаnо през I в. Повечето от НЗ книrи биnи написани
преди разрymаването на Hерyсаnиm (70 r.). Саmо книrите на ап.Hоан биnи
написани сnед разрymаването, т. е. в края на I в.
23
иmе на книrата mясто на написванетоrодина
Kниrи, написани преди разрymаването на Hерyсаnиm
Eванr. от Mатеñ Паnестина-Hерyсаnиm 41
еванr. от Mарк Риm 44
1 до Соnyняните Kоринт кр. на 52
2 до Соnyняните Kоринт нач.на 53
¡о Гаnатяните E]ес нач.на 55
1 до Kоринтяните E]ес пър.поnов. на 57
2 до Kоринтяните uиnип-Mакедония втор.поnов. на 57
¡о Риmnяните Kоринт нач. на 58
Посn.на ×ков Hерyсаnиm 52-53
Eванr.от Лyка Риm ок.63
¡о uиnипиñnите Риm нач.на 63
¡о E]есяните Риm кр.на 62
¡о Kоnосяните Риm кр.на 62
¡о uиnиmона Риm кр.на 62
¡еян.апостоnски Риm ок.64
1 Петрово Риm първ.поnов.на 64
¡о Eвреите Риm първ.поn. на 63
Посn.на Rда Паnестина преди 64
1 до Tиmотея uиnипи-Mакедония 65
¡о Tита Kоринт 65
2 Петрово Риm 66
2 до Tиmотея Риm 66
Kниrи написани сnед разрymаването на Hерyсаnиm
Oткровение остр. Патmос 95
Eванr. от Hоан E]ес 98
1 Hоаново E]ес 98
2 Hоаново E]ес 98
3 Hоаново E]ес 98
Сnедоватеnно 22 НЗ книrи са написани преди разрymаването на Hерyсаnиm и 5
саmо сnед разрymаването на Hерyсаnиm, къm края на първото стоnетие.
Oще от първите дни xристияните почнаnи да събират НЗ писания; за това
свидетеnства: а) ап. Петър: '... както и възnmбnеният наm брат Павеn ви писа
според дадената my mъдрост, както тоñ rовори за това във всички посnания, дето
иmа някои mеста mъчни за разбиране, които невеxи и неyкрепнаnи изопачават,
както и дрyrите Писания за своя си поrибеn¨ (2 Петрово, 3:15-16). Tова посnание
ап. Петър писаn през 66 rодина; от неrо nичи, че ап. Петър иmаn всички книrи,
написани до това вреmе, не саmо ап. Павnови, но и на дрyrите апостоnи.
б) Св. Поnикарп Сmирненски пиmе на ]иnипяните: 'изпратените до нас от Hrнатиñ
и дрyrи, наmиращи се y нас посnания, ние, по наmе искане, ви изпращаmе, като rи
приnаrаmе къm това наmе посnание (до uиnипяните, 13).
В) Св. ¡ионисиñ Kоринтски съобщава (Eвс.Kесар. 4, 23,11), че коринтяните
старатеnно пазеnи и четеnи посnанието на св. Kn. Риmски. А ако първата nърква тъñ
старатеnно събираnа и пазеnа посnанията на видни nърковни писатеnи, то с право
mоxеm да закnmчиm, че вниmанието къm апостоnските книrи биnо още по-rоnяmо, и
че те биnи събирани наедно и пазени и то по образеn на ВЗ сборник на св. книrи.
Mакар, че някои книrи са отправени до отдеnни nиnа, по значение те ваxат за
nяnата Xристова nърква и затова те се преписваnи и разпространяваnи по nърквите
mеxдy всички xристияни. Tова xеnаеnи и саmите апостоnи. Ап. Павеn пиmе: 'Сnед
като се прочете това посnание y вас, наредете да се прочете и в Лаодикиñската
nърква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие (Kоnос. 4:16). Сnед това пък
предназначава посnанието до коринтяните: 'за всички светии по nяnа Аxаñя¨ (2
Kор. 1:1). А ап. ×ков опредеnя: '¡о 12-тяx коnена, които xивеят пръснато¨ (×ков
24
1:1). Разпространението на xристиянството биnо ynеснено от
yредените съобщения в Риmската иmперия, които споmоrнаnи за пращане на
посnания, пратениnи и общyването mеxдy nърквите. Посnанията се поверяваnи на
сиryрни пратениnи. Апостоnите взиmаnи mерки за запазването иm: 'Саmоръчен
поздрав от mене Павеn. Tова е беnеr на всяко посnание; аз пиmа тъñ: бnаrодатта на
Господа Боrа Наmеrо и Hисyс Xристос да бъде с всички вас¨ (2 Соn. 3:17-18).
Някои от посnанията си ап. Павеn саmоръчно написаn изnяnо(до Гаnатяните).
uотиñ - Hариrрадски патриарx, съобщава, че ап. Hоан събраn всички НЗ книrи,
прибавиn къm тяx и своите и образyваn НЗ канон. ¡еñствитеnно, ап. Hоан иmаn
тази възmоxност, понеxе xивяn до края на I в. Eвсевиñ Kесариñски (6, 14:7)
потвърxдава, че ап. Hоан иmаn под ръка Синоптическите еванrеnия. Oбразyването
на НЗ канон, обаче, е деnо на nяnата НЗ nърква, надарена от Боxия бnаrодат,
ръководена от Св. ¡yx. В този НЗ канон са поставени саmо книrите, писани от
апостоnи, иnи теxни yчениnи, но под тяxно ръководство. Tъñ че, НЗ книrи иmат
апостоnски произxод. Прикnmчването на НЗ канон е станаnо, сnедоватеnно, в
начаnото на II в., коrато престанаnи да се явяват книrи, писани от апостоnи иnи от
теxни yчениnи.
А. НЗ канон през вреmето на ап. mъxе (от края на 1 до поnовината на 2 в.)
В трyдовете на апостоnските mъxе, иnи в xристиянските паmетниnи от 1 и 2 в., се
дават преки и косвени сведения за НЗ книrи, с изкnmчение за: 1) Посnанието до
uиnиmона; 2) 2 и 3 посnание на Hоан 3) 2 Петрово; 4) На Rда.
uактът, че тези посnания не са nитирани от ап. mъxе, не rовори против
принадnеxността иm къm канона, защото, от една страна, тяxното nитиране mоxе да
не е биnо необxодиmо, а от дрyrа страна, често ап. mъxе nитират без да оказват
mестата.
Паmетниnи и трyдове от това вреmе са свидетеnства за канона.
Vчение на 12-те апостоnи - ¡идаxи. - Oт неизвестен автор (в края на I век); ясно са
изпоnзвани в неrо: Mатея 6:5; 9-13 - ¡ид. 8, 2: Mат. 7:6 - ¡ид. 9,5; Лyка 6:30 - ¡ид.
1,5). Ваxно значение иmат дymите: Kакто Господ е заповядаn в Своето еванrеnие
(8,2).
Посnание на ап. Варнава - Oт неизвестен автор (края на 1 век). Hзпоnзват се в неrо:
Mат. 19:13 - Варн. 5,9: Mат.19:30; 20:16 - Варн. 6,13 - 'Mнозина са звани, mаnnина
са избрани¨; - 'както е написано¨ (Mат. 20:16 - Варн. 4,14).
Посnание на Kn. Риmски до Kоринтяните - (края на 1 век)
По-ваxно значение в това посnание иmат mестата: 1) 47, 1-3: 'Взеmете посnанието
на бn.ап. Павеn. Kакво ви е написаn тоñ в начаnото на своята проповед? Подбyден
наистина от Св. ¡yx, тоñ ви поyчиn за себе си, за Петър и за Апоnос, защото тоrава
вие бяxте също образyваnи партии¨ (rовори се за посnанието до Kоринтяни). 2) 45,
2: 'Свещените книrи, истинските, които са дадени от Св. ¡yx, вие сте точно
изсnедваnи (ясно се rовори за боrовдъxновенността на НЗ свещени книrи).
Посnание на св. Поnикарп Сmирненски (¹156) до uиnипиñnите: 'Аз иmаm надеxда
на вас, че вие добре сте се запознаnи със Свещ. Писания и ваm нищо не е
неизвестно; на mене това, разбира се, не е дадено. Саmо това аз казваm, както се
казва в тези писания: 'Гневете се, но не съrреmаваñте¨ (Пс. 4:5), и 'сnънnето да не
заnезе във ваmия rняв¨ (E]ес. 4:26). Свидетеnства се за ап. Павnовото посnание до
uиnипиñnите.
Св. Папиñ Hерапоnски (yченик на ап. Hоан) - съчинението my 'Tъnкyвание на
Господните сnова¨ е изryбено. В Hсторията на Eвсевиñ се дават nенни сведения за
Папиñ и неrовите свидетеnства за написването на еванrеnията от Mатеñ и Mарк. uе
през вреmе на апостоnските mъxе съществyваn НЗ канон, rоворят обстоятеnствата:
1) НЗ книrи се nитират по същия начин, както и ВЗ; 2) ¡еnението на НЗ книrи на
Апостоn и Eванrеnие; 3) Eретиnите, напр. rностикът Васиnид, nитират НЗ книrи и
rи наричат Св. Писание. Mаркион в 140 r. изnязъn със своñ НЗ канон, като rо деnи
на Апостоn и Eванrеnие. Tова обстоятеnство свидетеnства, че в Xристовата nърква
25
вече иmаnо опредеnен НЗ канон. В противопоnоxност на този канон,
Mаркион съставиn своя.
Б. НЗ канон от 150-250 r.
Запад - Риmска nърква.
а) Преводът Hтаnа (средата на II век) - от неизвестен автор, съдърxа всички 27 НЗ
книrи.
б) Св. Rстин Mъченик - приеn xристиянството в rр. E]ес (130-135 r.). Написаn в
Риm сnедните съчинения: 'Гоnяmа апоnоrия¨ - 155 r.; 'Разrовор с Tри]он Rдеина¨
- 155 r.; 'Mаnка апоnоrия¨ - 165 r. В запазените до нас съчинения на Rстин се
nитират бyкваnно и по сmисъn всички НЗ книrи, с изкnmчение на посnанията: 2 и 3
Hоаново, на Rда, до uиnиmона. Tези книrи тоñ не е изпоnзваn, защото не е
ставаnо нyxда от тяx. Наñ-mноrо тоñ се поnзва от еванrеnията, които нарича
'възпоmенания на апостоnите¨ - 'В т.н. ден на сnънnето (недеnя) става y нас
събрание в едно mесто на всички xивyщи по rрадовете и сеnата; и се четат,
докоnкото вреmето позвоnява, възпоmенанията на апостоnите и писанията на
пророnите. Сnед това, коrато четеnът престане, предстоятеnят чрез сnово дава
наставnения и обещания да се подраxава на тези прекрасни неща¨. За
Апокаnипсиса св. Rстин казва: 'Oсвен това y нас някоñ на иmе Hоан, един от
апостоnите на Xристос, в даденото my Oткровение, предсказаn, че вярващите в
наmия Xристос ще xивеят в Hерyсаnиm 1000 r., а сnед това ще настане всеобщото,
вечното възкресение на всички, и сnед това съдът¨ (Разrовор с Rдеина Tри]она).
в) Myраториев канон иnи ]раrmент. Oткрит от Л. А. Myраториñ (¹1750) в rр.
Mиnано, в един ръкопис от Аmвросиевата бибnиотека и обнародван в 1740 r.;
нарича се ]раrmент, защото начаnото и краят my nипсват.
Myраториевия канон в ръкописа започва на nист 10а и завърmва на nист 11а, по
средата. Написан е на разваnен nатински език. Ръкописът, в коñто е наmерен
Myраториевия канон, произnиза от 8 в.
Автор на Myраториевия канон. Kато автор се считат разnични nиnа - Папиñ
Hеропоnски, Erезип, Поnикрат, Kn. Аnександриñски, Mеnитон, а в ново вреmе
анrnиñският yчен Лаñт]yт приеmа за автор св. Hпоnит Риmски. Mнението на този
анrnиñски yчен се приеmа и поддърxаот T. Hан, T. Робинзон, Бонвеч и др. и днес
не се оспорва. Myраториевия канон е част от едно произведение на св. Hпоnит, не
напъnно запазено до нас. Върxy статyята, наmерена в rробниnата на св. Hпоnит, в
1551 r., иmа rръnки надпис, коñто се превеxдат така: 'песни, в които се разrnеxдат
всички писания¨, и коñто се отнася до неrово незапазено съчинение. Tо се състояnо
от две песни, в стиxотворна ]орmа. В първата част се rовореnо за книrите на ВЗ, а
във втората - за книrите на НЗ. Запазената част от Myраториевия канон е от втората
част, а иmенно за НЗ книrи.
Oриrинаnният език на Myраториевия канон. Преди да се открие авторът на канона,
иmаnо е предпоnоxение, че тоñ е биn написан иnи на rръnки, иnи на nатински.
Kоrато, обаче, се доказа, че писатеnят е биn св. Hпоnит, прие се, че Myраториевия
канон е биn писан на rръnки, защото св. Hпоnит е знаеn rръnки език и е писаn
своите произведения на неrо. Понеxе nатинският превод на Myраториевия канон
иmа роmанска yкраса, закnmчават, че е направен от rръnки през 5-6 в. Преписвачът
пък на днеmния nатински текст е биn невниmатеnен и допyснаn rреmки; затова и
текстът на mеста е доста объркан.
Mястото на съставяне на канона е rр. Риm, което закnmчваmе от: а) Риm се нарича
urbs иnи urbs Roma; б) rовори се за книrата 'Пастир¨ от Eрm - yпотребявана наñ-
вече на Запад; в) авторът е св. Hпоnит Риmски; r) канонът е разпространен на Запад.
Вреmе на написване канона. Някои mеста от саmия канон опредеnят вреmето на
написването my.
Говори се за: 1) написването на 'Пастир¨ от Eрm, през вреmето на папа Пиñ - брат
на Eрm (140-155); 2) за сектата на mонтанистите 'Oт Mаркиона, Ваnентина,
Васиnида съвсеm нищо не приеmаmе, които са и написаnи нова книrа от псаnmи,
26
заедно с азиатеnа (Mонтан), основатеn на ката]риrиñnите¨. Mонтан деñстваn
във uриrия mеxдy 156 и 157 r. Сnедоватеnно Myраториевия канон е писан от св.
Hпоnит в края на 2 в. (окоnо 190 r.).
Съдърxание на Myраториевия канон. Kанона започва с дymите: 'На коñто, обаче,
присъстваn и така изnоxен¨. Tyк се rовори за еванrеnието от Mарк, коñто
присъстваn на речите на ап. Петър и rи изnоxиn в еванrеnието си.
'Tретата книrа на еванrеnието, според Лyка, nекарят Лyка написаn от свое иmе, по
предание, сnед възнесението на Xристос, коrато неrо Павеn, като приnоxен на път
взеn със себе си. Господа, обаче, не е видяn по пnът и поради това, докоnкото е
mоrъn да изсnедва, така и от раxдането на Hоан започва да rовори¨. Bоm нарича
еванrеnието от Лyка трето, то сnедва, че преди да е rовориn за Mарк, авторът е
rовориn за Mатеñ.
'Писатеnят на четвъртото от еванrеnията, Hоан от yчениnите, подбyxдан от
съyчениnите си, казаn: 'Постете сеrа с mене три дни, и каквото всекиmy бъде
открито, един дрyrиmy да си разкаxеmе. През същата нощ биnо открито на Андреñ,
от апостоnите, при проверката на всички, Hоан да напиmе от свое иmе всичко (т. е.
да напиmе Eванrеnие)¨. Kn. Аnександриñски, бn. Hерониm и др. свидетеnстват
също, че еванrеnист Hоан не е писаn саm, по свое xеnание, еванrеnието си, но по
mоnбата на своите епископи. Oстанаnата част от Myраториевия канон, относно
еванrеnието на Hоан, по всяка вероятност, е взета от апокри]а '¡еяния на Hоан¨,
съставен от Левnия Xарина.
'H поради това, mакар и разnични неща в отдеnните еванrеnски книrи да се изnаrат,
няmа, обаче, никакво значение за вярата на вярващите, коrато от един и вnастен
¡yx е открито всичко в еванrеnията за роxдението на Господа, за страданието, за
възкресението, за обръщението със своите yчениnи и за двоñното Неrово
приmествие¨. Сnедоватеnно, изтъква се, че Светият ¡yx е ръководиn
еванrеnистите.
'Kакво чyдно иmа, ако Hоан и в посnанията си някои неща така yверено изnаrа,
като казва за себе си: 'каквото сmе видеnи с очите си и с ymите си сmе чynи и
наmите ръnе са пипаnи, това ви писаxmе¨; така деñствитеnно представя себе си не
саmо очевидеn и сnymатеn, но и писатеn на всички чyдни (неща) на Господа¨.
Авторът на Myраториевия канон ясно подчертава, че ап. Hоан е сnymатеn, очевидеn
и писатеn, сnедоватеnно, неrовите писания (еванrеnието и трите посnания) са
канонически, понеxе по това вреmе е иmаnо nиnа, които отxвърnяnи подnинността
на Hоановите писания, защото на тяx се осnаняnи mонтанистите.
'¡еянията пък на всички апостоnи са написани в една книrа. Лyка съобщава на
достопочтения Tео]иn, че някои събития са ставаnи в неrово присъствие, без
отдеnно не саmо страданията на Петър да изnаrа, но и заmинаването на Павеn от
rрада, като се отправя за Hспания¨. Tова значи, че на някои събития, изnоxени в
¡еяния апостоnски, Лyка присъстваn, но не споmенава за страданията и пътyването
на ап. Павеn за Hспания.
'Посnанията пък на ап. Павеn саmи показват на тези, които искат да знаят, какви, от
какво mясто, иnи по каква причина са написани. Преди всичко, като запрещава на
Kоринтяните разnепnения и разноrnасия, сnед това на Гаnатяните обрязване, на
Риmnяните пък като разкрива пnана на Писанията, а също, че Xристос с тяxното
начаnо, твърде обmирно пиmе. За тези отдеnни неща, необxодиmо е всеки от нас да
разсъxдава¨.
'Mакар саm бn. ап. Павеn, като сnедва реда на своя предmественик Hоан, писаn
саmо поиmенно на 7 nъркви в такъв ред: до Kоринтяни, E]есяни, uиnипиñnи,
Kоnосяни, Гаnатяни, Соnyняни, Риmnяни, впрочеm до Kоринтяни и Соnyняни, с nеn
за изправяне, повтаря, една обаче по nяnата зеmя разпространена nърква се
признава. H Hоан също в Апокаnипсиса mакар на 7 nъркви да е писаn, обаче, на
всички rовори¨. Авторът не споmенава посnанието до Eвреите, които не съставяnи
отдеnна поmестна nърква.
27
'Наистина (посnанията) до uиnиmон едно, и до Tит едно, и до Tиmотеñ две
(са написани) по разпоnоxение и nmбов, обаче, са на почит в катоnическата nърква,
осветени са в yстроñството на nърковната дисnипnина (nърковен ред, xивот)¨. H
тези павnови посnания, според автора, са канонически.
'Наmират се в обръщение още (едно) до Лаодикиñnите, дрyrо до Аnександриñnите,
изmисnени под иmето на ап. Павеn, y ереста на Mаркиона, и mноrо дрyrи, които не
mоrат да се приеmат в катоnическата nърква; не mоxе да се сmесва xnъчка с mед¨.
'Посnанието на Rда и надписаното .на Hоан две се приеmат напъnно в
катоnическата nърква¨. Tова mясто е сиnно повредено, защото сnед дymата
'надписаното¨ са пропyснати дymите 'на ×ков¨, а сnед иmето на Hоан е пропyснато
чисnитеnното 'три¨; сnедващите дymи сnед това 'и на Петър¨ са поrреmно
поставени в 71 и 72 ред.
Сnед тези направени поправки, rорното mясто в Myраториевия канон се чете така:
'Посnанието на Rда и надписаното на ×ков, на Hоан три, и на Петър саmо две, се
приеmат напъnно в катоnическата nърква¨. Сnедоватеnно, в канона се rовори за 7-те
съборни посnания, които се считаnи за канонически.
'Преmъдростта е написана от приятеnите на Соnоmона в неrова чест (70-71 р.).
Mястото на тези дymи е таm, където се rовори за 'Пастир¨ от Eрm. Авторът на
Myраториевия канон споmенава и за неканонически книrи в НЗ Преmъдростта
Соnоmонова, 'Пастир¨ на Eрm. Също така св. Атанасиñ Аnександриñски споmенава
(39 пасxаnно посnание), сnед като изброява всички НЗ и ВЗ книrи, и за някои
неканонически книrи, които се четеnи в nърквата, като на първо mясто сnаrа
книrата Преmъдрост Соnоmонова.
'Апокаnипсиса на Hоан, също и на Петър саmо приеmаmе, коñто някои от наmите
не xеnаят да се чете в nърква¨. Kато се отнеmат дymите 'и на Петър саmо¨ и се
поставят на mястото иm (69 р.), поnyчаваmе: 'Апокаnипсиса на Hоан също
приеmаmе, коñто някои от наmите не xеnаят да се чете в nърква¨. H днес наистина
Oткровението не се yпотребява в боrосnyxението.
'А 'Пастир¨ съвсеm неотдавна написа в наmе вреmе Eрm в rрада Риm, коrато на
катедрата на риmската nърква седеmе неrовият брат, епископ Пиñ, и заради това
тоñ mоxе разбира се, да се чете, но да се пyбnикyва в nърква на народа не mоxе,
нито mеxдy пророnите, чисnото на които е запъnнено, нито mеxдy апостоnите в
края на вреmената¨. Kниrата 'Пастир¨, според изсnедванията на: ¡е Bаmпани,
Xиnrен]еnд, Bпита и др., е сборник от произведения, обединени от един автор, а
иmенно: Eрm, брат на папа Пиñ I. Tyк авторът ясно изтъква, че ВЗ и НЗ канон е биn
вече прикnmчен.
'Oт Mаркион пък, иnи Ваnентин, иnи Васиnид съвсеm нищо не приеmаmе, които са
написаnи и нова книrа от псаnmи, заедно с азиатеnа (Mонтан), основатеnя на
ката]риrите (mонтанистите)¨. Поnоxитеnно се доказва, че Ваnентин и Васиnид са
писаnи псаnmи, а Mаркионитите yпотребяваnи свои псаnmи.
В Myраториевия канон, коñто сеrа притеxаваmе, няmа свидетеnство за посnанието
до Eвреите, което е стояnо в първоначаnния текст на канона, защото св. Hпоnит
Риmски се е поnзваn от дрyrите свои трyдове от посnанието до Eвреите.
В 43 р. на канона, преди посnанието до Гаnатяни, седи бyквата В, която е навярно
остатък от дymата hebreie`; възmоxно е, преписвачът да не е mоrъn да прочете
nяnата дymа, та е преписаn от нея саmо бyквата В. Oще повече, че в еrипетския-
саxаидски превод, посnанието до Eвреите е поmестено преди посnанието до
Гаnатяните, както е и y Tеодор Mопсyетски и в два кодекса от 15 и 16 век.
Авторът на Myраториевия канон св. Hпоnит Риmски, не саmо дава неоспориmо
доказатеnство, че ВЗ и НЗ канон е биn напъnно о]орmен и прикnmчен, но rовори и
за отдеnите: Eванrеnие, ¡еяния, Посnания на ап. Павеn, съборни посnания и
Oткровение, т. е. за реда, коñто е запазен и днес в Бибnията на Запад.
2. Гаnиканска nърква.
28
• Св. Hринеñ Лионски (¹202) - ¡ава yказания в своите произведения за
всички НЗ книrи, с изкnmчение на посnанията: на ×ков, на Rда, 2 Петрово и до
Eвреите. Според съобщението на Eвсевиñ Kесариñски, св. Hринеñ в едно свое,
недостиrнаnо до нас, съчинение се поnзваn от посnанието до Eвреите. Св. Hринеñ
даxе се старае да докаxе, че Eванrеnията непреmенно трябва да са четири;
каноничността иmа за неrо е несъmнена (Против ересите 3, 11, 8).
3. А]риканска nърква
• Tертynиан (¹220) не nитира от посnанията: на ×ков, 2 Петрово, 2 и 3 Hоаново, но
споmенава за първо посnание на Hоан, от което закnmчаваmе, че тоñ е знаеn и за 2 и
3 Hоаново. Tертynиан счита посnанието до Eвреите за канонично, но приеmа за
неrов автор ап. Варнава.
• Св. Kиприан (¹258) не nитира: посnанието на ×ков, 2 Петрово, 2 и 3 Hоаново и до
Eвреите. Tоñ не nитира от тяx, защото не е ставаnо нyxда за това.
Hзток Аnександриñска nърква
• Kn. Аnександирñски (¹216). В неrовите запазени до нас съчинения няmа nитати от:
посnанието на ×ков, 2 Петрово и 3 Hоаново. Според Eвсевиñ Kесариñски (H. ист. 6,
14), Kn. Аnександриñски в незапазеното до нас неrово съчинение 'Xипотинози¨
тъnкyваn всички НЗ и СЗ книrи. Tоñ нарича бибnеñските книrи: 'кириаке rра]е¨,
'тие rра]е¨, 'и вивnи и аrие¨, 'Hера rраmmата¨ и съобщава, че nърквата пази 4
еванrеnия. На книrите: ¡идаxи, Пастир на Eрm, посnание на Kn. Риmски, на
Варнава, Erипетско еванrеnие, Апокаnипсис и проповед на ап. Петър тоñ
приписва известна nенност, но не rи поставя наравно с каноническите книrи.
• Oриrен (¹254 r.). НЗ канон y Oриrен е пъnен, т. е. без отсъствието на нито една от
27 н.з. книrи. За 4-те еванrеnия Oриrен казва: 'Oт преданието аз yзнаx за 4-те
еванrеnия, които саmо се приеmат безспорно от nяnата поднебесна Hърква¨. За
посnанието до Eвреите Oриrен забеnязва, че mисnите са Павnови, а езикът на
дрyrиrо, коñто записаn чyтото от ап. Павеn и закnmчава: 'Ако някоя nърква приеmа
това посnание за Павnово, тя е достоñна за поxваnа, защото древните mъxе не без
основание са ни rо предаnи като Павnово¨. За Oриrен Н.З. книrи са писани по
вдъxновението на Св. ¡yx (За начаnата 4,9). Признаnите за каноничност, според
неrо, са два: а) апостоnски произxод; б) приеmане от Hърквата. По причина, че
посnанията на ×ков, Rда, 2 и 3 Hоаново, иmат апостоnски произxод, Oриrен rи
считаn за канонически, въпреки че не всички nъркви са rи приеmаnи. Апокри]ите:
Апокаnипсис на ап. Петър и Проповед на ап. Петър Oриrен е считаn за
неканонически. Tоñ е nеняn и 'Пастир¨ на Eрm, и посnанието на ап. Варнава.
• ¡ионисиñ Аnександриñски (¹254), yченик на Oриrен. Разnичава се от неrо саmо по
отноmение възrnеда my за 'Oткровение¨, което тоñ считаn за писано не от ап. Hоан.
• В коптския превод (Боxаñрски-еrипетски), направен в 3 в., се съдърxаnи всички Н.
З. книrи, без Oткровение, което впосnедствие биnо прибавено.
2. Антиоxиñска nърква
• Св. Tео]иn Антиоxиñски (¹181). В съчинението си 'Tри книrи по Автоnика¨ дава
nитати от: Mатеñ, Лyка, Hоан, 6 посnания на Павеn и 1 Петрово. Tези книrи св.
Tео]иn нарича свещени и счита, че са написани от боrовдъxновени nиnа.
3. Сириñска nърква.
• Tаnиан (¹181) в '¡иатесарион¨ е xарактеризираn 4-те еванrеnия.
• Преводът Пеmито yпотребяван днес от несторияните, не съдърxа: 2 Петрово, 2 и
3 Hоаново, Rда и Oткровение. Но в първоначаnния превод са вnизаnи rорните
книrи, тъñ като E]реm Сириеn, коñто се е поnзваn саmо от Пеmито, дава nитати и
от rорните книrи. В 4 в. доста известно в сириñската nърква биnо някакво си трето
посnание на ап. Павеn до Kоринтяни. ¡аxе E]реm Сириеn дава тъnкyвание и на
неrо. Но впосnедствие то изryбва значение.
4. Понтиñска nърква.
29
• Mаркион от Синоп (в Понт) - rностик. В 140 r. отиmъn в Риm, като носиn със себе
си своñ канон, коñто съдърxаn: еванrеnие от Лyка, 10 Павnови посnания. Всички
дрyrи книrи от Бибnията тоñ изxвърnиn, като преработиn и текста на книrите от
своя канон.
5. ¡ревни Н. З. rръnки кодекси. Наñ-древните са Синаñският и Ватиканският,
произnизащи от 4 в. Ръкописите на тези кодекси биnи от още по-древно вреmе
(mоxе би 2 век). В тези кодекси се съдърxат всички Н. З. книrи. В Синаñския
кодекс се съдърxат и посnанието на ап. Варнава и 'Пастир¨ на Eрm. В
Аnександриñския: двете посnания на Kn. Риmски. Tези книrи, обаче, не са биnи
поmестени като канонически, а саmо като назидатеnни.
H тъñ, още във 2 и 3 в. Н. З. канон биn напъnно о]орmен и yстановен, а саmо в
някои поmестни nъркви не е биn пъnен. Tова обстоятеnство не бива да сmyщава,
защото и днес, при наnичността на yстановен канон, пак иmа боrосnови, които
изказват съmнение относно някои Н. З. книrи и тяxната каноничност.
В. Н.З. канон y Eвсевиñ Kесариñски. 250 - 350
За вреmето от окоnо 250 до окоnо 350 r. наñ-добри сведения за НЗ канон наmираmе
y историка Eвсевиñ Kесариñски. В 324 r. тоñ, сnед като изсnедваn всички
yпотребявани в разните nъркви книrи, съставиn списък на НЗ книrи. Всички тези
книrи тоñ раздеnиn на две rрyпи: 1. Приети (обявени) от nърквата като свещени и
почитани 'е диnотиссе rра]е¨; 2. Неприnични и безбоxни atopa kai;
dussebh!. Първата rрyпа е раздеnена на два отдеnа:
А) Oбщоприети ta; oJmologouvmena, т. е. признати от nърквата за
канонически и yпотребявани при боrосnyxението: 4-те еванrеnия, ¡еяния, 14
Павnови посnания, 1 Петрово, 1 Hоаново и Oткровение (по xеnание).
Б) Спорни ta; ajntilegovmena; тяx тоñ деnи още на два вида: 1. Hзвестни на
mнозина, т. е. приеmани от тяx за канонически: посnания на ×ков, Rда, 2 и 3
Hоанови, 2 Петрово; 2. Неподnинни, т. е. такива, които mоrат да сnyxат за
назидание, но понеxе не са написани от апостоnи, не mоxеnо да се вкnmчат в
канона на НЗ: ¡еяния на Павеn, Пастир на Eрm, Oткровение на Петър и по xеnание
- Oткровение на Hоан.
Kъm втората rрyпа н.з. книrи, според Eвсевиñ, спадат: еванrеnия на Петър, Tоmа,
на Mатеñ и mн. др.
Oт rореизnоxеното се виxда, че Eвсевиñ, представитеn на III и IV в., потвърxдава,
че nърквата в неrово вреmе е иmаnа yстановен НЗ канон, еднакъв с този на
днеmната nърква. Eвсевиñ се коnебае по отноmение на Oткровението, навярно под
вnияние на ¡ионисиñ Аnександриñски, но все пак rо счита за каноническо, защото
nитира от неrо като от каноническа книrа.
Г. НЗ канон от 4 в. до днес
1. На Запад. Според някои yчени Първият всеnенски събор станаn причина от
средата на 4 в. насаm да иmаmе един строrо yстановен канон, приет y всички
nърковни писатеnи и във всички поmестни nъркви - такъв, какъвто е днеmният
канон.
1.1.Свидетеnства в Западната nърква:
- Canon Momsenianus. Tака се нарича един списък на всички бибnеñски свещени
книrи от 4 в., открит от Tеодор Mоmзен в 1886 r. в един ръкопис от 10 в. В този
списък вnизат всички н. з. книrи с изкnmчение на посnанията на ×ков, на Rда и до
Eвреите.
- Hпонски събор (393 r.) - Свикан в а]риканския rр. Hпон под председатеnството
на Kартаrенския епископ Авреnиñ. В 36 правиnо биn опредеnен списъкът на н. з.
книrи, а иmенно: 27 канонически книrи. На съборите в Kартаrен (в 397 и 419 r.)
този списък биn потвърден.
- Рy]ин Аквиnеñски (¹ 410 r.), изброяваñки 27-те книrи на НЗ, казва: 'Tова са
книrите, които отnите са поставиnи в канона¨.
30
- Бnаxени Hерониm (¹ 420 r.) възприеmа изnяnо н. з. канон (27 кн.), като
съобщава, че някои считаnи за неподnинни и неканонични книrите: 2 Петрово и
Oткровение. Под вnияние на бn. Hерониm по-късно се изказват подобни съmнения и
от Hсидор Hспански, Аnкyин и др.
- Бn. Авryстин (¹ 430 r.) в съчинението си De doctrina Christiana (II, 8, 12-14)
изброява като канонически всички 27 н. з. книrи.
- На Риmския събор (382 r.) при папа ¡аmас са посочени всички 27 н. з. книrи.
- Папа Hнокентиñ I. В отrовора си на запитването на епископа на Tynyза (20.II.405)
изборява като канонически всички 27 н. з. книrи.
- В Decretum Gelasianum de libris recipiendis et non recipiendis ('¡екрет на (папа)
Геnасиñ за книrите, които трябва да се приеmат и които не трябва да се приеmат¨,
от 6 в.) са посочени всички н. з. книrи и поиmенно са изредени и отxвърnени
апокри]ните книrи.
- През средните векове папа Eвrениñ IV е поддърxаn сеrаmния н. з. канон, коñто
е потвърден и на unорентинския събор в 1441 r.
- Kардинаn Kаетан (¹ 1534 r.) изказаn по-особено mнение върxy посnанията на
×ков, Rда, 2 и 3 Hоаново, до евреите, а иmенно: не rи поставяn наравно с дрyrите
н. з. книrи, обаче не е mоrъn да обоснове това свое mнение.
- Tридентският събор в четвъртото си заседание (на 8.4.1546 r.) yстановява
окончатеnно като канонични за Риmокатоnическата nърква 27 свещени н. з. книrи.
Ватиканският събор в 1670 r. потвърдиn това реmение.
2. На изток
• 85-то апостоnско правиnо, изброява всички НЗ книrи без Oткровение, като заедно с
НЗ книrи поставя и сnедните назидатеnни книrи: двете посnания на св. Kn. Риmски,
Апостоnските постановnения в 8 книrи, събрани от Knиmент. За тия
постановnения се казва, че понеxе съдърxат нещо таñнствено, затова не бива да се
обнародват пред всички. Второто правиnо на Tрynския събор (691) потвърxдава
85-то ап.правиnо, но отxвърnя Апостоnските постановnения, защото в тяx иmаnо
mноrо нещо вmъкнато от чyxди ръnе.
• Св. Kириn Hерyсаnиmски (¹386). В своята четвърта катеxеза наброява всички ВЗ и
НЗ книrи, с изкnmчение на Oткровението, навярно под вnиянието на ¡ионисиñ
Аnександриñски.
• Св. E]реm Сириеn (¹ 373 r.). В канона си вкnmчва всички 27 НЗ книrи, като при
тъnкyването на ап.Павnовите книrи се спира и на т.н. трето посnание до
Kоринятание. Сириñската nърква, вnизаñки по-късно във връзка с rръnката,
постепенно изоставиnи това 'трето посnание до Kоринтяните¨.
• Лаодикиñски събор (364). 60-то правиnо изброява всички ВЗ и НЗ книrи, с
изкnmчение на Oткровението
• Св. Атанасиñ Аnександриñски (373). Tоñ е изразитеn на възприетия от древната
правосnавна nърква НЗ канон. В Пасxаnното си посnание 367 r. изброява всички
бибn. книrи и изтъква, че НЗ канон се състои от 27 книrи, като съобщава, че тоñ
биn вече прикnmчен.
• Св. Гриrориñ Боrосnов (¹389). В едно свое стиxотворение поmества иmената на 26
НЗ книrи, без Oткровението. Но в дрyrи свои трyдове се поnзва от Oткровението,
като от каноническа книrа.
• Св.Аm]иnоxиñ, Hкониñски епископ, в едно свое стиxотворение изброява
бибnеñските свещени книrи. В НЗ канон тоñ поставя всички сеrаmни НЗ книrи,
освен: 2 Петрово, 2 и 3 Hоаново, на Rда, Oткровението, които книrи при все това
се считаnи от дрyrи неrови съвреmенниnи за канонически.
• Св. Eпи]аниñ Kипърски. В съчинението си 'Eреси¨ (76) тоñ изброява всички 27 НЗ
книrи.
• Антиоxиñската nърква. ¡о 5 в. за канонични НЗ книrи тази nърква не считаnа: 2
Петрово, 2 и 3 Hоаново, Rда и Oткровението, но от 5 и 6 в. те вnезnи в канона.
Vчените, които изказват rорната mисъn, се базират на Синопсиса на св. Hоан
31
Зnатоyст, в коñто са посочени: 4 еванrеnия, 14 Павnови посnания, 3
съборни посnания и ¡еяния апостоnски.
• Kодекс Аnександринyс (5в.) Поmества всички 27 НЗ книrи, пnmс две посnания на
Kn. Риmски.
• Леон Византиñски. В съчинението си (Секти) изборява всички 27 НЗ книrи.
• Св. Hоан ¡аmаскин (680-775) в съчинението си 'За правосnавната вяра¨ изброява
всички 22 ВЗ книrи и 27 НЗ книrи.
• Бибnеñски стиxоmетричен списък преписван на Ники]ор (806-815), nариrрадски
патриарx. В един от ръкописите на неrовата xроноrра]ия се съдърxа списък на
бибnеñските книrи, прибавен в 850 r. в Hерyсаnиm. В този списък се изброяват 26
НЗ книrи, без Oткровение. В чисnото на спорните книrи са поставени:
Апокаnипсис на Hоан, на Петър, посnанието до Eвреите, посnанието на Варнава.
• В Сnавянската бибnия са поставени всички 27 НЗ книrи.
• В обmирния правосnавен xристиянски катеxизис, съставен от mосковския
mитропоnит uиnарет, възприет от рyската nърква, са изброени като канонически 27
НЗ книrи.
• Бъnrарската бибnия поmества 27 НЗ книrи.
• Mоно]изитските nъркви: коптска, етиопска, сириñска, арmенска - приеmат 27 НЗ
книrи.
• Несторияните отxвърnят 2 Петрово, 2 и 3 Hоаново, Rда и Oткровение.
H тъñ, от rореизnоxеното се виxда, че НЗ канон в сеrаmния си вид биn съставен и
възприет още в сnедапостоnския век (II в.). Разnичието на този канон в разnичните
поmестни nъркви не доказва, че в древната xристиянска nърква НЗ канон не е биn
опредеnен.
¡. НЗ канон в протестантската nърква
Протестантската nърква се базира саmо на Свещ. Писание. Tя отxвърnя Свещ.
Предание; и понеxе няmа на какво да се опре при опредеnяне канона на Свещ.
Писание, тоñ и до днес не е опредеnен при протестантите.
• Kарnщадт отричаn авторитета на 7 НЗ книrи.
• Лmтер, не наmираñки апостоnски и еванrеnски дyx в посnанието до Eвреите, ×ков,
Rда и Oткровението оставиn тези книrи в края на Бибnията си.
• Xеmнитn отрича авторитета на 7 НЗ книrи и rи счита за апокри]и.
• Hвинrnи отxвърnя Oткровението; посnедоватеnите my, обаче, приеmат всички 27
НЗ книrи.
• Лmтеранските боrосnови от 17 и 18 в. приеmат за канонични 27 НЗ книrи.
• Hоxан С. Зеmnер (¹ 1791), основатеn на протестанския раnионаnизъm, поддърxаn,
че всеки, водеñки се от своя разym и чyвство, mоxе да опредеnи кои книrи иmат
еванrеnски и апостоnски дyx и са канонически.
Възприеnи това правиnо, протестантите до днес са подnаrаnи на критика и
съmнение всяка НЗ книrа, и не е останаnа нито една книrа, която да не е биnа
оспорвана. Tова е, защото те отxвърnят Свещ. Предание, което е основата на Свещ.
Писание.
Гnава Пета
(сто"ия на $е)атния НЗ %"!&ки текст
Първата отпечатана книrа сnед откриването на книrопечатането биnа nатинската
Бибnия (1450 r. в Mаñнn). В 1462 r. биnа отпечатана неmската Бибnия, а в 1488 r.
евреñската.
Гръnкият НЗ текст:
• За пръв път биn отпечатан от кардинаn Kсиmенес, от Tоnедо; в коmпnmтенската
поnиrnота, отпечатана в rр. Kоmпnmтен (днеmния rр. Аnкаnа в Нова Kастиnия
Hспания). Поnиrnотата биnа отпечатана в 1517 r., а пyсната в разпространение (600
екз.) през 1520 r., коrато биnа одобрена от риmския папа Лъв X. В нея биn поmестен
32
НЗ на rръnки, nатински (по Вynrата) и ВЗ на nатински и евреñски. Hзданието
биnо старатеnно извърmено въз основа на някоnко не особено древни ръкописа.
• Eразъm Ротердаmски ( в 1516 r. в Базеn), по xеnание на печатаря unобен, издава на
rръnки език НЗ издание не наyчно, а търrовско. Eразъm изпоnзваn ръкописи от
13, 14 и 15 векове; допyснаn rреmки, които впосnедствие биnи поправени. Oт
изданието в 1519 r. се е поnзваn Лmтер за превода на неmската Бибnия.
• Tова Eразmово издание nеrнаnо в основата и на изданието на печатаря Роберт
Сте]ан 16 в. В четвъртото издание, 1551 r., Р. Сте]ан раздеnиn rръnкия текст на
стиxове; това издание nеrнаnо в основата на изданията на T. Беза (втората
поnовина на 16 в.).
• Роберт Сте]ановото издание биnо изпоnзвано в изданията на Бонавентyра и
Аврааm Enзевир (Лаñден и Аmстердаm); I-то в 1624 r.; второто издание (1633 r.)
биnо наречено 'текстyс реnептyс¨, защото съдърxаnо текст, възприет от всички; то
биnо yпотребявано на Запад в течение на 200 rодини.
• Антверпенска поnиrnота (от 1569 r. до 1572 r.) - в осеm тоmа. Hздадена е, с
подкрепа на uиnип II, от печатаря Xристо] Пnантинос, под ръководството на
yчения испанеn Ариас Mонтанyс. Гръnкият текст биn отпечатан в 5 тоmа заедно с
Вynrата, сириñския текст и превода my. Гръnкият текст биn отпечатан на дрyrо
mясто (6 т.) в превод от Ар. Mонтанyс, като преводът биn поставен mеxдy редовете.
• В Париx биnа отпечатана от Mиmеn Лtо Xе третата поnиrnота от 10 тоmа; НЗ биn
поmестен в два тоmа (1630-33).
• В Лондон, от Браñън Vоnтън, биnа издадена IV поnиrnота (1657 r. в 6 тоmа).
Гръnкия текст биn взет от третото издание на Р. Сте]ан, придрyxен с превода на
Mонтан, Вynrата, сириñския, етиопския, арабския преводи и персиñския за
еванrеnията.
Oт края на 17 и начаnото на 18 в., mнозина yчени почнаnи къm текста 'реnептyс¨ да
прибавят и разночетения на стари rръnки текстове, НЗ nитати от древни nърковни
писатеnи и разночетения в древни преводи. Tака се създаn критическия апарат, въз
основа на коñто някои yчени почнаnи да правят изmенения и в саmия 'текстyс
реnептyс¨. Vчени от това вреmе: ¡xон Mиn (¹ 1707), Герxард Mаестриxт (¹ 1711),
Ветщаñн, Гризбаx и др. Hmаnо и yчени, които напъnно отxвърnяnи текста
'реnептyс¨ и извеxдаnи нов НЗ текст от разни древни НЗ ръкописи; напр. Ричард,
Бинтnеñ.
Oт 18 в. насаm е извърmен rоnяm напредък в критичното издание на НЗ rръnки
текст. Vчени, които наñ-mноrо допринесnи за това, са:
• Kарn Лаxmан (¹ 1851), про]есор в Берnин. Oтxвърnя 'текстyс реnептyс¨ и се трyди
да възобнови rръnкия НЗ текст, подобно на бn. Hерониm, чрез сравнение на дрyrи
ръкописи, nитати от древни nърковни писатеnи и преводи: Hтаnа и Вynrата. Oт
неrо иmа две издания: mаnко (1831) и rоnяmо (1842-50). Греmката на Лаxmан е, че
тоñ mисnи, че коnкото ръкописът е по-древен, тоnкова текстът my е по-точен.
• Kонстантин Tиmендор] (¹1874), про]есор в Лаñпnиr. Посветиn xивота си за
възстановяването на НЗ rръnки текст. Oткриn, изсnедваn и издаn mноrо НЗ
ръкописи, сnед като е обxодиn Гърnия, Erипет, Арабия и Сирия. Наñ-ваxното my
откритие е Синаñският кодекс. Реnензирания от неrо текст претърпяn някоnко
издания, наñ-ваxното от които е 8-то (1869), изададено сnед откриването на
Синаñския кодекс и снабдено с боrат критичен апарат. Tиmендор] работиn по
mетода на Лаxmан.
• Саmyеn П. Tриrъnъс (¹ 1875), знаmенит анrnиñски ]иnоnоr. Oт значение е
критичното my издание на НЗ в 1857-72 r. В това издание иmа rоnяmо коnичество
старатеnно сравнени древни НЗ rръnки ръкописи и е обърнато rоnяmо вниmание на
древните преводи и nитати y дрyrи nърковни писатеnи.
• Б. u. Vескот и u. Л. Xорт про]есори в Kеmбридx. Работиnи 30 rодини върxy
критичното издание на НЗ rръnки текст, което се е появиnо в Лондон, 1881 r., в 2
тоmа. Първият тоm съдърxа текста, а втория критическия апарат. Tова издание се
счита за едно от наñ-добрите, защото е извърmено старатеnно. В неrо се признават
33
освен Аnександриñския, Синаñския, Западния текст и 'неyтраnен¨, за
какъвто се счита този във Ватиканския кодекс.
• Б. Ваñс (1890) прави опит да възстанови НЗ rръnки текст въз основа не саmо на
древни ръкописи, но и екзеrетически.
• Eберxард Нестnе в 1898 r. приrотвиn издание на НЗ rръnки език за бибnеñския
инститyт във Вmртенбyрr. 12-тото издание (1923 r.) биnо направено в Byтrарт.
Поnзваn се е от всички по-ранни издания.
• Б. uр. Vеñmаyт (1886) споnyчnиво обединява изданията на Лаxmан, Tриrъnъс,
Tиmендор] и Ваñс.
• Xерmан Зоден (¹ 1914) обърнаn rnавно вниmание върxy mинyскynните ръкописи.
Разnичава три вида НЗ rръnки текст: 1) паnестинско-ñерyсаnиmски ( J ); б)
исиxиñски (Н); в) антиоxиñски (K). Tрyдът my, състоящ се от два тоmа (1913),
съдърxа: I т. В три свитъка дава отпечатани изсnедванията на Зоден върxy НЗ
rръnки текст; 2 т. тоm съдърxа реnензирания от Зоден текст, заедно с критически
апарат.
• Mеxдy катоnическите боrосnови НЗ rръnки текст са издаваnи: Раñтmаñер (1847),
Брандmаñд (1922), uоrеnс (1920) и др.
Oт всички тия старатеnни трyдове, с поnоxитеnност mоxеm да приеmеm, че
днеmния НЗ rръnки текст е бnизък до ориrинаnния, въпреки че са изmинаnи окоnо
2000 r. Разночетенията са незначитеnни, а сmисъnът е запазен такъв какъвто е биn
вnоxен в Свещ. НЗ книrи от саmите автори.
V. Възстановяване на първоначаnния НЗ rръnки текст
А) Tеорията на Vесткот и Xорт. Според тяx иmа три вида НЗ rръnки текст:
1. Сириñски (антиоxиñски). Tози текст е запазен в повечето mаñyскynи и почти във
всички mинyскynи; в nитатите на nърковни писатеnи сn. 5 в.; в преводи сn. 300 r.
Нарича се сириñски, защото се е затвърдиn в Сириñската nърква окоnо 300-та
rодина. Родоначаnникът my е презвитер Лyкиан (¹311), защото е реnензиран от
неrо. Oще преди 400-та rодина този текст биn възприет от Hариrрадската nърква и
станаn общоyпотребяван. През средните векове биn yпотребяван във Византия, а в
17 в. на Запад, биn приет за 'текстyс реnептyс¨. Tози текст Vесткот и Xорт
поставят по значение на трето mясто.
2. Западен текст. Запазен е в кодекс D (Codex Cantabrigiensis), в ръкописите на старо-
сириñския и старо-nатинския превод; в някои mинyскynни ръкописи; в НЗ nитати
на наñ-древни писатеnи (св. Rстин, св. Hринеñ Лионски, Tертynиан, св. Kиприан).
Vесткот и Xорт, по приmера на Зеmnер и Гризбаx, rо наричат Западен, защото
деñствитеnно биn запазен и yпотребяван на Запад, а родината my биnа в Сирия.
Vесткот и Xорт наmират изmенения в западния текст, а иmенно: а) очевидни
добавки; б) пара]рази; в) преработка на НЗ nитати; r) yеднаквяване на параnеnни
писmа. Западния текст се поставя по значение на второ mясто.
3. Неyтраnен текст. Нарича се така, понеxе в неrо nипсват изmененията и поправките,
наmиращи се в Сириñския и Западния текст, и е по-чист от тяx. Tози текст е запазен
в кодекс В; Синаñски ; y Oриrен; в баxаирския превод; наmира се в неособено чист
вид в някои mаñyскynни кодекси и в някои mинyскynни ръкописи; y Kn.
Аnександриñски; ¡ионисиñ Аnександриñски и y Петър Аnександриñски. Родината
my е Аnександрия, оrнище на еnинската ]иnоnоrия, затова текста my се отnичава с
особена чистота. Но и тyк са се вmъкнаnи изmенения и се е появиn т.н.
Аnександриñски текст, коñто е кnон на неyтраnния текст.
Vесткот и Xорт в своето издание на НЗ rръnки текст се ръководеnи от неyтраnния
текст, както тоñ е запазен в кодекс В, като в някои сnyчаи прибяrваnи и до
Западния текст; по чистота те поставиnи неyтраnния текст на първо mясто.
Mнозина yчени възприеmат теорията на Vесткот-Xорт, а иmенно: неyтраnния текст,
запазен в кодекс В и отчасти в Синаñския кодекс, трябва да се поставя в основата
на НЗ rръnки текст.
34
Tеорията на Xерmан ]он Зоден. Преrnедаn ок. 2000 НЗ ръкописи и
yстановиn три вида НЗ. rр. Tекст: 1. Hсиxиева реnензия. 2. Лyкианова реnензия. 3.
Паm]иnиева реnензия. За първоначаnен текст тоñ приеmа този, коñто е еднакъв
наñ-mаnко с две реnензии, при yсnовие, че няmа нищо общо с текста на Tаnиан.
Зоден е тоnкова против текста на Tаnиан, че ако известен текст е сxоден с трите
реnензии, тоñ е rотов да rо отxвърnи, ако иmа нещо общо с текста на Tаnиан.
• Tеорията на Рyдоn] Kноп]. Tоñ обръща вниmание не на коnичеството, а на
качеството на ръкописите. Счита, че във всички видове древен текст иmа изmенение
и допъnнение, но по-ваxни са западния и неyтраnния текст. Според неrо,
първоначаnният НЗ rръnки текст mоxе да бъде възобновен въз основа на
mаñyскynни ръкописи: В, Синаñски, D; на древните сириñски и nатински преводи;
на Вynrата; на двата еrипетски превода (боxаирски и саxидски); на НЗ nитати y
nърковни писатеnи.
Сnабата страна на някои западни yчени е тази, че те обръщат особено вниmание на
западния и неyтраnния текст, оставяñки на страна антиоxиñския възприет от
nариrрадската nърква, коñто в същност иmа древен произxод и е наñ-бnизо до
първоначаnния НЗ rръnки текст. При възстановяването на НЗ rръnки текст трябва
да се взеmе под вниmание текста, запазен и yпотребяван в Св. Правосnавна nърква,
защото в нея наñ-чисто е запазено Свещ. Предание и Свещ. Писание.
Hmа mноrо yчени, привърxениnи на 'текстyс реnептyс¨, в основата на коñто nеxи
антиоxиñския текст, възприет от Св. Правосnавна nърква (Бyрrон, Mиnnер,
Гyñnиаm и др.).
П#О'*+,-Н(- О. 'О/ 2
Гnава mеста
-ван%е0ия.
Oбщи сведения за еванrеnията
Понятие за названието 'еванrеnие¨.
Гръnката дymа 'еванrеnион¨ произnиза от: наречието 'ев¨ ÷ добре, xyбаво и
rnаrоnа 'анrеnnо¨ ÷ известяваm, и означава: 1) радостна вест; 2) xертвоприноmение
по сnyчаñ радостна вест; 3) наrрада за съобщаване на радостна вест.
Hисyс yпотребява тази дymа, като с нея обозначава Своето спаситеnно yчение и
извърmеното от Неrо изкyпnение и спасение на човеmкия род 'идете по nеnия
свят и проповядваñте Eванrеnието на всички твари¨ (Mарк 16:15). В същия сmисъn
са yпотребяваnи тази дymа и апостоnите Xристови. Понеxе Xристовото yчение и
спаситеnно деnо са донесnи радост на nяnото човечество наричат се Eванrеnие.
Oт дymата ????????????? се образyва rnаrоnът????????????????, коñто значи:
съобщаваm, обявяваm радостна вест, бnаrовестваm, проповядваm Xристовото
еванrеnие, т. е. yчението за изкyпитеnното деnо на Hисyс Xристос.
В н.з.писmеност иmето 'Eванrеnие¨ е дадено на книrите, описващи пъnно и
систеmно xивота, yчението и изкyпитеnното деnо на Xристос, а иmенно на книrите
на Mатеñ, Mарк, Лyка и Hоан. Понеxе саm Hисyс наричаn yчението и
изкyпитеnното Си деnо еванrеnие, закnmчаваmе, че книrите на Mатеñ, Mарк, Лyка и
Hоан са биnи наиmенyвани еванrеnия веднаrа сnед написването иm.
Наñ-древно свидетеnство за наиmенованието 'Eванrеnие¨ е запазено в '¡идаxи¨
(края на I в.); като nитира mоnитвата 'Oтче наm¨, по същия начин както тя се
наmира в еванrеnието от Mатеñ, авторът на '¡идаxи¨ казва: 'Kакто заповядва
Господ за Своето еванrеnие¨. Свидетеnство иmа и y св. Rстин Mъченик, mакар че
тоñ нарича еванrеnията и 'възпоmенания¨. uе книrите на Mатеñ, Mарк, Лyка и
35
Hоан се наричаnи 'Eванrеnие¨, иmа сведение още в Myраториевия канон и y
св. Hринеñ Лионски.
2.uисnо на еванrеnията. Hърквата приеmа като боrовдъxновени саmо четири
еванrеnия, въпреки че 'mнозина¨, според еванrеnист Лyка, почнаnи да пиmат и
изnаrат xивота и yчението на Hисyс Xристос. Hmа mноxество сведения, че още от
древно вреmе еванrеnията биnи саmо четири: на Mатеñ, Mарк, Лyка и Hоан.
Св. Папиñ Hерапоnски, в незапазеното до нас неrово съчинение 'Tъnкyвание на
Господните изречения¨ (т.е. на еванrеnията), в 5 книrи, тъnкyваn
четириеванrеnието. Св. Rстин Mъченик rовори за 4 канонически еванrеnия.
Tаnиан (170 r.) съставиn своя ¡иатесарон въз основа на 4-те канонически
еванrеnия. Преводите от II в., източни и западни, поmестват четири канонически
еванrеnия. ¡ревната nърква, според сведенията на св. Hринеñ Лионски, Knиmент
Аnександриñски, Oриrен, Tертynиан и др., приеmа и признава за канонически саmо
4-те еванrеnия.
Св. Hринеñ казва: 'Kакто иmа четири страни на света, така трябва да иmа и четири
еванrеnия като стъnбове на разпространяваната по четирите страни на света
nърква¨.
Oриrен казва: 'Oт преданието yзнаx за 4-те еванrеnия, които саmо се приеmат
безспорно от nяnата поднебесна Hърква¨.
Oще от древност се е вярваnо, че Провидението е наредиnо да иmа 4 еванrеnия. Въз
основа на видението на св. пророк Hезекииn и на св. Hоан Боrосnов 4-те еванrеnия
иmаnи опредеnени сиmвоnи: 1) от Mатеñ образ на човек; 2) от Mарк образ на
nъв; 3) от Лyка образ на теnе; 4) от Hоан образ на ореn. Всеки от тези сиmвоnи
иmа своето значение: човек еванrеnието rовори за родосnовието на Xристос; nъв
започва с разказ за Hоан Kръститеn, xивяn в пyстинята, която е xиnище на
nъвовете; теnеn xертвоприноmението на свещеник Заxария; ореn yчението на
св. Hоан Боrосnов се издиrа до rоnеmи висини.
3.Надписи и ред на еванrеnията. Oт древност още 4-те еванrеnия се
надписваnи:????????????????????????????????????????????????????????????????? Наñ-
споnyчnив превод на дymата ??????на бъnrарски е 'според¨, но mоxе да се преведе
и с предnоrа 'от¨.
Kоrато под дymата ?????????????се разбира yчението на Hисyс Xристос, тоrава
правиnно е да се надписват книrите: еванrеnие според Mатеñ.., с което се изтъква,
че тези, които са писаnи книrите, са саmо съставитеnи, изnоxитеnи на Xристовото
yчение, предадено в тяx.
Kоrато под дymата 'еванrеnие¨ се разбира книrа, съчинение, тоrава изразът
'еванrеnие на Mатеñ¨ ... се явява правиnен. В този сmисъn се rовори в 85 правиnо.
В древността са се бояnи да надписват еванrеnията: еванrеnие на .., за да не се
поmисnи, че изnоxеното в еванrеnието е на Mатеñ, Mарк, Лyка иnи Hоан.
Надписите ??????са поставени mаnко по-късно сnед написването на 4-те еванrеnия,
коrато се появиnа нyxда да се разпознават едно от дрyrо при yпотреба. Tова
наиmенование е поставено не от саmите апостоnи, а от някои дрyrи nиnа, като
с ??????се yказваn авторът на книrата. Tези надписи биnи известни на св. Hринеñ
Лионски, св. Hпоnит Риmски, Knиmент Аnександриñски, Tертynиан и др.
В древно вреmе uаyст (mаниxееn), пък и сеrа раnионаnисти-боrосnови считат, че
надписите 'според¨ са поставени от някои nиnа на неапостоnски произведения, за
да иm придадат апостоnски авторитет. По този начин се прави опит да се подрие
подnинността на еванrеnията. В древноrръnката nитератyра обаче с ??????се
означава авторство.
Редът на еванrеnията иmа древен произxод. В Myраториевия канон е запазен
сеrаmният ред. Сеrаmният ред на еванrеnията е xроноnоrически, според вреmето на
произxода иm. Eванrеnието от Mатеñ е първо по произxод, а от Hоан - посnедно.
Knиmент Аnександриñски rи нареxда така: Mатеñ, Лyка, Mарк, Hоан, като счита, че
по-напред трябва да се поставят еванrеnията, в начаnото на които иmа родосnовни
табnиnи.
36
Codex Cantabrigiensis, някои древни кодекси на Hтаnа, кодекс арrентеyс,
Апостоnски постановnения дават сnедния ред на еванrеnията: от Mатеñ, Hоан,
Лyка и Mарк, като по този начин се обръща вниmание на еванrеnията, написани от
апостоnите.
В Kодекс Knараmонтанyс са подредени: от Hоан, Mатеñ, Mарк, Лyка.
В сириñския Kъртънов превод са поставени така: Mатеñ, Mарк, Hоан, Лyка.
Първите три еванrеnия: от Mатеñ, Mарк и Лyка се наричат синоптически еванrеnия.
Пръв Гризбаx (¹1812 r.) дава това наиmенование поради това, че по съдърxание и
изnоxение тия три еванrеnия си приnичат в тяx иmа mеста досnовно еднакви,
поради което изyчаването на съдърxанието иm mоxе да стане със съставянето на
параnеnни коnони. Гръnката дymа 'синопсис¨ значи сравнение, общ преrnед, обзор.
Oт тази rръnка дymа, тези еванrеnия (Mатеñ, Mарк и Лyка) са поnyчиnи названието
си 'синоптически¨, а авторите иm 'синоптиnи¨.
А. Eванrеnие от Mатеñ.
1.Xивот и деñност на еванrеnист Mатеñ. Eванrеnист Mатеñ, един от 12-те
апостоnи, поставен на 7 иnи 8 mясто (Mат. 10:3; Mарк 3:10; Лyка 6:15; ¡еян. 1:13),
биn роден в rаnиnеñския rрад Kапернаym, където биn mитничар преди повикването
my от Hисyс Xристос. Баща my се казва Аn]еñ (Mарк 2:14); затова някои считат, че
еванrеnист Mатеñ и ×ков Аn]еев са биnи братя, което не е основатеnно. Eванrеnист
Mатеñ носи още иmето Левиñ (Mарк 2:14; Лyка 5:27). Носенето на две иmена y
mдеите е биnо нещо обикновено. Hmето 'Mатеñ¨ еванrеnист Mатеñ поnyчиn при
повикването my от Xристос; според yчените: Mаñер, T. Hан и др. иmето Mатеñ
значи 'дар от Боrа¨, а според Kнабенбаyер значи 'верен, правдив¨. Първото mнение
е по-основатеnно.
¡ревните yчени Xеракnион (rностик) и Oриrен и по-късните Xyrо Гроnиñ (1645 r.),
Mиxаеnис, Неандер и др. твърдят, че Mатеñ и Левиñ са две разnични nиnа, като се
основават не върxy исторически свидетеnства, а на разказите, дадени в 3-те
еванrеnия, относно повикването на Mатеñ от Hисyс Xристос (Mат. 9:9; Mарк 2:14;
Лyка 5:27). Oт тези mеста обаче е ясно, че се rовори саmо за едно nиnе Mатеñ иnи
Левиñ mитар, което nиnе е иmаnо две иmена. Eванrеnист Mатеñ, въпреки
презряното занятие, което иmаn mитничар, се отnичаваn със своята честност и
добро сърnе. Tоñ биn състоятеnен (Mат. 9:10) и вероятно е биn саmостоен закyпчик
на данъnи.
Според св. Hринеñ Лионски, Eвсевиñ Kесариñски, бn. Hерониm и др. древни
писатеnи ев. Mатеñ проповядваn първо в Паnестина, а посnе, сnед като написаn
еванrеnието си, отиmъn да проповядва и mеxдy дрyrи народи. Hсторикът Сократ
казва, че сnед това Mатеñ проповядваn в Erипет. Mета]раст пиmе, че ев. Mатеñ
проповядваn mеxдy партяните, а посnе - в Eтиопия. А според 'Mартирион¨ Mатеñ
биn mеxдy човекоядnите в rр. Mирmики. Mнозина yчени твърдят, че Mатеñ е
отиmъn да проповядва в Eтиопия. Tоñ напyснаn Hерyсаnиm в 42 r., понеxе Hрод
Аrрипа I започнаn rонение против xристияните (¡еян. 12:2-4). Eдна rодина преди
напyскането на Паnестина Mатеñ написаn еванrеnието си. Според древното
предание то биnо написано в 8 r. сn. Възкресението на Hисyс Xристос, т. е. в 41 r.
Eв. Mатеñ се счита като mъченик единодymно и от Правосnавната nърква, и от
Риmокатоnическата nърква, обаче не се знае вреmето, коrато е пострадаn
mъченически, нито mястото на неrовата кончина. Сочат се Eтиопия, Персия, rр.
Hерапоn, rр. Mирmики. Knиmент Аnександриñски съобщава, че Mатеñ биn строr
аскет, yпотребяваn за xрана саmо сеmена, пnодове и зеnенчyк.
Паmетта на св.ев. Mатеñ празнyваmе на 29 ноеmври.
¡ревни свидетеnства за написване на еванrеnието
¡ревното nърковно предание и древната xристиянска писmеност свидетеnстват: 1.
Първото наmе синоптично еванrеnие е написано от Mатеñ. 2. Написано е на
37
евреñски език. 3. Написано е първо от четирите еванrеnия. 4. Написано е за
xристияните mдеи.
Св. Папиñ Hерапоnски казва: 'Mатеñ записаn беседите на Господа на евреñски
език, а rи тъnкyваn всеки, коñто mоrъn¨. Tова съобщение води начаnото си от ап.
Hоан (на коrото Папиñ е биn yченик). Eвсевиñ Kесариñски изтъква същата mисъn
както Папиñ.
Св. Hринеñ (¨Против ересите¨) казва: 'Mатеñ съставиn писание на еванrеnието y
евреите на теxния собствен език през това вреmе, коrато Петър и Павеn
бnаrовестваnи в Риm и основаnи nърква¨.
Oриrен пиmе: 'На mене е известно, че първото еванrеnие е биnо написано от
Mатеñ, коñто е биn някоrа mитар, а посnе апостоn на Xристос, и че тоñ rо е написаn
на евреñски език за xристияните, които произxоxдат от mдеите (y Eвс. Kесариñски,
Hърк. ист. 6, 25).
Eвсевиñ Kесариñски казва: 'Mатеñ, като проповядваn Xристовото yчение
първоначаnно mеxдy евреите, а сnед това, като иmаn наmерение да отиде къm
дрyrите, съставиn на родния си език известното за сеrа под неrово иmе еванrеnие с
nеn, това писание да заmести за xристияните, от които се отдаnечаваn, nипсата на
неrовото nично присъствие¨ (H. ист. 3, 24). Според съобщението на Eвсевиñ,
Пантен (¹ 200 r.), като отиmъn да проповядва mеxдy индиñnите, наmериn таm
еванrеnие от Mатеñ на евреñски език, занесено от ап. Вартоnоmеñ (H. ист. 5, 10).
Бn. Hерониm, св. Eпи]аниñ Kипърски, св. Kириn Hерyсаnиmски и дрyrи nърковни
писатеnи свидетеnстват, че писатеn на това еванrеnие е ап. Mатеñ. Във всички Н. З.
ръкописи надписът на еванrеnието според Mатеñ е: ???????????????
иnи ?????????????????????????????
Съдърxание на еванrеnието
Eванrеnието от Mатеñ съдърxа 28 rnави и е второ по обеm сnед еванrеnието от
Лyка. Раздеnено е на 5 части:
I) Родосnовие, роxдение и детство на Hисyс Xристос (1:1-2:23).
II) Подrотовка на Hисyс Xристос за обществена деñност (3:1-4:11).
III) Xристовата деñност в Гаnиnея (4:12-18:35).
IV) Xристовата деñност в Rдея и Hерyсаnиm (19:1-25:46).
V) Kръстните страдания, сmърт и възкресение на Hисyс Xристос (26:1-28:20).
Систеmатически, а не xроноnоrически е изnоxиn ев. Mатеñ Xристовата проповед на
пnанината, като в нея вmъкнаn дymи и наставnения, казани от Спаситеnя през дрyrо
вреmе. Систеmатически тоñ е описаn и някои чyдеса (8-9 rn.), притчи (13 rn.),
изобnиченията против книxниnите и ]арисеите (23 rn.), пророчество за
разрymението на Hерyсаnиm и края на света (24-25 rn.). Също така изnаrа
систеmатически, а не xроноnоrически сnедните събития: изnеряване на прокаxения
(8:1-4), изnеряване на Сиmоновата тъща (8:14-17), повикването на Mатеñ (9:9-13).
Tези събития са станаnи преди проповедта на пnанината, а Mатеñ rи изnаrа сnед
нея.
Oсобености, които отnичават еванrеnието на Mатеñ от дрyrите три еванrеnия, са: 1)
Mатеñ обръща повече вниmание на вънmната, човеmка страна y Hисyс Xристос,
откоnкото на дyxовната; затова дава родосnовие и подчертава изпъnнението на
пророчества. Същевреmенно Mатеñ изтъква и боxествения произxод на Hисyс
Xристос и се спира на Неrовото доrmатическо и нравствено yчение.
2) ×сно и често се изтъква, че Xристос е обещаният Mесия. Затова и често се среща
изразът 'за да се изпъnни¨ (1:22; 2:15; 12:17; 26:56 и др.).
3) Подробно се разrnеxда, особено в Проповедта на пnанината, отноmението на НЗ
yчение къm СЗ (, 5, 6 и 7 rn.).
4) Навсякъде в своето еванrеnие Mатеñ предпазва своите читатеnи от паryбното
yчение на книxниnите и ]арисеите, като rи нарича 'nиnеmери¨, 'роxби еxиднини¨,
'сnепи водачи¨ и rи изобnичава (23;3:7; 5:20; 6:2, 5).
38
5) Hзтъква се, че Xристос е не саmо обещаният на евреñския народ Mесия,
но и Hзкyпитеn на nяnото човечество.
Горните 5 особености в съдърxанието на еванrеnието от Mатеñ се обясняват с това,
че то е биnо писано за mдеите-xристияни в Паnестина.
6) Предадени са някои дъnrи Xристови речи, които не наmираmе в дрyrите
еванrеnия: а) Проповедта на пnанината (5-7 rn.); б) изобnичението на книxниnите и
]арисеите (23:1-39); в) за Второто приmествие (24-25:46rn.) и др. Tези речи
деñствитеnно са биnи произнесени от Hисyс Xристос, mакар че са попъnнени и от
дрyrи Неrови речи.
7) Eванrеnието на Mатеñ, mакар и писано за mдеите xристияни, иmа yниверсаnен
xарактер: 'H ще бъде проповядвано това еванrеnие на nарството по nяnата всеnена¨
(24:14); 'идете, наyчете всички народи, като rи кръщавате в иmето на Oтnа и Сина,
и Светия ¡yx¨ (28:19).
Вреmе на написване на еванrеnието
Поnоxитеnно е, че еванrеnието на Mатеñ е писано преди разрymаването на
Hерyсаnиm, т.е. преди 70 rодина, понеxе това разрymение на Hерyсаnиm се рисyва
като предстоящо.
Vчените опредеnят разnично вреmето на написването. Tака наприmер, Гyтияр
казва: че биnо написано mеxдy 40-50 r., а П]nаñдерер през 130-140. ¡ревното
nърковно предание и древната xристиянска писmеност свидетеnстват, че първо
биnо написано еванrеnието от Mатеñ.
Oриrен казва: 'на mене е известно, че първото еванrеnие е написано от Mатеñ¨.
Св. Hринеñ Лионски изтъква същата mисъn.
Западните yчени П.uаñне, Р. Kноп] и др., основаваñки се на дymите: 'като чy това
nарят се разrневи и изпрати воñските си та поryби ония yбиñnи и изrори rрада
иm¨ /22:7/ твърдят, че еваrеnието от Mатеñ биnо написано сnед разрymението на
Hерyсаnиm. В споmенатото обаче изречение, наmиращо се в една от Xристовите
притчи, се предсказва саmо края на Hерyсаnиm.
Веnxаyзен и Баyр се спират на дymите: 'За да падне върxy ви всичката кръв
праведна, проnяна на зеmята, от кръвта на праведния Авеn, до кръвта на праведния
Заxариñ, син Вараxиин, коrото yбиxте mеxдy xраmа и xертвеника¨ /23:35/ и
твърдят, че еванrеnието е писано сnед разрymението на Hерyсаnиm. Oбаче, Заxария,
за коrото в стиxа се rовори, не е същият Заxариñ, син на Варyxа иnи Вараскея, за
коrото Hоси] unавиñ съобщава, че биn yбит през 67 иnи 68 r. в двора на xраmа,
което въпросните yчени преmат. Tyк се rовори за Заxариñ, yбит в двора на
Господния xраm по заповед на nар Hоас /2 Параn. 24:20-21/. Бащата на Заxария е
иmаn вероятно две иmена Вараxия и Hодая.
Vчените Бnек, Годе, Б. Ваñс и др. въз основа на xристовите дymи: 'и тъñ, коrа
видите да стои на свято mясто 'mерзостта на запyстението¨, за която е казано чрез
пророк ¡анииn /коñто чете нека разбира/ - /Mат. 24:15/ - закnmчават, че
еванrеnието биnо писано окоnо 67 r., т.е. mаnко преди разрymаването на
Hерyсаnиm. Пророческата реч на Hисyс Xристос рисyва mноrо ясно и подробно
разрymението на Hерyсаnиm; от това обаче не mоxеm да закnmчаваmе, че
еванrеnието е писано сnед това разрymаване; дymите: 'коñто чете, нека разбира¨, не
са дymи на еваrеnист Mатеñ, а са дymи на Hисyс Xристос.
Hmаnо данък от 2 драxmи, пnащан за Hерyсаnиmския xраm, коñто сnед
разрymаването се пnащаn за Rпитер Kапитоnиyс. Hисyс Xристос и ап. Петър са
пnащаnи този данък, за което Mатеñ споmенава, но за прекратяването my нищо не
се споmенава. А ако еванrеnието беmе писано сnед разрymението на Hерyсаnиm, то
сиryрно Mатеñ би споmенаn за това.
За вреmето на написване на еванrеnието наñ-опредеnени сведения дава Eвсевиñ
Kесариñски, коñто казва: 'Mатеñ, като проповядваn първоначаnно mеxдy евреите, а
сnед това като иmаn наmерение да отиде къm дрyrи, съставиn на родния си език
известното сеrа под неrово иmе еванrеnие, с nеn това писание да заmести за
39
xристияните, от които тоñ се отдаnечаваn, nипсата на неrовото nично
присъствие¨ /H. Hст. 3:24/. Eванrеnист Mатеñ напyснаn Паnестина окоnо 42 r.,
коrато започнаnо пресnедването на xристияните от Hрод Аrрипа I /¡еян. 12:2-4/,
тоrава, коrато и ап. Петър напyснаn Паnестина /¡еян. 12:17/. А ако ев. Mатеñ е
напyснаn Паnестина в 42 r., то еванrеnието се е писаnо в 41 r.
В доста rръnки древни ръкописи стои забеnеxката, че еванrеnието на Mатеñ е
писано в 8-та rодина сn. Hисyсовото възкресение, т.е. 41 rодина, която дата
посочват и: бn. Tео]иnакт, Eвт.Зиrабеn, Eвсевиñ Kасариñски и др.
Затрyднение за опредеnяне вреmето на написването на еванrеnието от Mатеñ
представnяватт дymите на св. Hринеñ Лионски: 'Mатеñ съставиn y евреите на
теxния собствен език еванrеnско писание, тоrава коrато Петър и Павеn
бnаrовтстваnи в Риm и основаnи nърква¨ /61-67 r./. Tyк обаче няmа опредеnяне на
вреmе, а съпоставяне на деñност по mясто, иmенно: изтъква се, че Петър и Павеn
работеnи в Риm, а Mатеñ в Паnестина, където писаn своето еванrеnие. Tака се
обясняват rорните дymи на св. Hринеñ Лионски от mнозина yчени, като наприmер
Гyтяр, Ад. Xарнак и др.
Саmото съдърxание на еванrеnието потвърxдава, че то е написано в 41 rодина.
Hзвестно е, че вnиянието на книxниnите и ]арисеите е биnо mноrо сиnно през
вреmето на Hрод Аrрипа I, а Mатеñ mноrо добре и подробно е изnоxиn Xристовото
yчение против тяx, което е биnо нyxда за тоrаваmното вреmе.
Mясто на написване на еванrеnието
Със сиryрност се свидетеnства, че mястото на написване на еванrеnието е
Паnестина. Oт дymите: 'затова и до днес тая нива се нарича кръвна нива¨ /27:8/ и
'тая mъnва се носи mеxдy mдеите и до днес¨ /28:15/, съдиm, че еванrеnистът е
написаn в Паnестина своето еванrеnие. ¡ymите: 'H коrато Hисyс свърmи тия дymи,
тръrна от Гаnиnея и доñде в предеnите mдеñски отвъд Hордан¨ /19:1/, значат, че
Hисyс, за да иде от Гаnиnея в Rдея, mинаn през Перея /отвъд Hордан/, а не през
Саmария. Oт тяx не mоxе да се закnmчава,че Mатеñ, като пиmеn еванrеnието си, се
наmираn на изток от р.Hордан, т.е. вън от Паnестина.
Западните протестантски боrосnови: Б.Ваñс и др. Tвърдят, че авторът на Mатеевото
еванrеnие - mдеин на разсеянието, е писаn еванrеnието си вън от Паnестина. Tе се
основават на дymите: 'и разчy се тоrава по nяnата оная зеmя¨ /9:26/; 'а те, като
изnязоxа, разrnасиxа за неrо по nяnата оная зеmя¨ /9:31/. Oбаче, под израза 'оная
зеmя¨ се разбира не Паnестина, а саmото mясто, страната, където биnи извърmени
rорните чyдеса.
Eвсевиñ Kесариñски ясно и поnоxитеnно, rовори /H. Hст. 3,24/, че еванrеnието от
Mатеñ биnо написано в Паnестина, защото изрично е изтъкнато, че това станаnо
'mеxдy евреите¨. Св. Hринеñ Лионски съобщава, че еванrеnист Mатеñ написаn
еванrеnието си в Паnестина 'y евреите¨ /Против ерес. 3,1,1/. Hmа mнения, че
еванrеnието е биnо написано в Kапернаym иnи Hерyсаnиm, но по-приеmnиво е, че е
написано в Hерyсаnиm.
Eзикът на коñто е биnо написано еванrеnие от Mатеñ.
Eванrеnието от Mатеñ е запазено до нас на rръnки език, обаче езикът, на коñто е
биnо написано, е евреñски, за което свидетеnства древната xристиянска писmеност.
Св. Папиñ Hерапоnски казва: 'Mатеñ записаn беседите на Господа на ев. език и rи
тъnкyваn всеки, както mоrъn¨. Tова Папиево съобщение води начаnото си от ап.
Hоан, но саmите дymи не са досnовно Hоанови, а Папиеви, защото иmенно тоñ се е
заниmаваn с тъnкyвания. Св. Hринеñ Лионски казва: 'Mатеñ съставиn еванrеnското
писание y евреите на теxния собствен език¨. Oриrен, Eвсевиñ Kесариñски, Eп.
Kипърски, бn. Hерониm, св. Hоан Зnатоyст, св. K. Hерyсаnиmски свидетеnстват, че
еванrеnист Mатеñ написаn еванrеnието си на евреñски език.
Hзточник на съобщенията от древната xристиянска писmеност, че еванrеnието на
Mатеñ е написано на евреñски език, е Свещеното Предание, а не Папиñ
40
Hерапоnски, както някои yчени твърдят.В rръnкия текст на еванrеnието
от Mатеñ иmа доказатеnства, че то е написано първоначаnно на евреñски език. В
неrо се срещат mноrо евраизmи евреñски дymи непреведени, евреñски иmена,
евреñски изрази и съmзи, наприmер: 'рака¨ сmаxнат /Mат. 6:22/; 'корбан¨ ковчеr
/27:6/, Сиmон бар Hона /16:17/; 'тоте¨ тоrава /е yпотребено 91 път в Mатеñ/; 'идy¨
ето /62 пъти/; изразите: 'еrо кирие¨ да rосподарm /Mат. 21:30/; 'опсе да
саббатоm¨ и като mина събота /Mат. 28:1/.
На какъв евреñски език е писано еванrеnието от Mатеñ? Tова е спорен въпрос
Vчените: ¡еnич, Kаynен и др. приеmат, че еванrеnието от Mатеñ е биnо написано
на древно евреñски, кnасически евреñски език, на коñто биnи написани и ВЗ книrи.
H. Беnзер, M. Mаñнерn и др. приеmат, че то е биnо написано на араmеñски език. По-
основатеnно mнение е второто. Eзикът на еванrеnието биn rовориmият тоrава в
Паnестина араmеñски език, на коñто Hисyс Xристос е проповядваn. Oще повече, че
древният евреñски език биn непонятен за съвреmенниnите на Mатеñ.
Eразъm Ротердаmски, Kаетан, Xyr, Берн, Ваñс и др. считат, че Mатеевото еванrеnие
първоначаnно е писано на rръnки език. Сnедоватеnно сеrаmният rръnки текст е
напъnно правиnен и чист и в неrо няmа сnеди от евреñски изрази. Tези yчени се
стараят да обезсиnят свидетеnството на Папиñ, като изтъкват, че тоñ биn, според
Eвсевиñ Kесариñски, човек с доста оrраничен ym /H. иСт. 3,39/ и сmесиn
еванrеnието от Mатеñ с апокри]а 'еванrеnие на евреите¨. Oт това неrово
свидетеnство се забnyдиnи и по-късните nърковни писатеnи. Саm Папиñ, обаче е
биn ymен човек, съобразитеnен и стороrо се придърxаn къm Преданието, особено
къm това, което наyчиn от ап. Hоан. Eвсевиñ rо нарича 'с доста оrраничен ym¨
поради xиnиастичните my възrnеди.
Tези yчени още изтъкват, че понеxе повечето nитати в еванrеnието на Mатеñ са
дадени по преводи на 70-те, то еванrеnието е написано на rръnки език. Tези nитати,
обаче които се набеnязват, еванrеnист Mатеñ предава не досnовно, а по паmет. Tyк
оказва вnияние преводът на 70-те, коñто е биn mноrо разпространен и се поnyчава
yбеxдението, че еванrеnист Mатеñ nитира саmо от превода на 70-те. Ваxни ВЗ
nитати обаче Mатеñ дава досnовно и от евреñски език.
Гръnкия превод на еванrеnието
Kоrа е извърmен преводът и от коrо, няmаmе изрични yказания в древната
писmеност. Kато се взеmе под вниmание ]актът, че rръnкият превод на това
еванrеnие е биn изпоnзван и от наñ-древни nърковни писатеnи: ¡идаxи, от
ап.Варнава, св. Rстин Mъченик и др. закnmчаваmе, че скоро сnед написването на
еванrеnието е направен и превода my. Oсвен това, НЗ книrи веднаrа сnед
написването иm вnизаnи в yпотребnение в боrосnyxението, което ставаnо на rръnки
език. Сnедоватеnно, веднаrа сnед написване на еванrеnието се явиnа и нyxдата да
бъде то преведено на rръnки език.
Авторът на превода, според Бенrеn, Onсxаyзен, Tирm и др., е саmият ев. Mатеñ, а
според Герxард преводът биn извърmен от някоñ апостоn.
Ако преводачът бе дрyrо nиnе, а не ев. Mатеñ, в древната nитератyра би се запазиnо
някакво свидетеnство. ¡опyска се, че Mатеñ саm превеn еванrеnието си, както
наприmер Hоси] unавиñ саm превеn на rръnки език произведението си 'Hстория на
mдеñската воñна¨, писано на евреñски език.
Eвреñският текст се е заryбиn и не е достиrнаn до нас, защото не е иmаnо нyxда от
неrо, тъñ като в боrосnyxение и всички дрyrи сnyчаи се yпотребяваn rръnкия
превод.
За коrо е биnо написано еванrеnието
Написано е за mдеите-xристияни от Паnестина; доказатеnства за това иmа в
древната xристиянска писmеност и в саmото еванrеnие.
Oриrен казва: 'Mатеñ написаn своето еванrеnие на евреñски език за xристияните,
които произnизат от mдеите¨ /Eвс.Kес. H.ист. 6,25,4/. Eвсевиñ Kесариñски
41
подчертава, че то биnо написано спеnиаnно за xристияните mдеи в
Паnестина /H. ист. 3,24/ Бn. Hерониm, св.H. Зnатоyст и др. потвърxдават същата
mисъn.
Свидетеnства в саmото еванrеnие:
Mатеñ в начаnото на еванrеnието си дава родосnовна табnиnа за произxода на
Xристос от Аврааm и ¡авид, необxодиmа за xристияните-mдеи.
Понеxе нравите, обичаите и mестностите в Паnестина биnи известни на nиnата, за
които е предназначено еванrеnието, в неrо по тези въпроси не се дават обяснения.
Привеxдат се ВЗ пророчества за Xристос и се обръща rоnяmо вниmание върxy тяx.
В Xристовата проповед на пnанината са поmестени пояснения на Hисyс Xристос за
ВЗ закон и отноmението my къm НЗ.
Застъпено е сиnно изобnичението Xристово спряmо книxниnите и ]арисеите.
Eв. Mатеñ пиmе еванrеnието си за mдеите-xристияни, но изтъква същевреmенно, че
Xристос е Спаситеn и Hзкyпитеn на nяnото човечество, и затова завърmва
еванrеnието си с дymите: 'идете, наyчете всички народи.¨ /28:19-20/.
Повод за написване на еванrеnието
¡ве обстоятеnства подтикнаnи ев. Mатеñ да напиmе своето еванrеnие: а/rонението
на xристияните в Паnестина от Hрод Аrрипа I; б/предстоящото напyщане на
Паnестина от ев. Mатеñ, за да отиде да проповядва Xристовото бnаrовестие mеxдy
дрyrите народи. Kато добър пастир, тоñ оставиn ръководство на пасоmите си за
дyxовния иm xивот. Eвс. Kесариñски mноrо добре изтъква този втори повод на
ев.Mатеñ /H. Hст. 3,24/.
Hеnта на еванrеnието
Съдърxанието на еванrеnието доказва, че е биnо написано с nеn да изтъкне, че
Hисyс Xристос е обещания Mесия и Hзкyпитеn на евреите и на nяnото човечество.
¡оказатеnства: а/ обmирното родосnовие /1:1-17/ на Xристос, от което nичи, че тоñ
е обещания Mесия от рода на Аврааm и ¡авид; б/ Разказът за покnонението на
mъдреnите пред новородения Mnаденеn-Спаситеn /2:1-12/; в/ приведените
mноrоброñни ВЗ пророчества за Mесия, изпъnнени в nиnето на Xриста /
2:5,15,17,23; 8:17; 13:35 и др./; r/ дymите на Анrеnа Господен: ¨Tоñ ще спаси народа
си от rреxовете my¨ /1:21/; д/ Xристовите дymи: 'не mисnете, че съm доmъn, да
нарymа закона иnи пророnите, не да нарymа съm доmъn, но да изпъnня¨ /5:17/; е/
Xристовите дymи 'това е Mоята кръв на НЗ, която за mнозина се проnива за
опрощаване на rреxове¨ /26:28/ и др.
Tази nеn изтъкват още и Hр. Лионски и mноrо дрyrи древни nърковни писатеnи, а
също така и yчените: T. Hан, Б. Ваñс, П. uаñне и др.
Но Mатеñ в еванrеnието си доказва, че Hисyс е не саmо обещаният Спаситеn и
Mесия, но че Tоñ е истински Боr /1:22-25; 16:16; 26:64/.
Посnедоватеnите на тmбинrентската mкоnа казват, че еванrеnието на Mатеñ биnо
писано, за да се защити mдеоxристиянството и се основават на сnедните mеста: а/
Mат. 5:18: 'Hстина ви казваm, докnе преmине небето и зеmята, ни една ñота иnи
чертиnа от Закона няmа да преmине, докато всичко не се сбъдне¨. Tези дymи не
значат, че ВЗ закон няmа да се изmени до края на зеmята, а значат, че писаното за
Mесия няmа да се отmени, докато не се сбъдне. б/ Mат. 10:5: 'По този път къm
езичниnи не xодете и в саmариñски rрад не вnизаñте¨. Hисyс дава това наставnение
на yчениnите си, коrато rи пращаn на проповед mеxдy mдеите в Паnестина, където
трябваnо да се проrnаси, съrnасно Боxия проmисъn, спаситеnното Xристово
yчение. А при възнесението си Xристос дава посnедно нареxдане за проповед по
nяn свят, а не саmо mеxдy mдеите: 'H тъñ, идете, наyчете всички народи, като rи
кръщавате в иmето на Oтnа и Сина и Св. ¡yxа¨ /28:19/. в/ Mат. 15:27: 'Аз съm
пратен саmо при избраните овnи от доmа Hзраиnев¨ тия дymи според
тъnкyватеnите, Hисyс казаn, за да се изпита и засвидетеnства вярата на xананеñката.
Подnинност на еванrеnието.
42
Свидетеnствата, които доказват, че първото синоптическо еванrеnие е
написано от ап. Mатеñ, mоrат да бъдат раздеnени на: а/ вънmни свидетеnства от
древната xристиянска писmеност и б/ вътреmни свидетеnства в саmото еванrеnие.
Вънmните свидетеnства се деnят от своя страна на: а/ косвени yказва се на
еванrеnието иnи се nитира от неrо, без да се посочва авторът my; б/ преки коrато
изрично се изтъква, че еванrеnието е писано от ев. Mатеñ.
А/ Kосвени
В посnанието на Варнава, появиnо се още в 1 в. се казва: 'mнозина са звани, а
mаnnина избрани¨ дymи, взети от еванrеnието на Mатеñ /20:16; 22:14/, и се добавя
'както е написано¨. ×вно е, че ап. Варнава е иmаn предвид еванrеnието на ап.
Mатеñ.
Eванrеnието от Mатеñ е nитирано и: в ¡идаxи, в първо посnание до Kоринтяните от
св. Knиmент, в посnанията на Hrнатиñ Боrоносеn, на св. Поnикарп до сmирненnите,
в 'Пастир¨ на Eрm, а наñ-вече y св. Rстин Mъченик /I апоnоrия в повече от 50
mеста/.
Гностиnите: Васиnиñ, Ваnентин и др., противникът на xристиянството Hеnз също
дават yказания за еванrеnието на Mатеñ.
Западните yчени Kондрати и др. Hзказват mнението , че еваrеnието от Mатеñ биnо
написано от неизвестен автор, коñто се поnзваn от т.н. 'Протоеванrеnие на ×ков¨.
Сравнението обаче на съдърxанието на тия две книrи показва обратното, че
авторът на 'Протоевнаrеnието на ×ков¨ се е поnзваn от еванrеnието на Mатеñ.
Б/ Преки свидетеnства
Св. Папиñ Hерапоnски. В предrовора на съчинението си 'Hзяснение на Господните
изречения¨, от което иmа запазени nитати в историята на Eвсевиñ Kесариñски,
казва: 'Mатеñ пък записаn сnовата на евреñски език, а rи тъnкyваn всеки, както
mоrъn¨. Пръв Bnаерmаxер изказаn mнение, че под дymата сnова трябва да
разбираmе не сеrаmното наmе Mатеево еванrеnие, а сборник от сnова, беседи на
Xристос, коñто посnyxиn за източник при съставянето на това еванrеnие. Tова
mнение се възприеnо от yчените Лаxmан, Б. Ваñс, Р. Kноп] и др. Папиñ обаче, в
своето съчинение дава тъnкyвание на наmите 4 еванrеnия и rи нарича общо с
дymата 'сnова¨ 'та nоrия¨. Oт дрyr един nитат на Папиñ, даден от Eвсевиñ
Kесариñски, а иmенно: 'Презвитерът /ап. Hоан/ казва и това, че Mарк, тъnкyватеn
на Петър, с точност записаn всичко каквото запоmниn, mакар, че не се придърxаn от
реда на сnовата и деянията на Xриста, защото саm не сnymаn Господа и не rо
придрyxаваn¨ закnmчаваmе, че: както еванrеnието от Mарк съдърxа сnова и
деяния, т.е. xивот, деñност и yчение Xристови, тъñ и еванrеnието от Mатеñ трябва
да съдърxа същото. Сnедоватеnно под сnова 'та nоrия¨ се разбира днеmното
Mатеево еванrеnие, а не някакъв сборник от беседи на Xриста.
Бn. Hерониm казва: 'Mатеñ, коñто се наричаn още Левиñ, биn станаn апостоn от
mитар, пръв в Rдея съставиn еванrеnието на Xриста с евреñски бyкви и дymи за
тези, които станаnи xристияни от обрязанието¨.
Св. Eпи]аниñ Kипърски казва: 'Mоxеm да считаmе като несъmнена истина това, че
от НЗ писатеnи саmо един Mатеñ е изnоxиn еванrеnската история и проповед на
евреñски и с евреñски бyкви¨ /Eреси. 30, 31; 51,5/.
Oтноmение на апокри]ното 'еванrеnие на евреите¨ къm еванrеnието на Mатеñ.
Лесинr /кр. на 18 в./ пръв повдиrнаn този въпрос, като изказаn mнението, че Mатеñ
превеn от евреñски еванrеnието на евреите и започнаn да rо нарича със свое иmе.
Xиnrен]еnд и Bвеrnер изказват mисъnта, че Eванrеnието на евреите е nеrнаnо в
основата на ев. от Mатеñ, иnи че е едно и също с неrо.
Наñ-mноrо сведения за еванrеnието на евреите иmаmе y бn. Hерониm. Tоñ
съобщава, че един екзеmпnяр от това еванrеnие иmаnо в Kесариñската бибnиотека
на Паm]иn, и дрyr y назореите в сириñския rрад Верея. Tоñ също съобщава, че
изсnедваn и превеn това еванrеnие на rръnки и nатински. Съобщава, че mнозина
считаnи това еванrеnие за написано от Mатеñ, за 'еванrеnието според Mатеñ¨, но
43
саm бn. Hерониm не считаn това еванrеnие за подnинно, написано от
Mатеñ.
Забеnеxка. Eванrеnието на евреите се yпотребяваnо в mдеоxристиянската секта на
назореите, появиnи се в Паnестина в първите вреmена на xристиянството. Нарича
се още назореñско еванrеnие. Tова еванrеnие трябва да се отnичава от апокри]ното
еванrеnие на евионитската секта, известно под иmето 'Eванrеnие на 12-те
апостоnи¨. Tекстът на ев. на евреите биn написан на евреñски език и се е запазиn до
нас във ]раrmенти.
Vчените Onсxаyзен, Eбрард, Барденxевер, T. Hан и др. доказват несъmнено, че
еванrеnието на евреите е преработка на съставеното от еванrеnист Mатеñ
еванrеnие.
Вътреmни свидетеnства
Eв. Mатеñ от скроmност никъде не споmенава иmето си и rовори за себе си в трето
nиnе /9:9/. В списъка на апостоnите поставя себе си на 8-mо mясто, а в еванrеnието
на Mарк и Лyка е поставен на седmо mясто, преди ап.Tоmа. Пак от скроmност
ев.Mатеñ нарича себе си 'mитар¨, а в дрyrите еванrеnия не е наричан така.
Поnоxитеnно mоxе да се твърди, че авторът на еванrеnие от Mатеñ е mдеин от
Паnестина. Tова nичи от сnедните обстоятеnства:
а/ mноrоброñните nитати от В.З. пророчества, показват, че авторът е mдеин, знаещ
mноrо добре Св.Писание.;
б/ авторът на еванrеnието е mноrо добре запознат със Св.Писание на Веxтия Завет,
което nичи от:
Проповедтта на пnанината (5, 6 и 7);
Разrоворът на Xристос с ]арисеите за брачния xивот на човека /19:3/;
Oт отrоворът на Xристос на въпроса: 'Kоя заповед е наñ-ваxна?¨ /22-35/ и др.;
в/ авторът е познаваn mноrо добре реnиrиозните обичаи и нрави на иyдеñския
народ, mакари да не rи обяснява винаrи, защото еванrеnието е биnо написано за
mдеите, които знаеnи своите обичаи и нрави.
Някои от тези обичаи са:
Постът /6:16/;
Сватбените обичаи на mдеите /25:1-7/;
Oбичаите при сmъртни сnyчаи /9:23-24/ и др.
r/ авторът на еванrеnие от Mатея е запознат с rеоrра]ията на Паnестина; знае
разпоnоxението на Витnееm, Раmа /2:13/, иyдеñската пyстиня /3:1/, - където Hоан
Kръститеn проповядваn, mестопоnоxението на Hерyсаnиmския xраm, и на
Enеонската пnанина /24:1-3/;
д/ авторът познава историческите събития от xивота в Паnестина през Xристово
вреmе, напр.:
Xристос се родиn във вреmето на nар Hрод /2:1/;
Hоси], заедно със Св.¡ева Mария се върнаnи от Erипет във вреmето на nар
Арxеnаñ, син на Hрод;
Познаваn xивота на Hрод Антипа, коñто отнеn xената на брат си uиnип /14:3-4/ и
т.н.
Наñ-посnе, като иmаmе предвид, че ап.Mатеñ не е притеxаваn особени качества и
деñност в сравнение с дрyrите апостоnи, то странно е, как е възmоxно да се
припиmе авторството на еванrеnие от Mатея, ако не е иmаnо поnоxитеnни
исторически свидетеnства за това.
12.Hяnост /интеrритет/ на еванrеnието
Eванrеnието от Mатея представnява нещо nяnостно, напъnно завърmено: навсякъде
nичи, че едно и също nиnе е авторът my, изпъква един дyx , една nеn, един стиn и
език и единно изnоxение. В неrо няmа изmенения, добавки и изпyскания.
Св.Eпи]аниñ Kипърски съобщава, че евионитите в своето еванrеnие изпyскаnи I и
II rnави от ев. на Mатеñ. Tова те върmеnи, защото отричаnи боxествения и
44
свръxестествен произxод на H.Xристос.
В по-ново вреmе Веnxаyзен и др. някои протестантски боrосnови казват, че
въпросните rnави биnи поставени по-късно в еванrеnие на Mатеñ. Tези rnави ние,
обаче наmираmе да ]иryрират и в наñ-древните Н.З. ръкописи. Tе стоят по
съдърxание и изnоxение в тясна връзка с еванrеnието. Без тяx то би
представnяваnо осакатено произведение.
Някои протестантски боrосnови твърдят, че в начаnото на II в. Eв. на Mатеñ
претърпяnо нова редакnия и от такова с mдаистичен xарактер, станаnо с
yниверсаnен xарактер. В текста на еванrеnието обаче не наmираmе никакви
признаnи на редакnия. Eванrеnието иmа yниверсаnен xарактер, защото Xристовото
yчение иmа такъв xарактер, което е даnо направnение на всички Н.З. книrи.
Някои протестантски боrосnови считат за неподnинни, по-късно прибавени
сnедните mеста: 1/ 27:19 където се rовори за съня на Пиnатовата xена; 2/ 27:52
където се казва, че mнозина mъртви възкръснаnи, коrато Xристос починаn; 3/ 27:62
запазването на Xристовия rроб от страxата.
Първите две mеста са отxвърnени, поради това, че rоворят за необикновени
събития, но за подобни събития се rовори на mноrо mеста в еванrеnието. А че
разказът за завардването на rроба не е прибавен отпосnе, свидетеnства пyснатата
mъnва от воñниnите пазачи на rроба, че yчениnите откраднаnи тяnото Xристово,
която дъnrо се носеnа /Mат. 28:15/.
Б. Eванrеnие от Mарк
Xивот и деñност на еванrеnист Mарк
В Н.З. книrи на евенrеnист Mарк се дават сnедните иmена: Hоан /¡еян.13:5/,
Mарк /¡еян.15:39/, /I Петр. 5:13/ и Hоан Mарк /¡еян. 12:12; 12:25/. Hmето Hоан е
евреñско и значи 'mиn на Боrа¨, а иmето Mарк е nатинско и по всяка вероятност
еванrеnистът rо е поnyчиn, коrато е биn обърнат къm xристиянството /това е
станаnо в чест на mаñка my Mария/. Поради това, че Mарк е иmаn две иmена, някои
yчени твърдят, че Mарк и Hоан са две nиnа: едното сътрyдник на ап.Павеn, а
дрyrото на ап. Петър. Oбаче, като сътрyдник на Петър и Павеn Mарк е носиn
иmето Hоан. Tова съвпадение е обясниmо, саmо ако допyснеm, че nиnето е едно и
също с две иmена, Mарк и Hоан, което потвърxдават и изсnедванията на yчените:
Герике, T. Hан, M.Mаñнерn и др.
За бащата на Mарк в Св.Писание няmаmе сведения; rовори се саmо за mаñка my
Mария /12:12/, която иmаnа къща в Hерyсаnиm, където според Св.Предание:
Биnа извърmена Tаñната вечеря /Mарк 14:12-25/;
Hисyс се явиn на yчениnите си сnед възкресението /Hоан 20:19-29/;
Св.¡yx сnязъn над апостоnите в деня на Петдесетниnа /¡еян. 2:2/;
Hерyсаnиmските xристияни се събираnи за mоnитва таm /¡еян.12:12/;
Eванrеnист Mарк биn братовчед /според някои пnеmенник на ап.Варнава /Kоnос.
4:10/. H понеxе ап.Варнава е биn от о. Kипър и при това nевит, закnmчава се, че и
Mарк биn nевит от о. Kипър. Предпоnаrа се, ев.Mарк биn покръстен от ап.Петър,
коñто и за това rо нарича 'син mи Mарк¨ / I Петр.5:13/. Eв.Mарк биn сътрyдник на
ап.Петър и Павеn , за което свидетеnства древната xр.писmеност. Tака Папиñ
Hерапоnски казва: 'Презвитерът казва и това, че Mарк, изтъnкyватеnят на Петър,
записаn с точност всичко, каквото поmнеn /Eвс. Kес. Hърк.ист. 3:39/. В 42 r.
ап.Петър по чyдесен начин биn освободен от тъmниnата, където биn xвърnен от
Hрода Аrрипа I. Същата нощ тоñ се отбиn /¡еян.12:17/ в къщата на Mария, а оттаm
отиmъn на 'дрyrо mясто¨. Tова 'дрyrо mясто¨, е навярно rр.Риm. За отиването на
Петър в Риm ясно rовори Eвс.Kесариñски: 'Наскоро в nарyването на същия
Knавдиñ /42/ всебnаrият, човекоnmбив проmисъn довеxда в rр.Риm Петър, коñто
биn наñ-твърд и веnик по mъxество mеxдy апостоnите и коñто вярваn пред всички
45
останаnи¨ /H.ист.3,14, 15/. Заедно с ап.Петър в Риm отиmъn и ев.Mарк,
където сnед като сnymаn еванrеnската проповед на Петър в 44 r. написаn второто
синоптическо еванrеnие.
За това свидетеnстват: Kn.Аnександриñски, коñто казва: 'В Риm светnината на
бnаrовестието озариnа така ymовете на тези, които сnymаnи Петър, че на тяx се
видяnо mаnко да rо сnymат веднъx. Tе не се задовоnяваnи саmо от едното написано
yчение на Боxествената проповед, а yбедитеnно mоnеnи спътника на Петър - Mарк,
да остави и писmен паmетник на yчението, проповядвано от неrо yстно и не
отстъпиnи дотоrава, докато Mарк не изпъnниn тяxното xеnание¨ /Eвс.Kес.,
Hърк.ист., 3, 18, 15/.
През 45 r. Mарк отива в Hерyсаnиm, а през 46 r., заедно с ап.Павеn и Варнава,
отиmъn в Антиоxия. При първото Павnово пътеmествие /46 r./ от Антиоxия Mарк
тръrнаn заедно с ап.Павеn, но като mинаnи о.Kипър и стиrнаnи до rр.Перrия,
наmиращ се в Mаnоазиñската обnаст Паm]иnия, Mарк напyснаn Павеn и Варнава и
се върнаn в Hерyсаnиm. Причините, поради които се върнаn биnи:
Tрyдностите при пътyването;
Несъrnасен биn Mарк с начина на проповядване Xристовото yчение mеxдy
езичниnите. В 51 r., сnед апостоnския събор в Hерyсаnиm, ев.Mарк отиmъn в
Антиоxия. През второто Павnово пътеmествие /51 r./ ап.Варнава предnоxиn на
ап.Павеn да взеmат със себе си и Mарк, но ап.Павеn не се съrnасиn, а взеn със себе
си Сиnа. Tоrава ап.Варнава и ев.Mарк отпътyваnи заедно за о.Kипър /¡еян.15:39-
41/.
Повече сведения за ев.Mарк в ¡еяния няmа.
¡ревната xр.писmеност обаче твърди, че ев.Mарк отиmъn да проповядва в Erипет и
биn пръв Аnександриñски епископ. Tаm ев.Mарк останаn до 62 r., за което ясно
свидетеnства Eвс.Kесариñски: 'В осmата rодина от nарyването на Нерона /62 r./
сnед апостоn и еванrеnист Mарк в Аnександриñската nърква встъпиn на сnyxението
Аниан /H.ист. 3, 24/.
През 62 r. от Аnександрия ев.Mарк отиmъn в Риm при ап.Павеn /Kоnос.4:10;
uиn.1:23/, обаче още преди освобоxдаването на ап.Павеn от първите окови, тоñ
напyснаn Риm и заmинаn за Mаnа Азия, посетиn rр.Kоnоса и 64 r. отново се върнаn
в Риm, сеrа вече при ап.Петра /I Петр.5:13/. Сnед известно вреmе ев.Mарк пак се
връща в Mаnа Азия в E]ес иnи някое бnизко mясто до E]ес, защото ап.Павеn в 66 r.
поръчва на Tиmотея: 'Взеmи Mарка и rо доведи със себе си, защото mи е нyxен по
сnyxбата¨ /Tиm.4:11/. Вероятно ев.Mарк, заедно с Tиmотея е отиmъn в Риm и е биn
таm, през вреmе на mъченическата сmърт на ап.Павеn. Сnед 67 r., rодината на
сmъртта на ап.Петър и Павеn, за деñността на Mарк иmа наñ-разнообразни
сведения. Но приеmа се, че тоñ отново отиmъn в Аnександрия, където поrинаn
mъченически, за което свидетеnстват: Геnасиñ, Kаnист и др.
Според преданието ап.Mарк починаn на 8 mаñ., rодината не е известна. Mощите my
биnи пренесени през 827 r. в Венеnия от Венеnиански търrовnи и на mястото,
където биnи поставени, през • в. биn издиrнат rоnяm xраm под неrово иmе.
Паmетта на ев.Mарк се празнyва на 8 mаñ.
Познаваn nи е ев.Mарк H.Xристос и биn nи е неrов yченик? На този въпрос се
отrоваря въз основа на сnедното mясто от еванrеnие на Mарк: 'Eдин mоmък, обвит
с пnатнище по rоnо тяnо, вървеmе подире My и воñниnите rо xванаxа. Но тоñ, като
остави пnатнището, избяrа от тяx.¨ /14:31-52/. Kоñ е биn този mоmък? Oще от
древността се твърди, че това е ев.Mарк, коñто, подобно на дрyrи еванrеnисти, от
скроmност, прикрива иmето си. Виктор Антиоxиñски казва: 'Mоmъкът не е
чyxденеn, а е от онази къща, в която яnи Пасxата¨. Tова подчертава и бn.
Tео]иnакт. В днеmно вреmе yчените Беnзер, T.Hан, Г.Воnенберr и др. приеmат, че
тоя mоmък е биn ев.Mарк. Аmвр.Mедеоnанскиñ поrреmно твърди, че този mоmък биn
ев.Hоан. Поrреmно е и mнението, че това е биn ап.×ков, брат Господен. Bоm
Tаñната вечеря, според древното предание, е станаnа в доmа на Mария, mаñка на
46
Mарк, то ясно е, че Mарк е познаваn Hисyса Xриста. Въпреки това, ев.Mарк
не е биn Xристов yченик; не е биn в чисnото на 70-те. ¡ymите на ап.Hоан,
предадени чрез Папиñ, иmат реmаващо значение по този въпрос. /Eвс.Kес., H.ист.
30,39/.
2.¡ревни свидетеnства за еванrеnието
Св. Папиñ Hерапоnски казва: 'Презвитерът казва и това, че Mарк изтъnкyватеnят
на Петра, записаn точно всичко, каквото запоmниn, mакар и да не се придърxаn по
реда на речите и деянията Xристови, защото саm не сnymаn Господа и не rо
придрyxаваn. По-късно, наистина тоñ биn, както казаx с Петър, но Петър изnаrаn
yчението с nеn да yдовnетвори нyxдите на сnymатеnите, а не за това да предаде
подред Господните беседи. Заради това Mарк никак не сrреmиn, като описаn някои
събития така, както си rи припоmниn тоñ се rриxеn саmо за това, да не пропyсне
нищо от сnymаното, иnи да преиначи¨ /Eвс.Kес., H.ист. 3, 39/. Tyк иmаmе предадени
дymи на ап.Hоана и дymи на саmия Папиñ. В тези дymи ап.Hоан нарича Mарк
'Tъnкyватеn¨ в сmисъn, че ев.Mарк записаn ап.Петровата проповед за xивота,
деñността и yчението на H. Xриста, а не в сmисъnа на преводач, както казват някои.
Tака разбират дymата тъnкyватеn дрyrи писатеnи: Св.Hринеñ Лионски,
Eвс.Kесариñски, Св.H.Зnатоyст и др., а също и нови: uр. Kаynен, T.Hан и др.
Oт свидетеnството на ап.Hоан и на Папиñ nичи, че ев.Mарк не е изnоxиn всички
Xристови речи и деяния, че не е спазиn xроноnоrическия ред и че в неrо Mарк
записаn всичко чyто точно, без да сrреmи.
Св.Rстин Mъченик - /¦163-167/ в съчинението си: 'Разrовор с Tри]она 'Hyдеина¨,
пиmе: 'H това, че тоñ преиmеноваn едноrо от апостоnите Петър, както се казва в
неrовите възпоmенания, а също и дрyrите дваmа братя Заведеевите синове,
нарекъn с иmето Воанерrес, т.е. 'синове на rърmа¨. Tова означава, че тоñ е сзъщият
този, коñто даn на ×ков названието Hзраиn и Авия нарекъn с иmето 'Hисyс¨
/Св.Rстин нарича каноническите еванrеnия с иmето 'възпоmенания¨, което в първа
Апоnоrия, 66 rn. обяснява така: 'Kоито се наричат еванrеnия¨/.
Св.Hринеñ Лионски /¦202/ казва: 'Сnед тяxното заmинаване /на Петра и Павnа/
Mарк, yченик и тъnкyватеn на Петра ни даn писmено това, което е биnо
проповядвано от Петра¨ /Пр.ересите 3, 1, 1/. Eв.Mарк сnедоватеnно е несаmо yченик
и тъnкyватеn, но и записаn проповядваното Xристово yчение от ап.Петра.
Kn.Аnксандриñски /¦215/ казва: 'Kоrато Петър проповядваn всенародно сnовото
Боxие и възвестяваn еванrеnието по вдъxновение на Св.¡yx, тоrава mнозина от
тези, които биnи таm, mоnиnи Mарк, отдавнаmен неrов спътник, коñто поmнеn
всичко казано от неrо, да напиmе това, което тоñ проповядваn. Mарк написаn
еванrеnие и rо предаn на нyxдаещите се. Петър, като yзнаn за това, не се противиn
явно на това деnо и не скnаняn на неrо /Eвс.Kес., H.ист. 6, 14-из.¨очерки¨ на
Kn.Аnександриñски 6 кн./. Mарк написаn еванrеnието по mоnбата на xристияните,
въпреки че ап.Петър не скnаняn на това, което тоñ правеn от скроmност.
Впосnедствие обаче, ап.Петър одобриn еванrеnието на Mарк, което nичи от
сnедните дymи на Eвс.Kесариñски: 'Наскоро в nарyването на същия Knавдиñ /42 r./
всебnаrият и човекоnmбив Проmисъn довеxда в Риm Петър, коñто биn наñ-
веnикият и твърдият по mъxество от апостоnите и коñто вървяn пред всички
апостоnи. Светnината на бnаrочестието озариnа така ymовете на тези, които
сnymаnи Петра, че на тяx се видяnо mаnко да посnymат веднъx, те не се задовоnиnи
саmо с едното написано yчение на Боxествената проповед, а yбедитеnно mоnиnи
спътника на Петър Mарк, да състави писmен паmетник на yчението, проповядвано
от неrо yстно и не отстъпиnи дотоrава, докато Mарк не изпъnниn тяxното xеnание.
По такъв начин те станаnи подбyдитеnи за написването на еванrеnието, наричано
Eванrеnие от Mарк. Kато yзнаn това, по Боxие Oткровение, апостоnът се зарадваn
за ревността на риmnяните и yдобриn еванrеnието за четене в nърквите. /H.ист. 2,
14, 15/. Tези Eвсевиеви дymи дават сведение за mястото, вреmето, nеnта и автора,
повода и пр. за написване на еванrеnието от Mарк.
47
Oриrен /¦254/ казва: 'Второто еванrеnие е на Mарк, коñто rо е писаn по разказите
на ап.Петра¨ /Eвс.Kес., H.ист. 6,25/.
Св.Eпи]аниñ Kипърски /¦403/ казва: 'Наскоро сnед Mатеñ, Mарк, спътник на
ап.Петра, биn заставен в Риm да напиmе еванrеnие; сnед като написаn еванrеnието,
тоñ биn изпратен от ап.Петра в Erипетската страна.
3.Съдърxание на еванrеnието
Съдърxа 16 rnави и е наñ-mаnкото по обеm в сравнение с дрyrите 4 еванrеnия.
Съдърxанието mоxе да се раздеnи на 4 части:
Събития преди изnизането на H.Xристос на проповед /1:1-13/;
¡еñността на H. Xристос в Гаnиnея /1:14 до 9:50/;
¡еñността на H. Xристос в Hyдея и Hерyсаnиm /10:1 до 13:37/;
Страдания, сmърт, възкресение и възнесение на H. Xристос /14 до края 16 rnава/;
Според Папиево съобщение еванrеnието от Mарк не биnо написано в строrо
xроноnоrичен ред. Въпреки това обаче, до rоnяmа степен, xроноnоrическия ред е
запазен. Саmо сnедните събития: повикване на апостоnите Петра, Андрея, ×кова и
Hоана при Генесаретското езеро /1:16-20/; обвинението, че Xристос проrонваn
бесове със сиnата на бесовския княз /3:20-30/; Xристовата проповед в Назаретската
синаrоrа /6:1-6/ не са xроноnоrично изnоxени. Някои Xристови речи в това
еванrеnие са съкратени /прощаnната беседа/, а дрyrи напъnно пропyснати
/проповед на пnанината/. Наñ-rоnяmо вниmание Mарк обръща на Xристовите
чyдеса, тоñ не поmества саmо две чyдеса, които Mатеñ е поmестиn в еванrеnието си:
Hзnеnяване сnyrата на капернаymския стотник /Mат.8:5-13/;
Hзnеnяването на дваmата сnепи и един неmобесен /Mат.9:27-34/;
Затова пък ев.Mарк е поmестиn дрyrи три чyдеса, които nипсват y ев.Mатеñ:
1/ изnекyване на един човек с нечист дyx в синаrоrата /1:21-28/; 2/ изnеnяване на
rnyxия и заекnив човек /7:31-37/; 3/ изnеnяване сnепия във Витезда /8:22-26/.
Eванrеnист Mарк е кратък, защото риmските rраxдани не обичаnи mироките
съчинения. На mеста обаче тоñ дава доста rоnеmи подробности, от което
закnmчаваmе, че точно е записаn ап. Петровата проповед. Hзобщо в еванrеnието
на Mарк наmираmе сnедните подробности и особености:
Бащата на ×ков и Hоан иmаnи надничари, сnедоватеnно биnи състоятеnни xора /
1:20/;
Hзпратените апостоnи на проповед изrонваnи бесове и изnеряваnи боnни, като rи
поmазваnи с еnеñ;
Oписват се двиxенията, поrnедът и дymевното състояние на Xриста /10:21, 1:41/;
Oзначава се точно вреmето на събитието /1:32, 15:25/;
В еванrеnието на Mарк се срещат често наречията 'евтис¨ веднаrа и 'паnин¨
пак;
¡рyrа особеност на това еванrеnие е, че изnоxеното в неrо е в тясна връзка с
nичността и проповедта на ап.Петра. Tова е защото ев.Mарк записаn точно
еванrеnската проповед на Петър: 1/ Петровото повикване се представя като първо
Xристово деnо /1:16, 18/; 2/ изnекyването на Сиmоновата тъща е подробно описано /
1:31/; 3/ отричането на Петър е описано също подробно: първото и второто
отричане станаnо във вътреmния двор, а второто и третото във вътреmния
вънmния двор на доmа; 4/ rовори се за скроmността, сnабостите на Петър., а за
поxваnните my деñствия се rовори mаnко /8:33/; 5/ Mарк поставя за начаnо на
еванrеnските събития деñността на Hоан Kръститеn, както и ап.Петър е направиn
това в речта си при избирането на ап.Mатеñ /¡еян.1:22-22/ и в речта си при
покръстването на стотника Kорниnия /¡еян.10:37-43/.
4.Вреmе на написването на еванrеnието
В саmото еванrеnие няmа свидетеnства, въз основа на които да mоxе да се опредеnи
точно вреmето на написването на еванrеnие от Mарк. Поnоxитеnно е, че то е
48
написано преди разрymението на Hерyсаnиm /70 r./, защото в
Eсxатоnоrичната реч на H. Xристос /13 rn./ това разрymение се описва не като
станаnо, а като бъдещо събитие. ¡ymите на ев.Mарк: 'Tе пък отидоxа и
проповядваxа навсякъде и Господ иm поmаrаmе и подкрепяmе сnовото с nичби, от
каквито то се придрyxаваmе /16:20/, - mоrат да се отнасят къm 42 r. /а не къm 52-62
r., както предпоnаrат боrосnовите Kорнеnиñ и Гyтяр/, коrато mнозина от
апостоnите напyснаnи Паnестина и се отправиnи по дрyrите страни да проповядват
Xристовото yчение.
Kn.Аnександриñски наñ-добре опредеnя коrа е биnо написано Mарковото
еванrеnие: 'Kоrато Петър проповядваn в Риm всенародно сnовото Боxие и
възвестяваn еванrеnието по вдъxновение на Св.¡yx, тоrава mнозина от тези, които
биnи таm mоnиnи Mарк, отдавнаmен неrов спътник, коñто поmнеn всичко, казано от
неrо, да напиmе това, което тоñ проповядваn. Mарк написаn еванrеnието и rо
предаn на нyxдаещите се. Петър, като yзнаn това, не се противиn явно на това деnо
и не скnаняn къm неrо¨ / Eвс.Kес.H.ист. 6-14/; сnедоватеnно еванrеnието е
написано, коrато ев.Mарк и ап.Петър заедно се наmираnи в Риm.
Eвсевиñ Kесариñски опредеnиn по-точно датата: 'Наскоро в nарyването на същия
Knавдиñ /42 r./ всебnаrия и чеnовекоnmбив Проmисъn довеxда в Риm Петър, коñто
биn наñ-твърдият и веnикият по mъxество mеxдy апостоnите и коñто вървяn пред
всички апостоnи, и my заповядва да поръси този развратитеn на xивота /Сиmон
Въnxва/. Петър, като донесъn от Hзток и Запад mноrоnенно съкровище на дyxовна
светnина, проповядваn таm светозарното и спаситеnно за дymите сnово за
небесното nарство. Но щоm сnовото Боxие стиrнаnо в Риm, mоrъществото на
Сиmон (вnъxва), заедно със саmия Сиmон, веднаrа изчезнаnо. Светnината на
бnаrочестието озариnа така ymовете на тези, които сnymаnи Петър, и на тяx се
видяnо mаnко да rо сnymат веднаx, та не се задовоnиnи саmо от едното неписано
yчение на Боxествената проповед, а yбедитеnно mоnеnи спътника на Петър, Mарк,
да остави и писmен паmетник на yчението, проповядвано от неrо yстно и не
отстъпваnи дотоrава, докато Mарк не изпъnниn тяxното xеnание. По такъв начин,
те станаnи подбyдитеnи за написването на еванrеnието, наречено Eванrеnие от
Mарк. Kато yзнаn за това, по Боxие Oткровение, апостоnът Петър се зарадваn за
ревността на риmnяните и одобриn еванrеnието за четене в nърквите /H.ист.2, 14,
15/. uе ап.Петър и заедно с неrо и Mарк отиmnи в Риm в 42 r., се rовори и в ¡еяния
апостоnски 12:17: 'и като изnезе /от къщата на Mария/, отиде на дрyrо mясто¨, т.е.
ап.Петър сnед чyдесното си освобоxдение от тъmниnата, в която биn затворен през
42 r. от nар Hрод Аrрипа I, отбиn се в къщата на Mария, а от таm заmинаn за Риm,
заедно с Mарк. Tова се приеmа не саmо от катоnически и протестантски yчени, но и
от еп.Mиxаиn, коñто казва: 'Според историческите свидетеnства, ап.Петър е биn
два пъти в Риm: първия в nарyването на Knавдиñ /41-46/ и втория при Нерона,
коrато заедно с ап.Павnа завърmиn mъченически xивота си¨ /ев.от Mарк, 1871 r./.
Сnед пристиrането си в Риm Mарк не написаn веднаrа еванrеnието си, а mаnко по-
късно, окоnо 44 r. На сnедващата rодина /45/, тоñ вече заmинаn за Hерyсаnиm,
откъдето заедно с ап.Павеn и ап.Варнава, през същата rодина отиmъn в Антиоxия.
По-трyдно за разбиране е съобщението на Hринеñ Лионски /Против ересите, 3, 11/,
особено неrовите дymи: 'Сnед тяxното заmинаване Mарк. предаn писmено това,
което биnо проповядвано от Петър¨. Hmа боrосnови, които превеxдат тези дymи с:
'сnед тяxната сmърт¨ и твърдят, че еванrеnието от Mарк биnо писано сnед 67 r.
¡рyrи боrосnови, като Герике, считат, че ев.Mарк започнаn да пиmе еванrеnието
си, коrато ап.Петър и Павеn са биnи xиви и rо завърmиn сnед тяxната сmърт.
¡ymата 'заmинаване, изnизане¨ /¨ексодос¨/, обаче не трябва да се разбира 'сmърт¨.
В споmенатия пасаx, св.Hринеñ Лионски rовори не за сmъртта на апостоnите Петър
и Павеn, а за изnизането иm да проповядват Xристовото yчение, което се виxда от
дymите на св.Hринеñ, казани в: 'Против ересите¨: 'сnед като наmият Господ
възкръснаn от mъртвите и те биnи свиmе обnечени с изпратената сиnа на Св.¡yx,
изпъnниnи се с всички /Неrови дарове/ и поnyчиnи съвърmено знание, те изnезnи
49
по краищата на зеmята, като бnаrовестваnи за бnаrата /дадени/ наm от
Боrа, възвестяваñки небесния mир на човеnите, които и всички заедно, и всеки
поотдеnно иmат Боxието еванrеnие¨. H посnе св.Hринеñ rовори за написването на
4-те еванrеnия от Mатеñ, Mарк, Лyка и Hоан.
H тъñ, въз основа на всички тези свидетеnства, mоxе да се приеmе, че еванrеnието
на Mарк е написано 44 r.
5.Mясто на написване на еванrеnието
Всички yчени приеmат, че mястото на написване на ев. на Mарк е rр.Риm. ×сни
свидетеnства за това в саmото еванrеnие няmа, но иmа ]акти, които подсказват, че
то е написано в Риm. Наприmер:
Mарк обяснява дymата 'nепта¨ с nатинската дymа 'codrant¨ /12:42/; дymата 'двор¨ с
nатинската 'pretoria¨ /15:16/;
Mарк обяснява, че Сиmон Kринеñски биn баща на Аnександра и Рy]а /15:21/, а
посnедните биnи известни на риmnяните, защото в посnанието до риmnяните
ап.Павеn праща поздрав и на Рy]а, коñто, според yчените е едно и също nиnе с
Рy]а, за коrото пиmе Mарк.
6.Eзикът, на коñто е биnо писано еванrеnието
Бn. Авryстин и бn. Hерониm пряко свидетеnстват, че еванrеnието е биnо писано на
rръnки език. Въобще, в древната писmеност не се среща yказание, че това
еванrеnие е биnо писано на дрyr език.
Саmо yчените Сирnе и Барониñ изказват mнението, че това еванrеnие първоначаnно
биnо писано на nатински език, като считат, че nатинският ръкопис на еванrеnието
от Mарк запазен във Венеnия, биn ориrинаnът на това еванrеnие. Но вече е
доказано, че този ръкопис съдърxа текст от Вynrата, датиращ от VII в.
H в саmото еванrеnие се наmират доказатеnства за това, че то биnо написано на
rръnки. Mарк обяснява дymите 'nепта¨ и 'двор¨ с nатинските 'codrant¨ и 'pretoria¨,
които обяснения не би трябваnо да направи, ако еванrеnието бе писано на
nатински.
В еванrеnието на Mарк се забеnязва сиnно вnияние на араmеñския език в
nексикаnно и стиnно отноmение. Eв.Mарк писаn на rръnки, защото в Риmската
xристиянска община през неrово вреmе yпотребяеm е биn rръnкият език.
7.За коrо е биnо писано еванrеnието.
Eванrеnието е биnо написано за риmските xристияни, за което свидетеnстват както
древните xристиянски писатеnи: Kn.Аnександриñски, Eвс.Kесариñски, така и
саmото съдърxание на еванrеnието.
Eванrеnист Mарк, по-частно написаn своето еванrеnие за риmските xристияни от
езически произxод, за което иmа доказатеnства от саmото еванrеnие:
¡ymите Xристови 'Аз съm пратен саmо при заryбените овnи от доmа на
Hзраиnя /Mат.15:24/, не са поmестени в еванrеnието от Mарк;
За H.Xристос се rовори като за Син Боxиñ повече, откоnкото като за Mесия:
'начаnо на еванrеnието на Hисyса Xриста, Сина Боxия /1:1/;
Hmа mаnко nитати и сравнения от Ст. Завет;
Oбръща се особено вниmание върxy чyдесата Xристови;
Някои mдеñски обичаи и обряди се обясняват;
¡ава се превод на евреñските дymи: 'корбан¨ дар Боxиñ /7:11/; 'е]ата¨ отвори
се /7:34/ и др.;
Vпотребяват се nатински дymи: 'nеrион¨ /5:9, 15/; 'кентирион¨ /16:39, 44/;
Гръnки дymи се обясняват с nатински: 'nепта¨ 'кодрант¨ /12:42/;
Oбяснява се, че Сиmон Kиринееn биn баща на Рy]а, коñто биn известен на
риmnяните /Риmn.16:13/ и др.
8.Повод за написване на еванrеnието
50
×сно yказание дава Kn.Аnександриñски, коñто, като казва, че ев.Mарк се заеn да
напиmе еванrеnието си, поради настоñчивото xеnание на риmските xристияни,
закnmчава: 'по такъв начин те станаnи подбyдитеnи за написването на еванrеnието,
наричано Eванrеnие от Mарк¨ /Eвс.Kес, H.ист.2, 15/.
В саmото еванrеnие няmа yказание за повода на написването my.
9.Hеn на еванrеnието
Hеnта на еванrеnието е да докаxе, че Hисyс е Син Боxиñ и че иmа Боxествен
произxод. Tова се изразява още в саmото начаnо на еванrеnието: 'начаnо на
еванrеnието на Hисyс Xристос, Сина Боxиñ¨ /1:1/. Поради тази причина ев.Mарк
обръщаn rоnяmо вниmание на чyдесата Xристови, което е даnо повод на някои да
нарекат, Mарковото еванrеnие: еванrеnие на чyдесата. Привърxениnите на
тmбинrентската mкоnа изказват mнение, че еванrеnието на Mарк е опит за
приmирение mеxдy петринизmа и павnинизmа. За такова приmирие, обаче в
Mарковото еванrеnие няmа yказание. Oще повече, че няmаmе никакво yказание
въобще за съществyването на Павnинизъm и Петринизъm.
10. Подnинност на еванrеnието
1. Вънmни свидетеnства
А/ Kосвени
Kn. Аnександриñски като rовори за еванrеnието на Mатеñ, Mарк и Лyка казва:
'посnедният еванrеnист Hоан, като забеnязъn, че в еванrеnието е възвестено саmо за
теnесното, подбyден от бnизките и по внymение на Св. ¡yx, написаn дyxовно
еванrеnие (все y Eвс. Kес. H. ист. 6, 14). Сnедоватеnно ап.Hоан е знаеn и за
еванrеnието от Mарк.
Западният катоnически боrосnов uyнк изброява окоnо 20 свободни nитати от
Mарковото еванrеnие в запазените до нас съчинения на апостоnските mъxе.
Б/ Преки
Пряко свидетеnстват, че второто канонично еванrеnие е писано от еванrеnист
Mарк, древните писатеnи: св. Папиñ Hерапоnски, св. Rстин Mъченик, Kn.
Аnександриñски, Eвс. Kесариñски, Eпи]аниñ Kипърски и др.
Bnаерmаxер, като взеn повод от ап. Hоановите дymи, предадени от Папиñ: 'Mарк,
изтъnкyватеnят на Петър, с точност е записаn всичко, каквото запоmниn, mакар и да
не се придърxаn от реда на Xристовите речи и деяния, защото саm не сnymаn
Господа и не rо придрyxаваn¨ (y Eвс. Kес. H. ист. 3, 39) изказва mнение, че
днеmното еванrеnие на Mарк не е същото, а е преработка от неизвестен автор,
защото според дymите на Hоан, Mарковото еванrеnие не спазваnо никакъв
xроноnоrически ред, коrато в днеmното Mарково еванrеnие иmа запазен известен
ред. Oбаче нито в древната xристиянска писmеност, нито в древното nърковно
предание няmа, mакар и сnабо yказание за преработването на Mарковото
еваанrеnие, а и в днеmното еванrеnие не спазва mноrо xроноnоrически ред. В mноrо
дрyrи Н.З. еванrеnски ръкописи наmето каноническо еванrеnие носи надписа:
Eванrеnие от Mарк.
2. Вътреmни свидетеnства
Oт съдърxанието на Mарковото еванrеnие закnmчаваmе, че в неrо е записана
проповедта на ап.Петра, общите черти на която дава саm ап. Петър в речта си при
избирането на ап. Mатия (¡еян. 1: 21-22) и в речта си при покръстването на
стотника Kорниnия (¡еян. 10: 37-43). Oсобено втората реч се счита за кратко
изnоxение, ядката на nяnото Mарково еванrеnие;
Понеxе еванrеnист Mарк записаn точно проповедта на ап.Петър, затова тоñ изnаrа
всичко като очевидеn: напр., по изnекyването на Петровата тъща (1:29-31);
възкресението на Hаировата дъщеря (5: 21-43);
51
Oт mноrото евреñски дymи и изрази; доброто познаване на rеоrра]ията на
Паnестина: mдеñските нрави и обичаи; преданието на старnите закnmчаваmе, че
авторът иmа mдеñски произxод;
Eванrеnието биnо писано за риmските xристияни и то от езически произxод, което
потвърxдава саmото съдърxание: в това еванrеnие се превеxдат евреñските дymи,
обясняват се евреñските обичаи и mестности в Паnестина, срещат се mноrо
nатинизmи, а риmски инститyти и nатински дymи не се поясняват;
В саmото еванrеnие иmа ясни доказатеnства, че то е биnо писано в rр.Риm;
Авторът е искаn ясно да отnичи ап.Hоана от себе си, затова изрично rо нарича
'брат на Hакова (3:17; 5:37). Tова еванrеnист Mарк направиn, защото и тоñ носеn
иmето Hоан.
Xиnден]еnд предпоnаrа, че днеmното Mарково еванrеnие е преработка на т.нар.
Петрово еванrеnие. Веnxаyзен казва, че съществyваnо едно първоначаnно Mарково
еванrеnие Vр Mаркyс, което по-късно биnо преработено в сеrаmното Mарково
еванrеnие. ¡аxе някои протестантски боrосnови изказваnи mнението за някоnко
преработки на Vр Mаркyс, преди да се появи в сеrаmния си вид. В древната
xристиянска писmеност няmа обаче никакви сnеди от преработка на Mарковото
еванrеnие.
Р.А.Xо]mан и E.Вендnинr твърдят, че неизвестен автор съставиn сеrаmното наmе
Mарково еванrеnие, като съединиn някоnко отдеnни еванrеnски повествyвания.
uакт е обаче, че Mарковото еванrеnие днес представnява едно nяnостно
произведение.
11. Hяnост /интеrритет/ на еванrеnието
Oт запазените nитати от Новия Завет y nърковните писатеnи и от запазените Н.З.
ръкописи, и от nяnостния вид на еванrеnието от Mарк, ние закnmчаваmе, че то се е
запазиnо до нас в такъв вид, в какъвто е биnо написано от саmия Mарк.
А/ Роñс и др. боrосnови се трyдят да докаxат, че стиxовете 1-13 в I rn., където се
rовори за деñността на Hоан Kръститеn, изкymението и Kръщението на H.Xристос,
са добавени по-късно. Oбаче ст.14 е така свързан с предидyщото съдърxание, че е
невъзmоxно да стане раздеnяне;
Б/ Спор се води и за закnmчитеnните дymи на еваrеnие от Mарк /16:9-20/.
K.Tиmендо], П.uаñне, T.Hан и др. настояват, че тези дymи са биnи добавени по-
късно къm еванrеnието. Tе отричат подnинността иm по сnедните причини:
Липсата на тези дymи в някои дрyrи Н.З. ръкописи.
Несъответствието на тези дymи със съдърxанието на Mарковото еванrеnие.
Поради дymите 'в първия ден на седmиnата¨- в rръnкия текст 'проти саббатy¨,
'Господ¨, които се срещат саmо тyк. Споmенатите nипсват в: Синаñския,
Ватиканския кодекс, в Сириñски /син/ и саxидски превод. В повечето обаче дрyrи
ръкописи тия дymи стоят. Tе са известни и на Tаnияна, св. Rстин Mъченик, ¡идиm
Аnександриñски, св.H.Зnатоyст и др.
Съдърxанието на въпросните дymи напъnно съответстват на съдърxанието на
Mарковото еванrеnие, където е записана Петровата еванrеnска проповед. Ап.
Петър, rовореñки за xивота и деñността на H.Xристос завърmва иmенно с тези
събития, за които се rовори в закnmчитеnните дymи на Mарковото еванrеnие. А
изразът: 'В първия ден на седmиnата¨ се среща и на дрyrо mясто /16:2/, mакар в
дрyrа ]орmа. На дрyrи mеста се среща и дymата 'Господ¨ /5:17; 7:28/ - 'Kириос¨.
В един арmенски ръкопис от 989r. сnед Mарк 18:18 иmа празно mясто от два реда,
където са написани с червено mастиnо дymите: 'На презвитера Аристон¨. Според
някои yчени този Аристон биn yченик на Xристос и автор на закnmчитеnните дymи
на Mарковото еванrеnие. Но yченият H. Bе]ер сnед вниmатеnно изсnедване
закnmчава, че дymите 'На презвитер Аристон¨ биnи поставени в арmенския ръкопис
4-6 века сnед написването my /окоnо 1400-1600r./.
52
H тъñ, закnmчитеnните дymи от Mарковото еванrеnие /16:9-20/, по
съдърxание и ]орmа напъnно съответства на това еванrеnие. Без тяx то остава
незавърmено и не mоxе да се допyсне, че еванrеnието завърmва с 16:8.
В. EВАНГEЛHE OT ЛVKА
Xивот и деñност на ев. Лyка
Гръnкото иmе на ев. Лyка / 'Лyкас¨/ произnиза от nатинското 'Лyканyс¨ на
rр.език 'Лyканос¨. Oтечеството на ев.Лyка според свидетеnството на
Eв.Kесариñски, бn.Hерониm е rр. Антиоxия. По произxод тоñ е езичник, за което
mоrат да посnyxат сnедните доказатеnства:
езическото иmе на еванrеnиста
в 1:19 на ¡еян.Апостоnски ев. Лyка rовори и за езика на ñерyсаnиmските rраxдани,
като за чyxд неmy език.
В Kоnос. 4:11 ап.Павеn поставя ев.Лyка в чисnото на необрязаните.
Xyr и др. казват, че ев.Лyка биn прозеnит на mдеñската вяра, като се основават
на обстоятеnството, че тоñ познаваn mноrо добре mдеñските нрави и обичаи. ¡рyrи
считат, че тия познания са поnyчени от постоянното общyване на ев.Лyка с mдеите.
Tочното вреmе коrато е приеn xристиянството ев.Лyка не е известно.
Предпоnаrа се обаче, че тоñ е един от антиоxиñските езичниnи, които приеnи
xристиянството сnед mъченическата сmърт на арx. Сте]ан. В Антиоxия ев.Лyка
навярно се е запознаn с ап.Павеn, коrато биn заведен таm от ап.Варнава.
По занятие ев.Лyка биn nекар /Kоnос. 4:14/. Според Tеодор uетеn и Сиmеон
Mата]раста тоñ биn xивописеn. Според древното предание тоñ нарисyваn образа
на св.¡ева Mария. Hmа yчени, които отричат, че ев.Лyка биn xyдоxник и обясняват
появиnото се предание с това, че ев.Лyка обрисyваn mноrо добре и старатеnно
образа на св. ¡ева Mария в своето еванrеnие.
Спорен е въпросът даnи ев.Лyка е познаваn H. Xристос, даnи е биn неrов
yченик. В Myр. канон се съобщава за ев. Лyка 'Господа обаче не видяn по пnът¨.
Eпи].Kипърски и бn.Tео]иnакт твърдят, че ев.Лyка биn един от 70-те yчениnи на
H.Xристос. Св. Гриrориñ предпоnаrа, че тоñ е биn един от дваmата xристови
спътниnи по пътя за Emаyс.
Vчените, които твърдят, че ев. Лyка не е биn yченик на Xристос се основават
на проnоrа на еванrеnието, където Лyка отдеnя себе си от ония: 'които от саmото
начаnо биnи очевидnи и сnyxитеnи на сnовото¨ /Лyка 1:2/.
Vчените, които твърдят, че ев.Лyка биn един от 70-те yчениnи Xристови се
основават на съобщението на Лyка за xристовите пътниnи по пътя за Emаyс, където
Лyка от скроmност не съобщава своето иmе /14:51/. Tова mоxе да се приеmе. Eв.
Лyка придрyxаваn ап. Павеn през второто my пътеmествие- от rр. Tроада до rр.
uиnипи, за което закnmчаваmе от yпотребата при описанието на 1n. mн.ч.: 'сnед
това видение веднаrа поискаxmе да тръrнеm за Mакедония¨ /¡еян. 16:10/.
Сnедоватеnно, тоñ вкnmчва и себе си mеxдy Павnовите спътниnи. Kоrато ап. Павеn
напyснаn rр.uиnипи заедно със Сиnа и Tиmотеñ, тоñ оставиn ев.Лyка да продъnxи
деnото във uиnипи. Затова и ев. Лyка yпотребява вече 3n. mн.ч.: 'като mинаxа през
Аm]ипоnис и Апоnония, доñдоxа в Соnyн¨ /¡еян.17:1/
При третото си пътеmествие ап. Павеn взеn от uиnипи ап. Лyка /¡еян.20:5/
и от тоrава Лyка винаrи придрyxаваn ап. Павеn: през вреmе на кесариñските my
окови /¡еян.24:23/, през вреmе на първите и вторите риmски окови /Kоnос. 14:14; 2
Tиm. 4:10/, за което съдиm от ]акта, че ап. Павеn в посnанията си от Риm пращаn
поздрави и на Лyка. Сnед сmъртта на ап. Павеn според едни ев. Лyка проповядваn в
¡аnmаnия, Tракия и Mакедония, а според др.- в Аxаñя, Либия и Erипет.
Според един древен проnоr къm еванrеnието на Лyка, ев. Лyка е биn
девственик през nеnия си xивот, починаn на 84 rод. възраст. Св. Гриrориñ
Боrосnов съобщава, че тоñ се поmинаn mъченически, а като mясто на неrовата
53
сmърт се сочи Аxаñя. Според бn. Hерониm mощите на ев. Лyка биnи
пренесени при иmператора Kонстанnиñ от Аxаñя в Hариrрад.
Паmетта на ев. Лyка се празнyва на 31 октоmври.
2. ¡ревни свидетеnства за написването на еванrеnието
А/ Наñ древно свидетеnство иmа в Myр. Kанон, което rnаси: 'третата книrа на
еванrеnието според Лyка, nекарят Лyка написаn от свое иmа по предание сnед
Възнесението на Xриста, коrато неrо Павеn, като приnеxен на път, взеn със себе си.
Господа обаче, също не видяn по пnът и поради това, докоnкото е mоrъn да
изсnедва така и от роxдението на Hоана, започнаn да rовори¨. Сnедоватеnно:
въпреки че съществyваnи дрyrи еванrеnия, св.Лyка, водеñки се от 'преданието¨,
написаn еванrеnието 'от свое иmе¨.
Eванrеnието биnо написано сnед като Лyка започнаn да придрyxава ап.Павеn и да
сnymа неrовата проповед за xивота, yчението и деñността на H.Xриста и затова се
наmираn в зависиmост от нея.
Б/ Св.Hринеñ казва: 'Лyка, спътникът на ап.Павnа, изnоxиn в една книrа
проповядваното от този апостоn еванrеnие¨ /Пр. ересите 3, 11/;
В/ Tертynиан казва: 'Написаното от Лyка еванrеnие се приписва на Павеn¨ /Пр.
Mаркиона 4, 5/;
Г/ Oриrен казва: 'Tретото еванrеnие от Лyка е поnyчиnо одобрението на ап. Павеn,
защото съдърxаnо неrовата проповед за H. Xриста¨;
¡/ Eвс.Kесариñски съобщава, че иmа mноrо nиnа, които считат дymите на ап. Павеn
в 2 Tиm.2:8, а иmенно: 'според mоето бnаrовестие¨, - се отнасят до еванrеnието от
Лyка, т.е., че ап.Павеn счита това еванrеnие за свое.
Mеxдy съдърxанието на еванrеnието и ап.Павnовите проповеди иmа общо:
Mисъnта, че саmо чрез вяра става спасението на човека, се прокарва в притчите за
бnyдния син /15:11/ и за mитаря и ]арисея /18:10/;
Mеxдy еванrеnистите саmо Лyка съобщава за явяването на възкръснаnия Hисyс на
Петър /24:34 - съобщено и в Павnовото посnание 1 Kор. 15:5/;
Саmо в еванrеnието на Лyка се съобщава, че и Xристос казаn на разкаяnия се и
повярваn в Неrо разбоñник на кръста: '¡нес ще бъдеm с Mене в рая¨ /Лyк. 23:43/, а
този разбоñник на кръста се спасява не чрез деnа, а чрез вяра;
Vстановяването на таñнството Eвxаристия е еднакво y ев.Лyка и y ап. Павеn /Лyк.
22:19-20; 1 Kор. 11:24/.
3. Съдърxание на еванrеnието
Проnоr /1:1-4/. Tyк еванrеnистът rовори за повода за написване еванrеnието,
неrовите източниnи, nеn и начин на изnоxение.
I част /1:5- 4:13/. Xивотът на Xристос преди изnизането My за обществена
проповед.
II част /4:14- 9:50/. Oбществената Xристова деñност в Гаnиnея.
III част /9:51- 18:30/. ¡еñността на Xристос през вреmе на пътyването My до
Hерyсаnиm.
IV част /18:31- 21:38/. ¡еñността Xристова в Rдея и в Hерyсаnиm.
V част /22:1- 24:53/. Страданията, сmъртта и възкресението на H. Xристос.
Eванrеnието се състои от 24 rnави. В неrо са поmестени ред събития от xивота и
деñността Xристови, които не се наmират в дрyrите канонически еванrеnия. Напр.:
Бnаrовестието за раxдането на H.Kръститеnя /1:5-35/; Бnаrовестието за раxдането
на H. Xристос /1:26-36/; посещението на Enисавета от Св.¡ева Mария /1:39-56/;
роxдение и обрезание на H.Предтеча /1:57-80/; отиването на Hоси]а и Св.¡ева
Mария във Витnееm /2:1-5/; покnонението на пастирите /2:8-20/; обрязването
Xристово /2:21-38/; Hисyс 12-rодиmен в xраmа /2:40-52/; възкресяването сина на
наинската вдовиnа /7:11-17/; поmазване на Xриста от каещата се rреmниnа /7:36-
50/; изпращане на 70-те yчениnи на проповед /10:1-16/; изnеряване на 10-те
прокаxени /17:11-19/; явявяне на Xриста на Emаyските пътниnи /24:13-35/.
54
Притчи, които се наmират саmо в еванrеnието на Лyка: за mиnостивия
саmарянин /10:30-37/; за безпnодната сmоковниnа /13:6-9/; за бnyдния син /15:12-
32/; за неправедния доmоyправитеn /16:1-9/; за боrатаmа и бедния Лазар /16:19-31/;
за mитаря и ]арисея /18:9-14/; за десетте mини /19:12-27/.
Xроноnоrичният ред в Лyка е по-строr откоnкото в Mатея и Mарка. Саm Лyка си
поставя за nеn да изnоxи събитията в xроноnоrически ред: 'Наmериx за добре и аз,
сnед като rриxnиво проyчиx всичко отначаnо, наред да опиmа, достопочтениñ
Tео]иnе¨ /Лyка 1:3/.
4.Вреmе на написването
Kонкретни, ясни и подробни сведения за вреmето на написването на еванrеnието
няmа. Във всеки сnyчаñ, то е написано преди разрymението на Hерyсаnиm /70 r./,
защото Лyка описва това събитие като бъдещо. /Лyка 21:20,24/.
Св. Hринеñ Лионски, Oриrен и др. съобщават, че еванrеnието от Лyка биnо
написано сnед написването на еванrеnията от Mатеñ и Mарк. Eдинствен Knиmент
Аnександриñски, изxоxдаñки от своите собствени разmиmnения, необосновано
наyчно, изказва mнението, че еванrеnията, съдърxащи родосnовието на H.
Xристос /Mатеñ и Лyка/ биnи написани по-рано от дрyrите две на Mарк и Hоан.
За опредеnяне точното вреmе на написване еванrеnието трябва да иmаmе предвид:
Лyка писаn еванrеnието, сnед като продъnxитеnно сnymаn проповедта на ап. Павеn.
Tясната връзка mеxдy вреmето на написването на еванrеnие от Лyка и книrата
¡еяния апостоnски.
Предпоnаrа се, че еванrеnист Лyка е писаn еванrеnието си през вреmе на първите
риmски окови на ап.Павеn, понеxе това е биnо наñ-yдобното вреmе: и двете свои
книrи /еванrеnие и ¡еяния/ ев.Лyка отправиn къm някоñ си Tео]иn: 'Първата
книrа, о, Tео]иnе, написаx за всичко, що Hисyс начена да върmи и yчи до деня,
коrато се възнесе¨ /¡еян. 1, 2/. Сnедоватеnно, ¡еяния са писани сnед еваrеnието, но
скоро сnед неrо, понеxе ¡еяния е продъnxение на еванrеnието. Tаm се изnаrат
събитията в Xристовата nърква сnед Възнесението на Xриста. Tази книrа обаче,
Лyка завърmва с описване първите риmски окови на ап.Павеn, без да съобщава за
освобоxдението на ап.Павеn /¡еян.28:30-31/.
Hmа yчени обаче, които твърдят, че ¡еяния е написана по-късно, даxе сnед сmъртта
на ап.Павnа, а Лyка завърmва с описване първите окови на Павеn, тъñ като
Xристовите дymи, казани преди Възнесението са се изпъnниnи: /¡еян.1:8/, но
трябва да се приеmе, че ев.Лyка писаn книrата си в края на първите риmски окови
на ап.Павеn, преди освобоxдението my от тяx, защото иначе Лyка едва nи би се
въздърxаn да съобщи нещо за освобоxдението на Павеn от тези първи окови иnи за
неrовата сmърт.
H тъñ като иmаmе предвид rорните съобраxения, със сиryрност mоxеm да
предпоnаrаmе, че ¡еяния апостоnски е написана окоnо средата на 63 r.,
сnедоватеnно, еванrеnие от Лyка е написано през първата поnовина на 63 r.
Mясто на написване на еванrеnието
Eванrеnието е написано навярно в rр.Риm, т.е. таm, където е писана книrата ¡еяния
апостоnски. Hmа едно mнение изказано в древния nатински проnоr къm еванrеnието
от Лyка от бn.Hерониm и от св.Гриrориñ Боrосnов, а иmенно, че еванrеnието на
Лyка биnо написано в Гърnия Аxаñя. Tова твърдение няmа здрава историческа
основа; почива на преданието, че ев.Лyка в края на xивота си проповядваn в Аxаñя,
където и заrинаn mъченически.
6. За коrо е написано еванrеnието
В предrовора на еванrеnието се rовори, че то е написано за някоñ си
'достопочтениñ Tео]иn¨ /1:3-4/. Kоñ е биn този Tео]иn? Oриrен, св.Eпи]аниñ и
др., изxоxдаñки от етиmоnоrическото значение на дymата Tео]иn /обичан от Боrа,
коñто обича Боrа/, твърдят, че това еванrеnие е за всеки вярващ в Боrа, а не за едно
55
опредеnено nиnе. Oбаче, епитетът 'достопочтениñ¨ yказва на опредеnено
nиnе: означава някое знатно, обnечено във вnаст nиnе, иnи пък е изказване на почит
и yваxение. Oт дymите на Лyка: 'За да yзнаеm твърдата основа на онова yчение, на
което си се yчиn¨ /1:4/, се закnmчава, че Tео]иn е биn приеn xристиянството, иnи се
е rотвеn да rо приеmе /биn оrnаmен/. Предпоnаrа се, че тоñ е биn обърнат къm
xристиянството от ап.Павеn.
Oт саmото иmе Tео]иn се закnmчава, че тоñ е биn езичник, защото това иmе се
yпотребяваnо mеxдy езичниnите. Някои yчени, по причина, че в ¡еяния не се дават
описания на mестностите в Hтаnия, през които ап.Павеn пътyваn за Риm,
закnmчават, че Tео]иn е rрък иnи риmnянин, xивyщ иnи често посещаващ Hтаnия.
Hmа древно предание, според което Tео]иn е антиоxиñски rраxданин, съвреmенник
на Лyка, виден xристиянин, доmът на коrото сnyxеn за xристиянски xраm. Kниrата
'Апостоnски постановnения¨, съобщава, че третия епископ на Kесария Паnестинска
биn някоñ си Tео]иn. Предпоnаrа се, че това е същият антиоxиñски xитеn Tео]иn,
къm коrото ев.Лyка отправиn своето еванrеnие. Hmаñки предвид, че ев.Лyка е от
Антиоxия, mоxе да се приеmе, че и Tео]иn е от rр.Антиоxия. Въпреки, че в
Предrовора си ев.Лyка изтъква, че писаn еванrеnието си за 'достопочтения
Tео]иn¨, от съдърxанието закnmчаваmе, че то е предназначено за всички
xристияни, особено за тези, от езически произxод. Подобно mнение изказват
Oриrен и бn.Hерониm. ¡оказатеnства за тази mисъn вадиm от сnедните
обстоятеnства:
I. А/ Родосnовието Xристово се довеxда до Адаmа и Боrа, за да се yкаxе, че
Xристос е Спаситеn на nеnия човеmки род, създаден от Боrа;
Б/ Саmо в това еванrеnие се съобщава, че пророк Hnия биn изпратен при
Сарептската вдовиnа, която биnа езичниnа и че прокаxеният езичник сириеn
Нееmан биn очистен при пророк Enисея /Лyка 4: 26,27/
В/ Саmо Лyка разказва за изnеряването на десетте прокаxени, от които саmо
саmарянинът изказаn бnаrодарност;
Г/ Саmо тоñ изnаrа притчите: за mиnостивия саmарянин /10:25-37/; за бnyдния син /
15:12-32/; за mитаря и ]арисея /18:9-13/, в които се изтъква, че и mеxдy езичниnите
иmа бnаrородни човеnи, че и те са повикани за спасение и mоrат да бъдат спасени;
II.Eванrеnист Лyка е пропyснаn в еванrеnието си:
А/ Xристовите дymи, казани при пращането на 12-те апостоnи на проповед
/Mат.10:5/;
Б/ Разказът за изnеряване дъщерята на xананеñката /Mат.15:24/.
Tези пропyски ев.Лyка е направиn, за да не внася събnазън в неyкрепнаnите
xристияни от езически произxод.
Tова еванrеnие е предназначено и за xристияните от mдеñски произxод, защото в
неrо се yказва предиmството и веnичието на mдеñския народ, като избран от Боrа /
1:64, 68; 2:27, 32, 69/. Саmо ев.Лyка съобщава, че при вnизането си в Hерyсаnиm H.
Xристос пnакаn за този rрад. А като ап.Павnов yченик и спътник, ев.Лyка е иmаn
предвид и xристияните Павnови обръщенnи от Mаnа Азия, Mакедония и Аxаñя.
7. Повод за написване на еванrеnието
Поводът е ясно изтъкнат от саmия ев.Лyка в предrовора къm еванrеnието:
'Понеxе mнозина предприеxа да съчиняват разказ за напъnно известните mеxдy нас
събития¨ /1:1/. Eванrеnист Лyка се заеn да напиmе еванrеnието си, за да допъnни
иnи да изправи съставените преди неrо разкази за еванrеnските събития;
'за да yзнаеm твърдата основа на онова yчение, на което си се yчиn¨.
Необxодиmостта да бъде наставен новообърнатия Tео]иn правиnно и твърдо в
истините Xристови, даnо повод за написването на еванrеnието от Лyка.
8. Hеn за написване на еванrеnието
А/ саmият ев.Лyка изтъква nеnта за написване еванrеnието си в дymите: 'наmериx за
добре и аз, сnед като rриxnиво проyчиx всичко отначаnо, наред да ти опиmа,
56
достопочтениñ Tео]иnе, за да yзнаеm твърдата основа на онова yчение, на
което си се yчиn¨ /1:3-4/; Tака че nеnта на написването е:
Oписване точно, rриxnиво, в строr xроноnоrичен ред, всички еванrеnски събития
от начаnото до края;
Hзnаrане основните истини на Xристовото yчение, необxодиmи за нравствено
съвърmенство и спасение на човека.
Tази nеn ев.Лyка напъnно осъществиn.
Б/ Редоm с rорната nеn ев.Лyка пресnедваn в своето еванrеnие и дрyrи nеnи,
наmиращи се в зависиmост от еванrеnската проповед на ап.Павеn, чиñто yченик,
спътник и сътрyдник биn тоñ. Oсновни поnоxения на Павnовата проповед са:
Спасението чрез вярата /E]ес.2:8/;
Xристовото деnо иmа yниверсаnен xарактер /Риmn.1:16/. Tези основни поnоxения
на Павnовата проповед ев.Лyка развива обстоñно и твърдо в nяnото свое еванrеnие
и затова: 1/ довеxда Xристовото родосnовие до Адаmа и Боrа; 2/ съобщава дymите
на Сиmеон Боrоприеmник /1:31-34/; 3/ съобщава Xристовите дymи, отправени къm
разбоñника на кръста /23:43/; 4/ дава mясто и на притчата за бnyдния син и за
mитаря и ]арисея.
Неосноватеnно Баyр и Xиnден]еnд твърдят, че Лyка е застъпник на Павnинизmа,
против Петринизmа /mдео-xристиянството/.
Също неосноватеnно Xоnстен и Hоxан Ваñс твърдят, че ев.Лyка иmаn за nеn да
приmири тези две течения павnинизъm и петринизъm. Въобще подобни
направnения не са съществyваnи в древната Xристова nърква.
9.Hзточниnи на еванrеnието
Eванrеnист Лyка се поnзва от yстни и писmени източниnи, което ясно се изтъква в
проnоrа на еванrеnието my /Лyк. 1:1/.
А/ Писmени:
Eв.Лyка е знаеn, че mнозина биnи записаnи еванrеnски събития в разни книrи.
Вероятно тоñ е иmаn на ръка тези книrи и се е поnзваn от тяx при написване на
еванrеnието. Под 'mнозина¨ тyк трябва да се разбират новозаветните писатеnи,
писаnи преди ев.Лyка: такива са: Mатеñ, Mарк, ап.Павеn и ап.×ков;
Oбщото в еванrеnията на Лyка, на Mатеñ и на Mарк показва, че Лyка се е поnзваn
от тези две еванrеnия;
Oт поmестените евраизmи в еванrеnието на Лyка се съди, че Лyка е поnзваn и
араmеñски писmени източниnи: такъв източник биnо еванrеnието на Mатеñ.
Неосноватеnно е mнението на Б.Kорнеnиñ /катоnик/ и Г.Л.Xан /протестант/, че
ев.Лyка не се е поnзваn от никакви писmени източниnи.
Б/ Vстни: 'Kакто ни rи предадоxа ония, които от саmото начаnо бяxа очевидnи и
сnyxитеnи на сnовото¨ /1:2/. Лyка, като един от 70-те, предава известна част от
еванrеnието от nичен опит, а дрyrа от Xристовите апостоnи и теxните приеmниnи.
Tоñ е черпиn сведения и от yстното предание на Св.¡ева Mария /2:19; 2:51/.
Наñ-mноrо се е поnзваn Лyка за написването на еванrеnието си от yстната и
писmена проповед на ап.Павеn. Свидетеnства:
Eв.Лyка изnаrа yстановяването на таñнството Eвxаристия, също така, както то е
изnоxено y ап.Павеn /Лyка 22:17-20, сравнено с 1 Kор.11:23-25/;
V ев.Лyка и y ап.Павеn се среща съобщението за явяването на възкръснаnия
Xристос на ап.Петър /Лyка 24:34 - 1 Kор.15:5/;
Св.Hринеñ Лионски казва: 'Лyка, спътникът на Павnа, изnоxиn в една книrа
проповядваното от този апостоn еванrеnие¨ /Пр.ерес. 3, 1/;
Oриrен: 'Tретото еванrеnие от Лyка е одобрено от ап.Павnа¨ /Eвс.Kес.H.ист.6, 25/
10.Подnинност на еванrеnието
Свидетеnствата, че третото наmе каноническо еванrеnие деñствитеnно е писано от
ев.Лyка mоxеm да раздеnиm на вънmни и вътреmни:;
А/ Вънmни:
57
1.Kосвени yказания. Св.Knиmент Риmски, Hrнат Боrоносеn, Поnикарп,
Сmирненски, св.Hyстин Mъченик и др. са изпоnзваnи еванrеnието от Лyка като
книrа от Светото Писание и дават nитати от неrо. Св.Hyстин, наприmер, превеxда
някои mеста, съдърxащи се саmо в това еванrеnие: за кървавия пот на Xриста в
Гетсиmанската rрадина; за посnедните Xристови дymи на кръста и др.
2.Преки yказания наmираmе:
В Myр.канон;
V св.Hр.Лионски;
V Tертynиан;
V Oриrен;
V Mаркион rностик, коñто приеmа саmо еванrеnието от Лyка, като rо преработва
по свои разбирания.
Б/ Вътреmни
Knасическият стиn и език на еванrеnието свидетеnстват, че авторът my е човек
образован.
Говореñки за боnести, авторът се показва като сведyщ по mедиnина /14:38; 8:46/.
Mеxдy еванrеnието и ап.Павnовите посnания иmа поразитеnна и систеmна общност
по език, съдърxание и тенденnия.
Tези три съобраxения ясно rоворят, че това еванrеnие mоxе да бъде написано от
образован човек, nекар, същевреmенно и спътник, сътрyдник на ап.Павеn, като тоñ
биn Лyка.
Hоxан Ваñс и др. твърдят, че понеxе ¡еяния и еванrеnието на Лyка са написани от
един автор, а ¡еяния е писана не от Лyка, а от по-късен автор, то и еванrеnието от
Лyка не е написано от ев.Лyка, а по-късно. Oсновата на тези yчени е поrреmна,
защото безспорно, че ¡еяния апостоnски не е написана от ев.Лyка.
11.Hяnост /интеrритет/ на еванrеnието
А/ В древност единствен Mаркион е считаn някои mеста от еванrеnието за
неподnинни /1 и 2 rnава /. В •VI в. се срещат някои yчени, които правят същото
възраxение срещy подnинността на еванrеnието. Oбаче древната xристиянска
писmеност твърдо засвидетеnства подnинността на тези rnави.
Myр.канон: 'докоnкото е mоrъn да изсnедва, така че от роxдението на Hоана
започва да rовори';
Св.Hyстин Mъченик и св.Hринеñ nитират от тези две rnави:
Б/ Oт 22 rnава на еванrеnието в някои древни ръкописи nипсват /Б.А и др./ 43 и 44
стиxове, в които се rовори за вътреmната борба и за кървавия пот на H. Xриста в
Гетсиmанската rрадина. В дрyrи ръкописи и стиxове се отбеnязват като
съmнитеnни, а Hnариñ Никтавенски и бn.Hерониm съобщават, че в тяxно вреmе
споmенатите стиxове nипсваnи в mноrо ръкописи.
Но тези стиxове стоят като подnинни в повечето новозаветни ръкописи, Синаñския
кодекс и др. Св.Hyстин Mъченик, св.Hринеñ Лионски, бn.Hерониm и др. rи
nитират. Споmенатите стиxове са биnи изxвърnени от някои ръкописи, защото се е
предпоnаrаnо, че противоречат на Боxествената природа на Xриста и сnyxат за
доказатеnство на Ариевото yчение за Xриста.
Синоптическият въпрос
Kато направиm сравнение mеxдy четирите канонически еванrеnия по съдърxание,
пnан, изnоxение и език, ще констатираmе сnедното:
Eванrеnието на Hоан рязко се отnичава от останаnите три еванrеnия по
съдърxание, пnан, изnоxение и език;
Mатеñ, Mарк и Лyка описват деñността на Xристос в Гаnиnея, където yчиn и
проповядваn до Пасxата, през вреmето на която Tоñ биn xванат и разпънат. Tака че,
според тези еванrеnисти Xристовата деñност се оrраничаваnа в Гаnиnеñските
предеnи и не е траеnа повече от една rодина. Eв.Hоан съобщава за четири пасxи
58
през вреmе на зеmната проповед на Hисyс Xристос; Tази проповед е
продъnxаваnа три rодини и окоnо три mесеnа.
Hоан се спира повече върxy беседите на Xристос, а Mатеñ Mарк и Лyка rоворят
повече за Xристовите деnа:
Mеxдy еванrеnията на Mатеñ, Mарк и Лyка иmа mноrо общо по съдърxание, пnан,
изnоxение и език. Tази общност кара yчените при изсnедването на тези три
еванrеnия да правят общ преrnед СHНOПСHС на съдърxанието, поради което
обстоятеnство еванrеnията са наречени синоптически, а авторите синопти-и;
В синоптическите еванrеnия иmат общност в подбора и разказването на едни и
същи еванrеnски събития, но иmа някои събития, които се срещат саmо в дваmа иnи
саmо в един синоптик.
В триmата синоптиnи се съдърxат всичко 2901стиxа. Oт тези стиxове330-370 са
общи и y триmата синоптиnи; 170-180 се наmират y Mатеñ и Mарк; 230-240 - y
Mатеñ и Лyка; 50 y Mарк и y Лyка;
Oт стиxовете, които се срещат саmо в един от синоптиnите, наñ-mноrо иmа y Лyка
541; посnе y Mатеñ 330 и y Mарк 68. Значи, по ориrинаnност на първо mясто
стои Лyка, на второ Mатеñ и на трето Mарк.
Mаnките разnичия y синоптиnите се обясняват с разни nеnи, които те си поставят
при написването на еванrеnията си и разните читатеnи, къm които те отправяnи
своите еванrеnия.
Eднаквост, общност в синоптиnите иmа в общия иm пnан.
¡еñността на Hоан Kръститеn;
Kръщение и изкymения на Hисyс Xристос;
Vчение и деñност на Hисyс Xристос в Гаnиnея;
Посnедното пътyване на Xристос за Hерyсаnиm;
Страдания, сmърт, възкресение и възнесение на Xристос;
При изnаrането на отдеnните еванrеnски събития y синоптиnите иmа някои
разnичия: Mатеñ подреxда събитията систеmатически, а не в xроноnоrически ред;
Mарк rи подреxда xроноnоrически, но не rи свързва xроноnоrически навсякъде;
Лyка rи изnаrа строrо xроноnоrически и спазва връзката mеxдy тяx. Eдни от
синоптиnите са кратки, дрyrи по-обmирни при изnаrането на еванrеnските събития.
Eднаквост, общност y синоптиnите иmа и в стиn и език. Срещат се yсnовни изрази,
наприmер в разказите за изnеряването на капернаymския разсnабен /ср.Mат.9:5-6 с
Mарк 2:9-11 и Лyка 5:23-24/. Hmат досnовни изрази, срещащи се y триmа, а дрyrи
y дваmа от синоптиnите, но иmа и изрази, своñствени саmо за един от тяx. В езика
на Mатеñ и Mарк се срещат повече евраизmи, откоnкото в езика на Лyка, коñто е
по-чист и nитератyрен. Eднаквостта mеxдy трите синоптически еванrеnия е
предизвикаnа още от древност изсnедвания за причината на неñната поява. По
такъв начин се появи т.нар. синоптически въпрос.
H така, под синоптически въпрос, се разбира въпросът за причината на появата на
еднаквостта и разnичието mеxдy трите еванrеnия на Mатеñ, Mарк и Лyка. С
изyчаването на този въпрос yчените започнаnи да се заниmават от •VIII в., коrато
Лесинr /1784 r./изказаn mнението, че сеrаmните еванrеnия са произnезnи чрез
преработка на еванrеnието на Назареите /Eванrеnие на евреите/, съставено на
араmеñски език.
Mненията, изказани по отноmение на синоптическия въпрос, mоrат да бъдат
обединени в три xипотези.
I.Xипотеза за yстното първоеванrеnие
Съществyваnо едно еванrеnие, съставено през вреmето на проповедта на апостоnите
в Паnестина, което еванrеnие се е предаваnо yстно. Поради дъnrата yпотреба, това
еванrеnие поnyчиnо опредеnена ]орmа на изnоxение и названието
'първоеванrеnие¨. Tова първоеванrеnие биnо съставено на араmеñски език, на
коñто език проповядваnи Hисyс Xристос и апостоnите My. Kоrато xристиянството
започнаnо да се разпространява и mеxдy езичниnите, това yстно първоеванrеnие
биnо преведено и на rръnки език. Mатеñ и Mарк при съставяне на еванrеnията си са
59
се поnзваnи от араmеñската редакnия на yстното първоеванrеnие, а Лyка се
поnзваn и от rръnката редакnия.
Пръв заrовориn за yстното първоеванrеnие Xерберт /¦1803r./, а обстоñното
развитие на тази xипотеза се дъnxи на катоnическия боrосnов Гизеnер /¦1854r./.
¡осnовните изрази y синоптиnите не mоrат да бъдат обяснени чрез xипотезата за
yстното първоеванrеnие. Oт тяx с поnоxитеnност закnmчаваmе, че при съставяне на
еванrеnията си синоптиnите са иmаnи на ръка и писmени изnоxения на
еванrеnските събития.
¡авид Bраyс /¦1873r./ yсвоява и видоизmеня xипотезата за yстното
първоеванrеnие. Според неrо Hисyс е rениаnен евреñски равин, Kоñто с течение на
вреmето станаn nеrендарна nичност. За Неrо почнаnи да се съставят разни
mитически разкази, докато Tоñ добиn образа на сеrаmния Hисyс Xристос,
Hзкyпитеn и Спаситеn на света. Сnедоватеnно yстното първоеванrеnие е биnо
изпъnнено с разни mитически разкази, които пък сnyxеnи за източник за съставяне
на четирите еванrеnия.
Bраyсовата теория е без основа, тъñ като за еванrеnските събития иmаmе
исторически свидетеnства. Не описаните събития, а саmата Bраyсова xипотеза е
изmисnена. Kаквато и rениаnна ]антазия да съществyва, тя не е в състояние да
изmисnи, подреди и свърxе еванrеnските събития, така както те са в еванrеnията, и
ако те бяxа изmисnени, недопyстиmо би биnо, rонитеnят на xристиянството Павеn
да реmи с риск за xивота си да стане xристиянин.
II.Xипотеза за писmеното първоеванrеnие.
Лесинr /¦1784r./ изказва mнение, че източник на четирите канонически еванrеnия е
биnо т.нар. еванrеnие на Назареите /Eванrеnие на евреите/. По-късно Аñxорн
/протест.боrосnов/ е доразвиn тази xипотеза. Според неrо още преди сmъртта на
арx.Сте]ан биnо съставено на араmеñски език писmено изnоxение за xивота и
деñността на Xристос. Tова писmено изnоxение претърпяnо на араmеñски език три
редакnии, иmаnо два rръnки превода. Eванrеnистите Mатеñ, Mарк и Лyка се биnи
възпоnзваnи от разните редакnии и преводи на това писmено първоеванrеnие при
съставянето на своите еванrеnия.
Анrnиñският епископ Xербърт Mарm в 1802r. изказва mнението, че писmеното
араmеñско първоеванrеnие е иmаnо пет редакnии и един rръnки превод. Гратn пък в
1814r. изказва mнението, че араmеñското еванrеnие не е иmаnо нито една редакnия,
а саmо един превод на rръnки език. Eванrеnист Mатеñ се поnзваn от араmеñското
писmено първоеванrеnие, а Лyка и Mарк от неrо и от rръnкия my превод.
Няmа исторически свидетеnства за съществyването на подобно писmено еванrеnие,
нито в Hърковното предание, нито в древната xристиянска nитератyра. Oсвен това
напосnедък T. Hан и дрyrи yчени доказаxа, че т.нар. еванrеnие на Назареите
/еванrеnие на Eвреите/, съставено на араmеñски език, е преработка на еванrеnието
от Mатеñ.
Видоизmенение на xипотезата за писmеното първоеванrеnие е xипотезата за разните
еванrеnски ]раrmенти иnи разкази. Според тази xипотеза, еванrеnията са съставени
въз основа не на едно писmено първоеванrеnие, а възоснова на еванrеnски
]раrmенти иnи разкази, в които се изnаrаnи отдеnните еванrеnски събития и речи
на Hисyс Xристос.
Tази xипотеза е биnа обстоñно развита от Bnаñерmаxер, възприета от Onсxаyзен,
Лаxmан и др. Според Bnаñерmаxер сnед възнесението на Hисyс Xристос някои от
апостоnите записаnи в кратки писmени произведения някои еванrеnски събития и
речи на Hисyс Xристос, от които се възпоnзваnи синоптиnите и еванrеnист Hоан за
съставяне на еванrеnията си.Oт тяx един обръщаn повече вниmание на деnата, а
дрyr повече на речите Xристови. Oснование на своята xипотеза Bnаñерmаxер
търсиn в проnоrа на еванrеnието от Лyка /1:1/.
Tази xипотеза не се приеmа, понеxе не са запазени ]раrmенти, нито пък иmа
исторически свидетеnства за съществyването на подобни ]раrmенти. Tази xипотеза
60
не е в състояние да обясни еднаквостта по съдърxание, пnан, изnоxение и език
в синоптическите еванrеnия, нито пък nитератyрната зависиmост mеxдy тяx.
III.Xипотеза за взаиmното поnзване mеxдy синоптиnите
Начаnото на тази xипотеза е поnоxиn още в древност бn. Авryстин в книrата си 'За
съrnасието mеxдy еванrеnистите¨: тоñ изказва mнението, че еванrеnист Mарк при
написване на своето еванrеnие се е поnзваn от еванrеnието на Mатеñ. Tази xипотеза
за взаиmното поnзване mеxдy еванrеnистите иmа mноrо привърxениnи mеxдy
катоnически, протестантски и правосnавни боrосnови. Привърxениnите ñ mоrат да
бъдат раздеnени на три rрyпи:
А.Боrосnовите от тази rрyпа Xyr, Xиnден]еnд, Гnyбоковски и др. подобно на бn.
Авryстин приеmат, че Mатеñ пръв е написаn еванrеnието си, Mарк се е поnзваn от
Mатеñ, а Лyка от Mатеñ и Mарк.
Б.Гризбаxова xипотеза /¦1812r./. Vчените от тази rрyпа приеmат, че първо е
написано еванrеnието от Mатеñ, посnе от Лyка, коñто се е поnзваn от Mатеñ, а
ев.Mарк се е поnзваn от Mатеñ и Лyка. За основание на Гризбаx сnyxат сnедните
mеста: 'А като се свечери .'/Mат. 8:16/, 'А при заник сnънnе.¨/Лyка 4:40/, 'А
привечер по заник сnънnе.¨/Mарк 1:32/. По тези mеста Гризбаx закnmчава, че
Mарк се е поnзваn от Mатеñ и Лyка, като обединиn еванrеnията иm. Kъm тази rрyпа
mоxе да се отнесе и основатеnят на Tmбиrентската mкоnа u. Р. Баyр.
В. K.Лаxmан /1835r./, Ваñс и Веnке /1838r./ поддърxат, че първо е биnо написано
еванrеnието от Mарк, а посnе тези от Mатеñ и Лyка. Ваñс казва, че при съставяне
на еванrеnията си Mатеñ и Лyка се поnзват не саmо от Mарк, но и от дрyrи
източниnи /по този начин Ваñс обединява две xипотези: xипотезата за взаиmното
поnзване mеxдy синоптиnите и xипотезата за писmеното първоевонrеnие/.
Oтносно дрyrите източниnи, които Mатеñ и Лyка са изпоnзваnи редоm с
еванrеnието на Mарк, трябва да се каxе, че според едни боrосnови иmаnо саmо един
източник, съдърxащ речи Xристови, според дрyrи yчени някоnко, според трети
боrосnови /Зикенберrер, uоrеnес, uаyне и др./ ев.Лyка изпоnзваn саmо rръnкия
превод на еванrеnието от Mатеñ.
Kатоnическите боrосnови напосnедък разреmават синоптическия въпрос по
сnедния начин: наñ-напред се е появиnо еванrеnието от Mатеñ на араmеñски език;
Mарк се е поnзваn от еванrеnието на Mатеñ иnи от yстното предание, по което е
съставено Mатеевото еванrеnие. Преводачът на Mатеевото еванrеnие на rръnки
език извърmиn превода, сnед като Mарковото еванrеnие биnо написано, и се е
поnзваn при превода от неrо.
Наñ-приеmnива е xипотезата за взаиmното поnзване mеxдy синоптиnите, и то
такава, каквато yстановяват първата rрyпа боrосnови, а иmенно: наñ-напред е биnо
написано еванrеnието от Mатеñ на араmеñски език, скоро сnед това то биnо
преведено /mоxе би от саmия Mатеñ/ на rръnки език; ев.Mарк при съставяне на
еванrеnието си се е поnзваn от Mатеñ, а Лyка се е поnзваn и от Mатеñ и от Mарк.
Поnзването на синоптиnите не биnо mеxанично. При неrо те проявяваnи
саmостоñност и творчество, поnзваnи се и от yстните предания, а същевреmенно са
биnи вдъxновявани и ръководени от Боrа. Tеxните Писания са боrовдъxновени,
защото от Новозаветните писания те са се поnзваnи така, както и от Стария завет.
Според свидетеnствата на древното nърковно предание и на nърковната писmеност
и според вътреmните свидетеnства ев.Mарк се е поnзваn от еванrеnската проповед
на св. ап. Петър. Но тоñ се е поnзваn и от еванrеnието на Mатеñ, което е иmаn под
ръка. Затова свидетеnстват mноrо общи mеста в тези еванrеnия и mноrо досnовни
изрази в тяx, напр.:
При завърmване на описването на rадаринското пътеmествие /ср.Mат.9:1 с Mарк
2:1/
Накрая на разказа за късането на кnасове от xристовите yчениnи в съботен ден /ср.
Mат.12:9 с Mарк3:11/
61
В начаnото на разказа за Xристовата проповед в Назаретската синаrоrа /ср.
Mат.12:54 с Mарк 6:1/
Tези споmенати сnyчаи с Mатеñ и Mарк по никакъв начин не mоrат да бъдат
признати за сnyчаñни, а ясно и поnоxитеnно свидетеnстват за nитератyрната
зависиmост mеxдy тези две еванrеnия т.е., че ев.Mарк е иmаn под ръка еванrеnието
на Mатеñ.
Eв.Лyка се е поnзваn от еванrеnската проповед на ап. Павеn, чиито спътник и
сътрyдник е биn. За това иmа безспорни свидетеnства в древните nърковни
предания, в древната xристиянска писmеност и в саmото еванrеnие на Лyка. За
написването на това еванrеnие ев.Лyка се е поnзваn и от еванrеnията на Mатеñ и
Mарк, които тоñ е иmаn под ръка. Hmа mноrо сxодни изрази в тези еванrеnия.
H така, за правиnното разреmение на синоптическия въпрос трябва да приеmеm, че
наñ-първо се е появиnо еванrеnието от Mатеñ, сnед неrо еванrеnието от Mарк, и
наñ-посnе еванrеnието от Лyка, като Mарк се е поnзваn от Mатеñ, а Лyка от Mарк
и Mатеñ.
Tова разреmение на въпроса се наmира в пъnна xарmония с вреmето на написването
на всяко еванrеnие /Mатеñ 41r., Mарк 44r., Лyка 63r./. Tози xроноnоrически
ред е спазен от почти всички древни новозаветни ръкописи и във всички издания
на Бибnията.
Г. EВАНГEЛHE OT HOАН.
1.Xивот и деñност на еванrеnист Hоан.
Апостоn Hоан /евр. 'mиn на Боrа¨/, биn син на rаnиnеñските xитеnи Зеведеñ и
Саnоmия. Зеведеñ биn състоятеnен човек /Mарк 1:20/ и се заниmаваn с рибоnов при
Гаnиnеñското езеро, според едни yчени в rр.Витсаида, а според дрyrи в
rр.Kапернаym. Родитеnите на ап.Hоан заеmаnи видно mясто, което nичи от ]акта, че
ап.Hоан иmаn достъп в доmа на първосвещенника и биn познат с неrо /Hоан 18:15/.
Mаñката на Hоан Саnоmия, биnа една от xените, които сnедваnи Hисyс Xристос и
My сnyxеnи /Mат.20:20; 27:55-57; Mарк 15:40-41; 16:1; Лyка 23:49; Hоан 19:25/.
Според едни yчени Саnоmия е биnа родна сестра на Св.Боrородиnа, а според дрyrи
и е биnа родствениnа, което е по-приеmnиво. Ап.Hоан, заедно с по-стария си брат
×ков, поnyчиn добро възпитание и образование. Tоñ биn yченик на Hоан Kръститеn
и заедно с ап. Андреñ /брат на ап.Петър/ тръrнаn сnед Xристос /Hоан 1:37/.
Предпоnаrа се, че тоrава е биn 20-rодиmен.
Сnед първото си тръrване подир Xриста ап.Hоан придрyxаваn Господ в Kана
Гаnиnеñска, в Kапернаym, в Hерyсаnиm и се завърнаn заедно с Неrо в родния си
rрад, където отново се заnовиn с рибоnов. Сnед затварянето на Hоан Kръститеn в
тъmниnа, Hисyс Xристос отново rо повикаn за своñ yченик заедно с брат my ×ков и
братята Петър и Андреñ /Лyка 5:1-11/. H оттоrава ап.Hоан остава завинаrи yченик
на Hисyс Xристос.
Ап.Hоан, заедно с ×ков и Петър, са биnи първите и наñ-прибnиxени yчениnи на
Xристос и присъстваnи при: възкресението на Hаировата дъщеря /Mарк 5:37; Лyка
8:51/; при Преобраxението на Xристос /Mат.17:1; Mарк 9:2; Лyка 9:28/ и при
Xристовата mоnитва в Гетсиmания /Mат.26:27/. На апостоnите Hоан и Петър Hисyс
Xристос поръчаn да приrотвят необxодиmото за Tаñната вечеря /Лyка 22:8/. Братята
Hоан и ×ков биnи наречени от Xристос 'синове на rърmа¨ 'воанерrес¨ поради
сиnата на своя дyx, rорещата си вяра и саmоотверxената си преданост къm Неrо
/Mарк 3:17/.
Веднъx mаñката на Hоан и ×ков Саnоmия, по пътя за Hерyсаnиm, от xеnание
синовете ñ да бъдат по бnизко до Xристос, поmоnиnа Господ да разреmи те да
седнат до Неrо единият отдясно, а дрyrият отnяво/Mат.20:20-28/.
Апостоn Hоан биn обичният Xристов yченик /Hоан 13:23; 19:25; 20:2; 21:7/, коñто
на Tаñната вечеря се обnеrнаn на Xристовите rърди /Hоан 13:23/. При кръста Hисyс
Xристос повериn Своята Mаñка на Hоан /Hоан 19:26-27/. Hоан изтичаn на
62
Xристовия rроб преди ап.Петър, коrато Mария-Mаrдаnина съобщиnа, че тяnото
Xристово rо няmа в rроба /Hоан 20:2/. Ап.Hоан пръв познаn Hисyс Xристос, коrато
Tоñ Се явиn на yчениnите Си при Гаnиnеñското езеро /Hоан 21:7/.
Сnед Възнесението на Hисyс Xристос ап.Hоан проповядваn в Hерyсаnиm и в дрyrи
mеста на Паnестина. Присъстваn при изnеряването на xроmия от ап.Петър при
Kрасните врати на xраmа /¡еян.ап.3:1/. Kоrато чnеновете на Синедриона иm
забраниnи да проповядват , те отrовориnи: 'Съдете даnи е справедnиво пред Боrа
вас да сnymаmе повече, неxеnи Боrа¨ /¡еян.ап.4:19/. Ап.Павеn нарича Hоан, ×ков и
Петър 'стъnбове на Xристовата nърква¨ /Гаn.2:9/. В ¡еяния апостоnски се казва, че
Петър и Hоан xодеnи в Саmария /¡еян.ап.8:14/, за да извърmат mиропоmазване на
новообърнатите.
Ап.Hоан присъстваn на Апостоnския събор /51r./ в Hерyсаnиm. Oстанаnата част от
xивота си тоñ прекараn в mаnоазиñския rрад E]ес. Kоrа точно е отиmъn таm не се
знае, но се предпоnаrа, че окоnо 67-70r., във всеки сnyчаñ преди разрymението на
Hерyсаnиm сnед написването на Посnанието до E]есяни от ап.Павеn /62r./.
През 95r. т.е. в 14-тата rодина от nарyването на иmператор ¡оmиnиан /81-96r./,
ап.Hоан биn заточен на остров Патmос, наmиращ се в Erеñско mоре /Oткр.1:9/,
Eвс.Kесариñски 'Hърковна история¨ 3, 18с./. В 97r., при nарyването на иmператор
Нерв /96-98r./ ап. Hоан се върнаn в rр.E]ес. uе в Риm ап.Hоан биn xвърnян във
вряnо mасnо, и че изпиn отрова и пак останаn невредиm, няmа поnоxитеnни
сведения.
Бn.Hерониm съобщава, че ап.Hоан прекараn nеnия си xивот в девство, като обичаn
да повтаря дymите '¡еnа, обичаñте се поmеxдy си¨.
Св.Hринеñ Лионски съобщава, че ап.Hоан доxивяn вреmето на иmператор Tраян /
98-117r./. ¡ревното nърковно предание свидетеnства, че ап.Hоан достиrнаn дъnбока
старост - 105 106 rодини. E]еският епископ Поnикрат в писmото си до папа
Виктор съобщава, че ап.Hоан биn поrребан в E]ес. Гробът на ап.Hоан биn известен
още през вреmето на ¡ионисиñ Аnександриñски /Eвс.Kесариñски 'Hърковна
история¨ 25,16 с./. През първите вреmена на xристиянството биn построен в E]ес
xраm на иmето на ап.Hоан. При посnедните разкопки биnи наmерени под този xраm
пет подзеmни поmещения, разпоnоxени на кръст, в които се предпоnаrа, че биnи
поставени и тnенните останки на ап.Hоан, понеxе според '¡еяния на ап.Hоан¨ от
Проxор yчениnите на Hоан изкопаnи един кръстообразен rроб.
¡ревната xристиянска писmеност свидетеnства, че еванrеnието от Hоан е писано в
E]ес.
Vчените: Xоnnmан, Bенкеn, Xаyсрат, Rnиxер и др. отричат, че това еванrеnие е
биnо написано от ап.Hоан, и затова се стреmят да покаxат, че ап.Hоан никоrа не е
xивяn в E]ес. Tова твърдение обаче се оборва от yчените Лmтардт, Xиnrен]еnд,
Eваnд, Ваñnзекер, Ренан, Б.Ваñс, T.Hан и др., които защитават пребиваването на
ап.Hоан в E]ес. Oснования за това се наmират y св.Rстин Mъченик, св.Поnикрат,
св.Hр.Лионски, Oриrен, Tертynиан, Eвс.Kесариñски и др., които свидетеnстват, че
ап.Hоан е пребиваваn в E]ес. Tака Eвс.Kесариñски казва: 'В това вреmе в Азия се
наmираn още mеxдy xивите обичаният от Hисyса апостоn и също еванrеnист Hоан,
коñто преди сmъртта на ¡оmиnиан се върнаn от заточение на остров Патmос и
yправnяваn азиатските nъркви '/Hърковна история 3, 23/. А Поnикрат E]ески
допъnва: 'В Азия са поrребани всички начаnоводитеnи.Също Hоан, коñто се биn
обnеrнаn на rърдите на Господа¨/Eвс.Kесариñски Hърковна история 5, 24, 3/.
Vчените, които поддърxат mисъnта, че ап.Hоан не е биn в E]ес, се основават на
дymите на Папиñ, запазени y Eвс.Kесариñски: 'Kоrато mи се сnyчваmе да срещна
някоñ, коñто е общyваn с презвитерите /апостоnите/, аз rо разпитваx за сnовата на
презвитерите: що Андреñ, иnи що Петър е rовориn, иnи що uиnип, иnи що Tоmа,
иnи що Hоан, иnи Mатеñ, иnи някоñ дрyr от yчениnите на Господа, и що казват
Аристион и презвитер Hоан, yчениnи на Господа¨ /Eвс.Kесариñски 'Hърковна
история¨ 3, 39/. Eвс.Kесариñски въз основа на тези Папиеви дymи закnmчиn, че в
63
E]ес иmаnо две nиnа с иmето Hоан: ап.Hоан от 12-те и презвитер Hоан
yченик на Господа, коñто написаn Oткровението.
¡ионисиñ Аnександриñски изтъква подобна mисъn: 'Стрyва mи се, че дрyr /с иmето
Hоан/ от xивyщите в Азия /е автор на Oткровение/, още повече, че в E]ес, както
казват, се наmират две rробниnи, и всяка от тяx се нарича Hоанова¨ /Hърк.история
7, 25, 16/. H в посnедно вреmе някои yчени, като ¡еn], Ад.Xарнак и др. поддърxат
mнението, че в E]ес е xивяn някоñ си презвитер Hоан /yченик на Hисyс Xристос в
mирокия сmисъn на дymата/, а не ап.Hоан. Tози презвитер съставиn Oткровението,
трите посnания и Eванrеnието, приписвани на Hоан. Но в дymите на Папиñ не се
rовори за две nиnа с иmето на Hоан, а за едно nиnе. Първият път Hоан се споmенава
заедно с дрyrите апостоnи, а втория път заедно с Аристион, защото те дваmата
биnи още xиви. ¡вете rробниnи, за които споmенава ¡ионисиñ Аnександриñски, са
принадnеxаnи на едно nиnе - на ап.Hоан. Според едно древно предание ап.Hоан
биn поrребан вън от E]ес в една нива, но по-късно тnенните my останки биnи
навярно пренесени в rр.E]ес. Tака се появяват две rробниnи под неrово иmе.
В древната xристиянска писmеност никъде не се rовори преди ¡ионисиево вреmе
за някоñ си 'презвитер Hоан¨, разnичен от ап.Hоан, защото тези две иmена са за
едно и също nиnе.
2.¡ревни свидетеnства за написването на еванrеnието от Hоан.
Свидетеnствата за написването на Hоановото еванrеnие деnиm на:
А/Kосвени
При тяx се nитира това еванrеnие иnи се дават yказания за неrо, без да се
споmенава за автора my ап.Hоан.
Б/Преки
В тяx изрично се подчертава, че еванrеnието е писано от ап.Hоан.
Kосвени свидетеnства:
А.Hърковни
1. Св.Hrнатиñ Боrоносеn /¦107r./. Нарича Hисyс Xристос 'Сnово на Боrа¨ /ср. Hоан
1:1/; '¡yxът, Kоñто е от Боrа не се изmаmва, знае откъде идва и къде отива¨ /ср.
Hоан 3:8/; нарича сатаната 'княз на този свят¨ /ср. Hоан 12:3, 14:30 и др./. Oт тези
nитати на Hrн.Боrоносеn nичи, че тоñ иmаn на ръка еванrеnието от Hоан и се е
поnзваn от неrо.
2. Папиñ Hерапоnски - yченик на ап.Hоан, нарича Xристос 'саmата Hстина¨
/Eвс.Kесариñски¨Hърковна история 3, 39, ср. Hоан 14:6/.
3. Св. Поnикарп Сmирненски /¦155r./ - yченик на ап.Hоан. Oт текста на посnанието
my до ]иnипиñnите се виxда, че се е поnзваn от посnанието на ап.Hоан, а
сnедоватеnно и от еванrеnието my. Напр.: 'Всеки, коñто не признава, че Xристос Се
е явиn в пnът, е антиxрист¨ /I Hоан 4:2,3, ср.2:7/.
4. Пастирът на Eрm /начаnо на II век/. В притча 9 авторът на тази книrа нарича
Xристос 'Нова врата на спасението¨ /ср.Hоан 10:9/ и се rовори за вnизането в
nарството Боxие /3:3-5/.
5. Св. Rстин Mъченик /¦163-167r./. Oт mноrо mеста в произведенията my nичи, че
се поnзваn от еванrеnието на Hоан и че rо е иmаn на ръка. Напр.: 'Защото Xристос е
казаn: Ако не се родите отново, няmа да вnезете в nарството небесно. А на всекиrо е
известно, че родените веднъx не mоrат да вnязат в yтробата на родиnите¨ /I
Апоn.61, ср.Hоан 3:3-5/. Св.Rстин нарича Hисyс Xристос 'Сnово на Боrа, Kоето
съществyваnо преди всички твари и станаnо човек¨.
6. Tаnиан Сириеn, yченик на св.Rстин Mъченик, mинаn по-късно през сектата на
енкратите, в апоnоrията си: 'Реч къm еnините¨ /165r./, привеxда nитати бyкваnно
от еванrеnие на Hоан. Напр.: 'Всичко е от Неrо и без Неrо нищо не е станаnо¨
/rn.19 ср. Hоан 1:3/. В еванrеnската си xарmония Tаnиан поставиn на първо mясто
еванrеnието от Hоан.
64
7. Пасxаnни спорове /150-170r./. Първите спорове станаnи във вреmето на
св. Поnикарп Сmирненски, Mеnитон Сардиñски, Апоn.Лаодикиñски.
Mаnоазиñските епископи празнyваnи Пасxата на 14-ти нисан, като се осnаняnи на
преданието на ап.Hоан, от което mоxеm да закnmчиm, че през вреmе на тия спорове
еванrеnието на Hоан е биnо написано.
8. В посnанието на xристияните от Лион и Виена до xристияните в Азия и uриrия,
изпратено 170r. по сnyчаñ rонението при Mарк Авреnиñ /Eвс.Kесариñски
'Hърковна история¨ 5,1,2/ иmа един бyкваnен nитат от Hоановото еванrеnие:¨Bе
доñде час, коrато всеки, коñто ви yбива, ще mисnи, че принася Боry сnyxба¨
/ср.Hоан 16:2/.
9. В Посnание на апостоnите апокри] от 160 170r. се съдърxат бyкваnни nитати
от еванrеnието на Hоан. Напр.¨Сеrа Аз ви даваm нова заповед да се обичате
поmеxдy си¨ /ср. Hоан 13:4/.
Б. Hзвънnърковни
1. Васиnид /133r/ - rностик. ¡еñстваn в Аnександрия. Св. Hпоnит Риmски съобщава,
че Васиnид изтъnкyваn еванrеnието от Hоан и даxе превеxда някои от
изтъnкyваните mеста.
2. Ваnентин /135-160r./ - rностик. ¡еñстваn в Риm. Своята rностическа систеmа
построиn върxy проnоrа на Hоановото еванrеnие, откъдето и заиmстваn терmините
'Сnово¨, 'Светnина¨, 'Eдинороден¨, 'Hстина¨ и пр. Св. Hпоnит съобщава, че дори
Ваnентин се основаваn върxy еванrеnието от Hоан. Vченикът пък на Ваnентин
Xеракnион написаn тъnкyвания върxy това еванrеnие.
3. Mаркион rностик. ¡еñстваn в Риm. Съставиn своñ канон, като приеn саmо
еванrеnие от Лyка /което преработиn, като се поnзваn от еванrеnието на Hоан/ и
десет посnания на ап.Павеn.
¡аxе Xиnrен]еnд, uоnкmар, Bраyс и др., които въобще отричат подnинността на
еванrеnието от Hоан, признават, че Mаркион се е поnзваn от Hоановото еванrеnие.
4. Eванrеnието на ап. Петър - апокри], появиn се на докето-rностична почва в
Антиоxия. На някои mеста в неrо е изпоnзвано еванrеnието на Hоан.
5. ¡еяния на ап.Hоан - апокри], съставен на rностична основа в Mаnа Азия /160-
170r./. В неrо е изпоnзвано еванrеnието на Hоан.
6. Mонтанизъm. Появиn се в Mаnа Азия /156-157r./. Eванrеnието на Hоан е сnyxеnо
като rnавна опора на mонтанизmа. Mонтан нарича себе си 'yтеmитеn¨ /ср.Hоан
14:16,26/.
7. Hеnз езически ]иnосо]. В съчинението си 'Hстинско сnово¨ /178r./ дава да се
разбере, че е знаеn еванrеnието на Hоан и rо е иmаn под ръка.
Преки свидетеnства
1. Tео]иn Антиоxиñски. /¦198r./. Написаn апоnоrетичното съчинение 'Tри книrи
до Автоnика¨. Във втората книrа /22 rn./, rовореñки за Сnовото като Син Боxиñ,
казва: 'Затова ни yчат Светите писания и всички дyxоносни mъxе, от които Hоан
казва: 'В начаnото бе Сnовото, и Сnовото бе y Боrа¨ /ср.Hоан 1:1/¨. Eпископ
Tео]иnакт съставиn коmентар върxy еванrеnието на Hоан.
2. Myраториев канон. В неrо се казва: 'Писатеnят на четвъртото от еванrеnията
Hоан от yчениnите и епископите си казаn: Постете сеrа с mен три дни и каквото
всеки бъде открито един дрyrиmy да си разкаxеmе. През същата нощ биnо открито
на Андреñ от апостоnите, щото при проверката на всички Hоан да напиmе от свое
иmе всичко¨. Tyк ясно е засвидетеnствано, че четвъртото каноническо еванrеnие е
писано от св.Hоан.
3. Св.Hринеñ Лионски /¦202r./. Св.Hринеñ биn от Mаnа Азия, yченик на ап.Hоан. В
своето съчинение 'Пет книrи против ересите¨ /180-198r/, тоñ казва: 'Сnед това
Hоан, yченик на Господа, на uиито rърди тоñ се биn обnеrнаn, също написаn
еванrеnие през вреmе на своето пребиваване в rр.E]ес.¨ /Против ересите 3,1,1/.
65
4. Св.Knиmент Аnександриñски /¦215- 216r./ в съчинението си 'Oчерки¨ /
185r./, незапазено до нас, казва: 'Посnедният от еванrеnистите Hоан, като
забеnязаn, че в еванrеnията е известно саmо за теnесното, подбyден от бnизките и
по внymението на Св. ¡yx, написаn дyxовно еванrеnие.¨ /Eвс.Kесариñски 'Hърк.
история¨ 6,14/.
5. Oриrен /¦254r./ казва: 'Oт Преданието аз yзнаx за четири еванrеnия, които се
приеmат безпорно от nяnата поднебесна nърква. На mен е известно, че.
посnедното еванrеnие е от Hоана.¨ /Eвс.Kесариñски 'Hърк.история¨ 6,25,46/.
Oриrен написаn обmирен коmентар от 32 книrи върxy еванrеnието на Hоан.
6.Eвсевиñ Kесариñски /¦340/ казва: 'Нека да видиm и писанията, които
безпрекосnовно принадnеxат на саmия този апостоn /Hоана/. Преди всичко трябва
да бъде признато означеното с неrово иmе еванrеnие, известно на поднебесната
nърква.¨ /¨Hърк.история¨ 3,24/.
H още mноrо дрyrи nърковни писатеnи свидетеnстват, че четвъртото наmе
каноническо еванrеnие е биnо писано от ап.Hоан. При наnичността на тези
свидетеnства да се оспорва подnинността на еванrеnието от Hоан значи да се върви
против очевидната истина.
3.Съдърxание на еванrеnието
Eванrеnието иmа 21 rnави.
Предrовор /1:1-18/. Hзnаrат се сбито основните доrmатически истини на
xристиянството.
Съдърxание: mоxеm да rо раздеnиm на 8 части:
I част: ¡еñността на Xристос до първата Пасxа /1:19-2:12/.
II част: ¡еñността на Xристос от първата Пасxа до втората /2:13-4:54/
III част: ¡еñността на Xристос от втората Пасxа до третата /5:1-6:71.
IV част: ¡еñността на Xриста от третата Пасxа до отиването My в Задñорданската
страна /7:1-10:39/.
V част: ¡еñността на Xристос в Задñорданската страна /10:40, 11:44/.
VI част: Xристовото отиване в Hерyсаnиm за четвъртата Пасxа Пасxата на
страданията /11:45; 12:50/;
VII част: Страданията и сmъртта на Hисyс Xристос /13:1-19:42/.
VIII част: Възкресението на Xриста и явяването My сnед възкресението /20:1-
21:23/
Закnmчение /21:24-25/:rовори се за yченика, коñто написаn еванrеnието и за
mноrоброñните деnа, извърmени от Xристос.
4.Вреmе на написване на еванrеnието
Vчените, които не приеmат, че 4-то каноническо еванrеnие е написано от ап.Hоан,
разnично опредеnят вреmето на написването my. Eдни казват, че е написано в
първата поnовина на I в., а дрyrи във втората поnовина на II в.
Но дрyrи nърковни писатеnи единодymно и твърдо свидетеnстват, че еванrеnие от
Hоан е написано скоро сnед написването на синоптическите еванrеnия /вx. Hр.
Лионски Пр.ересите 3, 1, 1; Eвс.Kес. H.ист. 3, 1 ,1; Oриrен и особено
Kn.Аnександриñски /Eвс.Kес.H.ист. 6, 14, 7/.
¡ори yчените, които приеmат, че еванrеnие от Hоан е написано от саmия ап.Hоан,
разnично опредеnят вреmето на написването my: Вyтич /60 r. / - в E]ес; Раm /70 r./ -
в Пеnа; T.Hан /75-90 r./ - в E]ес.
¡ревната xристиянска писmеност твърдо свидетеnства, че това еванrеnие е
написано сnед завръщането на ап.Hоан от о.Патmос: Бn.Hерониm, Eп.Kипърски,
бn.Авryстин и др. Апостоn Hоан биn заточен на о.Патmос в 14-та rодина от
nарyването на ¡оmиnиан /95 r./ и се върнаn от това заточение сnед сmъртта на този
иmператор, през nарyването на иmператор Нерва /96-98r./ .
66
С rоnяmа сиryрност mоxе да се предпоnаrа, че ев.Hоан писаn
еванrеnието си през 96-98 r. Потвърxдение за това наmираmе както в древната
xристиянска nитератyра, така и в саmото еванrеnие на Hоан.
Св.Hринеñ съобщава, че Hоан доxивяn до дъnбока старост, до вреmето на
иmператор Tраян /98-117/. Съrnасно Пасxаnната xроника ап.Hоан ymряn в 72-та
rодина сnед Възнесението /окоnо 105-106-rодиmен/. Св.Eп.Kипърски съобщава, че
ап.Hоан написаn еванrеnието си, коrато биn на 90 rодини.
Св.Hр.Лионски съобщава, че ап.Hоан при написване на еванrеnието е иmаn за nеn:
'да отстрани забnyxдението на Kеринт ' /Пр.ересите 3, 11, 1/. А е известно, че
Kеринт доmъn в E]ес от Erипет и започнаn да развива своята rностическа
систеmа /която отрича Боxествената природа на Hисyс Xристос/ в края на I в. През
това вреmе първите rностиnи отричаnи Боxественото на Hисyс Xристос. Срещy
тяx, за да затвърди във вярата обърнатите, а не новообърнатите xристияни,
ап.Павеn написаn еванrеnието си.
H съвреmенните yчени: Ланrен, Гyrяр и др. приеmат, че ап.Hоан написаn
еванrеnието си в дъnбока старост през вреmето на иmператор Нерва /96-98 r./. Mоxе
да се допyсне, че еванrеnието биnо написано 98 r.
5.Mясто на написване на еванrеnието
Противниnите на подnинността на еванrеnието сочат наñ-разnични mеста на
написването: Hерyсаnиm, Паnестина, Mаnа Азия, Сирия, Аnександрия и др.
Но древната xристиянска писmеност твърдо свидетеnства, че то е биnо написано в
rр.E]ес: Св.Hр.Лионски казва: 'сnед това Hоан, yченик на Господа, коñто се биn
обnеrнаn на Неrовите rърди, също написаn и еванrеnие през вреmето на своето
пребиваване в Mаnоазиñския rрад E]ес¨ /Пр.ереси 3, 1, 1/. Бn.Hерониm казва: 'Наñ-
посnеден Hоан. коrато биn в Азия и коrато се разрастваnи сеmената на еретиnите:
Kеринт, Eвион и на дрyrите, които отричаnи, че Xристос е доmъn в пnът, биn
принyден от почти всички тоrаваmни епископи в Азия и от пратениnите на mноrо
nъркви, по-високо да напиmе за Боxеството на Спаситеnя.¨
Според някои по-късни свидетеnства на ¡оротеñ Tирски, Ники]ор и др., ап.Hоан
написаn еванrеnието си на о.Патmос.
uе апостоn-Hоановото еванrеnие е писано в E]ес, свидетеnства съдърxанието на
еванrеnието:
Eвреñските дymи се превеxдат;
Oбясняват се отноmенията mеxдy mдеи и саmаряни;
Oборва се yчението на rностика Kоринт, коñто работиn в E]ес;
Споmенава се за Hоановите /Kръститеn/ yчениnи /3:25 ср. ¡еян.19:1-6/
6.За коrо е биnо написано еванrеnието.
Преки yказания за това няmа, но от съдърxанието на еванrеnието проnичава, че то е
написано за xристияните от езически произxод, произnизащи от mаnоазиñските
nъркви. Tова nичи от сnедните обстоятеnства:
Eвреñски дymи и изрази се превеxдат с rръnки такива иnи пък се опростяват и
правят достъпни /1:42; 4:25; 9:7; 11:16/;
¡ават се обяснения на mестности в Паnестина, които са биnи известни на mдеите /
5:2; 1:28; 3:23, 6:1/;
Oбясняват се mдеñските нрави, обичаи и отноmения /2:6; 4:9; 7:38; 19:31; 40:42/.
По-частно еванrеnието е написано не за новообърнатите xристияни, а за отдавна
обърнатите, за да се предпазят от nъxеyчитеnи /20:31/. А това са биnи тъкmо
mаnоазиñските xристияни, сред които деñстваnи rностиnите.
Tова Hоаново еванrеnие иmа и yниверсаnен xарактер, защото в неrо са изnоxени
събития и истини, необxодиmи за всеки повярваn в Xриста.
7.Повод за написване на еванrеnието.
67
В Myраториев канон се казва, че Hоан написаn еванrеnието си 'подбyxдан от
съyчениnите и епископите си¨. Kn.Аnександриñски казва: 'подбyден от бnизките и
по внymение на Св.¡yx, Hоан написаn дyxовно еванrеnие¨ /Eвс.Kес.H.ист. 6, 14/.
Eвс.Kесариñски казва: 'поради това започнаnи, казват, да mоnят ап.Hоан, щото тоñ
в своето еванrеnие да опиmе вреmето, за което ymъnчаnи дрyrите еванrеnисти¨.
/H.ист. 3, 24/. Бn.Hерониm казва: 'Наñ-посnеден ап.Hоан. коrато биn в Азия,
коrато се разрастваnи сеmената на еретиnите Kеринт, Eрион и на дрyrите, които
отричат, че Xристос доmъn в пnът, биn принyден почти от всички тоrаваmни
епископи в Азия и от пратениnите на mноrо nъркви, по-високо да напиmе за
боxеството на Спаситеnя /Tъnк. Eв. на Mатеñ/.
Сnедоватеnно, подбyдите за написване еванrеnието от Hоан са:
Настоятеnната mоnба къm ап.Hоан от епископи и xристияни;
Внymението на Св.¡yx;
Нyxдата да бъде възвестено и за дyxовното естество на Hисyс Xристос, тъñ като в
синоптическите еванrеnия е възвестено rnавно теnесното.
Появата на разни ереси mеxдy mаnоазиñските xристияни;
Нyxдата да се допъnни възвестеното от дрyrите еванrеnисти за деñността на Hисyс
Xристос.
8. Hеn на еванrеnието
I. Eванrеnист Hоан, иmаñки на ръка синоптическите еванrеnия, забеnязъn, че в тяx
се обръща вниmание повече на зеmния xивот на Hисyс Xристос и на деñността My,
а не се rовори обстоñно за Боxествения My произxод. Затова при написване на
еванrеnието си, тоñ си поставиn за nеn да попъnни тази празнота, като напиmе едно
дyxовно еванrеnие, в което да набnеrне за Боxествената природа на Hисyс
Xристос /20:31/.
А че ап.Hоан е биn запознат и е иmаn предвид Синоптическите еванrеnия, съдиm от
съдърxанието на неrовото еванrеnие:
Hmа предвид чyдесата Xристови, за които се rовори y синоптиnите, затова казва:
'Tака Hисyс тyри начаnото на чyдесата Си в Kана Гаnиnеñска и яви сnавата Си /
2:11/;
Не rовори нищо за yстановяването на таñнството Eвxаристия, защото за това се
rовори в синоптическите еванrеnия.
Kn.Аnександриñски казва: 'А посnедният от еванrеnистите Hоан, като забеnязаn, че
в еванrеnието е известено саmо за теnесното, подбyден от бnизките и по внymение
на Св.¡yx, написаn дyxовно еванrеnие /Eвс.Kес.H.ист. 3, 14/.
II. Апостоn Hоан, освен чисто доrmатична nеn, иmаn и апоnоrетична, поnеmична
такава. През неrовото вреmе се появиnи nъxеyчения, които отричаnи:
uе Xристос е Син Боxиñ;
uе е истинен Боr;
uе се е въпnътиn в деñствитеnно човеmко тяnо и др. Съвреmенник на ап.Hоан биn и
основатеnят на rностиnизmа - Kеринт. Поради това ап.Hоан си поставиn за nеn в
еванrеnието си mеxдy дрyrото, да обори тези nъxеyчения и да защити
xристиянските истини. Tака наприmер: докетизmа - в сnедните mеста: 1:14; 14:34-
35. Oсвен това, според свидетеnствата на св.Hринеñ, тоñ се опъnчиn и против
nъxеyченията на Kеринт и Никоnаитите /Пр.ереси 3, 11, 1/, а според бn.Hерониm
против Kеринт и евионитите.
9.Подnинност на еванrеnието.
Oт всички новозаветни книrи наñ-mноrо е оспорвана подnинността на еванrеnието
от Hоан. По този въпрос, известен в наyката с иmето 'Hоанов въпрос¨, се е създаnа
mноrо nитератyра.
Св.Hр.Лионски съобщава: /Пр.ересите 3, 11, 9/, че в неrово вреmе
антиmонтанистите отxвърnяnи дара на дyxа - пророческия дyx и еванrеnието, в
68
което се е rовореnо за този дyx, т.е. еванrеnието на Hоан. Tова те правеnи не
въз основа на историческите свидетеnства, а от xеnание да обезсиnят
mонтанистите, които се основаваnи на еванrеnие от Hоан.
По-даnеч отиmъn риmският nърковен писатеn Kаñ, коñто написаn през вреmето на
папа Зе]ирин /199-217 r./, един диаnоr против mонтаниста Прокъn, в коñто
отxвърnяn еванrеnие от Hоан, понеxе наmираn в неrо противоречия със
синоптиnите. По същата причина отxвърnяnи еванrеnие от Hоан и Аnоrите, за
които св.Eпи]аниñ /¦403/ дава сведения в съчинението си 'Eреси¨.
Сведенията за аnоrите са наñ-разnични и трyдно е да се опредеnи ереста иm.
Сиryрното обаче е, че те отxвърnят Hоановите съчинения и rnавно еванrеnието,
защото наmираnи в неrо противоречия със синоптиnите.
Oт втората поnовина на III в. до края на •VIII в. въпросът за подnинността на
Hоановото еванrеnие не се е повдиrаn. В 1792 r. Eд.Hвансон отново повдиrнаn
въпроса за подnинността на това еванrеnие, като считаn, че писатеn на това
еванrеnие е някоñ си Пnатоник от II в.
Срещy това твърдение изnезnи анrnичаните Саmсон и Пристnи. Oт Анrnия спорът
се пренесъn и в дрyrите страни и продъnxава до днес в боrосnовската книxнина.
През 1820 r. в Герmания боrосnовът Бретmнаñдер изказва възrnеда, че еванrеnието
на Hоана биnо написано от някоñ си xристиянин-езичник от Erипет през втората
поnовина на II в.
За защитниnи на подnинността на еванrеnието на Hоан се обявяват видни yчени:
Bаñm, Xеmзен, Vстери и др.
В 1835 r. в съчинението си 'Xивот на Hисyса Xриста¨ ¡авид Bраyс изтъква, че
всички еванrеnия биnи съставени въз основа на разни mитически разкази.
Oкоnо средата на •I• в. uерд.Xр.Баyр, основатеn на тmбинrенската mкоnа
поддърxа, че в първите вреmена на xристиянството иmаnо две течения: Павnинизъm
и Петринизъm и че новозаветните книrи са пnод на борбата mеxдy тези две
течения. А еванrеnието на Hоан биnо написано окоnо 160 r. от привърxеник на
Петринизmа. Против възrnеда на Баyр се обявиnи Eбрард, Tирm, Bnаерmаxер,
Mаñер, Бnек и др.
В същото вреmе Hеnер и Ktостnин изказват mнението, че еванrеnието на Hоана се е
появиnо сnед вреmето на Rстин Mъченик /163-7/, и че посnедният не е знаеn
нищо за това еванrеnие. Tова mнение е разкритикyвано от Биндеmан, Зеmиm,
Лmтард и др.
През вреmето на спора някои отриnатеnи насочват критиката в дрyrа посока така:
Лmтnеnберrер /края 180/ отрича, че ап.Hоан не е xивяn в E]ес и понеxе еванrеnие
от Hоан е написано в E]ес, сnедва, че авторът my не е ап.Hоан. X. Ваñсе пък
твърди, че ап.Hоан записаn някои речи и събития от Xристовия xивот, а сnед
неrовата сmърт някоñ неrов yченик преработиn записките my в сеrаmното
каноническо еванrеnие.
Hmа боrосnови, които поддърxат, че еванrеnието на Hоана е съставено сnед
сmъртта my, въз основа на yстното предание, водещо начаnото си от саmия
ап.Hоан /K.Ваñnзенер, Eд.Гоnтn и др./
Rxтриn, ¡еn], Ад.Xарнак и др. изказват предпоnоxението, че не ап.Hоан, а
'презвитер Hоан¨ биn автор на посnанията, еванrеnието и Oткровението Hоанови.
Tе се основават на онова mясто от съобщенията на Папиñ Hерапоnски
/Eвс.Kес.H.ист. 3, 39/, в което се rовори за 'презвитер Hоан¨.
В наñ-ново вреmе едни от yчените признават подnинността на еванrеnието от Hоан,
дрyrи я отxвърnят. Правосnавните и катоnическите боrосnови признават
подnинността, а от протестантските - едни я признават, а дрyrи - не.
Виnx. Бyсет приеmа, че авторът на еванrеnието е 'mаnоазиñския презвитер Hоан¨.
Веnxаyзен и Bпита считат, че ап.Hоан още през 44 r. съставиn свои кратки
записки, които посnyxиnи посnе на дрyrо nиnе, като източник за написване на
еванrеnието, известно под неrово иmе. Според тяx ап.Hоан заrинаn заедно с
69
брата си ×ков през 44 r. Ад.Rnиxер и Kноп] твърдят, че еванrеnието от Hоан
биnо съставено от образован mдеин през 100-125 r.
Защитниnи на подnинността на Hоановото еванrеnие са: Xерmан, Беrxардт, T.Hан,
uр.Барт и др.
¡ревното nърковно предание и древната xристиянска писmеност твърде несъmнено
свидетеnстват, че това еванrеnие е писано от Hоан и саmо тези, които затварят очи
пред тези очевидни обстоятеnства, mоrат да изказват съmнения относно
подnинността my. Oсвен това и в саmото Hоаново еванrеnие иmа доказатеnства, че
то е биnо написано от ап.Hоан.
I. Авторът на еванrеnието навсякъде в неrо се рисyва като mдеин от Паnестина.
А/. В езика на еванrеnието иmа евреñски еnеmент, въпреки че то е написано на
rръnки език, от което закnmчаваmе, че mатерният език на писатеnя е евреñският.
Нещо повече, авторът на еванrеnието yпотребява евреñски дymи /1:38; 12:13; 20:16/
и превеxда евреñски дymи на rръnки: 'сиnоаm¨ - което значи 'пратен¨ /9:7, ср.1:42,
43 и др./
Б/. Авторът на еванrеnието познава добре Стария Завет, тоñ yказва и се осnаня на
Стария Завет, като казва: 'за да се сбъдне казаното.¨ /12:38/; 'за да се сбъдне
реченото в Писанието¨ /19:28/. Лmтардт казва: 'Във Веxтия Завет се корени nеnият
mисnов кръr на автора на 4-то еванrеnие¨.
В/. Авторът на еванrеnието е запознат добре с mдеñските празниnи, нрави, обичаи
и отноmения /7:2; 11:55; 7:37; 11:44; 19:39-40; 4:9/;
Г/. Авторът на еванrеnието е запознат mноrо добре и с rеорrа]ията на Паnестина /
5:2; 10:23; 18:1; 6:1, 3, 19, 23; !:28 и др./
¡/. Навсякъде в еванrеnието Hоан рисyва себе си като mдеин и се поставя в чисnото
на апостоnите /1:14; 2:13; 6:4; 11:55; 5:18/.
II. Hзвестно е, че ап.Hоан в посnедните дни на xивота си е биn в E]ес, откъдето е
yправnяваn mаnоазиñските nъркви. H наистина в еванrеnието си тоñ се рисyва като
арxипастир: 'и коñто видя, засвидетеnствyва и свидетеnството my е истинско. и
тоñ знае, че rовори истината, за да повярвате вие /19:35/. Tака mоxе според T.Hан
да rовори саmо един арxипастир, наставник, проповедник къm своите пасоmи.
III. Авторът на Hоановото еванrеnие рисyва себе си като сnymатеn и очевидеn на
проповедта и спаситеnното деnо на Hисyс Xристос като Неrов yченик и апостоn, и
косвено доказва, че е ап.Hоан:
А/. Авторът на еванrеnието съобщава такива подробности за xивота на Hисyс
Xристос, които mоrnи да бъдат известни саmо на един сnymатеn и очевидеn на
Xристовата проповед и деñност /1:39; ср. 4:16; 4:52 и др./ Саm авторът казва за себе
си: 'коñто видя, засвидетеnствyва и свидетеnството my е истинско; и тоñ знае, че
rовори истината, за да повярвате вие¨ /19:35; 21:24/;
Б/. Авторът на 4-то еванrеnие е yченик - апостоn на Hисyс Xристос, защото саmо
yченик-апостоn би mоrъn така подборно да изnоxи разrовори и отноmения mеxдy
Hисyс Xристос и апостоnите My /1:37-50; 4:31-38; 6:5-10 и др./Саm авторът нарича
себе си yченик Xристов /12:23; ср. 19:26; 20:2; 21:7,20/, 'дрyrият yченик¨ /18:15-16;
20:2-4,8/ и то винаrи с опредеnен чnен;
В/. uетвъртият еванrеnист косвено дава да се разбере, че тоñ е ап.Hоан: тоñ
преднаmерено крие своето иmе, иmената на Зевздеевите синове и на mаñка си /1:35-
40; 13:23-26; 20:2-8/. Oт това обстоятеnство закnmчаваmе, че тоñ е един от
Зевздеевите синове. Eдин от дваmата Hоанови yчениnи, които тръrнаnи сnед
Xриста биn Hоан /1:41-42/. Hоан биn заедно с ап.Петра, коrато отиваnи къm rроба
Xристов и тоñ изпревариn ап.Петра /20:3-4/.
Hяnост /интеrритет/ на еванrеnието/
I. ¡ymите на Hоановото еванrеnие: 'Защото анrеn Господен от вреmе на вреmе
сnизаmе в къпаnнята и раздвиxваmе водата и коñто пръв вnизаmе сnед
раздвиxването на водата оздравяваmе, от каквато и боnест да бе наnеrнат¨ /5:4/ -
70
nипсват в кодексите Синаñски, Ватикански и на E]реm Сирин. В дрyrи
кодекси тези дymи са показани като съmнитеnни. Tези дymи nипсват в Пеmито и
дрyrи някои преводи. Поради това, някои yчени като Tиmендор], Vескот и Xорт
считат, че тези дymи са прибавени по-късно къm текста на еванrеnието.
Но в повечето Н.З. кодекси тези дymи стоят. Също така се наmират и в преводите на
Hтаnа, ¡иатесарон на Tаnиан, във Вynrата и са nитирани от Tертynиан. Без тези
дymи остават съвърmено необясниmи дymите в Hоан 5:3: 'които очакваxа да се
раздвиxи водата¨, сnедоватеnно дymите на Hоан 5:4 са стояnи в първоначаnния
текста на Hоановото еванrеnие.
II. Разказът за xената, xваната в преnmбодеяние /Hоан 7:53-8:11/ в някои кодекси,
ръкописи и преводи nипсва. В повечето кодекси, обаче този разказ стои и се счита
за подnинен, което потвърxдават древните nърковни писатеnи: бn.Hерониm,
бn.Авryстин и др. В mноrото ръкописи този разказ е биn изпyскан, защото се
считаnо, че mоxе да внесе събnазън y неyкрепнаnите във вярата.
III. В посnедно вреmе mеxдy yчените се повдиrа въпросът относно подnинността на
21 rnава от Hоан, mакар тази rnава и да не nипсва в дрyrите ръкописи. В тази rnава
се разправя за Xристовото явяване на yчениnите My сnед Възкресението при
Tивериадското езеро. Mнозина yчени като T.Hан изказват mнението, че тази rnава е
написана от дрyrо nиnе и прибавена къm еванrеnието. Kатоnическият боrосnов
Hоx.Беnзер твърди, че саm ап.Hоан написаn тази rnава, но някоnко rодини по-късно
от написването на еванrеnието си и я прибавиn по-късно.
Повод да се изказва съmнение относно подnинността на 21 rnава дават 30 и 31 ст.
от 20 rnава на Hоан, където се казва: 'и mноrо дрyrи чyдеса направи Hисyс пред
yчениnите Си, за които не е писано в тая книrа. А това е писано, за да повярвате, че
Hисyс е Xристос, Син Боxиñ и като вярвате, да иmате xивот в Неrовото иmе¨.
Въпросните yчени считат, че тези два стиxа са закnmчение къm еванrеnието от
Hоан и отричат подnинността на 21 rnава. Tези два стиxа, обаче са казани по повод
сnyчката с ап.Tоmа. Hисyс казва: 'Tоmа, ти повярва, защото Mе видя; бnаxени са,
които не са видяnи и са повярваnи¨ /20:29/. Eв.Hоан взиmаñки повод от това /30 и
31 ст./, подканя читатеnите си да повярват в Hисyс Xристос, без да се видеnи mноrо
чyдеса, които е извърmиn, но от които саmо една част е записана в еванrеnието my.
Сnедоватеnно, тези дymи не mоrат да се считат като пречка за приеmане 21 rnава,
съдърxанието на която е в xарmония с nяnото еванrеnие.
Bраyс, разrnеxдаñки въпроса за nяnостта на Hоановото еванrеnие, разказва, че то
е: 'онази неmита дреxа, за която се разказва, че трябваnо да се xвърnи xребие, но
не и да бъде разкъсвана¨.
11.Oтноmение на Hоановото еванrеnие къm синоптическите еванrеnия
¡ревното nърковно предание и древната nърковна писmеност ясно подчертават, че
Hоан е биn запознат със синоптическите еванrеnия, преди написването на своето
еванrеnие. За това свидетеnстват: св.Hр.Лионски, св.Kn.Аnександриñски, Oриrен и
др. /Eвс.Kес.H.ист. 6, 14, 7/. Съдърxанието на саmото еванrеnие, в което еванrеnист
Hоан изпyска ония събития, които са описани в синоптическите еванrеnия и описва
ония, които nипсват y синоптиnите, свидетеnства, че ев.Hоан е биn запознат с тяx.
I. Ваxна особеност в еванrеnието от Hоан е тази, че в неrо предиmно се rовори за
Xристовата деñност в Rдея, а y синоптиnите се rовори rnавно за Xристовата
деñност в Гаnиnея.
Саmо три еванrеnски събития се срещат и y синоптиnите и y ев.Hоан, а иmенно:
наxранване 5000 дymи с 5 xnяба и 2 риби /Hоан 6:1-14 и параnеnи/;
xоденето на Hисyс Xристос по mорето /6:15, 21 и параnеnи/;
поmазването на Xристос с mиро от Mария, сестра на Лазар /12:1-11 и параnеnи/;
повествованията за страданията, сmъртта и възкресението на Xристос;
Апостоn Hоан, описваñки Xристовата деñност в Rдея е знаеn и за деñността на
Спаситеnя в Гаnиnея /2:12; 4:3; 7:1/. Също и синоптиnите са знаеnи за Xристовата
деñност в Rдея /Mат.23:27; Лyка13:4/.
71
II.¡рyrа особеност в Hоановото еванrеnие в сравнение със синоптиnите
е тази, че според Hоан, Xристовата деñност продъnxава повече от три rодини, а
според синоптиnите - саmо една rодина. Hоан съобщава изрично за три Пасxи и
косвено за четвърта /2:19-25; 3:1-21; 5:1-47; 7:1/, а синоптиnите - саmо за една
Пасxа - Пасxата на страданията.
Според Hоан Hисyс xодиn някоnко пъти в Гаnиnея и се връщаn в Rдея: 1/ за
първата Пасxа; 2/ за втората Пасxа; 3/ за празника Разпъване mатри /7:2/; 4/ за
празника Oбновяване на xраmа /10:22/; 5/ за Пасxата на страданията.
III. Oсобеност е, че Hоан обръща rnавно вниmание върxy беседите на Hисyс
Xристос, които заеmат 5/6 от nяnото съдърxание на еванrеnието. Tези Hоанови
беседи се разnичават от поmестените в синоптическите еванrеnия по ]орmа и
съдърxание. В тяx е застъпена доrmатичната страна, а y синоптиnите е застъпена
нравствената и практическа страна. Предmет на Hоановите беседи е Hисyс Xристос,
Син Боxиñ, като Mесия, Спаситеn на човеmкия род.
Св.Hоан се спyска в разrnеxдането на дъnбоки и възвиmени боrосnовски истини,
затова е поnyчиn названието 'боrосnов¨. За разnика от синоптическите еванrеnия,
наречени 'теnесни¨, още от древност Hоановото еванrеnие е наречено дyxовно. С
доrmатични въпроси ев.Hоан започва еванrеnието си /1:1/ и с такива тоñ rо
завърmва.
IV.Eванrеnието на Hоан се разnичава от синоптическите и по своя език. Mеxдy
синоптиnите иmа сxодство mеxдy език, бyкваnни изрази и др. V Hоан обаче
сxодството в езика и изрази със синоптиnите няmа, което се обяснява с xарактера на
съдърxанието на Hоановото еванrеnие. За доrmатичните и отвеnечени въпроси,
които са застъпени в еванrеnието, са биnи необxодиmи и особени изразни средства.
Гnава седmа
'еяния на Светите 1$осто0и.
Писатеn - писатеn на книrата е ев.Лyка, коñто е писаn третото синоптическо
еванrеnие. Tова се виxда от ¡еян.1: 'Първата книrа /¨тон mен протон nоrон¨- о,
Tео]иnе, написаx за всичко, що Hисyс начена да върmи и yчи до деня, коrато се
възнесе¨.
Съдърxание - книrата иmа 28 rnави. В книrата се изnаrа кратка история на древната
xристиянска nърква през апостоnско вреmе. Oбръща се вниmание rnавно върxy
деñността на апостоnите Петър и Павеn . Hзnоxени са в нея сnедните по-rnавни
събития: възнесението на Hисyс Xристос, сnизането на Св.¡yx върxy вярващите,
yбиването на арx.Сте]ан, обръщението на ап.Павеn къm Xристос, покръстването на
кесариñския стотник Kорнеnиñ от ап.Петър, апостоnския събор в rр.Hерyсаnиm,
пътеmествията на ап.Павеn.
Надпис - ¡еяния на апостоnите - 'праксис тон апостоnон¨; апостоnски деяния -
'праксис апостоnон¨; 'праксис¨- деяния. Надписът съответства на съдърxанието на
книrата и е биn даден от ев.Лyка. Гnавни деñnи в древната xристиянска nърква през
апостоnско вреmе са биnи апостоnите на Xристос.
Hзточниnи - ев.Лyка е биn очевидеn на някои събития, изnоxени в книrата '¡еяния
на св.апостоnи¨. На четири mеста: /16:10-17; 20:5-15; 21:1-18; 27:1-28/, тоñ пиmе в
първо nиnе mноxествено чисnо. Tези mеста са известни под иmето 'ние разкази¨.
При изnоxението на събитията, на които тоñ не е присъстваn, е черпиn от
апостоnите, сnyxитеnите и очевидnите на сnовото.
uитатеnи - книrата е отправена до същия достопочтен Tео]иn, къm коrото биnо
отправено еванrеnието на Лyка.
Вреmе - книrата е написана окоnо 63 r. преди освобоxдението на ап.Павеn от
първите my риmски окови, преди започване на съдебния проnес.
Mясто - в rр.Риm
Повод - поводът е посочен в проnоrа къm еванrеnието от Лyка, коñто проnоr се
отнася и къm книrата '¡еянията на св.апостоnи¨.
72
Hеn - да изnоxи по-rnавните събития в xивота на древната xристиянска nърква
през апостоnско вреmе.
Tекст - в текста на книrата '¡еяния на св.апостоnи¨, съдърxащ се в кодекс D-
Knараmонтанyс, иmа mноrо разночетения, които са прибавки от по-късно вреmе.
Гnава осmа
С!бо"ни $ос0ания 23-$исто0е като0ике32
Сnоxното приnаrатеnно 'катоnикос¨ /от 'ката¨÷ надоny, върxy, според; и
'оnос¨÷nяn, пъnен/ значи: общ, всеобщ, повсеmестен /на nърковносnавянски и
бъnrарски език - съборен/. Посnанията са наричани съборни, защото са изпратени
не до отдеnни nичности и nъркви, а до всички xристияни. Второто и третото
посnание на ап.Hоан, изпратени до отдеnни nиnа, са присъединени къm първото, за
да бъдат обединени в едно трето посnание на ап.Hоан. Съборните посnания са
седеm.
×ков
Посnание на апостоn ×ков
Писатеn - писатеn на посnанието ап.×ков, брат Господен. Tоñ е едно и също nиnе с
ап.×ков Аn]еев, един от 12-те Xристови апостоnи. Биn е предстоятеn на
Hерyсаnиmската nърква. Починаn е mъченически 62 r.€
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа пет rnави. uовек се оправдава и
спасява не саmо чрез вяра, но и чрез добри деnа /2:26/. Боrатите трябва да бъдат
mиnостиви къm бедните и да не rи оrрабват. /5:1-5/. Kоrато някоñ е боnен, трябва да
бъде извърmено над неrо от презвитери таñнството Enеосвещение /5:14-15/.
Вреmе - написано е mеxдy rодините 52-53 r. Hзпоnзвано е от ап.Павеn в посnанието
my до Риmnяните, написано в начаnото на 58 r.
Mясто - написано е в rр.Hерyсаnиm, където ап.×ков работиn като предстоятеn на
nърквата.
uитатеnи - посnанието биnо отправено къm 12-те коnена, 'които xивеят пръснато¨ /
1:1/, т.е. къm xристияните mдеи, xивеещи пръснато вън от Паnестина.
Повод - неправиnното yчение на някои относно оправданието - че човек се
оправдава саmо чрез вяра.
Hеn - да даде правиnно yчение за оправданието - че човек се оправдава не саmо чрез
вяра, но и чрез добри деnа; да подкрепи xристияните в теxния xивот и да иm даде
някои наставnения относно истините на вярата и нравствеността.
Петър
Посnания на апостоn Петър
Писатеn - апостоn Петър е брат на ап.Андреñ. Произxоxда от rр.Витсаида /Hоан
1:44/. Биn един от наñ-видните апостоnи на Hисyс Xристос. Починаn mъченически
в rр.Риm през 67 r. като биn разпънат на кръст надоny с rnавата.
1
Първо посnание на апостоn Петър
Съдърxание. Гnавни mисnи - иmа пет rnави. uовек се изкyпва не чрез сребро и
зnато, но чрез драrоnенната кръв на Hисyс Xристос /1:17-21/. Xристияните са
дnъxни да се подчиняват на светските вnасти /2:13-17/ и търпеnиво да понасят
скърбите, бедствията в xивота /2:19-25/. Второто Xристово приmествие е бnизо /
4:7-11/.
73
Вреmе - написано е през първата поnовина на 64 r., коrато не биnо още
започнаnо rонението против xристияните през вреmето на иmператор Нерон.
Поxарът в rр.Риm станаn през 18-24 mnи на 64 r.
Mясто - rр.Риm, коñто в саmото посnание се е нарича Вавиnон /5:13/
uитатеnи - посnанието е отправено до приmъnnите /xристияни-mдеи/, пръснати по
страните Понт, Гаnатия, Kападокия, Асия и Витиния, наmиращи се в Mаnа Азия.
Повод - появиnото се mеxдy xристияните неправиnно yчение относно някои истини
на вярата, ап.Петър е иmаn навярно под ръка посnанието на ап.Павеn до Гаnатяни.
Hеn - да yтеmи и подкрепи xристияните, поради появиnото се mеxдy тяx оrнено
изкymение /4:12, 13/ и да rи настави в истините на Xристовото yчение /вx.II Петър
3:1/.
2
Второ посnание на апостоn Петър
Съдърxание. Гnавни mисnи - иmа три rnави. Нечестивите и nъxеyчитеnите ще
бъдат наказани, подобно на съrреmиnите анrеnи, на нечестивите преди Ноñ и на
rрадовете Содоm и Гоmор /2:1-22/. Второ Xристово приmествие ще иmа. Tо ще
настъпи внезапно. Xристияните трябва да бъдат rотови за посрещането my /3:1-16/.
Вреmе - биnо е написано сnед написването на Първо Петрово /вx.II Петър 3:1/.
Написано е биnо навярно къm края на 66 r.
Mясто - rр.Риm, където е биnо написано и първото посnание
Повод - появата на nъxеyчитеnи, които не признаваnи Hисyс Xристос за Боr,
проповядваnи безпътен xивот, не се подчиняваnи на начаnниnите и не вярваnи във
второто приmествие на Hисyс Xристос.
Hеn - да разкрие някои основни истини на Xристовото yчение и да даде
доказатеnства, относно второто приmествие на Xристос. Mеxдy съдърxанието на
второто посnание на ап.Петър и посnанието на ап.Rда иmа mноrо еднакви mеста.
Mоxе да се предпоnаrа, че при писането на своето второ посnание ап.Петър се е
поnзваn от посnанието на Rда.
Hоан 1
Първо посnание на апостоn Hоан
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанито иmа пет rnави. uовек mоxе да се очисти от
rреxовете чрез вяра в изкyпитеnната xертва, принесена на кръста /1:7; 2:1, 2/. Hmа
три поxоти: поxот на пnътта, поxот на очите и xитеñска rордост /2:16/. Боr е
nmбов /4:8/. Hисyс Xристос е Син Боxиñ /5:20/. Tоñ е иmаn истинско човеmко
тяnо /1 Hоан 4: 2, 3/.
Вреmе - написано е през 98 r., сnед като биnо написано еванrеnието на Hоан.
Mясто - rр.E]ес, дето биnо написано и еванrеnието.
uитатеnи - посnанието е отправено до къm чnеновете на разни xристиянски общини
в Mаnа Азия.
Повод - появата на nъxеyченията, че Xристос не биn Син Боxиñ, че не е иmаn
истинско човеmко тяnо.
Hеn - да се покаxе, че Xристос е Син Боxиñ, че е иmаn истинско човеmко тяnо и че
със Своята кръв, която проnяn на кръста, изкyпиn човеnите и rи очистиn от
rреxове.
2
Второ посnание на апостоn Hоан
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа една rnава. uовек mоxе да изпъnни
заповедта на Xристос за nmбовта, като спазва Неrовите наставnения /5, 6/. Mнозина
преnъстниnи не изповядват, че Xристос биn доmъn на зеmята в пnът /7/. Не пиmе за
mноrо неща в посnанието, защото се надяваn да отиде и да rовори yста с yста.
Вреmе - написано е през 98 r.
74
Mясто - в rр.E]ес.
uитатеnи - посnанието е отправено къm една избрана rоспоxа и неñните чеда. Под
тази избрана rоспоxа ¨екnекти кирия¨ ще трябва да се разбира видна xристиянка.
Повод - радостта, че избраната rоспоxа и неñните чеда xодят по пътя на истината;
nъxеyчението, че Xристос не биn доmъn в пnът.
Hеn - да се опроверrае nъxеyчението, че Xристос не биn доmъn в пnът.
3
Tрето посnание на апостоn Hоан
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа една rnава. Поxваnва се Гаñ, защото
xоди по пътя на истината и е rостоприеmен /2, 7/. Vкорява се ¡иотре] за nоmите my
постъпки и за неrовото неrостоприеmство /9-10/. Свидетеnства се, че ¡иmитър е
добър xристиянин /12/. 'Kоñто прави добро, от Боrа е, а коñто прави зnо, не е видяn
Боrа¨ /11/.
Вреmе - написано е през 98 r.
Mясто - rр.E]ес
uитатеnи - посnанието е отправено къm Гаñ, коñто е биn yченик на ап.Hоан, xодиn
по пътя на истината и биn rостоприеmен.
Повод - радостта, че Гаñ xоди по пътя на истината и оказва rостоприеmство на
странниnите.
Hеn - да се насърчи Гаñ в неrовото rостоприеmство.
Rда
Посnание на апостоn Rда
Писатеn - ап.Rда е биn брат Господен. Tоñ биn брат на ап.×ков, също брат
Господен. Наричаn се по иmето на своя брат ×ков, Rда ×ковов. Биn един от 12-те
апостоnи на Hисyс Xристос. Биn е известен под иmето Tадеñ иnи Левеñ /Mат.10:3/.
Починаn mъченически, според преданието, във uиникия.
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа една rnава. Tези, които отричат, че
Xристос е Син Боxиñ и xивеят нечестиво като Kаин, Ваnааm и Kореñ, щъ бъдат
наказани, подобно на паднаnите анrеnи и rрадовете Содоm и Гоmора /4, 6, 11/.
Посnанието иmа mноrо общо по съдърxание с Второ Петрово.
Вреmе - написано е преди 66 r. Ап.Петър изпоnзваn посnанието на Rда в своето
второ посnание, което написаn къm края на 66 r.
Mясто - няmа сведения за mястото, където е биnо написано посnанието. Предпоnаrа
се, че е биnо написано в Паnестина.
uитатеnи - е биnо отправено 'до призваните, осветени в Боrа Oтnа и запазени от
Hисyса Xриста¨ /1/. Tъñ като посnанието на ап.Rда иmа mноrо общо по
съдърxание с второто посnание на ап.Петър, mоxе да се предпоnоxи, че то е биnо
изпратено до същите xристияни, до които биnо изпратено второ Петрово.
Повод - появата на nъxеyчитеnи, които отричаnи, че Xристос е Син Боxиñ и
xивееnи нечестиво като Kаин, Ваnааm и Kореñ.
Hеn - да предпази xристияните от нечестиви nъxеyчитеnи и да rи подкани да
xивеят бnаrочестиво, като се наставnяват в пресветата вяра, mоnят се на Св.¡yx,
запазват Боxията nmбов и очакват от Господ Hисyс Xристос вечен xивот /20-22/.
Павеn
Гnава девета
Посnания на св.ап.Павеn
Xивот и деñност на св.ап.Павеn
Hзточниnи - единствени източниnи, от които mоrат да се черпят сведения за xивота
и деñността на св.ап.Павеn са книrата '¡еяния на св.Апостоnи¨ и 14-те посnания
на св.ап.Павеn . Апокри]ните '¡еяния на св.ап.Павеn¨ и посnания: 'до
nаñодикиñnите¨ и 'до аnександриñnите¨, както и апокри]ните 'писmа¨ mеxдy
75
Сенека и ап.Павеn не mоrат да сnyxат като достоверни исторически извори.
Vчените изказват разни mнения по въпроса за xроноnоrията на xивота на
св.ап.Павеn. По този въпрос се е създаnа rоnяmа nитератyра. По неrо са писаnи
Byрер, Bварn, Лиnнаñ и др.
Xроноnоrия на xивота на св.ап.Павеn. Нито в '¡еяния на св.Апостоnи¨, нито в
посnанията на св.ап.Павеn се дават преки данни през коя rодина от светската
история са ставаnи изnоxените таm събития. Затова се прибяrва до някои
споmенати таm nичности и събития, които са датираnи прибnизитеnно точно в
светската история и чрез тяx косвено се опредеnят датите на събитията от xивота
на св.ап.Павеn. Tакива nичности и събития са:
Арета IV - арабски nар на навyтеñnите, yправnяваn от 9 r. пр.Xр. до 40 r. сn.Xр.
Tоñ вnадееn ¡аmаск по вреmето на обръщането на св.ап.Павеn и xеnаеñки да yrоди
на mдеите, заповядаn да бъде заnовен св.ап.Павеn, коñто по това вреmе биn в
¡аmаск, обаче yчениnите my rо спyснаnи в коmниnа по стената на rрада и тоñ yспяn
да избяrа /II Kор.11, 32, срв.¡еян.9: 22-26/. Kато се иmа предвид, че Арета nарyваn
до 40 r.сn.Xр., то ясно е, че бяrството на св.ап.Павеn станаnо не по-късно от 40 r.;
Проконсyn Серrиñ Павеn. Tоñ биn проконсyn на о.Kипър, коrато св.ап.Павеn
проповядваn таm в начаnото на първото си пътеmествие /¡еян.13, 6-12/. Kато
изxоxда от надписа на един риmски rраничен каmък, където се rовори за някоñ си
Серrиñ Павеn - претор през 47-48 r., историкът Mоmзен rо сmята за едно и също
nиnе с въпросния проконсyn на Kипър, а оттyк сnедва, че Серrиñ Павеn е mоrъn да
бъде проконсyn на този остров от 1 mни /иnи 1 mnи/46 r. до същото вреmе на 47 r.,
за коñто период биnи назначавани проконсynите. Сnедоватеnно, първото си
проповедническо пътеmествие св.ап.Павеn започнаn през втората поnовина на 46
r.;
Hзrонването на mдеите от Риm по заповед на иmператора Knавдиñ /41-54/ коrато
св.ап.Павеn отиmъn в Kоринт през вреmе на второто си пътеmествие тоñ завариn
таm mдеина Акиnа и xена my Прескиnа, които наскоро преди това биnи доmnи от
Риm, тъñ като по това вреmе иmператор Knавдиñ биn изrониn от Риm всички
mдеи /¡еян.18, 2/. Oт биоrра]ията на иmператор Knавдиñ, написана от Светониñ се
знае, че това събитие станаnо през 50 r. H понеxе пристиrането в Kоринт на Акиnа
и Прискиnа биnо наскоро преди пристиrането на св.ап.Павеn в Kоринт, значи
посnедното е станаnо през 51 r.;
Проконсyn Гаnион. Tоñ биn брат на ]иnосо]а Сенека и проконсyn на Аxаия
/rр.Kоринт/, за което свидетеnства саm брат my в едно свое писmо. По това вреmе
св.ап.Павеn, сnед като проповядваn rодина и поnовина в Kоринт /през второто си
пътеmествие/ биn заnовен от mдеите и отведен на съд пред Гаnион /¡еян.18, 11-12/.
Върxy стените на rр.¡еn]и биn открит неотдавна един rръnки надпис, съдърxащ
писmо на иmператор Knавдиñ до общината на rрада, в което се споmенава за Гаnион
като проконсyn на Аxаия. Kато се взеmе предвид, че това писmо биnо писано по
вреmето, коrато Knавдиñ биn акnаmиран за 26-ти път, събитие, което станаnо в
средата на 52 rодина, mоxе да се закnmчи, че през тази rодина Гаnион биn
проконсyn в Аxаия. Но понеxе проконсynите биnи назначавани от средата на
rодината до средата на сnедващата rодина, то за да се опредеnи точното вреmе на
проконсynството my, трябва да се обърне вниmание на израза: 'коrато Гаnион беmе
проконсyn на Аxаия, mдеите единодymно нападнаxа Павnа и rо отведоxа в
съдиnището¨ /¡еян.18, 12/. Tъñ като е казано: 'беmе проконсyn¨, а не 'доñде
проконсyn¨, то оттyк сnедва, че проконсynството my обxващаnо rодината преди
заnавянето на св.ап.Павеn /от средата на 52 до средата на 53 r./. H тъñ като преди
заnавянето си апостоnът биn престояn в Kоринт 1,5 rодина (¡еян.18:11), то
престоят my в Kоринт ще да е траеn от края на 51 r. до къm средата на 53 r./;
Седmичният ден на Пасxата през rодината, коrато св.ап.Павеn на връщане от
третото си пътеmествие mинаn през rр.uиnипи. Kато биnа отпразнyвана Пасxата /
14 нисан/ във uиnипи, св.ап.Павеn, заедно със св. ев. Лyка отпnyваn оттаm 'сnед
дните на Безквасниnите¨, (т.е. седеm дни сnед Пасxата) и в 'пет дни¨ пристиrнаnи в
76
Tроада, дето престояnи 'седеm дни¨ /¡еян.20:6/ 'за да дочакат първия ден на
седmиnата¨ /¡еян.20:7/, сnед коñто веднаrа отпътyваnи /20:11/. Kато се взеmе
предвид, че 19-я ден сnед Пасxата /т.е. сnед 14 нисан/ през онази rодина е биn
недеnя, изnиза, че саmата Пасxа се паднаnа във вторник. А такова съвпадение
станаnо през 58 r., коrато иmенно сnед завръщането на св.ап.Павеn от третото my
пътеmествие по Петдесетниnа в Hерyсаnиm, mдеите се възбyнтyваnи против неrо и
тоñ биn тyрен в окови от прокyратора uеnикс в rр.Kесария, където престояn две
rодини, т.е. до средата на 60 r.; (¡еян.24, 25 rn.)
Заmестването на прокyратора uеnикс от прокyратора Порnиñ uест станаnо иmенно
две rодини сnед оковаването на св.ап.Павеn в Kесария /¡еян.24:27/. Нито
дееписатеnят, нито светските историnи съобщават точната rодина на това
заmестване. Но като се взеmе предвид съобщението на Hоси] unавиñ /¡ревн. ••,
8, 10-11/, че uест биn прокyратор саmо две rодини и в 62 r. биn заmестен от Аnбин,
mоxе да се приеmе, че uест заmестиn uеnикс през 60 r., коrато се привърmиnи
кесариñските окови на св.ап.Павеn.
С поmощта на така датираните nичности и събития ще опредеnиm по-нататък
xроноnоrията на rnавните събития от xивота на св.ап.Павеn.
Xивот и деñност на св.ап.Павеn до обръщането my xристиянството. Св.ап.Павеn
саm свидетеnства: 'аз съm човек mдеин, родоm от Tарс Kиnикиñски¨ /¡еян.22:3/.
Tарс биn rnавен rрад на mаnоазиñската обnаст Kиnикия, която по това вреmе биnа
риmска провинnия и биn rоnяm кynтyрен и търrовски nентър. Първоначаnното иmе
на апостоnа Савеn е равнозначно с евреñското иmе Саyn. По-късно my биnо дадено
и риmското иmе Павеn /Паynyс/, навярно, защото по баща тоñ биn риmски
rраxданин /¡еян.22:28/. Tова my второ иmе дееписатеnят yпотребява за първи път
наред с първото my иmе в начаnото на първото пътеmествие на апостоnа при
пребиваването my на о.Kипър /¡еян.13:9/, откъдето и започнаnа mисионерската my
деñност из Риmската иmперия - затова и навред по-нататък rо назовава с риmското
my иmе Павеn, с което апостоnът нарича и саm себе си в посnанията си, отправени
до разни nиnа и nъркви в Риmската иmперия. Св.ап.Павеn иmаn сестра в Hерyсаnиm,
което се виxда от това, че дееписатиnят споmенава 'Павnовия сестриник¨, коñто
обадиn на апостоnа за кроената срещy неrо от mдеите засада /¡еян.23:16/. За
вреmето на раxдането на св.ап.Павеn mоrат саmо да се правят предпоnоxения въз
основа на това, че в посnанието си до uиnиmон, апостоnът нарича себе си
'стареn¨ /uиnиm.9/. Kато се взеmе предвид, че евреите наричаnи стареn всеки
човек, навърmиn 60 rодини, а посnанието до uиnиmон биnо написано през 62 r.,
mоxеm да nакnmчиm, че св.ап.Павеn ще да се е родиn окоnо 2 rодини сnед Р.Xр. В
разказа за yбиването на св.арx.Сте]ан пък, дееписатеnят като съобщава, че Савеn
пазеn дреxите на Сте]ановите yбиñnи, нарича rо 'mоmък¨ /на rръnки -
'неаниас¨/ /¡еян.7:58/, с която дymа биваn назоваван всеки mъx до 40 rодини.
Понеxе, както видяxmе, обръщането на св.ап.Павеn не е mоrnо да стане по-късно от
40 r. сn.Xр., а yбиването на св.арx.Сте]ан станаnо преди това, то по вреmе на
посnедното събитие св.ап.Павеn, роден през 2 r. сn.Xр. не е биn по-стар от 40-
rодиmен и е mоrъn да бъде наречен 'mnадеx¨. Vбиването на св.арx.Сте]ан станаnо
през 36 r., значи св.ап.Павеn е биn на 34 r. през вреmе на това yбиване.
Mатерен език на св.ап.Павеn, наред с евреñския е биn rръnкият език, коñто
биn общоразпространен от вреmето на Аnександър Mакедонски. Апостоnът дори
така добре вnадееn rръnкия език, на коñто написаn и посnанията си, че с право
mоxе да бъде наречен 'кnасик на еnинизmа¨, както се изразява западният yчен
Виnаmович.
Kато 'син на ]арисеин', както саm нарича себе си /¡еян.23:6/, св.ап.Павеn
биn възпитан в истините на mдеñската реnиrия, на която станаn ревностен
защитник. Пазеñки ревностно mдеñската реnиrия, тоñ станаn xесток rонитеn на
xристияните. 'Mноrо светии затвориx в тъmниnа¨, казва тоñ за саmия себе си в
речта си пред nар Hрод Аrрипа II, 'а коrато rи yбиваxа, и аз одобряваx; и често rи
77
mъчеx по всички синаrоrи и rи принyxдаваx да xynят Hисyса и разярен
без mяра против тяx, rонеx rи дори и по вънmните rрадове.¨ /¡еян.26:10, 11;
срвн.22:19, 20; Гаn.1:13/. Hстините на mдеñската реnиrия ап.Павеn изyчаваn 'при
нозете на Гаmаnииnа¨ /¡еян.22:3/. Tози знаmенит равин-законоyчитеn 'yваxаван от
nеnия народ¨ /¡еян.5:34/, се отnичаваn с дyx на nибераnизъm, а не със строrо
]арисеñство и навярно подобно на Hоси] Ариmатеñски и Никодиm, таñно
съчyвстваn на xристиянството; затова иmенно тоñ настояваn пред Синедриона да
не бъдат пресnедвани св.Апостоnи. /¡еян.5:35-39/. 'Oставете се от тия човеnи и не
rи закачаñте¨, казаn тоñ за апостоnите в Синедриона, 'защото ако тоя заmисъn иnи
това деnо е от човеnи, ще се разрymи; пазете се да не би да изnезете и боrоборnи
/¡еян.5:38-39/.
Kато xитеn на Tарс св.ап.Павеn иmаn възmоxност да се запознае и с
езическата ]иnосо]ия и nитератyра, както това се виxда от nитата, коñто тоñ прави
от поетите Арат и Knеант в речта си в атинския ареопаr /¡еян.17:28/, както и от
nитирането на Mенандър и Eпиmерид на някои mеста в посnанията си /1 Kор.15:38;
Tит 1:12/.
Oще като mnад апостоnът изyчиn занаята правене на паnатки, с коñто по-
късно саm си изкарваn преxраната /¡еян.20:34/, като работеn заедно с Акиnа и
Прискиnа, които иmаnи същия занаят /¡еян.18:3/.
По вънmност св.ап.Павеn не биn представитеnен, което даnо повод на някои
неrови враrове сред коринтяните да казват, че тоñ в посnанията си 'е строr и
сиnен, но при nичното си присъствие - сnаб¨ /2 Kор.10:10/.
Tоñ биn риmски rраxданин, както саm изтъкнаn това на xиnядника, коñто rо
бичyваn сnед бyнта на mдеите в Hерyсаnиm /¡еян.22:25/. Риmското rраxданство
тоñ вероятно насnедиn от баща си, понеxе саm заявява, че се биn родиn като
риmски rраxданин /¡еян.22:28/.
Kакто се виxда от mноrо mеста на посnанието my до Kоринтяни, дето възxваnява
девството /1 Kор.7:25, 27, 38, 40 и др./, св.ап.Павеn саm е биn девственик. А в 1
Kор.9:5 тоñ направо изтъква, че не е иmаn xена, както е биn сnyчаят с някои от
апостоnите и братята Господни.
Във 2 Kор.12:7 св.ап.Павеn rовори за някакво 'xиnо в пnътта - анrеn
сатанин¨, дадено my от Боrа да rо бие по nиnето, за да не се превъзнася. Под това
някои тъnкyватеnи разбират пnътски изкymения , дрyrи - вътреmни боnести, трети -
вънmни пресnедвания, но наñ-правиnно е под това да се разбира някаква боnест на
очите, още повече, че тоñ изрично казва: ¨да mе бие по nиnето¨. Сnабото my зрение
вероятно биnо причина апостоnът да диктyва своите посnавия, които саm подписваn
/1 Kор.16:21/ и саmо в изкnmчитеnни сnyчаи собственоръчно пиmеn, какъвто е
сnyчая с посnанието my до Гаnатяните /Гаn.6:11/.
Mоxе да се предпоnаrа, че св.ап.Павеn биn виxдаn Господа Hисyса Xриста
през зеmния my xивот, понеxе като ревностен ]арисеин тоñ сиryрно често отиваn в
Hерyсаnиm по rоnеmите mдеñски празниnи, а освен това не е mоrъn да не yзнае за
Неrо от своя yчитеn Гаmаnииn.
Oбръщането на св.ап.Павеn в xристиянството. Подтикнат от неразymна ревност за
отеческите си предания апостоnът поискаn от първосвещеникът в Hерyсаnиm писmо
до синаrоrите в ¡аmаск, за да пресnедва и таm разпръснаnите се сnед Сте]ановото
yбиñство xристияни. Tова биnо напъnно възmоxно при тоrаваmния риmски
yправитеn Витеnиñ /35-39/, коñто подпоmаrаn mдеите в rонене на xристияните. По
пътя за ¡аmаск над xестокия rонитеn на Xриста се извърmиnо едно rоnяmо чyдо,
което rо превърнаnо в ревностен Xристов апостоn. Tоñ биn оrрян посред ден от
светnина, по-сиnна от сnънчевата и осnепен, паднаn на зеmята и чyn rnас: 'Савnе,
Савnе, що Mе rониm?¨. На въпроса my 'Kоñ си Tи, Господине?¨ - rnасът отrовориn:
'Аз съm Hисyс, коrото ти rониm. Mъчно е за тебе да ритаm против ръxен¨
/¡еян.9:4-5/. Сnед това Господ насочиn Савеn да отиде в ¡аmаск, където тоñ и биn
отведен за ръка от придрyxаващите rо и таm три денонощия тоñ нито яn, нито пиn.
78
Mеxдyвреmенно Боr заповядаn на един от 70-те Xристови yчениnи в ¡аmаск -
св.ап.Анания, да отиде и да покръсти Савеn. На недоymението на Анания как е
възmоxно да стане това с един такъв xесток rонитеn на xристияните като Савеn
,Боr отrовориn: 'Hди, защото тоñ Mи е избран съд, за да понесе иmето Mи пред
народи, nаре и синове Hзраиnеви¨ /¡еян.9:15/. В същото вреmе и на Савеn биnо
открито във видение за идването на св.ап.Анания. H наистина, щоm тоñ доmъn и
възnоxиn върxy неrо ръnе, Савеn веднаrа проrnеднаn, сnед което се покръстиn и
подкрепиn с xрана.
Събитието на Савnовото обръщане е предадено на три mеста в книrат
'¡еяния на св.апостоnи¨: първия път за неrо повествyва дееписатеnят /¡еян.9:1-19/,
а втория и третия път за същото разказва саm св.ап.Павеn в речта си къm
разбyнтyваnите се mдеи в Hерyсаnиm /¡еян.22:6-16/ и в речта си пред nар Hрод
Аrрипа II /¡еян.26:13-18/. Някои сmятат, че иmаnо yx противоречия mеxдy тия три
повествyвания, но всъщност такива противоречия няmа. Tака, mакар и паднаnи на
зеmята, /¡еян.26:14/, Савnовите спътниnи стояnи в такова поnоxение вnепенени
/¡еян.9:7/. Също и mеxдy дymите: 'чyваxа rnас, пък никоrо не виxдаxа¨ /¡еян.9:7/
и 'ония , които бяxа с mене, видяxа светnината и се yпnаmиxа; но rnаса на Oноrова,
коñто mи rовореmе, не чyxа /¡еян.22:9/ няmа противоречие, защото в посnедните
дymи апостоnът иска да каxе, че те, mакар и да чynи rnаса, но не разбраnи какво
Tоñ my rовореn.
При обръщането си по пътя за ¡аmаск Савеn биn призован и избран за
апостоn на Господ Hисyс Xристос. За това my заявиn Саm Спаситеnят: 'Аз затова ти
се явиx, за да те поставя сnyxитеn и свидетеn на онова, що си видяn и каквото ще
ти открия¨ /¡еян.26:16/, а пред ап.Анания Боr направо нарекъn Савеn 'избран съд¨
/¡еян.9:15/. Затова и св.ап.Павеn с право казва: 'Боr mе избра от yтробата на mаñка
mи и mе призва чрез бnаrодатта Си /Гаn.1:15/. На Tиmотеñ тоñ пиmе, че е биn
поставен за 'проповедник, апостоn и yчитеn на езичниnите¨ /2 Tиm.1:11/. В
начаnото пък на повечето свои посnания тоñ изтъква, че е 'призован апостоn¨ /Риm.
1:1, 1 Kор.1:1/ и то не от човеnи, нито чрез човек, а чрез Hисyса Xриста и Боrа Oтnа
/Гаn.1:1/, 'по повеnение на Боrа¨ /1 Tиm.1:1/.
Сnед бnаrодатния преnоm, настъпиn y неrо, Савеn се yбедиn в сnедните
истини: 1/ че Hисyс Xристос не е обикновен човек, а е очаквания Mесия и Спаситеn
на човеmкия род, Kоñто сnед като my възвестиn истинското, Боxественото yчение
на вярата и нравствеността, поxертваn Себе Си, като биn разпнат на кръста за
изкyпnението на всички човеmки rреxове, а чрез Възкресението Си потъпкаn
сmъртта /вx.Риm.3:23-25; 2/ - че сnедоватеnно човек постиrа оправдание и спасение
не чрез деnа по Ветxозаветния закон, а саmо чрез вяра в Hисyса Xриста /Риm.3:20;
Гаn.2:16, 3/ - че Xристовото yчение за nmбовта къm Боrа и къm бnиxния изразява
наñ-висmа нравствена заповед, която трябва да се прояви в добри деnа и без която
не е възmоxно спасението /вx. 1 Kор.13:1-2/.
Vчените опредеnят разnично rодината, в която станаnо обръщането на
св.ап.Павеn. В посnанието си до Гаnатяните св.ап.Павеn пиmе: 'сетне, сnед
четиринаñсет rодини пак възnязоx в Hерyсаnиm с Варнава, като взеx с mене си
Tита¨ /Гаn.2:1/. Св.ап. Павеn отиmъn със св.ап.Варнава и св.ап.Tит в Hерyсаnиm за
Апостоnския събор. За този събор тоñ отиmъn 14 rодини сnед обръщането си.
Апостоnският събор станаn през първата поnовина на 51 r. Kато се взеmе под
вниmание тази дата, mоxе да се допyсне, че обръщането на св.ап.Павеn е станаnо
през 37 r.
Oбръщането на св.ап.Павеn станаnо сnед yбиването на св.арx. Сте]ан.
Vбиването пък на св.арx. Сте]ан станаnо през 36 r., тъñ като през тази rодина
прокyраторството на Понтиñ Пиnат биnо отнето /Hоси] unавиñ, ¡ревн. •VIII 2, 2/
и Rдея останаnа без прокyратор. Rдеите няmаnи право да наказват със сmърт
коrато иmаnо риmски прокyратор. Tе са mоrnи да yбият с каmъни св.арx.Сте]ан
през 36 r., тъñ като тоrава няmаnо риmски прокyратор
79
Св.ап.Павеn mоrъn да взеmе писmо от първосвещеника да пресnедва
xристияните в ¡аmаск през 37 r., тъñ като през тази rодина първосвещеник биn
Tео]иn, назначен от Витеnиñ на Петдесетниnа 37 r. Tео]иn биn садyкеñ и
произxxдаn от доmа на Ана.
Xивот и деñност на св.ап.Павеn сnед обръщането my до първото пътеmествие. Сnед
покръстването си св.ап.Павеn започнаn да проповядва в даmаскинските синаrоrи за
Xристос. Наскоро сnед това тоñ се отдаnечиn в Арабия, където се предаn на
боrосъзерnание и разmиmnения и таm прекараn две rодини /37-39/, сnед което
отново се върнаn в ¡аmаск /Гаn.1:16-17/. Tyк обаче mдеите направиnи заrовор да rо
yбият и в това биnи подкрепени от вnадетеnя на rрада - арабския nар Арета IV,
коñто заповядаn на обnастния yправитеn да rо xване. Понеxе rрадските порти
биnи оxранявани от страxа, yчениnите спyснаnи Павеn в коmниnа по rрадската
стена и така тоñ избяrаn в Hерyсаnиm. Kакто видяxmе, това е станаnо не по-късно от
40 r., навярно през 39 r..
В Hерyсаnиm св.ап.Павеn биn представен на дрyrите апостоnи от
св.ап.Варнава и прекарваn с тяx вреmето си, а понякоrа напyскаn Hерyсаnиm. Kато
изmинаnи 3r. от обръщането my, т.е. в 40 r. тоñ не биn в Hерyсаnиm и реmиn да
отиде таm, за да се види със св.ап. ×ков и прекараn таm 15 дни /Гаn.1:18-19/. Tъñ
като mдеите в Hерyсаnиm също искаnи да rо yбият, заповядано my биnо от Саmия
Господ Hисyс Xристос във видение бързо да напyсне rрада и през Kесария, да
заmине за родния си rрад Tарс. По това вреmе xристияните се биnи разпръснаnи и
биnи достиrнаnи до Антиоxия, където биnа основана nърква. За yтвърxдаването на
тази nърква в Антиоxия биn изпратен св.ап.Варнава, коñто сnед като работиn
известно вреmе таm, отиmъn в Tарс и довеn св.ап.Павеn в Антиоxия, навярно през
42 r., където те проповядваnи nяnа rодина /42-43/. През това вреmе в Антиоxия
доmnи от Hерyсаnиm някои пророnи, един от които Аrав - предсказаn предстоящия
rnад в Паnестина, коñто наистина и настъпиn в нея при иmператора Knавдиñ
/¡еян.11:28/; Според Hоси] unавиñ rnадът настанаn през 44 r. Kъm края на тази
rодина, коrато починаn nар Hрод Аrрипа I биnи изпратени в Hерyсаnиm по
св.апостоnи Варнава и Павеn събраните от антиоxиñските xристияни средства за
иерyсаnиmската nърква. През 45 r. дваmата апостоnи се върнаnи в Антиоxия, като
взеnи със себе си и 'Hоана, наричан Mарко¨/¡еян.12:25/. Oт Антиоxия св.ап.Павеn
предприеn три rоnеmи бnаrовестнически пътеmествия; сnед първото и второто от
тяx тоñ се връщаn в Антиоxия, а сnед третото се върнаn в Hерyсаnиm, дето биn
заnовен и затворен в Kесария.
1 пт
6. Първо пътеmествие на св.ап.Павеn. Tова пътеmествие св.ап.Павеn предприеn
заедно със св.ап.Варнава и св.ев.Mарк през есента на 46 r. Oт Антиоxия през
Сеnевкия те отпnyваnи с кораб до о.Kипър, където се спреnи в rnавния rрад Па]ос.
Tyк св.ап.Павеn проповядваn пред Серrиñ Павеn, коñто, както видяxmе биn таm
риmски проконсyn през 46-47 r. Kоrато св.ап.Павеn наказаn със сnепота mаrесника
Вариисyс /Enиmа/, проконсynът повярваn и се кръстиn с nеnия си доm. Oт този
mоmент дееписатеnят започва да нарича апостоnа с иmето Павеn. Oт Kипър
св.апостоnи отпnyваnи за mаnоазиñския бряr, където в rр.Перrия , rnавен rрад на
обnастта Паm]иnия, св.ап.Mарк се отдеnиn от тяx и се върнаn в Hерyсаnиm.
Св.апостоn Павеn и св.ап.Варнава пък продъnxиnи пътеmестието си до Антиоxия
Писидиñска, където св.ап.Павеn произнесъn в синаrоrата дъnrа mисионерска реч.
Поради rонение на mдеите, апостоnите отиmnи в rрад Hкония, а от таm, поради
същата причина преmинаnи в Ликаонския rрад Листра. Tyк народът, поразен от
чyдесното изnеряване от тяx на един xроm от роxдение човек, сmетнаnи дваmата
апостоnи за боrове в човеmки образ /Варнава - за Зевс, а Павеn - за Eрmес/ и
поискаnи да иm принесат xертва като на такива, на което апостоnите енерrично се
възпротивиnи, като обясниnи, че са обикновени човеnи. Но щоm доmnите от
80
Антиоxия и Hкония mдеи разбyнтyваnи народа, xванаnи св.ап.Павеn и rо биnи с
каmъни извън rрада. Oстанаn по чyдо xив, апостоnът още на дрyrия ден напyснаn
Листра и отиmъn в rр.¡ервия. Oттyк тоñ заедно със св.ап.Варнава преmинаn
обратно през Листра,Hкония и Антиоxия Писидиñска, като yтвърxдаваnи
xристияните и ръкопоnаrаnи презвитери за всяка nърква. Oт Атаnия те отпnyваnи
за Антиоxия, където пристиrнаnи къm края на 49 r. и престояnи таm nяnата 50 r.
7. Апостоnският събор в Hерyсаnиm. За неrо повествyват дееписатеnят /¡еян.15:1-
34/ и св.ап.Павеn /Гаn.2:1-10/. Сnед разказа си за първото пътеmествие на
св.ап.Павеn дееписатеnят отбеnязва, че 'някои, сnезnи от Hyдея¨ yчеnи братята в
Антиоxия, че без обрязване по обреда Mоñсеев никоñ не mоxе да се спаси. Tези
някои биnи навярно xристияни-mдеи, които сmятаnи, че Mоñсеевия закон е
задъnxитеnен за всички. По този повод св.ап.Павеn и св.ап.Варнава биnи изпратени
в Hерyсаnиm да се допитат до апостоnите и презвитерите /под посnедните се
разбират изобщо свещениnи и епископи, видни xристияни в напреднаnа възраст/;
Св.ап.Павеn взеn със себе си и своя yченик Tит. В Hерyсаnиm те се срещнаnи със
св.апостоnи ×ков, Петър и Hоан, които иm подаnи ръка за общyване. На събора
присъстваnи апостоnи, презвитери и братя от nяnата nърква /¡ея.15:6, 22-23/. На
събора rовориnи св.ап.Петър, както и св.ап.Павеn и св.ап.Варнава, като всички
разказваnи какви nичби стори Боr чрез тяx mеxдy езичниnите /¡еян.15:12/. Наñ-
посnе rовориn и св.ап.×ков, коñто обобщиn изказванията и ]орmynираn реmението
на събора - да не се обреmеняват езичниnите-xристияни с изпъnняване на
Mоñсеевия закон. Tова реmение биnо съобщено на антиоxиñските xристияни с
писmо, изпратено по св.апостоnи Павеn и Варнава, придрyxени от Rда /Варсава/ и
Сиnа, от които първият се върнаn обратно в Hерyсаnиm, а Сиnа останаn в
Антиоxия. Годината, коrато станаn апостоnския събор mоxе да се опредеnи, като се
изxоxда от вреmето на заnавянето на св.ап.Павеn от mдеите в Kоринт и на
отвеxдането my при проконсynа Гаnион, което, както видяxmе, станаnо през
проnетта на 53 r. През есента на същата rодина завърmиnо второто пътеmествие на
св.ап.Павеn, което траеnо две rодини и сnедоватеnно започнаnо през есента на 51 r.,
както ще видиm. Tъñ като апостоnският събор се биn състояn наскоро преди това
пътеmествие, mоxеm да предпоnоxиm, че тоñ станаn през първата поnовина на 51 r.
8. Срещата на св.ап.Павеn със св.ап.Петър в Антиоxия. За нея разказва св.ап.Павеn
в Гаn.2:11-21. Kоrато тоñ сnед апостоnския събор се биn върнаn в Антиоxия къm
средата на 51 r. доmъn таm и св.ап.Петър. В дyxа на реmението на апостоnския
събор отначаnо тоñ общyваn с езико-xристияните и ядяn всичко заедно с тяx, но
сnед като доmnи таm някои mдео-xристияни от Hерyсаnиm, тоñ се побояn от тяx и
почнаn да страни от първите, като проявиn в сnyчая известна сnабоxарактерност,
подобна на онази при трикратното си отричане от Xриста. Kато забеnязъn това
св.ап.Павеn пред всички се възпротивиn на това като казаn: 'ако ти, бидеñки mдеин
xивееm по езически, а не по mдеñски, защо караm езичниnите да xивеят по
mдеñски?¨ /Гаn.2:14/. По повод на това св.ап.Павеn заявиn: 'човек се оправдава не
чрез деnа по Закона, а саmо чрез вяра в Hисyса Xриста¨ /Гаn.2:16/.
2 пт
9. Второто пътеmествие на св.ап.Павеn. Tова пътеmествие св.ап.Павеn предприеn
пак от Антиоxия в начаnото на втората поnовина на 51 r., заедно със св.ап.Сиnа.
Св.ап.Варнава поmоnиn св.ап.Павеn да взеmат и св.ев.Mарк, но св.ап.Павеn отказаn.
Поради това св.ап. Варнава заmинаn със св.ев.Mарк за о.Kипър (¡еян.15:39). А ап.
Павеn и Сиnа mинаnи през Сирия и Kиnикия и стиrнаnи в Листра. Tyк къm тяx се
присъединиn и св.ап.Tиmотеñ, коñто по нареxдане на св.ап.Павеn биn обрязан, за
да се избеrне събnазънта mеxдy mдеите. Oттyк апостоnът отиmъn през uриrия в
Гаnатия, където се спряn , поради боnест /Гаn.4:13/, от таm през Mисия тоñ стиrнаn
в Tроада /на бреrа на Erеñско mоре, mxно от ¡арданеnите/, където my се явиn във
81
видение mъx mакедонеn, коñто rо mоnеn: 'mини в Mакедония и ни поmоrни¨
/¡еян.16:9/. Oт Tроада спътник на апостоnа станаn св.ев. Лyка, коñто поради това
предава сnедващите събития в първо nиnе mноxествено чисnо. Oт Tроада през
о.Саmотраки те пристиrнаnи в mакедонския rрад uиnипи /на три часа от mорето и
пристанището Неапоn, където св.ап.Павеn стъпиn за пръв път на Баnканския
поnyостров/. Tyк тоñ изrониn от една сnyrиня нечист дyx чрез коñто тя предричаnа
и припечеnваnа mноrо за rосподарите си. Затова посnедните накnеветиnи
апостоnите, че бyнтyват народа и те биnи бичyвани и затворени в тъmниnа. През
нощта обаче се появиn сиnен трyс, коñто разтвориn вратите на тъmниnата. Поразен
от това чyдо тъmничарят -страxар повярваn и се покръстиn с доmаmните си. Сnед
това апостоnите биnи пyснати на свобода.
Oт uиnипи триmата апостоnи /без св.ев.Лyка, коñто останаn таm/ през
Аm]ипоn и Апоnония стиrнаnи до rрад Соnyн, където св.ап.Павеn проповядваn три
съботи наред в mдеñската синаrоrа, всnедствие на което mнозина mдеи и езичниnи
повярваnи. Но неповярваnите mдеи обвиниnи пред rрадоначаnниnите апостоnа, че
yx бyнтyваn народа против кесаря, проповядваñки дрyr nар - Hисyс. Затова същата
нощ св.ап.Павеn заmинаn за rр.Берия, дето mнозина повярваnи, но и тyк mдеите се
възбyнтyваnи против неrо, поради което тоñ отпnyваn по mоре за Атина, като
оставиn Сиnа и Tиmотеñ в Берия. В Атина апостоnът произнесъn знаmенитата си
реч в Ареопаrа, в която взеmаñки повод от xертвеника на незнаñния Боr изnоxиn
истинското yчение за Боrа като Tвореn и Проmисnитеn и за Xристос като бъдещ
Съдия на Всеnената. В Атина при св.ап.Павеn доmъn Tиmотеñ; от този rрад
св.ап.Павеn rо изпратиn в Соnyн, за да yтеmи и подкрепи xристияните таm.
Oт Атина апостоnът отиmъn в Kоринт /в края на 51 r., както видяxmе/ и таm
се настаниn в доmа на Акиnа и Прискиnа, с които заедно работеn паnатки. Tyк
доmnи и св.апостоnи Tиmотеñ и Сиnа. Tеxните иmена ]иryрират в приветствията в
начаnото на двете посnания до соnyняните, които св.ап.Павеn написаn от Kоринт:
първото - в края на 52 r. и второто - в начаnото на 53 r. В Kоринт апостоnът
проповядваn първо в синаrоrата, а посnе - в доmа на някоñ си Rст. Mнозина
коринтяни повярваnи и се кръстиnи, mеxдy които и начаnникът на синаrоrата
Kрисп, заедно с nеnия си доm. Но неповярваnите mдеи заnовиnи апостоnа и rо
отвеnи при проконсynа Гаnион, както видяxmе през проnетта на 53 r. Kато прекараn
една и поnовина rодина в Kоринт, св.ап.Павеn сnед като си остриrаn rnавата в
Kенxрея /понеxе биn даn оброк/ отпnyваn окоnо средата на 53 r., заедно с Акиnа и
Прискиnа за Сирия, като се спряn за mаnко в E]ес, където rи оставиn, а саm тоñ се
върнаn през Kесария и Hерyсаnиm в Антиоxия през есента на 53 r.
3 пт
10. Tрето пътеmествие на св.ап.Павеn. Сnед като прекараn в Антиоxия зиmата на
53-54 r., апостоnът предприеn през проnетта на 54 r. третото си пътеmествие. Tоñ
mинаn първо през 'rорните страни¨ /т.е. Гаnатия и uриrия/ и доmъn в E]ес, където
покръстиn и възnоxиn ръnе /извърmиn таñнството Mиропоmазване/ над 12 дymи,
кръстени саmо с Hоановото Kръщение. Tyк тоñ проповядваn отначаnо три mесеnа в
синаrоrата, а сnед това две rодини в yчиnището на някоrо си Tирана. Поразени от
върmените от апостоnа чyдеса, mнозина е]есяни повярваnи, покаяnи се и някои
mаrесниnи, които изrориnи въnmебническите си книrи на стоñност до 50000
драxmи сребро. Oт E]ес апостоnът изпратиn в Mакедония и Аxаия дваmата си
yчениnи св.апостоnи Tиmотеñ и Eраст (19:22) за да yтвърдят таmоmните nъркви и
да съберат mиnостиня за братята в Hерyсаnиm. Сnед заmинаването иm доmnи в E]ес
пратениnи на коринтската nърква Сте]анин, uортyнат и Аxаик, които донесnи
сведения за тази nърква. Tакива сведения донесnи на св.ап.Павеn и доmаmните на
коринтянката Xnоя /1 Kор.1:11/. Tъñ като поради yспеxа на апостоnската проповед
в E]ес почнаn да запада занаятът на сребрарите, правещи сребърни xраmчета на
Артеmида, то един от тяx, ¡иmитриñ yспяn да разбyнтyва nеnия rрад против
апостоnа. Градският писар yсmириn бyнта, но св.ап. Павеn трябваnо да напyсне
82
E]ес сnед триrодиmен престоñ таm. /вx.¡еян.20:31/. Преди да заmине, тоñ
изпратиn в Mакедония и Аxаия yченика си Tит да yреди събирането на mиnостиня
за Hерyсаnиm, като my поръчаn да rо чака на връщане в Tроада.
Oт E]ес апостоnът написаn две посnания: 1/до rаnатяните /55 r./, наскоро сnед
пристиrането my в E]ес, защото в това посnание тоñ изразява yчyдване, че
rаnатяните 'тъñ скоро¨ сnед пребиваването my y тяx преmинаnи къm 'дрyrо
бnаrовестие¨ /Гаn.1:6/; 2/първото си посnание до коринтяните, написано през 57 r.
mеxдy Пасxа и Петдесетниnа, както се виxда от това, което пиmе таm, че ще остане
в E]ес до Петдесетниnа /1 Kор.16:8/.
Oт E]ес апостоnът през Tроада заmинаn за Mакедония, където в rр.uиnипи се
срещнаn със св.ап.Tиmотеñ и св.евЛyка. Св.ап.Tиmотеñ не mоxеn да отиде в
Kоринт, а останаn във uиnипи навярно поради боnест. Във uиnипи доmъn от
Kоринт и св.ап.Tит, коñто донесъn сведения за коритската nърква. По неrо и по
св.ев.Лyка, св.ап.Павеn изпратиn през nятото на 57 r. второто си посnание до
коринтяните. Oт uиnипи св.ап.Павеn отиmъn в Kоринт къm края на 57 r., където
останаn три mесеnа: оттyк тоñ написаn в начаnото на 58 r. посnанието до
риmnяните, което изпратиn до Риm по uива, дякониса в Kенxрея, коринтско
пристанище на Erеñско mоре. Поради заrовора на mдеите против неrо, тоñ
напyснаn Kоринт преди празника Пасxа, при отпразнyването на коñто, както
видяxmе тоñ биn във uиnипи. Oт този rрад, сnед дните на Безквасниnите тоñ,
заедно със св.ев.Лyка отпnyваn за Tроада, където rо чакаnи останаnите my
спътниnи. Tyк тоñ възкресиn паднаnия от един прозореn mоmък Eвтиx /¡еян.20:8 и
сn./ Oт Tроада апостоnът стиrнаn до rрад Mиnит, mxно от E]ес. Tъñ като бързаn да
стиrне в Hерyсаnиm за празника Петдесетниnа, тоñ не се отбиn в E]ес, а спряn в
Mиnит и таm повикаn nърковните презвитери от E]ес, на които дърxаn прощаnна
реч как да пасат повереното иm nърковно стадо /¡еян.20:28/. Oт Mиnит апостоnът
отпnyваn и пристиrнаn в Kесария Паnестинска, където прекараn някоnко дни в доmа
на св.ап.uиnип, един от седеmте дякони. Tyк доmъn пророк Аrав, коñто предрекъn
на св.ап.Павеn предстоящите my окови. Въпреки mоnбата на окръxаващите rо,
апостоnът от Kесария отиmъn в Hерyсаnиm, където пристиrнаn преди Петдесетниnа
58 r.
11. Срещата на св. ап. Павеn със св. ап. ×ков в Hерyсаnиm. Oще на дрyrия ден сnед
пристиrането си в Hерyсаnиm св. ап. Павеn заедно със спътниnите си се явиn при
св. ап. ×ков. Посnедният, за да избеrне събnазън mеxдy mдеите xристияни,
посъветваn и поmоnиn св.ап.Павеn да се очисти заедно с четириmа mъxе, които
биnи даnи оброк за добровоnно назореñство и да иm теrnи разноските по
остриrване на rnавите иm. Св. ап.Павеn изпъnниn този съвет.
12. Бyнтът на mдеите в Hерyсаnиm против св. ап. Павеn и оковаването my в
Kесария.
Kоrато се свърmиnи седеmте дни на оброка my, асиñски mдеи разбyнтyваnи народа
против апостоnа под предnоr, че тоñ yx yчи против Закона, и че биn въвеn
езичниnи във вътреmния двор на xраmа. Затова апостоnът биn xванат от тъnпата и
щяn да бъде yбит. Но в този mоmент xиnядникът на поnка се притекъn с воñниnи и
rо освободиn от ръnете на mдеите, като накараn да rо затворят вреmенно в
съседната на xраmа военна крепост Антония. Oт стъпаnата на тази крепост св. ап.
Павеn произнесъn къm mдеите реч на евреñски език , в която описаn обръщането
си.
В края на речта mдеите завикаnи: 'Tоñ не бива да xивее !¨. Tоrава апостоnът биn
отведен в крепостта, където щяn да бъде подnоxен на mъчения, но като се yзнаnо,
че биn риmски rраxданин не биn подnоxен на mъчения. На дрyrия ден xиnядникът
повикаn първосвещениnите и синедроинът в крепостта и извеn пред тяx апостоnа.
Kоrато св. ап. Павеn yзнаn, че едни от съвета са садyкеи, а дрyrи ]арисеи,
провикнаn се: 'Аз съm ]арисеин, син на ]арисеин, за надеxда и за възкресение на
83
mъртви mе съдят¨/¡еян. 23:6/. Oт това настанаnо rоnяm mym и спор понеxе
садyкеите отричаnи възкресението. Tака събранието се разтyриnо. През нощта
апостоnа биn yкрепен чрез явяване на Господа, коñто my казаn: '¡ерзаñ, Павnе !
Kакто свидетеnства за mен в Hерyсаnиm, тъñ трябва да свидетеnстваm и в Риm¨
/¡еян. 23:11/.
На сyтринта повече от 40 дymи mдеи направиnи заrовор да yбият св.ап. Павеn. Но
сестриникът my yзнаn за това и съобщиn на апостоnа, коñто пък съобщиn за
заrовора на един стотник. Bоm xиnядникът yзнаn от стотника за заrовора, веднаrа
изпратиn апостоnа с военен отряд в Kесария при прокyратора Антониñ uеnикс,
като писmено my изnоxиn работата. uеnикс дърxаn апостоnа под страxа пет дни,
докато доmnи в Kесария обвинитеnите my- първосвещеникът Анани със стареите и
някоñ си оратор Tертиn. Kато изсnymаn обвиненията иm, както и защитната реч на
св.ап. Павеn, uеnикс отnоxиn разrnеxдането на деnото и за да yrоди на mдеите,
дърxаn апостоnа в окови nеnи две rодини, сnед изтичане на които uеnикс биn
заmестен от прокyратора Порnиñ uест, което заmестване станаnо, както видяxmе в
60-та rодина. Сnед встъпването си в дnъxност, прокyратор uест отиmъn от
Kесария в Hерyсаnиm. Tаm mдеиските първенnи mоnеnи uест да прати св.ап. Павеn
в Hерyсаnиm, като таñно кроеnи засада да rо yбият по пътя. Но uест не rи
посnymаn, а разrnедаn в Kесария деnото в присъствието на доmnите от Hерyсаnиm
mдеи. На теxните обвинение апостоnът отrовориn със защитна реч, като поискаn
кесарев съд. Сnед някоnко дни доmъn в Kесария nар Hрод Аrрипа II, коñто поxеnаn
да изсnymа св.ап. Павеn. Пред неrо апостоnът произнесъn дъnrа защитна реч, в
която описаn mинаnия си xивот, rоненията на xристияните от неrо и обръщането
си къm Xриста. Kъm края на речта Аrрипа произнесъn: 'Oще mаnко и ще mе yбедиm
да стана xристиянин !¨ /¡еян. 26:28/.
13. Пътyване на св.ап.Павеn за съдене от кесаря в Риm. Tова пътyване започнаnо
през есента на 60-та rод. Апостоnът биn придрyxаван от св.ев. Лyка и соnyнчанина
св.ап. Аристарx. Заедно с някоnко затворниnи те биnи поверени на един стотник на
иmе Rnиñ, от Авryстовия поnк. Oтпnyваnи на един адраmитски кораб краñ Kипър,
Kиnикия и Паm]иnия и сnезnи при rр. Mира в mаnоазиñската обnаст Ликия, където
се качиnи на аnександриñски кораб, с коñто заобикоnиnи остров Kрит и стиrнаnи
до mястото ¡обри пристанища / на mxния бряr на остров Kрит/. Tyк св.ап. Павеn
съветваn да спрат, защото предвиxдаn rоnеmи беди, но дрyrите реmиnи да допnyват
до пристанището uиник. По това вреmе се явиn бyрен североизточен вятър
еврокnидон, коñто предизвикаn бyря, от която корабът едва се спасиn, като на 14-
тия ден заседнаn на бреrа на остров Mаnта. Всички пътниnи се спасиnи на бреrа.
Tyк св.ап. Павеn биn yxапан от отровна зmия /еxидна/, но останаn по чyдо xив, таm
тоñ изnериn с mоnитва и ръковъзnаrане бащата на Попnиñ, първенеnът на острова
от оrниnа и кореmна боnка. Сnед като презиmyваnи на острова пътниnите
отпnyваnи на един аnександриñски кораб, mинаnи през Сиракyза /на о.Сиnиnия/ и
Риrия и стиrнаnи в приmорския rрад Пyтиоnи /на 7 кm. mxно от Неапоn/, където
престояnи 7 дни, и оттаm се насочиnи по сymа за Риm. Tаmоmните братя изnезnи да
rи посрещнат до Апиев пnощад /на 60 кm mxно от Риm/ и от Tри кръчmи / на 40 кm
mxно от Риm/. Kато пристиrнаnи в Риm стотникът предаn затворниnите на
пре]екта на преторията, коñто разреmиn на св.ап. Павеn да xивее в наеmна къща
под оxраната на един воñник /¡еян. 28:16/. При неrо доxоxдаnи mнозина mестни
mдеи, на които тоñ проповядваn Xриста, но понеxе те трyдно се yбеxдаваnи и
спориnи по mеxдy си, тоñ rи изобnичиn с пророчеството на св. пр.Hсаñя /6:9-10/ и
иm заявиn, че поради тяxното противене спасението Боxие е изпратено на
езичниnите /¡еян. 28:28/.
В Риm
14. ¡веrодиmното първо риmско затворничество на св.ап.Павеn. Tъñ като прекараn
зиmата на 60-61 rод. на о. Mаnта апостоnът пристиrнаn в Риm в начаnото на 61r.
84
Tyк тоñ прекараn две rодини, под доmаmен арест в особена наеmна къща,
където свободно приеmаn всички посетитеnи: това са 'първите риmски окови¨,
които продъnxиnи до проnетта на 63r. За освобоxдаването си от тяx тоñ пиmе, че
тоrава всички rо биnи напyснаnи, но Боr rо yкрепиn и rо избавиn от yстата на
nъва /II Tиm. 4:16-17/. Tъñ като през тези две rодини апостоnът mоrъn свободно да
проповядва, то бnаrовестието иmаnо rоnяm yспеx и проникнаnо дори в преторията и
кесаревия доm / uиn.1:13; 4:22/. През тези си окови св.ап. Павеn написаn четирите
си ' затворнически посnания¨ : до uиnиmон, до Kоnосяните, до E]есяните, до
uиnипяните. В тяx тоñ изрично пиmе, че се наmира в окови /uиnиm. 9; Kоn.4:3; E].
3:1; uиn. 1:13/. uе тези посnания биnи написани иmенно през първите my риmски
окови, се виxда от тyñ, че таm тоñ изказва надеxда за скороmно освобоxдение /
uиnиm. 22; Kоn. 4:3; E]. 6:19; uиn. 2:24/, а в начаnото на посnанията праща
поздрав от св.ап. Tиmотеñ, коñто биn при неrо през вреmето на първите риmски
окови, но не и през вторите. Mоxе да се предпоnаrа, че наñ-напред биnо написано
посnанието до uиnиmон /62r./, сnед това посnанието до Kоnосяните и до E]есяните
/ къm края на 62r./ и наñ-посnе посnанието до uиnипяните / нач. на 63r./, в което
апостоnът изказва надеxда за скороmно освобоxдение: ' и yверен съm в Господа,
че саm скоро ще доñда при вас¨ /uиn. 2:24/.
15. ¡еñността на св.ап.Павеn сnед освобоxдаването my от първите риmски окови до
вторите - четвъртото пътеmествие на св.ап.Павеn. За тази деñност в '¡еяния на
св.апостоnи¨ не се съобщава нищо. Затова за нея се черпят сведения саmо от 3-те
посnедни посnания на апостоnа написани сnед първите my риmски окови. Сnед
освобоxдаването си от тяx тоñ написаn от Риm, вероятно през първата поnовина на
63r., посnанието си до евреите, в което rовори за първите си риmски окови като за
нещо mинаnо /Eвр. 10:34/ и праща поздрав от 'тия които са от Hтаnия¨ /13:24/. Сnед
написване на това си посnание св.ап. Павеn навярно осъществиn xеnанието си да
посети Hспания, за което rовори в Риm.15:23,24,28.
Kато се върнаn от Hспания в Риm /навярно къm края на 63r./, в начаnото на 64r.
Апостоnът предприеn пътеmествие на изток. Tоñ посетиn о. Kрит и поставиn таm за
епископ yченика си св.ап. Tит, като my поръчаn да постави 'по всички rрадове
презвитери¨ / Tит.1:5/, посетиn пак E]ес, където ръкопоnоxиn за епископ yченика
си св.ап.Tиmотеñ. /Tиm. 4:14; II Tиm. 1:6/. Oт E]ес се насочиn къm Mакедония: 'На
тръrване от Mакедония- пиmе св.ап.Павеn до Tиmотея те mоnиx да останеm в
E]ес¨ / I Tиm. 1:3/. По пътя тоñ се отбиn в Mиnит, където оставиn Tро]иm боnен /II
Tиm. 4:20/ и в Tроада, където оставиn един ]еnон и някои свои книrи /II Tиm. 4:13/.
Oт Mакедония тоñ отиmъn в Kоринт, където останаn Eраст /II Tиm. 4:20/. Биn наñ-
сетне и в Никопоn / на mrозападния бряr на Eпир/, където искаn да презиmyва /Tит.
3:12/. Kато презиmyваn таm 65-66 r., св.ап. Павеn през проnетта на 66r. се отправиn
за Риm. Значи това неrово посnедно пътеmествие продъnxиnо две rодини
/отначаnото на 64 до нач. на 66 r./. През това си пътеmествие тоñ написаn първото
си посnание до Tиmотея и посnанието си до Tит. H двете посnания биnи написани
65r. Първото посnание до Tиmотея вероятно биnо написано от uиnипи, откъдето
св.ап. Павеn възнаmеряваn да се върне в E]ес при Tиmотея /I Tиm. 3:14; 4:13/.
'Надяваm се пиmе св.ап. Павеn на Tиmотея в първото си посnание до неrо- скоро
да доñда при тебе¨ /3:14/. Tова си наmерение тоñ не mоxаn да изпъnни. Посnанието
до Tит биnо написано mоxе би в Kоринт, защото таm апостоnът е mоrъn да взеmе
реmение да отиде пак в Риm, сnед като презиmyва в Никопоn. 'Kоrато изпратя при
тебе Артеmа иnи Tиxика- пиmе св.ап. Павеn на Tит побързаñ да доñдеm при mене
в Никопоn, защото реmиx таm да презиmyваm¨ /3:12/.
16. Вторите риmски окови и сmъртта на св.ап.Павеn. Св. ап. Павеn отиmъn в Риm от
Никопоn в нач. на 66 r. коrато боmyваnо xестокото rонение на Нерон против
xристияните ,което е започнаnо от mnи 64 r. и траяnо до сmъртта на иmператора
през 68 r.Апостоnът биn затворен за втори път и това са 'вторите риmски окови¨,за
85
които тоñ rовори във второто си посnание до Tиmотеñ /1,8,16/, написано
през тия окови /66 r./. Сеrа тоñ биn rnедан като престъпник /II Tиm. 2,9/. При неrо
биn саmо св. ев . Лyка /II Tиm. 4,10/. H сеrа както и първия път апостоnът се явяваn
пред кесарев съд , понеxе саm rовориn за 'първата mоя защита¨ /II Tиm 4:16/. Но за
разnика от първия път сеrа вече няmаnо надеxда за освобоxдение и тоñ ясно
предчyвстваn зеmния си краñ: 'Аз вече ставаm xертва и вреmето на mоето
отxоxдане настъпи¨ (2Tиm. 4:6). H настина тоñ биn осъден на посичане с mеч като
риmски rраxданин. Заrинаn mъченически, според преданието, в един и същи ден
29.06.67 r със свети ап. Петър, коñто пък биn разпнат на кръст с rnавата надоny.
За това свидетеnствyва ¡ионисиñ Kоринтски в писmото си до риmската nърква,
където пиmе: '¡ваmата те yчиnи и дваmата в едно и също вреmе пострадаnи¨ (Eвс.
Kес. Hърк. ист. II,25). Апостоnите св. св. Петър и Павеn биnи поrребани в rрад Риm.
Mястото на тяxното поrребение биnо известно на nърковния писатеn Kаñ: 'Аз mоrа
да ти покаxа пиmе тоñ. тро]еите на апостоnите. ¡оñди саmо във Ватикан иnи
на Oстиñския път веднаrа ще видиm победните знаnи на основатеnите на
Риmската nърква.¨ (Eвс. Kес. H.ист. 2, 25/.
Oбезrnавяването на св.ап.Павеn станаnо на едно mясто по пътя са Oстия,
бnизо до аnеята 'Tре ]онтане¨. На това mясто сеrа се издиrа веnикоnепна nърква на
иmето на св.ап.Павеn.
Риmnяни
Посnание до Риmnяните
Риmската nърква. Първите посnедоватеnи на Hисyс Xристос в rр.Риm са биnи
mдеите, които са xивееnи в неrо, xодиnи са в Паnестина по работа иnи за празниnи
и таm са сnymаnи проповедта на Xриста и на Неrовите апостоnи. Апостоn Петър е
xодиn някоnко пъти в rр.Риm. За първи път тоñ отиmъn през 42 r., сnед като биn
освободен по чyдесен начин от тъmниnата, в която биn затворен по заповед на nар
Hрод Аrрипа I. През вреmе на първите си риmски окови ап.Павеn е престояn две
rодини в rр.Риm.
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 16 rnави. Mоxе да се поnyчи
познание за Боrа, като се разrnеxда създаденият от Неrо свят /1:20/. Hзвърmеният
от пародитеnите Адаm и Eва rряx преmинава y всички теxни потоmnи /5:12/.
Oчистването на човеnите от теxните rреxове става чрез кръстната xертва на Hисyс
Xристос /3:25/. uовек се оправдава не чрез деnа по закона, а чрез вяра в Hзкyпитеnя
Xриста /3:28; 4:3/. Боr опредеnя съдбата на човека не безразборно, а въз основа на
Своето предведение /8:29-30/. Всеки човек е дnъxен да се подчинява на
rраxданските вnасти /13:1/.
Вреmе - начаnото на 58 r.
Mясто - rр.Kоринт.
Oт коrо е биnо занесено - посnанието биnо занесено от uива, дакониса в Kенxрея,
пристанище на rр.Kоринт за Hзтока.
Повод - пръснаnата се по nяn свят вест за сиnната вяра на риmските xристияни /1:8/.
Появиnата се rордост mеxдy риmските xристияни-mдеи относно тяxното
предиmство /2:17; 3:1/. Появиnата се rордост също така mеxдy xристияните-
езичниnи /11:17-18/. Въпросът защо не всички mдеи не биnи приеnи Xристовото
yчение /3:3-4; 11:5/ и въпросът каква xрана да се yпотребява и какви празниnи да се
спазват /14:4, 10, 20; 14:5/
Hеn - да сmири rордостта, както на xристиянските mдеи, така и на xристиянските
езичниnи /2:17-23; 3:9-12; 11:17-18/. ¡а изтъкне, че сnед съrреmението на Адаm и
Eва всички човеnи се наmират под вnиянието на rреxа и mоrат да се оправдаят не
чрез деnа по закона, а чрез вяра в Hзкyпитеnя Xриста /3:23-25; 3:28; 4:3/. В пnана на
Боrа за спасение на човеnите mдеñският народ не е биn отxвърnен. В този пnан
биnо предвидено всички mдеи да повярват и да се спасят, сnед като 'вnезе nяnото
mноxество езичниnи¨ /11:1, 11; 11:25-27/. ¡ава се отrовор на въпроса, каква xрана
86
да се yпотребява и какви празниnи да се спазват /14:1-4; 14:20; 14:15; 14:21; 14:5-
6/.
1 Kоринтяни
Посnания до Kоринтяните
Kоринтската nърква. Kоринтската nърква е основана от ап.Павеn. В rр.Kоринт
ап.Павеn е биn три пъти - през вреmето на второто си пътеmествие, през вреmе на
третото си пътеmествие и през вреmе на четвъртото си пътеmествие, коrато е
отиваn за rр.Риm, където и пострадаn mъченически.
Първо посnание до Kоринтяните
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 16 rnави. Xристияните не трябва да се
деnят на партии - yчениnи на Павеn, на Апоnос, на Kи]а. Проповедниnите саmо
насаxдат, а Боr прави да расте всичко /1:12; 3:6-7/. Eдна е основата на Hърквата -
Xристос /3:11/. Брачният xивот на човека е yстроен от Боrа. ¡евствения xивот
стои по-високо от брачния /7:1; 7:26; 7:38/. Всеки човек трябва да пристъпва
достоñно, като изпитва себе си къm приеmането на тяnото и кръвта на Hисyс
Xристос 'Kоñто яде и пие недостоñно, тоñ яде и пие своето осъxдане.¨ /11:23-25;
27-29/. Всички дyxовни дарби се дават от Св.¡yx /12:1; 4:11/. По-високо от всички
дyxовни дарби стои nmбовта, тя стои по-високо даxе от вярата и надеxдата /13:1-3;
13:13/. Xристовата nърква е едно тяnо, mакар и да иmа mноrо чnенове. Гnавата на
nърквата е Xристос /12:14-28/. Ако Xристос не е възкръснаn, празна е еванrеnската
проповед, празна е и вярата /15:12-14/. Начаnото на Възкресението на mъртвите е
поnоxиn Xристос със Своето Възкресение /15:20-22/. При Второто приmествие на
Xристос всички xиви ще се изmенят, а всички mъртви ще възкръснат с изmенено
тяnо /15:51-53/
Вреmе - посnанието е написано през 57 r. mеxдy празниnине Пасxа и
Петдесетниnа /16:8/
Mясто - rр.E]ес /16:6/.
Повод - повод за написване на еванrеnието даnи сведенията, които ап.Павеn
поnyчиn в rр.E]ес относно състоянието на коринтската nърква. Сведенията
ап.Павеn поnyчиn от доmаmните на коринтянката Xnоя /1:11/, от коринтските
rраxдани Сте]анин, uортyнат и Аxаик и чрез писmото на коринтските xристияни,
изпратено чрез споmенатите rраxдани /7:11/. Oт тези сведения ап.Павеn yзнаn
сnедното: mеxдy коринтските xристияти се биnи появиnи разnепnения1:11-12; 3:4-
7/ и бnyдство - някоñ си дърxаn бащина xена /rn.5/. Някои от коринтските
xристияни xодеnи да се съдят и то против свои братя, в езически съдиnища /6:1-7/,
яnи идоnоxертвена xрана /8:10; 20:21, 28; 8:1; 8:7/; в коринтската nърква се биnи
появиnи възраxения против апостоnското достоñнство на ап.Павеn /9:1-18/. На
боrосnyxебните събрания някои mъxе стоеnи с покрити rnави, а някои xени - с
открита rnава /11:1-16/; на вечерите на nmбовта иmаnо някои нередовности /11:20-
21/. Някои коринтски xристияни пристъпваnи неподrотвено и недостоñно къm
приеmането на тяnото и кръвта на Hисyс Xристос /11:23-29/.
Hеn - дават се наставnения относно единството на xристиянската nърква /3:5-7;
3:11; 4:6; 12:12; 12:20-23/ относно преmаxване на бnyдството - кръвосmесникът се
отnъчва /5:3-5; 5:9, 1/ . Запрещава се на xристияните да xодят в езически
съдиnища /6:1-3; 6:7/ и да yпотребяват идоnоxерствена xрана /4:4-7; 8:10; 10:19,
21/. ¡ават се наставnения относно брачния xивот /7:1,2; 7:7-9; 7-25-28; 7:38/
относно боrосnyxебните събрания /11:4-5, 7/, относно реда на вечерите на nmбовта
11:20-21/, относно приеmането на Xристовото тяnо и Xристовата кръв /11:23-25;
11:27-29/, относно дyxовните дарби /12:1, 4-11; 14:1, 14:12, 14:2-3; 12:31; 13:1-3;
13:13/, относно възкресението на mъртвите /15:12-14; 15:20-22; 15:42-44; 15:51-53/;
подканят се коринтските xристияни да събират mиnостиня за братята в
87
rр.Hерyсаnиm /16:20/; ап.Павеn защитава своето апостоnско достоñнство /9:1-3; 4-
18-21; 16:5-7/.
2 Kоринтяни
Второто посnание до Kоринтяните
Съдърxание. Гnавни mисnи. Посnанието иmа 13 rnави. Mеxдy коринтските
xристияни, rnавно mеxдy mдеñстващите иmаnо противниnи на ап.Павеn. Tе
обвиняваnи ап.Павеn, че тоñ не дърxаn на дymата си и не изпъnниn обещанието си,
дадено на две mеста в първото my посnание / 1 Kор.4:19; 1 Kор.16:5-7/, да посети
коринтската nърква /2 Kор.1:15-18/. Във 2 Kор.1:23, ап.Павеn обяснява защо се
забавиn с второто си отиване в Kоринт: 'Аз призоваваm Боrа за свидетеn на дymата
mи, че щадеñки вас, не съm доmъn досеrа в Kоринт¨. Противниnите на ап.Павеn
казваnи, че тоñ биn в посnанията си 'строr и сиnен¨, а при nичното си присъствие
'сnаб¨ и речта my биnа 'нищо и никаква¨ /10:10/. Ап.Павеn опроверrава това, като
изтъква, че е биn един и същ навсякъде и винаrи /2 Kор.10:9-11/. Противниnите
отричаnи апостоnското достоñнство на ап.Павеn и всичко това, което тоñ биn
извърmиn. Ап.Павеn опроверrава и това тяxно обвинение, като mеxдy дрyrото
yказва и на дадените my откровения /11:18-27/. За да не се превъзнася за дадените
my преmноrо откровения, на ап.Павеn биnо дадено xиnо в пnътта, анrеn-сатанин /
12:7-9/. Във второто си посnание ап.Павеn съветва коринтяните да простят на
кръвосmесника, тъñ като биnо изmинаnо доста вреmе и тоñ навярно се е биn покаяn /
2:6-11/. Ап.Павеn и в това си посnание подканя коринтяните да събират mиnостиня
за братята в Hерyсаnиm /8:6; 9:1-2; 8:7; 9:3-7; 8:1-5/.
Вреmе - посnанието е написано през 57 r.
Mясто - в rр.uиnипи, в коñто ап.Павеn отиmъn през вреmе на третото си
пътеmествие.
Повод - като повод за написване на посnанието посnyxиnи сведенията, които Tит
донесъn на ап.Павеn за състоянието на коринтската nърква /вx. съдърxание/. Oще
като биn в rр.E]ес, ап.Павеn изпратиn Tит в Kоринт, за да my донесе сведения за
коринтската nърква и да yстрои събирането на mиnостиня за братята в Hерyсаnиm.
Kато се връщаn от rр.Kоринт, Tит се срещнаn с ап.Павеn в rр.uиnипи /2 Kор.7:6/;
Hеn - да защити себе си от появиnите се неrови противниnи rnавно mеxдy
mдеñстващите в коринтската nърква. ¡а защити апостоnското си достоñнство и да
подкани коринтските xристияни къm събиране mиnостиня за братята в Hерyсаnиm
/вx. съдърxание/.
Гаnатяни
Посnание до Гаnатяните
Xристовата nъnква в Гаnатия. Hърквата в Гаnатия е основана от ап.Павеn. В
Гаnатия ап.Павеn за пръв път доmъn през вреmе на второто си пътеmествие и
престояn таm поради боnест по-дъnrо вреmе. Втори път ап.Павеn биn в Гаnатия през
вреmе на третото си пътеmествие.
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 6 rnави. Предава се на анатеmа всеки,
коñто бnаrовести разnично от това, което е бnаrовестено от апостоnите /1:8/.
Mеxдy xристияните в Гаnатия се биnи появиnи mдеñстващи, които искаnи да се
изпъnнява Mоñсеевият закон. Ап.Павеn изтъква, че човек се оправдава не чрез деnа
по закона, а чрез вяра в Hзкyпитеnя Xриста /2:16/. Веxтозаветният закон е биn
възпитатеn в Xриста и сnед Неrовото доxоxдане е заryбиn своето значение /3:24/.
Всички, които повярват в Xриста, стават Синове Боxии: 'mдеин, ни еnин; няmа
роб, ни свободник; няmа mъxки поn, ни xенски;¨ всички са едно в Hисyса Xриста /
3:28/.
Вреmе - посnанието е биnо написано в начаnото на 55 r., в начаnото на деñността на
ап.Павеn в rр.E]ес през вреmе на третото my пътеmествие.
88
Mясто - rр.E]ес.
Повод - появата на nъxеyчитеnи, mдеñстващи xристияни, които искаnи да се
изпъnнява веxтозаветния закон /Гаn.3:1/.
Hеn - да опроверrае yчението на nъxеyчитеnите, mдеñстващи xристияни, че
Mоñсеевият закон е задъnxитеnен за всички xристияни.
E]есяни
Посnание до E]есяните
Xристовата nърква в rр.E]ес - Xристовата nърква в rр.E]ес е основана от ап.Павеn.
В rр.E]ес ап.Павеn е биn някоnко пъти: през вреmе на второто си пътеmествие, на
връщане; през вреmе на третото си пътеmествие - проповядваn в неrо окоnо три
rодини.; през вреmе на четвъртото си пътеmествие, коrато поставиn Tиmотеñ за
епископ на rрада.
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 6 rnави. В посnанието до е]есяните
са поnоxени основните истини на xристиянската вяра и нравственост. Oще в
древността то е биnо наричано катеxизис на xристиянската вяра. Hисyс Xристос е
rnава на Hърквата /1:22/. uовек се спасява не чрез деnа по закона, а чрез вяра в
Hисyса Xриста, чрез Боxията бnаrодат, която се дава дароm /E]ес.2:8-9/.
Hърковната ñерарxия е yстановена от Hисyс Xристос /4:11-13/. Xената трябва да се
подчинява на своя mъx, а mъxът трябва да обича саmоотверxено своята xена
/E]ес.5:22-27/. В посnанието до е]есяните и в посnанието до коnосяните иmа mноrо
общи mеста. Tакива са: /E]ес.1:7; Kоnос.1:19, 14; E]ес.1:22, 23; Kоnос.1:18,19;
E]ес.3:2-5 ÷ Kоnос.1:24-27; E]ес.4:14-16 ÷ Kоnос.2:18-19; E]ес.5:18-21 ÷
Kоnос.3:16; E]ес.5:22-24 ÷ Kоnос.3:18; E]ес.6:25-27 ÷ Kоnос.3:9-19; E]ес.6:1-3 ÷
Kоnос.3:20; E]ес.6:4 ÷ Kоnос.13:21; E]ес.6:5-8 ÷ Kоnос.3:22-25; E]ес.6:9 ÷
Kоnос.4:1/.
Вреmе - посnанието е биnо написано къm края на 62 r. през вреmе на първите
риmски окови на ап.Павеn.
Mясто - rр. Риm.
Повод - сведенията, които ап.Павеn, като се наmираn в окови в rр.Риm, поnyчиn
относно състоянието на E]еската nърква. Ап.Павеn yзнаn, че е]еските xристияни
преyспяваnи във вярата и бnаrочестието и биnи наскърбени, поради неrовите окови
в rр.Риm /E]ес.1:15-16; 3:18/. Vзнаn тоñ също, че в е]еската nърква се биnи
появиnи nъxеyчитеnи /4:14-15; 5:6-7/.
Hеn - да изnоxи някои основни истини на xристиянската вяра и нравственост:
Hисyс Xристос е rnава на nърквата /1:22/; uовек се спасява чрез вяра в Hисyса
Xриста и чрез Боxията бnаrодат, която се дава дароm /2:8-9/; Hърковната ñерарxия
е yстановена от Xриста /4:11-13/; Mеxдy съпрyзите трябва да иmа взаиmна nmбов и
xената трябва да се покорява на своя mъx /5:22-27/.
По коrо е биnо изпратено посnанието - посnанието е биnо изпратено по Tиxик,
'възnmбnен брат и верен на Господа сnyxитеn¨ /6:21-22/.
uиnипяни
Посnание до uиnипяни
Xристовата nърква в rр.uиnипи. Hърквата в rр.uиnипи биnа основана от ап.Павеn
през вреmе на второто my пътеmествие. В rр.uиnипи ап.Павеn е биn също през
вреmе на третото и пътеmествието my до Риm.
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 4 rnави. Kоrато ап.Павеn се наmираn в
rр.Риm през вреmе на първите my окови, доmъn при неrо ]иnипинският xристиянин
Eпа]родит, коñто my донесъn дар от ]иnипиñските xристияни, съобщиn my, че те
преyспяват във вярата и че изmеxдy тяx се появиnи nъxеyчитеnи, mдеñстващи
xристияни, които искаnи да се изпъnни Веxтозаветния закон. Ап.Павеn бnаrодариn
за изпратения my дар, изказва своята радост поради преyспяването на
89
]иnипиñските xристияни във вярата иm и дава наставnения да се предпазват от
появиnите се nъxеyчитеnи. Ап.Павеn подканя ]иnипиñnите да бъдат сmирени,
подобрно на Xристос: 'Kоñто, бидеñки в образ Боxиñ, не счете за поxищение да
бъде равен Боry; но пониxи себе си, като прие образ на раб и се yподоби на човеnи;
и по вид се оказва като човек, сmири Себе Си, биде посnymен дори до сmърт и то
сmърт кръстна¨.
Вреmе - посnанието е биnо написано в начаnото на 63 r., коrато ап.Павеn се
наmираn в първите си риmски окови.
Mясто - rр. Риm.
Повод - сведенията, които ап.Павеn поnyчиn от доmnия при неrо в rр.Риm
]иnипиñски xристиянин Eпа]родит, относно състоянието на ]иnипиñската nърква.
Oт тези сведения ап.Павеn yзнаn, че ]иnипиñските xристияни преyспяваnи във
вярата /uиnип.1:3-5/, че mеxдy тяx се появиnи nъxеyчитеnи mдеñстващи
xристияни, които изискваnи да се изпъnнява Mоñсеевият закон /uиnип.3:2; 3:18-19/
и че против ]иnипиñските xристияни се биnо появиnо rонение от страна на
враrовете на xристиянството - mдеи и езичниnи /1:28-30/. Eпа]родит донесъn на
ап.Павеn и изпратения от ]иnипиñските xристияни дар. Сnед като доmъn в Риm,
Eпа]родит се биn теxко разбоnяn до ymиране /uиnип.2:27/.
Hеn - в посnанието си до ]иnипяни ап.Павеn бnаrодари за изпратения my дар
/uиnип.4:10-18/, изказва своята радост за преyспяването иm във вярата /uиnип.1:3-
5/; дава наставnение за предпазване от появиnите се nъxесвидетеnи /uиnип.3:2-7;
2:1-3/ и rи съветва да понасят rоненията заради Xриста твърдо и непокоnебиmо,
посочваñки себе си за приmер /1:8-30/.
Kоnосяни
Посnание до Kоnосяни
Xристовата nърква в rр.Kоnос. Градът Kоnос се наmира в обnастта uриrия - Mаnа
Азия. Kато rовори за mинаването на ап.Павеn през uриrия във вреmе на второто my
и трето пътеmествие /¡еян.16:6-7; 18:23; 19:1/, ев.Лyка не съобщава изрично, че
ап.Павеn xодиn в rр.Kоnос. Oт някои mеста в посnанието до коnосяни /1:5-7; 2:1-4,
5; 4:17; вx. също uиnип.2:19/ mоxе да се закnmчи, че ап.Павеn е биn в rр.Kоnос и е
проповядваn таm Xристовото yчение. Eванrеnската проповед в Kоnос продъnxиn
yченикът на ап.Павеn Eпа]раст, коñто е биn навярно ръкопоnоxен от ап.Павеn за
епископ на коnоската nърква /вx. Kоnос.1:7-8/.
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 4 rnави през вреmе на първите риmски
окови на ап.Павеn, доmъn при неrо коnоският xристиянин Eпа]рас /предпоnаrа се,
че тоñ биn епископ, ръкопоnоxен от ап.Павеn/ и my донесъn сведения относно
състоянието на коnоската nърква. Oт Eпа]рас ап.Павеn yзнаn, че коnоските
xристияни преyспяваnи във вярата и nmбовта /1:7-8/, че mеxдy тяx се биnи появиnи
nъxеyчитеnи, проповядващи yчение, което биnо сmесиnа от светска ]иnосо]ия и
mдеñско yчение, посnедоватеnите на което изискваnи някакво си сnyxение на
анrеnи, спазването на някои традиnии и въздърxание от някои xрани /Kоnос.2:8;
2:16-17; 2:18-19/. В противопоnоxност на nъxеyчитеnите, които отxвърnяnи Hисyс
Xристос, ап.Павеn още в начаnото на посnанието си изтъкваn, че Hисyс Xристос е
'образ на невидиmия Боr¨, Син Боxиñ, 'роден преди всяка твар¨, че 'чрез Неrо е
създадено всичко¨ /Kоnос. 1:15-17/. Всичко в nърквата трябва да се извърmва в
иmето на Hисyс Xристос, тъñ като Tоñ е Гnава на Hърквата /Kоnос.1:18-19/. В
посnанието до коnосяните и посnанието до е]есяните иmа mноrо общи mеста /вx.
Посnание до E]есяни, съдърxание/.
Вреmе - посnанието е биnо написано къm края на 62 r. през вреmе на първите окови
на ап.Павеn.
Mясто - в rр.Риm.
Повод - повод за написване на посnанието биnи сведенията, които ап.Павеn
поnyчиn от коnоския xристиянин Eпа]рас. Oт неrо Павеn yзнаn, че коnоските
90
xристияни преyспяваnи във вярата и nmбовта и че mеxдy тяx се биnи появиnи
nъxеyчитеnи /вx. съдърxанието/.
Hеn - като иmаn предвид, че mеxдy коnоските xристияни се биnи появиnи
nъxеyчитеnи, в посnанието си до тяx ап.Павеn иm дава наставnения да се
предпазват от nъxеyчитеnите /Kоnос.2:8; 2:18-19; 2:16-17/; дава иm също
наставnения относно някои истини на вярата - че Hисyс Xристос е Син Боxиñ и
Гnава на Hърквата /Kоnос.1:15-19/ и относно някои истини на нравствения xивот -
за отноmенията mеxдy съпрyзите /Kоnос.3:18-19/, отноmението mеxдy родитеnи и
деnа /Kоnос.3:20/ и mеxдy rосподари и сnyrи /3:22-25/.
По коrо е изпратено посnанието - посnанието е изпратено по 'Tиxик, възnmбnен
брат, верен сnyxитеn и сътрyдник в Господа¨ /Kоnос.4:7-9/.
Соnyняни
Посnания до Соnyняни
Xристовата nърква в rр.Соnyн. Hърквата в rр. Соnyн ап.Павеn основаn през вреmе
на второто си пътеmествие. Kато доmъn в Соnyн, ап.Павеn биn приет в къщата на
Hасон /¡еян.17:7/ и проповядваn три съботи наред в синаrоrата /¡еян.17:1-4/.
Поради бyнта на неповярваnите mдеи, ап.Павеn напyснаn Соnyн, mинаn през rр.
Берия, дето оставиn Tиmотеñ и Сиnа и стиrнаn в rр.Kоринт. Kоrато Tиmотеñ доmъn
при ап.Павеn в Атина, ап.Павеn rо препратиn в Соnyн. Oт Атина ап.Павеn отиmъn
в rр. Kоринт, където не сnед mноrо вреmе доmnи при неrо Tиmотеñ и Сиnа.
1
Първо Посnание до Соnyняни
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 5 rnави. Kато доmъn от Соnyн в
rр.Kоринт, при ап.Павеn, Tиmотеñ даn сведения на ап.Павеn за състоянието на
соnyнската nърква. Oт Tиmотеñ ап.Павеn yзнаn за преyспяването на соnyнските
xристияни във вярата и nmбовта /1 Соn.3:6-7/. Със своята вяра и xивот те биnи
станаnи 'образеn за всички вярващи в Mакедония и Аxаия /1 Соn.1:7/. Vзнаn
ап.Павеn също, че те биnи подnоxени на rонения и притеснения /1 Соn.2:14/, че
някои от тяx не се въздърxаnи от бnyдство, избяrваnи трyда и не се стараеnи да
изкарат преxраната си със собствени ръnе и mеxдy тяx се биnи появиnи някои
недоразymения относно починаnите, възкресението на mъртвите и второто
Xристово приmествие. Ап.Павеn наставnява соnyнските xристияни, че при второто
Xристово приmествие, което ще настане внезапно, всички mъртви ще възкръснат, а
xивите ще бъдат rрабнати на обnаnи, за да срещнат Господа във въздyxа /1
Соn.4:13-18/.
Вреmе - посnанието е написано в края на 52 r. през вреmе на второто пътеmествие
на ап.Павеn.
Mясто - rр.Kоринт.
Повод - посnанието ап.Павеn написаn, сnед като Tиmотеñ доmъn от Соnyн при неrо
в rр.Kоринт и my донесъn сведения за състоянието на соnyнската nърква /вx.
съдърxанието/.
Hеn - в посnанието ап.Павеn поxваnява соnyнските xристияни за тяxната вяра и
nmбов /1 Соn.1-7/, приканва rи да понасят търпеnиво rоненията и страданията /1
Соn.2:14; 3:4/, да се въздърxат от бnyдство /4:3/, да не изmаmват бnиxните си /4:6/,
да изкарват със собствените си ръnе своята преxрана /4:11/ и иm дава наставnения
относно второто приmествие на Hисyс Xристос и възкресението на mъртвите /1
Соn.4:13-18; 5:1-2/ /вx. съдърxанието/.
2
Второ Посnанание до Соnyняни
91
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 3 rnави. Ап. Павеn проповядваn в
rр.Kоринт. През вреmе на второто си пътеmествие повече от rодина и поnовина - от
края на 51 r. докъm средата на 53 r. Сnед като ап.Павеn написаn първото си
посnание до соnyняни, поnyчиn нови сведения относно състоянието на соnyнската
nърква. Биnи се появиnи nъxеyчитеnи, които yчеnи, че 'yx настъпва вече
Xристовият ден¨ /2 Соn.2:2/, биnо се появиnо даxе посnание, под иmето на
ап.Павеn, в което се изтъкваnо, че вече биn набnиxиn Xристовият ден /2 Соn.2:1-2/.
Някои mеxдy соnyнските xристияни xивееnи безчинно, нищо не работеnи, а се
заниmаваnи с 'празни работи¨ /2 Соn.3:11/. В допъnнение къm това, което ап.Павеn
казаn относно второто Xристово приmествие в първото си посnание, във второто си
посnание изтъква, че преди това приmествие ще се появи антиxристът-
безбоxникът, човекът на rреxа, синът на поrибеnта, коñто ще обяви себе си за боr.
Неrо Боr ще yбие с дъxа на yстата си и чрез бnясъка на Своето приmествие ще
изтреби /2 Соn.2:3-10/. 'Kоñто не иска да се трyди, казва ап.Павеn, не бива да яде¨ /
2 Соn.3-10/.
Вреmе - второто посnание до соnyняните биnо написано в начаnото на 53 r., сnед
като биnо написано първото посnание.
Mясто - rр.Kоринт.
Повод - новите сведения, които ап.Павеn биn поnyчиn относно състоянието на
соnyнската nърква, сnед като биn написаn вече първото си посnание /вx.
съдърxанието/.
Hеn - да опроверrае неправиnното yчение на появиnите се nъxеyчитеnи относно
второто приmествие на Hисyс Xристос и да подкани соnyнските xристияни къm
трyд, къm изкарване своята преxрана със собствените си ръnе. Kато приmер
ап.Павеn посочва себе си /2 Соn.3:7-8/ /вx. съдърxанието/.
Пасти"ски $ос0ания
Пастирските посnания са три: две до Tиmотеñ и едно до Tит. Наричат се пастирски,
защото са изпатени до пастири - епископите Tиmотеñ и Tит, които са биnи
ръкопоnоxени от ап.Павеn, и защото в тяx ап.Павеn rовори rnавно за дnъxностите
на Tиmотеñ и Tит, като пастири на Xристовата nърква.
1 Tиmотеñ
Първо Посnание на Tиmотея
Сведения за Tиmотеñ - произxоxдаn от nикаонския rрад Листра. Баща my биn еnин,
а mаñка my - Eвника и баба my Лоида, биnи mдеñки /¡еян. 1:16; 2 Tиm.1:5/. През
вреmе на второто си пътеmествие ап.Павеn, като mинаваn през rр.Листра, взеn
Tиmотеñ за своñ спътник. Kато биn в rр.E]ес през вреmе на третото си
пътеmествие, ап.Павеn изпратиn Tиmотеñ, придрyxен от Eраст, в Mакедония,
rр.Kоринт /1 Kор.4:17; ¡еян.19:22/. Tиmотеñ поради боnест не mоxеn да отиде в
Kоринт, а останаn в rр.uиnипи. Tиmотеñ биn при ап.Павеn през вреmе на първите
my риmски окови. През вреmе на четвъртото си пътеmествие, ап.Павеn оставиn
Tиmотеñ за епископ в rр.E]ес.
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 6 rnави. ¡окато биn още в E]ес и
ръкопоnоxиn таm Tиmотеñ за епископ, в е]еската nърква се биnи появиnи
nъxеyчитеnи /1 Tиm.1:18-20/. Kоrато през вреmе на четвъртото си пътеmествие
ап.Павеn биn в rр.uиnипи, поnyчиn таm сведения за е]еската nърква. Tоñ yзнаn, че
таm се биnи yвеnичиnи nъxеyчитеnите и че някои xристияни не се отнасяnи с
нyxното вниmание къm Tиmотеñ, защото биn mnад /1:3-7; 4:1-3; 6:3-5; 1 Tиm.6:20-
21; 4:12/. Лъxеyчитеnите са биnи предиmно xристияни - mдеи /иmаnо mеxдy тяx и
xристияни-езичниnи/; те се заниmаваnи с басни и безкраñни родосnовия,
откnоняваnи се от вярата, забраняваnи да се встъпва в брак и съветваnи
въздърxание от ястия, биnи аnчни за печаnба и др. Ап.Павеn даn наставnение за
92
предпазване от nъxеyчитеnите /1:3-7; 4:5-6; 6:3-5; 6:20-21/ и съветва никоñ да
не презира mnадостта на Tиmотеñ /4:12/. Ап.Павеn дава също наставnения относно
nърковната ñерарxия: какви качества да иmат епископите /3:1-7/ и дяконите /3:8-
12/; дава наставnения за mиряните - да правят просби, mоnитви, mоnби,
бnаrодарения за всички човеnи /2:1-4/. В първото си посnание до Tиmотеñ ап.Павеn
yказва и някои истини на вярата. Второто nиnе на Св.Tроиnа - Сина Боxиñ, доmъn
на зеmята и приеn човеmка пnът: 'H наистина веnика е таñната на бnаrочестието:
Боr се яви в пnът¨ /1 Tиm.3-16/. Xристовата nърква е стъnб и крепиnо на истината /
1 Tиm.3:15/. Ап.Павеn дава наставnения и на саmия Tиmотеñ: да не занеmарява
дарбата, дарена my от ръкопоnоxението /4:14/; да се rриxи за старnите, старите
xени и по-mnадите /5:1-2/ и за вдовиnите /5:3-7; 5:9-16/ и др.
Вреmе - посnанието биnо написано в 65 r., през вреmе на четвъртото пътеmествие
на ап.Павеn сnед освобоxдението my от първите риmски окови.
Mясто - rр.uиnипи.
Повод - сведенията, които ап.Павеn поnyчиn относно състоянието на е]еската
nърква: че в нея nъxеyчитеnите се биnи yвеnичиnи и че някои е]ески xристияни не
се отнасяnи с нyxното вниmание къm Tиmотеñ, защото биn mnад /вx. съдърxание/.
Hеn - да даде наставnения относно предпазване от nъxеyчитеnите /1:3-7; 4:4-5; 6:3-
5; 6:20-21/, относно nърковната ñерарxия - какви качества да иmат епископите /3:1-
7/ и дяконите /3:8-12/ и др. Подканя Tиmотеñ да не занеmарява дарбата, която е в
неrо чрез пророчество и чрез възnаrане на ръnе /вx. съдърxанието/
2
Второ Посnание до Tиmотеñ
Съдърxание. Гnавни mисnи - посnанието иmа 4 rnави. Kоrато ап.Павеn се наmираn
в rр.Риm през вреmе на вторите неrови риmски окови доmъn при неrо видният
е]ески xристиянин Oниси]ор, коñто my донесъn сведения относно състоянието на
е]еската nърква и относно саmия Tиmотеñ /2 Tиm.1:16-18/. Oт Oниси]ор ап.Павеn
yзнаn, че Tиmотеñ стои твърдо във вярата и понася спокоñно страданията /2
Tиm.1:3-5/, че xристияните в E]ес биnи подnоxени на страдания /2 Tиm.2:3-5/ и че
nъxеyчитеnите, за които се rовори в първото посnание до Tиmотеñ продъnxаваnи
своята деñност /2 Tиm.2:14-16-18; 2 Tиm.2:23-26; 2 Tиm.3:6-9/. Ап.Павеn бnаrодари
на Боrа за твърдата и сиnна вяра на Tиmотеñ /2 Tиm.3:5/ и дава наставnения за
понасяне страданията /1 Tиm.1:8/ и за предпазване от nъxеyчитеnите /2 Tиm.2:14-
16-18; 2:23-26/; тоñ дава наставnения относно истините на вярата: в nърквата иmа
разни чnенове - добри и nоmи, праведни и rреmниnи /2 Tиm.2:20/; всичкото
Писание е боrовдъxновено /2 Tиm.3:16-17/. Ап.Павеn дава наставnения и къm саmия
Tиmотеñ - да разпаnя Боxия дар, коñто е в неrо чрез ръкопоnаrането my от ап.Павеn
/2 Tиm.1:6/, да проповядва Боxието сnово във всяко вреmе, да поyчава с rоnяmо
дъnrотърпение /2 Tиm.4:1-2/ да бъде достоен, безyкорен работник, коñто вярно
проповядва сnовото на истината /2 Tиm.2:15/ и др. През вреmе на вторите си риmски
окови, ап.Павеn не е иmаn никаква надеxда за освобоxдението си и предчyвстваn
бnизката си сmърт. 'Аз вече ставаm xертва¨, пиmе тоñ на Tиmотеñ 'и вреmето на
mоето отxоxдане настъпи¨ /2 Tиm.1:7/. Поради това тоñ mоnи Tиmотеñ да доñде при
неrо, да донесе забравените от неrо в Tроада ]еnон и книrи и да взеmе със себе си
еванrеnист Mарк /2 Tиm.4:11-13/.
Вреmе - посnанието е биnо написано в 66 r., през вреmе на вторите риmски окови на
ап.Павеn.
Mясто - rр.Риm.
Повод - сведенията, които ап.Павеn поnyчиn от доmnия при неrо виден е]ески
xристиянин Oнисо]ор, че Tиmотеñ стои твърдо във вярата и че nъxеyчитеnите
продъnxават своята деñност в е]еската nърква. Повод за написване на посnанието
биnо също така и обстоятеnството, че ап.Павеn, през вреmе на вторите си риmски
93
окови, няmаn вече никаква надеxда за освобоxдание и очакваn бnизката си
сmърт /вx. съдърxание/.
Hеn - ¡а даде израз на своята радост, поради твърдата и сиnна вяра на Tиmотеñ, да
даде наставnения за предпазване от nъxеyчитеnите и за търпеnиво понасяне на
страданията. Във второто си посnание до Tиmотеñ ап.Павеn дава наставnения също
и относно някои истини на вярата. ¡ава също някои наставnения къm саmия
Tиmотеñ, относно неrова пастирска деñност.
Tит
Посnание до Tит
Xристовата nърква на о.Kрит. Първите посnедоватеnи на Hисyс Xристос на о.Kрит
са биnи mдеите, които xодиnи за празниnите иnи по дрyrи сnyчаи в Паnестина и
таm сnymаnи проповедта на Hисyс Xристос и на апостоnите. Eв.Лyка съобщава, че
на празника Петдесетниnа, коrато ставаnо сnизането на ¡yx Светиñ върxy
вярващите, иmаnо в Hерyсаnиm, mеxдy дрyrите mдеи от разсеянието и mдеи
критяни /¡еан.2:11/. Oсноватеn на Xристовата nърква на о.Kрит е биn ап.Павеn.
Kоrато отиваn за кесарев съд в rр. Риm, ап.Павеn mинаваn покраñ о.Kрит, но не се
отбиn в неrо. През вреmе на чатвъртото си пътеmествие, сnед освобоxдението си
от първите риmски окови ап.Павеn доmъn на о.Kрит, заедно с Tит и проповядваnи
продъnxитеnно вреmе с неrо. Преди да rо напyсне ап.Павеn ръкопоnоxиn Tит за
епископ на новообразyваната критска nърква. В посnанието си до неrо, ап.Павеn my
пиmе: 'Затова те оставиx в Kрит, за да довърmиm несвърmеното и да поставиm по
всички rрадове презвитери, както бяx ти поръчаn¨ /1:5/.
Сведения за Tит - по произxод биn езичник-еnин /Гаn.2:3/. Биn xитеn на
rр.Антиоxия. Kато отиваn от този rрад в Hерyсаnиm за апостоnския събор, ап.Павеn
взеn със себе си и Tит /Гаn.2:1/. Tит е биn обърнат къm Xриста в rр.Антиоxия от
ап.Павеn, тъñ като ап.Павеn rо нарича неrово по вяра чедо /Tит 1:4/. Tит
придрyxаваn ап.Павеn през вреmе на третото my пътеmествие. Oт rр.E]ес, през 57
r. ап.Павеn изпратиn Tит в Mакедония и rр.Kоринт, за да донесе сведения за
таmоmните nъркви и да yстрои събирането на mиnостиня за братята от Hерyсаnиm,
като на връщане чака ап.Павеn в rр.Tоада /2 Kор.2:12-13; 2 Kор.8:6/. На връщане от
rр.Kоринт Tит се срещнаn с ап.Павеn в rр.uиnипи. Oт този rрад ап.Павеn rо
изпраща втори път в rр.Kоринт /2 Kор.7:6-13; 2 Kор.8:6-17/. През вреmе на
четвъртото си пътеmествие ап.Павеn оставиn Tит за епископ на о.Kрит. В начаnото
на вторите риmски окови на ап.Павеn Tит биn при неrо. Oт rр.Риm тоñ отиmъn в
¡аnmатия /2 Tиm.4:9-10/. Според преданието Tит завърmиn xивота си като критски
епископ .
Съдърxание. Гnавни mисnи - иmа три rnави . В новооснованата Xристова nърква на
о.Kрит се биnи появиnи nъxеyчитеnи, както mеxдy xристияните-езичниnи, така и
mеxдy xристияните-mдеи 'особено mеxдy обрязаните¨. Tе биnи непокорни,
заниmаваnи се с празносnовие, rnyпави разисквания и родосnовия, препирни и
разпри върxy закона, считаnи едно за чисто, а дрyrо за нечисто по отноmение
ястията и биnи аnчни за rнyсни печаnби /Tит 1:10-11, 13, 16; 3:9; 3:10-11/. Ап.Павеn
дава наставnения в посnението си до Tит за предпазване от nъxеyчитеnите /Tит
1:10-11, 13, 16; 3:9; 3:10-11/. ¡аваn е и дрyrи наставnения: 1/наставnения относно
вярата: Hисyс Xристос поxертваn Себе Си на кръста, за да избави човечеството от
rреxа и да rо очисти. /Tит 2:11-15/; Боr спасява човеnите не поради деnа по закона,
а поради Своята mиnост 'чрез банята на възраxдането и обновата от ¡yxа
Светаrо¨ /Tит 2:7/; За спасението е необxодиmа не саmо вяра, но са необxодиmи и
добри деnа /Tит 3:8/; 2/наставnенията относно nърковната ñерарxия: поръчва на
Tит да постави по всички rрадове епископи /Tит 1:5/; посочва качествата на
презвитерите /Tит 1:6-9/; 3/наставnения къm Tит за пастирска деñност: да бъде
образеn на добри деnа /Tит 2:2-5/, да поyчава вярващите да бъдат покорни на
начаnствата и вnастите /Tит 3:1-2/; старnите и стариnите да бъдат трезви, здрави
94
във вярата и nmбовта, да не бъдат кnеветниnи и т.н. /Tит 2:2-5/; mnадеxите
да бъдат nеnоmъдри /Tит 2:6-8/.
Вреmе - посnанието е биnо написано в 65 r. през вреmе на пътеmествието на
ап.Павеn до Риm.
Mясто - rр.Kоринт.
Повод - появиnи се nъxеyчитеnи mеxдy критските xристияни /Tит 1:10-11, 13, 16;
3:9; 3:10-11/; xеnанието на ап.Павеn да покани Tит да доñде при неrо в rр.Никопоn,
където щяn да презиmyва /Tит 3:12/.
Hеn - да даде наставnения относно предпазване от nъxеyчитеnи, относно някои
истини на вярата и относно nърковната ñерарxия. ¡а даде също наставnения на Tит
относно пастирската my деñност /вx. съдърxанието/.
uиnиmона
Посnание до uиnиmона
Съдърxание - посnанието иmа 1 rnава. В неrо се разказва, че Oнисиm, роб на
коnоския xитеn uиnиmон избяrаn от rосподаря си и отиmъn в rр.Риm. Tyк тоñ,
през вреmе на първите риmски окови на ап.Павеn, се срещнаn с неrо. Ап.Павеn rо
наставиn в истините на Xристовото yчение, покръстиn rо и rо изпратиn обратно
при неrовия rосподар.
uитатеnи - читатеnите на посnанието са uиnиmон, Арxип и Ап]ия /uиn.1:1-2/
uиnиmон биn xитеn на rр.Kоnос; биn обърнат в xристиянството от ап.Павеn; станаn
сътрyдник на ап.Павеn и иmаn доmаmна nърква /uиn.1:1-2; 8:10, 19/. Арxип биn
съратник на ап.Павеn /uиn.2/; изпъnняваn известна дnъxност в коnоската nърква;
mоxе да се предпоnаrа, че е биn поmощник на Eпа]рас /Kоnос.4:17/. Ап]ия биnа
съпрyrа на Арxип.
Вреmе - посnанието е написано в края на 62 r., коrато ап.Павеn се наmираn в
първите си риmски окови.
Mясто - rр.Риm.
Повод - избяrването на Oнисиm, роб на uиnиmон в Риm, срещата my с ап.Павеn,
обръщението my в xристиянство и връщането my при rосподаря си.
Hеn - като съобщава на uиnиmон, че обърнаn Oнисиm къm Xристос /родиn rо 'в
оковите си¨, ст.10/, че искаn да rо задърxи при себе си, за да my сnyxи, но не искаn
да направи това без съrnасието на uиnиmон /ст.13 и 14/, ап.Павеn rо mоnи да rо
приеmе вече не като роб, а по-rоре от роб, като възnmбnен брат /ст.16/, изказваñки
xеnание да запnати всичко, каквото Oнисиm биn дъnxаn /ст.18, 19/
Eвреи
Посnание до Eвреите
uитатеnи - никъде в посnанието не се съобщава до коrо е биnо изпратено. Oт mноrо
mеста в неrо mоxе да се закnmчи, че то биnо изпратено до евреите /Eвр.1:1-28;
5:12/. Eвреите, къm които биnо изпратено посnанието са биnи евреи-xристияни.
Tова се виxда от сnедните mеста в посnанието: /10:32-35; 10:28-29; 6:9-10/.
Eвреите-xристияни, къm които биnо изпратено посnанието са биnи xитеnи на
Паnестина. Tе не са биnи mдеñски xристияни от разсеянието. В посnанието
ап.Павеn пиmе на mдеите-xристияни, че xеnае да отиде при тяx и да rи види /
13:23/. Tака е mоrъn да пиmе ап.Павеn не на mдеите-xристияни от разсеянието, а на
mдеите-xристияни в Паnестина. В Eвр.10:34 се изтъква, че иmотът на xристияните-
mдеи биn разrрабван. Разrрабван е биn иmотът не на xристияните-mдеи вън от
Паnестина /което тоrава не се допyскаnо от риmската вnаст/, а на mдеите-xристияни
в Паnестина /срвн. 2 Соnyн.2:14/.
Съдърxание и rnавни mисnи - посnанието иmа 13 rnави. Oт някои mеста в
посnанието /2:2-4; 10:35-37; 10:28-29; 4:14/, в които читатеnите my се подканят да
95
пазят вярата си в Xристос и да не отстъпват от нея, mоxе да се закnmчи, че
някои от mдеите-xристияни в Паnестина биnи отстъпиnи от вярата си в Xристос.
Tакова отстъпnение е mоrnо да се появи сnед като ап.×ков, брат Господен,
предстоятеn на Hерyсаnиmската nърква, през 62 r. е биn бnъснат от покрива на
xраmа и yбит с каmъни. Kато иmаn това предвид, ап.Павеn, в посnанието си до
евреите, съветва mдите-xристияни в Паnестина да пазят вярата си в Xриста и да не
отстъпват от нея, като иm изтъква съвърmенството на Новия Завет, в сравнение със
Стария, като иm изnаrа подробно коñ е Hисyс Xристос и иm разкрива някои истини
на вярата и нравствеността.
Новият Завет е даден чрез Hисyс Xристос. Tоñ не е преxоден като Стария, а
е вечен /Eвр.13:20/. Старият Завет е сянка, а Новият - саmия образ на нещата
/Eвр.10:1/. Hисyс Xристос е Син Боxиñ, доmъn на зеmята в образа на човек
/Eвр.1:13; 1:5, 1:10-12/. Боr Oтеn изпратиn Eдинородния Си Син на зеmята,
поmазваñки Го като Пророк, Първосвещеник и Hар, за да разкрие истините на
новозаветната вяра и да извърmи изкyпnението на човеmкия род /Eвр.1:8; 1:1-4/.
Hисyс Xристос като Боr е несравнено по-rорен от анrеnите /Eвр.1:5; 7:1-14/ и от
Mоñсеñ /Eвр.3:2-6/ Hисyс Xристос е истински и съвърmен първосвещеник
/Eвр.4:14/. Kато такъв Tоñ принесъn Себе Си на кръста, за да изкyпи и спаси
човеmкия род. В своето посnание до евреите, дава обстоñно yчение за
първосвещеническото сnyxение на Hисyс Xристос. Tова yчение заеmа по-rоnяmата
част от посnанието. Hисyс Xристос не провъзrnасиn саm Себе Си за
първосвещеник, а биn избран и поmазан от Боrа Oтnа, сnед като изявиn добровоnно
xеnание за това /Eвр.5:4-6; 10:5-7/. Веxтозаветните свещениnи не mоrат да се
сравняват с Xристос, Kоñто е Първосвещеник без rряx, съвърmен във всяко
отноmение /Eвр.4:15, 7:26-28/. Hисyс Xристос като Първосвещеник принесъn не
обикновена xертва, а принесъn Саmия Себе Си, xертва на кръста за изкyпnението и
спасението на човеmкия род, за очистване на човеnите от rреxовете /9:11-14/ uрез
веxтозаветните xертви саmо се напоmняnо за rреxовете, но саmите rреxове не се
очистваnи /Eвр.10:3-4; 10:11/. Веxтозаветните свещениnи и първосвещениnи
принасяnи постоянно, във всяко вреmе xертви, а Xристос принесъn саmо една
Xертва - веднъx завинаrи /Eвр.7:27; 9:24-26/. За оправданието и спасението на
човека е необxодиmа не саmо вяра в Hзкyпитеnя Xриста, но също така са
необxодиmи и добри деnа /Eвр.10:21-25; 12:14/. 'Без вяра не е възmоxно да се yrоди
Боry /Eвр.11:6/. Вярата е представа за онова, което човек не виxда и за което се
надява. uрез вяра човек поnyчава познание за Боrа и отноmението My къm света.
'uрез вяра проymяваmе /¨писти ноymен¨/, че вековете са yстроени по Боxия дymа и
че от невидиmото произnезе видиmото.¨ /Eвр.11:3/. В посnанието до евреите
ап.Павеn дава наставnения за някои истини на вярата /Eвр.9:27-38; 10:36-37/. За
nърковната ñерарxия /Eвр.5:4/ за добродетеnен xивот /13:1,2; 13:5/, за брачния
xивот /Eвр.13:14/ и за отноmението на xристияните къm теxните наставниnи
/Eвр.13:7; 13:17/.
Вреmе - посnанието е биnо написано окоnо средата на 63 r., сnед като ап.Павеn биn
освободен от първите си окови. За тези окови в посnанието се rовори като за
mинаnи •защото и къm mоите вериrи бяxте състрадатеnни• /Eвр.10:34/.
Mясто - rр.Риm. •Поздравяват ви тия, които са от Hтаnия /Eвр.13:14/.
Повод - някои от xристияните-mдеи в Паnестина не пазеnи своята вяра в Xристос и
отстъпваnи от нея /вx. съдърxанието/.
Hеn - приканва mдеите-xристияни да пазят своята вяра в Xристос и да не отстъпват
от нея, като изтъква съвърmенството на Новия Завет в сравнение със Стария, като
иm дава подробно yчение за Hисyс Xристос и за Неrовото първосвещеническо
сnyxение и иm разкрива някои истини на вярата и нравствеността /вx.
съдърxанието/ .
40ава десета
96
Отк"овение
Oткровение на св.Hоан Боrосnов /Апокаnипсис/
Писатеn - саm ап.Hоан на някоnко mеста в Oткровението изтъква, че тоñ rо е
написаn /Oткр.1:1/: •Oткровението на Hисyса Xриста, що my даде Боr, за да покаxе
на рабите онова, което трябва да стане скоро. H Tоñ rо яви като rо изпрати чрез
анrеnа Си на Своя раб Hоан• /Oткр.1:4/: •Hоан - до седеmте nъркви, които са в
Асия: бnаrодат ваm и mир от Oноrова, Kоñто е, и Kоñто е биn, и Kоñто иде, и от
седеmте дyxове, които са пред Неrовия престоn•. /Oткр.1:9/: •Аз, Hоан, коñто съm
брат ваm и съyчастник в скръбта и в nарството, и в търпението Hисyс Xристово,
бяx на острова, наречен Патmос, заради сnовото Боxие и заради свидетеnството
Hисyс Xристово• /Oткр.22:8/: •H аз, Hоан rnедаx и чyваx това. А коrато чyx и
видяx, паднаx да се покnоня пред нозете на Анrеnа, коñто mи казваmе това•. H в
древната xристиянска писmеност се свидетеnства, че Oткровението е написано от
св.ап.Hоан. Св.Rстин Mъченик /Kр.163-167 r./ в съчинението си •Разrовор с
Tри]он mдеина•, rn.81, казва: •Oсвен това, някоñ, на иmе Hоан, един от апостоnите
на Xриста /•ис тон апостоnон тy Xристy•/, в даденото my откровение /•ен
апокаnипси rеноmени авто•/ предсказаn. •.
Съдърxание. Гnавни mисnи.
Oткровението иmа 22 rnави.
Проnоr - /Oткр.1:1-3/. В неrо се rовори, че книrата Oткровение съдърxа
откровение, дадено от Боrа чрез Hисyс Xристос на ап.Hоан, и че е бnаxен този,
коñто пази дymите на това откровение.
uаст I - Посnание до седеmте Mаnоазиñски nъркви в E]ес, Сmирна, Перrаm,
Tиатир, Сарди, uиnадеn]ия и Лаодикия./Oткр.1:4 - 3:22/. В посnанията nърквите се
поxваnяват за своите добри деnа, yкоряват се за nоmите и се дават някои
наставnения.
uаст II - Видение за xивота на човеnите /в общи черти/ от вреmето, коrато Hисyс
Xристос е доmъn на зеmята, до второто My приmествие, всеобщия съд и края на
света./Oткр.4:1 - 10:11/.
Видение I. Боr седи на престоn на Небето; окоnо престоnа на Боrа седят на 24
престоnа 24 старnи и иmа четири xивотни. /Oткр.rn.4/
Видение II. Боr седи на престоnа на Небето и дърxи в десниnата Си Kниrата на
xивота, запечатана със седеm печата /rn.5/.
Видение III. Анrеnът снеmа седеmте печата от Kниrата на xивота /6:1- 8:13/. При
снеmане печатите се представя краят на света и всеобщият съд, на коñто върmиnите
добро ще поnyчат наrрада, а върmиnите зnо ще бъдат наказани.
uаст III. Видение относно xивота на xристиянската nърква в общи черти, в
отноmението и къm риmската вnаст, като се започва от роxдението на Hисyс
Xристос и се завърmва с падането на rр.Риm - Вавиnон /rn.12 - rn.18/.
Oтдеn I. Oт роxдението на Hисyс Xристос до падането на езическия rрад Риm
-Вавиnон /rn.12,13/. Видение I: Xена раxда mъxко дете, което ще yправnява всички
народи със xеnезен xезъn. Гоnяm червен зmеñ иска да изяде детето на xената
/rn.12/. Под тази xена ще трябва да се разбира Св.¡ева Mария. Под появиnия се на
небето •rоnяm червен зmеñ със седеm rnави и десет роrа, а на rnавата my - седеm
корони• ще трябва да се разбира дявоnът, сатаната, коñто yпотребяваn разни
средства /избиването на витnееmските mnаденnи по заповед на nар Hрод Веnики/, за
да yбие новородения Mnаденеn Xристос. Видение II.: ×вяването на един звяр със
седеm rnави и десет роrа /13:1-10/. Под звяря със седеm rnави и десет роrа ще
трябва да се разбира rр.Риm, разпоnоxен на седеm xъnmа. Под седеmте rnави на
звяра ще трябва да се разбират риmски иmператори /Oткр.17:3; 17:9,10/. Видение
III: ×вяването на един звяр с два роrа като на аrне /Oткр.13:11-18/. uисnото на
звяра е 666 /Oткр.13:18/ •Tyк е mъдростта. Kоñто иmа ym, нека пресmетне чисnото
на звяра, понеxе е чисnо на човек и чисnото my е 666.• Под този звяр трябва да се
разбира един от риmските иmператори. Tози иmператор е Нерон. Kоrато иmето на
97
кесаря Нерон се пиmе с евреñски бyкви, сymата от чисnата, обозначавани с
бyквите на неrовото иmе, е 666. ÷ 50; ÷200; ÷6; ÷50; ÷100; ÷60;
÷200.
Oтдеn II. Падането на езическия rр.Риm - Вавиnон, във връзка с второто
приmествие на Hисyс Xристос, всеобщият съд и края на света /Oткр.14:18/.
Предсказанието за падането на езеческия rрад Риm - Вавиnон е препnетено с
предсказанието за второто приmествие на Xриста, всеобщия съд и края на света и в
пророческата реч на Hисyс Xристос за разрymението на rр.Hерyсаnиm, края на
света, неrовото второ приmествие и всеобщия страmен съд, предсказанието за
разрymението на rр.Hерyсаnиm е препnетено с предсказанието за събитията преди
края на света и преди второто приmествие на Xристос. Видение първо: Второто
приmествие на Xристос /14:1-13/; Видение второ: Всеобщия съд /14:1-20/; Видение
трето - края на света /rn.15 и rn.16/; Видение четвърто: Oсъxдането на rоnяmата
бnyдниnа - езическия rрад Риm-Вавиnон /rn.17/; Видение пето: Падането на
езическия rрад Риm - Вавиnон /rn.18/.
uаст IV - Победата и търxеството на xристиянската nърква /rn.19 и rn.22:5/.
Видение I. Второто приmествие на Xристос /rn.19/;
Видение II. Свързването на зmея /дявоnа/ за 1000 rодини: първо възкресение на
обезrnавените, заради свидетеnството иm за Hисyс и заради Боxието сnово и на
отказаnите да приеmат беnеrа на чеnото си и на ръката си; всеобщия съд /rn.20/.
Oткровение 20:1-2: •Видяx, че от небето сnизаmе Анrеn, коñто иmаmе кnmча от
бездната и rоnяmа вериrа в ръката си; тоñ xвана зmея, дребната зmия, която е дявоn
сатана - и rо свърза за 1000 rодини•. С дymите •1000 rодини•, както и с дymите
1260 дена - 11:3; 12:6, •четиридесет и два mесеnа• 11:2; 13:5; •през вреmе, вреmена и
поnовин вреmе - /12:14/ ср. ¡еян.7:25 •¡о вреmе, вреmена и поnyвреmе• /не се
означава опредеnено вреmе. Под 1000 rодини тyк ще трябва да се разбира вреmето
от първото доxоxдане на Hисyс Xристос до второто Неrово приmествие. През това
вреmе всички тези, които са пострадаnи заради Xриста сnед своята сmърт на зеmята,
подир която настъпва частния съд, ще поnyчат своята наrрада на небето. Зеmната
сmърт за тяx е първо възкресение. През същото вреmе дявоnът за тяx е вече напъnно
свързан и не mоxе да иm причини никакво зnо.
Oткр. 20:7: •А коrато свърmат xиnядата rодини, сатаната ще бъде пyснат от
тъmниnата си•. Свърmването на xиnядата rодини ще стане при второто приmествие
на Xристос. Tоrава дявоnа, сатаната ще се яви в nиnето на антиxриста •за кратко
вреmе•. Значи под пyскане на дявоnа от тъmниnата my ще трябва да се разбира
явяването my като антиxрист при второто приmествие на Hисyс Xристос.
Видение III: Ново небе и нова зеmя - нов rрад Hерyсаnиm /rn.21:1/; Oткр.21:1-2:•H
видяx ново небе и нова зеmя, защото предиmното небе и предиmната зеmя бяxа
преmинаnи и mорето вече rо няmаmе• Под ново небе и нова зеmя, нов rрад
Hерyсаnиm ще трябва да се разбира възтърxествyваnата xристиянска nърква,
Боxието nарство.
Закnmчение: 22:6-21. Hзтъква се, че изnоxеното в Oткровението е вярно и
истинско, че то е биnо видяно и чyто от ап.Hоан. Второто Xристово приmествие е
бnизо. Kъm съдърxанието на книrата Oткровение не трябва нито да се прибавя
нещо, нито пък да се отнеmа нещо.
Някои mеста в книrата Oткровение иmат общо и по съдърxание и по ]орmа с mеста
от Стария Завет, особено с mеста в книrите на пророnите Hсая, Hереmия, Hезекииn
и ¡анииn.
Oткр.5:1 ÷ Hс.29:11-12; Oткр.6:15-17 ÷ Hс2:19, Oс.10:8; Oткр.rn.10 ÷ Hез.2:9, 3:1-4;
Oткр.10:5-7 ÷ ¡ан.12:7; Oткр.13:1-17 ÷ ¡ан.7:7; Oткр.13:2 ÷ ¡ан.7:4-6; Oткр.13:6 ÷
¡ан.7:21; Oткр.14:8 ÷ Hс.21:9, Hер.51:7-8; Oткр.14:14 ÷ ¡ан.7:13; Oткр.14:20 ÷
Hс.63:2-3; Oткр.16:17-19 ÷ Hер.25:15; Oткр.17:3 ÷ ¡ан.7:7; Oткр.18:21 ÷ Hер.50:23-
51, 13:51, 63:64; Oткр.18:22-23 ÷ Hс.13:19-21, Hер.25:10, Hез.26:13; Oткр.19:17-18 ÷
98
Hез.39:17-19; Oткр.21:1-2 ÷ Hс.65-17; Oткр.21:23 ÷ Hс.10:19; Oткр.22:1-2 ÷
Hез.47:1, 47:14./
Вреmе - саm ап.Hоан съобщава /Oткр.1:9-10/, че откровението което записаn в
книrата си my биnо дадено, коrато се наmираn на о.Патmос. На този остров тоñ е
биn заточен през посnедните rодини от yправnението на иmператора ¡оmиnиан /82-
96 r./. Св.Hр.Лионски в петата книrа на съчинението си •Против ересите• казва, че
Oткровението биnо дадено на ап.Hоан в края на nарyването на ¡оmиnиан
/Eвс.Kес.H.ист.3, 18/. Mоxе да се предпоnаrа, че Oткровението е биnо написано
през 95 r.
Mясто - на о.Патmос, където ап.Hоан биn заточен през посnедните rодини от
yправnението на иmператор ¡оmиnиан.
Повод - поводът за написването на книrата биnо rонението против xристияните
през вреmе на иmператор ¡оmиnиан, поради което rонение и ап.Hоан биn заточен
на о.Патmос.
Hеn - rnавната nеn, която ап.Hоан си биn поставиn при писане на книrата
Oткровение биnа да изnоxи в пророческа ]орmа във видения xивота на
xристиянската nърква през вреmе на неñното основаване, отноmението ñ къm
риmската вnаст, падането на езическия rрад Риm - Вавиnон и събитията, които ще
настъпят при второто приmествие на H. Xриста, всеобщия съд и края на света.


Kонеn и Боry
сnава!!!


99

2

Библията се нарича “канон” поради това, че: а) тя е сборник от разни свещени книги и б) съдържа правила за вяра и живот - “твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми” (Пс. 118:105). Това понятие започва да се употребява в първите десетилетия на християнската ера. Ориген, Евсевий Кесарийски, св. Атанасий Велики, бл. Йероним наричат новозаветните свещени книги “канонически книги”. От думата kanwvn (канон) произлиза и глаголът kanonivzw със значение “приемам в канона”; заедно с него често се употребява и глаголът ejkklhsiavzw (“въцърковявам”), за да се означи, че Църквата признава известна книга за каноническа. 2. Названието “Св. Писание на Новия Завет”.
2.1.Понятието “Завет”

При работа със Свещеното Писание неизбежно срещаме понятието “завет”, съответстващи с определенията “стар завет”, “нов завет”. То е заимствано от старозаветните текстове на Библията. В еврейския оригинал стои  (berit). В  превода на Стария Завет, известен като “Превод на седемдесетте (преводачи)”, на латински Septuaginta, думата berit се среща 270 пъти, предадена с гръцкото съществително diaqhvkh (на латински testamentum). Съвсем естествено понятието преминава и в новозаветните книги, в чийто оригинален гръцки текст diaqhvkh се среща 33 пъти (от тях 7 пъти – в старозаветни цитати), разпределени така: 4 пъти в синоптичните евангелия, 2 пъти в Деяния на св. апостоли, 26 пъти в св. ап. Павловите послания (само в Евр. – 17 пъти!), 1 път в Откровение на св. Йоан Богослов1. 2.2. Старозаветната употреба на понятието “завет” Първоначално, в старозаветните книги, понятието berit (  ) употребява за   се означаване на завета на Бога с израилския народ още от времето на Авраам. Етимологически разгледана, думата означава “разпореждане” (съответно - с материална или духовна собственост), “завещание”, “последна воля”. Гръцкото съответствие (diaqhvkh) произхожда от глагола diativqhmi - подреждам, поставям в определено състояние; правя завещание, определям (нщ). В правния му смисъл понятието е употребено в Гал. 3:15 (”човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня”) и Евр. 9:16-17 (“защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя; понеже едно завещание добива сила само след смърт”). В преносен смисъл diaqhvkh означава разпореждане, волеизявление по даден въпрос, съответно - съюза, който Бог сключил с Авраам и с потомците му, а това е именно основното, срещано в новозаветните книги значение, т. е. завет. В такъв смисъл думата се среща в Гал. 3:17 (“законът не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа”), 4:24 (“това са двата завета, единият от Синайската планина…”), на много места в Посланието до евреите и в други послания на св. ап. Павел, а също така и в онези места, където се предават думите на Иисус Христос от Тайната вечеря, когато Той установява тайнството св. Евхаристия и говори за Своята кръв на “новия завет” (Мат. 26:28; Марк 14:24; Лука 22:20; 1 Кор. 11:25). 2.3. “Завет” като определение за библейските книги Още през времето на Моисей свещените старозаветни книги почнали да се наричат “книги на завета”: “И взе книгата на завета и прочете гласно пред народа” (Изх. 24:7). По-късно започнали да наричат “книги на завета” всички свещени старозаветни книги (4 Цар. 23:2, 21; Сир. 24:25; 1 Мак. 1:57). По подобие на старозаветните постепенно започнали да наричат и новозаветните писания “книги на завета”. Интерес представлява употребата на думата “завет” във 2 Кор. 3:14, където св. ап. Павел говори за четенето на “Стария Завет”: “И доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа”.
1

Срв. Johannes Behm. Der neutestamentliche Begriff diaqhvkh.- ThWNT, Bd. 2, S. 132.

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->