Семинарни материали по “Химия на водата” – 2

Стехиометрични изчисления
Стехиометрията изучава количествените и обемни отношения, в които простите и
сложни вещества реагират помежду си. Стехиометричните изчисления се основават на
основните химични закони и на основни химични величини.

1.1 Някои най-използвани означения:
Ar

относителна атомна маса

neq

брой молове на еквивалента

eq

еквивалент

ρ

масова плътност

d

относителна плътност

C%

процентна концентрация

m

маса на веществото

CM

моларна концентрация

M

моларна маса

Cm

молална концентрация

Mr

относителна молекулна маса

CN

нормална концентрация

mol

мол

VM

моларен обем

n

брой молове

Относителна атомна маса – число което показва колко пъти масата на даден атом е
по-голяма от 1/12 част от абсолютната атомната маса на изотопа на въглерод 12 ( 126 C ).
Безразмерна величина. Означава се с Ar (знак на химичния елемент) , например:
Ar (Mg ) . При решаване на задачи се използват закръглени стойности на относителните
атомни маса. Те са дадени в периодичната таблица на Д. И. Менделеев.

Относителна молекулна маса – сумата от произведението на броя атоми на елементите
и относителните им атомни маси. Също безразмерна величина. Бележи се със символа
Mr , например:
Mr[Al 2 (SO 4 ) 3 ] = 2Ar(Al) + Ar(C) + 3Ar(S) + 12(O) = 2 * 27 + 3 * 32 + 12 * 16 = 342
Мол (n) – такова количество от дадено вещество, което съдържа 6.02 ⋅ 10 23 градивни
частици (атоми, молекули, йони, електрони и др.). Например:
1 mol атоми Cl съдържа броя 6.02 ⋅ 10 23 хлорни атома;
1 mol молекули Cl 2 съдържа 6.02 ⋅ 10 23 хлорни молекули;
1 mol хлоридни йони Cl − съдържа 6.02 ⋅ 10 23 хлоридни йони.
6,02 ⋅ 1023 се нарича число на Авогадро N A :

NA =

N
,
n

1

Семинарни материали по “Химия на водата” – 2

където N - броя на частиците в количество вещество, по-голямо от 1 мол; n - брой
молове. Във формулите ще се означава с латинското наименование mol.
Производна на мола е милимолът – mmol. 1 mmol = 0.001 mol.

Моларна маса (M) – масата на 1 mol от дадено вещество. Определя се като отношение
на масата на дадено вещество към съответното количество вещество .
M(A) =

m( A )
,
n (A)

където А е даденото вещество, m - масата на веществото. Моларната маса се измерва в
kg / mol или g / mol . Числените стойности на моларната маса (M) съвпадат с тези на
относителната молекулната маса (Mr), но се различават по това, че при първата се
означава мерителната единица.

Пример:

Mr (K 2SO 4 ) = 2 * 9 + 1 * 32 + 4 *16 = 174
M (K 2 SO 4 ) = 2 * 39 + 1 * 32 + 4 *16 = 174 g / mol
Еквивалент (eq) – такова количество от дадено вещество, което по своето действие е
еквивалентно на действието на 1 mol водородни атоми при киселинно-основни процеси
или 1 mol отдадени или приети електрони при окислително-редукционни процеси.
Броят Определя се произведение от количеството вещество в молове и константата z (z
≥ 1):
neq = n*z
Константата z е точно равна на броя молове активни форми (протони, електрони) в 1
mol вещество.

Моларна маса на еквивалента (M/z) или еквивалентна маса (E) – масата на 1
еквивалент вещество. Измерва се в g / mol .
M/z = E = (m*z)/M

Пример: Да се определи еквивалента и еквивалентната маса на елементите в
съединенията NH3 и H2O.
В съединенията с 1 mol атоми водород се съединява 1/3 атома N и ½ атома О. Като се
вземат под внимание молните маси на тези елементи (1 mol N = 14 g/mol; 1 mol O =
16g/mol следва:
EN = 14∗1/3 =4.67 g/mol; EO = 16∗1/2 = 8 g/mol
Еквивалентните маси на сложните вещества се определят по следните формули:
а) Оксид
M оксид
E оксид =
брой атоми на елемента * валентност
б) киселина
M киселина
E киселина =
основност на киселината (брой отдадени протони)
в) основа (хидроксид)

2

Семинарни материали по “Химия на водата” – 2

E основа =

M основа
киселинност на основата (брой приети протони)

г) соли

M сол
брой метални или амониеви атоми * валентността им
Моларен обем (VM) – обемът, който заема 1 mol от дадено вещество.
E сол =

VM =

V
, L/mol
n

За газообразните вещество при нормални условия VM = 22.4 L / mol .

Еквивалентен обем (VЕ) – обемът зает при дадени условия от 1 еквивалент вещество.
Като се знае, че моларният обем на всеки газ, съдържа 1 mol атоми, то еквивалентният
обем на газ с 2-атомна молекула ще съдържа 2 mol атоми и т.н. Така, във 22.4 L H2
при нормални условия ще се съдържат 2 mol водородни атома. Тъй като 1 eq H2 = 1 mol,
то в 22,44 L H2 се съдържат два еквивалента водород, т.е. VE =

22.4
= 11.2 mol / L .
2

2. Изчисления по химични формули и уравнения
2.1. Изчисления по закона за постоянния състав на веществата
Законът гласи: Сложните вещества имат постоянен (стехиометричен) състав
независимо от начина на тяхното получаване

2.1.1. Намиране на процентния състав на съединение
От формулата на съединението се изчисляват моларната маса на съединението и на
елементите от които се състои веществото. Привеждат се към единица моларна маса и
за да се намери процента се умножава по 100.

Пример: Да се намери процентния състав на елементите в съединението Fe 2 O 3 .
Решение

M(Fe) = 56 g/mol
M(O) = 16 g/mol
M(Fe2 O3 ) = 2M(Fe) + 3M(O) = 2 * 56 + 3 * 16 = 160g/mol

% Fe =

2M(Fe)
M(Fe2 O3 )

* 100 =

112
160

* 100 = 70 %

3

Изчисления на масата на веществата при химични реакции Пример Колко g Fe2O3 трябва да реагират с Al за да се получат 560 g Fe? Решениe: Записва се уравнението на реакцията: Fe 2 O3 + 2Al = Al 2 O3 + 2Fe Записват се над формулите зададените и търсените стойност на масите на веществата 560 m8 67 }g Fe2O3 + 2Al = Al2O3 + 2Fe 4 .831 = 2 : 1 : 3 Съединението е Na2CO3 2.е. Да се определи емпиричната формула. Ar(O) = 16 От формулата за масова процентна част се определят моларните маси на Na.942 : 2. които са съответно 23 g /mol. Ar(C) = 12 . n (O) = 45.887 .2. Определя се количеството вещество.942 .4 23 = 1.3 % C и 45. т.1.2.Изчисления по закона за запазване масата на веществата Законът гласи: За всяка химична реакция общата маса на изходните вещества е равна на общата маса на продуктите на реакцията. То трябва да бъде изразено в цели числа. броят молове които се съдържат в тези маси: n (Na) = 43.831 Намира се отношението на броя молове: n (Na) : n(C) : n(O) = 1. n (C) = 11.2.887 : 0.3 12 = 0.3 % O . 2.3 16 = 2. 12 g/mol и 16 g/mol.1. C и O. Решение Ar(Na) = 23 .Намиране на емпирична формула на вещества по известен процентен състав Емпиричната формула представлява най-простото количествено отношение (в молове) на елементите в съединението.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 %O= 3M(O) M(Fe2 O3 ) * 100 = 48 160 * 100 = 30 % 2.4 % Na . 11. Пример: Химичният анализ е показал. че веществото съдържа 43.

4 100 = 11.2. изчислени от моларните маси и броя молове (броя коефициентите в уравнението). 5048 V8 647 67 CaCO3 + 2HCl = CaCl 2 + H 2O + CO2 { 1 424 3 22. който се нарича моларен обем. изчислени от моларните маси и броя молове (коефициентите в уравнението) 560 g m4 647 8 64748 Fe2O3 + 2Al = Al2O3 + 2Fe { 12 3 2* 56 g/mol 160 g/mol Съставя се и се изчислява пропорцията: m 560 = 160 112 m= 160 * 560 = 800 g 112 2.4 L.4 L 100 g/mol Съставя се пропорцията: 50 100 = V 22.2.Изчисляване на обема при химични реакции Пример: Колко L CO 2 ще се отдели при взаимодействие на HCl с 50 g CaCO 3 ? Решение: Записва се уравнението на реакцията: CaCO3 + 2HCl = CaCl 2 + H 2 O + CO2 Записват се дадените и търсени величини 508 67 V } CaCO3 + 2HCl = CaCl 2 + H 2 O + CO2 Пишат се под формулите съответните масови и обемни количества.4 Изчислява се пропорцията: V= 50 * 22.2 L 5 . Важно: 1 mol от даден газ при нормални условия заема обем от 22.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 Под формулите на тези съединения се записват количествата им в g .

пропорционални на техните еквиваленти.3. Записват се дадените и търсени величини и моларните маси на CaCO3 и CaO: 187 m4 64 748 647 8 CaCO3 = CaO { + CO2 1 424 3 56 g/mol 100 g/mol Съставя се пропорция: 187 m = 100 56 Решава се пропорцията: m(CaO) = 104.4. получена от 220 тона варовик.72 + 33 * 100 = 76 % 2.001eq E(A) = M(A) /z Законът за еквивалентите гласи: Веществата взаимодействат помежду си с маси. 104.72 t От варовика се получават 187 t CaCO3 .Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 2.72 104. 1eq (A) = E(A) (g) 1 meq (A) = 0.72 t CaO и 33 t примеси. съдържащ 85% CaCO3. Намира се масовото процентното съдържание на CaO: ω(CaO) = 104.Изчисления с вещества съдържащи примеси Пример Да се намери процентното съдържание на CaO в гасена вар.Изчисления по закона за еквивалентите Еквивалентът/еквивалентната маса на веществата зависи от конкретното химично взаимодействие. m A / mB = E A / E B 6 . Решение: Намира се масата на чистото вещество CaCO3 m(CaCO3 ) = 85 * 220 = 187 t 100 220 t варовик съдържат 187 t CaCO3 и 33 t примеси.

Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 Пример : 1.098 g = 98 mg пълна неутрализация .008 g = 8 mg = M(S)/4 = 8 g/mol 2 б) възможни са две реакции частична неутрализация .016 g = 16 mg E(S) SO 1eq (S) = 8 g 1 meq = 0.H 2 SO4 + 2NaOH = Na 2 SO4 + 2H 2 O Е(H2SO4) = M(H2SO4)/2 = 49 g/mol 1eq (H2SO4) = 48 g 1meq (H2SO4) = 0.H 2 SO4 + NaOH = NaHSO4 + H 2 O Е(H2SO4) = M(H2SO4)/1 = 98 g/mol 1eq (H2SO4) = 98 g 1meq (H2SO4) = 0.049 g = 49 mg в) възможни са три реакции: 1в) Al(OH)3 + HCl = Al(OH)2 Cl + H 2 O E [(Al2(SO4)3] = M[(Al2(SO4)3]/1 = 78 g/mol 1eq (Al(OH)3 = 78 g 1meq (Al(OH)3 = 0. Да се определи eq и meq на: а) S в H2S и SO2 б) H 2 SO 4 в реакция с NaOH в) Al(OH ) 3 при взаимодействие със HCl г) ( NH 4 ) 2 CO 3 д) HNO 3 в реакциите 3Ag + 4HNO 3 = 3AgNO 3 + NO ↑+2H 2 O KOH + HNO 3 = KNO 3 + H 2 O Решение: H2 + S = H2S а) S + O2 = SO2 E(S)H S = M(S)/2 = 16 g/mol 2 1eq (S) = 16 g 1 meq = 0.078 g или78 mg 2в) Al( OH )3 + 2 HCl = Al( OH )Cl 2 + 2 H 2 O 7 .

KOH + HNO3 = KNO3 + H 2 O . Решение 1) Намира се броя еквиваленти на калция neq (Ca) = m(Ca)/ E(Ca) = 1.063 g или 63 mg Пример: 1.81 % О. KAl(SO 4 ) 2 ⋅ 12H 2 O . 3 Ag + 4 H N O3 = 3 AgNO3 + N O ↑ +2 H 2 O -окислително редукционна реакция E ( HNO3 ) = M / 3 = 21 g / mol .049g или 49 mg HNO3 участва в +5 +2 1д.026g или 26 mg ( NH 4 )2 CO3 E [( NH 4 )2 CO3 ] = M / 2 * 1 = 49 g / mol 1eq [(NH4)2CO3] = 49 g д) 1meq [Al(OH)3] = 0.08 neq (Ca) = 1.6 g Допълнителни задачи: 1.0 = 0.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 E [(Al2(SO4)3] = M[(Al2(SO4)3]/2 = 39 g/mol 1eq (Al(OH)3 = 39 g 1meq (Al(OH)3 = 0. следователно броят еквиваленти на цинка са: neq (Zn) = 0.60/20.08 2) По условие: neq (Ca) = neq (Zn).окислител.61 грама цинк изместват от киселините едно и също количество водород.61/0.киселинно-основно взаимодействие E ( HNO3 ) = M / 1 = 63 g / mol . Al 2 (OH ) 5 Cl . че еквивалентната маса на калция е 20.19 % Н 8 .киселина 1eq (HNO3) = 63 g 1meq (HNO3) = 0. Да се изчисли еквивалентната маса на цинка. в съединенията: 2.021g 21 mg 2д.08 = 32.08 3) Намира се еквивалентната маса на цинка Е (Zn) = m(Zn)/ neq (Zn) = 2. 11. приема 3е1eq (HNO3) = 21 g 1meq (HNO3) = 0.039g или 39 mg 3в) Al( OH )3 + 3 HCl = Al( OH )Cl 2 + 3 H 2 O E [(Al2(SO4)3] = M[(Al2(SO4)3]/3 = 26 g/mol 1eq (Al(OH)3 = 26 g г) 1meq (Al(OH)3 = 0.60/20. Намерете процентното съдържание на алуминий Al 2 (SO 4 ) 3 ⋅ 18H 2 O .0 = 0. Намерете емпиричната формула на съединенията със следния процентен състав: а) 88. като се знае.60 грама калций и 2.0 g.

5 % O в) 22. 13. съответстващи на химичната му формула. 52. Основна масова единица на веществата е молът (mol).Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 б) 38. Има два начина за означаване на концентрацията на веществата: аналитичен и технически. Дадено е уравнението на окислително-редукционната реакция: 2KMnO 4 + 16HCl = 2KCl + 2MnCl 2 + 5Cl 2 + 8H 2O Да се изчисли колко mL 24% HCl с масова плътност ρ = 1. 47. g 9 .6 % K. използвани в анализа. в 1 dm3(L) разтвор. cm3. които се съдържат в 1 kg разтворител.41 % P . Моларна концентрация (М или CM) – броят молове разтворено вещество. 5. Молална концентрация (m или Cm) – броят молове разтворено вещество.325 kPa . 3. чист разтворител или смес.използват се за разтвори на реагенти. 3.1. 25.12 % Al .12 g / mL са необходими за получаване на 100 g хлор. измерванията се приемат при стандартна температура и налягане. Аналитични означения . Концентрация на веществата Количество вещество.7 g NaCl ? Колко H 2 SO 4 е необходима за това? 4. mA = n A * 1000 ms където ms – маса на разтворителя. Формулна концентрация (F или CF) – броят молове разтворено вещество. съответно 25 o C и атмосферно налягане – 101. като се знае. Колко g HCl и NaHSO 4 ще се получат от 11.46 % O 3.58. Повечето единици за концентрация изискват познаване на обема на веществата. който е променлив и зависи от температурата и налягане. което се съдържа в определено количество разтвор. че процентът на безводната сол е 78. Да се определи броя молове безводна сол и броя молове кристализационна вода в кристалохидрата на K 2 CO 3 . които се съдържат в 1000 cm3 (ml) или 1dm3(L) разтвор: M= n A * 1000 V където V – обем разтвор.8 % N. Ако не са посочени други условия.

към общия брой молове разтвор (като част от цялото или в %).масата на разтвореното вещество mA в грамове.2 Техническите означения . Безразмерна величина – част от единицата. съдържащи се в 100 мола разтворител. 1% =10-2 масови части. Има и други масови части. %) – обем на разтвореното вещество VA в cm3. отнесено към 1g разтворител. Масова част – масата на вещество в грамове в общата маса на смес. ω ( A )= m( A ) m Това отношение умножено по 100. концентрацията често се изразява като титър (T) – масата на разтвореното вещество в грамове към 1cm3 (ml). в 100 cm3 разтвор или смес (Vs – обем на разтворителя): C% = VA *100 VA + Vs Масово.използват се често в техниката. съдържащи се в 1dm3 (L) разтвор: N= n eq * 1000 V По-рядко се използват: Молно отношение – броят молове вещество. mA.обемна процентна концентрация (%) . 3. фармацията. Молна част – брой молове вещество. медицината. съдържащо се в 100 грама разтвор или смес (ms – маса на разтворителя): C% = mA * 100 m A + ms Обемна процентна концентрация (градус. в 100 cm3 разтвор (V – обем на разтвора): C% = qA * 100 V По-рядко се използват: Масово отношение – масата на вещество в грамове. В титриметричния анализ.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 Еквивалентна (нормална) концентрация (N или CN) – броят молове на еквивалента на разтвореното вещество. Най-разпространените от тях са: Масова процентна концентрация (%) – масата на разтвореното вещество в грамове. използвани в чуждестранната литература: 10 . дава масовата част на разтвореното вещество в проценти ( ω %) – масово процентно съдържание.

че всеки 100 g от този реактив съдържат 95 g NaNO3. ppm. са идентични: mg / L = ρ= маса на разтвореното вещество ( mg ) маса на разтвореното вещество ( mg ) ppm = обем на разтвора ( L ) маса на разтвора ( kg ) mg mg 1 L маса на разтвора ( kg ) ppm = = * * . Пример: Колко g NaCl се съдържат в 180 грама 5% разтвор? Решение: C% = m( A ) * 100 m m( NaCl ) = 180 * 5 =9g 100 Пример: Да се приготви 500 g 15% разтвор на NaNO3. mg/kg m o Част от милиард (ppb) m( A ) * 10 9 . Изчисления с концентрация на разтвори 4. Изчисления с използване на масова процентна концентрация. Решение а) Необходимото количество NaNO3 за 500 g 15% разтвор се изчислява по формулата: m( NaNO3 ) = 500 * 15 = 75 g 100 б) Използва се реактив с чистота 95%. Съставя се пропорцията: 11 . Напр. което означава. χ( A) = n( A ) n * 100 4. g/kg m o Част от милион (ppm) m( A ) * 10 6 . µg/kg m При дадена плътност на разтвора масовата концентрация Сw и масовата част. напр.1. моларната част на веществото е 1/10 или 0. като се използва NaNO3 с чистота 95%.Показва броя молове разтворено вещество като част от общия брой молове на разтвора.1. при смесване на 1mol вещество и 9 mol разтворител. обем на разтвора ( L ) kg L ρ kg ако ρ = 1 kg / L ppm = mg mg = kg L Моларна част . Ако се умножи по 100 –моларни проценти.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 o Част от хилядната ‰ (ppt) m( A ) * 10 3 .

95 g 95% NaNO3.05 g H2O (500-78. които да се разтворят в 421. 12 .Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 95 75 = 100 m( NaNO3 ) m( NaNO3 ) = 78.95).95 g в) За да се получи 500 g 15% разтвор на NaNO3 е необходимо е да се претеглят 78.

135 g / mL = 1.0200 * 2 = = 0. който съдържа 0.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 4. плътността на който е 1. Решение: а) Моларната маса на KOH: M ( KOH ) = 1M ( K ) + 1M ( O ) + 1M ( H ) = 1 * 39 + 1 * 16 + 1 * 1 = 56 g / mol б) Нормалната концентрация се отнася за обем 1 L.7 % разтвор на KOH.0200 g H2C2O4.2H2O: M ( H 2C2 O4 • 2 H 2 O ) = 2 M ( H ) + 2 M ( C ) + 4 M ( O ) + 2 M ( H 2 O ) = 2 * 1 + 2 * 12 + 4 * 16 + 2 * 18 = 126 g / mol б) Използва се формулата за нормална концентрация: CN = m* z 0.2. Решение: а) Намира се моларната маса на Na2CO3: M ( Na2 CO3 ) = 2 M ( Na ) + 1M ( C ) + 3M ( O ) = 2 * 23 + 1 * 12 + 3 * 16 = 106 g / mol б) Използва се формулата за моларна концентрация: CM = m(Na2 CO3 ) n 75 = = = 0. обема и масата на разтвора се дава с израза: ρ = m V .135 g/cm3 . следователно: ρ = 1.3538 mol/L V M(Na2CO3 )* V 106 * 2 Пример: Каква е нормалната концентрация на разтвор. 2 L от който съдържат 75 g Na2CO3.2H2O в 10 mL ? Решение: а) Намира се моларната маса на H2C2O4. Изчисления с използване на моларна и нормална концентрация CM = n m = V M *V CN = n* z m = M * V E *V Пример: Колко мола HCl се съдържат в 5L 3M разтвор? Решение: n( HCl ) = V * M = 5 * 3 = 15 mol Пример: Да се изчисли моларната концентрация на разтвор.3.010 4. g/cm3 Пример: Да се изчисли нормалната концентрация на 14. Изчисления с използване на плътността на разтворите Връзката между плътността.032 mol / L M * V 126 * 0.135 * 1000 g / L в) Използва се формулата: 13 .

= ( m1 + m2 + . Каква е процентната концентрацията на получения разтвор? Решение: C% x = 20 g * 17 % + 100 g * 20 % 2340 = = 19.) * C N x или V1CM 1 + V2 C M 2 + .... Използва се правилото на смесване на два разтвора с различна процентна концентрация...5% 20 g + 100 g 120 Пример: Да се определи колко грама вода трябва да се прибавят към 20 g 60% за да се получи 20% разтвор...4.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 CN = C% * ρ * z 14.количеството вещество в грамове на разтвор 1 и 2. 14 . когато концентрацията им е изразена като нормалност (N) или моларност (M)....... Аналогични са уравненията на смесване и разреждане на два или повече разтвори..... C%x – концентрацията на разтвора след смесване в масови или моларни проценти... като се вземе под внимание...) C% x където m1 и m2 ..135 * 1000 * 1 = = 3 mol / L M * 100 56 * 100 4. Изчисления при смесване и разреждане на разтвори  Уравнение на смесване m1C% 1 + m2 C% 2 + .. = ( V1 + V2 + . C%1 и C%2 концентрация на тези разтвори в масови или моларни проценти.7 * 1.... = ( V1 + V2 + ... че процентната концентрация на водата с която се разрежда по-концентрирания разтвор е нула.... В тези случаи се използват обемите на смесваните разтвори: V1C N 1 + V2C N 2 + ...) * C M x  Уравнение на разреждане При разреждане на разтвори с вода се използват уравнениятa: m1C1 + m H 2O C H 2O = ( m1 + q H 2O ) * C x 14243 0 V1C N1 + VH 2O * C N H O = ( V1 + VH 2O ) * C N x 2 14 4244 3 0 или V1CM 1 + VH 2O * C M H O = ( V1 + VH 2O ) * CM x 2 14 4244 3 0 Пример: 20 g 17% разтвор на HCl се сместват със 100 g 20% разтвор на HCl.

ч Х =40-0=40 м. ще се получат 30g 40 % H2SO4.Y = C-Х =10 кръстно правило: За да се получи 30% е необходимо да се смесят по равни масови части (м. Пример: Какво количество вода трябва да се изпари от 2 kg 30% H2SO4 за да се получи 40% H2SO4? Решение: І ВАРИАНТ X=30 % Y = 0% С= 40 % м. X =Y-C =10 м.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 Решение: 20 * 60 = ( 20 + mH 2 O ) * 20 m H 2O = 1200 .ч. а с у .масата на 40% разтвор може да се приложи т. Какво количество от всеки разтвор е необходимо да се вземе? Решение: Ако с х се означи масата на 20% разтвор на NaOH.ч. то m H O = 40 cm 2 3 = 40 ml Пример: При смесване на 20% разтвор на NaOH с 40% разтвор на NaOH е необходимо да се получи 30% разтвор.н.) от 20% и 40% разтвори на NaOH. Y=40% X=20% С = 30% м.ч.400 = 40 g 20 тъй като ρ H 2O = 1g / cm 3 .Y =40-30=10 Ако от 40g 30% се изпарят 10 g вода.ч. Съставя се пропорцията: 40 10 = 2000 x x = 500 g 15 .

3 mL 1.7%) = ≈ 4.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 ІІ ВАРИАНТ Използва се уравнението на разреждане във вида: 2000 * 30 = ( 2000 .12 mol / L Пример: Колко ml 2 моларен разтвор на Al2 (SO 4 )3 са необходими за получаване на 500 ml 0.x ) * 40 x = 500 g 4. ако при смесването не настъпва промяна в общия обем? Решение: а) Намират се нормалните концентрации на двата процентни разтвора: Cw * ρ * z CN = M * 100 C N ( 20%) = C N ( 12.085 ≈ 1.7 * 1.5.085 * 1000 * 2 = 2.7%) = 20 * 1.843 * 2.8121 mol / L 98 * 100 б) Определят се обемите на двата процентни разтвора: m V= ρ V(20%) = 5000 = 4366.145 V ( 12 .843 L в) Използва се правилото за смесвани на два разтвора с различна нормалност: 4.8121 = ( 4.367 L 2000 = 1843. която се съдържа в 500 ml 0. Комбинирани задачи Пример: Каква ще бъде нормалната концентрация на разтвор.2 N Al2(SO4)3: 16 .2 нормален разтвор на Al2 (SO 4 )3 ? Решение: а) Определя се моларната маса на Al2(SO4)3: M ( Al2 ( SO4 )3 ) = 342 g / mol б) Определя се масата на Al2(SO4)3.085 g/cm3.367 + 1.367 * 4.8 ml 1.145 g/cm3 и 2 kg 12.843 ) * C N C N = 4.7% H2SO4 с плътност 1.145 * 1000 * 2 = 4.6735 + 1. получен при смесването на 5 kg 20% H2SO4 с плътност 1.6735 mol / L 98 * 100 12.

7 g z 6 Замества се във формулата за моларна концентрация: CM ( Al2 ( SO4 )3 ) = V = 5.33.33 ml 2 * 342 17 .7 m( Al2 ( SO4 )3 ) 5 .Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 m ( Al2 ( SO4 )3 ) = в) C N ( Al2 ( SO4 )3 )* V * M 0.2 * 0.10 -3 L = 8.5 * 342 = = 5 .7 = M [ Al2 ( SO4 )3 ] * V 342 * V = 8.

→ Fe(OH) 3 ↓ утаечна форма → Fe(OH) 3 ↓ Сушене Накаляване → Fe O 2 3 тегловна форма  утаечната и тегловната форма съвпадат при тегловния метод за определяне съдържанието на сулфатни йони: SO 24 − + Ba 2 + → BaSO 4 ↓ сушене → BaSO 4 накаляване  → BaSO 4 утаечна форма тегловна форма Съдържанието на определяния компонент Х ( g ) се изчислява по формулата: m(X) = a ⋅q b където: m ( X) – маса на определяния компонент в утайката. Химичен анализ Химичният анализ на водата включва качествен и количествен анализ на нейните примеси.1 Тегловен анализ Базира се на превръщане на изследвания компонент в малко разтворимо съединение (утайка). а – атомна или молекулна маса на определения компонент. b Към тегловните методи се отнасят и някои методи. обемен и физико-химичен. Качественият анализ се използва за идентифициране на примеси (органични или минерални) във водите. количественият химичен анализ се подразделя на тегловен. дали водата отговаря на нормативните изисквания по този показател. хроматография (например: определяне на суспендирани вещества. масла и др. q – маса на утайката (тегловна форма). Например. При тегловния анализ се различават две форми на веществата – утаечна (полученото малко разтворимото съединение. или да бъдат различни вещества. ИЗЧИСЛЕНИЯ 1. Отношението a се нарича фактор на тегловния анализ и се бележи с F. Според принципа на използваната методика. нефтопродукти. Пример:  Утаечната и тегловната форми са различни при тегловното определяне на ферийони: Fe 3+ + 3OH . 18 . което съдържа определяния компонент) и тегловна (малко разтворимо съединението с определен състав. а грешката на определението е 0. 1. Едва след определяне на неговата концентрация може да се прецени. изсушава (в някои случаи се накалява при висока температура) и се претегля. което се филтрува. Отличават се с продължителност и трудоемкост.). Чувствителността на тегловните методи е 10-4 % (масова част). които не са химически. По масата на утайката се съди за количеството на определяното вещество. b – молекулна маса на веществото в утайката.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 ХИМИЧЕН АНАЛИЗ – МЕТОДИ. сух остатък. което се тегли). в g . с помощта на методите на качествения анализ може да се установи присъствие на желязо във водата. Тегловната и утаечна форма могат да съвпадат. но са основани на предварително отделяне на изследвания компонент чрез филтруване. докато данните от количествения анализ се използват за оценка на пригодността на водата за различни цели.5-1%. екстракция. както и за технически решения за нейното пречистване.

Крайната точка на титруване се нарича още еквивалентна точка. която най-общо може да се представи така: X+R → P. R е титрант. В зависимост от вида на използваните химични реакции. съдържаща анализирания компонент с неизвестна концентрация. или титранти. Разтворите на реагенти с позната концентрация. Обемен (титраметричен) анализ Титраметрията се основава на измерване на обем на разтвор на реактив с точна концентрация. Най-често се използват индикатори. използвани в титраметрията се наричат титруващи (стандартни) разтвори. окислителноредукционен потенциал и др.1 Видове обемен анализ Титраметричният анализ се основава на химична реакция. Титруването е процедура на прибавяне на малки порции разтвор на титранта към пробата. Този метод на 19 . За оцветени и мътни разтвори се използват други свойства . показващ прекратяване на реакцията (достигане на крайната точка на титруване).основава се на реакция на обмен на протони ( H + ) или хидроксониеви йони (хидратирани протони. електропроводност. че техният интервал на превръщане да съвпада с еквивалентния пункт или да бъде възможно най-близо до него.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 1.pH. докато не се получи сигнал от индикатора. 1. H 3O + ). цветът на който се изменя при достигане на крайната точка на титруване. Титруване Моментът на прекратяване на титруването може да се установи с помощта на химична реакция или някое физично свойство. Индикаторите в условията на титруване се избират така.2.2. а P – продукт на взаимодействието. обемният анализ се подразделя на: 1) киселинно-основен (неутрализационен) . където: Х е определяния компонент. който взаимодейства с определяния компонент.

в количество еквивалентно на определяния компонент. 1. С методите на този анализ е определят показателите перманганатна окисляемост. съдържание на Ca 2+ и Mg 2+ и др. Например. Намира приложение при определяне на обща твърдост. 2) метод на заместването – към пробата.2 Методи на титруване 1) метод на директно титруване – определяното вещества се титрува директно с титруващия разтвор. Например: съдържанието на въглеродна киселина във вид на HCO 3− може да се определи чрез директно титруване с разтвор на HCl при индикатор метилоранж.към пробата се прибавя в излишък разтвор на реагент с позната концентрация (R1). еквивалентно на съдържанието на Cl 2 . свободен. равновесен CO 2 и др. Към анализираната проба вода се прибавя разтвор на KJ и в резултат на протеклата реакция се образува J 2 . чрез директно титруване с разтвор на натриев тиосулфат: Cl { → 2KCl + J 2 {2 + 2KJ R X 1 J 2 + 2 Na 2S2O 3 → 2 NaJ + Na 2S4O 6 1 424 3 R2 3) остатъчен метод . съдържаща определяният компонент. След извършване на реакцията останалото. излишъкът се титрува с друг реагент с позната концентрация (R2). определяне на хлорни йони по метода на Фолхард. не реагирало количество AgNO3 се титрува директно с разтвор на амониев роданид: + Cl . карбонатна твърдост. 4) утаечен . 2) окислително-редукционен (редоксметричен) – в основата му лежи реакция на обмен на електрони. разтворен кислород и др. Методът намира приложение за определяне на Cl − и др. киселинност. в количество. Към анализираната проба се прибавя разтвор на AgNO3 в излишък. 3) комплексометричен – основава се на реакция на комплексообразуване. В зависимост от използвания титрант.в основата му лежи реакция на образуване на утайка (малко разтворимо съединение). бихроматометрия и др.+ Ag { → AgCl ↓ R1 + Ag { → AgCNS↓ { + CNS R2 R1 20 .Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 анализ се използва при определяне на химичните показатели алкалност.2. Например: йодометричното определяне на съдържанието на остатъчен хлор ( Cl 2 ) във вода. Това вещество се титрува директно с друг разтвор на реагент с позната концентрация (R2). се прибавя разтвор на реагент с позната концентрация (R1) при което се образува друго вещество. Отделеното количество йод се определя. йодометрия. окислителноредукционният обемен анализ се подразделя на: перманганометрия. След извършване на реакцията.

4 4.14 • Металхромни индикатори – използват се в комплексометричния обемен анализ. Представляват окислители или редуктори. Представляват слаби органични киселини или основи. чиито недисоциирани молекули имат един цвят.Промяната на техния цвят зависи от общия потенциал на системата.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 1.1 – 4.10. най-често багрила. мурексид. • Адсорбционни индикатори – използват се в утаечния обемен анализ.0 5.2 – 6. 21 . Правилният избор на индикатор се прави въз основа на дисоциационната константа на металния индикатор и стабилитетната константа на неговия комплекс с металните йони. Съотношението на тези форми зависи от pH на средата. които при адсорбция върху утайката променят цвета си. В таблица 2 са дадени някои редокс.3 Индикатори в обемния анализ Това са вещества. Някои от тях са органични багрила. Те образуват с металните йони цветни комплексни съединения с по-малка стабилност от тази на комплексоните с металните йони. Най-често използваните индикатори в комплексометрията са ериохромчерно. В таблица 1 са дадени най-често използваните киселинно-основни индикатори.индикатори. Цветът на индикатора се променя в определен pH интервал.0 3.0 7. Таблица 2 Характеристика на някои редоксиндикатори Цвят Индикатор Окислена Редуцирана форма форма Неутрално червено червен безцветен Метиленово синьо зелен безцветен Дифениламин синьовиолетов безцветен Орто-фенантролин гълъбов червен Ео.5 • Редокс-индикатори – използват се в окислително-редукционния обемен анализ.53 0.. твърди или течни.2 9.2. Таблица 1 Област на промяна на цвета на някои рН-индикатори Цвят на Цвят на Интервал на Индикатор киселинната алкалната превръщане pH форма форма Фенолфталейн Лакмус Метилоранж Метилово червено Безцветна Червена Розова Червена Червена Синя Жълта Жълта pT 8.0 – 8. при която се наблюдава рязка промяна на цвета и при която трябва да се прекрати титруването се нарича индикаторен експонент ( pT ).0. Подразделят се на: • Киселинно-основни индикатори – използват се в киселинно-основния обемен анализ. ксиленолоранж и др. Стойността на pH в интервала на превръщане. наречен интервал на превръщане на индикатора. с помощта на които се установява еквивалентния пункт.24 0.76 1. а йоните им – друг. V [H + ] = 1 0. чиито окислена и редуцирана форми имат различен цвят и се превръщат обратимо една в друга. Представляват органични вещества.0 4.0 5.

която се използва за определяне на еквивалентния пункт в йодометрията. еоазин. фракционно утаяване на хлоридните йони със сребърни йони.6). Съставя се уравнението на реакцията. вместо mol/L. n eq (R ) = V 1000 1000 C N ( x ) * V ( x ) C N (R ) * V ( R ) или = 1000 1000 C N ( x ) * V( x ) = C N (R ) * V(R ) 14 4244 3 144244 3 neq ( x ) (1) neq ( R ) В лабораторни условия се анализират малки обеми. напр. Изчисляват се или се намират по таблица еквивалентите. обемът се измерва в ml. Напр. калиевият хромат K 2 CrO 4 който се използва като индикатор при определяне на Cl − по метода на Мор.5 Изчисления в обемния анализ В основата на всички изчисления лежи законът на еквивалентите. Щварценбахов буфер (NH4OH/NH4Cl) поддържа постоянно pH в алкалната област (pH= 8-10). В еквивалентния пункт.2.е. а обемът .4 Буферни разтвори Използват се за поддържане на определена стойност на pH. Методът се основава на н. Прилагат се специални формули. като най. като изчисленията са с точност до четири значещи цифри след десетичната точка. т. 1. Те са смес на слаби киселини или слаби основи и техни спрегнати соли. бромфенол синьо и др. Директно титруване Реакцията е от вида: ◘ ◘ X+R → P В еквивалентния пункт – броят еквиваленти на Х и на R са равни: n eq (x) = n eq (R ) Изразяват се еквивалентите чрез нормалната концентрация и обема: n eq * 1000 C N ( x ) * V( x ) C N (R ) * V(R ) CN = или n eq ( x ) = . ◘ Концентрацията на определяното вещество по данни от титруването е: C N (R ) * V(R ) (2)) C N (x) = V( x ) 22 .напред се образува бяла утайка от AgCl2. Буферните разтвори се характеризират с буферен капацитет (β) – способността им да се противопоставят на изменение на pH при прибавяне на неголеми количества силна киселина или основа в системата. Адсорбционен индикатор е и скорбялата. а в еквивалентния пункт – керемидено-червена утайка от Ag2CrO4.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 Такива индикатори са фруоресцин. 3. Спазва се следната последователност: 1.в cm3 (mL). 1. а нормалната концентрация също се изразява в милиграмеквиваленти/милилитър (mmol/ml).2. Концентрацията се изразява като нормална концентрация CN (N) или титър Т. Други са неорганични.7-5. докато ацетатният буфер (CH3COOH/CH3COONa) поддържа pH в киселинната област (pH = 3. определяното вещество и титранта реагират в еквивалентни количества. извършваща се при анализа 2.

Колко грама сярна киселина се съдържа в пробата? Решение: а) Записва се уравнението на химичната реакция: H 2SO 4 + 2 NaOH = Na 2SO 4 + 2H 2O б) Означават се определяния компонент и титранта: H 2SO 4 + 21 NaOH 3 = Na 2SO 4 + 2H 2O 123 424 X R в) Прилага се формулата за определяне на масата на Х по данните от титруването: C N ( NaOH) * V( NaOH) * M (H 2 SO 4 ) 0. V 0. V(R 1 ) и V(R 2 ) – обеми разтвор на mX = 23 . g / mol . mol / L .1000 2000 Остатъчен метод и метод на заместването ◘ За определяне количеството на компонента Х [g ] : {C N (R 1 ) * V(R 1 ) . mol / L . M ( x ) – моларната маса на определяния компонент. 1000 – превръщане на n(x) от mol в mmol. ml. g / mol .1000 където m( x ) . N(R ) . g .Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 За определяне количеството на компонента Х [g ] : C N (R ) * V ( R ) * M ( x ) m( x ) = (3) z .100 z * W ( x ) * 1000 (5) Пример 1 При титруване на проба разтвор на сярна киселина са изразходени 16.049 g = 49 mg z .ефективна валентност на определяния компонент в анализирания разтвор. ml.маса на определяния компонент.нормална концентрация на титранта.096 N разтвор на калиева основа? Решение: m(H 2SO 4 ) = N KOH * VKOH * M (H 2 SO 4 ) . ако при титруване на 25 ml от този разтвор са изразходени 22. взет за анализ за анализ. g .C N (R 2 ) * V(R 2 )}* M (X) (6) z * 1000 където m X . C N (R 1 ) и C N (R 2 ) . VR – обем разтвор на титранта при титруване.082 g z *1000 2 *1000 Пример 2 Колко грама сярна киселина се съдържат в 500 ml разтвор. ◘ ◘ За определяне на процентното съдържание на компонента в твърда проба: m (x ) % = N R * VR * M ( x ) .5 * 98 * 500 = = 2. V – обем на цялата проба.117 g Z * Va * 1000 2 * 25 * 1000 meq(H 2SO 4 ) = M (H 2SO 4 ) 98 = = 0.8 ml 0.N разтвор на натриева основа (NaOH).8 * 98 m(H 2SO 4 ) = = = 0.096 * 22. ml. ◘ pH на масовата концентрация на компонента Х в g / L или в mg / L : C N (R ) * V(R ) * M( x ) * V (4) m( x ) = z * Va * 1000 Където Va – обем.нормална концентрация на използваните реагенти с позната концентрация.50 ml 0.1 *16. z .маса на определяния компонент. M ( x ) – моларната маса на определяния компонент.

която се пълни с разтвор с точно определена концентрация. 1000.C N (R 2 ) * V(R 2 )}* M ( x ) * 100 z * 1000 * W ( x ) (8) където W(x) – масата на твърдата проба.6 Лабораторно оборудване в обемния анализ ◘ Бюрета– градуирана тръбичка с кран или гумен накрайник. 100. 1000 – преводен коефициент ◘ За определяне на масовата концентрация на компонента Х g / L или mg / L : mX = {C N (R 1 ) * V(R 1 ) . Различни обеми .2.1000 Va (7) ◘ За определяне на процентното съдържание на компонента в твърда проба m( x ) % = {C N (R 1 ) * V(R 1 ) .C N (R 2 ) * V(R 2 )}. 2000 ml 24 .50. Биват обикновени бюрети и бюрети с автоматично нулиране. 500. 250.ефективна валентност на определяния компонент в анализирания разтвор. съдържаща определяния компонент 1. ml. ◘ Мерителна колба – използват се за приготвяне на разтвори.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 използваните реагенти с позната концентрация при титруване. M ( x ) V * z . обикновена бюрета автоматична бюрета ◘ Конична колба за титруване (Eрленмайер) – в нея се поставя анализираната проба. z .

Съществуват и автоматични пипети.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 ◘ Чаша (Бехер) – за измерване на обеми и извършване на химични реакции. Точността на отмерения обем при температура 20°е указан на пипетата ◘ Резила – вид пипета с бутало ◘ Цилинър – за измерване на обем.термоустойчиви.н. Различни обеми. използвана за промивка 25 . пипети Фол и т.пипети. с по-малка точност от тази на пипетите ◘ Пръскалка – съд за дестилирана вода. ◘ Пипета– с за измерване на точен обем течност. Има различни видове – макро-. пипети Мор. микро .

с която е пълна бюретата чрез отваряне на кранчето или притискане на стъкленото топче в гумения накрайник. 1 капка ще даде отклонение от 0.през 0.05 ml или процентната грешка (0.1 Потенциометричен метод Основава се на измерване потенциала на йон-селективни електроди.3. Формулата за разреждане е: Mk*Vk = Mp*Vp или Nk*Vk = Np*Vp където Mk. Внася се изчисления обем и се долива с дестилирана вода до белега (мярката) на мерителната колба. подлежат на автоматизация.използваните бюрети са от 10. Nk и Np съ съответно маларните (нормални) концентрации на концентрирания и разреден разтвори. че долната част на мениска (кривата на повърхността на течност) да тангира с нулевото деление на бюретата. Mp. 25. • Разреждане на разтвори – използва се често в лабораторната практика. перспективни са. Те са леки за изпълнение. докато бюретите от от 25 ml и 50 ml . като редокс потенциал. и 50 ml. а Vк и Vp – техните обеми. 1. че при използване на бюрета от 50 ml. сила на полярографски ток и др. Физико-химичен анализ Основават се на измерване на електрохимичните свойства на анализирания компонент.05 ml. 2) Извършва се промива с малко разтвор на титранта 3) Отстранява се въздуха 4) Бюретата се пълни така.1% 1.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 1. Методите се характеризират с чувствителност 10-5-10-7 % (масова част) и точност 0.6 Допълнителни процедури в обемния анализ • Пълнене на бюрета с титруващ разтвор 1) Изпуска се дестилираната вода. Това означава. Разреждането се извършва в мерителни колби. 5) Нивото на менсикуса се гледа на височината на очите. • Точност на отчитане на обема на титруващия разтвор Най .1 ml.05/50)*100 = 0. Йон-селективните електроди са мембранни електроди за селективно определяне на определен вид йон в 26 . Бюретите от 10 ml са обикновено градуирани през 0.2.5-5 %.3. електропроводимост.

Използват се за определяне на специфични йони и газове в разтвори. Стъклен електрод Стъкленият електрод се комбинира в електрохимична верига със външен стандартен електрод.303RT log(a H + ) външ. р-р където: Е ст. Представляват стъклен цилиндър. ще се получи F уравнението: Изразът E = константа - 2. Най-широко използван е стъкленият електрод за определяне на рН. р-р F или E = константа + 2.комбиниран потенциал на двата стандартни електрода и е константа за дадена температура. р-р е също константа и ако се обедини с Е ст.303 RT pH F Модерните pH електроди обикновено са от “комбиниран” тип. . който съдържа сравнителен електрод и измервателен електрод – стъклено мембранен. log F (a H + ) външ.303RT E = E ст. Cl/AgCl(s)/Ag 27 . 2. общата верига може да бъде представена по следния начин: Сравнителен електрод//изследван разтвор ([H3O+]=a1)/стъклена мембрана/[H3O+]=a2.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 присъствие на други йони. Обикновено се използва Ag/AgCl или каломелов електрод. Електродвижещото напрежение на веригата се изчислява по уравнението на Нернст: (a H + ) изсл. р-р 2.303 RT log (a H + ) изсл. Схематично.

бромиди. обикновено 0.1M MeCl за pMe електроди. 1. 2. концентрацията и дебелината на слоя разтвор. Частен случай на потенциометричния метод е методът на потенциометрично титруване. натрий. калий.3. Фотометрични и спектрофотометрични методи Фотометрията или спектрофотометрията са едни от най-разпространените оптични методи. направено от специално стъкло. че точката на еквивалентност се определя с прибор. тяло на електрода. Основават се на закона на Ламберт-Беер. съдържащ изследвания компонент се потапят два електрода: катод. изтичащ на капки от тънка капиляра и анод – живак с голяма повърхност. Този метод се използва за определяне на хидрогенкарбонати.1M HCl за pH електроди или 0. сулфиди. 3. вътрешен електрод. по която може да се изчисли концентрацията на даден компонент в отсъствие на странични електролити.В разтвора. кондуктометричният метод се използва за определяне на специфична електропроводимост на водите (електропроводимост при 25 ºС). С този метод е възможно да се определят едновременно няколко метала. обикновено от същи тип като 4. 1. служеща като мярка за тяхното солесъдържание. CO 2 . азотни оксиди. даващ връзката между поглъщащата способност на изследваното вещество (оптичната плътност).NH 3 . понякога електродът съдържа малко утайка от AgCl .Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 Комбиниран електрод за рН 1.2 Кондуктометричен метод Методът е основан на измерване електропроводимостта на анализиран разтвор. кислород и др. разположен на дъното на съда. 4. когато протича редукцията на изследвания компонент силата на тока рязко нараства (потенциал на редукция).3. обикновено сребърно-хлориден или каломелов 5. представляващ живак.4. 1.3 Полярографски метод Методът се използва за определяне на метални йони. вътрешен разтвор. Понастоящем съществуват йон-селективни електроди за определяне на флуориди. тънкостенно балонче. както и на газове . По същество той е вариант на обемното титруване с тази разлика. направен от непроводящо стъкло или пластмаса 6. хлориди. които имат способността да се редуцират на живачен електрод. органични киселини и др. I A = log = εlC I0 Където: 28 . сравнителен електрод. В момента. Тъй като водата е многокомпонентна смес на различни вещества. различаващи се по редукционен потенциал.

снабдени с фотоелементи. Фотометричен метод. отделящи тясна област от спектъра (частична монохроматизация). които превръщат светлинната енергия в електрическа и светлофилтри. Най-простият тип измерване е визуално сравняване на интензивността на оцветяване на пробата със серия от цветни стандарти. който превръща светлината в електрически ток . Схема на колориметър Фотометрирането се извършва при предварително избрана оптимална дължина на вълната (λ) – това е дължината при която абсорбцията е максимална. За по-прецизно измерване на интензивността на оцветяване се използват колориметри (фотометри). Колориметърът (фотометър) се състои от 1) светлинен източник.фотоклетка 6) галванометри за отчитане показанията на детектора. и последващо определяне на неговата концентрация чрез измерване на светопоглъщането на разтвора. На фигурата са показани абсорбционните спектри и λmax на три различни вещества. който съответстващи на различни концентрации на определяният компонент. Определянето на λmax за конкретния анализ се подбира след построяване на абсорбционния спектър. наречен екстинкция l = дебелина на слоя в cm С = моларна концентрация на адсорбтива Процедурата се свежда до привеждане на анализирания компонент в цветно съединение. В зависимост от техническите условия концентрацията на анализираното вещество може да се измери по следните методи: Колориметричен метод. 29 .Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 I = интензитет на светлинния поток преминал през разтвора I0 = интензитет на падащия върху разтвора светлинен поток I А или log 0 = абсорбционна (оптична)плътност I ε = коефициент. които пропускат светлината. 5) чувствителен светлинен детектор. 2) оптична система за фокусиране на светлината 3) цветни филтри. която се абсорбира от анализирания компонент в пробата 4) кюветодържател с прозрачни съдове (кювети) за разтвора. поглъщащо светлина.

С Някои колориметри могат да представят резултата директно в концентрационни единици. Чрез завъртане на призмата или решетката се подбира подходящата дължина на вълната. 30 .В.Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 Абсорбционни спектри на веществата А. Той е подобен на колориметъра. монохроматизация на светлината се осъществява с въртяща се призма или дифракционна решетка. попадаща върху анализирания разтвора. Стандартна крива Фотометричният метод се използва за измервания в близката ултравиолетова (УВ) и видима област на спектъра (320-800 nm). Измерването се осъществява на спектрофотометър. Спектрофотометричен метод. но вместо светлинни филтри. при други – резултатите се отчитат като светлинна абсорбция и за превръщането им в концентрационни единици е необходима калибрационна (стандартна) крива.

Семинарни материали по “Химия на водата” – 2 31 .

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful