You are on page 1of 26

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011

Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Тема 2. Въведение и начала на архитектурата
Съдържание
1. Въведение в архитектурата
1.1. Дефиниции за цивилизация, култура и архитектура
1.2. Архитектурата в рамката на културния комплекс на обществата;
1.3. Архитектурният проект;
1.4. Принципи на архитектурата – функция, хармония и архитектоника; пространство и материя;
1.5. Архитектурни области – урбанизъм, архитектура, ландшафт, градски дизайн, интериор, експозиции, събития;
1.6. Архитектура и символика.
2. Началата на архитектурата – доисторически култури. Културата Мергарх и Чатал-Хуюк.
1. Въведение в архитектурата
1.1. Дефиниции за цивилизация, култура и архитектура
1.2. Архитектурата в рамката на културния комплекс на обществата

Това е логото на ЮНЕСКО - Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (от англ. United Nations Educational, Scientific
and Cultural Organization, UNESCO), а вдясно от него е храмът на Хефест в Атина, 449 г.пр.Хр.
Логото представлява най-абстрактната схема на древногръцки храм. С това създателите на организацията ясно показват, че в нея ще доминира
западната цивилизация, наследник и приемник на древногръцката култура.
Така най-голямата световна организация в областта на културата се идентифицира с архитектурен символ, който при това с няколко линии се
определя към дадена цивилизация. Още на това абстрактно ниво става ясно, че архитектурата има ключова роля за идентичността на културите
като неразделен компонент от културния комплекс на обществата.
За да се направи встъпление в архитектурната тематика са необходими няколко дефиниции.
Какво е цивилизация?
Най-общо цивилизацията е локализирано във времето и пространството общество. Локалните цивилизации са цялостни системи, представляващи
комплекс от икономическа, политическа, социална и духовна (включваща културна и религиозна) подсистеми, развиващи се по законите на
виталните цикли (западната цивилизация например има цикли като средновековие, индустриална цивилизация, постиндустриална цивилизация,

1

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

2

информационна революция).
"Цивилизация" често се използва като синоним на по-широкото понятие "култура" в популярната и в академичните среди. Всяко човешко
същество участва в една култура, определена като изкуство, нрави, навици, обичаи, символи, възгледи, ритуали, убеждения, ценности, поведение
и бит, който представлява начина на живот на хората. Въпреки това, в най-широко използваното определение, цивилизацията е описателен
термин за сравнително сложни селскостопански и градски тип култури. Цивилизацията може да се разграничи от други култури с висока степен
на социална сложност и организация, както и от своите разнообразни икономически и културни дейности.
В по-стар, но все още използван често смисъл, понятието "цивилизация" може да се използва по нормативен начин: в обществен контекст, където
градските култури се приемат за добри от другите "дивашки" или "варварски" култури и тогава понятието "цивилизация" се използва като
синоним на "културни (и често етични) превъзходства на определени групи." В подобен смисъл, цивилизация може да означава
"усъвършенстване на мисълта, нравите, или вкусовете".
"Цивилизацията" може да описва също и културата на едно сложно общество, а не самото общество. Всяко общество, цивилизация или не, има
определен набор от идеи и обичаи, както и определен набор от продукти и изкуства, които го правят уникално. Цивилизациите могат да имат още
по-сложни култури, включително и литература, професионално изкуство, архитектура, организирана религия, и сложни обичаи, свързани с елита.
Цивилизацията по своята природа се стреми да се разпространява, да се разширява, и разполага обикновено със средствата, чрез които да направи
това.
Въпреки това, някои племена или хора са останали нецивилизовани до нашата съвременност. Тези култури са наречени от някои "примитивни"
термин, който се приема от другите като пейоративен (унизителен). "Примитивни" предполага по някакъв начин, че културата е "първа" (от
латински Primus), макар че по никакъв начин тези примитивни общества да не са предшественици на коя да е съвременна цивилизация . Много
антрополози използват термина "неграмотни" за да опишат тези народи. В САЩ и Канада, където хората на такива култури са автохтонни
жители, преди да бъдат изместени от европейските заселници, се използва терминът "Първи нации." Като цяло, Първите нации в Северна
Америка имат йерархично управление, религиии и бартерна система, както и устно предаване на своите традиции, култура, закони и други.
Зачитането на мъдростта на старейшините и на тяхната естествена природна среда (устойчивост за седмото поколение при ирокезите) е
направило устойчиви тези култури в продължение на 10000 години.
Цивилизациите често използват религията за да оправдаят действията си, като твърдят, например, че нецивилизованите са "примитивни" диваци,
варвари или други подобни, които трябва да бъдат покорени от цивилизацията.
Сложните култури, асоциирани с цивилизацията имат тенденция да разпространят влиянието си върху други култури, и понякога ги асимилират
в цивилизацията, от която произхождат (класически пример за това е китайската цивилизация и нейното влияние върху Корея, Япония, Виетнам
и Тайланд.
Какво е култура?
През 1952 г. Крьобер и Клъкхорн съставят списък с над 200 дефиниции за понятието.
Най-често понятието засяга следните три насоки:
• изтънчен вкус към изящни изкуства и хуманитарни науки
• обработка, подобряване, усъвършенстване оттук «културно растение», «физическа култура», «културизъм», «култиватор» и т. н.
• цялостен модел от човешко познание, вярвания и поведение, зависещ от капацитета за символично мислене и социално усвояване
• комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е характерен за организация или група

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
3
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
ЮНЕСКО дефинира културата като "множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено
общество или обществена група". Културата обхваща "освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство,
ценностните системи, традициите и вярванията".
Свръхорганичната концепция за култура в предмета „Културна география” в САЩ използва следното определение за култура:
Културата се състои от явни и неявни форми,определящи поведението, усвоявано или опосредствано посредством символи. Културата възниква в
резултат на дейността на организирани групи хора. Същността на културата е в традиционните исторически формирани и обособени идеи и
ценности. Културните системи са резултат от дейност от една страна, а от друга са регулатор на последващите обществени действия.
В. Зелински предлага културата да се разбира като надбиологичен организъм, изменящ се по свои вътрешни закони. Както и Дж. Хъксли
Зелински счита че културата има три компонента: артефакти, социофакти и ментифакти. Артефактите са базови средства за осигуряване на
живота с антропогенен произход, към тях принадлежи и архитектурата. Социофактите са междуличностните и груповите отношения.
Ментифактите са общочовешките ценности – религии, идеологии, етика, изкуство и философия, които свързват в единна среда представителите
на дадената култура.
Във всеки случай когато трябва да се характеризира кратко дадена цивилизация, се говори за културна идентичност, а не за цивилизационна
такава.
Архитектурният стил е подмножество на парадигмата на дадена култура и обикновено като най-значимата обществена дейност като ресурси има
и водещо влияние в комплекса на формите, характерни за тази култура. (парадигма означава модел на моделите, същностното свойство на тория
или наука).
От западните философи единствено немската философска школа прави съществена историческа връзка между култура и цивилизация, като
използва понятието „култура” като предхождаща цивилизацията форма на организираното общество.
Освалд Шпенглер, който разглежда културите като изолирани в себе си явления, например казва „Всяка култура има своя собствена
цивилизация. Двете думи са изрази на строга и необходима органическа последователност. Цивилизацията е неизбежна съдба на всяка култура.
Цивилизациите са най-крайните и изкуствени състояния, на които е способен развитият вид човечество.”
Ако приемем, че според Шпенглер цивилизацията е осъзнатото ползване на принципите на породилата я култура, в подкрепа на това съждение
можем да дадем пример за развитието на архитектурните стилове (а в някои случаи и на изобразителните изкуства), които винаги в началото на
съществуването си са пълни със сила, спокойствие и простота, постепенно преминават в монументална увереност и завършват с формализъм,
маниеризъм, гигантизъм и екстатичност, чието последващо отричане води до поява на нов стил.
Класическият случай е еволюцията на архитектурните стилове в Елада с ясно отчетливи три периода:
• архаика,
• класика
• и елинизъм, който се приема за декадентството в древногръцкото изкуство.
Следващите три примера ясно показват тази тенденция:

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Горе вляво Архаика: Храмът на Аполон в Коринт, 6 в.пр.Хр., горе вдясно Класика: Партенонът в Атина, 432 г.пр.Хр., под тях Елинизъм: Пергамският олтар, 2 в.пр.Хр.

4

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
Какво е архитектура?
Най-общо архитектурата ( от гръцки език: αρχιτεκτων (архитектон) - "пръв/главен строител" от "архи" - пръв и "тектон" - строител) е наука и
изкуство за проектиране на сгради. Архитектурата е съзнателна градивна дейност, която в отговор на конкретни социални материални и духовни
нужди организира със средствата на техниката целесъобразна, удобна и естетически устроена пространствена среда. Архитектурата се дели на
светска и сакрална (църковна).
Архитектурата има за предмет материалната среда от агломерациите до предметите на бита.
Следват няколко дефиниции:
"Архитектурата е в най-висша степен колективно творчество. В това е нейната най-голяма сила и най-голяма трудност. Нямаме точна дефиниция
за “архитектура” и най-често я възприемаме като строително дело, към което прибавяме художествени качества, т.е. естетико-идеологични
елементи.”
Феликс Хаас
“Архитектурата не е продукт на материали и цели, нито дори на обществените условия, а на менящия се дух на менящото се време. Духът на
времето владее над обществения живот, религията, науката, изкуството... Модернизмът не възникна, защото бяха изобретени металната рамка и
стоманобетонът, а те бяха създадени, защото новият дух ги изискваше.”
Николаус Певзнер
“Архитектурата е пространство: пространство материално, пространство духовно.”
Бруно Дзеви
“Към изкуството имат отношение само малка част архитектурни обекти: надгробията и паметниците. Всичко останало, тъй като служи на
определена цел трябва да бъде изключено от АРХИТЕКТУРАТА.”
Адолф Лоос
Дефинициите в тази точка са оспорвани от различни школи и студентите се поощряват да проучат въпроса от своя гледна точка!

5

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
1.3. Архитектурният проект
Най-общо понятие за проект в съвременен смисъл е следното. Терминът проект произлиза от латинската дума projectus, която означава
"настъпващ", "напредващ". Формалната дефиниция за проект е уникално и ограничено във времето начинание. Под уникално се има предвид, че
резултатът от проекта е нов продукт или услуга, а ограничено във времето означава, че има предопределени начало и край. Тази дефиниция,
както и цялостната наука за управление на проекти се развиват от различни организации по света, но най-старата и най-известна е Институт за
управление на проекти.
Най-често в популярен смисъл понятието проект се свързва със строителството.
Проектът е универсално понятие, продукт на индустриалната революция, преди която знанията и уменията са се предавали през вековете от
строителните гилдии и специализирана обществена категория като архитект или инженер не е съществувала.
Независимо от липсата на специализирани умения и образование великите строежи от миналото са планирани с най-различни средства – макети,
чертежи, схеми, приспособления и други (Колю Фичето е правил макети от восък). Те нямат характер на истински проект, който планира целия
процес на строителството, обаче комбинацията от различни техники е позволила на старите цивилизации да реализират почти непосилни за
икономиките им съоръжения. При това освен непосредственото планиране те са решавали и сложни логистични задачи по управлението на
строителния процес за продължителен период от време – една пирамида, която се строи няколко десетилетия от 20000 души изисква
изключителна организация.
Най-древният документ, описващ подобни технологии за строителството, са Десетте книги за архитектурата на Витрувий. Без особено влияние в
древността, този трактат, съхранен през средновековието в манастирски преписи, става ключовата книга на архитектурата на италианския
ренесанс. Пряко влияние древният труд оказва върху първия теоретик на Ренесанса Леон Батиста АЛберти, който по подобие на учителя си пише
Десет книги за архитектурата (De Re Aedificatoria, или За изкуството на строителството)
). Канонът за пропорциите на Витрувий, разработен според пропорциите на човека, са изразени най-ясно в прочутата рисунка на Леонардо
„Витрувианският човек”, вписан в кръг и квадрат. Така ренесансът предава на бъдещите поколения фундаменталният принцип на хармонията:
човешките пропорции, които при това са подчинени на златното сечение.
Работата на съвременния архитект при разработка на сградав ключва някои от следните дейности, които всъщност характеризират пълния цикъл
на един съвременен проект от замисъла до реализацията на обекта:
• предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания;
• изработване на инвестиционни проекти;
• подготовка на тръжни книжа за избор на изпълнител на инвестиционни проекти;
• съдействие на възложителя при реализация на проекти;
• авторски надзор;
• експертни дейности и консултации;
• изготвяне на екзекутивна документация;
• участие в процедури за въвеждане на обекти в експлоатация;
• ангажименти в рамките на гаранционните срокове.

6

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
1.4. Принципи на архитектурата – функция, хармония и архитектоника; пространство и материя
Основни понятия/принципи в архитектурата са:
• Функцията – принципът на работа и задачата на един или друг елемент, помещение, сграда, пространство, която задача се отразява повече
или по-малко на неговия образ / форма. Крайното използване на този принцип води до функционализъм
Примери на функционализъм:

Офис сграда в Сейнт Луис, Мисури, на Луис Съливан, 1891 и университетът в Аархус, Дания, на Кристиян Мьолер, 30-те години
• Тектоника – израз в архитектурния обект на принципа на работата на конструкциите. Крайното използване на този принцип води до
конструктивизъм
• Мащабност – отношение на размера на елементите на архитектурните форми към размерите на човека. Ергономията като наука е продукт
на прилагането на този принцип е целия предметен свят на човека;

7


АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
Мащаб –отношение на елементите на архитектурната форма към целия архитектурен обект;
Пропорционалност – съразмерност, определено съотношение на частите на обекта една към друга. Златното сечение е едно от
съотношенията, което според античността и възраждането, а и според някои съвременни творци, приложено в сградата, обезпечава
хармония на архитектурната творба. Най-известният модел на съвремието е модулорът на Корбюзие:

8

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

9

Най-близо до универсалното определение на архитектурата като дейност е това на Бруно Дзеви. Взаимоотношението между пространство и
материя е същността на архитектурното творчество. Това, че резултатът трябва да бъде използваема обществена реалност, е естествената среда на
архитектурното творчество, което протича съобразено с нормите на културно-цивилизационния комплекс и то с участието на всичките му
компоненти. От чисто екстериорните строежи като пирамидите до отворената архитектура на японското жилища – това са двете крайни
състояния на взаимоотношението между пространство и материя в архитектурата:

Храмът на Кукулкан в града на маите Чичен-Ица, 10-13 век и императорската вила в Киото, Япония, епохата Едо, 16 век
Източната концепция за взаимодействието между материята и пространството е най-добре изказан от Лао Дзъ, 6 в.пр.н.е.:
„Тридесет спици делят главината на колелото; дупката в центъра ги прави полезни.

Направи съд от глината; празнината вътре в него го прави полезен.
Избий врати и прозорци в стая; дупките ги правят полезни.
Ето защо изгодата идва от онова, което го има; полезността – от онова, което го няма.”
Пирамидата в Лувъра, проект от 1984 г. на Юй Мин Пей (роден 1917 г.), китайски архитект от американски произход, е пример на на този
източен принцип и е предизвикателство с идеята за прозрачна пирамида – основната форма на екстериорната архитектура, която всъщност е чист
интериор.

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

10

1.5. Архитектурни области – урбанизъм, архитектура, ландшафт, градски дизайн, интериор, експозиции, събития
Основните области на архитектурата са:
• Урбанизъм или градоустройство. В някои страни професията урбанист се изучава извън архитектурата, отнася се до планиране на големи
територии с доминиране на области като демография, математическо моделиране, транспорт, инженерни системи, социология, екология,
санитарни системи и т.н.;
• Архитектура на сгради и съоръжения;
• Ландшафтна и паркова архитектура;




АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
Архитектура на градския дизайн, включително осветление, носители на информация, спирки, пейки и т.н.;
Интериори на сгради и съоръжения;
Пространствено оформление на експозиции, музеи и т.н.;
Организация на пространства за провеждане на събития.

11

1.6. Архитектура и символика
“Строителството е възникнало като всяка писменост. В началото то било азбука... По-късно започнали да съставят цели слова... Най-накрая
започнали да създават книги... За да се разгърне, символът се нуждаел от сградата. Тогава, успоредно с развитието на човешката мисъл,
започнало да се развива и строителството; то се превърнало в хилядоглав, хилядорък великан и заключило неуловимо крехката символика във
видима, осезаемо безсмъртна форма... Основната идея се съдържала не само в същността на сградите, но и в техните форми. И не само формата
на зданията, но и мястото, на което се издигали, разкривало идеята, вложена и внушавана от тях... Великите архитектурни творби, както и
високите планини - са рожби на вековете.”
Виктор Юго
Духът на времето и духът на пространството, две понятия с дълбок исторически и регионален смисъл, присъстват във всеки значим архитектурен
обект в миналото и съвремието.
Същевременно почти всеки архитектурен елемент е натоварен с фундаментален символизъм с дълбок исторически подтекст.
Колоната, която произхожда от дървото, е символ на световната вертикална посока. Актът на изправяне на голям материален обект от най-древни
времена е символичен акт.
Покривът, който особено в храмовата архитектура в много случаи символизира на небето, е символ на защитата, дома и сигурността.
Постаментът, върху който се изгражда храма, е символ на земята.
Камъкът, от който се изграждат монументалните обекти през вековете, е символ на вечността, а според Юнг той е образът на цялостната личност,
която човек търси в себе си и по този начин боравейки с камък, материал по своята природа абсолютно лишен от емоционална окраска, човекът
се самоутвърждава.
Орнаментиката на епохата винаги присъства в архитектурата, натоварена със свой символизъм при това с хилядолетна устойчивост. Меандърът
например като орнамент се използва от неолита до класицизма, като древните гърци са го приемали като символ на вечното възпроизводство, на
жизнения цикъл.
Сложните плетеници, декориращи мюсюлманските сгради, символизират цикличния път към истината.
Причината архитектурата да ползва фундаментална символика е нейната утилитарност. За разлика от изящните и сценичните изкуства, които
съществуват чрез факта на наблюдението, специално организирано за целта, архитектурата присъства в потока на живота без да изисква
съзерцание, напротив, тя не може да съществува чрез съзерцанието, тя съществува чрез ползването. Затова целевото й въздействие е свързано с
подсъзнателни архетипи, произтичащи от дълбоката древност и това е начинът на нейното въздействие върху индивида и обществото. Именно
това обуславя знаковият, символният характер на нейното присъствие.

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

12

2. Началата на архитектурата – доисторически култури. Културата Мергарх и Чатал-Хуюк
Най-древната опорна материална структура, от която се развива впоследствие храмовата архитектура, е камъкът – самостоятелно или като група.
Самият акт на изправяне на камък, вероятно най-древният архитектурен акт на човечеството, е символичен въобще за строителството на храмове.
Документиран отглас от този първичен акт има в Библията, Битие 35 – Яков (2 хилядолетие пр.Хр.), син на Исак, син на Авраам, издига каменен
стълб на мястото, където му е говорил Бог, принася върху него възлияние и го нарича Бет-ел, което значи дом на Бога (Ел/Ил е общосемитският
корен за идеята за Бог). Когато това се случва, нещата се именуват заедно със създаването им. Правенето и именуването като творчески акт са
повторение на действията на Бог и ако царската власт търси божието потвърждение, то творецът по самата си природа е божествен. Актът на Яков
е всъщност абсолютният модел на творческия акт.
Най-древните структури на човечеството, които могат да се идентифицират като начало на архитектурата в смисъл на съоръжения, продукт на
древните култове или структури, обслужващи уседналата земеделска общност, се появяват в неолита. Всъщност неолитната революция е свързана
най-вече с това, че човешките общности изграждат изкуствени съоръжения за живот.
Неолитът има различна периодика в различните региони. В Леванта (Близкия изток) неолитът започва 9500 г.пр.Хр., в югоизточна Европа около
7000 г.пр.Хр., в централна Европа 5500 г.пр.Хр., в южна Азия, Пакистан (културата Мергарх) около 7000 г.пр.Хр., в средна Америка около 4500
г.пр.Хр. (оспорва се от някои школи, като се предлага много по стара датировка – около 11000 г.пр.Хр.).
Едно от потресаващите археологически открития на 20 век (1994) е най-древният храм в света в Гьобекли тепе, Турция, чието местоположение се
вижда на следващата карта:

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
Храмът е построен от племена на ловци и
събирачи и е датиран първоначално около
11000 г.пр.Хр. В момента официалната
датировка е 9000 г. пр.Хр., като
комплексът е изоставен около 7500 г.
Това
е
най-древното
мегалитно
съоръжение в света („мегалит” е
съоръжение от каменни блокове, сглобени
без използване на свързващи разтвори,
обикновено с култова функция.
Комплексът включва четири съоръжения с
диаметър от 10 до 30 метра. Колоните са
резбовани с животни и сакрални символи
(в тази епоха няма писменост). В недрата
на хълма има още 16 подобни скрити
съоръжения. Изобразени са и лешояди,
което е свързано с погребалната практика
на тази общност – мъртвите не са били
погребвани, а са оставяни да бъдат
изядени от лешоядите. Това, че храмовият
комплекс е свързан и с погребенията
доказва, че осъзнаването на смъртта и
появата на култ, свързан с това, е една от
първите човешки култови действия. Това
осъзнаване
пронизва
храмовата
архитектура през всичките следващи
хилядолетия до днес.
Вдясно – възстановка на три храма в
храмовия комплекс, долу – детайли от
храмовете в Гьобекли тепе.

13

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

14

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

15

Мегалитните съоръжения на неолита са изключително със сакрален (култово-ритуален) характер – или погребален, т.е. поклонение пред предците, или слънцепоклонен. Те са
три вида: долмени, менхири и кромлехи. Менхирът е продълговат изправен камък, обикновено в група, подредена по алеи и е свързан с култа към мъртвите. Долменът се
появява по-късно – края на неолита и даже началото на бронзовата епоха и се състои от вертикални каменни плочи, покрити с хоризонтална плоча. Кромлехът (от бретанското
кром – кръг и лех – камък) е съоръжение от подредени в кръг вертикално поставени каменни блокове. И трите каменни структури имат своите архитектурни наследници в
колонадите, кръглите храмове и криптите. Следващите илюстрации показват трите типа мегалити. Най-известният кромлех в света е Стоунхендж, започнат 3-то хилядолетие
преди Христа.

Кромлехът Стоунхендж

Долмен в Баликел, Ирландия

Кромлехи в северна Испания

Долмен в Геленджик, Русия

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Менхири в Прану Муреду, Сардиния

16

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

17

Вероятно първият пример на самостоятелна сложна храмова структура от времето на неолита в Европа е светилището Джгантия на остров Малта
(означава Кулата на гигантите) – около 3600 г.пр.Хр., световен паметник на културата на ЮНЕСКО. То е част от комплекса на мегалитните
храмове на Малта.

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
Друг европейски неолитен паметник е селището Скара-Брей на Оркнейските острови до Шотландия, около 3100 г.пр.Хр. Уникалното в
поселението е наличието на каменна мебел като легла, етажерки и шкафове, поставени в различните домове на едни и същи места.

Схематичен план на селището Скара-Брей и детайли от жилищата

18

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

19

Освен с описаните по-горе три типа ритуални съоръжения неолитът е съществен за бъдещото развитие поне с две постижения, открити седем
хиляди години преди Христа. Това са Чатал-Хуюк и културата Мергарх.
Културата Чатал-Хуюк е земеделска с развито скотовъдство. Селището се намира в южна Анатолия, на 50 км южно от Коня:

Тук за пръв път в историята на човечеството е добита мед. Селището е съществувало от 7500 до 5700 г.пр.Хр. и в него са живели около 10000
души. Мъртвите са погребвани в самите къщи под подовете заедно с ценни предмети. Така тук домът и храмовият комплекс с култа към мъртвите
са съществували съвместно. По стените има пластики и фрески, първият в историята на човечеството първичен синтез на изкуствата.
Отделно има светилища на Богинята –майка, неизменен спътник на земеделските общества.
Следващите илюстрации показват възстановка на жилище и декоративни елементи от Чатал-Хуюк.

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Богинята-майка на Чатал-Хуюк, облегната на два лъва

Възстановка на жилище

Глави на бикове

20

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Другата уникална култура на най-древния неолит е културата Мергарх в Пакистан:

Това също е земеделска култура с развито скотовъдство. Селището е съществувало 1500 години от 7-то хилядолетие пр.Хр., като в по-късните
времена територията е населявана до 15 век пр.Хр., но вече не като част от тази култура.
Мергархската култура е предшественик на културата Харапи, която ще разглеждаме по-късно като част от индската цивилизация.
Развиват се заняти като обработка на камък, изработка на украшения, производство на плетени съдове и обработка на кожи.
Уникално е планирането с правоъгълни форми на цяло селище преди девет хиляди години в обществен живот без писменост и без природни
аналози за прави ъгли и вертикални стени, но това има пряка връзка с естествения порядък, установен с характера на земеделския труд.
Сградите се строят от глина, като строежът им съдържа фундаменталните принципи на ортогоналната урбанизация – има улици, сградите са с

21

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
основи, помещенията са планирани в рамката на предварително зададени очертания

Изглед от Мергаргх и задължителната за земеделската цивилизация статуетка на богинята-майка от 3 хилядолетие пр.Хр.
Декорацията на съдовете показва развито чувство за геометрия, характерно за земеделските цивилизации, за които геометрията, използвана при
разчертаване на земята и организацията на напояването и особено календара са жизнено важни.

22

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Два примера на керамика от Мергарх

23

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
24
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев
Една от многобройните китайски неолитни култури е Ксин-Ле в североизточен Китай в началото на полуострова Ляодун в долното течение на
река Ляо, период 5500-4800 г.пр.Хр.:

Това е типично земеделска култура, отглежда се основно просо и се развъждат свине. Селището включва 40 неолитни сгради.

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Възстановка на жилища на културата Ксин-Ле в музея

25

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011
Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Възстановка на жилища на културата Ксин-Ле в музея
С края на неолита и началото на медната и бронзовата епоха започва историческия период, който се характеризира с появата на териториално
обособените цивилизации. В България най-известното неолитно местоположение е Карановската могила в община Нова Загора, в която се
различават седем стратиграфски културни слоя от ранния неолит до ранния бронзов век и която служи като общоевропейски мащаб за датиране
на неолита на континента.

26