на Конвенцията за

правата на детето
След приемането й през 1989 г. Конвенцията за правата на детето
е била ратифицирана от почти всички държави в света.
Ръководството за прилагане е практическо помагало за всеки,
който има отношение към изпълнението на нейните принципи
и норми и към осъществяването на правата на децата.
В текста е представено и анализирано тълкуването
на всяка разпоредба от Комитета по правата на детето –
орган от експерти, избрани от международната общност
и натоварени да следят за все по-пълното
прилагане на конвенцията по света.
Ръководството съдържа и анализ на относими норми
на други международноправни актове,
коментари на други органи на ООН и документи,
приети на световни конференции, както и примери, които
онагледяват изпълнението на конвенцията в най-различни страни.
В ръководството неизменно се подчертава
холистичният подход към правата на детето,
възприет в конвенцията – тези права са неделими и взаимосвързани,
и на всяко право, предоставено от конвенцията,
следва да се придава еднакво значение.

ÎÑÍÎÂÍΠÏÐÅÐÀÁÎÒÅÍΠÈÇÄÀÍÈÅ

ÎÑÍÎÂÍΠÏÐÅÐÀÁÎÒÅÍΠÈÇÄÀÍÈÅ

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Ръководство
за прилагане

ÎÑÍÎÂÍΠÏÐÅÐÀÁÎÒÅÍΠÈÇÄÀÍÈÅ

Ръководство за прилагане
на Конвенцията
за правата на детето

Основно преработено издание

Ръководство
за прилагане
на Конвенцията за

Ô‡‚‡Ú‡
на

‰ÂÚÂÚÓ
Основно преработено издание
изготвено за УНИЦЕФ
от Рейчъл Ходжкин и Питър Нюъл

© Детски фонд на Организацията на обединените нации, 2002
Материалът в това ръководство е изготвен по поръчка на Детския фонд на Организацията на обединените
нации (УНИЦЕФ). Съдържанието не отразява непременно политиката или позицията на УНИЦЕФ.
Използваните означения и представянето на материала в ръководството не съставляват
изразяване на становище от страна на УНИЦЕФ във връзка с правното положение на никоя държава или територия, статуса на нейните органи или демаркирането на нейните граници.
Всяка част от ръководството може да бъде възпроизвеждана свободно с надлежно посочване на източника.
Разрешение за превод на цялото ръководство или на част от него следва да бъде получено от: Communication,
UNICEF Regional Office for Europe, Palais des Nations, 1211 Geneva 10, Switzerland.
UNICEF, UNICEF House
Three United Nations Plaza,
New York, NY 10017, USA
UNICEF Regional Office for Europe
Palais des Nations
1211 Geneva 10, Switzerland
Фотографии на корицата (отляво надясно): UNICEF/5376/Isaac; UNICEF/94 -0971/Craig; UNICEF/95-1185/Pirozzi; UNICEF/IHQ96-0224/
Toutounji; UNICEF/3933/90/Sprague. Фотографии в текста: стр. XXIV, UNICEF/97-0507/Murray-Lee; стр. 48, UNICEF/DOI93-1185/
Horner; стр. 104, UNICEF/97-0494/Murray-Lee; стр. 132, UNICEF/5131/Isaac; стр. 162, UNICEF/1095/85/Budd Gray; стр.180, UNICEF/
94 -0227/Isaac; стр. 236, UNICEF/5391/Isaac; стр. 252 UNICEF/Noorani; стр. 262, UNICEF/3200/Bregnard; стр. 338, UNICEF/HQ960245/Toutounji; стр. 370, UNICEF/DOI-94 - 0989/Press; стр. 416, UNICEF/5761/Goodsmith; p. 460, UNICEF/DOI94 - 0876/Lemoyne;
стр. 472, DOI95-0570/Pirozzi; стр. 576, UNICEF/4404Z/Murray-Lee; стр. 600, UNICEF/HQ97-0279/Noorani; стр. 646, UNICEF/97-0484/
Murray-Lee; стр. 682, UNICEF/BULA; стр. 704, UNICEF/BULA; стр. 718, UNICEF/BULA; стр. 748, UNICEF/BULA;

Дизайн: Филип Терижол
Набор и печат на българското издание върху хартия, която не съдържа хлор:
“Найс АН” ЕООД.
Оригинал на английски: първо издание, януари 1998
Допечатка, юни 1998
Втора допечатка, декември 2000
Основно преработено издание, юни 2002
Други езикови версии на Ръководството за прилагане на Конвенцията за правата на детето: английски, френски
и испански.
За контакти в България:
УНИЦЕФ, Представителство на ООН, ул. “Хан Крум” № 25, 1040 София, България,
тел.: +359 2 9696 208, факс: +359 2 9696 209.
За поръчки от Европа, Близкия изток и Африка
United Nations Publications - Sales Office and Bookshop
CH-1211, Geneva 10, Switzerland
тел.: 41 (22) 917-2614, факс: 41 (22) 917-0027
електронен адрес: unpubli@unog.ch
За поръчки от Северна Америка, Латинска Америка и Карибския басейн, Азия и Тихоокеанския регион:
United Nations Publications
Room DC2-0853, Dept. 1004 - New York, N.Y. 10017
тел.: (800) 253-9646, (212) 963-8302, факс: (212) 963-3489
електронен адрес: publications@un.org
Превод от английски: Живка Маринова
Научна редакция: доц. д-р Росен Ташев (чл. 1-25 от Конвенцията за правата на детето);
Кристина Терзиева (чл. 26-54 от Конвенцията за правата на детето, Факултативни протоколи към конвенцията и приложения).
Издаването на ръководството на български език е финансирано от представителството на УНИЦЕФ за България.
ISBN-10: 954 -335-011-6
ISBN-13: 978-954 -335-011-7

IV

ë˙‰˙ʇÌËÂ
Предговор ................................ XIII

3 Висшите интереси на детето ...... 49

Предисловие ............................. XV 

Висши интереси ............................................. 53 
Оценка на “въздействието

Благодарности ...................... ХVII 

Задължение на държавата

Въведение ................................ XIX 

Стандарти за институциите,

върху детето” ................................................ 54
за “полагане на грижи” .................................. 58   

Цели и структура ............................. XIX
Как се използват “въпросниците
за проверка на прилагането”? ....... XXI
Обяснение на препратките .......... XXII

Разпоредби .......................................... 1
на понятието “дете” 1
1 Определение
Начална точка на детството ...................... 3

2

службите и услугите (чл. 3, т. 3) ............... 59 
Въпросник за проверка на прилагането ...... 62

4 Осъществяване на правата

по конвенцията .................................. 65 
Общи мерки за осъществяване

на правата ....................................................... 68 
Максимална степен,

възможна с оглед на ресурсите ................... 70 
Десета годишнина на Конвенцията за

правата на детето ....................................... 71 

Краят на детството ...................................... 5 
Определяне на специфични минимални 

Всички необходими законодателни

възрасти в законодателството ................... 7 
Въпросник за проверка на прилагането ..... 19 

Административни и други мерки .............. 83

мерки .................................................................. 77 
Подробна

на родителите (чл. 2, т. 2) ......................... 44

национална стратегия
за деца ............................................................ 83 
Постоянни механизми за управление .... 84 
Ефективна координация ........................... 84 
Анализ на въздействието
върху детето .............................................. 86 
Бюджетен анализ ......................................... 87 
Мониторинг на прилагането .................. 90 
Статистическа информация,
изисквана от Комитета
по правата на детето ........................... 91 
Независими служби за деца ....................... 94 
Международно сътрудничество ................ 97 

Въпросник за проверка на прилагането ..... 45 

Въпросник за проверка на прилагането .... 101

Забрана за дискриминация .............. 23 
Дефиниция за “дискриминация” ................... 25 
“Активен” подход към прилагането

на принципа ...................................................... 27 
Всички деца под юрисдикцията

на държавата ................................................... 31 
Основания за дискриминация ........................ 33 
Легитимни форми на дискриминация ........ 37 
Дискриминация на основата на пол .......... 38 
Деца на улицата ............................................. 42 
Дискриминация поради статута

СЪДЪРЖАНИЕ

V

5

Родителско ръководство и
развитие на способностите на
детето .................................................105 
Отговорности на родителите ......................... 106 
Дефиниция за “семейство” .................................. 108 
Детето като субект на права и развитие
на неговите възможности ................................... 110 
Подготовка за родителство .............................. 114 
Въпросник за проверка на прилагането ............. 115

6

Право на детето на живот
и оцеляване и развитие
в максимална степен ....................... 117 
Право на живот .............................................. 119 
Ранен брак ........................................................ 121 
Смъртно наказание ....................................... 121 
Въоръжени конфликти .................................. 122 
Убийство .......................................................... 123 
Умъртвяване на новородени ...................... 123 
Убийства на честта ..................................... 125 
Самоубийства ................................................. 126 
Катастрофи по пътищата ........................ 127 
Разследване и регистриране

на смъртните случаи .................................... 127 
Оцеляване и развитие .................................. 127 
Въпросник за проверка на прилагането .... 129

7

Регистрация на раждането, име,
гражданство и право на детето
да познава родителите си и да бъде
отглеждано от тях ......................... 133 
Значение на универсалната

регистрация ..................................................... 135 
Кога и как да бъдат регистрирани

децата ............................................................... 138 
Кои елементи да се записват ..................... 139 
Право на име .................................................. 140 
Право да бъде придобито

гражданство ................................................... 
Право на детето да познава,
“доколкото е възможно”,
своите родители .......................................... 
Смисъл на понятието “родител” ......... 
Смисъл на израза
“доколкото е възможно” ......................... 
Право на детето, “доколкото
е възможно”, да бъде отглеждано
от своите родители ................................... 
Въпросник за проверка на прилагането ...

8

142 

Семейни

връзки ............................................ 155 

“Запазване” на самоличността ................. 156 
Съдействие от държавата за бързо

възстановяване на самоличността .......... 157 
Въпросник за проверка на прилагането .... 159

9 Разделяне от родителите ............. 163 
Право на детето да не бъде разделяно,

освен когато това е необходимо
за неговите висши интереси .................... 165 
Деца под грижите на държавата ......... 166 
Деца, които живеят или работят
на улицата ................................................... 167 
Деца в болници ........................................... 168 
Родители, лишени от свобода .............. 168 
Деца, извършили престъпление ............. 168 
Имиграция и депортиране ...................... 169 
Въоръжени конфликти .............................. 170 
Традиции или обичаи ................................ 170 
Вземане на решения за разделяне ............. 170 
От компетентни власти ....................... 170 
Възможност за съдебен преглед ............. 171 
В съответствие с националното
законодателство ....................................... 172 
Изслушване на всички заинтересовани
лица в производството ........................... 172 
Право на детето да поддържа
контакт с двамата си родители ............. 173 
Информация за родители или деца,
разделени съобразно акт
на държавата .................................................. 174 
Защита на лицата, които
търсят информация за разделен
член на семейството .................................... 175 
Въпросник за проверка на прилагането .... 176

или напускане на държавата
10 Влизане
с цел събиране на семейството ... 181 
Разглеждане на молбите ............................. 183 
по

положителен ......................................... 183
......................................................... 185 
и експедитивен начин .............................. 185 
Право на детето да поддържа контакт
с родителите, които живеят
в различни държави ...................................... 187 
Право да се напусне всяка страна ............ 187 
Право на влизане
в собствената страна ................................ 188 
Въпросник за проверка на прилагането ... 189 
хуманен

145
145
146

148
150

Запазване на самоличността ....... 153 
Право на детето на запазване

11 Незаконно прехвърляне и невръщане

на деца от чужбина ......................... 191 
Мерки за борба с незаконното

на самоличността ........................................ 154 
Гражданство ............................................... 154

VI 

Име .................................................................. 155

прехвърляне и невръщане ............................ 193 
Въпросник за проверка на прилагането .... 195

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

на възгледите
12 Зачитане
16 Право на детето
на детето ........................................... 197 
Детето като субект на права ................. 200 
Способност на детето

да формира възгледи .................................... 203 
Административни и съдебни
производства (чл. 12, т. 2) ........................ 204 
Стратегии за прилагане на правата
на участие ....................................................... 206 
Прилагане при различни условия ............... 209 
Управление и съставяне
на обща политика ..................................... 209 
Процедури за подаване на жалби .......... 211 
При закрилата на детето ....................... 213 
В семейството ............................................ 213 
Осиновяване ................................................. 214 
Алтернативни грижи ................................ 214 
Училище ......................................................... 214 
Работа ........................................................... 217 
Местни служби ............................................ 218 
Опазване на околната среда ................... 219 
Здравеопазване .......................................... 221 
Медии ............................................................ 221 
Търсене на убежище .................................. 221 
Правосъдие спрямо ненавършили
пълнолетие ................................................. 222 
Въпросник за проверка на прилагането ... 223

13 Право на детето на свобода

на изразяване ..................................... 227 
Ограничаване на правото на детето .... 230 
Въпросник за проверка на прилагането ... 234

14 Право на детето

на свобода на мисълта,
съвестта и религията .................... 237 
Свобода на мисълта ..................................... 240 
Свобода на съвестта ................................... 240 
Свобода на религията .................................. 241 
Родителско ръководство ........................... 243 
Задължително обучение

и свобода на религията ............................... 246 
Ограничаване на свободата

на изразяване на религията ....................... 247 
Дискриминация въз основа
на религията ................................................... 247 
Въпросник за проверка на прилагането ... 249

15 Право на детето на свобода на

сдружаване и мирни събирания .... 253 
Свобода на сдружаване ................................ 254 
Мирни събирания ........................................... 257 
Ограничаване на правата на детето .... 258 
Въпросник за проверка на прилагането ... 260

СЪДЪРЖАНИЕ

на неприкосновеност
на личния живот............................... 263 
Забрана за произволна намеса ................... 265 
Поверителни съвети за децата ............... 266 
Личен живот в институциите ................. 268 
Личен живот при осъществяване

на правосъдие и в други производства .. 269 
Досиета на децата ...................................... 270 
“Семейство”, “дом”

и “кореспонденция” ...................................... 272 
Незаконни посегателства

срещу честта и репутацията .................. 273 
Въпросник за проверка на прилагането .... 274

на детето
17 Достъп
до подходяща информация ............ 277 
Функция на средствата

за осведомяване ............................................. 279 
Обща дискусия “Детето и медиите” ...... 280 
Информация от разнообразни

източници ....................................................... 282 
Социална и културна полза от

материалите в средствата
за осведомяване ............................................. 284 
Детски книги .................................................. 287 
Езикови нужди на малцинствата ............. 287 
Насоки за защита
от вредна информация ............................... 288 
Личен живот и медии .................................. 290 
Въпросник за проверка на прилагането ... 291

отговорности на
18 Общите
родителите, подкрепени от
държавата .......................................... 295 
Първостепенна отговорност

на родителите за децата .......................... 298 
Висшите интереси на детето

като основна грижа на родителите ....... 298 
Обучение на родителите ........................... 298 
Обща отговорност

на двамата родители ................................. 300 
Семейства с един родител ........................ 300 
Когато родителите се разделят ............. 302 
Оказване на подходяща помощ
на родителите
от страна на държавата ........................... 304 
Осигуряване на институции,
услуги и заведения за деца
от страна на държавата ........................... 305 
Подходящи мерки
за работещи родители ............................... 306 
Въпросник за проверка на прилагането ... 308

VII

на детето на защита от
19 Право
всички форми на насилие ............... 311 
“Всички форми на насилие” .......................... 315 
Обща дискусия “Насилието срещу деца” .. 316 
Защита от телесно наказание ................. 321 
Насилие в институциите ........................... 326 
Насилие в системата за осъществяване

на правосъдие спрямо ненавършили
пълнолетие ..................................................... 327 
Защитни и превантивни мерки ............... 329 
Въпросник за проверка на прилагането ... 334

20 Деца, лишени от семейна среда ... 339

с междуправителствени
и неправителствени организации ........... 377 
Издирване на членовете
на семейството ............................................ 378 
Закрила на деца, чиито семейства
не могат да бъдат издирени ..................... 380 
Забрана за дискриминация .......................... 381 
Гражданство ................................................... 382 
Образователни, здравни
и социални услуги ........................................... 382 
Въпросник за проверка на прилагането ... 383 

“Семейна среда” ............................................. 341 
Право на специална закрила и помощ ..... 341 
Алтернативни грижи, включително

23 Права на децата с увреждания .... 387

осиновяване и даване за отглеждане ...... 344 
Грижи в детските заведения ..................... 346 
Лишаване от свобода .................................. 348 
Деца с увреждания ........................................ 349 
Деца, които живеят
или работят на улицата ............................ 349 
Приемственост, когато детето
се отглежда при условията
на алтернативни грижи ............................. 351 
Въпросник за проверка на прилагането ... 353 

Следващи стъпки след общата дискусия .. 393 
Предистория на Правилата относно

21 Осиновяване ....................................... 357 
Държави, които признават

и/или допускат осиновяване ...................... 359 
Висшите интереси на детето

като върховно съображение ...................... 360 
Разрешаване на осиновяване

само от компетентните власти
съобразно закона ........................................... 361 
Необходими разрешения и съгласия
за осиновяване ............................................... 362 
Възгледите на детето ................................ 363 
Осиновяване в чужбина
при определени условия ............................... 364 
Само ако за детето не могат
да се полагат грижи
в собствената му страна ...................... 365 
Стандарти, еквивалентни на тези при
осиновяване в собствената страна ... 365 
Забрана за незаконно
финансово обогатяване .......................... 365 
Международни спогодби
и споразумения за настаняване
в чужбина при осиновяване ........................ 366 
Въпросник за проверка на прилагането ... 367

22 Деца – бежанци .................................. 371 

Право относно статута на бежанците ... 374 
Деца, които търсят убежище .................. 375 
Право на защита и помощ ......................... 376

VIII 

Задържане на деца ........................................ 376 
Сътрудничество на държавата 

Обща дискусия “Права на децата

с увреждания” ................................................. 391

стандартите за създаване
на равни възможности ................................ 393 
Определения за “увреждане” и “недъг” ... 395 
Мониторинг на спазването
на правилата: специален докладчик ........ 395 
Причини за увреждания ............................... 397 
бедност ........................................................ 397 
въоръжени конфликти .............................. 397 
детски труд ................................................ 398 
малтретиране ........................................... 398 
Активно участие на децата
с увреждания ................................................... 399 
Дискриминация на децата
с увреждания ................................................... 400 
Право на помощ за възможно
най-пълна интеграция .................................. 404 
Права на участие .......................................... 407 
Избягване на настаняването
в заведения и на задържането .................. 407 
Деца с увреждания
и включващо обучение ................................. 409 
Здравни грижи ................................................ 411 
Подготовка за трудова заетост ............ 411 
Отдих ................................................................ 412 
Международно сътрудничество ............... 412 
Въпросник за проверка на прилагането .... 413

на детето на здраве
24 Право
и здравни услуги ................................ 417 
Международна харта

за правата на човека ................................... 422 
Декларация относно основните

здравни грижи ................................................ 422 
Декларация на срещата

на високо равнище за децата .................... 423 
Постепенно осъществяване

на правата на здраве ................................... 425 
Въпроси, свързани с дискриминацията ... 426

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето 

Участие във връзка

с правата на здраве ..................................... 428 
Намаляване на смъртността
при кърмачетата и децата ...................... 428 
Необходима помощ и здравни грижи ...... 429 
Борба с болестите и недохранването ... 431 
Подходящи грижи за майките ................... 434 
Здравна просвета и насърчаване
на здравеопазването ................................... 434 
Кърмене ............................................................ 434 
Превенция на злополуките ......................... 437 
ХИВ/СПИН ........................................................ 437 
Здравна профилактика ................................ 440 
Имунизация ...................................................... 440 
Семейно планиране ....................................... 441 
Здравни услуги за подрастващите .......... 442 
Психическо здраве ......................................... 444 
Премахване на вредните
традиционни практики .............................. 445 
Международно сътрудничество .............. 448 
Въпросник за проверка на прилагането ... 449

25 Право на детето на периодичен

контрол на лечението .................... 453 
Настаняване с цел грижи,

защита или лечение ...................................... 455 
Периодичен контрол ................................... 456 
Въпросник за проверка на прилагането ... 458

на детето да се ползва
26 Право
от обществени осигуровки .......... 461 
Право на детето да се ползва

от обществени осигуровки ....................... 463 
Задължение за осъществяване

на правото съобразно националното
законодателство .......................................... 467 
Съобразяване с разходите
и с положението на детето
и родителите ................................................ 467 
Искания за отпускане на осигуровки,
отправени от дете
или от негово име ........................................ 468 
Въпросник за проверка на прилагането ... 470

27 Право на детето на съответстващ

жизнен стандарт ............................. 473 
Жизнен стандарт, съответстващ на

физическото, умственото, духовното,
моралното и социалното развитие ....... 477 
Първостепенна отговорност
на родителите .............................................. 477 
Задължения на държавата, обусловени
от националните условия
и възможности ............................................... 477 
Задължение на държавата
да подпомага родителите ......................... 481 
Изхранване ...................................................... 482

СЪДЪРЖАНИЕ 

Жилище ............................................................. 484 
Право на детето

на издръжка (чл. 27, т. 4) ............................ 486 
Получаване на издръжка от чужбина ...... 486 
Въпросник за проверка на прилагането ... 488

28 Право на детето на образование 491 
Дефиниция за “образование” ...................... 497 
Осъществяване на правото

на образование “във все по-голяма
степен” ............................................................ 497 
Образование на основата
на “еднакви възможности” ......................... 499 
Момичета ................................................... 500 
Деца от селските райони ....................... 502 
Малцинствени групи ................................ 502 
Деца с увреждания ..................................... 504 
Деца в заведения за задържане .............. 504 
Задължително и безплатно
начално образование .................................... 504 
Развитие на различни форми
на средно образование,
достъпни за всички ....................................... 506 
Висше образование,
достъпно за всички на основата
на способностите ........................................ 510 
Информация за професионално
обучение, достъпна за всички ................... 510 
Мерки за намаляване процента
на децата, напуснали училище .................. 510 
Училищна дисциплина .................................... 515 
Насърчаване на международното
сътрудничество ............................................. 518 
Въпросник за проверка на прилагането .... 519

29 Цели на образованието .................. 523 
Общ коментар 1 на Комитета

по правата на детето:
“Целите на образованието” ...................... 526 
Международно споразумение относно
целите на образованието .......................... 530 
Развитие на детето до пълния
му потенциал ................................................. 531 
Развитие на зачитането на човешките
права и основните свободи ....................... 533 
Развитие на уважение
към родителите на детето ..................... 537 
Развитие на чувство на уважение
към всички културни
и национални ценности ............................... 537 
Подготовка на детето за отговорен
живот в свободно общество .................... 538 
Развитие на разбирателство,
толерантност и дружба между
всички народи ................................................. 540 
Равенство на половете .............................. 542 
Мир .................................................................... 543

IX 

Уважение към природната среда ............. 544 
Свобода да се учредяват частни 

Социални и образователни мерки ............ 608 
Въпросник за проверка на прилагането ... 610

училища, които отговарят
на изискванията на конвенцията ............. 545 
Въпросник за проверка на прилагането ... 546

34 Сексуална експлоатация на деца .. 613

от малцинства
30 Деца
или коренно население .................... 549 
Право на детето да се ползва

на Факултативния протокол ..................... 615 
Други международни актове ..................... 616 
Ответни мерки от страна

на Комитета по правата на детето .... 618

от своята култура ....................................... 554 
Право на детето да практикува
своята религия ............................................... 557 
Право на детето да използва
своя език ........................................................... 557 
Въпросник за проверка на прилагането ... 560

на детето на почивка,
31 Право
игри и културна дейност ............... 563 
Право на детето на почивка и отдих ... 565 
Право на детето на игри и отмора ....... 567 
Право на детето на участие

в културния живот и изкуствата ........... 569 
Задължение на държавата да насърчава

възможностите на детето ...................... 570 
Равни възможности ...................................... 570 
Въпросник за проверка на прилагането ... 573

32 Детски труд ...................................... 577 
Международните актове

и детският труд .......................................... 579 
Международна организация на труда ..... 580 
Конвенция на МОТ относно
минималната възраст за приемане
на работа (№ 138) ........................................ 581 
Конвенция на МОТ относно
най-тежките форми
на детския труд (№ 182) ............................ 581 
Препоръка на МОТ относно най-тежките
форми на детския труд .............................. 583 
Право на защита от икономическа
експлоатация .................................................. 590 
Минимална възраст за приемане
на работа ........................................................ 593 
Труд и образование ....................................... 584 
Регулиране на часовете
и условията на работа ................................ 595 
Мерки за осигуряване на изпълнението . 595 
Въпросник за проверка на прилагането ... 596

33 Децата и незаконната употреба

на наркотици ..................................... 601 
Заплахата за децата .................................... 603 
Правилно разбиране

на злоупотребата с наркотици ............... 605 
Законодателни и административни

мерки ................................................................ 607

X 

Предистория 

Групи, особено уязвими

от сексуална експлоатация ........................ 620 
Законодателни мерки .................................. 623 
Възраст

за даване на правомерно
съгласие за сексуален контакт .............. 624 
Секс-туризъм .............................................. 625 
Други мерки .................................................... 626 
Други международни инициативи ............ 628 
Въпросник за проверка на прилагането ... 630

на отвличането,
35 Предотвратяване
продажбата и търговията ........... 633 
Търговия и детски труд .............................. 637 
Търговия и осиновяване ............................... 638 
Търговия и сексуална експлоатация ......... 639 
Търговия и трансплантация на органи ... 640 
Търговия и въоръжени конфликти ............ 641 
Жертви, не престъпници ........................... 641 
Въпросник за проверка на прилагането ... 643

от други форми
36 Закрила
на експлоатация ............................... 647 
Примери за “други форми”:

надарени деца, средства
за осведомяване, научни изследвания ...... 649 
Въпросник за проверка на прилагането ... 651

унизително отнасяне и
37 Изтезания,
лишаване от свобода ...................... 653 
Правила и насоки на ООН във връзка

с правосъдието спрямо
ненавършили пълнолетие ........................... 658 
Изтезания и други форми
на жестоко отнасяне или наказание ....... 658 
Телесни наказания .......................................... 662 
Затваряне в единична килия ...................... 664 
Смъртно наказание; доживотен затвор .. 664 
Лишаване от свобода .................................. 666 
Арестуване,
предварително задържане ..................... 668 
Затваряне .................................................... 669 
Задържане извън системата
за правосъдие спрямо ненавършили
пълнолетие ................................................. 670 
Третиране на децата,
лишени от свобода ................................... 671 
Отделяне от възрастните .................... 672

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето 

Контакти

със семейството .................. 673
гаранции .............................. 673 
Въпросник за проверка на прилагането ... 676 
Юридически

на децата, засегнати
38 Закрила
от въоръжени конфликти ............. 683 
Международно хуманитарно право ........ 686 
Женевски конвенции

и допълнителни протоколи към тях ....... 687 
Обща дискусия “Децата

във въоръжени конфликти” ........................ 689 
Последици

на въоръжените конфликти ...................... 690 
Изследване “отражение

на въоръжените конфликти
върху децата” ................................................ 692 
Призоваване на лица, ненавършили
18-годишна възраст, в армията ............... 694 
Факултативен протокол относно
участието на деца
във въоръжен конфликт .............................. 697 
Международен наказателен съд ............... 697 
Конвенция на МОТ относно
най-тежките форми
на детския труд (№ 182) ............................ 698 
Резолюции на Съвета
за сигурност на ООН .................................... 698 
Противопехотни мини ............................... 698 
Въпросник за проверка на прилагането ... 701

39 Рехабилитация
на деца – жертви .............................. 705 
Жертви на липса на грижи,

експлоатация или злоупотреба ................ 708 
Икономическа експлоатация ................... 710 
Деца в обсега на системата
за правосъдие спрямо
ненавършили пълнолетие ....................... 711 
Жертви на изтезания или нечовешко
или унизително отнасяне ........................ 712 
Жертви на въоръжен конфликт ............ 713 
Въпросник за проверка на прилагането .... 715

на правосъдие
40 Осъществяване
спрямо ненавършили пълнолетие 
Правила и насоки на ООН във връзка

СЪДЪРЖАНИЕ

........................................................ 728
на общественото мнение .... 729 
Обучение ...................................................... 729 
Превенция на противоправното
поведение .................................................... 730 
Положителна насоченост
на правосъдието спрямо
ненавършили пълнолетие ........................... 730 
Юридически гаранции .................................. 731 
Необходимост от отделна система
за правосъдие спрямо ненавършили
пълнолетие ..................................................... 735 
Възраст за наказателна отговорност .. 736 
Разрешаване на случаите без
прибягване до съдебни процедури ....... 738 
Разнообразни начини
за решаване на делата ................................ 739 
Въпросник за проверка на прилагането ... 740 
Отражение

на съществуващите
41 Спазване
стандарти за правата на човека .. 745 
Въпросник за проверка на прилагането ... 747

оповестяване на
42 Широко
принципите и разпоредбите
на конвенцията ................................. 749 
Всеобхватна стратегия

за разпространение ...................................... 
Обучение относно конвенцията .............. 
Информация за обучението,
изисквана от Комитета
по правата на детето ............................... 
Въпросник за проверка на прилагането ...

751
752

753
757

43 Комитет по правата на детето .. 759 
Членство в комитета

и избор на членския състав ........................ 761 
Заседания ......................................................... 762 
Протоколиране на дейността

и документация ............................................. 763

на държавите – страни
44 Задължения
по конвенцията, да представят
доклади ................................................ 765

лица ....................................................... 719
с правосъдието спрямо ненавършили
пълнолетие ..................................................... 
Общи въпроси, които предизвикват
тревогата на Комитета
по правата на детето ............................... 
Забрана за дискриминация ...................... 
Висши интереси на детето .................. 

Участие

723

725
727
727 

Първоначални и периодични доклади ...... 768 
Насоки относно докладите ....................... 769 
Общ преглед на процеса

на представяне на доклади
от страна на комитета ............................. 774 
Широка достъпност
на докладите по конвенцията .................. 776 
Въпросник за проверка на прилагането
(чл. 44, т. 6) ........................................................ 778

XI

със
45 Сътрудничество
специализираните организации 

Насоки относно първоначалните

доклади по Факултативния протокол
относно търговията с деца,
детска проституция
и детска порнография ................................. 843

на ООН и с други органи .................. 779

46-54

Разни разпоредби относно
действието
на конвенцията ....................... 781

Факултативен протокол относно
участието на деца във въоръжен
конфликт ............................................ 783 
Разпоредби

Други основни актове ..................... 846 
Всеобща декларация

за правата на човека ................................... 846 
Декларация за правата на детето .......... 849 
Международен пакт за икономически,

социални и културни права ........................ 851

на Факултативния протокол .................... 785 
Задължения за представяне
на доклади ....................................................... 787 
Въпросник за проверка на прилагането ... 788

Факултативен протокол относно
търговията с деца,
детска проституция
и детска порнография ..................... 791 
Разпоредби

на Факултативния протокол .................... 792 
Въпросник за проверка на прилагането ... 795

ПРИЛОЖЕНИЯ

1

Указател на ООН и свързаните
с нея организации .............................. 801

2

Конвенция за правата
на детето ........................................... 808 
Факултативен протокол

относно участието на деца
във въоръжен конфликт .............................. 816 
Факултативен протокол
относно търговията с деца, детска
проституция и детска порнография ...... 820

3

4

Комитет по правата на детето:
Насоки относно периодичните
доклади ................................................ 824 
Насоки относно първоначалните

доклади по Факултативния протокол
относно участието на деца
във въоръжен конфликт .............................. 840 

Международен пакт за граждански

и политически права .................................... 855 
Конвенция на МОТ относно

минималната възраст за приемане
на работа (№ 138) ........................................ 862 
Правила на ООН относно
минималните стандарти
за осъществяване на правосъдие
по отношение на ненавършили
пълнолетие лица (Пекински правила) ...... 865 
Насоки на ООН за превенция
на противообществените прояви
на ненавършилите пълнолетие лица
(Насоки от Рияд) ........................................... 875 
Правила на ООН за закрила на
ненавършилите пълнолетие лица,
лишени от свобода ....................................... 880 
Хагска конвенция за защита
на децата и сътрудничество
в областта на международното
осиновяване .................................................... 887 
Правила на ООН относно
стандартите за създаване
на равни възможности
за хората с увреждания ............................... 892 
Конвенция на МОТ относно
най-тежките форми
на детския труд (№ 182) ............................ 902 
Протокол за предотвратяване,
противодействие и наказване
на трафика на хора, особено жени
и деца ................................................................ 905

5 Библиография ..................................... 911

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

è‰„Ó‚Ó

атифицирането на Конвенцията за правата на детето от почти всички държави е забележително постижение. Обстоятелството, че на практика всяка страна в
света се е ангажирала да спазва кодекс на юридически задължения спрямо своите деца, е източник
на огромна надежда за бъдещето и поставя правата на децата в центъра на световната борба за
човешки права. Това означава и огромна отговорност за правителствата и гражданското общество да изпълнят поетите ангажименти.

ции и специализираните организации на ООН да
превърнат човешките права в реалност за всяко
дете на нашата планета.

Детският фонд на Организацията на обединените
нации има мисията да се бори за защита на правата на децата, да помага за удовлетворяването на
техните основни потребности и да разширява
техните възможности за пълно разгръщане на техния потенциал. За тази цел ние се ръководим от
разпоредбите и принципите на Конвенцията за
правата на детето. Разбира се, изпълнението на
тази мисия изисква конкретни действия, които
пряко засягат децата. Като проява на своя стремеж да превърне думите в дела, УНИЦЕФ с удовлетворение публикува това Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето. Ръководството има за цел да подкрепи усилията на
правителствата, неправителствените организа-

Вярваме, че Ръководството за прилагане на Конвенцията за правата на детето е важно помагало, което ще улесни УНИЦЕФ и неговите партньори в колективното им дело за утвърждаване и защита на правата на децата.

ПРЕДГОВОР

Надяваме се, че ръководството ще бъде използвано като справочник във всекидневния практически
процес на повишаване на качеството на живот на
децата. Структурата му позволява на потребителите лесно да намерят онези глави, които имат
най-голямо значение за тяхната работа, а използваният стил и език е ясен, за да бъде достъпен за
всички.

КАРОЛ БЕЛАМИ
Изпълнителен директор
УНИЦЕФ

XIII

è‰ËÒÎÓ‚ËÂ

¬

качеството си на първите шестима
председатели на Комитета по правата на детето приветстваме създаването и публикуването на това Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето.

правомощията и процедурите, както и дейността на Комитета по правата на детето, а приложенията съдържат данни за съответните органи
на ООН и пълните текстове на някои основни международни актове.

Ръководството съдържа подробна справочна информация за прилагането на законодателството,
осъществяването на политиката и практиката за
утвърждаване и защита на правата на децата. Във
връзка с всяка разпоредба на конвенцията второто издание на ръководството предлага анализ на
все по-обемната тълкувателна практика на Комитета по правата на детето през първите девет
години от неговото съществуване, както и преглед на над 150 първоначални и последващи доклада, представени от държавите - страни по конвенцията. Цялата тази информация е поставена
в контекста на основополагащи коментари, решения и доклади на органи, създадени по други договори за правата на човека, и съответните органи
на ООН.

Надяваме се, че ръководството ще бъде използвано широко от всички, които имат отношение към
пълноценното прилагане на конвенцията - държави и държавни органи, УНИЦЕФ и други организации и органи на Организацията на обединените
нации, международни, регионални и национални
неправителствени организации и др.

Ръководството накратко представя и функциите,

Както отбелязва комитетът в доклада за своята
втора сесия през 1992 г., неговите членове "отговарят само пред децата на света". Надяваме се
това ръководство да превърне конвенцията в жив
инструмент и да вдъхнови всички, които работят
с деца и за деца, да възприемат нейното изпълнение като нещо повече от формален процес. Надяваме се, че това изпълнение ще се превърне в енергичен и вълнуващ процес на работа за по-добър
живот на децата по света.

ХОДА БАДРАН,

АКИЛА БЕЛЕМБАОГО,

САНДРА МЕЙСЪН,

председател, 1991-1995

председател, 1995-1997

председател, 1997-1999

НАФЗАЙА МБОИ,

АУА НДЕЙЕ ОУЕДРАОГО,

ДЖЕЙКЪБ Е. ДОЙК,

председател, 1999-2000

председател, 2000-2001

председател, 2001 -

ПРЕДИСЛОВИЕ

XV

Å·„Ó‰‡ÌÓÒÚË

»

деята за това ръководство се роди в
разговори с бивши и настоящи членове на Комитета по правата на детето и с Билге Огюн Басани - предишният заместникдиректор на Регионалното бюро на УНИЦЕФ за Европа в Женева. Благодарни сме за голямата подкрепа и помощ при изготвянето на ръководството, които получихме от Андре Роберфроа, регионален директор по това време; от г-жа Басани; и
от Лесли Милър, отговорник на Проекта за правата на детето към Регионалното бюро на УНИЦЕФ
за Европа.
Ако в тази книга са останали пропуски и грешки,
отговорността за тях е само наша. Искрено се
надяваме, че ползвателите на ръководството ще
изпратят своите коментари на УНИЦЕФ, за да
можем да усъвършенстваме следващите издания.
Преди всичко отбелязваме с признателност приноса на настоящите и бившите членове на Комитета по правата на детето за създаването на
ръководството.
Благодарим на Службата на Върховния комисар за
правата на човека, по-специално Сусан Раади-Аярахни, Паоло Давид от секретариата на Комитета
по правата на детето, и помощния екип.
Благодарим на всички колеги от цял свят, които
бяха помолени да прегледат изцяло или частично
различните варианти на първото издание на ръководството, и които ни насърчиха и ни изпратиха коментари: Биргит Арелано, Ула Армир, Карлос Арналдо, Марк Белсей, Джули Бисланд, Пол Блум,
Нийл Бутби, Денис Браун, Найджъл Кантуел, Херт
Капеларе, Ева Клерхол, Дейвид Кларк, Шалини Деуан, Брус Дик, Абдел Уахед Ел Абаси, Карл фон Есен,
Прити Гелано, Молфрид Груде Флекьой, Кимбърли
Гембъл-Пейн, Савитри Гуунескере, Кристина Гино
Огюз, Йън Хесъл, Джеймс Р. Хаймс, Каролин Хънт,
Рейчъл Хърст, Ърбан Джонсън, Джун Кейн, Джерисън Лансдаун, Джанис Маршал, Катлийн Маршал,
Марта Маурас, Сара Макнийл, Витит Мунтарбхорн, Марджъри Нюман-Уилямс, Йоши Ногучи, Алфилд Петрен, Ребека Риос-Кон, Филипа Ръсел, Елен
Закщайн, Бен Шонфелд, Робърт Смит, Родолфо
Ставенхаген, Лаура Тейтаз-Бергман, Тронд Вааге.

БЛАГОДАРНОСТИ

Благодарим и на тези, които помогнаха с проучвания, редакция и проверка на цитатите - Франсоаз
дьо Люка Лакост и Елен Мартен.
Рейчъл Ходжкин и Питър Нюъл
Лондон, май 2002

ейчъл Ходжкин и Питър Нюъл, на които УНИЦЕФ поръчва да изготвят Ръководството за прилагане на Конвенцията за правата на детето, са дългогодишни застъпници за правата на децата и автори на публикации в тази сфера във Великобритания и в други страни; двамата работят като консултанти на УНИЦЕФ. През 1996 г. те провеждат
изследване във Великобритания и изготвят доклад,
озаглавен "Ефективни държавни структури за работа с деца", за фондация "Гулбенкян" (като УНИЦЕФ
оказва подкрепа за международните аспекти на изследването). Живеят в Лондон и имат три деца.
Рейчъл Ходжкин е консултант и защитник на правата на децата. Преди това е работила за Националното бюро за децата (където е била секретар
на Парламентарната група за децата, съставена
от членове на всички политически партии) и за
Правния център за деца, в чието създаване е участвала. Автор е на следните публикации: "Ефективни държавни структури за работа с деца" (в съавторство с Питър Нюъл), “Упражняване на влияние
от децата: експериментално одобряване на законопроектите в британския парламент от деца” и
“Безопасно ли е за даване под наем? Използването
на сигурни жилища в Англия днес и утре”.
Питър Нюъл е председател на Съвета на Алианса
за правата на децата в Англия. Той е координатор
на инициативата ЕПОК (съкращение от английското название "Премахване на физическите наказания на децата") и съкоординатор на Глобалната
инициатива за премахване на всички телесни наказания на деца, чието начало е поставено през
2001 г. Автор е на множество коментари за правата на децата във Великобритания, както и на
подробно предложение за създаване на фигурата на
комисар по правата на децата, публикувано под
заглавие "Да се отнасяме към децата сериозно".

XVII

Ç˙‚‰ÂÌËÂ

Ë ÒÚÛÍÚÛ‡

ова ръководство е предназначено да
послужи като практическо помагало при
прилагането на Конвенцията за правата
на детето и двата факултативни протокола към
нея, приети през 2000 г., чрез разяснения и илюстрации за значението и ефекта на всяка от разпоредбите на тези актове, както и за взаимната
връзка между тях.
По отношение на всяка отделна норма, в ръководството са събрани, анализирани и обобщени: 

коментари и препоръки на Комитета по правата на детето, признат за орган с водеща роля
при тълкуването на конвенцията, извлечени от
официалните доклади за първите 28 сесии от
дейността му (от 1992 г. до септември-октомври 2001 г.), и относими извадки от разработените от комитета Насоки относно докладите,
които държавите трябва да представят във
връзка с прилагането на конвенцията и протоколите към нея. В ръководството е включен
първият Общ коментар на комитета, приет
през 2001 г. във връзка с чл. 29, т. 1 от конвенцията. В текста на ръководството специално
са анализирани “заключителните бележки” на
комитета по първоначалните и вторите поред доклади, представени от държавите –
страни по конвенцията. Поради голямото им
значение изявленията, направени от комитета
в качеството му на колегиален орган (например
заключителни бележки и официални доклади от
неговите сесии и от общите дискусии по теми,
свързани с конвенцията), са възпроизведени със
син шрифт (в текста на ръководството са ци-

ВЪВЕДЕНИЕ

тирани и изказвания на отделни членове на комитета, но тези цитати не са обособени с друг
цвят, тъй като нямат същата тежест); 
помощна информация, свързана с подготвителните работи по конвенцията (т.е. докладите
от сесиите на работната група, изготвила проекта на конвенцията); 
резервите и декларациите, направени от държавите при ратифицирането на конвенцията
или присъединяването към нея; 
относими разпоредби на други международни актове, например Всеобщата декларация за правата на човека и двата международни пакта
от 1966 г. – съответно за граждански и политически права, и за икономически, социални и културни права (много от нормите на Конвенцията за правата на детето водят началото си
от тези актове), други декларации и конвенции,
правила и насоки на Организацията на обединените нации за осъществяването на правосъдие
спрямо малолетни и непълнолетни, Правилата
относно стандартите за създаване на равни
възможности за хората с увреждания, конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) и Хагските конвенции; 
относими общи коментари, приети от “органи, създадени по силата на други международни
актове” – такива са комитетите, които следят за спазването на други международни договори, в частност Комитетът за правата на
човека (който контролира спазването на Пакта за граждански и политически права) и Комитетът за икономически, социални и културни

XIX

права (който контролира спазването на Пакта за икономически, социални и културни права); 
коментари от Наръчника за изготвяне на доклади за правата на човека, чието издание от
1997 г. съдържа глава за Конвенцията за правата на детето, написана от Марта Сантос Паис
– първия докладчик пред Комитета по правата на детето. 
коментари и препоръки от други основополагащи органи и специализирани организации на
ООН, както и заключения и препоръки, приети
на световни конференции по правата на човека и социалното развитие.
Ръководството не съдържа анализ на регионалните актове за правата на човека, нито отразява
регионалната съдебна практика.
Функциите и дейността на Комитета по правата на детето и задълженията на държавите –
страни по конвенцията, да представят доклади
за изпълнението й са разгледани при съответните норми на конвенцията – чл. 43 и 44.
Ръководството няма за цел да представи достигнатото равнище на прилагане на конвенцията в
отделните държави. Коментарите и препоръките на комитета, адресирани до държавите, и цитираните примери от първоначалните и вторите поред доклади и други източници са включени
като илюстрация и за обогатяване тълкуването
на конвенцията.
Читателите, които желаят да се запознаят с
напредъка на конкретни страни, могат да направят справка в първоначалния доклад и последващите периодични доклади на съответната държава,
в протоколите на комитета при неговото запознаване с тези доклади и в заключителните бележки на комитета.
Всяка норма на конвенцията е анализирана в самостоятелен раздел със следната структура:

XX 

кратко резюме на смисъла на разпоредбата и
съотношението й с други разпоредби; 
относими извадки от Насоките относно първоначалните доклади и Насоките относно периодичните доклади, изготвени от Комитета по
правата на детето (пълният текст на Насоките относно периодичните доклади е даден в
Приложение 3, стр. 824) 
подробно изложение на предпоставките и значението на отделните елементи на съответната норма; 
карета с примери от докладите на държавите
– страни по конвенцията, и от други официални доклади и препоръки (в ръководството не
се прави опит за анализ на доклади и други сведения, предоставени от неправителствени организации). Каретата нямат за цел да посочат
добрата или най-добрата практика, а да илюстрират и осветлят характерни въпроси, свързани с нормата. Използваните примери не са
оценявани, а някои от тях дори не отразяват
текущата практика; 
“Въпросник за проверка на прилагането” в края
на съответния раздел – в тази част неизменно
се подчертава, че нормите на конвенцията са
взаимно свързани, и са посочени другите тясно
свързани разпоредби. Въпросникът за проверка
на прилагането съдържа въпроси, които следва
да бъдат използвани за оценяване на постигнатия напредък в прилагането на конвенцията. 
в приложенията са възпроизведени пълните
текстове на Конвенцията за правата на детето, двата факултативни протокола към нея и
други актове с голямо значение в тази област,
както и текстът на изготвените от Комитета по правата на детето Насоки относно периодичните доклади, представяни от държавите – страни по конвенцията. Наред с това има
указател на Организацията на обединените
нации и свързаните с нея органи и специализирани организации, както и библиография.

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

¬

Ò ËÁÔÓÎÁ‚‡Ú
“‚˙ÔÓÒÌˈËÚÂ
Á‡ ÔÓ‚Â͇
̇ ÔË·„‡ÌÂÚÓ”?

ъпросниците за проверка на прилагането не са официален документ. Те са
съставени, за да помогнат на всички,
които имат отношение към прилагането на конвенцията – държави, УНИЦЕФ и други организации
на ООН, международни органи, неправителствени
организации и други структури и лица, да преценят значението на съответната норма за законодателството, политиката и практиката, да работят за по-пълното прилагане на конвенцията и
да оценят постигнатото.

Въпросниците засягат прилагането, а не изготвянето на доклади. Те не бива да се объркват с официалните насоки относно докладването, които
Комитетът по правата на детето е съставил, за
да улесни държавите - страни по конвенцията, при
изготвянето на първоначалните и периодичните
доклади по нея (относими извадки от Насоките са
цитирани в каре в съответния раздел за всяка разпоредба).
Във всеки въпросник се напомня, че нито една норма на конвенцията не трябва да се разглежда изолирано – конвенцията е неделима и всички нейни
текстове са взаимно зависими. Във въпросниците
се подчертава, че при прилагането на всяка разпоредба трябва да се имат предвид "общите принципи", изведени от Комитета по правата на детето, и да бъдат определени другите норми, които са тясно свързани с темата.
Всеки въпросник започва със стандартни въпроси
за общите мерки във връзка с изпълнението на съответната разпоредба - определени ли са отговорните държавни и други органи и съгласувана ли
е тяхната дейност; извършен ли е пълен преглед и
приета ли е стратегия за прилагането; направен
ли е анализ за необходимите средства и отделени
ли са такива; създадени ли са механизми за наблюдение и оценка; предвижда ли се необходимото обу-

ВЪВЕДЕНИЕ

чение и др. Следващите въпроси са свързани с отделните елементи в процеса на прилагане на конвенцията.
Въпросите са съставени така, че да може да се
отговори с "ДА", "НЕ", "ЧАСТИЧНО" или "НЕ ЗНАЯ"
(когато няма достатъчно информация, за да бъде
оценено изпълнението). Даването на отговор "да"
или "не" на въпросите, включени във всеки
въпросник, не означава автоматично, че конвенцията се спазва или не се спазва.
Въпросниците, предложени тук, могат да се използват като основа за разработването на поподробни и конкретни въпросници, които да бъдат използвани на национално или местно равнище. На въпросите може да се отговори не само с
"ДА", "НЕ" или "НЕ ЗНАЯ" - те са рамка, в която може
да бъде вместена цялата относима информация,
необходима за пълен анализ и коментар на прилагането.
Следователно ако отговорът на някой въпрос от
въпросника за проверка на прилагането е "ДА",
може да следва резюме на относимите нормативни актове, политика или практика, както и
препратки към по-подробна информация, която
потвърждава осъществяването на конкретно право за всички деца от съответната категория. Ако
отговорът е "НЕ", накратко може да бъде очертано съществуващото положение и необходимите
действия за привеждането му в съответствие с
конвенцията. Отговорът "ЧАСТИЧНО" следва да
бъде придружен от информация за достигнатото
равнище в процеса на прилагане на конвенцията и
необходимите по-нататъшни действия. Ако отговорът е "НЕ ЗНАЯ", може да се направи резюме
на съществуващата информация и кратък преглед
на информационните празноти, които не позволяват да бъде преценена степента на осъществяване на съответното право.

XXI

̇ ÔÂÔ‡ÚÍËÚÂ

¬

целия текст са използвани съкратени
препратки, придружени с пълни библиографски данни и препращане към цитираните международни актове, дадени в приложение 1, стр. 801. Списък на най-често използваните съкращения е даден на стр. 924.

IRCO (Initial Report Concluding Observations): заключителни бележки по първоначалния доклад (и 2RCO

Общи насоки относно формата и съдържанието на
периодичните доклади, които трябва да бъдат представяни от държавите – страни по конвенцията,
съобразно чл. 44, т. 1(b) от конвенцията (CRC/C/58,
20 November 1996).

– заключителни коментари по втория поред доклад). Например съкратената препратка “Nigeria,
IRCO add.61, para. 39” означава “абзац 39 от Заключителните бележки на комитета по първоначалния доклад на Нигерия, а “add. 61” е част от пълната официална сигнатура “CRC/C/15/Add.61”.
Също така IR Prelim. Obs. (Initial Report Preliminary
Observations) означава Предварителни бележки по
първоначалния доклад (понякога комитетът приема такива бележки, ако иска да получи от държавата допълнителна информация). Всички заключителни бележки и предварителни бележки по първоначалните доклади на държавите – страни по
конвенцията, са включени в специална поредица –
“CRC/C/15/Add. …”.
SR (Summary record of sessions of the Committee on
the Rights of the Child): обобщен протокол от сесиите на Комитета по правата на детето, най-вече
на дискусиите между представителите на държавите – страни по конвенцията, и комитета, като
във всеки отделен случай се посочва съответната държава (всички обобщени протоколи от сесиите на комитета са в поредицата “CRC/C/SR. …”).
Session reports (доклади от сесиите): след всяка
сесия на Комитета по правата на детето се публикува официален доклад. В настоящото ръководство тези доклади са цитирани с пълното заглавие, например Report on the fifth session, January
1994, CRC/C/24, pp. 38-43.

IR (Initial Report): първоначален доклад – докладът,
който всяка държава – страна по конвенцията, е
длъжна да представи в двегодишен срок от влизането в сила на конвенцията по отношение на тази
държава (впоследствие държавите представят
периодични доклади в срок пет години от датата, на която е трябвало да бъде представен техният първоначален доклад. Със съкращението 2R
се означава вторият поред доклад, представен от
съответната държава).

(В системата за документация на Организацията на обединените нации за всеки от органите
по различните конвенции по правата на човека
са въведени специални символи, като сигнатурата на документите на Комитета по правата на
детето винаги започва с “CRC/C/…”. Пълният списък на сигнатурите на документите на ООН в областта на правата на човека може да бъде получен от Службата на Върховния комисар за правата на човека).

Официални доклади
на Комитета
по правата на детето
Използвани са следните съкратени препратки към
някои поредици официални доклади на Комитета
по правата на детето:
Насоки относно първоначалните доклади; Насоки
относно периодичните доклади: това са насоките,
които Комитетът по правата на детето е изготвил в помощ на държавите – страни по конвенцията, когато съставят дължимите доклади по конвенцията. Пълните им заглавия са:
Общи насоки относно формата и съдържанието на
първоначалните доклади, които трябва да бъдат
представени от държавите – страни по конвенцията, съобразно чл. 44, т. 1(a) от конвенцията, (CRC/
C/5, 15 October 1991);

XXII

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Други основни документи
Други важни документи, към които често се
препраща, са:
Резерви, декларации и възражения по Конвенцията
по правата на детето (Reservations, Declarations and
Objections relating to the Convention on the Rights of
the Child). Този документ се актуализира редовно.
Версията, към която се препраща в текста, е CRC/
C/2/Rev.8 от 7 декември 1999 г.
Сборник общи коментари и общи препоръки, приети от органи по международните договори за правата на човека (Compilation of General Comments and
General Recommendations adopted by Human Rights
Treaty Bodies). Този документ се актуализира редовно. Версията, към която се препраща в текста, е
HRI/GEN/1/Rev.5.
Подготвителни работи (Travaux préparatoires): досега не всички доклади на “откритата работна
група”, изготвила проекта на Конвенцията за правата на детето, са публикувани. Работната група е създадена от Комисията по правата на човека към ООН през 1979 г. Редактирани извадки от
официалните доклади за нейната дейност са публикувани през 1992 г. в книгата The United Nations
Convention on the Rights of the Child, A Guide to the
“Travaux préparatoires”, compiled and edited by Sharon

Detrick, Martinus Nijhoff Publishers. При всяко цитиране на откъси от Подготвителните работи в
ръководството се препраща към официалния документ на ООН и към книгата.
Наръчник за изготвяне на доклади за правата на
човека (Manual on Human Rights Reporting): първото издание, което включва основните международни актове по правата на човека, но не и Конвенцията за правата на детето, е публикувано
през 1991 г. съвместно от Центъра по правата
на човека към ООН и Института на ООН за обучение и изследвания (UNITAR). През 1997 г. е публикувано ново издание, в което е включен раздел
“Конвенция за правата на детето” с автор Марта Сантос Паис – първият докладчик пред Комитета по правата на детето (това издание е
публикувано съвместно от Службата на Върховния комисар за правата на човека, Женева, Института на ООН за обучение и изследвания
(UNITAR); Проектът на Колежа за кадри към ООН,
Торино, и ООН, Женева, през 1997 г.). В настоящото ръководство двете издания са цитирани като
Наръчник за изготвяне на доклади за правата на
човека, 1991 г. (Manual on Human Rights Reporting,
1991) и Наръчник за изготвяне на доклади за правата на човека, 1997 г. (Manual on Human Rights
Reporting, 1997).

Откъде могат да бъдат получени докладите на комитета
Службата на Върховния комисар за правата на човека изпълнява функциите на секретариат на Комитета по правата на детето по поръчение на Генералния секретар на ООН. За всички публични заседания
и за някои закрити заседания на комитета се изготвят обобщени протоколи (заседанията по начало са
публични, освен ако комитетът реши друго). Първоначалните и периодичните доклади на държавите
– страни по конвенцията, заключителните бележки на комитета, обобщените протоколи и докладите от сесиите на комитета по правило са достъпни на трите работни езика на комитета (английски,
френски и испански); освен това комитетът може да реши да предостави определени документи на
един или повече от другите “официални “ езици на конвенцията (арабски, китайски и руски).

Документите могат да бъдат поръчани на хартиен носител
в отдел “Разпространение и продажби”:
Distribution and Sales Section,
Palais des Nations,
8-14 Avenue de la Paix,
1211 Geneva 10, Switzerland
Те са достъпни и в електронен вид на адрес:
http://www.unhchr.ch

ВЪВЕДЕНИЕ

XXIII

ŒÔ‰ÂÎÂÌËÂ
̇ ÔÓÌˇÚËÂÚÓ
ì‰ÂÚÂî
Текст на чл. 1
За целите на настоящата конвенция “дете” означава всяко човешко
същество на възраст под 18 години, освен ако съгласно закона,
приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.
л. 1 от Конвенцията за правата
на детето определя понятието
“дете”, за целите на Конвенцията, като всяко човешко същество на възраст под 18 години. Текстът не
определя началния момент на детството.
Дали това е рождението, зачатието или някъде по средата? Ако конвенцията беше взела отношение по въпросите на аборта и
свързаните с него проблеми, универсалната й ратификация щеше да бъде застрашена. За целите на конвенцията, детството
приключва на 18-тия рожден ден, освен ако
в някои отделни държави пълнолетието не
настъпва по-рано.

Определянето на дадена възраст за придобиване на някои права и изгубване на някои видове закрила е сложен въпрос. Той
трябва да постигне баланс между понятието дете като субект на права, чиято способност за развитие трябва да се уважава (потвърдено от чл. 5 и 14) и понятието за задължение на държавата, да осигури специална
закрила. По някои въпроси конвенцията има
ясна позиция: не може да има смъртни присъди и доживотен затвор, без да се даде възможност за освобождаване за лицата под 18
години (чл. 37); не може да бъдат мобили-

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

зирани във въоръжените сили или пряко да
участват във въоръжени конфликти лица
под 15 години (чл. 38 и Факултативния протокол за въвличане на деца във въоръжени
конфликти, стр. 783). По други проблеми,
от държавите се изисква да определят минимални възрасти: за приемане на работа
(чл. 32) и наказателна отговорност (чл. 40).
Изискването за задължително начално образование също предполага определянето
на възраст (чл. 28).
Комитетът по правата на детето подчертава, че когато държавите определят минимални възрасти в законодателството, те го правят в контекста на основните принципи на
конвенцията, по-специално принципа за забрана на недискриминация (чл. 2 например
поставя под въпрос различните възрасти за
встъпване в брак за момчета и момичета),
както и принципа за висшите интереси на
детето (чл. 3) и правото на живот, оцеляване и развитие (чл. 6). Трябва да има уважение към “развитието на способностите” на
детето (чл. 5). Трябва да има и съвместимост, например при определянето на възрастта за завършване на задължителна степен на образовение, както и за приемане на
работа.

– ≈«fiÃ≈

1

Извадки от Насоките на Комитета по правата
на детето относно докладите,
които трябва да бъдат представяни
от държавите – страни по конвенцията
За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3, стр. 824.

Насоки относно първоначалните доклади
“Определение за дете
По този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква да
предоставят относима информация, съобразно чл. 1 на конвенцията, по
отношение на определението за дете по техните закони и подзаконови актове.
По-специално, от държавите - страни по конвенцията се изисква да
предоставят информация за възрастта на достигане на пълнолетие и за
минималните възрасти, изисквани от закона за различни цели, включително за
ползване на правна или медицинска консултация без съгласието на родителите,
завършване на задължителна образователна степен, работа на непълен
работен ден, работа на пълен работен ден, вреден труд, съгласие за сексуален
акт, брак, доброволно постъпване във въоръжени сили, призоваване във
въоръжените сили, доброволно даване на показания пред съда, наказателна
отговорност, лишаване от свобода, задържане и употреба на алкохол или други
контролирани вещества.”
(CRC/C/5, para.12)

Насоки относно периодичните доклади
“II. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДЕТЕ (чл.1)
По този раздел от държавите - страни по конвенцията, се изисква да
предоставят релевантна информация с оглед на чл. 1 от конвенцията,
включително за:
всички разлики между националното законодателство и конвенцията по
отношение на определението за дете;
минималната правно релевантна възраст, определена от националното
законодателство за следното:
правни и медицински консултации без родителско съгласие;
медицински грижи или хирургическа намеса без родителско съгласие;
приключване на задължителното образование;
приемане на работа, включително при вредни условия, работа на непълно
работно време и работа на пълно работно време;
встъпване в брак;
съгласие за сексуален акт;
доброволно постъпване във въоръжените сили;
призоваване във въоръжените сили.
участие във въоръжени действия.
наказателна отговорност;
лишаване от свобода, включително чрез арест, задържане и затваряне,
включително в области като осъществяване на правосъдие, търсене на
убежище и настаняване на деца в заведения за социални грижи или здравни
заведения;
смъртно наказание и доживотен затвор;
даване на свидетелски показания пред съд по граждански и наказателни дела;

2

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

подаване на жалби и търсене на защита от съд или друг компетентен
орган без родителско съгласие;
участие в административни и съдебни производства, засягащи детето;
даване на съгласие за промяна на самоличността, включително промяна на
името, промяна на семейните връзки, осиновяване, настойничество или
попечителство;
получаване на достъп до информация, засягаща биологичното семейство;
правоспособност за наследяване и за осъществяване на сделки със
собственост;
създаване и присъединяване към сдружения;
избор на религия или посещаване на часове по религиозно обучение в
училище;
употреба на алкохол и други контролирани вещества;
съотношение между минималната възраст за приемане на работа и
възрастта за завършване на задължително образование и отражение на
минималната възраст за приемане на работа върху правото на детето на
образование, както и степен, до която са взети предвид съответните
международни актове;
в случаите, когато има разлика в законодателството по отношение на
момичетата и момчетата, включително по отношение на възрастта за
встъпване в брак и сексуално съгласие – степента, до която е взет предвид
чл. 2 от конвенцията;
в случаите, когато критерият за пубертет е използван в наказателното
законодателство – степента, до която тези разпоредби се прилагат
различно за момчетата и момичетата, и дали принципите и разпоредбите
на конвенцията са взети предвид.”
(CRC/C/58, para. 24. С изготвянето на доклади по настоящата разпоредба са свързани и
т. 107, 124-125, 134, 147 и 153 от Насоките относно периодичните доклади; за пълния
текст на Насоките вж. приложение 3, стр. 824.)

Начална точка на
детството за целите
на конвенцията
Нито декларацията за правата на детето от
1924 г. нито тази от 1959 г. определят началото или края на детството. Но Преамбюлът на конвенцията привлича вниманието
върху изявлението в Преамбюла на Декларацията от 1959, че “детето, поради своята
физическа и умствена незрялост се нуждае
от специална закрила и грижа, включително подходяща правна закрила, преди, както и след раждането” (акцентът е на редактора).
Както беше споменато преди, текстът на чл.
2 от конвенцията избягва определянето на
начална точка на детството. Намерението на
тези, които са подготвили този член е било
да се избегне вземането на позиция по от-

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

ношение на аборта и другите проблеми,
свързани с раждането, които биха застрашили универсалното приемане на конвенцията. При това положение Наръчникът за
изготвяне на доклади за правата на човека от 1997 г. съветва: “Текстът на чл. 1 не
разглежда специфично въпроса за момента,
в който може да се счита, че датството е
започнало, като съзнателно избягва даването на единствено и общо за всички държави
решение, с оглед на значителното разнообразие на решенията в националните законодателства.
“Избягвайки еднозначно определяне на раждането или на зачеването, конвенцията приема гъвкаво и отворено решение, оставяйки националните законодателства да уточнят момента, когато детството или животът
започват.” (Наръчник, с. 413)
Твърдението в преамбюла на Декларацията от 1959, цитирано по-горе, създаде доста

3

трудности на Работната група , която подготви проекта на конвенцията. За да се
постигне консенсус, групата се съгласи, че
в подготвителните разработки трябва да
има изявление, в смисъл, че “Приемайки
този параграф в преамбюла, Работната група няма намерение да предизвиква противоречива интерпретация на чл. 1 или която
и да е разпорадба на конвенцията от страна
на държавите страни” (E/CN.4/1989/48, pp
8-15; Detrick, p.110).
При това положение Конвенцията оставя
отделните държави да търсят за себе си баланса между конфликтните права и интереси, свързани с проблема за аборта и семейното планиране. Подходящо е да се отбележи, че чл. 41 подчертава, че Конвенцията
не се намесва в противоречие на което и да
е национално законодателство (или приложимо международно право) “които са поблагоприятни по отношение на осъществяването на правата на детето…”
Очевидно, повечето от членовете на Конвенцията могат да се прилагат към детето
само след раждането му. Доста държави
обаче са решили , че е необходимо да направят декларация или резерви, подчертавайки
тяхното собствено, специфично законодателство и/или друго по отношение към нероденото дете, по-специално по отношение
на “неотменното право на живот” на детето
и задължението на държавата да “осигури
в максимална степен оцеляването и развитието на детето” по чл. 6.
Например, Аржентина твърди: “Що се отнася до чл. 1 на конвенцията, Република
Аржентина декларира, че този член трябва
да бъде интерпретиран така, че дете да означава всяко човешко същество от момента на зачеването му до възраст 18 години.”
(CRC/C/2/Rev.8, p.13). Това отразява аржентинския граждански кодекс, според който:
“Човешкото съществуване започва със зачатието в утробата и едно лице може да придобие някои права и преди раждането, като
че ли вече е било родено. Тези права са неоспорими, ако заченатите в утробата се родят живи, дори и това да продължи само
моменти след като са били отделени от майката (Аржентина, IR, para.38).
Светият престол, в своята декларация
“признава, че конвенцията представлява
привеждане в сила на принципи, които вече
са били приети от Обединените Нации, и
когато те станат ефективни, като ратифи-

4

циран акт, те ще запазят правата на детето
преди и след раждането, както изрично се
твърди в Декларацията за правата на детето и се препотвърждава в параграф 9 на
Преамбюла на конвенцията.
Светият престол вярва, че деветият параграф на преамбюла ще служи като призма,
през която цялата останала част на Конвенцията ще бъде тълкувана, съобразно с чл. 31
на Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969” (IRI/C/2/Rev.8, p.42).
Великобритания, обратно на това твърдение декларира, че тя “интерпретира конвенцията, като приложима само след раждането” (CRC/C/2/Rev. 8, p.42).
Комитетът по правата на детето подсказа, че
резервите, които държавите правят за да осигурят спазването на вътрешното си право по
отношение на аборта са ненужни. Но Комитетът коментира с неодобрение високия процент аборти, както и използването на аборта
като средство за семейно планиране, както и
“нелегалните” аборти, и насърчава мерките
за намаляване на абортите. Докладът за
постиженията след 4-тата Световна женска
конференция насърчава правителствата да
“помислят за преразглеждане на законите,
съдържащи наказателни мерки срещу жените, които са били принудени да правят незаконен аборт” (A/RES/S-23/3, para. 72(o). За
по-нататъшно обсъждане виж чл. 6, стр. 119).
Китай прави следната резерва: “Китайската Народна Република ще изпълни задълженията си по чл. 6 от конвенцията до степен,
в която Конвенцията е в съответствие с чл.
25 от Конституцията на Китайската Народна Република, отнасящ се до семейното планиране, както и в съотвествие с чл. 2 на Закона за ненавършилите пълнолетие деца на
КНР” (CRC/C/2/Rev.8, p.16)
Комитетът, съобразно с общата практика,
настояваща държавите да оттеглят резервите си, дава следния коментар:
“В светлината на дискусията в
рамките на Комитета по въпроса за
продължаващата необходимост за
държавите – страни по конвенцията
от резерви по чл. 6 на конвенцията и
предоставената информация от
държавите – страни по конвенцията,
която подлежи на разглеждане и
уточняване с оглед на направените
резерви, Комитетът насърчава
държавите – страни по конвенцията да
прегледат отново своите резерви по

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

конвенцията с оглед оттеглянето им.
(Китай IRCO, Add.56, para.24)
Люксембург прави следното изявление:
“Правителството на Люксембург декларира, че чл. 6 на настоящата конвенция не
представлява пречка при прилагане на разпоредбите на Люксембургското законодателство, засягащо сексуалното образование
и информация, превенцията на нелегалните
аборти и регулирането на прекъсването на
бременността.” (CRC/C/2/Rev.8.p.28)
Други страни декларират, че те биха интерпретирали чл. 1 в съответствие с тяхното
законодателство или конституции (виж
напр. CRC/C/2/Rev.8: Botswana, p.15,
Indonesia, p.25).

Краят на детството
За целите на конвенцията за правата на детето, детството завършва и пълнолението
настъпва на 18-тия рожден ден “освен ако
съгласно закона приложим за детето, пълнолението настъпва по-рано”. Така конвенцията е по-предписваща, но не и лишена от
гъвкавост по отношение на определянето на
края на детството за нейните цели.
Комитетът насърчава държавите да прегледат възрастта на пълнолетието, ако е определена под 18 г. и по-специално да увеличат възрастта, до която се полага закрила.
Например:
“Комитетът е загрижен, от липсата на
яснота по отношение на статута на
децата на възраст от 16 до 18 години…
“Комитетът препоръчва държавите –
страни по конвенцията да повишат
възрастта, до която по закон детето
се определя като такова, която в
момента е 16 г. В това отношение,
минималната възраст за встъпване в
брак по закон, както и за търсене на
наказателна отговорност трябва да
бъде преразгледана.” (Maldives IRCO, Add.
91, paras. 13 and 33)
“Докато Законът за ненавършилите
пълнолетие определя възрастта на
пълнолетето на 18 години, други закони
поставят различни ограничения на
защита, достъпни за децата над 16 г.
Законът за закрила на децата от 1990
предлага закрила от експлоатация и
порнография за всички деца под 18 г., но
Комитетът е загрижен , че Законът за
сексуалните престъпления от 1992 г. не

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

предлага специална закрила на децата
над 16 г. и само частична закрила за
тези на възраст от 14 до 16 г. Децата
на възраст над 16 г. се ползват само от
ограничена закрила в
законодателството, регулиращо
предпазването от жестоко третиране
на децата. Комитетът препоръчва
съществуващото законодателство да
бъде преразгледано, така че да се
увеличи нивото на закрила, осигурено за
всички деца под 18 години.”(Barbados
IRCO, Add.103, para 14)
Наръчникът за изготвяне на доклади за
правата на човека от 1997 г. използва възрастта 18 г. като “общо приета горна граница”:
“Тази възрастова граница би трябвало да
бъде използвана от държавите – страни по
конвенцията като правило и референция за
установяването на всички други специфични възрастови граници за специфични цели
или дейности. Тази разпоредба още веднъж
подчертава необходимостта държавите –
страни по конвенията да осигурят специална закрила на всяко дете под тази възрастова граница.
“При определяне на общоприета горна граница от 18 г. , чл. 1 позволява пълнолетието на детето да бъде достигнато по-рано по
прилагания закон за детето. Този израз не
би трябвало по никакъв начин да бъде интерпретиран като обща клауза за неприложимост, нито да позволява да бъдат определяни възрасти, които противоречат на
принципите и разпоредбите на конвенцията…” (Наръчник, стр.414)
В съответния Общ Коментар по разпоредбите, отнасящи се до закрилата на детето в
Международния пакт за граждански и политически права, Комитетът за правата на
човека подчертава, че възрастите за закрила не трябва да бъдат определяни “неразумно ниско”, и че във всеки случай държавите - страни по Конвенцията не могат да се
самоосвобождават по този пакт от задълженията си спрямо децата на възраст до 18 г.,
дори ако те са достигнали пълнолетие, съобразно вътрешното законодателство.
Чл. 24 от пакта признава правото на всяко
дете, без каквато и да е дискриминация да
получи от своето семейство, общество и
държава закрилата, необходима по силата
на статута му на “ненавършило пълнолетие”. Пактът не определя границата на пъл-

5

нолетието, нито посочва възраст, в която
детето трябва да достигне до пълнолетие.
Според Общия коментар на Комитета за
правата на човека от 1989 г. “Това трябва
да се определи от всяка държава – страна
по конвенцията, в светлитната на съответните социални и културни условия. В това
отношение държавите трябва да посочат в
своите доклади възрастта, на която детето
достига пълнолетие по отношение на гражданските права и носи наказателна отговорност. Държавите трябва също да посочат
възрастта, на която детето има право да работи законно и възрастта, на която то се
третира като възрастен по трудовото право. По-нататък държавите трябва да посочат възрастта, на която детето се счита за
възрастен за целите на чл. 40, т. 2 и 3 (който регулира отделното третирането на ненавършилите пълнолетие нарушители). При
все това, комитетът отбелязва, че възрастта, за целите на посочените случаи не трябва да бъде определяна неразумно ниско, и
че във всеки случай държавата - страна по
конвенцията не може да се самоосвобождава от задълженията си по Пакта, по отношение на лица на възраст до 18 г., независимо, че в съответствие с вътрешното законодателство те могат да са достигвали
пълнолетие.” (Комитет за правата на човека, Общи коментари 17, 1989, HRI/GEN/1/
Rev.5, p. 133).
По време на подготовката на Конвенцията
за правата на детето, представители на някои държави се опитват неуспешно да наложат възраст, по-ниска от 18 години. Но,
мнението, че определената възраст трябва

да бъде по-висока, за да се постигне по-добра защита надделява (виж E/CN.4/L.1542,
pp.5-6; Detrick, pp. 115-116). Текстът позволява на държавите, в които пълнолетието се достига преди навършване на 18 г. да
установят по-ниска възраст за някои специфични цели, ако това е в съответствие с
цялата Конвенция и по-специално с Общите й принципи. По същия начин самата Конвенция не настоява държавите, в които пълнолетието се достига на по-висока възраст
да я намалят, признавайки, че определението в чл. 1 е “за целите на конвенцията”.
Всички права по конвенцията трябва да се
прилагат към лицата под 18 години, освен
ако пълнолетието не се достига по-рано.
От дискусиите на работната група, подготвила проекта за Конвенцията става ясно, че
няма общоприето определение на пълнолетието, и че в някои случаи пълнолетието
може да бъде достигнато, за някои специфични цели при изпълнение на критерии,
различни от възрастта (напримар при встъпване в брак или при достигане на “достатъчна степен на разбиране”). Прави се връзка с факта, че понятието за възраст на пълнолетие “варира широко в различните страни, както и в националните законодателства, в зависимост от това, дали се разглеждат гражданските, наказателните, политическите или други аспекти на пълнолетието” (E/CN.4/L.1542, pp.5-6; Detrick, p. 116).
Такива разлики са добре илюстрирани в
първоначалните доклади на държавите –
страни по конвенцията и в дискусиите между представителите на държавите и Комитета по правата на детето.

Определението за дете – истинска дилема
Индия дискутира проблемите за определяне на детската възраст в своя първоначален
доклад от 1997г., разгледан от комитета през 2000 г.:
Различните закони определят различни възрасти, което създава дилемата, дали едно и
също лице е или не е дете, в зависимост от закона, който е бил приложен в даден специфичен случай. Имайки предвид, че раждането на децата в неравностойно социално положение често се отразява в гражданските регистри неадекватно или неточно надеждността и въздействието на законите не може да бъде напълно регулирано от гледна точка на възрастта... Различието между дете, определено като такова по възраст и законите, прилагани съобразно степента на зрялост и способността на детето да определи нуждите си, изисква комплексно мислене при съставянето на политики, приемането на законите и тяхното прилагане на практика.
“Приемането на определението за дете, дадено в Конвенцията за правата на детето, вероятно ще има отражение върху планирането на програмите и разпоредбите в бюджета.
Правителството на Индия прави преглед на законодателството и разглежда приемането
на определението за дете, посочено в член 1 на Конвенцията, навсякъде, където това е
възможно и приложимо, така че правата на децата да са защитени в обществото при
всички обстоятелства.” (India IR, paras.68 –69)

6

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Преглед на определението
за “дете”
В повечето общества, до момента на ратифициране на конвенцията не е имало задълбочено обсъждане на различните закони,
определящи детската възраст. Чл. 1 предизвиква такъв преглед на всички имащи връзка с това закони, във всяка една от държавите – страни по конвенцията. Насоките
относно периодичните доклади също изискват информация за “всички разлики между
националното законодателство и конвенцията по отношение на определението за дете”.
Комитетът насърчава държавите да прегледат и хармонизират законите, съобразно с
определението на конвенцията. Например:
“…Комитетът препоръчва по-нататък,
определената възраст в различните
национални закони да бъде
хармонизирана така, че да се избегнат
несъответствията, противоречията и
различията по пол, и националното
законодателство да бъде приведено в
съответствие с конвенцията…”
(Uganda IRCO, Add.80, para.26)
“Комитетът препоръчва държавите –
страни по конвенцията да прегледат и
допълнят ако е необходимо
съществуващите законодателства за
да се хармонизира възрастта за
достигане на пълнолетието и
цялостното определение за дете, да се
въведе минимална законова възраст за
встъпване в брак, да се увеличи
минималната възраст за наказателна
отговорност, да се вземат предвид
съображенията, свързани с
определянето на минимална възраст за
медицинска консултация без съгласието
на родител и да се установи минимална
възраст за съгласие за сексуален акт.”
(Lesotho IRCO, Add.147, para. 24)

Определяне на специфични
минимални възрасти
в законодателството
Следващата секция накратко разглежда различните въпроси, повдигнати от Насоките
относно първоначалните периодичните
доклади, изготвени от комитета (виж карето на стр. 2) и отнасящи се до чл. 1 и определението за дете. И двете групи насоки
изискват информация за “минималните възрасти, определени от националните законо-

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

дателства” за различни цели. Много от обхванатите въпроси се отнасят до други членове на конвенцията; по-нататъшна интерпретация и обсъждане могат да се намерят
в секциите на настоящето Ръководство, отнасящи се до тези членове.
Искането на информация за минималните
възрасти по закон не означава, че конвенцията изисква да бъдат установени специфични възрасти за всеки един случай. Комитетът просто търси информация за това,
как вътрешното законодателство определя
детето. В общи линии, минималните възрасти, при които се дължи закрила трябва
да бъдат максимално високи (например закрилата на децата от труд във вредни условия, от присъди за лишаване от свобода или
участие във въоръжени конфликти). Другите минимални възрасти се отнасят до придобиването на самостоятелност от страна на
детето и необходимостта държавата да уважава гражданските права на детето и развитието на неговите способности там, където е необходима по-гъвкава система , чувствителна към нуждите на отделното дете.
Някои от минималните възрасти, за които
комитетът търси информация в Насоките
се отнасят до придобиването от страна на
децата на права, които те могат да упражняват самостоятелно, и които са различни
от правата на закрила: правото на вземане
на решение и предприемане на самостоятелни действия в тяхна собствена полза (например получаване на правна или медицинска
консултация и съгласие за медицинско лечение или хирургическа намеса без родителско съгласие; създаване и присъединяване
към сдружения, избор на религия, даване на
съгласие за осиновяване и промяна на самоличността).
Конвенцията не дава насока за специфичната възраст или възрасти, на които децата
трябва да придобиват тези права , но предоставя рамка от принципи. Съгласно чл. 12,
децата, които са способни да формулират
мнение имат право да да изразяват собственото си мнение свободно и по всичски
въпроси, които ги засягат. На тяхното мнение трябва да се дава “необходимата тежест,
в съответствие с възрастта и зрелостта на
детето”. Конвенцията подчертава важността на зачитането на “развитието на способностите” на децата (чл. 5, виж стр. 110; също
чл. 14, виж стр. 243). В някои държави, освен определянето в законодателството на
някои възрасти за придобиване на специ-

7

фични права, гъвкавото понятие за развиващите се способности на детето е отразено чрез включването в закона на общия
принцип, че децата придобиват право да
вземат решение за себе си по определени
въпроси, след като са усвоили “достатъчно
разбиране” (виж карето на стр. 10). Предимството на тези формулировки е, че те избягват скованите възрастови бариери; недостатъкът е, че те оставят рашанието за
това, кога децата са придобили достатъчно
разбиране на възрастните, които биха могли и да не зачитат понятието за развиващите се възможности.

Спазване на общите принципи
на конвенцията
Комитетът подчертава постоянно, че с определянето на минимални възрасти държавите трябва да имат предвид цялата конвенция и по-специално нейните Общи принципи. Не трябва да има дискриминация, висшите интереси на детето трябва да бъдат
първостепенно съображение и максималното оцеляване и развитие трябва да бъде осигурено. Комитетът отбелязва например:
“…има нужда да се разгледат сериозно
въпросите, свързани с законовото
определение за дете, по-специално
минималната възраст за встъпване в
брак, наемане на работа, военна служба и
свидетелстване пред съда. Изглежда тези
разпоредби не вземат достатъчно
предвид принципите на висшите
интереси на детето и на забраната за
дискриминация.” (El Salvador IRCO, Add.9,
para.10. Виж също Sudan IRCO, add.10, para.18).
Важността на принципа за забрана на дискриминацията (чл. 2) по отношение на определението за дете се подчертава в Насоките относно периодичните доклади на Комитета, който изисква специализилана информация в “случаите, където има разлика
в законодателството по отношение на момичетата и момчетата, включително по отношение на встъпването в брак и съгласието за сексуален контакт, степента, в която
чл. 2 на Конвенцията е взет под внимание”;
също и “в случаите когато критериите за
пубертет се използват в наказателното право, степента, в която тези разпоредби се
прилагат различно към момичетата и момчетата и дали принципите и разпоредбите
на Конвенцията са взети под внимание” (т.
24; виж карето на стр. 2). Например:

8

“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да преразгледа
законодателството си, така че
определението за дете и минимални
възрастови изисквания да отговарят на
принципите и разпоредбите на
конвенцията, и по-специално те да
бъдат джендър неутрални и да се
осигури тяхното прилагане.” (Islamic
Republic of Iran IRCO, Add.123, para.20).
По-общо, комитетът отбелязва, че физическото развитие – пубертета – не може да
бъде надежден критерий за преход от детство към зрялост. В коментариите си до отделни държави комитетът препоръчва да се
увеличат някои минимални възрасти за закрила, особено що се отнася до съгласието
за сексуален контакт, достъпа до наемане
на работа и наказателна отговорност (за
коментарите на комитета виж по-долу, стр.
11 и 15 и също чл. 34, стр. 624; чл. 32, стр.
593 и чл. 40, стр. 736).
Както твърди Наръчникът за изготвяне на
доклади за правата на човека, 1997 “Би
било нереалистично да се определи една и
съща възраст за тези различни цели, която
да се прилага във всички страни по света. Все
още, в светлината на принципите и разпоредбите на конвенцията, такива граници не могат да бъдат поставени на неразумно ниско
ниво или на базата на случайни критерии. Те
преди всичко трябва да вземат предвид найдобрия интерес на детето като първостепенна грижа, съобразно чл. 3 и никога да не дават повод за увеличаване на дискриминацията, както се определя от чл. 2. Нещо повече, в светлината на чл. 41, най-доброто решение за едно дете трябва винаги да преобладава, което винаги би трябвало да води до
избягване на намаляването на минималните
нива на закрила, осигурени от конвенцията
като цяло или лишаване от целия съдържателен смисъл на задълженията, произтичещи от нея…” (Наръчник, с. 414-415)
“Някои проблеми на “минималната възраст”, са свързани както с увеличената автономия, така и със закрилата. Например
правото на детето да търси правна или медицинска консултация, както и да подава
жалба без съгласието на родителите, както
и да дава свидетелски показания в съда може
да се окажат критични за закрилата от злоупотреба вътре в семейството. Не е в интерес на детето за тези цели да бъде определяна минимална възраст.

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Списъкът от минимални възрасти, определени по закон, за които комитетът иска информация, съобразно своите Насоки по никакъв начин не е изчерпателен. По време на
разглеждането на първоначалния и втория
доклади от държавите – страни по конвенцията, са били повдигнати следните допълнителни въпроси, свързани с възрастта:
възраст за гласуване и минимална възраст
за участние в избори; възраст, на която едно
дете може самостоятелно да получи паспорт; ограничения на възрастта за достъп
до определени медии (филми, видео и др.);
възраст, на която едно дете може да се присъедини към религиозен орден или да заживее в обособена социална група.
Във връзка с мониторинга на прилагането
на цялата конвенция, комитетът подсказва,
“че събирането и анализът на
статистически данни по възрастови
групи трябва да се ръководи от
разпоредбите на чл. 1 на
конвенцията…” (United Kingdom dependent
Territory: Hong Kong – IRCO, Add.63,
para.22)
Този коментар подчертава важността от
събирането на данни за всички деца до 18 г.
В следващите секции се разглеждат различните проблеми, изброени в Насоките, за които комитетът търси информация по чл. 1.

Правна или медицинска
консултация без съгласие на
родителите
Докато Насоките търсят информация за
всяка”минимална възраст, определена по
закон в националното законодателство”,
конвенцията не дава подкрепа за определяне на минимална възраст под която детето
не може да търси или получава независима
правна или медицинска консултация. Целта
на въпроса е да се определи кои, ако има
изобщо, деца са изключени от това право.
Правото да търсиш съвет само по себе си
не налага правото за вземане на решение,
което пък би зависило от развиващите се
способности на детето.
Правна консултация. Правото на детето
да получава правни съвети без съгласието
на родителите е жизненоважно за осъществяването на много права, гарантирани по
конвенцията, включително някои, където
интересите на на детето са различни от или
дори в конфликт с тези на родителите:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

например, в случаите на насилие по отношение на деца, включително сексуална посегателство в рамките на семейството или
на дадена институция; в случаите на спор
за правата на децата на име или националност, в случаите, налагащи отделяне от родителите, събиране на семейства, нелегално прехвърляне или отвличане, осиновяване, трудова експлоатация или други форми
на експлоатация.
Личното право на детето на правна помощ,
когато е набедено или обвинено в нарушение на законите е споменато в чл. 40, т.2,
б.”b”,ii. Подобно на това, дете, чиито свободи са ограничени има право на “незабавен достъп до правна и друга подходяща
помощ…” по чл. 37 (d). Необходимо е също
за децата да са в състояние да получат правна консултация, когато упражняват правото си да бъдат изслушвани във “всяко съдебна или административна процедура, засягаща детето” (чл. 12, т. 2), и да участват в
дела, отнасящи се до отделяне от родителите по чл. 9.
Медицинска консултация. Правото на
детето да получи медицинска консултация
без съгласие на родителите е жизненоважно в случаите, в които вижданията и интересите на детето са различни от или дори в
конфликт с интересите на радителите –
например в случаите на насилие и злоупотреба от страна на родители или роднини;
случаите, в които има конфликт между деца
и родители по отношение на достъпа до здравни услуги и решението за медицинско
третиране, както и достъпа на подрастващите деца до обучение и услуги, свързани със
семейното планиране. Правото на детето на
съвет и консултация е разделено от разглеждането на възрастта, на която детето може
да придобие независимо право на съгласие
за медицинко третиране – виж по-долу.
Чл. 24, т. 2 (е) изисква държавите да вземат
необходимите мерки за да осигурят както
на децата, така и на родителите “информация относно здравето и изхранването на
детето, предимствата на кърменето, хигиената и здравословността на околната среда
и предотвратяването на нещастните случаи,
както и обучение и съдействие за използването на тази информация”.
В препоръките, отнасящи се до здравните
нужди на юношите комитетът подчертава,
че трябва да имат достъп да поверителни
съвети и консултации. Например:

9

“Допълнително се препоръчва
държавата – страна по конвенцията
да предприеме по-нататъшни мерки,
включително отделянето на
адекватни човешки и финансови
ресурси за развиването на
консултативни услуги, подходящи за
младежи, места за обгрижване и
рехабилитация на юношите, които
биха били достъпни без съгласие на
родителите, когато са в най-добрия
интерес на детето…” (Benin IRCO,
Add.106, para. 25)

“Комитетът настоява държавата –
страна по конвенцията да обърне
внимание на нуждите от грижи за
сексуалното и репродуктивно здраве на
по-големите деца, включително тези,
встъпили в брак на ранна възраст, както
и тези в уязвимо положение. Той
препоръчва държавата – страна по
конвенцията да осигури достъп до
информация за сексуалното и
репродуктивно здраве, и услугите в тази
сфера да бъдат подходящи за
потребителите и да отговарят на
нуждите от поверителност на
юношите…”(Djibouti IRCO, Add.131, para. 46)

Медицински съвет и съгласие на ненавършили пълнолетие
Първоначалният доклад на Франция посочва, че френското законодателство позволява на малолетни от всеки пол да имат достъп да контрацептиви и да бъдат снабдени с такива при запазване на анонимността. Един скорошен закон постановява, че
ненавършилите пълнолетие могат по тяхно искане да бъдат тествани и лекувани от
болести, предавани по полов път безплатно и анонимно в оторизирани заведения.
Законът изисква момичетата, които не са достигнали пълнолетие да дават изрично
съгласие за прекъсване на бременност по желание и това съгласие може да бъде
дадено без присъствието на родителите (France IR, paras. 154-156)
Първоначалният доклад на Обединеното кралство твърди, че според Закона за детето от 1989 г., едно дете може да откаже да се подложи на психиатричен или медицински преглед или друга оценка по време на дело за закрила на дете, ако се реши, че то
“разбира достатъчно” за какво става дума. След случая Gillick през 1985 г., английското право деца на каквато и да е възраст имат правото да дават съгласието си
за клинични грижи и лечение, ако те са достатъчно зрели за да разберат отражението
на предлаганото лечение или грижа. Един по-скорошен случай, твърди, че съдът има
юрисдикцията да пренебрегне отказа от лечение на дете, когато този отказ заплашва
живота на детето (United Kingdom IR, para.66)
В Швеция “Насоки за използване на контрацептиви се дават на деца и младежи без
техните родители да се информирани, ако това е желанието на детето. Все пак се
обръща внимание на зрелостта на детето. Родителите не се информират и за аборт,
извършен на ненавършило пълнолетние момиче, ако детето се противопостави на на
даването на подобна информация и съществува презумпцията, че то ще понесе щети,
ако информацията стигне до лицата упражняващи родителски права.” (Sweden 2R,
para. 212)
Първоначалният доклад на Норвегия твърди, че “Лекарите трябва да дават информация за състоянието, заболяването и лечението на своите пациенти на възраст над 12
години… Децата между 12 и 16 години могат да поискат от доктора да не дава специфична информация на родителите им. Подобна молба трябва да бъде удовлетворена,
ако лекарят счете, че желанието на детето трябва да бъде зачетено. Степента на
зрялост на детето е определящ фактор при тази оценка”. (Norway IR, para. 73)
Финландското законодателство постановява, че децата, достигнали достатъчна степен на зрелост могат да вземат сами медицински решения (медицинският персонал
оценява зрелостта в дадената ситуация); ако едно дете на възраст от 12 или повече
години откаже психиатрично лечение, решението за недоброволно лечение трябва
да бъде взето от Районния съд и детето има право на обжалване. (Finland IR, paras.
36-37)

10

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Медицинско лечение или
хирургическа намеса без
съгласието на родителите
Някои страни са определили възраст, на
която детето може да даде валидно съгласие или да оттегли съгласието си за медицинско лечение. Законодателството в други страни постановява, че децата придобиват независими права на съгласие и оттегляне на съгласието, щом като са преценени, че имат “достатъчно разбиране” (виж
карето); в някои случаи законодателството
определя и минимална възраст, при коато
се счита, че е достигната зрелост.
В някои страни законодателството дава
власт на съда да се намеси и да нареди медицинско лечение на дете, в случаите, когато родителите отказват съгласието си, може
би поради културни или религиозни основания. Тази интервенция се обосновава с чл.
3, т.1 и 2 на конвенцията.

Кога завършва
задължителната степен
на образование
Чл. 28, т. 1 (а) и (b) изискват от държавите
да осигурят правото на детето на образование “във все по-голяма степен и при еднакви възможности”; началното образование
трябва да бъде задължително, а развитието
на различни форми на средното образование
трябва да се насърчава и да стане “достъпно
и на разположение на всяко дете”. Възрастта на началното и средното образование не
е определена от Конвенцията (виж чл. 28,
стр. 491). Член 32 изисква от държавите да
закрилят детето от извършване на каквато и
да е работа, която би могла да попречи на
образованието му. Комитетът по правата на
детето посочва необходимостта от координиране на възрастта за приключване на задължителното образование с възрастта, на
която е разрешен пълен достъп до наемен
труд; а Насоките относно периодичните
доклади засилват това изискване, задавайки
въпроса, “Как минималната възраст за наемане на работа се отнася към възрастта за
приключване на задължителното образование, как тя се отразява върху правата на детето на образование и как съответните международни акотве са взети предвид” (виж
също чл. 32, стр. 593). В много случаи комитетът изразява загриженост по отношение на
“несъответствията” между тези възрасти и
предложената “еднаква възраст” (виж стр.
595).

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

Приемане на работа,
включително на работа
при вредни условия, работа на
непълен работен ден и работа
на пълен работен ден
Член 32 изисква от държавите да закрилят
децата от “извършване на каквато и да е
работа, която крие опасност или може да
попречи на образованието на детето”, да
“установят минимална възраст или възрасти
за започване на работа” и “да предвиди подходящо регулиране на часовете и условията на работа”. Комитетът по правата на детето препоръчва в много случаи минималните възрасти да бъдат повишени, и по-нататък препоръчва често държавите да ратифицират съответните конвенции на Международната организация по труда (МОТ) отнасящи се до минималните възрасти за наемане на работа (виж чл. 32, стр. 595).

Съгласие за сексуална връзка
В повечето страни е определена минимална
възраст, под която децата се считат за неспособни на съгласие за каквато и да е форма на сексуални действия с други лица. Определението за сексуална посегателство и
експлоатация включва не само поведение,
в което има насилие или друга форма на
принуда, но също и всяко сексуално поведение с дете под определена възраст, дори
когато това е било или изглежда, че е било
с негово съгласие (виж също чл. 19, стр. 320
и чл. 34, стр. 624). Следователно, осъществяването на сексуално действие с дете, което не е достигнало възраст, когато може
да дава осъзнато съгласие прави автоматично извършителя отговорен за сексуално
престъпление.
Комитетът по правата на детето подчертава важността на определянето на минимална възраст, под която съгласието на детето
не може да се счита за валидно.
Комитетът предлага на много страни тази
възраст да бъде повишена.
Приема се, че встъпването в брак води до
способност за даване на съгласие за сексуален контакт с партньора. В Насоките относно периодичните доклади се пита дали
изискването за недискриминация в чл. 2 от
конвенцията е било добре преценено “в случаите, когато има разлика в законодателството по отношение на момичетата и момчетата, включително по отношение на

11

встъпването в брак и сексуалното съгласие…” (т. 24).
По време на обсъждането на първоначалния доклад на Уругвай, един член от Комитета отбелязва, че възрастта на съгласието
е фиксирана на 14 г. за момчетата и 12 за
момичетата; Конвенцията не допуска подобни различия (Uruguay SR.326, para 18). В
някои случаи Комитетът отбелязва, че няма
определена възраст на съгласие за момчетата (виж напр. India IRCO, Add.115,
para.26; Lesotho IRCO. Add.147, para. 23).
Комитетът изразява загриженост за несъответствията между възрастите за съгласие
при хетеросексуални и хомосексуални
действия, което води до дискриминация въз
основа на сексуалната ориентация:
“…изразява се загриженост за
недостатъчните усилия, положени за
премахването на дискриминацията, на
основа на сексуалната ориентация.
Докато комитетът отбелязва
намерението на Остров Ман да намали
законово определената възраст за
съгласие за хомосексуална връзка от 21
на 18 години, той остава загрижен за
несъответствието, което продължава
да съществува междувъзрастите за
хетеросексуална (16 г.) и хомосексуална
връзка.
“Препоръчва се Остров Ман да вземе
всички необходими мерки, включително
от законодателно естество, за да
предпази от дискриминация на
основание на сексуална ориентация и да
се съобрази напълно с чл. 2 от
конвенцията.” (United Kingdom – Isle of
Man IRCO, Add.134, paras.22-23. Виж също
United Kingdom – Overseas Territories IRCO,
Add.135, paras.25-26)

Встъпване в брак
В много общества се определя възраст, на
която децата могат да встъпват в брак без
съгласието на родителите (обикновено това
е възрастта на навършване на пълнолетие),
а се определя и по-ниска възраст, на която
те могат да встъпят в брак със съгласието
на родителите. В някои общества бракът е
разрешен в изключитлни случаи и на пониска възраст, с разрешението на съда или
друг орган, например, когато момичето е
бременно или вече има дете. Възрастта за
встъпване в брак е от изключителна важност, защото в много страни при встъпване

12

в брак децата се счита, че са достигнали
пълнолетие, като по този начин губят правото си на закрила по конвенцията. По време на обсъждането на първоначалния доклад на Сенегал, член на Комитета коментира тази форма на дискриминация по отношение на момичетата по следния начин:
“Някои страни твърдят, че по-ниската възраст на встъпване в брак за момичетата е
предимство, тъй като това би легализирало
връзката, в случаите на бременност, но според Комитета, това не е твърде силен аргумент, когато се съпостави с отрицателните
последици в по-нататъшния живот.”
(Senegal SR.248, para. 11)
Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените предлага в една
Обща препоръка минималната възраст за
встъпване в брак да бъде 18 години (виж
стр. 14).
Комитетът по правата на детето подчертава пред много държави – страни по конвенцията, че възрастта за встъпване в брак за
момичетата и момчетата трябва да бъде една
и съща, за да бъде в съответствие с чл. 2 от
конвенцията и не трябва да бъде определена твърде ниска вазраст (имайки предвид в
своите коментари, че 14-годишна възраст е
твърде ниска) за да бъде в съответствие с
другите общи принципи, като например висшите интереси на детето и правото на максимално оцеляване и развитие:
“Комитетът е загрижен, че
националното законодателство
установява различна минимална
възраст за встъпване в брак за
момчетата и момичетата и разрешава
встъпването в брак на момичета на 14
години, които са получили съгласието на
бащата или на майката. Подобна
ситуация може да повдигне въпроса за
съвместимостта с принципите за
забрана на дискриминацията и висшите
интереси на детето, по-специално тъй
като тези деца ще бъдет считани за
възрастни и при това положение няма
да могат да се ползват от закрилата,
предвидена в Конвенцията.”(Madagascar
IRCO, Add.26, para.9)
Препоръчвайки изравняване на законовата
възраст за встъпване в брак Комитетът подчертава, че това трябва да се постигне с повишаване на възрастта на момичетата, а не
чрез намаляване на възрастта на момчетата. При това, в следствие на разглеждането
на Втория доклад на Йемен, той твърди:

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“Комитетът остава загрижен, че
законовата “възраст на зрелост”,
която се свързва с критерия за
пубертет, определена на 10 г. за
момчетата и 9 за момичетата е
твърде ниска…

“Комитетът силно препоръчва да се
обърне внимание на повишаване и
стандартизиране на възрастта за
встъпване в брак във всички
общности...”%” (Sri Lanka IRCO, Add.40,
paras.11 and 28)

По-нататък, комитетът повтаря
настоятелно дълбоката си загриженост
(виж Yemen IRCO, Add.47, para.7) от
факта, че държавата – страна по
конвенцията е намалила минималната
законова възраст за встъпване в брак
на момчетата от 18 на 15 г., вместо да
увеличи възрастта на момичетата.
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да въведе
адекватни реформи в своето
законодателство, за да се увеличи
възрастта на зрелост и наказателна
отговорност и минималната възраст
за встъпване в брак, с оглед
съобразяването им с принципита и
разпоредбите на конвенцията. В това
отношение комитетът насърчава
държавата – страна по конвенцията
да предприеме кампании за повишаване
на осведомеността по отношение на
вредните ефекти от ранните бракове.”
(Yemen 2RCO, Add.102, para.16)

“Комитетът приветства решението
на държавата – страна по конвенцията
да прегледа законодателството,
постановяващо по-ниска възраст за
встъпване в брак за деца,които
пребивават временно в нея или са
граждани на други държави.
Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да обърне
внимание на промените в
законодателството, с оглед
увеличаването на защитата срещу
вредните последици от ранните
бракове и премахване на
дискриминацията сред децата, в
рамките на нейната юрисдикция.”
(Sweden 2RCO, Add.101, para.10)

Комитетът изразява също загриженост от
дискриминационната действителност, в която различните закони могат да предвиждат
различна възраст за встъпване в брак в рамкита на една и съща държава, като с това
подчертава мнението се , че Общите принципи на конвенцията трябва да имат предимство пред културните и религиозни основания за подобна дискриминация:
“Комитетът е разтревожен от
съществуването на несъответствия,
по отношение на три различни закона
(Шри-ланкийски, Кандийски и
Мюсюлмански), регулиращи
минималната възраст за встъпване в
брак. Тези законодателства
установяват различна възраст за
встъпване в брак за момчетата и
момичетата и разрешават встъпване
в брак на момичета на 12 години, които
са получили съгласието на родителите
си. Подобна ситуация може да повдигне
въпроса за съвместимост с принципите
за забрана на дискриминацията и
висшите интереси на детето…”

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

Всеобщата декларация за правата на човека, в своя чл. 16 казва, че “пълнолетните”
мъже и жени имат право да сключват брак
и да създават семейство. Конвенцията за
съгласие за встъпване в брак, минимална
възраст за встъпване в брак и регистрация
на брака (1962 г.) отбелязва това в своя Преамбюл и по-нататък препотвърждава, че
всички държави трябва дя предприемат необходимите мерки, за да премахнат напълно детските бракове и годежите на малки
момичета, преди да са навлезли в пубертета. Чл. 2 изисква от държавите – страни по
конвенцията “да предприемат законодателни действия за определянето на минимална
възраст за встъпване в брак. Не може да се
встъпва законно в брак от никое лице под
тази възраст, освен когато компетентна
власт е гарантирала освобождаване от тази
забрана по отношение на възрастта, поради сериозни причини и в интерес на предполагаемите съпрузи.”
С това тази конвенция не определя минимална възраст за встъпване в брак. Но Препоръката на Общото събрание по съгласието за встъпване в брак, минимална възраст
за встъпване в брак и регистриране на брака от 1965 г. предлага в Принцип II, минималната възраст предписвана от закона “в
никакъв случай не трябва да бъде по-ниска
от 15 години”.

13

През 1994 г. Комитетът за премахване на
дискриминацията по отношение на жените
(КПДОЖ) прави Обща препоръка за равенството в брака и семейните взаимоотношения, която предлага минималната възраст за
встъпване в брак да бъде 18 г., както за жените, така и за мъжете. В рамките на тази
препоръка, КПДОЖ анализира трите члена
на Конвенцията за премахване на всички
форми на дискриминация по отношение на
жените, които имат специално значение за
статута на жените в семейството , като принос към Международната Година на семейството (1994). Член 16 на конвенцията
изисква държавите да вземат всички необходими мерки за премахване на дискриминацията срещу жените въ всички сфери,
свързани с брака и семейните взаимоотношения. Точка 2 постановява, че “Годежът и
встъпването в брак на дете нямат правни
последици и трябва да бъдат предприети
всички необходими действия, включително
законодателни, за да се определи минимална възраст за встъпване в брак и регистрирането на браковете в официален регистър
да бъде задължително.”
КПДОЖ коментира: “Във Виенската декларация и програма за действие, приета на
Световната конференция по правата на човека, състояла се във Виена от 14 до 25 юни
1993, държавите се призовават спешно да
преразгледат съществуващите закони и нормативни акотве и да премахнат обичаите и
практиките, които дискриминират и причиняват вреди на малките момичета. Член 16,
т. 2 и разпоредбите на Конвенцията за правата на детето изключва възможността държавите – страни по конвенцията да разрешат или узаконят брак между лица, които
не са навършили пълнолетие. В контекста
на Конвенциата за правата на детето, “дете
означава всяко човешко същество на възраст под 18 години, освен ако по закона,
приложим за детето пълнолетието настъпва по-рано”.
“Независимо от това определение, и имайки
предвид разпоредбите на Виенската декларация, Комитетът счита, че минималната възраст за встъпване в брак трябва да бъде 18 г.
както за мъжете, така и за жените. Когато
мъж и жена встъпват в брак те поемат важни
отговорности. В следствие на това, бракът не
трябва да бъде разрешен, преди те да са
достигнали пълна зрелост и правоспособност
да действат. Според Световната здравна организация, когато малолетни, особено когато това са момичета, се омъжват и имат деца,

14

тяхното здраве може да бъде увредено и може
да бъде попречено на тяхното образование.
В резултат на това тяхната икономическа самостоятелност се оказва ограничена…
“В някои държави възрастта за встъпване в
брак за мъжете и жените е различна. Тъй
като подобни разпоредби почиват неправилно на схващането, че жените имат различна
степен на интелектуално развитие от мъжете, или че степента на тяхното физическо и
интелектуално развитие няма съществено
значение за брака, тези разпоредби трябва
да бъдат отменени. В други страни е позволено годежът на непълнолетни момичета и
поемането на ангажименти от тяхно име да
се извършва от други членовете на семейството. Тези мерки противоречат не само на
конвенцията, но също и на правата на жената да избира свободно партньора си.
“Държавите – страни по конвенцията трябва да също да изискват рагистрацията на
всички бракове, независимо дали те са граждански или по силата на обичайно или религиозно право. В такъв случай държавата
може да осигури съответствие с конвенцията и да установи равенство между партньорите, минимална възраст за встъпване в
брак, забрана на двуженството и полигамията и защита на правата на децата”. (Комитет за премахване на дискриминацията по
отношение на жените, Обща препоръка 21,
1994, HRI/GEN/1/Rev.5, pp.229 and 230)

Доброволно постъпване и
мобилизация във въоръжените
сили; участие във въоръжени
действия
Член 38 от Конвенцията по правата на детето изисква от държавите да се въздържат
от мобилизация във въоръжениет им сили
на лица, които не са навършили 15 години,
и при набирането на деца на възраст от 15
до 18 години “да дават приоритет на по-възрастните”. Освен това, държавите – страни по конвенцията трябва “да вземат всички възможни мерки, за да могат лицата, които не са достигнали 15-годишна възраст,
да не вземат пряко участие във военните
действия”. През май 2000 Общото събрание на ООН приема Факултативен протокол към Конвенцията относно участието на
деца във въоръжен конфликт, за да се увеличи защитата им и комитетът насърчава
всички държави – страни по конвенцията,
да подпишат и ратифицират протокола незабавно (за цялата дискусия виж стр. 783).

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Комитетът по правата на детето похвали
държавите, които са установили по-висока
възраст за призоваване във въоръжените
сили от 15 години, и които са ратифицирали Допълнителните протоколи към Женевските конвенции. Комитетът ясно заявява,
че вярва, че в случаите на военни действия
не трябва да се мобилизират и замесват лица
на възраст под 18 години.

Наказателна отговорност
Чл. 40, т.3, б. “а” на Конвенцията за правата на детето изисква “установяване на минимална възраст, под която да се приема,
че децата не са в състояние да нарушават
наказателния закон”.
Докладът от общата дискусия на Комитета
по “Администриране на правораздаването
за ненавършили пълнолетие” заявява:
“Беше усетено по-специално, че общите
принципи на конвенцията не са
отразени адекватно в националното
законодателство или практика. Във
връзка със забраната за дискриминация
беше изразена особена загриженост за
примери, където критерии от
субективен или случаен характер (като
например навлизане в пубертета,
възрастта на обособяване на
личността на детето) все още
преобладават при оценката на
наказателната отговорност на децата
и при решаване на мерките, които
могат да бъдат приложени спрямо
тях.” (доклад от 10-тата сесия,
Октомври/Ноември 1995, CRC/C/46, para.
218).
Ясно е, че от първоначалните и вторите доклади на държавите – страни по конвенцията и от докладите и дискусиите с комитета,
че определянето на възрастта на наказателната отговорност често е размито. В някои
страни изглежда, парадоксално, че децата
могат да бъдат подвеждани под отговорност
по наказателния кодекс за тежки престъпления на по-ниска възраст, отколкото при
леки престъпления.
В много случаи комитетът подчертава, че
в законодателството трябва да бъде определена минимална възраст. За много държави Комитетът отправя настоятелна препоръка да бъде увеличена възрастта, и комитетът приветства предложенията за установяване на тази възраст на 18 години.
Например:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

“Комитетът изразява загриженост по
отношение на ниската законова
възраст за наказателна отговорност
(10 години).
Комитетът препоръчва държавите –
страни по конвенцията да повишат
законовата възраст за наказателна
отговорност до международно поприемлива стойност, чрез допълване на
законодателството си в този дух.”
(Suriname IRCO, Add. 130, paras. 19 and 20).
“Комитетът приканва настоятелно
държавата – страна по конвенцията
да повиши минималната възраст за
наказателна отговорност и да осигури
децата от 15 до 18 години да получат
закрилата на разпоредбите на
правосъдието за деца и да не бъдат
третирани като възрастни…”(Ethiopia
2RCO, Add. 144, para. 29).
Комитетът също посочва, че възрастта за
наказателна отговорност трябва да бъде
еднаква в пределите на юрисдикция на цялата държавата. Правилата относно минималните стандарти за осъществяване на правосъдие по отношение на ненавършилите
пълнолетие лица (“Пекински правила”),
предвиждат в правило 4: “В правните системи, в които е установена определена възраст за наказателната отговорност на ненавършилите пълнолетие лица, долната граница на възрастта не трябва да бъде фиксирана твърде ниско, като се има предвид
достигането на емоционална, психическа и
интелектуална зрялост” (за по-нататъшно
обсъждане и текста на коментарите на комитета, виж чл. 40, стр. 736).

Лишаване от свобода;
осъждане на затвор
Чл. 37 (b) постановява, че “никое дете не
може да бъде лишено от неговата свобода
незаконно или произволно. Арестуването,
задържането или осъждането на лишаване
от свобода на едно дете следва да бъде в
съответствие със закона и да се използва
само като крайна мярка и за най-краткия
възможен срок”. Тъй като Конвенцията за
правата на детето не определя по-ниски граници на възрастта за ограничаване на свободата, от коментарите на комитета е ясно,
че минималната възраст трябва да се определи съобразно с другите основни принципи на Конвенцията, и по-специялно с чл.чл.
2, 3 и 6; комитетът изразява също загриже-

15

ност за ограничаването на свободата на малките деца. В чл. 9, принципът, че едно дете
може да бъде отделено от родителите си
само когато подобно отделяне “е необходимо за висшите интереси на детето” поставя
по-нататъшни граници на ограничаването
на свободата, далеч от семейството.
Насоките относно периодичните доклади
разширяват изискваната информация: тя
трябва да обхваща минималната законова
възраст, определена в националното законодателство за “Лишаване от свобода,
включително чрез арест, задържане или
осъждане на лишаване от свобода, inter alia
в места за раздаване на правосъдие, при
търсене на убежище или настаняване на
деца в институции за отглеждане или здравеопазване. (т. 24; виж също чл. 37, стр.
666), подчертавайки, че чл. 37 се прилага
към всяко ограничаване на свободата на детето, не само към осъждането на лишаване
от свобода в наказателната система.

Смъртно наказание
и доживотен затвор
Чл. 37 (а) от Конвенцията за правата на детето забранява налагането на смъртно наказание или доживотен затвор без възможност
за освобождаване, за престъпления, извършени от лица под 18 години. В много случаи
Комитетът изразява загриженост за нарушаването на тази ясна забрана. Освен това Комитетът изразява загриженост за ситуациите, в които законът техничаски все още разрешава смъртната присъда за лица под 18
години, въпреки, че присъдата не се прилага
на практика, и ситуации, в които условни
смъртни присъди са разрешени за лица под
18 г. (виж чл. 37, с. 664).

Даване на свидетелски
показания в съда по граждански
и наказателни дела
Чл. 12, т. 2 изисква детето да има възможност да бъде изслушано във всяко съдебно
или административно дело, което го засяга.
И тук конвенцията не предлага да бъде определена минимална възраст; комитетът
търси информация чрез Насоките за това,
дали децата под дадена възраст са възпрепятствани да бъдат изслушани, както по
граждански, така и по наказателни дела.
Гражданските дела, в които са намесени
деца обхващат случаите на упражняване на
родитески права и отглеждане на деца,

16

включително отделяне от родителите, осиновяване и т.н.
Наказателните дела, в които са намесени
деца обхващат случаите, в които детето дава
показания, включително когато самото дете
е преследвано за извършено престъпление;
случаи, в които други са преследвани за извършеноно престъпление по отношение на
детето; случаи, в които участват и други
страни, и когато детето е свидетел. По отношение на децата, заподозрени или обвинени в нарушаване на наказателния кодекс,
съгласно чл. 40, т. 2 (b) (iv) те не са задължени да дават показания.
Комитетът отбелязва важността да се дава
възможност на децата да дават показание,
в случаите касаещи превенция на насилие
или експлоатация, включително сексуална
експлоатация на деца. Той похвали държавите, които са въвели специални правила за
изслушване на показанията на децата при
такива случаи (виж чл. 19, стр. 333).

Подаване на жалби и търсене
на правосъдие без съгласдието
на родителите пред съда или
друг орган
Комитетът по правата на детето посочва, че
пълното прилагане на чл. 12 изисква детето
да има достъп до процедурите за подаване
на жалба (виж стр. 211). Способността на
детето да подаде жалба и да търси правосъдие без съгласието на родителите е особено важно по отношение на жалбите, засягащи насилието и експлоатацията, включително сексуалната експлоатация вътре в семейството. В конвенцията не е казано, че
децата под определена възраст не могат да
подават жалби или да се обръщат към съд
или други органи за търсене на правосъдие
със или без съгласието на родителите; всяко решение, водещо до лишаване на детето
от това право би трябвало да става в контекста на общите принципи, включително
забрана за дискриминация и най-добрия
интерес.

Участие в административни
и съдебни процедури, засягащи
детето
Както беше отбелязано по-горе, чл. 12, т.2
от Конвенцията за правата на детето изисква на детето да бъде осигурена възможност
да бъде изслушано във всяка съдебна или
административна процедура, която го зася-

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

га. Конвенцията не определя възрастова
граница за това право (виж чл. 12, стр. 204).
Даване на съгласие за промяна на самоличността, включително промяна на името, промяна на семейните връзки, осиновяване,
настойничество и попечителство
Член 8 от конвенцията изисква уважение на
правото на детето да запази самоличността
си, включително гражданството си, името
и семейните си връзки. Конвенцията не
предлага определяне на минимална възраст
за признаване на това право. Изглежда, че
много малко държави са определили в законодателствата си разпоредби за съгласие
на детето по отношение на всички аспекти
на промяната на самоличността.
Търсенето на информация по тези индивидуални аспекти на промяна на самоличността е включено в Насоките относно периодичните доклади, но не и в Насоките относно първоначалните доклади, така че
много малко първоначални доклади са включили изчерпателна информация и по този
въпрос имаше малка дискусия с комитета.
Много държави са посочили в първоначалните доклади, че са установили възраст, на
която детето има право да се съгласи или
да откаже съгласието си за осиновяване.
Комитетът приветства движението към намаляване на възрастта, на която съгласието на детето се изисква за осиновяване,
например от 15 нататък за Белгия (виж чл.
21, стр. 363).

Получаване на достъп
до информация
за биологическото семейство
на детето
Член 7 от конвенцита за правата на детето
изисква детето “да има възможност и право
да познава…своите родители”. Правото да
познава биологическите си родителие е от
особено значение за осиновените деци и
децата, родени с изкуствени методи на зачеване. В много държави законодателството поставя ограничения, както пред достъпа на информацията до детето, и възрастта,
на която каквато и да е информация може
да се даде на детето. Прилагането на това
право зависи от наличната достатъчна информация , която е била включена при регистрирането на раждането на детето, и как
тази информация е достигнала до детето
(виж чл. 7, стр. 145). В много държави осиновените деца, докато навършат 18 г. нямат

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

право на достъп до информация за техните
биологически родители, което изглежда е в
нарушение на чл. 7.
Насоките относно периодичните доклади,
освен че търсят информация за минималната възраст, определена в законодателството за достъп на детето до тази информация,
но също питат в секцията, засягаща осиновяването (т. 83) за информация за “ефектите на осиновяването върху правата на детето, особено върху гражданските му права,
включително правото на самоличност и правото на детето да познава своите биологични родители”.

Правоспособност
за наследяване и
за осъществяване на сделки
със собственост
В някои държави правоспособността за осъществяване на сделки със собственост се
достига само при навършване на пълнолетие или встъпване в брак; в други, от законодателството се определят различни възрасти. Там, където се определят минимални възрасти, те трябва да бъдат в съответствие с Общите принципи на конвенцията,
по-специално забраната за дискриминация
и висшите интереси на детето.
Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените (КПДОЖ) в една
Обща препоръка отбелязва, че в много страни в законодателството и практиката, засягащи проблемите на наследяването и собствеността водят до сериозна дискриминация по
отношение на жените: “…Жените могат да
получат по-малък дял от собствеността на
съпруга или бащата при смъртта му, отколкото биха получили вдовеца или синовете”
(Комитет по премахване на дискриминацията
по отношение на жените, Обща препоръка 21,
1994, HRI/GEN/1/Rev.5, p.229) Подобна дискриминация може също да засегне тези, ненавършили 18 години, в който случай се поставя проблема по Конвенциата за правата на детето. Комитетът по правата на детето коментира дискриминацията при наследяването:
“…Комитетът отбелязва по-специално
липсата на съответствие на
законодателните разпоредби, засягащи
недискриминацията, включително по
отношение на встъпването в брак,
онаследяване и родителска
собственост.” (Nepal IRCO, Add.57,
para.10)

17

Правоспособност за създаване
и присъединяване към
сдружения
Правото на детето на свобода на сдружаването е признато в Конвенцията за правата
на детето в чл. 15 и комитетът подчертава,
че това право е свързано с чл.чл. 12 и 13,
при осъществяването на правата на детето
за участие.
Някои държави посочват в първоначалните
си доклади, че има възраст, под коята на
децата не се разрешава да се присъединяват към сдружения или да го правят без разрешението на родителите си. Конвенцията
не подкрепя произволното ограничаване на
правата на детето на свобода на сдружаването (виж чл. 15, стр. 253).

Избор на религия;
посещаване на религиозно
обучение в училище
Член 14 изисква зачитане на правото на детето на свобода на мисълта, съвестта и религията. Все още са малко държавите, които имат законодателство, третиращо специфично правото на детето на свобода на религията, но в някои държави е определена
възраст, на която правото на решение, относно религиозното възпитание и образование се предава от родителите на детето.
В държавите, в които религиозното образование е разрешено в училище, може да
има разпоредби в законодателството, които разрешават на учениците да избират оп-

18

ределено религиозно образование и/или
поклонничество, и/или им дава право на
алтернативно обучение. Чл. 14, т.2 изисква
от държавите да уважават правата и задължаниета на родителите “да осигурят ръководството на детето при упражняването на
това негово право по начин, съответстващ
на развитието на способностите на детето”
(виж чл. 14, стр. 237).

Употреба на алкохол или други
контролирани вещества
Член 33 изисква от държавите да предприемат “всички необходими мерки, включително законодателни, административни, социални и образователни, за закрила на децата от незаконна употреба на наркотици и
психотропни вещества, както е определено
в съответните международни договори…”
В много държави продажбата на алкохол и
тютюневи продукти и всякакви други контролирани вещества на деца под определена
възраст, представлява нарушение на закона. Определянето на подобна възраст трябва да бъде свързано с основните принципи
на чл. 2, 3 и 6 (виж чл. 33, стр. 601).
Комитетът коментира ниската възраст, определена в закона на Обединеното кралство:
“…Изразява се загриженост по
отношение на ниската възраст
установена на Фолкландските острови
за употреба на алкохол в частни места
(5 години)…” (United Kingdom – Overseas
Territories IRCO, Add. 135, para.21).

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Предприети ли са подходящи общи мерки за прилагане на чл. 1, включително:
Определяне и съгласуване на дейността на отговорните служби и агенции
на всички нива на управление (определението на дете в чл. 1 има отношение към всички служби за управление)?
Установяване на подходящи неправителствени организации/партньори от
гражданското общество?
Подробен преглед с цел да се гарантира, че цялото законодателство, политика и практика са съвместими с тази разпоредба по отношение на всички деца на цялата територия под юрисдикцията на държавата?
Приемане на стратегия за осигуряване на цялостно прилагане, която
при необходимост включва определяне на целите и показателите за
напредък;
не влияе на разпоредбите, които са по-благоприятни за правата на детето;
е съобразена с другите относими международни стандарти;
при необходимост включва международно сътрудничество;
(Тези мерки могат да бъдат част от обща управленска стратегия за прилагане на конвенцията като цяло.)
Бюджетен анализ и отпускане на необходимите средства;
Разработване на механизми за наблюдение и оценка;
Широко запознаване както на възрастните, така и на децата със значението на чл. 1;
Разработване на подходящи програми за обучение и повишаване на осведомеността (във връзка с чл. 1, включващо обучение на всички, които работят с деца или за деца, както и обучение за изпълнение на родителските задължения)?

Определя ли държавата, за целите на конвенцията, началния момент на
детството:
от раждането?
в отделни случаи преди раждането?
Получава ли детето всички права на възрастните на осемнадесетия си
рожден ден или по-рано? Всички деца ли получават право да гласуват и да
бъдат избирани:
на 18 г.?
преди 18 г.?

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

19

За използването на въпросниците

вж. стр. XXI

Определени ли са в законодателството защитните възрасти за следното:
за започване и завършване на задължително образование?
допускане до работа, включително:
опасна работа
работа на непълен работен ден
работа на пълен работен ден?
даване на валидно съгласие за сексуални действия?
встъпване в брак?
достъп до определени категории медии, които разпространяват насилнически и порнографски материали?
закупуване/употреба на алкохол или други контролирани вещества?
доброволно записване в армията?
наказателна отговорност?
лишаване от свобода във всякаква ситуация, включително в системата за правосъдие по отношение на ненавършилите пълнолетие лица;
имиграция, включително търсене на убежище; както и в образователните, социалните и здравните институции?
Смъртното наказание и доживотния затвор забранени ли са за престъпления, извършени от лица под 18 г.?
Забранено ли е призоваването във въоръжените сили на лица под 18 г.?
Взема ли държавата всички възможни мерки, за да осигури, че лица под 18 г.
не вземат участие във въоръжени действия?
Има ли установен всеобщ принцип в законодателството, според който
когато детето придобие достатъчна степен на разбиране то придобива
известни права за вземане на решения?
Има ли изработени механизми за устаняваване способностите на детето?
Може ли детето да обжалва такива решения?
Има ли други начини, по които законодателството да уважи концепцията
за развитието на способностите на детето?
Получават ли децата правото на определена възраст или прш определени
обстоятелства да вземат решения за:
здравно лечение или операция без родителско съгласие?
даване на показания в съда:
в граждански дела?
в наказателни дела?
напускане на дома без родителско съгласие?
избор на местоживеене и условията за контакти при раздяла на родителите?
придобиване на паспорт?

20

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

За използването на въпросниците

вж. стр. XXI

подаване на жалба или искова молба пред съда или други свързани институции без родителско съгласие?
участие в административни и съдебни процедури, които засягат детето?
даване на съгласие за промяна на самоличността, включително:
промяна на името
гражданство
промяна на семейни връзки
осиновяване
настойничество или попечителство
достъп до информация, свързана с неговия биологически произход (например в случаи на осиновяване, изкуствени методи за зачеване и др.)
получаване на правоспособност за наследяване?
осъществяване на сделки със собственост?
създаване и присъединяване към сдружения?
избор на религия?
избор да посещава/не посещава религиозно образование в училище?
присъединяване към религиозна общност?
Когато в законодателството са определени такива минимални възрасти,
съобразени ли са те с основните принципи на Конвенцията, особено забрана на дискриминация, зачитане на висшите интереси на детето и право
оцеляване и развитие в максимална степен (чл. 2, 3 и 6)?
Приложими ли са законовите мерки, свързани с достигане на пълнолетие,
придобиване на специфични права на дадена възраст или на набор от възрасти, както е посочено по-горе, за всички деца без дискриминация по какъвто и да е признак?

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ДЕТЕ”

21

Конвенцията е неделима и нейните разпоредби са
взаимно зависими. Определението на дете в чл. 1 е свързано с
прилагането на всички останали текстове на конвенцията.

Особено внимание трябва да бъде обърнато на:
Общите принципи
Чл. 2: всички права трябва да бъдат признавани на всяко дете под
юрисдикцията на съответната държава без дискриминация по какъвто
и да е признак
Чл. 3, т.1: висшите интерес на детето трябва да бъдат
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата
Чл. 6: право на живот и оцеляване и развитие в максимално възможна
степен
Чл. 12: зачитане на възгледите на детето по всички въпроси, отнасящи
се до него; възможност то да бъде изслушвано при всякакви съдебни и
административни процедури, отнасящи се до него.

Други тясно свързани разпоредби
Нормите, чието прилагане е свързано с чл. 1, са:
Чл. 5: зачитане на “развитиието на способностите на детето” (също и
чл. 14, т. 2)
Чл. 24: достъп до медицински консултации или съвети; достъп до
лечение
Чл. 28: възрасти за задължително образование
Чл. 32: определяне на възрасти за приемане на работа
Чл. 34: възраст за изразяване на съгласие за сексуални връзки
Чл. 37: забрана на смъртното наказание или доживотния затвор за
престъпления, извършени от лица под 18 г.
Чл. 38: минимална възраст за призоваване във въоръжените сили и
участие във въоръжени действия
Чл. 40: възраст за наказателна отговорност
Факултативен протокол към Конвенцията по правата на детето
относно участието на деца във въоръжени конфликти

22

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

«‡·‡Ì‡ Á‡
‰ËÒÍËÏË̇ˆËˇ
Текст на чл. 2
1. Държавите – страни по конвенцията, зачитат и осигуряват правата,
предвидени в тази конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на
кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидността, рождението или друг статут на детето на детето или на неговите родители или законни настойници.
2. Държавите – страни по конвенцията, вземат всички подходящи мерки за
осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация
или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или
убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство.
ървата точка на чл. 2, заедно с
чл. 3, т.2 и чл. 4, определят
основните задължения на държавите – страни по конвенцията ,
във връзка с правата, определени в останалата част на Конвенцията за правата на детето – “да зачитат и осигуряват” всички
права по конвенцията на всички деца в тяхната юрисдикция, без дискриминация от
никакъв вид. Понятието “забрана за дискриминация” е определено от Комитета по
правата на детето като общ принцип от фундаментална важност за прилагането на цялата конвенция. Комитетът подчертава важността на събирането на разделни данни, за
да се следи обхвата на дискриминацията.

œ

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

В съответния Общ коментар, Комитетът за
правата на човека предлага терминът
“дискриминация” да се разбира, като прилагане на “каквото и да е разделение, изключване, ограничение или предпочитание,
което се базира на което и да е основание
като раса, цвят на кожата, език, религия,
политически или други възгледи, национален или социален произход, имуществено
състояние, статут при раждане, което основание има за цел или за резултат отричането или нарушаването на признаването,
ползването или упражняването от всички
лица, равнопоставено на всички права и
свободи”.

– ≈«fiÃ≈

23

Принципът за забрана на дискриминацията
не премахва насърчителните действия, легитимното различие в третирането на отделните деца; Общият коментар на Комитета
за правата на човека подчертава, че държавите често трябва да предприемат насърчителни действия, за да намалят или премахнат условията, които предизвикват или помагат за поддържането на дискриминацията. В своя преамбюл, Конвенцията за правата на детето признава, че “във всички
страни по света има деца, които живеят при
изключително трудни условия, и че тези
деца се нуждаят от специално внимание…”
Във връзка с това, Комитетът по правата
на детето много точно подчертава необходимостта от отделяне на специално внимание на уязвимите групи и тези, в неравностойно положение.

Отражението на дискриминацията по отношение на някои специфични права на детето се разглежда в това Ръководство за прилагане, в рамките на главите, съответстващи на другите членове от конвенцията. Някои членове определят специални разпоредби за деца, които са особено уязвими спрямо някои форми на дискриминация, например, децата с недостатъци (чл. 23), децата бежанци (чл. 22). Тъй като дискриминацията е в корените на много форми на експлоатация на детето, и други членове за закрила
на детето призовават към действия, които
да премахнат дискриминацията. Точка 2 на
чл. 2 утвърждава необходимостта да се защитават децата от всички форми на дискриминация или наказания, въз основа на
статута или действията на техните родители или други техни близки.

Извадки от Насоките на Комитета по правата на
детето относно докладите, които трябва да бъдат
представяни от държавите – страни по конвенцията
За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3, стр. 824.

Насоки относно първоначалните доклади
“Общи принципи
Относима информация, включително за основните съществуващи законодателни,
съдебни, административни и други мерки; институционната инфраструктура за
изпълнение на политиката в тази област и особено стратегиите и механизмите за
наблюдение; факторите и срещаните трудности, както и постигнатия напредък
при изпълнението на съответните разпоредби на конвенцията във връзка със:
(а) забрана за дискриминация (чл. 2);

Наред с това държавите – страни по конвенцията, се насърчават да предоставят
относима информация за прилагането на тези принципи при изпълнението на разпоредби, цитирани другаде в настоящите насоки.”
(CRC/C/5, paras. 13, 14)

Насоки относно периодичните доклади
“III. ОБЩИ ПРИНЦИПИ
А. Забрана за дискриминация (чл. 2)
В докладите трябва да се посочва дали принципът за забрана на дискриминацията
е включен като императивен принцип в Конституцията или във вътрешното законодателство, специфично за децата, и дали всички възможни основания за дискриминация, изброени в чл. 2 от конвенцията, са отразени в тези правни разпоредби.
По-нататък в докладите трябва да бъдат посочени мерките, приети за осигуряване на правата, предвидени в конвенцията за всяко дете под юрисдикцията на
държавата, без дискриминация от какъвто и да е вид, включително по отношение
на децата – чужденци, бежанци или търсещи убежище.

24

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Трябва да бъде предоставена информация за стъпките, предприети, за да се гарантира предотвратяването и борбата с дискриминацията, както в закона, така и в
практиката, включително дискриминация въз основа на раса, цвят на кожата, пол,
език, религия, политически или други възгледи, гражданство, етнически или социален
произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг признак на детето или на неговите родители или законни настойници.
Моля посочете конкретните мерки, предприети за намаляване икономическите, социалните и географските различия, включително между селските и градските райони, за да се избегне дискриминацията на групите деца в най-неравностойно положение, включително децата, принадлежащи към малцинства или коренни общности,
деца с увреждания, деца, родени извън брака, деца с друго гражданство, мигранти,
разселени, бежанци или търсещи убежище и деца, които живеят и/или работят на
улицата.
Моля предоставете информация за конкретните мерки, предприети за премахване
на дискриминацията на момичетата, и когато е подходящо, посочете мерките, приети вследствие на Четвъртата световна конференция за жените.
Моля посочете мерките, предприети за събиране на дезагрегирани данни за различните групи деца, визирани по-горе.
Какви мерки са предприети за предотвратяване и премахване на онези нагласи и
предразсъдъци срещу децата, които допринасят за възникването на социално или
етническо напрежение, расизъм или ксенофобия?
Необходимо е да се предостави информация и за мерките, предприети съобразно
чл. 2, т. 2, за да се гарантира защитата на детето от всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или
убеждения на неговите родители, законни настойници (попечители) или членовете
на неговото семейство.
Моля посочете основните проблеми, срещани при прилагането на разпоредбите на
чл. 2, и плановете за решаване на тези проблеми, както и съществуващите оценки
на постигнатия напредък в предотвратяването и борбата с всички форми на дискриминация, включително тези, които произтичат от традиционни практики с отрицателно отражение.”
(CRC/C/58, paras. 25-32. С изготвянето на доклади по настоящата разпоредба са
свързани и т. 24, 64, 65, 74, 76, 80, 87, 92, 93, 106, 109, 115, 118, 120, 128, 132, 138, 143,
152, 159, 161, 164 и 166; за пълния текст на Насоките вж. приложение 3, стр. 824).

Дефиниция
за “дискриминация”
Терминът “дискриминация” не е определен
в конвенцията, нито пък е определен в Международния пакт за граждански и политически права, който включва принципа за
забрана на дискриминацията. Комитетът по
правата на детето потвърди фундаменталното значение на чл. 2 и повдига въпроса за
забрана на дискриминацията при разглеждането на всеки доклад на държава – страна
по конвенцията. До месец май 2002 г. комитетът не е издал никакъв интерпретационен Общ коментар по чл. 2. Но в своя общ
коментар, издаден през 2001 за целите на
образованието комитетът постановява:

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

“Дискриминация на основата на някой
от факторите, посочени в чл. 2 от
конвенцията, била тя явна или скрита,
накърнява човешкото достойнство на
детето и може да ограничи или дори да
унищожи неговия шанс да се ползва от
възможностите за образование.”
Следва детайлизиране на дискриминационните практики, които
“противоречат пряко на чл. 29, т. 1 (а),
според който образованието на
детето трябва да бъде насочено към
развитието на личността на детето,
на неговите таланти, умствени и
физически възможности до най-пълния
им потенциал.” (Committee on the Rights
of the Child, General Comment 1, 2001, HRI/
GEN/1/Rev.5, p. 257. Вж. чл. 29, стр. 526).

25

Комитетът за правата на човека, който следи прилагането на Международния пакт за
граждански и политически права е издал
Общ коментар през 1989г., който отбелязва определения за дискриминация в други
инструменти по правата на човека и предлага общи определения.
Според чл. 2 на Международния пакт за
граждански и политически права “Всяка
държава – страна по този пакт се задължава да зачита и гарантира на всички лица,
намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт
права, без разлика на раса, цвят на кожата,
пол, език, религия, политически или други
убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.”
Член 24, т.1 от Пакта също изисква “Всяко
дете, без разлика на раса, цвят на кожата,
пол, език, религия, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, има право на такива мерки на закрила от страна на неговото семейство, на обществото и на държавата, каквито състоянието му на малолетен изисква”.
Член 26 от Пакта твърди: “Всички лица са
равни пред закона и имат право, без всякаква дискриминация, на еднаква законна закрила. В това отношение законът трябва да
забранява всякаква дискриминация и да осигурява на всички лица еднаква и ефикасна
закрила против всякаква дискриминация,
основаваща се на раса, цвят на кожата, пол,
език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход,
имотно състояние, рождение или всякакви
други признаци”.
Комитетът за правата на човека, в своя
Общ коментар от 1989 г. подчертава, че
“забраната за дискриминация, заедно с равенството пред закона и еднаквата закрила
от закона, без никаква дискриминация,
представлява основен и общ принцип,
свързан със защитата на правата на човека.” Комитетът за правата на човека отбелязва, че терминът “дискриминация”, както се използва в Пакта, трябва да се разбира, че се отнася до всяко различаване, изключване, ограничение или предпочитание,
което се основава на раса, цвят на кожата,
пол, език, религия, политическо или друго
убеждение, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или
други признаци и който има за цел или за
резултат отричането или нарушаването на
признаването, ползването или упражнява-

26

нето от всички лица, равнопоставено на
всички права и свободи”.
Комитетът за правата на човека цитира чл.
1 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и чл. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по
отношение на жените, които използват подобно определение.
Комитетът за правата на човека продължава, като подчертава, че “ползването от
правата и свободите равнопоставено, все
пак не означава идентично третиране във
всеки конкретен случай”. Принципът на
равенството понякога изисква държавите
– страни по конвенцията, “да предприемат
насърчителни действия, за да се намалят
или премахнат условията, които предизвикват или помагат да се запазва дискриминацията, забранена от Пакта.” И накрая,
той постановява, че “не всяко разграничаване при третирането ще представлява
дискриминация, ако критериите за такова
разграничаване са разумни и обективни,
и ако причината е, да се постигне цел, която е оправдана, по силата на Пакта”. (Комитет за правата на човека, Общ коментар 18, 1989, HRI/GEN/1/Rev.5, pp. 135137).
Във връзка с дискриминацията срещу децата и Пакта, един друг общ коментар на
Комитета за правата на човека, също издаден през 1989 г. казва: “Пактът изисква децата да бъдат защитени срещу дискриминация на каквото и да е основание като
раса, цвят на кожата, пол, език, религия,
национален или социален произход, собственост, или рождение. Във връзка с това
комитетът отбелязва, че докато при възползването от правата, постановена от Пакта, е валидна, в случая с децата, от чл. 2 и
тяхното равенство пред закона от чл. 26,
клаузата за забрана на дискриминация, съдържаща се в чл. 24 се отнася по-специално до мерките за защита, за които става
дума в тази разпоредба. Докладите от държавите – страни по конвенцията трябва да
посочват как законодателството и практиката осигуряват мерките за закрила да са
насочени към премахване на дискриминацията във всяка област, включително
наследяването, по-специално между деца,
които са граждани на дадена държава и такива, които са чужденци, или между законни деца и извънбрачни деца.” (Комитет за
правата на човека, Общ коментар 17, 1989,
HRI/GEN/1/Rev. 5, p. 133).

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“Държавите – страни по
Конвенцията трябва да
спазват и осигуряват
правата, постановени от
настоящата конвенция…”
Езикът на чл. 2 сам по себе си и неговото
тълкуване от Комитета по правата на детето подчертават, че задължението на държавите – страни по конвенцията да предотвратяват дискриминацията е активно, изискващо, както и други аспекти на приложението, редица мерки, които включват преглед,
стратегическо планиране, законодателство,
мониторинг, повишаване на осъзнаването,
образователни и информационни кампании,
и оценка на мерките, взети за намаляване
на несъответствията.
Един коментар, публикуван в Бюлетина за
правата на човека, твърди, че по отношение на международното право, задължението да “спазват” изисква от държавите “да
се въздържат от каквито и да са действия,
които биха нарушили което и да е от правата на детето по конвенцията…Задължението “да осигурят” отива по-далеч от това “да
спазват”, тъй като налага положително задължение от страна на държавата, да взема
всички необходими мерки, за да даде възможност на отделните лица, да се възползват и да упражняват съответните си права”
(Филип Алстон, “Правната рамка на Кон-

Той подчертава тази точка в своите коментари на първия първоначален доклад, който му е предоставен:
“Комитетът подчертава, че принципът
за забрана на дискриминацията,
утановен в чл. 2 на конвенцията,
трябва да бъде прилаган строго, като е
необходим по-активен подход за
премахване на дискриминацията срещу
някои групи деца, по-специално
момичетата.” (Bolivia IRCO, Add.1,
para.14)
Прилагането на чл. 2 трябва да бъде интегрирано към прилагането на всички други
членове – осигурявайки всички споменати
права, да са достъпни за всички деца, без
дискриминация от всякакъв вид.

Преглед на
законодателството
и записване на принципа на
забрана за дискриминация
в законодателството
Комитетът по правата на детето посочва на
много държави, че както и с другите членове, определени като общи принципи, принципът на недискриминация трябва да бъде
записан в законодателството, както и във
всички национални политики, отнасящи се
до децата и до прилагането на този принцип. Комитетът подчертава, че трябва да
има възможност дискриминацията да бъде
разглеждана в съда. Например:

Защита срещу дискриминация на основание на възрастта
Според първоначалния доклад на Канада, някои закони за правата на човека в канадските провинции са поставили извън закона дискриминацията на основание на възрастта (с някои изключения). До 1992 г., законът за правата на човека в Ню Брунсуик обхваща дискриминацията на основание на възраст само за тези, на възраст 19 или повече
години; след ревизия, децата също са обхванати от разпоредбите срещу дискриминация на основание на възраст. В Нова Скотия, законът за правата на човека е ревизиран
през 1991 и забраната за дискриминация на основание на възрастта е разширена така,
че да обхваща всички възрастови групи. Първоначалният доклад твърди, че Законът
все пак позволява някои изключения, които не позволяват децата да да получат някои
подходящи придобивки или закрила, по отношение на услуги или заведения (Canada IR,
paras. 1034, 1126).
венцията за правата на детето”, Бюлетин за
правата на човека, 91/2,р .5)

“Активен” подход към
прилагането на принципа
Комитетът по правата на детето постоянно
набляга на необходимостта от “активен”
подход към прилагането, и по-специално по
отношение на забраната задискриминация.

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

“Комитетът препоръчва общите принципи
на конвенцията, и по-специално разпоредбите на чл. 2, 3 и 12 да бъдат интегрирани
по подходящ начин в съответното законодателство, отнасящо се до децата, и прилагани в политическите, съдебните и административните решения и проекти, програми и услуги, които имат въздействие върху
децата, включително тези, които не са граждани на дадена държава, и да водят опреде-

27

лянето на политиките на всички нива и
действитая, предприети от институциите за
социални и здравни грижи, съдилищата и
административните власти.” (Latvia IRCO,
Add.142, para.22. Виж също Mexico IRCO,
Add.13, paras.7 and 15; Indonesia IRCO,
Add.25, para.18; Denmark IRCO, Add.33,
para.24; Canada IRCO, Add 37, para.11; Sri
Lanka IRCO, Add.40, para.25; Senegal IRCO,
Add.44, para.25; Finland IRCO, Add.53,
para.13).
Насоките относно периодичните доклади
питат дали забраната за дискриминация е
включена като обвързващ принцип в Конституцията или във вътрешното законодателство, специално за децата, и дали всички възможни основания за дискриминация ,
изброени в чл. 2 на конвенцията, са отразени в подобни правни разпоредби. В някои
държави клаузата за забраната за дискриминация е записана в Конституцията и се
прилага към всички деца. В други, принципите на за забраната за дискриминация са
включени в законодателството по правата
на човека, с препратка към децата. конвентуция. Но там, където има Конституция,
нейните разпоредби трябва да отговарят на
конвенцията, или в съответствие с чл. 41
трябва да водят към реализацията на правата на детето.
Комитетът подчертава също, необходимостта държавите да прегледат своите конституции и цялото съществуващо законодателство, за да осигурят те да не включват
никакви дискриминационни разпоредби;
често, в същите коментари комитетът привлича вниманието върху особения пример на
съществуваща дискриминация в законодателството:
“Държавата – страна по конвенцията,
трябва да продължи усилията си с оглед
пълното отразяване в нейното
законодателство и практика на
разпоредбите и принципите на
конвенцията, а именно забраната на
дискриминацията, съблюдаване на
висшите интереси на детето, и
правото на детето свободно да
изразява своето мнение. В това
отношение Комитетът препоръчва
съществуващото законодателство да
бъде променено, за да осигури напълно
равно третиране между децата,
родени в брак и извън брака.” (Italy IRCO,
Add.41, para.16. Виж също Germany IRCO,
Add.43, para.28).

28

Преглеждайки първоначалните и втори
доклади комитетът често се сблъсква с
примери, в които някои форми на дискриминация са записани в съществуващото законодателство. Особено чест пример на
дискриминация по пол е законодателството, определящо различна минимална възраст за момчетата и момичетата да сключват брак (за по-нататъшна дискусия, виж
по-нататък стр. 41 и чл. 1, стр. 12); друг
пример е дискриминацията, съществуваща
в законодателството на някои държави, отнасящо се до децата, родени от родители,
сключили брак и тези, родени извън брака, наричани извънбрачни деца (виж подолу, стр. 44). Политиките, предназначени да обезсърчат нарастването на населението, чрез ограничаване на размера на семействата, не трябва да дискриминират
отделните деца:
“В светлината на чл. 2 от
конвенцията, комитетът препоръчва
държавата – страна по конвенцията,
да намери алтернативно средство за
прилагане на политиката на трите
деца, което да не изключва четвъртото
дете от системата на социалните
услуги и придобивки, и да осигури всички
деца да имат равен достъп до подобна
подкрепа, без никаква дискриминация.”
(the Former Yugoslav republic of Macedonia
IRCO, Add.118, para.17)
Комитетът подчертава, че принципът за забрана за дискриминация трябва да се прилага еднакво към частните институции и отделните лица, както и към държавата, и това
трябва да бъде отразено в законодателството:
“Комитетът отбелязва със
загриженост, че … принципът забрана
на дискриминация не се прилага към
частните професионалисти или
институции…” (Zimbabwe IRCO, Add.55
para.12).

Други активни мерки за борба
с дискриминацията
Комитетът по правата на детето признава, че отразяването на принципа за забрана за дискриминация в закона, тъй както е
основен за приложението, не е сам по себе
си достатъчен; необходими са други стратегии за прилагането на принципа, по-специално за борба с традиционните и други
дискриминационни нагласи и обичаи.

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Между закона и действителността
В някои случаи самите държави откриват наличието на дискриминация в традиционните обичаи: “…забраната за дискриминацията е общ принцип на закона за закрила на
децата в Мадагаскар. Но между закона и фактите лежи поле от празнота, объркване и
практика, основаваща се на реалния социален живот. Някои традиции, особено в селските райони са все още много силни и ще изчезнат напълно само ако се провеждат
координирани информационни, граждански и възпитателни действия. Все още има традиционни “отхвърляния”, традиционни средства за изключване, които имат особено
отрицателно въздействие. Селската общност, fokonolona, семейната общност или просто
родителите могат да отхвърлят едно дете, поради условията, в които то е родено (детеблизнак, дете, родено в лош ден, дете, родено с малформации, които се разглеждат като
заплаха за социалната група, дете, родено при ненормални условия и т.н.). Законотворците се опитват да се борят с такъв род отхвърляне, като забраняват отхвърлянето на
малолетни… не е очевидно, обаче, че тази забрана има осезаеми резултати. Отхвърлянето на деца определено спада, но основно в резултат на просветената работа на НПО,
религиозните мисии и организациите, занимаващи се със социалните грижи, които се
свързват със семействата, и поемат грижа за децата, намиращи се в опасност от отхвърляне.” (Madagascar IR, paras. 14&15).
По време на дискусии с Комитета по правата на детето, представителят на Мадагаскар
отговаря: “Беше поставен въпросът какви стъпки са направени, за да се промени отношението на родителите към тези деца, за които по традиция се смята, че са без късмет.
Не са приети никакви официални мерки. Положени са усилия в тази насока от религиозни организации и други неправителствени организации, и вече децата се обучават, още
в началното училище да не отхвърлят другите; но все още няма официално усилие да се
обучат родителите…” (Madagascar SR.164, para.20).

“В съответствие с чл. 17 на
Конституцията и чл. 2 на
конвенцията, Комитетът препоръчва
държавата – страна по конвенцията
да вземе мерки за премахването на
дискриминационните практики на
“недосегаемост”, да предотврати
злоупотреба, мотивирана от кастови
или племенни предразсъдъци и да
преследва държавни или частни лица,
които са отговорни за подобни
практики или злоупотреби. Нещо
повече, в съответствие с чл. 46 от
Конституцията, държавата-страна по
конвенцията се насърчава да прилага,
inter alia, насърчителни мерки за да
подпомогне и закриля тези групи.
Комитетът препоръчва пълното
прилагане на документа от 1989 г.,
наречен “Закон за превенция на
жестокостите”, документа от 1995
г. “Закон за превенция на
жестокостите”, и документа от 1993
“Закон за метачите, ползващи ръчен
труд”. Комитетът насърчава
държавата – страна по конвенцията,
да продължи усилията за провеждане на

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

широки обществени образователни
кампании за превенция и борба с
кастовата дискриминация. В
съответствие с Комитета за
премахване на расовата
дискриминация (CERD/C/304/Add.13),
Комитетът подчертава значението
на равнопоставеното възползване на
членовете на тези групи от правата,
заложени в конвенцията, включително
достъп до здравеопазване,
образование, работа и обществени
места и услуги.” (India IRCO, Add.115,
para. 31).
В коментарите по първоначалните доклади
комитетът предлага различни форми на
действия, включително: 
проучване на дискриминацията – Насоките на комитета относно периодичните доклади подчертават непрекъснато
важността от събирането на разделни
статистически данни и друга информация, за да се идентифицира дискриминацията в достъпа до правата (виж чл. 4,
стр. 90 за подробности); 
разработване на подходящи стратегии;

29 

информационни кампании и кампании за
повишаване на осведомеността, включително обществени кампании за борба с
дискриминационните нагласи и практики – “подробни и интегрирани обществени информационни кампании”; 
намесване на политически, религиозни и
общностни лидери, за да се повлияе на
отношението и да се обезсърчи дискриминацията.
Например:
“Трябва да бъдат съставени стратегии и
образователни програми, заедно с
адекватното разпространение на
информацията, за да се преодолеят
някои предразсъдъци, които влияят
отрицателно на децата, като например
дискриминация на основание на пола
(известна като мачизъм) и
дискриминация срещу децата с
увреждания (особено в селските
райони)…” (El Salvador IRCO, Add.9, para. 18).
“Комитетът предлага правителството
да подготви обществена кампания за
правата на детето, с оглед ефективно
справяне с проблема за трайните
дискриминационни отношения и
практики срещу някои специфични групи
деца, като например малките
момичета, децата принадлежащи на
малцинства и туземни групи и бедните
деца. Предлага се също да се
разработят по-нататъшни активни
мерки за подобряване статуса на тези
групи деца.” (Nicaragua IRCO, Add. 36,
para.31).
“За да се води ефективна борба с
трайните дискриминационни нагласи и
отрицателните традиции, засягащи
момичетата, Комитетът насърчава
държавите – страни по конвенцията да
лансират разбираеми и интегрирани
обществени информационни кампании,
насочени към насърчаване на правата
на децата в обществото и по-специално
в рамките на семейството.” (Nepal
IRCO, Add.57, para.26).
В своя първи Общ коментар, относно целите на образованието комитетът подчертава значението на образованието за борба с дискриминацията, включително расизма:
“Расизмът и свързаните с него явления
процъфтяват там, където има

30

невежество, неоснователни страхове
от расовите, етническите,
религиозните, културните, езиковите
или други различия, в обучението се
използват предразсъдъци или в
обществото се разпространяват
изопачени ценности. Надеждна и
трайна противоотрова срещу тези
пороци е осигуряването на образование,
което утвърждава разбиране и
зачитане на ценностите, отразени в
чл. 29, т. 1, изисква уважение към
различията и противостои на
дискриминацията и предразсъдъците
във всичките им форми.
Следователно образованието трябва да
бъде един от най-важните приоритети
във всички кампании против злините на
расизма и свързаните с него явления.”
(Committee on the Rights of the Child, General
Comment 1, 2001, HRI/GEN/1/Rev.5, p. 258.
Вж. чл. 29, стр.431)

Приложение, “независимо от
бюджетните ограничения”
Комитетът подчертава, че прилагането на
общите принципи залегнали в чл.чл. 2 и 3
на конвенцията не трябва да зависи от
бюджетни ограничения”. На практика, бедността явно е основната причина за дискриминация, засягаща децата. Намерението
на Комитета е да направи така, че забраната за дискриминация и най-добрият интерес
на децата да бъдат от първостепенна важност при определянето на бюджетите и предоставянето на наличните ресурси. В своите Насоки относно периодичните доклади комитетът иска информация за мерките,
взети щото децата, особено тези, принадлежащи към групите в най-неравностойно положение, да бъдат защитени срещу вредните ефекти на икономическата политика,
включително намаляването на бюджетните
средства в социалния сектор” (т. 20).
Комитетът настоятелно подчертава необходимостта от утвърждаващи действия – положителна дискриминация – в полза на групите в неравностойно положение и уязвимите групи. Например:
“Комитетът изразява своята
загриженост за ограничените
бюджетни отчисления и мобилизацията
за социалния сектор, по-специално за
тези области, занимаващи се с нуждите
на най-уязвимите групи деца…

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“Комитетът подчертава своята
препоръка, всички мерки за прилагане на
икономически, социални и културни
права да бъдат предприети “до
максималния размер на …наличните
ресурси”, в светлината на чл.чл. 2, 3 и 4
на конвенцията, и да бъде обърнато
особено внимание на активното
мобилизиране и отпускане на бюджети,
по-специално за закрилата на децата,
принадлежащи към уязвими и
маргинализирани групи.” (Dominican
Republic IRCO, Add. 150, paras.15 & 16)

Мониторинг и оценка
От съществено значение е да се наблюдава
реализацията на всички права по Конвенцията за всички деца, без дискриминация.
При това, процесът на мониторинг и използваните индикатори трябва да бъдат чувствителни по отношение на различните проблеми, специално посочени в този член: раса,
цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален,
етнически или социален произход, собственост, увреждане, статус по рождение или др.
Както се вижда от текста, този списък не е
пълен, а е по-скоро илюстративен, а държавите трябва да разглеждат и други основания, които биха могли да предизвикат
дискриминация. Насоките относно периодичните доклади изискват разделни данни
по много членове, например по възраст, по
пол, по региони, селски/градски райони, социален и етнически произход (за пълния
списък на разделни данни, изисквани от комитета, виж чл. 4, стр. 91). Целта е държавите – страни по конвенцията да имат достатъчно информация, за да преценят дали има
дискриминация при прилагането на съответния член или разпоредба.
Разглеждането на влиянието на всеки един
член трябва да включва и разглеждането на
възможна дискриминация срещу отделните
деца или групи деца. Член 2 хвърля светлина върху двойното страдание, с което се
сблъскват много деца, дискриминация не
само на основание на възрастта и статуса
им, но също и на основание на пол, раса или
увреждане.
Освен това Комитетът по правата на детето подсказва да бъдат оценявани стратегиите за борба с дискриминацията:
“Комитетът би искал да подскаже, че е
необходимо по-нататъшно разглеждане

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

на оценката на ефективността на
мерките за повишаване на
осведомеността, за превенция и борба с
дискриминацията и насърчаването на
толерантността, по-специално с оглед
на дискриминацията на основание на
пол, етнически произход,
дискриминацията срещу децата с
увреждания и извънбрачните деца”
(United Kingdom dependent territory: Hong
Kong IRCO, Add.63, para.24).

“…за всяко дете
в рамките на тяхната
юрисдикция…”
Член 2 набляга на факта, че всички права в
Конвенцията за правата на детето трябва да
се прилагат по отношение на всички деца в
държавата, включително посещаващите
страната, бежанците, децата на работниците имигранти и тези, които пребивават нелегално в държавата.
Комитетът по правата на детето повдига по
различни поводи въпроса за “чуждите” деца
и посочва, че конвенцията им предоставя
равни права.
“Комитетът отбелязва, че всички деца,
които са получили отказ на молба за
получаване на убежище, но са останали
в страната, са получили право на
здравни грижи и образование де факто,
но не и де юре. Мнението на Комитета
е, че такива услуги трябва да се
предоставят по принцип, в
съответствие с буквата и духа на
чл.чл. 2 и 3 на конвенцията.” (Norway
IRCO, Add. 23, para.12)
Комитетът продължава, когато разглежда
втория доклад на Норвегия:
“Комитетът изразява добрата си
оценка на усилията на държавата –
страна по конвенцията, да осигури на
практика децата, попадащи под
юрисдикцията на Норвегия,
включително тези, чието присъствие не
е в съответствие с изискването на
закона, да се възползват от правата,
определени в конвенцията.
Комитетът изразява независимо от
това своята загриженост, че този
принцип не е вписан в цялото
релевантно вътрешно
законодателство, че липсата на правни

31

гаранции може да лиши някои деца, без
норвежка националност от техните
права, и че се поставят някои
ограничения върху достъпа на тези деца
до здравни услуги и образование.
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да разглежда
пълното и дългосрочно влияние на това
положение върху правата на децата без
норвежка националност и без правен
статут, живеещи под норвежка
юрисдикция. Комитетът насърчава понататък държавата – страна по
конвенцията да разглежда
възможността за допълнения към
националното законодателство, които
биха осигурили пълното прилагане на чл.
2 на конвенцията.” (Norway 2RCO,
Add.126, paras.20 & 21. Виж също Belgium
IRCO, Add. 38, para.9; Denmark IRCO, Add.
45, para.21; Sweden 2RCO, Add.101, para.11).
По отношение на държавите с полу-автономни провинции и територии Комитетът
подчертава, че разликите в законодателствата или други фактори не би трябвало да
предизвикват дискриминация при възползването от правата по конвенцията за децата, в зависимост от това, къде живеят.
В дискусия с представители на канадското
правителство, един член на Комитета казва, че “съгласно чл. 2 от държавите – страни по конвенцията се изисква да “зачитат и
осигуряват” правата на децата, по определенията на конвенцията, независимо от фактори като раса, пол или “друг статут”. Той
приема това като задължение за федералното правителство да осигурява еднаква
закрила на правата на децата във всички
различни провинции и територии. Комитетът е натоварен със задачата да следи напредъка на държавите – страни по конвенцията в прилагането на конвенцията, и при това
е задължен да осигури конвенцията да се
прилага в цяла Канада, независимо от регионалните различия” (Canad a SR.214,
para.45)
Комитетът коментира за Канада и по подобен начин и за други страни:
“Разминаванията между
провинциалните или териториални
законодателства и практики, които
засягат приложението на Конвенцията,
са повод за загриженост на Комитета.
Изглежда, например, че определението
на правния статут на децата, родени

32

извън брак, тъй като е въпрос на
отговорност на отделните провинции
може да доведе до различни нива на
правна защита на тези деца в
различните части на страната.”
(Canada IRCO, Add.37, para.9)
“Комитетът отбелязва, че чл. 2 от
конвенцията изисква държавите –
страни по конвенцията да осигурят
прилагането на конвенцията за области
в тяхната юрисдикция, което при това
включва задължението да се докладва по
постигнатия напредък във всичките и
територии.” (Australia IRCO, Add.79,
para.2).
Комитетът е загрижен, че
федералната система в държавата –
страна по конвенцията може в дадени
случаи да създаде трудности за
федералните власти, при тяхното
усилие да прилагат разпоредбите на
конвенцията, докато осигуряват
принципа на недискриминация, в
съответствие с разпоредбите на чл. 2
от конвенцията. Комитетът настоява
държавата – страна по конвенцията да
осигури, съществуващите механизми на
координация и придържане към общите
конституционни принципи, да бъдат
използвани напълно, така че децата да
бъдат напълно защитени от каквито и
да са разминавания, по отношение на
областите на “изключващата
компетенция ” на провинциите.” (Austria
IRCO, Add.98, para.8).
Държавите със “зависими” територии се
съветват да осигурят прилагането на конвенцията на всички такива територии:
Комитетът отбелязва със загриженост,
че държавата – страна по конвенцията
все още не е разширила действието на
конвенцията върху всички територии,
зависими от Короната, и по-специално
Джърси и Гърнзи.
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да предостави
в следващия си периодичен доклад
информация, засягаща мерките, взети
за да се действието на конвенцията
върху всички територии, зависими от
Короната”(United Kingdom – Isle of Man,
IRCO, Add.134, paras 4 &5)
Комитетът предлага реформи, за да осигури въвеждането в действие на забраняващо
дискриминация законодателство на цялата

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

територия под юрисдикцията на държавата,
както е в случая на Обединеното кралство:
“Комитетът препоръчва
законодателството, свързано с
расовите взаимоотношения да бъде
включено в Северна Ирландия, като
спешен проблем, и е насърчен от
информацията, предоставена от
делегацията на държавата – страна по
конвенцията, по отношение на
намерението на правителството да
продължи да работи по тази тема.”
(United Kingdom IRCO, Add.34, para. 28)
Комитетът отбелязва също съществуването на по-обща дискриминация между областите в страната, която не е предизвикана от законодателни различия.
“Комитетът изразява своята
загриженост по отношение на
неравноправното разпределение на
националното богатство и
разминаванията и несъответствията
при прилагането на правата,
предоставени по конвенцията, между
различните области в страната, за
сметка на децата от селските райони и
децата, принадлежащи на малцинства
или коренни общности.” (Mexico IRCO,
Add.13, para.9).

“Комитетът изразява своята
загриженост за съществуващите
геополитически и социални различия във
възползването от правата,
предоставени по Конвенцията.” (Chile
IRCO, Add.22, para.13)
“Комитетът е загрижен също от
продължаващите и значителни
икономически и социални различия
между северните и южните части на
страната, които влияят негативно
върху положението на децата.” (Italy
IRCO, Add.41 para.10)
“Комитетът е разтревожен за
преобладаващите различия между
градските и селските области и райони
по отношение на предоставянето и
достъпа до социални услуги,
включително образование,
здравеопазване и социално
осигуряване.” (China IRCO, Add. 56,
para.11)
“…Комитетът изразява своята
загриженост за съществуващите
различия между децата, живеещи в
столицата на остров Мале и тези,
живеещи на отдалечени острови.”
(Maldives IRCO, Add.91, para.15)

Основания за дискриминация срещу децата
Следните основания за дискриминация и групи, засегнати от дискриминацията са идентифицирани от Комитета, при разглеждане на първоначалните доклади (те са изброени
в произволен ред, а не по реда на тяхната важност):
Пол
Увреждания
Раса, ксенофобия и расизъм
Етнически произход
Сексуална ориентация
Специфични касти или племена
“недосегаемост”
език
деца, чието раждане не е регистрирано
родени близнаци
деца, родени на нещастен ден
деца, родени седалищно
деца, родени в ненормални условия
политика на “едно дете” или на “три деца”

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

33

сираци
местоживеене
разлика между различните провинции/територии/щати и т.н.
селски райони (включително изгнание в селата)
градски райони
деца, живеещи в гета
деца от отдалечени области и острови
вътрешно разселени деца
бездомни деца
изоставени деца
деца, поставени под алтернативни грижи
деца от етнически малцинства, поставени под алтернативни грижи
деца в институциите
деца, живеещи и/или работещи на улицата
деца, обхванати от системата за борба с детската престъпност
по-специално деца с ограничена свобода
деца, засегнати от въоръжени конфликти
работещи деца
деца, подложени на насилие
деца-просяци
деца, засегнати от вируса на СПИН
деца на родители, засегнати от вируса на СПИН
млади самотни майки
малцинства, включително
ромски деца/цигани/странстващи/номади
деца от туземни общности
деца с друго гражданство
деца на имигранти
нелегални имигранти
деца на мигриращи работници
бежанци/търсещи убежище
включително непридружавани деца-бежанци
деца, засегнати от природни бедствия
деца, живеещи в бедност/изключителна бедност
неравномерно разпределение на националното богатство
социален статус/социално неравностойно положение/социални различия
деца, засегнати от икономически проблеми/промени
икономически статус на родителите, предизвикващ расова сегрегация в училище
собственост на родителите религия на родителите
основани на религия закони за персонален статут, извънбрачни деца
деца от семейства с един родител
деца от инцестни връзкидеца от бракове между родители от различен етнос/религиозна
група или националност

34

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“…без каквато и да
е дискриминация,
независимо от расата,
цвета на кожата, пола,
езика, религията,
политическите или други
възгледи, националния,
етническия или социалния
произход, имущественото
състояние,
инвалидността,
рождението или друг
статут на детето, на
неговите родители или
законни настойници.”
Основанията за дискриминация, посочени
специфично в чл. 2 на Конвенцията за правата на детето са подобни на тези, посочени в Международните пактове за граждански и политически права и за икономически,
социални и културни права (чл. 2 във всеки
отделен пакт), допълнени с етническия произход и уврежданията.
Комитетът изразява загриженост, в случаите в които конституцията на държавата и
вътрешното законодателство не забраняват
дискриминацията на всички основания, изброени в чл. 2:
“Комитетът…остава загрижен, че
някои от критериите, изброени като
забранени основания за дискриминация
по Конвенцията за правата на детето
отсъстват от Конституцията на
държавата – страна по конвенцията.
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да прегледа
конституцията си и другите относими
национални правни актове,
разширявайки списъка на забранените
основания за дискриминация, да включи
“уврежданията, статутът по
рождение, други [освен политическите]
убеждения”, както това е постановено
в чл. 2 от конвенцията.” (Sierra Leone
IRCO, Add.116, paras. 30 and 31)
Комитетът открива множество основания за
дискриминация при прегледа на докладите
на държавите – страни по конвенцията (виж
карето на другата страница), включително

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

например сексуалната ориентация:
“…изразява се загриженост за
недостатъчните усилия, положени
срещу дискриминацията, на основание
сексуалната ориентация. Въпреки че
Комитетът отбелязва намерението на
Остров Ман да намали възрастта,
определена по закон за съгласие за
хомосексуална връзка от 21 на 18
години, все пак си остава загрижен за
различията, които продължават да
съществуват във възрастта за съгласие
за хетеросексуална (16 г.) и
хомосексуална връзка.
“Препоръчва се Остров Ман да вземе
необходимите мерки, включително от
законодателно естество, да
предотврати дискриминацията,
основаваща се на сексуална ориентация
и да се съобрази напълно с чл. 2 на
конвенцията.” (United Kingdom – Isle of
Man IRCO, Add.134, paras. 22 and 23. Виж
също United Kingdom – Overseas Territories
IRCO, Add. 135, paras. 25 and 26)
Комитетът също повдига въпроса за дискриминацията на основание на сексуалната
ориентация в контекста на СПИН, съобразно Общата дискусия от 1998 по въпросите
на “Децата, живеещи в свят със СПИН”:
“…Особено внимание трябва да се
обърне на дискриминацията,
основаваща се на сексуална ориентация,
тъй като момчетата и момичетата с
хомосексуална ориентация се сблъскват
с остра дискриминация, бидейки особено
уязвима група в контекста на СПИН.”
Комитетът приема по-общи препоръки за да
предотврати дискриминацията в контекста
на СПИН:
“…Държавите трябва да прегледат
съществуващите закони или да
приемат нови, за да се приложи напълно
чл. 2 на Конвенцията за правата на
детето, по-специално за да се забрани
изрично дискриминацията, основаваща
се на реален или подозиран СПИН
статус и да се забрани задължителното
тестване.
“Спешно внимание трябва да се отдели
на начините, по които
дискриминацията, основаваща се на
пола излага момичетата на по-висок
риск по отношение на СПИН. На
момичетата трябва да бъде обърнато

35

специално внимание, по отношение на
достъпа до услуги, информация и
участие в програми, свързани със СПИН,
докато джендър ролите преобладаващи
във всяка ситуация трябва да бъдат
внимателно разглеждани, когато се
планират стратегии за специфични
общности. Държавите трябва също да
прегледат съществуващите закони и да
приемат нови, за да се гарантират
правата на наследство и сигурността
на поставеното под управление
имущество за децата, независимо от
техния пол.” (Report on the nineteenth
session, September/October 1998, CRC/C/80,
para. 243)
Други членове на конвенцията посочват
групи от деца, които също могат да страдат
от специфични форми на дискриминация,
например деца без семейства (чл. 20), децабежанци (чл. 22), деца с увреждания (чл.

23), деца от малцинства или туземни общности (чл. 30), деца страдащи от икономическа и друга експлоатация (чл. 32, 34, 36),
деца, в системата на детската престъпност
(и съответното правораздаване) деца, с ограничена свобода (чл. 37 и 40), и деца в ситуация на въоръжен конфликт (чл. 38).
Следва дискусия на джендър дискриминацията (стр. 38), която се разглежда в това
Ръководство и в други относими текстове
на Конвенцията.
Световната конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетолерантност, състояла се в
Дърбън, Южна Африка през август 2001 дава
нов, глобален дневен ред за борба с дискриминацията на такива основания (A/CONF.
189/12. Виж карето). Като принос в подготовката на Конференцията, Комитетът подготви първия си Общ коментар за целите на
образованието (виж чл. 29, стр. 526).

Световна конференция срещу расизма,
расовата дискриминация, ксенофобията и
свързаната с тях нетолерантност
Декларацията и програмата за действие на Световната конференция (Дърбън, Южна
Африка, септември 2001) отбелязва със загриженост големия брой деца и младежи,
особено момичета, сред жертвите на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетолерантност и отива по-далеч, като набляга на “необходимостта, да се въведат специални мерки, в съответствие с принципа на най-добрия
интерес на детето и уважение на неговите възгледи, в програмите за борба с расизма,
расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетолерантност, за да се
отдаде приоритетно внимание на правата и положението на децата и младежите, които са жертви на тези практики” (Декларация, т. 72).
Декларацията и програмата за действие обхващат много проблеми, свързани с правата на децата, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, или от
коренното население; жертви на трафик; връзките между детския труд и бедността и
расовата дискриминация; влиянието върху децата и младежите на новите информационни технологии, когато се използват за разпространение на расизъм и т.н.
Декларацията подчертава “връзките между правото на образование и борбата с расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетолерантност и
основната роля на образованието, включително образованието по правата на човека
и образованието, което е чувствително и спазва културното разнообразие, особено
сред децата и младежите, при предотвратяването и премахването на всички форми на
нетолерантност и дискриминация” (Декларация, т. 97).
Програмата за действие прави детайлни препоръки към образованието, призовавайки
държавите да се ангажират с осигуряването без всякаква дискриминация на достъп до
образование, включително достъп до безплатно начално образование за всички деца,
момичета и момчета. Държавите трябва да осигурят равен достъп до образование за
всички, по закон и на практика, и да се въздържат от каквито и да са правни или други
мерки, които водят до наложена расова сегрегация при достъпа до училищната система (Програма за действие, т. 97).

36

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Програмата призовава държавите “да насърчават пълното и активно участие, както
и да въвличат по-тясно младежите в изработването, планирането и прилагането на
действия за борба с расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с
тях нетолерантност”, призовавайки държавите, в партньорство с неправителствени
организации и други сектори на обществото да улеснят както националния, така и
международния диалог между младежите по тези въпроси. Държавите се призовават
да насърчат и улеснят създаването и поддържането на младежки механизми за борба
с расизма (Програма за действие, т. 216 и 217).
(Report of the World Conference against Racism, Racial Discrimination, Xenophobia and
Related Intolerance, Durban, South Africa, 21 August – 8 September 2001, A/CONF.189/12)

Легитимни форми
на дискриминация
Както беше посочено по-горе (стр. 27), забраната за дискриминация от какъвто и да е
вид не поставя извън закона легитимното
разграничаване на децата, при прилагане
например на спазването на “развитието на
способностите” на децата и даването на
приоритет, “специално внимание” или положителни действия по отношение на деца,
живеещи при изключително тежки условия.
Преамбюлът на конвенцията признава, че
“във всички страни по света има деца, живеещи при изключително тежки условия, и
тези деца се нуждаят от специално внимание”. Неизбежно, категорията от деца, живеещи в изключително тежки условия включва деца, с много различни проблеми, изискващи много различни средства за решаването им. Положението на такива деца се определя най-добре по отношение на дискриминацията, при реализацията и ползването на
различните права по Конвенцията.
Насоките относно периодичните доклади
изискват информация за специфичните мерки, приети за да се намалят икономическите, социалните и географски различия,
включително между селските и градски райони, да се предотврати дискриминацията
срещу групите деца в най-неравностойно
положение, включително децата, принадлежащи към малцинства или коренни общности, деца с увреждания, извънбрачни
деца, деца от различна националност, мигранти, разселени, бежанци или търсещи
убежище и деца, които живеят и/или работят на улицата. Насоките изискват също, в
съответствие с различни норми, информация за специални или специфични мерки,
приети за деца в неравностойно положение.

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

Комитетът по правата на детето постоянно
коментира необходимостта от идентифициране на най-уязвимите, и в най-неравностойно положение деца в държавата, изразява загриженост за тяхното положение
и препоръчва действия за осигуряване на
възможност такива деца да се възползват от
правата си по конвенцията. Например:
“Комитетът е загрижен, че
обществото не е достатъчно
чувствително към нуждите и
положението на децата от особено
уязвимите и в неравностойно
положение групи деца, като децата с
увреждания, в светлината на чл. 2 на
конвенцията.” (Russian Federation IRCO,
Add.4, para.9)
“Комитетът е дълбоко загрижен от
тежките нарушения на правото на
защита срещу дискриминация и
въздействието на дискриминацията
върху децата в държавите – страни по
конвенцията, и отбелязва, че
дискриминацията приема различни
форми, включително на основание на
етнически произход, пол, географски
произход (в рамките на една държава) и
социален статус. Комитетът
отбелязва, че убийствата и другите
престъпления, извършени по време на
въоръжени конфликти, които засягат
децата, са често извършвани въз основа
на етнически произход. Комитетът
отбелязва в допълнение, че други форми
на дискриминация водят до
загриженост, с оглед на, inter alia,
достъпа до ресурси, наследство на
собственост, правото на националност
и достъпа на момичетата до
образование. По-нататък комитетът е
загрижен, че държавата – страна по

37

конвенцията не изглежда да е взела
напълно предвид, както разпоредбите
на чл. 2 , така и другите принципи на
конвенцията в своето законодателство
и административна и съдебна
практика, както и в програмите,
отнасящи се до децата.

“те да бъдат основна рамка за
прогресивни стратегии, насърчаващи и
защитаващи основнините права на
момичетата и жените и решително да
премахнат неравенството и
дискриминацията.” (Report on the eighth
session, January 1995, CRC/C/38, pp. 47-52)

“Комитетът призовава настоятелно
държавите – страни по конвенцията да
положат всички усилия, за да сложат
край на дискриминационните практики,
да осигурят еднакво спазване на
правата на всички деца в държавата –
страна по конвенцията, и да засилят и
осигурят прилагането на
съществуващите закони, свързани със
забраната за дискриминация…” (Burundi
IRCO, Add. 133, paras. 26 and 27)

Докладът от общата дискусия отбелязва, че
тъй като Конвенцията за правата на детето
е най-широко ратифицираният акт по правата на човека,

Дискриминация
на момичетата
Комитетът обръща специално внимание на
проблема, свързан с дискриминацията срещу момичетата. Насоките относно периодичните доклади изискват информация за
“специфичните мерки, взети за премахване
на дискриминацията срещу момичетата, и
когато това е подходящо, посочва мерките,
приети в следствие на Четвъртата световна
конференция за жените” (т. 28).
Комитетът провежда Обща дискусия по темата “Детето-момиче” през януари 1995 г.,
предназначена да подготви приноса на Комитета към Четвъртата световна конференция за жените: Действия за равенство, развитие и мир, състояла се в Пекин през септември 1995. Препоръката, приета от Комитета за “участието и приноса”към Пекинската конференция потвърждава:
“значението на Конвенцията за
правата на детето и на процеса на
нейното прилагане за решителното
подобряване на положението на
момичетата по света и осигуряването
на пълна реализация на техните
основнини права”.
Комитетът припомня, че Конвенцията за
правата на детето и Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация
по отношение на жените
“имат допълващо се и взаимно
подсилващо се естество”,
и препоръчва

38

“той също без съмнение е и най-широко
приетата рамка за действие в полза на
основните права на момичетата.
Съществува неоспорим ангажимент от
страна на международната общност,
да се използват разпоредбите на
конвенцията като дневен ред за
действие за идентифициране на
трайните форми на неравенство и
дискриминация срещу децатамомичета, да се премахнат
практиките и традициите,
нарушаващи възможността им за
възползване от техните права и да се
определят реални, прогресивни
стратегии за насърчаване и защита на
тези права.”
Докладът от Общата дискусия твърди:
“Разглеждането на въпросите на
неравнопоставеността и
дискриминацията на базата на пола не
означава, че те трябва да бъдат
гледани в пълна изолация, като че ли
момичетата са специална група, имаща
право на специални права. Всъщност,
момичетата са просто човешки
същества, които трябва да бъдат
разглеждани като индивидуални
личности, а не просто като дъщери,
сестри, съпруги или майки, и които
трябва напълно да се възползват от
основните права, присъщи на тяхното
човешко достойнство…В рамките на
по-широкото движение за реализиране
на правата на жените, историята ясно
показва , че е съществено да се
фокусира вниманието върху дететомомиче, за да се прекъсне цикъла на
вредните традиции и предразсъдъци
срещу жените. Само чрез подробна
стратегия за насърчаване и защита на
правата на момичетата, започвайки с
по-младото поколение, би било възможно
да се изгради общ и траен подход и

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

широко движение за застъпничество и
повишаване на осведомеността, с цел
насърчаване на самоуважението на
жените и осигуряване на възможност за
придобиване на умения, които ще ги
подготвят да участват активно в
решенията и дейностите, които ги
засягат. Един такъв подход трябва да
се основава на признаването на
човешките права, като универсална и
неоспорима действителност,
освободена от предразсъдъците по
отношение на пола…”
Комитетът отбелязва, че в Заключителните
бележки той е препоръчал:
“да бъде формулирана подробна
стратегия, която да бъде ефективно
приложена за създаване на
осведоменост и разбиране на
принципите и разпоредбите на
Конвенцията; да се лансират
образователни програми за премахване
на всички форми на дискриминация
срещу детето-момиче; да се насърчи
участието на всички сегменти на
обществото, включително
неправителствените организации. Във
връзка с това, Комитетът предлага
традиционните, религиозни и
общностни лидери да бъдат
систематично включвани в
инициативите, предприемани за да се
превъзмогне отрицателното влияние на
традициите и обичаите.”
Други препоръки, отбелязани от комитета,
включват: 
осигуряване на момичетата на ефективен достъп до системата на редовно и
професионално образование, за да се повиши степента на посещаемост и да се
намали степента на отпадане от училище; 
премахване на стереотипите в образователните материали и обучение на всички, включени в образователната система по конвенцията; 
вграждане на конвенцията в учебните и
образователни програми; 
премахване от медиите и рекламите на
изображенията на момичетата и жените,
които ги показват в деградираща и експлоатирана светлина.
Комитетът отбелязва също, че

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

“Законодателните мерки изпращат
формално послание, че традициите и
обичаите, които противоречат на
правата на детето вече няма да бъдат
приемани, създават смислени задръжки
и допринасят ясно за промяна на
поведението. Комитетът често
препоръчва, в светлината на чл. 2 на
конвенцията, националните
законодателства на държавите –
страни по конвенцията да признаят
ясно принципа на равенство пред закона
и да забранят основаната на пол
дискриминация, като в същото време
осигуряват ефективна защита и мерки
за реакция в случаите на неспазване.
Имаше също необходимост, в
законодателството да се отрази
забраната на вредните традиционни
практики, като женското
обрязване(осакатяване на
гениталиите) и принудителните
бракове, и всички други форми на
насилие срещу момичетата,
включително сексуални посегателства.
Комитетът идентифицира също някои
области, където трябва да бъдат
предприети правни реформи, както в
гражданската, така и в наказателната
сфера, като например минималната
възраст за встъпване в брак и връзката
на възрастта за наказателна
отговорност с достигането на
пубертета.”
Комитетът изразява загриженост за положението на специфичните уязвими групи
момичета, включително тези, засегнати от
въоръжени конфликти и децата бежанци:
“С оглед на преобладаващите
извънредни обстоятелства, които ги
обграждат, такива момичета
всъщност нямат никакво време да се
порадват на детството си, а
традиционното подценяване засяга
живота на момичетата много
сериозно. Сексуалното насилие и
злоупотреба и икономическата
експлоатация са често явление,
образованието не се разглежда като
приоритет , когато трябва да се
посрещнат някои спешни нужди,
принудителните и ранни бракове се
разглеждат като мерки за защита. И
въпреки, че са засегнати драматично
от извънредните ситуации,
момичетата често не могат да

39

изразятсвоя страх и несигурност или
да споделят своите надежди и
чувства.”
Има и други тревоги за положението на работещите момичета:
“Момичетата на възраст под 15 години
често вършат същата домакинска
работа, както и възрастните жени;
такава работа не се разглежда като
“истинска работа” и затова не се
отразява никога в статистическите
данни. За да се освободят момичетата
от този цикъл, те трябва да имат
равни шансове и да се третират
еднакво, като се обръща специално
внимание на образованието.”
Дискусията заключва, че има спешна нужда от събиране на данни, разделени по пол,
“по разбираем и интегриран начин, на
международно, регионално, национално
и местно ниво, с оглед оценяване на
преобладаващата действителност,
засягаща момичетата, идентифициране
на трайните проблеми и борба срещу
липсата на прозрачност, която от своя
страна позволява увековечаването на
уязвимостта”. (Доклад за 18-тата сесия,
януари 1995, CRC/C/38, pp. 47-52)
Платформата за действие, приета единодушно от представители от 189 страни на Четвъртата световна конференция за жените
(Пекин, септември 1995) включва детайлна
секция за “Стратегически цели и действия”
за детето-момиче (A/CONF.177/20/Rev.1,
section L, pp. 145 et seq.). През 2000 г. специалната сесия на Общото събрание на Обединените нации прегледа напредъка, постигнат за 5 години от Световната конференция
и прие по-нататъшни действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Плана
за действие. Докладът включва секция за
“постиженията” и “пречките” по отношение
на детето-момиче, както и детайлно предложение за правителствата и други (section
L, p.18 and pp. 25 et seq., A/RES/S-23/3).
Преглеждайки докладите на държавите –
страни по конвенцията комитетът често
изразява загриженост по отношение на
дискриминационните поведения и практики,
засягащи момичетата. Например:
“Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да продължава
усилията си да провежда разбираеми
обществени образователни кампании,

40

за да предотврати и да се бори с
джендър дискриминацията, особено
вътре в семейството. За да се
помогне на тези усилия,
политическите, религиозните и
общностните лидери трябва да бъдат
мобилизирани за да подкрепят усилията
за премахване на традиционните
нагласи и поведения, които
дискриминират момичетата.”(India
IRCO, Add.115, para. 33).
“Комитетът е загрижен, че
дискриминацията на основание на пола
продължава де факто и изразява своята
загриженост от трайността на
отрицателните стереотипни нагласи,
свързани с ролите и отговорностите
на жените и мъжете. По-специално,
комитетът е загрижен, че
семействата, които не могат да
поемат разходите за посещаване на
училище, често отдават
предпочитания на момчетата, по
отношение на образованието.
Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да лансира
масивни публични образователни
кампании за предотвратяване и борба с
джендър дискриминацията, особено
вътре в семейството.”(Tajikistan IRCO,
Add.136, paras. 22 and 23)
Комитетът повдига въпроса за дискриминацията както срещу момчетата, така и срещу
момичетата:
“Комитетът препоръчва държавата страна по конвенцията да продължава
и увеличава усилията за борба с
дискриминацията, произтичаща от
неподходящата социализация на
момчетата и момичетата и
неподходящите джендър роли, и
получаващите се в резултат социални
поведения, засягащи децата, въз основа
на пола.” (Barbados IRCO, Add. 103, para.16).
“Докато трудностите, с които
момичетата продължават да се
сблъскват в много области се
признават, Комитетът също е
разтревожен от положението на
момчетата, особено по отношение на
тяхното в общи линии “ниско
самоуважение” и недостатъчно добри
постижения в учението, в сравнение с
момичетата. Комитетът препоръчва
държавата – страна по конвенцията

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

да предприеме проучване на
практиките на отглеждане на децата и
как те се отразяват различно на
момичетата и на момчетата.
Комитетът препоръчва по-нататък,
държавата – страна по конвенцията да
приложи програми за справяне със
самоуважението на момчетата и
дискриминацията, произтичаща от
социализацията на момчетата и
момичетата, налагайки им сковани
джендър роли и появяващите се в
резултат на това семейни и социални
нагласи, отнасящи се до децата, въз
основа на пола им.” (Grenada IRCO,
Add.121, para.13).
Както беше посочено по-горе (стр. 27), комитетът е загрижен за ниската възраст, на
която е разрешен брак в много държави, за
дискриминацията по възраст и за уредените или принудителни бракове (виж също чл.
1, стр.12). Например:
“Комитетът е силно загрижен от
практиката на уредените бракове – по
обичайното право – за много млади
момичета, по-специално срещу
свободната воля на детето.
Комитетът отбелязва, че такива
практики нарушават разпоредбите и
принципите на конвенцията за правата
на детето. “Комитетът препоръчва
държавите – страни по конвенцията
да предприемат действия, насърчаващи
правата на детето в общностите,
които прилагат подобни традиционни
практики, обяснявайки правата на
децата в тази насока, с оглед
осигуряване на установяването на
минимална възраст за брак, като тя е
една и съща за момчетата и
момичетата, и момичетата не са
принуждавани да встъпват в
брак.”(Sierra Leone IRCO, Add.116. paras. 24
and 25)
“Отбелязвайки усилията за повишаване
на минималната възраст за встъпване
в брак до 18 г. и за момчетата и за
момичетата, Комитетът е загрижен,
че съществуващите ограничения на
възрастта от 15 г. за момичетата и
16г. за момчетата са твърде ниски и са
дискриминационни. Комитетът е
загрижен също по отношение на
ранните и принудителни бракове,
особено в селските области.
“Комитетът препоръчва на държавите

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

– страни по конвенцията да прегледат
своето законодателство и да осигурят
щото определението на дете и
изискванията за минимална възраст да
са съобразени с принципите и
разпоредбите на конвенцията и са
джендър неутрални, и предприемат
стъпки за провеждане на необходимите
допълнения незабавно и да осигурят те
да бъдат въведени в сила. Освен това,
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да продължава
своите усилия, с оглед на обществените
образователни кампании за борба с
ранните и принудителни бракове,
особено в селските райони.” (Jordan
2RCO, Add 125, paras 27 and 28. Виж също
например Egypt 2RCO, Add. 145, 25 and 26)
Той отбелязва законодателните реформи,
позволяващи подаването на молби за обявяване на принудителните бракове за невалидни:
“Комитетът отбелязва понататък,…допълненията към закона за
брака от 1994 г., позволяващи на
едната страна в брака да заведе дело
за обявяване на брака за невалиден, ако
той или тя са били принудени да
встъпят в брак…” (Norway 2RCO, Add.
126, para.9)
Комитетът подсказва на някои държави, че
“тясното тълкуване на ислямските текстове” от съответните власти възпрепятства
прилагането на конвенцията:
“Отбелязвайки универсалните ценности на
равенството и толерантността, присъщи на
исляма, комитетът забелязва, че тясното
тълкуване на ислямските текстове от
властите, особено в области, свързани със
семейното право, възпрепятства възползването от някои права на човека, защитени от
конвенцията…
“В съответствие с констатациите на
Комитета за правата на човека (CCPR/
C/79/Add.35), Комитетът за
премахване на дискриминацията по
отношение на жените (CEDAW)
(CEDAW/C/JOR/2), неговите собствени
предишни заключителни бележки (Jordan
IRCO, Add. 21) и с член 2 на конвенцията,
комитетът препоръчва на държавата –
страна по конвенцията да вземе
ефективни мерки, за да предотврати и
премахне дискриминацията въз основа
на пол и статус на раждане във всички

41

области на гражданския, икономическия,
политическия, социалния и културния
живот. Комитетът препоръчва на
държавата – страна по конвенцията да
впише равенството въз основа на пола
в чл. 6 на Конституцията. Комитетът
препоръчва на държавата – страна по
конвенцията да положи всички усилия за
да прокара или отмени гражданско или
наказателно законодателство, където е
необходимо, за да забрани всяка
подобна дискриминация. В това
отношение, Комитетът насърчава
държавата – страна по конвенцията да
разгледа практиката на други държави,
които са успели да постигнат съгласие
между основните права и ислямските
текстове. Комитетът препоръчва на
държавата – страна по конвенцията,
да вземе всички необходими мерки, като
масови обществени образователни
кампании, за да предотврати и да се
бори с отрицателните схващания на
обществото в това отношение, и поспециално в семейството. Религиозните
водачи трябва да бъдат мобилизирани,
за да подкрепят подобни усилия.” (Jordan
2RCO, Add. 125, paras.9 and 30. Виж също
Islamic Republic of Iran IRCO, Add.123,
para.22; Egypt 2RCO, Add.145, para.6; Saudi
Arabia IRCO, Add.148, para.24).
Интегриране на джендър перспективата в системата на Обединените нации.
През 1999 г. на Комисията по правата на
човека е представен доклад, който обобщава стъпките, които са предприети, за да се
интегрира напълно джендър перспективата в системата на правата на човека на Обединените Нации (E/CN.4/1999/67). Той
включва раздел за Комитета по правата на
детето (парагр. 50-53), отбелязвайки, че
Комитетът е определил един от своите членове, да следи редовно работата на Комитета за премахване на дискриминацията
срещу жените (CEDAW). Нещо повече, комитетът отбелязва в своите Заключителни
бележки, съгласието си с препоръките, отправени към държавите от комитета
CEDAW.

42

Деца, живеещи и/или
работещи на улицата
Повечето, ако не всички държави – страни
по конвенцията, докладват или признават по
време на дискусиите с Комитета по правата
на детето, че имат деца, живеещи и/или работещи на улицата. Тяхното положение,
което е сред най-неравностойните и уязвими, представлява основна причина за загриженост и съсредоточаване на препоръките от страна на комитета (виж също чл. 9,
стр. 163, и чл. 20, стр. 339).
В доклада от неговата шеста (специална)
сесия, комитетът отбелязва решение 1994/
93 на Комисията по правата на човека относно “Бедствието на децата от улицата”:
“По-специално той приветства
изявлението на Комисията, че
стриктното съобразяване с
разпоредбите на Конвенцията за
правата на детето ще представлява
значителна стъпка към решаване на
проблемите в това отношение. Той
приветства също факта, че Комисията
похвалва Комитета “за вниманието,
което обръща на дейностите, свързани
с наблюдението на положението на
децата, които, за да оцелеят, са
принудени да живеят и работят на
улицата”. По-нататък Комитетът
отбелязва, че комисията потвърждава
своята покана към Комитета да
разгледа възможността за общ
коментар по тези въпроси…В своята
дискусия Комитетът също отбелязва,
че терминът “деца от улицата” може
би не определя съвсем ясно естеството
или причините за нарушенията на
правата, от които страдат тези деца.
Всъщност, това е израз, който покрива
голямо разнообразие от ситуации,
засягащи децата. Някои от тях
работят на улицата, но имат дом,
други са изоставени, или по други
причини стават бездомни, други пък са
напуснали дома, за да избегнат
посегателства, някои са подтикнати
към проституция или употреба на
наркотици. Друго съображение за този
термин е, че в някои общества той се
е превърнал в позорящ и
дискриминационен. При това
положение, Комитетът полага усилия

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

да използва по-подходяща
терминология.” (Доклад за шестата
(специална) сесия, април 1994, CRC/C/29,
p.31)
При определен случай комитетът е предложил “подробно проучване” и различни други стратегии:
“Комитетът препоръчва, да се вземат
мерки и да се осигури подходяща
подкрепа на всички деца, живеещи в
риск, особено децата, живеещи на
улицата. Комитетът предлага, да се
предприеме подробно проучване от
властите, така че те да бъдат в
състояние да насърчават и прилагат
политики и програми.” (Portugal IRCO,
Add.45, para. 24)
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да вземе всички
подходящи мерки за борба с явлението
“деца, работещи и/или живеещи на
улицата”. Трябва да се насърчават
програмите за задържане на децата в
училище и професионално обучение за
тези, които напускат училище
преждевременно. Комитетът
препоръчва също властите да
осигуряват специално обучение за
персонала на правоприлагащите органи,
за да се избегне стигматизацията,
злоупотребата и малтретирането на
тези деца.” (Paraguay IRCO, Add.75,
para.44)
“Комитетът е загрижен от големия и
увеличаващ се брой на деца, живеещи и/
или работещи на улицата, които са
сред най-маргинализираните групи деца
в Индия.
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да създаде
механизми, които да осигурят на тези
деца възможността, да получат
документи за самоличност, храна,
облекло и жилище. Нещо повече,
държавата – страна по конвенцията
трябва да осигури на тези деца достъп
до здравни грижи; рехабилитационни
услуги за тези, жертви на физическа и
сексуална злоупотреба и на злоупотреба
с наркотици; услуги за помиряване на
семействата; образование,
включително професионално обучение и
обучение в умения за оцеляване; достъп
до правна помощ. Комитетът

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

препоръчва държавата - страна по
конвенцията да сътрудничи и
координира усилията си с гражданското
общество в това отношение.” (India
IRCO, Add.115, paras.54 and 55. Виж също
например, Georgia IRCO, Add.124, paras.
62&63).
“Комитетът е загрижен от
положението на децата, живеещи и
работещи на улицата и децата,
живеещи сами и без подходящо жилище
в планините. Комитетът е загрижен,
inter alia, от слабия достъп на такива
деца до здравни грижи, образование и
други услуги; от докладите, че броят на
децата, живеещи или работещи на
улицата продължава да се увеличава, и
от изключителната уязвимост на
момичетата в такива ситуации.
“Комитетът препоръчва държавата страна по конвенцията да увеличи
усилията в полза на децата на улицата
и по хълмовете и да им осигури защита
и достъп до здравни и образователни
услуги. Вземайки предвид ограничените
ресурси и недостатъчния брой
социални работници, Комитетът
препоръчва държавата – страна по
конвенцията да осигури по-голяма
подкрепа на работата на НПО в тази
област и да осигури обучение на
полицията по въпросите на правата на
детето, така че полицията да
допринася за защитата на децата от
актове на насилие и друга
злоупотреба, когато са на улицата.
Комитетът препоръчва да се обърне
специално внимание на подобряването
на положението на момичетата.
Комитетът препоръчва по-нататък,
държавата – страна по конвенцията
да потърси в това отношение
подкрепата на UNICEF.” (Burundi IRCO,
Add.133, paras. 69 and 70)
Комитетът изразява специфична загриженост по отношение на просещите деца:
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да продължи да
насърчава програми за
предотвратяване и отказване на
децата от просия и да осигури
прилагането на такива програми
навсякъде, където детската просия е
проблем.” (Mali IRCO, Add.113, para.33)

43

Защита на детето от
дискриминация или
наказание, на основание на
статута, действията,
изразените мнения или
убеждения на неговите
родители, законни
настойници или членовете
на неговото семейство:
чл. 2, т. 2
Съмнително е, че изключително широките
потенциални въздействия на тази разпоредба са били разглеждани достатъчно по време на подготовката и разглеждането на докладите от държавите страни. Точка 1 на чл.
2 изброява като основание за дискриминация “расата, цвета на кожата, пола…на детето или неговите родители или законни
настойници”. Точка 2 добавя защита срещу “всички форми на дискриминация или
наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на
неговите родители, законни настойници или
членовете на неговото семейство”. Точка 1
се отнася до дискриминацията само по отношение на ползването на правата по конвенцията; точка 2 изисква действия срещу
“всички форми на дискриминация”, и не се
свежда само до въпросите, повдигнати от
конвенцията.
При прегледа на докладите, комитетът отбелязва множество примери на деца, страдащи от дискриминация, обхванати от точка 2. Прилагането изисква държавите да
направят така, че всяка съществуваща Кон-

44

ституция, съответното законодателство,
решение на съда и административна политика и практика да съответства на този
принцип. Например, дали са взети “всички
необходими мерки” за защита на децата от
дискриминация или наказания, когато техните родители са подложени на действия,
въз основа на криминално поведение или
емиграционен статус? (Освен това, чл. 9
набляга на това, че децата трябва да бъдат
разделяни от техните родители само когато това е необходимо за висшите интереси
на детето; виж стр. 165). Дали децата могат да бъдат наказвани заради семейното
положение на родителите им? Комитетът
често обръща внимание на дискриминацията на извънбрачните деца – деца родени
извън брачния съюз. Например:
“Комитетът е особено загрижен за
правните разпоредби, явно позволяващи
дискриминация, като например чл. 900,
ал.4 на Гражданския кодекс, който
постановява, че правото на наследяване
на дете, родено извън брака е
половината от това на дете, родено в
брака, както и за регистрирането на
раждането на извънбрачно дете в
официалните документи.” (Japan IRCO,
Add.90, para. 14. Виж също Libyan Arab
Jamahiriya IRCO, Add.96, para. 23; Malta
IRCO, Add.129, para. 24)
Има ли държавата средствата да се намеси
в полза на децата, чиито права (например
на здравни грижи) са застрашени, поради
крайни религиозни вярвания на родителите
им? Дали политиката и практиката в институциите позволява братчетата и сестричетата да не бъдат виктимизирани поради поведението на отделни деца?

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Предприети ли са подходящи общи мерки за прилагане на член 2, включително:
Определяне и съгласуване на отговорните служби и агенции, на всички нива
на управление (принципът за забрана на дискриминацията в чл. 2 има отношение към всички служби на управление)?
Установяване на подходящите неправителствени организации/партньори от гражданското общество?
Подробен преглед с цел да се гарантира, че цялото законодателство, политика и практика са съвместими с тази разпоредба по отношение на всички деца на цялата територия под юрисдикцията на държавата?
Приемане на стратегия за осигуряване на цялостно прилагане, която
при необходимост включва определяне на целите и показателите за
напредък;
не влияе на разпоредбите, които са по-благоприятни за правата на детето;
е съобразена с другите относими международни стандарти;
при необходимост включва международно сътрудничество;
(Такива мерки могат да бъдат част от една обща правителствена стратегия
за прилагане на конвенцията като цяло.)
Бюджетен анализ и отпускане на необходимите средства;
Разработване на механизми за наблюдение и оценка;
Широко запознаване както на възрастните, така и на децата със значението на чл. 2;
Разработване на подходящи програми за обучение и повишаване на осведомеността?

Включен ли е в конституцията, ако такава има, и в законодателството принципът на конвенцията за забрана на дискриминация, с особена
препратка към децата?
Признати ли са всички права без дискриминация за всички деца под юрисдикцията на държавата, включително
деца с друго гражданство
бежанци
нелегални имигранти
Установила ли е държавата особено уязвимите групи деца и тези в неравностойно положение?

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

45

За използването на въпросниците вж. стр. XXI
Разработила ли е държавата подходящи приоритети, цели и програми за
насърчителни действия, за да намали дискриминацията на групите в неравностойно положение и уязвимите групи?
Осигуряват ли законодателството, политиката и практиката в държавата
недопускането на дискриминация на децата на основание следните белези на
техните родители или законни настойници (попечители)
раса
цвят на кожата
пол
език
религия
политически или други убеждения
национален произход
социален произход
етнически произход
имуществено състояние
инвалидност
раждане
друг статут?
(за пълен списък на основанията за дискриминация, идентифицирани от Комитета по правата на детето виж карето на стр. 33)
Събират ли се разделни данни, за да се даде възможност за ефективно наблюдение върху потенциалната дискриминация на всички тези основания
при ползването на правата, върху дискриминацията между децата от
различните области, и градски и селски райони?
Разработила ли е държавата, по отношение на момичетата, стратегия
за приложение на Платформата за действие, приета на Четвъртата световна конференция за жените, вземайки предвид препоръките от прегледа през 2000 г.?
Включва ли наблюдението на осъществяването на всички права, гарантирани в конвенцията, принципа за забрана на дискриминацията?
Осигуряват ли законодателството, политиката и практиката в държавата
защита на децата от всички форми на дискриминация или наказание на основание следните характеристики на техните родители, законни настойници
(попечители) или членове на семейството
статут, включително брачния статут
действия
изразени мнения
убеждения?

46

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Конвенцията е неделима и нейните разпоредби са
взаимно зависими. Чл. 2 – принципът за забрана на дискриминация,
е установен като общ принцип от Комитета по правата на
детето, и трябва да бъде прилаган към всички други норми.

Особено внимание трябва да бъде обърнато на:
Другите общи принципи
Чл. 3, т.1: висшите интереси на детето да бъдат първостепенно
съображение във всички действия, засягащи децата
Чл. 6: право на живот и максимално възможно оцеляване и развитие
Чл. 12: зачитане на мнението на детето по всички въпроси, отнасящи
се до него; възможност да бъде изслушано при всякакви съдебни или
административни процедури, отнасящи се до него.

ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

47

48

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

¬ËÒ¯ËÚÂ
ËÌÚÂÂÒË
̇ ‰ÂÚÂÚÓ
Текст на чл. 3
1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички
действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи,
2. Държавите - страни по конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижа, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и
за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.
3. Държавите - страни по конвенцията, отговарят институциите, службите и услугите, отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени от компетентните власти, особено в
областта на безопасността и здравеопазването и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над
него.
омитетът по правата на детето
подчертава в чл. 3, т.1, че висшите интереси на детето трябва да
бъдат първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата, като един от общите принципи на
Конвенцията за правата на детето, заедно с
чл.чл. 2, 6 и 12. Принципът е разгледан за
първи път в Декларацията за правата на детето от 1959 г. Тълкуването на висшите ин-

 

ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

тереси на децата не може да има предимство
или по-голяма сила от всички други права,
гарантирани от другите членове в конвенцията. Понятието придобива особено значение
в ситуации, където други по-специфични
разпоредби на конвенцията не се прилагат.
Член 3, т.1 подчертава, че принципът за висшите интереси на децата трябва да бъде първостепенно съображение в действията на
правителствата и обществените и частни

– ≈«fiÃ≈

49

органи, който те трябва да спазват, давайки
подобаващия приоритет на децата и изграждайки благоприятни за децата общества.
В рамките на конвенцията, това понятие
съществува очевидно и в други текстове,
осигурявайки задължението специфични
ситуации, да бъдат разглеждани през призмата на вишите интереси на отделните деца,
по-специално по отношение на: 
разделяне от родителите: Детето не може
да бъде разделяно от родителите му против тяхната воля, “освен когато компетентните власти решат в съответствие с
приложимите закони и процедури и при
възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо, за висшите интереси на детето”; и държавите
трябва да зачитат правото на детето да
поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно “освен ако това противоречи на висшите
интереси на детето (чл. 9, т.1 и 3);

имат право на специална закрила и помощ (чл. 20); 
осиновяване: Държавите трябва да осигурят, щото “висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенно съображение” (чл. 21); 
ограничаване на свободата: Децата, които са лишени от свобода трябва да бъдат отделени от възрастните, “освен ако
се прецени, че висшите интереси на детето изискват да не се прави това” (чл.
37 (с)); 
изслушвания в съда по наказателни дела
за ненавършили пълнолетие: Родителите или законните настойници трябва да
присъстват “освен ако се преценява, че
това не отговаря на висшите интереси на
детето (чл. 40, т. 2 (b) (iii)). 

родителски отговорности: И двамата
родители имат първостепенна отговорност за отглеждането на тяхното дете и
“висшите интереси на детето са тяхна
основна грижа” (чл. 18, т.1);

Втората и третата точка на чл. 3 имат също
голямо значение. Член 3, т.2 подчертава активното общо задължение на държавите да
осигуряват необходимата закрила и грижа за
благосъстоянието на детето при всички обстоятелства, като в същото време се вземат
предвид правата и задълженията на родителите. Заедно с чл. 2, т.1 и чл. 4, чл. 3, т.2
определя общите задължения на държавата. 

лишаване от семейна среда: Детето, което е временно или постоянно лишено от
семейна среда “или на което с оглед на
неговите висши интереси не може да
бъде разрешено да остане в тази среда”,

Член 3, т. 3 изисква да се установят стандарти от “компетентни органи” за всички
институции, служби и заведения за деца, и
държавата да осигури съобразяването с тези
стандарти.

Извадки от Насоките на Комитета по правата на
детето относно докладите, които трябва да бъдат
представяни от държавите – страни по конвенцията
За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3, стр. 824

Насоки относно първоначалните доклади
“Общи принципи
По този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква да предоставят относима информация, включително за основните съществуващи законодателни, съдебни, административни и други мерки; институционната инфраструктура
за изпълнение на политиката в тази област и особено стратегиите и механизмите
за наблюдение; факторите и срещаните трудности, както и постигнатия напредък при изпълнението на съответните разпоредби на конвенцията във връзка с:

(б) Висшите интереси на детето (чл. 3);

Наред с това държавите – страни по конвенцията, се насърчават да предоставят
относима информация за прилагането на тези принципи при изпълнението на разпоредби, цитирани другаде в настоящите насоки.”
(CRC/C/5, paras. 13 and 14)

50

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Насоки относно периодичните доклади
“III. ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Б. Съблюдаване на висшите интереси на детето (чл. 3)
В докладите трябва да бъде посочено дали принципът на висшите интереси на
детето и необходимостта той да бъде първостепенно съображение във всички
действия, засягащи децата, е отразен в Конституцията и съответното национално законодателство.
Моля предоставете информация за вниманието, отделено на този принцип от
съдилищата, административните или законодателните органи, както и от публичните или частни служби за социални грижи.
Моля предоставете информация по какъв начин висшите интереси на детето са
превърнати в първостепенно съображение в семейния живот, училищния живот,
социалния живот и в области като:
бюджетни средства, включително на централно, регионално и местно ниво, и
където е подходящо, на федерално и провинциално ниво, и в отделните държавни органи;
политиките по планиране и развитие, включително тези за жилищно настаняване, транспорт и опазване на околната среда;
осиновяване;
имиграция, търсене на убежище и бежански процедури;
осъществяване на правосъдие по отношение на ненавършили пълнолетие лица;
настаняване и грижа за децата в институции;
социално осигуряване.
Трябва да бъде включена информация за мерките, предприети в светлината на чл.
3, т. 2, включително тези от законодателно и административно естество на децата да бъдат осигурени закрилата и грижата, необходими за тяхното благосъстояние.
Трябва да бъде предоставена и информация за мерките, предприети в съответствие с чл. 3, т. 3 за създаване на подходящи стандарти за всички публични и частни
институции, служби и заведения, отговарящи за грижата и закрилата на децата,
и за осигуряване на спазването от тяхна страна на тези стандарти, особено по
отношение на безопасността и здравеопазването и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над него.
В светлината на законодателните и административните мерки, предприети осигуряване спазването на висшите интереси на детето, моля посочете основните
проблеми, които остават в това отношение.
Моля посочете по какъв начин принципът на “висшите интереси на детето” е
включен в обучението на специалистите, които работят по правата на децата.”
(CRC/C/58, paras.33-39. С изготвянето на доклади по настоящата разпоредба са
свързани и т. 20, 64, 65, 74, 76, 80, 87, 93, 101, 106, 114, 115, 118, 120, 128, 132, 138,
143, 152, 159, 161, 164, 166 от Насоките относно периодичните доклади; за пълния
текст на Насоките вж. приложение 3, стр. 824.)

Член 3, т. 1
Понятието “висши интереси” на децата е
обект на повече академичен анализ от всяко друго понятие, включено в Конвенцията
за правата на детето. В много случаи, неговото включване в националното законодателство предхожда ратификацията на конвенцията, и понятието по никакъв начин не

ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

е ново за международните актове по правата на човека. Декларацията за правата на
детето от 1959 г. го използва във Втория
си принцип: “Детето се ползва от специална закрила и му се дават възможност и средства, по закон и по друг начин, да се развие
физически, умствено, морално, духовно и
социално, по здравословен и нормален начин, и в условията на свобода и достойнст-

51

во. При прилагането на закони с тази цел,
висшият интерес на детето трябва да бъде
първостепенно съображение.”

хваща също и частните органи, като обхваща всички действия, засягащи децата като
група.

Принципът е включен в два текста на Конвенцията за премахване на всички форми на
дискриминация по отношение на жените от
1979 г.: чл. 5(b) изисква държавите страни
по тази конвенция “да осигурят включването в образованието, касаещо подготовката
за семеен живот, правилно разбиране на
майчинството като социална функция, и
признаването на общата отговорност на
мъжете и жените за отглеждането и развитието на техните деца, като се разбира от
само себе си, че интересът на децата е във
всички случаи първостепенно и основно
съображение.” Подобно на това, чл. 16, т.1,
б.”d” постановява, по всички въпроси, свързани със сключването на брак и семейни
отношения “интересите на децата да бъдат
върховно (paramount) съображение”.

В своите Насоки за изготвянето на доклади и в прегледа на докладите на държавите – страни по конвенцията, Комитетът по
правата на детето подчертава, че грижата
за висшите интереси на детето трябва да се
вгради в националните планове и политики
за децата и в работата на парламентите и
правителствата, на национално и местно
ниво, включително и по-специално по отношение на създаването на бюджети и отпускането на средства на всички нива.
Оценката на въздействието върху детето и
вграждането на резултатите в развитието на
закона, политиката и практиката, се превръща при това положение в задължение
(виж чл. 4, стр. 86).

Принципът не се появява в нито един от
международните пактове, но Комитетът за
правата на човека, в два от своите Общи
коментари по тълкуването на Международния пакт за граждански и политически права, прави препратка към интереса на детето, който е с “върховен”, в случаите на раздяла на родителите или развод (Комитет за
правата на човека, Общи коментари 17 и 19
HRI/GEN/1/Rev.5, pp. 133 and 138).
По отношение на бежанците Изпълнителният комитет на Върховния комисар за бежанците към Обединените нации официално
подчертава, “че всяко действие, предприето в полза на деца бежанци трябва да се
ръководи от принципа за висшите интереси
на детето, както и от принципа за единство
на семейството” (виж чл. 22, стр. 371).

“Във всички действия,
отнасящи се до децата,
независимо дали
са предприети от
обществени или частни
институции ...,
от съдилищата,
административните или
законодателните
органи...”
Текстът на този принцип показва, че неговият обхват е много широк и излиза извън
действията, инициирани от държавата и об-

52

“…висшите интереси
на детето…”
Работната група, която изработи проекта за
Конвенцията не дискутира по-нататък определението за “висшите интереси”, и Комитетът по правата на детето все още не се
е опитал да предложи критерии, чрез които
висшите интереси на детето трябва да се
оценят по-общо, или по отношение на особените обстоятелства, отделно от акцента,
че общите ценности и принципи на конвенцията трябва да се прилагат във въпросния
контекст.
Комитетът подчертава многократно, че конвенцията трябва да се разглежда като цяло
и подчертава нейните взаимоотношения, поспециално между тези разпоредби, които са
издигнати в статут на общи принципи (чл.
2, 3, 6 и 12).
При това принципите за забрана на дискриминация, максимално оцеляване и развитие,
и зачитане на мнението на детето трябва да
се отнасят при определянето кои са висшите интереси на детето в дадена специфична
ситуация, както и за определянето на висшите интереси на децата като група. Разглеждането на висшите интереси трябва да
обхваща както краткосрочната, така и дългосрочната перспектива за детето. Всяко
тълкуване на висшите интереси трябва да
бъде съобразено с духа на цялата конвенция, и по-специално с нейния акцент върху
детето, като индивидуално лице, със собствено мнение и чувства и детето, като носител на граждански и политически права, как-

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

то и като обект на специална закрила. Държавите не могат да тълкуват висшите интереси на детето в контекста на културен релативизъм и не могат да използват своето
тълкуване на “висшите интереси” за да отрекат права, които сега са гарантирани за
децата по конвенцията, например на закрила срещу традиционни практики и жестоко
наказание (виж стр. 445 и 324).

“…Еднаква загриженост на Комитета
предизвиква недостатъчното внимание
към принципа на висшите интереси на
детето при разглеждането на
ситуациите на задържане, настаняване
в детски институции, изоставяне на
деца, както и по отношение на правото
на детето да свидетелства в съда.”
(Bulgaria IRCO, Add.66, para.12)

Комитетът подчертава, че принципът трябва да бъде прилаган заедно с другите общи
принципи във всички случаи, в които конвенцията не установява точни стандарти.
Един пример, във връзка с определението
за дете е, че конвенцията изисква да бъде
определена минимална възраст за наказателна отговорност (чл. 40, т. 3 (а)). Определяйки възрастта, трябва да се прилагат и
принципите за забрана на дискриминация,
на висшите интереси и на максималното
оцеляване и развитие (виж чл. 1, стр. 8).

(Виж също по-нататъшните коментари на
комитета за значението на всички установени общи принципи по чл. 2, стр. 27; чл.
4, стр. 80; чл. 6, стр. 117; и чл. 12, стр.
200).

Един друг специфичен проблем възниква
при прегледа на първоначалния доклад на
Австрия:
“Комитетът съжалява, че е узаконена
принудителна стерилизация на
умствено увредени деца със съгласието
на родителите. Комитетът
препоръчва съществуващото
законодателство да бъде
преразгледано, така че стерилизацията
на умствено увредени деца да изисква
намесата на съда, както и да са
предоставят грижи и консултации, за
да може тази намеса да бъде в
съответствие с разпоредбите на
конвенцията, по-специално на чл.
3,отнасящ се за висшите интереси на
детето и чл. 12.” (Austria IRCO, Add.98,
para.17).
Комитетът коментира по отношение на Белиз:
“…Комитетът е загрижен, че
законът не позволява на децата,
особено на юношите, да търсят
медицинска или правна консултация
без съгласието на родителите, дори
когато това отговаря на висшите
интереси на детето…” (Belize IRCO,
Add.99, para.14)
Комитетът предлага висшите интереси да се
разглеждат заедно с другите общи принципи по отношение на много проблеми.
Например:

ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

“…е първостепенно
съображение”
Текстът показва, че висшите интереси на
детето няма винаги да бъдат единственият,
имащ предимство пред всички останали
фактори, които се разглеждат; може да има
конкурентни или конфликтни интереси
между правата на човека, например между
отделни деца, между различни групи деца
и между деца и възрастни. Интересите на
детето все пак трябва да се разглеждат активно. Необходимо е да се покаже, че интересите на децата са били изследвани, и
взети предвид като първостепенно съображение.
В Работната група, създала проекта за Конвенцията се провежда дебат и са направени
предложения този член да разглежда найдобрия интерес на детето като “най-първостепенното съображение” или “върховно
съображение”. Тези предложения биват отхвърлени. Много широкият обхват на чл. 3,
т.1 “във всички действия, отнасящи се до
децата” – включва действия, в които и други страни могат да имат еднакви претенции,
техните интереси също да бъдат взети предвид. (E/CN.4/L.1575, pp.3-7, Detrick, pp. 132
and 133).
Там, където изразът “висшите интереси” се
използва другаде в конвенцията (виж погоре, стр. 49), фокусът е върху вземането
на решение за подходящо действие за отделните деца, при по-специални обстоятелства, и изисква определянето на висшите интереси на отделните деца. При такива
ситуации, интересите на детето представляват най-висш приоритет (както ясно се твърди по отношение на осиновяването в чл. 21;
виж стр. 357).

53

Ръководен принцип
при прилагането: изискване
да се прави оценка
на “въздействието
върху детето”
Комитетът по правата на детето подчертава, че чл. 3, т.1 е фундаментален за общото
задължение да се предприемат всички необходими мерки за прилагане на конвенцията за всички деца в съответствие с чл. 4.
Например:
“…висшите интереси на детето
трябва да бъде ръководен принцип при
прилагането на конвенцията.” (Mexico
IRCO, Add.13, para.16)
“[Комитетът] също подчертава
стойността на приемането на
разбираем и подробен подход към
прилагането на правата на детето,
който да е едновременно ефективен и
съобразен с разпоредбите и общите
принципи на конвенцията, по-специално
на висшите интереси на детето и
забраната за дискриминацията, които
се прилагат независимо от
бюджетните ресурси.” (France IRCO,
Add.20, para.19)
“С оглед на прилагането на чл. 4 от
конвенцията, Комитетът би желал да
предложи, общите принципи на
конвенцията, особено разпоредбите на
нейния чл. 3, свързани с висшите
интереси на детето, да са ръководни
при определянето на политиките,
както на централно, така и на местно
ниво на управлението…” (United Kingdom
IRCO, Add.34, para. 24)
“Комитетът приветства
информацията, подадена в отговорите
на държавата – страна по конвенцията
на списъка от въпроси, засягащи
прилагането на принципа на висшите
интереси и насърчава държавата –
страна по конвенцията да продължава
да интегрира принципа във всички
законодателни и административни
практики, и да преглежда процедурите
за вземане на решения и прилагане на
практика, така че да осигури
определянето на първостепен
приоритет на принципа на висшите
интереси на детето.” (The Former
Yugoslav Republic of Macedonia IRCO, Add.
118, para.18)

54

“Комитетът, отбелязвайки, че общият
подход на държавата – страна по
конвенцията е по-скоро ориентиран към
социалните грижи, отколкото към
правата на детето, е загрижен, че
принципите на висшите интереси на
детето (чл. 3) и на правото на живот и
развитие (чл. 6) не са напълно отразени
в законодателството на държавата –
страна по конвенцията, както и в
нейните административни и съдебни
решения или политики и програми,
отнасящи се до децата…
“Комитетът препоръчва общите
принципи на конвенцията, по-специално
разпоредбите на неговите чл.чл. 3 и 6
да бъдат интегрирани по подходящ
начин в законодателството, както и в
съдебните и административни
решения, и в проекти, програми и
услуги, които имат влияние върху
децата и трябва да ръководят
определянето на политиките на всички
нива, и по-специално действията,
предприети от институциите по
социалните грижи, съда и
административните власти.” (Marshall
Islands IRCO, Add. 139, paras. 26 and 27. Виж
също Lebanon, IRCO, Add.54, para. 35;
Zimbabwe IRCO, Add.55, para. 29, etc.)
Там, където се предлага план за действие
за децата, принципът на “висшите интереси” трябва да бъде напълно интегриран.
Интегрирането на принципа трябва да налага разработването на механизми за оценка на въздействието на действията на правителството върху децата, и да включва
резултатите от оценката върху развитието
на политиките (виж чл. 4, стр. 86).
По отношение на жизненоважния проблем
за отпускането на ресурси, принципът на
висшите интереси изисква, първо, в рамките на общия бюджет на правителството
и регионалните, и местни бюджети, да има
адекватна част за децата (за по-нататъшната дискусия виж чл. 4, стр. 87). При това
положение трябва да има достатъчен анализ на съответните бюджети, за да се определи пропорцията и определената сума
за децата. Разглеждайки приоритетите при
определянето на ресурсите, както между,
така и в рамките на службите на национално и местно ниво, висшите интереси трябва да бъдат първостепенно съображение.
Принципът за забрана на дискриминацията също е важен; но както беше подчерта-

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

но при разглеждането на чл. 2 (стр.30),
принципът за забрана на дискриминация
позволява позитивната дискриминация, т.
е утвърждаващите действия, в полза на групи деца, които са в особено неравностойно положение или особено уязвими. При
това, определянето на приоритети и целевото разпределение на ресурсите е жизнено важно за намаляване на дискриминацията при общото прилагане.
Комитетът обръща все по-голямо внимание
на значението на бюджетния анализ в прегледа на докладите и в дискусиите си с представители на държавите – страни по конвенцията. Неговите Насоки относно периодичните доклади изискват информация за: дяла
на бюджета, определен за социални разходи за деца на всички нива; бюджетни тенденции, “споразумения за бюджетен анализ
, позволяващ размерът и делът, похарчен за
децата да бъде ясно идентифициран”; и
“стъпките, предприети за да се осигури,
щото всички компетентни национални, регионални и местни власти да се ръководят
от висшите интереси на детето в техните
решения по отношение на бюджета, и да се
оцени приоритетът, определен на децата,
при съставянето на политиките” (т. 20):
“…С оглед на бюджетните приоритети
при разпределянето на наличните
ресурси, държавата – страна по
конвенцията, трябва да се ръководи от
принципа на висшите интереси на
детето, както е предвидено от чл. 3 на
конвенцията, особено когато това се
отнася до най-уязвимите групи деца,
каквито са малките момичета, децата
от коренното население, децата,
живеещи в бедност, включително
изоставените деца.” (Bolivia IRCO, Add.1,
para.14)
“Висшите интереси на детето е
ръководен принцип при прилагането на
конвенцията, включително на нейния
чл. 4, и във връзка с това, комитетът
отбелязва важността на прилагането
на този принцип, осигуряващ
максимално количество ресурси да
бъдат отделени за програми за децата,
при прегледа на бюджетните
отчисления към социалния сектор,
както на федерално, така и на
провинциално ниво.” (Pakistan IRCO,
Add.18, para. 26).
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията, в светлината

ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

на чл.чл. 3 и 4 на конвенцията, да вземе
всички необходими мерки за постигане
на максимално количество налични
ресурси, за да осигури отделянето на
достатъчно бюджетни отчисления за
услуги за децата, по-специално в
областта на образованието и
здравеопазването, като особено
внимание се отдели на защитата на
правата на децата, принадлежащи към
уязвими групи.” (Colombia IRCO, Add.30,
para.16. Виж също например Nepal IRCO,
Add.57, para.30)
По подобен начин, въздействието върху
децата на политиките за икономическо
преструктуриране и намаляването на
бюджета трябва да се разглежда в светлината на принципа на висшите интереси и
други основни принципи. Това съображение
е подчертано също и в Насоките относно
периодичните доклади: “Мерките, взети за
да се осигури, че децата, особено тези, принадлежащи на групите в най-неравностойно положение, са защитени срещу неблагоприятните ефекти на икономическите политики, включително намаляването на
бюджетните отчисления в социалния сектор” (т. 20)
Комитетът коментира за Швеция, че:
“…Правителството трябва да осигури
намаляването на разходите на
общините да се извършва, като се
обръща необходимото внимание на
висшите интереси на децата, особено
на тези от най-уязвимите групи…”
(Sweden IRCO, Add.2, para. 10)
Той продължава с тази тема, когато разглежда втория доклад на Швеция:
“Като приветства решението на
държавата - страна по конвенцията, да
даде приоритет при използването на
допълнителни ресурси за деца, със
специални нужди от подкрепа,
комитетът остава загрижен за
въвеждането на данъци и съкращения в
образователните и социални служби,
направени от някои общини, в
резултат на мерки за съкращаване на
бюджета. Комитетът препоръчва
държавата – страна по конвенцията,
да преразгледа въздействието на
бюджетните ограничения, така че да
поднови усилията за прилагането на
конвенцията до максимума на
наличните ресурси, в съответствие с
чл. 4.” (Sweden 2RCO, Add.101, para.9)

55

Той прави подобен коментар и за Норвегия
и Финландия:
“Комитетът е загрижен, че в
контекста на ролята на общинските
власти, висшите интереси на детето
не винаги се взема напълно предвид, и
по-нататък, че висшите интереси на
децата, с родител, който е в затвора,
или на непридружени деца, търсещи
убежище, или бежанци не винаги
представлява първостепенн
съображение.
“Комитетът препоръчва държавата страна по конвенцията, консултирайки
се със Службата на Омбудсмана и
гражданското общество, да разгледа
прилагането на принципа на висшите
интереси, в контекста на споменатите
по-горе ситуации, и да положи понататъшни усилия за да осигури
отделянето на първостепенно
внимание на този принцип, при
вземането на решения, засягащи
децата.” (Norway 2RCO, Add.126, paras.22
and 23. Виж също Finland 2RCO, Add. 132,
paras 25 and 26)
Комитетът търси процеси, които осигуряват зачитането на висшите интереси на децата при формулирането на политики и насърчава концепцията за оценка на влиянието върху детето (виж чл. 4, стр. 86).
По време на дискусията по първоначалния
доклад на Сенегал, член на Комитета отбелязва, че принципът на висшите интереси
на детето е по-широк и по-дълбок от проблема за упражняване на родителските права в случаите на развод. “Това понятие –
крайъгълен камък на конвенцията- означава, че когато се появи конфликт на интереси, висшите интереси на детето трябва да
бъдат основна грижа. В юридическата, съдебната и административната сфера един
такъв подход изисква създаването на нов
набор от процедури за вземане на решения.
UNICEF например изучава използването на
“анализа на въздействието върху детето”,
който оценява ефекта от дадено решение
върху детето, преди това решение да бъде
взето…” (Senegal SR.248, para.43)
Принципът на висшите интереси трябва да
бъде водещ в дискусиите на парламентите,
както и в политиките на правителствата:
“Комитетът приветства решението,
взето от Правителството, да

56

предостави годишен доклад на
Парламента, за приложението на
конвенцията, и за неговата политика
по отношение на ситуацията на
децата по света. Тази процедура ще
допринесе за осъзнаването на
значението на принципа на висшите
интереси на детето, който е от
първостепенна важност, да бъде взет
предвид във всички действия, засягащи
децата, включително тези, предприети
от законодателните органи.” (France
IRCO, Add.20, para. 6)
“Комитетът препоръчва да се положат
специални усилия от правителството,
за да се хармонизира напълно
съществуващото законодателство с
разпоредбите на конвенцията, и в
светлината на тези общи принципи, да
се осигурят висшите интереси на
детето, както е постановено в чл. 3 на
конвенцията, да бъде основна грижа във
всички действия, засягащи децата,
включително тези, предприети от
Парламента.” (Chile IRCO, Add.22, para.14)

Принципът на висшите
интереси да бъде отразен
в законодателството
Комитетът постоянно подчертава, че чл. 3,
заедно с други идентифицирани общи принципи в конвенцията, трябва да бъде отразен в законодателството и интегриран във
вземането на всички релевантни решения.
Например:
“Виждане на комитета е, че трябва да
бъдат положени по-нататъшни усилия,
за да се осигури щото общите принципи
на конвенцията, и по-специално чл.чл. 3
и 12, не само да ръководят дискусии и
формулиране на политиката, но също да
бъдат интегрирани по подходящ начин
във всяко съдебно и административно
решение, и в развитието и прилагането
на всички проекти, програми и услуги,
които имат влияние върху децата.”
(Azerbaijan IRCO, Add.77. para.3)
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да вземе всички
необходими мерки за да осигури общия
принцип за висшите интереси на
детето да бъде интегриран по
подходящ начин във всички правни
разпоредби, както и в съдебните и

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

административни решения и в
проекти, програми и услуги, които
имат влияние върху децата.” (Georgia
IRCO, Add.124, para 27. Виж също Trinidad
and Tobago IRCO, Add.82, para. 29)
Комитетът посочва, че очаква принципът на
висшите интереси да бъде записан в законодателството така, че да дава възможност
за позоваване пред съда:
“…Принципите, отнасящи се до
висшите интереси на детето и
забраната на дискриминацията по
отношение на децата трябва да бъдат
вградени във вътрешното
законодателство, и би трябвало да
бъде възможно позоваване на тях в
съда.” (Indonesia IRCO, Add.25, para.18. Виж
също например Denmark IRCO, Add.33,
para. 24; Canada IRCO, Add.37, para. 11; Sri
Lanka IRCO, Add.40, para.25; Germany IRCO,
Add. 43, para.16)
Разглеждайки втория доклад, комитетът
продължава да изразява загриженост, че на
практика, общите принципи, съдържащи се
в чл.чл. 3 и 12, не са спазени:

“Комитетът е загрижен, че във всички
действия, засягащи децата, общият
принцип на висшите интереси на
детето, съдържащ се в чл. 3 на
конвенцията не представлява
първостепенно съображение,
включително по темите, свързани със
семейното право (т.е.
продължителността на упражняване на
родителските права, по силата на
Закона за персоналния статус е
произволна, тъй като се определя от
възрастта на детето и е
дискриминационна по отношение на
майката).
Комитетът препоръчва на държавата
– страна по конвенцията да прегледа
своето законодателство и
административни мерки и да осигури
подходящото отразяване в тях на чл. 3
от конвенцията” (Jordan 2RCO, Add.125,
paras. 33 and 34)

“Въпреки че Комитетът отбелязва, че
принципите на висшите интереси на
детето (чл. 3) и “зачитане на
възгледите на детето” (чл. 12) са
вградени във вътрешното
законодателство, той си остава
загрижен, че на практика, както това
се признава в доклада, тези принципи не
се спазват, поради факта, че децата не
се приемат като лица, имащи права, и
че правата на детето са
пренебрегнати в интерес на
възрастните. Комитетът препоръчва
да бъдат положени по-нататъшни
усилия, за да се осигури прилагането на
принципа на “висшите интереси на
детето” и “зачитане на възгледите на
детето”, особено на правото му да
участва в семейството, в училище, в
рамките на други институции и в
обществото по общо.

Когато принципът на най-добрия интерес
вече е отразен в националното законодателство, това обикновено е във връзка с вземането на решения за отделните деца, при
което детето е най-важното, или между найважните субекти или обекти – например в
семейните дела, следващи раздяла или развод на родителите, при осиновяване или при
намеса на държавата за закрила на децата
срещу малтретиране. Много по-рядко се
случва, да се открие принципа в законодателство, покриващо други “действия”, които касаят групи деца или всички деца, но
може и да не са специфично насочени към
децата. Принципът трябва да се прилага,
например, при създаване на политика по
заетостта, планиране, транспорт и т.н. Дори
в рамките на службите, чиито основна цел
е развитието на децата, например образованието и здравеопазването, принципът
често не е изписан в законодателната рамка. При това, по отношение на Обединеното кралство комитетът отбелязва своята загриженост

Тези принципи трябва да бъдат
отразени също във всички политики и
програми, отнасящи се до децата.
Трябва да бъде засилено повишаването
на осведомеността сред широката
общественост, включително сред
традиционните общности и религиозни
водачи, както и образователните
програми за прилагането на тези
принципи.”(Bolivia 2RCO, Add.95. para. 18)

“…за очевидната недостатъчност на
мерките, взети за осигуряване на
прилагането на общите принципи на
конвенцията, по-специално,
разпоредбите на чл. 2, 3, 6 и 12. Във
връзка с това комитетът наблюдава
по-специално, че принципът на висшите
интереси на детето изглежда не е
отразен в законодателството в такива
области като здравеопазване,

ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

57

образование и социално осигуряване,
които имат тежест при спазването на
правата на детето.” (United Kingdom
IRCO, Add.34, para.11)

Невъзможност за дерогиране
Комитетът подчертава, че общите принципи
на Конвенцията за правата на детето не могат да бъдат дерогирани по време на извънредни ситуации. Например, в доклада от Общата дискусия за “Децата във въоръжени
конфликти”, комитетът коментира, че нито
една от общите разпоредби в чл. 2, 3 и 4 не
“допуска дерогиране по време на война
или извънредна ситуация.” (Report on the
second session, September/October 1992,
CRC/C/10, para. 67)

Държавите се задължават
да осигурят необходимата
закрила и грижи за децата,
като се вземат предвид
правата и задълженията
на неговите родителите и
на другите лица,
отговорни
по закон за него: чл. 3, т. 2
Държавите трябва да осигурят необходимата закрила и грижи за всички деца в тяхната
юрисдикция. Те трябва да вземат предвид
правата и задълженията на родителите и
другите, отговорни по закон за детето. Но
съществуват много аспекти на “закрила и
грижи”, които отделните родители не могат
да осигурят – например, закрила срещу замърсяване на околната среда или катастрофи по пътищата. А там, където отделните
семейства не са в състояние, или нямат желание да закрилят детето, държавата трябва да създаде “мрежа за сигурност”, която
да осигури на детето благосъстояние при
всички обстоятелства. Често, задължението на държавата и родителите са свързани
тясно – например, от държавата се иска да
предостави задължително безплатно начално образование; родителите имат задължението да осигурят образование, с оглед на
най-добрия интерес на детето.
Един коментар, публикуван в Бюлетина за
правата на човека, подчертава “фундаменталното значение” на т. 2 от чл. 3: “Неговото значение произтича на първо място от

58

неговото положение, като обща разпоредба, насочена към осигуряване, по един или
друг начин на благосъстоянието на детето.
Второ, неговата изчерпателност означава,
че той представлява важна отправна точка
при тълкуване на общите или цялостни задължения на правителствата, в светлината
на по-специфични задължения, съдържащи
се в останалите части на конвенцията. Задължението, което е явно при “осигуряването на детето на такава закрила и грижи,
каквато са необходими за неговото благосъстояние”, не е квалифицирано. Докато
следващото изречение го прави зависимо от
необходимостта, да се вземат предвид правата и задълженията на други общности,
задължението на държавата – страна по конвенцията, въпреки, че е последна инстанция,
е изразено много ясно. Глаголът, използван,
за да се опиша задължението (“да осигури”)
е много силен и обхваща както пасивните,
така и активните (включително проактивни)
задължения. Понятията “закрила и грижи”
трябва също да бъдат прочетени широко,
тъй като тяхната цел не е посочена в ограничен или отрицателен смисъл (като например “да предпазва детето от увреждане”), а
по-скоро по отношение на изчерпателния
идеал, да се осигури на детето “благосъстояние”…” (Филип Алстън, “Правната рамка
на Конвенцията за правата на детето”, Бюлетин за правата на човека, 91/2, стр.9)
Комитетът по правата на детето често споменава обстоятелства, в които държавата не
полага адекватни грижи за особени групи
от уязвими деца. Най-често срещаната категория са децата, живеещи или работещи
на улицата, за които се знае, че са много, в
повечето държави (виж чл. 2, стр. 42 и чл.
20, стр. 349). Чл. 3, т. 2 посочва ясно, че
независимо от правата и задълженията на
родителите и който и да е друг отговорен
по закон, държавата има активното задължение да осигури благосъстоянието на такива деца. Това общо задължение е свързано с нейните задължения по другите общи
принципи на конвенцията в чл. 2, 6 и 12, и с
всички относими специфични задължения –
например съгласно чл. 18, т. 2, да осигури
“подходяща помощ на родителите и законните настойници”, при изпълнението на техните задължения по отглеждането на детето, или съгласно чл. 20, т. 1, да предостави
“специална закрила и подкрепа” на деца,
лишени от семейна среда; да признае правата на децата, да се ползват от социално
осигуряване и от адекватен стандарт на

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Реакция на природни бедствия
Може би в резултат на катастрофата в Чернобил, Законът за правата на детето на Белорусия включва и разпоредба в своя чл. 28 за “правата на децата, които са жертви на
природни аномалии, катастрофи или бедствия”. Държавата трябва да предостави на такива деца “незабавна безплатна помощ, да вземе спешни мерки, за да ги отдалечи от
опасната зона, да се погрижи да ги събере с техните семейства и да им осигури необходимата медицинска помощ, включително и в други държави. В случаите на загуба на
техните родители, тези деца трябва да могат да се ползват от същата социална защита,
както и всяко дете, което е било лишено от родителска грижа” (Belarus IR, para.102).
Националната конституция на Парагвай (1992 г.) включва член за закрила на детето (чл.
53): “Семейството, обществото и държавата трябва да имат задължението да гарантират
на детето пълно и хармонично развитие и цяялостно ползване на неговите права, и трябва да го закрилят срещу пренебрегване, недохранване, насилие, злоупотреба, трафик и
експлоатация. Всички лица имат право да поискат компетентните власти да се съобразяват с тези гаранции и да наказват тези, които ги нарушават” (Paraguay IR, para.27).

живот (чл. 26 и 27) и да защитава децата от
всички форми на насилие и експлоатация
(чл. 19, 32, 33, 34, 35, 36, 37).
По подобен начин, по време на икономическа рецесия или криза, или природно бедствие, или въоръжен конфликт, това, имащо надмощие активно задължение излиза на
повърхността, свързано с други, по-специфични разпоредби. За да бъде в състояние
да изпълни своите задължения, държавата
трябва да бъде сигурна, че знае, доколкото
това е възможно, кога благосъстоянието на
децата е застрашено, и кога се налагат допълнителни действия от страна на държавата. Комитетът често изразява загрижеността си за това, дали децата в най-неравностойно положение в държавата са били
идентифицирани
“…за да е сигурно, че адекватните
мрежи за сигурност са на лице, да
предотвратят влошаването на
положението, свързано с ползването им
от правата, които са им предоставени
от конвенцията…”
Комитетът препоръчва:
“…програмите да бъдат насочени
внимателно към нуждите, както на
децата от селските, така и от
градските райони, и да се установят
адекватни мрежи за социална сигурност
за групите деца в най-неравностойно
положение.” (Belarus IRCO, Add.17, paras.7
and 15)
Комитетът приветства включването на законодателни задължения, отразяващи т. 2 на
чл. 3:

ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

“[Комитетът] приветства особено
включването в Конституцията на
разпоредба, основаваща се директно на
чл. 3, т. 2 на конвенцията…” (Iceland
IRCO, Add.50, para.5)
Изискването да се вземат предвид правата и
задълженията на родителите и другите отговорни по закон, не пречи на държавата в
определени случаи да се намесва без тяхното съгласие. Нормата, заедно с чл. 9 по-специално (виж стр. 161), обхваща ситуациите,
в които родителите и други заплашват благосъстоянието на отделни деца, чрез, например, посегателство или пренебрегване.

Институциите, службите
и услугите, отнасящи се до
закрилата или грижите за
децата, да отговарят на
стандартите, установени
за деца: чл. 3, т. 3
За институциите, службите и заведенията за
деца трябва да има установени стандарти, а
държавата чрез подходящо наблюдение
трябва да осигури тези стандарти да бъдат
спазвани. Други членове се отнасят до отделни услуги, които държавите – страни по
конвенцията трябва да осигурят; например
“за грижа за децата” (съгласно чл. 18, т.2 и
3), трябва да бъде предоставена алтернативна грижа за деца, лишени от семейна среда
(чл. 20), грижа за деца с увреждания (чл. 23),
рехабилитационни грижи (чл. 39) и институционални и други грижи, свързани със

59

системата за осъществяване на правосъдие
спрямо лица, ненавършили пълнолетие (чл.
40). Там трябва да има също здравни и образователни институции, осигуряващи грижи и закрила.
Разпоредбата покрива не само институциите, службите и заведенията, осигурени от
държавата, но също и всички “отговорни”
за грижата или закрилата на децата. В много държави, голяма част от грижата за децата извън семейството се осигурява от доброволни частни органи, а в някои държави,
политиката на приватизация на услугите
изважда голяма част от институциите от
прекия контрол на държавата. Чл. 3, т.3
изисква установяването на стандарти за
всички подобни институции, служби и заведения, от страна на компетентни органи.
Заедно с принципа за забрана на дискриминацията в чл. 2, стандартите трябва да бъдат съобразени и с останалата част на конвенцията.
Разпоредбата не предоставя изчерпателен
списък на областите, в които трябва да бъдат установени стандарти, но споменава
“специфично в областта на сигурността,
здравето, броя и годността на служителите,
както и компетентен надзор върху тях”.
Освен това, службите и институциите, осигуряващи грижи и закрила трябва да се съобразяват с всички други разпоредби на
конвенцията, спазвайки, например, принципите за забрана на дискриминация и на висшите интереси, правото на децата на зачитане на собствените възгледи, и други граждански права, и да защитават децата от всички форми на насилие и експлоатация (чл. 2,
3, 12, 13, 14, 15, 16, 19, 32-37). Освен това,
чл. 25 (виж стр. 453) определя правото на
дете, което е било настанено с цел грижа,
закрила или лечение “на периодично преразглеждане на осигуреното лечение на детето
и всички други обстоятелства, отнасящи се
до неговото настаняване.”
Прилагането на чл. 3, т.3 изисква подробен
преглед на законодателната рамка, прилагаща се към всички институции и служби,
независимо дали са управлявани директно
от държавата, или от доброволни и частни
органи. Прегледът има нужда да покрие
всички услуги – грижи, включително грижи
в приемни семейства и дневни грижи, здравни грижи, образование, наказателни институции и т.н. Съответните стандарти трябва
да бъдат прилагани към всички, при адекватна и независима инспекция и монито-

60

ринг. Широко разпространените посегателства върху децата в институциите, както
физическа, така и сексуална си остава неразкрита в много държави през последните
години, като с това се подчертава липсата
на подходящи мерки за защита, включително независима инспекция и ефективни процедури за подаване на жалби (виж също чл.
12, стр. 211).
Комитетът по правата на детето коментира, често неадекватния мониторинг и наблюдение, преди всичко на институциите, и
коментира също прекомерното използване
на настаняването в институции (виж чл. 20,
стр. 330):
“Комитетът препоръчва да се търсят
активно алтернативи на
институционализирането в интернати,
като например приемните семейства.
Комитетът също препоръчва понататъшно обучение на персонала във
всички институции, например на
социалните работници, съдебния
персонал и преподавателския състав.
Важна част от това обучение трябва
да бъде подчертаването на
насърчаването и защитата на
чувството за достойнство, както и
проблема за пренебрегването и
малтретирането на децата. Изискват
се също механизми за оценка на
текущото обучение на персонала,
занимаващ се с деца.” (Russian Federation
IRCO, Add.4, para.19)
Комитетът продължава по-нататък, когато
преглежда Втория доклад на руската федерация:
“…В светлината на чл. 3, т. 3 на
конвенцията, Комитетът препоръчва
по-нататък реформа, включително
правна реформа на институционалната
система, чрез установяване на
стандарти за условията в
институциите и тяхната редовна
инспекция, по-специално чрез засилване
на ролята и властта на независимите
механизми за инспекция и чрез
осигуряване на правото да
инспектират приемните домове
ипубличните институции без
предупреждение...” (Russian Federation
2RCO, Add.110, para.39)
“Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията, да разгледа
ситуацията на децата в

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

институциите, с оглед предвиждането
и осъществяването на възможни
алтернативи за институционална
грижа и за установяването на
ефективни механизми за мониторинг на
реализацията на правата на детето,
настанено в институция.” (Poland IRCO,
Add.31, para.34. Виж също за пример
Nicaragua IRCO, Add.36, para.18; China IRCO,
Add.56, para.18)
Комитетът изразява загриженост за липсата на квалифициран персонал, определени
стандарти и независима инспекция:
“Комитетът е загрижен от липсата на
квалифициран персонал, работещ в
институциите за грижа за децата.
Отбелязвайки мерките, взети наскоро
за подобряване на мониторинга на
институциите, комитетът си остава
загрижен от постоянното
съществуване на случаи на
злоупотреба…
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да увеличи
усилията си за ефективно наблюдение
на институциите за алтернативни
грижи и разработва подходящо
обучение за персонала на тези
институции.” (Trinidad and Tobago IRCO,
Add.82, paras.18 and 34)
В много случаи комитетът отбелязва загрижеността си от лошото третиране на децата
в институциите и заведенията за алтернативни грижи:

ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

“Комитетът е алармиран от
получените доклади, поради лошото
третиране на децата в центровете
за задържане. С оглед на сериозността
на обвиненията в подобни нарушения,
комитетът е загрижен за
недостатъчното обучение,
предложено на персонала на
правоприлагащите органи и персонала
на центровете за задържане, по
разпоредбите и принципите на
конвенцията и други релевантни
международни актове…” (Paraguay
Prelim. Obs.,Add.27, para.13)
“Комитетът съжалява, че все още не са
взети подходящи мерки за ефективно
предотвратяване и борба с лошото
третиране на децата в училищата и
институциите, където те могат да
бъдат настанени…
Комитетът също препоръчва
установяването на ефективни
механизми за мониторинг на
реализацията на правата на детето,
настанено в институция.”(Ukraine IRCO,
Add,42, paras. 14 and 27)
“Комитетът препоръчва системата на
приемните семейства да бъде
внимателно наблюдавана, за да се
премахнат всички възможни актове на
злоупотреба с децата, поставени на
такива грижи.” (Croatia IRCO, Add.52,
para.25).

61

Предприети ли са подходящи общи мерки за прилагане на член 3, включително:
Определяне и съгласуване на отговорните служби и агенции, на всички нива
на управление (принципът за забрана на дискриминацията в чл. 3 има отношение към всички служби на управление)?
Установяване на подходящите неправителствени организации/партньори от гражданското общество?
Подробен преглед с цел да се гарантира, че цялото законодателство, политика и практика са съвместими с тази разпоредба по отношение на всички деца на цялата територия под юрисдикцията на държавата?
Приемане на стратегия за осигуряване на цялостно прилагане, която
при необходимост включва определяне на целите и показателите за
напредък;
не влияе на разпоредбите, които са по-благоприятни за правата на
детето;
е съобразена с другите относими международни стандарти;
при необходимост включва международно сътрудничество;
(Такива мерки могат да бъдат част от една обща правителствена стратегия
за прилагане на конвенцията като цяло.)
Бюджетен анализ и отпускане на необходимите средства;
Разработване на механизми за наблюдение и оценка;
Широко запознаване, както на възрастните така и на децата със значението на чл. 2;
Разработване на подходящи програми за обучение и повишаване на осведомеността?

Член 3, т. 1
Отразен ли е фактът, че принципът на “висшите интереси” на детето трябва да бъде от първостепенно значение във всички дейности, засягащи децата и предвидени в:
Конституцията (ако има такава)?
относимо законодателство, прилагащо се за:
Публични институции за социални грижи
Частни институции за социални грижи
съдилищата
административни власти
законодателните органи

62

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

За използването на въпросниците

вж. стр. XXI

Изисква ли се зачитане на принципа“висшите интереси” на засегнатите деца,
(оценка на въздействието върху децата), в законодателството, при вземането на решения от администрацията, в политиката и в практиката на
всички нива на управление, относно:
бюджетното разпределение в социалната сфера и за децата, между и в
службите на управление?
Социалното осигуряване?
планирането и развитието?
околната среда?
жилищното настаняване?
транспортната система?
здравеопазването?
образованието?
приемането на работа?
осъществяването на правосъдие по отношение на ненавършили пълнолетие лица?
Наказателното право (например, отражението върху децата на осъждането на родители и др.)
гражданство и имиграция, включително търсене на убежище?
всякакви правила относно алтернативните грижи, включително институции за деца?
Има ли законови мерки, свързани с децата, според които “висшите интереси” на детето са “върховно”, а не само “първостепенно” съображение?
Там, където законодателството изисква да се определи “висшите интереси” на детето при конкретни обстоятелства, приети ли са критерии
за тази цел, които съответстват на принципите на конвенцията?
Член 3, т. 2
Изисква ли законодателството държавата да осигури на всяко дете закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, в случаи, когато това не е предвидено по друг начин?
Предвижда ли законодателството такава закрила и грижи в случаи на национални катастрофи?
Има ли подходящо наблюдение, чрез което да се определя дали мерките са
напълно приложени за всички деца?

ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

63

За използването на въпросниците вж. стр. XXI
Член 3, т. 3
Обхванала ли е държавата всички публични и частни институции, служби и
услуги, които са отговорни за закрилата и грижата за децата, с цел да се
увери, че са спазени формалните установени стандарти, включително:
сигурност?
здраве?
защита на децата от всички форми на насилие и посегателство?
брой и компетентност на служителите?
съобразяване с всички разпоредби на конвенцията?
независима проверка и надзор?

Конвенцията е неделима и нейните разпоредби са
взаимно зависими. Чл. 3, т. 1 е определен от Комитета по правата
на детето като общ принцип от значение за прилагането на
цялата конвенция. Чл. 3, т. 2 налага на държавите общото
задължение да осигурят необходимата закрила и грижи за
благосъстоянието на децата.

Особено внимание трябва да бъде обърнато на:
Другите общи принципи
Чл. 2: всички права трябва да бъдат признавани за всяко дете под
юрисдикцията на държавата без дискриминация по какъвто и да е
признак
Чл. 6: право на живот и максимално възможно оцеляване и развитие
Член 12: зачитане на мнението на детето по всички въпроси, които го
засягат; възможност да бъде изслушано при всякакви съдебни или
административни процедури, отнасящи се до него.

Други норми, изискващи конкретно да се вземат
предвид “висшите интереси на децата”:
Чл.
Чл.
Чл.
Чл.
Чл.

64

9: разделяне от родителите
18: родителски отговорности за децата
20: лишаване от семейна среда
21: осиновяване
37 (с): отделяне от задържани възрастни

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

ŒÒ˙˘ÂÒÚ‚ˇ‚‡ÌÂ
̇ Ô‡‚‡Ú‡
ÔÓ ÍÓÌ‚ÂÌˆËˇÚ‡
Текст на чл. 4
Държавите – страни по конвенцията, са длъжни да предприемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за осъществяване
правата, признати в тази конвенция. По отношение на икономическите,
социалните и културните права държавите – страни по конвенцията, предприемат такива мерки в максималната степен, възможна с оглед на техните ресурси, и когато е необходимо, в рамките на международното сътрудничество.
лен 4 определя общите задължения на държавите да прилагат
всички права от конвенцията за
правата на детето. Те трябва да
вземат “всички необходими законодателни,
административни и други мерки”. Само във
връзка с икономическите, социалните и културните права, съществува квалификацията, че такива мерки се предприемат в максималната степен, възможна с оглед на техните налични ресурси, и, когато е необходимо, в рамките на международното сътрудничество. Нито самата конвенция, нито Комитетът определят коя от разпоредбите съдържа граждански и политически права, и
коя - икономически, социални и културни
права. Ясно е, че почти всички разпоредби
включват елементи, които се отнасят до
гражданските и политически права.

Други общи задължения за приложение, от
страна на държавите – страни по конвенцията са дадени в чл. 2 (да се зачитат и осигу-

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

ряват правата в конвенцията за всички деца,
без дискриминация, виж стр. 27), и чл. 3, т.
2 (да осигуряват на детето на такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние…, виж стр. 58).
Като подчертава, че няма фаворизирани законодателни или административни модели
на прилагане, Комитетът по правата на детето предлага широка гама от стратегии, за
да накара правителствата да определят подходящия приоритет и внимание на децата,
за да се приложи цялата конвенция ефективно. Още от началото, в своите Насоки относно първоначалните доклади комитетът
набляга на особеното значение на осигуряването на съвместимостта на цялото вътрешно законодателство с конвенцията, и на
наличието на подходяща координация на
политиките, засягащи децата, в рамките на,
и между всички нива на управление. За целите на докладването по конвенцията, комитетът групира разпоредбите на конвенция-

– ≈«fiÃ≈

65

та в осем “гнезда”(виж стр. 770). Първото
гнездо се нарича “Общи мерки за осъществяване на правата”. Насоките относно периодичните доклади изискват подробна информация за широк спектър от мерки, включително законодателни и административни.
В своите Насоки комитетът свързва задъл-

женията по чл. 4 с тези, по чл. 42, за да
направи разпоредбите и принципите на конвенцията широко известни на възрастните
и на децата (виж стр. 749), и също с изискването в чл. 44, т. 6, докладите по конвенцията да бъдат широко разпространявани
(виж стр. 776).

Извадки от Насоките на Комитета по правата на
детето относно докладите, които трябва да бъдат
представяни от държавите – страни по конвенцията
За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3,
стр. 824.

Насоки относно първоначалните доклади
“Общи мерки за осъществяване на правата
По този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква да
предоставят относима информация съобразно чл. 4 от конвенцията,
включително информация за:
(а) Предприетите мерки за хармонизиране на националните закони и политика с
разпоредбите на конвенцията; и
(б) Съществуващите или планирани механизми на национално или местно ниво за
координиране на политиките, отнасящи се до децата, и за наблюдение на
прилагането на конвенцията.
Наред с това от държавите – страни по конвенцията, се изисква да представят
мерките, които са предприети или предвидени, в съответствие с чл. 42 от
конвенцията, за широко оповестяване на принципите и разпоредбите на
конвенцията както сред възрастните, така и сред децата чрез подходящи и
активни мерки.”
(CRC/C/5, paras. 9-11)

Насоки относно периодичните доклади
“I. ОБЩИ МЕРКИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА (чл. 4, чл. 42 и чл. 44, т. 6 от
конвенцията)
В духа на Световната конференция по правата на човека, която насърчава
държавите да започнат преглед на всички направени резерви с оглед тяхното
оттегляне (виж A/CONF.157/23, II, paras.5 and 46), моля посочете дали държавата
намира за необходимо да поддържа резервите, които е направила, ако има
такива, или възнамерява да ги оттегли.
От държавите – страни по конвенцията, се изисква да представят относима
информация съобразно чл. 4 от конвенцията, включително информация за
предприетите мерки за привеждане на националното законодателство и
практика в пълно съответствие с принципите и разпоредбите на конвенцията,
заедно с подробности за:
всеки подробен преглед на вътрешното законодателство, който да осигури
съответствие с конвенцията;
всички новоприети закони или кодекси, както и въведените изменения и
допълнения на вътрешното законодателство, за да се осигури прилагането на
конвенцията.
Моля посочете статуса на конвенцията във вътрешното законодателство:

66

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

с оглед признаването на правата, предвидени в конвенцията, в Конституцията
или в други национални нормативни актове;
с оглед възможността за пряко позоваване в съда на разпоредбите на
конвенцията и възможността те да бъдат прилагани от националните органи;
в случаите на колизия с националното законодателство.
В светлината на чл. 41 от конвенцията, моля посочете всички разпоредби на
националното законодателство, които са по-благоприятни за осъществяване
правата на детето.
Моля дайте информация за съдебни решения, с които се прилагат принципите и
разпоредбите на конвенцията.
Моля дайте информация за съществуващите средства за защита в случаите на
нарушение на правата, признати от конвенцията.
Моля посочете всички предприети или предвидени постъпки за приемане на
подробна национална стратегия за децата в рамките на конвенцията, например
национален план за действие по правата на децата и съответните установени
цели.
Моля дайте информация за съществуващите или планирани механизми на
национално, регионално и местно ниво, и когато е подходящо на федерално и
провинциално ниво, за осигуряване на прилагането на конвенцията, за
координиране на политиките, отнасящи се до децата и за следене на
постигнатия напредък, включително информация за:
държавните органи, компетентни в областите, уредени от конвенцията,
предприетите стъпки за осигуряване на ефективна координация на техните
действия, както и за наблюдение на постигнатия от тях напредък;
предприетите стъпки за осигуряване на ефективна координация на действията
на централните, регионални и местни органи, и където това е необходимо на
федералните и провинциалните органи;
всички държавни институции, създадени за утвърждаване на правата на детето
и осъществяване на наблюдение за тяхното осъществяване, и съотношението
между тяхната дейност и дейността на неправителствените организации;
всяка независима държавна институция, създадена за утвърждаване и защита на
правата на детето, например омбудсман или комисар;
предприетите мерки за осигуряване на системно събиране на данни за децата и
техните основни права и за оценка на съществуващите тенденции на
национално, регионално и местно ниво, и където е необходимо на федерално и
провинциално ниво, както и предприетите стъпки за разработване на механизми
за изготвяне и събиране на относими показатели, статистически данни,
изследвания и друга относима информация като основа за разработване на
политики в областта на правата на детето;
предприетите стъпки за осигуряване на периодична оценка на напредъка в
прилагането на Конвенцията на национално, регионално и местно ниво, и където
е подходящо на федерално и провинциално ниво, включително чрез подготовка на
периодичен доклад от правителството за парламента.
Моля посочете всички инициативи, предприети в сътрудничество с
гражданското общество (например професионални групи, неправителствени
организации), и разработени механизми за оценка на постигнатия напредък.
При необходимост използвайки индикатори или целеви показатели, моля посочете
предприетите мерки за осигуряване осъществяването на национално,
регионално и местно ниво, и където е необходимо на федерално и провинциално
ниво, на икономическите, социални и културни права на децата, до максималния
възможен размер на наличните ресурси, включително:

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

67

предприетите стъпки за осигуряване на координация между икономическите и
социални политики;
дела от бюджета, предназначен за социални разходи за деца, включително за
здравеопазване, социални грижи и образование, на централно, регионално и месно
нива, и където е необходимо, на федерално и провинциално ниво;
тенденциите в бюджета през периода, за който се отнася докладът;
условията за бюджетен анализ, даващ възможност ясно да се определи делът и
размерът на средствата, изразходвани за децата;
предприетите стъпки да се гарантира, че всички компетентни национални,
регионални и местни власти ще се ръководят от висшите интереси на детето
при вземането на техните бюджетни решения, и да се оцени приоритета,
определен на децата при съставянето на политиките;
предприетите мерки да се гарантира, че различията между отделните области
и групи от деца ще бъдат намалени, що се отнася до предоставянето на
социални услуги;
предприетите мерки да се гарантира, че децата, особено тези от групи в найнеравностойно положение, са защитени срещу отрицателните последици на
икономическите политики, включително намаляването на бюджетните средства
за социалния сектор.
Моля посочете доколко международното сътрудничество, в което участва
държавата – страна по конвенцията, е насочено към насърчаване на
прилагането на конвенцията, включително икономическите, социалните и
културните права на децата. Моля посочете дела на международната помощ на
многостранно и двустранно ниво, определена за програми за деца и за
осъществяване на техните права, и където е необходимо, помощта, получена
от регионални и международни финансови институции. Моля посочете и
процентния дял на международна помощ пред периода, за който се отнася
докладът, в общия държавен бюджет, както и процентния дял на такава помощ,
определен за сектора на здравеопазването, образованието, социалния и други
сектори. Моля посочете и всички относими мерки, предприети като следствие
от Декларацията и Програмата за действие на Световния форум за социално
развитие.”
(CRC/C/58, paras.11-21. С изготвянето на доклади по настоящата разпоредба са
свързани и уводът, т. 3 и 5 от Насоките относно периодичните доклади; за
пълния текст на Насоките вж. приложение 3, стр. 824.)

бъде благоприятна. Важният момент е, че
конвенцията трябва да бъде основната запазена марка и вдъхновение за действие на
провинциално и централно ниво…”(Canada,
SR. 214, para.54)

Общи мерки
за осъществяване
на правата
Както коментира един член на Комитета
през 1995 г. по време на прегледа на първоначалния доклад на Канада: “…имайки
предвид широката гама от различни административни и законодателни системи сред
[по това време] 174 държави – страни по
конвенцията, Комитетът не беше в състояние да предложи определено решение. И
наистина, степента на разнообразието на
механизмите, определени за прилагането на
конвенцията може да доведе до известна
степен на конкуренция, която би могла да

68

Определяйки мерките за прилагане, държавите - страни по конвенцията трябва да спазват общите принципи, определени от комитета в чл. 2, 3, т.1, 6 и 12. Комитетът набляга специално на принципа на най-добрия
интерес.
Следвайки своите Общи дискусии за “Икономическата експлоатация на децата” (4
октомври 1993 г.), комитетът приема набор
от общи препоръки, създадени за да подобрят системата на превенцията, закрилата и

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

рехабилитацията, отнасящи се до децата, в
положение на икономическа експлоатация.
Те потвърждават важността на общата рамка, осигурена от общите принципи на конвенцията, и правят коментари относно общата уместност на ключовите мерки на приложение:
“Тук, както и другаде, конвенцията
призовава държавите – страни по нея
да предприемат действия, чрез
установяването, в съответствие с
нейните принципи и разпоредби, на
адекватна правна рамка и
необходимите механизми за
прилагане…”(Report on the fifth session,
January 1994, CRC/C/24, pp. 38 - 43)
Комитетът разширява по-нататък своето
разбиране за общите мерки за прилагане в
препоръките, поети като ангажимент след
семинара на тема “Възпоменателна среща
по случай 10 години Конвенция за правата
на детето: постижения и предизвикателства” (виж карето, стр. 71) през 1999 г.
Всеки от Международните пактове има членове, подобни на чл. 4 от Конвенцията за
правата на детето, определящи общите задължения за приложение; отговорните органи по Конвенцията разработват съответни Общи коментари.
Член 2 на Международния пакт за граждански и политически права, при своето прилагане, включва като първа точка принципа за забрана на дискриминацията, равносилен на чл. 2, т. 1 от конвенцията. Точка 2
постановява: “Всяка държава - страна по
този Пакт, където това не се предвижда в
съществуващите законодателни или други
разпоредби се задължава да направи необходимите постъпки съгласно конституционните си правила и разпоредбите на този пакт
за приемането на такива законодателни или
други мерки, необходими за осъществяването на правата, признати в този пакт.” Точка 3 изисква държавите - страни по този
пакт да осигурят “ефикасни средства за възстановяване” за всяко лице, чиито права и
свободи, признати от пакта, са били нарушени. В конвенцията няма подобна разпоредба, но в своите Насоки относно периодичните доклади комитетът изисква информация “за наличните ответни мерки, в случаите на нарушаване на правата, признати
от конвенцията” (т. 16).
При един по-ранен общ коментар комитетът за правата на човека отбелязва, че чл. 2

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

на Пакта за граждански и политически права “обикновено оставя на засегнатите държави - страни по пакта, да изберат метода
на прилагане по техните територии, в рамките, определени в този член. Той признава, по-специално, че прилагането не зависи
само от действието на конституцията или
законодателството, които сами по себе си
често не са достатъчни. Комитетът [за правата на човека] счита, че е необходимо да
се привлече вниманието на държавите страни по пакта към факта, че задължението по пакта не се свежда само до зачитането на правата на човека, но също така дали
държавите - страни по пакта са осигурили
ползването от тези права на всички лица
намиращи се под тяхната юрисдикция. Този
аспект призовава за специфични действия
от страна на държавата – страна по пакта
за да даде възможност на отделни лица да
се възползват от техните права…” Общият
коментар отива по-далеч и подчертава значението на познаването, от страна на отделните лица на правата им – това е задължение, включено в Конвенцията за правата на
детето в чл. 42 (виж стр. 749) (Human Rights
Committee, General Comment 3, 1981, HRI/
GEN/1/Rev.5, p. 112).

Преглед и оттегляне
на резерви
Първият въпрос, повдигнат от Комитета, по
отношение на Общите мерки за приложение
в Насоките относно периодичните доклади, е относно прегледа и оттеглянето на резервите, които държавата – страна по конвенцията е била направила: “В духа на Световната конференция по правата на човека,
която насърчи държавите да помислят за
преразглеждане на евентуалните резерви, с
оглед оттеглянето им (виж A/CONF.157/123,
II, paras 5 and 46), моля, посочете, дали правителството смята за необходимо да поддържа резервите, които е направило, ако
има такива, или има намерение да ги оттегли.” (т. 11)
През 1999 г. Комитетът, заедно с Бюрото на
Върховния комисар по правата на човека
проведе двудневен семинар: “Възпоменателна среща – десет години от Конвенцията за
правата на детето: постижения и предизвикателства”, на 30 септември и 1 октомври
1999. Комитетът прие подробни препоръки,
касаещи резервите (виж карето на с. 71).
Преглеждайки докладите на държавите –
страни по конвенцията, комитетът логично

69

призовава държавите да преразгледат и оттеглят резервите си, по-специално там, където резервите са несъвместими с обекта и
целите на конвенцията (чл. 51 постановява:
“Не се допускат резерви, несъвместими с
предмета и целите на тази конвенция.” (виж
също чл. 51, стр. 781). Например:
“ …Комитетът все пак е загрижен, че
широкото и неясно естество на
общата резерва на държавата –
страна по конвенцията, потенциално
отрича много от разпоредбите на
конвенцията и предизвиква
загриженост, по отношение на нейната
съвместимост с обекта и целите на
конвенцията.” (Islamic Republic of Iran
IRCO, Add.123, para.7)
“Комитетът е загрижен, че широкото и
неясно естество на резервата по
отношение на чл. 14, потенциално дава
повод за нарушение на свободата на
мислене, съвестта и религията, и
повдига въпросите за нейната
съвместимост с обекта и целите на
конвенцията. “В светлината на своите
предишни препоръки (Jordan IRCO, Add.21),
“Комитетът препоръчва на държавата
– страна по конвенцията да проучи
своята резерва към чл. 14, с оглед
стесняването й, вземайки предвид
Общия коментар 22 на Комитета за
правата на човека и препоръките (CC
PR/C/79/Add.35), и евентуално, да я
оттегли, в съответствие с Виенската
декларация и програма за действие.”
(Jordan 2RCO,Add.125.paras.12 and 13).
“Комитетът е загрижен, че широкото и
неясно естество на общата резерва на
държавата – страна по конвенцията ,
потенциално обезсилва много от
разпоредбите на конвенцията, и
предизвиква тревога за нейната
съвместимост с обекта и целите на
конвенцията, както и общото
приложение на конвенцията.
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да оттегли
своята резерва, в съответствие с
Декларацията и плана за действие на
Световната конференция по правата
на човека (1993).” (Saudi Arabia IRCO,
Add.148, paras.7 and 8)

Ратификация на други
международни актове
Комитетът, верен на принципите си, насърчава държавите – страни по конвенцията да

70

помислят за подписване и ратифициране,
или присъединяване към други международни актове по правата на човека, включително новите, например Конвенцията на МОТ
за най-тежките форми на детския труд, 1999
(№ 182), Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и
трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (1997), Хагските конвенции и конвенцията, отнасяща се до статута
на бежанците.

Ратифициране
на факултативните
протоколи към Конвенцията
за правата на детето
От своята 26-та сесия (януари 2001 г.), комитетът насърчава всички държави – страни по конвенцията, да подпишат и ратифицират двата факултативни протокола към
Конвенцията за правата на детето: Протокол относно участието на деца във въоръжен конфликт (виж стр. 783) и Протокол относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография (виж стр. 791).
Например:
“Комитетът разбира, че държавата –
страна по конвенцията е подписала
двата Факултативни протокола към
Конвенцията за правата на детето, за
участието на деца във въоръжени
конфликти, и за търговията с деца,
детска проституция и детска
порнография.
Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да положи още
усилия и да ратифицира тези актове.”
(Liechtenstein IRCO, Add.143, paras. 32 and 33)

“По отношение
на икономическите,
социалните
и културните права,
държавите - страни
по конвенцията
предприемат такива
мерки в максималната
степен, възможна с оглед
на техните ресурси…”
По време на съставянето на конвенцията, една
по-ранна версия на това, което после се превърна в чл. 4, квалифицира задължението на

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

държавите – страни по конвенцията, включвайки изречението “в съответствие с техните
налични ресурси”. Много делегати предлагат
то да бъде зачеркнато, въз основа на това, че
гражданските и политически права, гарантирани в Международния пакт за граждански и
политически права не зависят от наличността на ресурсите, и че стандартите на Пакта не
трябва да бъдат ограничени в новата Конвенция. Но някои делегати дават аргументи за
запазването на тази квалификация (E/CN.4/
1989/48, pp.30-31; Detrick, p.155). Компромисното решение, което се приема прави раз-

лика между гражданските и политически права от една страна, и икономическите, социални и културни права – от друга. Държавите –
страни по конвенцията трябва да предприемат “всички необходими законодателни, административни и други мерки, за осъществяване правата, признати тази Конвенцията. Но
по отношение на икономическите, социалните и културните права, тези мерки трябва да
бъдат предприети в максималната степен, възможна с оглед на техните ресурси, и когато е
необходимо, в рамките на международното
сътрудничество”.

Двудневен семинар: “Възпоменателна среща –
десет години Конвенция за правата на детето:
постижения и предизвикателства”
Комитетът реши на своята 21 сесия (май/юни 1999) да отложи редовната си Обща дискусия за 2000 г. и съорганизира, заедно с Бюрото на Върховния комисар по правата на
човека двудневен семинар (30 септември и 1 октомври 1999), за да отпразнува десет
годишнината от приемането на Конвенцията (описание в Доклада от 21 сесия май/юни
1999, CRC/C/87, Annex IV, p.94)
След семинара комитетът приема следните заключения:
“Комитетът по правата на детето признава, че би било невъзможно да се отразят изчерпателно и в цялата им сложност различаващите се перспективи и богати дебати, които
се състояха по време на възпоменателната среща. Въз основа на препоръките, представени от докладчиците на кръглите маси, и на дискусиите, които се състояха по време на
двудневната среща, Комитетът реши да отбележи и приеме следните заключения:
(а) Комитетът по правата на детето желае да препотвърди, че представлява ценностите
и разпоредбите на Конвенцията, и че се ръководи в своята работа от общите принципи на Конвенцията.

Комитетът трябва да играе решителна роля в мониторинга и прилагането на Конвенцията, и напредъка, постигнат от държавите – страни по Конвенцията в реализацията на правата на децата. Тази мониторингова роля включва и оценката
на мерките, предприети за осигуряване на пълната съвместимост на законодателството и практиката с Конвенцията, както и за премахване на пречките пред
нейното прилагане.

Демократичното участие и общественият натиск, улеснени от осъзнаването и обучението на обществеността играят решаваща роля за постигането на ангажираност и добра воля, необходими за осъществяването на правата на детето. Както
оптималното прилагане на Конвенцията изисква намесата и участието на правителствата, гражданското общество, децата и международното сътрудничество,
така всеки един от тези компоненти на процеса на прилагане, включително и
докладването изискват участие на широка основа.

Правата на детето трябва да се разглеждат като човешки права на детето. Опитът,
натрупан от дейностите, свързани общо с правата на човека през последните
десетилетия би трябвало да бъде анализиран и използван, за да насърчи зачитането на тези права на детето, и да избегне постоянството на благотворителния
манталитет и патерналистичен подход към проблемите на децата.

(b) Комитетът трябва да играе решителна роля при оценката на валидността и влиянието
на резервите, направени от държавите – страни по конвенцията, и ще продължава
систематично да повдига този въпрос пред държавите – страни по конвенцията.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

71

Комитетът ще продължава да насърчава преразглеждането на резервите от страна на държавите – страни по конвенцията, както и тяхното оттегляне, с оглед
постигане на най-високо ниво на прилагане на конвенцията, и ще разгледа приемането на Общ коментар по отношение на резервите.

Комитетът ще повдигне въпроса за съвместимостта на резервите с “обекта и целите на конвенцията” пред държавите – страни по конвенцията, ще изясни ситуациите, в които има несъвместимост и резервите могат да бъдат невалидни, и
ще предложи специфични мерки, за да промени тези ситуации.

Комитетът насърчава предоставянето на техническа подкрепа на държавите –
страни по конвенцията за техните усилия да преразгледат резервите, с оглед на
тяхното оттегляне.

(c) Комитетът ще изиска провеждането на подробно проучване на съществуващите резерви, включително на опита на комитета, на последиците от неговите препоръки за
оттегляне, на сравнението с резервите, направени от същите държави – страни по
конвенцията по други договори, отнасящи се до правата на човека, и на потенциалното въздействие на алтернативните подходи, които комитетът би могъл да възприеме.
(d) Комитетът ще обръща повече и по-подробно внимание на необходимостта от систематичен подход към проблема за правния статут на конвенцията по време на прегледа, както на първоначалните, така и на периодичните доклади. В това отношение от
особена важност е необходимостта от изясняване на обхвата на приложимост на
конвенцията в държавите, където е приложим принципът на “самоизпълнение”, и
точното значение на твърденията, посочващи, че конвенцията има “конституционен
статут” или “е била вградена” в националния правен ред. Изискването държавите –
страни по конвенцията да предприемат необходимите мерки, произтичащи от чл. 4,
да осигурят, разпоредбите на конвенцията да имат правен ефект в техните вътрешни
правни системи, трябва да бъде разглеждано като фундаментално за прилагането на
конвенцията. Тези мерки трябва да включват ефективни правни мерки засягащи децата, техните родители и други лица или групи, и да бъдат в съответствие с чл. 27 от
Виенската конвенция за правото на договорите.
(e) Комитетът отбелязва, че даването на предимство на конвенцията пред вътрешния
правен ред не отменя необходимостта държавите да предприемат действия за хармонизиране на техните национални законодателства с разпоредбите на конвенцията, и
да приемат допълнителни законодателни мерки и правоприложни механизми, включително и по-специално, съдебни и административни мерки за осигуряване на пълното й прилагане;
(f) Комитетът препоръчва на държавите – страни по конвенцията да създадат механизъм
за осигуряване на систематичен преглед на всички предложени и съществуващи законодателни, и административни мерки, с оглед на осигуряване на съвместимост с Конвенцията за правата на детето. Такъв преглед трябва да се прави чрез разглеждане на
всички разпоредби на конвенцията, и да се ръководи от нейните общи принципи; те
също трябва да отделят необходимото внимание на нуждата, да се осигури подходяща
консултация с, и участие на гражданското общество в процеса на прегледа.
(g) Комитетът насърчава неправителствените организации, професионалните юристи и
преподаватели, да отдадат приоритетно внимание на правния анализ на съществуващото законодателство и неговата съвместимост с конвенцията, и да го предоставят
на Комитета, така че тези анализи да могат да бъдат от полза при прегледа на докладите, представени от държавите – страни по конвенцията, включително в области,
които обикновено не се разглеждат, с оглед на тяхната съвместимост с разпоредбите
на Конвенцията за правата на детето.
(h) Комитетът насърчава неправителствените организации, академици и други индивидуални експерти да провеждат по-подробни и систематични проучвания на съдебни-

72

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

те дела по тълкуването или прилагането на разпоредбите на Конвенцията за правата
на детето, във всички видове правни системи и във всички области на конвенцията.
Информацията, получена от такива проучвания, ако е възможно, да бъде предоставена на комитета, като принос към прегледа на докладите от отделните държави –
страни по конвенцията.
(i) Комитетът ще продължава да предоставя подобрени насоки и илюстрации на тълкуването на разпоредбите на конвенцията, включително под формата на общи коментари, и ще се опита да направи това, по-специално за аспектите, които правят разпоредбите на конвенцията приложими от съда. Комитетът ще обърне по-голямо внимание на аспектите от прегледа на докладите, които най-ясно засягат въздействието
от разпоредбите на конвенцията върху правните и съдебни системи на държавите –
страни по конвенцията. Комитетът насърчава професионалните юристи и неправителствените организации да използват повече конвенцията, когато представят съдебни казуси пред националните или международни съдилища.
(j) Комитетът ще разгледа възможността за лансиране на дискусия по създаването на
Факултативен протокол към конвенцията, осигурявайки механизъм за индивидуални комуникации, които да направят достъпна правната защита на международно ниво,
с оглед на Конвенцията за правата на детето. Комитетът насърчава държавите –
страни по конвенцията да подкрепят неговите усилия в това отношение.
(k) Комитетът припомня, че разпространението на информация и повишаването на осведомеността към правата на детето са най-ефективни, когато са замислени като
процес на социална промяна, и по-скоро като взаимодействие и диалог, отколкото
като изнасяне на лекции. Повишаването на осведомеността трябва да обхване всички слоеве на обществото, включително децата и младите хора. Децата, включително
младежите имат право да участват в повишаването на осведомеността за техните
права, до максималната степен на техните развиващи се възможности.
(l) Комитетът препоръчва всички усилия за предоставяне на обучение по правата на
детето да бъдат практични, систематични и интегрирани в редовното и професионално обучение, за да се максимализира въздействието и устойчивостта. Обучението по правата на човека трябва да използва методи на широко участие, и да осигури
на професионалистите умения и отношение, които им дават възможност да взаимодействат с децата и младите хора по начин, който зачита техните права, достойнство
и самоуважение.
(m)Комитетът привлича вниманието към факта, че икономическите политики никога не
са неутрални по отношение на правата на детето. Комитетът призовава гражданското общество да помогне, при търсенето на подкрепа от страна на международни
лидери с ключови позиции, и по-специално, Върховният комисар по правата на човека, Изпълнителният директор на UNICEF и Президентът на Световната банка, да
разгледат как макроикономическите и данъчни политики влияят на правата на децата, и как тези политики могат да бъдат реформирани, така че да станат по-благоприятни за осъществяването на правата на детето.
(n) С оглед на чл. 4 на конвенцията, комитетът призовава към действия за насърчаване
и разпространение на доказателства, които показват, че инвестирането в децата и
основните социални услуги има отличен икономически смисъл, и че тяхното пренебрегване подценява икономическото и социално развитие. Държавите – страни по
конвенцията и представителите на гражданското общество трябва да направят
бюджетната документация и процесите по-прозрачни и достъпни, до колкото се може
повече хора и да инвестират в повишаването на “икономическата грамотност” на
обществото.
(o) Комитетът припомня на държавите – страни по конвенцията, че отделянето на ресурси за основни социални услуги има най-голямо влияние върху реализацията на
правата на детето. Това означава, че “максималната степен на наличните ресурси”,
както се набляга в чл. 4 трябва да дава приоритет на децата при отпускането на

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

73

ресурсите, улеснявайки универсалното предоставяне на качествени основни социални услуги за децата. Инвестирането в децата днес е най-добрата гаранция за равноправно и устойчиво развитие утре. Универсалният достъп до интегриран пакет от
основни социални услуги е в рамките на финансовите възможности на световната
общност, въпреки, че то ще изисква по-ранно и бързо опрощаване на дълга, и посъществени съкращения на военните разходи. По-специално, държавите – страни
по конвенцията трябва да предоставят безплатно начално образование за всички
деца, в съответствие с чл. 28 от конвенцията, и да се борят за достигането от найвисокия възможен стандарт на здраве за всички деца, в съответствие с чл. 24 от
конвенцията.
(р) Комитетът изисква от държавите – страни по конвенцията да обръщат повишено
внимание на предоставянето на информация, отнасяща се до данъчните ангажименти, към децата, които би трябвало да са прозрачно и адекватно докладвани (включително националните и под национални правителствени ангажименти към децата).
Във връзка с това комитетът желае да привлече вниманието към своите Насоки
относно формата и съдържанието на периодичните доклади.
(q) Комитетът изисква да се отдаде внимание на включването в прегледа на “инициатива 20/20” и нейното приложение на “Специалната сесия на Общото събрание през
2000 г. за общ преглед и оценка на приложението на постигнатото от Световния
форум за социално развитие” и “Специалната сесия на общото събрание за следващите стъпки след Световната среща на високо равнище за децата през 2001 г.”.
(r) Комитетът припомня на държавите – страни по конвенцията, че трябва да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят провеждането на широки консултации по време на подготовката на докладите, и процесът на подготовка на докладите
да служи за стимулиране на обществения дебат и осведоменост, по отношение на
прилагането на конвенцията.
(s) Комитетът обръща все по-сериозно внимание на търсенето на пътища, по които да
бъде намалена трудността при докладването, и да се улесни процесът на подготовка
на докладите. Комитетът може, ако е необходимо, и въз основа на разглеждане на
отделни случаи, да определи приоритети за докладване или да намали очакванията в
това отношение, като в същото време осигурява постоянен мониторинг на правата
на децата. Всяко усилие в това отношение ще бъде внимателно разгледано, за да се
осигури координация с подхода, използван от другите органи по конвенциите, следящи за приложението на международните договори по правата на човека.
(t) Комитетът отбелязва, че всяко национално и местно управление трябва да определи
координатор, отговорен за правата на детето, в рамките на най-висшия ешелон на
управлението. Той препоръчва тези координиращи органи да бъдат на подходящо
ниво, като например към канцеларията на Президента или подобно изпълнително
ниво в държавното или местно управление. Всеки координиращ орган трябва да бъде
подплатен със статут и финансови, и човешки ресурси, за да може да изпълнява
задълженията си и да получава, или търси сътрудничество от всички звена за управрение при прилагането на правата на детето.
(u) Комитетът припомня, че координацията на усилията, свързани с приложението трябва да бъде придружена от разпоредби за ефективен преглед и мониторинг на постиженията. Комитетът счита, че перманентните структури и механизми, които съществуват за утвърждаване на правата на човека – като например Омбудсмана или националните комисии по правата на човека могат да се използват ефективно за човешките права на децата, при условие, че на практика е отдадено нужното внимание на тази
група от населението, например чрез определяне на специфично лице за контакти в
съответната структура. Особено силно се насърчава установяването на независим
механизъм за мониторинг, независимо дали е специфичен за правата на детето или в
рамките на функциите на националните институции по правата на човека. Установяването на такива механизми трябва да се изгради върху изискванията на Конвенция-

74

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

та, “Парижките принципи” и практическия опит на съществуващите институции. Трябва да се разработят ръководства за ефективно насърчаване на човешките права на
децата от страна на националните институции по правата на човека.
(v) Комитетът препоръчва взаимоотношенията между правителствата, неправителствените организации, децата и други фактори на прилагането на правата на децата да
бъдат преглеждани постоянно, така че да се осигури избягването на отрицателните
последици върху правата на децата, на намалената финансова подкрепа за програми
за тях, в съответствие с духа на конвенцията. Комитетът препоръчва държавите –
страни по конвенцията да потвърдят:

че не прехвърлят отговорност за прилагането на правата на децата върху неправителствени организации, без необходимото предоставяне на ресурси, включително обучение, и че въвличането на неправителствени организации в усилията
по прилагането не води до оттегляне от отговорност от страна на държавите –
страни по конвенцията;

че предоставянето на финансови и други ресурси от държавите или от други не
заплашва независимата роля на гражданското общество;

че във всеки процес на децентрализация или приватизация правителството запазва ясната отговорност и капацитет за осигуряване спазването на задълженията
си по конвенцията.

(w) Комитетът ще разгледа приемането като приоритет, на подробен общ коментар за
участието на децата, както се предвижда в конвенцията (и по-специално в чл. 12-17)
без да забравя, че участието включва, но не се свежда само до консултации и проактивни инициативи на самите деца. Комитетът припомня на държавите – страни по
конвенцията необходимостта да отделят адекватно внимание на изискванията на тези
разпоредби. Такова внимание трябва да включва:

вземане на подходящи мерки за подкрепа на правото на децата да изразяват своето мнение;

осигуряване на практиката, училищата, както и другите институции, предоставящи услуги за деца, да установят постоянни процедури за консултация с децата,
при вземането на всички решения, които засягат тяхното функциониране, съдържанието на учебните програми или други дейности;

повишено внимание за създаването на пространства, канали, структури и/или
механизми за улесняване на изразяването от страна на децата на собственото
им мнение, по-специално с оглед на формулирането на обществените политики
от местно до национално ниво, с подходящата подкрепа от страна на възрастните, включително и специално, подкрепа в областта на обучението. Това изисква
инвестиции за институционализиране на пространствата за действие и възможности за децата, да изразяват своите възгледи и да се ангажират с възрастни,
особено чрез училищата, общинските организации, неправителствените организации и медиите;

насърчаване и улесняване създаването на структури и организации, ръководени
от, или за деца и младежи.

(x) Комитетът насърчава държавите – страни по конвенцията, неправителствените организации и други, които подготвят доклади, да включват мнението на децата, поспециално по въпросите на статуса на правата на децата и влиянието на конвенцията
върху техния живот, при наблюдението и докладването за приложението на конвенцията.
(y) Комитетът ще даде внимателна оценка на необходимостта да се осигури най-подходящия подход към участието на децата в неговата собствена работа.”
(Report on the twenty-second session, September/October 1999, CRC/C/90, para. 291)

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

75

Осъществяване на правата
във все по-висока степен:
Общ коментар на Комитета
за икономически, социални и
културни права
Концепцията за прогресивна реализация на
икономическите, социални и културни права е отразена в т. 1 на чл. 2 на Международния пакт за икономически, социални и културни права: “Всяка държава - страна по
този пакт, се задължава да действа със свои
сили или чрез международна помощ и сътрудничество, главно в икономическата и техническата област, съобразно максималните
си възможности, за да осигури постепенно
пълното осъществяване на признатите в този
пакт права с всички всички подходящи средства, включително приемането и на законодателни мерки.” Точка 2 осигурява принципа на забрана за дискриминация. Точка 3
твърди: “Развиващите се страни, държейки
сметка за правата на човека и за интересите
на совето народно стопанство, могат да определят до каква степен ще гарантират на
лицата, които не са техни граждани, признатите в този пакт икономически права.”
Комитетът за икономически, социални и
културни права прави подробен Общ коментар за естеството на задълженията на държавите – страни по пакта, през 1990 г. Онези, свързани с приемането на правни мерки
са цитирани по-долу (стр. 77). Що се отнася
до прогресивната реализация, чрез максималното използване на наличните ресурси,
комитетът твърди: “Понятието за прогресивна реализация представлява признание на
факта, че пълната реализация на всички икономически, социални и културни права по
принцип няма да може да бъде постигната
за кратко време. В този смисъл задължението се различава значително от това, съдържащо се в чл. 2 на Международния пакт за
граждански и политически права, което обхваща незабавно задължение за спазване и
осигуряване на всички релевантни права.
Независимо от това, фактът че реализация
във времето, или с други думи постепенно,
се предвижда в Пакта, не трябва да бъде
интерпретиран погрешно, като лишаващ
това задължение от всякакво смислено съдържание. От една страна това е необходимо гъвкаво средство, отразяващо действителността на реалния свят и трудностите, с
които се сблъсква всяка страна при осигуряването на пълната реализация на икономическите, социални и културни права. От

76

друга страна, това изречение може да бъде
прочетено в светлината на общата цел,
всъщност истинската причина за съществуване на този пакт, която е установяване на
ясни задължения за държавите – страни по
конвенцията, с оглед на пълната реализация
на въпросните права. Това налага задължението за придвижване по най-бързия начин
към тази цел. Нещо повече, всички нарочни
ретроградни мерки в тази насока биха изисквали най-внимателно разглеждане и биха
имали нужда да бъдат напълно обосновани,
чрез отнасяне към целокупното множество
от права, постановени от пакта, и в контекста на пълното използване на максимума от
наличните ресурси…
“…Комитетът е на мнение, че минималното основно задължение за осигуряване на
задоволяването на, в краен случай, минималните основни нива на всяко от правата,
е задължение на всяка държава – страна по
пакта. При това, например, една държава –
страна по пакта, в която значителен брой
лица са лишени от основни хранителни продукти, от важни, първостепенни здравни
грижи, от подслон и жилище, или от найосновните форми на образование е, prima
facie, пропуснала да изпълни задълженията
си по пакта. Ако пактът трябваше да бъде
прочетен по такъв начин, че да не определя
подобни минимални основни задължения,
той би бил напълно лишен от смисъла на
своето съществуване. По същия начин,
трябва да се отбележи, че всяка оценка за
това, дали държавата е изпълнила минималните си основни задължения, трябва също
да отчита ограниченията на ресурсите, които се прилагат в съответната страна. Чл.
2, т. 1 задължава всяка държава – страна по
пакта да предприеме необходимите стъпки
“съобразно максималните си възможности”.
За да може държавата – страна по пакта да
не изпълни поне минималните основни задължения, като се позове на липсата на налични ресурси, тя трябва да покаже, че са
положени всички усилия, за да се използват всички ресурси, които са били на нейно
разположение, в стремежа да задоволи приоритетно тези минимални задължения.
“Комитетът желае да подчертае все пак, че
дори където наличните ресурси са очевидно неадекватни, задължението си остава за
държавата – страна по пакта да се бори за
осигуряване на най-широко възможно възползване от съответните права, съобразно
преобладаващите обстоятелства. Нещо повече, задължението за мониторинг на обх-

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

вата на реализацията, или по-специално на
не реализацията на икономическите, социални и културни права, и създаването на
стратегии и програми за тяхното насърчаване, не са по никакъв начин отменени, в
резултат на ограничение в ресурсите…”
(Committee on Economic, Social and Cultural
Rights, General Comment 3, 1990, HRI/GEN/
1/Rev.5, pp. 20 and 21)
Подходът на Комитета за икономически, социални и културни права към концепцията за “съобразно максималните си възможности” е приложим към тълкуването на чл.
4 на Конвенцията за правата на детето.
Идентифицирането на “минимум основни
задължения за осигуряване на задоволяването, най-малко на минималните основни
нива на всяко от правата” за децата е разработено по-нататък наскоро в рамките на
“инициатива 20/20”, проектирана от основните агенции на ООН и препоръчана в Програмата за действие на Световния форум за
социално развитие през 1995. Тя предлага
обединение между донорите и развиващите
се страни, за да постигнат основните цели
на човешкото развитие по света (виж с. 80).

“Налични ресурси”
“Наличните ресурси”, които могат да бъдат събрани в рамките на държавата за прилагане на правата, значително надхвърлят
финансовите ресурси: там има също човешки и организационни ресурси. (За подробната дискусия, виж David Parker
“Resources and Child Rights: an Economic
Perspective”, in Implementing the Convention
on the Rights of the Child: Resource
Mobilization in Low-Income Countries,
edited by James R. Himes, UNICEF
International Child Development Centre,
Martinus Nijhoff, 1995, pp. 35-37.)

“всички необходими…
законодателни… мерки”
Конвенцията предлага държавите да предприемат “законодателни, административни
и други мерки, за да приложат всички права, които тя съдържа, включително икономическите, социални и културни права. При
това, що се отнася до юридическото прилагане, няма въпрос в конвенцията, който да
се разделя на две категории права – социални/икономически/културни и граждански/
политически - като само последните да са
приложени като юридически осъществими
права.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

Конвенцията не определя кои от правата й
са “икономически, социални и културни”, но
Насоките както за първоначалните, така и
за периодичните доклади групират членове
7, 8, 13-17 и 37(а) под заглавието “Граждански права и свободи”. Все пак, Насоките
относно периодичните доклади посочват,
че това не са единствените граждански права, гарантирани от конвенцията. Всъщност
е ясно, че почти всички други членове включват най-малкото елементи, които представляват граждански/политически права.
Въпреки, че липсата на налични ресурси
може да ограничи пълното приложение на
някои права по конвенцията, и нито един
закон сам по себе си не може да накара бедността или недопустимите неравенства да
изчезнат, това не означава, че икономическите, социални и културни права не могат да бъдат включени в законодателството
или че те не могат да бъадт съдебно защитени. Конвенцията изисква например, държавите да определят период на задължително, безплатно обучение, възраст за приемане на работа и т.н. Правата могат да бъдат
представени като цели, за постигането на
които държавата се ангажира да работи; или
законодателството може нарочно да включва принципа на “максималния обхват на
наличните ресурси”. Там, където конвенцията е самоизпълнима, някои държави са приели, че нейните икономически права не са
съдебно незащитими, но други например,
прилагат принципа на запазване на статуквото, при което икономическите права по
силата на международните договори не
трябва да падат под нивото, на което са били
до датата на ратифицирането.
Значението на законодателните мерки за
прилагането на тези права се подчертава в
Общите коментари на Комитета за икономически, социални и културни права, споменат по-горе. Точка 1 от чл. 2 на Международния пакт за икономически, социални
и културни права изисква “Всяка държава страна по този пакт се задължава да действа със свои сили или чрез международна
помощ и сътрудничество, главно в икономическата и техническата област, съобразно максималните си възможности, за да осигури постепенно пълното осъществяване на
признатите в този пакт права с всички подходящи средства, включително приемането
и на законодателни мерки.”
Комитетът за икономически, социални и
културни права коментира: “Член 2 е от осо-

77

бено значение за пълното разбиране на пакта и трябва да се разглежда в динамично взаимоотношение с всички други негови разпоредби. Той описва естеството на общите
юридически задължения, предприети от държавите - страни по пакта. Тези задължения
включват едновременно това, което може да
бъде наречено (следвайки работата на Комисията по маждународно право) юридическо задължение за определено поведение,
и юридическо задължение за постигане на
определен резултат. Докато големият акцент
понякога се поставя върху разликата между
използваните формулировки в тези разпоредби и онези, съдържащи се в еквивалентния чл. 2 на Международния пакт за граждански и политически права, то невинаги се
признава, че има значителни прилики [чл. 2
на Международния пакт за граждански и политически права изисква държавите “да приемат такива законодателни или други мерки, каквито биха могли да бъдат нужни, за
да станат ефективни правата в настоящия
пакт” и да се осигури наличието на “ефективна защита”, когато тези права са нарушени.]. По-специално, когато пактът постановява прогресивна реализация и признава
ограниченията, дължащи се на ограничените налични ресурси, той също налага различни задължения, които са с незабавен
ефект. Две от тях са от особена важност при
разбирането на точното естество на задълженията на държавите – страни по пакта.
Едно от тях, което се разглежда в отделен
Общ коментар…е, “поемането на гаранции”,
че съответните права “ще бъдат упражнявани без дискриминация…”
“Другото е поемането на задължението в чл.
2, т. 1 “да действа”, което, само по себе си
не е квалифицирано или ограничено от други съображения. Пълното значение на изречението може да се оцени чрез отбелязване
на някои различни езикови версии. На английски се казва to take steps, а на френски
това звучи s’engage a agir, а на испански
a adoptar medidas. При това, ако пълната реализация на съответните права може да бъде
постигната постепенно, стъпките към тази
цел трябва да бъдат направени в рамките на
разумно кратко време след влизането в сила
на пакта за съответната страна. Тези стъпки
трябва да бъдат специални, конкретни и насочени по най-ясен начин към посрещане на
задълженията, признати в пакта.
“Средствата, които трябва да бъдат използвани, за да се изпълнят задълженията за
предприемане на мерки, са изброени в чл. 2,

78

т.1 и са “всички подходящи средства, включително приемането на законодателни мерки”. Комитетът признава, че в много случаи
приемането на ново законодателството е
препоръчително, а понякога - необходимо.
Например, може да е трудно да се пребори
активно дискриминацията в отсъствието на
подходящи законодателни основи за необходимите мерки. В областите като здравеопазване, закрила на децата и майките, и образование, както и по отношение на въпросите, разглеждани в чл.чл. 6 и 9 [право на заетост и социално осигуряване] законодателството може също да бъде необходим елемент за постигането на тези цели…
Сред мерките, които могат да бъдат считани за подходящи, в допълнение към законодателството е и разпоредбата за юридческата защита, с оглед на правата, които
могат в съответствие с националната правна система да бъдат разгледани като правно защитими. Комитетът отбелязва например, че ползването на признатите права, без
дискриминация, ще бъде насърчавано, отчасти чрез осигуряването на юридически
или други ефективни мерки за защита. Наистина, тези държави – страни по конвенцията, които са също страни по Международния пакт за граждански и политически
права са вече задължени (по силата на чл.
2, т. 1, чл. 2, т. 3 , чл. 3 и чл. 26 на същия
пакт) да осигурят, всяко лице, чиито права
или свободи (включително правото на равенство и защита срещу дискриминация),
признати в този пакт са нарушени, “трябва
да получи ефективно удовлетворение” (член
2, т.3, б. “а”). В допълнение, там има множество други разпоредби, включително чл.
3,7 (а) (i), 8, 10, т. 3, 13, т. 2 (a), 13, т. 3, 13,
т. 4 и 15, т. 3, които изглежда са в състояние да бъдат приложени незабавно от съдебните или други органи в много национални правни системи. Всички предположения, че въпросните разпоредби са по своето естество несамоизпълними, биха били
трудно подкрепени”
Някои от разпоредбите в членовете, които
се споменават тук също се появяват в Конвенцията за правата на детето. Член 10, т. 3
от пакта постановява специална закрила и
подкрепа за децата, без дискриминация, защита срещу икономическа и социална експлоатация; наемането на работа, вредна или
опасна за тяхното здраве и живот трябва да
се наказва със закон, а държавите трябва
да установят минимални възрасти за наемане на работа срещу заплащане. Чл. 13, т. 2(а)

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

на пакта постановява безплатно, задължително начално образование, а чл. 13, т. 3 и
4 предвижда правото да се създават частни
училища, съобразно чл. 29, т. 2 от Конвенцията за правата на детето.

ция за правата на човека, според която “всеки има право на ефективно удовлетворение
от компетентен национален съд за действия,
нарушаващи основните права, предоставени му от конституцията или от закона”.”

Комитетът за икономически, социални и
културни права продължава с коментар:
“Там, където специфичните политики, имащи за цел директно реализацията на правата, признати в пакта са били приети в законодателна форма, комитетът би желал да
бъде информиран, inter alia, дали такива
закони създават някакви права за действие,
от името на отделни лица или групи, които
чувстват, че техните права не са били напълно реализирани. В случаите, когато конституционното признаване е било прието по
отношение на специфични икономически,
социални и културни права, или когато разпоредбите на пакта са били вградени директно в националното право, комитетът би
желал да получи информация за обхвата, в
който се счита, че тези права са защитими
по закон (т.е. могат да послужат за позоваване пред съда.) Комитетът би желал също
да получи специфична информация за всички примери, в които съществуващите конституционни разпоредби, отнасящи се до
икономически, социални и културни права
са били отслабени или значително променени.” (Committee on Economic, Social and
Cultural Rights, General Comment 3, 1990,
HRI/GEN/1/Rev.5, pp.18 and 19)

Общият коментар отбелязва, че “Обикновено, правно обвързващите международни
стандарти по правата на човека трябва да
оперират директно и незабавно в рамките
на вътрешната правна система на всяка държава – страна по конвенцията, като с това
дават възможност на отделни лица да търсят защита на правата си пред националните съдилища. Правилото, изискващо изчерпването на вътрешните юридическа защита
засилва предимствата на националната юридическа защита пред международната. Съществуването и по-нататъшното развитие
на международните процедури за подаване
на индивидуални жалби е важно, но такива
процедури са в крайна сметка само допълнение към ефективните национални мерки.”

През 1998 г., в един друг Общ коментар Комитетът за икономически, социални и културни права разширява задълженията на
държавите, да признаят нормите на Международния пакт във вътрешното си законодателство.
Той подчертава, че “подходящите юридически средства за защита, трябва да са
достъпни за всяко пострадало лице или група, а трябва да има и подходящи средства,
за осигуряване на отчетността/отговорността на правителството”. Той цитира два относими принципа на международното право: “Първият, както е отразено в чл. 27 на
Виенската конвенция за правото на договорите е, че “Страна по договор не може да се
позовава на разпоредбите на своето вътрешно право, като оправдание за неизпълнение
на договора”. С други думи, държавите трябва да променят своя вътрешен правен ред,
както е необходимо, за да изпълнят своите
международни задължения. Вторият принцип е отразен в чл. 8 на Всеобщата деклара-

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

Общият коментар посочва, че пактът не
определя специфични средства за приложение, но избраните средства трябва да бъдат адекватни, за да изпълнят задълженията; тъй като пактът не изисква формално
държавите да вградят неговите разпоредби
в националното право, “такъв подход е желателен”.
Във връзка с правната защитимост на икономическите, социални и културни права в
пакта, Общият коментар подсказва, че “няма
право в пакта, което не би могло да се разглежда в от мнозинството национални правни системи като притежаващо поне някои
значителни, защитими по закон измерения.
Понякога се предлага въпросите, които налагат отделяне на ресурси да бъдат оставени за решение на политическите власти,
вместо на съда. Въпреки че компетенциите
на различните звена на държавно управление трябва да бъдат уважавани, трябва да
се признае, че съдът обикновено е въвлечен в значителен брой въпроси, които имат
съществено ресурсно отражение. Приемането на скована квалификация на икономическите, социални и културни права, които
ги поставя по дефиниция извън обхвата на
съда, би било произволно и несъвместимо
с принципите, че двата вида права на човека са неразделни и взаимозависими. То би
ограничило и драстично възможността на
съда да защитава правата на най-уязвимите
групи и групите в неравностойно положение в обществото.”

79

Общият коментар подчертава също важността, съдът да прилага принципите на
Пакта, както пряко, така и като тълкува
стандартите. (Committee on Economic, Social
and Cultural Rights, General Comment 9,
1998, HRI/GEN/1/Rev.5, pp. 58-62)

Осигуряване цялото
законодателство да бъде
напълно съвместимо
с конвенцията
Комитетът по правата на детето подчертава при прегледа на всички първоначални и
втори доклади, че основен аспект на приложението е осигуряването на цялото законодателство да бъде “напълно съвместимо” с
разпоредбите и принципите на конвенцията, изисквайки подробен преглед на цялото
законодателство (където е необходимо, той
предлага страните да потърсят техническа
помощ в рамките на международното сътрудничество). Той продължава с това, по
време на прегледа на Периодичните доклади. През 1999, по време на двудневния семинар “Възпоменателна среща по случай 10
години Конвенция за правата на детето:
постижения и предизвикателства” (виж карето на стр. 71) той прави подробни препоръки, по отношение на процеса на преглед
на законодателството за съвместимост с
конвенцията и осигуряване необходимото
влияние на конвенцията върху правната и
съдебната система (букви от “d” до “j” ).
Всички системи на “традиционното” или
регионално или местно право трябва също
да бъдат прегледани и да бъдат приведени в
съответствие с конвенцията:
“Комитетът препоръчва държавите –
страни по конвенцията, при
предприемане на подробен преглед на
националната правна рамка и нейната
съвместимост с принципите и
разпоредбите на конвенцията да
вземат предвид съвместимостта на
системата на традиционното,
регионалното и местно право, с
членовете на Конвенцията.” (Nigeria
IRCO, Add.61, para.27)
“Комитетът остава загрижен, че
правото, и по-специално
традиционното право все още не
отразява напълно принципите и
разпоредбите на конвенцията.” (South
Africa IRCO, Add. 122, para.10)
“Комитетът препоръчва държавата –

80

страна по конвенцията да вземе всички
необходими мерки, за да завърши
процеса на преглед на
законодателството, и, където е
необходимо, да приеме или измени
законодателството, така че да осигури
хармонизация на приложимите
разпоредби на различните правни
системи (традиционно, ислямско и
континентално право) и тяхната
съвместимост с разпоредбите и
принципите на конвенцията.” (Comoros
IRCO, Add.141, para.10)

Значение на отразяването
на общите принципи
на конвенцията
в законодателството
Комитетът подчертава значението на съответствието на вътрешното право с установените “общи принципи” в конвенцията (чл.
2, 3, 6 и 12) и акцента, който конвенцията
има върху детето, като носител на права.
Например:
“Комитетът би искал да предложи, да
се даде приоритет на вграждането на
общите принципи на Конвенцията, поспециално разпоредбите на чл. 3,
отнасящи се до висшите интереси на
детето, и чл. 12, отнасящ се до
правото на детето да изразява своето
мнение, и на това мнение да се отдава
необходимата тежест, в
законодателните и административни
мерки и политики, предприети за
прилагането на правата на детето.”
(United Kingdom IRCO, Add. 34, para. 27)
Комитетът подчертава, че трябва да бъде
възможно позоваване на общите принципи
на конвенцията в съда (виж карето на стр.
71, б. “d”). Той приветства развитието, което се постига чрез подаване на искове с
публичен интерес:
“Комитетът приветства
нарастващото участие на НПО и други
базови организации в дейности по
подобряване закрилата на правата на
човека, включително чрез воденето на
дела в “ публичен интерес”.”(India IRCO,
Add.115, para.4)

Вграждане на конвенцията
във вътрешното право
Комитетът по правата на детето насърчава
вграждането на конвенцията във вътрешното право:

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“Комитетът приветства вграждането
на Конвенцията за правата на детето,
както и други договори по правата на
човека, ратифицирани от Аржентина,
във вътрешната правна система, и
мястото им в правната система, по
силата на което те имат предимство
пред националните закони.” (Argentina
IRCO, Add. 35, para. 6)
“Комитетът отбелязва със
задоволство, че конвенцията е напълно
вградена във вътрешното право, и че
Гражданският кодекс и Наказателно
процесуалният кодекс изрично
постановяват, че техните процедури
не се прилагат, в случаите, когато са в
конфликт с международна конвенция,
която е в сила за Сирия…” (Syrian Arab
Republic IRCO, Add.70, para.3)
Той също похвалва ситуации, в които конвенцията явно има предимство пред вътрешното право, когато между двете има конфликт. В Белгия, националният съд цитира
членове от конвенцията, включително чл.чл.
3 и 9. Освен това, Върховният съд на страната “потвърждава неоспоримо предимството на международното договорно право
пред разпоредбите на вътрешното законодателство, дори когато последните са приети по-късно.” (Belgium SR.222, paras.10-14).
Комитетът коментира:
“Комитетът приветства факта, че
конвенцията се самоизпълнява, и че
нейните разпоредби могат да бъдат, и
на практика са били използванив много
случаи, разглеждани пред съдилищата.
Той отбелязва също със задоволство
факта, че Белгия прилага принципа на
предимството на международните
стандарти по правата на човека пред
националните стандарти, в случай на
конфликт в правото.” (Belgium IRCO,
Add.38, para.6)

съответствие с разпоредбите на
конвенцията и да вземе напълно предвид
интересите на детето при приемането
на ново законодателство, включително
на нов цялостен законодателен акт за
правата на детето…” (Burkina Faso IRCO,
Add.19, para. 15)
“Комитетът също отбелязва със
загриженост, че правните разпоредби,
отнасящи се до защитата и
насърчаването на правата на детето
са разхвърляни сред вътрешното
законодателство, при което е трудно
да се оцени истинската правна рамка в
полето на правата на децата…
Комитетът препоръчва на държавата
– страна по конвенцията да приведе
съществуващото законодателство в
съответствие с принципите и
разпоредбите на конвенцията, и да
разгледа възможността за въвеждане в
сила на подробен кодекс за децата.”
(Algeria, IRCO, Add.76, paras. 12 and 29).
“Комитетът също предлага държавата
– страна по конвенцията да предвиди
приемането на специфичен кодекс или
законодателство за децата, с отделна
секция за децата, които се нуждаят от
специална защита.” (Lao People’s
Democratic Republic IRCO, Add. 78, para.30).

Правата на детето
в конституциите

Комитетът по правата на детето приветства съществуването в някои страни на консолидирани закони за правата на детето –
отбелязвайки го като положителен аспект в
Белорусия например (Balarus IRCO, Add.17,
para.3) – и насърчава преминаването към
такива закони и в другите държави. Сред
препоръките към Буркина Фасо, той предлага по-специално:

Много държави имат конституции, които
изглежда че спазват множество изисквания
на конвенцията, при което те гарантират на
всички граждани, включително на децата
специфични права и свободи. Все пак, обикновено това е илюзия, тъй като на практика
децата определено не могат да претендират
за тези свои права равнопоставено с възрастните, първо, тъй като вътрешното законодателство може да противоречи на правата
(например, деца на възраст за задължително образование не се ползват от свобода на
движение; по закон, малки деца нямат право
да встъпват в сексуални взаимоотношения
или да участват във финансови сделки; децата не могат да гласуват и т.н.) и, второ,
тъй като конституциите сами по себе си
често ясно одобряват предоставянето на родителите правата да отглеждат и обучават
децата си по своя преценка, без да правят
връзка със собствените права на детето.

“ да продължи процеса на привеждане на
съществуващото законодателство в

Поради факта, че децата са физически, емоционално и икономически зависими от въз-

Развитие на консолидирани
закони за правата на детето

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

81

Правата на децата в Конституцията на Южна Африка
Следвайки ратификацията на конвенцията за правата на детето през юни 1995, правителството се стреми да приведе законодателството, политиката и практиката в съответствие с изискванията на конвенцията. Това е отразено ясно в чл. 28 на Закона за основните права към Конституцията (1996), който се занимава специално с правата на децата,
в допълнение към правата, от които те се ползват в рамките на Закона за основните
права. Той гласи:
“28(1)Всяко дете има право:
(а) на име и гражданство от раждането си;
(b) на семейни или родителски грижи, или на подходящи алтернативни грижи, когато е
отделено от семейната среда;
(c) на основна храна, подслон, основни здравни грижи и социални услуги;
(d) да бъде защитено от малтретиране, пренебрегване, посегателство или унижение;
(e) да бъде защитено от експлоатационни трудови практики
(f) да не се изисква от него или да му се позволява да извършва работа, или предлага
услуги, които
(i) са неподходящи за лице в детска възраст, или
(ii) поставят на риск детското благосъстояние, образованието, физическото или умствено здраве, или духовното, морално или социално развитие;
(g) да не бъде задържано, освен като крайна мярка, в случай на което, в допълнение към
правата, от които детето се ползва по силата на секции 12 и 35 [отнасящи се до свободата и сигурността на личността и правата на арестуваните, задържани или обвинени лица], детето може да бъде задържано само за най-краткия възможен период от
време и има право да:
(i) бъде задържано отделно от задържаните лица на възраст над 18 години; и
(ii) бъде третирано по начин и държано в условия, които отчитат възрастта на детето;
и
(h) да има прикрепен юрист към детето от страна на държавата и за сметка на държавата, при съдебни гражданските процедури, засягащи детето, ако има опасност да се
стигне до съществена несправедливост; и
(i) да не се използва директно във въоръжени конфликти, и да бъде защитено по времето
на въоръжен конфликт.
(2) най-добрите интереси на детето са от най-първостепенно значение във всеки случай,
засягащ дете.
(3) В тази секция “дете” означава лице на възраст под 18 години.”
(South Africa IR, para. 1)
растните, те заслужават специални мерки за
защита в конституцията; тъй като бъдещото благоденствие на държавата зависи от
тях, в интерес на държавата е да им предостави специални конституционни права.
Комитетът приветства случаите, в които
съществуващите или новите конституции са
вградили специални секции за децата, отразявайки поне някои от принципите на конвенцията. Коментирайки първоначалния
доклад на Непал:
“Комитетът отбелязва усилията,
положени от правителството в
областта на правната реформа, по-

82

специално приемането на нова
конституция – със специална секция,
която да осигури правата на децата –
и закон за децата, който обхваща много
области, засягащи правата на
децата…” (Nepal IRCO, Add.57, para.3)
Комитетът приветства приемането на нова
конституция от Южна Африка. (1996; виж
карето),
“по специално чл. 28, който гарантира
на децата множество специфични права
и свободи, предвидени от конвенцията”.
(South Africa IRCO, Add. 122, para.3)

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“всички подходящи…административни, и
други мерки…”
Насоките относно периодичните доклади
на Комитета търсят информация за съществуващите или планирани механизми на национално или местно ниво за координиране
на политиките, отнасящи се до децата и за
мониторинг на приложението на конвенцията (т. 18).

“Подробна национална
стратегия”
за деца
Комитетът по правата на детето често цитира принципа “първо да мислим за децата”, лансиран на Световната среща на високо равнище за децата, и подчертава, че на
децата трябва да се придава висок, или повисок приоритет. Подчертавайки необходимостта от изчерпателен подход към прилагането на правата на децата, Комитетът
често насърчава необходимостта от национална политика или план за действие, отразяващи не само целите на Световната среща на високо равнище, но също и прилагането на цялата конвенция.
Изготвените от комитета Насоки относно
периодичните доклади изискват информация за “всички стъпки, направени или предвидени за да се приеме подробна национална стратегия за децата в рамките на конвенцията…” (т.17). Например:
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да приеме
подробен национален план за действие,
основаващ се на подхода за правата на
детето, за да приложи конвенцията.
Комитетът препоръчва да се обърне
внимание на междусекторната
координация и сътрудничество на, и
между централно, окръжно и общинско
нива на управлението. Държавата –
страна по конвенцията се насърчава да
осигури подкрепа на местните власти,
включително изграждане на капацитет
за прилагането на конвенцията.” (India
IRCO, Add. 115, para.15)
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да разработи
съгласуван и изчерпателен национален
план за прилагане на конвенцията, който
е ясен и разбираем за всички, деца и
възрастни, и може лесно да бъде приложен
на централно, регионално и местно
ниво.” (Colombia 2RCO, Add.137, para.22. Виж
също Bulgaria IRCO, Add. 66, para.9; New
Zealand IRCO, Add. 71, paras. 9 and 22)

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

Виенската декларация и Програма за
действие, приети от Световната конференция по правата на човека през 1993 призовава спешно всички нации “да предприемат мерки до максималния обхват на техните налични ресурси, с подкрепата на
международното сътрудничество, да
постигнат целите на плана за действие на
Световната среща на високо равнище. Конференцията призовава страните да интегрират Конвенцията за правата на детето в
техните национални планове за действие…” (A/CONF.157/23, para.47).
Такива планове, заедно с процеса на приложение трябва да обръщат особено внимание на общите принципи на конвенцията за
правата на детето.

Национален план
за действие на Индия
“Националният план за действие за децата е важно средство за правителството да следи процеса на собствените
си ангажименти. Вземат се общи мерки за постигане на целите, в рамките
на определената времева рамка. Някои
от целите биха могли да се постигнат
лесно, но други изискват много работа. С конкурентното търсене от други
сектори, недостигът на ресурси ще наложи сериозни ограничения при постигането на целите. При това положение
се прави опит за оптимално използване и мобилизация на вътрешните и външни ресурси. Мерките, които трябва да
се вземат за постигане на тези цели
изискват широкообхватни стратегии,
които трябва да се инициират едновременно. Процесът вече е започнал;
той включва уточняване на стратегиите, засилване на процеса на приложение, конвергенция на услугите, координация и децентрализация на развойните дейности.”
(India IR, para.318)
В Правилата на ООН относно стандартите за създаване на равни възможности за
хората с увреждания се подчертава, че
“Потребностите и съображенията на хората с увреждания следва да бъдат включени в общите планове за развитие, а не
да бъдат разглеждани изолирано” (правило 14.3).

83

Постоянни механизми
за управление
Комитетът изяснява, че той вижда процеса
на прилагане като продължителен процес,
изискващ “постоянни” механизми. Например, в своите Заключителни бележки по
първоначалния доклад на Германия, той
препоръчва държавата – страна по конвенцията да обърне по-нататъшно внимание
“на установяването на постоянни и
ефективни координиращи механизми
по правата на детето на федерално,
провинциално и местно ниво”. (Germany
IRCO, Add.43, para. 23).
“Комитетът препоръчва държавите –
страни по конвенцията да вземат
всички необходими мерки за да ускорят
текущия процес на институционални
реформи на координиращите органи,
които са натоварени с прилагането на
конвенцията. Комитетът предлага
преди създаването на нов Национален
съвет за Внимание и цялостна защита
на децата, държавата – страна по
конвенцията да проведе изчерпателен
преглед на мандатите и действията
на всички институции, работещи по
проблемите на децата, за да се
максимализират финансовите и
човешки ресурси и да се подобри
тяхната ефективност в полза на
децата.” (Nicaragua 2RCO, Add. 108,
para.17)
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да разгледа
възможността за създаване на
контактно лице за децата към
правителството, което да е
натоварено с координирането на
работата на различните
министерства и на тази, на
централните и местни власти, за да
се установи по-добре координирана
политика и действия за реализацията
на правата на децата, включително
по-силно сътрудничество с
неправителствените организации.”
(Lithuania IRCO, Add.146, para. 12).
Там, където са установени постоянни механизми, комитетът ги приветства. Например (към Дания):
“Комитетът е насърчен като
отбелязва съществуването на
Комитет за децата към

84

правителството и междуведомствен
комитет за децата, който се състои
от държавни служители от 16
министерства”.
Комитетът продължи по-нататък като препоръча конвенцията да бъде приета като
рамка за тези два органа (Denmark IRCO,
Add. 33, paras. 4 and 17).
В препоръките, появили се след двудневния семинар на комитета през 1999 г., той
подчертава, че постоянните органи трябва
да имат висок статут (виж карето от с. 71,
б. (t)
При удобен случай Комитетът предлага
установяването на специален механизъм –
например междуведомствен комитет – за да
улесни както координацията, така и мониторинга:
“Комитетът подчертава важността
и предимствата от установяването
на координиращ механизъм, който има
мандат да определя приоритетите и
да следи редовно, и оценява напредъка
в приложението на правата на детето
на федерално, провинциално и местно
ниво. Като първа стъпка в тази
посока, Комитетът подсказва
държавите страни да разгледат
възможността, да се създаде
междуведомствен комитет или
подобен орган, с политически
авторитет, който да прави
първоначален преглед, и да определя
подходящи действия, като
продължение на съображенията,
изказани по време на конструктивния
диалог между държавите – страни по
конвенцията и Комитета.” (Pakistan
IRCO, Add.18, para.25. Виж също Portugal
IRCO, Add. 45, para.9)

Ефективна координация
Един от най-общите “съображения за загриженост”, изразени от комитета в неговите
Заключителни бележки за първоначалните и
втори доклади на държавите – страни по конвенцията, е липсата на координация, и той
често препоръчва “ефективна координация”.
Един продукт на координацията между управлението е подробната национална стратегия или план за действие за децата (виж
по-горе, стр. 77). Това тогава се превръща в
рамка за координирани действия за реализацията на правата на децата.

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“Комитетът препоръчва държавите –
страни по конвенцията да засилят
координацията между различните
правителствени механизми,
участващи в осъществяването на
правата на децата, както на
национално, така и на местно ниво, с
оглед развиване на подробна политика
за децата и осигуряване на ефективна
оценка на приложението на
конвенцията в страната.” (Mauritius
IRCO, Add.64, para. 23)
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да развие
междуведомствен план за действие за
прилагане на правата на децата… и да
осигури координация на съставянето на
политики и приложението им.
Комитетът по-нататък призовава
държавата-страна да приеме
холистичен подход към правата на
детето при прилагането на
конвенцията и да помисли за търсене на
техническа подкрепа от UNICEF в тази
област.” (The Former Yugoslav Republic of
Macedonia IRCO, Add. 118, para.11)

Комитетът споменава липсата на координация между службите в отделните министерствата и другите органи за управление, между федералното и централното
правителство и провинциалното и регионално или местно управление, между правителствените и публичните и частни органи, включително неправителствените
организации, занимаващи се с правата на
човека и правата на децата и между самите
тези органи.
Например:
“Координацията между различните
правителствени агенции, участващи в
прилагането на конвенцията и
наблюдението на нейното изпълнение
трябва да бъдат осигурени, и трябва
да се положат усилия за по-тясно
сътрудничество с
неправителствените организации.”
(Philippines IRCO, Add.29, para. 19).
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да засили
координацията сред различните
правителствени органи и механизми,
участващи в закрилата на правата на

Рамка на Националната програма
за действие за южноафриканските деца
Ратифицирането на конвенцията за правата на детето ангажира Южна Африка да приложи принципа “първо да мислим за децата”, където нуждите на децата се считат като найвисш приоритет в стратегиите за развитие, политиките, програмите и службите на правителството. Този принцип е приет от Програмата за реконструкция и развитие, и представлява основа на ангажимента на Южна Африка към децата.
Националната програма за действие е инструментът, чрез който ангажиментът на Южна
Африка към децата е бил изпълняван. Това е механизъм за идентифициране на всички
планове за децата, разработени от правителствените служби, неправителствени организации и други свързани с децата структури, и за осигуряване покритието на тези планове
в рамките, определени от конвенцията, целите на Световната среща на високо равнище
за децата и програмата за развитие на страната.
През април 1996 кабинетът утвърждава рамка за национален план за действие и неговото прилагане от съответните министерства и служби. Националният план за действие не
представлява отделен план за децата; това е интеграция на всички политики и планове,
разработени от службите на правителството и неправителствени организации, за да насърчат правата на децата, залегнали в конвенцията.
Националният план за действие е структуриран в специфични области (гнезда) на политиката. За всяко гнездо са определени цели и съответните отговорни служби, и техните национални стратегии. Прилагането на системата за мониторинг е в процес на изпълнение.
Неговото развитие е било ограничено от трудностите, срещнати при определяна на индикаторите, с които се измерва общото благосъстояние и правата на децата, а не само
тяхното оцеляване, развитие и закрила.
(South Africa IR, paras. 3-7)

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

85

децата, на национално и местно ниво,
с оглед развиване на пълна политика за
децата и осигуряване на ефективна
оценка на прилагането на
конвенцията.” (Ghana IRCO, Add.73,
para.29).
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да засили и
разшири обхвата на съществуващите
механизми за координиране и следене
на прилагането на правата на децата,
за да достигне и обхване и местната
власт. В това отношение комитетът
предлага да бъдат създадени
структури, занимаващи се с
проблемите на децата на различните
нива на местната власт. Трябва да
бъдат определени взаимоотношенията
между Координационния съвет за
децата и младежите и различните
съответни структури в местната
власт.” (Hungary IRCO, Add.87, para.25).
“Отбелязвайки положителните
аспекти на децентрализацията при
предоставянето на услуги от
общините, комитетът все пак е
загрижен, че тя причинява
несъответствия в политиките и
разминаване в предоставянето или
достъпността до услуги за децата и
техните семейства. В съответствие с
предишните си препоръки (виж Sweden
IRCO, Add.2, para.10), комитетът
препоръчва държавата – страна по
конвенцията да увеличи усилията си за
осигуряване от страна на общините
на спазването на рамката на
правителствената политика,
създадена за да защитава напълно
децата от дискриминация при
прилагането на конвенцията.” (Sweden
2RCO, Add.101, para.7)
“Комитетът е загрижен, че в
миналото предлагането на услуги и
цялостното прилагане на правата на
децата е било сериозно
възпрепятствано от свръх
централизацията в столицата на
вземането на решения, и на властта
за прилагане на политиките.
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да засили
текущите мерки за децентрализация
на властта към окръжните и местни
нива, с оглед прилагането на

86

конвенцията.” (Sierra Leone IRCO, Add.
116, paras 12 and 13. See also Norway 2RCO,
Add.126, paras.14 and 15; Finland 2RCO,
Add.132, paras. 13 and 14)
Една от препоръките, произтичаща от двудневния семинар на комитета през 1999 г. е
“че във всеки процес на
децентрализация и приватизация,
правителството да продължава да
носи отговорността и мандата да
осигури спазването на своите
задължения по конвенцията”. (Report on
the twenty-second session,September/October
1999, CRC/C/90, para. 291 (v))

Анализ на въздействието
върху детето
Комитетът се стреми да открие процеси,
които осигуряват зачитането на интересите на децата при формулирането на политиката. Член 3 изисква от държавите да
осигурят първостепенното внимание към
най-добрия интерес на детето във всички
действия, засягащи децата (виж чл. 3, стр.
54). Това изисква подходящ анализ на потенциалното и актуалното въздействие на
действията на правителството върху децата. Ето защо комитетът предлага държавите да въведат пълна система за “оценка на
влиянието върху децата”:
“Въвеждането на принципите и
разпоредбите на конвенцията изисква
да се даде приоритет на проблемите
на децата, особено в светлината на
принципа на “най-добрия интерес на
детето” и на факта, че по време на
международни форуми
правителствата са приели принципа
“първо да мислим за децата”,
включително в окончателния
документ, приет от Световната
конференция по правата на човека. При
това се препоръчва, във
формулирането на възможностите и
предложенията за политика, да има
оценка на нейното въздействие върху
децата, така че тези, които вземат
решения да са по-добре информирани,
когато формулират политиката, по
отношение на нейния ефект върху
правата на децата.” (United Kingdom
dependent territory: Hong Kong IRCO,
Add.63, para.20).
Към Мианмар (Бирма), при коментиране на
бюджетни проблеми:

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“…Комитетът предлага
“въздействието върху децата” на
решенията, взети от властите да се
оценява текущо.” (Myanmar IRCO,
Add.69, para.32)
В коментар по първоначалния доклад на
Нова Зеландия,
“Комитетът отбелязва с интерес
нарастващия акцент върху следенето
и оценката на въздействието върху
децата на предложеното
законодателство и политики, засягащи
децата. По-специално той приветства
включването на специфични процедури
за мониторинг и оценка в новите
предложения за политики, представени
на Кабинета.” (New Zealand IRCO, Add.71,
para.4)

Бюджетно осигуряване
и бюджетен анализ
Комитетът подчертава, че задължението на
държавите да спазват икономическите, социални и културни права “до максималния
обхват на техните налични ресурси” налага адекватен бюджетен анализ. Насоките
относно периодичните доклади търсят информация за: 
предприетите стъпки за осигуряване на
координация между икономическите и
социални политики; 
делът от бюджета, предназначен за социални разходи за децата, включително
здравеопазване, благоденствие и образование на централно, регионално и
местно ниво, и където е подходящо на
федерално и провинциално ниво; 
бюджетните тенденции за периода, обхванат от доклада; 
стъпките, предприети за осигуряване на
това, всички компетентни национални,
регионални и местни власти да се ръководят от най-добрия интерес на детето,
при своите бюджетни решения, и да оценяват приоритета, даван на децата в техните политики; 
мерките, взети, за да се осигури разминаванията (диспропорциите) между различните региони и групи от деца да се
намалят, по отношение на предоставянето на социални услуги; 
мерките, взети за да се осигури, че децата, особено тези принадлежащи на

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

групите в най-неравностойно положение, са защитени от вредните ефекти на
икономическата политика, включително
намаляването на бюджетните отчисления в социалния сектор.
Изключително рядко се случва децата да
присъстват в икономическата политика на
правителството в степента, изисквана от
Насоките относно периодичните доклади. Повечето служби на правителството
нямат идея каква част от техния бюджет се
харчи за децата, много малко знаят какво е
въздействието на техните разходи върху
децата. Комитетът подчертава, че мониторинга и оценката в тази област, както и във
всички други са основни за всички ефективни стратегии. Например:
“…Комитетът призовава спешно
държавата – страна по конвенцията
да намери пътища, по които да
направи систематична оценка на
въздействието на бюджетните
отчисления и макроикономическите
политики върху прилагането на
правата на децата, и да събере и
разпространи информация в това
отношение.” (Netherlands IRCO, Add. 114,
para.13).
“Комитетът съжалява, за липсата на
адекватна информация и за явната
липса на прозрачност, засягаща
ресурсите от държавния бюджет,
отделени за осъществяването на
икономическите, социалните и
културни права на децата.
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията, да приложи чл.
4 от конвенцията в светлината на чл.
3 и 6 по такъв начин, че делът от
държавния бюджет, който е отделен
до максималният обхват на наличните
ресурси, и в съответствие със
законодателството и политиката, за
осъществяване на икономическите,
социалните и културни права, да се
идентифицира лесно и да се представя
по прозрачен начин.” (Slovakia IRCO,
Add.140, paras.13 and 14)
“Комитетът насърчава по-нататък
държавата – страна по конвенцията,
да идентифицира ясно своите
приоритети с оглед на проблемите на
правата на децата на национално и
местно ниво, за да се оцени
въздействието на разходите върху

87

децата.” (Lithuania IRCO, Add.146, para.14.
Виж също, например, Latvia IRCO, Add.142,
para.12)
При прегледа на докладите на държавите –
страни по конвенцията, комитетът прави
различни подходящи коментари относно
бюджетните проблеми. Общият дял на националните и местни бюджети, отделени за
социални програми трябва да бъде адекватен, и трябва да има достатъчно бюджетни
разпоредби за да се защитят и насърчат
правата на децата. Липсата на налични ресурси не може да се използва като оправдание за липса на програми за социално
осигуряване и мрежи за социална сигурност. Например:
“В светлината на чл. 4 от
конвенцията, комитетът препоръчва
държавата – страна по конвенцията,
да преследва целите си за увеличаване
на бюджетните отчисления в сектора
на здравеопазване и образование до
най-малко 25% от националния бюджет
и да осигури адекватно разпределяне
на ресурсите за прилагането на
Конвенцията като цяло.” (Central African
Republic IRCO, Add.138, para.19)
Националните органи, засегнати от общото бюджетиране трябва да бъдат свързани
пряко с тези, които разработват политики
за децата и политики за прилагане на конвенцията:
“Комитетът също препоръчва, в
светлината на чл. 4 от конвенцията,
да се дава приоритет на бюджетните
отчисления за осъществяването на
икономическите, социални и културни
права на децата, като се отделя
специално внимание на
здравеопазването и образованието, и
на възползването от тези права на
децата, принадлежащи към групите в
най-неравностойно положение. В това
отношение, комитетът предлага
министерствата, отговорни за
общото планиране и бюджетно
осигуряване да бъдат напълно включени
в дейностите на Висшия комитет по
благоденствието на децата и
Националния комитет за децата, с
оглед да се осигури, техните решения
да имат пряко и незабавно
въздействие върху бюджета.” (Syrian
Arab Republic IRCO, Add.70, para.26).
Комитетът изразява загриженост за въздействието на неплащането на данъците и

88

корупцията върху наличните ресурси:
“Изразява се загриженост за широко
разпространената практика на
неплащане на данъци и корупция, за
които се счита че имат ефект върху
нивото на наличните ресурси за
прилагането на конвенцията.
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да предприеме
всички подходящи мерки, за да подобри
системата на събиране на данъци и да
увеличи своите усилия за премахване
на корупцията.” (Georgia IRCO, Add.124,
paras. 18 and 19)
Комитетът е много чувствителен по отношение на въздействието върху децата на
световната рецесия, икономическото
преструктуриране и съкращенията, настъпили през 90-те години.
Той приема следните препоръки по време
на двудневния семинар през 1999 г.
“Комитетът привлича вниманието
към факта, че икономическите
политики никога не са неутрални по
отношение на правата на детето.
Комитетът призовава гражданското
общество да го подкрепи при търсене
на подкрепа от ключови международни
лидери, и по-специално от Върховния
комисар по правата на човека,
Изпълнителния директор на UNICEF и
президента на Световната банка, да
прегледат как макроикономическите и
данъчни политики влияят върху
правата на децата, и как тези
политики могат да бъдат
реформирани така, че да станат поблагоприятни за осъществяването на
правата на детето.” (Доклад за
двадесет и втората сесия, септември/
октомври 1999, CRC/C/90, para. 291(m))
Държавите трябва да сведат до минимум
отрицателния ефект от програмите за
преструктуриране, и всякакви съкращения
на разходите за децата; на нуждите на групите деца в най-неравностойно положение
трябва да се даде предимство:
“Комитетът насърчава
правителството на Перу да вземе
всички необходими мерки, за да сведе
до минимум отрицателното
въздействие на политиките по
преструктурирането върху

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

положението на децата. Властите
трябва в светлината на чл. 3 и 4 на
конвенцията да предприемат всички
подходящи мерки до максималния
обхват на своите налични ресурси, да
осигурят да бъдат отделени
достатъчно ресурси за децата…” (Peru
IRCO, Add.8, para. 19).

Отражението на прехода
към пазарна икономика
Комитетът изразява справедлива загриженост по отношение на отражението на прехода към пазарна икономика върху децата. Например:
“…Бюджетните отчисления за
осъществяването на икономическите,
социални и културни права трябва да
бъдат осигурени по време на периода
на преход към пазарна икономика в
максималния размер на наличните
ресурси и в светлината на най-добрия
интерес на детето.” (Ukraine IRCO,
Add.81, para.20)
“[Комитетът] отбелязва, че преходът
към пазарна икономика води до повисока безработица, бедност и други
социални проблеми, и има сериозно
въздействие върху благосъстоянието
на населението, по-специално върху
групите в неравностойно положение,
включително децата.” (Czech Republic
IRCO, Add. 81, para.7)
“Комитетът признава, че
икономическите и социални
трудности, с които се сблъсква
държавата – страна по конвенцията,
включително нарасналата
безработица и бедност, предизвикани
главно от прехода към пазарна
икономика, имат отрицателен ефект
върху положението на децата и са
попречили, и продължават да спъват
пълното прилагане на конвенцията.”
(Latvia IRCO, Add.142, para.6. Виж също
например Lithuania IRCO, Add.146, para.8)

Икономически санкции и
спазване
на икономическите, социални
и културни права
Комитетът за икономически, социални и
културни права издава Общ коментар през
1997 за връзката между икономическите
санкции и спазването на икономическите,

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

социални и културни права. Комитетът отбелязва, че икономическите санкции “почти винаги имат драматично влияние върху
правата, признати в Международния пакт
за икономически, социални и културни права. При това, например, те често предизвикват значителна непоследователност при
разпределянето на храни, медикаменти и
санитарни материали, влошават качеството на храната и наличието на чиста питейна вода, сериозно пречат на функционирането на основните здравни и образователни системи и на осъществяването правото
на труд…”.
Общият коментар подчертава значението
на намаляването до минимум на отрицателното въздействие от санкциите върху уязвимите групи в обществото, включително
децата: “Приемайки този Общ коментар,
единствената цел на Комитета е, да привлече вниманието към факта, че жителите
на дадена страна не могат да бъдат лишени
от техните основни икономически, социални и културни права, само поради решението, че техните лидери са нарушили нормите, отнасящи се до международния мир
и сигурност. Целта не е да се подкрепят или
насърчават подобни лидери, нито да се подценяват легитимните интереси на международната общност, за налагане зачитането на разпоредбите на Устава на ООН и общите принципи на международното право.
По-скоро целта е да се подчертае, че беззаконие от един вид не трябва да се парира
с беззаконие от друг вид, което не спазва
основните права на човека, и което да подкрепи и да легитимира каквото и да е подобно колективно действие.” (Комитет за
икономически, социални и културни права, Общ коментар 8, 1997, HRI/GEN/1/
Rev.5, pp. 54 and 57)
Комитетът по правата на детето привлича
вниманието към този Общ коментар в своите Заключителни бележки по някои случаи. Например:
“В светлината на Общ коментар № 8,
приет от Комитета за икономически,
социални и културни права (1997),
комитетът отбелязва, че налагането
от Съвета за сигурност на въздушно
ембарго върху държавата – страна по
конвенцията, влияе отрицателно на
икономиката и много аспекти на
ежедневния живот на неговите
граждани, като по този начин
възпрепятства пълноценното ползване

89

от страна на населението на
държавата – страна по конвенцията,
включително децата, от техните
права на здравеопазване и
образование.” (Libyan Arab Jamahiriya
IRCO, Add.84.para.5)

Мониторинг и събиране на
данни
Комитетът често отбелязва, че без достатъчно събиране на данни, включително разделни данни, е невъзможно да се оцени степента, в която конвенцията е приложена.
В своите Насоки относно периодичните
доклади, комитетът изисква подробна статистическа и друга информация по отношение на повечето членове от Конвенцията
(виж карето на стр. 91).
Комитетът препоръчва на Колумбия:
“…да бъде събирана систематично
надеждна количествена и качествена
информация, и да бъде анализирана, за
да се оцени напредъка в реализацията
на правата на детето, и да се следи
отблизо ситуацията на
маргинализираните деца, включително
тези, принадлежащи към най-бедните
слоеве на обществото и групите от
коренното население.” (Colombia IRCO,
Add.30, para.15)
Подобни препоръки се съдържат в множество Заключителни бележки. Например:
“…Препоръчва се създаването на
широка мрежа за събиране на данни,
покриващи всички области на
конвенцията и обхващаща всички групи
деца в рамките на канадската
юрисдикция.” (Canada IRCO, Add.37,
para.20. Виж също Spain IRCO, Add.28,
para.13; Philippines IRCO, Add.29, para. 20;
Belgium IRCO, Add.38, para.14; Tunisia IRCO,
Add.39, para.12; Senegal IRCO, Add.44,
para.10; China IRCO, Add.56, para. 28; Nepal
IRCO, Add.57, para. 29; Guatemala IRCO,
Add.58, para.27; Mauritius IRCO, Add.64,
para.24; New Zealand IRCO, Add.71, para.
25);
Комитетът често подчертава необходимостта от събиране на данни за всички деца на
възраст до 18 г.:
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да увеличи
усилията си за създаване на централен
регистър за събиране на данни и да

90

въведе подробна система за събиране на
данни, включваща всички области,
обхванати от конвенцията. Тази
система трябва да обхваща всички
деца на възраст до 18 години, с особен
акцент върху тези, които са особено
уязвими, включително децата с
увреждания, децата, живеещи в
бедност; децата, влезли в системата
на детската престъпност; деца от
семейства с един родител, деца,
жертви на сексуална злоупотреба и деца
от институциите.” (Grenada IRCO, Add.
121, para.8)
Една от препоръките, произтичащи от двудневния семинар през 1999 г. е, че
“Комитетът насърчава държавите –
страни по конвенцията,
неправителствените организации и
други, участващи в подготовката на
докладите, да включват мненията на
децата, по-специално за статуса на
правата на децата и влиянието на
конвенцията върху техния живот,
следейки и докладвайки за прилагането
на конвенцията.” (Доклад за двадесет и
втората сесия, септември/октомври
1999, CRC/C/90, para. 291(x))
Комитетът предлага също независими проучвания, за да подпомогне проследяването
на приложението, например във връзка с
Дания, където предлага ново установеният
Национален съвет за децата да провежда
подобни проучвания (Denmark IRCO,
Add.33, para.20)

Участие
на гражданското общество
Комитетът подчертава, че координацията
и действията за прилагане на конвенцията
трябва да излязат извън нивото на правителството, и да се разширят към всички сегменти на обществото. Той подчертава, във
въведението към Насоките относно периодичните доклади, че процесът на подготовка на доклада “трябва да насърчи и
улесни широкото участие и следенето от
страна на обществото на правителствените политики” (т. 3). Комитетът подчертава
значението на участието на неправителствените организации (НПО) и гражданското общество, и по-специално прякото
участие на децата и младите хора (виж
също чл. 12, стр. 159). Комитетът отива подалеч в препоръките си след двудневния
семинар през 1999:

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Статистическа информация, изисквана от Комитета по
правата на детето в неговите Насоки относно периодичните доклади
В т. 7 от увода на Насоките относно периодичните доклади Комитетът по правата на детето изисква докладите да бъдат
придружени от “подробна статистическа информация, използваните показатели и относимите изследвания … Количествената информация следва да посочва разликите между различните региони в страната, в рамките на всеки регион и между
различните групи деца, и да отразява: 

промените в статуса на децата; 

разликите по възраст, пол, региони, селски/градски райони и социална и етническа група; 

промените в обществото, които са благоприятни за децата; 

промените в отделените бюджетни средства и разходите за секторите, които предоставят услуги на децата; 

промените в степента на международната помощ, получена или предоставена за осъществяване на правата
на децата.”

В Насоките комитетът иска допълнителна статистическа информация, във връзка с приложението на различни членове,
изброени по-долу:
Член 2: мерки, предприети за събиране на дезагрегирани данни за различните групи в най-неравностойно положение,
включително децата, принадлежащи към малцинства или коренни общности, деца с увреждания, деца, родени извън брака,
деца с друго гражданство, мигранти, разселени, бежанци или търсещи убежище и деца, които живеят и/или работят на
улицата (т. 27 и 29)
Член 4 (бюджет): дял от бюджета, предназначен за социални разходи за деца, включително за здравеопазване, социални
грижи и образование, на централно, регионално и месно нива, и където е необходимо, на федерално и провинциално ниво;
тенденции в бюджета през периода, за който се отнася докладът;
условия за бюджетен анализ, даващ възможност ясно да се определи делът и размерът на средствата, изразходвани за
децата;
предприети мерки да се гарантира, че различията между отделните области и групи от деца ще бъдат намалени, що се
отнася до предоставянето на социални услуги [налага бюджетен анализ];
предприети мерки да се гарантира, че децата, особено тези от групи в най-неравностойно положение, са защитени срещу
отрицателните последици на икономическите политики, включително намаляването на бюджетните средства за социалния
сектор;
дял на международната помощ на многостранно и двустранно ниво, определена за програми за деца и за осъществяване на
техните права, и където е необходимо, помощта, получена от регионални и международни финансови институции;
дял на международната помощ пред периода, за който се отнася докладът, в общия държавен бюджет, както и процентния
дял на такава помощ, определен за сектора на здравеопазването, образованието, социалния и други сектори (т.20 и 21).
Член 6: дезагрегирани данни за смъртност и причините за смърт на децата, включително случаите на самоубийства (т.41).
Член 9: относима дезагрегирана информация, включително във връзка със ситуации на задържане, затвор, изселване,
експулсиране или смърт (т.72)
Член 10: дезагрегирана информация за молбите за събиране на семействата и тяхното разглеждане (т.74)
Член 11: данни за децата, засегнати от незаконно прехвърляне и невръщане от чужбина, включително дезагрегирани по
пол, възраст, национален произход, местоживеене, семейно положение и взаимоотношения с извършителя на незаконното
прехвърляне (т. 78)
Член 18, т. 1 и 2: относима дезагрегирана информация (например по пол, възраст, региони, селски/градски райони и
социален и етнически произход) за децата, които са се възползвали от мерките за подпомагане на родители/настойници
(попечители) при отглеждането на децата, и за създадените институции, служби и услуги за отглеждане на деца; също
информация за ресурсите, които са отделени за тях (т. 67).
Член 18, т. 3: дезагрегирана за покритието на услугите и заведенията по региони и по градски/селски райони, и за финансовите измерения на тяхното прилагане, както и за децата, възползващи се от такива мерки, включително по възраст, пол
и национален, социален и етнически произход (т.101).
Член 19: относими данни за деца, страдащи от всякакви форми на физическо и психическо насилие, нараняване или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления,
включително в рамките на семейството, при отглеждане в институции или другаде (институции за социални грижи, здравни
заведения или пенитенциарни институции), дезагрегирани по възраст, пол, семейно положение, селски/градски райони, социален и етнически произход (т. 88; брой на случаите на насилие, свързани с експлоатация, също визирани в т. 159).
Член 20: дезагрегирана информация за децата, лишени от тяхната семейна среда, включително по естество на приложените мерки за алтернативни грижи (т. 81).
Член 21: относими дезагрегирани данни за децата, които се осиновяват в чужбина, включително по възраст, пол, статут на
детето, положение на биологичното семейство и на осиновителското семейство, както и страна на произход и страна на
осиновяване (т. 85)
Член 22: дезагрегирани данни за търсещите убежище и децата – бежанци, включително броя на ходещите на училище и
обхванати от здравната система, както и обучените служители, които работят с тях (т. 120).
Член 23: система за издирване и откриване на децата с увреждания; обхванати деца; включително по типове увреждане,

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

91

покритие на предоставяната помощ, програми и услуги, които са налични, включително в областта на образованието,
професионално обучение, грижите, рехабилитацията, заетостта и почивното дело, включително отделените финансови и
други ресурси, данните трябва да бъдат дезагрегирани включително по пол, възраст, селски/градски райони, етнически и
социален произход (т. 92)
Член 24: смъртност при новородените и децата, като се посочват средните стойности и се предоставят подходящи дезагрегирани данни, включително по пол, възраст, региони, градски/селски райони, етнически и социален произход;
предоставяне на общи и основни здравни услуги в селските и градските райони на страната и баланс между превантивното здравеопазване и лечението; информация за децата, които имат достъп до и се възползват от медицинска помощ и
здравни грижи, както и съществуващите различия, включително по пол, възраст, етнически и социален произход;
дезагрегирани данни за: обхват на имунизациите, дял на децата, родени с тегло под нормата, най-чести заболявания и
въздействие върху децата; дял на децата, засегнати от недохранване (хронично и тежко) и липса на чиста питейна вода;
деца, на които е предоставена адекватна здравословна храна; рискове от замърсяване на околната среда;
покритие на здравните грижи за майките преди и след раждането, степен на смъртност и основни причини (средностатистически и дезагрегирани включително по възраст, пол, региони, селски/градски райони, социален и етнически произход);
дял на бременните жени, които имат достъп и се възползват от здравни грижи преди и след раждане, обучен персонал и
болнични грижи и раждания в болниците;
дезагрегирани данни за здравното образование във всички сегменти на обществото, включително и по-специално родители и деца;
дезагрегирани данни за случаите на бременност при деца, включително по възраст, региони, селски/градски райони и
социален и етнически произход (т. 95).
дял на заразените със СПИН, включително общо сред населението и децата, обхванати от лечение, и степента на справяне
с инфекцията на вируса и СПИН в селските и градски райони (т. 96).
оценка на традиционните практики, вредни за правата на децата (т.97).
Член 25: подходящи данни за периодичния контрол върху настаняването и лечението на деца, включително на изоставени деца, деца с увреждания, търсещи убежище и бежанци, включително непридружени деца, и деца в конфликт със закона;
дезагрегирани данни включително по възраст, пол, национален, етнически и социален произход, семейно положение и
местоживеене, както и по продължителност на настаняването и честота на контрола върху него (т. 87).
Член 26: информация, дезагрегирана по възраст и по пол, за обхвата и финансовото отражение на подобни мерки, случаите, представени по възраст, пол, брой на децата в семейството, гражданско състояние на родителите, положение на
самотни родители, и връзката между обществените осигуровки и безработицата (т. 100).
Член 27, т. 1-3: наличие на “съответстващ стандарт на живот” сред децата, включително данни, дезагрегирани по пол,
възраст, региони, селски/градски райони, социален и етнически произход, и положение на семейството;
помощ, достъпна за родителите и други лица, с оглед осъществяване на правото на съответстващ жизнен стандарт, включително характер на предоставяната помощ, отражението й върху бюджета, нейната връзка с цената на живота и отражението й върху населението (когато е уместно, предоставената информация следва да бъде в дезагрегиран вид);
население, обхванато от съдействие и програми за материално подпомагане, особено с оглед на изхранването, облеклото
и подслона, включително по пол, възраст, селски/градски райони, социален и етнически произход, дял на бюджетните
отчисления, осигуреното покритие (т.103)
Член 27, т. 4: относими дезагрегирани данни за осигуряване получаването на издръжката за детето от родителите или от
другите лица, които носят финансова отговорност за него (т. 79).
Член 28: дял от общия бюджет (на централно, регионално и местно равнище, а където е уместно – на федерално и провинциално равнище), предвиден за децата и за различните степени на образование;
реални разходи на семейството, необходими за образованието и издръжката на детето;
мерки за осигуряване на достатъчен брой учители, адекватност на образователните заведения и достъпа на всички деца то
тях;
брой на неграмотните под и над 18 години, и брой на записаните в курсове по ограмотяване, включително по възраст, пол,
област, селски/градски район и социален и етнически произход;
други относими дезагрегирани данни за децата, включително резултати в учебния процес;
дял на децата, които са обхванати и завършват начално образование, както и всички относими разделни данни, включително по възраст, пол, региони, селски/градски райони и национален, социален и етнически произход, покритие на услугите и бюджетни отчисления;
степен на достъп до висше образование, като информацията се дезагрегира по възраст, пол, национален, социален и
етнически произход;
относими дезагрегирани данни за наличието и достъпността на образователна информация и професионално ориентиране;
дезагрегирана информация за броя на отпадналите и мерките за неговото намаляване, посещаемост на училище и задържане в училище, деца, изключени от училище;
дезагрегирани данни за деца, които не се ползват от правото на образование, и обстоятелства, при които децата се
изключват от училище временно или окончателно, например увреждане, лишаване от свобода, бременност, заразяване със СПИН (т. 106-108).
Член 30: относими дезагрегирани данни за деца, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, деца
от коренното население, и децата, засегнати от мерки, приети за защита на техните права (т.166).

92

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Член 31: дезагрегирани данни за осъществяването на правата на децата на отдих, игри, почивка, културна дейност и т.н.
(т. 118).
Член 32: относими дезагрегирани данни за деца, полагащи детски труд, включително по възраст, пол, област, селски/
градски район, социален и етнически произход, както и за установените от инспекторите нарушения и наложените наказания (т. 154).
Член 33: всички относими дезагрегирани данни за случаите на незаконна употреба на наркотици от децата и за тяхното
участие в незаконно производство и трафик;
относими дезагрегирани данни за употребата от деца на алкохол, тютюн и други вещества, които могат да увредят тяхното
здраве и може би са достъпни (с ограничения или без ограничения) за възрастните (т. 156 и 157).
Член 34: относими дезагрегирани данни за децата, засегнати от сексуална експлоатация, включително брой на случаите
на сексуална експлоатация с търговска цел и сексуално насилие (т. 159).
Член 35: относими дезагрегирани данни за засегнатите деца, включително брой на случаите на търговия с деца и на
отвличане на деца (т. 162, 159)
Член 36: относими дезагрегирани данни за децата, засегнати от мерки за закрила на детето от всички форми на експлоатация, засягащи в какъвто и да е аспект неговото благосъстояние (т. 164).
Член 37(b)-(d): алтернативи на лишаването от свобода, честотата на тяхното използване и дезагрегирани данни за засегнатите деца; дезагрегирани данни за броя на децата, лишени от свобода незаконно, произволно или законосъобразно, за
срока на лишаване от свобода;
данни за случаите на деца, които са били лишени от свобода, включително за дела на случаите, в които е била предоставена правна или друга помощ, и в които законността на лишаването от свобода е била оспорена пред компетентен орган,
заедно с резултатите от тези оспорвания (т. 139, 141 и 145).
член 38: когато е подходящо, информация за процентния дял на децата, участващи във въоръжени действия, дезагрегирана включително по възраст, пол, социален и етнически произход; дял на децата, които са призовани или доброволно са
постъпили във въоръжените сили, като данните се дезагрегират включително по възраст, пол, социален и етнически произход; деца, участващи в програми за хуманитарна помощ и съдействие;
брой на децата, загинали и пострадали вследствие на въоръжени конфликти, както и на децата, разселени поради въоръжени конфликти (т. 124-127).
Член 39: брой на децата, получили физическо и/или психическо лечение вследствие на въоръжен конфликт (т. 130);
мерки за насърчаване на физическото и психическото възстановяване и социалната реинтеграция на децата, попаднали в обсега на системата за осъществяване на правосъдие спрямо ненавършили пълнолетие лица, и дезагрегирани
данни за засегнатите деца (т.150).
деца, ползващи се от рехабилитационни мерки за деца – жертви на сексуално насилие и експлоатация (т.159).
Член 40: дезагрегирани данни за децата, заподозрени, обвинени или признати за виновни в нарушаване на наказателния
закон, включително по възраст, пол, региони, селски/градски райони, национален, социален и етнически произход, правонарушение и използван начин за решаване на делото (т. 137).

“Демократичното участие и
обществения натиск, улеснени от
повишаване на осведомеността и
обучение на обществото са критично
важни за постигане на поетите
ангажименти и политическата воля,
необходима за постигането на правата
на детето. По същия начин, както
оптималното прилагане на конвенцията
изисква участието на правителството,
гражданското общество, децата и
международното сътрудничество, всеки
компонент на процеса на приложение,
включително докладването, изисква
това широко участие.” (Доклад за
двадесет и втората сесия, септември/
октомври 1999, CRC/C/90, para.291(a))
Комитетът често предлага участието на
гражданското общество в своите Заключителни бележки:
“Комитетът приветства избора на
Младежки парламент в Грузия (април

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

2000 г.), който има мандат да
разглежда релевантните младежки
проблеми и да подготвя препоръки в
тази насока към Националния
парламент на Грузия. Комитетът
отбелязва, че 50% от Младежкия
парламент, наброяващ 166 члена, са на
възраст от 14 до 18 г.” (Georgia IRCO,
Add.124, para.8)
“…Комитетът е загрижен, че не са
положени достатъчно усилия за
въвличане на гражданското общество в
прилагането на конвенцията.
Признавайки, че процесът на преход е
довел до обезсилването на много
обществени социални регулатори,
Комитетът подчертава важната роля,
която играе гражданското общество,
като партньор при прилагането на
разпоредбите на конвенцията,
включително с оглед на гражданските
права и свободи, малтретирането и

93

осъществяването на правосъдие спрямо
ненавършили пълнолетие. Комитетът
препоръчва държавата – страна по
конвенцията да помисли за
систематичен подход, за да въвлече
гражданското общество, по-специално
детските асоциации и застъпнически
групи, на всички етапи на прилагане на
конвенцията, включително съставяне
на политики. В това отношение
комитетът препоръчва да се положат
повече усилия за въвличане на
релевантните държавни служители,
като официални представители на
местните власти и полицията, в
диалога с гражданското общество, и понататък насърчава държавата –
страна по конвенцията да подкрепя
инициативи, насочени към засилване на
ролята на гражданското общество, да
снабди държавните служители с
необходимите умения и знания, важни
при работата в партньорство с
местните институции.” (Kyrgyzstan
IRCO, Add. 127, paras.11 and 12).
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да помисли за
систематичен подход към въвличането
на гражданското общество, по-специално
детските асоциации и застъпнически
групи, на всички етапи на прилагане на
конвенцията, включително при съставяне
на политиките. Комитетът препоръчва
също да се положат повече усилия за
въвличането на подходящите държавни
служители в диалога с гражданското
общество, като представители на
местна власт и полиция и по-нататък
насърчава държавата – страна по
конвенцията да подкрепя инициативите,
насочени към засилване на ролята на
гражданското общество.” (Saudi Arabia
IRCO, Add. 148, para.14)
Комитетът предлага правна рамка за неправителствените организации:
“Комитетът е загрижен от липсата на
законодателна рамка за създаването на
национални неправителствени
организации…
Комитетът препоръчва също
законодателната рамка да бъде
приета, за да се насърчи образуването
на национални неправителствени
организации” (Lao People’s Democratic
Republic IRCO, Add. 78, paras.13 and 38)
Фокусът върху приноса на частния сектор

94

към насърчаването и закрилата на правата
на човека идва от вдъхновения от Обединените нации “Глобален договор”. На Световния икономически форум, състоял се в Давос на 31 януари 1999, Генералният секретар на ООН предизвика световните лидери
в бизнеса да “прегърнат и приложат” основните принципи на Глобалния договор, както
в индивидуалните корпоративни практики,
така и чрез подкрепа на подходящи обществени политики. Принципът обхваща правата на човека, труда и околната среда, а петият принцип призовава за ефективно премахване на детския труд (виж чл. 32, стр. 588).

Повишаване на
осведомеността
и обучение
Комитетът обвързва чл. 4 с текста на чл. 42,
който задължава държавите да оповестят
широко принципите и разпоредбите на конвенцията както сред възрастните, така и сред
децата. Комитетът набляга, в процеса на повишаване на осведомеността, конвенцията
да бъде включена в училищните учебни
програми, както и в обучението на тези, работещи със и за деца (за дискусията, вж. чл.
42, стр. 749).

Отчетност пред парламента
Комитетът също приветства идеята за периодичен доклад към парламента (виж Насоки относно периодичните доклади, т. 18)
В допълнение, той постоянно предлага лансирането на парламентарен дебат върху
докладите на държавите по конвенцията, и
върху Заключителните бележки на комитета (виж Насоки относно периодичните доклади, т. 23 и чл. 44, т. 6, стр. 776).

Независими институции
по правата на човека за деца
Комитетът постоянно препоръчва създаването на независими институции по правата
на човека – Омбудсман за деца, комисия или
комисар, или контактно лице за децата, в
рамките на комисиите по правата на човека.
В своите коментари по първоначалния доклад на Норвегия той отбелязва,
“че Норвегия е първата страна в света,
която създава институцията
Омбудсман за деца. Той също отбелязва
духа на диалог, съществуващ между
правителството, общините и
Омбудсмана и гражданското общество,
включително неправителствената
общност.” (Norway IRCO, Add.23, para.3).

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Когато преглежда втория доклад на Норвегия, комитетът коментира:
“Комитетът…изказва похвала на
държавата – страна по конвенцията за
силно положителната и независима роля
на бюрото на обществения защитник за
децата…” (Norway 2RCO, Add.126, para.4)
По време на двадесет и първата сесия (май/
юни 1999) Върховния комисар по правата
на човека към ООН докладва на комитета
относно значението, което тя (Мери Робинсън) придава на подкрепата на създаването
на национални институции за насърчаване
и закрила на правата на човека; с оглед на
десет годишнината на Конвенцията, тя
систематично предлага тези институции да
съсредоточат и оценят работата си в сферата на правата на детето (Доклад за двадесет и първата сесия, май/юни 1999, CRC/C/
87, para. 14).
Комитетът е загрижен, че държавите трябва да разберат значението на създаването
на институции, които са независими от правителството и са в състояние да следят, насърчават и закрилят ефективно правата на
децата. Той предлага, при създаването на
институциите, държавите да държат сметка
за парижките принципи. Тези принципи,
отнасящи се до статута на националните
институции са приети от Общото събрание
на ООН през 1993. Те подчертават значението на създаването на институции, с подходяща законодателна власт и задължения,
и гаранции за независимост (A/RES/48/134).
Комитетът се основава на Парижките прин-

ципи в Заключителните бележки по множество доклади на държавите – страни по
конвенцията:
“Комитетът препоръчва държавите –
страни по конвенцията да действат
бързо за създаване на Комисия по
правата на човека. Комитетът
препоръчва по-нататък, създаването на
независим орган за наблюдение, чиято
отговорност да бъде следенето на
прилагането на конвенцията, в
съответствие с Парижките принципи, и
тя да бъде или част от Комисията по
правата на човека, или отделен орган,
например Омбудсман за децата.
Комитетът препоръчва да се отдаде
необходимото внимание на
осигуряването на механизъм, чрез който
децата могат да подават жалби за
злоупотреба с техните права” (Lesotho
IRCO, Add. 147, para. 14. Виж също United
Kingdom – Isle of Man IRCO, Add. 134, paras.14
and 15; Marshall Islands IRCO, Add. 147, para.
14; Saudi Arabia IRCO, Add. 148, para. 18)
Заключенията от двудневния семинар на
комитета от 1999 г. подчертават:
“Създаването на независим механизъм
за наблюдение, независимо дали
специфично за правата на децата, или в
рамките на функциите на
националните институции по правата
на човека, се насърчава особено силно.
Създаването на такъв механизъм
трябва да надгради върху изискванията
на конвенцията Парижките принципи, и

Европейска мрежа на обществените защитници
за децата (ENOC)
Европейската мрежа на Омбудсмана за децата (ENOC) е създадена на среща в Трондхайм,
Норвегия през 1997 г., първоначално от независими институции по правата на човека за
децата от 10 европейски държави. ENOC – “нов глас за децата в Европа” има за цел “да
подобри живота на всички деца в Европа” по начини, които включват: 
насърчаване на най-пълното възможно прилагане на конвенцията за правата на детето; 
подкрепа на индивидуално и колективно лобиране за правата и интересите на децата в
европейските и международни органи; 
споделяне на информация, подходи и стратегии в полза на децата; 
осигуряване на форум за индивидуалните бюра, да генерират нови идеи и да спечелят
подкрепа; 
насърчаване и подкрепа на развитието на ефективни институции, които са в състояние да
организират независимо застъпничество за деца; 
колективни действия за осигуряване на положителни национални политики за децата; 
наблюдение и следене на състоянието на децата и влиянието на политическите и икономически промени върху децата.
Електронната страница на ENOC дава подробности за бюрата-членове и техните дейности –
http://www.ombudsnet.org/

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

95

практическия опит на съществуващите
институции. Трябва да бъдат създадени
ръководства за ефективно насърчаване
на човешките права на децата, чрез
националните институции по правата
на човека.” (Доклад за двадесет и
втората сесия, септември/октомври
1999, CRC/C/90, para. 291(u))
Комитетът често поставя под въпрос степента на независимост на органите, изпълняващи наблюдението. Той предлага, там,
където институциите включват и процедури за подаване на жалби, които могат да се
използват от деца, те да бъдат лесно разбираеми и достъпни, и добре разпространени
сред децата:
“Комитетът е загрижен от липсата на
независим орган, с мандат да следи за

приложението на правата на децата.
Той отбелязва, че системата за следене
на “Комисарите по граждански свободи
за правата на детето” в сегашната и
форма не е независима от
правителството, и не притежава
необходимите авторитет и власт за да
осигури напълно ефективното
наблюдение и следене на правата на
децата.” (Japan IRCO, Add.90, para.10)
“Комитетът изразява загриженост за
липсата на независим механизъм за
регистриране и отработване на жалби
от деца, отнасящи се до нарушаване на
техните права по конвенцията.
Комитетът предлага, да се предостави
на децата независим и лесно достъпен
механизъм, за да се справят с

Първият в света комисар за децата
Първоначалният доклад на Норвегия описва създаването през 1981 г. и действията на
първото в света Бюро на Комисар за децата (или Омбудсман за деца). Норвегия има
множество национални бюра на Омбудсмани: “Позицията на Комисаря за децата е различна в сравнение с тази на другите Омбудсмани. Комисарят за децата не се занимава с
жалби, свързани със специфични области на правото, а служи като изразител на тревогите на децата в повечето сфери на обществото. Ролята на обществения защитник за
децата като говорител, и като лице, отговорно за опазването на правата на децата се
прилага във всички сфери на норвежкото законодателство, които засягат децата…”.
Основните точки на Закона и разпоредбите, отнасящи се да комисаря за децата са:
“(а) Комисарят трябва да бъде независим говорител на децата в Норвегия;
(b) Комисарят има общ мандат да наблюдава и да полага усилия за подобряване на условията за живот на децата на възраст от 0 до 17 години;
(c) Комисарят има правото да определя собствените си професионални приоритети, и
да решава как трябва да подходи към проблемите;
(d) Комисарят има правото на достъп до всички документи по всички въпроси, засягащи
децата, които са разглеждани от публичните власти. Той също има правото на достъп до
всички институции за деца.”
Докладът отбелязва, че “Единствените области, които не са в обсега на комисаря са
индивидуалните семейни конфликти и въпроси, които са обект на съдебни дела. Комисарят трябва при това положение да разгледа всички области на обществото, да накара
хората да осъзнаят всички процеси на развитие, които са вредни за децата, и да предложи промени, за да подобри положението на децата. Комисарят трябва да бъде наясно с
последиците и въздействието на всички области на норвежкото законодателство и разпоредби, които могат да засегнат децата. Комисарят за децата няма право да взема решения, нито той или тя има право да отменя решенията на други власти. В резултат на
това, общите инструменти, на разположение на комисаря са: информацията, възможността да действа като говорител на децата, да прави добре обосновани изявления…”
Вторият доклад на Норвегия (1998) отбелязва, че през 1994 г. е назначен Комитет, който да оцени Бюрото, и резултатът от неговия доклад се изразява в допълнение към Закона за създаване на институцията Комисар, изискващо от Комисаря да следи за прилагането на закона и административната практика, и да “проверява дали тази практика
отговаря на задълженията на Норвегия, съобразно с Конвенцията за правата на детето”. (Norway IR, paras.34-41; Norway 2R, para.55)

96

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

подаването на жалби за нарушаване на
техните права, и да им се предоставят
мерки срещу тези нарушения.
Комитетът предлага също държавата
– страна по конвенцията да проведе
кампания за повишаване на
осведомеността и съзнанието, за да
улесни ефективното използване от
децата на подобен механизъм.” (Thailand
IRCO, Add. 97, para.13)

повишаване на съзнанието, с цел да
улесни ефективното използване от
страна на децата на подобна
процедура.” (South Africa IRCO, Add. 122,
para.13. Виж също например, Nepal IRCO,
Add.57, para.29; United Kingdom dependent
territory: Hong Kong IRCO, Add.63, para.20;
Mauritius IRCO, Add.64, para. 25; New
Zealand IRCO, Add. 71, para. 24; Malta IRCO,
Add.129, para.12).

“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да разгледа
установяването на институцията на
независим Омбудсман за децата на
федерално ниво, с ясни връзки към
подобни механизми на регионално ниво,
всяка от които има ясно определен и
подходящ мандат, включително
наблюдение на структурите на
грижите за деца и осъществяването на
правосъдие спрямо ненавършилите
пълнолетие, и властта и ресурсите,
необходими за гарантиране на нейната
ефективност.” (Russian federation 2RCO,
Add. 110, para. 9)

През 1998 г. Комитетът за икономически,
социални и културни права приема Общ
коментар за ролята на националните институции по правата на човека в защитата на
икономическите, социални и културни права. Той отбелязва, че тези институции “имат
потенциално критична роля” в насърчаването и осигуряването на неразделността и
взаимозависимостта на правата на човека.

“Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да установи със
закон независима, национална комисия
за деца с мандат, inter alia, да следи
редовно и да оценява напредъка в
прилагането на Конвенцията на
федерално, държавно и местно нива. Понататък, такава комисия трябва да
получи мандат да приема и отработва
жалби за нарушения на правата на
детето, включително по отношение да
силите за сигурност.” (India IRCO, Add.
115, para.19)
“Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да вземе
необходимите мерки, за да осигури
отделянето на адекватни ресурси
(както човешки, така и финансови), за
осигуряване на ефективното
функциониране на Комисията по
правата на човека в Южна Африка.
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да установи
ясни и прости за децата процедури за
регистриране и отправяне на жалби от
деца, по отношение на нарушения на
техните права, и да гарантира
адекватно удовлетворение за подобни
нарушения. Комитетът препоръчва понататък, държавата – страна по
конвенцията да провежда кампания за

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

За съжаление, тази роля твърде често или
не е била предоставена на институцията, или
е била пренебрегната, или е получила нисък приоритет от нея. При това е важно, да
се отдаде пълно внимание на икономическите, социални и културни права във всички
съответни дейности на тези институции.”
(Комитет за икономически, социални и културни права, Общ коментар 10, 1998, HRI/
GEN/1/Rev.5, pp. 62 and 63)
През 2001 г. Комитетът по правата на детето решава да разработи Общ коментар за
независимите институции по правата на човека за децата.

Международно
сътрудничество
за прилагането
В своите коментари за общите мерки за прилагане комитетът призовава спешно много
страни да търсят и използват международно сътрудничество и техническа подкрепа.
Той също насърчава страните-донори да
направят така, че техните програми за помощ да следват линиите на конвенцията и
да установят ясни приоритети за децата.
Неговите Насоки относно периодичните
доклади изискват информация за “размера,
в който международното сътрудничество,
отнасящо се до държавата – страна по конвенцията предвижда насърчаване прилагането на конвенцията, включително икономическите, социални и културни права на
децата.”Насоките изискват от страните
донори определяне на размера на междуна-

97

родната помощ, като дял от общия бюджет
на правителството и подробности, относно
отчисленията за здравеопазване, образование и други сектори.
Международната подкрепа трябва да бъде
свързана с прилагането както от страна на
донорите, така и на получателите:
“…Комитетът е загрижен, че
политиката за международно
сътрудничество но държавата –
страна по конвенцията не дава все още
пълен приоритет на децата.” (Portugal
IRCO, Add.45, para.12)
“Ресурсите за международно
сътрудничество трябва да бъдат
насочени към реализация на правата на
детето, и трябва да продължат
усилията за намаляване на
отрицателното въздействие на
външния дълг и обслужването му върху
децата.”(Nepal IRCO, add.57, para.30)
Комитетът подчертава, че Конвенцията
трябва да оформи рамка за международна

подкрепа за развитие. Например:
“Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да отдели
специални фондове в рамките на своите
програми и схеми за международно
сътрудничество за децата. Комитетът
насърчава също държавата – страна по
конвенцията да използва принципите и
разпоредбите на конвенцията като
рамка за своите програми за
международна подкрепа на
развитието.” (Australia IRCO, Add.79,
para.25)
Той подтиква държавите да изпълнят целите на Обединените нации за международна
помощ:
“Комитетът приветства изявлението
на делегацията, че правителството на
Люксембург има намерение да увеличи
своя принос към международната
подкрепа за развитие от 0.36% на
поставените като цел от ООН 0.7% от
БВП в края на 1999г.”(Luxembourg IRCO,
Add.92, para.4)

Инициативата 20/20 и нейното продължение
На Световния форум за социално развитие, състоял са в Копенхаген през март 1995г.,
се постига споразумение за общите ангажименти между заинтересованите развиващи се
и индустриализирани страни, да отделят адекватни ресурси за прилагането на Декларацията от Копенхаген за социално развитие и Програмата за действие. В сърцето на инициативата 20/20 стои споделената отговорност между развиващите се и донорските страни, да постигнат универсален достъп до основни социални услуги с добро качество и на
устойчива основа, както е прието на Социалния форум.
През 1996 г. , заинтересованите страни се срещат в Осло, за да обсъдят приложението
на инициативата 20/20. Срещата завършва с Консенсус от Осло, представляващ ангажимент да се преразгледа и оцени напредъка в прилагането на инициативите след период
от две години. Този преглед се състоя в Ханой (Виетнам) в периода 27-29 октомври 1998
г. Домакин на срещата е правителството на Виетнам, а ко-спонсори са правителствата
на Норвегия и Холандия. Участниците идват от 29 развиващи се страни и 19 донорски
страни, както и 11 международни неправителствени организации и 13 многостранни организации за развитие.
На срещата се постига консенсус за следното:

Етичен и икономически императив
Срещата подчертава, че целта за универсалния достъп до основни социални услуги се
базира на етически, правни и икономически основания.
Въпреки нарастващия консенсус, че достъпът до основни социални услуги трябва да
бъде универсален, милиони хора, особено жени и деца, продължават да бъдат лишавани
от основно образование, основни здравни грижи (включително по отношение на репродуктивното здраве и програмите за развитие на населението), храна, чиста вода и санитарни услуги. На срещата се приема, че текущите икономически и финансови кризи засилват необходимостта инициативата 20/20 да защитава достъпа до основни социални
услуги на повечето уязвими хора.

98

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

На глобално ниво, инициативата предлага примерно отчисление от 20 процента от националните бюджети в развиващите се страни, и 20 процента от официалната подкрепа за
развитие (ODA), за основни социални услуги, за да се затвори пропастта между текущите разходи и минималните нива, изисквани, за да се постигне универсален достъп. На
срещата се приема, че ще бъде трудно за много страни да изпълнят целите, определени
на Социалния Форум, в приетата времева рамка, освен ако не се отделят допълнителни
финансови ресурси за основни социални услуги, и освен ако не се увеличи ефективността на използването на ресурсите. Срещата определя инициативата 20/20, като инициатива, справяща се с размера на приноса на “Стратегията за партньорство за развитие на Комитета за подкрепа на развитието, за даване форма на 21 век: приносът към
сътрудничеството за развитие”. На нивото на отделните страни, делът на приноса ще
варира, в зависимост от обстоятелствата, специфични за отделните страни.
Срещата подчертава необходимостта от увеличени инвестиции за основни социални
услуги, за да се постигне целта на универсалния достъп. Тя подчертава, че инвестирането в основните социални услуги на страната представлява инвестиция в бъдещето. Насърчаването на достъпа до всички социални услуги лежи в основата на устойчивото и
равнопоставено развитие, и е предпоставка за премахването на бедността.
Ролята на публичния сектор в осигуряването на универсален достъп до основни социални услуги се счита за критично важна.
Срещата препотвърждава необходимостта от взаимен ангажимент от страна на развиващите се страни и техните партньори в развитието, да определят висок приоритет на
основните социални услуги и да дадат финансово изражение на тези ангажименти.
Посредством такова партньорство, универсалният достъп до основни социални услуги
може да бъде постигнат от всички страни, дори от тези, които имат сравнително нисък
доход на глава от населението.
Срещата подчертава още веднъж, че постигането на адекватно предлагане на основни
социални услуги на бедните не само ще изисква финансови ресурси, но също и силен
политически ангажимент, и нов акцент върху качеството, равнопоставеността и ефективността, с които тези услуги ще се предоставят.
Срещата признава необходимостта от по-голяма кохерентност и съвместимост между
макро икономическите и социални политики както на развиващите се, така и на страните-донори. Без такава кохерентност, макроикономическите и социални политики могат
да обезличат постиженията, достигнати в резултат на по-големите социални разходи.

“Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да разгледа
отделянето на фиксиран процент от
своите фондове за международно
сътрудничество за развитие, за
програми и схеми за деца. Комитетът
също насърчава държавата – страна по
конвенцията да се стреми към
постигане на целта на Обединените
нации от 0.7% от БВП за международна
подкрепа за развитие.” (Austria IRCO,
Add.98, para.12)

пакет от основни социални услуги е в
рамките на финансовите възможности
на световната общност, въпреки че
често ще изисква по- ранно и бързо
опрощаване на дълговете и по-голямо
намаление на военните разходи…”
(Доклад за двадесет и втората сесия,
септември/октомври 1999, CRC/C/90,
para.291(o))

В заключенията, приети след двудневния
семинар през 1999г., комитетът твърди:

Инициативата 20/20 (виж карето) е замислена от водещи агенции на Обединените нации, за да насърчи сътрудничеството като
подход за постигане на основните цели на
човешкото развитие по целия свят.

“…Инвестициите в децата днес са найдобрия гарант за равнопоставено и
устойчиво развитие утре.
Универсалният достъп до интегриран

Четиридесет правителства, заедно с неправителствени организации, агенции на Обединените нации, Световната банка и Международния валутен фонд се срещат в Осло

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

99

през 1996г., за да обсъдят бъдещето на Инициативата 20/20, а след това има и още една
среща в Ханой през 1998 г.
През 2000 г. специалната сесия на Общото събрание на ООН прави преглед на
напредъка от Световния форум за социално развитие (Копенхаген 1995). На тази
сесия се приема подробна резолюция за
бъдещите инициативи за социално развитие (Двадесет и четвърта специална сесия,
A/RES/S-24/2). Тя отбелязва: “Инициативата 20/20 насърчава заинтересованите
правителства и донори да увеличат количеството на ресурсите, определени за
основни социални услуги, да разширят равнопоставеността и ефективността на тях-

100

ното използване. Тя също подчертава необходимостта от допълнителни ресурси, за
да се продължи ефективно дневния ред на
социалното развитие, като в същото време се подчертават трудностите и ограниченията на много страни, по-специално на
развиващите се страни, при набиране или
преразпределение на вътрешнодържавните ресурси.” Тя призовава спешно да се
обърне специално внимание на по-слабо
развитите страни, по-специално тези в субсахарска Африка, в прилагането на инициативата 20/20, в сътрудничество с гражданското общество, за да се осигури достъп
до основни социални услуги за всички (параграфи 38 и 120).

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Член 4 установява общите задължения на държавите – страни по конвенцията, свързани с прилагането на всички права в конвенцията.
Имало ли е подробен преглед, който да установи кои мерки са подходящи
за прилагане на конвенцията?
Имало ли е подробен преглед на цялостното законодателство, включително обичайното, регионалното или местно право в страната, който да
осигури съгласуваност с конвенцията?
Отразени ли са в законодателството основните принципи, установени от
Комитета?
Чл. 2: всички права да бъдат признати така, че да бъдат в сила за всяко
дете, без дискриминация по какъвто и да е признак?
Чл. 3, т.1: “висшите интереси” на детето да са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата?
Чл. 6: правото на живот и максимално възможното оцеляване и развитие?
Чл. 12: зачитане мнението на детето по всички въпроси, отнасящи се до
него; възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни или административни процедури, отнасящи се до него?
Възможно ли е позоваването на тези принципи в съда?
Конвенцията инкорпорирана ли е в националното право или е самоизпълнима?
Има ли конвенцията предимство над вътрешното право в случай на конфликт?
Конституцията отразява ли принципите на конвенцията, със специалното отношение към децата?
Разработен ли е единен закон за правата на детето?
Разработена ли е подробна национална стратегия за прилагане на конвенцията?
Там, където има Национален план или Програма за действие за децата,
прилагат ли се всичките аспекти от конвенцията, които са включени в
тях?
Има ли един (или повече) постоянни механизми, установени от правителството, които:
да осигурят подходяща координация на политика
между провинции, райони и др.?
между централните правителствени отдели?
между централното и местно управление?
между икономически и социални политики?

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

101

За използването на въпросниците вж. стр. XXI
да осигурят ефективна оценка на политиката, свързана с децата?
да осигурят ефективно наблюдение по прилагането?
Тези механизми свързани ли са пряко с правителствените институции,
които определят всеобщата политика и бюджетите на страната?
Приет ли е принципът, съгласно който “висшите интереси” на детето са
първостепенно съображение, официално на всички нива на политиката и
съставянето на бюджета?
Адекватен ли е делът на социалните разходи към цялостния бюджет?
на национално ниво?
на регионално/провинциално ниво?
на местно ниво?
Адекватен ли е делът на социалните разходи посветен на децата?
на национално ниво?
на регионално/провинциално ниво?
на местно ниво?
Установени ли са постоянни споразумения за бюджетен анализ на национално
и на другите нива на управление, с цел да се разбере,
каква е пропорцията на цялостните бюджети посветена на децата?
Дали няма несъответствия между региони, градски/селски и различните
групи деца?
ефектите от структурните реформи, икономическите реформи и промени влияят на:
всички деца?
най-неравностойните групи деца?
Делът и сумата получена/дадена за международно сътрудничество за подкрепа на правата на децата, и разпределена в различни сектори?
Осигуряват ли споразуменията за мониторинг подробна мултидисциплинарна преценка на ситуацията за всички деца във връзка с прилагането на
конвенцията?
Събират ли се достатъчно общи данни, с цел да се направи оценка на прилагането на принципа на забрана на дискриминацията?
Установени ли са споразумения, които да осигурят анализ на въздействието върху децата, по време на определяне на политиката и вземане на решения на всички нива на управление?
Издава ли се регулярен доклад до Народното събрание, във връзка с прилагането на конвенцията?
Установени ли са парламентарни механизми, позволяващи подходящи прегледи и разисквания по въпроси, свързани с прилагането на конвенцията?

102

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

За използването на въпросниците вж. стр. XXI
Участва ли гражданското общество в процеса по прилагане на конвенцията на всички нива, включително следните:
подходящи неправителствени организации (НПО)?
самите деца?
Има ли изграден постоянен механизъм за консултиране с НПО и децата по
въпроси, свързани с прилагането на конвенцията?
Създадена ли е независима институция по човешките права, която да защитава правата на децата: омбудсман на децата, комисар или център
към комисията за защита на правата на човека?
Осигурена ли е независимостта на тази институция от държавата?
Има ли необходимата власт, предвидена от закона, например: на разследване?
Придържа ли се към Парижките принципи по отношение на статуса на
националните институции по правата на човека?

Конвенцията е неделима и нейните разпоредби са взаимно
зависими. Член 4 изисква от държавите – страни по конвенцията, да вземат
всички законови, административни и други мерки за прилагането на правата по
конвенцията. По този начин той се свързва с всички останали норми на
настоящата конвенция.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

103

104

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

–Ó‰ËÚÂÎÒÍÓ
˙ÍÓ‚Ó‰ÒÚ‚Ó
Ë ‡Á‚ËÚËÂ
̇ ÒÔÓÒÓ·ÌÓÒÚËÚÂ
̇ ‰ÂÚÂÚÓ
Текст на чл. 5
Държавите - страни по конвенцията, зачитат отговорностите, правата и
задълженията на родителите или, в зависимост от случая, на членовете на
по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи,
на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него
на правата, признати в тази конвенция.

лен 5 заедно с чл. 18, създава
рамка за взаимоотношенията
между детето, неговите родители и семейство от една страна и
държавата – от друга. В този текст Конвенцията за правата на детето дава гъвкава дефиниция на “семейство” и въвежда две съществени понятия: родителска “отговорност” и “развитието на способностите” на
детето. Член 5 показва ясно, че конвенцията разглежда детето като активен субект на
правата, подчертавайки упражняването “от
детето” на неговите права.

По никакъв начин конвенцията не е “анти-

семейна”, и не настройва децата срещу техните родители. Напротив, преамбюлът определя семейството, като “основна клетка
на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата”. Множество членове подчертават първичната
отговорност на родителите и поставят
стриктни граници на намесата на държавата, и всяка раздяла на децата от техните
родители (чл. 3, т. 2, чл. 7, 9, 10, 18); една
от целите на образованието е култивирането на уважение към родителите на детето (чл. 29).

РОДИТЕЛСКО РЪКОВОДСТВО И РАЗВИТИЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ДЕТЕТО

– ≈«fiÃ≈

105

Извадки от Насоките на Комитета по правата на
детето относно докладите, които трябва да бъдат
представяни от държавите – страни по конвенцията
За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3,
стр. 824.

Насоки относно първоначалните доклади
“Семейна среда и алтернативни грижи
По този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква да предоставят относима информация, включително за основните съществуващи законодателни, съдебни, административни и други мерки, и по-специално как са отразени в
тях принципите на “висшите интереси на детето1” и “зачитането на възгледите
на детето”; факторите и срещаните трудности, както и напредъкът, постигнат при прилагането на съответните разпоредби на конвенцията; и приоритети
при изпълнението и конкретни цели за бъдещето във връзка с:
(а) Родителско ръководство (чл. 5);
…”
(CRC/C/5, para.16)

Насоки относно периодичните доклади
“V. СЕМЕЙНА СРЕДА И АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ
А. Родителско ръководство (чл. 5)
Моля дайте информация за семейните структури в обществото и посочете предприетите мерки за осигуряване зачитането на отговорностите, правата и задълженията на родителите, на членовете на по-голямото семейство (рода) или
общността, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или
на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват подходящи насоки
и ръководство на детето, като по-нататък бъде посочено как тези насоки и ръководство отговарят на развитието на способностите на детето.
Моля посочете всички съществуващи служби за семейно консултиране или програми за обучение на родителите, както и кампании за повишаване на осведомеността на родители и деца за правата на детето в рамките на семейния живот, и
обучението на съответни категории специалисти (например социални работници),
като посочите и дали е правена някаква оценка на тяхната ефективност. Моля
посочете също как знанието и информацията за развитието на детето и неговите способности се предават на родителите и на други лица, отговорни за детето.
Следва да се предостави и информация за предприетите мерки да се гарантира
зачитане на принципите на конвенцията а именно забрана на дискриминацията,
съблюдаване на висшите интереси на детето, зачитане на възгледите на детето
и право на живот, оцеляване и развитие в максимално възможна степен, както и
за постигнатия напредък при прилагането на чл. 5, срещаните трудности и използваните показатели.”
(CRC/C/58, paras.62-64. С изготвянето на доклади по настоящата разпоредба са
свързани и т. 24, 43, 46, 88 от Насоките относно периодичните доклади; за пълния
текст на Насоките вж. приложение 3, стр. 824.)

“Държавите – страни
по конвенцията зачитат
отговорностите, правата
и задълженията…”
Член 5 въвежда в конвенцията понятието за
“отговорност” на родителите и на другите

106

лица, за техните деца, свързвайки ги с правата и задълженията на родителите, които
са необходими за изпълнение на отговорностите. Член 18 разширява понятието за
родителска отговорност (виж стр. 295). В
него от държавите – страни по конвенцията се изисква “да положат всички усилия”
за осигуряване признаването на принципа,

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

съгласно който двамата родители носят
обща отговорност за отглеждането и развитието на детето: “Родителите или според
случая, законните настойници, носят първостепенна отговорност за отглеждането и
развитието на детето. Висшите интереси на
детето са тяхна основна грижа.” Извън това,
конвенцията не дава специфично определение на “родителска отговорност”. Но, както в случая с определянето на най-добрия
интерес на детето, съдържанието на цялата
конвенция е подходящо. Родителите носят
отговорността, по силата на чл. 5, да подкрепят по подходящ начин “упражняването
от страна на детето на правата, признати в
тази конвенция”.
Насоките относно периодичните доклади изискват информация за “вниманието,
от страна на закона към родителската отговорност, включително признаването на
общата отговорност на двамата родители
за отглеждането и развитието на детето,
като най-добрия интерес на детето е тяхна
основна грижа. Посочете също, как принципите на забрана за дискриминация, зачитане на възгледите на детето, и развитието на детето в максимална степен, както
се постановява от конвенцията, са взети
предвид.” (т. 65)
Въздействието се състои в това, че понятието за родителските отговорности трябва да
бъде отразено и определено в закона, използвайки рамката на конвенцията.
По време на обсъждане на първоначалния
доклад на Белгия, един член на Комитета отбелязва, че “чл. 19 на конвенцията насърчава държавите – страни по конвенцията
да предприемат подходящи мерки за защита на децата от всички форми на насилие и
злоупотреба. Представянето на доказателства срещу родители и законни настойници
е изключително трудно. В съответствие с
това, доста държави започват да определят
родителските отговорности и авторитет в
своето гражданско законодателство, включвайки едновременно понятията за диалог,
преговори и участие на децата в семейния
живот, с цел да се предотврати напълно
жестокото третиране. Комитетът вярва, че
реакцията на злоупотребите трябва да излезе извън наказателната санкция.”
(Belgium SR.224, para.38)
В отговор на това, представител на Белгия казва, че чл. 371 на Гражданския кодекс ще бъде допълнен съвсем скоро:

“Старият текст твърди, че дете на всяка
възраст дължи уважение и зачитане на своите родители. Новият текст обаче, постановява, че детето, неговият баща и неговата майка си дължат взаимно уважение,
независимо от възрастта им. Според закона, думата “взаимно” би могла да наведе
на мисълта, че някои поведения от страна
на родител към неговото дете не съответстват на казаното в закона.” (Belgium
SR.224, para.64)
Комитетът отбелязва със задоволство законодателното развитие:
“…Комитетът приветства, особено
приемането на подробна правна рамка
за осигуряване на пълно съответствие с
конвенцията и…ревизията на чл. 371 от
Гражданския кодекс, който сега
постановява “взаимно уважение между
родители и деца”…” (Belgium IRCO,
Add.38, para.5)
С това, конвенцията отправя предизвикателство към схващането, че родителите
имат абсолютни права над децата си което,
отбелязва Комитетът, е традиционно схващане в много общества, но вече се променя в известна степен в повечето от тях.
Правата и задълженията на родителите произтичат от тяхната отговорност за благосъстоянието на детето, което значи да
действат, съобразно най-добрия интерес на
детето.
Един специфичен пример за нуждата от зачитане от страна на държавата на отговорностите, правата и задълженията на родителите, е във връзка с децата, попаднали в
обсега на системата за осъществяване на
правосъдие спрямо ненавършилите пълнолетие. Правилата на ООН относно минималните стандарти за осъществяване на правосъдие по отношение на ненавършили пълнолетие лица, известни като “Пекински правила”, изискват родителите да бъдат уведомени за задържането на такова лице, и детето да има право, негов родител или законен настойник да присъства (право, квалифицирано в чл. 40 на Конвенцията от принципа на “висшите интереси”) и по принцип,
да има право да участва в делата (правила
7, т.1, 10, т.1 и 15, т.2). Съгласно правило
18, т. 2 “Никое ненавършило пълнолетие
лице не може да бъде изцяло или частично
лишено от родителски надзор, освен ако обстоятелствата, свързани с неговото дело,
налагат това.”

РОДИТЕЛСКО РЪКОВОДСТВО И РАЗВИТИЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ДЕТЕТО

107

Родът на Маршалските острови и Фиджи
“…обичайно е за жителите на Маршалските острови да живеят в големи семейни групи, в които съжителстват три и повече поколения. При тези условия, майката е основното лице, осигуряващо грижите, но при отглеждането на децата, родителите се подпомагат от други роднини (преди всичко жени). Често бабата и дядото “осиновяват” внуците си, като собствени деца и се превръщат в основните лица, грижещи се за тях,
докато биологичните родители могат и да не останат в рамките на домакинството. Тези
“традиционни осиновявания” от членове на семейството са много често явление. При
тези “осиновявания”, контактът с биологичните родители не се прекъсва. Ако осиновителите умрат преди детето да стане възрастен, биологичните родители често се връщат
към ролята си на родители.” (Marshall Islands IR, para.62)
“Когато жителите на Фиджи описват своето общество и култура, общата тема е важността на семейството. Всички етнически общности на Фиджи ценят грижовните взаимоотношения сред техните широки семейни мрежи. Семейните събития, социалните
събирания, религиозните фестивали се празнуват заедно с големи събирания на поблизки и по-далечни роднини. На практика, роднинските връзки определят повечето
земеделски общности – дали те са села на местни хора от Фиджи или индийски заселници. За много малки деца, светът извън собствените им домове се състои от лели, чичовци, братовчеди и дядовци и баби.
“Хората често предпочитат да вярват, че плътната социална тъкан, задвижвана от семейните взаимоотношения е нещо като социална и икономическа мрежа на сигурност,
през която човек трудно би изпаднал в нищета, в трудни моменти или в ситуации на
насилие. Независимо от това, социалните условия се променят и икономическият натиск засилва трудностите на някои семейства. Очакванията на жените се променят бързо. Социалните проблеми, които по-рано са били чужди – като детската престъпност и
злоупотребата с наркотици, сексуалното и физическо насилие над жени и деца, бездомните деца и нарастващия брой разводи – сега са очевидни и във Фиджи. Все повече
правителството трябва да поема някои от функциите по благосъстоянието на семейството.” (Fiji IR, paras. 1 and 2)

“…на родителите или в
зависимост от случая на
членовете на по-голямото
семейство или общност,
както предвиждат
местните обичаи,
на законните настойници
или на другите лица,
отговорни по закон
за детето,…”
Определение на семейство в Конвенцията
за правата на детето отразява широко разнообразие от роднински връзки и общностни взаимоотношения, в рамките на които
децата се отглеждат по света. Значението
на семейството се подчертава в преамбюла
на конвенцията: “…на семейството като
основна клетка на обществото и естествена
среда за израстването и благосъстоянието
на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде оказана необходимата

108

защита и съдействие така, че то да може
пълноценно да поеме своята отговорност в
обществото”, и
“… че за пълното и хармонично развитие
на личността на детето то трябва да расте в
семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство”.
Насоките относно периодичните доклади
изискват информация за “семейните структури в обществото” (т. 62).
Член 5 признава разширеното семейство,
имайки предвид не само родителите и другите отговорни по закон лица, но също и
разширеното семейство или общност, така,
както са признати от местните обичаи.
Комитетът отбелязва необходимостта, да
предостави на децата алтернативни форми
на подкрепа на разширеното семейство, там,
където семейните структури се променят:
“Вземайки предвид промените, които
настъпват в институцията на
“разширеното семейство”, което

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

осигурява на децата среда, в която те
да обсъждат проблемите си,
Комитетът подсказва, да се насърчат
допълнителните инициативи, например
групи за консултации в училищата,
програми за повишаване на
осведомеността на общностите по
проблемите на младежите, като
например употребата на алкохол,
случаите на самоубийства и програми
за обучение на родители.” (Federated
States of Micronesia IRCO, Add. 86, para.34)
В описанието на Общата дискусия по “Ролята на семейството за утвърждаване на
правата на детето”, Комитетът по правата
на детето твърди:
“Основната институция в
обществото, отговаряща за
оцеляването, закрилата и развитието
на детето е семейството. Когато се
разглежда семейната среда,
конвенцията отразява различни
семейни структури, произтичащи от
различни културни модели и зараждащи
се семейни взаимоотношения. В това
отношение, конвенцията се отнася до
разширеното семейство и общността,
и се прилага в ситуации на наличие на
семейна клетка, разделени родители,
семейства с един родител, семейство
по обичайното право и семейство на
осиновители. Подобна ситуация
заслужава да бъде изучена в рамките на
правата на детето в семейството.
Трябва да бъдат определени
релевантните мерки и реакции, за да се
защити целостта на семейството (виж
по-специално чл.чл.5, 18 и 19), и да се
осигури подходяща подкрепа за
отглеждането и развитието на
децата.” (Report on the fifth session,
January 1994, CRC/C/24, Annex V, p. 63)
Комитетът подчертава необходимостта от
подходяща подкрепа за семействата:
“Комитетът изразява загриженост за
липсата на информация за
приложението на препоръките на
Комитета, с оглед подобряването на
ролята на семейството в
насърчаването на правата на децата
(виж Yemen IRCO, Add. 47, para. 16).
Комитетът подчертава своите
препоръки, държавата - страна по
конвенцията да отделя специално
внимание на подобряването на ролята
на семейството, в насърчаването на

правата на децата и да набляга на
важността на статута на жените в
семейството и социалния живот. В
това отношение, Комитетът признава
значението на създаването на служби за
семейно консултиране, както в
градските, така и в селските зони.”
(Yemen 2RCO, Add. 102, para. 22)
Комитетът изразява загриженост за нарасналия брой домакинства или семейства,
оглавявани от деца и възрастни родители, и
предлага полигамията да бъде постепенно
премахвана:
“Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да преразгледа
своето законодателство, програми и
политики, така, че…да обезкуражи
практиката на полигамията…” (Djibouti
IRCO Add.131, para. 34)
“Комитетът е силно загрижен за
разпадането на структурата на
семейната клетка, за появата на голям
дял от домакинства с един родител,
домакинства, оглавявани от деца и
възрастни родители, и за
непосредствените и дългосрочни
последици, които тези слабости в
семейната структура могат да имат
върху децата… Отбелязвайки вече
направените усилия в това отношение,
Комитетът призовава настойчиво
държавата – страна по конвенцията
да продължи и засили подкрепата за
семействата, включително чрез
подкрепа със селскостопанска продукция
и правна, и финансова помощ за
получаване на адекватно жилище и
земя, и съвети за подпомагане на
решаването на проблемите.
Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да отдаде
специално внимание на установяването
на програми за психосоциално и
родителско ръководство за укрепване
на уязвимите семейни единици, като
например домакинствата само с един
родител, тези оглавявани от деца и
възрастни родители…” (Burundi IRCO,
Add.133. paras. 46 and 47)
Общата препоръка на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на
жените през 1994 г. предлага “забрана на
бигамията и полигамията и закрила на правата на децата” (Committee on the
Elimination of Discrimination against Women,
General Recommendation 21, 1994, HRI/GEN/
1/Rev.5, p. 230. See also article 1, page 10).

РОДИТЕЛСКО РЪКОВОДСТВО И РАЗВИТИЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ДЕТЕТО

109

Международният пакт за граждански и политически права признава в чл. 23 семейството, като “естествена и основна клетка на
обществото…имаща право на закрила от
обществото и държавата” и определя в чл.
24, правата на детето на “такива мерки на
защита, каквито се изискват от неговия статут на малолетен, от страна на неговото семейство, обществото и държавата”. В два
Общи коментара от 1989 и 1990 г. Комитетът за правата на човека набляга на гъвкавата дефиниция за семейство, която “е интерпретирана широко, за да включи всички
лица, които го съставят в обществото на
въпросната държава-страна” (Human Rights
Committee, General Comment 17, 1989, HRI/
GEN/1/Rev.5, p. 133).

Детството не е
“чакалня на живота”
“На международно ниво се подчертава
многократно, че детството не трябва да
бъде “чакалня на живота”, а трябва да
бъде “самият живот”. Ето защо, правното
положение, в което детето в навечерието
на своя осемнадесети рожден ден е почти
“без права”, а на следващия ден е пълно с
права, не може да бъде приемано повече.
Необходимо е да се създадат условия за
разграничена и постепенна еманципация
на децата, във всички сфери на ежедневния живот. Ако все пак, разбирането на
обществото за състоянието на детето не
се промени и не започне да разглежда детето като правен субект, законодателните
промени могат и да не помогнат…”
(Slovakia IR, para. 240)
В Обща препоръка 19 на Комитета за правата на човека: “Комитетът отбелязва, че
понятието за семейство може да се различава в някои отношения от държава до държава, и дори от една област до друга в дадена страна, и при това положение не е възможно на това понятие да се даде стандартно определение. Все пак, Комитетът подчертава, че когато дадена група от лица се разглежда като семейство, съобразно закона и
практиката в държавата, то тя трябва да
получи закрилата, за която става дума в чл.
23. В последствие, държавите – страни по
конвенцията трябва да докладват как понятието за семейство и целта на семейството
са създадени или определени в тяхното общество и правна система. Там, където в държавата има различни понятия за семейство,

110

“клетка” или “разширено”, това трябва да
бъде посочено с обяснение за степента на
закрила, до която всяка една от формите има
достъп. С оглед на съществуването на различни форми на семейство, като например
неженени двойки и техните деца или самотни родители и техните деца, държавите –
страни по конвенцията също трябва да посочат дали и до каква степен такъв тип семейства и техните членове са признати и
защитени от вътрешното право и практика.”
(Human Rights Committee, General Comment
19, 1990, HRI/GEN/1/Rev.5, p. 137)

“…да осигуряват
по начин, съответстващ
на развитието на
способностите на детето,
подходящи насоки
и ръководство
в упражняването от него
на правата, признати
в тази конвенция”
Изказът тук набляга на детето, като субект
на правата, признати в конвенцията, предоставяйки упражняването “от детето” на
тези права.
Когато ратифицира конвенцията за правата на детето, Светият престол прави резерва “…Да интерпретира членовете на конвенцията по начин, който запазва първичните и неотменими права на родителите, поспециално що се отнася до правата, засягащи образованието (чл.чл. 13 и 28), религията (чл.14), сдружаването с други (чл.15) и
личната неприкосновеност (чл.16)” (CRC/C/
2/Rev.8, p.23).
В своите Заключителни бележки комитетът
изразява загриженост за резервите,
“…по-специално с оглед на пълното
признаване на детето като субект на
права”.
Комитетът отива по-далеч, като препоръчва
“…позицията на Светия престол, с оглед
на взаимоотношенията между чл.чл. 5 и
12 на конвенцията да бъде изяснена. В
това отношение, той желае да
припомни своето мнение, че правата и
привилегиите на родителите не могат
да подценяват правата на детето,
признати от конвенцията, особено

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

правото на детето да изразява своето
собствено мнение, и на това мнение да
се отдава необходимата тежест.” (Holy
See IRCO, Add.46, paras. 7 and 13)
Някои други резерви и декларации подчертават родителския авторитет. Например,
Република Кирибати твърди, че “счита, че
правата на детето, както са определени в
конвенцията, по-специално правата, определени в чл.чл. 12-16, се упражняват при
зачитане на авторитета на родителите, в
съответствие с обичаите и традициите на
Кирибати, отнасящи се до мястото на детето в, и извън семейството”. Подобно на
това, декларацията на Полша твърди, че тези
права “се упражняват с уважение към авторитета на родителите, в съответствие с полските обичаи и традиции, по отношение на
мястото на детето в, и извън семейството”
(CRC/C/2/Rev.8, pp.27 and 35).
Комитетът често изразява загриженост, когато страните изглежда не приемат напълно понятието за детето, като активен субект
на правата, по отношение на чл. 5 и също
чл.чл. 12-16. Например:
“Националното законодателство и
практика трябва да отчетат напълно
в светлината на чл. 5 от конвенцията
капацитета на детето да упражнява
своите права, по-специално в областта
на гражданството.” (Mexico IRCO),
Add.13, para.8)
“…Комитетът отбелязва, че
разбирането за децата, като субекти
на правата изглежда не е напълно
отразено в законодателните и други
мерки на държавата-страна по
конвенцията…” (Nicaragua IRCO, Add.36,
para. 9)
“Комитетът желае да подчертае, че
конвенцията постановява закрила и
грижа за децата, и по-специално за
признаването на детето като субект
на неговите собствени права…” (Iceland
IRCO, Add.50, para.13)
“…Важно е да се култивира съзнанието,
че детето е субект на права, а не само
получател на закрила…” (China IRCO,
Add.56, para. 33)
Комитетът последователно набляга на този
възглед за детето по време на прегледа на
докладите на държавите – страни по конвенцията. Той също подчертава силно, че
даването на права на детето вътре в семейст-

вото не означава, че те ще се упражняват за
сметка на правата на другите, и по-специално на правата на родителите, а точно обратното, те ще укрепят правата на цялото семейство. При това, един член на комитета
казва по време на дискусията с Буркина
Фасо: “…беше важно, стремейки се към приложение на разпоредбите на конвенцията, да
се насърчи истинския дух на този инструмент, за да се разбере, че не става дума да
се дава “власт на детето”, а да се покаже, че
даването на права на детето засилва правата на цялото семейство, а по отношение на
родителството, акцентът не трябва да се слага върху авторитета, а върху отговорността.” Един друг член се съгласява, че “е погрешно утвърждаването на правата на детето да се тълкува като конфликт с правата на
родителите; правата на детето и на семейството вървят ръка за ръка” (Burkina Faso
SR.136, paras. 51 and 53).
По същата тема Наръчника за изготвяне на
доклади за правата на човека, 1997 г., твърди: “Конвенцията дава на правата на детето автономия – не с цел те да бъдат утвърдени в противовес на правата на възрастните, или като алтернатива на правата на родителите, а за да се осмислят новите измерения: разглеждането на детската перспектива в рамките на основните ценности на семейството. Детето се признава в такъв случай с неговите фундаментални достойнства
и индивидуалност, с правото да бъде различно и да има различна собствена оценка за
действителността.” (Наръчник, с. 445)
Комитетът вижда семейството като основа
за осъществяването на гражданските права
на детето. В описанието на своите Общи
дискусии за “Ролята на семейството в насърчаването на правата на детето” той твърди:
“Гражданските права на детето
започват вътре в
семейството…Семейството е основен
агент за създаване на осведоменост и
опазване на правата на човека и
уважение на човешките ценности,
културната идентичност и наследство
и други цивилизации. Необходимо е да се
разгледат подходящи пътища за
осигуряване на баланс между
родителския авторитет и
реализацията на правата на детето,
включително правото на свобода на
изразяване.” (Report on the fifth session,
January 1994, CRC/C/24, Annex V, p. 63)
В края на Общата дискусия комитетът достига до някои предварителни заключения:

РОДИТЕЛСКО РЪКОВОДСТВО И РАЗВИТИЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ДЕТЕТО

111

“По традиция детето се разглежда
като зависим, невидим и пасивен член
на семейството. Едва наскоро то
започва да бъде “забелязвано”, и понататък, укрепва идеята, да му се даде
пространство, където да бъде чуто и
зачитано. Диалогът, преговорите и
участието излизат на преден план на
общите действияв полза на децата.
“Семейството се превръща в идеална
рамка за първия етап на
демократичния опит за всеки един и
всички индивидуални членове,
включително децата. Дали това е само
мечта, или трябва да се предвиди като
точна и предизвикателна задача?”
Комитетът потвърждава, че конвенцията е:
“…най-подходящата рамка, в която да
се разглежда и да се осигури зачитането
на основните права на всички членове
на семействата в тяхната
индивидуалност. Правата на децата ще
получат повече самостоятелност, но
те ще имат наистина смисъл в
контекста на правата на родителите
и другите членове на семейството,
които трябва да се признават,
зачитат и насърчават. Това ще бъде
единственият начин да се насърчава и
зачита статута на самото
семейство.” (Report on the seventh session,
September/October 1994, CRC/C/34, paras.
183 et seq.)

112

ва, че родителският авторитет далеч не е
ограничен, а чл. 18 подчертава, че най-добрият интерес на детето ще бъде “основна
грижа” на родителите.
В своя първоначален доклад Обединеното
кралство предлага, чл. 19 на конвенцията да
бъде прочетен във връзка с чл. 5, и “подходящи насоки и ръководство” на детето “да
включва и налагането, от страна на родител на разумни и умерени физически наказания на детето” (United Kingdom IR, para.
335). По време на дискусията с правителството на Обединеното кралство, един член
на Комитета заявява: “Няма място за телесни наказания в полето на свободата на
действие на родителите по чл. 5, при упражняването на техните отговорности. Някои
други страни са счели за необходимо да
вградят разпоредба в това отношение в тяхното гражданско право…” (United Kingdom
SR. 205, para. 72)
Подобно на това, член на комитета отбелязва по време на обсъждането на първоначалния доклад на Сенегал: “Комитетът признава съществуването на традиционни отношения и практики, но убедено вярва, че тези,
които са срещу интересите на детето трябва да бъдат премахнати. Убеждението, че
да спестиш боя означава да разглезиш детето, е едно от тези традиционни схващания: за предпочитане е, да се даде напътствие, отколкото да се наложи телесно наказание.” (Senegal SR. 248, para. 73)

Наръчникът за изготвяне на доклади за
правата на човека от 1997 г. подчертава още
веднъж, че: “Семейството е в особено благоприятно положение да се превърне в първата демократична действителност, до която се докосва детето – действителност, оформена от ценностите на толерантността, разбирателството, взаимното уважение и солидарност, които засилват способността на
детето за информирано участие в процеса на
вземане на решения.” (Наръчник, с. 446)

Така, когато чл. 5 се чете заедно с чл. 19
Комитетът ясно определя, че родителското
“ръководство” не трябва да приема формата на насилствена или унизителна дисциплина, тъй като детето трябва да бъде закриляно от всички форми на физическо или
психическо насилие” докато е под грижите
на родителите или други лица. Комитетът
последователно поддържа възгледа, че телесното наказание е несъвместимо с конвенцията и препоръчва неговата забрана, включително в семейството (виж чл. 19, стр. 320).

Член 5 изяснява, че естеството на родителското напътствие и ръководство не е неограничено; то трябва да бъде “подходящо”,
верно на принципите на “развиващите се
способности на детето” и да се придържа
към конвенцията. Много държави – страни
по конвенцията правят резерви по отношение на родителския авторитет (виж по-горе,
стр. 110); а други в техните първоначални
доклади се придържат към “традиционния”
авторитет на родителите. Член 5 подчерта-

Използването на понятието за “развитие на
способностите” избягва необходимостта
конвенцията да определя произволни възрастови граници или определения за зрелост, обвързани със специфични проблеми.
“Развитието на способностите” на детето е
едно от ключовите понятия на конвенцията
– признание, че развитието на децата към
независима зрелост трябва да бъде зачитано и насърчавано през цялото детство. То е
свързано с изискването на чл. 12, че възг-

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

ледите на децата трябва да получат необходимата тежест, в съответствие с възрастта
и зрелостта на детето”. Понятието се повтаря в чл. 14: родителите и законните
настойници могат да осигурят ръководство
на детето, във връзка с правото на детето
на свобода на мисълта, съвестта и религията, по начин, съвместим с развитието на
неговите способности.
В първия Общ коментар, издаден през 2001
г. по чл. 29, т. 1, целите на образованието,
комитетът заявява (виж чл. 29, стр. 526):
“…Образованието трубва да бъде
съобразено с детето, да вдъхновява и
мотивира всяко отделно дете.
Училищата следва да утвърждават
атмосфера на хуманност и да
позволяват на децата да се развиват
според личните им възможности, които
еволюират.” (Report on the twenty-sixth
session, January 2001, CRC/C/103, Annex IX,
para. 12)
Наръчникът за изготвяне на доклади за
правата на човека, 1997 свързва понятието за “развитие на способностите” на детето с чл. 12 и 13. От родителите се очаква да
предоставят подходящото насоки и ръководство на детето: “Но в това си усилие, от
тях се изисква да действат по начин, който
отчита развитието на способностите на детето, неговата възраст и зрелост. В светлината на чл. 12, трябва да преобладава система от споделен, положителен и отговорен
диалог. На практика, родителите са в изключително благоприятно положение за изграждането на капацитета на децата да се
намесват все повече на различните етапи на
вземане на решения, да ги подготвят за отговорен живот в свободно общество, да ги
информират, давайки им необходимите напътствия и ръководство, като в същото време осигуряват правото им да изразяват свободно възгледите си и отдават необходимата тежест на тези възгледи (чл. 12 и 13). При
това положение, мнението на децата ще
бъде взето предвид, без задължително да
бъде възприето, и на децата ще се даде възможност да разберат причините за различните взети решения. Децата ще станат поскоро активни партньори, със съответните
умения да участват, отколкото пасивно отражение на родителските желания.” (Наръчник, с. 446)
Член 1 определя “детето” като всяко човешко същество на възраст под 18 години,освен ако съгласно закона, приложим за дете-

то, пълнолетието настъпва по-рано (виж
стр. 1). В същото време, чл. 5 подчертава
пътя към зрелостта, която трябва да дойде
от нарастващата самостоятелност. По-голямата част от информацията за всяка “минимална възраст по закон”, определяна за
различни цели, която комитетът търси в
неговите Насоки относно периодичните
доклади по отношение на чл. 1 (определение за дете), се отнася до признаването на
нарастващата самостоятелност на детето и
независимото упражняване на правата:
например на правна и медицинска консултация без съгласието на родителите; медицинско или хирургическо лечение без съгласието на родителите; съгласие за сексуална връзка; даване на показания в съда;
участие в административни и съдебни процедури, създаване и присъединяване към
сдружения и т.н. (вж. чл. 1, стр. 9 за по-нататъшно обсъждане).
В много държави децата придобиват известни права на самоопределение доста преди
възрастта на пълнолетието; те често придобиват пълните права на възрастните при
встъпване в брак, което в някои държави е
разрешено на възраст от 14 или 15 години
(комитетът силно критикува това, вж. стр.
12). В някои държави понятието за “развитие на способностите” на детето се отразява по-нататък от обща разпоредба в законодателството, според която, щом като веднъж децата придобият достатъчно зрелост
или разбиране, те могат да вземат решения
за себе си, когато за това няма специфични
ограничения, определени в закона.
Фокусът на чл. 5 върху “развиващите се
способности” касае не само нарастващата
самостоятелност на децата по отношение на
родителите. Той се отнася също и до процеса на съзряване на детето (чл. 6, 27 и 29) и
родителската отговорност да не се иска или
очаква от децата, каквото и да е, което е неподходящо за етапа на развитие на детето.
Комитетът подчертава, че не трябва да има
дискриминация – например на основание на
пол – когато законодателството на държавата признаването настъпването на зрелостта:
“…Комитетът също е загрижен за
използването на биологичния критерий
за пубертет, за определянето на
различните възрасти на зрелост за
момчетата и момичетата. Тази
практика противоречи на принципите и
разпоредбите на конвенцията и

РОДИТЕЛСКО РЪКОВОДСТВО И РАЗВИТИЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ДЕТЕТО

113

представлява форма на дискриминация,
на основание на пола, която засяга
ползването на основните права.”
(Ecuador IRCO, Add.93, para. 17)
Комитетът остава загрижен, че
“възрастта на зрелост”, която се
отнася до критерия за пубертет,
определен на 10 г. за момчетата и 9 за
момичетата е твърде ниска…” (Yemen
2RCO, Add. 102, para. 16)

Подготовка за родителство
Както се посочва по-горе, Комитетът отбелязва, че традиционните възгледи за детето като “зависим, невидим и пасивен” член
на семейството продължават да съществуват устойчиво в някои държави. Комитетът
подчертава необходимостта, родителите да
бъдат подготвени за техните отговорности.
Насоките относно периодичните доклади изискват информация за програми за
подготовка на родители, и как познанието
за развитието на детето и неговите развиващи се способности се предава на родителите и другите, отговарящи за децата. Освен това, Насоките изискват информация

114

за всяка оценка на ефективността на подобни образователни мерки (за по-нататъшно
обсъждане, виж чл. 18, стр. 295).
Съществува нарастващо признаване на важността на ранното развитие на детето в семейството, за предпазване от насилие и други форми на престъпления, както в детството, така и в по-нататъшния живот. Това
признаване осигурява по-нататъшна мотивация за развитието на изчерпателна подкрепа и образователни програми за родителство, и подготовка за родителството.
Например, Насоките на ООН за превенция
на противообществените прояви на ненавършилите пълнолетие лица (“Насоки от
Рияд”) предвиждат: “Следва да бъдат предприети мерки и разработени програми, които позволяват на семействата да се образоват за ролята и задълженията на родителите с оглед развитието на децата и грижите за тях, насърчават положителни отношения между родители и деца, развиват усета
на родителите към проблемите на децата и
младежите, и окуражават участието им в
дейността на семейството и обществото”
(правило 16).

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Предприети ли са подходящи общи мерки за прилагане на чл. 5, включително:
Определяне и съгласуване на дейността на отговорните служби и агенции
на всички нива на управление (член 5 е свързан изключително много с всички служби, занимаващи се със семейния кодекс и проблемите на семейството)?
Установяване на подходящи неправителствени организации/партньори от
гражданското общество?
Подробен преглед с цел да се гарантира, че цялото законодателство, политика и практика са съвместими с тази разпоредба по отношение на всички деца на цялата територия под юрисдикцията на държавата?
Приемане на стратегия за осигуряване на цялостно прилагане, която
при необходимост включва определяне на целите и показателите за
напредък;
не влияе на разпоредбите, които са по-благоприятни за правата на
детето;
е съобразена с другите относими международни стандарти;
при необходимост включва международно сътрудничество;
(Тези мерки могат да бъдат част от обща управленска стратегия за прилагане на конвенцията като цяло.)
Бюджетен анализ и отпускане на необходимите средства;
Разработване на механизми за наблюдение и оценка;
Широко запознаване както на възрастните, така и на децата със значението на чл. 5;
Разработване на подходящи програми за обучение и повишаване на осведомеността (във връзка с чл. 5, включващо обучение на всички, които работят с деца или за деца, както и обучение за изпълнение на родителските задължения)?

Съвместимо ли определението за “семейство” за целите на осъществяването на правата на децата с гъвкавото определение в конвенцията?
Съществува ли подробно законово определение за родителски отговорности, задължения и права?
Извършен ли е преглед на съответното определение, за да се осигури неговата съвместимост с принципите и разпоредбите на конвенцията?

РОДИТЕЛСКО РЪКОВОДСТВО И РАЗВИТИЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ДЕТЕТО

115

За използването на въпросниците вж. стр. XXI
Гарантира ли законодателството, че насоките и ръководството, осигурени от родителите на техните деца, са съвместими с принципите и разпоредбите на Конвенцията?
Взето ли е под внимание развитието на способностите на детето в Конституцията и в законодателството?
Има ли общ принцип, според който, щом веднъж детето е постигнало
“достатъчна степен на разбиране” , във връзка с определено решение по
важен въпрос, то има право да взема решения само?
Достъпни ли са информационните кампании или образователните програми, свързани с развитието на детето, с развитието на неговите способности и т.н., за родители, настойници (попечители) и деца, както и за
тези, които им оказват подкрепа?
Оценявани ли са някога такива кампании?

Конвенцията е неделима и нейните разпоредби са взаимно
зависими. Чл. 5 не трябва да се изглежда изолирано. Неговото гъвкаво
определение за семейство е свързано с тълкуването на другите норми. Текстът
определя детето като активен субект на права, с развиващи се способности;
той е в тясна взаимовръзка с прилагането на всички други права, включително и
по-специално гражданските и политически права на детето.

Особено внимание трябва да бъде обърнато на:
Общите принципи
Чл. 2: всички права трябва да бъдат признавани за всяко дете под юрисдикцията на
държавата без дискриминация по какъвто и да е признак
Чл. 3, т. 1: висшите интереси на детето да бъдат първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата
Чл. 6: право живот, оцеляване и развитие в максимална степен
Чл. 12: зачитане на мнението на детето по всички въпроси, онтасящи се до него;
възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури,
отнасящи се до него.

Други тясно свързани разпоредби
Нормите, чието прилагане е свързано с чл. 5, са:
Чл. 1: определението за дете в законодателството и практиката трябва да бъде
съобразено с “развитието на способностите” на детето
Чл. 18: родителски отговорности и подкрепа на държавата за родителите.

116

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

œ‡‚Ó
̇ ‰ÂÚÂÚÓ
̇ ÊË‚ÓÚ
Ë ÓˆÂΡ‚‡ÌÂ
Ë ‡Á‚ËÚËÂ
‚ χÍÒËχÎ̇
ÒÚÂÔÂÌ
Текст на чл. 6
1. Държавите - страни по конвенцията, признават, че всяко дете има неотменно право на живот.
2. Държавите - страни по конвенцията, осигуряват в максимално възможна
степен оцеляването и развитието на всяко дете.

лен 6 е един от членовете, определен от Комитета по правата на
детето като общ принцип, гарантиращ на детето основното право на живот, въздигнато като основен принцип на правата на човека в другите актове,
и на оцеляване и развитие в максимално
възможна степен.

Понятията “оцеляване и развитие” в максимално възможна степен са ключови за
прилагането на цялата конвенция. Комите-

тът по правата на детето приема, че понятието развитие е общозначимо и много други текстове на конвенцията също имат отношение към целите на развитието. Други
разпоредби наблягат върху ключовата роля
на родителите и на семейството за развитието на детето и задължението на държавата
да ги подкрепя. Защитата срещу насилие и
експлоатация също е жизненоважна за оцеляване и развитие в максимално възможна
степен.

ПРАВО НА ДЕТЕТО НА ЖИВОТ И ОЦЕЛЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН

– ≈«fiÃ≈

117

Извадки от Насоките на Комитета по правата на
детето относно докладите, които трябва да бъдат
представяни от държавите – страни по конвенцията
За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3,
стр. 824.

Насоки относно първоначалните доклади
“Общи принципи
Следва да бъде предоставена относима информация, включително за основните
съществуващи законодателни, съдебни, административни и други мерки;
факторите и срещаните трудности, и постигнатия напредък при изпълнението
на съответните разпоредби на конвенцията, както и приоритети при
изпълнението и конкретни цели за бъдещето във връзка с:

(в) Право на живот, оцеляване и развитие (чл. 6);

Наред с това държавите – страни по конвенцията, се насърчават да
предоставят относима информация за прилагането на тези принципи при
изпълнението на разпоредби, цитирани другаде в настоящите насоки.”
“Здраве и благосъстояние
По този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква да
предоставят относима информация, включително за основните съществуващи
законодателни, съдебни, административни и други мерки; институционната
инфраструктура за изпълнение на политиката в тази област и особено за
стратегиите и механизмите за наблюдение; факторите и срещаните
трудности, както и постигнатия напредък при изпълнението на съответните
разпоредби във връзка с:
(а) Оцеляване и развитие (чл. 6, т. 2);…”.
(CRC/C/5, paras. 13-14, 19)

Насоки относно периодичните доклади
“III. ОБЩИ ПРИНЦИПИ
В. Право на живот, оцеляване и развитие (чл. 6)
Моля опишете конкретните мерки, предприети за гарантиране на правото на
детето на живот и за създаване на благоприятна среда за осигуряване в
максимално възможната степен на оцеляването и развитието на детето,
включително неговото физическо, умствено, духовно, морално,
психологическото и социално развитие, по начин, съвместим с човешкото
достойнство, и който да подготви детето за индивидуален живот в свободно
общество.
Трябва да бъде предоставена и информация за мерките, взети за осигуряване
регистрацията на смъртните случаи при децата, причините за смърт, и където
е подходящо, разследване и докладване на такива случаи, както и на мерките,
приети за предотвратяване на детските самоубийства и за наблюдение на
тяхната честота, и за осигуряване оцеляването на децата от всички възрасти,
включително на юношите, и превенция на рисковете, на които тази група може
да бъде особено изложена (например болести, предавани по полов път, улично
насилие). Моля предоставете подходящи дезагрегирани данни, включително за
броя на самоубийствата сред децата.
VI. ЗДРАВЕ И БЛАГОСЪСТОЯНИЕ
“Б. Здравословно състояние и здравни услуги (чл. 24)

118

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Моля посочете мерките, предприети съобразно чл. 6 и 24:
за признаване и осигуряване на правото на детето да се ползва от найвисокия възможен стандарт на здраве и от заведения за лечение и
рехабилитация;
за да се гарантира, че нито едно дете няма да бъде лишено от неговото
право на достъп до подобни здравни услуги;
за осигуряване спазването на общите принципи на конвенцията, а именно а
именно забрана на дискриминацията, съблюдаване на висшите интереси на
детето, зачитане на възгледите на детето, право на живот, оцеляване и
развитие в максимално възможна степен.”
(CRC/C/58, paras. 40-41, 93. С изготвянето на доклади по настоящата
разпоредба са свързани и т. 64, 74, 76, 80, 101, 106, 115, 118, 120, 128, 132, 138,
143, 147, 152, 159, 161, 164, 166 от Насоките относно периодичните доклади; за
пълния текст на Насоките вж. приложение 3, стр. 674.)

Общи принципи, които
трябва да бъдат отразени
в законодателството
Както и другите членове, за които се приема, че представляват общи принципи (чл. 2,
3 и 12), Комитетът по правата на детето
предлага чл. 6 да бъде отразен във вътрешното законодателство.

Присъщото право
на живот на детето
Правото на живот е въздигнато в универсално човешко право в чл. 3 от Всеобщата декларация на правата на човека: “Правото на
живот е присъщо на човешката личност”.
Член 6 от Международния пакт за граждански и политически права издига същия принцип: “Правото на живот е присъщо на човешката личност. Това право трябва да се защитава от закона. Никой не може да бъде произволно да бъде лишен от живот” (т. 1). Другите точки на този текст от Пакта поставят
ограничения по отношение на прилагането на
смъртното наказание, в страните, които не са
го премахнали (виж по-нататък на стр. 121).
Комитетът по правата на човека, в Общ коментар от 1982 г. по правото на живот, залегнало в чл. 6 на Международния пакт за
граждански и политически права, отбелязва, че това право често се тълкува твърде
тясно: “Изразът “присъщо право на живот”
не може да бъде разбран правилно в ограничителен контекст, и затова, защитата на
това право изисква държавите да предприемат положителни мерки. Във връзка с това,
Комитетът счита, че би било желателно,
държавите – страни по конвенцията да взе-

мат всички възможни мерки, за да намалят
смъртността на децата и да увеличат продължителността на живота, особено чрез
приемане на мерки за премахване на недохранването и епидемиите.” (Human Rights
Committee, General Comment 6, 1982, HRI/
GEN/1/Rev.5, p. 115)
Според Наръчника за изготвяне на доклади за правата на човека, 1997, мерките,
взети от държавите за прилагане на чл. 6 от
конвенцията за правата на детето могат да
бъдат “от положително естество, замислени за да закрилят живота, включително чрез
увеличаване на продължителността на живота, намаляване на детската смъртност и
смъртността на новородените, борба с болестите и рехабилитация на здравето, предоставяйки адекватна храна и чиста питейна вода. Тяхната цел по-нататък е да се предотврати лишаването от живот, а именно
чрез забрана и предотвратяване на смъртни наказания, незаконни, произволни или
масови екзекуции или отвличане. Държавите – страни по конвенцията трябва да се
въздържат от всяко действие, което би могло да доведе до отнемане на човешки живот, както и да вземат мерки за опазване на
живота.” (Наръчник, с. 424)
Член 24 от Конвенцията за правата на детето се задълбочава повече върху правото на
детето на здраве и здравни услуги, и по-специално изисква “подходящи мерки…за намаляване на смъртността на новородените
и децата” (чл. 24, т. 2 (а), вж. стр. 428). Комитетът похвалва държавите за намаляването на смъртността, и изразява загриженост всеки път, когато нивото на смъртност
нараства, и при ситуациите, в които нивата
на смъртност варират по дискриминационен
начин (за коментарите на комитета и пълната дискусия, вж. чл. 24, стр. 428).

ПРАВО НА ДЕТЕТО НА ЖИВОТ И ОЦЕЛЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН

119

Определение за дете и
правото на живот на детето
Както се отбелязва в коментара по чл. 1
(стр. 12), Преамбюлът на Конвенцията за
правата на детето припомня разпоредбата
в Декларацията на Обединените Нации за
правата на детето, че “детето, поради своята физическа и умствена незрялост се нуждае от специална защита и грижи, включително подходяща правна защита, преди и
след раждането си.” Работната група, която създава проекта за конвенцията приема,
че в подготвителните материали трябва
да се включи едно изявление, с цел да стане
ясно, че: “Приемайки разпоредбите на преамбюла, работната група няма намерение да
променя тълкуването на чл. 1 или която и
да е друга разпоредба на конвенцията от
държавите - страни по конвенцията” (Е/
CN.4/1989/48, pp.8-15; Detrick, p.110).
Чл. 1 нарочно оставя отворен началния момент на детството, т.е не определя дали това
е зачеването, раждането или някъде по средата. При това положение, конвенцията
оставя на отделните държави да решат за
себе си конфликтните права и интереси,
въвлечени в проблеми като аборта и семейното планиране, а Комитетът по правата на
детето подсказва, че резервите, направени
за да се запазят националните закони по
отношение на аборта са ненужни (за подробности по отношение на резервите и
дискусията, виж чл. 1, стр. 3).
Комитетът коментира с неодобрение високите нива на абортите, и използването на
аборта като средство за семейно планиране, и насърчава мерките за намаляване на
прибягването до аборт:
“…Комитетът изразява загриженост за
честото използване на аборта като
метод за семейно планиране.” (Russian
Federation IRCO, Add. 4, para. 12)

120

Комитетът изразява също загриженост по
отношение на “нелегалните” аборти и отрицателните ефекти на бременността в пубертета, включително върху правото на живот
на младите майки, и по отношение на селективните аборти:
“…Комитетът препоръчва също
държавите – страни по конвенцията да
предприемат проучвания, за да
определят социо-културните фактори,
които водят до практики, като
умъртвяване на новородените
момичета и селективно абортиране, и
да разработят стратегии за справяне с
тези проблеми…” (India IRCO, Add.115,
para. 49)
От друга страна, той спира вниманието върху незаконността на абортите, дори в случаите на изнасилване или инцест:
“…Комитетът отбелязва, че абортът е
незаконен, освен по медицински причини,
и изразява загриженост по отношение
на най-добрия интерес на детето в
случаите на деца – жертви на
изнасилване и/или инцест…
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да преразгледа
законодателството по отношение на
аборта, с оглед гарантиране на найдобрия интерес на децата – жертви на
изнасилване и инцест…” (Palau IRCO, Add.
149, paras. 46 and 47)
Докладът за постигнатото след Четвъртата
световна конференция за жените насърчава правителствата “да помислят за преразглеждане на законите, съдържащи наказателни мерки срещу жените, които са правили
незаконен аборт” (A/RES/S-23/3, para.
72(o)).

“Комитетът смята, че трябва да се
положат повече усилия за организиране
на обучение за семеен живот, да се
развие осведоменост по отношение на
равните отговорности на родителите,
да се разпространят широко знания за
модерните методи на семейно
планиране, и при това, да се намали
практиката на аборта.” (Romania IRCO,
Add.16, para. 15)

Подобно на това, Комитетът за премахване
на дискриминацията по отношение на жените, в Обща препоръка за жените и здравето, отбелязва “…Когато е възможно, законодателството, криминализиращо аборта
трябва да бъде изменено, за да се оттеглят
наказателните мерки, налагани на жените,
които правят аборт.” (Committee on the
Elimination of Discrimination against Women,
General Recommendation 24, 1999, HRI/
GEN/1/Rev.5, p. 251).

“Комитетът изразява загриженост за
здравния статус на децата и за
големия брой аборти.” (Belarus IRCO,
Add.17, para.9)

Спорни етични въпроси се появяват във
връзка с правото на живот, което комитетът все още не е засегнал – например отговорността да се подкрепят значително деца-

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

та с увреждания при раждане, и да се поддържа живота на преждевременно родените
бебета. Правилата на ООН относно стандартите за създаване на равни възможности за
хората с увреждания изискват “държавите
... да гарантират, че хората с увреждания,
особено бебетата и децата, се ползват от
еднакво ниво на медицинско обслужване в
рамките на една и съща система с останалите членове на обществото” (правило 2.3).
Правилата подчертават, че държавите имат
задължението “да дадат възможност на хората с увреждания да упражняват своите
права, включително техните човешки, граждански и политически права, на равни основания с останалите граждани”, и да отменят
“всички разпоредби, които дискриминират
хората с увреждания” (правило 15.1 и 15.2).
Съобразно с принципа на недискриминация
и правото на живот, някои държави са въвели
закони за аборта, които позволяват прекъсване на бременността на по-късен етап, почти преди термина, когато тестовете показват,
че зародишът има непоправими увреждания.
Тъй като медицинската технология напредва, тези проблеми на правата стават посложни и поставят много етични дилеми и
възможни конфликти между правото на детето и това на майката.
В своите препоръки, приети след Общата
дискусия от 1997 г. по “Правата на децата с
увреждания”, комитетът призовава спешно
държавите
“да прегледат и допълнят законите,
отнасящи се до децата с увреждания,
които са несъвместими с принципите и
разпоредбите на конвенцията,
например законодателство (i), което
отказва еднакво право на живот,
оцеляване и развитие на децата с
увреждания (включително – в тези
държави, които разрешават аборта дискриминационни закони за аборта,
които се отнасят до децата с
увреждания и дискриминационен достъп
до здравни услуги)…” (Report on the
sixteenth session, CRC/C/69, pp. 51 et seq. For
full recommendations, see article 23, page 319)

Ранен брак
Ранната възраст на встъпване в брак, особено за момичетата, не само повдига въпроса за дискриминацията по чл. 2, но също и
застрашава правата на живот, максимално
оцеляване и развитие по чл. 6, както на детето-майка, така и на новороденото (за пъл-

ната дискусия и коментар на комитета, виж
чл. 1, стр.12 и чл. 2, стр. 40).
Платформата за действие на Четвъртата
световна конференция за жените, проведена в Пекин през 1995 показва, че “Всяка
година, повече от 15 милиона момичета, на
възраст от 15 до 19 г. раждат. Майчинството на много ранна възраст води до усложнения по време на бременността и раждането и риск от майчина смъртност, много
по-висок от средния. Децата на младите
майки имат много по-високо ниво на заболеваемост и смъртност…” (Platform for
Action, A/CONF.177/20/Rev.1, para.268).
Докладът за направеното след Четвъртата
световна конференция осигурява подробни
предложения за здравно образование и насърчаване на здравето на юношите, включително за избягване на “нежелани и ранни
бременности” (A/RES/S-23/3, para.79 (1)).

Смъртно наказание
Чл. 37, б. “а” от Конвенцията за правата на
детето забранява смъртното наказание “за
нарушения, ивършени от лица под 18-годишна възраст”. Чл. 6 от конвенцията потвърждава това, като признава на всяко дете
правото на живот и оцеляване.
Член 6 от Международния пакт за граждански и политически права установява:
“Смъртна присъда не може да бъде наложена за престъпления, извършени от лица
на възраст под 18 години, и не може да бъде
изпълнена по отношение на бременни жени”
(т. 5). Вторият факултативен протокол към
пакта, приет от Общото събрание на Обединените нации през 1989 има за цел да
премахне смъртното наказание. Според чл.
1, никое лице под юрисдикцията на държава – страна по конвенцията по този протокол не може да бъде екзекутирано.
Комитетът по правата на детето повдига
въпроса пред много държави - страни по
конвенцията и набляга, че не е достатъчно
смъртното наказание да не се прилага над
деца. Неговата забрана по отношение на
деца трябва да се потвърди в законодателството (виж чл. 37, стр. 664 за коментарите
на комитета и по-нататъшната дискусия).
Специалният докладчик на Комисията по
правата на човека за извънсъдебните, масови или произволни екзекуции докладва
редовно за ограниченията над използването на смъртното наказание, включително
забраната му за ненавършилите пълнолетие
правонарушители (вж. чл. 37, стр. 664).

ПРАВО НА ДЕТЕТО НА ЖИВОТ И ОЦЕЛЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН

121

Въоръжени конфликти
Член 38 от Конвенцията за правата на детето (вж. стр. 683) изисква специални мерки
за грижа и закрила на децата, засегнати от
въоръжен конфликт. Въоръженият конфликт застрашава правото на живот на много деца и комитетът често споменава тази
заплаха:
“Комитетът е дълбоко загрижен от
широко разпространените нарушения
на правото на живот на децата, от
inter alia въоръжените конфликти,
масовите убийства от въоръжени лица,
включително членове на въоръжените
сили, държавна политика на преселване,
други форми на разселване на
населението, слабо развити здравни и
санитарни заведения, сериозно
недохранване и свързаните с това
болести, и като резултат от
преобладаващи конфликти между
различни групи на населението.
Комитетът силно насърчава
държавата – страна по конвенцията
да положи всички усилия за да засили
защитата на правото на живот,
оцеляване и развитие на всички деца в
рамките на държавата – страна по
конвенцията, чрез политики, програми
и услуги, които са насочени към, и
гарантират защитата на това право.
Комитетът призовава спешно
държавата – страна по конвенцията,
във връзка с това да търси все поголяма международна подкрепа.”
(Burundi IRCO, Add.133, paras. 30 and 31).
“В светлината на чл. 6 и други свързани
разпоредби на конвенцията,
Комитетът е дълбоко разтревожен от
заплахата, надвиснала над живота на
децата от въоръжените конфликти,
включително случаите на убийства без
присъда, изчезвания и мъчения,
извършени от полицията и полувоенни
групи; от многото случаи на “социално
прочистване” на децата от улицата;
от продължаващата безнаказаност на
извършителите на подобни
престъпления.
“Комитетът подчертава своята
препоръка [виж CRC/C/15/ Add. 31],
държавата – страна по конвенцията
да продължава да взема ефективни
мерки за закрила на децата от
отрицателните ефекти на

122

въоръжените конфликти. Комитетът
призовава спешно държавата – страна
по конвенцията да защитава децата
срещу “социалното прочистване” и да
осигури вземането на съдебни мерки
срещу извършителите на подобни
престъпления.” (Colombia 2RCO, Add. 137,
paras. 34 and 35)
В същия контекст комитетът изразява загриженост по отношение на мобилизацията
във въоръжените сили:
“В светлината на разпоредбите и
принципите на конвенцията , поспециално на принципите за висшите
интереси на детето (чл. 3) и правото
на живот, оцеляване и развитие (чл. 6),
комитетът е дълбоко загрижен за
твърде ранната минимална възраст по
закон за доброволно присъединяване към
въоръжените сили. Той препоръчва
държавата – страна по конвенцията
да повиши минималната възраст по
закон за доброволното записване във
въоръжените сили, в светлината на
международното право по правата на
човека и хуманитарното право.” (Iraq
IRCO, Add. 94, para.15)
Комитетът за правата на човека в Общ коментар от 1982 г. отбелязва, че “Правото
на живот, обявено в чл. 6 на пакта…е върховно право, за което не се разрешава отмяна, дори в случаите на извънредно положение.” Общият коментар отива по-далеч,
като подчертава, че избягването на
опасността от война и укрепването на международния мир и сигурност “биха представлявали най-важното условие и гаранция
за опазване на правото на живот” (Комитет за правата на човека, Общ коментар 6,
1982, HRI/GEN/1/Rev.5, p. 115).
В друг Общ коментар от 1984 г. той набляга, че “проектирането, тестването, производството, притежаването и разпространяването на ядрени оръжия са сред най-големите заплахи за правото на живот, пред които е изправено днес човечеството…Производството, тестването, притежаването,
разпространяването и използването на
атомни оръжия трябва да бъдат забранени
и признати за престъпление срещу човечеството. В съответствие с това, комитетът,
в интерес на човечеството призовава държавите, независимо дали са страни по пакта, да предприемат спешни стъпки, едностранно и по споразумение, да освободят света от тази заплаха.” (Комитет за правата на

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

човека, Общ коментар 14, 1984, HRI/GEN/
1/Rev.5, p. 127)

Убийства и друго насилие
върху деца
Задължението по член 6 на Конвенцията по
правата на детето да предпазва живота на
децата и да насърчава оцеляването и максималното развитие е включено в много
други нейни разпоредби (чл. 19, защита от
всички форми на насилие; чл. 37, защита от
насилие и жестоко, нечовешко и деградиращо третиране и наказание; чл. 38, закрила
на децата, засегнати от въоръжени конфликти и други). В много държави, съвсем малките деца са изложени на риска от умъртвяване (виж умъртвяване на новородени подолу).
Комитетът по правата на детето потвърждава правото на живот, както и другите разпоредби, когато изразява загриженост за
насилието над деца, от страна на силите за
сигурност, полицията и др. Например:
“…Комитетът е дълбоко обезпокоен, че
необходимите предпазни мерки срещу
прекомерното използване на сила от
страна на правоприлагащите органи
или който и да е друг, действащ в това
качество са подценени от
разпоредбите на чл. 73 от
Наказателния кодекс. Това може да
доведе до нарушения на правата на
децата, включително тяхното право на
живот, и да доведе до ненаказуемост на
извършителите на такива нарушения.
При това, по мнението на комитета,
гореспоменатите разпоредби на
Нигерийския наказателен кодекс са
несъвместими с принципите и
разпоредбите на Конвенцията.” (Nigeria
IRCO, Add.61, para. 24)
“Изчезването” на деца предизвиква загриженост в много държави. През 1992 г. Общото
събрание приема Декларация за защита на
всички лица от насилствено изчезване (А/
RES/47/133), отбелязвайки, че всеки акт на
насилствено изчезване е нарушение на човешкото достойнство и представлява нарушение на правилата на международното право, включително “правото да не бъдат подлагани на мъчения и друго жестоко, безчовечно или унижаващо третиране или наказание. То също нарушава или представлява сериозна заплаха на правото на живот” (чл. 1).
Член 20 от Декларацията обхваща превенцията на отвличането на деца от родители,

станали жертва на безследно изчезване и
превенция на отвличането на деца, родени
по време на безследното изчезване на техните майки.
Комитетът за правата на човека, в Общ коментар отбелязва също, че държавите трябва да вземат “специфични и ефективни мерки” да предотвратят изчезването на отделни
лица: “Държавите трябва да установят ефективни средства и процедури за подробно разследване на случаите на липсващи и изчезнали лица, при обстоятелства, които могат
да доведат до нарушение на правото на живот.” (Комитет за правата на човека, Общ
коментар 6, 1982, HRI/GEN/1, Rev.5, p. 115)
Правото на живот на децата, които живеят
и/или работят на улицата може да бъде особено застрашено:
“Комитетът препоръчва по-нататък,
да се вземат твърди мерки, за да се
осигури правото на оцеляване на всички
деца в Непал, включително тези, които
живеят и/или работят на улицата…”
(Nepal IRCO, Add.57, para.35. Виж също
Colombia 2RCO, Add. 137, paras. 34 and 35)
Умъртвяване на новородени. В общества, в които момчетата имат по-висока икономическа и социална стойност от момичетата, неравната пропорция на населението,
по отношение на двата пола показва, че
умъртвяването на новородени все още е
широко разпространено. Платформата за
действие, приета от Четвъртата световна
конференция за жените заявява: “…в много страни, наличните индикатори показват,
че малките момичета са дискриминирани от
най-ранна детска възраст, през цялото детство и до зряла възраст. В някои области на
света броят на мъжете значително превишава този на жените и на 100 мъже се падат
95 жени.” Сред посочваните причини за
това разминаване в броя, е предпочитанието към синовете, в резултат на което се извършва пренатална селекция на децата и
женските ембриони се умъртвяват. Платформата за действие предлага премахването на “всички форми на дискриминация срещу момичетата и коренните причини на
предпочитание към синовете, в резултат на
което се стига до вредни и неетични практики, като пренатална селекция на пола и
умъртвяване на женските новородени; това
често се допълва от нарастващото използване на технологиите за определяне на пола
на ембриона, в резултат на което женските
се абортират…Да се приеме и въведе в сила

ПРАВО НА ДЕТЕТО НА ЖИВОТ И ОЦЕЛЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН

123

законодателство за защита на момичетата
от всички форми на насилие, включително
умъртвяване на новородените и пренаталната селекция на пола…” (Fourth World
Conference on Women, Beijing, China,
September 1995, Platform for Action, paras.
259, 277(c) and 283(d)).
Докладът от 1986 г. на Работната група по
Традиционните практики, засягащи здравето на жените и децата определя “предпочитанията към синовете” като приоритетна грижа, определена като “предпочитание на родителите към деца от мъжки пол, което често
се проявява под формата на пренебрежение,
лишения или дискриминационно третиране
на момичетата, отразяващи се на тяхното
умствено и физическо здраве”. Работната
група открива тази практика на много места
по света. Докладът твърди, че “ненормалните пропорции на децата от различен пол в
смъртността на децата, в индикаторите на
статуса на изхранване и дори пропорцията
на населението от двата пола показва, че
дискриминационните практики са широко
разпространени и имат сериозни последици.
Когато това е свързано с пренебрегването
и дискриминацията по отношение на децата от женски пол, “то води до сериозни здравни последици, чието количествено изражение е между 500000 и един милион смъртни случаи на деца от женски пол”. Работната група отбелязва, че наличието на амниоцентеза (способ, който позволява по
материал от бременна жена да бъде определено дали плодът страда от заболяване
или други здравословни проблеми) и други
техники, които дават възможност да се открие пола на зародиша, води до селективни
аборти на основание на пола в някои области на света. Този доклад отбелязва също,
че “твърде високата смъртност сред момиченцата е индикатор за външно влияние
върху нормалните биологически предимства, с които природата е надарила жените.
Децата от мъжки пол имат много по-голяма
присъща уязвимост от децата от женски пол
по отношение на множество причини за
смърт…по принцип детската смъртност при
момчетата е по-висока от тази при момичетата. Колкото е по-голям делът на смъртността, дължаща се на инфекции и недохранване, толкова по- голяма става очакваната разлика.” Ето защо докладът подчертава значението на записа и анализа на данни, разделени по пол, по отношение на смъртността на новородените и децата (E/CN.4/
1986/42, paras. 149, 150, 164)

124

В своята дискусия с представители от Китай, член на Комитета по правата на детето
отбелязва: “Китай прие важно законодателство, отнасящо се до премахване на проблемите на дискриминацията на основание на
пол, но нарушената пропорция на двата пола
е тревожна, и трябва да се погледне пред
призмата на късните аборти, изоставянето
на деца и възможното умъртвяване на новородени…” (China SR.299, para.18)
Комитетът продължава с този проблем в
Заключителните бележки:
“Отбелязвайки мерките, взети за да се
решат проблемите, свързани с
дискриминацията на основание на пол и
увреждания, Комитетът все пак остава
загрижен от продължаващите
практики, водещи до случаи на
селективно умъртвяване на
новородени…
Комитетът е на мнение, че
политиката по семейно планиране
трябва да бъде съставена така, че да
се избегне всяка заплаха по отношение
на живота на децата, особено на
момичетата. Комитетът препоръчва,
в това отношение да се дадат ясни
насоки на населението, и на персонала,
участващ в изпълнението на
политиката по семейно планиране,
така че целите на тази политика да
бъдат в съответствие с принципите и
разпоредбите на конвенцията,
включително тези от чл. 24. Държавата
– страна по конвенцията се призовава
спешно да предприеме по-нататъшни
действия, за поддържане на трайни и
повсеместни мерки за борба с
изоставянето и умъртвяването на
новородени от женски пол, както и на
трафик, продажба, отвличане или
похищение на момичета.” (China IRCO,
Add.56, paras. 15 and 36).
Комитетът отбелязва, че такава практика на
умъртвяване на новородените вероятно съществува в множество страни:
“Комитетът е загрижен от
докладваното нарастване на
злоупотребите с деца, включително
умъртвяване на новородени, домашно
насилие и детска проституция…”
(Mauritius IRCO, Add.64, para.18)
“Отбелязвайки усилията на държавата
– страна по конвенцията, Комитетът
все пак остава загрижен, че

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

умъртвяването на новородени
продължава да се практикува, особено в
селските общности и спрямо деца с
увреждания. Комитетът препоръчва
държавата – страна по конвенцията да
работи за пълното прилагане на чл. 6 на
конвенцията и да вземе мерки,
включително от правно естество, за да
се предотврати умъртвяването на
новородени, да защити децата и
гарантира тяхното право на живот,
оцеляване и развитие. В това
отношение Комитетът препоръчва понататък въвеждането на програми за
обучение и повишаване на
освеодмеността, за промяна на
обществените нагласи.” (Benin IRCO,
Add.106, para.16)
Той също изразява загриженост по отношение на Централноафриканската република,
във връзка с правото на живот на децата,
родени седалищно:
“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да прегледа
въздействието на традиционните
отношения, които биха могли да бъдат
вредни за децата, като например
отношението към децата, родени
седалищно, и да гарантира тяхното
право на живот…” (Central African Republic
IRCO, Add. 138, para. 33)
Много правни системи признават особеното престъпление – умъртвяване на новородено като специфична форма на убийство,
но го наказват по-леко. Причината е, да се
осигури специална защита на майките, страдащи от психологическа травма, в резултат
на процеса на раждане. Но, определяйки го
като специално, и по-леко наказуемо
престъпление, тези закони явно дискриминират децата, жертви на убийство.
В някои страни, освен момичетата, и децата с увреждания са изложени на особен риск
от умъртвяване както се отбелязва от комитета в препоръките, приети след Общата
дискусия за “Правата на децата с увреждания” през 1997 г. (виж чл. 23, стр. 391).

Причини за
неравномерното
пропорционално
съотношение
на половете в Индия
Съгласно първоначалния доклад, момиченцата в Индия, особено в селските райони,
са лишени от адекватен достъп до основни
здравни грижи, изхранване и образование.
“Неизбежно, повече момиченца отколкото
момченца страдат от недохранване и стават
жертва на различни заболявания. Счита се
, че е имало около 7,8 милиона момиченца
по-малко от момченцата на възраст под 14
години през 1991 г, което води до съотношение жени/мъже 0.949. Неблагоприятното отношение в пропорцията момичета/момчета сред децата се отдава на систематичните лишения и неравнопоставеното третиране на момичетата в сравнение с момчетата в различни райони на страната. Умъртвяването на новородените момиченца и селективното абортиране на женски ембриони продължава да бъде отчитано в различни части на Индия. Въпреки това, изглежда
не това е факторът, въздействащ върху съотношението между двата пола установено
в Индия, което вероятно повече е повлияно
от фактори като достъпа до здравеопазване
и изхранването.”
Докладът отбелязва също, че Парламентът
и някои щати са направили стъпки към забрана на тестовете за определяне на пола
по време на бременността, за да се спре
практиката на прекъсване на бременността, когато ембрионът е женски.
(India IR, paras. 84 and 85)
кодекс, според който мъж, който убива
собственото си дете, или детето на
сина си, подлежи само на наказание по
усмотрение и заплащане на “кръвнина”.

Убийства на честта. Комитетът изразява
сериозна загриженост по отношение на
“убийствата на честта”. Например:

“Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията да вземе всички
необходими мерки, за да осигури да няма
наказания по усмотрение за подобни
престъпления, и да осигури незабавното
им и внимателно разследване и
преследване.” (Islamic Republic of Iran IRCO,
Add. 123, paras. 27 and 28)

“Комитетът е сериозно загрижен, че
зачитането на присъщото право на
живот на лица под 18 г. не е
гарантирано по закон, особено в
светлината на чл. 220 от Наказателния

“Отбелязвайки усилията за подкрепа на
измененията и допълненията на
разпоредбите на Наказателния кодекс,
които дискриминират жените,
Комитетът все пак е сериозно

ПРАВО НА ДЕТЕТО НА ЖИВОТ И ОЦЕЛЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН

125

загрижен, че зачитането на присъщото
право на живот на лице под 18 г. не е
гарантирано по закон, особено в
светлината на чл.чл. 340 и 98 от
Наказателния кодекс (No.16/1960),
които толерират престъпления,
извършени в името на честта.
Комитетът е загрижен, че често
съществува нежелание от страна на
полицията да арестува извършителите,
и че те получават снизходителни или
символични наказания.
В съответствие с резолюциите на
Комисията по правата на човека 2000/
31 и 2000/45, препоръките на
Специалния докладчик по убийствата
без присъда, масовите или произволни
убийства (E/CN.4/2000/3) и
препоръките на КПДОЖ, Комитетът
препоръчва държавата – страна по
конвенцията да вземе всички
необходими мерки, за да осигури, че
няма дискриминационно третиране за
престъпленията на честта, и че те са
незабавно и внимателно разследвани и
преследвани. Освен това, Комитетът
препоръчва на държавите-страни да
предприемат дейности за повишаване
на осведомеността, показващи, че
подобни практики са социално и
морално недопустими, и да вземе мерки,
които осигуряват настойничеството
да бъде заменено от друг вид закрила за
жените.” (Jordan 2RCO, Add.125, paras.35
and 36)
Самоубийства. При своя преглед на първоначалните доклади на държавите-страни,
комитетът е загрижен, че открива висок, а
в някои случаи нарастващ дял на самоубийствата сред децата в някои страни.
В много случаи комитетът предлага изследвания на причините и на ефективните методи на превенция:
“Комитетът предлага, държавата –
страна по конвенцията да продължава
да дава приоритет на изследването на
възможните причини за
самоубийствата на младежите и
характеристиките на тези, които са
изложени на най-висок риск, и да
предприема мерки незабавно щом това
е възможно към създаване на програми
за подкрепа и допълнителна намеса,
независимо дали това е в областта на
душевното здраве, образованието,
заетостта или друго поле, което би

126

могло да намали този трагичен
феномен. В това отношение
държавата – страна по конвенцията
може да призове на помощ
правителствата и експертите от
другите страни, които имат опит при
справяне с този проблем.” (New Zealand
IRCO, Add. 71, para.28)
“…Комитетът насърчава държавата –
страна по конвенцията да продължи
усилията си за подробни проучвания на
самоубийствата сред младежите, за да
даде възможност на властите да
подобрят своето разбиране за това
явление и да вземат подходящи мерки,
за да намалят процента на
самоубийствата.” (Hungary IRCO, Add.
87, paras.21 and 36. Виж също Norway
IRCO, Add. 23, para.17; Denmark IRCO, Add.
33, para.21; Canada IRCO, Add. 37, para.16;
Sri Lanka IRCO, Add. 40,para. 37; Finland
IRCO, Add. 53, para.16; United Kingdom
dependent territory: Hong Kong IRCO, Add.
63, para.15; Bulgaria IRCO, Add. 66, para.29;
Australia IRCO, Add. 79, para.18)
Насоките относно периодичните доклади
по-специално изискват информация за нивата и превенцията на самоубийствата (пара.
41). Статистиката на самоубийствата от
страните, които събират подобни данни,
показва голяма разлика между различните
страни и много по-висок процент на самоубийства сред младите мъже, отколкото сред
младите жени (виж таблицата в The Progress
of Nations, 1996, UNICEF, 1996, p. 46)
Но за Индия, комитетът изразява особена
загриженост по отношение на самоубийствата на младите, особено на момичетата
(India IRCO, Add. 115, para.50).
Комитетът отбелязва също, че нивата на
самоубийствата варират много между различните групи в дадено общество по дискриминативен начин, което също изисква
проучване. За сведение, нивото на самоубийствата сред някои групи от коренното
население на Канада са много по-високи от
тези на останалото население. Между 1986г.
и 1990г., средното ниво на самоубийствата
е 37 случая на 100000 регистрирани индиански младежи, на възраст от 10-19 години,
което е пет пъти по-високо от цифрата сред
нe-индианците (Canada IR, para.1400).
В дискусия с комитета представителите на
Канада посочват, че докладът на Кралската
комисия на аборигенните народи, наречен

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

“Да изберем живота”, напомня, че изнесените цифри за самоубийствата сред коренните народи не отразява на всяка цена
истинските цифри. Той припомня по-нататък, че общите цифри съвместяват широки
вариации сред отделните аборигенни общности (Canada SR. 216, para. 69).
В своите Заключителни бележки за Канада
комитетът заявява:
“…Трябва да се направят изследвания
на проблемите, свързани с
нарастващия процент на смъртност
на новородените и самоубийства сред
децата в аборигенните общности.”
(Canada IRCO, Add. 37, para.26)
Катастрофи по пътищата. Една друга масова причина за смърт, която може да бъде
предотвратена, и която засяга особено децата, са катастрофите по пътищата:
“Комитетът е загрижен от голямата честота на катастрофите по пътищата, които отнемат живота на деца.
“Комитетът препоръчва на държавата
– страна по конвенцията, да увеличи и
да продължи усилията си, за да повиши
оведомеността на обществото, като
организира публични информационни
кампании, във връзка с
предотвратяване на катастрофите.”
(Jordan 2RCO, Add. 125, paras. 37 and 38)

Разследване и регистриране
на смъртните случаи
В своите Насоки относно периодичните
доклади комитетът признава важността на
адекватното разследване и докладване на
смъртните случаи на всички деца и причините за смърт, както и регистрирането на
тези случаи и техните причини. Установяването на процедура за разследване на всички причини за детската смъртност намалява
възможността от скриване на реалните причини. В допълнение към това се признава,
че поради религиозни и социални схващания, съществува тенденция към непълно
докладване на самоубийствата в много държави. В държавите, където има установени
систематични процедури за разследване на
смъртта на деца, опитът сочи, че има много
случаи, свързани с насилие или непредпазливост. Адекватното разследване също води
до превантивни стратегии, например подкрепа на родители, образование и превенция
на нещастните случаи. Комитетът препоръчва на Федеративните щати на Микронезия:

“да вземат всички подходящи мерки за
подобряване на регистрирането на
децата при раждане, в светлината на
чл. 7, както и регистрация на
смъртните случаи”. (Federated States of
Micronesia IRCO, Add. 86, para.31)
Правилата на ООН за закрила на ненавършилите пълнолетие лица, лишени от свобода, подчертават значението на независимото разследване на причините за смъртта на
всеки задържан малолетен. В някои държави има смущаващи доказателства за насилие
срещу и между задържани, както и висок
процент на самоубийства. Правилата изискват “при смърт на ненавършило пълнолетие
лице през периода на лишаване от свобода
най-близкият роднина следва да има право
да се запознае със смъртния акт, да види тялото и да определи начина на погребването
му. При смърт на задържано ненавършило
пълнолетие лице следва бъде проведено независимо разследване на причините за
смъртта, като най-близкият роднина следва
да получи достъп до доклада от него. Такова
разследване следва да бъде проведено и когато смъртта на ненавършилия пълнолетие
е настъпила в шестмесечен срок от датата
на освобождаването му от заведението за
задържане и съществува основание да се
приеме, че смъртта е свързана с периода на
задържането.” (правило 57)

“…осигуряват в
максимално възможна
степен оцеляването и
развитието на всяко
дете”
В своя втори параграф, чл. 6 на Конвенцията за правата на детето излиза извън фундаменталното право на живот и насърчава
оцеляването и развитието “в максимално
възможна степен”. Понятието за “развитие”
не се отнася само до подготовката на детето за живота на възрастен. Става дума за
осигуряване на оптимални условия за детството, за настоящия живот на детето.
Комитетът по правата на детето подчертава, че вижда развитието на детето като холистично понятие, обхващащо цялата конвенция. В Насоките относно периодичните доклади той изисква от държавите да
опишат мерките, взети за “да се създаде
среда, водеща до осигуряване в максимално възможна степен на оцеляването и развитието на детето, включително физическо-

ПРАВО НА ДЕТЕТО НА ЖИВОТ И ОЦЕЛЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН

127

Центърът на развитието
“Конвенцията за правата на детето представлява нова парадигма, която трябва да превъзмогне сериозни пречки, за да бъде нейното изпълнение жизнеспособно. Духът на
Конвенцията и Кодекса за детето са все още далеч от ежедневния живот, но той ни
припомня, че проблемите на децата не трябва да се разглеждат като проблеми на общественото благоденствие или благотворителност, а като канали на развитието.”
(Ecuador IR, introduction)
“Освен ако живота на детето в семейството и общността не се подобри, всички усилия
на развитието биха били безсмислени. При това положение, съществува необходимост
да се създаде дух на уважение за правата на детето в обществото и да се посрещнат
неговите основни нужди, свързани с развитието. Застъпничеството и социалната мобилизация са два критични процеса, на които се разчита за постигане на тези цел. Нашата
цел е да се даде самочувствие на младото поколение да утвърди своите основни права.
След като Индия ратифицира Конвенцията за правата на детето, подходът към развитието на детето, отчитащ правата постепенно набира сила и следователно ще оформи основата на правителствената стратегия към развитието на детето.” (India IR, para. 319)

то, умственото, духовното, моралното, психологическото и социално развитие, по начин, съвместим с човешкото достойнство,
и да подготви детето за самостоятелен живот в свободно общество” (т. 40)
Много от задълженията по конвенцията,
включително и по-специално тези, отнасящи се до здравето, адекватния стандарт на
живот, образованието и свободното време
и играта (чл. 24, 27, 28, 29, и 31) са подходящи и при осигуряването на максимално
развитие на детето, а отделни членове развиват по-нататък понятието за “развитие”.
Например, съгласно чл. 27 държавите –
страни по конвенцията признават “правото на всяко дете на стандарт на живота,
адекватен на физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на детето”… Сред целите на образованието, определени в чл. 29 е “…Развитието на личността на детето, талантите и
умствените и физически способности в
пълния им потенциал…” и подготовката
на детето за “отговорен живот в свободно
общество”.
Разпоредбите на конвенцията, защитаващи
детето от насилие и експлоатация (по-специално чл. 19 и чл. 32-39) са толкова жизненоважни за оцеляването в максимална
степен и развитието, колкото и тези за предоставянето на услуги. Резултатите от изследванията свидетелстват за потенциално
сериозните краткосрочни и дългосрочни
опасности от развитието на всички форми

128

на насилие, включително сексуалното посегателство и експлоатация.
Преамбюлът на конвенцията въздига семейството като “естествена среда за израстването и благополучието на всички
свои членове и особено на децата” и признава, че детето, “за пълното и хармонично
развитие на неговата личност трябва да израсне в семейна среда, в атмосфера на
щастие, любов и разбирателство”. Член 5
изисква уважение за “развиващите се способности на детето” – ключово понятие за
цялостното развитие. Член 18 признава, че
родителите или законните настойници имат
“първостепенна отговорност” за отглеждането и развитието на детето и изисква от
държавата да предостави подходяща подкрепа, а по чл. 20, специална закрила за тези,
лишени от семейна среда. Член 25 изисква
периодичен преглед за всички деца, настанени за отглеждане, закрила или лечение –
съществена закрила за тяхното максимално развитие. По отношение на децата с увреждания чл. 23 изисква да бъде осигурена подкрепа “по начин, водещ до постигане на най-пълна възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително на неговото културно и духовно развитие”.
Комитетът очаква прилагането на всички
други членове, да се извършва с оглед
постигане на максимално оцеляване и развитие на детето – понятие, неотменно свързано с висшите интереси на детето.

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Предприети ли са подходящи общи мерки за прилагане на чл. 6, включително:
Определяне и съгласуване на дейността на отговорните служби и агенции
на всички нива на управление (член 6 е свързан изключително много с всички служби, пряко или косвено свързани с децата)?
Установяване на подходящи неправителствени организации/партньори от
гражданското общество?
Подробен преглед с цел да се гарантира, че цялото законодателство, политика и практика са съвместими с тази разпоредба по отношение на
всички деца на цялата територия под юрисдикцията на държавата?
Приемане на стратегия за осигуряване на цялостно прилагане, която
при необходимост включва определяне на целите и показателите за
напредък;
не влияе на разпоредбите, които са по-благоприятни за правата на
детето;
е съобразена с другите относими международни стандарти;
при необходимост включва международно сътрудничество;
(Тези мерки могат да бъдат част от обща управленска стратегия за прилагане на конвенцията като цяло.)
Бюджетен анализ и отпускане на необходимите средства;
Разработване на механизми за наблюдение и оценка;
Широко запознаване както на възрастните, така и на децата със значението на чл. 6;
Разработване на подходящи програми за обучение и повишаване на осведомеността (във връзка с чл. 6, включващо обучение на всички, които
работят с деца или за деца, както и обучение за изпълнение на родителските задължения)?

Включен ли е общият принцип на чл. 6 в законодателството на държавата?
Приети ли са необходимите мерки, които да намалят процента на смъртност на новородени и малки деца сред всички слоеве на населението?
Наблюдава ли се постоянен спад на смъртността на новородени и малки
деца през последните години, включително ако се проследят процентите
разделно?
Води ли се статистика и отчита ли се процентът на абортите, включително разделен по възраст?

ПРАВО НА ДЕТЕТО НА ЖИВОТ И ОЦЕЛЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН

129

За използването на въпросниците вж. стр. XXI
Там, където абортът е разрешен, регулирано ли е прилагането му по подходящ начин?
Там, където абортът е разрешен, гарантирала ли е държавата недопускане на дискриминационна разлика по отношение на срока, в който той е
разрешен (например според наличието на увреждане)?
Следи ли държавата да няма умъртвяване на новородени, и по-специално на:
момичета?
деца с увреждания?
Води ли се статистика и отчита ли се процентът на бременностите в
детска възраст?
Взети ли са необходими мерки за намаляване броя на забременяванията в
детска възраст?
Гарантирала ли е държавата, че няма обстоятелства, при които смъртното наказание да се прилага спрямо деца?
Взети ли са необходими мерките за осигуряване на регистрацията, разследването и отчитането на всички смъртни случаи при деца и техните
причини?
Анализира ли се процентът на убийствата по възраст на жертвите, с цел
да се установи делът на децата на различна възраст, които са станали
жертва на убийство?
Ако съществува квалификация за престъпление умъртвяване на новородени деца в законодателството на държавата, било ли е това законодателство разгледано от гледна точка на принципите на Конвенцията?
Записан и отчетен ли е по възрастова група процентът на детските самоубийства?
Взети ли са подходящи мерки за намаляване и предотвратяване на детските самоубийства?
Взети ли са подходящи мерки за намаляване и предотвратяване на нещастните случаи, свързани с деца, включително и катастрофи по пътищата?

130

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

За използването на въпросниците вж. стр. XXI
Конвенцията е неделима и нейните разпоредби са взаимно
зависими. Член 6 – правото на детето на живот и оцеляване и развитие в
максимална степен, е определен от комитета като всеобщ принцип за
позоваване при прилагането на цялата конвенция.

Особено внимание трябва да бъде обърнато на:
Общите принципи
Чл. 2: всички права трябва да бъдат признавани за всяко дете под юрисдикцията на
държавата без дискриминация по какъвто и да е признак
Чл. 3, т. 1: висшите интереси на детето да бъдат първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата
Чл. 12: зачитане на мнението на детето по всички въпроси, отнасящи се до него;
възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни или административни
процедури, отнасящи се до него.

Други тясно тясно свързани разпоредби
Нормите, чието прилагане е свързано с чл. 6, са:
Чл. 37 (а): забрана за смъртно наказание
Нормите, които са особено свързани с правото на детето на развитие в максимално
възможна степен, са чл. 18, 24, 27, 28, 29 и 31.

ПРАВО НА ДЕТЕТО НА ЖИВОТ И ОЦЕЛЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН

131

132

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

–„ËÒÚ‡ˆËˇ
̇ ‡Ê‰‡ÌÂÚÓ
̇ ‰ÂÚÂÚÓ,
Ô‡‚ÓÚÓ ÏÛ
̇ ËÏÂ,
̇ „‡Ê‰‡ÌÒÚ‚Ó
Ë ‰‡ ÔÓÁ̇‚‡ Ë
‰‡ ·˙‰Â ÓÚ„ÎÂʉ‡ÌÓ
ÓÚ Ó‰ËÚÂÎËÚ ÒË
Текст на чл. 7
1. Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от
рождение има право на име, право да придобие гражданство и доколкото е
възможно, право да познава и да бъде отглеждано от своите родители.
2. Държавите - страни по конвенцията, осигуряват осъществяването на
тези права в съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по съответните международни документи в тази област,
особено когато в противен случай детето би останало без гражданство.
лeн 7 се отнася до регистрацията на децата и правата на децата
на име и гражданство, както и да
познават и да бъдат отглеждани
от родителите си.

Тази норма отразява текста на чл. 24, т. 2 и
3 на Международния пакт за граждански и
политически права: “ Точка 2: Всяко дете
трябва да се регистрира веднага след раждането му и да му се даде име. Точка 3: Вся-

– ≈«fiÃ≈

РЕГИСТРАЦИЯ НА РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО, ПРАВОТО МУ НА ИМЕ, НА ГРАЖДАНСТВО И ДА ПОЗНАВА И ДА БЪДЕ ОТГЛЕЖДАНО ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ

133

ко дете има право да придобие гражданство”. Общият коментар на Комитета за правата на човека по чл. 24 от пакта отбелязва:
“По мнението на Комитета, тази разпоредба трябва да бъде тълкувана, като тясно
свързана с разпоредбите, отнасящи се до
правото на специални мерки за защита, и е
създадена, за да насърчава признаването на
правосубектността на детето.” (Human
Rights Committee, General Comment 17,
1989, HRI/GEN/1/Rev.5, p. 133)
Както отбелязва Наръчника за изготвяне
на доклади за правата на човека от 1997
г., чл. 7 от Конвенцията за правата на детето съдържа и едно “ново право” – пра-

вото на детето да познава и да бъде отглеждано от родителите си (Наръчник, с.
430). Правото е квалифицирано с думите
“доколкото е възможно”. Възможно е родителите да не са установени, а дори когато те са известни, то би могло отглеждането от тях да не бъде в най-добрия интерес
на детето.
Член 7 трябва да бъде прочетен заедно с чл.
8 (запазване на самоличността, включително гражданството, името и семейните връзки), чл. 9 (отделяне от родителите), чл. 10
(събиране на семейството) и чл. 20 (приемственост при отглеждането на деца, лишени от семейната им среда).

Извадки от Насоките на Комитета по правата на
детето относно докладите, които трябва да бъдат
представяни от държавите – страни по конвенцията
За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3,
стр. 824.

Насоки относно първоначалните доклади
“Граждански права и свободи
От държавите – страни по конвенцията, се изисква да предоставят относима
информация, включително за основните съществуващи законодателни, съдебни,
административни и други мерки; факторите и срещаните трудности, и
постигнатия напредък при изпълнението на съответните разпоредби на
конвенцията, както и приоритети при изпълнението и конкретни цели за
бъдещето във връзка с:
(а) Име и гражданство (чл. 7);…”
(CRC/C/5, para. 15; вж. и т. 20, 22 и 24)

Насоки относно периодичните доклади
“IV. ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И СВОБОДИ
А. Име и гражданство (чл. 7)
Моля посочете предприетите или предвидените мерки, чрез които се
гарантира, че всяко дете ще бъде регистрирано незабавно след раждането. Моля
посочете и стъпките, предприети за предотвратяване нерегистрирането на
децата незабавно след раждането, включително с оглед на възможните социални
или културни пречки, в това число в селските и отдалечените райони, по
отношение на номадските групи, разселените лица, както и на децата, търсещи
убежище и децата – бежанци.
Моля предоставете информация за предприетите мерки за повишаване на
осведомеността и ангажиране на общественото мнение по отношение на
необходимостта от регистриране на ражданията на децата, и за осигуряване
на адекватно обучение на служителите, извършващи регистрацията.
Моля предоставете и информация за елементите на самоличността на детето,
включени в акта за раждане, и за предприетите мерки за предотвратяване на
всякакво опозоряване или дискриминация на детето.
Моля посочете предприетите мерки, чрез които се осигурява правото на
детето да познава и да бъде отглеждано от своите родители.

134

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

Моля предоставете информация за мерките, предприети съобразно чл. 7, т. 2, за
осигуряване на правото на детето да придобие гражданство, по-специално ако в
противен случай детето би било без гражданство. Следва да бъде разяснено и
прилагането на това право по отношение на децата, родени извън брака,
децата, търсещи убежище и децата – бежанци. Моля посочете критериите,
прилагани за придобиване на гражданство, както и дали на детето е позволено
да придобие гражданството и на двамата родители.”
(CRC/C/58, paras. 49-53. С изготвянето на доклади по настоящата разпоредба са
свързани и т. 24 и 83 от Насоките относно периодичните доклади; за пълния
текст на Насоките вж. приложение 3, стр. 824.)

Правото на детето
да бъде “регистрирано
веднага след раждането”
Значението на универсалната
регистрация
Регистрацията на всички деца е важна по
множество причини, определени от комитета:
Първо, регистрацията представлява първото признание от страна на държавата на
съществуването на детето; тя представлява
признание на значението на всяко индивидуално дете за държавата, и на неговия правен статут. Там, където децата не са регистрирани, те се по-невидими и по-малко ценени като граждани.
Комитетът изразява загрижеността си по
отношение на тези страни, които не осигуряват универсална регистрация:
“…Такава ситуация води до непризнаване
на тези деца като лица пред закона,
което засяга нивото на ползване на
основните им права и свободи.”
(Madagascar IRCO, Add. 26, para. 10)
“Комитетът е загрижен от
трудностите при осигуряване на
регистрацията на децата при
раждането им, както и от проблемите,
срещани от децата, които не са били
регистрирани, за да ползват своите
основни права и свободи” (Philippines IRCO,
Add. 29, para. 11)
“…Комитетът изразява своята
загриженост, че регистрацията при
раждане не е задължителна…
Комитетът препоръчва държавата –
страна по конвенцията, да прегледа
вътрешното си законодателство…с
оглед да направи регистрирането на

ражданията задължително за всички
деца , без никаква дискриминация… и да
осигури всички деца, които не са били
регистрирани при раждането си да
бъдат регистрирани. В допълнение,
комитетът препоръчва, държавите –
страни по конвенцията да провеждат
кампании за повишаване на
осведомеността, които да насърчават
регистрирането на всички деца при
раждането им. Комитетът насърчава
държавата – страна по конвенцията, за
тази цел да разгледа възможността за
търсене на международно
сътрудничество от UNICEF и други
международни организации.” (Cambodia
IRCO, Add. 128, paras. 29 and 30)
По-специално, нерегистрирането може да
дискриминира някои групи, например тези,
живеещи в отдалечени области:
“Комитетът отбелязва, че държавата
– страна по конвенцията е приела
законодателство за гарантиране на
регистрацията при раждане…но е
загрижен, че много деца все още не са
регистрирани, особено тези, живеещи в
номадските и племенните общности,
обитаващи хълмовете. В светлината
на чл. 7 на конвенцията, комитетът
препоръчва държавата – страна по
конвенцията, да увеличи усилията си да
повиши чувствителността сред
правителствените служители,
лидерите на различни общности и
родителите, да осигурят
регистрацията на всички деца при
раждането им. Комитетът също
насърчава държавата – страна по
конвенцията, да приеме мерки и да
узакони положението на децата от
племената, живеещи по хълмовете и да
им предостави документи за
гарантиране на правата им и да улесни
техния достъп до основни здравни

РЕГИСТРАЦИЯ НА РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО, ПРАВОТО МУ НА ИМЕ, НА ГРАЖДАНСТВО И ДА ПОЗНАВА И ДА БЪДЕ ОТГЛЕЖДАНО ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ

135

грижи, образование и други услуги.”
(Thailand IRCO, Add. 97, para. 20)

Акт за раждане се изисква
за следното:*
Имуни- Здраве- Записване Сключване
зация опазване в училище
на брак
Алжир

не

не

Да

Да

Аржентина

не

не

Да

Да (1)

Бангладеш

не

не

Не

Не

Бразилия

не

не

Да

Да

Китай

не

не

Да

Да (2)

Колумбия

да

да

Да

Да

Демократична
република Конго не

не

Да

Не

Египет

не

Да

Не

Етиопия (3)

да
-

-

-

-

Индия

не

не

Да

Не

Индонезия

не

не

Да

Да

Иран

не

не

Да

Да

Ирак

да

не

Не

Не

Кения

да

не

Да

Не

Мексико

да

да

Да

Да

Мароко

не

не

Да

Да

Мианмар (Бирма) Да

не

Да

Не

Непал

не

не

Не

Не

Нигерия

не

не

Да

-

Пакистан

не

не

Да

Не

Перу

не

не

Да

Да

Филипини

не

не

Да

Да

Руска федерация да

да

Да

Не

Южна Африка

не

да

Да

Да

Судан

не

не

Да

Не

Танзания

не

не

Да

Не

Тайланд (4)

да

да

Да

Да

Турция

не

не

Да

Да

Уганда

не

Не

Да

Не

Украйна

да

да

Да

Не

Узбекистан

да

да

Да

Не

Виетнам

не

не

Да

Не

Общо

10

7

28

14

*Сред страните, в които живее 75% от населението на
света на възраст под 18 години
(1) Акт за раждане се изисква само когато лицето е
под законната възраст за сключване на брак: 16 г.
за момичетата и 18 г. за момчетата
(2) Изисква се лична карта, но и карта за местожителство е достатъчна
(3) Не съществува регистрационна система
(4) За повечето регистрации е необходима карта за
местоживеене, а акт за раждане е необходим за получаване на такава регистрация за местоживеене.
Детето би могло да посещава училище, на не може
да получи сертификат за завършено образование
без регистрационна карта.
Източник: Прогресът на нациите 1998,
UNICEF, 1998

136

“…Комитетът е загрижен, че много
родители в селските райони, особено
тези, които мигрират във
вътрешността на страната, не
регистрират децата си, поради липса
на необходимите знания, липса на
достъп до места за регистрация, липса
на документация и невъзможност да
заплатят регистрационната такса…”
(Kyrgyzstan IRCO, Add. 127, para. 29. Виж
също Nepal IRCO, Add. 57, para. 16;
Paraguay IRCO, Add.75, para. 38; Algeria
IRCO, Add.76, para. 36; Belize IRCO, Add.99,
para. 18; Central African republic IRCO, Add.
138, paras. 36 and 37)
Или децата на бежанците и другите групи
етнически малцинства:
“Комитетът е загрижен, че въпреки
подходящото законодателство и
нарастващия брой деца, родени в
болниците, все още има деца в
държавата – страна по конвенцията,
чието раждане не е регистрирано, и понататък е загрижен от факта, че голям
дял от нерегистрираните раждания са
на ромски деца.
…Комитетът призовава спешно
държавата – страна по конвенцията,
да положи всички усилия, и да направи
регистрацията при раждане
задължителна, и да улесни
регистрационния процес, по отношение
на децата на родители или други
отговорни лица, които биха се
затруднили особено с предоставянето
на необходимата документация.” (The
Former Yugoslav Republic of Macedonia IRCO,
Add. 118, paras.21 and 22)
“ Комитетът…е загрижен преди всичко
за трудностите при регистрация на
ражданията, с които се сблъскват
бежанците извън бежанските лагери и
за ограничения вид регистрация,
достъпна в лагерите.” (Djibouti IRCO,
Add. 131, para. 31. Виж също Ethiopia IRCO,
Add. 67, para. 29; Peru 2RCO, Add. 120,
para. 19; Burundi IRCO, Add. 133, para. 37,
Colombia 2RCO, Add. 137, para. 37)
Или тези, родени извънбрачно:
“Комитетът е загрижен за
продължаващите трудности, срещани
при осигуряването на регистрация на

Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето

раждането, особено на извънбрачните
деца…” (Sri Lanka IRCO, Add. 40, para.14)
“…в светлината на чл. 7 и чл. 8 на
конвенцията, комитетът препоръчва
държавата – страна по конвенцията,
да предприеме законодателна реформа,
с оглед осигуряване на това, бащите
също да са отговорни за
регистрирането на техните деца, а на
извънбрачните деца да се гарантира
правото на опазване на
самоличността, името и семейните
отношения…” (Belize, IRCO, Add.99,
para.18)
Второ, регистрацията при раждане е основен елемент на националното планиране за
децата – осигуряване на демографска база,
върху която може да се изгражда ефективна стратегия. Без регистрация, например,
страните не биха могли да имат адекватна
представа за детската смъртност, което е
ключов индикатор при съставянето на стратегии за оцеляване на децата (виж също значението на регистрацията на смъртността на
децата, чл. 6, стр. 127). Докато стойността
на осигуряването на универсална регистрация би могла да бъде висока, особено в страни с разпръснато селско население, предимствата от това са значителни, и не само по
отношение на ефективното използване на
ресурсите.
Както коментира комитетът, регистрацията е необходима за следното:
“…да улесни ефективния мониторинг на
положението на децата, и така да
подпомогне развитието на подходящи и
целенасочени програми”. (Nicaragua IRCO,
Add. 36, para.16)
“Комитетът препоръчва да се положат
специални усилия, за да се осигури
ефективна система за регистрация при
раждане, в светлината на чл. 7, за да се
осигури ползването на основинте
права по конвенцията от страна на
всички деца, без дискриминация, и като
смислено средство за оценка на
преобладаващите трудности, и да се
насърчи напредъка.” (Senegal IRCO, Add.
44, para.22)
“Комитетът препоръчва, да се положат
специални усилия, за да се гарантира
ефективна система на регистрация при
раждане, в светлината на чл. 7 на
конвенцията, за да се осигури

пълноценно ползване от децата на
основните им п