Извори

Извори за славяните
1. П линий Стари І век – Естествена история – кратка информация за славяните
2. Публий Тацит – І-ІІ век Римска история „За произхода и нравите на германците”,
отразява някои характерни особености на славяните като техния бит, сравнява ги с
германците, отразява и съществуването на славянска родово племенна аристокрация.
3. Клавдий Птолемей „География” – дава данни за славянската прародина.
4. Земите обитавани от славяните – съчинението на готския историк от 6 век Йорданес
– римската история и за произхода и делата на гетите – дава данни за поселенията на
славяни и прабългари, споменава, че славяните са многолюден народ, а българите
споменава като бич божий, дава данни за съществуването на аристокрация при
славяните, както и информация за българо-славянски нападения по времето на
Юстиниян
5. „ История на войните” на византийския историк от 6 в. Прокопий Кесарийски(500563г.)
- Вярвания, начин на живот и нрави на славяните
- Славяни плячкосват западните Блакански земи през549г.
- Славянски нападения южно от р.Дунав през 549-550г.
- Славяно-византийски сблъсаци към средата на 6 век
6. Агатий Миринейски, роден в Мала Азия през VІ век. Той продължава историята на
Прокопий, дава сведения за отношенията на славяни и прабългари.
7. Историческо съчинение на Менандър Протектор от 6 век – написал “История”, която
е запазена само в отделни откъси. Дава сведения за отношенията между славяните и
аварите през през третата четвърт на 6 в. За състоянието на славянското общество и
оформящата се родова аристокрация, както и данни за прабългарите и раздорите между
тях.
8. „Църковна история” на сирийския автор от 6 в. Йоан Ефески – славяни за 1 път
отсядат за по-дълго време южно от р.Дунав
9. „Стратегикон” византийски трактат по военно изкуство, писан в края на 6 или
началото на 7 в. Някой изседователи смятат, че е писан от император Маврикий –
живот и военно дело на славяните
10. „Чудесата на св. Димитър Солунски” – славянскатая обсада на Солун през 645-647г.
11. Йоан Малала (около 491-578 г.) – автор е на “Хронография” от 18 тома, кто се
базира както на по-стари автори, така и на разкази на съвременници. Дава сведения за
славянското нашествие в Тракия през 558-559 г.
12. Михаил Сирийски – патриарх на Антиохия от 1166 до 1199 г. Автор е на “Хроника”,
в която помества сведения за живота на славяните от VI-VII век. Описва също така и
нашествията на славяни, авари и прабългари в пределите на Византия, както и
помощта, която оказва хан Тервел на обсадения от арабите Константинопол.
13. Себеос
14. Теофилакт Симоката – История съчение – съчинието е посветено на император
Мавкрий това е автора, който дава подробна картина за нападението на Византия, дава
данни за нашествиието на славянаите и навлизането им около Константинопол.
Задълбочава представата за развитието на княжеската институция.
15. Пасхална Хроника
16. За управлението на империята – византийския император Константин Багренородни
– Този труд съдържа историко-географски данни, етнографско описание на различните
народи.
Извори за прабългарите

1. 13. Енодий – храбростта на прабългарите 4.1018) 1.). – 829г. „Хронография” на византийския хронист Теофан Изповедник (края на 8 – първата половина на 9 в. Руския летопис „Повест за изминалите времена”. описва вътрешнополитическата криза през осми век. 2. има данни за славянското и прабългарското население.) – за събитията от 680-681г. разселването и придвижването на Аспарух. Дукленската хроника. кризата на България от VІІІ век. Павел Дякон (720-797 г. „Кратка хроника” на Никифор 8. Хроника на Йоан Никиуски 9. 4.) –В съчинението си “История на лангобардите” дава ценни сведения за събитията на Балканския полуостров до 744 г. автор на световна хроника която обхваща събитията до 813 г. Хрониката обхваща периода от 7 до 9 век. Дава особенно ценни сведения за основаването на Българската държава .прабългарският вожд Кубер се заселва в околностите на град Битоля 6. патриарх (806-813г. „История на Армения” от арменския историк Моисей Хоренски (края на 4-5 в. 9. 10. Той се опитва да бъде по-конкретен от Теофан. „Похвално слово за крал Теодорих” от остготския историк от края на 5 – 6 в. Споменава и за прабългарите при тяхното нападение над замите на лангобардите в началото на пети век. Касиодор Сенатор – данни за отношения между прабългари остготи Извори за Средновековна България (681. „Стратегикон” – военно изкуство на прабългарите 5. съдържат се сведения за хан Кубрат. „Кратка Хроника” от византийския хронист константинополския патриарх Николай (8 в. Базира се на писанията на литописеца Мар Абас Катина. Енодий – V-VІ век дава сведения за отношенията на прабългарите с остготите. „Хронография” на Теофан Изповедник (средата на VIII век) – византиски монах. 11. Арменска география . Българсак кратка хроника написана под формата на добавки в Манасиевата хроника 14 век.. 3. 5.първо споменаване на прабългарите 2. разпадането на Велика България. Аспарухова България и българо-византийските отношения между VІІ и ІХ век. „Чудесата на св. както и за събития от времето на хан Тервел. Х век. Димитър Солунски”. военните действия на хан Крум срещу империята. Анонимен римски хронограф от 354г.)прабългари се заселват в Северен Кавказ. съчинението му обхващаща периода до 813 г.). „География” на Ананий Ширакаци 7. Хронографията на Теофан има продължение – продължителят на Теофан – ІХ . 12. Теофилакт Охридски – византийски писател и архиепископ на Българската църква в периода XI-XII век. Комес Марцелин – латински автор от VI век. Българска апокрифна летопис от 11 век 6. 10. 3. Запазен е в късни преписи. който в своето “Житие на Тивериуполските мъченици” описва религията на прабългарите. История Славенобългарская от 18 век. „Именник на българските ханове” –Първи български летопис съставен на два пъти по времето на Аспарух и през втората половина на 8 в. дал най-старите сведения за прабългарите. 7. 8. който описва в хрониката си нападенията на прабългарите в пределите на Византиската империя в периода от края на пети и началото на шести век. Актовете на Шестия Вселенски събор. Латинските извори даващи информация за Основаването на България са павел Дякон от 8 век и Зигебет от 11 век.

Търновски надпис. превземането на Месемврия. след като разпитал пленени авари 16. която отразява събитията от началото на девети век. Надпис от Филипи. Анонимна византийска хроника от второто десетилетие на 9 век – хан Крум умира при подготовката си за щурма на Константинопол 23. битката при Версиникия на 22 юни 813 г. Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българовизантийските военни сблъсъци през 812г. 25.. 18. битката при Версиникия на 22 юни 813 г. „Животопис на Карл Велики” и „Летопис”от франкския писател Айнхард. 21. последвалия поход на хан Крум срещу Константинопол през 813 г. „За император Никифор и как оставил костите си в България” . Чаталарски надпис Шуменско.. 22.междуособици в България 14. Маламирова Летопис. Тича. и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г. и разменените клетви между българските пратеници и византийския император. има данни за от отношенията между хан Тервел и император Юстиниан II. . Хрониката на Теофан Изповедник . Инвентарен надпис от Преслав.строителен надпис от времето на хан Омуртаг който дава информация за построения дворец на Дунав. – могъществото на хан Тервел. Шуменски надпис. даващ сведения за победите на хан Крум над Византия и загатващ за промени в териториално отношение . 17. Хрониката на Теофан Изповедник – българите за пръв път превземат Сердика 809г. свдения за Крум и Омуртаг 24. както и надписите около Мадарския конник 13.на гръцки език от двете страни на надгробен камък. 20.хан Крум издава своите закони. . превземането на Месемврия. и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г. каменен надпис на гръцки език – строителен надпис от времето на хан Омуртаг. Патриарх Никифор – в “Житие” описва мирния договор от 815 г.кавханите в ранносредновековна България. Хрониката на Теофан Изповедник – Българо-византийски отношения при хан Тервел 12. Управлението на хан Крум.Анонимен ватикански разказ – кратка византийска хроника с неизвестен автор. както и се опитва да загатне. надпис от 819-820. Хамбарлийски надпис. 19. „Суда” византийски сборник от 10 в. Омуртагов надпис от Мадара.. открита във Ватикана. Втори Хамбарлийски надпис. Надписът на Мостич . Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българовизантийските военни сблъсъци през 812г.. каменен надпис на гръцки език използван при строежа на „Свети 40 мъченици” в Търново. че императора е убит от своите войници заради катастрофата във Върбишкия проход.11.Ичиргу боилите в ранносредновековна България управлението на хан Омуртаг 26. Надпис номер 8. Михаил Сирийски – в своята “Хроника” оспорва сведенията за извършените от византийските войски зверства при превземането на Плиска от император Никифор. 15.дава сведения за построена крепост на р.българи и франки спорят за властта над славянските племена. Описва детайлно похода на император Никифор срещу Плиска и разгрома на византийските войски във Върбишкия проход. „Суда” византийски сборник от 10 в. 27.. Надпис от Василика. Хрониката на Теофан Изповедник – хан Терелиг избива византийските шпиони в България. на византийския опит за покушение срещу него и събитията след това.

автор на “Царе”. където обхваща събитията от периода 813-866 г. 36. Послание на моравския княз Ростислав до византийския император Михаил II от 862 г. . 31. – отразява началото на политическия съюз между Великоморавия и Византия. 37. 35.. за бунта против покръстването. открит в околностите на град Филипи. както и взаимоотношеният яамежду Борис и Людовик Немски. насочен срещу България. в който се описват събитията от периода VIII-IX век.Как са живяли езичнииците българи? . в което се съдържат данни за хан Крум. каменен надпис на гръцки език в който се дават сведения за управлението на хановете Крум.. силно повреден надпис./ . 34. това е важен източник за събитията за България през първата половина на девети век. „Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите – отговорите са били писани на 886 г. Омуртаг и Маламир писан около 836г. проследяваща събитията между 741-882 г. В творбата се съдържа информация за войната между българи и сърби преди покръстването на България.Фулденски летописи от IX век – написани от монасите от манастира Фулда.Сюлейманкьоския надпис. която българите превеждат. Бертински анали – германски летопис. – от Бертинските летописи – германска хроника. 38. Дадените 106 отговори на 115 въпроса на княз Борис I. от Анастасий библиотекар по папска заръка и са били отнесени от българското пратеничество в Рим на княз Борис І. Описани са данни за покръстването на българите. прокаврва най-подробно представата за християнската идеология. това е хрониката. 29. Каменен надпис на хан Пресиан от около 837г. хан Маламир и хан Пресиан и за неговите победи над Византия през 837 г. дава сведения за взаимоотношения между българи и сърби по времето на Пресиан и допълва информацията за събитията по времето на хан Омуртаг.Писма на папа Йоан X и хан Борис показват усилията на Римската църква да привлече България към нея. 33. битови и религиозноцърковни аспекти от живота в България през IX век. Военни неуспехи на хан Борис І срещу сърбите . хан Омуртаг и. за стремежа към самостоятелност на Българската църква и за установяване на контакти с Рим. 32. 32.. нарастващото значение на славяните 30. съдържа данни за българо-немските отношения преди и след покръстването. като дава данни за участието на българските войски при потушаване на въстанието на Тома Славянин от 823г. Старобългарски разказ за покръстването – разказ съставен през ХІV век като при написването му са били използвани византийски исторически съчинения.обстановката в България след покръстването 39. Йосиф Генезий (X век) – византийски хронист. за последвалия бунт на боилите и за контактите между българското и немското духовенство.„За управлението на империята от византийския император Константин VІ І Багренородни /913-959 г.28. Георги монах – Хрониката обхваща до ІХ век. границата на държавата.от времето на хан Омуртаг отразяващ 30 годишния мирен договор от 816г. . “Послание до княза на българите Михаил в какво се състои работата на един княз” – автор патриарх Фотий. Покръстване на българите и потушаването на езическия бунт. Поместени са съвети за функциите на новия християнски владетел. „Летопис” на хан Маламир. Дават данни за някои административни.проблема за владетелските правомощия.

Българо-византийски отношения при управлението на цар Симеон Велики – текстът е от хрониката на византийския писател от Х век Симеон Логотет. 49.св. Йосиф Генезий – в творбата си “Царе” помества сведения за отношенията между България и Византия около покръстването. в което се споменават сведения за българския произход на Кирил. Поместени са 51 беседи за проповеди в неделните дни на годината. 47. Хроника от 842. Какви трябва да бъдат епископите и свещгениците – поучение към епископите и свещенците от св. Славословия за първите български християнски владетели. в която са използвани и оригинални произведения на самия Кирил Философ. Кирил и Методий в България 50. както и дава сведения за Преславския събор. Климент. Наум – носи също така и името “Успение Кирилово”. за св. което най-вероятно е намек за времето на княз Владимир Расате. Солунска легенда (позната още като “Слово за св. Съдържа най-сигурни сведения за неговата биография. че е възможно да е дело на Методий. писано на гръцки език от византийския духовник и писател от ХІІ век Теофилакт Охридски. Смята се. 41. 46. Пространно житие на св. 54. Дава подробни сведения и за отношенията между България и Римската църква от периода 866-870 г. която през ХІV век е била е преведена на български език. Климент Охридски – автор Димитър Хоматиан. В 43-тата беседа са споменати гонения на християните. Пространно житие на св. Климент Охридски. Дава сведения за съдбата на делото на братята Кирил и Методий във Великоморавия. старобългарски правен паметник. Хроника на Регинон – покръстване. – надписът е на литински език и свидетелства за временното подчинение на българската църква на римския папа. 48. Климент Охридски. Проникването на християнското право в България – „Закон за съдене на хората”. 53. . което дава сведения за погребението във Велеград на 6 април 885 г. “Учително евангелие” – автор Константин Преславски. който е бил архиепископ на българската църква през XI-XII век – дава сведения за учениците на св. за пренасянето му в България и за дейността на Климент и Наум. епископ на Охрид през XIII век. отказа на Борис от трона и Владимир Расате.. за името на майка му и за неговата Брегалнишка мисия. 44. който свидетелства за покръстването на българите през 865-866 г. Описва личните си впечатления от Вселенския събор през 869-870 г. Климент Охридски – автор Теофилакт Охридски.40. Кратко житие на св. Кирил – старобългарска творба от девети век с неизвестен автор. Теофилакт Охридски също дава сведения за събора 55. В творбата се дава информация за въвеждането на “кирилицата” от св. Кирил и Методий и учениците им – „Синодик” на цар Борил от 1211 г. Кратко житие на св. Дава сведения за ІХ-средата на Х век. Пространно житие на св. Надпис за освещаване на църква в Преслав от 867 г. Надпис от Балши – гръцки надпис върху колона.Съчинието му посветено на първата половина на ІХ век. 52.963 – основен източник за отношенията ни с Византия през този период. Кирил как покръстил българите”) – старобългарски апокриф от XIII век. на който е поставен и българския църковен въпрос. Животописи на римски папи – автор Анастасий Библиотекар. сходна с тази в творбата “Успение Кирилово” 51. Пространно житие на св. в който се дава информация. открита в Южна Албания. 45. 56. 43. 42. Методий – старобългарско произведение от IX век с неизвестен автор (в много източници обикновено за автор се посочва Климент охридски).св.

59. активността на Българската външна политика. 67. Константин Преславски – автор на “Учително евангелие”. което представлява първият систематизиран проповеднически сборник. Писмата на Николай Мистик до цар Симеон са от началото на десети век – 163 писма. Дава данни за втората половина на Х век. Кедрин продължава разказа на Скилица. Кореспонденция на българския владетел с Хиросфакт – в периода 895-896 г. Луидпранд – епископ на Кремона. за да има възможност да разбие маджарите. че византийците го наричат “полуелин”. В тези документи се съдържат сведеия за териториалното разширение на България към Драч и Солун в първите години на X век. в която се съдържат неговите впечатления за битката при Ахелой 50 години след нейното провеждане. Дават информация за Симеоновия книжовен кръг в Преслав . от които 26 са лично до царя. даваща сведения за българовизантийските войни 65. 68. за положението на българите през първата половина на ХІ век. 61. Надпис върху колона. договор между Лъв III и цар Симеон –корекция на границата. поради което е известна в науката с названието „Хроника на Скилица – Кедрин”. В своите отчети споменава за ученолюбието на Симеон и факта. 60. – текстът е от хрониката на византийския писател Йоан Скилица от ХІ век. Български апокрифен летопис от IX век – дава информация за строежа на Преслав от цар Симеон продължил 28 години. Той се явява основоположник на българската църковна поезия. Съчинието му продължава до Исак І Комнин 1057 г. Похвали за цар Симеон – от неизвестен български книжовник от началото на десети век. Поместени са в началото на Първия Симеонов сборник и на сборника “Злотоструй”. дава сведения за българовизантийските отношения при цар Симеон 66. Продължителя на Теофан Изповедник. който през втората половина на десети век е пратеник в Константинопол. сведения за промените които настъпват в плоожението на българите след завладяването им от Византия. Лъв Дякон – автор на “История”. Сведения за управлението на Симеон дават още Лъв Граматик. намерен на 20 км северно от Солун. както и българо-византийските отношения. написал “Шестоднев”. 69.. когато Хиросфакт. Писмо на патриарх Николай Мистик до цар Симеон – писмото е писано юли-август 914 г. Битката при Ахелой 917 г.дава информация за опустошителността на войните между България и Византия. 57. Йоан Екзарх – изтъкнат книжовник от времето на цар Симеон. Тази хроника е била преписана от друг византийски книжовник – Георги Кедрин. Хрониката на Скилица „Преглед на историята” важен извор на борбата на България срещу Византия Х-ХІ век. По този начин Симеон нарочно протака преговорите. за войната на Симеон с Византия. Хрониката е написана върху основата на други хроники. преставя византийската хронография ХІ-ХІІ век. 62. известен още като “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието”. 63. в ролята си на византийски пратеник е затворен в крепостта “Мундрага”. 64. както и за въстанието край Солун през 926 г. Михаил Сирийски – автор на “Хроника”. Важен извор за българо-византийските отношения. В тях се съдържа информация за българовизантийските отношения от този период. описал царския дворец в Преслав. 58.българо-византийските отношения. Писмо на византийския император Роман Лакапин до цар Симеон.Наръшки надпис – 904г. Лъв Дякон. както и Българска кратка хроника на Иван Александър която допълва Манасиевата Хроника.. с който се определя държавната граница с Византия.

Унгарски нападения в българските и византийски земи – „Хронография” на „продължител на Теофан” 79. Когато човек изпитва удоволствие – текстът е от съчинението на Йоан Екзарх Небеса. Яхия Антиохийски – арабски историк. Поява и същност на богомилството – „Беседа против богомилите” на българския писател от Х век презвитер Козма. Хрониката на продължителя на Теофан – съдържа информация за договора между България и Византия от 927 г. в която дава информация за избухналата през 927 г. разкриват ролята на владетеля Обозначена е годината на създаване на славянската писменост – 855 г. който лично участвал в сражението. Походите на киевския княз Светослав в българските земи – „Повесть Временных лет”. Житие на св. за бунтовете на Симеоновите синове и за маджарските нашествия в българските земи. свидетелстващи за литературните интереси на Преславския културен кръг. „За буквите” е единственото му произведение. 74. 82.. 83.дава сведения за маджарските набези в периода 895-896 г. Климент Охридски – дава данни за духовно-просветната дейност в края на IX и началото на X век. 77. 86. 72. 78. за походите на киевския княз Светослав срещу България. 80. автор на “Летопис”. 75. Георги с българина” – старобългарски разказ. Такива разкази отразяват културните събития. Срещата на цар Петър със св. 73. преведено от гръцки на български език през Х-Х І век. „Чудото на св. писан през Х век. Слово за змията – откъс от съчинението физиолог. Иван Рилски – народно житие на св. построена от цар Самуил през 992 г. Войските на цар Самуил разбиват византийците в прохода Траянови врата 986 г. Първи и Втори Симеонов сборник – съдържат творби с различно съдържание. 81. запазено в повече от 70 преписа във всички славянски страни. – Каменен надпис открит в с. Междуособици в България в първите години от управлението на цар Петър – текст от византийската хронография чийто автор е анонимен и е наричан условно „продължител на Теофан”. В съчинението са описани събития в годините между 959 и 989 г. в който се поместват сведения за качването на престола на цар Самуил на 12 септември 997 г. Йоан Екзарх е бил е един от най-изявените писатели на Златния век. Герман край Преспанското езеро. Разваляне на българо-византийските отношения – „История” на византийския писател от Х век Лъв Дякон. Надпис на цар Самуил от 993 г. Наум – дава информация за дейността на Наум и Климент след идването им в България. За буквите от Черноризец Храбър – Черноризец Храбър е бил писател от кръга на цар Симеон. Начало на овсободителното движение в западните и югозападни български земи – Хроника на Скилица Кедрин. Съдържа биографични сведения 88.70. 89. Византийската офанзива срещу българските земи в началото на ХІ век – Хроника на Скилица – Кедрин. – История на Лъв дякон. 71. 85. руски летописен свод. война между Византия и България. Пространно житие на св. Разваляне отношенията между руси и византийци – „Хроника на Скилица – Кедрин” 84. 76. . Поставен е на църква. за превземането на източна България от Византия и за битката в Ихтиманския проход от 986 г. Византийския император Йоан Цимисхий превзема българската столица Преслав – „История” на византийския писател от Х век Лъв дякон. Иван Рилски писано през ХІІ век. 87.

Житието на св. 12. Кръстоносниците – нормани от Южна Италия преминават през Македония през 1096 г. 94. Помества информация за отношенията между България и Византия в началото на XI век. историк на ІІ кръстоносен поход. – Хроника на Скилица – Кедрин 6. отразява процеса свързан със създаването на феодални отношения в България. 7. запазено е нейното значение като архиепископия. свързан с владелския двор. 10. Видение Исаево. Инцидент с немските кръстоносци край Пловдив през 1147 г. дава информация за родословието на владетеля. – от византийския писател Никита Хoниат 1150-1210 г. Йоан Зонара – автор е на “Кратка история”. 93. Потушаване на въстанието на Петър Делян от 1040 – Хроника на Скилица – Кедрин 5. Тълкувание Давидово 15. Йоаким Осоговски – основал така наречения Осоговски манастир живял през ХІ-ХІІ век. Тези грамоти дават сведения за социалната структура. Йоан Скилица – автор на “История”. Поражение на българите при планината Беласица и смъртта на цар Самуил – Хроника на Скилица – Кедрин. Михаил Псел . Краят на българската държава през погледа на арменски историк – „Повествование” от от Аристакес Ластиверци писано между 1072 и 1087 г. Отразяват състоянието на едрото владение. Гаврил Лесновски – от проложното му житие запазено в препис от ХІV век.. в която са описани събитията до 1118 г.Видение Данаилово. 9. Актове на Охридската архиепископия 1215-1230 г. Нападение на куманите в българските земи през 1154 г. Дунав – Хрониката на Скилица – Кедрин 4. промените в поземлените отношения в България. Каменен надпис на цар Иван Владислав издълбан по повод възстановяване на Битолската крепост от 1015г. · За разгрома на византийската армия през 986 г. – Хроника на монаха Одон от Дьои. Прохор Пшински – живял през ХІ век по горното течение на р. 14. неговата „Хронография” обхваща събитията от последната четвърт . Житие на св. за битката при Ихтиманския проход от 986 г. бита на българите в Македония. 91. Заселване на узи в българските земи 1064 г. Житие на св. бил е назначен за секретар на император Михаил. съхланявано във Ватиканската библиотека. 92. · За обсадата и падането на Перник през 1016 г. Апокалиптична книжнина еквивалент на есхатологичните пророчества. Сперхей през 996 г. 2. · За битката при Беласица. Грамоти на император Василий ІІ до Охридската архиепископия 1119-1025 г. Нападение на печенеги южно от р. който обхваща периода от 1118 – до 1206 г.90. в която са поместени подробни сведения за: · Общите дейности на българи и руси срещу Византия. Българските земи под византийска власт 1018 – 1185 г. разкриват развитиието на обществените отношения в Българския югозапад. – „Йерусалимска история на Роберт монах” в която той описва събитията по време на първия кръстоносен поход. 13.ХІ век. 1. прилагането на локалното право. 3. Българската история от VІІ век през погледа на анонимен книжовник от ХІ век 11. · За поражението на Самуил при р. · За западната българска държава и освобождението на Североизточна България. 8. Гаврил Лесновски се позвизава в Северна Македония. състоянието на отделни семейства. Ключ от 1014 г. и за смъртт на цар Самуил след битката при с. Пшиния в Македония. Спогодбен акт от времето на византийската власт – написано в Евангелие.

участник в ІV-ия кръстоносен поход. Българи. Йоан Зонара – ипълнявал е висша служба. Гибелта на цар Каляон при обсадата на Солун – Чудена на св. 8. Михаил Аталиат – неговата история дава сведения за положението на българите през първото столетие на византийската власт. промяната на статута на българските земи в началото на ХІІ век. за отношенията между Б-я и В-я след освобождението. Иван Асен ІІ и неговите наследници. Деспот Алекси Слав се обявява за независим в Родопите и Мелнишко – „История” на Георги Акрополит. времето на Тервел. 16. Една от особеностите на текста на Никита Хониат е че в него българите се наричали обикновено „власи”. 18. Цар Калоян си прикачва прозвището ромеоубиец – „История” на византийския писател Георги Акрополит /1217-1282г. 3. дава много сведения и за българите. 10.Неговата история е от основните извори за ІІ-рата Българска държава. управлението на Калоян и отношението му с латинската империя. неговото историчесо съчинение обхваща събитията между 1113 и 1211 г. Столетие на византийската история” – Михаил Псел. Избухване и ход на въстанието на братята Петър и Асен – Никита Хониат. 12. Неговата история разказва за въстанието на Петър и Асен. Борил. В него става въпрос за контакти на българския цар Петър и водачът на кръстоносния поход немският император Барбароса. както и данни за български градове.„История” на Никита Хониат. Писмата дават сведения за исканията на Калоян както и за административното устроиство на възобновената България. действията срещу печенегите. . Извори за Второ българско царство 1185-1396 г. които настъпват при българите под паданеното им под византийска власт. за болярските междуособици. дейността на българските комитопули. 19. 1. Съчинението й дава сведения за кръстоносните походи в България. куманите.н. 7. Вилхелм Тирски дава свдения за преговорите на българите с кръстоносците 5. ромеи и латинци след битката при Одрин .на Х век до средата на ХІ век. „Никейски период от история на Византия”. Кореспонденцията на папа Инокентий ІІІ и цар Калоян – първото писмо на папата е написано в края на 1199. Димитър Солунски. 11. 6. Българският цар Петър търси признание от кръстоносците на ІІІ-ия кръстоносен поход – анонимна „История на кръстоносците”.. като самата тя е внучка на Иван Владислав. която продължава няколко години. след което се замонашва. дава данни за промените. С него започва усилена кореспонденция между българския владетел и папата. 9. Външна политика на възстановената българска държава – „ История на Никина Хониат”. дава сведения за въстанието на Петър Делян. Отговорът на Калоян от 1202 г. Убийството на царете Асен и Петър и възцаряването на цар Калоян – „История” на Никита Хониат. борбата срещу ересите./ В нея той разказва за събитията преди всички от т. за бунта в Месембрия и Средец. 2. Исторя на третия кръстоносен поход от Петър Тудебод 4. Тази хроника е преведена от българите. посветено на баща й Алексий І Комнин. Неговата хроника до началото на ХІІ век Основен извор за някои събития от ранната българска история. дава сведения за богомилите и павликяните. В резултат на която е сключена църковна уния. Сражението при Одрин на 14 април 1205 г. изпълнявал е важни дипломатически мисии и е посещавал България по времето на Константин Тих. Има наблюдения върху управлението на Калоян. „Алексиада” – Ана Комнина. 17. – Хроника на Жофрoа дьо Вилардуен „Завладяването на Цариград”.

„История” на Георги Акрополит. 27. Начало на селското въстание в България от съчинението на византийския историк и държавен деец Георги Пахимер /1242 – 1310 г. дава данни. 20. Търновско евангелие 33. Дубровнишка грамота на цар Иван Асен ІІ – издадена след битката при Клокотница. България при управлението на цaр Георги ІІ Тертер – от историческия труд на византийския император и писател Йоан Кантакузин /края на ХІІІ век – 1383 г. основен извор за събитията в България през втората половина на ХІІІ век./. 34. 22.българолатински взаимоотношения при цар Иван Асен ІІ 28. Анонимно описание на България от 1308 г. съставено от анонимен монах в края на ХІІІ век 26. 37. Латинският император Хенрих се жени за дъщеря на цар Борил – „Превземането на Константинопол” съчинение на Роберт дьо Клари. Приписка в т. 31. Въстанието на Ивайло – „Ромейска история” на византийския учен историк и богослов Никифор Григора /ХІІІ век. 24..Допълва данните на ПАхимер за ХІІІ век.н. 16. 36. направен от неизвестен монах доминиканец. както и за неговата смърт. отношенията му с латинците . 23. – „История” на Георги Акрополит. Андей Гандело.Хроника на Алберик – сведения за Иван Асен II. Ктиторски надпис на Боянската църква 32. 19. 29. Битката при Клокотница 1230 г. 14.Виргинска грамота на Константин Тих Асен от 1257г. Грамота на цар Иван Асен ІІ за Светогорския манастир „Ватопед” издадена след битката при Клокотница. 40. 39. Свърлижко евангелие – това е единственият писмен извор в който споменава истинското име на водача на селското въстание в България. 15. Цар Иван Асен ІІ се жени за дъщерята на унгарския крал – писмо на унгарския крал Андрей ІІ до папа Хонорий ІІІ.от историческия труд на Георги Пахимер. 17. Деспот Слав издава Сигилий за манастир в Мелник 1220 г.н. 35. Петка 25. 38.от историческия труд на Георги Пахимер. – Хроника на френския писател Анри дьо Валансиен.1357 г. Българо-татарски отношения . 18. Богомилството при управлението на цар Борил – „Синодикт на цар Борил” отразява решенията на църковния събор в Търново от 1211 г. но и дава данни за българо-византийските отношения при цар Иван Александър и за началото на османските нашествия в българските земи. 40 мъченици в Търново – надписът е издълбан на една от каменните колони на църквата по повод поведата при Клокотница.Сведения за Иван Асен II дават още Марино Сануто в неговата хроника и Житието на св./ Роден в Никея. Надпис на цар Иван Асен ІІ в църквата св. България плаща данък на татарската „Златна орда” – сведението се отнася за 1253 и е от францисканския монах Вилхелм Рубрук. Съдбата на синовете на цар. Приписка в т. Българският цар Теодор Светослав сключва мир с Византия 1308 г. – грамотата се съхранява в архивите на „Ватопед” и е написана на гръцки език. Латинците разбиват войската на цар Борил край Пловдив 1208 тг. Иван Асен І – „История” на Георги Акрополит. . Договор на цар Михаил II Асен с Дубровник от 1253г.13./ Виден . Българо-никейски отношения до средата на ХІІІ век – „История” на Георги Акрополит”. 21. Църковна политика на цар Иван Асен ІІ – Атоно-ватопедско сказание . 30. Българо-епирски и българо-никейски отношения след битката при Клокотница.

51. дава данни за българовизнатийските отношения при Тертер. Цар Иван Александър се възкачва на престола . 54. учен и богослов Никифор Григора се среща с българската среща в околностите на град Струмица . 49. и се съхранява във Венецианския архив. Филотея” на Видинския митрополит Йоасаф Бдински. – писмотограмота се съхранява във Венецианския архив 53. – Савойска хроника писана през ХV век от Йохан Сервион. Първи значителни турски нападения в пределите на българската държава около 1348-1349г. Унгарския крал Людовик Велики напада и завладява Видинското царство 1365 г. Тя описва събитията в периода 1296-1417 г. 60. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. 58. . Цар Иван Александър сключва договор с Венеция – договорът е сключен през 1347г. вътре в нея има съчинения за Троянската война.„Ромейска история” на Никифор Григора 44. Грамота на цар Иван Александър в полза на българския манастир „Зограф” в Света Гора от 1342г./ 42. Брашов.Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1 декември 1347г. Осамнското нашествие на Балканския полуостров – анонимна хроника съставеа в началото на ХV век. Битката при Велбъжд 1330 г.от историческия труд на византийския император и писател Йоан Кантакузин /края на ХІІІ век – 1383 г. 59.Йоан Кантакузин 55.Витошка грамота на цар Иван Шишман от 1382г. 41. Битката при Черномен на 26 октомври 1371 г. 57. Византийският император призовава цар Михаил ІІІ Шишман на двубой . Грамота на Видинския цар Иван Страцимир за гр. Родопският владетел Момчил . Иван Александър и неговата политика срещу турците.византийски държавник пише история в три тома за ХІV век. 62. Последната война между България и Византия през 1364г.Йоан Кантакузин 46. Писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож от 1353г. – приписка към книга направен от Светогорския монах Исай в края на 1371 г. Българо-византийски отношения при цар Михаил ІІІ Шишман . 64. Надгробен надпис на кесаря Хрельо владетел на Североизточна Македония през 3040 те години на ХІV век 47. Графът На савоя Амадей VІ напада и завладява българското черноморие 1366-1367 г. 52. развива идеята за Търново като нов Цариград по времето на Иван Александър. Османските турци завладяват Търново – „Похвално слово за Ефтимий от Григорий Цамблак”. . въпреки някои хронологически неточности хорниката е ценен извор за осамнското нашествие. Универсална хроника на Констанин Манаси Тази хроника допълва информацията за българските събития. Славословие за български боляри и владетели – словословията са добавени през ХІІІ-ХІV век към Синодика на цар Борил 63. Съдбата на Търново и неговите жители след завладяването – „Похвално слово за св. Историята на Момчил като самостоятелен владетел в Добруджа. – Хроника на унгарския дворцов историк Йоан Кюкюлей 56. . 50. Византийският писател.Йоан Кантакузин 48.Йоан Кантакузин 43. Шишман. 61.Йоан Кантакузин 45.В нея е вписана Българска кратка хроника.

. Латинските и другите западни извори. която не се среща в тях.И двата вида исторически съчениения дават значителна информация за българското средновековие. които накрая се замонашват.Хроники .Исторически произведения от български произход . Изворите от пазаден произход се засилва когато България има отношения с католическата църква или други западни държави.историите отразяват миналото като за долна граница взимат времето на бащата или дядото на автора.При хрониките на Византия те са универсални /отразяват световната история/ отразяват времето от сътворението на света до времето на автора. осамнски .По произход и език Латински Гръцки Източни – арабски. Авторите могат да бъдат светски лица.Истории Разликата между история и хроника . Имат дидактическа ерудиция и служат за утварждаване на християнския морал. а горната граница до времето в което живее автора. Обикновено те се характеризират с почетивен стил и са предназначени за по-широка аудитория.Преписи Класификация на изворите . но също така предлагат информация. Истории се пишат и посвещават на отделни династии . която ни се предлага във византийските извори.по тип произведения на историколитературната традиция – наративни Документи от канцеларията от частни лица Има два основни вида исторически съчинения . .Оригинални творби . тяхната основна функция е да контролира информацията.