You are on page 1of 105

Слънчев летопис

Solar Chronicle
Crónicas solares

Radka Shiderska-Falk
“Solar Chronicle” by Radka Shiderska-Falk
Pax Publishing Ltd.
www.paxpublishing.com

© Author: Radka Shiderska-Falk, Los Angeles 2010


© English Version: Bogdan Atanasov
© Versiones directas del búlgaro: Reynol Pérez Vázquez
© Illustrations: Teodora Atanasova

ISBN 978-954-9403-09-1

2
Съдържание:
Реката 15
Кучето 19
Дълголетие 23
Денят 27
Утринна мелодия за пиано за четири ръце 31
Затворени слънца 35
Целувам лятото 39
Губещ или победител 43
Живея за да наблюдавам смъртта... 47
Изпращам деня с умора... 51
Мексиканецът на нашата улица... 55
Крилата на чудото 59
Мексико, дума в минало време 63
Капан за диви животни 67
Операционна зала 71
В музея на иконата 75
Пред фотографа 79
Сляпото дете си играе... 83
Слънчев летопис 87
Картината 91
Този стол до прозореца... 95
За връзката между обувките и времето 99

3
Contents:
Deep River 16
The Dog 20
Long Life 24
Daytime 28
Morning Piano Melody For Four Hands 32
Encased Suns 36
Kissing the Summer 40
Loser or Winner 44
I live so as to contemplate death... 48
I see the day exhausted... 52
The Mexican on our street... 56
The Wings of the Miracle 60
Mexico, a Word in Past Tense 64
A Trap for Wild Animals 68
Operation Room 72
In the Icon Museum 76
Facing the Photographer 80
The blind kid is playing... 84
Solar Chronicle 88
The Painting 92
This chair by the window... 96
About the Connection Between Shoes and Time 100

4
6
УВОД

PREFACE

PRÓLOGO

7
Четвъртата книга на Радка Шидерска-Фaлк предлага на
читателя среща с един поетически "Слънчев летопис" на
живота, на една съдба в измеренията на нейните мигове;
"реката", в която се вливат и се оттичат радости и копнежи,
погледи и мека тъга, неизменно придружаваща човешкото
ни битие; океански вълни, които приютяват болката от не-
очаквано и желано, сбъднатости и илюзии. Една поетична
рапсодия от думи, рисуващи пространства на призоваващия
глас на спомена и надеждата – отправни състояния за
поетесата в търсенията на идентичност на личността в свят,
състоящ се от много светове.

“Пътищата по света
имат двойници."

Тук носталгията от предишната стихосбирка на поетесата е


вече не така категорично изговорена или по-точно, думите
сега пишат продължения на картините и невъзможността
те да се слеят в една, да чертаят ясни граници на живота –
защото такива не съществуват. Единствено калейдоскопичните
мигове на преживяното пишат живота, без да го пренаписват.
Времето е онази нишка, която незримо пронизва тези мигове и
ги фиксира в канавата на битието ни:

"Когато ще тръгна обратно


по спиралата на времето."

Поезията на делничното прелива в обобщен размисъл за отно-


шенията в живота, обгърнати от пастелната мекота на разтва-
рящото чувство на приемане, топлота и любов. Подтекстово
експлицирано,това чувство доминира дори и в стиховете,
където тъгата и носталгията са изречени по-категорично, но
ненатрапчиво.

8
“Пътувах по света,
докато намеря място
с най-дългото лято на Земята.
Но Зимата продължава
да живее в мен."

Читателят разчита една двуполюсна гама на сетивност, привидно


рамкирана в сюжета на случващото се – предмети, хора, природни
картини, ситуации - "затворени слънца" и "бяла самота", "любов",
"смърт", "изгрев" и "залез" – до "окото на Бога" – са "като спомен
от дълго летене", фокусиран в хармонията на съществуването:

"Слънцето играе в клоните.


Дървото се залива от смях.
Сенките се репплитат
в изящен рисунък -
слънчев летопис."

Стоплящо е посланието на всяка частица от слънчевия лъч на


необята, в чийто скут авторката смирено полага този свой поет-
ичен летопис. Разчетена в контекста на личностното търсене, тази
стихосбирка зазвучава цялостно с гласа на постигнат поетически
изказ и пастелна образност.

Мая Атанасова
литературен критик

9
Radka Shiderska-Falk's fourth book walks the reader down the
dreamlike lanes of her "Solar Chronicle", taking us into her confide-
nce to admire а display of the poet's destiny splintering into a burst
of fireworks. At times one feels one might be floating down the
"mystic river" into which our myriad joys and dreams flow; where
tender glances and a mellow sadness drift along in our human exist-
ence. These poems draw you in like the ocean tide, and you feel the
treacherous tow of undercurrents which seem to cuddle your soul in
the poignant pain of both unexpected and longed for happenings,
dreams and indistinct illusions come true. It is a poetic rhapsody in
words painting spaces that echo with the voices of memories and hope.
These are the core assertions of the poet in her search for identity in a
universe comprising many worlds.

"The roads of the world


have their doubles."

Here the nostalgia of the poet's previous collection of poems is no


longer so clearly manifest, or rather the words now write in the
wakes of her images because of the impossibility of them merging
into one, for one cannot draw the clear boundary lines of life, simply
because they do not exist. Only the kaleidoscopic moments of ex-
perience can write about life without recasting it. Time is the thread
which invisibly strings these moments along and fixes them in the
fabric of our being:

“When I decide to go back


it’ll be along the spiral of time."

Here the poetry of the daily round glides into a generalized reflect-
ion on human relationships, wrapped in the pastel softness of the
sense of acceptance, warmth and love. The sense of the undertone
made explicit seems to dominate even in the verses where grief and
nostalgia rise to the surface though not in an obtrusive manner.

10
“I’ve traveled around the world,
until I’ve found the place
with the longest summer on Earth.
But the winter continues
to live within myself."

The reader discerns a bipolar scale of sensitivity seemingly framed


in the unfolding plot inhabited by men and women, objects, nature
scenes, and unusual situations – from the "encased suns" and "white
loneliness", "love" and "death", "sunrise" and "sunset" to "God's
eye that watches us"- these feel "as a memory from the long flight",
focused on the harmony of existence:

“The Sun is playing among the branches.


The tree is bending with laughter.
The shadows are intertwining
in a splendid pattern -
a chronicle of the sun."

The message of each particle of the sun's ray as it shoots through end
less space pulsates with warmth; and it is in the lap of the Universe
that the artist humbly lays her poetic chronicles as a gift.

Maya Atanasova
literary critic

11
El cuarto libro de Radka Shíderska-Falk ofrece al lector un en-
cuentro con unas poéticas "Crónicas solares" de la vida, de un destino
en las dimensiones de sus momentos; "el río" en el cual desembocan y
se desaguan alegrías y ensueños, miradas y una mansa tristeza que
invariablemente acompaña nuestra humana existencia; olas oceánicas
que brindan asilo al dolor de lo súbito y lo anhelado, a cristalizaciones
y espejismos. Una rapsodia poética de palabras que traza espacios de
la voz convocante del recuerdo y la esperanza -condiciones de partida
para la poeta en la búsqueda de identidad del individuo en un mundo
compuesto por muchos otros mundos.

“En el mundo los caminos


poseen un doble."

La nostalgia del poemario anterior de la autora ya no aparece aquí


tan categóricamente enunciada o, para ser más exactos, ahora las
palabras escriben secuencias de las imágenes y de la imposibilidad
de que éstas se fusionen en una sola, que tracen límites claros de
la vida, porque no existen tales. Únicamente los momentos caleido-
scópicos de lo experimentado escriben la vida sin reescribirla. El
tiempo es ese hilo que de modo invisible traspasa esos momentos
y los fija en la trama de nuestra existencia.

“Cuando retorne
por la espiral del tiempo."

La poesía de lo cotidiano abunda en una reflexión condensada sobre


las relaciones en la vida, ceñidas por la suavidad tenue del franco
sentimiento de aceptación, cordialidad y amor. Revelado en el sub-
texto,ese sentimiento domina incluso en los poemas, donde la tris-
teza y la nostalgia están expresadas de forma más categórica, pero con
discreción.

12
“Viajé por el mundo,
hasta encontrar un sitio
con el verano más largo de la Tierra.
Mas el Invierno continúa
viviendo en mi interior."

El lector capta una gama bipolar de capacidad sensitiva, en apariencia


enmarcada en el tema de lo que acontece –objetos, gente, paisajes
naturales, situaciones: "soles enclaustrados" y "blanca soledad",
"amor" y "muerte", "salida del sol" y "crepúsculo"– hasta "el ojo de
Dios" son "como recuerdo de un largo vuelo", enfocado en la armonía
de la existencia:

“El sol juega en las ramas.


El árbol se inunda de risa.
Las sombras se entretejen
en delicadas líneas -
un viaje entre la luz."

Es reconfortante el mensaje de cada partícula del rayo solar de la in-


mensidad en cuyo seno la autora dócilmente deposita sus crónicas
poéticas. Analizado en el contexto de su búsqueda individual, este
poemario resuena enteramente con la voz de una expresión poética
lograda y de imágenes sutiles.

Maya Atanásova
crítico literario

13
14
Реката
И тогава Мъжът ме поведе
към река Мисисипи.
Аз, жената, нямах нищо,
само желание да го следвам.
Носехме хляб, за да храним
дивите патици.
Слънцето се издигна
от единия бряг на реката
и падна на другия.
Птици крещяха край нас.
Стана хладно
от вятъра, носен в крилете им.

Не нагазих водата.
На ризата синьото бе по-дълбоко
и аз в него потънах.

15
Deep River
And then the Man led me
down to the Mississippi River.
I, the woman, had nothing,
nothing, but the wish to follow him.
We'd brought some bread
to feed the wild ducks.
The sun rose
over the one bank
and set beyond the other.
Birds were squawking all around.
A chill wind swirled down
from their wings.

I didn't even wade in ankle deep.


The blue of his shirt was deeper
and I just sank in.

16
El río
Y entonces el Hombre me condujo
hacia el río Mississippi.
Yo, la mujer, nada poseía,
únicamente deseos de seguirlo.
Llevábamos pan, para alimentar
a los patos silvestres.
El sol se elevó
desde una orilla del río
para luego desplomarse sobre la otra.
Las aves chillaban a un lado de nosotros.
Comenzó a refrescar
por el viento que arrastraban sus alas.

No me adentré en el agua.
El azul de su camisa era más hondo
y me hundí en él.

17
18
Кучето
Лежи на прага ми
в очакване да се събудя,
за да тръгне след мен.
Ако забравя вратата отворена
ляга до леглото ми.
Събуждам се от въздишките му.
Понякога го отпъждам.
Тогава прочитам в очите му:
“Светът се смалява
до кучешка зеница,
ако трябва да търсиш приятели.”
Казват, че животните усещат,
ако те боли някъде.
Нямам видими рани...
Кучето диша край мен.

19
The Dog
He lies at my threshold
waiting for me to wake up,
then he dogs my every step.
If I leave the door open
he sprawls at my bedside.
His sighing awakes me.
Sometimes I chase him out.
Then l read his eyes:
“The world shrinks
to the size of a dog's pupil
when you look for friends.”
They say animals can sense
if you are in pain.
I have no visible wounds…
The dog is breathing by my side.

20
El perro
Está echado en el umbral
y aguarda a que yo despierte,
para ir tras de mí.
Si me olvido de cerrar la puerta,
se tiende junto a mi cama.
Sus suspiros me arrancan del sueño.
A veces lo echo.
Entonces en sus ojos leo:
“El mundo alcanza la diminutez
de una pupila de perro,
si es preciso que partas a la caza de amigos.”
Cuentan que los animales perciben
cuando algún dolor te agobia.
No hay en mí heridas visibles...
A mi lado está acezando el perro.

21
Long Life

22
Дълголетие
-Колко дълго искаш да живееш?
-Докато ти си жив.

-Колко дълго искаш да живееш?


-Докато ти си жива.

Познавах мъж
с ръце градеше къщи.
С думи рушеше замъци.

Събуди ме дъждът,
а тъкмо докосвах
моя град
в съня си.
Дъждът удави всичко...

23
Long Life
-How long do you want to live?
-As long as you're alive, young man.

-And you how long do you want to live?


-As long as you're alive, my girl.

Once upon a time I knew a man


with his hands he could
build up houses.
With his words
he could break down castles.

The sound of rain drops woke me up


just as I touched
my home town
in my dream.
Everything drowned in the flood…

24
Longevidad
-¿Cuánto tiempo deseas vivir?
-Mientras tú estés vivo.

-¿Cuánto tiempo deseas vivir?


-Mientras tú estés viva.

Conocí a un hombre:
con sus manos
levantaba casas.
Con sus palabras
demolía castillos.

Me despertó la lluvia,
y justo estaba acariciando
a mi ciudad
en sueños.
La lluvia lo ahogó todo...

25
26
Денят
Помъчи се да завали.
Не успя.
Прокапа само.
По горещото стъкло
капките напомняха снежинки.
Какво друго се случи?
Щеше да се откачи
сърцето ми
от голямата амплитуда,
да разбере въздушния живот
на пеперудите
и подземното съществуване
на плъховете.

27
Daytime
The rain tried to fall.
It couldn't.
Only a few drops came down.
On the hot window pane
the rain drops splattered like snowflakes.
Did anything else happen?
My heart
started racing and
the amplitude was such it almost burst.
It wanted to know about the airy life
of the butterflies and the rats' life
underground.

28
El día
Se afanó en llover.
Sin resultado.
Sólo cayeron unas gotas.
Sobre el cristal ardiente
las gotas evocaban copos de nieve.
¿Qué otra cosa ocurrió?
Por poco y enloquece
este corazón mío
por la gran ola de calor,
al captar la vida aérea
de las mariposas
y la existencia subterránea
de las ratas.

29
30
Утринна мелодия за пиано за четири ръце
Мъжът ми се бръсне.
Сякаш върви през гора,
чупи клони, коси трева.
След широката му крачка
остава пътека.
На отсрещния хълм
го чака слънцето.

Аз се къпя.
Водата плиска по мен
отражения от местата,
където е минала.

Ежедневие на планетата.

31
Morning Piano Melody for Four Hands
My husband is shaving.
It's like trudging through a thicket,
breaking branches, or
mowing grass with a scythe.
His long strides leave a swathe.
On yonder hill
he meets the sun.

I am showering.
The water droplets splashing
and reflecting the places
they had flowed through.

It's just another day beginning


on our planet Earth.

32
Melodía matinal para piano a cuatro manos
Mi marido está afeitándose.
Parece que caminara por un bosque,
tronchara ramas, segara hierba.
Tras sus trancos
va dejando una vereda.
En el cerro vecino
lo aguarda el sol.

Yo estoy bañándome.
El agua hace chapotear en mi piel
reflejos de los sitios
que ha recorrido.

Diario trajín de este planeta.

33
34
Забравих мисълта си в автобуса.
Усмивката си закачих в метрото.
По улиците стъпките ми ходят.
Навсякъде се пръснах
в този град.

Затворени слънца
На Ванина, когато беше в Бостън

Когато майка ми приготвяше закуска,


яйцата светеха в ръцете й,
като малки затворени слънца,
които тя освобождава.
И ставаше по-светло.
Сега и аз правя същото
но децата ми са тъй далече,
че от бялата ми самота
светът се смрачава.

35
I lost my train of thought
on the subway.
My smile I left in the bus.
My steps are pacing the streets.
I've scattered myself
all over this city.

Encased Suns
To Vanina, while in Boston

When my mother
used to cook breakfast,
the eggs shined in her hands,
like tiny encased suns,
which she frees from the shells.
So everything became brighter.
Now I am making the same,
but my children are so far away,
that from my white solitude
the world becomes darker.

36
Olvidé en el autobús mis pensamientos.
La sonrisa la colgué en el metro.
Mis pasos están vagando por las calles.
Me dispersé en todos los sitios
por esta ciudad.

Soles enclaustrados
A Vanina, cuando vivía en Boston

Cuando mi madre
preparaba el desayuno,
los huevos resplandecían en sus manos.
Como minúsculos soles enclaustrados
que ella dejara en libertad
y todo se inundaba de luz.
Ahora también yo hago lo mismo
pero mis hijos se hallan tan lejos,
que de mi blanca soledad
el mundo anochece.

37
38
Целувам лятото
Обичам тази къща,
сред околните хълмове,
които се отдалечават вечер,
а с утрото се приближават отново.

Обичам да гледам света на облаците.


Пътя им, който тръгва от океана,
прекосява небето,
за да стигне до залеза.

Залезното слънце
е окото на Бога,
което ни гледа...

Обичам да наблюдавам
живота на листата,
докато нощта ги скрие
в черната си кошница.

39
Kissing the Summer
I love this house,
in a hollow amid the hills,
that recede in the dusk,
and return with the dawn.

I love to watch the world of the clouds


оn their sky rides.
They rise in early morning
out of the ocean
and scud across the sky all day
just to catch the sunset.

The setting sun is God's eye


that watches us...

I like to observe
the life of the leaves,
till the night hides them
in her black basket.

40
Amo el verano
Amo esta casa
rodeada de colinas
que de noche se alejan
y con la mañana de nuevo se aproximan.

Amo contemplar el sendero de las nubes


que al amanecer parten
desde el océano.
El día entero atraviesan el cielo,
para alcanzar el crepúsculo.

El sol del crepúsculo


es el ojo de Dios
que está mirándonos...

Amo contemplar
la vida de las hojas
mientras la noche las oculta
en su canasta negra.

41
42
Губещ или победител
Не ми върви в нещата,
измислени от хората:
състезания,
надбягвания,
разписания.
В тях съм губеща.

Върви ми в нещата,
измислени от Бога:
жива съм,
радвам се на децата си,
на светлината на деня,
на сезоните.
Тук съм победител.

43
Loser or Winner
I'm not good at the things
invented by people:
competitions,
running races,
schedules.
There I'm always a loser.

I'm good at the things


devised by God:
I am alive,
I rejoice in my children,
in the light of day,
in the changing seasons.
Here I am a winner.

44
Perdedor o vencedor
No me va nada bien en las cosas
inventadas por la gente:
competencias,
carreras,
horarios.
Soy perdedora en todas.

Me va bien en las cosas


creadas por Dios:
estoy viva,
me alegran mis hijos,
la luz del día,
las estaciones.
Aquí soy vencedora.

45
46
***
Живея за да наблюдавам смъртта.
Повече хора умират през зимата,
по-малко през пролетта и лятото.
Майка ми казваше:
“преживея ли тази зима,
ще изкарам годината.”
Напусна ни в една зимна виелица,
навръх Коледа.
Хората, които обичам, си тръгват,
пренасяйки любовта ми Оттатък.
Тези, които оставаме,
нощем дишаме в един ритъм.

47
***
I live so as to contemplate death.
Most people die during the winter,
fewer during spring and summer.
My mother used to say:
“if I survive this winter,
I'll hang in for another year.”
She passed away one winter
in the middle of a snow storm
right on Christmas Day.
The people I've loved are leaving
for the Other Side
taking my love with them.
We, who remain below
will breathe at night
all in the same rhythm.

48
***
Vivo para atisbar la muerte.
La mayoría de la gente muere
durante el invierno, con menor
frecuencia en primavera y en verano.
Mi madre solía decir:
“si sobrevivo a este invierno,
voy a pasar el año.”
Nos dejó durante una tempestad
invernal, justamente en Navidad.
La gente que amo se marcha,
llevándose mi afecto al más allá.
Quienes nos quedamos, de noche
respiramos acompasadamente.

49
50
Изпращам деня с умора,
сякаш слизам от кон.
Всеки ден яздя
различен по цвят.
Понякога бял,
понякога син, червен или жълт.
Бледо си спомням розовите коне.
Накрая на живота
някой ще преброи конете.
А аз ще тръгна,
яхнала последния си черен кон.

Когато си млад
убиваш времето.
Когато наближава
старостта
времето те убива.

51
I see the day off exhausted,
as though I'd been riding a horse.
Every day I ride
one of a different color.
Sometimes white,
sometimes blue, red or yellow.
I can barely recall the pink horses.
Towards the end of my life
someone will be counting those horses.
However, I will depart
riding my last black horse.

When you are young


you're killing time all the time.
When old age
closes in
it's time for time to kill you.

52
Despido el día fatigada,
como si me apeara de un caballo.
Cada día monto
uno de color distinto.
Unas veces blanco,
otras azul, rojo o amarillo.
Me acuerdo vagamente
de los caballos rosas.
Al final de la vida
alguien contará los caballos.
Y yo voy a partir
montada en mi último corcel negro.

Cuando eres joven


matas el tiempo.
Cuando se acerca
la vejez,
te mata el tiempo.

53
54
***
Мексиканецът на нашата улица...
продава плодове.
Избрах най-ярко червения -
черешите,
и си тръгнах обратно.
Не към къщи,
а много далече.
След края на океана
и още нататък,
където черешата на съседите
прехвърля клони над оградата.

По това време те розово светят


в листата.
Спомних си младото дръвче
в нашия двор
как ни посрещна една сутрин
с кичур бели цветчета.
Синът ми каза,
че прилича на момиченце
с панделка.

Ето как можеш да си купиш


за долар и петдесет
торбичка със спомени
в средата на май.

55
***
The Mexican on our street...
is a fruit seller.
I chose the brightest red fruit of all -
the cherries,
and turned back.
Not homewards,
but heading far away.
Beyond the ocean's end
and further still,
where the neighbors' cherry tree
half hangs over the fence.

Around this time their pink shines


through among the leaves.
I remembered how the cherry
sapling in our yard
greeted us one morning
with a cluster of white flowers.
My son said it looked like
a little girl with a ribbon
in her hair.

That's how you can buy yourself


a bag of memories
for a dollar fifty
in the middle of May.

56
***
El mexicano que vive en nuestra calle...
vende fruta.
Escogí el rojo más intenso -
las cerezas,
y tomé el camino de regreso.
No rumbo a casa,
sino mucho más lejos.
Tras los confines del océano
y aún más allá,
donde el cerezo de los vecinos
arroja sus ramas sobre la barda.

Por este tiempo las cerezas


colorean rosadas en las hojas.
Me acordé del joven arborzuelo
en nuestro patio
de cómo nos recibiera una mañana
con un racimo de florecillas blancas.
Mi hijo comentó
que se parecía a una muchacha
con un moño en los cabellos.

He aquí cómo puedes comprarte


por un dólar y medio
una bolsita de recuerdos
justo en mitad de mayo.

57
58
Крилата на чудото
На стената две картини.
На едната жена с птица.
На другата цъфнали ябълкови клони.
Нощем птицата каца в клоните.
Сутрин се връща
в ръцете на жената.

Татуирах си птица на рамото.


След време птицата избледня.
Останаха само крилете й.
Като спомен от дълго летене.

59
The Wings of the Miracle
There are two pictures on the wall.
The one has a woman with a bird.
On the other apple branches
are in bloom.
During the night the bird nests
in the branches.
In the morning it returns
to the woman's hands.

I tattooed a bird on my arm.


After a while the bird faded away.
Only the wings remained.
As a memory from the long flight.

60
Las alas del prodigio
En la pared dos cuadros.
En uno una mujer con un pájaro.
En el otro, ramas floridas
de un manzano.
De noche el pájaro se posa
en las ramas.
Por la mañana retorna
a las manos de la mujer.

Me tatué un pájaro en el hombro.


Con el tiempo
el ave fue desdibujándose.
Quedaron sólo sus alas.
Como recuerdo
de un largo vuelo.

61
62
Мексико, дума в минало време
Не викам времето обратно.
Не се опитвам да нагазя
в онази долина от мисли,
където спят смълчани градове,
пустинни плажове и палми.
Спи Мексико.
Спят всичките земи далечни
по света,
които ще премина някой ден.
Когато ще тръгна обратно
по спиралата на времето.
Сега е още рано.

63
Mexico, a Word in Past Tense
I'm not calling time back.
I'm not trying to go
into that valley of thoughts,
where silent towns, desolate beaches,
and palms trees are sleeping.
Mexico's fast asleep.
All distant lands around the world
are sleeping that I'll set out
on a world tour one day.
When I decide to go back
it'll be along the spiral of time.
It's too early for that yet.

64
México, palabra en tiempo pasado
No pido al tiempo que vuelva.
No intento adentrarme
en aquel valle de pensamientos
donde duermen ciudades silenciosas,
playas y palmas solitarias.
México está durmiendo.
Están durmiendo todas las remotas tierras
en el mundo,
las cuales algún día habré de atravesar.
Cuando retorne
por la espiral del tiempo.
Ahora es temprano todavía.

65
66
Капан за диви животни
От музиката на Горан Брегович
се откъсва балканската ми душа.
И пада в онази празнина в мен,
която се мъча да прикрия
с листа и клони.
А тя с времето се е превърнала
в капан за диви животни.

Ако искам да забравя нещо,


записвам го
върху подметките на обувките си,
оставям на пътищата
да го отнесат.
Ако искам да запомня нещо
пиша върху хляба.

67
A Trap for Wild Animals
My Balkan soul tears away
from Goran Bregovich's music.
And falls into this emptiness inside me,
which I'm trying to hide
with leaves and branches.
With the time it has turned out
into a trap for wild animals.

If I want to forget something,


I write it down
on my shoe soles,
I leave to the roads
to take it away.
If I want to remember something
I write on a loaf of bread.

68
Celada de animales salvajes
Con la música de Goran Brégovich
se desprende mi alma balcánica.
Cae en el vacío que me anida
y que me afano en ocultar
con hojas y ramas.
Vacío convertido ya
en celada de animales salvajes.

Si deseo olvidar algo,


lo anoto
sobre las suelas de mis zapatos,
dejo a los caminos
que se lo lleven.
Si deseo guardar algo en la memoria,
escribo sobre el pan.

69
70
През пустинята

Операционна зала
Видях смъртта.
Беше красив младеж
с тъжно лице
и тънък меч.
Някой ден
ще застане на прага на дома ми.
И няма да ме пусне да вляза...

71
Through the Desert
The wind in the desert is heavy.
Mysterious secrets are hidden
within the undulations
of the sand dunes.
The desert is the memory of Earth.

Operation Room
I saw death.
He was a young fellow
with sad face
and thin sword.
Some day it will stand
on the threshold of my house.
And it won't let me in...

72
A través del desierto
El viento se arrastra en el desierto
como un pesado cortinaje de arena.
En los pliegues de las dunas
se ocultan secretos.
El desierto es la memoria de la Tierra.

Sala de operaciones
Vi a la muerte.
Era un joven hermoso
de rostro taciturno
y leve espada.
Algún día
irá a plantarse en el umbral de mi casa.
Y no me cederá la entrada...

73
74
В музея на иконата
В средновековна България
на рисуването на икони
са се отдавали цели семейства.
Мъжът рисувал лицето и ръцете.
Децата рисували листата и клоните.

Това ми разказа синът ми


в музея на иконата в Трявна.

А жената рисувала
дрехата и небето.

Пътищата по света имат двойници.


Тази магистрала ми напомня
едно друго шосе.
Дърветата от двете страни -
природата на България.
Зад завоя ще се появи
малко село в Балкана.

Не, не се поддавам на носталгия...

75
In the Icon Museum
In medieval Bulgaria
the entire family took part
in the making of an icon.
The husband would draw
the face and the hands.
The children drew
the leaves and branches.

That's what my son told me


in the Triavna icon museum.

The wife had to draw


the attire and the sky.

Тhe roads around the world


have twins.
This freeway reminds me
of another road.
The trees on both sides of the road -
the Bulgarian countryside.
Around the corner
a small mountain village
will suddenly appear.

No, I'm not giving in to nostalgia...

76
En el museo del icono
En la Bulgaria medieval
a la pintura de iconos
se entregaban de lleno familias enteras.
El hombre pintaba el rostro y las manos.
Los hijos pintaban las hojas y las ramas.

Me lo contó mi hijo
en el museo del icono en Triavna.

Y la mujer pintaba
las ropas y el cielo.

En el mundo los caminos


poseen un doble.
Esta autopista me recuerda
otra carretera.
Los árboles en los costados -
el paisaje de Bulgaria.
Tras la curva va a aparecer
un pueblecillo en los Balcanes.

No, no es que me deje arrebatar


por la nostalgia...

77
78
Пред фотографа
Докато Арабела облича роклята си
си мисли колко е дълъг пътя на сълзата
и колко е кратък фойерверкът на смеха.
Докато отива да вземе шапката си
минава край любимата си картина
„Синьото момче”.
На отсрещната стена едно момиче в бяло
пази своята шапка от вятъра.
Съпругът й се е затворил
в тишината на библиотеката,
и разсъждава за времето,
което се забързва все повече,
за дните, които тази седмица
останаха по местата си.
Лампата осветява мислите му.
Арабела закопчава обувките си.
И, макар че ни дели, около век и половина,
заставаме и двете пред фотографа.
Сега Арабела очаква мен
в една още по-просторна къща,
където няма стени, а само прозорци.
Докато обличам роклята си...

Huntington library
началото на Юли, 2008

79
Facing the Photographer
As Arabella slips on her dress,
she muses on the long course of the tear
and how brief the fireworks of laughter are.
As she trips across the room to get her hat
she passes the painting she loves best
“The Boy in Blue”.
On the other wall a girl dressed in white
is holding her hat down on a windy day.
Her husband has shut himself away
in the silence of the library reflecting on time,
which is picking up speed and ticking faster,
yet the days of the week remained
right where they were the week before.
His table lamp sheds light on his reflections…
Arabella bends down to buckle up her shoes.
Though we are a century and a half apart,
both of us pose for the Photographer.
Now Arabella is expecting me
in a house with more space,
where there are no walls only windows.
As I am putting on my dress...

The Huntington Library


еarly July, 2008

80
Delante del fotógrafo
Mientras Arabella se pone su vestido,
piensa cuán largo es el camino de la lágrima
y qué fugaces los fuegos artificiales de la risa.
Mientras se dirige a tomar su sombrero,
pasa junto a su cuadro favorito
“El muchacho azul”.
En la pared de enfrente una muchacha
de blanco protege su sombrero del viento.
El marido de Arabella se ha encerrado
en el silencio de la biblioteca y reflexiona
sobre el tiempo que se acelera cada vez más,
sobre los días que esa semana permanecieron
en su sitio. La lámpara ilumina sus pensamientos.
Arabella se abrocha los zapatos.
Y, pese a que nos separa cerca de siglo
y medio, las dos nos plantamos
delante del fotógrafo.
Ahora Arabella está aguardándome
en una casa más amplia todavía,
donde no existen muros,
sólo ventanas.
Mientras me estoy vistiendo...

Biblioteca Huntington
a principios de julio de 2008

81
82
***
Сляпото дете си играе,
слага капки
в очите на куклите.
След операцията детето проглежда.
Плаши се от сенките и силуетите
в стаята.
При вида на луната заплаква.
Майката се опитва да го утеши.
На въпроса й: Защо плачеш?,
то казва:
-Луната е страшна.
Тя свети.

83
***
The blind kid is playing,
it pours drops
in the dolls' eyes.
After the operation
the child begins to see.
She is scared from shadows
and silhouettes in the room.
At the sight of the moon
she begins to cry.
The mother tries to comfort her.
To her question:
“Why do you cry?”,
she replies:
“The moon is scary.
It shines”.

84
***

La niña ciega está jugando,


derrama gotas
en los ojos de las muñecas.
Tras la operación la niña recupera la vista.
Teme a las sombras y las siluetas
en la habitación. Al ver la luna
estalla en llanto.
La madre intenta consolarla.
A su pregunta: ¿Por qué lloras?,
ella contesta:
- La luna es horrorosa.
Brilla.

85
86
Слънчев летопис
На Емилия и Рейнол

Дъждът спря.
Небето се умори да вали.
Слънцето играе в клоните.
Дървото се зaлива от смях.
Сенките се преплитат
в изящен рисунък -
слънчев летопис.

87
Solar Chronicle
To Emilia and Reynol

The rain stopped.


The sky got tired of raining.
The sun is playing
among the branches.
The tree is bending with laughter.
The shadows are intertwining
in a splendid pattern -
a chronicle of the sun.

I’ve traveled around the world,


until I’ve found the place
with the longest summer on Earth.
But the winter continues
to live within myself.

88
Crónicas solares
A Emilia y Reynol

Cesó la lluvia.
El cielo se cansó de llover.
El sol juega en las ramas.
El árbol se inunda de risa.
Las sombras se entretejen
en delicadas líneas:
un viaje entre la luz.

Viajé por el mundo,


hasta encontrar un sitio
con el verano más largo de la Tierra.
Mas el Invierno continúa
viviendo en mi interior.

89
90
Картината
Когато се завърнах
след шестгодишно отсъствие
и раздяла със сина ми,
той ме заведе в музея,
където работеше.
Разглеждахме картините
на известен художник.
Изведнъж сина ми каза:
-Ела да ти покажа нещо.
В последната зала, в ъгъла, висеше
картина, с изобразена на нея жена.
-Виж, тя прилича на теб!
През цялото това време,
докато ме е нямало,
аз съм стояла в ъгъла.
А той е довеждал туристите
и се е спирал, преди да си тръгне,
за да сподели деня си с мен.

91
The Painting
When I came back home
after six-year absence
and parting with my son,
he brought me into the museum,
where he worked.
We were looking at some
paintings by a famous artist.
Suddenly my son said:
-Come, I’ll show you something.
In the last room, in the corner,
was hanging a painting,
with an image of a woman.
-Look, it looks just like you!
All this time, while I was gone,
I’d been standing in the corner.
He’d been showing the tourists
and stopping by, before leaving
to share his day with me.

92
El cuadro
Cuando volví tras seis años
de ausencia y separada de mi hijo,
él me llevó al museo
donde trabajaba.
Observábamos los cuadros
de un pintor famoso.
De súbito mi hijo exclamó:
-Ven, voy a mostrarte algo.
En la última sala, en un rincón, colgaba
un cuadro con la imagen de una mujer.
-Mira, ¡se parece a ti!
Durante todo ese tiempo,
mientras estuve ausente,
había yo permanecido en esa esquina.
Y él conducía a los turistas
y se detenía antes de marcharse
para compartir conmigo el día.

93
94
***
Този стол до прозореца
се казва Морис.
И коридора се казва Морис.
Пианото е Морис.
Музиката, която се излива
от ръцете на Морис,
ме облива.
Понякога ми дава усещане,
че стъпвам от камък на камък,
за да прегазя река.
Понякога скачам от облак на облак
и пресичам небето.
Простих на всичките мъже,
когато срещнах Морис в коридора.

Този стол винаги ще се казва Морис.

95
***
This chair by the window
is called Morris.
And the corridor is called Morris.
The piano is Morris.
The music, which comes
out of Morris’ hands,
is pouring over me.
Sometimes it gives me a feeling
that I’m stepping from stone to stone,
to cross over a river.
Sometimes I jump from cloud to cloud
and traverse the sky.
I’ve forgiven all men,
when I met Morris in the hallway.

96
***
Esta silla junto a la ventana
se llama Morris.
El corredor también se llama Morris.
El piano es Morris.
La música que se derrama
de las manos de Morris,
me envuelve.
A veces me da la sensación
de que voy pisando de una piedra a otra
para atravesar un río.
En ocasiones salto de una nube a otra
y cruzo el cielo.
Perdoné a todos los hombres
cuando me topé con Morris en el pasillo.

97
98
За връзката между
обувките и времето
Когато бях малко момиче,
се повдигах на пръсти
и си представях,
че съм голяма.
В още по-краткия период,
когато бях девойка,
носех обувки с високи токове.
Вървяхме със сезоните под ръка,
с полюшваща се походка.
Сега нося ниски обувки
и искам да забавя времето...

99
About the Connection
Between Shoes and Time
When I was a little girl,
I was standing on my tip toes
and was imagining
that I’m a grown up.
During the shorter period
of time when I was a teen-ager
I was wearing shoes with high heels.
We were walking hand in hand
together with the seasons
with a swinging step.
Now I’m wearing flat shoes
and I want to slow down time...

100
De la relación entre
el tiempo y los zapatos
Cuando era una chiquilla,
me alzaba de puntillas
e imaginaba
que era ya mayor.
Durante un periodo aún más breve,
cuando era una muchacha,
calzaba zapatos de tacón alto.
Caminábamos del brazo
con las estaciones,
balanceando el paso.
Ahora llevo zapatos bajos
y anhelo retardar el tiempo...

101
Други книги от авторката:

”Оставен знак” – стихове


издателство ”Ариел”
Стара Загора 1997г.

”Сянката на свободата” – проза


издателство ”Символ”
София 1998г.

”По палмов мост” – стихове


издателство ”Стигмати”
София 2002г.

Other books by the author:

“A Sign Left Behind”- poems


published by “Ariel”
Stara Zagora 1997

“The Shadow of Liberty”- non fiction


published by “Simvol”
Sofia 1998

“Across a Palm Bridge” - poems


published by “Stigmati”
Sofia 2002

102
Слънчев летопис
Solar Chronicle
Crónicas solares
by
Radka Shiderska-Falk

First Edition

Editor & Illustrations


Teodora Atanasova
Technical Editor & Pre-press
Maria Deteva

Publisher: Pax Publishing Ltd.


www.paxpublishing.com
Print: Slaveikov Print House
ISBN 978-954-9403-09-1

103
Слънчев летопис
Четвъртата книга на Радка Шидерска-Фолк предлага на читателя
среща с един поетически "Слънчев летопис" на живота, на една
съдба в измеренията на нейните мигове; "реката", в която се
вливат и се оттичат радости и копнежи, погледи и мека тъга, не-
изменно придружаваща човешкото ни битие; океански вълни,
които приютяват болката от неочаквано и желано, сбъднатости и
илюзии. Една поетична рапсодия от думи, рисуващи пространства
на призоваващия глас на спомена и надеждата – отправни състоя-
photography: ния за поетесата в търсенията на иденти-чност на личността в свят,
j.Madison Rink състоящ се от много светове.
Мая Атанасова
литературен критик
Solar Chronicle
Radka Shiderska-Falk's fourth book walks the reader down the dreamlike lanes of her
"Solar Chronicle", taking us into her confidence to admire а display of the poet's destiny
splintering into a burst of fireworks. At times one feels one might be floating down the
"mystic river" into which our myriad joys and dreams flow; where tender glances and a
mellow sadness drift along in our human existence. These poems draw you in like the
ocean tide, and you feel the treacherous tow of undercurrents which seem to cuddle
your soul in the poignant pain of both unexpected and longed for happenings, dreams
and indistinct illusions come true. It is a poetic rhapsody in words painting spaces that
echo with the voices of memories and hope. These are the core assertions of the poet in
her search for identity in a universe comprising many worlds.
Maya Atanasova
literary critic
Crónicas solares
El cuarto libro de Radka Shíderska-Falk ofrece al lector un encuentro con unas
poéticas "Crónicas solares" de la vida, de un destino en las dimensiones de sus
momentos; "el río" en el cual desembocan y se desaguan alegrías y ensueños, miradas
y una mansa tristeza que invariablementeacompaña nuestra humana existencia; olas
oceánicas que brindan asilo al dolor de lo súbito y lo anhelado, a cristalizaciones y
espejismos. Una rapsodia poética de palabras que traza espacios de la voz convocante
del recuerdo y la esperanza -condiciones de partida para la poeta en la búsqueda de
identidad del individuo en un mundo compuesto por muchos otros mundos.

Maya Atanásova
crítico literario

Pax Publishing Ltd.


ISBN 978-954-9403-09-1