Ръководител:
……………………………………….
Д-р Велизар Шаламанов
директор C4 програми,
ЦИНСО-БАН
Председател на ЕС #7 на НКС при
ПКЗНБАК
София, 2004
Настоящото изследване е проведено въз основа на договор между МОН и
ЦИНСО–БАН в периода 01. 04. 2004 г. – 15. 12. 2004 г. от екип с ръководител д-р
Велизар Шаламанов, разделен в седем работни групи:
2
За оценка на алтернативите в средата на програмния продукт Expert Choice
участие взеха следните експерти:
1. Стефан Хаджитодоров
2. Велизар Шаламанов
3. Тодор Тагарев
4. Пенчо Генешки
5. Валентин Стоянов
6. Росен Иванов
7. Моника Копчева
8. Николай Павлов
9. Андрей Иванов
10. Иван Зъздров
11. Емил Симеонов
12. Дончо Петров
13. Динко Иванов
14. Илия Налбантов
15. Пламена Златева
3
Съдържание
Увод. Система за защита на населението и
инфраструктурата – състояние на проблема и задачи на
изследването...........................................................................13
Глава 1. Гражданска сигурност. Методология на
изследването за анализ и оценка на системата за защита на
населението и реагиране при извънредни ситуации......22
1. Основи на концепцияна за “Гражданска сигурност”................22
.1.1. Системата за гражданска сигурност – “третият стълб” на сектора за
сигурност в България......................................................................................................23
.1.2. Активното гражданско участие – “мостът” между гражданската защита
и гражданската сигурност..............................................................................................25
.1.3. Институционализация на системата за гражданска сигурност .............27
2. Методология на изследването.....................................................29
.2.1. Обектно-ориентиран модел на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура...........................................................................................30
.2.2. Оптимизация на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура – търсене на оптимална алтернатива за развитие...........................34
.2.3. План за трансформация на текущото състояние на системата за защита
на населението и критичната инфраструктура в целево състояние...........................37
Глава 2. Рискове за населението и инфраструктурата . .39
1. Радиационни рискове ...................................................................39
.1.1. Радиационна обстановка ...........................................................................39
.1.1.1. Вероятна обстановка след надпроектна авария в АЕЦ „Козлодуй”:
.......................................................................................................................................39
.1.1.2. Вероятна радиационна обстановка, която може да се създаде от
причинена радиационна авария в ПХРАО-Нови Хан:............................................39
.1.1.3. Вероятна радиационна обстановка може да се създаде на
територията на страната от:.......................................................................................40
.1.2. Потенциално опасни обекти......................................................................41
.1.3. Възможни сценарии ...................................................................................41
.1.4. Оценка на риска..........................................................................................41
2. Химически рискове.......................................................................43
.2.1. Химическа обстановка ...............................................................................43
.2.2. Потенциално опасни обекти......................................................................44
.2.3. Сценарии......................................................................................................45
.2.4. Оценка на риска..........................................................................................46
3. Биологични рискове......................................................................48
.3.1. Обстановка...................................................................................................48
.3.2. Потенциално опасни обекти за възникване на риска .............................49
4
.3.3. Сценарии (възможни причини/причинители) на риска..........................49
.3.4. Оценка на риска..........................................................................................50
4. Сеизмични рискове.......................................................................54
.4.1. Сеизмична обстановка................................................................................54
.4.2. Потенциално опасни обекти (сеизмични зони).......................................55
.4.3. Оценка на риска .........................................................................................58
5. Свлачищни рискове......................................................................64
.5.1. Обстановка ..................................................................................................64
.5.2. Разпределение на свлачищата по административни области.................64
6. Климатични, метеорологични и хидрологични рискове...........68
.6.1. Обстановка...................................................................................................68
.6.1.1. Природни явления................................................................................68
.6.1.2. Антропогенни явления........................................................................69
.6.2. Потенциално опасни обекти (и тяхното териториално разположение)
за възникване на риска ..................................................................................................69
.6.3. Сценарии (опасни метеорологични явления, които могат да доведат до
бедствено положение)....................................................................................................71
.6.3.1. Наводнения...........................................................................................71
.6.4. Оценка на риска.........................................................................................74
7. Инфраструктурна обстановка......................................................75
8. Общи изводи от анализа на риска за населението и околната
среда...................................................................................................80
Глава 3. Къде сме сега?................................................84
1. Нормативна база и концептуални документи в областта на
гражданската защита.........................................................................84
.1.1. Текстове в Конституцията и законите......................................................84
.1.2. Отчетни документи по изпълнение на стратегиите.................................85
2. Организационни структури и тяхното взаимодействие............86
.2.1. Структури в правителството......................................................................86
.2.2. Изпълнителни органи.................................................................................86
.2.3. Място на образователната система и изследователската общност........90
.2.4. Бизнесструктури и партньорство..............................................................92
3. Техническа (в частност информационна) инфраструктура и
сили за действие................................................................................93
.3.1. Системи за наблюдение и следене............................................................96
.3.2. Системи за ранно предупреждение и оповестяване..............................100
.3.3. Информационни потоци и информационна инфраструктура..............101
.3.3.1. Информационни потоци, възникващи във всекидневната дейност
.....................................................................................................................................102
.3.3.2. Информационни потоци, възникващи при кризисни ситуации....103
4. Провеждани операции и учения................................................105
5
.4.1. Международни спасителни и хуманитарни операции..........................105
.4.2. Учения........................................................................................................107
5. Ресурсна осигуреност и система за управление на ресурсите 109
.5.1. Вътрешноресурсна осигуреност и система за логистика......................109
.5.2. Бюджетът и неговото управление...........................................................110
.5.3. Финансиране извън бюджета...................................................................110
.5.4. Човешки ресурси – набиране и развитие, образование и подготовка. 110
.5.5. Система за придобиване и доставки.......................................................112
.5.6. Система за финансов мениджмънт и одит.............................................113
6. Връзки с населението и с организации извън администрацията
...........................................................................................................113
.6.1. Информационна политика.......................................................................113
7. Международни връзки на регионално, европейско,
евроатлантическо и глобално ниво, както и двустранно
взаимодействие................................................................................114
.7.1. Сътрудничество в Югоизточна Европа..................................................114
.7.2. Сътрудничество в Черноморския регион...............................................116
.7.3. Интеграция в НАТО..................................................................................117
.7.4. Интеграция в ЕС........................................................................................118
.7.5. Сътрудничество с ООН............................................................................120
.7.6. Сътрудничество с други международни организации..........................120
.7.7. Двустранно сътрудничество....................................................................122
8. Проблемни области в съществуващата командна
инфраструктура...............................................................................124
.8.1. Оперативни................................................................................................124
.8.2. Системни и технически............................................................................124
Глава 4. Модели на гражданска сигурност в рамките на
ЕС и САЩ.............................................................................127
1. Европейски модел за гражданска сигурност............................127
.1.1. Уредба на гражданската сигурност на общностно равнище................127
.1.2. Уредба на гражданската сигурност в отделните държави – членки на
Европейския съюз.........................................................................................................129
2. Американски модел за гражданска сигурност.........................139
3. Международни измерения на българската система за
гражданска защита..........................................................................140
Глава 5. Алтернативни варианти на системата за защита
на населението и инфраструктурата...............................143
1. Критерии за оценка на алтернативите за развитие на системата
за защита на населението и инфраструктурата............................143
6
2. Определяне на алтернативите за развитие на системата за
защита на населението и инфраструктурата................................144
3. Описание на основните алтернативи (базови алтернативи)...151
4. Оценяване и ранжиране на базовите алтернативи...................158
Глава 6. Основни стъпки на трансформацията на
системата за защита на населението и критичната
инфраструктура...................................................................161
1. Инвариантни стъпки ..................................................................161
2. Стъпки на трансформация, зависещи от избраната базова
алтернатива......................................................................................164
Глава 7. Сегашно положение и предложения за
усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на
гражданската сигурност.....................................................166
1. Анализ на нормативната уредба през периода 1978–2001 г.. .166
.1.1. Гражданска отбрана..................................................................................167
.1.2. Гражданска защита...................................................................................169
.1.3. Изводи........................................................................................................169
2. Анализ на действащата към момента нормативна уредба .....170
.2.1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Р. България.......................171
.2.1.1. Народно събрание на Р. България ...................................................171
.2.1.2. Министерски съвет............................................................................172
.2.1.3. Министерство на отбраната..............................................................172
.2.1.4. Областни управители и кметове.......................................................173
.2.1.5. Организации и учреждения...............................................................173
.2.1.6. Изводи.................................................................................................173
.2.2. Закон за Министерство на вътрешните работи .....................................174
.2.3. Други нормативни актове .......................................................................175
.2.3.1. Устройствен правилник на Министерски съвет и на неговата
администрация..........................................................................................................175
.2.3.2. Закон за местното самоуправление и местната администрация,
Закон за администрацията........................................................................................175
.2.3.3. Закон за лечебните заведения...........................................................176
.2.3.4. Закон за безопасно използване на ядрената енергия......................177
.2.3.5. Закон за водите...................................................................................177
.2.3.6. Наредба № I-117 от 2003 г. за осъществяване на държавен
противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност...178
.2.4. Проблеми на нормативната уредба и предложения за
усъвършенстването й....................................................................................................179
7
3. Анализ на системата от държавни органи и организации,
притежаващи отделни правомощия за действие в случаи на
кризисни ситуации..........................................................................181
4. Министерство на здравеопазването..........................................181
5. Министерство на транспорта и съобщенията...........................181
6. Министерство на регионалното развитие и благоустройството
...........................................................................................................182
7. Министерство на околната среда и водите...............................183
8. Министерство на финансите......................................................183
9. Агенция "Митници"....................................................................183
10. Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси"..............................................................................................184
11. Държавна агенция за бежанците..............................................184
12. Български червен кръст............................................................184
13. Изводи.......................................................................................185
14. Анализ на основни понятия, използвани в българското
законодателство ..............................................................................186
.14.1. "Извънредна ситуация" .........................................................................186
.14.2. "Непредвиден случай" ...........................................................................187
.14.3. "Кризисна ситуация" ..............................................................................188
.14.4. "Производствена авария".......................................................................188
.14.5. “Бедствие”................................................................................................189
.14.6. “Авария”...................................................................................................190
.14.7. “Катастрофа”...........................................................................................190
.14.8. "Бедствено положение"..........................................................................190
15. Някои въпроси, имощш отношение към гражданската защита
...........................................................................................................191
.15.1. Медии.......................................................................................................191
.15.2. Граждански права...................................................................................192
.15.3. Обучение на населението.......................................................................193
16. Алтернативи за изграждане на система и правни възможности
за тяхната реализация.....................................................................194
8
Заключение: Трансформация и интеграция на системата
за гражданска сигурност....................................................200
Приложения.................................................................203
Приложение 1: Въпросник за изследването по рисковата среда и
по организацията на системата......................................................203
Приложение 2: Въпросник за анализ на ролята на конкретни
институции и ведомства с отношение към защита на населението
...........................................................................................................203
Приложение 3: Описание на методите за оценка и избор на
алтернативи .....................................................................................203
Таблици
9
Таблица1. Предложения за мисия на системата....35
Таблица. 2. Оценка на риска от радиационна опасност
по области................................................................................42
Таблица 3. Оценка на риска от химическа опасност46
Таблица 4. Степен на риска от използване на
биологични агенти по области на Р. България................51
Таблица 5. Повторяемост на земетресенията в България
и Централните Балкани.......................................................58
Таблица 6. Оценка на риска от земетресения.........62
Таблица. 7. Разпределение на свлачищата по
административни области...................................................66
Таблица 8. Опасни метеорологични явления, които
могат да доведат до бедствено положение........................73
Таблица 9. Оценка на загубите от климатични и
хидроложки рискове.............................................................74
Таблица 10. Уредба на гражданската сигурност в
отделните държави, членки на ЕС...................................130
Таблица 11. Гранични алтернативи на системата 146
Таблица 12 Базови алтернативи за развитие на
системата...............................................................................152
Таблица 13. Критерии и подкритерии за оценка на
базовите алтернативи .......................................................158
Таблица 14. Обобщена експертна оценка на базовите
алтернативи..........................................................................159
Фигури
10
Фиг. 1. Оперативна архитектура на системата......30
Фиг. 2. Системна архитектура на системата...........32
Фиг. 3. Карта – радиационни рискове......................43
Фиг. 4. Карта – химически рискове..........................47
Фиг. 5. Карта – биологични рискове.........................52
Фиг. 6. Карта на най-опасните сеизмични зони –
възможни огнища на земетресения ...................................56
11
Фиг. 18 Отдели "Аварийно-спасителни дейности"90
Фиг. 19 Командни взаимодействия при организиране на
работата в район на бедствие или авария........................95
Фиг. 20. Примерна схема за организация на
комуникационна инфраструктура в район на бедствие или
авария......................................................................................96
Фиг. 21. Структура на Националния ситуационен
център......................................................................................97
Фиг. 22. Структура на информационната система за
наблюдение и следене............................................................98
Фиг. 23 Информационни потоци, възникващи при
ежедневна работа на ДА “Гражданска защита”............103
Фиг. 24. Информационни потоци, възникващи при
кризисни ситуации..............................................................105
12
Увод. Система за защита на населението и
инфраструктурата – състояние на проблема и
задачи на изследването
Сериозните промени през последното десетилетие в рисковата среда за
населението и инфраструктурата са свързани както с развитието на природни процеси,
специфичните реформи на прехода в икономиката, политическото устройство, новите
отношения със съседните държави, интеграцията ни в НАТО и ЕС, така и с
разрастването на международния тероризъм и организираната престъпност.
13
внедряване на ефективна система за прогнозиране, превенция и резултатни процедури
за подпомагане на вземането на решение и управлението в кризисни ситуации.
15
4. Анализ и избор на метод за оценка и анализ на алтернативите и избор на
препоръчителен вариант за развитие на системата за защита на
населението и инфраструктурата.
16
Актуалност на разработката:
- Реформата на сектора за сигурност в България достигна етапа на
междуведомствена координация и интеграция, където системата за
защита на населението и инфраструктурата в контекста на
подготвяния Закон за управление на кризи и СПО играе ключова роля
при структурирането на сектора.
Основни приноси:
1
Архитектурен подход за планиране на КИС за управление в кризисни ситуации, ЦИНСО–БАН
по договор с МТС, 2004 г., 102 с.
17
защита на населението и критичната инфраструктура в контекста на цялостната
трансформация на сектора за сигурност може да се планира на базата на задълбочено
моделиране на възможните варианти.
18
a.) Министерството на отбраната е орган на Министерския съвет за
управление на кризи от тип 1 в съответствие със Закона за отбраната и
въоръжените сили.
b.) Министерството на вътрешните работи е орган на Министерския
съвет за управление на кризи от тип 2 в съответствие със Закона за
МВР.
c.) Държавна Агенция “Гражданска защита” е орган на Министерския
съвет за управление на кризи от тип 3 в съответствие със Закона за
защита на гражданите и инфраструктурата.
d.) Министерството на външните работи е орган на Министерския съвет
за управление на кризи от тип 4 в съответствие със Закона за
дипломатическата служба.
e.) Специалните служби на Р. България предоставят необходимата
информация за управление на кризи в дирекция НЦУК на МС.
Ръководството на специалните служби в интерес на управлението на
кризи се извършва от министър от Съвета по сигурността, а
оперативната координация от директора на дирекция НЦУК.
5. Към НЦУК наред с НСЦ може да се споменат и Национален център за
космическа информация (НЦКИ), Национален център за спешни повиквания
(тел. 112), както и Научно-координационен съвет.
19
7. Органи на местната власт за анализ, оценка, планиране и координация.
20
- Годишен национален план за действие по защита на критичната
инфраструктура и на национално опасните обекти;
21
Глава 1. Гражданска сигурност. Методология на изследването
за анализ и оценка на системата за защита на
населението и реагиране при извънредни ситуации
22
може да се търси в диапазона между “вътрешна сигурност” и “сигурност на гражданите
и територията”.
23
интегриран сектор за сигурност. В този смисъл системата за гражданска сигурност е
свързващото звено между системата за национална сигурност и системата за защита на
гражданите и инфраструктурата.
4
Към тези три основни стълба следва да се добавят и външната политика и дипломацията (в
частност защитата на български граждани и собственост в чужбина), осъществявани от МВнР.
24
Принципът на децентрализация не отменя необходимостта от обща координация
и контрол, осъществявани от “централните звена” на системата за гражданска
сигурност – Националния център за управление при кризи, ДА “Гражданска защита” и
Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи
(ПКЗНБАК). Важна роля при формулирането и управлението на Плана за
трансформация на системата за гражданска сигурност може да играе Националният
научно-координационен съвет към ПКЗНБАК.
25
обезпечаването на гражданската (обществена) сигурност.5 Обществената (гражданска)
сигурност се дефинира като общ термин за усилията за справяне с модерните заплахи
за сигурността на обществото. Политиката по гражданска сигурност се определя като
мобилизиране на всички обществени сектори с цел защита на сигурността.
5
Societal Security and Crisis Management in the 21-st century (6-th CRN Expert Workshop, Stockholm,
Sweden, April 22-24, 2004): Swedish Emergency Management Agency
26
първите практики по прилагане на Закона за управление при кризи. Тези процеси и
практики в най-голяма степен ще предопределят правото на структурите за гражданска
сигурност да прилагат сила и да бъдат реален “трети стълб” на сектора за сигурност.
27
Единият възможен вариант е изграждането на отделно Министерство за
гражданска сигурност (по аналогия на Department of Homeland Security в САЩ), което
да включи звената от системата за защита на гражданите и инфраструктурата и
системата за реагиране при кризи. Министерството следва да включва няколко
държавни агенции (Държавна агенция “Гражданска защита”, Агенция за бежанците,
Държавния резерв и др. – например някаква форма на Национална/Гражданска
гвардия). С оглед на ефективното изграждане на система за гражданска сигурност под
прякото ръководство на това министерство следва да се формират службите
“Гражданска сигурност” (доброволни военизирани формирования).
28
2. Методология на изследването
Изготвянето на модел, цел и критерии за оценка на алтернативите за развитие на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура е ключов елемент от
изследването в съответствие с предоставените изисквания. От този общ модел
произтичат въпросниците за изследване на текущото състояние и събиране на данни за
бъдещето развитие (Приложение 1, 2), избора на метод за качествена и количествена
оптимизация на архитектурата на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура. След определянето на общия модел (“празен” обектно-ориентиран
модел на базата на архитектурния подход) на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура, първата стъпка е общо описание на средата на развитие на
системата досега – политическа, икономическа, социална и културна, и оценка на
текущото й състояние (SWOT- и PEST-анализ). Като втора стъпка следва
разработването на алтернативи за развитие на системата, избор на базови алтернативи и
план за действие (или за трансформиране) за постигане на целевото състояние (или
желаната алтернатива).
29
.2.1. Обектно-ориентиран модел на системата за защита на
населението и критичната инфраструктура
Обектно-ориентираният модел на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура цели да се представи информацията, знанието и
разбирането като съвкупност от обекти и връзки между тях (със своето подробно
описание) на различни нива (през призмата на висшето ръководство, управлението на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура, изпълнители на
отделните процеси и дейности).
Нормативна база
Парламент
Обща – частна,
включително
рамкови договори Ч. Гр. Ресурси #1
за ПЧП
Министерски съвет
Ч. Гр. Ресурси #M
Сист. Доставчик #1
Управление на системата
Елемент #1 Елемент #N
П. Гр. Ресурси #M
П. Партньор #1
Способност #1 Способност #N
П. Партньор #P
Система #1 Система #N
Ч. Партньор #1
30
- основни оперативни способности;
- основни системи за “производство” на способности;
- основни елементи на системата;
- партньори – публични и частни;
- системни доставчици – наши и чужди;
- източници на граждански ресурси за мобилизация при операции – частни и
публични.
Използвайки въпросниците и обектно-ориентирания модел на оперативната
архитектура на системата за защита на населението и критичната инфраструктура, се
представят основната информация, анализът и оценката за текущото състояние,
разгледани в глава 3.
31
Управление на системата
Човешки ресурси Планиране и координация Придобиване
Наблюдение и Осигуряване на
Логистика
оповестяване управлението
Елемент #?
Управление на елемента
33
.2.2. Оптимизация на системата за защита на населението и
критичната инфраструктура – търсене на оптимална
алтернатива за развитие
Оптимизацията следва да се осъществява на три нива:
• формиране на пълно множество от алтернативи и експертно отсяване на
неперспективните варианти за формиране на множество от качествено
различни, вътрешно-непротиворечиви алтернативи;
• оптимизация в количествен план на всяка от качествено различните
алтернативи;
• оценка на алтернативите (количествено оптимизирани) и избор на
множество от предпочитани (базови) алтернативи.
При анализа на качествените алтернативи, ако има близки по класиране чрез
комплекса от критерии може да се премине към количествена оптимизация на смесен
вариант.
34
- управление и осигуряване на плана за трансформация;
При изследването важно значение за определяне на целта и критериите за
оценка на алтернативите на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура имат резултатите от избора на посочените възможни варианти за
синтезирана идея за мисия на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура. Участниците в интервютата бяха помолени да подредят своите
предпочитания и реалистични очаквания (поне първите три предпочитания) според
визията им за бъдещето на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура. Предложените им възможности са дадени в Таблица1.
1. Политически;
2. Икономически;
3. Социални;
4. Технологични.
35
или формиране на многостепенен план, при който последователно се реализират
различни алтернативи.
36
.2.3. План за трансформация на текущото състояние на системата за
защита на населението и критичната инфраструктура в
целево състояние.
Избраната оптимална архитектура е основа за разработка на план за
трансформация на системата за защита на населението и критичната инфраструктура и
съответното му осигуряване.
37
В този смисъл предложеното в главата за плана на трансформиране е реално
свързано с архитектурата от глава 3, но при промени в тази архитектура може да се
ползва като методология за разработка на план за трансформация. Съществен елемент е
управлението на приложението на плана.
38
Глава 2. Рискове за населението и инфраструктурата
За територията на Р. България са възможни следните събития:
1. Радиационни рискове
.1.1. Радиационна обстановка
.1.1.1. Вероятна обстановка след надпроектна авария в АЕЦ „Козлодуй”:
При нарушаване на пределите и условията за безопасна експлоатация и
разрушаване на защитните бариери в АЕЦ ”Козлодуй” е възможно възникване на
радиационна авария с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда, която
може да доведе до превишаване на допустимите граници на дозите от външно и/или
вътрешно облъчване на лица от населението. В зоната за неотложни защитни мерки
попадат 43 населени места с население 83 524 души.
39
терапия и научните изследвания, извън онези, генерирани от АЕЦ "Козлодуй". Това
включва както ниско- и средноактивни, така и високоактивни източници. Изключително
голяма опасност в случай на масиран терористичен акт представляват:
- високоактивните източници, особено съдържащите цезий-137, тъй
като той е в силно разтворима форма;
- източници, които съдържат дългоживеещи изотопи;
- източници, които съдържат ядрен материал.
От направените оценки по безопасност на ПХРАО-Нови хан, които са
неотменна част от осигуряването на безопасно управление на РАО на всички етапи от
експлоатационния процес и през следексплоатационния период на хранилището личи, че
както в продължение на институционалния контрол след запечатване на хранилището
(100 години активен и 200 години пасивен), така и в резултат от оценката па
прогнозираните сценарии за промени в цялостната хранилищна система (хранилищни
единици, геоложка и хидроложка среда и биосфера) в дълговремевата скала,
възлизаща на 1 милион години радиологичните последствия за околната среда и
населението ще бъдат в рамките на нормативно регламентираните граници (дозови
натоварвания за персонала и населението и концентрация на радионуклидите от
инвентара на РАО в околната среда).
41
Таблица. 2. Оценка на риска от радиационна опасност по области
време за очаквани поражения
Вероятност Сила предупрежде (малки, средни, големи)
(ниска, (ниска, ние
№ Област инфраструк
средна, средна, (малко, човешки екологични
турни
висока) висока) средно, загуби поражения
загуби
голямо)
1 Благоевград - - - -
2 Бургас малка ниска малки - средни
3 Варна средна средна малки малки средни
4 Велико Търново средна средна - - малки
5 Видин малка ниска малки малки малки
6 Враца голяма средна големи големи големи
7 Габрово средна ниска - - малки
8 Добрич голяма ниска малко средни средни средни
9 Кърджали - - - -
10 Кюстендил - - - -
11 Ловеч голяма средна средни средни средни
12 Монтана голяма висока малко средни средни средни
13 Пазарджик малка ниска малко - - -
14 Перник - - - -
15 Плевен средна ниска малко малки малки средни
16 Пловдив - - - -
17 Разград средна ниска малки малки средни
18 Русе средна ниска - - малки
19 Силистра голяма средна средни средни средни
20 Сливен малка ниска - - малки
21 Смолян - - - -
22 София-град средна ниска малко малки малки малки
23 София средна ниска малко малки малки малки
24 Стара Загора малка - - малки
25 Търговище средна - - малки
26 Хасково - - - -
27 Шумен средна малки малки средни
28 Ямбол - - - -
42
Силистра
Видин
Русе Разград Добрич
Монтана
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово
Хасково
Благоевград
Вероятност
Смолян Кържали Загуби човешки
Загуби инфраструктурни
Загуби екологични
2. Химически рискове
.2.1. Химическа обстановка
Промишлени аварии с отделяне на силно токсични вещества могат да
възникнат в над 350 фирми от фармацевтичната, металургичната, химическата,
текстилната и нефтопреработвателната промишленост. Основната част от
производството е концентрирана в 11 от тях, което създава потенциална опасност за
121 населени места с над 800 000 души население.
43
Условия за замърсяване на околната среда и реална опасност за населението
биха се създали при разпиляването на живак, пестициди и други химикали и при
възникване на аварии при тяхното използване, пренасяне и транспортиране.
44
- “Неохим” АД, Димитровград;
- “Оловно-цинков комбинат” АД, Кърджали
- Складовите бази за горива
Със средна степен на риск:
- “Комбинат за цветни метали” ЕАД, Пловдив;
- “Свилоза” АД, Свищов;
- другите целулозни заводи /Белово, Стамболийски?/
С ниска степен на риск:
- “Солвей-Соди” АД, Девня;
- “Химко” АД, Враца;
При авария с изтичане на съхраняваните работни количества промишлени
отрови от замърсяване са застрашени общо 86 населени места с около 341 147 души
население:
- в зони със смъртоносна концентрация на отровните пари попадат 35
населени места с около 111 325 души население;
- в зони със поразяваща концентрация на отровните пари попадат 51
населени места с около 229 822 души население.
При авария с пълно изтичане на съхраняваните промишлени отровни вещества с
отчитане на преобладаващите приземни ветрове се образуват огнища на химическо
замърсяване.
.2.3. Сценарии
- промишлени аварии;
- транспортни катастрофи;
- терористична дейност.
45
.2.4. Оценка на риска
Таблица 3. Оценка на риска от химическа опасност
очаквани поражения
време за
Вероятност Сила (малки, средни, големи)
предупреждение
№ Област (ниска, средна, (ниска, средна, инфраструк
(малко, човешки екологични
висока) висока) турни
средно,голямо) загуби поражения
загуби
1 Благоевград
2 Бургас Висока средни средни високи
3 Варна
4 Велико Търново
5 Видин Средна малки средни средни
6 Враца Средна
7 Габрово
8 Добрич
9 Кърджали Средна малки средни средни
10 Кюстендил
11 Ловеч
12 Монтана
13 Пазарджик
14 Перник
15 Плевен
16 Пловдив
17 Разград
18 Русе Средна малки Малки малки
19 Силистра
20 Сливен
21 Смолян
22 София-град Средна малки средни средни
23 София
24 Стара Загора
25 Търговище
26 Хасково
27 Шумен
28 Ямбол
46
Силистра
Видин
Русе Добрич
Разград
Монтана
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово
Хасково
Благоевград Вероятност
Смолян Кържали Загуби човешки
Загуби инфраструктура
Загуби екологични
47
Времето за естествена дегазация в зависимост от метеорологичните условия е от
6–8 часа до 1–2 денонощия и зависи също така от условията за съхранение. Това налага
провеждането на голям обем дегазационни мероприятия при воденето на
локализационните, спасителните и ликвидационните мероприятия.
3. Биологични рискове
.3.1. Обстановка
Биологичната обстановка се изменя през годините. Заболеваемостта от остри
заразни болести за периода 1950–1959 г. възлиза средно годишно на 1402,86 %ооо (104
135 регистрирани заболявания).
48
През последните години са увеличава и рискът от внос на редица особено
опасни и екзотични инфекции като например:
− енцефалит “Западен Нил”;
− пандемичното разпространение на холерата в Африка, Америка и Азия;
− треска “Ебола”;
− жълта треска;
− ТОРС, птичи грип,
− Nipah-вирусна зооноза
.3.2. Потенциално опасни обекти за възникване на риска
Обектите и териториите, в които е възможно да възникнат епидемични взривове
или епидемии, се определят от следните условия:
- наличие на естествени източници (резервоари) и преносители на
инфекцията (хора, животни, членестоноги и др.);
- използване на биологични агенти (причинители) с терористична цел.
Епидемични взривове и епидемии от инфекциозни заболявания с естествени
източници и преносители на инфекцията могат да възникнат на територии с
действащи или латентни природни огнища, а при антропонозни инфекции – при
благоприятни условия за осъществяване на начина на заразяване.
49
- при природни и социални бедствия, създаващи условия за осъществяване
начина на заразяване (шигелози, полиомиелит, туларемия, ку-треска,
коремен тиф);
- при използване на биологични агенти (причинители) с терористична цел.
При използването на биологични агенти за терористични действия на първо
място експертите имат предвид следните агенти (в съответствие с дискусията,
организирана от СЗО в Рим 2002 г. по селекцията на биологичните агенти): B.anthracis,
C.burnetii, V.cholerae (+endotoxin), Y.pestis and enterocolitica, Ricin, Clostridium
botulinum toxin, Ebola virus, haemorrhagic fever viruses, R.prowazekii, S. typhimurium,
Shigella species, Yellow fever virus, AIDS virus, Tetradotoxin, Snake toxin, Diphtheria toxin.
50
Таблица 4. Степен на риска от използване на биологични агенти по области
на Р. България
Вероятност време за
Сила очаквани поражения
(ниска, предупреждение
№ области (ниска,средна, (малки,средни,голем
средна, (малко,средно,
висока) и) човешки загуби
висока) голямо)
1 Благоевград средна ниска средно малки/средни
2 Бургас висока висока малко средни/големи
3 Варна висока висока малко средни/големи
средна/висок
4 В.Търново средна малко средни
а
5 Видин средна ниска средно средни
6 Враца висока средна малко/средно средни
7 Габрово ниска средна/ниска средно средни
8 Добрич ниска средна/ниска малко средни
9 Кърджали средна средна/ниска средно средни
1 средна/нис
Кюстендил ниска средно средни/малки
0 ка
1
Ловеч ниска ниска средно средни/малки
1
1
Монтана средна средна/ниска средно средни
2
1
Пазарджик средна средна малко средни
3
1
Перник средна средна малко средни
4
1
Плевен средна средна малко средни
5
1
Пловдив висока висока малко големи
6
1
Разград ниска ниска средно средни
7
1
Русе средна средна малко средни
8
1
Силистра ниска ниска средно малки/средни
9
2
Сливен средна средна средно средни
0
2
Смолян ниска ниска средно малки/средни
1
2
София-град висока висока малко големи
2
2
София-област средна ниска малко средни/малки
3
2
Стара Загора висока средна малко средни
4
2 ниска/сред
Търговище средна средно средни
5 на
2 Хасково средна средна средно средни
51
Вероятност време за
Сила очаквани поражения
(ниска, предупреждение
№ области (ниска,средна, (малки,средни,голем
средна, (малко,средно,
висока) и) човешки загуби
висока) голямо)
6
2
Шумен средна средна средно средни
7
2 ниска/сред
Ямбол средна средно средни
8 на
Силистра
Видин
Русе Разград Добрич
Монтана
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово
вероятност
загуби човешки
52
Коремен тиф – основна заплаха за заразяване с терористична цел са замърсените
питейни водоизточници. Иначе като реално разпространение в страната заболяването
се регистрира рядко.
53
При терористичен акт може да бъде засегната всяка област от България и тя да
се превърне в източник за контаминиране и в останалата част от страната.
1. Човешки загуби
3. Екологични последствия
4. Сеизмични рискове
.4.1. Сеизмична обстановка
От няколкото десетки природни бедствия, които винаги са заплашвали
човечеството, на първо място следва да се откроят земетресенията. Тези породени от
различни природни (а в някои случаи и антропогенни) причини, внезапно проявяващи
се, различно силни, краткотрайни раздвижвания на земната повърхност се отличават с:
54
1) много трудно (и то само частично) предсказуема или непредсказуема проява;
2) изключителна краткотрайност (в рамките на няколко десетки секунди) на
сеизмичните удари;
3) различна дълбочина на земетръсните огнища;
4) непостоянен, по правило огромен интензитет на земетръсната енергия;
5) закономерна или незакономерна повторяемост на земетръсните процеси;
6) относително локализиране на сеизмичните ефекти в земетръсни зони и пояси
по земната повърхност;
7) обвързаност на земетресенията със силно разломени земекорни участъци.
Тези основни характеристики показват, че за разлика от останалите природни
рискови процеси при земетресенията практически няма време за реагиране. А това
означава, че в такава обстановка основната и единствено (макар и често пъти частично)
осъществима реакция в момента на бедствието е защитата и спасяването на
населението. За всички останали елементи на антропогенната дейност – строежи,
пътища, мостове, енергийни съоръжения, водохранилища и пр. – би следвало да бъдат
взети предварително съответните превантивни мерки.
56
4 4
Г е о гр а ф с ка ш и р и н а ( N )
4 3
4 2
4 .0 ≤ M < 5 .0
5 .0 ≤ M < 6 .0
6 .0 ≤ M < 7 .0
7 .0 ≤ Μ
4 1
2 2 2 4 2 6 2 8
Г е о гр а ф с к а д ъ л ж и н а ( Е )
57
Повторяемостта на земетресенията се изразява чрез емпиричната зависимост
logN=a-bM, където N е средногодишният брой на земетресенията с магнитуд М. Оценките
за N и средния интервал между тях Т=1/N са дадени в Таблица 5.
58
Ж е р т в и
Р а н е н и
А р х и т е к т . п о в р е д и
К о н стр у к т. п о в р ед и
Р а з р у ш е н и с г р а д и
1 60 Щ е т и ( м и л н . U1
6
S0 $ )
М а г н и т у д 7 . 0
М агн и ту д 7 .5
1 50 1 50
1 40 1 40
М илиони $U S
Брой
1 30 1 30
1 20 1 20
1 10 1 10
С т р у м М с ка ар и Шш ка аб л еС н о с ф к иа й с к а Г о р н о о р я х о в с к а
59
- човешки жертви, затрупани хора, нуждаещи се от спасяване; хора, останали без
подслон, нуждаеще се от настаняване и всестранно осигуряване;
- нарушена система на електроснабдяване;
- затруднено снабдяване на населението с питейна вода, разрушени напорни
кули, дюкери и аквадукти.
- излизане от строя на част от промишлените обекти поради недостиг на ток, газ
и вода за технологични нужди (предприятията от хранително-вкусовата
промишленост);
- сложна пожарна обстановка, вероятност от взривове и пожари в съоръженията и
обектите, пренасящи, съхраняващи и работещи с природен газ, пропан-бутан и
др. нефтопродукти;
- повреди в хидротехническите съоръжения, водещи до опасност от наводнения,
които в определени райони могат да бъдат и катастрофални;
- нарушено движение по автомобилните и железопътните пътища, разрушени
пътни съоръжения, мостове, надлези, тунели, ел. контактната мрежа и др.;
- нарушена национална съобщителна система.
- възможни взривове или замърсяване с промишлени отрови в много от
промишлените обекти;
- потенциална опасност от епидемии;
- значителни загуби в животновъдството, водещи до ветеринарно-санитарни и
екарисажни работи и клане на животни по необходимост.
Земетресенията със среден и голям магнитуд могат да станат повод за различни по
обхват и характер екологични проблеми, свързани с:
60
- повреждането или разрушаването на електрически далекопроводи и пр.
61
Таблица 6. Оценка на риска от земетресения
62
Вероятност Сила очаквани поражения
(ниска, (ниска, (малки, средни, големи)
Област
средна, средна, човешки материалн екологични
висока) висока) загуби и загуби поражения
1 Благоевград висока висока средни средни високи
2 Бургас ниска ниска ниски средни средни
3 Варна средна средна средни високи високи
4 Велико Търново висока висока средни средни средни
5 Видин ниска ниска ниски ниски ниски
6 Враца ниска средна ниски средни средни
7 Габрово средна средна ниски средни ниски
8 Добрич висока висока средни средни средни
9 Кърджали средна ниска ниски средни средни
10 Кюстендил средна средна ниски ниски средни
11 Ловеч ниска средна ниски ниски ниски
12 Монтана ниска ниска ниски ниски ниски
13 Пазарджик висока висока средни средни средни
14 Перник средна средна средни високи високи
15 Плевен средна средна средни средни високи
16 Пловдив висока висока средни високи високи
17 Разград средна средна ниски ниски ниски
18 Русе висока висока средни високи високи
19 Силистра висока висока средни ниски средни
20 Сливен средна средна средни средни средни
21 Смолян средна средна ниски ниски ниски
22 София-град висока висока високи високи високи
23 София средна средна ниски средни ниски
24 Стара Загора висока висока средни високи средни
25 Търговище висока средна ниски ниски ниски
26 Хасково висока висока средни високи високи
27 Шумен средна средна ниски средни средни
63
Вероятност Сила очаквани поражения
(ниска, (ниска, (малки, средни, големи)
Област
средна, средна, човешки материалн екологични
висока) висока) загуби и загуби поражения
28 Ямбол висока средна средна средна ниска
Силистра
Видин
Русе Добрич
Разград
Монтана
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово
Хасково
вероятност
Благоевград
човешки загуби
Смолян Кържали инфраструктурни загуби
екологични загуби
5. Свлачищни рискове
.5.1. Обстановка
Свлачищата са едни от основните неблагоприятни явления, които формират
потенциална геодинамична опасност. Те са неравномерно пространствено разпределени
по територията на страната, като са обособени райони с повишена концентрация. Досега
са регистрирани повече от 900 свлачища в 350 населени места с обща площ 20 хил. ха
(География на България, 2002). Проблемът за оценка на опасността от свлачища заема
важно място в разработената “Национална стратегия за прогнозиране, предотвратяване и
ликвидиране на последствията от свлачищните процеси в Р. България” (1999 г.). Тя е част
от “Национален план за действие по околна среда – здраве”, съгласно решение на
Министерски съвет №314/29.06.1998 г. Раздел 3.8 (т. 28).
64
зони). От тях 504 бр. са активни; 208 бр. са потенциално активни; 205 бр. са
стабилизирани. От общия брой на регистрираните свлачища 242 бр. са достатъчно
проучени, 140 бр. са средно проучени и 535 бр. са недостатъчно проучени.
Най-голям брой свлачища са регистрирани в Плевенска област – 156 бр. От тях 112
бр. са активни, а едва 2 свлачища са регистрирани като стабилизирани.
65
Таблица. 7. Разпределение на свлачищата по административни области
застрашен сграден
земеделски земи и
инфраструктура и
Степен на изученост на
горски фондове
Степен на активност на свлачищата
Регистрирани
свлачищата
Засегнат и
Засегнати
свлачища
Засегната
пътища
№ по
фонд
Област
ред
потен- стабили- недоста- доста-
активни средна
циални зирани тъчна тъчна
пътища
№ Бр. бр. дка бр. бр.
m
01 Благоевград 13 13 210 648 3 2 8 3 2 8
02 Бургас 24 26 200 275 14 5 5 7 2 15
03 Варна 60 191 1500 21 31 10 19 27 4 29
04 Велико Търново 156 301 3676 451 86 43 27 102 25 29
05 Видин 67 42 8355 7846 48 17 2 24 42 1
06 Враца 74 245 74 6562 38 31 5 50 16 8
07 Габрово 73 117 1304 2 53 9 11 44 12 17
08 Кърджали 17 25 231 227 3 1 13 10 7
09 Кюстендил 17 46 161 585 3 1 13 6 - 11
10 Ловеч 27 103 1407 31 19 7 1 21 1 5
11 Монтана 42 723 400 - 39 3 - 25 9 8
12 Пазарджик
13 Перник 40 50 415 1015 5 3 32 14 - 26
14 Плевен 156 109 222 - 112 42 2 119 12 25
15 Пловдив 15 72 156 86 2 3 10 6 - 9
16 Разград
17 Русе 17 38 220 - 7 9 1 10 4 3
18 Силистра 13 14 да да 5 4 4 5 1 7
19 Сливен 6 9 25 34 6 - - 4 1 1
20 Смолян 8 21 200 22 6 1 1 4 - 4
21 София-град 28 35 380 333 5 4 19 16 1 11
22 София-област 11 52 285 935 3 - 8 9 1 1
66
застрашен сграден
земеделски земи и
инфраструктура и
Степен на изученост на
горски фондове
Степен на активност на свлачищата
Регистрирани
свлачищата
Засегнат и
Засегнати
свлачища
Засегната
пътища
№ по
фонд
Област
ред
потен- стабили- недоста- доста-
активни средна
циални зирани тъчна тъчна
23 Стара Загора
24 Добрич 37 74 1200 - 10 13 14 17 5 15
25 Търговище 9 62 200 200 - - 9 7 1 1
26 Хасково
27 Шумен 7 - 5 265 6 - 1 5 1 1
28 Ямбол
Забележка:
67
Заключение
69
капките на мъглата стават разтвори на сярна киселина. “Летният (фотохимичен) смог”
се получава през горещи летни дни в периоди с интензивна ултравиолетова слънчева
радиация. Тогава във въздуха на някои градове могат да се образуват токсични
фотохимични оксиданти, индикирани по един от тях - тропосферния (приземен) озон.
Главен участник във фотохимичните реакции е N0, отделян предимно от
автотранспорта, който в реакция с озона непрекъснато образува N02. Осъществяващите
се следващи реакции с участието на азотните окиси и наличните в такива райони
летливи органични съединения (VOC), водят до образуване в градския въздух на
високи концентрации от фотооксиданти, включително и озон. Тези процеси са
сравнително бавни, поради което озон може да продължава да се образува и по време
на пренасянето от вятъра на замърсители в т.нар. “градски факел” (plume) т.е.
проблемът може да стане и регионален. Преносът е несъществен, когато градовете са
разположени в затворени котловини или долини, или когато замърсеният въздух
участва в затворена циркулационна система като морски бриз или при блокиране на
циркулацията. Тогава времето на престой на замърсителите в района е достатъчно
дълго за осъществяване на фотохимични реакции и достигане на високи нива на
замърсяване. Известна информация за потенциално опасни обекти за възникване на
риск може да се очаква, например, при необосновано строителство върху ниските
тераси на реките. За да се докаже това обаче би трябвало да се проведе анализ на
устройствените планове на населените места.
70
Сценарии (възможни причини/причинители) на риска (да се отчита и
възможността за настъпване на риск вследствие на терористична дейност)
71
б/ чувствителни затопляния през втората част на зимата и началото на пролетта,
придружени с валежи от дъжд и бързо топене на снежната покривка. Могат да
предизвикат преливане на малки и средни водоеми и вторични неблагоприятни
явления. Възможни райони – предимно Източните Родопи.
72
Таблица 8. Опасни метеорологични явления, които могат да доведат до
бедствено положение
73
.6.4. Оценка на риска
Таблица 9. Оценка на загубите от климатични и хидроложки рискове
74
Силистра
Видин
Русе Добрич
Разград
Монтана Плевен
Враца Шумен
Велико Търново Варна
Ловеч
Габрово
7. Инфраструктурна обстановка
При определяне на правомощията на Министерския съвет на Р. България
според внесения в Народното събрание (27 юли 2004 г.) проект на Закон за управление
при кризи7 в чл. 12, т. 11 се изисква приемането на
7
Закон за управление при кризи, Проект, 402-01-37, внесен от Министерския съвет на Р.
България в Народното събрание на 27 юли 2004 г.,
<http://www1.parliament.bg/infocenter/zakonoproekti/402-01-37.pdf>, (13 септември 2004 г.).
8
Курсивът е добавен от авторите на настоящия доклад.
75
За системите от критичната инфраструктура и потенциално опасните обекти на
ведомствено, областно и общинско равнище се създават и поддържат регистри9.
Предвиденият в проектозакона Национален център за управление при кризи поддържа
централен регистър10.
9
Закон за управление при кризи, Проект, 402-01-37, чл. 17(1), т. 7в, чл. 19(1), т.12б и чл. 22, т.
11б.
10
Закон за управление при кризи, Проект, 402-01-37, чл. 27, т. 12б.
11
Закон за управление при кризи, Проект, 402-01-37, т. 8 на параграф 1 от допълнителните
разпоредби.
12
Например Австралия и Швейцария – вж. Andreas Wenger, Jan Metzger, and Myriam Dunn, eds.,
International Critical Information Infrastructure Protection Handbook (Zurich: Center for Security Studies and
Conflict Research, ETH, 2002).
13
Ibid. – например Германия и Холандия.
14
Документа Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to
Intercept and Obstruct Terrorism, известен като USA PATRIOT Act of 2001 (42 U.S.C. 5195c(e)) определя
критичната инфраструктура като “systems and assets, whether physical or virtual, so vital to the United
States that the incapacity or destruction of such systems and assets would have a debilitating impact on security,
national economic security, national public health or safety, or any combination of those matters.”
76
общественото съзнание”, “девалвацията на духовните ценности” и “снижаването на
духовния, нравствен и творчески потенциал на населението на Русия”15.
77
Системното анализиране на рисковете и заплахите за критичната
инфраструктура на Р. България е в самото си начало.
Оценка на
уязвимостта
Идентифициране на
Иницииране Оценка на
критична Оценка на Решения и/
или взаимо-
инфраструктура и рисковете или действия
планиране зависимостите
оценка на критичността
Оценка на
заплахите
78
разработването на комплексни модели, анализ на опит от реални случаи и учения,
както и провеждане на симулационни игри и учения.
Оценки за България:
- Енергийна инфраструктура – като цяло робастна; значителна зависимост от
доставки на енергийни източници (ядрено гориво, мазут, газ)
- Банкови и финансови услуги – невисоко (но нарастващо) негативно влияние
на нарушения в съответната инфраструктура
- Транспорт – по системи
79
Фиг. 14. Потенциално опасни обекти в Р. България16
16
Източник – ДА “Гражданска защита”
80
местното самоуправление и местната администрация, организациите със стопанска и
идеална цел под ръководството на постоянните комисии.
81
Силистра
Видин
Добрич
Русе
Разград
Монтана Плевен
Враца
Шумен
Велико Търново Варна
Търговище
Ловеч
Габрово
Бургас
Стара Загора
Кюстендил Ямбол
Пловдив
Пазарджик
Рискове
Хасково 3
Благоевград
Смолян Кържали радиационни рискове
химически рискове
биологични рискове
сеизмични рискове
климатични рискове
Фиг. 15 Обобщена оценка на риска
83
Глава 3. Къде сме сега?
84
4. организира защитата на населението, ръководи и контролира
обучението му по защита, помощ и взаимопомощ при бедствия,
аварии и катастрофи;
85
За информиране на обществеността всеки ден се издава бюлетин за
текущото състояние на аварийната обстановка, както и за радиационния и гама-
фон на територията на страната.
86
Пр е д с
на Д А
Сл у ж
За м .За м .Гл а - в Ин с - п е п е
си г у
Фи н Ме жа д н у
Ад м и н
ст о ро
п д н аПр о ги
ти в н
Ко о р о Уп др а - в
де й де нй н ко о
н Ди т ро е р
и и ек
н с п ф е пр и о р
и у инп т е р и в го б
он н ко но т р кр и з и о
ни е и х у за нщ м и т
об с л у ж
со б оп
с е р т а
Ин ф . У- н и е
Фи н а У-
инс
и РХ Б н Ин е жЗ .
АП О об с л со б у ПО У тС
сч е т кр и з о ек о те хл и н
и т е но с х т т н
Ст о п а
Ка н ц УС НС Ц
дее й н Си о л л и
и О М П ГЗ
Не д Об вс л и у
КС
с- т бл о к
Бю д ОР жЗ ОР ЗС С е РХ Б С З С
Пр о т о УК к
фи н СФ а Пд нек о л о
Фи н ОР аЗ С Ко мЛ н у С н
Ин ф . УБ - ЦЛ К о
сл у жВТ оп
б о в е а
ИВ О
ПО К З
РД В Р Зв е н
Об л .
ПА Б об л а
По д р
Ди р ад
е . м и к
на М О
РИ О ХЕ И С В
ПО б К З
Зв е н
Об щ . об щ и
Об щ и от д н е
си л и Ин с п е
Ри с к о
фо р м и
- формирования от доброволци;
89
Фиг. 18 Отдели "Аварийно-спасителни дейности"
90
- участват при разработването на анализа за състоянието на страната за
действия по предотвратяване и ликвидиране на последствията от
бедствия, аварии и катастрофи и на проекти, програми и мерки за
повишаване на готовността за защита на населението и националното
стопанство;
91
със Заповед РД № РД 11-597 от 19. 12. 2002 г. на Председателя на ДА
“Гражданска защита”) и имат за цел:
92
- Редовно актуализират договорните си взаимоотношения с агенцията
и областните дирекции “Гражданска защита” за ползваните
далекосъобщителни услуги при експлоатацията на системите.
93
Като основа за изграждане на комуникационна система за управление
служат ресурси предоставяни от Националната съобщителна система и
ведомствените свързочни системи като ръководство на дейността по
организацията на свръзките се осъществява от Председателите на постоянните
комисии. Необходимите телефонни и телеграфни връзки за нуждите на
постоянните комисии, органите и формированията, извършващи спасителни и
неотложни аварийно-възстановителни работи, се предоставят с абсолютно
предимство по разпореждане на щаба на постоянната комисия и се
осъществяват от органите на БТК и другите оператори въз основа на
оперативните изисквания.
94
Министерски съвет
МО ДА ГЗ
МО С В
ПКЗНБАК НКС
МЕ Е Р
МВ Р
НСЦ
МТ С
АЯ Р
ОГ на
Областна ПКЗНБАК
управа
ПоК за
ЗНБАК
РД В Р
ПА Б
По д р .
на М
ХЕ И О
РИ О С В
Общинска
управа ПобК за
ЗНБАК
Район на
бедствието
Професионални
формирования на ДА-ГЗ
Специализирани
Екип
формирования
Екип Общински
формирования Екип Екип
Екип
Екип Екип
Екип
Екип
95
Фиг. 20. Примерна схема за организация на комуникационна
инфраструктура в район на бедствие или авария
96
НАЧАЛНИК
97
Фиг. 22. Структура на информационната система за наблюдение и
следене
98
2. Съвместно с МОСВ и АЯР е изградена и въведена в експлоатация
“Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния
гама-фон в Р. България”.
99
данни в реално време за състоянието на радиационния фон на площадката на
АЕЦ “Козлодуй”.
100
В техническо отношение автоматизираната система е изградена от
следните подсистеми:
101
се дава само по-общата картина на възникващите в тези ситуации
информационни потоци.
102
Министерски съвет
Ми н и с т е р
МО ПКЗНБАК
МО С В
Нац с-ма
ДА ГЗ ОД-НСЦ RaMo
МЕ Е Р ДА -
МВ Р ИАЦ пътища
МТ С
АЯ Р
ИА за
поддържане
НИМХ- и проучване
БАН нивото на
Ре г и о н а р. Дунав л
по д р а Областна з д е
управа
Дежурен На ц и о
за к о н
РД В Р ок о л н а
ПА Б
По д р .
на М ОХЕ И
РИ О С В
Общинска
управа
Дежурен
103
Постоянните комисии организират своевременно събиране и обобщаване
на информацията за възникналите бедствия, аварии и катастрофи,
последствията от тях, мерките за ликвидирането им, за действията на органите
за управление и формированията и за поведението на населението и
информират щаба на постоянната комисия към Министерския съвет.
104
Министерски съвет
Ми н и с т е р
МО ПКЗНБАК
МО С В
ДА ГЗ Нац с-ма
НСЦ RaMo
МЕ Е Р ДА -
МВ Р пътища
МТ С
АЯ Р
ИА за
поддържане
НИМХ- и проучване
БАН нивото на
Ре г и о н а р. Дунав л
по д р а Областна
з д е
управа
ПОКЗНБАК На ц и о
за к о н
РД В Р ок о л н а
ПА Б
По д р .
на М ОХЕ И
РИ О С В
Общинска
ОГ н а управа
ПК З Н ОГ Б н а ПОбКЗНБАК
А К
ПО К З Н Б
ОГ н а
Обекти на МО, фирми от националното ПО б К З Н
стопанство, постове, обсерватории
105
След трагичния инцидент с кораба “Хера”, потънал с 19-членен екипаж
на борда на 13 февруари 2004 г. в района на Босфора, Турция, ДА “Гражданска
защита” изпраща последователно три свои спасителни екипа да окажат
съдействие на турските власти за изясняване на случая и издирване на екипажа.
Хуманитарни операции
Оказването на хуманитарна помощ на друга държава се осъществява на
основата на международните договорености в областта на оказване на помощ в
случаи на стихийни бедствия, промишлени аварии и катастрофи, по които Р.
България е страна. Р. България винаги се отзовава със специалисти или друга
необходима помощ за пострадалите при големи бедствия в съседни или други
държави, в духа на хуманизма и международното сътрудничество.
106
Демократична и Народна Република Алжир. Министерският съвет на Р.
България взима решение за предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ
за пострадалите от земетресението алжирци като на ДА “Гражданска защита” е
възложено да оорганизира и координира събирането, опаковането и
транспортирането на помощта до Алжир на обща стойност 83 640 евро.
.4.2. Учения
Агенцията взима активно участие в редица мащабни международни
учения като:
107
3. Сборно формирование на ДА “Гражданска защита” взима участие в
международното учение за действия при тероризъм с устройства за
разпръскване на радиоактивни вещества “Дачия 03” от 6 до 10 октомври
2003 г. в Румъния, организирано от МВР на Румъния и
Евроатлантическия координационен център за реагиране при извънредни
ситуации (EADRCC).
108
ръководство на многонационални сили при ликвидиране на
последствията от бедствия, аварии и терористични актове.
- химическо имущество;
- памучни изделия;
- вълнени изделия;
- кожени изделия;
- вещево-хранително имущество;
- инженерно имущество;
- обслужване на авто-тракторна техника и гориво смазочно имущество,
които не са в ежедневна употреба;
- свързочно–оповестителна и информационна апаратура;
- медицинско имущество.
109
.5.2. Бюджетът и неговото управление
Бюджетът на ДА “Гражданска защита” се планира и изготвя съгласно
изискванията на Закона за държавния бюджет за съответната бюджетна година,
като се съблюдават приоритетите за осигуряване на финансови средства по
направления – средства за заплати и осигуровки, средства за заплащане на
комунални услуги като електроенергия, топлоенергия, вода ГСМ и т.н. При
необходимост от извършване на капиталови разходи, същите се планират в
поименен списък.
110
националното стопанство при кризисни ситуации. Да се разширяват познанията
и професионализма и да се поддържа постоянна готовност на спасителите от
отделите на АСД за провеждане на СНАВР при кризисни ситуации, чрез
оптимално използване на професионалните им качества и възможностите на
апаратурата и техниката.
111
Освен общите направления се извършва и специална подготовка и
профилирано обучение съобразно спецификата на аварийните екипи в следните
направления:
- водолазна подготовка;
- алпийска подготовка;
- радиационна, химическа, биологическа защита и екология;
- медицинска подготовка;
- инженерна подготовка;
- свързочна подготовка;
- противопожарна подготовка;
- специални технически средства и системи;
- правна подготовка;
- участие на спасители от отдели на АСД в отряд за международни
спасителни и хуманитарни операции;
- подготовка на спасителите от отдели на АСД за участие в
международни хуманитарни операции;
- подготовка на спасителите от отдели на АСД по "безопасни и
здравословни условия на труд";
.5.5. Система за придобиване и доставки
Държавната агенция “Гражданска защита” като юридическо лице на
бюджетна издръжка може да разходва бюджетни кредити при възлагане на
дейности за придобиване и доставка – обект на обществени поръчки, при
спазване разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП) като обект на
обществена поръчка са строителство, доставки и предоставяне на услуги.
112
.5.6. Система за финансов мениджмънт и одит
Системата за финансов мениджмънт и одит в ДА “Гражданска защита” е
изградена съгласно изискванията на “Закона за държавния вътрешен финансов
контрол” и е регламентирана чрез “Вътрешни правила за функциониране на
системата за финансово управление и контрол в ДА Гражданска защита"
(утвърдени със Заповед № РД11–539/22. 11. 2002 г. на председателя на ДА
“Гражданска защита”).
113
бедствия и аварии. Тя способства и за разбирателството между населението и
институциите отговорни за неговата защита при бедствия, аварии и катастрофи.
114
Турция, Споразумение за създаване на съвета е ратифицирано със закон от Р.
България и Република Хърватия. Готовност за подписване на споразумението е
заявила и Република Гърция. За включване в тази регионална инициатива има
изявено желание и от страна на Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина и
Молдова. Споразумението има реален принос за изграждане на системата за
колективна сигурност и укрепването на доверието в региона на Югоизточна
Европа.
115
предотвратяване и готовност за реагиране при бедствия (DPPI) на Пакта за
стабилност.
116
участие представители на България, Молдова, Румъния, Турция, Украйна,
САЩ, както и на Информационната система за управление на Програмата
“Партньорство за мир” (PIMS), и на Евроатлантическия координационен център
за реагиране при бедствия (EADRCC) на НАТО.
117
• ограничаване и неутрализиране въздействието на оръжията за масово
поразяване в условията на терористични актове;
• разработване на министерско ръководство по гражданско-аварийно
планиране на страните, членки на НАТО;
• разработване на План за действие по гражданско-аварийно планиране и
управление при извънредни ситуации;
• разработване на политика за ученията на гражданско-аварийното
планиране;
• оказване на международна помощ от страните членки, в т.ч. и от
България, за провеждане на Олимпийските игри в Атина, Гърция, 2004
година.
ДА “Гражданска защита” отделя приоритетно внимание на прилагането
на инициативата на НАТО за регионалната сигурност и стабилност в
Югоизточна Европа. В този смисъл агенцията е водещата институция, която
организира и координира взаимодействието и сътрудничеството между
органите на държавната власт и местното самоуправление по отношение на
гражданското планиране при извънредни ситуации, в това число между
гражданските и военните власти.
.7.4. Интеграция в ЕС
Държавна агенция “Гражданска защита” участва в редовните срещи на
генералните директори по гражданска защита на страните членки и страните
кандидати на Европейския съюз.
118
стопанство, но и към опазване чистотата на околната среда и паметниците на
културата от пагубното въздействие на природните, технологични и екологични
катастрофи.
119
радиационна опасност (ЕCURIE). Системата за радиологична информация е
приведена в готовност за използване.
120
обект на националното стопанство на Р. България, който е под контрола на
ОЗХО – “Защита-2003”.
121
• подобряване осъзнаването на потенциални проблеми;
• анализиране на вземането на решения при кризи;
• изследване на организационните изисквания.
.7.7. Двустранно сътрудничество
Ръководейки се от своите национални интереси и външнополитически
приоритети, Р. България поддържа взаимноизгодни отношения и със страните
от Западна и Централна Европа и Северна Америка. Важен акцент в
двустранното сътрудничество е сътрудничеството в областта на защитата на
населението от бедствия, аварии и катастрофи. Гражданска защита поддържа
по-близки контакти със съответните институции и служби от САЩ, Русия,
Швеция, Гърция, Турция, Македония и Румъния.
122
г. Споразумение за сътрудничество в областта на гражданската защита в мирно
време.
123
трансграничните бедствия и аварии, пътния трафик, горските пожари, тежките
пътно-транспортни произшествия. Ръководител на работната група от страна на
област Хасково е заместник-областният управител, той и заместник-председател
на Постоянната областна комисия за защита на населението при бедствия,
аварии и катастрофи. Работната група се състои от представители на ДА
“Гражданска защита”, Министерството на вътрешните работи и “Бърза помощ”.
.8.1. Оперативни
- липса на закон за гражданската защита или по-общ такъв за
управление при кризи;
- действие по остарели и често противоречиви документи (подробно са
анализирани в гл. 7);
- наличие на “паралелни” структури с ограничена степен на
координация в редица министерства и ведомства;
- недостатъчно регулирани условия за публично-частно партньорство и
участие на доброволни формирования;
- липса на единна система за образование, подготовка и сертификация,
сравнима с тази за специалистите в МО и МВР.
.8.2. Системни и технически
- невъзможност за предаване в реално време на видеоинформация от
мястото на събитието, което би спомогнало за по-пълното изясняване
на обстановката и вземането на най-правилното решение от
кризисния щаб;
- невъзможност за предаване в реално време на данни за обстановката
(МТО, състоянието и степента на замърсяване на околната среда,
радиационна обстановка, нива на водите на язовири, реки и др.,
химическо замърсяване);
- ограничен брой канали за едновременно провеждане на разговори
(обмен на речева информация);
- липса на 100% координация между спасителните екипи от
различните министерства, агенции и ведомства (МО, МВР,
медицински екипи, “Енергоснабдяване”, ВиК и др.) поради разликите
в честотните диапазони на средствата за свръзка;
124
- ограничени възможности за получаване на писмени заповеди,
разпореждания и обобщени сводки за текущото състояние в
кризисния район;
- невъзможност за изпращане на доклади за обстановката директно от
мястото на кризата;
- невъзможност за провеждане на видеоконференции между
длъжностните лица от различните командни нива.
Изброените проблемни ситуации, възникващи при реалното изпълнение
на задачи за овладяване на кризисни ситуации и начините за тяхното решаване,
изискват някои промени в модела на командните взаимодействия:
- възможност за директно получаване на заповеди от най-високо ниво;
- едновременно разпространение на критична командна информация
до различните управленски нива (по вертикала) с цел свеждане до
минимум на времето за реакция при промени в оперативната
обстановка;
- едновременно разпространение на командната информация до
спасителните екипи от различните министерства, агенции и
ведомства (по хоризонтала) с цел постигане на максимална
съгласуваност на техните действия за овладяване на кризисната
ситуация;
- разпространение на писмени заповеди, сводки за обстановката,
директиви и др. в електронна форма по цялата управленска верига.
Промяната на веригите за командно взаимодействие, както и характера
на командната информация, която ще се разпространява по тях, неминуемо води
до промяна в типа и характера на информационните потоци между участниците
в овладяването на кризисни ситуации:
- разчупване на досега използваните йерархични канали за протичане
на информационните потоци и създаване на топология, позволяваща
предаване на информация от точка в точка от най-ниско към най-
високо ниво, както и едновременно предаване на информация в
няколко направления (адресата);
- промяна в характера на предаваната информация: към досега
използваните гласови комуникации (по телефонен или радиоканал) се
добавя и видеоданни за обстановката в реално време,
видеоконферентни връзки (multicast), трансфер на големи по обем
файлове с данни (текст, видео);
- възможност за криптиране на предаваната информация;
- повишаване шумозащитеността на комуникационните канали (защита
от смущения – преднамерени и непреднамерени).
Промените в съдържанието и посоките на разпространение на
информационните потоци налагат промени и в информационната
инфраструктура, използвана при овладяване и потушаване на кризисни
ситуации:
- създаване на канали за високоскоростен пренос на глас и данни;
- въвеждане на multicast протоколи за провеждане на конферентни
сеанси;
125
- ефективно използване на наличните мрежи за пренос на информация
(глас, данни) на различните оператори и доставчици (БТК, мобилни
оператори, доставчици на Интернет услуги);
- гъвкави решения за привързване към съществуващите мрежи чрез
различни комуникационни интерфейси и протоколи;
- резервиране на комуникационни канали и възможност за бързо
пренасочване на информационните потоци при пропадане на
комуникационни канали;
- наличие на алтернативни варианти при невъзможност за привързване
към мрежите на националните оператори;
- възможност за покриване на значителни разстояния между зоната на
кризата и най-близката точка за привързване към съществуваща
опорна мрежа;
- възможност за поддържане протичането на информационните потоци
при наличие на високо изразена мобилност на екипите, участващи в
операцията за овладяване на кризата;
- осигуряване на достатъчно голям работен обхват в кризисната зона;
- бързо развръщане на необходимото оборудване;
- минимална промяна в параметрите, необходими за изграждане а
комуникационни канали;
- използване на стандартизирани протоколи за защита на
информацията, предавана по комуникационните канали;
- използване на стандартизирани протоколи за защита от преднамерени
и непреднамерени смущения в комуникационните канали.
126
Глава 4. Модели на гражданска сигурност в рамките на
ЕС и САЩ
Трагичните събития от 11 септември 2001 г. в САЩ алармираха
държавите в световен мащаб за новите рискове17, срещу които системата за
национална сигурност има за задача да предостави закрила. Те поставиха
сериозно въпросът до каква степен отделните страни са готови да реагират при
осъществяването на подобни по характер събития и доколко съществуващите
механизми са адекватни на новата рискова среда. В резултат на това редица от
тях преоцениха законовата и институционална уредба на гражданската
сигурност на национално ниво за реакция при извънредни мирновременни
ситуации като бедствия, аварии, терористични атаки и други. Независимо от
разнообразните по вид, характер и функциониране схеми, които отделните
страни въвеждат с цел повишаване на степента на готовност и адекватност за
действие в такива случаи, в световен мащаб се открояват условно два модела за
уредба на гражданската сигурност – европейски и американски, върху чиито
анализ ще се търси и най-доброто решение за България като част от единна
Евроатлантическа зона за гражданска сигурност.
17
Тези рискове бяха обект на подробно разглеждане и анализиране в предходните глави
на настоящето изследване.
127
Комисията, предоставени съгласно чл. 188е, ал. 4, пр. 2 от Договора на ЕО и
Решение на Съвета 1999/468/ЕС. Регламентът на първо място създава правна
уредба по отношение на случаите, при които гражданите се явяват жертва на
природни бедствия, войни или въоръжени конфликти или се намират в
извънредна ситуация, както и тогава когато съществува опасност от възникване
или попадане в такива ситуации. Цел на регламента е да се повишат
възможностите на ЕС за справяне с кризи, възникнали в резултат на човешка
дейност или с други изключителни обстоятелства, както и да разшири дейност
на ЕС в тази област. Хуманитарните операции обхващат целия период на
кризата и последиците от нея. Може да се предоставя и временна помощ до
достигането на такова ниво на възстановяване, от което пострадалите могат да
се възстановят напълно самостоятелно. Според регламента, когато
хуманитарните действия на ЕС са част от усилията на международната
общност, той трябва да ги координира с нея, а също така и с
неправителствените организации и международни агенции, специализирани в
тази област, като се ръководи от принципите на международното хуманитарно
право.
18
Предвижда се да се обнови през 2004 г.
19
Механизмът е в сила от 2002г. и ще е обект на ревизия през 2005 г.
128
През същата година се създава и Комитет за здравна сигурност, в който
участват висши служители от националните здравни министерства и който
представлява основно звено за противодействие срещу умишленото
разпространение на биологично и химическо оръжие. Комитетът се състои от
пет работни групи, покриващи следните области – лаборатории, химикали,
клинични насоки, плановете за извънредни ситуации, биологични агенти.
Съгласно програмата за действие на този комитет се цели създаването на
механизъм за обмен на информация, консултация и координация, за ранно
откриване и идентифициране на заплахи от използване биологични или
химически материали, създаване на складове с медицински запаси и бази данни
със специалисти предоставящи здравни услуги и формулиране и
разпространение на насоки за подобряване на предвидените здравни мерки в
случай на атака.
20
Програма за сигурност на здравето
21
22
Обща комуникационна и информационна система за спешни случаи
129
на централно и местно ниво. Финансирането и при трите модела се осъществява
изцяло за сметка на държавния бюджет. Участието на доброволци и
неправителствени организации е частично и само в областта на
противопожарната дейност. МВР или респективно МО са отговорни за
организирането и провеждането на цялостната стратегия за гражданска
сигурност. Те осъществяват и контрола, и координацията между техните звена и
евентуални други участници в действията по предотвратяване на бедствия,
аварии или терористични атаки, както и в ликвидиране на последствията от
такива случаи.
130
държава Органи и правомощия други
Белгия МРВ – Генерален директорат за гражданска защита
(бюджет 7.4 милиона, одобрени от МС), който
отговаря за гражданската защита, за федералните
планове за спешни случаи, установяване на
организационни и обучителни стандарти за пожарни
услуги.
Правителствен координационен и кризисен център –
служи за предоставяне на информация и
координация в бедствени случаи.
Общини – отговарят за управление на бедствени
ситуации, ако фондовете им са недостатъчни кмета,
шефа на полицията или пожарната могат да искат
помощ от Директората за гражданска защита
Кралско училище за гражданска защита – тренинги
за операционен и доброволчески състава за гр.
защита
Велико- Секретарят по вътрешните въпроси отговаря за Финансирането в
британия вътрешната сигурност. През 2001 г. се създава областта на
Секретариат за гражданския контингент в рамките на гражданската
кабинета, който освен че, поема функциите на защита идва от
Секретаря по вътрешните въпроси, прави оценка и няколко източника -
реагира при спешни случаи. 5 милиона лири по
Агенцията за защита на здравето е нов орган, програма на
създаден 2003 г., който има за цел защита на здравето Министерство на
на населението и намаляване вредните въздействия здравеопазването,
от природни бедствия или аварии След събитията от 43 милиона от
11 септември е създадена Проект “Нови посоки”, Фонда за
който ревизира готовността на противопожарните модернизация и
звена за реагиране в случай на терористични атаки, други. В бюджета за
за чието изпълнение отговаря вицепремиерът. МО 2003г. 330 милиона
може да участва само при изпълнение на изрично лири са заделени за
предвидените затова условия. борба с тероризма.
През 2003 г. са създадени 14 граждански контингента
за реакция, които включват 500 доброволци.
Германия Управлението на кризи в Германия се осъществява
на базата на основния закон от 1949г., който
предоставя административната отговорност за
гражданска защита в мирно време на 16-те
административни области – Länder. Във време на
война гражданската защитата става въпрос от
федерална компетентност.
131
държава Органи и правомощия други
Гърция Гражданската защита е организирана на три нива – Национална
национално, регионално и местно. На национално стратегия за
ниво се включват – 1) Правителствен съвет за управление на
гражданска защита, 2) Генерален секретариат за спешни случаи –
гражданска защита (към МВР, определя политиката включва 22 вида
за гражданска защита и координира органите на бедствия
национално, регионално и местно ниво), 3) (технологични
Междуминистерски координационен орган (действа рискове, епидемии,
в регионални случаи като координационен център). ядрени и други
Бюджет: 1,1 билиона за сигурност. бедствия).
Дания Датска Агенция за управление на спешни случаи в В състава на
рамките на МО, отговаря за спасителната готовност датските
на Дания, включително за случаите на ядрени аварии национални
или атаки. Агенцията се състои от 10 клона – 7 спасителни сили
спасителни центрове и 3 училища, които са участват 1700
разположени на територията на страната. Агенцията постоянни
контролира дейността по спасителната готовност на служители, 3300 на
общинско ниво и на гражданския сектор. Бюджетът й непълен работен ден
възлиза на над 2 милиона евро. На регионално ниво – и 1600 доброволци.
действат регионалните подразделения на
националните отряди по спасителна готовност.
По отношение на биологичните рискове Датският
Национален център за биологична защита
координира всички дейности, насочени за борба с
биотероризма, както и радиологичната подготовка на
страната. Центърът притежава 24 часа 7 в седмицата
телефонна линия и 6 екипа за бързо реагиране, като
негова основна задача са откриването и
преодоляването на ефектите от биологични атаки.
Естония МВР – отговаря за цялостното планиране по Бюджетът на
гражданска сигурност на Естония. Естонският естонския
спасителен комитет, подчинен на МВР отговаря за спасителен комитет
гражданската защита като осъществява функциите по възлиза на над 27
планиране при спешни случаи, оценка на риска, милиона евро, като
пожарна безопасност, система за ранно 68% от него са
предупреждение. предвидени за
Министерство на социалните грижи – отговаря за оперативна дейност.
гражданската защита в случай на биотероризъм.
На регионално равнище съществуват 15 области,
като областното управление отговаря пряко за
гражданската защита. На местно ниво тя се
осъществява от органите на местно самоуправление.
132
държава Органи и правомощия други
Ирландия МО – е основната институция, която отговаря за Ирландия
осигуряване на гражданската защита в Ирландия. В притежава
рамките на министерството отделът по гражданска национална
защита улеснява осъществяването на стратегия за спешни
възстановителните дейности при спешни случаи и случаи, която
предоставянето на други услуги чрез местните включва участието
органи. Междудепартаментален комитет на три основни
осъществява контрола по помощните действия при служби: Гарда,
по-мащабни спешни случаи. Здравна служба и
Армията може да участва при необходимост. месните власти.
Професионалната подготовка по гражданска защита
се осъществява в специално училище за гражданска МО покрива около
защита. 70% от разходите на
По отношение на биотероризма е създадена местно ниво. Като
специална експертна група на правителствено цяло бюджета за
равнище. гражданска отбрана
и област възлиза на
4 милиона евро.
Италия МВР–отговаря за гражданската защита на МВР разполага с
национално ниво, като основни звена в неговите бюджет от 1,5
рамки са – Отдела по противопожарна охрана, билиона евро.
подпомагане и гражданска отбрана които действат Пожарната служба
съвместно с техническата между-министерска разполага
комисия по гражданска отбрана, националния тригодишен бюджет
здравен институт, националния институт по за оборудване
гражданска сигурност и превенция и възлизащ на 60
информационните центрове. милиона евро.
На местно ниво – отговорни са префектурите и
общините.
Военните части могат да се включат при спешни
случаи, като преминават под командването на
гражданските структури.
За откриване и превенция на радиационни аварии са
изградени над 1200 наблюдателни станции.
Първи участници в случаи на бедствия, аварии или
атаки са пожарните служби (включват и
доброволци), полицията и звената за реагиране при
спешни случаи.
Испания МВР отговаря за гражданската защита, включително
интервенции в случай на катастрофи. Главна
Дирекция за гражданска защита към МВР е
националното звено, което развива и управлява
програмите за спешни случаи. След 11 септември
МО възстановява оперативната си и превантивна
дейност за неутрализиране на потенциални химични
и биологични атаки. Освен МВР и МО гражданската
защита се осъществява още от регионалните и
местните им подразделения.
Кипър МС – отговаря за гражданската защита, назначава Система за реакции
133
държава Органи и правомощия други
Централен съвет по гражданска отбрана. при радиологични
МВР – действа от името на МС и носи отговорността бедствия.
за държавната система за гражданска защита, в Планира се тази
случаи на голямо бедствие може да обяви извънредно система да се
положение за 48 часа. Министърът на вътрешните свърже с
работи назначава регионалните съвети по гражданска информационна
отбрана. система за
Гражданската защита се осъществява съвместно от гражданска защита,
доброволци и лицата отбиващи редовна военна която да действа 24
служба. Всички те преминават обучение по 4 часа.
направления: първа помощ, телекомуникации,
социална помощ, противопожарна охрана.
Латвия МВР чрез отдела по противопожарна охрана и
спасителни операции отговоря основно за
осъществяването на гражданската защита на
централно ниво, а на местно – чрез регионалния
началник на пожарната служба, който се подпомага
от териториалните звена на държавната отбрана и
полицията.
Латвия разполага още със Център за контрол на
кризите, Център за радиационна сигурност (създаден
към Министерство за защита на околната среда и
регионалното развитие).
Литва МО осъществява дейността по гражданската защита Бюджетът, с който
чрез Отдела си по гражданска защита, като разполага МО
координира дейността в тази област на регионално и възлиза на 1,5
местно ниво. МО подготвя работните планове за милиона евро.
гражданска защита в случаи на кризи, природни и
други бедствия, организирането на тренинги и
обучение. Центрове за управление на спешни случаи
са създадени на централно, регионално и местно
ниво.
Люксем- МВР отговаря за управлението на кризи или
бург бедствия, като се подпомага от Дирекцията по
национална гражданска отбрана. Директорът
оглавява екипа за реагиране при спешни случаи,
който включва кметовете, представители на
полицията, армията и Дирекцията по гражданско
инженерство. В зависимост от характера на
бедствието могат да се включат и представители на
други държавни органи. Дирекцията назначава и
обучава мениджъри на отделни спасителни единици,
контролира дейността на доброволците, участващи в
различни области на гражданската защита и
управлява националното училище по гражданска
защита и националната база.
134
държава Органи и правомощия други
Малта МВР чрез отдела си по гражданска защита е
отговорен в случаи на радиологични и биологични
бедствия. Съветът по гражданска защита, който е
председателстван от Министъра на правосъдието,
включва като членове висши представители на
Командващия въоръжените сили, Директора на
гражданската защита и Началника на полицията и
отговаря за координирането на дейностите в областта
на гражданската сигурност.
Норвегия Министерство на правосъдието, Отдела по планиране
на спасителните действия и спешни случаи играе
основна роля при осъществяването на гражданската
сигурност. През 2003 г. норвежкото правителство
формулира нова политика, която акцентира върху
укрепването на автономията на основните действащи
звена в тази област и подобряване на хоризонталната
координация между тях. Тази политика ускорява
процеса на реорганизация на администрацията по
гражданска сигурност, стартирал през 1999 г. През
тази година се създава Комисия за оценка на
уязвимостта на норвежкото общество от кризи,
бедствия или аварии. Комисията представя доклада
си на Министерство на правосъдието през 2000 г.,
като в него изброява предизвикателствата, пред
които трябва да се изправи норвежката
администрация за вътрешна сигурност и отправя
предложения за подобрение на системата чрез
създаване на Министерство на вътрешната сигурност
по модела на САЩ и Германия, към което да се
включат Дирекция по гражданско планиране на
спешни случаи, Щабквартирата за спасителни
операции, Дирекцията за противопожарна и
електрическа безопасност, Звеното за радиационна
защита, Отдел по сигурността и Отдела по околната
среда и безопасността.
Полша На национално ниво поддържането на обществения Бюджетът за
ред и вътрешна сигурност се осъществява от МС. гражданска защита
Към него се включват и няколко комитета, между представлява около
които най-съществена е ролята на Комитета по 0,004% от брутния
управление на спешни случаи. Основна негова задача вътрешен продукт
е да координира усилията по подготовка, реагиране и (около 1 милион
разкриване на всички видове бедствия. Всяко евро) за 2003 г. За
министерство е отговорно за предприемане на 2004 г. са заделени
действия в рамките на неговите компетенции и около 10 милиона
сфера. МВР е директно отговорно за по-голямата евро за оборудване
част от дейностите, които се предприемат в спешни и медицински
случаи. запаси.
На регионално ниво, провинциите се оглавяват от
представителите на МС, които координирате
135
държава Органи и правомощия други
действията по гражданска защита на местно ниво. Те
разполагат с регионални центрове за управление на
кризи и екипи за действие при спешни случаи. На
общинско равнище – местните органи на управление
отговарят за противопожарната дейност,
поддържането на обществения ред, контролиране на
заплахите, система за ранно предупреждение,
предупреждение, координация на спасителните
действия и евакуация.
Бизнес организациите отговарят за развитие и
поддържане на дейности и обучение по посрещането
на евентуални заплахи като се съобразяват с
общинския План за гражданска защита.
Холандия Министерство на вътрешните работи и отношения От 2003 г. на
чрез Отдела за противопожарна охрана, потушаване пристанището в
на бедствия и управление на кризи към Главна Ротердам се
дирекция по обществения ред и сигурност носи използва система за
главна отговорност по осъществяването на ранно откриване на
гражданската защита, макар на практика ядрен материал и
правомощията да се изпълняват от местните органи, предотвратяване на
които получават за целта специална финансова незаконното му
помощ и оборудване. Ако бедствието или аварията използване на
обхваща повече от един регион Кралския комисар на стойност от 2,7
съответната провинция може да се включи в милиона евро.
координирането дейността на кметовете без да
изземва техните правомощия. Ако се налага
участието на повече провинции, координацията се
поема от Националния координационен съвет по
обществен ред и сигурност.
Португали МВР е основно звено, което отговаря за гражданска
я защита. Системата за гражданска защита в
национален план включва национална, регионална и
общинска служба за гражданска защита. На
регионално ниво отговорността се носи от
президентите на двете автономни области и
Губернаторите на 18 области, а на местно ниво – това
са кметовете. В допълнение към тези служби
действат още национален, регионални и общински
центрове за реагиране при спешни случаи.
Координацията между тях се осъществява на
национално ниво.
Словакия Централно отговорно звено в областта на В рамките на
гражданската защита е МВР. Службата за гражданска Службата за
защита, който е подчинен на МВР, е основният противопожарна
орган, който управлява и осигурява изпълнението на охрана е създадена
задачите по гражданска защита. Той отговаря още и химична и
за наблюдението на околната среда, за ядрени или биологична група,
други радиоактивни аварии. При последната която действа в
хипотеза помощ може да окаже Щабквартирата за случаи на изпускане
136
държава Органи и правомощия други
контрол на радиационни мрежи. на химикали,
На месно ниво отговорността се носи от областните антракс,
органи, които имат задължението да информират злоупотреба с
населението при спешни случаи и да предприемат токсични химични
реални действия по преодоляване последствията от субстанции.
него, които правомощия не се включват в кръга на
правомощията на административните органи и
общините.
Словения МО организира и осъществява гражданската защита Национален,
като се подпомага от две подчинени му агенции – регионални и
Дирекцията по гражданска защита и местни спасителни
администрацията на Република Словения за планове за действие
гражданска защита и потушаване на бедствия. На в случаи на
регионално ниво организационните части на МО радиологични и
отговарят за административните и професионални биологични атаки.
задачи във връзка с осигуряването на гражданската При използване на
защита, а на местно ниво – кметовете. корозионни
средства участват
още мобилната
екологична
лаборатория,
института за защита
на народното
здраве, отделите за
гражданска защита
и словенската
армия.
От 1999 г. 11% от
бюджета на МО се
използва за
гражданска защита.
Финлан- МВР – отговаря за гражданската защита и Разходите на
дия спасителната дейност. централно и местно
Провинциалните спасителни дирекции отговарят за ниво за гражданска
гражданската защита на това ниво, докато общините защита възлизат на
на местно. 270 милиона евро.
Предвижда се през 2006 г. да се създаде Център за
реагиране при спешни случаи, който да обединява в
себе си полицията, социалните служби, здравните
служби, пожарната служба, спасителните оперативни
части във Финландия.
Франция МВР – отговаря основно за осигуряване на Съгласно планът
гражданската защита. Дирекцията за защита и “Вигипират” от
обществена сигурност подготвя и мобилизира 1978 г.,е възможно
националните и местните структури в случай на мобилизирането на
необходимост. В Дирекцията функционира полицията и
Междуправителствен оперативен център, който военните (войници
осигурява наблюдение върху спасителните операции и жандармерия) при
и координира използването на ресурсите в случай на спешни случаи. При
137
държава Органи и правомощия други
бедствие. Центърът разчита при осъществяването на биологични,
дейността си на 7 отбранителни зони и техните химични и други
респективни между-регионални центрове и 4 атаки в сила е
оперативни логични звена да предоставят логистична планът “Пиратокс”.
и материална подкрепа.
Чехия МВР – отговаря за гражданската защита, като на
практика дейността се ръководи от Главна Дирекция
“Противопожарна охрана”. Тя има 14 отдела, като
регионалните й подразделения осъществяват
дейността на местно ниво. Регионалните пожарни
бригади отговарят за 85 териториални секции.
Всички пожарникари преминават специализирано
обучение, включително по радиационна отбрана и
опасни субстанции.
Държавна служба по ядрена безопасност, Кризисен
център
Армията – може да оказва помощ при местни мисии
за гражданска защита.
Унгария МВР – осъществява дейността по гражданската
сигурност чрез Генералната дирекция за гражданска
отбрана, която контролира и националната
щабквартира на пожарната охрана и гражданската
отбрана.
На регионално ниво – председателите на областните
съвети, в рамките на техните правомощия, а на
местно ниво – кметовете организират и контролират
задачите свързани с гражданската отбрана.
Швеция МО координира правителствените служби в случай За 2005 г. са
на бедствие, авария или атака. Агенцията за предвидени 18,3
управление на спешни случаи, основана 2002 г. милиона евро за
отговаря за координиране дейността по подготовка мерки за гражданска
на обществеността за преодоляване на спешни защита за
случаи, аварии или бедствия. Агенцията предоставя биологични или
помощ на областните и общински центрове и други радиологични атаки
органи за извършване на тяхната от общ бюджет 207
дейност.Обикновено със спешните случаи се милиона евро.
занимават органите на регионално и/или местно ниво
и само когато случаят излиза извън техните
възможности се включват централните звена.
През 2002 г. в Швеция се провеждат значителни
промени, съгласно правителствено постановление
относно готовността и сигурността на обществото. В
резултат на това се създава нова Шведска агенция за
управление на спешни случаи. Основни задачи на
тази агенция са планирането на подготовката за
реагиране при сериозни спешни случаи в мирно
време и за повишаване нивото на системите за
сигнализиране. На общините и кметствата са
предоставени значителни правомощия и носят
138
държава Органи и правомощия други
съществена отговорност.
Швейца- Гражданската защита се осъществява от Силите за
рия гражданска защита, военен орган, който се състои от
(специален цивилни граждани от мъжки пол на възраст между 20
случай от и 50 години. Предимство на военната система освен
Европа) многочислеността и екипировката е, че уменията и
опита, натрупани във въоръжените сили могат да се
използват максимално. Във Силите могат да участват
и редица доброволци.
139
защита. Тук се намират Служба на националните лаборатории и
Агенцията по напреднали изследователски проекти;
140
стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа, както и в по-широката Европейска
и Евроатлантическа зона. Международното сътрудничество в сферата на
гражданската защита има и определени геополитически измерения, особено във
връзка с активизиращото се участие на евроатлантическите структури в
обезпечаването на сигурността в Черноморския и Каспийския регион.
141
осъществява с Хуманитарната агенция на ЕС (ECHO – European Community
Humanitarian Office) и с Комитета по гражданска защита на SCEPC (Senior Civil
Emergency Planning Committee).
142
Глава 5. Алтернативни варианти на системата за защита
на населението и инфраструктурата
В Глава 1 е представена методологията за разработване, оценка и избор
на алтернативите. Изследователският колектив формулира следната мисия на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура:
Мото:
25
По отношение на инфраструктурата функцията “мониторинг” се реализира само по
отношение на тази, дефинирана като критична.
26
Тази формулировка на целта позволява да се прилагат методи за количествена оценка
и оптимизация.
143
2. Икономически: Ресурсна ефективност (кпд) на системата за защитата и
сигурността на гражданите; ниво на разходите за поддържане на
способностите; цена на трансформацията при реализиране на избрана базова
алтернатива; балансиране на ресурсите по очакваните рискове; балансиране
на разходите по участниците в защитата на населението и критичната
инфраструктура (на отговорностите за финансиране между държава, местни
бюджети, неправителствени организации, частен бизнес (например
оператори на критична инфраструктура и услуги), застрахователни
компании, граждани и юридически лица)
144
- намаляване на уязвимостта27 и други видове превенция28.
Естествено, стремежът е системата за притежава пълният набор от тези
способности, т.е. създаването, анализът и изборът на алтернативите трябва да са
такива, че системата за защита на населението и критичната инфраструктура да
притежава посочените способности по отношение на възможно най-пълното
множество от рисковете, описани в глава 2.
27
По принцип, като един от резултатите на систематизирани усилия за мениджмънт
(“разсейване”) на рисковете.
28
Доколкото това е технически възможно и целесъобразно от ресурсна гледна точка.
29
Най-общо, под “тесен” обхват разбираме всички рискове и заплахи, свързани с
природни бедствия, промишлени и други аварии и катастрофи с антропогенен характер (във
връзка с преднамерени или непреднамерени човешки действия). Под “широк” обхват разбираме
всички рискове и заплахи за сигурността на гражданите, обществото и държавата.
145
Таблица 11. Гранични алтернативи на системата
Обхват /рискове
No способности, Структура Организация Партньорство
задачи/
1. широк централизирана ведомствена силно
2. широк централизирана ведомствена слабо
3. широк централизирана междуведомствена силно
4. широк централизирана междуведомствена слабо
5. широк децентрализирана ведомствена силно
6. широк децентрализирана ведомствена слабо
7. широк децентрализирана междуведомствена силно
8. широк децентрализирана междуведомствена слабо
9. тесен централизирана ведомствена силно
10. тесен централизирана ведомствена слабо
11. тесен централизирана междуведомствена силно
12. тесен централизирана междуведомствена слабо
13. тесен децентрализирана ведомствена силно
14. тесен децентрализирана ведомствена слабо
15. тесен децентрализирана междуведомствена силно
16. тесен децентрализирана междуведомствена слабо
Голяма част от реалистичните варианти обаче ще съответстват на
междинни значения на генериращите променливи по съответните цели, поради
което по-долу се прави по-подробен анализ на предложените основни “оси”, по
които се “разполагат” възможните алтернативи:
146
нападения). Затова към сегашния обхват на ДА “Гражданска защита” може да се
включат:
- Управление/мениджмънт на кризисни ресурси, в т.ч. на т.нар.
“военновременни” запаси и резерви;
- Интеграцията на системата за управление, покриваща системата за
спешни повиквания (тел. 112 ) и неспешни повиквания (тел. 115?);
- Интеграция на системата за управление, покриваща всички рискове
от глава 2, включително гарантиране на информацията и защита на
критичната инфраструктура със съответните системи за наблюдение,
ранно предупреждение и оповестяване;
- Стратегическо планиране по рискове и способности;
- Защита на български граждани при катастрофи, бедствия и аварии в
чужбина;
- Разширени международни ангажименти за оказване на помощ при
природни бедствия и крупни промишлени аварии и катастрофи;
- Планиране и подготовка на учения по реагиране в изброените
основни и допълнителни области.
Това води до преход от тесен към разширен обхват на границите на
система за гражданска сигурност. Крайната стъпка е широк обхват, когато се
покриват всички рискове/опасности, способности и съответно изпълнявани
задачи извън стеснените такива по отбраната, обществения ред и сигурност,
разузнаване/контраразузнаване, сигурност на VIP персони, защитени
комуникации, оставащи в тясно специализирани елементи на същинския сектор
за сигурност, както и въпроси по безопасността, намиращи се сега в
министерства за екологията, транспорта и съобщенията, земеделието и горите и
др.
Възможни модели:
- 2А30. Напълно централизирана организация (всички “сили и средства”
се дислоцират на едно място в страната; решенията за използването
им и управлението им се извършват централно) – това съдържание се
влага в термина “централизирана” система в разглежданите тук
алтернативи;
- Поддържат се няколко “регионални” структури/отряди;
- Всяка област има “структура” (нещо подобно има в момента);
- Всяка община има “структура”;
- Всяко населено място и за всеки “обект от критичната
инфраструктура” има “структура”;
30
Индексът “А” или “Б” е за обозначаване на граничен случай
147
- 2Б. Всяко населено място и за всеки “обект от критичната
инфраструктура” има “структура” и слаби йерархични връзки между
териториалните структури.
Последните четири възможности определят съдържанието на
подварианти на “децентрализирана” система.
Гранични случаи:
31
При който централизиращото ведомство може да има или да няма териториални
структури.
148
полигони, складова база, отделни видове технически средства и
оборудване; единно обучение;
– няколко организации, които координират плановете си за
действие в кризисни ситуации и функционират в рамките на
интегрирана система за мениджмънт, включително и чрез текущ
контрол на изпълнението на решенията относно развиваните
способности, осигуряване, подготовка и т.н., и, евентуално,
централизирано управление на доставките на ново оборудване,
например чрез административна структура в подчинение на
“силовия вицепремиер”.
– (граничен 3Б). Една напълно централизирана структура в три
подварианта:
– на основата на Министерството на отбраната;
– на основата на Министерството на вътрешните работи;
– на основата на структурите към министъра без портфейл и
ДА “Гражданска защита”.
С изключение на последния случай всички останали са с
“междуведомствена” организация на системата.
32
Известно в чуждестранната литература като “public-private partnership”.
149
Въпросът за ясното разграничаване на операциите за гражданска
сигурност от операциите за вътрешна сигурност и обществен ред е
труднорешим. Това важи особено за рискове, свързани с тероризъм, граждански
сблъсъци, безредици и операции по ограничаване на нелегалната миграция. На
практика в тази сфера е възможно да се получи припокриване на функции на
системата за гражданска сигурност и системата за вътрешна сигурност и
обществен ред (институционализирана основно в рамките на МВР). Естествен е
стремежът такова припокриване да не се допусне. В тази връзка от особено
значение са процесите на трансформация на МВР, както и първите практики по
прилагане на Закона за управление при кризи. Тези най-общи съображения
отдават предпочитания на алтернативите с междуведомствена координираща
структура в центъра на мрежа от партньорски организации. Друг аргумент в
тази посока е, че системата за реагиране при кризи, съгласно ЗУК, трябва да
включва следните звена:
150
търговски дружества, които желаят или по закон са задължени да участват в
операции за обезпечаване на гражданската сигурност.
33
Концептуализацията на този въпрос излиза извън рамките на настоящото изследване.
151
При тези хипотези изследователският колектив разглежда детайлно
следните шест базови алтернативи (вж. Таблица 12), разположени по осите
“ведомствена – междуведомствена организация” и “обхват на рискове, задачи и
способности”.
152
– недостатъчно ефективен модел на командните взаимодействия и
разпространението на командната информация, т.е. промяна на
досега използваните йерархични модели за обмен на информация и
съгласуване на решения и действия;
34
Други необходими стъпки са разгледани в следващата глава.
153
към областните управители и кметовете на общини, както и силите за
реагиране при кризи.
154
системи). Освен това, предполага се, че те ще координират разработването на
нормативни документи за използване на “силите” и средствата (устави,
инструкции и други подзаконови регламентиращи документи) и решенията си
за дислокация на “сили” и средства, ще използват съвместно учебни полигони,
складова база, отделни видове технически средства и оборудване, ще прилагат
единни изисквания към обучението и подготовката и дори ще ползват
координирано образователни и научно-изследователски ресурси. Така
практически те ще функционират в рамките на интегрирана система за
мениджмънт, включително за текущ контрол на изпълнението на решенията
относно развиваните способности, за осигуряване, подготовка и доставки на
ново оборудване. “Разширен” обхват на рискове и способности при тази
алтернатива означава разширяване на сегашния обхват на ДА “Гражданска
защита” с включване на нови рискове, способности и дейности, разгледани по-
горе при описание на осите.
155
Изграждането на ново Министерство на гражданската сигурност в най-
голяма степен отговаря на оформянето на интегриран сектор за сигурност в
България и на негов отделен “трети стълб”. Като отделно министерство,
Министерството за гражданската сигурност ще запълва празнината между
системата за национална сигурност (на макрониво) и системата за защита на
населението и инфраструктурата (на микрониво). Едно ново Министерство на
гражданската сигурност дава възможност за покриване на по-широк спектър от
рискове, и заедно с това позволява по-активно гражданско участие чрез
доброволни военизирани формирования, чрез структурите на гражданското
общество (НПО) и чрез бизнеса. “Разширен” обхват на рискове и способности
при тази алтернатива означава разширяване на сегашния обхват на ДА
“Гражданска защита” с включване на нови рискове, способности и дейности,
разгледани по-горе при описание на осите.
156
a.) пазарната среда на обществено развитие;
4. Мениджмънт:
157
4. Оценяване и ранжиране на базовите алтернативи
Оценката и ранжирането на тези три базови алтернативи е направена с
експертната система Expert Choice базирана на метода – аналитичен
йерархичен процес (Analytic Hierarchy Process, AHP), посредством която се
отчетени мненията на експерти от ДА “Гражданска защита”, МО, МВР,
Президентство, Народно събрание, Правителство. Критериите и подкритериите,
по които е извършена оценката и ранжирането са дадени в Таблица 13.
Критерии и подкритерии
1 Възможност за сътрудничество (партньорство)
1 Способност за международно сътрудничество
Степен на участие и отговорност на бизнеса и неправителствения сектор в осигуряването
2 на гражданската сигурност
3 Очаквана степен на обществена поддръжка
Ресурсна ефективност (к.п.д.) на системата за защитата и сигурността на
2
гражданите
1 Ниво на разходите за поддържане на способностите
2 Цена на трансформацията при реализиране на избрана базова алтернатива
3 Балансиране на ресурсите по очакваните рискове
Балансиране на разходите по участниците в защитата на населението и критичната
4 инфраструктура
Възможност (капацитет) за техническо и технологично усъвършенстване
3
на системата
Подобряване на връзките и информационните потоци между участниците в защитата на
1 населението и критичната инфраструктура
2 Предпоставки и нагласи за технологично обновление и иновации на системата
3 Степен на използване на комуникационни и информационни технологии
4 Степен на оперативна съвместимост между партньорски организации
5 Ефективно взаимодействие с академичния сектор
4 Възможност за социален маркетинг
Степен на мотивацията на участващите в сферата на защита на населението и критичната
1 инфраструктура
2 Степен на обхват на гражданите ангажирани в структурите на системата
3 Възможност за самоорганизация на граждански общности
4 Възможност за обучение на населението
5 Осъществяване на стратегическо планиране
1 Участие в изработването на национална стратегия на сектора на сигурността
2 Планиране с МО и МВР
3 Взаимодействие с частния и публичния сектор
4 Взаимодействие с академичния сектор
158
За целите на трансформацията важно значение има и цената на прехода,
която се разглежда като допълнителен критерий при избор на краен вариант или
формиране на план за трансформация, при който последователно се реализират
различни конкретни стъпки.
Алтернатива
Междуведомствен
мениджмънт и оперативно
управление (максимална
Усъвършенствана междуведомствена Министерство на
оперативна координация, гражданската
координация предпоставка за сигурност
интегрирана защита на
населението и критичната
инфраструктура)
Обобщена
оценка на
експертите с
помощта на 0.192 0.420 0.387
EXPERT
CHOICE
159
3. големи са очакванията за приемане и приложение на Закона за
управление при кризи, резултатите от което ще са ключови за избор
на следващите стъпки;
160
Глава 6. Основни стъпки на трансформацията на
системата за защита на населението и
критичната инфраструктура
Основните стъпки ще се разделят на две главни части:
1. Инвариантни стъпки
35
Развитие на нормативната база
- Разработване и приемане на концепция за системата за защита на
населението и критичната инфраструктура (системата за гражданска
сигурност)36;
- Разработване и приемане на стратегия за развитие на системата за
защита на населението и критичната инфраструктура (системата за
гражданска сигурност)37;
- Разработване на нормативна база за развитие на публично-частното
партньорство при защита на населението и критичната
инфраструктура – на централно ниво, на местно ниво, в създаването и
поддържането на специализирани способности и средства;
- Създаване на всеобхватна нормативна основа, регламентираща
защитата на критичната инфраструктура;
- Създаване на специализирана нормативна база относно защитата на
критичната информационна инфраструктура.
Отговорна институция за изпълнението на тази стъпка е Народното
събрание; вносител – Министерски съвет; отговорен за разработването на
35
Повечето от изброените в тази глава стъпки предполагат създаване на нова или
адаптиране на съществуваща нормативна база. По-долу в тази част са отделени стъпки,
свързани с приемане на концептуално нова нормативна база.
36
При определени условия, най-важните от които са парламентарната санкция и
широкото публично обсъждане, документ от типа на “Бяла книга за гражданска
сигурност/защита” може да изиграе ролята на концепция.
37
Очаква се стратегията да определя роли, отговорности и основни принципи на
взаимодействие между главни оперативни компоненти (отчитайки степента на готовност) на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура, в това число на “сили за
бързо реагиране” на национално равнище, усилване, силите на местно равнище (потенциала на
местните власти и съответни граждански организации, например “цивилна гвардия”), органите
за защита на критичната инфраструктура, с особено внимание на органите за защита на
критичната информационна инфраструктура и др. (за по-подробно описание вж. Глава ??).
Възможно е това да стане чрез три отделни стратегии: (1) за развитие на системата за защита на
населението и критичната инфраструктура като цяло; (2) за защита на критичната
инфраструктура; и (3) за защита на критичната информационна инфраструктура.
161
проект(и): Съвета по сигурността към МС (или ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска
защита”.
162
информационни системи) за защита на критичната инфраструктура, в
това число на критичната информационна инфраструктура;
Научна поддръжка
• Разработване на модел, структуриращ необходимите способности за
защита на населението и критичната инфраструктура по рискове и
задачи, от една страна, и осигуряваща организация (второто зависи от
избраната алтернатива);
• Разработване на модел на критичната инфраструктура и анализ с цел:
o Оценка на взаимозависимости между инфраструктури и по нива;
o Идентифициране на критични обекти и зависимости;
o Анализ на уязвимостта към случайни и преднамерени
въздействия;
o Оценка на алтернативни предложения за повишаване на
робастността на инфраструктурата, в това число анализ по
критерия “цена–ползи”38;
• Разработване на модел на критичната информационна инфраструктура,
оценка на уязвимости, взаимозависимости и риск;
• Оценка на възможностите и разработване на концепция за използване на
безпилотни летателни апарати в системата за защита на населението и
критичната инфраструктура.
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е: СС при МС
(ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска защита” и МОН
Технологично усъвършенстване
• Усъвършенстване на Националния център за управление при кризи
(уточняване на информационни системи, системи за поддръжка
вземането на решения; комуникационно осигуряване и др.);
• Изграждане на Център за събиране, обработка и разпространение на
космическа и аерокосмическа информация;
• Участие в развитието на националната система39 за наблюдение на
радиационната, химическата, биологичната и бактериологична
обстановка;
38
Алтернативните предложения могат да включват повишаване на защитеността
(например чрез засилена охрана) на отделни обекти, резервиране на съответните компоненти/
функционални вериги, подготовка на алтернативни източници на функцията/услугата и др.
39
При хипотезата, че използваната понастоящем ведомствена система “Преслав” ще
стане основа за създаването на национална система. Оператор на тази система ще е съответната
структурта за “гражданска сигурност” в зависимост от избраната алтернатива.
163
• Внедряване на пакети от модули за полево управление при извънредни
ситуации.
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е Съвета по
сигурността при МС (ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска защита”.
164
• Изменение/адаптиране на нормативната база за защита на населението и
критичната инфраструктура в зависимост от избраната алтернатива;
• Дефиниране на единни изисквания за подготовка на участниците в
системата за защита на населението и критичната инфраструктура, в това
число за провеждане на съвместни учения (при избор на базова
алтернатива 2 или 3).
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е СС при МС
(ПКЗНБАК) и ДА “Гражданска защита”.
Управленски
• Разработване на План за трансформация с цел реализиране на
избраната алтернатива;
• Разработване на единни процедури за управление на силите и средствата
за защита на населението и критичната инфраструктура (при избор на
базова алтернатива 2 или 3);
• Последващо адаптиране на националния план (плановете) за действие в
кризисни ситуации;
• Разработване и внедряване на процедура за оперативно планиране с
краен резултат – единен план (или набор от съгласувани планове) за
управление на силите и средствата и определяне на необходимите
степени на готовност за защита на населението и критичната
инфраструктура (при избор на базова алтернатива 2 или 3);
• Разработване и внедряване на единни процедури за програмно
управление на ресурсите за защита на населението и критичната
инфраструктура (при избор на базова алтернатива 3);
• Разработване и внедряване на единни процедури за управление на
аквизицията (технологичното усъвършенстване) на организациите от
системата за защита на населението и критичната инфраструктура (при
избор на базова алтернатива 3);
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е СС при МС
(ПКЗНБАК).
Организационни
• Създаване и окомплектоване на органи от системата за защита на
населението и критичната инфраструктура.
Отговорната институция за изпълнението на тази стъпка е СС при МС
(ПКЗНБАК).
165
Глава 7. Сегашно положение и предложения за
усъвършенстване на нормативната уредба в
сферата на гражданската сигурност
Анализът на действащата нормативна уредба включва исторически
аналитичен преглед на периода 1978–2001 г., анализ на настоящото положение
и предложения за усъвършенстването на правна уредба.
166
.1.1. Гражданска отбрана
1. Законът за подпомагане при обществени бедствия40, разпределя
отговорностите, свързани с преодоляване последиците от възникването на
обществени бедствия между различни ведомства в зависимост от техните
функционални задължения. Така се оформят три основни области на
отговорност:
- за борба с бедствията за запазване и спасяване на застрашени и
пострадали лица и имущества;
- за здравно-медицинска помощ при обществени бедствия;
- за даване на първа социална помощ при обществени бедствия.
По този начин законът очертава и обхвата на защитата при възникване на
обществени бедствия:
167
здравеопазването при съдействието на Българския червен кръст и обществените
организации. В случая следва също да се приеме, че посочените организации са
длъжни да оказват такова съдействие на министерството на здравеопазването.
168
.1.2. Гражданска защита
След промените през 1989 г. с решение на Министерския съвет № 419 от
1991 г. организацията е била преименувана от Гражданска отбрана на
Гражданска защита, но се е запазила подчинеността й към Министерството на
отбраната. Промяната във функциите и задачите на Гражданската защита обаче
стават постепенно.
.1.3. Изводи
Направеният исторически преглед на развитието на нормативната уредба
на Гражданската отбрана и Гражданската защита в периода 1978–2001 г. налага
следните изводи:
169
отбраната и въоръжените сили на Р. България предвижда, че Народното
събрание осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на
военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на
хуманитарни задачи при бедствия и аварии.
170
бедствия (чл. 61 от Конституцията на Р. България 41). Конституцията не дава
определения за понятията “природни бедствия” и “други бедствия”. Въпреки
това може да се направи извод, че първото понятие се схваща от законодателя в
общоизвестния смисъл, докато второто следва да се разбира в по-широк смисъл
– като състояние предизвикано и от човешки действия, към които могат да се
причислят например последиците от терористичен акт.
41
Обн. ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г.
42
Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., с изм. и доп.
43
Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., с изм. и доп.
171
.2.1.2. Министерски съвет
ЗОВС възлага на Министерския съвет функции по организиране на
дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за
бедствия и аварии (Чл. 32, т. 15). Законът обаче не указва, каква да бъде
формата на това дежурство и в кои случаи.
44
Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията, Министерският съвет осигурява
обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната
администрация и на въоръжените сили.
45
Обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г., с изм. и доп.
172
.2.1.4. Областни управители и кметове
ЗОВС предвижда също така, че областните управители и кметовете на
общините осъществяват подготовката на икономиката и населението на
административно-териториалните единици за бедствия и аварии, като
осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при бедствия и аварии (Чл. 51,
ал. 1, т. 2). Те са и непосредствените органи, които организират и ръководят
осъществяването на мероприятията за защита на населението и националното
стопанство при бедствия и аварии (Чл. 51, ал. 1, т. 6).
.2.1.6. Изводи
От направения анализ се установява, че влезлият в сила през 1996 г.
ЗОВС за първи път ангажира пряко Министерството на отбраната с участие на
своите сили и средства при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-
спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и
опасни замърсявания. Видно от действащия преди това Закон за всеобщата
военна служба в Народна Р. България46, въоръжените ни сили не са били
натоварени с такива функции.
46
Обн., Изв., бр. 13 от 1958 г., отм.
173
.2.2. Закон за Министерство на вътрешните работи
Приетият през 1997 г. Закон за Министерството на вътрешните работи 47
възлага на МВР като цяло и на отделни негови служби функции във връзка с
оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии. Съгласно
чл. 7, т. 9 от закона, една от основните дейности на МВР е оказване на помощ
при стихийни бедствия и производствени аварии.
Изводи
Сравнен със ЗОВС, Законът за МВР предоставя в по-ограничен обем и на
по-малко на брой органи правомощия във връзка с гражданската защита.
47
Обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., с изм. и доп.
174
възможност съществува, предвид текстовете на чл. 1, ал. 2, и чл. 23, ал. 1, т. 2,
които предвиждат възможност за взаимодействие на МВР с други държавни
органи, свързани с дейността на министерството.
48
Обн., ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г.
49
Обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г., с изм. и доп.
175
защитата на населението при бедствия и аварии и отговаря за спазването на
обществения ред.
50
Обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г., с изм. и доп.
51
Обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г., с изм. и доп.
52
Обн., ДВ, бр. 35 от 10.04.2001 г.
53
Обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.1999 г.
54
Обн., ДВ, бр. 42 от 5.05.1999 г.
176
.2.3.4. Закон за безопасно използване на ядрената енергия
Законът за безопасно използване на ядрената енергия 55 създава
задължение за специализираните държавни органи по гражданска защита
разработването, поддържането и координацията по изпълнението на т.нар.
външен авариен план, който регламентира зоните за аварийно планиране и
определя действията на компетентните органи за защита на населението,
имуществото и околната среда в случай на авария. Външният авариен план се
приема с решение от Министерския съвет по предложение на специализираните
държавни органи по гражданска защита, създадени със закон или с акт на
Министерския съвет. Такива към момента са Държавната агенция “Гражданска
защита” и Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и
катастрофи.
177
Въпреки това обаче законът съдържа и текстове отнасящи се до управлението
на кризисни ситуации, причинени от водата и нейните агрегатни състояния.
Законът разграничава защитата на оперативна и постоянна.
56
Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.
57
Обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2003 г.
178
членовете му. В зависимост от мащабите на произшествието управлението на
силите и средствата на НСПАБ се осъществява от ЦОЩ и/или от щабовете на
териториалните звена.
58
По-горе бе посочено, че макар ЗПОБ да действа към момента, той е приет през 1948 г.
179
(гражданска сигурност) да се укаже изрично, че държавните органи на страната
ни са длъжни, при изготвяне на националната нормативна уредба и планове за
действие при извънредни ситуации, да съвместяват тези актове и планове с тези
на съседните нам държави.
180
3. Анализ на системата от държавни органи и
организации, притежаващи отделни правомощия
за действие в случаи на кризисни ситуации
Действащата нормативна уредба по пряк или косвен начин предвижда
правомощия във връзка с извънредни ситуации и на отделни държавни органи и
организации извън системата на ДА “Гражданска защита”, МВР и МО.
Направеното по-долу изброяване не е изчерпателно, а обхваща по-важните
държавни органи и организации.
4. Министерство на здравеопазването
1. Съгласно Устройствения правилник на Министерството на
здравеопазването59 министърът на здравеопазването да организира
денонощно дежурство за поддържане готовността на администрацията на
министерството и оповестяването му при стихийни бедствия и аварии, както
и за участието на здравната мрежа при стихийни бедствия и аварии (чл. 5, т.
9).
59
Обн., ДВ, бр. 105 от 1999 г., с изм. и доп.
60
Обн., ДВ, бр. 10 от 4.02.2000 г., с изм. и доп.
181
6. Сред по-важните задължения на министъра на транспорта и съобщенията са
да осигурява провеждането на държавната политика в областта на
гражданско-аварийното планиране в транспорта и съобщенията и
автоматизирането на дейностите, свързани с управлението в условията на
кризи от различен характер, като отговаря за състоянието и готовността на
изградените центрове и пунктовете за управление при кризи от различен
характер; организира денонощно дежурство, събира и анализира
информация за рисковите фактори и обекти и за възникналите аварии,
бедствия и катастрофи, участва при формирането и провеждането на
държавната политика по използването на далекосъобщителната мрежа и
радиочестотния спектър при кризи от различен характер.
61
Обн., ДВ, бр. 26 от 21.03.2003 г., с изм. и доп.
182
7. Министерство на околната среда и водите
10. Министерството координира дейността с други ведомства по
предотвратяване на големи аварии с опасни химични вещества, а така също
и за ограничаване на последствията от тях62. Съгласно Устройствения
правилник, министерството предоставя информация относно настъпило
замърсяване или увреждане на околната среда, а при стихийни бедствия,
производствени аварии и пожари осведомява обществото за предприетите
мерки за тяхното ограничаване и отстраняване и за изискванията към
поведението на гражданите, както и за наличието на непосредствена
опасност от съществено замърсяване или увреждане на околната среда.
8. Министерство на финансите
11. Чл. 22, т. 18 от Устройствения правилник на Министерството на финансите 63
предвижда, че министерство чрез дирекция "Държавни разходи" участва в
разпределянето и контрола по разходването на средствата за
предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и
крупни производствени аварии.
9. Агенция "Митници"
14. Съгласно чл. 722 от Правилника за прилагане на Закона за митниците 65, в
случаи на бедствия Агенция "Митници" съдейства за по бързото пропускане
през митническите пунктове на стоки, предназначени за пострадали от
бедствия.
62
Чл. 22, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и
водите (Обн., ДВ, бр. 104 от 1999 г.)
63
Обн., ДВ, бр. 42 от 9.05.2003 г., с изм. и доп.
64
Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредбата, средствата на фонд "Укрепване на здравето" се
използват за противоепидемична и профилактична дейност при масови епидемии, природни
бедствия и други извънредни ситуации;
65
Обн., ДВ, бр. 149 и бр. 150 от 1998 г.
183
10. Държавна агенция "Държавен резерв и
военновременни запаси"
15. В съответствие със Закона за държавните резерви и военновременните
запаси66 ДА "Държавен резерв и военновременни запаси" осигурява
потребностите на националното стопанство и населението от основни
суровини, материали, горива, хранителни продукти, лекарства и болнично-
домакинско имущество при кризисни ситуации - природни бедствия, аварии,
катастрофи, епидемии, както и при положение на война, военно или
извънредно положение и други се осигуряват от държавния резерв.
66
Обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2003 г.
67
Обн., ДВ, бр. 118 от 20.12.2002 г.
68
Обн. ДВ, бр. 87от 29.09.1995 г.
184
13. Изводи
19. Анализът на установената в нормативните актове структурата на
държавните органи, които имат задължения в случаи на кризисни
ситуации сочи, че те могат да се разделят на три групи:
185
Полицията. От тук следва, че при сега съществуващата система от
органи, натоварени с грижата за защита на населението при бедствия,
аварии и катастрофи по нормативен път на тези служби трябва да се
предоставят по широки правомощия за първоначално реагиране.
Впоследствие пристигналите поделения на Гражданска защита могат
да поемат ръководството.
69
Вж. Закон за автомобилните превози – чл. 6, ал. 2, т. 2, Закон за лекарствата и
аптеките в хуманната медицина – чл. 61, ал. 1, т. 4, Закон за убежището и бежанците – чл. 53, т.
7 и др.
70
Трябва да се отбележи, че в Наредба № 8 от 1993 г. за физическа защита на ядрените
съоръжения и ядрения материалр § 1, т. 18 е дадена и легална дефиниция на понятието
"извънаредни ситуации", но тази дефиниция е приложима само в рамките на Наредба № 8.
71
Вж. например Наредба № 9 от 1997 г. за общи правила за управление на дейността по
осигуряване нa безопасността и опазване здравето на работещите в мините, Наредба № 10 от
1993 г. за набиране и разходване на средствата по фонд "Здравна профилактика" към
Министерството на здравеопазването.
186
явления имат негативен характер, тъй като поради своя характер те са
съпроводени с промяна на установения ред, с обичайния ход на нещата.
187
съществува в Наредба № 53 от 2.07.2004 г. за условията и реда за постигане на
сигурността на корабите и пристанищата (вж. Приложение № 2, т. 9).
72
Вж. напр. ПМС № 34 от 2003 г. за финансиране на неотложни дейности, свързани със
защитата на населението при бедствия и аварии (Обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г.), а така също и ПМС
№ 212 на МС от 1993 г. за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при
привеждане от мирно във военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени
аварии (Обн., ДВ, бр. 98 от 1993 г., с изм. и доп.)
73
Вж. например чл. 99, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (Обн., ДВ, бр.
113 от 1998 г., с изм. и доп.)
74
Вж. например чл. 36а от Правилника за организацията и дейността по
предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (Обн., ДВ,
бр. 13 от 3.02.1998 г., с изм. и доп.)
75
Вж. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 5 от 2000 г. за възстановяване на данък върху
добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства,
представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (Обн.,
ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., с изм. и доп.)
76
Вж. напр. чл. 12, ал. 1, т. 7 от Наредба № 3 от 31.05.1996 г. за аварийно-спасителното
осигуряване на полетите в гражданските летища (Обн., ДВ, бр. 57 от 5.07.1996 г.)
188
Никъде в нормативните актове обаче не се определя, че
производствената авария може да възникне и на територията на съседна
държава.
.14.5. “Бедствие”
Понятието "бедствие" е сред основните понятия в разглежданата материя
и се среща в редица нормативни актове 78. Дефинирано е почти по един и същи
начин в Закона за държавните резерви и военновременните запаси и в
Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на
последствията при бедствия, аварии и катастрофи.
77
Обн., ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г.
78
Вж. например чл. 61 от Конституцията на РБългария,
189
селища и околии или части от тях, или пък цялата територия на държавата или
част от нея” (чл. 1от ЗПОБ).
.14.6. “Авария”
Терминът “авария” има легална дефиниция в Закона за държавните
резерви и военновременните запаси и в Правилник за организацията и
дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия,
аварии и катастрофи. И двата акта определят аварията като внезапна
технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със
спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, пожари,
замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за здравето и
живота на населението. Без значение е източника на повредата – естествен или
човешко действие, нито дали повредата е предизвикана умишлено, по
непредпазливост или случайно. Последиците отново са свързани с увреждане на
стопански интереси или живота и здравето на населението.
.14.7. “Катастрофа”
Съгласно Правилника за организацията и дейността по предотвратяване
и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи
"Катастрофа" е внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви,
наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи
незабавна локализационна, спасителна и непосредствена възстановителна
намеса в широк мащаб. Почти по същия начин е определена катастрофата и от
Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Специфично за
катастрофата е характерът на последиците, които изискват незабавна намеса и
възстановителна интервенция.
190
провеждане на мероприятия за намаляване на загубите и ликвидиране на
последствията.
191
Ето защо е необходимо да се предвиди нормативно задължение за
националното радио и телевизия, а така също и за частните електронни медии, в
случаи на извънредна ситуация да спазват определено информационно
поведение и да съгласуват информациите и данните за ситуацията с ДА
“Гражданска защита” преди излъчването на информацията.
79
Обн., ДВ, бр. 77 от 10.09.1996 г., с изм. и доп., отм. ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.;
80
В тази връзка вж. и Указ № 271 от 1.08.1996 г. за връщане за ново обсъждане в
Народното събрание Закона за радиото и телевизията и мотивите към него. Издаден от
Президента на РБ, обн., ДВ, бр. 68 от 9.08.1996 г.
81
Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г., с изм. и доп.;
82
Съгласно този текст, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да
се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се
ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани.
192
На второ място, съществуването на такова предвиждане би имало
превантивен ефект с оглед предотвратяване на нарушенията на въведените
ограничения.
83
Обн., ДВ, бр. 34 от 13.04.1999 г., изм. и доп.
84
Издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в
сила от 10.08.2004 г.
193
Необходимо е, такива нормативни актове да се предвидят и за учениците
в основните и средни училища, както и за студентите.
194
рискове, задачите и способностите, както и формите и способите на участие на
гражданските организации, търговските дружества и отделни лица в процеса на
осигуряване гражданската защита. Приложим е и друг похват – бланкетно чрез
посочване на съществени белези да се дефинира приложното поле на акта по
отношение разглежданите параметри, така че при всеки конкретен случай да е
налице правен критерий за тяхната определяемост и приложимостта на
нормативния акт.
195
3.4. - множество норми и разпоредби, разпръснати в различни
нормативни актове, които уреждат отделни функции и правомощия на различни
държавни и местни органи на власт, и
196
за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на
последствията при бедствия, аварии и катастрофи. Такова дублиране на
понятия, въплътени в различни термини, не бива да се допуска.
197
гражданската сигурност, който в дейността си се подпомага от централна
административна структура – министерство.
198
В зависимост от възприетата концепция за участие в процеса на
гражданската сигурност на доброволни формирования въпросът за тяхната
организация, статут, управление, условия и ред за действие, също могат да се
регламентират отделно, например със Закон за националната (гражданската)
гвардия или Закон за доброволните граждански формирования.
199
Заключение: Трансформация и интеграция на
системата за гражданска сигурност
Към настоящия момент системата за защита на населението и критичната
инфраструктура е организирана на базата на паралелно развитие на относително
самостоятелни, често непълно координирани структури в различни
министерства и ведомства, органите на местната власт, неправителствени
организации.
200
как тя ще се интегрира в сектора за сигурност като цяло в процеса на
неговото трансформиране при интеграцията в НАТО и ЕС.
201
Тези направления са критични и за прилагане на Закона за управление
при кризи дори във вида му, представен в Народното събрание. Особен акцент
пада върху следните въпроси за разработка:
- Национален план за управление при кризи;
- Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на
национално опасните обекти;
- Годишен национален план за действие по защита на критичната
инфраструктура и на национално опасните обекти;
- Национален план за организирано извеждане на населението и
разсредоточаване на материалните и културни ценности;
- архитектура и план за изграждане на Национална система за ранно
предупреждение;
- архитектура и план за изграждане на Национална система за
оповестяване;
- архитектура и план за изграждане на надеждна комуникационно-
информационна инфраструктура на националната система за реагиране
при кризи;
- архитектура и план за изграждане на Национална система за реагиране
при кризи като цяло.
202
Приложения
203