Иван Андреев Георгов

(7 януари 1862, Велес – 13 август 1936, София)
Философ, педагог, общественик. Учи във Виена гражданско и
педагогическо училище (1875-1881). Следва философия в Йена и Женева;
защитава докторат в Лайпцигския университет (1889). Преподавател в
Софийския университет по история на философията (1892-1934); декан на
Историко-филологическия факултет (1900-1901, 1908-1909); ректор (18981899, 1905-1906, 1916-1917, 1918-1919). Действителен член (1902) и
председател на историко-филологическия клон на БАН (1928-1936).
Участва в цензурната секция на Военното министерство (1912-1913); в
Съюза на българските учени, писатели и художници (1917-1918); в научни
и обществени организации в Западна Европа. След съдбовните събития,
свързани със съдбата на българите в Македония (1903, 1913), търси
застъпничество на великите сили за промяна на статуквото в областта.
Участва в легалното освободително движение след Първата световна
война като член на Националния комитет на Съюза на емигрантските
организации в България и председател на Македонския научен институт
(1924-1930). Публикува изследвания, посветени на философията и
учебното дело: “Що е съвест” (1902), “Първите начала на езиковия израз
за самосъзнанието на децата” (1905), трудове от поредицата “История на
философията” (1925-1936), “Поглед върху развитието на университета”
(1929); превежда “Учебник по етика” от П. Жане (1898); обнародва
издания, свързани със съдбата на македонските българи “Днешното
положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на
народите” (1925), “La Question macédonienne (1926).

Любомир Георгиев Милетич
(1 януари 1863, Щип – 1 юни 1937, София)
Филолог, преподавател, общественик. Завършва класическа гимназия
в Загреб и славянска филология в Прага (1885); защитава докторат по
философия и славянска филология в Загреб (1888). Участва в основаването
на Софийския университет (1888); професор; ръководител на катедра по
славянска филология (1892-1934); декан на Историко-филологическия
факултет (1903-1904); ректор на СУ (1900-1901, 1921-1922). Действителен
член (1898), подпредседател (1911-1925) и председател (1928-1937) на
БАН. Един от най-титулуваните български учени в чужбина - почетен
доктор (honoris cauza) по славянска филология на Харковския университет;
дописен член на Академиите в Русия (Санкт Петербург), Полша (Краков),
Чехословакия (Прага), Югославия (Загреб); на етнографски дружества в
Унгария (Будапеща) и Чехословакия (Прага); на Руския археологически
институт в Цариград; почетен член на Института за Източна Европа в
Италия (Рим). Изявява се като идеолог в пропагандната дейност на
македонското освободително движение. Членува във ВМОК; съдейства на
Задграничното представителство на ВМОРО; участва в благотворителни
инициативи за подпомагане на бежанците от Македония; осъществява
мисии в Западна Европа, където търси подкрепа от влиятелни лица и
международни форуми за справедливо решаване на македонския въпрос.
Участва в учредяването на МНИ - негов председател (1928-1937) и
дългогодишен редактор на сп. „Македонски преглед“. Отпечатва огромен
брой изследвания по езиковедски, етноложки и литературни проблеми;
публикува политико-обществени статии; обнародва трудове за съдбата на
българите в Македония и Тракия: “Гръцките жестокости в Македония през
гръцко-българската война” (1913), “Историята на Гюмурджинската
автономия” (1914), “Разорението на тракийските българи през 1913 година”
(1918), “Македония в образи” (1919), поредицата “Материали за историята
на македонското освободително движение” (1925-1928).

Никола Стоянов Стоянов
(3 февруари 1874, Дойран – 12 април 1967, София)
Математик, физик, астроном, финансист, общественик. Завършва
гимназия в София (1892) и специалност математика в Софийския
университет (1895). Специализира математика в Тулуза, Франция
(1898-1901) и математическа физика в Берлин и Гьотинген, Германия
(1903-1906). Гимназиален учител в София; асистент по математика в
СУ “Кл. Охридски”; назначаван е два пъти за редовен доцент по
астрономия (1920, 1926), но не заема длъжността. Администратор на
Българската централна кооперативна банка; дългогодишен директор на
държавните дългове; главен секретар на Министерството на финансите.
Основател на Българското физико-математическо дружество;
подпредседател на Българското икономическо дружество; гл. редактор
на “Списание на Българското икономическо дружество” (1929-1944).
На Учредителния събор (22-24 ноември 1918) на македонските
братства е избран за секретар на Изпълнителния комитет. През юни
1925 г. оглавява Управителния съвет на новоучредената Македонска
кооперативна банка. От 23 януари 1938 г. е избран за председател на
Македонския научен институт. Тази длъжност изпълнява до 17 януари
1945 г., когато по заповед на МВР е отстранен Управителният съвет на
МНИ и е утвърден служебно новият му ръководен състав. Публикува
статии, посветени на астрономически и физически явления, а също и
трудове по икономически и финансови въпроси: “Финансовото
положение на България и българският репарационен дълг” (1923),
“Репарации и междусъюзнически дългове” (1933).

Димитър Антонов Силяновски
(25 октомври 1892, Крушево – 14 юли 1971, София)
Юрист, преподавател, общественик. Завършва I Софийска мъжка
гимназия – класически отдел (1910) и право в Софийския университет
„Св. Климент Охридски“ (1915). Работи в Софийския търговски съд.
Специализира съдоустройство и съдопроизводство в Германия и Австрия
(1925). Доцент (1828); професор (1932) по гражданския процес; декан
(1932-1933, 1936-1937) на юридическия факултет в СУ. След Първата
световна война се включва в дейността на македонските бежански
организации. От 1930 г. е член на Управителния съвет, а през 1940 г. е
подпредседател на Изпълнителния съвет на МНИ. След държавнополитическите промени в страната е назначен за председател на
Македонския научен институт (януари 1945 – ноември 1945 г.). През
есента на 1945 г. отказва по-нататъшно участие в ръководството, поради
засиления натиск на управляващите среди към института за
пропагандиране на македонизма и отричане на българския характер на
Македония. Участва в научната комисия при Съюза на македонските културно-просветни дружества. Чете курсове по предпазен конкордат и
трудово право. Публикува статии и трудове, между които: “Изменението
на иска” (1932), “Гражданско съдопроизводство” (4 части – 1938/46),
“Частични искове и тяхната допустимост” (1941), “Изясняване
фактическата страна на спора и гражданския процес” (1961).

Георги Кулишев Гугов
(21 септември 1885, Дойран – 27 септември 1974, София)
Учител, публицист, политик, юрист. След завършване на Солунската
гимназия (1904) учителства в Дойран, Шип и Солун. Завършва право в
Софийския университет (1914). Член на Солунския окръжен революционен
комитет на ВМОРО. Арестуван през 1906 г. от турските власти и затворен в
Еди Куле. По време на Младотурската революция е сред учредителите на
Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През военния период
списва статии във в. “Българин”, “Родина”, “Вечерна поща” и др. Работи като
секретар на българската легация в Цариград (1921-1922). Участник в
масонското движение. Сред основателите е на Македонския научен институт
и член на Управителния му съвет (1927-1930). Редактира в. „Слово“ (19251926), директор на в. „Македония“ (1926-1928). Депутат в ХХІІ ОНС и член на
Македонската парламентарна група. Като привърженик на протогеровистите
създава и редактира в. “Вардар” (1929-1930). Поради засилените
междуособици в движението, емигрира в Швейцария (1931). След
завръщането си в България (1933) работи като зам.-директор на Дирекция по
печата; издава в. „Нови дни“; членува в Съюз “Звено”. През 1938 г. е избран за
депутат от Петричка околия, но е касиран от управляващите. Арестуван и
въдворен в Ардино (1939). Като председател на МНИ (ноември 1945 – юли
1947 г.) се съобразява с нихилистичните стремежи на управляващите за
отродяване на българите във Вардарска Македония и “македонизиране” на
населението в Пиринско. Заема важни държавно-политически и партийни
постове: пълномощен министър и главен секретар на Министерския съвет
(1945-1946), министър на външните работи и представител на българската
делегация на конференцията в Париж (1946); политически секретар на “Звено
(1947-1949); директор на в. „Изгрев“ (1944-1951); подпредседател на
Президиума на Народното събрание (1950-1954); зам. председател на НС
(1954-1971); депутат (1945-1974); зам.-председател на ОФ (1972-1974). Автор
на “Македонската криза” (1928) и “Съветската външна политика” (1947).

Петър Климентов Шапкарев
(20 декември 1908, София – 16 септември 1997, София)
Икономист, математик, преподавател, учен, общественик. Потомък
на известен род от Охрид – внук на видния българския етнограф и
фолклорист Кузман Шапкарев; син на революционния деец Климент
Шапкарев. Завършва математика в Софийския университет (1934).
Специализира статистика и икономическо моделиране в Берлин (1937) и
Москва (1961). Членува в студентското д-во „Вардар“ (1920-1934) и негов
секретар (1928-1929). Работи в Главна дирекция на статистиката (19351940); завежда статистическа служба в Софийската община (1940-1943);
ръководи отделение (1943-1944) и отдел (1945-1947) в Стопанската камара;
плановик в Държавна планова комисия (1948-1956). Преподава във
Висшия икономически институт в София (1956-1976); във Висшия
финансов стопански институт в Свищов (1956-1958). Създател и
ръководител на Икономико-математическа лаборатория в Икономическия
институт при БАН (1962-1976). Ст.н.с. (1957); професор (1966); доктор на
икономическите науки (1982). През януари 1990 г. е избран за зам.председател на Съюза на македонските културно-просветни дружества в
При
България
(дн.
ВМРО-Българско
национално
движение).
възстановянето на МНИ е избран за негов председател (1990-1997). Главен
редактор на сп. “Македонски преглед”. Обнародва научни трудове в
областта на статистиката, планирането, икономико-математическото
моделиране: “Отрасловата структура и междуотрасловите връзки на
промишлеността в НР България” (1965); “Статистико-икономически етюди
върху народното стопанство на НР България” (1982), “Производственият
ритъм в народното стопанство на НР България” (1983) и др. В сп.
“Македонски
преглед”
публикува
материали
и
статии
за
националноосвободителното движение на македонските българи.

Димитър Георгиев Гоцев
(28 декември 1945, с. Панчарево, Шипско)
Преподавател, учен, общественик. Учи в гимназията в Щип.
Принудително се преселва в България, заради преследване от властите в
Югославия. Завършва средното си образование в София. Следва
специалност история и философия в Софийския университет “Климент
Охридски” (1969-1972). Защитава дисертация на тема "Националноосвободителната борба във Вардарска Македония 1912-1915 г.”. Старши
асистент в Историческия факултет на Софийския университет "Св.
Климент Охридски" (1976); главен асистент (1979); доцент (1986); доктор
на ист.н. с тема на дисертационния труд "Културно-просветни и научни
организации на македонските българи 1919-1941 г." (2000); професор по
нова българска история (2001). Специализира в САЩ и Канада
(1990/1991), Канада (1999). От 1985 г. ръководи културно-просветния
клуб “Гоце Делчев”, а през януари 1990 г. е избран за председател на
Съюза на македонските културно-просветни дружества в България (дн.
ВМРО - Българско национално движение). Председател на Македонския
научен институт от 29 юни 1997 г. и главен редактор на сп. “Македонски
преглед”. Публикува трудове, посветени на освободителните борби на
македонските българи: “Македонската тайна младежка революционна
организация - ММТРО във Вардарска Македония 1922-1927 г.” (1976),
”Национално-освободителна борба в Македония 1912-1915 г.” (1981),
“Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Тракия 1893-1941 г.” (1983),
“Младежките национално-освободителни организации на македонските
българи 1919-1941 г.” (1988), “Новата национално-освободителна борба
във Вардарска Македония 1944-1991 г.” (1998) – изданието е отпечатано и
на английски език “New National-Liberation Strggle in Vardar Macedonia
1944-1991”, Sofia, (1999).

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful