СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР (Лилия Илиева)

4

ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ – Описание на Северна България

12

(Превел Янко Димитров)
ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ – Завещание
(Превел Янко Димитров)

3

26

ПРЕДГОВОР
Някога в своите лекции в Софийския университет Петър
Динеков обосноваваше необходимостта в историята на българската литература да се включат и прабългарските надписи, направени на гръцки. Аргумент беше, че в много литературни традиции (П. Динеков се позоваваше конкретно на полската) като
тяхна органична част се разглеждат творби, създадени на латински език.
И до днес практически се игнорира фактът, че съществува
обемисто книжовно дело, създадено от български автори, на латински и италиански език. Духовната територия на тази Bulgaria
Romana на литературата е практически непозната на българския
читател, а за нейните създатели обикновено се споменава във
връзка с политическата им дейност, пряко или ковсено свързана
с организацията на голямото въстание на народите от
Югоизточна Европа срещу турците през 1688 – 1689 г., от което
част е Чипровското въстание.
Латиноезичната и италианоезичната българска литература
е концентрирана през ХVII в., но не се ограничава с него.
Българи-католици са се появявали по четири различни причини.
Първо, съществували са „стари католици“ (както са се
означавали самите те) в Северозападна България и преди всичко
– в чипровската Стара планина (някогашните градчета Чипровец,
Железна, Копиловец и Клисура). Поне през ХVII в., откогато са
писмените свидетелства, това са селищата, заселени с католици,
но и с православни българи. Произходът на католицизма в този
район не е изяснен. Част от населението (особено в Копиловец)
се състои от албански преселници, които обаче още през ХVII в.
са владеели отлично и славянския български език. Още Петър

4

Богдан Бакшич споменава легендата за саксонски рудари (саси),
заселени в района, което е вероятно както и при другите рударски селища в Югоизточна Европа. Северозападнобългарските католици напускат земите си с разгрома на въстанието от 1688 г. и
дори някои от тях да са останали (за което има някои ономастични данни от района1), те по естествен път са преминали
към православието, което, като процес, е било налице още с
идването на босненеца Петър Солинат в началото на ХVIIвек.
Втора група българи приемат католицизма в началото на
XVII в., в резултат на мисионерската дейност на босненеца Петър Солинат и негови следовници от северозападнобългарските
католици. Те са от средите на т.нар. „павликяни“ около Пловдив
и по течението на река Осъм към Никопол, които през ХVII в.
променят конфесията си: една част стават мюсюлмани, а друга –
християни-католици. Част от тях са се преселили в началото на
ХVIII век и по-късно в района на Банат и са основната част на
банатските българи. Техният говор е югоизточнобългарски по
тип (никополските павликяни са пришълци от юг) и е в основата
на писмено-регионалната форма на българския език в българските селища в Банат (сега – в Румъния). По-голямата част от тях
продължават да живеят по старите си места в България, а някои
дори са се завърнали от Банат – какъвто е случаят със с. Бърдарски геран, Белослатинско.
Трета група католици (католици по източен обред) се
създават в резултат от униатското движение от средата на ХIX
1

Димитрина Михайлова в своя труд по топонимия сочи Котроманска ма(х)ала в
югоизточната част на с. Митровци, землището на което съседства със землището
на гр. Чипровци и което спада към същата община. Името е обяснено „по родово
име“, (Д. Михайлова. Местните имена в Михайловградско. София, БАН, 1984, с.
125). Родовото име е било Котроманци, Котромански. Мистифицираното
родословие на Петър Парчевич сочи като прародител Стефан Котроман, германец,
който през 1245 г. става бан на Босна (Julian Grafen Pejacsevich. Peter Fraiherr von
Parchevich. Wien, 1880, S. 130). Без да смятаме легендарния босненски произход за
особено вероятен, не можем да пренебрегнем появата на името Котроман, което е
уникално и не се среща никъде другаде.

5

в., като опит за духовна независимост на българите от гръцката
църква и гръцкото духовенство. В края на 1860 г. група българи
връчват в Цариград на папския представител молба, с кото
търсят застъпничество, и през 1961 г. българите са признати
както от Светия престол, така и от Високата порта като отделна
религиозна общност в рамките на Османската империя. Това значително дело беше отбелязано във връзка с неговата сто и петдесетгодишнина през 2010 г. с научен симпозиум в Познанския
университет на тема „Християнският Изток и Запад: кодове на
паметта и ...“. Католицизмът от източен обред е бил сърдечно
приет главно от българите в южните райони, контактни с гръцки
области: Охридско, Солунско, Ямболско, Малкотърновско.
Четвърта, немногобройна, група българи-католици са приели тази конфесия като личен избор. Както е известно, западната
църква признава православното кръщение за свето тайнство (но
обратното не е прието) и преминаването от православие към католицизъм от гледна точка на обредност е твърде просто.
ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ

Големият български патриот Филип Станиславов е от средите на католиците-павликяни в Северна България. Той е единственият представител на тази етнографска група, който през
ХVII век получава не само високо образование, но и проявява големи способности. В качеството си на „епископ от Велика България“, както пише самият той, подарява „на своя български
народ“ книжката „Абагар“, публикувана в Рим през 1651 г.
Филип Станиславов е роден през 1608/10 година в никополското село Ореше. Приел е западното християнство от Петър
Солинат заедно с още 400 души от своето село и е изпратен
веднага да учи в Италия2.
2

Йоанна Списаревска. Българите – католици. В: Георги Марков (ред.). История на
България. Т. II. Късно средновековие и Възраждане. София, 2004, с. 272.

6

В информативния процес за въздигането му в никополски
епископ от 1648 г. се съобщава, че Филип Станиславов е получил докторска степен ( ibid).
Авторите, които пишат за него, сочат буйния му характер и
оригиналната му личност. Те са му спечелили много лични врагове и затова той през 1663 г. е отстранен от поста на Никополски епископ. Възстановен е една година преди смъртта си, през
1673 г.
Надгробната плоча на Ф. Станиславов е оцеляла и се пази в
Никопол. Вероятно той е бил погребан в пода на църквата, какъвто е бил обичаят, а гробът му е бил покрит хоризонтално с
плочата. Текстът е обнародван от Иван Дуйчев (1938: 170 – 171)
с разчитане и снимка и гласи:
16 74
OVDI POCCIVA
G[OSPODIN] D[ON] FILIP STANISLAVO[V?] BISKUP
OD NIKOP[OL?] PR[DUNAVA?]I
NA 8 AGOSTA
Така имаме точно сведение за датата на смъртта на Филип
Станиславов – 8 август, 1674 г. Датата е дадена по Григорианския календар, използван от българските католици.
В това издание сме включили релация на Филип Станиславов, която представлява негов отчет за обиколка на района на
епископията му от 1659 г. По същество това е пътепис – описание на Северна България.

7

ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ
Биографията на Петър Парчевич е доста добре известна,
особено и поради факта, че той е оставил и свое животоописание. Роден е в Чипровец към 1612 г. и умира през 1674 г. в Рим,
където е погребан в църквата „Свети Андрей на храстите“
(Sant’Andrea delle fratte).
Заемал е постта на Марцианополски епископ – католическата църква е имала амбиция да установи католически архиепископии и епископии там, където те са съществували по времето на ранното християнство (преди схизмата): „възстановяват се“
Софийската, Марцианополската и Охридската архиепископии и
Никополската епископия. Седалище на Марцианополската
архиепископия е бил град Бакъу, в Румъния. В този район католическото население е било унгароезично – представено от особена етнографска група, известна като чанго. Много активна е
била неговата дипломатическа дейност, с която е съдействал в
усилията за изграждане на европейска християнска коалиция за
борба с Османската империя.
Подобно на своите съученици – северозападни българчета,
духовен елит на българите през XVII век, Петър Парчевич ни е
известен с фамилно име, образувано със суфикс -ов -ич. Как се е
казвал в същност Петър Парчевич?
Добре е известно, че в Османската империя фамилни имена
не съществуват и в турските документи и българите са били записвани, освен със собственото си име, и с името на баща си.
Фамилното име със суфикс -ич е дадено на Парчевич (както и на
другите му сънародници) в Илирийския колеж в Лорето, така,
както са били записвани фамилиите на другите „илирийци“ –
хървати, при които това е обичайна практика. Проблемът е обаче
какво фонетично е било записвано с буквосъчетанието ar
(Parcevic), тъй като, според приетия правопис от „илирийците“
южни славяни то е можело да записва и сонантично „р“ (ха-

8

рактерно и за хърватския, и за чипровския говор). В такъв случай
фамилното име би могло да е производно от нарицателното
„пръч“ и да се извежда от прозвище. Такова предположение
може да намери потвърждение във факта, че на изобретения баронски герб на Петър Парчевич са изобразени два козела.
От друга страна, в района до наши дни се среща фамилия
Парчини (с характерния за говора суфикс -ин, който се среща и в
редица фамилни имена, записани във Винга, Банат, при преселници от Чипровец и района). Такава фамилия живее в с. Копиловци (в миналото: Копиловец), което е било населено с католици. Там превърнатото във фамилно име название Парчини
произлиза от мъжко лично име Парча и е възможно произходът
на фамилното име Парчевич да е точно такъв. Ю. Пеячевич също
сочи някакъв Парча Кнезевич като родоначалник на рода Парчевич в България.3
През 1629 г. Петър Парчевич постъпва в Илирийския колеж в Лорето, на 15 април, заедно с още един българин от
Чипровец – Марко Бибич. Датата става известна от един документ от фонда на Конгрегацията, който тук използвам по изданието на сръбския изследовател Марко Ячов, са упоменати имената на шестима българи, обучавани в Илирийския колеж в Лорето на издръжка на римския папа (по-нататък са посочени имената на албанските питомци на колежа, които са били обучавани
със средства на Конгрегацията за пропаганда на вярата):
Възпитаници българи, поддържани от Нашия Синьор в
Илирийския колеж в Лорето:
Петър Парчевич, който е в Колежа от 15 април 1629.
Марко Бабич, който е в Колежа от 15 април 1629.
Петър Божевич, който е в колежа от 7 март 1629.
Яков Омодеи, който е в Колежа от 3 февруари 1635.
Андрея Марцевич, който дойде в Илирийския колеж на 12
декември 1635 със заповед на най-изтъкнатия Застъпник и от
3

Pejacsevich, ibidem.

9

Конгрегацията за пропаганда на вярата, и влезе под редовен номер, от 16 януари 1636, зае мястото между шестимата възпитаници българи, поддържани от Нашия Синьор, напуснато от
Петър Левчевич, тръгнал си в предния ден, както от Рим беше
писано от синьор Инголи.
Петър Деодат е дошел в колежа на 24.ноември 1636 по заповед от заповедите на най-изтъкнатия Застъпник меценат и с
указ на Светата Конгрегаця за пропаганда на вярата на мястото на Джовани Примо, който напусна колежа на 14 януари
1636 с разрешението на най-изтъкнатия Застъпник за завръщане, но още не се е завърнал, но за който се надяваме да се завърне, както и друг път се е случвало4.
Делото на Петър Парчевич и неговите български съмишленици и сътрудници за европейската кауза на християнските народи е било оценено от австрийския императорски двор. С баронски титли са удостоени от император Леополд I следните
чипровски фамилии: Парчевич, Черкич, Путин, Кнезевич, Томегьонович и Пеячевич (Пеячевич, цит. съч., с. 151). Съвпадението
на името на австрийската баронска фамилия Путин с произход от
4

Alumni Bulgari – mantenuti da N[ostro] S[ignore] nel Colleg[i]o Ilirico in Loreto
Pietro Parsecvich, che sta in Colleg[i]o dalli 15 Aprile 1629.
Marko Babich, che sta in in Colleg[i]o dalli 15 Aprile 1629.
Pietro Boscevich, che sta in Colleg[i]o dalli 7 Marzo 1629.
Giacomo Omodei, cheesta in Collegio dalli 3 Febraro 1635.
Andrea Marcevich, che venne in colleg[i]o Illirico in Loreto alli 12 di Decembre
1635 per ordine dell'Em[inentissi]mo Protett[o]re e della Congregatione de propaganda
fide, et entro sopra il num[er]o ordinario, alli 16 di Gennaro 1636, prese il luogo tra li 6
alumni Bulgari mantenuti da Nostro Signore lassato da Pietro Levcevich partito il giorno
prima, cosi da Roma fù scritto dal signor Ingoli.
Pietro Diodato venuto in collegio alli 24. di Novembre 1636 per ordine dell'ordine
dell Em[inentissi]mo Protett[o]re, e per decreto d[el]la S[acra] Cong[regatio]ne de
propaganda fide in luogo di Gio[vanni] Prino, che parti dal colleg[i]o alli 14. Gennaro
1636 con licenza dell'Em[inentissi]mo Protett[or]e per ritornare, ma n[on] e per ancora
ritornato, ne ci e speranza del suo ritorno, come altra volta si è avvenuto (Марко Jачов.
Списи Конгрегациjе за пропаганду вере у Риму о србима 1622 – 1644. I. Српска
Академиjа наука и уметности. Зборник за историjу, jезик и књижевност српског
народал II одељење – књига XXVI. Београд, 1986, с. 251).

10

Чипровец с фамилното име на действащия руски президент Владимир Путин е любопитно, но по всяка вероятност – случайно и
се дължи на стар славянски словообразувателен модел.
Петър Парчевич е оставил книжовно наследство, което
обаче е слабо познато или непознато. Йоанна Списаревска пише
за изпълнените със ситния му „бисерен“ почерк стотици страници, отправени до кардиналите на Пропагандата в Рим, до
австрийските императори Фердинанд III (1637 – 1657) и Леополд I (1658 – 1705), до висши виенски чиновници и хабсбургски
държавни институции, до папски нунции във Варшава и Виена,
се разкрива в пълна мяра изключителното изкуство на писане на
писма, което той владеел до съвършенство5. Това показва, че
цитираната авторка е успяла да издири писмени паметници,
представящи епистоларния талант на Петър Парчевич, които
обаче не успя да обнародва приживе. Това, с което науката
разполага, е издирено преди всичко от цитирания Ю. Пеячевич,
чието предоставяне на българския читател е наша бъдеща задача.
В настоящето издание предлагаме един документ, публикуван от
Е. Ферменджин6 – завещанието на Петър Парчевич. Рекапитулация на материалните придобивки на Петър Парчевич, то дава
представа за неговата ценностна ориентация. Тя е на интелектуалец от висока класа, събирал книги и картини, за които, за жалост, вероятно няма да узнаем нищо повече.
Лилия Илиева

5

Й. Списаревска, с. 273
Е. Fermendžin, Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque a. 1799. Zagrabiae,
1887.
6

11

ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ

ОПИСАНИЕ
НА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

12

1659 г., 4. февруари. Никопол
На Филип Станиславов, епископ на Никопол, доклад за
състоянието на неговата църква с маргинални бележки, добавени от някой съветник

Ваши Високопреосвещенства!
Н и к о п о л на брега на река Дунав в Горна Мизия, наречена България, под турско иго, е епископски град и имаше катедрална църква на името на св. Стефан Първомъченик, като по
традиция, както разказват гърците, е подчинена на Търновския
архиепископ тетрарх. Бе осквернена от турците в джамия. ∗ На
него през 1648 г. от светата Конгрегация за разпространение на
вярата бе издигнат Филип Станислаус, мирски свещеник, бивш
ученик и мисионер на същата св. Конгрегация и преводач на езици при славнопаметния Папа Урбан VIII, от селището Ореше,
Никополски диоцез, от народа на павликяните. В него епископът
няма къща, жилище или параклис. Тази църква и епископство
нямат доходи, защото турците са заели и владеят всичко.
Епископът пък за своята издръжка има годишна заплата от само
сто скуди в монети от преждеспоменатата св. Конгрегация. В неговия диоцез няма никаква друга църква или манастир за който и
да било пол; няма мирски или монашески клир. От католическия
обряд в него има само двама търговци по народност от Рагуза,
които идват в дните за търговия и си отиват. Турските къщи са
10 хил., душите около 18 хил., 18 джамии и още други малки,
които всички някога са били християнски църкви. Броят на
схизматиците от българите и от другите народи е 2000 и имат чеБукв. “... в мескита (mesquitim), на народен език „москеа” (moscheam)” (бел.прев.).

13

тири църкви, подчинени са на гръцкия Търновски епископ
тетрарх.
Под диоцеза и духовното ръководство и управление на Никополския епископ има много селища, градове и села, които са
споменати по-долу, както в областта на Горна и Долна Мизия
отсам Дунав, така и в областта на Европейска Татария отвъд Дунав, както по-долу ще разкажем по ред и отделихме в специална
карта и т.н.
С е л о Б е л е н е. В него има католическа църква от римски обряд, построена от дърво 7, на името на Успението на Блажената Дева Мария, на дължина осем стъпки, а на широчина четири, с неин олтар и изображение. Има една чаша с дискос и една
одежда от същия Урбан VIII, всички подарени на преждеспоменатия Филип Станислаус, дотогава мисионер. Тук има свещеномонах на Българската кустодия8. Броят на католиците от римския
обряд се изчислява на около 700, всички биват наричани павликяни9, някога последователи на еретика Павел от Самосата,
учещ, че християните трябва да бъдат кръщавани не с вода, а с
огън. По народност и език както те, така и жителите павликяни
на долупосочените места са славяни, при все това обаче са смятани за различни от българите, защото произходът на двата народа е съвсем различен. Защото българите водят своето начало от
река Волга и от провинцията на Азия; п а в л и к я н и т е п ъ к
с м я т а т, ч е в о д я т н а ч а л о т о с и о т д р е в н и п о т
о м ц и н а л а т и н ц и г е н у е з ц и. Хората и от двата народа обаче използват славянски език и се различават на много диалекти10. Павликяните от Белене, понеже са изключително бедни
и не могат да плащат толкова данъци на турците, често отиват в
7

Отецът кустод казва, че е цялата разрушена.
Тук стои един францисканец от Чипровац, фра Рафаеле.
9
На това място може да стои и епископът, защото при всеки случай може да премине веднага във Влашко през Дунав.
10
Истината казва другояче, че павликяните никога не са били генуезци. Защото не
е известно генуезците да са живели някога около Никопол.
8

14

други страни; когато турците искат да вземат от тях данъци, те
бягат заедно с жените и децата в Тракия и там се установяват
край Балкана; други пък преминават Дунава и остават във
Влашко; връщат се отново у дома, когато татарите нахлуват във
Влашко.
С е л о О р е ш е. Някога Христиполис11, там е имало прочут град. Родина на преждеспоменатия епископ Станислаус. Тук
има следи от църква от католически обряд, построена от предците на споменатия Станислаус, докато са следвали заблудата на
павликяните, но по времето на брат Маринус, предшественик на
епископа на Никопол, и на отец Петър Деодат, сегашния архиепископ на Сердика, администратор на тези места, е била разрушена12 и се е срутила; същият Станислаус много пъти е искал да
я построи отново, но за получаване на разрешение от турците същите искат 400 скуди в монети; въпреки това той построи малък
дом, наречен Келия, на латински свещенически дом. В него на
преносим олтар се отслужва литургия; има и индулгенция за
празника на св. св. апостоли Филип и Иаков, предоставена от същия Урбан VIII. Има една чаша с дискос от пари на споменатия
Станислаус. Къщите на католиците павликяни в него са 80, а
броя на душите от двата пола и от всички възрасти са около 600.
Грижата за душите беше у един мирски духовник, но след
неговата смърт тази грижа беше предоставена от същия епископ
на енорийския свещеник на съседно Белене. Къщите на
павликяните турци са 30, те отстъпиха от християнския обряд,
когато Станислаус следваше в Италия, имат една джамия.
С е л о П е т о к л а д е н ц и. ∗ На славянски се нарича
Петкладенци, павликяните от това село първи приеха
11

Това е град на Македония, не на Мизия. Тук също може да стои епископът, където има също родственици турци.
12
Това място страда много поради липса на свещеник, защото е по-често посещавано от турци, и след смъртта на фра Томазо от Бибиоре, който беше там, там няма
никой и те станаха турци.

В латинския текст: Quinque fontes villa. (бел. прев.).

15

кръщението и католическата вяра чрез делото на брат Петър
Солинат от Босна, обсервант от ордена на св. Франциск, първият
софийски епископ, чието седалище бе в Чипровац 13, защото той,
след като било получено известие от търговци от Чипровац, че в
Петокладенци и в околните села били открити жители от сектата
на Павел от Самосата, кръстени с огън, се отправил при тях и
постепенно ги приобщил към католическата вяра, разрушил
дървената църква, построена от тях, дотогава еретици, и
построил от камък друга за ползване от католиците, и завел със
себе си в Рим шестима юноши от преждеспоменатите
павликянски села и се погрижил те да бъдат обучени в науките и
благочестието в Климентинския колеж на разноски на
Понтифекса; те, след като завършили следването си, били
направени свещеници и обърнали в родината си своите
родственици и сънародници в католическата религия и
благочестие. Откъдето блаженопаметният папа Урбан VIII заповядал всяка година шест български юноши да бъдат подпомагани и обучавани на разноски на Светия Апостолически дворец в
Илирийския колеж в Лорето, възстановен от 1627 г.; когато обаче го наследил блаженопаметният папа Инокентий Х, той отменил издръжката и юношите. И така, в него има каменна църква
на името на св. Петър и два олтара, т.е. единият на блажената
Дева Мария, другият на св. Петър. Има една чаша и две одежди,
всички дарени от преждеспоменатата света Конгрегация. Има
свети масла в калаени съдове. Къщите на павликяните католици
са 90, а душите от двата пола са около 1200. Грижата за душите я
упражнява един монашески свещеник от малките братя
обсерванти14. Къщите на турците от павликянската народност са
10, с една джамия.
С е л о Б р е с т о в а ц. Къщите на павликяните католици
са 30, а душите от двата пола и от всички възрасти са около 300.
Нямат църква или енорийски свещеник. Капеланът от съседна
13
14

Тук стои един друг францисканец на име фра Стефано.
На Българската кустодия.

16

Терничевица, който носи одежда и чаша, понякога им отслужва
литургия в частен дом. Къщите на павликяните турци са 20 и
имат една джамия.
С е л о К о з а г о в о. В него къщите на павликяните като лици са 30, броят на душите около 250. Нямат църква или капелан. Съседният капелан на Терничевица, понякога им отслужва и
носи със себе си одежда и чаша. Къщи на турците от същата народност 10.
С е л о Т е р н и ч е в и ц а. Къщи на павликяни католици
70, брой на душите 250. Имат дървена църква на името на Светата Троица, на която там има олтар и изображение, построена от
същия епископ Станислаус. Грижата за душите я има един мирски свещеник, който също така учи младежта на доктрина, учение
и добри нрави в къща, построена от същия епископ Станислаус с
помощта на 30 скуди на преждеспоменатата св. Конгрегация. 15
Има одежда и чаша, дарена от същата св. Конгрегация.
С е л о Д о л н о Л ъ ж а н и. Къщите на павликяните католици са 17, а душите са около 150. Нямат църква или капелан.
Енорийският свещеник на Горно Лъжани понякога им отслужва
литургия в частен дом. Имат собствена одежда и чаша, дарена от
блаженопаметния Павел V. Къщи на павликяни турци 30. Те са
отстъпили от вярата по-рано.
С е л о Г о р н о Л ъ ж а н и. Къщите на католиците са 70,
а душите около 800. Нямат църква, но им се отслужва литургия в
частен дом, наречен киелия. За енорийски свещеник имат Петър
Батулия, мирски свещеник. Имат една одежда и чаша, дарена от
същия Павел V.
С е л о Б а х ц е в о. Къщите на павликяните католици са
20, а душите около 200. Нямат църква и капелан. Енорийският
15

На това място една къща е направена и купена от този епископ и е на много
подходящо място, за да се потърси подслон от притесненията на турците, така че
някои от Чипровац поради тази причина са се оттеглили на това място. Й. Паули на
възраст 50 години и роден в това селище, ученик на Илирийския колеж.

17

свещеник на Горно Лъжани им отслужва литургия в частен дом.
Къщите на турците от същия народ са 30 и една джамия.
С е л о Т е л е ж а н и. Село на павликяни католици, къщите са 20, а душите 270. Нямат църква и енорийски свещеник. Понякога енорийският свещеник на Лъжани, който носи със себе си
одежда и чаша, им отслужва литургия в частен дом.
Г р а д Л о в е ч. Той е епископски, подчинен на Търновския архиепископ тетрарх. Има епископ схизматик грък и четири
църкви и души от двата пола от същия обряд на брой около 2000.
Брой на турците 5000, те имат 8 джамии освен многото малки. В
него има прочут пазарен площад от стичането на различни народи и стоки; няма нито къщи на католици, нито жители, но мнозина търговци преминават пътьом.
Г р а д В р а ц а. Той е епископски, подчинен на Търновския архиепископ тетрарх. Има епископ грък и седем църкви и
около 2000 на брой души схизматици от гръцкия обряд. Броят на
турците е малък и имат четири джамии. В него някога владетелят
на българите е пазел съкровището си поради силата и положението на града. Няма католически къщи и жители.
Г р а д П л е в е н. Някога резиденция на владетеля на
българите Михаил. Броят на българите схизматици от гръцки
обряд е 500 с две църкви. На турците пък 5000 и седем джамии.
Няма нито католически къщи, нито жители.
Г р а д В и д и н. Той е епископски, подчинен на Търновския архиепископ. Има епископ схизматик 16, къщи на българи
схизматици на брой 1500 и пет църкви от гръцки обряд. Брой на
турците 2000 и четири джамии. В него някога е живеел владетелят на българите. Там не се намира нито един католик. Има
търговци от Чипровац, но те често се връщат у дома си за тайнствата и не са далеч от родината си.
16

Сгрешил си. Той се е направил митрополит и в действителност е подчинен на
Константинополския патриарх.

18

С е л о К а л у г е р и ц а, вътре в планината Хемус. В него
има къщи на павликяни католици на брой 40, а душите са около
250 на брой. Нямат църква и енорийски свещеник. Понякога на
разноски на епископа на Никопол литургия им отслужва капеланът на Горно Лъжани или някой друг енорийски свещеник от
Тракия, който е по-близо до тях.
Г р а д Т ъ р н о в о. Той е архиепископски и тетрархия,
някога столица на владетелите на България. Има архиепископ
схизматик грък, прочута митрополитска църква и три други
малки църкви и къщи на българи схизматици от гръцки обряд на
брой 700, душите от двата пола ще бъдат около 2000. Брой на католическите къщи 17, а на душите 170, всички търговци от Рагуза. Имат една църква на името на блажената Дева Мария с неин
олтар и знаменита картина, направена в Рим на разноски на Негово Високопреосвещенство кардинал Бандини. Има три чаши и
пет одежди, много свещена утвар, четири лозя и седем къщи, завещани й от господата търговци. За енорийски свещеник имат
викария на Никополския епископ, брат Филип Батулия, монашески свещеник, малък брат обсервант, павликянин17, който (живее) от постъпленията от имуществото и от милостинята на същите търговци. Има свети масла в калаени съдове. Към Българската кустодия. Брой на турците 3000 и седем джамии.
С е л о М а р и н о п о л ц и. Къщите на павликяните католици са 30, а душите около 250. Нямат църква, нито енорийски
свещеник, понякога викарият на Никополския епископ и енорийски свещеник на Търново им отслужва литургия в частен
дом. Имат одежда, дарена от папа Павел V, но нямат чаша.
Г р а д Ч е р в е н. Той е епископски, има епископ схизматик от гръцки обряд. Къщи на българи схизматици 30 и души
17

Викарий преди беше сеньор Петър Батулия, неговият братов внук, на когото
епископът преди задържа отпустителното писмо, за да не си отиде, както
възнамаряваше. Йоси Ф. беше ученик на този колеж и е старец, иначе подходящ,
но отбягна да живее в манастирите, защото имаше имот и ще се заеме с дела и
имаха брат връстник.

19

250. Подчинен е на Търновския архиепископ. Имат две църкви
от същия обряд. Няма католически дом или жители.
Г р а д Р у с е. На брега на Дунав. В него [къщите] на католици от Рагуза, упражняващи търговия, са на брой 9, а душите
80. Нямат църква, нито енорийски свещеник. Понякога
преждеспоменатият Никополски епископ отслужва литургия в
частен дом, носейки със себе си всички необходимо. Турски
къщи 6000, брой на джамиите 16. Къщите на българите схизматици от гръцки обряд са 300, а душите 1500.
Д у р о с т о р у м, и л и С и л и с т р и я, а р х и е п и с к о
п с к и г р а д. На брега на река Дунав, в който е седалището на
пашата на Мизия. Католическите къщи са седем, включително
три на търговци от Рагуза, а душите са около 30. Нямат църква и
енорийски свещеник. Понякога епископ Станислаус им отслужва
тайнството в частен дом. Къщите на българите схизматици от
гръцки обряд са 1700, а душите около 5000 и 12 църкви. Турски
къщи 8000, джамии над 30. Там е архиепископското седалище на
схизматичния гръцки обряд.
Г р а д Р а з г р а д. В него къщите на католици са пет,
включително две на търговци от Рагуза, около 30 души, нямат
църква, нито капелан, но епископ Станислаус им отслужва литургия в частния дом на същия епископ, който той построи за
свое и на женения си брат жилище, и остава там дълго време, защото този град е в центъра на неговия диоцез, така че по-лесно
може да помага на католиците от другите места и защото тук
може да пребивава по-безопасно. Турските къщи са 1700 брой,
около 4000 души и седем джамии. Имат мюфтия, подобно на
патриарх или митрополит в тези места, който има примат
относно тяхната религия, право и съд. Къщите на българите
схизматици са 100, а душите от гръцки обряд са 350. Имат две
църкви.
Г р а д Ш у м е н. В него католическите къщи са 17 на
брой и две на търговци от Рагуза, общо душите са около 120 на

20

брой. Нямат църква или енорийски свещеник, в някои дни
епископ Станислаус им отслужва литургия в частен дом и носи
със себе си одежда и чаша. Къщи на схизматици българи на брой
120, около 1200 души от гръцки обряд с две църкви. Турски
къщи 2400 на брой, 4500 души, седем джамии.
Г р а д П р о в а т о. В него католическите къщи са 35 на
брой, включително 5 на търговци от Рагуза, 170 души. Имат
църква, построена от същия епископ Станислаус с тяхна милостиня, имат енорийски свещеник с чаша и одежда. Къщите на
българите схизматици са 100, около 500 души, имат една църква.
Подчинени са на епископа на Месембрия от гръцки обряд. Турски къщи, построени изключително красиво, на брой 2000, 4800
души.
Г р а д В а р н а н а б р е г а н а Ч е р н о м о р е.
Епископски, наричана другояче Диксиополис. Има епископ от
гръцки обряд. Той е търговски град, на народен език скеля, за
всички стоки и за източните области на Европа и на Азия. Има
много широко и красиво пристанище. Има само две къщи на католици търговци от Рагуза, нямат църква, нито капелан. Епископът има обичай да им отслужва литургия в частен дом, душите
са около 25. Къщите на гърци схизматици са 400, а душите 1700,
църкви 8. Турски къщи на брой 1500, 4000 души, седем джамии.
Г р а д К а в а р н а н а б р е г а н а Ч е р н о м о р е.
В него има много широко и красиво пристанище. Няма католически къщи или жители. Хиляда къщи на гърци схизматици,
3000 души, две църкви. Турски къщи 40 и една джамия.
Г р а д Б а б а и л и Т о м и с. Той е архиепископски. В
него е седалището на мюфтията на турците, като патриарх или
примас на тази област, ръководи правото и съда относно тяхната
религия. Католическите къщи са седем, а душите 40. Нямат
църква, нито капелан; понякога епископ Станислаус им отслужва
литургия в частен дом и носи със себе си чаша и одежда. Къщите
на схизматиците българи, гърци, власи са около 300, душите око-

21

ло 2000. Имат една църква. Епископът на Дуросторум или Силистрия има обичай да ги посещава. Турските къщи са 1700, душите около 6000. Отвъд Дунав, в провинция Татарска Сирфия.
З м а и л о. Голяма земя, наречена Буджак, на латински
„ъгъл”, обитавана от татари и турци. В нея има 15.000 къщи,
построени от тръстика и от други клони на дървета, нямат камъни. Има жители от различни схизматични народи, молдовани,
власи, татари, българи, наричани от мизийците добружали, и
малко турци. Там се стича множество народ, защото жителите са
освободени от всякакво обременяване с данък, освен един в злато, на народен език чекин18 , поголовен, който всеки плаща годишно на турците. Църквите на тези схизматици са 13. Турските
къщи са 100 и една джамия. В тази земя бива заточаван всеки
гръцки Константинополски патриарх, свален от владетеля на
турците. Живее от милостинята на тези схизматици, за който той
има духовната грижа и управление и поради това се нарича
епископ на Измаил. Буджашките татари водят тук своите
пленници от различните провинции на Полша, Литва, Русия,
Прусия, Трансилвания, Влашко и Молдова. Между тях има сикули и други католици, наричат ги паписти, защото са изключително послушни и предани синове на Римския Понтифекс и на
Светия апостолически престол. Къщите на жителите католици са
три и на търговци от Рагуза две, 30 души. Нямат църква и свещеник. Епископ Станислаус понякога им отслужва литургия в
частен дом върху преносим олтар и носи със себе си чаша и
одежда при невероятна опасност и страх.
Г р а д К и е л и я н о в а. Турска крепост в Европейска Татария, построена, както се разказва, от генуезците, наричана на
италиански Роза, има две железни порти и два подвижни моста.
Вътре в нея живеят само турци, техните къщи са 300, 1600 души,
четири джамии. Има много обширно предградие. Татарски къщи
500 и 3000 души, пет дървени джамии за татарите, 400 къщи на
18

Фонетичен вариант на думата цехин – златна венецианска монета (бележка на
редактора)

22

различни християнски схизматични народи, 1600 души, две
техни църкви. Католическите къщи са три, пет на търговци от
Рагуза, 30 души. Нямат църква или енорийски свещеник,
преждеспоменатият епископ Станислаус понякога им отслужва
литургия в частен дом и носи със себе си чаша и одежда при невероятна опасност
Г р а д А к е р м а н. Турска крепост в Европейска Татария, построена, както казват жителите, от генуезците, на италиански Цивитас Алба, на славянски пък това означава Белград.
Около неговите стени има толкова дълбоки и бездънни ровове,
че изстрелите със стрела от лък едва прехвърлят градските стени.
Има две железни порти и два подвижни моста. Вътре в него има
200 къщи на подбрани турски войници, а броят на тези войници
е 1700; те охраняват този град. Имат две джамии, но между тях
няма нито една жена. Има голямо предградие. В него има татарски и турски къщи на брой 700 и 4000 души. Дървени джамии на
брой 13. Къщите на схизматиците от гръцки обряд са 50, имат
една църква и по отношение на религията са подчинени на
епископа на Измаил, бившият свален Константинополски
патриарх.
Католическите къщи са четири, 15 души, а понякога повече
от народа на Рагуза със стоки, нямат църква, но понякога
епископ Станислаус им отслужва литургия в частен дом върху
преносим олтар, носейки със себе си одежда и чаша, с голяма
опасност за живота. В тези части на Татария преждеспоменатият
Станислаус, тогава мисионер от 1635 г. и след това, отвори
достъп и път към тези католици; защото толкова години тук не
бе виждан никакъв свещеник от латински обряд, нито друг мисионер монах. Самият той не би могъл да навлезе там, ако не говореше свободно турски, татарски, влашки език и ако не познаваше отлично нравите на тези народи и ако не познаваше добре
всички места на преждеспоменатите области, в които се беше
движил от детство. Преждеспоменатият епископ Станислаус
впрочем извърши тайнството конфирмация веднъж във всички

23

преждеспоменати места, градове и села и потвърди мнозина католици, както се вижда от една бележка в друг доклад, даден на
светата Конгрегация, а по-късно нямаше нужда да се извършва
конфирмация, защото обичай сред тях е да не потвърждават никого, ако не е достигнал дванадесетата година. За период от десет години е осветил светите масла два пъти; защото не можеше
да ги подновява веднъж годишно поради недостиг на свещеници,
от които тези области са лишени, и ако се съберяха, за да направят това, турците биха били толкова подозрителни, особено в
тези времена на война, че биха предали всички на смърт; епископът обаче се е погрижил всяка година при него да се носят нови
свети масла от Рагуза и понякога от Чипровац.
Във всички преждеспоменати места, където има енорийски
свещеник или живее самият епископ, се съхраняват съдове за
светите масла от калай. Кръщелен купел няма никъде; когато някой бива кръщаван или изгаряме водата, или я изхвърляме в реката, или я изливаме в дълбок ров в земята. Преждеспоменатият
епископ Станислаус живее крайно бедно, прехраната му я дават
католиците от своята оскъдица, когато той ги посещава за три
или четири дни. През цялата година той преминава през всички
гореспоменати места, посещавайки, проповядвайки, изпълнявайки тайнствата за преждеспоменатите народи, сякаш че е обикновен свещеник, без никакво заплащане или милостиня. И за да
може да се движи по-безопасно през градовете и другите
преждеспоменати места, той получи от владетеля на турците и от
другите негови управители на области много разрешителни, за
да може свободно да ходи, язди, носи оръжие и да упражнява
всичко останало навсякъде в цялото негово царство. Ходи обаче
винаги с облекло на търговец, по обичая на турците, така както
трябва да ходят пратениците на владетелите, всички католици от
латински обряд и всички други епископи. По силата на тази привилегия епископ Станислаус дотолкова винаги се е измъквал
невредим от тормоза на турците, че със закрилата на Бога, за
чиято слава и за спасението на душите той непрекъснато работи,

24

той не е претърпял от враговете никакво притеснение, а напротив е бил почитан и е получил от схизматиците гърци и арменци
възможността, така че навсякъде, където пристигне, трябва да
бъде приет благосклонно като техен гост, както ясно се вижда от
техните писма. Защитен с такива застъпничества, той често посещава през годината своето паство и го ободрява, което блаженопаметният марцианополски архиепископ Марко Бандини не
направи никъде никога за толкова години, нито се осмели, поради страха и опасностите от турците, както признава в свое
писмо; докато той още бе жив, самият Станислаус, докато беше
мисионер, работеше вместо този архиепископ в целия негов диоцез без никакво заплащане за себе си, но имаше само четиридесет скуди за всяка година от преждеспоменатата света Конгрегация. Турците обаче не знаят, че той е епископ, и поради тази
причина той се движи лятно време, бързо и предпазливо, за да не
го разкрият гърците, които мислят, че е обикновен свещеник.
Същият епископ пожела да изложи обширно тези неща на
Ваши Високопреосвещенства, и също представи географска
карта, за да благоволят те да вземат под внимание окаяното
състояние на преждеспоменатите католици, да се погрижат за
мисионерите и да увеличат заплащането на споменатия епископ,
защото сто скуди в монети не са достатъчни за издръжката на
него, на слугите и на конете, които той използва, посещавайки
преждеспоменатите места.
[Потвърждавам, че горенаписаното] е така, аз епископ Филип Станислаус, собственоръчен подпис, Никопол на 4. февруари 1659 г.
Archiv. Propag. Orig. vol. 219

25

ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ

ЗАВЕЩАНИЕ

26

27 юли 1670 г., Бакъу
Завещание на Петър Парчевич, марцианополски архиепископ и бакауски апостолически викарий в Молдова
Ние, Петър Парчевич, по Божия и на апостолическия
престол милост марцианополски архиепископ, апостолически
викарий и администратор на княжество Молдова, а също съветник на негово свещено императорско и кралско величество и
т.н. До всички и до всеки поотделно, до които това се отнася сега
или ще се отнася в бъдеще, поздрав и епископска благословия.
Аз съм пепел и прах и отново ще се върна в пепел и в прах,
както свидетелства светото писание, когато казва: „помни, човече, че си прах и в прах ще се върнеш”, и самият опит при всяко
едно обстоятелство ни го показва нагледно; и понеже забелязвам, както поради преклонната възраст, така и поради слабото
здраве, също както и поради изтощените жизнени сили, че разложението на моето тяло напредва бързо и смъртта се приближава
с бърза крачка; трябва следователно да обмисля внимателно и да
направя сериозни предложения, така че не само докато моят дух
е още в този негоден съд, но и след като излезе от него, мирът да
продължава, любовта да е силна, спокойствието и милосърдието
да растат и единството на душите да се запазва, а разногласието,
домогванията, алчността и всяко подобно противоречие да бъде
прогонено далеч, та пред хората да не оскърбява слуха и да не
кара очите да се отвръщат със сърдечна болка. Следователно
моето място трябва да бъде заето от такъв човек, който знае да
управлява народа и в духовните и в светските дела, да се разпо-

27

режда с дома, да заповядва и да управлява приветливо, така че да
запленява душите на другите, а не да ги ожесточава.
Поради това, доколкото зависи от мен и е в моя власт (до
по-доброто и безусловно разпореждане на св. конгрегация за
разпространение на вярата), аз, след моята смърт, когато Бог пожелае, възнамерявам да оставя и да назнача като заместник в
тази църква на Бакъу с всички пълномощия и власт, както духовна, така също и светска, преподобния отец Стефан Таплочай,
от ордена на францисканците обсерванти, понастоящем игумен в
манастира на Чик,19 както зрял по възраст, съждение,
благоразумие, бдителност и образованост, така и вече опитен и
подходящ по живот, нрави, благочестие и църковно управление,
така че никой човек и лице от каквото и да било съсловие,
положение и достойнство под никакъв предлог да не може и да
няма властта да притеснява, смущава и отстранява от поста
преждеспоменатия отец; затова, за да упражнява и осъществява
посоченият отец преждеспоменатите неща свободно и за
собствено и на другите удовлетворение, предписваме на всички
и на всеки поотделно да го признаят като временен предстоятел,
да му се подчиняват и да го почитат като такъв. А за да не
възникнат след моята смърт някакви спорове, разногласия или
претенции между преждеспоменатия отец Стефан Таплочай и
моите потомци и родственици или който и да било друг относно
вещите на дома и различните животни, купени или умножени от
мен: възлагаме и задължаваме посочения отец, отсега и за тогава,
да изрази желанието и да се ангажира със задължението и отговорността да даде на Марко, Йоан и Богдан Парчович (sic), наши
потомци, родени от родните и природени братя, всички онези
вещи, които са купени с наши собствени пари от Виена и са докарани по земя и по реки с голям разход и труд в Бакъу, които са:
Всички каси, сандъци, кутии, шкафове с всички неща, които са в
тях; големите и малки дивани, кресла и табуретки, цялата
библиотека и книгите, всички картини, големите и малки пушки,
19

Миеркуря Чук в Румъния (бел.прев.).

28

карабините и мускетите, всички съдове и табли и подноси от калай, мед или от какъвто и да било материал; всички дрехи,
колкото и каквито и да са; също така всички коне, било купени с
мои пари, било подарени ми от Бароните, също така половината
овце, както и половината волове, както и половината крави и телета; също така половината целина, плодове, бобови, било отгледани от лозята и овощните или зеленчуковите градини, било от
други места, придобити, обработени и засети от мен; също така
половината пшеница, ечемик, овес, просо и подобни, както от
нивите и полята, така и от трите колела на мелницата, която е
изцяло издигната от мен и с мои собствени пари на отделено
място, построена, съоръжена превъзходно с всичко необходимо
и приготвена с изключителна полза за резиденцията. Също така
виното, което е налично в избата и което в бъдеще ще бъде придобито по какъвто и да било начин с наш труд, половината да се
приготви за споменатите наши потомци, също както половината
от сланината, маслото, брънзата и сирената.
На отец Стефан Таплочай, временно заемащ нашето място,
оставям църквата с оскъдната утвар, която е налична в нея, и с
тази, която ще бъде придобита в бъдеще от благодетели; също
така всички къщи с овощната градина и със зеленчуковите градини, приведени от мен в по-добър ред и много разширени; също
така всички имения, ниви, поля, ливади, лозя, както на територията на Требеш, така и на Бакъу, както и на Фарофалва 20, на Яш
и на Котнари, купени от мен с мои пари или засети от мен. Също
така пчелините и мястото, където пчелите оплодотворяват, с територията, зеленчуковите и овощните градини; също така ливадите, засети от мен, също както и овощните градини с всички
други подобни, а именно имения, ниви, лозя и т.н., които ще бъдат придобити с ревностно прилежание.
Желая прочее и искам това мое последно разпореждане и
воля да се извърши, изпълни и доведе до добър край от
преждеспоменатия отец, справедливо и безпристрастно, в при20

Фараоани в Румъния (бел. прев.).

29

съствието на всички християни. Бакъу, 27-ия ден на месец юли
1670 г.
Това е точно копие от завещанието на негово преосвещенство монсеньор Петър Парчевич; аз, отец Франциск Йегеней,
декларирам, че имах, видях и прочетох оригинала пред себе си,
собственоръчен подпис.
Архив на братята минорити на провинцията на св. Стефан Трансилвания в Клаудиопол,21 номер 53.

21

Клуж (бел.прев.).

Надгробната плоча на Филип Станиславов