You are on page 1of 54

Една македонска теория.

Мисирковъ, К. П. За македонцките работы, София, печатница на
Либералний Клубъ, 1903. 8°. XI + 145 -f 1 лет. Ц. Г50 л.
Между многото ОТДЕЛЯЙ разправки за шика, народностьта, историчното минало и политичното бждеще на слав-Ьнското население въ Маке­
дония, книгата на К. П. Мисирковъ е засега едничка, дйто е приложена
една отъ „македонский теории" изкупъ върху всички най-важни отно­
шения на македонский славший като целость. Тая книга има свое значенито потекло.
Българската и сръбската младежь въ Петербургу както е разде­
лена по национално възиитание, бере се и около две отд-Ьлни средища
въ чуждата страна, около дв-Ь дружества, всЬко съеъ свой националенъ
обликъ и задачи. НесподЪлящи възгледий, чувствата и задачий ни на
едното, ни на другото, никои йхни членове се отлжчатъ приди три
години въ третьо дружество за себе и го наричатъ „Македонцко научнолитературно другарство св. Климент в Петроград". Въ нйколко лански
„седници" на това „другарство" членътъ му К. П. Мисирковъ е прочелъ
три сказки, чиито наслови показватъ, защо се е образувало ОТДЕЛНО отъ
българий и отъ сърбий „македонско дружество" и каква задача си
поставя то. Първата сказка, четена на 2L септемврия 1903., пита членовей „македонци", като представители на едно обособено население,
„Шчо напраифме и шчо требит да прайме за однапред?" (стр. 1—44).
Втората, четена на 28. септемврия с. г., отговаря на питането „Имам
ли се нужда од македонцки национални научно-литературни другарства ?"
(45—67). Третята пъкъ, „Националнигот сепаратизм: земгишчето на
коге се имат развигено и ке се развигат за однапред" (четена на 19.
октомври с. г., 68—99), оправдава още πό-близу отл&чането на една
славЪнска „македонска народность" редомъ съ българска и сръбска.
Понеже се иска „възраждане" на тая народность и нейна баднина въ
пр-Ьд-Ьлий на Балканския полуостровъ, г-нъ Мисирковъ прибавя къмъ
трий си сказки още двй статии: „Состауала, состауат и можит ли
Македоша да состауат од себе оддел'на етнографцка и политична гединица" (100—131) и ЋНеколку зборои за македонцкигот литературен
газик"· (132—145). Снабдени съ единъ „Предгоор" (III—XI), трий сказки
и двйй статии сњ. средени въ речената книга съ горЗшисания яасловъ,
и за нея е дългъ на българската книжнина да каже своето ежждение.
Не ми се е падало да видя въ българския печатъ, откакъ излЕзе
книгата на К. П. Мисирковъ, такъвъ отзивъ за нея, какъвто тя поистина
заслужва отъ българска страна. Както си е у насъ обичай, печатътъ, който

ВЪстй и оценки.

781

многоречиво разправя за йсЬкаква дребь подъ българското слънце, само
задана тукъ-тамъ лично автора на книгата, подфърли му никоя друга —
ако не клевета, а то ноне глума, самодоволно обяви, че съ езика на книгата
си г. Мисирковъ, безъ да ще, доказвалъ, какъ македонские славший били
българи, и отмина, за да се прЪпира пакъ за разни чужди и лични свои,
повечето партийни работи. Така постжпя обикновено българскиятъ водачъ
на общественото мнение, всЬкидневниятъ непосрйденъ учитель на гражда­
нина въ България съ ония книжовни появи, д^то се обсжждатъ въпроси
отъ важно политическо естество за българската народность и държавна
мисъль. Публичниятъ печатъ на българитй речи никакъ не ce cnpi да
оц4ни доводит* на г. Мисиркова за всички ония мисли, съ конто той
убЕждава евоитЬ събратия македонцы, че т£ тр-Ьба да се борятъ за своя
народность, за свой книжовенъ езикъ, за своя — македонска култура.
Отъ ДВЕ и повече десетици години насамъ сръбската и българ­
ската обществена мисъль се занимаватъ съ единъ политически въпросъ,
какъ да се постигнатъ за „Македония" (схващана въ прйдйлитй на славЬнското и население) обйщанитЯ ней отъ берлинския договоръ реформи,
та да се обезпечи и за нея едно освобождение и съединение съсъ свободната вече родна славйнска земя въ съаЬдство. Въ занятията съ тоя
въпросъ не можеше да не се засЬга дори издълбоко и въпросътъ за
принадлежностьта на „македонцитЕ" (пакъ въ смисълъ на славйнското
потекло на населението отъ Македония) къмъ сръбското или къмъ бъл­
гарското племе, като се привождатъ за доказателство на едното или на
другото мнЬние доводи етнографски, езикословни, исторически и културни.
Разискванията на сърбитй и на българитЬ за Македония, като ставаха
отъ становище и политическо, и научно, естествено докараха въвъ въпроса
жива намйса и на чужди политици, пжтувачи и учени, отъ което се
завъди ц4ла специялна книжнина върху Македония, отъ съчинения комай
на всички европейски езици. Книгописътъ на тая книжнина е работа,
която може да образува особита задача. Едно нйщо отъ него чини да се
забйлйжи тукъ, а именно, че броятъ на сръбскитй му издания (по автор­
ство и езикъ), е много ПО-ГОЛЕМЪ отъ броя на българскит*, и че тия
подирнитй es повечето нр4дизвиквани отъ първитй. Това е признато и
отъ чужди наблюдатели. БългарскитЕ по авторство и езикъ повр'Ьменни
издания, статии и книги за Македония изобщо защищаватъ мисъльта, че
грамадниятъ ДЕЛЪ отъ славянского население на тая още злочеста робиня
е по мннало и сегашно, по езикъ и съзнание български; срЯщу това
сръбски автори се силятъ да доказватъ, че българщината въ Македония
е плодъ на страхъ и пропаганда и че македонцитЕ сњ. най-т£сно свързани етнографски, исторически и културно съсъ сърбигЬ, та ако не еж
с&щински сърби, никакъ не с& пъкъ българи, но въкраенъ случай еж
особито слав-Ьнско племе. Тия възгледи и доказателства отъ българска
и отъ сръбска страна, еподйляни и бранени и отъ чужди автори и
дипломации, еж известии токо-речи на всякой образуванъ нашъ четецъ,
и пакъ би изпълнили една особита задача, ако трйбаше да се привож­
датъ и взаимно прйцЗшяватъ. Обаче съвсЬмъ слабо или никакъ не се
знаеха досега възгледит-Ь и мислитй на самитй македонци, като население
подъ отдЯлни отъ България и отъ Сърбия и особити политически и
ю*

782

ВЪсти и оценки.

социялни условия на живота му; не се знаеше: ония, за конто ce npfcпиратъ отъ толкова врЗше сърби и българи, ония, конто наука и поли­
тика отъ толкозъ години прЪфърлятъ между България и Сърбия — т&
именно що садятъ за тая пр-Ьпирня, за тия „игри на похватъ"; тй какви
се см^татъ по народность, по свои културни и политически идеали.
Щкои разсжждения на лица, завЪрно или привидно изъ интелигентната
срЕдина на македонцитй, обявяваха наистина сегизъ-тогизъ, че Македония
е сръбска, или е българска; ала това 6ixa гласове, нередко съ важность,
пб-скоро за подкрЗша на едната или на другата страна въ общата пр]>пирня, а не прогласъ на едно да речемъ съзнание на маке дон цигЬ, коего
да опр-Ьд^ля и що еж т4, и що бл^нуватъ като граждани и като членове на една народность. Първи такъвъ прогласъ, разчлененъ по съетаиа
на предмета и въвъ вс-Ька своя часть обставенъ съеъ съображения и
доводи изъ науката и дипломацията, ни се дава сЬкашъ въ книгата иа
К. Мисирковъ, която сама иска да б&де отъ всћка страна книга „македонска". Като първа по рода си, по задачата и изпълнението ; като първа,
д-Ьто българскиятъ образуванъ четецъ може да види, какъ въ „македонския въпросъ" той е дълженъ да държи смйтка и за ехжденията и мечтигЬ на единични или подъ н'Ькаква кличка сдружени „македонци",
книгата на г. Мисиркова не само заслужва, но и изискува, да бвде намь
добр*Ь известна. ПрЗшорљчваики я на сериозното внимание на българекит4 рхководещи кржгове въ политиката и въ науката, ние ще прйдадемъ тукъ по възможность πό-пълно и съ нейпи думи съдържанието и,
па въ края ще си позволимъ и n i колко пжтьовни б^л'Ьжки за оценка.
Всякой народъ има и тр^ба да има свои идеали, конто успоредно
съ историята м4нятъ и съдържание, и форма. Често исторически обстоятелства искатъ, единъ поддържанъ народенъ идеалъ да се видоизмени,
или да му се даде друга пасока. Просвйтенитй членове на единъ народъ
иматъ синовенъ дългъ къмъ своето отечество, да си тълкуватъ винаги
и одЬняватъ народнитгь идеали. И това тъкмо е накарало и г. Мисир­
кова да излЬзе съеъ своитй сказки пр^дъ македонско-слав-Ьнското дру­
жество въ Петербургъ и съ книгата си пр^дъ четещия СВЕТЪ. Идеалътъ
на роденит-Ь въ Македония слав'Ьни, мислещи и работещи за доброто на
своята татковина, е билъ досега: да добиятъ политическа свобода и
националенъ развой, като се държатъ заедно съ българитЬ, или пъкъ
съеъ сърбитЬ. По плодоветЬ си тоя идеалъ изл^зе пагубенъ; той трйба
да се измени. Занапр^дъ македонскитњ славгьни еж длъжни за свое благо
да се отцгьпятъ отъ ония, съ коыто и тъй вече не еж, или не еж били
съединени, та да се съединятъ съ роденитгь въ Македония отъ други
народности, съ които еж дгьлили, дгълятъ и завгьрно ще има докрай да
дгълятъ еднакви еждбини. ДнешнитЬ условия за такъвъ единъ идеалъ сљ:
1) да си остане Турция като европска държава; 2) да искаме осљществението на мюрцштегския проектъ за реформи, като в^рваме
искрено на Австрия и Русия, а не на България, Сърбия или Гърция,
които се показаха наши схщински щетоносци, неприятели; 3) подъ щита
на реформитй, които България не ще смогне да закопае, както закона
за македонцигЬ наредбитй на берлинския договоръ, а Турция не ще
откаже да даде, имайки вира въ нашитй устреми за нейното запазване,

Вйсти и оценки.

78S

македонскитњ славњни и неславњни да образуватъ една политически
единит и да работятъ за свое културно развитие. Така наличени уело«
вията за новия идеалъ на македонцитЕ въ „предгоора" на г. Мисиркова,
т'Ь се обясняватъ и подробно прйпорялватъ въ ОТДЕЛЯЙТЕ статии на
книгата му. „Како последуач на идехата за полно отдел'аш'е на нашите
интерееи од интервенте на Балканцките народи и за самоетошо културнонационално развшаш'е — каже авторътъ — iac и ie написаф на централното македонцко наречхе, Koie за мене от сега на тамо имат да бидит
литературен македонцки 1азик. Нерамностите, шчо ке се окажат во 1азикот
на мохата книга, сет сосим природни и ке можеа да се отстранат само
при хедно поглобоко зна1аш'е на централното македонцко нареч1е, со шчо
не можам да се пофал'ам. Но и при тоа се наддам, оти за македонците
таков 1азик ке бидат по приятен и по звучен, од 1азико на нашите суседи,
со кош HHie сега за сега се дигаме на големо* (XI).
Едно разочаруване отъ вйщината на българската дипломация, отъ
способностигЬ на българскитй държавници, отъ националното възпитание
на българската младежь, сравнени съеъ сръбскит-Ь и оцЬнени въ прило­
жением имъ къмъ поробена Македония — разочаруване като чувство
повече, нежели като разеждъкъ — докарва автора на книгата до крайното решение, да проповЗда пълно отцЬпяне отъ българи и отъ сърби,
конто си особуватъ национални притезания върху македонские славЗши.
Това е билъ живиятъ, жежкиятъ потикъ у петербургскит-Ь момци македонци да нал*Ьтятъ възъ идеята за образуване свое дружество, на което
да изтъкнатъ цйль: отд4ляне на македонскигЬ интерееи отъ българтипыь, съ конто евръзката се е осЬщала види се най-яка. Ставали изпърво възражения между тия македонци, че нйма въ сущность „македонска народность", която би оправдавала посочената ц^ль на дружеетвото; ала тймъ се противупоставя единъ погледъ върху миналото на
Македония и облагитй и отъ България, Сърбия, или Гърция, за да се
заключи, че което не е било, то може да се създаде. Въ сказката си за
нуждата отъ „македонцки национални научно-литературни другарства"
г. Мисирковъ разглежда тоя въпросъ.
Отъ деня на освобождением на България до днесъ, отъ 25 години
и повече насамъ македонците живйятъ отдйлно отъ българитй; отдйлно
жив^ять и отъ Гърция, и отъ Сърбия. А отъ тая засебность на живота
с& родени доста условия, конто могатъ да го поддържатъ отд^ленъ и
нататъкъ, па дори тр4ба да го поддържатъ, щомъ н-Ьма никакви изгледи, да се сдобиятъ и македонците съеъ свобода отъ българитЬ, сърбитЬ или гърцит^, щомъ и добринитй отъ тия народи за македонцит-Ь
еж докарвали все злини — все по-мжчно освобождение. Отъ македонско
гледище съединението съ България, Сърбия или Гърция не е страшно —
понеже съ него би се добила политическа свобода; ала то като не е
възможно — понеже не ще го допуенатъ ни малкитй балкански, ни гол^митЬ европски държави, не е вече никакъ желателно — понеже би
протопило въ българи, сърби, или гърци едно милионово население, което
не е само българско, сръбско или гръцко, па нито бива да се казва
славЗшскиятъ му най-броенъ дйлъ български или сръбски. Македонцитй
изобщо нека се взратъ по-дълбоко, по-трезво въ своето етнографско, по-

784

BÎCTH и оценки.

литическо и културно положение, и ще разбератъ, какви истински и за
т-Ьхъ естествени, полезни задачи имъ се налагатъ; особито ще стане ясно
на македонские славЗши, каква заблуда ги влйче подиръ вйтърни и
лихи надежди на България или на Сърбия.
„Кажуваат, оти Бугарша ни напраила много арнотши и ке ни
напраела уйгче... Бугарите усилша б1уджетот на екзархшата от noiaвуаш'ето на србцката пропаганда; со друзи зборои усилша нивната
пропаганда и нивните интереси во Македонша. Кладоа они неколку
владици, и отворша неколку трговцки агентства, поддржаа со пари
востааш'ето во Македонша и преранша во Бугарша мнозинство обездомени македонци, избегани во Бугарша. Tme сет арнотиште, шчо и видефме од бугарите" (48). Ала съ това българит4 не направиха за насъ
македонцитй нищо повече отъ онова, що направиха и сърбитй; и българскитй милиони, както и сръбскит-Ь, отиваха за свои интереси, а не
за македонски. ВладицитЬ българи, поставяни въ Македония, м^рятъ да
разбиятъ общинската ни самоуправа; с&щата услуга съсъ свои владици
ни готвятъ и сърбитЕ. Ако българскит^ търговски агентства еж за насъ
благод'Ьяние, сръбскитй консулата и главни консулата еж още по-гол4мо.
Вългаритй сњ. ни поддържали възстанието, разбира се, не за наша угода;
поддържаха го отъ съревнуване и сърбитгЬ, и да 6ixa съ него сръбскитЗ* интереси тъй свързани, както българскит*, τ& щ^ха сто пжти да
обявятъ на турцитй война, безъ да мждруватъ, дали ще баде за τίχ>
изходътъ добъръ или не. Най-сетнй и сърбит'Ь хранятъ обездомени ма­
кедонци, както и българитй. Между туй пакостите, що ни докараха българскитй добрини, еж несравнено по-гол^ми отъ ония, що произлизатъ
отъ сръбскитЕ. „Ако прегледаме собшшата от последната руско-турцка
воша до сега, ке видиме, оти ceKoia арнотша од Бугарик за македонците не ίβτ нишчо, осим 1една конпенсацша за глупостите, шчо и имат
напраено Бугарша во нашето прашаш'е. Македонцкото прашаш'е во
раците на бугарцките дипломати и народ ieT ред глупости, напраени
само на македонцки есап и наречени мег'ународни победи на бугарцката
самостоша политика. Тше глупости на бугарцкшо народ сет за нас македонците како прародител'цки греф, кош ке поминуваат од поколеш'е
на поколеш'е" (49). Руското увлечение по освобождението на България
биде отъ тая подирната съ нЬкаква си „самостойна политика" изиграно
тъй, че руситЕ съ горчило въ душа се отрекоха отъ в^роломнит'Ь братушки, а съ това заедно и отъ кроежитй си за пълно обединение на
българитй. И ето какъ българския гр'Ьхъ плащаме днесъ ние македонцитй, за конто подъ името „българи" Русия не иска ни да чуе. Ще рече
съ ражданешо на България умргь за насъ Русия. Начасливото недоносче
България, като наруши берлинския договоръ и обяви своя самостойна
божемъ, „национална" политика, разбърка и наинггЬ умове, за да повйрваме на неговото мжжество; а то се показа въ д-Ьлата си каквото си
бй — негодно за руското и за нашето доверие.
Прйзъ 1882. г. Европа и Русия настояха да се изработи възъ
основа на берлинския договоръ проектъ за реформи въ Македония;
България дигна пръстъ противъ него — и поиска владици. ОЧИТЕ ни
се замазаха; ала въ туй вр£ме сръбската пропаганда изподзува руското-

ВЗютя и оценки.

785

въздържание спрймо поносливото кръщениче на Русия, и поучи българитй, че не с& τ ί едничкиятъ факторъ въ македонския въпросъ. Обаче
вместо да разбератъ братушкигЬ, че това е плодъ отъ тйхнитй ДИПЛОматски глупости, ТЕ взеха да винятъ рускитй консули въ неприятелство
cnpiMd интервента си въ Македония. Правителството на Данева прЕдаде
наистина ключоветЕ на външната си политика въ р&ц^тй на Русия; ала
то не стори съ това нищо „национално", понеже си помогна само за
единъ заемъ съ руско съдЬйство, и по настояние отъ Петербургъ биде
въ Скопие ржкоположепъ сръбскиятъ епископъ Фирмилиянъ. Слйдовницитй на „самостойната", „национална" политика на Стамболова ce npiсториха на русофили, за да ублажатъ къмъ себе руската дипломация по
отношение къмъ Македония; ала въ сущность и тйхната работа ще бвде,
да произведатъ никои недомислици, отъ конто пакъ насъ, македонцитй
ще ни боли глава, както и ни боли вече. „Toi народ, κοί шчо ίβτ првата
и последна причина на сите наши нестреки, со своште глупаи постапоци
не наведе на 1една нерамна борба со турците, и во наьрешител'ншот
момент не осташ на произвол на судбата"; па отъ друга страна нелепо
твърди, че била за всичко крива Русия, боеща се отъ една голЕма
България! Никой другъ отъ балканскитЕ народи нймаше така спокойно
да гледа на запустението на единъ край, дЬто би имало негови сънародници, на конто искрено се труди да помогне . . . „Далегледната"
политика на княза Фердинанда и на неговитй „самостойни" и „национални" сътрудници, ако не е тъкмила да воюва сама за успњха на възстанието, повдигнато отъ нея, тргъбаше поне да пргъдвиди, че никоя
държава не ще мръдне кракъ въ нейна помощь, и да пргъдотвърне
злополукитгь ; вмгьсто това тя остави, самата кръвь на македонцитњ
да ходатайствува за чужда намгьса и политически правдини (51—54),
„Byràpnia немат дипломати, а ушче по малу — во странство. И тше
шчо сет от последните, не сет да чуваат и подигаат значеш'ето на Бугарша,
а да умал'уваат и осме1уваат, и себе, и сво1ата држаа. За подтврдуаш'а
на тоа, доста ΐβτ да се потсетит на трошца: г. г., Бешков, секретар и
gérant на Трговското Агентство во Битол'а, Цоков, дипломатически агент
во Лондон и Станчев, таков во Петроград. За г. Бешков, попрашагге
кого сакате во Битол'а, било то от персонало на тамошните консулства,
било од бугарцките учители, било од влашките, било од граг'аните, или
Hai после от циганчиш'ата, со кош се имат разгоарано г. Бешков, поcToiaHo врвеши по градот без работа, — сите ке ви кажат, κοί ίβτ
г. Бешков. За тоа србите имаат во Битол'а прекрасен представителе
кош се пол'зуат со полно уважеш'е у консулите. Тоа ίβτ г. Ристич. Сета
CBoia дипломацша си искажа г. Цоков во разгоорот негов со кореспондентот на Реггер. Но Hai интересен ίβτ г. Станчев, 1едно, како частно
лице, друго како дипломат и трек'о, како дипломат на Hai важното за
Бугарша от сите дипломатцки места . . . Ушче првата година на моето
студентство мене ме запитаа, каков чоек ίβτ г. Станчев? . . . Torai ми
дадоа 1една немцка книга, со наслов Die Wahrheit über Bulgarien . . .
и така iac се запознаф прв пат со г. Станчев и со бугарцките работи...
Вообшче сите тше, со кош имаф случа1 да се видам или зборуам,
г. Стайчев или не го знаеа, или лошо се одзовуаа за него. Но во по-

786

BtCTH И ОЦЕНКИ.

следната година г. Станчев, кажуваат, се пушчил толко долу, така ниско
пушчил бугарцкиют престиж во Петроград, как не ке можеше да напраит
и Hai големиют непршател' на бугарцките интереси. А значат ли бугарите,
оти во тоа време, кога они имаат во Петроград хеден Станчев, србите
имаат тамо аеден Пашич или 1еден Грушч, или аеден Новакович? Тше
дипломати . . . имаат обпшрни познанства и се ползуваат со многу арен
дочек од горните слоеи на руското обшчество и имаат големо влшаш'е
на него. Они зборуваат убедител'но и со глабоко зшиаш'е на работите.
Добаите кон тоа, да ier србцката надворешна политика устаноена, као
и то, да имаат они и цел ред друзи, оеим упоменатите дипломати, и ке
разберите, оти ракополагат'ето на Фирмш'ана iem победа на србцката
дипломатыга ы поразыга на бугарцката ;... поразшата пак на бугарите
1ет резултат на немаш'е бугарцки дипломати, кош да разбират бугар­
цките интереси и да ги зашчитуат со авторитет и зна1аш'еа (57-9).
Така българската външна политика е главниятъ изворъ на всички
македонски злочестини, и не може затуй да се говори за добрини отъ
България за Македония. Врйме е да се убйдиме, че злиятъ демонъ за
Македония не е никой другъ, освЪнъ България, и ще бжде отъ насъ
благоразумно, часъ πό-рано да отлхчимъ своитЪ интереси отъ българскит£: за насъ добринитЕ на българитй ни най-налко не се различаватъ
отъ добринитЕ на сърбигЬ, ала зато ни струватъ сто пхти πό-скжпо отъ
сръбскитй. Заради българското име, що ни дарува екзархията, заради
българскитЬ школи и „покровителство", заради българскит4 владици, съ
конто ни сподоби Стамболовъ, ние платихме лишение отъ автономии
права, пр-Ьдвидени по берлинския договоръ; вЪрата си въ българското
чувство ние платихме съ възстанието, отъ което България не ни задържа,
нито ни помогна — ами изпрати Начовича „изкусно" да пр-Ьговаря.
И когато жалнитй жертви на възстанието почнаха да пр^бйгвать въ Бъл­
гария, тя каза, че е Русия крива за това ! Така се сгьеше и у насъ русофобството. Затуй, че се казвахме българи, ние имахме право да очакваме
отъ България поддръжка въ всичкитй наши духовни нужди; вместо това
само злини докараха надеждитй ни за съединение съсъ свободнитЬ бъл­
гари . . . (60—4).
Шшайки в^щи дипломати, България пЬма и идеалы, конто да с&
общо достояние и светиня на цЬлия народъ ; и това е другъ доводъ, за
да напуснатъ македонцитй всЬко тежнение къмъ нея. Какво бждеще
готви за своята татковина напримйръ днешната българска младежь?
Доста е да погледнемъ, що вършатъ българското и сръбското дружество
въ Петербурга „Бугарцките студенти имаат големи претенцши да сет
предстаители на Hai нойте течеш'а на чоечката мисл'а. За ниф немат
никакоф знача1 национализмот, κοι шчо се броит за нешчо, шчо имат
одживе1ано своют век. Они сет интернационалисты. Они сет Hai напред
луг'е, па после, ако им останит за тоа време, сет бугари. За ниф чоечеството имат по голем знача1 од Бугарша, и за тоа поеке и интересуваат ниф Швещарша, Соединените С.-Американцки Држаи и нивната
исторша, отколку Бугарша со нешите национални интереси. Бугарцката
младеж овде употребуат сите свош сили и стредства, да се покажит
лапреднича'а т. е. социалистична: долги и безмислени речи, долги коси,

BiicTH и оцЗшки.

787

и убао исчешл'ана брада, црвена или сиш'а руска котйул'а и ир.ц Оь
налыонални въпроси, съ научны диреныя тп> не обичатъ да се занимаватъ —
освЬнъ може би съ политична економия; зато пъкъ еж майстори да
уредятъ никоя лотария, н^коя вечеринка съ благотворителна ц-Ьль, „без
да му гледаат многу многу, оти со Heia ке оскандал'ат и себе и бидното поколеш'е од бугарцки студенти во Петроград". Изобщо тймъ сж
по сърце работи, що искатъ малко трудъ, а даватъ голЗша популарность
и самомнение. Македония τΐ мислятъ за българска и знаятъ само, че
има тамъ н^какво възстание ; а за нейната история, география, етнография
нйматъ ни в^сть. Това невгьждо, ненационално, самомниво и кьмъ соцыялизьмъ ужъ заплеснато съетояние на петербургската българска младежь
е отразение на съетоянието на българския народъ и общество; а съ
такова духовно съетоянне не е възмоэюно да се бранятъ ни българскытгь
интересы, па камо ли и македонские! СъвсЬмъ друго впечатление
правятъ сръбскитЕ студенти. Отъ Сърбия ли еж т4, или отъ Босна, Херцеговина, Чернагора — всички безъ разлика еж националисти. Т£ знаятъ,
че еж първомт сърби, а ПОСЛЕ ЛЮДИ; ТЕ се интересуватъ за сръбството
повсжд^, познавать му историята и главно изучватъ културоисторийскитЪ науки. За да бранятъ сърбскитй интереси прйдъ русигЬ, npiваждатъ или съетавятъ на руски езикъ работи съ историйско съдържание.
Наистина сърбигЬ внасятъ въ занятията си съ науката доста шовинизъмъ,
ала тоя е резултатъ отъ условията, въ конто изпадна сръбщината
особито слйдъ берлинския договоръ. Па и не еж сърбытгь по-голгъмы шо­
винисты отъ българтпгъ, кога дойде работата за Македоныя; и ако
сравниме сръбския шовынызъмъ съ българскыя нацыоналенъ ындиферентизъмъ
отъ македонско и общочовйшко становище, ще тр4ба да признаемъ, че
първиятъ поне има задъ себе си основно изучени народни интереси и съ
това стой високо, а вториятъ издава отежтствие на воЬко разбиране на
българскитй държавни интереси и стой затуй много низко. По подра­
жание на българит'Ь в; вжтрйшната македонска револуционна органи­
зация cie въ Македония социялизъмъ, вместо национализъмъ. За да се
избавимъ отъ тая злочестына, та да можемъ да се бранимъ и отъ всички
други български пдобриныи, нека садимъ пъкъ ние „македонски дру­
жества", конто да ни развъдятъ национална македонска младежь съ
идеалъ: пълно отцгъпяне отъ България и отдгьлно развитие на Маке­
дония (65—7).
Това е именно националниятъ сепаратызъмъу за който понадребно
говори г. Мисирковъ въ особита сказка. „Сепаратизъмъ" ще се нарече
новиятъ идеалъ на македонската младежь едничко по отношение къмъ
България; самъ по себе обаче той е „национално възраждане и обедименые". Най-силенъ тласъкъ за това 64 даденъ отъ сръбската пропа­
ганда въ Македония. До нейното начало националното самосъзнание на
македонщггЬ 6iine половично; τΐ се казваха наистина „българи" и
„християни", ала защо, не знаеха. Още до освобождението на България
тЬ дйлйха съ българит'Ь обща еждба подъ турското иго, и това закрепи
и между македонскитй славший името българинъ. То имъ остана по тра­
диция и слйдъ освобождението на България : възъ него тая основа притезанията си върху Македония, а македонцитй подъ него очакваха своето

788

ВЪсти и оц-Ьнки.

освобождение. Ала щомъ се обади и Сърбия съсъ свои притезания, македонскитЕ славший прозр^ха истината, че свадата между българи и
сърби не е за НЕЩО свое, но за добра плячка. Излйзли така на сцена*
македонците почнаха да работятъ за освобождение отъ българско и
сръбско опекунство. Първата имъ стжпка бе, да се сплътятъ помежду
си, ако ще би за първо врйме и подъ българска маска, понеже трЪбаше
да се бърза, a нЗшаше време за създаване тепърва нова основа за обединението. Душа на това движение станаха ония 30—40 ученици и студенти, конто въ края на 1889. година се пр4фърлиха отъ Белградъ въ
София. Те съзнаха, че като е невъзможно и вече не за мислене едно
присъединение къмъ България, съвсЬмъ пагубна пъкъ ще бжде една
подала на македонците между България и Сърбия; затуй се уловиха
о кличката „Македония за македонципьгъ", която можеше да се пропов*Ьда
само изъ България, понеже тукъ 64 твърд-Ь лесно да се поддържа
убеждение, че тая кличка е равнозначна съ „Македония за българитЬ".
Едно подозрение противъ ср^дствата на македонские сепаратисти въ
България се породи у правителството на Стамболова, когато то забрани
органа имъ, списанието „Лоза" ; ала сепаратиста^ сумЕха все пакъ
да си продължатъ дМностьта, прйфърлена и въ сама Македония, като
увързаха и правителство, и народъ български въ долото на „Маке­
дония за македонците", доклгЬ сами си знаеха, какво ще вършатъ после
въ освободеното си отечество. Съ тая игра сепаратиста^ постигнаха
два положителни резултата: 1) направиха българския народъ и неговитЬ
официялни представители и учреждения орждия на свои собствени, чисто
македонски интереси; 2) отъ съюзници на българите станаха господари
на съюза, въ който българитЬ волно и неволно взеха да изпълнятъ
исканията на македонците (72). Съ приноса на центра на своето освободително движение въ Македония, македонците иматъ свобода на дей­
ствие спремо българското правителство. Та и Борисъ Сарафовъ, ката
председатель ва Върховния комитете въ София, работеше съвсемъ независно отъ възгледите на княза и правителството. Генералъ Цончевъ
и С. Михаиловски дойдоха да извършатъ обратъ въ тая логика на нещата; ала комитетътъ на Станишева, солидаренъ съ „вжтрешната органи­
зация", и българското население, запоено отъ кличката „Македония за
македонците", превиха главата на „генералския комитета" и на българската „правителствена" политика въ македонския въпросъ. И българитЬ
си глътнаха горчивия хапъ: ролата на разрешители на въпроса те проиграха въ полза на македонците, на конто сега треба да слугуватъ (74).
Македонската младежь, останала въ София, се опита да проповедва
и тукъ своя идеалъ; македонци идбха и въ Белградъ да излагатъ своята
програма, разбира се въ сжщия смисълъ, както я излагаха и въ София;
обаче предъ сърбите много и пречеше името „българинъ", прикачено
отъ робството и отъ екзархията. Когато сърбите посегнаха да постаросръбчатъ македонската младежь, тая възье мисъльта за сепаратизъмъ
и по отношение къмъ Сърбия; затуй сърбите изгониха презъ 1902. г.
редактора на органа и „Балкански Тласники. Македонецътъ, който е
слушалъ за себе въ училища, че е гръкъ, че е българинъ, че е сърбинъ, най-сетне схваща, че тукъ има една лъжа, и естествено заклю-

В-Ьсти и оценки.

789

чава, че трйба да бвде нйщо особито отъ всички натрапяни нему
народности; и дохажда до съзнание, че е славгьнинъ македонски. Да не
6ime ce явявала сръбската пропаганда въ Македония, македонскиятъ
славйнинъ все щйще да държи, че като не е по езика си гръкъ, трйба
да бвде българинъ; ала сърбитй му отвориха очитй и по отношение
къмъ българското заблуждение. Още една добрина доби той отъ Сърбия,
че съ примера на възпитанието на нёйната младежь въ националенъ
духъ се научи и самъ да бвде националистъ, идеалистъ. Въ България
такава наука н^ма. Засега още не личи наистина у македонославЗшската
младежь македонски патриотизъмъ, понеже възпитанитй между гърци,
българи или сърби нейни членове и прилЗшнали до СВОИТЕ възпитатели
работятъ за гръцки, български или сръбски интереси: единъ охрижданинъ Димица се подвизава въ Гърция и се интересува за Македония
само до нейното завоюване отъ римлянитЕ; другъ неговъ еднородецъ
Баласчевъ не прави и толкова за своето отечество, ами дири въ България
веществената култура на българското ханство; трети македонецъ Шуменковичъ въ Сърбия завйща половина милионъ динара за сръбскитЬ
училища, сЬкашъ не существуваха въ Македония негови сънародници
невЕжди, нужделиви отъ просвета. При все това македонскиятъ патриотизъмъ ще се образува полека и ще расте бърже прйдъ видъ на скръбни
явления както приведенитЕ. Отлжчането на македонославгьнска народ­
ность отъ сръбската не ще рани толкова сърбит^, щомъ тя не отива
въ прйгръткитй на българската народность; по сжщия мотивъ ще се
укротятъ и гърцитЕ. Колкото за българитчъ — за свое добро ТЕ нека
се откажатъ отъ Македония, понеже не еж кадърни съ дипломацията
си да бранятъ и своитчь собствени интереси, а камо ли още и маке­
донскими !
Съ националния сепаратизъмъ славйнитЪ отъ Македония иг,з се
възродятъ напълно, благодарение на съперството между България и
Сърбия; а основата на тоя сепаратизъмъ е дадена и въ политическитй,
и въ културнит'Ь, и въ етнографскитй условия на македонцитЪ. До
1885. година България работи въ Македония тихо и успешно. Едно необмислено, или непромислено упоение я увлЕче въ шумъ. То пр-Ьдизвика
по-устръмно и Сърбия, която сжщо нашуми доста до 1891 г., ала успЪ
пояе да създаде мнение, илузия за сърби въ Македония. Младежьта
македонска и комитетитй, особито наречената „вятргьшна организация",
отдалечиха значенито интереситЬ на македонцитй отъ българскит4, като
заявиха и на сърбигЬ, че въ Македония има славњни, а не българи»
Отъ възстанието насамъ пъкъ българСКИТЕ интереси още повече пострадаха, a сръбскитй порастнаха. Сърбия си спечели правото за еднаква
нам-Ьса въ Македония, и България не може вече да я бори. И науката
дори, въ лицето на славиститй Бодуенъ-де-Куртене, Ягичъ, Лавровъ,
призна, че славЪнското население въ Македония не е българско. Так а
българит£ могатъ да турятъ на въпроса за народностьта на македонцитЬ
кръстъ. На славгъниттъ отъ Македония, конто иматъ всички основи да
се прибератъ подъ особно име „Македонии", предстой сега още единъ
разкрачъ, за да прогласятъ Македония етнографски съвегъмъ независна

790

В^сти и оценки.

отъ България, понеже още трае навикътъ, да се наричатъ македонцитЬ
българи. Това ще се извърши, откакъ прЬстане възстанието.
А кои ÇA именно основитЬ на македонцитЬ, да се отл&чатъ въ
особна етнографска и политически единица, г. Мисирковъ разяснява
въ първата отъ добавенитЬ въ книгата му статии къмъ сказкитЬ. Той
се спира прЬдъ обиходното мнение, че не е отбЬлЬзвана отъ историята
нЬкаква „македонска народность" и че дЬди и прадЬди на македонцитЬ
-ее казвали българи, та му възразява така. Доскоро македонцитЬ се
казваха само българи, а сега се сочатъ въ Македония и сърби. НЬкогаси е имало единъ, общи славЬнски праезикъ; съ врЬме той се раздробилъ
на нЬколко езика, единъ отъ конто е билъ югославЬнскиятъ. Тоя послЬ
се подЬли на сърбохърватски и български; сега иде врЬме да се отл&чи
и езикъ македонски, и съ народность македонска. Което не е било нЬкога, може да настане изпослЬ, щомъ го искатъ културноисторически и
политически обстоятелства. Българи отъ Морава, Кучево, Браничево
прЬзъ XIII и XIV в. се посърбиха; защо да не се загубятъ за България
въ силата на берлинския договоръ и „българитЬ" отъ Мякедония? Годината 1903. показа, че обстоятелствата не прияятъ за съединение на
Македония съ България: тъкмо поради именуването „българи" на маке­
донцитЬ се споговориха Австрия и Русия противъ България. Затуй сега
македонцитЬ трЬба да избиратъ : или дЬлежъ, или независно обединение.
ТЬ винаги ще прЬдпочетатъ второто. Дали тълкуваме образуването на
отдЬлнитЬ югославЬнски народности възь основа на теорията на Шафарика (съ политическо прЬливане) или пъкъ на теорията на Ягяча
(съ племенно надмощие), процесътъ на това образуване е&ществено е
все с&щиятъ, механично-политиченъ. Всички ония звъна, конто съставятъ
„българитЬ" и „сърбитЬ", прЬминуватъ едно въ друго тъй, че едни застаятъ посрЬдъ, еднакво далечъ и отъ българското, и отъ сръбското
срЬдище; тЬ еж „македонскитЬ" звъна, шарени речи до края на изтеклия
вЬкъ ту съ българско, ту съ сръбско шарило. Сега шарилото се кърти,
и излиза изподъ него особното име за тия звъна, „македонски славгънии
или напросто „Македонии". Това е македонската (славгьнска) народность,
нЬкога си небила, а обявила се сега. Щомъ се основе по говора на
срЬдището на тая народность книжнина, народностьта ще бзде обиколена съ такива права, съ конто е обиколена и българската народность,
която пише книжнината си по единъ отъ източнитЬ говори. „Бугарите,
можит, ке речат, оти ноата словенцка народност со CBOÎ литературен
хазик ке бидит пак бугарцка, само со друго име. Haie македонците, се
разбират, да не ке имаме нишчо. не само против бугарите, ако не признаваат нас за бугари, но и против ербо-хрватите, ако последните не
признаваат нас за чисти ерби или хрвати" (112).
Името »българи", съ което еж се звали нашитЬ дЬди и прадЬди,
Ό както всЬко кръщелно име случайно, зависеще отъ кръстника, и може
да се промЬни по воля на кръщеника. ВизантийцитЬ наричаха и нарекоха всички слављни (а това име е дадено отъ римлянитЬ), съюзепи съ
аспаруховскитЬ българи, българи. С&що и сърбитЬ означаваха като
оьрби всички славЬни, надъ конто добиваха власть сръбски господари.
Така едни и сжщи славЬни отъ Македония се кръщаваха ту българи,

BfcCTH И ОЦЕНКИ.

791

ту сърби. Въ XIV, в. Стефанъ Душанъ се про гласи царь на сърбитй и
гърцитй, но не и на българигЬ (!, 118). При тоя царь македонцигЬ се
освободиха отъ византийцитй, а посетнЬ се управляваха и отъ свои
самостойни, „сръбски" князе. Когато нагърнахз турци на Косово, тия
поразиха противника си — „сръбския" князъ Лазаръ, и понеже КралиМарко не имъ се против^ше тъй люто, но наопаки имъ бЬше и съюзникъ,
тй го см^таха за „българинъ". „Турците ни зедоа зем1ата и си ia разделша мег'у ниф. Нше се примирифме со Taia загуба. Зафатша да ни
земаат децата наши, да и потурчуваат и да праат од ниф 1аничари. И тука
молчефме. Турците видоа зор до кога ia покорат Србша и името србии
означуало за ниф разбошик. Hnie свифме глаа и не се велефме срби,
да не го срдиме агата. Он не сакал да се велеме и бугари; и бугари
не се велефме. Турчинот ке ни доЦеше во кук'ата, ке се на1адеше, ке
се напшеше и ке ни речеше : бре г'аур ! ai донеси ми тоа и тоа ! — ке
му одгоорифме, сега беим! Ако не питаше Ηβκοί турчин, шчо сме? — ке
му одгоорифме да сме или „каури" т. е. неверници, или „рага на царот".
Со други зборои HHÎe пред турците се кажуафме така, како да не се
расрдит агата... и „каури" зафатифме да се велиме мег'у нас" (121). „Нше
видефме во грците духовни господари и верцки начал ниц я. Нше бефме
и кон ниф, исто така принизени, као и кон турците. . . За да не претопат нас, они (гърцигЬ) избегуваа да не вел'ат со народното име. Они
ни кажуваа, да сме били нше риаани, и шие тврдефме: абре брате,
рис1ани сме, ами шчо сме ! Кога ке се расрдеа на нас, и ке не наречеа
тврдоглави бугари, нше пак ке речефме: е пак така си ίβτ: вистина
рис1ани сме . . . нашите глаи не разбираат; ниге сме бугари. Со 1еден
збор во турцко време nnie потврдуафме и се согласуафме со се, шчо ке
ни кажеа турците и грците. Но турците со тоа, шчо не нарекоа нас:
paiaTH и г'аури, гледаа на нас као на л'уг'е не от известна народност,
а шчо сет во известен однос кон ниф, господарите и праоверните. Во
истата смисл'а употребуафме и нше, односуайки кон себе, тше имиш'а.
Грците исто така не разликуваа словенцките народности и сите словени,
особно TOI дел од ниф, шчо им причини нашмеми непршатности и се
наог'аше во турцко време под нивната опека, они го презираа и го
велеа со презреното за ниф име „бугари". Но тоа име искажуаше презреш'ето на грците, а не и достоинства на бугарите, затоа се сопроодуаше со зборот тврдоглав или „хондрокефалос". И така доЦофме до
националното наше име, шчо го имаат носено нашите татковци, дедовци
и Hai блиски предедовци . . . После таквоа ,Дасно" предстауаш'е у народот македонцки за негоата „бугарцка" народност, можит ли да бидит
збор за бугарцко национално самосознааш'е у македонците?" (122—3).
И подиръ толкова воли на разни кръстници може ли да се отрече правото и на собствена воля на македонците, да си се кръщаватъ съ онова
име, което имъ е въ днешнитй обстоятелства най-свойствено — маке­
донски славњни?
Шма значение въвъ въпроса за пр^кръщавката на македонците
името българинъ и откъмъ задружната борба на македонскигб слав-Ьни
съ българит-Ь противъ гръцката иерархия. Понеже гърци и турци еднакво се отнасяха съ прЕзр^нието си и съ властьта както спрймо

792

В4сти и оценки.

македонскитЪ, така и спрймо българскитЕ славйни, рэби черковни и
политически, македонци и българи тръгнаха подъ едно общо знаме и
общо българско име противъ своитй потисници. Да 64xa ce намирали
македонцш* подъ такива условия наравно съсъ сърбит-Ь, тЬ щйха завйрно
да се сдружатъ съ т4хъ подъ едно знаме и едно име сръбско. Ще рече
името „българинъ" и борбата за „българска" иерархия и свобода у македонцитЬ с& случайни появи, а не б£л£зи на българско национално
самосъзнание. Отъ 25 години насамъ македонцит-Ь жив&ятъ вече при
условия, що не оправдаватъ общностьта за македонци и българи на
онова име „българинъ", което изкуствено и себично се поддържа съ
милиони левове отъ България въ Македония и съ присторени „български"
чувства отъ македонци, чиновници въ България. Така името „българинъ"
е у насъ фалшива монета за безнравствена експлоатация, и врйме е тоя
фалшъ да се разкрие и унищожи Мак донцитгь съставятъ особита
славњнска народность и Македония е пргькарала много политически
фази все въ цгьлость, та е и историческа единица, а не само географска
и етнографска. Основата за да пр^карва слав4нска Македония все ц^ла
животъ ту подъ византийци, ту подъ българи, ту подъ сърби, е лежала
въ еднобитностьта на нейното население; и отъ берлинский договоръ
насамъ тя пакъ живйе цћла отдЬлно отъ всички други южни славЗши.
Инди нека си живЬе и нататъкъ, национално и политически самобитна
и самостойна.
Самобитностьта и самостойяостьта на Македония отъ национална и
политическа страна изискува да се поддържа и съ единъ органъ на
културно общуване у македонскит-Ь славший, съ единъ киижовенъ езикъ.
На тоя прйдметъ е посветена втората отъ статиитй на г. Мисиркова,
който извожда тамъ, че ако македонцитЕ се отл&чатъ отъ София и отъ
Б4лградъ и върху езиковна основа, ще уздравятъ съ това най-много
усиЬха на сепаратиетскитњ стремежи и на всйкакви други кроежи за
автономия. Понеже вира и езикъ еж душата на единъ народъ, задачит*
на македонский сепаратисти — и да нЬма още политическа автономия
за Македония — трйба да бвдатъ : борба противъ разнитгь вгьрски пропаганди и изключива любовь къмь роднил езикъ и къмъ всичко народно
изобщо. ПропагандитЕ патриярпшйска, екзархийска и старосърбиянска
трЕба да се прокудятъ, като се настоява за черковно обединение подъ
една — Охридска архиепископия, която да се възстанови; а книжовната
македонска ргьчь да се разработва вече не за забава, както е бивало
прйзъ нЪкоя доба на XIX. в., но за създаване родна книжнина и наука.
За основа на макодонски книжовенъ езикъ е естествено да се вземе
единъ отъ централнитй говори, какъвто е напр. велешкиятъ; обаче при
сегапшигЬ културно-политически условия еж много повече важни Охридъ,
ПршгЬпъ, Битоля, та и натамъ трйба да се пом-Ьсти културното и политическо срЕдище на Македония. Отъ това се опр-ЬдЬля да бвде и книжовниятъ езикъ основанъ върху прилгьпеко-битолския говоръ, като е
Битоля вече отъ седалище на днешния главенъ инспекторъ на Македония
наречена да бвде новата македонска столица. Избере ли се говорътъ
или нарЕчието за книжовенъ езикъ на македонцитЕ, ще се разреши въ
сжщото вр*Ьме и въпросътъ ^а правописа. Тоя нЬма нужда отъ бозна

Вйсти и оценки,

793

какви традиции: свободенъ отъ т4хъ, той трйба да баде фонегпиченъ,
съ малки отст&пки на етимологията — речи такъвъ, какъвто е приложенъ въ книгата на г. Мисиркова. Колкото за словаря на македонския
славЪнски книжовенъ езикъ, той ще се бере отъ всички говори.
Подиръ всички тия разяснения върху некадърностьта на България
да брани интервента на македонский славший, върху правото на тия
славЗши да се отресатъ отъ опекитЪ български и сръбски, та да се организуватъ политически, черковно и литературно въ една особита ЦЕЛОСТЬ,
за каквато имъ даватъ достатъчно основи историята и етнографията,
разяснения върху нуждата за действие на македонстата младежъ въ тая
посока, най-наир^дъ чр^зъ македонски национални литературни дру­
жества— подиръ всичко това може да се постави като резюме и заклю­
чение първата сказка на г. Мисиркова: пШчо напраифме и шчо требит
да прайме за однапред?"
Направеното отъ македонцитЬ отъ берлинский договоръ насамъ,
сади г. Миеирковъ, се разрази напоконъ въ едно револуционно движение.
По своитй резултати това движение, това „македонско възстание" изглежда
като свършено фияско на досегашния македонски идеалъ — освобождение
подъ щита на България. Възстанието се обяви като най-голйма злочестина за македонцитЕ, понеже само ги съсипа материялно и морално,
опустоши прострапни македонски землища, безъ да докара и най-мънино
облекчение въ политическата неволя; защото предложений отъ Русия и
Австрия реформи пргЬдхождаха това възстание, та не еж отъ него никакъвъ плодъ. До 1878. г. македонцитй се знаеха „българи" и се гово­
рите единъ езикъ „бугарски"; ала не много слйдъ това поникнаха и
сръбски школи, та се яви и „сръбски" езикъ. Настанаха ДВЕ теории за
народностьта на македонцит^, българска и сръбска, конто обаче ускориха
появата на истинската третя теория, македонская По тая теория едни
прииматъ, че езикътъ на македонский славший еднакво е далеченъ отъ
българския и отъ сръбския; други доказватъ, че той е пбблизъкъ до
българския, нежели до сръбския, а трети пъкъ обратно; четвърти намиратъ, че дЬлъ отъ него е пбблизъкъ до българския езикъ, а дйлъ до
сръбския. Ала за освобождением на Македония, или поне за нейното
ирйобразуване политическо тоя въпросъ нееваженъ: дипломацията не се
интересува по него за истината; наопаки, тя пр-Ьсмйта, кого отъ съсЬдитй на Македония би усилила или услабила тя ешцата при дадени
условия за една областна автономия, и спроти това нарежда своитй
действия въ полза на ония европски сили, конто с& въ съетояние да
изтръгнатъ отъ Турция автономията или да я възпратъ. Тъкмо тая
дипломация тр£ба да баде мйрилото и за македонцитЕ, та да не си
хабятъ маслото за чужди светци. Опрйни върху смйткигЬ на тая дипло­
мация и просвЕтени въ правото си за еаществуване овдЬлно и отъ
България, и отъ Сърбия, македонцитй можеха и съ малки, но ловки
народни движения да пр^дизвикатъ за себе реформи; а щомъ сх вече
обявени исканията на Русия и Австрия за реформи, ТЕ трйба само да
се поддържатъ и тикатъ напрЕдъ все съ огледъ къмъ СМЕТКИТЕ на европейската дипломация, а не на българскитЪ или сръбски проповеди.

794

ВЪсти и оценки.

Въ „македонский въпросъ" еж. заинтересувани не само българи и
сърби, но и гърци, турци, власи. Единъ „македонски комитета се бй
образувалъ, за да дири ужъ правдини за всички македонци безъ разлика
на в-Ьра и народность. Ала съ какво би могълъ да докаже тоя комитетъ,
че тъкмо нататъкъ смйрятъ дЬлата му? Пр4ди всичко, за да се вдигне
револуция въ полза на всит4 народности въ Македония, тр-Ьба коми­
тетътъ да бљде образуванъ отъ представители отъ всЬка народность;
инакъ той не би ималъ право да работи отъ тйхно име и за т*Ьхъ.
Комитетътъ можеше да дМствува и отъ името и въ полза на най-силната отъ македонский народности, сир-Ьчъ на една грамадна часть
македонци. Между туй въ сущность „македонскиятъ комитетъ", или все
едно „македонската организация" б4ха и по съетавъ, и по д^ла ТЕСНО
свързани съ Вългария и забъркаха македонский работи въ име българско и съ български пари. С. Радевъ съеъ своя „Mouvement macédonien",
в-Ьстницитй „Право", „Автономия" и други тйхни събратия се сил^ха
да докажатъ прйдъ Европа, да я убйдятъ, че комитетътъ и македонското
движение нЪматъ нищо общо съ България, ала не постигнаха ц^льта си.
„Покошшо А. А. Ростковцки не 1еднаш кажуаше: бугарите мисл'ат, оти
само они имат ум на светов, а сите друзи сет будали. Кого мисл'ат они
да излажат со статиште во „Право" и друзите ноини, оти македонците
сакаат Македонша за македонците? Знаеме яте многу арну, шчо сакаат
они" (8). Въ комитета не бйха застлшени не само вейте народности на
Македония, но и най-силната отъ т*Ьхъ, слав-Ьнш*. „Србоманству1ук'ата
и гркоманству1ук'ата" македонско-славЗшска интелигенция се държеше
настрана, дори и враждебно на комитетското движение. Това б-Ьше инди
не общо македонско, но частично; „оно беше и ieT работа на екзархистите, кош се величаат „бугари", а следователно, тоа ieT бугарцки
маневр, да се решит македонцкото прашаш'е само во бугарцка полза;
то ieT да се создаит 1една „Бугарцка Македонша" (9).
Екзархистит£ проповЪдници на „Македония за македонците", за
да се изплъзнатъ отъ длъжния прйкъ отговоръ на питането, кой ще
бдде унравниятъ и школски езикъ на автономна Македония, уговарятъ
само противнищггЬ съ мисъльта: да се даде еднажъ автономията, ив.
сетнЬ мнозинството на македонското население лесно ще си разреши у
дома това питане. Ала съ тая блага мисъль тЬ хитро прикриватъ иная
себична цЬль, която въ сущность гонятъ, а именно: дайте намъ, конто
се бориме за автономна Македония, управата на тая область, па ще
видите, че мнозинството въ нея ще се изкаже въ полза на българския
езикъ за областнигЬ и школски работи — тъй, както стана и въ Източна
Румелия, за която до освобождениет;,* и се говорите, че била по прйдимство гръцка. Между туй въпросътъ за езика на управата и образованието на автономна Македония съвсЬмъ не е тъй лесенъ за разрйшаване. Ако навл-ЬзЕше въ Македония една окупационна власть, тя щйше
безъ много главоболия да опрйд^ли езика на ония м4ста, дЬто живЪятъ
патрияршисти съ гръцки езикъ, арнаути мусулмани и католици съ ар­
наутски езикъ и турци мусулмани съ турски езикъ. Обаче голйма досада
би изпитала тя съ краинитй, ДЕТО има: 1) патрияршисти арнаути (тоскигЬ), 2) патрияршисти власи, 3) патрияршисти славйни, 4) славший

В'Ьсти и оценки.

795

мусулмани и 5) славший екзархисти. Патрияршията ще настоява за
гръцки езикъ у своето паство, и възможно е да ycnie, ала съ това ще
повдигне завистьта и борбата на другитй македонски народности противъ
гръцката. С&що така и славЗшитй мусулмани вероятно ще приематъ
по вЕрски соображения турския езикъ ; а противъ това, както и противъ
гръцкия езикъ у славйнитЕ патрияршисти, ще се вдигнатъ славЕнитй
екзархисти. По такъвъ начинъ окупационната власть, ако задоволи езика
на народностьта, ще извършва насилие противъ правото на черквата и
на желанието на видни прихождани, съ каквито черквата обилно разполага; ако пъкъ задоволи езика на черквата, ще поступи неправедно и
неправилно спр-Ьмо народностьта. Още nö-главоболно ще баде разр-Ьшението на въпроса за официялния и школски езикъ на Македония, щомъ
патрияршията съ термина „урум миллет" за разноплеменната своя паства
ще има поддръжката на Турция да наложи въ Македония гръцкия
езикъ, а пъкъ славйнското население, враждувайки у дома си за българщина и сръбщина, ще се бори ту за българеки, ту за сръбски езикъ,
безъ да бвде въ положение да каже положително, дй има българи и дй
сърби (12). „От тука iacHO ce видит, да ίβτ прашаш'ето за1азико, особено
за 1азико во областите со славенцко населеш'е 1едно од на1важните при
разрешуаш'ето на македонцкото прашаш'е. Да имаше мег'у словените во
Македонша национално и религиозно единство, и да имаше сознааш'е за
ниф во жителството, до сега на полоина ке беше решено Македонцкото пра­
шаш'е. А до кога, 1едни македонци се кажуат патриархисти, други екзар­
хисти; едни бугари, друзи срби, трети грци и бараат покроителство у раз­
личии балканцки држаи, даважи им со тоа прао да се бркаат во македонцките
работи, до Torai не можит да се миелит за общо востааш'е; до Torai ке
бидит само частично: со бугарцки, ербцки, или грцки, но никак не, со
чисто македонцки характер" (13—14). И тъкмо въ това лежи основната
причина на неуспеха му, на неуспеха на идеята за освобождение, или
още nö-право за автономия на Македония. Гърцит'Ь, конто чр^зъ цариградската патрияршия еж наложили гръцкия езикъ въ школитЪ и
църквитЕ на много македонски краища, д^то н4ма гърци, не могатъ да
поддържатъ едно движение, въ което и сами нйматъ участие; не по-малко
и Сърбия ще се противи съеъ всички сили на движението, което и явно,
и скрито носи българска боя и съ успЬха си би докарало до политическо
и економическо задушаване на сърбитй.
Обаче „македонцкшо народ не толку се нуждаат, барем сега за
сега, во официален 1азик на болшинството, во генерал-губернатор од
народноста со болшинство и во слободна преса, колку: во устрануагн'е
или парализуагн'е дегателносша на пационалните и религгозни пропа­
ганды, во устранеш'ето на враждуат'ето мег'у приврженците на разните
национални и религюзни пропаганди; во устранеш'ето на тоа недоверье
и обособеност, Koia ίβτ сега мег'у македонцката интелигенцша, воспитана
во разни држаици балканцки и служит на религюзно-националните про­
паганди во Македонша; во официално признааш'е на македонцката народност и во внесуаш'е во нофузите и друзите офищални документи на
лица от словенцки произлез од Македонша името „македонец"; се нуждаат
-во земелен надел, како шчо беа селаните наделени со земга при отмената
Период, списание, LXV. 9—10.

ц

796

BtCTH И ОЦЕНКИ.

на крепостничеството во Руста, Галицша и др. страни. Тука идит w
цел ред друзи реформы, во кош флизаат и тша, шчо беа изработени ол
рускшо и австро-унгарцки посланици во Стамбол и беа приемени од
Н. И. В. Султана. Задак'ата на македонцката интелегенцша от сега на
тамо ке требит да бидит да се одделат нагледно за сите: и за самите
македонци, и за Турщиа, и за Балканцките држаи, и за великите сили,
иптересите на македонците од интервенте на друзите балканцки држаи
и народи, и да се изучат подробно сите прашаш'а врзани со избавуаш'ето
на нашию народ и нашата таткоина от сегашното големо бедствше, и со
дроцветааш'ето на нашию народ во дуовен и материален однос" (19—20).
За извършане на тая задача македонската интелигенция тр4ба да изкорени изъ срйдата си взаимното недовгърие, да увеле свободно сношение
между разните пропаганда да урежда безъ разлика на пропагандитй*
свои сборища въ свободнитЕ балкански държавици, ДЕТО да разглежда,
и разрЗшава въпроси за националния и духовенъ разцвйтъ на македон­
ците, и да говори на централното макесЮнско наргъчие (велешко-прилйпеко-битолско-охридско), което ще тр4ба да се уведе въвъ всички в^рски
и национални пропаганди и въ турскитй училища като задължителенъ
предмета. Не се ли води по тия искания никоя отъ пропагандит*, ма­
кедонската интелигенция тр^ба да намори средство, съ което да се
накаже пропагандата: или ще се позове къмъ народната самозащита, или
пъкъ ще се обърне къмъ чуждитй консули като до третийски евдии.
„Ако неколку, или сите пропаганди се воепротиват за raia наши бараш*а
и настоааваат, во сколиште и црквите да се изучаваат и поминувааг
само 1азиците на цропагандите, то да се пршмат обшчи и енергични
мери против сите и религиозни и национални пропаганди во Македошла" (21).
Въ Македония трЪба да бжде призната схщо свободата на съвгъстъпга. Всякой ще има право да изповЗдоа и мусулманство, и хри­
стианство въ тритй му форми, православие, католичество и протестантство.
Ала религиитй никакъ не бива да служатъ за пр-Ьст&пни политични и
национални ц^ли, както е сега. Протестантството и католичеството въ
Македония еднички иматъ днесъ само вЗфски цйли, понеже се отнасятъ
съ уважение и къмъ най-дребнит-Ь национални особини на всички ма­
кедонски националности. „Ето зашчо HHKOÎ немат прао да се ополчит
против работата на тша пропаганди". За съжаление православието, найразпространената и основната вира на всички македонски народности
съвсЬмъ е изгубило изъ очи своята главна ЦЕЛЬ, да сЬе братство между
народит*, да облагородява сърцата на в^рнитЬ; ВМЕСТО това то cie
само раздоръ и ненависть. Шша днесъ въ Македония една черква пра­
вославна, но има по една гръцка, българска и сръбска. Дългъ е инди>
на македонската интелигенция да повърне православието къмъ сжщинската му ц^ль, като лиши овдЬлнитй черкви отъ чисто националнит-Ь
имъ ц^ли и ги прибере подъ една „Архиепископига всега Македониги" г
сирйчъ подъ възстановената архиепископия Охридска. Тая архиепископия:
щомъ погълне въ себе националнит*Ь съревнувания, тя ще завземе съ
това въ свои рдщй и школското ДЕЛО, па ще служи и учи въ гръцкит&
епархии и парохии по гръцки езикъ, въвъ влашкигЬ по влашки, а въ ела-

B-feCTH И ОЦЕНКИ.

797

вйнскитЪ по македонски. Така ще се отнеме почвата за пр-Ьпирни и
гонения между православии вйрски и национално-политични пропаганди
въ Македония, та ще настане миръ и за нея, и за Турция, и за Ев­
ропа (23). ПрЪдъ видъ на това Турция тр-Ьба да се уб4ди, че е поrpinraa политиката divide et impera, а македонската интелигенция ще
и докаже, че ц'Ьлостьта на Турция е за нея nö-важна отколкою за
Русия и за западна Европа. И нека се надЕемъ, че султанътъ ще оц£ни
тоя възгледъ, та не ще се забави да даде въ Македония пълна авто­
номия черковна и училищна, пълна равноправность прйдъ закона и въ
мйстната самоуправа (25). За македонцитЕ не ще има по-голЗдоа злочестина отъ това, да си ги под'Ьл'Ьха съсЬднитЪ държавици, или да имъ
окупираше страната Австрия; и въ едина и въ другия случай τί биха се
обърнали на просяци и биха изгубили своит4 национални особини (26).
К. Мисирковъ заключава още еднжжъ (стр. 28), какви трйба да
б&датъ задачитњ на македонската интелигенция, и се обръща къмъ
тая подирната съ ПОСЛЕДенъ СЪВЕТЪ, да спре всгъка револуция въ досегашенъ смисълъ. Досегашнитй движения въ Македония биха докарали
най-много до една европска конференция, която ще вземе ц4ла редица
м^рки въ полза на македонские народности; ала кое население отъ
коя народность е, дй еж пр'Ьд-Ьлит'Ь между тия народности, за това ще
даватъ вЪсти на конференцията не самитй македонци, но TÎXHHT4 неприя­
тели — заинтересуванитй въ завлад'Ьнието на Македония държави съеъ
своит4 дипломати — и τ ί едничко ще извлекать всичката полза отъ
прол'Ьната македонска кръвь. Затуй е най-добрй, „да се довериме на Hai
многу заинтересуаните во нашите работи држаи, особено праославна
PycHÎa, Koia знашт убао нашите нужди, а не да се надегаме во сами себе
и во некакви конференции!" (30). Европа има интересъ, да се спази
Турско, и ще му дава ср-Ьдства за това. Колкото повече продължаваме
пие въоржжената борба съ турщггЬ, толкова повече ще се изхарчи държавата имъ, ала съ нея заедно още повече и ние македонцитй, защото
знаемъ, че турската войска ще граби, ще насиля и ще прави всЬкакви
други пакости на населението. Ние нймаме излишни народни сили, за
да ги дадемъ жертва за българскитй, сръбски и гръцки интереси;
нашит4 сили еж нужни намъ и за културна борба (32). Ако нашето
движение докара чужда нам4са, тя ще възнаграждава за ц4ната на
нашато кръвъ и разорение и наши неприятели, конто бидейки безучастии
въ движението ще бадатъ при ослабеншуЬ отъ всЬка страна слав-Ьни
повече запазени за успешна културна борба въ наша щета. А това води
къмъ опасния за македонцитгь— „дйлежъ на Македония!"
Тр4ба да се радваме, че досегашното движение има единъ едничъкъ
положителенъ резултатъ, дйто попрЕчи да стане пр'Ьдлаганиятъ отъ
никои държави дЕлежъ. Не малко спомогна за това и честитиятъ за насъ
несговоръ между София и Б^лградъ. Занапрйдъ обаче изглежда, че българската дипломация, откакъ изпита своето безеилие да р-Ьшя сама македонския въпросъ, ще пригърне като неизбежно зло единъ сговоръ съеъ
сръбската дипломация. За да се осигуримъ занапр^дъ и отъ подобна
опасность, единъ отъ главнитЕ ни дългове е, да се отстранять еднажъ
за винаги отъ Македония българската и сръбската пропаганда, да се
11*

798

Вйсти и оценки.

основе вь Македония духовенъ ценшъръ на македонската интелигенция, и
тоя центъръ, както и самит4 македонци, да нтьматъ никакво зиманедаване съ съаьднимгь балкански държави и народи. „От тука ieT iacHO,
оти арно соз*шаните иитереси на турците и македонците им диктуаат,
да не трошат нивните сили во мег'уусобна борба во нолза на обшчите
нивни неаршатели, ами да си подадат 1еден на друг рака, и да отстранат
сите фактои, шчо бркаат на нивните пршател'цки односи и обтчи
интереси" (35). Нека се надйемъ, че турското правителство и турската
интелигенция ще разбератъ всичката вр-Ьда отъ прЕдразсвдъка, че мусулманитй „с& погорни" отъ християнит^, и ще се погрижатъ да го изкоренятъ, за да не давать поводи, отъ каквито ce 6i родило и сегашното
възстание. За да се оправятъ отношенията на македонскигЬ славший съ
гърцитЕ, тия тр4ба да се откажатъ отъ своята „мегали идеа" и да
признаятъ правото за схществуване и на македонската народность редомъ
съ гръцката въ Македония. Особено пъкъ патриаршията, „како устаноа
вселенцка, требит да престанит да постануат, како устаноа со грцки
характер". Най-добри могатъ и трйба да ни бадатъ „односите" со власите. „Мег у нас и власите немат никаква историщка недоразберша . . .
На опаку, ушче от стредните векои мег'у насъ и власите ίβτ имало ceKoi
пат соглаае. На таква почва можит да се развшит Hai срдечна дружба
мег'у нас и власите". Постигне ли се всичко това съ помощъта на
н. и. в. султана и съ еднакво разбраната дМность на македонската
интелигенция отъ всички народности, тая подирната ще има нататъкъ
прйд себе само едничка и най-важна цйль: „да приложиме сите ceoiu
физически^ интелектуални и морални сили на нашето национално возродуат'е (38). „Сега нше не можиме поеке да гледаме на себе и свою
народ, како на 1еден младенчески народ безъ политичен опит. Hnie поминафме во CBoieTO историщко развша'ш'е веке важни стадши, кош можат
да состаат епоха во исторшата на κοί и да бидит народ. А ноата епоха
налагат на нас ноа требност, — културно работеш'е (39).
Културна работа, а напвече обща просвњта еж нужны за македонцитњ. Науката и литературата еж най-важниятъ факторъ въ развитието на единъ народъ като такъвъ. Само съ знание и просвета, само
съ културна работа ще може македонската интелигенция да оправи и
изкупи своитй грешки пр^дъ народа си. Културнитй народи влад4ятъ,
а некултурнитй робуватъ. Истина е, че при политическа свобода повече
усп4ва културната работа; ала тая свобода чини само за ползуване отъ
плодоветЕ на собствения трудъ, а не толкова за самия трудъ. Инди и
безъ добита още политическа свобода македонците тр-Ьба да се трудятъ
културно, за да извършатъ единъ върховенъ дългъ сами спрЗшо себе.
Ползата отъ собствения наученъ и книжовенъ трудъ на македонската
интелигенция ще се види отъ това, че народътъ съеъ свои очи ще прозре
себе си и другитЕ народи, ще опознав своитй и чуждитЬ достоинства и
недостатъци. Културната работа е зидаща и вЪчна, а револуционната
дойность разваляща и вр-Ьменна; първата е повече нравствена отъ
втората. Македонската интелигенция тр-Ьба да се поствети на д-Ьло
народно еволуцийно, а не револуцийно. „Да1 Боже, сегашното востааш'е
да ни послужит како 1еден урок за нашиют народ; урок за сите нас

Вйсти и оценки.

79»

македонците, без разлика каде сме се образуале, и како сме се до сега
викале" (44).
Ето какъ сади и що мисли единъ македонецъ — единъ членъ отъ
оная македонска интелигенция, която си е образувала нагледъ, че произлиза отъ едно население самобитно славйнско и е нравствено задължена да н^гува самостойни негови идеали; така сади и това мисли
г. Мисирковъ за „македонцките работи". Дипломация и политика, история
и етнография, национални и културни задачи — всичко е употрйбено
отъ него съсъ своит-Ь доводи и тенденции, за да оправдав крайното му
заключение: Македония и Македонии обоеобени оть българи и отъ сърби!
Би трйбало да се напише пакъ толкава поне книга, колкато е изработената отъ г. Мисиркова, за да се оц4ни отъ всЬка страна научно и
методически, каквото привожда той и както го привожда въ полза на
своя сепаратистско-македонски, или национално-македонски нагледъ или
теория. Нашата книжовна ВЕСТЬ, като желае повечето да запознае своит-Ь
четци съ характера на труда на г. Мисиркова, та да ги заинтересува
съсъ значението за българското общество и държава на новата, сепаратистска теория по македонския въпросъ, не може на това м-Ьсто да
приеме развитие на подобна оценка; затуй тя ще се ограничи съ сл4днит^ б'Ьл'Ьжки.
Авторътъ на книгата „За македонцките работи" е болежно досегнатъ отъ робското положение на Македония, негова родина, едничка
остала между свободни съсЬди още подъ безправието и губителството
на турчина. Болежътъ на душата му се усиля още отъ това, че об'Ьщаното въ Берлинъ пр'Ьди 25 и повече години подобрение на политическия
животъ на македонцитЕ стой до сега неизпълнено; че никой отъ свободшггЬ съсЬди не се провикна юнашки да дири изпълнение на тържественото берлинско обещание, но наопаки всЬкой ревностно спомогна
съ действия своекористни да въздържатъ, ако не да забъшатъ, обйщанието
държавит4, конто го 6ixa дали; че изневйрени отъ свои и нажалени
отъ чужди, македошщгЬ тр^баше напоконъ съ хитрость и борба да
опитатъ отчаяна самопомощь, която днесъ брои безчетни жертви и грамадна
съсипия при единъ едвамъ заб^лйзванъ успйхъ, изразенъ въ кроежит4 на тъй
нареченит& „мюрцщегски реформи". Болката отъ всичко това гори ц^лото
существо на г. Мисиркова, и той, вйренъ синъ на Македония, жаждещъ
нейната доброчестина, нейния еднакъвъ съ напрйдъка на свободнитЬ
съсЬди напр'Ьдъкъ политически и културенъ, трепетно дири балсамъ на
огъня, който го мжчи и топи. Въ това трескаво състояние, залутанъ съ
чувствата си за Македония по полята на минало и сегашно за билки
противъ болката, той като вйщунъ напада възъ нЬколко кореня, гърчаво
ги търга и бере, за да свари оная чудна заливка, съ която лйкувайки
себе, в^рва да изл^кува и страдна Македония отъ губило и чернило.
Така ни се прЗдотавя намъ и поводътъ за книгата на г. Мисиркова, и
стъкмениятъ отъ него новъ идеалъ — за македонско обособение.
Идеалътъ, който е създалъ за себе си г. Мисирковъ, който той е
развивалъ пр'Ьдъ „македонското национално научно-литературно другарство въ Петроградъ", който се пр-Ьпор&ча отъ него на всички подобии
за основаване другарства и на ц^лата в^рна и дМна македонска инте-

800

BicTH и оц-Ьнки.

лигенция, е издигнатъ върху колцигЬ на н&колко силогизма, възникли
подъ огъня отъ една македовско-слав1шска треска. Както се разбира и
види отъ разсжжденията на г. Мисиркова, СИЛОГИЗМИТЕ му могатъ да
бждатъ сведени къмъ единъ етнографски, втори исторически и трети
политически. Отъ заключенията на всякой отъ тия силогизми зависятъ
у него нататъкъ посочванията на всички ония средства, съ конто би
могло да се осуществи и поддържа обособението на македонцитЕ като
национална и политическа единица съсъ свой животъ и културенъ развой.
Етнографскиятъ силогизъмъ на г. Мисиркова личи по всичко да е:
Българитй мислятъ и доказватъ, че македонский славЗши еж българи.
Ала и сърбитЬ по сжщия начинъ изкарватъ, че ТЕ еж сърби. Инди:
македонский славЬни еж толкова българи, колкото и сърби; а то ще
каже, че тЬ въ сущность не еж ни едното, ни другото, но като найблизки до българий и сърбий елав-Ьни, съетавятъ между т&хъ еднакво
отдњлна славгънска народность. Между премисий на това заключение
нЬма защо да се поставя и ежждението, че и гърций см^татъ маке­
донский славший за гърци (именно гърци „българогласни"), при все
че и то държи свое м^сто въ психоложкий поводи и въ теоретичний
разежждения на г. Мисиркова. Щомъ понятието „македонски славњни"
съсъ цЬлия си обемъ изключва понятието „гърци", то не може да се
свърже съ него въ положително суждение. Ако гледаме само формата
на горния силогизъмъ, ще разберемъ изеднжжъ, че той е неправиленъ:
защото и ДВЕЙ премией еж частични, а въ заключение го се явява пакъ
срЪдниятъ членъ; защото постави ли се едната отъ иремисий, вече не
може по веществото на поняшята да се постави другата, па да се вади
отъ т4хъ заключение. И тогава остая да се провЕри съдържанието на
дв^й премией, коя сирЕчъ отговаря на дМствителностьта и коя е
неиетинска; или πό-ясно: дали еж македонский славЕни само българи,
или само сърби. Заключението, което вади г. Мисирковъ отъ своий
премией, въ краенъ случай би могло да бжде само таково, че или маке­
донский славЬни еж едноврйменно и българи и сърби, или пъкъ й еж
частимъ българи и частимъ сърби. Обаче първото отъ тия заключения,
колкото и да е само но себе си чудато, не е желано за г. Мисиркова,
който вейкакъ се сили да дотвърди, че въ Македония живйе досущъ
особита слав^нска народность; а отъ второто заключение той се бои и
б4га, понеже при дадено разграничение между българска и сръбска
часть отъ македонский славший то би оправдало една опасна за маке­
донский славЬни еждбина — д*Ьлежъ между България и Сърбия.
Провйрката на съдържанието на премисий, която се налага за
едно Bip но по вещество и по форма заключение, споредъ г. Мисиркова
не биха били въ положение да извършатъ нито българскит-Ь учени, нито
сръбекий, понеже отъ дв'Ьт'Ь страпи се работи каже спр-Ьмо предмета
шовинистично, пристрастно и се ежди неистинно, криво. За такава ц'Ьль
важатъ и ще важатъ споредъ него едничко трудове на чужди изслЕдувачи.
ЗавЕрно г. Мисирковъ не ще приима и тия прйсжди за съгласни съ
дМствителностьта, като ги уличва въ българско или сръбско пристрастие.
И той се прЬкланя само пр^дъ ония чужди ежждения, конто обявяватъ
македонский елавЗши за каквито самъ желае да ги има — за отдйлна

ВЕСТИ И ОЦ-ЬНКИ.

801

отъ българитЕ и сърбитЪ единична, славянека народность. Ала въпросътъ
съвсЬмъ не е, кой ученъ какъ сади за македонский* славший, и дали
угажда неговото суждение на българитЬ, на сърбитЕ или на г. Мисиркова, но кой ученъ САДИ право, сир^чъ тъй, както го изисква дЬйствителностьта* Въ такъвъ случай, за да се разреши тоя въпросъ, н4ма
нужда отъ нйкакъвъ стръвно напипанъ етнографски силогизъмъ, ами
просто трЕба да се изпита, на кои изсл-Ьдувачи, били т£ сърби, българи
или други по народность, ДОВОДИТЕ въ полза на една прйевда за народностьта на македонский славший еж вйрни и с^ществени.
Етнографската наука, призована да отсади, дали македонские сла­
вший, конто еж се намирали и все се намирать въ непоср^дно дос^гаяе
исторично и културно съ българското славЗшеко племе отъ една страна
и съеъ сръбското отъ друга, спадатъ къмъ първото или къмъ второто,
или пъкъ обравуватъ покрай съсЬдит-Ь си южни слав-Ьни отдйлно племе
гретьо, да речемъ „македонское За такава ЦЕЛЬ славйнската етнография
не ще баде принудена да се спуща въ дълбоки етноложки проблеми.
Нейниятъ пр-Ьдметъ, опрЕдЬленъ едшьжъ като дйлъ отъ обема на понягието „южни славйни", ще изискува само да му се изтъкнатъ с&ществеНИТЕ признаци въ сравнение съ признацигЬ на изв-Ьстнитй досега дЬлове
отъ с&щото понятие, българи и сърби. Тя достойно н^ма да се спира
прйдъ разгласяваната отъ никои научни твърдоглавци находка, че българитй еж татари, та не могатъ да влизатъ като елементъ въ сравнения
междуслав'Ьнски.
Ако застанйхме поср'Ьдъ славйнитй въ Австрия и се попитахме,
кой дЬлъ отъ т4хъ спада къмъ ейвероизточнитй славЕни, кой къмъ
вападнитй и кой къмъ ЮЖНИТЕ, ние щйхме на първо м-Ьсто да се обърнемъ за разрешение на въпроса къмъ езика на тия славший; и ецроти
както ще ни се откриваха въ купове отъ т"Ьхъ извйстнигй основни
признаци у езика на славйнитЪ сЬвероизточни, западни или южни, щйхме
да отлжчаме и приброяваме куноветЪ къмъ едина, другия или третия
отъ дЬловетЬ. Намъ завйрно биха се изпрйчили тамъ и купове, въ които
да боравятъ езиковни признаци и отъ единъ и отъ други племенни дЬлъ,
та да ни докарватъ въ двоумйние, къмъ кой единъ отъ т4хъ да ги
нриброимъ. Въ такъвъ случай ще сме длъжни да издиримъ, кои отъ тия
признаци еж с&ществени въ тия смеждни купове, а кои не; кои еж тамъ
коренни, първични, а кои заети, ПОСЛЕШНИ; върху кои почива цйлиятъ
характеръ на езика, кои се радватъ на найшироко разпространение въ
него, а кои държатъ бочно м-Ьсто, или пъкъ се употрйбятъ слабо, вървятъ къмъ измиране. И накрай нашето издиряне ще ни открие, че единъ
смеждеиъ купъ или спада по основннгЬ чърти на езика си къмъ ИЗВЕстенъ племененъ дЬлъ, а по другите си чърти прЕдставя естественъ
прйходъ къмъ езика на съсЬдния дЬлъ, или пъкъ найсетнй така се лљчи
по значението на своит-Ь основни и бочни чърти отъ два съсЬдни дЬла,
че настоява за самостойно положение, както между ТЕХЪ, така и между
другит4 сродни дЬлове. У словацитЪ наприм-Ьръ биха ни поср4щнали
НЕКОЙ езиковни чърти югославЗшски, или пъкъ сЗшероизточноелавйнски ;
ала откъмъ своето качество тия чърти еж признаци на вЗжовно съе&дство
съ руско племе на сЬверъ и еъ югослав-Ьнско на югъ, а откъмъ значе-

802

BtCTH И ОЦЕНКИ.

нието си въ цЬлия характеръ на словашкия езикъ ТЕ необладаватъ съ*
мощь да го отлжчатъ отъ западния дЬлъ на слав-ЬнитЬ, съ конто го
свързуватъ другитЬ му, основнитй чърти. Въ дйла пъкъ югославЗшски
бихме съгледали, че между словенцит'Ь откъмъ изтокъ и хърватитй откъмъ
западъ се простира едно население, чийто езикъ показва характерное
на словенския езикъ местоимение кај = пџ) (затуй се казва населението
„кайкавско", „кайкавци") и други НЕКОЙ бйлЕзи, свойствени на словен­
цит'Ь ; обаче тия всички словенски бЬлЬзи далечъ не еж първични, основни,
схществени за езика на кайкавцитй, конто владЬятъ въ него други
пбважни особини, що ги привързуватъ потЬсно къмъ хърватското племе
отъ югославЬнитЬ. Както бихме по такива езиковни критерии отсадили,
кои австрийски славЬни къмъ кой славянски д-Ьлъ ще трЬба да се
приброятъ и въ единъ дЪлъ какъ ще се размЬстятъ между особнитЬ
негови племена известии смеждни населения, сжщо така ще постжпиме
и за разрешение на въпроса, къмъ кое югославйнеко племе биха спадали
македонскитЬ славЬни, конто се досЬгатъ съ българи и съеъ сърби.
До недавна, па и сега още, славЬнската етнография не познаваше
въ югославЗшския д4лъ други племена, освЬнъ словенско, сръбскохърватско и българско. Отъ това становище въпросътъ за македонский
славЕни, въ случай че ТЕ трйба да се държатъ въ недолива целость,
както настоява г. Мисирковъ, допуща само таково разрешение, че тЬ с&
или българи, или сърбохървати, сърби. Ако ли пъкъ по издирянията
върху езика имъ излЬзе, че той притежава такива първични, основни,
с&ществени особини, каквито л&чатъ напр. словенцит'Ь отъ сърбохърватитЬ, или чеситЬ отъ поляцитЬ, тогава ще трЬба да се признае, че
науката за славЬнскитЬ племена е имала грешка, понеже между южнитЬ
славЬни въ ново врЬме се установява сжществуването на едно особно
племе, „македонци", поради недостатъчни издиряния смЬтани ту за бъл­
гари, ту за сърбохървати, или nö-опрЬдЬлено сърби. И въ двата случая
инди ще има да се отсича за македонскитЬ славший само по сравнение
съ сърби или българи ; и то съ право, понеже обежжданията за тЬхната
племенна принадлежность никога не сњ. ги сливали съ третьото отъ извЬстнитЬ югославЬнски племена, словенцит'Ь, или пъкъ лљчили именно
отъ него, — което ще каже, че ако существ у ва за македонскитЬ Юго­
славии нЬкой племененъ въпросъ, той ще има да се разрЬшава извънъ
всЬко отношение къмъ словенцитЬ.
За да бадйха македонскитЬ славЬни покрай българитЬ и сърбитЬ
особито югославЬнско племе, тЬхниятъ езикъ би трЬбало да се лжчи и
отъ българския и отъ сръбския съ чърти отъ таково естество или
значение, съ каквито единъ отъ другъ се лхчатъ помежду си българскиятъ и сръбскиятъ езикъ. Между тия два езика науката е установила
като най-характерна фонетична отлика замЬницитЬ на прЬдполагани
първични спрежки *ww и *ой: у българското племе ТЕ се явяватъ прЬвърнати въ шт и жд, а у сръбското (сърбохърватското) въ Л, ђ (с,
d'=dj). СловенцитЬ иматъ тука с и j . А що намираме у „недЬливвргЬ"
македонски славЬни? Намираме — 1) че на изтокъ отъ единъ погонъ,
тегленъ отъ Руенъ въ Осоговската планина къмъ Дойранъ, Гевгелие и
Воденъ, и на югъ отъ тоя продълженъ къмъ Ресенъ и чакъ надъ Дебърт*

В-Ьсти и оценки.

803

погонъ зам'Ьницит'Ь сх гиш и жд; 2) че въ опасаната отъ тоя погонъ
останала часть на Македония къмъ западъ и сЬверъ чакъ до Шаръпланина, Черногория, па прЕзъ краища на Сърбия и България зам'Ьни­
цит'Ь сх кь is гь. Наистина това разграничение на областите съ гит, жд
и съ кь, гь въ Македония е прЕдставено въ диялектовата карта на единъ
български ученъ, професоръ Б. Цоневъ; ала никой другъ сериозенъ
ученъ, та дори и сръбски, не е могълъ и не може да забъши факта,
че откъмъ зам'Ьницит'Ь на *тй*дй македонците се д*Ьлятъ на две.
Въпросъ може да има само, дали теглената отъ г. Цонева граница между
двете части е верна, и поел*, дали зам'Ьницит'Ь кь, гь у едната часть
не ех въ схщность Я, ђ, както твърдятъ никои изсл-Ьдувачи, главно
сръбски.
Като вземемъ всичко, обнародувано изъ говорите на слав^нит-Ь въ
Македония — всичко, що има въ себе достоверность, па било то извършено отъ когото и на който езикъ и да е — ние ще видимъ положително,
отъ никого необорвано, че сжществуватъ въ Македония говорни области,
дгЬто зам'Ьницит'Ь на *тй*дй сх тъкмо шт и жд. Нека дадемъ залогъ
за това името на извйстния сръбски ученъ, сега представитель сръбски
въ Петербургъ, С. Новаковичъ. До де стигатъ краищата на тия говорни
области, за да се допратъ съ краищата на областите, конто сх заменили
инакъ *гпй*дй, никой не се е завзималъ досега да определи съ една
резка тъй, както г. Цоневъ. Неговото определение се поддава на про­
верка отъ все кого, който е охотенъ и стиженъ да го направи, по споменатото обнародувано градиво изъ македонските говори, а още по-добре
и по самите живи говори. Цроверката може би и не ще изкара проверячите до еднакъвъ досущъ резултатъ, до абсолутно приемане резката
на г. Цонева между двете говорни части на славенска Македония. Та
и самъ г. Цоневъ най-сетне заистина не е мислилъ съ тая резка да
покаже, че тя, дето минува на картата му, сече право като съ ножъ
едната говорна часть отъ другата. Емпиричната наука за езика не допуща
между съеедни еднородни говори — ако не еж ставали некой коренни
селби въ техното землище — съвършена лхчитба, но само постхпаленъ
преходъ къмъ едната и къмъ другата страна. Така и резката га г. Цо­
нева нема помисълъ да значи друго, освенъ една ивица, по-вече или
nö-малко широка, дето се извършува преходътъ въ две срещуположни
посоки. По некой места на тая ивица напорътъ откъмъ едната посока
може да бхде uö-мощевъ, та да навлезе по-навхтре отсреща, а по други
места пъкъ обратно да бхде ло-слабъ, та да отстхпи предъ отсрещния.
И образува се между двете съеедни говорни землища нещо подобно на
зхбчата сглоба, съ зхбци яко неправилни и нееднакви, ала повехде съ
пълна съответность между зхбъ и жлебъ. Проверячите на резката или
границата на г. Цонева, ако намерятъ нейде основа, да не бхдатъ съгласни
съ него — техното несъгласие ще се отнася едничко къмъ размера или
формата на отделяй зхбове или жлебове; а то би имало за последица
само това, да се помести тукъ-тамъ πό-вече или nö-малко къмъ едната
или къмъ другата отъ говирните части прокараната помежду имъ гра­
ница. Инди при най-голема предпазливость спремо разграничением,
направено отъ г. Цонева въ езика на македонските славени откъмъ

S04

Вйсти и оценки.

зам'Ьницит'Ь на *тй*дй, като оцйняваме всичко известно досега въ
науката за говорите въ славйнска Македония, ние и всЬкой непрЪдвзетъ
четецъ ще трЬба безъ друго да приемемъ ноне това, че границата на
г. Цонева показва приблизително, какво е количественото отношение
между двйт-Ь задйлени съ нея говорни части. Звукословната разлика
между зам-ЬницитЕ шт, жд у едната часть и кь, гь (споредъ никои
^> Ю У другата часть не е такава тънка и слабо осЬтлива, каквото да
бжде породила грйшки у ония изслЕдувачи и любители, конто еж изнесли градивото за едно разграничение между тия части. А разграниче­
нием на г. Цонева не се отстранява НИЙДЕ произволно отъ насокитЬ
на това градиво. Та като СЛЕДИМЪ ивицата или погона, както е прокаранъ върху диялектовата карта на професора Б. Цоневъ между говорнитй
части на македонский славйни откъмъ замЗшиций шт, жд и кь, гь,
и като поставимъ за източенъ прйд^лъ на Македония планината Доспатъ
и рЪка Места, ще се увйримъ, че оная говорна часть, на която еж свой­
ствени шт, жд, е близу единъ пжть и половина по-гол^ма отъ частьта,
въ която се употрйбятъ кь, гь. Ето единъ фактъ, що изтича необходимо
отъ податкий на всички достовйрни наблюдения върху езика на южний
славЕни, населяващи Македония въ прйдйлий отъ Доспатъ и Места до
Дримъ и отъ Шаръ и Черногория до Солунъ, Сятища и Корча, — фактъ,
основанъ върху оня ежщественъ езиковенъ бйл-Ьгъ, по който науката
лжчи българското племе отъ сръбското: IV2 агьль отъ македонскитњ
славњни има за първичнитгь спрежки *пьй,*дй замњници шт, жд, които
еж свойствени само на българското племе, а 1 дтлъ има замгьници кь,
гь, които — ако не еж Я, ђ, както се твърди отъ никои изелйдувачи
и наблюдатели — не еж свойствени на сръбскохьрватското племе. Споредъ
тая двоякость на замйниций за тй, дй македонский славЕни, и въ
най-благоириятния за сръбщината случай, не прйдставятъ недолива це­
лость — ЦЕЛОСТЬ едноплеменна, било сръбска, или чисто македонскослав*Ьнска, за каквато тъй упорито и страстно я държи К. Мисирковъ!
Единъ и половина дгьлъ отъ славгьнска Македония — д*Ьлътъ който
широко се простира край западната граница на българското родопско
население чакъ до втока на Места въ морето, ПОСЛЕ минува прйзъ найюжния македонски поясъ съ възвивка къмъ сЬверъ чакъ до Дебъръ —
е по най-характерния свой езиковенъ б/ьл^ьгъ български. За това вече
не може да има никаква разумна пргьпирня въ славгьнската етнография.
А дали е особитъ, „македонски" останалиятъ 1 дйлъ отъ македонский
славйни, които населяватъ срйдището на Македония, допирайки се на
сЬверъ частимъ до еърбий, частимъ до българий? Дали поне тоя помалъкъ сравнително д-Ьлъ ще може да се запази за „македонската теория"
на г. Мисиркова?
ЗамЗшиций кь, гь въ езика на славЬний отъ срйдището на Ма­
кедония заистина не еж ония шт, жд, които служатъ за лжчитба на
българското племе отъ сръбското; обаче й не еж ни ония Л, ђ, които
еж свойствени на сърбохърватското племе, при все че НЕКОЙ изолЬдувачи
и наблюдатели ги смйтатъ веднага за такива. Самъ К. Мисирковъ ги
пише въ книгата си безизятно съ кь, гь, а не съ сръбский букви Я, ђ.
Това може и да не се взима въ смЬтка, понеже г. Мисирковъ има ин-

В-Ьсти и оценки.

805

тересъ, да не признава македонские слав£ни за сърби. Ала неговото
означение, както и слщото на всички приносници на езиковно градиво
изъ ср&дищна Македония, се подкрйпя отъ звукофизиоложки наблюдения
надъ учленението на замЬницит^ за *тй,*дй у сърбитй и у ер^дищнитй
македонци. Вслушайте се наприм^ръ въ свойственит^ и на българитЕ
думи келяв, килим, кьорав, ДЕТО има меко к (къ) пр'Ьдъ самогласки, и
внимавайте какъ се изговарятъ тЬ у ср^дищнитй македонци, и какъ у
сърбитЕ, сирЕчъ какъ звучи въ т'Ьхъ мекото к. И ще съпикасате твърдгЬ
ясно, че това к'=къ въ ср'Ьдищномакедонския изговоръ никакъ се не
отлича по гласежа си отъ е&щото к'=къ въ общобългарския езикъ, ала
срйщу това е далечъ отъ оня гласежъ Л, съ който у сърбитй се започватъ думитЕ Лељав, Пилим, Лорав. Сжщо така е различенъ гласежътъ
на меката съгласка г'=гъ въ ср'Ьдищномакедонскит'Ь думи гергеф, егиди,
Гюро, ДЕТО напълно се изравнява съ общобългарското г'—гъ, та не е
такъвъ, какъвто се чуё у сърбигЬ въ тия думи ђерђев, ђиди Ђуро. А
както звучатъ срЪдищномакедонскит-Ь кь, гь и сръбскитЕ Л, ђ въ тия
думи, така звучатъ гЬ и по всички други мйста, дЬто с& замйници на
първичнигЬ *тй*дй.
Ср'Ьдищномакедонскит'Ь замЕници къ, гь не еж еднакви съ сръбскитй Л, ђ приди всичко по това, че първит'Ь еж. звукове едноставни,
а вторитй съетавни. Наистина, и първитй и вторите еж все звукове
шумовни, палатални, и то меки; ала к', г' се учленяватъ възло (експлозивно), а Л, -ђ сопотно (спирантно), което имъ е вече доста сжществена
отлика. Съставностьта пъкъ на Л, ђ съетои въ това, че тукъ имаме
работа съ тъй наречени звукове „африкати", сир4чъ такива, въ конто
единъ затворъ на говорното усгие, нагоденъ за известно възло учленение,
прйдхожда единъ сопотенъ звукъ, та съ него образува съотййтенъ двоезвукъ. Учленението на сръбскитй Л, ij показва, че най-напрЕжъ между
гърба на езика и твърдото небце се натъкми полога, при която се изговаря меко т\ д' (затуй и въ сръбското азбуке Л стой веднага слЬдъ
ж, а ^ слйдъ д\ па сетнЬ възло се пропусне издиховътъ напоръ пр£зъ
тЬснина, каквато е нужна за образуване меки сопотни звукове ш\ ж\
А ниедно отъ тия двояки образувания не се намира въ ср^дищно-македонскитй к\ г\ Между к', г' отъ една страна и Л, ^ отъ друга дори
н£ма и непосрЕдно звукофизиоложко съсЬдство, като могатъ още да се
учленяватъ на пр-Ьхода звукове, каквито еж маджарскитЕ ty, gy въ думит4 напр. ЪеЬуаг, magyar. И едвамъ въ тия ty, dy става вече мжчно
да се урече, дали еж това звукове едноставни, или африкати. Затуй еж
безосновни съждениятя на ония изслњдувачи и наблюдатели, които изравняватъ сргъдищномакедонскитп> замњници кь, гь за *тй, *дй еьеь
еръбскишгь Л, ђ. Поради това и славйнитЕ отъ срйдищна Македония не
бива да се броятъ за часть отъ сръбското племе. Възъ сжщата основа
обаче τΐ не биха били ни часть отъ българското племе. Ето дй е
тепърва умйстенъ въпросътъ: да ли еж пъкъ заистина третьо никое,
тъй отдйлно отъ сърбитЕ и отъ българитй югослав^нско племе, както
<;ж ОТДЕЛЯЙ едно отъ друго сръбското и българското? Чакъ когато се
добие на тоя въпросъ отговоръ положителенъ, ще може и да се прогласи,
че срЬдищнитЕ македонци, които стоятъ спрЬмо осталото славйнско

806

ВЪсти и оценки.

население на Македония (което е отъ българско племе) както 1: 1,5, еж
отъ племе — да речемъ „македонское
Къмъ западъ и сЬверъ отъ българското славЗшско население въ
Македония (отъ онова, което замЕня *тй *дщ съеъ съетавни замЗшици
шт, жд\ отивайки все къмъ прйдйлитй на сръбскит-Ь земи и на бъл­
гарското княжество, еж разположени — както вид-Ьхме — ср'Ьдищномакедонски славший съеъ едноставни замйници кь, гь за *ти, *дй. Сжщо
така и отъ българитй въ княжеството, конто замйнятъ *тщ *дй съеъ
шт, жд, именно отъ погона Връшка-чука, Бйлоградчикъ, Комъ, Сливница,
Иерникъ къмъ западъ до сръбекото кралство и дори отвъдъ пр-Ьзъ границата му станува славЗшско население, което замйня *пьй, *дй съеъ
зам-Ьници (африкати) чђ џ (= нйкакъ дж). И това население НЕКОЙ изслйдувачи и наблюдатели, по прйдимство сръбски, см-Ьтатъ за часть отъ
сръбекото племе. Ала ч, џ еж замйници твърдй добр4 (както и к\ г')
отлични отъ сръбсшггЬ й, ^, та не може това население по т4хъ да се
см^та за сръбско, както не би се см-Ьтало и за българско. Ако пъкъ
поради /съ, гь срйдищнитЕ македонци бждатъ отлжчени като третьо племе
между сърбит-Ь и българитй, тогава и западно-българскитй славший отъ
показания погонъ къмъ сръбекото кралство и въ само него тр4ба да
образуватъ особито, четвършо племе — да речемъ тимочко-нишавско, на
слав4нската етнография досега въ такъвъ смисълъ пакъ незнайно. И ще
изл4зе така, че откъмъ замйницитй за първични *mw, *дй, съ помощьта
на конто се дгЬли тъй добрЕ славјшството по племена, та се лжчи и сръб­
екото племе отъ българското, между сърбитй и българит-Ь се вие единъ
поясъ отъ сЕверъ къмъ югъ па къмъ западъ, дйто ср-Ьщаме още двЬ
особити, за науката негли нови племена югославйнски, едно отъ друго
отд'Ьлни — „пгимочко-нишавско" и „ертьдищно-македонско".
Възможно ли е всичко това да се оправдае и съ повече научни
средства? Заслужватъ ли срйдохмакедонцит* и тимоконишавцит* отдЬлно,
еамостойно етнографско положение между сърбитЪ и българитЬ? До сега
за тимоконишавцитЕ никой не е правилъ такава проповедь: едни еж ги
приброявали напросто къмъ българското племе, а други еж ги задЬлявали въ обсЬга на сърбекото. Само за срйдомакедонцитй, или по-право
да кажемъ за всички славший въ Македония, конто сжщо така до недавна
6ixa напросто смйтани за българи, или за сърби, се явиха нови гласове — както приглаша и г. Мисирковъ — че не es нито едното, нито
другото, но нйщо засебно. За да се пропов-Ьда, че тимоконишавцитй сж
сърби, или българи, завйрно не ще се е давало гол£мо внимание на
отличник имъ отъ сръбскитЪ и отъ българскитЕ зам^нци ч, % и то
не затуй, че ТЕ не еж толкова далечъ нито отъ Л, ^, нито отъ шт, жд,
но по-скоро затуй, че еж се туряли на кжпъни други особитости. Па
така и за македонский елавЗши завЕрно не ще еж се ценили много
едничко замјшицити шт, жд, или пъкъ кь, гь, но еж се взимали прйдъ
очи повече други бйл-Ьзи, за да се поддържа, че еж българи, че еж
сърби, или пъкъ че еж само славянски македонци. Ако се бжде работило
въ тоя въпросъ по такъвъ начинъ, сир. съеъ повече езиковни б'Ьл'Ьзи, то
е съвсЬмъ право, защото за близки, сродни племена все не е абсолутно*

1Љти и оценки.

807

достатъчно, да се изчерпе взаимвата имъ отлива съ единъ едничъкъ 6iлйгъ, билъ той взетъ изъ езика, или изъ обичаигЬ, изъ носията и др.
Ние казахме nö-ropi, че откъмъ езика, който е най-важната племенна особитость въ прЬд'Ьлитй на една етноложка челядь, славЗшскигЬ
племена се л&чатъ но за>гЬницитгЬ за нървични *мй *дй; обаче това не
ще каже, че н£ма и други още езиковни отлики, свойствени едничко на
това или онова славЬнско племе. Въ зам-ЬницитЬ за *тй, *дй науката е
намерила едно твърд'Ь характерно и най-кжсо средство, за да опрйдЬля,
кой славЬнски езикъ и кое население, що го говори, е на руското племе,
на полското, на лужичко-сръбското и т. н. Между туй ако си отмислимъ
отъ отд-ЬлнигЬ славЬнски езици всЬка разлика откъмъ замЪницитй за
*т,п: *дп, т4 не ще прЪстанатъ все пакъ да си бждатъ отд^лни единъ
отъ другъ, защото тогава вмЬсто птмислената разлика ще застане другъ
никой б'Ьл'Ьгъ, пакъ доста характеренъ, за да сочи и оправдава нееднаквостьта на езицигЬ и на племената. ЧешкитЕ отмйници с, я за Чј и *ф"
напршгЬръ стоятъ извънредно близу до полскигЬ с, dz. Ако допуснемъ,
че ТЕ между ДВЕГЬ плвхмена, чешко и полско, се изравниха, отъ това
още не ще произлйзйше и сливане на чесит-Ь и поляцит£ въ едно племе;
т^хъ ще продължаватъ да ги дгЬлятъ по езикъ още много особитости,
конто еж Схьществували отъ вр-Ьме, па сжществуватъ и днесъ, а не се
споменуватъ, когато за краткость и леснота е възможно да се характеризува езиковно чешкото и полското йлеме съ такъвъ б-ЬлЕгъ, какъвто
еж зам1шицит4 за *tj, *dj. За краткость и леснота казваме, че езикътъ
на българското племе се л&чи отъ езика па сръбското по замйницитЬ
шт, жд, конто у сърбитЬ еж Л, f). Махнемъ ли тая отлика, изравнимъ
ли отмйницитЪ за *тщ *дй въ двата езика, тия езици ще си останатъ
пакъ овдЬлни, защото подиръ изравненитй замйници идатъ въ ТЕХЪ
други основни б'Ьл'Ьзи, конто имъ прйчатъ да се сл4ятъ ведно и да
прЕмахнатъ д-Ьлежа между българското и сръбското племе. Ако такива
основни б'Ьл'Ьзи сръбски или български бадатъ намйрени и у никое
ново, неуречено още по племе славйнско население, а непосрйдно съе^дско
до сърбитй или българитй, т4 естествено ще иматъ р'Ьшаваща мощь,
да го присъединятъ къмъ племето на първитй или на вторите, дори и
да не сподЬля то въ езика си нито сръбскитй, нито българскит'Ь замЪници за *mw, *дй. Неговит-Ь собствени замЗшици ще сочатъ тогава само
къмъ особно диялектично развитие въ областьта на едно племе, ала
никакъ не къмъ племенна засебность.
Ония, конто не се възпиратъ отъ българскит'Ь зам-Ьници шт, жд
на l 1 ^ д£лъ македонски слав'Ьни, за да ги прогласятъ възъ основа на
езика имъ за сърби, еж длъжни да покажатъ, че въ осталитй основни
езиковни особитости т£ се изравнятъ съеъ сърбитЕ, а не съ българитЬ,
или пъкъ, ако искатъ да ги обявятъ за племе особито отъ българит-Ь,
и отъ сърбитЕ, трйба да покажатъ, че срЕщу всички други важни осо­
битости, по конто се лжчи сръбското племе отъ българското, тия маке­
донски слав'Ьни иматъ съотвйтни свои, ни сръбски, ни български. Сжщото
ще тр4ба да направятъ тия изсл'Ьдувачи и наблюдатели и за другия
1 дйлъ македонски слав'Ьни, за ср-Ьдомакедонцитй, па и за тимокоиишавцитй, желаятъ ли да дотвърдятъ, че по езикъ τΐ еж сърби, или

808

B-fecTH и оц-Ьнки.

българи, или засебни югославйнски племена, Знайно е, че езикътъ на
сръбското племе — ако ce спремъ върху πό-видни особитости фонетични
и морфоложки — се дгЬля отъ езика на българското: 1) по споменатитЬ
вече зам^ници за *тщ*дй; 2) по отвгЬница а за ъ, ь (български ъ, е);
3) по отмйница у за ж (български ъ); 4) по у, о за известии ъл, лъ
(български ъл, л); 5) по систематично именно склонение въ седемъ падежа
(български разложено склонение, съ два-три падежа); 6) по липса на
членъ; 7) по органична употрЕба на глаголенъ инфинитивъ; 8) по неупотрйба на прости глаголни форми за минали врймена; 9) по своя назвучна
система. Тия особитости с& взети тукъ и за сърбитЕ. и за българитгЬ
въ най-строгия смисълъ, като се изоставятъ разнит-Ь, всЬкакъ безъ каквогод4 племенно значение, а напросто диялектични, отклонения отъ ТЕХЪ
въ землищата на сръбскитй и на българсшггЬ говори; защото езикътъ
на едно племе, а още пбвече на племе ПО-ГОЛЕМКО, никога не бива безъ
м"Ьстни, областни разлики по Ц'Ьлия просторъ на неговитй принадлежници.
Покрай даденитй видни отлики между езика на сръбското и на българ­
ското племе стоятъ несъмнЗшо и словарски особитости на едната и на
другата страна (напр. ватра, посао, ствар, шта, сада и мн. др. у сър6HTÎ epiiny огънъ, работа, нтцо, що, сега и др. у българитй); ала тЬ
и да правятъ езицит-Ь на ДВЕТ^ племена взаимно по-м&чни за разбиране,
пакъ не ги обособятъ тъй, както фонетичнитгь и морфоложки особитости^
а още и етимоложкитњ (словотворнитй), като е свързана съ морфоложкит4 и палата синтакса, а съсъ всички вкупомъ говорниять строй на
всЬкой отд-Ьленъ езикъ. Съотв-Ьтни на сръбскитй думи (както спремаму
вруЯи, доцна, камо и др.) могатъ да се ср'Ьщнатъ напр. и въ други
землища, конто по говорния строй на своето население да е& отлични
отъ землищата съсъ сръбско население; затуй т4 неще бива да се броятъ
за сръбски, както неще бадатъ български и ония землища, дЬто говорътъ
би съдържалъ въ словарския си сьставъ НЕКОЙ изрично български думи,
а по звуковия си и формаленъ строй би се равнилъ съсъ сръбския
езикъ. Каква непрйгледна общность откъмъ съетава на езика има напр.
между чеси и поляци; и какъ рйзко може да се отличи чешко население
отъ полско по говорния имъ строй, зависещъ отъ особитости на фонетиката, морфологията, етимологията ! Върху строя на българския езикъ
упражняватъ най-значенито влияние 1) употрйбата на члена, 2) разложеното именно склонение, 3) липсата на органиченъ глаголенъ инфинитивъ
и 4) интензивната употрйба на прости глаголни форми за минало врйме.
Може см4ло да се каже, че славњнско население, чийто строй на езика
днесъ не е обусловенъ отъ тия четири фактора, не е българско, па
било имало или нимало характернигЬ български замЗшици шт, жд.
Разбира се, че тая приезда се гради върху оценка на историчното
развитие на езика у населението отъ българско племе; и ако у НЕКОЙ
български говори развитието се бвде спрЕло нМд-Ь на πό-стара стадия,
или бвде минало другадй по в&трйшенъ потикъ или по външно, чуждо
влияние въ стадия πό-нова, разликитЕ отъ това не ще изменять никакъ
слществено силата на пр^садата, че тия говори по основния си строй
прЬб&ждатъ пакъ български.

BtCTII И ОЦЕНКИ.

809

Да пр-Ьцйттимъ сега откъмъ изтъкнатитЕ вече по-видни особитости
между сръбския и българския ешкъ, какъ стоятъ спрЕмо т4хъ езицитЪ
на македонские славший въ двата имъ (разграничени по заагЬницитЬ
за *тй, *дй) д4ла и на тимоконишавцитЬ.
Ш-голЗшиятъ дйлъ македонски славЕни знае 1) зам^ници шт, жд,
2) отмЗшици ъ, е за ъ, ь, 3) ъ за ж; 4) знае ъл, л за ъл, лъ; 5) служи си
съ разложено склонение и 6) упражнява членуване на имената; 7) не
познава органиченъ глаголенъ инфинитивъ, 8) но работи систематично
съ прости глаголни форми за минали времена. Малка часть отъ тия
елав-Ьни, въ западния имъ край, отмЗшя ИЗВЕСТИИ ъ, ж, ъл съсъ о, ол —
тъй, както е характерно това за езика на срйдищнит^ македонци. 9) Колкото за назвука, въ тоя д^лъ владйягъ (вж. пакъ по картата на професора Цонева) НЕКОЛКО системи, съ една отъ конто той продължава
особитости на източни български говори, съ друга си стой отд'Ьлно,
а съ третя и четвърта се изравня съсъ славЕнитй отъ срйдището на
Македония, безъ да се слива по която и да е съсъ сърбит-Ъ. Но
всички тия особитости езикътъ на извњстнил 1гј2 дгълъ отъ македопскитгь славгьни ргъшително не е сръбски; обаче въ точкитгъ 1., 5., 6., 7.
и 8, той е ргъшително еднакьвъ съ българския, като се съгласява съ тоя
въ пб-голЗшата си часть и откъмъ точкитй 2., 3. и 4. А тъкмо точKHTi 5.—8. образуватъ основния строй на езика на ц'Ьлокупното българско племе, както отб^л^жихме пб-ropÎ. Затуй само съ отликитй си
по точки 2., 3., 4. и 9., които отлики най-сетнЬ нито лжчатъ напълно
прЕдметнитЕ македонски славЕни отъ българитй, нито ги обособятъ
взаимно еднакво спрймо тйхъ, а още пб-малко ги сдружаватъ нЬкакъ
съсъ сърбитЕ, тия македонски славњни по никой начинъ не могатъ
да образуватъ особито югославгънско племе покрай сърбитгъ и българитгь.
Осталиятъ 1 ДЕЛЪ македонски славший, пб-малкиятъ, който населява ср4дището на Македония, знае 1) замЗшици к, г, 2) отм*Ьници
о, е за ъ, ь, 3) а за ж; 4) знае ол, л за ъд, лъ; 5) служи си съ разло­
жено склонение и 6) упражнява членуване на имената; 7) не познава
органиченъ глаголенъ инфинитивъ, 8) но работи систематично съ прости
глаголни форми за минали времена. Слаба е у тия славший мйрата на
отмЗшици у за ж въ ИЗВЕСТИИ случаи, както е това правило за сръбския
езикъ. 9) Колкото за назвука, и въ тоя д-Ьлъ влад'Ьятъ н4колко системи,
които никакъ не се ср^щатъ въ български източни говори, а само
частимъ влад'Ьятъ въ другая дйлъ, безъ да се ср^щатъ така въ сръб­
ския езикъ. По всички тия особитости езикътъ на сргьдомакедонскитгь
славгьни ргъшително не е сръбски, дори и да познава случаи съ отмЗшици
у за ж; обаче въ точкитњ 5., 6., 7. и 8. той е ргъшително еднакъвъ съ
българския, като се съгласява и въ точкитй 2. и 3. съ негови характерни
ср'Ьдищни говори родопски и срЕдногорски, д-Ьто не липсуватъ и спорадични отмЗшици у за ж. А тъкмо точкитй 5.—8. създаватъ българския строй
на днешенъ славянски езикъ. Затуй само съ отликитй си по точки 1.,
2., 3., 4. и 9. колкото и да не се дружатъ съсъ сръбския, нито съ бъл­
гарския езикъ откъмъ -точкит£ 1. и 9., а откъмъ 2., 3. и 4. сподйлятъ
особитости на специялни български говори, тия сргьдищни слгьвгъни въ

810

В-Ьсти и оценки.

Македония нтьмапгъ оосташьчна мощь да образуватъ особито югославгьжко племе покрай сърбитгь и бглгаришњ.
Досущъ така не притежаватъ въ езика си нужнигЬ „свои" особитости, та не образуватъ особито юго-слав4нско нлеме и ония тимокояишавски славший, конто 1) знаятъ зшйници ч, и, 2) ОТМЕНИЦИ ъ, е за ъ, ь,
3) у за ж; 4) знаятъ ъл (л\ л за ъд, лъ; 5) служатъ си съ разложено
склонение и 6) упражняватъ членуване на имената; 7) не познаватъ органиченъ глаголенъ инфинитивъ, 8) но работятъ систематично съ прости
глаголни форми за минали времена; 9) назвучната система у т4хъ е въ
сравнение съсъ всички български отлична, ала никакъ не прилича на сръбската. По точката 1., па нека и по 9., т£ не сљ ни сърби, ни българи; по 3.
се изравняватъ съсъ сърбитЬ; ала по всички остали, 2., 4. и най-вече по
5.—8., конто характеризуватъ строя на езика, τΐ рйшително се дружатъ къмъ
българигЬ. Пр'Ьдъ мощьта на тия точки губятъ значение на „племенна отлика" точкит-Ь 1. и 9.; а значението на точката 3. между осталигЬ не може
да б&де друго, освйиъ значение на фонетична поява, настала въ развитието на езика подъ влияние сръбско. Такива появи отъ сръбско влияние
с&ществуватъ въ езика на тимоконишавцитЬ още нйколко, ала съ още
πό-слаба мощь въ сравнение съ мощьта на отмйницата у за ж. На раз­
витие езиковно подъ влияние на сърбитЪ трйба да се отдадатъ и ония
всЬкакъ малко и нер-Ьшаващи особитости у срЕдищнитй македонци, конто
ги дружатъ съсъ сърбитЕ; па най-сетнЬ твърд'Ь е за в*Ьрване и замйницитй к\ г и ч, џ да еж заставали въ развитието си у срЪдомакедонЦИТЕ и тимоконишавцигЬ на знайнитй фонетични стхпала между сръбСКИТЕ й, 1) и българскитЬ шш, жд, благодарение пакъ на сръбско влияние.
Н-Ькои изслЕдувачи и наблюдатели, като виждатъ еръбскитй чърти
въ езика на тимоконишавцитЕ и ср^домакедонщггЬ, пбскоро с& ОХОТНИ
да смйтатъ поради т-Ьхъ тия населения за сръбски, и тогава тълкуватъ
всичко остало, що ги свързува съ българитй — безъ огледъ къмъ зна­
чението му за цЪлия характеръ на езика — като появи отъ влияние на
на българско съсЬдство. Едничкиятъ правиленъ смисълъ на таково тълкуване би билъ, че дв'Ьт'Ь речени населения es отъ първично племе
сръбско, само че тйхниятъ коренни езикъ сръбски се подм-Ьнилъ дй
пбелабо, д£ пбеилно подъ мощното действие на езика на съсЬднигЬ
българи. Обаче дали е правилно самото това тълкуване, като с& положително дадени въ тимоконишавския и въ срйдомакедонския езикъ и
сръбекитй, и българскитЕ чърти тъкмо такива, каквито ги показахме?
Думаме положително дадени, защото по онова достоверно градиво, което
е изнееено досега отъ чия да било страна изъ славЗшскит-Ь говори на
срйдищна Македония и на мислената отъ насъ тимоконишавска область,
науката неможе да формулува отликит-Ь на тия говори въ сравнение съсъ
сръбския езикъ и съ българския сжществено инакъ, отколкото ги формулувахме ние. А по тия форму ли ония чърти, конто еж. у тимоконишавцитЕ и ерЕдомакедонцит-Ь носители на основитй на езика имъ, на
строя му, сњ. тъкмо български, български въ найвнушителенъ разм-Ьръ,
понеже въ отд-Ьлни случаи се ср-Ьща шарило отъ НЕКОЙ чърти небългарски, именно сръбски. При такъвъ по български граденъ езикъ могатъ
ли неговит4 властници срйдомакедонци и тимоконишавци да се см4татъ

BtjCTlI И ОЦЕНКИ.

811

днесъ за членове отъ сръоското племе, като се приписка първичность на
слабитЬ въ сжщия езикъ сръбски шарки?
Какъвъ е билъ първичниятъ езикъ на славйнското население отъ
сръмцшна Македония и отъ тимоконишавската область, та да се отсЪче
по него, дали населението е спадало къмъ сръбското или българското
племе, е твърдъ1 мжчно да се покаже, понеже липсуватъ за това изобщо
всЬкакви опрЕд'Ьлепи и мйрилни писмени податки. А безъ това ще бжде
лишено отъ задължителность всЬко твърдене, че еди-кои днешни чърти
въ езика на населението еж негови изконни и по т4хъ то тръба да бжде
отъ еди-кое племе. Теоретично бива да се доиусне, че между двйтъ1 съсЬдски племена се е простирало население, което по езика си да е ир^дставяло пръходъ толкова отъ племето А къмъ племето Б, колкого и
обратно, сир. население между българи и сърби неутрално. Исторически
обаче подобна идеална неутралность винаги се нарушава подъ ограничителното .пМствие на географски, политически, в^рски и други културни
отношения. Тогава междулечното население безъ друго се паклапя съ
езика си повече къмъ едната отъ двЬтЬ страни — къмъ оная именно, съ
която по пр^димство поддържа найчести и интензивни сношения — и
ТЕСНО се привързува тукъ племенпо, при все че запазва още бйлЪзи отъ
езика на другата страна. Д4йствието на такива отношения е тъй силно,
че може дори да врйвърне езика на едно племе въ езикъ на друго, още
и съвсЬмъ далечно по родство, или и досущъ несродно. Това е вече
коренно отродяване. Тъй еж се прЪвърнали многобройни славший, като
отдйлни HÎKora племена, въ н4мци; тъй и пръ\д/ь наши очи става отро­
дяване напр. на ц£лостни поселици български въвъ Влашко или поруснане
на бесарабскигЬ българи. Слав-Ьнитъ1, възприели еднжжъ нЪмския езикъ
като орждие на всичкия свой духовенъ животъ, вече се броятъ и но
племе нймци. Бългсфинътъ отъ Бесарабия, който и на дъщата си у дома
говори „Ваня, не ходи тамъ, а то кони ритаются"', съ той руски строй
на езика, ако и при доста българско вещество, подиръ нЪколко още
поколения ще прйстане съвсЬмъ да бжде българинъ. Съ характерно
българския строй на езика си срЪдомакедонцигЬ и тимокоиишавцит^
сжщо тъй еж пр'Ькжснали отдавна племенно единство съеъ сърбитъ*, ако
изобщо допуснемъ, че еж първично съетавяли часть отъ сръбското племе.
За да се пргъвърнс това да речемъ нљкогашно сръбско население въ днешно
българско, то исторически тргьба да се е намирало съ българипт въ
потњсно и проникливо обгщване, нежели съеъ сърбшть. Или пъкъ това
население си е било открай българско по племе, та отъ естествени и
културни домъгания съеъ сърбипт е възприело въ езика си тъкои тп>хни
чърти, или образувало други подъ тгъхно влияние. Историята на сърбитй
и на българитъ1 ни учи, че тъкмо областигЬ, завзети днесъ отъ срЪдомакедонцихЬ и тимоконишавцитъ1, еж се клатушкали въ сношенията си
пръ-зъ разни периоди ту повече къмъ българската държава, ту повече
къмъ сръбската; ала къмъ тая подирната все пакъ ги е накланяло много
повече вр4мето, пр'Ьзъ което българигЬ вече взмаха свое царство и
прйзъ което се подготви възрлждането на българския народъ, извършено
прйзъ втората половина па XVIII. и първата на XIX. в'Ькъ. Затуй не е
толкозъ вероятно предположением, че отъ TÈCHOTO И проникливо общуПерпод. спасание, LXV. 9—10.

22

«12

В£сти и оценки.

ване съ българитЪ ще да е минало въ тЪхното племе първично сръбското
население отъ ср-Ьдищна Македония и отъ тимоконишавската область;
и остая тогава по-достов+>рно другото предположение, че това население
тр*Ьба да е по потекло българско, щомъ и при общуване съсъ сърбитЕ
въ най-кобно за себе врЗше не се е прйвърнало въ сръбско, но само
възприело или образувало въ езика си НЕКОЙ сръбски чърти. Така и
историко-културнигЬ съображения идатъ да подкрЬиятъ чисто езиковното
доказателство, че оня езикъ, който е сега въ основнитЬ си чърти, въ
<;троя си български, a нМд-Ь показва слаби чърти сръбски, той, като
може изъ сами себе да покаже такова историческо развитие, каквото е
пр-Ькаралъ общобългарскиятъ езикъ въ отлика отъ сръбския, не е никакъ
б^л'Ьгъ на население кореино сръбско, но на коренно българско. И въ
Оилезия напр., между чешкото племе и полското, жив-Ье население, което
говори езикъ, по осповния си сегашенъ строй и по исторично развитие
чешки, а по много други бочни особитости полски; и никой още не е
обявявалъ при тия условия това население за коренно полско, само npiвърнато въ чешко, при все че и неговата история знае размйсомъ вре­
мена на политическо и духовно господство чешко и полско. Това население
поради само бочнитЪ си особитости на езика полски и безъ свои само-битни исторически отлики отъ чешкия езикъ не е било отъ никого
лжчено и като третьо племе между чесигЬ и поляцигЬ. По сжщия начинъ
нито г. Мисирковъ и други прЬди него н4матъ, па неще иматъ негли
нЪкога достатъчни основа да л&чатъ като третьо племе между българитЕ
и сърбигЬ слав-Ьнското население отъ сргЬдищна Македония, както не е
и не ще б&де възможно това и по отношение къмъ изв4стното население
отъ тимоконишавската область.
И така етнографскиятъ силогизъмъ на К. Мисирковъ, и сл*Ьдъ
своята формална и вещна поправка, не е въ състояние да поддържи, че
славйнското население изобщо въ Македония, прогласявано отъ едни за
сърбско, отъ други за българско, въ с&щность не е нито отъ ' първото,
нито отъ второто, но е население отъ засебно племе „македонско". Откъмъ
езика, който исторически е владЬлъ и се развивалъ у македонские
славший, 1V2 Д^лъ отъ т4хъ, по източннгЬ и южни краища до западъ
на Македония, непозиава въ сравнение съсъ сърбигЬ ни една особитость
сръбска, а въ сравнение съ българитЕ непритежава такива изрично свои
и основни по значението имъ б4л4зи, конто да го въздигатъ надъ обикновеното положение на говорпа область, та не е ни отъ сръбско, ни
отъ друго никое племе, осв'Ьнъ отъ българско. Останалиятъ 1 д-Ьлъ отъ
тия слав'Ьни, разселенъ по срйдищна Македония, сподЬш въ езика си
всички ония б^лйзи, конто характеризуватъ нарочито езиковния строй
на българското племе, като притежава отъ друга страна и бочни бЬлези,
частимъ изв'Ьстни на отделяй български говори, частимъ свойствени на
сръбското племе или пъкъ развити подъ негово езиковно влияние, та
с&що не може да бвде ни отъ сръбско, ни отъ засебно никое племе,
но се дружи пакъ едничко къмъ българското. По чъртигЬ отъ „сръбгцина"
въ езика си това ср-Ьдищио македонско население прилича на населението
въ изв'Ьстепъ прост« >ръ на тимоконишавската область: и двгЬтгЬ опасватъ
отъ югъ къмъ изтокъ и сЬверъ сръбския езикъ, който дЬлятъ отъ бъл-

ВЪвга- и оценки.

81J

гарскияwb видъ на гранична бъдгарска ивица, отъ трайни доедания
съ сърбитй възприела или образувала ИЗВЕСТИИ особитости въ езика си
нодъ непосрЗдното влияние на роднинското съсЬдство. Между сърби и
българи на Балканския полуостровъ по езикъ, който въ жторията на
всгъко племе е единъ отъ сжщественитгъ етнографски бгьлчъзи, не суще­
ствува днесь третьо славгънско племе, „македонское (и нито четвьрто
„тимоконишавско"), и не ще> е сжьщеетвувало въ тоя смисълъ нито въ
прњдишни врњмена, понеже за жторията на езика на сегашнитњ ма­
кедонски славњни (та и на тимоконишавскитЪ) — при липса на други
додатки — не могатъ да се посочатъ положителни или индуктивно изведени основи за подобно твърдене. Езикътъ на срЬдомакедонскигЬ славший
(и на знайнитй тимоконишавски) е напросто особитъ говоръ български,
съсъ свои говорни отклонения, конто въ сравнение съ отклоненията на
други български говори отъ говора, приетъ за основа на книжовния
езикъ, иматъ това качество, че еж. добили крайно развитие въ известна
посока или областно българска, или на пр4ходъ отъ българския езикъ
къмъ сръбския, а никакъ не обратно.
Отъ страна на застљпници на мнЪнието за сръбщина на срйдомакедонскитЕ, па дори и на всички македонски слав-Ьни се привождаше
нЬкога, а негли и сега въ полза на слщото мнение още тоя етнографски
доводъ, че тия славший познавали обичая „слава", прис&щъ ужъ едничко
на сръбското племе, а на българското досущъ неизв'Ьстенъ. Въ тоя
смисълъ 64 станало доказателна кличка изречение го: „ђе се слава слави,
тамо србин живи". К. Мисирковъ нийдЬ въ книгата си не споменува
за тоя обичай „слава", било че не му дава изобщо значение на племенна
отлика, или nö-скоро че го изб^гва, за да му е nö-лесно да държи своитЬ
македонци обособени не само отъ българитй, но и отъ съроитЕ. Бжде
ли се водилъ все пакъ по първото съображение, той е ималъ за това
добра основа въ констатирания вече отъ мнозина наблюдатели фактъ,
че и у българитй, въ разни области па землището имъ, се върши единъ
обичай (обредъ), който по существо е едпакъвъ съ сръбската „слава";
раздика има само въ нЪкои бочни обстоятелства, зависещи отъ MÎCTHH
и битовни условия, а с&що и въ именуването на обичая (български
„курбан", „светец" и др.). Ако македонский славЬни го казватъ (и то
наистина само близу до сърбигЬ) „слава", то ще бжде новъ доказъ за
сръбско влияние, както напр. и по западна България казватъ на „коледа"
божич, еднакво съ сръбския божиЛ, а власитй именуватъ своята коледа
craciun, подъ влияние на славЪнско съсЬдство (български „крачун", малоруски „корочун", „керечун").
Етпографски противудоводъ съставя за „македонската теория" на
г. Мисиркова името „бългиринъ", съ което се наричали бащигЬ, ДЬДИТЕ
и прЪдЪдигЬ на днешнитЬ македонски слав4ни изц'Ьло; и г. Мисирковъ
се сили да обезмощи значението на тоя свидетель въ полза на българщината на македонцитЬ досущъ по начина, както еж се МАЧИЛИ за това
и привърженицитЬ на „сръбската" теория. Отъ сръбска страна ce 6 i
пусналъ едно врйме анекдотътъ, че македонский сърби хитро си по­
служили нЪкога си прЬдъ побЬдителитй надъ сърбитЕ на Косово, пр'Ьдъ
лзморенитЕ отъ юнаппш отпоръ покорители на Сърбия, съ името, „бъл12*

814

В"Ьсти и оценки.

гари", за да епечалятъ за себе турска пощада. Понеже въ протива ЕШ
сърбит* българитЬ мекушаво се подчинили на турцитй, тия взели да
прЪкарятъ всЬкиго балкански славянина, който не имъ се упиралъ
твърдо, съ думата „българинъ*. Подъ таково име имъ се прйаоржчили!
и македонски!Ъ сърби, кога разбрали, че ще бжде напусто да тьрпятъ
разни ту реки МАКИ зарадъ своето истинско национално име. И отъ сърбитЬ въ Македония така произлФ>зоха „българи", безъ да бждатъ сжщински
такива; а пъкъ българитй лакомо се уловиха о това фалшиво име, за
да доказватъ, че ц'Ьла Македопия била населена отъ т^хно племе. Тоя
шштъкъ анекдотъ на сръбска историософия възприима сега и г. Мисирковъ, та съ еъотвйтни варияции го употрйбя въ сериозно оправдание
на мнЪнието си, че наричапигЬ „българи" въ Македония не еж били и.
не еж българи въ смисълъ националенъ. По разежжденията на г. Мисир ко на трЪба да приемемъ, че когато нахлули по Македония турцитй,
македонскигЬ славший, дотогазъ подъ сръбски господари, непоказали да
еж сърби, щомъ не се упрели на завоевателя подобно на сърбитЬ, щомъ
не еж му дали и посл'Ь досадна работа въ отбрана на своята народность..
Наопаки, Ti гледали всЬкакъ пр"Ьзъ в4ковет4 на турската си робия „да
не сърдятъ агата": каквито ги наречалъ той въ повелителския си
игЬвъ, такива приимали да се казватъ и тЪ, та не се за пазило никакь
TtxiiOTO истинско национално име. Отъ разнитЪ угоди и пощ^вки на
агата имъ останали нарицала „българи", „раяти", „каури"; сжщо така
и отъ гн'Ьвливи думи на духовнигЬ имъ повелители, гърцит4, имъ произлЪзли наридалата „християни", твърдоглави „българи". Ала всички тия*
н4матъ значение национално, и ни едно не бива да се привожда катодоводъ за националностьта на македонскитЪ слав-Ьни.
Обаче нека се повзремъ въ реалнитЬ поводи за разнит*Ь „нарицала"
на македонские славший; защото е известно, че въ такива означения?
на щгЬдмети винаги държи свое мЪето единъ елементъ обективенъ, а не
токо лична угода или пощЪвка.
Именувайки покоренигЬ слав*Ьни въ Македония „раяти", турцитЬ
еж давали изразъ па политико-стопанската отлика между тгЬхъ и себе
си; а съ означението „каури" (=гяури) еж ги отличали в!фски, като
недостойни за благата, що произтичатъ отъ шпов^дането Мохамедово.
„Гяури" и „раяти" еж били за турцигЬ и всички подвластни т^мъ немусулмани, главно християни, каквато и да имъ е била инакъ народностьта. Исторически е засв-Ьдочепо, че за господаря мусулманинъ не е
имала никакво значение народиостьта на подвластния му даноплатецъ
християиинъ. Тоя вЬрско-завоевателски принцииъ е нрокаранъ изобщо и
въ управиата система на Турция. Доколко за турчина струва по-вече
отъ всичко вјфата, показватъ неговигЬ означения в а европскигЬ хри­
стиански народи съеъ изрази, д'Ьто националностьта се П[)иставя като
видь къмъ в^рския родъ „гяур" (москов-гяур, френк-гяур, сръб-гяур,
урум-гяур и др.). Огликата между гяуригЬ по видове турчинътъ призпава
и упражнява не заради себе си, но заради самигЬ гяури, конто взаимно
се д'Ьлятъ .като народности. Македонскиятъ славйиинъ може да бжде
сърбинъ, или бьлгаринъ, или нЪщо третьо; ала като християнинъ и завоюванъ, той е струвалъ за мусулманина напросто като гяуринъ и раятинъ..

Мсти и оценки.

81&

А защо е ларичалъ тая мусулманинъ македонский слав^нинъ още „българинъ"? Безъ съмнЬпие затуй, защото между другитЬ гяури въ Маке­
дония и наоколо тоя славЬнипъ не спадалъ ни къмъ сърбитЬ, ни къмъ
гърцитЬ, лито пъкъ билъ лЬщо засебно. Така го звали съсЬднигЬ му
гяури, така го отличали като гяурски видъ и турцитЬ. Да бЬше сърбинъ,
както полага споменатата сръбска историософия, той прЬди всичко щЬше
съгласно съ нея самата да се държи „по сръбски" ирогивъ турцитЬ, а
не подло да дири убЬжище подъ нЬкое „мекушавско" име, „за да не
сърди агата". ТурцитЬ били нарекли „българинъ" Крали-Марко— лесно
вЬрва и г. Мисирковъ — защото не имъ се противилъ съ ор&жие (по
„сръбеки" ?), но дори се съккшлъ съ тЬхъ. Ала по тоя доводъ гЬ тр'Ьбаше да го нарекатъ πό-скоро гръкъ, понеже първи съюзници на турцитЬ,
за да ги укрЬпятъ на Балканский полуостровъ, бЬха именно гърцитЬ.
Или е билъ прйчкавъ тука славЬнскиягъ езикъ на Крали-Марка и на
неговигЬ сънародници? Защо тогава не е прЬчилъ с&щиятъ ешкъ (и
основаната върху него национа/гна отлика) на македонскитЬ славЬни, да
бйцатъ наречени сърби или напросто славший, ами българи? Отъ друга
страна премного се раздуватъ едпо подмЬтане за позорна „мекугаавость"
на българитЬ и една проповедь за „страховита юнащина" на сърбит^,
когато се разсљждава, че благодарение на страхъ отъ сърби и безгрижие
отъ българи турцитЬ произволно кръстили македонские славЬни съ
името на мекушавцитЬ. Нема не бЬха българит'Ь, конто тъй дълго страшиха Византия, конто дадоха и първия славянски отпоръ на турското
нахлуване? И ако българит'Ь не удържаха това нахлуване, то стана
между друго и поради туй, поради което не бЬха въ сила да го удържатъ
послЬ нито съсЬднитЬ народи на западъ чакъ до Виена, а никакъ не
лоради природна българска мекушавость. НЬиа въ историята лримЬръ,
д'Ьто националното име на единъ народъ да изчезне, понеже е звучало на
завоевателя му страховито, па да се замени отъ тогова съ таково, което
да принизта, да срами народа. МаджаритЬ дне<"ъ прибЬгватъ къмъ найпрЬфинени срЬдства, за да погубятъ въ дгржавата си чоглитЬ национални
имена „словакъ", „ромънинъ" и др., ала съ цЬль да ги замтстять не
сь нтыщо недостойно, но съсъ свосто собствено име — маджарынъ. Въ
Германия заглъхнаха толкова славЬнски племена, като сганаха — не
други, поне по ияе, ю нЬ\щи по име и по свЬсть. КатолишкигЬ мисионери успЬха да загасятъ между бьлгарската си паства нейното нациолално име; вмЬсто него обаче тЬ поддържаха „павликянинъ", като
останало ужъ отъ славния апостолъ на католичеството Павла, или пъкъ
поставиха своето име „каголикь" за отлика отъ „православенъ" = гяуринъ.
Ако турцитЬ бЬха имали нЬкаква причина, да пржудятъ нациолалиото
име на макздопскитЬ славЬни, тЬ щ!»ха да извършатъ това поне въ
нЬкой nö-дооьръ за себе ипгересъ, не.кели въ интереса на проста угода
отъ чужда покруса; тЬ щЬха най-напрЬжъ да потурчатъ славЗшитЬ,
понеже сами схващатъ всичко го си достоинство въ мухамеданската вЬра.
И дЬто наисгина с& поступили така, тамь с& придобили отъ нЬкогашни
противниц« свои политически приятели въ мусулм1нски смиеълъ, безъ
да марять понатагькъ за имет) и езика имъ. Най-голЬмъ дЬлъ отъ
славЬнитЬ въ Македония турцитЬ оставиха непокръстенъ; ще рече тоя

816

В^сти й оценки.

дйлъ завоювани си остана пакъ т^хънъ вйрски противникъ. Тогава щоможеха да дирятъ завоювателит-Ь въ промйната на националното м]Г
име? Таково н^що не имъ е било нийдй въ обичай, па не е могло и
да имъ бхде отъ кЬкаква полза, поради което и съвсЬмъ лихо се пр^дполага то отъ чиа да било страна, за да се даде съ него обяснение на
единъ фактъ, който за никои чувства стой неприятенъ. Досущъ основно
еж наричали турцитй християнскитй славший въ покорена Македония
„гяури" и „раяти", понеже имъ давалъ за това право т'Ьхниятъ в4рскополитически принципъ; сжщо така основно еж могли ТЕ да гинаричатъ
й „българи", понеже не познали друго име, съ каквото тия славший да
еж означавали себе си и да еж били означавани отъ съсЬдни едновЬрци
или сродници.
Понеже за турцитй нЗшаше значение народностьта на завоюванит&
балкански „гяури", това яко улесни цариградската гръцка патриарший^
да простре върху всички т^хъ своята управна власть. Патриаршията
прибра гяурит* ведно като „християни". Официялна Турция не можеше
да означава тия християни съ хулното име „гяур"; затуй тя усвой за
т4хъ, подведени подъ гръцки духовенъ глава, термина „уууш-миллет";
сир'Ьчъ гръцки народъ. Това много прияеше на една денационализация на.
християнитй, турски раяти отъ разни народности, и на една мечта, да
се погърчи ц-Ьло европско Турско. Западни европски държави водйха
противъ Турция войни — за облекчение тамъ еждбата „на християнитй",
а не на отдЬлни народи. И Русия дълго вр-Ьме воюва все за защита на
свои „едновЬрци" подъ турцигЬ, докл'Ь захвана тепърва къмъ XIX. в4къ
да разпознава между т-Ьхъ и „едноплеменници" славгЬни. Непризнавани>
отъ политическата власть за отд4лни народи инакъ, осв'Ьнъ като гяурско
множество „урум-миллет", и управяни отъ духовната власть едничко като
православии „християни", п<>двластнитЬ на Турция балкански народи бг£ха
лишени отъ публично поприще, д^то да се проявява и живори тЬхната*
народность. Чудно ли е тогава, че и сами себе си 6ixa прйстанали да
означаватъ не съ националнитй си имена, но изобщо съ думата „хри­
стияни", като характерна протива на „турци" въ смисълъ не само духо­
венъ, но и политическо-социяленъ? Още πό-малко ще бжде чудно, че съ
тая едничка дума „християни" прЬдиочиташе да ги означава въ общественъ смисълъ и вйреки началствениятъ гръкъ, па били т£ по народ­
ность арнаути, власи, „македонски слав1ши", сърби или българи. Ала колчимъ застаяше и гъркътъ въ отногаенията си къмъ другоплеменнигЬ хри­
стияни върху почва не обществена, но чисто племенна или още повече
лична, той вече умйеше да ги окачестви съ истинското имъ национално
име. Тамъ той припомняше фактове исторически и етнографски. Позната
е въ психологията на народите, подобно на пеихологията на отд-Ьлни
лица, тая поява, че взаимно, като съсЪди, тћ си иматъ думи или изрази,
съ конто при случаи на раздразение, ядъ и неприязънь се прЪкарятъ и
кудятъ. Въ основата на тия прЪкори винаги лежатъ свойствени на обйекта
имъ качества, обикновено отъ нравствено естество, а нЪкога дори нанросто създадени по граматиченъ пжть отъ едно племенно име. Така еж
най-сетнЪ произл-Ъзли и доста отъ осветенитЪ днесъ въ живота и науката имена на народи (sclavi отъ „слави"г славЬни; ињмци отъ nemeti,

В-Ьсти и оценки.

817

германци). Ядосаниятъ противъ българина гръкъ по правило го е кудилъ
Съ израза χονδροκέφαλος „βούλγαρος" — дебелоглавъ „българинъ" (както и
бесарабскитй българи кудятъ МОЛДОВСКИТЕ ромъни съ израза „разпасанъ
молдованинъ"). А когато е трйбало да го иостави спрЗшо себе си ката
членъ отъ едно племе, избавялъ се е отъ мжчнотията, да го обяви поради негръцкия му езикъ за чистъ гръкъ, съ благоволното означение
Ιλλην βουλγαροφωνος — „българогласенъ" гръкъ. Обаче и въ едина, и въ
другия случай той е издавалъ познанието, че прйдметътъ на означението
му притежава качества на „българинъ", качества на една народность.
Съ сжщитй изрази „твърдоглавъ българинъ", „българоглаеенъ гръкъ"
(а не само съ първия, както стой у г. Мисиркова!) се отнасятъ гърцигЬ
при гнЪвъ и благоволение и спрймо „македонский славйни" ; и понеже
не ги употр^бятъ нито cnpiMo арнаути, нито спр-Ьмо власи, или спр/Ьмо
сърби, ТЕ съзнаватъ стойностьта имъ едничко въ свръзка съ българий
и съ „македонские славший". Това пъкъ показва, че еж и подирний дали
основа на гърций, да ги наричатъ така, съ такива тъкмо качества, съ
каквито българий били отличани отъ арнаути, власи, сърби — съ ка­
чества на българско племе, на българска народность.
За да виждатъ гърций въ „македонский славший" българи — ако
и само при оценка на йхното „твърдоглавие" или „българогласность" —
й тр^ба да еж слушали и отъ самий йхъ, да се именуватъ така,
и отъ съсЬдий имъ, да ги отличатъ отъ себе съ това име. Казва се,
че турций прикачили името „българинъ" на крали-Марка и на македонския славЗшинъ, защото не желаели да ги знаятъ подъ друго страховито
национално или политически име. Да б^ше това тълкуване вЪрно, какъ
щЪше да се обясни за сжщий македонски слав'Ьни пакъ сжщото име
„българинъ" въ устата на гърций, за конто по добра честь не еж сжществували такива поводи за страхъ, каквито се приписватъ на турций?
Близко до завоюването си отъ турций македонский славший се намираха повечето подъ областни владетели сръбски. Ш-рано надъ й х ъ господаруваха българи и византийци. По г. Мисиркова тия разни господ­
ства затискали истинското племенно, национално име на населението:
спроти политическия си господарь то минувало кога за сръбско, кога за
българско, а трйба да допуснемъ — и за гръцко, при все че г. Мисирковъ не казва това. Ала пропаднаха тия господства и настана турското.
Подъ него албанций, аромъний (куцовласи, цинцари), конто сжщо
6ixa мЪнили господства византийско, българско и сръбско, останаха да
се помнятъ сами и да се означаватъ отъ съсЬди съ истинский свои национални имена. Какъ така не биде възстановено и националното име на
„македонский славший", ако е поистина сжщеетвувало н'Ькога таково? И
защо пъкъ да запазятъ за него и турци, и гърци покрай политичеекостопанското означение „раятинъ" и вЪрский „гяуринъ" и „християнинъ"
още само означението българинъ", зав£рно като означение племенно, а
не и „сърбинъ", или нгЬкакво друго? Защо наричатъ съ това това тъкмо
име и арнаути, и аромъни съсЬдий си „македонски славгЬни", па и сами
ТЕ най-сетн£ защо да го употрйбятъ за себе, когато фактически никакво
насилие или облага не еж ги карали за това? На всички тия загледани,
др4зр:Ьни отъ г. Мисиркова въпроси отговорътъ е само единъ: защото

818

В-Ьсти и оценки.

македонскит-Ь слакЬни сх били отъ една и схща племенна целость съ
ония славЬпи, конто поради исторически процесъ се нарекоха „българи",
и защото подъ това име прЬзъ дълги в-Ькове и до днесъ тЪ прйбидоха
й за себе, и за своитЬ съсЬди като отлично отъ тЬхъ племе и народность.
Когато г. Мисирковъ чъртае картината, какъ сънародникътъ му
„македонски слав^нинъ" се прЪвива пр-Ьдъ агата и пр'Ьхъ гърка, за да
се обяви но тЬхна отъ лошъ хуморъ пощ^вка всичко възможно и ншцо
национално опрЬхЬлепо, той сЬкашъ не чувствува руменьта отъ кощунството, което върши съ цЪльта на тая жалка картиаа. Той „твърдоглаво"
мЗфи съ нея да докаже, че нЬма никакво национално значение въ изпов^дитЬ на брата му отъ Македония думата „българинъ", и хулно доказва
въ сущность, че тоя му братъ е безъ достоинство па общественъ членъ.
Иетината обаче е съвсЬмъ друга. Тоя македонски братъ съзнава въ душата си, че не е гръкъ, ни турчинъ; знае, че не е пито сърбинъ, но е
българинъ, защото му е явно, че за такъвъ го иматъ (не теоретично, но
емпиричпо!) и всички негови съсЬди; ала когато нЬкои отъ тия съсЬди,
мощни да му пакостятъ, да го мячатъ, да го добиятъ за свое орадие,
въ зълъ часъ настояватъ пр^дъ съв'Ьстьта му, да се каже угоденъ тЪиъ,
да се забъши самъ, тогава злочестиягъ македонски славЬнинъ се замайва,
забравя и брътви каквото му се внушава, защото не чувствува отъ
пего толкова нравствената щета, колкото пр-Ьдвижда материялната безо­
пасность или изгода. А това с& скръбни бкгЬзи на политическа и стопанегса подчиненоеть, неджгави плодове на робия, нерадостни посл-Ьдици
отъ постъпенъ упадъкъ на нагщонахна самоевгьсть. Въ угодливигЬ при­
знания на македонския слав-Ьнинъ, че е раятинъ, гяуринъ, християнинъ,
българинъ, на ако щете и сърбинъ, и московецъ, имаме прЬдъ себе тъкмо
такъвъ жалъкъ упадъкъ, а не отсутствие на всљкои довооъ за неговата
народность, както тълкува г. Мисирковъ. Това еж пъкъ дв£ нища раз­
личии. Огдавна ли бйше до освобождението на българигЬ, когато и по
цЪла България се слушаха отговори на българитЪ, на въпроса „какви
еж" (но пародность), че еж „християни", или „рая"? Па не е голЪма
редкость и сега още, да се чуе българинъ, какъ отговаря въ езда на
питането за своята народность, че е „християнинъ". Нему понятието за
народность още не е станало ново достояние на разсадъка. Въ турско
врЕме българскиятъ селянинъ означаваше българит4 отъ градовет^ съ
думата „гръкъ"; гражданската носия за него бЬше „гръцка носия".
А понеже гърцитЬ титулуваха тоя селянинъ съ „дебелоглавъ българшьа,
братъ му отъ грћда рад^ше да се нарича „елинъ", за да не търпи покрусата подъ истинското си национално име. Не е ли всичко това до
шушка едпакво съ онова, каквото приказва г. Мисирковъ за нарицалата
на македонския славЬнинъ? Името „българинъ" б£ изпаднало и въ Бъл­
гария на стхпало, дгЬто го досЬгаше само чуждото прйзр-Ьние. Въ устата
на самия българинъ това име тъй се упразни отъ национално съдържание, че стана синонймъ на „християнинъ", което име 6t погълнало всичкото нравствено съдържание на българската индивидуална и обществена
свйсть. Нашиятъ селянинъ като кажеше, „ние сме българе", мисл-Ьше,
„ние сме християни", разбирай православии. Рускиять царь 6i за него
„български царь" не по народность, но по православно християнство. Ето

BtCTH И ОЦЕНКИ.

819

какъ българитЕ 6txa дълго врЪме и „рая", и „хриетияни", и „гърци",
и „българи" простаци и православны, само не „българи" национално.
Тая шарения отъ нарицала не пока*ваше, че ни едно отъ тЪхъ не опрЬд-Ьля народаостьта на българитЬ, но свЬдочеше, че тукъ се е затьмнила,
заглъхнала националната свЬсть и че народносгьта на населението трЬба
да се дири подъ онова парицало, което повече е свързано съ народната
маса, съ простата селяиия, което се употр4бя спрЯмо пея и отъ съсЬдни народности. Това бЬше нарицалото „българинъ". То е&щото е по­
вече свързано и съ простата маса на македонскитЬ слав-Ьни, като се уиотрЪбя за нея традиционално н отъ съсЬдни народности. Затуй е една
народностьта на тия слављни и на ония, кошпо населявать сегашното
бьлгарско княжество и голпмъ д/ълъ отъ Тракия.
Като отрича г. Мисирковъ, да има за македонские славший нари­
цалото „българинъ" национално значение, той обяснява разпространеиието
между тЬхъ на това нарицало съ българска политичесгса и екзархийска
пропаганда. И това облснение не устоява прЪдъ историята на нйщата.
Нарицалото „българинъ" б'Ь изкарано възъ културна стъгда и прЪобразено въ национално име ЩУЬЗЪ врймето на българското възраждане. Това
възраждане е вървйло отъ Македония, дЪто б в възбудено отъ по-приязнени условия на исгорическо съсЬдство, та щгЬзъ българскигЬ планини
къмъ западъ, сЬверъ и изтокъ. Въ Македония то се захвана съ благо­
честива човйшка и граждански поука по езика на простолюдието ; и отъ
племенното нарицало на това простолюдие се нарекоха и поуката, и
езикътъ български. Между българско простолюдие на сФверъ и на югъ
отъ Балкана се появиха и хванаха корень сжщитЪ поука и езикъ, та
достигнаха тамъ до най-силио книжовно развитие. Огъ това и кшжовниятъ „български" езикъ прие чъртитЪ на източното българско нар-Ьчие.
Благодарение па тая дМность въ Македония и въ сЬ верна и южна Бълтария славянского население въ тия страни се сдоби съ новъ бЪлйгъ въ
съдържанието на своето съ временно човЯппш съзнание, съ бЪлЬга на
народность, която изпъкпа подъ н^угледното до тогава нарицало „бъл­
гаринъ". Българската народность подири между другитЬ съсвдни народ­
ности своитЯ изгубени или нужни ней права. И първо право тя спечали
въ учреждаваието на българската екзархия. За пея съ еднакво съзнание,
ревность и пожертвеность с.т» работили и македонски, и мизийски, и тракийски славвни. Така името българинъ създаде Българската Екзархия;
а г. Мисирковъ иде да твърди досущъ обратното, поне по отношение
къмъ Македония. Обаче въ таково прЯвръщане на историята съ глава
надолу той се изравня съ ония сърби, конто каратъ своитЬ „сърби" въ
цЪла Македония да се казватъ отъ „сръбски страхъ" за турцитй „българи". Г-иъ Мисирковъ с*гЬта, че македонскитЯ славЯни вьрвЪли въ
борбата за „българска екзархия" успоредно съ българитЪ отъ Мизия и
Тракия отъ нЪмай-к&дЯ, въ качеството си на еднакви съ тЯхъ по в^рско
и иолитическо положение съплеменници ; ала съ тая сметка той не ще
може да обяспи, защо пъкъ тъкмо македонскигЬ славЯни започватъ първи
нациопалното възраждане подъ име „българи".
Ние се забавихме по-длъжко при етнографския силогизъмъ на г. Мисиркова и при другигЬ около него съображения, защото върху т£хъ се

820

В&5ТИ И ОЦЕНКИ.

крЗши яай-много македонската теория на автора. По-кжсичко ще прйкараме при осталитй му два силогизма.
Историческиятъ силогизъмъ на г. Мисиркова ще да изглежца найвероятно така: Македонскитгь славњни еж пр'Ькарали подъ византийски,
български, сръбски и турски господари все скупно, нед'Ьливо. Скупностъта въ живота на едно население образува неговата исторична само­
бытность. Инди: македонскттъ славгьни еж исторично самобитни, еж еди­
ница историческая
Тоя силогизъмъ иде да установи единъ новъ б^л^гъ за македон­
ские слав'Ьни, па отъ него да изведе особита послЕдица. Първомъ се
доказваше, че т4 еж еоинша етнографска, отдЬлна отъ сърби и отъ
българи; сега къмъ тоя доказъ, като за негова подкргЬпа н отъ исто­
рична страна, а може и като исторична послЕдица отъ него, приижда
втори, че сжщитЬ слав'Ьни еж и единица историческа. Отъ винаги еднобитния историченъ животъ тия славЬни еж се тъй сродили въ съетава
си и сплътили въ едно, че es способпи да живйятъ сами, отдЬлпо отъ
сърби и отъ българи. Да бйше нървата премиса на силогизъма суждение
всеобщо, а не частично, щйше да бжде и заключепието формално правилно. Не всички народности или населения на свЬта, конто еж днесъ
исторически единици, еж пр'Ькарали недњливо животъ подъ разни госпо^
дари. Между днешнитЬ исторически единици има народности и населения,
конто еж бивали по н'Ьколко пжти кжеапи подъ разни господари; а когато еж пр-Ькарвали подъ единъ господарь, образували еж за едно врЬме
единица различна отъ друга, каквато еж представяли за друго врЪме
подъ други господарь. И ако едно население, въ съетавъ отъ н'Ьколко
народности, промЬни въ тоя си съетавъ нед'Ьливо н'Ьколко господаря, ще
ли добие то отъ това скупомь качеството на историческа единица и ще
ли трйба нататъкъ да дири за своята скупное тъ и отдгьленъ истори­
чески животъ? Македонские слав'Ьни можеха и да не минуватъ вс&
недгъливо подъ четири господаря, и пакъ да обладаватъ съ качествата
на историческа единица. Тъй че отъ обстоятелството на недЕливата имъ
подчиненость прйзъ иеторията до день днешенъ не бива да се заключава нищо за т1шю качество на историческа единица и способность за
самобитенъ исторически животъ.
Ала трйба да се знае, що разбира г. Миеирковъ подъ думата „ис­
торическа единица"? Разбира ли тгЬлость държав >-правна, тогава маке­
донские славЬни сами не еж били никога такава единица; ако ли раз­
бира целость национална, тогава щгЬдварително трЪба да бжде доказалъ,
че Ti изцйло пр Ьдставятъ отъ себе особита народность — което видЬхме, че не е постигналъ. Може пъкъ иска да постави македонские
слав'Ьни като цЬлость културно-обществена, която съ живота си да е
поддържала напр^дъка на мисъльта и шкуетвото. Въ тоя случай миналото на тия слав'Ьни между околнитЬ имъ културни общества стой далечъ отъ подобенъ досЬгъ. И остая да се предположи, че ако г. Мисирковъ е употрЬбилъ термина „историческа единица" съ нЬкой оправданъ
cnptMO македонские слав'Ьни смисълъ, той го е разбиралъ като необхо­
димость за бждно врњме, погрЬшно взимана и като фактъ отъ ми нал о
вр^ме. Че това е най-в^роятното значение на негова терминъ, личи отъ

B-feCTH И ОЦЕНКИ.

821

разсхжденията му, какъ ще има да се уреди „македонската историческа
единица", за да заживње свой особитъ животъ, какъвто не е могла да
жив'Ье подъ смйняванит!* разни господари.
По г. Мисиркова новата, бвдно-иеторична единица на Балканския
полуостровъ ще състои отъ онова население въ Македония, което историята е държала подъ еднаква политическа сждба чакъ до посл'Ьдно
врЪме и му е приготвила за днесъ единъ общъ идеалъ — автономия
подъ вгрховната власть на турския султанъ. Въ това население вли«
затъ не само македонски славЗши (сърби и българи тамъ н^ма), но и
гърци, власи, арнаути и турци. Тия всички ще образуватъ една „маке·
донска народность" — то се знае не етнографска, но лолитическа ; и тя
именно се готви за цгьлость държаво-правна. Щомъ е била крайната
работа, да се създаде такава особита народность, напусто е хабилъ
трудъ и знания г. Мисирковъ да доказва, че македонские славший не
с& ни сърби, ни българи. Както ще участвуватъ въ „народностьта" четири
разнородни племена неславянски, така можеха да влЪзатъ въ нея и чисти
сърби съ чисти българи, безъ да се накърни съ това и най-малко нейниятъ основенъ характеръ и способность за животъ. ОЬщаме се, че
етнографската аргументация на г. Мисиркова въ полза на „македонские
славший" му е тр^бала, за да отбие на сърби и на българи всЬкакви
притезания върху „едноплеменници" въ Македония; обаче за огЬдовитость и за гаранция противъ вейка шобщо външна нам^са въ живота
на „македонската народность" г. Мисирковъ бЬше дълженъ да изнам-Ьри
етнографски и политически формули за закриля и на гърщггЬ и власитЯ
(ако не още и на арнаутитЬ и турцитЪ) отъ притезания на тЬхни сънародници извънъ Македония. Ако гърци и власи, проникнати отъ идеала
на македонската народность, биха могли да устояватъ срЪщу национал^
нитЬ изкушения на своитЬ външни братя, какъ да не можеха да покажатъ С2БЩОТО и сърби съ българи като членове отъ с&щата народность ?
Нема е вероятно, по-скоро турчинъ да стане солидаренъ съ християнина,
съ гяурина за животъ подъ една управа, която свършено има да го отлжчи отъ осталитЕ му едшмгЬрци, нежели сърбинъ и българинъ да пристанатъ къмъ народностьта на едно ново политическо отечество „македонско"? Доста е, че се настоява за „националенъ сепаратизъмъ" на
македонские славший, сир4чъ за пълно тЪхно отцЗшяне отъ сърби въ
кралството и отъ българи въ княжеството, отцйпяне откъмъ интереси
национално-политически и културни. Ала и тоя сепаратизъмъ трЪба
еднакво да се иска и отъ другие племена въ Македония, най-вече отъ
гърцие. Националниятъ сепаратизъмъ като е потр4бенъ за едно пвъз<
раждане на македонската народность", разбира се, че не означава отказъ отъ свое племе, но отказъ отъ лолитическа и културна недйливость
на племето; защото самото „възраждане" на особита, досега несхществувала ни етнографски, ни исторически македонска народность не е
нищо друго, освйнъ създаване. Племенно-национално еж били вече отъ
по-рано възродени гърцие, „македонские славший", арнаутие, власие
въ Македония; сега се дири отм-Ьна на тая възродена разноплеменность
съ нйщо, което да прибере разните племена подъ общи, новъ б£л4гъ
политически. И това е то новиятъ идеалъ на всички македонци, жъда^

822

В&сти и оценки.

ната политическа, а съ това и историческа единица — „македонска
народность". Самъ г. Мисирковъ дотвърдява по тоя прЬдметъ, че което
не е било, то може да бжде.
Македонската народность на г. Мисиркова трЪба да се създаде
подъ султаново върховенство върху основа на еднакви интерсси за животъ свободенъ и културпо развитие правилно, цЪлемЪрно на племената
оть Македония, конто н&матъ изгледъ да постигнатъ това по други п&ть.
Тия племена доброволно ще заставать подъ една автономна управа,
която да уздрави на всйко отъ тЬхъ свободно упражнение на чов-Ьшки
и граждански нрава: подъ защита на общи закони тЬ ще се разпореждатъ пълновластно съсъ своя имотъ, ще се учатъ въ нагодени за про­
ев Ьтата и образованием имъ училища, ще си основаватъ разни заведения
и подмоги за културнэ-стопанско повдигане, ще изпов4датъ незанр^чно
вЪрата си и ще се ползуватъ съ правъ с&дъ. Идеалътъ е красенъ, и по
доброволното сдружение m разни племена въ една политическа народность
той напомня честити и високо напрЬдвали федерации въ свЬта. Съ тоя
идеалъ г. Мисирковъ е ратникъ за федералния принципъ въ държавния
животъ, принципъ горещо проповЬданъ въ подирно врйме за доброто
изобщо на балканскитЪ народи. Ала съ единъ важенъ постулатъ почтениятъ авторъ загрозява идеала си, като осуетява баднината на всички
други племена отъ федерацията въ полза на едно — на македонский
слав4ни. Когато едно племе доброволно влЪзе въ единъ държавенъ съюзъ,
то не може да не влиза тамъ съсъ свое племенно съзнание ; и като подписва договоръ за управа и наре^би, нагодени за човЪшки напр-Ьдъкъ,
то не заличва съ договора отликитй си по езикъ, нърави и обичаи.
Тъкмо свободата на в^рата и на съвЬстьта, конто г. Мисирковъ обрича
на .македонската федерация, не CÄ за мислене безъ нърави и обичаи
съгласно съ разните в^ри и съ разните племенни схващания. А най-мощенъ носитель и изразитель на всЬкакви схващания е езикътъ на човЬка.
Упразнятъ ли се езицитЬ на отдЪлни членове отъ федерацията въ полза
на единъ — понеже федерацията не ще с&ществува безъ какъвъ-годй
езикъ — и тоя единъ езикъ се наложи като общъ, съ това ще се изпљчи
едно отъ сдруженитЬ племена надъ осталитЬ и ще се развали равеиството
между СЪЮЗНИЦИТЕ откъмъ правото, което тъкмо запазва за всякого племенното съзнание. Еднжжъ нарушена равноправностьта въ най-осЬтливата
за доброволно сдруженитЪ точка, между тия безъ друго ще настанатъ
антагонизми, враждувания, племенни злоби, и на федерацията е близъкъ
краятъ. Тя всЬкакъ ще прйетане да б&де „доброволно сдружение на
разни племена," като се прЕвърне въ принудено държавно подчинение
подъ едао господствуващо племе, което ще прЪтопява всички други на­
родности въ своята, и тя ще б&де политическата народность на държавага, или пъкъ като оетави всЬко племе, да си дири другадй, въ друго
полигическо сдружение упражнение на права, що изтичатъ изъ племен­
ного съзнание. Вториятъ случай обаче е безъ изгледъ при разпространенитЬ днешни държавни форми, д4то едно гоеподствуващо племе държи
въ свое подчинение разни други и образува отъ всички въ свое име по­
литическата народность. ОсвЪнъ това тоя случай би билъ ейдбоноеенъ
и за самото онова племе отъ федерацията, което ще иска да господствува

В-Ьсти и оценки.

823

надъ другитй, ако безъ т4хъ не бзде способно да нареди отдйленъ свой
държавенъ животъ. И ще остане напроето да се разнадне жалко добровол ниятъ съюзъ на разнитЬ племена подъ живеницата на веравенството
откъмъ правата на племенното съзиание, съ което всЬко племе се е явило
да се прислони подъ една изгодна за всички обща управа. Хубавата
федерация на г. Мисиркова е осждена — не да умре, но да не се осу­
ществи едничко затуй, че като има да се сдружать въ нея добро вол но
македонски славйни, гърци, власи^ арнаути и турци, за да образуватъ
една македонска народность, неинь официяленъ органъ ще бжде езикътъ
на македонские слав-Ьпи: на тоя езикъ ще се пишатъ законитй, ще се
сжди и управя, ще се работи изобщо въ името на федералната народность.
При такова условие вай-малко търцитй не ще рачатъ никога да участвуватъ въ желаната исторична единица македонска. За усп£хъ просто на
идеята за свободенъ животъ въ Македония, г. Мисирковъ изискува участие
на всички македонски племена — въ протеста противъ проката турска
управа, въ въоржженото дирене на македонска автономия; а въ автономията не пр^движда право за всЬко племе, да се ползува еднакво и съ
официяленъ свой езикъ. Ако г. Мисирковъ разр-Ьшава въпроса за официялния езикъ въ полза на македонские славший по принципа на мнозинството, тогава защо намира, че сжщото мнозинство нЪма право само
да работи и политически, и вържжено за свободна или ноне автономна
Македония? Н-Ькогашна Източна Румелия си служеше съ официяленъ
езикъ български въ силата на тоя прииципъ, и съ него изобщо тя щ1лпе
завинаги да пр^баде българска автономна область и безъ да се съединява съ княжеетвото. Г-нъ Мисирковъ очевидно жали гърцитЬ отъ тая
область, че били пропаднали подъ българшината. Какъ сега безъ милость
ги подвежда той въ своята македонска автономна область подъ езика на
македонские славший, като се заканва дори отрапо и съ м1>рки за на­
казание на непокорние ? Той прибира православние граждани отъ раз­
нит* племена на автономпа Македония въ една независна черква, заради
което възкръсява билата Охридска архиепископия, па имъ дава всичка
възможность да се учатъ и молятъ на свой племенепъ езикъ; ала като
ги сдружава и въ една нова държава, налага на всички общо знание на
езика на македонские славший и признание на гЬхния духовенъ центъръ
за такъвъ на ц^лата исторична единица. Това никакъ не се сногажда
съ извънмйрнитЬ скрупули па г. Мисиркова при разр'Ьшаване на въпроса
за „македонекия езикъ" отъ една окупационна власть: тамъ той брани
правото на всЬко племе, да работи въ своята область на свой езикъ,
и само съ огледъ къмъ прЗширнигЬ между македонские славЪни за
българщина и сръбщина съвЪтва, да си стъкмятъ и тЬ отъ мйстние
централни говори единъ езикъ „македонославЗшски", отговарящъ на племенната имъ засебность. Била тая засебность положително доказана, или
не, македонские слав4ни като единъ членъ отъ съюзената македонска
единица, трЪба да се ползуватъ съ упражнението на своя племененъ
езикъ ни въ по-гол'Ьма, ни въ πό-малка м-Ьра отъ осталитй членове на
съюза. Или се уважава етнографското, географско и културно значение
на всЬко македонско племе за създаване федералната македонска народ­
ность, и тогава е необходимо, да му се даде и езиковно право по при-

824

ВЬети и оценки.

м^ра на кантоннгЬ отъ швейцареката федерация; или пъкъ не се уважава това значение, и тогава е проста игра съ чуждото лековйрие, да
се пропов1да създаване на една „македонска народность*4, за да се добие
п<5-екоро една „автономна Македония," която да не баде ни турска, ни
гръцка, ни македонослав'Ьнска, ни друга н^коя,
Пр^зъ цйлата книга на г. Мисиркова по отд'Ьлни м^ста изразътъ
^македонска народность," а споредъ него и „македонска историческа
единица", се срйща употрЬбецъ двояко: понМдй съсъ значение на съставъ отъ населението изобщо на Македония, съ огледъ къмъ разните
тамъ племена, a понМдЬ съсъ значение просто на племененъ съставъ
отъ македонские славший. Най-много е улотрйоеаъ изразътъ въвъ второто значение, понеже е било особита задача на кпигата, да доказва
етнографеката и исторична засебность на славйнигЬ отъ Македония.
Hö-ropi, въ иеторическия силогизъмъ на г. Мисиркова, ние взехме на­
право понятието „македонски славЪни," и по оц&нката му намЬрихме, че
като не е още доказано, какъ еж тия славший единица етнографска,
не е правилно, нито в-Ьрно изведено и заключението, какъ еж били еди­
ница историческа. Ала схщото би излйзло и ако се вземЬше вмЬсто поня­
тието „македонски славЬни" изразътъ „македонска народность" въвъ второто му значение. Ш-нататъкъ ние взимахме „македонска народность"
въ първото значение на израза, и по оцЪнката на условията на г. Ми­
сиркова, при конто има да се сьздаде тая народность, намйрихме: 1) че
е досущъ безразлично, дали ще участвува въ нея наравно съ другигЬ
племена и особито племе „македонославЪнско" или пъкъ славший »български" и „сръбски"; 2) че тя не ще стане безъ равни езиковни права
и духовно единство за всЬко прибрано въ нея племе, — не ще стане
подъ националното господство (чрЕзъ езикъ и духовна култура) на славйнекото племе. И тукъ е пакъ безразлично, дали ще биде това господствуващо племе едно, македонослав-Ьнско, или пъкъ отъ два клона,
сръбски и български. А отъ всичко това слЬцува, че нито качеството
на етнографска единица на македонскитЬ слав-Ьаи, нито качеството имъ
на историческа единица — колкото и да не еж доказани и двЬтЪ — не
еж. нужни, за да зажив*Ьятъ тЬ свободенъ свой животъ, отд'Ьленъ отъ
живота на всЬка малка балканска държавица; за това еж нужни едничко
срљдства политически. Не еж ли дадени тия срЬдства, напразна е всЬка
пропов'Ьдь за илемениа засебность, за националенъ сепаратизъмъ. Ама
ще се рече, ча тая пропов'Ьдь е пъкъ срњдство къмъ срљдствата поли­
тически. Не в*Ьрвамъ, да е тя първо и главно условие, за да може едно
кое и да бзде племе, или пъкъ цйколко разни племена скупомъ да се
изтръгнатъ изподъ чуждинска неизнослива власть и да се организуватъ
въ особита политическа целость, да създадатъ особита историческа еди­
ница. По-скоро обратно,, засебаиятъ политически и исторически животъ
може да докара до сепаратизъмъ, който пъкъ нйма защо да бвде нацио­
наленъ, за да уздрави существуването на създадената историческа еди­
ница като особита народность политическа. Огношенията между австрийскигЬ и германскигЬ н1шци, отношенията на н'Ьмци, френци и италиянци
отъ Швейцария епрЬмо тЬхни едно племени и ци въ СЪСЕДНИТЕ държави
подаватъ доста доводи за подкрйпа на такава мисъль.

BtCTH И ОЦЕНКИ.

825

Може би раздробеното и промЬсено стануване на повечето маке*
донски племена е пр-Ьчило на г. Мисиркова, да ги поетави всички и откъмъ официяленъ езикъ и културни срЪдища взаимно еднакво въ „авто*
номна Македония". Вейка етнографска карта на Македония показва приблизително, че ако гръцкото население държи повече сбито Халкидика
и най-южния, бистричкия отсЬкъ на Македония къмъ Пиндъ, а турското
образува нйколко погол^ми острова край гръцкото и срЕди него, осталата повръхнина на страната е тъй да речемъ залита отъ многобройяо
слав!шско население, което въ западния край и сЬверозападния кжтъ
оставя пбгол-Ьми острови арнаутски, отлйво на Вардаръ заклещя отъ Велесъ до Халкидика единъ длъгнестъ полуостровъ турски, а повевдй другад* обикаля нйколко поголймки острова турски, арнаутски, единъ влашки
и съ десетки други островчета и островченца турски, арнаутски, влашки
и гръцки (вж. напр. картата на Македония отъ В. Кънчовъ). Въ това
положение сбито и просторно население, безъ зиаченити родни острови,
но съ краищни зжбове и жлйбове, особито къмъ югъ и на западъ, се явява
само славйнското; всички други с& размЬтани на ядки, по-гол£ми или
помалки, една отъ друга пбблизки или подалечни. ГърцигЬ еж все пакъ
повечко прибрани въ значенити множества, като шарятъ съеъ своя боя
никои отъ южннгЬ македонски градове; слйдъ т^хъ сх прострјши въ
голыми и бройни купове турцигЬ, ала еж повече разединени; ПОСЛЕ
идатъ по с&щия начинъ и арнаутитй, а съвсЬмъ еж проаЬти като петна,
найвече между гърци и славЪни, власитй. Какъ да се групира такова
раздробено и пром4сено население по племенни области, та ваЬка въ
СВОИТЕ придали да се ползува съ всички права на членъ въ една федерална политическа единица? Шшайки за това съв4тъ, г. Мисирковъ
приелъ въ теорията си — доброволно сдружениё на всички македонски
племена въ новата историческа единица, ала подчинение на гърци, турци,
арнаути и власи подъ езика и културното ср^дище на славЕнит4. А тъкмо
това, както казахме вече, е доста да повреди теорията му. ГърцнгЬ,
както населяватъ прибрано едно землище на крайния югъ на Македония,
пригодно за образуване единъ или два гръцки кантона или окржга, края,
не ще се приклонять никога прЕдъ обстоятелството, че не е възможно, да
се образуватъ такива прибрани едноплеменни кантони и отъ власитй, па
и отъ арнаутитЕ и турцигк За гърцит-Ь отъ Македония не е никакъ
въпроеъ, дали ще б&датъ официялно управяни по български, по сръбски,
или по македонославйнски ; т4 съ право се смйтатъ за племе съ найстара
култура на Балканския полуостровъ и се радватъ на съвр-Ьменна книжнина и просвета съвсЬмъ не подолни въ сравнение съ другитЪ бал­
кански племена; затуй тЪ ще настояватъ въ съюзена Македония наймалко за управно положение таково, при което да не се подчиняватъ на
езикъ и политически органи чуждоплеменни. Ако днесъ признаватъ
властьта и органитй турски, т£ влизатъ въ ролата си и ДЛЪЖНОСТИТЕ
на завоювани; а въ „автономна Македония" тйхната рола и права ще
бздатъ па свободенъ съюзникъ. Съ гърцигЬ не би ималъ г. Мисирковъ
м&чнотия, ако изоставЪше отъ своята македонска историческа единица
ц-ћла Халкидика и бистричкия отсЬкъ до Пиндъ; тогава биха останали
само кЬколко гръцки острова подъ Драма и Сересъ, конто обиколени

826

ßtCTH И ОЦЕНКИ.

найвече отъ турци, не ще имаха значение въ една каптонална политическа система. Обаче пакъ зависи отъ голЬмината на кантонит-ћ; защото·
и отъ тия острови би могълъ да се струпа единъ каптонъ гръцки, отъ
три страни обиколенъ отъ турци, а отъ четвьрта.отъ славший, или пъкъ
найсетнй би могла да се образува отъ голЬмигЬ тамъ и сбити острови
турски заедно съ междулечнигћ гръщш една кантонова целость съ дв£
досущъ равноправии населения. ДгсЬ помалки отъ тая целости биха про-.
изл-Ьзли отъ осталитЬ турски острови къмъ сЬверозападъ, между Кукушъг
Петричъ и Струмида отъ една страна и между Велесъ, Кочани и Радовищъ отъ друга страна, при все че въ гЬхъ по необходимость биха се
зад-Ьлили и Косове отъ слав'Ьнско население съ двЪ-три островченца,
влашки. Такъвъ единъ, или най-много два каитопа съ к&сове славянски
ще можеха да се сглобятъ и отъ арнаутското население подъ Шаръплапина къмъ Гостиваръ и подъ Черногория къмъ Куманово и Българска Морава. Ала ниедна достатъчна административна целость не е
възможно да се създаде отъ попелЬпигЬ влашки островченца, или отъ
погол'Ьмкит'Ь имъ островчета край Нъте, Витоля, Беръ, или до Тесалия.
Островчето край Беръ или ще се прислони къмъ славйнското население,
или пъкъ ще се сдружи съ турското между Острово и Кожапи, което
стига да създаде и единъ малъкъ чистъ турски кантонъ; островчета
край Тесалия е обречено на животъ подъ гърди, а другитй край Ньте
и Битоля заедно съсъ всички остали тр'Ьба да влйзатъ въ общность слав-Ьнска. Отъ широкия пъкъ славћнски просторъ на 2/8 отъ Македония
остая да се образува една редина кантони, конто ще бхБдатъ тукъ-тамъ
залунени съ островчета и островченца турски, арнаутски, влашки или
гръдки. Но такъвъ начинъ Македония, създадепа за новъ политически
животъ въ съетавъ отъ'петь племена, конто ще има да образуватъ една,
политическа народность македонска, за да спази на всЬко племе езика
и развоя подъ всички форми на културата, ще се разбие на управни д^лове
колкото се може отъ едноплеменно население. Тия управни д'Ьлове, варечени крайове, окр&зи или кантони, тр'Ьба да познаватъ свой племененъ
езикъ като публиченъ органъ и свои племенни духовни ср-Ьдища. Малдииско население отъ едно илеме, прибрано по необходимость въ управния
край на друго племе, nie признава негова управни и културни езикъ,,
безъ да бжде запрЬчено да работи и на езика на своето племе въ ду­
ховно общуване съ близкит* или далечни свои съплем^нници. И сега*
дори таково население, заобиколено като незпаченитъ островъ отъ друго,.
въ стопанскитЬ си и обществепи сношения си служи съ езика на подирното. Споредъ това което племе отъ Македония по своето разееление
тамъ между другитй племена не бдце въ съетояние да образува свой,
управни край, то ще има да тегли всичкигЬ посл-Ьдици на едно социялнополитическо малдинство. ПлеменнитЪ управни крайове ще подлежатъ на
една ср-Ьдищна власть, на която ще е поварена автопомията на Маке­
дония, и тая власть тр^ба да нареди, да се споразум^ва съ крайовегЬ
на тйхпия езикъ.
На тоя начинъ за образуване областьта на „мекедонската народ­
ность" г. Мисирковъ би възразилъ негли, че щомъ и въ него се държа
въ смЕтка принципътъ на мнозинството, той не ще е пбвече способенъ

В'Ьсти и оценки.

827

да уздрави създаването на македонската историческа единица, откол кото
начинътъ съ господството на слав'Ьнит'Ь надъ другигЬ племена чрЪзъ
официялния езикъ и културно срйдище. И тамъ, както и тукъ, малцинството ще жертвува въ полза на мнозинството ; и като е принудено да
прави такава жертва, не би имало основа, да не се съгласява на по­
мощь и услуги за придобиване свободенъ и отд'Ьленъ политически животъ
на ц-Ьла Македония. Ала г. Мисирковъ ще призпае, че по негова начинъ
жертвитй въ полза на мнозинството ще се правятъ само отъ други пле­
мена и въ полза на славЗшското, когато по нашия начинъ осв4нъ че
не се изключава отъ тйхъ и славгЬнското, но т£ ще се правятъ спроти
случая и въ полза на всЬко друго племе. По първия начинъ ваЬко неславЗшско племе ще понесе една важна загуба; а по втория всички пле­
мена ще спечалятъ по едно национално пр-Ьдимство. Н/Ьма да се възползуватъ отъ таково прйдимство и при двата начина власие; ала противъ това и сами тЬ не биха знаяли да посочатъ н^кое разумно сред­
ство: онеправдала ги е слабата имъ бройпость и скиталско разселение.
Слав-Ьнското племе въ Македония, като прострЗшо възъ 2/3 отъ лицето на тая страна и като прибрано въ маса, която забикаля чужди
острови и островци, а сама не се е прокжсвала на острови въ чужди
моря, би имало существенна условия, да създаде за себе една авто­
номна область, дЗ>то да господарува и съсъ своя езикъ въ управата и
въ културнитЗэ фактори. Лишени отъ тия условия, другоплеменнитЬ
острови и островци въ това славйнско море биха се принудили да признаятъ официялния езикъ и духовно срйдище на слав'Ьнит'Ь. Така биде
въ н4когашна Източна Румелия, д£то господството б4ха взели въ рлщЬ
българит*Ь. Г-нъ Мисирковъ настоява за господство на македонский сла­
вший, ала въ область, увеличена съ землища на други племена, конто
стануватъ съвсЬмъ извънъ славйнското море. Това е отъ него прйхватъ.
Ако сљ. македонские славЕни стижни да си добиятъ подъ Турско авто­
номия, нека я дирятъ сами съ всички свои усилия и за свое собствено
землище и добро. ТгЬ не еж длъжни тогава да питатъ и волята на другоплеменнитй острови и островци въ своята маса. Така направиха българитй съсъ своитй възстания въ Мизия и Тракия. Не еж ли стижни сами
за автономията и еж принудени да се споговарятъ за общо действие съ
племената наоколо и извйтрй, тогава е необходимо да дйлятъ съ ТЕХЪ
еднакво всички придобити права. Едничко подъ таково условие е вЬроятно участието на другш* племена въ долото за общата македонска
автономия. Така и въ чисто славйнека, и въ общоплеменна автономна
область на славЗшекия езикъ въ Македония ще бжде издйлено поприще,
отмерено съ крайний придали на масата на слав*Ьнското население,
безъ огледъ къмъ чуждитй острови и островци и вжтрЕ въ нея. Ако еж
слав'Ьнит'Ь отъ особито племе македонско, тЬ ще си основатъ върху
единъ неговъ говоръ общия езикъ на управата и културата; ако ли еж
сърби, или българи, ще си служатъ съ изв'ЬстншгЬ вече общи езици
сръбски или български.
И заключаваме по историческия силогизъмъ на г. Мисиркова, че
македонский славЗши, като не еж били нйкога сами или съ други маке­
донски племена особита историческа единица, само занапргъдъ биха могли
Период, списание, LXV. 9—10.

jg

828

В-Ьсти и оценки.

да искатъ да станатъ такава, и то пакъ или сами за себе, или съ други
македонски племена задружно. Въ подирния случай историчееката еди­
ница — автономна Македония подъ верховенство султаново — има изгледъ на осжществение при федерална система, съ права досущъ равны
за всички съюзени племена. Населението на създадената автономна об­
ласть, била тя чисто славйнска, или разноплеменна, ще образува нова
политическа народность „македонска", безь да е нужно или полезно да
се лжчи нейното славЗшеко или друго никое племе етнографски-национално отъ своий братя извънъ тая область. Въ тоя смисълъ е билъ
неум4стенъ опитътъ на г. Мисиркова да доказва, че македонский слав&ни еж особито югослав-Ьнско племе. За вегька автономна Македония е
все едно, дали еж й таково особито племе, или пъкъ еж сърби или
българи. Ала по езика си ТЕ р'Ьшително не еж нйщо засебно; й положително не еж ни сърби, но еж отъ българско племе, като е пбмалкиятъ
имъ, ср'Ьдищно македонскиятъ д^лъ развилъ въ говора си повечко об­
ластей особитости и изпиталъ влияния на сръбско съоЬдство. Говора на
тоя помалъкъ дгьлъ г. Мисирковъ пр&поржчва за книжовенъ езикъ на
всички македонски славгъни, за официяленъ езикъ на разноплеменната македонска автономна область. Ако е това право и доводно спр-Ьмо пбголЗшия д^лъ македонски славЗши въ една чистослав'Ьнска автономия, още
повече е право и доводно, да служи за книжовенъ езикь и на двата дтьла
езикътъ на общата българска книжнина. Въ случай че се създаде раз­
ноплеменна автономна Македония, гръцкото племе въ нея ще употрйбя
въ крайовей си зав-Ьрно общия гръцки книжовенъ езикъ за -свой публиченъ и културенъ органъ, понеже не ще губи врЗше да гради изново
н4що, каквото е вече изградено отъ общогръцкия умъ и сърце. Славйнското племе, по съв-Ьта на г. Мисиркова, наопаки ще тр4ба да почне
отъ основи новъ градежъ по говора на срйдищния си д-Ьлъ. Явно е отъ
това, колко напрйдъ ще отиде то отъ гърций. Па има и друга б$да.
Понеже и слав^ний ще бждатъ подйлени въ управни крайове, съвсЬмъ
не е изключена възможностьта, крайоветгь съ население отъ поголгьмия
дгьлъ да намгьрятъ, че тгьхниятъ собственъ говоръ може още подобръ
да имъ бжде публиченъ и културенъ органъ вмњото пргьпоржчвания отъ
г. Мисиркова говоръ на крайоветгь съ население отъ помалкия дгьлъ, отъ
крайовей срйдомакедонски. Поне и срйдомакедонций съ нищо още не
еж се изтъкнали културно надъ осталия съплемененъ д'Ьлъ. И отъ това
или друго подобно за прЕдвиждане езиковно цЬпене ще произл'Ьзе в^рна
щета несамо за духовния напр-Ьдъкъ на славЕний въ сравнение съ гър­
ций, но и за дельта на г. Мисиркова, да създаде отъ всички маке­
донски славший една особита единица национална.
Посл'Ьдниятъ, политическиятъ силогизъмъ на г. Мисиркова ни се
открива такъвъ: Освобождението на македонский славший ще се извърши
съ изкусна, строго сл^довита дипломация и въоржжена ртьшителность.
България^ на която б4ха поварили македонский слав&ни своето осво­
бождение, не показа досега такава дипломация и рЗшгателность. Инди:
България не е въ съетояние да освободи македонский славший. Затуй
й тр^ба да дигнатъ всЬка надежда отъ България. И като се стремятъ
все накъ къмъ свобода, а виждатъ отъ друга страна, че и България, и

Мсщ и оценки.

829

Сърбия, която е подипломатка и пбюнакиня отъ съсЬдната посестрима,
работятъ въ Македония не заради свободата на тамошнитй славЗши, но
заради свои държавни интерееи, македонскитй слав4ни еж длъжни да се
пов*Ьрятъ на други държави, пбмощпи и съ дипломация, и съ оружие,
и пбвече заинтересувани не за увеличението на България или на Сърбия,
so за истинекото пр-Ькратяване на турското безправие въ Македония.
Такива държави еж Австрия и Русия. ТЕ наложиха на Турция, да npiобразува управата си въ Македония; ТЕ ще я накаратъ най-сетнй да
даде и автономия на македонското население. Подъ тая автономия нека
зажив-Ьятъ и македонские славший, безъ да марятъ нататъкъ за Бъл­
гария или за Сърбия, конто имъ es еднакво свои и еднакво чужди.
Не ми е близка политиката на балканский държави и на заинтересуванитЪ въ работитЬ на Балканский полуостровъ други европски сили,
та да ми се ще да опитвамъ разумъ въ тая скокотлива область, за да
оц4нявамъ политическия силогизъмъ и редицата вадени отъ него послйдици на г. Мисиркова. Бихъ направилъ само НЕКОЛКО б'Ьл'Ьжки по НЕКОЙ
общи мйста отъ тая политическа аргументация, толкозъ пбвече, че тя е
твърдб тЬсно свързана съ пбпрйдната историческа.
Заедно съ г. Мисиркова може и всякой българинъ да открива въ
българската дипломация грЕшки, неслуки, неуспехи и да не одобрява
известии начини за действие или врйме на постжпки; може да жали,
че не е дорасла още дипломацията на българската държава, за да се
равни съ дипломацията на пбетари съсЬди, на велики сили, или пъкъ
че въ избора на лицата за дипломатски мисии българитй не постжпятъ
съ нужната сериозность и безпристрастие, че за подготовката на такива
лица не сжществува у българското правителство изработенъ единъ и разуменъ, строго слйдванъ планъ, и пр. Ала отъ такива констатации и
жалби дали би елйдувало правилно, че българипътъ трйба да махне
всЬка надежда отъ своето отечество, трЕба да го запрати съ неговшгЬ
неспретни пинканици като нищожна тварь, яа да се озърне по други
политически ЦЕЛОСТИ, ВЪ чиито едри и умили д4ла човйшката душа чувствува мощьта и насладата? Дали би било достойно за единъ ЧОВЕКЪ
и гражданинъ, да 6ira отъ онова родно общество, ДЕТО слабости и прЪчки
не припущатъ желания уепЕхъ и напрйдъкъ, па да се прил-Ьпя всждЬ
тамъ, ДЕТО би билъ пощеденъ отъ горчиви изпитни? Д*Ь остая тогава
гражданскиятъ дългъ, човЕпшата доблесть? Откакъ се освободила Бълтария, каже г. Мисирковъ, македонский славЕни ее отдали на нейния
политически разумъ, за да добиятъ и ТЕ наравно съ българит-Ь свобода.
Ако еж сторили това едничко съ такава сметка, а не и отъ еъзнание,
че свободниятъ брать на свой редъ ще работа за освобождение на поробения, който е помагалъ за неговото собствено освобождение, гая маке­
донски славЗши еж били мазници. ГърцитЕ въ Македония не .-пошло
отъ слашйнскитЕ македонци ще да жедуватъ да ее освободятъ. Гръцкото
кралетво не е жънадо вое успехи дипломатически по отношение къмъ
отя гърци. Отказаха ли се тЬ поради това отъ рода ей, отъ д$ржавното олицетворение на своя яародъ, като ще да е ясно и за ТЕХЪ, че
освобождението имъ става вевъзможво инакъ, освйнъ подъ скута на изьастни европски сили? Иротивъ г. Мисиркова ние схващаме, че маке13*

830

В-ђсти и оценки.

донскитЪ слав-Ьни еж били съ пбвисока нравственость, когато еж очаквали облекчение на еждбата си подъ турцитй не отъ другадЬ, но отъ
оная България, въ която еж доживали »да видятъ осжщественъ единъ
д'Ьлъ отъ мечтитЪ на народа, къМъ конто и сами принадлежать, за който
и Ti еж работили и страдали. Обаче днеска е явно, какъ тая България
не може или не ще бжде допусната, да разрЪже съсъ своя ножъ вжзела, който ст£га въпроса за прймахване турското господство въ Маке­
дония. Тогава е не само право, но и нужно, македонскитй славЪии да се
позиватъ къмъ помощьта на европскигЬ държави, чиято воля имъ е
прочила досега на оевободителния въпросъ въ Македония, или е въ
съетояние да му даде какъвъ-годЪ задоволивъ край. Въ тоя тъкмо смисълъ се роди отъ недавна кличката „Македония за македонцитгь", сир.
автономна турска область за всички въ безправна робия македонски на­
родности, дори и за турцитЬ. И България тр4ба заради своитй съна­
родници въ Македония съсъ всички ср-Ьдства да съдМствува на тая
кличка. То е все едно, каквото да бЬха напр. народности^ въ Маджарско
откъмъ завоя на Карпатитй дирили отдйлна отъ маджарската маса авто­
номия, и Русия да помагаше на това заради русинцитЬ, Ромъния заради
власит-Ь, а Германия заради нймцитй.
Сполуката на кличката „Македония за македонцитй" г. Мисирковъ
си нр^дставя при необходимо условие, да нЬма у никоя малка или ве­
лика държава, заинтересувана въ македонския въпросъ, страхъ, че освободена или автономна Македония ще се присъедини къмъ една отъ със-Ьднитй съ най-многобройното и сбито македонско славйнско население дър­
жави, България или Сърбия. И вЕрвамъ, че отъ тоя страхъ еж главно
родени неговитЕ неиздръжливи силогизми, на първо м-Ьсто етнографскиятъ.
За да се сдобиятъ македонские славйни съсъ свободенъ животъ, небива
да си мислятъ Гърция, Сърбия и Ромъния, че тй еж българи, конто биха
премного увеличили единъ день балканската имъ съперница България;
не бива да си мисли сжщото и Русия, понеже ако се увеличи съ тЬхъ
България, ще се умножать неблагодарнитй и умразни вече на руеитй
братушки; не бива да се казва и на България, че македонские славйни
еж сърби, конто единъ день биха усилили завистницата на Сливница;
а не бива да ги знае и Австрия нито за българи, нито за сърби, понеже
зарадъ свои кроежи къмъ Егейско море тя не би щ4ла да ги види н-Ькога подъ България или подъ Сърбия. Нагърнатъ отъ тия страховити
„небива", г. Мисирковъ намира единъ подълъ изходъ въ националното
обезличане на своитй сънародници. Да не се боеше отъ зло за себе, той
би ги прогласилъ напросто безъ народность; ала като не може така,
спасява се съ означението имъ македонски славњни въ смисълъ на оео<што, незнайно донедавна югославйнско племе, и сковава за подкрЗша на
това означение нужнитЬ етаографски, исторически и политически доводи.
Нему все не се струва празно възражението, че подобно югославйнско
племе досега не е имало ; ала и отъ него той се избавя, като му противупоставя афористичния изразъ: щото не е било, то може да бжде! И съ
каково не за подражаване изкуство г. Мисирковъ приготвя въ Македония
едно ново славйнско племе, саминко, безъ роднини, незлобиво и достойно
за дов-Ьрието, за милостьта на велики и мали държави освободителки.

ВЪсти и оценки.

831

Щомъ уздравява отъ тая страна въпроса за освобождением на македон­
ский славЪни, г. Мисирковъ става ш5-сърченъ: той простая да гони
страхове и захваща да се разпорежда. Въ автономна Македония, създадена за свободенъ животъ на петь народности, той дарува всЬка народ­
ность съсъ всички свободи, само подвежда четири отъ й х ъ подъ официялния езикъ и културното срйдище на петата — на македонский
славший. Не чувствува ли г. Мисирковъ тука, че компрометира съ разноредбата си сполуката на кличката „Македония за македонций"? Тая
сполука е всЬкакъ nd-вече гарантирана съ такава политическа органи­
зация на автономната область, при която всички народности еднакво да
залйгатъ да я запазятъ нерушива, отдЬлна дори и отъ свои външни
еднородци. За това обаче езиковната разпоредба на г. Мисиркова не отваря изгледи, а българщината или сръбщината на македонский славший
несъставятъ никаква прачка. Затуй ще е ηό-достойно да работятъ македонскитгь славгъни за своята свобода подъ истинското си национално
име, нежели отъ неоправданъ и подълъ страхъ да го маскиратъ съ никаквото означение „македонославгъни", уоюъ като особито племе.
Подъ турска злочеста управа стенатъ и други още славйни оттатъкъ Родопий къмъ Доспатъ и къмъ Странджа планина, къмъ Било
и Черно море. Въ една книга за „македонските работиа естествено нйма
мЬсто за тия славгЬни; ала и за йхната свобода е съв&тно и право да
се говори и работи. Казватъ, че тия славший били българи. Отъ осво­
бождението на България насамъ й еж обръщали къмъ нея погледи и
таили надежди и за свое освобождение. Между туй се обяви, че и тукъ,
както въ Македония, европската дипломация не ще допусне свобода на
робий, ако освободений дадатъ просторъ за близко или πό-късно разширение на българското княжество. Що да се прави тогава? Да се създаде отъ слав-Ьнското население въ Одринския вилаетъ, въ Одринско,
или πό-добрЕ въ южна Тракия особита слав-Ьнска етнографска, историческа и политическа единица. Щото не е било, то може да баде! Говорътъ
на това население, най-характеренъ въ Родопский планини, ако и по
строй български, има важни фонетични и морфоложки особитости, каквито непознаватъ сжщинекий българи; инди населението е отдЬлно отъ
българий югослав'Ьнеко племе, да речемъ „родопско". Пр'Ьзъ в-Ьковей
на своята история сжщото население е пргЬкарвало недЬливо подъ византийци и турци. То д^ли днесъ еднаква робска садба съ население
турско, гръцко и влашко. За да се сдобие съсъ свободенъ животъ,
„родопското славйнско племе" тр^ба да проповЕда националенъ сепаратизъмъ по отношение къмъ българий, конто еж го приброявали къмъ
своето (простете: татарско) племе; трйба да се опълчи противъ българската и гръцката вЕрски пропаганди, конто му извратяватъ племенното
съзнание и възбуждатъ дипломатски страхове за усилване насамъ — ако
не на Гърция, а то ноне на България; трйба да се съюзи съ гърций,
власий и турций, та да настоява за автономна область южнотракийска,
д^то официяленъ езикъ ще б&де родопскослав^нскиятъ. Южна Тракия
за южнотракийций ! И ето още едно югослав'Ьнеко племе освободено тъй,
както и македонославйнското, и както него призовано да основе и раз-

832

ВДега и оц-Ьнки.

вива отдЬленъ политически и националенъ животъ съсъ своя родопска
книжнина и култура. Не см4я да прйдположа, че г. Мисирковъ би ималъ
да заяви противъ тая „родопска теория" и най-слабо несъгласие. Щомъ
е крайната ЦЕЛЬ, да се освободятъ и македонский, и родопекий славший,
не могатъ да бвдатъ различии и срйдствата за нея: националенъ сепаратизъмъ, културна засебность! Да 64xa ce тъй търгашки разбирали
изобщо срйдствата за националенъ свободенъ животъ и културенъ напрЕдъкъ, н*Ьмаше да се водятъ извйстний на историята отчаяни и жертвоносни борби отъ разни народи подъ разни владетели за национално и
културно единство подъ единство политическо.
Българската държава е натлачена да варди повсвдЬ интересий
на единството на българското племе. ДЬто има население българско, тя
е длъжна съ цйлемЕрни способи да поддържа и развива у него духа на
единството попе въ смисълъ националенъ, защото не винаги ще б&де
разумно да прави това и въ смисълъ политически. Колкото малко българи и да стануватъ въ НЕКОЙ край, България тр-Ьба да общува съ й х ъ
духовно, та й да я познавать и тачатъ като своя майка. Не се знае,
дали нйкога йхната услуга не ще бжде твърдй желана и много цЪнна.
При сегашний дипломатски СМЕТКИ и политически констелации ако
България назира, че не може пр-Ько да рйшава въпроса за свободата
на българий въ Турско, тя има добъръ косвенъ шьть, като улеснява
разрйшението на въпроса отъ други πό-мощни отъ нея държави и дипломации. За народноетьта на македонский слав'Ьни може да се разгласяватъ разни МНЕНИЯ и нагледи ; българската държава нека бвде уверена,
че въ Македония живтье единъ отъ всгъка страна несъмнгьнъ контингентъ
българщ и нему тя нека посветява по добрй обмислеяъ и съ постоянство
каранъ планъ всички длъжни грижи. Досега се забйлйза, че кличката
„Македония за македонций" се ползува сравнително съ най-гол-Ьмо разположение отъ страна както на мощний за свободата на македонский
роби държави, така и на самий роби отъ разни народности. България
н-Ьма причини да не услужва усръдно на тая кличка; наопаки, нека и
сама я усвой като дипломатски тезисъ. У г. Мисиркова, като членъ отъ
македонославЕнската интелигенция, е застхпена схщата кличка, ала по
теория, ДЕТО на българщината въ Македония се отнима BCÎKO право.
Пр4дъ тая теория, пр'Ьдъ нейното проникливо разпространение българ­
ската държава тр^ба да бхде на щрекъ. Тукъ ней се налага да промисли, какъ въ изпълнението на плана си за грижи спр4мо българий
въ Македония и въ ноддръжката на тезиса „Македония за македонций"
би могла да кръстоса, да оеуети, да прйвърне въ българска полза нослйдшщй отъ feopHaïa ща г. Мисиркова; защото видЬхме, че г. Мисирковъ
гони отродяване на македонский българи, основание на нова славЕнска
книжнина и нова духовна култура изобщо за славјшии въ Македония.
Вс&со българсво правителство, цроникнато отъ съзнаяието на правил си
дъдиь тт> българщината отвъдъ Рила, ще знае да пробере и рашосжави ср-Ьдствата m за парадизуване блйновешi на г. Мисиркова. Меаду
й х ъ нека не забравя: 1) да щоута па мњсто и систематично еъ доста,
наро!ито ПОДГОТВШИЈ жтщ всички политишш, щт$$ш и сшдащни

Вћсти и оценки.

83*

условия на населението отъ разнитњ племена вь Македония; 2) да създава до възможность най-разновидни утонения за непооргъдни економически и културни сношения между Македония и Вългария, тъй редуцирани за нашата държава съ жел^зницата Солунъ—Бйлградъ; 3) да въздгьйствува върху българската пнижнина въ смисълъ, да стане тя по
пргьдметъ, по изразъ и писмо πό-вече народна, а съ това тъкмо и πΰвече близка и до интереса и схващането на македонскитй българи.
Само при подобна работа не ще произл^затъ за българщината въ Ма­
кедония опасности отъ теории, каквато е на г. Мисиркова. А въ тая ра­
бота покрай труда на правителството е премного нужно особитото съдействие на българското общество, на книжнината, на печата.
А. Теодоровъ Баланъ.
Hugo Grothe: Auf türkischer Erde. Keisebilder und Studien. Berlin.
1903 8° стр. 455.
Гроте не е подготвенъ изсл'Ьдвачъ. Той пропжтувалъ голйма часть
отъ широкитЕ турски владения въ Европа, Азия и Африка, прочелъ
много книги върху прошьтуванитй отъ него страни и ни описва земитЕ
и хората, конто видЬлъ. За насъ е особено важенъ отдЬлътъ върху
Македония (стр. 304—376). Въ българскит'Ь земи на Европейска Турция
Гроте проп&тувалъ набързо съ желЪзяица отъ сръбската граница до
Солунъ и отъ тамъ пакъ съ жел-Ьзница за Воденъ и Битоля. а на конь
прйзъ Ресенъ за Охридъ. Но това никакъ не прйчи на Гроте да пипю
нашироко за различнитй народности въ Македония, за тйхната борба,
за комитит^ и др. Той об^щава още да напише отдЬлна книга върху
географскитЕ, етнографскитЕ и исторические обстоятелства въ тази
страна, да опише подъ заглавие „Makedonische Städtebilder" градоветЕ
Солунъ, Воденъ, Битоля и Охридъ.
Гроте е приятель на турцит^, съ добро око гледа на гърцит* и
сърбитй, а мащински се отнася къмъ българитЗ*. Той се присмива на
статистичнитй данни върху Македония у различнитй автори, укорява
авторитй, д'Ьто не посочватъ никакви източници за своитй данни, а самъ
той, като прави с&щата грешка, дава слйднитй данни върху населението
на Македония: мохамедани 935000, отъ конто турци и черкези 450000,
помаци 100000, мохамедани сърби 75000, мохамедани албанци 300000,
мохамедани евреи 5000 Й мохамедани власи 5000; българи 250000, булгаризирани сърби 300000, сърби 150000, гърци 600000, христиани албанци
80000, власи 75000, евреи 90000, цигани 30000. Възъ основа на т$зи
данни Гроте дава слйдната характеристика върху главнитй народи на
Македония.
1. Турскиятъ, както и мухамеданскиятъ елементъ, се прйцйнява
обикновено по-долу, но той пр-Ьдставя около */з отъ населението на
Македония.
2. ГърцитЕ играятъ днесъ по число и въ морално отношение значителна роль.