Правила

за
класификация и строеж
I – Корабна технология
Част 2 – КОРАБИ ОТ ВЪТРЕШНО ПЛАВАНЕ

Глави 1 - 14

Варна
2010

Настоящите Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване на
Български корабен регистър са одобрени в съответствие с установената процедура по
качеството на БКР и са в сила за европейските водни пътища.
Датата на влизане в сила на настоящите Правила е 1 януари 2011.
Настоящите Правила се основават на Правилата за класификация и строеж на кораби от
вътрешно плаване, издание 2003, като се добавят новоразработените Глава 1
„Класификация” и Глава 14 „Изисквания към кораби за превоз на опасни товари”;
изменени и допълнени в съответствие положенията на Директива 2006/87/EC на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006; положенията на Резолюция
No.61 на Икономическата комисия за Европа на ООН, приложима за целите на
класификацията; както и техническите препоръки и изисквания на други водещи
класификационни организации и администрации относно корабите от вътрешно
плаване.
Българската редакция на настоящите Правила да се счита като оригинал за справки.

Български корабен регистър
ул. „Панагюрище” № 17
9000 Варна, България
Тел: +359-52-681510, 681520
Факс: +359-52-602864
e-mail: varna@bkrclass.org

Български корабен регистър, 2010

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване

Съдържание
Глава 1

Класификация

Общи положения .................................................................................................
Определения ..........................................................................................................
Пояснения ..............................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Клас на кораба .....................................................................................................
Общи положения ...................................................................................................
Символ на класа на кораба ...................................................................................
Изменение на символите на класа .......................................................................
Документи, издавани от БКР на кораба ..............................................................
Класификационни освидетелствания на кораби и плаващи
съоръжения в експлоатация ..............................................................................
Първоначално освидетелстване за присвояване на клас ...................................
3.1
Периодични освидетелствания ............................................................................
3.2
Извънредно освидетелстване ...............................................................................
3.3
Отлагане на периодични освидетелствания .......................................................
3.4
Класификация на кораби с клас на друг класификационен орган или кораби
3.5
без клас ...................................................................................................................
3.6
Отчитане на сроковете на периодичните освидетелствания ............................
3.7
Възстановяване на класа .......................................................................................
Техническа документация на кораб ................................................................
4.
4.1
Документация на кораб в строеж – технически проект ....................................
4.2
Техническа документация на кораб, обект на преустройство или
реконструкция …....................................................................................................
Приложение I Списък на вътрешните водни пътища на общността, разпределени
географски на зони 1, 2, 3 и 4 ……………………………………………….......
1.
1.1
1.2
1.3
2.
2.1
2.2
2.3
2.4
3.

Глава 2

Корпус

1.
1.1
1.2
1.3
1.4
2.
2.1
2.2

Принципи на проектиране …............................................................................
Общи положения …...............................................................................................
Материали …..........................................................................................................
Общи изисквания към конструкцията на корабния корпус …..........................
Заваръчни съединения и детайли …....................................................................
Определяне на размерите и конструкцията на корпусните връзки ….....
Външна обшивка …...............................................................................................
Дънен набор на кораби с ординарно дъно и в местата, където второто дъно
не е устроено …......................................................................................................
Бордови набор …...................................................................................................
Палуби …................................................................................................................
Палубен набор …...................................................................................................
Комингси на палубните изрези …........................................................................
Прегради …............................................................................................................
Танкове за течни товари …...................................................................................
Конструкция на двойното дъно и двойния борд в района на товарния трюм
Килове, упори и кронщейни ….............................................................................
Фундаменти под механизми и котли …...............................................................

2.3
2.4
2.5
2.6
2.7
2.8
2.9
2.10
2.11

-3-

19
19
22
23
24
24
26
40
41
41
41
41
51
51
52
53
53
53
53
64
65

89
89
97
97
104
113
113
118
125
131
135
141
143
149
150
156
161

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
Надстройки и рубки …..........................................................................................
Фалшборд …...........................................................................................................
Допълнителни изисквания към конструкцията на специализираните
кораби …................................................................................................................
Кораби за превоз на течни товари …...................................................................
3.1
Тласкачи и тласкаеми баржи, лихтери …............................................................
3.2
Кораби, превозващи товар на палубата (кораби-площадки) …........................
3.3
3.4
Кораби с широко разкритие на палубата …........................................................
3.5
Кораби за превоз на контейнери в трюма ….......................................................
3.6
Усилване на корабите за плаване в натрошен лед …........................................
3.7
Сухотоварни кораби за превоз на опасни товари …..........................................
Приложение Контрол на непроницаемостта на корпуса ….....................................................
2.12
2.13
3.

Глава 3

Устройства, обзавеждане и снабдяване

1.
1.1
1.2
1.3
1.4
1.5
2.
2.1
2.2
2.3
2.4
2.5
2.6
2.7
2.8
2.9
2.10
3.
3.1
3.2
3.3

Общи положения ….............................................................................................
Област на приложение …......................................................................................
Определения и пояснения …................................................................................
Обем на техническия надзор …............................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Възникващи и допустими напрежения …...........................................................
Кормилно устройство ….....................................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Изходни изчислителни параметри …..................................................................
Перо на кормилото …............................................................................................
Балер на кормилото и подвижната дюза…..........................................................
Съединение на балера с кормилното перо или подвижната дюза ....................
Оси на кормилото и въртящата се дюза ..............................................................
Лагери на балера ...................................................................................................
Направляващи въртящи се дюзи ..........................................................................
Задвижване на кормилните устройства ..............................................................
Ограничители за положението на кормилото ....................................................
Котвено устройство ............................................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Снабдяване на корабите с котви, котвени вериги и въжета .............................
Устройства за разполагане и закрепване на котвите, котвените вериги и
въжетата .................................................................................................................
Котвени механизми ...............................................................................................
Изпитване на котвени вериги ...............................................................................
Вързално устройство ..........................................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Характеристика за снабдяване .............................................................................
Вързални въжета ...................................................................................................
Вързално обзавеждане и механизми ...................................................................
Устройства за влачене и тласкане ...................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Обзавеждане на влекачите ...................................................................................
Обзавеждане на влачените несамоходни кораби ...............................................
Устройства за свързване на тласкаемите баржи една с друга, с тласкачите и
с товарните кораби-тласкачи ................................................................................
Устройства за влачене на самоходните кораби ..................................................

3.4
3.5
4.
4.1
4.2
4.3
4.4
5.
5.1
5.2
5.3
5.4
5.5

-4-

161
164
165
165
176
178
182
184
188
189
192

197
197
197
199
203
203
204
204
205
205
207
211
214
216
216
218
219
220
220
221
227
228
228
229
229
229
229
230
231
231
232
234
235
239

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
Устройство за вертикално преместване на рулеви рубки ..........................
Общи изисквания ..................................................................................................
Изисквания към конструкцията на устройството ..............................................
Изисквания към задвижването на подемното устройство ................................
Товароподемно устройство ..............................................................................
Общи положения ...................................................................................................
Спасителни средства ..........................................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Норми на снабдяване на корабите със спасителни средства ............................
Разположение на спасителните средства на кораба ..........................................
Изисквания към спасителните средства и спусковите устройства ..................
Оборудване на корабите с корабни лодки ..........................................................
Оборудване на високоскоростните кораби със спасителни средства ..............
Разписание на тревогите, инструкции и ръководства при аварийни случаи ..
Закрития на отвори в корпуса, надстройките и рубките ............................
Общи положения ...................................................................................................
Бордови илюминатори, прозорци и палубни илюминатори .............................
Закрития на гърловини, външни врати, входни, светлинни и вентилационни
люкове ....................................................................................................................
Люкови закрития на товарни трюмове, приспособени за превозване на
9.4
течни товари наливно ............................................................................................
Люкови закрития на сухотоварни трюмове ........................................................
9.5
Устройство и закритие на отвори в прегради, разделящи кораба на отсеци ..
9.6
Други устройства и снабдяване ........................................................................
10.
Общи изисквания ..................................................................................................
10.1
Разположение на жилищни, служебни и обществени помещения ...................
10.2
Изходи, проходи и стълби ....................................................................................
10.3
Врати ......................................................................................................................
10.4
Леерно ограждение ...............................................................................................
10.5
Обзавеждане на сухотоварни трюмове ...............................................................
10.6
Елементи на устройството за вдигане на корабните баржи ..............................
10.7
Видимост ...............................................................................................................
10.8
Специални изисквания към високоскоростните кораби ...................................
10.9
Мачти, рангоут и такелаж на ветроходните пътнически кораби ....................
10.10
Аварийно снабдяване .........................................................................................
11.
Сигнални средства ..............................................................................................
12.
Общи изисквания ..................................................................................................
12.1
Снабдяване на корабите със сигнални средства ................................................
12.2
Конструкция на сигналните средства .................................................................
12.3
Монтаж на сигналните средства на корабите ....................................................
12.4
Допълнителни изисквания към корабите, превозващи опасни товари ..
13.
Сухотоварни кораби .............................................................................................
13.1
Кораби за превоз на течни товари тип G ............................................................
13.2
Кораби за превоз на течни товари тип C ............................................................
13.3
Кораби за превоз на течни товари тип N ............................................................
13.4
Приложение 1 Изпитване на спасителни средства след монтажа им на кораба ......................
Приложение 2 Препоръка за използването и поставянето на свелоотразителни материали
на спасителните средства .....................................................................................
6.
6.1
6.2
6.3
7.
7.1
8.
8.1
8.2
8.3
8.4
8.5
8.6
8.7
9.
9.1
9.2
9.3

-5-

239
239
239
240
241
241
241
241
243
245
246
252
253
253
253
253
254
255
256
257
258
260
260
260
260
263
264
265
265
265
266
267
274
275
275
275
276
278
280
280
280
282
282
283
285

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
Глава 4

Устойчивост, делене на отсеци и надводен борд

1.
1.1
1.2
1.3
1.4
1.5
1.6
2.
2.1
2.2
2.3

4.6

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Определения и пояснения ..................................................................................
Обем на технически надзор ..................................................................................
Общи технически изисквания ..............................................................................
Опитно креноване .................................................................................................
Условия за достатъчна устойчивост ....................................................................
Общи изисквания към устойчивостта ............................................................
Критерий за атмосферно въздействие .................................................................
Пресмятане на кренящия момент от ветровото налягане .................................
Максимално допустим момент при проверка на устойчивостта по критерия
за атмосферно въздействие ..................................................................................
Метацентрична височина .....................................................................................
Допълнителни изисквания към устойчивостта ............................................
Пътнически кораби ...............................................................................................
Служебно-обслужващи и непътнически кораби, превозващи организирани
групи работници и служебен персонал ...............................................................
Товарни кораби......................................................................................................
Влекачи ..................................................................................................................
Тласкачи .................................................................................................................
Кораби от драгажния флот ...................................................................................
Плаващи кранове ...................................................................................................
Пътнически ветроходни кораби ..........................................................................
Плаващи средства .................................................................................................
Плавателност на корабите, дължината на които е по-голяма от 110 m ...........
Високоскоростни кораби ......................................................................................
Изисквания към корабите, които се намират в експлоатация ..........................
Разстояние на безопасност, надводен борд и скали за газене .....................
Разстояние на безопасност ...................................................................................
Надводен борд .......................................................................................................
Минимален надводен борд ...................................................................................
Марки за газене .....................................................................................................
Максимално товарно газене на кораби, трюмовете на които не винаги са
защитени от атмосферно въздействие или водни пръски .................................
Скали на газене ......................................................................................................

Глава 5

Противопожарна защита

1.
1.1
1.2
1.3
1.4
2.
2.1
2.2
2.3
2.4

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Обем на надзора ....................................................................................................
Чертежи и схеми ....................................................................................................
Конструктивна противопожарна защита .......................................................
Общи положения ...................................................................................................
Изисквания към материалите ...............................................................................
Прегради, отвори, врати, стълби и мероприятия, ограничаващи тягата .........
Складове за съхраняване на лесно-възпламеняващи се материали .................

2.4
3.
3.1
3.2
3.3
3.4
3.5
3.6
3.7
3.8
3.9
3.10
3.11
3.12
4.
4.1
4.2
4.3
4.4
4.5

-6-

289
289
289
291
291
295
296
296
296
296
297
302
303
303
310
310
319
320
320
320
322
323
326
326
326
327
327
327
329
329
331
331

333
333
333
337
337
338
338
338
339
340

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
Помещения за провеждане на електрогазозаваръчни работи и съхраняване
на бутилки ..............................................................................................................
Пътнически кораби ...............................................................................................
2.6
Танкери ...................................................................................................................
2.7
Танкери (> 60 ºC) ...................................................................................................
2.8
Изисквания към пожаробезопасността на обзавеждането и системите
3.
за битово и общокорабно назначение ..............................................................
3.1
Обзавеждане на кухните .......................................................................................
3.2
Отопление ..............................................................................................................
3.3
Корабни битови уредби, работещи с втечнени газове ......................................
3.4
Осветление .............................................................................................................
Противопожарно обзавеждане и системи .......................................................
4.
Общи изисквания ..................................................................................................
4.1
Станции за пожарогасене .....................................................................................
4.2
Водопожарна система ...........................................................................................
4.3
Система за пеногасене ..........................................................................................
4.4
Система за газово гасене ......................................................................................
4.5
Спринклерна система ...........................................................................................
4.6
Системи за пожарогасене на кораби, превозващи опасни товари ...................
4.7
Пожарна сигнализация ......................................................................................
5.
Противопожарно снабдяване ............................................................................
6.
Противопожарна защита на кораби с дължина по-малка от 25 m ............
7.
7.1
Общи положения ...................................................................................................
7.2
Конструктивна противопожарна защита ............................................................
7.3
Средства за пожарогасене ....................................................................................
7.4
Противопожарно снабдяване ...............................................................................
Приложение I Таблица за нормите за обзавеждането и снабдяването с противопожарни
средства на кораби от вътрешно плаване ...........................................................
2.5

Глава 6

Механични уредби

1.
1.1
1.2
1.3
2.
2.1
2.2
2.3
2.4
2.5
2.6
3.
3.1
3.2
3.3
4.
4.1
4.2
4.3
4.4

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Обем на надзора ....................................................................................................
Общи изисквания ................................................................................................
Мощност на главните механизми ........................................................................
Условия на обкръжаващата среда .......................................................................
Материали и заваряване .......................................................................................
Контролно-измервателни прибори ......................................................................
Вибрации и шум ...................................................................................................
Резервни части .......................................................................................................
Устройства за управление, постове за управление и средства за връзка
Устройства за управление ....................................................................................
Постове за управление ..........................................................................................
Средства за връзка ................................................................................................
Машинни помещения. Разположение на механизмите и обзавеждането
Общи указания ......................................................................................................
Разположение на механизмите и обзавеждането ...............................................
Разположение на горивните цистерни ................................................................
Монтаж на механизмите и обзавеждането .........................................................

-7-

341
342
345
346
347
347
348
349
353
353
353
355
356
361
365
369
373
376
378
382
382
382
383
384
384

385
385
385
388
390
390
390
391
392
392
392
392
392
393
395
395
395
396
397
398

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване

8.4
8.5
8.6
8.7
8.8

Изходни пътища от машинните помещения ......................................................
Изолация на нагретите повърхности ...................................................................
Валопроводи .........................................................................................................
Общи указания ......................................................................................................
Конструкция и диаметри на валовете .................................................................
Съединяване на валовете ......................................................................................
Безшпонкови съединения на гребен винт и съединители на валопровода .....
Лагери на валовете ................................................................................................
Спирачни устройства ............................................................................................
Хидравлични изпитвания .....................................................................................
Движители ............................................................................................................
Общи указания ......................................................................................................
Дебелина на перката .............................................................................................
Главина и детайли за закрепване на перките .....................................................
Балансиране на гребни винтове ...........................................................................
Винтове с регулируема крачка .............................................................................
Хидравлични изпитания .......................................................................................
Средства за активно управление на корабите ..............................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Изисквания към конструкциите ...........................................................................
Средства за аварийно-предупредителна сигнализация .....................................
Хидравлични изпитания .......................................................................................
Усукващи трептения ..........................................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Допустими напрежения за колянови валове ......................................................
Допустими напрежения за междинни, упорни, гребни валове и валове на
генератори ..............................................................................................................
Допустим момент в редуктора .............................................................................
Допустими момент и температура на еластичните съединения .......................
Други елементи на системите ..............................................................................
Измерване параметрите на усукващите трептения ............................................
Забранени зони на честоти на въртене ................................................................

Глава 7

Системи и тръбопроводи

1.
1.1
1.2
1.3
1.4
1.5
1.6
2.
2.1
2.2
2.3
2.4
3.
3.1
3.2

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Определения ..........................................................................................................
Обем на надзора ....................................................................................................
Защита и изолация на тръбопроводите ...............................................................
Заваряване и неразрушаващи методи за контрол на заваръчните съединения
Механизми, оборудване и устройства за автоматизация .................................
Метални тръбопроводи ......................................................................................
Материали, изработка и употреба на тръбите ....................................................
Радиус на огъване на тръбите, термична обработка след огъване ...................
Дебелина на стената на тръбопроводите ............................................................
Типове съединения ................................................................................................
Тръбопроводи от пластмаса ..............................................................................
Термини и определения ........................................................................................
Област на разпространение. Общи изисквания .................................................

4.5
4.6
5.
5.1
5.2
5.3
5.4
5.5
5.6
5.7
6.
6.1
6.2
6.3
6.4
6.5
6.6
7.
7.1
7.2
7.3
7.4
8.
8.1
8.2
8.3

-8-

399
400
401
401
401
405
405
409
410
410
411
411
411
414
415
415
416
416
416
417
417
418
418
418
420
421
422
423
423
423
393

425
425
426
426
427
428
429
429
429
431
432
436
440
440
440

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
3.3
3.4
3.5
3.6
3.7
3.8
4.
4.1
4.2
4.3
5.
5.1
5.2
5.3
5.4
5.5
5.6
5.7
6.
6.1
6.2
6.3
6.4
6.5
6.6
6.7
6.8
6.9
6.10
6.11
7.
7.1
7.2
7.3
8.
8.1
8.2
8.3
8.4
8.5
8.6
9.
9.1
9.2

Изисквания към тръбопроводите в зависимост от предназначението и
разположението им ...............................................................................................
Изисквания към монтажа .....................................................................................
Съединения на пластмасови тръби ......................................................................
Прокарване на пластмасови тръбопроводи ........................................................
Контрол по време на монтажа .............................................................................
Изпитания на тръбопроводите след монтажа на кораба ...................................
Арматура ...............................................................................................................
Конструкция, маркировка, разположение и установки на арматурата ............
Филтри ....................................................................................................................
Кингстонни и ледови сандъци. Дънна и задбордна арматура. Отвори във
външната обшивка. ...............................................................................................
Полагане на тръбопроводите ............................................................................
Полагане на тръбопроводите през водонепроницаеми и огнеустойчиви
конструкции ..........................................................................................................
Монтаж на тръбопроводите в цистерни ..............................................................
Монтаж на тръбопроводи в товарните трюмове и други помещения .............
Монтаж на тръбопроводите в охлаждани помещения ......................................
Монтаж на тръбопроводи близо до електро -и радиообзавеждане ..................
Монтаж на тръбопроводите в безвахтените машинни отделения ....................
Монтаж на тръбопроводи на кораби тип катамаран .........................................
Осушителна система ...........................................................................................
Помпи .....................................................................................................................
Диаметри на тръбопроводите ..............................................................................
Разположение на тръбопроводите .......................................................................
Осушение на машинните отделения ...................................................................
Осушаване на тунелите ........................................................................................
Осушаване на товарните помещения ..................................................................
Осушаване на помещенията на танкери .............................................................
Осушаване на охлаждаеми помещения ...............................................................
Осушаване на кофердами .....................................................................................
Осушаване на пиковите и други помещения ......................................................
Осушаване на товарни помещения, предназначени за превоз на опасни
товари .....................................................................................................................
Баластна, кренова и диферентна система ......................................................
Помпи .....................................................................................................................
Диаметър на тръбопроводите ..............................................................................
Разполагане на тръбопроводите ..........................................................................
Система за течни товари на танкери. Система за събиране на нефтени
отпадъци от нефтосъбирачи ..............................................................................
Помпи и техните задвижвания .............................................................................
Разполагане на тръбопроводи ..............................................................................
Подгряване на товарните танкове .......................................................................
Система за събиране на нефт от нефтосъбирачите ............................................
Носови и кърмови устройства за товарене и разтоварване на танкери ...........
Системи за инертни газове за сухотоварни кораби и танкери, превозващи
опасни товари ........................................................................................................
Системи за въздушните, газоотводните, преливните и мерителните
тръбопроводи .......................................................................................................
Въздушни тръби ....................................................................................................
Газоотводна система на танкери и комбинирани кораби ..................................

-9-

440
442
443
444
444
444
445
445
446
446
449
449
450
450
451
451
451
452
452
452
453
454
456
457
457
457
458
458
458
459
459
459
460
460
461
461
461
463
463
464
464
465
465
467

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
9.3
9.4
9.5
9.6
9.7
10.
10.1
10.2
11.
11.1
11.2
11.3
11.4
11.5
11.6
11.7
11.8
11.9
11.10
11.11
12.
12.1
12.2
12.3
12.4
12.5
12.6
12.7
12.8
12.9
12.10
12.11
13.
13.1
13.2
13.3
13.4
14.
14.1
14.2
14.3
14.4
14.5
15.
15.1

Система за сдаване парите на товара ..................................................................
Преливни тръби .....................................................................................................
Преливни танкове ..................................................................................................
Измервателни устройства .....................................................................................
Продухване и вентилиране на помещенията в товарната зона ........................
Газоизпускателна система .................................................................................
Газоизпускателни тръбопроводи .........................................................................
Заглушители и искрогасители .............................................................................
Вентилационна система .....................................................................................
Вентилационни канали .........................................................................................
Вентилация на камбуза .........................................................................................
Изисквания към вентилацията на танкери и комбинирани кораби ..................
Вентилация на машинните отделения и тунелите .............................................
Вентилация на помещения специална категория, товарни помещения,
предназначени за превоз на автотранспорт с гориво в резервоарите, и
закрити помещения на фериботите .....................................................................
Вентилация на товарните помещения, приспособени за превоз на опасни
товари .....................................................................................................................
Вентилация на охлаждаемите помещения ..........................................................
Вентилация на станциите за пеногасене и обемно гасене ................................
Вентилация на акумулаторните помещения и сандъци ....................................
Вентилация на помещенията на нефтосъбирателните кораби .........................
Вентилация на помещенията, предназначени за монтаж на елементите на
система за инертен газ .........................................................................................
Горивна система ..................................................................................................
Помпи .....................................................................................................................
Прокарване на тръбопроводите ...........................................................................
Устройства за подгряване на горивото ...............................................................
Устройства за отделяне на водата от горивните танкове (цистерни) ..............
Устройства за събиране на утечките от гориво ..................................................
Напълване на танка за запасно гориво ................................................................
Горивни танкове (цистерни) ................................................................................
Подвеждане на гориво към двигателите с вътрешно горене ............................
Подвеждане на гориво към котлите ....................................................................
Използване на суров нефт и остатъци от нефтения товар в качеството на
гориво за котлите и танкерите .............................................................................
Използване на природен газ в качеството на гориво за двигателите с
вътрешно горене ....................................................................................................
Маслена система ..................................................................................................
Маслени помпи за двигатели с вътрешно горене, предавки и съединители ...
Подаване на масло за мазане към двигателите с вътрешно горене .................
Маслени танкове ...................................................................................................
Устройства за събиране на утечките от смазочно масло ..................................
Система за водно охлаждане .............................................................................
Помпи .....................................................................................................................
Прокарване на тръбопроводите ...........................................................................
Филтри за охлаждаща вода ..................................................................................
Охлаждане на двигателите с вътрешно горене ..................................................
Килеви системи за охлаждане ..............................................................................
Система за сгъстен въздух .................................................................................
Брой на въздуохранителите и запас на пусковия въздух ..................................

- 10 -

468
469
470
470
472
473
473
475
475
475
476
477
478
479
480
481
481
481
482
483
484
484
484
485
486
486
486
487
487
488
489
492
495
495
496
496
497
497
497
497
497
498
498
499
499

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
15.2
15.3
16.
16.1
16.2
16.3
17.
17.1
17.2
18.
18.1
18.2
18.3
18.4
18.5
18.6
18.7
18.8
18.9
18.10
18.11
18.12
19.
19.1
19.2
20.
20.1
20.2
20.3

Компресори ............................................................................................................
Разполагане на тръбопроводите ..........................................................................
Система за питателна вода ................................................................................
Помпи .....................................................................................................................
Разполагане на тръбопроводите ..........................................................................
Цистерни ................................................................................................................
Паропроводи и тръбопроводи за продухване ................................................
Разполагане на тръбопроводите ..........................................................................
Продухване на паропроводите .............................................................................
Система за органични топлоносители ............................................................
Основни определения и пояснения .....................................................................
Изисквания към топлоносителя ...........................................................................
Помпи ....................................................................................................................
Разширителна цистерна ........................................................................................
Запасна и отстойна цистерна ...............................................................................
Тръбопроводи и арматура ....................................................................................
Отдушни тръби ......................................................................................................
Устройства за събиране на утечките на органичния топлоносител .................
Котли за органични топлоносители ....................................................................
Изолация ................................................................................................................
Подгрев на течни товари ......................................................................................
Изпитание на тръбопроводите от системите с органичен носител ..................
Битови системи и установки .............................................................................
Уредби за втечнен газ за битови нужди ..............................................................
Калориферни уредби .............................................................................................
Изпитания .............................................................................................................
Хидравлични изпитания на арматурата ..............................................................
Хидравлични изпитания на тръбопроводите ....................................................
Изпитания на тръбопроводи от пластмаса ….....................................................

Глава 8

Механизми

1.
1.1
1.2
1.3
1.4
1.5
1.6
2.
2.1
3.
3.1
3.2
3.3
3.4
3.5
3.6
3.7
3.8
3.9

Общи положения ….............................................................................................
Област на приложение …......................................................................................
Обем на надзора …................................................................................................
Хидравлични изпитвания на детайлите …..........................................................
Изпитване в действие ….......................................................................................
Общи технически изисквания …..........................................................................
Материали и заваряване …...................................................................................
Двигатели с вътрешно горене ….......................................................................
Общи указания …..................................................................................................
Двигатели с вътрешно горене, които работят с два вида гориво …..........
Общи изисквания …..............................................................................................
Условия за работа с ДДГ …..................................................................................
Защита на картерите ….........................................................................................
Защита на подбуталните пространства на кръстоглавните ДДГ …..................
Смукателна и газоизпускателна системи …........................................................
Тръбопроводи за пусков въздух …......................................................................
Контрол на горивния процес …............................................................................
Подвеждане на газообразното гориво ….............................................................
Изключване на подаването на газообразно гориво ...........................................

- 11 -

500
500
501
501
502
502
502
502
503
504
504
504
504
504
505
505
506
506
507
507
507
507
507
507
509
510
510
510
511

513
513
513
518
519
520
521
522
522
523
523
523
523
523
524
524
524
524
525

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
4.
4.1
4.2
4.3
4.4
5.
5.1
5.2
5.3
5.4
6.
6.1
6.2
6.3
6.4
6.5
6.6
7.
7.1
7.2
7.3
8.
8.1

Предавки, разединителни и еластични съединители …..............................
Общи изисквания …..............................................................................................
Зъбни предавки …..................................................................................................
Еластични и разединителни съединители …......................................................
Валозавъртащо устройство …..............................................................................
Спомагателни механизми …..............................................................................
Въздушни компресори …......................................................................................
Помпи ….................................................................................................................
Вентилатори, въздухонагнетатели и турбокомпресори …................................
Центробежни сепаратори ….................................................................................
Палубни механизми …........................................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Кормилни задвижвания …....................................................................................
Котвени механизми …...........................................................................................
Вързални механизми ….........................................................................................
Влекални рудани …...............................................................................................
Рудани за зацепване …..........................................................................................
Хидравлични задвижвания …...........................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Проверка на якост ….............................................................................................
Предпазни и други устройства …........................................................................
Устройство за повдигане на командния мостик ….......................................
Изисквания към конструкцията ….......................................................................

Глава 9

Електрообзавеждане

1.
1.1
1.2
1.3
1.4
2.
2.1
2.2
2.3
2.4
2.5
2.6
2.7
2.8
2.9
3.
3.1
3.2
3.3
3.4
3.5
3.6
4.
4.1
4.2

Общи положения ….............................................................................................
Област на приложение …......................................................................................
Определения и пояснения …................................................................................
Обем на надзора …................................................................................................
Техническа документация …................................................................................
Общи изисквания …............................................................................................
Работни условия …................................................................................................
Електромагнитна съвместимост …......................................................................
Материали …..........................................................................................................
Конструктивни изисквания и степен на защита на електрообзавеждането …
Защитни заземявания на нетоководещи метални части …................................
Устройство за защита от мълнии ….....................................................................
Разположение на електрообзавеждането …........................................................
Специални електрически помещения ….............................................................
Електрообзавеждане във взривозащитено изпълнение ….................................
Основен източник на електрическа енергия ….............................................
Състав и мощност на основния източник на електрическа енергия …............
Електрически агрегати …......................................................................................
Брой и мощност на трансформаторите …...........................................................
Захранване от външен източник на електрическа енергия …...........................
Захранване с електрическа енергия на други плаващи съоръжения …............
Система за свързване на източниците на електрическа енергия …..................
Разпределение на електрическата енергия …................................................
Разпределителни системи ….................................................................................
Допустими напрежения …....................................................................................

- 12 -

525
525
526
526
527
527
527
530
532
533
534
534
535
538
540
541
542
543
543
544
544
545
545

547
547
547
548
551
551
551
553
556
557
559
562
564
565
565
567
567
569
569
570
571
571
572
572
572

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
4.3
4.4
4.5
4.6
5.
5.1
5.2
5.3
5.4
5.5
5.6
5.7
5.8
5.9
5.10
5.11
6.
6.1
6.2
6.3
6.4
6.5
6.6
6.7
7.
7.1
7.2
7.3
7.4
7.5
8.
8.1
8.2
8.3
8.4
8.5
8.6
8.7
8.8
9.
9.1
9.2
9.3
9.4
9.5
10.
10.1
10.2
10.3

Захранване на отговорните устройства …...........................................................
Захранване на електрически (електронни) системи за автоматизация …........
Захранване на обединените пултове за управление на кораба ….....................
Разпределителни устройства …............................................................................
Електрозадвижване на корабите механизми и устройства …....................
Общи изисквания …..............................................................................................
Блокировка при работа на механизмите ….........................................................
Изключващи устройства за безопасност ….........................................................
Комутационна и пуско-регулираща апаратура …..............................................
Електрозадвижване и управление на кормилното устройство ….....................
Електрозадвижване на котвените и вързалните механизми ….........................
Електрозадвижване на помпите ….......................................................................
Електрозадвижване на вентилаторите …............................................................
Електрозадвижване на лодъчните рудани …......................................................
Електрозадвижване на механизма за повдигане на кормилната рубка ….......
Електрозадвижване на водонепроницаемите и противопожарните врати …..
Осветление …........................................................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Захранване на основното осветление …..............................................................
Аварийно осветление …........................................................................................
Прекъсвачи във веригите за осветление ….........................................................
Щепселни кутии …................................................................................................
Осветеност ….........................................................................................................
Сигнално-отличителни фенери …........................................................................
Вътрешни връзки и сигнализация …..............................................................
Електрически машинни телеграфи …..................................................................
Служебна вътрешна връзка …..............................................................................
Аврална сигнализация …......................................................................................
Сигнализация за откриване на пожар ….............................................................
Предупредителна сигнализация за пускане на системата за обемно
пожарогасене ….....................................................................................................
Защитни устройства ….......................................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Защита на генераторите …....................................................................................
Защита на електродвигателите …........................................................................
Защита на кормилните устройства ….................................................................
Защита на трансформаторите …...........................................................................
Защита на акумулаторите .....................................................................................
Защита на контролните лампи, волтмерите, кондензаторите и
напреженовите бобини .........................................................................................
Защита на силовите полупроводникови устройства ..........................................
Аварийни електрически уредби .......................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Помещения за аварийни източници на електрическа енергия ….....................
Аварийни източници на товарни кораби …........................................................
Разпределение на електрическата енергия от аварийните източници ….........
Пускови устройства на аварийните дизелгенератори …...................................
Електрически машини …...................................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Контактни пръстени, колектори и четки …........................................................
Лагери ….................................................................................................................

- 13 -

573
575
575
576
583
583
583
583
584
584
586
586
587
587
588
588
589
589
589
590
590
591
592
592
594
594
595
596
597
599
599
599
600
601
602
602
603
603
604
604
604
605
606
607
608
609
609
610
610

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
10.4
10.5
10.6
10.7
10.8
11.
11.1
11.2
12.
12.1
12.2
12.3
12.4
13.
13.1
13.2
13.3
13.4
13.5
13.6
13.7
14.
14.1
14.2
15.
15.1
15.2
15.3
16.
16.1
16.2
16.3
16.4
16.5
16.6
16.7
16.8
17.
18.
18.1
18.2
18.3
18.4
18.5
18.6
18.7
18.8
18.9
19.
19.1

Температурни датчици .…....................................................................................
Претоварване ….....................................................................................................
Генератори за променлив ток …..........................................................................
Генератори за постоянен ток …...........................................................................
Електромагнитни спирачки …..............................................................................
Трансформатори …..............................................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Претоварване, изменение на напрежението и паралелна работа .....................
Силови полупроводникови устройства …......................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Допустими параметри на изкривяване на напрежението …..............................
Системи за управление и сигнализация …..........................................................
Измервателни уреди …..........................................................................................
Акумулатори …....................................................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Разположение на акумулаторите ….....................................................................
Отопление …..........................................................................................................
Вентилация …........................................................................................................
Зареждане на акумулаторните батерии …...........................................................
Монтаж на електрообзавеждане в акумулаторни помещения .........................
Електростартерно пускане на двигатели с вътрешно горене ...........................
Електрически апарати и монтажна арматура ..............................................
Електрически апарати ...........................................................................................
Електромонтажна арматура .................................................................................
Електрически нагревателни и отоплителни уреди ......................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Отоплителни уреди ...............................................................................................
Нагревателни устройства за гориво и масло ......................................................
Кабели и проводници .........................................................................................
Общи изисквания …..............................................................................................
Жила .......................................................................................................................
Изолационни материали .......................................................................................
Обвивки ..................................................................................................................
Защитни покрития ...............................................................................................
Маркировка ............................................................................................................
Монтажни проводници .........................................................................................
Кабелна мрежа .......................................................................................................
Гребни електрически уредби ............................................................................
Допълнителни изисквания към обзавеждане с напрежение над 1000 V
Общи изисквания …..............................................................................................
Разпределение на електрическата енергия .........................................................
Защитни устройства ..............................................................................................
Защитни заземявания ............................................................................................
Разположение и степен на защита на електрообзавеждането ..........................
Разпределителни устройства ................................................................................
Клемни кутии .........................................................................................................
Трансформатори ....................................................................................................
Кабелна мрежа .......................................................................................................
Изисквания към електрообзавеждането, произтичащи от
предназначението на кораба .............................................................................
Пътнически кораби ...............................................................................................

- 14 -

610
611
612
612
613
614
614
614
614
614
615
615
615
616
616
616
617
617
617
618
618
619
619
620
621
621
622
623
623
623
623
624
624
625
625
626
627
635
636
636
636
637
638
638
638
640
640
640
641
641

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване

19.4
19.5
20.
20.1
20.2
20.3
20.4
21.

Танкери и нефтосъбирачи ....................................................................................
Кораби, предназначени за превозване на транспортни средства с гориво в
резервоарите, железопътни и автомобилни цистерни и възпламеняващи се
течности ..................................................................................................................
Кораби, предназначени за превозване на контейнери .......................................
Кораби, постоянно привързани към брега ..........................................................
Изисквания към електрообзавеждането на хладилните уредби ................
Общи указания ......................................................................................................
Захранване и комутация .......................................................................................
Вентилация ............................................................................................................
Осветление .............................................................................................................
Резервни части .....................................................................................................

Глава 10

Автоматизация

1.
1.1
1.2
1.3
1.4
2.
2.1
2.2
2.3
2.4
2.5
2.6
2.7
2.8
2.9
2.10
2.11

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение и общи изисквания …....................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Обем на надзора ....................................................................................................
Техническа документация ....................................................................................
Конструкция на обзавеждането за автоматизация .......................................
Общи положения ...................................................................................................
Автоматизирани главни механизми и движители .............................................
Автоматизирани корабни електростанции .........................................................
Автоматизирани котелни уредби .........................................................................
Автоматизирани осушителни уредби в машинните помещения ......................
Автоматизирани компресорни уредби ................................................................
Автоматизирани помпени уредби .......................................................................
Устройства, разположени в кормилната рубка ..................................................
Устройства в машинните помещения .................................................................
Системи за аварийно-предупредителна сигнализация, защита, индикация и
регистрация на параметрите на механичната уредба ........................................
Системи за защита, индикация и регулиране .....................................................

Глава 11

Радиообзавеждане

1.
1.1
1.2
1.3
2.

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Определения и пояснения ..................................................................................
Обем на надзора ....................................................................................................
Комплектация на радиообзавеждането на корабите от вътрешно
плаване ..................................................................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Източници на захранване .....................................................................................
Антенни устройства ..............................................................................................
Резервни части, снабдяване и документация .....................................................
Техническо обслужване ........................................................................................
Помещения за радиообзавеждането и монтаж на кабелната мрежа .........
Общи изисквания ..................................................................................................
Акумулаторно помещение ...................................................................................
Разполагане на носимата УКВ-радиостанция ....................................................

19.2
19.3

2.1
2.2
2.3
2.4
2.5
3.
3.1
3.2
3.3

- 15 -

644
650
651
653
654
654
654
655
655
656

657
657
657
658
658
659
659
660
661
662
662
663
663
663
663
664
665

669
669
669
670
671
671
672
673
673
673
674
674
675
676

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
Разположение на обзавеждането за командно-транслационното устройство
Монтаж на кабелната мрежа ................................................................................
Антенни устройства и заземяване ...................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Антена на УКВ радиостанцията ..........................................................................
Входове и монтаж на антенните фидери в помещенията .................................
Заземяване ..............................................................................................................
Общи експлоатационно-технически изисквания за
радиообзавеждането ............................................................................................
5.1
Общи изисквания ..................................................................................................
5.2
Общи изисквания към средствата за радиовръзка .............................................
Средства за радиовръзка ..................................................................................
6.
УКВ радиостанция ................................................................................................
6.1
Носима УКВ радиостанция ..................................................................................
6.2
Носима радиостанция на дециметрови вълни за вътрешно корабна връзка ...
6.3
Комадно-транслационно устройство ..................................................................
6.4
6.5
Радиостанция на декаметрови вълни .................................................................
Приложение ..................................................................................................................................
3.4
3.5
4.
4.1
4.2
4.3
4.4
5.

Глава 12

Навигационно обзавеждане

1.
1.1
1.2
1.3
2.
2.1
2.2
2.3
3.
3.1
3.2
3.3
3.4
3.5
3.6
3.7
3.8
3.9
3.10
3.11
3.12
3.13
4.

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Обем на надзора ....................................................................................................
Снабдяване на корабите с навигационно обзавеждане ...............................
Комплектация на навигационното обзавеждане ................................................
Източници на захранване .....................................................................................
Резервни части и снабдяване ...............................................................................
Разположение и монтаж на навигационното обзавеждане .........................
Общи изисквания ..................................................................................................
Магнитни компаси ................................................................................................
Жирокомпаси .........................................................................................................
Ехолоти ..................................................................................................................
Радиолокационни станции (РЛС) ........................................................................
Указател на скоростта на завоя (УСЗ) ................................................................
Обединени пултове за управление на кораба .....................................................
Интегрирана навигационна система ....................................................................
Системи за единно време .....................................................................................
Електронна картографска навигационно-информационна система (ЕКНИС)
Системи за управление на курса на кораба ........................................................
Друго навигационно обзавеждане .......................................................................
Монтаж на кабелната мрежа ...............................................................................
Експлоатационно-технически изисквания, предявавани към
навигационното обзавеждане ...........................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Магнитен компас ...................................................................................................
Жирокомпас ...........................................................................................................
Ехолоти ..................................................................................................................
Радиолокационни станции (РЛС) ........................................................................
Указатели на скоростта на завоя ..........................................................................

4.1
4.2
4.3
4.4
4.5
4.6

- 16 -

676
677
678
678
679
680
680
681
681
686
688
688
692
694
694
695
696

699
699
699
701
702
702
703
704
704
704
707
707
707
708
710
710
710
710
711
711
711
712
712
712
717
717
717
718
724

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
4.7
4.8
4.9
4.10
4.11

Обединени пултове за управление на кораба .....................................................
Интегрирана навигационна система ....................................................................
Системи за единно време .....................................................................................
Електронна картографска навигационно-информационна система (ЕКНИС)
Система за управление на курса на кораба ........................................................

Глава 13

Средства за предотвратяване на замърсяването от кораби

1.
1.1
1.2
1.3
2.

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Обем на надзора ....................................................................................................
Конструкция, обзавеждане и устройство на корабите за
предотвратяване на замърсяването с нефт ....................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Изисквания към танкерите ...................................................................................
Изисквания към събирателните танкове .............................................................
Танкове за събиране на нефтосъдържащи сантинни води ................................
Танкове за събиране на нефтени остатъци .........................................................
Системи за прехвърляне, сдаване или изхвърляне на нефтосъдържащи
смеси .......................................................................................................................
Други средства за отстраняване на нефтени остатъци ......................................
Сепаратори (15 ppm) .............................................................................................
Сигнализатор (15 ppm) ........................................................................................
Устройство за автоматично прекратяване на изхвърлянето .............................
Защита на корабните горивни танкове ................................................................
Обзавеждане и устройства на корабите за предотвратяване на
замърсяването с отпадъчни води .....................................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Събирателни танкове ............................................................................................
Обзавеждане за предаване и изхвърляне на отпадъчни и домакинскобитови води ............................................................................................................
Уредба за обработване на отпадъчни води .........................................................
Обзавеждане и устройства на корабите за предотвратяване на
замърсяването с отпадъци .................................................................................
Общи изисквания ..................................................................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Обзавеждане и устройства за събиране, съхранение и преработка на
отпадъците ............................................................................................................
Обзавеждане и устройства на корабите за предотвратяване на
замърсяването на атмосферата ........................................................................
Общи положения ..................................................................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Ниво на емисиите от отработени газове на двигателите с вътрешно горене
Предотвратяване използването на озоноразрушаващи вещества ....................
Съдържание на сяра в корабното гориво ............................................................
Летливи органични съединения ...........................................................................
Изгаряне на борда на кораба ................................................................................

2.1
2.2
2.3
2.4
2.5
2.6
2.7
2.8
2.9
2.10
2.11
2.12
3.
3.1
3.2
3.3
3.4
3.5
4.
4.1
4.2
4.3
5.
5.1
5.2
5.3
5.4
5.5
5.6
5.7

- 17 -

725
727
728
729
738

743
743
743
744
746
746
748
749
751
751
752
754
755
756
757
758
758
760
760
761
761
762
763
764
764
765
765
767
767
767
769
770
771
771
771

Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
Глава 14

Изисквания към кораби за превоз на опасни товари

1.
1.1
1.2
1.3
2.

Общи положения .................................................................................................
Област на приложение ..........................................................................................
Определения и пояснения ....................................................................................
Обем на техническото наблюдение .....................................................................
Изисквания към конструкцията, обзавеждането и снабдяването на
кораби за превоз на опасни товари ..................................................................
Изисквания към сухотоварни кораби за превоз на опаковани опасни товари
или в насипно състояние и не отговарящи на изискванията на Правилата за
класификация и строеж на морски кораби, Глава 2, Раздел 12, Подраздел 16
Изисквания към сухотоварни кораби за превоз на опаковани опасни товари
или в насипно състояние и отговарящи на изискванията на Правилата за
класификация и строеж на морски кораби, Глава 2, Раздел 12, Подраздел 16
Изисквания към танкери тип G ............................................................................
Изисквания към танкери тип C ............................................................................
Изисквания към танкери тип N ............................................................................
Изисквания към снабдяването на корабите ........................................................
Изисквания към кораби в експлоатация ............................................................

2.1
2.2
2.3
2.4
2.5
2.6
2.7

- 18 -

773
773
773
775
776
776
778
779
785
786
786
787

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Глава 1
КЛАСИФИКАЦИЯ

1.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1

Определения

B

B

1.1.1
Определенията, отнасящи се за общата терминология, използвана в нормативните
документи на Български корабен регистър 1, са посочени в Част 0 „Класификация и прегледи”
на Правилата за класификация и прегледи на морски кораби.
В настоящите Правила за класификация и строеж на кораби от вътрешно плаване
(за европейските водни пътища) 2 се използват следните определения, ако специално не е
посочено друго в отделните глави на Правилата.
1.1.2
B

Типове кораби
Баржа - несамоходна влечена или тласкана баржа.
Влекач - кораб, специално построен за изпълнение на влекални операции.

Влекач тласкач - кораб, предназначен за влачене на самоходни и несамоходни
кораби и за тласкане на несамоходни кораби.
Влачена баржа - баржа, построена за експлоатация чрез провлачване, нямаща
собствено задвижване или имаща задвижване за изпълнение само на ограничени маневри.
Високоскоростен кораб - моторен кораб, способен да се движи със скорост повече
от 40 км/час спрямо повърхността на неподвижна вода.
Товарен кораб - кораб, предназначен за превоз на товари (сухи, течни,
комбинирани, охлаждани и други товари).
Товарен кораб - тласкач - кораб, предназначен както за превозване на различни
товари, с изключение на течни, така и за тласкане на специално оборудвани за тласкане
несамоходни кораби.
Комбинирани кораби - кораби, предназначени за превоз на суров нефт и
нефтопродукти в наливно състояние, а също насипни товари (нефто/рудовози, нефто/насипни и
др.).
Танкери - кораби, предназначени за превоз на течни товари в наливно състояние,
които са от следните типове (виж Фиг. 1.1.2).
Танкер тип N - танкер, предназначен за превоз на течности.

1
2

По-нататък наричан БКР
По-нататък наричани Правила

- 19 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Танкер тип С - танкер, предназначен за превоз на течности и явяващ се
равнопалубен кораб с двоен корпус, т.е. с междубордни пространства, но без тронк. Товарните
танкове могат да бъдат образувани от вътрешните стени на корпуса на кораба или да се
разполагат в трюмните пространства като самостоятелни танкове.
Танкер тип G - танкер, предназначен за превоз на газове под налягане или в
охладено състояние.

Фиг. 1.1.2
Пътнически каютен кораб - пътнически кораб с каюти за нощуване.
Пътнически ветроходен кораб - пътнически кораб, построен и снаражен така, че
да може да пътува под ветрила.
Пътнически кораб - кораб, построен и оборудван за превоз на повече от 12
пътника.
Плаваща установка - плаващо съоръжение, което не е предназначено да се движи,
например плувен басейн, док, пристан или лодъчна станция.
Плаващо средство - плаващо съоръжение, имащо механични устройства,
например кран, земекопно драгажно съоръжение, пилоно-набиващо съоръжение или подемник.
Плаващ обект - плот или друга конструкция, обект или съвкупност, способна да
плава, която не е кораб, плаващо средство или плаваща установка.
Кораб за развлечение - кораб, различен от пътническия кораб, предназначен за
спорт и развлечения.
Кораб от вътрешно плаване - кораб, предназначен изключително или предимно за
плаване по вътрешни водни пътища.
Кораб за еднодневни екскурзии - пътнически кораб, на който няма каюти за
нощуване на пасажери.

- 20 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Кораб от техническия флот - кораб, построен и оборудван за изпълнение на
технически операции по вътрешни водни пътища, например - дълбачка, шалан за земна маса,
понтонна баржа, понтон или кораб за пренасяне на каменни блокове и кесони.
Кораб, превозващ закрепени контейнери - кораб, на който всички превозвани
контейнери са закрепени и който е снабден с оборудване, необходимо за закрепване на
контейнерите, съответстващо на изискванията на администрацията.
Кораб-площадка - кораб, който няма надстройка на палубата на надводния борд.
Корабна баржа (лихтер) - тласкаема баржа (лихтер), построена за превоз на борда
на морски кораби и за плаване по вътрешни водни пътища.
Корабна лодка - лодка, използвана за превозване на хора или товари при
спасителни операции и за работни операции.
Сухотоварен кораб - кораб, предназначен за превоз на различни товари (генерални
товари, дървесина, контейнери, насипни товари и др.) освен наливни течни товари.
Тласкаема баржа - баржа, построена или специално преоборудвана за тласкане,
нямаща собствено задвижване или имаща задвижване за изпълнение на ограничени маневри,
когато баржата е извън тласкания състав.
Тласкач - кораб, специално построен за тласкане на тласкаеми състави от кораби.
1.1.3

Свързване на кораби

Буксируем състав - състав от един или повече кораба, плаващи установки или
плаващи обекти, влачени от един или няколко самоходни кораба, които са част от състава.
Твърдо свързан състав - тласкаем състав или бордово тласкана (свързана) група.
Свързване - начин, по който се формират състави от кораби.
Бордово тласкана (свързана) група - свързване, състоящо се от твърдо свързани
борд за борд кораби, нито един от които не е разположен пред кораба, осигуряващ
придвижването на цялата група.
Тласкаем състав - твърдо свързване на кораби, при което един несамоходен кораб
се разполага пред един или два кораба, осигуряващи задвижване на състава и наречени
тласкачи; състав, състоящ се от тласкач и тласкан кораб, свързването между които допуска
управляемо огъване на състава, също се разглежда като твърдо.
1.1.4
B

Други определения

Администрация - администрацията на страната, в която кораба е регистриран или
компетентният орган, който издава „Удостоверение на общността за плаване по вътрешните
водни пътища”.
Администрация на басейна - национална или международна организация, имаща
компетентност да определя правилата за водните пътища, намиращи се в определена
географска област.
Лица с ограничена подвижност - лица, изпитващи определени проблеми при
използването на обществен транспорт, такива, като възрастни хора, лица, страдащи от

- 21 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

физически недостатъци, лица с недостатъчна функция на осезателните органи (зрение и др.),
лица на инвалидни колички, бременни жени и лица, придружаващи малки деца.
Нов кораб - кораб, чийто кил е заложен или се намира на подобен етап на
постройка на датата или след датата на влизане в сила на настоящите Правила.
Призната класификационна организация - класификационна организация, която
е призната в съответствие с критериите и процедурите, посочени в Приложение VII на
Директивата на европейския парламент и Съвета 2006/87/ЕС от 12 декември 2006 г.
Корабен персонал - всички работещи на пътнически кораб, които не са членове на
екипажа.
Корабно удостоверение - удостоверение, което се издава от компетентните органи
на корабите от вътрешно плаване, които отговарят на техническите изисквания на Директивата
на европейския парламент и Съвета 2006/87/ЕС от 12 декември 2006 г.
Съществуващ кораб - кораб, имащ валидно класификационно свидетелство на
БКР в деня, предшестващ влизането в сила на тези Правила.

1.2
B

Пояснения

1.2.1
В настоящите Правила под класификация следва да се разбира развитие,
публикуване и прилагане на Правилата, постоянното изпълнение на които заедно с правилното
поддържане от страна на корабособственика или оператора гарантират:
.1
здравината и целостта на конструкцията на корпуса и частите, включително
конструктивната противопожарна защита;
.2
достатъчен запас от плавателност и устойчивост на кораба за всички предвидени
случаи на натоварване и разположение на товара по дължина на кораба;
.3
безопасна и надеждна работа на корабното задвижване, системи и устройства за
управление на кораба, други системи, спомагателни механизми, устройства, оборудване и
снабдяване, включително противопожарно;
и по този начин осигуряват безопасна експлоатация на кораба в съответствие с
неговото предназначение.
1.2.2

Правилата се състоят от следните глави:
1 “Класификация”
2 “Корпус”
3 „Устройства, оборудване и снабдяване”
4 „Устойчивост, делене на отсеци и надводен борд”
5 „Противопожарна защита”
6 „Механични уредби”
7 „Системи и тръбопроводи”

- 22 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

8 „Механизми”
9 „Електрообзавеждане’
10 „Автоматизация”
11 „Радиообзавеждане”
12 „Навигационно обзавеждане”
13 „Средства за предотвратяване на замърсяването от кораби”
14 „Изисквания към корабите за превоз опасни товари”
1.2.3
При класификацията на кораби от вътрешно плаване БКР прилага, доколкото е
възможно, също:
Правила за класификация и стореж
I „Корабна технология”
Част 1 „Морски кораби”, Глави 2, 3, 4 и 10
Част 3 „Малки плавателни съдове”, Глави 1 ÷ 5
II „Материали и заваръчни технологии”
Част 1 „Метални материали”, Глави 1 ÷ 5
Част 2 „Заваряване”, Глави 1 ÷ 3
1.2.4
В Правилата са отчетени приложимите за целите на класификацията положения от
Директивата на Европейския парламент и Съвета 2006/87/ЕС от 12 декември 2006 г. за
техническите изисквания към корабите по вътрешните водни пътища, както и разпоредбите на
Резолюция № 61 на Икономическата комисия за Европа на ООН „Препоръки за общи
европейски технически изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища”.

1.3

Област на приложение

1.3.1

Изискванията на тези Правила се прилагат за:

B

.1
пътнически (в това число ветроходни) кораби и танкери, кораби, предназначени за
превоз на горими и други опасни товари, влекачи, тласкачи, товарни кораби-тласкачи и
влекачи- тласкачи, независимо от мощността на главните двигатели и валовата вместимост;
.2
самоходни кораби, които не са посочени в 1.3.1.1 с мощност на главните двигатели
55 kW и повече;
.3
кораби, които не са посочени в 1.3.1/.1 и 1.3.1/.2 с валова вместимост 80 и повече
или на такива, на които са монтирани механизми и оборудване със сумарна мощност на
задвижващите двигатели 100 kW и повече;
.4
материали и изделия за производството на които се изисква технически надзор от
БКР (списъкът на материалите и изделията се посочва в съответните части на Правилата).

- 23 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

1.3.2
След съгласуване с БКР Правилата могат да се използват за класификация на
кораби, които не са посочени в 1.3.1.
1.3.3
Правилата определят условията, при изпълнението на които на кораб (или
хладилната уредба на кораб) може да бъде присвоен клас на БКР.
1.3.4
Потвърждаването на съответствието с Правилата е изключително право на БКР и се
извършва в съответствие с установената в БКР процедура.
Всякакви одобрения за съответствие на обекта за техническо наблюдение с
изискванията на Правилата, направени или документално оформени от друга организация,
нямаща необходимото потвърждение от БКР, не могат да служат като потвърждение на такова
съответствие.

2.

КЛАС НА КОРАБА

2.1

Общи положения

B

B

2.1.1
Присвояване на клас на БКР на кораба означава съответствие на конструкцията,
неговото техническо състояние и условия на експлоатация с приложимите изисквания на
Правилата, както и приемането на кораба под технически надзор на БКР за определен период с
провеждане на всички видове освидетелствания в съответствие с раздел 3 на тази глава.
2.1.2
БКР може да присвои клас на кораб на основание проведения надзор на строежа на
кораба, а също така да присвои или да възобнови класа на кораб в експлоатация.
2.1.3
Възобновяване на класа на кораба означава потвърждаване от БКР на
съответствието на конструкцията на кораба и неговото техническо състояние с условията, при
които е бил присвоен класа и продължаване на техническия надзор от страна на БКР за
посочения в Правилата период.
2.1.4
Класът на кораба се присвоява или възобновява от БКР за петгодишен период при
условие за извършване в указаните периоди на междинни освидетелствания за потвърждаване
на класа, обема и периодичността на които са посочени в раздел 3 на тази глава.
В обосновани случаи БКР може да присвои или възобнови клас на кораб за помалък период.
2.1.5
Наличието на валиден клас на БКР означава, че корабът се намира под техническия
надзор на БКР и неговото техническо състояние напълно или в степен, призната от БКР за
достатъчна, отговаря на тези изисквания на Правилата, които се отнасят за него, отчитащи
предназначението, условията на експлоатация и символа на класа.
Наличието на валиден клас се удостоверява с наличието на борда на плавателния
съд на валидно класификационно свидетелство.
2.1.6
Периодът на класа по корпус и механизми не се прекъсва за времето, през което
корабът е изведен от експлоатация. Това означава, че периодичните и непериодичните
прегледи трябва да се извършват както преди това; прегледи, които изискват докуване, могат да
се отложат до влизането на кораба в експлоатация.
2.1.6.1

След изтичане на класа трябва да бъде направен преглед, заместващ прегледа за

- 24 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

възобновяване на класа. Записът за възобновяване на класа в класовия сертификат трябва да
бъде направен заедно с характеристиката Laid-up (извън експлоатация), както и да се посочи в
регистровата книга.
2.1.6.2
Ако корабособственикът не уведоми БКР за извеждане на кораба от експлоатация
(Laid-up) или не изпълни определени действия по програмата за обслужване на кораба в
експлоатация, класификационното свидетелство загубва валидност и класът на кораба се снема
или отписва в съответствие с приложимите изисквания.
2.1.7
Класификационното свидетелство загубва валидност и БКР прекратява действието
на класа, когато:
.1
корабът или отделни негови части не са представени за периодично или извънредно
освидетелстване в съответните срокове;
.2
е претърпяна авария (корабът трябва да бъде представен за извънредно
освидетелстване в пристанището, където се е случила аварията или в първото пристанище на
пристигане, ако аварията е станала по време на преход);
.3
извършени са неодобрени от БКР конструктивни изменения и/или изменения в
снабдяването на кораба в посока за намаляване на изискваното от Правилата;
.4

ремонтните работи са изпълнени без одобрение и/или без надзор от БКР;

.5
корабът се експлоатира при газене, по-голямо от определеното от БКР, а също и
при експлоатация на кораба в условия не съответстващи на присвоения клас на БКР или
наложените ограничения, включително неправилно товарене на кораба в процеса на товароразтоварни операции и преход;
.6
не са изпълнени в определените срокове конкретни изисквания от предното
освидетелстване, които са условия за присвояване или поддържане на класа;
.7
спиране по инициатива или вина на корабособственика процеса на извършваното
от БКР освидетелстване на кораба;
.8
корабът се извежда от експлоатация за продължителен (повече от три месеца)
период за изпълнение на изисквания на БКР (освен в случаите, когато корабът се намира в
ремонт с тази цел).
За прекратяване на класа на кораба и валидността на класификационното
свидетелство, корабособственикът специално се уведомява от БКР.
Действието на класа на кораба може да бъде преустановено за срок не по-дълъг от
шест месеца.
2.1.8
Прекратеното действие на класа (виж 2.1.7) може да бъде възстановено при
удовлетворителни резултати от съответния периодичен или извънреден преглед, извършен от
БКР при предявяване на кораба за преглед.
За периода, в който е преустановено действието на класа, до неговото
възстановяване се счита, че корабът е загубил класа на БКР.
2.1.9

Клас на кораб се снема от БКР, когато:

.1

е изтекъл максималният срок, допустим за преустановяване на действието на класа;

- 25 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

.2
когато възстановяването на класа, преустановен както е посочено в 2.1.7, по
преценка на БКР и/или корабособственика, е невъзможно;
.3
когато корабособственикът
класификационна организация;
.4

прехвърля

кораба

за

класифициране

в

друга

има искаме от страна на корабособственика.

Снемането на класа означава прекратяване на техническия надзор на кораба от
страна на БКР и прекратяване на валидността на класификационното свидетелство. Снетият
клас може да бъде повторно присвоен при удовлетворителни резултати от първоначално
освидетелстване, обема на което се определя в зависимост от възрастта на кораба, неговото
техническо състояние и времето, през което е бил изведен от експлоатация.
2.1.10

Класът на кораба се анулира във връзка с неговата загуба или бракуване.

2.2

Символ на класа на кораба

B

Присвояваният от БКР клас на кораб или плаващо съоръжение се състои от основен
символ и допълнителни означения и словесни характеристики, определящи конструкцията и
предназначението на кораба или плаващото съоръжение.
2.2.1

Примерна структура на класа по корпус и механизми е посочен в таблица 2.2.1.
Таблица 2.2.1
Пример за символ на класа
BR 100A5 IN (3) Z
Double hull tanker / DP = 57,5 kPA / TP = 65 kPA
ADNR Type C
BR MC

2.2.2

Символи за класа

2.2.2.1

Символи за строителството на корпуса и механичната установка

2.2.2.1-1
Символът BR, съдържащ се в символа на класа показва, че корпусът, машинната
установка, както и специалното оборудване и инсталации, включени в класификацията, са
изградени:

под надзора и в съответствие с Правилата на БКР за надзор в корабостроителницата
и/или при подизпълнители, снабдяващи с конструктивни компоненти/корпусни
елементи, където е приложимо;

със сертификация от БКР на компонентите и материалите, изискващи прегледи в
съответствие с Правилата за строеж на БКР.

2.2.2.1-2
Символът ¥ ще бъде назначен, ако плавателният съд е проектиран и построен в
съответствие с правилата и под надзора на друга призната класификационна организация и в
последствие или на по-късна дата класифициран от БКР, виж таблица 2.2.2.
2.2.2.1-3
Символът (BR) ще бъде назначен за съответната част на кораба, когато процедурата
за класификация е различна от тези, посочени в 2.2.2.1-1 и 2.2.2.1-2, но въпреки това се счита за
приемлива, виж таблица 2.2.2.

- 26 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

2.2.2.1-4
Условие за присвояване на клас (промяна на класа) от организация или институция,
която не е призната, е предварителен преглед на чертежи и налични сертификати на корпусните
конструкции, механизмите и електрическите инсталации.
Таблица 2.2.2
Част

Символ
BR

¥

Корпус
(BR)

Механизми

един от
горните символи

Символи за строежа на корпус и механизми
Изисквания на Правилата
Кораби, построени под наблюдение на БКР и
със сертифициране на материалите в
съответствие с Правилата.
Кораби, построени под наблюдение на друга
упълномощена класификационна
организация и на които е бил присвоен клас,
равностоен на Правилата на БКР.
Кораби, построени под наблюдение на БКР в
съответствие с Правилата, но например без
сертификация на компоненти и материали,
които обаче счита за приемливи.
Отговорността за проверката, че материалите
и оборудването, използвани при строежа
отговарят на изискванията на Правилата, е на
корабостроителницата.
В случай на присвояване на клас или
класифициране след постройка на кораб под
надзора на организация или институция,
която не е призната.
Подходящият символ, последван от MC

Таблица 2.2.3

Пример
BR 100А5

¥ 100А5

(BR) 100A5

100A5
BR MC

Символи за съответствие с Правилата

Символ

Описание
Символ на класа
Тези символи посочват състоянието на поддръжка на корпуса на плавателния съд
по отношение на изискванията на Правилата за строеж.
За кораби, които напълно отговарят на изискванията за конструкция и
100А
размери.
За кораби, които не отговарят напълно на изискванията за конструкция или
размери, но въпреки това се смята за приемливо да бъдат вписани в
90А, 80А, 70А
регистровата книга.
Символ на класовия период (p)
Тези символи, поставени след символите на класа, посочват продължителността
на класовия период в години.
5, 4, 3, 2, 1
Символ за оборудване
Когато котвите и веригите на кораба отговарят на приложимите изисквания
Z
на Правилата.
Символът Z се заменя с (Z), ако оборудването не отговаря напълно на
(Z)
изискванията на Правилата.
Когато БКР счете, че от него не се изисква мнение за оборудването във връзка
(-)
с конкретните условия.

2.2.2.1-5
При същите условия един от символите, посочени в 2.2.2.1-1 до 2.2.2.1-3 се вписва
преди символа MC за класификацията на механичната уредба.
2.2.2.1-6
Като правило и при същите условия, един от горепосочените символи за строежа ,
последвани от съответните символи за специални устройства, се присвоява при издаване на
класификационно свидетелство.

- 27 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.2.2.2

Класификация

Глава 1

Символи на класа за съответствие с Правилата

Ако корпусът на кораба отговаря напълно на Правилата на БКР или друга призната
класификационна организация, или други Правила, считани за еквивалентни, символът на класа
ще бъде:
100 А
По-ниска степен за съответствие с Правилата по-малко от 100А (например 80А)
може да бъде посочена в изключителни случаи. В такъв случай класът може да се поддържа на
по-кратки класови периоди, виж таблица 2.2.3.
2.2.2.3

Символи за класовия период

Символът р от символите на класа посочва номиналната продължителност на
класовия период в години.
Обикновено p = 5.
Номиналният класов период може да бъде увеличен до 6 години, ако след общ
преглед на кораба и схемата за поддържане на кораба, БКР се убеди, че спазването на
изискванията на Правилата може да бъде осигурена за този удължен период от време.
Номиналният класов период може да бъде намален в изключителни случаи и за
определен период от време, ако плавателният съд не е в пълно съответствие с Правилата, но е
получил разрешение за експлоатация при ограничения, например относно зоната за плаване
и/или атмосферните условия, виж таблица 2.2.3.
2.2.2.4

Символи за зона за плаване

Символът IN посочва, че корабът е предназначен за експлоатация по вътрешни
водни пътища. Плаването по вътрешни водни пътища включва:

всички вътрешни водни пътища

всички полу-морски участъци на водните пътища с височина на вълнението до 2 m

други водни пътища със сходни условия.

Символът IN се комплектова със символ, поставен в скоби, посочващ зоната, за
която е пресметнат кораба, виж също 2.2.12.1-2.
2.2.2.5

Символ за оборудването

2.2.2.5-1
Символът Z, поставен след зоната за плаване, показва, че оборудването на кораба с
котви и котвени вериги отговаря на приложимите изисквания на Правилата.
2.2.2.5-2
Когато оборудването на кораба не отговаря на изискванията на Правилата, но БКР
счита, че то е приемливо за желаната зона, символът Z се заменя с (Z). Препоръчва се в
класификационното свидетелство да се посочи съответствието на оборудването с други
Правила (например Правила за река Рейн).
2.2.2.5-3
Когато БКР счете, че от него не се изисква мнение за оборудването във връзка с
конкретни условия, символът Z е заменя с (-).

- 28 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.2.3

Класификация

Глава 1

Класификационни характеристики - общи положения

2.2.3.1
Съществуват различни видове означения, като характеристики на типа и
предназначението, които описват специалните функции, възможности и ограничения или
особености на оборудването и инсталациите, включени в класификацията, както е описано понататък.
2.2.3.2
Характеристиките, поставени след символите на класа, посочващи специалните
функции, възможности и ограничения, не са задължителни и могат да бъдат избирани от
собственика, корабостроителницата или други заинтересовани страни. Исканите
характеристики трябва да бъдат посочени в класификационната и строителната спецификация.
2.2.4

Характеристики - общи положения

2.2.4.1
По принцип, характеристиките се вписват в съответствие с данните или
предложенията на бъдещия собственик, корабостроителницата или друга заинтересована
страна.
Характеристиката, посочваща типа и предназначението на кораба, се добавя към
2.2.4.2
символа на класа, като:
Cargo vessel, Tanker и др.
2.2.4.3
Характеристиките, които са били взети пред вид при класифициране, определят
типа и предназначението на кораба в съответствие с молбата за класификация, подписана от
бъдещия собственик, корабостроителницата или други заинтересовани страни. Вписването на
всяка характеристика за новостроящ се кораб е въпрос на съответствие с общите условия на
Правилата, посочени в Глави 2 ÷ 14.
2.2.4.4
Характеристиките, приложими за съществуващи кораби са съобразени с Правилата
на БКР, в сила към датата на присвояване на класа. Въпреки това характеристиките на
съществуващ кораб могат да бъдат актуализирани в съответствие с настоящите Правила,
доколкото това е приложимо, по искане на собственика или друга заинтересована страна.
2.2.4.5
Характеристиката може да бъде допълнена с една или повече класови
характеристики, описващи по-прецизно типа или предназначението на кораба, при което за
някои от тях се прилагат специфични изисквания на Правилата.
2.2.4.6
Различните характеристики на типовете и предназначението на кораби, са посочени
по азбучен ред в таблица 2.2.4. Допълнителните класови характеристики на типовете и
предназначението са посочени в таблица 2.2.5.
2.2.4.7
Когато планираните дейности на кораба включват подкрепящи функции, те могат
да се описват с характеристики, които отговарят на морски кораби или на специални типове
конфигурация на корпуса и/или определен вид задвижване. Тези характеристики могат да бъдат
вписани вместо или в допълнение към характеристиката, когато приложимите изисквания на
Правилата са изпълнени, например:

HSC (за високоскоростен кораб)

PATROL BOAT (патрулен кораб)

SUPPLY VESSEL (снабдителен кораб)

- 29 -

Правила на БКР, I – Част 2
Таблица 2.2.4

Класификация

Списък на характеристиките за типа и предназначението

Характеристика на типа и
предназначението
Cargo vessel
(товарен кораб)
Container vessel
(контейнерен кораб)
Dredger
(земекопна дълбачка) 1
Hopper barge
(саморазтоварваща се баржа)
Hopper dredger
(саморазтоварваща се дълбачка 1)
Launch
(спомагателен кораб)
Passenger vessel
(пътнически кораб)
Pontoon
(понтон 2)
Pusher
(тласкач)
RoRo vessel
(кораб за превоз на колесна
техника)
Special service
(кораб със специално
предназначение 3)
Split hopper barge
(разделяща се саморазтоварваща
се баржа)
Tanker
(танкер)
Tug
(влекач)
1

2

3

Глава 1

Връзка с дефиницията
2.2.5.1-1
3.2.5.1-2
2.2.8.1-1
2.2.8.1-3
2.2.8.1-2
2.2.9.1
2.2.7.1-1
2.2.9.1-4
2.2.9.1-2
2.2.5.1-3
2.2.10.1-1
2.2.8.1-4
2.2.6.1-1
2.2.9.1-1

Тази характеристика може да се допълни с типа на дълбачката, например Hopper
suction dredger (саморазтоварваща се засмукваща дълбачка).
Тази характеристика може да се допълни с характеристика на инсталацията,
монтирана на палубата на понтона, например Pontoon/Crane (понтон/кран).
Тази характеристика може да се допълни с типа на кораба, например Floating dock
(плаващ кран). Този тип кораб се разглежда от БКР за всеки отделен случай в
зависимост от неговия тип и обслужване.

2.2.4.8
БКР си запазва правото да дава и други характеристики за тип и предназначение,
както и символи на класа.
2.2.4.9

ADN или ADNR

Към характеристиките за тип и предназначение може да се прибави допълнителна
характеристика на класа ADN или ADNR, когато корпусната конструкция и обзавеждането са
прегледани от БКР или властите и е установено, че отговарят на съответните правила.

- 30 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

2.2.5

Характеристики за кораби, превозващи сухи товари

2.2.5.1

Характеристики на типа и предназначението

2.2.5.1-1

Cargo vessel (товарен кораб)

Глава 1

Характеристиката за типа и предназначението Cargo vessel (товарен кораб) се
прилага за плавателни съдове, проектирани за превоз на твърди и/или насипни товари съгласно
приложимите съответни части на Правилата.
2.2.5.1-2

Container vessel (контейнерен кораб)

Характеристиката за типа и предназначението Container vessel (контейнерен кораб)
се прилага за плавателни съдове, специално проектирани за превоз на контейнери в
съответствие с приложимите части от Правилата.
2.2.5.1-3

RoRo vessel (кораб за превоз на колесна техника)

Характеристиката за типа и предназначението RoRo vessel (кораб за превоз на
колесна техника) се прилага за плавателни съдове, специално проектирани за превоз на
автомобили, влакове и товари, поставени на колела в съответствие с приложимите части от
Правилата.
2.2.5.2

Допълнителни характеристики на класа

2.2.5.2-1

Equipped for transport of containers (оборудван за превоз на контейнери)

Характеристиката за типа и предназначението Cargo vessel (товарен кораб) може да
бъде допълнена с допълнителната характеристика на класа Equipped for transport of
containers (оборудван за превоз на контейнери), когато плавателният съд е в съответствие с
приложимите части от Правилата.
2.2.5.2-2

Equipped for transport of wheeled vehicles (оборудван за превоз на колесна
техника)

Характеристиката за типа и предназначението Cargo vessel (товарен кораб) може да
бъде допълнена с допълнителната характеристика на класа Equipped for transport of wheeled
vehicles (оборудван за превоз на колесна техника), когато плавателният съд е в съответствие с
приложимите части от Правилата.
2.2.5.2-3

DG (опасни товари)

Характеристиката за типа и предназначението Cargo vessel (товарен кораб) може да
бъде допълнена с допълнителната характеристика на класа DG (опасни товари), когато
плавателният съд е проектиран за превоз на опасни товари в съответствие Глава14 на
Правилата.
2.2.5.2-4

1R (едно преминаване)

Характеристиката за типа и предназначението Cargo vessel (товарен кораб) може да
бъде допълнена с допълнителната характеристика на класа 1R (едно преминаване), когато
конструкцията на плавателния съд е проектирана за товарене и разтоварване с едно
преминаване.

- 31 -

Правила на БКР, I – Част 2
Таблица 2.2.5

Класификация

Списък на допълнителните класови характеристики

Допълнителни класови
Връзка с дефиницията
характеристики
Характеристики, свързани с типа на конструкцията 1
Double hull (двоен корпус)
2.2.11.2-2
Single hull (единичен корпус)
2.2.11.2-2
With double bottom (с двойно дъно)
2.2.11.2-2
With double sides (с двойни бордове)
2.2.11.2-2
Характеристики, свързани с материала на корпуса 1
HS (корпус от стомана)
2.2.11.2-1
Al (от алуминий)
2.2.11.2-1
C (от композити)
2.2.11.2-1
W (от дърво)
2.2.11.2-1
Други характеристики 1
2.2.4.9
ADN 2
2.2.4.9
ADNR 2
2.2.11.6
Ice
2.2.11.3
Ind
2.2.11.4
No propulsion
2.2.13.1
Intact stability
2.2.13.1
Damage stability
2.2.11.5
Max. density
2.2.11.5
Max. t°
Допълнителни за товарни кораби
2.2.5.2-4
1R
2.2.5.2-5
2R
2.2.5.2-8
Grabloading
Heavy cargo [AREA1,x1 kN/m2 2.2.5.2-6
AREA2, x2 kN/m2]
2.2.5.2-7
Nonhomload
2.2.5.2-1
Equipped for transport of containers
Equipped for transport of wheeled
2.2.5.2-2
vehicles
2.2.5.2-3
DG
Допълнителни за пътнически кораби
2.2.7.2-1
Ferry
2.2.7.2-1
Fire
Допълнителни за танкери
2.2.6.2-1
TP = x kPa
2.2.6.2-1
DP = x kPa
2.2.6.2-2
Type G
2.2.6.2-3
Type C
2.2.6.2-4
Type N closed
2.2.6.2-5
Type N open with flame arresters
2.2.6.2-6
Type N open
2.2.6.2-7
Type N open - Bunkerboat
2.2.6.2-8
Type N open - Bilgesboat
2.2.6.2-9
Flash point > 60°C
Допълнителни за влекачи/тласкачи
2.2.9.2-1
DGL
2.2.9.2-2
DGD
Характеристика, свързана с класа
2.1.6.1
Laid-up
1
2

Глава 1

Допълнително за всички кораби
Приложимо за състави/кораби, превозващи опасни товари.

- 32 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.2.5.2-5

Класификация

Глава 1

2R (две преминавания)

Характеристиката за типа и предназначението Cargo vessel (товарен кораб) може да
бъде допълнена с допълнителната характеристика на класа 2R (две преминавания), когато
конструкцията на плавателния съд е проектирана за товарене и разтоварване с две
преминавания.
2.2.5.2-6

Heavy cargo (тежки товари)

Характеристиката за типа и предназначението Cargo vessel (товарен кораб) може да
бъде допълнена с допълнителна класова характеристика Heavy cargo (AREA1,x1 kN/m2 AREA2, x2 kN/m2) (Тежки товари /Район 1, x1 kN/m2 - Район 2, x2 kN/m2/, когато второто дъно
и/или люковите закрития, и/или други товарни райони, проектирани да понасят тежки товари,
отговарят на съответните изисквания на Правилата. Стойностите x1 посочват максимално
допустимите местни натоварвания на няколко зони от района, където се разполагат товарите.
Изискванията за присвояване на тази допълнителна класова характеристика са посочени в
Правилата.
2.2.5.2-7

Nonhomload (нехомогенни товари)

Характеристиката за типа и предназначението Cargo vessel (товарен кораб) може да
бъде допълнена с допълнителна класова характеристика Nonhomload (нехомогенни товари),
когато корабът е проектиран по такъв начин, че разположението на товарите в товарното
пространство може да бъде нехомогенно, включително случаите, когато някои трюмове могат
да бъдат празни, при максимално водоизместване за определено газене удовлетворяване
напълно приложимите изисквания на Правилата за общата здравина при съответните случаи на
натоварване, посочени в разгледаното ръководство за товарене. Тази допълнителна класова
характеристика може да се допълни с посочване на различните максимални натоварвания,
допустими за всеки трюм, и кои трюмове могат да бъдат празни, доколкото е приложимо.
2.2.5.2-8

Grabloading (товарене с грайфери)

Характеристиката Grabloading (товарене с грайфери) може да бъде присвоена на
кораб, на който горната част от трюмните танкове е специално подсилена за товарене /
разтоварване с грайфери или кранови кофи.
Изискванията за тази характеристика са дадени в Правилата.
Това не изключва кораби, които нямат тази характеристика да се товарят /
разтоварват с грайфери.
Тази характеристика може да се присвоява само на кораби с характеристика на типа
и предназначението Cargo vessel (товарен кораб).
2.2.6

Характеристики за кораби, превозващи течни или газообразни товари
наливно

2.2.6.1

Характеристики за тип и предназначение

2.2.6.1-1

Tanker (танкер)

Характеристиката за типа и предназначението Tanker (танкер) се прилага за
кораби, специално предназначени за превоз на течни и газообразни товари наливно в
съответствие с изискванията, посочени в Правилата.

- 33 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Списъкът с товарите, допустими за превоз с танкера, се издава от БКР в случай на
превоз на опасни товари (виж Глава 14).
2.2.6.2

Допълнителни символи на класа

2.2.6.2-1

ТР и DP (изпитателно налагане и проектно налягане)

В допълнение към характеристиката за типа и предназначението TANKER (танкер),
изпитателното налягане ТР и проектното налягане DP на товарните танкове, в размерност kPa,
се добавят към допълнителните символи на класа.
2.2.6.2-2

Type G (тип G)

Тип G се отнася за танкер, построен и оборудван в съответствие с приложимите
изисквания на Правилата, Глава 14, или тези на ADN и ADNR за този тип кораби.
2.2.6.2-3

Type C (тип C)

Тип C се отнася за танкер, построен и оборудван в съответствие с приложимите
изисквания на Правилата, Глава 14, или тези на ADN и ADNR за този тип кораби.
2.2.6.2-4

Type N closed (тип N затворен)

Type N closed (тип N затворен) се отнася за танкер, построен и оборудван в
съответствие с приложимите изисквания на Правилата, Глава 14, или тези на ADN и ADNR за
този тип кораби. 3
2.2.6.2-5

Type N open with flame arresters (тип N отворен с искроуловители)

Type N open with flame arresters (тип N отворен с искроуловители) се отнася за
танкер, построен и оборудван в съответствие с приложимите изисквания на Правилата, Глава
14 или тези на ADN и ADNR за този тип кораби.3
2.2.6.2-6

Type N open (тип N отворен)

Type N open (тип N отворен) се отнася за танкер, построен и оборудван в
съответствие с приложимите изисквания на Правилата, Глава 14, или тези на ADN и ADNR за
този тип кораби.3
2.2.6.2-7

Type N open - Bunkerboat (тип N отворен - бункеровчик)

Type N open - Bunkerboat (тип N отворен - бункеровчик) се отнася за танкер,
построен и оборудван в съответствие с приложимите изисквания на Правилата, Глава 14, или
тези на ADN и ADNR за този тип кораби.3

3

Когато БКР счете за необходимо, характеристиките за типа и предназначението на танкер,
конструкцията на който е била прегледана/одобрена и построена в съответствие с изискванията на
Правилата или тези на ADN или ADNR, може да бъде добавена само за информация, в скоби, към
допълнителната класова характеристика, ако обзавеждането на танкера е изпълнено в съответствие с
изискванията на Правилата или тези на ADN или ADNR за друг тип кораб, например:
ADNR Type N closed (Hull Type C) /ADNR тип N затворен (корпус тип C)/

- 34 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.2.6.2-8

Класификация

Глава 1

Type N open - Bulgesboat (тип N отворен - кораб за мръсни трюмни води)

Type N open - Bunkerboat (тип N отворен - кораб за мръсни трюмни води) се
отнася за танкер, построен и оборудван в съответствие с приложимите изисквания на
Правилата, Глава 14, или тези на ADN и ADNR за този тип кораби.3
2.2.6.2-9

Flash point > 60°C (точка на възпламеняване > 60°C)

Характеристиката за типа и предназначението на кораба може да се допълни с
допълнителната характеристика FLASH POINT > 60°C, когато танкерът е предназначен само на
такъв тип продукти при определени условия.
2.2.7

Характеристики за кораби, превозващи пътници

2.2.7.1

Характеристика за типа и предназначението

2.2.7.1-1

Пътнически кораби

Характеристиката за типа и предназначението Passenger vessel (пътнически кораб)
се отнася за кораби, специално предназначени за превоз на пътници в съответствие с
изискванията, посочени в Правилата.
2.2.7.2

Допълнителни класови характеристики

2.2.7.2-1

Ferry (ферибот)

Характеристиките за типа и предназначението Passenger vessel (пътнически кораб)
може да се допълни с класовата характеристика Ferry (ферибот) за кораби, специално
оборудвани за товарене на колесна техника в съответствие с Правилата.
2.2.7.2-2

Fire (пожар)

Допълнителната класова характеристика Fire (пожар) се добавя към
характеристиката за типа и предназначението Passenger vessel (пътнически кораб), когато
съоръженията на кораба са в съответствие с изискванията на Правилата.
2.2.8

Характеристики за кораби, извършващи драгажни дейности

2.2.8.1

Характеристики за типа и предназначението

2.2.8.1-1

Dredger (дълбачка)

Характеристиката за типа и предназначението Dredger (дълбачка) се използва за
кораби, специално оборудвани само за драгажни дейности (изключващи превоз на драгиран
материал), отговарящи на приложимите изисквания, посочени в Правилата.
2.2.8.1-2

Hopper dredger (саморазтоварваща се дълбачка)

Характеристиката за типа и предназначението Hopper dredger (саморазтоварваща
се дълбачка) се използва за кораби, специално оборудвани само за драгажни дейности и
пренасяне на земни маси и драгиран материал, отговарящи на приложимите изисквания,
посочени в Правилата.

- 35 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.2.8.2-3

Класификация

Глава 1

Hopper barge (саморазтоварваща се баржа)

Характеристиката за типа и предназначението Hopper barge (саморазтоварваща се
баржа) се използва за кораби, специално оборудвани за пренасяне на земни маси или драгиран
материал, отговарящи на приложимите изисквания, посочени в Правилата.
2.2.8.2-4

Split hopper barge (разделяща се саморазтоварваща се баржа)

Характеристиката за типа и предназначението Split hopper barge (разделяща се
саморазтоварваща се баржа) се използва за кораби, специално оборудвани за превоз на земна
маса или драгиран материал и които се отварят надлъжно около шарнири в съответствие с
Правилата на БКР.
2.2.9

Характеристики за работно предназначение

2.2.9.1

Характеристики за типа и предназначението

2.2.9.1-1

Tug (влекач)

Характеристиката за типа и предназначението Tug (влекач) се използва за кораби,
специално оборудвани за влачене в съответствие с приложимите изисквания на Правилата.
2.2.9.1-2

Pusher (тласкач)

Характеристиката за типа и предназначението Pusher (тласкач) се използва за
кораби, специално оборудвани за влачене в съответствие с приложимите изисквания на
Правилата.
2.2.9.1-3

Launch (спомагателен кораб)

Характеристиката за типа и предназначението Launch (спомагателен кораб) се
присвоява на малки кораби, които се използват за осигуряване на снабдяване и помощ при
изпълнение на определени дейности в съответствие с изискванията на Правилата.
2.2.9.1-4

Pontoon (понтон)

Характеристиката за типа и предназначението Pontoon (понтон) се присвоява на
единици, предназначени за превоз на товари и/или оборудване само върху палубата, в
съответствие с изискванията, посочени в Правилата.
Когато на борда постоянно е монтиран кран, то към характеристиката Pontoon
(понтон) само за информация се добавя „Crane” (кран).
2.2.9.2

Допълнителни класови характеристики за Tug/Pusher (влекач/тласкач)

2.2.9.2-1

DGL

Характеристиката за типа и предназначението Tug (влекач) или Pusher (тласкач) се
допълва с допълнителната класова характеристика DGL, когато влекачът или тласкачът е част
от състав или бордово свързана група, включващи кораб за превоз на течни опасни вещества в
съответствие с изискванията, посочени в Глава 14.
2.2.9.2-2

DGD
Характеристиката за типа и предназначението Tug (влекач) или Pusher (тласкач) се

- 36 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

допълва с допълнителната класова характеристика DGD, когато влекачът или тласкачът е част
от състав или бордово свързана група, включващи товарен кораб, превозващ опасни вещества,
в съответствие с изискванията, посочени в Глава 14.
2.2.10

Характеристики за различни единици

2.2.10.1

Характеристики за типа и предназначението

2.2.10.1-1

Special service (специално предназначение)

Характеристиката за типа и предназначението Special service (специално
предназначение) се присвоява на кораби, които поради особения характер на дейността си не са
обхванати от нито една от характеристиките за тип и предназначение, посочени по-горе.
Класификационните изисквания към тези единици се разглеждат от БКР във всеки отделен
случай.
Тази характеристика за тип и предназначение може да се прилага например за
кораби, ангажирани с научни изследвания, експедиции и прегледи, кораби за обучение на
персонал или други кораби с проектни характеристики и режими на работа, които могат да
бъдат отнесени към същата група от кораби.
Допълнителна характеристика за предназначението може да се посочи след
характеристиката за типа и предназначението, например Special service/Floating dock
(Специално предназначение/Плаващ док) за идентификация на специално предназначение, за
което е предвиден плавателния съд. Обхватът на класификацията на такъв плавателен съд се
посочва в класовия сертификат.
2.2.11

Други допълнителни класови характеристики

2.2.11.1

Общи положения

2.2.11.1-1 Други допълнителни класови характеристики, изразяващи класификацията на
допълнителното оборудване или специфично разположение, могат да бъдат поискани от
корабособственика, корабостроителницата или друга заинтересована страна.
2.2.11.1-2 Присвояването на тези допълнителни класови характеристики е при условие, че
има съответствие с приложимите допълнителни изисквания на Правилата.
2.2.11.2

Специфични фактори за корпусните конструкции

Ако плавателният съд е построен от построен от нормална корабостроителна
стомана, не е необходимо да се посочва специално. Ако за корпуса се използват други
материали, това трябва да бъде посочено в характеристиките на класовия сертификат,
например:

HS - за високоякостна стомана на корпуса

AL - за алуминий

C - за композитни материали, като фибро-армирани пластмаси

W - за дърво

- 37 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Изборът на материал, проектирането, оразмеряването и производството на
корпусни конструкции, направени от композитни материали като фибро-усилени пластмаси (С)
или дърво (W) се съгласуват за всеки отделен случай с БКР.
2.2.11.2-2

Тип на конструкцията

Базирайки се на особеностите на корпуса на всеки кораб или плаващо съоръжение,
следните допълнителни характеристики се добавят преди характеристиките за типа и
предназначението;

Single hull (единичен корпус), на кораба или съоръжението е корпус, който е
построен като единична корпусна конструкция, напълно удовлетворяваща
приложимите изисквания на Правилата

Double hull (двоен корпус), на кораба или съоръжението е корпус, който е построен
като двойна корпусна конструкция, напълно удовлетворяваща приложимите
изисквания на Правилата

With double bottom (с двойно дъно), за единичен корпус на кораби и плаващи
съоръжения на който корпусът е построен само с двойно дъно, удовлетворяваща
приложимите изисквания на Правилата

With double sides (с двойни бордове), за единичен корпус на кораби и плаващи
съоръжения, на които корпусът е построен само с двойни бордове,
удовлетворяващи приложимите изисквания на Правилата

2.2.11.3

Independent cargo tank (независим товарен танк)

На кораб, превозващ вещества в независими товарни танкове, които изпълняват
изискванията на Правилата, по-специално товарни танкове с форма на паралелепипед или
цилиндрични танкове под налягане, трябва да се присвои характеристиката Ind след
характеристиката за тип и предназначение.
2.2.11.4

No-propulsion (без задвижване)

На всеки несамоходен кораб или плаващо съоръжение трябва да бъде присвоена
допълнителна класова характеристика No-propulsion (без задвижване) като допълнение към
характеристиката за типа и предназначението, например Dredger/No-propulsion (Дълбачка /
несамоходна).
2.2.11.5

Max. density - Max. t° (Макс. плътност - Макс. температура)

Когато е приложимо, максимално допустима плътност Max. density и/или
температура Max. t° на превозвания течен товар могат да бъдат добавени към характеристиката
за тип и предназначение като допълнителна класова характеристика.
2.2.11.6

Плаване в лед

2.2.11.6-1

Ice (лед)

Допълнителната класова характеристика Ice (лед) се присвоява на кораба, ако
корпусът и машинната уредба са проектирани така, че да отговарят на приложимите
изисквания на Правилата за плаване в бит лед, посочени в Глава 2.

- 38 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

2.2.11.7

Характеристики на устойчивост

2.2.11.7-1

Intact stability (устойчивост на неповреден кораб)

Глава 1

Допълнителен класов символ Intact stability (устойчивост на неповреден кораб)
може да бъде присвояван на кораб, на който цялата информация относно устойчивостта на
неповредения краб е прегледана от БКР и е установено, че удовлетворява специфичните
изисквания на Правилата, Глава 4.
Документът удостоверява специфичните критерии, приложени при този преглед
трябва да допълва класовия сертификат. Информацията за устойчивостта на неповредения
кораб трябва да е налична на борда.
2.2.11.7-2

Damage stability (устойчивост на повреден кораб)

Допълнителният класов символ Damage stability (устойчивост на повреден кораб)
може да бъде присвоен на кораб, на който цялата информация относно устойчивостта на
неповредения кораб и способността за задържане на повърхността след авария е прегледана от
БКР и е установено, че удовлетворява специфичните изисквания на Правилата, Глава 4.
Документът удостоверява специфичните критерии, приложени при този преглед, и
трябва да допълва класовия сертификат. Информацията за способността за задържане на
повърхността след авария, трябва да е налична на борда.
2.2.11.7-3 Документите, удостоверяващи устойчивостта
устойчивостта на повредения кораб, остават в сила, докато:

на

неповредения

кораб

и

съответни конструкции, оборудване или инсталации на кораба не са модифицирани
и корабът е в удовлетворително състояние по отношение на обслужване и
експлоатация

условията на експлоатация не се различават от тези, отчетени при одобряването на
документите

на борда са налични оригиналните, одобрени от БКР документи

класификационният сертификат е валиден

2.2.11.8

Други допълнителни класови характеристики

2.2.11.8-1 Ако корабният корпус или съществени негови части са построени в съответствие с
проект, за който няма достатъчен опит, БКР може да определи и други характеристики чрез
временни изисквания и указания, които могат да бъдат публикувани под формата на
предварителни правила. В такива случаи БКР решава на какви интервали ще трябва да се
извършват необходимите периодични прегледи.
2.2.11.8-2 Процедури, разработени от IMO, като например LLC 66/68 или други конвенции за
морски кораби могат да се използват, доколкото е възможно, когато няма на разположение
подходящи предписания.

- 39 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.2.12

Район на плаване

2.2.12.1

Общи положения

Класификация

Глава 1

2.2.12.1-1 Назначаването на една от тези характеристики не освобождава собственика или
друго заинтересована страна от спазването на всички международни и национални правила,
установени от администрацията за кораб, експлоатиран в национални води, специфичен район
или навигационна зона. То не отменя изискванията на други строителни правила и наредби.
2.2.12.1-2 Районът на плаване, който БКР назначава след преглед на проекта или друга
аналогична процедура, не дефинира еднозначно възможностите на плавателния съд за
експлоатация в специфичен район, което зависи от други фактори, които не се отчитат в
Правилата. Следователно не трябва да се прави сравнение между характеристиката за район на
плаване, назначена от БКР и навигационната зона или категория, определени от национални
или международни правила.
За кораби, извършващи дейност само в определени водни или речни системи,
отклонения в оборудването от изискваното в Правилата могат да бъдат допуснати само със
съгласието на администрацията.
В такива случаи, характеристиката за район на плаване ще бъде допълнена с
указание за съответния район или речна система, например Дунав.
2.2.12.2

Район на плаване IN(4)

Характеристиката за район на плаване IN(4) се присвоява на кораб, чиято
конструкция и оразмеряване се считат за подходящи за плаване в тихи и спокойни водни
участъци с височина на вълната до 0,3 m.
2.2.12.3

Район на плаване IN(3)

Характеристиката за район на плаване IN(3) се присвоява на кораб, чиято
конструкция и оразмеряване се считат за подходящи за плаване във води със силни водни
течения и в които могат да се появят вълни с максимална височина до 0,6 m.
2.2.12.4

Район на плаване IN(2)

Характеристиката за район на плаване IN(2) се присвоява на кораб, чиято
конструкция и оразмеряване се считат за подходящи за плаване в полу-морски и езерни води, в
които могат да се появят вълни с максимална височина до 1,2 m.
2.2.12.5

Район на плаване IN(1)

Характеристиката за район на плаване IN(1) се присвоява на кораб, чиято
конструкция и оразмеряване се считат за подходящи за плаване в полу-морски и езерни води, в
които могат да се появят вълни с максимална височина до 2,0 m.

2.3

Изменение на символите на класа

2.3.1
БКР може да изключи или измени дадена характеристика, включена в символа на
класа със съответния си знак, когато са изменени или нарушени условията, които са основание
за въвеждане на определен знак в символа на класа.

- 40 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.4

Класификация

Глава 1

Документи, издавани от БКР на кораба

2.4.1
Класът на кораба се потвърждава от БКР чрез издаване на класификационно
свидетелство в съответствие с определената форма.
2.4.2
Всички други корабни документи, издавани на кораба от БКР по поръчение на
флаговата администрация, се оформят при условията и на форми, посочени в
упълномощаването.
2.4.3
Освен посоченото в 2.4.1 класификационно свидетелство, следните документи,
разработени от проектанта или корабособственика и одобрени от БКР се предават на кораба:
.1

Информация за аварийното газене и устойчивост - ако се изисква

.2

Информация за устойчивост и инструкция за товарене - ако се изисква.

.3

Описание на системата за защита от корозия - ако се изисква.

.4

„Отчетни документи” от строежа и друга документация, съдържаща данни и
инструкции, съществени за БКР, например използване на специални стомани

.5

Списък на важните тестове и/или процедурите за наблюдение, които трябва да се
следват във връзка с поддържането на класа.

Изискванията за съдържанието на горните документи са дадени в съответните
части на Правилата.

3.

КЛАСИФИКАЦИОННИ ОСВИДЕТЕЛСТВАНИЯ НА КОРАБИ И
ПЛАВАЩИ СЪОРЪЖЕНИЯ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

3.1

Първоначално освидетелстване за присвояване на клас

3.1.1
Първоначалното освидетелстване за присвояване на клас има за цел установяване
на възможностите за присвояване на клас на кораб, който за първи път е представен за
класификация на БКР.
Обемът на освидетелстванията се определя от БКР за всеки отделен случай на
основание таблица 3.2.3 за съответното поредно освидетелстване за възобновяване на класа в
зависимост от възрастта на кораба и с отчитане на техническото състояние на корпуса,
механизмите и устройствата (виж също така 3.5)

3.2
B

Периодични освидетелствания

3.2.1
Специалното освидетелстване за възобновяване на класа се изпълнява след
изтичане на срока, за който е бил присвоен класа (виж също 2.1.4) и има за цел да потвърди, че
техническото състояние на кораба отговаря на изискванията на Правилата.
По желание на корабособственика отделни обекти на технически надзор могат да
бъдат освидетелствани в обем на специално освидетелстване при достигане на броя работни
часове, посочени от производителя или по достоверни данни за експлоатационна дейност. При
специалното освидетелстване на кораба, тези обекти могат да бъдат подложени на
освидетелстване в обем на ежегоден преглед.

- 41 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

3.2.2
В интервалите между специалните (първоначалното и специалното)
освидетелствания се извършва междинно освидетелстване, за да се провери, дали корабът
отговаря на условията за поддържане на класа и да провери действието на механизмите,
устройствата и оборудването, обхванати от изискванията на Правилата.
Междинното освидетелстване на пътническите кораби, корабите, експлоатирани в
ледови условия, нефтоналивните кораби, корабите, превозващи опасни товари, корабите с
динамически принципи на поддържане и тези на въздушна възглавница, се извършва на всеки
12 месеца, а освидетелстването на всички останали кораби - на всеки 24 месеца, считано от
специалното или първоначално освидетелстване (виж също 3.2.3).
3.2.3
Освидетелстването за потвърждаване на класа се извършва в срокове, посочени в
3.2.2, в периода от три месеца преди или след годишните дати, но без да се отразява на датите
на следващите специални освидетелствания.
3.2.4
Обемът на периодичните освидетелствания е посочен в таблица 3.2.3. Обемът на
отделните прегледи, измервания, изпитания и др. се определя от инспектора на БКР в
зависимост от действащите инструкции и конкретните обстоятелства.
Обемът на периодичните освидетелствания за корабите, посочени в 2.2.2.1-2,
2.2.2.1-3 и 2.2.2.1-4 трябва да бъде не по-малък от посочения в таблица 3.2.3. При необходимост
инспекторът може да поиска увеличение на обема освидетелствания на тези кораби.
Четвъртото и следващите специални освидетелствания на корабния корпус се
извършват в обема, посочен за третото специално освидетелстване, При това, обемът на
прегледите, измерванията на дебелините и изпитанията на непроницаемост, се назначават от
инспектора, като се вземат предвид предишните ремонти и замени на корпусните конструкции.
3.2.5
При специално освидетелстване на кораба могат да не се извършват тези видове
освидетелствания (включително освидетелстване в док), които са били извършени в
необходимия обем не повече от 6 месеца преди датата на специалното освидетелстване.
Тези прегледи трябва да се изпълняват в изисквания за междинно освидетелстване
обем.

- 42 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Таблица 3.2.3

Глава 1

Обем на периодичните освидетелствания

Условни означения
О – преглед с осигуряване при необходимост на достъп, отваряне или демонтаж на отделни
възли
С – външен преглед
М – измерване на износвания, хлабини, изолационно съпротивление и др.
Н – изпитване под налягане (хидравлично пневматично)
П – проверка в действие на механизми, оборудване и устройства, външен преглед
Е – проверка за наличие на действащи документи и/или клейма за проверка на контролноизмервателни прибори от компетентни органи, ако подлежат на такава проверка

Обект на освидетелстване

1

2

1
1.1
1.1.1

Корпус
Подводна част на корпуса (от външната страна) 1
Кил, вълнорез, кърмови упор, кронщейни на гребните валове,
рулеви пера
Външна обшивка
Кингстонни сандъци, заварени патрубки по кинстонните
сандъци
Надводна част на корпуса (от външната страна)
Вълнорез, кърмови упор
Външна обшивка
Настил на горна палуба
Надстройки и рубки, машинни шахти (настил на палубата,
прегради), комингси на люкове и вентилатори
Фундаменти на палубни механизми
Фалшборд и леерно ограждение
Помещения вътре в корпуса4
Носова и кърмова част
Танкове, които са част от корпуса (включително танкове в
двойното дъно) заедно с въздушните и мерителни тръби,
предназначени за:
.1 сладка вода, воден баласт, сточни води
.2 горива, масла
Товарни трюмове, предназначени за:
.1 сухи товари
.2 товарни танкове, заедно с въздушните и мерителни тръби
Машинни помещения
.1 помещения на главните и спомагателни механизми,
котелни отделения, шахти на тези помещения
.2 фундаменти на главните и спомагателните механизми,
котли
Други помещения от корпуса и надстройката
Марки за газене

1.1.2
1.1.3
1.2
1.2.1
1.2.2
1.2.3
1.2.4
1.2.5
1.2.6
1.3
1.3.1
1.3.2

1.3.3
1.3.4

1.3.5
1.3.6
2
2.1
2.2
2.2.1

Междинно за
потвърждаване на класа
виж 3.2.2
1 специално
освидетелстване за
възобновяване
на клас
2 специално
освидетелстване за
възобновяване
на клас
3 специално
освидетелстване за
възобновяване
на клас

№ на пункта

Периодични прегледи

Устройства, оборудване и снабдяване
Люкови закрития, закрития на гърловини, външни врати,
бордови илюминатори, врати във водонепроницаеми прегради
Рулево устройство
Рулево перо, въртяща се колонка, хелмпортова тръба

- 43 -

3

4

5

6

С

О

О

О

С
С

О
О

ОМ2
ОМ3

ОМ2
ОМ3

С
С
С
С

О
О
О
О

О
ОМ2
ОМ2
О

О
ОМ2
ОМ2
О

С
С
С

О
О
С
О

О
О
С
О

О
О
С
О

О
ОН6

ОН5
ОН6

ОН5
ОН6

С

О
ОН

О
ОН

О
ОН

С

О

О

О

О

О

О

С

О
С

О
С

О
С

С

ОН7

ОН7

ОН7

С

О8

О8

О8

Правила на БКР, I – Част 2
1
2.2.2
2.2.3
2.3
2.3.1
2.3.2
2.3.3
2.4
2.5

2.6
2.6.1
2.6.2
2.6.3
2.6.4
2.6.5
2.7
2.7.1
2.7.2
2.8
3
3.1
3.1.1
3.1.2
3.2
3.2.1
3.2.2
3.3
3.4
3.5
3.6
4
4.1
4.1.1

4.1.2
4.1.3

4.1.4
4.1.5
4.1.6

Класификация

2
Балер на руля, оси, лагери, детайли на съединенията
Основен и резервен рулеви привод със системи и постове за
управление, указатели на рулевото перо, ограничители на
завъртането на перото
Котвено устройство
Котви и клюзове
Вериги и въжета
Стопори и устройства за отдаване на веригите
Швартово устройство
Устройство за влачене и тласкане:
.1 кука със закрепване и оборудване10
.2 дъга10
.3 кнехтове и въжета
.4 упори за тласкане
.5 устройства за свързване
Спасителни средства
Спускови устройства11
Спасителни лодки11
Твърди спасителни плотове и плаващи прибори11
Надувни спасителни плотове и жилетки12
Спасителни кръгове и жилетки
Сигнални средства
Сигнално-отличителни фенери
Звуково-сигнални средства
Навигационно оборудване
Противопожарна защита
Конструктивна противопожарна защита
Пожароустойчиви и бавно разпространяващи пламъка
конструкции и закрития на отвори в тях
Закрития на важни отвори (вентилационни канали, светли
люкове на МКО и др.)
Системи за пожарогасене
Водопожарна,
водни
завеси,
водно
оросяване,
водоразпръскване14, пеногасене, спринклерна
Гасене в въглероден двуокис, гасене с инертни газове
Пожаро-известителна и пожарна сигнализация50
Противопожарно снабдяване15
Битово обзавеждане с втечнен газ16
Контролно-измервателни прибори
Механични уредби
Главен двигател с вътрешно горене17
Корпус
.1 фудаментна рама, картер, стойки, болтове, анкерни връзки,
глави на цилиндри, шпилки за заваряване на цилиндрови
глави
.2 цилиндрови втулки18
Бутална група
.1 Бутала, бутални болтове, къстоглави
.2 Основни и мотилеви лагери и болтовете им19
Колянов вал
.1 основни и мотилеви шийки
.2 основни лагери и шпилките им
.3 разкеп
.4 подсилване на коляновия вал (за двигатели, коляновия вал
на които лежи на лагери, залети с бабит)
Разпределителни устройства (механизми за задвижване на
клапаните, смукателни, изпускателни и пускови клапани)
Предпазни клапани (на цилиндрови глави, горивни помпи,
катерни люкове)
Устройства за смазване (лубрикатори и др.)

- 44 -

Глава 1
3
СМ9
Р

4
ОМ9
О

5
ОМ9
О

6
ОМ9
О

Р
С
С
Р

Р
О
ОМ
ОР
О

Р
О
ОМ
ОР
О

Р
О
ОМ
ОР
О

О

С

ОР
О
О
О
О

ОР
О
О
О
О

ОР
О
О
О
О

Р
Р
О
СЕ
С12

ОР
ОР
О
СЕ
С12,13

ОР
ОР
О
СЕ
С12,13

ОР
ОР
О
СЕ
С12,13

Р
Р
Р

ОР
Р
ОР

ОР
Р
ОР

ОР
Р
ОР

С

С

С

С

Р

Р

Р

Р

ОРН

Р

ОРН

ОР

РЕН
Р
РЕ
Е
Е

РЕ
Р
РЕ
ЕН
Е

ОРЕН49
Р
РЕ
ЕН
Е

РЕ
Р
РЕ
ЕН
Е

Р

Р

Р

Р

О

О

О

ОМ

ОМ

ОМ

ОМ
ОМ20

ОМ
ОМ20

ОМ
ОМ20

ОМ
О
М
М

ОМ
О
М
М

ОМ
О
М
М

О

О

О

Р21

Р21

Р21

Р

Р

Р

С

М

Правила на БКР, I – Част 2
1
4.1.7

4.1.8
4.1.9
4.1.10

4.1.11
4.2

4.3
4.4
4.4.1

4.4.2

4.4.3

4.4.4

4.4.5
4.5
4.5.1
4.5.2
4.5.3

4.5.4
4.5.5
4.5.6

Класификация

2
Предавки и разделителни муфи
.1 корпуси, фундаментни болтове и клинове
.2 валове и лагери
.3 зъбни колела и пиньони (зацепващи)
.4 триещи се детайли
.5 положение на валовете - хлабини в опорните и упорни
лагери
Маневрени
и
пускови устройства, устройства
за
дистанционно управление
Регулатор на оборотите на въртене и защити по обороти
Спомагателни механизми, задвижвани от главния двигател23:
.1 помпи: охлаждащи вода, помпа за мазане, осушителни и
гориво-нагнетателни помпи
.2 компресори:
.2.1 въздушни охладители на компресора
.2.2 предпазни клапани
.2.3 продухващи помпи и турбокомпресори
Устройство за превъртане на вала
Спомагателни двигатели с вътрешно горене:
.1 цилиндри, бутала с кръстоглави и техните лагери, глави и
клапани
.2 регулатор на оборотите и защити по обороти
Контролно-измервателни прибори
Валопровод и движител23
Упорен вал:
.1 работни шийки, упорни гребени и фланцеви съединения
.2 опорни и упорни лагери
.3 фундаментни болтове и клинове на упорния лагер
.4 аксиални хлабини25
.5 центровка на валовете26
Междинни валове:
.1 работни шийки, опорни лагери, фланцеви и муфови
съединения
.2 фундаментни болтове и клинове на лагерите
.3 центровка на валопровода26
Гребен вал27:
.1 работни шийки
.2 конус за гребния винт29
.3 хлабини на дейдвудните и кронщейнните лагери30
.4 опорни лагери
.5 дейдвудна тръба
.6 уплътнение на гребния вал24
.7 фланцеви и свързващи съединения
Гребен винт32
.1 статично балансиране33
.2 поставяне към вала (пасовка)34
.3 детайли на гребния винт с променлива стъпка, крилчати
движители и движителни колонки
.4 закрепване на винта (контролиране на натяга и
застопоряването)28
Система за управление на винта с променлива стъпка
Спомагателни механизми
Помпи (циркулационни, котелни, осушитени, охлаждащи
вода, захранващи, баластни, пожарни, горивни, маслени),
генератори и помпи на хидравличните приводи
Центробежни сепаратори за гориво и масло35
Компресори:
.1 цилиндри, колянов вал и основни лагери, цилиндрови глави
и клапани
.2 въздухоохладители
.3 предпазни клапани
Вентилатори на взривоопасни помещения
Рулева машна
Котвени механизми

- 45 -

Глава 1
3

4

5

6

О
ОМ
ОМ
М
М

О
ОМ
ОМ
М
М

О
ОМ
ОМ
М
М

Р

ОР

ОР

ОР

Р22

Р22

Р22

Р22

ОР

ОР

ОР

ОР

ОР

ОРН24

Р
Р

Р
ОР
ОР
Р
ОМ

Р
ОР
ОР
Р
ОМ

Р
ОР
ОР
Р
ОМ

Е

Р
Е

Р
Е

Р
Е

М

ОМ
О
О
М

ОМ
О
О
М

ОМ
О
О
М

ОМ

ОМ

ОМ

О

О

О

О28Р23
М28
О
М
О28
О31
ОН
О28

О28Р23
М28
О
М
О28
О31
ОН
О
ОН

О28Р23
М28
О
М
О28
О31
ОН
О
ОН

О28Р23
М28
О
М
О28
О31
ОН
О
ОН

Р

ОРН

ОРН

ОРН

Р

ОМР

ОМР

ОМР

Р
Р

ОР
Р
ОМ

ОР
Р
ОМ

ОР
Р
ОМ

Р
ОР
ОМР
ОМР

Н24
Р
ОР
ОМР
ОМР

Р
Р
Р
Р

Р
ОР
ОМР
ОМР

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

1
4.5.7
4.5.8
4.5.9
4.5.10
4.5.11
4.5.12

2
Вързални механизми
Лодъчни рудани
Влекален рудан с оборудването (на влекачи)
Механизми на свързващите устройства
Машинен телеграф
Контролно-измервателни прибори

5
5.1
5.1.1
5.1.2
5.1.3
5.1.4
5.1.5
5.1.6
5.1.7
5.1.8
5.2
5.2.1

Котли, топлобменни апарати съдове под налягане
Котли:
Газотръбни36,37,38
Газоводотръбни36,37,38
Водотръбни36,37,39
Утилизационни36,37
С органични топлоносители
Арматура на котлите
Предпазни клапани
Контролно-измервателни прибори
Топлобменни апарати и съдове под налягане
Топлообменни апарати и тяхната арматура:
.1 предпазни клапани
Въздухохранители и други съдове под налягане и тяхната
арматура:
.1 предпазни клапани
Контролно-измервателни прибори

5.2.2
5.2.3
6
6.1
6.1.1
6.1.2
6.1.3
6.1.4
6.1.5
6.1.6
6.1.7
6.1.8
7
7.1
7.1.1
7.1.2
7.1.3
7.1.4
7.1.5
7.1.6
7.2
7.2.1

7.2.2

Глава 1
3
С
Р

4
Р
ОМР
ОМР
ОМР
Р
Е

5
Р
ОМР
ОМР
ОМР
Р
Е

6
Р
ОМР
ОМР
ОМР
Р
Е

Р
Р
Е

ОМР
ОМР
ОР
ОР
ОРН
ОР
ОР
Е

ОМРН
ОМРН
ОРН
ОРН
ОРН
ОНР
ОНР
Е

ОМР
ОМР
ОР
ОР
ОРН
ОР
ОР
Е

Р
Р
Р

ОРН40
Р
ОРН40

ОНР
Р
ОНР

ОРН40
Р
ОРН40

Р
Е

Р
Е

Р
Е

Р
Е

Р
Р

ОР
ОМР

ОР
ОМР

ОР
ОМР

Р

ОМР

ОМР

ОМР

Р
Р

ОМР
ОМР

ОМР
ОМР

ОМР
ОМР

Р
Р
Р

ОМР
ОМР
ОМР

ОМР
ОМР
ОМР

ОМР
ОМР
ОМР

ОР
Р
Р
С

ОР
ОР
РО
О

ОНР
ОНР
РО
О

ОНР
ОНР
РО
О

С

О

О

О

О

ОМ

ОНМ

ОНМ

Р

ОР
ОН

ОР
ОН

ОРМ
ОН

О

О

О

ОР

ОР

ОР

Р
Е

Автоматизация41,42,43
Системи (заедно със защитните и аварийно-известителни
системи)
Централизиран механичен контрол на машинната уредба
Дистанционно автоматично управление, дистанционно
управление на главните двигатели и винтове с променлива
стъпка
Автоматично и автоматизирано управление на електроцентралата
Автоматично управление на парните котли
Системи за контрол на температурата на масла, охлаждащи
течности и горива (вискозитет на горива), а също и
автоматично почистване на филтри
Автоматизация на компресорите
Автоматизация на горивните и маслените сепаратори
Автоматично управление на клапани и устройства от общокорабните системи
Системи и тръпопроводи
Арматура дънна, бордова и разположена на водонепроницаемите прегради
Арматура, разположена под водолинията44
Арматура, разположена над водолинията
Арматура с дистанционно задвижване
Огнеспираща и огнезадържаща арматура на вентилационни
тръби
Бързо действащи устройства на вентилационните тръби на
нефтопреливните, комбинираните и други кораби
Заварени патрубки на дънна и задбордна арматура
Системи и тръбопроводи
Водни системи:
.1 осушителна, баластна, охлаждаща вода и водоснабдяване
.2 тръбопроводи, преминаващи през горивни танкове и
танкове за течни товари без тръбни тунели45
.3 шпигати, пресичащи борда, палуби и прегради
Системи за течни и газообразни горива:
.1 тръбопроводи за газообразно гориво

- 46 -

Р
Р
Р
Р

Р

Правила на БКР, I – Част 2
1

7.2.3
7.2.4
7.2.5
7.2.6
7.2.7
7.2.8
7.2.9

7.2.10
7.2.11
8
8.1
8.1.1

8.1.2
8.1.3
8.1.4

8.1.5

8.1.6

8.1.7

8.1.8
8.1.9
8.2
8.2.1

Класификация

2
.2 автоматични и дистанционно управляеми клапани
.3 тръбопроводи за течни горива, дистанционно управляеми
клапани
.4 независими горивни цистерни
Система за течни товари на нефтоналивните кораби47
Система за сгъстен въздух
Система за смазване:
.1 тръбопроводи
.2 независими цистерни
Парни системи:
.1 свежа пара с котелно налягане и продухване на котлите
.2 свежа пара с редуцирано налягане
Въздушни, газоотвеждащи, преливни и мерителни тръби
Газоотвеждащи системи на нефтоналивните кораби
Вентилационна система:
.1 вентилационни канали, пресичащи водонепроницаеми и
противопожарни покрития
.2 система за вентилация за взривоопасните помещения
.3 система за изсмукваща вентилация на каналите, през които
преминават тръбопроводи за газообразно гориво
Система за хидравлично задвижване
Контролно-измервателни прибори
Електрическо оборудване
Силово и осветително оборудване51
Електрически гребни уредби:
.1 главни генератори, възбудителни агрегати, гребни
електродвигатели и електромагнитни съединители
.2 разпределителни устройства
.3 пултове за управление и контрол
Източници на електрическо захранване за кабелната мрежа
(главни и аварийни)
Устройства
за
преобразуване
на
електроенергия,
предназначена за захранване на устройства с отговорно
предназначение
Разпределителни устройства:
.1 главни и аварийни разпределителни табла
.2 разпределителни табла на сигнално-отличителните
светлини
.3 секционни и групови разпределителни табла
Кабелна мрежа:
.1 кабели и преминавания
.2 кабелна защита (допълнителна). Преминаване на кабели
през водонепроницаеми и противопожарни палуби и прегради
Електрически задвижвания на устройства с отговорно
предназначение, а също така тяхната контролна, пускова и
регулираща апаратура:
.1 помпи, посочени в 4.5.1, компресори, котвено устройство
.2 кормилно устройство
.3 вързални механизми
.4 влекална лебедка
Осветление
.1 Помещения и пространства, важни за осигуряване на
безопасността и движението на кораба и намиращите се на
него хора
.2 останалите помещения
.3 сигнално-отличителни фенери, аварийно осветление
Електрически нагревателни прибори, осигуряващи работата
на машинната уредба и електрически отоплителни прибори
Електрически
кабели
и
електрооборудване
във
взривоопасните зони
Сигнални устройства и защити на вътрешните връзки
Електрически машинен телеграф, електрическа сигнализация
с отговорно предназначение, служебна телефонна връзка

- 47 -

Глава 1
3
Р
Р

4
ОНР
ОР

5
ОНР
ОР

6
ОНР
ОР

С
С
Р

О
О
ОР

ОН46
О
ОРН

ОР
О
ОР

Р
С

ОР
О

ОР
ОН46

ОР
ОР

Р
С
С

ОР
ОР
О
ОР

ОРН46
ОР
О
ОР

ОР
ОР
О
ОР

Р

О48Р

О48Р

О48Р

Р
Р

О48Р
ОР

О48Р
ОР

О48Р
ОР

Р
Е

ОР
Е

ОР
Е

ОР
Е

Р

ОМР

ОМР

ОМР

ОР
Р
Р

ОЕМР
ОЕМР
ОМР

ОЕМР
ОЕМР
ОМР

ОЕМР
ОЕМР
ОМР

Р

ОМР

ОМР

ОМР

ОР
ОР

ОЕМР
ОЕМР

ОЕМР
ОЕМР

ОЕМР
ОЕМР

О

ОМР

ОМР

ОМР

М

ОМ
О

ОМ
О

ОМ
О

Р
ОР

ОМР
ОМР
ОР
ОР

ОМР
ОМР
ОР
ОР

ОМР
ОМР
ОР
ОР

Р

ОР

ОР

ОР

ОР
Р

ОР
ОР
Р

ОР
ОР
Р

ОР
ОР
Р

ОМ

ОМ

ОМ

ОМ

Р

ОР

ОР

ОР

Правила на БКР, I – Част 2
1
8.2.2
8.2.3
9
9.1
9.2
9.3
9.4
9.5
9.6
9.7
9.8
9.9
10
10.1
10.2
10.3
10.4
10.5

Класификация

2
Вентилация на помещения с СО2 бутилки, помещения,
защитени с СО2 и акумулаторни
Устройства за защита от мълнии, заземявания
Некласифицирани хладилни съоръжения
Хладилни съоръжения като цяло52
Компресори:
.1 предпазни клапани
.2 картер, корпус
Топлообменни и други апарати и съдове под налягането на
хладилния агент
.1 предпазни клапани
Арматура и тръбопроводи
.1 хладилен агент
.2 дънна и бордова арматура (виж 7.1.1 и таблица 3.2.2)
Система от водни завеси и оросяване в помещенията с
хладилни машини
Хладилни и охлаждащи апарати
Вентилация на помещенията с хладилни машини и
помещенията за съхраняване на хладилния агент и
технологичното оборудване
Контролно-измервателни прибори
Прибори от защитната автоматика на компресорите

Глава 1
3
Р

4
ОР

5
ОР

6
ОР

С

О

О

О

Р
Р
Р53

Р
Р
Р53

Р

Р

Р
Р
Р53
ОН52
ОН51

Р
Р
Р53
ОН52
ОН51

Р53

Р53

Р53

Р53

Р

ОР

ОРН52

ОРН52

Р

ОР

ОР

ОР

Р
Р

Р
ОР

РН54
ОР

РН54
ОР

Е
Р

Е
Р

Е
Р

Е
Р

ОМН
ОМНР55
ОР
ЕМР
ОНР

ОМН
ОМНР55
ОР
ЕМР
ОНР

Е

Е

ОМНР56
ОМН
ОНР
Е

ОМНР56
ОМН
ОНР
Е

ОМР
С
Е

ОМР
С
Е

ОМ

ОМ

ОМР

ОМР

ОР

ОР

ОМР
Е

ОМР
Е

10.6

Оборудване и устройства за предотвратяване на замърсяването с нефт
Събирателни танкове
ОМН
Сепаратор на 15 ppm
Р55
ОМНР55
Предпазни клапани
Р
ОР
Сигнализация на 15 ppm
МР
ЕМР
Система за прехвърляне, събиране и сдаване на нефтоР
ОНР
съдържащи мръсни води и нефтени отпадъци
Контролно-измервателни прибори
Е
Е

11
11.1
11.2
11.3
11.4

Оборудване и устройства за предотвратяване на замърсяването с канални води
Съоръжения за обработване на води
ОМНР56
Събирателни цистерни
ОМН
Системи за събиране, съхраняване и сдаване на води
ОНР
Контролно-измервателни прибори
Е

12
12.1
12.2
12.3

Оборудване и устройства за предотвратяване на замърсяването с отпадъци
Съоръжения за изгаряне на отпадъци
Р
ОМР
Устройства за събиране на отпадъци
С
С
Контролно-измервателни прибори
Е
Е

13
13.1

Оборудване и устройства за предотвратяване на замърсяването на атмосферата
Двигатели, обхванати от положенията от 6.3 на Глава 13
О
ОМ
„Средства за предотвратяване на замърсяването от кораби”
Системи за очистване на изпусканите газове за намаляване
Р
ОМР
нивото на емисиите
Система за събиране на парите на летливи органични
Р
ОР
съединения
Инсинератори
Р
ОМР
Контролно-измервателни прибори
Е
Е

13.2
13.3
13.4
13.5

ЗАБЕЛЕЖКИ:
1
Освидетелстване на подводната част на корпуса се извършва на:
− корабите, които се експлоатират в ледови условия, корабите с динамически принципи на поддържане и
корабите а въздушна възглавница – ежегодно
− самоходните кораби – на всяко специално и междинно освидетелстване след първия класификационен
период от постройката
− несамоходните нефтоналивни кораби – при всяко специално и междинно освидетелстване след втория
класификационен период от постройката

- 48 -

Правила на БКР, I – Част 2

2

3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14

15

16

17

18
19

20
21
22
23

Класификация

Глава 1

− други несамоходни кораби – при всяко специално и междинно освидетелстване след втория
класификационен период от постройката
Освидетелстване на подводната част на корпуса по време на междинното освидетелстване се извършва, когато:
− корабът е нитова конструкция (по решение на инспектора)
− корабът е на възраст над 20 години (по решение на инспектора)
− корабът е на възраст над 20 години и в характеристиката на класа е включено Tanker for transport of dangerous
goods (танкер за превоз на опасни товари)
− корабът е с присвоен район на плаване IN(x), x < 3, по преценка на БКР в зависимост от честотата на
опериране във водни участъци и езера (вълни и солена или полу-солена вода).
М – измерване на остатъчните дебелини, започвайки от второто специално освидетелстване, на комингсите,
листите от външната обшивка и горна палуба в районите на товарните танкове за нефтоналивните кораби, а
също листите от външната обшивка, комингсите, настила на палубите, платформите, второто дъно с набора,
имащи замазки, дървени настили и други покрития, за всички кораби, и започвайки от третото специално
освидетелстване, за районите, които не са посочени по-горе, трябва да се извършват при всички специални
освидетелствания в обем, определени от инспектора, в зависимост от техническото състояние на обекта.
Замери на остатъчните дебелини на заварените патрубки, започвайки от второто специално освидетелстване,
се извършва при всяко докуване.
М – измерване на остатъчните дебелини, започвайки от второто специално освидетелстване, трябва да се
извършват в обем, определен от инспектора, в зависимост от техническото състояние на обекта.
Извършва се освидетелстване на настила на палубите, платформите и второто дъно дънния бордови и палубен
набор, пилерсите, водонепроницаемите прегради и ниши, шахти и тунели от вътрешната страна на външната
обшивка. Замерите на остатъчните дебелини се извършва в съответствие със забележка 2.
Допуска се изпитание на вода, при условие, че освидетелстването от вътрешната страна също е на вода.
Допуска се изпитание на вода с гориво или масло.
Изпитание в зависимост от типа на закритието.
Ако при прегледа се установи значително износване, трябва да бъдат извършени измервания на остатъчните
дебелини на листите.
Замери (хлабини в лагерите и пропадане на руля) се извършват при всяко доково освидетелстване.
Само за влекачи и влекачи-тласкачи.
При определяне на техническото състояние по отношение на запазване на здравината и водонепроницаемостта,
могат да бъдат поискани изпитания с пробни натоварвания на спусковите устройства и лодките и проверка на
водонепроницаемостта на лодките, техните въздушни сандъци или отсеци на твърди спасителни плотове или
плаващи прибори.
Тези изпитания и проверки се изискват при специалното освидетелстване на лодки, твърди плотове, плаващи
прибори и спускови устройства за кораби на възраст над 10 години.
Проверка на документацията за проведените периодични освидетелствания и изпитания в сервизна станция и
правилното маркиране на спасителните ризи и пломбирането на спасителните плотове.
Проверка за запазване на размерите, качеството на запълване, изпитание на плавателност и здравина.
Проверка за наличие на необходимото количество огнегасително вещество, клеймене на балоните и
резервоарите от компетентните органи, документи, потвърждаващи годността за ползване на огнегасящото
вещество (за пенообразувателя – на третата година след датата на производство, и по-нататък – на всяка
година).
Проверка в действие на мотопомпи и преносими пенни комплекти. Проверка за наличие на документи,
издадени от компетентни органи, потвърждаващи определени характеристики на пожарогасители, дихателни
апарати, газоанализатори. Пожарогасителите трябва да се освидетелстват най-малко веднъж на всеки 2 години.
Освидетелстването и изпитанието на битови уредби, работещи с втечнен газ, се извършва от специалисти на
корабособственика. Битовите уредби при пускане в експлоатация при всяка модернизация или ремонт и при
всяко възобновяване на свидетелството на уредбата, трябва да бъдат приети от комисията по освидетелстване
или от специалисти, упълномощени от корабособственика. Максималният срок, покриван от гореуказаното
свидетелство, е три години.
При специалното освидетелстване, проверка в действие се извършва по време на ходовите изпитания. При
освидетелстването за потвърждаване на класа се проверява готовността за действие, изправността на
маневрените и пускови устройства за дистанционно управление, а също навесните и задвижвани механизми;
довеждането на механизмите на режим по обороти, натоварване или други параметри в този случай могат да
не се извършват.
Цилиндровите втулки могат да бъдат проверени чрез магнитна дефектоскопия или друг одобрен метод за
наличие на пукнатини в района на горната опорна гривна в района на изпускателните отвори.
Болтовете на мотовилките от двутактовите и четиритактовите двигатели с двойно действие след отработени
20000 часа, а също и в случай на съмнение, трябва да бъдат проверени чрез магнитна дефектоскопия или друг
одобрен метод, за наличие на уморни пукнатини.
При специалното освидетелстване трябва да се извършва замерване на дължините на болтовете на мотилевите
лагери.
Проверка на настройките.
Проверка в действие само на главните механизми, задвижващи гребния винт чрез съединителни устройства
или работещи с винтове с променлива стъпка.
Проверката в действие се извършва само при проверка на главния механизъм.

- 49 -

Правила на БКР, I – Част 2
24
25
26
27

28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38

39
40
41
42

43
44
45
46
47

48
49
50

Класификация

Глава 1

Н – на всеки 10 години.
М – веднъж на 2 години.
М – проверка на аксиалната хлабина в упорния лагер трябва да се извършва при всяко докуване на междинно
или специално освидетелстване.
Интервалът между пълните освидетелствания трябва да бъде не повече от три години за кораби с едновална
гребна уредба и четири години за кораби с многовална гребана уредба, но този срок може да бъде увеличен до
пет години за одобрени от БКР конструкции (освен за кораби, извършващи работи по разбиване на лед).
За гребни валове с маслено мазане, дейдвудните уплътнения на които могат да бъдат заменени с нови без
снемане на гребния винт, вместо пълно освидетелстване при всяко второ освидетелстване с шестгодишен
(максимум) интервал, може да се извършва модифицирано (съкратено) освидетелстване, при условие, че
хлабините в кърмовия лагер са в нормата и маслените уплътнения са доказали ефективността си.
За гребни валове с маслено мазане, за които е приложено модифицирано освидетелстване, по молба на
корабособственика интервалът между пълните освидетелствания може да бъде увеличен при условие, че е
изпълнено частично освидетелстване, но този интервал не трябва да превишава 1,5 пъти предписания
интервал.
За гребни валове с маслено мазане, за които е приложено модифицирано освидетелстване, интервалът между
пълните освидетелствания може да бъде увеличен
до 7,5 години при условие за изпълнено частично освидетелстване
до 10 години, а в обосновани случаи до 12,5 години при условие за изпълнени частични освидетелствания и
въведена система за контрол на състоянието на гребния вал, използването на която се отразява в
класификационното свидетелство.
След демонтиране на гребния винт и изваждане на вала от дейдвудната тръба.
Конусът на гребния вал под гребния винт и полумуфата трябва да се проверява с магнитна дефектоскопия за
наличие на пукнатини.
Също на всяко докуване.
О – също при всяко изваждане на вала.
О – при освидетелстване на гребния вал; С – при всяко докуване. Проверка на налягането и застопоряването
при всяко докуване. При всяко докуване – проверка на винта за наличие на пукнатини по одобрен метод.
М – при всеки ремонт на винта.
О – при всяко демонтиране.
О – магнитна дефектоскопия за наличие на пукнатини (за сепаратори, изработени без техническо наблюдение
от БКР – ежегодно).
О – интервалът между вътрешните прегледи до второто специално освидетелстван трябва да бъде 2,5 години
± 3 месеца; М – само огневите тръби.
Н – котли, недостъпни за вътрешно освидетелстване се подлагат на хидравлично изпитание при всяко
специално освидетелстване на кораба.
Освидетелстването на инсинераторите се извършва съгласно таблица 2.2.1 на Част I „Положения за
техническото наблюдение” на Ръководството по прилагането на положенията на Международната конвенция
МАРПОЛ 73/78.
Ако на борда на кораба са разположени два или повече водотръбни котли, то те подлежат на вътрешен преглед
по време на междинно освидетелстване.
Н – само за апарати и съдове, недостъпни за вътрешно освидетелстване и за съдове, запълнени с отработени
газове.
Допуска се извършването на прегледа в обема на специалната програма, предназначена за конкретния проект
на кораб и одобрена от БКР.
Oписаното оборудване по автоматизацията подлежи на освидетелстване, ако от неговото използване се
определя необходимостта от повишаването на надеждността на връзките с особеностите на конкретния проект
на кораб (например, система за регулиране, известяване и защита на парни водотръбни котли, за бързоходни
двигатели, обслужването на които е възможно само дистанционно, дистанционно автоматично управление на
баластни, товарни и други системи във връзка с разположението на арматурата им в тунелите.
Специалното и годишно освидетелстване на оборудването от автоматизацията се извършва едновременно с
освидетелстването на механизмите в сроковете, посочени в тази таблица.
Н – при всяко специално освидетелстване, започвайки от второто; O – при всяко докуване с демонтаж на
конгстоните и затварящата арматура.
Н – на всеки две години при наличие на разглобяеми съединения на тръбите вътре в цистерната.
Н – на всеки 10 години.
Преди освидетелстването товарните системи трябва да бъдат дегазирани. При необходимост, по искане на
инспектора трябва да се извършат замервания на остатъчната дебелина на тръбопроводите и хидравлични
изпитания.
Само за нефтоналивни кораби, нефтосъбирачи и комбинирани кораби, газовози и химикаловози.
На хидравлично изпитание се подлагат не по-малко от 10% от всички съдове за СО2 с високо налягане.
Проверка за налични, издадени от компетентни органи, документи, потвърждаващи определени
характеристики на датчиците от пожарната сигнализация и корабен протокол за проверката им със специални
устройства. Предупредителната сигнализация на СО2 системата трябва да се проверява най-малко веднъж на
всеки две години.

- 50 -

Правила на БКР, I – Част 2
51

52
53
54
55

56

3.3

Класификация

Глава 1

По време на освидетелстването за потвърждаване на класа се извършват измервания на изолационното
съпротивление на електрическата мрежа и електрическите механизми и устройства с отговорно
предназначение. По време на специалното освидетелстване се извършват замери на изолационното
съпротивление на всички електрически мрежи и всички стационарно разположени електрически механизми и
устройства.
Изпитание на плътност с газ под налягане след всяко разглобяване и последващо сглобяване на уредбата.
Р – проверка на настройките.
Н – пневматично изпитание при всяко специално освидетелстване на кораба, започвайки от второто след
постройката.
При ежегодните освидетелствания се предоставят резултатите от анализа на пробите,извършени от призната
лаборатории. При първоначалното и специалното освидетелстване, пробите се вземат в присъствието на
инспектора на БКР, след което се представят резултатите от анализа на пробите, изпълнен от упълномощена
лаборатория.
Представя се заключение от органите за държавен санитарен контрол за съответствие на уредбата със
санитарните норми и изисквания.

Извънредно освидетелстване

3.3.1
Извънредно освидетелстване на кораба или отделни негови механизми, уредби,
оборудване или снабдяване се извършва при представяне за освидетелстване във всички други
случаи, освен периодичните освидетелствания.
Обемът на освидетелстванията и последователността на провеждането им се
определя от БКР в зависимост от предназначението на освидетелстването, възрастта и
техническото състояние на кораба.
3.3.2
На освидетелстване след авария трябва да бъде подложен кораб, който има повреди
по корпуса, механизмите, устройствата, уредбите, оборудването или снабдяването, попадащи
под изискванията на Правилата и подлежащи на технически надзор от страна на БКР, а също и
след засядне, което дава основание за гореуказаните повреди. Освидетелстването трябва да
бъде извършено в пристанището, в което се намира корабът или в първото пристанище, в което
корабът влезе след аварията и засядането. Това освидетелстване има за цел да установи обема
на повредите, да съгласува обема работи по отстраняване на последствията от аварията и да
определи възможността и условията за запазване на класа на кораба.
За всеки отделен случай, свързан с повреди по корпуса на кораби от стъклопластмаса, БКР трябва да бъде уведомен.
3.3.3
Извънредно освидетелстване се извършва по поръчение на корабособственика или
застрахователя в обем, необходим за изпълнение на заявката.

3.4

Отлагане на периодични освидетелствания

3.4.1
При обосновано искане от корабособственика, БКР може да отсрочи специалното
освидетелстване за възобновяване на класа за период не по-голям от 12 месеца при условие, че
корабът е предствен за извънредно освидетелстване, обемът на което се определя на база обема
прегледи, необходими за потвърждаване на класа.
В обосновани случаи при специалното освидетелстване БКР може да отсрочи
освидетелстването на отделни обекти за период не по-дълъг от 12 месеца при условие, че те са
предствени за извънредно освидетелстване в обем, определен на базата на обема, необходим
при прегледа за потвърждаване на класа.
3.4.2
Срокът на вътрешни освидетелствания на котлите може да бъде продължен в
обосновани случаи с 3 месеца.

- 51 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Хидравличните изпитания на котлите, а също вътрешните освидетелствания и
хидравличните изпитания на топлообменните апарати и съдове под налягане, предвидени при
специалното освидетелстване, могат да бъдат отложени за период от 12 месеца при условие, че
котлите се представят за вътрешно освидетелстване, а топлообменните апарати и съдове под
налягане - за външен преглед.

3.5

Класификация на кораби с клас на друг класификационен орган или
кораби без клас

3.5.1
БКР може да класифицира кораб, който не е бил класифициран преди това, или
кораб, класът на който, присвоен от друг класификационен орган, е станал невалиден, при
условие, че той бъде представен за първоначално освидетелстване за присвояване на клас.
3.5.2
Кораб, който има валиден клас на друг класификационен орган, може да бъде
рекласифициран от БКР при условие, че корабът се представи за първоначално освидетелстване
в обем на преглед за потвърждаване на класа. При удовлетворителни резултати от
освидетелстването, БКР може да присвои клас на кораба за период, еднакъв с периода на
валидност на наличното на борда класификационно свидетелство.
3.5.3
При класифициране от БКР на кораб, имащ клас на друг класификационен орган
или на кораб, класа на който, присвоен от друг класификационен орган, е станал невалиден, е
необходимо да се представи следната документация:
.1
последно класификационно свидетелство и, при необходимост, свидетелство за
плаване по вътрешни водни пътища (корабно удостоверение);
.2
актове от освидетелстванията на инспекторите на предната класификационна
организация за периода от последното специално освидетелстване за възобновяване на класа;
.3

подробно описание (спецификация);

.4

чертеж на общото разположение;

.5

чертеж на средното сечение или характерни конструктивни напречни сечения;

.6

конструктивен надлъжен разрез;

.7

разгъната външна обшивка;

.8

чертежи на палубите и водонепроницаемите прегради;

.9

чертежи на вълнореза, кърмовия упор, руля и балера;

.10

информация за устойчивостта (за корабите, за които такава информация се изисква);

.11

чертежи на противопожарните конструкции, системи и оборудване;

.12
чертеж на общото разположение на механизмите, котлите и оборудването в
машинните и котелните помещения и в помещенията за аварийните източници на енергия (с
указание за пътищата за излизане);
.13

чертеж на валопровода и дейдвудното устройство;

.14

схема на тръбопроводите (включително мерителните, въздушните и преливните);

- 52 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

.15
принципна схема на електрическата мрежа, а също главни и аварийни
разпределителни табла.
Ако корабособственикът не може да представи някои от изброените по-горе
документи, той трябва да обезпечи получаването от БКР на цялата необходима информация
при първоначалното освидетелстване за присвояване на клас.
3.5.4
При представяне за класифициране от БКР на кораб в експлоатация, който преди
това не е имал клас, следва да се представи техническа документация в обем, съгласуван с БКР
във всеки конкретен случай.

3.6

Отчитане на сроковете на периодичните освидетелствания

3.6.1
Отчитането на сроковете за периодичните освидетелствания на кораби,
класифицирани от БКР, се извършва от датата на присвояване/възобновяване на класа. Ако при
постройката на кораба спускането му на вода е извършено преди повече от година от
завършването на първоначалното освидетелстване, при присвояване на класа корабът трябва да
бъде представен за оглед на подводната част на корпуса или срокът на следващото специално
освидетелстване трябва да бъде назначен от датата на спуска на кораба на вода.
3.6.2
Отчитането на сроковете за периодичните освидетелствания на кораб, който има
валиден клас на друг класификационен орган и е класифициран от БКР по време на прегледа за
потвърждаване на класа се извършва в съответствие с датата на присвояване/възобновяване на
класа, посочен в класификационното свидетелство на органа, класифицирал кораба.
3.6.3
Отчитането на сроковете за периодичните прегледи на кораб, който преди това не е
бил класифициран, се извършва от датата, на която му е бил присвоен клас.

3.7

Възстановяване на класа

3.7.1
Всеки кораб, класификационното свидетелство на който е станало невалидно, по
молба на корабособственика може да бъде подложен на извънредно освидетелстване за
възстановяване на класа.
Обемът на освидетелстванията се определя от БКР.

4.

ТЕХНИЧЕСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА КОРАБ

4.1

Документация на кораб в строеж – технически проект

4.1.1

Общи положения

До започване на строежа на кораба, на БКР трябва да бъде представена проектна
техническа документация, доказваща, че приложимите изисквания на Правилата са изпълнени.
Представената за разглеждане документация трябва да бъде представена като
правило в три екземпляра и да бъде окомплектована съгласно посочените в 4.1.2 ÷ 4.1.14
списъци, като се отчитат особеностите на кораба.
4.1.2

Общите документи се представят в следния обем:

.1

общокорабна спецификация;

- 53 -

Правила на БКР, I – Част 2
.2

Класификация

Глава 1

чертежи на общото разположение;

.3
списък на комплектоващото оборудване и материали с разяснения на основните
технически данни, предприятията производители и наличие на одобрение от БКР или друга
призната организация;
.4
списък на спасителното, противопожарното и друго снабдяване, изисквано от
Правилата с информация за основния технически характеристики и местата за неговото
разполагане на кораба;
.5

програма за швартови и ходови изпитания.

4.1.3

Документация по корпуса

.1
определяне на размерите на корпусните връзки, в това число изчисления на местна
и обща здравина, ако се изискват от Правилата;
.2
средно сечение с характерни конструктивни сечения и основни възли по набора, на
който трябва да се посочват размерите на всички основни връзки на корпуса, включително
надстройките и рубките, техния материал с указания за категорията и марката стомана,
разстоянието между основните възли на набора, главните разври на кораба и техните
съотношения;
.3

конструктивен надлъжен разрез;

.4

конструкция на палуби и платформи;

.5

конструкция на дъното и второто дъно;

.6

разгъната външна обшивка;

.7

надлъжни и напречни прегради;

.8

набор на кърмовата част;

.9

набор на кърмовата част и упори за тласкане;

.10

кронщейни и дейдвудна ябълка, неподвижни направляващи дюзи;

.11

чертежи на фундаментите на главните механизми;

.12
цистерни извън двойното дъно, които са част от корпуса, с указание за височината
на преливните и въздушните тръби;
.13
схема за разделяне на корпуса на блокове и секции с кратка технология за
сглобяване и заварка на корпуса.
.14

таблица на заварките по корпуса, съдържаща следните сведения:

.14.1

наименование на елементите и тяхната дебелина;

.14.2

форма или основно значение за подготовка на краищата.

.14.3

марки и категории на основните материали.

- 54 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

.14.4

марки и категории на заваръчните консумативи;

.14.5

начин на заваряване и положение на заваръчния шев в пространството.

Глава 1

Ако информацията от 4.1.3.14.1 ÷ 4.1.3.14.5 е посочена в пълен обем в корпусните
чертежи, то таблица на заварките може да не се представя.
.15

схема за изпитание на корпуса на непроницаемост с таблица на наляганията;

.16

вълнорез и кърмови упор;

.17
сечения и възли от основния корпус, надстройките и рубките, в това число по
палубите, напречните и надлъжните прегради, бордовете, дъното, двойното дъно (с информация
за гърловини и изрези), цистерните извън двойното дъно, които са част от корпуса;
.18
машинно - котелни шахти, комингси и други ограждения на отвори в корпуса,
надстройките и рубките на кораба, шахта на аварийния изход;
.19
фундамнети под котли, лагери на валопровода, спомагателни механизми,
оборудване и устройства, подлежащи на технически надзор от БКР;
.20

фалшборд;

.21

програма за изпитание на корпуса на непроницаемост;

.22

схема за контрол на заваръчните шевове на корпуса и надстройката.

4.1.4

Документация по устройства, оборудване, снабдяване и сигнални средства

.1
схема за разположението на отвори в корпуса, надстройките и рубките с
информация за височината на комингсите и типа на закритията на отворите;
.2

пресмятане на закритията на отворите;

.3
общо разположение на кормилното, котвеното, вързалното, влекалното,
свързващото и мачтовото устройство с основни данни за оборудването на устройствата;
.4
пресмятания за кормилното, котвеното, вързалното, влекалното и свързващото
устройство;
.5
общо разположение на спасителните устройства и средства с основни данни за
оборудването;
.6

общо разположение на сигналните средства и посочване на характеристиките им;

.7
рубките;

общ вид, възли и детайли на закритията на отвори в корпуса, надстройките и

.8
общ вид, възли и детайли от кормилното, котвеното, спасителното, влекалното,
свързващото, мачтовото устройство, леерните ограждения и оборудването на трюмовете.
4.1.5

Документи по устойчивост, делене на отсеци и надводен борд:

.1

теоретичен чертеж;

- 55 -

Правила на БКР, I – Част 2
.2

Класификация

Глава 1

хидростатични криви;

.3
изчисления и криви на рамената на устойчивост на формата (пантокарени) със
схеми на обемите от корпуса, които са взети под внимание;
.4
изчислителни материали, свързани с проверката на устойчивостта на кораба по
Правилата; таблици на теглата за различните случаи на натоварване с информация за
разпределението на товара, горивата, запасите от вода и течния баласт по танкове, пресмятания
за ветрилната площ, крена от струпване на пътници, поправки за влияние на свободните
повърхности, ъгли на заливане и др.; схема за разполагане на палубни товари;
.5
сборна таблица за резултатите от проверките на устойчивостта за различните
случаи на натоварване и диаграма на статична и динамична устойчивост;
.6

изчисление на надводния борд и чертеж на марките за газане;

.7
изчисление на непотопимостта и проверка на аварийната устойчивост при
наводняване на отсеци (за корабите, за които непотопимостта трябва да бъде осигурена).
4.1.6

Документация по противопожарна защита

.1
разположение на стоманени огнезадържащи конструкции с посочване на вратите,
закритията на проходи, канали и други подобни в тези конструкции, пътища за евакуация и
аварийни изходи;
.2
принципна схема на противопожарната система, разположение на корабната
станция за пожарогасене и пожарните постове;
.3

схема на пожарната сигнализация;

.4

изчисления на противопожарните системи;

.5
подробно описание на противопожарната защита с указания за използваните на
кораба топлоизолационни, довършителни и конструкционни материали, местата, където са
разположени, степента им на горимост и пресмятане на количеството на горими материали на
1 m2 от площта на пода от съответното помещение;
.6

принципна схема и разположение на битовите уредби с втечнен газ;

.7

списък на противопожарното снабдяване;

.8
възли и детайли от противопожарните конструкции,
удовлетворителни резултати от проведените огневи изпитания;

документи

за

.9
конструкция и пресмятане на отделни възли и оборудване от системите за
пожарогасене.
4.1.7

Документация по механичната уредба

.1
общо разположение на механизмите, котлите и оборудването в машинните и
котелните помещения и помещенията на аварийните източници на енергия с указание на
пътищата на евакуация;
.2

схеми и описание на дистанционното управление на главните механизми и

- 56 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

информация за оборудването на дистанционните постове за управление, приборите за
индикация и сигнализация, средства за връзка с други устройства;
.3

общ вид на валопровода;

.4

дейдвудна тръба и детайли на дейдвудното устройство, включително уплътненията;

.5

гребни, междинни и упорни валове;

.6

опорни, упорни лагери и тяхното закрепване;

.7

детайли на съединенията на валовете и съединителни муфи;

.8

якостно пресмятане на валопровода;

.9
пресмятане на валопровода на усукващи вибрации в системата с главни двигатели с
вътрешно горене с изходяща мощност над 75 kW, за електрически главни задвижвания
необходимостта от пресмятане на усукващите трептения е обект на специално разглеждане от
БКР за всеки отделен случай;
.10

чертеж на гребния винт с фиксирана стъпка;

.11

пресмятане на здравината на лопатката на винта с фиксирана стъпка;

.12
чертежи на детайлите, схеми на системите, включително системите за изменение и
управление на стъпката и описания на винта с променлива стъпка;
.13
пресмятане на здравината на лопатките на гребния винт и детайлите от механизма
на стъпката на винта с променлива стъпка.
.14

документи по средствата за активно управление на кораба (САУК);

.14.1

чертежи на общото разположение с необходимите възли и разрези по съединенията;

.14.2
чертежи и пресмятания на гребния винт, валовете, муфите, зъбните колела и
задвижванията на въртящите колонки, водометните и подрулващите устройства;
.14.3

чертежи на лагерите и уплътненията;

.14.4
схеми на системите за охлаждане, мазане, хидравлично завъртане на колонката
(лопатките на винта с променлива стъпка);
.14.5

документация по системите за контрол, управление и защита;

.15
котли;

чертежи на уредбата и закрепване на главните и спомагателни механизми и парни

.16

оборудване на горивните и маслени цистерни;

.17
тръби;

чертежи на заглушителните и искрогасителните от изпускателните и димоходните

.18

чертежи на упорните, междинните и гребните валове;

.19

чертежи на опорните и упорните лагери и тяхното закрепване;

- 57 -

Правила на БКР, I – Част 2
.20

Класификация

Глава 1

чертежи на съединителните муфи;

.21
дейдвудна тръба и детайли от дейдвудното устройство (втулки, лагери и
уплътнения);
.22
чертежи на гребния винт с фиксирана стъпка и детайли от закрепването на
снемаените лопатки (за гребни винтове със снемаеми лопатки) ;
.23

чертеж на гребния винт с променлива стъпка;

.23.1

сборен чертеж на главината;

.23.2

чертеж на лопатката;

.23.3

чертеж на гребния вал и закрепването му към главината;

.23.4

сборен чертеж на маслоотводната букса;

.23.5

сборен чертеж на механизма за изменение на стъпката;

.24

чертежи във връзка със средствата за активно управление на кораба (САУК);

.24.1

документи съгласно 18 ÷ 23.5 (където е приложимо);

24.2
допълнително към 24.1 чертежи по преценка на БКР в зависимост от особеностите
на конструкцията на средствата за активно управление на кораба (САУК).
4.1.8

Документация по системи и тръбопроводи

.1

схема на осушителна и баластна система;

.2
схема на системите от сточни, фанови и шпигатни тръби с указания за
водонепроницаемите прегради, палубата на надводния борд и разстояния от отливните
задбордни отвори до тази палуба;
.3

схема на системата за приемане и прехвърляне на гориво;

.4
схема на мерителните, въздушните и преливните тръби с указания за диаметрите на
пълнителните тръби;
.5
кораби;

схема на товарната, зачистната и газоотвеждащата система на нефтоналивните

.6

схема на системите за захранваща вода и продухване на котлите;

.7
схема на системите за пренасяне на пара и подгряване на горива, води, масла и
течни товари;
.8

схема на горивната и маслена система;

.9

схема на системата за охлаждане на главните и спомагателни механизми;

.10

схема на системите за сгъстен въздух;

.11

схема на газоизпускателните тръби;

- 58 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

.12
схема на вентилацията на жилищните, служебните, товарните и машинните
помещения с нанесени водонепроницаемите и противопожарните прегради, разположението на
противопожарните клапи, закрития на вентилационни канали и отвори;
.13

схема на системите за хидравлични задвижвания;

.14

схема на системите с органични топлоносители;

.15
чертеж за разположението на възлите за закрепване на дънната и бордова арматура,
кингстоните и ледовите сандъци;
.16

пресмятане на системите.

.17

чертежи на корабните системи:

.17.1

осушителна;

.17.2

баластна;

.17.3

въздушни, мерителни и преливни тръби;

.17.4

дистанционно измерване на нивото в горивните цистерни;

.17.5
вентилация на жилищните, служебните, товарните и машинните помещения с
конструкция на искрогасителите и устройствата за затваряне на вентилационните и други
отвори, осигуряващи пожарната безопасност на кораба;
.17.6
клапани;

газоразпределителни тръби с конструкцията на искрогасителите и дихателните

.17.7

сточна, санитарно-битова и шпигатна система;

.17.8

товаро-зачистна система;

.17.9

подгрев за течни товари;

.17.10

прием и прехвърляне на гориво;

.17.11

хидравлични задвижвания;

.18

чертежи на тръбопроводите за силовата уредба;

.18.1
прясна и отработена пара, продухване, паропроводи, конструктивни възли на
съединения, нагреватели за подгрев на горива, води и масла;
.18.2

захранваща вода и продухване на котлите;

.18.3

горивни и маслени тръбопроводи;

.18.4

охлаждане;

.18.5

газоизпускане и димоходи;

.18.6

сгъстен въздух;

- 59 -

Правила на БКР, I – Част 2
.19

Класификация

Глава 1

чертежи за разположението и възлите за закрепване на дънната и бордова арматура;

.20
конструктивни възли за преминаване на тръбопроводите през водонепроницаеми и
противопожарни прегради и палуби.
4.1.9

Документация по електрическото оборудване

.1
принципни схеми за производство и разпределение на електрическата енергия от
основни и аварийни източници, силови вериги, осветление и сигнално-отличителни светлини;
.2
принципна схема и общ вид на главните и аварийните разпределителни табла,
пултовете за управление и други разпределителни табла с нестандартно изпълнение;
.3
резултатите от пресмятането на необходимата мощност на корабната
електростанция за осигуряване на всички режими на работа, обосновка за избора на броя и
мощността на аварийните източници на електрическа енергия;
.4
резултати от пресмятането на сеченията на кабелите и указания за техните типове,
токове и защити;
.5
принципни или подробни схеми на силовата мрежа за възбуждане, управление,
контрол, сигнализация, защита и блокировка на гребната електрическа уредба;
.6
резултат от пресмятанията на необходимата мощност на генераторите за гребната
уредба, осигуряващи работа на всички режими;
.7

резултати от пресмятанията на токовете на късо съединение;

.8
резултати от пресмятането на спада на напрежението при включване на
потребители, имащи най-голяма пускова мощност;
.9

резултати от пресмятането на осветеността на помещенията и пространствата;

.10
принципни схеми на външните връзки на приборите за управление на кораба,
телефонните връзки, общокорабната и пожарната система за сигнализация;
.11
принципни схеми на електрозадвижването на котвения и вързалните механизми,
електрическите системи за дистанционно управление, защита и сигнализация;
.12
принципни схеми на електрозадвижването на котвения и вързалните механизми,
електрическите системи за дистанционно управление, защита и сигнализация
.13
общо разположение на електрооборудването с отговорно предназначение и
електрическата гребна уредба;
.14
схеми на системите за мазане на електрическите машини и системи за охлаждане на
главните електрически машини;
.15
конструктивни сборни чертежи (само за нестандартните изделия) на главното и
аварийното разпределително табло на корабната електростанция, постовете и пултовете на
електрическата гребна уредба, постовете и пултовете за управление; разпределителни, силови и
осветителни табла;
.16
схеми на нестандартни електрически задвижвания на корабни механизми с
отговорно предназначение;

- 60 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

.17
схеми на външните връзки и монтажни чертежи на устройствата за измерване на
неелектрически величини (измерватели на налягане, температура и др.);
.18
чертежи и схеми на заземяването на електрооборудването, мълниеотводни
устройства и защита от електрически смущения;
.19

чертежи за разполагане на електрооборудването и разполагането на кабелите;

.20

списък на запасните части.

4.1.10

Документация по автоматизация

.1
списък на системите, устройствата и елементите на автоматизация, техническо
описание и информация за предназначението и принципа на действие, както и информация за
одобрение от страна на БКР;
.2
принципни и функционални схеми, схеми на захранването,
контролируемите параметри на аварийно-предупредителната система;

списък

на

.3
техническа документация на системата за дистанционен автоматичен контрол на
главните двигатели и винтове с променлива стъпка, функционални и принципни схеми, схеми
за захранване, заюита, сигнализация и ползване на параметрите на главните двигатели и
винтовете с променлива стъпка;
.4
функционални и принципни схеми на системите за автоматизация на главните
двигатели (системи за охлаждане, мазане, подготовка на горивото и др.) с информация за
контролно-измервателните прибори, схемите за захранване, защита, сигнализация и показване
на параметрите;
.5
техническа документация по автоматизация на спомагателните двигатели и
електростанцията; функционални и принципни схеми с информация за контролноизмервателните прибори, схемите за захранване, защита, сигнализация и показване на
параметрите на спомагателните двигатели и генераторите;
.6
техническа документация по автоматизацията на котелната уредба, функционални
и принципни схеми с информация за контролно-измервателните прибори, схемите на
захранване, защита, сигнализация и показване на параметрите на котелната уредба;
.7
функционални и принципни схеми за автоматизацията на компресорите за стартов
въздух, схеми за защита, сигнализация и индикация;
.8
функционални и принципни схеми за автоматизация и дистанционно управление на
осушителната и баластната система; схеми за защита, сигнализация и индикация;
.9
нивата;

функционални и принципни схеми на системата за дистанционно измерване на

.10
чертежи на челните панели на пултовете и таблата от системата за управление и
сигнализация в централния пулт за управление и на командния мостик;
.11
монтажни и конструктивни чертежи на блоковете, системите и устройствата за
автоматизация, датчиците, сигнализаторите, приборите, таблата и пултовете за управление и
контрол.

- 61 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

4.1.11

Документация по радиооборудването

.1

схема за свързването радиоапаратурата и превключването на антените;

Глава 1

.2
чертежи (не по-малко от две проекции) на разполагането на радиоапаратурата и
източниците на захранване, а също отоплителните прибори, вентилации, връзки, сигнализации
и осветление във всички помещения, предназначени за разполагане на радиооборудване;
.3
чертежи (разположение и страничен вид) за разполагането на антенните устройства
с информация за помещенията, които са предназначени за разполагане на радиооборудването;
.4
чертежи и схеми по радиооборудването на спасителните лодки, ако такова е
предвидено;
.5

пресмятане на обхвата на УКВ радиостанцията;

.6
пресмятане на капацитета на резервния източник на електроенергия (акумулатори)
за захранване на радиоапаратурата;
.7
списък на монтираното на кораба радиооборудване с информация за неговите
технически характеристики и сведения за одобрението на радиооборудването от БКР или друг
упълномощен орган;
.8
описание, принципни схеми, чертежи, снимки и протоколи от изпитанията на
радиооборудването, което няма одобрение от БКР;
.9
монтажна схема на свързванията на радиоапаратурата с информация за марката и
сеченията на жилата на кабелите, а също и средства за защита от радио смущения;
.10
схема на захранването на радиооборудването от корабните източници на
електроенергия и средства за електрическа защита;
.11
чертежи за разполагането на кабелните траси и тяхното преминаване през
водонепроницаеми, газонепроницаеми и противопожарни палуби и прегради;
.12
чертеж за разполагането и закрепването на радиоапаратурата и източниците на
захранване;
.13
чертеж на възлите за закрепване на антенните устройства и конструкция на
антенните входове и тяхната защита;
.14

конструктивен чертеж на заземителните устройства.

4.1.12

Документация по навигационното оборудване

.1

Схема за свързването на навигационното оборудване;

.2
чертежи за разположението на навигационната апаратура и източниците на
захранване, а също приборите за отопление, вентилация , връзки, сигнализация и осветление в
помещенията, предназначени за разполагане на навигационното оборудване;
.3
списък на разположеното на кораба навигационно оборудване с информация за
неговите технически характеристики и сведени за одобрението на това оборудване от БКР или
друг упълномощен орган;

- 62 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

.4
монтажна схема за свързването на навигационните прибори с информация за
марката и сечението на жилата от кабелите, а също средствата за защита от радиосмущения;
.5
схема за захранването на навигационните прибори от корабните източници на
електроенергия и средства за електрическа защита;
.6
чертежи за разположението и закрепването на навигационните прибори и
източниците на захранване;
.7
чертежи за разпоожението на кабелните траси и преминаването им през
водонепроницаеми, газонепроницаеми и противопожарни прегради и палуби;
.8

конструктивен чертеж на заземяващите устройства.

4.1.13

Документация за средствата, предотвратяващи замърсяване от кораби

.1
обяснителна записка за изпълнението на изискванията на Глава13 „Средства за
предотвратяване на замърсяването от кораби” (ако в спецификацията на кораба липсва
необходимата информация);
.2
схема за разположението на оборудването и устройствата за педотвратяване
замърсяването от кораби ;
.3
пресмятане на необходимите обеми на събирателните танкове за нефтени отпадъци,
нефтосъдържащи мръсни води, сточни – санитарно-битови водиустройства за събиране и
съхранение на отпадъци и схема за разположението им на кораба;
.4
схема на тръбопроводите от системата за събиране, обработване, съхранение и
сдаване на нефтосъдържащи мръсни води, сточни и санитарно-битови отпадъци;
.5
схема на тръбопроводите за събиране, натрупване и сдаване на нефтосъдържащите
смеси от товарния район на нефтоналивните кораби;
.6
чертежи на системите за събиране, обработка, съхранение и сдаване на
нефтосъдържащи мръсни води, нефтени остатъци и сточни и санитарно-битови води;
.7
чертежи на системите за събиране, натрупване и сдаване на нефтосъдържащи смеси
от товарния район на нефтоналивните кораби;
.8
чертежи за закрепване към корпусните конструкции на устройствата за събиране и
съхраняване на отпадъци.
4.1.14
Документация за съответствието на кораба с изискванията при превоз на
опасни товари
.1
проектна обосновка, потвърждаваща съответствието на конструкцията,
оборудването и снабдяването на кораба и неговите товарни помещения и/или открит палуби с
изискванията за превоз на опасни товари по европейските вътрешни водни пътища;
.2
документи съгласно 1.3.3. на Глава14 „Изисквания към корабите. Превозващи
опасни товари”.

- 63 -

Правила на БКР, I – Част 2
4.2

Класификация

Глава 1

Техническа документация на кораб, обект на преустройство или
реконструкция

4.2.1
При преустройство или реконструкция на кораб, класифициран с клас на БКР,
трябва да се представи за разглеждане и одобрение техническа документация, свързана с тези
части от корпуса, механизмите, устройствата или оборудването, които подлежат на
преобразуване или възстановяване, а при необходимост - актуализиране на общите документи
и материали по устойчивостта, надводния борд и деленето на отсеци (аварийна устойчивост).
4.2.2
С случай, че на кораб в експлоатация се монтират нови механизми и устройства,
съществено различаващи се от първоначално монтираните, които удовлетворяват изискванията
на Правилата, е необходимо да се предостави на БКР за разглеждане и съгласуване
допълнителна техническа документация на новите уредби и свързаните с тях механизми или
устройства в обем, изискван за кораб в строеж.

- 64 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

ПРИЛОЖЕНИЕ I
СПИСЪК НА ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА НА ОБЩНОСТТА,
РАЗПРЕДЕЛЕНИ ГЕОГРАФСКИ НА ЗОНИ 1, 2, 3 И 4

Зона 1
Федерална република Германия
Ems: От линията, свързваща някогашния фар в Greetsiel и западния кей на входа на пристанище
Eemshaven по посока към морето до ширина 53°30′ северна ширина и 6°45′ източна дължина,
т.е. малко по-близо в посока към морето от мястото за лихтерните плавателни съдове за сухи
товари в Alte Ems [*]
Република Полша
Частта на залива Pomorska, южно от линията, свързваща NordPerd на остров Rugen и фара
Niechorze.
Частта на залива Gdansk, южно от линията, свързваща фара Hel и шамандурата на входа на
пристанище Baltijsk.
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
ШОТЛАНДИЯ
Blue Mull Sound Между Gutcher и Belmont
Yell Sound Между Tofts Voe и Ulstaelmont
Sullom Voe До линията от североизточния край на Gluss Island до северния край на Calback
Ness
Dales Voe През зимата:
До линията от северния край на Kebister Ness до брега на Breiwick на дължина 1°10,8′ W
Dales Voe През лятото:
Като при Lerwick
Lerwick През зимата:
В рамките на област, ограничена на север от линията от Scottle Holm до Scarfi Taing on Bressay,
а на юг — от линията от фара Twageos point до Whalpa Taing on Bressay
Lerwick През лятото:
В рамките на област, ограничена на север от линията от Brim Ness до североизточния ъгъл на
Inner Score, а на юг — от линията от Ness of Sound до Kirkabistemess.
Kirkwall Между Kirkwall и Rousay, не на изток от линията между Point of Graand (Egilsay) и Galt

- 65 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Ness (Shapinsay) или между Head of Work (Mainland) през фара Helliar Holm до брега Shapinsay,
не на северозапад от югоизточния край на Eynhallow Island, не към морето и линията между
брега край Rousay с координати 59°10,5′ N 002″ 57,1′ W и брега на Egilsay с координати 59°10′
N 002″ 56,4′ W
Stromness Към Scapa, но не извън Scapa Flow
Scapa Flow В рамките на област, ограничена от линии, прокарани от Point of Cless на остров
Hoy до триангулачна точка Thomson's Hill на остров Fara и след това до Gibraltar Pier на остров
Flotta, до най-западната точка на Calf of Flotta; от най-източната точка на Calf of Flotta до Needle
Point на остров South Ronaldsay и от Ness on Mainland до фара на остров Point of Oxan на остров
Graemsay и след това до Bu Point на остров Hoy и към морето след водите от зона 2
Balnakiel Bay Между Eilean Dubh и A'Chleit
Cromarty Firth До линията от North Sutor и вълнолома Nairn и към морето след водите от зона 2
Inverness До линията от North Sutor и вълнолома Nairn и към морето след водите от зона 2
River Tay — Dundee До линията от Broughty Castle до Tayport и към морето след водите от зона
2
Firth of Forth and River Forth До линията от Kirkcaldy до река Portobello и към морето след
водите от зона 2
Solway Firth До линията от Southerness Point до Silloth
Loch Ryan До линията от Finnart's Point до Milleur Point и към морето след водите от зона 2
The Clyde Външна граница:
Линията от Skipness до местоположение една миля южно от Garroch Head и след това до Farland
Head
Вътрешна граница през зимата:
Линията от фара Cloch до кея Dunoon
Вътрешна граница през лятото:
Линията от Bogany Point, Isle of Bute до Skelmorlie Castle и линията от Ardlamont Point до найюжния край на Ettrick Bay вътре в Kyles of Bute
Бележка: горната вътрешна граница през лятото се разширява от 5 юни до 5 септември (и двете
дати включително) с линия от точка, намираща се на две мили от брега Ayrshire при Skelmorlie
Castle до Tomont End, Cumbrae и линия от Portachur Point, Cumbrae до Inner Brigurd Point,
Ayrshire
Oban На север до линията от фара Dunollie Point до Ard na Chruidh и на юг до линията от Rudha
Seanach до Ard na Cuile
Kyle of Lochalsh През Loch Alsh до началото на Loch Duich
Loch Gairloch През зимата:
Няма
През лятото:

- 66 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Южно от линията, преминаваща от Rubha na Moine до Eilan Horrisdale и след това до Rubha na
Eanntag
СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
Belfast Lough През зимата:
Няма
През лятото:
До линията от Carrickfergus до Bangor
и към морето след водите от зона 2
Loch Neagh На разстояние над 2 мили от брега
ИЗТОЧЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ
River Humber През зимата:
До линията от New Holland до Paull
През лятото:
До линията от кея Cleethorpes до Patrington Church
и към морето след водите от зона 2
УЕЛС И ЗАПАДЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ
River Severn През зимата:
До линията от Blacknore Point до Caldicott Pill, Porstkewett
През лятото:
До линията от кея Barry Dock до Steepholm през Brean Down
и към морето след водите от зона 2
River Wye През зимата:
До линията от Blacknore Point до Caldicott Pill, Porstkewett
През лятото:
До линията от кея Barry Dock до Steepholm през Brean Down
и към морето след водите от зона 2
Newport През зимата:
няма
През лятото:
До линията от кея Barry Dock до Steepholm през Brean Down
и към морето след водите от зона 2

- 67 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Cardiff През зимата:
няма
През лятото:
До линията от кея Barry Dock до Steepholm, през Brean Down
и към морето след водите от зона 2
Barry През зимата:
няма
През лятото:
До линията от кея Barry Dock до Steepholm през Brean Down
и към морето след водите от зона 2
Swansea До линията, свързваща краищата на вълноломите от страната на морето
Menai Straits В рамките на Menai Straits от линията, свързваща фара на Llanddwyn Island до
Dinas Dinlleu, и линията, свързваща южния край на Puffin Island до Trwyn DuPoint и
железопътна гара Llanfairfechan и към морето след водите от зона 2
River Dee През зимата:
До линията от Hilbre Point до Point of Air
През лятото:
До линията от Formby Point до Point of Air и
към морето след водите от зона 2
River Mersey През зимата:
няма
През лятото:
До линията от Formby Point до Point of Air
и към морето след водите от зона 2
Preston and Southport До линията от Southport до Blackpool между бреговете
и към морето след водите от зона 2
Fleetwood През зимата:
няма
През лятото:
До линията от Rossal Point до Humphrey Head и
към морето след водите от зона 2
River Lune През зимата:

- 68 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

няма
През лятото:
До линията от Rossal Point до Humphrey Head
и към морето след водите от зона 2
Heysham През зимата:
няма
През лятото:
До линията от Rossal Point до Humphrey Head и към морето след водите от зона 2
Morecambe През зимата:
няма
През лятото:
До линията от Rossal Point до Humphrey Head и към морето след водите от зона 2
Workington До линията от Southerness Point до Silloth
и към морето след водите от зона 2
ЮЖНА АНГЛИЯ
River Colne, Colchester През зимата:
До линията от Colne Point до Whitstable
През лятото:
До линията от кея Clacton до Reculvers
River Blackwater През зимата:
До линията от Colne Point до Whitstable
През лятото:
До линията от кея Clacton до Reculvers
и към морето след водите от зона 2
River Crouch and River Roach През зимата:
До линията от Colne Point до Whitstable
През лятото:
До линията от кея Clacton до Reculvers
и към морето след водите от зона 2
River Thames and its tributaries През зимата:
До линията от Colne Point до Whitstable

- 69 -

Глава 1

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

През лятото:
До линията от кея Clacton до Reculvers
и към морето след водите от зона 2
River Medway and the Swale През зимата:
До линията от Colne Point до Whitstable
През лятото:
До линията от кея Clacton до Reculvers
и към морето след водите от зона 2
Chichester Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на
църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на
запад
и към морето след водите от зона 2
Langstone Harbour Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от
камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles
Hurst Point на запад
и към морето след водите от зона 2
Portsmouth Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на
църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на
запад
и към морето след водите от зона 2
Bembridge, Isle of Wight Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от
камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles
Hurst Point на запад
и към морето след водите от зона 2
Cowes, Isle of Wight Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от
камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles
Hurst Point на запад
и към морето след водите от зона 2
Southampton Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията
на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на
запад
и към морето след водите от зона 2
Beaulieu River Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията
на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на
запад
и към морето след водите от зона 2
Keyhaven Lake Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията

- 70 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на
запад
и към морето след водите от зона 2
Weymouth В рамките на пристанището Portland и между River Wey и пристанището Portland
Plymouth До линията от Cawsand през вълнолома до Staddon
и към морето след водите от зона 2
Falmouth През зимата:
До линията от St. Anthony Head до Rosemullion
През лятото:
До линията от St. Anthony Head до Nare Point
и към морето след водите от зона 2
River Camel До линията от Stepper Point до Trebetherick Point
и към морето след водите от зона 2
Bridgewater В рамките на наносната ивица и към морето след водите от зона 2
River Avon (Avon) През зимата:
До линията от кея Blackmore Point до Caldicott Pill, Portskewett
През лятото:
До линията от кея Barry Dock до Steepholm, през Brean Down
и към морето след водите от зона 2

Зона 2
Чешка република
Dam Lake Lipno
Федерална република Германия
Ems От линията, прекосяваща Ems близо до входа за пристанище Papenburg между помпената
станция Diemen и началото на дигата при Halte, до линията, свързваща някогашния фар в
Greetsiel и западния кей на входа на пристанище Eemshaven
Jade До линията, свързваща фара на устие Schillig и камбанарията на църквата Langwarden
Weser От северозападния край на жп мост в Bremen до линията, свързваща камбанариите на
църквите Langwarden и Cappel, в това число страничните ръкави Westergate, Rekumer Loch,
Rechter Nebenarm и Schweiburg
Elbe От долния край на пристанище Hamburg до линията, свързваща фара Dose и западния край
на дигата Friedrichskoog (Dicksand), включително Nebenelbe и притоците Este, Luhe, Schwinge,
Oste, Pinnau, Kruckau и Stor (във всеки случай, от устието до бента)

- 71 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Meldorfer Bucht До линията, свързваща западния край на дигата Friedrichskoog (Dicksand) и
западния край на кея в Busum
Eider От канала Gieselau до бента Eider
Flensburger Förde До линията, свързваща фара Kegnas и Birknack
Schlei До линията, свързваща горните краища на кея Schleimunde
Eckernförder Bucht До линията, свързваща Boknis-Eck и североизточния край на сушата при
Danisch Nienhof
Kieler Förde До линията, свързваща фара Bulk и военноморския мемориал Laboe
Nord-Ostsee-Kanal (Kiel Canal) До линията, свързваща горните краища на кея при Brunsbuttel до
линията, свързваща входните светлини в Kiel-Holterau, в това число Obereidersee Enge, Audorfer
See, Borgstedter see и Enge, Schirnauer See, Flemhunder See и канала Achterwehrer
Trave От северозападния край на подвижния железопътен мост и северния край на
Holstenbrudke (Stadttrave) в Lubeck до линията, свързваща южната вътрешна и северната
външна част на кея в Travemunde, в това число Potenitzer Wiek, Dassover See и Altarmen на
остров Teerhof
Leda От входа на външното пристанище на морския шлюз Leer до устието
Hunte От пристанището Oldenburg и от 140м надолу по течението на Amalienbrucke в Oldenburg
до устието
Lesum От жп моста Bremen-Burg до устието
Este От отработените води на шлюза Buxtehude до бента Este
Lühe От отработените води на шлюза Au-Muhle в Horneburg до бента Luhe
Schwinge От шлюза Salztor в Stade до бента Schwinge
Oste От североизточния край на дигата на мелницата Bremervorde до бента Oste
Pinnau От югозападния край на жп моста в Pinneberg до бента Pinnau
Krückau От югозападния край на моста, водещ към/от Wedenkamp в Elsmhorn до бента Kruckau
Stör От мареографа Rensing до бента Stor
Freiburger Hafenpriel От източния край на шлюза в Freiburg an der Elbe до устието
Пристанищната област Wismarbucht, Kirchsee, Breitling, Salzhaff и Wismar В посока към морето
до линията между Hoher Wieschendorf Huk и фара Timmendorf и линията, свързваща фара
Gollwitz на остров Poel и южния край на полуостров Wustrow
Warnow, в това число Breitling и страничните притоци Muhlendamm надолу по течението от
северния край на Geinitzbrucke в Rostock в посока към морето до линията, свързваща северните
краища на западните и източните кейове в Warnemunde
Водите между материка и п-ви Darss и Zingst и острови Hiddensee и Rugen (в това число
пристанищната област Stralsund) Простиращи се по посока към морето между
- полуостров Zingst и остров Bock: до ширина 54°26′42″ N

- 72 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

- островите Bock и Hiddensee: до линията, свързваща северния кран на остров Bock и южния
край на остров Hiddensee
- остров Hiddensee и остров Rugеn (Bug): до линията, свързваща югоизточния край на Neubessin
и Buger Haken
Пристанищната област Greifswalder, в това число Ryck По посока към морето до линията от
източния край на Thiessower Haken (Sudperd) до източния край на остров Rugеn и
продължаваща до северния край на остров Usedom (54°10′37″ N, 13°47′51″ Е)
Водите между материка и о. Usedom (Pennestrom, в това число пристанищната област Wolgast и
Achterwasser и Stettiner Haff На изток до границата с Република Полша в Stettiner Haff
Френска република
Dordogne Надолу по течението след каменния мост в Libourne
Garonne and Gironde Надолу по течението след каменния мост в Bordeaux
Loire Надолу по течението след мостa Haudaudine на ръкава Madeleine и надолу по течението
след моста Pirmil на ръкава Pirmil
Rhône Надолу по течението след мостa Trinquetaille в Arles и след това към Marseille
Seine Надолу по течението след мостa Jeanne-d'Arc в Rouen
Република Унгария
Езеро Balaton
Кралство Нидерландия
Dollard
Eems
Wadeenzee: включително връзките със Северно море
Ijsselmeer: включително Markermeer и Ijmeer, но изключвайки Gouwzee
Nieuwe Waterweg и Scheur
Calland Kanaal, западно от пристанището Benelux
Hollands Diep
Breeddiep, Beerkanaal и свързаните с него пристанища
Haringvliet и Vuile Gat: включително водните пътища между Goeree-Overflakkee, от една страна,
и Voorne-Putten и Hoeksche Waard, от друга
Hellegat
Volkerak
Krammer
Grevelingenmeer и Brouwerschavensche Gat: включително водните пътища между SchouwenDuiveland и Goeree-Overflakkee

- 73 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Keten, Mastgat, Zijpe, Krabbenkreek, източен Scheldt и Roompot: включително водните пътища
между Walcheren, Noord-Beveland и Zuid-Beveland, от една страна, и Schouwen-Duiveland и
Tholen, от друга, но изключвайки канала Scheldt-Rhine
Scheldt и Западен Scheldt и тяхното устие в морето: включително водните пътища между
Zeeland Flanders, от една страна, и Walcheren и Zuid-Beveland, от друга, но изключвайки канала
Scheldt-Rhine
Република Полша
Лагуната Szczecin
Лагуната Kamien
Лагуната Wisła
Заливът Puck
Язовир Wloclawski
Езерото Sniardwy
Езерото Niegocin
Езерото Mamry
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
ШОТЛАНДИЯ
Scapa Flow В рамките на област, ограничена от линииq прокарани от Wharth на остров Flotta до
Martello Tower на South Walls и от Point Cletts на остров Hoy до триангулачна точка Thomson's
Hill на остров Fara и след това до Gibraltar Pier на остров Flotta
Kyle of Durness Южно от Eilean Dubh
Cromarty Firth До линията между North Sutor и South Sutor
Inverness До линията между Fort George и Chanonry Point
Findhorn Bay В рамките на плитчината
Aberdeen До линията между южния пристан и пристана Abercromby
Montrose Basin Западно от линията от север—юг, преминаваща през входа на пристанището
при фара Scurdie Ness
River Tay — Dundee До линията от приливния басейн (рибния док), Dundee до Craig Head, East
Newport
Firth of Forth and River Forth В рамките на Firth of Forth, но не източно от ж.п. моста Forth
Dumfries До линията от Airds Point до Scar Point
Loch Ryan До линията от Cairn Point до Kircolm Point
Ayr Harbour В рамките на плитчината

- 74 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

The Clyde Над водите от зона 1
Kyles of Bute Между Colintraive и Rhubodach
Campbeltown Harbour До линията от Macringan's Point до Ottercharach Point
Loch Etive В рамките на Loch Etive, над Falls of Lora
Loch Leven Над моста в Ballachulish
Loch Linnhe Северно от фара Corran Point
Loch Eil Цялото езеро
Caledonian Canal Езерата Lochy, Oich и Ness
Kyle of Lochalsh В рамките на Kyle Akin, не на запад от фара Eilean Ban или на изток от
Eileanan Dubha
Loch Carron Между Stromemore и Strome Ferry
Loch Broom, Ullapool До линията от фара Ullapool Point до Aultnaharrie
Kylesku През Loch Cairnbawn в района между най-източната точка на Garbh Eilean и найзападната точка на Eilean na Rainich
Stornoway Harbour До линията от Arnish Point до фара Sandwick Bay, от северозападната страна
The Sound of Scalpay Не на изток от Berry Cove (Scalpay) и не на запад от Croc a Loin (Harris)
North Harbour, Scalpay and Tarbert Harbour В рамките на една миля от брега на Island of Harris
Loch Awe Цялото езеро
Loch Katrine Цялото езеро
Loch Lomond Цялото езеро
Loch Tay Цялото езеро
Loch Loyal Цялото езеро
Loch Hope Цялото езеро
Loch Shin Цялото езеро
Loch Assynt Цялото езеро
Loch Glascarnoch Цялото езеро
Loch Fannich Цялото езеро
Loch Maree Цялото езеро
Loch Gairloch Цялото езеро
Loch Monar Цялото езеро
Loch Mullardach Цялото езеро
Loch Cluanie Цялото езеро

- 75 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Loch Loyne Цялото езеро
Loch Garry Цялото езеро
Loch Quoich Цялото езеро
Loch Arkaig Цялото езеро
Loch Morar Цялото езеро
Loch Shiel Цялото езеро
Loch Earn Цялото езеро
Loch Rannoch Цялото езеро
Loch Tummel Цялото езеро
Loch Ericht Цялото езеро
Loch Fionn Цялото езеро
Loch Glass Цялото езеро
Loch Rimsdale/nan Clar Цялото езеро
СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
Strangford Lough До линията от Cloghy Point до Dogtail Point
Belfast Lough До линията от Hollywood до Macedon Point
Larne До линията от кея Larne до фериботния пристан на Island Magee
River Bann От краищата към морето на вълноломите до Toome Bridge
Lough Erne Горно и долно Lough Erne
Lough Neagh В рамките на две мили от брега
ИЗТОЧЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ
Berwick В рамките на вълноломите
Warkworth В рамките на вълноломите
Blyth В рамките на Outer Pier Heads
River Tyne Dunston Staithes до Tyne Pier Heads
River Wear Fairfield до Sunderland Pier Heads
Seaham В рамките на вълноломите
Hartlepool До линията от пристана Middleton до Old Pier Head
До линията, свързваща North Pier Head и South Pier Head
River Tees До линията, преминаваща западно от пристана Government до Tees Bridge
Whitby В рамките на Whitby Pier Heads

- 76 -

Глава 1

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

River Humber До линията, свързваща North Ferriby и South Ferriby
Grimsby Dock До линията от западния пристан на приливния басейн до източния пристан на
рибните докове
Boston В рамките на New Cut
Dutch River Целият канал
River Hull Beverly Beck до River Humber
Kielder Water Цялото езеро
River Ouse Под шлюза Naburn
River Trent Под шлюза Cromwell
River Wharfe От сливането с River Ouse до Tadcaster Bridge
Scarborough В рамките на Scarborough Pier Heads
УЕЛС И ЗАПАДЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ
River Severn Северно от линия, преминаваща на запад от Sharpness Point (51°43,4′ N) към
Llanthony и Malsemore Weirs и към морето след водите от зона 3
River Wye В Chepstow, северно от ширина (51°38,0′ N) към Monmouth
Newport Северно от кръстовището на въздушни електропроводи при Fifoots Points
Cardiff До линията от Южния пристан до Penath Head
и уловените води, западно от бента Cardiff Bay
Barry До линията, свързваща краищата на вълноломите откъм морето
Port Talbot До линията, свързваща краищата на вълноломите откъм морето на река Afran извън
затворените докове
Neath До линията, преминаваща на север от края откъм морето на танкерния пристан Baglan
Bay (51°37,2′ N, 3°50,5′ W)
Llanelli and Burry Port В района, очертан от линията от западния кей на Barry Port до Whiteford
Point
Milford Haven До линията от South Hook Point и Thorn Point
Fishguard До линията, свързваща краищата на северния и източния вълнолом откъм морето
Cardigan В рамките на Narrows при Pen-yr-Ergyd
Aberystwyth Между краищата на вълноломите откъм морето
Aberdyfi До линията от железопътна гараAberdyfi до фара Twyni Bach
Barmouth До линията от железопътна гараBarmouth до Penhryn Point
Portmadoc До линията от Harlech Point до Graig Ddu
Holyhead В района, очертан от основния вълнолом и линията, прокарана от началото на
вълнолома до Bringlas Point, Towyn Bay

- 77 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Menai Straits В рамките на Menai Straits, между линията, свързваща Aber Menai Point и Belan
Point и линията, свързваща кея Beaumaris и Pen-y-Coed Point
Conway До линията от Mussell Hill до Tremly Point
Llandudno В рамките на вълнолома
Rhyl В рамките на вълнолома
River Dee Над кея Connah's до водовземната точка Barrelwel Hill
River Mersey До линията от фара Rock и Северозападния док Seaforth, но изключвайки
останалите докове
Preston и Southport До линията от Lytham до Southport и в рамките на доковете Preston
Fleetwood До линията от Low Light до Knott
River Lune До линията от Sunderland Point до Chapel Hill нагоре до и включително дока Glasson
Barrow До линията, свързваща Haws Point, на Isle of Walney с Roa Island Slipway
Whitehaven В рамките на вълнолома
Workington В рамките на вълнолома
Maryport В рамките на вълнолома
Carlisle До линията, свързваща Point Carlisle с Torduff
Coniston Water Цялото езеро
Derwentwater Цялото езеро
Ullswater Цялото езеро
Windermere Цялото езеро
ЮЖНА АНГЛИЯ
Blakeney and Morston Harbour and approaches Източно от линия, преминаваща на юг от Blakeney
Point до вливането в Stiffkey River
River Orwell and River Stour River Orwell в границите от вълнолома Blackmanshead до Landguard
Point и към морето след водите от зона 3
River Blackwater Всички водни пътища в рамките на линията от югозападния край на остров
Mersea до Sales Point
River Crouch and River Roach River Crouch в рамките на линията от Holliwell Point до Foulness
Point, включително River Roach
River Thames and its tributaries River Thames над чертата, прекарана на север—юг през източния
край на пристана Denton Wharf, Gravesend до Teddington Lock
River Medway and the Swale River Medway от линията, очертана от Garrison Point до Grain Tower
и до шлюза Allington; и Swale от Whitstable до Medway
River Stour (Kent) River Stour над устието до площадката в Flagstaff Reach

- 78 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Dover Harbour В рамките на линиите, прокарани през източните и западните входове за
пристанището
River Rother River Rother над станцията за сигнализиране за приливи при Camber до шлюза
Scots Float и до входния шлюз на River Brede
River Adur and Southwick Canal В рамките на линията, прокарана през входа на Пристанище
Shoreham до шлюза на Southwick Canal западния край на кея Tarmac
River Arun River Arun над кея Littlehampton до яхтеното пристанище Littlehampton
River Ouse (Sussex) Newhaven River Ouse от линията, преминаваща през входните кейове на
пристанище Newhaven на север до северния край на северния кей.
Brighton Външно яхтено пристанище Brighton в рамките на линията от южния край на западния
кей до северния край на южния кей
Chichester В рамките на линията от Eastoke point и камбанарията на църквата, West Wittering и
към морето след водите от зона 3
Langstone Harbour До линията, свързваща Eastney Point и Gunner Point
Portsmouth До линията, минаваща през входа на пристанището от Пристанищното укрепление
до Round Tower
Bembridge, Isle of Wight В рамките на пристанище Brading
Cowes, Isle of Wight River Medina в рамките на линията от фара на вълнолома на източния бряг
до House Light на западния бряг
Southampton В рамките на линията от Calshot Castle до Hook Beacon
Beaulieu River По Beaulieu River, не на изток от линията на север—юг, преминаваща през
Inchmery House
Keyhaven Lake В рамките на линията, вървяща на север от фара Hurst point към Keyhaven
Marshes
Christchurch The Run
Poole С граница маршрута на верижния ферибот между Sandbanks и South Haven Point
Exeter В рамките на линия от изток на запад от Warren Point Checkstone до бреговата станция за
спасителни лодки срещу Checkstone Ledge
Teignmouth В рамките на пристанището
River Dart До линията от Kettle Point до Battery Point
River Salcombe До линията от Splat Point до Limebury Point
Plymouth В рамките на линия от кея Mount Batten до Raveness Point през Darke's Islands; River
Yealm до линията от Warren Point до Misery Point
Fowey В рамките на пристанището
Falmouth До линията от St. Anthony Head до Pendennis Point
River Camel До линията от Gun Point до Brea Hill

- 79 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Rivers Taw and Torridge До линия от 200° от фара на Crow Point до брега на Skem Point
Bridgewater Южно от линията, вървяща на изток от Stert Point (51°13,0′ N)
River Avon (Avon) До линията от кея Avonmouth до Wharf Point и след това до Netham Dam

Зона 3
Кралство Белгия
Maritime Scheldt (надолу от откритото пристанище на Антверпен)
Република България
Дунав: от km 845,650 до km 374,100
Чешка република
Labe: от шлюза Ústí nad Labem-Střekov до шлюза Lovosice
Язовири: Baška, Brněnská (Kníničky), Horka (Stráž pod Ralskem), Hracholusky, Jesenice,
Nechranice, Olešná, Orlík, Pastviny, Plumov, Rozkoš, Seč, Skalka, Slapy, Těrlicko, Žermanice
Езерото Máchovo
Водохранилището Area Velké Žernoseky
Езерата: Oleksovice, Svět, Velké Dářko
Изчерпани кариери, запълнени с вода: Dolní Benešov, Ostrožná Nová Ves a Tovačov
Федерална република Германия
Danube От Kelheim (километър 2412,72) до германско-австрийската граница
Rhine От германско-швейцарската до германско-нидерландската граница
Elbe От устието на канала Elbe-Seiten до долната граница на пристанище Hamburg
Müritz
Френска република
Rhine
Република Унгария
Dаnube: от 1812-и km до 1433-и km
Danube Moson: от 14-и km до 0 km
Danube Szentendre: от 32-и km до 0 km
Danube Racckeve: от 58-и km до 0 km
Река Tisza: от 685-и km до 160-ти km
Река Drava: от 198-и km до 70-ти km
Река Bodrog: от 51-и km до 0 km

- 80 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Река Kettos-Koros: от 23-и km до 0 km
Река Harmas-Koros: от 91-и km до 0 km
Канал Sio: от 23-и km до 0 km
Езерото Velence
Езерото Fertő
Кралство Нидерландия
Rhein
Sneekermeer, Koevordermeer, Heegermeer, Fluessen, Slotermeer, Tjeukemeer, Beulakkerwijde,
Belterwijde, Ramsdiep, Ketelmeer, Zwartemeer, Veluwemeer, Eemmeer, Alkmaardermeer, Gouwzee,
Buiten IJ afgesloten IJ Noordzeekanaal, пристанище Ijmuiden , пристанищната област Rotterdam,
Nieuwe Maas, Noord, Oude Maas, Beneden Merwede, Nieuwe Merwede, Dordsche Kil, Boven
Merwede, Waal, Bijlandsch Canal, Boven Rijn, Pannersdensch Canal, Geldersche IJssel, Neder Rijn,
Lek, Amsterdam-Rhine-Canal, Veerse Meer, Schelde-Rhine-Canal до устието му във Volkerak,
Amer, Bergsche Maas, the Meuse below Venlo, Gooimeer, Europort, Calandkanaal (източно от
пристанище Benelux), Hartelkanaal
Република Австрия
Danube: от границата с Германия до границата със Словакия
Inn: от устието до ВЕЦ Passau-Ingling
Traun: от устието до 1,80-и km
Enns: от устието до 2,70-и km
March: до 6,00 km
Република Полша
- р. Biebrza от края на канала Augustowski до делтата на р. Narwia
- р. Brda от връзката с канала Bydgoski в Bygoszcz до делтата на р. Wisła
- р. Bug от делтата на р. Muchawiec до делтата на р. Narwia
- езерото Dabie до границата на вътрешните морски води
- каналът Augustowski от връзката с р. Biebrza до държавната граница заедно с езерата,
намиращи се по трасето на този канал
- каналът Bartnicki от ез.Ruda Woda до ез. Bartężek, заедно с ез. Bartężek
- каналът Bydgoski
- каналът Elbląski от ез. Druzno до ез. Jeziorak и ез. Szelag Wielki заедно с тези езера и езерата,
намиращи се по трасето на канала и отклонението в посока Zalewo от ез. Jeziorak до ез. Ewingi,
включително
- каналът Gliwicki заедно с канала Kędzierzyński
- каналът Jagielloński Channel от връзката с р. Elbląg до р. Nogat

- 81 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

- каналът Łączański Channel
- каналът Ślesiński Channel и езерата, намиращи се по трасето на канала и езерото Gopło
- каналът Żerański Channel
- р. Martwa Wisła от р.Wisła в Przegalina до границата на вътрешните морски води
- р. Narew от делтата на р. Biebrza до делтата на р.Wisła, заедно с ез. Lake Zegrzyński i
- р. Nogat от р.Wisła до устието на лагуната Wisła
- р. Notec (горното течение) от ез. Gopło до връзката с канала Górnonotecki Channel и каналът
Górnonotecki Channel и р. River Noteć (долното течение) от връзката с канала Bydgoski до
делтата на р.Wisła
- р. Nysa Łużycka от Gubin до делтата на р.Odra
- р.Odra от гр. Racibòrz до връзката с р. Eastern Odra, която преминава в р. Regalica от KluczUstovo Piercing заедно с тази река и страничните ѐ ръкави до ез. Dąbie, както и отклонението на
р. Odra от шлюза Opatowice до шлюза в гр. Wrocław
- р. Western Odra от бента в Widuchowa (704,1-и km от р. Odra) до границата на вътрешните
морски води заедно със страничните ѐ ръкави, както и Klucz-Ustovo Piercing, свързващ р.
Eastern Odra с р. Western Odra
- р. Parnica и Parnicki Piercing от р. Western Odra до границата на вътрешните морски води
- р. Pisa от ез. Roś до устието на Лагуната Wisła
- р. Szkarpawa от река River Wisła до устието на Лагуната Wisła
- р. Warta от ез. Ślesińskie до устието на р.Odra
- системата Wielkie Jeziora Mazurskie, включваща езерата, свързани с реки и канали,
образуващи основното трасе от ез. Roś (включително) в Pisz до канала Węgorzewski
(включително и канала) в Węgorzewo заедно с езерата Seksty, Mikołajskie, Tałty, Taltowisko,
Kotek, Szymon, Szymoneckie, Jagodne, Boczne, Tajty, Kisajno, Dargin, Łabap, Kirsajty и Święcajty,
заедно с канала Gizycki и с канала Niegocinski и с канала Piękna Gora и ръкава на ез. Ryńskie
(включително) в Ryn до ез. Nidzkie (до 3 km, явяващо се граница с природния резерват "Езеро
Nidzkie"), заедно с езерата Bełdany, Guzianska Mała и Guzianska Wielka.
- р. Wisła от устието на р. Przemsza до връзката с канала Laczanski, както и от края на канала в
Skawina до устието на р. Wisła до Гданския залив, изключвайки яз.Włocławski.
Румъния
Дунав: от среъбско-румънската граница (km 1075) до Черно море на ръкава на канал Sulina
Канал Дунав – Черно море (дължина 64,410 km): от сливането с река Дунав на km 299,300 от
Река Дунав на Cernavodă (съответно от km 64,410 от канала) до пристанището Констанца Юг –
Агигеа (km 0 от канала)
Poarta Albă–Midia Năvodari Canal (дължина 34,600 km): от сливането с канал Дунав – Черно
море от км 29,410 на Poarta Albă (съотвтно km 27,500 от канала) до пристанището Midia (km 0
от канала)

- 82 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Словашка република
Danube: от Devin (1880,26-и km) до словашко-унгарската граница
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
ШОТЛАНДИЯ
Leigh (Edinburgh) Между вълноломите
Glasgow Езерото Strathclyde
Crinan Canal От Crinan до Ardrishaig
Caledonian Canal Отсечките от канала
СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
River Lagan От Lagan Weir до Stranmillis
ИЗТОЧНА АНГЛИЯ
River Wear (без частта под въздействие на приливите) От стария железопътен мост Durham до
моста Prebens, Durham
River Tees Нагоре по течението от бента Tees
Grimsby Dock Във вътрешността на шлюза
Immingham Dock Във вътрешността на шлюза
Hull Docks Във вътрешността на шлюза
Boston Dock Между преградите на шлюза
Aire and Calder Navigation От Goole Docks до Leeds; през пресeчната точка с канала Liverpool и
Leeds; през пресeчната точка Bank Dole с Shelby (шлюзът River Ouse); през пресeчната точка
Castleford до Wakefield (Falling Lock)
River Ancholme От шлюза Ferriby до Brigg
Каналът Calder and Hebble От Wakefield (Falling Lock) до шлюза Broadcut Top
River Foss От пресечната точка (Blue Bridge) с River Ouse до моста Monk
Каналът Fossdyke От пресечната точка River Trent of Brayford Pool
Goole Dock Между преградите на шлюза
Hornsea Mere Целият канал
River Hull От шлюза Struncheon Hill до Beverly Beck
Каналът Market Weighton От шлюза River Humber до шлюза Sod Houses
Каналът New Junction Целият канал
River Ouse От шлюза Naburn до Nun Monkton
Каналът Sheffield и South Yorkshire От шлюза Keadby до шлюза Tinsley

- 83 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

River Trent От шлюза Cromwell до Shardlow
River Witham От шлюза Boston до Brayford Poole (Lincoln)
УЕЛС И ЗАПАДНА АНГЛИЯ
River Severn Над бентовете Llanthony и Maisemore
River Wye Над Monmouth
Cardiff Езерото Roath Park
Port Talbot В рамките на затворените докове
Swansea В рамките на затворените докове
River Dеe Над водовземната точка Barrelwell Hill
River Mersey Доковете (без док Seaforth)
River Lune Над дока Glasson
River Avon (Midland) От шлюза Tewksbury до Evesham
Gloucester От доковете Gloucester City до канала Gloucester/Sharpness
Hollingworth Lake Цялото езеро
Корабен канал Manchester Целият канал и доковете Salford, включително River Irwell
Pickmere Lake Цялото езеро
River Tawe Между морската дига/яхтеното пристанище и лекоатлетическия стадион Morfa
Rudyard Lake Цялото езеро
River Weaver Под Northwich
ЮЖНА АНГЛИЯ
River Nene От Wisbech Cut и River Nene до Dog в дублиран шлюз
River Great Ouse Kings Lynn Cut и River Great Ouse под моста West Lynn Road
Yarmouth Делтата на р. Yare от линията, прокарана през краищата на кейовете на северния и
южния вход, включително Breydon Water
Lowestoft Пристанището Lowestoft под шлюза Mutford до линията, преминаваща през кейовете
на входа на външното пристанище
Rivers Alde and Ore Над входа към River Ore до Westrow Point
River Deben Над входа към River Deben до ферибота Felixstowe
River Orwell и River Stour От линията, преминаваща от Fagbury Point през Shotley Point на р.
Orwell до дока Ipswich; и от линия, очертана от север на юг през Ewarton Ness на River Stour до
Manningtree
Каналът Chelmer & Blackwater Източно от шлюза Beeleigh

- 84 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

River Thames и притоците ѐ Р. Темза над шлюза Teddington до Oxford
River Adur и каналът Southwick Р. Adur над западния край на кея Tarmac и в рамките на канала
Southwick
River Arun Р. Arun над яхтеното пристанище Littlehampton
River Ouse (Sussex), Newhaven Р. Ouse над северния край на Северния кей
Bewl Water Цялото езеро
Grafham Water Цялото езеро
Rutland Water Цялото езеро
Езерото Thorpe Park Цялото езеро
Chichester Източно от линията, свързваща Cobnor Point и Chalkdock Point
Christchurch В рамките на пристанището Christchurch, изключвайки Run
Exeter Canal Целият канал
River Avon (Avon) Доковете на гр. Bristol
От бента Netham до бента Pulteney

Зона 4
Кралство Белгия
Цялата белгийска мрежа без водните пътища от зона 3
Чешка република
Всички други водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3
Федерална република Германия
Всички други вътрешни водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3
Френска република
Цялата френска мрежа без водните пътища в зони 1, 2 и 3
Италианска рапублика
Всички плавателни национални водни пътища.
Република Литва
Цялата мрежа на Литва
Велико херцогство Люксембург
Moselle
Република Унгария
Всички други водни пътища, които не са включени в зони 2 и 3

- 85 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Кралство Нидерландия
Всички други реки, канали и вътрешни морски води, които не са включени в зони 1, 2 и 3
Република Австрия
Thaya: до Bernhardsthal
March: над 6,00-и km
Република Полша
Всички други водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3
Румъния
Всички други водни пътища, които не включени в зона 3.
Словашка република
Всички други водни пътища, които не са включени в зона 3
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
ШОТЛАНДИЯ
Rathoand Linlithgow Union Canal Целият канал
Glasgow Каналът Forth and Clyde
Каналът Monkland, отсечките Faskine и Drumpellier
Езерото Hogganfield
ИЗТОЧНА АНГЛИЯ
River Ancholme От Brigg до шлюза Harram Hill
Каналът Calder and Hebble От шлюза Broadcut Top до моста Sowerby
Каналът Chesterfield От West Stockwitch до Worksop
Каналът Cromford Целият канал
River Derwent От сливането с River Ouse до моста Stamford
Driffield Navigation От шлюза Struncheon Hill до Great Driffield
Каналът Erewash От шлюза Trent до шлюза Langley Mill
Каналът Huddersfield От сливането с Calder and Hebble при моста Coopers до канала
Huddersfield Narrow при Huddersfield
Между Ashton-Under-Lyne и Huddersfield
Каналът Leeds и Liverpool От шлюза на р. Leeds до Skipton Wharf
Езерото Light Water Valley Цялото езеро
The Mere, Scarborough Цялото езеро

- 86 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

River Ouse Над Nun Monkton Pool
Каналът Pocklington От сливането с River Derwent до Melbourne Basin
Каналът Sheffield и South Yorkshire От шлюза Tinsley до Sheffield
River Soar От сливането с Trent до Loughborough
Каналът Trent и Mersey От Shardlow до шлюза Dellow Lane
River Ure и Каналът Ripon От сливането с River Ouse до канала Ripon (Ripon Basin)
Каналът Ashton Целият канал
УЕЛС И ЗАПАДНА АНГЛИЯ
River Avon (Midland) Над Evesham
Birmingham Canal Navigation Целият канал
Каналът Birmingham and Fazeley Целият канал
Каналът Coventry Целият канал
Каналът Grand Union (от Napton Junction до Birmingham and Fazeley) Цялата отсечка на канала
Каналът Kennet and Avon (от Bath до Newbury) Цялата отсечка на канала
Каналът Lancaster Целият канал
Каналът Liverpool and Leeds Целият канал
Каналът Llangollen Целият канал
Каналът Caldon Целият канал
Каналът Peak Forest Целият канал
Каналът Macclesfield Целият канал
Каналът Monmouthshire and Brecon Целият канал
Каналът Montgomery Целият канал
Каналът Rochdale Целият канал
Каналът Swansea Целият канал
Каналът Neath & Tennant Целият канал
Каналът Shropshire Union Целият канал
Каналът Staffordshire and Worcester Целият канал
Каналът Stratford-upon Avon Целият канал
River Trent Цялата река
Каналът Trent and Mersey Целият канал
River Weaver Над Northwich

- 87 -

Правила на БКР, I – Част 2

Класификация

Глава 1

Каналът Worcester and Birmingham Целият канал
ЮЖНА АНГЛИЯ
River Nene Над шлюза Dog-in-a-Doublet
River Great Ouse Kings Lynn над моста West Lynn Bridge; River Great Ouse и всички свързани
водни пътища в Fenland, в това число р. Cam и Middle Level Navigation
Разливите в Norfolk и Suffolk Всички плавателни реки, разливи, канали и водни пътища,
независимо дали под влияние на приливи и отливи, в това число разливът Oulton и реките
Waveney, Yare, Bure, Ant и Thurne, освен както е посочено за Yarmouth и Lowestoft
River Blyth р. Blyth, при влизане в Blythburgh
Rivers Alde и Ore На р. Alde над Westrow Point
River Deben River Deben над ферибота Felixstowe
River Orwell и River Stour Всички водни пътища на р. Stour над Manningtree
Каналът Chelmer & Blackwater Западно от шлюза Beeleigh
River Thames и притоците й Р. Stort и р. Lee над Bow Creek; каналът Grand Union над шлюза
Brentford и каналът Regents над Limehouse Basin и всички канали, свързани с тях; р. Wey над
шлюза Thames; каналът Kennet and Avon; р. Thames над Oxford; каналът Oxford
River Medway and the Swale Р. Medway над шлюза Allington
River Stour (Kent) Р. Stour над пристана Flagstaff Reach
Пристанище Dover Цялото пристанище
River Rother Р. Rother и канала Royal Military над шлюза Scots Float и р. Brede над входния
шлюз
Brighton Вътрешното яхтено пристанище на Brighton над шлюза
Езерото Wickstead Park Цялото езеро
Каналът Kennet and Avon Целият канал
Каналът Grand Union Целият канал
River Avon (Avon) Над бента Weir
Каналът Bridgewater Целият канал
[*] В случаите на плавателни съдове, които са базирани в пристанище другаде, трябва да се
вземе под внимание член 32 от Договора Ems-Dollart от 8 април 1960 г. (BGBL, 1963 II, стр.
602).

- 88 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Глава 2
КОРПУС

1.

ПРИНЦИПИ НА ПРОЕКТИРАНЕ

1.1

Общи положения

1.1.1

Определения и пояснения

Определенията и поясненията, отнасящи се до общата терминология на Правилата,
са посочени в Глава 1 „Класификация”.
В настоящия раздел на Правилата са приети следните определения.
1.1.1.2

Главни размери, газене

Товарна водолиния - водолиния, намираща се на равнината на допустимото
максимално газене при състояние на плавателния съд без крен и диферент.
Височина на борда D - вертикалното разстояние, измерено в средата на
плавателния съд, от горния край на хоризонталния кил или пресечната точка на вътрешната
повърхност от външната обшивка с масивния кил до горния край на бимса от горна палуба при
борда. На плавателните съдове със закръгление между ширстрека и палубния стрингер,
височината на борда се измерва до пресечната точка на продължението на теоретичните линии
на горна палуба и борда, както ако те биха били съединени под ъгъл.
Дължина на кораба L - разстояние, измерено в равнината на товарната водолиния
между точките на пресичането на носовата и кърмовата й част с диаметралната равнина.
При необичайна форма на носовата или кърмовата част на кораба дължината L е
предмет на специално разглеждане от БКР.
Газене на кораба d - вертикалното разстояние, измерено в средата на кораба, от
горния край на хоризонталния кил или от точката на пресичане на вътрешната повърхност на
дънната обшивка с масивния кил до товарната водолиния.
Широчина на кораба В - най-голямата широчина, измерена в средата на кораба,
между външните краища на бордовите ребра.
Широчина на кораба по водолинията BWL – широчина на кораба, измерена в
средата на кораба между външните части на бордовите ребра при линията на максималното
газене.
1.1.1.2

Палуби
Долни палуби - палубите, разположени под горна палуба.
Горна палуба - най-горната непрекъсната по цялата дължина на кораба палуба.

- 89 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Палуба на надстройката - палуба, ограничаваща всеки етаж на надстройката от горе.
Изчислителна палуба - палубата, която образува горния пояс на изчислителното
напречно сечение от корабния корпус. Такава палуба може да бъде най-горната непрекъсната
палуба или палубата на участващата в общата здравина средна надстройка.
Палуба на рубката - палуба, ограничаваща рубката отгоре.
Платформа - долна палуба, разпростираща се само на част от дължината или
широчината на кораба.
1.1.1.3

Съоръжения

Надстройка - закрито с палуба съоръжение на горна палуба, разположено от
единия до другия борд или отстоящо от който и да е борд на разстояние не повече от 4% от
широчината на кораба В.
Рубка - закрито с палуба съоръжение на горна палуба или палубата на
надстройката, отстоящо даже и от единия борд на разстояние по-голямо от 4% от широчината
на кораба.
1.1.1.4

Райони от дължината на кораба и корабни помещения

Безопасна зона - пространство вътре в корпуса, ограничено от повърхност,
разположена на разстояние 1/5 BWL от вътрешната повърхност на външната обшивка под прав
ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-голямото разрешено газене.
Независим товарен танк - постоянно присъединен към кораба товарен обем,
който не е част от конструкцията на кораба.
Вграден товарен танк - постоянно присъединен към кораба товарен обем, който е
част от конструкцията на кораба.
Товарно помпено помещение - служебно помещение, в което са разположени
товарните и зачистните помпи, а също и тяхното експлоатационно оборудване.
Товарно пространство - пространство от кораб за превоз на течни товари между
две вертикални равнини, перпендикулярни на диаметралната равнина на кораба, в което се
намират товарните обеми, трюмните помещения, кофердамите, междубордните и
междудънните пространства; тези равнини много често съвпадат с преградите на кофердамите
или с крайните прегради на товарните обеми. Линията им на пресичане с палубата се нарича
палубна граница на подпалубното товарно пространство. На корабите с тронк или на корабите
с независими товарни танкове палубата съвпада с палубата на товарните танкове.
Товарен танк - цистерна (обем), разположена на кораб за превоз на течни товари,
стените на която са образувани от самия корабен корпус или не са част от корпуса и която е
предназначена за превоз на наливни течни товари.
Кофердам - напречен отсек, който е ограничен от водонепроницаеми прегради и е
достъпен за преглед. Кофердамът граничи с товарния обем по цялата площ на крайните
прегради. Преградата на кофердама, която не граничи с товарното пространство, се простира от
единия борд до другия и от дъното до палубата в една шпангоутна равнина.

- 90 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

“Кърмово машинно отделение” - означава, че средата на машинното отделение
се намира на разстояние, по-голямо от 0,3 L зад средата на кораба.
Мидел - напречно сечение от корпуса, разположено в средата на дължината L.
Носови и кърмови перпендикуляр - вертикални линии в диаметралната равнина,
ограничаващи дължината L в носа и кърмата.
Краища на кораба - части от кораба, разположени на 0,15 L от носовия и
кърмовия перпендикуляр.
Преходни райони - части от кораба, кои-то се намират между краищата и средната
част на кораба.
Отсеци в краищата на кораба - отсеци в краищата на кораба, отделени от
останалите отсеци на кораба с водонепроницаеми прегради.
Служебно помещение - помещение, което е достъпно по време на експлоатацията
на кораба и което не е част от жилищните помещения, нито част от товарните танкове, с
изключение на фoрпика и ахтерпика, при условие, че в последните не е разположено машинно
оборудване.
Средна част на кораба - част от кораба с дължина 0,5 L (по 0,25 L пред и зад
средата на кораба), ако в текста не са посочени други указания.
Трюм - ограничена от напречни прегради част на кораба, с люкови закрития или
без тях, предназначена за превоз на опаковани или насипни товари. Горна граница на трюма се
явява горния край на комингса на люка. Товар, излизащ над нивото на комингса на люка, се
счита за разположeн на палубата.
Трюмни помещения - затворена част от кораб за превоз на течни товари,
ограничена от напречни непроницаеми прегради, която е предназначена изключително за
превоз на товарни танкове, стените на които не са част от корабния корпус.
Цистерна за високо налягане - цистерна, проектира и одобрена за работно
налягане ≥ 400 kPA.
1.1.1.5

Характеристики на набора и корпусните конструкции

Листови елементи - участъци от обшивки или настили, ограничени от
подкрепящия набор. Към листовите елементи се отнасят участъците от настилите на палубите,
платформите, второто дъно и участъците от обшивката на дъното, бордовете, преградите, а
също стеблата на гредите от рамовия набор.
Набор на корпуса - гредите от основния и рамовия набор, които подкрепят
листовите конструкции. Гредите от рамовия набор се явяват също така опори за гредите от
основния набор. Към гредите от основния набор се отнасят надлъжните греди по палубата,
борда, надлъжните прегради, настила на дъното и второто дъно, стойките и хоризонталните
греди на преградите, бордовите и дънни ребра, бимсите, гредите на бракетните флори и др. Към
гредите от рамовия набор се отнасят рамовите бимси, карлингсите, рамовите ребра, бордовите
стрингери, флорите, дънните стрингери, вертикалния кил, рамовите стойки и шелфове по
преградите и др.

- 91 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Непроницаема конструкция - конструкция, непропускаща вода или други
течности.
Основни бордови ребра - вертикални връзки на бордовия набор, разположени в
равнината на флорите или скуловите бракети на разстояние една шпация една от друга.
Междинни бордови ребра - допълнителни бордови ребра, разположени между
основните.
Шпация а - разстояние между гредите от основния набор, m.
Шпация на рамовия набор ар - разстояние между съседните рамови ребра, m.
Размерите на гредите от основния и рамовия набор се определят от изискуемия
съпротивителен момент, инерционен момент, площ на напречното сечение на стената,
дебелината на стената и свободния пояс, а също и от неговата широчина.
Геометричните характеристики на напречното сечение на гредите, ако няма
изрични указания,се определят с отчитане на присъединения пояс.
Ако гредата не е разположена перпендикулярно на присъединения пояс, то
съпротивителният момент трябва да бъде увеличен пропорционално на съотношението 1/cosα,
където α - ъгъл между плоскостта на стената на гредата и перпендикуляра към
обшивката/настила в разглежданото напречно сечение (градуси). При α ≤ 15° увеличение на
съпротивителния момент не се изисква.
Закръглянето на изискуемите размери на връзките освен дебелините, като правило,
трябва да се извършва в посока на увеличение. Изискваната от правилата дебелина на листите
трябва да се закръгля до най-близките на 0,5 или цяло число милиметри.
Минусовите стойности на допуските за дебелината на използвания листов материал
трябва да съответстват на Rules for Classification and Constructions, II Material and Welding
Technology, Part 1 Metallic Materials.
Светлият отвор на гредите от основния и рамови набор се измерва по дължина на
свободния пояс на гредата като разстояние между нейните опорни сечения. Ако изрично не е
посочено друго, при закрепяне на краищата с кници, разположението на опорните сечения се
приема в средата на страната на кницата. При това опорното сечение се приема на мястото, в
което височината на крайната кница не превишава височината на стената на разглежданата
греда (Фиг. 1.1.1.5). За греди с кривина дължината на светлия отвор се приема равна на
дължината на хордата, съединяваща нейните опорни сечения.

- 92 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Фиг. 1.1.1.5
Дебелината на присъединения пояс се приема равна на средната дебелина на
обшивката/настила в разглежданото сечение на гредата от набора.
Широчината на присъединения пояс на гредите от основния набор ап, m, се
определя по формулите:
af =

l
6

(1.1.1.5-1)

a f = 0,5(a1 + a 2 )
където
a1, a2 =

разстояния от разглежданата греда от набора до най-близките греди в същото
направление, разположени от двете страни на разглежданата греда, m, в зависимост
от това коя е по-малка.

Широчината на присъединения пояс за гредите от рамовия набор сf, m, се определя
по формулата:
cf = kc

(1.1.1.5-2)

c = 0,5 (c1 + c2)

(1.1.1.5-3)

където

където
c1, c2 =

разстояния от разглежданата рамова греда до най-близките разположени от двете
страни рамови греди в същото направление, m

k=

коефициент, който се определя по Табл. 1.1.1.5 в зависимост от величината с, приведения светъл отвор lr и броя на гредите n поддържани от разглежданата рамова
греда.

- 93 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Табл. 1.1.1.5
Брой на
k при lr/c
гредите,
1
2
3
4
5
6
7 и повече
n
≥6
0,38
0,62
0,79
0,88
0,94
0,98
1
≤3
0,21
0,4
0,53
0,64
0,72
0,78
0,8
Забележка: За междинните значения на lr/c и n, коефициентът k се определя чрез линейна интерполация.

За рамовите греди дължината на приведения светъл отвор се определя по следните
формули:
за греди, свободно опрени в краищата:
(1.1.1.5-4)

lr = l

за греди твърдо запънати в краищата:
lr = 0,6 l

(1.1.1.5-5)

Условията за опиране краищата на гредите от набора (твърдо запънати, свободно
опрени) се определят изхождайки от общо инженерни принципи, с отчитане на реалното
конструктивно изпълнение (наличие на кници, непрекъснатост на стени, пояси и др.) и
характеризиращи се с наличие или отсъствие на огъващи моменти в опорните сечения на
гредата.
Широчината на присъединения пояс за комингсите на товарните люкове се приема
равна на 1/12 от светлия им отвор, но не повече от половината разстояние между товарния люк
и борда за надлъжните комингси или половината от разстоянието между товарния люк и
напречната преграда (или най-близкия до товарния люк бимс) за напречните комингси.
Широчината на присъединения пояс за рамовите греди, разположени
перпендикулярно на направлението на гофрите, трябва да се приема равна съответно на 15s или
20s за правоъгълни и вълнообразни гофри (s дебелина на гофрираните листи от обшивката или
настила, mm) или 0,1с (с се определя по формула 1.1.1.5-3), mm, в зависимост от това, кое е помалко.
Ако по широчината на присъединения пояс на рамовата греда са разположени,
успоредни на гредата, греди от основния набор, при определяне на съпротивителния и
инерционния момент на рамовата греда трябва да се отчитат пълните площи на напречните
сечения на гредите от основния набор.
Определянето на съпротивителния и инерционния момент за напречното сечение
на рамовите греди е предмет на специално разглеждане от БКР, ако площта на присъединения
пояс е по-малка от площта на свободния пояс. Указанието се отнася и за рамови греди,
подкрепящи гофрирани конструкции.
1.1.2

Област на приложение

1.1.2.1
Настоящият раздел от Правилата може да се прилага за стоманени кораби за
вътрешно плаване със заваръчна конструкция със следното предназначение:

- 94 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

.1

самоходни и несамоходни (влачени или тласкани) сухотоварни кораби;

.2
товари;

самоходни и несамоходни (влачени или тласкани) кораби за превоз на течни

.3

водоизместващи пътнически кораби;

.4

товарни кораби-тласкачи;

.5

всички видове кораби от техническия флот;

.6

всички типове кораби от техническия флот.

На самоходните кораби за превоз на сухи и течни товари (в това число и
комбинираните) се предполага, че машинното отделение е разположено в кърмата, а на
останалите кораби в средната част.
1.1.2.2
За товарни кораби с дължина повече от 80 m, пътнически кораби с дължина повече
от 60 m, влекачи с мощност над 1200 kW, тласкачи с мощност над 2200 kW, кораби от
техническия флот с дължина повече от 60 m, а също за изброените или други типове кораби с
отношение на главните размери L/D > 32 или L/B > 10 трябва да бъде извършено проверочно
изчисление на корпусните елементи в съответствие с настоящата част от Правилата.
Проверката на здравината трябва да бъде извършена по методика, съгласувана с БКР.
1.1.2.3
При необходимост от оптимизиране на конструкцията на корабния корпус се
допуска намаляване на дебелините и размерите на връзките след съгласуване с БКР. За такива
кораби, независимо от техните главни размери и предназначение, извършване на проверка на
якостта е задължителна. Проверката на якостта трябва да бъде изпълнена по съгласувана с БКР
методика.
1.1.2.4
Размерите на връзките от надлъжния и напречен набор, обшивката на дъното и
настила на палубите на корабите за превоз на сухи и течни товари в Правилата се определят в
зависимост от последователността на товарене на кораба.
1.1.2.4.1

Отчетени са следните начини за товарене на сухотоварни кораби:

.1
товарене на кораба за едно преминаване от единия край до другия до пълната
товароподемност по такъв начин, че количеството на натоварения товар винаги съответства на
дължината на запълвания трюм. Указаният начин се означава по-нататък с “А”;
.2
товарене на кораба за две преминавания от единия край на кораба до другия и
обратно до пълната товароподемност по такъв начин, че при първото преминаване се натоварва
приблизително половината от товара, а при второто останалото количество. Указаният начин се
означава по-нататък с “В”.

Посочените в следващите раздели изисквания, за които специално не е посочена
последователността на товарене, съответстват на последователността на товарене тип “А”.
Приема се, че на самоходните кораби товаренето започва от кърмовия край, а
разтоварването от носовия. На несамоходните кораби товаренето може да се извършва в
произволно направление.

- 95 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

1.1.2.4.2
На несамоходните кораби, товаренето на които се извършва за три или повече
преминавания или равномерно по цялата площ на трюмовете, по съгласуване с БКР може да
бъде допуснато намаление на размерите на корпусните елементи.
1.1.2.4.3
Разполагането на товарите на сухотоварните кораби може да бъде изпълнено като
плътен слой, отделни купчини или отделни партиди. В случай, че местното натоварване на
трюма от отделните “купчини” или “партиди” товар превишава с повече от 33% натоварването
от равномерно разпределения товар по цялата повърхност на трюма, трябва да бъдат
представени на БКР изчисления за общата и местна здравина на корабния корпус. Проверката
на здравината трябва да бъде изпълнена по методика съгласувана с БКР.
1.1.2.5
За осигуряване на здравината на кораба по време на експлоатация, всеки кораб за
сухи и течни товари трябва да е снабден с одобрена от БКР “Инструкция за товарене”,
определяща последователността за изпълнение на товарно-разтоварните операции, включваща:
.1
варианти на натоварване на кораба, при които той може да се експлоатира,
включително частично натоварване;
.2
типове последователност на товарене от започване на товаренето до приемане на
пълния товар при едно, две или повече преминавания;
.3
условия за извършване на товарни операции (тегло и разположение на баласта,
възможност за едновременно провеждане на товарни и баластни операции);
.4
допустима неравномерност на натоварването както по дължина, така и по
широчина на кораба;
.5
препоръчителни начини на подреждане, разполагане и закрепване на товара,
методи за контрол на разместването и количеството товари, в това число разместването на
насипните товари и зърно;
.6
директни указания за възможностите за използване на грайфери, булдозери и други
средства за механизация на товарните операции, ако такава възможност е била отчетена при
проектирането на корабния корпус;
.7
последователност на товарене и разтоварване, допустима производителност на
товарните системи, допустими разлики в нивата на товара за съседни танкове, методи за
контрол на нивото на товара и др. трябва допълнително да бъдат посочени за корабите,
пренасящи течни товари.
1.1.3

Обем на техническия надзор

1.1.3.1
На надзор от БКР подлежат всички конструкции, упоменати в настоящата глава на
Правилата. За тази цел е необходимо да бъде осигурен достъп за извършване на
освидетелстване.
1.1.3.2
Конструкциите, посочени в настоящата глава на Правилата, в процеса на изработване
подлежат на надзор по отношение изпълнението на изискванията на Част “Materials” и Част
“Welding” на Rules for Classification and Construction of Seagoing Ships и съответствието с
одобрената техническа документация, посочена в Глава 1 от настоящите Правила.
1.1.3.3
Изпитанията на непроницаемост на корпусните конструкции трябва да се
извършват в съответствие с Приложение 1 на настоящата Глава и приложимите национални
стандарти.

- 96 -

Правила на БКР, I – Част 2
1.2

Корпус

Глава 2

Материали

1.2.1
Изложените в тази глава на Правилата изисквания при определяне на размерите на
елементите на корпуса са в сила при използване на въглеродна стомана с граница на
провлачване 235 МРа, удовлетворяваща изискванията на Част “Materials” на Rules for
Classification and Construction of Seagoing Ships.

Използване на стомана категория А се допуска за всички строителни елементи на
корпуса.
1.2.2
При използване на стомани с повишена якост за изработване на корпусни елементи,
съпротивителният момент на гредите може да бъде намален чрез умножаване с коефициента η,
приет в съответствие с Табл. 1.2.2.
Табл. 1.2.2

ReH
η

235
1,0

315
0,78

355
0,72

1.3

Общи изисквания към конструкцията на корабния корпус

1.3.1

Общи изисквания

390
0,68

1.3.1.1
Всички изменения на формата или сечението на връзките в заваръчните корпусни
конструкции трябва да бъдат изпълнени с плавни преходи. Всички изрези трябва да имат
закръглени ъгли и гладко обработени краища.
1.3.1.2
По дължина на корпуса трябва да се предвижда плавна промяна на размерите на
профилите и дебелината на листите на надлъжните връзки.

Изменението на системата на набора и дебелината на листите на изчислителна
палуба, дъно, бордове и надлъжни прегради не трябва да се извършва в района на промяна на
якостните качества на стоманата.
1.3.1.3
Преходът към по-малка височина на стената на набора трябва да се извършва на
дължина, равна на не по-малко от удвоената разлика във височините на стените, а поясите
трябва плавно да преминават от единия в другия.
1.3.1.4
Необходимо е осигуряването на непрекъснатост за максимален брой основни
надлъжни връзки, а в районите на завършеците им е необходимо да се предвижда плавно
изменение на сеченията, заедно с други мерки, способстващи за намаление на концентрацията
на напреженията.
1.3.1.5
Разликата в дебелините на листите, които се съединяват челно, не трябва да
превишава 0,3 от дебелината на по-дебелия лист или 3 mm в зависимост от това, кое е помалко. При по-голяма разлика, краят на листа с по-голяма дебелина трябва да бъде обработен.
Обработката трябва да бъде изпълнена плавно на ширина, не по-малка от 5-кратната разлика в
дебелините на листите 5Δs или в съответствие с одобрен от БКР стандарт.
1.3.1.6
Отделните елементи на набора трябва да бъдат разположени в една равнина по
такъв начин, че те да образуват рамки, например карлингс рамова стойка на преградата дънен
стрингер; палубна надлъжна греда стойка на преградата дънна надлъжна греда; флора бордово
ребро бимс и т.н.

- 97 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

1.3.1.7

Като райони с интензивна вибрация в настоящата глава се приемат:

.1

кърмовата част на кораба:

Глава 2

по дължина от кърмата до сечение, разположено към носа на разстояние не помалко от три диаметъра на гребния винт, измерено от кърмовия край на главината на гребния
винт за едновинтовите кораби и четири диаметъра на винта за дву- и тривинтовите кораби, но
не по-малко от разстоянието до ахтерпиковата преграда;
по височина до най-близката по-горе разположена непрекъсната палуба;
.2

машинното отделение:
по дължина между преградите на отсека;
по височина до най-близката по-горе разположена непрекъсната палуба;

.3

местата с разположени неуравновесени (създаващи вибрации) механизми.

1.3.1.8
В непроницаемите конструкции, а също и в конструкциите, разположени в район с
интензивни вибрации трябва да бъдат предвидени ребра за коравина и други конструктивни
елементи, които предотвратяват образуването на твърди точки по обшивката/настила в
краищата на поясите на гредите и краищата на книците.
1.3.1.9
Дължината на неподкрепяния участък от листа на настила или обшивката, т.е.
разстоянието между краищата на гредите, подкрепящи този лист и най-близката
перпендикулярна стена, трябва да бъде не повече от 4s или 60 mm, в зависимост от това кое е
по-малко (s дебелина на листа, mm). Изискването към дължината на неподкрепения участък от
обшивката на дъното и настила на палубата при надлъжна система на набора са посочени в
2.2.3.9 и 2.5.3.3.
1.3.1.10
В местата на завършеците на фалшборда, скуловите килове и детайлите, заварявани
към корпуса, а също като правило лентите на ватервейса, височината на съответната
конструкция трябва постепенно да се намалява на дължина не по-малка от 1,5 височината на
връзката. Краищата на фалшборда трябва плавно да завършват на нула. Указанието се
препоръчва също за краищата от участъците на ватервейса.
1.3.2

Закрепяне на ребрата за коравина и гредите към опорите

1.3.2.1
При преминаване на непрекъснатите ребра през изрез в опорния лист, стената на
реброто трябва да се заварява към завършека на изреза непосредствено или чрез съединителен
елемент кница, планка и др. (виж Фиг. 1.3.2.1). Конструктивното оформяне на изрезите,
свързващите елементи и заваръчните съединения трябва да съответстват на приетите от БКР
стандарти, като при това минималната дължина на заваръчния шев в мястото на заварка на
реброто към края на изреза трябва да бъде не по-малка от 0,5 от височината на непрекъснатото
ребро.

- 98 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Фиг. 1.3.2.1
1.3.2.2
Краищата на ребрата, които не са закрепени с кници, трябва да бъдат скосени под
ъгъл 30° (виж Фиг. 1.4.4.1).
1.3.2.3
Закрепването на краищата на надлъжните греди в мястото на завършеците им към
напречните връзки е задължително за всички конструкции.
1.3.2.4
При закрепване на прекъсващи се надлъжни греди към напречните връзки с кници
се препоръчва краищата на стената на закрепяните надлъжни ребра да се оформят съгласно
Фиг. 1.3.2.4 или по аналогичен начин. При това разстоянието между вътрешния край на изреза r
и края на кницата трябва да бъде не по-малко от 1,5 височината на гредата.

Фиг. 1.3.2.4
1.3.3

Завършване на рамовите надлъжни греди от корпуса

1.3.3.1
В местата на завършеците на рамовите надлъжни греди на палубите, дъното и
бордовете (карлингси, дънни стрингери, бордови стрингери и др.) височината им трябва да се
намалява плавно по дължина, равна на половината височина на стената на гредата, а краищата
им трябва да се закрепят към напречните греди. При завършване на горепосочените рамови
греди на напречни прегради, същите трябва да имат продължение след преградата, оформено
като кници (бракети) на дължина не по-малка от една шпация.

- 99 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

1.3.3.2
В едно напречно сечение на корпуса може едновременно да завършват не повече от
1/3 от надлъжните дънни и палубни греди. Преходът от надлъжна към напречна система на
набора трябва да бъде плавен в продължение на не по-малко от 3 шпации.
1.3.3.3
Надлъжните греди не трябва да завършват в местата на големите изрези в корпуса и
в районите с концентрация на напрежения. Те трябва да се продължават след тези зони на
разстояние не по-малко от 3 шпации.
1.3.3.4
В местата на завършване на гредите, техните пояси и/или стени трябва да бъдат
подходящо скосени в зависимост от конструкцията на възела.
1.3.4

Свързване на гредите от набора

1.3.4.1
Свързването на гредите от набора като правило трябва да се извършва с челно
съединение.
1.3.4.2
След съгласуване с БКР се допуска съединяване на набора чрез припокриване, с
изключение на районите с интензивна вибрация, съединение по рамовия набор или в райони,
подложени на съсредоточени натоварвания.
1.3.4.3
Книците трябва да се изработват от материал, имащ като правило същата граница
на провлачване като материала на съединяваните греди от набора.
1.3.4.4
Съединението между краищата от набора, стените на които са разположени в една
равнина (бимс с бордово ребро, бордово ребро с флора и др.) трябва да се извършва с кница.
Поясът на кницата не е задължително да се заварява към поясите на гредите от набора.
1.3.4.5
Размерите на книците се определят от височината на по-малкия профил; при
съединяването на елементи от набора книците трябва да покриват набора в продължение на не
по-малко от удвоената височина на по-малкия профил; при съединяване на елементи от
рамовия набор не по-малко от височината на по-малкия профил.
1.3.4.6
Дебелината на книците трябва да бъде не по-малка от дебелината на стената на потънката греда или не по-малка от 2,5% от дължината на работната страна на кницата за плоски
кници и 2%- за кници с фланец в зависимост от това, кое е по-голямо.
1.3.4.7
Свободната страна на кницата, с дължина повече от 45 пъти дебелината и, трябва
да има фланец. Широчината на фланеца трябва да бъде не по-малка от 10s и не повече от 15s
(s = дебелина на кницата). Фланецът не е нужно да достига до фланците (поясите) на
съединяваните ребра (разстояние 2 ... 3s)
и да се заварява към тях (виж Фиг. 1.3.4.7).

- 100 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Фиг. 1.3.4.7
1.3.5

Конструкция на гредите от набора

1.3.5.1
Стените на гредите от рамовия набор трябва да бъдат подкрепени със заварен
свободен пояс или огънат фланец. Дебелината на заварения пояс трябва да бъде не по-малка от
дебелината на стената на гредата на стената и не трябва да превишава утроената дебелина на
стената. Ширината на огънатия фланец не трябва да превишава 12-кратната дебелина на
стената на гредата, а на симетрично заварения пояс 24-кратната дебелина на пояса.
1.3.5.2
Размерите на гредите, съпротивителните и инерционните моменти се определят в
съответните части на правилата. При това е необходимо да се изпълняват следните указания:
.1

височината на стената h трябва да бъде не по-малкo от 1/30 от нейния светъл отвор;

.2

дебелината на стената на гредата s трябва да бъде не по-малка от h/100 + 2 mm.

Препоръчва се дебелината на стената на гредата от набора да не превишава
дебелината на листа от обшивката или настила, който подкрепя.
1.3.5.3
Стената на рамовия набор при съотношение на височината на стената към нейната
дебелина по-голямо от 80, а също ако височината на стената е повече от 500 mm, с налични
изрези, които намаляват якостта, трябва да бъде подкрепена с ребра за коравина. Вертикалните
ребра за коравина трябва да се разполагат в равнината на всяка втора греда, опираща се на
рамовата връзка и при всички случаи разстоянието между тях не трябва да превишава
височината на стената на рамовата връзка.

Ребрата за коравина, успоредни на свободния пояс на рамовия набор, трябва да се
разполагат на разстояние едно от друго, от свободния пояс или настила (обшивката) на
разстояние, не по-голямо от 65 пъти дебелината на стената на съответната рамова греда.
1.3.5.4
Инерционният момент на вертикалните подкрепящи ребра за коравина J, cm4,
трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:
J = γ a s 3 10 −3

- 101 -

(1.3.5.4)

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

където
s=

дебелина на стената на гредата

a=

разстояние между ребрата за коравина, cm

γ=

коефициент, определян по Табл. 1.3.5.4 в зависимост от отношението на
височината на стената на рамовата греда h и разстоянието между ребрата за
коравина
Табл. 1.3.5.4
h/a

1,0 и по1,2
1,4
1,6
1,8
малко
γ
0,3
0,6
1,3
2,0
2,9
Забележка: Междинните значения се определят чрез линейна интерполация.

2,0

3,0

4,0

4,0

8,3

17,6

1.3.5.5
Инерционният момент, cm4, на ребрата за коравина, успоредни на свободния пояс
на рамовата греда, трябва да се определя по формулата:

J = 2,0 f l 2

(1.3.5.5)

където
f=

площ на напречното сечение на реброто,

l=

светъл отвор на реброто за коравина, m

cm2

1.3.5.6
Ако гредата се счита за свободно подкрепяна в краищата или ако се намира под
въздействие на незначителни опорни моменти (например флора, съединена с бордово ребро), то
свободният пояс или фланец може да не достига края, а флората и бордовото ребро да не се
заваряват помежду си. Разстоянието между пояса или фланеца на флората и присъединявания
елемент (бордовото ребро) трябва да бъде равно на двукратната дебелина на фланеца или
пояса.

Ако гредата се счита за запъната в краищата (например флора, съединена с рамово
бордово ребро), то поясът или фланецът трябва да бъдат заварени по цялата си ширина към
стеблото на съединявания елемент. Поясите или фланците на такива греди не трябва да се
заваряват към вертикалния лист на опората, а трябва да завършват на разстояние, равно
примерно на удвоената им дебелина и да бъдат скосени под ъгъл близък до 30°.
1.3.5.7
Кници (бракети), подкрепящи рамова греда, трябва да се разполагат от едната
страна на стената на гредата на разстояние не по-голямо от 3,0 m.

Дебелината на подкрепящите кници трябва да се приема не по-малка от
изискваната за стената на рамовата греда. Книците трябва да достигат до свободния пояс на
рамовата греда. Стената на кницата трябва да се заварява към свободния пояс на рамовата
греда.
Ширината на подкрепящите кници, измерена в основата, трябва да бъде не помалка от 1/2 от височината им, а в мястото на заварката им към пояса с 10 mm по-малка от
подкрепяната ширина на пояса.

- 102 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

1.3.5.8
Връзки, достигащи до преграда от двете й страни, трябва да се намират в една
равнина. Несъвпадението на равнините на прекъснатите връзки не трябва да превишава 1/2 от
дебелината на връзката.
1.3.6

Изрези в корпусните конструкции

1.3.6.1
Всички изрези в надлъжните връзки на корабния корпус се препоръчва да бъдат
разположени с по-голямата си страна надлъжно на кораба.
1.3.6.2
Всички ъгли на всеки правоъгълен изрез в надлъжните връзки трябва да бъдат
закръглени с радиус не по-малък от 0,1 от ширината на изреза.
1.3.6.3
Изрезите (ако те са няколко) във външната обшивка и преградите трябва да се
разполагат по такъв начин, че да не довеждат до значително намаляване на якостта на
напречното сечение на корпуса. Прекъсващите се от изрезите надлъжни връзки от набора
трябва да бъдат компенсирани по съответен начин.
1.3.6.4
В стените на дънните стрингери и проницаемите обикновени флори се допускат
изрези за облекчаване или преминаване без да се компенсира сечението на изреза, ако:
.1
височината на изреза представлява не повече от 0,5 от височината на връзката, а
оста на изреза е разположена в средата на височината й;
.2

дължината на изреза представлява не повече от двукратната й височина;

.3
разстоянието между два съседни изреза е не по-малко от дължината на най-малкия
от всички изрези;
.4

ъглите на изрезите са закръглени по съответния начин.

Ако височината на изреза в стената на набора надвишава 0,5 от неговата височина,
то тогава стената на набора трябва да бъде допълнително подкрепена.
1.3.6.5
Не се допускат изрези в стената на гредата непосредствено под краищата на
книците, закрепящи гредата, а също близо до опорите. Краят на изреза трябва да се намира на
разстояние от края на кницата не по-малко от 1/2 от височината на гредата. Разстоянието от
краищата на който и да е изрез във флората или рамовата връзка до краищата на изрезите,
служещи за преминаване на надлъжния набор, трябва да бъде не по-малко то височината на
тези греди.
1.3.6.6
Височината на шпигатите за преминаване на флуиди в набора трябва да не
превишава 1/5 от височината на гредата, но не повече от 90 mm. Дължината на шпигатите се
приема равна на 15 дебелини на прилежащата към набора обшивка, но не повече от 150 mm.
При увеличение на размерите на шпигатите, участъците от набора в района на изреза трябва да
бъдат подкрепени.
1.3.6.7
В палубния стрингер, ширстрека и комингсите на товарните люкове по възможност
трябва да се избягва разполагането на отвори и заваряване на всякакви детайли към свободния
край на ширстрека и непрекъснатите комингси.

- 103 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

1.4

Заваръчни съединения и детайли

1.4.1

Разположение на заваръчните съединения

Глава 2

1.4.1.1
Заваръчните шевове трябва да се разполагат в сеченията с най-малки натоварвания
върху конструкцията и доколкото е възможно по-далеч от местата с рязко изменение в
сечението на връзките, изрезите и районите, деформирани на студено.
1.4.1.2
Необходимо е да се избягва натрупването на заваръчни шевове, пресичането им
под остър ъгъл, както и близкото разполагане на успоредни, напречни или ъглови напречни
шевове. Разстоянието между успоредни заваръчни шевове, независимо от направлението им,
трябва да бъде не по-малко от:

200 mm - между успоредни стикови шевове;
75 mm - между успоредни ъглови и стикови шевове;
50 mm - между успоредни ъглови и стикови шевове при дължина не повече от 2 m
След съгласуване с БКР се допуска намаляване на разстоянието между заваръчните
шевове.
Ъгълът между два стикови шева трябва да бъде не по-малък от 60° (Фиг. 1.4.1.2).

Фиг. 1.4.1.2

Монтажните стикове (пазове) на листите от обшивките и настилите трябва да се
разполагат от успоредните им прегради, палуби, настили на второ дъно и рамови връзки на
разстояние не по-малко от 200 mm.
В монтажните стикове на съставните греди от набора стикът по стената на набора
трябва да се разполага на 150 mm от стика по пояса на същата греда.
След съгласуване с БКР се допуска съвместяването на стиковете по стената и пояса
в следните случаи:
.1
при обезпечаване на пълен провар в съединението между стената и пояса на
съставната греда на разстояние не по-малко от 100 mm от всяка страна на стиковия шев и
извършване на неразрушаващ контрол на стиковото съединение на всяка трета греда;
.2

при припокриване от елементите на набора (кници, бракети и др., разположени в

- 104 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

равнината на стената) на разстояние не по-малко от ширината на пояса от всяка страна на
стика.
1.4.1.3
Заваръчните съединения не трябва да се разполагат в участъци, подложени на
студено огъване с радиус по-малък от 3 пъти дебелината на листа. Разстоянието от заваръчния
шев до началото на такова огъване трябва да бъде не по-малко от 3 дебелини на листа. Заварка
в тези места се допуска само след съгласуване с БКР.
1.4.1.4
При пресичане на стикови шевове с ъглови в последните, непосредствено над
местата на пресичане, трябва да бъдат предвидени изрези.
1.4.1.5
В зоните с местна концентрация на напрежения е необходимо да се поставят
удебелени листи, без използване на дублиращи листи. При невъзможност за монтаж на листите
на стик се допуска монтажа им като дублиращи, но е необходимо те да бъдат заварени по
цялата си обиколка, а при по-голяма повърхност да се закрепят допълнително с електронитове
със стъпка, не повече от 30 дебелини на дублиращия лист.
1.4.2

Заваръчни детайли

1.4.2.1
Краищата на книците, поясите и стените на гредите трябва да бъдат обварени и да
нямат подрези. Указанието се отнася също за изрезите за преминаване на въздух или течности,
изрезите за преминаване на гредите от набора и шпигатите за заваръчните съединения.
1.4.2.2
Съединенията на поясите на комингсите с крайните люкови бимси, а също
пресичащите се греди, възприемащи променливи динамически натоварвания, трябва да бъдат
изпълнени с плавен преход (Фиг. 1.4.2.2).

Фиг. 1.4.2.2
1.4.2.3
Поясите на книците и бракетите, разполагани за подкрепяне на рамовите греди (в
това число надлъжните фундаментни греди) не е необходимо да се заваряват към поясите на
последните
1.4.2.4
Поясите на надлъжните фундаментни греди не се препоръчва да се заваряват към
обшивката на преградите или към настила на второто дъно.

- 105 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

1.4.2.5
В местата на преминаване на гредите през проницаемия набор заварка на поясите
от преминаващия набор към краищата на изрезите не се допуска.
1.4.2.6
За формиране на места за преминаване на флуиди до напречните непроницаеми
конструкции (прегради, флори) надлъжните греди от дъното и палубата могат да не се
довеждат до стените на тези конструкции. Разстоянието между края на гредата и стената не
трябва да надвишава 20 mm.
1.4.3

Ъглови шевове

1.4.3.1
Ъгловите шевове в корпусните конструкции трябва да се изпълняват като
непрекъснат или прекъснат шев в съответствие с Табл. 1.4.3.2.
Табл. 1.4.3.2

№ по
ред
1
1.1
2
2.1

2.2

2.3
2.4
2.5
2.6
2.7
2.8
2.9
3
3.1
3.2

Наименование на съединението
Вълнорез и кърмови упор, крошцейни
на гребния вал, масивен кил
Отделните части помежду си и към
обшивката
Дънен набор
Стени на дъните стрингери и обиковените флори към листите от външната
обшивка, листите на второ дъно и
горния свободен пояс на стрингерите и
флорите
Стени на дънни стрингери и обикновени
флори към листите на външна обшивка
и свободния пояс в района на фундаментите на двигатели с вътрешно горене
Обикновени флори на дънни стрингери
Стени на обикновени флори към
скуловия пояс
Непроницаеми флори и дъни стрингери
към външна обшивка и настила на второ
дъно
Дънни стрингери към прегради
Дънни и бордови ребра към обшивката
и настила на второ дъно
Надлъжни дънни греди към външната
обшивка и настила на второ дъно
Настил на второ дъно към външна
обшивка и настила на втория борд
Бордови набор
Стени на рамовите бордови ребра и
бордовите стрингери към външна
обшивка и техните свободни пояси
Рамови бордови ребра и стингери,
помежду си и към прегради

Коефициент на
якост на
заваръчния
шев

Допуска се
Шахматен и
верижен шев

Едностранен
непрекъснат
шев

Едностранен
прекъснат шев

0,40

0,20

x

0,30

0,35
0,40
0,35
0,40
0,15

x

x

x

0,15

x

x

x

0,40

0,20
0,40

- 106 -

x

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Табл. 1.4.3.2 - продължение

№ по
ред
3.3

3.4
3.5
4
4.1
4.2
4.3
4.4
4.5
4.6

4.7
4.8
4.9
4.10
4.11
5
5.1
5.2
5.3
5.4
5.5
5.6

Наименование на съединението
Бордови ребра към външна обшивка и
към техните свободни пояси в района на
0,20 от дължината на кораба, измерено
от перпендикулярите, а също в
баластните цистерни, горивни цистерни
и машинните отделения
Същото в останалите райони
Бордови надлъжни греди към листите на
външната обшивка
Палубен набор
Рамови бимси и карлингси към
палубния настил и поясите
Рамови бимси към листите на бордовата
обшивка и карлингсите
Карлингси към преградите
Крайни люкови бимси към палубния
настил, поясите им и външната обшивка
Бимси и надлъжни подпалубни греди
към палубния настил
Бимси и надлъжни подпалубни греди
към настила на палубата на товарните
кораби, пренасящи палубен товар и
баржите-плошадки
Комингси на товарните люкове и
вентилациите към палубата
Пилерси към палубата на второ дъно,
кници на пилерсите, палубата, второ
дъно и други връзки
Палубни стрингери от изчислителни
палуби към външна обшивка
Палубни стрингери от други палуби към
външна обшивка
Стени и прегради от надстройката към
палубата
Прегради
Вертикални и хоризонтални рамови
връзки към листите на преградата и
пояса
Вертикални и хоризонтални рамови
връзки помежду си и към поясите на
дънния, бордови и палубен набор
Стойки и хоризонтални ребра по
преградата към листите на преградата и
поясите им
Форпикова и ахтерпикова преграда, а
също така водни и горивни цистерни
към външна обшивка и палуба
Други водонепроницаеми прегради към
външната обшивка и към настила на
второ дъно и палубата
Надлъжни прегради към напречни
прегради

Коефициент на
якост на
заваръчния
шев

Шахматен и
верижен шев

0,20

x

0,15
0,15

x
x

0,20

x

Допуска се
Едностранен
непрекъснат
шев

Едностранен
прекъснат шев

x
x

x
x

x

x

x

x

0,40
0,40
0,35
0,15

x

0,20

x1

0,35
0,40
0,50
0,40
0,40

0,20

x

0,20
0,15
0,40
0,35
0,40

- 107 -

x

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Табл. 1.4.3.2 - продължение

№ по
ред

Наименование на съединението

6
6.1

Коефициент на
якост на
заваръчния
Шахматен и
шев
верижен шев

Фундаменти
Листи, бракети и кници на фундаментите под двигатели с вътрешно горене
помежду си, към външната обшивка,
към настила на второто дъно и към
поясите
Листи от гредите на останалите
машинни и котелни фундаменти към
външна обшивка, настила на второ дъно
и поясите
Бракети и кници на машинните и
котелни фундаменти към гредите
Същото към поясите

6.2

6.3
6.4

Горни опорни листи (пояси) към
стените на фундаментите, бракетите и
книците

6.5

1

Допуска се
Едностранен
Едностранен
непрекъснат
прекъснат шев
шев

0,40

0,30

0,40
0,30
0,50

Само за кораби, непревозваши трейлери или колесна техника.

1.4.3.2
Изчислителната дебелина на ъгловия шев а, mm, при ръчна и полуавтоматична
заварка трябва да бъде не по-малка от:

За едностранен шев:
a = 2,0 α s

t
l

(1.4.3.2-1)

За двустранен шев:
a=αs

t
l

(1.4.3.2-2)

където
α=

коефициент на якост на заваръчния шев, определен по Табл. 1.4.3.2; за конструкциите в района на товарните танкове на корабите за превоз на течни товари стойността на коефициента a, посочен в Табл. 1.4.3.2, трябва да бъде увеличен с 0,05

s=

по-малката от дебелините на съединяваните елементи

t=

стъпка на шева, mm

l=

дължина на заваръчния шев, mm

При непрекъснат заваръчен шев отношението t/l във формулите 1.4.3.2-1 и 1.4.3.2-2
се приема равно на 1.
Дебелината на заваръчния шев (неговата разчетна височина) трябва да бъде:
при ръчна заварка:

- 108 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

аman = а

(1.4.3.2-3)

при полуавтоматична или автоматична заварка за първото преминаване
aaw ≤ 1,4 a

(1.4.3.2-4)

където
а=

височина на равнобедрения триъгълник, вписан в сечението на заваръчния шев
(Фиг. 1.4.3.2)

Съотношението между катета на ъгловия шев и височината на равнобедрения
триъгълник, вписан в сечението на заваръчния шев (виж Фиг. 1.4.3.2) трябва да се приема равно
на k = 1,4 a или а = 0,7 k.

Фиг. 1.4.3.2

При замяна на предвидената ръчна заварка с полуавтоматична или автоматична,
дебелината или катетът на заваръчния шев (в зависимост от това, кое е прието в основното
изчисление) могат да бъдат намалени, но не повече от 30% за еднослойни шевове. За
многослойни шевове стойността на посоченото намаление подлежи на одобрение от БКР.
Дебелината на ъгловия шев, в зависимост от дебелината на по-тънкия от
заваряваните детайли, трябва да бъде не по-малка от:
s, mm
4
10
15
> 15

a, mm
2,5
3,0
3,5
0,2 s + 0,5

1.4.3.3
Едностранните прекъснати ъглови шевове се допуска да се използват до дебелина
на по-тънкия от заваряваните детайли 5 mm.
1.4.3.4
При прекъснатите ъглови шевове (едностранни, шахматни, гребенчати) дължината
на заварения участък от шева l трябва да бъде не по-малка от 50 mm, а стъпката t не повече от
150 mm. Дебелината на ъгловия прекъснат шев трябва да бъде не повече от 0,6 от дебелината на
листа (за дебелини до 6 mm не повече от 0,7 от дебелината на листа).
1.4.3.5
За заварка на връзките на корабите за превоз на течни нефтопродукти се допуска
използване-то само на двустранни непрекъснати и гребенчати шевове.

- 109 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

1.4.3.6
В Т-образните съединения от корпусните конструкции, подложени на
въздействието на значителни променливи ударни натоварвания (фундаменти под двигатели с
вътрешно горене и др.), краищата на заваряваните стени с дебелина повече от 8 mm трябва да
имат двустранен или едностранен скос, а сечението на заваръчния шев трябва да е с форма,
плавно преминаваща към повърхностите на заваряваните листи (виж Фиг. 1.4.3.6).

Фиг. 1.4.3.6
1.4.4

Заваряване на детайли

1.4.4.1
Завършеците на стените и поясите на стойките по преградите и други греди със
свободни краища, т.е. краища, които не са закрепени с кници или заварени към напречна греда,
трябва да се заваряват с двоен непрекъснат шев с коефициент на якост a = 0,4 (виж Фиг.
1.4.4.1).

Фиг. 1.4.4.1
1.4.4.2
Изрези в стените на гредите с дължина повече от 20 mm, разположени в района на
ъглови заваръчни съединения, трябва да бъдат заварени с двустранен непрекъснат шев с
дължина, равна на дължината на заварката от използвания прекъснат шев от двете страни на
изреза (виж Фиг. 1.4.4.2).

Фиг. 1.4.4.2

- 110 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

1.4.4.3
Книците трябва да се заваряват към набора, обшивката и преградите с двоен
непрекъснат ъглов шев с коефициент на якост на заваръчния шев α = 0,4.
1.4.4.4
В района от гредата, в който се монтират книците, заваръчните шевове между
стената от набора и прилежащия пояс и лист трябва да съответстват по размери (дължина,
катет) на заварката на кницата към набора.
1.4.5

Заварка с припокриване

1.4.5.1
Заваръчните съединения, изпълнени с припокриване, се допускат за използване в
корпусните конструкции на корабите, посочени в 1.1.2.1, с изключение на:
.1
корпусните конструкции на танкове и цистерни, предназначени за превоз или
съхраняване на опасни течности и газове;
.2

бордови, дънни и палубни покрития в района на машинно отделение;

.3

корпусни конструкции в района на главните двигатели;

.4

дънни покрития в района на опорите на гребния вал;

.5

дънни конструкции в района на гребните винтове;

.6

кърмови конструкции в района на движително-кормилни колони;

.7
корпусни конструкции в района на фундаментите на спомагателни двигатели
(агрегати) на несамоходни кораби;
.8
корпусни конструкции в района под технологичното оборудване на корабите от
техническия флот;
.9
рамовите връзки, с изключение на заварката с припокриване за свързване на
обикновените ребра с краищата на бимсите и флорите (виж 2.3.3), свързването на съставните
елементи на бракетните флори от второто дъно и бордовите рамки от двойния борд (виж Фиг.
2.10.3), а също съединенията на елементите на напречната рамка за корабите-площадки (виж
3.3.2.1, а също изискванията, посочени в 1.3.1.7);
.10
надлъжните рамови връзки и надлъжните прегради в района на упорите на тласкачи
и тласкаеми кораби;
.11

в райони, възприемащи значителни съсредоточени натоварвания;

.12
елементи от корпусните конструкции, намиращи се под въздействието на
значителни усилия (на границата на допустимите напрежения), а също връзки, в които в
процеса на експлоатация могат да възникнат претоварвания.
1.4.5.2
При разполагане на заваръчните шевове, изпълнени с припокриване, е необходимо
да се изпълняват изискванията, посочени в 1.4.1.1 и 1.4.1.2.
1.4.5.3
Припокриването на детайлите от съединението с припокриване трябва да бъде не
по-малко от b, mm, определено по формулата:

b = 1,5 s + 20

- 111 -

(1.4.5.3)

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

където
s=

по-малката от дебелините на съединяваните елементи, mm

1.4.5.4
Съединяването на корпусните конструкции с припокриване трябва да бъде
изпълнено с непрекъснати заваръчни шевове по цялата обиколка на съединението по такъв
начин, че те да образуват затворен контур. Коефициентът на якост на ъгловия заваръчен шев
трябва да бъде 0,4.
1.4.5.5
Стиковете и пазовете на външната обшивка, обшивката на второ дъно и
вътрешните бордове се допуска да се заваряват чрез подложна лента, дебелината на която
трябва да бъде не по-малка от дебелината на по-дебелия от съединяваните листи от обшивката,
при което подложните ленти трябва да се разполагат от вътрешната страна на обшивката.
Краищата на листите от обшивките трябва да се разполагат, доколкото е възможно, в една
линия (виж Фиг. 1.4.5.5). Разстоянието между краищата на листите трябва да бъде не по-малко
от 3 s1, където s1 - по-голямата от дебелините за заваряваните детайли.

Фиг. 1.4.5.5

1.4.5.6
Подложната лента, посочена в 1.4.5.5, за стиковете от обшивката трябва да бъде
съединена с листа на напречната преграда или рамка, а за пазовите шевове от обшивката с
листите от второ-то дъно, бордовия стрингер и платформите. Допуска се използването на
валцовани профили в качеството на подложна лента за обшивката (виж Фиг. 1.4.5.6).

Фиг. 1.4.5.6

Заваръчното съединение на стените от рамовия набор или листите от преградата с
подложната лента на съединението от външната или вътрешната обшивка трябва да се
разполага между двата вътрешни шева от съединението върху подложната лента.

- 112 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

1.4.5.7
Свързване на листите от дънната и бордова обшивка в скула чрез заваряване с
припокриване към стандартен валцован профил се допуска само след съгласуване с БКР.
1.4.5.8
Не се допуска разполагане на стикови съединения по стените и поясите на рамовия
набор на разстояние по-малко от 150 mm от съответните краища на листите от обшивките,
съединени чрез припокриване (виж Фиг. 1.4.5.8).

Фиг. 1.4.5.8

2.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРИТЕ И КОНСТРУКЦИЯТА НА
КОРПУСНИТЕ ВРЪЗКИ

2.1

Външна обшивка

2.1.1

Дънна обшивка

2.1.1.1
При напречна система на набора на дъното, дебелината на листите от дънната
обшивка s, mm, трябва да бъде не по-малка от определената по формулите:
.1

на несамоходни товарни кораби:
s = 1,55ka L

(2.1.1.1.1)

където
k=1

по цялата дължина на кораба при последователност на товарене “В” и за краищата при последователност на товарене “А”

k=

0,35 + cв, но не по-малко от 1 за средната частна кораба при последователност на
товарене “А”

св =

коефициент на обща пълнота

а=

разстояние между флорите, но не по-малко от 0,5 m

.2

на самоходни товарни кораби в райони 0,5 L от средната част на кораба:

- 113 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус
s = 1,55 k a

L + 0,5

Глава 2
(2.1.1.1.2)

където
k, св, a = виж определенията към формула (1.1.1.1)
Извън посочения район дебелината на листите от обшивката може постепенно да се
намалява с по 1 mm към краищата до дебелина s, mm, определена по формула (2.1.1.1.1).
.3

на пътническите кораби в района на 0,5 L от средната част на кораба :

(

)

l ⎞
l

s = 0,6a L mc 3B − n ⎜ 2,1 − 1,3 n ⎟ 1,7 − 3,5 m + 0,015 L
L⎠
L

(2.1.1.1.3)

където
св =

коефициент на обща пълнота, но не по-малък от 0,60

ln =

дължина на първия етаж от надстройката, m

lm =

дължина на машинното отделение, m

m, n =

стойности, избрани в съответствие с Табл. 2.4.1.1

.4

на влекачи в района на 0,5 L от средната част на кораба:

[

]

l ⎞

⎛ N ⎞
3
s = 1,2a ⎜
⎟L m(c B − 0,15 ) − n ⎜1,7 − 2,34 m ⎟ + 0,015 L
L⎠

⎝ 169 ⎠

(2.1.1.1.4)

където
lm =

дължина на машинното отделение, m

m, n =

стойности, избрани в съответствие с Табл. 2.4.1.1

N

обща спецификационна мощност на главните двигатели, kW

.5

на тласкачи по цялата дължина на кораба:

[

]

l ⎞

3
s = 1,3a 2L m(c B − 0,15 ) − n ⎜1,7 − 1,4 m ⎟ + 0,015 L
L⎠

където
lm =

дължина на машинното отделение, m

m, n =

стойности, избрани в съответствие с Табл. 2.4.1.1

- 114 -

(2.1.1.1.5)

Правила на БКР, I – Част 2
.6

Корпус

Глава 2

на корабите от техническия флот в средната част на кораба района на 0,5 L:


l'
⎛ N ⎞
s = 1,2a ⎜
⎟(L + 4)(0,28 + 0,8c B )⎜⎜1,7 − 1,75 m
L
⎝ 132 ⎠


⎟ + 0,015 L

(2.1.1.1.6)

където
l'm =

дължина на машинното отделение, включително участъците от палубите, на които са
разположени механизмите на технологичното оборудване, но не повече от 0,6 L, m

N=

обща спецификационна мощност на главните двигатели, kW

.7
освен това, приетата дебелина на листите от дънната обшивка в средната част на
кораба трябва да бъде не по-малка от определената по формулата:

за влекачи и кораби от техническия флот:

s = 1,7 a

L + 0,5

(2.1.1.1.7-1)

за пътнически кораби
s = 3,25 + 0,025 L

(2.1.1.1.7-2)

където
а=

шпация на флорите или дънните надлъжни греди, но не по-малка от 0,5 m

2.1.1.2
На пътническите кораби, влекачите и корабите от техническия флот дебелината на
листите от дънната обшивка, определена в съответствие с 2.1.1.1 за районите извън средната
част по направление към краищата на кораба може постепенно да бъде намалена до дебелина,
mm, равна на:

s 0 = 5,5 a

d + 0,6

(2.1.1.2)

Ако дебелината s 0 > s , определена съгласно 2.1.1.1, то дебелината на всички листи
от дънната обшивка трябва да бъде равна на дебелината s 0 , но не по-малка от 3 mm, а за
нефтените танкери не по-малка от 5 mm.
2.1.1.3
Ако по дъното са разположени дънни стрингери, изпълнени съгласно 2.2.4.5, дебелината
s, определена в съответствие с формула 2.1.1.1, може да бъде намалена с 6% при три дънни
стрингера и с 3% за всеки следващ дънен стрингер.
2.1.1.4
При надлъжна система на дънния набор дебелината на листите от дънната обшивка,
определена в съответствие с 2.1.1.1, може да бъде намалена с 30%. При това във формулите за
стойност на величината а се приема шпацията на надлъжните дънни греди.
2.1.1.5
За всички типове кораби при каквато и да е система на набора, дебелината на
дънната обшивка трябва да бъде не по-малка от s 0 , определена в съответствие с 2.1.1.2, но при
всички случаи не по-малка от 3 mm.

- 115 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.1.2

Корпус

Глава 2

Местно удебеляване на дънната обшивка

2.1.2.1
Дебелината на дънната обшивка на товарните кораби, с изключение на тласкаемите несамоходни плавателни съдове, в участъка от вълнореза до форпиковата преграда + 1 m,
трябва да бъде увеличена с не по-малко от 1 mm в сравнение с изискваната дебелина, посочена
в 2.1.1.1 и 2.1.1.2 или 2.1.1.4.

Ако пред товарния трюм има жилищно помещение, разположено под палубата, то
тогава удебелената обшивка трябва да бъде продължена като минимум до кърмовата му
преграда.
2.1.2.2
Дебелината s, mm, на листите от дънната обшивка, към които се свързват
фундаментите на главните двигатели, трябва да бъде не по-малка от определената по
формулата:
⎛ 16,3 N1 ⎞

(2.1.2.2)
s = 0,8 L ⎜⎜1 +

n
L


където

N1 =

спецификационна мощност на съответния главен двигател, kW

n=

брой на оборотите на съответния главен двигател,
но не по-малко от дебелината на съседните.

2.1.2.3

Килеви пояс

Ако на кораб с килеватост няма масивен кил, то трябва да има килеви пояс в
дънната обшивка. Широчината на килевия пояс трябва да бъде не по-малка от 0,1 В.
Дебелината на килевия пояс трябва да бъде увеличена с 2 mm в сравнение с изискваната в 2.1.1
дънна обшивка.
2.1.3

Скулови листи

2.1.3.1
Дебелината на скуловите листи s, mm, на товарните кораби трябва да бъде не помалка от определената по формулата:
s = 1,15 L

(2.1.3.1)

но не по-малка от дебелината на съседната дънна или бордова обшивка в
зависимост от това коя е по-голяма.
2.1.3.2
Дебелината на скуловите листи за корабите, непосочени в 2.1.3.1, трябва да бъде с
1 mm по-голяма от дебелината на съседната дънна или бордова обшивка в зависимост от това
коя е по-голяма.
2.1.3.3
Извън района на цилиндричната част от корабния корпус дебелината на скуловите
листи може да бъде намалена до приетата дебелина на дънната обшивка.
2.1.3.4
Дънният и бордовият край на скуловия пояс трябва да преминават след края на
скуловото закръгление не по-малко от 100 mm. При всички случаи горният край на скуловия
пояс трябва да бъде на не по-малко от 60 mm над горния край на флорите.

- 116 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.1.4

Корпус

Глава 2

Бордова обшивка

2.1.4.1
Дебелината на бордовата обшивка s, mm, на товарните кораби трябва да бъде не помалка от определената по формулата:
s = 1,55 a

L ≥ 6,0 mm

(2.1.4.1)

но не повече от дебелината на дънната обшивка в съответния район.
На другите типове кораби дебелината на бордовата обшивка трябва да бъде равна
на дебелината на дънната обшивка в съответния район.
В района на котвените клюзове дебелината на бордовата обшивка трябва да бъде
увеличена с 50%.
2.1.4.2

Ширстрек

Широчината на ширстрека в района на средната част или в границите на товарните
трюмове на товарните кораби трябва да бъде не по-малка от определената по формулата:
bs = 0,1D

(2.1.4.2-1)

Дебелината на ширстрека s трябва да бъде не по-малка от определената по
формулата:
s = 2,8 a

L ≥ 12,0 mm

(2.1.4.2-2)

Дебелината на ширстрека в средната част на кораба трябва да бъде не по-малка от
дебелината на прилежащите листи на бордовата обшивка или палубния стрингер в зависимост
от това кое е по-голямо.
Извън посочения район дебелината на ширстрека може постепенно да се намалява
до дебелината на бордовата обшивка.
2.1.4.3
Не се допуска устройването на изрези в горния край на ширстрека или обшивката
на борда, ако разстоянието от най-горната точка на изреза до изчислителна палуба е по-малко
от половината от височината на изреза. Всички изрези в тези райони са предмет на специално
разглеждане от БКР.

Ъглите на правоъгълните изрези в бордовата обшивка трябва да са устроени с
радиус на закръгление не по-малък от 0,1 от по-големия линеен размер на изреза, но не помалко от 50 mm.
При всички случаи, когато наличието на изрези може да доведе до значително
намаляване на общата или местна здравина, в района на изреза трябва да бъдат предвидени
местни усилвания.
Усилвания, изпълнени като вградени удебелени листи, са задължителни за изрези,
разположени в района, отстоящ от мидела на 0,35 L, за който разстоянието от най-горната
точка на изреза до разчетна палуба е по-малка от височината на изреза. Минималната
широчина на вградения удебелен лист, измерена от най-горната или най-долната точка на
изреза, трябва да бъде не по-малко от 0,25 от височината или широчината на изреза в
зависимост от това кое е по-малко; общата широчина на усилването, измерено извън изреза,
трябва да бъде по-голяма от минималната с не по-малко от 0,25 от височината или широчината

- 117 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

на изреза в зависимост от това кое е по-малко. Минималното разстояние от края на вградения
удебелен лист до най-близката точка от изреза, измерено надлъжно, трябва да е не по-малко от
0,35 от височината или дължината на изреза в зависимост от това кое е по-малко. Ъглите на
вградения удебелен лист трябва да бъдат закръглени. Дебелината на вградения усилващ лист
трябва да бъде не по-малка от 1,5 дебелината на бордовата обшивка в района на изреза.
Допуска се разполагане на вграден удебелен лист по цялата обиколка на изреза.

2.2

Дънен набор на кораби с ординарно дъно и в местата, където второто
дъно не е устроено

2.2.1

Обикновени флори

2.2.1.1
При напречна система на набора обикновени флори трябва да се поставят в
съответствие с разположението на ребрата (виж 2.3.1.1), т.е. на всяко ребро в машинно-котелно
отделение и в оконечностите, а също и в трюмовете на кораби, предназначени за превоз на руда
и тежки товари. В останалите помещения обикновени флори трябва да се разполагат най-малко
на всяко четвърто ребро. Между обикновените флори трябва да се разполагат дънни ребра в
съответствие с 2.2.2.
2.2.1.2
При надлъжна система на дънния набор обикновени флори трябва да се разполагат
в съответствие с разположението на ребрата съгласно 2.3.1, но най-малко на всяко четвърто
ребро, като при това разстоянието между обикновените флори и/или напречните прегради не
трябва да превишава 2,4 m.
2.2.1.3
Съпротивителният момент на обикновените флори в товарния трюм W, cm3, при
последователност на товарене „А” трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:
W = 4,4 k a1 B 1 (d + 0,6 )
2

(2.2.1.3)

където
а1 =

разстояние между обикновените флори, m

B1=

светъл отвор на обикновената флора, измерен между опорите й, но не по-малък
от 0,5 В, m

За опори на обикновените флори се приемат борда на корабния корпус, надлъжните
прегради, а също и вътрешният борд, ако са изпълнени в съответствие с 2.9.11.
k=

коефициент, равен на:

1,2

при надлъжна система на набора на дъното и бордовете;

1,6

при напречна или надлъжна система на набора на дъното и напречна система на
бордовия набор;

1,75

при напречна система на набора на дъното и надлъжна система на бордовия набор;

2,0

при надлъжна система на набора на дъното и бордовете на кораби, предназначени
за превоз на руда и тежки товари

3,0

при напречна или надлъжна система на набора на дъното и напречна или надлъжна
система на бордовия набор на корабите, предназначени за превоз на руда и тежки
товари

- 118 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

При последователност на товарене „В” стойността за W, получена по формула
(2.2.1.3) може да бъде намалена с 20 %.
2.2.1.4
Инерционният момент на обикновените флори в товарния трюм Ip, cm4, при
надлъжна система на дънния набор трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:
⎛B ⎞
I p = 0,145 I v n ⎜⎜ 1 ⎟⎟
⎝ a1 ⎠

3

(2.2.1.4)

където
Iv =

инерционен момент на надлъжната дънна греда заедно с присъединения пояс

n=

брой на дънните надлъжни ребра, пресичащи светлия отвор В1

а1, В1

виж 2.2.1.3

2.2.1.5
При наличие на дънни стрингери, изпълнени в съответствие с 2.2.4.5,
съпротивителният момент на обикновените флори в товарния трюм, изискуем в 2.2.1.3, може да
бъде намален като се умножи по коефициент k1, определен по формулата:


k1 = k 0 ⎢1 + 0,25
⎢⎣

⎞⎤
⎛ Ip
⎜⎜ − 0,83 ⎟⎟⎥
⎠⎥⎦
⎝ In

(2.2.1.5)

където
Ip =

инерционен момент на флората, cm4

In =

инерционен момент на дънния стрингер, cm4

k0 =

коефициент, определен в съответствие с Фиг. 2.2.1.5 в зависимост от съотношението l/B1

l=

светъл отвор на дънния стрингер, измерен между преградите, m

B1 =

виж 2.2.1.3

Фиг. 2.2.1.5

- 119 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.2.1.6
За кораби, имащи килеватост на дъното, височината на флорите, разположени в
товарния трюм трябва да бъде увеличена в диаметралната равнина с 1/3 от височината на
килеватостта, измерена при борда. Височината на стената на флората до борда трябва да бъде
не по-малка от удвоената височина на бордовото ребро.
2.2.1.7
На корабите с широко разкритие на палубата обикновените флори в товарния трюм
трябва да бъдат с усилена конструкция (виж 3.4.3).
2.2.1.8
Съпротивителният момент на обикновените флори в машинното отделение W, cm3,
трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:

W = 6,5 a (d + 0,6) B2 + 20

(2.2.1.8)

Флорите трябва да бъдат изпълнени от заваръчни ъглови профили. Височината на
флората в района на разполагане на двигателя трябва да бъде колкото може по-голяма;
съпротивителният момент на флората в това сечение трябва да бъде не по-малък от 75% от
стойността, изискуема по формулата 2.2.1.8. Поясът на флората трябва да бъде подкрепен с
кници, разположени в местата на чупките по флората (виж Фиг. 2.2.1.8).

Фиг. 2.2.1.8
2.2.1.9
В случай, че по цялата дължина на машинното отделение са разположени 4 или
повече дънни стрингера, които служат за фундаменти на еластично монтирани главни
двигатели и съотношението дължина към широчина на машинното отделение е по-малко или
равно на 1, се допуска намаляване на съпротивителния момент на флорите, получен по
формула 2.2.1.8, с 20%.
2.2.1.10
Стените на флорите във форпика и ахтерпика трябва да бъдат с дебелина, равна на
0,8 L , но не по-малка от 4 mm. Съпротивителният момент на тези флори трябва да бъде не помалък от определения по формула 2.2.1.3 за флорите в товарните трюмове с използване на k = 1,6.

На самоходните кораби с остри обводи в кърмата, флорите в ахтерпика трябва да
бъдат доведени до горния край на дейдвудната тръба, ако това е възможно.
2.2.1.11
За корабите, експлоатирани в зона 3, изпълнението на изискването, посочено в
2.2.1.10, след съгласуване с БКР не е задължително; при това обикновените флори в крайните
отсеци могат да имат същите размери, както и обикновените флори в средната част на кораба.
2.2.1.12
Съпротивителният момент W, cm3, на обикновените флори в жилищните
помещения, складовете и в други помещения, които не са посочени в 2.2.1.3, 2.2.1.8 и 2.2.1.10,
трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:

W = k k1 a1 (d + 0,6) B12
където

- 120 -

(2.2.1.12)

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

k = 4,5

при надлъжна система на дънния набор

k = 6,0

при напречна система на дънния набор

k1 -

виж 2.2.1.5

а1, В1 -

виж 2.2.1.3

Глава 2

2.2.1.13
Флори, свързващи се с рамови бордови ребра, разположени в съответствие с 2.3.6.1,
трябва да бъдат изпълнени като заваръчен тавров профил. В този случай площта на напречното
сечение на свободния им пояс трябва да бъде не по-малка от удвоената площ на напречното
сечение на пояса на обикновената флора. Усилване на обикновените флори, свързващи се с
рамови бордови ребра със светъл отвор по-малък или равен на 2 m, не се изисква.
2.2.2

Дънни ребра

2.2.2.1
Съпротивителният момент на дънните ребра W, cm3, разположени между
обикновените флори при напречна система на дъното, трябва да бъде не по-малък от
определения по формулата:

W = 7,1 a (d + 0,6) b2

(2.2.2.1)

където
b=

светъл отвор на дънното ребро, измерен между опорите, но не по-мало от В/4, m.
За опори на дънното ребро се приемат бордовете на корабния корпус, надлъжните прегради, вътрешните бордове, пилерсите и обикновените дънни стрингери.

2.2.2.2

Инерционният момент на дънните ребра I, cm4, трябва да бъде не по-малък от

определения по формулата:
d − a1 ⎞⎛ S ⎞ 4

I = 3⎜ 2 −
⎟⎜ ⎟b
a ⎠⎝ a ⎠

(2.2.2.2)

където
b=

виж 2.2.2.1

S=

дебелина на дънната обшивка, cm

2.2.2.3
На кораби с правоъгълна понтонна форма в границите на форпика между
обикновените флори трябва да бъдат разположени междинни дънни ребра със cъпротивителен
момент равен на 60% от съпротивителния момент на бордовите ребра в съответствие с 2.3.2, но
не по-малък от 6 cm3.
2.2.3

Надлъжни дънни греди

2.2.3.1
Надлъжна система на дънния набор се препоръчва за всички отсеци на кораба, с
изключение на машинното отделение и ахтерпика на самоходните кораби. Шпацията на
надлъжните греди не трябва да превишава 0,6 m.
2.2.3.2
Ако скулът на кораба е с радиус на закръгление над 500 mm и бордовият набор е
изпълнен по надлъжна система, то поне една надлъжна греда трябва да бъде разположена в
скуловото закръгление.

- 121 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.2.3.4
На сухотоварните кораби, с изключение на посочените в 2.2.3.5, съпротивителният
момент W, cm3, на надлъжните дънни греди, възприемащи натоварването от товара, трябва да
бъде не по-малък от определения по формулите:

При последователност на товарене “А”

L⎞

W = 1,8 a ⎜ D + d + ⎟ l 2
40 ⎠

(2.2.3.3-1)

При последователност на товарене “В”

L⎞

W = 1,3 a ⎜ D + d + ⎟ l 2
30 ⎠

(2.2.3.3-2)

където
а=

разстояние между надлъжните дънни греди, m

l=

светъл отвор на надлъжните дънни греди, включително закрепването на краищата
им, m. За опори на надлъжните греди се считат напречните прегради и обикновените флори.

2.2.3.4
На сухотоварните кораби съпротивителният момент W, cm3 на надлъжните дънни
греди, които не възприемат натоварването от товара, трябва да бъде не по-малък от
определения по формулата:

L⎞

W = 5,2 a ⎜ d + ⎟ l 2
80 ⎠

(2.2.3.4)

където
l=

светъл отвор на надлъжните греди, включително закрепването на краищата им, m.
За опори на надлъжните греди се считат напречните прегради и обикновените
флори.

2.2.3.5
На товарните кораби, предназначени за превоз на руда или други тежки товари,
съпротивителният момент W, cm3 на дънните надлъжни греди, възприемащи натоварването от
товара трябва да бъде не по-малък от определения по формулите:

При последователност на товарене “А”
L⎞

W = 3 a ⎜D + d + ⎟ l2
70


При последователност на товарене “В”
L⎞

W = 2,1 a ⎜ D + d + ⎟ l 2
50 ⎠

(2.2.3.5-1)

(2.2.3.5-2)

където
l=

светъл отвор на надлъжните греди, включително закрепването на краищата им, m

2.2.3.6
На корабите, които не са посочени по-горе, съпротивителният момент на
надлъжните дънни греди W, cm3, трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:

- 122 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

L ⎞ 2

W = 5,2 a ⎜ D + 0,6 +
⎟ l
200 ⎠

Глава 2

(2.2.3.6)

където
l=

светъл отвор на надлъжните греди, включително закрепването на краищата им, m

2.2.3.7

Дънната надлъжна греда трябва да удовлетворява следното условие за устойчивост:
λ=

100 l
≤ 100
Iv
Fe

(2.2.3.7)

където
Fe =

площ на напречното сечение на надлъжната греда с присъединения пояс, cm2

Iv =

инерционен момент на надлъжната греда, cm4

l=

светъл отвор на надлъжната греда, включително закрепването на краищата й, m

2.2.3.8
Надлъжните дънни греди трябва да са непрекъснати между напречните прегради.
Съединяването им с обикновените флори трябва да бъде изпълнено в съответствие с 1.3.2.1.
2.2.3.9
Надлъжните дънни греди прекъснати при напречните водонепроницаеми прегради
трябва да се съединяват с преградата с вертикални кници, размерите на които се определят в
съответствие с 1.3.4.

Разстоянието от краищата на надлъжните греди до преградата не трябва да
превишава 20 mm (виж Фиг. 2.2.3.9).

Фиг. 2.2.3.9
2.2.3.10
Надлъжни дънни греди с голяма височина могат да не се съединяват към
преградата чрез вертикални кници в случай, че техният фланец (пояс) преминава през
преградата или се закрепя към нея с хоризонтални кници, ширината на които е равна на
двукратната широчина на фланеца (пояса), а стената се заварява към преградата съгласно
изискването на 2.1 от Табл. 1.4.3.2.
2.2.4

Дънни стрингери и вертикален кил

2.2.4.1
На всички самоходни товарни кораби, на несамоходните товарни кораби с
последователност на товарене тип “А” независимо от системата на набора на дъното и на
всички кораби с набор на дъното, състоящ се от редуващи се обикновени флори и дънни ребра,

- 123 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

в дъното трябва да се разполагат достатъчен брой дънни стрингери така, че разстоянието между
тях, а също и между последния стрингер и борда да не превишава 2,5 m. В районите, където
посочените кораби имат килеватост, един от дънните стрингери трябва да бъде разположен в
диаметралната равнина.
2.2.4.2
На корабите, посочени в 2.2.4.1, имащи ширина В по-малка от 6 m или килеватост
на дъното, независимо от системата на дънния набор е достатъчно разполагането само на
вертикален кил в диаметралната равнина на кораба.
2.2.4.3
Вертикалният кил трябва да се разполага от вълнореза до кърмовия упор, а на
корабите с понтонна форма до транцевите прегради. В района на машинното отделение се
допуска да не се поставя вертикален кил.

В случай, че фундаментните стрингери под двигателите в машинното отделение са
непрекъснати и вертикалният кил навлиза и ги припокрива по дължина не по-малко от 2
шпации, то вертикален кил в района на машинното отделение може да не се поставя.
2.2.4.4
Ако в диаметралната равнина на кораба не се поставя вертикален кил, то в района
на форпика и ахтерпика вертикален кил трябва да бъде устроен. Изключение се допуска само за
корабите с понтонна форма.
2.2.4.5
В района на товарните трюмове височината и дебелината на стената на вертикалния
кил трябва да бъдат не по-малки от изискуемите височина и дебелина на стената за
обикновените флори, а площта на напречното сечение със свободния пояс не по-малка от
посочената в Табл. 2.2.4.5.
Табл. 2.2.4.5
Широчина на кораба, m
над 2,5 до 6
от 6 до 9
от 9 до 12
от 12 до 15

Площ на напречното
сечение на дъния стрингер
(верикален кил) cm2
6,0
9,0
11,0
13,5

Стената на вертикалния кил може да бъде непрекъсната или прекъсната при
флорите. Във всички случаи поясът е необходимо да бъде непрекъснат между преградите.
В границите на останалите отсеци вертикалният кил може да се изпълнява
аналогично на посоченото по-горе, като при това непрекъснатият горен пояс трябва да има
площ на напречното сечение, равна на площта на напречното сечение на фланеца или пояса на
обикновената флора.
2.2.4.6
Дънните стрингери трябва да имат същите размери като обикновените флори, с
изключение на корабите с последователност на товарене “А”, за които дънните стрингери
трябва да бъдат изпълнени аналогично на вертикалния кил в съответствие с 2.2.4.5. Поясът
(фланецът) на дънния стрингер може да бъде заварен към свободния пояс на таврованите флори
(виж Фиг. 2.2.4.6-1). Заварка на пояса (фланеца) на дънния стрингер към фланжирани флори не
се допуска при използване на възел, посочен на Фиг. 2.2.4.6-2, като при това поясът на дънния
стрингер трябва да бъде непрекъснат.

- 124 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Фиг. 2.2.4.6-1

Фиг. 2.2.4.6-2
2.2.4.7
В мястото на завършване на дънен стрингер към напречна преграда след преградата
трябва да бъдат разположени завършващи кници с дължина не по-малко от две шпации.
2.2.4.8
Краищата на дънните стрингери трябва да бъдат заварени към напречната преграда
по целия си периметър. За закрепване на пояса (фланеца) на стрингера към преградата се
препоръчва използването на хоризонтални кници, разположени от двете страни на свободния
пояс с размери на страните, успоредно на преградата, равен на ширината на пояса, успоредно
на стрингера - удвоената широчина на пояса на стрингера.

2.3

Бордови набор

2.3.1

Разположение на гредите от бордовия набор

2.3.1.1
При напречна система на бордовия набор шпацията трябва да бъде не повече от
0,6 m. За малки плавателни съдове с дебелина на външната обшивка до 4 mm и кораби от
техническия флот се препоръчва шпация не по-голяма от 0,5 m.
2.3.1.2
При надлъжна система на бордовия набор разстоянието между надлъжните греди
не трябва да превишава 0,6 m, а разстоянието между рамовите ребра трябва да бъде не повече
от 2,4 m. Надлъжна система на бордовия набор може да се използва за всички райони на
кораба.
2.3.2

Бордови ребра

2.3.2.1
Съпротивителният момент на бордовите ребра W, cm3 трябва да се определя по
формулата:
(2.3.2.1)
W = 3,8 a D l 2 + 2

- 125 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

където
l=

разстояние, измерено по борда между горния край на флората и долния край на
бимса, m

При разполагане на един бордови стрингер в съответствие с 2.3.7.4 стойността на
съпротивителния момент W може да бъде намалена с 35%, но тя не трябва да бъде по-малка от
10 cm3, а за пътническите кораби не по-малка от 6 cm3.
2.3.2.2
На пътническите кораби и корабите от техническия флот съпротивителният момент
на бордовите ребра, определен по формула 2.3.2.1, може да бъде намален с 25%, но не трябва
да бъде по-малък от 6 cm3.
2.3.2.3
Съпротивителният момент на бордовите ребра в района на горивни или баластни
танкове трябва да бъде увеличен с 10% в сравнение с изискуемия съгласно 2.3.2.1; като при
това той трябва да бъде не по-малък от съпротивителния момент на стойките на преградите на
цистерните, изискван в 2.8.3.
2.3.2.4
Съпротивителният момент на бордовите ребра, към които се закрепят рамовите
бимси при надлъжна система на палубата и напречна на борда и дъното, трябва да бъде
увеличен със 100% в сравнение с изискуемия в 2.3.2.1.
2.3.2.5
За корабите с широко разкритие на палубата бордовите ребра трябва да бъдат с
усилена конструкция (виж 3.4).
2.3.3

Закрепване на бордовите ребра

2.3.3.1
Закрепването на краищата на бордовите ребра към флорите трябва да се извършва в
съответствие с посоченото на Фиг. 2.3.3.1 или по друг равностоен начин. При закрепване чрез
припокриване е необходимо бордовите ребра да се заваряват по целия периметър на
съединението.

Закрепването на краищата на бордовите ребра с бимсите трябва да се изпълнява с
кници, размерите на които трябва да изпълняват условията, посочени в 1.3.4.
2.3.3.2
Свързването на бордовите ребра при напречна система на борда с надлъжните
греди, разположени най-близо до борда при надлъжна система на дъното и палубата, трябва да
се изпълнява с помощта на кници в съответствие с Фиг. 2.3.3.2.

Вертикалният размер и дебелината на скуловите кници трябва да бъдат равни на
височината и дебелината на обикновената флора.
2.3.4

Междинни ребра в носовата част на кораба

2.3.4.1
В носовата част на отстояние от носовия перпендикуляр, равно на широчината на
кораба В, нормалната шпация трябва да бъде намалена на половина чрез разполагане на
междинни бордови ребра.

Съпротивителният момент на междинните бордови ребра трябва да бъде 60% от
съпротивителния момент, изискван в 2.3.2 за бордовите ребра. При всички случаи, той трябва
да бъде не по-малък от 6 cm3.

- 126 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Фиг. 2.3.3.1

Фиг. 2.3.3.2
2.3.4.2
При плоско дъно в носовата част на кораба, междинни ребра се разполагат само по
бордовете, като в равнината им могат да не се поставят флори. При килеватост на дънната
конструкция в носовата част на кораба, междинните бордови ребра трябва да бъдат
продължени до диаметралната равнина.

- 127 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.3.4.3
На корабите с правоъгълна понтонна форма, разположението на междинни бордови
ребра не е задължително. Дънните ребра трябва да изпълняват изискванията на 2.2.2.2.
2.3.4.4
Краищата на междинните ребра могат да бъдат изпълнени със скос в съответствие с
указанията на 1.3.2.2 и заварявени съгласно изискванията на 1.4.4.
2.3.5

Надлъжни бордови ребра

2.3.5.1
Съпротивителният момент на надлъжните бордови ребра W, cm3 трябва да бъде не
по-малък от определения по формулата:

W = 5,3 a (d + 0,6) l2

(2.3.5.1)

където
l=

светъл отвор на надлъжното ребро, измерен между опорите, m. За опори на бордовото надлъжно ребро се считат рамовите бордови ребра и напречните прегради.

За всички кораби съпротивителният момент на надлъжните бордови ребра трябва
да бъде не по-малък от 10 cm3, а за пътническите кораби не по-малък от 6 cm3.
2.3.5.2
На пътническите кораби и корабите от техническия флот съпротивителният
момент, изискван в 2.3.5.1, може да бъде намален с 15%, но трябва да е не по-малък от
посочената по-горе минимална стойност.
2.3.5.3
На корабите с надлъжна система на набора на дъното или палубата, последните
надлъжни бордови ребра, разположени до дъното или палубата, трябва да са еднакви със
съответните надлъжни греди на дъното или палубата.
2.3.5.4
Бордовите надлъжни ребра трябва да бъдат непрекъснати между преградите.
Свързването им с рамовите бордови ребра трябва да се изпълнява в съответствие с 1.3.2.

Ребрата трябва да се съединяват към преградата с кници, размерите на които трябва
да съответстват на 1.3.4. Разстоянието от края на бордовото надлъжно ребро до обшивката на
преградата трябва да бъде не повече от 20 mm.
За прегради със стойки, надлъжните ребра се закрепят съгласно Фиг. 2.2.3.9.
2.3.6

Рамови бордови ребра

2.3.6.1
При напречна система на бордовия набор минималният брой рамови бордови ребра
във всички райони извън машинното отделение се определя по Табл. 2.3.6.1 в зависимост от
разстоянието между напречните водонепроницаеми прегради.
Табл. 2.3.6.1
Разстояние между
преградите
от 6 до 10 m включително
от 10 до 15 m
от 15 до 20 m
над 20 m

- 128 -

Брой на рамовите
бордови ребра
1
2
3
На разстояние не повече от
5 m едно от друго

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.3.6.2
Разстоянието между рамовите бордови ребра или разстоянието от тях до
преградите в машинните отделения трябва да не превишава 2 m. В местата на завършване на
фундаментите под главните двигатели трябва да се разполагат рамови ребра.
2.3.6.3
При напречна система на бордовия набор с редуващи се рамови и обикновени
бордови ребра и един бордови стрингер, разстоянието между рамовите бордови ребра не трябва
да е по-голямо от стойността, посочена в Табл. 2.3.6.1.
2.3.6.4
Размерите на рамовите бордови ребра във всички отсеци на кораба, освен в
машинното отделение, се определят по следния начин:
.1
при използване на напречна система на набора по дъното и борда, надлъжна
система по дъното и борда, надлъжна система на набора по дъното и напречна система по
борда, съпротивителният момент на рамовите бордови ребра трябва да бъде равен на
съпротивителния момент на обикновените флори в съответствие с 2.2.1.3, 2.2.1.10 или 2.2.1.12,
ако разстоянието между рамовите бордови ребра е 5 m. Ако разстоянието между рамовите
бордови ребра е по-малко от 2 m, съпротивителният момент трябва да бъде не по-малък от 50%
от тази стойност. При разстояние от 2 до 5 m съпротивителният момент се определя чрез
линейна интерполация между горните две стойности.
.2
при използване на напречна система на набора по дъното и надлъжна по бордовете
съпротивителният момент на рамовите бордови ребра W, cm3 трябва да бъде не по-малък от
определения по формулата:

⎛ a
a
W = Wf ⎜⎜ w + 'w
⎝ a w max a w




(2.3.6.4-1)

където
Wf =

съпротивителен момент на флорите съгласно 2.2.1.3, cm3

aw =

прието разстояние между рамовите бордови ребра, m

a'w =

разстояние между рамовите бордови ребра при напречна система на бордовия набор в съответствие с Табл. 2.3.6.1, m
2

5,6
⎛B⎞
a w max = 0,5 a ⎜ ⎟ + 2
D
⎝D⎠

(2.3.6.4-2)

2.3.6.5
Съпротивителният момент на рамовите бордови ребра в машинното отделение Ww,
cm3 трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:


N ⎞⎟
⎛a ⎞
Ww = ⎜ w ⎟ W ⎜⎜1 + 0,82
n ⎟⎠
⎝ a ⎠

(2.3.6.5)

където
W=

съпротивителен момент на бордовите ребра, определен по формула 2.3.2.1, cm3

N=

спецификационна мощност на един главен двигател, kW

- 129 -

Правила на БКР, I – Част 2
n=

Корпус

Глава 2

брой на оборотите на главния двигател, об/мин

2.3.6.6
Рамовите бордови ребра трябва да се изработват от заварен Т-образен профил, като
съединяването им с обикновените флори и рамовите бимси трябва да се изпълнява в
съответствие с Фиг. 2.3.6-1, 2.3.6-2, 2.3.6-3 или по друг равностоен начин. След съгласуване с
БКР се допуска замяна на свободния пояс с огънат фланец.

Фиг. 2.3.6-1

Фиг. 2.3.6-2

Фиг. 2.3.6-3

2.3.6.7
За корабите с широко разкритие на палубата рамовите бордови ребра трябва да
бъдат с усилена конструкция (виж 3.4).
2.3.7

Бордови стрингери

2.3.7.1
Ако височината на борда, измерена на разстояние 0,05 L от носовия перпендикуляр,
е повече от 2,5 m (до 4 m включително), в носа на кораба трябва да бъде разположен бордови
стрингер на височина около 0,6 D от дъното, а при височина над 4 m е необходимо
разполагането на два бордови стрингера.

За корабите с правобордна понтонна форма изискваните по-горе бордови стрингери
могат да не се разполагат.
Бордовите стрингери трябва да се разполагат от вълнореза до мястото, в което
корабът достига пълната си широчина, но едновременно с това трябва да са разположени по
цялата дължина на носовото подпалубно жилищно помещение.
Съпротивителният момент на бордовия стрингер трябва да бъде не по-малък от
5-кратния съпротивителен момент на бордовите ребра в носовата част, изискван по 2.3.2.
2.3.7.2
Ако височината на борда в машинното отделение превишава 2 m, то на около
половината от височината на борда трябва да бъде разположен бордови стрингер. Размерите на
напречното сечение на бордовия стрингер трябва да бъдат еднакви с размерите на рамовите
бордови ребра в машинното отделение.

- 130 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Бордовият стрингер трябва да завършва извън преградите на машинното отделение
с преходни кници на дължина не по-малка от две шпации.
2.3.7.3
Горивни цистерни, ограничени от борда, обхващащи района от дъното до палубата,
които имат дължина повече от една шпация, в средата на височината си трябва да имат бордови
стрингер със съпротивителен момент W, cm3 не по-малък от определения по формулата:

W=5 z h l2

(2.3.7.3)

където
z=

височина на горивната цистерна, m

h=

вертикално разстояние между горния край на отдушната тръба и бордовия стрингер,m

l=

дължина на горивната цистерна (разстояние между напречните прегради), m

2.3.7.4
При бордови набор, състоящ се от редуващи се обикновени бордови ребра със
съпротиви-телен момент, намален с 35% в съответствие с 2.3.2.1 и рамови бордови ребра,
свързани с един бордови стрингер, инерционният момент на този стрингер In, cm4 трябва да
бъде не по-малък от определения по формулата:

⎛d⎞ ⎛a ⎞
I n = 1,45 I m ⎜ ⎟ ⎜ w ⎟
⎝a⎠ ⎝ D ⎠

4

(2.3.7.4)

където
Im =

инерционен момент на обикновеното бордово ребро, съответстващ на съпротивителния момент, изискван съгласно 2.3.2.1, но без намаление от 35%, cm4. Разстоянието между рамовите бордови ребра ар трябва да бъде не повече от посоченото в
Табл. 2.3.6.1.

2.3.7.5
Бордовият стрингер, изискван съгласно 2.3.7.1 за носовата част трябва да се закрепя
с вертикална кница към всяко второ бордово ребро.
2.3.7.6
Ако предпазна греда по борда се заварява към бордовата обшивка под нивото на
ширстрека, изискваната височина на който се определя в съответствие с 2.1.4.2, то в равнината
на едната от стените на предпазната греда от вътрешната страна на бордовата обшивка трябва
да се разполага прекъснат бордови стрингер, заварен към всяко бордово ребро.

2.4

Палуби

2.4.1

Настил на изчислителна палуба

2.4.1.1
При напречна система на палубния набор дебелината на изчислителна палуба s, mm
трябва да бъде не по-малка от определената по формулите:
.1

за товарни кораби в района на 0,5 L (средната част) на кораба или района на товарните трюмове:
s=3 k

L

3

⎛ a 2 d ⎞⎛ lc ⎞
4


⎜ D ⎟⎜⎝1 − L ⎟⎠ 2,34c b − 1

(

където

- 131 -

)

(2.4.1.1.1)

Правила на БКР, I – Част 2
k=1

Корпус

Глава 2

при последователност на товарене “В”

k = 1,343 1,41 − c b при последователност на товарене “А”
lc =

обща дължина на товарния трюм, m

cb =

коефициент на обща пълнота, но не по-малък от 0,8

.2

на пътническите кораби в района на 0,5 L (средната част) на кораба:
s=2

3

L+

(N − 588) × 3 a 2 (mc3 − n )⎛ 2,1 − 1,3 l n ⎞⎛1,7 − 3,5 lm ⎞ + Δs

b

20

⎟⎜
L ⎠⎝


L⎠

където
m, n =

стойности съгласно Табл. 2.4.1.1

cb =

коефициент на обща пълнота

ln =

дължина на първия етаж на надстройката, m

lm =

дължина на машинното отделение, m

N=

сумарна спецификационна мощност на главните двигатели, kW

Δs = 0

за кораби, експлоатирани в зони 3 - 4, mm

Δs = 0,02 L за кораби, експлоатирани в зони 1 - 2, mm
Табл. 2.4.1.1

.3

на влекачи в района на 0,5 L (средната част) на кораба:
s = 1,83 L + 6

3

[

]

l ⎞

3
a 2 m(c b − 0,15) − n ⎜1,7 − 2,34 m ⎟ + Δs
L⎠

където
cb =

коефициент на обща пълнота, но не по-малък от 0,6

m, n =

стойности съгласно Табл. 2.4.1.1

lm =

дължина на машинното отделение, m

- 132 -

(2.4.1.1.3)

(2.4.1.1.2)

Правила на БКР, I – Част 2
Δs = 0

Корпус

Глава 2

за кораби, експлоатирани в зони 3 - 4, mm

Δs = 0,02 L за кораби, експлоатирани в зони 1 - 2, mm
.4

на тласкачи по цялата дължина на кораба
s = 0,23 L

3

[

]

l ⎞

3
a 2 m(c b − 0,15) − n ⎜1,7 − 1,4 m ⎟ + Δs
L⎠

(2.4.1.1.4)

където
cb =

коефициент на обща пълнота, но не по-малък от 0,6

m, n =

стойности съгласно Табл. 2.4.1.1

lm =

дължина на машинното отделение, m

Δs = 0,5

за кораби, експлоатирани в зони 3 - 4, mm

Δs = 0,02 (L + 30) за кораби, експлоатирани в зони 1 - 2, mm
.5

на корабите от техническия флот в района 0,5 L (средната част) на кораба
s = 2,33 L + 4

3

l ⎞

a 2 (0,28 + 0,8c b ) ⎜1,7 − 1,75 m ⎟ + Δs
L⎠

(2.4.1.1.5)

където

lm =

дължина на машинното отделение, m

Δs = 0,5

за кораби, експлоатирани в зони 3 - 4, mm

Δs = 0,02 (L + 30) за кораби, експлоатирани в зони 1 - 2, mm
2.4.1.2
При надлъжна система на палубния набор дебелината на настила, определена по
формулите, посочени в 2.4.1.1, може да бъде намалена с 35%. При това във формулите за “а” се
приема стойност-та на шпацията на подпалубните надлъжни греди.
2.4.1.3
Дебелината на настила на палубата s независимо от системата на набора на
средната част във всички случаи трябва да бъде най-малко от 3 mm, а за нефтоналивните
кораби най-малко 5 mm, но не по-малко от определената по формулата:

s = k L , mm

(2.4.1.3-1)

където
k = 0,7

за товарни кораби, влекачи и кораби от техническия флот

k = 0,6

за пътнически кораби.

Дебелината на настила на палубата s на тласкачите по цялата дължина на палубата
трябва да бъде не по-малка от определената по формулата:

- 133 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус
s = 0,7 L + 30 , mm

Глава 2
(2.4.1.3-2)

2.4.1.4
Ако широчината на палубните изрези е по-голяма от 0,2 В, то дебелината на
настила на палубата, определена в съответствие с 2.4.1.1 и 2.4.1.2, трябва да бъде увеличена в
района на изрезите пропорционално на величината:
3

0,8

B
B−C

(2.4.1.4)

където
С=

широчина на палубния изрез, m

Увеличението на дебелината на листите може да се замени с разполагането на
надлъжни усилвания или комингси, дължината на които трябва да бъде не по-малка от
трикратната дължина на изреза или 2 D в зависимост от това кое е по-малко.
2.4.1.5
Дебелината на настила на палубата, изисквана за средната част на кораба, може да
се намалява плавно към носа и кърмата до минималната дебелина, изисквана съгласно 2.4.1.3.
2.4.1.6
Когато на кораба има надстройка, участваща в общото надлъжно огъване на
корабния корпус и конструкцията й отговаря на изискванията на 2.12, дебелината на настила на
изчислителна палуба се определя в съответствие с 2.4.1.3.
2.4.2

Палубен стрингер на изчислителна палуба

2.4.2.1
Ширината на палубния стрингер b, mm по цялата дължина на кораба, с изключение
на районите извън крайните прегради, трябва да бъде определена по формулата:

b = 300 + 5 L

(2.4.2.1-1)

Дебелината на палубния стрингер s, mm за средната част на кораба в района на
0,7 L за товарните кораби, 1,0 L за тласкачите и 0,5 L за останалите кораби трябва да бъде не
по-малко от определената по формулата:
s=k L

(2.4.2.1-2)

където
k=1

за товарни кораби и кораби от техническия флот

k = 0,8

за пътнически кораби, влекачи и тласкачи

В краищата на кораба дебелината на палубния стрингер може да бъде намалена с не
повече от 20%. Намаление на дебелината на палубния стрингер за тласкачи не се допуска.
Дебелината на палубния стрингер трябва да бъде не по-малко от дебелината на
палубния настил, определена в съответствие с 2.4.1.
2.4.2.2
Широчината на палубния стрингер в района на кърмовата надстройка на
несамоходните кораби и около носовата надстройка на самоходните и несамоходните кораби
може да бъде намалена с 30%. На самоходните товарни кораби широчината на палубния
стрингер в района на кърмовата надстройка не трябва да се намалява. Във всички случаи и по

- 134 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

цялата дължина на кораба широчината на палубния стрингер трябва да бъде достатъчна за
осигуряване на свободен проход от 400 mm.
2.4.2.3
В ъглите между изрезите на последния кърмови товарен люк и частично вградената
на по-ниско ниво кърмова надстройка трябва да бъде разположен удебелен лист от настила на
палубата. Носовият и кърмовият край на удебеления лист трябва да се разполагат на не помалко от 2,5 шпации от края на ъгъла на изреза. Удебеленият лист трябва да е увеличен с 40%
при кораби с последователност на товарене “А” или с 25% при последователност на товарене
“В” спрямо дебелината на палубния настил.
2.4.3

Изрези на палубите

2.4.3.1
Ако изрезите в палубния стрингер са с диаметър по-голям от 0,15 от широчината
му, то в района на изреза палубният стрингер трябва да се удебели до компенсиране на
напречното сечение на изреза.

Диаметърът на кръглите изрези в палубния стрингер във всички случаи трябва да е
не по-голям от половината широчина на палубния стрингер.
2.4.3.2
Изрези в настила на палубата, имащи дължина повече от 6а и широчина повече от
0,8В, намиращи се в средната част на кораба и пред кърмовото машинно отделение, трябва да
имат ъгли, закръглени по радиус не по-малък от 0,1 от широчината на изреза; а за изрези с
горепосочените размери, намиращи се извън горепосочените райони, радиусът на закръгление
на ъглите трябва да е не по-малък от 0,05 от широчината на изреза.

Изрези с размери, по-малки от горепосочените, трябва да имат радиус на
закръгление на ъглите, не по-малък от петкратната дебелина на палубата.

2.5

Палубен набор

2.5.1

Разположение на гредите от палубния набор

2.5.1.1
При напречна система на палубния набор рамовите бимси или бимсите трябва да
бъдат разположени в равнината на напречния бордови набор (ребра). Разполагане на бимси не
се изисква в равнината на междинните бордови ребра в носовата част на кораба.
2.5.1.2
При надлъжна система на палубния набор разстоянието между подпалубните
надлъжни греди не трябва да превишава 0,6 m, а разстоянието между рамовите бимси 2,4 m.

Надлъжна система на палубния набор може да се използва за всички райони на
кораба.
2.5.2

Бимси

2.5.2.1
Съпротивителният момент на бимсите W, cm3 трябва да бъде не по-малък от
определения по формулата:

W = 0,6 a p l2

(2.5.2.1-1)

където

l=

светъл отвор на бимса, включително крайните кници, m
За опори на бимса се приемат бордовете на кораба, надлъжните прегради,

- 135 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

вътрешните бордове, карлингсите, изпълнени в съответствие с 2.5.5 и пилерсите в
съответствие с 2.5.6. За опори на бимса се приемат също комингсите, изпълнени в
съответствие с 2.6.1. Стойността на l трябва да се приема не по-малко от:
B
l min = + 1
(2.5.2.1-2)
6
За кораби с широчина 3,0 < B ≤ 4,5 m светлият отвор на бимса трябва да се приема
без отчитане на карлингсите като опори.
p=

палубно натоварване, стойността се приема равна на:

за палубите на товарните кораби р = 7 kPa

за изчислителна палуба на другите видове кораби р = 5 kPa

за закрити жилищни палуби, които не са изчислителни р = 3,5 kPa

за палуби от надстройката, недостъпни за пътници р = 2 kPa

2.5.2.2
На товарните самоходни кораби с отношение на мощността N (kW) към
товароподемността (t) повече от 0,44, съпротивителният момент на бимсите, разположени зад
кърмовата преграда на товарния трюм, трябва да бъде увеличен с 30% в сравнение със
стойността, изисквана в 2.5.2.1.
2.5.2.3

Закрепване на краищата на бимсите

Закрепването на краищата на бимсите към бордовите ребра, вертикалните стойки
на надлъжните прегради, стойките от преградите на надстройката и към карлингсите трябва да
се изпълнява с кници, оформени в съответствие с 1.3.4.
Непрекъснатите бимси, преминаващи през стените на карлингсите или други
връзки, трябва да се съединяват с тях в съответствие с 1.3.2.1.
2.5.2.4

Бимси в равнината на бордовите ребра

На сухотоварните кораби свързването на бордовите ребра с карлингса под
комингса на товарния люк, в района на люковия изрез, ако разстоянието между борда на кораба
и комингса не превишава 1 m, трябва да бъде изпълнено чрез бимси, имащи дебелина не помалка от s = 0,75 L , височина при бордовото ребро h = 0,12 D, m, при карлингса h = 0,06 D,
m, и широчина на фланеца не по-малка от 10 дебелини на бимса (виж Фиг. 2.3.3.1).
Ако посоченото по-горе разстояние превишава 1 m, то свързването на бимсите с
бордовите ребра може да бъде изпълнено с помощта на кници.
2.5.3

Надлъжни подпалубни греди

2.5.3.1
Съпротивителният момент на надлъжните подпалубни греди W, cm3 трябва да бъде
не по-малък от определения по формулите:

За товарните кораби в района на товарните трюмове:
При последователност на товарене “А”:

- 136 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус
L⎞

W = a⎜ p + ⎟ l 2
10 ⎠

Глава 2

(2.5.3.1-1)

При последователност на товарене “В”:
L⎞

W = a⎜ p + ⎟ l 2
14 ⎠

(2.5.3.1-2)

За другите типове кораби в средната част на кораба
L⎞

W = a⎜ p + ⎟ l 2
20 ⎠

(2.5.3.1-3)

където
а=

разстояние между надлъжните подпалубни греди, m

р=

палубно натоварване в съответствие с 2.5.2.1, kPa

l=

светъл отвор на надлъжната подпалубна греда, включително нейните крайни закрепвания, m. За опори на надлъжните подпалубни греди се приемат напречните
прегради и рамовите бимси.

За надлъжните греди, разположени извън границите на товарния трюм, стойността
на съпротивителния момент може да се определя без отчитане на влиянието на дължината на
кораба.
Еластичността на надлъжните подпалубни греди трябва да удовлетворява
условието:
λ=

100 l
≤ 70
Iv fe

(2.5.3.1-4)

където
fe =

площ на напречното сечение на подпалубната греда с отчитане на присъединения
пояс, cm2

Iv =

инерционен момент на гредата с присъединения пояс, cm4. Ефективна площ на
присъединения пояс fef = as.

2.5.3.2
Надлъжните подпалубни греди трябва да са непрекъснати между напречните
прегради. Свързването им с рамовите бимси трябва да бъде изпълнено в съответствие с 1.3.2.1.
2.5.3.3
Краищата на надлъжните подпалубни греди, прекъснати при напречните
водонепроницаеми прегради, трябва да се съединяват с преградата или нейните вертикални
стойки с кници. Размерите на книците се определят в съответствие с 1.3.4.

Разстоянието от края на надлъжната греда до листа от обшивката на преградата
трябва да бъде не повече от 20 mm.
За прегради с хоризонтален набор надлъжните греди се закрепят в съответствие с
2.2.3.9.

- 137 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.5.4

Корпус

Глава 2

Рамови бимси

2.5.4.1
Рамовите бимси трябва да бъдат разположени в равнината на рамовите бордови
ребра, изпълнени в съответствие с 2.3.6, в равнината на напречните комингси на товарните
люкове, шахтата на машинното отделение и други големи палубни изрези, ако в мястото на
изреза не е разположено равностойно подсилване на палубата.
2.5.4.2
При напречна система на палубния набор съпротивителният момент на рамовите
бимси трябва да бъде равен на съпротивителния момент на рамовите бордови ребра, към които
се закрепят.

При разчета на рамовите бимси, присъединявани към рамови бордови ребра,
усилени в съответствие с 3.4.1, усилването може да не се отчита.
2.5.4.3
При надлъжна система на набора на палубата в района на товарния трюм за
товарните кораби и в средната част на останалите типове кораби, съпротивителният момент на
рамовите бимси W, cm3 трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:
L⎞

W = 0,8 a w ⎜ p + ⎟ l 2
40 ⎠

(2.5.4.3)

където
aw =

шпация на рамовите бимси, m

p=

палубно натоварване в съответствие с 2.5.2.1, kPa

l=

светъл отвор на рамовия бимс

За рамовите бимси, разположени извън посочените по-горе райони, стойността на
съпротивителния момент може да се определя без отчитане на влиянието на дължината на
кораба.
2.5.4.4
Рамовите бимси трябва да имат еднаква конструкция с рамовите бордови ребра,
към които се присъединяват. При използване на надлъжна система на набора рамовите бимси
трябва да бъдат изпълнени от тавров профил.
2.5.4.5
Свързването на рамовия бимс с рамовото бордово ребро трябва да бъде изпълнено
в съответствие с Фиг. 2.3.6-1 ÷ 2.3.6-3.
2.5.5

Карлингси

2.5.5.1
Карлингсите трябва да са разположени в тези места, където дължината на светлия
отвор на бимсите превишава 0,5 В; при което се препоръчва те да се разполагат в равнината на
дънните стрингери, с които се свързват чрез пилерси.

За кораби с широчина В < 3 m не се изисква разполагането на карлингси. При
кораби с 3,0 ≤ B ≤ 4,5 m трябва да бъде разположен карлингс в диаметралната равнина.
Карлингсите трябва да продължават към краищата, но до там, където това е
практическо възможно.
2.5.5.2
Съпротивителният момент на карлингсите W, cm3 трябва да бъде не по-малък от
определения по формулата:

- 138 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус
W = k p b l2

Глава 2
(2.5.5.2)

където
р=

палубно натоварване в съответствие с 2.5.2.1, kPa

b=

широчина, измерена между средите на неподкрепените площи на палубата от
двете страни на карлингса, m

l=

светъл отвор на карлингса, m. За опори накарлингсите се приемат напречните прегради и рамовите бимси, ако в мястото на връзка с карлингса са подкрепени с пилерси.

k = 0,66

за карлингси, чиито краища са запънати с кници или непрекъснати, но не по-малко
от две шпации след опората

k = 0,74

за карлингси, чиито краища не са запънати с кници или без продължения от две
шпации след опората.

За кораби с широчина 3,0 ≤ B ≤ 4,5 m съпротивителният момент на карлингсите
трябва да бъде не по-малък от съпротивителния момент на бимсите.
2.5.5.3
Ако карлингсът има няколко светли отвора с различно напречно сечение, то
преминаването от голямото сечение към малкото трябва да се извършва плавно, на разстояние
не по-малко от 1/4 от дължината на по-малкия светъл отвор.
2.5.5.4
Книците, служещи за запъване на краищата на карлингса, трябва да имат дължина
на свободния ръб, равна на височината на карлингса, дебелина, равна на дебелината на
карлингса и пояс по свободния ръб с размери, равни на пояса на карлингса.
2.5.5.5
Карлингсът трябва да се закрепя към всеки четвърти бимс с вертикална кница, а в
местата на разполагане на пилерс карлингсът трябва да се свързва със съответния бимс с две
вертикални кници, както е посочено на Фиг. 2.5.5.5.

Фиг. 2.5.5.5
2.5.6

Пилерси

2.5.6.1
Пилерси трябва да се разполагат в тези места, където големите местни
натоварвания не могат да бъдат носени от преградите или карлингсите, и там, където е
необходимо да се намали светлия отвор на дънните и палубните греди.
2.5.6.2
Пилерсите в надстройката по възможност трябва да бъдат разположени
непосредствено над пилерсите в корпуса на кораба. Ако такова разположение е невъзможно, то
между горните и долните пилерси трябва да бъде разположен рамови бимс или карлингс.

- 139 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Пилерсите в корпуса на кораба трябва да се опират на дънния набор. В случай, че
пилерсът се разполага между флорите, то тогава между тях трябва да бъде разположена
допълнителна греда или бракета. При големи опорни усилия под пилерса трябва да бъде
разположен надлъжен стрингер, чрез който опорното усилие се разпределя между няколко
флори.
В случай, че пилерсът се опира на обикновена флора или дънен стрингер, то
съответната стена трябва да бъде подсилена в съответствие с Фиг. 2.5.6.

Фиг. 2.5.6.2
2.5.6.3
Площта на напречното сечение на пилерса f, cm2 трябва да бъде не по-малка от
определената по формулата:

f = 0,036 N + 1,28 ⋅ 10 −3 + 1,35 N l12

(2.5.6.3-1)

където

l1 =

дължина на пилерса включително крайните закрепвания, m

N=

натоварване на пилерса, kN, определено по формулата:
N=b l p+

∑ (b l p ) + q
i

(2.5.6.3-2)

i

където

l=

средна дължина на площта от палубата, поддържана от пилерса (разстояние между
два съседни пилерса по дължина на кораба), m

b=

средна широчина на площта от палубата, поддържана от пилерса (разстояние
между два съседни пилерса по широчина на кораба), m

p=

палубно натоварване в съответствие с 2.5.2.1, kPa

q=

натоварване от масата на устройства, механизми и др., действащи върху разглеждания пилерс, увеличено с 25%, kN

∑ (b l p )

i

i

= сума от натоварванията на разположените по-горе пилерси, действащи върху
разглеждания пилерс, kN

2.5.6.4
Външният диаметър d2, mm на тръбните пилерси трябва да бъде не по-малък от
определения по формулата:

- 140 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

d 2 = 4,6 N + 21N 2 + 9 Nd12 + d14 + 2,18 Nl12 ⋅ 10 4 (2.5.6.4-1)
където
N, l =

виж 2.5.6.3

d1 =

вътрешен диаметър на тръбния пилерс, mm; в първо приближение може да се
приеме d1 = 1,55 d – 15 mm

където
d=

диаметър на пилерса с обикновено кръгло сечение, определен в съответствие с
2.5.6.3, mm

Пилерси със съставно сечение или такива от профили трябва да имат площ на
напречното сечение и еластичност, еквивалентни на тръбен пилерс. Еластичността на пилерса
се определя по формулата:
l
λ= 1
(2.5.6.4-2)
If
където
l1 =

дължина на пилерса, mm

I=

най-малък инерционен момент на напречното сечение, cm4

f=

площ на напречното сечение, cm2

2.5.6.5
Кухи пилерси, които при товаро-разтоварни операции могат да получат значителни
повреди, трябва да имат дебелина на стената не по-малка от 5 mm.

В товарни танкове и горивни цистерни разполагане на кухи пилерси не се допуска.

2.6

Комингси на палубните изрези

2.6.1
Изрезите на товарните люкове трябва да бъдат оградени по периметъра с комингси.
Конструктивното оформление на комингса трябва да обезпечава защита на вътрешния ръб на
палубния изрез от повреди, предизвикани от товарно-разтоварните устройства.

Височината на комингса, като правило, трябва да бъде не повече от 90 дебелини на
стената на комингса. При по-голяма височина на комингса в средата от височината на стената
на комингса трябва да бъде разположено хоризонтално ребро за коравина, дебелината и
широчината на което трябва да бъдат равни на дебелината и широчината на вертикалните
стойки в средата на височината на стойката, определена съгласно 2.6.2.3.
2.6.2

Надлъжни комингси

2.6.2.1
Надлъжните комингси, ограничаващи палубните изрези или товарните люкове,
могат да бъдат изпълнени като:

Непрекъснати, с дължина не по-малка от 4 D, подкрепени в съответствие с 2.6.2.2 и
2.6.2.3, участващи в общото надлъжно огъване на корабния корпус;

- 141 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Къси, с дължина по-малка от 4 D, не участващи в общото надлъжно огъване на
корабния корпус и обезпечаващи само безопасността на хората. Тези комингси се състоят от
лист и усилване в горния му край.
2.6.2.2
Листът от стената на надлъжния непрекъснат комингс трябва да има дебелина,
равна на дебелината на съседния палубен стрингер, съответстващ на 2.4.2. Горният
хоризонтален край на комингса, изпълнен от профил, съответстващ на приетата конструкция за
разполагане или придвижване на люковите закрития, трябва да има площ на напречното
сечение f, cm2 не по-малка от определената по формулата:

f=

s h0
20

(2.6.2.2-1)

където
s=

дебелина на стената на комингса, mm

h0 =

височина на комингса, cm, измерена от палубата до долната равнина на
хоризонталното ребро за коравина, но не по-малка от 60 cm

Съпротивителният момент за напречното сечение на подкрепящото ребро в горния
край на комингса спрямо вертикалната ос W, cm3 с отчитане на присъединения пояс с
широчина 25 s трябва да бъде не по-малък от:
W = 2s2

(2.6.2.2-2)

където
s=

дебелина на стената на комингса, mm

Хоризонталното подкрепящо ребро на комингса трябва да бъде разположено близо
до горния край на стената на комингса и заварено към нея с двустранен непрекъснат шев.
Препоръчва се да не се разполагат изрези в стените на комингсите. В случай, че е
невъзможно разполагането на изрези да бъде избегнато, то те трябва да бъдат оформени със
закръгления. В сечението на изреза намаляването на площта трябва да бъде компенсирано чрез
увеличаване на дебелината на стената на комингса или чрез прилагане на друго конструктивно
решение.
2.6.2.3
Комингсът трябва да бъде подкрепен с вертикални стойки, заварени с двустранен
непрекъснат шев към горното хоризонтално подкрепящо ребро, стената на комингса и палубата
в местата на разполагане на бимсите. Разстоянието между тези стойки не трябва да превишава 4
шпации, а широчината им на ниво половината от височината на комингса трябва да бъде не помалко от определената по формулата:

h = 10 s + 80, mm

(2.6.2.3)

където
s=

дебелина на комингса, mm

2.6.2.4
Надлъжните комингси с дължина по-малка от 4 D, които не участват в общата
надлъжна здравина на кораба, трябва да имат съпротивителен момент относно хоризонтална ос
W, cm3 не по-малък от определения по формулата:

- 142 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус
W = k p l2 (B + b)

Глава 2
(2.6.2.4)

където
k = 0,19

при подкрепяне на ъглите на люка с пилерси

k = 0,14

при съединяване на надлъжните комингси с напречните комингси, преминаващи по
цялата дължина на изреза без да бъдат подкрепени с пилерси

p=

средно натоварване на палубата и люковото закритие, но не по-малко от 4 kPa

l, b =

дължина и широчина на люка, m

Ако надлъжните комингси с дължина по-малка от 4 D преминават в карлингси,
достигащи до напречните прегради, и напречните комингси са закрепени към тях без да се
използват пилерси, то тогава k = 0,19, а l се приема равно на разстоянието между напречните
прегради.
Дебелината на листа от стената на комингса с дължина по-малка от 4 D трябва да
бъде равна на дебелината на настила на палубата.
2.6.3

Напречни комингси

2.6.3.1
Дебелината на листа от стената на напречния комингс трябва да бъде равна на
дебелината на листа от стената на надлъжния комингс, към който се присъединява.

Ако напречните комингси се съединяват към надлъжни комингси, осигуряващи
общата надлъжна здравина на кораба без използване на пилерси в мястото на свързване, то те
трябва да имат съпротивителен момент спрямо хоризонтална ос W, cm3 не по-малък от
определения по формулата:

2b 2 ⎞

W = 0,2 p b l ⎜⎜ 3B −
(2.6.3.1)
B ⎟⎠

където
p, b, l

виж 2.6.2.4

2.6.3.2
Горният край на комингсите на товарните люкове трябва да бъдат подкрепени с
хоризонтална лента, свързана с палубата и листа на комингса с вертикални стойки,
разположени на разстояние не повече от 2,4 m една от друга или по друг равностоен начин.
Широчината на напречното сечение на стойките трябва да бъде не по-малка от 1/6 от
височината на комингса над палубата, а дебелината им трябва да е равна на дебелината на
листа на комингса.

2.7

Прегради

2.7.1

Разположение на преградите

2.7.1.1
Разположението на форпиковата (таранна) преграда трябва да отговаря на следните
изисквания:
.1
на всички кораби трябва да е монтирана форпикова преграда, простираща се от
дъното го горната или в случай, че няма палуба, до горния край на борда.

- 143 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Разстоянието от форпиковата преграда до носовия перпендикуляр, m, трябва да
бъде не по-малко от 0,04 L и не повече от 0,04 L + 2 m;
.2
форпиковата преграда трябва да е разположена по такъв начин и на такова
разстояние от носа на кораба, че да обезпечава газене на натоварения кораб с разстояние на
безопасност 100 mm при постъпване на вода във водонепроницаемия отсек, разположен пред
форпиковата преграда (за определението „разстояние на безопасност” виж 1.2.1 от Глава 4
„Устойчивост, делене на отсеци и надводен борд”);
.3
изискването от 2.7.1.1.2 може да не съблюдава, ако форпиковата преграда е
разположена на разстояние 0,04 L + 2 m от носовия перпендикуляр на нивото на най-голямото
разрешено гезене.

Разстоянието от форпиковата преграда до носовия перпендикуляр може да бъде
намалено до 0,03 L в случай, че изискванията на 2.7.1.1.2 се изпълняват, изхождайки от
предположението, че отсека, разположен пред форпиковата преграда и свързаните с него
отсеци са запълнени с вода.
2.7.1.2
На всички кораби с дължина 15 m и повече трябва да има ахтерпикова напречна
преграда, започваща от дъното на кораба и достигаща до горна палуба или, при отсъствие на
палуба, до горни край на борда.

Разстоянието от ахтерпиковата преграда до кърмовия перпендикуляр трябва да
бъде не по-малко от 0,04L, но не по-малко от 1,4 m.
2.7.1.3
На самоходните кораби и на несамоходнте кораби с машинно оборудване,
разположено в корпуса на кораба, машинното отделение трябва да бъде ограничено с
водонепроницаеми прегради. Ако машинното отделение е разположено в кърмата, то
ахтерпиковата преграда, изисквана в 2.7.1.2, може да се приеме като кърмова ограничаваща
преграда на машинното отделение.

Жилищните помещения, палубата на които се намира под нивото на товарната
водолиния, трябва да бъдат ограничени с водонепроницаеми прегради.
Трябва да бъдат разположени водонепроницаеми прегради в краищата на товарните
отсеци.
Жилищните помещения трябва да бъдат отделени от машинните, котелните и
трюмовете чрез газонепроницаеми прегради и да имат директен достъп от палубата. Ако няма
директен достъп, трябва да бъде устроен авариен изход, водещ директно на палубата.
2.7.1.4
На сухотоварните кораби общият брой непроницаеми напречни прегради,
включително форпиковата и ахтерпиковата, трябва да бъде:

3 - за кораби с дължина от 20 до 60 m
4 - за кораби с дължина от 60 до 80 m
5 - за кораби с дължина от 80 до 100 m
6 - за кораби с дължина над 100 m
2.7.1.5
Всички напречни непроницаеми прегради трябва да се простират от дъното до
палубата на надводния борд.

- 144 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.7.1.6
Разполагането на врати и проходи в преградите на форпика и ахтерпика не се
допуска. Ако в другите напречни непроницаеми прегради са разположени врати или проходи,
то те трябва да бъдат непроницаеми и затварящи се от двете страни.
2.7.1.7
Всички тръби, кабели, движещи се части за въжени и ролкови задвижвания,
преминаващи през непроницаемите прегради трябва да се поставят в преградни преминавания,
използващи салникови и други съединения, конструкцията на които осигурява
непроницаемостта на преградата.
2.7.1.8
На корабите с двойно дъно и двойни бордове, напречните прегради в района на
товарния трюм не се изискват.

В този случай непроницаеми прегради трябва да се разполагат в между бордните
пространства на разстояние не повече от 20 m една от друга. Дебелината на обшивката на тези
непроницаеми прегради трябва да бъде равна на дебелината на обикновените флори, а набора
им да удовлетворява изискванията, посочени в 2.7.3.
2.7.1.9
На пътническите кораби броят и разположението на преградите трябва да бъде
избран по такъв начин, че в случай на повреда, корабът да се задържи на повърхността
съгласно 3.1.14, Глава 4 „Устойчивост, делене на отсеци и надводен борд”. Преградите трябва
да бъдат водонепроницаеми и да достигат до палубата на преградите. Когато няма палуба на
преградите, преградите трябва да достигат до височина най-малко 200 mm над линията на
максималното газене.

В преградите, отделящи машинните отделения от пътническите помещения и
жилищните помещения за екипажа и обслужващия персонал, разполагането на врати не се
допуска.
Разполагането на отвори, изрези и врати във форпиковата преграда на
пътническите кораби не се допуска.
В напречните прегради се допуска устройването на ниши/отстъпи, при условие, че
всички части на нишите/отстъпите се намират в безопасната зона.
Количеството на отворите в преградите трябва да бъде минимален при
съблюдаване условията за нормална експлоатация на кораба.
2.7.2

Обшивка на преградите

2.7.2.1
Дебелината на листите на обшивката на преградите s, mm трябва да бъде не помалка от определената по формулата:

s = 0,9 a z + k

(2.7.2.1)

където
а=

шпация на стойките на преградата, m

z=

височина, измерена в диаметралната равнина на кораба от долния край на разглеждания лист от преградата до горна палуба, а за товарните кораби до горния край на
комингса на люка, но не по-малка от 1 m

k = 3,5

за форпикова преграда

- 145 -

Правила на БКР, I – Част 2
k = 2,8

Корпус

Глава 2

за останалите водонепроницаеми прегради

2.7.2.2
На товарните кораби дебелината на пояса от обшивката на преградата, допираща се
до дънната обшивка трябва да бъде увеличена с 1 mm в сравнение с изискванията в 2.7.2.1.

Широчината на най-долния пояс от обшивката на преградата трябва да превишава
горния край на дънния набор най-малко със 100 mm.
2.7.2.3
В машинното отделение поясът от обшивката на преградата, започващ от дъното,
към който се закрепят фундаментите под главните двигатели, трябва да има височина не помалка от 0,1 В, като при това горният край на пояса трябва да е разположен на не по-малко от
100 mm над нивото на фундамента под двигателя.

Дебелината на листите от този пояс sm, mm трябва да бъде не по-малка от
определената по формулата:
N⎞

s m = s ⎜1 + 20,4

Ln ⎠

(2.7.2.3)

където
s=

дебелина на листите от преградата на машинното отделение в съответствие с 2.7.2.1

N=

спецификационна мощност на отделния главен двигател

n=

брой на оборотите на главния двигател, об/мин

2.7.2.4
Дебелината на листа на хоризонталния участък (отстъп) на обшивката на
преградата (платформата) трябва да бъде с 1 mm повече от дебелината на листа, определен
съгласно 2.7.2.1 за височина, измерена на нивото на отстъпа в обшивката на преградата
(платформата).
2.7.3

Стойки по преградата

2.7.3.1
Разстоянието между стойките на преградата не трябва да е повече от 0,5 m за
форпиковата преграда и 0,6 m за останалите прегради. При надлъжна система на дънния или
палубен набор вертикалните стойки на преградата трябва да се разполагат в равнината на
дънните или подпалубни греди.
2.7.3.2
Съпротивителният момент на стойките на преградата W, cm3 с краища, оформени
със скос, трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:

W = k a z l2 + 3
където
k=

коефициент, равен на:
5 - за форпиковата преграда
4 - за водонепроницаеми прегради на товарните отсеци
3 - за преградите на товарните трюмове

z=

за вертикалните стойки на преградата:

- 146 -

(2.7.3.2)

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

височината, измерена от средата на дължината на стойката до горна палуба, а за
товарните кораби до горния край на комингса на товарния люк, m
за хоризонталните ребра на преградата:
височината, измерена от нивото на реброто до горна палуба, а за товарните кораби
до горния край на комингса на товарния люк, m
l=

най-големият светъл отвор на стойката / хоризонталното ребро между опорите, m

а=

шпация на стойките / хоризонталните ребра, m

При закрепване на краищата на стойките/хоризонталните ребра с кници, стойността
на съпротивителния момент, определен по формула 2.7.3.2, може да бъде намалена с 25%.
2.7.3.3
Съпротивителният момент на подкрепящите ребра на хоризонталния участък /
отстъпа на преградата / платформата трябва да бъде увеличен с 35% в сравнение с изисквания в
2.7.3.2. Той трябва да отговаря и на изискванията към палубния набор, посочени в 2.5.
2.7.3.4
Съпротивителният момент на стойките на преградата, разположени в равнината на
дънните стрингери и карлингсите, а също и над гредите на фундаментите под главните
двигатели, трябва да бъде увеличен със 100% в сравнение с изисквания в 2.7.3.2.
2.7.3.5
Свободните краища на стойките при оформяне със скос трябва да са на не повече
от 20 mm от настила на дъното или палубата; като при това те трябва да бъдат оформени и
заварени в съответствие с изискванията на 1.3.2.2. и 1.4.4.1.

При напречна система на дънния и палубен набор и кнични съединения в края на
стойките на преградите с връзките от дънния и палубен набор, вертикалният размер на книците
трябва да бъде равен на двукратната височина на профила на стойката, а хоризонталният
размер на страната на кницата трябва да бъде такъв, че тя да достига до съседния бимс или
флора, както е посочено на Фиг. 2.7.3.5-1.

Фиг. 2.7.3.5-1

При надлъжна система на набора на палубата и дъното, книците трябва да бъдат
изпълнени в съответствие с Фиг. 2.7.3.5-2.

- 147 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Фиг. 2.7.3.5-2
2.7.4

Горна греда на преградата

Ако горният край на преградата не се свързва с палубния настил, то той трябва да
бъде подсилен с хоризонтална греда, имаща съпротивителен момент W, cm3 спрямо вертикална
ос не по-малък от определения по формулата:
W = 2 h 2 l2

(2.7.4)

където
h=

височина на преградата в диаметралната равнина на кораба, m

l=

свободен отвор на хоризонталната греда, включително крайните кници
Начинът на закрепяне на краищата на гредата трябва да осигурява твърдо запъване.

Конструкции, към които се закрепя горната греда на преградата (например
надлъжните комингси на люка) трябва да бъдат подкрепени по съответния начин.
2.7.5

Гофрирани прегради

2.7.5.1
Дебелината на листите от обшивката на преградата се определя в съответствие с
2.7.2, като при това за шпация на стойките по преградата се приема по-голямата стойност от b и
f, посочени на Фиг. 2.7.5.1.

Фиг. 2.7.5.1
2.7.5.2
Необходимият съпротивителен момент на трапецовидна гофра W, cm3 (виж Фиг.
2.7.5.1) трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:

- 148 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

⎛ b ⎞
W = k e z l2⎜

⎝ 80 s ⎠

Глава 2
2

(2.7.5.2-1)

където
k=

коефициент, равен на:
15 - за форпиковата и ахтерпиковата преграда
12 - за водонепроницаемите прегради
9 - за преградите на товарните трюмове

z=

височина в m, измерена от средата на височината l до палубата на преградите, а
за товарните кораби до горния край на комингса на люка, но не по-малко от 1 m

e, b, s =

виж Фиг. 2.7.5.1, cm

l=

височина на преградата, m

При пресмятане по формула 2.7.5.2-1 отношението b/s не трябва да се приема
повече от 46, а ъгълът a трябва да е не по-малък от 45°.
Ефективният съпротивителен момент на трапецовидна гофра W, cm3 (Фиг. 2.7.5.1)
се определя по формулата:
f⎞

W = s d ⎜b + ⎟
3⎠

(2.7.5.2-2)

където
s, d, b, f = виж Фиг. 2.7.5.1, cm
За гофри с друга форма трябва да бъде осигурена еднаква здравина с гофрите,
показани на Фиг. 2.7.5.1.

2.8

Танкове за течни товари

2.8.1
Отсеци, предназначени за течни товари, разположени по цялата широчина на кораб,
т.е. от единия борд до другия, трябва да бъдат разделени на отделни танкове с надлъжна
непроницаема преграда, разположена в диаметралната равнина на кораба.

Здравината на преградите ограничаващи танкове, трябва да отговаря на
изискванията, посочени в 2.7.1.
2.8.2
Дебелината на обшивката на вертикалните прегради / стени на танковете s, mm
трябва да бъде не по-малка от 4 mm или от определената по формулата:
s = 4,3 a

z +1

(2.8.2)

където
а=

разстояние между стойките, m

z=

височина, измерена от горния край на преградата до долния край на отдушната
тръба,m, но не по-малко от 1 m
Дебелината на листите от хоризонталните прегради (платформи) на цистерните

- 149 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

трябва да бъде увеличена с 1 mm в сравнение със стойността, определена по формула 2.8.2 при
височина, измерена от нивото на хоризонталната преграда (платформа) до края на отдушната
тръба.
2.8.3
Съпротивителният момент на стойките на вертикалните прегради на цистерните
3
W, cm , в това число и вградените, трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:

W = k a z′ l2 + m

(2.8.3)

където
k = 4,0

при закрепване на краищата на стойките с кници

k = 5,6

при закрепване на краищата на стойките без кници

а=

шпация на стойките, m

z' =

височина, измерена от средата на светлия отвор на стойката до края на отдушната
тръба, m, но не по-малка от 1 m

l=

светъл отвор на стойката, включително крайните закрепвания, m

m=3

за танкове, посочени в 2.8.1

m=2

за вградени цистерни

2.8.4
Размерите на карлингсите, разположени под палубата, ограничаващи танка от горе,
се определят в съответствие с 2.5.5.2, където за натоварване на палубата р се приема
височината z, посочена в 2.8.1.2, но не по-малко от 1 m.
2.8.5
Наборът на палубата, ограничаваща цистерната трябва да се определя в
съответствие с изискванията на 2.5.5.2, като за натоварване на палубата се приема височината
на въздушната тръба над палубата, m, но не по-малко от 1 m.
2.8.6
Изискванията към бордовите ребра, разположени в района на водни или горивни
танкове, са посочени в 2.3.2.3.
2.8.7

Изискванията към бордовите стрингери в горивните танкове са посочени в 2.3.7.3.

2.8.8
Книците, закрепящи краищата на стойките, трябва да изпълняват изискванията,
посочени в 1.3.4. При това те трябва да се свързват с най-близкия бимс, флора, бордово ребро
или друга напречна греда.
2.8.9
Наборът, разположен вътре в танковете, трябва да се заварява към листите от
обшивката на преградите с двустранен непрекъснат шев или да се използва гребеновиден набор
(набор, в който са изработени изрези в района на връзка с обшивката).

2.9

Конструкция на двойното дъно и двойния борд в района на товарния
трюм

2.9.1

Двойно дъно

2.9.1.1
Ако се предвижда двойно дъно, то трябва да бъде изпълнено като водонепроницаема корпусна конструкция.

- 150 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.9.1.2
При всякаква конструкция на двойното дъно трябва да бъде осигурена възможност
за контрол за наличието на вода в двойното дъно и нейното изпомпване, включително при
състояние, в което се използва пълната товароподемност.
2.9.1.3
Височината на междудънното пространство трябва да е не по-малка от 650 mm.
След одобряване от БКР може да бъде допуснато намаление на височината на второто дъно.
2.9.1.4
Ако височината на двойното дъно не позволява да бъдат изпълнени вътрешните
заварки, на БКР трябва да бъде предоставена за одобряване технология за заварка от външната
страна и проверка на местната здравина на конструкцията на двойното дъно. Условията за
включване на листите от настила на второто дъно, заварени по такъв начин, в качеството на
присъединен пояс за сеченията на гредите от двойното дъно, трябва да бъдат одобрени от БКР.
2.9.1.5
Извън района на двойното дъно листите от настила на второто дъно трябва да имат
продължения, оформени като хоризонтални кници, разположени над всеки дънен стрингер след
преградите. Продълженията трябва да бъдат с дължина не по-малка от 0,1 В и широчина при
преградата не по-малка от 0,05 В. Допуска се оформянето на преходите и като други
равностойни конструкции.
2.9.1.6
Присъединяването на бордовите ребра към настила на второто дъно трябва да се
извършва с кници.
2.9.2

Настил на второто дъно

Дебелината на настила на двойното дъно s, mm трябва да бъде не по-малка от
определената по формулата:
⎛L
⎞ ⎛ a ⎞
s = ⎜ + 2 ⎟ ⎜⎜
(2.9.2)
⎟⎟
⎝ 20
⎠ ⎝ 0,5 ⎠
Ако се предвижда работа с грайфери или други механизирани средства за товарноразтоварни операции, то получената по формулата дебелина трябва да бъде увеличена с поне 3 mm.
2.9.3

Обикновени флори

2.9.3.1
Разстоянията между обикновените флори са посочени в 2.2.1.1. и 2.2.1.2. При
напречна система на набора, когато обикновените флори не са разположени на всяка шпация,
между тях трябва да бъдат монтирани бракетни флори на всяка шпация.
2.9.3.2
На корабите с двойни бордове, обикновените флори в междубордните пространства
се явяват продължение на обикновените флори в двойното дъно и могат да бъдат с променлива
височина, намаляваща към борда. Височината на флората при външния борд трябва да бъде не
по-малка от радиуса на закръгление на скула.
2.9.3.3
Стената на обикновената флора в отсек от двойното дъно, който не се използва като
цистерна, трябва да има дебелина s, mm, не по-малка от определената по формулата:

s = 0,60

L

(2.9.3.3)

2.9.3.4
Стената на обикновената флора в отсек от двойното дъно, който се използва като
цистерна за баласт или горивни запаси, трябва да има дебелина s, mm, не по-малка от
определената по формулата:
(2.9.3.4)
s = 0,60 L + 0,5

- 151 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.9.3.5
Стената на обикновената флора в отсек от двойното дъно под товарните трюмове
при товарене и разтоварване с грайфери, трябва да има дебелина s, mm, не по-малка от
определената по формулата:
(2.9.3.5)
s = 0,60 L + 2,5
но не повече от 8 mm.
2.9.3.6
Съпротивителния момент на напречното сечение на обикновената флора трябва да
удовлетворява изискванията на 2.2.1.3, 2.2.1.5, 2.2.1.7, 2.2.1.8 и 2.2.1.12.

Изпълнението на заварката на листа от второто дъно, ако той се отчита в
съпротивителния момент на обикновената флора, трябва да е изпълнява в съответствие с
таблица 1.4.3.2 (номер на съединението 2.1 и 2.5), в случаи на заваряване по друг начин, това
трябва да е предмет на специално разглеждане от БКР.
2.9.4

Бракетни флори

2.9.4.1
Краищата на горните и долните греди от бракетните флори трябва да припокриват
бракетите на дължина не по-малка от удвоената височина на профила на съответната греда (Фиг.
2.9.4.1).

Фиг. 2.9.4.1
2.9.4.2
Дебелината на бракетите трябва да бъде не по-малка от дебелината на обикновените флори, приета за дадения район.

При височина на двойното дъно 800 mm и повече, свободните краища на бракетите
трябва да имат огънати фланци или заварени пояси с ширина, равна на 10-кратната дебелина,
но не повече от 90 mm.
2.9.4.3
Ширината на бракетите от двете страни на кила или при скула трябва да бъде не
по-малка от половината височина на междудънното пространство. Ширината на бракетите при
дънния стрингер трябва да бъде не по-малка от 0,3 от височината на междудънното
пространство.
2.9.4.4
Съпротивителният момент на долните греди на бракетната флора, cm3, трябва да
бъде не по-малък от определения по формулата (2.2.2.1).
2.9.4.5
Съпротивителният момент на горните греди на бракетните флори, cm3, трябва да
бъде не по-малък от определения по формула (2.9.6.2), където k = 7,1, l - светъл отвор на
гредата, измерен между опорите, но не по-малък от B/4, m. За опори се считат бордовете на
корабния корпус, надлъжните прегради, вътрешните бордове, пилерсите и обикновените дънни
стрингери.

- 152 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

За кораби, на които се предвижда изпълнение на товарни операции с грайфери, W
се определя по формулата (2.9.6.6), където l - светъл отвор на греда от бракетната флора, m,
а - разстояние между флорите, m.
2.9.4.6
Ако между бракетите се разполагат разпорки (междинни и подкрепящи стойки),
разделящи разстоянието между бракетите на половина, съпротивителният момент на горните и
дънните греди може да бъде намален с 40 %.

Площта на напречното сечение на разпорката трябва да бъде не по-малка от площта
на напречното сечение на по-малката греда от флората.
При разполагане на междинни разпорки бракетите при дънните стрингери могат да
бъдат заменяни със стойки, имащи профила на горната греда и разположени от едната страна
на стрингера.
Разполагането на разпорки при товарни операции с грайфери не се допуска.
2.9.5

Вертикален кил и дънни стрингери

2.9.5.1
Стената на вертикалния кил, разположен в диаметрална равнина на кораба трябва
да има дебелина s, mm, но не по-малка от определената по формулата:

s = 0,8

L

(2.9.5.1)

Дебелината на дънните стрингери трябва да бъде равна на дебелината на
обикновените флори.
2.9.5.2
При надлъжна система на набора от всяка страна на вертикалния кил на разстояние
не превишаващо две шпации трябва да бъдат разположени бракети, всяка от които трябва да
достига до най-близката надлъжна греда или допълнителен стрингер и да е заварена към
нея/него. Дебелината на бракетите трябва да бъде равна на дебелината на флорите. Свободните
краища на бракетите трябва да бъдат укрепени с фланец или пояс.
2.9.5.3
Разстоянието между вертикалния кил и дънния стрингер и надлъжната преграда и
борда не трябва да превишава 3 m.

Стрингерите трябва да се продължават по възможност повече към носа и кърмата.
2.9.5.4
В района на машинното отделение разположението на дънните стрингери трябва да
бъде съвместено с разположението на фундаментите под механизмите по такъв начин, че поне
една от надлъжните греди на фундамента да съвпада с равнината на дънния стрингер.

При невъзможност за съвместяване на стрингерите с надлъжните греди на
фундамента, под всяка от гредите трябва да се разположи допълнителен стрингер.
След одобряване от БКР, вместо допълнителни стрингери могат да бъдат допуснати
полустрингери, заварени само към настила на второто дъно и към флорите.
2.9.6

Надлъжни греди по дъното и второто дъно

2.9.6.1

Надлъжните греди по дъното трябва да изпълняват изискванията на 2.2.3.

2.9.6.2
Надлъжните греди по второто дъно трябва да имат съпротивителен момент W, cm3,
не по-малък от определения по формулата:

- 153 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус
W = k a D l2

Глава 2
(2.9.6.2)

където
k = 7,1

за греди, които нямат разпорки в средата на светлия отвор между обикновените
флори

k = 4,25

същото, при наличие на разпорки

l=

светъл отвор на гредата, измерен между обикновените флори (без отчитане на
бракетите, m

2.9.6.3
Площта на сечението на разпорката, ако тя е разположена между надлъжните греди
на дъното и второто дъно, трябва да бъде не по-малка от площта на сечението на по-малката от
съединяваните греди.
2.9.6.4
Надлъжните греди от дъното и второто дъно трябва да преминават непрекъснати
при проницаемите флори.
2.9.6.5
При непроницаемите флори надлъжните греди могат да се прекъсват. В този случай
гредите трябва да се закрепват към флорите с бракети с ширина, равна на 2,5-кратната
височина на дънната греда.

Могат да бъдат използвани други начини на закрепване, одобрени от БКР.
2.9.6.6
За кораби, на които се предвижда извършване на товарни операции с грайфери,
съпротивителният момент на горните греди от бракетните флори и надлъжните греди по
второто дъно, cm3, трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:

W = 90 a l

(2.9.6.6)

където
a=

разстояние между надлъжните греди, m

l=

най-голямо разстояние между флорите, m

При използване на грайфери с товароподемност 20 t, стойността, получена по
(2.9.6.6), трябва да бъде увеличена с 50 %.
2.9.7

Танкове в двойното дъно

При разполагане на танкове в двойното дъно трябва да бъдат изпълнени следните
допълнителни изисквания:
.1
дебелината на настила на второто дъно над танка трябва да отговаря на
изискванията 2.8.2 за настила на палубите (платформите), ограничаващи танка;
.2
дебелината на флората или дънния стрингер, които се явяват стени, ограничаващи
така, трябва да бъде не по-малка от посочената в 2.8.2 за вертикалните прегради, ограничаващи
танка.

- 154 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.9.8

Корпус

Глава 2

Сточни кладенци и кингстонни сандъци

Отворените сточни кладенци в двойно дъно трябва да имат дълбочина не повече от
височината на двойното дъно.
Дебелината на флорите, стрингерите и настила на второто дъно, които се явяват
стени на кингстонните сандъци и сточни кладенци, трябва да бъдат с 2 mm повече от
изискваните в 2.9.3.4; 2.9.2 и да удовлетворяват изискванията на 2.9.7.
2.9.9

Двоен борд

2.9.9.1

Ширината на двойния борд трябва да бъде не по-малка от 600 mm.

2.9.9.2
Съпротивителният момент на рамовите ребра се определя за цялото напречно
сечение на двойния борд с отчитане на присъединените пояси от външната и вътрешната
обшивка.

Съпротивителният момент
изискванията на 2.3.6.4; 2.3.6.5; 2.3.6.7.

на

рамовите

ребра

трябва

да

удовлетворява

2.9.9.3
Съпротивителният момент на отделните стойки, W, cm3, (както от външния, така и
от вътрешния борд), образуващи рамово ребро, трябва да бъде не по-малък от определения по
формулата:

W = 3,8 ap D l2

(2.9.9.3)

където
l=

разстояние, измерено по борда между горния край на флората и долния край на
бимса, m

ap =

разстояние между рамовите ребра, m

2.9.9.4
Стойките трябва да бъдат свързани с разпорка, разположена в средата на светлия
отвор или по друг равностоен начин.

Площта на напречното сечение на разпорката f, cm2, трябва да бъде не по-малка от
определената по формулата:
f = 1,4 ap D l2

(2.9.9.4)

2.9.9.5
Размерите на напречното сечение на ребрата се определя в съответствие с
изискванията на 2.3.2.
2.9.9.6
Размерите на напречното сечение на надлъжните бордови греди се определя в
съответствие с изискванията на 2.3.5.
2.9.9.7
Размерите на стойките по вътрешния борд се определят съгласно изискванията на
2.7.3 (ако междубордното пространство е сух отсек) или 2.8.3 (за танкове).
2.9.9.8
Дебелината на обшивката на вътрешния борд трябва да бъде равна на дебелината
на листите от настила на второто дъно (2.9.2).

- 155 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

За междубордни пространства, използвани в качеството на цистерни, дебелината на
обшивката на вътрешния борд трябва да удовлетворява изискванията на 2.8.2.
2.9.9.9
Височината на бимса в двойните бордове трябва да бъде не по-малка от 0,12 D, а
дебелината не по-малка от 0,75 L .
2.9.9.10
За пътническите кораби с дължина повече от 110 m трябва да бъде изпълнено едно
от следните условия:
.1

корабът трябва да има двоен борд с ширина не по-малка от 800 mm;

.2
отсеците на кораба трябва да са разположени по такъв начин, че при затопяване на
кои да са два съседни непроницаеми отсека, корабът не се потапя над пределната линия на
газене, при това остатъчното разстояние на безопасност трябва да бъде не по-малко от 100 mm
(съгласно Глава 4 „Устойчивост, делене на отсеци и надводен борд”).

2.10

Килове, упори и кронщейни

2.10.1

Масивен кил

На самоходните кораби масивният кил с правоъгълно напречно сечение трябва да
има размери на сечението не по-малки от определените по формулите:
височина, mm
h = 100 + L

(2.10.1-1)

s = 12 + 0,4 L

(2.10.1-2)

Дебелина, mm

На несамоходните кораби площта на напречното сечение на масивния кил може да
бъде намалена с 10%.
На пътническите кораби и корабите от техническия флот площта на напречното
сечение на масивния кил може да бъде намалена с 20%.
2.10.2

Вълнорез от прокат

2.7.2.1
На самоходните кораби масивният вълнорез с правоъгълно напречно сечение
трябва да има размери на сечението не по-малки от определените по формулите:

височина, mm
h = 1,0 L + 70

(2.10.2.1-1)

s = 0,40 L + 1

(2.10.2.1-2)

дебелина, mm

На тласкачите и влекачите-тласкачи височината h и дебелината s трябва да бъдат
увеличени с 25%.
На несамоходните кораби площта на напречното сечение на вълнореза може да
бъде намалена с 10%.

- 156 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.10.2.2
Вълнорезът с друго плътно сечение (например кръгло), а също и лети вълнорези
трябва да имат еднаква здравина с масивния кил с правоъгълно сечение.

Летият вълнорез трябва да бъде с прости форми и с възможно по-големи леярски
радиуси.
2.10.3

Вълнорез от огънат лист или ъгълник

2.10.3.1
Дебелината на листа или дебелината на стената на ъгълника s, mm, който се
използва за изработване на вълнореза, трябва да бъде не по-малка от определената по
формулата:

s = 1,25 L + 2(ν − 10 )

(2.10.3.1)

където
ν=

експлоатационна скорост на кораба, km/h, но не по-малко от 11 km/h. За
стационарни плавателни съдове стойността на 2(ν − 10 ) се приема равно на нула.

На тласкачи и влекачи-тласкачи получена-та по формула 2.10.3.1 дебелина на листа
или стената на ъгълника трябва да бъде увеличена с 40%, като при това тя трябва да бъде не помалко от 8 mm.
На пътническите кораби и корабите от техническия флот тази дебелина може да
бъде намалена с 15%.
На несамоходните кораби площта на напречното сечение на вълнореза може да
бъде намалена с 10%.
2.10.3.2
Широчината на стената на ъгълника за вълнореза трябва да бъде не по-малко от 9кратната дебелина, изисквана по формула 2.10.3.1.

Листът на вълнореза трябва да бъде продължен след началото на закръглението на
вълнореза с не по-малко от 100 mm (виж Фиг. 2.10.3).
Напречното сечение на вълнореза трябва да е постоянно до нивото на товарната
водолиния, над която то може постепенно да се намалява.
2.10.3.3
Вълнорез, изработен от листова стомана или ъгълник, трябва да бъде подкрепен с
бракети, разположени на разстояние не повече от 500 mm една от друга и излизащи зад листа
на вълнореза с не по-малко от 75 mm. Дебелината на бракетите трябва да бъде не по-малко от
0,7 от дебелината на листа на вълнореза. Препоръчва се бракетите да бъдат доведени до найблизкото бордово ребро.
2.10.3.4
Съединението на вълнореза с кила трябва да се намира на не по-малко от 0,3 m зад
точката на началото на подема на вълнореза (виж Фиг. 2.10.3).

- 157 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Фиг. 2.10.3
2.10.4

Масивен кърмови упор

2.10.4.1

Кърмови упор на едновинтов кораб

Старнпостът на кърмови упор с плътно правоъгълно сечение трябва да има размери
на сечението не по-малки от определените по формулите:
височина, mm
h =1,25L+85

(2.10.4.1-1)

N ⎞

s = (0,40L + 10 ) ⎜1 +

⎝ 883 ⎠

(2.10.4.1-2)

дебелина, mm

Фиг. 2.10.4

Ако петата на ахтерщевена не служи за опора на рулевото перо, а само за защита на
гребния винт, то дебелината на старнпоста s, mm може да бъде намалена до следното значение:
N ⎞

s = (0,40L + 10) ⎜1 +

⎝ 1324 ⎠
където

- 158 -

(2.10.4.1-3)

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

N=

сумарна спецификационна мощност на главните двигатели, kW

2.10.4.2

Кърмови упори на двувинтови и несамоходни кораби

Размерите на напречното сечение на кърмовия упор с правоъгълно напречно
сечение, който не се явява опора на рулевото перо (пера) трябва да бъде с размери, равни на
размерите на напречното сечение на масивния кил на несамоходен кораб.
Ако петата на ахтерщевена служи за опора на руля, то височината на сечението на
ахтерщевена трябва да бъде увеличена с 10%.
2.10.5
Здравината на старнпоста от огънат стоманен лист трябва да бъде такава, че
съпротивителният момент на напречното сечение относно надлъжна ос трябва да бъде не помалко от 1,5-кратната стойност на съпротивителния момент на кърмовия упор с плътно
правоъгълно напречно сечение.

Изчислителната дължина на напречното сечение на съставния кърмови упор h'
трябва да се приема не повече от 1,7 h (виж Фиг. 2.10.4).
Дебелината на листите трябва да бъде не по-малко от 25% от дебелината на
кърмовия упор с плътно напречно сечение, изисквана съгласно 2.10.4.1.
Здравината на кърмовия упор с лята конструкция трябва да бъде не по-малка от
здравината на кърмовия упор с плътно правоъгълно напречно сечение, посочено в 2.10.4.
2.10.6
Старнпостът трябва да бъде закрепен към напречна полупреграда, достигаща до
най-близката палуба или рамова флора, съединена с рамови бимс чрез пилерси.

Дебелината на листите от полупреградата или флората трябва да бъде не по-малко
от 20% от дебелината на листите на кърмовия упор. Широчината на хоризонталния фланец по
горната част на флората трябва да се приема равна на 10-кратната дебелина на листа.
Полупреградата може да има облекчителни изрези, даващи възможност за достъп из ахтерпика.
2.10.7

Съставни части на кърмовия упор

2.10.7.1
Дебелината на стената на дейдвудната ябълка, интегрирана в старнпоста (след
окончателна обработка) трябва да бъде не по-малко от 60% от дебелината на старнпоста,
изисквана в съответствие с 2.10.4.1 или 35% от диаметъра на гребния вал в зависимост от това
кое е по-голямо.
2.10.7.2
Рудерпостът трябва да има размери на напречното сечение като старнпоста
изпълнен в съответствие с изискванията на 2.10.4 и 2.10.5.
2.10.7.3
Петата на кърмови упор имащ рудерпост, служещ за опора на рулевото перо, при
правоъгълно напречно сечение трябва да има размери не по-малки от определените по
формулите:

височина, mm
h = 1,65L + 75

(2.10.7.3-1)

s = 0,70L + 18

(2.10.7.3-2)

дебелина, mm

- 159 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

2.10.7.4
Ако кърмовият упор няма рудерпост, съпротивителният момент на напречното
сечение на петата W, cm3 спрямо вертикалната ос трябва да бъде не по-малко от определения
по формулата:
(2.10.7.4)
W = 0,75A ν2 l
където

А=

площ на перото на руля, m2

ν=

максимална скорост на кораба, km/h

l=

разстояние на разглежданото напречно сечение от оста на въртене на рулевото
перо, m
Преходът от петата към кърмовия упор трябва да бъде плавен.

Ако петата не служи за опора на рулевото перо, а е предназначена само за защита
на винта, то тя може да има размерите на масивния кил с правоъгълно сечение, при което
височината й трябва да е равна на височината на кила.
Ако петата на кърмовия упор не е с правоъгълно напречно сечение, то
съпротивителният момент на напречното сечение на петата относно вертикална и хоризонтална
неутрална ос трябва да бъдат равни на съответните моменти на правоъгълно напречно сечение.
За свързване на кърмовия упор с хоризонталния кил долната част на кърмовия упор
трябва да бъде продължена от старнпоста към носа на не по-малко от две шпации при запазване
на напречното сечение на кърмовия упор.
2.10.8

Кронщейни на гребните валове

2.10.8.1
Кронщейните на гребните валове могат да бъдат оформяни като едно- или
двуопорни. Опорите на двуконзолните кронщейни по възможност трябва да бъдат разположени
под ъгъл една спрямо друга, като ъгълът между тях трябва да е различен от този между перките
на гребния винт.

За гребни винтове с три или пет перки се препоръчва ъгълът да бъде 90°. За гребни
винтове с четири перки ъгълът трябва да е 70° или 110°. Осите на опорите трябва по
възможност да се пресичат върху оста на гребния вал.
2.10.8.2
Размерите на опорите и главината се определят в зависимост от диаметъра на
гребния вал d и трябва да бъдат равни или по-големи от стойностите, посочени в Табл. 2.10.8.2.
2.10.8.3
Опорите на кронщейна трябва да преминават през външната обшивка на корпуса и
надеждно да се свързват чрез заварка към флорите или рамовите ребра. Площта на напречното
сечение на заваръчните шевове трябва да бъде не по-малко от двукратната площ на напречното
сечение на опората.

За външната обшивка в района на монтиране на кронщейна трябва да се използват
листи, удебелени с 50% в сравнение с листите от обшивката в оконечностите на кораба;
широчината на листа около опората трябва да е минимум 2d, а дължината му трябва да
превишава дължината на опората на кронщейна с минимум един път диаметъра на вала d от
всяка страна. Допуска се използване на дублиращи листи.
2.10.8.4

Заваръчните кронщейни на гребния вал трябва да имат еднаква здравина с летите.

- 160 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Табл. 2.10.8.2
Двуопорен кронщейн
Наименование
на размерите
Дебелина на
опорите
Площ на
напречното
сечение на опората
Дължина на
главината
Дебелина на
стената на
главината

под ъгъл
70° - 110°

под ъгъл
180°

Едноопорен кронщейн

0,45 d

0,55 d

0,75 d

0,5 d2

1,1 d2

1,5 d2

3,0 d

3,0 d

3,0 d

0,35d

0,35 d

0,40 d

2.11

Фундаменти под механизми и котли

2.11.1

Фундаменти под главните двигатели

2.11.1.1
Надлъжните греди на фундамента трябва да бъдат непрекъснати по цялата дължина
на машинното отделение и да са закрепени към напречните му прегради. Ако те не се
съединяват с дънни стрингери, то надлъжните греди трябва да имат продължение зад
преградите на машинното отделение, оформени като кници на разстояние не по-малко от две
шпации.

Височината на надлъжните фундаментни греди зависи от разположението на
двигателя, но тя трябва да бъде не по-малка от височината на флорите в машинното отделение.
Дебелината на гредите трябва да бъде с 1 mm повече от дебелината на флорите.
Размерите на поясите на надлъжните греди, върху които се разполага двигателят,
трябва да съответстват на опорните повърхности на двигателя, като при това площта на
напречното сечение на пояса трябва да бъде не по-малко от удвоената площ на напречното
сечение на пояса на флорите в машинното отделение.
2.11.1.2
Напречните греди трябва да удовлетворяват изискванията към флорите в
машинното отделение (виж също 2.2.1.8).
2.11.2

Фундаменти под спомагателни и други механизми

2.11.2.1
Дебелината на стените на надлъжните греди на фундамента трябва да е равна на
дебелината на флорите, а площта на сечението от опорните пояси на гредите от фундамента
трябва да е с 50% по-голяма от площта на сечението от поясите на флорите.
2.11.2.2
Преходът от пълната височина на фундамента към височината на набора от корпуса
трябва да се изпълнява плавно. За осигуряване на плавни преходи се допуска използване на
кници.

2.12

Надстройки и рубки

2.12.1

Настил на палубата

2.12.1.1

Дебелината на палубния настил s, mm на надстройка с една палуба и на първата

- 161 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

палуба от надстройка с повече палуби трябва да бъде не по-малко от определената по следните
формули:
.1
за всички надстройки на корабите с дължина L ≤ 25 m и за надстройки, които не се
отчитат при пресмятане на общата надлъжна здравина на корпуса на кораби с дължина поголяма от 25 m:
⎛L
⎞ a
s = ⎜ + 2⎟
50

⎠ 0,6

(2.12.1.1-1)

но не по-малко от 2,5 mm;
.2
за надстройки, които се отчитат при пресмятане на надлъжната здравина на
корабния корпус и за всички отстъпи на главна палуба на корабите с дължина по-голяма от 25 m

ss =

sD
Ds + D

(2.12.1.1-2)

където
s=

дебелина на листите от настила на изчислителна палуба съгласно 2.4.1

Ds =

височина на надстройката над палубата,
но не по-малко от дебелината s, определена с формула 2.12.1.1-1.

Надстройката се отчита в изчисленията на общата надлъжна здравина на корабния
корпус, ако:
Дължината на надстройката е не по-малко от 6 Ds, но не по-малко от 0,5L;
Надстройката е разположена в средната част на кораба;
Носовата и кърмовата стена на надстройката са разположени в една равнина с
напречните прегради на корпуса и близо до тях;
В надстройката са разположени рамови бордови ребра, рамови стойки, прегради и
полупрегради, разположени в равнината на рамовите връзки и прегради на по-ниско
разположените корпусни конструкции. Рамовите стойки на крайните прегради трябва да се
разполагат в една равнина с рамовите стойки по преградите от корпуса.
2.12.1.2
Дебелината на настила s, mm на втората и останалите палуби от надстройката, а
също и на палубите на палубните рубки трябва да бъде не по-малко от определената по
формулата:
⎛L
⎞ a
(2.12.1.2)
s = ⎜ + 2⎟
⎝ 80
⎠ 0,6

но не по-малко от 2 mm.
2.12.2
На корабите с дължина 25 m и повече надстройките и рубките с дължина ≥ 0,5L,
които не се отчитат в пресмятанията на надлъжната здравина на кораба, не е необходимо да

- 162 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

бъдат твърдо свързани с корпуса на кораба или тяхната палуба трябва да бъде разделена на
кратни участъци с използване на свободни междини или разширителни и плъзгащи съединения.
Дължината на тези участъци трябва да бъде не повече от 5 Ds.
2.12.3
Включването на втората и следващи палуби от надстройката в пресмятането на
общата здравина на корабния корпус е обект на специално одобрение от БКР.
2.12.4

Външни стени

2.12.4.1
Дебелината на листите от обшивката на външните стени на надстройката s, mm,
които се отчитат в изчислението на надлъжната здравина на корпуса за корабите с дължина над
25 m, трябва да бъде не по-малко от определената по формулата:

⎛L
⎞ a
s = ⎜ + 2,5 ⎟
⎝ 40
⎠ 0,6

(2.12.4.1)

но не по-малко от 3 mm и не повече от дебелината на настила на палубата,
изисквана в съответствие с 2.12.1.1-2.
Листите от обшивката на външните стени от надстройката в района на изрезите за
илюминаторите трябва да бъдат подкрепени с ребра, разположени над и под изреза с площ на
напречното сечение на реброто, равна на площта на напречното сечение на изрязаната част.
При надстройки с широчина по-малка от В дебелината на пояса, който се съединява
с горната палуба, трябва да бъде не по-малко от 4 mm.
2.12.4.2
За надстройки и рубки, непосочени в 2.12.4.1, дебелината на листите от обшивката
на външните стени трябва да бъде равна на дебелината на палубата на надстройката или
рубката, изисквани в 2.12.1.1-1 и 2.12.1.2.

Дебелината на листите от пояса, присъединяван към горна палуба, трябва да бъде
не по-малко от 3 mm.
2.12.5
Наборът на палубите на надстройките и рубките трябва да отговаря на
изискванията, посочени в 2.5. Ако надстройката не се отчита в изчисленията на надлъжната
здравина на кораба, във формулите, посочени за надлъжните ребра, не трябва да се отчитат
членовете. включващи L.
2.12.6
Стойките и рамовите стойки от надстройката трябва да са разположени в равнината
на съответния набор от корпуса. Разстоянието между стойките не трябва да превишава 0,6 m.
Съпротивителният момент на вертикалните стойки от стените (бордови вертикални ребра) на
еднопалубните надстройки, първия етаж на многопалубните надстройки и отстъпите на главна
палуба трябва да бъде 80% от съпротивителния момент на бордовите ребра
от корпуса, а за останалите надстройки и рубки 60% от съпротивителния момент на бордовите
ребра, но не по-малко от 6 cm3. Ако в набора на стените не са предвидени изискваните в 2.12.7
рамови ребра, то тогава съпротивителният момент на всяка осма стойка трябва да бъде
увеличен със 100%.
2.12.7
Съпротивителният момент W, cm3 на рамовите бордови ребра и рамовите бимси за
надстройките, които се отчитат при изчисленията на надлъжната здравина на кораба, трябва да
бъде не по-малко от определения по формулата:

- 163 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус
WD
Ds + D

Ws =

Глава 2

(2.12.7)

където
W=

съпротивителен момент на рамовите бордови ребра и рамовите бимси, cm3

Ds =

височина на надстройката над палубата, m

2.12.8
На корабите с дължина повече от 25 m обшивката на надлъжните стени от
надстройката, явяващи се продължение на бордовата обшивка, трябва да бъде продължена зад
крайните стени на надстройката и плавно да се свързва с ширстрека на дължина не по-малко от
една височина на надстройката.

Дебелината на листите от долния пояс на бордовите стени от надстройката,
явяващи се продължение извън краищата й, трябва да бъде увеличена с 10% на дължина равна
на 1,5-кратната височина на надстройката.
Дебелината на ширстрека и палубния стрингер пред носовата и зад кърмовата стена
трябва да бъде увеличена с 10% на дължина равна на 2,5-кратната шпация.
2.12.9

Конструкциите на бака и юта се разглеждат като надстройки.

2.13

Фалшборд

2.13.1
Крайните части на откритите палуби се препоръчва да се защитават с фалшборд с
височина в съответствие с определената в 10.5.1 Глава 3 “Устройства, оборудване и
снабдяване” на настоящите Правила.
2.13.2

Конструкция на фалшборда

Дебелината на листа на фалшборда трябва да бъде равна на дебелината на листите
от бордовите стени на надстройката, определена в съответствие с 2.12.4.-1, като при това за а
следва да се приема разстоянието между стойките, подкрепящи фалшборда.
Разстоянието между стойките, подкрепящи фалшборда, трябва да бъде не повече от
1,2 m.
Широчината на долния край на стойките, подкрепящи фалшборда, трябва да е не
по-малко от 1/3 от височината на фалшборда.
Стойките трябва да се разполагат в равнината на бимсите и книците на горна
палуба.
Горният край на фалшборда трябва да има планцер от лентова или профилна
стомана, съпротивителният момент W, cm3 на който спрямо вертикална ос трябва да бъде не
по-малко от определения по формулата:
W=

5 a
0,6

(2.13.2)

където

- 164 -

Правила на БКР, I – Част 2
а=

Корпус

Глава 2

разстояние между стойките на фалшборда, m

Ако към фалшборда се закрепят детайли от корабното оборудване (клюзове и
кипови планки), то стойките на фалшборда трябва да бъдат подсилени по съответния начин.

3.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОНСТРУКЦИЯТА НА
СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ КОРАБИ

3.1

Кораби за превоз на течни товари

3.1.1

Област на приложение

3.1.1.1
Изискванията на настоящия раздел се отнасят за кораби, пренасящи течни товари,
предназначени за превоз на суров нефт и нефтопродукти, а също за други опасни товари,
допуснати за превоз на кораби за превоз на течни товари от тип N и тип С.

Конструкцията на корпуса на корабите за превоз на течни товари, предназначени за
превоз на други течности, а също за корабите за превоз на течни товари от тип G са предмет на
специално разглеждане от БКР.
Изискванията към конструкцията на товарните танкове под високо налягане са
предмет на специално разглеждане от БКР. Здравината на конструкцията на товарните танкове
под високо налягане трябва да бъде проверена при работно налягане от 400 kPA по одобрена от
БКР процедура.
3.1.1.2
За конструктивните елементи от корабния корпус, за които не са посочени
изисквания в настоящия Раздел, се разпростират изискванията на Раздели 1, 2 и 3.2 за товарни
кораби при начин на товарене "А", приет в настоящата част на Правилата.
3.1.1.3
Корабите за превоз на течни товари по конструкция на корпуса могат да бъдат три
основни типа:

кораби за превоз на течни товари без двойно дъно и двоен борд, при които дъното,
бордът, палубата и преградите образуват товарните танкове;
кораби за превоз на течни товари със сухи или баластни отсеци в двойните бордове
и двойното дъно;
кораби за превоз на течни товари с вградени, независими от корпуса неснемаеми
товарни танкове.
3.1.1.4
В настоящия раздел са посочени изискванията към еднопалубния кораб за превоз
на течни товари, на които дъното (второто дъно), бордовете (вторите бордове), палубата и
преградите образуват товарните танкове

Конструкцията на корпуса на корабите за превоз на течни товари с независими
танкове трябва да отговарят на изискванията на Глава 2. Изискванията 3.1 се отнасят за
корабите за превоз на течни товари с независими танкове в обем, съгласуван с БКР.
Конструкцията на корпуса на корабите за превоз на течни товари, предназначени за

- 165 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

превоз на наливни опасни товари по река Дунав трябва да удовлетворяват изискванията на
Европейската спогодба за международен превоз на Опасни товари по вътрешните водни
пътища (AND).
Конструкцията на корпуса на корабите за превоз на течни товари, предназначени за
превоз на наливни опасни товари, освен по река Дунав и по други европейски реки, трябва да
удовлетворява изискванията на правилата за превоз на опасни товари, отнасящи се до
вътрешните водни пътища на Европа, и по-специално по река Рейн (ADNR).
3.1.2

Общи указания

3.1.2.1

Разделяне на товарното пространство на танкове.

3.1.2.1.1
На корабите за превоз на течни товари с широчина от 6 до 12 m, а също на
корабите, на които дължината на товарното пространство, включително с дължината на
носовия и кърмовия кофердам, надвишава 0,7 L, в диаметралната равнина на кораба по цялата
дължина на товарното пространство трябва да бъде разположена надлъжна непроницаема
преграда.

На корабите за превоз на течни товари с ширина повече от 12 m, в границите на
товарното пространство трябва да бъдат разположени две надлъжни прегради, разстоянието
между които трябва да бъде не повече от 0,6 B.
След съгласуване с БКР може да бъде допуснато да не се разполагат надлъжни
прегради или да се намали техният брой, ако чрез пресмятане се докаже достатъчната надлъжна
и напречна здравина на корабния корпус, а също и неговата устойчивост, включително
аварийната, при всички възможни в експлоатация варианти за разполагане на течния товар.
3.1.2.1.2
Товарното пространство на корабите за превоз на течни товари трябва да бъде
разделено на независими товарни танкове от напречни водонепроницаеми прегради,
разположени от борд до борд в една равнина, която е перпендикулярна на диаметралната
равнина.

Броят на напречните прегради се определя от следните условия:
Обемът на всеки от танковете трябва да бъде не повече от посочения в таблица
3.1.2.1.2.
Табл. 3.1.2.1.2
L·B·D, m3
до 600
600 - 3750
> 3750

Максимално допустим обем
на товарния танк, m3
L·B·D·0,3
180 + (L·B·D - 600) · 0,0635
380

Разстоянието между напречните прегради (с изключение на независимите цистерни
с цилиндрична форма) трябва да бъде не повече от 0,2L, m, или 10 m, в зависимост от това, кое
е по-голямо.
За корабите с тронк величината D трябва да бъде заменена с D', която:
b l ⎞

D' = d + ⎜ h t ⋅ t ⋅ t ⎟
B L⎠

(3.1.2.1.2)

- 166 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

ht =

височина на тронка, m (разстоянието между горния край на тронка и главна палуба,
измерена по борда на тронка L/2)

bt =

ширина на тронка, m

lt =

дължина на тронка, m.

За независими товарни танкове с цилиндрична форма, отношението на разстоянието
между напречните прегради към диаметъра на цистерната не трябва да превишава 7.
3.1.2.2

Кофердами, трюмни помещения, междинни и междубордни пространства.

3.1.2.2.1
Товарните танкове трябва да бъдат отделени от машинните отделения, жилищните
помещения, котелните отделения и пиковете с кофердами с дължина не по-малко от 600 mm.

На корабите за превоз на течни товари тип N кофердамът може да бъде използван
като служебно помещение, ако е ограничен от всички страни от водонепроницаеми прегради,
достигащи до дънната обшивка. Вход в него трябва да е предвиден само от палубата.
3.1.2.2.2
На корабите за течни товари, предназначени за превоз на нефтопродукти с
температура на възпламеняване 60 ºС и по-ниски, товарните танкове и помпеното отделение,
ако то се намира под палубата, трябва да бъде отделено от всички жилищни и служебни
помещения с кофердами със същата дължина. Кофердамите не трябва да се използват за други
цели.
3.1.2.2.3
Независимите товарни танкове трябва да отстоят от крайните прегради на
трюмното помещение на разстояние не по-малко от 500 mm или крайните прегради трябва да
бъдат от типа „А-60”.
3.1.2.2.4
Танкове за високо налягане трябва да отстоят от крайните прегради на трюмното
помещение на разстояние не по-малко от 200 mm.
3.1.2.2.5
Трюмни помещения, в които са разположени независими танкове и кофердамите на
корабите за превоз на течни товари не трябва да бъдат използвани за приемане на воден баласт.
3.1.2.2.6
Междубордните и междудънните пространства могат да се запълват с воден баласт
при условие, че товарните танкове са разтоварени.

Ако товарните танкове не са разтоварени, междубордните и междудънните
пространства могат да бъдат запълвани с воден баласт при условие, че състоянието на
натоварването е отчетено в Инструкцията за товарене, проверена е устойчивостта на кораба в
това състояние на натоварване и баластните танкове се запълват не повече от 90 % от техния
пълен обем.
3.1.2.2.7
Междудънните пространства могат да бъдат използвани за разполагане на танкове
за горивен запас при условие, че неговата височина е не по-малко от 600 mm.
3.1.2.2.8
За корабите за превоз на течни товари тип С с вградени товарни танкове ширината
на междубордното пространство трябва да бъде не по-малко от 1,0 m.

Допуска се намаляване на това разстояние до 800 mm при условие, че ще бъдат
изпълнени следните усилвания на корпуса (по отношение на посоченото в съответните
раздели):

- 167 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

.1

дебелината на палубния стрингер трябва да бъде увеличена с 25 %;

.2

дебелината на външната обшивка на борда трябва да бъде увеличена с 15 %;

.3
при надлъжна система на набора на борда трябва да бъдат разположени надлъжни
бордови греди с шпация не по-малко от 500 mm, височина не по-малко от 150 mm и площ на
напречното сечение на свободния пояс не по-малко от 7 cm2;
.4
при напречна система на набора трябва да бъдат разположени бордови стрингери с
разстояние между тях не повече от 800 mm, с височина, превишаваща височината на бордовите
ребра с не по-малко от 150 mm и площ на напречното сечение на свободния пояс не по-малко
от 7 cm2. Бордовите стрингери трябва да са заварени към бордовите ребра;
.5
бордовите стригери и бордовите надлъжни ребра трябва да бъдат поддържани от
диафрагми, разположени на разстояние не повече от 1,8 m една от друга.
3.1.2.2.9
За корабите за превоз на течни товари тип С с независими товарни танкове на
ширината на междубордното пространство трябва да бъде не по-малко от 800 mm.
3.1.2.2.10 За корабите за превоз на течни товари тип С с вградени товарни танкове средната
височина на междудънното пространство трябва да бъде 700 mm, но не по-малко от 600 mm.
Височината на междудънното пространство в районите на смукателните кладенци на товарните
помпи може да бъде намалена до 500 mm.
3.1.2.2.11 За корабите за превоз на течни товари тип С с независими товарни танкове
височината на междудънното пространство трябва да бъде не по-малко от 600 mm.
3.1.2.3

Надстройки и рубки

3.1.2.3.1
Надстройки, в които се намират жилищни помещения за екипажа и кухни, не
трябва да бъдат разположени над товарните танкове и вертикалните кофердами.

Филистрините на рулевата рубка, разположени на височина не по-малко от 1 m над
палубата, могат да имат наклон към носа.
3.1.2.3.2
Филистрините и илюминаторите във външните конструкции на надстройката и
рубките, ориентирани по посока на товарните танкове, трябва да бъдат неотваряем тип.
3.1.2.3.3

Надстройките трябва да бъдат стоманени.

3.1.2.4

Разширителни шахти

Всеки товарен танк трябва да е оборудван с разширителна шахта. Обемът на една
разширителна шахта трябва да е не по-малко от 0,5% от пълния обем на товарния танк.
Височината на комингса на разширителната шахта трябва да бъде не по-малко от 300 mm над
палубата, а дебелината им трябва да бъде равна на дебелината на настила на палубата, но не помалко от 5,5 mm.
Допуска се товарните танкове да не се оборудват с разширителни шахти, ако в
Инструкцията за товарене на кораба бъде посочен обема и съответстващата му стойност на
незапълнения обем (разстоянието от палубата, ограничаваща танка отгоре до нивото на товара),
необходими за компенсация на температурното разширение на течния товар по време на рейса
в зависимост от плътността на товара и разликата в температурите.

- 168 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

3.1.3

Конструкция на корпуса в района на товарните танкове

3.1.3.1

Обикновени флори

Глава 2

3.1.3.1.1
Обикновени флори трябва да бъдат разположени на всяко ребро при напречна
система на набора и на не повече от всяко четвърто при надлъжна система на набора.
3.1.3.1.2
Съпротивителният момент на флорите W, cm3 трябва да бъде не по-малко от
определения по формулата:

W = k a1 B12 (D + h)

(3.1.3.1.2)

където
k=

коефициент, равен на:
5,0 - при напречна или надлъжна система на дънния набор и напречна система на
бордовия набор
3,7 - при надлъжна система на набора на дъното и борда

a1 =

разстояние между обикновените флори, m

B1 = 1,0B - без надлъжна преграда, m
B1 = 0,5B - при една надлъжна преграда, m
B1 = 0,4B - при две надлъжни прегради, m
h = ht + hex + 0,5 – допълнителен изчислителен напор, m
ht =

височина на тронка, m (разстоянието между горния край на тронка и главна палуба)

hex =

височина на разширителната шахта в ДР (разстоянието между горния край на
разширителната шахта и горния край на танка), m

hk =

напор, m, който съответства на налягането, на което е регулиран предпазния
клапан, ако такъв е монтиран; за всички типове кораби за превоз на наливни течни
товари hex + 0,5 не трябва да се приема по-малко от hk;
за кораби за превоз на течни товари тип N hex + 0,5 не трябва да се приема по-малко
от 1,0 m;
за кораби за превоз на течни товари тип С hex + 0,5 не трябва да се приема по-малко
от 1,5 m.

3.1.3.1.3

Стените на флорите не трябва да се прекъсват при надлъжна преграда.

Ако стените на флорите не преминават през надлъжната преграда, то те трябва да
се съединяват с нея с помощта на кници, дължината на свободния и край по флората трябва да
бъде 1,5-кратната височина на флората, а по преградата колкото е височината на флората.
Дебелината на кницата трябва да бъде с 2 mm повече от дебелината на стената на флората.
Разстоянието на краищата на флората от преградата трябва да бъде не повече от 40 mm.
3.1.3.1.4
При единично дъно и при надлъжна система на набора на дъното в случай, че
светлия отвор на флората превишава 4,5 m, в средата на светлия отвор на флората трябва да

- 169 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

бъдат поставени кници, съединяващи се с надлъжните дънни греди (виж Фиг. 3.1.3.1.4).
Книците могат да бъдат заменени с обикновен дънен стрингер.

Фиг. 3.1.3.1.4
3.1.3.1.5
При съгласуване с БКР обикновените флори могат да бъдат разположени над
горните краища на дънните надлъжни греди, виж Фиг. 3.1.3.1.5.

Фиг. 3.1.3.1.5

В този случай флорите трябва да са изпълнени така, че техният горен и долен пояс
са еднакви. При това изискваната в съответствие с 3.1.3.1.2 стойност на съпротивителния
момент за флорите трябва да е действителната за профила без присъединения пояс. При
използване на прокат от булбов профил за дънни надлъжни греди, съединението им с флорите
трябва да се извършва с помощта на кници в съответствие с 3.1.3.1.5.
3.1.3.1.6
Дебелината на стената на обикновената флора трябва да удовлетворява
изискванията на 2.9.3.3 и 2.9.3.4.
3.1.3.2

Надлъжни дънни греди и надлъжни греди по второто дъно

Съпротивителният момент на надлъжните дънни греди W, cm3 трябва да бъде не
по-малко от определения по формулата:
L⎞

W = 4 a⎜ D + h + ⎟ l 2
50 ⎠

- 170 -

(3.1.3.2)

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

където
а, l =

виж 2.2.3.3

h=

виж 3.1.3.1.2

При наличие на двойно дъно надлъжните дънни греди и надлъжните греди по
второто дъно трябва също да удовлетворяват изискванията на 2.9.6.
3.1.3.3

Вертикален кил и дънни стрингери

3.1.3.3.1
При единично дъно вертикалният кил и дънните стрингери трябва да бъдат
разположени в съответствие с изискването на 2.2.4; при това, разстоянието между тях или
между дънния стрингер и надлъжната преграда или борда може да бъде увеличено до 3 m.
Размерите на дънните стрингери трябва да отговарят на изискванията на 2.2.4.5.

При наличие на двойно дъно вертикалният кил и дънните стрингери трябва да
удовлетворяват изискванията на 2.9.5.
3.1.3.3.2
При надлъжна система на набора на дъното липсата на дънни стрингери може да се
допусне само след специално разглеждане от БКР.
3.1.3.4
Надлъжни прегради, завършващи на крайни напречни прегради на товарен танк,
трябва да бъдат продължени с бракети, плавно преминаващи в границите на кофердама в
надлъжни връзки. Размерите на бракетите се приемат в съответствие с Фиг. 3.1.3.4.

Фиг. 3.1.3.4
3.1.3.5

Бордови ребра и вертикални стойки по втория борд

3.1.3.5.1
Съпротивителният момент на бордовите ребра (при отсъствие на втори борд) и
вертикалните стойки на втория борд W, cm3 трябва да бъде не по-малко от определения по
формулата:

W = 2,5 a (D + 2h) D2 + 5

(3.1.3.5.1)

където
h=

виж 3.1.3.1.2

При подкрепяне на бордовото ребро с бордови стрингер l съпротивителният
момент, полученият по формула (3.1.3.5.1) може да бъде намален с 30%.

- 171 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

3.1.3.5.2
Свързването на бордовите ребра с флорите и бимсите се извършва само с кници,
отговарящи на изискванията на 1.3.4.

За свързването на бордовите ребра с надлъжните греди от дъното и палубата виж
2.3.2.2. Не се допуска изпълнение на съединения с припокриване.
3.1.3.5.3
При наличие на втори борд размерите на напречните сечения на бордовите ребра и
вертикалните стойки по втория борд трябва да изпълняват изискванията на 2.10.
3.1.3.6
При отсъствие на второ дъно и при надлъжна система на набора на дъното и
палубата, рамовите ребра трябва да имат размери, равни на:
за долния край на реброто – еднакви с размерите на обикновената флора;
за горния край на реброто – еднакви с размерите на рамовия бимс.

Свързването на елементите от рамовия напречен набор трябва да се изпълнява
както е показано на Фиг. 2.3.6.
3.1.3.7

Надлъжни бордови греди и надлъжни греди по втория борд

3.1.3.7.1
Съпротивителният момент на надлъжните бордови греди (при отсъствие на втори
борд) и надлъжните греди на втория борд W, cm3 трябва да бъде не по-малко от определения по
формулата:
W = 6,3 a(D + h) l2
(3.1.3.7.1)
където

h=

виж 3.1.3.1.2

l=

виж 2.3.5.1

3.1.3.7.2
При надлъжна система на бордовия и палубен набор между най-горната надлъжна
бордова греда и първата надлъжна палубна греда до борда трябва да бъдат разположени
вертикални кници с фланец на разстояние не повече от 1 m.

Дебелината на книците s трябва да бъде равна на дебелината на бордовата обшивка,
а широчината на фланеца - 10 s. Книците трябва да бъдат заварени към надлъжните греди,
палубния настил и бордовата обшивка (виж Фиг. 3.1.3.7.2).

Фиг. 3.1.3.7.2

- 172 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

3.1.3.7.3
При наличие на втори борд размерите на напречните сечения на надлъжните
бордови ребра и надлъжните ребра на втория борд трябва да изпълняват изискванията на 2.10.
3.1.3.8

Бимси и рамови бимси в товарните танкове

Съпротивителният момент на бимсите и рамовите бимси W, cm3 трябва да бъде не
3.1.3.8.1
по-малко от определения по формулата:
W = k a 1 h l2

(3.1.3.8.1)

където
k=

коефициент, равен на:
6 - за бимсите при напречна система напалубния набор
5,3 - за рамовите бимси при надлъжна система на набора на палубата и напречна
система на бордовия набор
4,5 - за рамовите бимси при надлъжна система на палубния и бордови набор

а1 =

разстояние между бимсите или между рамовите бимси, m

h =

виж 3.1.3.1.2

l =

за бимсите виж 2.5.2.1

l=

B1 - за рамовите бимси (виж 3.1.3.1.2)

3.1.3.8.2
Свързването на бимсите с бордовите ребра и с вертикалните стойки от надлъжната
преграда трябва да бъде изпълнено с помощта на кници, удовлетворяващи изискванията на
1.3.4. Ако бимсите се прекъсват на преградата, то от двете страни на преградата трябва да бъдат
монтирани кници. Дебелината на книците трябва да бъде с 2 mm повече от дебелината на
обшивката на надлъжната преграда в съответствие с 3.1.3.13.2, а разстоянието на краищата на
бимсите от преградата трябва да бъде не повече от 25 mm.

Ако стените на рамовите бимси не преминават през надлъжната преграда, то те
трябва да бъдат свързани с нея с помощта на кници, дължината на свободния край на който по
рамовия бимс трябва да бъде равна на 1,5-кратната височина на бимса, а на преградата - на
височината на бимса. Дебелината на кницата трябва да бъде с 2 mm повече от дебелината на
стената на бимса. Разстоянието от края на рамовия бимс до преградата трябва да бъде не повече
от 40 mm.
3.1.3.9

Надлъжни подпалубни греди в товарните танкове

Съпротивителният момент на надлъжните палубни греди W, cm3 трябва да бъде не
по-малко от определения по формулата:
L⎞

W = 4 a ⎜h + ⎟ l2
50 ⎠

(3.1.3.9)

където
l =

светъл отвор на палубните греди, включително крайните закрепвания, m, но не помалко от 2 m

h=

виж 3.1.3.1.2

- 173 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

a =

шпация на палубните греди, m

3.1.3.10

Карлингси в товарните танкове

Глава 2

3.1.3.10.1 Броят на карлингсите при напречна система на палубния набор се определя от
условието, светлият отвор на бимсите да не превишава 3 m. Карлингсите трябва да са
разположени като продължение на надлъжните прегради в товарния трюм и да се разполагат
колкото е възможно по-далеч към краищата на кораба.
3.1.3.10.2 Съпротивителният момент на карлингсите W, cm3 трябва да бъде не по-малко от
определения по формулата:

W = k h b l2+ 35

(3.1.3.10.2)

където
k, b, l =

виж 2.5.5.2

h=

виж 3.1.3.1.2

3.1.3.10.3 При надлъжна система на палубния набор отсъствието на карлингси е обект на
специално одобрение от страна на БКР.
3.1.3.11
В границите на кофердамите преходът от надлъжна преграда към карлингс трябва
да бъде изпълнен с помощта на кници. Размерите на книците се приемат в съответствие с Фиг.
3.1.3.4.
3.1.3.12

Пилерси в товарните танкове

Площта на напречното сечение на пилерса f, cm2 (3.1.3.12-1) и неговият минимален
инерционен момент I, cm4 (3.1.3.12-2) трябва да бъдат не по-малки от определените по
формулите:
f = 2,2 h b l

(3.1.3.12-1)

I = 2,4 h b l l12

(3.1.3.12-2)

където
b, l, l1 =

виж 2.5.6

h=

виж 3.1.3.1.2

3.1.3.13

Обшивка на преградите на товарните танкове

3.1.3.13.1 Дебелината на обшивката на напречните прегради на товарните танкове се
определя по формула 2.7.2.1 при стойност z, измерена от долния край на преградата до горния
край на разширителната шахта плюс 0,5 m, но не по-малко от 1 m (за корабите за превоз на
течни товари тип N) и 1,5 m (за корабите за превоз на течни товари тип С) над палубата, но не
по-малко от напора, който съответства на налягането, за което се регулира предпазния клапа,
ако той е монтиран, и при k = 2. Във всички случаи дебелината на обшивката на преградата
трябва да бъде не по-малка от 5 mm.

- 174 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

3.1.3.13.2 Дебелината на обшивката на надлъжната преграда и надлъжната преграда на
втория борд в границите на средната част на кораба трябва да бъде с 0,5 mm повече от
дебелината на обшивката на напречните прегради, изисквана съгласно 3.1.3.13.1. Извън
посочения район тя трябва да бъде равна на дебелината на обшивката на напречните прегради.
3.1.3.13.3 Дебелината на обшивката на преградата на кофердама, която не контактува с
товарните танкове, се определя по формула 2.8.2 при стойност h, измерена до края на
въздушната тръба, но не по-малко от 1,5 m над палубата. Дебелината не трябва да бъде помалка от 5 mm.
3.1.3.14

Набор на преградите на товарните танкове и кофердами

3.1.3.14.1 Съпротивителният момент на стойките на преградите на товарните танкове и
кофердамите W, cm3 трябва да бъде не по-малко от определения по формулата:

W = k a (l+2h) l2

(3.1.3.14.1)

където
k=

коефициент, равен на:
3,0 - при безкнично закрепване на краищата на стойките
2,0 - при закрепване на горния и долния край на стойките с кници
2,1 - при закрепване на горния и долния край на стойките от надлъжната преграда
с кници

l=

светъл отвор на стойката (включително кничното закрепване, ако е предвидено), m

h=

виж 3.1.3.1.2

3.1.3.14.2 Съпротивителният момент на хоризонталните ребра за коравина по надлъжните
прегради W, cm3 трябва да бъде не по-малко от определения по формулата:

W = 4 a (D + h + 0,01L) l2

(3.1.3.14.2)

където
l=

светъл отвор на реброто, измерен между опорите му, m

h=

виж 3.1.3.1.2

3.1.3.14.3 При надлъжна система на набора рамовите стойки по надлъжната преграда трябва
да имат напречно сечение в долния си край, еднакво с напречното сечение на обикновените
флори, а в горния си край еднакво с рамовите бимси. Сечението на стойките трябва да се
променя плавно от единия към другия край.
3.1.3.15
Гофрираните прегради трябва да удовлетворяват изискванията на 2.7.5, като z се
заменя съответно със значението на h съгласно 3.1.3.1.2, а коефициентът k се приема равен на 15.
3.1.3.16

Изрези в стените на набора

В стените на флорите и дънните стрингери трябва да бъдат предвидени изрези
(шпигати) за преминаване на вода и нефтопродукти, а в стените на бимсите и карлингсите - за
преминаване на газове.

- 175 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

При оформяне на набора като гребеновиден оформянето на шпигати за преминаване на течности и газове не е задължително.

3.2

Тласкачи и тласкаеми баржи, лихтери

Освен изискванията, изложени в Раздел 1 и 2, тласкачите и тласкаемите баржи
трябва да отговарят и на изискванията, посочени по-долу.
3.2.1

Тласкачи

3.2.1.1
В равнината на упорите трябва да бъдат разположени надлъжни прегради, рамки
или ферми, здраво свързани с корпуса и достигащи до форпиковата преграда.

Като продължение на тези прегради или ферми трябва да се разполагат обикновени
карлингси и дънни стрингери, размерите на които трябва да отговарят на изискванията,
посочени в 2.5.5 и 2.2.4.5.
3.2.1.2

Палубният стрингер трябва да достига носовата транцева преграда.

3.2.1.3
БКР може да поиска увеличение на дебелината на листите от носовата транцева
преграда и упорите, като във всички случаи дебелината на листите трябва да се приема не помалко от дебелината на настила на палубата в носовата част.
3.2.1.4
Ако в равнината на упорите са разположени рамки или ферми, то форпиковата
преграда трябва да бъде подкрепена в равнината на този набор с рамови стойки, размерите на
който трябва да бъдат не по-малки от размерите на карлингсите, към които се закрепят.
3.2.1.5
На форпиковата преграда в равнината на бордовите стрингери трябва да бъдат
разположени шелфове, свързани със стрингерите чрез кници. Размерите на шелфа трябва да
бъдат еднакви с размерите на стрингерите съгласно 2.3.7.1.
3.2.1.6
В района на форпика заварката на надлъжните рамови връзки трябва да бъде
изпълнена с двустранен непрекъснат шев.
3.2.2

Тласкаеми баржи

3.2.2.1
За възприемане на усилията от упорите на тласкача и други сцепни устройства
корпусът на тласкаемата баржа трябва да бъде усилен по следния начин:
.1
в равнината на упорите или другите сцепни устройства трябва да бъдат
разположени карлингси и бордови стрингери, които трябва да достигат до преградите на
форпика и ахтерпика. Съпротивителният момент на бордовите стрингери трябва да бъде не помалък от съпротивителния момент на обикновените флори в средната част.

Височината на карлингсите трябва да бъде не по-малко от 0,1 l (l - височина на
транеца).
.2
в равнината на упорите или в равнината, в която упорите от тласкачите контактуват
към транцевите прегради на тласкаемите баржи трябва да бъдат монтирани подкрепящи
бракети с Т-образен профил с височина, равна на височината на прилежащия карлингс.

Бракетите трябва да се свързват с карлингсите и бордовите стрингери.

- 176 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

.3
в равнината на бордовите стрингери и карлингсите форпиковата и ахтерпиковата
преграда трябва да бъдат подкрепени с усилващи греди, размерите на които са равни на
размерите на карлингсите.
3.2.2.2
Независимо от системaтa на наборa трябва да се съблюдават следните минимални
дебелини s, mm (за обшивките на дъното се приема по-голямата стойност от получените подолу):

палубен стрингер s = 0,07 L + 4, mm

(3.2.2.2-1)

дънна обшивка s = 0,055 L + 3, mm

(3.2.2.2-2)

дънна обшивка s = 5,5 a

L + 0,6

(3.2.2.2-3)

дънна обшивка s =10 a

(3.2.2.2-4)

бордова обшивка s = 1,55 a

L

(3.2.2.2-5)

Дебелината на бордовата обшивка в оконечностите на разстояние не по-малко от
широчината на плавателния съд, измерено от транците, трябва да е равно на дебелината на
обшивката в средната част на кораба.
Дебелината на настила на палубата на тласкаемите баржи s, mm в краищата трябва
да бъде не по-малко от определената по формулата:

s = (0,05L + 3)

a
0,5

(3.2.2.2-6)

3.2.2.3
В носовата и кърмовата част на тласкаемите баржи на ниво главна палуба трябва да
бъде разположен напречен лист, дебелината s, mm на който трябва да бъде не по-малко от
определената по формулата:

s = 0,07 L + 4

(3.2.2.3-1)

Широчината b, mm на този лист трябва да бъде не по-малко от определената по
формулата:
b = 5 L + 300
3.2.2.4

(3.2.2.3-2)

Транцеви прегради

3.2.2.4.1
За тласкаеми баржи, които нямат упори, ширстрекът трябва да достига до
транцевите прегради и да преминава по горния им край от борд до борд. Обшивката,
разположена в този район, трябва да бъде с 2 mm повече от бордовата обшивка в средната част
на кораба.
3.2.2.4.2
За баржите, имащи упори за тласкане, дебелината на обшивката на транцевите
прегради s, mm трябва да бъде не по-малко от определената по формулата:

s = 0,07 L + 6
3.2.2.5

(3.2.2.4.2)

В равнината на бордовите стрингери по транцевите прегради трябва да се

- 177 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

разполагат шелфове, които се съединяват с бордовите стрингери. Размерите на тези шелфове
трябва да бъдат равни на размерите на бордовите стрингери, посочени в 2.3.7.1.
3.2.2.6
Съпротивителният момент на стойките по транцевите прегради трябва да бъде с
50% повече от определения по формула (2.3.2.1), при което за l се приема височината на
транеца.

Краищата на ребрата трябва да се съединяват чрез кници със съседните греди и
ребра за коравина.
3.2.2.7
Упорите трябва надеждно да са закрепени към корпуса. Препоръчва се те да се
изработват като кутиеобразни конструкции. Дебелината на челния лист на упора s, mm трябва
да бъде не по-малко от определената по формулата:

s = 0,10 L + 8

(3.2.2.7-1)

Дебелината на бордовата обшивка на упора s, mm трябва да бъде не по-малко от
определената по формулата:
s = 0,08 L + 5

(3.2.2.7-2)

3.2.2.8
В района на крайните отсеци надлъжните рамови връзки трябва да бъдат заварени с
двустранен непрекъснат шев.
3.2.2.9
Броят на дънните стрингери при тласкаемите баржи с двойно дъно може да бъде
намален в сравнение с изискваните в 2.2.4.1 до три (два бордови и един разположен в
диаметралната равнина).
3.2.3

Лихтери

За лихтерите, дължината на които не превишава 40 m, напречни водонепроницаеми
прегради съгласно 2.7.1.1 и 2.7.1.2 могат да не се поставят, ако предната стена на лихтера може
да издържи натоварване 2,5 пъти превишаващо натоварването, предвидено за носовата
(таранната) преграда на кораб със същото газене.

3.3

Кораби, превозващи товар на палубата (кораби-площадки)

3.3.1

Област на приложение

Изискванията на настоящия раздел се отнасят за сухотоварни кораби, пренасящи
товар на палубата (кораби-площадки), главните размери на които не изискват проверка на
здравината в съответствие с 1.1.2.2 и 1.1.2.4.
3.3.2

Общи указания

3.3.2.1
В диаметралната равнина на корабите, пренасящи товар на палубата, трябва да
бъде разположена надлъжна преграда. След съгласуване с БКР надлъжната преграда може да
бъде заменена с равностойна по здравина ферменна конструкция с диагонални връзки. За
кораби, предназначени да товарят по начин “В” се допуска използване и на конструкции с
пилерси.
3.3.2.2
Дънният набор трябва да е надеждно съединен с палубния набор, при което за
корабите, предназначени да товарят по начин “А” чрез ферми с диагонални връзки, а за

- 178 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

корабите, предназначени да товарят по начин “В” с помощта на пилерси. В случай, че се
използват пилерси при пресмятането на флорите по формула (3.3.3.2) в качеството на В1 се
приема широчината на кораба В.
3.3.2.3
При надлъжна система на набора на дъното и палубата, ферми трябва да се
разполагат в равнината на всички рамови корпусни връзки (виж Фиг. 3.3.2.3-1), а при напречна
система на набора на дъното и палубата в равнината на всички основни греди от палубата и
дъното (виж Фиг. 3.3.2.3-2).

Фиг. 3.3.2.3-1

Фиг. 3.3.2.3-2
3.3.3

Елементи на корпуса

3.3.3.1
За конструктивните елементи от корпуса, които не са посочени в настоящия раздел
трябва да се изпълняват изискванията от Раздели 1, 2 и 3.2.
3.3.3.2

Обикновени флори и дънни стрингери

3.3.3.2.1
Съпротивителният момент на обикновените флори W, cm3 трябва да бъде не помалко от определения по формулата:

W = k k1 a 1 (d + 0,6 ) B12

(3.3.3.2)

където
k=

4,5 - при надлъжна система на дънния набор

k=

6,0 - при напречна система на дънния набор

k1 =

виж 2.2.1.5, при отсъствие на дънни стрингери k1 = 1

a1 =

виж 2.2.1.3

d=

газене на кораба, m

В1 =

светъл отвор на обикновената флора, m, измерен между опорите, но не по-малко
от височината на борда D.

- 179 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

За опори на обикновените флори се считат бордът, надлъжните прегради и
надлъжните ферми с разкоси.
3.3.3.2.2
Ако обикновените флори са изработени като симетрични профили и са
разположени над горния край на дънните надлъжни греди, то връз-ката между горепосочените
греди трябва да се изпълнява в съответствие с 3.1.3.1.4 и 3.1.3.1.5.
3.3.3.2.3
Съпротивителният момент на дънния стрингер W, cm3 трябва да бъде не по-малко
от определения по формулата:

W= 6 b (d + 0,6) l2

(3.3.3.2.3)

където
b=

широчина, измерена между средите на неподкрепените площи по дъното от двете
страни на стрингера, m (Фиг. 3.3.2.3-2)

l=

светъл отвор на дънния стрингер, m. За опори на дънния стрингер се считат напречните прегради и възлите от фермите.

Съпротивителният момент на дънния стрингер трябва да бъде не по-малък от
съпротивителния момент на флората.
3.3.3.3

Палуба

3.3.3.3.1

Палубен набор

Конструктивните елементи на палубния набор трябва да бъдат определени в
съответствие с изискванията на 2.5, като при това в съответните формули за определяне на
съпротивителния момент W на гредите от палубния набор трябва да се влага стойността на
ефективното натоварване р, kPа, равно на:
p = 10 γ h

(3.3.3.3.1)

където
γ=

плътност на палубния товар, t/m3

h=

средна височина на товара над палубата, m, но не повече от 30 kPa.

Ако ефективното палубно натоварване превишава 30 kPa трябва да бъде
представена да одобрение от БКР проверка на здравината на палубния набор, извършена по
изчислителен път.
3.3.3.3.2

Палубен настил

Дебелината на настила s2, mm в района на товарната палуба трябва да бъде не помалко от определената по формулата:
s2 =

s + s 2 + 4s12
2

където

- 180 -

(3.3.3.3.2)

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

s=

дебелина на палубния настил, определена в съответствие с 2.4.1. При наличие на
карлингси, изпълняващи изискванията на 2.4.1, дебелината s, определена по формула 2.4.1.1-1, може да бъде намалена с 6% при наличие на три карлингса и с по
3% за всеки следващ карлингс.

s1 =

1,7 a

a=

разстояние между елементите на палубния набор

р=

натоварване в съответствие с 3.3.3.1, kPa

p , mm

За палуби без дървен настил, ако се предвижда работа с грайфери или други
механизирани средства за товарене (разтоварване), тази дебелина трябва да бъде увеличена с не
по-малко от 3 mm.
3.3.3.4

Конструкция на фермите с разкоси

3.3.3.4.1
Конструкции, състоящи се от палубни и дънни греди, пилерси и диагонални
разкоси трябва да се разполагат в напречно направление при надлъжна система на набора (виж
Фиг. 3.3.2.3-1) и в надлъжно направление при напречна система на набора на корпуса (виж Фиг.
3.3.2.3-2).
3.3.3.4.2
Оразмеряването на палубните и дънните конструкции с ферми с разкоси (флори и
бимси или дънни стрингери и карлингси) се извършва в съответствие с 2.2.1, 2.2.4, 2.5.4 и 2.5.5.
Размерите на пилерсите се определят в съответствие с изискванията на 2.5.6.

Размерите на разкосите се определят в съответствие с изискванията на 2.5.6 в
зависимост от изчислителното натоварване Nd и приведената дължина lr.
Изчислителното натоварване Nd, kN се пресмята по формулата:
Nd =

N
2 k cos α

(3.3.3.4.2-1)

където
N=

изчислително натоварване върху пилерса, определено по формула (2.5.6.3-2)

α=

ъгъл между надлъжните оси на пилерса и разкоса

k=

коефициент, равен на:
1 - за конструкции, изпълнени в съответствие с Фиг. 3.3.3.4.2 (а) и (б)
2 - за конструкции, изпълнени в съответствие с Фиг. 3.3.3.4.2 (в)
Приведената дължина на разкоса lr, m се изчислява по формулата:
lr = k1 lbr

(3.3.3.4.2-2)

където
lbr =

пълна дължина на разкоса, m

- 181 -

Правила на БКР, I – Част 2
k1 =

Корпус

Глава 2

коефициент, равен на:
1 - за конструкциите, посочени на Фиг. 3.3.3.4.2 (а) и (б)
0,6 - за конструкциите, посочени на Фиг. 3.3.3.4.2 (в)

Фиг. 3.3.3.4.2

3.4

Кораби с широко разкритие на палубата

3.4.1

Общи изисквания

3.4.1.1
Кораби с широко разкритие на палубата - кораби, имащи широчина на люковите
изрези ≥ 0,7 от широчината на кораба.
3.4.1.2
За сухотоварни кораби номиналната широчина на палубния стрингер c0, mm се
определя по формулата:

c 0 = 0,66 d l 2

k d
D f y

(3.4.1.2)

където
l=

дължина на най-дългия от товарните трюмове, измерена между напречните
прегради, m

k=

коефициент, равен на:
1- за кораби с един непрекъснат трюм
2,2 - за кораби с два трюма с приблизително еднаква дължина
2,4 - за кораби с три трюма, средният от които е значително по-къс от съседните

f=

прието сечение на ширстрека, cm2 или сечението на листа от комингса на люка
над палубата на височина равна на 50-кратната дебелина на листа на комингса,
а при наличие на двойни бордове до нивото под палубата на същото разстояние,
включително сечението на всички негови надлъжни ребра за коравина над
палубата.
При пресмятането се приема най-голямата от посочените стойности.

y=

допустимо преместване на поясите на комингсите в хоризонталната равнина, което
като правило трябва да бъде не повече от:
1,5 cm - за кораби с подвижни (движещи се) люкови закрития
2,0 cm - за кораби с щитови или друг тип снeмаеми люкови закрития
3,0 cm - за кораби без люкови закрития (открит тип) с дължина до 40 m
4,0 cm - за кораби без люкови закрития (открит тип) с дължина над 40 m

Независимо от типа на люковите закрития или дължината на кораба, провисването
на комингса трябва да бъде не повече от 1/800 от дължината на най-дългия товарен трюм
y ≤ 1/800.

- 182 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

3.4.1.3
Дебелината на палубния стрингер sc, mm трябва да бъде не по-малко от
определената по формулата:

⎛ 10 ⎞
s c = ⎜⎜ ⎟⎟ (40Bs − 1,8Fk − 0,90FPB )
⎝ c0 ⎠

(3.4.1.3)

където
c0 =

номинална широчина на палубния стрингер, определена в съответствие с 3.4.1.2, cm

s=

дебелина на палубния настил, определена в съответствие с 2.4.1.1, cm

Fk =

площ на напречното сечение на комингса над палубата, включително неговите надлъжни ребра за коравина, cm2

FPB =

сума от площите на напречното сечение на комингса под палубата, площта на надлъжните подпалубни греди и площите от сечението на ширстрека, превишаващи
изискваните в съответствие с 2.1.4.2, cm2

Във всички случаи дебелината на палубния стрингер трябва да бъде не по-малко от
дебелината на палубния стрингер на изчислителна палуба, изисквана в съответствие с 2.4.2.
3.4.1.4
Ако на товарните кораби с широко разкритие на палубата с единичен или двоен
борд приетата широчина на палубния стрингер с1 е по-малка от номиналната широчина c0,
определена в съответствие с 3.4.1.2, то тогава наборът на корпуса трябва да бъде усилен в
съответствие с 3.4.2, 3.4.3 и 3.4.4.
3.4.1.5
Ако дължината на един от трюмовете на товарен кораб с широко разкритие на
палубата превишава 0,5 L, то се препоръчва устройване на двоен борд в съответствие с 2.9.11.
3.4.2

Бордови набор

3.4.2.1
Съпротивителният момент на рамовите бордови ребра, определен в съответствие с
2.3.6.4, трябва да бъде увеличен чрез умножаване с отношението c0/c1.
3.4.2.2
Съпротивителните моменти на свободните бордови ребра и надлъжните бордови
греди, определени в съответствие с 2.3.2 и 2.3.5, трябва да бъдат увеличени пропорционално на
стойността c 0 / c1.
3.4.3

Дънен набор

3.4.3.1
Съпротивителният момент на усилените флори, определен в съответствие с 2.2.1.3
и 2.2.1.13, към които се свързват рамовите бордови ребра, усилени съгласно 3.4.2.1, трябва да
бъде увеличен чрез умножаване с отношението c0/c1.
3.4.3.2
Съпротивителният момент на обикновените флори, определен в съответствие с
2.2.1.3, към които се съединяват свободните бордови ребра, трябва да бъде увеличен
пропорционално на стойността c 0 / c1.
3.4.3.3
Дънните стрингери, разположени до борда на кораба, трябва да бъдат изпълнени
като обикновени, както и на корабите, за които изискване 2.2.4 не се отнася.

- 183 -

Правила на БКР, I – Част 2
3.4.4

Корпус

Глава 2

Палубен стрингер на кораби с широко разкритие на палубата

3.4.4.1
Ако поради конструктивните или експлоатационните особености на кораба
номиналната широчина на палубния стрингер c0 не може да бъде осигурена, то тогава
дебелината на палубния стрингер, определена в съответствие с 3.4.1.3 трябва да бъде увеличена
чрез умножаване с отношението c0/c1.
3.4.4.2
Здравината на корпусните конструкции не трябва да се намалява, ако широчината
на палубния стрингер е по-голяма от изискваната.

3.5

Кораби за превоз на контейнери в трюма

3.5.1

Област на приложение

3.5.1.1
Изискванията на настоящия раздел се отнасят за сухотоварни кораби, предназначени за специализиран превоз на контейнери в трюмовете, а също и за кораби за превоз на
генерални товари, за които се предполага, че епизодично ще превозват контейнери.
3.5.1.2
Изискванията се отнасят за надлъжно разполагане на контейнерите, съответно в 2,
3 или 4 реда по широчина и не повече от 5 реда по височина.
3.5.1.3
Конструкцията на корабите-площадки, предназначени за превоз на контейнери, са
обект на специално разглеждане от БКР.
3.5.1.4
Корабите за превоз на генерални товари с дебелина на настила на второто дъно
9 mm и повече, могат да бъдат допуснати за превоз на един ред контейнери по височина. Ако
ъгловият фитинг на контейнера не попада на основна носеща връзка (обикновена флора или
стрингер), конструкцията на дъното трябва да бъде подкрепена, например, под надлъжните
стени на контейнера трябва да бъдат поставени дървени греди, осигуряващи равномерно
възприемане на натоварването от контейнера и разнасянето на това натоварване към рамовите
връзки на дъното.
3.5.2

Общи указания

3.5.2.1
Допълнителните изисквания се отнасят само за дънния набор. Елементите на
дънната конструкция трябва да удовлетворяват изискванията на Раздел 2 и 3.2.2.
3.5.2.2
Системата на набора на дъното може да бъде напречна или надлъжна, но при
всички случаи под фитингите за контейнери трябва да се разполагат обикновени стрингери
(Фиг. 3.5.2.2-1, 3.5.2.2-2). Предаването на натоварването от фитингите на стрингерите трябва да
се извършва посредством листи 12 × 430 × 460 mm или контейнерни гнезда, заварени в настила
на двойното дъно (Фиг. 3.5.2.2-3).
3.5.2.3
В случай, когато под един от редовете фитинги е разположен стрингер, под
съседния ред следва да се разполага полустрингер с дължина не по-малко от две шпации
(Фиг. 3.5.2.3). При такава конструкция монтаж на усилен лист не се изисква в случай, че
дебелината на настила на второто дъно е не по-малко от 9 mm. Други конструкции на
подкрепяне на фитингите се допускат след съгласуване с БКР.

- 184 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Фиг. 3.5.2.2-1 Напречна система на набора

Фиг. 3.5.2.2-2 Надлъжна система на набора

Фиг. 3.5.2.2-3

Фиг. 3.5.2.3

- 185 -

Глава 2

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

3.5.2.4
При отсъствие на усилени листи или контейнерни гнезда е необходимо местата за
разполагане на контейнерите да бъдат обозначени.
3.5.2.5
Усилените листи в съответствие с 3.5.2.2 трябва да се разполагат в местата на
пресичане на стрингерите с основните флори или трябва да бъдат доведени до съседните две
флори (Фиг. 3.5.2.2-1(а)).
3.5.2.6
Изрези в стени на флори, стрингери и полустрингери в района на усиления лист от
настила на второто дъно не се допускат.
3.5.2.7
Последователността на товарене (разтоварване) на контейнерите трябва да е
регламентирана (послойно или в произволен порядък).
3.5.2.8
БКР може да поиска допълнителни пресмятания на здравината и устойчивостта на
елементите от конструкцията на дъното.
3.5.2.9
Допуска се определяне на размерите на конструктивните елементи от дънната
конструкция чрез директни изчисления по методика, одобрена от БКР.
3.5.3

Конструкция на дъното

3.5.3.1
Съпротивителният момент на флорите W1, cm3, възприемащи натоварването от
контейнерите, трябва да бъде не по-малко от определения по формулата:
⎛1⎞
W1 = 7,7 M c ⎜ ⎟ − 5,7 M w a c
⎝z⎠

(3.5.3.1-1)

където
Mc =

0,25Pcn [m (B-7,32) + 9,76], kNm,

(3.5.3.1-2)

където
Рс =

изчислително тегло на един контейнер, kN

n=

брой на редовете контейнери по височина на трюма

m=

брой на редовете контейнери по широчина на трюма

z=

брой на обикновените флори, възприемащи натоварването от съседни контейнери, приема се равен на не повече от действителния брой флори, разположени
в район с дължина bs, посочен в Табл. 3.5.3.1 и Фиг. 3.5.3.1

ac =

разстояние между флорите, възприемащи натоварването от контейнерите, m

bs =

изчислителна дължина от участъка на дъното (надлъжно на кораба) под контейнерите, която трябва да се приема не повече от посочената в Табл. 3.5.3.1
Табл. 3.5.3.1
Брой на контейнерите
по широчина на кораба
bs, in m
за 20΄ контейнери
за 40΄ контейнери

m=2

m=3

m=4

≤ 3,95
≤ 5,30

≤ 5,15
≤ 8,30

≤ 5,70
≤ 9,90

- 186 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

(

M w = 1,22 B2 d cmin + 0,6

)

Глава 2

(3.5.3.1-3)

където
dcmin =

минимално газене в началото на товарене, което трябва да се приема не повече от
0,6dс и не по-малко от 0,6 m, m

dc =

газене на кораба при натоварване с контейнери, m

Фиг. 3.5.3.1
3.5.3.2
При произволен порядък на товарене-разтоварване (виж 3.5.7.2) съпротивителният
момент W2, cm3 на всяка флора в трюма трябва да бъде не по-малко от стойността W1
(определена в съответствие с 3.5.3.1) и се определя по формулата:

W2 = 6,95 B12 a (d c + 0,6 )

(3.5.3.2)

където
а=

фактическа шпация на флорите, m

B1 =

виж 2.2.1.3

3.5.3.3
Съпротивителният момент на флорите, намиращи се извън диапазона от
дължини(z, ac), (неподдържащи контейнери) се определя в съответствие с 2.2.1.3, отчитайки
усилването съгласно 3.4.3.
3.5.3.4
Площта на стената на обикновената флора (чиста) f1,cm2 между борда (или
надлъжната преграда) и най-близкия стрингер трябва да бъде не по-малко от определената по
формулата:
0,06 Pc n m
f1 =
− 0,74 B a c d cmin − 0,6
(3.5.3.4-1)
z

(

)

В следващите участъци между стрингерите f1(i), cm2 се намалява по схемата:

f1(i) = f1(i -1) − Δf1

- 187 -

(3.5.3.4-2)

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

при преминаване през всеки непрекъснат стрингер по посока на диаметралната
равнина, но не повече от 1/2 f1, където Δ f1, cm2 се определя по формулата:
Δf1 =

0,03 Pc n
z

(3.5.3.4-3)

3.5.3.5
При произволна последователност на товарене на контейнерите площта на стената
на флората (чиста) между борда (или надлъжната преграда) и най-близкия стрингер f1, cm2
трябва да бъде не по-малко от определената по формулата:

f1 = 0,446 B a (d c + 0,6 )

(3.5.3.5-1)

В следващите участъци между стрингерите f1 се намалява по схемата f(y), cm2:

f (y) = 2 f1

Y
B

(3.5.3.5-2)

където
Y=

разстояние на разглежданото сечение до диаметралната равнина, m, но не повече
от разстоянието до f1

3.5.3.6
Площта на стената (чиста) на всеки стрингер и вертикалния кил f2, cm2 трябва да
бъде не по-малко от определената по формулата:

f2 = 0,06 Pc n

(3.5.3.6-1)

С отдалечаване от ъгъла на контейнера тази площ може да бъде намалена със
стойността Δf2, cm2:
a
Δf 2 = 2 f 2
(3.5.3.6-2)
bs
при преминаване през всяка обикновена флора, но не по-малко от 1/2 f2.

3.6

Усилване на корабите за плаване в натрошен лед

3.6.1

Общи указания

Корабите, имащи ледови усилвания в съответствие с изискванията на настоящия
раздел, получават в символа на класа знак Ice 0. Корабите се усилват за плаване в натрошен лед
само по искане на корабособственика.
3.6.2

Ледови усилвания на набора и обшивките

3.6.2.1

Вълнорез

3.6.2.1.1
Размерите на вълнореза с плътно правоъгълно напречно сечение, изисквани в
2.10.2.1, трябва да бъдат увеличени с 25%.

Вълнорезът с обикновено напречно сечение, различно от правоъгълното, трябва да
има съпротивителен момент относно вертикалната ос разположена в диаметралната равнина на
кораба като на изисквания съгласно 2.10.2.1 и увеличен с 25%.

- 188 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

3.6.2.1.2
Дебелината на вълнореза от листова или профилна стомана, определена по
формула 2.10.3.1, трябва да бъде увеличена с 30%.
3.6.2.2

Дънен набор

3.6.2.2.1
Дънният набор в носовата част на кораба трябва да бъде изпълнен по напречна
система на набора.
3.6.2.2.2
Дебелината на обикновените флори в носовата част, изисквана съгласно 2.2.1.10,
трябва да бъде увеличена с 15%.
3.6.2.3

Бордови набор

3.6.2.3.1
Междинните бордови ребра трябва да се разполагат в носовата част минимално до
началото на цилиндричната част на корпуса; за тласкаемите баржи междинните бордови ребра
трябва да се разполагат минимално до петото ребро след началото на цилиндричната част на
корабния корпус.
3.6.2.3.2
Съпротивителният момент на основните и междинните бордови ребра в района,
посочен в 3.6.2.3.1, трябва да бъде увеличен с 20% в сравнение със съпротивителния момент,
изискван в 2.3.2 и 2.3.4.
3.6.2.3.3
Броят на бордовите стрингери трябва да бъде избран така, че разстоянието между тях
или между стрингери и горния край на флората или стрингер и палубата да не превишава 0,8 m.

Съпротивителният момент на тези стрингери и конструкцията им трябва да са в
съответствие с изискванията на 2.3.7.
3.6.2.4

Външна обшивка

Поясът от бордовата обшивка в носовата част на кораба преди началото на
цилиндричната част на корпуса на дължина, не по-малко от широчината на кораба В, трябва да
има дебелина увеличена с 25% в сравнение с дебелината, изисквана в 2.4.2.3. Поясът от
бордовата обшивка в останалата част трябва да има дебелина, увеличена с 15% в сравнение с
изискваната в 2.4.2.3.
Горният край на ледовия пояс трябва да е разположен на 500 mm над товарната
водолиния, а долният на 500 mm под водолинията на кораба празен.
Ако в посочения по-горе район има участък от дънната обшивка, разположен на помалко от 500 mm от баластната водолиния, то дебелината на дънната обшивка в този район
трябва да бъде не по-малка от дебелината на ледовия пояс.
3.6.2.5
Бордовият набор и външната обшивка на понтоните и тласкачите трябва да бъде
подкрепена в района 0,2L от кърмата на кораба в съответствие с 3.6.2.3 и 3.6.2.4.

3.7

Сухотоварни кораби за превоз на опасни товари

3.7.1
Изискванията на настоящия раздел се отнасят за сухотоварни кораби за превоз на
опасни товари.
3.7.2
Сухотоварните кораби за превоз на опасни товари трябва да имат двойно дъно и
двойни бордове в района на товарните трюмове.

- 189 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

3.7.3
Изискванията на настоящия раздел не отменят изискванията на раздели 1, 2 и 3.2 ÷
3.6, ако те са приложими.
3.7.4
Товарният трюм трябва да бъде отделен от танковете за горивни запаси с кофердам
с широчина не по-малка от 500 mm.
3.7.5

Височината на междудънното пространство трябва да бъде на не по-малко от 500 mm.

Височината на междудънното пространство под осушителните кладенци може да
бъде намалена до 400 mm при условие, че обемът на осушителния клаеденец е не повече от
0,03 m3 .
При разполагане на танкове за горивни запаси в двойното дъно височината на
междудънното пространство трябва да бъде не по-малко от 600 mm.
3.7.6

Ширината на двойния борд трябва да бъде не по-малко от 800 mm.

След съгласуване с БКР може да бъде допуснато намаление на ширината до
600 mm при изпълнение на изискванията на бордовия набор, посочени в 3.7.6.1 или 3.7.6.2, а
също така в 3.7.6.3 and 3.7.6.4.
3.7.6.1
При надлъжна система на двойния борд, разстоянието между ребрата не трябва да
превишава 600 mm. Надлъжните греди трябва да се поддържат от диафрагми съгласно 3.7.7,
разположени на разстояние една от друга не повече от 1,8 m.
3.7.6.2
При напречна система на набора на двойния борд са допустими два равнопоставени
варианта за подсилване:
.1
разполагане на не по-малко от два надлъжни бордови стрингера. При това
разстоянието между тях и между горния бордови стрингер и палубния стрингер не трябва да
превишава 800 mm.

Дебелината на стената на бордовия стрингер трябва да бъде не по-малка от
дебелината на стената на рамовото бордово ребро, а площта на напречното сечение на
свободния пояс трябва да бъде не по-малка от 15 cm2 .
Бордовите стрингери трябва да се поддържат от диафрагми съгласно 3.7.7,
разположени една от друга на не повече от 3,6 m.
Ребрата от външния борд и вертикалните стойки от преградата на втория борд
трябва да бъдат свързани в долната част на междубордното пространство с бракети с височина
не по-малка от 900 mm и дебелина, равна на дебелината на обшивката на дъното.
.2

разполагане на диафрагми съгласно 3.7.7 на всяка шпация

3.7.6.3
Палубният стрингер трябва да се поддържа от напречни прегради, разположени
една от друга на не повече от 32 m.

След съгласуване с БКР може да бъде използвано и друго конструктивно решение,
осигуряващо напречната здравина на корпусната конструкция.
3.7.7
Диафрагмата е вертикална листова конструкция, заемаща района от външния борд
до надлъжната преграда на втория борд по широчина и от палубния стрингер до обшивката на
дъното или флората по височина.

- 190 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

Дебелината на диафрагмата s, mm, трябва да бъде не по-малко от определената по
формулата:
s = 0,78

L

(3.7.7)

Общата ширина на изрезите в едно сечение на диафрагмата не трябва да бъде
повече от 0,6 от широчината на двойния борд.

- 191 -

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2

ПРИЛОЖЕНИЕ
КОНТРОЛ НА НЕПРОНИЦАЕМОСТТА НА КОРПУСА
При постройката на всеки кораб корпусът му трябва да бъде изпитан на
непроницаемост в съответствие с указанията от долупосочената таблица и методите, одобрени
от БКР.
Таблица

1

Части от корпуса
Форпик и ахтерпик:
.1 използвани като отсеци за
вода

Метод и норма за изпитване
Напълване с вода до нивото на горния
край на въздушната тръба1

.2 използвани като сухи отсеци Напълване с вода до нивото на найвисоката точка от палубата,
разположена над нивото на товарната
водолиния и с поливане с водна струя
под налягане над това ниво1

2

Междудънни отсеци (в това
число тунелен кил):
.1 предназначени за течности

.2 сухи отсеци
3

Отсеци в двойния борд:
.1 предназначени за течности

.2 сухи отсеци

Напълване с вода до височина 2,50 m
над нивото на настила на второто дъно
или до нивото на горния край на
отдушната тръба (което е по-голямо)1
Напълване с вода до височина 0,50 m
над нивото на товарната водолиния1
Напълване с вода до нивото на горния
край на отдушната тръба, но не пониско от нивото на палубата на
преградите1
За корабите с двойно дъно – поливане с
водна струя под налягане над нивото на
второто дъно2
За корабите без двойно дъно –
напълване с вода до нивото на флорите,
но не по-малко от 0,35 m над нивото на
външната обшивка при кила; поливане с
водна струя под налягане над това ниво2

4

Товарни трюмове на
сухотоварни кораби, машиннокотелни и моторни отделения:
.1 за кораби с двойно дъно
Поливане с водна струя под налягане по
всички повърхности над нивото на
второто дъно2
.2 за кораби без двойно дъно
Напълване с вода до горния край на
флорите, но не по-малко от 0,35 m над
нивото на външната обшивка при кила и
поливане с водна струя под налягане
над това ниво2

5

Отсеци в междупалубното
пространство

Поливане с водна струя под налягане2

- 192 -

Забележки
Ахтерпикът трябва да се изпитва с
монтирани дейдвудни и
хелмпортови тръби.
Ако комингсите на люковете за
влизане във форпика и ахтерпика,
които се използват като сухи отсеци,
имат височина 0,3 m, то запълването
с вода по време на изпитанието
трябва да се изпълнява до нивото на
горния край на комингса на люка.

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2
Таблица - продължение


6

Части от корпуса
Танкове и цистерни,
разположени извън двойното
дъно, включително за течни
нефтопродукти от корабните
горивни запаси, циркулационни
и разходни (на сухотоварни и
обработващи кораби) за
съхранение на растителни
масла, китова мас и други
течни товари)

7

Товарни отсеци на кораби,
превозващи течни товари:
.1 товарни отсеци на корабите
тип N, превозващи течни
товари

Метод и норма за изпитване
Напълване с вода до горния край на
въздушната тръба, но не по-ниско от
палубата на преградите и не по-ниско от
2,5 m от долния край на цистерната1

Забележки
За цистерни, въздушните тръби от
които са доведени до сборен
колектор, водният стълб при
изпитание се приема до горния край
на сборния колектор, но не по-малко
от 2,5 m над горния край на
цистерната

Напълване с вода до височина 0,5 m над
нивото на разширителната шахта, но не
по-малко от 1 m над най-високата точка
от палубата на товарния танк1, но не помалко от напора, който съответства на
налягането, на което се настройва
предпазния клапан, ако такъв се
монтира.

Ако конструкцията на отсеците
(трюмовете) не издържа зададения
воден напор, то такива отсеци се
изпитват на два етапа:
I — на стъпала – чрез напълване с
вода до ниво на 0,5 m над нивото на
спусковото газене, а над това ниво –
чрез поливане с водна струя под
налягане;
II — след спускане на вода – чрез
напълване с вода до височина 0,5 m
над горния край на разширителната
шахта, но не по-малко от 1 m от найвисоката точка от палубата на
товарния танк, но не по-малко от
напора, който съответства на
налягането, на което се настройва
предпазния клапан, ако такъв се
монтира
Ако конструкцията на отсеците
(трюмовете) не издържа зададения
воден напор, то такива отсеци се
изпитват на два етапа:
I - на стапела – чрез напълване с
вода до ниво 0,5 m над нивото на
спусковото газене, а над това ниво –
чрез поливане с водна струя под
налягане;
II - след спуска на вода – чрез
напълване с вода до височина 1,5 m
над нивото на най-високата точка от
палубата на товарния танк, но не помалко от напора, на който се
настройва предпазният клапан, ако
такъв е монтиран.

.2 товарни отсеци на корабите
тип C, превозващи течни
товари

Напълване с вода под налягане с напор
1,5 m над най-високата точка на
палубата на товарните танкове 1, но не
по-малко от напора, който съответства
на налягането, на което се настройва
предпазния клапан, ако такъв се
монтира.

8

Кофердами

Напълване с вода до горния край на
въздушната тръба1, но не по-малко от
1,5 m над най-високата точка на
палубата

9

Кингстонни и ледови сандъци,
сандъци за задбордна вода

Напълване с вода под налягане, равно на
височината на водния стълб до 1,25
височината на борда, но не по-малко от
налягането на системата за продухване

- 193 -

При изпиване на ледовите сандъци
(при подгрев с пара изпитателното
налягане на водата при всички
случаи трябва да бъде не по-малко
от разчетното налягане в системата
за подгряване.

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2
Таблица - продължение

Части от корпуса

Метод и норма за изпитване

10

Тунел на гребния вал, прегради Поливане с водна струя под налягане2
и шахти на аварийните изходи,
а също и непроницаеми шахти
(включително шахти на МКО,
конуси на котелни димоходи и
димни тръби), вентилационни
канали, разположени в корпуса,
надстройките и рубките

11

Верижни сандъци:
.1 разположени в кърмата от
таранната преграда
.2 разположени в носа от
таранната преграда

Забележки
При изпитване на задбордни
сандъци, които нямат система за
продухване, напора на водата трябва
да бъде с 0,35 m над горния край на
сандъка
Ако тунелът на гребния вал или
шахтите преминават през отсеци,
изпитвани чрез напълване с вода под
налягане или надуване с въздух, то
съответстващите райони от
коридорите и шахтите се изпитват
при изпитването на отсеците. По
същия начин се изпитват и
вентилационните канали, ако
съгласно техническата
документация не е посочено друго.

Поливане с водна струя под налягане2
Поливане с водна струя под налягане2

12

Отсеци в кърмовия подзор

13

Надстройки и рубки
Поливане с водна струя под налягане2
(включително открити части на
машинно-котелни шахти и
кожуси на димови тръби)

14

Открити части на палубата (в
това число палуби на
надстройки и рубки)

15

Комингси на люковете и
Поливане с водна струя под налягане2
вентилационни тръби,
разположени на откритата част
от горна палуба, палубите от
надстройката и рубките

Конструкции (или части от тях)на
верижния сандък, разположени пред
форпиковата преграда, които са
били подложени на налягането на
водата по време на изпитанието а
форпика чрез напълване

Напълване с вода до височината на найгорната товарна водолиния; над това
ниво поливане с водна струя под
налягане2

Поливане с водна струя под налягане2

- 194 -

Части от откритите палуби в района
на товарните танкове на корабите за
превоз на течни товари се изпитват
заедно с изпитанието на съответния
отсек (виж т. 7 от таблицата)
Комингси с височина до 100 mm
могат да бъдат изпитвани чрез
намазване с керосин

Правила на БКР, I – Част 2

Корпус

Глава 2
Таблица - продължение


16

Части от корпуса
Метод и норма за изпитване
Устройства за закритие на
Поливане с разпръсната водна струя
отвори в непроницаемите части
на корпуса:
врати в преградите, делящи
кораба на отсеци;
врати по външните стени на
надстройки и рубки;
лацпорти;
закрития на светли люкове и
люкове за преминаване;
илюминатори в горните палуби
и бордовете на основния
корпус, в палубите и външните
стени на надстройки и рубки;
закрития на гърловини в
непроницаеми палуби,
платформи и прегради;
външни бордови части на
сметоотделители;
метални закрития на товарни
люкове

17

Котвени клюзове и верижни
тръби

Поливане с водна струя под налягане2

18

Рулеви пера, направляващи
(въртящи се) дюзи и крилеви
устройства (обтекаеми с кухи
вътрешни обеми)

Напълване с вода до ниво на 1 m над
горния край на рулевото перо (дюза)

19

Вградени водни, горивни и
маслени цистерни и танкове

Напълване с вода до ниво на горния
край на въздушната или преливна тръба.
За горивни и маслени цистерни напора
трябва да бъде не по-малко от 0,85 m
над най-горната точка на цистерната1

20

Фекални цистерни

Напълване с вода с налягане, равно на
1,5 налягането на стълба вода от дъното
на цистерната до най-долния прибор1

21

Отсеци на подрулващите
устройства въздушни сандъци,
отсеци за плавучест, шахти на
лага и ехолота

Напълване с вода до височина 0,50 m от
най-горното ниво на товарната
водолиния1

1

30 kPa.

Забележки
Устройствата за закриване на отвори
в непроницаемите корпусни
конструкции, разположени вътре в
корпуса, надстройките и рубките
могат да се изпитват чрез обдухване
със струя сгъстен въздух.
Устройства за закриване на отвори
(закрития на гърловини, люкове,
клинкети и др.), а също въздушни,
мерителни и други тръби,
разположени в междудънни и други
отсеци, които се изпитват чрез
запълване с вода трябва да се
изпитват заедно с изпитването на
отсека.
При отделно изпитание те трябва да
бъдат изпитани чрез напълване с
вода под налягане, съответстващо на
изпитателното налягане на отсека.
Врати, разположени в прегради,
разделящи кораба на отсеци, трябва
да се изпитват с налягане на стълба
вода до палубата на преградите, но
не по-малко от 5 m воден стълб до
или след монтажа на място.

Вградените цистерни трябва да се
изпитват двукратно до и след
монтажа им на кораба с
присъединените към тях
тръбопроводи

След съгласуване с БКР, изпитанията чрез напълване с вода могат да бъдат заменени с изпитване чрез въздух под налягане

2

заваръчните съединеия, с изключение на съединенията с припокриване, изпитанията чрез поливане с водна струя под налягане
могат да бъдат заменени чрез намазване с керосин.

- 195 -

- 196 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Глава 3
УСТРОЙСТВА, ОБЗАВЕЖДАНЕ И СНАБДЯВАНЕ

1.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1

Област на приложение

B

B

1.1.1
Изискванията на тази Глава се отнасят за устройствата, обзавеждането и
снабдяването на корабите от вътрешно плаване, които се експлоатират в зони 1 ÷ 4, с
изключение на корабите на подводни криле, въздушна възглавница и глисерите.
Характеристиките на зоните са посочени в 2.2.12 на Глава 1 “Класификация”.

1.2

Определения и пояснения

Определенията и поясненията, които се отнасят към общата терминология на
Правилата, са дадени в Глава 1 “Класификация”.
В тази глава на Правилата са приети следните определения:
1.2.1

Главни размери и газене на кораба

Височина на борда D, m - вертикалното разстояние в средата на кораба, измерено
от горния ръб на хоризонталния кил или от допирната точка на вътрешната повърхност на
външната обшивка с масивния кил до пресечната точка на долния ръб на палубния стрингер с
вътрешната повърхност на ширстрека или до точката на пресичане на продължените
теоретични линии при закръглен ширстрек.
Дължина на кораба L, m - разстоянието, измерено в равнината на товарната
водолиния между точките на пресичане на носовия и кърмовия й край с диаметралната
равнина.
За кораби с необичайна форма на носовата и кърмовата част дължината L е обект
на съгласуване с БКР.
Газене на кораба d, m - вертикалното разстояние в средата на кораба, измерено от
горния ръб на хоризонталния кил или от допирната точка на вътрешната повърхност на
външната обшивка с масивния кил до линията на максимално газене.
Широчина на кораба B, m - най-голямата широчина, измерена в средата на
кораба, между външните ръбове на бордовите ребра.
1.2.2

Надстройки, рубки и отделни зони

Закрита надстройка - водонепроницаема непрекъсната конструкция, образувана
от разположени върху палубата здрави прегради, здраво и непроницаемо свързани с палубата.
Зона за евакуация - част от сборните пунктове, от които може да се извършва
евакуацията на хората.

- 197 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Коридор - площта, предназначена за нормално преминаване на хора и товари.
Сборни пунктове - пространства на кораба, които са специално защитени и където
пътниците се събират в случай на опасност.
Надстройка - закрито с палуба съоръжение на палубата, простиращо се от борд до
борд или отстоящо от който и да е борд на разстояние не повече от 0,04 от широчината на
кораба В.
Пост за управление - рулева рубка, помещение, в което се намира аварийния
източник на електроенергия или негови части, или център за управление, където непрекъснато
се намира корабният персонал или членове на екипажа за контролиране на дистанционното
управление на корабното оборудване.
Рубка - закрито палубно съоръжение на палубата на надводния борд или на
палубата на надстройката, отстоящо от всеки от бордовете на разстояние повече от 0,4 от
широчината на кораба В.
Рубките могат да се разполагат на един или няколко етажа.
1.2.3

Непроницаемост

Пръсконепроницаемост - термин, отнасящ се до закритията на отвори в
надводната част на кораба и означаващ, че във всички метеорологични условия, срещащи се в
назначения район, вода вътре в корпуса през тези отвори прониква само в малки количества.
Изпитването се провежда чрез поливане с разсеяна водна струя с налягане не по-малко от
100 kPа от разстояние не повече от 3 m в продължение на 10 min. Постъпването на вода през
закритията при изпитанието не се допуска.
Водонепроницаемост - термин, отнасящ се до закритията на отвори в надводната
част на корпуса и означаващ, че при въздействие в продължение на 1 min на течност с налягане,
съответстващо на воден стълб с височина 10 m или струя вода под налягане не по-малко от
100 kPa (1 bar) в продължение на 10 min по цялата повърхност на закритието от разстояние не
повече от 3 m, вода през отвора не прониква.
Газонепроницаемост - термин, отнасящ се до елементи от корпусната
конструкция, оборудвана по такъв начин, че да предотвратява проникването на газове и пари.
Непроницаемост при лошо време - термин, отнасящ се до закритията на отвори в
надводната част на корпуса и означаващ, че във всякакви метеорологични условия, срещащи се
в назначения район, вода вътре в корпуса през тези отвори не прониква.
1.2.4

Палуби

Палуба на надводния борд - водонепроницаемата изчислителна палуба, до която
стигат водонепроницаемите прегради. Тази палуба може да има отстъпи.
На кораби с палуба, която има отстъп, най-ниската част на палубата и условното й
продължение, успоредно на горната част на палубата, се счита за палуба на надводния борд.
1.2.5

Кормилно устройство и задвижване

Хидравличен привод с ръчно управление - хидравлична предавка, управляема
ръчно - устройство, в което изпълнителното задвижване на рулевата машина се привежда в
действие само от ръчен щурвал (щурвална помпа).

- 198 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Източник на енергия - устройство, подаващо енергия, произведена от корабната
електроцентрала, акумулаторни батерии или двигатели с вътрешно горене към системата за
управление на кормилното задвижване и кормилната машина.
Кормилна машина - част от кормилното устройство, привеждащо кормилото в
движение.
Кормилно устройство - съвкупност от оборудване, необходимо за управление на
кораба и осигуряване на неговата маневреност.
Кормило - кормилото или кормилата, заедно с балера, включително сектора на
руля и елементите, свързващи го с рулевата машина.
Ръчно задвижване - система за кормилно управление, в която въртенето на
щурвала привежда в движение кормилото чрез механична или хидравлична предавка без
допълнителен източник на енергия.
Система за управление на кормилното задвижване - механически и електрически компоненти за работата на механичното кормилно задвижване - устройство
посредством което командите се предават от ходовия мостик до силовия агрегат на кормилното
задвижване. Системата за управление на кормилното задвижване включва датчици, приемници,
хидравлически помпи на системата за управление и отнасящите се към нея двигатели, органи за
управление на електричеството и хидравликата, тръбопроводите и кабелите.
Устройство за управление на кормилната машина - система за кормилно
управление, задвижване и източник на енергия.
Задвижване - двигателен механизъм на кормилната машина, разположен между
източника на енергия и кормилната машина.
1.2.6

Спасителни средства

Индивидуални спасителни средства - спасителни жилетки и кръгове, предназначени за поддържане на човек, оказал се зад борда на водната повърхност.
Колективни спасителни средства - спасителни и корабни лодки, спасителни
прибори, предназначени за спасяване на пътниците и екипажа на кораба.
Спасителни плаващи прибори - средства, предназначени за поддържане на
водната повърхност на няколко човека, които са се оказали зад борда.
Спасителен плот - плот, предназначен за спасяване на хора, търпящи бедствие,
поддържайки ги извън водата.
Спасителна лодка - лодка, предназначена за спасяване на търпящи бедствие хора.
Корабна лодка - лодка с много предназначения, в това число използвана за превоз
на хора или товари, а също и за спасителни цели.

1.3

Обем на техническия надзор

1.3.2
БКР упражнява технически надзор над следните изделия от състава на корабните
устройства, обзавеждането и снабдяването по време на тяхното изработване:

- 199 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

1.3.1.1

Кормилно устройство

.1

балери;

.2

кормилни пера и подвижни дюзи;

.3

снемаем рудерпост;

.4

оси на перото и подвижната дюза;

Глава 3

.5
съединяващи детайли на балера, балера с перото или подвижната дюза (болтове,
муфи, шпонки).
1.3.1.2

Котвено устройство

.1

котви;

.2

котвени вериги с калибър ≥ 6 mm и въжета.

1.3.1.3

Вързално устройство

.1

вързални въжета.

1.3.1.4

Устройство за влачене и тласкане

.1

въжета;

.2

влекални куки с теглителна сила ≥ 10 kN;

.3

зацепващи устройства за тласкачите, баржите и съставите.

1.3.1.5

Устройство за вертикално преместване на кормилната рубка

.1

повдигащ механизъм;

.2

устройство за аварийно спускане.

1.3.1.6

Спасителни средства и спускови устройства

.1

спасителни кръгове и ризи;

.2

спасителни салове;

.3

спасителни лодки;

.4

спасителни плаващи прибори;

.5

лодбалки и лодъчни рудани.

1.3.1.7

Сигнални средства

.1

сигнално-отличителни и сигнално-пробляскови светлини;

.2

сигнални фигури;

- 200 -

Правила на БКР, I – Част 2
.3

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

звукови сигнални средства.

1.3.2
Техническият надзор на БКР при изработването на посочените по-долу изделия,
които влизат в състава на корабните устройства, обзавеждане и снабдяване, се изразява само в
разглеждане на съответната техническа документация:
1.3.2.1

Кормилно устройство

.1

втулки на осите;

.2

лагери на балерите.

1.3.2.2

Котвено устройство

.1

котвени клюзове;

.2

устройство за походно закрепване на котвите.

1.3.2.3

Вързално устройство

.1

вързални кнехтове, рогатки, кипови планки, клюзове, ролки и стопори.

1.3.2.4

Устройства за влачене и тласкане

.1

кнехтове, кипови планки, клюзове и стопори;

.2

детайли за закрепване на влекалната кука към корпуса на кораба;

.3

влекални арки.

1.3.2.5

Закрития на отворите в корпуса, надстройките и рубките

.1

бордови и палубни илюминатори;

.2

светли люкове, палубни закрития и външни врати;

.3

врати във водонепроницаемите прегради.

1.3.2.6

Други устройства и обзавеждане

.1

вътрешни и външни стълби;

.2

леерно ограждане.

1.3.2.7

Аварийно снабдяване

1.3.3

За всички изделия, посочени в 1.3.1 и 1.3.2 на БКР трябва да бъдат представени:

.1

монтажен чертеж, а за електротехническите средства и принципни схеми;

.2

изчисления;

.3
работни чертежи за възли и детайли, ако не са стандартизирани или ако не се
изработват по технически условия, одобрени от БКР;

- 201 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

.4
техническо описание (спецификация) и останалата необходима документация за
спасителните средства и устройства;
.5

технически условия или задание;

.6

програми за изпитване;

.7

списък на резервните части за сигналните средства.

1.3.4
Детайлите на устройствата, обзавеждането и снабдяването, посочени в табл. 1.3.4, а
също така и материалите за изработване на спасителни средства, се контролират от БКР за
изпълнение на изискванията на Глава 8 “Механизми” от настоящите Правила и на части
“Metallic Materials” и “Welding” от Rules for Classification and Construction.
Табл. 1.3.4

Наименование на детайлите

1

Балери на кормилата,
включително техните
фланци и муфи

2

Снемаеми рудерпостове,
включително техните фланци

3

Детайли на кормилното перо

Стоманени
Обем на
полуфабрикати изискванията
Изковки

Гл. 2, Разд. 3

Отливки

Гл. 2, Разд. 4

Изковки

Гл. 2, Разд. 3

Отливки

Гл. 2, Разд. 4

Изковки

Гл. 2, Разд. 3

Отливки

Гл. 2, Разд. 4

Листова стомана

Гл. 2, Разд. 1

Изковки

Гл. 2, Разд. 3

Отливки

Гл. 2, Разд. 4

4

Оси на кормилото

5

Съединяващи детайли (болтове
Прътова стомана
и гайки)

6

Влекални куки и детайли на
закрепването им към корпуса
на кораба

7

8

Котви

Котвени вериги

Гл. 2, Разд. 1

Изковки

Гл. 2, Разд. 3

Отливки

Гл. 2, Разд. 4

Изковки

Гл. 2, Разд. 3

Отливки

Гл. 2, Разд. 4

Листова стомана

Гл. 2, Разд. 1

Прътова стомана

Гл. 4, Разд. 2

Отливки

Гл. 2, Разд. 4

Забележки:
1. Употребата на други материали за посочените изделия се разглеждат от БКР
специално.
2. Стоманените изковки могат да бъдат заменени със стоманени прътове с
диаметър до 150 mm.
3. Обемът на изпитванията, посочен в таблицата е съгл. Правилата на БКР за
материали и заваряване, Част 1 „Метални материали”.

1.3.5
Признаването на сигналните средства, изработени без надзора на БКР, се извършва
въз основа на разглеждане на техническата документация (спецификация, схеми, актове от
изпитвания и т.н.) и изпитванията, извършени в съответствие с изискванията на Глава 12 на
настоящата Част 2 от Правилата. В някои случаи вместо извършването на изпитвания, БКР
може да се ограничи с разглеждането на актовете от изпитвания, потвърждаващи изпълнението
на изискванията на посочения раздел.

- 202 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

1.3.6
При строежа на кораба на технически надзора на БКР подлежат следните
устройства, обзавеждане и снабдяване:
.1

кормилно устройство;

.2

котвено устройство;

.3

вързално устройство;

.4

устройства за влачене и тласкане;

.5

устройство за вертикално преместване на кормилните рубки;

.6

спасителни средства и спускови устройства;

.7

закрития на отвори в корпуса, надстройките и рубките;

.8

различни устройства и обзавеждане на помещенията;

.9

аварийно снабдяване;

.10

сигнални средства.

1.3.7
Спасителните средства и спусковите устройства, след като бъдат монтирани на
кораба, трябва да се изпитат съгласно Приложение I от настоящата Глава.

1.4

Общи изисквания

1.4.1
Усилванията за ледови условия, предвидени в тази Глава на Правилата, се отнасят
за ледова категория “Ice”.
1.4.2
На кораби, превозващи възпламеняващи се течности с температура на възпламеняване ≤ 55 °С (виж 1.2 от Глава 5 “Противопожарна защита”) не се допуска монтирането на
палубни механизми непосредствено върху палубите на товарни и горивни танкове. В този
случай механизмите трябва да се монтират на специални фундаменти, чиято конструкция
позволява безпрепятствена циркулация на въздуха под механизмите.

1.5

Възникващи и допустими напрежения

1.5.1
Там, където в текста на настоящата Част се упоменават възникващи напрежения,
под такива се разбират приведените напрежения σcom, MPa, изчислени по формулата:
σ com = σ 2 + 3τ 2

(1.5.1)

където:
σ=

нормални напрежения в разглежданото сечение, МРа

τ=

тангенциални напрежения в разглежданото сечение, МРа
По тези приведени напрежения трябва да се извършва проверката на здравина.

1.5.2

Допустимите напрежения, с които се сравняват приведените напрежения при

- 203 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

проверката на условната здравина, се определят от настоящата Част като части от границата на
провлачване на използвания материал. При това, ако не е споменато нещо специално,
стойността на границата на провлачване трябва да се приема не повече от 0,7 от границата на
якост на същия материал.

2.

КОРМИЛНО УСТРОЙСТВО

2.1

Общи изисквания

2.1.1
Всеки кораб, с изключение на тласкаемите шлепове, плаващите съоръжения и
стационарните кораби постоянно експлоатирани привързани към брега или на мъртви котви,
трябва да има надеждно кормилно устройство, осигуряващо маневреността му и устойчивостта
на курса.
Освен това, кормилното устройство на корабите, предназначени за тласкане, трябва
бързо и лесно да осъществява значително изменение на курса на тласкемия състав, и бързо и
лесно да завърта състава, движещ се по течението, срещу течението.
Кормилното устройство трябва да бъде проектирано по такъв начин, че неговата
работа да е осигурена при продължителен крен до 15º, ъгъл на диферента до 5º и температура
на окръжаващия въздух от – 20 ºС до 50 ºС.
2.1.2
Изискванията на настоящия раздел се отнасят само за кормилни устройства, които
имат обикновени обтекаеми или плоски кормила, или направляващи въртящи се дюзи без
стабилизатори.
Кормилни устройства с необичайни кормила пера, а също устройствата с въртящи
се дюзи и стабилизатори, крилчати движители и други устройства, във всеки случай са предмет
на специално разглеждане от БКР.
2.1.3
Съединенията на балера с перото (подвижната дюза), непосочени в настоящия
раздел, се разглеждат от БКР специално.
2.1.4
Отделните възли и детайли на кормилното устройство и различните части от
механизмите, които не са посочени в този раздел, трябва да отговарят на стандартите,
съгласувани от БКР и на изискванията на Глава 8 “Механизми”.
2.1.5

Средства за активно управление на кораба (САУК)

2.1.5.1
Определенията и поясненията, а така също изискванията към конструкцията и
проектирането на САУК, с изключение на отделните подвижни дюзи и кормилната част на
активните кормила, са посочени в Раздел 7 на Глава 6 “Механични уредби”.
2.1.5.2
Средствата за активно управление на кораба могат да се разглеждат като
допълващи регламентирания минимум средства съгласно 2.1.1, а така също и като основни
средства за управление на кораба.
2.1.5.3
В изключителни случаи с отчитане на предназначението, особеностите на кораба и
предполагаемите режими на експлоатацията му, след съгласуване с БКР може да бъде
допуснато препоръчваната управляемост на кораба на малки скорости да се осигурява със
съвместните действия на средствата, посочени в 2.1.1 и средствата за активно управление на
кораба.

- 204 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

В случай, че САУК се явяват основни средства за управление на кораба,
регламентираната в 2.9.6 управляемост трябва да бъде осигурена при тези режими на ход, за
които САУК са предназначени.

2.2

Изходни изчислителни параметри

2.2.1
Изходните изчислителни параметри, дадени в този раздел, служат само за подбора
на конструктивни елементи на обикновени кормила и подвижни дюзи и не могат да се
използват за определяне на изходни характеристики на кормилното задвижване.
Методите за определяне на тези характеристики не се определят от БКР и
съответните изчисления не се съгласуват с него. Посочените характеристики на задвижването
БКР проверява само по време на ходовите изпитвания на кораба за съответствието им с
изискванията на 2.9.

2.3

Перо на кормилото

2.3.1
Дебелината на обшивката на кормилното перо с обтекаема форма s, mm, трябва да
бъде не по-малко от определената по формулата:

s = mk

1,18v 2 + 245d
R eH

(2.3.1-1)

където
m=

разстояние между хоризонталните ребра или вертикалните диафрагми в зависимост
от това, кое е по-малко, m

k=

коефициент, посочен в Табл. 2.3.1

v=

скорост на кораба съгласно 2.4.1

d=

минимално газене на кораба, m

ReH =

граница на провлачване на материала, МРа
Табл. 2.3.1
n/m
k

1
5,5

1,2
6,2

1,6
6,8

2
7,0

3
7,1

Забележка:
n = разстояние между хоризонталните ребра или вертикалните диафрагми в зависимост от това, кое е по-голямо, m.
За междинни стойности на n/m коефициентът k се определя
чрез линейна интерполация.

Във всички случаи дебелината на обшивката на кормилното перо s, mm, трябва да
бъде не по-малко от определената по формулата:
s = 0,6 L
където
L=

дължина на кораба, m,

но не по-малко от 3 mm.

- 205 -

(2.3.1-2)

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

2.3.2
За кормила с обтекаема форма дебелината на челните листи, затварящи кормилното
перо в горната и долна част, трябва да бъде не по-малка от 1,4 пъти обшивката на перото,
определена по 2.3.1.
2.3.3
Обшивката на кормилното перо трябва да бъде подкрепена отвътре с хоризонтални
ребра и вертикални диафрагми, чиято дебелина не трябва да бъде по-малка от дебелината на
обшивката на кормилното перо съгласно 2.3.1.

В хоризонталните ребра и вертикалните диафрагми трябва да има достатъчен брой
изрези за свободно изтичане на водата, попаднала в кухината на перото, а в дънните листи да се
поставят изпускателни пробки от неръждаем материал.
Задният ръб на перото трябва да бъде твърдо закрепен по подходящ начин.
2.3.4
Обшивката, ребрата и диафрагмите трябва да бъдат съединени помежду си чрез
ъглова заварка или прорезен шев на подложка с удължени прорези с широчина не по-малко от
две дебелини на обшивката и дължина не по-малко от 50 mm. Разстоянието между прорезите
трябва да бъде не по-голямо от 150 mm. Дебелината на ъгловия и прорезния шев трябва да бъде
не по-голяма от 0,6 от дебелината на обшивката. Краищата на прорезите трябва да имат
формата на полукръг. Не се допуска запълването на прореза със заварка.
2.3.5
Ако съединението на кормилното перо с балера се осъществява чрез хоризонтални
фланци, то въпреки надеждното съединяване на фланеца с перото под носовия и кърмовия край
на фланеца на перото трябва да има по една вертикална диафрагма. Носовата диафрагма трябва
да достига поне до половината от височината на перото, а кърмовата да обхваща цялата
височина на перото. Дебелината на всяка диафрагма не трябва да бъде по-малка от удвоената
дебелина на обшивката на перото съгласно 2.3.1.
2.3.6
Дебелината на обшивката на плоското кормило s, mm, трябва да се определи по
формулата:
s = 1,25 L
(2.3.6)

където
L=

дължина на кораба, m

но не по-малка от 5,5 mm.
2.3.7
При плоските кормила съпротивителният момент W, cm3, на всяко хоризонтално
ребро без присъединения пояс от обшивката, до самата ос на въртене, не трябва да бъде помалък от определения по формулата:

W=

94,2 t l12 v 2
R eH

(2.3.7)

където
t=

разстояние между ребрата на кормилото, m

l1 =

разстояние от изходящия ръб на перото до оста на въртене, m

v=

максимална скорост на кораба съгласно 2.4.1

- 206 -

Правила на БКР, I – Част 2
ReH =

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

граница на провлачване на употребения материал, МРа

За кормилата на шлеповете горепосоченият съпротивителен момент може да бъде
намален с 20%.
На изходящия ръб на перото дебелината на хоризонталните ребра може да бъде
постепенно намалена до половина.
2.3.8
На корабите, имащи в символа на класа си знак “Ice” за ледово усилване,
дебелината на обшивката на перото, определена съгласно 2.3.1 или 2.3.6, а така също
съпротивителният момент на укрепващите хоризонтални ребра, определен съгласно 2.3.7,
трябва да бъдат увеличени с 10%.
2.3.9
За влекачи и тласкачи дебелината на обшивката на перото, определена съгласно
2.3.1 или 2.3.6 и увеличена съгласно 2.3.8, трябва да бъде допълнително увеличена с 10%, а
съпротивителният момент на укрепващите ребра, определен съгласно 2.3.7 и увеличен съгласно
2.3.8, трябва да бъде допълнително увеличен с 20%.
2.3.10
На кормилата, които не се намират зад гребни винтове и на кормилата на
шлеповете, дебелината на обшивката, определена съгласно 2.3.1 или 2.3.6, може да бъде
намалена с 10%.
2.3.11
Разположението на кормилата над основната линия на кораба трябва да бъде
такова, че да изключва възможността за повреждането им от удари в дъното на реката при
случаи, когато корабът плава с диферент на кърмата.

2.4

Балер на кормилото и подвижната дюза

2.4.1
Диаметърът на балера d0, cm, в горния му край (главата) трябва да бъде не по-малък
от определения по формулата:

d0

A r1 v 2

= 8,653

R eH

(2.4.1-1)

където
А=

лице на перото (дюзата), m2; при това за подвижни дюзи стойността на А трябва
да бъде не по-малка от 1,35 х лицето на страничната проекция

r1 =

разстояние между центъра на тежестта на лицето на кормилното перо (подвижна
дюза) и оста на въртене, m; при това r1 не трябва да бъде по-малко от 1/3 от средното разстояние между оста на въртене и задните ръбове на кормилното перо (подвижна дюза) (виж фиг. 2.4.1)

ReH =

граница на провлачване на материала на балера, МРа

v=

максимална скорост на кораба на преден ход, но не по-малка от:

v = 10

3

P
Δ

23

където

- 207 -

(2.4.1-2)

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Р=

обща мощност на гребните валове при изчислителна мощност на главните двигатели, kW

Δ=

водоизместване на кораба при газене по товарната водолиния, m3
За тласкачи трябва да се приема сумата от водоизместването на тласкача и найголемия шлеп или състав, предназначен за тласкане.
За несамоходни кораби скоростта v трябва да се приема не по-малко от 8 km/h.

Фиг. 2.4.1

За кормилата, разположени зад гребни винтове, диаметърът d0 трябва да бъде
увеличен съгласно 2.4.4.
Диаметърът на балера в горния му край (главата), определен по формулата 2.4.1-1 и
увеличен съгласно 2.4.4, трябва да се използва при определяне размерите на детайлите от
кормилното задвижване съгласно 6.2 от Глава 8 “Механизми”.
2.4.2
Диаметърът на балера за кормилото (дюзата) с опора в долния край на ахтерщевена
d1, cm, на нивото на долния лагер трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:
d1 = 0,58 d 0

3

c1
r1

(2.4.2-1)

където d0, r1 - виж 2.4.1;
c1 = c 22 h 2 + 48 r12 ;

- 208 -

(2.4.2-2)

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

2

⎛h⎞
c 2 = 2 − ⎜⎜ ⎟⎟ ,
⎝ h1 ⎠

(2.4.2-3)

където
h=

разстояние от средата на лагера на балера или оста на кормилото (дюзата) в петата
до горния край на рулевото перо (дюзата), m, (виж Фиг 2.4.1)

h1 =

разстояние от средата на лагера или оста в петата до средата на долния лагер на
балера над кормилното перо (дюза), m (виж Фиг. 2.4.1)

2.4.3
Диаметърът на балера за висящо балансирано кормило (висяща дюза) d2, cm,
не трябва да бъде по-малък от определения по формулата:

d2 = d0

c3
r1

(2.4.3-1)

където d0, r1 - съгласно 2.4.1;
c 3 = 1,33 h 22 + r12

(2.4.3-2)

където
h2 =

разстояние от центъра на тежест на площта на кормилното перо (страничната
проекция на дюзата) до средата на долния лагер на балера, m (виж Фиг. 2.4.3)

Фиг. 2.4.3

- 209 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

2.4.4
Диаметърът на балера, за кормилото, разположено зад гребния винт, трябва да бъде
увеличен в сравнение с пресметнатия със стойността в %, определена по формулата:
3

⎛ R ⎞ ⎛
r ⎞
⎟⎟ ⎜1 − 2 2 ⎟ , %
24 ⎜⎜
l ⎠
⎝ l − r2 ⎠ ⎝

(2.4.4)

където
R=

радиус на гребния винт, но не повече от от (l – r2), m;

l=

средна широчина на кормилното перо, m (виж Фиг. 2.4.1)

r2 =

разстояние от оста на въртене до предния край на кормилното перо на нивото на
центъра на площта на лицето му, m (виж Фиг. 2.4.1)

2.4.5
Диаметърът на балера за кормилото, разположено зад дюза на гребен винт, трябва
да бъде допълнително увеличен с 10 % над увеличението съгласно 2.4.4.
2.4.6
На корабите, имащи в символа на класа си знак “Ice” за ледово усилване,
диаметърът на балера трябва да бъде увеличен с 10% независимо от увеличенията съгласно
2.4.4 и 2.4.5.
2.4.7
При многовинтовите кораби (с два и повече винта) се допуска намаляването на
диаметрите на балерите с 5% за всички кормила.
2.4.8
Диаметърът на балера d3, cm, в района на горния лагер, разположен под румпела
или сектора на кормилната машина, трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:

d3 = d0 c4

(2.4.8-1)

където
d0 =

диаметър на главата на балера с отчитане на увеличенията съгласно 2.4.4 и 2.4.5
2

⎛u⎞
c 4 = 1,15 ⎜ ⎟ + 0,75
⎝f ⎠

(2.4.8-2)

където
f=

радиус на румпела или кормилния сектор, cm (виж Фиг. 2.4.1)

u=

разстояние от средата на горния лагер на балера до средата на втулката за закрепване на румпела или сектора на главата на балера, cm (виж Фиг. 2.4.1)

Освен това, диаметърът на балера d3, cm, трябва да бъде проверен за въздействието
на най-големите усилия и най-големите моменти, които възникват в кормилното задвижване
при заклинване, по формулата:
d 3 = 22

3

M 2 c4
R eH

(2.4.8-3)

където
M2 =

максимален усукващ момент, развиван от кормилното задвижване при заклинване
на кормилото, kNm

- 210 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

При наличие на устройства, недопускащи такова преразпределение на натоварването от кормилното задвижване, при което усилието на балера на отделното кормило
превишава номиналния усукващ момент, проверката по формула 2.4.8-3 може да не се прави.
Диаметърът на балера на кормилото d3 в района u от горния лагер до долния край
на румпела или сектора може постепенно да се намалява до диаметъра d0.
Диаметърът d3 може постепенно да се намалява до диаметъра на долния лагер, в
района от горния лагер до по-долу разположения лагер, ако разстоянието между тези лагери е
по-голямо от разстоянието u.
Ако разстоянието между тези лагери е по-малко от разстоянието u и намаляването
на диаметъра d3 може да се извърши по такъв начин, че стойността на диаметъра d1 или d2,
включващи съответните увеличения, да се достига само на разстояние, равно на стойността u.
2.4.9
Диаметрите от балера на кормилото d1 и d2 с отчетени съответните увеличения
могат да бъдат постепенно намалявани в района над долния лагер, разположен над кормилното
перо. Това намаление трябва да се извършва от долния лагер до горния край на балера на
кормилото по следния начин:
.1
при кормило с опора в петата на ахтерщевена диаметърът d1 може постепенно да се
намалява в целия район между лагера в хелмпорта и долния край на горния лагер, но до не помалко от d0 с отчитане на усилванията;
.2
при висящо кормило диаметърът d2 трябва да се запазва в участък, равен на 02 от
разстоянието от лагера на хелмпорта до средата на лагера, разположен над него, и започвайки
от това място, може да се намалява до d0 с отчитане на увеличението за нивото на долния край
на горния лагер.

Ако балерът стига до долния край на перото, диаметърът в долния край на балера
може да бъде намален до:
0,6 d1 =

за кормила с долна опора (пета)

0,4 d2 =

за висящи кормила

Преходите по балера от диаметър към диаметър трябва да стават равномерно с
възможно най-големи радиуси на закръгление.
Преходът от балера към фланеца за съединяване с кормилното перо трябва да се
изпълнява с радиус на закръгление не по-малък от 0,12 от диаметъра на балера при фланеца.

2.5

Съединение на балера с кормилното перо или подвижната дюза

2.5.1
Ако свързването на балера с кормилното перо (дюзата) се осъществява с
хоризонтални фланци, диаметърът на съединителните болтове d4, cm, трябва да бъде по-малък
от определения по формулата:

d 4 = 0,61 d

1
z

(2.5.1)

където
d=

диаметър на балера съгласно 2.4.2 или 2.4.3 с отчитане на съответните увеличения, cm

- 211 -

Правила на БКР, I – Част 2
z=

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

брой на съединителните болтове

Разстоянието от оста на кой да е болт до центъра на системата от болтове трябва да
бъде не по-малко от 0,6 от диаметъра на балера в района на лагера, разположен над кормилното
перо.
2.5.2
Всички болтове трябва да бъдат пасвани с изключение на случаите, в които се
поставя шпонка - тогава е достатъчно да има само два пасболта. Гайките трябва да имат
нормални размери и да бъдат надеждно застопорени.
2.5.3
Дебелината на съединителните фланци трябва да бъде не по-малка от диаметъра на
съединителните болтове d4. Разстоянието между оста на съединителния болт и външния край на
фланеца трябва да бъде на по-малко от 1,4 d4.

Съединителният фланец на въртящата се дюза трябва да бъде интегриран в корпуса
на дюзата.
2.5.4
Ако съединението на балера с кормилното перото е конусно с шпонка, то
дължината на конусната част на балера l (виж Фиг. 2.5.4), с която той се закрепва в кормилното
перо (дюзата) трябва да бъде не по-малко от 1,5 диаметъра на балера d, а конусността по
диаметъра - 1:10 до 1:12.

Конусната част на балера трябва да преминава в цилиндрична без стъпка.

Фиг. 2.5.4

Надлъжно на образуващата на конуса трябва да е поставена шпонка.
Площта на работното сечение на шпонката (произведението от дължината по
широчината на шпонката) AF, cm2, трябва да бъде не по-малко от определената по формулата:
AF =

16 M t
⋅ 103
d m R eH1

(2.5.4-1)

където
Мt =

изчислителен усукващ момент, действащ на конусното съединение, kN/m

- 212 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

dm =

диаметър на сечението на конуса на средата от дължината на шпонката, mm

ReH =

граница на провлачване на материала на шпонката, МРа
Изчислителният усукващ момент трябва да се приема не по-малко от изчисления по

формулата:

Mt = 0,02664 d3 η

където

(2.5.4-2)

d=

диаметър на балера в съответствие с 2.4.2 или 2.4.3 с отчитане на съответните
увеличения, mm

η=

коефициент за използването на механичните свойства на материала, който се
приема равен на:
⎛R ⎞
η = ⎜ eH ⎟
⎝ 235 ⎠

0 , 75

при ReH > 235 MPa
(2.5.4.3)

R
η = eH
235

при ReH ≤ 235 MPa

където
ReH =

горна граница на провлачване на материала на балера, МРа

Височината на шпонката трябва да бъде не по-малко от половината от нейната
широчина. Шпонъчният канал в балера не трябва да излиза от границите на конусното
съединение.
2.5.5
Площта на напречното сечение на шпонката от конусното съединение ak, cm2,
трябва да бъде не по-малко от определеното по формулата:

ak =

5 Mt
⋅ 103
d m R eH 2

(2.5.5)

където
Мt и dm - виж 2.5.4
ReH2 =

граница на провлачване на материала на балера, шпонката или кронщейна
(главината) в района на коничното съединение. Приема се по-малката стойност.

2.5.6
Външният диаметър на кронщейна (главината) в района на коничното съединение
трябва да бъде не по-малко от 1,7 от диаметъра на конусното съединение в средната част.
2.5.7
Външният диаметър dthr на резбовата част от конуса на балера трябва да бъде не помалък от 0,9 от най-малкия диаметър на конуса. Резбата трябва да бъде ситна.
2.5.8
Външният диаметър dr и височината hr на гайката трябва да бъдат не по-малки от
1,5 и 0,8 от външния диаметър на резбовата част на конуса.

За предотвратяване на самоотвиване, гайката трябва да бъде надеждно застопорена.
2.5.9
Ако балерът не е изработен от цяла заготовка, то частите му трябва да бъдат
съединени най-малко с 8 болта.

- 213 -

Правила на БКР, I – Част 2

от 0,44

d2,

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Общата площ на напречното съединение на болтовете трябва да бъде не по-малка
където d е диаметър на балера в мястото на съединението.

Дебелината на всеки фланец от съединението трябва да бъде най-малко 0,3 от
диаметъра на балера в мястото на съединението.
Центровете на отворите за болтовете трябва да са отдалечени от външните ръбове
на фланците не по-малко от 1,2 пъти диаметъра на болтовете.
За намаляване на напрежението в болтовете трябва да се предвиди шпонка.

2.6

Оси на кормилото и на въртящата се дюза

2.6.1
Диаметърът на осите d5, cm, без облицовка и на осите с облицовка преди тя да бъде
поставена, трябва да бъде не по-малък от определения по формулата:
d 5 = 8,54

Rx
+ 2,5
R eH

(2.6.1-1)

където
Rx =

опорна реакция, която се определя в зависимост от типа на кормилото чрез разпределяне на изчислителното натоварване R на перото (дюзата) върху всяка опора,
като се отчете мястото на центъра на тежестта на перото (дюзата) спрямо всяка
опора, kN

ReH =

граница на провлачване на материала на осите, МРа
Изчислителното натоварване R на перото трябва да се приеме не по-малко от:
R = 0,039 A v2

(2.6.1-2)

където
Aиv=

виж 2.4.1; при това за кормила, разположени зад гребни винтове, скоростта v
трябва да се приеме увеличена с 30%.
Изчислителното натоварване на подвижната дюза се определя съгласно 2.8.1.

2.6.2
Дължината на конусната част на оста, с която тя се закрепва към кронщейна
(главината) или петата на кърмовия упор, трябва да бъде не по-малка от диаметъра на оста,
определена по формула (2.6.1-1). При това конусността по диаметъра трябва да бъде от 1:10 до 1:12.

Конусната част на оста трябва да преминава в цилиндрична без стъпки. Дължината
на работната цилиндрична част на оста трябва да бъде не по-малка от диаметъра на оста с
облицовката и не повече от 1,3 пъти този диаметър.
2.6.3
За корабите, които имат в символа на класа си знак за ледово усилване “Ice”,
диаметърът на осите трябва да бъде допълнително увеличен с 10%.

На влекачите и тласкачите диаметърът на осите трябва да бъде допълнително
увеличен с 10%.
2.6.4
Външният диаметър на резбовата част от конуса на оста трябва да бъде не по-малък
от 0,8 най-малкия диаметър на конуса. Резбата трябва да бъде ситна.

- 214 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

2.6.5
Външният диаметър и височината на гайката трябва да бъдат съответно не помалко от 1,5 и 0,6 външния диаметър на резбовата част на оста.

За предотвратяване на самоотвиването, гайката трябва да бъде надеждно
застопорена.
2.6.6
Дебелината на материала на кронщейна (главината) на кормилото или петата на
ахтерщевена, а също и интегрираната втулка на въртящата се дюза извън отвора трябва да бъде
не по-малко от 0,35 диаметъра на оста без облицовката.
2.6.7
Избраните размери на осите трябва да бъдат проверени по специфичното налягане
р, MPa, определено по формулата:

p=

10 R x
d hb

(2.6.7)

където
Rx =

опорна реакция съгласно 2.6.1

d=

диаметър на оста заедно с облицовката, ако я има, но без увеличението съгласнo 2.6.3

hb =

височина на втулката на оста, cm
Това специфично налягане не трябва да превишава стойностите, дадени в Табл. 2.6.7.

Употребата на други материали за триещите се двойки, отличаващи се от дадените
в Табл. 2.6.7, се разглеждат от БКР специално.
Табл. 2.6.7
Материал на триещите се
двойки
Неръждаема стомана или бронз по
бакаут
Неръждаема и износоустойчива
стомана по синтетичен материал1
с незначителна твърдост
Стомани по бабит
Неръждаема и износоустойчива
стомана по синтетичен материал1
HR ≥ 802
Неръждаема и износоустойчива
стомана по бронз или обратното
Стомана по стомана3
Неръждаема и износоустойчива
стомана по горещо пресовани
графито-бронзови материали

Специфично налягане
p, MPa, при мазане с
вода
масло
2,4

-

2,5

-

-

4,4

5,52

Специално
разглеждане

7,03

Специално
разглеждане
-

7,0

-

6,9

Забележки:
Синтетичните материали трябва да бъдат одобрен тип.
1.
Изпитванията на твърдост трябва да се провеждат при температура
2.
23 °C и влажност 50 % в съответствие с признатите стандарти.
Специфичното налягане p, надвишаващо 5,5 MPa, но не повече от
10 MPa, може да се допусне в съответствие с данните от производителя
и резултатите от изпитванията.
3. Неръждаема и износоустойчива стомана в одобрена комбинация с
облицовката на балера. Специфично налягане p > 7,0 MPa трябва да бъде
потвърдено с изпитание.

- 215 -

Правила на БКР, I – Част 2
2.7

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Лагери на балера

2.7.1
Височината на втулката на лагера трябва да бъде не по-малка от външния диаметър
на лагера и не по-голяма от 1,2 пъти този диаметър.
2.7.2
За опорните лагери на балера, възприемащи напречното натоварване, трябва да се
прилагат изискванията на 2.6.7 за осите.
2.7.3
За възприемане на масата на кормилото или подвижната дюза и балера, трябва да
бъде монтиран упорен лагер. Корпусът на кораба в района на лагера трябва да бъде надеждно
подкрепен.

Трябва да бъдат взети мерки за ограничаване на аксиалното преместване на
кормилното перо или подвижната дюза и балера нагоре повече от стойността, допустима от
конструкцията на кормилното задвижване. За устройства с въртящи се дюзи трябва да се вземат
мерки за осигуряване на необходимите хлабини между лопатките на гребния винт и
вътрешната повърхност на дюзата в условията на експлоатация.
2.7.4
Долният лагер на висящите кормила трябва да бъде надеждно подкрепен към
корпуса в надлъжно и напречно направление.
2.7.5
В мястото на преминаване на балера през горната част на хелмпортовата тръба
трябва да бъде монтиран салник, който да не допуска попадане на вода в корпуса на кораба.
Салникът трябва да бъде разположен в място, винаги достъпно за оглеждане и обслужване.

Ако хелмпортовата тръба е изведена над линията на надводния борд, салник може
да не се монтира.

2.8

Направляващи въртящи се дюзи

2.8.1
Изчислителното натоварване Fl, kN/m2, действащо върху въртящата се дюза, трябва
да се приема не по-малко от определеното по формулата:

Fl = c Fl0

(2.8.1-1)

където
Fl0 =

ε N
, kN/m2
Ap

(2.8.1-2)

където
N=

максимална мощност на гребния вал, kW

AP =

площ на диска на гребния винт, m2

ε=

коефициент, определен по формулата:
ε = 0,21 − 2 ⋅10 − 4

с=

N
, но не по-малко от 0,1;
Ap

коефициент, равен на:
1,0 в зона 2 (зона на гребния винт)
0,5 в зона 1 и 3
0,35 в зона 4 (виж Фиг. 2.8.1)

- 216 -

(2.8.1-3)

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Фиг. 2.8.1
2.8.2
Площта на диска на гребния винт, m2, трябва да бъде не по-малко от определената
по формулата:

Ap =

π D2
4

(2.8.2)

където
D=

диаметър на винта, m

2.8.3
Дебелината на обшивката на въртящата се дюза t, mm, трябва да се приема не помалка от определената по формулата:

t=5a

Fl + 1,0

(2.8.3)

където
а=

разстоянието между напречните кръгови диафрагми, m

но не по-малко от 7,5 mm,
В случай, че се използва неръждаема или плакирана стомана, дебелината t в зона 2
може да бъде намалена след съгласуване с БКР.
2.8.4
Външната и вътрешната обшивки на дюзата трябва да бъдат подкрепени отвътре с
напречни и надлъжни диафрагми.

В зона 2 (зоната на гребния винт) по вътрешната обшивка трябва да бъдат
поставени поне две непрекъснати напречни кръгови диафрагми.
Дебелината на диафрагмите трябва да бъде не по-малка от дебелината на
обшивката в зона 3, но не по-малка от 7,5 mm.
2.8.5
Съпротивителният моментът W, cm3, на напречното сечение на дюзата, показано на
Фиг. 2.8.1 относно неговата неутрална ос, трябва да бъде не по-малък от:

W = 0,35 din b v2
където
din =

вътрешен диаметър на дюзата, m

v=

скорост на кораба в съответствие с 2.4.1, km/h

- 217 -

(2.8.5)

Правила на БКР, I – Част 2
b=

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

дължина на дюзата, m

2.8.6
В напречните и надлъжните диафрагми трябва да има достатъчно изрези за стичане
на водата, попаднала в кухината на дюзата, а в долната и горната част на външната обшивка
трябва да бъдат поставени сточни пробки от неръждаема стомана.
2.8.7
Напречните и надлъжните диафрагми трябва да се заварят към вътрешната
обшивка с непрекъснат ъглов шев.

Прорезни заваръчни шевове съгласно 2.3.4 се допускат само за външната обшивка
на дюзата.

2.9

Задвижване на кормилните устройства

2.9.1
Всеки кораб трябва да бъде снабден с главно и спомагателно кормилни задвижване
с изключение на случаите, посочени в 2.9.2.

Главното и спомагателното кормилно задвижване трябва да действат независимо
едно от друго. Въпреки това тези две задвижвания могат да имат някои общи конструктивни
елементи - румпел, сектор, редуктор, цилиндров блок.
2.9.2

Спомагателно кормилно задвижване не се изисква на корабите:

.1

с главно ръчно кормилно задвижване;

.2

с няколко кормила, задвижвани от отделно управляеми кормилни машини;

.3
с една електрохидравлична кормилна машина при наличие на две самостоятелни
хидравлични помпи.
2.9.3
Кормилното задвижване може да бъде ръчно, ако диаметърът на главата на балера
d0, определен съгласно 2.4.1, не надвишава 150 mm.

В кормилните устройства с много пера и общо кормилно задвижване посоченият
диаметър трябва да се определи по формулата:
d 0 = 3 d 301 + d 302 + ... + d 30 n

(2.9.3)

където
n=

брой на кормилата

2.9.4
Хидравличното кормилно задвижване с ръчно управление трябва да се разглежда
като единственото кормилно задвижване, неизискващо наличието на спомагателно задвижване
при условие, че размерите, конструкцията и разположението на тръбопроводите изключват
възможността от механични повреди или повреди от пожар.
2.9.5
Ако кормилното устройство е снабдено с ръчно задвижване, всеки пълен оборот на
щурвала трябва да съответства на отклонение на кормилото на ъгъл не по-малък от 3°.

Усилието, необходимо за завъртане на щурвала, не трябва да превишава 160 N.
2.9.6
Кормилното задвижване, което се задейства от източник на енергия, трябва да осигурява
отклоняване на кормилото със средна ъглова скорост не по-малка от 4° в секунда при

- 218 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

отклоняване на кормилото на ъгъл не по-малък от 30° на всеки борд от диаметралната равнина
на кораба при максимална скорост на преден ход и напълно потопено кормило или подвижна
дюза.
Отчитайки условията на плаване по определен воден път, БКР може да допусне помалка ъглова скорост за отклоняване на кормилото, която не трябва да бъде по-малка от 2,5° в
секунда.
Освен това, главното кормилно задвижване трябва да осигурява отклоняване на
кормилото от борд на борд при пълен заден ход на кораба.
2.9.7
Спомагателното кормилно задвижване трябва да осигурява прехвърлянето на
кормилното или дюзата от 20° на единия борд до 20° на другия борд за време не повече от 60
секунди при напълно потопено рулево перо или дюза и при скорост на преден ход, равна на
половината от най-голямата скорост на кораба.
2.9.8
Ако кормилното устройство е оборудвано с механично задвижване, то в случай на
повреда или отказ в работата на устройството за управление на рулевата машина трябва да бъде
осигурена възможност за привеждане в действие в течени на 5 секунди на спомагателно
независимо задвижване или включване на ръчно задвижване.
2.9.9
Ако спомагателното или ръчното задвижване не се привежда в действие
автоматично, то трябва да бъде предвидена възможност за незабавното извършване на това
действие с една проста и бърза опреция на рулевия.
2.9.10
Независимо от положението на кормилното перо, при автоматично превключване
на ръчно управление не трябва да се извършва самопроизволно обратно въртене на щурвала.
2.9.11
На поста за управление трябва да се предвиди светлинна сигнализация, показваща
работата на кормилното задвижване и осигуряваща възможност за определяне кое от
задвижванията е включено.

При неизправност в работата на кормилните задвижвания на поста за управление
трябва да се подават визуални и звукови сигнали съгласно 5.5.7 от Глава 9
“Електрообзавеждане”.
2.9.12
В рулевата рубка и на всички постове за управление трябва да бъдат монтирани
указатели за положението на кормилното перо (дюзата).

Указател за положението на кормилното перо трябва да бъде разположен и на кормилната машина.

2.10

Ограничители за положението на кормилото

2.10.1
Кормилното устройство трябва да има ограничители на отклоненията на
кормилото, които допускат неговото отклонение на всеки борд само до ъгъл β°, който трябва да
отговаря на условието:
.1

за ръчно кормилно задвижване
(α o + 1) ≤ βo ≤ (α o + 1,5)

.2

за механично кормилно задвижване

- 219 -

(2.10.1-1)

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване
(α o + 2) ≤ βo ≤ (α o + 3)

Глава 3

(2.10.1-2)

където
α° =

максимален ъгъл на отклонение на кормилото, на който е настроена кормилната
машина

2.10.2
Всички детайли от системата за ограничаване, включително и тези, които са
едновременно и детайли на рулевото устройство, трябва да бъдат пресметнати за усилия,
отговарящи на пределния усукващ момент Mt в Ncm, не по-малко от определения по формулата:

M t = 11,54d 30 R eH

(2.10.2)

където
d0 =

диаметър на главата на балера съгласно 2.4.1, cm

ReH =

граница на провлачване на материала на балера, МРа

При това напреженията в тези детайли не трябва да превишават 0,95 от горната
граница на провлачване на техния материал.

3.

КОТВЕНО УСТРОЙСТВО

3.1

Общи изисквания

3.1.1
Изискванията на този раздел се отнасят за котвените устройства на самоходни и
несамоходни кораби, а така също и за тласканите състави.
3.1.2
Всеки кораб, с изключение на посочените в 3.1.3 случаи, трябва да има постоянно
готово за използване котвено устройство, което осигурява задържането му на котва.
3.1.3
Стационарните кораби, постоянно експлоатирани привързани към брега и
тласканите кораби, извършващи рейсове на къси разстояния, след съгласуване с БКР може да
не бъдат снабдени с котвено устройство при условие, че безопасността им на стоянка е
осигурена с други средства, които БКР счита за достатъчни.

Ако при местните условия на експлоатация се наложи тези кораби да имат котвено
устройство, то трябва да се подбира както за несамоходни кораби.
3.1.4
Самоходните кораби от техническия флот по отношение на котвеното снабдяване
се приравняват към товарните самоходни кораби.
3.1.5
Снабдяването с котвени устройства на корабни баржи, плаващи съоръжения със
специално назначение, несамоходни кораби от техническия флот, кораби със специфична
конструкция, а също обикновени кораби, предназначени изключително за работа в особени
условия, се съгласува специално с БКР при всеки отделен случай.
3.1.6
Ако на кораба освен котвено устройство или снабдяване, предвидено в 3.1.2, 3.1.4 и
3.1.5, има и друго допълнително котвено устройство или снабдяване (авантови и папильонажни
котви, мъртви котви на плаващи докове и др.), то това котвено устройство или снабдяване се
разглежда като специално и не подлежи на надзор от БКР.

- 220 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

3.1.7
Изискванията на този раздел се отнасят за котви с нормална задържаща сила (тип
Хол или четирилапови). Употребата на друг тип котви, включително на котви с повишена
задържаща сила, се разглежда от БКР специално.
3.1.8
За признаването на котва с повишена задържаща сила е необходимо да се проведат
сравнителни изпитвания на тази котва и котва тип Хол в различни условия. При това
задържащата сила на котвата с повишена задържаща сила трябва да бъде най-малко два пъти
по-голяма от тази на тип Хол със същата маса.

Обемът и редът на провеждането на такива изпитвания се разглежда от БКР
специално.
3.1.9
Необходимо е да се предвидят конструктивни мерки за предотвратяване на
повреждането на други кораби от котвите, разположени в клюзовете.
3.1.10
Размерите и конструкцията на верижните сандъци трябва да осигуряват
безпрепятствено разположение и самонареждане на котвените вериги.

Необходимо е да се предвиди система за осушение на верижните сандъци съгласно
6.10.5 от Глава 7 “Системи и тръбопроводи”.
3.1.11
Всички детайли от котвеното устройство трябва да отговарят на съответните
стандарти.
3.1.12
Постовете за управление на котвеното обзавеждане трябва да бъдат разположени
по такъв начин, че при разкъсване на въжето или веригата да не възниква опасност за
обслужващия персонал и котвената верига, преминаваща по звездата, да се вижда добре.
3.1.13
Работните места, от които се извършва операцията заставане на котва, трябва да
имат противоплиъзгащо покритие.
3.1.14
Отворите на котвените клюзове на откритите палуби трябва да бъдат оборудвани
със закрития.
3.1.15

Използването на чугунени котви не се допуска.

3.1.16
Носовата част на кораба трябва да е конструирана по такъв начин, че котвите нито
напълно, нито частично да надстърчат от линията на бордовата обшивка.

3.2

Снабдяване на корабите с котви, котвени вериги и въжета

3.2.1

Котви за пътнически и товарни кораби

3.2.1.1
Корабите, предназначени за превоз на товари, с изключени на корабните лихтери с
дължина не повече от 40 m, трябва да бъдат снабдени с носови котви, общото тегло на които
MA, kg, трябва да се определя по формулата:

MA = k B T

(3.2.1.1-1)

където
k е коефициент, отчитащ връзката на дължината и широчината на кораба, а също и неговия тип;
L
k=c
(3.2.1.1-2)
8 B

- 221 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

c=

империчен коефициент

L=

най-голяма дължина на кораба, m

B=

най-голяма широчина на кораба, m

T=

максимално допустимо газене, m

Глава 3

Стойността на империчния коефициент c се определя по таблица 3.2.1.1.
Табл. 3.2.1.1
Товароподемност на кораба, t

Коефициент c

до 400 включително
от 400 до 650 включително
от 650 до 1000 включително
над 1000

45
55
65
70

При това за лихтери k = c.
За кораби, дедвейда на които не надвишава 400 t и които са проектирани и
предназначени само за използване по определени кратки маршрути, след съгласуване с БКР се
допуска теглото на неговите котви да бъде приета 2/3 от изискуемата маса MA.
Пътническите кораби и корабите, които не са предназначени за превози на товари,
с изключение на влекачите-тласкачи, трябва да бъдат оборудвани с носови котви, общото тегло
на които в kg трябва да се определя съгласно формули (3.2.1.1-1), (3.2.1.1-2) и таблица 3.2.1.1,
при което вместо товароподемност се използва водоизместването на кораба в m3.
3.2.1.2
Общата маса MA за носовите котви съгласно 3.2.1.1 може да бъде разпределена
между една или две носови котви. Ако корабът е снабден само с една носова котва и котвеният
клюз е разположен в средната част на кораба, общата маса МА може да се намали с 15%.
3.2.1.3
Корабите, предназначени за тласкане на твърдо свързани състави с дължина не
повече от 86 m, трябва да бъдат оборудвани с кърмови котви с общо тегло 25 % от теглото MA,
пресметнато в съответствие с 3.2.1.1 за формированието, разглеждано като навигационна
единица.

Корабите, предназначени да тласкат надолу по течението твърдо свързани състави
с дължина не повече от 86 m, трябва да бъдат оборудвани с кърмови котви с общо тегло равно
на 50 % от теглото MA, пресметнато в съответствие с 3.2.1.1 за формированието, разглеждано
като навигационна единица.
3.2.1.4
Корабите трябва да бъдат снабдени с кърмови котви, общото тегло на които трябва
да съставлява следната част в % от най-голямото тегло MA съгласно 3.2.1.1:
.1

25 %, ако дължината на кораба не надвишава 86 m;

.2

50 %, ако дължината на кораба надвишава 86 .
Кърмови котви не се изискват:

на корабите, за които пресметнатото тегло на кърмовата котва е по-малко от
150 kg; за корабите, дейдвуда на които не надвишава 400 t и които са проектирани и

- 222 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

предназначени за използване по определени кратки маршрути, трябва да се взема
под внимание намаленото тегло на носовите котви;

на лихтерите.

3.2.1.5
На корабите, с предназначени за тласкане и на корабите с максимална дължина
повече от 86 m, общото тегло на кърмовите котви в съответствие с 3.2.1.4 можа да бъде
разпределено между една или две котви.

Ако са предвидени две кърмови котви, теглото трябва да се разпределя равномерно
между двете котви, при което теглото на по-малката котва трябва да бъде не по-малко от 0,45
от общото тегло на котвите.
3.2.1.6
При използване на котви с повишена задържаща сила съгласно 3.1.8, теглото на
котвите, пресметнато в съответствие с 3.2.1.1 ÷ 3.2.1.3 и 3.2.1.5, може да бъде намалено с 25 %.
3.2.2

Котви за други кораби

3.2.2.1
Котвеното снабдяване на тласкачите и влекачите-тласкачи, а също и на корабните
лихтери с дължина 40 m и по-малко, трябва да се избира в съответствие с таблица 3.2.2.1 в
зависимост от характеристиката на снабдяване NA, m2, определена по формулата:

NA = L (B + D) + A

(3.2.2.1-1)

където
L, B, D =

главни размери на кораба съгласно 1.2.1, m

А=

поправка за надстройки и рубки, m2, определена по формулата:
A=k

∑l h

(3.2.2.1-2)

където
l and h =

дължина и средна височина на отделните надстройки и рубки, m

В пресмятането на стойността А трябва да влизат всички надстройки и палубни
рубки, които имат широчина по-голяма от В/4.
Коефициентът k се приема равен на:
1 - за корабите, на които сумарната дължина на надстройките и рубките,
разположени по всички палуби, надвишава половината дължина на кораба L;
0,5 - за корабите, на които посочената сумарна дължина се намира в границите от
0,25L до 0,5L.
Когато посочената по-горе сумарна дължина е по-малка от 0,5 L, поправката А не
се отчита за формулата.

- 223 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Табл. 3.2.2.1
Характеристика за
Брой на котвите
снабдяване
NA
до 35
1
36 — 65
1
66 — 85
1
86 — 107
1
108 — 131
2
132 — 156
2
157 — 185
2
186 — 236
2
237 — 294
2
295 — 356
2
357 — 417
2
418 — 525
2
526 — 669
2
670 — 840
2
841 — 1010
2
1011 — 1200
2
1201 — 1250
2
1251 — 2080
2
2081 — 2675
2
2676 — 3310
2
3311 — 3990
2
3391 — 4200
2
4201 — 5839
2
5840 — 8050
2
8051 — 11200
2

Обща маса на
носовите котви,
kg
35
50
75
100
150
200
250
300
350
400
450
500
600
700
800
900
1000
1250
1500
1750
2000
2250
2500
3000
3500

За корабните лихтери, предназначени за превоз на определен палубен товар, Σ l h
3.2.2.2
се пресмята като произведение от дължината на страничната проекция от разположения на
палубата товар заедно с ограничаващите товара прегради и неговата средна височина.
Коефициентът k се приема както следва:
.1

k = 0,5 за корабни лихтери, превозващи само насипни товари;

.2

k = 1,0 за корабни лихтери, превозващи други палубни товари.

3.2.2.3
Изборът на котвено снабдяване за тласкаемите състави се определя за максималното значение на характеристиката на снабдяване, определена за различните варианти на
формиране на състава.
3.2.2.4
За корабите, които се експлоатират в Зона 2, броят и теглото на носовите котви се
определя по таблица 3.2.2.1 в зависимост от характеристиката за снабдяване, умножавайки
табличното тегло на котвите с коефициент k или k1, които се приемат съответно:
.1

k = 0,9 - за корабни лихтери при скорост на течението до 6 km/h;

.2

k = 1,0 - същото, при скорост на течението от 6 до 9 km/h;

.3

k = 1,2 - същото,при скорост на течението над 9 km/h;

.4

k1 = 1,08 - за влекачи и тласкачи.

За корабите, които се експлоатират в Зона 3 и Зона 4, имащи характеристика на
снабдяване по-малка от 325, теглото на котвите се определя чрез умножаване на табличното

- 224 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

тегло на котвите за корабите, експлоатирани в Зона 2 (с отчитане на съответните коефициенти
k и k1, с коефициента k2 = 0,8.
Ако скоростта на течението в Зона 3 и Зона 4 е по-малка от 3,5 km/h, то по
съгласуване с БКР коефициентът k2 може да бъде приет равен на 0,6 за всички характеристики
за снабдяване.
Във всички останали случаи, които не са посочени по-горе, корабите, плаващи в
Зона 3 и Зона 4 трябва да бъдат снабдени с котви като корабите, които се експлоатират в
Зона 2.
3.2.2.5
При определяне на теглото на всяка от двете разполагани котви, общото таблично
тегло трябва равномерно да се разпределя между двете котви, при което теглото на по-леката
котва трябва да бъде не по-малко от 45 % от общото тегло на котвите.
3.2.2.6
След съгласуване с БКР на тласкачите може да не се поставя носово котвено
устройство.
3.2.2.7
На секциите и корабните баржи, които се експлоатират в тласкаеми състави, носово
котвено устройство е задължително само за челните секции или баржи; при това трябва да се
отчитат изискванията на 3.2.2.3.
3.2.2.8
Общата маса на носовите котви на две или повече скачени челни секции от тласкан
секционен състав може да бъде разпределена между тях.
3.2.2.9
На несамоходните кораби, на които съгласно Табл. 3.2.2.1 трябва да бъдат
предвидени две котви, след съгласуване с БКР може да бъде поставена само една котва, при
това за влачените шлепове масата на тази котва трябва да бъде не по-малка от 75% от общата
таблична маса, а за тласканите баржи не по-малко от 100%.
3.2.2.10
Тласкачите и влекачите-тласкачи трябва да бъдат снабдени с кърмови котви, броят
и теглото на които се определят по Табл. 3.2.2.1 в зависимост от характеристиката за
снабдяване, определена с отчитане изискванията на 3.2.2.3, като табличната маса на котвите се
умножава с коефициента k3 = 0,75 k1, където k1 се приема съгласно 3.2.2.4.

Полученото общо тегло на котвите не трябва да бъде по-малка от посочената в
Табл. 3.2.2.10.
За влекачите-тласкачи с мощност до 295 kW след съгласуване с БКР теглото на
кърмовата котва може да бъде намалена, а при мощности 110 kW и по-малко и дължина на
кораба 20 m и по-малка, кърмова котва може и да не се поставя.
Табл. 3.2.2.10
Мощност, kW
295
440
735
1105
1620
2355
3680

Общо тегло на кърмовите котви, kg
600
800
1000
1250
1500
1750
2000

Забележка:
Междинните стойности се определят чрез линейна интерполация
със закръгляне до най-близката стандартна маса на котвата.

- 225 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

3.2.2.11
При употреба на котви с повишена задържаща сила, общата маса на носовите котви
съгласно Табл. 3.2.2.1 може да се намали с 25% като се отчетат изискванията на 3.2.2.4, 3.2.2.9
и 3.2.2.10.
3.2.2.12
Поставянето на кърмово котвено устройство на другите самоходни и несамоходни
кораби за всеки отделен случай се разглежда от БКР специално.
3.2.3

Котвени вериги и въжета

3.2.3.1

Изборът на котвените вериги се извършва по Табл. 3.2.3.1.
Табл. 3.2.3.1
Минимална
Калибър на котвената верига, mm
Тегло на разкъсваща
Без
С разпорки
котвата,
сила на
разпорки,
kg
котвената категори
Категория 1 Категория 2 Категория 3
верига, kN
и1и2
35
12
6



50
17
7



70
24
9



100
34
10



150
51
12
11


200
69
14
14
11

250
86
16
16
12,5

300
103
17
16
14
11
350
121
18
17,5
16
12,5
400
137
20
19
16
14
450
155
21
20,5
17,5
14
500
172
22
20,5
17,5
16
600
206
24
24
19
16
700
240
26
26
20,5
17,5
800
275
28
26
22
19
900
309
29
28
24
20,5
1000
343
31
30
26
20,5
1250
430
34
34
28
24
1500
515
38
36
30
26
1750
601
41
40
34
30
2000
686
43
42
36
30
Забележки:
1. Калибърът на котвените вериги, посочен в таблицата, е определен за стоманени
вериги, категории 1, 2 и 3 съгласно BRS Rules for Materials and Welding, Chapter 4,
Section 2, Part 1 “Metallic Materials”.
2. Разкъсващото усилие на отцепващите вериги (или въжета) не трябва да бъде помалко от 0,3 от разкъсващото усилие на котвената верига.

3.2.3.2
При употреба на котви с повишена задържаща сила изборът на котвените вериги,
въжетата и другите елементи на котвеното устройство трябва да става в зависимост от
определената за дадения кораб маса, съответстваща на котва с нормална задържаща сила.
3.2.3.3

Препоръчва се котвените вериги с калибър 11 mm и повече да бъдат с разпорки.

3.2.3.4

Дължината на всяка носова верига трябва да съответства на посочените в Табл. 3.2.3.4.
Табл. 3.2.3.4
Дължина на кораба, m
до 30
от 30 до 50
над 50

Дължина на веригата, m
≥ 40
≥ L+10
≥ 60, но не повече от 100

3.2.3.5
Дължината на кърмовите котвени вериги на самоходните товарни кораби трябва да
бъде не по-малка от 40 m. Обаче дължината на всяка кърмова котвена верига на самоходните
товарни кораби, които застават на котва c носа по течението, трябва да бъде не по-малка от 60 m.

- 226 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Дължината на всяка кърмова котвена верига за другите кораби трябва да бъде не
по-малко от 75% от дължината на носовата котвена верига, с изключение на кърмовите котвени
вериги на тласкачите и влекачите-тласкачи, дължината на които трябва да бъде не по-малко от
дължината на носовата котвена верига, определена за тласкаемия състав.
3.2.3.6
Съединението на котвата с котвената верига трябва да издържа натоварване с 20 %
по-голямо от разкъсващото усилие на съответната котвена верига.
3.2.3.7
Допуска се използването на въжета вместо котвени вериги, при което разкъсващото
усилие на въжето трябва да бъде като това на съответната котвена верига.

Дължината на котвеното въже трябва да бъде с 20 % повече от дължината на
съответната котвена верига.

3.3

Устройства за разполагане и закрепване на котвите, котвените вериги и
въжетата

3.3.1
Всички кораби трябва да бъдат снабдени с устройства за разполагане на котвите,
като клюзове, а така също със стопори за задържане кораба на котва и устройства за закрепване
на котвите в походно положение. Стопорите за задържане на кораба на котва трябва да имат
здравина равна на здравината на котвените вериги и могат да се използват за закрепване на
котвите в походно положение. Стопорите трябва да бъдат устроени по такъв начин, че да
осигуряват леко и безопасно отдаване и закрепване на веригите и котвите.
3.3.2
Всяка котвена верига или котвено въже трябва да бъдат закрепени здраво със своя
коренен край към подсилената част на верижния сандък или корпусния набор и да имат
устройство за откачане на коренния край.

След съгласуване с БКР устройство за откачане на котвената верига или въже може
да не се поставя.
Ако няма устройство за откачане на котвената верига или въже, то котвената верига
или въжето трябва да бъдат сигурно съединени с кораба посредством котвена скоба или
подобно приспособление.
3.3.3
Здравината на детайлите от устройствата за закрепване на котвите, закрепването на
котвените вериги и въжета, както и закрепването им към корпуса трябва да бъде такова, че те
да могат да издържат усилия, равни най-малко на разкъсващите усилия на веригите или
въжетата, за които са предвидени.

Детайлите от устройствата за закрепване и отдаване на корения край на котвената
верига или въже трябва да издържат изчислително натоварване равно на 0,6 от разкъсващото
усилие на веригата или въжето, за които са предвидени. При това напреженията в детайлите от
устройствата не трябва да надхвърлят 0,95 от горната граница на провлачване на материала.
3.3.4
Котвените клюзове и тяхното разположение на кораба трябва да отговарят на
следните изисквания:
.1
да осигуряват свободно изтегляне на котвеното вретено през клюза, а при
отпускане на котвената верига свободно излизане на котвата под действието на собственото й
тегло.

Вътрешният диаметър на клюзовата тръба да бъде не по-малък от 10-кратния
калибър на котвената верига, а дебелината на стената на клюза трябва да бъде не по-малко от
0,4 от калибъра на веригата.

- 227 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

.2
да осигуряват минимално пречупване на котвената верига при преминаването й
през клюза.

3.4

Котвени механизми

3.4.1
За спускане и вдигане на котвите с тегло над 50 kg на палубата на всеки кораб
трябва да бъдат поставени палубни механизми, при това трябва да се спазват изискванията на
1.4.2.

Допуска се монтирането на котвени механизми с ръчно задвижване с изключение
на тласкачите, влекачите-тласкачи и товарните кораби-тласкачи, които трябва да имат
механични рудани за работа с кърмовите котви.
При съгласуване с БКР се допуска използването на други механизми за спускане и
вдигане на котвите.
Изискванията към конструкцията и мощността на котвените механизми са дадени в
6.3 от Глава 8 “Механизми”.
3.4.2
Котвените механизми с ръчно задвижване трябва да бъдат разположени по такъв
начин, че ръкохватката в най-ниското си положение да се намира на разстояние не по-малко от
500 mm над палубата, а в най-високото си положение не повече от 1200 mm над палубата.

3.5

Изпитване на котвени вериги

3.5.1
Изпитването на котвени вериги с разпорки се извършва съгласно Табл. 2.4 и 2.6 от
Правилата на BRS Rules for Materials and Welding, Chapter 4, Section 2, Part 1 “Metallic
Materials”. Изпитването на котвени вериги без разпорки се извършва съгласно Табл. 3.5.1.
Табл. 3.5.1
Калибър
на
веригата,
mm
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24

Натоварване за изпитване
на вериги без рапорки, kN
Категории 1 и 2
пробно
на разкъсване
9
13
13
18
17
24
21
30
26
37
31
45
37
53
44
62
51
72
58
83
66
95
75
107
84
120
94
133
104
148
114
163
125
179
137
195
149
213

Калибър
на
веригата,
mm
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43

- 228 -

Натоварване за изпитване
на вериги без рапорки, kN
Категории 1 и 2
пробно
на разкъсване
162
231
175
250
189
269
203
289
218
310
233
332
249
355
265
378
282
402
300
427
318
452
336
478
356
505
374
533
394
561
415
591
436
621
458
652
480
683

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

4.

ВЪРЗАЛНО УСТРОЙСТВО

4.1

Общи изисквания

Глава 3

4.1.1
На всеки кораб трябва да има вързално устройство, осигуряващо придържане на
кораба към брегово или пристанищно плаващо съоръжение и сигурното му закрепване към тях.

4.2

Характеристика за снабдяване

4.2.1

Характеристиката за снабдяване NА се пресмята както е посочено в 3.2.2.1.

4.3

Вързални въжета

4.3.1
Броят на вързалните въжета не трябва да бъде по-малък от три. Не се изисква трето
въже на корабите с дължина L по-малка от 20 m.

По желание на корабособственика вързалните въжета на корабните баржи могат да
се съхраняват на баржовоза, влекача или тласкача и не влизат в снабдяването на баржата.
4.3.2
следва:

Минималната дължина l, m, на всяко от вързалините въжета трябва да бъде както

.1

за първото въже: l = L + 20, където L - дължина на кораба, m, но не повече от 100;

.2

за второто въже: две трети от дължината на за първото въже;

.3

за третото въже: една трета от дължината на за първото въже.

4.3.3
Разкъсващото усилие Fbr, kN, за стоманеното вързално въже не трябва да бъде помалка от определената по формулата:

Fbr = 0,15NA + 25

(4.3.3)

където
NA =

характеристика на снабдяване съгласно 4.2

Въпреки това, не е необходимо вързалните въжета да са с разкъсващо усилие Fbr поголямо от 320 kN.
4.3.4
Вместо стоманени въжета могат да се използват въжета от растителни или
синтетични влакна, при което въжетата от синтетични влакна трябва да трябва да имат същото
разкъсващо усилие като стоманените въжета, а въжетата от растителни влакна – с 20 % повече
от разкъсващото усилие на стоманените въжета.
4.3.5
На корабите, превозващи възпламеняващи се течности с температура на
възпламеняване 55 °С и по-малко, операции със стоманени въжета се допускат само на
палубите на надстройки, които не се явяват палуби на товарни танкове, ако по тези палуби не
преминават горивни тръбопроводи и на разстояние не по-малко от 3 m от товарните танкове.
4.3.6
Стоманените въжета трябва да имат не по-малко от 144 тела и 7 сърцевини от
органичен произход (еластична конструкция 6 снопа по 24 тела + 7 сърцевини).

Теловете трябва да имат цинково покритие в съответствие с признатите стандарти.

- 229 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

След съгласуване с БКР могат да бъдат допуснати и въжета с друга конструкция, но
еднакви по качества в сравнение с посочените по-горе въжета.
4.3.7
Изискванията по изработването и изпитването на въжетата са посочени в BRS Rules
for Materials and Welding, Part 1 “Metallic Materials”.

4.4

Вързално обзавеждане и механизми

4.4.1
Броят и разположението на вързалните кнехтове, клюзовете, киповите планки и
другото вързално обзавеждане зависи от конструктивните особености, предназначението и
общото разположение на кораба.
4.4.2
Външният диаметър на цилиндричната част на кнехта трябва да бъде не по-малък
от 10-кратния диаметър на стоманеното въже и не по-малък от 5,5 диаметъра на синтетичното
въже, а така също не по-малък от една обиколка на растителното въже, за които е предназначен
кнехтът.

Разстоянието между осите на цилиндричните части на кнехта трябва да бъде не помалко от 25-кратния диаметър на стоманеното въже или 3 обиколки на растителното въже.
4.4.3
Кнехтовете могат да бъдат стоманени или чугунени. За малки кораби, снабдени
само с растителни въжета или с въжета от синтетични влакна, се разрешава направата на
кнехтове от леки сплави. По начина на изработване кнехтовете могат да бъдат със заваръчна
конструкция или лети.

Допуска се използването на горния фитинг на повдигателните стойки на корабните
баржи като вързален елемент при условие, че той има подходящо оформена част, предпазваща
приплъзването на въжето. Същите трябва да отговарят на изискванията на 4.4.2.
4.4.4
Кнехтовете трябва да се монтират върху фундаменти, закрепени на палубата, или
да преминават през палубата и да се закрепват към набора на корпуса. Не се допуска монтаж на
преминаващи през палубата кнехтове върху палуби на товарни танкове, предназначени за
възпламеняващи течности с температура на възпламеняване 55 °С и по-малко.

Кнехтове, клюзове, кипови планки и друго вързално обзавеждане, а също и техните
фундаменти, трябва да бъдат конструирани така, че при действие на сила, равна на разкъсващата сила на вързалното въже, за което са предназначени, напреженията в отделните им детайли
да не превишават 0,95 от границата на провлачване на материала.
При употреба на сив чугун коефициентът на сигурност за якост не трябва да бъде
по-малък от 2.
4.4.5
Вързалното обзавеждане трябва да се разположи на палубата по такъв начин, че
към него да има свободен достъп по време на маневри, да бъде защитено от движещи се части
на палубните механизми и другите устройства; при това трябва да бъдат спазени изискванията
на 1.4.2.

Работните места около вързалното обзавеждане трябва да имат противоплъзгащо
покритие.
4.4.6
Постовете за управление на вързалните механизми трябва да бъдат разположени
така, че при скъсване на въжето да се изключва опасността за обслужващия персонал.
4.4.7

При ръчно изпълнение на вързалните работи взаимното разположение и височината

- 230 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

на поставяне на киповите планки, вързалните клюзове и кнехтовете трябва да осигуряват
безопасно полагане на въжетата на кнехтовете, включително нареждането без образуване на
наслоявания.
Взаимното разположение на кнехтовете и киповите планки трябва да бъде такова,
че ъгълът на наклона към хоризонта на въжетата, преминаващи от кнехтовете към клюзовете и
киповите планки да не превишава 20°.
4.4.8
Вързалното обзавеждане трябва да бъде разположено по такъв начин, че въжето да
се намира под прав ъгъл към оста на въртене на вързалните механизми.
4.4.9
Положението на ръкохватката на механизмите с ръчно задвижване трябва да
изпълнява изискванията в 3.4.2.
4.4.10
Изборът на броя и типа на вързалните механизми се извършва по усмотрение на
корабособственика и проектанта при условие, че тяхното номинално тягово усилие не
превишава 1/3 от разкъсващото усилие на вързалното въже, прието в снабдяването на кораба.
Същите трябва да изпълняват изискванията на 6.4 от Глава 8 “Механизми”.

5.

УСТРОЙСТВА ЗА ВЛАЧЕНЕ И ТЛАСКАНЕ

5.1

Общи изисквания

5.1.1
Всеки самоходен и несамоходен кораб трябва да има устройство, позволяващо при
необходимост да бъде влачен от друг кораб.

Разположението на влекалното устройство не трябва да влияе на безопасността на
кораба, корабния екипаж и товара.
5.1.2
Корабите, към символа на класа на които се добавят работните характеристики,
трябва да отговарят на следните изисквания от настоящия раздел:
.1

кораби с работна характеристика Tug (влекач) - изискванията на 5.2;

.2

кораби с работна характеристика Pusher (тласкач) - изискванията на 5.4;

.3

кораби с работна характеристика Push-tug (влекач-тласкач) - изискванията на 5.2
и 5.4;

.4

кораби с работна характеристика Cargo push-ship (товарен кораб тласкач) изискванията на 5.4.

5.1.3
Влекалните устройства на самоходните кораби, които не са посочени в 5.1.2, трябва
да отговарят на изискванията на 5.5.
5.1.4
Постовете за управление на влекалните механизми трябва да бъдат разположени по
такъв начин, че да се намират извън опасната зона на влекалното въже и кука и да се вижда
добре влекалното оборудване.
5.1.5
Всички кораби, предназначени за тласкане (тласкачи, влекачи-тласкачи и товарни
кораби-тласкачи) трябва да бъдат оборудвани с:

- 231 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

.1
не по-малко от два специални рудана, отговарящи на изискванията на 6.6, Глава 8
„Механизми” или равностойни свързващи устройства, конструкцията на които ни осигурила
необходимата степен на свобода на относителните премествания на корабите при вертикално и
бордово клатене;
.2
подходящо тласкащо устройство в носа, конструирано и оборудвано по такъв
начин, че в момента на започване на действия по свързване позволява:
тласкача да заеме определено неподвижно положение по отношение на тласкаемите
баржи;
обслужващият персонал бързо и безопасно да изпълни действията по свързването
на кораба с тласкаемите баржи.

Разположението на свързващите устройства не трябва да пречи на обслужването на
другите палубни механизми.

5.2

Обзавеждане на влекачите

5.2.1
Влекачите трябва да имат устройство, представляващо комплекс от обзавеждане и
механизми и осигуряващо изпълнението на влекални операции в различни условия на
експлоатация и в съответствие с водните пътища, по които се допуска тяхната експлоатация.

Обемът и типът на оборудването и типът на влекалното устройство, а също
разположението му на кораба се определят от корабособственика и проектанта с отчитане на
размерите и предназначението на влекача. Освен това, на влекачи, които не са обзаведени с
крилчати движители с циклоидно движение на лопатките или аналогични движителни уредби,
оборудване и механизми, влекално устройство трябва да се разполага пред равнината на
гребните винтове.
5.2.2
Използване на чугун при изработване на влекалното оборудване, подложено на
въздействието на натегнатото влекално въже, опън или огъване, не се допуска.
5.2.3
Изискванията на 4.4.2 ÷ 4.4.4, отнасящи се за вързалните клюзове и кнехтове са
приложими и за влекалните клюзове и кнехтове.
5.2.4

Влекални въжета

5.2.4.1
Снабдяването на влекачите с въжета трябва да се извършва в зависимост от
номиналното усилие на куката F при скорост на влачене v = 0.

Номиналното усилие на куката F, kN, трябва да се приема не по-малко от
определеното по формулите:
.1

за кораби без направляваща дюза на гребния винт:
F = 0,16 Pe

.2

за кораби, снабдени с неподвижна или въртяща се направляваща дюза:
F = 0,2 Pe

където
Pe =

(5.2.4.1-1)

обща мощност на гребните валове на влекача, kW

- 232 -

(5.2.4.1-2)

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Ако по време на изпитванията на влекача на вързала и ход измерената номинална
сила на куката надвиши изчислената или приетата от опитния образец сила, БКР може да
поиска усилване на детайлите на влекалното устройство или да наложи ограничение на
мощността при влачене.
5.2.4.2
Разкъсващата сила за всяко стоманено влекално въже трябва да бъде най-малко 3F,
където F се определя съгласно 5.2.4.1.
5.2.4.3
Влекалните въжета трябва да бъдат стоманени. Употребата на влекални въжета от
синтетичен материал се разрешава само след съгласуване с БКР.

За всичко останало, стоманените влекални въжета трябва да отговарят на
изискванията, посочени в 4.3.6.
5.2.4.4
Дължината на влекалното въже се приема въз основа на експлоатационния опит в
зависимост от мощността на влекача, размерите му и водните пътища, но не по-малко от 60 m и
не повече от 200 m.
5.2.5

Влекални куки

5.2.5.1
Влекалните куки трябва да бъдат отварящи се и да имат устройство за откачане на
влекалното въже, което да задейства сигурно при натоварване на куката от нула до разкъсващата
сила на влекалното въже при всяко възможно в практиката отклонение от диаметралната равнина.

Устройството трябва да се управлява както от мястото до куката, така и дистанционно от кормилната рубка.
Това изискване не се отнася за резервните куки.
5.2.5.2
Всички носещи елементи от влекалната кука и детайлите от закрепването й към
корпуса на кораба трябва да бъдат изчислени по разкъсващата сила на влекалното въже, с което
се извършва влаченето. При това, напреженията в тези елементи и детайли не трябва да
превишават 0,95 от горната граница на провлачване на техния материал.
5.2.5.3
Всяка влекална кука трябва да има амортизатори, граничното натоварване за
амортизиращо действие на които трябва да бъде не по-малко от 1,2 от номиналното натягане на
куката. Куките на влекачите с мощност по-малка от 75 kW може да нямат амортизатори.
5.2.5.4
Тялото на влекалните куки трябва да бъде изработено от едно изковано или
валцовано парче. Относителното удължение на материала трябва да бъде не по-малко от 18%
при петкратен образец.
5.2.5.5
Тялото на влекалната кука трябва да се изчисли като се отчете неговата кривина.
Ако то се изчисли без отчитане на кривината, допустимите напрежения в опасното сечение
трябва да бъдат намалени с 35%.
5.2.5.6
Влекалните куки до монтирането им на кораба трябва да бъдат изпитани с пробно
натоварване, равно на удвоеното номинално усилие F при скорост на влачене v = 0.
5.2.5.7
Закрепването на влекалната кука към корабната конструкция трябва да бъде такова,
че на всички практически възможни ъгли на влачене куката да възприема само усилията,
действащи в неговата вертикална равнина на симетрия.
5.2.5.8
Влекалната кука трябва да бъде разположена по дължина на кораба на разстояние
не по-малко от 0,3L от оста на балера.

- 233 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

В отделни случаи, след съгласуване с БКР това разстояние може да се намали.
5.2.6

Влекални рудани

Изискванията към конструкцията на влекалните рудани са изложени в 6.5 на Глава
8 “Механизми”.

5.3

Обзавеждане на влачените несамоходни кораби

5.3.1
Влекалното устройство на влачените несамоходни кораби по принцип се състои от
влекални кнехтове или битинги, клюзове, кипови планки и рогатки.

По преценка на корабособственика могат да се използват влекални куки, закрепени
към влекалните кнехтове.
За свързване на влачените кораби при формирането на състава се допуска използването на вързални кнехтове.
Допуска се използването за влекални операции горните фитинги от подемните
стойки на корабните баржи при условие, че горните фитинги имат оформен по необходимия
начин край, предотвратяващ плъзгането и отговарящ на изискванията на 4.4.2.
5.3.2
Обемът и разположението на влекалното обзавеждане се приемат с оглед на конструктивните особености, размерите и общото разположение на кораба.
5.3.3
Към влекалното оборудване на несамоходните кораби, предназначени за влачене на
въже, се прилагат изискванията на 4.4.2 ÷ 4.4.4 за вързалните клюзове и кнехтове, 5.2.5 за
влеалните куки (при условие, че са монтирани) и 5.2.4.3, 5.2.3.3 за влекалните въжета.

Диаметърът на основата на рогатката, на която се задържа въжето, трябва да бъде
не по-малък от 8-кратния диаметър на свързващото въже.
5.3.4
Снабдяването с влекални въжета на влачените несамоходни кораби трябва да се
извършва в съответствие с таблица 5.3.4 в зависимост от характеристиката на снабдяване,
пресметната съгласно 3.2.2.1.

За растителни влекални въжета, стойността на разкъсващото усилие, посочена в
таблица 5.4.4, трябва да бъде увеличена с 20 %.
5.3.5
Разкъсващото усилие Fbr, kN, необходимо за определяне на елементите от
влекалното устройство, трябва да бъде не по-малко от определеното по формулата:

Fbr = n (0,25NA + 35)
където
n=

брой на баржите, влачени в килватерен състав;

NA =

характеристика за снабдяване съгласно 3.2.2.1.

- 234 -

(5.3.5)

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Табл. 5.3.4
Характеристика на
снабдяване, NA
100
200
300
400
500
600
700
800
900
1000
1100
1200
1300
1400
1500
1600
1700
1800
1900
2000

Разкъсваща сила за цялото
стоманено въже, kN
49
81
108
133
157
180
204
226
245
263
277
290
299
308
316
322
327
331
335
338

Забележка:
За междинните стойности в характеристиката на снабдяване,
стойността на разкъсващата сила се определя чрез линейна
интерполация.

5.4

Устройства за свързване на тласкаеми баржи една с друга, с тласкачите
и с товарните кораби-тласкачи

5.4.1

Общи изисквания

5.4.1.1
Настоящите изисквания се прилагат за крайните свързващи устройства с надлъжни
гъвкави връзки и с надлъжни твърди съединения.

Свързващите устройства на корабите, свързани помежду си в състав чрез активни
шарнири, бордови връзки и други непосочени по-горе, са обект на специално разглеждане от
БКР.
5.4.1.2
Всяко свързващо устройство трябва да осигурява твърдо свързване на корабите в
състава и да предотврати надлъжното и напречно разместване на корабите един спрямо друг в
предписаните експлоатационни условия и по такъв начин тази група кораби може да се
разглежда като един цял кораб.

В случаите, когато в състава са включени тласкач и една тласкана баржа, се
допуска свързващите устройства да управляват огъването на състава.
5.4.1.3
Тласкачите, товарните кораби-тласкачи и баржите в тласкаемия състав, пред които
са разположени други баржи, трябва да имат в носовата си част свързващо устройство с
широчина не по-малко от 2/3 от най-голямата широчина на кораба.

Тласкаемите баржи трябва да имат в кърмата си свързващо устройство с широчина
не по-малко от 2/3 от най-голямата широчина на кораба.

- 235 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

5.4.1.4
Трябва да бъде осигурена възможност за свързване на кораба както с натоварени,
така и с празни баржи.
5.4.1.5
Елементите на свързващото устройство не трябва да излизат извън габаритната
широчина на кораба.
5.4.1.6
Обслужването на свързващите устройства трябва да бъде леко и безопасно. Трябва
да се осигури бързо свързване на корабите, без да се излага на опасност обслужващия персонал.

Корабите трябва да се свързват така, че да се осигури бързо и безопасно
преминаване на обслужващия персонал от един кораб на друг.
5.4.1.7
Свързващото устройство и неговите съединителни елементи трябва да издържат на
действието на силите, възникващи при експлоатацията в предвидения район на плаване, за
който е предназначен кораба и да ги предават на усилените връзки на корпуса на кораба.
5.4.1.8

Трябва да се предвиди достатъчен брой свързвания.

5.4.2

Свързващи сили и оразмеряване на свързващото устройство

5.4.2.1
Размерите на надлъжните гъвкави връзки на свързващите устройства, посочени в
5.4.1.1 за състави и групи от кораби трябва да се пресмятат с отчитане на достатъчния запас от
здравина и действащите свързващи сили в kN (виж Фиг. 5.4.2), пресметнати по следните
формули:
.1

свързващият възел е разположен между тласкача и баржата или другите кораби:
⎛L ⎞
FSB = C P PB ⎜⎜ S ⎟⎟ 10 − 3
⎝ BS ⎠

.2

свързващият възел е разположен между товарния кораб-тласкач и тласкания кораб:

⎛L ⎞
FSF = C PB PB ⎜⎜ S ⎟⎟ 10 −3
⎝ Hk ⎠
.3

(5.4.2.1-1)

(5.4.2.1-2)

свързващият възел е разположен между тласканите кораби:

⎛ L'S ⎞
FSL = C PB PB ⎜⎜ ' ⎟⎟ 10 −3
⎝Hk ⎠

(5.4.2.1-3)

където
FSB, FSF, FSL = свързваща сила в надлъжната връзка
CP =

130 - 270 коефициент, определен след съгласуване с БКР в зависимост от
района на плаване и експлоатационните условия

CPB =

60 - 80 коефициент, определен след съгласуване с БКР в зависимост от района
на плаване и експлоатационните условия

PB =

мощност на главните двигатели, kW

LS =

разстояние от кърмата на тласкача до точката на свързване, m

- 236 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

L'S =

разстояние от кърмата на до точката на свързване, разположена между първия
тласкаем кораб и свързаните кораби, разположени непосредствено пред него, m

Нk,Н'k =

рамо на лоста от надлъжната връзка, m

BS =

широчина на тласкача, m

Фиг. 5.4.2

- 237 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

5.4.2.2
Като основа за определяне на размерите на другите надлъжни връзки в
свързващите възли между тласканите кораби се използва свързващата сила, определена
съгласно формула 5.4.2.1-3.
5.4.2.3
За надлъжното свързване на отделните кораби трябва да бъдат предвидени
минимум две свързвания.

Размерите на всеки свързващ възел трябва да бъдат такива, че той да може да
издържи свързващата сила, определена съгласно формули 5.4.2.1-1, 5.4.2.1-2 и 5.4.2.1-3.
В случай на използване на твърдо съединение се допуска използването на едно
свързване при условие, че то осигурява надеждно свързване между корабите.
5.4.2.4
Усилието във всяко от въжетата, използвано за свързване на корабите, трябва да се
определи въз основа на схемата за разположение на въжето във връзката.

Всяко използвано въже трябва да се постави на кнехт или друго аналогично
обзавеждане на не повече от три навивки и да има възможност да се измъква по различни
начини на предполагаемото използване.
5.4.2.5
Когато тласкач, предназначен да тласка няколко баржи, се използва за тласкане на
една баржа, изчислителната свързваща сила трябва да се определя по формула (5.4.2.1-2).
5.4.2.6
Допуска се използването на вързални кнехтове и друго подобно оборудване за
свързване на кораби при условие, че те издържат на свързващите сили и техният брой е
достатъчен за безпрепятствено провеждане на нормални вързални операции.
5.4.2.7
Ако тласканите баржи са предназначени освен за епизодично, и за системно
влачене на въже, то тяхното вързално устройство трябва да удовлетворява изискванията на 5.3.
5.4.3

Специални изисквания към свързващите устройства за огъващи се състави

5.4.3.1
Свързващото устройство на огъващия се състав трябва да осигурява възможност за
твърдо съединяване на корабите. Проверката на изпълнението на минималните изисквания към
навигационните характеристики и маневреността на състава се извършва чрез изпитания с
използването на твърдо свързване.
5.4.3.2
Свързващото устройство на огъващи се състави трябва да бъде обзаведено със
задвижване, осигуряващо гъвкаво съединение. Задвижването на свързващото устройство трябва
да позволява на състава безопасно да се връща от огънато състояние в изходно.
5.4.3.3
При използване в свързващото устройство на механично задвижване (в това число
хидравлично или електрическо) трябва да бъде предвидено независимо второ задвижване или
втори източник за захранване.
5.4.3.4
Ако основното задвижване е хидравлично, а второто - с ръчно хидравлично задвижване, то всяко задвижване трябва да работи независимо от другото.

Ако основното и второто задвижване са хидравлични, то за всяко от тези
задвижвания трябва да бъде предвидена помпа с независим източник за захранване.
Тръбопроводите, клапаните, органите за управление и т.н. на всяко от двете
задвижвания трябва като правило да бъдат независими. Обаче тези две задвижвания могат да
имат общи конструктивни елементи, например общ цилиндров блок.

- 238 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

5.4.3.5
Ако основното и второто задвижване са електрически, то техните системи за
захранване и управление трябва да бъдат независими. Всяко от тези две задвижвания трябва да
има свой електродвигател.
5.4.3.6
Ако захранването на електродвигателя или помпата на второто задвижване на
свързващото устройство се осигурява от спомагателен двигател и ако за пускането му в
действие на работен режим са необходими повече от 5 секунди, то работата на втория
електродвигател или втората помпа за времето на пускане на спомагателния двигател трябва да
бъде осигурена с буферно устройство.
5.4.3.7
Трябва да бъде осигурена възможност за контрол на свързващото устройство на
огъващите се състави и управление от ходовия мостик поне за операциите по огъване/изправяне
на състава.

На пултовете за управление трябва да се предвиди светлинна сигнализация,
показваща работата на задвижването на скачващото устройство и осигуряваща възможност да
се определи кое от задвижванията е включено.
При случайно изключване или излизане от строя на механичното задвижване на
пулта за управление трябва да се подадат светлинен и звуков сигнал.

5.5

Устройства за влачене на самоходните кораби

5.5.1
Самоходните кораби, оборудвани с устройства за системно влачене на други
кораби трябва да бъдат снабдени с влекално въже с дължина не по-малка от 100 m и с
разкъсващо усилие, в kN, не по-малко от ¼ от общата мощност, в kW, на силовата установка на
кораба. По всичко останало устройството за системно влачене трябва да отговаря на
изискванията на 5.2.
5.5.2
Кораби, предназначени за извършване на спомагателно влачене на други кораби,
могат да се оборудват само с кнехтове.
5.5.3
Оборудването на самоходните кораби с опростени влекални устройства, предназначени за случаи на аварийно влачене, трябва да бъде съгласувано с БКР.

6.

УСТРОЙСТВО ЗА ВЕРТИКАЛНО ПРЕМЕСТВАНЕ НА РУЛЕВИ РУБКИ

6.1

Общи изисквания

6.1.1
Преместващата се по височина рулева рубка трябва да позволява ефективното
управление на кораба.
6.1.2
Преместващата се по височина рулева рубка и устройството за нейното повдигане
трябва да бъдат така проектирани, че да бъде осигурена безопасността на намиращите се на
борда хора.
6.1.3
Повдигането и спускането на рубката не трябва да възпрепятстват операциите,
които се осъществяват от рулевата рубка.

6.2

Изисквания към конструкцията на устройството

6.2.1

Задвижващият механизъм на устройството трябва да бъде изчислен за повдигане на

- 239 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

товар, равен като минимум 1,5 пъти масата на пълно обзаведена рулева рубка с пълен
обслужващ персонал.
6.2.2
Подемният механизъм на рулевата рубка трябва да работи надеждно и без
заклинване при всички възможни случаи на асиметрично натоварване, а така също и при
всички ъгли на крен и диферент, които могат да възникнат по време на нормалната
експлоатация на кораба.
6.2.3
Трябва да бъде осигурена визуална сигнализация за долното и горно крайно
положение на рулевата рубка.
6.2.4
Всяка операция по спускане на рулевата рубка трябва да се съпровожда с автоматично включване на звуков предупредителен сигнал.

Това изискване не се прилага, ако с подходящи приспособления, предвидени в
конструкцията на устройството, се изключва опасността от телесни увреждания на екипажа в
резултат на спускане на рулевата рубка.

6.3

Изисквания към задвижването на подемното устройство

6.3.1
Устройството за повдигане и спускане на рулевата рубка трябва да има механично
задвижване, способно да работи при всички условия на нормална експлоатация на кораба.
6.3.2
Рулевата рубка трябва да има устройство за аварийно спускане, действащо
независимо от механичното задвижване.

Аварийното спускане трябва да се извършва под действието на собствената маса на
рулевата рубка, да бъде плавно и контролируемо.
6.3.3
За кораби, които се експлоатират в Зона 1 и Зона 2, подемният механизъм трябва
да осигурява възможност за спиране и фиксиране на рулевата рубка във всяко положение,
както и за безопасно напускане на рулевата рубка при всяко нейно положение.

Възможност за незабавно разблокиране на фиксиращите устройства трябва да се
осигури при всички експлоатационни условия, включително пълно прекъсване на
електрозахранването.
6.3.4
В крайните положения трябва да бъде предвидено автоматично изключване на
подемния механизъм.
6.3.5
човек.

Спускането на рулевата рубка трябва да се извършва при всички условия от един

Управлението на аварийното спускане трябва да е възможно както от рулевата
рубка, така и от пулта за управление, разположен извън нея.
Скоростта на аварийното спускане трябва да бъде не по-малка от скоростта на
спускане с главното задвижване.
6.3.6

Използването на самоспиращ механизъм в подемното устройство не се допуска.

- 240 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

7.

ТОВАРОПОДЕМНО УСТРОЙСТВО

7.1

Общи положения

Глава 3

7.1.1
Товароподемното устройство на корабите от вътрешно плаване трябва да отговаря
на Правилата за товарни устройства на морски кораби.

8.

СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА

8.1

Общи изисквания

8.1.1
Изискванията на този раздел се отнасят за спасителните средства и спусковите
устройства на корабите от вътрешно плаване, които се намират под наблюдението на БКР.
8.1.2
Спасителните средства и спусковите устройства, а също така и снабдяването и
оборудването на спасителните средства и устройства трябва да бъдат сигурни при експлоатация
в температурен диапазон на околната среда от -30 °С до +50 °С и да са изработени от
подходящи материали, устойчиви на нефт и нефтопродукти.
8.1.3

Колективните спасителни средства трябва:

.1
да имат надписи, показващи начина на използване и броя на хората, за които са
одобрени;
.2
да имат и запазват устойчиво състояние, ако за тях се хванат стоящи във водата
посочения брой хора, за разполагането на който са одобрени;
.3
бързо и безопасно да се спускат на вода от един човек от мястото, на което са
разположени на борда.
8.1.4
Надувните спасителни средства трябва да се експлоатират в съответствие с
инструкциите на производителя.
8.1.5
Местата на разполагане на колективните спасителни средства, техните спускови
устройства, а също и водната повърхност в района на спускането трябва да бъде достатъчно
осветена.
8.1.6
Освен изискванията, специално посочени в настоящата част, спасителните средства
трябва да отговарят и на следните общи изисквания:
1.

да бъдат изработени от одобрени производители и материали;

.2
+ 65°C;

да не се повреждат при съхранението им в температурен интервал от - 30°C до

.3
да функционират при температура на водата от - 1°C to + 30°C, ако по време
използването им попаднат в морска вода;
.4
доколкото е приложимо, да са устойчиви на гниене и корозия и да издържат на
продължително въздействие на морска вода, нефт и гъбични организми;
.5
да бъдат устойчиви на продължителното въздействие на слънчевите лъчи ( да не
загубват своите качества);

- 241 -

Правила на БКР, I – Част 2
.6

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

да са със сигнално оцветяване, когато това ще помогне за лесното им откриване;

.7
да бъдат снабдени със светлоотражателен материал в тези места, където това ще
помогне за тяхното откриване в съответствие с изискванията на Приложение 1;
.8

удовлетворително да издържат на вълнение (ако са предназначени за това);

.9
да имат ясна маркировка, съдържаща информация за Администрацията
(организацията), която ги е одобрила, а също и всички експлоатационни ограничения;
.10
където е необходимо, да имат защита от повреди и физически травми при късо
съединение в електрическата мрежа.
8.1.7
За всички хора, които се намират на борда на пътническия кораб трябва да бъдат
предвидени сборни пунктове, които трябва да отговарят а следните изисквания:
.1
да са разположени близо до мястото за качване (слизане) и да осигуряват лесен
достъп на всички пътници към местата за качване в колективните спасително средства, с
изключение на случаи, когато местата за събиране и качване са обединени;
.2
общата площ на сборните пунктове, AS в m2, трябва да бъде не по-малка от
стойностите, пресметнати по следните формули:

където

за кораби, извършващи дневни рейсове:
AS = 0,35 Fmax

(8.1.7.2-1)

AS = 0,45 Fmax

(8.1.7.2-2)

за каютни кораби:

Fmax =

максимален брой на хората на борда;

.3

площта на всеки отделен сборен пункт трябва да бъде не по-малко от 10 m2;

.4

сборните пунктове трябва да се разполагат над пределната водолиния;

.5
от сборните пунктове и зоната за евакуация трябва да бъде осигурен безопасен
достъп към спасителните средства на всеки борд;
.6
сборните пунктове и зоните за евакуация трябва да бъдат посочени на „плана за
безопасност” и на борда на кораба;
.7
ако в помещенията, които са определени за сборни пунктове, е разположена
подвижна мебел, то тя трябва да бъде осигурена срещу плъзгане;
.8
ако в помещенията, които са определени за сборни пунктове, са разположени
неподвижни седалки и пейки, то при пресмятането на общата площ на сборния пункт съгласно
8.1.7.2, съответстващия им брой хора може да не се отчита при пресмятането. Обаче броят на
хората, за които са отчетени неподвижните седалки и пейки, не трябва да превишава броя на
хората, за които е пресметнат сборният пункт в даденото помещение;
.9
изискванията на 8.1.7.7 и 8.1.7.8 трябва да се изпълняват и за открити участъци от
палуби, които са определени за сборни пунктове;

- 242 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

.10
ако корабът е снабден с колективни спасителни средства, то броят на хората, за
които те са пресметнати, може да не се отчита при пресмятането на общата площ на сборните
пунктове съгласно 8.1.7.2;
.11
при използване на отстъпления от изискванията от 8.1.7.8 ÷ 8.1.7.10 общата площ
на сборните пунктове в съответствие с 8.1.7.2 трябва да бъде достатъчна за разполагане наймалко на 50 % от максимално допустимия брой пътници.

8.2

Норми на снабдяване на корабите със спасителни средства

8.2.1

Самоходни и насамоходни кораби, които се експлоатират в Зона 1

8.2.1.1

Самоходните кораби, които се експлоатират в Зона 1 трябва да имат:

.1
на всеки борд една или няколко спасителни лодки с достатъчен капаците за
разполагане на общия брой хора на борда, или
една или няколко спасителни лодки, които могат да бъдат спуснати на вода от кой
да е борд, с капацитет, достатъчен за разполагане на всички намиращи се на кораба хора; или
корабна лодка, а също един или повече спасителни плота на всеки борд на кораба с
капацитет, достатъчен за разполагане на общия брой хора, намиращи се на борда на кораба;
.2
един или няколко спасителни плота с капацитет, достатъчен за разполагане на
половината от общия брой намиращи се на борда хора;
.3

спасителни жилетки за всички намиращи се на борда лица;

.4

не по-малко от 4 спасителни кръга.

8.2.1.2
След съгласуване с БКР, самоходните кораби могат да не снабдяват със спасителни
салове, ако са оборудвани със спасителни лодки на всеки борд съгласно 8.2.1.1.1.
8.2.1.3
Пътническите кораби, допълнително към спасителните жилетки, посочени в
8.2.1.1.3, трябва да бъдат снабдени също и със спасителни жилетки за вахтения персонал и
оперативния персонал, който носи отговорност за предприемането на действия съгласно
графика по безопасност, както и за деца в обем, равен на 10 % от общия бой пътници.
8.2.1.4
Пътническите кораби допълнително към спасителните кръгове, посочени в
8.2.1.1.4, трябва да бъдат снабдени с два спасителни кръга, разположени на всеки борд на
разстояние не по-голямо от 20 m един от друг по всички незакрити участъци от палубите,
предназначени за пътници.
8.2.1.5
Пътническите кораби трябва да са снабдени със специални спасителни средства за
безопасно слизане на хората в плитка вода, на брега или на друг кораб.
8.2.1.6
След съгласуване с БКР за пътническите кораби, имащи едно- или двуотсечна
непотопимост, а също и двойни дъно и бордове, общата вместимост на колективните
спасителни средства, посочена в 8.2.1.1, може да бъде намалена.
8.2.1.7
Несамоходните товарни кораби и несамоходните кораби от техническия флот
трябва да се снабдяват със спасителни средства в съответствие с 8.2.1.1 и 8.2.1.2, ако се
експлоатира с постоянен екипаж.

Корабите, които се експлоатират без екипаж, могат да нямат спасителни средства.

- 243 -

Правила на БКР, I – Част 2
8.2.2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

Самоходни кораби, които се експлоатират в Зони 2 - 4

8.2.2.1
Нормите за снабдяване с индивидуални спасителни средства за самоходните
пътнически кораби и фериботи трябва да се приемат съгласно Табл. 8.2.2.1-1.

Нормите за снабдяване с индивидуални и колективни спасителни средства за
другите типове кораби трябва да се приемат съгласно Табл. 8.2.2.1-2.
Табл. 8.2.2.1-1
Дължина
Брой на
Спасина
осигурявателни
кораба,
ните хора кръгове1
m
Пътнипод 35
под 300
4
чески
35- 50
301 - 600
6
кораби и
над 50
601 - 900
8
фериботи
901 - 1200
10
над 1200
12
Тип на
кораба

Спасителни ризи
За 100 % от хората,
намиращи се на кораба
+ 10 % за деца. Това
количество може да
бъде намалено с 50 %,
ако е осигурена
едноотсечна
непотопимост.

Забележка:
1. Броят на спасителните кръгове се приема равен на по-голямата от
стойностите, определена в зависимост от дължината на кораба или броя на
хората на борда.

Табл. 8.2.2.1-2

Тип на
кораба
Товарни
кораби,
тласкачи,
влекачи,
кораби от
техническия флот,
товарни и
фериботи

Дължина
на
кораба,
m
под 75
над 75

Спасителни
кръгове1
2
3

Спасителни
жилетки2

Спасителни ризи

За 100 %
За 25 % от хората,
от хората, намиращи се на кораба,
намиращи но не по-малко от една
се на
спасителна лодка, Ако
кораба
екипажът е от 3 или помалко човека,
спасителна лодка не се
изисква.

Забележки:
1. Корабите-тласкачи и влекачите трябва да бъдат снабдени с един допълнителен спасителен кръг.
2. За стандартните кораби това изискване се отнася само за екипажа,
ангажиран с транспортирането на кораба.

8.2.2.2
Пътническите кораби и фериботи с дължина по-малка от 25 m, освен спасителните
средства, посочени в 8.2.2.1, трябва да бъдат снабдени с колективни спасителни средства с
обща вместимост, достатъчна за разполагането на 25% от намиращите се на кораба хора, но не
по-малко от един спасителен сал.
8.2.2.3
Пътническите кораби и фериботи с дължина повече от 25 m, освен спасителните
средства, посочени в 8.2.2.1, трябва да бъдат снабдени с колективни спасителни средства с
обща вместимост, достатъчна за разполагането на 25% от намиращите се на кораба хора, но не
по-малко от една спасителна лодка.

- 244 -

Правила на БКР, I – Част 2

Устройства, обзавеждане и снабдяване

Глава 3

8.2.2.4
Като колективни спасителни средства,