You are on page 1of 203

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОТБРАНАТА

ул. "15 Ноември", 1040 София, ( (+359) 2 988-54-74, http://www.icsr.bas.bg/cnsdr, e-mail:cnsdr@icsr.bas.bg

Рег. №................. Екз. №......................

Изследване за анализ и оценка на


системата за защита на населението и
реагиране при извънредни ситуации
“Бяла книга по Гражданска защита
на Р. България”

Научен проект № 12 по Работната програма за 2004 г.


на НКС при ПКЗНБАК

Ръководител:
……………………………………….
Д-р Велизар Шаламанов
директор C4 програми,
ЦИНСО-БАН
Председател на ЕС #7 на НКС при
ПКЗНБАК

НКС при ПКЗНБАК – ЦИНСО-БАН

София, 2004
Настоящото изследване е проведено въз основа на договор между МОН и
ЦИНСО–БАН в периода 01. 04. 2004 г. – 15. 12. 2004 г. от екип с ръководител д-р
Велизар Шаламанов, разделен в седем работни групи:

1. Методология за анализ, оценка и синтез на алтернативи за развитие на


системата за защита на населението и инфраструктурата при бедствия, аварии и
катастрофи.

В. Шаламанов, С. Хаджитодоров, Т. Тагарев, Н. Павлов, А. Иванов –


консултант

2. Анализ и оценка на рисковата среда и произтичащите задачи на системата за


защита на населението и инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи.

П. Генешки, В. Стоянов, А. Иванов – консултант, Р. Върбанов, В. Александров,


В. Босевски, А. Ванева.

3. Анализ и оценка на системата за защита на населението и инфраструктурата


при бедствия, аварии и катастрофи.

С. Аврамов, А. Цанков и А. Иванов, И. Зъздров, Е. Симеонов, Д. Петров, А.


Атанасов, Х. Калайджиев – консултанти

4. Алтернативи за развитие на системата за защита на населението и


инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи.

С. Хаджитидоров, В. Шаламанов, Т. Тагарев, В. Стоянов, П. Гецов, Ц.


Семерджиев, Ст. Аврамов, В. Рачев, Н. Павлов

5. Препоръчителни стъпки за развитие на системата за защита на населението и


инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи и План за трансформация.

Т. Тагарев, В. Шаламанов, С. Хаджитодоров, В. Стоянов, А. Иванов –


консултант

6. Системи за гражданска сигурност в страните от НАТО и ЕС, интеграция на


България в системите за гражданска сигурност на НАТО и ЕС.

В. Шаламанов, М. Копчева, Н. Павлов, И. Карапенев – консултант

7. Преглед на документите по гражданска защита от нормативен характер и


анализ на противоречията.

Р. Иванов, В. Великов, И. Карапенев – консултант

Административно-стопанска група за проекта

П. Генешки, счетоводител и юрист

2
За оценка на алтернативите в средата на програмния продукт Expert Choice
участие взеха следните експерти:
1. Стефан Хаджитодоров
2. Велизар Шаламанов
3. Тодор Тагарев
4. Пенчо Генешки
5. Валентин Стоянов
6. Росен Иванов
7. Моника Копчева
8. Николай Павлов
9. Андрей Иванов
10. Иван Зъздров
11. Емил Симеонов
12. Дончо Петров
13. Динко Иванов
14. Илия Налбантов
15. Пламена Златева

Целта на изследването е да се оцени с участието на външни експерти


състоянието и перспективите пред системата за защита на населението и
критичната инфраструктура, да се разработи концепция за развитието й, с което да
се подпомогне ПКЗНБАК.

В изследването екипът на ЦИНСО–БАН използва информация, събрана при


срещи с длъжностни лица от Народното събрание, администрацията на президента,
администрацията на правителството, ДА „Гражданска защита”, МО, МВР и други
институции. Експерти от тези институции участват и в оценката на предложените
алтернативи с учебна версия на продукта Expert Choice.

Изследването има методически и концептуално-препоръчителен характер.


След вземане на съответните управленски решения от компетентните длъжностни
лица може да се подготви решение на МС за приемане и за разработка на
законодателство и други норми, за провеждане на обучение на централно и областно
равнище по концепцията на системата за защита на населението и
инфраструктурата.

3
Съдържание
Увод. Система за защита на населението и
инфраструктурата – състояние на проблема и задачи на
изследването...........................................................................13
Глава 1. Гражданска сигурност. Методология на
изследването за анализ и оценка на системата за защита на
населението и реагиране при извънредни ситуации......22
1. Основи на концепцияна за “Гражданска сигурност”................22
.1.1. Системата за гражданска сигурност – “третият стълб” на сектора за
сигурност в България......................................................................................................23
.1.2. Активното гражданско участие – “мостът” между гражданската защита
и гражданската сигурност..............................................................................................25
.1.3. Институционализация на системата за гражданска сигурност .............27
2. Методология на изследването.....................................................29
.2.1. Обектно-ориентиран модел на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура...........................................................................................30
.2.2. Оптимизация на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура – търсене на оптимална алтернатива за развитие...........................34
.2.3. План за трансформация на текущото състояние на системата за защита
на населението и критичната инфраструктура в целево състояние...........................37
Глава 2. Рискове за населението и инфраструктурата . .39
1. Радиационни рискове ...................................................................39
.1.1. Радиационна обстановка ...........................................................................39
.1.1.1. Вероятна обстановка след надпроектна авария в АЕЦ „Козлодуй”:
.......................................................................................................................................39
.1.1.2. Вероятна радиационна обстановка, която може да се създаде от
причинена радиационна авария в ПХРАО-Нови Хан:............................................39
.1.1.3. Вероятна радиационна обстановка може да се създаде на
територията на страната от:.......................................................................................40
.1.2. Потенциално опасни обекти......................................................................41
.1.3. Възможни сценарии ...................................................................................41
.1.4. Оценка на риска..........................................................................................41
2. Химически рискове.......................................................................43
.2.1. Химическа обстановка ...............................................................................43
.2.2. Потенциално опасни обекти......................................................................44
.2.3. Сценарии......................................................................................................45
.2.4. Оценка на риска..........................................................................................46
3. Биологични рискове......................................................................48
.3.1. Обстановка...................................................................................................48
.3.2. Потенциално опасни обекти за възникване на риска .............................49

4
.3.3. Сценарии (възможни причини/причинители) на риска..........................49
.3.4. Оценка на риска..........................................................................................50
4. Сеизмични рискове.......................................................................54
.4.1. Сеизмична обстановка................................................................................54
.4.2. Потенциално опасни обекти (сеизмични зони).......................................55
.4.3. Оценка на риска .........................................................................................58
5. Свлачищни рискове......................................................................64
.5.1. Обстановка ..................................................................................................64
.5.2. Разпределение на свлачищата по административни области.................64
6. Климатични, метеорологични и хидрологични рискове...........68
.6.1. Обстановка...................................................................................................68
.6.1.1. Природни явления................................................................................68
.6.1.2. Антропогенни явления........................................................................69
.6.2. Потенциално опасни обекти (и тяхното териториално разположение)
за възникване на риска ..................................................................................................69
.6.3. Сценарии (опасни метеорологични явления, които могат да доведат до
бедствено положение)....................................................................................................71
.6.3.1. Наводнения...........................................................................................71
.6.4. Оценка на риска.........................................................................................74
7. Инфраструктурна обстановка......................................................75
8. Общи изводи от анализа на риска за населението и околната
среда...................................................................................................80
Глава 3. Къде сме сега?................................................84
1. Нормативна база и концептуални документи в областта на
гражданската защита.........................................................................84
.1.1. Текстове в Конституцията и законите......................................................84
.1.2. Отчетни документи по изпълнение на стратегиите.................................85
2. Организационни структури и тяхното взаимодействие............86
.2.1. Структури в правителството......................................................................86
.2.2. Изпълнителни органи.................................................................................86
.2.3. Място на образователната система и изследователската общност........90
.2.4. Бизнесструктури и партньорство..............................................................92
3. Техническа (в частност информационна) инфраструктура и
сили за действие................................................................................93
.3.1. Системи за наблюдение и следене............................................................96
.3.2. Системи за ранно предупреждение и оповестяване..............................100
.3.3. Информационни потоци и информационна инфраструктура..............101
.3.3.1. Информационни потоци, възникващи във всекидневната дейност
.....................................................................................................................................102
.3.3.2. Информационни потоци, възникващи при кризисни ситуации....103
4. Провеждани операции и учения................................................105
5
.4.1. Международни спасителни и хуманитарни операции..........................105
.4.2. Учения........................................................................................................107
5. Ресурсна осигуреност и система за управление на ресурсите 109
.5.1. Вътрешноресурсна осигуреност и система за логистика......................109
.5.2. Бюджетът и неговото управление...........................................................110
.5.3. Финансиране извън бюджета...................................................................110
.5.4. Човешки ресурси – набиране и развитие, образование и подготовка. 110
.5.5. Система за придобиване и доставки.......................................................112
.5.6. Система за финансов мениджмънт и одит.............................................113
6. Връзки с населението и с организации извън администрацията
...........................................................................................................113
.6.1. Информационна политика.......................................................................113
7. Международни връзки на регионално, европейско,
евроатлантическо и глобално ниво, както и двустранно
взаимодействие................................................................................114
.7.1. Сътрудничество в Югоизточна Европа..................................................114
.7.2. Сътрудничество в Черноморския регион...............................................116
.7.3. Интеграция в НАТО..................................................................................117
.7.4. Интеграция в ЕС........................................................................................118
.7.5. Сътрудничество с ООН............................................................................120
.7.6. Сътрудничество с други международни организации..........................120
.7.7. Двустранно сътрудничество....................................................................122
8. Проблемни области в съществуващата командна
инфраструктура...............................................................................124
.8.1. Оперативни................................................................................................124
.8.2. Системни и технически............................................................................124
Глава 4. Модели на гражданска сигурност в рамките на
ЕС и САЩ.............................................................................127
1. Европейски модел за гражданска сигурност............................127
.1.1. Уредба на гражданската сигурност на общностно равнище................127
.1.2. Уредба на гражданската сигурност в отделните държави – членки на
Европейския съюз.........................................................................................................129
2. Американски модел за гражданска сигурност.........................139
3. Международни измерения на българската система за
гражданска защита..........................................................................140
Глава 5. Алтернативни варианти на системата за защита
на населението и инфраструктурата...............................143
1. Критерии за оценка на алтернативите за развитие на системата
за защита на населението и инфраструктурата............................143
6
2. Определяне на алтернативите за развитие на системата за
защита на населението и инфраструктурата................................144
3. Описание на основните алтернативи (базови алтернативи)...151
4. Оценяване и ранжиране на базовите алтернативи...................158
Глава 6. Основни стъпки на трансформацията на
системата за защита на населението и критичната
инфраструктура...................................................................161
1. Инвариантни стъпки ..................................................................161
2. Стъпки на трансформация, зависещи от избраната базова
алтернатива......................................................................................164
Глава 7. Сегашно положение и предложения за
усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на
гражданската сигурност.....................................................166
1. Анализ на нормативната уредба през периода 1978–2001 г.. .166
.1.1. Гражданска отбрана..................................................................................167
.1.2. Гражданска защита...................................................................................169
.1.3. Изводи........................................................................................................169
2. Анализ на действащата към момента нормативна уредба .....170
.2.1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Р. България.......................171
.2.1.1. Народно събрание на Р. България ...................................................171
.2.1.2. Министерски съвет............................................................................172
.2.1.3. Министерство на отбраната..............................................................172
.2.1.4. Областни управители и кметове.......................................................173
.2.1.5. Организации и учреждения...............................................................173
.2.1.6. Изводи.................................................................................................173
.2.2. Закон за Министерство на вътрешните работи .....................................174
.2.3. Други нормативни актове .......................................................................175
.2.3.1. Устройствен правилник на Министерски съвет и на неговата
администрация..........................................................................................................175
.2.3.2. Закон за местното самоуправление и местната администрация,
Закон за администрацията........................................................................................175
.2.3.3. Закон за лечебните заведения...........................................................176
.2.3.4. Закон за безопасно използване на ядрената енергия......................177
.2.3.5. Закон за водите...................................................................................177
.2.3.6. Наредба № I-117 от 2003 г. за осъществяване на държавен
противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност...178
.2.4. Проблеми на нормативната уредба и предложения за
усъвършенстването й....................................................................................................179

7
3. Анализ на системата от държавни органи и организации,
притежаващи отделни правомощия за действие в случаи на
кризисни ситуации..........................................................................181
4. Министерство на здравеопазването..........................................181
5. Министерство на транспорта и съобщенията...........................181
6. Министерство на регионалното развитие и благоустройството
...........................................................................................................182
7. Министерство на околната среда и водите...............................183
8. Министерство на финансите......................................................183
9. Агенция "Митници"....................................................................183
10. Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси"..............................................................................................184
11. Държавна агенция за бежанците..............................................184
12. Български червен кръст............................................................184
13. Изводи.......................................................................................185
14. Анализ на основни понятия, използвани в българското
законодателство ..............................................................................186
.14.1. "Извънредна ситуация" .........................................................................186
.14.2. "Непредвиден случай" ...........................................................................187
.14.3. "Кризисна ситуация" ..............................................................................188
.14.4. "Производствена авария".......................................................................188
.14.5. “Бедствие”................................................................................................189
.14.6. “Авария”...................................................................................................190
.14.7. “Катастрофа”...........................................................................................190
.14.8. "Бедствено положение"..........................................................................190
15. Някои въпроси, имощш отношение към гражданската защита
...........................................................................................................191
.15.1. Медии.......................................................................................................191
.15.2. Граждански права...................................................................................192
.15.3. Обучение на населението.......................................................................193
16. Алтернативи за изграждане на система и правни възможности
за тяхната реализация.....................................................................194

8
Заключение: Трансформация и интеграция на системата
за гражданска сигурност....................................................200
Приложения.................................................................203
Приложение 1: Въпросник за изследването по рисковата среда и
по организацията на системата......................................................203
Приложение 2: Въпросник за анализ на ролята на конкретни
институции и ведомства с отношение към защита на населението
...........................................................................................................203
Приложение 3: Описание на методите за оценка и избор на
алтернативи .....................................................................................203

Таблици

9
Таблица1. Предложения за мисия на системата....35
Таблица. 2. Оценка на риска от радиационна опасност
по области................................................................................42
Таблица 3. Оценка на риска от химическа опасност46
Таблица 4. Степен на риска от използване на
биологични агенти по области на Р. България................51
Таблица 5. Повторяемост на земетресенията в България
и Централните Балкани.......................................................58
Таблица 6. Оценка на риска от земетресения.........62
Таблица. 7. Разпределение на свлачищата по
административни области...................................................66
Таблица 8. Опасни метеорологични явления, които
могат да доведат до бедствено положение........................73
Таблица 9. Оценка на загубите от климатични и
хидроложки рискове.............................................................74
Таблица 10. Уредба на гражданската сигурност в
отделните държави, членки на ЕС...................................130
Таблица 11. Гранични алтернативи на системата 146
Таблица 12 Базови алтернативи за развитие на
системата...............................................................................152
Таблица 13. Критерии и подкритерии за оценка на
базовите алтернативи .......................................................158
Таблица 14. Обобщена експертна оценка на базовите
алтернативи..........................................................................159

Фигури

10
Фиг. 1. Оперативна архитектура на системата......30
Фиг. 2. Системна архитектура на системата...........32
Фиг. 3. Карта – радиационни рискове......................43
Фиг. 4. Карта – химически рискове..........................47
Фиг. 5. Карта – биологични рискове.........................52
Фиг. 6. Карта на най-опасните сеизмични зони –
възможни огнища на земетресения ...................................56

Фиг. 7. Карта на епицентрите (М≥ 4.0)....................57


Фиг. 8. Графично сравнение на последствията (жертви,
ранени, сгради по категория на повредите и щетите в
инфраструктурата) за средни моделни условия от
земетресения с магнитуди М=7 и М=7.5 в основните огнищни
зони на България...................................................................59
Фиг. 9. Потенциални източници на цунами в Черно море
и най-уязвими области.........................................................60
Фиг. 10. Карта - сеизмични рискове.........................64
Фиг. 11. Заливни зони..................................................72
Фиг. 12 Климатични и метеорологични рискове...75
Фиг. 13. Процес на защита на критичната
инфраструктура.....................................................................78
Фиг. 14. Потенциално опасни обекти в Р. България80
Фиг. 15 Обобщена оценка на риска...........................83
Фиг. 16 Структура на ДА “Гражданска защита” ..87
Фиг. 17 Органи за управление на гражданската защита в
Р. България и взаимодействието им с други държавни и
неправителствени структури..............................................88

11
Фиг. 18 Отдели "Аварийно-спасителни дейности"90
Фиг. 19 Командни взаимодействия при организиране на
работата в район на бедствие или авария........................95
Фиг. 20. Примерна схема за организация на
комуникационна инфраструктура в район на бедствие или
авария......................................................................................96
Фиг. 21. Структура на Националния ситуационен
център......................................................................................97
Фиг. 22. Структура на информационната система за
наблюдение и следене............................................................98
Фиг. 23 Информационни потоци, възникващи при
ежедневна работа на ДА “Гражданска защита”............103
Фиг. 24. Информационни потоци, възникващи при
кризисни ситуации..............................................................105

12
Увод. Система за защита на населението и
инфраструктурата – състояние на проблема и
задачи на изследването
Сериозните промени през последното десетилетие в рисковата среда за
населението и инфраструктурата са свързани както с развитието на природни процеси,
специфичните реформи на прехода в икономиката, политическото устройство, новите
отношения със съседните държави, интеграцията ни в НАТО и ЕС, така и с
разрастването на международния тероризъм и организираната престъпност.

Не малко промени настъпиха и в самата система за защита на населението и


инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи. Отделянето на системата за
гражданска защита от МО в самостоятелна държавна агенция, новите форми на
взаимодействие с МО (вкл. ВМА), МВР и други структури на централната и местната
власт, сътрудничеството с неправителствени организации и
регионалното/европейското/евроатлантическото коопериране в новата рискова среда
налагат задълбочен преглед на съществуващата система за защита на населението и
инфраструктурата с цел определяне на приоритети за развитието й. Липсва закон за
защита на населението и инфраструктурата или по-общ закон за управление на кризи.
Необходима е сериозна концептуална разработка, която би позволила по-рационално
развитие на системата с по-висока степен на подкрепа в администрацията и обществото
и привличане на повече външна помощ от стратегически съюзници.

В Бялата книга по отбраната и в настоящия Стратегически преглед на отбраната


въпросите за защита на населението и инфраструктурата при бедствия, аварии и
катастрофи се разглеждат в контекста на поддържане на гражданските власти, без да се
разглежда същността на системата.

Липсата на задълбочен и комплексен анализ при осъществяване на прехода на


органите за гражданска защита от МО в самостоятелна държавна агенция създава
проблеми в координацията и взаимодействието, като същевременно откроява и редица
възможности за интегриране на различни партньорски организации около Постоянната
комисия, поддържана от Държавна агенция “Гражданска защита”.

Новите предизвикателства, свързани с тероризма – ликвидиране на


последствията, особено при използване на оръжия за масово поразяване и
предизвикване на аварии, наводнения, масови пожари, са проблеми, изискващи
сериозен преглед на концепцията за гражданска защита.

Защитата на инфраструктурата е друга важна страна от една модерна концепция


за гражданска защита. Развитието на партньорство между държавния сектор и
представители на частния сектор в контекста на приватизирана икономика,
включително в областта на критичната инфраструктура, както и нарастването на ролята
на местните власти, наред с все по-голямото значение на международното
сътрудничество са също проблеми, очакващи своето разрешаване.

Настоящото изследването предполага комплексен подход към решаването на


проблема, създаването на пълно и непротиворечиво описание на оперативни, системни
и технически изисквания към системата (или създаването на т.нар. “архитектура”),

13
внедряване на ефективна система за прогнозиране, превенция и резултатни процедури
за подпомагане на вземането на решение и управлението в кризисни ситуации.

Изследването на системата цели анализ и оценка на състоянието, както и


набелязване на стъпки за развитие на различни нива:
 Защо е необходим преглед на системата за гражданска защита.
 Рискова среда за населението и инфраструктурата.
 Нормативна база и концептуални документи в областта на гражданската
защита.
 Организационни структури за гражданска защита, партньорски
организации и тяхното взаимодействие.
 Персонал и подготовка в системата за гражданска защита.
 Техническа (в частност информационна) инфраструктура и сили за
действие.
 Провеждани операции.
 Ресурсна осигуреност и система за управление на ресурсите.
 Връзки с населението и организации извън администрацията.
 Международни връзки на регионално, европейско, евроатлантическо и
глобално ниво, както и двустранно взаимодействие.
По своя смисъл изследването е подготовка на алтернативи и изводи за
разработване на “Бяла книга по Гражданска защита в България” с оценка и
варианти за развитие на системата за защита на населението и инфраструктурата при
бедствия, аварии и катастрофи със следното съдържание:
 Развитие на концепция за гражданска сигурност и методология за анализ, оценка
и синтез на алтернативи за развитие на системата за защита на населението и
инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи.
 Анализ и оценка на рисковата среда и произтичащите от тях задачи на системата
за защита на населението и инфраструктурата при бедствия, аварии и
катастрофи.
 Анализ и оценка на системата за защита на населението и инфраструктурата при
бедствия, аварии и катастрофи:
o Нормативна база и концептуални документи в областта.
o Организационни структури и тяхното взаимодействие.
o Техническа (в частност информационна) инфраструктура и сили за
действие.
o Провеждани операции.
o Ресурсна осигуреност и система за управление на ресурсите.
o Връзки с населението и с организации извън администрацията.
o Международни връзки на регионално, европейско, евроатлантическо и
глобално ниво, както и двустранно взаимодействие.
 Системи за гражданска сигурност в Европа и Америка и международно
сътрудничество в тази сфера в процеса на интеграцията на България в НАТО и
ЕС.
 Алтернативи за развитие на системата за защита на населението и
инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи.
 Препоръчителни стъпки за развитие на системата за защита на населението и
инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи.
 Преглед на документите относно гражданската защита, имащи нормативен
характер, и анализ на противоречията.
14
В първия си етап изследването се фокусира върху:
 Разработване на интегриран въпросник за изследването.
 Събиране и анализ на данни за съществуващата система на базата на
въпросника.
 Описание на оперативната архитектура на съществуващата система.
 Описание на системната архитектура на съществуващата система.
 Анализ на архитектурата на съществуващата система и идентификация на
силните и слабите страни, възможностите за развитие, потенциалните трудности
за ефективно функциониране в реалната рискова среда.
Във втория си етап изследването решава задачите по:
 Оценка на съществуващата система.
 Формулиране на алтернативи за развитие на системата и тяхната оценка.
 Формулиране на пакет от приоритетни стъпки за развитие на системата.
 Разчет на необходимите ресурси за развитие на системата.
 Изготвяне на стратегия от стъпки за развитие на системата.
Настоящото изследване е възложено от ПКЗНБАК на ЦИНСО-БАН чрез ЕС#7
на НКС към комисията и цели да се оцени състоянието и перспективите пред системата
за защита на населението и критичната инфраструктура, с което да се подпомогне
ПКЗНБАК, Правителството, Народното събрание и обществото при развитие на тази
ключова за сигурността област.

В изследването наред с екипа на ЦИНСО-БАН участват и експерти от МО, МВР,


ВА, неправителствения сектор, както и висококвалифицирани консултанти от ДА
„Гражданска защита”.

Изследването има методически и на този етап препоръчителен характер. След


вземане на съответните управленски решения от страна на отговорните и компетентни
длъжностни лица, прилагането на идеите от Бялата книга ще стане чрез промени в
законодателството, постановления и решения на МС и съответните организационни и
системни промени.

Организацията на изследването включва:

1. Общ анализ на състоянието на системата за защита на населението и


инфраструктурата и свързаните с нея проблеми. Този анализ е на базата
на Въпросник за изследването по рисковата среда и по организацията на
системата (Приложение 1), както и по конкретни институции и ведомства
с отношение към защитата на населението (Приложение 2).

2. Провеждане на интервюта за събиране на данни по състоянието


системата за защита на населението и инфраструктурата и перспективите
пред нея.

3. Анализ и оценка на събраните данни, построяване на модел –


архитектура на системата за защита на населението и инфраструктурата,
и вариантите за усъвършенстването й чрез различни алтернативи.

15
4. Анализ и избор на метод за оценка и анализ на алтернативите и избор на
препоръчителен вариант за развитие на системата за защита на
населението и инфраструктурата.

5. Оценка на алтернативите с експерти от групите за изследване и


подготовка на план за трансформиране на системата за защита на
населението и инфраструктурата, включително в контекста на
евроатлантическата интеграция на България.

6. Анализ и оценка на нормативната база и анализ на противоречията с


предложение за преодоляването им и осигуряване на приложение на
стратегия за трансформация.

В изследването участват 7 работни групи:

1. Методология за анализ, оценка и синтез на алтернативи за развитие на


системата за защита на населението и инфраструктурата при бедствия,
аварии и катастрофи.

2. Анализ и оценка на рисковата среда и произтичащите от тях задачи на


системата за защита на населението и инфраструктурата при бедствия,
аварии и катастрофи.

3. Анализ и оценка на системата за защита на населението и


инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи.

4. Системи за гражданска сигурност в Европа и Америка, и международно


сътрудничество в тази сфера в процеса на интеграция на България в
НАТО и ЕС.

5. Алтернативи за развитие на системата за защита на населението и


инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи.

6. Препоръчителни стъпки за развитие на системата за защита на


населението и инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи и
план за трансформация.

7. Преглед на документите относно гражданската защита, имащи


нормативен характер, и анализ на противоречията.

Настоящото изследване е отчело резултатите от изследванията на другите 6


експертни съвета към НКС при ПКЗНБАК–МС и организираното от Американската
агенция за развитие на търговията специално едноседмично посещение на Министър
Хюсменова по проблеми на управление на кризи в САЩ, както и резултатите от
Стратегическия преглед на отбраната (СПО), наред с редица изследвания на
неправителствения сектор в областта.

Настоящата разработка има следните характеристики:

16
Актуалност на разработката:
- Реформата на сектора за сигурност в България достигна етапа на
междуведомствена координация и интеграция, където системата за
защита на населението и инфраструктурата в контекста на
подготвяния Закон за управление на кризи и СПО играе ключова роля
при структурирането на сектора.

- Оценката на рисковата среда и в частност на терористичната заплаха,


уязвимостта на инфраструктурата, постепенната приватизация на
основни инфраструктурни отрасли, нарасналите международни
ангажименти и трансграничният характер на съвременните заплахи
изискват нов преглед на системата.

- Реалното членство в НАТО и скорошното членство в ЕС налагат


висока степен на хармонизация. Всъщност системата за гражданска
защита е най-приоритетната област на сътрудничество между ЕС и
НАТО в региона на Черно море.

- Проведеният Стратегически преглед на отбраната позволява да се


преоценят и преадресират редица въпроси, свързани с използването
на гражданските ресурси, отбранителната индустрия, стратегическото
партньорство и др., което дава нови възможности за проекти по
модернизация на системата за гражданска защита в контекста на
модернизацията на армията, полицията и инфраструктурните отрасли.

Основни приноси:

- Дефиниране на концепцията за “Гражданска сигурност” като


български отговор на концепциите Homeland security, Civil Security и
Societal Security, обсъждани в Евроатлантическата общност в
контекста на изграждане на интегриран сектор за сигурност.

- Приложение на архитектурния подход1 с произтичащите от това


въпросници за интеграция на различни погледи и графично
представяне (продукт System Architect).

- Дефиниране, оценка (по цел и критерии) и анализ на алтернативи чрез


използване на модерни средства (продукт Expert Choice).

- Разработка на мрежов график на плана за трансформация (продукт


MS Project).

- Ефективно използване на метода на мозъчната атака и на


оптимизационни методи при вземане на решение за развитие на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура.

Развитието на системата за защита на населението и инфраструктурата в


България има дълга история. Следващият ключов етап в еволюцията на системата за

1
Архитектурен подход за планиране на КИС за управление в кризисни ситуации, ЦИНСО–БАН
по договор с МТС, 2004 г., 102 с.
17
защита на населението и критичната инфраструктура в контекста на цялостната
трансформация на сектора за сигурност може да се планира на базата на задълбочено
моделиране на възможните варианти.

Предложеният и вече разглеждан в Народното събрание Закон за управление


при кризи е съществено подобрен в сравнение с предишни проекти и създава условия
за стабилна нормативна база на системата за реагиране на кризи от изброените в чл. 2
типове.

Съществен елемент на проекта е утвърждаването на добрите практики и


работещите вече структури. Намаляването на преходните и заключителни разпоредби
прави закона приложим ефективно в кратки срокове. Практически проектозаконът е
добър модел и за Закона за националната сигурност. Наличието на Закон за отбраната и
ВС и Закон за МВР (проект на закон за обществения ред и сигурност) и сега
обсъждания проект поражда въпроса за допълване на законовата уредба на сектора за
сигурност чрез подготовка на Закон за защита на населението и критичната
инфраструктура и Закон за дипломатическата и консулска служба, както и Закон за
разузнавателната общност, а вероятно и за управлението на информационните
технологии в държавната администрация. Наличието на Бяла книга и национална
стратегия в тези области и на годишни доклади на Правителството до Народното
събрание е също важен аспект на прозрачността, отчетността и ефективния граждански
контрол, който може да се отрази в настоящия проект.

В концептуален план е необходимо допълнително изясняване по следните теми:

1. Действието на изгражданата система съгласно закона и при военно положение.

2. Уточняване на видовете кризи с респективната отговорност на ведомствата:


a.) Тип криза 1 (военнополитическа): МО
b.) Тип криза 2 (обществен ред, вкл. борба с тероризма и организираната
престъпност): МВР
c.) Тип криза 3 (бедствия, аварии, катастрофи и последствия от горните два
типа): ДА “Гражданска защита”
d.) Тип криза 4 (защита на български граждани и българска собственост в
чужбина и оказване на помощ на други страни): МВнР
3. Институционализиране на постоянни комисии, ръководени от съответния
министър (на отбраната, вътрешните работи, външните работи и министър по
въпросите на защита на населението) по планиране и координация на
дейностите в сферата на управление на кризи от четирите типа. Такава промяна
ще позволи кризите от различни типове при възможност да се управляват от
съответните центрове в МО, МВР, МВнР и ДА “Гражданска защита”, без
директно ангажиране на Съвета по сигурността и дирекция НЦУК (които
естествено ще бъдат информирани постоянно), както и да се подобри
координацията между ведомствата, управляващи типовете кризи, при
подготовката на необходимите разисквания на ниво Съвет по сигурността,
председателствуван от премиера или вицепремиера.

4. Експлицитно определяне на правомощията на ключовите министерства и ДА


“Гражданска защита” по управлението на кризи, като например:

18
a.) Министерството на отбраната е орган на Министерския съвет за
управление на кризи от тип 1 в съответствие със Закона за отбраната и
въоръжените сили.
b.) Министерството на вътрешните работи е орган на Министерския
съвет за управление на кризи от тип 2 в съответствие със Закона за
МВР.
c.) Държавна Агенция “Гражданска защита” е орган на Министерския
съвет за управление на кризи от тип 3 в съответствие със Закона за
защита на гражданите и инфраструктурата.
d.) Министерството на външните работи е орган на Министерския съвет
за управление на кризи от тип 4 в съответствие със Закона за
дипломатическата служба.
e.) Специалните служби на Р. България предоставят необходимата
информация за управление на кризи в дирекция НЦУК на МС.
Ръководството на специалните служби в интерес на управлението на
кризи се извършва от министър от Съвета по сигурността, а
оперативната координация от директора на дирекция НЦУК.
5. Към НЦУК наред с НСЦ може да се споменат и Национален център за
космическа информация (НЦКИ), Национален център за спешни повиквания
(тел. 112), както и Научно-координационен съвет.

6. Дефиниране на правомощията на директора на дирекция НЦУК по отношение


на КИС на националната система за реагиране при кризи.

7. Превантивните мерки включват също изпълнение на годишни и многогодишни


научни програми за изследване на рисковете от възникване на кризи,
възможностите за тяхното неутрализиране, както и усъвършенстване на
националната система за реагиране при кризи чрез научно-координационен
съвет.

Това определя много елегантна система за управление на кризи:

1. Народно събрание със свои комисии и решения в Пленарна зала.

2. Министър-председател със свой Министерски съвет (и Президент със свой


Консултативен съвет по НС, а във военно време и Върховно главно командване).

3. Съвет по сигурността на министър-председателя с основните ресорни министри


и ключовата роля на вицепремиер по проблемите на сигурността и
администрацията – външни работи, отбрана, вътрешни работи, защита на
населението и инфраструктурата. Естествено професионалната подкрепа на
ръководителите на специалните служби, полицейските служби и армията.

4. НЦУК на МС към Съвета по сигурността.

5. Постоянни комисии за планиране, оценка и координация в основните области –


външни работи, отбрана, вътрешни работи, защита на населението и
инфраструктурата.

6. Отделни изпълнителни организации: МВнР, МО, МВР, Държавна агенция


“Гражданска защита”, специални служби.

19
7. Органи на местната власт за анализ, оценка, планиране и координация.

Действията във всяка област се описват във функционални закони, подготвени


именно от постоянните комисии, обсъдени в Съвета по сигурността, приети от
Министерския съвет и гласувани в Народното събрание на базата на приетата обща
схема за структуриране на сектора за сигурност и неговото управление и координация в
закона за управление на кризи.

Управлението при кризи на базата на концепция за сигурността, фокусирана


върху гражданина и критичната инфраструктура за гарантиране на свободата на
действие – сигурността на гражданите и територията (Homeland Security), изисква
към принципите, включени в Закона за управление на кризи да се добави:
- Развитие на публично частно партньорство при управление на кризи.
- Акцент върху силите за първоначално реагиране по места и подпомагането
им по ясни правила от сили на по-горни нива в системата.
- Основна отговорност на изборните ръководители при съответното право за
вземане на решения и наличие на ресурси в разпореждане.
- Прозрачност и отчетност за използване на ресурсите.
- Децентрализация с всяко ниво на оперативна съвместимост и координация
на действията чрез общо планиране и учения.
- Приоритет на превантивната работа по намаляване на уязвимостта на
страната и засилване на капацитета за реакция и бързо възстановяване.
МС следва всяка година да приема доклад за работата на Националната система
за реагиране при кризи и да го внася в Народното събрание не по късно от 30 април.

Научно-изследователската работа в тази сфера се организира чрез Научно-


координационен съвет по управление при кризи, чиято работа и бюджет се определят с
решение на МС.

Работата на комисията за възстановяване и подпомагане при кризи е прозрачна


за обществото и се базира на система за оценка на проекти, въведена с решение на МС.
За целта за възстановяване и подпомагане при кризи се създава фонд с правилник за
използването му, приет с решение на Народното събрание.

За превантивна работа комисията управлява отделен фонд съгласно правилник


за използването му, приет с решение на Народното събрание.

В своята работа комисията по тези въпроси следва да се подпомага от ДА


“Гражданска защита”.

За ефективно приложение на Закона за управление на кризи в контекста и на


настоящото изследване по системата за защита на населението и реагиране в
извънредни ситуации е необходимо в един реалистичен срок – повече от 6 месеца, но
по-малко от година, да се изработят и приемат:

- Национален план за управление при кризи;

- Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на


национално опасните обекти;

20
- Годишен национален план за действие по защита на критичната
инфраструктура и на национално опасните обекти;

- Национален план за организирано извеждане на населението и


разсредоточаване на материалните и културни ценности;

- архитектура и план за изграждане на Национална система за ранно


предупреждение;

- архитектура и план за изграждане на Национална система за оповестяване;

- архитектура и план за изграждане на надеждна комуникационно-


информационна инфраструктура на националната система за реагиране при
кризи;

- архитектура и план за изграждане на Национална система за реагиране при


кризи.

Реалистично е да се очаква до 4 месеца да бъде предложено преразпределение


на отговорности и структури между ДА “Гражданска защита”, МО, МВР, областни
управители, кметове, ръководители на юридически лица и новосформирания
Национален център за управление при кризи, който да е с ранг на агенция към
вицепремиера, зам.-председател на Съвета по сигурността на МС.

В преходния период до изграждането на необходимата администрация се


формира временен екип с участието на външни за администрацията консултанти и се
използва техническа помощ от САЩ, НАТО, ЕС за подготовката на изискваните
съгласно закона документи и структури, както и за подготовка и провеждане на
първите учения на Националната система за реагиране при кризи.

В преходния период в резултат на стратегически преглед на системата за


реагиране при кризи трябва да се определят чрез моделиране местата за разполагане на
националните сили и средства в допълнение на тези на областите и общините,
разполагането на центровете за спешно повикване и регионалните центрове за
управление при кризи.

Стратегическият преглед за реагиране при кризи следва да бъде извършен в


рамките на 6 месеца след приемане на закона по заповед на вицепремиера и да завърши
с Бяла книга за управление при кризи, на основата на която да се разработи
правилникът за приложение на закона и всички други необходими подзаконови актове.

Ръководство по изпълнение на закона категорично изисква непосредственото


ръководство на вицепремиера по сигурността и администрацията, като към него се
прехвърлят и министъра без портфейл и министъра на държавната администрация.

Предлаганото изследване обаче разглежда и други алтернативи, далеч


надхвърлящи стремежа просто за добро прилагане на внесения в Народното събрание
Закон за управление на кризи.

21
Глава 1. Гражданска сигурност. Методология на изследването
за анализ и оценка на системата за защита на
населението и реагиране при извънредни ситуации

1. Основи на концепцияна за “Гражданска сигурност”


Изграждането на интегриран сектор за сигурност в България императивно
налага трансформиране на всички подсистеми на сектора, в т.ч. и на подсистемата за
защита на гражданите и инфраструктурата. Нещо повече, в контекста на новата среда
на сигурността, на борбата срещу тероризма и асиметричните заплахи значението и
относителната тежест на системата за защита на гражданите и инфраструктурата
нарастват. Терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ и от 11 март 2004 г. в
Мадрид поставят нови въпроси пред трансформирането на системата за защита на
населението и критичната инфраструктура в целия Евроатлантически регион.

Показателен е опитът на САЩ, където след терористичните атаки от 11


септември 2001 г. е изградено Министерство на вътрешната сигурност (за защита на
територията) – Department of Homeland Security. Основната задача на Министерството е
фокусирана върху предотвратяване на терористични атаки в САЩ и намаляване на
уязвимостта на САЩ за тероризъм и природни бедствия. Едни от ключовите дейности,
администрирани от Министерството на вътрешната сигурност, са защитата на
гражданите и критичната инфраструктура, както и управлението в извънредни
ситуации. Значителен е опитът в трансформирането на тази важна система от сектора
за сигурност и в други страни, членки на НАТО.

С приемането на първо четене на Закона за управление при кризи (ЗУК) е


направена важна стъпка за концептуалното и нормативното регулиране на
обществените отношения при кризисни ситуации от невоенен характер. От гледна
точка на политическия реализъм обаче предстоящото изграждане на Националната
система за реагиране при кризи следва да става паралелно и координирано с
трансформирането на системата за защита на гражданите и инфраструктурата. На
концептуално и практическо равнище системата за реагиране при кризи е тясно
свързана със системата за защита на населението и инфраструктурата.

Дейността по обезпечаване на сигурността на гражданите и критичната


инфраструктура при бедствия, аварии и катастрофи е свързана с управлението на един
от четирите основни типа кризи. На нормативно равнище ЗУК дава общата рамка на
един специализиран Закон за защита на населението и инфраструктурата (ЗЗНИ). При
добро управление на процеса на трансформация системата за защита на населението и
инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи, включително и ликвидирането
на последствията от други типове кризи може да се оформи като самостоятелен “трети
стълб” на сектора за сигурност.

В терминологично (а и концептуално) отношение България би могла да заеме


междинно положение между практиките в САЩ, от една страна, и в ЕС, от друга.
Терминът homeland security, възприет в САЩ няма точен български еквивалент, за
разлика от civil protection (гражданска защита), който е утвърден в рамките на ЕС.
Освен това терминът homeland security има много по-широк смисъл и неговият превод

22
може да се търси в диапазона между “вътрешна сигурност” и “сигурност на гражданите
и територията”.

Възможни са множество различни понятия за обозначаване на обекта на


единната система за управление при кризи, предизвикани от бедствия, аварии и
катастрофи, и за защита на гражданите и инфраструктурата:
- гражданска отбрана – терминът е възприет в много страни, сред които
Германия, Великобритания, Полша, Руската федерация;
- сигурност на жизнената среда – терминът е твърде абстрактен;
- отечествена сигурност – терминът звучи архаично;
- обществена сигурност (сигурност на обществото) – терминът societal security
е възприет в скандинавските страни и се разглежда като аналог на
2
американския термин homeland security . Терминът “обществена сигурност”
обаче предизвиква асоциации с “обществен ред” и “обществена
безопасност”;
- защита на населението (гражданите) и инфраструктурата – терминът е точен,
но твърде описателен;
- сигурност на гражданите и инфраструктурата – терминът е точен, но твърде
описателен;
- гражданска защита –- терминът има твърде тесен смисъл и е трайно утвърден
за конкретната държавна агенция в България;
- човешка сигурност (human security) – сравнително нов термин, лансиран от
експертни среди в ЕС. Терминът се утвърждава в контекста на презумпцията,
че политиката за сигурност на ЕС трябва да се базира върху “човешката
сигурност”, а не толкова върху държавната (националната) сигурност.
Човешката сигурност се определя като индивидуална свобода от основни
рискове3;
- гражданска сигурност.
За българските условия може би най-подходящ е терминът “гражданска
сигурност” (възприет напр. във Франция и Белгия). Наред със своята компактност
понятието е подходящо по няколко причини. Първо, заради модерното разбиране, че
сигурността трябва да е фокусирана върху гражданина – разбиране, което стои в
основата на подготвяната Стратегия за сигурност на Р. България. И, второ, терминът
“гражданска сигурност” имплицитно внушава идеята за активно гражданско участие и
граждански контрол над този ключов елемент от сектора за сигурност. Създаването на
българска концепция за гражданска сигурност трябва да става при баланс между
подхода на САЩ и различни европейски страни, с отчитане на опита и ситуацията в
България, и с цел създаване на максимално добра среда за ефективната реализация на
Закона за управление при кризи.

.1.1. Системата за гражданска сигурност – “третият стълб” на


сектора за сигурност в България
С изграждането на системата за гражданска сигурност се цели да се запълни
празнината между системата за национална сигурност (на макрониво) и системата за
защита на населението и инфраструктурата (на микрониво) в контекста на един
2
Societal Security and Crisis Management in the 21-st century (6-th CRN Expert Workshop, Stockholm,
Sweden, April 22-24, 2004): Swedish Emergency Management Agency
3
В процес на изработване на експертно равнище е A Human Security Doctrine for Europe (Вж.:

23
интегриран сектор за сигурност. В този смисъл системата за гражданска сигурност е
свързващото звено между системата за национална сигурност и системата за защита на
гражданите и инфраструктурата.

Проблемите на сигурността на гражданите и инфраструктурата са съществен


елемент от проблемите на гражданската сигурност, но с тях не се изчерпват всички
проблеми на сигурността, фокусирана върху гражданите и критичната инфраструктура
за гарантиране на индивидуалната свобода. Концепцията за гражданска сигурност е
широко тълкуване на обществените отношения, свързани със сигурността на
гражданите и критичната инфраструктура. Намирането на разумните граници на
гражданската сигурност е важно условие за постигането на добър баланс между
сигурност и свобода, без едната ценност да е за сметка на другата.

Системата за гражданска сигурност включва системата за защита на гражданите


и инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи, както и ликвидирането на
последствията от други типове кризи (особено кризи, свързани с нарушаване на
обществения ред – тероризъм, организирана престъпност и др.). Системата за
гражданска сигурност следва да бъде изградена като самостоятелен “стълб” на сектора
за сигурност, който да има равна значимост с другите два основни “стълба” на сектора
– вътрешната сигурност и обществения ред (обезпечавани основно от МВР) и външната
сигурност и военните операции (обезпечавани основно от МО)4. Следователно
системата за гражданска сигурност трябва да има ясна нормативна регламентация
(специален Закон за защита на населението и инфраструктурата, който да допълва
Закона за управление при кризи) и солидно институционално измерение. Съществува и
възможността обществените отношения, свързани с обезпечаването на гражданската
сигурност да бъдат регламентирани в общ Закон за националната сигурност.

Системата за гражданска сигурност в най-висока степен се изгражда с активно


гражданско участие и граждански контрол в сравнение с останалите елементи от
сектора за сигурност. Това предполага и по-висока степен на прозрачност, отчетност и
– в крайна сметка – демократичност на този ключов елемент от сектора за сигурност.
Изграждането на ефективна система за гражданска сигурност дава възможност за
поддържането на добре балансирани гражданско-военни отношения и за ясно
разпределяне на отговорностите при различните типове кризи.

Системата за гражданска сигурност следва да се изгражда на принципа на


децентрализацията. Особено важно е значението на местните звена за гражданска
сигурност (управлявани от местната власт), които реагират първоначално при
възникването на заплахи, свързани с гражданите и инфраструктурата. Тази особеност
на системата за гражданска сигурност пряко кореспондира с процеса на създаване на
електронно правителство, включително на местно ниво. При добро управление на
процеса на трансформация услугата “сигурност” заедно с други административни
услуги може да се предоставя на едно гише (чрез Интернет или единен телефон за
спешни и неспешни повиквания). В това отношение може да се заимства от опита на
Центровете за спешни повиквания, създадени на всички нива на административно-
териториалните единици в САЩ.

4
Към тези три основни стълба следва да се добавят и външната политика и дипломацията (в
частност защитата на български граждани и собственост в чужбина), осъществявани от МВнР.

24
Принципът на децентрализация не отменя необходимостта от обща координация
и контрол, осъществявани от “централните звена” на системата за гражданска
сигурност – Националния център за управление при кризи, ДА “Гражданска защита” и
Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи
(ПКЗНБАК). Важна роля при формулирането и управлението на Плана за
трансформация на системата за гражданска сигурност може да играе Националният
научно-координационен съвет към ПКЗНБАК.

Политиката за гражданска сигурност съчетава политиката за сигурност с т.нар.


хуманитарна политика (провеждането на хуманитарни, спасителни операции). В този
смисъл операциите за обезпечаване на гражданската сигурност следва да включват
освен изрично споменатите в Закона за управление при кризи (чл. 59) операции също и
някои специфични операции като например:

- провеждане на аварийно-спасителни работи и защита на населението при


ядрено, химическо или биологично заразяване;

- провеждане на аварийно-спасителни работи и защита на населението при


природни бедствия и промишлени аварии;

- операции по защитата и възстановяването на инфраструктурата.

Защитата на критичната инфраструктура изисква и създаването на специален


Регистър на критичната инфраструктура, който да включва стратегически обекти като
атомни-, топло- и водноелектрически централи, заводи за производство на
стратегическа продукция, язовирни стени, тесни и уязвими участъци от пътища и ЖП
линии, виадукти, тунели и др. Дейностите по защита на критичната инфраструктура
дават възможност за продуктивно партньорство между държавния и частния сектор и
за участие на бизнеса в обезпечаването на гражданската сигурност.

Участието на бизнеса и неправителствения сектор в обезпечаването на


гражданската сигурност налага ясни нормативно утвърдени регламенти за тяхното
лицензиране. Логично е централният координиращ орган в системата за гражданска
сигурност (понастоящем ДА “Гражданска защита” и/или Националният център за
управление при кризи) да издава лицензи и сертификати на НПО, както и на търговски
дружества, които желаят или по закон са задължени да участват в операции за
обезпечаване на гражданската сигурност.

С оглед обезпечаването на гражданската сигурност особено важно е участието


на фирми и дружества от следните сектори: енергийния сектор, банковия и финансовия
сектор, информационните технологии, отбранителната промишленост,
фармацевтичната промишленост, транспортните фирми. Активното участие на бизнеса
в обезпечаването на гражданската сигурност е едно от ключовите условия за
ефективното изграждане на този “трети стълб” от сектора за сигурност.

.1.2. Активното гражданско участие – “мостът” между


гражданската защита и гражданската сигурност
Концепцията за гражданска (обществена) сигурност е европейският вариант на
Концепцията за homeland security в САЩ. Както в американския, така и в различните
европейски модели ключово място заема активното участие на гражданите в

25
обезпечаването на гражданската (обществена) сигурност.5 Обществената (гражданска)
сигурност се дефинира като общ термин за усилията за справяне с модерните заплахи
за сигурността на обществото. Политиката по гражданска сигурност се определя като
мобилизиране на всички обществени сектори с цел защита на сигурността.

Активното гражданско участие (основно чрез доброволни формирования) е


свързващото звено между “традиционната” гражданска защита и гражданската
сигурност. Възможността за създаване на доброволни формирования се регламентира в
проекта за ЗУК (чл.35, ал.2), където те се разглеждат като част от силите за реагиране
при кризи. Изчерпателна нормативна уредба на техния статут има и в наскоро приетия
от МС проект на МВР за Закон за доброволните формирования. Би било целесъобразно
въпросът за доброволните формирования да се разглежда и нормативно да се урежда в
контекста на системата за гражданска сигурност.

Активното участие на населението в обезпечаването на сигурността чрез


доброволни военизирани формирования е практика в много от страните, съюзници на
България. Като модел при изграждането на тези формирования за гражданска
сигурност може да се използва опитът на Националната гвардия в САЩ и на
Териториалната армия във Великобритания.
- В българските условия едно възможно решение е изграждането на служби
“Гражданска сигурност” към областния управител, които да са на
разположение на кметовете чрез опростена процедура. Тези военизирани
доброволни формирования могат да се рекрутират основно от резервисти и
да се командват от офицери от свободния подготвен резерв. Основните
функции на службите за гражданска сигурност следва да бъдат:
- предотвратяване на бедствия, аварии и катастрофи и ликвидиране на
последствията от тях;
- помощ при поддържане на обществения ред;
- охрана или усилване на охраната на “чувствителни” обекти
(административни обекти и критичната инфраструктура);
- подготовка на населението и намаляване на уязвимостта на
инфрстаруктурата;
- участие в спасителни операции в чужбина.
Службите за гражданска сигурност следва да бъдат интегрален елемент от
системата за гражданска сигурност и тяхната дейност да се ръководи от централния
орган, координиращ функционирането на системата (Министерството за гражданската
сигурност, Постоянната комисия или др.). Дейността на службите за гражданска
сигурност следва да се регламентира със специален Закон.

От нормативна и практическа гледна точка особено важен е въпросът за ясното


ограничаване на операциите за гражданска сигурност от операциите за вътрешна
сигурност и обществен ред. Това важи особено за рискове, свързани с тероризъм,
граждански сблъсъци, безредици и операции по ограничаване на нелегалната миграция.
На практика в тази най-деликатна сфера е възможно да се получи припокриване на
функции на системата за гражданска сигурност и системата за вътрешна сигурност и
обществен ред (институционализирана основно в рамките на МВР). Във връзка с това
от особено значение са процесите на трансформация и девоенизиране на МВР, както и

5
Societal Security and Crisis Management in the 21-st century (6-th CRN Expert Workshop, Stockholm,
Sweden, April 22-24, 2004): Swedish Emergency Management Agency

26
първите практики по прилагане на Закона за управление при кризи. Тези процеси и
практики в най-голяма степен ще предопределят правото на структурите за гражданска
сигурност да прилагат сила и да бъдат реален “трети стълб” на сектора за сигурност.

.1.3. Институционализация на системата за гражданска сигурност


Институционализацията и определянето на възможните варианти за
трансформиране на системата за гражданска сигурност изискват дефинирането на
прецизни критерии. Могат да бъдат откроени четири основни групи критерии за избор
на алтернативите за трансформиране на системата за защита на гражданите и
инфраструктурата:
- централизация – децентрализация на системата за гражданска сигурност
(както на ведомствено, така и на териториално равнище);
- гражданско-военно участие в обезпечаването на гражданската сигурност;
- публично-частно участие в обезпечаването на гражданската сигурност;
- национално-международно участие в обезпечаването на гражданската
сигурност.
Тези критерии задават координатните оси за формулиране на алтернативите за
трансформиране на системата за защита на гражданите и инфраструктурата.
Понастоящем системата за защита на гражданите и инфраструктурата включва няколко
основни звена:
- Държавна агенция “Гражданска защита”, която съгласно ЗУК трябва да
организира дейността на Комисията за възстановяване и подпомагане при
кризи;
- Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и
катастрофи, която се ръководи от министър без портфейл;
- Националният научно-координационен съвет към Постоянната комисия за
ЗНБАК, който би могъл да играе ролята на “преходен екип” за
трансформиране на подсистемата за защита на гражданите и
инфраструктурата.
Системата за реагиране при кризи, съгласно ЗУК, трябва да включва следните
звена:
- Национален център за управление при кризи към Съвета по сигурността в
МС;
- Съвети по сигурността и управление при кризи към министрите и другите
централни органи на изпълнителната власт;
- Съвети по сигурността и управление при кризи към областните управители и
кметовете на общини;
- Сили за реагиране при кризи, които включват основно аварийно-
спасителните служби на МВР и МО, екипи за спешна медицинска помощ и
все още неизградените доброволни формирования.
Трансформирането и институционализирането на системата за гражданска
сигурност налагат единна координация и управление на цялата система за гражданска
сигурност. Особено важна роля в това отношение следва да играе Съветът по
сигурността към Министерски съвет. При сегашното си състояние обаче СС няма
нужният потенциал да осъществява ефективно тази функция. Ето защо са възможни и
други решения за институционализиране на системата за гражданска сигурност.

27
Единият възможен вариант е изграждането на отделно Министерство за
гражданска сигурност (по аналогия на Department of Homeland Security в САЩ), което
да включи звената от системата за защита на гражданите и инфраструктурата и
системата за реагиране при кризи. Министерството следва да включва няколко
държавни агенции (Държавна агенция “Гражданска защита”, Агенция за бежанците,
Държавния резерв и др. – например някаква форма на Национална/Гражданска
гвардия). С оглед на ефективното изграждане на система за гражданска сигурност под
прякото ръководство на това министерство следва да се формират службите
“Гражданска сигурност” (доброволни военизирани формирования).

Друг възможен вариант е институционализирането на системата за гражданска


сигурност да се свърже с държавната администрация и да се създаде Министерство на
държавната администрация и гражданската сигурност. При този вариант към
министерството може да има министър без портфейл, който координира гражданската
сигурност и е член на Съвета по сигурността, наблюдава изпълнителните агенции към
министерството и има своя администрация.

Трети възможен вариант е оптимизиране на сега съществуващата “система” за


защита на гражданите и инфраструктурата чрез създаване на хлабава “шапка” (напр. на
базата на Съвета по сигурност и Постоянната комисия подпомагани от Националния
научно-координационен съвет към ПКЗНБАК), която да подобри междуведомствената
координация.

Институционализирането на системата за гражданска сигурност налага и


преосмисляне на мястото на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”,
която понастоящем е към МВР. Като важно звено за защита на гражданите и
инфраструктурата НС “Пожарна и аварийна безопасност” е логично да бъде включена в
евентуално Министерство на гражданската сигурност. Определянето на мястото на
службата ПАБ е тясно свързано с по-общия въпрос за девоенизирането на МВР.
Същевременно остава открит въпросът за общинското подчинение на екипите на
службата ПАБ и на полицейските сили, което следва да се регулира със Закона за МВР
и със Закона за местната власт и общинското самоуправление.

Важен елемент от системата за гражданска сигурност следва да бъде едно


работещо звено за психологическа защита на населението. Психологическата защита е
поне толкова важна за обезпечаването на гражданската сигурност, колкото и
медицинската помощ. Подобно звено за психологическа защита би имало особено
положителна роля във връзка с опасността от терористични актове. Възможно е такова
звено за психологическа защита да се изгради в рамките на сектор “Информация и
връзки с обществеността” на ДА “Гражданска защита”.

Изграждането на системата за гражданска сигурност на Р. България трябва да


става в сътрудничество с Комитета по планиране на гражданската защита на НАТО; с
Хуманитарната агенция на ЕС; с Черноморската инициатива за сътрудничество в
сферата на гражданската защита; с Международния комитет на Червения кръст и
Световната здравна организация. В контекста на борбата срещу международния
тероризъм трансатлантическото сътрудничество в сферата на гражданската
(обществената) сигурност придобиват все по-голямо значение. А ефективното
функциониране на системата за гражданска сигурност ще даде на България
възможността да инициира регионални инициативи и да заеме лидерско място в тази
сфера в Югоизточна Европа и в Черноморския регион.

28
2. Методология на изследването
Изготвянето на модел, цел и критерии за оценка на алтернативите за развитие на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура е ключов елемент от
изследването в съответствие с предоставените изисквания. От този общ модел
произтичат въпросниците за изследване на текущото състояние и събиране на данни за
бъдещето развитие (Приложение 1, 2), избора на метод за качествена и количествена
оптимизация на архитектурата на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура. След определянето на общия модел (“празен” обектно-ориентиран
модел на базата на архитектурния подход) на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура, първата стъпка е общо описание на средата на развитие на
системата досега – политическа, икономическа, социална и културна, и оценка на
текущото й състояние (SWOT- и PEST-анализ). Като втора стъпка следва
разработването на алтернативи за развитие на системата, избор на базови алтернативи и
план за действие (или за трансформиране) за постигане на целевото състояние (или
желаната алтернатива).

В настоящия проект са разработени множество алтернативи, различаващи се


принципно по основни параметри в описанието на два основни аспекта (слоя) на
единната архитектура на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура:

- оперативна архитектура – основни рискове, задачи, действащи елементи,


връзки, информационен обмен;

- системна архитектура – основни системи за следене, наблюдение, ранно


предупреждение, оповестяване, вземане на решение и управление,
координация и планиране, възстановяване и превенция, както и основни
логически градивни елементи за тези системи.

Основните области, в които се търсят различни параметри за алтернативните


модели, са:
1) Рискова среда и видове операции на системата за защита на населението
и критичната инфраструктура.
2) Основни способности, необходими за защита на населението и
критичната инфраструктура.
3) Структура на системата и разпределение на отговорностите и
необходимите оперативни способности съгласно елементите на тази
структура.
4) Партньорство между организациите в системата за защита на
населението и критичната инфраструктура и международно
взаимодействие.
5) Управление на системата и форми на публично-частно партньорство.
6) Изграждане на технически системи – развитие и използване.
7) Финансов модел на функциониране на системата за защита на
населението и критичната инфраструктура.

29
.2.1. Обектно-ориентиран модел на системата за защита на
населението и критичната инфраструктура
Обектно-ориентираният модел на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура цели да се представи информацията, знанието и
разбирането като съвкупност от обекти и връзки между тях (със своето подробно
описание) на различни нива (през призмата на висшето ръководство, управлението на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура, изпълнители на
отделните процеси и дейности).

Нормативна база
Парламент
Обща – частна,
включително
рамкови договори Ч. Гр. Ресурси #1
за ПЧП
Министерски съвет
Ч. Гр. Ресурси #M

Сист. Доставчик #1
Управление на системата

Сист. Доставчик #L П. Гр. Ресурси #1

Елемент #1 Елемент #N
П. Гр. Ресурси #M
П. Партньор #1
Способност #1 Способност #N

П. Партньор #P
Система #1 Система #N

Ч. Партньор #1

Ч. Партньор #P Риск/задача #1 Риск/Задача #Q

Фиг. 1. Оперативна архитектура на системата

След анализа на състоянието и перспективите за развитието на системата за


защита на населението и критичната инфраструктура при описанието на оперативната
архитектура на системата се предлагат следните обекти:
- регулаторни органи/актове – нормативна база (общи за сектора за сигурност
и сферата на дейност на органите за защита на населението и
инфраструктурата; частни, т.е. вътрешни за системата, вкл. рамкови
договори за партньорство);
- Народното събрание с неговата роля за вземането на решения, формирането
на политика, норми (вкл. бюджет и дългосрочна модеррнизация) и контрол;
- ръководство от Министерски съвет – система за управление (степени,
функции, органи);
- оперативно управление;
- рискове и основни задачи;

30
- основни оперативни способности;
- основни системи за “производство” на способности;
- основни елементи на системата;
- партньори – публични и частни;
- системни доставчици – наши и чужди;
- източници на граждански ресурси за мобилизация при операции – частни и
публични.
Използвайки въпросниците и обектно-ориентирания модел на оперативната
архитектура на системата за защита на населението и критичната инфраструктура, се
представят основната информация, анализът и оценката за текущото състояние,
разгледани в глава 3.

Освен описанието на отделните обекти (това, което се знае за тях в резултат на


интервютата и изучаването на наличните документи) на анализ подлежат и каналите за
връзка между обектите, включително продуктите на обмен по тях.

Основните връзки са от тип:


- разпореждане;
- докладване;
- обмен на информация;
- координиране и синхронизиране;
- материални потоци;
- финансови потоци;
- отношения на собственост и контрол;
Самите връзки са между:
- способност – елемент на системата (или централно управление);
- способност – система;
- системен доставчик – система;
- партньор – способност;
- граждански ресурс – елемент на системата;
- управление – елемент на системата;
- Народно събрание – Министерски съвет;
- Министерски съвет – управление.
Всеки обект и канал за връзка се характеризира със свои параметри, които го
описват в качествен и количествен аспект. Всяка схема на представяне се
характеризира с матрица на връзките, която описва реалните отношения между
обектите чрез изградените канали за връзка.

Оперативната архитектура отразява разбирането за системата за защита на


населението и критичната инфраструктура от страна на висшето ръководство (Народно
събрание и Министерски съвет).

31
Управление на системата
Човешки ресурси Планиране и координация Придобиване

Наблюдение и Осигуряване на
Логистика
оповестяване управлението

Превенция, защита, Финанси и


поддръжка и счетоводство
възстановяване

Елемент #?

Управление на елемента

Център за подготовка и Финанси и


Система #? счетоводство
квалификация

Способност #? Оперативен център #? Логистичен център #?

Екип #? Екип #? Екип #?

Фиг. 2. Системна архитектура на системата

Системната архитектура представя вътрешната структура на системата за


защита на населението и критичната инфраструктура, която осигурява реализация на
разбирането за функционирането й съгласно оперативната архитектура, т.е. ролята на
Народното събрание, на МС, на централното управление и елементите, така че да се
предостави съответната съвкупност от способности за съответните рискове, в средата
от партньори и ресурси.

При описание на системната архитектура след анализа на състоянието и


перспективите за развитие на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура се предлагат следните обекти:

• Централно управление със своите основни структурни елементи


(центрове):
i. човешки ресурси;
ii. наблюдение и оповестяване;
iii. превенция, защита, поддръжка, възстановяване;
iv. придобиване и логистика;
v. стратегическо планиране и управление;
vi. осигуряване на управлението;
32
vii. финанси и счетоводство.
• Елементи на системата със съответното управление (като по-горе) и
центрове:
i. управление;
ii. човешки ресурси (вкл. Центрове за подготовка и квалификация,
набиране на доброволци);
iii. системи за действие;
iv. способности и съответни екипи;
v. оперативни центрове;
vi. логистични центрове;
vii. финанси и счетоводство.
Обобщен модел на текущото състояние на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура в термините на обектно-ориентирания модел е представен
в глава 3 на ниво на детайлност, отговарящо на наличната за екипа информация.

Описанието на архитектурата е възможно да се представи с помощта на


продукта System Architect, вече използван за описание на архитектурата на Центъра за
морски суверенитет, информационните системи на СППБ и авиационната логистика в
демонстрационен вариант, което позволява автоматизирането на процеса на анализ и
оптимизация в група на архитектурното описание. За пълно приложение на
възможностите на продукта е необходимо закупуване на лиценз.

Отговорите на различните въпроси в проведените интервюта, в съответствие с


въпросниците от Приложение 1 и 2, организирани във формата на обектно-ориентиран
модел на системата за защита на населението и критичната инфраструктура позволяват
не само да се направи описание на текущото състояние на системата, но и да се
анализират основните проблеми и възможности. Последният анализ е необходим за
определяне на целта на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура, критериите за избор на алтернативи, основните структурни и
параметрични разлики в алтернативите, метода за качествена и количествена
оптимизация.

Общият анализ е основа и за евристично отхвърляне на определени алтернативи,


както и за системно генериране на набор от добри кандидат-алтернативи за
оптимизация.

Използването на архитектурно-системния подход позволява да се постигне общо


разбиране между различните специалисти и лица, вземащи решение, да се приложи
обективен подход за оптимизация и да се създадат условия за успешно планиране на
трансформацията на системата за защита на населението и критичната инфраструктура,
както и реализирането на този процес.

В сравнение с прилаганите досега подходи настоящият проект позволява


максимална обективност, прозрачност и възможност за оптимизация, дългосрочно
планиране и ангажиране на максимално широк кръг участници в процеса.

33
.2.2. Оптимизация на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура – търсене на оптимална
алтернатива за развитие
Оптимизацията следва да се осъществява на три нива:
• формиране на пълно множество от алтернативи и експертно отсяване на
неперспективните варианти за формиране на множество от качествено
различни, вътрешно-непротиворечиви алтернативи;
• оптимизация в количествен план на всяка от качествено различните
алтернативи;
• оценка на алтернативите (количествено оптимизирани) и избор на
множество от предпочитани (базови) алтернативи.
При анализа на качествените алтернативи, ако има близки по класиране чрез
комплекса от критерии може да се премине към количествена оптимизация на смесен
вариант.

Като изходна база за формиране на алтернативи се използва описанието на


текущото състояние на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура с анализ на проблемите и възможностите.

След формиране на крайното множество от базови (предпочитани) алтернативи


се преминава към анализ и синтез на варианти на план на действие (план за
трансформиране) за превръщане на текущото състояние в целево, с преминаване през
множество междинни състояния. Целта е да се избере оптимална траектория за
трансформация, да се извлекат инвариантни стъпки и принципи на действие, което да
гарантира успех на прехода. В конкретното изследване поради ограниченото време и
предварителния му характер вместо план за трансформация се цели постигане на
стратегия за трансформиране с набор от стъпки за промяна.

За реализация на трансформацията има редица вътрешни и външни условия.


Най-важните от вътрешните са ясен мандат и силно лидерство от страна на
ръководството, ефективен орган за стратегическо планиране и координация
(практически система от типа ППБ за системата за защита на населението и критичната
инфраструктура) в централното управление, както и ефективна информационна
система за осигуряване на управлението, която позволява следене на ключови
показатели на прехода и реакция в реално време.

При този подход за оптимизация, след определяне на характеристиките на


обектно-ориентирания модел на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура, важните решения са следните:
- цел за развитие на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура;
- критерии за постигане на целта;
- формиране на алтернативи (включително основни елементи на траекторията)
за крайно състояние на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура след 3 години;
- метод за количествена оптимизация на алтернативите;
- метод за избор на качествено различни алтернативи;
- структура на плана за трансформация;

34
- управление и осигуряване на плана за трансформация;
При изследването важно значение за определяне на целта и критериите за
оценка на алтернативите на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура имат резултатите от избора на посочените възможни варианти за
синтезирана идея за мисия на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура. Участниците в интервютата бяха помолени да подредят своите
предпочитания и реалистични очаквания (поне първите три предпочитания) според
визията им за бъдещето на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура. Предложените им възможности са дадени в Таблица1.

Таблица1. Предложения за мисия на системата


1. Гражданска защита: Партньорство за по-сигурен живот
2. Гражданска защита: Мрежа за публично-частно партньорство
3. Гражданска защита: Ние сме там, където вие имате нужда от помощ
4. Вашият партньор за защита, когато рискът стане
Гражданска защита:
реална заплаха за вас
5. Гражданска защита: Сигурност чрез участие и партньорство
6. Гражданска защита: Сигурност за свободни граждани
7. Гражданска защита: Сигурността, която ние избираме

Изследването стартира с цел “Развитие на мрежа от способности и тяхната


координация, когато и където гражданите имат нужда от защита на нормалния им
начин на живот”. На базата на всички проведени разговори и интервюта и след
обработката на ранжиранията на предложените по-горе фирмени девизи екипът
формулира цел за системата за защита на населението и критичната инфраструктура в
глава 5. Критериите за оценка на алтернативите, определени в резултат на интервютата
и анализа на данните са по модела PEST (political, economic, social, technological), като
при началния анализ на състоянието на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура е направен SWOT (strengths, weaknesses, opportunities,
threats) анализ. Класовете критерии са:

1. Политически;

2. Икономически;

3. Социални;

4. Технологични.

Освен тези критерии, когато се оценяват траекториите за постигане на


алтернативите, се определя и “риск” – краткосрочен, средносрочен, дългосрочен, за
реализация на крайната цел. Конкретните критерии за всеки клас са определени в глава
5.

Всеки критерий се оценява на базата на неговата ценност за постигане на целта,


а всяка алтернатива се оценява по степента на съответствие на всеки критерий.

При разработването на плана за трансформация важно значение има и цената на


прехода, която се разглежда като допълнителен критерий при избор на краен вариант

35
или формиране на многостепенен план, при който последователно се реализират
различни алтернативи.

Изработването на алтернативите се базира върху следното:

• изменения в оперативната архитектура чрез добавяне или изключване на обекти,


връзки и променяне на характеристиките на обектите;

• изменения в системната архитектура чрез добавяне или изключване на обекти,


връзки и променяне на характеристиките на обектите.

Предварителния анализ от глави 2, 3 и 4 например ще позволи да се изключат


цели групи алтернативи. Основните алтернативи се базират на максимално отдалечени
състояния на системата за защита на населението и критичната инфраструктура в
пространството от алтернативи на базата на следните “оси”:

- обхват на рисковете, задачите и съответните способности (широк –


тесен);

- структура на системата за защита на населението и критичната


инфраструктура (централизирана – децентрализирана);

- организация на системата за защита на населението и критичната


инфраструктура (ведомствена – междуведомствена);

- вид на публично-частното партньорство (силно – слабо);

Възможни варианти за развитие (алтернативи) са дадени в глава 5.

Експертно е възможно да се добавят и други качествени алтернативи на базата


на разлика в друга област (освен рискове, структура, организация и партньорство) –
специфичен финансов модел на опериране, специфични схеми на партньорство и т.н.

Методът за количествена оптимизация на алтернативите позволява да се


избере значение за ключови параметри. За всеки качествено различен вариант с
изменение на количествените параметри (брой елементи, центрове, капацитет и т.н.) се
получават допълнителни количествени алтернативи за всеки качествено различен
вариант. От различните количествени алтернативи се избира само най-добрата за
участие в общата оценка и избор на качествена основа.

Методът за избор на качествено различни алтернативи (оптимизирани


количествено) при приетите в изследването цел на системата за защита на населението
и критичната инфраструктура, критерии за оценка на алтернативите и за развитие и
описание на самите алтернативи в термините на архитектурния модел се осъществява
чрез оценяването и ранжирането им по обективни методи, заложени в продукта Expert
Choice (за пълното му използване е необходимо закупуване на цялостен лиценз).

36
.2.3. План за трансформация на текущото състояние на системата за
защита на населението и критичната инфраструктура в
целево състояние.
Избраната оптимална архитектура е основа за разработка на план за
трансформация на системата за защита на населението и критичната инфраструктура и
съответното му осигуряване.

Структурата на плана за трансформация включва:

- цел на трансформацията и критерии за успех (фактори за измерване


на прогреса);

- периоди на трансформацията с основни задачи;

- за всеки период – стъпки, предприемани от съответните изпълнители,


срокове и ресурси за реализация

Стратегията и визията определят стъпките в седемте области за постигане на


тези параметри, които са определени като оптимални за избрания вариант за развитие
на системата за защита на населението и критичната инфраструктура във времето – т.е.
кой, какво, кога, как, къде, колко, с кого.

1. Рискова среда и видове операции на системата за защита на населението и


критичната инфраструктура.

2. Основни способности, необходими за защита на населението и критичната


инфраструктура.

3. Структура на системата и разпределение на отговорностите и необходимите


оперативни способности според елементите на тази структура.

4. Партньорство между организациите в системата за защита на населението и


критичната инфраструктура и международно взаимодействие.

5. Управление на системата и форми на публично-частно партньорство.

6. Изграждане на технически системи – развитие и използване.

7. Финансов модел на функциониране на системата за защита на населението и


критичната инфраструктура.

Особено по т. 7, използвайки приетия модел на системата за защита на


населението и критичната инфраструктура, се оценява развитието на финансовия модел
на системата за защита на населението и критичната инфраструктура и се планира
финансовата политика, включително финансирането на проекти за модернизация и
превантивна работа.

Планът е възможно да се представи като мрежов график (MS Project), като се


представят стъпки (действия) на различни групи участници в процеса: Народно
събрание, правителство, ресорен министър, патньорски ведомства, други публични и
частни партньори, включително в международен план.

37
В този смисъл предложеното в главата за плана на трансформиране е реално
свързано с архитектурата от глава 3, но при промени в тази архитектура може да се
ползва като методология за разработка на план за трансформация. Съществен елемент е
управлението на приложението на плана.

За да се реализира планът за трансформация, изключително важно е в


структурата на централното управление да има звено за стратегическо планиране и
развитие, което да поддържа връзка с вътрешните и външните партньори, бизнеса,
участието в различни форуми за представяне на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура.

Сериозно значение за осигуряването на управлението има информационната


система, която да позволи обективен анализ на основните параметри (фактори) на
развитието на системата за защита на населението и критичната инфраструктура във
възможно най-реални времеви рамки.

В много голяма степен научно-технологичното осигуряване е независимо от


алтернативата, поради уникалността на изградените системи, необходимостта те да се
използват, когато става въпрос за национална сигурност и утвърждаване на позиции в
НАТО и ЕС по проблеми на защита на населението и ифраструктурата. Сериозното
технологично изоставане на системите по отношение на оборудване и дори подготовка
на персонал, липсата на развойни звена, може да се преодолее с използване на НКС и
схема за модернизация, в контекста на приетото постановление за модернизация на БА.

Важно е да се отбележи, че когато се прави план за трансформация и се


осигурява изпълнението му, това не става в стерилна среда. Вече отбелязахме, че има
елементи в средата, които не се управляват от държавата – част от тях са отбелязани в
оперативната и системната архитектура. Има и редица елементи, които не са
отбелязани, но имат съществено влияние. Съществува “естествена” организация на
“съпротива на промяната”, която също има своя стратегия и план за спиране на
трансформацията, макар и без да са обявени официално. Освен мобилизация за
изпълнение на плана за трансформация е необходимо да се приложи усилие, воля за
блокиране на плана за “съпротива на промяната”.

Настоящата глава, заедно с Приложения 1 и 2, е теоретична база на изследването


и дава методологията за подготовката на Глави 2–6.

Поради ограниченото от програмата на НКС за 2004 г. време, реалните


резултати от интервютата и анализа на документите, прилагането на горната
методологията е фокусирано върху получаване на практически значими
резултати, които да подпомогнат заявителя във формирането на стратегия за
развитие на системата за защита на населението и критичната инфраструктура,
подготовката на план за преход и предприемането на инвариантните стъпки по
оптимизиране на системата.

38
Глава 2. Рискове за населението и инфраструктурата
За територията на Р. България са възможни следните събития:

- бедствия – земетресения, наводнения, суша, свлачища и срутища, бурни


ветрове, смерчови явления, прашни бури, горски и полски пожари,
градушки, снегонавявания и обледявания, морски щорм, огнища на заразни
болести и епидемии по хората, животните и растенията;

- аварии – в рисковите обекти, работещи с ядрени, радиационни,


взривоопасни и пожароопасни материали, промишлени отровни вещества и
токсични газове;

- катастрофи – космически, авиационни, железопътни, пътно-транспортни, с


плавателни съдове и от преднамерени действия.

- терористични действия, както и отделни действия на организираната


престъпност, които пряко заплашват сигурността на гражданите и
критичната инфраструктура.

1. Радиационни рискове
.1.1. Радиационна обстановка
.1.1.1. Вероятна обстановка след надпроектна авария в АЕЦ „Козлодуй”:
При нарушаване на пределите и условията за безопасна експлоатация и
разрушаване на защитните бариери в АЕЦ ”Козлодуй” е възможно възникване на
радиационна авария с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда, която
може да доведе до превишаване на допустимите граници на дозите от външно и/или
вътрешно облъчване на лица от населението. В зоната за неотложни защитни мерки
попадат 43 населени места с население 83 524 души.

При неблагоприятни метеорологични условия и неовладяване процесите на


изхвърляне на радиоактивни продукти от авариралия реактор е възможно радиоактивно
замърсяване на околната среда в зона за дълговременни защитни мерки, в която
могат да попаднат 64 населени места с над 150 000 души население.

Радиационна обстановка на (част от) територията на страната може да се


очаква при възникване на сериозна авария в АЕЦ – както на българска територия,
така и извън нея чрез трансграничен пренос на радиоактивни продукти.

Една авария в АЕЦ ”Козлодуй” ще има отрицателен, мултиплициращ ефект за


цялата икономика на страната, в частност и за цялата критична инфраструктура.

.1.1.2. Вероятна радиационна обстановка, която може да се създаде от


причинена радиационна авария в ПХРАО-Нови Хан:
В съоръженията на хранилището се приемат всички видове радиоактивни
отпадъци (РАО), които се получават при използваното на източници за йонизиращо
лъчение (ИЙЛ) в промишлеността, селското стопанство, медицинската диагностика и

39
терапия и научните изследвания, извън онези, генерирани от АЕЦ "Козлодуй". Това
включва както ниско- и средноактивни, така и високоактивни източници. Изключително
голяма опасност в случай на масиран терористичен акт представляват:
- високоактивните източници, особено съдържащите цезий-137, тъй
като той е в силно разтворима форма;
- източници, които съдържат дългоживеещи изотопи;
- източници, които съдържат ядрен материал.
От направените оценки по безопасност на ПХРАО-Нови хан, които са
неотменна част от осигуряването на безопасно управление на РАО на всички етапи от
експлоатационния процес и през следексплоатационния период на хранилището личи, че
както в продължение на институционалния контрол след запечатване на хранилището
(100 години активен и 200 години пасивен), така и в резултат от оценката па
прогнозираните сценарии за промени в цялостната хранилищна система (хранилищни
единици, геоложка и хидроложка среда и биосфера) в дълговремевата скала,
възлизаща на 1 милион години радиологичните последствия за околната среда и
населението ще бъдат в рамките на нормативно регламентираните граници (дозови
натоварвания за персонала и населението и концентрация на радионуклидите от
инвентара на РАО в околната среда).

.1.1.3. Вероятна радиационна обстановка може да се създаде на


територията на страната от:
В настоящия момент в Р. България извън ПХРАО-Нови хан са налични общо
145 819 броя източници на йонизиращо лъчение (ИЙЛ), които се съхраняват или
използват в 2163 предприятия и обекти в страната и областта на промишлеността,
медицината, селското стопанство и науката. Всички те (заедно с тези в ПХРАО-Нови
хан), общо и поотделно, представляват определена потенциална опасност за
здравето и живота на обслужващия ги персонал и населението и са свързани с
опасни последствия за околната среда, силно нарастващи при неспазване или
нарушаване на технологичната дисциплина при тяхната експлоатация, при
принизени изисквания към физическата им защита по места, при случаи на смяна
на собственост, безотговорност и/или тенденции за прехвърляне на отговорност и
при инциденти с криминален характер. Всички тези ИЙЛ, преминавайки в групата на
РАО, трябва да се подготвят за транспорт, да се превозят и съхранят дълговременно
при условия, непозволяващи преминаването на съдържащите се в тях радионуклиди в
биосферата на човека за период от 300–1 000 години.

От друга страна, през последните години, особено след терористичните актове в


Ню Йорк и Мадрид, се очертава още една тревожна перспектива, на която
международните организации обръщат все по-голямо внимание: възможността за
преднамерено използване на ИЙЛ с терористична цел, т.нар. радиологичен тероризъм,
в т.ч. използването на "мръсни бомби". Във връзка със събитията от този период и
влизането на Р. България в НАТО тази опасност се увеличава.

Рискът при работа с източници на йонизиращи лъчения е свързан с потенциална


опасност от:
- външно облъчване на хората, работещи с ИЙЛ;
- разхерметизиране на ИЙЛ и замърсяване на околната среда;
- вътрешно облъчване при разхерметизиране на ИЙЛ и инкорпориране на
радионуклиди от хората, работещи с ИИЛ.
40
.1.2. Потенциално опасни обекти
− АЕЦ “Козлодуй”
− ПХРАО, Нови Хан, Софийско
− ЕОМ ЕООД, с. Храбърско, Софийско
− НЦРРЗ - София
− Институт по генетика на БАН, София
− Фирма “Соффарма”,– София
− ИЯИЯЕ-БАН, София
− Институт за защита на растенията, Костинброд
− Институт по пшеницата и слънчогледа, Добрич
− ЕКОЕЛ, Плевен
Към потенциално опасните обекти трябва да се отнесат и апаратурите за гама-
терапия в онкологичните центрове в страната и плутониевите неутрализатори на
статично електричество, разположени в печатници, текстилни предприятия, цехове за
производството на полиетиленово фолио.

.1.3. Възможни сценарии


Възможните причини за риска от радиационно замърсяване са:
− нарушаване на правилата за радиационна безопасност;
− нарушаване на правилата за техника на безопасност;
− некомпетентност при боравене с ИЙЛ;
− човешка грешка;
− кражба;
− терористична дейност.
.1.4. Оценка на риска
Оценката на риска е свързана с очакваните последствия в това число:

- Поражения върху хората: преки човешки загуби в резултат на остро


радиационно облъчване в зоната на аварията, поражения в различна
степен върху населението на цялата територия на страната, локални
поражения от ИЙЛ. Преките човешки загуби могат да бъдат оценени
като “малки”. Потенциалните, по-късни ефекти трудно се прогнозират
поради вероятностния им характер и зависимостта им от различни
фактори.

- Материални загуби: поражения върху критичната инфраструктура


поради загуба на големи енергийни мощности при авария в АЕЦ
“Козлодуй”. Материалните загуби могат да стигнат до ниво “големи”
особено когато се отнася до последствия от терористичен акт.

- Екологични поражения: - екологичните поражения са в зависимост от


общата активност, типа на аварията и причината за възникването и.

41
Таблица. 2. Оценка на риска от радиационна опасност по области
време за очаквани поражения
Вероятност Сила предупрежде (малки, средни, големи)
(ниска, (ниска, ние
№ Област инфраструк
средна, средна, (малко, човешки екологични
турни
висока) висока) средно, загуби поражения
загуби
голямо)
1 Благоевград - - - -
2 Бургас малка ниска малки - средни
3 Варна средна средна малки малки средни
4 Велико Търново средна средна - - малки
5 Видин малка ниска малки малки малки
6 Враца голяма средна големи големи големи
7 Габрово средна ниска - - малки
8 Добрич голяма ниска малко средни средни средни
9 Кърджали - - - -
10 Кюстендил - - - -
11 Ловеч голяма средна средни средни средни
12 Монтана голяма висока малко средни средни средни
13 Пазарджик малка ниска малко - - -
14 Перник - - - -
15 Плевен средна ниска малко малки малки средни
16 Пловдив - - - -
17 Разград средна ниска малки малки средни
18 Русе средна ниска - - малки
19 Силистра голяма средна средни средни средни
20 Сливен малка ниска - - малки
21 Смолян - - - -
22 София-град средна ниска малко малки малки малки
23 София средна ниска малко малки малки малки
24 Стара Загора малка - - малки
25 Търговище средна - - малки
26 Хасково - - - -
27 Шумен средна малки малки средни
28 Ямбол - - - -

42
Силистра
Видин
Русе Разград Добрич

Монтана
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово

Перник София Сливен


Радиационни
Бургас рискове
Стара Загора
Кюстендил Ямбол 3
Пловдив
Пазарджик

Хасково
Благоевград
Вероятност
Смолян Кържали Загуби човешки
Загуби инфраструктурни
Загуби екологични

Фиг. 3. Карта – радиационни рискове

2. Химически рискове
.2.1. Химическа обстановка
Промишлени аварии с отделяне на силно токсични вещества могат да
възникнат в над 350 фирми от фармацевтичната, металургичната, химическата,
текстилната и нефтопреработвателната промишленост. Основната част от
производството е концентрирана в 11 от тях, което създава потенциална опасност за
121 населени места с над 800 000 души население.

През територията на страната преминават продуктопроводи, нефтопроводи и


газопроводи, които заедно с компресорните станции и хранилището за природен газ в
с. Чирен са потенциални пожаро- и взривоопасни обекти.

През територията на страната преминава основен поток от транспортни


средства, превозващи силно отровни вещества, които при катастрофа създават
условия за замърсяване на околната среда и са заплаха за живота и здравето на
населението.

При транспортни произшествия и технологични аварии в обекти, работещи с


нефт, нефтени продукти и природен газ биха се създали условия за замърсяване и
реална опасност за населението. Пожароопасни са производствата на амоняк, хлор,
целулоза и други химически продукти. Към тях се отнасят и складовите бази за течни и
газови горива, както в предприятията, така и в националната система за снабдяване

43
Условия за замърсяване на околната среда и реална опасност за населението
биха се създали при разпиляването на живак, пестициди и други химикали и при
възникване на аварии при тяхното използване, пренасяне и транспортиране.

В големите промишлени обекти съществуват 55 сгуроотвали и


хвостохранилища, в които се извършва утаяване на оборотни промишлени води,
съдържащи освен механични примеси и силно токсични вещества. Пробиви в стените
могат да причинят заливане на населени места и замърсяване на площи и
водоизточници.

Условия за замърсяване и опасност за населението могат да предизвикат


нефтени разливи по река Дунав и в Черно море.

.2.2. Потенциално опасни обекти


Екстензивния път на развитие на промишлеността в страната, износеното
химическо оборудване на фирмите, непълното натоварване на мощностите, честите
спирания и ниската технологична дисциплина са предпоставка за възникване на
различни по характер и мащаби аварии, част от които съпроводени с разрушения на
отделни технологични линии или цели обекти, със замърсяване с промишлени отровни
вещества на обширни райони и човешки жертви. Най-сериозни последствия биха
възникнали при авария в обектите, работещи с промишлени отрови и в други
предприятия на промишлеността, които при пожари и взривове предизвикват отделяне
на токсични газове.

Потенциална опасност от възникване на големи производствени аварии с


образуване на силно токсично замърсяване на околната среда съществува в обектите на
текстилната, кожухарската, фармацевтичната промишленост и други дейности,
работещи със синтетични влакна, пластмасови изделия, каучуци, багрила,
взривоопасни и лесно запалими и горими течности. При тях в условията на пожар ще се
отделят силно токсични вещества, по-характерни от които са цианиди, азотни,
въглеродни и серни окиси.

Потенциална опасност от възникване на големи аварии, но с взривоопасен и


пожароопасен характер, представляват хранилищата и компресорните станции за
природен газ.

На територията на страната се очертават единайсет големи обекта на


химическата промишленост, съхраняващи в складовете си промишлени отровни
вещества.

Категоризация на потенциално опасните обекти от национално значение в


страната с възможни промишлени аварии, свързани с отделяне на токсични вещества.

В зависимост от степента на риска обектите се делят както следва:

С висока степен на риск:


- “Лукойл Нефтохим” АД, Бургас;
- “Юниън Миниер Пирдоп Мед” АД, Пирдоп;
- “Полимери” ЕАД, Девня;
- “Агрополихим” ЕАД, Девня;

44
- “Неохим” АД, Димитровград;
- “Оловно-цинков комбинат” АД, Кърджали
- Складовите бази за горива
Със средна степен на риск:
- “Комбинат за цветни метали” ЕАД, Пловдив;
- “Свилоза” АД, Свищов;
- другите целулозни заводи /Белово, Стамболийски?/
С ниска степен на риск:
- “Солвей-Соди” АД, Девня;
- “Химко” АД, Враца;
При авария с изтичане на съхраняваните работни количества промишлени
отрови от замърсяване са застрашени общо 86 населени места с около 341 147 души
население:
- в зони със смъртоносна концентрация на отровните пари попадат 35
населени места с около 111 325 души население;
- в зони със поразяваща концентрация на отровните пари попадат 51
населени места с около 229 822 души население.
При авария с пълно изтичане на съхраняваните промишлени отровни вещества с
отчитане на преобладаващите приземни ветрове се образуват огнища на химическо
замърсяване.

.2.3. Сценарии
- промишлени аварии;

- транспортни катастрофи;

- терористична дейност.

45
.2.4. Оценка на риска
Таблица 3. Оценка на риска от химическа опасност

очаквани поражения
време за
Вероятност Сила (малки, средни, големи)
предупреждение
№ Област (ниска, средна, (ниска, средна, инфраструк
(малко, човешки екологични
висока) висока) турни
средно,голямо) загуби поражения
загуби
1 Благоевград
2 Бургас Висока средни средни високи
3 Варна
4 Велико Търново
5 Видин Средна малки средни средни
6 Враца Средна
7 Габрово
8 Добрич
9 Кърджали Средна малки средни средни
10 Кюстендил
11 Ловеч
12 Монтана
13 Пазарджик
14 Перник
15 Плевен
16 Пловдив
17 Разград
18 Русе Средна малки Малки малки
19 Силистра
20 Сливен
21 Смолян
22 София-град Средна малки средни средни
23 София
24 Стара Загора
25 Търговище
26 Хасково
27 Шумен
28 Ямбол

46
Силистра
Видин
Русе Добрич
Разград
Монтана
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово

Перник София Сливен


Бургас
Стара Загора
Кюстендил Ямбол Химически рискове
Пловдив
Пазарджик 3

Хасково
Благоевград Вероятност
Смолян Кържали Загуби човешки
Загуби инфраструктура
Загуби екологични

Фиг. 4. Карта – химически рискове

Най-тежка обстановка може да възникне при авария във фирма “Лукойл


Нефтохим” АД, Бургас “Полимери” АД, Девня, фирма “Неохим” АД, Димитровград, и
“Химко” АД, Враца.

Досега продуктопроводите и газопроводите у нас, с изключение на овладяването


на Чиренското находище не са създавали кризисна ситуация, но с нарастването на
дължината на газопроводната система и увеличаването на газо и бензиностанциите
потенциалният риск нараства. Най-чувствителни са зоните, където тез обекти са в
непосредствена близост с инфраструктурни обекти на оживени кръстовища. При
възникване на кризисни ситуации, най вече в София, последствията могат да бъдат
много тежки, както по отношение на хората, така и по отношение на материалните
загуби. Отстоянията между някои от бензиностанциите в София е толкова малко, че
при поражение в единия обект има голяма вероятност верижно да последва такава
ситуация и в съседния обект.

В страната съществуват и различни складови стопанства на опасни химически


продукти, които са с изтекъл срок на годност и са потенциален риск за замърсяване на
околната среда и хората. В резултат на ликвидацията на ТКЗС и приватизация на части
от фирми или при тяхната ликвидация и фалити в различни зони на страната могат да
възникнат локални бедствени ситуации и последствията в някои случаи няма да могат
да бъдат ликвидирани за кратък период от време. Необходима е инвентаризация на
залежалите химически продукти в страната и още по-важно е да се изградят
инсталации, където такива опасни вещества, включително забранени пестициди и
устойчиви органични замърсители по Стокхолмската конвенция да могат да бъдат
разграждани и унищожавани. Особено внимание следва бъде отделено на маслата,
съдържащи диоксини и други свръхтоксични компоненти.

47
Времето за естествена дегазация в зависимост от метеорологичните условия е от
6–8 часа до 1–2 денонощия и зависи също така от условията за съхранение. Това налага
провеждането на голям обем дегазационни мероприятия при воденето на
локализационните, спасителните и ликвидационните мероприятия.

За намаляване разпространението на парите на отровните вещества е


целесъобразно да се използва "водна завеса" или предварително да се монтира
дренчерна инсталация около емкостите на промишлени отровни вещества.

Високата концентрация на парите на отровните вещества в зоните на разлива и


смъртоносната концентрация налага населението, работниците и служителите да бъдат
снабдени предварително с противогази с дихатели за амоняк и хлор, а спасителните
работи да се провеждат с индивидуални средства за защита и изолиращи противогази.

Населението, работниците и служителите следва незабавно да бъдат изведени от


зоните на химическо замърсяване.

Спасителните работи следва да завършат за 5–6 часа, като започнат


едновременно с локализационните. Това налага да има силна и ешелонирана
групировка и щатни подготвени сили за незабавно действие при възникване на
аварията.

Големият обем от медицински загуби налага специализираната лекарска помощ


да се води в стационарните медицински заведения, а неотложната от лекарски екипи и
санитарни дружини.

Необходимо е инвентаризирането на наличните залежали химически продукти

3. Биологични рискове
.3.1. Обстановка
Биологичната обстановка се изменя през годините. Заболеваемостта от остри
заразни болести за периода 1950–1959 г. възлиза средно годишно на 1402,86 %ооо (104
135 регистрирани заболявания).

Следващият 34-годишен период (1960–1993 г.) бележи спад в заболеваемостта и


ерадикация и елиминация на редица заразни болести (бяс, петнист тиф, дифтерия,
полиомиелит). Средногодишната заболеваемост за периода е 1208,43 %ооо, в резултат
от подобряването на етиологичната диагностика, разширяването на имунизационната
програма и плановото провеждане на противоепидемичните и профилактични мерки. В
този период възникват и непосредствени рискове от внос на ООИ като вариола и
холера от съседни страни (Ф.Р. Югославия и Р. Турция) през 70-те години на ХХ век.

Периодът 1994–2003 г. се характеризира с тенденция за снижаване на нивото на


заболеваемост от ОЗБ – от 1043 %ооо през 1994 г. на 648,92 %ооо за 2003 г.
Средногодишната заболеваемост за периода възлиза на 910,82 %ооо. Намалява
относителният дял на чревните и ваксинопредотвратимите инфекции. От друга страна,
увеличава се заболеваемостта от някои инфекции, предавани от кърлежи и зоонози като
марсилска треска, лаймска борелиоза, туларемия и ку-треска, като се разширяват
природните огнища и възникват епидемични взривове.

48
През последните години са увеличава и рискът от внос на редица особено
опасни и екзотични инфекции като например:
− енцефалит “Западен Нил”;
− пандемичното разпространение на холерата в Африка, Америка и Азия;
− треска “Ебола”;
− жълта треска;
− ТОРС, птичи грип,
− Nipah-вирусна зооноза
.3.2. Потенциално опасни обекти за възникване на риска
Обектите и териториите, в които е възможно да възникнат епидемични взривове
или епидемии, се определят от следните условия:
- наличие на естествени източници (резервоари) и преносители на
инфекцията (хора, животни, членестоноги и др.);
- използване на биологични агенти (причинители) с терористична цел.
Епидемични взривове и епидемии от инфекциозни заболявания с естествени
източници и преносители на инфекцията могат да възникнат на територии с
действащи или латентни природни огнища, а при антропонозни инфекции – при
благоприятни условия за осъществяване на начина на заразяване.

При внос на екзотични инфекции най-рискови са граничните територии и


инфраструктурните обекти (пристанища, летища, ж.п. и автогари), от които
заболяванията могат да се разпространят в други територии и обекти.

По отношение на вътреболничните инфекции най-уязвими обекти са


болничните отделения и здравни заведения при екзогенните ВБИ, причинени от
мултирезистентни щамове.

При използването на биологични агенти с терористична цел обектите се


определят от резултатите, които желаят да постигнат терористите – възникване на
масови епидемии с висока леталност или ограничени епидемични взривове сред
персонала на важни обществени или инфраструктурни обекти. Това могат да бъдат
водоснабдителни съоръжения (каптажи, резервоари, пречиствателни станции), открити
водоеми, предприятия на хранителната промишленост, хранителни заведения,
животновъдни обекти, фуражни заводи, складове и силози за зърнени храни, гари,
летища, транспортни средства, метростанции, големи сгради (училища, спортни зали,
театри, болници, здравни заведения, хипермаркети, банки, държавни и общински
учреждения, хотели и др.).

.3.3. Сценарии (възможни причини/причинители) на риска


Съществува възможност за възникване на епидемични взривове и епидемии от
заболявания с естествени източници и преносители, които са били разпространени сега
или в миналото. Те могат да възникнат по следните причини:
- влошаване на санитарно-хигиенните условия;
- ниско имунизационно покритие;
- благоприятни условия за ирадиация на природни и възникване на
антропургични огнища;

49
- при природни и социални бедствия, създаващи условия за осъществяване
начина на заразяване (шигелози, полиомиелит, туларемия, ку-треска,
коремен тиф);
- при използване на биологични агенти (причинители) с терористична цел.
При използването на биологични агенти за терористични действия на първо
място експертите имат предвид следните агенти (в съответствие с дискусията,
организирана от СЗО в Рим 2002 г. по селекцията на биологичните агенти): B.anthracis,
C.burnetii, V.cholerae (+endotoxin), Y.pestis and enterocolitica, Ricin, Clostridium
botulinum toxin, Ebola virus, haemorrhagic fever viruses, R.prowazekii, S. typhimurium,
Shigella species, Yellow fever virus, AIDS virus, Tetradotoxin, Snake toxin, Diphtheria toxin.

Като нападателно биологично оръжие могат да се използват следните


биологични агенти: B. anthracis, C.burnetii, V.cholerae, Y.pestis, Ricin, Clostridium
botulinum toxin, Ebolа/оther haemorrhagic fever viruses, B. suis, F. tularensis, Smallpox
virus, Encephalitis viruses, Enterotoxin B.

.3.4. Оценка на риска


При използването на биологични агенти с терористична цел могат да бъдат
засегнати различни области и територии. Най-уязвими в това отношение при
терористични действия са областните центрове и гъсто населените места, както и
важни инфраструктурни обекти (електроцентрали, водоснабдителни системи,
хранителни предприятия и складове, телекомуникационни центрове и др.).

Степента на последствията, оценявани в човешки загуби, зависи от няколко


условия:
- вида, вирулентността и количеството на биологичните агенти;
- начините на приложение (аерозолен – чрез контаминирани храни и
напитки или питейна вода; контактен – при попадане на причинителите
върху кожата и лигавиците; чрез живи преносители – членестоноги,
гризачи, и при медицински манипулации с използване на контаминирани
кръвни продукти и медикаменти);
- възприемчивостта на макроорганизма към различните причинители;
- възможностите за използване на лични предпазни средства и оказване на
медицинска помощ;
- ранна индикация на биологичните агенти.
Човешките загуби могат да варират в голям диапазон, тъй като леталитетът
(смъртните случаи от поразените) при различните причинители и форми на заболяване
(белодробна, септична, чревна, кожна или комбинирана) е различен и се движи в
границите от няколко до 80–100 процента. Така напр. СЗО посочва данни, че при
използването на 50 кг B. anthracis смъртните случаи могат да варират от 24 000 до 100
000 души, а поразените (заболели) от 36 000 до 100 000 души.

50
Таблица 4. Степен на риска от използване на биологични агенти по области
на Р. България
Вероятност време за
Сила очаквани поражения
(ниска, предупреждение
№ области (ниска,средна, (малки,средни,голем
средна, (малко,средно,
висока) и) човешки загуби
висока) голямо)
1 Благоевград средна ниска средно малки/средни
2 Бургас висока висока малко средни/големи
3 Варна висока висока малко средни/големи
средна/висок
4 В.Търново средна малко средни
а
5 Видин средна ниска средно средни
6 Враца висока средна малко/средно средни
7 Габрово ниска средна/ниска средно средни
8 Добрич ниска средна/ниска малко средни
9 Кърджали средна средна/ниска средно средни
1 средна/нис
Кюстендил ниска средно средни/малки
0 ка
1
Ловеч ниска ниска средно средни/малки
1
1
Монтана средна средна/ниска средно средни
2
1
Пазарджик средна средна малко средни
3
1
Перник средна средна малко средни
4
1
Плевен средна средна малко средни
5
1
Пловдив висока висока малко големи
6
1
Разград ниска ниска средно средни
7
1
Русе средна средна малко средни
8
1
Силистра ниска ниска средно малки/средни
9
2
Сливен средна средна средно средни
0
2
Смолян ниска ниска средно малки/средни
1
2
София-град висока висока малко големи
2
2
София-област средна ниска малко средни/малки
3
2
Стара Загора висока средна малко средни
4
2 ниска/сред
Търговище средна средно средни
5 на
2 Хасково средна средна средно средни
51
Вероятност време за
Сила очаквани поражения
(ниска, предупреждение
№ области (ниска,средна, (малки,средни,голем
средна, (малко,средно,
висока) и) човешки загуби
висока) голямо)
6
2
Шумен средна средна средно средни
7
2 ниска/сред
Ямбол средна средно средни
8 на

Силистра
Видин
Русе Разград Добрич

Монтана
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово

Перник София Сливен


Бургас
Стара Загора
Кюстендил Ямбол
Пловдив
Пазарджик

Хасково Биологичнио рискове


Благоевград 3
Смолян Кържали

вероятност
загуби човешки

Фиг. 5. Карта – биологични рискове

Направеният обзор върху биологичните агенти и тяхното разпространение в


България ни дава основание да смятаме, че няма област или място у нас, което да е
чисто и незастрашено от всякаква биологична опасност.

За някои от инфекциите има райони в България, които са потенциално опасни.


“Антраксните полета” обхващат почти цялата територия, за тетануса важи същото, за
туларемията опасни са областите около Враца, Пазарджик и Перник, бруцелозата се
разпространява според селскостопанската огнищност, а ботулизмът би могъл да бъде
употребен в терористичен акт, освен това интоксикация може да се получи навсякъде в
страната.

Холера – механизмът й на разпространение прилича на този на дизентерията,


така че, употребен като източник на зараза при терористичен акт, е възможно подобно
на дизентерията да засегне определен район и да се разпространи навсякъде по воден
път (т.нар. воден тероризъм, осъществяван чрез замърсен водоизточник).

52
Коремен тиф – основна заплаха за заразяване с терористична цел са замърсените
питейни водоизточници. Иначе като реално разпространение в страната заболяването
се регистрира рядко.

Рикетсии (марсилска треска) – реална заплаха за заразяване и боледуване има в


София-град, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол и други
райони.

Ку-треска – на практика се среща на територията на цяла България. Предимно са


застрашени от заболяването хора, работещи с животни. Цели градове пламват от ку-
треска, от изпражненията на болни животни, които населението диша под форма на
аеорозол и прах. В Пещера, Ботевград и др. съществуват епидемии.

Орнитоза – съществува възможност за заразяване в цялата страна, а контактът с


гълъби увеличава значително риска. Заразата се осъществява чрез изпражненията на
гълъбите.

Вирусните енцефалити – разпространението на алфа- и флави-вируси на


практика е свързано с разпространението на кърлежи и комари в райони около големи
реки и водоеми, блата около Черно море, Дунав, където се въдят много комари,
потенциално опасни за естествено заразяване. Огнища от кърлежовия енцефалит са
Толбухинско, Пловдивско, около Каблешково и др.

Кримска треска – ендемична е за Пазарджик, районите около Кърджали, Бургас,


Сливен и др. Там ухапването от кърлеж е потенциална опасност за кримска треска.
Пребиваването извън населените места в тези райони е рисков фактор.

Хеморагична треска с бъбречен синдром – възможност за заразяване има в


цялата страна, като особено опасни ендемични райони са Пазарджишкият,
Смолянският, Банско, Разлог, Гоце Делчев и др.

Излети или месторабота в природата – в планини, по полета и равнини, около


водни басейни крият реална опасност от прихващане на някоя от гореописаните
болести. Разходките край блата и други водоизточници носи риск от енцефалитни
заболявания. Лежането по поляни, пасища на животни и др. под. дава възможност за
полепване на кърлежи и заразяване с болестите, които носят (кърлежов енцефалит,
кримска треска, ку-треска, марсилска треска, туларемия). Спането по запустели
постройки, стари къщи, чистенето на занемарени помещения, където е имало гризачи,
създава реална опасност от заболяване от туларемия, хеморагична треска с бъбречен
синдром. Контактът с гълъби и бременни животни, особено при аборти крият опасност
от заразяване с орнитоза. При аборти на животни има риск от заразяване и с ку-треска.

Всичките тези биологични агенти биха могли да бъдат използвани в


терористични актове. Доколкото условията за тяхното разпространение реално
съществуват в България, за тази цел не са необходими мащабни мероприятия,
достатъчно е само да се пусне на подходящо място даден агент и той ще има собствен
път на разпространение. В това отношение е показателна марсилската треска.

Според вида на инфекцията, начина на разпространение и реалните


възможности в различните райони на страната се определят и възможностите за
тяхното разнасяне, посочено по-горе.

53
При терористичен акт може да бъде засегната всяка област от България и тя да
се превърне в източник за контаминиране и в останалата част от страната.

По отношение на вариолата, която е потенциално най-опасна и не се среща вече


от близо 60 години, ако се употреби като оръжие в терористичен акт, то ще бъде на
места, където има голямо струпване на хора (митинги, театри, мачове и др.). Две-три
седмици по-късно болните стават източник нарастване на заразените в геометрична
прогресия, а никой не би се сетил, че е ходил на мач, митинг или театър, където може
да се е заразил. Ако агентът, например, е употребен в София, случаи могат да се
регистрират из цялата страна.

1. Човешки загуби

Най-големи човешки загуби може да предизвика епидемията от вариола,


употребена с терористични цели. Ако не се мисли адекватно, не се диагностицира
навреме и не се вземат съответните мерки, загубите могат да обхванат милиони хора
(заболели, умрели и т.н.). При адекватни противоепидемични мерки загубите могат да
се ограничат до стотици и хиляди души.

Случаите на заразяване с вирусни инфекции, пренасяни най-често от комари,


може да са хиляди, а ограничаването им е свързано и зависи от ограничаването на
разпространението на комарите (масово пръскане).

При аерозолите, които биха могли да се използват (ботулизъм, ку-треска,


вариола, орнитоза), размерите на загубите зависят от размерите на театъра, киното или
магазина – т.е. колко хора побира теренът, където е използван аерозолът.

Разнасяните от кърлежи инфекции са по-редки, макар и фатални (кърлежов


енцефалит, кримска треска, марсилска треска, туларемия и др.).

2. Материални загуби и поражения върху критичната инфраструктура

Те са следствие от загубата на жива сила, от трудно и продължително


боледуване, трайна или частична загуба на работоспособност, осакатяване и пр.
Възможно е сериозно отражение върху критичната инфраструктура вследствие
загубата (карантина, евакуация) на хора.

3. Екологични последствия

Това са природно-огнищни инфекции, а дивата природа е предпоставка за


тяхната поява и разпространение. Наличието им в определени райони говори за
екологични чисти райони (незасегнати от химията, урбанизацията и т. н.).

4. Сеизмични рискове
.4.1. Сеизмична обстановка
От няколкото десетки природни бедствия, които винаги са заплашвали
човечеството, на първо място следва да се откроят земетресенията. Тези породени от
различни природни (а в някои случаи и антропогенни) причини, внезапно проявяващи
се, различно силни, краткотрайни раздвижвания на земната повърхност се отличават с:

54
1) много трудно (и то само частично) предсказуема или непредсказуема проява;
2) изключителна краткотрайност (в рамките на няколко десетки секунди) на
сеизмичните удари;
3) различна дълбочина на земетръсните огнища;
4) непостоянен, по правило огромен интензитет на земетръсната енергия;
5) закономерна или незакономерна повторяемост на земетръсните процеси;
6) относително локализиране на сеизмичните ефекти в земетръсни зони и пояси
по земната повърхност;
7) обвързаност на земетресенията със силно разломени земекорни участъци.
Тези основни характеристики показват, че за разлика от останалите природни
рискови процеси при земетресенията практически няма време за реагиране. А това
означава, че в такава обстановка основната и единствено (макар и често пъти частично)
осъществима реакция в момента на бедствието е защитата и спасяването на
населението. За всички останали елементи на антропогенната дейност – строежи,
пътища, мостове, енергийни съоръжения, водохранилища и пр. – би следвало да бъдат
взети предварително съответните превантивни мерки.

За оценка на земетръсната опасност са въведени понятията сеизмичен хазарт и


сеизмичен риск.

Сеизмичният хазарт представлява вероятността силата на земните движения в


дадена точка на земната повърхност да превиши определена предвидена стойност през
определен период от време. Земните движения намират израз чрез максимално
ускорение, максимална скорост или максимално преместване на земекорните частици,
а също така и чрез макросеизмичната интензивност (ефектите от земетръсните
поражения).

Сеизмичният риск намира израз в очакваните загуби (жертви, ранени,


разрушения и пр.) вследствие на земетръсното събитие. Той е функция от сеизмичния
хазарт и т.нар. уязвимост. Тя се определя от степента на загубите при един или повече
елементи на риска (население, сгради, инфраструктура и пр.), причинени от определено
земно движение с дадена амплитуда.

България се намира в източната част на Балканския полуостров, който е най-


активният европейски сеизмичен възел в рамките на Алпийско-Хималайския
земетръсен пояс. Районът на Балканите отстъпва по сила и предимно по честота на
земетресенията (средно 2–3 пъти) на отделни възли от Тихоокеанския земетръсен пояс.
Поради това Балканският полуостров се числи към сеизмично опасните
земеповърхностни участъци от втори ранг.

.4.2. Потенциално опасни обекти (сеизмични зони)


Основната част от земетресенията в българските земи имат плитки огнища – до
60 км дълбочина. Това силно увеличава техния ефект на земната повърхност, което от
своя страна води до значителни нежелателни последствия от сеизмичните удари при
висока гъстота на населението и голяма плътност на застрояването даже при
сравнително слаби земетресения (магнитуд 6.0–6.0). Такъв е примерът на
земетресението в района на Стражица през 1986 г. От изготвената карта на сеизмичните
зони на България (Фиг. 6) се вижда, че евентуалните най-опасни земетръсни огнища
(огнищни зони) са в Североизточна и Югозападна България. Силни земетресения могат
да станат в Маришката, Софийската и Горноряховската сеизмични зони.
55
Фиг. 6. Карта на най-опасните сеизмични зони – възможни огнища на
земетресения

В близост с българската територия (в районите на Вранча и Хеленската арка) са


разположени огнища на дълбочина 100–200 км, които обаче оказват неблагоприятни
последствия на големи разстояния (например земетресението от Вранча през 1977 г.).

Земетръсната активност е свързана със зоните на съчленение на различните по


ранг геотектонски и неотектонски структури и разломни линии. Активността е отразена
на картата на епицентрите на земетресенията с магнитуд М≥ 4. Това разпределение на
епицентрите се потвърждава и от картите на слабите земетресения с магнитуд М≥ 2.5 за
периода след 1980 г. (Solakov, Simeonova, 1993).

Картата на епицентрите (Фиг. 7) маркира и границите на основните сеизмични


райони в страната, отразени чрез сеизмичните зони в тях. Рило-Родопският сеизмичен
район обхваща Струмската (2) и Родопската (3) сеизмична зона. Средногорският район
обединява Софийската (1), Маришката (4) и Бургаската (7) сеизмична зона.
Североизточният район включва Горнооряховската (5) и Шабленската (6) зона.

56
4 4
Г е о гр а ф с ка ш и р и н а ( N )

4 3

4 2

4 .0 ≤ M < 5 .0
5 .0 ≤ M < 6 .0
6 .0 ≤ M < 7 .0

7 .0 ≤ Μ

4 1
2 2 2 4 2 6 2 8

Г е о гр а ф с к а д ъ л ж и н а ( Е )

Фиг. 7. Карта на епицентрите (М≥ 4.0)

57
Повторяемостта на земетресенията се изразява чрез емпиричната зависимост
logN=a-bM, където N е средногодишният брой на земетресенията с магнитуд М. Оценките
за N и средния интервал между тях Т=1/N са дадени в Таблица 5.

Таблица 5. Повторяемост на земетресенията в България и Централните


Балкани
Средногодишен брой на Среден интервал в години
Магнитуд
земетресенията N T=1/N
М
България Ц. Балкани България Ц. Балкани
3 8.3 91 0.12 0.01
4 1.23 11 0.81 0.09
5 0.18 1.32 5.5 0.76
6 0.26 0.16 37 6.3
7 0.004 0.02 250 52
8 0.0006 0.0023 1700 440
.4.3. Оценка на риска
Една достатъчно обективна прогнозна оценка за възможните последствия от
бъдещи силни земетресения в страната е много съществена за превантивната дейност.
Оценката на очакваните разрушения и жертви се отнася към комплексните и относително
слабо застъпени в световната литература задачи (Христосков, Солаков, 1992, 1994, 1995,
Христосков и др., 1982, 1984, Христосков, Самарджиева, 1984, Христосков, Самарджиева,
Солаков, 1989, Christoskov, Solakov, 1995, Disaster prev., 1986, Earthquake prediction, 1984,
Hiramatsu, 1980, Protecting, 1981). Принципните трудности са свързани с методологичната
база, с непълната информация за ефектите от минали силни земетресения, както и с
несъвместимостта на съвременната и предишната обстановка по отношение на сграден
фонд, гъстотата на населението и редица други параметри.

С разработката на подобна автоматизирана система, означавана с абревиатурата


ASEC, нашата страна се оказа в изпреварваща позиция спрямо водещи сеизмологични
институции и държави в света. Чрез ASEC може да се моделират и оценяват
последствията от земетресения в магнитудния интервал от 4.1 до 8.0 с епицентър в
произволна точка от територията на страната или от околните сеизмични зони. На тази
етап на разработка на ASEC системата оценява повредите и разрушенията в сградите и
съоръженията, човешките загуби (убити и ранени) и стойността на сумарните щети в
инфраструктурата на засегнатите селища. Засега не се отчитат екстремалните случаи,
което означава, че получаваните оценки следва да се разглеждат като най-правдоподобни
в средностатистически смисъл.

58
Ж е р т в и
Р а н е н и
А р х и т е к т . п о в р е д и
К о н стр у к т. п о в р ед и
Р а з р у ш е н и с г р а д и
1 60 Щ е т и ( м и л н . U1
6
S0 $ )
М а г н и т у д 7 . 0
М агн и ту д 7 .5

1 50 1 50

1 40 1 40

М илиони $U S
Брой

1 30 1 30

1 20 1 20

1 10 1 10
С т р у м М с ка ар и Шш ка аб л еС н о с ф к иа й с к а Г о р н о о р я х о в с к а

Фиг. 8. Графично сравнение на последствията (жертви, ранени, сгради по


категория на повредите и щетите в инфраструктурата) за средни моделни условия от
земетресения с магнитуди М=7 и М=7.5 в основните огнищни зони на България.

Последствията зависят от магнитуда на земетресението и отдалечеността на


обектите от епицентъра. Най-силни са въздействията (най-висока степента по МШК) в
епицентралната зона, като те постепенно отслабват с увеличаване на разстоянието до
епицентъра поради затихването на сеизмичните вълни. Въздействията от VII и по-висока
степен предизвикват значителни повреди и разрушения в сградите и съоръженията. В
епицентралните зони на силни (М≥ 6), плитки (до 30 км) земетресения или в доста
обширни райони при силни (М≥ 6.5), дълбоки (над 50 км) земетресения са типични
въздействия от VIII и по-висока степен с твърде неблагоприятни последствия:
- слаби до пълни и разршения на сградния фонд;

59
- човешки жертви, затрупани хора, нуждаещи се от спасяване; хора, останали без
подслон, нуждаеще се от настаняване и всестранно осигуряване;
- нарушена система на електроснабдяване;
- затруднено снабдяване на населението с питейна вода, разрушени напорни
кули, дюкери и аквадукти.
- излизане от строя на част от промишлените обекти поради недостиг на ток, газ
и вода за технологични нужди (предприятията от хранително-вкусовата
промишленост);
- сложна пожарна обстановка, вероятност от взривове и пожари в съоръженията и
обектите, пренасящи, съхраняващи и работещи с природен газ, пропан-бутан и
др. нефтопродукти;
- повреди в хидротехническите съоръжения, водещи до опасност от наводнения,
които в определени райони могат да бъдат и катастрофални;
- нарушено движение по автомобилните и железопътните пътища, разрушени
пътни съоръжения, мостове, надлези, тунели, ел. контактната мрежа и др.;
- нарушена национална съобщителна система.
- възможни взривове или замърсяване с промишлени отрови в много от
промишлените обекти;
- потенциална опасност от епидемии;
- значителни загуби в животновъдството, водещи до ветеринарно-санитарни и
екарисажни работи и клане на животни по необходимост.
Земетресенията със среден и голям магнитуд могат да станат повод за различни по
обхват и характер екологични проблеми, свързани с:

- рушащата мощ на вълните цунами по морските крайбрежия (Фиг. 9).

Фиг. 9. Потенциални източници на цунами в Черно море и най-уязвими


области

- повредата и разрушаването на бентове на изкуствени водохранилища;

- повреждането или разрушаването на складови постройки, резервоари или


далекопроводи за земен газ, течни горива или други химически вещества;

60
- повреждането или разрушаването на електрически далекопроводи и пр.

Всяка една от гореизброените злополуки може да стане причина за различно


сериозни ландшафтни (опустошаване на различно дълги и широки ивици от морското
крайбрежие, различно трайно наводняване на по-големи или по-малки територии,
отравяне на части от атмосферата, предизвикване на големи горски и степни пожари) и
антропогенни промени (разрушаване на регионалната инфраструктура, на шосейни и
релсови съоръжения, прекъсване на водо- и енергоснабдяването и пр.). Характерна
особеност на тези екологични аварии е непредвидимостта и кратковременността на
породилото ги събитие – обстоятелство, което допълнително затруднява защитните и
възстановителните дейности

Най-тежка обстановка обикнове се създава в гъсто застроената, централна градска


част; промишлените райони на големите градове и местата със старо или несъобразено с
антисеизмичните изисквания строителство.

В страната се очертават 7 сеизмоопасни участъка с прогнозна интензивност от VIII


степен с население 3 000 994 души, където разрушенията на сградния фонд могат да
достигнат до 26%, и три сеизмоопасни участъка от IX степен със 76 по-големи населени
места и население 2 858 080 души.

61
Таблица 6. Оценка на риска от земетресения

62
Вероятност Сила очаквани поражения
(ниска, (ниска, (малки, средни, големи)
Област
средна, средна, човешки материалн екологични
висока) висока) загуби и загуби поражения
1 Благоевград висока висока средни средни високи
2 Бургас ниска ниска ниски средни средни
3 Варна средна средна средни високи високи
4 Велико Търново висока висока средни средни средни
5 Видин ниска ниска ниски ниски ниски
6 Враца ниска средна ниски средни средни
7 Габрово средна средна ниски средни ниски
8 Добрич висока висока средни средни средни
9 Кърджали средна ниска ниски средни средни
10 Кюстендил средна средна ниски ниски средни
11 Ловеч ниска средна ниски ниски ниски
12 Монтана ниска ниска ниски ниски ниски
13 Пазарджик висока висока средни средни средни
14 Перник средна средна средни високи високи
15 Плевен средна средна средни средни високи
16 Пловдив висока висока средни високи високи
17 Разград средна средна ниски ниски ниски
18 Русе висока висока средни високи високи
19 Силистра висока висока средни ниски средни
20 Сливен средна средна средни средни средни
21 Смолян средна средна ниски ниски ниски
22 София-град висока висока високи високи високи
23 София средна средна ниски средни ниски
24 Стара Загора висока висока средни високи средни
25 Търговище висока средна ниски ниски ниски
26 Хасково висока висока средни високи високи
27 Шумен средна средна ниски средни средни

63
Вероятност Сила очаквани поражения
(ниска, (ниска, (малки, средни, големи)
Област
средна, средна, човешки материалн екологични
висока) висока) загуби и загуби поражения
28 Ямбол висока средна средна средна ниска

Силистра
Видин
Русе Добрич
Разград
Монтана
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово

Перник София Сливен


Бургас
Стара Загора
Кюстендил Сеизмични рискове
Ямбол
Пловдив 3
Пазарджик

Хасково
вероятност
Благоевград
човешки загуби
Смолян Кържали инфраструктурни загуби
екологични загуби

Фиг. 10. Карта - сеизмични рискове

5. Свлачищни рискове
.5.1. Обстановка
Свлачищата са едни от основните неблагоприятни явления, които формират
потенциална геодинамична опасност. Те са неравномерно пространствено разпределени
по територията на страната, като са обособени райони с повишена концентрация. Досега
са регистрирани повече от 900 свлачища в 350 населени места с обща площ 20 хил. ха
(География на България, 2002). Проблемът за оценка на опасността от свлачища заема
важно място в разработената “Национална стратегия за прогнозиране, предотвратяване и
ликвидиране на последствията от свлачищните процеси в Р. България” (1999 г.). Тя е част
от “Национален план за действие по околна среда – здраве”, съгласно решение на
Министерски съвет №314/29.06.1998 г. Раздел 3.8 (т. 28).

За предварителна оценка на разпространението на свлачищата и свлачищната


опасност в Р. България са съставени каталог и карта на свлачищата в М 1:500 000.

.5.2. Разпределение на свлачищата по административни области


Дадените по-долу данни подлежат на обновяване поради значителната дейност
по изграждане на противосвлачищни конструкции в периода след 2000 г.

На територията на Р. България са регистрирани по данни от поделенията на


“Геозащита” общо 917 бр. свлачища (в населени места, курортни комплекси и вилни

64
зони). От тях 504 бр. са активни; 208 бр. са потенциално активни; 205 бр. са
стабилизирани. От общия брой на регистрираните свлачища 242 бр. са достатъчно
проучени, 140 бр. са средно проучени и 535 бр. са недостатъчно проучени.

По материалите на кадастъра е направен преглед на разпространението на


свлачищата и по административни области (Таблица. 7).

От свлачищни процеси в регулационните планове на населените места са засегнати


2368 сгради, 20 826 м пътища и 19 538 дка земеделски земи и горски фондове.

Свлачищните процеси не са равномерно разпределени по цялата територия на


страната. Те са концентрирани в отделни области характерни със специфичен геоложки и
тектонски строеж. Могат да се отделят няколко региона от страната с по-висока
концентрация на свлачищни явления. Такива са Дунавското крайбрежие, Черноморското
крайбрежие, Предбалкана, Софийската и Пернишката котловина и др.

От свлачищни процеси в най-висока степен са засегнати областите, разположени


по десния бряг на р. Дунав. В тези области са регистрирани 369 бр. свлачища, което
представлява 40 % от общия брой на регистрираните в страната свлачища. Геоложкият
строеж на десния Дунавски бряг (предимно плиоценски и кватернерни глинести
седименти, залягащи над устойчиви на ерозия скални и полускални кредни седименти) е
предпоставка за оформянето на значителни по размер свлачища. Засилената речна ерозия,
подземните води и човешката дейност предизвикват тяхното периодично активизиране.

Най-голям брой свлачища са регистрирани в Плевенска област – 156 бр. От тях 112
бр. са активни, а едва 2 свлачища са регистрирани като стабилизирани.

В областите разположени по Черноморското крайбрежие са регистрирани 121 бр.


свлачища, което представлява 13 % от общия им брой в страната. Във Варненска и
Добричка област 80 % от свлачищата са по крайбрежието. Значителна част от тях се
активизират периодично вследствие както на природни фактори така и на антропогенна
намеса. Най-висок е процентът на активните свлачища във Варненска област – 31 бр. или
56 % от всички активни свлачища по Черноморското крайбрежието. Броят на
стабилизираните свлачища по Черноморското крайбрежието е 38, което е 18 % от всички
стабилизирани в страната свлачища.

Областите, обхващащи части от Предбалкана, са засегнати от 256 бр. свлачища. Те


са сравнително плитки и със значително по-малък обем от свлачищата по Дунавското и
Черноморското крайбрежия. Предизвикани са предимно от речна ерозия и антропогенна
дейност (подсичане на стръмни склонове, претоварването им с насипи, повишение на
нивата на подземните води). Активните свлачища в тези области са 158 бр., или 62%,
стабилизирани са 39 бр., което прави 15 % от регистрираните свлачища.

Значително разпространение имат свлачищата в Софийска и Пернишка област.


Разпространени са предимно по периферната рамка на котловините. Обхванати от
свлачищните процеси са както палеогенските и неогенски седименти, така и
кватернерните отложения. Там са регистрирани общо 79 бр. свлачища, което е 9 % от
общия брой. Активните свлачища са 13 бр., а стабилизираните – 32 бр. Броят на
укрепените свлачища за трите района (София-град, София-област и Перник) е един от
най-високите за страната – 40 % от общия брой регистрирани свлачища в тези области.
Многобройни и най-големи са свлачищата в Родопската област, но засега те не са
достатъчно изучени.

65
Таблица. 7. Разпределение на свлачищата по административни области

застрашен сграден

земеделски земи и
инфраструктура и
Степен на изученост на

горски фондове
Степен на активност на свлачищата

Регистрирани
свлачищата

Засегнат и

Засегнати
свлачища

Засегната

пътища
№ по

фонд
Област
ред
потен- стабили- недоста- доста-
активни средна
циални зирани тъчна тъчна

пътища
№ Бр. бр. дка бр. бр.
m
01 Благоевград 13 13 210 648 3 2 8 3 2 8
02 Бургас 24 26 200 275 14 5 5 7 2 15
03 Варна 60 191 1500 21 31 10 19 27 4 29
04 Велико Търново 156 301 3676 451 86 43 27 102 25 29
05 Видин 67 42 8355 7846 48 17 2 24 42 1
06 Враца 74 245 74 6562 38 31 5 50 16 8
07 Габрово 73 117 1304 2 53 9 11 44 12 17
08 Кърджали 17 25 231 227 3 1 13 10 7
09 Кюстендил 17 46 161 585 3 1 13 6 - 11
10 Ловеч 27 103 1407 31 19 7 1 21 1 5
11 Монтана 42 723 400 - 39 3 - 25 9 8
12 Пазарджик
13 Перник 40 50 415 1015 5 3 32 14 - 26
14 Плевен 156 109 222 - 112 42 2 119 12 25
15 Пловдив 15 72 156 86 2 3 10 6 - 9
16 Разград
17 Русе 17 38 220 - 7 9 1 10 4 3
18 Силистра 13 14 да да 5 4 4 5 1 7
19 Сливен 6 9 25 34 6 - - 4 1 1
20 Смолян 8 21 200 22 6 1 1 4 - 4
21 София-град 28 35 380 333 5 4 19 16 1 11
22 София-област 11 52 285 935 3 - 8 9 1 1

66
застрашен сграден

земеделски земи и
инфраструктура и
Степен на изученост на

горски фондове
Степен на активност на свлачищата

Регистрирани
свлачищата

Засегнат и

Засегнати
свлачища

Засегната

пътища
№ по

фонд
Област
ред
потен- стабили- недоста- доста-
активни средна
циални зирани тъчна тъчна

23 Стара Загора
24 Добрич 37 74 1200 - 10 13 14 17 5 15
25 Търговище 9 62 200 200 - - 9 7 1 1
26 Хасково
27 Шумен 7 - 5 265 6 - 1 5 1 1
28 Ямбол

Забележка:

1. Данните включват само населени места, вилни зони и курортни комплекси.

2. За непопълнените области няма сведения

67
Заключение

Неотложна задача е по-нататъшното развитие на картирането и кадастърът,


отразяващи съществени елементи на свлачищната опасност в урбанизираните
територии. Тази информация ще послужи за вземане на управленски решения и
разработване на превантивни за мерки намаляване на последствията от свлачищните
процеси, като материални загуби, екологични последствия и предотвратяване (във
възможната степен) на човешки жертви. За по-надеждно прогнозиране на свлачищната
опасност е полезно обхватът на бъдещите изследвания да се разшири и върху
останалата част от страната – пътища, ж.п. линии, открити рудници, язовири и др.
Събраната информация ще се използва за създаване на информационна база данни
“Свлачища” (GIS). За районите и областите с широко развити свлачищни процеси е
необходимо да се премине и към по-едри мащаби на картиране на свлачищата.
Особено важно е изграждането на мониторингови мрежи за инструментален контрол
на активни и потенциални свлачища.

Всичко това ще бъде в основата на проучване, проектиране и изграждане на


геозащитни системи, където е необходимо. Необходимо е да се приеме и въведе в
действие съставената “Национална стратегия за прогнозиране, предотвратяване и
ликвидиране на последствията от свлачищните процеси в Р. България ”.

6. Климатични, метеорологични и хидрологични рискове


.6.1. Обстановка
Обект на изследване трябва да бъдат две групи рискови явления: едните –
природни, другите – антропогенни.

.6.1.1. Природни явления


Документирани са всички природни явления, които са се развили на
територията на страната ни в последните около 120 години. Информация за
характеристиките на типичните за нашите райони климатични явления има във всички
климатични, хидроложки и агрометеорологични справочници, претърпели вече
няколко актуализации. От тях могат да се получат сведения за явления, свързани
например с вятъра (смерчови явления, снежни и прашни бури, фьон и бора, ветрови
натоварвания над съоръженията), интензивни валежи и градобития, засушавания (вкл.
пресъхване на реки), периоди с екстремно ниски и високи температури на въздуха,
обледеняване на въздушни електропроводи, снежни лавини, силно ветрово вълнение
на Черно море и други.

Приложена е карта на разливите в България. Характерно е, че големите


наводнения у нас са резултат от екстремно високи речни вълни, формирани главно от
интензивни валежи и много рядко – от интензивно снеготопене
.6.1.2. Антропогенни явления
Най-рискови явления от антропогенен произход са “зимният” и “летният” смог
в градовете; намаляването на озона в стратосферата и “глобалното затопляне” на
приземния въздух, което може да доведе до изменение на земния климат.

Периодите със “смог” са рисково явление, характерно за урбанизираните


райони както през зимата (“сярнокиселинен” смог), така и през лятото (“фотохимичен”
смог). Градското замърсяване на въздуха по мащаби е локално. То обаче се разглежда
самостоятелно, защото градовете представляват области на локални максимуми на
замърсяването на въздуха поради голямата концентрация на автомобили, на
промишлени, битови и други източници. Замърсяването на въздуха в градовете е един
от най-важните съвременни проблеми, особено за силно урбанизирани континенти
като Европа (около 70% от жителите живеят в градове) и Америка, защото в тях са
концентрирани голяма част от материалните и културно-исторически ценности с
национално и световно значение. Високото ниво на замърсяване е причина за редица
неблагоприятни, а често вредни и опасни последици за жителите и ценностите.

Един от актуалните глобални проблеми на човечеството се отнася до


образуването и разрушаването на стратосферния озон. Продължаването на
тенденцията от последните 20-25 години към изтощаване на глобалния озон в
стратосферата представлява изключителна опасност за живота на Земята. Главна роля
за това играят газове, отделяни от дейността на хората и натрупващи се в ниските
слоеве. Веригата от процеси, водещи до разрушаване на озона в стратосферата започва
с емисии в приземния въздух на газове източници на халогени, съдържащи хлорни и
бромни атоми. Част от тях имат природен произход, но по-съществено значения вече
имат онези, произтичащи от производствената и битова дейност на хората.

Друг проблем представлява установяваното през последното столетие


затопляне на глобалния климат. От началото на 80-те години на ХХ в. в България се
наблюдава тенденция към слабо затопляне, като 1994 и 2000 г. са сред най-топлите
години в страната през ХХ век. Значително затопляне от края на 70-те години на ХХ в.
се наблюдава през топлото полугодие в страната. Тенденцията към повишение на
температурите е характерна и за зимата. Колебанията на валежите в България показват
тенденция към спадане в края на миналото столетие. Годишните валежни суми в
Южна България през 2003 г. са под нормалните, т.е. засушаването в България
продължава да е част от климатичния цикъл и в началото на ХХI век.

В повечето климатични сценарии се приема, че зимните валежи в България ще


се увеличават до края на сегашното столетие, а валежите през топлото полугодие и
най-вече през лятото ще намалеят значително.

.6.2. Потенциално опасни обекти (и тяхното териториално


разположение) за възникване на риска
Потенциално опасни райони представляват преди всичко градските и
индустриални центрове, в които действат много източници на замърсяване на въздуха.
Явлението “зимен (сярнокиселинен) смог” се проявява в периоди на “застой на
въздуха”, когато, особено в котловинните полета, се образуват слоеве на температурни
инверсии, често водещи до мъгли. Ако в такива райони действат много и мощни
индустриални, битови и други източници на серни съединения (предимно SO2),

69
капките на мъглата стават разтвори на сярна киселина. “Летният (фотохимичен) смог”
се получава през горещи летни дни в периоди с интензивна ултравиолетова слънчева
радиация. Тогава във въздуха на някои градове могат да се образуват токсични
фотохимични оксиданти, индикирани по един от тях - тропосферния (приземен) озон.
Главен участник във фотохимичните реакции е N0, отделян предимно от
автотранспорта, който в реакция с озона непрекъснато образува N02. Осъществяващите
се следващи реакции с участието на азотните окиси и наличните в такива райони
летливи органични съединения (VOC), водят до образуване в градския въздух на
високи концентрации от фотооксиданти, включително и озон. Тези процеси са
сравнително бавни, поради което озон може да продължава да се образува и по време
на пренасянето от вятъра на замърсители в т.нар. “градски факел” (plume) т.е.
проблемът може да стане и регионален. Преносът е несъществен, когато градовете са
разположени в затворени котловини или долини, или когато замърсеният въздух
участва в затворена циркулационна система като морски бриз или при блокиране на
циркулацията. Тогава времето на престой на замърсителите в района е достатъчно
дълго за осъществяване на фотохимични реакции и достигане на високи нива на
замърсяване. Известна информация за потенциално опасни обекти за възникване на
риск може да се очаква, например, при необосновано строителство върху ниските
тераси на реките. За да се докаже това обаче би трябвало да се проведе анализ на
устройствените планове на населените места.

Потенциални рискови обекти при възможна промяна на климата са свързани


със земеделието и горското стопанство, водните ресурси и здравеопазването. Те са
следните:

а) обекти от земеделието поради:


- очаквано редуциране на валежите през ХХІ в., особено на тези през
топлото полугодие;
- очаквано затопляне, при което се скъсява реалният вегетационен
период най-вече на сегашните пролетни земеделски култури;
- поява на нови болести и вредители поради промени в климата.
б) обекти от горското стопанство поради:
- очаквано затопляне и засушаване;
- нарастване на риска от увеличаване броя на горските пожари
вследствие на по-сухия и по-топъл климат.
в) рискове за човешкото здраве:
- увеличаване броя на топлинните удари поради затопляне;
- поява на нови болести и/или промяна в честотата на другите болести.
Особено внимание представлява потенциалната възможност да се получат
промени (особено във възходяща посока) в интензитета на екстремните
метеорологични явления (напр. наводнения, суши, гръмотевични бури; пожари и др.),
включително, ако водят до поява и на неблагоприятни явления, които не се
наблюдават до момента в нашите ширини. По този въпрос обаче за сега могат да се
представят само хипотези. ЕС е в състояние да представи явленията и процесите,
предсказвани от научните изследвания, които макар все още и хипотетични, могат да
се проявят на територията на България и съседните страни.

70
Сценарии (възможни причини/причинители) на риска (да се отчита и
възможността за настъпване на риск вследствие на терористична дейност)

Възможните причинители на бедствени явления се изследват във връзка с


тяхната прогноза. Съществена помощ за такива прогнози представляват климатичните
характеристики на такива явления по данни от наблюденията, а също така
хидродинамичните (числени), синоптични и статистически методи. Някои от
причините за възникване на опасни хидрометеорологични природни явления са
толкова достоверно проучени, че осигуряват почти 100% прогноза за появата на
определени явления. Има например много висока вероятност за прогноза на силни
ветрове през зимата, придружени със силна снежна буря, обледеняване и преспи по
пътищата, обледеняване и повреда на въздушни електропроводи. Това са явления,
свързани с определени синоптични ситуации, които се наблюдават предимно в
североизточните части на страната, рядко – в цяла източна България.

Специално трябва да се подчертае, че промените на глобалния климат се


обуславят от природни (земни космически) и антропогенни фактори. Промените в
глобалния климат оказват в една или друга степен влияние и на изменението в
регионалния климат Антропогенният фактор е свързан с увеличение на емисиите на
парникови газове в атмосферата, което предизвиква затопляне на приземния въздух.
Съгласно Протокола от Киото, трябва да се предприемат мерки за намаляване
концентрациите на парникови газове в атмосферата. Но дори и да се изпълнят тези
мерки, очаква се стабилизацията на парниковите газове в атмосферата (и респективно
т.нар. “усилено въздействие на парниковия ефект”) да се постигне едва след дълъг
период (напр. десетки години)

Кои райони (области) ще бъдат засегнати и в каква степен (експертна


оценка на последствията)

Сложният релеф на територията на нашата страна определя изключителното


разнообразие на проявите и мястото на природните и антропогенни явления. Все пак
съществува обаче известна представа за характеристиките на рисковите явления, които
се проявяват у нас. Тази представа е изразена до известна степен в приложената
таблица. Трябва обаче специално да се подчертае, че таблицата в този вид дава много
малко информация. Данните от нея не позволяват да се посочи за кои явления става
дума, особено за тяхното разнообразно пространствено разпределение.

Относно евентуалните климатични изменения, най-уязвими се очаква да бъдат


районите в Южна България и най-вече в Югозападна и Югоизточна България, където
дори и при съвременния климат се установяват периоди с високи температури и
недостатъчни валежни суми през топлото полугодие.

.6.3. Сценарии (опасни метеорологични явления, които могат да


доведат до бедствено положение)
.6.3.1. Наводнения.
а/ значителни и интензивни валежи, водещи до локални наводнения . Възможни
райони – цялата страна;

71
б/ чувствителни затопляния през втората част на зимата и началото на пролетта,
придружени с валежи от дъжд и бързо топене на снежната покривка. Могат да
предизвикат преливане на малки и средни водоеми и вторични неблагоприятни
явления. Възможни райони – предимно Източните Родопи.

Фиг. 11. Заливни зони6

1. Обилни снеговалежи и снежни виелици, предизвикващи прекъсване на


комуникации и съпътствуващи затруднения (евентуални жертви). Възможни
райони – предимно планинските райони, Северна България и Тракийската
низина.

2. Силни ветрове, включително фьон, шквал, силен поривист вятър, смерч,


предизвикващи прекъсване на комуникации, материални щети и
съпътствуващи затруднения (евентуални жертви). Възможни райони –
цялата страна.

3. Метеорологични обстановки, водещи до пожари – продължителни


засушавания, съпроводени с високи температури и ниска влажност.
Възможни райони – цялата страна.

4. Неблагоприятни явления за селското стопанство – градушки, прашни


бури, суховеи, слани, мраз, екстремни температури

5. Рискови явления в градски и индустриални центрове - зимен


(сярнокиселинен) смог и летен (фотохимичен) смог
6
Източник – ДА “Гражданска защита”

72
Таблица 8. Опасни метеорологични явления, които могат да доведат до
бедствено положение

Вероятност за поява – Човешки Материал Екологичн


Явление загуби ни загуби и загуби
район
1. Наводнения. Цялата страна Малки Малки Много
а/ значителни и интензивни или малки
валежи, водещи до локални средни или
наводнения . малки
Предимно в
б/ чувствителни затопляния Източните Родопи
през втората част на зимата и
началото на пролетта,
придружени с валежи от дъжд,
и предизвикващи бързо топене
на снежната покривка. Могат
да предизвикат преливане на
малки и средни водоеми и
вторични неблагоприятни
явления.
2. Обилни снеговалежи и Предимно Малки Малки Много
снежни виелици, планинските или малки
предизвикващи прекъсване на райони, Северна средни или
комуникации и съпътствуващи България и малки
затруднения (възможни са Тракийската
жертви). низина
3. Силни ветрове, Цялата страна Малки Малки Много
включително фьон, шквал, или малки
силен поривист вятър, смерч, средни или
предизвикващи прекъсване на малки
комуникации, материални
щети и съпътствуващи
затруднения (възможни са
жертви).
4. Метеорологични цялата страна Малки Малки Много
обстановки водещи до или малки
пожари – продължителни средни или
засушавания, съпроводени с малки
високи температури и ниска
влажност.
5. Неблагоприятни явления цялата страна Малки Много
за селското стопанство – малки
градушки, прашни бури, или
суховеи, слани, мраз, малки
екстремни температури.
Градски и
6. Зимен и летен смог Малки Малки Малки
индустриални или или
центрове, главно в средни средни
котловинни
райони

73
.6.4. Оценка на риска
Таблица 9. Оценка на загубите от климатични и хидроложки рискове

време за очаквани поражения


Вероятност Сила
предупреждение (малки, средни, големи)
Област (ниска, средна, (ниска, средна,
(малко, човешки материални екологични
висока) висока)
средно,голямо) загуби загуби поражения
1 Благоевград ниска ниска малки средни малки
2 Бургас средна средна малки средни средни
3 Варна средна средна малки средни средни
4 Велико Търново ниска средна без средни малки
5 Видин ниска ниска без малки малки
6 Враца ниска ниска без малки малки
7 Габрово ниска ниска без малки малки
8 Добрич средна средна малки средни средни
9 Кърджали ниска средна малки средни малки
10 Кюстендил ниска средна без малки малки
11 Ловеч ниска средна без малки малки
12 Монтана ниска ниска без малки малки
13 Пазарджик ниска средна без средни средни
14 Перник ниска ниска без малки малки
15 Плевен ниска средна без средни малки
16 Пловдив ниска средна без малки средни
17 Разград средна средна малки средни малки
18 Русе средна средна без средни малки
19 Силистра средна средна малки средни малки
20 Сливен средна средна малки средни малки
21 Смолян ниска ниска без малки малки
22 София-град ниска ниска без малки малки
23 София ниска средна без средни малки
24 Стара Загора ниска средна без средни малки
25 Търговище средна средна малки средни малки
26 Хасково ниска ниска без малки малки
27 Шумен средна средна без средни малки
28 Ямбол средна средна без малки малки

74
Силистра
Видин
Русе Добрич
Разград
Монтана Плевен
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово

Перник София Сливен


Бургас
Стара Загора
Кюстендил Ямбол
Пловдив
Пазарджик Климатични и Метеорологични рискове
2
Хасково
Благоевград
Смолян Кържали вероятност
човешки загуби
инфраструктурни загуби
екологични загуби

Фиг. 12 Климатични и метеорологични рискове

7. Инфраструктурна обстановка
При определяне на правомощията на Министерския съвет на Р. България
според внесения в Народното събрание (27 юли 2004 г.) проект на Закон за управление
при кризи7 в чл. 12, т. 11 се изисква приемането на

Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на


потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по
защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните
обекти8.

Забележка: Експертен съвет № 7 към НКС разработва въпроса за критичната


инфраструктура. Предполага се, че списък на потенциално опасните обекти ще бъде
представен от останалите експертни съвети в зависимост от областите на техните
компетенции. Анализът в настоящия раздел може да послужи за определяне на обекти,
които имат “критично значение” за функционирането на критичната инфраструктура и
се разглеждат като нейна интегрална част.

7
Закон за управление при кризи, Проект, 402-01-37, внесен от Министерския съвет на Р.
България в Народното събрание на 27 юли 2004 г.,
<http://www1.parliament.bg/infocenter/zakonoproekti/402-01-37.pdf>, (13 септември 2004 г.).
8
Курсивът е добавен от авторите на настоящия доклад.

75
За системите от критичната инфраструктура и потенциално опасните обекти на
ведомствено, областно и общинско равнище се създават и поддържат регистри9.
Предвиденият в проектозакона Национален център за управление при кризи поддържа
централен регистър10.

Проектозаконът определя “критичната инфраструктура” като

система от съоръжения, услуги, информационни системи, чието спиране,


неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно
отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на населението,
околната среда, националното стопанство или върху ефективното
функциониране на държавното управление11.

Някои страни изрично определят като част от критичната инфраструктура


системата за отбрана и управлението в извънредни ситуации12. Други страни
подчертават критичното значение на функционирането на администрацията, системата
за здравеопазване и системата за осигуряване на обществения ред13.

Авторският колектив смята, че всички тези аспекти трябва да бъдат взети


предвид. Това е напълно възможно при едно разширено тълкуване на термина
“държавно управление” във възприетата в проектозакона за управление на кризи
дефиниция.

Използваното в САЩ определение14 включва и виртуални системи и


съоръжения. То не дефинира изрично термина “виртуални”. Не е изключено освен
информационни масиви, бази данни и т.н. да се имат предвид морално-психологически
и социални характеристики и тенденции в обществото и системата на държавно
управление, вкл. в службите за сигурност и въоръжените сили.

Аналогично третиране се среща и в официални документи на Руската


федерация. Така например, в Доктрината за информационна сигурност като основни
заплахи за “информационната инфраструктура” се разглеждат “противозаконното
използване на специални средства за въздействие върху индивидуалното, груповото и

9
Закон за управление при кризи, Проект, 402-01-37, чл. 17(1), т. 7в, чл. 19(1), т.12б и чл. 22, т.
11б.
10
Закон за управление при кризи, Проект, 402-01-37, чл. 27, т. 12б.
11
Закон за управление при кризи, Проект, 402-01-37, т. 8 на параграф 1 от допълнителните
разпоредби.
12
Например Австралия и Швейцария – вж. Andreas Wenger, Jan Metzger, and Myriam Dunn, eds.,
International Critical Information Infrastructure Protection Handbook (Zurich: Center for Security Studies and
Conflict Research, ETH, 2002).
13
Ibid. – например Германия и Холандия.
14
Документа Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to
Intercept and Obstruct Terrorism, известен като USA PATRIOT Act of 2001 (42 U.S.C. 5195c(e)) определя
критичната инфраструктура като “systems and assets, whether physical or virtual, so vital to the United
States that the incapacity or destruction of such systems and assets would have a debilitating impact on security,
national economic security, national public health or safety, or any combination of those matters.”

76
общественото съзнание”, “девалвацията на духовните ценности” и “снижаването на
духовния, нравствен и творчески потенциал на населението на Русия”15.

Авторският колектив не разглежда този втори възможен аспект на понятието


“критична инфраструктура”.

Авторският колектив разглежда следните сектори на критичната


инфраструктура:
 Осигуряване с питейна вода, в т.ч. водохранилища, водопроводи за питейна
вода и пречиствателни съоръжения.
 Някои страни включват и осигуряването с хранителни продукти; може да
помислим за включване на някои жизнено-важни продукти, например
хляб/брашно, олио и т.н.
 Снабдяване с горива и гориво-смазочни материали (Особено за нуждите на
въоръжените сили и другите организации от сектора за сигурност, лечебни
заведения и т.н., но също така и за частния и обществения транспорт).
 Транспорт, в т.ч.:
o пътна мрежа;
o система за железопътен транспорт, вкл. железопътни линии, мостове,
тунели, гари, подвижен състав, депа и системата за управление на
железопътния транспорт;
o система за управление на корабоплаването в крайбрежните води, реките
и в пристанищни райони;
o система за управление на въздушния транспорт, вкл. система за
наблюдение на въздушното пространство, ръководство на въздушното
движение и летищна инфраструктура;
 Енергийна система, в т.ч.:
o система за производство, пренос и разпределение на електроенергия (От
всички възможни източници – ядрена, водна, въглища, газ/мазут и др.);
o системите за доставка на съответните енергийни източници;
o система за пренос и разпределение на природен газ;
 система за банкови и финансови услуги;
 телекомуникации, вкл. кабелни, клетъчни, спътникови, Интернет и т.н.
 система за управление при кризи, в това число система от стационарни и
мобилни пунктове за управление, сензорни системи, информационни системи,
система за управление на достъпа до информационни, комуникационни и други
ресурси, системи за разпределено вземане на решение и т.н. Тази система
включва четири основни взаимодействащи (и частично припокриващи се)
системи за управление при:
o кризи от традиционен военен характер;
o терористични действия и други нарушения на обществения ред и
сигурност, с възможни значителни негативни последици за населението,
инфраструктурата и околната среда;
o природни бедствия, аварии и катастрофи;
o кризи, свързани със застрашаване на живота на български граждани и на
българска собственост в чужбина.
15
Доктрина информационной безопасности Российской Федерации, Утвърдена от Президента
на Руската Федерация Владимир Путин на 9 септември 2000 г., № Пр-1895, раздел 2,
<http://www.scrf.gov.ru/Documents/Decree/2000/09-09.html> (14 септември 2004 г.).

77
Системното анализиране на рисковете и заплахите за критичната
инфраструктура на Р. България е в самото си начало.

Възможно е да са правени “секторни” анализи, например на рисковете и


заплахите за електроенергийната система, но авторският колектив не разполага с
достъп до съответни резултати.

Освен това извън оценка на рисковете процесът на защита на критичната


инфраструктура включва различни (както от методологична, така и от организационна
гледна точка) стъпки. Фиг. 13 изобразява този процес.

Оценка на
уязвимостта

Идентифициране на
Иницииране Оценка на
критична Оценка на Решения и/
или взаимо-
инфраструктура и рисковете или действия
планиране зависимостите
оценка на критичността

Оценка на
заплахите

Процес на защита на критичната


инфраструктура

Фиг. 13. Процес на защита на критичната инфраструктура

Макар и в опростен вид, Фиг. 13 нагледно показва, че оценката на рисковете,


свързани с критичната инфраструктура на страната, се базира на итеративно решаване
на следните проблеми:
- идентифициране на критична инфраструктура и оценка доколко “критична”
е дадена “критична инфраструктура”;
- оценка на уязвимостта на дадена “критична инфраструктура” към
реалистично природно и/или човешко (преднамерено или случайно)
въздействие;
- оценка на взаимозависимостите между отделните “сектори” на критичната
инфраструктура и техните подсистеми и компоненти;
- оценка на реалните заплахи за критичната инфраструктура;
- вземане на решения (и последващи действия) за усъвършенстване и
повишаване на защитеността на дадена инфраструктура.
Решаването на всеки един от тези проблеми, дори за отделен “сектор” или
негова подсистема, изисква да се приложи системен подход, като правило свързан с

78
разработването на комплексни модели, анализ на опит от реални случаи и учения,
както и провеждане на симулационни игри и учения.

При това обаче приложението се усложнява от редица фактори, между които са


следните:
- (силно) нелинейни зависимости между “входно въздействие” и реакция;
- комплексни взаимозависимости между сектори, подсистеми и компоненти
на критичната инфраструктура;
- крайно недостатъчни данни от реалния опит, достъпни чрез съвременни
електронни средства;
- отсъствие на “централен архив” за тези данни и независимо (като правило –
несъвместимо) развитие на отделни информационни системи;
- висока степен на субективност при сравнително оценяване на важността
(критичността) на една или друга система от критичната инфраструктура.
От друга страна, вземането на решения за развитие и повишаване на
защитеността на критичната инфраструктура е свързано с дефиниране и решаване на
многокритериални задачи, като самата формулировка и ранжирането на критериите
също са субективни (и като правило силно се влияят от организационни интереси).

Оценката на рисковете и вземането на решения за ефективна защита на


критичната инфраструктура изискват национални усилия и значителна научно-
изследователска поддръжка.

Оценки за България:
- Енергийна инфраструктура – като цяло робастна; значителна зависимост от
доставки на енергийни източници (ядрено гориво, мазут, газ)
- Банкови и финансови услуги – невисоко (но нарастващо) негативно влияние
на нарушения в съответната инфраструктура
- Транспорт – по системи

79
Фиг. 14. Потенциално опасни обекти в Р. България16

8. Общи изводи от анализа на риска за населението и


околната среда.
Сложността на проблема за оценка на риска произтича от неговия
интердисциплинарен характер.

В Р. България е възможно възникването на различни по вид бедствия, аварии и


катастрофи, които могат да предизвикат значителни загуби в човешки и материални
ресурси и да окажат неблагоприятно влияние на националната сигурност.

Прогнозата на възможните събития показва, че тяхната проява ще доведе до


сериозни затруднения в нормалната работа на инфраструктурата в районите на
бедствия, ще се нарушат жизнено важни системи за управление и нормалното
функциониране на националното стопанство.

Най-сложна обстановка ще се създаде при разрушително земетресение и авария


в атомна електроцентрала.

За овладяване на кризисните ситуации, намаляване на загубите и ликвидиране


на последствията е необходимо планиране и съгласуване на мероприятията по
защитата на населението и собствеността от органите на изпълнителната власт,

16
Източник – ДА “Гражданска защита”

80
местното самоуправление и местната администрация, организациите със стопанска и
идеална цел под ръководството на постоянните комисии.

Характерът на последствията от вероятните бедствия и аварии изисква


готовност за използване на всички способи и средства за защита на населението и
националното стопанство и провеждане на предварителни мероприятия за недопускане
и намаляване на вредното им въздействие.

Изключително важно значение за успешната защита на населението имат


превантивните дейности и особено такива, които позволяват да се прогнозира появата
и/или развитието на бедствените явления, както и за отстраняване на предпоставките
за аварии и катастрофи. Необходимо е да се полагат непрестанни грижи за укрепване
на националните сеизмологични, метеорологични и хидрологични системи за
наблюдения и прогнози, автоматизираните системи за радиационен мониторинг на
гама-фона около АЕЦ ”Козлодуй” и в страната и се развиват техните предупредителни
функции.

При възникване на огнище на биологично заразяване от особена важност е


своевременно провеждане на профилактика, лечение и дезинфекция. Необходимо е да
се определят границите на огнището на биологично заразяване от специални
противоепидемични и противоепизооточни формирования на ветеринарната
медицинската служба, които при възникнала ситуация действат синхронизирано.

Ограничаване появата и разпостранението на остри заразни болести и


вредители по селскостопанските животни и растения е задача на Националната
ветеринарно-медицинска служба и Националната служба по растителна защита.

Обемът и спецификата на спасителните и неотложните аварийно-


възстановителни работи налага поддържането в готовност и подготовката на
формированията на щатните сили и средства на министерствата и ведомствата;
Държавна агенция “Гражданска защита”; Български червен кръст; изграждане на
формирования (невоенизирани, доброволци и аварийни екипи) в производствените и
териториалните звена.

Възможните последствия за населението при възникване на бедствия, аварии и


катастрофи налагат непрекъснато и целенасочено обучение по способите за защита и
самозащита и своевременно информиране.

За осигуряване провеждането на спасителните и неотложните аварийно-


възстановителни работи и осигуряване условия за живот в бедстващи райони е
необходимо създаването на запаси от материално-технически и финансови средства и
регламентиране на реда и начините за използването им.

81
Силистра
Видин
Добрич
Русе
Разград

Монтана Плевен
Враца
Шумен
Велико Търново Варна
Търговище
Ловеч
Габрово

Перник София Сливен

Бургас
Стара Загора
Кюстендил Ямбол
Пловдив
Пазарджик

Рискове
Хасково 3
Благоевград
Смолян Кържали радиационни рискове
химически рискове
биологични рискове
сеизмични рискове
климатични рискове
Фиг. 15 Обобщена оценка на риска

83
Глава 3. Къде сме сега?

1. Нормативна база и концептуални документи в


областта на гражданската защита
.1.1. Текстове в Конституцията и законите
Основните нормативни актове, на които се базира цялостната работа на
ДА “Гражданска защита”, както и на останалите министерства, ведомства и
агенции, имащи пряко отношение към дейностите за недопускане, намаляване и
ликвидиране на последствията при възникване на бедствия, аварии и
катастрофи са:
- Конституция на Р. България;
- Закон за местното самоуправление и местната администрация (чл. 46,
ал. 1, т. 9).
- Закон за администрацията (чл. 31, т. 6 и т. 7);
- Закон за отбраната и въоръжените сили (чл. 6, т. 15 и чл. 54 ал. 3);
- Закон за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 20 ал. 1, т. 1);
- Указ 256 от 1978 г. за Гражданската отбрана (обн. ДБ бр. 14 от 1978
г., изм. бр. 12 от 1988 г.);
- Постановление на Министерски съвет № 18 от 23. 01. 1998 г. за
приемане на Правилник за организацията и дейността по
предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия,
аварии и катастрофи.
Непосредственото изпълнение на задачите, залегнали в гореспоменатите
актове, както и взаимодействието със съответните министерства, ведомства и
агенции е формулирано в “ПРАВИЛНИК за организацията и дейността по
предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и
катастрофи”, приет с ПМС № 18 от 23. 01. 1998 г., с последно изменение ДВ бр.
22 от 09. 03. 2001 г.

Основните задачи, изпълнявани съгласно нормативните документи и


залегнали в правилника за организация и дейността, са следните:

1. разработва нормативната база по защита на населението и


националното стопанство в мирно и военно време;

2. организира изграждането, комплектуването, подготовката и


използването на органите за управление, формированията и
учрежденията на гражданската защита и поддържането им във висока
степен на готовност за провеждане на спасителни и защитни
мероприятия;

3. ръководи дейността по разработването на плановете за защита на


населението и националното стопанство;

84
4. организира защитата на населението, ръководи и контролира
обучението му по защита, помощ и взаимопомощ при бедствия,
аварии и катастрофи;

5. планира и осъществява взаимодействието с поделенията на


въоръжените сили при провеждане на спасителни и аварийни
дейности в огнища на поражение (замърсявания);

6. провежда превантивната дейност за недопускане и създаване условия


за намаляване на вредните последици при възникване на критични
ситуации;

7. изучава и внедрява международния опит по защита на населението


при бедствия и аварии, принципите и нормите на международното
хуманитарно право;

8. информира населението и държавните органи за възникнали


бедствия, аварии и катастрофи;

9. организира подготовката и използването на националните сили за


провеждане на спасителни, защитни и ликвидационни мероприятия
при стихийни бедствия и аварии;

10. организира дейността на Постоянната комисия за защита на


населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския
съвет на Р. България, която координира дейността на министерствата,
ведомствата и териториалните единици по защитата населението и
националното стопанство.

.1.2. Отчетни документи по изпълнение на стратегиите


В агенцията съгласно устройствения правилник всяка година се изготвя
“Годишен отчет за дейността на ДА Гражданска защита”, който отразява
цялостната дейност и се предоставя в Министерски съвет. Освен това всяка
гоина се изготвя и “Годишен информационен бюлетин за възникналите
бедствия, аварии и катастрофи”, който се издава от Постоянната комисия за
защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерски
съвет и съдържа преглед на дейността на Постоянната комисия за защита на
населението при бедствия, аварии и катастрофи през годината и обобщени
данни за регистрираните бедствия, аварии и катастрофи на територията на
страната. Представено е участието на органите за управление и силите на
министерствата, ведомствата, областите, общините, обектите и организациите,
както и тези на ДА “Гражданска защита” в провеждането на спасителните и
неотложните аварийно-възстановителни работи.

Бюлетинът съдържа и ценен статистически материал за анализ на


цялостната обстановка в Р. България като във вид на графики и диаграми се
прави съпоставка с предходни години между броя на събитията, пострадалите в
тях и нанесените материалните щети.

85
За информиране на обществеността всеки ден се издава бюлетин за
текущото състояние на аварийната обстановка, както и за радиационния и гама-
фон на територията на страната.

Годишните и всекидневни бюлетини са свободно достъпни и могат да се


намерят в Интернет на страницата на ДА “Гражданска защита”.

2. Организационни структури и тяхното


взаимодействие
.2.1. Структури в правителството
Общото ръководство на ДА "Гражданската защита" се осъществява от
Министерски съвет, а постоянното от председателя на ДА “Гражданска
защита”. За целта към Министерски съвет е формирана и функционира
Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и
катастрофи (ПКЗНБАК), а в областите и общините са създадени постоянни
комисии, председатели на които са съответно областните управители и
кметовете.

Съгласно чл. 31, т. 7 от Закона за администрацията, областните


управители ръководят защитата на населението при бедствия и аварии, а
съгласно чл. 44, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация кметът на общината организира и провежда дейността по
защитата на населението при бедствия и аварии.

.2.2. Изпълнителни органи


Органите за управление на Гражданската защита в Р. България се състоят
от Държавна агенция “Гражданска защита”, подчинена на Министерски съвет, и
областни дирекции “Гражданска защита” в областните администрации.

Държавна агенция “Гражданска защита” е работен орган на Постоянната


комисия за защита на населението при бедствие, аварии и катастрофи към
Министерския съвет, а областните дирекции “Гражданска защита” са работни
органи на постоянните областни комисии за защита на населението от бедствия,
аварии и катастрофи. За целта администрацията на агенцията е организирана в
инспекторат и 34 дирекции и най-общо може да се раздели на Обща и
Специализирана администрация. Специализираната администрация подпомага и
осигурява осъществяването на правомощията на председателя.

Непосредственото организационно изграждане, подготовката и


ръководството на формированията на агенцията и взаимодействието с
министерствата, ведомствата и териториалните звена по предотвратяване,
овладяване и преодоляване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи
се осъществява от дирекция "Управление при кризи" и 28 дирекции
“Гражданска защита” – по една за всяка област

86
Пр е д с
на Д А

Сл у ж
За м .За м .Гл а - в Ин с - п е п е
си г у

Фи н Ме жа д н у
Ад м и н
ст о ро
п д н аПр о ги
ти в н
Ко о р о Уп др а - в
де й де нй н ко о
н Ди т ро е р
и и ек
н с п ф е пр и о р
и у инп т е р и в го б
он н ко но т р кр и з и о
ни е и х у за нщ м и т
об с л у ж
со б оп
с е р т а

Ин ф . У- н и е
Фи н а У-
инс
и РХ Б н Ин е жЗ .
АП О об с л со б у ПО У тС
сч е т кр и з о ек о те хл и н
и т е но с х т т н

Ст о п а
Ка н ц УС НС Ц
дее й н Си о л л и
и О М П ГЗ
Не д Об вс л и у
КС
с- т бл о к
Бю д ОР жЗ ОР ЗС С е РХ Б С З С
Пр о т о УК к
фи н СФ а Пд нек о л о
Фи н ОР аЗ С Ко мЛ н у С н
Ин ф . УБ - ЦЛ К о
сл у жВТ оп
б о в е а

ИВ О

Фиг. 16 Структура на ДА “Гражданска защита”


МС н
МО С Р Б В ъ
EACP
МО CPC
ПК З Н SCEPC
МЕ Е ДА Р- Г Че р в
НС Ц кр ъ с
МВ Р ИА Ц
ОД
GOEWDS
МТ С MAAE
АЯ Р FAPC

ПО К З
РД В Р Зв е н
Об л .
ПА Б об л а
По д р
Ди р ад
е . м и к
на М О
РИ О ХЕ И С В

ПО б К З
Зв е н
Об щ . об щ и
Об щ и от д н е
си л и Ин с п е

Ри с к о
фо р м и

Фиг. 17 Органи за управление на гражданската защита в Р.


България и взаимодействието им с други държавни и неправителствени
структури

Създадени са и 14 професионални структури за провеждане на


спасителни работи и неотложни аварийно-възстановителни дейности при
възникване на бедствия, аварии и катастрофи – отдели "Аварийно-спасителни
дейности" които са организирани към областните дирекции на Гражданска
защита в градовете София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Кърджали, Смолян,
Хасково, Варна, Русе, Горна Оряховица, Монтана, Силистра, Враца, Плевен.
Предстои изграждането на отряди в градовете Шумен и Благоевград. Всеки
отдел "Аварийно-спасителни дейности" включва задължително групи от
спасители, водолази, пиротехници и алпинисти които са осигурени със
специализирана техника и апаратура за провеждане на спасителни и неотложни
аварийно-възстановителни работи. При тяхното провеждане се привличат и
следните допълнителни сили:

- мирновременни формирования на Държавната агенция “Гражданска


защита”;
- невоенизирани формирования с общо назначение – на общините и
обектите от националното стопанство, и със специално назначение –
на министерствата, ведомствата, търговските дружества, едноличните
търговци и Българския червен кръст;

- щатни професионални формирования на министерствата,


ведомствата, търговските дружества и едноличните търговци; за
търговските дружества от военнопромишления комплекс участието
им се съгласува с органите за национална сигурност;

- поделения (подразделения) на Българската армия и Министерството


на вътрешните работи;

- формирования от доброволци;

- формирования на международни организации и на други държави,


включително и военизирани.

89
Фиг. 18 Отдели "Аварийно-спасителни дейности"

.2.3. Място на образователната система и изследователската


общност
За подпомагане и повишаване на ефективността на изпълняваните от ДА
“Гражданска защита” дейности и особено качеството и ефективността на
превантивната дейност, съгласно чл. 12. от “Правилника за организацията и
дейността” на агенцията, към постоянната комисия се създават Научно-
координационен съвет и експертни съвети към него като специализирани
нещатни доброволни органи. Те имат за цел да изпълняват следните основни
задачи:

- подпомагат постоянната комисия при провеждането на превантивна


дейност за недопускане възникването и намаляване на вредните
последствия от бедствия, аварии и катастрофи;

- организират, ръководят и контролират разработването на


дългосрочни прогнози за възникване на бедствия и катастрофи, както
и други практико-приложни теми по защита на населението и
националното стопанство;

- изготвят експертни оценки за създадената обстановка и за


последствията при възникване на бедствия, аварии и катастрофи и
предложения за способите и средствата за ликвидирането им;

90
- участват при разработването на анализа за състоянието на страната за
действия по предотвратяване и ликвидиране на последствията от
бедствия, аварии и катастрофи и на проекти, програми и мерки за
повишаване на готовността за защита на населението и националното
стопанство;

- организират научно-практически конференции, симпозиуми,


семинари и други по проблемите на защитата на населението и
националното стопанство при бедствия, аварии и катастрофи.

За подготовка на населението на Р;. България за адекватни действия при


бедствия, аварии и катастрофи и за придобиване на практически навици и
умения за действие при възникване на кризисни ситуации се изпълнява
“Национална програма за обучение на населението” (Утвърдена със Заповед №
РД 11-591/18. 12. 2002 г. на Председателя на ДА “Гражданска защита”).

Основните направления, в които се провежда обучение на населението


са:
- природни бедствия;
- земетресения;
- поведение на населението при възникване на наводнение;
- пожари;
- радиоактивно замърсяване;
- промишлени отровни вещества;
- индивидуални средства за защита;
- колективни средства за защита;
- радиологичното оръжие, бойните отровни вещества и биологичното
оръжие – елемент от терористичните актове;
- план за провеждане на СНАВР в конкретни обекти.
С населението в зони с особена аварийна опасност се провежда и
допълнително обучение за специфичните опасности като:
- поведение на населението при авария в АЕЦ;
- поведение на населението при авария със замърсяване с промишлени
отровни вещества;
- план за провеждане на СНАВР в обект;
- действие при бедствия, аварии и катастрофи;
- гасене на горски пожари;
За изпълнение на задачите от “Националната програма за обучение на
населението” се създават и “Информационно -образователни центрове на
гражданска защита”. ИОЦГЗ се изграждат в градове с население над 10000
жители и в населени места (без ограничение на броя жители), попадащи в
застрашени зони. Постоянното ръководство и функциониране на ИОЦГЗ се
осъществява от ДАГЗ чрез своите областни и общински структури и
Постоянните областни и общински комисии за защита на населението при
бедствия, аварии и катастрофи.

Те са организирани съгласно “Инструкция за организацията и дейността


на информационно-образователните центрове на гражданска защита” (Обявена

91
със Заповед РД № РД 11-597 от 19. 12. 2002 г. на Председателя на ДА
“Гражданска защита”) и имат за цел:

- да осъществяват обучение по гражданска защита на определени


категории от населението;

- да оказват методическа помощ на обучаемите по гражданска защита;

- да разработват и предоставят на обществеността информационно –


инструктивни материали за действие при бедствия, аварии и
катастрофи;

- да съдействат за изучаване на обществените процеси, засягащи


имиджа да ДАГЗ, ПОК и ПОбК, да планират и провеждат конкретни
мероприятия за възприемане и осмисляне на политиката им от страна
на техните партньори;

- да планират организират и провеждат нестандартни образователни


форми за обучение и популяризиране дейността по гражданска
защита;

- да планират и провеждат съвместно със СМИ информационно-


образователни програми за действие при БАК;

- да планират и осъществяват съвместно с ПОК и ПОбК мероприятия


за създаването, функционирането и усъвършенстването на учебно-
материалната база на Центъра;

- да създават чрез своята работа подходящ психологически климат в


общината/областта в зависимост от специфичните опасности,
характерни за географския регион, психическа готовност за
посрещане на кризисна ситуация, за избягване на масова психоза и на
неуправляеми действия сред населението.

Обучение на органите за управление (Постоянните комисии) се


организира от председателя на комисията и се извършва от секретаря на
комисията, а тренировка по практическото усвояването на Плана за действие
при бедствия, аварии и катастрофи се провежда задължително всяка година.

Обучение на санитарните дружини и постове се извършва в съответствие


с указанията на председателя на БЧК и утвърдената от него програмата.

.2.4. Бизнесструктури и партньорство


ДА “Гражданска защита” съвместно с Министерство на транспорта и
съобщенията и неговите специализирани органи контролира техническата
готовност и изправност на преносните мрежи на обществените
далекосъобщителни оператори и обектите ЗИК, осигуряващи нормалното
функционирането на системата за управление и оповестяване на ДА
“Гражданска защита”. За целта централната администрация и териториалните
поделения на БТК-ЕАД извършват следните дейности:

92
- Редовно актуализират договорните си взаимоотношения с агенцията
и областните дирекции “Гражданска защита” за ползваните
далекосъобщителни услуги при експлоатацията на системите.

- Следят за състоянието на основните и резервни токоизточници,


захранващи апаратурите в своите обекти и ги поддържат в техническа
изправност.

- Осигуряват достъп на оторизираните технически лица от системата


на ДА “Гражданска защита” в своите обекти за извършване на
профилактични и ремонтни дейности на апаратурите от АСО.

- Своевременно сигнализират органите на държавната агенция при


констатиране на повреди в преносната мрежа и на апаратурите,
монтирани в техни обекти.

Очаква се с лицензирането и разширяване дейността и на останалите


обществени далекосъобщителни оператори да се създават и развиват връзки и
партньорство за подпомагане на ДА “Гражданска защита” при изпълнение на
действия в условия на кризи и аварии.

ДА “Гражданска защита”, от своя страна, при промяна на проектите за


развитие и модернизация на системата за управление, задължително ги
съгласува с началника на управление “Командване на стратегическата КИС”
към ГЩ на БА и с дирекция “Управление на кризи и подготовка за отбрана” при
Министерството на транспорта и съобщенията.

Голяма част от взаимоотношенията с бизнес структури и организации


извън ДА “Гражданска защита” възникват във връзка с поддръжката и
експлоатацията на елементи от инфраструктурата и особено скривалища и
противорадиационни укрития.

Действията на страните са регламентирани с “Инструкция за


експлоатация и поддържане на скривалищата” (Утвърдена със Заповед № РД
11-593 от 18. 12. 2002 г. на Председателя на ДА “Гражданска защита”) и
"Инструкция за експлоатация и поддържане на противорадиационните укрития”
(Утвърдена със Заповед № РД 11-594 от 18. 12. 2002 г. на Председателя на ДА
“Гражданска защита”).

3. Техническа (в частност информационна)


инфраструктура и сили за действие
Постоянната комисия осъществява своите управленски функции чрез
Националния център за управление при кризисни ситуации, който се създава в
щаба на комисията, а ръководството на спасителните и неотложните аварийно-
възстановителни работи се осъществява от постоянните комисии или
оперативни групи от работни зали и подвижни пунктове за управление които се
изграждат в оборудвани и комуникационно осигурени помещения.

93
Като основа за изграждане на комуникационна система за управление
служат ресурси предоставяни от Националната съобщителна система и
ведомствените свързочни системи като ръководство на дейността по
организацията на свръзките се осъществява от Председателите на постоянните
комисии. Необходимите телефонни и телеграфни връзки за нуждите на
постоянните комисии, органите и формированията, извършващи спасителни и
неотложни аварийно-възстановителни работи, се предоставят с абсолютно
предимство по разпореждане на щаба на постоянната комисия и се
осъществяват от органите на БТК и другите оператори въз основа на
оперативните изисквания.

При необходимост за нуждите на постоянните комисии и


специализираните формирования се изграждат комуникационни системи за
мобилна, оперативна и аварийна свръзка чрез радио средства в УКВ и КВ
честотните диапазони. За целта ДА “Гражданска защита” разполага с
ограничено количество технически средства и системи.

94
Министерски съвет

МО ДА ГЗ
МО С В
ПКЗНБАК НКС
МЕ Е Р
МВ Р
НСЦ
МТ С
АЯ Р

ОГ на
Областна ПКЗНБАК
управа
ПоК за
ЗНБАК
РД В Р
ПА Б
По д р .
на М
ХЕ И О
РИ О С В

Общинска
управа ПобК за
ЗНБАК
Район на
бедствието
Професионални
формирования на ДА-ГЗ
Специализирани
Екип
формирования
Екип Общински
формирования Екип Екип
Екип
Екип Екип
Екип
Екип

Фиг. 19 Командни взаимодействия при организиране на работата в


район на бедствие или авария

95
Фиг. 20. Примерна схема за организация на комуникационна
инфраструктура в район на бедствие или авария

.3.1. Системи за наблюдение и следене


В ДА “Гражданска защита” е изграден Национален ситуационен център
за наблюдение и управление, който е свързан с министерствата, ведомствата,
териториалните администрации и формированията на гражданската защита.
Чрез него се осъществява наблюдението, координацията, взаимодействието с
местните власти и органите за управление и силите при възникване на
извънредна ситуация. В състава на центъра е включен Информационно-
аналитичен център, където се събира, обработва, анализира и разпределя
цялостната информация при възникване на кризисна ситуация и се информират
държавните и местни органи за управление.

96
НАЧАЛНИК

Началник на група ОД Началник на ИАЦ

Оперативен Деж. по свръзки


дежурен -по 2 човека Оператор

Фиг. 21. Структура на Националния ситуационен център

Взаимодействието, координацията с органите на държавната и местна


администрация, и информационната система за наблюдение и следене е
изградена на четири нива.

- Първо ниво (национално) – координация, информация и


комуникация на равнище държавни органи за управление и
международни институции. В него влиза обменът, извършван от ДА
“Гражданска защита” с Министерски съвет, ПКЗНБАК, всички
министерства и ведомства, национални системи за контрол на
елементи на околната среда, международните институции имащи
отношение по въпросите на гражданската защита (МААЕ,
Евроатлантическия координационен център за реагиране при
извънредни ситуации на НАТО и др.) както и с обекти с национално
значение.
- Второ ниво (областно) – координация, информация и комуникация
на равнище областни администрации, постоянни областни комисии за
защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, дирекции
“Гражданска защита” в областите, формирования на Регионалните
инспекции по околната среда и водите, ХЕИ и др.
- Трето ниво (общинско) – координация информация и комуникация
на равнище постоянни общински комисии за защита на населението
при бедствия, аварии и катастрофи, специалисти по гражданска
защита в общините и кметствата, формирования със специално
назначение, доброволни формирования и рисковите обекти.
- Четвърто ниво (периферно) – координация, комуникация и
информационен обмен на равнище първични органи за набиране на
информация – звена и длъжностни лица, отговарящи за гражданската
защита в рискови обекти на територията на страната, станции,
постове за радиационно наблюдение и оповестяване, оповестителни
системи и системи за контрол на околната среда.

97
Фиг. 22. Структура на информационната система за наблюдение и
следене

Осъществява се обмен на информация и данни относно:


- възникнали инциденти, бедствия, аварии и катастрофи, както на
територията на страната, така и извън нея;
- потенциални опасности от възникването на различни по характер
инциденти;
- състояние на рисковите и потенциално опасни за населението обекти,
функциониращи на територията на страната;
- нивото на радиационния гама-фон;
- нивото на водите в язовирите на територията на страната;
- нивото на водите, състоянието и възможностите за корабоплаване по
река Дунав;
- състоянието и степента на замърсяване на околната среда;
- метеорологична обстановка и прогнози за развитието й;
- пожарна обстановка в страната;
- състоянието на пътната мрежа и инфраструктурите.
Технически средства

1. В изпълнение на договореностите от “Конвенцията за сътрудничество


при опазване и устойчиво използване на река Дунав” в ДА “Гражданска защита”
е изграден и функционира Национален център за оповестяване и сателитна
връзка със страните от басейна на река Дунав.

98
2. Съвместно с МОСВ и АЯР е изградена и въведена в експлоатация
“Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния
гама-фон в Р. България”.

Системата е йерархична по устройство и компютърно управляема и се


състои от:

- Една централна мониторингова станция към Националния център по


околна среда и устойчиво развитие на Министерството на околната
среда и водите, наричана "централната станция" (ЦС);

- Една мобилна мониторингова станция към Националния център по


околна среда и устойчиво развитие на Министерството на околната
среда и водите, наричана "мобилна станция" (МС);

- Девет регионални мониторингови станции към районните инспекции


по околната среда и водите в Бургас, Монтана, Плевен, Пловдив,
Русе, София, Стара Загора, Враца и Варна, наричани "регионални
станции" (РС);

- Един център за реагиране в Националния център за управление при


кризисни ситуации на Постоянната комисия за защита на населението
при бедствия и аварии към Министерския съвет, разположен в
управление “Гражданска защита”, наричан "център за реагиране"
(ЦР);

- Една аварийна станция в Агенцията за ядрено регулиране,


разположена в Аварийния център на комитета, наричана "аварийна
станция" (АС);

- Двайсет и шест локални мониторингови станции, наричани "локални


станции" (ЛС).

Общото ръководство, управлението, координацията, контролът за


режима на работа на локалните станции и на мобилната станция, обработката и
визуализацията на информацията от автоматизираната система при нормална
обстановка се осъществяват от Централната станция, а в аварийна обстановка –
от центъра за реагиране.

Редът за създаването, поддържането, експлоатацията и развитието на


автоматизираната система е регламентиран с Наредба (ПМС No 434/19. 11.
1997г., обн. ДВ бр. 112/28. 11. 1999г.).

През 2001 г. е изпълнено издаденото от ИБИАЕ разрешение за


обединяване на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол
на радиационния гама-фон и Автоматизираната информационна система за
външен радиационен контрол на АЕЦ “Козлодуй”. С това е създадена Единната
информационна система за радиационен мониторинг. В резултат към 26
мониторингови точки от националната автоматизирана система са включени
още 8 контролни станции, разположени на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и в
радиус 2 км около площадката, с което се дава възможност да се получават

99
данни в реално време за състоянието на радиационния фон на площадката на
АЕЦ “Козлодуй”.

.3.2. Системи за ранно предупреждение и оповестяване


Една от основните задачи на ДА “Гражданска защита” е да осигури
своевременното и надеждно оповестяване на населението, органите за
управление и силите, провеждащи спасителните операции. За целта се използва
изградената инфраструктура – комуникационно-информационната система на
гражданската защита, която е планирано да осигури необходимата
телекомуникационна поддръжка и информационни средства (апаратни и
програмни) на републиканско, областно и локално ниво.

Оповестяването на населението за различните видове опасности, на


органите за управление и на спасителните екипи се осъществява от
Националния ситуационен център на агенцията, дежурните длъжностни лица в
областните и общински центрове чрез комуникационно-информационна
система на базата на: техническите апаратури на автоматизираната система за
оповестяване (АСО), мрежите на обществените далекосъобщителни оператори,
предоставящи гласова телефонна услуга (телефонните и телеграфни канали на
БТК), радиосредствата за оперативни и аварийни комуникации,
автоматизираната информационна система, мрежите на националните и местни
оператори на радио и телевизионни програми, а при по-мащабни бедствия и
аварии и програмите на БНТ и БНР.

Системата е неразделна част от Общодържавната автоматизираната


система за оповестяване и се използва за оповестяване на населението и
органите за управление при бедствия, аварии и катастрофи, и при изпълнение на
задълженията на ДА, произтичащи от Закона за отбраната и въоръжените сили
на Р. България и “Директива за привеждане на централната и териториалната
администрация, търговските дружества, организации и държавните
предприятия в готовност за работа във военно време”, приета с Решение на
Министерски съвет № 166/25. 03. 2002 г.

Автоматизираната система за оповестяване е изградена на централизиран


принцип с главен инициатор на излъчваните команди и съобщения –
Националния ситуационен център (НСЦ) в ДА “Гражданска защита” и подобно
на системата за наблюдение и следене обхваща следните нива:
- първо (национално) – всички министерства и ведомства, имащи
задължения по изпълнение на задачи за защита на населението и
националното стопанство;
- второ ниво (областно) – областните съвети по сигурността,
областните дирекции “Гражданска защита” и отделите “Аварийно-
спасителни дейности” (ОАСД) към тях;
- трето ниво (общинско) – общинските съвети по сигурността и
общинските администрации;
- четвърто ниво (периферно) – кметствата, населените места, звена и
дежурните длъжностни лица в рисковите и потенциално опасните
обекти на територията на страната и др.

100
В техническо отношение автоматизираната система е изградена от
следните подсистеми:

- работни места за иницииране на целия набор от команди във всички


направления;
- подсистема за изграждане на преносната среда посредством отнемане
на телекомуникационни канали от фиксираната мрежа на
обществения далекосъобщителен оператор (БТК);
- телефонна подсистема “Т–1” – за оповестяване на личния състав и
длъжностните лица чрез отнемане на абонатната линия и предаване
на команда, подготвено съобщение или друга информация в
конферентен режим;
- “Екран” (“Канал 1” на БНТ) и “РП” (програмите на БНР) – за
оповестяване на населението посредством отнемане на програмните
входове на тези медии;
- “Бипейдж” – за оповестяване на личния състав в ДА “Гражданска
защита” посредством мрежата на обществения далекосъобщителен
оператор (РТК “Мобиком” АД – Не е в оперативно използване
поради прекратяване на предоставяне на услугата от “Мобиком” АД;
- “РУ” (“СР-70”) – за оповестяване на населението чрез отнемане на
програмните входове на радиоуредбите и локалните УКВ
радиостанции и излъчване на подготвени съобщения или друга
информация;
- Сирена “С” – за оповестяване на населението посредством сирените
монтирани на територията на страната.
Не е направено исканото от години разширение на Националната
автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон на
системата за контрол на тритиевите замърсявания от АЕЦ “Черна вода”
(Румъния). Това е съществен елемент от системата за ранно предупреждение,
тъй като трития е техногенен радионуклид и може да бъде изпуснат в околната
среда, а и от там да се правят изводи за възможни аварийни състояния и
планирани мерки за защита на населението в зоната за аварийно планиране на
АЕЦ “Черна вода” на българска територия.

.3.3. Информационни потоци и информационна


инфраструктура
Изхождайки от спецификата на задачите, изпълнявани от звената на ДА
“Гражданска защита”, информационните потоци се разглеждат в два най-общи
случая:

- информационни потоци, възникващи в ежедневната дейност на


агенцията;
- информационни потоци, възникващи при наличие на определена
кризисна ситуация.
Информационните потоци, възникващи във втория случай, биха могли да
се класифицират в зависимост от типа на самата кризисна ситуация, но в случая

101
се дава само по-общата картина на възникващите в тези ситуации
информационни потоци.

.3.3.1. Информационни потоци, възникващи във всекидневната


дейност
В състава на Националния ситуационен център е включен
Информационно-аналитичен център, където се събира, обработва, анализира и
разпределя цялостната информация за обстановката в страната. Информацията
постъпва от следните направления:
➢ нивото на водите в язовирите на територията на страната – от “Звено
язовири и каскади” на НЕК – веднъж седмично (само за язовири на
НЕК) по факс и електронна поща;
➢ информация за радиационен фон – измерва се от областните и
общинските инспектори по РХБЗ 2 пъти дневно (сутрин и вечер).
Информацията постъпва в ИАЦ веднъж дневно. Чрез системата за
радиационен мониторинг RAMO се осъществява непрекъснато
наблюдение на информацията от репитерите. Информацията се
получава чрез модемна връзка по наета линия;
➢ ниво на река Дунав – от Изпълнителната агенция за поддържане и
проучване на нивото на река Дунав. Информацията постъпва
ежедневно по факс и електронна поща. Посредством системата за
сателитна връзка със страните от басейна на река Дунав постъпва
информация при промени в нивото на р. Дунав;
➢ пожарна обстановка в страната – от Национална служба “Пожарна и
аварийна безопасност”. Информацията се получава всекидневно по
директен телефон.
➢ метеорологична обстановка и прогнози за развитието й – получава се
2 пъти дневно от НИМХ – БАН по телекс и електронна поща;
➢ състоянието на пътната мрежа и инфраструктурите – получава се от
ДА “Пътища” ежедневно по факс и електронна поща.

102
Министерски съвет

Ми н и с т е р

МО ПКЗНБАК
МО С В
Нац с-ма
ДА ГЗ ОД-НСЦ RaMo
МЕ Е Р ДА -
МВ Р ИАЦ пътища

МТ С
АЯ Р
ИА за
поддържане
НИМХ- и проучване
БАН нивото на
Ре г и о н а р. Дунав л
по д р а Областна з д е
управа
Дежурен На ц и о
за к о н
РД В Р ок о л н а
ПА Б
По д р .
на М ОХЕ И
РИ О С В

Общинска
управа
Дежурен

Обекти на МО, фирми от националното


стопанство, постове, обсерватории

Фиг. 23 Информационни потоци, възникващи при ежедневна работа


на ДА “Гражданска защита”

.3.3.2. Информационни потоци, възникващи при кризисни


ситуации
При възникване на кризисна ситуация започва оповестяване и
привеждане в готовност на органите за управление и силите за възникналите
бедствия, аварии и катастрофи. Пристъпване към оповестяването става по
решение на председателите на комисиите в съответствие с техните правомощия
и разработените планове.

Оповестяването се извършва чрез дежурните длъжностни лица със


сигнала "БЕДСТВИЕ", а за поделенията от Българската армия – със сигнала
"АВАРИЯ".

След привеждането в готовност председателите на постоянните комисии


докладват незабавно в щаба на постоянната комисия към Министерския съвет.
Населението се оповестява за възникналите бедствия, аварии и катастрофи по
решение на председателя на съответната постоянна комисия чрез дежурните
длъжностни лица по установените сигнали на ДА “Гражданска защита”.

103
Постоянните комисии организират своевременно събиране и обобщаване
на информацията за възникналите бедствия, аварии и катастрофи,
последствията от тях, мерките за ликвидирането им, за действията на органите
за управление и формированията и за поведението на населението и
информират щаба на постоянната комисия към Министерския съвет.

Отговорност за своевременното подаване на информацията и за нейната


достоверност носят председателите на постоянните комисии.

Информацията за възникналото бедствие, авария или катастрофа се


подава незабавно от дежурните длъжностни лица по установения ред.

Председателите на постоянните комисии организират непрекъснато


подаване на информация до горестоящата комисия за вида и размера на
бедствието, за прогнозираното развитие на аварията или катастрофата и за хода
на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи.

След завършване на спасителните и неотложните аварийно-


възстановителни работи постоянните комисии изпращат в щаба на постоянната
комисия към Министерския съвет обобщени донесения за причините, характера
и последствията от възникналите бедствия, аварии и катастрофи и за взетите
мерки.

При възникване на бедствия, аварии и катастрофи, когато са налице


неизяснени обстоятелства относно причините за възникването им или при
ликвидиране на последствията може да се направи основателно предположение
за извършено престъпление, председателят на постоянната комисия, който
ръководи спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи,
незабавно уведомява следствените органи и прокуратурата за образуване на
предварително производство.

104
Министерски съвет

Ми н и с т е р

МО ПКЗНБАК
МО С В
ДА ГЗ Нац с-ма
НСЦ RaMo
МЕ Е Р ДА -
МВ Р пътища

МТ С
АЯ Р
ИА за
поддържане
НИМХ- и проучване
БАН нивото на
Ре г и о н а р. Дунав л
по д р а Областна
з д е
управа
ПОКЗНБАК На ц и о
за к о н
РД В Р ок о л н а
ПА Б
По д р .
на М ОХЕ И
РИ О С В

Общинска
ОГ н а управа
ПК З Н ОГ Б н а ПОбКЗНБАК
А К
ПО К З Н Б

ОГ н а
Обекти на МО, фирми от националното ПО б К З Н
стопанство, постове, обсерватории

Фиг. 24. Информационни потоци, възникващи при кризисни


ситуации

4. Провеждани операции и учения


.4.1. Международни спасителни и хуманитарни операции

 Международни спасителни операции


Важна част от международното сътрудничество на ДА “Гражданска
защита” на Р. България е участието в хуманитарни операции при възникнали
регионални бедствия. След разрушителните земетресения в Турция и Гърция
през 1999 г. ДА “Гражданска защита” на Р. България оказа хуманитарна помощ
на пострадалото население. В Турция са изпратени три спасителни отряда на
“Гражданска защита” – общо 130 човека, в две мисии. България предостави
хуманитарна помощ за пострадалите - палатъчен и леглови фонд – общо за
около 4000 човека в Турция и за 320 човека в Гърция. Българските спасители
участваха в спасителните операции и в ликвидиране на последиците от
земетресенията в най-тежко засегнатите райони. Те получиха не само висока
оценка за своята работа от държавното ръководство и от правителството, а и
благодарност и признателност от оцелелите в тези райони и от цялото население
на южната ни съседка.

105
След трагичния инцидент с кораба “Хера”, потънал с 19-членен екипаж
на борда на 13 февруари 2004 г. в района на Босфора, Турция, ДА “Гражданска
защита” изпраща последователно три свои спасителни екипа да окажат
съдействие на турските власти за изясняване на случая и издирване на екипажа.

Спасителните екипи са съставени от водолази, алпинисти, спасители и


лекари. Българският полеви лагер е изграден на азиатския бряг в района на
Босфора на 650 километра от София. Периметърът на търсенето обхващаше
общо 135 километра брегова ивица като екипите работят в труднодостъпни
участъци на брега при изключително неблагоприятни природни условия.

На 4 април 2004 г. в Сърбия и Черна гора на пътя между Приеполе и


Биело поле български туристически автобус, превозващ 41 ученици на възраст
между 12 и 16 години, 7 преподаватели от СОУ “Николай Катранов” в Свищов,
катастрофира и пада в река Лим. На 8 април с Решение на Министерския съвет
на Р. България, спасителни екипи от леководолази и спасители от ДА
“Гражданска защита” с необходимото оборудване заминават за района на
катастрофата с цел издирване на две от изчезналите деца. До 4 май 2004 г.
задачата е изпълнена, а на 31 юли 2004 г завършва успешно и операцията по
изваждане на автобуса от водите на река Лим. Операцията е подготвяна от екип
на ДА “Гражданска защита” и продължава повече от 12 часа.

 Хуманитарни операции
Оказването на хуманитарна помощ на друга държава се осъществява на
основата на международните договорености в областта на оказване на помощ в
случаи на стихийни бедствия, промишлени аварии и катастрофи, по които Р.
България е страна. Р. България винаги се отзовава със специалисти или друга
необходима помощ за пострадалите при големи бедствия в съседни или други
държави, в духа на хуманизма и международното сътрудничество.

Дейността по събирането на информация, организирането,


координирането на усилията на всички ангажирани институции, създаването на
условия за всестранно осигуряване на всички дейности по предоставянето на
хуманитарни помощи е една от основните функции на ДА “Гражданска
защита”.

В отговор на искания за помощ са изпратени безвъзмездно хуманитарни


помощи на Бившата Югославска Република Македония – по време на кризата в
Косово през 1999 г., на Република Гърция – по време на земетресението през
септември 1999 г., на Република Чехия – по време на наводненията през август
2002 г.

През април 2003 г. Унгария иска съдействие за безпроблемно


преминаване на конвой с хуманитарна помощ за смекчаване на
последиците от разрушителното земетресение в Бингьол, Турция. ДА
“Гражданска защита” координира с останалите отговорни институции и
организира преминаването и съпровождането на унгарския конвой.

В резултат на катастрофално земетресение в Средиземноморския регион


през май 2003 г. постъпва искане за хуманитарна помощ от посланика на

106
Демократична и Народна Република Алжир. Министерският съвет на Р.
България взима решение за предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ
за пострадалите от земетресението алжирци като на ДА “Гражданска защита” е
възложено да оорганизира и координира събирането, опаковането и
транспортирането на помощта до Алжир на обща стойност 83 640 евро.

В отговор на постъпилото съобщение за тежки наводнения, довели до


тежки човежки и материални загуби и призива на правителството на Судан за
оказването на спешна хуманитарна помощ от Генералното консулство на
Република Судан в София, Министерски Съвет на Р. България взима решение за
предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ за пострадалото население
като на ДА “Гражданска защита” е възложено да организира и координира
събирането, опаковането и транспортирането до Хартум, Судан, на помощта на
обща стойност 109 435 евро.

Съгласно решението, взето на Донорската конференция в Мадрид за


възстановяване на Ирак, Министерски Съвет на Р. България взима решение за
предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ, която да бъде усвоена от
Временната коалиционна власт и преходния управляващ съвет на Ирак. На ДА
“Гражданска защита” е възложено да организира и координира събирането и
опаковането на помощта, включваща медикаменти, ваксини и серуми, на обща
стойност 41 534 евро.

В отговор на постъпила официална молба от страна на правителството на


Иран, изпратена до международната общност и Европейската комисия (Център
за мониторинг и информация) за спешна помощ при възникване разрушително
земетресение в провинция Керман, Иран, МС на Р. България взима решение за
предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ за пострадалото население и
на ДА “Гражданска защита” е възложено да организира и координира
събирането и опаковането на безвъзмездната хуманитарна помощ за
пострадалите от земетресението лица във вид на имущество, лекарствени
средства и медицински материали на обща стойност 19 685 евро.

.4.2. Учения
Агенцията взима активно участие в редица мащабни международни
учения като:

1. През май 2002 г. сборно формирование от агенцията взима активно


участие в учението “Укротяване на дракона – Далмация 2002”. В
учението участват 19 страни, членки на Евроатлантическия съвет за
партньорство (ЕАСП), представители на ООН/Офиса на координатора за
хуманитарни въпроси (ОСНА) и Инициативата за поддържане на
готовност и превантивни дейности при бедствия (DPPI).

2. Специалисти от агенцията участват и в международното учение


“Богородск 2002”, организирано от Министерството на извънредните
ситуации и Евроатлантическият координационен център за реагиране
при извънредни ситуации (EADRCC). Учението се провежда в Ногинск,
Русия, през септември. Сценарият на учението е базиран на терористична
атака в съоръжение на химическата промишленост.

107
3. Сборно формирование на ДА “Гражданска защита” взима участие в
международното учение за действия при тероризъм с устройства за
разпръскване на радиоактивни вещества “Дачия 03” от 6 до 10 октомври
2003 г. в Румъния, организирано от МВР на Румъния и
Евроатлантическия координационен център за реагиране при извънредни
ситуации (EADRCC).

4. През м. септември ДА “Гражданска защита”, съвместно с Организацията


за забрана на химическите оръжия (OPCW), провежда учение за защита
на населението и ликвидиране на последствията от химическа авария,
свързано с изпускането в околната среда на токсични вещества след
терористичен акт в обект на националното стопанство на Р. България,
който е под контрола на ОЗХО – “Защита-2003”.

5. В изпълнение на Работната програма за партньорство на НАТО за


периода от 2004–2005 (BUL 47.1.) от 29 май до 03 юни 2004 г. под
ръководството на министър Филиз Хюсменова в Кърджали се провежда
пълномащабно международно учение по гражданско-военно аварийно
планиране на тема “Защита на населението при терористичен акт срещу
обекти от критичната инфраструктура – ЗАЩИТА-CMEPEX 04”. В
учението участват спасителни формирования от България, Хърватия,
Италия, Македония, Румъния и Турция. Общият брой участници в
учението е 968 човека, от които 146 чуждестранни и 822 български
участници.

6. Екип на ДА “Гражданска защита” в състав от 14 човека взима участие в


учение за оказване на помощ при бедствия на Европейския съюз –
EUDREX 2004”, което се провежда от 18 до 22 октомври в Нойщат,
провинция Виена, Австрия.

7. Работни групи към Съвета за гражданско-военно аварийно планиране


участват в организирането и на международното учение “SEESIM 04” в
Република Турция. Международното учение “SEESIM 02” е проведено в
Република Гърция, където също участват работни групи от българската
държавна агенция.

8. В изпълнение на Индивидуалната програма за партньорство на НАТО


агенцията участва всяка година в планираните учения от серията INTEX.
За целта експерти се включват в провеждането на подготвителните
семинари за ученията INTEX в страни и школи с богат опит и наличие на
високо подготвени лектори и експерти, като Училището на НАТО
(SHAPE) – Оберамергау, Германия и др.

9. Агенцията активно участва и в ежегодните учения INEX, организирани


от Международната агенцията за атомна енергия на Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие, съвместно с Европейската
комисия и Световната здравна организация.

10. Проведеното през 2004 година учение “Защита – СМЕРЕХ-04” се


проведе по формат “НАТО”, с което се повишиха уменията за единно

108
ръководство на многонационални сили при ликвидиране на
последствията от бедствия, аварии и терористични актове.

5. Ресурсна осигуреност и система за управление на


ресурсите
Държавна агенция “Гражданска защита” е структура в състава на
Министерски съвет и във финансово отношение се явява разпоредител с кредит
от втора степен. Подчинените структури на Агенцията, от своя страна са
разпоредители с кредит от трета степен.

Разпоредител с кредит е председателят на Държавна агенция


“Гражданска защита” който делегира права на директорите на дирекции за
разходване на кредита по места.

.5.1. Вътрешноресурсна осигуреност и система за логистика


Дейността на системата за логистика и ресурсна осигуреност е
регламентирана чрез “Инструкция за управление на движимите вещи – частна
държавна собственост на ДА “Гражданска защита”, утвърдена със Заповед №
РД-11-538 от 22. 11. 2002 г. на Председателя на ДА “Гражданска защита”,
където са регламентирани реда за:

- придобиването на движими вещи – частна държавна собственост;


- отчета на дълготрайните материални активи/ ДМА/ и стоково –
материалните активи (запаси) /СМА/;
- съхранението и обслужването на дълготрайните материални активи и
стоково – материалните запаси;
- планирането на експлоатацията и използването на техниката;
- бракуване, трансформиране и ликвидиране на дълготрайните
материални активи и стоково – материалните запаси,
Разгледани са също условията и особеностите по съхранението,
обслужването, експлоатацията на следните видове имущество:

- химическо имущество;
- памучни изделия;
- вълнени изделия;
- кожени изделия;
- вещево-хранително имущество;
- инженерно имущество;
- обслужване на авто-тракторна техника и гориво смазочно имущество,
които не са в ежедневна употреба;
- свързочно–оповестителна и информационна апаратура;
- медицинско имущество.

109
.5.2. Бюджетът и неговото управление
Бюджетът на ДА “Гражданска защита” се планира и изготвя съгласно
изискванията на Закона за държавния бюджет за съответната бюджетна година,
като се съблюдават приоритетите за осигуряване на финансови средства по
направления – средства за заплати и осигуровки, средства за заплащане на
комунални услуги като електроенергия, топлоенергия, вода ГСМ и т.н. При
необходимост от извършване на капиталови разходи, същите се планират в
поименен списък.

Разходване на бюджетните средства в ДА “Гражданска защита” се


извършва съгласно изискванията на системата за единни бюджетни
разплащания (СЕБРА). Бюджетните средства се изразходват в рамките на
утвърдената годишна бюджетна сметка и в рамките на отпуснатия лимит за
съответния месец. Разходването се извършва в съответствие с изискванията за
работа със СЕБРА, след потвърждаване на утвърденият лимит от страна на
отдел “Финансово-счетоводен”.

В системата на Държавна агенция “Гражданска защита” се използва


Индивидуален сметкоплан, одобрен и ползващ се от висшестоящия
разпоредител с бюджетен кредит – Министерски съвет. Сметкопланът е
изготвен на основание и в съответствие със сметкоплана за бюджетните
предприятия.

Цялостната финансово-счетоводна дейност се извършва съгласно


“Указания по финансово-счетоводната дейност в ДА Гражданска защита”
Утвърдени със Заповед № РД11-540/22.11.2002 г. на Председателя на ДА
“Гражданска защита”.

.5.3. Финансиране извън бюджета


Агенцията, при своята дейност има възможност да реализира и собствени
приходи. Предполагаемите суми от собствени приходи се планират при
изготвяне на проектобюджета на агенцията и със съответната сума се намалява
бюджетният трансфер на структурата.

.5.4. Човешки ресурси – набиране и развитие, образование и


подготовка
Подготовката на силите на ДА “Гражданска защита” и особено на
спасителите от отделите “Аварийно-спасителни дейности” се организира и
провежда на основание изискванията произтичащи от функционалните им
задължения, планa за подготовка на органите за управление, силите и
населението по Гражданска защита и съгласно “Програма за обучение на
формированията на гражданска защита” (Обявена със Заповед №РД 11-596 от
18. 12. 2002 г. на Председателя на ДА “Гражданска защита”).

Цел на провежданото обучение е постоянно да се повишава


професионалната подготовка и поддържане готовност на спасителите от
отделите на АСД за провеждане на своевременни и високоефективни
спасителни дейности осигуряващи надеждната защита на населението и

110
националното стопанство при кризисни ситуации. Да се разширяват познанията
и професионализма и да се поддържа постоянна готовност на спасителите от
отделите на АСД за провеждане на СНАВР при кризисни ситуации, чрез
оптимално използване на професионалните им качества и възможностите на
апаратурата и техниката.

Подготовката се изпълнява чрез ежедневна подготовка и самоподготовка


на спасителните екипи като ежемесечно при изготвянето на разписанията за
подготовка в отделите на АСД се планират не по-малко от 10 часа за подготовка
на спасителите.

Периодично на всеки шест месеца се планират и провеждат тестове за


определяне на професионалната пригодност на всички служители от отделите
на АСД, а веднъж годишно се планира и провежда съвместно учение на отдели
на АСД с взаимодействащи формирования и подразделения на други
министерства и ведомства.

Подготовка на екипите се извършва в следните основни направления:

- действие на АСГ (отдели на АСД) при земетресение;


- действие на АСГ (отдели на АСД) при свлачище;
- действие на АСГ (отдели на АСД) при наводнение и кални потоци;
- действие на АСГ (отдели на АСД) при обилни снеговалежи и
обледявания;
- действие на АСГ (отдели на АСД) при ураганни ветрове;
- действие на АСГ (отдели на АСД) в планинскогориста местност;
спасяване на хора при аварии на лифтови линии и паднали в
пропасти;
- действие на АСГ (отдели на АСД) при ликвидиране на разливи от
нефтени продукти в канали, реки, езера и язовири;
- организиране и провеждане на СНАВР при аварийно кацане на
самолет и авиокатастрофи в района на летището и по трасето на
излитането и коридора на прелитането;
- действие на отдели на АСД при катастрофи в тунел;
- действие на АСГ при верижни катастрофи;
- действие на АСГ при автокатастрофи на цистерни превозващи
петролопродукт или газ;
- действие на АСГ при автокатастрофи на камиони и цистерни
превозващи промишлени отрови, запалителни и взривни вещества;
- действие на АСГ при катастрофи на автомобили превозващи
пестициди;
- действие на АСГ (отдели на АСД) при ЖП катастрофи и аварии;
- действие на АСГ при авария в обекти съхраняващи и работещи с
ПОВ;
- действие на АСГ при аварии или пожари в обект съхраняващ и
работещ с източници на йонизиращо лъчение;
- действие на отдели на АСД при авария в АЕЦ.

111
Освен общите направления се извършва и специална подготовка и
профилирано обучение съобразно спецификата на аварийните екипи в следните
направления:

- водолазна подготовка;
- алпийска подготовка;
- радиационна, химическа, биологическа защита и екология;
- медицинска подготовка;
- инженерна подготовка;
- свързочна подготовка;
- противопожарна подготовка;
- специални технически средства и системи;
- правна подготовка;
- участие на спасители от отдели на АСД в отряд за международни
спасителни и хуманитарни операции;
- подготовка на спасителите от отдели на АСД за участие в
международни хуманитарни операции;
- подготовка на спасителите от отдели на АСД по "безопасни и
здравословни условия на труд";
.5.5. Система за придобиване и доставки
Държавната агенция “Гражданска защита” като юридическо лице на
бюджетна издръжка може да разходва бюджетни кредити при възлагане на
дейности за придобиване и доставка – обект на обществени поръчки, при
спазване разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП) като обект на
обществена поръчка са строителство, доставки и предоставяне на услуги.

Възложител на обществената поръчка е председателят на ДА


“Гражданска защита” като държавен орган, който се разпорежда със средствата
от държавния бюджет.

Планиране на обществените поръчки се извършва от отдел “Управление


на собствеността” при дирекция ФСД и УС по заявки от крайните потребители
и се изготвя план и график за провеждане на планираните обществени поръчки,
който е съобразен с вида на обществената поръчка, законоустановените срокове
на съответните процедури и обезпечеността с финансови средства.

Подготовката и провеждането (евентуално и прекратяване) на


процедурата за обществена поръчка се провежда съгласно “Правила за
организиране дейността на ДА “Гражданска защита” при възлагане на
обществени поръчки”, утвърдени със Заповед № РД 11-535/22. 11. 2002 г. на
Председателя на ДА”Гражданска защита”.

Редица други стопански дейности които не подлежат на регулиране


съгласно ЗОП – отдаване под наем на имоти, разпореждане с движими вещи и
др. се осъществяват по специални правила.

112
.5.6. Система за финансов мениджмънт и одит
Системата за финансов мениджмънт и одит в ДА “Гражданска защита” е
изградена съгласно изискванията на “Закона за държавния вътрешен финансов
контрол” и е регламентирана чрез “Вътрешни правила за функциониране на
системата за финансово управление и контрол в ДА Гражданска защита"
(утвърдени със Заповед № РД11–539/22. 11. 2002 г. на председателя на ДА
“Гражданска защита”).

Системата за финансово управление и контрол има за цел да се осигури:

- икономично, ефективно и ефикасно постигане целите на


организацията;
- съответствие на дейността на организацията със законодателството и
вътрешните актове;
- опазване на активите и информацията;
- разкриване и предотвратяване на нарушения и грешки във
функционирането на организацията;
- достоверност на счетоводната информация;
- осигуряване на своевременна и надеждна информация, с оглед
вземане на правилни управленски решения.
Като предмет на тези правила са всички процедури и действия, свързани
с поемането на финансови задължения, извършването на разходи от бюджета на
Държавна агенция “Гражданска защита” и получаване на приходи от
републиканския бюджет.

6. Връзки с населението и с организации извън


администрацията
.6.1. Информационна политика
Дейността по информацията и връзките с обществеността на ДА
“Гражданска защита” се провежда от сектор “Информация и връзки с
обществеността” (ИВО) под прякото ръководство на председателя на агенцията,
а дейността по информацията и връзките с обществеността в областните
дирекции се организира от Инспектора по подготовка на населението под
ръководството съответните директори.

Информационната дейност на ДА “Гражданска защита” протича в


координация с информационната политика на дирекция “Информация и връзки
с обществеността” на Министерския съвет като се осъществява обмен на
информация и се поддържат коректни взаимоотношения с държавните и
неправителствените информационни структури.

Тази дейност е насочена към постигане на ефективна комуникация в


общественото пространство за съществуващите потенциални опасности, за
възникналите бедствени ситуации и за възможностите на държавните органи за
реагиране. Целта е не само да се огласява информация, но да се създава и
нагласа за възприемане на знания и за формиране на навици за поведение при

113
бедствия и аварии. Тя способства и за разбирателството между населението и
институциите отговорни за неговата защита при бедствия, аварии и катастрофи.

Информацията и връзките с обществеността на ДА “Гражданска защита”


имат три основни функционални насоки – обществена информация
(осъществявана главно чрез средствата за масова информация), връзки с
обществеността и вътрешна информация, които се извършват при съблюдаване
на следните принципи

- точност и обективност на разпространяваната информация;


- навременност, динамика и компетентност;
- равнопоставеност на всички средства за масова информация;
- коректност спрямо други държавни институции, ведомства и
организации;
- достъпност и откритост;
- системност и последователност при проследяване на събитията и
процесите;
- целенасоченост и перспективност;
- гъвкавост и съобразяване с конкретните обстоятелства;
- спазване на изискванията за секретност по въпроси, които не засягат
населението, а се отнасят до определени държавни структури или са
свързани с военновременната организация на работата;
- неразгласяване на събития, които са обект на съдебно следствие.
Всички дейности по информационното осигуряване в ДА Гражданска
защита са регламентирани с “Инструкция за провеждане на дейността
информация и връзки с обществеността” утвърдена със Заповед № РД11–
537/22. 11. 2002 г. на Председателя на ДА”Гражданска защита”.

7. Международни връзки на регионално, европейско,


евроатлантическо и глобално ниво, както и
двустранно взаимодействие
Международна дейност на ДА “Гражданска защита” се развива в
съгласие с изискванията на международното хуманитарно право, препоръките
на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и другите
европейски структури. Международното сътрудничество по линия на
гражданската защита придобива все по-голямо значение и се развива на
основата на двустранни и многостранни инициативи и контакти.

.7.1. Сътрудничество в Югоизточна Европа


Р. България успява да утвърди ролята си на важен политически фактор и
източник на стабилност в региона на Югоизточна Европа чрез активното си
участие в различни форми на сътрудничество. Ключова е позицията на
създадения Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от
Югоизточна Европа. Подписаното през април 2001 г. от България, Хърватия,
Македония и Словения, през 2002 г. – от Румъния и през септември 2003 г. – от

114
Турция, Споразумение за създаване на съвета е ратифицирано със закон от Р.
България и Република Хърватия. Готовност за подписване на споразумението е
заявила и Република Гърция. За включване в тази регионална инициатива има
изявено желание и от страна на Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина и
Молдова. Споразумението има реален принос за изграждане на системата за
колективна сигурност и укрепването на доверието в региона на Югоизточна
Европа.

Резултатната работа по линия на съвета доказа неговата неоспорима


необходимост и значимост за активното сътрудничество на държавите от
Югоизточна Европа в сферата на превенцията, управлението и ликвидирането
на последствията от извънредните ситуации. В рамките на съвета са създадени
четири работни групи: “Планиране и учения”, “Стандарти и процедури”,
“Информационни технологии” и “Информационен мениджмънт”. Като един от
най-важните резултати от работата на работните групи е разработването на
стандартните оперативни процедури за Наръчника за гражданско-военно
аварийно планиране за региона на Югоизточна Европа, които са хармонизирани
със стандартите и процедурите на Евроатлантическия координационен център
за реагиране при бедствия към Главната квартира на НАТО.

В рамките на работната група “Информационен мениджмънт” се


разработва база данни за ГИС (географска информационна система), както
цифрова карта на Югоизточна Европа и България – пътища, ж.п. линии,
газопроводи, аерогари, гранични КПП, митнически пунктове и др. с помощта на
продукта ArcView 3.2 на фирмата ESRI.

Преразгледани са наличните ресурси на страните от ЮИЕ и след


извършени анализи са актуализирани базите данни (БД) за спасителни екипи,
оборудването им, складовите бази, точките за контакт и др. Тези данни са
въведени в Аварийната информационна система чрез продукта Infobook на
фирмата ЕIS Technology. Същевременно са осъвременени въведените вече бази
данни и са подобрени уменията за работа с посочените информационни
системи.

Създадени са подходящи условия на базата на горното специалистите в


Националния ситуационен център в Държавна агенция “Гражданска защита” да
използват тези информационни продукти, като ги ползват както във
всекидневната си работа, така и при изготвянето на периодичните
статистически документи и анализи.

От работната група “Информационни технологии” на съвета са дадени


конкретни препоръки за създаването на аварийни оперативни центрове във
всяка страна от съвета, които да бъдат свързани в мрежа, даваща
възможност за незабавен обмен на информация и разпространение на
документи по електронен път. Обсъдени са въпросите, свързани със създаване
на общи стандарти за оперативната съвместимост при осъществяване
комуникация и информационен обмен между всички регионални отряди за
реагиране.
Съветът за гражданско-военно аварийно планиране в Югоизточна
Европа работи в тясно сътрудничество и координация с Инициативата за

115
предотвратяване и готовност за реагиране при бедствия (DPPI) на Пакта за
стабилност.

На вниманието на страните, участващи в инициативата, е представен


проектът на Държавна агенция “Гражданска защита” – “Оборудване на
регионална аварийна информационна мрежа”, която да работи съгласно
утвърдените от Евроатлантическия координационен център за реагиране при
извънредни ситуации към Главната квартира на НАТО стандарти и процедури.

През май 2002 г. в Република Турция се провежда Петата тристранна


среща на президентите на Р. България, Република Турция и Румъния, на която е
подписан Протокол за сътрудничество при провеждане на извънредни
хуманитарни операции. Загрижени от опустошителния ефект на природните
бедствия, страните постигат съгласие за развитие на ефективно сътрудничество
и координация в областта на защитата на населението. За тази цел ще се
предприемат мерки за опростяване и намаляване на митническите и
административните процедури за осигуряване на хуманитарна помощ след
природно бедствие. Разгледани са възможностите за създаване на общо
формирование за действия при природни бедствия.

.7.2. Сътрудничество в Черноморския регион


В средата на тази година Р. България подема Черноморска инициатива,
която да разшири устойчивото сътрудничество с наистина ефективни планове за
защита на населението от последствията от всички форми на бедствия, особено
от актове на тероризъм, както и да улесни взаимната поддръжка за всички
сходни инициативи в региона на Черно море. Първоначалните участници в
инициативата са България, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Грузия и
Турция.

Идеята е в рамките на три години да се създаде засилена дейност по


гражданско-военно аварийно планиране, която ще отговори на предвидените
реални приоритети в региона и ще е в състояние да подсигури
сътрудничеството между всички страни в региона на Черно море. Проектът на
инициативата е свързан с участие в други инициативи и организации. Тази
дейност няма да създаде нова организация или структура, а ще обезпечи
инициатива и фокус в рамките на една или повече съществуващи структури
посредством подпомагане и улесняване на близкото им сътрудничество в
планирането на приоритетните дейности. Тя ще разработи дългосрочни планове
и процеси на планиране за сътрудничество за спасяване и защита на
населението в случай на възникване на потенциални заплахи в региона на Черно
море или в съседство с него. Тези рискове включват възможността от природни,
технологични или промишлени бедствия, както и катастрофи или преднамерени
(терористични) актове. Приоритетно внимание обаче се обръща на готовността
в случай на химически, биологичен или радиационен инцидент.

В тази връзка България бе домакин на международна конференция и


семинар във Варна от 11 до 15 октомври 2004 г. Целта на мероприятието бе
професионалното улесняване обмена на възгледи между всички участници за
възможните предмети и методи за бъдещо многонационално сътрудничество
при аварийното планиране в Черноморския регион. В конференцията вземат

116
участие представители на България, Молдова, Румъния, Турция, Украйна,
САЩ, както и на Информационната система за управление на Програмата
“Партньорство за мир” (PIMS), и на Евроатлантическия координационен център
за реагиране при бедствия (EADRCC) на НАТО.

Работи се и по прилагане на Спогодбите в рамките на Черноморското


икономическо сътрудничество (ЧИС). Черноморското икономическо
сътрудничество е една от големите инициативи за добросъседско партньорство
между страните от черноморския регион. През 1998 г. е подписано
споразумение между правителствата на страните, участнички в ЧИС, за
сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации,
вследствие на природни и технологични бедствия. Р. България е ратифицирала
споразумението, което влиза в сила от 11 март 2003 г., и по този начин се
присъединява като шеста поредна страна към него.

.7.3. Интеграция в НАТО


Сътрудничеството на Гражданска защита със Северноатлантическия пакт
датира от 1994 г. Получаването на пълноправно членство на Р. България в
НАТО през 2004 г. предоставя нови възможности за укрепване на стабилността
и демокрацията в страната.

Държавна агенция “Гражданска защита” със свои експерти участва в


пленарните заседания на Старшия комитет по гражданско аварийно планиране
на НАТО (SCEPC), на Комитета по гражданска защита (CPC) и в редовните
заседания на Групата на експертите по системи за предупреждение и откриване
(GOEWDS).

Във връзка с разширяване на Постоянната дипломатическа мисия на Р.


България в НАТО и на основание на Решение на Министерския съвет № 887 от
29.12.2002 г. през м. март 2004 г. ДА “Гражданска защита” изпраща свой
представител в състава на мисията в Брюксел, Белгия. Присъствието на
български представител в Мисията разкри нови възможности за задълбочаване
на връзките между Р. България със страните-членки и страните-партньори на
НАТО.

За периода от началото на пълноправното членство на страната в НАТО


към настоящия момент са постигнати съществени резултати в изграждането на
устойчиви механизми и процедури на системата за гражданско-аварийно
планиране и реагиране при извънредни ситуации. В съответствие с общите
усилия и политика на Алианса в тази област, страната дава своя принос за
разработването и приемането на важни и навременни документи в следните
основни приоритети:

• защитата на населението и критичната инфраструктура в условията на


потенциални опасности и рискови фактори;
• повишаване на гражданската готовност и защита за възможни атаки
спрямо гражданското население с използването на химически,
биологични, радиационни и ядрени агенти;

117
• ограничаване и неутрализиране въздействието на оръжията за масово
поразяване в условията на терористични актове;
• разработване на министерско ръководство по гражданско-аварийно
планиране на страните, членки на НАТО;
• разработване на План за действие по гражданско-аварийно планиране и
управление при извънредни ситуации;
• разработване на политика за ученията на гражданско-аварийното
планиране;
• оказване на международна помощ от страните членки, в т.ч. и от
България, за провеждане на Олимпийските игри в Атина, Гърция, 2004
година.
ДА “Гражданска защита” отделя приоритетно внимание на прилагането
на инициативата на НАТО за регионалната сигурност и стабилност в
Югоизточна Европа. В този смисъл агенцията е водещата институция, която
организира и координира взаимодействието и сътрудничеството между
органите на държавната власт и местното самоуправление по отношение на
гражданското планиране при извънредни ситуации, в това число между
гражданските и военните власти.

Определяща роля за сътрудничеството между страните от региона на


Югоизточна Европа в областта на гражданско-аварийното планиране има
Евроатлантическият координационен център за реагиране при извънредни
ситуации (EADRCC) към Главната квартира на НАТО. Със създаването му през
1998 г. се засилват процесите на регионално сътрудничество и взаимопомощ.

.7.4. Интеграция в ЕС
Държавна агенция “Гражданска защита” участва в редовните срещи на
генералните директори по гражданска защита на страните членки и страните
кандидати на Европейския съюз.

На 29 ноември 2002 г. в Брюксел, Кралство Белгия, е подписан


Меморандум за разбирателство между Р. България и Европейската общност
относно участието на Р. България в “Механизъм на Европейската общност за
задълбочаване на сътрудничеството при оказване на помощ в областта на
гражданската защита”. Механизмът е приет с решение на Съвета 2001/792/ЕС,
Евратом от 23 октомври 2001 г. и определя гражданската защита като един от
четирите компонента на гражданското управление при кризи. Меморандумът е
ратифициран със закон, приет от 39-то Народно събрание на 7. 02. 2003 г., като
влиза в сила от 1. 01. 2003 г.

Целите на механизма са насочени към улесняване мобилизацията на


спасителните отряди, експерти и други ресурси, на базата на усъвършенствана
структура за гражданска защита в рамките на общността. В случай, че силите и
средствата на отделна държава не са достатъчни за адекватно реагиране при
бедствия, аварии и катастрофи, правителството на тази държава може да се
обръща за съдействие към останалите държави, участващи в механизма. Той е
насочен не само към по-надеждната защита на населението и националното

118
стопанство, но и към опазване чистотата на околната среда и паметниците на
културата от пагубното въздействие на природните, технологични и екологични
катастрофи.

Механизмът предвижда участие на всички страни-членки на


Европейския съюз, страните, кандидатки за членство, и страните от
Европейската икономическа зона (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) в
изграждането и използването на:
- аварийна комуникационна и информационна система;
- център за мониторинг и информация;
- база данни за оценка и координация на експерти и спасителни
формирования;
- база данни за наличните медицински средства (серуми, ваксини и
медицински ресурси);
- съвместна програма за обучение на специалисти под формата на
курсове и учения.
За всеки от изброените компоненти на механизма са разработени и
приети Общи правила за действие, които са утвърдени от страните, членки на
Европейски съюз. Участието на нашата страна е съществена част от
изпълнението на Предприсъединителната стратегия, приета с решение през
декември 1997 г. в Люксембург.

Като участник в механизма ДА “Гражданска защита” осигурява 24


часово дежурство за връзка с Центъра за информация и мониторинг (МIC),
отдел “Гражданска защита” на Европейската комисия.

През тази година започва изграждане на Европейската мрежа за


гражданска защита и инциденти в околната среда по проекта PROCIV-NET,
която ще осъществява връзката между националните институции, отговорни за
защита на населението при природни бедствия и технологични аварии, чрез
Общата система за комуникация и информация при извънредни ситуации
(CECIS). В края на 2004 г. към мрежата ще бъде свързана и ДА “Гражданска
защита”, което значително ще подобри информационния и комуникационен
обмен между държавите, участнички в Механизма на ЕС в областта на
гражданската защита, както и координацията между тях при оказване на помощ
при извънредни ситуации.

Агенцията е страна в процеса на хармонизиране на законодателството в


областта на защитата на населението по изискванията на Европейската комисия,
Генерална дирекция “Околна среда”, Дирекция D3 “Гражданска защита”. В
междуведомствената работна група за разработване на Закона за радиационна
защита на населението, който ще отразява специалните изисквания на
Европейския съюз за основните стандарти по безопасност, за радиационна
защита, за уведомяване на населението, по транспорта на радиоактивни
отпадъци и по системата за спешен обмен на радиологична информация
ЕCURIE, са включени експерти от Държавна агенция “Гражданска защита”. С
Решение на Министерския съвет от 11 септември 2003 г. бе одобрен проект на
Споразумение между Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и
държави, нечленки на Еропейския съюз, относно участието на последните в
договореностите на общността за ранен обмен на информация в случай на

119
радиационна опасност (ЕCURIE). Системата за радиологична информация е
приведена в готовност за използване.

Приключи работата по проекта на Международната агенция за атомна


енергия (МААЕ) и Европейската комисия, който хармонизира дейността по
аварийното планиране и управлението при критични ситуации в зоната, извън
площадката на АЕЦ. Проектът подобрява ядрената и радиационна безопасност
на страните от Централна и Източна Европа – PH-PA/NSP/REG/001/96.
Проектът е финансиран от Европейския съюз чрез програма PHARE. В
разработването му взема участие и Държавна агенция “Гражданска защита”.

.7.5. Сътрудничество с ООН


Основните приоритети на ДА “Гражданска защита” в сферата на ООН се
осъществяват чрез Секретариата на Международна стратегия за намаляване на
бедствията към ООН (ISDR). ISDR координира работата между отделните
национални комитети. Работи се по международен проект за създаване на
мрежа за база данни и оказване на помощ на Националните комитети, както и за
подобряване на информационното обслужване в тази област. Осъществява се
постоянен обмен на информация между Международна стратегия за намаляване
на бедствията към ООН и Държавна агенция “Гражданска защита”.

Държавна агенция “Гражданска защита” се включва и в инициативите на


Програмата за развитие на ООН (UNDP) и на Офиса на координатора по
хуманитарните въпроси (UN/OCHA).

.7.6. Сътрудничество с други международни организации


Активна е дейността на Държавна агенция “Гражданска защита” в
рамките на Откритото частично споразумение EUR-OPA за големите бедствия
към Съвета на Европа.

Представител на агенцията взима участие в среща на Научния комитет на


Съвета на Европа за откриване на Обединен европейски център за горски
пожари и семинар на тема “Европейско планиране и политика за горските
пожари” през октомври 2003 г. в Атина, Гърция.

Идеята за изграждането на Обединения европейски център за горските


пожари е дадена през февруари 2000 г. на срещата на министрите по EUR-OPA
в Атина, Р. Гърция. По-късно на срещата, проведена в Генералния секретариат
за гражданска защита към Министерството на вътрешните работи на Гърция,
участниците са предложили изграждането на европейски структурен център за
горските пожари в Атина. Окончателното решение бе взето на срещата на
Комитета на постоянните кореспонденти към EUR-OPA, проведена на 4 юни
2002 г. в Париж, Франция.

ДА “Гражданска защита” поддържа активно сътрудничество с


Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW). През септември
2003 г. “Гражданска защита”, съвместно с OPCW, провежда учение за защита на
населението и ликвидиране на последствията от химическа авария, свързано с
изпускането в околната среда на токсични вещества след терористичен акт в

120
обект на националното стопанство на Р. България, който е под контрола на
ОЗХО – “Защита-2003”.

В същия период в Созопол се провежда регионален курс по химическа


защита за страните от Югоизточна Европа. Курса е организиран от ДА
“Гражданска защита” съвместно с Организацията за забрана на химическото
оръжие. Целта на курса е повишаване квалификацията, ефективността и
координацията на специалисти в областта на защитата на гражданското
население от химическо оръжие.

Програмата включва теми, свързани с помощ и защита от химическо


оръжие (чл. 10 от Конвенцията за забрана на химическото оръжие), методи и
оборудване на бойни отровни вещества, използвани от Организацията за
забрана на химическото оръжие, средства за защита на дихателните органи,
средства за защита на кожата и деконтаминация.

В периода 4–7 октомври 2004г. в София се провежда VIII годишна


работна среща по изпълнение на член X “Помощ и защита” от Конвенцията за
забрана на химическото оръжие (КЗХО) на Организацията за забрана на
химическото оръжие .

На срещата присъстват представители на страните – членки по


Конвенцията: Албания, Алжир, Хърватска, Индия, Зимбабве, Грузия, Малайзия,
Кот д’Ивоар, Мексико, Узбекистан, Камерун, Етиопия, Англия, Франция,
Швейцария, Швеция, САЩ, Сърбия и Черна гора, Чили, Молдова, Пакистан,
Гърция, Украйна, Куба, Чехия; както и представители на Техническия
секретариат на OPCW.

В България има обучени нещатни инспектори към OPCW, които участват


в Годишните срещи по оказване на помощ по чл. 10 от Конвенцията за забрана
на химическото оръжие.

Специалисти от Държавна агенция “Гражданска защита” активно


участвуват в работата на групата по гражданска защита към
Централноевропейската инициатива (ЦЕИ). През 1997 г. Р. България се
присъединява към "Споразумението за прогнозиране, предотвратяване и
намаляване на последствията от природни бедствия и промишлени аварии".

Държавна агенция “Гражданска защита” поддържа активно


сътрудничество и с Европейския център за изследвания на сигурността
“Джордж Маршал”. Двете организации съвместно провеждат в София
Международен семинар по управление при кризи в страните от Югоизточна
Европа в периода 14–16 юли 2003 г. Целта на семинара е да се изясни
необходимостта от ефективна превенция на регионалните конфликти,
реагирането при кризи и управлението на последствията; да се разработи
интегриран подход за управление на кризи; и да се определят процедурите,
ресурсите и точния момент за оказване на поддръжка на други страни по време
на извънредни ситуации като е обърнато специално внимание на следните теми:

• разбиране за това защо управлението на кризи е наложително в


днешната среда на сигурност;

121
• подобряване осъзнаването на потенциални проблеми;
• анализиране на вземането на решения при кризи;
• изследване на организационните изисквания.
.7.7. Двустранно сътрудничество
Ръководейки се от своите национални интереси и външнополитически
приоритети, Р. България поддържа взаимноизгодни отношения и със страните
от Западна и Централна Европа и Северна Америка. Важен акцент в
двустранното сътрудничество е сътрудничеството в областта на защитата на
населението от бедствия, аварии и катастрофи. Гражданска защита поддържа
по-близки контакти със съответните институции и служби от САЩ, Русия,
Швеция, Гърция, Турция, Македония и Румъния.

Развитието на двустранните отношения между Държавна агенция


“Гражданска защита” и Федералната агенция за управление на кризи (FEMA) –
САЩ се основават на подписан Протокол за намерения. Съгласуван е и работен
план за съвместна дейност между двете институции .

През април 2002 г. е подписан Меморандум за разбирателство между


правителството на САЩ, представлявано от Американска агенция за
международно развитие (USAID) и правителството на Р. България,
представлявано от Държавна агенция “Гражданска защита” за предоставяне на
техническа помощ по проекта “Управление на горски пожари в Р. България”. В
изпълнение на меморандума ДА “Гражданска защита” организира през март
2003 г. два курса на тема “Система за управление на произшествията”.

В средата на 2004 г. българска делегация е на официално посещение в


САЩ по покана на регионалния директор за Европа на Американската агенция
за търговия и развитие (USTDA) с цел постигане на по-добро разбиране на
системата за управление на извънредни ситуации в САЩ и за представяне на
българските приоритети в тази област. В резултат на това, е инициирано
провеждането на Сравнително изследване относно изграждането на
съвременна защита на населението при възникване на бедствия, аварии и
катастрофи с техническата помощ на Американската агенция за търговия и
развитие. Това сравнително изследване ще допринесе за възможността на
България да планира ефективно регионално и междуведомствено
сътрудничество в областта на превенцията и реагирането при бедствия.

Двустранните отношения между Министерството на извънредните


ситуации на Руската федерация и Държавна агенция “Гражданска защита” се
развиват на основата на Споразумението между правителството на Р. България
и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на
превантивната дейност за предотвратяване и намаляване на последствията от
промишлени аварии, катастрофи и стихийни бедствия и ликвидирането на
последствията от тях, подписано на 15 февруари 1995 г. в София, Р. България.

Двустранните отношения между ДА “Гражданска защита” и Командване


“Гражданска защита” на Румъния се основават на подписано на 18 януари 1996

122
г. Споразумение за сътрудничество в областта на гражданската защита в мирно
време.

Между правителството на Швеция, представлявано от Шведската


агенция на спасителните служби, и правителството на България, представлявано
от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и
катастрофи към Министерския съвет е подписано споразумение за двустранно
сътрудничество. През април 2003 г. с помощта на шведски инструктори са
проведени два последователни курса по химическа защита при транспорт на
опасни товари в учебната база на дирекция “Гражданска защита”, област
Монтана. Обучени са общо 40 специалисти от ДАГЗ в областта на химическата
защита.

През 2003 г. е направена важна стъпка за задълбочаване на отношенията


между Държавна агенция “Гражданска защита” и Националната генерална
дирекция за управление на бедствията на Министерство на вътрешните работи
на Република Унгария. Унгарска делегация посети нашата страна с цел обмен
на опит и обсъждане на въпроси от взаимен интерес. Сериозно загрижени от
опустошителния ефект на неотдавнашните природни бедствия в региона на
Централна и Югоизточна Европа и съзнавайки необходимостта от
координирани действия за предотвратяване и преодоляване на последствията от
бедствия от всякакъв характер, ръководителите на двете институции подписаха
Протокол за намерения за сътрудничество в областта на защитата на
населението при бедствия, аварии и катастрофи. Двете страни се съгласиха да
подготвят и подпишат Двустранно споразумение за сътрудничество между
Унгария и Р. България в областта на предотвратяването и ликвидирането на
последствията от природни бедствия и промишлени аварии.

В рамките на двустранния договор за сътрудничество между Р България


и Кралство Испания се изготвя проект за материално-техническо осигуряване
на дейностите на ДА “Гражданска защита”, за което ще бъде подписан
Меморандум за изпълнение на дългосрочна програма до 2005 г.

Разработен е проект за оказване на техническа и експертна помощ за


развитието на системата за управление на кризи в Р. България, на базата на
подписан Меморандум за разбирателство между външните министерства на Р.
България и Кралство Холандия. Страни по проекта са Държавна агенция
“Гражданска защита” и Холандската програма за управление на
сътрудничеството (NMCP). Предвижда се обучение на експерти по
комуникации, управление на кризи, спасителни отряди и др.

Между правителствата на Република Гърция и Р. България е подготвено


Споразумение за сътрудничество в сферата на предотвратяване и намаляване на
последствията от природни и технологични бедствия.

Вече традиционни са регионалните срещи между специалисти по


гражданска защита от крайграничните райони. В съответствие с
договореностите между област Хасково и окръг Еврос, Република Гърция, за
трансгранично регионално сътрудничество по въпросите на управлението на
кризи всяка година се провеждат по две срещи на работни групи от двете
страни. Основната им цел е подобряване на информационния обмен за

123
трансграничните бедствия и аварии, пътния трафик, горските пожари, тежките
пътно-транспортни произшествия. Ръководител на работната група от страна на
област Хасково е заместник-областният управител, той и заместник-председател
на Постоянната областна комисия за защита на населението при бедствия,
аварии и катастрофи. Работната група се състои от представители на ДА
“Гражданска защита”, Министерството на вътрешните работи и “Бърза помощ”.

Много ползотворни са и двустранните отношения с Република Франция.


Експерти от Агенцията са обучавани в семинар на тема “Технологични рискове
и организация на помощи” през ноември 2003 г. в Париж. Семинарът е
организиран от Дирекцията за гражданска отбрана и сигурност на Република
Франция. Опитът на френските специалисти дава възможност да се повиши
ефективността на нашата дейност по защитата на населението при бедствия,
аварии и катастрофи.

8. Проблемни области в съществуващата командна


инфраструктура
Анализа на командните взаимодействия и информационните потоци,
възникващи в процеса на ликвидиране на последствията при възникването на
бедствия, аварии и катастрофи позволява да бъдат идентифицирани следните
проблемни области:

.8.1. Оперативни
- липса на закон за гражданската защита или по-общ такъв за
управление при кризи;
- действие по остарели и често противоречиви документи (подробно са
анализирани в гл. 7);
- наличие на “паралелни” структури с ограничена степен на
координация в редица министерства и ведомства;
- недостатъчно регулирани условия за публично-частно партньорство и
участие на доброволни формирования;
- липса на единна система за образование, подготовка и сертификация,
сравнима с тази за специалистите в МО и МВР.
.8.2. Системни и технически
- невъзможност за предаване в реално време на видеоинформация от
мястото на събитието, което би спомогнало за по-пълното изясняване
на обстановката и вземането на най-правилното решение от
кризисния щаб;
- невъзможност за предаване в реално време на данни за обстановката
(МТО, състоянието и степента на замърсяване на околната среда,
радиационна обстановка, нива на водите на язовири, реки и др.,
химическо замърсяване);
- ограничен брой канали за едновременно провеждане на разговори
(обмен на речева информация);
- липса на 100% координация между спасителните екипи от
различните министерства, агенции и ведомства (МО, МВР,
медицински екипи, “Енергоснабдяване”, ВиК и др.) поради разликите
в честотните диапазони на средствата за свръзка;

124
- ограничени възможности за получаване на писмени заповеди,
разпореждания и обобщени сводки за текущото състояние в
кризисния район;
- невъзможност за изпращане на доклади за обстановката директно от
мястото на кризата;
- невъзможност за провеждане на видеоконференции между
длъжностните лица от различните командни нива.
Изброените проблемни ситуации, възникващи при реалното изпълнение
на задачи за овладяване на кризисни ситуации и начините за тяхното решаване,
изискват някои промени в модела на командните взаимодействия:
- възможност за директно получаване на заповеди от най-високо ниво;
- едновременно разпространение на критична командна информация
до различните управленски нива (по вертикала) с цел свеждане до
минимум на времето за реакция при промени в оперативната
обстановка;
- едновременно разпространение на командната информация до
спасителните екипи от различните министерства, агенции и
ведомства (по хоризонтала) с цел постигане на максимална
съгласуваност на техните действия за овладяване на кризисната
ситуация;
- разпространение на писмени заповеди, сводки за обстановката,
директиви и др. в електронна форма по цялата управленска верига.
Промяната на веригите за командно взаимодействие, както и характера
на командната информация, която ще се разпространява по тях, неминуемо води
до промяна в типа и характера на информационните потоци между участниците
в овладяването на кризисни ситуации:
- разчупване на досега използваните йерархични канали за протичане
на информационните потоци и създаване на топология, позволяваща
предаване на информация от точка в точка от най-ниско към най-
високо ниво, както и едновременно предаване на информация в
няколко направления (адресата);
- промяна в характера на предаваната информация: към досега
използваните гласови комуникации (по телефонен или радиоканал) се
добавя и видеоданни за обстановката в реално време,
видеоконферентни връзки (multicast), трансфер на големи по обем
файлове с данни (текст, видео);
- възможност за криптиране на предаваната информация;
- повишаване шумозащитеността на комуникационните канали (защита
от смущения – преднамерени и непреднамерени).
Промените в съдържанието и посоките на разпространение на
информационните потоци налагат промени и в информационната
инфраструктура, използвана при овладяване и потушаване на кризисни
ситуации:
- създаване на канали за високоскоростен пренос на глас и данни;
- въвеждане на multicast протоколи за провеждане на конферентни
сеанси;

125
- ефективно използване на наличните мрежи за пренос на информация
(глас, данни) на различните оператори и доставчици (БТК, мобилни
оператори, доставчици на Интернет услуги);
- гъвкави решения за привързване към съществуващите мрежи чрез
различни комуникационни интерфейси и протоколи;
- резервиране на комуникационни канали и възможност за бързо
пренасочване на информационните потоци при пропадане на
комуникационни канали;
- наличие на алтернативни варианти при невъзможност за привързване
към мрежите на националните оператори;
- възможност за покриване на значителни разстояния между зоната на
кризата и най-близката точка за привързване към съществуваща
опорна мрежа;
- възможност за поддържане протичането на информационните потоци
при наличие на високо изразена мобилност на екипите, участващи в
операцията за овладяване на кризата;
- осигуряване на достатъчно голям работен обхват в кризисната зона;
- бързо развръщане на необходимото оборудване;
- минимална промяна в параметрите, необходими за изграждане а
комуникационни канали;
- използване на стандартизирани протоколи за защита на
информацията, предавана по комуникационните канали;
- използване на стандартизирани протоколи за защита от преднамерени
и непреднамерени смущения в комуникационните канали.

126
Глава 4. Модели на гражданска сигурност в рамките на
ЕС и САЩ
Трагичните събития от 11 септември 2001 г. в САЩ алармираха
държавите в световен мащаб за новите рискове17, срещу които системата за
национална сигурност има за задача да предостави закрила. Те поставиха
сериозно въпросът до каква степен отделните страни са готови да реагират при
осъществяването на подобни по характер събития и доколко съществуващите
механизми са адекватни на новата рискова среда. В резултат на това редица от
тях преоцениха законовата и институционална уредба на гражданската
сигурност на национално ниво за реакция при извънредни мирновременни
ситуации като бедствия, аварии, терористични атаки и други. Независимо от
разнообразните по вид, характер и функциониране схеми, които отделните
страни въвеждат с цел повишаване на степента на готовност и адекватност за
действие в такива случаи, в световен мащаб се открояват условно два модела за
уредба на гражданската сигурност – европейски и американски, върху чиито
анализ ще се търси и най-доброто решение за България като част от единна
Евроатлантическа зона за гражданска сигурност.

1. Европейски модел за гражданска сигурност


Оценката на новата рискова среда след инцидентите в САЩ, а по-късно
и в Мадрид, е сред основните фактори, които провокират вниманието на
Европейския съюз за създаването на адекватна правна и институционална рамка
на общностно ниво за координиране осигуряването на гражданската сигурност
от отделните страни членки, както и за укрепване на съществуващите
механизми в тях за действие в случай на посегателства срещу сигурността им,
за създаване на платформа за сътрудничество с трети страни и разпределение на
отговорността при бедствия и аварии с наднационален обсег.

.1.1. Уредба на гражданската сигурност на общностно


равнище
Създадените на общностно равнище механизми в областта на
гражданската сигурност имат предимно за цел осигуряването предприемането
на бързи действия и координация от страна на държавите членки в извънредни
случаи. Те се ръководят съвместно от редица подструктури на Европейския
съвет – основно работната група за гражданска защита, и на Европейската
комисия – Дирекция “Околна среда”, Отдел “Гражданска защита” и редица
функционални отдели в други дирекции – “Здраве”, “Изследвания”, “Околна
среда”, “Ядрен”, “Транспорт”, “Търговия”, “Енергетика”.

Основни актове, върху основата на които се изгражда системата за


гражданска сигурност в ЕС са Регламент 1257/1996 г. на Съвета на министрите
за оказване на хуманитарна помощ, Специален доклад №2/1997г. относно
хуманитарната помощ, оказвана от ЕС в периода 1992–1995 г. и отговорите на

17
Тези рискове бяха обект на подробно разглеждане и анализиране в предходните глави
на настоящето изследване.

127
Комисията, предоставени съгласно чл. 188е, ал. 4, пр. 2 от Договора на ЕО и
Решение на Съвета 1999/468/ЕС. Регламентът на първо място създава правна
уредба по отношение на случаите, при които гражданите се явяват жертва на
природни бедствия, войни или въоръжени конфликти или се намират в
извънредна ситуация, както и тогава когато съществува опасност от възникване
или попадане в такива ситуации. Цел на регламента е да се повишат
възможностите на ЕС за справяне с кризи, възникнали в резултат на човешка
дейност или с други изключителни обстоятелства, както и да разшири дейност
на ЕС в тази област. Хуманитарните операции обхващат целия период на
кризата и последиците от нея. Може да се предоставя и временна помощ до
достигането на такова ниво на възстановяване, от което пострадалите могат да
се възстановят напълно самостоятелно. Според регламента, когато
хуманитарните действия на ЕС са част от усилията на международната
общност, той трябва да ги координира с нея, а също така и с
неправителствените организации и международни агенции, специализирани в
тази област, като се ръководи от принципите на международното хуманитарно
право.

На второ място докладът изследва основните насоки на хуманитарната


политика на ЕС. Специално внимание в него е отделено на характера на
помощта при природни бедствия или ситуации на въоръжен конфликт и на
дейността на създадения през 1991 г. Хуманитарен офис на ЕО, упълномощен
да администрира хуманитарните операции.

В предложение на Европейската Комисия от 11. 04. 2000 г. се предлага


създаването на Агенция за бързо реагиране, която е замислена като орган на ЕС,
който да реагира в случаи на кризи, бедствия, аварии и други. Основна цел,
която се преследва със създаването на Агенцията е да се подобри способността
на ЕС да реагира адекватно при опасност от възникване или възникване на
кризи и създаване на ефективни механизми за осигуряване на ефективни
механизми за осигуряване на необходимите средства в кратък срок.
Предложението отразява стремежа на ЕС да изгради ефективна система за
реагиране при кризисни ситуации.

Съгласно приетата през 2001 г. Програма за предприемане на действия в


рамките на ЕС за гражданска защита от 2001 г.18 това предложение се
трансформира и се създава Общностен механизъм за улесняване на
сътрудничеството при предоставяне на помощ или интервенция за
осигуряване на гражданска сигурност19. С него се цели създаване на екипи за
интервенция и друга подкрепа в рамките на страните членки, както и екипи за
оценка и сътрудничество, които да могат да действат в спешни случаи;
обучение на екипите за интервенция и за сътрудничество по специална
програма, като се предвижда възможност за обмяна на експертите с оглед
обмяна на техните знания; създаване и управление на информационни,
комуникационни и контролни центрове и системи в рамките на Европейската
комисия, които да могат да бъдат сигнализирани от страна, членка на ЕС, в
случаи на природно или друго бедствие.

18
Предвижда се да се обнови през 2004 г.
19
Механизмът е в сила от 2002г. и ще е обект на ревизия през 2005 г.

128
През същата година се създава и Комитет за здравна сигурност, в който
участват висши служители от националните здравни министерства и който
представлява основно звено за противодействие срещу умишленото
разпространение на биологично и химическо оръжие. Комитетът се състои от
пет работни групи, покриващи следните области – лаборатории, химикали,
клинични насоки, плановете за извънредни ситуации, биологични агенти.
Съгласно програмата за действие на този комитет се цели създаването на
механизъм за обмен на информация, консултация и координация, за ранно
откриване и идентифициране на заплахи от използване биологични или
химически материали, създаване на складове с медицински запаси и бази данни
със специалисти предоставящи здравни услуги и формулиране и
разпространение на насоки за подобряване на предвидените здравни мерки в
случай на атака.

През 2002 г. Европейската комисия и съветът приемат Програма за


подобряване на сътрудничеството в рамките на ЕС за предотвратяване и
ограничаване на последствията от химически, биологични, радиологични или
ядрени терористични атаки. Програмата прави преглед на съществуващата
законодателна рамка и предвидените в нея мерки като си поставя следните
цели: подобряване анализа и оценката на риска от химически, биологични,
радиологични или ядрени терористични атаки, намаляване уязвимостта на
населението, околната среда, хранителните вериги и собствеността чрез
включването на повече превантивни мерки, осигуряване на схема за откриване
и идентифициране на евентуални атаки и разпространение на информация чрез
три основни комуникационни и информационни системи RAS-BICHAT20,
ECURIE21 и CECIS22.

.1.2. Уредба на гражданската сигурност в отделните държави


– членки на Европейския съюз
Гражданската сигурност на национално ниво е уредена в отделните
страни, членки на Европейския съюз, по-различен начин. Въпреки различията
може да се обособят три основни модела на институционална уредба. В
първия от тях попадат страните, при които основните правомощия по
осигуряването на гражданската сигурност са съсредоточени в рамките на
Министерството на вътрешните работи (МВР) на централно ниво, а на
регионално – от неговите териториални подразделения. При този модел се
използват в случаи на аварии и бедствия екипите на полицията, пожарната и
здравна служба. Към втория модел могат да се отнесат страните, при които
правомощията в тази област се осъществяват основно от Министерство на
отбраната (МО). На регионално ниво те се подпомагат в дейността си от
регионалните подразделения на министерството и/или областните и общински
органи. Третият модел, който е най-малко застъпен, е моделът, при който
правомощията на централно ниво са концентрирани в ръцете на Министерски
съвет (МС) и се осъществяват от различни правителствени органи или агенции

20
Програма за сигурност на здравето
21

22
Обща комуникационна и информационна система за спешни случаи

129
на централно и местно ниво. Финансирането и при трите модела се осъществява
изцяло за сметка на държавния бюджет. Участието на доброволци и
неправителствени организации е частично и само в областта на
противопожарната дейност. МВР или респективно МО са отговорни за
организирането и провеждането на цялостната стратегия за гражданска
сигурност. Те осъществяват и контрола, и координацията между техните звена и
евентуални други участници в действията по предотвратяване на бедствия,
аварии или терористични атаки, както и в ликвидиране на последствията от
такива случаи.

Важно е да се подчертае, че в някои от европейските страни като


Швеция, Норвегия и Германия системата на гражданска сигурност се намира в
процес на трансформация, насочена към създаването на самостоятелно звено,
вън от МО и/или МВР, което да осъществява правомощията в тази област и да
координира дейността на останалите държавни органи, които могат да се
включат при възникването на кризисни ситуации, бедствия или аварии.

В приложената по-долу Таблица 10 е представена подробна информация


за уредбата на гражданската сигурност в отделните страни, членки на ЕС,
относно органите и основните им правомощия в областта на гражданската
сигурност.

Таблица 10. Уредба на гражданската сигурност в отделните


държави, членки на ЕС
държава Органи и правомощия други
Австрия Федерални – МВР, Отдел “Гражданска защита”, Система за ранно
федерални отговаря за вътрешната сигурност и безопасност, в предупреждение в
провинциал рамките му съществува специализирано училище за случаи на радиация
ни,областн обучение по гражданска защита. Служби доставящи
и и местни Провинции (9) –: управление на бедствия в случаи на информация за
органи аварии, пожарни бригади, звена за спешни случаи самозащита
(доброволци) План за национална
Случаи обхващащи > 1 провинция не попадат защита–урежда
автоматично под федерална комп., но се координират предпазни действия
от Федерален Комитет за управление на кризи. в случай на
Провинциални училища за гражданска защита, природни/техническ
обучителни центрове, които се ръководят от и, ядрени
подпомагащи организации злополуки,в
Федералната армия – може да участва и при химическата
международни бедствия индустрия или
транспорта на
опасни стоки

130
държава Органи и правомощия други
Белгия МРВ – Генерален директорат за гражданска защита
(бюджет 7.4 милиона, одобрени от МС), който
отговаря за гражданската защита, за федералните
планове за спешни случаи, установяване на
организационни и обучителни стандарти за пожарни
услуги.
Правителствен координационен и кризисен център –
служи за предоставяне на информация и
координация в бедствени случаи.
Общини – отговарят за управление на бедствени
ситуации, ако фондовете им са недостатъчни кмета,
шефа на полицията или пожарната могат да искат
помощ от Директората за гражданска защита
Кралско училище за гражданска защита – тренинги
за операционен и доброволчески състава за гр.
защита
Велико- Секретарят по вътрешните въпроси отговаря за Финансирането в
британия вътрешната сигурност. През 2001 г. се създава областта на
Секретариат за гражданския контингент в рамките на гражданската
кабинета, който освен че, поема функциите на защита идва от
Секретаря по вътрешните въпроси, прави оценка и няколко източника -
реагира при спешни случаи. 5 милиона лири по
Агенцията за защита на здравето е нов орган, програма на
създаден 2003 г., който има за цел защита на здравето Министерство на
на населението и намаляване вредните въздействия здравеопазването,
от природни бедствия или аварии След събитията от 43 милиона от
11 септември е създадена Проект “Нови посоки”, Фонда за
който ревизира готовността на противопожарните модернизация и
звена за реагиране в случай на терористични атаки, други. В бюджета за
за чието изпълнение отговаря вицепремиерът. МО 2003г. 330 милиона
може да участва само при изпълнение на изрично лири са заделени за
предвидените затова условия. борба с тероризма.
През 2003 г. са създадени 14 граждански контингента
за реакция, които включват 500 доброволци.
Германия Управлението на кризи в Германия се осъществява
на базата на основния закон от 1949г., който
предоставя административната отговорност за
гражданска защита в мирно време на 16-те
административни области – Länder. Във време на
война гражданската защитата става въпрос от
федерална компетентност.

131
държава Органи и правомощия други
Гърция Гражданската защита е организирана на три нива – Национална
национално, регионално и местно. На национално стратегия за
ниво се включват – 1) Правителствен съвет за управление на
гражданска защита, 2) Генерален секретариат за спешни случаи –
гражданска защита (към МВР, определя политиката включва 22 вида
за гражданска защита и координира органите на бедствия
национално, регионално и местно ниво), 3) (технологични
Междуминистерски координационен орган (действа рискове, епидемии,
в регионални случаи като координационен център). ядрени и други
Бюджет: 1,1 билиона за сигурност. бедствия).
Дания Датска Агенция за управление на спешни случаи в В състава на
рамките на МО, отговаря за спасителната готовност датските
на Дания, включително за случаите на ядрени аварии национални
или атаки. Агенцията се състои от 10 клона – 7 спасителни сили
спасителни центрове и 3 училища, които са участват 1700
разположени на територията на страната. Агенцията постоянни
контролира дейността по спасителната готовност на служители, 3300 на
общинско ниво и на гражданския сектор. Бюджетът й непълен работен ден
възлиза на над 2 милиона евро. На регионално ниво – и 1600 доброволци.
действат регионалните подразделения на
националните отряди по спасителна готовност.
По отношение на биологичните рискове Датският
Национален център за биологична защита
координира всички дейности, насочени за борба с
биотероризма, както и радиологичната подготовка на
страната. Центърът притежава 24 часа 7 в седмицата
телефонна линия и 6 екипа за бързо реагиране, като
негова основна задача са откриването и
преодоляването на ефектите от биологични атаки.
Естония МВР – отговаря за цялостното планиране по Бюджетът на
гражданска сигурност на Естония. Естонският естонския
спасителен комитет, подчинен на МВР отговаря за спасителен комитет
гражданската защита като осъществява функциите по възлиза на над 27
планиране при спешни случаи, оценка на риска, милиона евро, като
пожарна безопасност, система за ранно 68% от него са
предупреждение. предвидени за
Министерство на социалните грижи – отговаря за оперативна дейност.
гражданската защита в случай на биотероризъм.
На регионално равнище съществуват 15 области,
като областното управление отговаря пряко за
гражданската защита. На местно ниво тя се
осъществява от органите на местно самоуправление.

132
държава Органи и правомощия други
Ирландия МО – е основната институция, която отговаря за Ирландия
осигуряване на гражданската защита в Ирландия. В притежава
рамките на министерството отделът по гражданска национална
защита улеснява осъществяването на стратегия за спешни
възстановителните дейности при спешни случаи и случаи, която
предоставянето на други услуги чрез местните включва участието
органи. Междудепартаментален комитет на три основни
осъществява контрола по помощните действия при служби: Гарда,
по-мащабни спешни случаи. Здравна служба и
Армията може да участва при необходимост. месните власти.
Професионалната подготовка по гражданска защита
се осъществява в специално училище за гражданска МО покрива около
защита. 70% от разходите на
По отношение на биотероризма е създадена местно ниво. Като
специална експертна група на правителствено цяло бюджета за
равнище. гражданска отбрана
и област възлиза на
4 милиона евро.
Италия МВР–отговаря за гражданската защита на МВР разполага с
национално ниво, като основни звена в неговите бюджет от 1,5
рамки са – Отдела по противопожарна охрана, билиона евро.
подпомагане и гражданска отбрана които действат Пожарната служба
съвместно с техническата между-министерска разполага
комисия по гражданска отбрана, националния тригодишен бюджет
здравен институт, националния институт по за оборудване
гражданска сигурност и превенция и възлизащ на 60
информационните центрове. милиона евро.
На местно ниво – отговорни са префектурите и
общините.
Военните части могат да се включат при спешни
случаи, като преминават под командването на
гражданските структури.
За откриване и превенция на радиационни аварии са
изградени над 1200 наблюдателни станции.
Първи участници в случаи на бедствия, аварии или
атаки са пожарните служби (включват и
доброволци), полицията и звената за реагиране при
спешни случаи.
Испания МВР отговаря за гражданската защита, включително
интервенции в случай на катастрофи. Главна
Дирекция за гражданска защита към МВР е
националното звено, което развива и управлява
програмите за спешни случаи. След 11 септември
МО възстановява оперативната си и превантивна
дейност за неутрализиране на потенциални химични
и биологични атаки. Освен МВР и МО гражданската
защита се осъществява още от регионалните и
местните им подразделения.
Кипър МС – отговаря за гражданската защита, назначава Система за реакции

133
държава Органи и правомощия други
Централен съвет по гражданска отбрана. при радиологични
МВР – действа от името на МС и носи отговорността бедствия.
за държавната система за гражданска защита, в Планира се тази
случаи на голямо бедствие може да обяви извънредно система да се
положение за 48 часа. Министърът на вътрешните свърже с
работи назначава регионалните съвети по гражданска информационна
отбрана. система за
Гражданската защита се осъществява съвместно от гражданска защита,
доброволци и лицата отбиващи редовна военна която да действа 24
служба. Всички те преминават обучение по 4 часа.
направления: първа помощ, телекомуникации,
социална помощ, противопожарна охрана.
Латвия МВР чрез отдела по противопожарна охрана и
спасителни операции отговоря основно за
осъществяването на гражданската защита на
централно ниво, а на местно – чрез регионалния
началник на пожарната служба, който се подпомага
от териториалните звена на държавната отбрана и
полицията.
Латвия разполага още със Център за контрол на
кризите, Център за радиационна сигурност (създаден
към Министерство за защита на околната среда и
регионалното развитие).
Литва МО осъществява дейността по гражданската защита Бюджетът, с който
чрез Отдела си по гражданска защита, като разполага МО
координира дейността в тази област на регионално и възлиза на 1,5
местно ниво. МО подготвя работните планове за милиона евро.
гражданска защита в случаи на кризи, природни и
други бедствия, организирането на тренинги и
обучение. Центрове за управление на спешни случаи
са създадени на централно, регионално и местно
ниво.
Люксем- МВР отговаря за управлението на кризи или
бург бедствия, като се подпомага от Дирекцията по
национална гражданска отбрана. Директорът
оглавява екипа за реагиране при спешни случаи,
който включва кметовете, представители на
полицията, армията и Дирекцията по гражданско
инженерство. В зависимост от характера на
бедствието могат да се включат и представители на
други държавни органи. Дирекцията назначава и
обучава мениджъри на отделни спасителни единици,
контролира дейността на доброволците, участващи в
различни области на гражданската защита и
управлява националното училище по гражданска
защита и националната база.

134
държава Органи и правомощия други
Малта МВР чрез отдела си по гражданска защита е
отговорен в случаи на радиологични и биологични
бедствия. Съветът по гражданска защита, който е
председателстван от Министъра на правосъдието,
включва като членове висши представители на
Командващия въоръжените сили, Директора на
гражданската защита и Началника на полицията и
отговаря за координирането на дейностите в областта
на гражданската сигурност.
Норвегия Министерство на правосъдието, Отдела по планиране
на спасителните действия и спешни случаи играе
основна роля при осъществяването на гражданската
сигурност. През 2003 г. норвежкото правителство
формулира нова политика, която акцентира върху
укрепването на автономията на основните действащи
звена в тази област и подобряване на хоризонталната
координация между тях. Тази политика ускорява
процеса на реорганизация на администрацията по
гражданска сигурност, стартирал през 1999 г. През
тази година се създава Комисия за оценка на
уязвимостта на норвежкото общество от кризи,
бедствия или аварии. Комисията представя доклада
си на Министерство на правосъдието през 2000 г.,
като в него изброява предизвикателствата, пред
които трябва да се изправи норвежката
администрация за вътрешна сигурност и отправя
предложения за подобрение на системата чрез
създаване на Министерство на вътрешната сигурност
по модела на САЩ и Германия, към което да се
включат Дирекция по гражданско планиране на
спешни случаи, Щабквартирата за спасителни
операции, Дирекцията за противопожарна и
електрическа безопасност, Звеното за радиационна
защита, Отдел по сигурността и Отдела по околната
среда и безопасността.
Полша На национално ниво поддържането на обществения Бюджетът за
ред и вътрешна сигурност се осъществява от МС. гражданска защита
Към него се включват и няколко комитета, между представлява около
които най-съществена е ролята на Комитета по 0,004% от брутния
управление на спешни случаи. Основна негова задача вътрешен продукт
е да координира усилията по подготовка, реагиране и (около 1 милион
разкриване на всички видове бедствия. Всяко евро) за 2003 г. За
министерство е отговорно за предприемане на 2004 г. са заделени
действия в рамките на неговите компетенции и около 10 милиона
сфера. МВР е директно отговорно за по-голямата евро за оборудване
част от дейностите, които се предприемат в спешни и медицински
случаи. запаси.
На регионално ниво, провинциите се оглавяват от
представителите на МС, които координирате

135
държава Органи и правомощия други
действията по гражданска защита на местно ниво. Те
разполагат с регионални центрове за управление на
кризи и екипи за действие при спешни случаи. На
общинско равнище – местните органи на управление
отговарят за противопожарната дейност,
поддържането на обществения ред, контролиране на
заплахите, система за ранно предупреждение,
предупреждение, координация на спасителните
действия и евакуация.
Бизнес организациите отговарят за развитие и
поддържане на дейности и обучение по посрещането
на евентуални заплахи като се съобразяват с
общинския План за гражданска защита.
Холандия Министерство на вътрешните работи и отношения От 2003 г. на
чрез Отдела за противопожарна охрана, потушаване пристанището в
на бедствия и управление на кризи към Главна Ротердам се
дирекция по обществения ред и сигурност носи използва система за
главна отговорност по осъществяването на ранно откриване на
гражданската защита, макар на практика ядрен материал и
правомощията да се изпълняват от местните органи, предотвратяване на
които получават за целта специална финансова незаконното му
помощ и оборудване. Ако бедствието или аварията използване на
обхваща повече от един регион Кралския комисар на стойност от 2,7
съответната провинция може да се включи в милиона евро.
координирането дейността на кметовете без да
изземва техните правомощия. Ако се налага
участието на повече провинции, координацията се
поема от Националния координационен съвет по
обществен ред и сигурност.
Португали МВР е основно звено, което отговаря за гражданска
я защита. Системата за гражданска защита в
национален план включва национална, регионална и
общинска служба за гражданска защита. На
регионално ниво отговорността се носи от
президентите на двете автономни области и
Губернаторите на 18 области, а на местно ниво – това
са кметовете. В допълнение към тези служби
действат още национален, регионални и общински
центрове за реагиране при спешни случаи.
Координацията между тях се осъществява на
национално ниво.
Словакия Централно отговорно звено в областта на В рамките на
гражданската защита е МВР. Службата за гражданска Службата за
защита, който е подчинен на МВР, е основният противопожарна
орган, който управлява и осигурява изпълнението на охрана е създадена
задачите по гражданска защита. Той отговаря още и химична и
за наблюдението на околната среда, за ядрени или биологична група,
други радиоактивни аварии. При последната която действа в
хипотеза помощ може да окаже Щабквартирата за случаи на изпускане

136
държава Органи и правомощия други
контрол на радиационни мрежи. на химикали,
На месно ниво отговорността се носи от областните антракс,
органи, които имат задължението да информират злоупотреба с
населението при спешни случаи и да предприемат токсични химични
реални действия по преодоляване последствията от субстанции.
него, които правомощия не се включват в кръга на
правомощията на административните органи и
общините.
Словения МО организира и осъществява гражданската защита Национален,
като се подпомага от две подчинени му агенции – регионални и
Дирекцията по гражданска защита и местни спасителни
администрацията на Република Словения за планове за действие
гражданска защита и потушаване на бедствия. На в случаи на
регионално ниво организационните части на МО радиологични и
отговарят за административните и професионални биологични атаки.
задачи във връзка с осигуряването на гражданската При използване на
защита, а на местно ниво – кметовете. корозионни
средства участват
още мобилната
екологична
лаборатория,
института за защита
на народното
здраве, отделите за
гражданска защита
и словенската
армия.
От 1999 г. 11% от
бюджета на МО се
използва за
гражданска защита.
Финлан- МВР – отговаря за гражданската защита и Разходите на
дия спасителната дейност. централно и местно
Провинциалните спасителни дирекции отговарят за ниво за гражданска
гражданската защита на това ниво, докато общините защита възлизат на
на местно. 270 милиона евро.
Предвижда се през 2006 г. да се създаде Център за
реагиране при спешни случаи, който да обединява в
себе си полицията, социалните служби, здравните
служби, пожарната служба, спасителните оперативни
части във Финландия.
Франция МВР – отговаря основно за осигуряване на Съгласно планът
гражданската защита. Дирекцията за защита и “Вигипират” от
обществена сигурност подготвя и мобилизира 1978 г.,е възможно
националните и местните структури в случай на мобилизирането на
необходимост. В Дирекцията функционира полицията и
Междуправителствен оперативен център, който военните (войници
осигурява наблюдение върху спасителните операции и жандармерия) при
и координира използването на ресурсите в случай на спешни случаи. При

137
държава Органи и правомощия други
бедствие. Центърът разчита при осъществяването на биологични,
дейността си на 7 отбранителни зони и техните химични и други
респективни между-регионални центрове и 4 атаки в сила е
оперативни логични звена да предоставят логистична планът “Пиратокс”.
и материална подкрепа.
Чехия МВР – отговаря за гражданската защита, като на
практика дейността се ръководи от Главна Дирекция
“Противопожарна охрана”. Тя има 14 отдела, като
регионалните й подразделения осъществяват
дейността на местно ниво. Регионалните пожарни
бригади отговарят за 85 териториални секции.
Всички пожарникари преминават специализирано
обучение, включително по радиационна отбрана и
опасни субстанции.
Държавна служба по ядрена безопасност, Кризисен
център
Армията – може да оказва помощ при местни мисии
за гражданска защита.
Унгария МВР – осъществява дейността по гражданската
сигурност чрез Генералната дирекция за гражданска
отбрана, която контролира и националната
щабквартира на пожарната охрана и гражданската
отбрана.
На регионално ниво – председателите на областните
съвети, в рамките на техните правомощия, а на
местно ниво – кметовете организират и контролират
задачите свързани с гражданската отбрана.
Швеция МО координира правителствените служби в случай За 2005 г. са
на бедствие, авария или атака. Агенцията за предвидени 18,3
управление на спешни случаи, основана 2002 г. милиона евро за
отговаря за координиране дейността по подготовка мерки за гражданска
на обществеността за преодоляване на спешни защита за
случаи, аварии или бедствия. Агенцията предоставя биологични или
помощ на областните и общински центрове и други радиологични атаки
органи за извършване на тяхната от общ бюджет 207
дейност.Обикновено със спешните случаи се милиона евро.
занимават органите на регионално и/или местно ниво
и само когато случаят излиза извън техните
възможности се включват централните звена.
През 2002 г. в Швеция се провеждат значителни
промени, съгласно правителствено постановление
относно готовността и сигурността на обществото. В
резултат на това се създава нова Шведска агенция за
управление на спешни случаи. Основни задачи на
тази агенция са планирането на подготовката за
реагиране при сериозни спешни случаи в мирно
време и за повишаване нивото на системите за
сигнализиране. На общините и кметствата са
предоставени значителни правомощия и носят

138
държава Органи и правомощия други
съществена отговорност.
Швейца- Гражданската защита се осъществява от Силите за
рия гражданска защита, военен орган, който се състои от
(специален цивилни граждани от мъжки пол на възраст между 20
случай от и 50 години. Предимство на военната система освен
Европа) многочислеността и екипировката е, че уменията и
опита, натрупани във въоръжените сили могат да се
използват максимално. Във Силите могат да участват
и редица доброволци.

2. Американски модел за гражданска сигурност


За разлика от разгледаните по-горе европейски модели за гражданска
сигурност, където правомощията в тази област се реализират от вече
съществуващите правителствени структури като Министерство на вътрешните
работи или Министерство на отбраната и съответно техните регионални
поделения, в САЩ се създава самостоятелно Министерство по вътрешна
сигурност (Department of Homeland Security) в рамките на Федералното
правителство, което се натоварва с управлението на гражданската сигурност.
Министерството се фокусира върху повишаване на общественото знание
относно възможните рискове срещу националната сигурност, евентуалните
последици от тях, предотвратяване, реагиране, възстановяване и превенция на
терористични атаки върху територията на САЩ и намаляване на уязвимостта и
увеличаване подготвеността на САЩ срещу природни и други бедствия и
аварии. Сред ключовите дейности, администрирани от Министерството са
защитата на гражданите и критичната инфраструктура, както и управлението в
извънредни ситуации.

Министерството е подразделено на пет дирекции:

- Гранична и транспортна сигурност (Border and Transportation Security)


– осигурява сигурността на националните граници и транспортните
системи и прилага националните емиграционни закони. Включва три
отделни звена – Администрация по сигурността и транспорта
(www.tsa.gov), Гранична и митническа защита (www.cbp.gov),
Разследвания и наказателно право-прилагане (www.ice.gov);

- Подготовка и реакция при спешни случаи (Emergency Preparedness


and Response) – тази дирекция се създава на основата на натрупания
опит на Федералната агенция за управление на спешни случаи
(FEMA) и има за цел да подготви населението за природни бедствия
или терористични атаки и ръководи националната стратегия за
реагиране и възстановяване;

- Наука & технологии (Science and technology) – подпомага


откриването, превенцията и смекчаването на последиците от
терористични атаки, чрез оценка на слабите места и тези лишени от

139
защита. Тук се намират Служба на националните лаборатории и
Агенцията по напреднали изследователски проекти;

- Информационен анализ & защита на инфраструктурата (Information


analysis and infrastructure protection) – основно звено за провеждане на
проучвания и изследвания съобразно нуждите на федералните,
щатските и местните служители, отговорни за осигуряване на
сигурността. Основен фокус се поставя от тази Дирекция върху
терористичните заплахи. Дирекцията обхваща три отдела – Защита на
инфраструктурите, Анализ на информацията, Оперативен център по
вътрешна сигурност;

- Мениджмънт – отговаря за бюджета, разпределение и разходване на


средствата по него, водене на счетоводство, поддръжка на
информационните технологии и системи, осигуряване на материални
пособия, поддръжка материалната база, собствеността и
екипировката, определяне и контролиране изпълнението на
задълженията на персонала на министерството.

Наред с тях, в рамките на Министерството се обединява дейността на


съществуващите преди това 22 самостоятелни федерални агенции и техните
подразделения по места23, между които по-важно място заемат Консултативният
съвет по вътрешна сигурност, служба “Частен сектор” (осигурява директна
връзка между представителите на частния сектор и министерството), Служба за
координация на органите на централно и местно управление, Служба по
неприкосновеността, Служба по гражданските права и свободи (предоставя на
Министерството правна помощ по целия набор от граждански права и свободи,
както и информация на обществеността по свързани с тях аспекти), Омбудсман
по гражданските и емиграционните въпроси, Консултативен съвет по
националната инфраструктура (предоставя на Президента на САЩ становища
относно сигурността на информационните системи в областта на критичните
инфраструктури), Програма посещения на САЩ, Тайна служба на САЩ,
Служба за брегова охрана, Служба за борба с наркотиците, Служба по правните
въпроси.

Дейността на Министерството се финансира пряко от федералния


бюджет24.

3. Международни измерения на българската система


за гражданска защита
Трансформирането на системата за защита на населението и
инфраструктурата в България се осъществява с развитието на активно
международно сътрудничество. Международните измерения в дейността на
системата за гражданска защита имат важна роля не само за укрепване на
връзките със съюзниците, но и в контекста на позицията на България като
23
Техният персонал наброява повече от 180 000 души.
24
Към момента повече от 18 билиона щатски долара са заделени за осигуряване на
вътрешната сигурност на САЩ.

140
стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа, както и в по-широката Европейска
и Евроатлантическа зона. Международното сътрудничество в сферата на
гражданската защита има и определени геополитически измерения, особено във
връзка с активизиращото се участие на евроатлантическите структури в
обезпечаването на сигурността в Черноморския и Каспийския регион.

Международната дейност на българската система за гражданска защита


се развива в съответствие с изискванията на международното хуманитарно
право, препоръките на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в
Европа и другите европейски структури. Контактите с ООН се осъществяват
чрез Секретариата на Международната стратегия за намаляване на бедствията
към ООН (ISDR). В глобален аспект международното сътрудничество на
българската система за гражданска защита се развива активно с Международния
комитет на Червения кръст, Световната здравна организация и
Международната агенция за атомна енергия.

Като държава, член на НАТО, първият по значимост приоритет в


международното сътрудничество на българската система за гражданска защита
напълно логично е сътрудничеството с Висшия комитет на НАТО по
планирането на гражданската защита, както и с Евро-атлантическия
координационен център за реагиране при извънредни ситуации (EADRCC –
Euro-Atlantic Disaster Response Coordination Centre). Висшият комитет по
планирането на гражданската защита е един от най-старите комитети на НАТО,
а Евроатлантическият координационен център за реагиране при извънредни
ситуации бе създаден през 1998г., за да координира действията на страните от
Евроатлантическия съвет за партньорство при извънредни ситуации.

Планирането на гражданската защита в рамките на НАТО се изразява в


разработването на колективни планове за използване на невоенните
(граждански) ресурси на НАТО в поддръжка на военнополитическата стратегия
на съюза. Осъществяваната в рамките на НАТО координация улеснява
националното планиране и допринася за сигурността на Съюза по един
ефикасен и организиран начин. Висшият комитет по планирането на
гражданската защита координира дейността на редица планиращи колегии и
комитети по мобилизацията и използването на ресурсите в областта на
океанския транспорт, гражданската авиация, вътрешноконтиненталния
транспорт в Европа, нефта, промишлеността, храните и селското стопанство,
гражданските комуникации, медицинското обслужване и гражданската отбрана.
В последните години особено се акцентира на действията по управление на
кризи и на гражданската поддръжка за отбраната, по-конкретно в областта на
гражданския транспорт. Активното участие в дейността на Висшия комитет за
гражданско планиране при извънредни ситуации дава възможност и за оказване
на гражданско съдействие за мироопазващи дейности под егидата на ООН или
ОССЕ.

Второто направление в международната дейност на системата за


гражданска защита на България е сътрудничеството в контекста на
интеграцията в ЕС. На нормативно равнище това сътрудничество се основава на
Регламент № 1257 от 1996 г. на Съвета на министрите на ЕС за оказването на
хуманитарна помощ при природни бедствия и войни. На институционално
равнище участието на България в хуманитарната политика на ЕС се

141
осъществява с Хуманитарната агенция на ЕС (ECHO – European Community
Humanitarian Office) и с Комитета по гражданска защита на SCEPC (Senior Civil
Emergency Planning Committee).

Особена значимост в регионалната политика за сигурност на България


има сътрудничеството в сферата на гражданска защита със страните от
Югоизточна Европа и Черноморския регион. ДА “Гражданска защита” има
ключова позиция в създадения през 2001г. Съвет за гражданско-военно
аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа. Съветът работи в
тясно сътрудничество и координация с инициативата за предотвратяване и
готовност за реагиране при бедствия (DPPI) на Пакта за стабилност. Съветът
изработи стандартни процедури и информационна мрежа за оповестяване на
възникнало бедствия, авария и катастрофа; за искане и оказване на помощ. Бяха
проведени и симулативни упражнения на системите за гражданска защита в
рамките на изграждащата се Симулационна мрежа за ЮИЕ – 2002 (SEESIM –
South Eastern Europe Simulation Network 2002)

ДА “Гражданска” защита работи ефективно и по прилагането на


спогодбите в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество, както и
на подписаното през 1998 г. Споразумение между Правителствата на страните,
участнички в ЧИС, за сътрудничество при оказване на помощи действия при
извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.
Международното сътрудничество на българската система за гражданска защита
в Черноморския регион има важно значение, тъй като именно системата за
гражданска защита е най-приоритетната област на сътрудничество между ЕС и
НАТО в този регион.

Съществено място в международното сътрудничество на българската


система за гражданска защита заемат партньорските отношения, изградени на
двустранна основа. Особено ползотворно е сътрудничеството със САЩ и по-
конкретно с Федералната агенция за управление на кризи (FEMA), която е в
рамките на Министерството по вътрешна сигурност (Department of Homeland
Security) и с Американската агенция за международно развитие (USAID).
България развива активно международно сътрудничество в сферата на
гражданската защита и с Русия (Министерството по извънредните ситуации);
Франция (Дирекцията за отбрана и гражданска сигурност); Швеция, Румъния,
Холандия, Гърция и др.

Активното международно сътрудничество дава възможност на България


да поеме лидерство на инициатива в Черноморския регион по съвместно
планиране и действие в извънредни ситуации във взаимодействие със САЩ,
като с това се осигури финансирането и експертиза. Включването на системата
за гражданска защита в регионалното сътрудничество в сферата на сигурността
ще е поредна стъпка към утвърждаване ролята на България като производител
на сигурност и стабилност в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

142
Глава 5. Алтернативни варианти на системата за защита
на населението и инфраструктурата
В Глава 1 е представена методологията за разработване, оценка и избор
на алтернативите. Изследователският колектив формулира следната мисия на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура:

Развитие, поддържане и ефективно използване на


способности за превенция, мониторинг, своевременна и
адекватна реакция и преодоляване на последствията от
природни бедствия, аварии, катастрофи и други значителни
негативни въздействия върху населението и критичната
инфраструктурата25.
Тази система има следната цел26:

Минимизиране на негативните последствия

Всяка предложена в настоящата глава алтернатива се оценява на базата


на тази обща цел.

Мото:

От гражданска защита към по-висока сигурност от и за българските


граждани и обществото в ХХІ век

1. Критерии за оценка на алтернативите за развитие


на системата за защита на населението и
инфраструктурата
Критериите за оценка на алтернативите, определени в резултат на
интервютата и анализа на данните са по модела PEST (political, economic, social,
technological). При началния анализ на състоянието на системата за защита на
населението и критичната инфраструктура е направен и SWOT (strengths,
weaknesses, opportunities, threats) анализ. Класовете критерии са:

1. Политически: Способност за международно сътрудничество; степен на


участие на бизнеса и неправителствения сектор в осигуряването на
гражданската сигурност; степен на споделяне на отговорността за
гражданската сигурност; очаквана степен на обществена поддръжка;
очаквана степен на удовлетворение на гражданите;

25
По отношение на инфраструктурата функцията “мониторинг” се реализира само по
отношение на тази, дефинирана като критична.
26
Тази формулировка на целта позволява да се прилагат методи за количествена оценка
и оптимизация.

143
2. Икономически: Ресурсна ефективност (кпд) на системата за защитата и
сигурността на гражданите; ниво на разходите за поддържане на
способностите; цена на трансформацията при реализиране на избрана базова
алтернатива; балансиране на ресурсите по очакваните рискове; балансиране
на разходите по участниците в защитата на населението и критичната
инфраструктура (на отговорностите за финансиране между държава, местни
бюджети, неправителствени организации, частен бизнес (например
оператори на критична инфраструктура и услуги), застрахователни
компании, граждани и юридически лица)

3. Социални: Степен на гарантиране на заетостта; изисквания към


компетентността на участващите в сферата на защита на населението и
критичната инфраструктура; степен на мотивацията на участващите в
сферата на защита на населението и критичната инфраструктура; ниво на
кохезия в местни общности и (групи) на функционален признак;

4. Технологични: Подобряване на връзките и информационните потоци


между участниците в защитата на населението и критичната инфраструктура
– способност за прогнозиране по различните рискове; време за реакция;
обективна обоснованост на вземаните решения; технологично обновление на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура –
възможности за технологично обновление и иновации на системата; степен
на използване на съществуващите комуникационни и информационни
мрежи и системи; степен на оперативна съвместимост между партньорски
организации – в национален и международен план – между “силите”,
участващи в защитата на населението и критичната инфраструктура;
възможност за технологично партньорство на национално и международно
ниво (НАТО, ЕС, регионално); степен на покриване на рисковете, т.е.
универсалността, оперативността на системата.

Всеки критерий се оценява на базата на неговата ценност за постигане на


целта, а всяка алтернатива се оценява по степента на съответствие на всеки
критерий.

2. Определяне на алтернативите за развитие на


системата за защита на населението и
инфраструктурата
Преди да разгледаме подробно различните алтернативи, ще разгледаме
какви способности трябва да има системата за защита на населението и
критичната инфраструктура. Основните групи способности са способностите на
системата за:
- наблюдение;
- ранно предупреждение;
- подготовка на силите, населението, инфраструктурата, системата и
поддържане на готовност;
- бързо реагиране;
- нарастване на усилията;
- възстановяване;

144
- намаляване на уязвимостта27 и други видове превенция28.
Естествено, стремежът е системата за притежава пълният набор от тези
способности, т.е. създаването, анализът и изборът на алтернативите трябва да са
такива, че системата за защита на населението и критичната инфраструктура да
притежава посочените способности по отношение на възможно най-пълното
множество от рисковете, описани в глава 2.

Основните алтернативи се базират на максимално отдалечени състояния


на системата за защита на населението и критичната инфраструктура в
пространството от алтернативи на базата на следните “оси”:

1. Обхват на рисковете, задачите и съответните способности (широк –


тесен)29. Определя към преодоляването на последствията и
въздействията на кои рискове и заплахи е насочена разглежданата
система, какви способности ще има и какви задачи ще решава;

2. Структура на системата за защита на населението и критичната


инфраструктура (централизирана – децентрализирана:
териториално и йерархично);

3. Организация на системата за защита на населението и критичната


инфраструктура (ведомствена – междуведомствена: едно ведомство
или взаимодействие в мрежа от партньорски организации);

4. Вид на публично-частното партньорство (силно – слабо). Тук може


да се отчита и степента на международна интеграция ( тази
интеграция може да се и по третата ос, особено когато се отнася до
ведомствено взаимодействие).

От теоретична гледна точка е възможно да се генерират 16 гранични


варианта на системата, представени в Таблица 11. Всеки един от тези варианти
съответства на едно от крайните значения на генериращата променлива по
съответната ос.

27
По принцип, като един от резултатите на систематизирани усилия за мениджмънт
(“разсейване”) на рисковете.
28
Доколкото това е технически възможно и целесъобразно от ресурсна гледна точка.
29
Най-общо, под “тесен” обхват разбираме всички рискове и заплахи, свързани с
природни бедствия, промишлени и други аварии и катастрофи с антропогенен характер (във
връзка с преднамерени или непреднамерени човешки действия). Под “широк” обхват разбираме
всички рискове и заплахи за сигурността на гражданите, обществото и държавата.

145
Таблица 11. Гранични алтернативи на системата
Обхват /рискове
No способности, Структура Организация Партньорство
задачи/
1. широк централизирана ведомствена силно
2. широк централизирана ведомствена слабо
3. широк централизирана междуведомствена силно
4. широк централизирана междуведомствена слабо
5. широк децентрализирана ведомствена силно
6. широк децентрализирана ведомствена слабо
7. широк децентрализирана междуведомствена силно
8. широк децентрализирана междуведомствена слабо
9. тесен централизирана ведомствена силно
10. тесен централизирана ведомствена слабо
11. тесен централизирана междуведомствена силно
12. тесен централизирана междуведомствена слабо
13. тесен децентрализирана ведомствена силно
14. тесен децентрализирана ведомствена слабо
15. тесен децентрализирана междуведомствена силно
16. тесен децентрализирана междуведомствена слабо
Голяма част от реалистичните варианти обаче ще съответстват на
междинни значения на генериращите променливи по съответните цели, поради
което по-долу се прави по-подробен анализ на предложените основни “оси”, по
които се “разполагат” възможните алтернативи:

Ос № 1. “Обхват на рискове/опасности, способности, задачи”

Определя какъв е обхватът на системата. Към сегашния обхват


(функциите на Държавна агенция “Гражданска защита”) биха могли да се
добавят нови рискове, нови способности и нови задачи или обратно - да
отпаднат предишни. Съществен нов риск и задача е обезпечаване на критичната
информационна инфраструктура, т.е.
информационната/комуникационната/компютърната сигурност (cybersecurity).
Тази задача в момента се развива в ограничена степен в рамките на МВР и на
отделните заинтересовани ведомства и структури. Предвид тенденциите на
съвременното икономическо развитие този проблем е от изключително
значение за цялото общество. Под “широк” обхват на предлаганите тук
алтернативи се разбира системата да може да обезпечава защита от всички
възможни рискове, описани в глава 2, защита на населението в тила при случай
на война, преодоляване на последствията от военни и терористични действия и
масови безредици и пълният набор от способности, описани по-горе. Под
“тесен” обхват се разбира, че системата защитава от част от рисковете,
подмножество на описаните в глава 2, или че притежава част от способностите.
Особен интерес представляват някои “нови случаи”, водещи като правило до
разширяване на обхвата на сегашната система за гражданска защита както по
отношение на непреднамерени въздействия, така и по възстановяване след
преднамерени силови въздействия (вкл. терористични актове и въоръжени

146
нападения). Затова към сегашния обхват на ДА “Гражданска защита” може да се
включат:
- Управление/мениджмънт на кризисни ресурси, в т.ч. на т.нар.
“военновременни” запаси и резерви;
- Интеграцията на системата за управление, покриваща системата за
спешни повиквания (тел. 112 ) и неспешни повиквания (тел. 115?);
- Интеграция на системата за управление, покриваща всички рискове
от глава 2, включително гарантиране на информацията и защита на
критичната инфраструктура със съответните системи за наблюдение,
ранно предупреждение и оповестяване;
- Стратегическо планиране по рискове и способности;
- Защита на български граждани при катастрофи, бедствия и аварии в
чужбина;
- Разширени международни ангажименти за оказване на помощ при
природни бедствия и крупни промишлени аварии и катастрофи;
- Планиране и подготовка на учения по реагиране в изброените
основни и допълнителни области.
Това води до преход от тесен към разширен обхват на границите на
система за гражданска сигурност. Крайната стъпка е широк обхват, когато се
покриват всички рискове/опасности, способности и съответно изпълнявани
задачи извън стеснените такива по отбраната, обществения ред и сигурност,
разузнаване/контраразузнаване, сигурност на VIP персони, защитени
комуникации, оставащи в тясно специализирани елементи на същинския сектор
за сигурност, както и въпроси по безопасността, намиращи се сега в
министерства за екологията, транспорта и съобщенията, земеделието и горите и
др.

Най-реалистичен е разширеният обхват, който се постига чрез поемане


на нови функции за държавата по гражданска сигурност и кооптиране на
периферни функции от сега действащи министерства с цел консолидацията на
системите за наблюдение, ранно предупреждение, оповестяване и бързо
реагиране до ниво райони за планиране.

Ос № 2. “Централизация – децентрализация” от териториална гледна


точка

Възможни модели:
- 2А30. Напълно централизирана организация (всички “сили и средства”
се дислоцират на едно място в страната; решенията за използването
им и управлението им се извършват централно) – това съдържание се
влага в термина “централизирана” система в разглежданите тук
алтернативи;
- Поддържат се няколко “регионални” структури/отряди;
- Всяка област има “структура” (нещо подобно има в момента);
- Всяка община има “структура”;
- Всяко населено място и за всеки “обект от критичната
инфраструктура” има “структура”;

30
Индексът “А” или “Б” е за обозначаване на граничен случай

147
- 2Б. Всяко населено място и за всеки “обект от критичната
инфраструктура” има “структура” и слаби йерархични връзки между
териториалните структури.
Последните четири възможности определят съдържанието на
подварианти на “децентрализирана” система.

Ос № 3. Организация на системата за защита на населението и


критичната инфраструктура от ведомствена гледна точка:

Гранични случаи:

- 3А. Съществуват няколко независимо управлявани организации,


които в кризисни ситуации си сътрудничат ad-hoc –
“междуведомствена” организация на системата;

- 3Б. Една напълно централизирана структура (Министерство на


извънредните ситуации, както е например в Русия или
“Министерство за гражданска сигурност”) – това е граничният случай
на напълно централизирана организация на системата от
“ведомствена” гледна точка31.

Между тези два гранични случая могат да се фиксират следните модели:


– (граничен 3А) - няколко независими организации и ad-hoc
взаимодействие
– няколко организации, които координират плановете си за
действие в кризисни ситуации;
– няколко организации, които координират плановете си за
действие в кризисни ситуации и регулярно отработват
процедурите за управление и действие в кризисни ситуации в
съвместни учения;
– няколко организации, които координират плановете си за
действие в кризисни ситуации и в такива ситуации се управляват
от единна, интегрирана система за управление;
– няколко организации, които координират плановете си за
действие в кризисни ситуации и в координация помежду си
разработват планове за развитие на съответните способности, за
използване на финансовите средства и за аквизиция;
– няколко организации, които координират плановете си за
действие в кризисни ситуации и координират разработването на
нормативни документи за използване на “силите” и средствата
(“бойни устави”, инструкции и други подзаконови
регламентиращи документи) и решенията си за дислокация на
“сили” и средства;
– няколко организации, които координират плановете си за
действие в кризисни ситуации и съвместно използват учебни

31
При който централизиращото ведомство може да има или да няма териториални
структури.

148
полигони, складова база, отделни видове технически средства и
оборудване; единно обучение;
– няколко организации, които координират плановете си за
действие в кризисни ситуации и функционират в рамките на
интегрирана система за мениджмънт, включително и чрез текущ
контрол на изпълнението на решенията относно развиваните
способности, осигуряване, подготовка и т.н., и, евентуално,
централизирано управление на доставките на ново оборудване,
например чрез административна структура в подчинение на
“силовия вицепремиер”.
– (граничен 3Б). Една напълно централизирана структура в три
подварианта:
– на основата на Министерството на отбраната;
– на основата на Министерството на вътрешните работи;
– на основата на структурите към министъра без портфейл и
ДА “Гражданска защита”.
С изключение на последния случай всички останали са с
“междуведомствена” организация на системата.

Ос № 4. Публично-частна “собственост”/финансиране на системата за


защита на населението и критичната инфраструктура32. Основните възможности
са:
– 4А. Цялостно финансиране от държавния бюджет;
– Цялостно финансиране от държавния и местните бюджети;
– Частично финансиране чрез организации с идеална цел, например
БЧК (доколкото БЧК ползва и друго финансиране/ресурси освен от
държавния бюджет);
– “смесена” (държавно/частно-комерсиално/частно-идеално/фондации)
форма на финансиране
– 4Б. Напълно частно финансиране на комерсиална основа
Тук първите две възможности определят смисъла и съдържанието на
“слабо” публично-частно партньорство, а последните три – на “силно”
публично-частно партньорство.

Системата за гражданска сигурност се изгражда на принципа на


децентрализацията. Особено важно е значението на местните звена за
гражданска сигурност (управлявани от местната власт), които реагират
първоначално при възникването на заплахи, свързани с гражданите и
инфраструктурата. От своя страна принципът на децентрализация и
междуведомственост не отменя необходимостта от обща координация и
контрол, осъществявани от “централните звена” на системата за гражданска
сигурност – Националния център за управление при кризи, ДА “Гражданска
защита” и Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии
и катастрофи (ПКЗНБАК). Само тези съображения веднага изключват от по-
нататъшно разглеждане цели групи алтернативи от Таблица 2, например
алтернативи от ред 1 до 4 вкл. и от 9 до 12 вкл.

32
Известно в чуждестранната литература като “public-private partnership”.

149
Въпросът за ясното разграничаване на операциите за гражданска
сигурност от операциите за вътрешна сигурност и обществен ред е
труднорешим. Това важи особено за рискове, свързани с тероризъм, граждански
сблъсъци, безредици и операции по ограничаване на нелегалната миграция. На
практика в тази сфера е възможно да се получи припокриване на функции на
системата за гражданска сигурност и системата за вътрешна сигурност и
обществен ред (институционализирана основно в рамките на МВР). Естествен е
стремежът такова припокриване да не се допусне. В тази връзка от особено
значение са процесите на трансформация на МВР, както и първите практики по
прилагане на Закона за управление при кризи. Тези най-общи съображения
отдават предпочитания на алтернативите с междуведомствена координираща
структура в центъра на мрежа от партньорски организации. Друг аргумент в
тази посока е, че системата за реагиране при кризи, съгласно ЗУК, трябва да
включва следните звена:

– Национален център за управление при кризи към Съвета по


сигурността в МС;

– Съвети по сигурността и управление при кризи към министрите и


другите централни органи на изпълнителната власт;

– Съвети по сигурността и управление при кризи към областните


управители и кметовете на общини;

– Сили за реагиране при кризи, които включват основно аварийно-


спасителните служби на МВР и МО, екипи за спешна медицинска
помощ и все още неизградените доброволни формирования,

т.е. ЗУК предполага, че ролята на междуведомствена структура ще се


поеме от НЦУК към СС. От друга страна, при сегашното си състояние обаче
Съветът по сигурността към Министерски съвет няма нужният потенциал да
осъществява ефективно тази функция. Ето защо са възможни и други решения
за институционализиране на системата за гражданска сигурност. Единият
възможен вариант е изграждането на отделно Министерство за гражданска
сигурност (по аналогия на Department of Homeland Security в САЩ, или
Министерството по извънредните ситуации в Русия), което да включи звената
от системата за защита на гражданите и инфраструктурата и системата за
реагиране при кризи. Друг възможен вариант е институционализирането на
системата за гражданска сигурност да се свърже с Държавната администрация и
да се формира Министерство на държавната администрация и гражданската
сигурност. При този вариант към министерството може да има министър без
портфейл, който координира гражданската сигурност и е член на Съвета по
сигурността, наблюдава изпълнителните агенции към това министерство и има
своя администрация. Тези разсъждения пък отдават предпочитание на
алтернативите с едноведомствена структура.

Участието на бизнеса и неправителствения сектор в обезпечаването на


гражданската сигурност налага ясни нормативно утвърдени регламенти за
тяхното лицензиране. Логично е централният координиращ орган в системата за
гражданска сигурност (ДА “Гражданска защита” и/или Националният център за
управление при кризи) да издава лицензи и сертификати на НПО, както и на

150
търговски дружества, които желаят или по закон са задължени да участват в
операции за обезпечаване на гражданската сигурност.

Развитието на системата за гражданска сигурност налага и по-активното


включване на населението в обезпечаването на сигурността чрез доброволни
военизирани формирования. Като модел при изграждането на тези
формирования за гражданска сигурност може да се използва опитът на
Националната гвардия в САЩ и на Териториалната армия във Великобритания.
Възможно решение тук е изграждането на служби “Гражданска сигурност”
към областния управител, които да са на разположение на кметовете чрез
опростена процедура. Тези военизирани доброволни формирования могат да се
рекрутират основно от резервисти и да се командват от офицери от свободния
подготвен резерв. Такава съвкупност от доброволни, паравоенни формирования
по-долу се обозначава като “Гражданска гвардия” или “Цивилна гвардия”33.

3. Описание на основните алтернативи (базови


алтернативи)
Споменатите по-горе най-общи разсъждения, както и дискусиите с
представители на ДА “Гражданска защита”, МО, МВР, Президентство, Народно
събрание и Министерски съвет, довеждат до разработването на шест базови
алтернативи при следните две хипотези:

(А) Алтернативите могат да се разглеждат в значителна степен


независимо по отношение на териториалната централизация – децентрализация.
Изследователският колектив смята, че съхранявайки значителни правомощия и
отговорности на централни органи за управление в системата за защита на
населението и критичната инфраструктура, при всички базови алтернативи ще
се развиват правомощията и способностите на местни и регионални структури
за гражданска сигурност. При това централизирана ведомствена структура ще
поддържа свои административно и оперативно подчинени структури (сили) в
няколко “регионални центъра” (в нашия случай те могат да са 6 по районите за
планиране; възможно е още отделните структури да са с фокус върху различни
способности от функционална гледна точка), а на местно равнище
преобладаваща роля ще имат формите на гражданско участие в защитата на
населението и критичната инфраструктура, например чрез структури на
“гражданска/ цивилна гвардия”.

(Б) От гледна точка на публично-частното финансиране: При всички


базови алтернативи, с изключение на БА4 “Централизация на основата на
Министерството на отбраната” и БА5 “Централизация на основата на
Министерството на вътрешните работи”, тенденцията е към смесено публично-
частно финансиране, т.е. към разпределяне на отговорностите за финансиране
между държава, местни бюджети, неправителствени организации, частен
бизнес, вкл. оператори на критична инфраструктура и услуги, застрахователни
компании, граждани и юридически лица.

33
Концептуализацията на този въпрос излиза извън рамките на настоящото изследване.

151
При тези хипотези изследователският колектив разглежда детайлно
следните шест базови алтернативи (вж. Таблица 12), разположени по осите
“ведомствена – междуведомствена организация” и “обхват на рискове, задачи и
способности”.

Таблица 12 Базови алтернативи за развитие на системата


Ведомствена
централизация/ Обхват на рискове/
Базови алтернативи
централизираща способности
структура
БА1. Усъвършенстване на
ДА “Гражданска
сегашната организация – Тесен
защита”
ДА”Гражданска защита”
БА2. Усъвършенствана
ДА “Гражданска
оперативна координация – Тесен
защита” + НЦУК
“ЗУК”
ДА “Гражданска
БА3. Междуведомствен Тесен – Разширен
защита” + НЦУК +
мениджмънт и оперативно (разширяване на дейностите
административна
управление – “Разширен ЗУК” за гражданска сигурност)
структура към МС
Разширен в посока военни
БА4. Интегриране в МО МО
кризи и конфликти
Разширен в посока
БА5. Интегриране в МВР МВР обществен ред, борба с
тероризма
Широк (разширяване на
Министерство на
БА6. “Ново министерство” дейностите за гражданска
гражданската сигурност
сигурност)

Описание на основните алтернативи за системата за защита на


населението и инфраструктурата

Базова алтернатива № 1 – Усъвършенстване на сегашната организация

Алтернатива № 1 предвижда подобряване на сегашната структура на ДА


“Гражданска защита” и се концентрира само върху оптимизиране дейността на
съществуващата агенция и междуведомствените й връзки. Тази алтернатива на
практика не води до изграждането на система за защита на гражданите и
критичната инфраструктура, още по-малко до създаването на система за
гражданска сигурност. БА № 1 има основно вътрешноведомствен характер,
изисква най-малко усилия и ресурси и, съответно, ще доведе до неголяма
промяна спрямо сегашното състояние. “Тесен” обхват на рискове и способности
при тази алтернатива означава запазване на сегашния обхват на ДА
“Гражданска защита”. Тази алтернатива може да бъде определена като
запазване на статуквото.

Във функционален план реализацията на Алтернатива № 1 е насочена


към преодоляване на следните проблеми в дейността по защита на населението
и критичната инфраструктура:

152
– недостатъчно ефективен модел на командните взаимодействия и
разпространението на командната информация, т.е. промяна на
досега използваните йерархични модели за обмен на информация и
съгласуване на решения и действия;

– недостатъчно активна дейност по прогнозиране на рискове от


бедствия, аварии и катастрофи, т.е. подобряване на превантивната
дейност;

– липсата на 100% координация между спасителните екипи от


различните министерства, агенции и ведомства (ДА “Гражданска
защита”, МО, МВР, медицински екипи и т.н.).

Основен недостатък на Алтернатива № 1 е, че няма да елиминира


проблемите на междуведомствената координация при възникването на
бедствия, аварии и катастрофи.

В институционален план Алтернатива № 1 предполага предприемането


от страна на ДА “Гражданска защита” на редица организационни и
технологични дейности, например:

– Създаване на “Център за събиране, обработка и разпространение на


космическа информация”;

– Създаване и поддържане на централен Регистър на критичната


инфраструктура;

– Създаване на звено за психологическа защита на населението при


БАК (потенциално в рамките на сектор “Информация и връзки с
обществеността” на ДА “Гражданска защита”);

– Усъвършенстване на системата за управление в извънредни ситуации,


в частност чрез развитие на способности за полево управление34.

Базова алтернатива № 2 – Усъвършенствана оперативна координация

Алтернатива №2 предвижда значително усъвършенстване на


оперативната координация между различните звена с отговорности по защита
на населението и критичната инфраструктура. Тази алтернатива е заложена във
философията на проектозакона за управление при кризи. Реализацията й
предполага следните стъпки: окончателното приемане на ЗУК, изграждането на
Националния център за управление при кризи, първите практики по
прилагането на Закона и неговото “тясно тълкуване” върху тесен спектър от
рискове. Тази алтернатива обхваща основно две направления на дейност:

– изграждане на системата за реагиране при кризи, съгласно ЗУК –


наред с НЦУК към СС на МС, Съвети по сигурността и управление
при кризи към министрите и другите централни органи на
изпълнителната власт, Съвети по сигурността и управление при кризи

34
Други необходими стъпки са разгледани в следващата глава.

153
към областните управители и кметовете на общини, както и силите за
реагиране при кризи.

– изграждане на междуведомственото “взаимно доверие” между


структурите на новосъздаващата се система за реагиране при кризи,
“традиционните” структури за защита на населението и
инфраструктурата – ДА “Гражданска защита”, ПКЗНБАК и
“традиционните” силови ведомства (МВР и МО).

При тази алтернатива няколко организации с различни традиции и


култура ще координират плановете си за действие в кризисни ситуации, като се
очаква те регулярно да отработват процедурите за управление и действие в
кризисни ситуации в рамките на съвместни учения. Освен това, действията им в
извънредни ситуации ще се управляват от единна, интегрирана система за
управление. “Тесен” обхват на рискове и способности при тази алтернатива
означава запазване на сегашния обхват на ДА “Гражданска защита”.

Според изследователския колектив при БА № 2 “оперативната


координация” между ДА “Гражданска защита”, НЦУК и неизбежните трети
играчи (като минимум МВР и МО) ще е съпроводена с “плахо” прилагане на
новоприетия ЗУК, с взаимно тестване на “партньорите”, а в най-лошия случай
може да се стигне и до взаимно блокиране на отделни дейности. Поради
недостатъчно ясните нормативни регламенти, тази алтернатива дава
възможност на традиционните силови ведомства да изземват инициативата в
системата за управление при кризи, както и да доминират структурите за защита
на гражданите и инфраструктурата. Тази алтернатива може да бъде определена
като алтернатива на крехкия междуведомствен баланс. Тя изисква определени
нагласи и усилия за постигане на очакваните крайни резултати.

Базова алтернатива №3 – Междуведомствен мениджмънт и оперативно


управление (максимална междуведомствена координация, предпоставка за
интегрирана защита на населението и критичната инфраструктура)

В допълнение към оперативната координация Базова алтернатива № 3


предвижда координиране на плановете за развитие на способностите за защита
на населението и критичната инфраструктура на няколко ведомства (евентуално
и на основни участници извън изпълнителната власт) и тяхното изпълнение.
Реализацията й предполага разширено тълкуване и прилагане на ЗУК,
включително разработване и приемане на редица допълнителни нормативни
документи. Алтернатива № 3 означава една по-висока степен на интегриране на
системата за реагиране при кризи и съществуващите структури за защита на
населението и инфраструктурата. При тази алтернатива ключова роля
продължават да играят ДА “Гражданска защита”, НЦУК към СС и ПКЗНБАК. С
оглед по-ефективна интеграция съществена роля може да изиграе “силовия
вицепремиер”, към който може да се сформира постоянно действаща
междуведомствена група или административна структура към МС.

При тази алтернатива няколко организации ще координират не само


плановете си за действие в кризисни ситуации, но и съвместно ще разработват
планове за развитие на съответните способности, за използване на финансовите
средства и за технологично усъвършенстване (аквизиция на нови средства и

154
системи). Освен това, предполага се, че те ще координират разработването на
нормативни документи за използване на “силите” и средствата (устави,
инструкции и други подзаконови регламентиращи документи) и решенията си
за дислокация на “сили” и средства, ще използват съвместно учебни полигони,
складова база, отделни видове технически средства и оборудване, ще прилагат
единни изисквания към обучението и подготовката и дори ще ползват
координирано образователни и научно-изследователски ресурси. Така
практически те ще функционират в рамките на интегрирана система за
мениджмънт, включително за текущ контрол на изпълнението на решенията
относно развиваните способности, за осигуряване, подготовка и доставки на
ново оборудване. “Разширен” обхват на рискове и способности при тази
алтернатива означава разширяване на сегашния обхват на ДА “Гражданска
защита” с включване на нови рискове, способности и дейности, разгледани по-
горе при описание на осите.

Реализирането на този вариант може би в най-голяма степен изисква


силно лидерство, управленски опит и способност за отстояване на набелязаните
цели и задачи.

Алтернатива № 3 може да се разглежда като “почти министерство, без да


се създава министерство”. Реализацията й в значителна степен ще подобри
междуведомствената оперативна координация и, което е още по-важно, ще
спомогне за създаването на координирани планове за развитие. Предимството
на тази алтернатива е, че без да се създава едно ново министерство, което е
твърде възможно да се възприема като “кухо” и ненужно в общественото
пространство, ще се подобри дейността по защита на населението и
инфраструктурата и по реагирането при кризи. Алтернатива № 3 може да се
разглежда като етап към формирането на “ново министерство”, който ще
позволи да се натрупа опит и експертиза за реалното създаване на такова
министерство. Тази алтернатива разширява обхвата на дейност от
“традиционната” гражданска защита към гражданска сигурност.

Базови Алтернативи № 4 и 5 – Интеграция в МО или МВР

Тези две алтернативи предвиждат интегриране на съществуващите


структури за защита на населението и инфраструктурата в МО или МВР. Всяка
от тези алтернативи на практика е стъпка назад в организационен план. Тези
алтернативи често се обосновават с практиката, възприета от някои европейски
страни. Факт е обаче, че в редица европейски страни (Швеция, Норвегия,
Германия и др.) текат дискусии по тези въпроси, като идеята е към обособяване
на гражданската сигурност като “трети стълб” на сектора за сигурност.
Интегрирането на структурите за защита на населението и инфраструктурата в
някое от силовите ведомства практически елиминира възможността за
реализиране на концепцията за гражданска сигурност и осъществяване на
идеята за инициативност, принос и самоорганизация на гражданите при
защитата на населението и критичната инфраструктура. “Разширен” обхват на
рискове и способности при тези алтернативи означава разширяване на сегашния
обхват на гражданската защита в посока на включване на нови рискове,
способности и дейности, от компетенцията на съответното министерство.

Алтернатива № 6 – Министерство на гражданската сигурност

155
Изграждането на ново Министерство на гражданската сигурност в най-
голяма степен отговаря на оформянето на интегриран сектор за сигурност в
България и на негов отделен “трети стълб”. Като отделно министерство,
Министерството за гражданската сигурност ще запълва празнината между
системата за национална сигурност (на макрониво) и системата за защита на
населението и инфраструктурата (на микрониво). Едно ново Министерство на
гражданската сигурност дава възможност за покриване на по-широк спектър от
рискове, и заедно с това позволява по-активно гражданско участие чрез
доброволни военизирани формирования, чрез структурите на гражданското
общество (НПО) и чрез бизнеса. “Разширен” обхват на рискове и способности
при тази алтернатива означава разширяване на сегашния обхват на ДА
“Гражданска защита” с включване на нови рискове, способности и дейности,
разгледани по-горе при описание на осите.

Министерството на гражданската сигурност може да се изгражда като


частично се заимства от опита на Department of Homeland Security (в САЩ) и
Министерството за извънредни ситуации (в Русия, а и в Украйна), при отчитане
на българските традиции, възможности и реалности. Министерството на
гражданската сигурност следва да включва организационни единици на
основата на сегашни държавни агенции:

– Държавна агенция “Гражданска защита”

– Държавната агенция за бежанците

– Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”,

както и на основата на новосъздадени агенции, в т.ч.:

a. Агенция “Служби по гражданска сигурност” – нова агенция, която ще


координира и контролира дейността на военизираните доброволни
формирования (служби “Гражданска сигурност”), които се създават
към областните управители.

Изграждането на Министерство на гражданската сигурност поставя


въпроса и за институционалното място на някои други агенции и служби,
имащи пряко отношение към обезпечаването на гражданската сигурност - на
първо място въпроса за мястото на Национална служба “Пожарна и аварийна
безопасност”, която понастоящем е към МВР. Като важно звено за защита на
гражданите и инфраструктурата НС “ПАБ” е логично в перспектива да бъде
включена в евентуално Министерство на гражданската сигурност.

Тези алтернативи са описани и анализирани като са отчетени следните


фактори и обстоятелства (разделени в четири групи), които характеризират
както сегашното, така и бъдещото целево състояние на системата за защита на
населението и критичната инфраструктура:

1. Визия: Изграждането на сегашната система е било в съответствие с


изискванията на съвсем друга обществено-политическа система и
заплахи и затова сега се налага да се направят адекватни промени и
оптимизации в съответствие с новите реалности:

156
a.) пазарната среда на обществено развитие;

b.) нарастващото значение на защитата на критичната


информационна инфраструктура;

c.) осъществяване на идеята за инициативност, принос и


самоорганизация на гражданите при защитата на населението
и критичната инфраструктура;

d.) осъществяване на ефективен мониторинг и превенция.

2. Способности: Необходимо е поддържането на пълен набор от


способности за гарантиране на сигурността и защитата на нормалния
начин на живот на гражданите. Тези способности трябва да покриват
широката гама от възможни рискове за населението и
инфраструктурата и да осигуряват както наблюдение и мониторинг,
така и справяне с последствията, превенция и намаляване на
уязвимостта.

3. Финансово-икономическо състояние: Поддържането на такива


способности трябва да е в обем и вид, съответстващ на ресурсните
възможности на държавата и принципите на доброто управление в
демократичните общества.

4. Мениджмънт:

a.) децентрализацията ще засили отговорността и мотивацията на


отделните местни структури, а централната структура следва
да обезпечава ефективна координация и активно развитие на
необходимите способности;

b.) централната координираща структура следва да разработи и


прилага последователно редица функционални стратегии и
програми по:
- развитие на способностите;
- усъвършенстване на човешките ресурси;
- технологично обновление на материалната база;
- ефективен финансов мениджмънт и привличане на
инвестиции, включително на базата на смесена собственост
и развитие на формите на публично-частно партньорство;
- развитие на информационно-управленската и правно-
нормативна база на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура.
Характеристиките на шестте базови алтернативи, описани по-горе, и
анализът им, основан на споменатите обстоятелствата и фактори ни позволява
да ги редуцираме до три – БА2, БА3 и БА6. Тези три алтернативи най-пълно
отговарят на мисията системата за защита на населението и критичната
инфраструктура, на обхвата и способностите, които би следвало тя да
притежава и на ресурсното обезпечаване, което България може да осигури.

157
4. Оценяване и ранжиране на базовите алтернативи
Оценката и ранжирането на тези три базови алтернативи е направена с
експертната система Expert Choice базирана на метода – аналитичен
йерархичен процес (Analytic Hierarchy Process, AHP), посредством която се
отчетени мненията на експерти от ДА “Гражданска защита”, МО, МВР,
Президентство, Народно събрание, Правителство. Критериите и подкритериите,
по които е извършена оценката и ранжирането са дадени в Таблица 13.

Таблица 13. Критерии и подкритерии за оценка на базовите


алтернативи

Критерии и подкритерии
1 Възможност за сътрудничество (партньорство)
1 Способност за международно сътрудничество
Степен на участие и отговорност на бизнеса и неправителствения сектор в осигуряването
2 на гражданската сигурност
3 Очаквана степен на обществена поддръжка
Ресурсна ефективност (к.п.д.) на системата за защитата и сигурността на
2
гражданите
1 Ниво на разходите за поддържане на способностите
2 Цена на трансформацията при реализиране на избрана базова алтернатива
3 Балансиране на ресурсите по очакваните рискове
Балансиране на разходите по участниците в защитата на населението и критичната
4 инфраструктура
Възможност (капацитет) за техническо и технологично усъвършенстване
3
на системата
Подобряване на връзките и информационните потоци между участниците в защитата на
1 населението и критичната инфраструктура
2 Предпоставки и нагласи за технологично обновление и иновации на системата
3 Степен на използване на комуникационни и информационни технологии
4 Степен на оперативна съвместимост между партньорски организации
5 Ефективно взаимодействие с академичния сектор
4 Възможност за социален маркетинг
Степен на мотивацията на участващите в сферата на защита на населението и критичната
1 инфраструктура
2 Степен на обхват на гражданите ангажирани в структурите на системата
3 Възможност за самоорганизация на граждански общности
4 Възможност за обучение на населението
5 Осъществяване на стратегическо планиране
1 Участие в изработването на национална стратегия на сектора на сигурността
2 Планиране с МО и МВР
3 Взаимодействие с частния и публичния сектор
4 Взаимодействие с академичния сектор

Тъй като е естествено по-широкият обхват да бъде за предпочитане, то за


да можем да направим разумно оценяване и ранжиране, обхватът на БА2, БА3 и
БА6 е приет за един и същ, в случая – разширен, по смисъла на по-горните
определения.

158
За целите на трансформацията важно значение има и цената на прехода,
която се разглежда като допълнителен критерий при избор на краен вариант или
формиране на план за трансформация, при който последователно се реализират
различни конкретни стъпки.

Резултатите от оценката и ранжирането на алтернативите е даден в


Таблица 14. Тези резултати определят избора на базова алтернатива №3 (БА3) –
Разширен ЗУК от трите базови алтернативи като най-подходяща според
работния екип за реализация в България.

Таблица 14. Обобщена експертна оценка на базовите алтернативи

Алтернатива

Междуведомствен
мениджмънт и оперативно
управление (максимална
Усъвършенствана междуведомствена Министерство на
оперативна координация, гражданската
координация предпоставка за сигурност
интегрирана защита на
населението и критичната
инфраструктура)

Проекто ЗУК (БА2) Разширен ЗУК (Б3) Министерство (БА6)

Обобщена
оценка на
експертите с
помощта на 0.192 0.420 0.387
EXPERT
CHOICE

Процесът на дефиниране на целта, критериите, алтернативите и още


повече анализът на експертите в процеса на работа с продукта Expert Choice
доказва, необходимостта от задълбочаване на изследването на базата на
обктивен подход с участие на експерти от всички засегнати области.

Резултатите от анализа и оценките с продукта Expert Choice дори на този


етап показват следното:

1. усъвършенстването на системата за гражданска защита се свързва с


по-сериозни реформи от еволюционно подобряване на
съществуващата система с фокус върху съвместно планиране,
подготовка, общ процес на придобиване на способности;

2. бързото преминаване към създаване на министерство на


гражданската сигурност събужда недоверие от бюрократизация и
изместване на фокуса от спасителните екипи и работата на местно
ниво към усложнени процедури в центъра;

159
3. големи са очакванията за приемане и приложение на Закона за
управление при кризи, резултатите от което ще са ключови за избор
на следващите стъпки;

4. сложността на анализа и оценката по предложените три алтернативи


показват, че приложението на ЗУК ще е труден процес, който със
сигурност изисква разширение на настоящето изследване по подобна
методология за изясняване на отделните аспекти на конкретната
схема за реализация по предложените тук оси за описание на
алтернативите, а вероятно и много други.

Описание на теоретичната основа за анализ и оценка на алтернативите с


продукта Expert Choice са дадени в Приложение 3, заедно с разширено
представяне на резултатите в графичен вид.

Основният извод е, че мнението на експертите клони към сериозно


интегриране на системата за реагиране при кризи на базата на едно широко
тълкуване на ЗУК, което е много близо до създаване на Министерство на
гражданската сигурност.

След разглеждане на представеното изследване в ПКЗНБАК в


съответствие със взетите решения е възможно задълбочаване на изследването
чрез развитие на целта, критериите, алтернативите, подбор на по-широк и
оптимално балансиран пул от експерти и провеждане на специална подготовка
преди работата им с продукта Expert Choice за заключителен анализ и оценка на
алтернативите.

Общият анализ на резултатите и избор на стратегия за действие,


включително на базата на идентифицираните в следващата глава стъпки е етап
на изследването, което не може да се извърши без пряко участие на лицата,
вземащи решение от всички засегнати министерства, ведомства, представители
на местната власт и неправителствени организации.

160
Глава 6. Основни стъпки на трансформацията на
системата за защита на населението и
критичната инфраструктура
Основните стъпки ще се разделят на две главни части:

- Инвариантни стъпки по отношение на избраната алтернатива;

- Стъпки, чието детайлно дефиниране и/или реализация зависи от


избора на алтернатива.

1. Инвариантни стъпки
35
Развитие на нормативната база
- Разработване и приемане на концепция за системата за защита на
населението и критичната инфраструктура (системата за гражданска
сигурност)36;
- Разработване и приемане на стратегия за развитие на системата за
защита на населението и критичната инфраструктура (системата за
гражданска сигурност)37;
- Разработване на нормативна база за развитие на публично-частното
партньорство при защита на населението и критичната
инфраструктура – на централно ниво, на местно ниво, в създаването и
поддържането на специализирани способности и средства;
- Създаване на всеобхватна нормативна основа, регламентираща
защитата на критичната инфраструктура;
- Създаване на специализирана нормативна база относно защитата на
критичната информационна инфраструктура.
Отговорна институция за изпълнението на тази стъпка е Народното
събрание; вносител – Министерски съвет; отговорен за разработването на

35
Повечето от изброените в тази глава стъпки предполагат създаване на нова или
адаптиране на съществуваща нормативна база. По-долу в тази част са отделени стъпки,
свързани с приемане на концептуално нова нормативна база.
36
При определени условия, най-важните от които са парламентарната санкция и
широкото публично обсъждане, документ от типа на “Бяла книга за гражданска
сигурност/защита” може да изиграе ролята на концепция.
37
Очаква се стратегията да определя роли, отговорности и основни принципи на
взаимодействие между главни оперативни компоненти (отчитайки степента на готовност) на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура, в това число на “сили за
бързо реагиране” на национално равнище, усилване, силите на местно равнище (потенциала на
местните власти и съответни граждански организации, например “цивилна гвардия”), органите
за защита на критичната инфраструктура, с особено внимание на органите за защита на
критичната информационна инфраструктура и др. (за по-подробно описание вж. Глава ??).
Възможно е това да стане чрез три отделни стратегии: (1) за развитие на системата за защита на
населението и критичната инфраструктура като цяло; (2) за защита на критичната
инфраструктура; и (3) за защита на критичната информационна инфраструктура.

161
проект(и): Съвета по сигурността към МС (или ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска
защита”.

Внедряване на принципи и практики на ефективно включване на


гражданите в обезпечаването на сигурността:

- Формиране на доброволни паравоенни формирования – за модел при


изграждането на тези формирования за гражданска сигурност може
да се използва опита на Националната гвардия в САЩ и на
Териториалната армия във Великобритания – изграждане на служби
“Гражданска сигурност” към областните управители.

Проблемите, които трябва да се решат тук са както от законов (правен,


нормативен) характер, така и от организационно естество.

Отговорна институция за изпълнението на тази стъпка е Народното


събрание; вносител – Министерски съвет; отговорен за разработването на
проект(и): Съвета по сигурността към МС (или ПКЗНБАК), ДА “Гражданска
защита”, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи.

Внедряване на принципи и практики на ефективен мениджмънт:

- Разработване и поддържане на единна архитектура на системата за


защита на населението и критичната инфраструктура. “Собственик”
на архитектурата ще бъде организацията, натоварена с основните
функции по управление на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура. Архитектурата ще се използва за анализ
на организационни и оперативни процедури, за оценка на
алтернативни предложения за структуриране и технологично
усъвършенстване на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура, както и за цялостно и прозрачно
дефиниране на изискванията към изграждани компоненти на
системата за управление, включително към нейните информационни
подсистеми;

- Разработване на “секторни архитектури”, в това число на система за


прогнозиране и оценка на риска; за интеграция на стационарни и
полеви комуникационно-информационни системи; за събиране,
обработване и разпространение на космическа (аерокосмическа)
информация и др.;

- Въвеждане на процедури и система за програмно управление на


ресурсите за защита на населението и критичната инфраструктура;

- Въвеждане на ефективен финансов мениджмънт и привличане на


инвестиции, включително на базата на смесена собственост
(публично-частно партньорство);

- Създаване, тестване и внедряване на механизми (процедури за


действие, за взаимодействие, органи, регистри и други

162
информационни системи) за защита на критичната инфраструктура, в
това число на критичната информационна инфраструктура;

- Внедряване на методи, модели и системи за поддръжка на вземането


на решения, в това число адаптиране на модели, разработени от
Агенцията С3 на НАТО и от страни, членки на Европейския Съюз и
НАТО.

Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е ПКЗНБАК


(или СС при МС) и ДА “Гражданска защита”.

Научна поддръжка
• Разработване на модел, структуриращ необходимите способности за
защита на населението и критичната инфраструктура по рискове и
задачи, от една страна, и осигуряваща организация (второто зависи от
избраната алтернатива);
• Разработване на модел на критичната инфраструктура и анализ с цел:
o Оценка на взаимозависимости между инфраструктури и по нива;
o Идентифициране на критични обекти и зависимости;
o Анализ на уязвимостта към случайни и преднамерени
въздействия;
o Оценка на алтернативни предложения за повишаване на
робастността на инфраструктурата, в това число анализ по
критерия “цена–ползи”38;
• Разработване на модел на критичната информационна инфраструктура,
оценка на уязвимости, взаимозависимости и риск;
• Оценка на възможностите и разработване на концепция за използване на
безпилотни летателни апарати в системата за защита на населението и
критичната инфраструктура.
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е: СС при МС
(ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска защита” и МОН

Технологично усъвършенстване
• Усъвършенстване на Националния център за управление при кризи
(уточняване на информационни системи, системи за поддръжка
вземането на решения; комуникационно осигуряване и др.);
• Изграждане на Център за събиране, обработка и разпространение на
космическа и аерокосмическа информация;
• Участие в развитието на националната система39 за наблюдение на
радиационната, химическата, биологичната и бактериологична
обстановка;

38
Алтернативните предложения могат да включват повишаване на защитеността
(например чрез засилена охрана) на отделни обекти, резервиране на съответните компоненти/
функционални вериги, подготовка на алтернативни източници на функцията/услугата и др.
39
При хипотезата, че използваната понастоящем ведомствена система “Преслав” ще
стане основа за създаването на национална система. Оператор на тази система ще е съответната
структурта за “гражданска сигурност” в зависимост от избраната алтернатива.

163
• Внедряване на пакети от модули за полево управление при извънредни
ситуации.
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е Съвета по
сигурността при МС (ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска защита”.

Образование и подготовка на кадри


• Разработване на съгласувани програми за обучение, подготовка и
усъвършенстване на кадри:
- по типове способности;
- по рискове;
- по участници в системата на защита на населението и критичната
инфраструктура – в зависимост от организационната принадлежност и степен на
поддържаната готовност за действие;
• Разработване и прилагане на единни образователно-квалификационни
изисквания към кадрите в системата за защита на населението и
критичната инфраструктура;
• Разработване на квалификационни изисквания, отчитащи спецификата
по типове способности, рискове и роля в системата за гражданска
сигурност;
• Разработване и изпълнение на програма за съвместни учения.
Отговорни институции за изпълнението на тази стъпка: СС при МС
(ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска защита” и Министерство на образованието и
науката.

Информиране на обществото (public awareness)


• Разработване на съгласувани програми за информиране на обществото за
необходимостта от осъществяваните трансформации в системата за
защита на населението и критичната инфраструктура.
Отговорни институции за изпълнението на тази стъпка: СС при МС
(ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска защита”.

Развитие на международното сътрудничество:


• Развитие на правно-нормативната основа и разработване на процедури/
механизми за координиране на действията с други страни в региона, с
Европейския съюз, с НАТО (трябва да стане много по-конкретно);
• Консолидиране на участието в международните организации и
инициативи.
Отговорни институции за изпълнението на тази стъпка: СС при МС
(ПКЗНБАК), МСИН, ДА “Гражданска защита”.

2. Стъпки на трансформация, зависещи от избраната


базова алтернатива
Нормативни

164
• Изменение/адаптиране на нормативната база за защита на населението и
критичната инфраструктура в зависимост от избраната алтернатива;
• Дефиниране на единни изисквания за подготовка на участниците в
системата за защита на населението и критичната инфраструктура, в това
число за провеждане на съвместни учения (при избор на базова
алтернатива 2 или 3).
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е СС при МС
(ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска защита”.

Управленски
• Разработване на План за трансформация с цел реализиране на
избраната алтернатива;
• Разработване на единни процедури за управление на силите и средствата
за защита на населението и критичната инфраструктура (при избор на
базова алтернатива 2 или 3);
• Последващо адаптиране на националния план (плановете) за действие в
кризисни ситуации;
• Разработване и внедряване на процедура за оперативно планиране с
краен резултат – единен план (или набор от съгласувани планове) за
управление на силите и средствата и определяне на необходимите
степени на готовност за защита на населението и критичната
инфраструктура (при избор на базова алтернатива 2 или 3);
• Разработване и внедряване на единни процедури за програмно
управление на ресурсите за защита на населението и критичната
инфраструктура (при избор на базова алтернатива 3);
• Разработване и внедряване на единни процедури за управление на
аквизицията (технологичното усъвършенстване) на организациите от
системата за защита на населението и критичната инфраструктура (при
избор на базова алтернатива 3);
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е СС при МС
(ПКЗНБАК).

Организационни
• Създаване и окомплектоване на органи от системата за защита на
населението и критичната инфраструктура.
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е СС при МС
(ПКЗНБАК).

165
Глава 7. Сегашно положение и предложения за
усъвършенстване на нормативната уредба в
сферата на гражданската сигурност
Анализът на действащата нормативна уредба включва исторически
аналитичен преглед на периода 1978–2001 г., анализ на настоящото положение
и предложения за усъвършенстването на правна уредба.

В анализа са използвани понятията "Гражданска отбрана" и “Гражданска


защита”, тъй като те по нормативен път са наложени и са получили
гражданственост. Тези понятия са използвани в случаите, когато се анализират
нормативни актове, където те са употребени.

От друга страна, тъй като понятието "Гражданска сигурност" е израз на


съвременния подход към проблема, то също е използвано в настоящия анализ
като обобщителен термин.

Този анализ на Гражданската отбрана и Гражданската защита има за цел


да установи:

1. Как се е развивала нормативната уредба на Гражданската отбрана и


Гражданската защита,

2. Какви задачи са били поставени пред Гражданската отбрана и


Гражданската защита съгласно нормативните актове регламентиращи
дейността им,

3. Кои са органите, които са били и са компетентни по въпросите на


Гражданската отбрана и Гражданската сигурност.

1. Анализ на нормативната уредба през периода 1978–


2001 г.
Анализът започва от 1978 г., тъй като тогава е приет Указ № 265 от 9. 02.
1978 г. за гражданската отбрана, който поставя началото на съвременната
гражданска отбрана на страната ни. Крайният момент на историческият анализ е
2001 г., когато е учредена Държавна агенция “Гражданска защита” към
Министерския съвет и се възприема сега действащата концепция за нейните
функции.

Специално внимание в анализа е отделено на Закона за подпомагане при


обществени бедствия, тъй като той, въпреки че е обнародван още през 1948 г.,
продължава да действа и към днешна дата (не е отменян нито изрично, нито
мълчаливо).

166
.1.1. Гражданска отбрана
1. Законът за подпомагане при обществени бедствия40, разпределя
отговорностите, свързани с преодоляване последиците от възникването на
обществени бедствия между различни ведомства в зависимост от техните
функционални задължения. Така се оформят три основни области на
отговорност:
- за борба с бедствията за запазване и спасяване на застрашени и
пострадали лица и имущества;
- за здравно-медицинска помощ при обществени бедствия;
- за даване на първа социална помощ при обществени бедствия.
По този начин законът очертава и обхвата на защитата при възникване на
обществени бедствия:

- с оглед на възможните заплахи – непосредствено срещу живота и


здравето на гражданите и срещу техните имущества;

- с оглед възможните последици и щети от бедствията – в сферата на


здравеопазването и социалното подпомагане на пострадалите.

В предметното поле на закона попада и превантивната дейност за


предотвратяване възникването на някои обществени бедствия. В тази връзка
законът назовава някои конкретни дейности като укрепване на бреговете на
реки и дерета, корекции на коритата им, разширяване на мостове, залесяване на
водосборни басейни и други подобни. По-същественото е, че законът свързва
извършването на тези действия със задължения на органите на местната и
централната власт – народните (сега общински) съвети и съответните
ведомства.

В съответствие със Закона за подпомагане при обществени бедствия,


общото ръководство и надзор по провеждането на борбата с бедствията за
запазване и спасяване на застрашените и пострадали лица и имущества се
осъществява от министерството на вътрешните работи. Законът задължава
органите на местната власт (бившите народни съвети), поделенията на
Въоръжените сили и обществените организации да оказват съдействие на МВР
при изпълнението на тези негови функции.

Министерството на здравеопазването осъществява от своя страна общото


ръководство и надзор за извършване на здравно-медицинската помощ на
гражданите при възникване на обществени бедствия Предвид логиката на
закона (а и в съответствие със съществуващата при приемането на закона
система на организация на здравно-медицинска помощ) следва да се приеме, че
всички местни болнични заведения и медицински пунктове имат задължения по
осъществяване на здравно-медицинската помощ при възникването на
обществени бедствия в съответния район.

Предоставянето на първа социална помощ при обществени бедствия се


извършва също под общото ръководство и надзор на министерството на
40
Обн., ДВ, бр. 304 от 27.12.1948 г., с изм. и доп., посл. редакция – ДВ, бр. 63 от 6. 08.
1976 г.

167
здравеопазването при съдействието на Българския червен кръст и обществените
организации. В случая следва също да се приеме, че посочените организации са
длъжни да оказват такова съдействие на министерството на здравеопазването.

Характерен щрих на закона е, че в него се предвиждат не само


административни наказания за лицата, които не изпълняват или неточно
изпълняват възложените им задачи, но също така е формулиран и наказателен
състав за умишлено неизпълнение или неточно изпълнение на задължение с цел
набавяне на облага или причиняване на щета другиму по време на обществено
бедствие.

Законът дава и легално определение за “обществено бедствие”, което


обаче е по-скоро казуистично, отколкото дефинитивно, тъй като стъпва на едно
неизяснено от правна гледна точка понятие за бедствие.

Законът развива и понятието за “подпомагане при обществени бедствия”,


като очертава неговия обхват, условията и реда за осъществяване на тази
дейност, както и органите, които участват в управлението на процеса.
Регулирани са и отношенията, свързани с мерките, предприемани при първа
социална помощ, както и при оказване на възстановителна помощ след
приключване на първата социална помощ.

2. През 1978 г. Президиумът на Народното събрание на Народна Р.


България приема Указ № 265 за гражданската отбрана. В чл. 1 на Указа са
посочени най общо дейностите, чието изпълнение се възлага на Гражданската
отбрана. Тези дейности са свързани главно с отбранителната система на
страната (аргумент – чл. 1, т. 1) и защита на населението и народното
стопанство от оръжията за масово поразяване и от други средства за нападение.
Значителна част от дейността на Гражданската отбрана съгласно чл. 1, т. 1 е
провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в
огнищата на поражение.

Изхождайки от тълкуването на разпоредбите на указа, смисълът който се


влага в понятието "Гражданска отбрана" е, че това е дейност, която в по-
значимата си част е била свързана за защита на населението и народното
стопанство в случаи на нападения от вън. Това обяснява и защо Гражданската
отбрана на Народна Р. България е била част от единната отбранителна система
на страната.

Дейността по провеждане на спасителни и неотложни аварийно-


възстановителни работи при стихийни бедствия и при крупни производствени
аварии в мирно време е била на втори план. Този извод се налага както от
съдържанието на Указа като цяло, така и от систематичното тълкуване на
второто място на тази функция на Гражданската отбрана в чл. 1, т. 2 от Указа.
Допълнителен аргумент в тази посока е и съдържанието на чл. 12.

В структурно отношение Гражданската отбрана като ведомство е била в


рамките на Министерство на отбраната, а началника на Гражданската отбрана е
бил и заместник-министър на народната отбрана (чл. 6, ал. 1 от Указ № 265).

168
.1.2. Гражданска защита
След промените през 1989 г. с решение на Министерския съвет № 419 от
1991 г. организацията е била преименувана от Гражданска отбрана на
Гражданска защита, но се е запазила подчинеността й към Министерството на
отбраната. Промяната във функциите и задачите на Гражданската защита обаче
стават постепенно.

С Постановление № 18 от 1998 г. на Министерския съвет е утвърден


Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на
последствията при бедствия, аварии и катастрофи.

Правилникът е приет на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за подпомагане


при обществени бедствия (§ 2 от Правилника за организацията и дейността по
предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и
катастрофи) и в съответствие с това регулира въпросите, свързани с общото
ръководство надзора и организирането на борбата с бедствията.

С Правилника за първи път се консолидират задачите на държавните


органи, органите на местното самоуправление и местната администрация,
търговските дружества и едноличните търговци за недопускане, намаляване и
ликвидиране на последствията при възникване на бедствия, аварии и
катастрофи в мирно време (чл. 1 от Правилника).

В Правилника се забелязва и тенденцията, въпросите по защита на


населението в мирно време да се предоставят за решаване от орган извън
Министерство на отбраната. С чл. 5, ал. 2 от Правилника се създава Постоянна
комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, която е
на пряко подчинение към Министерския съвет.

Тенденцията по отделяне на дейността по защита на населението в мирно


време от дейността на Министерство на отбраната продължава и след 1998 г., в
резултат на което, през май 2000 г. служба "Гражданска защита на Р. България"
се девоенизира и се преименува в Служба “Гражданска защита” към същото
ведомство.

С Постановление № 53 на Министерския съвет на Р. България от 2001 г.


Служба “Гражданска защита” към Министерството на отбраната се преобразува
в Държавна агенция “Гражданска защита” към Министерския съвет, като по
този начин на практика тя се отделя от Министерство на отбраната.

.1.3. Изводи
Направеният исторически преглед на развитието на нормативната уредба
на Гражданската отбрана и Гражданската защита в периода 1978–2001 г. налага
следните изводи:

1. През целия изследван период не е приеман нов и актуален закон, който


да очертава функциите и задачите на тези формирования. Дейността по
гражданска отбрана и гражданска защита са регулирани на ниво подзаконови
нормативни актове, въпреки че чл. 26, т. 10 от приетият през 1995 г. Закон за

169
отбраната и въоръжените сили на Р. България предвижда, че Народното
събрание осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на
военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на
хуманитарни задачи при бедствия и аварии.

2. Съдържанието на съществена част от нормативните актове, уреждащи


дейността на Гражданска защита, не е актуализирано текущо и в съответствие с
променящите се обществени отношения. Например: Указ № 265 от 1978 г. за
гражданската отбрана продължава да действа, въпреки че на практика той е
мълчаливо отменен, предвид приетите в последствие нормативни актове и
изменените обществени отношения. Не може да се пренебрегне и факта, че
Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на
последствията при бедствия, аварии и катастрофи с незначителни изменения е
запазил своето съдържание от 1998 г., въпреки настъпилите след 11 Септември
2001 г. събития в световен мащаб.

2. Анализ на действащата към момента нормативна


уредба
С Постановление № 53 на Министерския съвет на Р. България от 2001 г.
Служба “Гражданска защита” се преобразува в Държавна агенция “Гражданска
защита” и минава на пряко подчинение на Министерския съвет. По този начин
нейната дейност се пренасочва в посока на провеждането на държавната
политика в областта на защитата на населението и националното стопанство
при бедствия, аварии и катастрофи в мирно време.

Хронологическият анализ на тази промяна сочи, че макар и да е на лице


известно забавяне, изпълнителната власт успява да реагира на новата
обстановка и да промени функциите и задачите на Гражданската защита в
съответствие с новите реалности и да промени мястото на Гражданска защита в
структурата на държавната администрация.

Две години по-късно обаче, Агенцията отново е натоварена да изпълнява


дейности и задачи по държавния военновременен план. Това става с
изменението на Устройствения правилник на Държавна агенция “Гражданска
защита” от 2003 г. (ДВ, бр. 26 от 2003 г.). Изменението показва, че концепцията
относно функциите и задачите на агенцията всъщност не е улегнала и ясна.
Този извод се налага и от цялостният анализ на действащата към момента
нормативна уредба. Той сочи, че освен ДА “Гражданска защита”, с функции,
свързани със защитата на населението и националното стопанство при бедствия,
аварии и катастрофи, са натоварени и други държавни и местни органи на власт,
както и някои обществени организации.

По-долу в анализа ще направим преглед на тези органи и нормативните


актове, с които те получават компетенции за съответните действия, като сме
отделили внимание на по-основните от тях.

За българските граждани съществува конституционно задължение да


оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други

170
бедствия (чл. 61 от Конституцията на Р. България 41). Конституцията не дава
определения за понятията “природни бедствия” и “други бедствия”. Въпреки
това може да се направи извод, че първото понятие се схваща от законодателя в
общоизвестния смисъл, докато второто следва да се разбира в по-широк смисъл
– като състояние предизвикано и от човешки действия, към които могат да се
причислят например последиците от терористичен акт.

Съгласно текста на чл. 61 от Конституцията, условията и реда по който


гражданите изпълняват това свое конституционно задължение се определя със
закон. Такъв закон все още не е приет. При това положение отстраняването на
последиците от бедствия, които са поставили в опасност живота и здравето на
много хора, или са застрашени от погиване обществени ценности, следва да се
разбира като въпрос на гражданска добродетел и към момента има характера на
морален дълг.

.2.1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Р. България


Законът за отбраната и въоръжените сили на Р. България (ЗОВС)42
съдържа няколко текста, които указват, какви са функциите на Народното
събрание, Министерския съвет, Министерството на отбраната, областните
управители и кметовете на общините, организациите и учрежденията при
природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в
страната и в чужбина. Законът указва още и органите, които ръководят
действията по време на събития, посочени по-горе.

.2.1.1. Народно събрание на Р. България


Съгласно чл. 26, т. 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р.
България43, Народното събрание осигурява необходимата нормативна уредба за
създаване на военизирани и други формирования за гражданска защита и за
изпълнение на хуманитарни задачи при бедствия и аварии.

С това си съдържание Законът за отбраната на практика разширява


правомощията на Народното събрание по отношение на дейностите, които са
посочени в този закон, но не са посочени в Конституцията. Нещо по-вече.
Анализът на този текст сочи, че неговото съдържание не е променяно от датата
на създаването му. Към днешна дата обаче на практика има отделяне на
дейността на въоръжените сили от дейността на гражданската защита, което
налага да се актуализира и съдържанието на текста.

Следва да се отбележи още, че ЗОВС на практика свежда органите, които


могат да издават нормативни актове за координация между въоръжените сили и
гражданска защита до един – Народното събрание.

41
Обн. ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г.
42
Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., с изм. и доп.
43
Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., с изм. и доп.

171
.2.1.2. Министерски съвет
ЗОВС възлага на Министерския съвет функции по организиране на
дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за
бедствия и аварии (Чл. 32, т. 15). Законът обаче не указва, каква да бъде
формата на това дежурство и в кои случаи.

Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Р. България44 в случаи на


кризи или аварии оперативното ръководство на страната се поема от
Министерския съвет. Следователно, от юридическа гледна точка, в тези случаи
Министерският съвет в рамките на своите правомощия ще издава и нормативни
административни актове. В същото време, съгласно чл. 100 от Конституцията,
Върховен главнокомандващ е Президентът на страната. Съгласно
Конституцията и Закона за нормативните актове, президентът не може да издава
нормативни актове. Това налага нормативно да се предвиди, че в
Министерският съвет също може да издава актове за координация между
въоръжените сили и гражданската защита.

.2.1.3. Министерство на отбраната


Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОВС45, освен другите дейности, свързани
непосредствено със защитата и запазването на независимостта, суверенитета и
териториалната цялост на страната, отбраната на Р. България (респективно
Министерство на отбраната) има за цел и защитата на населението от природни
бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и
в чужбина.

Законът предвижда, че в мирно време въоръжените сили изпълняват


задачи по подготовка и обучение на войскови единици за провеждане на
спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия,
промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания (Чл. 66, ал. 1).

Съгласно чл. 67 от ЗОВС, в мирно време при наличието на природни


бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания въоръжените
сили изпълняват възложените им задачи по участие в превантивната и
непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и
неотложни аварийно-спасителни работи по ред, определен със закон.

Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 12 от ЗОВС, министърът на отбраната ръководи


и разрешава участието на войскови единици от Българската армия при
овладяване и преодоляване на последиците от природни бедствия, промишлени
аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон.
Министърът е и върховен ръководител на войсковите подразделения, участващи
в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии. Началникът на
Генералния щаб на Българската армия издава организационни заповеди за
изпълнение на заповедите на министъра (чл. 76, ал. 2 от ЗОВС).

44
Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията, Министерският съвет осигурява
обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната
администрация и на въоръжените сили.
45
Обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г., с изм. и доп.

172
.2.1.4. Областни управители и кметове
ЗОВС предвижда също така, че областните управители и кметовете на
общините осъществяват подготовката на икономиката и населението на
административно-териториалните единици за бедствия и аварии, като
осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при бедствия и аварии (Чл. 51,
ал. 1, т. 2). Те са и непосредствените органи, които организират и ръководят
осъществяването на мероприятията за защита на населението и националното
стопанство при бедствия и аварии (Чл. 51, ал. 1, т. 6).

.2.1.5. Организации и учреждения


На организациите и учрежденията извън системата на МО ЗОВС възлага
да организират защита на работниците и служителите при бедствия и аварии
(чл. 54, ал. 3).

.2.1.6. Изводи
От направения анализ се установява, че влезлият в сила през 1996 г.
ЗОВС за първи път ангажира пряко Министерството на отбраната с участие на
своите сили и средства при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-
спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и
опасни замърсявания. Видно от действащия преди това Закон за всеобщата
военна служба в Народна Р. България46, въоръжените ни сили не са били
натоварени с такива функции.

Ангажираността на МО се запазва и до днешни дни, въпреки


настъпилите изменения със статута на Държавна агенция “Гражданска защита”.
Това се установява от факта, че текстовете, които са свързани с дейности на МО
в областта на гражданската защита, не са променяни или изменяни от 1996 г. до
ден днешен.

Изключение в тази насока прави изменението през 2000 г. (ДВ, бр. 49 от


2000 г.). То предвижда, че финансовото и материално-техническото осигуряване
на отбраната и въоръжените сили включва и подготовка на въоръжените сили за
участие в превантивната и непосредствената защита на населението,
провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при
природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания. До
приемането на това изменение финансовото и материално-техническото
осигуряване за тези дейности е било част от общото осигуряване. Следва да се
има предвид обаче, че ЗОВС предвижда това осигуряване да стане по ред,
определен със закон (чл. 13, ал. 2, т. 9).

По отношение на ЗОВС може да се отбележи още, че в него на няколко


пъти се предвижда, че участието на въоръжените сили при бедствия и аварии
трябва да стане по ред, предвиден в закон (вж. напр. чл. 67) Същевременно
обаче такъв закон към момента няма. Закон е необходим и за регламентиране на
финансовото и материално-техническото осигуряване на отбраната и
въоръжените сили за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-
спасителни работи.

46
Обн., Изв., бр. 13 от 1958 г., отм.

173
.2.2. Закон за Министерство на вътрешните работи
Приетият през 1997 г. Закон за Министерството на вътрешните работи 47
възлага на МВР като цяло и на отделни негови служби функции във връзка с
оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии. Съгласно
чл. 7, т. 9 от закона, една от основните дейности на МВР е оказване на помощ
при стихийни бедствия и производствени аварии.

Законът предвижда и създаването на специализирани формирования на


наборни военнослужещи и на доброволни формирования.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи по


предложение на директорите на териториалните служби издава писмени
заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности за
опазване живота и имуществото на гражданите при възникнала обща опасност
от бедствия или производствени аварии.

От анализа на закона се установява, че с функции по провеждане на


спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия,
промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания на практика е
натоварена само Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" (чл.
111).

Ограничен кръг функции във връзка с оказването на помощ на лицата,


пострадали от аварии и бедствия се възлагат на Националната жандармерия (чл.
105, ал. 1 от ЗМВР). Тази служба обаче не е натоварена с аварийно-спасителни
дейности, а само с оказване на помощ и то на лицата, пострадали от аварии и
бедствия.

Чл. 12, ал. 4 от ЗМВР предвижда, че в Столичната и регионалните


дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да
създава специализирани звена от наборни военнослужещи за гасене на пожари и
оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии.

С изменението на ЗМВР от 2003 г. (ДВ, бр. 17) е въведена и идеята за


създаване на територията на населените места и общините на доброволни
формирования за подпомагане органите на Национална служба "Пожарна и
аварийна безопасност" за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на
пожари, ограничаване и ликвидиране на последиците от природни бедствия,
аварии и катастрофи и за спасяване на хора и имущество. Това създаване трябва
да стане по ред, определен от Министерския съвет (чл. 120).

Изводи
Сравнен със ЗОВС, Законът за МВР предоставя в по-ограничен обем и на
по-малко на брой органи правомощия във връзка с гражданската защита.

Въпреки че от организационна гледна точка ЗМВР не предвижда


изрично МВР да взаимодейства с органите на ДА “Гражданска защита”, такава

47
Обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., с изм. и доп.

174
възможност съществува, предвид текстовете на чл. 1, ал. 2, и чл. 23, ал. 1, т. 2,
които предвиждат възможност за взаимодействие на МВР с други държавни
органи, свързани с дейността на министерството.

ЗМВР, за разлика от ЗОВС, не предвижда като условие за участието на


поделения или служби на МВР в дейности по повод на бедствия или
производствени аварии да има ред, определен със закон, с изключение на
доброволните формирования.

.2.3. Други нормативни актове


.2.3.1. Устройствен правилник на Министерски съвет и на неговата
администрация
Приетият с ПМС № 209 от 25. 11. 1999 г.48, Устройствен правилник на
Министерски съвет и неговата администрация развива без в някаква степен да
детайлизира на конституционните правомощия на Министерския съвет по
ръководство и осъществяване на вътрешната политика на страната,
осигуряването на обществения ред и националната сигурност. Общата
компетентност на Министерския съвет по организиране и координиране
дейностите за предотвратяване на природни бедствия, аварии и катастрофи,
както и за преодоляване на последствията от тях концептуално е представена
като елемент от провеждането на държавната политика по опазване на околната
среда и създаване на благоприятни условия за живот.

С изменението на Устройствения правилник през 2000 г. във връзка с


извеждането от състава на Министерството на отбраната на служба
“Гражданска защита” е въведена фигурата на министър без портфейл, в чиято
компетентност е да координира функционалните връзки между на
съществуващите държавни и местни органи на власт, отговорни за
осъществяване на дейността по недопускане, намаляване и ликвидиране на
последствията при възникване на бедствия, аварии и катастрофи. На същия
министър е възложено и да координира дейността по провеждането на
държавната политика в областта на натрупването, съхраняването и
използването на държавните резерви и военновременните запаси на страната в
съответствие с интересите на националната сигурност, както и да наблюдава и
координира други дейности, имащи отношение към гражданската сигурност,
като използването на предоставяната на българската държава от чужди
държави, организации и граждани помощ с хуманитарна цел, предоставянето на
статут на бежанец, правата и задълженията на бежанците и тяхната закрила.

.2.3.2. Закон за местното самоуправление и местната


администрация, Закон за администрацията
Тези два закона също съдържат текстове, възлагащи функции на
държавни органи извън ДА “Гражданска защита”. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 7 от
Закона за администрацията49, областният управител организира и ръководи

48
Обн., ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г.
49
Обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г., с изм. и доп.

175
защитата на населението при бедствия и аварии и отговаря за спазването на
обществения ред.

Съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната


администрация50 кметът на общината организира и провежда дейността по
защитата на населението при бедствия и аварии, организира и отбранително-
мобилизационната подготовка на населението. Със същите функции е
натоварен и кметът на район или кметство (чл. 46, т. 9).

.2.3.3. Закон за лечебните заведения


Законът за лечебните заведения51 също съдържа текстове във връзка с
участието на лечебните заведения в ликвидиране на последиците от бедствия и
други подобни явления. Съгласно чл. 94, ал. 1 от закона, когато интересите на
обществото изискват провеждане на съвместни действия при природни
бедствия, епидемии и други извънредни обстоятелства, лечебните заведения,
независимо от формата на собственост, са длъжни да си взаимодействат с
ресурсите, с които разполагат. Ал. 2 от същия текст предвижда, че разходите на
лечебните заведения, направени в случаите по ал. 1, се възстановяват от
държавата с решение на Министерския съвет.

В съответствие с Правилника за устройството и дейността на районните


центрове по здравеопазване52, директорът на Районния център по
здравеопазване провежда държавната здравна политика по места, като наред с
другите си задължения осъществява мероприятия по медицинското осигуряване
на населението при бедствия и аварии в мирно и военно време.

С Правилник за устройството и дейността на център за спешна


медицинска помощ53 на Районната координационна централа се вменява в
задължение да осигурява координацията и оперативното ръководство при
оказване на спешна медицинска помощ. Лекарят, завеждащ смяна в РКЦ,
осигурява взаимодействието между екипите на центъра и органите на
полицията, пожарната и гражданската защита при оказване спешна помощ на
пострадали при масови бедствия, аварии и катастрофи; координира помощта
със съседни центрове при масови бедствия, аварии и катастрофи и уведомява
министерството на здравеопазването.

Определени функции по предотвратяване, ограничаване и ликвидиране


на незаразни, заразни и паразитни болести и за оказване на
ветеринарномедицинска помощ при природни бедствия и аварии има
Националната ветеринарномедицинска служба, съгласно Закон за
ветеринарномедицинската дейност54

50
Обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г., с изм. и доп.
51
Обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г., с изм. и доп.
52
Обн., ДВ, бр. 35 от 10.04.2001 г.
53
Обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.1999 г.
54
Обн., ДВ, бр. 42 от 5.05.1999 г.

176
.2.3.4. Закон за безопасно използване на ядрената енергия
Законът за безопасно използване на ядрената енергия 55 създава
задължение за специализираните държавни органи по гражданска защита
разработването, поддържането и координацията по изпълнението на т.нар.
външен авариен план, който регламентира зоните за аварийно планиране и
определя действията на компетентните органи за защита на населението,
имуществото и околната среда в случай на авария. Външният авариен план се
приема с решение от Министерския съвет по предложение на специализираните
държавни органи по гражданска защита, създадени със закон или с акт на
Министерския съвет. Такива към момента са Държавната агенция “Гражданска
защита” и Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и
катастрофи.

Държавните органи и лицата, които осъществяват дейности по


проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и
извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и при производство,
превозване и съхраняване на ядрен материал или при извършване на дейности с
източници на йонизиращи лъчения, са длъжни да определят мерки за аварийно
планиране и аварийна готовност в съответствие с външния и вътрешния авариен
план.

Вътрешният авариен план се отнася до ядреното съоръжение или на


обекта с източник на йонизиращо лъчение. С него се определят действията за
ограничаване на аварията и ликвидиране на последиците от нея в съответствие с
външния авариен план. Лицето, което експлоатира ядрено съоръжение,
разработва и представя за одобрение вътрешния авариен план на председателя
на агенцията, на специализирания държавен орган по гражданска защита и по
защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи и на министъра на
околната среда и водите преди въвеждането на ядреното съоръжение в
експлоатация.

Законът задължава лицето, което експлоатира ядрено съоръжение, в


случай на авария незабавно да информира населението и кметовете на
общините в зоната на аварийно планиране и другите компетентни органи, да
предприеме действия за ограничаване и ликвидиране на последиците от
аварията и да изпълнява други задължения, установени в аварийните планове и
закона.

Условията и редът за разработване на аварийните планове, лицата, които


прилагат аварийните планове, техните задължения, мерките за ограничаване и
ликвидиране на последици, начините за информиране на населението, както и
мерките за проверка на аварийната готовност се определят с наредба на
Министерския съвет по предложение на специализирания държавен орган по
гражданска защита и председателя на агенцията.

.2.3.5. Закон за водите


Съгласно чл. 1 от Закона за водите56 той урежда въпроси отнасящи се до
собствеността и управлението на водите на територията на Р. България.
55
Обн., ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г.

177
Въпреки това обаче законът съдържа и текстове отнасящи се до управлението
на кризисни ситуации, причинени от водата и нейните агрегатни състояния.
Законът разграничава защитата на оперативна и постоянна.

Оперативната защита се осъществява при наводнения, ледови явления и


природни бедствия, причинени от води. Ръководството по оперативната защита
се осъществява от органите на гражданска защита в съответствие с авариен план
за действие. Аварийните планове се изработват от собствениците или
ползвателите на водностопанските системи и хидротехнически съоръжения и се
съгласуват с органите на гражданска защита. Органите на гражданска защита
могат да предписват актуализиране на аварийните планове.

Постоянната защита се изразява в изграждане и поддържане на


хидротехнически и защитни съоръжения, създаване и поддържане на системи за
наблюдения, прогнози и предупреждения и други технически дейности.

.2.3.6. Наредба № I-117 от 2003 г. за осъществяване на държавен


противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна
дейност
Тази наредба е издадена от министъра на вътрешните работи 57. С нея се
регламентира дейността по осъществяването на държавен противопожарен
контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност. Субект при
осъществяването на тези дейности са органите на Национална служба “Пожарна
и аварийна безопасност” (НСПАБ) чрез дирекцията на Национална служба
"Пожарна и аварийна безопасност" (ДНСПАБ), регионалните звена "Пожарна и
аварийна безопасност" (РЗПАБ) при Столичната и регионалните дирекции на
вътрешните работи (СДВР и РДВР) и районните служби "Пожарна и аварийна
безопасност" (РСПАБ).

В съответствие с наредбата ръководството, координацията и контролът


на действията на екипите от дежурните смени при ограничаване и ликвидиране
произшествията се извършва от ръководител на оперативните действия, който е
най-старшият по длъжност началник, пристигнал на мястото на
произшествието. При ликвидиране на произшествия ръководителя на
оперативните действия привлича за участие сили и средства от звената,
създадени по чл. 120а ЗМВР, и от държавни организации, кооперации,
търговци, доброволни формирования за ПАБ и граждани.

При обявено бедствено положение структурните звена на НСПАБ


осъществяват дейности съобразно функциите им, определени в ЗМВР, под
ръководството на областните и общинските постоянни комисии за защита на
населението при бедствия, аварии и катастрофи.

За ограничаване и ликвидиране на големи и/или сложни пожари, аварии


и катастрофи и последиците от бедствия министърът на вътрешните работи със
заповед назначава централен оперативен щаб (ЦОЩ) при ДНСПАБ за
ръководство на силите и средствата и утвърждава функционални задължения на

56
Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.
57
Обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2003 г.

178
членовете му. В зависимост от мащабите на произшествието управлението на
силите и средствата на НСПАБ се осъществява от ЦОЩ и/или от щабовете на
териториалните звена.

.2.4. Проблеми на нормативната уредба и предложения за


усъвършенстването й
1. Направеният до тук анализ сочи, че към момента дейността и
функциите на ДА “Гражданска защита” нормативно се очертават с
постановления на Министерския съвет. Това което може да се отчете като
особеност на правната уредба е, че липсва съвременен закон, който да установи
основните принципи на дейността и функциите на държавните органи в
условията на извънредни ситуации58. Доколкото има законови текстове, те имат
по-скоро второстепенно значение за регулиране на дейностите, свързани с
гражданската защита.

От друга страна, трябва да се отбележи, че предвид внезапността на


извънредните ситуации наличието на закон, който да установи основните
принципи на дейност на ДА “Гражданска защита” в някои случаи би
ограничило възможностите за оперативно действие, ако той не съдържа
адекватна на ситуацията уредба (а това е напълно възможно, имайки за пример
11 Септември 2001 г.). Трябва да се има също предвид, че един подзаконов
нормативен акт може да бъде изменен много по бързо и да влезе в сила много
по-скоро, от колкото един закон.

На второ място, трябва да се има предвид, че поради оперативните


функции на Министерския съвет, той много по-бързо би могъл да реагира с
изменение на нормативна база от ранга на Постановления на Министерския
съвет. Ето защо смятаме, че със закон трябва да се уредят основните и
принципни положения на дейността на ДА “Гражданска защита”.
Същевременно обаче, законодателното уреждане на основните принципи на
дейността и функциите на държавните органи в условията на извънредни
ситуации не трябва да ограничава по никакъв начин правомощията на
Министерския съвет за издаване на нормативни актове по тези въпроси.

2. Поради международните ангажименти, които страната ни е поела при


изготвянето за бъдещата национална нормативна уредба на въпросите, свързани
с гражданската защита, трябва да се имат предвид, че България е задължена
съгласно Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни
течения и международните езера да осигури съвместимост между националните
си законодателни, административни, икономически, финансови и технически
мерки с тези на съседните държави при изготвянето на планове за действие при
извънредни ситуации с цел предотвратяване, ограничаване и намаляване на
трансграничното въздействие от ситуациите. На този етап липсва вътрешен
нормативен акт, който да предвиди ред за съвместяване на националното
законодателство с това на съседните държави. В проекта за Административно-
процесуален кодекс е предвидена такава норма, но тя на практика се отнася до
индивидуалните административни актове, а не до общите нормативни актове.
Ето защо би следвало, при изготвянето на бъдещ Закон за гражданската защита

58
По-горе бе посочено, че макар ЗПОБ да действа към момента, той е приет през 1948 г.

179
(гражданска сигурност) да се укаже изрично, че държавните органи на страната
ни са длъжни, при изготвяне на националната нормативна уредба и планове за
действие при извънредни ситуации, да съвместяват тези актове и планове с тези
на съседните нам държави.

3. В бъдещата нормативна уредба трябва да се предвиди възможност и в


случаи на извънредни ситуации и непредвидени обстоятелства да се получава
съдействие от трети държави, като за целта трябва да се установи ред, по който
да става това. Към момента например в митническото ни законодателство
съществува възможност за облекчен ред за митническо оформяне на стоки,
свързани с отстраняването на последици от аварии и възможности за безмитен
внос на такива стоки. В законодателството ни обаче липсва облекчен ред, по
който на територията на страната ни могат да влизат бързо спасителни екипи.

4. При нормирането на дейностите по гражданска защита на населението


трябва да се има предвид, че от гледна точка на съдържанието на нормативните
актове, тази дейност може условно да се раздели на две направления:

- нормативна уредба, предвиждаща извършването на превантивни


дейности;

- нормативна уредба, предвиждаща действия във време на извънредни


ситуации.

Същевременно трябва да се отбележи, че към настоящият момент


нормативните актове повече наблягат на организиране на структурите
(органите), които трябва да действат при възникнала извънредна ситуация.
Отделя се внимание и на отстраняването на последиците от ситуацията, но
липсват достатъчно норми, които да осигуряват предотвратяване възникването
на извънредни ситуации и подготовка на отделните длъжностни лица и
гражданите за реакция на извънредна ситуация. Например: Чл. 4, т. 4 от Закона
за Българския червен кръст предвижда, че БЧК работи за повишаване
готовността на населението за действия при бедствия и съвместно с органите на
гражданската защита подготвя формирования за първа помощ и оказва такава. В
същото време, само Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването
на водните площи задължава Българският червен кръст да провежда курсове за
обучение и квалификация на водни спасители и да извършва ежегодна проверка
на годността на водните спасители за водноспасителна дейност.

Като пример за добре регламентирани и двете направления на тази


дейност може да се посочи Наредба № 13 от 29. 01. 2004 г. за условията и реда
за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях. В наредбата са предвидени както дейности за поддръжка
на язовирните стени и предотвратяване на аварии, така и задължителни
профилактични дейности след настъпването на извънредни събития, които
макар и да не са свързани пряко със язовирните стени, биха могли да повлияят
върху тях.

180
3. Анализ на системата от държавни органи и
организации, притежаващи отделни правомощия
за действие в случаи на кризисни ситуации
Действащата нормативна уредба по пряк или косвен начин предвижда
правомощия във връзка с извънредни ситуации и на отделни държавни органи и
организации извън системата на ДА “Гражданска защита”, МВР и МО.
Направеното по-долу изброяване не е изчерпателно, а обхваща по-важните
държавни органи и организации.

4. Министерство на здравеопазването
1. Съгласно Устройствения правилник на Министерството на
здравеопазването59 министърът на здравеопазването да организира
денонощно дежурство за поддържане готовността на администрацията на
министерството и оповестяването му при стихийни бедствия и аварии, както
и за участието на здравната мрежа при стихийни бедствия и аварии (чл. 5, т.
9).

2. Дирекция "Медицински дейности и лекарствоснабдяване" пък съвместно с


районните центрове по здравеопазване е длъжна да разработва способи за
осигуряване на медицинска помощ за гражданското население във военно
време и при бедствено положение (чл. 25, т. 4).

3. С функции по време на бедствия е натоварена и дирекция "Здравна


профилактика и държавен санитарен контрол" (Чл. 26, т. 23).

4. През 2004 г. в министерството на здравеопазването е създадена специална


дирекция "Отбранително-мобилизационна подготовка", която организира,
планира и ръководи дейностите по привеждане на министерството,
второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и държавните лечебни
заведения в готовност за работа при кризи от военен и невоенен характер,
организира дейностите по определяне и планиране на запасите, необходими
на здравеопазването за работа при кризи, участва в организирането и
поддържането на съвместимостта на структурите от здравната мрежа на
страната с тези на НАТО и Европейския съюз.

5. Министерство на транспорта и съобщенията


5. Министерство на транспорта и съобщенията съгласно чл. 6, т. 7 от
Устройствения си правилник60 е натоварено с организирането на дейностите
по търсене, спасяване и оказване на помощ на нуждаещи се или търпящи
бедствие хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства в района
за търсене и спасяване, за който Р. България отговаря по международните
конвенции и споразумения.

59
Обн., ДВ, бр. 105 от 1999 г., с изм. и доп.
60
Обн., ДВ, бр. 10 от 4.02.2000 г., с изм. и доп.

181
6. Сред по-важните задължения на министъра на транспорта и съобщенията са
да осигурява провеждането на държавната политика в областта на
гражданско-аварийното планиране в транспорта и съобщенията и
автоматизирането на дейностите, свързани с управлението в условията на
кризи от различен характер, като отговаря за състоянието и готовността на
изградените центрове и пунктовете за управление при кризи от различен
характер; организира денонощно дежурство, събира и анализира
информация за рисковите фактори и обекти и за възникналите аварии,
бедствия и катастрофи, участва при формирането и провеждането на
държавната политика по използването на далекосъобщителната мрежа и
радиочестотния спектър при кризи от различен характер.

6. Министерство на регионалното развитие и


благоустройството
7. Чл. 31, т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) 61 задължава МРРБ чрез
дирекция "Водоснабдяване и канализация" да провежда мероприятия по
предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия,
аварии и катастрофи и да организира осигуряване на водоснабдяването на
населението в тези случаи.

8. Що се отнася до възможностите за упражняване на превантивен контрол


върху обекти, инсталации и съоръжения, свързани с националната
сигурност, поддържането на обществения ред, възникването на пожари и
производствени аварии МРРБ към момента няма никакви правомощия. Само
в Закона за Министерството на вътрешните работи са предвидени
правомощия на МВР за предотвратяване и преустановяване на нарушенията,
свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за
отстраняване на вредните последици от тях. Съгласно чл. 278 от ЗМВР,
министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да
спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на
обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности, които
създават опасност за националната сигурност, поддържането на
обществения ред, възникването на пожари и производствени аварии.

9. По наше мнение би следвало такива правомощия да се предоставят и на


Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

При бъдещо усъвършенстване на правната уредба трябва да се има


предвид, че подготовката на територията на страната като театър на военните
действия обхваща и дейности по изграждане и поддържане на
инфраструктурата за гражданска защита с възможност за взаимодействие със
сили на НАТО. Това означава, че със законови или подзаконови нормативни
актове би следвало да се въведат задължителни стандарти за инфраструктура,
съобразени с тези в държавите, членки на НАТО. Министерството на
регионалното развитие и благоустройството би следвало да бъде натоварено да
следи за спазването на тези стандарти

61
Обн., ДВ, бр. 26 от 21.03.2003 г., с изм. и доп.

182
7. Министерство на околната среда и водите
10. Министерството координира дейността с други ведомства по
предотвратяване на големи аварии с опасни химични вещества, а така също
и за ограничаване на последствията от тях62. Съгласно Устройствения
правилник, министерството предоставя информация относно настъпило
замърсяване или увреждане на околната среда, а при стихийни бедствия,
производствени аварии и пожари осведомява обществото за предприетите
мерки за тяхното ограничаване и отстраняване и за изискванията към
поведението на гражданите, както и за наличието на непосредствена
опасност от съществено замърсяване или увреждане на околната среда.

8. Министерство на финансите
11. Чл. 22, т. 18 от Устройствения правилник на Министерството на финансите 63
предвижда, че министерство чрез дирекция "Държавни разходи" участва в
разпределянето и контрола по разходването на средствата за
предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и
крупни производствени аварии.

12. Макар и с диспозитивно съдържание, разглежданият текст на практика няма


предвид паричните фондове, които съществуват в отделни министерства и
ведомства и които са предвидени за разходване в случаи на кризисни
ситуации. Такава сметка например е учредена с Наредба за реда за набиране,
управление и разходване на средствата по фонд "Укрепване на здравето"
към Министерството на здравеопазването64.

13. Ето защо добре би било, в нормативен акт да се задължи Министерство на


финансите да изготви списък на всички набирателни фондове, които
съществуват към отделните министерства във връзка с набирането на
средства за кризисни ситуации.

9. Агенция "Митници"
14. Съгласно чл. 722 от Правилника за прилагане на Закона за митниците 65, в
случаи на бедствия Агенция "Митници" съдейства за по бързото пропускане
през митническите пунктове на стоки, предназначени за пострадали от
бедствия.

62
Чл. 22, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и
водите (Обн., ДВ, бр. 104 от 1999 г.)
63
Обн., ДВ, бр. 42 от 9.05.2003 г., с изм. и доп.
64
Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредбата, средствата на фонд "Укрепване на здравето" се
използват за противоепидемична и профилактична дейност при масови епидемии, природни
бедствия и други извънредни ситуации;
65
Обн., ДВ, бр. 149 и бр. 150 от 1998 г.

183
10. Държавна агенция "Държавен резерв и
военновременни запаси"
15. В съответствие със Закона за държавните резерви и военновременните
запаси66 ДА "Държавен резерв и военновременни запаси" осигурява
потребностите на националното стопанство и населението от основни
суровини, материали, горива, хранителни продукти, лекарства и болнично-
домакинско имущество при кризисни ситуации - природни бедствия, аварии,
катастрофи, епидемии, както и при положение на война, военно или
извънредно положение и други се осигуряват от държавния резерв.

11. Държавна агенция за бежанците


16. Съгласно чл. 16, т. 13 от Устройствения правилник на Държавна агенция за
бежанците67, Агенцията предлага организационни и практически действия и
координира дейностите по отношение на чужденците, търсещи закрила, при
постановяване на акт за временна закрила, при военно или друго извънредно
положение, при бедствия, аварии и катастрофи.

12. Български червен кръст


17. Наред с държавните и местните органи функции по защита на населението и
критичната инфраструктура при бедствия, аварии и катастрофи, както и по
провеждане на превантивни мероприятия и обучение се възлагат и на някои
обществени организации като Българския червен кръст. Съгласно Закона за
Българския Червен кръст68 Българският червен кръст е автономна
организация, която подпомага държавата в редица хуманитарни дейности,
включително и в подготовката за действия при военно положение, военни
конфликти и бедствия.

18. Сред основните функции на БЧК са обучението на населението за оказване


на първа помощ; предотвратяване и оказване на помощ при нещастни
случаи в планините и водните площи. Организацията оказва помощ у нас и в
чужбина на пострадали при въоръжени конфликти и природни бедствия;
работи за повишаване готовността на населението за действия при бедствия
и съвместно с органите на гражданската защита подготвя формирования за
първа помощ и оказва такава; издирва на територията на страната и извън
нея членове на семейства, разделени в резултат на войни, въоръжени
конфликти и природни бедствия.

66
Обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2003 г.
67
Обн., ДВ, бр. 118 от 20.12.2002 г.
68
Обн. ДВ, бр. 87от 29.09.1995 г.

184
13. Изводи
19. Анализът на установената в нормативните актове структурата на
държавните органи, които имат задължения в случаи на кризисни
ситуации сочи, че те могат да се разделят на три групи:

i. оперативни – натоварени да извършат определени


действия по време на кризисна ситуация (Постоянната
комисия за защита на населението при бедствия, аварии
и катастрофи, различни формирования като например
специалните сили за действие);

ii. консултативни – натоварени със задачата да дават


експертни становища по въпроси, свързани с
Гражданската защита (например Висшият
консултативен съвет по водите, създаден по чл. 9, ал. 4
от Закона за водите);

iii. подпомагащи – това са органи, които трябва да работят


съвместно с органите по т. 1 за предотвратяване
допускането на кризисни ситуации или тяхното
преодоляване (например Изпълнителна агенция
"Морска администрация", Изпълнителна агенция
"Пристанищна администрация" и др.).

20. Съществуващата правна уредба не може да се приеме като даваща


възможност за бързина и оперативност при вземане на решения и
действие в случай на възникнала криза – твърде много са органите и
институциите, които трябва да координират действията помежду си.
Така нормираната към момента структура е подходяща за
консултативна дейност, но не и за действие в кризисни ситуации.

21. Правната уредба централизира и съсредоточава правомощия в


централните ръководства на ведомствата, независимо от вида на
техните функции и задачи при преодоляване на възникналите кризи.
Не се предоставят правомощия по вземането на решения от местните
органи, където на практика възникват ситуациите. По този начин
лишава от оперативност органите, които непосредствено трябва да
решат кризисната ситуация.

22. При така установения модел на организация, структуриране и


институционализиране на дейността по защита на населението и
критичната инфраструктура при бедствия, аварии и катастрофи,
правната уредба трябва да предоставя правомощия на най-близко
намиращият се до мястото на аварията орган да реагира незабавно и
да организира останалите оперативни и подпомагащи органи.
Например: във всяко по-голямо селище има подразделение на
Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” и Полиция,
докато само в окръжните градове има поделения на ДА “Гражданска
защита” и на Министерство на отбраната. Следователно, първите
държавни органи, които могат да реагират са Пожарната и

185
Полицията. От тук следва, че при сега съществуващата система от
органи, натоварени с грижата за защита на населението при бедствия,
аварии и катастрофи по нормативен път на тези служби трябва да се
предоставят по широки правомощия за първоначално реагиране.
Впоследствие пристигналите поделения на Гражданска защита могат
да поемат ръководството.

23. Липсва достатъчно ясна регламентация на отношенията между


Въоръжените сили на Р. България, Министерство на вътрешните
работи и Гражданска защита в случаи, когато е на лице извънредна
ситуация (бедствие, авария, катастрофа), изискваща по-мащабни
действия, за които Гражданска защита няма достатъчно ресурси.
Чисто практически въпрос, на който няма нормативно разрешение е,
в този случай кой ще ръководи действията по разрешаване на
ситуацията.

14. Анализ на основни понятия, използвани в


българското законодателство
Анализът на действащата към момента нормативна уредба предполага да
се направи изследване и на използваните в нея понятия с цел, да се установи
какво е тяхното юридическо съдържание и дали то отразява пълно и
всеобхватно фактическото им използване. От юридическа гледна точка е
необходимо създаването на единен понятиен апарат, приложим за всички
актове, което ще консолидира нормативната база, ще спомогне за преодоляване
на противоречията в нея и ще улесни правоприлагането.

.14.1. "Извънредна ситуация"


В действащото законодателство понятието "Извънредна ситуация" се
използва в редица нормативни актове69, но като цяло липсва законова
дефиниция за него70. Тази липса лесно може да бъде обяснена с обстоятелството,
че практически не може да се опишат в нормативен акт всички случаи, които
представляват извънредна ситуация.

Под "извънредна ситуация" в различните нормативни актове на


действащото законодателство се разбира ситуация на природни бедствия, кризи,
промишлени аварии, пожари, епидемични заболявания по хора, животни и
растения и други явления от подобен характер71. Трябва да се отбележи, че тези

69
Вж. Закон за автомобилните превози – чл. 6, ал. 2, т. 2, Закон за лекарствата и
аптеките в хуманната медицина – чл. 61, ал. 1, т. 4, Закон за убежището и бежанците – чл. 53, т.
7 и др.
70
Трябва да се отбележи, че в Наредба № 8 от 1993 г. за физическа защита на ядрените
съоръжения и ядрения материалр § 1, т. 18 е дадена и легална дефиниция на понятието
"извънаредни ситуации", но тази дефиниция е приложима само в рамките на Наредба № 8.
71
Вж. например Наредба № 9 от 1997 г. за общи правила за управление на дейността по
осигуряване нa безопасността и опазване здравето на работещите в мините, Наредба № 10 от
1993 г. за набиране и разходване на средствата по фонд "Здравна профилактика" към
Министерството на здравеопазването.

186
явления имат негативен характер, тъй като поради своя характер те са
съпроводени с промяна на установения ред, с обичайния ход на нещата.

Следва да се спомене, че Законът за убежището и бежанците


разграничава извънредната ситуация от масовото навлизане на чужденци,
търсещи закрила в Р. България (чл. 53, т. 7), въпреки че по същество това
явление също представлява "извънредна ситуация", предвид на неговия
количествен характер (масово). Като явление то надхвърля обичайното
движение на хора и по скоро има неутрален от колкото негативен характер.
Вероятно и по тази причина законодателят е използвал за неговото означаване
понятие, различно от "извънредна ситуация".

От казаното до тук следва, че понятието "извънредна ситуация" не може


да изчерпи всички възможни хипотези в практиката и не би трябвало да се
разглежда ограничено. В него по наше мнение би следвало да се влага смисъла
на събитие, явление, което е извън реда, извън обичайното и всекидневното, но
е съпроводено с негативни последици за обществото и хората, намиращи се на
мястото, където е възникнала ситуацията, или където може да се проявят
негативните последици от нея.

.14.2. "Непредвиден случай"


Както бе казано по-горе, в практиката е възприето с понятието
"извънредна ситуация" да се означава едно негативно явление, което е
обществено опасно. В този смисъл е използвано това понятие и в проекта на
Закон за управление на кризите (вж. чл. 2 от законопроекта).

Съществуват обаче ситуации, в които може да няма негативен заряд, но


да са непредвидени и никой да не е подготвен да реагира. Пример за това е
стълпотворението на хора поради някакво необичайно природно явление или
обществено събитие, в резултат на което не могат да се контролират
обществените процеси. Непредвидените случаи по своята същност нямат
интензитета на извънредните ситуации, може да не са обществено опасни, но
могат да се превърнат в такива (например падането в населено място на
летателен апарат с пътници на борда). За да се избегне това, по удачно би било,
в нормативните актове успоредно с понятието "извънредна ситуация" да се
въведе и понятието "непредвидени случаи". Нормативното посочване на
"непредвидените случаи" като възможни може да има положително влияние в
две направления:

1. Ще разшири обхвата на приложението на законодателството за


управление на кризи и то ще обхваща по широк кръг от възможни
случаи;

2. Държавните органи и обществеността ще бъдат подготвени в много


по-голяма степен психологически и нормативно за случаи, за които
малко хора допускат, че ще се случат.

Допълнителен аргумент за въвеждането на понятието "непредвидени


случаи" в концепцията за Национална система за реагиране на кризите е, че
разделение между "извънредни ситуации" и "непредвидени случаи" вече

187
съществува в Наредба № 53 от 2.07.2004 г. за условията и реда за постигане на
сигурността на корабите и пристанищата (вж. Приложение № 2, т. 9).

Като последен аргумент може да се добави също, че от гледна точка на


юридическата техника и на анализа на понятието "извънредна ситуация", то не
може да изчерпи възможните случаи в практиката. Това се потвърждава и от
дадения по-горе пример с масовото навлизане на чужденци.

.14.3. "Кризисна ситуация"


Терминът има легална дефиниция в Закона за държавните резерви и
военновременните запаси. Съгласно § 1, т. 9 от Допълнителната разпоредба на
закона, "кризисна ситуация" е състояние, което възниква вследствие действието
на разрушителни или агресивни сили при бедствия, аварии, катастрофи,
епидемии или други събития. За разлика от извънредната ситуация, с термина
“кризисна ситуация” се обозначава онова състояние на обществения живот,
което представлява пряка последица от действието на природни или социални
явления. Тези последици са нежелани и в определена степен нарушават
установения начин на живот на обществото.

.14.4. "Производствена авария"


Този термин макар и по рядко също се съдържа в някои нормативни
актове72. За него също липсва легална дефиниция. Следва да се отбележи, че той
се среща в няколко разновидности – като "производствена авария"73, като
"крупна производствена авария"74 и като "тежка производствена авария"75.
Макар и терминологично съдържанието на текста да насочва към аварии,
станали в производството, на практика с термина се означават и аварии, които
се случват при всякакви други дейности, не свързани с производство в
буквалния смисъл на думата76.

В Наредба № 46 от 2001 г. за железопътен превоз на опасни товари 77


производствената авария е определена като "извънредно обстоятелство".

72
Вж. напр. ПМС № 34 от 2003 г. за финансиране на неотложни дейности, свързани със
защитата на населението при бедствия и аварии (Обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г.), а така също и ПМС
№ 212 на МС от 1993 г. за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при
привеждане от мирно във военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени
аварии (Обн., ДВ, бр. 98 от 1993 г., с изм. и доп.)
73
Вж. например чл. 99, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (Обн., ДВ, бр.
113 от 1998 г., с изм. и доп.)
74
Вж. например чл. 36а от Правилника за организацията и дейността по
предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (Обн., ДВ,
бр. 13 от 3.02.1998 г., с изм. и доп.)
75
Вж. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 5 от 2000 г. за възстановяване на данък върху
добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства,
представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (Обн.,
ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., с изм. и доп.)
76
Вж. напр. чл. 12, ал. 1, т. 7 от Наредба № 3 от 31.05.1996 г. за аварийно-спасителното
осигуряване на полетите в гражданските летища (Обн., ДВ, бр. 57 от 5.07.1996 г.)

188
Никъде в нормативните актове обаче не се определя, че
производствената авария може да възникне и на територията на съседна
държава.

.14.5. “Бедствие”
Понятието "бедствие" е сред основните понятия в разглежданата материя
и се среща в редица нормативни актове 78. Дефинирано е почти по един и същи
начин в Закона за държавните резерви и военновременните запаси и в
Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на
последствията при бедствия, аварии и катастрофи.

В първия случай под “бедствие” се разбира всяко природно или


екологично явление, което е съпроводено от жертви и тежки щети за
собствеността или са застрашени животът и здравето на населението.
Правилникът за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране
на последствията при бедствия, аварии и катастрофи определя като бедствие
всяко природно явление, като земетресение, наводнение, свличане на земни
пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни
суши и епидемии; радиационно, химическо и бактериологично заразяване,
когато са причинени жертви и тежки щети на собствеността или са застрашени
здравето и животът на населението.

Без съмнение и в двете определения бедствието се схваща само като


природно, но не и като социално явление. Въздействието му е отрицателно.
Последиците от неговото проявление са изцяло социални – причинени жертви
или е застрашен животът и здравето на населението; причинени са тежки щети
на собствеността.

Значително по-широко съдържание влага в понятието “бедствие”, което


формулира Световната здравна организация в своите препоръки за създаване на
национални законодателства в областта на преодоляване на кризи. Според това
определение “бедствие” и всяко сериозно нарушение на функционирането на
социалната система, причиняващо големи човешки, материални или екологични
щети, които надхвърлят възможностите на засегнатите (хора, лица) да се
справят със собствени средства. Това определение от една страна разширява
обема на понятието, включвайки и социалните явления, като източник, а от
друга страна поставя изискване за мащабност и висока степен на интензивност
на явлението и на последиците от неговото действие.

Законът за подпомагане при обществени бедствия дава легално


определение за “обществено бедствие”, което обаче е по-скоро казуистично,
отколкото дефинитивно, тъй като стъпва на едно неизяснено от правна гледна
точка понятие за бедствие. Като съществена черта на правното понятие за
“обществено бедствие” е посочена неговата масовост, т.е. бедствието, трябва да
има масов характер – да е засегнало не отделни лица или малки общности, а да е
разпространило влиянието си върху относително големи общности – “цели

77
Обн., ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г.
78
Вж. например чл. 61 от Конституцията на РБългария,

189
селища и околии или части от тях, или пък цялата територия на държавата или
част от нея” (чл. 1от ЗПОБ).

Изхождайки от примерното изброяване в текста на чл. 1 от същия закон


на възможните обществени бедствия – земетресение, наводнение, стихийни
пожари, свличане (срутване) на земни пластове, въздушни нападения, епидемии
и др. подобни, може да се направи изводът, че закона разглежда понятието
бедствие в общоизвестния му смисъл, схванато като непреодолимо и
неконтролируемо природно или социално явление с вредни последици за
живота, здравето и имуществото на гражданите. Едва ли би било пресилено, ако
се приеме, че ЗПОБ, макар и непряко, борави с едно понятие за бедствие, чиито
характерни черти са – природно или социално явление; непреодолимо и
неконтролируемо от обектите срещу които е насочено за момента на
първоначалното и интензивното си въздействие; оказващо вредни последици;
сериозно застрашаващо или разрушаващо значимите материални и духовни
ценности на обществото.

.14.6. “Авария”
Терминът “авария” има легална дефиниция в Закона за държавните
резерви и военновременните запаси и в Правилник за организацията и
дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия,
аварии и катастрофи. И двата акта определят аварията като внезапна
технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със
спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, пожари,
замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за здравето и
живота на населението. Без значение е източника на повредата – естествен или
човешко действие, нито дали повредата е предизвикана умишлено, по
непредпазливост или случайно. Последиците отново са свързани с увреждане на
стопански интереси или живота и здравето на населението.

.14.7. “Катастрофа”
Съгласно Правилника за организацията и дейността по предотвратяване
и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи
"Катастрофа" е внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви,
наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи
незабавна локализационна, спасителна и непосредствена възстановителна
намеса в широк мащаб. Почти по същия начин е определена катастрофата и от
Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Специфично за
катастрофата е характерът на последиците, които изискват незабавна намеса и
възстановителна интервенция.

.14.8. "Бедствено положение"


Определение за "Бедствено положение" се намира в Правилника за
организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията
при бедствия, аварии и катастрофи. То се дефинира като особено състояние
вследствие на възникнало природно бедствие, авария или катастрофа с трайни
последици, засягащи част от територията (области, общини) или цялата страна,
изискващо прилагането на специални мерки за определен период, имащи за цел

190
провеждане на мероприятия за намаляване на загубите и ликвидиране на
последствията.

Преди всичко, в случая не следва да се говори за състояние. По аналогия


с понятията за “положение на война”, “военно положение”, “извънредно
положение”, diferentia specifica в понятието за “бедствено положение” следва да
се търси в прилагането на съвкупност от специални мерки с различен характер,
които са условие за успешното провеждане на действията по предотвратяване
развитието на извънредната или кризисната ситуация и ликвидиране на
последиците от тях. Следователно в случая под термина “бедствено положение”
следва да се разбира не състоянието на нещата, а особен режим на обществения
живот, който при възникване на определени условия (широкомащабно бедствие,
авария или катастрофа) е обявен и въведен за определено време от компетентен
държавен орган и в съответствие с който се установяват особени правила на
поведение и действие в обществото.

При обявяване на режим “бедствено положение” е възможно


ограничаване на някои права и свободи на гражданите. Това налага
необходимостта в закон изрично да се уреди кои права могат да бъдат
ограничавани, максималния срок на действие на режима “бедствено
положение”, условията при възникването на които може да бъде обявен и
органите – държавни и общински – които имат право да го обявават.

15. Някои въпроси, имощш отношение към


гражданската защита
.15.1. Медии
От особено значение по време на кризи са медиите. На практика, те
могат да бъдат подпомагащи средства в случаи на кризи. Ако обаче тяхното
медийно поведение не е съобразено със ситуацията, те могат да се превърнат в
пречка за бързото преодоляване на кризата. Сегашната правна уредба на
дейността на медиите предоставя възможност за създаване на практика на
неконтролируеми ситуации. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Конституцията, всеки има
право да търси, получава и разпространява информация. Изречение второ от
същият текст предвижда, че осъществяването на това право не може да бъде
насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Този
текст предвижда ограничения при разпространяването на информация, но не
съдържа конкретни правила за поведение и не е скрепен със санкции поради
конституционния си характер. От друга страна, анализът на действащото
законодателство сочи, че липсват нормативно установени правила за поведение
на националното радио, националната телевизия и частните телевизии и радия в
условията на извънредни случаи и непредвидени ситуации. Нерегулирана в това
отношение е и Интернет. Единствената ограничителна норма е тази на чл. 41 от
Конституцията, но тя не е достатъчна. Липсата на такава регламентация на
практика предоставя свобода на медиите да може в даден момент да доведе до
създаване на психоза.

191
Ето защо е необходимо да се предвиди нормативно задължение за
националното радио и телевизия, а така също и за частните електронни медии, в
случаи на извънредна ситуация да спазват определено информационно
поведение и да съгласуват информациите и данните за ситуацията с ДА
“Гражданска защита” преди излъчването на информацията.

Такова нормативно задължение е съществувало в отменения Закон за


радиото и телевизията79. В чл. 3, ал. 3 от този закон е било предвидено, че в
условията на война, военно или друго извънредно положение, обявени в
съответствие с чл. 84, точка 12 и чл. 100, ал. 5 от Конституцията, компетентните
органи могат да установят контрол над новините и съобщенията, излъчвани от
радио- и телевизионните станции80.

В сега действащия Закон за радиото и телевизията81 липсва такава


възможност.

.15.2. Граждански права


Въпросът за гражданските права по време на кризисни ситуации стои с
особена острота. От една страна съществува необходимост от ограничаване на
гражданските права на населението в името на преодоляването на кризата, а от
друга страна стои несъгласието на населението с това ограничаване въпреки
разбирането за неговата необходимост.

Обикновено ограничаването на гражданските права в случаи на кризи


става с рязко отнемане със съответен нормативен акт на признати до този
момент права. Рязкото ограничаване на гражданските права обичайно
предизвиква проблеми при прилагането му в практиката, поради което по-долу
предлагаме аргументи в полза на предварителното установяване на
възможността за тяхното ограничаване.

Трябва да се има предвид, че това установяване трябва да стане със


закон, предвид текста на чл. 35, ал. 1 от Конституцията82.

На първо място, предварителното въвеждане в законодателството на


възможността за ограничаване на гражданските права на населението по време
на кризисни ситуации би подготвило населението за действия в условията на
ограничения и би предотвратило евентуални брожения.

79
Обн., ДВ, бр. 77 от 10.09.1996 г., с изм. и доп., отм. ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.;
80
В тази връзка вж. и Указ № 271 от 1.08.1996 г. за връщане за ново обсъждане в
Народното събрание Закона за радиото и телевизията и мотивите към него. Издаден от
Президента на РБ, обн., ДВ, бр. 68 от 9.08.1996 г.
81
Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г., с изм. и доп.;
82
Съгласно този текст, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да
се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се
ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани.

192
На второ място, съществуването на такова предвиждане би имало
превантивен ефект с оглед предотвратяване на нарушенията на въведените
ограничения.

На трето място, предварителното предвиждане на възможностите за


ограничаване на гражданските права би дало възможност на законодателя по
прецизно да посочи правата и свободите, които могат да бъдат ограничавани
при обявяване на режим на бедствено положение и при каква степен на
опасност или обявен особен режим, свързан с бедствие, авария, катастрофа.

На четвърто място, предварителното разписване на възможностите за


ограничаване на гражданските права би дало възможност на държавните
органи, ангажирани с преодоляване на кризата да предвиждат и съобразяват
своите действия с новото положение.

При изработването на законодателството, свързано с ограничаването на


правата трябва да се има предвид следното:
- ограничаването на правата да е изчерпателно изброено;
- задължително да е предвиден срок, в рамките на който може да се
ограничават правата;
- да е предвиден органът, който е компетентен да поиска от Народното
събрание да приеме закон за ограничаване на гражданските права;
- ограничаването да не допуска дискриминация при оказването на
помощ на населението;
- да няма разграничение между българските и чуждестранните
граждани;
- да се включи изричен текст, че по време на извънредни ситуации
чуждестранните граждани се ползват с еднакви права като
българските.
Като гаранция за спазването на гражданските права препоръчваме по
време на кризисни ситуации да се осигури дежурство на прокурор и съдия от
районния и окръжния съд в района, където е възникнала кризата.

.15.3. Обучение на населението


Съгласно Решение на НС за приемане на Военната доктрина на Р.
България83, трябва да има обучение на населението за действие в областта на
гражданската защита (т. 41 от ВД). В същото време няма нормативен акт, който
да предвижда това.

Единственият действащ такъв акт е Инструкция № 2 от 5. 07. 2004 г. за


подготовката и обучението на децата, педагогическия, административния и
помощен персонал в детските градини за безопасно поведение при бедствия,
аварии, катастрофи и пожари84.

83
Обн., ДВ, бр. 34 от 13.04.1999 г., изм. и доп.
84
Издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в
сила от 10.08.2004 г.

193
Необходимо е, такива нормативни актове да се предвидят и за учениците
в основните и средни училища, както и за студентите.

16. Алтернативи за изграждане на система и правни


възможности за тяхната реализация
1. Съществуват различни законодателни способи и техники за
регулиране на определена група или вид обществени отношения. Законът за
нормативните актове85 предвижда, че един закон трябва да урежда пълно всички
основни обществени отношения в материята до която се отнася. Следователно,
от правно-техническа гледна точка, при регулиране на определен вид
обществени отношения от особена важност е предметното систематизиране и
съответстващото му разграничаване на основните подвидове отношения, които
подлежат на трайна уредба.

Въпреки широкото поле от допустими алтернативи, описващи


възможното състояние на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура, съществуват значително по-ограничен брой варианти за
изграждане система от нормативни актове, регулиращи обществените
отношения в областта на гражданската сигурност. От гледна точка на
законодателната техника водещо място, като системообразуващ принцип за
формиране нормативната архитектоника, сред приетите за база рамкиращи
параметри, (т. нар. “оси”), заемат:

- структурата на системата за защита на населението и


критичната инфраструктура – дешифрирана като съотношение
на степените на централизация – децентрализиация в
териториално и йерархично отношение, и

- организация на системата за защита на населението и


критичната инфраструктура – по разграничителната линия
ведомствена – междуведомствена (едно ведомство или
взаимодействие в мрежа от партньорски организации).

2. Останалите елементи на базовата рамка “оси”:


- обхват на рисковете, задачите и съответните способности (широк
– тесен), и
- вид на публично-частното партньорство (силно – слабо),
не се отразяват видимо на системата от нормативни актове, регулиращи
обществените отношения в областта на гражданската сигурност. В зависимост
от възприетата концепция и решение за налагане на конкретен вариант от
възможните алтернативи ще се реши и въпросът с тяхната регламентация. За
целта е достатъчно в основния нормативен акт, регулиращ материята, да се
опишат по един от възприетите правно-технически способи обхвата на
рисковете и задачите и вида на публично-частното партньорство. Това е
постижимо, например чрез изчерпателно, казуистично изброяване видовете
85
Обн., ДВ, бр. 27 от 3.04.1973 г., с изм. и доп.

194
рискове, задачите и способностите, както и формите и способите на участие на
гражданските организации, търговските дружества и отделни лица в процеса на
осигуряване гражданската защита. Приложим е и друг похват – бланкетно чрез
посочване на съществени белези да се дефинира приложното поле на акта по
отношение разглежданите параметри, така че при всеки конкретен случай да е
налице правен критерий за тяхната определяемост и приложимостта на
нормативния акт.

Структурата и организацията на системата за защита на населението и


критичната инфраструктура разгледани като съотношение на степените от една
страна на централизация – децентрализация (в териториално и йерархично
отношение), и от друга страна – на ведомствена – междуведомствена (едно
ведомство или взаимодействие в мрежа от партньорски организации), в
зависимост от възприетия модел, могат да бъдат описани и регулирани в
системи от нормативни актове с различна архитектоника.

Така например алтернативата, формирана от крайните значения на


генериращата променлива по двете оси в посока – централизирана и
ведомствена – предполага във висока степен консолидирано предметно поле и
третиране на вида обществени отношения в неделимо единство и цялост, като
самостоятелен клон от правната система. На тази алтернатива съответства
разработването на един кодекс, който урежда в пълнота обществените
отношения по осигуряване защитата на гражданите и критичната
инфраструктура.

3. При реализацията на останалите алтернативи системата от нормативни


актове е възможно да се изгради по някой от следните модели:

3. 1. - един закон, който по общ начин дефинира националния сектор


за гражданска сигурност, неговите общи параметри, структури, външни и
вътрешни отношения и

- устройствени закони, които регулират структурата и


организацията на изпълнителните органи на централно и
местно ниво, техните правомощия, конкретни функции, реда и
начина за действие и други елементи.

3. 2. - един или повече закони от смесен тип, съчетаващи в себе си


общия закон с елементи на устройствените закони, и

- подзаконови нормативни актове – правилници и наредби,


които детайлизират уредбата в съответните закони.

3.3. - няколко отраслови закони, които уреждат отделни елементи от


сектора за гражданска сигурност, групирани, например според възможните
рискове или по друг признак – например за пожарната безопасност, за защитата
при радиационна, химическа или биологическа опасност и др. Същите закони
регулират, пряко или чрез препратки към подзаконови нормативни актове,
структурата, организацията, начина на действие на специализирани служби за
защита срещу съответните рискове, както и взаимоотношенията им с други
органи.

195
3.4. - множество норми и разпоредби, разпръснати в различни
нормативни актове, които уреждат отделни функции и правомощия на различни
държавни и местни органи на власт, и

- подзаконови нормативни актове – главно от типа на


устройствените, които конституират отделни структури,
ангажирани с дейността по гарантиране гражданската
сигурност и регулират организацията и реда на тяхната
дейност.

Последният модел (3.4) е характерен за съвременното състояние на


нормативната уредба на сектора за гражданска сигурност.

4. С оглед формата на ръководство на компетентните органи по време на


кризи по-правилно би било, да се възлага общото ръководството на
оперативните действия на едно лице, което да се подпомага от кризисен щаб.
Практиката показва, че в случаи на кризи от значение за правилното
ръководство и оперативното вземане на решения е едноличният, а не
колективният орган.

Би могло също така да се предвиди прилагане на принципа за смяна на


ръководителя на оперативните действия в зависимост от вида на ситуацията. За
целта обаче е необходимо да се сформира екип, който да включва
ръководители, профилирани в ръководство на отделните видове кризи.

5. Предпочитаните от изследователския колектив варианти за


алтернативи са БА № 2 – Усъвършенствана оперативна координация; БА № 3 –
Междуведомствен мениджмънт и оперативно управление и БА № 6 –
Министерство на гражданската сигурност. За реализирането на който и да е от
тях не е необходимо да се правят изменения в Конституцията на Р. България.

Концепцията за реализацията на алтернатива № 2 е до голяма степен


експлицирана в проектозакона за управление при кризи. Проектът за закон за
управление при кризи не разглежда областта на гражданската сигурност като
система от компоненти, каквито са системата за управление на кризи и
системата за защита на гражданите и инфраструктурата. Проектът разкрива
амбицията да регулира по общ начин всички процеси и явления свързани с
проявата на кризисни ситуации, като ясно се ограничава от тези с военен
характер.

В тази връзка особено място има опита да се формулират основни


понятия. Този опит обаче едва ли може да се приеме като много успешен. Така
например, дефиницията за “криза”, която дава проектът за ЗУК се доближава
плътно до понятието за “катастрофа”, определено в Правилника за
организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията
при бедствия, аварии и катастрофи. Съществената разлика се състои в това, че
“кризата” се приема като особено, непривично обществено състояние,
предизвикано от дейност, събитие или природно явление, докато
“катастрофата” следва да се схваща като самото събитие, което предизвиква
негативните последици. Същевременно понятието “криза” напълно съвпада по
смисъл с понятието “бедствено положение”, формулирано в същия Правилник

196
за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на
последствията при бедствия, аварии и катастрофи. Такова дублиране на
понятия, въплътени в различни термини, не бива да се допуска.

Проектът за ЗУК издига за своя основна цел изграждането на


Национална система за реагиране при кризи на базата на институционалното
разпределение на отговорностите по всички дейности – от превенцията до
възстановителните работи. Стремежът е да се постигне по-добра координация
между отделните институции и техните структури, като се осигури единно
ръководство при оперативните действия.

Проектозаконът предвижда управлението при кризи да се осъществява от


различни органи на власт – държавни и местни (МС; министри; областни
управители; кметове), както и от юридически лица и еднолични търговци – в
съответствие с предоставените им правомощия. Разпоредбите на проектозакона
обаче не очертават задълженията на отделните органи и техните структури,
ангажирани с дейността по управление при кризи. Предвижда се същите да се
уредят в подзаконови нормативни актове.

От чисто правна гледна точка осъществяването на Базова алтернатива


№ 2 предполага изграждане на система от нормативни актове по модела – един
закон от смесен тип, който съчетава в себе си белезите на общ за отрасъла закон
и елементи на устройствен закон, който е обвързан в система от подзаконови
нормативни актове, които детайлизират законовата уредба.

Замисълът при Базова алтернатива № 3 е да се постигне в по-голяма


степен координация между отделните участниците в процеса на осигуряване на
гражданската сигурност. Предвижда се органите, ангажирани с дейността да
координират и плановете си за развитие на способностите за защита на
населението и инфраструктурата, плановете за действие в кризисни ситуации,
както и предвидените финансови средства. Резултатът от реализацията на тази
алтернатива следва да се очаква в по-високата степен на консолидиране на
системата за гражданска сигурност, което ще намери израз преди всичко в
структурирането на единен междуведомствен орган, ръководен от министър със
специални функции и правомощия в тази сфера.

Осъществяването на тази алтернатива е възможно при действието на


един общ за целия сектор закон, като съдържанието му бъде съобразено с
основната цел – по-висока степен на интегрираност на системата, при запазване
относителната самостоятелност на отделните й звена в различни ведомства.
Условията и реда за дейност на съответните структури, както и организацията
на тяхната работа може да се уреди чрез система от подзаконови нормативни
актове. Същевременно е необходимо да се прецизира съдържанието на други
нормативни актове, които съдържат отделни норми, регулиращи отношенията в
сектора за гражданска сигурност.

При Базова алтернатива № 6 се постига пълна интеграция на сектора за


гражданска сигурност, което намира израз в създаването на централен орган на
изпълнителната власт със специална компетентност – министър на

197
гражданската сигурност, който в дейността си се подпомага от централна
административна структура – министерство.

Създаването на такова министерство ще затвърди мястото на


гражданската сигурност като основен елемент на сектора за национална
сигурност, наред с вътрешната сигурност и обществен ред (МВР) и външната
сигурност и военните операции (МО).

В организационен аспект създаването на министерство на гражданската


сигурност ще доведе до непротиворечиво, в съответствие с изискванията на
Закона за администрацията структуриране на управленските,
административните и изпълнителските звена, ангажирани със защитата на
населението и критичната инфраструктура и управлението при кризи.
Законоустановената възможност министърът да създава териториални
административни звена на свое подчинение, които са организирани като
дирекции в състава на областната администрация (чл. 44. от ЗАдм.) ще улесни
формирането на териториални поделения със съответните сили за реагиране
непосредствено в района на кризата.

Реализацията на този вариант е свързана с приемането на един общ закон


(Закон за гражданската сигурност), който дефинира националния сектор за
гражданска сигурност, предметното му поле, дейността, основните принципи и
задачи, определя функциите на институциите и органите в сектора, основни
управленски, административни и изпълнителски структури, техните вътрешни
взаимоотношения, външните отношенията между сектора за гражданска
сигурност и останалите сектори (например сектора за национална сигурност с
неговите компоненти), власти, институции и органи, като се гарантира
гражданското управление и демократичния контрол в този сектор.

Допустимо е възприемането и на друг, макар и сходен по смисъл модел


за нормиране на материята. Съгласно този модел общите въпроси за сектора
гражданска сигурност се уреждат в един Закон за националната сигурност, като
в отделни закони – Закон за управление при кризи и Закон за гражданска защита
(или Закон за защита на населението и критичната инфраструктура) се
регулират основните подсистеми на сектора за гражданска сигурност. В
частност тези закони биха разграничили по-отчетливо предметното поле на
всяка от подсистемите и особено граничните случаи с предметното поле на
органите, осигуряващи обществения ред и вътрешната сигурност.

И при двата модела системата от нормативни актове следва да се


допълни от устройствен правилник за министерството на гражданската
сигурност. Принципът на децентрализацията, който по общо мнение на
изследователския екип трябва да бъде запазен, се гарантира от приемането на
допълнителни нормативни актове. Такива са устройствен закон за
специализираните формированията за реагиране при криза, за извършване на
спасителни, аварийно-възстановителни и други операции (Закон за силите за
гражданска сигурност), както и закон за местните органи и формирования от
системата за гражданската сигурност (Закон за териториална защита), който
дефинира полето на тяхната дейност, правомощия, конкретни функции, реда и
начина на действие, формите за координация и взаимодействие с централните
органи от системата и техните регионални звена.

198
В зависимост от възприетата концепция за участие в процеса на
гражданската сигурност на доброволни формирования въпросът за тяхната
организация, статут, управление, условия и ред за действие, също могат да се
регламентират отделно, например със Закон за националната (гражданската)
гвардия или Закон за доброволните граждански формирования.

199
Заключение: Трансформация и интеграция на
системата за гражданска сигурност
Към настоящия момент системата за защита на населението и критичната
инфраструктура е организирана на базата на паралелно развитие на относително
самостоятелни, често непълно координирани структури в различни
министерства и ведомства, органите на местната власт, неправителствени
организации.

Основните изводи за състоянието на системата за защита на населението


и критичната инфраструктура са концентрирани в глави 2 и 3, които заедно с
прегледа на въпроса в страни от евроатлантическто пространство представен в
глава 4, са основа за предложените основни алтернативи в гл. 5. Съществува
благоприятна среда за развитие на модерна интегрирана система в
национален, регионален и евроатлантически план.

Планът за действие и трансформиране на системата за защита на


населението и критичната инфраструктура следва да се създаде на базата на
избраната алтернатива (от глава 5), като основните инвариантни и зависими от
избора стъпки са представени в глава 6. Обстойният анализ на правните аспекти
на системата за гражданска сигурност в глава 7 е изключително важен в
контекста на разглеждания в Народното събрание Закон за управление при
кризи, както и все по-добре осъзнаваната необходимост от цялостно
трансформиране на сектора за сигурност в България и изграждане на
интегрирана система.

Очертаните законови, оперативни, организационни, системни и


технически проблеми, заедно с посочените алтернативни решения изискват
сериозен анализ на следващо ниво за вземане на управленски решения в
съкратени срокове, с цел намаляване на цената и повишаване на вероятността за
успех на трансформацията.

От съществено значение за успеха на трансформацията е отчитане на


ролята на системата за защита на населението и критичната инфраструктура в
процеса на евроатлантическа интеграция и в частност членството в НАТО, ЕС,
регионалното сътрудничество в ЮИЕ, Черноморския регион и ролята на
България в големия Близък изток.

Екипът е на мнение, че паралелно с обсъждането на Закона за


управление при кризи в Народното събрание, следва да се разгледа настоящето
изследване в Постоянната комисия за защита на населението при бедствия,
аварии и катастрофи, както след това се внесе доклад с изводи и препоръки от
проведеното обсъждане в Правителството за вземане на решения
(постановление) по организиране на приложението на закона и за подготовка на
отделен Закон за гражданска сигурност.

Основното решение по настоящото изследване е каква система за


гражданска сигурност ще се изгражда в България в началото на XXI век и

200
как тя ще се интегрира в сектора за сигурност като цяло в процеса на
неговото трансформиране при интеграцията в НАТО и ЕС.

Екипът по изследването беше максимално диверсифициран и бяха


привлечени максимален брой консултанти и външни експерти по оценка на
алтернативите в рамките на ограниченото време от 7–8 месеца за провеждане на
изследването, но степента на сходство в оценките и проведените многобройни
дискусии по основните въпроси показват, че има високо ниво на съгласие и
подготовка по трансформиране на системата за гражданска сигурност в
България поне на експертно ниво.

Вземането на управленско решение за посоката на развитие на системата


за защита на населението и критичната инфраструктура ще наложи задълбочено
организационно проектиране на приложението на това решение на базата на
изследваните тук текущо състояние, алтернативи, основни стъпки, което е
възможно да се изпълни в съкратени срокове, поради предварителната
подготовка на екипа.

В контекста на приемане на Стратегия за сигурност, Национална военна


стратегия, План за организационно изграждане и модернизация на МО до 2015
г. ,а вероятно и нова Бяла книга по отбраната, е целесъобразно да се предвидят и
съответните Стратегия за гражданска сигурност, План за трансформиране на
системата за гражданска сигурност и на тази основа официална правителствена
Бяла книга за гражданската сигурност на Р. България. Този синхрон е особено
важен в контекста на решаване на въпроса около Резерва на армията,
евентуалната форма на Национална/Гражданска Гвардия, девоеннизирането на
МВР, разширяването на правомощията на местната власт, развитието на
пубично-частното партньорство, въвеждането на обучение по проблеми на
сигурността в средния и висшия курс на образование и други процеси на
реформиране, свързани със сигурността.

Решителният прогрес в областта на гражданската сигурност е необходим


поради измененията в рисковата среда, новите отговорности на България в
НАТО, ЕС, Черноморско-каспийския регион и други зони на активност на
страната ни. Генерирането на проекти за промяна в тази област са важни за
привличането на средства от бюджета, по програмите на НАТО и ЕС, както и
такива на двустранна основа в областта на гражданската сигурност.

Резултатите от настоящото изследване дефинират и основни проекти за


усъвършенстване на системата, предлагани от Научно-координационния съвет
до Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и
катастрофи в областите на отговорност на различните експертни съвети с
особено внимание на следните направления:
1. Архитектура на системата за управление и интеграция
2. Моделиране и подпомагане на вземането на решения,
компютърни учения
3. Проблеми на критичната инфраструктура
4. Развитие на перспективни способности за защита на
населението и инфраструктурата

201
Тези направления са критични и за прилагане на Закона за управление
при кризи дори във вида му, представен в Народното събрание. Особен акцент
пада върху следните въпроси за разработка:
- Национален план за управление при кризи;
- Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на
национално опасните обекти;
- Годишен национален план за действие по защита на критичната
инфраструктура и на национално опасните обекти;
- Национален план за организирано извеждане на населението и
разсредоточаване на материалните и културни ценности;
- архитектура и план за изграждане на Национална система за ранно
предупреждение;
- архитектура и план за изграждане на Национална система за
оповестяване;
- архитектура и план за изграждане на надеждна комуникационно-
информационна инфраструктура на националната система за реагиране
при кризи;
- архитектура и план за изграждане на Национална система за реагиране
при кризи като цяло.

202
Приложения

Приложение 1: Въпросник за изследването по рисковата


среда и по организацията на системата.

Приложение 2: Въпросник за анализ на ролята на


конкретни институции и ведомства с отношение към
защита на населението

Приложение 3: Описание на методите за оценка и избор


на алтернативи

203