Иван Лилов

“Освободителни” мисии на
Русия-Съветския съюз
в и около България

София, 2003 г.

I

© Иван Лилов, автор, 2003
“Освободителната” мисия на Русия в 1877-1878 г.
Печат "Отечество" ООД, тел. 822 35 31
За контакти: Ив. Лилов, тел. 953 05 59, ул. "Солунска" 52
София 1000, само сряда и петък 11,30-12,30 ч.
Отпечатана в България, София
II

Ползвана литература
I.
1. Авантюры русского царизма в Болгарии, Сборник документов, съставил Павлович, П.; Предговор от Васил Коларов; 1935, Москва,
ХХIV + 240 сс. Има два превода на български.
2. Делото по заговора за убийството на Негово Царско Височество Княза и министър-председателя Стамболов и убийството на министъра
Белчев, издава Гендо Цукев, 1892, София, 924 + LХХХIХ + V сс.
3. Головин, А.Ф. Княз Александър I Български, 1879-1886 г., 1897, Варна, 662 сс.
4. Маринов, Димитър, Стефан Стамболов и новейшата ни история,
1992, София, ч.I, 355 сс., ч. II, 474 сс.
5. Български периодичен печат 1844-1944, 1962, София, т.I, 503 сс.,
1966, София,т. II, 520 сс.
6. Раковски, Д-р К.Г., Руссия на истокъ, 1898, Варна, 253 сс.
7. Петвековъ, Б., История на источния въпрос преди освобождението
на България, 1908, София, IХ + 557 + 166 + ХV сс. Излезла ново
издание, още в продан. Излезла под заглавие: Петвековъ, Проф.
В., България в миналото, 1934, София.
8. Йонков, Иван, Кобургът, 1980, София, 447 сс.
9. Радев, Симеон, Строителите на съвременна България.
10. Записки императрицы Екатерины Второй, 1989, Москва, 748 сс.
11. Лорд Кинросс, Расцвет и упадок Османской империи, 1998, Москва, 696 сс.
12. Широкорад, А.Б., Русско-турецкие войны 1676-1918, 2001, Москва, 751 сс.
13. Документи за секретните архиви на руското правителство, Политиката на Русия към България от освобождението до сега. Известна
и с Оккупационный фондъ основанный для устройства Русско-дунайской области. Съставител Якобсон. С предговор от Димитър
Петков, 1993, София, ХLVI + 256 сс. Излезла в превод на български, 1993, Русе.
14. Попов, Сава Ст., Границите на България 1876-1919, 1940, София,
128 сс, с 12 карти.
15. Митовска, Слава, Международни актове и договори, 1958, София,
484 сс.
16. Тодорова, Мария, Подбрани извори за историята на балканските
народи ХV-ХIХ век, 1977, София, 459 сс.
17. Дипломатический словарь, 1948, Москва, т. I, 856 сс., 1950, МосIII

ква, т. II, 996 сс.
18. Дипломатический словарь, 1960, Москва, т.II, 579 сс.
19. Данова, Надя, Националният въпрос в гръцките политически програми през ХIХ век, 1980, София, 335 сс.
20. Козьменко, И.В., Сборник договоров России с другими государствами 1856-1917, 1952, Москва, 463 сс.
21. Энциклопедический словарь Брокгауз и Ефрон, 1991, Москва, т. I,
799 сс. и 1994, Москва, т. V, 863 сс.
22. Марков, Милан, Г. Юридическите права на България върху Добруджа, 1917, София, 81 сс.
23. Тодоров, Горан Д., Временното управление в България през 18771879, 1958, София, 459 сс.
24. Зайончковский, А.М., Восточная война 1853-1856, 2002, Санкт Петербург, т. I, 926 сс.
25. Бамберг, Феликс, Источният въпрос, 2003, София, 608 сс.
26. Бандаль, Алберт, Наполеон и Александър I, 1995, Ростов-на-Дону,
т. II, 540 сс.
27. Гармм, М.И., Занимательная энциклопедия мер, единиц и денег,
2000, Челябинск, 411 сс.
28. Генов, Румен, Гладстон, 1996, София, 406 сс.
29. Покровский, М.Н., Дипломатия и войны царской России в ХIХ столетии, 1991, Лондон, IV + 411 сс.
30. Санин, Г.А. и други, Росийская дипломация в портретах, 1992,
Москва, 383 сс.
31. Икономовъ, Т., Протоколитh на Цариградската конференция, 1885,
Варна, 120 сс.
32. Извольский, А.П., Воспоминания, 1989, Москва, 191 сс.
33. Тошевъ, А. Балканските войни, 1929, София, т. I, 437 + VIII сс,
1931, София, т. II, 495 сс.
34. Бажанов, Борис, Воспоминания бывшего секретаря Сталина, 1980,
Франция, 319 сс.
35. Кривицки, генерал Валтер Г., Аз бех агент на Сталин, 1992, София,
200 сс.
36. Агабеков, Г. С., ЧК за работой, 1992, Москва, 270 сс.
37. Агабеков, Георгий, Секретный терор, 1998, Москва, 335 сс.
38. Чекисты, Сборник, составитель А. Н. Николаев, 1987, Москва, 415
сс.
39. Енциклопедия "България", 1981, София, том II, 767 сс., 1982, София,
том III, 863 сс.
40. Петрова, Султана Рачо, Моите спомени, 1991, София, 383 сс.
41. Казасов, Димо, Бурни години 1918-1944, 1949, София, 783 сс.
42. Казасов, Димо, Видено и приживено 1891-1944, 1969, София, 703
IV

сс.
43. Марков, Георги, Парола "Сабя", 1992, София, 195 сс.
44. Кацаров, Константин, 60 години живена история, 1970, Монтрьо, 680
сс.
45. Дружбашкия режим, Документи, Брошура 2, 1923, 47 сс.

II.
51. Anderson, M.S., The Eastern Question, 1966, Ney York, XXI + 436
pp.
52. Anderson, M.S., The Great Power and the Near East 1774-1923, 1970,
X + 181 pp.
53. Pribram, A.F., The Secret Treaties of Austria-Hungary 1870-1914, v. I,
1920, London, XVII + 308 pp, v. II, 1921, IX + 269 pp.
54. Macdermott, Mercia, A History of Bulgaria, 1962, London, 354 pp.
55. Sumner, B.H., Russia and Balkans 1870-1880, 1937, London, XII +
724 pp.
56. Williams, N., Chronology of The Modern Wozld 1976-1965, 1975,
London, XIII + 1020 pp.
57. Darby, H.C., A Short History of Yugoslavia, 1963, Cambridge, 282
pp.
58. Toylor, A.J.P., The straggle for Mastery in Europe 1848-1918, 1954,
XVII + 640 pp.
59. Durman, Karel, Lost Illusions, Stockholm, 1988, 184 pp.
60. Marx, Karl, Secret Diplomatic History of The Eighreenth Cenrury, 1969,
London, 237 pp.
61. Richards, D., An Illustrated History of Modern Europe 1789-1984, 1993,
Seventh edition, IX + 377 pp.
62. Historijski Atlas, 1954, Zagreb, 53 карти.
63. Kertesz, G.A., Documents in the Political History of the European
Continent 1815-1939, Oxford, 1968, XXVII + 507 pp.
64. Bourne, Kenneth, The Foreign Policy of Victorian England 1830-1902,
1970, Oxford, XII+531 pp.
65. Stojanovic, Mihailo D., The Great Powers and the Balkans 1875-1878,
1939, Cambridge, XI + 296 pp.
66. Magnus, Philip, Gladstone, a Biogaphy, 1960, London, XIV + 482
pp.
67. Marriott, J.A.R., The Eastern Question, 1940, London, XII + 602 pp.

V

Съдържание
1. Съдържание ..........................................................................................................III
2. Ползвана литература.......................................................................................VI
3. Предговор .............................................................................................................IX
4. “Освободителна” мисия ................................................................................... 1
5. Екатерина II Велика............................................................................................ 1
6. “Освобождаване” на Кримското ханство .................................................. 3
7. Шахин Гирайевци ................................................................................................. 4
8. Азовския завет на Петър I .............................................................................. 6
9. Гео-политическа карта..................................................................................... 7
10. “Гръцкия проект” .............................................................................................. 8
11. Завещанието на Екатерина II ...................................................................... 9
12. Тилзит .................................................................................................................. 9
13. Ерфурт ............................................................................................................... 10
14. Каподистрия, Ипсиланти, въстание във Влашко и в Пелопонес..... 11
15. Великия княз Константин се отказва от престола.
Адрианополски мирен договор .......................................................................... 12
16. Кримска война .................................................................................................. 13
17. Парижки мирен договор ................................................................................ 14
18. Инструкция на княз Горчаков ...................................................................... 15
19. Френско-руски съюз и изгонване на Австрия от Италия
и Германия ............................................................................................................... 16
20. Прутската хватка ......................................................................................... 16
21. Начертанието на Гарашанин ...................................................................... 18
22. Заговор за унищожаване на “брат”.......................................................... 20
23. Царство Югославия. Невлизане в капана................................................ 23
24. Създаване на Румъния ................................................................................... 24
25. Австро-френски съюз. Замразяване на плана. Франция победена 25
26. Борба за независима църква ....................................................................... 25
27. Четата на Хаджи Димитър ......................................................................... 26
VI

28. Първи съюз на тримата императори ...................................................... 26
29. Босненско-херцеговско и Априлско въстание ...................................... 27
30. Райхщадт .......................................................................................................... 27
31. Две военни конвенции .................................................................................... 28
32. Циркуляр на лорд Дерби ................................................................................. 29
33. Константинополска конференция. Две Българии ................................ 31
34. Какво показва Константинополската конференция .......................... 32
35. Лондонски протокол ....................................................................................... 33
36. “Освободителна” война ................................................................................ 33
37. Шипка .................................................................................................................. 34
38. Да влизам или да не влизам в Цариград ................................................... 36
39. Русия заграбва Добруджа ............................................................................. 36
40. Сан-Стефански договор. Прах в очите. Намеренията на Русия ..... 37
41. Гърция плува в английски води .................................................................... 39
42. Англия променя вековната си позиция .................................................... 40
43. Кога Русия е за голема България и кога за малка................................. 41
44. Два неприемливи за Англия аспекта ........................................................ 41
45. Тайното споразумение граф Петър Шувалов лорд Солзбъри.......... 42
46. Берлински конгрес .......................................................................................... 43
47. Ратификация на Берлинския договор ...................................................... 45
48. Действия за дълго управление и дълга окупация. ................................. 45
49. Васално княжество ........................................................................................ 46
50. Граница с Румъния и със Сърбия................................................................. 47
51. Источна Румелия ............................................................................................ 47
52. Член 23 от Берлинския договор .................................................................. 47
53. Площ на български територии ................................................................... 48
54. Васалитет, протекторат, сюзеренитет ............................................. 48
55. Член 17 от конституцията ......................................................................... 49
56. Васално, но независимо княжество ......................................................... 50
57. БКП и БЗНС за чл. 17 от Конституцията ................................................ 50
58. Какво иска Русия ............................................................................................. 51
VII

59. Защо не казват, че има кучета .................................................................. 51
60. Русия не ни е освободила .............................................................................. 52
61. Разпокъсване и чувство за вина ................................................................ 52
62. Още две намеси на Англия ........................................................................... 53
63. Балканска и Световна война ....................................................................... 53
а) Елзас и Лотарингия; б) Френско-руски съюз срещу Германия, Австрия и Турция; в) Френско-английска Антанта; г)
Руско-английска антанта 1907 г. Англия се съгласява Русия да
получи Проливите; д) Въоръжаване и подготовка за война;
е) Политиката на Антантата спрямо Германия, Австрия и
Турция; ж) Времето е дошло; з) Ракониджи; и) Балкански съюз и Балканската война; к) Запалката не работи. Разгром на
България; л) Със сръбски ръце Русия убива Франц Фердинанд;
м) Франция-Русия и Германия-Австрия във война. Англия не
е неутрална; н) Договора от 1894 и договора от 1907 г. се
възпроизвеждат в договора от 1915 г. и документите за договорите 1894 и 1907 г. се унищожават; с) Войната става
дългосрочна Централните сили губят войната.
64. Таен военен съюз (ТВС) и “Звено”. 19 май 1934 г. .................................. 56
а) БКП пета колона. б) 9 юни 1923 г. в) Септемрийска гражданска война. г) Комунистическите разбойническо-терористични
чети. Великденски преврат (Атентата “Св. Неделя” 25 април
1925 г. д) Република. е) Таен военен съюз (ТВС) и “Звено”. ж)
ТВС И Звено правят преврат на 19 май 1934 г. Опит за нов
републикански преврат на 3.Х.1936 г. з) Убийство на генерал
Йордан Пеев. и) Погрешно решение.
65. Национална глупост ....................................................................................... 60

VIII

3. Предговор
Тази година, в десетина поредни дни, преди, след, и по
време на честввуането на Националния празник 3 март 1878
г., по пресата, телевизията, и радиото, излезоха много материали за освободителката Русия, за освободаването ни. Понеже
истината е, че Русия е завоевателка, на която е ПОПРЕЧЕНО
да ни завладее, и е неверно, и срамно, да се говори, още
повече и по медии, на митинги, в училища, че тя е освободителка, в мен всекидневно растеше недоволство. То стана
причина да напиша книгата, която държите в ръцете си. Добре
ще сторите ако я прочетете, за което ВИ благодаря.
Минало, Настояще, Бъдеще, са свързани неща, и поради
това знаенето на историята, знаетето на миналото, е много,
много важно нещо. Получателите на фалшива история, както
получателите на фалшиви пари, получават само злини. Сервантес затова предлага писачите на фалшива история да се
наказват както фалшификаторите на пари. Зложелателите и
грабители затова фалшифицират миналото. Има УМИШЛЕНИ,
от зложелателство, или платени, фалшификатори. Има НЕСЪЗНАВАЩИ, от ензнание, или от неосмисляне, фалшификатори.
И двата класа фалшификатори са еднакво вредни.
Местонахождението на България е с огромна стратегическа важност, като нещо подобно ако сте собствени на единствения, огромен и великолепен площад на многомилионен град,
и на магазините на площада. И затова България постоянно,
от вси страни, и разновидно, е атакувана от много, хитри и
лицемерни, врази.
Като общо правило, добри стратегически и тактически
решения не може да се вземат при фалшифицирана история.
Ако въпреки всичко, все пак, е взето правилно стратегическо
решение, при демокрация, и при фалшифицирана история,
IX

е твърде възможно то да не бъде реализирано. Лошия резултат от 1912-1913 г. се дължи на знаенето на фалшифицирана
история. На такова знаене ние дължим още много трагични
злополучия и пропуснати плодоносни възможности. И става
така, че на любителите на трагически литературни произведения може да се препоръча вместо Шекспир да четът българска история.
Преди два месеца чух и четох по медиите неверни неща
за Балканската война. Книгата вече бе дадена за печат, и на
19 май чух радио "Свободна Европа" да казва, че цар Борис
направил преврата от 19 май 1934 г. Това ме накара да добавя
в книгата неколко страници по тези два проблема, и чини ми
се, че не съм постъпил зле.
Книгата е написана с интелектуална честност, въз основа
на факти, обстоятелства, документи и логика. Благодаря на
четирима приятели, които прочетоха ръкописа и направиха забележки. Благодаря и на внука Вано, още юноша, който събра
материал, прочете ръкописа и направи забележки. Благодаря
на съпругата и сина за забележките и техническата помощ,
а на съпругата и за понасянето на заетостта и отсъствието от
къщни проблеми.
Всички дати са по нов стил.
Ако имате забележки, критични и положителни, МОЛЯ
изпратете ги: ул. Солунска 52, София 1000, Иван Илиев Лилов.
Иван Ил. Лилов

X

4. “Освободителна” мисия
Завладеването на Западния черноморски брег, Проливите, територии в Мала Азия, и Азия, са истинските мотиви на
Русия при тъй наречената “освободителна мисия” към православните християни, при тъй нареченото “освобождаване” на
България от Русия в 1877-1878 г. За да намали съпротивата
при завладеването, Русия го прикрива с освобождаване. Това е стара нейна практика, например Крим, Кубан, Таман,
Кавказ. В средствата на нейната дипломация влизат: “масова
корупция и подкупи на политически дейци, организиране
на военни бунтове и държавни преврати, както и убийства
на пречещите на плановете є държавни дейци на България.”
(Предговор от Васил Коларов в № 1). Така например, в организираните от руското външно министерство, и одобрени от
Александър III, и Николай II, убийства, на Белчев, Вълкович,
и Стамболов, участват, и граф Н.П. Игнатиев, Драган Цанков,
а в убийството на Стамболов, и зета на Драган Цанков, бъдещият министър Ал. Люцканов. Като подкупва журналисти,
финансира и контролира пресата, Русия дестабилизира политическия живот и обществото, интриганства, насъсква един
срещу друг политически дейци и групи от граждани, създава
крамоли, деморализира, разпространява лъжи, дискредитира
пречещи политици. Внушава неувереност в собствените сили,
и преуспеването на България, внушава че има лошо управление, корупция, хаос, неотстранима нищета. Внушава, че княз
Александър I Български требе да бъде свален от престола, да
имаме противна на националните интереси политика. Русия
създава предатели, широка мрежа от шпиони. (1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 8, 9, 13)
5. Екатерина II Велика
Шестнадесет-годишната бедна и недобре образована
1

немска принцеса София-Фредерика-Амалия Анхалт-Цербст,
бъдещата империатрица Екатерина II Велика, е омъжена на
1.IХ.1745 г. за внука на Петър I от дъщерята Ана Петровна,
бъдещия император Петър III (4.I.1762 9.VII.1762). Станала
православна, тя е наименована Екатерина Алексеевна. Едва на
1.Х.1754 г. ражда единственото си дете, бъдещия император
Павел I. С привлекателна външност, умна, волева, духовита,
много добре самообразовала се, лицемерна, коварна, лъжкина, интригантка, хладнокръвна убийца, без морални задръжки,
похотлива, с леко поведение, тя е обладана от идеята да управлява Русия. Организира преврат срещу съпруга си, станал
император преди шест месеца, и с манифест от 9.VII.1762 г.
го детронира, самообявява се за империатрица, и след осем
дни го убива. Съгласно закона, император е Павел, но узурпаторката, държаща в ръцете си войската в Петербург, не
се стреска. Тъй като има жив друг, още по-законен от Петър
III император, държания 22 години в единична килия император Иван VI, през 1764 г. нарежда Иван VI да бъде убит в
затвора, инсценирайки бунт, и след това убива изпълнителa
на нейната заповед, подпоручик Василий Мирович. Тя обявява мъжа си за тъп, и че бил против православието, Иван VI
за луд, а Павел за малоумен. Узурпаторката 34 години държи
под арест в двореца Гатчин, в “златна клетка”, сина и снаха
си. За да се затвърди на трона написва Спомени, инсценира
открадването им, и ги подхвърля зад граница на Херцен, който ги публикува. Главното в Спомените е, че Петър III не е
баща на Павел, че негов истински баща е нейния любовник
генерал Салтиков. Опасявайки се да има свиждане с Мирович
в отвъдния свет, Салтиков чинно мълчи по въпроса. Месец
преди да умре Екатерина иска да отстрани от престола, и да
убие Павел, и да короняса внука Александър, и това не става,
защото Александър не се съгласява. Всеизвестно е, че тя има
развратно поведение, и много любовници, и затова, на четири
2

очи, за нея се разказват много вицове. Заради ненаситната
си похотливост тя е наречена “Северната Месалина”. Гузна за
узурпаторството, и убийствата, за “компенсация”, провежда
успешно голема завоевателна политика, за което е наречена
“Северната Семерамида”. През нейното царуване има голема
деморализация, деградация, и разврат.
6. “Освобождаване” на Кримското ханство
През 1768-1774 г. Русия и Турция са във война, и в края
на м. май 1771 г. руска армия от 48 345 души, командвана
от княз Василий М. Долгоруков, нахлува през Перекопския
провлак във васалното на Турция Кримско ханство, и в двудневно сражение разбива кримско-турската войска (26-27 юни
1771 г.). По същото време, от исток, през Керчанския пролив,
нахлува друга руска армия. Още с нахлуването, по заповед
на Екатерина II, масово и навсекъде, писмено е обявено, че
Русия не иска да завладева Крим, а само иска да го освободи от турско владичество. Освен малкия брой русофили,
никой в Крим не иска освобождаване, но Русия ГО ИСКА.
Тъй като руската армия е “добър кнут за грабителите татари”,
едновременно с окупирането, грабежа, и опустошаването
на Крим, е извършено големо прочистващо клане. Ханът на
освободената държава, Селим Гирай III, спасява живота си с
бегство в Турция, а в Крим за повече от месец има безредици
и дирижиран от Русия властов произвол. Успоредно с действията на “добрия кнут”, за усилване на русофилската партия
тече поток от злато, който секва при анексирането на Крим
в 1783 г. Усилената чрез подкупи и властови облаги русофилска партия, избира за хан посочения от Русия русофил Сахиб
Гирай II, и на 9 август 1771 г. двама знатни русофила отиват
при княз Долгоруков, и му съобщават за “избора” на Сахиб
Гирай, както и че ханът, всички знатни татари, и целия на3

род, са се заклели във верност на Русия, и всички те “искат
да бъдат с Руската империя във вечна дружба и неразривен
съюз, под милостивото покровителство на императрица Екатерина II”. Русия иска всичко това да бъде записано черно на
бело, и на 12 август 1771 г., хана и русофилите, подписват и
връчват на Долгоруков АКТ, продиктуван от Русия, че понеже Крим вече е независим, и това “съкровище е получено
единствено поради човеколюбието и милосърдието на Н.И.В.
Екатерина II”, затова Кримското ханство “встъпва във вечна
дружба и неразривен съюз с Руската империя, под могъщото
покровителство и гаранции на нейната самодържка”. Съгласно международното право, връчването на акта, и неговото
приемане от Русия, означава, че е сключен международен
договор за поставяне на Крим под протекторат. Укриването
на тези документи скрива от Европа, и от света, какво е станало. За пред света Крим е независима държава, но фактически, с руската окупация от 27.VI.1771 г., и юридически, с
Акта от 12.VIII.1771 г., Крим е под протекторат. Разбира се,
ако изникне нужда, Русия винаги може да оповести и да се
позове на договора.
Извършените от русофилите предателства предизвикват
протести, безредици, и сблъсъци с управляващите, и с руската армия. Веднага Долгоруков масово и навсекъде, обявява,
писмено, че руската армия остава в Крим за за поддържа
реда и спокойствието, и да пази татарите от Турция. Необходимата за унищожаването на Кримското ханство окупация е
осигурена.
7. Шахин Гирайевци
Русия не е напълно доволна от русофила Сахиб Гирай, и
търси да го замени с по-голем предател. Затова през есента
на 1772 г. в Петербург е поканен корумпирания и развратен
4

брат на хана, Шахин Гирай. Образован във Венеция, знаещ
пет езика (арабски, италиански, гръцки, турски, руски), пишещ поезия на арабски, издържан в разкош в Петербург с
месеци, той получава по 3000 рубли месечно, когато средната месечна заплата е три рубли, и освен това, скъпа шуба,
шапка за 5000 рубли, голем сребърен сервиз за маса, сабя
за 20 000 рубли, много пръстени със скъпоценни камъни и
табакери, еднократно 10 000 и 12 000 рубли, плюс пожизнена годишна пенсия от 12 000 рубли. Добре хрантутен, постоянно следен, и многократно проверяван с години, Шахин
Гирай ще влезе в Списъка на стоте най-големи предатели в
световната история.
С договора за мир от Кючук Кайнарджа от 21.VII.1774 г.,
Крим е обявен за независима държава. Обграден от руска
армия и флота, с вкарана вътре окупационна войска, невидимо управляван от руски “съветници”, фактически, Крим не е
независима държава.
В края на 1776 г. Русия постава Шахин Гирай на престола, и в началото на 1777 г. избухва гражданска и антируска
война срещу хана, управляващите русофили, и крепещата ги
руска армия. Със страшна жестокост и методичност, почти
две години (до ноември 1778 г.), командваната от ген. А.А.
Прозоровски, и след него от ген. А.В. Суворов, руска армия,
смазва Крим. Неколко десетки хиляди татари, включително
жени и деца, са избити, и стотици села опожарени, хиляди
грабежи извършени, целата страна опустошена. Мразен от
народа, крепен от руската армия, и от облагодетелствани,
окървавени, и наивни, русофили, Шахин Гирай дерибейства и предателства четири години. Четири години цари хаос,
властов произвол, и убийства. Идва време за края на Кримското ханство. По заповед от Русия, Шахин Гирай се отказва
от престола през февруари 1783 г., без да остави наследник.
Скоро избухва въстание, провокирано от Русия, за да влезе
отново в действие “добрия кнут”, и за 7 седмици Крим е от5

резан от света, и нито Европа, нито Турция, знае какво става
там. Извършено е масово клане (над 30 000 души), грабежи,
палежи, опустошения. След това, на 19.IV.1783 г. Екатерина
издава манифест, и обявява унищожаването на Кримското
ханство, и неговото присъединяване към Руската империя,
заедно с окупираните “освободени” Кубан и Таман. Светът
цинично е уверяван, че Русия извършила в Крим, Кубан, и
Таман, велик акт на освобождаване, спасявайки населението
от страдания, причинени от вътрешнополитически борби, и
от турско владичество. “Любовта към добрия порядък и спокойствието доведоха руснаците в Крим”, заявила Екатерина.
Водена от такива чувства, Русия “освобождава” около 20
държави и народи. (6, 7, 11, 12).

8. Азовския завет на Петър I
Към сто исторически факти от последните 500 години показват завоевателните цели на Русия, и техното непрекъснато
и упорито преследване. Те показват, че тези цели се преследват неизведнъж, а една по една, защото две и повече дини
под мишница мъчно се носат. Сто исторически факти показват, че Западния черноморски брег, Проливите, Мала Азия,
требе да бъдат завладени, и че български народ, и българска
държава, не бива да съществуват. Завладеването на България
е първа по ред задача.
Ето Азовския Завет на цар Петър I, император от 1721
г., на Петър I Велики. През 1696 г. Русия, чиито граници, и
исконни руски земи, са на 400-500 километра на север от
Черно море, за първи път превзема от Турция крайбрежния
град Азов, загубва го през 1700 г., и го завладева завинаги
през 1739 г.
Когато цар Петър в 1696 г. превзел Азов, казал на всички
6

присъстващи при превземането следното:
“Сега ние, слава Богу, вече имаме един ъгъл на Черното
море, с време, може би, и целото ще го имаме.”
“Страна далечна, господарю, а освен това и трудно нещо
е да се завладее туй море.”
“Не изведнъж, а малко по малко.”, отговорил господарат.
“Бог знае, господарю, дали ще бъде туй възможно.”, казали болярите.
“И да видите, че е възможно”, казал Петър, “аз ще ви покажа”. Той взел посланата в шатрата черга, турил я на средата,
подгънал един от четирите ъгли на чергата, стъпил на него, и
казал: “Вижте, аз стоя вече, владея този ъгъл. После, може би,
ще застанем и на втория ъгъл, така както сме застанали вече
на първия.” Той подгънал и втория ъгъл, и го настъпил както
и първия. “Виждате ли сега, в нашите ръце е и втория ъгъл,
а можем да се сдобием и с третия”, и свил и третия ъгъл, и
го настъпил, както останалите два. “Ето трите части на Черно
море са в нашите ръце, и след време, ако е Богу угодно,
лесно можем да го завладеем и целото.” (страници 122-123
от Достозабележителни разкази от делата и живота на Петър
Велики, 1672-1725 г., част I, София, 1880, 223 сс, превод на
А.П. Шопов).
От стр. 69 на Широкорад, А.Б., Руско-турецкие войны,
1676-1918, (12): “Сега ние, слава Богу, вече имаме един ъгъл
от Черното море, с време, може би, и целото ще го имаме.”
На забележката, че да се направи това ще бъде трудно, Петър
възразил: “Не вдруг, а помаленку”.
9. Гео-политическа карта
И без да имаме предвид Азовския Завет, само като погледнем гео-политическата карта на Черноморския басейн,
7

следва да заключим, че северната държава, щом иска да завладее Проливите, непременно требе да завладее и Западния
черноморски брег, а това означава, че не бива да съществуват
независима българска държава, и български народ, а требе
да има русифицирано население, или руснаци, и Черно море
да стане руско езеро.
Може да бъдете сигурни, че през последните 500 години,
всеки руски монарх е оставал на наследниците си съвети, начертание, наставление, планове, завет, завещание, щото Черно
море да стане руско езеро. Само четири от тех са публично
достояние: две на Петър Велики, и две на Екатерина Велика.
Останалите са засекретени. Може да бъдете сигурни, че всеки руски, и съветски самодържец, с вълнение и благоговене
чете тези документи. С това се обяснява непрекъснатото и
упорито преследване на завоевателните цели и, вродения, и
почти неизкореним, империализъм на руските управници.
10. “Гръцкия проект”
“Освобождавайки” Крим, Кубан, Таман, и още неколко
държави и народи в Кавказ, Екатерина планира и други “освобождавания”. Главното във всички планове е, как да се
направи така, че през освободителния период, в освобождаваните страни, да има руска армия с, явно, или прикрито,
руско управление. Най-грандиозен е плана “Гръцки проект”
за завладеване на Балканския полуостров, Проливите, Мала
Азия, и Близкия исток, чрез “освобождаване” на гърците и
създаване на “гръцка” империя, с император втория внук на
Екатерина, Константин, целенасочено кръстен на името на
последния византийски император. Според Екатерина, не съществуват българи, те са гърци, и цела България е територия
на империята. Екатерина е сигурна, че 1 200 000 гърци, толкова са тогава всички гърци, не може да крепат империята,
8

и е абсолютно необходимо това да прави руската армия. С
император-самодържец руснак, и с руска армия, става бетонно “освобождаване”.
11. Завещанието на Екатерина II
В 1796 г. Екатерина умира, оставайки Завещание: “Константин да се постави на престола на гръцката источна империя.” (виж стр. 719-720 на № 10). Нейния син Павел I, през
четиригодишното си управление, планира дележи на Турция с
Австрия, Прусия, Франция, и накрая сключва съюз с Франция
срещу Турция и Англия. Отлагайки за кратко време завладеването на Проливите, Павел предприема поход към Индия.
Когато повече от месец руска армия усилено марширува към
Индия, и остава още един месец марш до индийската граница, и обявяване на война на Англия, и нахлуване в Индия,
и потегляне за Индия на френска армия, Павел е убит от
синовете си Александър и Константин. Изоставането на приоритета НАЙ-НАПРЕД завладеване на Балканския полуостров,
Проливи, Мала Азия, и СЛЕД ТОВА Индия, Павел заплаща
с живота си. Веднага тайния съюз с Франция е развален, и
денонощно беснопрепускащи куриери настигат и спират похода към Индия.
12. Тилзит
Във война с Франция, и от 1806 г. с Турция, в съюз с
Австрия, Прусия, и Англия, без да забравя источните цели,
Александър I отправя главните си сили за сразяване на Франция, която по това време е основна съперница на Исток, и
след това да се заеме с Турция. Но през м. февруари 1807
г. при Пройсиш-Ейлау, и през м. юни 1807 г. при Фридланд,
9

Наполеон разбива руската армия. Поражението при Фридланд е съкрушително, и за около 4 години Русия е мижава
военна сила. Изплашен, Александър, на единадесетия ден
след Фридланд, отива да преговара с Наполеон в Тилзит
(25-26 юни 1807 г.), и на 7 юли 1807 г. подписва унизителния
Тилзитски договор: става съюзник на Франция и противник
на вчерашния си съюзник Англия, и є обявява война на 7
ноември 1807 г. Съгласно договора, Франция ще отправи
руско-френски искания към Турция, т.е. ултиматум, и ако в
тримесечен срок Турция не удовлетвори ултиматума, Русия и
Франция ще воюват с Турция за “освобождаване” на всички
европейски области на Турция, с изключение на Румелия и
Истанбул; Русия има развързани ръце да воюва с вчерашния
си съюзник Швеция, и от нея “освобождава” Финландия, и
стратегическите Аландски острови, където освобождава шведи от шведи (1808-17.IХ.1809 г.).
13. Ерфурт
Една година и три месеца след Тилзит, Александър и Наполеон се срещат в Ерфурт. Александър, и особено неговата
майка, се страхуват, че Наполеон ще арестува Александър и
ще го затвори, както е направил с испанския крал, в некой
френски замък. Но Александър иска непременно, сега, да
дели Турция, престрашава се, и отива в Ерфурт. По дележа
на Турция двамата не могат да се споразумеят Александър
иска источната половина на Балканския полуостров, Проливите, западната част на Мала Азия, Наполеон дава Персия,
Афганистан, Индия, и след това да делът Турция. За такава
промена на приоритета Александър убива баща си, и Наполеон е голем наивник като мисли, че той ще се съгласи. Затова
тайния Ерфуртски договор от 12.Х.1808 г. не урежда кой какво
ще получи, изобщо не споменава нещо за дележ на Турция,
10

нито за завладеване на Индия. Тези проблеми остават за решаване с нов договор на следваща среща, която требе да
стане преди изтичането на една година от Ерфуртската среща.
Ерфуртския договор урежда окупираните от неколко години
Влашко и Молдова да станат руска територия, като за това Русия ще преговаря с Турция, и ако Русия продължи войната с
Турция, Франция ще є оказва добри услуги. Ако Австрия или
друга държава нападне Русия при завладеването на Молдова
и Влашко, двете ще воюват срещу нападателите. Ако Австрия
нападне Франция, двете сили ще воюват срещу нея. Русия
и Франция не ще допуснат друга държава да вземе част от
Турция. Двете сили ще предложат мир на Англия, при непременно условие, всека от тех да получи това, което в момента
е окупирала, Англия да признае завладеването на Финландия,
Молдова, и Влашко, и испанския престол да принадлежи на
династията Бонапарт. Ако Англия откаже, да обсъждат начина
за воюване с Англия и дележа на Турция.
14. Каподистрия, Ипсиланти,
въстание във Влашко и в Пелопонес
Наполеон е победен и заточен на остров Света Елена,
и на Виенския конгрес, на следващите четири конгреса, и
със Свещения съюз, Русия подготва разправата с Турция. В
продължение на 46 години Екатерина, Павел, и Александър,
извършват огромна подмолна мравешка работа за реализиране на Гръцкия проект, и след Виенския конгрес времето за
по-ефективни действия е дошло. Фактически, от 1816 г. до
1822 г., външен министър за Балканския полуостров, Близкия
и Далечния Исток, е гърка Каподистрия, руски граф, а гърка
Ипсиланти, от 1813 до 1821 г., е генерал-адютант на императора. Сред гърците масово се пропагандира върховото управленско положение на Ипсиланти и Каподистрия, че великия
11

княз Константин ще бъде гръцки император, че той е откърмен
от гъркината Елена, че гръцкия език му е майчин език, и го
знае по-добре от руски и френски, че тайно е приел гръцка
делегация за да му предложи да стане гръцки император, и
той се е съгласил, че е разговарял с делегацията на гръцки, и
приел гръцката императорска корона, и казал на гръцки “Ще
стане така, както искате”. Тайни емисари кръстосват Турция
и пръскат слухове, че Русия ще освободи гърците и ще създаде гръцка държава. Каподистрия и Ипсиланти, по нареждане на Александър, от 1814 година тайно създават гръцките
освободителни общества “Филики етерия”, финансирани от
Външното министерство, и от създадените от Русия гръцки
богаташи. Досегашния златен поток за пропаганда, подкупи,
и оръжие, се превръща в река през следващите 10 години.
През последните 500 години неизменна руска политика е, че
народът може да ходи гол и бос, и да гладува, може милиони да умират от глад, стотици хиляди да станат трупоядци и
човекоядци, но пари за подривна дейност бол. През м. март
1821 г., в опразнените от руската армия, поради войната с
Наполеон от 1812 г., Молдова и Влашко, Ипсиланти, като
частно лице, вдига въстание за “освобождаване на православните христиани”. Той усилено разпространява слуха, че Русия
подкрепя въстанието, и Русия, правейки театър, отрича това.
Въстанали са около 2000 души. Големия парадокс е, че се
вдига въстание в страни отдалечени на стотици километри от
Гърция. То е на православна основа, а не на национална, и
прозира, че се цели завладеване на Молдова и Влашко, и на
други земи, и въстанието заглъхва, не давайки повод на Русия за намеса. През март 1822 г. Русия инспирира въстание
в Пелопонес. То не заглъхва, защото е на национална основа,
обилно финансирано, и има международна подкрепа. За да
не се създаде подчинена на Русия държава, Англия контролира
руската намеса, и създава с помощта на Франция, независи12

ма малка гръцка държава (3.II.1830 г.).
15. Великия княз Константин се отказва от престола.
Адрианополски мирен договор
В края на м. ноември 1825 г. бездетният 48-годишен
Александър умира, и съгласно руския устройствен закон за
наследяване на престола, неговият брат Константин става император. В изпълнение на завещанието на Екатерина, Константин
се отказва от престола, и е оповестено, че император става
третия брат, Николай. За съществуването на завещанието на
Екатерина, и за отказването от престола на Константин, знаят само 4-5 души, и поради това всички сметат Николай за
узурпатор. За да върнат Константин на престола декабристите
прават неуспешен въоръжен преврат през декември.
За реализиране на Гръцкия проект Николай през 18281829 г. води поредната девета война. Военните действия са
предимно на българска територия, и Русия прави така, че да
обезлюди Добруджа, Сливенско, Старо-Загорско, Ново-Загорско, Пловдивско, Сливенско, Ямболско, Одринско. Поради
английска и френска намеса, Русия получава на Балканите, с
сключения на 14.IХ.1829 г. Андрианополски (Одрински) мирен
договор, само: създаване между Русия, и Молдова, и Влашко,
отношения равностойни на протекторат (стр. 29, том I на №
17), и Русия получава делтата на Дунава с островите. Ако Русия иска да освобождава България, тя щеше да направи на
тази вековна българска територия малка българска държава.
Прочутият Бойчо Войвоа от с. Цепераните, Дреновско, с четата
си, след Одринския мир, иска да действа за освобождаване
на България, и заради това е заточен в Сибир. Деецът за независима българска държава Георги Мамарчев, е предаден
от Русия на турците, за да бъде ликвидиран, и този акт също
е доказателство, че Русия не иска да има българска държава.
13

Като получава Дунавската делта и островите, Русия прекъсва
за 26 години (до 30 март 1856 г.) връзката Дунав-Черно море,
съответно корабоплаването и търговията.
16. Кримска война
Четиринадесет години, от 1840 до 1953 г., руски посланик в Лондон е барон, после граф, Филип Брунов. Неговите
доклади създават в Николай I погрешната убеденост, че отношенията между Англия и Франция са непоправимо развалени,
че Англия е склонна да дели Турция. Също така Николай е
убеден, че ако Англия откаже да участва в дележа на Турция,
то Русия може сама да завладее Турция, защото Англия, немайки сухопътен съюзник, неще воюва с Русия, а от събитията
след 1848 г., Австрия и Прусия може да се сметат за сигурни
руски съюзници. При такава благоприятна международна обстановка, според Николай, той започва преговори с Англия, и
є предлага Египет, Кипър, Родос, а Русия да получи Молдова,
Влашко, България, и Сърбия. Константинопол става свободен
град. Франция получава Крит и други острови. Превръщането
на Константинопол, населен предимно с турци, в свободен
град, и неговото оцеляване като свободен град, изисква
окупационна армия, и Николай е сигурен, че тази армия ще
е руска. Австрия получава западни части на Балканския полуостров и острови. Англия вежливо отказва. Тогава Русия сама
разпалва Кримската война (1853-1856). Николай тържествено
обявява, че Русия не иска територии, само иска да освободи православните христиани, че войната е за православие, за
славянство. Всъщност войната е за завладеване на България,
Проливите и, както казва Петър Велики, ако е угодно Богу,
и на други земи.
Информацията на Брунов е погрешна. Англия и Франция
14

стават съюзници, и заедно с Турция и Сардиния, енергично
воюват с Русия. Австрия и Прусия не само че не са руски
съюзници, а са противници, и дори сключват отбранителен
съюз срещу Русия на 20 април 1954 г. На 3 юни 1854 г. Австрия дава ултиматум руската армия да не преминава Стара
планина. На главния военен театър, Крим, след като руския
флот се крие, руската армия не може да изхвърли в морето
съюзническата армия, и губи неколко сражения, а обсадения
Севастопол е превзет на 11.IХ.1855 г. На 29.ХII.1855 г. Австрия дава ултиматум на Русия да сключи мир, заплашвайки я
с обявяване на война. Русия капитулира. Единадесет месеца
преди капитулацията, на 2.III.1855 г., 58-годишният Николай
се самоубива, и е наследен от сина си, Александър II.
17. Парижки мирен договор
Със сключения на 30 март 1856 г. между Турция, Англия,
Франция, Австрия, Прусия, Сардиния, и Русия, Парижки
мирен договор, последните шест държави се задължават да
уважават независимостта и целостта на Турция (чл. 7). Ако
между Турция и една, или неколко от шестте, възникне некакво
несъгласие, всека несговорила се страна има право да покани
една, или неколко от останалите страни, да посредничат (чл. 8).
Шестте страни немат право да се месат, заедно или поотделно,
в отношенията между султана и неговите поданици, и в вътрешните работи на неговата империя. Черно море е неутрално,
сиреч, открито за свободна търговия на всички държави в света,
и завинаги е затворено за военните кораби на крайбрежните
държави, и за военните кораби на останалите държави в света,
и на неговите брегове не може да има военни арсенали (чл. 11,
12, 13). Корабоплаването и търговията по Дунава е свободна за
всички държави в света, и за регламентиране и управление на
проблемите относно корабоплаването и търговията, се създават
15

две комисии, едната от които постоянна (чл. 15 до 19 вкл.).
За да има свободно корабоплаване и търговия, Русия не ще
граничи с Дунав, предава завладената през 1812 г. Бесарабия
на васална Молдова, а завладената през 1829 г. Дунавска
делта и островите, връща на Турция. В замена на тези две
територии, Русия получава от Франция, Англия, Сардиния,
и Турция: Севастопол, Балаклава, Камиш, Евпатория, Керч,
Еникале, Кинбурн (чл. 20, 21, 4). Русия губи фактическия
протекторат над Влашко и Молдова от 1829 г., и не може да
има покровителство над тех и да се меси в вътрешните им
работи (чл. 22). С членове 23 до 29 вкл., Влашко и Молдова
са независими княжества, васални на Турция, и за помагане
на техното учредяване и управление, е създадена Европейска
комисия. С чл. 28 и 29, Сърбия е автономно княжество, васално
на Турция, в което тя има право да държи гарнизони. Русия
връща на Турция град Карс (чл. 3). Член 10 разпорежда, че
за Проливите има конвенция, която е неразделна част от
договора, и тази конвенция разпорежда, че в мирно време
в Проливите не може да влизат военни кораби на чужди на
Турция държави, че в военно време тази забрана не важи,
и Турция може да пуска в Проливите когато пожелае, и
който военен кораб тя поиска. С същата дата е склющчена
конвенция за Аландските острови, взети от Русия през 1809 г.,
с която конвенция островите не може да са укрепени, и на
тех не може да има военни, сухоземни и морски, съоръжения.
Понеже Парижкия договор не казва напълно ясно (чл. 21), че
делтата на Дунав и островите се връщат на Турция, седемте
участници в Парижкия договор, на 19 юни 1857 г., подписват
в този смисъл нов договор.
С сключването на договора от Кючук Кайнарджа, Русия
има претенции, че въз основа на него, тя има право да
покровителствува, и да се застъпва, за правата и интересите
на всички православни христиани в Турция, т.е. да се меси в
16

вътрешните работи на Турция. Руските претенции са частично
основателни. Русия има такова право само относно православните христиани: в Влашко и Молдова, и в неколко острова
в Бело море. С Парижкия договор тя изгубва тези права. Ето
превод от съответните членове от френския първообразен
(оригинален) текст на договора от Кючук Кайнарджа. Член
16 от договора е за Влашко и Молдова, и в неговия пункт 2
е казано, че Турция се задължава: "Да не пречи по никакъв
начин на свободното упражняване на христианската религия,
както и да не се противи на постройката на нови черкови, и за
възстановяване на старите, както това е ставало в миналото." В
чл. 16, пункт 10 е казано: "Високата Порта е съгласна, в връзка
с обстоятелствата в посочените две княжества, министрите на
руския императорски двор да се застъпват в техна полза (б.м.
на христианите), и Високата Порта да взима под внимание
тези постъпки..."
Член 17 се отнася до острови в Бело море, и неговия
пункт 2 гласи: "Че христианската религия неще бъде излагана
дори на най-малко преследване, че неще бъде забранявано
поправането и построяването на черкови на казаната религия,
и че лицата, които ще служат в тези черкови, неще бъдат
обиждани или преследвани по никакъв начин."
Член 7 гласи: "Високата порта обещава постоянно покровителство на христианската вера, и на нейните черкови. Тя
позволява на министъра на руския императорски двор да прави
за всеки случай постъпки пред Портата в полза на черковата
построена в Цариград, за която ще бъде споменато в чл. 14,
а също и в полза на тези, които служат в нея. Тя обещава
да обръща внимание на тези постъпки като изхождащи от
влиятелна личност на една съседна и приятелска страна."
Член 14 гласи: "Високият руски двор, подобно на другите
сили, независимо от частната черкова построена в министерския дворец, ще може да построи още една в предградието
17

Галата, на улицата наречена Бейоглу, и тази черкова ще бъде
общодостъпна, и наречена руско-гръцка черкова. Тя ще бъде
винаги под покровителството на министъра на тази империя
и защитена от всекакви нападки и безспокойства."
Имайки предвид цитираните четири текста, иска се голема
наглост да се твърди, че въз основа на тех, Русия има право
да покровителства, и да се застъпва, за ВСИЧКИ православни
христиани, т.е. да се меси в вътрешните работи на Турция.
18. Инструкция на княз Горчаков
Три месеца след подписването на Парижкия договор,
новия външен министър княз Горчаков, изпраща Инструкция
до руските посланици, че политическите цели на Русия остават такива, каквито са били преди Кримската война. Требе
да се пази целостта на Турция от други държави. На второ
место, приоритетната цел да се създаде международна обстановка при която Русия сама, или със съюзник, да завладее
Турция, като има на ум, че това което е взел съюзника, след
време да бъде взето от Русия. На трето место, да се завладеят територии в Кавказ, Средна Азия, Далечния Исток (от
Китай и Корея), и в Северна Америка (Аляска). Русия вече
е изоставила две цели: завладеването на Хавайските острови
и Калифорния. На четвърто место, мравешката подривна работа, и златния поток за нея, да не спират. На пето место,
да има готовност за светкавично действие за използване на
благоприятна обстановка.

18

19. Френско-руски съюз и изгонване
на Австрия от Италия и Германия
Вследствие на срещата между Наполеон III и Александър
II в Щутгард през септември 1857 г., Франция и Русия са в
тесни съюзнически отношения в продължение на десет години,
и работят в Молдова, Влашко, България, Сърбия, Черна гора,
Гърция, и Турция, и ако предстои разпадане на Турция, ще
се договарат.
Съюзът с Франция е много важен за Русия, защото френската помощ е нужна за изгонване на Австрия от Италия и
Германия, и занапред австрийската експанзия да е насочена само към Балканите. При такова положение, ако е необходимо,
Австрия лесно може да бъде подкупена с турски територии и
привлечена като съюзник на Русия. Освен това, Русия иска да
накаже Австрия за поведението є през Кримската война. На
19 януари 1859 г. Франция и Сардиния сключват таен съюз
против Австрия. На 3 март Франция и Русия сключват таен
съюз против Австрия: Русия неще помага по никакъв начин
на Австрия в бъдещата война, и ще сътрудничи на Франция.
След два месеца, на 3 май, Франция обявява война на Австрия. През юни, при Солферино, френско-сардинската армия
разбива австрийската, и през юли във Вилафранка е сключен
предварителен мирен договор, възпроизведен на 10 ноември
1859 г. в Цюрихския договор. Австрия губи всичките си владения в Италия, освен Венеция.
През 1866 г. Русия помага на Прусия да победи Австрия
на 3.VII.1866 г., при Кьониггрец (Садова), и тя е изгонена от
Германия. Австрия губи и Венеция.
20. Прутската хватка
В продължение на почти 300 години, от 1396 до 1690 г.,
има неколко големи български въстания. Последните са Чип19

ровското през 1688 г., и Карпошовото през 1689 г., когато
се води война между Австрия и Турция. През тези триста
години нема сръбски и черногорски въстания. Руските цели
в Балканския полуостров са на дневен ред след 1690 г., и те
са степенувани: първо завладеване на България, евентуално
Проливите, и след време завладеване на Сърбия и Черна гора.
Затова на Сърбия и Черна гора се дава помощ, и пада “дъжд”
от злато, докато определената за завладеване България не бива
да получава злато. Тя требе да получава само богослужебни
книги, и вещи, за да е населена от православни христиани,
годни за русификация, и даващи поводи за намеса и “освобождавания”. Вижда се зависимост между сръбските и черногорските въстания, и активизацията на Русия. Когато нещо ще
става, сиреч когато Русия се активизира, тече златна река към
Сърбия и Черна гора, и има въстание. Когато международното положение налага Русия да кротува, златната река секва,
и сърбите, и черногорците, се превръщат в буболечки-божи
кравички. Нема въстание.
След победата над шведите при Полтава през 1709 г.,
идва време за "освобождавания" на Балканите. През 1711
г. почти целата руска армия, с Петър I, с свитата му, и с
много красивата 27-годишна Екатерина, нахлува в Богданско,
както тогава е наричана Молдова. Макар че неговите тайни
емисари (по руски лазутчики) налево и надесно са разправали,
и разправат, че Русия е освободителка от турците, Петър не
казва такова нещо, а направо казва, само на местните князе
и воеводи, да се присъединат с подвластната им територия
към руското царство. Разбира се, князете и воеводите ще
"управляват" територията (по същество това значи подкупване),
която ще стане "исконна руска земя", като това неще бъде
оповестено в момента, а след години, когато нещо налага
да има такова оповестяване. Ако не са послушни, ще бъдат
сменени. Петър подвежда, и измамва, князете и воеводите. Те
20

са повервали на емисарите, и мислат, че ще бъдат освободени.
Извършили враждебни действия срещу Турция в първите дни
на нахлуването, за тех вече нема връщане назад, и тогава
Петър направо им казва, че нема освобождаване, а има
присъединяване.
При река Прут, близо до град Яш, Петър, армията, свитата,
и Екатерина, са обградени от турска армия, хванати в здрав
обръч, в мъртвешка хватка. Екатерина, с предишно име Марта, жена на шведския драгун Иохан, в 1702 г. е заробена от
руската армия, и изнасилвана от офицери, включително и найвисши, като Шереметев и Меншиков. Петър отнема Марта от
Меншиков през 1703 г., включва я в числото на придворните
девици, т.е. в харема. Тя е принудена да стане православна
и наименована Екатерина Алексеевна, защото неин кръстник
е сина на Петър, 13-годишния царевич Алексей. Държанка
на Петър от 1703 г., тя е забележителна жена, духовита, находчива, и никога не губеща присъствие на духа. Екатерина
е незаменима компаньонка на Петър, и в 1708, и в 1709 г.,
ражда Ана Петровна, бъдеща майка на император Петър III,
и Елисавета Петровна, бъдещата императрица Елисавета I.
Уплашен от неизбежния плен и от заробване, и от предстоящо политическо и физиологично безбитие, Петър получава
епилептичен припадък, и до края на живота си, четиринадесет
години, не се мерка на юг, и не смее да помисли за “освобождавания”. През тези години той воюва само на север,
и в Персия. Съвземайки се от припадъка, той се чуди как
да разломи мъртвешката хватка, и започва с великия везир
шахматна игра с етюд дамски гамбит. Но вместо да жертва
пешката, той жертва дамата. Петър изпраща Екатерина, с делегация, при великия везир Мехмед паша Балтаджъ. За подкуп при преговорите делегацията носи златото на армията, и
златните табакери и пръстени на висшите офицери. Едно денонощие Екатерина преговаря на четири очи с великия везир.
21

Последица от взаимното взиране в очите е огромната услуга
на Петър: обръча се отваря, и Петър, и армията, с развети
знамена и биене на барабани, се източват от обръча. При
такова великодушие може да се приеме, че парите и златните предмети не са останали във великия везир. За оказаната
огромна услуга на Петър, в началото на 1712 г. Екатерина
получава законен брак с Петър, а Мехмед паша Балтаджъ,
след двадесетина дни, по силата на правилото “Чужда жена
глава затрива”, губи главата си.
Измъкването от Прутския обръч е повратен пункт в световната история, ново влизане на Петър I в политическото и
физиологично битие. Неотварянето на обръча означава Алексей да стане цар, и край на руския империализъм, и поява на
друг свет, защото Алексей е против завоевателната политика,
и затова Петър го изтезава, и саморъчно обезглавява. Нема
нещо чудно. За да завладее света, Петър е готов да изеде и
три гемии с тор. Затова неговото прозвище е "Велики".
21. Начертанието на Гарашанин
През 1844 г. премиера на васална, но държаща се като
независима, Сърбия, Илия Гарашанин, произхождащ от българска фамилия от българския квартал на Белград, написва
за сръбския княз “Начертание”, което формира и до днес
сръбската политика. Гарашанин казва, че Сърбия е малка
държава, и ако не увеличи значително размера си, тя ще
загине. Това увеличаване ще стане главно за сметка на България. Затова Сърбия требе да състави един добре обмислен
план каква политика да следва. Според Гарашанин, Турция
ще се разпадне, и това може да стане по два начина. Или
Турция ще бъде поделена между съществуващите държави,
или от нея ще изникне нова христианска държава. Русия и
Австрия ще играят главните роли при поделбата на Турция.
22

На Гарашанин е ясно, че Русия е завоевателка. Ето текстове
от Начертанието:
“И Русия и Австрия работат всекак да попречат на създаването на друга христианска държава на местото на турската,
тъй като тогава за Русия би изчезнала всека надежда, и изглед,
Цариград да бъде завзет и задържан, което е най-желания
план от Петър Велики насам.”
“Австрия, по-нататък, ще бъде непрекъснато, и при всички
обстоятелства, неприятел на сръбската държава.”
“Само Австрия и Русия могат да действат за пропадането
и поделбата на турската държава. Те действат в тази насока.
Русия вече много години се старае и се подготва. Сега вече
и Австрия не може да постъпва другояче, освен да помага
и да гледа да вземе нещо за себе си, както е постъпила при
поделбата на Полша. Естествено е, всички останали държави,
под ръководството на Франция и Англия, да се противат на
тази поделба. Те ще гледат да изникне от турската държава
една нова независима христианска държава като най-добро
средство против поделбата.”
В начертанието има глава “Най-напред да определим нашите отношения към България”, и в нея е казано:
“Ако Сърбия иска да излезе от сегашното си положение
на подчинение, тя требе да се стреми малко помалко да унищожава политическата мощ на Турция, като се усилва Сърбия.
Това обаче е точката, където се сблъскват сръбската и руската
политика, понеже и Русия действа за отслабване на политическата мощ на турската държава. От това съвпадане не следва,
че целите и намеренията на двете държави са еднакви, и че
техната политика е в съзвучие и в съгласие.
"Накратко: Сърбия требе да изтръгва от турската държава
камък по камък, и да се прибавя този добър материал към
основите на старата сръбска държава, за да може да се издигне голема сръбска държава.”
23

“Ние тук много сме говорили и доказвали поради кое
сръбската политика не може да се съгласи с руската. Ние,
обаче, в същото време казваме, че Сърбия къде-къде по-лесно
би могла да изпълни своите цели, ако е в съгласие с Русия,
но това само при условие, че Русия изцело и точно приеме
условията на Сърбия... Един съюз между Сърбия и Русия би
бил най-естествен, но дали това би се постигнало, зависи от
самата Русия, и Сърбия требе да го приеме с отворени обиятия, щом се увери, че Русия искрено го приема, като изостава
досегашната си практика...”
“И пак Русия насочва стремежите си нататък, тъй като
тази страна се намира направо пред вратите на Цариград, и
на нейния път към този град. Но по отношение на Сърбия
тази страна има същото значение и положение, което има и
за Русия.”
22. Заговор за унищожаване на “брат”
Съюзена с Франция, поставила през м. декември 1857
г. на сръбския престол русофилската династия на Обреновичите, сключила в духа на Начертанието на Гарашанин съюз
със Сърбия срещу Турция, по-точно срещу България, Русия и
Сърбия ще пречат на освобождаването на България. Те искат
да делът Турция, като Русия вземе Источна, а Сърбия Западна
България: Нишко, Моравско, Софийско, Македония. Двамата
славянски “братя” искат да унищожат трети славянски “брат”,
когото преди тридесет години вече са ограбили (1829 г. делтата на Дунав с островите, 1833 г. земите западно от Тимок,
около 14 500 кв.км). Такова е руското, и сръбското, разбиране и прилагане на славянската идея, на славянофилството, а
братството за тех означава ограбване и убиване на брата. Поделайки и унищожавайки полския славянски “брат”, Русия учи
Сърбия как да бъде унищожен друг славянски “брат”. Обаче
24

след унищожаването на този “брат”, следва унищожаването
на още “братя”. След това ще дойде времето и на сръбския
“брат”, и в края на крайщата, всички балкански “братя” ще
бъдат под властта на руския император.
В Инструкция на външното министерство от 9 декември
1860 г. до руския консул в Белград се казва: “Сърбия, по силата на обстоятелствата, и вследствие на своето изключително
местоположение, е станала център, и опорна точка, на всички
славянски области на Турция”. Инструкция до руския консул
в Букурещ гласи: “Имайки предвид, че сега нашата политика
на Исток е насочена главно към материално и нравствено
укрепване на Сърбия, и да є се даде възможност да стои начело на движенията на Балканите, министерството реши да
подчини на този план всички свои следващи действия по въпроса за въоръжаването на славянските народности в Турция.”
Друга Инструкция до същия консул, от м.май 1866 г., гласи:
“За нас е необходимо да групираме всички разнородни елементи на славяните в Турция около Сърбия, като център, от
който в последствие, при благоприятни обстоятелства, требе
да възникне главното движение, поддържано общо от всички
славяни”. Рупорът на външното министерство, славянофилския
вестник на Иван Аксаков “Ден”, през м. март 1862 г., пише
“Към Сърбия сега са обърнати погледите на всички племена...
от всичките славянски племена най-удобно е групирането
около сръбското племе...”.
От казаното се вижда, че става дума за създаване на “съюз” на балканските славяни начело със Сърбия, т.е. на голема
сръбска държава, и за материално и политическо укрепване
на Сърбия. Започва големо финансово и военно помпане.
Дават 15 000 конвертируеми рубли, следващата година 300
000 червонци, и след това всека година по 1 000 000 червонци. От Петър Велики до м. декември 1917 г., червонецът е
златна монета с тегло 3,44 грама, проба 993. Златният наполе25

он (20 франка) е 6,40 грама, проба 993, и два червонеца са
по-скъпи от наполеона. Две конвертируеми рубли (наричани
още сребърни) са равни на един червонец. С 4 рубли, или 2
червонеца, се купува една крава.
В продължение на 180 години, от 1800 година до смъртта
на Тито в м. май 1980 г., Сърбия показва голема уста, и здрав
стомах, при поглъщането на фантастично много пари. Така
например, при Тито, освен огромна безвъзмездна помощ,
са получени със заеми от САЩ 24 милиарда долара, сега
равностойни на 70 милиарда долара, и по които до днес не
е върнат един долар. Не става нещо на големата уста и при
неоснователно самохвалство, и при говорене на лъжи.
Финансовото помпане на Сърбия се извършва не само от
външното министерство, но и от славянските комитети, руската
църква, и от подставени лица от руския елит, а материалното
помпане от военното министерство. Документацията показва,
че Сърбия е получила за неколко години 8 000 000 червонци,
и дава само един път на Явния Комитет, през м. април 1866
г., 6000 червонци. На 21 декември 1869 г. руското външно
министерство съобщава на консула в Белград “Ние много съдействахме за сближаването на Сърбия с Гърция, Черна гора,
и България, без които успеха е невъзможен. Ние отблъснахме
всички опити на тези страни да получат помощ от нас, и винаги ги насочвахме за това към Сърбия, създавайки по такъв
начин господстващо положение за нея”.
23. Царство Югославия. Невлизане в капана
Особено трудно е привличането на определената за унищожаване шестмилионна България в проектираното от руската дипломация обединение на двете “братски народности
в единно царство Югославия, начело със сръбския княз Михаил Обренович”. Бедата е в това, че най-дееспособната, и
26

стояща начело в освободителното движение организация на
Раковски, никак не е пригодна, и требе да се използва Добродетелна дружина. Под руски натиск тя се преформира в Явен
Български Централен Комитет, в противовес на Тайния БЦК.
Явния комитет е приет от Русия и Сърбия за представител на
българския народ, и под техния натиск преговаря през месеците април-май 1867 г. с Гарашанин за създаване на царство
Югославия. Явния Комитет, в лицето на доблестните и неподкупни, Христо Георгиев, д-р Г. Атанасов, Михаил Колони, д-р
Д. Протич, Ст. Иванов, Г. Николопулос, и д-р Д. Гиколеску,
не влизат в заложения капан. Те поставят условия, които изключват унищожаването на България. Гарашанин преустановява
преговорите, и Русия и Сърбия требе да търсат друг “представител” на българския народ. Не намират такъв. Тогава Сърбия
сключва тайни договори против България, през м. септември
1867 г. с Черна гора, на 26 август с Гърция, през м. януари
1868 г. с Румъния, на 28 февруари 1868 г. военна конвенция
с Гърция. Този съюз е инспириран от руската дипломация, и
всъщност, това е петорен Руско-Сръбско-Гръцки-РумънскоЧерногорски съюз против България. Той е предшественик на
Руско-Сръбско-Гръцко-Румънско-Черногорския съюз против
България от 1912-1913 г. За съжаление през 1912-1913 г. цар
Фердинанд, и двете русофилски правителства на Гешов и
Данев, не са така умни, както Явния комитет през 1867 г., и
вкарват България в капана. “Слепи мачета”, злорадо говорят
за тех съюзните дипломати. Който не знае историята, осъжда
Родината си на национална катастрофа.
24. Създаване на Румъния
През периода на френско-руския съюз от м. септември
1857 г. до началото на 1868 г., Русия е принудена да поддържа Франция за създаване на румънска държава, въпреки че
27

тази държава е една преграда на нейния път към Проливите.
Това тя прави, защото от съюза с Франция очаква, в сравнение с молдовската и влашката територия, да получи много
повече. При френската интервенция в Сирия (1860-1867) тя
уговара с Франция да делът Турция. Когато това не става
поради английска и австрийска намеса, Русия очаква дележ
на Турция при Критското въстание (1866-1867). И този път
дележът е предотвратен от Англия, и отчасти от Австрия.
Също така съюза с Франция е нужен за създаването на царство Югославия и руско-сръбското поглъщане на българския
“брат”. След получаване на такива големи и стратегически,
територии, премахването на преградата Румъния не е проблем,
особено като се има предвид, че изобщо никога не е имало
румънски държавен народ, нито румънско държавно племе,
нито румънска държава и, изобщо, нема румънска история.
Затова Румъния и част от нейните историци, са заставени да
измислят небивалици и да фалшифицират историята. Многобройни археологически находки от български произход са
унищожени, или обявени, че са от некаква култура, от некакъв
народ (племе) ДРУИДУ. Тогава защо държавата не се казва
Друиду, вместо Румъния.
Вследствие на деветгодишни главно френски, и руски,
действия, през 1866 г. е създадена румънска васална на Турция държава, която действа като независима държава.
Днешна Румъния има 237 500 кв.км площ и 22 800 000
население.
25. Австро-френски съюз. Замразяване на плана.
Франция победена
В началото на 1868 г. е сключен австро-френски съюз, и
френско-руския съюз от 1857 г. е развален. Появяват се два
потенциални съюзника на Англия: Франция и Австрия. Мис28

териозно убития на 10.VI.1868 г. княз Михал Обренович е
наследен от 14-годишния племенник Милан. Реализирането
на плановете на петорния антибългарски съюз е замразено, и
така се развиват нещата, че те не се размразяват. Сега Русия
отново требе да създава благоприятна международна обстановка. Тя влиза в съюз с Прусия, и много помага Франция да
бъде победена от Прусия в края на 1870 година. Франция за
десетина години е обезсилена. При това положение австрофренския съюз е безсмислен, и се разпада. През януари 1871
г. е създадена Германската империя, могъщ съюзник на Русия.
С германски натиск Австрия лесно може да бъде подкупена
с територия, и превърната в съюзник на Русия. Сега е дошло
време да се планира поредното “освобождаване”.
26. Борба за независима църква
Реформите на султан Махмуд II (1809-1839), на Хатишерифа от 1939 г., и на Хатифумаюна от 1856 г., донасят в голема
степен, сигурност, ред и законност, пълна свобода на излизане зад граница, вътрешно свободно движение и заселване,
свобода за образование вътре и извън страната, свобода за
стопанска дейност, ниски данъци, почти пазарна икономика,
възможност за ограничена политическа дейност, верска свобода, икономически растеж, и не малко благоденствие. Всички
тези неща липсват в Русия. В тека на неколко десетолетия
тукашното население живее много по-добре от населението на Русия. При такива условия се води през 1820-1870 г.
борба за независима от гърците (фанариотите) църква. Русия
пречи на църковното и националното ни възраждане, защото
нейния път за Проливите требе да бъде чист. Неможейки да
попречи на създаването на независима църква, Русия успева
да го забави с десет години.
29

27. Четата на Хаджи Димитър
Граф Игнатиев, с помощта на Н. Геров и Добродетелна
дружина, и с пари от неговите тайни фондове, образува и
изпраща в 1868 г. на сигурна и безполезна гибел четата на
Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Руски консул съобщава
на турците за преминаването на четата. Русия цели, главно,
уронване на авторитета на Тайния БЦК, и компрометиране
на идеята за освободително въстание под негово ръководство.
Третата цел е избиването на 120 хора на Раковски и ТБЦК.
Русия постига и трите цели. През м. май 1866 г., по нареждане на граф Игнатиев, руския резидент в Румъния Офенберг,
дава 25 000 червонци на Явния Комитет, за да работи за отстраняване на Тайния Комитет от участие в освободителното
движение. Априлското въстание е вдигнато не от ТБЦК, а от
Гюргевския комитет, на чиито заседания присъства неговия
почетен председател, руския консул Владимир Семенович
Йонин.
28. Първи съюз на тримата императори
През периода м. септември 1872-м. октомври 1873 г.,
Александър II, Вилхелм I, и Франц Йосиф, сключват тайния
Първи съюз на тримата императори. Това е военен отбранителен съюз, който Русия ще превърне в нападателен с тайното
Райхщадтско споразумение, и с тайните две военни конвенции от Будапеща.
29. Босненско-херцеговско и Априлско въстание
Преди Райхщадт, руските сателити Сърбия и Черна гора,
по нареждане на Русия, инспирират през м. юли 1875 г. въстание в Босна и Херцеговина. На 20 април 1876 г. избухва
Априлското въстание. През м. май Сърбия получава 1 875 000

30

червонци, и на 30 юни обявява война на Турция. Черна гора
също получава червонци и обявява война на 2 юли. Въпреки
дългогодишното огромно финансово и материално помпане,
и 6000 руски доброволци, на 1 септември 1875 г. сърбите са
разгромени, и изобщо не могат да воюват, и само руски ултиматум до Турция за спиране на военните действия, спасява
Сърбия от завладеване, и принуждава Турция да сключи мир
със Сърбия без лоши последици за последната. Колапсът на
Сърбия показва на руснаците какво представлява тя, и Русия
започва да мисли за помощ от българите.
30. Райхщадт
В Райхщадтското споразумение от 8 юли 1876 г. е уговорено:
АКО ТУРЦИЯ ПОБЕДИ СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА, последните не ще загубят нещо, но даже ще получат многобройни,
подробно споменати, ползи.
АКО СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА ПОБЕДЪТ ТУРЦИЯ, те ще
получат големи територии. След това е уговорено, че Австрия
ще получи Босна и Херцеговина, Русия ще получи делтата на
Дунав с островите, Бесарабия, и “може да увеличи територията си по Черно море и в Турска Азия”. БЪЛГАРИЯ, РУМЕЛИЯ,
и Албания, може да станат автономни държави”. Козменко в
Сборника си вместо “БЪЛГАРИЯ, Румелия, и Албания, може
да станат автономни държави”, слага “БОСНА, Румелия, и
Албания, може да станат автономни държави” (20, 53). Тесалия и Крит са присъединени към Гърция, а Константинопол с
околностите ще стане свободен град. В споразумението нема
текст който да забранява образуването на голема славянска
държава.
И двата, австрийски, и руски, първообраза (оригинала) на
споразумението, са написани от ръката на Евгени Новиков,
31

руски посланик във Виена, и втори пълномощник за преговорите. След написания от Новиков текст, има текст написан
от ръката на първия руски пълномощник, външния министър
княз Горчаков. Това е Райхщадтското споразумение. Друго
нема. След преговорите, в руското външно министерство, неизвестно кога, вероятно след Берлинския конгрес, се съставя
документ за второ райхщадтско "споразумение". Текста на
този документ не е написан от австрийците, нито има техен
подпис. Следователно, да се твърди че има второ райхщадтско споразумение, е проява на мошеничество. Във фалшивото
споразумение се казва, че:
а) Нема да се образува голема славянска държава.
б) България и Румелия ще станат независими княжества
в “техните естествени граници”.
в) Русия ще получи Бесарабия, не и делтата на Дунав с
островите.
г) Гърция неще получи Крит, а Тесалия, плюс Епир.
д Константинопол ще остане свободен град.
31. Две военни конвенции
В Будапеща, на 15 януари 1877 г., е подписана от Русия
и Австрия Военна конвенция, и на 18 март Допълнителна
военна конвенция, и последната е антидатирана 15 януари
1877 г. В първата конвенция е уговорено, че в бъдещата война Австрия ще има доброжелателен неутралитет към Русия,
и ще парализира по дипломатически път опитите за намеса,
или посредничество, на други държави. С член 7 е уговорено,
че Австрия, когато пожелае, нейни войски ще "заемат" Босна
и Герцеговина, и че тази мерка, "без да придобие характер
на солидарност с заемането на България от руската армия,
неще придобие, нито при нейното тълкуване от австрийското
правителство, нито при нейното прилагане, враждебен
32

характер срещу Русия. Точно така, интервенцията (намесата)
на руската армия в България, неще придобие, нито при
нейното тълкуване от руското правителство, нито при нейното
прилагане, враждебен характер срещу Австрия."
С член 8, алинея 1, е уговорено, че Австрия неще разпростира вовнните си действия в България. Алинея 1 на чл. 8
гласи: "Високите договаращи се страни взаимно се задължават
да не разширяват военните си операции: Австрия в Румъния,
Сърбия, БЪЛГАРИЯ, и Черна гора, а Русия в Босна, Херцеговина, Сърбия, и Черна гора". Алинея 2 на чл. 8 гласи:
"Сърбия, Черна гора, и частта от Херцеговина, разделяща
тези две княжества, ще образуват единна неутрална зона, в
която армиите на двете империи неще влизат, и която зона е
предназначена да не допуска допир между двете армии. От
само себе си се разбира, че австрийското правителство неще
се противопостава на обединените действия на сръбските и
черногорски войски извън границите на техните държави,
заедно с руските войски."
Козменко в Сборника си, вместо "Австрия в Румъния,
Сърбия, БЪЛГАРИЯ, и Черна гора", маха думата "БЪЛГАРИЯ"
и текста става: "Австрия в Румъния, Сърбия, и Черна гора."
(20, 53). Следва да се направи извод, че когато се работи с
руски историци, или дипломати, са необходими не две, а
четири очи, и още четири очи на тила. Член 9 разпорежда,
че последиците от войната, и териториалните изменения при
възможно разпадане на Турция, ще бъдат своевременно
уредени с друга конвенция.
Чак с Допълнителната военна конвенция на 18 март 1877
г. е уговорено “... в случай на териториални изменения или
разпадане на Османската империя, е изключено образуването на голема сплотена славянска, или друга, държава. За
компенсация на това, България, Албания, и останалата част
на Румелия, могат да станат независими държави. Тесалия,
33

част от Епир, и остров Крит, може да бъдат присъединени
към Гърция. Константинопол, с околната територия, може
да стане свободен град.” Понеже в Допълнителната военна
конвенция от 18 март не е записано, че тя е антидатирана,
и има антидатирана дата 15 януари 1877 г., противоречията
между нея и Първата военна конвенция, не могат да бъдат
рационално уредени. Те могат да бъдат уредени само с насилие, включително и с война.
32. Циркуляр на лорд Дерби
През м. май 1876 г. априлското въстание е потушено, и
след около месец и половина светът узнава за българските
ужаси. В Англия се повдига буря от възмущение. Целата преса обвинява Турция. На 6 септември излиза брошурата на
У. Гладстон “Българските ужаси и Источния въпрос”, и през
същия месец са продадени 200 000 броя. За три месеца са
проведени над двеста големи митинги в почти всички градове, с оратори от обществения елит, кметове, и членове на
парламента. Във Франция, Германия, и Австрия, отзвука е
малък, нема брошури, нема митинги. На 4 октомври 1876 г.
английският външен министър лорд Дебри изпраща до великите сили Циркуляр, за свикване на конференция в Константинопол, за изработване на схема за реформи в Османската
империя. По същото време, на 15 октомври, руския имперски
съвет одобрява секретен план на началника на генералния
щаб ген. Обручев, за окупация на България, и превземане
на Константинопол. Русия и Германия увеличават натиска
над Австрия за подписване на военна конвенция, и две конвенции са подписани в началото на 1877 г. На 11 ноември
1876 г. Александър, в реч пред дворянството и общинските
власти на Москва, дава ясно да се разбере, че Русия ще
действа сама срещу Турция. Неговите действия през послед34

ните години показват, че той ще воюва срещу Турция при
всекакви обстоятелства, защото според него, дошло е време
за вкарване на руски ботуш в България. Неговата позиция е
позицията на вълка, казващ на агнето: “Мътиш, не мътиш, ще
те ям”. Два дни след московската реч Русия мобилизира още
6 армейски корпуса, т.е. 18 дивизии. В края на м. ноември
княз Черкаски, провеждал жестоко единадесет години след
1863 г. русификацията на Полша и Балтийските страни, е назначен за губернатор на окупирана България. Княз Черкаски
незабавно създава щаб, който със съдействието на Аксаков
и славянофили, събира сведения и съставят списъци на съзнателни и несъзнателни бъдещи Шахин Гирайевци, които да
участват с руснаците в управлението на окупирана България,
която наричат Задунайска област. Успоредно, същата работа
извършва и разузнаването.
33. Константинополска конференция. Две Българии
С голема неохота, на 18 ноември 1876 г., Турция възприема
идеята за Константинополска конференция, след като Дерби
казва, че при отказ ще има руско-турска война, и Турция ще
остане сама със собствената си съдба. Конференцията започва
на 12 декември с участието на Англия, Русия, Германия, Австрия, Франция, Италия, и Турция. През първите единадесет дни
Турция не участва в предварителните преговори на западните
страни и Русия. На 23 декември конференцията започва, с
участие на Турция, и същия ден, с топовни гърмежи, е оповестено, че султан Абдул Хамид II (1876-1909) дарува конституция, и е заявено на посланиците, че, при това положение,
е безсмислено създаването на автономни области. Въпреки
това, конференцията създава две автономни български области, Источна, със столица Велико Търново, и Западна, със
столица София. Источната област обхваща и цела Добруджа,
35

включително делтата на Дунав и островите, а южната граница
минава през средата на Родопите. В Западната област влизат
Нишко, Моравско, Македония с Качаник, целото Охридско,
и целите две Преспански езера, Костур, Лерин, Димир Хисар,
и Неврокоп. Само южните околии са извън границата на двете области. Впрочем Нишка, до 1878 г., нито един ден не е
било в Сърбия, а Белградско до 1833 г. До завладеването
от турците, Сърбия не е имала столица, и нейните князе и
царе се местат като катунари от град в град. От омраза към
всичко българско, Сърбия изостава собствената си държавна
традиция да има само князе и царе, и на 16 септември 1878
г. княз Милан, вместо за цар, се провъзгласява за крал.
На 8 януари 1877 г. лорд Солзбъри прави важна декларация, че, в двете области не са включени следните два класа
територии:
а) Околии, в които, според конференцията, българското
население не преобладава;
б) Околии с преобладаващо българско население, но според конференцията, неизложено на лоша администрация.
Проведеното на обикновен език, това означава, че в бъдеще към двете области може да се присъединят околиите,
за които се приеме, че българското население преобладава,
или управлението е лошо. На осмото заседание, с Протокол
№ 8 от 15.I.1877 г., Конференцията приема основните начала
за устройството на двете Българии, Босна и Херцеговина, гарантиращи демократично управление, под контрол на шестте
сили, упражняван за двете Българии от две “КОМИСИИ ЗА
НАДЗИРАВАНЕ”, назначени от шестте сили. Главният управител на всека област ще се назначава със съгласието на шестте сили. Местния език ще се употребява в съдилищата, и в
администрацията, наравно с турския.

36

34. Какво показва Константинополската конференция
С решението на конференцията западните държави, и
предимно Англия, показват, че са за създаване на две васални
български държави, които требе да са устроени така, че да
бъде значително намалена опасността да станат протекторат
на Русия. Затова, и по настояване на Англия, като мерка в
тази насока, областите са две, и те са отдалечени от Бело море. Двете автономни области не обхващат всички български
земи, и много, и големи, територии, не са включени в тех, и
въпреки това, двете автономни области са по-големи от васална Сан Стефанска България. С решението на конференцията
е очертана бъдеща немалка българска държава, без протекторат на Русия, а това означава погребване на вековната цел за
завладеване на Проливите. Русия решително е против създаването на двете области, но лицемерно, и без страх, гласува за
създаването им, защото знае стопроцентово, от проникналото
дълбоко в турските структури разузнаване на граф Игнатиев,
твърдата позиция на турското правителство, даруваната конституция, че Турция не ще изпълни решението. Решението
на конференция е необходимо за Русия, защото неговото
неизпълнение, дава основание на Русия да обяви война. А
непременно, при всекакви обстоятелства, требе да има война,
за да попречи на създаването по еволуционен път на немалка
българска държава. За съжаление, Русия успева.
35. Лондонски протокол
При съпротивата на Турция, скорошно реализиране на решенията за създаване на две Българии, може да стане с война,
водена от добронамерена сила. Англия, нито друга западна
сила, не желае да се заеме с такава задача. За да попречи на
създаването на двете Българии, Русия требе непременно да
37

води война, като се представи за добронамерена сила, и ще
казва, че войната е освободителна. С двете военни конвенции
от Будапеща вече е уговорила Австрия да завладее Босна и
Херцеговина, а тя да завладее България. На 31 март 1877 г.,
с Лондонския протокол, подписан от Англия, Русия, Австрия,
Германия, Франция, и Италия, се иска от Турция прилагане
на решенията на Константинополската конференция, и реформи за подобряване съдбата на християнското население
в Турция, и особено в България, Босна и Херцеговина. Ако
Турция не изпълни решенията на конференцията, срещу
нея ще се вземат мерки. По руско настояване, на Русия е
ПОЗВОЛЕНО, с военни действия да принуди Турция, шестте
държави, подписали Лондонския протокол, да учредат двете
Българии, шестте държави, не САМО Русия.
36. “Освободителна” война
На 9 април 1877 г. Турция отхвърля Лондонския протокол,
и на следващия ден Александър одобрява план на ген. Обручев за превземане, непременно, на всека цена, Проливите.
На 24 април 1877 г. Русия обявява война на Турция, турила в
джоба си Райхщадтското споразумение, и двете военни конвенции от Будапеща, и за измама лепнала на челото си етикет
“ДОБРОНАМЕРЕНА СИЛА”, “ОСВОБОДИТЕЛНА МИСИЯ”.
Турската флота е силна, укрепения четириъгълник Силистра-Русе-Шумен-Варна е опасен, и Русия е принудена в края
на м.юни да прекоси Дунава много на запад, чак при Свищов, с оголен лев фланг. Руския главнокомандващ пропуска
възможността да влезе в незащитения Плевен, и умния Осман
паша с 40 000 войска идва от Видин, и се окопава в Плевен.
Сега и десния фланг е в опасност, и армията е в клещи. Тази
грешка води до големи загуби при атаките на Плевен, забаване свършека на войната с повече от 7 месеца, и възможно
38

загубване на войната. Със сковани сили, авангарда е оттеглен
зад Стара планина. В резултат 16 000 българи са избити, Стара и Нова Загора, и десетки села, ограбени, и опожарени.
От юг напредва победоносната срещу Сърбия 40 000-на
армия на Сюлейман паша, за да се съедини с Осман паша,
и да хване руската армия в мъртвешка хватка, така както е
хванат Петър Велики при Прут. Положението е критично, и в
главното командване, с участието на Александър, господства
мнението за бързо оттегляне на армията в Румъния. Александър се противопоставя, идва Шипченската победа, и спасява
Русия от поражение, и от загубване на войната. Тъй че Ив.
Вазов, в стихотворението "Шипка", изобщо, не казва лъжи,
и в частност, не лъже, когато пише, че императора "на вас
повери войната, и себе си дори".
37. Шипка
На Шипка ще се реши: спечелване, или загубване, на
войната. На Шипченския проход, командван от генерал Столетов българо-руски отряд от 6000-7000 души, от които 4600
опълченци, I, II, III и IV дружини, и 1400, или 2400, руснаци,
требе да спре Сюлейман паша. Български отред от V и VI
опълченски дружини, всичко 2400 души, е на Хаинбоазкия
проход, за да спре Сюлейман паша, ако той реши да премине
през този проход. При многобройни, силни, атаки, най-вече
на 21, 22, 23 август, само третия ден 9 на брой, при героични
кръвопролитни боеве, малкия отред не трепва, подмогнат
при деветата атака от дошлата привечер рота от 200 души,
отбива всички атаки, и последната девета атака, и побеждава
Сюлейман паша. 3773 опълченци са убити и ранени. 4600
българи, и 1400 или 2400 руснаци, показват, че са достойни
и доблестни синове на Родината си. 4600 достойни и доблестни синове на майка България, родени и възпитани от майка
39

юнашка, героично се сражават, мислейки че освобождават
България, и че Русия е добронамерена. С гордост и благоговение може да сведем пред тех чела. Надали в световната
история, при такова съотношение на силите, има такава, завършила с победа, героична битка.
Победата на Шипка премахва опасността от мъртвешката
хватка, и загубването на войната. Русия престава да атакува
Осман паша и го държи в обсада. Храните и припасите са
на привършване, и гладуващата армия се опитва да пробие
обсадата и да излезе от Плевен, неуспева, и на другия ден, 11
декември, слага оръжие. В началото на м. януари (8.I.1878) в
битката при Шейново, командваната от Вейсал паша Сюлейманова армия, от 39 000 души, е пленена. И шестте опълченски
дружини участват в боевете. След Шейново, без сражения,
войските се придвижват бързо на юг в много посоки, и към
края на януари заемат всичко до черноморския брег, и Одрин, а на 20 януари и самия Одрин. В това предвижване
на юг от Балкана опълченците не участват те са пратени на
девета глуха линия, да пазят пленници от Вейсаловата армия,
и не могат да влезат, и да бъдат посрещнати в градовете, и
селата, заедно с руските войски, от радващото се за освобождението население. То не требе да знае че има, и да види,
героичната българска войска. Ето такава е руско-българската
бойна дружба.
Ако Русия иска да има двете Българии от Константинополската конференция, за които, всъщност, є е ПОЗВОЛЕНО да
воюва, или иска една суверенна България, то, след битката при
Шейново, щеше да поиска примирие с частично обезоръжаване на турската армия, и да покани петте западни държави,
и себе си, да се съберът в Константинопол, и да учредът двете
Българии, или една суверенна България.

40

38. Да влизам или да не влизам в Цариград
Без боеве, на 22 февруари, 100-хилядна руска войска, заедно с главнокомандващия велик княз Николай Николаевич,
влиза в Сан Стефано, град на Мраморно море, 14 километра
западно от Константинопол. Неколко дни преди това Англия
е отправила ултиматум, че ако бъде завзет Константинопол,
тя ще обяви война. Страхувайки се от Англия, а още и от
Австрия, Александър издава противоречива заповед до Николай Николаевич. С едно изречение заповедва да влезе в
Константинопол, а с следващото изречение заповедва да не
влиза. Николай Николаевич знае, че ако влезе, много е вероятно Русия да изеде добър пердах, а след изеждането на
пердаха заповедта ще бъде изтълкувана само по един начин,
а именно, че е заповедано да не влиза. И понеже не иска да
“обере пешкира”, той не мръдва. А поради двусмислената
заповед, Александър не му търси отговорност.
39. Русия заграбва Добруджа
На 21 декември 1877 г. Имперския съвет одобрява Проект за условията за мирен договор с Турция, в чийто пункт
7, ал. 2, е казано, че Русия: “В Европа да има право върху
Добруджа, и Дунавската делта, и да ги обмени за частта от
Бесарабия, присъединена към Молдова през 1856 г., и която,
в такъв случай, ще є бъде върната до устието на Килия”. През
м. януари 1878 г. на румънското правителство формално, т.е.
с нота, е съобщено, че Русия иска да вземе Южна Бесарабия,
и за компенсация предлага Добруджа, включително делтата
на Дунав с островите. Всъщност, като предлага компенсация
срещу взимането на Ю. Бесарабия, Русия признава, че Ю.
Бесарабия не е руска земя. Тя иска да ограби Румъния с 9957
кв. км, като я компенсира с територия от 13 457 кв. км, която
41

ограбва от България. Ето какво значи руското приятелство и
какво е славянофилство.
С мотивировка, че Добруджа не е румънска земя, че
там нема румънци, румънския парламент, и румънското правителство, със съответни решения, отхвърлят предложението.
Русия предлага допълнителна компенсация, а именно Видинска област, и големо военно обезщетение, и на 28 март 1878
г. парламента и правителството отказват. На 1 април Русия
дава ултиматум на Румъния, че ако продължава да отказва,
румънската армия ще бъде разоръжена, и Русия ще окупира
целата страна. От сондажи с западните държави Румъния знае,
че нема кой да защитава, с оръжие, границите є, и че Русия
непременно ще вземе Бесарабия, и Румъния мисли така: Мен
ме изнасилват и ограбват, като ми предлагат да ограба друг,
и ще го направа. И Румъния взима Добруджа, с 3500 кв. км
по-голема от отнетата Бесарабия, и с голема стратегическа,
и икономическа, важност. В днешни дни виждаме, че Румъния не забрава да иска Бесарабия и Молдова, но забрава да
върне Добруджа на южния си съсед. Може би тя ще направи това, когато получи Бесарабия и Молдова, а може би, и
преди това. На Румъния ще се дадат граници, от България, и
международни гаранции, че ще ползва на костуеми разноски
Кюстенджа и други пристанища, на костуеми разноски да
ползва жп- и пътен превоз, и други улеснения, еднакви с
улесненията за български граждани. Не е редно в Силистра,
на 260 м от жилищните блокове, да има граница.
40. Сан-Стефански договор. Прах в очите.
Намеренията на Русия
На 3 март 1878 г. е подписан Сан-Стефанския прелиминарен (сиреч временен) мирен договор (ССПрМД). От думата
“прелиминарен” в названието на договора, и от чл. 25, ал. I,
42

е съвсем ясно, че договора е временен, за неколко месеца,
и неизпълняем от деня на подписването му, защото всичко
решено в него ще се пререшава, и това ще стане с друг
договор. ССПрМД е кьорфишек. ТОГАВА ЗАЩО РУСИЯ ГО
СЪЗДАВА. Първо, главно, за да хвърли прах в очите на българите, да ги заблуди, да мислат че Русия освобождава България,
и то бая голема, а лошата Англия, и другите велики държави,
развалят това, което е направила Русия, да мислат, че Русия
е приятелка, а западните държави са врагове, и българите
требе да правят само това, което им казва Русия. Второ, за
абсолютно осигуряване несъздаването по еволуционен път на
двете Българии, или на нещо подобно.
ССПрМД има значение само защото показва какво Русия иска да включи в окончателния договор, показва нейното отношение изобщо към България, и нейните намерения
към България. Показва, че нейните намерения са прилагане
на Кримския вариант, а отношението е разграждащо, и
ограбващо. Ето какво се вижда:
1. Окупацията е приблизително две години. Това означава повече от две години. Колко повече не е казано, както не
е казано и от кой ден ще се брои окупацията.
2. Неконтролирано руско явно, и прикрито, управление
през окупацията, и Русия е за голема България.
3. Турска войска може да преминава през България когато
Турция пожелае, но Турция нема това право, докато в България има руска войска. Това означава, че българите ще искат да
има дълга окупация, за да нема в България турска войска.
4. Русифицирана войска, и общо русифициране.
5. Князът не е наследствен, и ще се избира всеки 5 години. Без съгласието на Русия княз не може да бъде избран.
Това означава възможност за парализиране на държавата,
безредици, и пр., и повод за руска намеса.
6. Русия взема Северна Добруджа, включително делтата
43

на Дунав с островите, с граници: на север Дунав и Килийския канал, на юг по линията 5 км над Ръсово и 10 км над
Мангалия, 13 457 кв.км.
7. Русия дава Нишко, Лесковец, и долината на река Българска Морава, на сателита си Сърбия 6334 кв.км.
8. През окупацията България ще издържа 6 пехотни и 2
кавалерийски дивизии, общо 50 000 души: храна, фураж,
дрехи, заплати на офицери.
9. Със ССПрМД България, фактически, е руски протекторат.
Съгласно ССПрМД Черна гора, Сърбия, и Румъния, са
обявени за независими държави. Берлинският договор разпорежда същото и за трите.
41. Гърция плува в английски води
През 1822 г. Русия инспирира въстание в Пелопонес за да
реализра Гръцикя проект. За да попречи на това, в началото
на 1826 г., Англия се намесва. Чак когато има некаква увереност, че немалко гърци са разбрали руските цели, тя изоставя
идеята за васална Гърция, и заедно с Франция, и принудената
Русия, на 3 февруари 1830 г. подписват Лондонския договор
за създаване на малка независима гръцка държава. С подписа
си под договора Русия погребва Гръцкия проект. Сега остава
да защитава само православните славяни, защото според нея,
на католиците славяни не се полага защита. Руското външно
министерство създава ново идеологическо прикритие за завоюване, и това е “славянската идея”, славянофилството. Тече
злато за образуване на славянски комитети и издаване на
славянофилска литература. Сега нема опасност за отнемане
на лиценза за търговия на Ив. Денкоглу, ако каже, че е българин, вече нема само на гърци да се дава лиценз за търговия,
и корабоплаване.
44

Независимата гръцка държава е малка, защото предпазливата Англия знае, че глупостта е много заразна болест, и
че хорската памет може да бъде къса, и не е невъзможно да
дойде ден, когато много гърци започнат пак да слушат Русия.
Знаейки националния си интерес, малка, и едва крепеща се
на краката си, Гърция, плува, понекога лъкатушейки, в английски води, и Англия постоянно я подпомага. В началото на
1864 г. тя є подарява своето владение, колонията Йонически острови. Гърция държи същия курс до Първата световна
война, когато за беда, тя е извън английски води. Венизелос,
с Франция и Англия, овреме, я връщат в правилния, в печелившия път. През м. декември 1944 г.английска войска, под
командата на ген. Скоби, води няколко дни боевете в Атина и
Пирея, срещу силното комунистическо движение, и изтръгва
Гърция от лапите на СССР, от комунизма. Скоро, по време
на гражданската война в планинска северо-западна Гърция,
тя втори път е спасена от САЩ и Англия, и влиза в НАТО.
Така, Гърция, имайки правилен курс, увеличава територията
си пет пъти от 27 000 кв.км през 1830 г., на 131 944 кв. км
през 1944 г., и днес стои стабилно на краката си, и осигурява
благоденствие.
42. Англия променя вековната си позиция
След 1865 г., сред английските политици си пробива път
мнението, че Англия греши, ако продължава да защитава
целостта на Османската империя в Балканския полуостров,
защото упадъчната турска държава не ще може ефикасно да
опази Проливите, Близкия Исток, и Египет, от Русия. Не е ли
по-добре, ако на местото на турската държава в Балканския
полуостров, се даде възможност на шестте милиона българи
да създадат своя НЕЗАВИСИМА, голема, и уредена, държава, която защото ще иска да е независима, ще спира, ако се
45

наложи и със съюзяване с други държави, Русия. Но нека се
запомни, ПЪРВО, И БЕЗУСЛОВНО, независима, а не руски
трамплин за Проливите, и СЛЕД ТОВА, голема, устроена, и
силна, България. С решенията на Константинополската конференция, точно това Англия казва на българите, и на България.
Англия още казва, че създаването на независима, голема, и
уредена, България, е еволуционен процес, чието времетраене е прека функция от процеса на създаване на мнозинство
сред българите, което разбира, че Русия не иска да има, и
българска държава, и български народ, че Русия е страшен,
и коварен, коварен, враг. Колкото по-скоро се появи такова
мнозинство, и такова правителство, толкова по-малко е времетраенето на процеса за създаване на независима, голема,
и уредена, България. Русия е страшна, защото:
1. Дългосрочно, 500 години, с твърда упоритост преследва целите си;
2. Загубването на война, поради обкръжението є, и поради големината є, не води до унищожаване на държавата;
3. Русия може да си позволи да води война при 20-процента вероятност за успех. Що се отнася до нас, до адекватното
мнозинство, и до адекватното правителство ако ги имаше,
княжество България още през 1881-1884 г. щеше да присъедини Источна Румелия, Македония, Беломорието, и Тракия.
43. Кога Русия е за голема България, и кога за малка
След подписването на ССПрМД Русия действа той да бъде
възпроизведен в бъдещия окончателен договор. Щом България ще е с руско управление, и руска окупация, Русия е за
голема България. Рускоуправлявана и рускоокупирана България
е заобиколена от врази: Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, и
от към Черно море, от Турция, и от Русия. Така заобиколена,
България ще бъде още по-здраво в ръцете на Русия. Но ако
46

нема рускоокупирана и рускоуправлявана България, Русия
ще действа за разпокъсване на България, ще действа за малка България, и ще представи нещата така, че това са сторили
само западните държави. Затова, при преговорите с Англия
за споразумението от 30 май 1878 г., Русия не оспорва разпокъсването на България, а само дълго, и упорито, спори за
срока на окупацията и срока на руското управление. Впрочем,
вземайки Добруджа, и давайки територия на Сърбия, Русия
отдавна, в аванс, е разпокъсала България.
44. Два неприемливи за Англия аспекта
Два аспекта на руската политика са абсолютно неприемливи за нейните потенциални опоненти, Англия, и Австрия.
Първо, това е създаването, С РУСКО ОРЪЖИЕ, на голема автономна България, защото последицата е създаване на големо
послушно на Русия мнозинство, и завладеване на България.
Такава голема държава може да бъде толерирана САМО като творба на Константинополската конференция, или друга
подобна конференция, защото тя ще дължи съществуването
си на МЕЖДУНАРОДНО СПОРАЗУМЕНИЕ, защото ще дължи съществуването си на ВСИЧКИ велики държави. Второ,
изглежда че е неизбежно, създадената с руско оръжие голема
автономна България да стане руски сателит, да стане фасада
на руско господство на Балканите, от която по всеко време
ще се отправат атаки към Проливите.

45. Тайното споразумение
граф Петър Шувалов лорд Солзбъри
Англия казва направо на Русия, че нема да допусне прикрит руски протекторат. Никакво руско управление, и никаква
47

дълга окупация. Всички членове на ССПрМД да бъдат пререшени. И при противене, Англия, заедно с Турция, ще води
война. Австрия казва на Русия, че австро-руските три споразумения требе да се изпълнат, че ССПрМД не може да бъде
възпроизведен в окончателния договор, и че е възможно да
води война.
Още в средата на м. април Русия съобщава, че е съгласна
да преговара, и на 30 май 1878 г. в Лондон, руския посланик
Петър Шувалов, и външния министър Солзбъри, подписват
три тайни споразумения, наречени Меморандум № 1, М. №
2, М. № 3.
Меморамдум № 1 от 30 май 1878 г. гласи:
Н. в. всеруски император, узнавайки за измененията, които правителството на нейно британско величество предлага
да бъдат включени в предварителния Сан-Стефански договор
(ССД), за да бъде приемлив за английското правителство,
намира, че некои от тех не противоречът на главната цел на
войната, която цел се състои в осигуряване доброчестината
и безопасността на христианското население на Балканския
полуостров, и гарантиране на това население стабилни управленски структури, и добри правителства.
Ето защо Санкт-Петербургския кабинет намира, че идеите, предложени от Сейнт-Джеймския кабинет, дават за предстоящия конгрес основи за споразумение, състоящо се от
следните пунктове:
1. Англия се отказва оит меридианното (отвесно) делене
на България, но руския пълномощник на конгреса има право
да се застъпва за такова делене, като все пак обещава да не
настоява за него, ако Англия, в края на крайщата, има друго
мнение.
2. Границите на България на юг ще се изменат така, че тя
да е отделена от Бело море, подобно на южните граници на
българските провинции, предложени на Константинополската
48

конференция. Това се отнася до проблем за границата само в
частта, отнасяща се до изключване брега на Бело море, т.е. за
територии на запад от Лагос. Проблемът за границата от този
пункт, до брега на Черно море, остава открит за обсъждане
(б.а. Лагос е пристанище, на юг от град Ксанти).
3. Западните граници на България ще бъдат поправени по
национален признак, така, че да се изключи от тези провинции небългарско население. Западните граници на България,
по принцип, не бива да преминават зад линията, идваща,
примерно, от Нови-Пазар към Курча-Балкан (т.е. приблизително към Сер).
4. България, в пределите, посочени в пунктове 2 и 3, ще
бъде разделена на две провинции, а именно:
една от тех, на север оит Балкана, ще получи политическа
автономия с княжеско правителство, другата, на юг от Балкана,
ще получи широка административна автономия (например,
по образец на автономията, съществуваща в английските колонии), с губернатор-христианин, назначен с съгласието на
Европа, за срок от 5 до 10 години.
5. Всеруския император отдава особено значение на излизането на турската армия от Южна България. Негово величество не верва нито в безопасността, нито в осигуряването
на бъдещата съдба на българския народ, ако там останат
османски войски.
Лорд Солзбъри е съгласен с излизането на турските войски
от Южна България, но и Русия неще възразява против това, че
конгреса да определи начин, и случаите, когато на турските
войски ще бъде разрешено да влезът в южната провинция,
за да противодействат на въстание, или нахлуване, което е
станало, или ще стане.
Все пак, Англия си запазва правото да иска на конгреса,
султана да има право да държи войска по гранинците на южната провинция.
49

Пълномощникът на Русия на конгреса има пълната свобода, при обсъждане на това последно предложение на лорд
Солзбъри.
6. Британското правителство иска, и Русия се съгласява,
че висшите чинове на милицията в Южна България ще се
назначават от Портата, с съгласието на Европа.
7. Обещанията относно Армения, съдържащи се в предварителния ССД, следва да не са изключително по адрес на
Русия, но също и по адрес на Англия.
8. Доколкото правителството на нейно британско величество, а също така и руското правителство, проявяват най-голем
интерес към бъдещата организация на гръцките области в
Балканския полуостров, член 15 от предварителния ССД ще
бъде изменен по такъв начин, че другите държави, и особено
Англия, а също така и Русия, да имат съвещателен глас в бъдещата организация на Епир, Тесалия, и други гръцки области,
останали под владичество на Портата.
9. Що се отнася до обезщетяване на военните разходи,
то негово в. императора никога не е имал намерение да превърне обезщетяването в териториални анексии, и не отказва
да дава уверения в този смисъл.
Уговорено е, че обезщетяването на военните разходи неще
лиши английското правителство от правата на кредитор, и в
това отношение то остава в положението от преди войната.
Не оспорвайки крайното решение, което Русия ще вземе
относно размера на обезщетението (на военните разходи),
Англия си запазва правото да изложи на конгреса нейните
сериозни възражения.
10. Що се отнася до долината Алашкерт и града Баязид,
доколкото тази долина е голем транзитен път за Персия, и има
огромно значение в турските очи, н.в. императора е съгласен
да им я върне, но в замена, той поиска и получи, отстъпка в
полза на Персия, а именно, неголемата територия Котур, ко50

ято комисията на двете посреднически правителства приеха
за справедливо да се върне на шаха.
11. Правителството на нейно б.в. смета за свой дълг да
изрази своето дълбоко съжаление, ако Русия решително настоява да връщане на Бесарабия. Доколкото, обаче, достатъчно
е ясно, че другите държави, подписали Парижкия договор,
немат намерение да защитават с оръжие границите на Румъния, определени с този договор, Англия не се смета толкова
преко заинтересована по този въпрос, за да има право само
тя да вземе отговорност, и да се възпротиви на връщането, и
затова тя се задължава да не оспорва окончателното решение
на Русия относно връщането на Бесарабия.
Съгласавайки се да не възразява против желанието на
руския император да придобие порт Батуми, и да запази завоеванията си в Армения, правителството на нейно в. не скрива
от очите си, че е вероятно, в резултат на това раширяване
границата на Русия, в бъдеще да възникне сериозна опасност,
заплашваща спокойствието на турското население в Азия. Но
правителството на нейно в. е на мнение, че задължението за
пазене на Османската империя от тази опасност, задължение,
което отсега тежи специално на Англия, занапред може да се
осъществи, без Европа да изпита бедствието на нова война.
Заедно с това, правителството на кралицата приема за сведение уверенията на негово и.в. за това, в бъдеще границата на
Русия неще бъде разширена по посока на Азиатска Турция. В
връзка с това правителството на нейно в., предполагайки, че
изменението на ССД, договорено в меморандума, е достатъчно за да отслаби възраженията, които то има срещу договора
в неговия сегашен вид, се задължава да не възразява против
членовет на предварителния ССД, не изменени с единадесетте изложени по-горе пункта, ако, след внимателно обсъждане
на тези членове в конгреса, Русия пак държи за тех.
Възможно е, по време на разискванията на конгреса, две51

те правителства да поискат, по взаимно съгласие, да направат
нови изменения, които е невъзможно сега да се предвидат;
но ако между руския и английския пълномощници не се
постигне съгласие относно тези нови изменения, този меморандум ще е задължителен за пълномощниците на Русия, и
Великобритания, на конгреса.
В удостоверение, че този документ е подписан от посланика на Русия в Лондон, и главния държавен секретар на
нейно б.в.,
ПОДПИСАЛИ: Петър Шувалов, Солзбъри
Меморандум № 2 от 30 май 1978 г. гласи:
Освен условията на предходния меморандум, британското правителство си запазва правото да отстоява на конгреса
следните пунктове:
а) Английското правителство си запазва правото да поиска на конгреса участието на Европа в административното
устройство на двете български провинции.
б) Английското правителство ще обсъди на конгреса въпроса за продължителността и характера на руската окупация
в България, и преминаването през Румъния.
с) Бъдещото название на южната провинция.
д) Не засегайки териториалния въпрос, британското правителство си запазва правото да обсъди на конгреса всички
въпроси относно Проливите. Но посланика на Русия в Лондон
внаса в протокола уведомление за това, че императорското
правителство се придържа към декларация на лорд Дерби от
6 май 1877 г., а именно:
"Съществуващите споразумения, сключени с европейска
санкция, регулиращи корабоплаването в Босфора и Дарданелите, изглеждат на него (на британското правителство) мъдри и
благотворни, и, по негово мнение, биха се появили сериозни
възражения против измененията им.
52

Пълномощника на русия на конгреса също ще настоява
за запзване на статуквото.
ф) Английското правителство ще се обърне към н. величество султана с предложение да обещае на Европа еднакво покровителство на монасите от разни националности в Атон.
Подписали: Петър Шувалов, Солзбъри
Меморандум № 3 от 30 май 1878 г. е много кратък, 8
печатни реда, и се отнася само за долината Алашкерт и град
Баязид.
Съпоставяйки, поведението на Русия през периода 1875
30 май 1878 г., и меморандумите Шувалов-Солзбъри, се вижда, че Русия хич не є е за грижа осигуряване доброчестината, и безопасността на християните, и гарантиране на добри
управленски структури, и добри правителства, за тех. Вижда
се, че не е освободителка, че е лъжкина, когато говори за освобождаване, че, всъщност, иска окупация и руско управление
на България. За да не се направи съпоставката, след 30 май
1878 г., единственото нещо, което Русия пламенно желае, е:
меморандумите да останат засекретени. Правителството на
нейно британско величество не желае да даде повод да се
помисли, и то с основание, че пасе трева, и затова лондонския вестник "Глоуб", на 31 май, съобщава за споразумението,
и преразказва съвсем точно неговото съдържание, а на 14
юни 1878 г., публикува пълния текст на първите два секретни
меморандума.Те ти, куме, право в очи.
След 31 май големата грижа на Русия е: споразумението
и съдържанието му да останат неизвестни на тези, на които
тя е казала, или по некакъв начин подсказала, че иска да ги
освободи. Братушките небива да разберът че са лъгани. И
Русия успева. Но и правителството на нейно б.в., правителство на страна, която на Константинополската конференция
53

показа, че тя иска от турската държава да изникне българска
независима държава, както и ораторите на 200-те митинга за
българските ужаси, търпът сериозен упрек: защо в Англия не
се появи брошура, или памфлет, от 5 стр. меморандуми, 4
стр. коментар, и 12 стр. за поведението на Русия, и след това, защо некой от ораторите, или от слушателите, не направи
превод на брошурата в 300 екземпляра, и ги подхвърли, или
ги подари, в България.
Седа и мисла. Мисла и седа. Не мога да разбера. Защо
Англия подарява на Гърция Йоническите острови, а на България не подарява една брошура. Защо на Гърция изпраща
ген. Скоби, а на България, те, и САЩ (Аверил Хариман), чрез
Сталин, изпраща принципа "10% към 90%". Заради поведението є в миналото, изобщо, и към всичко, Англия бива да се
уважава, и ми се ще да намера нейното разумно основание
да постъпва така, и като го открия, бързайки, със радост, да
го съобща.
С меморандумите Англия казва:
1. На Русия: Въпреки що си извършила през предходните
3 години, възможно е да се направи така, че да стане ясно на
българите и на България, че не само Русия, с оръжие, е освободила България, а че Русия е само мандатьор на великите
държави, и че те са позволили на Русия да води тази война,
и че Русия, и те, създават двете Българии. В протоколите и
решенията на Константинополската конференция е посочен
начина на създаването на двете Българии, и сега не е необходимо този начин да се приповтаря в меморандумите. Ако
въприеме този вариант, Русия ще ДОКАЖЕ, че е добронамерена, че тя, и западните държави, изпълиняват ВЕЛИКА
освободителна мисия. Ако Русия не възприеме този вариант,
тя ДОКАЗВА, че е завоевателка. При втория вариант, нещата
ще се уредат така, както е посочено в меморандумите.
2. На българите, и на България, казва:
54

Щом Русия не е поискала свикване на Константинополска
конференция, щом знаете какво е извършила през предходните три години, вероятно, е разбрано, че Русия е завоевателка,
лъжкина, иска да приложи Кримския вариант, и че е коварен
враг. И, българи, покажете, и чрез действия докажете, напр.
с декларации, с петиции, с митинги и пр., че сте разбрали,
що е Русия, и ЩЕ СПАСИТЕ ДВЕТЕ БЪЛГАРИИ. Ако не сте
разбрали, ще се случи това, що е посочено в меморандумите,
в два подварианта, а именно: подвариант плюс, и подвариант
минус. Да ви е яка гърбина, ако не сте разбрали.
Те ти, куме, право в очи. Ама требе да има субект, който
може да чете, и да разбере, политически послания. Раковски,
безусловно, ще разбере. Впрочем, неговия вестник "Дунавски
лебед" е неколко пъти по-добър от днешните вестници. Левски,
безусловно, ще разбере. Например, виж: писмо до Филип
Тотю от 18 април 1871 г., писмо до Д. Хр. Попов от 27 юли
1871 г. ТБЦК, съставен от хора на Раковски, ще разбере, но
той е разгромен с тайните фондове на граф Игнатиев. Нема
я групата Христо Георгиев, д-р Г. Атанасов, Михаил Колони,
д-р Д. Протич, Ст. Иванов, Г. Николопулос, д-р Д. Гиколеско.
Нема го ръководството на борбата за независима църква. Ръковоството на Екзархията, защото е избрано не чрез четиристепенни мажоритарни избори, и не по демократичен начин,
е неспособно да чете политически познания. Нема кой. И на
Берлинския конгрес се случва казаното в меморандумите, с
подвариант минус.
46. Берлински конгрес
На 13 юли 1878 г., в Берлин, е открит конгрес за пререшаване на ССПрМД, в който участва Англия, Русия, Австрия,
Германия, Франция, Италия, и Турция. Главният проблем на
конгреса е българския въпрос. Затова от 24 страници печатен
55

текст на договора, 11 са за България. За да защитават тезите
си извън пленарната зала, като лоби, на конгреса са дошли
сръбския външен министър Ристич, румънския премиер Братиану, и външен министър Когалчану, гръцкия външен министър
Делянос, и посланика в Берлин Рангабе, както и митрополити,
представители на съответните църкви, например Сава, митрополит на Белград, румънски, и гръцки митрополит, тричленна
делегация на цариграските гърци. Същността на исканията на
сръбската, на румънската, и на гръцката делегация, се свежда
в заграбване на български земи.
През 1862-1863 г. англичанките Макензи и Ърби пътуват
из Балканския полуостров, пет години прават проучвания,
и през 1867 г. в Лондон е издадена техната книга "Турците,
гърците и славяните. Пътувания из славянските провинции на
Турция в Европа", с етнографски карти. Книгата е преведена
на неколко езика, а през 1877 г. излиза второ издание на
английски, с предговор на У. Гладстон. Книгата е издадена
и в Сърбия, на сръбски, и нема възражения. Според текста
на книгата, и картите, Тимошко, Нишко (80 км на запад от
Ниш), долината на р. Българска Морава, до сливането є с р.
Сръбска Морава, на 65 км северозападно от Ниш, Македония,
Добруджа, са български земи. Същото е и по етнографската
карта на Киперт, германец (1876 г.). Същото е и по книгата
и етнографските карти на австрийския консул на Балканите,
Сакс (1878 г.). Руснаците имат на конгреса, под прикриеито
на етнографски експерти, трима разузнавача, етнографа, и
военни картографа: полк. Боголюбов, ген. Бобриков, и полк.
Анюхин, които знаят етнографията по-добре от собствения
си джоб. От докладите на консулите, от други сведения, и
от етнографски книги и атласи, на руснаците, на англичаните,
на австрийците, на германците, е кристално ясно кои земи
са български. В тека на конгреса, делегациите на нашите три
съседа не са само лоби, но са допуснати в пленарната зала, и
участват в дебатите. Русия е взела енергични мерки българите
56

да не са представени, и чути, на конгреса. Тя предотвратява
прекото изпращане на петиции до конгреса, а ней предадените за представяне, скрива. Убеждава ни, че тя най-добре ще
защити каузата, и затова не бива да се изпрати делегация.
По българския въпрос требе да се решат три главни проблема: територии, форма на управление и администрация,
срок на руска окупация.
Румъния през м. април е изнасилена, и неспасяемо ограбена, и за утеха, Русия предлага Добруджа. За да не остане хем
изнасилена, хем ограбена, и с пръст в уста, Румъния решава да
ограби България. Англия не е съгласна. Но Румъния подкупва
Австрия, и има нейната поддръжка, и съответно поддръжката на Германия. Франция също поддържа протежето си, и
освен това решава да подари още територия, и границата
е преместена още по на юг, и така Румъния получава още
1029 кв.км. Френския подарък е подкрепен от Русия, Австрия, и Германия. Шувалов и Горчаков лъжат пред конгреса,
че френския подарък, както и руската утеха, са територии,
населени с румънци. Нема кой да ги изобличи в лъжа. Англия
се съгласява, по съображения подобни на съображенията изложени в пункт 11 на Меморандум № 1.
С Пирот, с Враня, и долината на река Българска Морава,
става същото, каквото става с Добруджа, с тази разлика, че
сърбите подкупват Австрия, и че отначало Англия иска Враня
и долината Българска Морава, да останат в Турция, т.е. в България под турска власт. Сърбия получава Нишко, въпреки че
дотогава никога не го е владела. В 1833 г. вече е получила,
между река Тимок и долината на река Голема Морава, земя,
която също никога не е владела. Хайдут Велко и дружината
му са българи. Получила е Белградска област, която никога
не е владела.
Създава се княжество България, и автономна област Источна Румелия, съгласно пункт 4 от Меморандум № 1, с намалени
57

териториални размери, които сега познаваме всички. България
е разпокъсана на три между: Румъния, Сърбия, и Турция.
Временното управление на България, с руски комисар, е
до дена на гласуването на конституцията на княжеството, и не
може да бъде по-дълго от 9 месеца от дена на ратификацията. За съдействие, и наблюдение, на временното управление,
към него се присъединяват турски императорски комисар и
консулите на страните по договора. При несъгласие между
консулите, ще решава мнозинството от гласовете им, а при
несъгласие на това мнозинство с руския комисар, или с турския комисар, константинополските посланици на същите
държави, събрани в конференция, ще постановат решение.
Алинея 2 на член 7 разпорежда, че ако конституцията бъде
гласувана, и бъде избран княз, преди 9-месечния срок да е
изтекъл, временното управление ще бъде прекратено преди
изтичането на 9-те месеца, и ще започне да действа новото
управление.
Българският княз се избира свободно от населението и
се утвърждава от Турция, със съгласието на държавите по договора. Събрание от именити хора на България ще изработи,
преди избирането на княз, конституцията.
Окупацията на княжество България, и Источна Румелия,
е 9-месечна, броена от дена на ратификацията. Окупационния корпус от 6 пехотни и 2 кавалерийски дивизии, общо 50
000 души, е на издръжка на княжество България и Источна
Румелия. Всички крепости ще бъдат унищожени в едногодишен срок от правителството на княжеството за негова сметка.
Построяването на нови крепости е забранено. Турска войска
не може да пребивава в княжеството.

58

47. Ратификация на Берлинския договор
Берлинският договор е ратифициран от Русия на 3 август
1878 г., и след 9 месеца, т.е. на 3 май 1897 година, княжество
България требе да бъде очистено от окупационния корпус, и
от временното управление, а на 3 август 1879 г. и Румъния
требе да бъде очистена от руски войски. При такова положение на нещата Кримският вариант е по-мъчно осъществим.
48. Действия за дълго управление и дълга окупация.
За да има окупация и временно управление след 3 май
1879 г. Русия инспирира безполезното Кресненско-Разложко
въстание, избухнало на 5.Х.1878 г., и потушено в средата
на м. декември, с не малко жертви. Въстанието не създава
обстановка която да налага да има окупация и временно
управление след 9-месечния срок. И Русия замисля нова
акция да направи така, че княжеството да осъмне на 3 май
1879 г. без конституция, без княз, без правителство, т.е. да
нема държавност. Русия нарочно забава свикването на Учредителното събрание повече от 7 месеца (от 14.VII.1878 г. до
21.II.1879 г.), и за изработване и приемане на конституцията,
за избор на княз, съставяне на правителство, да има малко
време от 22.II.1879 г. до 3.V.1879 г., т.е. само 2 месеца и 10
дни. За да нема държавност требе да се разтури Учредителното събрание, и да нема време за избиране и свикване на
ново Учредително събрание. Русия през м. март подбужда
депутатите, в знак на протест срещу разпокъсването на България, да се разотидат по домовете, и разтурат УС, а в края
на м. април, със същата цел, инспирира между депутатите
голема крамола. И в трите критични момента, въстание, протест, крамола, английския консул Пелгрейв отива при княз
Дондуков, и го принуждава да преустанови подбужданията,
59

и публично да заяви, че неще има разотиване по домовете
и разтуране на събранието. Външния министър лорд Солзбъри прави същото по отношение на руския външен министър
княз Горчаков. Вследствие на здравия разум на депутатите,
и действията на Солзбъри и Пелгрейв, УС не е разтурено. И
когато екзарх Антим задава въпроса “Сега кой ще ни освободи от руснаците”, може да му се отговори “Здравия разум
на българите и Англия”. Гласувало конституцията на 28 април
1879 г., УС е закрито, и веднага се превръща във Велико НС,
и на 29 април избира княз.
49. Васално княжество. Конституционна
и парламентарна монархия
Княжество България е васално, всека година ще плаща дан
на Турция, но през него не може да преминава, нито в него
да има турска войска. Русия е за васалитет, защото васалното
княжество може повече да бъде притискано от Турция, и да
има повече поводи за руска намеса. Предпазливата Англия,
имайки предвид заразната “болест” хорска глупост, по-точно
национална глупост, която се появява при непознаване на историята, и опасността от руски сателит, и искайки овреме да
попречи на това и чрез възможностите на васалитета, също
е за васално княжество.
Англия е класическа парламентарна монархия, но нейната
конституция не е написана. По начало, най-добрата структура
за демократично управление, е парламентарната, защото не
е необходимо изтичане на четири години за смена на правителството, за смена на администрацията. Първа в света писана
конституция, с парламентарна структура на управление, е
френския устройствен закон от 25 февруари 1875 г., чл. 6 и
чл. 3, а втора в света е Търновската конституция, чл. 153 и чл.
154. Между двата текста 6 и 3, и двата текста 153 и 154, нема
60

разлика. Княжество България е парламентарна монархия, сега
България е парламентарна република. Конституционната монархия (република) е нещо много различно от парламентарната
монархия (република). Конституционната монархия (република)
не е с демократично управление. При парламентарната монархия (република) премиера и министрите са отговорни колективно, и индивидуално, пред парламента, парламента ги назначва, и уволнява, по всеко време на мандата. Акт на монарха
(президента) нема сила, ако не е преподписан от всички
министри, или от съответния ресорен министър. При конституционната монархия (република) премиера, и министрите,
отговарят индивидуално пред монарха (президента), той ги
назначава, и уволнява, когато си пожелае. Акт на монарха
(президента) е в сила без преподписване. Германската империя
е конституционна монархия от 18 януари 1871 до 19 август
1919 г., и след последната дата, с Ваймарската конституция,
тя е парламентарна република. Белгийската конституция нема
текстове като чл. 153 и 154, но в нас погрешно се казва, че
тя е образец на Търновската конституция.
50. Граница с Румъния и със Сърбия
С Берлинския договор границата между България и Румъния в Добруджа е преместена по на юг, с 55 километра
в левия край, и с 22 километра, в десния край, и тя достига
на 2 км северно от Силистра, и на 12 км южно от Мангалия,
и с това преместване Румъния получава още 1029 кв. км. С
Берлинския договор Сърбия взима още 4638 кв.км.
51. Источна Румелия
Источна Румелия е територия под преката политическа и
61

военна власт на Турция, при условията на административна
автономия, с генерал-губернатор христианин, назначаван за
5 години, със съгласието на 6-те държави, от Турция. Веднага
след ратификацията на Берлинския договор е назначена Европейска комисия за изработване, в тримесечен срок, заедно
с турското правителство, на Органичен устав за устройството
на Источна Румелия, като за негова основа ще служат предложенията, направени на осмото заседание на Константинополската конференция. В срок е изработен, и приет, добър
демократичен Органичен устав. Турция има право да държи
редовна войска само по границите на Источна Румелия, и само по границите може да строи крепости. Редовната турска
войска, при преход през Источна Румелия, за да пристигне на
нейните граници, нема право да се застоява във вътрешността,
и не може да квартирува в домовете на хората. Генерал-гуребнаторът може да повика войска, като Турция е длъжна да
съобщи на посланиците в Константинопол за взетото решение,
и неговите причини.
52. Член 23 от Берлинския договор
Най-накрая, член 23 от Берлинския договор разпорежда,
че за териториите в Европейска Турция, за които с Берлинския
договор не е предвидено особено административно устройство, ще бъдат изработени устави, подобни на Органическия
устав на Крит. Те ще бъдат изработени за всека територия
от особена комисия, в която местното население ще има
широко участие, като Турция ще се съветва с Европейската
комисия за Источна Румелия. Член 23 ще се прилага за български територии в Европейска Турция с площ от около 220
000 кв.км.

62

53. Площ на територии
Съгласно Константинополската конференция, двете български автономни области, имат 175 834 кв.км.
Със ССПрМД Русия взема Северна Добруджа с 13 457
кв.км и дава на Сърбия 6344 кв.км. Княжество България по
ССПрМД е 163 965 кв.км.
С Брлинския договор Румъния получава в Добруджа
всичко 14 481 кв.км (13 457 плюс 1029 кв.км прави 14 481
кв.км)
С Берлинския договор Сърбия взима 10 482 кв.км (6334
кв.км плюс 4638 кв.км прави 10 482 кв.км).
По Берлинския договор княжесвото има 62 779 кв км, Источна Румелия има 35 208, общо двете 97 982 кв.км. Днешна
България има110 912 кв.км.
54. Васалитет, протекторат, сюзеренитет
Член 1 от Берлинския договор разпорежда, че България
е автономно и трибутарно, т.е. плащащо дан, княжество, под
сюзеренитета на Турция. Макар че никъде в договора не са
употребени думите васалитет, васал, васално, протекторат,
протектор, съгласно чл. 1, княжеството, съвсем точно, е васално. Васалитет и протекторат, сюзерен и протектор, васална
държава и протектирана държава, е едно и също нещо, и
юридически, и по същество, означава, че васалната държава
има вътрешна автономия, не може да има отношения с други
държави, не може да води външна политика. Васалната държава не е международно лице, не субект на международното право, не може да сключва международни договори, не
може да води война. Тя е полунезависима държава, тя нема
суверенитет.
Сюзеренитет е нещо различно от суверенитет. Суверен63

на, т.е. независима държава, ако нема сюзеренитет, ако не е
сюзерен, пак е суверенна държава. Ако суверенна държава
има васална държава, има васал, тя е суверенна и сюзеренна
държава, тя е сюзерен. Или с други думи, сюзеренната държава е суверенна държава, имаща васал.
55. Член 17 от конституцията
Съгласно Берлинския договор княжеството е васална държава, но по конституция, както се казва, е “Да, ама НЕ.” В
конституцията не е казано, че княжеството е васално, че ще
плаща дан, че сюзерен е Турция. Въпреки че княжеството
нема закон за заплащане на дан, тя се плаща до обявяване
на независимостта през 1908 г. Член 17 от конституцията
е нарочно двусмислен, и казва, че княза ще представлява
княжеството “във всичките му сношения с иностранните
държави”. Изречение второ на чл. 17 казва, че от името на
княза, и с пълномощие на Народното събрание, “се свързват
с правителствата на съседните държави особени сговори за
работи по управлението на княжеството, за които се изисква
участието и съдействието на тия правителства”. Ако има протест от Турция, че не може да има конституционен текст за
водене на отношения с други държави, за водене на външна
политика, ще се отговори, че става дума за позволени на васал отношения, и това са “особени сговори” със съседните
държави, т.е. за сключване на международни административни
съглашения, които са позволени на държава-васал. Но член
17 позволява да се поддържа най-рационално тезата, че княжеството може да поддържа отношения с всички държави,
т.е. да води външна политика. Русия дълги години отказва да
имаме в Петербург пълномощен министър, докато например
Турция, в Константинопол, и Англия, в Лондон, допускат това.
Турския комисар не възразява против чл. 17.
64

56. Васално, но независимо княжество
Васална България през периода 1879-1908 г. се държи,
и действа, и на нея е позволено да се държи, и да действа,
като суверенна държава, защото суверенна България е спирачка на Русия. Ако от спирачка тя се превърне в трамплин
към Проливите, тя ще бъде заставена да се върне в правия
път и чрез задействане на неприложените разпоредби за васалитет на Берлинския договор. Ето защо Англия се съгласява
за васално княжество.
57. БКП и БЗНС за чл. 17 от Конституцията
Във връзка с обявяването на независимостта в 1908 г., за
да подхожда на една независима България, през 1911 г., чл.
17 е изменен. В продължение на повече от шест десетилетия
БКП, и главно БЗНС, поддържат тезата, че буржоазните партии изменят член 17 за да има възможност цар Фердинанд
да сключи договорите за двете войни. След повишаване на
интелигентното равнище, те се отказват от тезата си, защото
член 17 изрично разпорежда, че само правителството сключва
международни договори, а не цара.
58. Какво иска Русия
Цариградската конференция, и Лондонския протокол от
31 март 1877 г., позволяват на Русия да води само освободителна война. Но Русия не мисли така. За Русия вечно правило
е: “Всека освободителна война е прикритие за завоевателна
война”. Тя не иска да ни освобождава, тя иска да ни завладее с прилагане на Кримския вариант. В казаното до сега има
доста доказателства какво иска Русия. Всеки може да намери
още доказателства.
65

59. Защо не казват, че има кучета
Гладен вълк, грабва, от егрека на овчар-мърляч, изпостело
агне, метва го на гърба, и хуква. Погнат от кучетата-вълкодави,
вълка нема време да изеде плячката, и за да спаси живота си,
пуска нараненото агне, и едва се отървава от преследвачите.
Агнето, живеещо втори живот, не се връща при лошия овчар,
и пазено от кучетата, пасе сочна трева, и лекува раните. За
кратко време то става хубаво, загладено, агне. Овчарът е
Турция. Агнето е България. Англия и Австрия са кучетата-вълкодави. Не е нужно да се казва кой е вълка.
Разказвачи на истории, налево и надесно, говорат, че:
Вълкът е благороден, и добронамерен, обзет от освободителна мисия, и изобщо, по принцип, иска да освобождава
от зло всека живинка, и в частност, изпостелото агне. Той
грабва от лошия овчар агнето, и го пуска (тук разказвачите
забрават да кажат, че има кучета-вълкодави и спасяване на
вълчи живот) на хубава поляна, и го спасява от гладна смърт.
Вълкът е освободил агнето. Хвала му. Такава фалшива история
се разправя на българите 135 години. И те, горките, прават
паметници на вълка. За да се разказва фалшивата история,
историците премълчават, че има кучета-вълкодави, и че има
спасяване на мил животец.
60. Русия не ни е освободила
И така, истината е, че Русия не ни е освободила. На нея
е попречено да ни завладее. Освободени сме главно от Англия, след това от Австрия, и от българите със здрав разум.
Разбира се Англия действа така от интерес. ВАЖНОТО Е, ЧЕ
НАШИЯ И НЕЙНИЯ ИНТЕРЕС СЪВПАДАТ, и още, че той не
противоречи на морала, и на справедливостта.

66

61. Разпокъсване и чувство за вина
Освободени са, частично, княжество България, и Источна
Румелия. Останалата огромна площ е разпокъсана на три части, на Румъния, на Сърбия, и на Турция. Разпокъсани сме от
Англия, Русия, Австрия, Германия, и останалите две държави,
по посочените вече, по-горе, съображения. Англичаните,
и другите трима главни дейци, са добре информирани по
етнографията на Балканите, и знаят, че предадените в чужди
ръце територии, са с българско население. Англичаните, в
сравнение с тримата съучастника, а изобщо и с всички други
народи, имат най-силно развито чувство за справедливост, и
най-често казват истината, и за разпокъсването, и за неговите
лоши последици, те имат чувство за вина, и гризеща ги съвест.
Те затова превеждат “Под игото” на Иван Вазов, заради главаат
за Училищния годишен изпит, за да бъде убедителна тезата, че
лорд Биконсфилд, правилно е бил за разпокъсване, и добре
че това е станало, защото иначе ще има руски трамплин, и
исконна руска земя Задунайская област. За съжаление, тази
перспектива е почти напълно вероятна. Много жалко, но разпокъсването, осигурява суверенно княжество, и изчезване
на перспективата Задунайска област. Чувството за вина кара
не малко английски историци да приемат с лекота за верни,
или за частично верни, руско-сръбско-румънско-гръцки лъжи
относно народностния състав на населението.
62. Още две намеси на Англия
След Берлинския конгрес Англия прави за България още
две решаващи намеси, и неколко по-малки (напр. 1925 и
1934 г.). Втората намеса е при Съединението през 1885 г.,
когато не позволява да бъдем ударени в гръб, и сплескани
от сръбско-турски клещи, и след това, ако бъдем сплескани,
67

да има руска окупация и управление, извикани от паплач
платени и наивни русофили. Третата решаваща намеса е на
Англия, заедно с Австрия, и Италия, сключили през м. март
1887 г., Първото Средиземноморско споразумение, и през
м. декември 1887 г., сключили Второто Средиземноморско
споразумение, с които предотвратяват предстоящата руска
окупация на България. Този период от историята на Европа
е наречен Българската криза.
63. Елзас, Лотарингия, Проливи, и съюз срещу Германия,
Австрия, и Турция
С френско-германския мирен договор, от Франкфурт, от
10 май 1871 г., Франция губи Елзас и Лотарингия, заплаща
и 5 милиарда златни франка репарации, т.е. 250 милиона
наполеона. За да вземе обратно Елзас и Лотарингия, Франция упорито търси съюз с Русия. Слаб съюзник на Русия е
ненужен, и затова тя предпочита Германия, и Австрия. Тъй
като в продължение на 22 години съюзът с Германия не дава
резултат, а именно завладеване на България, Проливите, през
1892-1894 г., със съвзелата се Франция, е сключен таен завоевателен съюз срещу Германия, Австрия, и Турция: Франция
ще вземе Елзас и Лотарингия, Русия да вземе Проливита. След
реализиране на договора, близка перспектива е завладеване
на Румъния и България, или, което е същото, руски протекторат над тех.
През 1904 г. е създадена френско-английска Антанта (съюз). В 1907 г. Англия иска да отстрани от световните пазари
бързо развиващия се страшен конкурент Германия. И това
може да стане с война. Англия прикрива тази причина за война
с тезата, че Германия заплашва нейното морско могъщесво.
Всъщност, с неизгодното си военно-морско геостратегическо положение, и липсата на морски бази в световния океан,
68

Германия не е заплаха по море. На 31 август 1907 г. Англия
и Русия сключват таен договор: Русия да получи Проливите,
като в съюз с Англия и Франция, ще воюва с Германия, Австрия, и Турция.
Политиката на Русия, Франция, и Англия, към Германия
и Австрия, се състои в прикриването на дълбочината и целите на френско-руското сближаване, в пълно скриване на
руско-английския военен съюз, и в създаване на убеденост
в Германия и Австрия, че ако, все пак, не дай си Боже, избухне война между Франция-Русия и Германия-Австрия, че
Англия ще остане неутрална. Политиката на Русия, Франция,
и Англия, спремо Турция, е в изблъскване на Турция в германо-австрийския лагер. Завоевателният Троен съюз, т.е. Тройната Антанта, е невъзможна, ако Турция е неутрална, или е
съюзник на Тройната Антанта, защото Русия не ще не може
да получи Проливите.
Тройната Антанта е създадена, и за въоръжаване, към Русия, чрез кредити, тече огромна пълноводна река от злато,
истинска Амазонка. Руския вътрешен брутен продукт расте
главоломно, и скокообразно, и не с проценти, а с пъти.
64. Ракониджи. Балкански войни
Към 1912 г. времето за война е дошло. За да мотивира
по-лесно балканските страни да воюват с Турция, Русия
сключва с Италия на 24 октомври 1989 г. тайния договор от
Ракониджи, с който се задължава да защитава дипломатически Италия, и я поощрява да воюва с Турция в Триполитания
и Киранайка, т.е. в днешна Либия. Италия обявява война на
Турция на 29 септември 1911 г., и руската дипломация усилено работи за създаване на Балкански съюз за война срщу
Турция, като се опитва да го замаскира като съюз срещу Австрия. Още от 1867 г. Сърбия, Гърция, и Черна гора, за такъв
69

съюз са винаги готови, остава да бъде вкарана България. Цар
Фердинанд и русофилското правителство на Гешов, отбор от
гламавци, влизат в капана. Намерен е този, който ще извози
тора, и отгоре на това ще бъде ограбен. На 18 октомври 1912
г. България, и Гърция, обявяват война на Турция, и след тех:
Сърбия и Черна гора. На 18 октомври 1912 г. балканските
страни са изненадани: в Лозана е сключен мирен договор, с
който Италия получава Триполитания и Киренайка, и връща
Додеканезските острови на Турция. Сега те, сами, ще се сражават срещу Турция. За побеждаването им това се иска.
Уплашен че Русия, противно на договора, ще разреши
проблема “Проливи”, без да воюва с Германия-Австрия, и
че при такова положение, Франция не може да разреши
проблема “Елзас-Лотарингия”, френският премиер Раймон
Поанкаре, с прекор "Пуанкаре войната", неколко пъти предупреждава руския външен министър Сазонов, че Русия неще
може да завладее Проливите, и други територии, ако Балканската война не прерасне във война срещу Германия-Австрия.
Уплашен, че Англия неще реши проблема “Премахване на
съперник”, същото предупреждение отправя и английският
външен министър Едуард Грей. Русия отговаря, че неще измами съюзниците си.
На Балканската война е определена ролята на запалка
на война срещу Германия-Австрия. Руснаците са стопроцентово убедени, че Турция ще победи трите слаби балкански
страни, турската армия ще нахлуе в България, ако нема клане, такова ще бъде провокирано, на свой ред, за защита на
българите, ще нахлуе руската армия, Сърбия ще провокира
Австрия, Русия ще провокира, с мобилизация, австрийския
съюзник Германия, Германия ще нападне Русия и руския
съюзник Франция, след неколко дни, за защита на белгийския
неутралитет, ще се намеси Англия, и ще има война, хем с
Турция, хем с Германия-Австрия. Но България във военно
70

отношение не е като оперетно-комичните Сърбия и Гърция.
За 17 дни, при тежки и кървопролитни битки, героичните и
доблестни полкове, сразяват по-големата, добре въоръжена,
и стойка, турска армия. Невероятно, но България побеждава
Турция. Нема нужда от нахлуване на руска армия за спасяване на българите. Българската победа налага отлагане на
плановете. Победна България не е сателит, като Сърбия, и
става още по-силна, увеличава значително територията си, и
занапред за да урежда присъединените земи, неще воюва.
Силна България е голема преграда на пъта за Проливите.
Тя може ефективно да пречи за реализиране плановете на
Антантата, и, следователно, ТРЕБЕ да бъде разгромена. И
руската дипломация организира руско-сръбско-гръцко-румънско-черногорски заговор, и съюз, за разгром и ограбване.
Реализираният сценарий е: Сръбски, гръцки, и румънски,
териториални претенции, и сръбското, и гръцкото им, фактическо, реализиране; Упражняване на сръбски, и гръцки, терор
върху населението, всекидневни предизвикателства; Руско
рибно мълчание; Изкарване на България от търпение, и тя да
предприеме действия за защита, и, следва, непредизвикан,
подъл, румънски удар в гръб, подъл удар, от Русия тикан. Цар
Фердинанд, и двете русофилски правителства, непознавайки
Русия и нейната история, се возат на руска кола, и докарват
национална катастрофа. Основен извод от руската история е:
"Непознавайки Русия, и нейната история, и качвайки се на
руска кола, очаквай злини". Югославия преди две години се
вози на руска кола, и потрошена, слезе. Неколко мюсюлмански
страни, преди 5-6 месеца, се возиха, загубиха нещо, и слезоха.
Ирационална префърцунена Франция, и френско-солидарна
Германия, се возиха на луксозен руски кабриолет, и слезоха
с малки прелестни кошници, за щастие, с малко злини в
тех, и, сега, откриваме, че Франция и Германия, по начало,
изобщо, са имали много мили очи. Може би не са знаели, че
71

кабриолета е руски. И поука, "Оглеждай се, когато се качваш
на кабриолет."
Кум отива в съседното село на гости при кумец. На богатата софра горещо ядене. Поогладнелия лаком кум лапнал,
опарил се здравата, и да скрие що е станало, поглежда към
тавана и пита: "Кумец, хубави мертеци имаш, от къде ги взе?"
"От Лаком дол, куме". България преди 4 дни се качи на руска
кола, отказа на САЩ да съди войниците си, изгуби неща. От
къде взе акъл за това. Ами, от... от Путин дол.
Така или иначе, Балканската война е от голема полза за
Антантата, тя прави възможно нейното реализиране, защото
Турция безвъзвртано е тикната в германо-австрийския лагер.
И не е трудно австро-германско-турския лагер да се вкара
във война.
65. Първа световна война
След Балканските войни, за император Николай II, за
Поанкаре, за Грей, и премиера Хърбърт Аускуит, е ясно, че
требе да се употреби друга запалка. Понеже в 1913 г. Николай е създал потребната запалка, употребата є е възложена
на него.
Николай не е слабохарактерен, както мислат некои. В частния си живот е доблестен и добронамерен, добър съпруг и
баща, добър приятел, великодушен, и принципен, и почтен.
Той е упорит, и има твърд характер. Но що се отнася до външна политика, и вътрешно управление, той не е, доблестен,
добронамерен, великодушен, не е и приятел. Той твърдо и
упорито, коварно, и без скрупули, преследва външнополитическите и вътрешнополитически цели. Той е хладнокръвен вътрешно-политически, и международно-политически, убиец. Той
убива баджанака си, великия княз Сергей, премиера Столипин,
около 15 министри, генерали, губернатори. В външен план,
72

убива Стефан Стамболов, сръбския крал Александър I и жена
му Драга (1903 г.), кронпринц Франц-Фердинанд (1914 г.).
През май 1911 г. в Белград, по руско нареждане, е образувана терористична организация “Черна ръка” (“Црна рука”),
състояща се от 2500 души офицери от разузнаването, войскови
офицери, и цивилни. Ръководител на Црна рука е началника
на сръбското военно разузнаване, полковник Драгутин Димитриевич, печен убиец, с прекор "Апис". Черна ръка тероризира
Сърбия, и райони извън границите на Сърбия. Апис, и руското
военно аташе полковник Артамонов, организират убийството
на австрийския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево (28 юни 1914 г.). Русия, и запалката Сърбия, Англия и
Франция, постъпват по начин, че да изглежда, че не Тройната
Антанта е подпалвач на война, че подпалвачи са Австрия и
Германия. На 28 юли 1914 г. Австрия обявява война на Сърбия, на 1 август Германия обявява война на мобилизирана
Русия, на 3 август Германия обявява война на Франция. На
31 октомври Русия обявява война на Турция.
На 4 август "неутралната" Англия обявява война на Германия. Чак сега Германия и Австрия разбират в какъв капан са
влезли. Но връщане назад нема. Не можеш да върнеш назад
казана дума, и хвърлен камък.
За да не се разбере кой е инженер, и подпалвач, на
войната, договора от 1894 г., и договора от 1907 г., е възпроизведен в договори от 1915 г., и след това, документите, т.е.
договорите, от 1894 г., и от 1907 г., са унищожени.
В първите дни на войната е направена ефективна морска
блокада на Германия-Австрия, и в Германия има недостиг на
суровини и храна. Напротив, Англия и Франция, разполагат с
ресурсите на света, а Русия, посредством Англия и Франция,
също разполага с тех. Ако войната е дългосрочна, Антантата
ще победи.

73

66. Дарданелска операция
На Кавказкия фронт нещата вървят зле, и Русия на 2 януари 1915 г. иска от Англия и Франция да атакуват Турция,
за да спрат турския натиск. От началото на м. ноември 1914
г. английския военно-морския щаб решава проблема, как
най-ефикасно да се добие победа, и вече има решение:
превземане на Проливите, наречено Дарданелска операция.
На 3 януари е отговорено на руското правителство, че Проливите ще бъдат превзети, и Русия е поканена да участва в
операцията.
Английска ескадра от началото на м. ноември 1914 г.
блокира изхода на Дарданелите, пристанище Измир, т.е.
Смирна, и постоянно наблюдава българското пристанище
Дедеагач. Проливът Дарданели е дълъг 70 км, най-широк
7.5 км, най-тесен 1.3 км, с дълбочина от 46 до 104 м, със
средна ширина 5 км, с теснини на три места. Прието е, и е
точно така, че нема проблем за превземането на Цариград
и Босфора, щом се премине през Дарданелите, и се навлезе
в Мраморно море.
67. Битка за скорошен свършек на войната
Превземането на Проливите НЕИЗБЕЖНО ще доведе, в
срок от 3 до 6 месеца, до победен свършек на войната, а
може би, ако има разум в нечия глава, и на двадесетия ден,
защото:
1. Англия и Франция могат неограничено да снабдяват
Русия с оръжие, боеприпаси, материали.
2. Русия ще възстанови умрелата външна търговия, която
е значителна, и е извършвана 80% през Проливите, и 20%
през Балтийско море.
3. Всекакви връзки, между Турция и Австрия-Германия,
74

се прекъсват.
4. Обкръжаване, и капитулация, на Турция.
5. Ефикасно политическо, икономическо, и военно, въздействие на Балканските страни за присъединяването им към
Антантата.
6. Обкръжаване на Австрия-Германия.
7. Победи на Источния и Западния фронт.
8. Нападение от незащитимия, поради липса на австрогермански войски, югоизток, и създаване на трети фронт.
9. Капитулация на Австрия и Германия.
10. С почти стопроцентова вероятност, Германия и Австрия, ако не са слепи, ще капитулират до двадесет дни от
превземането, защото при посочената в пунктове 1-9 ситуация, е безсмислено да се воюва.
В Дарданелската операция, през периода от 19 февруари
1915 до 20 декември 1915 г., участват: 490 000 англичани,
80 000 френци, 850 000 турци. Бойната флота, почти 90 процента английска, се състои от 17 линейни кораба и тежки
кръстосвача, 5 леки кръстосвача, 7 подводници, тогавашен
самолетоносач с 20 самолета, огромна търговска флота, изцело
английска. Една важна подробност: през летото температурата
е плюс 45 градуса, и един боец се нуждае от 18 литра вода
за денонощие. Водата се достава от Египет, в херметически
запечатани бидони. Вода се достава и за 18 000 коне.
Руската черноморска флота, макар и по-голема, и огнево
по-мощна от турско-германската, е неефективна, и затова руското участие в Дарданелската операция се свежда до стратегически и тактически действия от рода на “Нападай там, където
нема съпротива, обстрелвай, бегай.” Морски кьорфишеци.
Турската армия е превъзходна относно дисциплина,
храброст, и стойкост. Подготовката на офицерския състав е
недостатъчна. Подофицерския състав изцело е неграмотен.
Добре въоръжена, тя в артилерия има 25 процента по-голема
75

огнева мощ от англо-френците, и е подпомогната от неколко,
прекарани през Румъния, германски тежки гаубични полка,
от 2 малки, прекарани през Румъния, подводници, и от около
сто германски офицери.
Англичаните дават 119 729 убити, изчезнали, и ранени,
а френците 26 500. Англо-френците имат и 120 000 болни
от сериозни болести. Пет тежки кръстосвача, и две подводници са потопени. Турците дават 186 000 убити, изчезнали,
и ранени.
68. Дарданелите не са превзети и това е големо поражение
От провала на Дарданелската операция следва:
ЗА РУСИЯ: Недостатъчно снабдяване, и сериозни военни и
граждански продоволствени проблеми. Воюване още 2 години
и 2 месеца от м. септември 1915 г. до м. октомври 1917 г. вкл.
Капитулация, позорен мир, изгубване на обширни територии.
Проливите не стават руски. Унищожаване на монархията. Две
революции. Комунизъм. Жестока и кървопролитна гражданска
война. Милионни жертви и огромни разрушения.
За АНГЛО-ФРЕНЦИТЕ: Воюване още 3 години и 2 месца (до 11 ноември 1918 г.). Френците дават 1 600 000 убити,
изчезнали, англичаните 1 080 000. Разрушения. Прахосване
в войната на огромни ресурси. Забавяне с десетилетия на
социални реформи, и на чувствително благоденствие.
69. Само България може да даде адекватна военна помощ
Дарданелската операция се провежда от 19 февруари 1915
г. до 20 декември, и преминава през следните четири фази:
Първата фаза е до средата на м. юли, когато Англия и
76

Франция искат да превземат Дарданелите с помощта на съюзник, а не придобиват такъв.
Втората фаза е от средата на м. юли, до 22 август, когато
се опитват сами да решът проблема. През този период англичаните дават 80 процента от общия брой убити, изчезнали и
ранени. Към 22 август разбират, че търпат поражение.
Третата фаза е от 23 август до 6 октомври, през който
период Англия иска да превърне поражението в победа, и
отново търси помощ. Абсолютно необходимата в момента
помощ може да даде САМО България. Такова е положението: нито Русия, нито Румъния, нито Сърбия, нито Черна гора,
нито Албания, нито Гърция, нито, изобщо, друга държава в
света, никоя държава, не може да даде адекватна военна помощ, освен България. Само от България зависи дали войната
ще завърши с победа на Антантата в срок от 3 до 6 месеца,
а може би и до двадесетия ден.
На паралмента на Англия, на правителството, на английската църква, на политическия, военния, и икономическия елит,
на английското общество, е известно всичко, за което става
дума в глава 67, и на казаното в глава 69. Същото е известно
и на Франция.
Когато през м. август-септември 1915 г., е видимо, че
даже с разгрома на Дарданелската операция, въпрос на време е централните сили да загубат войната, когато е видимо,
че нашата намеса ще превърне този разгром в решаваща
победа, цар Фердинанд и правителството В. Радославов бездействуват. В световната история некои наричат този период
“Българското лето”.
Присъединяване към Антантата, а атака срещу Турция с
650 000-на армия, и англо-френско-българско превзимане на
Константинопол за 15-20 дни, и скорошен свършек на войната. За всичко това може да се иска, а е и справедливо, и
морално, да иска (България не е Сърбия, Румъния, Гърция),
77

присъединяване на български земи на юг от Дунав, а защо не
и на север, например населения предимно с българи Банат.
Обединена България ще има 320 000 кв. км. Реализирането
на балканския териториален проблем, изобщо, и на посоченото по-горе решение на проблема, не представлява трудност
за Франция и Англия. Те, през 1919 г., заради убиването на
Франц Фердинанд, заради комично-оперетъчното участие
на Румъния, заради комично-оперетъчното участие на Гърция, въпреки несправедливите, и неморални, териториални
претенции на трите, въпреки съпротивата на САЩ, въпреки
поетите от тех международноправни задължения, създават:
От истинската миниатюрна държавица Сърбия държава с
... кв. км; От френско-руската приумица Румъния държава
с ... кв. км; От преплитащо крака и клатушкаща се Гъриция
държава с ... кв. км.
Военния принос на Сърбия, и Румъния, е незначителен,
а Гърция едва ли има такъв, и заради това, до днес, е военна
тайна, колко са загубите им. България има 62 115 убити и изчезнали, около 134 000 ранени, и 24 000 умрели от болести
в болници, Сърбия, най-вероятно, 14 000 и 28 000, Румъния
5000, и 10 000, Гърция 500, и 1500, но техни политици, с
безсрамни изказвания, ги увеличават 20 пъти. През Втората
светвона война загубите на Югославия, вероятно, са 70 000,
но безсрамни уста говорат за 1 700 000. След взимането на
властта през м. октомври 1944 г. Тито изби, 230 000 души:
хървати, българи, унгарци, словенци, бошнако-херцеговци
(те са хървати), но и това не е военен принос, а е проява на
маскиралия се с комунизъм сръбски национализъм, на национализъм в лошия смисъл на думата. България има 34 000 убити
и ранени, от тех 19 000 ранени. През 1912-1913 г., в войната
срещу Турция, България има 30 024 убити и изчезнали, и 60
000 ранени, Сърбия, вероятно 1000 и 2000, сръбските политици говорат за 5000 убити, Гърция 100 и 200. В Междусъюз78

ническата война България има 14 868 убити и изчезнали, и 29
000 ранени, в Сърбия има, по официални данни, 7000-8000
убити. Всички данни за България са абсолютно точни.
Вторият проблем за решаване, е договорно задължаване
на Англия и Франция за защита на независимостта и целостта на България и Румъния, договорно задължаване на Русия
за ненамеса в България и Румъния, договорно задължаване
на Англия и Франция да съдействат и САЩ договорно да са
задължени да защитават независимостта и целостта на България и Румъния.
Цар Фердинанд, и правителството Радославов, на 6 октомври 1915 г. съюзават България с онези, които ще загубат
войната. Тези политици, са станали политици с пропорционална
избирателна система.
Тези, които съюзават България с Централните сили, ако
имат интелектуална честнот, и съвест, щеха да се самоубият.
Четвъртата фаза на Дарданелската операция е от 6 октомври 1915 г., т.е. от дена на съюзаването на България с Централните сили, до 20 декември, и през този период е извършена
евакуацията на англо-френската армия.
Л. Опенхайм, в полутом 2 на том I, стр. 402-403 (№ 58):
МЕЖДУНАРОДЕН АКТ, това е термин, означаващ всеки
акт на държава, в сферата на нейните отношения с други
държави. Освен преговорите, и договорите, съществуват още
единадесет международни акта, които имат значение от правна гледна точка, а именно: декларация, нотификация, протест,
отказ от права, признание, намеса (интервенция), реторсия,
репресалии, мирна блокада, война, и покоряване (анексия).
Терминът “ДЕКЛАРАЦИЯ” е употребяван с три значения:
Първо, той всекога означава комплекс от договорени условия,
съгласно който участващите в комплекса се задължават в бъдеще да спазват определена линия на поведение. Пример за
79

такава декларация е: Парижката “Декларация за принципите
на морското международно право” от 16 април 1856 г.; Петербургската “Декларация и меморандум на Русия, Германия,
Дания, и Швеция, по балтийския въпрос” от 23 април 1908
г. Декларациите от този род не се различават от международните договори.
Второ, под този термин се подразбират ЕДНОСТРАННИ
декларации, които създават права и задължения за други държави. Декларациите от този род имат различен характер, в
това число е: обявяване на война, обявяване на воюващи
държави товарите, които декларатора ще третира като контрабандни, декларации за неутралитет на трети държави при
вече възникнала война, и др.
Трето, под “декларация” се има предвид съобщението
на държава до други държави, или съобщение за всеобщо
сведение (съобщение “урби ет орби”), с обяснение, и оправдаване, на линия на поведение, прилагана до сега, или
съобщаване на възгледи и намерения по определен въпрос.
Декларациите от този род може да имат големо значение, но
те едва ли са актове, от които произтичат права и задължения
за други държави.
Така, например, стои работата с “Атлантичесакта харта” от
14 август 1941 г., с която Чърчил и Рузвелт “признават за правилно да декларират неколко общи принципи на националната
политика на техните стрнаи, на основата на които принципи те
се надеват да устроят, в бъдеще, света”. Но макар че е ясно,
че такива декларации, от чисто правна гледна точка, не може
да възлагат задължения на която и да е друга държава, освен
на деклараторите, въпроса за това, доколко декларациите
създават права и задължения между държавите-деклараторки,
остава неизяснен. Отговорът зависи в значителна степен ОТ
ТОЧНОСТТА НА ТЕКСТА на декларацията. Само едно общо
изложение на политиката, и на принципи, не може да се сме80

та за създаващо на договорни задължения в истинския смисъл
на тези две думи. От друга страна, официалните изявления от
рода на отчети за конференции, отчети, подписани от глави
на държави, или на правителства, и съдържащи постигнатото
между тех споразумение по определени проблеми, може да
се сметат, доколкото тези споразумения съдържат определени правила за поведение, за ЮРИДИЧЕСКИ задължителни
за заинтересуваните държави. Като примери може да се
посочи отчета (комюникето) на “Конференцията в Ялта” от
14 февруари 1945 г., и на “Общо комюнике върху Потсдамската конференция” от 2 август 1945 г., подписани от главите
на правителствата на СССР, Англия и САЩ.
Президента У. Уилсън, с четири едностранни декларации,
наречени от него послания, а именно: “14 точки” от 8 януари
1918 г., “Четири принципа” от 11 февруари, “Четири цели” от
4 юли, и “Пет подробности” от 27 септември, които послания
са възприети от Франция, Англия, Сърбия, Гърция, Румъния, и
от другите държави от Антантата, определя базата за уреждане
на мирните отношения, на мира. Тези послания създават за
САЩ, за възприелите ги: Франция, Англия, другите страни от
Антантата, и България, Турция, Австрия, и Германия, права, и
задължения, които по важимост, по значение, са от еднаква
степен на важимост, на значение, с нормите на международен
договор. Ето какви юридически права, и задължения, по териториалния проблем, се възлагат на България, САЩ, Франция,
Англия, и на останалите държави от Антантата: Пункт 11 от
“14 точки”: “Чужди войски да бъдат евакуирани от Румъния,
Сърбия, и Черна гора; Окупираните територии върнати; Свободен и сигурен излаз на море на Сърбия; Отношенията между
отделните Балкански държави една към друга се уреждат с
приятелско събеседване, съгласно историческата даденост и
националността; И да бъдат включени международни гаранции
за политическа и икономическа независимост, и териториална
81

целост, на отделните Балкански държави.
С “Четирите принципа”:
I. “Всека част от крайната уредба да се основава върху
необходимата справедливост за третирания казус, и върху
постановки, които, вероятно, да доведът траен мир;
II. “Народите и териториите не бива да е разменят натурално от суверен към суверен, секаш са вещи и игрални чипове,
даже и в големата игра на равновесие на силите, която вече
завинаги е дискредитирана;
III. “Всеко териториално уреждане, свързано с тази война,
да бъде уредено в интерес, и за доброчестината, на засегнатото
население, и не, чисто и просто, като част от безпринципен
пазарлък, и съглашателство, между враждебни държави;
IV. Всички добре основани национални домогвания да
бъдат изцело уважени, но така, че да не доведът до нови,
или да подклаждат стари раздори и противопоставяния, и да
бъде възможно, в съответно време, да бъде нарушен мира в
Европа, и след това в света.
С пункт 2 на “Четирите цели”:
“Уреждането на всеки въпрос, било териториален, било
за независимост, или за икономика, или за политически отношения, да става на основата на свободното приемане на
уреждането от непосредствено засегнатите хора, и не на основата на материалния интерес, или изгодата, на некоя друга
нация или народ, който иска друго уреждане, в интерес на
свое външно влияние или господство.”
Франция и Англия, при съпротива на САЩ, дават на
Сърбия: девет села в Кулско, Царибродско, Босилеградско,
Струмишко, ... кв. км. Остават долината на Голема Морава,
Тимошко, Пиротско, Нишко, долината на Българска Морава,
Македония, Призрен и Дяково; на Румъния остават Добруджа;
Взимат Западна Тракия, остават на Гърция: Беломорието и Македония. Как им дава сърце. Как на три геноцидни държави
82

даваш, и оставаш, територии, и при това не само държавата
извършва геноцидния терор, но това прави, по свой почин, и
по-големата част от населението. 1919 г. маркира и появата на
нещо ново, на САЩ, на субект с по-справедливо и по-морално
отношение към международните проблеми. Що се отнася до
петдесетгодишна демократична Франция, на земното кълбо
има малко места, дето е направила добро.
Задълженията на държавите от Антантата, и правата на
България, е редно, и могат, и сега да се реализират.
70. БКП Пета колона. Правителство на БЗНС
Съветският съюз има завоевателните цели на руските императори, прикривайки ги с ефективна идеология, с учредяване
на комунизъм. След като от началото на 1919 г. ръководството на БКП е овладено от агенти на Коминтерна (КИН), и
предимно двама от тех, В. Коларов, и Г. Димитров, създават
до м. декември 1920 г. неколко независими една от друга
разузнавателни резидентури, с БКП е Пета колона на Съветския съюз. Неин несъзнателен помагач е недемократичното
правителство на БЗНС (16 май 1920 9 юни 1923 г.), част от
левите земеделци. В Петата колона, по-късно съзнателно се
вливат и земеделците-единофронтовци. През м. януари 1949
г., на секретните партийни членове Гьорче Петров и Димо х.
Димов, е наредено овладеване и комунизиране на ВМРО.
На изборите от 28 март 1920 г. БЗНС има 110 гласа (депутати), а за да състави правителство (т.е. да вземе властта),
са необходими 115 депутати. И през м. април Стамболийски
касира (заличава) 13, според него, незаконно избрани опозиционни депутати, не произвежда избори за освободените
13 депутатски места, и с незаконен състав на парламента,
т.е. с незаконен парламент, образува на 16 май 1920 г. правителство. След касирането, за образуване на правителство
83

са необходими 109 депутати, а БЗНС има 110 депутати. С
всичките тези деяния Стамболийски показва: първо, че не
е демократ, и второ, че може да извършва аритметическите
действия “делене”, “изваждане”, и “събиране”, и с основание
е завършил II отделение. Щом незаконен парламент е назначил правителство, правителството също е незаконно. Така, от
16 май 1920 г. до 20 май 1923 г. това правителство управлява
България. Уплашен от възникващата опозиция в парламентарната група, и за да отстрани от парламента потенциалните
опозиционни депутати-земеделци, Стамболийски провежда на
22 април избори. С терор, единствено насочен, за изопачаване изобщо на народния вот, и за фалшифициране по места
на изборните данни, изборният резултат е: всичко гласували
1 083 890, за БЗНС 569 132, т.е. 52 процента, за опозицията
514 751. БЗНС има 212 депутата, опозицията 33. При изборите на 28 март 1920 г. изборният резултат е: всичко гласували
893 652, за БЗНС 346 945, т.е. 39 процента, за опозицията
546 707. БЗНС има 110 депутата, а опозицията 119, и след
касирането на 13 опозиционни депутата, опозицията има 106
депутата. Всъщност, от 15 май 1920 г. до 9 юни 1923 г., има
диктатура на БЗНС, маскирана с неверен избирателен вот,
който вот е резултат на упражнявания терор. След 9 септември 1944 г., до 10 ноември 1989 г., положението е същото:
има комунистическо-левоземеделска диктатура, маскирана с
неверен избирателен вот, който вот е резултат на упражняван
комунистически терор.
От 9 до 14 ноември 1922 г. Стамболийски е в Белград, и
дава на сръбската преса интервю, в което казва: “Македонците са една бунтовническа раса, те са едно зло, и за България,
и за Сърбия”, и че той, Стамболийски, “ще ги натовари на
вагони, и ще им ги изпрати”, т.е. на сърбите. С това изказване
Стамболийски може да претендира, че е предтеча на предателската позиция на БКП, че македонците не са българи, и
84

че е предтеча на идеята на БКП за предаване македонците
на Тито, за да бъдат ликвидирани.
71. 9 юни
На 9 юни 1923 г. диктаторското правителство на БЗНС е свалено с военен преврат. И е допусната грешка: Ал. Стамболийски не е наказан в законен наказателен процес за нарушаване
на конституцията, за търговски погроми (затваране, разбиване
на магазини), за политически погроми (цвеклопроизводители),
за създаване на терористично-милитаристична организация
(оранжева гвардия, оранжеворизци, като черноризците и
кафяворизците на Мусолини и Хитлер), за извършени атентати
(Одеон), за политически убийства (М. Такев, Ал. Греков, Пандо
Чуклев), за кражба на държавни средства. За периода 2 февруари 1920 г. до 12 март 1923 г. е взел 27 186 460,45 лева, и
само на 16 март 1923 г. взима 120 000 000 лева, или общо за
периода 2 февруари 1920 г. до 9 юни 1923 г. е взел 147 186
460,45 лв. За сравнение: през 1923 г. средната надница е 15
лева, средната заплата е 1100 лева, един апартамент 150 кв.
м е 300 000 лв., един долар е 71 лева, англ. лира е 175 лв.,
лека кола Форд е 1500 долара. Сумата 147 186 460,45 лв. е
равна на 981 243 средни надници, на 133 800 средни заплати, на 490 апартамента, на 2 073 049 долара, на 1338 форда.
Ако сега един Форд, средно, е 25 000 долара, взетата сума
147 186 350,45 лева, сега, като покулателна стойност, е равна
на 34 550 000 долара. Май крадците на държавни средства
от последните 20 години требе да ядът репа. В дома в с.
Славовица са иззети: валута, документи, книжа, и тефтерче,
в което, между другото, Стамболийски е написал:
"Предадени на Григоръ Бояджиевъ:
(следват 23 дати, с първа дата 22 юни 1920 г., и последна
23-а дата 19 май 1921 г., и срещу всека дата са записани
85

числа в хиляди)
Или, всичко броено на свата Григоръ Бояджиевъ: от 22 юни
1920 до 19 май 1921 г. 1 529 000 (единъ милионъ петстотинъ
двадесеть и деветь хиляди) лева."
Като общо правило, една диктатура, едно диктаторско
правителство, от типа като това на БЗНС, не може да бъде
отстранено от властта чрез избори, по демократичен начин.
Необходим е военен преврат. Преврата от 9 юни, правителството на Ал. Цанков, немат за цел, една диктатура да сменат
с друга диктатура, техната цел е установяване на демокрация,
и действията на правителството на Цанков, от 9 юни 1923 г.
до 4 януари 1926 г., доказват това. Точно така стоят нещата
в Испания, с ген. Франко, и в Чили, с ген. Пиночет.
72. Септемврийска (Трета) гражданска война
Преврата от 9 юни изненадва и изпреварва КИН и Петата
колона, и обърква плановете им. От месеци Петата колона
се готви, и вече предстои, завземане на властта чрез преврат
или с гражданска война. Нейните ръководители, и нейния
печат, прават унищожителна критика на правителството. След
преврата, по заповед на КИН, а това значи запвоед на Сталин,
Петата колона обръща позицията на 180 градуса: Правителството на БЗНС е добро, правителството Цанков лошо, и то
требе да бъде свалено, съюз с вчерашния противник БЗНС
за сваляне на правителство Цанков.
Три-четири дни след 9 юни, Сталин и Политбюро, за взимане на властта от Петата колона, изпращат в България Генералния секретар на КИН В. Коларов (5 декември 1922 8 юли
1924 г. вкл.), членът на Изпълнителното бюро на Световната
комунистическа профсъюзна организация (ПРОФИНТЕРН)
Георги Димитров, емигранти, руснаци. На 23 юни В. Коларов,
с щаб от сътрудници, пристига тайно в Варна, с моторен ко86

раб през Черно море. В щаба има:
1. Лице, което ще ръководи ЦК на БКП.
2. Лице, което ще ръководи революционните ядра.
3. Лице, което ще ръководи революционната армия и ще
изтреби буржоазията.
4. Лице, което ще финансира гражданската война.
5. Лице, което ще координира действията на предходните
четири лица, и е връзка с КИН, и Сталин.
В Списъка на най-големите предатели, до Шахин Гирай,
влизат В. Коларов и Г. Димитров.
73. Комунистическите разбойническо-терористични чети.
Великденски опит за преврат от 16 април 1925 г. чрез
атентата в черковата “Света Неделя”
След краха на Септемврийската (Третата) гражданска война, след провала на разпалване на четвърта гражданска война
през м. октомври 1923 г. до м. април 1925 г., чрез разбойническо-терористични чети, подобно на това, което се опитва
да прави в 1967 г., в Боливия, Че Гевара, на 16 април 1925
г. не успева и опита за Великденски преврат чрез атентата в
черковата “Света Неделя”, заповедан от КИН, и ръководен
от Началника на Чуждестранния (Иностранен) отдел на ГПУ
Мейр Абрамович Трилисер (Михаил Абрамович Москвин).
Трилисер-Москвин десет години е началник на Чуждестранния отдел на ГПУ, и две години и половина е началник на
Чуждестранния отдел на КИН, и десна ръка на Генералния
секретар на КИН Г. Димитров (21 авгут 1935 22 май 1943 4
декември 1945). В 1938 г. е осъден на затвор, и 2 дни преди
влизането на германците в град Орел (3 октомври 1941 г.), е
разстрелян в затвора, заедно с д-р К. Г. Раковски, автора на
“Русия на исток”.
Що се отнася до Владайската (Първата) гражданска вой87

на от 1918 г., и Юнската (Втората, или Малката) гражданска
война от 1923 г., те са дело на БЗНС.
74. Нова стратегия: учредяване с преврат на република
Петата колона е безсилна да вземе властта с ОЧЕВИДНО
комунистическа гражданска война, с ОЧЕВИДНО комунистически терористични чети, с ОЧЕВИДЕН комунистически
преврат, и, ПО НЕОБХОДИМОСТ, се поема по бавния,
заобиколен, и труден, път: взимане на властта от националистичеко-републиканско правителство, ръководено от съветски
агенти, което правителство ще вземе властта посредством, и
под прикритието на, ръководен от съветски агенти националистическо-републикански преврат. Учредяване с преврат на
република означава разрушаване на държавност, създаване на
хаос, сигурно избухване на гражданска война, а това са идеални условия за постепенно бързо плъзгане към комунизъм.
75. Таен военен съюз (ТВС) и “Звено” прават преврат
на 19 май 1934 г. Опит на Дамян Велчев за нов
републикански преврат на 3 октомври 1936 г.
В края на 1926 г., а може би половин година по-рано, са
завербувани Дамян Велчев, Кимон Георгиев, Димо Казасов.
Д. Велчев действува всред офицерството и оглавява Тайния
Военен Съюз (ТВС) за създаване на център за извършване на
националистическо-републикански преврат, но в важния републикански аспект е затруднен, поради липсата на аргументи
за детрониране на цар Борис. К. Георгиев и Д. Казасов действат в втория паралелен център, всред цивилните, ръководат
кръга "Звено". Буржоазното националистическо-антидемократично-антимонархично движение Звено, набъкано с съветски
агенти, подкупници, и порядъчни наивници, всичко 2000
88

души, е създадено в края на 1928 г. по нареждане на съветското разузнаване. В Списъка на най-големите предатели, до
Шахин Гирай, В. Коларов, Г. Димитров, влизат Д. Велчев, К.
Георгиев, и Д. Казасов.
С преврат на 19 май 1934 г., ТВС и Звено, свалят демократичното правителство на Н. Мушанов-Д. Гичев, и учредяват
правителство, което противоконституционно законодателства
с издадени от него наредби-закони и учредява авторитарно
(диктаторско) управление, и постепенно комунизиране. С
наредба-закон а 12 юни всички политически партии, и ВМРО,
са разтурени и е забранена техната дейност. На 23 юни
са установени дипломатически отношения с СССР, и това
улеснява ръководството на резидентурите и Петата колона.
Поради недостиг на републикански кадри, отстраняване на
съветски агенти (К. Георгиев), и правилни противодействия на
цар Борис, плъзгането към комунизъм е спрено. Укриващия
се в Югославия, и подпомаган от съветското и сръбското
разузнаване, Д. Влечев, с нов националистически-републикански преврат, заплануван за 3 октомври 1936 г., иска да
реактивизира комунизирането, но на 1 октомври е заловен
край Сливница, преврата е предотвратен, и от този ден нема
и теоретична вероятност за реализиране в близко бъдеще на
сценария "Република-гражданска война-комунизъм". БЗНС
"Пладне" подкрепя извършването на преврат на 3 октомври.
За съжаление, овладел положението, цар Борис не възстановява демокрацията, не възстановява политическите партии и
ВМРО, не задейства Търновската конституция, става диктатор,
диктатор с кадифени ръкавици.
76. Убийство на ген. Йордан Пеев
и на майор Димитър Стоянов
Две години след неуспешния преврат на Д. Велчев, на
89

10 октомври 1938 г., в 15 часа и 16 мин., с демонстративното
убийство на Началника на генералния щаб ген. Йордан Пеев,
е направен нов опит за реализиране на сценария “Република-гражанска война-комунизъм”. Ген. Пеев е висок, строен,
красив ерген, втори по ред в военната йерархия, след военния
министър, авторитетен и способен генщабист, ползващ се с
добро име, и обичан от офицерството. Майор Д. Стоянов е
Началник на Картографския институт, добър офицер и специалист, който, за зла участ, този ден случайно среща ген.
Пеев, и тръгва с него, и ходом обсъждат служебни проблеми.
Той се опитва да защити ген. Пеев, и е изпреварен, и убит,
заедно с ген. Пеев. До труповете на двамата офицери, убиеца е прострелян в главата, и заловен на местопрестъплението
от притичали офицери, и разпитан от тех на местопрестъплението, и той спокойно, ясно, и подробно, по негова версия,
отговара на въпросите. Откаран в болница, на следния ден,
към обед, е опериран и в ранната вечер умира. Преди операцията той е в съзнание, и е разпитван неколко пъти, и дава
ясни, и подробни, отговори. Може да бъдеш сигурен, че с
убиеца е обсъждан: а) План за убийството (убиеца има или
4, или 5 съучастника); б) План за бегство; в) План при залавяне: как да се държи в следствието и в съда, кой адвокат
да ангажира, и код за комуникации. Убиеца не знае, че има
четвърти план, излключващ прилагането на трите плана, а
именно: двама екзекутори да го пратат на онзи свет. Убиеца
получава двата пистолета (9 мм и 7.65 мм) в началото на м.
август. Обяснават му, че, все пак, недай Боже, има вероятност за прилагане на план “в”, и затова, за подсилване на
защитната версия, е необходимо той да е женен, и жена му
да е бременна. Убиеца изпълнява заповедта. На 17 август той
пресреща една тютюноработничка, с която само се е запознал
преди една година, прави є предложение, прави сватба на
12 септември, и в дена на убийството, тютюноработничката
90

е бременна. Убиеца не е самоубиец. След нараняването в
главата, той има физически сили, и техническа възможност,
да се самоубие, но позволява да бъде заловен жив. Убиецът
е убеден, че е прострелян от противник, и затова при разпитите изпълнява инструкциите на план “в”. Убиеца е мързелив
и лош човек, с ниско образование, криминал, за пари готов
на всичко. Осъден на доживотен затвор за убийство, с три
помиловки (за женитбата на цара, за раждането на Мария
Луиза, за раждането на Симеон), през м. юни 1937 г., след 7
години и половина затвор, той е на свобода. Завербуван от
ГРУ през м. март 1938 г., той е обучаван и инструктиран за
политическо убийство срещу получаване на банкова сметка
с влог, в чужбина.
Веднага след убийството, Петата колона масово, и настойчиво, разпространява слухове, че генерала е убит от цар
Борис, защото му опонирал, защото недопуснал цара и негови близки да прават далавери с военни доставки, защото
щел да попречи да прават далавери с предстоящите военни
доставки с отпуснатите 5 милиарда лева. Петата колона иска
да има буря от възмущение, която да прерастне в метеж, детрониране, цареубийство, и да доведе република, гражданска
война, комунизъм. На 13 октомври е направена целодневна
военно-полицейска блокада на София, и са арестувани 200
разпросранители на слухове. Повервалите на слуховете не
са в количеството, което да извърши това, което иска Петата
колона. Опита е неуспешен.
От опита на: Екатерина Велика, на следващите руски
императори, и от личен опит в България, Германия, Китай,
Испания, Сталин прави твърд, безпогрешен, извод:
1. Неговата пета колона, и агентура, са безсилни да вземат властта, ако нема дълга изтощителна война, или ако нема
гражданска война, и че, все пак, при тези две алтернативи,
даедни поотделно, или заедно, НЕ е АБСОЛЮТНО сигурно
91

взимането на властта.
2. Но ако, поотделно, или заедно с двете алтернативи,
има и трета алтернатива, а именно, нахлуване и окупация
на червената армия, вземането на властта е АБСОЛЮТНО
СИГУРНО. И Сталин взима твърдото решение: ВСЕКОГА да
има третата алтернатива, и окупационната армия да се нарича
Освободителка, и "освободените" да є прават паметници.
76. Хитлер не очаква световна война, но я получава.
Странна война. Бързосъкрушително оръжие
Вследствие на неотсеяна стратегическа информация Хитлер е убеден, че Англия и Франция, както постъпват два пъти
с съюзна Чехословакия през 1938 и 1939 г., в момента неще
воюват за съюзника си Полша, и на 1 септември 1939 г. я
напада. На третия ден Англия и Франция обявяват война на
Германия. Вместо местна, войната се превръща в световна.
Хитлер получава силно главоболие, взима лекарства, неколко часа слага мокри пешкири на главата. На 17 септември
неговият съюзник Сталин, напада в гръб сражаваща се Полша, и след 11 дни тя е разпокъсана и унищожена. Но сега
Англия и Франция не обявяват война на новия нападател,
защото ще дойде време, той да бъде превърнат в съюзник.
Германия требе да бъде щадена, и непременно да разполага с румънския петрол, за да може да води с СССР война за
взаимно изтощаване и издънване. С научния си потенциал, с
гео-стратегическото си положение, с прилежността, жертвоготовността, и войнствеността, на народа, в момента Германия
е по-страшен противник от СССР, и затова първо тя требе да
бъде сразена, а СССР да е един пиров победител. Румънското
петролно поле требе да е извън радиуса на действие на английската авиация, и следователно, да е незапалимо, и затова
Турция ще е неутрална, а България, Гърция и Югославия, да
92

са в германски ръце. Не са нужни английски усилия Германия
да бъде заставена да нахлуе в България, Гърция, и Югославия,
защото гламавия и лаком Мусолини се е погрижил за това: на
28 октомври 1940 г. е обявил несъгласувана с Гермнаия, на
своя глава, война на Гърция, и се очертава негово поражение,
и е нужно Германия да спасява положението.
В германо-съветско менгеме, с три хиляди километра
фронт, героична Полша на 28 ноември 1939 г. капитулира, и
започва периода на така наречената “Странна война”: на Запад цари пълно затишие (29 септември 1939 8 април 1940).
С наложената ефикасна морска блокада, с господството
си по море, с свободен достъп до световните ресурси, Англия
може да бъде победена само с светкавична десантна война,
или с ново бързосъкрушително оръжие, преди да е задействан
американският икономически и военен потенциал. Хитлер затова си слага мокри пешкири на главата. Всеки изминат ден
на Странната война носи полза за Англия, и вреда за Германия. На 6 октомври, в реч пред Райхстага, Хитлер предлага на
Англия и Франция мир на основа на принципа “Кой каквото
взел, взел” (Ути посидетис). На 10 октомври Англия и Франция отхвърлат предложението. Хитлер е принуден да не се
отчайва, и прави непрекъснато сондажи за сключване на мир.
Всеко забаване на истинската война е пагубно, и Хитлер се
развихря: на 9 април 1940 г. напада Дания и Норвегия, а на
10 май напада Франция, и неочаквано за него, Франция за
43 дни е сразена. Надевайки се да сключи мир с Англия, на
24 май издава директива № 13, с която спасява от немски
плен при Дюнкерк 338-хилядна англо-френска армия. Изоставайки целото въоръжение и боеприпаси, 224 201 англичани
и 113 023 французи, са евакуирани в Англия. Въпреки това,
мир не е сключен. Английската флота господства по море, и
е невъзможно германската армия да нахлуе в Англия. Войната се превръща в дългосрочна. От този момент е абсолютно
93

сигурно, че Германия, ако не създаде бързосъкрушително
оръжие, губи войната, и е само въпрос на време кога ще
стане това. Но англичаните не забрават, че преди да бъде
сразена, тя требе да изпълни определената от Англия задача:
да омаломощи и обезкърви Съветския съюз.
Състоянието на науката и техниката позволява да се мисли за следните бързосъкрушителни оръжия: атомна бомба,
бактериологично, и химично. Последните две отпадат, и от
момента на превръщането на войната в дългосрочна, един
от главните проблеми на английското правителство, и разузнаване, е: следене, и попречване на Германия да направи
атомна бомба. За нейната направа е необходимо да бъдат
преодолени три големи трудности, и около стотина по-малки.
Втората голема трудност е забаване скоростта на лъчите, които бомбардират атомните ядра. Третата голема трудност е
намиране на критичната маса, т.е. какво количество уран да
има в бомбата: защото, ако то е под, или е над, критичната
маса, реакция не става. Германските атомни физици се опитват да преодолеят тези две големи трудности, и до края на
войната не успеват.
Англия и САЩ се споразумеват за съвместна направа в
САЩ на атомна бомба, и това е Манхатънският проект. 150
000 души работат и живеат в новопостроени лаборатории,
заводи, и градчета, изолирани от останалата територия на
САЩ, в пустинята на щат Ню Мексико. Против изтичането
на информация, заедно с много мерки, направено е и така,
че само 12 души от 150-хилядния персонал имат целостна
представа какво, и как, се прави в големата изолирана зона.
Всички останали от персонала са разделени на обособени
групи, които не контактуват една с друга, и една група знае
само една-две от малките трудности. Ако проникне шпион,
той ще издаде сведения за преодоляване на една-две малки
трудности.
94

Всички атомни физици в света мислат, че “тежката вода”
ще намали скоростта на лъчите, и за нейното производство
са построени заводи. Но английски и американски физици
откриват, че тежката вода е негодна, и че графита може да
намали скоростта. Всички атомни бомби са направени с графит, а не с тежка вода. За да запазат погрешната увереност
за абсолютната необходимост от тежка вода, англичаните бомбардират ненужните заводи за тежка вода, в Пенемюнде, на
брега на Балтийско море, и в Северна Норвегия. Те изпращат
в Норвегия въздушно-десантна диверсионна група за разрушаване на връзката на ненуждните заводи с морето. Третата
голема трудност е преодолена с шестмесечни математически
изчисления на английския физик Клаус Фукс, натурализиран
немец, скрит комунист, завербуван от руското разузнаване, който предава решението за проблема критична маса.
Всъщност една от главните задачи на съветското разузнаване
в САЩ е открадване тайните на атомната бомба. Въпреки
големия успех с К. Фукс, и немалко кражби на малки трудности, СССР е изостанал научно и технически, и едва след
четири години и два месеца, в средата на м. септември 1949
г., прави атомна бомба.
Колкото и странно, и невероятно, да изглежда, но атомната
бомба е хуманно оръжие: ако тя не бе употребена, войната
щеше да завърши след като американците дадът 1 милион, а
японците 2 милиона загинали. Ето обосновката: Кое е по-хуманно? Пускане на две атомни бомби, 400 хиляди загинали, и
край на войната, или неупотреба на атомни бомби, 3 милиона
загинали, и край на войната.
77. Изказване на Сталин в Политбюро на 19 август 1939
г.
През март-април 1939 г. е дошло време за военно-завоева95

телно съюзаване с Германия. Като общо правило, преговори
за военно-завоевателен съюз между антисемит и евреин мъчно се водат, и Сталин прави реверанс, и угажда на Хитлер и
Рибентроп: на 3 май уволнява Максим Литивнов, и назначава
за външен министър В. Молотов. По дипломатически канали
двамата диктатори разбират, че вероятността за сключване на
съюз не е малка. Предстои идване на Рибентроп в Москва, и
требе да има решение на ПБ, какво да се прави, и какво да
се иска, на преговорите, и във връзка с това, Сталин, прави
на 19 август в ПБ следното изказване:
“Въпросът мир или война встъпва в критична за нас фаза.
Ако ние сключим договор за взаимопомощ с Франция и Великобритания, Германия ще се откаже от Полша, и ще почне да
търси модус вивенди с западните държави. Войната ще бъде
предотвратена, но в по-далечно бъдеще събитията може да
имат опасен за СССР характер. Ако ние приемем предложението на Германия за сключване с нея пакт за ненападение,
тя, разбира се, ще нападне Полша, и намесата на Франция
и Англия в тази война е неизбежна. В Западна Европа ще
има сериозни вълнения и безредици. При такива условия има
много шансове да останем извън конфликта, и може да се
надеваме на изгодно за нас встъпване в войната.
Опитът от последните двадест години показва, че в мирно
време, в Европа, е невъзможно да има комунистическо движение, силно до такава степен, че болшевишката партия да
вземе властта. Диктатурата на тази партия е възможна само
в резултат на голема война. Ние правим нашия избор, и той
е ясен. Ние требе да приемем германското предложение, и
вежливо да отпратим англо-френската мисия. Първото предимство, което ще получим, е унищожаването на Полша до
самата Варшава, и ще вземем и Украинска Галиция.
Германия ни дава пълна свобода на действие в Балтийските
страни, и не възразява за връщането на Бесарабия в СССР. Тя
96

е готова да включи в нашата зона на влияние Румъния, България, и Унгария. Остава открит въпроса, свързан с Югославия...
Същевременно ние требе да предвидим последиците, които
прозитичат от поражение на Германия, както и при нейна победа. В случай на поражение, неизбежно идва съветизация
на Германия, и създаване на комунистическо правителство.
Ние не требе да забраваме, че съветизирана Германия ще
бъде пред голема опасност, ако съветизацията е резултат
на поражение на Германия в краткосрочна война. Англия и
Франция ще бъдат още достатъчно силни, за да завладеят
Берлин, и унищожат съветска Германия. А ние неще сме в
състояние да отидем и помогнем на нашите болшевишки
другари в Германия.
При такова положение, нашата задача се свежда в това:
да направим така, че Германия да може да води колкото е
възможно по-дълго война, с цел, Англия и Франция да бъдат изморени, и обезсилени, до такава степен, че да не са
в състояние да разгромат съветизирана Германия. Заемайки
позицията на неутралитет, и очаквайки нашия час, СССР ще
оказва помощ на днешна Германия, снабдявайки я с суровини
и продоволствени стоки. Но от само себе си се разбира, че
нашата помощ не требе да надхвърля определени размери, с
оглед тя да не подрива нашата икономика, и да не намалява
мощта на нашата войска.
Същевременно ние требе да правим активна комунистическа пропаганда, особено в англо-френския блок, и предимно в Франция. Ние требе да бъдем готови за положението,
когато в тази страна, поради военното време, партията ще
бъде принудена да се откаже от легална дейност, и да премине в нелегалност. Ние знаем, че тази работа иска много
жертви, но нашите француски другари неще се колебаят.
Първа главна техна задача е разлагането и деморализацията
на войската и политицията. Ако тази подготовителна работа
97

се извърши в съответната необходима форма, безопасността
на съветска Германия е осигурена, а това ще помогне и за
съветизацията на Франция.
За осъществяване на тези планове е необходимо войната
да продължи колкото може повече, и именно в тази насока
требе да отправим всичките сили, с които разполагаме в Западна Европа, и Балканите.
Сега да разгледаме второто положение, сиреч победа на
Германия. Некои изказват мнение, че тази възможност представлява за нас сериозна опасност. В това мнение има част от
истина, но е грешка да се смета, че тази опасност е толкова
близка, и така голема, както некои я представят. Ако Германия победи, тя ще излезе от войната твърде обезсилена, за
да започне въоръжен конфликт с СССР, и то поне в продължение на десет години.
Нейна основна грижа ще бъде да наблюдава победените
Англия и Франция, и да пречи на техното възстановяване.
Освен това победоносна Германия ще разполага с огромни
територии, и в продължение на много десетилетия тя ще е
заета с “техната експлоатация”, и установяване на германски
поредък и власт. Очевидно е, че Германия ще е много заета
на друго место, за да се изправи срещу нас. Има още нещо,
което ще усили нашата безопасност. В победена Франция
френската комунистическа партия всекога ще бъде твърде
силна. Комунистическата революция е неизбежна, и ние може
да използваме това обстоятелство, за да отидем в помощ на
Франция, и да я направим наш съюзник. Освен това, всички
народи, попаднали под “защитата” на победоносна Германия,
също ще станат наши съюзници. Ние ще имаме широко поле
за извършване на световна революция.
Другари! В интерес на СССР Родината на трудещите се, е
да избухне война между Райха и капиталистическия англо-френски блок. Необходимо е да се направи всичко тази война да
продължи колкото може по-дълго, за да се обезсилат и двете
98

страни. Точно по тази причина ние требе да се съгласим за
сключване на пакта, предложен от Германия, и да работим
тази война, веднъж обявена, да продължи максимално дълго
време. Требе да усилим пропагандната работа в воюващите
страни, за да бъдем готови, когато войната завърши...” (вж.
стр. 73 на № 50).
Видно е от горния текст на изказването, че той е ЧАСТ от
направеното изказване. Авторите на книга № 50 са съкратили
изказването на две места: в абзатц III, след думите “остава открит въпроса, свързан с Югославия...”, и в последния абзатц,
след думите “за да бъдем готови когато войната завърши...”
Съкращение е направено на две много интересни и важни
места. Също така ясно е, че след последния абзатц има още
абзатци, които са съкратени от авторите на книга № 50. Дано
бъде публиуван целият текст на изказването, което се съхранява в “Център хранения историко-документальных коллекции”,
бивш “Архив СССР”, фонд 7, оп. 1, д. 1223.
Френската телеграфна агенция Хавас съобщава нещо
за секретния протокол и решение на ПБ от 19 август 1939
г.: Сталин реагира веднага с опровержение от 30 ноември
1939 г. в вестник “Правда”. Ето отговора (опровержението)
на Сталин:
“ЗА ЛЪЖЛИВОТО СЪОБЩЕНИЕ НА АГЕНЦИЯ ХАВАС
Редактор на “Правда” се обръна към др. Сталин с въпроса: какво е отношението на др. Сталин към съобщението на
агенция Хавас за “речта на Сталин”, уж произнесена от него
в “Политбюро на 19 август”, където уж се прокарва мисълта,
че “войната требе да продължи колкото се може по-дълго, за
да се изтощат воюващите.”
Другаря Сталин изпрати следния отговор:
“Това съобщение на агенция Хавас, както и много нейни
други съобщения, представлява лъжа. Аз, разбира се, не мога
да зная в кой кафе-шантан е изфабрикувана тази лъжа. Но
както и да лъжат господата от агенция Хавас, те не могат да
99

отричат, че:
а) Не Германия нападна Франция и Англия, а Франция
и Англия нападнаха Германия, взимайки за себе си отговорността за сегашната война;
б) След започване на военните действия, Германия се обърна към Франция и Англия с предложения за мир, а Съветския
съюз открито поддържа мирните предложения на Германия,
понеже той смета, и продължава да смета, че най-бързото
свършване на войната коренно ще подобри положението на
всички страни и народи;
в) Управляващите кръгове на Англия и Франция грубо
отхвърлиха, както мирните предложения на Германия, така и
опитите на Съветския съюз, за постигане на най-бързо свършване на войната.
Такива са фактите.”
В случая, Сталин лъже.
78. Договорите от 23 авгсут 1939 г. и 28 септември
На 23 авгсут 1939 г., в Москва, на преговорите СталинМолотов и Рибентроп, са подписани тайни договори:
1. Германия и СССР ще нападнат Полша, и ще я поделат,
като границата ще минава по една Север-Юг (отвесна) черта,
на 10 километра на исток от Варшава.
2. СССР може да завладее Летония, Естония, Финландия.
3. СССР може да вземе от Румъния територията между
реките Прут и Днестър, т.е. Бесарабия.
С закъснение от 16 дни, СССР напада Полша, а през това време германските войски, преследвайки отстъпващите
поляци, са навлезли дълбоко на исток от договорената граница. На 28 септември Рибентроп е в Москва, и се договара с
Сталин-Молотов, границата да минава на 150-200 километра
100

на исток от договорената на 23 август, като в замена на това
СССР ще завладее Литва, с изключение на около 1000 кв. км,
от Северна Литва, населени с немци, граничещи с немската
област Мемел (Клайпеда).
След неколко месеци, при завладеването на Литва, Сталин
изиграва един любим трик на руските императори: съобщава
на Хитлер, че съветските стремителни командири, не овладели устрема си, влезли в неговата територия, и сега е трудно
да я напуснат. Вбесеният Хитлер е принуден да прави весела
физиономия при мошеническа игра, и се съгласява, територията да е руска, срещу заплащане на 30 милиона марка,
платими с продоволствени стоки. Освен Бесарабия, Сталин
взима и Северна Буковина. Още един път Хитлер е принуден
да прави весела физономия. Чисто и просто, Стлаин се грижи
за лекуването на разклатените му нерви.
79. Директива на Сталин за преговорите Молотов-ХитлерРибентроп в Берлин на 12-13 ноември 1940 г.
Акция Соболев
Хитлер е завзел: Дания, Норвегия, Люксембург, Белгия,
две трети от Франция, Румъния, Унгария, завладел Елзас и
Лотарингия, и две трети от Полша. Сталин е завладел: Бесарабия, Северна Буковина, Источна Полша, Литва с “хитлеровата” територия, Летония, Естония. Само за Финландия мачка
му минава път: от нея взима само територия около 25 000
кв. км, с най-големите залежи от никел в света, и с никелови
мини, и областта Карелия, с втория по големина финландски
град Випури (по шведски Виборг).
Изхождайки от това, че съветско-германските споразумения от 23 август 1939 г., и от 28 септември, са изпълнени (с
изключение за Финландия), дошло е време за нови споразумения за завладеване, дошло е време за поделба на света. И
101

Сталин изпраща Молотов в Берлин за преговори. През нощта
на 9-10 ноември, в вилата си, Сталин диктува на Молотов Директива за преговорите, която Молотов записва в джобния
си бележник.
Молотов отпътува от Москва на 10 ноември вечерта, с
специален влак, с голема делегация от 65 души, в която влизат
комисара на черната металургия И. Т. Тевосян, 5 зам.-комисари (В. Г. Деканозов, В. Н. Меркулов, А. Д. Крутиков, В. П.
Баландин, В. С. Яковлев), много заведущи отдели на външното
комисарство. С същия влак пътуват и немският посланик Шуленбург, и негови съветници. Пристигат в Берлин в 11 часа
сутринта на 12 ноември. Преговорите започват веднага: Рибентроп приема, от 12 часа до 15 часа, Молотов и Деканозов,
от 15 часа са приети за повече от 3 часа от Хитлер. Вечерта
Рибентроп дава прием-вечеря в хотел “Кайзерхоф”, на който
Хитлер не присъства. На другия ден сутринта за неколко часа,
се срещат с Гьоринг, и с Хес. Следобед, 3 часа и половина
преговарат с Хитлер-Рибентроп. От 19 часа Молотов дава в
съветското посолство вечера на Рибентроп, като преговорите
траят до следполунощ, в посолството, и в немско бомбоскривалище. Сутринта на 14 ноември Молотов отпътува, и пристига
в Москва вечерта на 15 ноември.
Вечерта на 12 ноември, с шифрована телеграма, Молотов
докладва на Сталин за преговорите, и иска инструкции. Рано
сутринта на 13 ноември получава от Сталин дълга телеграма,
с дълга директива, от която е публикувана малка част. Тази
нова директива е по ГЛАВНИЯ ВЪПРОС на преговорите, т.е.
за БЪЛГАРИЯ.
Ето текста на първата Директива от 9 ноември, и на част
от текста на Директивата от 13 ноември (подчертаните думи
са от Молотов):
НЕКОЛКО ДИРЕКТИВИ ЗА БЕРЛИНСКОТО ПЪТУВАНЕ
(9 ноември 1040 г.)
102

1. Цел на пътуването:
а) Разузнаване на истинските намерения на Г. и всички
участници в Пакта на 3-те (Г., И., Я.) за осъществяване плана за създаване на “Нова Европа”, а също така на “Велик.
Изт.-Азиатско Пространство”: границите на “Нов. Евр.” и
“Изт.-Аз.Пр.”; характера на държавните структури, и отношения, на отделните европейски държави в “Н.Е.” и в “И.-А.”;
етапи, и срокове, за осъществяване на плановете, поне, за
най-близките: перспективите за присъединяване на други
страни към Пакта на 3-те; местото на СССР в тези планове,
в този момент, и в бъдеще.
б) Подготвяне на проект за сфери на интереси на СССР
в Европа, а също в Западна и Средна Азия, проучване и възможността за споразумение за това с Г. (а също с И.), но да не
се сключва споразумение с Г. и И. при тези преговори, като
се има предвид продължаването на преговорите в Москва,
където требе да пристигне Риб-п в най-скоро време.
2. Изхождайки от това, че съветсо-германското споразумение за частично разделяне сферите на интереси между СССР
и Герм. е изпълнено (с изкл. на Финл.), в преговорите требе
в сферата на интереси на СССР да попаднат:
а) Финландия на основата на с.-г. споразумение от 39 г.,
в изпълнение на което Г. е длъжна да отстрани всички пречки
(извеждане на герм. войски, прекратяване на всички полит.
демонстрации в Ф. и Г., насочени в вреда на интересите на
СССР).
б) Дунав, в частта на Морския Дунав, в съответствие директивите на др. Соболев.
Да изкажем нашето надоволство от това, че Г. не се консултира с СССР по въпроса за гаранции, и въвода на войски,
в Румъния.
в) България главния въпрос на преговорите, требе да бъде,
по споразумение с Г. и И., в сферата на интереси на СССР,
103

и на тази основа, дадени гаранции на България от СССР, с
въвод на съветски войски в България, както това е сторено
от Германия и Италия относно Румъния.
г) Въпросът за Турция, и нейната съдба, не може да бъде решен без наше участие, тъй като ние имаме сериозни
интереси в Турция.
д) Въпросът за по-нататъшната съдба на Румъния и Унгария,
като граничещи с СССР, ни интересува много, и ние искаме
за това да има споразумение с нас.
е) Въпросът за Иран не мжое да се решава без участие
на СССР, тъй като ние имаме там сериозни интереси. Без
нужда за това да неговорим.
ж) Относно Гърция, и Югославия, ние искаме да знаем
какво мисли да предприеме Оста?
з) По въпроса за Швеция, СССР остава на позицията, че
запазването на неутралитета на тази държава е в интересите
на СССР и Германия. Г. остава ли на тази позиция?
и) СССР, като балтийска държава, се интересува от въпроса за свободно преминаване на кораби от Балтика, в мирно
и военно време, през Малки и Голем Белт, Ерезунд, Категат,
и Скагерак. Добре е, по примера на съвещанията за Дунав,
да се създаде съвещание по този въпрос на представителите
на заинтересуваните страни.
к) На Шпицберген требе да бъде осигурена работа на
наша въглищна концесия.
3. Транзита Германия-Япония, е наша могъща позиция,
която требе да се има предвид.
4. Ако попитат за нашите отношения с Турция да съобщим нашия отговор на турците, а именно, че им казахме, че
липсата на пакт за взаимопомощ с СССР не им дава право
да искат помощ от СССР.
5. Ако попитат за нашите отношения с Англия, да им кажем това, за което се уговорихме в вилата на Сталин.
104

6. Да им кажем, че на нас ни е съобщено за направените от Германия, посредством Рузвелт, мирни предложения на
Англия. Това истина ли е, и какъв е отговора на Англия?
7. На възможен въпрос за нашите отношения с САЩ, да
отговорим, че САЩ също ни питат, не може ли ние да дадем
поддръжка на Турция и Иран, в случай възникване на опасност
за тех. Ние още не сме отговорили на тези въпроси.
8. Да запитаме до къде са границите на “Източно-Азиатското Пространство”, съгласно пакта на 3-те.
9. Относно Китай, в секретен протокол, в качество на един
от пунктовете на този протокол; да кажем за необходимостта
от добиване на почетен мир за Китай (Чан-Кайши), за което
СССР, може би с участието на Г. и И., е готов да посредничи,
при което ние не възразяваме Индонезия да бъде призната за
сфера на влияние на Япония (Манчу-Куо остава за Я.).
10. Да предложим да направим акция за мир чрез открита
декларация на 4-те държави (ако е ясен благоприятния ход
на основните преговори: Бълг., Турц., и др.), при условие,
запазването на Великобританската империя (без мандатните
територии), с всичките владения, които Англия сега владее, и
при условие, за ненамеса в работите на Европа, и незабавно
напускане на Гибралтар, и Египет, а също и с задължение за незабавно връщане на Германия нейните предишни колонии.
11. Относно съв.-японските отношения първоначално да
отговаряме в рамките на моя отговор на Татекава.
12. Ако запитат за съдбата на Полша на основа на споразумението от 1939 г.
13. За компенсации за собственост в Прибалтика: 25% в
една година, 50% за три години (при равни части).
14. За икономическите работи: в случай на благоприятен
ход на преговорите продоволствие.”
Ето и частта от Директивата от 13 ноември 1940 г.:
“... Осигуряване спокойствието в района на Проливите е
105

невъзможно без споразумение с България за влизане на съветски войски за защита входовете в Черно море... този въпрос
е сега особено актуален, и не търпи отлагане, не само защото Турция е свързана с Англия, но и затова, защото Англия, с
флота си, е завзела гръцки острови и пристанища, откъдето
всекога може да заплашва бреговете на СССР, използваки
споразумението си с Турция.”
Има и трета, допълнителна Директива, от 13 ноември, с
която Сталин упълномощава Молотов да преговара за поделба на Турция.
Видно е от трите директиви, че най-важния проблем е
пакта за съветка “помощ”, за въвод на червената армия и
“пазене” на България, и след това, нейната окупация. Втория
по важност проблем е пакта за съветка “помощ”, за въвода
на червената армия и “пазене” на Турция, и след това, нейната окупация. Сталин иска да повтори с България и Турция
това, което е направил преди 5 месеца с Литва, Летония, и
Естония. Не може да обясни защо е необходимо да се пази
България, когато тя не е заплашена. Сталин-Молотов искат,
като програма максимум, двата проблема да бъдат решени в
положителен смисъл на тези преговори, и ако това не стане,
като програма минимум, непременно, сега, да бъде решен
положително проблема за окупация на България. По проблема
България Хитлер отговара, че е необходимо да получи мнението на Италия, и на свой ред задава въпрос на Молотов:
Българите искат ли помощ от СССР? Хитлер съзнава, че от
територията на България лесно може да се разгроми потенциалния южен фронт, и да се вземе румънския петрол, което
означава рухване на Германия. На преговорите се изказват
становища за поделба на света. СССР иска да получи България, Турция, Блиския исток, Египет, Ирак, Саудитска Арбия,
Хитлер се съгласява СССР да вземе Персия, Афганистан, Индия. Поделбата на света ще бъде дообсъдена и договорена в
106

скоропредстоящи преговори с Рибентроп в Москва. Хилер е
раздразнен, и стреснат, от съветските планове, но не издава
настроението си.
На 18 ноември цар Борис се среща с Хитлер и Рибентроп,
и е информиран за съветския план за окупация. Хитлер извиква турски дипломати и им съобщава какво им готви северния
съсед.
След преговорите нема разрив. Молотов остава с впечатление, че Хитлер е склонен да договори нови завоевания, и съобщава това на Сталин. Същото съобщава и разузнаването.
Положителното решаване на най-важния проблем не търпи
отлагане, и Сталин-Молотов решават веднага след преговорите, зад гърба на Хитлер, да го решат, като принудат България,
чрез натиск с Петата колона, евентуално с подкупи, шантаж,
заплахи, да подпише пакт за “помощ”, за “пазене” от червената
армия. За подписване на пакта зад гърба на Хитлер, и неговото омилостивяване, е решено да се съобщи на Германия, че
СССР иска да се присъедини към Тристранния пакт.
Изпълнението на “Бългрската акция”, така е наречен плана,
Сталин-Молотов възлагат на генералния секретар на външното
министерство Аркади А. Соболев и на българския посланик
в Москва Иван Стаменов. Нема место за чудене. Всичко идва на местото си, като се знае, че Стаменов е завербуван от
съветското разузнаване.
Неканен, Соболев пристига в София. Приет е от цар Борис
на 25 ноември 1940 г., понеделник, и връчва текст с съветските
предложения за пакт. Същия ден Молотов омилостивява Хитлер: извиква немския посланик Шуленбург, и му съобщава,
че СССР иска да влезе в Тристранния пакт.
На 25 ноември Георги Димитров е в Кремъл при Молотов,
и обсъждат Българската акция, но не записва в Дневника си
какво са говорили (стр. 202-203). Тъкмо се върнал в Коминтерна, и е извикан при Стлаин. В присъствието на Молотов
107

и Деканозов, Сталин му нарежда да извърши акцията (т.нар.
Соболева акция) за натиск на цар Борис. В Дневника си Димитров записва, че вечерта изпраща шифрована телеграма
до БКП с следното съдържание:
“Съветското правителство днес е отправило на бълг. правителство конкретно предложение за сключване на пакт за
взаимопомощ.
Съветското правителство счита, че обезпечаването на
безопасността на България и Съв. съюз откъм Черно море и
Проливите, и съхранението на мира, е общ жизнен интерес
на двете стрнаи, и изисква техните съвместни усилия. Съв.
съюз се ангажира да поддържа справедливите териториални
искания на България, и специално връщането на Одринската
област (до) линията Мидия-Енос, Западна Тракия с Дедеагач,
Драма, Кавала, както и да окаже на България всемерна помощ.
При сключването на такъв пакт Съв. съюз не само не възразява против присъединяването на България към Тройнствения
пакт, но и сам той ще се присъедини към тоя пакт.
Това предложение е връчено днес на цар Борис и Филов. Вземете най-бързи и енергични мерки това предложение
да стане достояние на парламента и вън от него, в печата,
и масите.
Мобилизирайте за тази цел нашите депутати; разгърнете
най-енергична кампания по целата страна в полза на това
предложение, искайте незабавното му и безусловно приемане.
Решават се за дълги години съдбините на българския народ.
Потвърдете веднага получаването на това съобщение.
Дръжте ни ежедневно в курса на кампанията, и събитията, а така също как ще реагират правителството, и другите среди.”
Вечерта на 25 ноември Димитров изпраща шифрована
заповед до БКП да упражни натиск върху цар Борис за подписване на пакт, чрз устна агитация, чрез позиви, раздаване
на ръка, и пускани в пощенските кутии,с надписи по стените
108

“Съюз с СССР", ако е възможно, с митинги, с манифестации,
със стачки. Петата колона пет дни изпълнява заповедта на КИН.
В позивите е написан абзатц I, и абзатц II от телеграмата, както
и текст с подходящо съдържание, и подканване към действия.
Петата колона се състои от БКП, леви земеделци, земеделциединофронтовци, БЗНС-Пладне, Звено, републиканци, част от
социал-демократите: групата Д. Нейков-Здр. Митовски-Цочо
Братанов, част от анархисти прикрити комунисти, "независими"
интелектуалци, всичко около 5000 души отцепредатели.
Г. Димитров в Дневника си, на датата 25 ноември, записва следното изказване на Сталин: “...Ние ще изгоним турците
в Азия. Каква е тази Турция? Там има 2 милиона грузинци,
милион и половина арменци, 1 милион кюрди и т.н. Турците
са само 6-7 милиона.”
На 30 ноември, събота, цар Борис казва на съветския
пакт своето “НЕ”. И спасява народа, държавата, и България,
от трагичната участ на трите балтийски народа и държави.
80. САЩ са с Англия
САЩ показват с следните действия, че ще влезат в войната:
На 20 март 1939 г. САЩ отзовават посланика си в Берлин в знак на протест от станалото на 15 март разпокъсване
и унищожаване на Чехословакия.
На 7 април Италия завладева Албания, и на 15 април Рузвелт публично моли Хитлер, и Мусолини, да заяват, че техните
две страни не ще нападнат 31 изрично назовани държави.
На 4 ноември Рузвелт подписва закон, позволяващ на
Англия и Франция да закупуват от САЩ оръжие на условие
“Плащай и носи”.
На 14 май 1940 г. Рузвелт изпраща писмо на Мусолини,
с което настоява Италия да пази неутралитет.
109

На 25 май Рузвелт предлага на Мусолини, по молба на
премиерите на Англия и Франция, Италия да не се намесва
в войната.
На 10 юни, в реч по радиото, Рузвелт порицава намесата
на Италия в войната, и декларира, че правителството на САЩ
ще оказва съдействие на Англия и Франция.
На 3 септември САЩ предават на Англия 50 ескадрени
разрушители срещу получаване от Англия на бази в Атлантическия океан.
На 29 декември, в реч по радиото, до американския народ, Рузвелт казва, че САЩ неще допуснат Англия да бъде
победена.
На 6 януари 1941 г. Рузвелт изпраща за одобрение в
Конгреса законопроекта за “наем-заем”, за неограничено,
безвъзмездно, въоръжаване на Англия.
На 21 януари полковник Донован, личен пратеник на
Рузвелт, разговаря в София с цар Борис, и настоява България да се противопостави на германския натиск за влизане
в Тристранния пакт.
На 9 февруари, неделя, в произнесена СПЕЦИАЛНО за
България реч по радиото, премиера Чърчил, признава, териториалните неправди извършени над България с Ньойския
договор, и я призовава, заедно с другите балкански държави,
да се нареди на страната на Англия. Това означава: покана
за връщане на земи, и сключване на съюз.
На 21 февруари, петък, водачите на прозападната опозиция
в парламента, Н. Мушанов, Д. Гичев, Кр. Пастухов, изготват
писмо, с което искат от цар Борис аудиенция, за да изкажат
становище по външно-политическия курс. На 22 февруари,
събота, водачите на прозападната опозиция в парламента
изпращат на цар Борис писмото за искане на аудиенция по
въпросите за външно-политическата ориентация. Аудиенцията
е отказана.
110

81. Две пагубни решения
По вина на баща си, родения на 30 януари 1894 г. цар
Борис, е с недостатъчно общо и политическо образование.
През трите войни, и особено през 24-те бурни, и тежки, години на царуване, 3 октомври 1918 28 август 1943 г., мислейки
ден и нощ как да неутрализира многобройните козни срещу
България, той нема време за самообразование. Затова, често,
при взимане на решения, по външни работи, е бавен, нерешителен, по вътрешни работи, бавен, нерешителен, излишно
милостив, и като се прибави недостиг на отсеяна стратегическа информация, понекога, взима неправилни стратегически
решения.
От средата на октомври 1940 г. до 1 март 1941 г. Германия упражнява натиск за присъединяване на България към
Тристранния пакт. За съжаление, четири месеци и половина
не са достатъчни на цар Борис да реши правилно ребуса:
“Кой ще спечели войната”. Погрешно приема, че Германия
ще победи, и взима гибелното решение за присъединяването към Тристранния пакт (1 март). За разлика от цар Борис,
външният министър Иван Попов, правилно решава ребуса,
но не успева да убеди цара. Този умен политик, през м. септември 1944 г., се самоубива в Букурещ.
Германия, очевидно, ще загуби войната. Това означава,
даже и да се обещава целия свет, неприсъединяване на България към пакта. Но Германия и без пакт, заради Мусолини,
и за запазване на румънския петрол, требе да нахлуе в България, и НИКОЙ НЕ може да я спре. Всека военна съпротива
е безсмислена, и затова английския посланик в София Рендел,
заявява на цар Борис, че при предстоящето германско нахлуване, за Англия е достатъчно, и тя не иска нищо повече от
България, освен официален протест. След това, правилно е,
цар Борис да се оттегли, и предаде управлението на разумен
германофил, и да се самозатвори, както направи датскят крал,
111

например в Царска Бистрица, или да избега, подобно на норвежкия крал, в Англия. Така, изчакал края на войната, да се
завърне, както датския и норвежкия крал, с триумф.
Заслепен от японската победа в Пърл Харбър (7 август 1941
г.), цар Борис взима второ, гибелно решение: на 13 декември
1941 г., събота, обявава война на Англия и САЩ.
Пак, както преди 25 години, България е в съюз с тези,
които ще бъдат победени. Това не е лоша орис на зла орисница, това не е лоша прокоба на злорад магьосник, това е
участ, плод на непознаване на истинска история, знаене на
фалшива история, и на недостатъчни политико-обществени и
икономически познания. Сега, стопроцентно, ще има национална катастрофа. И още, има многопроцентна вероятност за
втора, страшна, катастрофа: правителства на Петата колона,
комунизъм, фактически протекторат, и ако това положение се
запази за дълъг период от време, русификация и изчезване
на държава, и на народ.
Цар Борис притежава интелектуална частност и съвест, и
осъзнавайки безнадеждността на войната, ужасната перспектива за него лично, на съпругата и двете невръстни деца, на
династията, на Отечеството, държавата, и народа, почива на
28 август 1943 г., на 49 години, от болестта на интелектуално
честните, и съвестни, банкрутирали, и разорени, банкери.
Петата колона разпространява слуха, че цар Борис е убит
от Хитлер, но след 9 септември 1944 г. казва, че е умрел от
собствена смърт. Пред Народния съд княз Кирил, като подсъдим, мислейки, че усилва защитата си, казва, че е убит от
Хитлер, когато преди 9 септември 1944 г. е казвал, че има
собствена смърт. Цар Борис не е убит от Хитлер, защото това е доказано от медицинската експертиза (заключение). И е
факт, че Германия не се противи княз Кирил, проф. Б. Филов,
и ген. Н. Михов, все хора на цара, да станат регенти, и не се
противи да се състави правителство от хора на цара.
112

82. Сталин на кръстопът
На 6 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка.
Тя не е решаваща. В чувала са 20 германски и 2 румънски
дивизии, всичко 230 300 души. От тех по въздуха са евакуирани 24 000 ранени и болни, 18 000 специалисти, общо 42
000 души. В чувала остават 188 300, и от тех в плен са 107
800, а убити и ранени са 122 500. Ако от 122 500 убитите са
една трета, т.е. 40 800, ранените са 81 700. От пленените 107
800, и ранените 81 700, общо 189 500 души, в Германия се
връщат през 1955 г. само 6000 души. Като се има предвид, че
съотношението между убит германец и убит руснак за целата
война е 1 към 14, при убити 40 800 германци, убитите руснаци в Сталинградската битка са 571 200. След Сталинград има
почти изравняване на мощта на воюващите, и едва след половин година, тенденция към бавно нарастващ руски превес, и
са нужни още две години изтощителна кървопролитна война,
десанти в Италия и Франция, масирани бомбардировки, за
достигане до победен край. През 1944-1945 г. на Источния
фронт е 40 процента от германската армия.
След Сталинград е дошло време за взимане на стратегическо решение с фундаментална важност. Първа алтернатива
е, ходом с войната, и след нея, курс към окупации, антиколониални, антикапиталистични войни, и завладеване на света,
с прилагане на принципа “Не изведнъж, а малко по малко”.
Втора алтернатива е, прибиране в границите на Св. съюз, 1520-годишно лекуване на раните, и СЛЕД ТОВА прилагане на
първата алтернатива. Чърчил и Рузвелт предпочитат Първата
алтернатива, умело пробутват стратегическа дезинформация,
и въз основа на нея Сталин взима решение: курс Първа алтернатива. Този курс води до бавно и сигурно закопаване на
Съв. съюз. Нужни са 48 години и 7 месеца (м. май 1943 25
декември 1991 г.) и добри гробари, като САЩ и Англия.
Неколко дни след взимане на решението, за скриване на
113

взетия курс, на 22 май 1943 г., Сталин прави първия ход: разтуря КИН. Всъщност нема такова нещо, защото КИН само е
преименуван. Целия-целеничък КИН, во главе с Г. Димитров,
преименуван на Външен отдел на ЦК на КПСС, върши същата
работа командва петата колона в целия свет.
83. Дезинформиране на Сталин
Въз основа на дезинформиране Сталин е убеден, че:
1. Съв. съюз ще получи 50 процента от индустрията и 50
процента от държавното имущество на Германия.
2. Германия ще бъде разпокъсана на стотина несуверени
жалки държавици, и в тех ще има само незначителна текстилна индустрия, земеделие, и скотовъдство (това е тайният план
Моргентау, на името на третия по йерархия човек в правителството на САЩ).
3. САЩ ще провеждат политика на изолационизъм, ще
търгуват, ще тънат в разкош, мислейки само за ядене, пиене,
удоволствия, ще демонстрират егоизъм и цинизъм, и неще се
интересуват какво става по света.
А партийните работници мислат: Американците имат
много пари, техните пари се въртът и възпроизвеждат, и
периода "ядене, пиене, хихо-михо" ще трае 50 години, а са
ни необходими 5 години, за да бъдат обесени. При това, тези
лакоми гадняри, както казва Ленин, са готови да продадат
въжето, с което ще ги обесат. Вече нема да ги има тези мръсни
капиталисти, които безмилостно експлоатират и тероризират
трудещите се.
4. Европа, и други райони в света, ще се гърчат в следвоенна икономическа разруха, инфлация, безработица, беднотия, болести.
5. Ще има политическа нестабилност, лоши правителства.
114

6. Колониалната система ще остане.
7. САЩ и Англия не ще насърчават и поддържат демокрацията.
8. Ще има неефективна международна организация, и
неще има сътрудничество в търговията, валутата, финансиране.
Всичко това не става. Съв. съюз получава 10 процента от
индустрията и имуществото на Германия. Германия е разделена на две части, и това е позволено за да има до Западна
Германия антисъветската изложба ГДР. Същото е направено
и с Корея. Има план Маршал, има доктрина Труман, има НАТО, премахване на колониалната система, ООН, демокрация,
сътрудничество, политическа стабилност. “Доктрината Труман”
е прогласена на 12 март 1947 г. в Сената: САЩ ще поддържат “свободните народи, съпротивляващи се на въоръжени
малцинства, или на външни сили, които искат да ги подчинат".
Прилагането є започва с поддръжка на Гърция и Турция.

115

84. Стратегическо разузнаване

Пруския крал и голем полководец Фридрих II Велики (4
февруари 1712 11 април 1740 28 август 1786 г.) казва:
“Френският маршал Сюбиз тръгва на война с 100 готвача,
аз с 100 разузнавача.” Англия и САЩ печелат Втората световна война, главно, на доброто стратегическо (политическо, икономическо, и военно) разузнаване, което се прави с
интелигентност, интелектуална честност, съвест, познания, и
пари. На съветското разузнаване в значителна степен липсва първата, третата, четвъртата, даденост, отчасти и втората,
затова Хитлер на 22 юни 1941 г. изпреварва с две седмици
нападението на Сталин. Затова, предимно с съветска кръв е
победена Германия, а Съв. съюз е омаломощен и обезкървен. Затова има погрешен курс Първа алтернатива.

85. Освобождаване от капитализъм
и завладеване на България

От курс Първа алтернатива следва подло обявяване на
война на България, окупиране и установяване на фактически протекторат на: България, Румъния, Унгария, Источна
Германия, и поставяне на доминирани от съветски агенти
терористични правителства, изпълняващи заповедите на тайни съветници.

Петата колона се е прекръстила на Отечествен фронт, и
116

образува първото Отечественофронтовско правителство, от
9 септември 1944 г. до 31 март 1946 г. То се състои от 10
съветски агенти, и 6 колаборационисти. Агенти са: Кимон
Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов, всички от Звено,
проф. Петко Стайнов, проф. Станчо Чолаков, двамата независими, Димитър Нейков соц.-демократ, Добри Търпешев,
Антон Югов, с истинско име Антон Танев Гьошев, Минчо
Нейчев, Рачо Ангелов, всички оит БКП. Шестте колаборационисти: Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров,
Ангел Държански, всички от БЗНС “Пладне”, Григор Чешмеджиев соц.-демократ, проф. Петко Стоянов, независим.
Те се осъзнават, и подават оставка: Бумбаров на 5 юли
1945 г., Н. Петков на 31 юли, останалите четирима на 17
август. Местата им са заети оит агенти: Александър Оббов,
Михаил Геновски, Стефан Тончев, Георги Драгнев, всички
леви земеделци, Стоян Костурков, радикал, Георги Панов,
соц.-демократ. Ето един венец на разузнаването. След
него идват още такива венци. Всеки ден изчезват стотици,
затворите са препълнени, въпреки че на четири-пет дни
старата партида отива некъде, и идва нова, и училища са
превърнати в затвори (Училището на слепите). Въпреки че в
България нема фашизъм, казват, че си фашист, и те разстрелват. Нема тигри, казват, че си тигър, и те убиват. Жената
на Тр. Костов, Роза, осъден за предателство, и измена, на
Отечеството, е чиновничка в държавно учреждение (БЗК
Банка), и получава голема заплата. Същото е и с жената
на Тодор Павлов, Гана, и дъщерята. Коцнлагер “Годна
вода” е принудителен почивен планински курорт. Повечето от комунистите са известни, и ако не крадат кашкавал,
не палат мандри, не убиват кметове, никой не ги закача.
Всички знаят, че вестник “Заря” е комунистически, и той
не е спрен. Уволняване на средния административен кадър;
Комунистическо овладеване на най-важните министерства:
117

на вътрешните работи (А. Югов), на правосъдието (Минчо
Нейчев), и прикрито, на войната (Д. Велчев), на външните
работи (П. Стайнов); извършваните убийства и престъпления остават безнаказани, защото МВР, м-во на правосъеидто, следователи, прокурори, съд, бездействуват; Спиране на
всички некомунистически вестници, несвобода на слово,
събрания, митинги; За критика: арест, а може и изчезване;
Ненужна война в Югославия, и в Унгария, първата с 16 461
загинали и ранени, втората с 34 000; Чърчил иска да предотврати участието ни в Унгария, и в реч в парламента казва,
че участието е нежелателно за Англия и САЩ, и че то неще
подобри позицията ни при сключване на мира; През м.
септември 1944 г. излиза Наредба-закон за съдебни убийства чрез Народен съд, а в началото на м. декември Указ за
концентрационни лагери, подписан от министрите и регентите; От м. септември 1944 г. до м. май 1950 г., дивизия
КГБ, от 3 полка, 14 400 печени убийци, и терористичната
милиция, държат на власт правителствата. На милицията са
дадени 6 танка модел Т-4, 23-тонни, паркирани в лево от
театър Трудов фронт, на тогава задънената улица до Перловската река; Фактически, командири н аполкове, и шефове
на министерства, са тайните съветници, на които никой
не им вижда очите. СССР ограбва държавно имущество:
от военни складове са отвлечени 3 500 000 ботуши, 800
000 войнишки кожени колани, по 1 400 000 шинели, летни
шапки (кепета), зимни шапки (Крумовки), летни униформи,
зимни униформи; Отвлечен е шуменският общовойскови
камионен полк с 80 нови тритонни “Опел-Блиц” камиони,
всичките военни кораби, 140 000 тона тютюн на бали, много военни продоволствени стоки; В сградата на I и V мъжки
гимназии, на ул. “Стара планина”, в съблекалната на гимнастическия салон, с полирани дрешни шкафчета и лъскав
дъбов паркет, държат 4 откраднати от Унгария крави, и с
118

ЗИС-5, добра машинка, саморазглобяваща се в движение,
отпред в кабината, седи шофьора, и возат бали сено, като
между балите и шофьорската кабина с гръб към балите, като кучета в каруца, седат три войника на откъртена от киносалона на гимназията редица от три киностола; Продължаване с 7 години на купонната система за прехрана и облекло;
Създаване на тайни магазини за партийни членове, които
след подписване на конкретна бележка от партийния секретар, тайно купуват на безценица храни, облекло, обувки;
Регента Т. Павлов (от Щип), в края на м. септември 1944 г.,
и министър Д. Търпешев, публично казват, че македонците
не са българи, и че Пиринска Македония ще се предаде
на Югославия; През м. октомври 1944 г., на българоубиеца
ген. Светозар Вукоманович (Темпо) и неговия Щаб, Военното министерство предава архива на военното разузнаване
на 5-та Българска армия, дислоцирана в Македония, и Темпо научава имената на всички достойни и доблестни българи, и за 2-3 години Темпо изтрива оит лицето на земята 25
000 души; В България, работата на Темпо по македонска
линия, е извършена от полковниците от ДС Лев Главинчев
и Пецо Трайков, брат на варненския кафеджия, бъдещ
шеф на БЗНС, и президент на България, Георги Трайков, и
тримата от Македония. Двамата полковници са ръководени
от Антон Югов и Трайчо Костов, а те от Г. Димитров. Нема
значение, че и шестимата са от Македония, от значение е
да са от БКП и БЗНС; В големите градове насила вкарват в
къщата ти наемател, който не си избрал, който не можеш
да изгониш, който плаща смешен наем, който може да те
тероризира както си иска, ако е кош човек; Но даже и да
е добър, известно е, че роднини не могат да живеят в едно
жилища, а да не говорим за чужди хора. Вкарват таралеж,
и ако е и класово осъзнат, идват съвсем лоши дни. Този наемен режим се прилага до 1977 г. и създава лоша жилищна
119

среда и парадокса: четиристайни и петстайни апартаменти
са по-евтини от едностаен.

Румъния, Унгария, Источна Германия, са воювали в СССР,
България не, но само в нея има Народен съд, с фантастични числа, съдебни убийства 2730, безпричинно осъдени на
затвор 6870. В двете ненужни войни, загинали, и ранени,
общо, са 50 414. През 1946 г., вероятно в края на годината, а може би, в началото нйа 1947 г., правителството публикува и дава на международни организации, следните данни
за жертвите на България през Втората световна война: загинали (убити и изчезнали) войници и офицери 18.8 хиляди,
загинали (убити и изчезнали) цивилни 140 хиляди, общо
158.8 загинали военни и цивилни (стр. 57-59 на № 72). Като
от общото число на загинали и ранени военни 50 416, извадим числото 18.8 хиляди, загинали (убити и изчезнали), следва, че ранените войници и офицери са 31 616. Знае се, че
при бомбардировките са загинали 3000 цивилни. Следователно, от куршумите на петата колона са загинали 137 000
(140 000 3000 = 137 000) цивилни. Колко са след 1 януари
1947 г. концлагеристите, колко от тех са умрели в лагерите,
колко са екзекутирани, и затворени, с присъди за политически престъпления, не се знае. Защо броят на жертвите
на петата колона в България, в сравнение с жертвите на
Румъния, Унгария, Источна Германия, е така голем. Защо
броят на жертвите се крие, за срам, и от СДС, и от НДСВ.
Защо е така. На първия въпрос отговора е: защото само тя
е управлявана оит такива предатели, и печени убийци, като
Герги Дамянов (Белов), н-к “Кадри” на КИН, Стела Благоева (Стелла), зам.-н-к “Кадри” на КИН, Трайчо Костов, Антон
Югов, Вълко Червенков. За разлика от другите компартии,
защо само БКП води такава политика, защо тя воюва с
120

собствения си народ, и Отечество, защо тя е големо котило на предатели. Защото е оглавена от горната седморка.
На втория въпрос “отговора” с въпрос: Искам да попитам
г-н Симеон Сакс-Кобург-Готски, с когото искаме да нема
заради срам, 70-хиляден град с име Димитровград, и през
м. юли 2003 г. в Перник да се вдига паметник на Г. Димитров, та искам да те питам, мой Княже, с когото, със теб, и
със сестрати, заедмо,с ме приветствували Георгьовденски,
и Кирил-Методиевски, паради, ти, и сестра ти, от първия
етаж на Естествено-историческия музей, крайния лев прозорец, аз, на плочника, на отсрещния ъгъл, пред сградата
на Чиновническото застрахователно дружество, откъдето,
махам с ръка, на Теб, Надеждата на България. Искам да
те питам, Цар мой, на когото, на Твоя Рожден ден през
1946 г., влизам в двореца, и си слагам главата в торбата,
за Теб, и за България, и в луксозната Поздравителна книга
се подписвам, напълно четливо, “Иванъ Лиловъ”, а всички
други слагат подписи-заврантулки, за да не се знае кой се е
подписал. Та искам да знам, защо да не се разкриват, архивите на МВР, и други архиви, всички архиви, защо народа
да не знае какви предателства е вършила БКП. Затова ли, за
да има фалшиви кумири-фашкиени бръмбари, които водат
до торище. Абсолютно същия въпрос задавам и на СДС, и
на БСП.

От всички нечастни библиотеки са иззети, и унищожени,
хиляди исторически, политически, философски, икономически, религиозни, книги, от 3500 заглавия. Македонския
научен институт е закрит на 15 март 1947 г. Неговата богата библиотека, 28 000 тома, и неговия богат исторически
архив оит документи, 17 000 хиляди първообразни (оригинални) документи, са предадени на сърбоманите, сиреч на
121

македонистите, в Скопие, та те да ги крият, или унищожат,
и да могат да разпространяват лъжи за народностния състав
на населението. Проведени са 4 принудителни държавни
заема за “индустриализация”, а в същност за заплати на стотиците тайни съветници, заплати 14 пъти по-големи. Съветниците не са на купони, купуват на безценица от закритите
магазини, по-точно, возат им, храни. Облекло купуват, колкото искат, на безценица. За държавния заем, всеки, требе
да даде минимум една заплата, или една пенсия, иначе
лошо му се пише. След заемите ограбват всички налични
пари, и всичките спестявания, с две парични “реформи”.
Министър А. Югов, с нагло безсрамие, публично, обяснява,
че народа има много пари, и затова има недостиг на храна,
облекло, обувки, и затова още ще има купонна система.
Развращават морално, и политически народа. През 19511952 г., за нагнитане на страх, в всека околия, а те са 89
околии, има монтиран съдебен процес срещу некомунисти,
с 7-8 до 14-15 смъртни присъди, които присъди, до една,
са изпълнени. Партизани-гърци “свидетелствуват” на закрити
процеси, срещу офицери, за да бъдат осъдени и разстреляни. Полковник Ризов е осъден, и разстрелян, защото пред
него, негови войници убиват цивилен грък, който скоро преди това, подло е убил техен другар, стоящ на пост. Един от
магистратите-убийци на полк. Ризов се разхожда из София.

При двете ненужни войни България дава 50 461 загинали
(убити и изчезнали) и ранени. Виновницата за това, БКП,
ще поддържа тезата, че тези жертви не са напразно дадени,
защото България не е намалена териториално, и Съветския
съюз запазва България. САЩ и Англия предугаждат, че БКП,
и СССР, ще лъжат, и накарват Гърция да иска преместването на границата по на север. Тази териториална претенция,
122

на мирните преговори, е поставена на гласуване, и САЩ,
Англия, и СССР, гласуват, ЕДИНОДУШНО, против гръцката
претенция. Така те показват, че трите държави запазват територията на България. Ако България не бе дала 50 4661
жертви, СССР щеше да ги даде. БКП предпочита България да даде 50 461 жертви, вместо СССР. Сякаш, в БКП,
нема българи.

Часовници нйе се продават. Нуждата от тех е голема, особено от ръчни часовници. Във в. “Работническо дело”,
и във в. “От. фронт”, пише, че в СССР са произведени
много ситни съчми, толкова ситни, че 80 000 броя се събират в малка кибритена кутийка. В СССР започва масово производство на ръчни часовници с съчмени лагери,
вместо с скъпоценни камъи.

Хленът е с купони 400 грама, за ТФР (тежко-физически
работници) 800 грама. Във вестниците пише, че е създадена незамръзваща тригодишна пшеница, с 6-8 класа
на стрък. В всеки пшеничен клас има повече зърна от
зърната на досегашните класове. Така, сееш един път на
три години, жънеш всека година по 6-8 класове от стрък,
и всеки клас е с повече зърна. Създаден е домат колкото
малък пъпеш. Купонната система е отменена през 1952
г., вече се продават ръчни часовници, но швейцарски,
и с камъни, а също така и ножчета за бръснене. 10-11
заплати струва един ръчен часовник. Американските войници се напиват с Кока-кола и тероризират окупираните
страни. Освен това, изнасилват жените. Там има недоимък, безработица, хаос, стачки. Янките завладеват света.
123

например, от английската империя е останало само един
остров. Англичаните така са задължени на американците, че даже да продадат панталоните си, нема да изплатът дълга си и след 15-20 години. Трудещите се от цел
свет стегат редиците си, и с гордост и надежда гледат на
СССР гарант на мира и свободата на народите. В вътрешен план народът е много благодарен на Народната
власт, и се отплаща с трудови успехи по всички фронтове. За да е покаже колко се е променила страната, имената на много градове, стотици села, и на 60 процента
от улиците, са сменени. Варна се казва Сталин, Добрич
Толбухин, Шумен Коларовград, Царево Мичурин, Горна
Джумая Благоевград, Лъжене Велинград, Раковски Димитровград, Перник Димитрово, Карлово Левскиград,
Новоселсци Елин Пелин, Борисовград Първомай, Фердинанд Михайловград. Продавачите на прочутата “варненска мента” са затруднени. Ако продължат да казват че
продават варненска мента, значи са против Варна да се
казва Сталин, ако казват “сталинска мента”, казват опасна истина. Скоро, заедно с истината, изчезва и ментата.
Черноморското крайбрежие е гранична зона, както и
земите до южната граница. За да се отиде в Сталин, или
Бургас, трябва да се вземе от милицията “открит лист”,
за който се подава молба три дни преди пътуването, и
се получава ден преди пътуването. Никой нема право да
има в движение, лек автомобил, или камион. Държавна
лека кола, или камион, за да отиде в друг окръг, например в Димитрово, също требва да има открит лист. Националния трицвет не се вижда, само червени знамена.
Полк. Христов, командир на Хасковския полк, е осъден
на 10 години затвор, защото заповедва над казармата да
има само трицвет. С цветущо здраве, той не излиза жив
от затвора. Навсекъде по улиците се разлепени художест124

вени плакати, формат 130/100, на хубава хартия-картон,
с хубав цветен печат. На тъмно-кафено-оранжев фон, в
85% аванс, и 15% профил Сталин, светлосиво-гълъбова
куртка, без шапка, само с три златни звезди на Герой на
Съветския съюз в лево, с замислен дружелюбен поглед,
с вдигната десна ръка, с леко насочен надолу показалец,
в поза на римските императори, само че не в цел ръст, а
до края на куртката. В горния лев ъгъл, с неголеми еднакво равни бели букви, на два реда, написано по руски:
“СТАЛИН, СВЕТИЛНИК (светоч) НА КОМУНИЗМА”, по-надолу, написано по същия начин: “СТАЛИН”, “КОРИФЕЙ
НА НАУКИТЕ”. Този хубав плакат се продава по всички
книжарници, и е много ефтин. Яд ме е и сега, че не закупих сто броя. Щех да продам 95 броя по 100 долара.

Сърбия, кога с турска, кога с руска, кога с австро-руска,
помощ, кърти от Турция камък по ккамък, и населени,
и ги прибавя към основите на малката държавица на
малката нация. До 1879 г. е откъртила: Срем, Белградска
област, Големо-Моравско, Тимошко, Нишко, долината на
р. Българска Морава. Сега иска да кърти камък по камък
от Македония, с същата обосновка, а именно, че там
живеят само сърби, макар че много добре знае, че нема
никакви сърби. Тъй като сега откъртване на камъни може да стане предимно с помощ от населението, търси се
начин да се появат сърби, но това настава. Тогава министъра, и дипломата, пфор. Стоян Новакович, дава следната идея: “По-ефикасно е, по некакъв начин, да накараме
125

населението да каже, че не са българи, че са македонци,
и после лесно ще каже, че са сърби.” Сръбското правителство не възприема тази идея. Възприема я през 1902
г. Русия, през 1919 съветското правителство и КИН, и е
наложена от КИН на Тито в 1942 г.

Родения в Македония бедняк Кръстьо Петков Мисирков,
е мързелив, и иска да се занимава с политика. Срещу казване “Аз съм сърбин”, получава стипендия, и завършва
гимназия в Сърбия. Ако некой даде пари, може да каже,
по силата на правилото: “Едно мигане сто гроша”, че
е ескимос. Подушен от Русия, през 1902-1903 г. е неин
хрантутеник в Петербург, където написва, заедно с хора
на външно министерство, книга, и след одобряване на
ръкописа, снабден с пари за издаване на книгата, пристига в България. През 1903 г., в София, в малък формат
(№ 4), с неговото име като автор, в XI+147 страници,
излиза “За македонцките работи”. В книгата се казва, че
географското понятие македонец е народностно понятие,
че македонците не са българи, и това е гарантирано с
исторически лъжи. Сега тази книга е настолна книга на
македонистите, и Мисирков е сметан за баща на македонския народ. Но този баща, през периода 1917-1924 г.
започва да плюва детето си: появяват се в печата, главно
в сериозния в. “Мир”, около 10 статии, в които казва, че
нема македонски народ, че казаното в книгата е едно погрешно увлечение. Разбира се, македонистите не казват
нито дума за статиите. В 1925 г. Мисирков умира. През
1968-1970 г., в списание Исторически преглед, излиза
хубава статия за книгата, и статиите, на Мисирков, от Никола Велев, 22 страници, която днес, ВМРО не се сеща
да издаде.
126

В м. януари 1919 г. на тайните членове на БКП и агенти
на КИН, Гьорче Петров и Димо х. Димов, е наредено, да
овладеят и македонизират ръководството на ВМРО. Като
депутат от БКП, през 1922-1923 г., Димо х. Димов в парламента говори, че македонците не са българи, въпреки
че от него има 15-20 статии в обратен смисъл. Ето как,
каот станеш член на БКП, се изкривява душата. Според
КИН има само мизийска, добруджанска, тракийска, родопска и македонска нация, нема българи, има: мизийци,
добруджанци, тракийци, родопци, и македонци. Г. Петров и Д. х. Димов не могат да овладеят ВМРО, и КИН, в
началото на 1924 г., нарежда, да се образува македонистката ВМРО (Обединена). Това го прави генералния секретар на КИН В. Коларов, и неговия подчинен, резидента
на КИН в Европа, Г. Димитров. От 1919 г., до разпада
на СССР на 25 декември 1991 г., позицията на КИН, на
КИН Отдел на КПСС, на Съветския съюз, е македонците
не са българи. Тъй като Мисирков е само едно оръдие
на Русия, той не може да бъде баща на македонския
народ. Искате, или не искате, господа македонисти, македонския народ има трима бащи: Русия, КИН, СССР, и
един пастрок (наложен, доведен, баща) Титова Югославия. И вие, македонисти, требе да искате да имате три
бащи и пастрок, защото сте почувствали, че с три бащи,
и пастрок, корема винаги е пълен.

През Втората световна война малката Македонска комунистическа партия, начело с Методи Шаратов, не се подчинява на шовинистичната Югославска компартия, чиято
позиция е, че македонците не са българи. Тито се оплаква лично на Сталин, и на КИН. Шаторов, и целото ръководство, отговарат, че: “Ние СМЕ българи, и ще се бием
срещу фашизма като част от БКП.” Горките, македонски
127
другари, те ще участ БКП как се обича народ и Отечество! Те не знаят, че за такова нещо, БКП дава куршум
в гърба. Те не знаят, че така наречената борба срещу
левосектантския курс, и за болшевизация на партията,