You are on page 1of 220

Г ОД И Ш Н И К

НА
М Е Ж Д У Н А РОД Е Н
КОЛ Е Ж – А Л Б Е Н А
Том І
М Е Ж Д У Н А РОД Н А Н АУ Ч Н А
КО Н Ф Е Р Е Н Ц И Я
"Б И З Н Е С Ъ Т И О Б РАЗ О ВА Н И Е ТО –
И Н Т Е Г РА Ц И О Н Н И П РО Ц Е С И "

YEARBOOK
OF
T H E I N T E R N AT I O N A L
COLLEGE – ALBENA
Vol um e I
I N T E R N AT I O N A L SC I E N T I F I C
CONFERENCE
"B U SI N E SS A N D T H E E D U C AT I O N –
I N T E G R AT I O N
P R O C E SSE S"

1

ГОДИШНИК НА
МЕЖДУНАРОДЕН КОЛЕЖ
АЛБЕНА,

YEARBOOK OF THE
INTERNATIONAL COLLEGE
ALBENA,

Том І
е посветен на Първата Международна
научна конференция: “Бизнесът и
о б р азо ваниет о : инт ег р ацио нни
процеси”. Като периодично научно
издание на Колежа той публикува
о р иг инал ни нау ч ни ст ат ии на
български или на английски език от
следните области на науката:

Volume І
is dedicated to the First International
Scientific Conference: “Business and
education: integration processes”. This
is a scientific journal of the college which
publishes original research papers in
Bulgarian or English language in the
following science areas:

Икономика
Управление
Аграрни науки
Хуманитарни науки
Обществени науки

Economics
Management
Agricultural Sciences
Humanitarian Sciences
Social Sciences

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
доц. д-р Тодор Радев
доц. д-р Емил Пенчев
д-р Димитрина Каменова

EDITORIAL BOARD
Assoc. Prof. Todor Radev, Ph. D.
Assoc. Prof. Emil Penchev, Ph. D.
Dimitrina Kamenova, Ph. D.

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА:
9300 Добрич, ул. България №3
E-mail: icollege@mail.bg

Address for correspondence:
Bulgaria, 9300 Dobrich, 3 Bulgaria Str.
e-mail: icollege@mail.bg

Издател: МАТАДОР
Добрич, тел.: 0889/865 880;
e-mail: matador74@abv.bg

Publisher: MATADOR
Dobrich, Tel.: 0889/865 880;
e-mail: matador74@abv.bg

ISSN 1312-6539

2

СЪДЪРЖАНИЕ
• Предговор …………………………………………………………………………………7
• Приветствено слово на Ректора ……………………………………………………….. 9
• Приветствено слово на Кмета на гр. Добрич ………………………………………. 11

Пленарни доклади
Нено Павлов – Стратегическото партньорство между висшите икономически училища
и бизнеса – реалност и предизвикателства …………………………………………………. 12
Пламен Чипев – Информационното общество и икономическото образование ………17
Веселина Стоянова – Предизвикателствата на ученето през целия живот
пред бизнеса ………… ……………………………………………………………………… 20
ОБРАЗОВАНИЕ, ТЕХНОЛОГИИ, БИЗНЕС
Христо Христов, Мария Христова – Концептуални проблеми на интеграционните
процеси между бизнеса и висшето образование в контекста на качеството на обучение.. 23
Емил Пенчев – Проект за прилагане на интернет-технологии при обучението на
студенти в туристическата индустрия………………………………………………………. 28
Петър Петров, Тихомир Трифонов, Стефан Бъкличаров – Дистанционното
обучение във висшето образование – практика и потенциални възможности…………….33
Милен Георгиев – Иновационна политика, бизнес и образование ……………………. 37
Славка Ненова – Дидактическата компетентност и информационните технологии… 48
Емил Пенчев – Някои аспекти от преподаването на нови статистически процедури за
анализ на данни……………………………………………………………………………… 52
Димитрина Каменова – Манипулативни техники, използвани във взаимоотношенията
преподавател-студенти, в обучението по Бизнескомуникации …………………………… 56
Божанка Добрева – Легитимиране на Хотелския мениджмънт като специалност в
курса на висшето образование …….………………………………………………………… 62
Красен Русев – Разработване на модулни книги и съвременното модулно обучение…67
Димитрина Каменова – Развитие на конфликтологична компетентност чрез
дисциплината Бизнескомуникации в колежански образователен курс ………………… 71
МЕНИДЖМЪНТ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ
Цветана Стоянова – “Икономиката на знанието” и европейските измерения на нейното
развитие…………………………………………………………………………………………76
Камелия Вунова – Теоретико-методологични проблеми при изследване на
предприемаческата култура …………………………………………………………………. 83
Илия Христов - Правни регламентации на Европейския съюз за защита на потребителя
на туристически продукт ……………………………………………………………………. 89
Красен Русев – Трансферът на “ноу-хау” по туризъм – част от глобализацията на
европейското висше образование……………………………………………………………. 95
Илия Христов – Относно имиджа на туристическа дестинация и инструментите на
3

неговото кредитиране………………………………………………………………………… 98
Стойно Иванов, Надежда Митева – Организационното поведение на вертикално
интегрирана система за производство на месо и месни продукти от угоени свине …… 107
Димитрина Каменова – Организационното поведение като наука и някои
характеристики на организационното поведение на съвременния българин …………... 113
Надежда Цанкова – Статистическата грамотност – аспект на комуникативните умения
на мениджъра в туризма .…………………………………………………………………… 118
Илия Христов – По въпроса на образованието на ръководните кадри………………. 124
ИКОНОМИКА, ТУРИЗЪМ И АГРОБИЗНЕС
Станислав Иванов – Вторични разходи и пропуснати ползи от туризма ………….. 132
Ирена Йорданова – Примерен модел на въздействие на социалния маркетинг върху
корпоративния имидж ……………………………… ……………………………………... 138
Петко Иванов, Драгомир Пламенов, Красимира Загорова – Състояние на
лозарството и производството на вино в Европейския съюз ………. …………………… 142
Стойно Иванов, Дарина Заимова – Вертикално интегрираните системи в агробизнеса,
предпоставка за устойчиво развитие на селските райони ……………………………….. 146
Георги Гетов – Инфлация и инфлационна политика ………………... ……………….. 150
Петко Иванов, Драгомир Пламенов – Разпространението на генетично
модифицираните култури в света през 2004 година ……………………………………… 154
Анелия Алексиева, Йорданка Алексиева, Стамен Стамов – Селският туризъм у нас
и националните кулинарни традиции …………………………………………………….. 157
Петко Иванов, Драгомир Пламенов, Красимира Загорова – Маслодайните култури
(соя, слънчоглед и рапица) през 2003 г. и 2004 година ………… ……………………….. 163
Цветан Чернев – Електронна търговия и бизнес ……………………………………… 168
Георги Димитров – Спортната анимация – основа за повишаване на двигателната
активност на туристите в курортите ………………………………………………………. 172
Станислав Иванов – Проблеми при измерване на въздействието на туризма върху
изтичането на национален доход …………………………………………………………... 176
ИНОВАЦИИ В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Марияна Огнева, Румяна Боева – Иновационни тенденции и технологии в
образованието. Интерактивност на обучението с електронни помагала ………………... 183
Камен
Каменов

Електронната
книга

съвременно
методическо
предизвикателство…………………………………………………………………………... 191
Гинка Колева – Модели. Компютърно моделиране…………………………………… 195
Марияна Огнева – Дистанционното обучение ………………………………………... 198
Румяна Боева – Учене чрез опит и преживяване (experiential learning) ……………... 207
Божанка Баева – Анализ на възможностите за образование за околна среда и
устойчиво развитие в учебната документация ……………………………………………. 213
Драгомил Георгиев – Международен колеж – Албена и ЕГ “Гео Милев” –
възможности за диалог и бизнес днес и утре……………………………… ……………... 218

4

CONTENTS
• Introduction ………………………………………………………………………… 7
• Welcome speech of the Rector ……………………………………………………... 9
• Welcome speech of the Mayor of Dobrich ...……………………………………... 11
PLENERY REPORTS
Neno Pavlov – Strategic partnership between the economic universities and the business –
reality and challenges …………………………………………………………………………. 12
Plamen Chipev – Informational society and economical education ……………………. 17
Veselina Stoyanova – The challenge of perpetual learning for the business …………… 20
EDUCATION, TECHNOLOGIES, BUSINESS
Hristo Hristov, Maria Hristova – Conceptual problems in the integration processes
between the business world and higher education in the context of quality of education ……. 23
Emil Penchev – A project for applying internet technologies in education of students in
travel and tourism industry ……………………………………………………………………. 28
Petar Petrov, Tihomir Trifonov, Stefan Baklicharov – Distanced education in the
university education – the practice and the potential opportunities …………………………... 33
Milen Georgiev – Innovational politics, business and education ……………………….. 37
Slavka Nenova – Didactical competence and information technology …………………. 48
Emil Penchev – Aspects of teaching new statistical procedures in data analysis ……….. 52
Dimitrina Kamenova – Manipulative techniques used in teacher-student interrelations in
business communications education ………………………………………………………….. 56
Bozhanka Dobreva – Establishment of Hotel Management as a discipline in the university
education study course ………………………………………………………………………... 62
Krasen Rusev – Development of module books and contemporary module education … 67
Dimitrina Kamenova – Development of conflictological competence by business
communications in a college educational course ……………………………………………... 71
MANAGEMENT AND EUROINTERGRATION
Tzvetana Stoyanova – “Knowledge economy” and European dimensions of its
development in Bulgaria ……………………………………………………………………… 76
Kamelia Vunova – Theoretical and methodological problems in the research of
contractor’s culture …………………………………………………………………………… 83
Ilia Hristov – The defense of the customer of the tourist product in accordance with the
law of the European Union ……………………………………………………………………. 89
Krasen Rusev – “Know-how” transfer in tourism – a part of the European university
education globalization ……………………………………………………………………….. 95
Ilia Hristov – The image of a tourist destination and the instruments for its creation ….. 98
Stojno Ivanov, Nadezhda Miteva – Organizational behaviour of vertically integrated
systems ………………………………………………………………………………………. 107
5

Dimitrina Kamenova – Organizational behaviour as a science and some characteristics of
organizational behaviour of the modern Bulgarian ………………………………………….. 113
Nadezhda Tzankova – Statistical literacy – an aspect of communicative abilities of a
manager in tourism …………………………………………………………………………... 118
Ilia Hristov – Education and team leaders ……………………………………………... 124
ECONOMICS, TOURISM AND AGRIBUSINESS
Stanislav Ivanov – Secondary costs and missed profits of tourism ……………………. 132
Irena Jordanova – Exemplary model of the impact of social marketing on corporate
image ………………………………………………………………………………………… 138
Petko Ivanov, Dragomir Plamenov, Krasimira Zagorova - A state of the grape and wine
industry in the European Union ……………………………………………………………... 142
Stojno Ivanov, Darina Georgieva – Vertically integrated systems in agribusiness – a
condition for a stable development of rural regions …………………………………………. 146
George Getov – Inflation and inflation politics ………………………………………... 150
Petko Ivanov, Dragomir Plamenov – Distribution of genetically modified crops in the
world in 2004 ………………………………………………………………………………... 154
Anelia Alexieva, Jordanka Alexieva, Stamen Stamov – Rural tourism in Bulgaria and
national culinary traditions …………………………………………………………………... 157
Petko Ivanov, Dragomir Plamenov, Krasimira Zagorova – Oil crops (soy-bean,
sunflower, and rape) in 2003 and 2004 ……………………………………………………… 163
Tzvetan Chernev – E-commerce and e-business ……………………………………… 168
George Dimitrov – The sport animation – a basis to the high activity of the tourists in the
resorts ………………………………………………………………………………………... 172
Stanislav Ivanov – Problems in measuring the influence of tourism on the national income
flow …………………………………………………………………………………………... 176
INNOVATIONS IN SECONDARY EDUCATION
Mariana Ogneva, Rumiana Boeva – Innovational trends and technologies in education.
Interactivity of education with electronic applications ……………………………………… 183
Kamen Kamenov – E-books – the contemporary pedagogic challenge ………………. 191
Ginka Koleva – Models. Computer modeling ………………………………………… 195
Mariana Ogneva – Push-button education ……………………………………………. 198
Rumiana Boeva – Experiential learning ………………………………………………. 207
Bozhanka Baeva – Opportunity analysis for education for the environment and stable
development in the school documentation ………………………………………………….. 213
Dragomil Georgiev – International College Albena and “Geo Milev” Language High
School – opportunities for communication and business, today and tomorrow …………….. 218

6

ПРЕДГОВОР
В своята четиринадесетгодишна история Международен колеж – Албена се утвърди
като авторитетно висше учебно заведение със солидната подготовка на кадри за българския и международния туризъм, специалисти в маркетинга, модерния мениджмънт и икономиката. Неговият авторитет във висшето образование потвърждават международните
му партньори от Хорандия, Норвегия, Ирландия, Великобритания и навсякъде по света,
където неговите студенти се реализират - в едни от най-престижните хотелски вериги.
Годишник на Международен колеж – Албена, том І е естествено продължение
на организационните и образователните постижения на екипа на Колежа в сферата на
научноизследователската и научноприложната дейност на неговите преподаватели и
сътрудници от научни институции и висши учебни заведения в страната и извън нея.
Неговото предназначение в бъдеще е свързано с изявата и публикуването на научните
прозрения в полето на икономиката, в частност туризма и агробизнеса, на маркетинга,
мениджмънта, техническите, обществените, природните и хуманитарните науки, с които
мисията и дейността на Колежа са тясно свързани.
Досегашните търсения и постижения на преподаватели и студенти особено в
научноприложната дейност, насочена към своевременното “разтваряне” на образованието
в живата практика
още от студентската скамейка, родиха необходимостта и
самочувствието за организиране на първата Международна научна конференция
“Бизнесът и образователните технологии – днес и утре” – 15 - 16 май, 2005 година.
В нея взеха участие представители на науката и бизнеса с общо 38 доклада.
На откриването на конференцията слово произнесе Кметът на Община гр. Добрич –
г-жа Детелина Николова, г-н Фриц Фелдмайер – координатор на Българо-холандската
програма в Колежа. Пленарните доклади, публикувани в Годишника, от доц. д-р Нено
Павлов – Ректор на СА “Д. А. Ценов” – Свищов, ст. н. с. икон. д-р Пламен Чипев – от
Икономически институт на БАН и г-жа Веселина Стоянова – експерт в Търговскопромишлената палата, гр. Добрич дадоха конструктивен дух и верни посоки на
дискусиите по време на двудневните заседания.
Особено ценен за образователния праксис е приносът на организираната съвместно
с Регионален инспекторат по образованието – Добрич, Кръгла маса на тема “Образование - бизнес: интеграционни процеси”. Водена от Ректора на Международен колеж –
Албена – доц. д-р Тодор Радев, в нея взеха участие над 60 представители на научни и
образователни институции, на бизнес организации и студенти. Полезни с представените
проблеми и предложения за решения за интегриране на образованието и бизнеса – сега
развиващи се в диаметрално различни посоки – бяха изказаните становища на г-жа
Галина Митева – заместник-кмет по икономика и евроинтеграция, гр. Добрич, г-н Георги
Бербенков – ст. експерт по професионално образование и обучение в РИО, г-н Марин
Джамбазов – общински съветник, управител на фирма “Металагро”, г-н Румен Гюров –
управител на HVB Банк Биохим – АД, инж. Пейчо Пейчев – управител на фирма “РЕМС”
и др.
В изключително конструктивен дух от аспекта на интеграцията висше образование
- средно училище –добри практики бяха изказаните становища от г-н Неделчо Недев –
директор на Финансово-търговска гимназия “Васил Левски”-Добрич, както и от други
ръководители и учители от професионални гимназии и среднообщообразователни
училища от общината.
Представителите на студентската общност Георги Съев, Калоян Николов –
председател на Студентския съвет, Петър Пенчев и Росен Асенов изразиха интересни
становища по съвременното състояние на българския бизнес и статус на работодателя,
7

предложиха проекти за решения на основните проблеми на основата на опита, придобит
по време на задължителните летни стажове във водещи в българския и в международния
туризъм хотелски вериги.
Опитът, придобит в образованието на младите хора, от организирането на различни
бизнесфоруми от страна на Международен колеж – Албена в годините на неговото
съществуване, както и ценните перспективи за развитие на интеграционните процеси
между бизнеса и образованието, изказани ясно и категорично по време на Международната конференция, формулираха направленията в Стратегията за научноизследователската, научноприложната и научнопроизводствената дейност в и на
Международен колеж – Албена. Те конкретизираха основните действия на преподаватели,
управленски екип, студенти, бизнеспартньори и не на последно място международните
взаимодействия по въвеждане на Системата за оценяване и поддържане качеството
на обучението и на академичния състав като елемент на ангажиментите на привеждане
на висшето образование в България по европейски стандарти.
На добър час на Годишника на Международен колеж – Албена!
На добър час в полето на науката на преподавателите и на партньорите от страната
и чужбина!
На добър час най-вече на младите последователи – студентите, в
научноизследователската и приложната дейност!
От редакционната колегия

8

ОТ КЪДЕ ЗАПОЧВА НУЛАТА
Приветствено слово на доцент д-р Тодор Радев – Ректор на Висше
училище Международен колеж – Албена
Уважаема госпожо Кмет,
Уважаеми колеги дейци на науката,
Уважаеми гости от Холандия и Швейцария,
Добре дошли на организираната от Международен колеж – Албена първа
Международна конференция: ”Бизнесът и образованието – интеграционни процеси”. Със
задоволство ще отбележа, че сред заявилите участие са и представители на местната
образователна власт, Регионален инспекторат по образованието, Отдел “Образование и
култура”, директори и учители от професионални гимназии. Особена радост за мен и
колегите ми е присъствието на представители на бизнеса – ръководители на фирми от
производствения сектор, банкери, информационно-комуникационни центрове и др.
Ще споделя пред вас идеята на конференцията. В последните години - не само в
България, но и в целия свят - развитието на бизнеса е толкова стремглаво, така бързо
навлизат нови знания и нови технологии, че неминуемо идва усещането, че образованието
съществено изостава. Особено в България - не само във високотехнологичните отрасли,
не само по отношение на въвеждането на новите технологии, но и въвеждането на
стандарти в отраслите туризъм, селско стопанство и т. н.. Става така, че изискванията на
бизнеса са доста по-високи, доста по-различни от това, което предлага образованието.
Променят се изискванията към образованието. Вече не са нужни хора, които носят
голям обем от знания, защото самото знание в света толкова бързо расте, че е невъзможно
човек да акумулира новата и разнообразна информация. Само за няколко години знанието
се видоизменя, заменя
или изхвърля… По-важното е ученикът, студентът или
специалистът, който завършва висше образование, да знае как да борави с познанието,
как да борави с информацията и да я използва за своите анализи, своите всекидневни
нужди, за решаване на задачите си.
Този проблем е проблем на света. Редица преподаватели от европейски висши
училища – партньори на Международен колеж – Албена от Норвегия, Холандия,
Швейцария, САЩ и др., споделят същия проблем и затова тамошните висши училища се
насочват около 50% от времето на преподавателите да преминава в изследване на
познанието в съответната област, за да може това, което преподават на студентите, да
бъде на равнището на най-новото, даже на бъдещото ново, а не да се налага
образованието непрекъснато да догонва науката и практиката. Така че проблемите на
образованието, проблемите на обучението и на хората, които заемат ключово място в
образованието … стават все по-сериозни.
Мина времето, когато кадровата база в България беше добра. До 1990 г. кадрите в
България бяха по-добри от базата, която обслужваха. Метафорично казано, базата
вървеше надолу, кадрите вървяха нагоре. След като настъпиха промените, стана обратно –
постепенно материално-техническата база започна да се модернизира със сравнително
бързо темпо, а се усети остър дефицит от високо квалифицирани кадри.
Днес образованието трябва да даде шанса за компенсиране на спада в изграждането
на кадровия потенциал. Всяка година над 100 милиона евро се инвестират само в туризма
на България. А подготовката на кадри изостава. Всяка година към нас, като към висше
училище, осигуряващо бизнесобразование, се обръщат много български хотелски
9

мениджъри с молба да насочим към тях млади кадърни хора. Хората търсят отлично
подготвени кадри направо от студентските скамейки, защото тези, които са на пазара на
труда, не удовлетворяват изискванията на съвременния бизнес. За съжаление такава е
ситуацията не само в туризма, а навсякъде.
Ефектът с практическо измерение от нашата конференция ще бъде, ако ние
намерим малко повече решения – какво можем да постигнем между бизнеса и
образованието, какви интеграционни процеси можем да осигурим и осъществим. Трябва
да чуем гласа и на хората, които са ежедневно на образователното поле - да кажем какви
нужди има реално образованието, как бизнесът да го ориентира, за да бъдем готови за
бъдещите потребности. Колко са университетите, които канят хора от бизнеса да
преподават или да участват в провеждането на изпити, за размяна на мнения, при
изготвяне на учебните планове и програми, при изграждането на Система за оценяване и
поддържане на качеството на обучението и на академичния състав. Равносметката у нас е
прекалено тъжна, а това навсякъде по света вече отдавна се прави.
Хубаво би било тази наша кратка среща да завърши с някакви препоръки и към
бизнеса, и към образованието, за да видим къде можем да срещнем нашите възгледи и
интереси, къде можем да си сътрудничим. За да не се налага хората от бизнеса да казват
за завършилия образование специалист в българските училища: “Дойде при мене и
започва от нулата”.
Желая успешно представяне на всички участници - както в заседанието на Кръглата
маса, така и в пленарните сесии на конференцията!

10

Поздравление от Детелина Николова,
Кмет на община - гр. Добрич
Уважаеми дами и господа, гости и
участници в конференцията,
За мен действително е чест да открия тази Международна конференция, която днес
се провежда в Добрич, наред с всички Майски тържества в навечерието на 24 май - този
тъй хубав български празник.
Позволете ми да кажа все пак, че това е един чудесен повод да се обърна с думи на
благодарност и признателност към организаторите на този форум, посветен на бизнеса и
образованието в настоящето и бъдещето. Международният колеж - Албена не еднократно
и не веднъж е доказвал своя престиж и авторитет не само на национално, но и в
международно отношение.
С качественото образование, със своите квалифицирани преподаватели, със
студентите, които учат в него, Колежът заема едно достойно място не само в
образователната система на общината, но и извън страната.
Международната научна конференция се надявам, че ще даде отговор на много
въпроси, които вълнуват всички нас като съвременници на толкова динамичните процеси
не само в образованието, а и в процесите на пазарната икономика. Това са процеси, в
които ние, работещите, трябва да намерим баланса, да намерим верните решения за това,
щото образованието и квалификацията на младите хора и на работната ръка на пазара на
труда трябва действително да отговаря на икономиката и да дава шанс за ускорено
развитие на икономическите процеси.
Вярвам, че тази конференция ще допринесе за координиране усилията между
бизнеса, националната образователна и научна политика в духа на образователните
технологии. Утвърждаването на новите условия в развитието на отношенията бизнес образователни технологии с професионализъм и етика за адекватни действия и очаквания
на европейската политика, на стандартите, към които ние и България се стремим да
постигнем, още повече след присъединяването ни с договора, който беше подписан
няколко дни преди тази конференция.
Убeдeна съм, че днешният форум ще се утвърди като един международен
авторитетен форум, ще
се разраства, ще създава традиции, ще разкрива нови
възможности и иновации, които ще породят нови партньорства и приятели.
Накрая бих искала да пожелая на вас, които работите в областта на образованието,
в технологиите на бизнеса да се чувствате достатъчно смели с решенията, които ще
вземете, защото без риск и без ентусиазъм не може да се постигне онова, което времето
от нас изисква - развитие в цялостен мащаб. Без труд, без квалификация, без иновации не
можем да говорим за напредък. Позволете ми да пожелая наистина успешни решения,
които да изведете, много идеи, които да бъдат опорни точки в бъдещи срещи, на
последващи форуми и - не на последно място- лично здраве и хубави празници в
навечерието на 24 май!

11

Пленарен доклад
СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО
МЕЖДУ ВИСШИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА –
РЕАЛНОСТ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
доц. д-р Нено Павлов,
Стопанска академия “Д. А. Ценов” - Свищов
pavlov@uni-svishtov.bg
Стратегическата цел на Европейския съюз до 2010 г. е да изгради найконкурентноспособната, основана на знанието, динамично развиваща се икономика,
способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и поголяма социална стабилност.
Фундаменталното предизвикателство пред българската икономика в контекста на
европрисъединяването е търсенето на свои пътища за преодоляването на изоставането и
догонването на развитите страни. Естествено, в центъра на тази стратегия следва да се
постави бързото повишаване производителността на труда и конкурентноспособността
на българския бизнес.
В контекста на Лисабонската стратегия от 2000 г. и Болонския процес, основният
ресурс за постигането на тази цел безспорно е качественото образование от началното
училище до университета, още повече, че стратегическото мислене в образованието не е
само преимущество на богатите и големите страни, но и на всяка държава, отворена към
международната конкуренция. То е фокусът, където се събират потребностите на
обучаваните и фирмите с дългосрочната икономическа, иновационна, технологична и
социална политика на държавата.
Балансираният поглед върху качеството на висшето икономическо образование
изисква както отчитането на влиянието на бизнеса върху подготовката на специалисти,
така и обратното въздействие на образованието върху конкурентните предимства и
устойчивостта на бизнес-организациите.
Бизнесът е основен потребител на образователния продукт като човешки капитал и
съобразяването с неговите изисквания има позитивно въздействие върху входящите
потоци на ефективната заетост, производителността на труда и качеството на живот.
От тук произтича основателният въпрос: “Изпитват ли страхове българите,
представителите на академичната общност, на обучаваните и бизнеса за
конкурентноспособността на висшето икономическо образование?”
Да, действително такива страхове до известна степен има и те се основават на
предизвикателствата, свързани с присъединяването към европейското образователно
пространство, с разширяването на чуждестранната конкуренция на образователния пазар,
с възможностите за бъдещо устойчиво икономическо развитие.
Много
съществен
външен
фактор
за
качеството
и
пазарната
конкурентноспособност на обучението е “аксиоматичната връзка и взаимодействие между
институциите на образованието и бизнеса”.
В съответствие с пъстротата в икономическото поведение на фирмите в публичното
пространство битуват две противоположни тези по отношение на това взаимодействие:
Първата теза е, че образованието значително изостава от нуждите на
модернизиращата и преструктурираща се икономика, от новите информационнокомуникационни технологии и натиска на глобализиращите се пазари. Около 38% от
12

анкетираните работодатели потвърждават, че подготовката, получена от висшите
училища, отговаря на техните изисквания. 46% от частните фирми и 26% от държавните
институции срещат значителни трудности в набирането на млади специалисти с
необходимата квалификация.
Според втората теза, в България има добри национални традиции в образованието,
но поради ниското технологично равнище на голяма част от действащите в страната
фирми, ограничените възможности за инвестиции на малките и средните предприятия,
вкл. в човешки капитал, (които в България са около 96 %), както и поради сравнително
високата безработица, генерираща по презумция “евтин” труд и дъмпинг в заплатите,
добре подготвените специалисти не могат да намерят отговарящата на квалификацията
им реализация, което ги мотивира най-често да емигрират и търсят заетост в други
държави, респективно на световния пазар на труда.
Оценките и сравненията между гледните точки на двата субекта на заетостта – на
наетите лица, младите специалисти и работодателите – най-често потвърждават
значителните взаимноизключващи се различия в техните становища по този важен
социално-икономически проблем.
През последните години във висшето икономическо образование съществува
известно напрежение по отношение организирането на практическото обучение на
студентите, предлагането на стажантски програми във фирмите за придобиването на
споделен опит, усвояване на бизнес-идеи, на трудови навици и контакти с бизнесцентрове, за овладяване на нови икономически и мениджърски практики, анализиране на
бизнес-ситуации и процеси. То произтича от недостатъчното развитие и занижените
изисквания на част от българските фирми към специалистите с висше образование, от
подценяването на добрия европейски опит за подбор, инвестиране и кариерно развитие на
персонала, от деформациите в оценката на квалификациите, в обвързването на работната
заплата с производителността на труда, ефективността на екипната работа и
функционирането на трудовите пазари.
При проведеното изследване от социологическата агенция Алфа Рисърч през
периода 8 - 18 януари 2004 г., 71% от анкетираните фирми изразяват категоричното
нежелание да осъществяват регулярно сътрудничество с висши училища, очаквайки “да
получат” наготово квалифицираните специалисти, от които се нуждаят, с изключение на
фирми от индустрията, 43% от които желаят подобно сътрудничество.
Според проучването, основната причина за пасивното партньорско поведение на
малките фирми и частния сектор като цяло е липсата на капитал, ниската степен на
технологичност и висока трудо и енергоемкост, а за държавния сектор – наличието на
голям брой кандидати за работа на трудовия пазар. Появата на този проблем се дължи и
на възникналия дефицит през пазарния преход на подходящи работни места за
практическо обучение и стажове, на подобаващи длъжности за работа, на недостатъчна
съобразеност на програмите за обучение с реалните потребности на бизнеса.
Недостатъчното активно взаимодействие между университетите и фирмите се
потвърждава и от факта, че твърде малко на брой бизнес-организации залагат в своите
стратегии за управление на човешките ресурси допълнителното обучение и квалификация
като съществен фактор за професионално развитие и мобилност на персонала. През 2004
г. във формите на следдипломното обучение са обхванати 1,4% от заетите през годините
при 9,7% средно за страните от Европейския съюз.
Проучванията потвърждават, че в повечето български работодатели почти липсва
мотивация и готовност за сътрудничество с висшите училища, а там, където е налице, се
ограничава до предоставяне единствено на определена база за обучение и възлагане на
оперативни изследователски проекти.
Другата категория бизнес-организации /най-често управлявани чрез чуждестранни
инвестиции/ са с добре изградени информационни системи и практики за управление на
13

персонала и с повишено търсене на висококвалифицирани специалисти. Тяхното активно
поведение на пазара на труда формира незапълнена ниша, респективно дефицит от
висококвалифициран персонал с определено образование и професии, което генерира
нови, позитивни предизвикателства пред бизнес-обучението и мисията на висшите
училища.
Съгласно анкетното проучване на Алфа Рисърч съотношението между “много
лесното и много трудното намиране на необходимия персонал от страна на фирмите е
22:10”.
Обобщаващият извод е, че като правило в българския бизнес липсва активно
отношение към политиката на образователните институции /висшите училища/, тъй като
в настоящата пазарна среда, структура на икономиката и технологично равнище на
производството, фирмите все още твърде лесно и с малко инвестиции набират
необходимия им персонал, формирайки неговата корпоративна специализация и
професионален опит в хода на заетостта и обучението на работното място. В своята
политика по търсене и наемане на персонал те акцентират не толкова на дългосрочната
стратегия, колкото на пазарната конюнктура.
Бих казал, че образователните институции също не проявяват осезателна активност
в конструктивно сътрудничество с работодателите, може би поради факта, че
академичният статут, акредитационните оценки и финансирането им все още не зависят
съществено от пазарното търсене и реализацията на техните випускници в бизнеса. Това
по свой начин влияе върху недостига на практически умения на нашите випускници,
върху общата им неподготвеност за работа в бързо променящите се условия, липсата на
навици за подчиняване професионалните им способности на екипната заетост и на
мисията на бизнес-организациите. Констатацията е, че в националната образователна
система все още липсва координация между висшите училища и бизнеса.
Известно е, че в Европа съществува твърде голяма пъстрота от образователни
системи на страните-членки, която изисква нестандартни механизми и разнообразие от
подходи за модернизирането им, запазвайки идентичността, традициите, изборността и
разнообразието. Констатацията на експертите е, че макар и да няма съвършени
образователни системи с еднакво високо качество, в държавите винаги съществува
осъзнат стремеж за реформи, промени и усъвършенстване, изповядвайки древния
надслов на римляните: “Mens et Manus”.
Естествено е всяко време да има своите необходими професии и специалности,
своите изисквания към професионалните квалификации и образователната държавна
политика, осигуряваща конкурентните предимства на икономиката.
Ключът към бъдещото успешно кариерно развитие е обучението за независим
живот, за изграждането на системно мислене, комуникативни умения, работа в екип,
предприемачески дух и лидерство. Умения да се откриват и създават нови възможности
за развитие на бизнес-организациите, където работят и управляват випускниците.
Формирането на потенциал за активност, гъвкавост, мобилност, креативност и
универсалност, а не на свръх и тясна икономическа специализация. Балансиране между
чистата академична ерудиция и позитивното, бизнес-ориентираното иновативно,
аналитично мислене и системен мироглед, оценявани високо от бизнес-работодателите.
Капацитет да се вземат бързи и адекватни на възникналата ситуация предприемачески
решения. Съпричастност и лоялност към фирмата, умение за управление на конфликти,
вкл. в условията на кризи.
Кои следва да бъдат приоритетите на държавната политика по активиране на
взаимодействието “висши училища – бизнес-организации” като елемент на общата
стратегия за засилване конкурентните предимства на българската икономика и
реализиране мисията на висшето образование:
* Като малка страна с ограничени ресурси за мащабни научни изследвания и
14

възможности за развитие на образованието на база икономии на мащаба на
изследователските процеси следва да се прилага политика на насърчаване участието в
мрежи с други университети и присъединяването към по-голяма “критична маса”, каквото
е европейското образователно пространство.
* Образованието да се изведе като приоритетна област на финансиране,
съчетавайки потребностите от квалификации на фирмите с дългосрочната икономическа,
технологична и социална политика на държавата.
* Насърчаване на по-тясната обвързаност и съвместимост между бизнеса и висшите
училища, между номиналното и реалното образование посредством активността на двете
страни за изграждането на работещи механизми на взаимодействие, включително чрез
възприемането в системата за акредитиране и финансиране на училищата на критерия
“равнище на първоначална заетост на випускниците със стойности – 85% до 3 месеца и
примерно, както в някои американски училища - 15% до 6 месеца от дипломирането.
* Разширяване дела на високотехнологичните бизнес-дейности и иновациите с цел
ограничаване на временния “комфорт” на работодателите по отношение на заетостта,
квалификациите и въздържането от стратегически инвестиции в човешки капитал.
* Поощряване въвеждането на добрите европейски фирмени практики за подбор и
оценяване на квалификациите, включително на младите специалисти, акцентирайки върху
специализацията и професионализма в работата.
* Облекчаване условията за бизнес и ускоряване на интеграцията в европейските
пазари с цел повишаване общото технологично ниво на българските фирми, професионалния статут на заетите лица и търсенето на конкурентна висока квалификация във
фирмите.
* Разумни данъчни облекчения за подкрепа на работодатели, инвестиращи в
стажантски програми и практическо обучение на студенти, в дългосрочно наемане на
млади специалисти, включително по схемата на гъвкавата заетост, гъвкавите договори,
гъвкавите заплати и гъвкавите работни места.
* Институционализиране на Междуведомствен координационен съвет за диалог,
партньорство и интеграция на университетите с бизнеса, с активното участие на
Министерството на икономиката и Министерството на образованието и науката.
В контекста на продължилото дълъг период от време прехвърляне на отговорности
за иницииране на това взаимодействие, необходимите изпреварващи инициативи на
висшите училища и бизнеса следва да се осъществяват в следните направления:
* Трансформиране на наложилата се концепция във висшето образование –
студентът да се възприема като ресурс за финансово осигуряване на университета, в
ресурс, генериращ финансиране от съвършено друг порядък и изискващ качествено
образование като “клиент” и “потребител” на услуги на висшите училища.
* Придържане към модел на бизнес-обучение, базирано на подбора на най-добрите
кандидати, на най-добре подготвените, доказали се преподаватели и ефективно
работещите фирми – работодатели за стажантска подготовка.
* Разработване на национални професионално-образователни стандарти за
обучение по икономика и бизнес-администрация в тристепенното (бакалавър, магистър,
доктор) образование, в които работодателите и висшите училища, с подкрепата на
държавата да дефинират новите изисквания към необходимите за икономиката програми.
* Ускорено усвояване на европейските измерения за качество във висшето
образование чрез активното коопериране с европейски университети, съвместни
академични курсове, академична мобилност, съвместими критерии и методики за оценка
на подготовката и рейтинга на висшите училища.
* Изграждане във висшите училища на Центрове за ориентиране и кариерно
развитие с програми за образователен маркетинг, фирмени стажове, професионална
реализация и връзки с бизнеса.
15

* Разширяване на партньорството на фирмите с потенциалните стажанти чрез
създаването на виртуални платформи в глобалната мрежа за регистриране на студентистажанти и работодатели, предлагащи стажантски места в реална работна среда, с
възможност за подбор на подходящи кандидати за платена заетост. Пример за това е
проект “Пазар на труда”, предвиждащ изграждането на междууниверситетска
партньорска мрежа за кариерно развитие, с подкрепата на Американската агенция за
международно развитие и участието на Стопанска академия.
* На основание дългосрочни стратегически алианси бизнесът да насърчава свои
висококвалифицирани експерти да участват в учебния процес като лектори и консултанти
на обучителни бизнес-програми, както и на магистърски и докторантски проекти,
предлагане на студентски стипендии срещу договори за работа, дефиниране на новите
изисквания на бизнеса към приложността на знанието и компетенциите.
* Организиране съвместно с бизнеса на университетски дни на кариерата във
висшите училища като трайна неформална форма на трудово посредничество,
информиране и диалог с работодателите.
* Осъществяване на активен обмен на опит, научен потенциал и ресурси за
реализирането на конкретни проекти в интерес на бизнеса и образователните цели на
университетите, вкл. чрез финансово подпомагане в рамките на предварително
договорените условия и участието на представители на бизнеса в управлението на някои
дейности във висшите училища.
Създаване на подходяща законодателна среда с ясни правила за двете страни, при
което държавата да насърчава с данъчна подкрепа инвестициите на частния бизнес в
образованието, развитието на персонала и трансфера на знание, финансовата и
бюджетната рамка на конструктивното сътрудничество между бизнеса и университетите.
* Стимулиране на образователни институции и бизнес-организации които са в
състояние да предложат конкурентно равнище на образование в ЕС.
* Партньорството на висшите училища с бизнеса да се утвърждава не само като
приоритет в политическите послания, но и в дневния ред на законодателните и
икономическите проекти на правителството, синдикатите и работодателските
организации, вкл. чрез увеличаване дела на корпоративното финансиране на
академичното и продължаващото обучение.
Постигането на ясен и категоричен резултат в намирането на действаща
партньорска връзка между работодателите, висшите училища и младите специалисти е
продължителен процес на промени, генериране на иновации и човешки капацитет,
способен да ги осъществява и пренася в бизнеса чрез знанието и добрите европейски
практики. С възприемането на подобна стратегия, приоритети и цели в политиката на
висше образование, наред с необходимата икономическа стабилност тя ще гарантира
висок растеж и успешна интеграция в Европейския съюз.

16

Пленарен доклад
ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО И ИКОНОМИЧЕСКОТО
ОБРАЗОВАНИЕ
Доц. д-р Пламен Чипев,
Икономически институт на БАН
Понякога измъчваме нашите студенти с модели, формули в областта, която са си
избрали, без те често пъти да разбират за какво биха им трябвали в бъдеще. В този смисъл, когато говорим за съвременния етап на развитие на съвременно образование на
Европа, а в това число и на образователните системи в областта на икономиката от
западен модел, се налагат няколко ключови думи за разбиране на това, какви трябва да
бъдат тези промени и на това колко дълбоки трябва да бъдат – това са “информационно
общество” и “икономиката, основана на знанието”. Те са в основата и на двата ключови
механизма, които ни показват какво ние имаме като проблем и как бихме могли да
подходим към разрешаването му.
Няколко думи за това, което представлява съвременното информационно общество
– то поставя нови изисквания пред всички, които изисквания могат да бъдат обобщени в
няколко по-едри щриха:
Преди всичко то е ориентирано към знанието и към използване на знанието в самото производство. Всички си спомняме плакатите, че науката трябва да стане непосредствена производителна сила, - тогава това звучеше като лозунг, защото тогавашното
общество беше доста далеч от такова състояние, но днес то наистина става факт. Науката
е непосредствена производителна сила – да споменем само мобилните комуникации и
Интернет – науката отваря невероятни възможности в едно общество, в което тя непосредствено присъства.
Информационното общество поставя нови изисквания към квалификациите на
всички свои членове в смисъл, че идеята, която ни се струваше, че като имаме две висши
образования това е върхът на образованието, но това вече не е адекватно. Днес се налага
да се учим в продължение на целия си смислен живот. Това, което вчера сме го учили и
сме абсолютно убедени, че е вярно, само след няколко години установяваме, че е вече
остаряло. Такова общество изисква от нас непрекъснато обучение и образование.
Информационното общество постави по нов начин връзката между производството,
бизнеса и образованието – образованието вече не трябва да подава кадри, които никой не
иска, никой не търси. Опитът, който Международният колеж – Албена има в това отношение е много добър, защото в България има над 15 различни образователни програми
по туризъм, но не всички те са ориентирани към бизнеса, към практиката по начина, по
който това се прави тука. Още от създаването му това е основното предимство на колежа.
Една програма по туризъм обезателно трябва да предвижда къде студентът ще се научи да
сервира, къде да посрещне един гост. Ако програмата няма такова място, то тя е съвсем
различна от една образователна програма, при която той влиза в контакт с реалния бизнес. Така че информационното общество е общество, което изисква нова връзка с бизнеса.
Информационното общество постави по друг начин контактите, връзките между
образователните системи в отделните страни. Българската наука и българското образованиене не са българска наука и българско образование сами по себе си, така както те
бяха преди пет години и преди десет години. Днес, ние се намираме в една сфера, в която
сме (би трябвало да сме) напълно интегрирани с европейските образователни системи.
Това в някаква степен го постигаме, в друга не, но това означава че един проект се
17

изгражда и се работи на пет, десет, петнадесет работни компютъра в десет-петнадесет
страни в Европа. В един и същи момент чрез е-мейла или чрез интернет-страницата ние
сме в състояние да координираме тази връзка. Не можем да си позволяваме да преподаваме в България неща, които не са свързани с това, което представлява тематиката на Европа, тематиката на обединената интегрирана Европейска икономическа система. Не можем
и да не забелязваме тази връзка, която се налага и за нашата икономика като такава.
Информационното общество освен всичко останало постави изискването за такива
нови технологии, които преди това не можехме дори да мечтаем. Аз си спомням преди
десет години бях за пръв път в Шотландия и там имаше една образователна програма по
счетоводство, която не беше нищо особено, обаче я криеха, заключваха я, не я пускаха и
особено такива като мен и други, които идваха от Източния блок и особено които се
славеха, че са добри в хакерството, много ни пазеха да не се докопаме до тези програми,
защото това беше тяхното ноу-хау, с което те разполагаха. Днес те имат образователни
програми не само в областта на счетоводството, но и в областта на всички дисциплини.
Компютърните системи навсякъде са част от оборудването във всяка аудитория, а не само
едно място, където човек отива само за един или два часа; това е изискване на
информационното общество. И ние трябва да се съобразим с него.
Субектите на информационното общество вече са различни. Те са гъвкави, с често
сменящи се профили, бързо преместващи се от една сфера в друга, като някой път границите на сферите не са границите между, примерно, да речем, между мениджмънт и маркетинг, а са граници между космически технологии и микробиология. До такава степен и
изискванията за съвременно бързо преместване на субекта на знание са се завишили, че
когато ние подготвяме според мене хората, би трябвало да мислим за това, че на тях
много скоро може би ще им се наложи да сменят работата, за което се готвят. Т.е. студентът, който излиза от нашата аудитория, вече е друг студент от гледна точка на възможността да упражнява професията си продължително време или дори цял живот. Знаем че,
Япония се славеше с това, че който започне да работи в една корпорация си остава там, на
работното място, завинаги. Днес това вече не е актуално никъде в развитите страни.
На последно място като изискване бих искал да кажа връзката с бизнеса. Много се
каза тук за това, не бих искал да повтарям, но бизнесът вече се проявява като неотменен
момент в изискването за образование – той не е някъде далече в бъдещето - едно работно
място, където човек трябва да бъде. Бизнесът е този, който задава стандартите за образование, той е този, който има право да влезе в класната стая и да знае какво става вътре с
оглед на това, какви хора ще дойдат след това при него. Знаете много добре, че това
преплитане на бизнеса и образованието е може би най-характерното качество на
информационното общество.
Нека сега да се спрем накратко на изискванията, които това общество налага в
областтта на икономическото образование. Преди всичко съвременното икономическо
образование, развиващо се в областта на агресивна инвазия на технологиите и науките
трябва да подготви специалисти за народното стопанство, които да бъдат възможно найблизко до изискванията. Трябва да се откажем от мисълта, че ние подготвяме примерно
металурзи, защото времето, в което България имаше някаква сериозна металургия доста
поотмина. Времето, в което ние имахме огромни такива университети поотмина – всичко
това се променя. Също така и в икономиката – ние подготвяхме огромно количество
специалисти по планиране на народното стопанство, но всичко това значително се
промени. Днес трябва да търсим специалисти, които са точно определени специалисти за
точно определени места. Често това става за сметка на една гъвкава и мобилна
специалност, лесно и бързо приспособими студенти.
Другото, което е необходимо, и което не бива да се забравя – това особено се
отнася за икономическата теория е, че тя представляваше, а и днес представлява една
мирогледна дисциплина. Ние не обучаваме студентите само в това да работят с едни
18

формули, с едни методи, с една технология, и да се считат за независими от мирогледа.
Искаме или не искаме, ние преподаваме и един мироглед. Често пъти този мироглед влиза
в разрез с това, което ние самите имаме като опит и като знания. Не случайно, когато
готвех този доклад ми изникна представата за един премиер на България, който се
обръщаше към индустриалците с думата “чорбаджии”. Значи това е залегнало в неговата
глава – това е неговата представа за тях. Когато аз говоря пред студентите и им обяснявам
как се създава принадена стойност или как се създава печалба – ако аз използвам подобна
терминология, тя неминуемо ще се пренесе у студента. Следователно, ние трябва да си
даваме сметка, че дори идеологически да не споделяме някои от изводите на
неокласическия икономикс, който искаме или не искаме е в нашите учебници, то трябва
да има една коректност, една лоялност по отнощение на това, което предствалява той и да
не преподаваме неща, които по някакъв начин влизат или ще доведат студента до
конфронтация с това, което той вижда като разпространена практика.
Необходимо е да си даваме сметка, че съвременният икономикс дава мирогледна
представа за човека и обществото. Той е икономикс, който предполага индивида като
непрекъснато потребяващ, непрекъснато увеличаващ своето потребление и едновременно
с това той залага и идеята, представата за индивид, който черпи непрекъснато и
съкращава и унищожава ресурсите на природата и околната среда, в която живее. И в този
смисъл ние трябва да предупреждаваме и да помагаме на студента да осмисля реално това
противоречие, което за много от тях по-късно ще се превърне в противоречие на тяхната
действителна работа. В този смисъл икономиксът продължава да бъде
мирогледна
дисциплина макар и не по начина, по който бяхме свикнали да го мислим преди време.
По нататък според мен е необходимо да се обърне внимание върху това, че новата
среда, в която се преподава икономиксът поставя и нови изисквания и към преподавателя.
Преподавател, който мърмори, който си чете лекциите едва виждащ ги или не можещ да
ползва съвременни средства е “outdated” не може и няма да бъде приет добре от
студентите. Преподавателят трябва да може да работи с всички съвременни достижения и
едновременно с това трябва да бъде в състояние да се занимава и с други неща. Едно
време за нашите преподаватели не беше необходимо да са психолози. Беше достатъчно да
треснат хо дъската, да изкрещят, да ни изгонят и така се решаваше проблемът на
дискомфорт, когато възникнеше.
Днес не можем да се отнасяме със студентите така, което пък не значи, че е необходимо да бъдем психолози, достатъчно е да мотивираме студента. Голяма част от студентите не разбират собствения си интерес, колкото и това да звучи парадоксално. По една
или друга причина някои от тях разбират времето за следване като време за приятно прекарване. Загубвайки тези пет, шест, осем години, те губят в голяма степен възможността
отново да се приспособят към изискванията на студентската среда. Длъжни сме да отговаряме в известна степен за мотивацията на студентите – разбира се, не сме чудотворци, но
сме длъжни да вдигаме стандартите на преподаване и качеството на работа.
Новото време и новите изисквяния на информационното общество са изисквания и
за нова технология на преподаване. Компютърът е абсолютно неизменна част от нашата
работа, но не само като начин на самоподготовка за студента, а компютър в пълната му
мощ, която можем да си представим. Бил съм свидетел на симулативни игри в областта на
финансите, където студентите играят и трябва да постигнат в продължение на една
седмица определени резултати. На тях им се дава достъп до най-големия компютър в
университета; това често пъти е огромен компютър, с който те трябва да играят и да
постигнат определени резултати, “борейки се” с компютъра – все едно залагат бизнес и
реално го управляват като финансова фирма.

19

Пленарен доклад
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА УЧЕНЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ
ПРЕД БИЗНЕСА
Веселина Стоянова – експерт ЕИЦ БГ 809,
Търговско-промишлена палата - Добрич

CHALLENGES OF THE LIFELONG LEARNING FOR THE BUSINESS
Vesselina Stoyanova – Information/Advice – EIC BG 809,
Chamber of Commerce and Industry – Dobrich
Когато планираме за година, посяваме семе.
Когато планираме за десетилетие, засаждаме дръвче.
Когато планираме за цял живот, обучаваме и образоваме хората.
Китайска поговорка
Бързото навлизане на новите технологии за информация и комуникации, свързани с
необходимостта от надеждно, висококачествено и гъвкаво производство, създадоха предпоставки за нов поглед към предприятието и неговия персонал. През 80-те години традиционните
функции на персонала започват да се включват и разглеждат от новото за времето си понятие
“Управление на човешките ресурси” . В този контекст старите форми и методи на управление
бяха преразгледани и започнаха да се насочват към най-големия капитал в предприятието –
човекът. Това, както и нарастващата необходимост от качественото усъвършенстване на
човешките ресурси, се превърнаха в много важна част от организационния мениджмънт.
Фигура 1 показва факторите, които ръководят предприятието към промяна. Новите
организационни модели изискват по-висока ангажираност на персонала за създаване и
въвеждане на стратегия за придобиване на нови умения, които ще им дадат възможност за
поемане на нови отговорности. Промяната е от значение за целия колектив и често се
изразява в употребата на финансови стимули. Според Уолтън този модел е в унисон с
характеристиките на “Управлението на човешките ресурси” и предполага стратегическо
развитие на персонала от гледна точка на корпоративни производствени цели, както и
полагане на усилия, за да се засили личната отговорност към организацията.
Фигура 1. Фактори в предприятието, които влияят на организационната промяна
(Cressey, P. & Kelleher, M.)
Външни фактори
Вътрешни фактори
Образователната система
Индивидуална подготовка и програми за
Механизми на професионалното
придобиване на умения
обучение
Изисквания на пазара на труда
Стимули и промоционални системи
Пазари
Културен мениджмънт/готовност да се
Технология/Иновации
инвестира в човешкия ресурс
Конкуренция
Управленски системи и взаимоотношения
Статистическите проучвания в доклада за степента на заетост в Европейския съюз
(Emplyment Rates Report, 1998) показват, че преди 20 години степента на заетост в ЕС е
била 64 %, а в САЩ – 62 %. От 1997 г. степента на заетост в ЕС спада до 60.5 %, а в САЩ
се увеличава на 74 %, т.е. с около 14 %, което се равнява на приблизително 34 милиона
работни места. Изправени пред проблема със заетостта и очевидната липса на умения в
20

организациите, използващи новите информационни и комуникационни технологии, много
политически анализатори от Европейския съюз установяват необходимостта от обучение
на работната сила в тази насока.
Продължаващото професионално обучение (ППО) в България се дефинира като обуче
обучение, предоставяно на лица над 16-годишна
годишна възраст, които вече са напуснали формалната
образователна
азователна система. ППО е релевантно както за заетите, така и за безработните. Според
Закона за ПОО и Закона за насърчаване на заетостта, ППО може да бъде предоставяно от ин
институции във формалния образователен сектор, частни и обществени центрове за профе
професионално обучение, агенции, общини, социални партньорски организации и предприятия.
Няма почти никакво развитие в областта на ППО. Поради тази причина е трудно да
се представи цялостна картина на ситуацията в момента. Не са провеждани периодични и
систематични
тични изследвания, и не са събирани данни за броя на институциите доставчици
на обучение, както и за дейностите, извършвани от тях. Въпреки това, като се вземат
предвид отделни изследвания и заключенията, направени в резултат на дискусии, изглеж
изглежда предлагането
ането е недостатъчно и трябва да бъдат направени необходимите промени с цел
осигуряването на подходящо и качествено обучение за нуждите на пазара на труда.
Политиката на пазара на труда в България включва комплекс от активни и пасивни
мерки, съгласувани със
ъс социалните партньори и реализирани с активното участие на орга
органите за местно самоуправление. Основополагащ документ на политиката на пазара на труда
са насоките на Европейската стратегия по заетостта с нейните четири основни стълба:
подобряване на пригодността
одността за заетост, развитие на предприемачеството, насърчаване на
активността в бизнеса и на заетите в него, укрепване на политиката за равни възможности.
Политиката на пазара на труда е приоритетно ориентирана към увеличаване на
заетостта и намаляване наа безработицата; насърчаване на предприемачеството; социална
интеграция и трудово-професионална
професионална реализация на неравностойните и рисковите групи
на пазара на труда; развитие и усъвършенстване на квалификацията на работната сила,
адекватна на потребностите.
През месец юни 2004 г. Агенцията по заетостта възлага изследване на тема
“Потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация.”
Анкетирани са 7 200 работодатели от цялата страна. Основните изводи от проучването са:
1. За последните 2 години
одини двойно е нараснал делът на фирмите, които отчитат
подобрение на бизнес средата и развитие на своята дейност. Две трети от фирмите са
оптимисти за бизнеса си. Най-позитивни
позитивни в очакванията си са големите фирми.
Работодателите предпочитат да инвестират в повишаване квалификацията на работниците
и по-малко
малко в разширяване на персонала. Фирмите предпочитат да наемат нови служители
с предходен опит в дейността.
2. Видове обучения, които
предвиждат да проведат във
фирмата.
Фирмите предпочитат да
провеждат обучения за
повишаване на професионалната
квалификация.
3. Оценките на предприемачите за бизнес-климата в
страната са благоприятни за увеличаване на заетостта.
4. По-голямата
голямата част от работодателите предпочитат инвестиции в увеличаване
квалификацията на работниците,
те, а не екстензивно увеличаване на персонала.
5. Определянето и заявяването на бъдещи потребности от работни места се
21

сблъсква с обективни трудности, породени от фрагментаризацията на предприятията и
преобладаващия дял на малките и микро фирмите у нас.
6. Структурата на заетостта в България е на една все още бавно модернизираща се
икономика. Остава висок делът на нискоквалифицираната работна ръка, като постепенно
нарастват потребностите от висококвалифицирани работници.
7. Икономиката все още не е достатъчно мощен стимул за развитие на образованието. Належащо е усъвършенстване на взаимодействието между бизнес и образователни
структури – чрез предлагане на стажове, професионални квалификации, залагане на
определени образователни критерии, съобразени с бъдещата реализация и др.
8. Нараства мобилността сред заетите в зависимост от предлаганите условия на
труд и коректността на фирмите, което е благоприятна предпоставка за нарастване на
регулативната роля на пазара на труда.
В началото на 2005 г. ТПП-Добрич проведе анкета сред работодателите от няколко
микро фирми. Основните изводи от анкетата са:
1. По-голямата част от обученията се финансират от програми на ЕС (“ФАР”,
“Леонардо да Винчи”, “Сократ”, Европейски социален фонд, Шеста рамкова програма);
2. Агенцията по заетостта отпуска средства за преквалификация на работниците и
служителите чрез Бюрата по труда в цялата страна, но в по-голямата си част проектите са
насочени към повишаване квалификацията на безработните;
3. Обученията за предприемачите от МСП са свързани най вече със
законодателните изисквания – ЗБУТ, НАССАР, изисквания към опаковките на стоките и
др. За МСП предпочитани теми са иновации, мотивация на персонала, връзки с
клиентите, адаптиране към новите технологии.
4. Разработване на план за продължително обучение на персонала и управленския
екип съществува в големите предприятия. Подобни тенденции се наблюдават в МСП,
ориентирани към иновации и външни пазари.
5. По отношение на методите за осъществяване на учене през целия живот може да се
каже, че са традиционни. Дистанционното обучение и обучението чрез модули не е широко
разпространено с изключение на някои университети и колежи. Ученето по електронен път
в МСП почти не се използва. А сред желаните форми на обучение предприемачите изтъкват
обучение във фирмата, посещение на семинари и конференции, дистанционно обучение.
6. Непрекъснатият стремеж към повишаване на професионалната квалификация
зависи от предмета на дейност на фирмата. Микро предприятията (с персонал до 10 души)
от сферата на услугите имат най-голяма нужда от обучения. Например една малка
консултантска фирма за преводи и проектиране непрекъснато търси неформални методи
за повишаване на компетенциите.
7. Една част от анкетираните са посочили като предимство възможностите за
частично финансиране на обучението от държавни програми и от фондовете на ЕС, както
и признаването на средствата за обучение за фирмен разход. Но като основна трудност
изтъкват високите цени и отсъствието от работа. Друг недостатък на предлаганите
обучения е тяхната тематика – в по-голямата си част тя е насочена към големите
предприятия, които по принцип имат отдел “Човешки ресурси” и достатъчно средства, за
да инвестират в повишаване квалификацията на своя персонал.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
Walton R., (1985) `From Control to Commitment', Harvard Business Review, March-April, 77-84
Employment Rates Report (1998) [online]
http://europa.eu.int/comm/employment_social/empl_esf/empl99/rates_en.htm
Cressey, P & Kelleher, M.: Social Partnership and Human Resource Development. [online]
http://www.eclo.org/Publications/hrd.pdf
Българска национална обсерватория за професионално образование и обучение и
за пазара на труда - Център за развитие на човешките ресурси, “Модернизиране на
професионалното образование и обучение в България”, http://bno.hrdc.bg
“Алфа Ризърч”, (2004), Социологическо проучване “Потребностите на
работодателите от работна сила с определена квалификация”.
22

ОБРАЗОВАНИЕ, ТЕХНОЛОГИИ,
БИЗНЕС
КОНЦЕПТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ
ПРОЦЕСИ МЕЖДУ БИЗНЕСА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В
КОНТЕКСТА НА КАЧЕСТВОТО НА ОБУЧЕНИЕ
Проф. д. т. н. Христо Христов - Технически университет - София,
гл. ас. Мария Христова - Нов български университет

CONCEPTUAL PROBLEMS IN THE INTEGRATION PROCESSES
BETWEEN THE BUSINESS WORLD AND HIGHER EDUCATION IN
THE CONTEXT OF QUALITY OF EDUCATION
Hristo Hristov and Maria Hristova
ABSTRACT: The causal analysis of the decrease in quality of higher education shows
that one of the essential factors is a lack of an effective interconnection between the system of
preparation and the system of realization of the youth. This article proposes solutions for
changes in legislation, and incentives for improvements in the interaction between the
universities and the business world, thus benefiting the quality of education.
1. Въведение
Българските висши училища изграждат вътрешно-институционални системи за
управление на качеството. Повечето от тях - не само защото Законът за висшето
образование го изисква, а защото са убедени в необходимостта от неговото подобрение.
Първо, трябва да се преодолее спадът на качеството от началото на 90-те години,
което и дотогава не е било на нужното равнище.
Второ, високото качество е условие за приобщаването ни в единното Европейско
образователно пространство.
Трето, в борбата с пазарните сили, в жестоката конкуренция за клиента - Негово
Величество Студента, успех все повече ще има това висше училище, което дава
качествен и търсен продукт. И клиентът все повече го осъзнава, особено в
доминиращия вече контекст на Европейските ценности.
Каквато и система за качество да се изгражда, за да може то да се управлява,
трябва да се знаят факторите, които му влияят. В [1] е направен опит за глобален факторен анализ. Обособени са 5 групи фактори (Фиг.1): държавата, висшето учиУниверлище, студентите, средното училище и
ситетът
пазарната среда. Един от съществените
изводи, които се правят в този анализ,
Средното
Държае липсата на ефективна връзка межучилище
вата
ду системата за подготовка и системата
Качество
за реализация на младите хора, между
Обществона обутърсеното от потребителя и предлаСтуденто
и пазарчението
ганото от висшето училище.
тите
ната среда

Фиг.1 Групи фактори, които влияят на качеството
23

Настоящият доклад има за предмет групата фактори, свързани с пазарната среда,
и развива някои концептуални проблеми в интеграционните процеси между висшето
образование и бизнеса.
2. Проблеми и техните последствия
Ще посочим два члена от Закона за висшето образование (ЗВО): чл. 27. «Общото
събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на
основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите
от всички негови звена.» и чл. 30, ал.2. «Академичният съвет включва представители на
академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище,
студенти, докторанти и служители». Забележете, във върховните органи на висшите
училища няма представители на бизнеса, на работодателите и потребителите на
продукта, създаден от висшите училища. Без да продължаваме с цитати, ще припомним,
че същото се отнася и за факултетните органи за управление. Причините?
Първо, зле разбрания стремеж към автономия на висшето училище. Преди
демократичните промени у нас за работодателите имаше законово регламентирано
място в състава на академичните ръководни органи. И това участие е световна
практика. В настоятелствата на големите университети в САЩ мощните фирмипотребители («Майкрософт», «Дженерал мротърс», «Бел къмпани» др. имат съществено
влияние върху политиката на висшето училище и неговото материално и финансово
осигуряване. С измененията в ЗВО през 2000 г. у нас стана обратното. Едно завоювано
и традиционно достижение на висшето ни образование беше изоставено точно когато
стана най-необходимо. Наруши се саморегулирането на университета, чрез което се
поддържа баланса между академичните му автономни права и неговата отговорност
пред студентите, бизнеса и обществото.
Второ, неяснотата, кой в една икономика с преобладаващо дребни фирми да
представлява бизнеса. В един «универсален» университет, който се разпростира в
обществени, хуманитарни, природни и технически науки, това е действителен проблем.
Макар че и в този случай могат да бъдат привлечени известни и утвърдени
общественици, представители на работодателите, професионалните гилдии и на
държавата като потребител. Особено във факултетните съвети, които са браншово
ориентирани. Но у нас преобладават моноуниверситети и висши училища
(икономически, технически, аграрни, медицински и др.), за които адресата - бизнесът,
браншовите организации са известни.
Всъщност, за какви интереси става дума?
Става въпрос за това, че в ръководните органи на висшите училища и основните
им звена (факултети, колежи) определят на какво ще се учи младият човек, кой и в
какви условия ще го учи, какви академични и образователни стандарти ще се
постигнат. Определят се специалностите и броят на приеманите студенти, като се
изхожда от наличните и исторически сложили се дадености на висшето училище, без да
се отчитат потребностите на бизнеса. Приемат се учебните планове и програми и
тяхното академично кадрово покритие, без да се имат предвид интересите и участието
на бизнеса в учебния процес. А и държавните изисквания за обучение на студентите [2]
не позволят нехабилитирани лица, каквито най-често са представителите на бизнеса, да
четат лекции. Вземат се решения за материалното осигуряване на обучението, без да се
разчита на бизнеса. А и задължителният преди време стаж на студента в практиката, с
малки изключения, вече не е задължителен.
Когато тези въпроси се решават от самото висше училище без пряка връзка и
участие на бизнеса, не може да се постигне качество. Защото качеството, освен всичко
друго, е степен на удовлетвореност на потребителя. Но когато въпросите се решават,
потребителят го няма. А тези, които ги решават, не само не познават достатъчно
неговите, а (понякога) имат и различни интереси. Защото преподавателите най-често са
откъснати от професионалния бизнес, в който след университета постъпват техните
възпитаници. Те не са запознати с неговите актуални изисквания за най-нови знания и
умения, а и самите те трудно биха могли да им ги дадат. Без при това да имат особена
вина за създалата се дисхармония. Та нали техният растеж в научни степени и научни
звания е свързан с научни публикации или с конкурсни научни проекти (често
24

международни), които не е задължително да имат значение за отечествения бизнес.
Освен всичко това този най-подготвен интелектуален потенциал на нацията има нисък
социален статус (един от най-ниските в Европа) и справедливо търси възможности за
своята реализация. Много често като участва в учебния процес на различни висши
училища или търси доходи в неакадемични дейности. А и какво друго да прави, като не
получава финансово договорирани поръчки от бизнеса за научни изследвания. Като
бизнесът не ги търси като консултанти.
Всичко това предопределя “разтворената ножица” между университета и висшето
училище.
Естествено при това положение е, че качеството на подготовката на студентите,
или поне онази част от нея, разбирана като адекватност с потребностите на бизнеса, ще
бъде ниско. Естествено е, че ще има известно несъответствие на учебното съдържание
във висшето училище с потребностите на “живия” живот, а в университета ще липсва
реална материална и иновационна среда, каквато могат при желание да осигурят
фирмите. Това налага по-продължително и скъпо фирмено обучение на постъпилите в
бизнеса млади хора, което огромният брой малки фирми трудно могат да си позволят.
3. Идеи и възможни решения
В последните години световният пазар за висша образованост се разрасна
неимоверно. Появиха се нови сили с много пари и много амбиции. Те започват да
изтласкват класическите университети от техните дългогодишни “запазени
пространства”. Толкова по-лесно и по-бързо, колкото са по-неприспособими, колкото се
смятат за по-недосегаеми. Има и държави, които предоставят "привилегирован статут"
на избрани международни частни доставчици на висше образование.
Като ответна реакция по-предприемчивите висши училища вече развиват
агресивни стратегии, създават атрактивни и динамични програми и ги преподават с
най-новите методи и средства [3]. Проявяват инициативност, борбеност и гъвкавост.
Привличат фирмите в бранша, предоставят им всякакъв достъп до висшето училище.
Фирмите издирват подходящите студенти и ги примамват с облаги и бъдеща работа.
Работят с тях по свои бизнес задачи. По-силните студенти търсят по-добрия бизнес. А
фирмите се конкурират за най-добрите от студентите.
Това са атрибути на истинския интелектуален пазар.
Висшето училище утре ще зависи все по-малко от държавата и по-малко ще
разчита на нея. И ако неговите ръководители и преподаватели искат да са
сигурни утре, днес трябва не само да работят по-добре, но и да приемат
предизвикателствата на пазарните сили. Каквато нагласа в държавните
институции не може да се каже, че е преобладаваща.
Частните висши училища и колежи са пробив в статуквото. Те ползват специални
изключения от ЗВО, които им позволяват да имат друг начин на управление и избор на
ръководните ограни (чл. 36 от ЗВО). Те могат да включват в тях и представители на
бизнеса. Академичните им ръководства развиват агресивни стратегии, активен
маркетинг и връзки с обществеността. Проявяват гъвкавост, предлагат онова, което
бизнесът и, най-вече младите хора, искат. «Хвърлят се» в най-новото, което се задава
“зад хоризонта” и което други още не са видели. Навлизат смело в пространства, за
които още нямат готовност, но създават условия и предпоставки да ги овладеят.
И това е едно от решенията на проблемите, за които става въпрос по-горе.
Ако се върнем обаче днес у нас в държавното висше образование, чийто
относителен дял в България е близо 90%, трябва да се търсят решения на поставените
проблеми. Някои от тях се предлагат по-долу.
Първо, необходими са законови промени, които да позволят и регламентират в
ръководните органи на академично и факултетно равнище да се включат представители
на бизнеса, чрез които ще се усилят и утвърдят интеграционните процеси.
По данни на Българската стопанска камара 50% от работните места у нас за
висшисти са в стотици малки и средни фирми. Но останалите 50% са в държавната
администрация и големите стопански и обществени организации, които имат «преки и
достатъчно обемни и обективни наблюдения върху качеството на висшето образование
и на кадрите, «произвеждани» от него» [4]. В университетите те биха могли да
25

представляват, най-общо казано, бизнеса. Интересите на двете групи по отношение на
подготовката на човешките ресурси, не са толкова различни, а биха могли и да се
координират чрез БСК, БИБА, синдикати и други национални организации, които да
излъчат свои компетентни и оторизирани представители във висшите училища.
Второ. Учебните планове и програми са академично автономно право на висшите
училища. По закон Академичният съвет приема учебния план, а учебните програми на
отделните учебни дисциплини - Факултетният съвет. Но може да се предвиди
задължително изискване на мнение (или рецензии) от бизнеса по учебната
документация, за която се готви съответната специалност или професионално
направление (без да се счита за задължително съгласуване). Учебните планове и
програми да се приемат в присъствието на рецензенти от бизнеса и дискусии с тях.
Решението може да се търси в ЗВО, но може да бъде записано и в подзаконовия акт Правилника на висшето училище.
Трето. В Системите за осигуряване на качеството във висшите училища да се
предвиди задължителната обратна връзка не само със студентите (чл. 6 ал.4 на ЗВО), но
и с бизнеса чрез различни форми на допитване (Фиг.2).
Фиг. 2 Тристранната връзка “студенти - бизнес - университет”
Анкетите могат да
включват
мнението
и
препоръките на бизнеса
както за необходимите
знания
на
новото
Работопопълнение от специалидатели
сти, които очакват, така и за
удовлетвореността им от
тези, които работят при тях. В една такава анкета на Техническия университет в
София се откроиха не само знанията, но и потребността от ключови компетентности на
абсолвента. Такива като: юридическа и икономическа грамотност, умения за работа с
хора и в екип, уменията да планира и организира своята работа и работата на екипа, да
прилага усвоените знания, да обобщава получената информация и да мисли критично,
да разбира същността на проблема, да търси творческото му решение, правилно да
подрежда ценностите и приоритетите, да работи на компютър и в Internet на ниво, повисоко от т.н. компютърна грамотност, да използва английски език и други чужди
езици на равнище да може да общува професионално, да разбира възгледите на другите
и да може да води преговори. Излязоха на преден план и такива личностни качества,
нагласи и отношения като лоялност към фирмата, етичност към колегите и клиентите,
готовност за учене през целия живот, комуникативност (правилно и разбираемо да
говори, пише и слуша в пряк диалог, както и да използва електронни средства за
комуникация), да приема критика и да е позитивно критичен към другите, гъвкавост и
комбинативност, толерантност и търпимост, отвореност към нови идеи. Тези умения и
личностни качества не са пряко свързани със специалността, но са много необходими
за работата в условията на бизнеса. А в университета не се отделя нужното внимание на
тяхното формиране.
Четвърто. Държавните изисквания [2], които сега не позволяват лекции да се четат от нехабилитирани лица, следва да се диференцират. Изискването да са хабилитирани (или по изключение само с научна степен) може да остане за основните фундаментални дисциплини на професионалното направление и специалността. Но за приложно
насочените и специализиращи, избираеми и факултативни курсове трябва да се
разреши, ако за преподавател се предложи изтъкнат и проспериращ специалист от
бизнеса.
Пето. Да се приеме като нормална практика най-добрите фирми да оборудват
лаборатории и предоставят съвременни технически средства на висшите училища
срещу рекламата, която ще получат от тях. Нека на лабораторния стенд, през който
годишно преминават на лабораторно упражнение стотици студенти - бъдещи кадри на
бизнеса, да е изрично отбелязано, че тази техника е произведена от фирма «Х».
Университет

Студенти

26

Студентът знае вече не само фирмата, но познава и техническите ù средства, което е
сериозен бонус на бизнеса ù. Това ще стимулира много фирми да инвестират в този
особен вид реклама, от който интеграционните процеси с висшето училище ще имат
неоспорима полза.
Шесто. Ако не в самия закон, то в Правилника на висшето училище да се
постанови, че висше образование се получава само след професионален стаж в
практиката на специалността, удостоверен след изпит от поне двама членове на
комисия - от висшето училище и от мястото на провеждане на стажа. Ако е необходимо
за стажантската практика да се заплаща, това могат да поемат или бъдещите
работодатели, или самият студент срещу възнаграждението, което ще получава от
работното си място. Бидейки в реалните условия на предполагаемата си професионална
дейност, студентът може не само да научи повече полезни за бъдещата си работа знания
и умения, но и да установи контакти с бъдещите си работодатели, да се изяви пред тях с
възможностите си. Така по-лесно и по-пълноценно ще стане и неговата реализация един от големите проблеми на младите хора днес.
Седмо. В Internet - cтраниците на университетите, по-добре на факултетите,
следва да се появят форуми за предлагане на работа от бизнеса, където студентите да
могат да представят своето СV, да се представи списък на фирмите-потребители на
съответната специалност, да влязат в диалог с работодателите още по време на
обучението и във връзка със стажантската практика. Често установяването на тези
контакти става ключов момент в професионалното развитие на младия човек. Това,
разбира се, е рутинна дейност на Центровете за кариерно развитие, изградени към
някои висши училища, но в държавните университети все още е рядкост.
Заключение
Опитахме се да поставим някои концептуални проблеми на интеграционните
процеси «висше училище - бизнес». Предложихме някои идеи и решения. Вероятно
повече или по-малко познати или известни. В [4] cе съдържат и други предложения. В
[5] е публикуван «Меморандум за сътрудничество между бизнеса и висшите училища
в България», подписан на 28 януари 2005 г. между Българската международна стопанска асоциация БПБА и Съвета на ректорите. Обещава се включването на представители
на бизнеса в академичните съвети, и стажантски програми, и активно използване на
научни кадри за конкретни проекти в бизнеса. Но това не променя нашата убеденост,
че всичко може да остане на книга, ако не се движи от интереси. Те трябва най-напред
да бъдат осъзнати, след което да се прояви повече инициативност от двете страни. Има
полезни и ефективни неизползвани възможности за подобряване на качеството на
обучение, разбирано като степен на съответствие с неговото предназначение.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
Христов, Х. Виждания за изграждане на Система за оценяване и поддържане на
качеството на обучение в ТУ - София. Информационен бюлетин по проекта
“Усъвършенстване на университетските системи за управление на качеството”. Русе.
2003. стр. 111-124.
1. Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование
на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и
"специалист" Обн., ДВ, бр. 76 от 2002 г.
2. Кокинов, Б. Гъвкавото, отвореното и дистанционното обучение. Семинар на
Нов Български университет . 1999 г.
3. Петров, С. Университетът и бизнесът заедно по пътя към Европа. Стратегии
на образователната и научна политика. Кн. 1, 2005 стр. 17-23.
4. Меморандум за сътрудничество между бизнеса и висшите училища в
България. Стратегии на образователната и научна политика. Кн. 1, 2005, стр. 23-24.

27

A PROJECT FOR APPLYING OF INTERNET TECHNOLOGIES IN
THE STUDENT EDUCATION IN TRAVEL & TOURISM INDUSTRY
Emil Penchev
International college “Albena” , Dobrich 9300 , Bulgaria
ABSTRACT:
The travel and tourism industry employs people in a great variety of jobs . Like other
service industries, customer service is extremely important to success in the travel and tourism
industry. In this paper is discussed how the students learn about the travel and tourism
industry and about starting and running a service business. The internet technologies are very
important now for this business and here are discussed in details different methods for their
applying .
1. The Travel & Tourism Industry is the World's Fastest Growing Industry
Travel and tourism is not only the world's fastest-growing industry, but also an
important one economically. Recent studies by the World Travel & Tourism Council (WTTC)
have shown that tourism revenues make up nearly ten percent of GNP in a number of
countries.
The travel & tourism industry employs people in a great variety of jobs from airline
workers; to hotel and restaurant employees; to retail salespeople; to manufacturers of crafts
and other products which tourists like to buy. It is, therefore, an industry, which involves
many industries that used to be considered as separate one from another. Even the name,
travel & tourism industry, is relatively new.
Like other service industries, customer service is extremely important to success in the
travel & tourism industry. Yet, at times, its customers - tourists - are not pleasant consumers
and providing customer service can be a thankless task. By definition, tourists are people who
have left their homes to visit another place and then returned home. Many make the effort to
understand the local culture in the places they visit. Others do not. At times, there are tensions
between tourists and local residents. Yet, when people who work in the industry or who live in
a tourist area begin to understand tourism's importance in their local and global economy, they
can better relate to the tourists who visit their locality. In turn, as tourists become well
educated about the industry, they become better customers. Travel & tourism education is an
important component in this process.
Increasingly, governments in many countries are creating explicit tourism development
strategies and learning how to compete effectively in this global market. Because
entrepreneurs can flourish in the travel & tourism industry, it makes sense to have a program
that provides an opportunity for students to learn about business within the context of travel &
tourism.
2.What is the Project ?
It must be designed to let students learn about the travel & tourism industry and about
starting and running a service business.
Students first learn about the global Travel & Tourism industry and its economic
impact, then they learn how to do market research in their own area, and finally, having
determined where there is a market opportunity, they setup and run an actual service business.
Their customers can be travel & tourism companies or tourists.
3.How This Program Will Help Students Gain a Global Perspective
In the classroom, teaching about travel & tourism is a means for understanding not only
one's own heritage, but also the culture and customs of others. Cross-cultural learning is
reinforced by the course design, which requires students to interact with and learn from
tourists in their own country and from students participating in the program in another
28

country.
Using interviewing and survey techniques, students learn how to communicate face-toface and via the Internet with people from other cultures. They learn about cultural differences
and develop active listening skills.
Not only is the course a vehicle for learning about how to use the Internet (the World
Wide Web) to communicate with others, but it is also a means of obtaining useful information.
Students, who once relied on the school or local library, now have access to such vast amounts
of additional data that a guided tour of Internet resources is essential.
For classrooms that do not have access to the Internet, consultants can obtain printed
copies of the Internet resources by contacting JA Worldwide.
4.How This Program Prepares Students for Further Study
This program involves teamwork, field research, computer skills, listening and
presentation skills, among others - all of which are invaluable for students going on to further
study or directly into the workforce.
Learning to understand, work with, and enjoy a diversity of people are attributes that
can help students succeed in our increasingly global world.
From a business perspective the program is based on a fundamental business principle -know your market. Thus, it starts by requiring the students to understand their own
communities and the existing tourism market. It might be argued that students could start a
simple tourism-related business without understanding either their communities or the
industry and certainly many businesses are begun that way. However, this program is intended
to provide a solid foundation for future business activities. The process of learning how to
conduct and understand market research will be a valuable asset for the students.
Not to be overlooked is the fact that the program involves volunteers from the travel &
tourism Industry, who share their expertise. By bringing examples from their work, volunteers
will help students learn the nuances of having a real job in a real company.
5.Why is Travel & Tourism on the Web?
Travel & Tourism is both a global business and a local business program that conducts
much of its activity using telecommunications, computers and global reservation systems.
Mastering the use of information technology is an important skill for the 21st century. This
program must be designed to help students become very comfortable with using the Web.
The Travel & Tourism program has been specifically designed to be available over the
Web because it can be distributed readily and efficiently to many classrooms around the
world. All the information, including instructor notes and student materials, can be included
on the Web site and can be reproduced in print form by participating schools.
6.How Do Instructors Access the Web Site?
When you sign up to use this program, you will be given a password that will let you
access the site. You will also be able to assign passwords for the students in your group. This
will let them access their section of the site at any time. The passwords expire at the end of the
scheduled program . You can add or drop students as you choose.
7.What have to contain in the Web Site?
The Web site has several key components. Materials for the instructor are separate from
materials for students, and both groups have their own bulletin board and the Web site has
several key components. Materials for the instructor are separate from materials for students,
and both groups have their own bulletin board and "chat" capability. Wherever feasible, the
student section points students to other sites on the Web. Student material is designed to be as
interactive as possible. (Please note that the "chat" capability requires scheduling when
students from one town or country want to chat with students from another. There is nothing
more disappointing to a group of students than sitting down for an electronic interchange and
finding no one at the other end of the line.)
Once you have used your password to access the site, it has the following basic
components:
29

• First, there is a section which is accessible only to instructors using a password.
This section has detailed lesson plans and information for every unit.
• Second, there are student lessons containing both information and activities about
each topic. The students can "click" on symbols, which will take them to other sites with
useful information.
• Third, there is a bulletin board for students to share information, which they can
access freely as long as their school is participating in the program.
• Fourth, there is e-mail so that participating schools can easily exchange
information.
• Finally, there is a chat section which students can use to have electronic
"conversations". (Actually these communications are typed and appear simultaneously on the
screen of the parties involved in the chat.)
The Web site is linked to other sites which have information the students will need.
Two key resources are:
• The web site of the World Travel & Tourism Council (WTTC)
• A Small Business Handbook which contains essential business concepts and
practical guides; certain chapters are of more use to older students.
8.The Role of the Instructor
It is up to an individual instructor to determine how in-depth she/he wants to make this
program. However, since it requires students to exchange e-mails with content, up to and
including business plans, with counterparts in another country, the instructors need to agree
among themselves on the level and pace to be adopted between the partner programs.
The instructor will lead the class discussions, and in some cases will supervise the
students as they do field research. Additionally, other volunteers can be used to help students
in the field, as they interview business owners, for example.
9. How to organize this Program ?
Travel & Tourism consists of classroom and field activities that teach students how to
start an actual tourism-related small business. The program will contain ten units, each of
which covers a specific topic and is designed to be taught sequentially.
Each unit requires at least two class sessions and students are required to go out into
their communities to do field research. There are about 26 hours of class activity and
discussion plus 12 hours of on-line computer work. The class discussions involve computer
work preparation and/or analysis of the results of computer work. There are also from 12 -17
hours of fieldwork where students, working in teams, will survey their communities. Time
will also be needed for the students to run the actual business they decide to implement.
In some units, students will discuss a concept, test it out in the field then come back
together to discuss what they have learned. The total hours (50 -55 minimum) needed to cover
these units do NOT include the time required to operate the student business. If the instructor
and the classroom teacher concur, the program can be scheduled over more than twenty calendar
weeks.
If the instructor faces time constraints, certain activities can be skipped or condensed. For
example, Unit 4, in which the students set up a practice travel business could be dropped, though it
is an activity which students enjoy and which gives excellent practice prior to running an actual
business. Unit 10 asks the students to evaluate their businesses - this final activity can be scheduled
several weeks or even a few months after the students have been operating their business.
Each unit can take greater or lesser amounts of classroom time depending on the
instructor's schedule and preferences --minimum times are suggested. More time is needed for
some units, and this is noted. Sometimes, working with computers and connecting to the
Internet can involve delays, so instructors should always review their section of the unit well
in advance of class. If the instructor and classroom teacher are interested, there are additional
activities included for enrichment or for more advanced practice.
Students should also be encouraged to visit the web site at other times to review materials
or simply browse travel & tourism-related sites. Some students have home computers, and if
they choose to go into the site and review units or prepare units in advance, this will not pose a
30

problem.
The two-week period for each unit is needed because, in most units, the students are
expected to do field work or research in their own communities, working together in groups.
This schedule also provides enough time to exchange information with student participants in
other countries. If more time is needed for international exchanges of information, the
instructors will need to coordinate schedules that suit them.
10. What Skills Will Be Learned In Each Unit
Unit One: Introduction to the Travel & Tourism Program and Global Tourism.
The content of this unit is global tourism and learning to use the Web. At the end of this unit
students will be able to define the various kinds of tourism, better understand that tourism is a
global business providing jobs and significant contribution to many countries' GNP, and use
the Web site to access course information and selected sites for information.
• Requires classroom work with computers and fieldwork in the community.
• Time needed: 2 hours of class discussion; 2 hours of computer work; 2 hours of
fieldwork.
Unit Two: Local Tourism. This unit focuses on identifying the local tourist industry.
Students will survey businesses, tourists, their cultural heritage, and ecological sites. They will
also survey their peers in participating countries. At the end of this unit, students should
understand why a business conducts market surveys, be able to construct a simple market
survey, be able to conduct effective face-to-face interviews, and understand and articulate
what constitutes a good sample for a survey.
• Requires classroom work with computers, communication with partner countries,
and local fieldwork.
• Time needed: 2 hours of class discussion; 1 hour of computer work; 4-6 hours of
fieldwork.
Unit Three: Using Data to Make Business Decisions. Students will analyze survey
data, determine local market needs, and compare their local tourism market with that of a
partner country. At the end of this unit students should be able to tabulate a questionnaire,
present data in various graphic formats, and use data to describe their local tourist
environment.
• Requires classroom work with computers and communication with partner
countries.
• Time needed: 2 hour of class discussions; 2 hours of computer work.
Unit Four: Developing A Practice Travel & Tourism Business. To practice putting
together a business, students will start and run a tour business using fellow students as clients.
At the end of this unit, students will be able to apply the information they have collected in
their earlier surveys to a business situation, set up a business, make service decisions based
upon their survey data, and begin to relate performance criteria to their business operations judging whether what they or someone else does is effective.
• Requires classroom work with computers, communication with partner countries
and fieldwork.
• Time needed: 2 hour of class discussions; 1 hour of computer work; 4 hours of
fieldwork.
Unit Five: Choosing a Business. Students will analyze their local market needs, assess
the skills they have developed and select a business they wish to start. At the end of this unit,
students should be able to use brainstorming techniques to generate ideas to construct an
evaluation system for decision making.
• Requires classroom work with computers and communication with partner
countries.
• Time needed: 3 hours of class discussion; 1 hour of computer work.
Unit Six: Organizing Your Business. This unit covers the basic business functions
(marketing, finance, manufacturing/operations, quality control/customer service, promotion,
sales, and people resources). At the end of this unit students will understand ways businesses
make themselves special and will be able to determine how to do that for their business,
determine the key success factors for a business, understand the role of each business function
31

and how it relates to every other role, be able to write a job description for important business
roles and a simple resume to highlight their qualifications and experience.
• Requires classroom work with computers and communication with partner
countries.
• Time needed: 4 hours of class discussion; 1 hour of computer work; 1 hour of
work at home.
Unit Seven: Putting Together a Business Plan. This unit is step-by-step guide to
putting together a business plan. At the end of this unit students will be able to put together a
business plan and use responsibility charting to manage complex tasks.
• Requires classroom work with computers and communication with partner
countries.
• Time needed: 4-6 hours of class discussion; 1 hour of computer work.
Unit Eight: Finding the Money. This unit covers financing the students' own business.
At the end of this unit students should be able to explain the differences between debt and
equity financing, understand how to put together a simple loan proposal and understand how
equity ownership works.
• Requires classroom work with computers, communication with partner countries,
and fieldwork.
• Time needed: 2 hours of class discussion; 1 hour of computer work; 0 to 2 or more
hours of fieldwork, depending upon how the students decide to finance the business.
Unit Nine: Reaching Customers. This unit covers developing marketing materials and
marketing the student business. By the end of this unit, students will understand the concept of
brand identity, design a logo, which reflects brand identity, design and execute marketing
brochures, and develop an evaluation system for customer service.
• Requires classroom work with computers and communication with partner
countries.
• Time needed: 3 hours of class discussion; 1 hour of computer work.
Unit Ten: Managing Your Business. This unit covers on-going management of the
student business, comparing actual progress with performance measures. At the end of this
unit, students will be able to discuss why performance measures are important for a business,
construct performance measures that are appropriate for different business activities and kinds
of business, and understand and be able to demonstrate how changes in performance measures
affect business profits.
• Requires communication with partner countries and fieldwork.
• Time needed: 2 hours of class discussion at the start of the unit; 1 hour of computer
work; 1-2 hours of fieldwork and on-going work at the business the students have selected.
11.Scheduling This Program
The concepts underpinning this program are complex and, depending on the age of the
students, can be taught in more or less detail. In general, plan to allow at least two class
sessions per unit to allow time for students to conduct research or do computer work between
class discussions. Also, computer time and fieldwork have to be scheduled to fit students'
other classroom work.

32

ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
- ПРАКТИКА И ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Доц.д-р Петър Петров – ВУ «Земеделски колеж»- Пловдив,
Доц.д-р Тихомир Трифонов - Катедра «Алгебра и геометрия», Педагогически
факултет, ВТУ «Св.св. Кирил и Методий»,
Ст.ас. Стефан Бъкличаров - Катедра «Финанси и счетоводство»,
Стопански факултет, ВТУ «Св. Св. Кирил и Методий»,
ABSTRACT: The present work sets out the advantages and the possible disadvantages of
web-based distance learning systems in the context of the government regulation containing
requirements for the organization of distance learning in higher schools. A sample system and
its implementation in High School “Agricultural College” has been presented.
1.Въведение
Информационните и комуникационните технологии, бурно развили се през последните десетилетия, налагат динамични промени в образователния процес. Образователният
модел се променя коренно- класическите методи на преподаване и обучение отстъпват на
технологии, които предоставят широки възможности за обучение с акцент върху
отделния студент (learner-oriented approach), практико-приложно онагледяване на учебния
материал с фокус върху проблематиката от реалния живот [1-7].
Интернет-базираната образователна система за дистанционно обучение дава широко
поле за поднасяне на учебния материал, творческо решаване на проблеми с авангардни
методи за оценка на обучаваните. Под въздействието на непрекъснатата обратна връзка в
реално време, студентите се научават да идентифицират проблеми, да намират решения,
да комуникират свободно, т.е. насърчават се творческите способности, което е особено
важно за придобиване на лидерски качества и умения, работата в екип [1,2,7].
Основните ползи за обучаваните (потребителите на системата), са:
- виртуалното обучение спестява време и пари на обучаваните, като им предлага поголеми възможности да научат повече;
- сами решават кога и какво да учат;
- учебните занятия се провеждат в удобно за тях място (не са принудени да отсъстват
от работа и да пътуват за явяване на лекции и изпити);
- в самия учебен процес се ползват съвременни методи, които включват
интерактивно обучение, анимирани представяния и др.;
- при дистанционното обучение широко се използват виртуални консултации от
преподавателите, текущо или в реално време се отстраняват допуснатите слабости;
- системата гарантира обективно оценяване на знанията;
- всеки, завършил тази форма на обучение, придобива допълнителни знания за
съвременните информационни и комуникационни технологии;
-данните на обучаваните са достъпни за потенциални работодатели.
Не трябва да се забравя и една от най-важните особености на глобалната мрежа –
неограниченият достъп до информация по всяко време и във всички области.
2.Особености на Интернет-системата за дистанционно обучение на ВУ
«Земеделски колеж»
Центърът за дистанционно обучение към Висше училище “Земеделски колеж” предлага нова авангардна форма за обучение на студенти- дистанционната, която на този етап в
България се прилага от сравнително малко висши училища, и то най-вече в магистърските
им програми. Тя отговаря изцяло на изискванията за организиране на тази форма на
обучение, поставени в [7]. В същото време системата за дистанционно обучение е уникална
по своя характер, тъй като съчетава в себе си предимствата на традиционното обучение,
европейската практика и непрекъснато развиващата се Интернет-среда. Уникалността на
подобен тип съвременно дистанционно обучение произтича от следните обстоятелства:
• Дистанционното обучение се основава на Интернет-базирана система, която
33

позволява достъп до нея от всяка една точка по света. Учебните материали и ресурси са
на 4. равнище на технологична осигуреност- разположени са в базирана в Интернет
система с гарантиран високоскоростен достъп [7];
• От технологична гледна точка електронното обучение е предлагане на услуга, която
може да се използва по електронен път(включително и през Интернет). В тази връзка: 
Потребителят трябва да има диплома за средно образование, да е приет в
дистанционна форма на обучение и да има минимум от знания за Интернет-средата и
работата в нея; 
Използване ресурсите ù за подготовка и проверка на знанията става в реално
време, като системата дава обективна оценка на наученото; 
Изпитите се провеждат присъствено, като студентите се явяват в сградата на
Центъра за дистанционно обучение, но за разлика от стандартния начин на изпитване,
тук наученото се проверява от компютър. Това прави оценката абсолютно обективна и
прецизна; 
За всеки отделен семестър се получава достъп до ресурсите в системата чрез
Интернет, лекционните материали на CD-R и на хартиен носител, което дава
възможност да се избере начина на подготовка; 
Материалите в системата се обновяват постоянно и са в пълен синхрон със
съвременните изисквания за обучение в областта на икономическата и аграрната наука; 
Дава се възможност да се контактува в реално време или чрез електронната
поща с колеги- преподаватели и студенти, да се задават въпроси и да се изразява
мнение си по един или друг проблем;
След записване всеки потребител (студент), задължително получава:
1. Потребителско име и парола, с които има достъп до Интернет-системата за
дистанционно обучение;
2. Указания за използване на Интернет-системата за дистанционно обучение;
3. Компакт-диск (CD-R), с лекции и други материали;
4. Учебници и други материали на хартиен носител.
С цел да осигури безпроблемна работа с Интернет-системата за дистанционно
обучение,
Висше
училище “ЗемеделТехнически лица
Интернетски колеж” преди насистема за
чалото на първия
дистанционно
семестър, организиСървър
обучение
ра съкратен еднодневен курс за работа с
нея.
На Фиг. 1 е
Преподавател
Студент
показана в най-общ
вид структурата на
системата. Вижда се
Персонален
Персонален
достъпът до приложкомпютър на
компютър на
ния сървър, взаипреподавателя
студента
модействията между
Администратори
обучаеми и преподаватели и администратори.
Администратори
Фиг.1.Структура на
системата за
дистанционно
обучение

Персонални
компютри на
администраторите

На Фиг.2 е показана началната страница на сайта www.netcollege-bg.com,[8], чрез
който е реализирана тя.
34

Фиг.2.Начална страница на
www.netcollege-bg.com
3.Изпитване
и
оценяване
при
дистанционна форма на
обучение
Центърът за дистанционно обучение към Висше училище “Земеделски
колеж” има изградена Система за изпитване и оценяване на студенти в дистанционна форма на обучение,
отразяваща спецификата на
обучението във Висше училище “Земеделски колеж”.
Тя се базира на Системата за
осигуряване на качеството на обучението на висшето училище и е отворена за непрекъснато
усъвършенстване, което я прави динамична и модерна.
Основните ù цели са:
- да осигури законност на изпитните процедури;
- да гарантира процеса на изпитване и оценяване;
- да регламентира отношенията между преподавател и студент по време на
провеждане на изпит;
- да определи начина на формиране на оценката;
- да осигури съвременни методи за изпитване в съответствие с европейските
изисквания;
- да осигури адекватна и обективна оценка на знанията и уменията на студентите;
- да осигури удовлетвореност от изпитната процедура у изпитвания и изпитващия.
Съгласно тази Система и учебните планове и програми за дистанционна форма на
обучение във Висше училище “Земеделски колеж” се регламентират следните форми за
проверка и оценка на знанията и уменията на студентите:
1. Спомагателни форми за самоподготовка на студенти в дистанционна форма на
обучение. Такива са:
- курсова работа- форма на самоподготовка, която позволява на студента да затвърди
придобитите знания като ги обвърже с практиката по конкретната дисциплина;
- реферат- форма на самоподготовка, която допълва теоретичната подготовка на
студентите и им дава възможност за поглед върху допълнителни литературни източници
по конкретен проблем;
- казус- форма на самоподготовка, която поставя конкретен практически проблем за
решаване пред студента въз основа на неговите теоретични знания по специалността;
- задача- форма на самоподготовка, за чието решаване се изисква солидна теоретична
подготовка за намирането на конкретен точен отговор по определен проблем.
2. Тестове за самоподготовка. Основните им цели са:
- да помогнат на студента в процеса на неговата подготовка за семестриалния изпит;
- да формират текуща оценка съгласно учебния план на специалността;
Тестът за самоподготовка по една дисциплина се състои от 10 до 30 въпроса, всеки с
по четири отговора, един от които е верен.
Всеки студент е задължен да положи минимум два и максимум пет теста за
самоподготовка, от които се формира средна оценка. Тя участва в крайната оценка с
определена тежест.
3. Семестриален изпит.
Той представлява основна форма за проверка на знанията и уменията на студентите
по конкретна дисциплина. Състои се от минимум 20 и максимум 30 въпроса. Към всеки
35

въпрос има четири отговора, един от които е верен. Семестриалният изпит е завършващата форма за изпитване и оценяване, до която студентът се допуска само ако е получил
положителни резултати от спомагателните форми, съгласно заложените предварително
критерии. Семестриалният изпит-тест по всяка една дисциплина е присъствен и се
провежда от титуляра на дисциплината или неговия асистент в залите на Центъра.
Изготвени са и се прилагат общи критерии, на които следва да отговаря изпитната
процедура:
- предварително ясно формулирани и представени изисквания към студентите за
оформяне на курсова работа, реферат, казус, задача и т.н.;
-насърчаване на творческата инициативност при изготвянето на курсовите работи,
реферати, казуси, задачи;
-точни качествени и количествени правила при проверката и оценяването на
курсовата работа, реферата, казуса, задачата;
-при изготвяне на тестове за самоподготовка и изпитни тестове се използва целия
лекционен материал, като се обхващат както основните, така и второстепенните по
значение въпроси;
-формулиране на ясни и разбираеми въпроси и отговори при изготвяне на тестовете
за самоподготовка и изпитните тестове;
-наличие на един, открояващ се верен отговор по всеки въпрос от тестовете;
-определено време за решаване на тест, съобразено с броя на въпросите, степента на
трудност и обхванатия лекционен материал по конкретна дисциплина;
-предварително посочени количествени критерии, по които ще се определи крайната
оценка.
3.Заключение
Европа, като един от световните центрове за наука, култура и образование, и
България, като неразделна част от стария контенент, навлизат все по-дълбоко в
глобалната информационна общност. Това води до появата на нови възможности за
ефективни решения в областта на образованието и обучението, едно от които е
дистанционното обучение. Съединяването на информацията и компютърните и
комуникационните технологии в система за дистанционно обучение е важен принос в
областта на висшето образование, най-малко поради факта, че огромният поток от
информация най-лесно, ефективно и най-вече перманентно би могъл да бъде възприеман
и интерпретиран именно чрез тях.
Висше училище “Земеделски колеж” въвежда в експлоатация своята Интернетбазирана система за дистанционно обучение. Тя отговаря както на всички нормативни
изисквания, така и на последните технологични идеи и нововъведения. Това е приносът
на колежа в образователната общност на страната и важна крачка за подобряване на
качеството на висшето образование.
Л И Т Е Р А Т У Р А:

1.Стоянов Ст., Виртуален университет - помощно средство за обучение на студенти, Сборник
доклади на Националната научна конференция «Информатиката в научното познание», Варна, 2002,
стр.141-151.
2. Петрова М., Въведение в информационните технологии, Faber, Велико Търново, 2003.
3.Trifonov T., M.Seebauer, New Strategy of Mathematics Education and Training Based on
Computer Mathematical Systems, Proceedings of 3rd International Conference ITHET’2002, July 4-6,
2002, Budapest, Hungary, Electronic Pub. on CD, ISBN 963 7154 08 6.
4.Трифонов Т., Системите за компютърна математика в непрекъснатото образование,
Педагогически алманах 2002, Велико Търново, стр. 174-178.
5.Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на
образователно-квалификационните степени «бакалавър», «магистър» и «специалист», ДВ,
бр.76/2002 г.
6.Наредба №21 за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във
висшите училища, ДВ, бр.89/2004 г.
7.Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на
обучение във висшите училища, ДВ, бр.99/2004 г.
8.www.netcollege-bg.com

36

ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА, БИЗНЕС И ОБРАЗОВАНИЕ
Докторант Милен Георгиев - ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”,
Стопански факултет
ABSTRACT: The report reveals the necessity of purposeful national innovation policy which
is setting the pattern for the relationship between business and education. It points out the role of
knowledge, the need for harmonized development - in the national education systems - under the
recommendations of the EU and the role of the state in the process of society`s transformation.
The first part of the report presents the consequence and the importance of interrelation
between knowledge and EU`s integration. The second examines the role of education as a base
for development in the conditions of transition from an Investment-Driven to an InnovationDriven type of the Bulgarian economy, and the third one gives the structure of mutual relations
and interaction between government policy, business and education and highlights the
possibilities for successful regulation in order to materialize a complete innovative competitive
market economy with a certain synergy effect.
“Primum vivese, deiende philosophazi.”1
Теория и практика са двете същностни характеристики на съзнателния трудов
процес. Съвременното динамично теоретико-практическо развитие, в силно
конкурентна пазарна среда, способства за еволюиране на световното стопанство в арена
на необратимо протичащи трансформационни процеси - водещи до качествена
иновационна промяна в нормите, институциите и механизмите за обществено регулиране
- сполучливо наречени, още преди близо четвърт век, от футуролога Алвин Тофлър
“Третата вълна” [1]. Другояче казано, чрез усъвършенстване на своите теоретикопрактически знания и умения човечеството преминава през нов период - пораждащ
редица разнопосочни асоциативни интерпретации, както относно характера и темповете в
проявлението на т. нар. “високо технологична комуникационно-информационна ера”, така
и по отношение същността на ефектите в съвременния корпоративен свят - широко
популяризиран като “информационно общество”, “епоха на информацията”,
“постиндустриална ера” или просто : глобализация2.
Подвластни на набиращите скорост глобализационни тенденции, обуславящи
изменията в конюнктурата на международния пазар, стопанските субекти се изправят
пред предизвикателството да иновират с цел постигане на конкурентоспособност,
устойчиво развитие3 и икономически просперитет.
Именно необходимостта от иновации и по-специално от телеологично
осъществявана иновационна политика, провеждана при висока степен на координация
между нива държава, бизнес и образование, е основният акцент в настоящето изложение,
засягащо и разглеждането на някои ключови проблеми като:
•Характеризиране мястото на иновациите в процеса на евроинтеграция;
•Определяне ролята на образованието за развитие на обществото;
•Разкриване на съществуващата взаимообусловеност между иновации, бизнес и
1

“Първо трябва да се живее, а после да се философства” - поговорка.
В Global Transformations е конструирано сравнително добро определение, дефиниращо глобализацията като: “процес (или набор от процеси), включващ трансформацията на пространствената
организация на социалните отношения и пораждането на международни потоци и мрежи от
дейности, взаимодействия и трансакции, които могат да бъдат разглеждани по техния обхват,
интензивност, скорост и въздействие при упражняването на някаква власт” [2, 16]. Според М.
Интримигейтър, три са основните източници на глобализация в това число: технологическия прогрес,
либерализацията на търговията и другите форми на икономическа либерализация и разширяването
сферите на производствена дейност[3].
3
През 1987 г. в доклада “Нашето бъдеще” комисията Брундланд го определя като развитие, което
“отговаря на потребностите на сегашното, без да пречи на способността на бъдещите поколения
да задоволяват своите потребности”[4, 69].
2

37

образование;
•Даване насоки за държавна политика по решаване колизията: нужди на бизнеса възможности на образованието.
ПОЗНАНИЕ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ
“Изяснете значението на думите и ще спасите света от половината
заблуждения.”[Апофтегма]

В контекста на глобализацията познанието4 се превръща в жизненоважен
стратегически ресурс. Според Организацията за икономическо сътрудничество и
развитие [ОИСР] “ролята на знанието [сравнена с природните ресурси, физическия
капитал и нискоквалифицирания труд, в навечерието на ХХІ век] е станала по-голяма”
[6]. Използването на знание, в широкия смисъл на думата5, прави възможно оцеляването,
от една страна и бъдещото устойчиво развитие, от друга, на стопанските субекти. Иначе
казано съвременната конкурентоспособност е именно конкурентоспособност, основана
на знание. Това се потвърждава и от възприетата от Европейския съвет през март 2000 г.
Лисабонска конструкция [7, 2], издигнала знанието в основен приоритет за Европейския
съюз [ЕС], чиято главна цел е запазване на съществуващия европейски социален модел т.е. повишаване жизнения стандарт на населението и подобряване качеството на
живот и на здравеопазване, чрез постигне на устойчиво екологично равновесие и
стабилен икономически растеж с повече и с по-добри работни места и с по-голяма
социална еднородност [кохезия] - в условията на нарастваща глобална конкуренция,
задълбочаваща се поляризация бедни - богати6 и увеличаващо се световно население7.
Благосъстояние въз основа на познание е настоящият дневен ред за Европа,
неспособна да се конкурира на база природни ресурси, нито да реализира конкурентни
предимства чрез ниско платена работна ръка или за сметка нарушаване цялостта на
околната среда. За Стария континент постигане на конкурентоспособни позиции означава
само и единствено увеличаване на производителността и на добавената стойност от
продукти и услуги, чрез трансформиране развитието на знания във внедряване на
иновативни технологии и нововъведения.
При отчитане резултатите за изтеклата половина на заложения в Стратегията от
Лисабон планов период, през февруари 2005 г. [10], Европейската комисия [ЕК] изтъква
4

Познанието е процес по придобиване и натрупване на знания за света, отразяващ действителността
в съзнанието, както и сбор от знания в дадена област [5, 667].
5
От семантична гледна точка под знание в тесен смисъл се разбира конкретна известна познавателна
дейност [5, 280]. За целите на настоящото изложение под знание в широк смисъл следва да се
възприема цялата налична информация [базата данни, събрани не само по официалните
информационни канали, а и чрез използването на специални разузнавателни средства] в това число и
натрупания теоретико-практически и иновационен потенциал, както и науката изобщо.
6
Съгласно изследване на ООН, направено през 1992 г. групата на бедните страни през 1960 г. е била
30-сет пъти по-бедна от тази на богатите. За 30-сет г., т.е. от 1960 г. до 1990 г., разликата се е
увеличила на 150-сет пъти. В доклад на ООН през септември 1998 г. се посочва, че през 1995 г. 20 % от
населението в света е притежавало 86 % от наличните световни богатства. [В началото на 2004 г.
управителят на Световната банка потвъри, че данните от 1995 г. са валидни и за 2002 г.] [8, 33]
7
От 1950 г. до 1990 г. населението в света се е увеличило повече от 2 пъти [от 2.5 милиарда на 5.3
милиарда], а от средата на 90-те години на ХХ век премина и границата от 6 милиарда. За същия 40сет годишен период е налице намаляване броя на европейците като относителен дял. През 1950 г.
повече от 15 % от хората са били европейци, докато през 1990 г. само 9.4 %. ООН допуска, че тези
тенденции ще продължат, като увеличаването на населението в световен мащаб ще става с по-бавни
темпове от намаляването на европейците. Ако предвижданията на ООН се окажат верни, то през 2150
г. се очаква население от 11.5 милиарда, в което само 3.7 % ще са европейци [2.7 % ще бъдат
северноамериканци, а всеки 4-ти ще е африканец] [9]. Според изчисления на ФАО световното селско
стопанство може да изхрани до 12 милиарда души. Теоретично това означава ,че всяко прехвърляне на
този оптимален праг неминуемо ще доведе до недостиг от храна. [На практика обаче, в резултат на
планирана политика от правителствата на развитите държави, днес около 900 000 000 - от най-бедната
прослойка на човечеството - гладуват.] [8, 30]

38

значението на знанието и иновациите за реализиране на поставените до 2010 г. цели,
определяйки ги като “туптящото сърце” [11, 3] на Европейския растеж8 и предлага
конкретни мерки за постигане на растеж чрез познание9, отделяйки за “икономиката на
знанието” и централно място10 в много от финансовите програми на Съюза [11, 4].
На срещата на Европейските държавни и правителствени глави, през март 2005 г., в
своеобразен акт на подкрепа политиката на Комисията, Европейският съвет декларира
като основен общностен приоритет именно “увеличаване потенциала способстващ
икономически растеж и засилване на европейската конкурентоспособност, чрез
инвестиране в познание, иновации и човешки капитал” [11, 3].
Въз основа горепосоченото може да се обобщи, че за превръщането си в истински
конкурентоспособна, основана на познанието икономика, Европа е длъжна преди всичко
да се развива и усъвършенства по отношение генерирането на знание чрез изследвания,
разпространението на знание чрез образование и прилагането на знание чрез иновации,
т.е. с други думи налице е основание да се заключи, че Европейският просперитет е
функция от действието на тъй наречения “триъгълник на знанието” [виж Фиг. 1], чийто
полезен ефект е толкова по-голям, колкото по-добри са съпътстващите условия, оказващи
влияние върху знанието, използвано за развитие на икономиката и обществото.
Сам по себе си “триъгълникът на знанието” е и своеобразен показател, разкриващ
сложната взаимообусловеност между триадата: образование, изследвания и иновации,
проявяваща своето функционално единодействие в постигане синергичен ефект на
общественоикономическо развитие.
образование
Фиг. 1

триъгълник
на знанието
изследвания
иновации
Нагледността, даваща Фиг. 1, показва съществуването на:
•Първо - системна обусловеност.
Изведената триада може да се отнесе към класа на тъй наречените развиващи се
системи [14, 28]11. В нея основно място заема подсистемата на образованието, играещо
роля на своеобразен постамент, върху който стъпва подсистемата на изследванията и
чрез който се реализира подсистемата на иновациите.
•Второ - пряка зависимост.
Образованието, като подсистема от взаимосвързани дейности, осъществявани с
помощта на комплекс от методи в процеса на възпитание и обучение, чрез разпростра8
В резолюцията си от март 2005 г., относно насоките за бъдещата политика на Европа по подкрепа
изследванията, Европейският парламент [ЕП], въз основа доклада на Г-жа Локатели [12], също
изразява позиция, поддържаща твърдо становището на ЕК.
9
В контекста на своите предложенията Европейската комисия лансира мерки като: предоставяне на
финансови стимули за изследвания и иновации; ревизиране състоянието на съществуващата
нормативна уредба с цел насърчаване изследванията и иновациите; подобряване и синхронизиране
режимите на право на интелектуална собственост и авторските права; подпомагане на рисковите
капиталови операции на общностно ниво и заздравяване взаимоотношенията университети - бизнес.
10
Централната роля на познанието бе припозната и от Групата на Високо Ниво, заседаваща в
Лисабон през ноември 2004 г., под председателството на Вим Кок [13], която препоръча като основен
[top] приоритет за ЕС превръщането му именно в общество, изградено на знание.
11
Това са системи изменящи своята стуктура във времето под действието на ръста на
капиталовложенията и количеството и качеството на информацията. Наред с основния модел
“общество - природа”, най-общи модели на развиващи се системи са:,“изследване - образование производство” и “изследване - производство - потребление”. [Като подсистема на последните два
модела се приема и иновационната система.]

39

нението на знание, оказва влияние върху развитието на изследванията. Изследванията, от
своя страна, базиращи се на натрупания теоретико-практически опит, способстват
формирането на нови знания. В приложението на тези нови знания намират израз иновациите, чиято практическа материализация поражда необходимост от промяна на
съществуващия образователен процес, което предизвиква и развитие на образованието.
•Трето - обратна зависимост.
С подготовка на квалифицирани кадри образованието въздейства върху осъществяването на нововъведения. Приложените иновации, изграждащи базиса на научноизследователската и развойна дейност, обуславят производството на знание чрез изследвания, а самите изследвания спомагат за усъвършенстване на образователния процес.
Анализът на “триъгълника на знанието” позволява да се направи извода, че
именно стремежът за реализиране - чрез целенасочени планови инвестиции във всяко
едно от трите струкурни направления - функциониращо единодействие на триадата
образование, изследвания и иновации, следва да е основният приоритет както за Европейския съюз, така и за стремящите се към пълноправно членство в Общността държави.
ОБРАЗОВАНИЕ И РАЗВИТИЕ
“Уважението към човечеството започва от уважението към детето”
[ Ян Амос Коменски]
На фона на задълбочаващите се европейски интеграционни процеси, България, в
качеството си на страна в преход от “инвестиционно-ориентиран” към “иновационноориентиран” тип икономика12, възприела пътя на присъединяване към Общността, се
изправя пред необходимостта от хармонизиране на своите стратегически приоритети с
тези на Съюза. Ето защо и инвестирането в образование, като структурен елемент от
“триъгълника на знанието”, наред с инвестициите в изследвания и иновации се превръща
в жизненоважен проблем.
Това се потвърждава и от факта, че елементите на “триъгълника на знанието”
намират израз и в конструирания от Световната банка аналитичен модел [вж. Табл. 1],
измерващ индекса за икономика, основана на знанието [KEI], базиращ се на четири
основни стълба - благоприятна икономическа, институционална среда и управление в
подкрепа на предприемачеството; национална иновационна система [НИС], способна да
реализира продукти с високо съдържание на знание; добре обучен човешки капитал и
развита информационна и комуникационна инфраструктура - в които следва да се
търсят и предизвикателствата, поставени от новата икономика на знанието пред
националните образователни системи [15, 17-28].
Индекс за
ИконоИновации
ОбразоИнформаТаблица 1
"икономика
мически
вание
ционна иноснована на
стимули
фраструктура
Страна
знанието" [KEI]
Швеция
9,25
8,36
9,66
9,20
9,78
Финландия
9,14
8,61
9,63
9,17
9,13
12
Според Майкъл Портър съществуват три етапа на икономическо развитие, характеризиращи
се с различни източници на конкурентни предимства и съответни структурни модели на
конкуренция. Първият е “факторно-ориентиран” [“Factor-Driven”], с трудоинтензивно и
ресурсоемко производство, силно чувствително към световните икономически цикли,
международните цени на стоките и флуктуацията на валутните курсове. Вторият е
“инвестиционно-ориентиран” [“Investment-Driven”], с висока производителност на продукти и
услуги, чрез инвестиции във функционираща инфраструктура, публични институции, стимули за
преки чуждестранни инвестиции и осигуряване достъп до капиталови ресурси, като не само се
асимилират чуждите иновационни продукти, но се създава капацитет за тяхното подобряване и за
нови продукти и технологии. В третия - “иновационно-ориентиран” [“Innovation-Driven”] основният източник на конкурентно предимство е възможността стопанският отрасъл да
произвежда иновативни продукти и услуги съобразно технологичната граница на световната
икономика, чрез използване клъстерния подход и уникални глобални стратегии.

40

Дания
8,97
8,45
9,08
8,87
9,47
САЩ
8,67
7,81
9,39
8,43
9,03
Зап. Европа
8,22
8
8,19
8,07
8,63
Чехия
6,79
6,1
6,73
7,07
7,28
Полша
6,53
5,66
5,92
8,23
6,3
Словакия
6,31
5,55
5,82
6,68
7,18
България
5,7
4,44
5,96
6,99
5,42
Румъния
5,0
3,83
5,17
5,85
5,14
Източник: Световна банка [15, 16]
В таблицата са показани позициите на някои от европейските държави и на САЩ
по отношение на KEI. Видно е, че най-близо до икономиката, основана на знанието, са
трите скандинавски държави Швеция, Финландия и Дания, като KEI на тези страни е
прибизително до максималния - 10, т.е. съответно: 9.25, 9.14 и 8.97. Със своето
предпоследно място, България изостава значително в усилията си да създаде икономика,
основана на познанието, в сравнение както със САЩ, така и с ЕС-15 и ЕС-25, като найголямо е изоставянето ù по отношение на икономическите стимули и развитието на
информационната инфраструктура, за които са отчетени съответно: 4.44 и 5.42. По
показателите иновации [5.96] и образование [6.99] страната се нарежда на предпредпоследно място непосредсвено преди Словакия и Румъния, чиито постигнати
параметри за всяка от тях са за иновации - 5.82 и 5.17, а за образование - 6.68 и 5.85.
Таблица 1 позволява да се заключи, че по отчетен KEI икономически развитите
държави - с функционираща информационна инфраструктура, работеща система от
стопански стимули и висок иновационен и образователен потенциал - са много по-близо
до постигане на икономика, основана на знанието, отколкото средноразвитите страни и
икономиките в преход. Това означава, че държави като България, намиращи се все още
във средния [“инвестиционно-ориентиран” ] етап на икономическо развитие - пред които
тепърва предстои много дълъг път в качеството на догонващи - са длъжни да насочат
своите усилия преди всичко към научноизследователска и развойна дейност [НИРД], към
разработване и внедряване на know-how, иновативни технологии, продукти и услуги, към
създаване на реални пазарни стопански условия с напълно защитена от действащата
нормативната уредба частна собственост, либерализиран търговски сектор и свободен
конкурентен пазар, и не на последно място към подобряване и усъвършенстване на
националните образователни системи, играещи основна роля в развитието и
благоденствието на всяко едно общество.
От анализа на “триъгълника на знанието” и от изведените резултати на KEI, чрез
доразвиване твърдението на Герхард Менш, определящо нововъведенията за единствения двигател на икономическия прогрес в глобален мащаб [16, 144], може да се обобщи,
че роля на своеобразен обществен локомотив - като комплексен процес за придобиване
на познание, съпътстващ цялостната еволюция на човечеството13 - в социалната сфера,
аналогична на ролята, която иновациите заемат в икономиката и в стопанския живот,
играе именно образованието.
В исторически план, принципна основа на съвременния системен образователен
подход се полага през ХVІ - ХVІІ век, вследствие епохата на Просвещението възраждаща средновековната идея за развитие на тъй наречените “septem artis liberalis”14 неминуемо свързваща се с имената на редица бележити представители на
13
Най-ранните сведения за системно обучение са с датировка няколко хиляди години преди Христа
и се свързват предимно с малкото открити писмени паметници и запазени артефакти. По-обстойни
данни, характеризиращи развитието на образователните принципи, дават древногръцките и римските
философски школи, а с настъпването на новата ера – многобройните културноисторически
християнски паметници, запазени от времето на великите средновековните империи и царства.
14
“Седем свободни изкуства”, състоящи се от тривиум [17, 876] и квадривиум [17, 391]. [Би следвало
да се отбележи, че в тривиума под граматика са се разбирали и изучавали три научни дисциплини т.е.
граматика, литература и история, а в квадривиума съответно: под геометрия - геометрия и
география; под астрономия - физика и астрономия; и под музика - поезия и музика. С други думи
налице са не 7 , а 12 образователни дисциплини]

41

педагогическата мисъл, като - Монтен, Ратке, Коменски, Лок, следвани през ХVІІІ век от
Русо, Хелвеций, Ломоносов, “татко” Песталоци, Хербарт, Фрьобел, Дистервег, Ушински,
а в края на ХІХ и началото на ХХ век и от Кершенщайнер, Дюи, Крупска, Макаренко,
Корчак и други [18]. Взети заедно техните прогресивни идейни педагогически виждания
и натрупан богат практически опит съставляват здраво историческо и теоретично
основание за провеждане на активна държавно-управленска дейност, осигуряваща
материално и нормативно обезпечаване по осъществяването и постоянното
усъвършенстване на образователния процес.
Поради обясними причини, формирането на целева централизирана образователна
политика в България започва едва в годините след Съединението, под вещото
ръководство на министъра на Народното просвещение Георги Живков, намирайки
продължение и в лицето на неговите приемници Константин Величков и проф. Иван
Шишманов, чиято основна заслуга е продължаването на предприетите реформи и
утвърждаването на 5-степенната система на обучение, доказала се през годините запазена и до наши дни - състояща се от: предучилищна подготовка; начален курс;
основен курс; гимназиален курс и висше образование. Приложеният от тях иновационен
подход дава резултат в лицето на добре функционираща в продължение на десетилетия
национална образователната система.
С настъпването на ХХІ век въвеждащите се нови "правила на играта" в икономиката и обществото пораждат изисквания, свързани не само с по-голяма активност в
уреждането на частните междуличностни отношения, но и участие в регулирането на
обществените дела. Това предполага нови знания, умения, ново гъвкаво и конструктивно
поведение, способност да се превръщат заплахите във възможности и да се разчита
главно на собствените сили и средства, чрез култивиране на търсещо и креативно
мислене, ориентирано преди всичко към предизвикателствата на бъдещето.
Съвременните европейски стремежи за модерно демократично устройство на
националните образователните системи - осигуряващо, от една страна, преодоляване
изоставането, както в качеството на придобиваните знания, така и в стуктурата за
поддържане и повишаване квалификацията на хората, а от друга, гарантиращо постигане
на траен стопански и социален просперитет - обуславят необходимостта от
реконструкция на бългаския образователен модел, насочена най-вече към :
• стимулиране на населението към знание;
• подобряване качеството на учебната работа;
• разнообразяване на образователния процес;
• повишаване на квалификацията;
• свързване на обучението с практиката и бизнеса за реализиране на съвместни
проекти в областта на приложните изследвания;
•постигане на пожизнено обучение;
•усъвършенстване на образователните методите;
•прилагане на новите високи информационно-комуникационни технологии, чрез
създаване на адекватна информационна и комуникационна инфраструктура в училищата
и университетите;
• инвестиране в образование и търсене на нови алтернативни източници на
финансиране;
•адаптиране на образователната система към новите пазарни реалности;
•осигуряване равен достъп до образование;
•насърчаване на изследванията;
• внедряване на иновации;
•повишаване качеството на обучението в областта на точните науки;
•създаване на капацитет за ефективно усвояване на публичните и частните
инвестиции в НИРД;
• инвестиране в по-добър маркетинг на научно-изследователските продукти и други.
В Стратегията на България за догонващо икономическо равитие до 2020 г. [4, 90] са
дадени таблично количествени измерения на някои от конкретните цели в образованието
и науката, като за база са взети данните за 2000 г. [виж. Таблица 2]:
42

Табица 2
Показатели
1. Разходи за образование -% от БВП15
2. Обхват по степени на образование-%
- основно
- средно
- висше
3. Натрупано образование на населението от
15 до 64 години - години на човек
4. Разходи за научни изследвания-% от БВП16

2000
3.8

2010
6.5-7.5

2020
8.0-9.0

85
60
30

95
75
40

100
85
55

8.4
0.5

10.0
1.4

11.5
2.5

Колкото по-големи са средствата, отделяни за образование, толкова по-интензивно
и по-устойчиво е социално-икономическото развитие.
По-високото образование е предпоставка - гарант за по-добре функционираща
демокрация, за нетърпимост спрямо престъпността и корупцията. По-образованите
граждани са по-квалифицирани работници, по-толерантни хора, по-малко склонни към
насилие, престъпления, нарушения на общественоустановените норми и законността. Те
съзнателно осмислят заливащите ги разнопосочни медийни информационни потоци и
прилагат разумен подход при удовлетворяване на нарастващите си житейски потребности
- формиращи се в епохата на набиращата скорост “Трета вълна”, според непрестанно
еволюиращи световни стандарти - с по-качествени стоки и услуги17, което от своя страна
е и мощен стимул за развитие на конкуренцията и иновациите.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ: ОБУСЛОВЕНОСТ - РЕГУЛАЦИЯ
“Viribus unitis res parvae crescent”18
Дотук стана ясно, че без нужните познания и подготовка е немислимо завоюването
на конкурентни позиции, нито тяхното запазване и утвърждаване в съвременните пазарни
условия.
Пазарът е и си остава главен индикатор за тенденциите в конюнктурата на
протичащите стопански процеси. Той е средата, в която:
• оперират икономическите субекти;
• намират потенциал за развитие изследванията;
• реализират се иновациите;
• придобиват познание трудовите ресурси;
• осъществяват взаимодействие образованието и бизнесът.
В пазарното стопанство ролята на институциите и неправителствения сектор за
насърчаване на новата икономика, основана на знанието, е значителна. Това се
15

През 2003 г. експертите от групата Дневен ред за растеж в Европа, [19] като адекватна стъпка за
догонване САЩ по ръст на икономически показатели, препоръчват Съюза да увеличи разходите си за
висше образование. В отговор Европейският съвет декларира като конкретна цел достигане размер на
заделяните средства за висше образование на 3 % от БВП. Понастоящем те са само 1,4 %. [Интересен е
фактът, че за 2004 г. Малайзия е отделила 18 % от БВП за образование.]
16
Понастоящем Европейският Съюз отделя само 1.96 % от БВП за изследвания и развитие. За
сравнение САЩ заделя 2.59 %, срещу 3.12 % и 2.9 % съответно за Япония и Корея. Пропастта между
САЩ и Общността е в порядъка на около 130 милиарда евро годишно, 80 % от които могат да бъдат
отнесени към същестуващите различия в разходите за изследвания и развитие, правени от частния
сектор в двете конкуриращи се икономики. На срещата на Европейския съвет през март 2002 г. в
Барселона е поставена цел за увеличение на заложените изследователски разходи на 3 % от БВП, като
две трети от тях следва да са от частно инвестиране. През март 2005 г. на срещата на върха тази цел е
препотвърдена [11, 3].
17
Подобряването на образованието води до засилване и на
"дематериализацията" на
потреблението, т.е. едновременно с преориентацията към по-качествени и по-скъпи продукти нараства
ролята на новите нематериални услуги, в това число нови форми на банкиране, финансиране,
застраховки, осигуровки; разширява се и електронната търговия - на едро и дребно.
18
“С обединени усилия малките деца прерастват в големи” - латинска мъдрост.

43

потвърждава и от Групата на Високо Ниво под председателството на Вим Кок [13].
Оттук и успешното развитие на българския обществено-икономически живот в
идните години и десетилетия е невъзможно, от една страна, без приложение на високите
информационно-комуникационни технологии и без инвестиции в знания [включващи
образованието, изследванията и иновациите], а от друга, без активна институционална и
нормотворческа подкрепа. Това са и факторите, които осигуряват по-интензивен растеж
и по-висока конкурентоспособност, повече работни места, по-чиста околна среда и в
крайна сметка - по-добро качество на живот. Ето защо, за да премине България към повисок етап на икономическо развитие, т.е. в “иновационно-ориентиран” тип икономика, е
необходимо провеждане на ефективна национална иновационна политика - при
конструктивно взаимодействие между държава и неправителствени организационни
структури - способстваща насърчаване, създаване, внедряване и разпространение на
иновации както в учебните заведения, така и в бизнеса, в икономиката и в обществото,
като цяло. Тук е и мястото да се уточни, че функционирането на определен конкурентен
модел, в рамките на една държава, е следствие именно от взаимоотношенията
обусловеност - регулация, осъществяващи се в условия на активно действащи редица
влияния между трите основни структурни равнища: държавно управление, образование и
бизнес, изграждащи специфична конструкция, която условно можем да наречем с
изведеното за целта обобщаващо определение - “пирамида на взаимоотношенията” [виж
Фиг. 2].
В съвременната икономика няма прости, еднозначни и завинаги валидни връзки.
Налице е комплекс от зависимости - проявяващи се относно ролята на нормативнорегулативната система спрямо съществуващата социално-икономическа среда и обратно
- които оказват въздействие върху степента на конкурентоспособност на националното
стопанство, изразени чрез “пирамидата на взаимоотношенията”: обусловеност регулация.
Фиг. 2

пазар
държава
образователна система

пазар

конкурентна бизнес среда

пазар

Архитектурата на “пирамидата на взаимоотношенията” разкрива природата на
сложната взаимозависимост между отделните ù компоненти в условията на свободен
конкурентен пазар:
•Първо - съществува пряка зависимост между държавна политика и образование.
Образователната система е структура на бюджетна издръжка и нейното развитие е
функция от държавното управление, т.е. колкото повече средства се заделят за обучение,
толкова по-грамотни са гражданите на една страна.
Фундаментална задача на държавата е: да осигури равен достъп на всички
български деца и младежи до качествено образование, развиващо се въз основа на новите
високи информационно-комуникационни технологии; да се обхванат подрастващите от
националните малцинства, като условие за интеграцията им в обществото; да се
хармонизира в учебните програми модерност с национална идентичност; да се съчетава
структурата на предлагането на специалисти със структурата на търсените специалисти
сега и в перспектива; да се използват финансовите, материалните, интелектуалните и
други помощи от ЕС за модернизация на българското образование.
•Второ - съществува пряка зависимост между държавна политика и бизнес.
Бизнесът оперира в политическа и нормативна среда, определена от държавата.
44

Когато бизнес-обкръжението е благоприятно, т.е. налице е либерализационен климат,
условия за реална конкурентна борба, нормативна база, защитаваща частната
собственост и гарантираща инвестициите и капиталовложенията, се постига устойчив
стопански растеж, а при неблагоприятно въздействие на държавния сектор по отношение
стопанските субекти се наблюдава стагнация, водеща до изостаналост в общественоикономическото развитие.
•Трето - съществува пряка зависимост между образование и бизнес.
Бизнесът в една държава зависи изцяло от качеството на работната сила, т. е. от
степента на усвояване на знание. По-добрата квалификация на тудещите се способства за
по-ефективен производствен процес, за постигане на конкурентоспособност и растеж.
Характерно за България е, че колкото по-нагоре се отива по тъй наречената стълба
от основно към висше образование, толкова повече расте разликата в качеството на
придобиваните знания и в степента на обхвата на младите хора в образователната
система, което се отразява неблагоприятно и върху образователната структура на
работещите и служителите19. За сравнение оценките на западни специалисти показват, че
във всички страни от ЕС до 2004 година намалява персоналът с основно образование и
нарастват заетите със средно и висше образование20 [4, 87].
• Четвърто - наличие на обусловеност: бизнес - образование.
Доходната поляризация е предпоставка за образователна поляризация. В последните петнадесет години настъпилите социални и стопански трансформации създадоха
качест-вено нова съвременна действителност, в която за жалост се наблюдава подмяна на
някои морални с материални ценности. Това до голяма степен рефлектира и върху образованието, където дългогодишни установени традиции21 отстъпват пред набиращите сила
пазарни механизми. От една страна създадената ситуация е нормално следствие невъзможността за регулиране на обществените отношения с така заделените ресурси, а от
друга е показател за нежелание от страна на държавата за справяне с проблема. В България отново расте процентът на децата, които не могат да четат и пишат, а също и на тези,
които нямат достъп до компютри и интернет, т.е. с други думи съвременната форма на
образователна поляризация е нарастваща дигитална поляризация, сама по себе си ограничаваща възможностите на страната за развитие през следващите години и десетилетия.
• Пето - наличие на обусловеност: образование - държава.
Наред с влиянието си върху бизнеса, образователната система въздейства и по
отношение на цялостното функциониране на държавата - като съвкупност от граждани,
чиито по-висок образователен ценз е признак и за по-добра социална култура.
• Шесто - наличие на обусловеност: бизнес - държава.
Чрез своите отчисления в държавния бюджет с внасянето на данъци, стопанските
субекти въздействат въху държавното управление. Условията за връщане на ДДС, за плащане на осигуровки, патенти и други, както и тези за участие в конкурси по изпълнение
на държавни поръчки, печелене на търгове и концесии, имат съществено значение за
бизнеса, поради което често се наблюдава тясно взаимодействие между отделни
икономически и политически кръгове, осъществявано под формата на активно лобиране.
• Седмо - наличие на обусловеност: бизнес - образование - държава.
Договорната сила на образованието и бизнеса е предпоставка за коригиране
поведението на държавата, в лицето на нейните изпълнителни органи. Именно в тези
19
У нас тази структура винаги е била по-неблагоприятна от съществуващата в ЕС преди последното
разширяване, като през годините на преход тенденцията за изоставане нарасна [20, 50].
20
Към настоящия момент процентът на постъпващите от основно в средно училище е по-нисък от
този в ЕС-15, а на завършилите средно образование, които постъпват във висше училище - още понисък. Голям е процентът на отпадащите, а продължителността на задължителното обучение е по-къса
в сравнение с ЕС-15 [4, 87].
21
Все по-често се наблюдава западане ролята на учителите в процесите на развитие на обществото.
Недостатъчното получавано от тях възнаграждение и социалният натиск, на който не рядко биват
подлагани, са предпоставки за непълноценност в преподаването на знания. Липсата на инициативност
у стопанските субекти за безвъзмездно подпомагане на образованието, обусловена до голяма степен и
от ненасърчаващата дарения нормативна уредба, е по своему също съществен проблем.

45

взаимоотношения се крие ключът към устойчивото развитие и обществения просперитет.
Следва да се възприеме отново принципът, че развитието на образованието е
присъща фундаментална функция на държавното управление, на което е отредена и
главна роля за разпространението на знание, подпомагано от частния сектор.
Необходимо е да се създаде благоприятна нормативна база, способстваща
инициативи като тези на Васил Априлов22, братя Евлоги и Христо Георгиеви23, Димитър
Ценов24 и много други спомоществователи на българското образование.
Съвременните мениджъри и собственици е нужно да се поучат и от примера на
личности като Атанас Буров25, радетели за ползотворно взаимодействие между бизнеса и
образованието, чрез инвестиране в подготовката на перспективни млади хора, за нуждите
на родната индустрия.
От “пирамидата на взаимоотношенията” се налага изводът, че за развитие на
стопанството и обществото е нужна единна държавна стратегия, осъществявана с
помощта на комплексна национална иновационна политика, в основата на която, наред с
инвестициите в съставните компонентите от “триъгълника на знанието”, намира израз и
мотивацията, защото именно тя:
•Мотивацията за постигане на конкурентоспособна икономика, основана на
знанието, е двигателят държавата да инвестира в образование, изследвания и иновации,
чрез провеждане на целенасочена иновационна политика.
•Мотивацията за завоюване и устояване на конкурентни пазарни позиции е
стимулът стопанските субекти да инвестират в знание и човешки ресурси.
•Мотивацията за по-добра реализация, респективно по-високо възнаграждение, е
факторът, въздействащ върху човешките ресурси, за придобиване на качествени трайни
знания в процеса на пожизнено обучение.
В заключение може да се каже, че изместването на прогреса от използването на
крайните невъстановими ресурси като суровини, енергия, материали към познанието,
което е неизчерпаем ресурс, поставя нови изисквания към качеството и стуктурата на
работната сила и към конкурентната пазарна среда.
Налице е неотложна необходимост от принципно нова държавна политика - в
хармония с приоритетите на ЕС - по прилагане на иновативни подходи за осигуряване на
функциониращо единодействие на триадата образование, изследвания и иновации,
целяща, от една страна - постигане на максимален синергичен стопански ефект, а от друга
- извеждане на националната икономика от инвестиционно-ориентиран към иновационноориентиран модел на развитие.
По-високите културни и технолотични постижения, мирният живот между хората и
опазването на природната среда са пряка функция както от провежданата държавна
политика, така и от степента на обществено самосъзнание и от нивото на образованост на
населението.
Пред образователната система се поставя проблемът за необходимостта от
22
През 1835 г. в гр. Габрово е открито народно взаимно училище, дело на безвъзмездната подкрепа
на Васил Априлов и няколко други родолюбиви български търговци от Одеса и Букурещ [21, 133].
23
През 1888 г. в гр.София с техни средства е създадено Първото българско Висше училище, което
през 1894 г. с приет специален закон придобива официален статут на такова, а през 1904 г. прераства в
университет, чието име следващата година е преименувано на Софийски университет “Свети Климент
Охридски” [22, 736].
24
През 1936 г. в резултат на негово крупно дарение е открито специализираното днес държавно
висше училище за научни изследвания и обучение в професионалните направления икономика, бизнес
информатика, управление и администрация Стопанска Академия “Димитър Апостолов Ценов” Свищов [22, 771].
25
За своята банка Буров е подбирал чиновници от Свищовската търговска гимназия и от Свободния
университет, като критериите му за избор били: “най-честните, най-работливите и най-способните”.
“Хора с размах, от добри семейства.”След подбора Буров разпределял одобрените: “Този, този и
този да се вземат в банката..., а този, този и този да се пратят да следват в Полицейската школа в
Германия, Италия, Франция или Англия.” [В банката чиновниците работили петорно повече и
получавали тройно повече от служителите в БНБ] [23, 38].

46

висококвалифицирани пазарно моделирани кадри, способни да се социализират и бъдат
добри граждани на България и на Европа, да са предразположени за работа в колективи,
да споделят обща отговорност, и да играят централна роля в преструктурирането и
модернизацията на икономиката и в повишаването на нейната конкурентоспособност.
Дотук изтъкнатото налага извода, че няма по-ефективна инвестиция от
инвестирането в човешки капитал и в познание и че осъществяването на единна
иновационна държавна политика, позволяваща преодоляване на колизията: нужди на
бизнеса - възможности на образованието, следва да се разглежда като проекция на
своеобразен материализиран Кейнсиянски модел - по планирано целенасочено
регулиране на обществените отношения, включващи се в “пирамидата на
взаимоотношенията”, пречупни през призмата на мотивацията - сам по себе си и
предпоставка за бъдещото конкурентоспособно развитие на обществото.
Л И Т Е Р А Т У Р А:

1. Toffler, A., The Third Wave, L., Pan, 1981.
2. Held, D. et al., Global Transformations, C., 1999, p.16 Цитиран в съчинения на Брад
Томпсън, “Спира ли глобализацията на националните граници?” Публикувано в сб. На М. Златева,
Т. Петев [съставители], Пъблик Рилейшънс и новите медии, С., 2002.
3. Интримегейтор, М., “Глобализация как источник международных конфликтов
и обострения конкуренции”, Международный журнал Проблемы теории и практики управления,
1998, №6
http://www.ptpu.ru/issues/6_98/6_6_98.htm
4. Ангелов,И., Хубенова-Делисивкова,Т., Крайненска,И., Копаранова, М., Матеев, М.,
Банков, Г., Икономиката на България и Европейският Съюз Стратегия за догонващо
икономическо развитие до 2020 година, С., 2003.
5. Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст.,
Тодоров, Цв., Български тълковен речник, С., Наука и изкуство, [4* изд., 1994].
6. OECD, The Knowledge-Based Economy: A Set of Facts and Figures, 1999.
7. ЕU, Presidency Conclusions. Lisbon European Council, 23 and 24March 2000.
http://europa.eu.int
8. Григоров, В., Лоялност и сигурност,С., НСА-ПРЕС, 2005.
9. The Economist, 11 april, 1992.
10. EU, COM[2005] 24, 2.2.2005.
http://europa.eu.int
11. EU, Communication from the Commission, Building the ERA of knowledge for growth,
Brussels, 6.4.2005, COM[2005] 118 final.
http://europa.eu.int/comm/research/future/index_en.cfm
12.EU, P6_TA-prov[2005]0077.
http://europa.eu.int
13.EU, “Facing the Challenge: The Lisbon stategy for Growth and Employment”, November 2004.
http://europa.eu.int
14. Мончев, Н., Иноватика, Б., ЮЗУ “Неофит Рилски”, 1996.
15. Център за икономическо развитие, “Прогнози и перспективи за развитие на
българското образование”, 2005
http://www.ced.bg/publications
16. Димов, И., Хийли, Н., Обща икономическа теория, Велико Търново, Абагар, 2000,.
17.Филипова-Байрова, М, Бояджиев, С., Машалова, Е., Костов, К., Речник на чуждите
думи в българския език, С., Издателство на БАН, [2* изд., 1993].
18. Атанасов, Ж., Люлюшев, М., Колев, Й., Чавдарова, А., Долапчиев, С., История на
педагогиката и българкото образование, Велико Търново, Аста, 1993.
19. EU, http://europa.eu.int/comm/dgs/policy_advisers/experts_groups/ps2/
docs/agenga_en.pdf.
20. EC-IPTS, The Futures Project. Demographic and Social Trends Panel Report. Series No. 02,
April, 1999. http://europa.eu.int
21.Лазаров, И., Павлов, П., Тютюнджиев, И., Палангурски, М., Кратка история на
българския народ, С., “Просвета”, 1993.
22. Димитров, А., Димитров, М., и колектив, Икономическа енциклопедия, С.,
“Наука и
изкуство” ООД, 2005.
23. Топалов-Памукчиев, М., Срещи с Буров, С., Интерпрес 67, 1990.

47

ДИДАКТИЧЕСКАТА КОМПЕТЕНТНОСТ И
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
д-р Славка Ненова

DIDACTICAL COMPETENCE AND INFORMATION TECHNOLOGY
Slavka Nenova, Ph. D.
ABSTRACT: The ideas covered in this report are an attempt to find a common ground
between the topic of the conference “Business and educational technology today and tomorrow”,
competence and information technology as a factor in its development and improvement. The
topic is approached from a psychological and pedagogical point of view.
Modern social life sets high requirements for the professionalism of each person and his/her
competence. New information technologies are penetrating on a mass scale in the educational
process and intensify the process of its improvement. The conclusion drawn is that their
introduction into education raises the interest in the educational process, concentrates and holds the
attention of the didactical subjects; conditions are being created for their interaction which leads to
improvement of their competence. A professiogram of the trainer and trainee in a respective
specific learning environment is made. By its precise theoretical parametrizing and realization in
the educational process a competitive sustainability of the educational product is achieved.
Възникването и развитието на всяко общество се обвързва с конкретна образователна
парадигма, чието реализиране се обуславя от социалната компетентност на неговите
членове. В този ред на мисли изясняването на проблема за компетентността, за нейното
развитие и усъвършенстване във всяка сфера на социалния живот, в т. ч. и в образованието,
съдейства за подобряване качеството на дейността, респ., педагогическата и учебнопознавателната. Ето защо акцентът в обучението е нужно да се постави не само върху
формиране и развитие на знания и умения, но и върху усъвършенстване на социалноличностното поведение на субектите, така че да се стимулира развитието на бъдеща
професионална компетентност. Считаме, че компетентността е постигане на съответствие
между наличните познавателни ресурси на индивида и изискванията на реалната среда. В
този смисъл може да се твърди, че психолого-педагогическите знания (най-общо като
предаване на социалния опит от поколение на поколение) и специалните знания (по
предмета) са само необходимо условие за формиране и развитие на професионалната
компетентност. В широк смисъл може да се приеме, че последната е определено ниво на
интелектуалност на личността, като реализирана възможност на индивида да решава задачи
(10). В тесен смисъл компетентността е постигнато ниво на развитие на базовите
компоненти в когнитивния познавателен процес на субекта (10). Изясняването на
същността на понятието компетентност изисква необходимостта да се прави разграничение
между понятието компетенция и компетентност. Считаме, че ако компетенцията е
изискуемо ниво на определени знания, умения и способности за реализиране на определена
дейност, то компетентността е по-широко понятие (5). Тя надгражда компетенцията.
Последната е социално-професионално образователно изискване, а компетентността е
обогатената със социално-личностни характеристики на субекта компетенция. В процеса на
обучение, в неговата характеристика на двустранен процес като съответствие на
педагогическа и учебно-познавателна дейност се структурират два вида компетентност –
педагогическа на преподавателя и учебно-познавателна на обучавания. Тяхното
непрекъснато развитие усъвършенства психологическите особености на личността и
създава ново по-високо качество на обучението. В този процес могат да се разграничат
четири равнища (14) на учебно-познавателна компетентност.
Първото равнище е репродуктивното усвояване на учебното знание и се характеризира с това, че обучаваните само различават понятията, могат да назовават определения,
класификации, видове и др. При такива знания, респективно съответно на тях равнище на
компетентност не могат да се решават задачи от практически характер.
48

Второто равнище – осъзнаването на запомнени знания се проявява в уменията те да се
възпроизвеждат за решение на обикновени приложни задачи. Такъв уровен може да се
квалифицира като критичен. На този етап минималната компетентност е сформирана, но е
недостатъчна за постигане на конкурентна устойчивост на пазара на труда. На работното
място специалистът задава въпроси какво ще прави и как ще го прави? Необходимо е да се
провери как го прави.
Третото равнище е на продуктивната дейност. Характеризира се с развитие и
усъвършенстване на учебните знания и умения в процеса на обучението. Обучаваните
преодоляват учебно-познавателните трудности и усъвършенстват социално-личностните си
характеристики. Такъв уровен на компетентност създава начална конкурентна устойчивост
на пазара на труда. На работното място бъдещият специалист ще може да казва какво ще
прави и как ще го прави сам и естествено за него е без значение кой ще го оцени.
Четвъртото равнище – на творческата дейност се обвързва с прилагане на знанията и
избор на нови пътища за решения. То се характеризира със способността обучаваните свободно да използват понятията, категориите, лексиката в нестандартни практически ситуации.
Способни са самостоятелно да се ориентират в нови, не достатъчно изучени досега ситуации,
да планират и предлагат нови решения. Даденият уровен може да се счита за оптимален.
Такава компетентност ще позволи на бъдещия специалист свободно да се конкурира на пазара
на труда. При такова равнище работещият вижда какво е нужно да се прави, сам се
контролира, внася изменение, прави изводи и прогнозира по-нататъшните свои действия.
Такава компетентност е нужно да се постига и със съвместните усилия на училищата и
бизнеса. Това е така, защото не само обучаваните, но и предприятията се явяват
потребители на образователната услуга. Необходимо е в обучението да се отчитат
изискванията на бизнеса т.е да се прилага пазарния подход в обучението. Нужно е
образователните процеси да се реализират на основата на предварително зададени
компетенции, като от съществено значение за тяхното постигане е ролята на преподавателя
в съвременния учебен процес. В условията на съвременното образование преподавателят не
само разказва учебния материал, но обсъжда заедно с обучаващите възможните пътища за
решение на конкретната учебно-познавателна задача. Информацията в такава съвместна
дейност се превръща в лично знание за обучаваните, а преподавателят е в ролята на тютор.
Ето защо е необходимо последният непрекъснато
да планира, организира и анализира своята дейност в посока на усъвър-шенстване;
да познава основите на социалната психология, в т. ч. психологията на междуличностните взаимоотношения, на големите и на малките групи;
да познава съвременните образователни технологии като фактор за повишаване
мотивацията за учебно-познавателна дейност и усъвършенстване на бъдещата
професионална компетентност.
В системата на икономическото образование се забелязва недостатъчно съобразяване с
посочените фактори, а това поражда и ниско равнище на учебно-познавателна мотивация,
иновационно мислене и компетентност на обучаваните. От друга страна професионалните
контакти на преподователите по икономическите дисциплини са недостатъчни поради
факта, че не се ползват в достатъчна степен чужди езици както и глобалните
информационни технологии. Още повече, че действащите учебни планове и програми все
още са насочени към тяснопрофилната подготовка и не позволяват в достатъчна степен да
се формират знания в областта на целостната икономическа дейност.
Необходимо е обучаваните да реализират своето право на избор на учебни предмети,
отговарящи на съвременните пазарни изисквания. Нужно е да се засили ролята на
математиката в подготовката на специалисти по професията икономист. Преподаването по
интегративни икономико-математическите дисциплини развива способностите за системно
мислене, за качествен анализ и за моделиране на социално-икономически процеси.
Считаме, че въвеждането на новите информационни технологии в обучението, и поконкретно във всеки един от посочените в разработката етапи, формиращи професионалната компетентност на обучавания, засилва интереса към учебния процес, усъвършенства
учеб-но-познавателната им компетентност. Повишава се интереса на учителя и на ученика
към образователния процес, концентрира се и се задържа вниманието им, създават се условия за взаимодействие между тях, което още повече усъвършенства тяхната компетентност.
49

Дейността на преподавателя, използващ новите информационни технологии, изисква
определен набор от знания и умения, съставящи неговата професиограма.
Ето защо считаме, че в нея могат да се включат необходими минимални общи знания
и умения на преподавателя в областта на новите информационни технологии /НИТ/ в
обучението (16). А те са:
• знания и умения за работа с персонален компютър;
• знание за методиката на обучение чрез информационните технологии;
• умения за управление на учебния процес чрез използване възможностите на
компютъра;
• умение да се съхранява учебната информация и да се избират подходящи форми за
нейното представяне;
• умение да се използват получените данни при решаването на конкретни учебнопознавателни задачи.
Специални знания и умения на преподавателя в областта на Интернеттехнологии (16):
• знание за ползване на Интернет;
• знание за провеждането на телеконференции;
• умение за работа с електронна поща, общуване в режим реално време и т.н./;
• умение да се ползват информационните ресурси на различни институции.
Най-главното в подготовката на преподавателя за учебния процес се изразява в
решаването на психолого-педагогическите задачи на основата на личностно ориентирано
обучение. Ето защо тук могат да се посочат най-важните общи изисквания към
преподавателя, които не зависят от неговата специалност.
Общи знания и умения на преподавателя в областта на психологията и
педагогиката (16):
• познание за стиловете учебно-познавателната дейност на обучавания;
• знание за факторите, определящи учебната активност на обучаваните;
• организиране и провеждане на психолого-педагогическо тестиране на учащия.
• умение да се състави индивидуален психолого-педагогически портрет на обучавания;
• умение за реализиране на психолого-педагогическа поддръжка в началния етап на
учебната дейност;
• умение да се формират малки учебни групи по принципа на психологическата
съвместимост;
• умение да се провежда текуща психолого-педагогическа диагностика във виртуална
учебна група;
• умение да се поддържа благоприятен психологически климат в самата учебна група;
• умение да се разрешават конфликтни ситуации.
Общи знания и умения на преподавателя в областта на новите педагогически
технологии (16):
• знания за съвременните личностно-ориентирани методи на обучения- метод на
обучение чрез сътрудничество, проектен метод, изследователски метод и др.
• владение на индивидуалните, груповите и фронтални методи на обучение;
• умение да се адаптира методиката на обучение със спецификата на преподаване
чрез Интернет;
• умение за мониторинг на учебната дейност;
• умение за създаване на ефективна система на контрол и тестиране на обучаваните.
В обучението участват два субекта – обучаващ и обучаван, като в центъра на този
процес е обучаваният. За тази цел е нужно да се изведат и някои
Общи минимални знания и умения на обучаваните за работа с информационни
технологии:
•знания , умения и способности по конкретната учебна дисциплина;
•умения за прилагане на теоретичното знание в практиката;
•умения за работа с компютър;
•умения за работа с Интернет;
50

•умения за работа в екип;
•умения за самоконтрол;
•умения за самооценка;
•умения за тренинг-обучение в симулативна среда.
За реализирането на посочените знания и умения е нужно да се създаде и непрекъснато
да се поддържа подходяща информационна образователна среда. Нейните характеристики
са партньорство, сътрудничество и взаимопомощ, наситеност. По този начин се постига:
• подобряване на психологическия комфорт на обучавания;
• подобрява се мотивацията за познавателна дейност;
• развива се критичното мислене;
• постига се саморегулацията на дейността;
• повишава се ефективността на обучението.
В такава образователна среда се развиват когнитивните особености на индивида,
подобрява се равнището на дидактическото общуване в неговата структура:
• комуникация (обмен на информация между дидактическите субекти);
• перцепция (възприемане на дидактическите субекти);
• интеракция (взаимодействие между дидактическите субекти.
Ето защо считаме, че използването на информационните технологии интензифицира
образователните процеси. Чрез тях се повишава социално-личностната отговорност при
решаването на всяка задача. Това води до разширяване на мотивационния обхват, съдейства
за усъвършенстване на педагогическата и учебно-познавателната компетентност и до
засилване на удовлетвореността от труда.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
1.Александров, П. Професионалното самоопределение на личността. Народна просвета,
София, 1987, с. 15.
2.Барет, Д. Професионални тестове за самооценка на вашите способности, личност и
мотивация. Фокус, Котинброд 2003, с. 209.
3.Белич, Вл. Атрибутивен анализ на педагогическата дейност, София, 1983.
4.Белич, Вл. Нормативи в развиването на творческото мислене. Привличане 1993, бр. 2.
5.Ненова, С. Дидактическа компетентност за иновативно развитие на организа-ционноучилищната среда. Университетско издателско стопанство. София, 2003, с. 130.
6.Ненова, С. Емоционалната интелигентност и обучения по икономика в
професионалните гимназии. Годишник ВТУ, 2004, с.35.
7.Ненова, С. Професионалното ориентиране, пригодността и интегрирането им с
образователните процеси. Годишник БСУ, 2004, с. 22.
8.Ников, А. Обучение и психично формиране на личността. Университетстко издателско
стопанство, С., 2002.
9.Ников, А. Психология на образователния процес. Университетско издателско
стопанство,С.,1998.
10.Равен, Дж. Педагогическое тестирование; проблемни заблуждения, перспективы. М., 1999
11.Рыжаков,М. О качестве образования:постановка вопроса/Научно-практические
аспект, оценки качества в образовании /материалы научно-практической конференции”
Качество образования: поиски и подходы”) Сост.: С.Кравцов,Г.Алексеева,С.Бразгалова.Под
ред.М.Рыжакова-Якутск:ИРО МО РС(Я),2001.
12.Симонов, В. Педагогический менеджмент. Пед. общества России, Москва, 1999.
13.Стефанова, М. Дидактическо общуване. Булвест 2000, София 1999, с. 178.
14..www.aael.altai.ru/Publicat/chast1.htm Алтайская академия экономики и права
Модернизация высшей школы: обеспечение качества обеспечение качества Материалы
Всероссийской научно-практической конференции
15.http:/www.lifelongleapning-bulgaria.org/bgmemorandum/htm/02.06.2003/ Меморандум на
Европейския съюз за ученето през целия живот
16.http:/rambler. ru/htm(10.06.2006г.) Моисеева, М. В. Телекоммуникационые технологии.
Интернет-технологии.
Кейнс-технологии,
Институт
развития
дополнителного
професионалного образования
51

SOME ASPECTS OF TEACHING NEW DATA ANALYSIS
PROCEDURES
Emil Penchev - International college “Albena “ , Bulgaria
ABSTRACT:
The advances in computer technology, advances in using data base management systems
(DBMS) and new data analysis procedures provided by current data mining (DM) have
substantially changed the situation in the field of data processing (DP) and information
technologies (IT). We should completely rethink how to apply computers and new data analysis
procedures. In this paper, implementation of new data processing methods (principal component
regression (PCR), Bayesian methods (BUGS), neural network models and genetic algorithms
(GA)) in University is considered and possibilities of using these methods in agricultural
research and teaching are discussed. Teaching of new data analysis procedures (including the
use of software) in universities and colleges must be expanded. Textbooks with examples for
agricultural economists, engineers, computer specialists and statisticians on the new data
analysis procedures must be published. Workshops on the new procedures must be organized.
Tutorials on the new data analysis procedures (with examples from agriculture) for agricultural
economist, engineers, and computer specialists must be made accessible via Internet. Keywords:
data mining, Bayesian methods, neural networks, teaching data processing methods
1. Introduction
From the future perspective, data analysis will be affected by the following (developments)
tendencies:
1. Advances in computer technology, such as faster and larger computer engines and
parallel architectures, allow fast access to vast amounts of data, and the ability to computationally
apply intensive methodology to these data.
2. The field Data Base Management has recently become involved. Data, especially large
amounts of it, reside in data base management systems (DBMS).
3. The new data analysis procedures provided by current data mining (DM) packages nearly
always include: decision trees, neural networks, rule induction, nearest neighbors, Bayesian belief
networks, Bayesian statistical methods, self organizing maps, neuro-fuzzy systems, among others.
Database technology has been used with great success in traditional business data
processing. There is an increasing desire to use this technology in new application domains. A
growing number of organizations are creating ultra large databases (measured in gigabytes and
even terabytes) of business data, such as consumer data, transaction histories, or sales records. As
an example, in many countries, a Farm Accountancy Data Network (FADN) is composed of
micro-economic data at farm level, while GPS technologies and other automatic data collection
methods are collecting and creating ultra large databases. Such data forms a potential gold mine of
valuable business information.
In recent years, data mining has emerged as an interesting field in the boundary between
algorithms, probabilistic modeling, statistics, and databases. A working definition of this field is the
following (Hand D et al.,):
„Data mining is the analysis of (often large) observational data sets to find unsuspected
relationships and to summarize the data in novel ways that are both understandable and useful to
the data analyst.”
The question of finding interesting relationships from large masses of data has, of course,
been the main occupation of statisticians for a long time. Is there anything new in data mining?
While many data mining methods and software packages rely heavily on statistical techniques,
there are several new ideas in the area that can be traced to computer science, rather than to
traditional statistics. Examples of these include predictive modeling methods, several hidden
variable techniques, pattern discovery algorithms, scalability issues, and the analysis of
heterogenous information sources (such as the Web). One of the driving forces behind these
developments is the emphasis in data mining on the analysis of observational data: the data set has
not been collected to answer a particular question. The limitations of traditional statistical methods
52

are part of the reason for the popularity of these new methods.
One can safely predict a large intellectual and academic (as well as commercial) future for
the new DM methodology. Consequently, agricultural economists, engineers, computer specialists
and statisticians are to join together to address the data analysis challenges of the future, and should
totally rethink how to analyze (statistical) data.
In the years of 1995 till 2004 the actual teaching (e.g., curricula, statistical disciplines) has
changed little.
Consequently, one of the problems that must be solved is the education and training in
information technologies and their use. This problem may be considered on two different levels.
The first level is the end users (farmers) level and the second is the researchers’ and software
developers’ level.
As mentioned above, there are plenty of new methods (predictive modeling methods,
several hidden variable techniques, pattern discovery algorithms, scalability issues, and the analysis
of heterogenous information sources (such as the Web)) in DM.
At the same time, DM so far has been largely a commercial enterprise (Friedman 1997). As
in most gold rushes of the past, the goal is to “mine the miners”. The largest profits are made by
selling tools to the miners, rather than in doing the actual mining. The concept of DM is used as a
device to sell computer hardware and software.
Consequently, in such situations, we must decide what to teach (what methods are more
effective and acceptable for agricultural data processing) and how to teach (special courses,
facultative elementary courses, special chapters in elementary statistics courses, E –Learning, inservice education, summer courses or summer schools etc) these methods.
In this paper, the advantages of some new data mining methods and their possible use are
considered and the possibilities (perspectives) of teaching the new methods in agricultural
universities (on the level of researchers and software developers) are discussed.
2. Bulgarian experience on new data analysis procedures
As an attempt to meet future challenges, we have constructed a special regression model
(econometric model) to explain the relationship between the county-level grain yield in Bulgaria. A
panel data of fifteen observed during the period from 1994 to 2000 was used for estimation.
In traditional econometrics, a regression problem such as that mentioned above is handled
by ordinary linear regression (OLR). In a recent paper (Penchev 1998), parameters of the
econometric model were estimated by the method of the ordinary least square. From the formal
point of view, the model was perfect. Economic (analysis) evaluation demonstrated that many
economically found variables were not included in the model. For example, only the use of
phosphorous fertilizer was included in the model, but the use of nitrogen (nitrogen fertilization rate)
and potassium fertilizers was not included. The nitrogen fertilization rate and potassium
fertilization rates are considered as a direct contribution to grain yield. Consequently, from the
economic point of view, the model was incorrect and must be improved.
Therefore, the possibilities of alternative methods (principal component regression (PCR)
(Penchev, Stoeva 2004), Bayesian statistics (BUGS) and neural network models for estimating the
parameters of an econometric model of grain yield were investigated (the data used was the same).
2.1. Principal component analysis (PCA)
Principal component analysis (PCA) is among the most popular methods for extracting
information from data, and it has found application in a wide range of disciplines.
The principal component regression (PCR) for estimating the parameters of the econometric
model of grain yield gave acceptable estimates for the model parameters and may be recommended
for that use.
2.2. Bayesian methods
Bayesian methods have increased in popularity over the past decade, in large part due to
advances in statistical computing that allow the evaluation of complex posterior distributions using
Markov chain Monte Carlo (MCMC) integration methods, such as the Gibbs sampler and the
Metropolis-Hastings algorithm.
These new tools made the Bayesian approach accessible to a wide range of users, who say it
53

has significant advantages. One is that it allows researchers to plug in prior knowledge, whereas
classical approaches require users to blind themselves to existing information because it might bias
the results.
We have experience in implementing Bayesian methods. Approximately 30 years ago, the
first attempts were made to use Bayesian analysis for estimating parameters of exponential failuretime distribution and for estimating the scale parameter of a Weibull failure-time distribution of
tractor assemblies (Roots, 1973). The exponential distribution was used for simple assemblies and
the Weibull distribution for complex assemblies of tractors.
The advantage of Bayes’ approach, compared with the classical one, is that it may be used
when the number of failures is small (as in our example), or even when the number of failures is
equal to zero. In such cases, the classical approaches do not work.
Recently, the investigations in applying the Bayes approach were resumed. There are two
causes for applying the Bayes approach. First, the most popular method for estimating the parameters
of econometric models – ordinary linear regression OLR (Poldaru R. 2000) – gave inadequate
estimates for parameters of an econometric model of grain yield. And second, the general-purpose
MCMC-based software, BUGS can be used for estimating econometricmodel parameters
(Spiegelhalter et al., 1996). The results were positive and the Bayesian regression for estimating the
parameters of the econometric model of grain yield was implemented (Penchev 1998).
An acceptable econometric model of grain yield was obtained when informative priors were
assigned for the parameters for the nutrients (nitrogen, phosphorous and potassium fertilizer). In
the final model, the coefficients for fertilizer use are positive and significant. The Bayesian
regression for estimating the parameters of the econometric model of grain yield gave acceptable
estimates for the model parameters and may be recommended for such use.
2.3. Neural networks
Neural networks provide a new approach to the problem of the parameter estimation of
nonlinear econometric models. Neural networks are used in many sciences like biology,
informatics, and econometrics (Kaashoek et al., 2000 and Kuan et al., 1994). The basic idea behind
a neural net is the tremendous data-processing capability of the human brain. The power of the
biological brain lies both in its insurmountable flexibility and massive parallelism.
Different neural network models are used for estimating the econometric model of grain
yield in Bulgaria (Penchev 1998). Our experience shows that the neural network models may be
used for estimating the parameters of nonlinear econometric models. But at the same time the
neural network models are sensitive to “over fitting”.
2.4. Genetic Algorithms
The genetic algorithms (GA), developed by John Holland (Holland 1975), take advantage
of the Darwinian principle of natural selection and survival of the fittest. Microsoft Excel Solver
Evolutionary optimizer (Moore et al., 2001) is a form which is called a genetic algorithm and uses
a search procedure for the optimization based upon concepts from biology.
Premium Solver for Education replaces the Solver optimizer supplied by Microsoft for
Excel. It is the optimizer used for all constrained optimization models.
At our college we have experience in implementing Premium Solver. We used Premium
Solver for estimating neural network models parameters (Penchev 1998)
2.5. Conclusions
The discussion of our experience may now be summarized in the following conclusions:
- Our experience is still insufficient, and investigations (research) in this direction must be
extended; especially on the matter of what to teach.
- All considered new methods may be used for estimating the parameters of the econometric
model and may be recommended for such use.
- Each method has its own advantages and disadvantages. There are no “silver bullets” in
this case.
- Our experience shows that Bayesian methods are most acceptable and widespread and
teaching these methods in universities and colleges must be expanded.
54

3. Teaching of new data analysis procedures
We are of the opinion that new data analysis procedures have not been paid due attention in
agricultural research and education. It must be mentioned that while reviewing publications on
Internet on the use of the new data analysis procedures, papers in the agricultural research are rare.
The new data analysis procedures are slowly taking root in agricultural research. Consequently,
more attention must be paid to the education and training of new data analysis procedures in
universities and colleges.
However, on the other hand, the education and training in new information technologies for
adults via Distance Learning, educational environments of "Continuous Education", E-Learning
courses, summer courses or summer schools must be introduced. The organization requires
sufficient flexibility, because it must offer a range of courses while taking into account a wide
variety of professions (economists, engineers, computer specialists, statisticians).
We are of the opinion that primarily education and training in information technologies may
progress in the following directions:
-Teaching of new data analysis procedures (including the use of software) in universities
and colleges must be expanded. For example, facultative elementary Bayesian courses and courses
on the other methods must be taught and chapters of Bayesian statistics in elementary statistic
courses must be included.
-Textbooks with examples for agricultural economists, engineers, computer specialists and
statisticians on the new data analysis procedures must be published. - Workshops on the new
procedures must be organized.
-Tutorials on the new data analysis procedures (with examples from agriculture) for
agricultural economists, engineers, computer specialists must be made acceptable via Internet.
4. Conclusions
1.Application of Data Mining (methods) in many fields of science and engineering
(including agriculture) are increasing rapidly.
2.2. Agricultural economists, engineers, computer specialists and statisticians should totally
rethink how to analyze (statistical) data.
3.3. Our experience shows that the alternative methods (principal component regression
(PCR), Bayesian statistics (BUGS) and neural network models) may be used for estimating the
parameters of econometric models.
4.4. Implementation of Data Mining methods in agricultural research and investigations
(research) in that direction must be extended.
5.5. Teaching of Data Mining methods (including the use of software) in universities and
colleges must also be expanded.6. Textbooks with examples from agriculture on the new data
analysis procedures must be published and workshops on the new procedures must be organized.
5. REFERENCES
1.Friedman J. H., (1997) Data Mining and Statistics:
2.Hand D., Mannila H., and Smyth P. (2001) Principles of Data Mining. MIT Press, 2001.
3.Holland J. H. (1975). Adaptation in Natural and Artificial Systems. Ann Arbor, MI: The
University of Michigan Press.
4.Kaashoek Johan F., van Dijk Herman K., (2000) Neural networks as econometric tool.
Econometric Institute Rapport EI2000-31A / Econometric Institute, Erasmus University
Rotterdam. – Rotterdam, 2000.
5.Kuan Chung-Ming, White Halbert, (1994) Artficial Neural Networks. An Econometric
Perspective. Econometric Reviews. – 1994, N13, p. 1-92.
6.Moore J. H., Weatherford L. R. (2001) Decision Modeling with Microsoft Excel (Sixth
Edition), Prentice-Hall, Inc., Upper Saddle River, New Jersey 07458, 2001, 693 p.
7. Penchev , E. (1998) . Mathematical models of wheat quantity and quality indices. Ph.D.
thesis. Sofia.
8. Spiegelhalter D., A. Thomas, N. Best and W. Gilks. (1996) BUGS 0.5: Bayesian
inference using Gibbs sampling. Manual (version ii). MCR Biostatistics Unit, Institute of Public
Health, August 14, 1996.
55

МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ВЪВ
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ПРЕПОДАВАТЕЛ - СТУДЕНТИ В
ОБУЧЕНИЕТО ПО БИЗНЕСКОМУНИКАЦИИ
Д-р Димитрина Каменова, Международен колеж - Албена, гр. Добрич
INTERACTIVE HANDLING TECHNIQUES UZED IN TEACHING
BUSINESS COMMUNICATION STUDY
ABSTRACT:
Teaching Business Communication study is supposed to build up speech interaction
patterns, ensuring the use of manipulation approach in some aspects: delivering a speech to
unknown audience; delivering a speech, addressed to speaker`s working team; keeping up
written business correspondence and expressing negative or positive attitude; settling
arguments; conducting negotiations; lobbying.
A handling approach, in the context of the modern Business Communication study,
represents intentionally p`anned speech initiative,which aims at p`acing confidence between
partners rather than seeking after a particular convincing result.
Key words: manipulation, operation, work; manipulation approach (handling, working
approach) manipulation techniques (handling techniques).


Притесняваш ли се да говориш пред публика?
-Не! Предпочитам да си мълча!
-А не се ли страхуваш, че могат да те помислят за глупав?
-По-добре така, отколкото да си отворя устата и да разсея всички съмнения.”
/Из филма “Направи си сам”, САЩ/ 

Манипулацията като вид социална дейност - елемент на човешкото съвместно
съществуване, се дефинира от реториката като вид убеждаваща комуникация, която се
използва особено в ситуации на ускорени социални промени. Ускорението на
социалната промяна зависи от способността на дадено общество да понесе определени
темпове на провеждането ù.
Всяка социална промяна, без значение на темповете с които се провежда, може да
се окачествява като криза - социална, икономическа, личностна или изобщо глобална
криза на дадено общество. В кризисни ситуации големи групи хора не намират опори за
стабилно конструиране на убежденията си, а още повече когато е необходимо да
изграждат отношения към относително непознати към момента обекти - така че да
постигнат успешно изграждане на нови схващания. Затова и манипулативното поведение
точно в състоянията на дълбоки кризи се проявява почти повсеместно. От една страна, с
оглед на съхраняване на собствено “старо” състояние, към което субектът е привикнал,
защото липсват социопсихични опори - умения - да се посрещне новото състояние. В този
аспект може да се говори за несъзнаваемо манипулативно поведение. От друга страна,
активността на субекта може да е насочена спрямо друг с оглед умишлено да бъде
въведен в заблуда, отчитайки собствения си стабилитет спрямо чужд забавен темп за
приемане на новото.
Ефектът на манипулацията се измерва с очакваното и постигнатото идейно
изменение на картината на света у индивида или на големи групи хора. Това
изменение, което е промяна в схващанията и убежденията, в повечето случаи цели
постигането на промяна в поведението - на индивидите и/или на обществото, или на
56

част от него. В зависимост от мащаба на желаните промени, от обема на публиката и
силата на убеждението в науката обикновено под “манипулативни техники” се разбират
пропагандата, агитацията и рекламата (7, с. 272-273). Те са предназначени преди
всичко да привлекат големи маси от хора към определена идеология или продукт, да
модифицират общественото мнение по важни въпроси на деня, да “вдъхновят” пазара, а
често и да доведат до “изолиране на масите от реалния свят”(7, с. 273). Така че може да
се говори за два вида манипулативно поведение - търсещо прогресивен за личността и
обществото ефект, и деструктивно манипулативно поведение - целящо изгода поради
умишлена неинформираност или недостатъчна информираност, или поради нарочно
изкривяване на информацията във форма на лъжа.
От социалнопсихологичен аспект манипулацията "модифицира представи, нагласи у хората, за да ги тласне към определен тип поведение. Тя пренебрегва разума на
човека и атакува директно света на неговите емоции и подсъзнание"(5). Създателите на
реклами, масмедиите, политиците и професионалните продавачи владеят и прилагат
манипулативни умения, следвайки недвусмислено упорито намерението да извлекат
максимална изгода (за всеобхватността на манипулацията с оглед на масовизиране днес
на съвременния индивид вж. у Е. Граси - пак там).
Всеобхватността на манипулацията се изразява в потопено в анонимност
съществуване, в податливост на внушение отвън, в отказ от търсене на логични
аргументи на поведение, в лековерност и проявление на безкритична вяра вместо
активност в отстояване на интересите.
В езиковедски план манипулацията е вид езиково-речева практика в
индивидуалния комуникативен арсенал от техники на красноречие - “говорна сръчност”,
осигуряваща предимство в диалога (повече за диалогичната характеристика вж. у 2.).
Стремежът към предимство в диалога от древността до днес, и още повече днес, от
психологична гледна точка може да се разглежда като поведение на оцеляване,
осигуряващо жизненост и надмощие. На първо приближение етимологичният анализ на
думата “манипулатор” се основава на превода на латинската дума manus - ’ръка’ и оттам
“манипулативен” със значение на “сръчен”. Оттам в Речника на чуждите думи
“манипулация” се превежда като:
1.Съвкупност от действия и движения на работник, които имат определено
целево предназначение. 2. прен. Ловка постъпка, хитрина, измама.
“Манипулирам” е с превод: 1. Извършвам манипулация. 2. прен. Умело
извършвам нещо, работя с умение. 3. Предавам с телеграфен ключ сигнали с азбуката
на Морз, а четвъртото значение на “манипулатор” е ’илюзионист’.
Към интересни аналитични проекции с оглед на обосноваване значението на
манипулацията като речева практика и особено познавателна речева практика насочва
етимологичният анализ, базиран на превода в Латинско-български речник /8, с. 373/ на
думата manes в превод на 1. Душите/сенките на умрелите. 2а. Подземният свят,
подземните сили; б/ адска мъка; с/ труп. Той насочва към значението на манипулацията
като проява на “тъмни” сили, на злото, възприемано като “правене на вреда”. Думата
manipulos e със значение на: 1. шепа, снопче; значение 2а/ на manipula-1/3 част от кохорта,
1/30 част от легиона; б/ тълпа, купчина; а manipularis - ’принадлежащ към тълпата’;
’прост войник’.
Етимологично-синтезният анализ на посочените значения на думи като manes,
manipulos, manipularis разкрива две от характеристиките на явлението “манипулация” връзката на комуникативен акт със зловредност, и масовизиране, анонимизиране и
интелектуално “опростяване-обедняване” на индивида сред тълпата в резултат на
социално-комуникативното отношение между индивиди или индивида и групата.
Мотивацията за такова поведение в нормалния човешки статус е относително
постоянен фон и изследването ù подхвърля на дебат въпроса доколко този тип поведение
е носител на деструктивност в междуличностните взаимоотношения (8), както и в
отношението на индивида към самия себе си. Както става ясно, прилагането на
манипулацията с деструктивна мотивация проектира анонимност, загуба на
интелигентност, пренебрегване на личната отговорност и увлечение по поведението на
другите. В крайна сметка деструктивната мотивация на комуникациите създава
57

напрежение, недоверие, а от там и неефективност на извършваната работа.
Според качеството и обема на влаганата информация манипулациите според нас
биват:
1. Невежествена - породена от недостиг на информация.
2. Тенденциозно-деструктивна - преследва лична изгода за сметка на чужда
уязвеност. Едни от комуникативните техники на манипулиращото поведение са
симулацията като присвояване на чужд авторитет /говорене от амвона/ или пък
неутрализацията от страна на манипулиращия, превръщайки умишлено другия в
противник, а в българско-балкански вариант - във враг.
3. Конструктивно-съзидателна. Този вид би могла да се разглежда в два аспекта.
В единия случай с нея се цели познавателно интелектуално развитие на този, към
когото е насочена. В другия случай, поради липса на личностен стабилитет, тя се
използва като защитен социопсихичен механизъм.
В търсене на “защитни механизми” срещу манипулацията се препоръчват различни техники. Някои от тях носят характер на наръчник със заглавие, например “Как
да попречите на другите хора да ви манипулират”/вж. напр. 7/, където се представя
разбирането, че “хората с манипулативно държание носят дълбокото убеждение, че ако
достатъчно упорито и продължително време ви изтощят, вие ще приемете да стане по
тяхному, защото ще ви писне”. То се изразява в настоятелна молба към другия да
направи нещо, което не желае, отрупване с лавина от примамливи причини другия да
стори нещо, което той не желае. Това манипулативно държание включва критика,
когато не се изпълни това, което се иска, или просто се отказва. Така например, там се
предлага техника за удържане и на най-настойчивия опит за манипулиране, която се
нарича "повредена плоча", защото изисква да се повтарят отново и отново съвършено
едни и същи думи до безкрай, докато манипулаторът се умори.
Основните етапи на подобна техника са:
І. Поискай от човека да ти разкаже повече подробности, относно това, което те
кара да направиш.
ІІ. След като нещата са изяснени, приеми и се съгласи с истината, а също и с
правото на критикуващия ви човек да има свое собствено мнение по въпроса.
ІІІ. Себеразкрийте се и категорично заявете, че не желаете да направите онова,
което иска от вас.
ІV. Ако човекът е все още така настойчив, приложи техниката на повредената
плоча, като продължавате да се съгласявате с всеки негов довод, но същевременно
отново и отново, със съвършено едни и същи думи му набивате в главата факта, че не
желаете да направите онова, което се опитва да ви накара да сторите. Никой не е в
състояние да спори с повредена грамофонна плоча.” /вж. 5, 213-214/.
По-задълбоченият анализ на представената по-горе техника, препоръчвана като
комуникативна технология, показва, че “защитният механизъм” срещу чуждото
манипулиращо поведение се осъществява по силата на заучен механизъм по формулата
стимул-реакция. Очевидно е, че не протича комуникативен акт - или протича
дотолкова, че неговият ефект се заключава просто в размяна на реплики, едни и същи
от страна на манипулирания и на манипулиращия. В крайна сметка техниката
препоръчва отказ от общуване или пораждане на конфликтна ситуация без значение
дали конфликтът остава прикрит под мълчание. Най-малкото настъпва криза в
протичането на информация, а това е основната разлика между диалог и комуникация.
Под диалог се разбира винаги съзнаваемо познавателно придвижване-развитиеобогатяване на всеки от субектите в даден комуникативен акт.
А. Пийз и А. Гарнър разглеждат манипулативния език като своеобразен “метаезик”,
изискващ “четене между редовете”. Той е своеобразен “скрит език, в който са закодирани
определени идеи, различни от изказваните в момента на говоренето посредством естествения
език, т.е. той е скрит в използвания език. Метаезикът е онези думи и изрази, които разкриват
истинските мисли и намерения на говорещия.” Според авторите той събужда у нас предусещане - обикновено го определяме като интуиция, вътрешен глас, шесто чувство,
предчувствие, тъй като говорещият няма предвид точно онова, което ни казва.
Става дума за метадуми, метаизрази и метафрази, които почти никога не се
58

превеждат на съзнателно равнище, така че да се разшифрова техния скрит смисъл и да
се разберат истинските чувства, мисли, намерения, които се крият зад тях. Авторите
дават някои примери на разкодиране на манипулативни реплики, като например:
"Някакъв проблем ли имате?" - означава “Наистина ли трябва да ме притеснявате точно
в този момент”/за ситуация в магазина с навъсена продавачка/.
В света на рекламата, като част от бизнескомуникациите и маркетинга, за
продажба на къща представят няколко примера: "Сега имате единствената възможност
тя /къщата/ да стане ваша" означава: “Трудно ни е да я продадем и се опитваме да се
отървем от нея”; или “Тази къща е разположена в спокоен и тих район” означава
“Разположена е твърде далече от всякакви магазини и училища за децата ви”; или
“Къщата е с удобен достъп до транспортни средства” означава “Селският рейс спира на
два метра от входната врата”; или “Идеална придобивка за умели хора”, което означава
“Обновяването ù ще струва цяло състояние”.
Представените по-горе примери в настоящото изложение са с функция на
демонстрация на тенденцията за повсеместност на манипулацията, разгърната до начин/и/
на съществуване на днешния човек. От друга страна, те разкриват до голяма степен липсата
на будност спрямо манипулиращото поведение - по-скоро оставане в полето на
несъзнателното му приемане. Това в педагогически аспект означава липса на умения както
у преподавателите, а оттам и у студентите/учениците за все по-осъзнато разбиране, а оттам
и адекватно поведение-отговор на манипулативните актове, които заливат съвременния
човек. Според нас проблемът за манипулацията като явление - същност, проявления и
личностни взаимодействия - днес е твърде актуален, но все още съвсем неразработен в
дисциплина като Бизнескомуникации, още по-малко в педагогиката.
От гледна точка на дотук представените аспекти на анализ и становища се
разкриват следните по-важни изследователски аспекти:
1.От гледна точка на самия феномен “манипулация”:
-несъзнаваемост на прилагането на манипулацията поради по-острата
потребност от осигуряване на защита;
-масовизиращ аспект на проявление - постигане на ефект на “масовия човек”, на
човека без мнение, на “безименния човек”или човека без отговорност;
-постигане на преднина за сметка на поддържане на деструктивни социални
отношения.
2. От педагогическа гледна точка:
-манипулацията не стои на фокус като операционализиране и технологизиране на
система от умения за разпознаване, разбиране и прилагане с позитивен ефект;
-поради това се задълбочава недостигът на подкрепа на хуманистичния подход в
образованието, с което се продуцира подготовка на “самотния човек”.
-постига се имитация на комуникативно-действен подход, с което не се
гарантират знания, ориентирани към практиката.
3. От икономически и организационен аспект:
-задълбочава се недоверието в организационната среда;
-самата организация е квазиорганизация, изградена от неактивни, неинициативни
“самотни” членове - екипната работа е илюзорна, недействителна;
-изкривява се представата за развиване на собствен бизнеспроект, разбирано
единствено и само като лична за индивида бърза и лесна, т. е. манипулативна печалба.
-всичко изброено дотук ражда относително конфликтогенен обществен климат.
Затова днес се наблюдава дълбок разрив между две поколения. Новото поколение
е носител на съвсем нов светоглед, на ново виждане на света. А светът “повелява”
колкото по-добре можеш да излъжеш, толкова по-гъвкав си или обратно, но във всеки
случай успяваш да се справиш по-добре, отколкото ако не злоупотребяваш с доверието.
Днес единствено приемлива характеристика в ролята на преподавателя/учителя е да
дава подтик, да вдъхва критерии, да сочи стойности и начини за виждане на света. На тяхна
основа се изгражда култура на мобилността, която осигурява справяне с преминаването
от една в друга социална и комуникативна ситуация. Задачата за формиране на подобен
тип култура в крайна сметка цели осигуряване на толерантна среда.
Особената актуалност на проблема за манипулацията днес, приоритетно в
59

сферата на дисциплината Бизнескомуникации, е свързана с ниското доверие в
българските бизнессреди, както вътре в тях, така и към тях в национален и
международен план. Затова преподавателят по силата на ръководната си функция в
ситуацията на сътрудничество днес е призван да държи сметка за образователния
просперитет на студента/ученика. Образователният процес, ориентиран към
“потопяване в живота”, т.е. към практиката, а не затворен в строго академичната
лекция, изисква от него такава постановка на учебно-познавателните задачи, които да
претворяват на дело възможностите на младия човек за самоутвърждаване. По силата
на преднамереното съставяне като “метаезик” - предварително замисляне и привеждане
в система на задачите, те играят роля на манипулативни техники. Така преподавателят
влиза в роля на “дидактически манипулатор”. Манипулиращото му поведение обаче
има подчертано конструктивен, съзидателен характер, защото цели придвижване на
студента/ученика от “входно” познавателно състояние към друго - относително
“крайно” като система от конкретни умения - да открива, разбира и прилага
манипулативни техники.
Под манипулативна техника в контекста на обучението по Бизнескомуникации
се разбира съзнателно конструиране на комуникативни задачи от страна на
обучаващия, придвижващи обучаващия се към все по-съзнаваем от негова страна
комуникативен опит за делови успех, който осигурява поддържане на толерантна
среда. Между впрочем както комуникативният опит, така и изживяването на делови
успех се явяват два фактора за поддържане на толерантната среда.. Разкриването на
факторите, предприемането на действия спрямо позитивното им развиващо действие
решава особената актуалност на проблема за манипулацията днес - решава до голяма
степен проблема за ниското доверие в българските бизнес организации, българската
бизнес среда, както вътре в нея, така и към нея в национален и международен план.
Преди да пристъпи към търсенето на един или друг вариант за методическа
реализация на обучението, преподавателят е длъжен да има предвид каква е функцията
на учебното занятие. И тъй като модерното разбиране днес за същността и
съдържанието на понятието “бизнес” е “вложена в труд лична или екипна активност”,
а за смисъла му “постигната обществена полза чрез лична удовлетвореност от
труда” преподавателят “придвижва” студентите да следят хода на речевото поведение
на преподавателя, на състудентите и собствения си ход. Задачите от преподавателя
развиват поетапно позитивни манипулативни умения у обучаващите се. Под позитивно
манипулативно умение се разбира такова социопсихично свойство на личността,
позволяващо да прогнозира ефекта от въвеждане на други в ситуации, което има смисъл
на личностно развитие. Този интерес подтиква преподавателя към постоянно
технологизиране процеса на обучение чрез изграждане на типология на задачите.
В проведеното изследване със студенти от първи курс в Международен колеж Албена в рамките на две години от 112 изследвани лица 82% подчертават като
проблеми в общуването с друг субект изобщо “страх да не изглеждам смешен/глупав”,
4% сочат като отговор “не считам за нужно непременно да се включа в разговор”, 1,7 %
смятат, че “каквото и да кажа(т) няма да има значение”. Относително високият процент
изследвани лица - 13,3%, предпочитащи да общуват писмено (от които почти 100% чрез
Интернет), както и анализът на данните по-горе показват остър дефицит на мотивация,
липса на осъзната лична комуникативна идентичност и оттам самочувствие за водене на
успешна делова комуникация.
На въпроса относно причините за страха в общуването като причина с найголяма “тежест” се ползва отговорът “притеснението от първата реплика” - 63%,
следват ”усещане за липсата на достатъчно информация” - 21%, а 7% смятат за
ненужно да изживяват напрежение при речеви контакт.
В зависимост от хода на учебното занятие и проектираните задачи се очертават
следните видове манипулативни техники:
1. Мотивационни техники, осигуряващи единство във взаимодействието между
двата субекта - студент-преподавател; студент-студенти, т. е. осигуряване постигането
на истинност във взаимодействието, което води до доверие в отношенията и извън
учебни условия.
60

2. Логотехники - задаване на въпрос, окуражаващи реплики, бизнес етикет; изследователски ситуации - решаване на казуси, стратегически игри, участие в етюди, разработване на проекти за презентиране на собствен бизнес, усвояване на техники за лобиране.
С тях се цели ориентация в комуникацията - цели и начини /стил/ на общуване.
3. Психотехники - жестикулации, очен контакт, език на тялото, позициониране в
пространството, качества на гласа, лицева експресия - целят осигуряване на
привлеченост между двата субекта, както и база за взаимен прогрес.
Ситуациите, чрез които се обучават студентите се типологизират в:
1.Познавателен тип - изисква умения за набиране на различен вид информация,
систематизиране, абстрахиране.
2.Изследователски тип - изисква самостоятелно откриване на техники за
комуникация спрямо поставени или скрити цели.
3.Творчески тип - демонстрация от страна на преподавателя/студента на
конфликтологични умения, умения за водене на интервю, пресконференция,
презентиране, за водене на конференции, събрания, заседания на екипа, за писмена
делова кореспонденция - писане на рекламации, отговор на рекламация на стока,
различен вид уведомления, умения за лобиране и пр.
Резултатът от прилагането на типологията от задачи се отнася до:
От разбирането за манипулацията като акт на съзнателно въвеждане в
заблуждение постепенно тя започва да се възприема като позитивно подтикващо
към делови взаимоотношения речево поведение.
Една от наложилите се успешни манипулативни техники, чрез която се развиват
позитивни манипулативни познавателни умения е работата по проекти. В хода на
обучението студентите на базата на работа с реална ситуация /пак манипулативно
поднесена - тъй като всеки студент “играе” във всяка от различните организационни
роли - техниката, която се прилага е работа с етюд/ те се научават да презентират
/манипулативно умишлено пред преподавателя и състудентите си/ своята бъдеща
фирма. Самата изпитна процедура се отиграва предварително и поетапно като
финалната част е самата презентация пред комисия с участие и на студентите. Разбира
се, студентите предварително се запознават с критериите за оценяване.
Функционирането на манипулативния феномен е оправдано, когато приоритетна негова цел е достигането на истинност във взаимоотношенията - в случая между преподавател-студенти, а не победа на всяка цена. Самото достигане на истинност е проява на
активност, придвижване към замисъл, който не цели непременно изпадане на другия под
внушение или налагане на воля, които днес обикновено се наричат убеждаваща
комуникация. Дошло е време убеждението в комуникациите, и още повече в Бизнескомуникациите, да се замести от лоялност. Първи признак за създаване на толерантна среда.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
1. Деянов, П. Комуникацията. Семиотичен, психологически и синейдетичен
прочит. С., 1998.
2. Каменова, Д. За манипулацията като проблем в езиково-литературното
образование - Научни съобщения на СУБ - клон Добрич, т. ІV, 2004, с 207-211.
3. Кунчик, М., А. Ципфел. Въведение в науката за публицистика и
комуникации. С., 1998.
4. Латинско-български речник, С., 1939.
5. Пийз, А., А. Гарнър. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите. СИЕЛА, 2000.
5. Райков, З. Публична администрация. С. , 1999.
7. Руменчев, В. Реторически класификации, С., 1994.
8. Фром, Е. Антология на човешката деструктивност. С., 2001.
61

ЛЕГИТИМИРАНЕ НА ХОТЕЛСКИЯ МЕНИДЖМЪНТ
КАТО СПЕЦИАЛНОСТ В КУРСА НА
ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
Ст. преп. Божанка Добрева – Международен колеж - Албена
ABSTRACT:
One can follow here the practical steps in the opening and development of a new for
Bulgaria subject using a Dutch know-how. Some of the main characteristics that form the
specific appearance of the discipline are brought out. The author presents the structure of a
module and the logic in the building of the module system for the “Hotel Management”
education at the International College — Albena.
“Международен колеж” – Албена е частно висше училище, от типа
“самостоятелен колеж”, открито с Решение на Народното събрание от 5 май 1999,
публикувано в ДВ, изв. брой 44 на 12.05.1999 година.
През учебната 1999-2000 година ръководството на Колежа решава да започне
подготовка по разкриване на нова специалност “Хотелски мениджмънт”. Създава се
екип от преподаватели, които се включват активно в разработването на проекта.
Успоредно с това започва обучението на студенти по тригодишна програма. На свое
заседание от 12 септември 2002 година академичният съвет на Колежа одобрява
изготвения проект и дава съгласието си да бъде внесен в Националната агенция за
оценяване и акредитация. Членовете на Съвета дават висока оценка на
преподавателския екип за неговата почти тригодишна ефективна работа. Създадена е
една модерна специалност, съобразена с нуждите и потребностите на съвременната
туристическа индустрия.
Кое е най-ценното от опита по създаване на една нова за България специалност,
отговаряща напълно на високите образователни изисквания и стандарти на
Европейския съюз?
Целта на специалност “Хотелски мениджмънт” гласи:
На основата на тясно партньорство с бизнеса и обществената практика в
хотелиерството и ресторантьорството и като отчита специфичните индивидуални
желания и потребности на студентите да подготвя за нуждите на българските и
световните хотели и ресторанти пазарно ориентирани висококвалифицирани
специалисти, които отговарят на съвременните изисквания към отрасъла и са готови
за предизвикателствата на променящия се свят.
Целта на специалността се съгласува с мисията на Колежа за “подготовка на
висококвалифицирани специалисти, не отстъпващи по качество, задълбоченост и
ефективна приложимост на водещите сродни европейски колежи” и “създаване на
българска школа по туризъм, мениджмънт и предприемачество от европейски мащаб с
международно участие и престиж”.
Основните направления по изпълнението на тази висока цел са:
1.Привличане на чуждестранни гост-лектори от престижни висши училища,
както и специалисти от практиката – мениджъри в световно известни туристически
фирми и хотелски вериги;
2.Сключване на дългосрочни договори за сътрудничество с водещи европейски
колежи и университети и осигуряване възможности за еквивалентност в образованието
и квалификацията, които осигурява Колежът.
62

3.Създаване на тесни и взаимноизгодни връзки на партньорство с бизнеса,
обществената практика, професионалните асоциации и организации в хотелиерството и
ресторантьорството.
Тази цел произтича от възможностите и нуждите на туристическата
индустрия в България и света.
През 2000 година постъпленията от международния туризъм в света се изчисляват на
478 милиарда щатски долара. Още във втората половина на 20 век експертите прогнозират,
че в началото на 21 век международният туризъм ще се превърне в най-важният експортен
бранш в световната икономика. Според доклада на заместник-министъра, отговарящ за
туризма Димитър Хаджиниколов пред участниците в Първата международна туристическа
конференция, проведена от 9-11 януари 2002 година “България – страна на мечтите”: през
1999г. “...постъпленията от международни туризъм и свързания с него транспорт
достигнаха 8.1% от тоталния износ на стоки и услуги в света, изпреварвайки всички други
браншове – продажби на продукти на автомобилната промишленост, на химическата
промишленост, хранителни стоки и пр... ...През миналия век туризмът се утвърди като
експортен отрасъл No 1 в световната икономика. През новия 21-ви век се очаква той да се
развия като отрасъл No 1 в света.”
За България туристическият бизнес е от изключително значение. Той осигурява
13% от брутния вътрешен продукт на страната. За последните две години (2003 и 2004)
приходите от международен туризъм надхвърлят всяка година над 1 милиард евро. Те
съставляват над 15-16% от националния износ на стоки и услуги и по своя обем са на
първо място сред експортните отрасли в българската икономика.
Посочените данни и разсъждения доказват, че интензивните политически,
обществени, икономически и законодателни промени, както в България, така и в света,
налагат необходимостта от ЦЕЛЕНАСОЧЕНО КАЧЕСТВЕНО ПРОФЕСИОНАЛНО
ОБРАЗОВАНИЕ, което да въоръжи младите специалисти в тази област с всички
задължителни знания и умения, за да могат да се справят с многобройните
предизвикателства в тази индустрия.
Международен Колеж – Албена има дългосрочен договор за сътрудничество с
Висшето училище по хотелиерство на град Маастрихт, сключен на 24.11.1991 година.
Hoge Hotelschool Maastricht е държавен институт с дългогодишна история и безценен
опит в обучението на перспективни кадри за туристическата индустрия. Той е създаден
според Закона за висше образование в Холандия и подлежи на държавен контрол.
Специалността “Хотелски мениджмънт” на Hoge Hotelschool Maastricht е акредитирана
от
ЕУРОДИП (Европейска Агенция за Акредитация на Висши Училища по
Хотелиерство) в съответствие със западноевропейските стандарти, изискванията и
нормативни документи на Европейския Съюз и се ползва със световен престиж.
Опорните точки на така дефинираната по-горе цел на специалността са:
1. Бизнесът и обществената практика. Специалността “Хотелски мениджмънт”
вече е установила контакти с над 20 български и чуждестранни хотелски комплекси,
които потвърждават желанието си за съвместна работа.
Туристическите фирми гостуват на специалността и при своите презентации пред
студентите ги запознават с нововъведенията в хотелиерството и ресторантьорството.
Фирмите проявяват подчертан интерес към висококвалифицираните випускници, които
специалността подготвя с цел наемането им на работа. Връзката с индустрията играе
положителна роля върху мотивацията на студентите за активно участие в
образователния процес, задълбоченото изучаване на учебните дисциплини и интереса
им към професионалния бранш.
2. Пазарната ориентация в подготовката на своите възпитаници
специалността постига благодарение на това, че привежда учебното съдържание и
методите на обучение в съответствие с изискванията на потребителите: студентите и
63

субектите на обществената практика в тясно сътрудничество с бизнеса като потребител
на “произвежданите” от Колежа специалисти. Периодичното актуализиране учебното
съдържание на учебните курсове и дипломните работи в съответствие с реалните
потребности на бизнеса е един от резултатите на този подход. Така се формират още и
професионално значими психически качества и “преносими знания и умения”.
3. Специфичните индивидуални желания и потребности на студентите.
Специалността се стреми да хармонизира своята мисия и практическа дейност с новите
образователни парадигми на времето, в което живеем. На преден план е поставена
личностната мотивация на младите хора да учат и Колежът трябва да им даде шанс за
личен бизнес, кариера и просперитет. За Колежа всеки студент е уважаван клиент,
който има своите индивидуални желания и потребности. И те се удовлетворят.
За да успее да осъществи намеренияна си и своя стремеж към непрестанно
подобряване на учебния план и методите на преподаване, ръководството на
специалността решава да проучи опита на своите холандски партньори от Hoge
Hotelschool Maastricht. През 2002 година Висшето училище по хотелиерство в
Маастрихт получава акредитация от ЕУРОДИП за своята модерна модулна система на
обучение, обърната изцяло към нуждите на туристическата индустрия. Системата
обучава специалисти по хотелиерство, ресторантьорство и туризъм, отговарящи на
профила на успешния мениджър, който притежава нужните качества, умения и знания
за работа в динамично променящите се условия на световния туристически пазар.
Специалността възприема както модулната система на обучение, така и
елементите от холандската система по контрол и поддържане на качеството, а именно:
• Механизми за перманентно актуализиране на учебното съдържание;
• Контрол на текущия учебен процес и фактическото изпълнение на
планираното учебно съдържание;
• Обратна връзка със студентите и степента на тяхната удовлетвореност;
• Критерии за поддържане научното и професионално равнище на
преподаване;
• Периодичен контрол на получените от обучението резултати.
Всъщност актуализацията и усъвършенстването на учебните програми е
непрекъснат процес за преподавателския екип на специалността, обусловен от
ускореното развитие на бизнеса и от изискванията на практиката. В такава динамична
специалност като туризма той засяга почти всички, но най-вече специалните учебни
дисциплини, които придават и специфичния облик на специалността.
«Хотелски мениджмънт» приема нова методика в обучението –
интердисциплинарната модулната система от Hoge Hotelschool Маастрихт, която
отговаря на най-новите образователни изисквания и също е акредитирана от
EURHODIP към Европейския съюз.
Модулната система дава възможност на студентите да проявят самостоятелност и
инициатива при изучаване на теоретичните дисциплини. Избягва се пасивното
възприемане на лекционния материал, дава се възможност на студентите да проявят
активна позиция в това отношение. При нея броят на лекциите е по-малък от броя на
семинарните занятия, което предполага и по-добри възможности за самоподготовка на
студентите. Преминаването към модулна система на обучение става възможно и поради
факта, че лекционните потоци и семинарни групи имат малък числен състав – при
лекционните потоци не по-голям от 25 души, а на семинарните групи не по-голям от 14.
При групи с такъв малък числен състав съществува по-голяма възможност за
индивидуален подход в процеса на обучение, а по този начин и за по-широко
разгръщане и по-цялостна изява на личните възможности на студента.
Модулната система се отличава с по-прагматичен подход към теорията, съчетана
64

с реални ситуации – Обучение с решаване на проблеми, така нареченото Problem Based
Learning (PBL), като се поставят и особени акценти върху чуждоезиковото и върху
практическото обучение.
Курсът на обучение за трите години включва 11 модула. Почти всички модули
имат стандартна продължителност от 8 седмици. Всеки модул е разработен от екипа
модулни координатори като система от тематично обвързани и оптимално интегрирани
дисциплини. Интердисциплинарността на модулната система се състои в това, че
основните теоретически дисциплини не се изучават “сами по себе си”, а отделни части
от тях са разпределени и включени в отделните модули, с цел да обслужват
изпълнението на поставяните в модула цели. Дисциплината “туристическо право”,
например, попада в два модула. В единият се усвояват темите, свързани с
предприемаческата дейност – Модул 6 “Предприемачество в хотелиерския бизнес”, а в
другия се изучава законовата база – Модул 10 “Управление на хотела”. Обучението по
модули изгражда у студентите знания и умения по спираловидно-възходящ принцип.
Уменията за самостоятелна работа намират израз в разработването на проект в края
на всеки модул. В тези проекти студентите имат възможност да прилагат на практика
знанията, придобити по време на лекции и PBL-семинарите. По този начин се
стимулира активното изучаване на теоретичните дисциплини с цел практическото им
прилагане в проекта, а в последствие и в практиката. За доближаване обучението до
практиката са разработени няколко модула с практическа насоченост. При тях
студентите освен знания получават и практически умения в учебните кабинети и
лаборатории на Колежа. Друга важна част от практическото приложение на знанията,
придобити по време на модулното обучение, са задължителните летни стажове, като в
края на всеки стаж студентите изготвят доклад. Той се разработва по определени
критерии. Стажантските места се осигуряват от Колежа. Продължителността на стажа е
минимум 10 седмици, в случаите когато се провежда в туристическите обекти в
страната (Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, София-Шератон, Хилтън, Радисън). За
най-добрите студенти специалността осигурява шестмесечни стажове в Холандия,
тримесечни – в Германия, Норвегия и Кипър и едногодишни – в ЮАР. Подборът на
студентите за задграничен стаж се осъществява чрез конкурс. Стажът се провежда в
реномирани хотели и ресторанти. Стажантите в Холандия, съчетават практическите си
занятия с посещение на лекции в Hoge Hotelschool – Маастрихт. Тази форма на
обучение дава възможност за изграждане профила на съвременния мениджър със
широк обхват на знания и умения.
Всички модули са обединени от два главни принципа. Първият произлиза от
четирите основни норми – лични умения, ръководене на операции, ръководене на хора,
ръководене на бизнеса от профила на HCIMA (Hotel, Catering and Institutional
Management Association) за хотелски мениджъри и намира израз в следните пет
програмни компонента: Хотелиерство, Икономика, Социални науки, Езици и
Отношение (ХИСЕО).
Като се използват четирите основни норми на HCIMA и произлизащите
програмни компоненти, може да се гарантира цялостната същност на всеки модул.
Вторият принцип се базира върху формулировката на цели на следните нива:
Познание, Умения и Отношение (ПУО).
СТРУКТУРА НА ЕДИН МОДУЛ
Бизнес умения
Операционни умения
ХИСО
ХИСО
ПУО
ПУО

Управленски умения
ХИСО
ПУО

(Е) Езиците следват развитието на уменията в модула.
65

Лични умения
ХИСО
ПУО

Обучението с акцент върху решаването на казуси или така нареченото Problem
Based Learning (PBL) става все по-популярно през последните десетилетия на 20 век в
Канада, САЩ, Холандия и други страни. То има за цел да научи студентите да работят
в екип; да участват в дискусии; да организират и провеждат съвещания; да решават
проблеми; да вземат решения при различни ситуации; да дават оценка както на своята,
така и на работата на всеки свой колега; да приемат критики и да могат да критикуват
позитивно. На група студенти, ръководени от преподавател, се предоставя за
разглеждане казус. Студентите трябва да го анализират, да открият и дискутират
проблемите, свързани с него. След това сами да набавят нужната информация. При
възможност и необходимост те търсят и предлагат решения. Сесията преминава под
формата на съвещание. PBL предразполага студентите изцяло към самоподготовка и
учене един от друг. Тази методика предполага студентска инициатива и споделяне на
идеи и мнения, като по този начин комуникацията между обучаемите става
изключително ефективна. Студентите работят в малки групи под ръководството на свой
преподавател, научавайки се да анализират, обсъждат и разрешават проблеми от реални
ситуации в бизнеса.
През няколкогодишния период за подготовка на новата специалност са
определени модулните координатори за всеки модул. Всички те са преминали
едномесечна специализация в Маастрихт, където им е предоставяна възможност да се
консултират със своите холандски колеги, както и да присъстват в часовете на
студентите и да водят лекции и упражнения пред тях. През този период са изготвени и
всичките 11 модулни книги.
Към специалността се предлага и едногодишна следдипломна квалификация,
включваща туристически мениджмънт, управленски стаж и дипломен проект.
Всичко казано досега свидетелства за това, че в България е открита за първи път
специалност с наименование “Хотелски мениджмънт”, която е изключително модерна и
конкурентноспособна. Нейните възпитаници намират много успешна реализация в
сферата на туризма и модерния бизнес, а продължаващите образованието си зад
граница както и тези, които отиват да специализират или работят в чужбина със своето
поведение и придобити умения съдействат положителния имидж на България по света.
Екипът модулни координатори и преподаватели от специалност “Хотелски
мениджмънт” при Международен колеж – Албена има реален принос за творческото
прилагане на една съвременна, актуална и за първи път въведена в България модерна
европейска специалност.
ЛИТЕРАТУРА:
Jansen Sef, van der Klip Cees. Competence based learning in an integrated, modular
system for management education Hoge Hotelschool Maastricht, 1997
HCIMA. European Management Skills in the Hospitality Industry. Based on the Final
Report of the HCIMA`s European Research, 1994
Проект за откриване на нова специалност “Хотелски мениджмънт” към
Международен колеж – Албена

66

РАЗРАБОТВАНЕ НА МОДУЛНИ КНИГИ
И СЪВРЕМЕННОТО МОДУЛНО ОБУЧЕНИЕ
Ст. преп. Красен Русев – Международен колеж - Албена
ABSTRACT:
This work shows the third transfer of Dutch know-how in the interactive and
interdisciplinary module Bachelor degree program in hotel management coming from the
Higher School in Hospitality, Maastricht, and designed for the International College - Albena in
the period between 1997-2002. The brief presentation of the separate modules from the module
system, together with the module design concept, gives an initial idea of a specific concept in
the professional higher education, which is becoming more and more popular worldwide.
През 2003 година Международен колеж – Албена акредитира първата
специалност в България с наименование “Хотелски мениджмънт”. Това става възможно
благодарение на тясното сътрудничество с дългогодишния партньор на Колежа
Висшето училище по хотелиерство – Маастрихт и успешния трансфер на
интерактивна интердисциплинарна модулна програма по новата специалност.
Всички дисциплини от учебния план са разпределени по модули със средна
продължителност от 8 седмици, в зависимост от тематичната насоченост на модула.
Разработването на модулите е творчески процес, при който се изискват отлични
методически умения и много опит от реалния туристически бизнес. Всеки модул се
разработва от преподавателски екип. При модулната система на преподаване рязко се
увеличават отговорностите и функциите на преподавателите. Всеки модул има модулен
координатор. А отделните преподаватели от модула сформират модулен екип.
Идеята е модулите да бъдат изградени така, че да отговарят на отделните
направления в съответния бранш. Примерно – “Икономика”, “Конгресен туризъм”,
“Мениджмънт и човешки ресурси в хотелиерството”. По този начин умело включените
в модула учебни дисциплини или отделни техни части са подчинени на основната цел,
която преследва модулът. Примерно, учебната дисциплина “Счетоводство и контрол”
се преподава в пряка зависимост на образователната концепция на Модул “Икономика”.
Изучавайки дисциплината, студентът трябва да придобие нужните знания, за да
ръководи и контролира икономическите служби в хотела, а в Модул “Въведение в
ресторантьорството” ще придобие необходимите умения да калкулира и ценообразува.
Всъщност при професионалното образование висшето училище е едно учебно
предприятие, в което всяка операция се изучава и извършва така, както изисква
практиката на реалния бизнес.
Тригодишният курс на обучение е разпределен в 11 модула – по два на
семестър.
Обучението започва с “нулев” Модул, при който главният акцент пада върху
фундаменталните дисциплини за висшето образование по туризъм и се явява основа за
успешното по-нататъшно развитие на съществени професионални знания и умения.
Компексът от 11 модула цели да се постигне пълно покриване на избрания
професионален профил. Всеки модул определя основна компетенция, която е ключът
към навлизане в същината на преподавания материал.
Едно кратко описание на съдържанието на модулите от проекта на
Международен колеж – Албена за разкриване на специалността “Хотелски
мениджмънт” изглежда така:
Модул 1 Въведение в хотелиерството
Основна компетенция: управленски умения.
Какво се случва в един хотел? Следвайки госта от пристигането до отпътуването
му, студентите получават представа за работата на един хотел и уменията, които са им
67

необходими, за да направят престоя на госта успешен и приятен и за двете страни. Този
модул се занимава с аспекти като комуникация с госта, предварителни продажби,
фронт-офис, домакинство, справяне с екстремни ситуации, строителство и поддръжка
на базата.
Модул 2 Икономика
Основна компетенция: управляване на бизнеса
Като собственик и мениджър на едноличен бизнес в хотелиерството, студентът
трябва да се справя с технически, оперативни, юридически, етични и най-вече
икономически проблеми. От него се изисква да анализира тези проблеми и да намира
решения за тях. Студентите се научават как да отчитат и разпределят разходите, как да
прилагат статистиката и някои помощни програми.
Модул 3 Международно хотелиерство
Основна компетенция: управление на хора
Какво е влиянието на местонахождението на един хотел за неговото опериране?
До каква степен студентите трябва да имат предвид различната национална култура на
госта и как точно да подхождат към него в реална ситуация? Да работиш в български
хотел е твърде различно от това да работиш в хотел в Холандия, дори и двата хотела да
принадлежат към една и съща международна верига. Студентите се сблъскват с тези
особености по време на своя стаж, но с теоретически познания по въпроса се запознават
в този модул. Те получават общи знания по икономика, маркетинг, туризъм,
междукултурни и етични аспекти на начина, по който местонахождението може да
влияе върху управлението на хотела.
Модул 4 Въведение в ресторантьорство
Основна компетенция: формиране на лични умения
Студентите получават начални познания по гастрономия. Това покрива
физиология и хигиена на хранене, стокознание, храни и напитки, готвене и кухненски
мениджмънт. Модулът разглежда как цялия ресторантьорски процес трябва да бъде
представен пред външни гости. Студентите трябва да се справят с общите калкулации,
необходими за този процес. Модулът включва също информативно посещение на
различни хотели, ресторанти и заведения за обществено хранене.
Модул 5 Мениджмънт и човешки ресурси в хотелиерството
Основна компетенция: управление на хора
Студентите се запознават с организационната структура и необходимия персонал
в хотела. Те приемат основните процеси в един хотел като източник на стратегически
план, върху който може да се гради организационната структура и кадровата политика.
Това се ползва като база за изучаване количествените и качествените аспекти в
кадровата политика на хотела. Прилагайки тези инструменти като средство за контрол
и чрез обучение, студентите се научават как да подобрят управлението на човешките
ресурси вътре в хотелската организация.
Модул 6 Предприемачество в хотелиерския бизнес
Основна компетенция: управление на бизнеса
Чрез изготвяне на бизнес план, студентите се запознават с принципите за
управление на един хотел, ресторант или заведение за хранене. Модулът обяснява
бизнес концепцията, средата, правното статукво на бранша и данъчната политика,
финансирането, административната структура, финансовата рентабилност. Важна част
при развитието на тези компетенции е осъзнаване необходимостта от информация като
база за управленски решения.
Модул 7 Конгресен туризъм
Всички основни компетенции са интегрирани в този модул
Този модул подпомага развитието на студентите като находчиви организатори на
различни видове конгресни прояви и други мероприятия. Тук студентите се запознават
със специфичната пазарна ниша за провеждане на бизнес срещи и конференции. Особен
акцент се поставя върху ролята на организатора на конгресни прояви и неговите контакти с бизнес хотела. Други въпроси, по които студентите работят, са формиране бюджета за конференциите, мрежово планиране и всички аспекти на ресторантьорството и
банкетинга. Студентите в екип разработват план за конгресно мероприятие. От друга
68

страна при организирането на други видове прояви, те осъзнават колко е важно сътрудничеството с всички доставчици на услуги, като декоратори, театрални офиси и
други. В наше време фирмите се съсредоточават върху основния си бизнес, а провежданите мероприятия все повече се оказват свързващо звено в тяхната бизнес стратегия.
Студентите се научават да организират такива прояви чрез разработването на проект.
Модул 8 Организация и управление на ресторантьорството
Основна компетенция: управленски функции в бизнеса
В този модул оперативните процеси в кухнята и ресторанта са съществени за реалния процес на контакт с госта. Студентите се научават как да се справят с необходимите оперативни задачи в заведение на самообслужване и в класически ресторант.
Освен подготвяне и представяне на хранителните продукти този модул се занимава с
изготвяне на менюта, снабдяване и логистика. Студентите работят самостоятелно върху
контрола и отчетността на финансовите операции в заведенията за хранене.
Модул 9 Дизайн и поддръжка
Основна компетенция: оперативни умения
Студентите се научават как да организират поддръжка на хотел и ресторант.
Особено внимание се обръща на решенията за дизайна в хотел и ресторант, спазване
изискванията за категоризация и създаване уют и комфорт за гостите.
Модул 10 Управление на хотела
Всички основни компетенции се интегрират в този модул.
Тук се прилагат управленските умения на база действителни данни от реална
хотелиерска фирма. Това означава, че студентите се занимават с процесите на промяна
в реална хотелска среда. Те анализират съществуващата ситуация в един хотел и
неговото местонахождение и формулират свои предложения за подобряване бизнес
резултатите. Тези резултати студентите изнасят в доклад.
Модул 11 Алтернативен туризъм или Туристическа анимация (6 седмици)
Основна компетенция: управление на бизнеса
Последните години сме свидетели на все по-бързо развитие на туризма във
всички сфери, което насърчава появата на различни видове туризъм като културен,
религиозен, селски, спортен, сафари туризъм и т.н. Този модул се занимава в тясна
връзка и с пътуванията и транспорта, като основен доставчик на туристи чрез
планиране на атрактивни туристически пакети и осигуряване на специфични услуги
според вида на организираните пътувания. При туристическата анимация се набляга на
атрактивността при туристическото предлагане на организирани развлечения, игри и
забавления. Студентите добиват умения на аниматори в туризма като развиват своите
артистични и творчески заложби.
Всеки модул се ръководи от модулен координатор, който решава всички въпроси
по организацията и провеждането му. Координаторът отговаря за преподавателите в
модула и за съставяне или написване на Модулна книга към него.
Десет от разработените модули на програмата в известен смисъл следват
модулите на висшето училище в Маастрихт, но отговарят и на българските изисквания
и стандарти в сферата на туризма.
Екипът от модулни координатори решава да бъде разработен един нов модул,
изцяло насочен към туристическата практика на българската действителност и
възможностите, които страната предлага. Същевременно този модул е избираем и
студентите могат да избират между него и Модул “Туристическа анимация”.
Модулният координатор на Модул 11 получава задача да разработи Модул,
отнасящ се до специализирани видове и алтернативни форми на туризъм, спазвайки
всички изисквания на Маастрихт. След обучението, което преминава, изготвя модулна
книга към Модула, която съдържа три части: 
Описание на модула; 
Казуси и практически упражнения; 
Приложения. 
Първата част Описание на модула включва
69

♦ Въведение;
♦ Цели на модула;
♦ Място на модула в учебния план;
♦ Организация на модула;
♦ Планиране на учебните занятия;
♦ Присъствие и оценка. 
Втората част включва практически упражнения и 9 казуси, по които студентите
допълнително търсят необходимата им информация в библиотеката и Интернет. Пет от
казусите са от туристическата индустрия на Испания, Франция, Швейцария, Германия и
Холандия, останалите четири се отнасят до туристическите ресурси на България.
Как изглежда един казус? Примерно казус “Швейцария”:
Четирима абсолвенти на висшето училище по хотелиерство в Цюрих след
получаване на дипломи за хотелски мениджъри започват работа в един от новите
алпийски курорти на Швейцария. Те са приятели и са свикнали да работят в екип. След
успешно проведено интервю получават добри позиции в средния мениджмънт.
Работните им заплати не са високи, но работодателят им, осъзнавайки, че курортът все
още е нов, неизвестен и неразработен, им предлага да получават процент за
нововъведени от тях мероприятия.
След две години четиримата образуват своя собствена компания за алтернативен
туризъм и вземат под наем един от най-престижните хотели в селището.
Само след няколко години за тях заговаря целият алпийски туристически регион.
Хотелският комплекс “Altours”, който четиримата управляват, предлага
изключително търсена програма за алтернативен туризъм.
Съгласно разработената от тях концепция, всяка една от 52-те седмици на
годината има свое лого, специфично меню и предлага различен продукт от сферата на
алтернативните форми на туризъм като включва различни теми, атракции и забавления.
ВЪПРОСИ:
Какви са възможните наименованията на 52-те седмици от годишния календар на
цюрихските абсолвенти; защо базата им е продадена за 3-4 години напред и как може да
се ползва рационалното в техния опит?
Идеята на този казус е предизвикателството на творческия подход. Студентите
трябва да се запознаят с историята, фолклора, бита и туристическите ресурси на
швейцарците. След успешното решаване на казуса следва практическо упражнение,
отнасящо се до управление на планински хотел в България и студентите, разделени на
групи подготвят оферта на неговото целогодишно предлагане. 
Третата част представлява приложения, които съдържат библиография и
материали за самоподготовка (Reader).
Материалите за самоподготовка включват различни видове материали –
информации, проекти, доклади, научни публикации, статии, репортажи, откъси от
монографии и учебници с общ обем около 200 страници.
Всеки студент получава модулна книга, която остава за него. Тя може да му бъде от
полза и след време, ако съдържа актуални закони, постановления, разпоредби, правилници, извлечения и други нормативни актове. Модулинте книги ежегодно се допълват, а
периодично се актуализират и преработват. Това се налага от бурното развитие на
туризма и цялостната туристическа индустрия. Истинското развитие на туризма, който е
едно от най-ярките явления от втората половина на 20 век, тепърва предстои. Опитът от
съставянето на една модулна книга може да бъде от полза за всеки преподавател, който
търси оригинални и нестандартни подходи в сферата на висшето образование.
Учебната програма на специалност “Хотелски мениджмънт” при Международен
колеж – Албена е ресурсно осигурена с обучени преподаватели, детайлно разработени
модули и прецизно подготвени модулни книги към тях.
Положителният опит на Колежа би могъл да послужи като база за сравнение
и анализ от други колежи и специалности, търсещи нещо по-различно и
нетрадиционно във висшето професионално образование с цел подготовката на
управленски кадри за нуждите на бързо развиващата се туристическа индустрия.
70

РАЗВИТИЕ НА КОНФЛИКТОЛОГИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ
ЧРЕЗ ДИСЦИПЛИНАТА БИЗНЕСКОМУНИКАЦИИ В
КОЛЕЖАНСКИ ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС
д-р Димитрина Каменова – Международен колеж - Албена
DEVELOPMENT OF CONFLICTOLOGICAL COMPETENCE BY
BUSINESS COMMUNICATIONS IN A COLLEGE EDUCATIONAL
COURSE
ABSTRACT:
The subjects of research in this report are the social and psychological characteristics of the
person and their transformations in connection with the forecasting competence, the abilities of
overcoming and solving of conflicts. The detailed structure of conflictological competence gives
an opportunity to focus on key abilities, which have to be utilized and developed through a set of
interactive dialogue methods. This includes abilities for: dismantling of a conflict situation;
defining the type or the king of a conflict; defining the functions of a conflict; recognizing
various ways for solving a conflict. The development of the competence in question, as a part of
the aims of business communication, provides a formation of a personal as well as corporate
conflictological culture. The college education, being a means for provision of a close proximity
to practice and “the real world”, gives excellent opportunities for its development.
Key Words: conflictological competence, way of solving conflicts, conflictological
culture, interactive dialogue methods, class etude.
Обектът на настоящите изследователски анализи се фокусира върху социо-психичните
характеристики на личността на студента и на преподавателя, а предметът на обследване е
тяхната компетентност и нейната съизмеримост с околната конфликтогенна среда.
Непрекъснато променящата се реална среда в съвременния глобализиращ се свят
поставя редица нови изисквания към отделните сфери на социалния живот и особено в
бизнеса и в образованието, а още повече в интегрирането им. Интеграцията става
глобална характеристика, схващана като нов тип сътрудничество или “мирно съвместно
съществуване” на различни по произход, по професионална ориентация и сфера на
дейност хора, организации и организационни среди. Особено напрежение в изискването
внасят постановките за “бързо икономическо развитие” и “учене през целия живот”,
които изправят бизнеса и образованието пред нови, в голяма степен съвместни задачи.
Именно новият тип сътрудничество, който се налага, обосновава актуалността на
проблема за конфликтологичната компетентност – тя става вече мерило за осигурени
конкурентни предимства и за устойчивост на бизнес организациите. Настоящият
доклад има за предмет групата фактори, свързани с развитието на компетентност за
решаване на конфликти и развива някои концептуални проблеми в интеграционните
процеси между образованието и бизнеса.
От друга страна уменията за работа с хора и в екип се ранжират на второ място след
конкретната специална грамотност, а на трето място се нареждат по важност уменията за
организиране на свободното време. Следователно, формирането на конфликтологична
компетентност спада към т. нар. висша грамотност, поради голямата сложност на обекта,
71

изискващ съобразяване с двоичен субект, съставен най-малко от два по-частни,
участващи в конфликтната ситуация.
Развитието на компетентност и в частност на конфликтологична компетентност е
свързано с осигуряване на промяна в личностните характеристики, а оттам и на организацията като колективен субект. Тази промяна се разбира като иновация на личността и в
организацията. Целта е диагностицирането на елементите на конфликтологичната
компетентност, които във функцията им на фактори ще стимулират развитието на
иновационните процеси, осигуряващи плавен преход към конструктивни промени - като
следствие осигуряване на ресурси за постигане на бъдещи практики за подобряване на
бизнес климата и бизнеса изобщо. Несъмнено подобно развитие като задача е в подкрепа
на усилията за образователно и икономическо европейско интегриране на България.
Колежанското образование, осъществявано в непосредствена близост до практиката,
е призвано преимуществено да подготвя и още повече да осигурява за младите хора в
самия процес на обучение компетентност за осъществяване на интегративни процеси на
различни равнища. Бизнескомуникациите като практики и като теоретико-приложно
научно поле са дисциплина, изучаването на която развива умения за съвместяване на
интереси, цели, процеси и технологии. Изградена на междудисциплинарен принцип,
самата дисциплина дава широки възможности за развитие на умения не само за
общуване, но и нещо повече – как чрез общуването да се създава интерес, стратегия и
технология за личен просперитет на студента.
В системата от компетентности, които развива обучението по Бизнескомуникации,
влизат уменията за говорене пред непозната публика - представяне /презентация,
интервю в неговите разновидности; за говорене пред собствения екип – водене на
събрание, заседание; писмени делови комуникации – писане на отчет/доклад, отговор на
жалба, делови писма с извинение, с упрек, с отказ от договорени ангажименти; писма с
позитивно съдържание – мотивационно писмо, благодарствено писмо; водене на преки
консултации и преговори.
Сравнително нов клон в развитието на теорията на комуникацията, на
Бизнескомуни-кациите и на организационното поведение като научни дисциплини е
конфликтологията, чиито цели са да се натрупа необходимия обем от теоретични знания
с оглед на развитие на практически умения – компетенции за преобразуване на
конфликтогенната среда с цел предотвратяване на деструктивните конфликти,
използването на конструктив-ните конфликти като източник на развитие, както и
придобиване на умения за опти-мален изход от конфликтните ситуации в дейността на
организацията. Конфликто-логичното знание е действен механизъм за повишаване
качеството на работата на персонала изобщо - не само на административния.
Като елемент от общите комуникативни свойства, които развиват
Бизнескомуникациите, конфликтологичната компетентност в съдържателен план
включва няколко групи знания и умения. Най-общо те се групират като: за разпознаване
същността и динамиката на конфликтния процес, вида на конфликта и инцидента –
повод за него; за разпознаване елементите на конфликтната ситуация; усвояване
модели на поведение спрямо елементите на конфликтната среда и спрямо вида на
конфликта; за прогнозиране, предотвратяване и разрешаване на противоречия и
конфликти в сферата на администрацията; изграждане на личен стил за разрешаване
на конфликти и формиране на конфликтологична култура; създаване на умения за
управление на конфликти; умения за определяне функциите на видовете и типология на
конфликти; внедряване на творчески конфликти в организацията.
72

В този ред на мисли изясняването на проблема – същност, съдържание и функции на
конфликтологичната компетентност и в бизнескомуникациите, и в социалния живот
изобщо, би могло да съдейства за подобряване качеството на интеграционните процеси и
хуманизирането на и в бизнеса, между бизнеса и образованието, между хората и
организациите изобщо. Развитието на конфликтологична компетентност в личен план
води до здравословен ефект -намаляване на стресогенните фактори, до повишаване
производителността и ефективността на труда и пр., а оттам повишаване на
удовлетвореността от себе си.
Необходимостта от изследвания на конфликтологичната компетентност се свързва с
областта на глобалните познавателни проблеми на човека, в т.ч. на изпреварващото
познание като преодоляване на “сегашна ситуация” и мислене в “бъдещата”.
Следователно глобалният свят поставя остро изискванията за съвместна дейност, за
умения за съвместна дейност като съответстване/съобразяване на свои с чужди
потребности, цели, механизми на действие и резултати.
Дейностен подход и конфликтологична компетентност
Компетентността е важна психична характеристика на всеки субект /индивидуален и
или колективен/. Нейното развитие в посока усъвършенстване е обусловено от дейността.
Затова и основният подход на изследване на конфликтологичната компетентност е
дейностният. Изследването на феномена конфликтологична компетентност чрез
дейностния подход подпомага нейното изясняване, така че тя да бъде източник на
удовлетвореност от установяване отношения на относително равновесие както у и от
отделния, така и за колективния субект.
Следователно изследването на конфликтологичната компетентност изисква да се
изясни структурата на технологичните характеристики на мисленето и обвързването им с
компетентността и иновацията, както и на управелние на промяната.
Конфликтологичната компетентност осигурява адаптивност към промяната, която се
съизмерва с качества на личността като отвореност към другия, приемане /разбиране –
склонност към разбирателство и съизмеримост със средата, в частност със ситуации от
нея, и постигане на консенсус, което означава постигане на съизмеримост на реална
среда с познавателните ресурси на човека от една страна и от друга познавателни ресурси
на два субекта / хора, организации/ с оглед на съвместна дейност.
Доколкото ефектът от съизмерването като процес е винаги извеждане на различие по
силата на оличностени ресурси – познавателни, технологични, организационни,
управленски и прочие, дотолкова то изисква необходимостта от взаимно съответствие
между елементите на поне две структури. Това параметрира изследването на
конфликтологичната компетентност между два субекта, дотолкова доколкото
конфликтът като явление засяга две страни.
Структурата на изучаваното явление спомага за детайлизиране на компетентността
за разрешаване на конфликти и предоставя възможност да се извеждат връзки и
зависимости с цел диагностициране на конкретната организационна среда по повод на
изследваната проблематика. Следователно във всеки от технологичните моменти на
съобразяване от потребностите, до резултата на решаването на конфликт като
взаимодействие могат да възникнат кризи в отношенията. Конфликтът се определя
именно като криза в протичане на информацията. Следователно конфликтологичната
компетентност е съвкупност от социално-психични свойства, прилагани като вложена
активност за надмогване на кризисно/критично/ състояние спрямо определен чужд
личностен дефицит .
73

Отношението: знание–информация– комуникация в конфликтологичната
компетентност
Усвояването и развитието на компетентност може да става в социалната среда, там,
където човек удовлетворява своите потребности, взаимодейства с други субекти в конкретна среда. По този начин се усъвършенстват интелектуалните потребности, творческите възможности и личните качества на всеки субект. Взаимодействайки със външната и
вътрешната среда, индивидът усъвършенства своето социално-личностно поведение.
Понятието за информация отразява процеса на проникване в знанието, опредметено
в заобикалящия ни свят. И ако знанието е относително “самотно” – придобито от
индивида и закрепено в него, то прерастването му в информация изисква наличието на
друг индивид, в т.ч. и колективен субект. Така че под “информация” се разбира
целенасочено използване на знание. Етимологичният анализ на термина “информация”
извежда практико-приложния характер на знанието като проникване във формата му –
ин’форма’ция. Именно формата на знанието като абстракция, а не само съдържанието и
обемът му, “отваря” място на конфликта като сблъсък. Самата форма, в която се осмисля
знанието като информация притегля и създава контекстът в общуването, в т.ч и за
конфликта – потребности, цели, начини и механизми за действие.
Ако информацията е проникване/изследване на формата на знанието за какво то би
могло да се използва, то комуникацията е привеждане на информацията в действие – т.е.
някакво взаимодействие. Затова много често се натъкваме на ситуации, когато
изключително ерудиран човек попада в ситуация на неспособност да бъде разбран, като
неразбирането води до криза в протичането на информацията или до “зареждане” на
конфликтна ситуация.
Следователно конфликтологичната компетентност съдържа интелектуален,
информационен и комуникативен елемент. Интелектуалният е свързан със знание,
информационният – със свързване на знанието със ситуацията и друг субект като неин
елемент, комуникативният – с технологичното внедряване на информацията,
осъществяването на връзката или свързването като резултат. Комуникацията винаги е
свързана с резултативност, която подхранва следващия комуникативен акт. По-конкретно
казано, с оглед на предмета на Бизнескомуникациите като самостоятелно дисциплинарно
поле комуникативността “зарежда” за следващ акт на съвместна дейност, за следваща
сделка. По същество етимилогичният анализ на самата дума “сделка” определя процеса
на взаимно информиране/изследване на интереси, цели, механизми на действие като
технология за постигане на определени съвместни резултати.
От този операционален модел могат да се изведат и равнищата на конфликта:
1. На равнище знания – интелектуален конфликт – несъответствие в познавателни и
интелектуални умения и качества на личността.
2. На равнище информация – конфликт на интереси – несъответствие в арсенала от
пътища за все по-пълно, точно и дълбинно изследване.
3. На равнище комуникация – конфликт на технологии - несъответствие в различни
модели на речево взаимодействие в зависимост от предходните равнища.
Най-общо качествата на личността, участващи в развитие на конфликтологичната
компетентност, които съответстват на съответните равнища на речевото взаимодействие
по-горе са: социабилност /богатство на арсенала от модели на общуване/, адаптивност
/привлеченост към промяна и избягване на кризи/, гъвкавост /технологичност при
справяне и избягване на кризи/. Компетентността на всеки субект до известна степен
определя и компетентността на организацията, в която той се реализира. Затова
изтъкнатите по-горе характеристики са валидни и за организациите като субект.
74

Овладяването на конфликтологичната компетентност подпомага не само
организационното развитие, като се подобряват психологическите характеристики на
двата субекта, участници в сделката или конфликта, но и на самата организационна
среда. Това от своя страна форматира и съизмеримо на тях качество на живот на бизнеса
и на конкретната бизнесорганизация, и на хората в нея.
Тук предложената концептуална рамка на основата на методика за изследване на
конфликтологичната компетентност, така че да се осигурява нейното по-нататъшно
развитие, се операционализира чрез наблюдението, трифазно анкетно проучване със
студенти от първи курс на Международен колеж - Албена за определяне на Стила на
управление на конфликти – преди решаване на конфликтни ситуации, по време на
решаване и след решаване. Проучването сочи, че 91% от изследваните лица /68 на брой –
февруари-март, 2005 г./ предпочитат компромисния стил на решаване на конфликти.
Един единствен студент посочи, предпочитания към интегриращия стил, който е
характерен с умения за намиране на алтернативни решения. Останалите 7.63% изказват
предпочитания към приспособяващия стил, известен с услужливост и податливост на
чужди решения. Нито един от студентите не прави избор на доминиращ /силов/ и
отбягващ решението стил /по 4/.
По време на втория, развиващ етап на конфликтологична компетентност на
студентите бяха поставени следните видове задачи:
1. Задава се специална методология за изследване и диагностика на конфликти.
2. Въвеждане в социални технологии за разрешаване на конфликти - ограничена
лекционна форма, използване на активни диалогови методи: групови дискусии, анализ на
конкретни ситуации, практикуми чрез участие в учебни етюди, делови игри и
индивидуална творческа работа по актуални теми и нетрадиционни творчески задачи.
3. Създаване на модел на конфликтологична култура на служител в организацията с
различни роли.
Особено ползотворна се оказа изследователската работа на студентите по определяне
същността, причините и най-успешните стратегии за решаване на различните видове
конфликти чрез набор на конфликтни ситуации за всеки един от тях. На базата на
резултатите от изследването на вътрешноличностния, междуличностния, конфликта
между личността и групата и междугруповия /организационния/ конфликт
студентите усвоят правилата за “подклаждане” на творческия вид конфликт, като
мотивиращ фактор за стабилизиране на организацията при необичайно ниско текучество;
при липса на нови идеи в работата и наслагване на монотонност; при силна съпротива
срещу промените и пр.
Прилагането на задачите в типология преследва изграждането у студента на умения
за самоанализ на собствената си конфликтологична компетентност. Колкото студентът
по-адекватно самоаналитично съумява да проследи собственото си развитие за решаване
на конфликти, толкова по-мотивиран става да твори конфликтни ситуации с
конструктивен за организацията ефект.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
1. Давидков, Цв. Управление на персонала. С., 1998.
2. Давидков, Цв. Ръководство за решаване на конфликти. С., 2001.
3. Джефкинс Фр., Въведение в маркетинга, рекламата и паблик рилейшънс, Варна, 1993.
4. Петев, Т., Д. Сотирова и др. Комуникации и етика в публичната администрация. С.,
2001.
75

МЕНИДЖМЪНТ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ

“ИКОНОМИКАТА НА ЗНАНИЕТО” И ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ИЗМЕРЕНИЯ НА НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
д-р Цветана Стоянова- Международен колеж – Албена
“KNOWLEDGE ECONOMY” AND EUROPEAN DIMENSIONS OF
ITS DEVELOPMENT IN BULGARIA
Tsvetana Stoyanova
ABSTRACT:
This report reveals the essence of the "knowledge-based economy". It introduces guidelines
for its development in Bulgaria with a view to the faster integration of the Bulgarian economy to
the economy of the European Union. The most important factors for improvement of its
competitive power have been analyzed - business innovations, new information and
communication technologies application, business regulation and development of small and
medium enterprises. The report gives recommendations and outlines the priorities in such spheres.
С пълноправното членство на страната във всички основни международни
организации и напредването на процеса на присъединяване към Европейския съюз
българската икономика вече е част от световната. Ако искаме максимално да се
възползваме от положителните ефекти на тази позиция, трябва да възприемем езика на
глобалната икономика и да настроим развитието си спрямо най-новите световни
предизвикателства - изграждане на общество и стопанство способни да произвеждат,
защитават, споделят и продават знание на международните пазари.
Либерализацията на световните пазари, динамичното развитие на новите
технологии и бързото нарастване на ресурсите, отделяни за обучение и иновации
превръщат знанието в основен производствен ресурс и критичен фактор за успеха на
отделни компании и държави, а "икономика на знанието" стана ключова дума. С
развитието на информационните технологии станахме свидетели на истинска революция
в създаването, разпространението, достъпността и използването на знание. Знанието се
превърна в най-ценния актив – със собствени правила за съществуване и управление.
Колкото повече знание е добавено в един продукт, толкова по-ценен става той.
Възникването и развитието на “икономиката на знанието” според някои автори26
се оценява като третата икономическа революция в човешката история. Новата
икономика, наричана още информационна, е основана на производството и
използването на знанието, а нейната инфраструктура е световната информационна
мрежа. Стремежът на Европа да се превърне до 2010 г. в най-конкурентоспособната
световна икономика, базирана на знанието, поставя сериозни предизвикателства пред

26

Имаме предвид изразените становища от Тофлър, А., Търоу, Л., Стиглиц, Д., Минчев, Г. и
др. автори

76

икономиката и развитието и на България.
В тази връзка целта на настоящия доклад е да се изясни същността на
“икономиката на знанието” и се представят насоките за нейното развитие, с оглед побързото интегриране на българската икономика в тази на Европейския съюз.
***
Една от основните парадигми, върху която се развиваха досега икономиките,
индустриите и отделните производства, е тяхната праволинейност и голяма степен на
предсказуемост на промените. В края на XX и началото на XXI век сме свидетели на
дълбоки промени във всички сектори на икономиката и пазарите. Нови зависимости и
критерии за оценка се появиха в динамичното и взаимосвързано развитие на
производството – организациите – комуникациите и социалните структури. Особено
характерно е, че тези промени протичат бързо, взаимно се стимулират и
възпроизвеждат нови сектори и дейности в икономиката и обществото като цяло.
Всичко това съвременните изследователи свързват с появата и развитието на т. нар.
“нова икономика”. Според нас “новата икономика” е резултат от обективното
противоречие между протичащите промени в индустриите, технологиите и
потреблението на хората и домакинствата, от една страна, и качествените изменения на
невъзобновяемите ресурси, от друга страна. Оттук считаме, че новата икономика е
основана на знанието и е съвкупност от индустрии, характерни с:
- Висок дял на човешкия и интелектуалния капитал в сравнение с другите
материални производствени фактори;
- Разнообразие от специфични нематериални активи – патенти, открития,
технологии, консултантски дейности и др.;
- Много голяма иновационна компонента и високи темпове на обновление,
наложени от необходимостта постоянно да се подобряват производствените
технологии, продуктите и услугите;
- Развитие на информационните технологии и постоянното им усъвършенстване.
Тъй като новата информация се създава в тези области, то в известен смисъл
“икономиката на знанието” се припокрива с индустриите на високите технологии. Към
“новата икономика” може да се отнесат изцяло сектори като: образование и наука,
производство на фундаментални знания и иновации, информационните технологии,
интелектуалните услуги - консултиране, информационно посредничество,
маркетингови услуги и пр. Освен това тя обхваща управленските и иновационните
елементи на всички индустрии на икономиката.
Така очертана, днес “икономиката на знанието” включва три големи области:
- иновации;
- образованост и висока квалификация;
- постоянно развитие на системите за управление.
В своето развитие тя реализира по-високи темпове на растеж в сравнение с
традиционните индустрии - средно 2 пъти. Нейният дял в икономиките на развитите
страни съставлява 20-25 % и има тенденция към нарастване. Поради всичко това от
средата на 90-те години на миналия век "знанието" неизбежно присъства в почти
всички форуми на международните организации.
На срещата на европейските лидери в Лисабон27 през 2000 г. се постави
амбициозната цел през следващото десетилетие Европа да стане "най-конкурентната и
динамична икономика, базирана на знанието" в света. Всяка година в рамките на
Пролетния съвет на държавните ръководители на страните-членки Европейската
комисия прави преглед на напредъка към достигането на тази цел и на
нововъзникващите предизвикателства. Данните за развитието по основните критерии в
България не са на необходимото ниво. Нещо повече, страната ни е с най-нисък темп на
растеж спрямо всички членки на ЕС и ЕС – 25 (графика 1).

27

http://europa.eu.int/comm/lisbon_strategy/index_en.html/

77

Стабилно
развитие

3.08
3.64
3.54

Мрежова
индустрия

Графика 1. Сравнение на
България
с ЕС по
5.16
показателите за
5.52
изпълнение
на
Лисабонската стратегия28
5.81

Потвърждаваща индават и данните,
получени от проучване на
2.66
Информационно
4.61
Световната банка относно
общество
“икономиката
на знанието”
0
1
2
3
4
5
6
през 2004 година. Според
ЕС средно България
резултатите от изследването България изостава в
цялостната оценка (включ-ваща равнища от 1 до 10), като единствено по отношение на
образованието представянето е адекватно на средното за ЕС-15 (вж. графика 2).
3.26

4.69
формация

Графика 2. Индекс на “икономиката на знанието”
Подобно е положението и с равнището на
производителността
на
труда, което през 2003 г. е
близко само до нивото на
Румъния
и
Турция
(вж.Таблица 1).

Страна
Великобритания
Франция
Германия
Гърция
Чехия
Полша
България1
Румъния
Турция

Индекси
108,9
103,8
98,8
73,0
66,5
42,3
27,0
27,0
25,0

Таблица 1
Сравнителна съпоставка на БВП на човек от
населението за 200329 г., ЕС-15=100
1

По най-нови данни относителната производителност на труда в България за 2004 г. е 30,4%,
докато в Румъния тя е 33,1%, а в Турция 39,0%.

От съществено значение за нарастване
ролята на “икономиката на знанието” са
инвестициите в основните фактори, които я определят. Особено неблагоприятен е този
28

Източник: The Lisbon Review 2004: An Assessment of Policies and Reforms in Europe, World
Economic Forum, 2004
29
Източник, Ангелов, Иван. Конкурентноспособността – най-голямото икономическо
предизвикателство пред България и ЕС (Макроикономически поглед), БАН, с.13

78

показател по отношение на общоприетите параметри за иновации в ЕС30. Съгласно тези
параметри до 2010 г. годишно трябва да се отделят по 3% от БВП за иновации31, като
2% от тях трябва да са от бизнеса и 1% - от държавата. Това означава, че отделяните от
предприятията средства трябва да нараснат близо 20 пъти. Те трябва да наемат и 10
пъти повече научно-изследователски
изследователски персонал спрямо момента, ако Бълг
България иска да
достигне средните за ЕС нива. В тази насока разходите за наука в бюджета през 2003 г.
са били 0,4% от БВП при 0,77% средно за 15
15-те стари членки на ЕС (вж.графика 3).
152,7
200

ЕС средно
България

150

Графика 3. Инвестиции
резултати от иновациите

и

100

Отчитайки нарастващото значение на “икономиката
0
на знанието”, още през 1998 г.
12,4 0,1
3,2 1,3 0,1 0,77 0,4
Световната банка посвети своя
годишен доклад на "Знание за
развитие". За целта по късно
Банката разработи методика за
оценка на знанието и стратегия
за създаване на икономика, базирана на знанието в странитекандидатки за членство в ЕС.
В тази връзка организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),
системно измерва и анализира способността на отделни държави пълноценно да
участват в глобалната “икономика на знанието”.
Към 2004 г. по показателя
азателя “Общ индекс” на “икономиката на знанието” България
се нарежда на предпоследно място преди Румъния, а според методиката за оценка на
знанието “Общият индекс” на иновациите в България е 6,07 (при максимална стойност
10) при 8,69 за страните от Г-7 и 8,28 за ЕС
ЕС-1532.
Причините за този неблагоприятен факт се крият в липсата на условия за развитието
на иновациите и множеството тарифни и нетарифни ограничения. Всичко това влошава
бизнес климата в страната, което се оценява с индекс 4,44 при 8 средно за ЕС
ЕС. Тук като един
от най-големите
големите проблеми се очертава липсата на платежоспособно търсене от страна на
бизнеса на иновационни идеи. През 2004 и 2005 г. в тази посока от страна на държавата
бяха предприети стъпки в правилната посока с направените законодателн
законодателни промени и
политики за стимулиране на МСП и конкурентоспособността, както и с Проекта за
Национална иновационна стратегия, която да се финансира от Национален иновационен
фонд. Но в този контекст е необходимо да се разширят стимулите за фирмите, което да
създаде подходяща среда за технологична и продуктова иновация.
Иновационната система в България до голяма степен е предопределена от наследената
в близкото минало структура, в която доминират институтите на БАН (които в момента
получават около 1/3 от публичните
чните разходи за НИРД според Европейското иновационно
табло), държавните университети (които можеха да намерят допълнително финансиране само
при сътрудничество с конкретни предприятия, но и тази алтернатива в момента се използва
много слабо) и изследователските
ските отдели към различните министерства.
Високотехнологич
ни патентни…
Патентни завки
на милион души
НИРД разходи на
бизнеса (% от…
НИРД разходи на
държавата (%…

50

30
Съгласно Лисабонската стратегия от 2000 г. и Барселонската декларация, тези разходи
следва да достигнат 3% от БВП на страните до 2010 г.
31
За сравнение за отбрана
брана сега заделяме 2,6 на сто
32
България 2010: Икономическите предизвикателства. Доклад за Президента на Република
България, Януари 2005 г.

79

Оценявайки тази структура на иновационния фактор в развитието на нашата
икономика, според нас, прави впечатление липсата на координация между тези три
институции и липса на сътрудничество с бизнеса и това, че този механизъм не се
оптимизира и променя според пазарното търсене. В по-конкретен план тук от особено
важно значение е да се:
1.Проектира държавното финансиране, което е много ниско (средно 1965 лв. за
проект през 2002 г.). Според данни от Евростат за периода 1991-2001 г. структурата на
разходите за НИРД се променя коренно. По време на кризата от 1996-1997 г. разходите,
финансирани от индустрията, рязко намаляват за сметка на правителственото
финансиране, а чуждестранните източници започват постепенно да се увеличават. През
последните години се преминава към проектно финансиране от страна на външни
организации и европейските програми. За съжаление обаче много български фирми не
са готови да се възползват или са недостатъчно стимулирани от тази възможност (това
особено важи за частния сектор и нежеланието му да поема рискове). За да се поощрят
фирмите да инвестират в иновации са необходими: по-голяма отвореност на
икономиката; данъчни преференции; достъп до факторите на производство; улеснени
процедури при започване и прекратяване на бизнес33;
2.Предостави информация относно увеличената възвръщаемост от рисково
начинание и да се гарантира запазването на ползите, които ще бъдат извлечени от него.
Именно тук намира място защитата на интелектуалната собственост, която според
методиката за оценка на знанието на Световната банка през 2004 г. е с индекс 2,47 и е
над три пъти по-ниска от тази в страните от Г-7. Ниско е и качеството на регулиране на
конкуренцията. Важен фактор за развитието на сектора и привличането на
чуждестранни инвестиции е добрата и предвидима правна рамка. Според индекса на
правната система и имуществените права за 2003 г., изчисляван от института "Фрейзър"
- Канада, България е на 73-то място с общ индекс 4,8 при 8,1 средно за ЕС.
3.Определят тенденциите и нуждите на пазара и потребителите от ИКТ и услуги
като основа за бъдещото развитие на “икономиката на знанието”. За да се получат поголеми ефекти от развитието на “икономиката на знанието” е необходимо те да се
реализират в условията на утвърждаващи и развиващи се мрежови организационни
структури, от типа на иновационните клъстери и бизнес инкубаторите. Това е
непосредствено свързано с подобряване на системата и увеличаване на инвестициите в
образованието като цяло с акцент върху средното образование, където са най-силно
изразени проблемните области относно уменията, нужни в една “икономика на знанието”.
За целенасоченото и ефективното развитие на цялата "икономиката на знанието"
от особено значение е тя да се управлява в своята цялостност. В тази връзка ние
обособяваме 5 блока в нейното единно развитие (вж. схема 1)34.
Икономика на знанието

1.Опорен блок
Благоприятна среда
и управление за
развитие на
предприемачеството

2.Опорен блок
Добре развита
информационна
инфраструктура

3.Опорен блок
Съзидателен и
добре обучен
човешки
капитал

4.Опорен блок
Национална
иновационна
система

5.Опорен блок
Социален
капитал

Ръст в
конкурентната
способност

Производителност на труда

Схема 1. Елементи и влияние на развитието на “икономиката на знанието”
33

Относно процедурите по несъстоятелност по данни на Световната банка за 2002 г. сме на 63то място от 108 страни
34
Използвана е и е допълнена аналитичната рамка на “икономиката на знанието”, разработена
от екип на Световната банка.

80

Както се вижда от схемата качествените резултативни параметри на
“икономиката на знанието” са по-високата производителност и конкурентна способност
на икономиката. Същевременно използвайки методиката на “икономиката на знанието”
ние бихме подредили тези блокове в следната последователност:
I. Опорен блок, включващ благоприятна икономическа, институционална среда и
управление за развитие на предприемачеството
Това е първият блок на "икономика на знанието". Той определя общата
институционална, правна и регулаторна среда за предприемачество. Без да бъдат
спазвани принципите на икономическата свобода - ясни правила в сила за всички,
сигурност и малка правителствена намеса - не може да се очаква напредък в глобалната
икономика. Знанието е най-ликвидният актив, който може за секунди да бъде преместен
и установен навсякъде по света при почти нулеви разходи - задържа се само там, където
има гарантирана пазарна среда и възможност за свободна конкуренция. Въпреки
постигнатия напредък в тази област в последните години България все още е
сравнително далеч от благоприятна среда за развитие на предприемачеството правилата се менят често, намесата на администрацията в бизнеса остава значителна,
както и корупцията и сивата икономика; правителството разпределя голяма част от
националното богатство, а бизнесът няма гарантирани законови правила и сигурност.
II Опорен блок: Добре развита информационна инфраструктура.
Появата на новите информационни и комуникационни технологии създаде
предпоставките за революционното развитие на “икономиката на знанието”. Все посилната специализация и натрупването на огромно количество информация и знание,
разпръснато на големи разстояния и сред множество хора, изискват създаването на
мрежи за комуникация и обмен подпомагани от информационната инфраструктура. Не
бива да се забравя, че новите технологии са предимно средство за по-ефективно и бързо
събиране, обработка, управление и разпространение на информация и знание, а не
самоцел. Закупуването и инсталирането на свръхмодерни технологии там, където
липсва знанието и умението то да бъде използвано, гарантира само по-големи разходи и
загуби, но не и по-добри резултати. Информационната инфраструктура в България е
най-развитият елемент на "икономика на знанието", но той не гарантира бързо общо
развитие. Все пак наличието на подобна инфраструктура позволява бърз напредък,
когато се осигури добро обучение и налична информация.
III Опорен блок: Съзидателен и добре обучен човешки капитал.
Дълго време се смяташе, че хората са най-слабо подвижният актив в
икономиката. В съвременния свят висококвалифицираните човешки ресурси не
познават граници в търсене на по-добри условия за приложение. Днес те могат да
избират - да се преместят физически или да предлагат продуктите на своите знания на
международния пазар чрез Интернет и най-новите телекомуникационни технологии35.
България, както и всички страни кандидатки за ЕС, имат изключително добри
показатели за ниво на образованието и обикновено ги изтъкват като предимство в
надпреварата за привличане на чуждестранни инвестиции. Редица проучвания обаче
показват, че качеството на образованието в страната се влошава и не отговаря на
изискванията на бизнеса. Макар като абсолютна стойност този дял да е все още малък –
6,8%, той показва дългосрочна заплаха пред развитието на страната36.
IV опорен блок: Национална иновационна система, способна да реализира
35

Така например един от най-добрите анализатори на Нюйоркската фондова борса, чиито
анализи се четат от най-богатите американски компании, е българин, който физически не е извън
страната.
36
Проучвания на социологическата агенция “Витоша рисърч” за 2004 г. показват два пъти
нарастване на работодателите, посочващи като основна пречка за бизнеса, влошаване качеството
на образованието.

81

продукти с високо съдържание на знание.
Националната иновационна система трябва да осигурява лесна, бърза и достъпна
връзка между източниците и притежателите на знание, бизнеса и правителството за
постигане на максимални резултати с наличните ресурси. Тук не става дума единствено
за формални структури и правила на сътрудничество, а преди всичко за неформални
традиции на взаимоотношения между основните заинтересовани страни. Националната
иновационна система може да съществува само ако има напълно изградена основа на
общовалидни и строго прилагани бизнесправила и добра среда за развитие на
предприемачеството. В България все още в много индустрии правилата се доближават
до по-неблагоприятния вариант за дългосрочно развитие. Това е видно и от основните
показатели на българската иновационна система, сравнена с тази на страните
кандидатки и членки на ЕС. България изостава най-силно по отношение разходите на
бизнеса за научноизследователска и развойна дейност /НИРД/ и резултатите от
иновациите - регистрирането на международни патенти. Ясни сигнали за все още
несигурна бизнессреда и липса на добре работеща национална иновационна система.
V. Опорен блок. Социалния капитал, представен от доброто ръководство, визия
и воля за промяна и развитие.
За да се развие успешно иновационният сектор, трябва да се подобрят фирмените
процеси, управлението на специфичните знания и стратегията на фирмите на базата на
актуална информация, в частност за състоянието на ИКТ сектора. Оценките тук могат
да се извършват по методиката на UK Competitiveness Index, Index of Massachusetts
Innovation Economy, New Economy Index и US Innovation Index. По-конкретно за нашата
страна активно следва да се използва Европейското иновационно табло, в което
България участва вече втора година, Balanced Scorecard за оценка на електронното
правителство, докладът е-България на Фондация "Приложни изследвания и
комуникации" и др.
Считаме, че развитието на “икономиката на знанието” е невъзможно без развитие
на секторите основани на знанието. За техния по-ускорен и ефективен подем и
дългосрочно влияние върху икономическия растеж и повишаване конкурентната
способност на нашата икономика, бихме препоръчали:
• Създаване на условия и нормативна база, насърчаващи инвестициите в
секторите на високите технологии, както и всички инвестиции в иновации. Това ще се
стимулира инвестирането в развитието на тези сектори, а от друга страна ще се
компенсира по-високият риск;
• Изграждане на модерна инфраструктура от информационни технологии,
свързани с потребителски мрежи както и терминали за лесен достъп до информацията.
Това ще изисква целево планиране, структуриране и създаването на мрежи за
комуникация и обмен.
• Развитие на цялата образователна система като база за придобиване на
знания и умения. За целта е необходимо нарастване на инвестициите в различните нива
на образованието.
• Трансформиране процеса на обучение в постоянен процес на усвояване на
нови знания, методи и техники.
• Засилено внимание към развитието на човешкия капитал като носител на знанието.
***
В заключение можем да отбележим, че въпреки недобрата си позиция по отношение изграждането на "икономика на знанието", България има реална възможност за
нейното бързо развитие. За целта трябва значително да бъде подобрено насочването и използването на предприсъединителните фондове на ЕС, инструментите за развитие на
"икономика на знанието", които се предлагат от международните финансови институции
и да се използват по-широко добрите управленски практики. На тази основа “икономиката на знанието” и факторите, които я определят, ще съдейства за повишаване на
конкурентната способност на националната икономика и жизнения стандарт на хората.
82

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ
ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА КУЛТУРА
(ОБОБЩАВАЩИ ОЦЕНКИ)
Докт. Камелия В. Вунова - Международен колеж - Албена
THEORETICAL AND METHODOLOGICAL PROBLEMS
ENTREPRENEUERSHIP CULTURE RESEARCH
(SUMMARY MARKS)
Kamelia Vunova
ABSTRACT:
Given the thorough theoretical research, the logical inconsistency of the notion
'entrepreneuership culture' is established. As a result of that, certain theoretical and
methodological problems are recognized, the study and analysis of which lead to
conclusions and summary marks for a clearer definition of the category of interest.
Key words: Methods of research of the entrepreneurship culture, forms of manifestation
of entrepreneurship culture, levels of definition of the notion 'entrepreneurship culture'.
I. Изходни позиции при изследване на предприемаческата култура
От осемдесетте години на XX. век темата предприемаческа култура е обект на
научни изследвания първоначално в Северна Америка и Западна Европа. Принос в
нейното теоретико-приложно утвърждаване имат множество чуждестранни изследователи. Сред тях се открояват имената на Бр. Бъргър, Д. Лавой, К. Паула, Г. Фалтин, Д.
Андерсън, С. Бридж1. Десетилетие по-късно феноменът провокира интереса и на българската академична и научна общност. От 1989 година насам нараства броят на учените, работещи по въпроса. Сред тях са автори като Р. Аврамов, К. Тодоров, Бл. Колев, М.
Минков, Н. Тилкиджиев, Цв. Давидков, М. Драганов, К. Манолов, Й. Коев и други2.
В резултат на научните търсения по темата, за период от три десетилетия, се
натрупва критична маса изследвания, благодарение на която се открояват и анализират
разнопосочни аспекти на явлението, на различни нива на проявление. Взаимозависимостта
и взаимообословеността обаче, между отделните аспекти водят до: първо, убеждението за
закономерна и неизбежна ,,неопределеност” на понятието и второ, обособяването на цяла
палитра научни дискусии относно особеностите при изследването на тези аспекти.
Въз основа на систематизираното знание, плод на посочените по-горе и други
1
Вж. по-подробно: Бъргър, Бр., ,,Култура на предприемачеството”, УИ ,,Стопанство”, София,
1994; Paula, K., ,,The Points of Transition in Reforming and Meaning of Entrepreneurship’’, AEJ,
Vol.2, № 1; Faltin, G., ,,Creating a Culture of Innovative Entrepreneurship’’, ,,Journal of International
Business and Economy”, Vol.2, № 2; Bridge, S., O. Neill, S. Cromie, ,,Understanding Enterprise,
Entrepreneurship and Small Business’’, ,,Macmillian Business”, 1998.
2
Вж. по-подробно: Аврамов, Р., ,,Стопанският XX век на България’’, ,,Център за либерални
стратегии”, София, 2001; Тодоров, К., ,,Стратегическо управление в малките и средните фирми теория и практика’’, ,,Ciela”, София, 2001; Колев, Бл., ,,Икономическата култура”, ИУ
,,Стопанство”, София, 2002; Минков, М., ,,Защо сме различни. Междукултурни различия в семейството, обществото, бизнеса”, ,,Класика и стил”, София, 2002; Тилкиджиев, Н., ,,Средна класа и
социална стратификация’’, ,,Лик”, София, 2002; Давидков, Цв., ,,Предприемачът. Резултати от
емпиричните социологически изследвания: Частния бизнес в България 1991 и Частния бизнес в
България 1997”, УИ ,,Св. Климент Охридски”, София, 2002; Драганов, М., (Съставителство и
научна редакция) ,,Българският частен бизнес и кризата”, ,,Институт по социология при БАН”,
София, 2001; Манолов, К., ,,Културният ресурс на предприемачеството”, АИ ,,Проф. Марин
Дринов”, София, 2000; Коев, Й., ,,Основи на предприемачеството”, ,,Стено”, Варна, 2002.

83

автори, уверено можем да твърдим, че ,,неопределеността” на понятието е резултат от
недостатъчното изследване на няколко взаимодопълващи се теоретико-методологични
проблеми. В този смисъл, целта на настоящата статия е да откроим, изследваме и
анализираме тези теоретико-методологични проблеми, като на тази основа дадем
насоки за по-ясното дефиниране на понятието ,,предприемаческа култура”.
II. Определяне на теоретико – методологичните проблеми
при изследване на предприемаческата култура
В най-общ план, първият проблем се заключава в неправилната употреба на израза
,,предприемаческа култура”3. Причина за това е, че интересуващото ни понятие е придобило ,,гражданственост” и извън пределите на науката. В тази област съществуват недоразумения, произтичащи от непрофесионалното формулиране на неговото съдържание. В
зоната на ненаучната, жаргонна употреба например, с понятието не рядко се обозначава
определен еталон на поведение, утвърден в една или друга степен в общественото мнение.
В такъв случай се твърди, че население, група или личност нямат ПК, или че класифицираният по този начин субект не е достатъчно културен и цивилизован. Подобна употреба
е грешка от научна и логическа гледна точка. По същество културата, в частност ПК, е
начин на мислене и поведение, специфичен за субекта. Нейната липса би могла да означава
две неща: или че той не действа, или че не отговаря на критериите за субективност, тоест не
е субект. От тази позиция можем да заключим, че всеки индивид или група притежава ПК.
Обикновено, тя характеризира субекта в определени граници - многонационални,
национални, регионални, организационни. Съществуват и нейни типове, с които на свой
ред субектите се идентифицират - силна, слаба, традиционна, модерна култура
На следващо място, ,,неопределеността” на понятието е следствие от прибързаното му отъждествяване с понятия като икономическа култура или пък стопанска култура.
Така посочените термини имат както допирни точки, така и различия. За разлика от
останалите, ПК е двукомпонентно понятие, интегриращо думите ,,предприемачество” и
,,култура”. Първата категория притежава специфични особености и характеристики, въз
основа на които предприемачеството се определя като отделна теория в рамките на
икономическото знание. Ето защо, без да се впускаме в подробности по така поставения
проблем, можем да се съгласим с мнението на Бл. Колев, който смята, че ПК
представлява отделен фактор в икономическата, респективно стопанската култура4.
В публикациите по темата често се срещат и термините - ,,култура на
предприемчивостта” (culture of enterprise), ,,култура на предприемачеството” (culture of
entrepreneurship), ,,култура на предприемача” (еnterpreneuer's culture), ,,организационна
култура със специфични предприемачески характеристики” (entrepreneurial culture). Те
често при превод на български език се смесват с използваното тук понятие ,,предприемаческа култура” (entrepreneurship culture). Този факт не бива да ни учудва.
Както потвърди теоретичното изследване по-нататък, различията между посочените
понятия изглеждат бледи на фона, който ги обединява - стремежът на учените и
изследователите да представят и анализират разностранната същност на ПК.
Третият проблем се корени в многозначната интерпретация на понятието ПК.
Терминът има най-малко три значения. Едното е самото явление, което се открива в
действителността под формата на ценности, традиции, нагласи за и при осъществяване
на предприемаческото начинание. В този си вид явлението се проявява в социалната
реалност далеч преди да започне да се пише за предприемачество и за култура. На
следващо място, ПК е методологичен подход за обяснение на предприемачеството
3
За краткост в изложението и за удобство на словореда, на редица места изразът
,,предприемаческа култура” ще се записва съкратено ,,ПК”.
4
По този повод, авторът пише още: ,,Някои автори наблягат на влиянието на
народопсихологията, други на културата на финансовата сфера, трети - на социалните общности,
четвърти - на предприемачеството, а пети правят сравнения между икономическата култура в
България и икономическите култури в други страни. Има и автори, които предпочитат вместо
икономическа култура и етика да говорят за стопанска култура и етика или за бизнес култура,
или за култура на предприемачеството”. Цит. изт., с.7.

84

посредством културни явления. Основоположник на културния подход в
предприемачеството, според професор К. Паула, е М. Вебер5. И не на последно място,
ПК е отделна, частна теория в рамките на предприемачеството, която има за цел да
разкрие по още един начин сложния характер на предприемаческия феномен.
Така посочените значения са взаимосвързани. ПК като подход в
предприемаческата концепция осигурява инструменталната база за проучване на
явлението, а неговите прояви и по-конкретно - тяхното научно изследване и анализ,
развиват съдържателните рамки на самия подход и обогатяват теорията на ПК.
В по-тесен смисъл, четвъртият проблем се синтезира в нееднозначната научна и
практическа определеност на съставните части на израза - ,,предприемачество”,
съответно ,,култура”, а от там и на двукомпонентното понятие ката цяло. По отношение
на родовата основа на израза6, посоченият по-горе проблем е представен от немския
учен П. Вертхаан така: ,,В Европа изразът предприемаческа култура не навсякъде
намира добър прием, защото хората не са привикнали да правят разлика между
духовно-художествено определена култура и природо-техническа цивилизация”7.
Във връзка с посочената релация: ,,духовна култура - цивилизация”, традиционните спорове в културологията приемат, че от позицията на първата концепция,
,,културата” е степен на осъществяване природата на човека, а от гледна точка на
цивилизацията - ,,културата” е цялостно състояние на обществото на определен етап
от неговото развитие. Представената диада заема централно място в противоборството
между просветителския и антроположкия подход в културната теория. От една страна,
тя обогатява съдържанието на понятието ,,култура”, а от друга, откроява дискусионния
въпрос: дали ПК следва да се проучва на индивидуално или на обществено равнище?
Посоченият въпрос може да бъде отнесен и към предприемаческото знание.
Представителите на неговото социологическо направление смятат например, че предприемачеството е налице при наличие на индивиди със свои уникални характеристики.
На тази основа, ПК се третира като психологически атрибут на отделния човек.
Обратно, авторите, извеждащи социологията на преден план приемат, че предприемачеството е зависимо от социо-културните условия в средата. Именно поради това,
изследователите - социолози търсят основания за вплитане в единна обяснителна рамка
на предприемаческите събития и културните предпоставки в едно общество.
Проблемът за неопределеността на съставните понятия може да се проучи на
далеч по-широка основа. За обяснение на природата на културата, освен посочените два
подхода, служат още: структурно-функционалният, интеракционалният, критичният,
социологическият, социологизаторският, психологическият, цивилизационният и други.
От своя страна, предприемачеството също не е монолитна теория. От зората на нейното
създаване авторите заимстват повече или по-малко от различни науки. По този начин,
се формират хронологично икономическият, социологическият, психологическият,
мениджерският, лидерският и подходът на вътрешното предприемачество.
Въз основа на подходите, както в предприемаческата, така и в културната теория,
интересуващите ни понятия се интерпретират по различни начини. На тази основа, привържениците на отделните направления често се атакуват взаимно. Ето защо, Бр.
Бъргър от ,,Института за изследване на културата на предприемачеството” към Бостънския университет смята, че не е нужно да се затруднява текста: ,,...с хилядите дефиниции за предприемачество и за култура, предлагани и отхвърляни от учените, през различните периоди, само за да се появят наново и наново да бъдат отхвърлени”9. Ав5
Според професор К. Паула подходът възниква по време на индустриализацията в Германия:
края на 19., началото на 20. век.. Цит. изт., p.11.
6
От гледна точка на синтактичния строеж на израза, ПК е вид просто словосъчетание. То има
своя родова основа или още наречен базов компонент – съществителното ,,култура” и
прилагателнотo, ,,предприемаческа”, който е елемент с конкретизиращ характер. По този въпрос
вж. по-подробно: Русенов, Р., Ст. Георгиев, ,,Енциклопедия на съвременния български език”, ,,Св.
Патриарх Търновски”, Велико Търново, 2000.
7
Вертхаан, П., ,,Предприемачът – неговата икономическа функция и обществено-политическа
отговорност”, ,,Диалог”, Варна, 2002, с.68.
9
Цит. изт., с.6

85

торката предлага друг подход за разбирането на съставните елементи на израза, а именно - да се изградят широкообхватни концепции за понятията -,,предприемачество” и
,,култура”, върху чиято основа да се анализират различните схващания относно
същността на ПК. В това отношение е важно да се изследват само онези подходи в
културната и в предприемаческата теория, които имат значима роля при проучването на
съдържанието на интересуващото ни понятие10. Подобен опит е представен в таблица 1.
Таблица 1. Подходи в предприемаческата и културната теория
и оценката им в разбирането на понятието ,,предприемаческа култура”
Наименование Видни предна подхода
ставители
Просветителски подход
в културната
теория

Й. Гьоте
Ф. Волтер
Дж. Вико
Й. Хердер
В. Хумболт
Л.Монтескьо

Еволюционен
подход в
културната
теория

О.Конт
Е. Дюкреим
Е. Теилър
Х.Спенсър
Ж. Матескю

Кратка характеристика
на подхода

Принос на подхода
в разбирането на ПК

Подходът възниква началото на 18. век. Неговите
създатели и последователи
възприемат културата като
течение, насочено към преобразуване на обществата.
Културата се ана-лизира на
основа наследени ориентации от средата. Й. Хердер е
считан за ,,баща” на понятието ,,култура”.
Възникването на подхода е
свързано със социално-икономическите условия, формирани в Западна Европа
през 19. век. Според неговите представители, културата се определя като индивидуално явление; като вътрешна променлива в рамките на човешкия живот. По
този начин, подходът се
определя още като критичен
спрямо постановките на погоре посочения.

От позицията на подхода
ПК се възприема като
част от социалната, общочовешка
култура.
Освен това, идеята на
просветителите, че посредством знание се
,,преодоляват предразсъдъци” е тема актуална в
съвременното предприемачество.
Съобразно позициите,
застъпени в подхода, ПК
се проучва на индивидуално равнище. Ето защо, понятието ,,култура”
се
възприема
като
вътрешна променлива,
която се проявява в
мисленето и поведението на предприемача.

10

Относно подходите в културната теория вж. по-подробно: Ерасов, Б., ,, Социална
културология”, ,,Идея”, 1997, с.23-96; Стефанов, Ив., Д. Гинев (Съставители), ,,Идеи в
културологията”, том 1, УИ,,Климент Охридски”, София, 1990, с.1-77; Игълтън, Т., ,,Идеята за
културата”, ,,Класика и хуманизъм”, София, 2003, с.9-48. За повече подробности относно
подходите и направленията в предприемачеството вж. по-подробно: Тодоров, К.,
,,Стратегическо управление в малките и средните фирми - теория и практика’’, ,,Ciela”,
София, 2001, с.69-102; Вridge, S., O. Neill, S. Cromie, ,,Understanding Enterprise, Enterpreneurship
and Small Business”, ,,Macmillian Business”, 1998, p.26-28; Luthans, F., B. Envick, R., Anderson, ,, A
Proposed Ideographic Approach to the Study of Enterpreneurship”, AEJ, Vol.2, pp. 1-13.

86

А. Крьобер
Р. Бенедит
М. Мид
Б.ЕвансРитчард

Структурно функционален
подход в
културната
теория

Дифузионистки
подход
културната
теория

М. Шумер
в П. Давидов
П. Тайзенко

Подходът възниква в средата на 20. век. Културата се
определя като система,
чиито елементи са взаимосвързани и взаимозависими.
От възникването на подхода
до наши дни се възприема
идеята, че взаимодействието
между културните елементи
е предмет на науката за
култура.
Подходът възниква през
средата на 20. век. Той
позволява да се изучават
взаи-модействията
между
разли-чните култури, да се
откроят различията между
тях в зависимост условия-та
на живот в обществата, но и
да
се
идентифицират
техните общи белези.

Социологически
подход в
предприемаческ
ата теория

А. Гиб
Г. Фалтин
А. Морисон
О. Щлехт
С. Мауерс

Подходът издига идеята, че
предприемаческите събития
са налице при наличие на
подходящи за това социокултурни условия в едно
общество. Условията включват: семейството, образованието, правото, икономическите и социални условия на
живот, технологиите и т.н.

Психологически
подход в
предприемаческата теория

В. Ригс
Е. Хейгън
А. Самърсет
П. Смелсън
Т. Парксън

Според представителите на
направлението, предприемачеството се проявява при
наличие на индивиди със
свои уникални характеристики: визия за бъдещето,
себереализация, поемане на
риск, отговорност и други.

Поведенчески
подход в
предприемаческ
ата теория

А. Гресле
М Лоузър
П. Петерс
П. Вертхаан

Представителите на подхода акцентират върху поведението на предприемача в
предприемаческата организация. Обект на изследване
е са и промените в поведението на предприемача с
течение на времето.

Представените на таблицата подходи не изчерпват
87

Подходът издига идеята,
че поддържането на елементите на културата традиции,
практики,
ценности и пр. - води до
съхранение на обществата. Професор К. Паула е
на мнение, че въпросният акцент може да
бъде отнесен към ПК,
доколкото
една
от
нейните роли е да
разреши този проблем.
Въз основа на подхода,
ПК се разбира като процес на междукултурно
взаимодействие. Съобразно изведените от авторите особеностите на
подхода, предприемаческото откритие може да
се разглежда като резултат от взаимодействащи
си културни сили.
ПК се представя като
съвкупност от културнообществени предпоставки и условия в едно общество. Авторите акцентират още на въпроса за
ролята на елитите в
обществото, източниците и преносителите на
културата.
ПК се проучва през
призмата на индивидуалните характеристики и ценности на предприемача. На тази основа, ПК се анализира като
индивидуален феномен,
проявяващ се в мисленето и поведението на
предприемача.
ПК се изследва посредством изучаване на поведението на предприемача в рамките на предприемаческия
процес.
Анализира се още степента на проявление на
културните елементи в
конкретните предприемачески действия.
предприемаческото, ана-

логично, културното знание. Те обаче, поставят основите за проучване на значими
дименсии на самото явление ПК, като например: статика - динамика и индивидуализъм
– колективизъм.
И не на последно място, следващият проблем се състои в това, че ПК обвързва в
единна цялост не само двете понятия ,,предприемачество” и ,,култура”, нещо повече, то
е своеобразен мост между две обществени системи - икономическата и културната.
Според Д. Бел, всяка една от тях има свой теоретико-методологичен апарат, който
влияе при изследване на явлението. Освен това, авторът смята, че икономиката и
културата са дисциплини, подчинени на противоречащи си аксиални принципи11. По
този начин, констатираното противопоставяне води до ,,вроден скептицизъм”, който се
съдържа във въпроса: доколко културата е в състояние да обясни рационалното
икономическо, респективно предприемаческо поведение и обратно.
Ако анализираме проблема във времето, ще установим, че отговор на този въпрос
е търсен, преди повече от две столетия от страна както на предприемаческата, така и на
културната теория. В края на XVIII., началото на XIX. век се обособяват социологическият и психологическият подход в предприемачеството, които в нашето съвремие се
определят и като направления в културологията. Приблизително по същото време,
учените в областта на културната теория насочват усилията си в търсене на обяснение
на рационалното (разбирано като икономическо) мислене и поведение. На това
основание е без съмнение, че интегрирането на предприемачеството и културата, има
вече над вдувековна история. Въпреки това, твърде дълго проблемите от културен
характер в предприемачеството са изследвани не като същност, а като среда на
предприемаческите събития. Едва в началото на осемдесетте години на XX. век
културата започва да се проучва като част от самия предприемачески процес, а не като
негова предпоставка. Вероятно, това е причината понятието ПК да започне да се
употребява в съвременния научен смисъл чак през осемдесетте години на миналия век,
въпреки че темата, както посочихме вече, е твърде стара. Вероятно, това е и причината
да съществуват в научните публикации две ясно обособени тенденции, разкриващи
природата на магическото словосъчетание: ПК като част от предприемаческия процес
и ПК като среда на предприемаческия процес.
II. Обобщаващи оценки при изследване на предприемаческата култура
Теоретико-методологичното изследване на ПК доказа, че за научните и практикоприложните изследвания по темата е характерна закономерна неопределеност. Нейните
основания позволяват разкриване на същността на интересуващата ни категория в
следните направления:
Първо, по отношение на граматичните особености на израза ПК:
•ПК е двукомпонентно словосъчетание, обвързващо в единна цялост думите:
,,предприемачество” и ,,култура”, мост между две обществени системи: икономическата
и културната - всяка една със свой теоретико-методологичен апарат, който влияе върху
интересуващия ни феномен;
•ПК е просто словосъчетание с родова основа - съществителното ,,култура” и
елемент с конкретизиращ характер - прилагателното ,,предприемаческа”. По този
начин, ПК е видово понятие на по-общото, родовото - култура.
Второ, по отношение на значенията на понятието ПК:
•ПК е подход за обяснение на предприемачеството посредством културните
явления - ценности, нагласи, вярванията, символите, образци, традиции и т.н.;
•ПК е явление, характерно за социално - икономическата реалност;
•ПК е частна теория в общата теория на предприемачеството и в областта на
културното знание.
В обобщение, така представените проблеми и техния анализ, дават по-ясна
престава за феномена ПК, от една страна, позволяват определянето на по-конкретни
рамки при дефиниране на самото понятие, от друга, и разбира се - ориентират читателя
при изследването на една актуална за нашето икономическо и социално развитие, тема.
11
Вж. по-подробно: Бел, Д., ,,Културните противоречия на капитализма “, ,,Народна
култура”, София, 1994, с. 36

88

ПРАВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ НА ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ
доц. д-р инж. икон. Илия Христов - Бургаски университет
THE DEFENSE OF THE CONSUMMER OF THE TOURIST PRODUCT IN
ACCORDANCE WITH THE LAW OF THE EUROPEAN UNION
Ilia Hristov
ABSTRACT: The European Union has a law base, compulsory as a minimum of measures
that every country-member must keep. What they are about the defense of the tourist product
consumer? The content of the present work is orientated to giving a key of answering this question.
Key words: European Union, a tourist product consumer, a law defense.
Предстоящото присъединяване към Европейския съюз, освен всичко друго, налага
задължението да се предприемат действия, насочени към формиране на условия за постигане
на интегрираност на България към Европейската общност. (По силата на споразумението от
07.02.92 г. от Маанстрихт (Холандия) и влязло в сила на 01.11.1993 г. Европейската общност
се преобразува в Европейски съюз). Едно от условията за тази интеграция е създаването на
правни институционално-организационни и финансови основи, базиращи се на принципите,
които са задължителни в държавите на Съюза, обуславящи провеждането от страна на
държавата на съзнателна политика към потребителя.
В условията на пазар на купувача (развито пазарно стопанство), политиката към
потребителя е основен инструмент за усилване на позицията му на пазара. Необходимостта от
защита на интересите на потребителя произтича от икономическото, организационното и
информационното неравенство на страните в отношенията “потребител – стопански субект”.
Интересите на потребителите и предприятията могат да остават в взаимно противоречие и да
водят до действия нарушаващи интереса на една от страните. В този контекст политиката към
потребителя, водена от държавата, създава условия за запазване на равновесие между силите
субектите – участници на пазара. Един от основните инструменти за възстановяване на
равновесието между страните е правната защита на живота и здравето, а така също на
икономическите интереси на потребителите.
Процесът на обособяване на потребителска политика на ниво “Европейска общност” е
продължил много години. Следва да бъде припомнено, че Римската конвенция от 1957 година
не е включвала директен запис, отнасящ се до водене политика към потребителя. Все пак, в
нейния преамбюл се указва, че една от целите на Общността е постоянното подобряване на
условията за живеене и работене на народите.
Основна стъпка в посока на обособяване на политика към потребителя за цялата
Европейска общност е било признаването на срещата на Върха, организирана през 1972
година в Париж, че подобряването на жизнените и трудовите условия на народите обхваща и
защитата на здравето, и сигурността на потребителите както и на икономическите интереси.
В 1975 година е приета първата програма за потребителя. Тя предвижда 5 основни права
за потребителя: право на защита на здравето и сигурността; право на защита на
икономическите интереси; право на обезщетяване в случай на нанесена щета; право на
информиране и образование; право на представляване.
Правно основание на издаваните директиви, уреждащи въпросите, имащи съществено
значение за защитата на потребителя, представляват:
1. Член 100 от Конвенцията, упълномощаващ Общността за предизвикване приспособяването на националната законова уредба на страните-членки на Общността към изискванията, определени в правните актове, приети от нея;
2. Член 235, в съответствие с който постигането на целите не може да бъде спирано
само заради това, че в Конвенцията отсъства изричен запис.
В 1981 година Съветът на Европа одобрява втора програма, разширяваща обхвата на
основните права на потребителите и обръщаща внимание върху необходимостта от тяхната
по-добра реализация. Тези две програми вече създали политиката към потребителя и основата
за издаване на директиви.
89

Съществено значение за политиката на защита на потребителя е имал Унифицираният
Европейски Акт, подписан в 1986, година въвеждащ в съдържанието на Конвенцията от Рим
член 100 А. Параграф 3-ти на този член задължава Комисията да приеме в своите
предложения, отнасящи се до защитата на потребителя, висока нейна степен.
Правно основание за обособяване на политика към потребителя – разбирана като
политика, имаща собствени специфични закони и цели – все пак създава едва Конвенцията от
Маастрихт, която въвежда в Римската конвенция член 129А. Последният гласи, че Общността
съдейства за постигане на високо ниво на защита на потребителя чрез:
- средства прилагани въз основа на член 100А в рамките на оформянето на вътрешния пазар;
- конкретни действия, подкрепящи и допълващи политиката, реализирана от държавитечленки за целите на здравеопазването, сигурността и защитата на икономическите интереси
на потребителите, както и за осигуряване на съответна информация.
Постигането на тази цел изисква интегриране на политика към потребителя с другите
видове политики на Съюза.
Процесът на обособяване на потребителска политика, валидна за Общността, намира отражение в правните актове приемани от Съвета на Европейската Общност. Особено внимание
заслужават директивите, задължаващи страните-членки да въведат изискваните правни положения. Директивите на Съвета свързват тези страни по отношение на резултата, който трябва
да се получи, оставяйки им свобода на избиране на форми и методи, възприемани за успешно
преследване на изискуемия се от Общността ефект. Въвеждането на съответните правни положения обуславя хармонизиране (сближаване) на вътрешната правна уредба на всяка отделна страна с тази на Евросъюза. И така приемането на няколко десетки директиви, уреждащи
различни аспекти на защита интересите на потребителя, е причинило сближаване на вътрешната правна уредба в тази област на обществения живот. Фактът, че в някои страни-членки на
Евросъюза, правните документи относно опазването интересите на потребителя са му обуславяли високо ниво на защита, причинил възприемане на принципа за директивно определяне
на минимално задължително равнище. В съответствие с този принцип, страните-членки могат
да регламентират това изискуемо се от тях минимално равнище или да приемат правни
постановки, обуславящи по-висока степен на защита интересите на своите потребители.
Според комисията за защита на интересите на потребителя към Съвета на Европа, изходна точка за въвеждане във всяка една страна-членка на Евросъюза на обособена – в съответствие със задължителните в него принципи – политиката към потребителя следва да бъде:
1. Признаване основните права на потребителите – тези, които са били приети със
споменатата вече потребителска програма от 1975 година;
2. Създаване на съответна институционална структура, необходима за опазване на интересите на потребителя, т.е. постановяване относно държавния орган за предприемане на инициативи
и за координиране на действията за защита на потребителя, осъществявани от други органи;
3. Създаване на консултационна структура чрез признаване на съответни органи правото
да представляват интересите на потребителя както по отношение на общите, така и на
конкретните въпроси. Съществуването на такива органи има за цел гарантиране участието на
потребителя в процеса на вземане на решения;
4. Въвеждане на механизми, обуславящи на потребителите възможността техните
претенции да бъдат справедливо решавани;
5. Промоциране и помагане за развитие на обществени организации на потребителите.
Всред значителния брой директиви уреждащи въпросите по защитата на потребителя –
според оценката на Комисията – най-напред следва да бъдат въведени в обществената
практика директивите, отнасящи се до качеството и безопасността на продуктите, както и до
въпросите, свързани със защитата на икономическите интереси на потребителя. В тази втора
група са и директивите, имащи особено значение за защитата на интересите на потребителите
на туристически продукт.
Преди всичко следва да се посочи директивата 314/90, отнасяща се до туристическите
продукти (on package Aravel, package holidays and package tours). Тя има за цел отстраняване на
бариерите, каквито възникват във връзка с наличните разлики между вътрешните правни
уредби на страните-членки, засягащи организирането от т.нар. пакет, т.е. мероприятия
продавани за сумарна цена, съставени най-малкото от две услуги, в рамките най-малкото на
период от 24 часа или по-кратък, но задължително с подслоняване.
Сред въпросите, които този акт урежда, особен акцент заслужава въвеждането на
солидарна отговорност на организаторите и потребителите на мероприятия за надлежно
90

изпълнение на договора, сключен с потребителя.
В съответствие с принципите, приети с разглежданата директива, всички документи
доставени на потребителите от организаторите или продавачите обявяващи цена на пакета и
другите условия за сключване на договора не могат да съдържат неверни информации.
Съществените информации – такива като цел на пътуването и средства за транспортирането, вид и категория на услугите, план на храненето, план – график на пътуването,
паспортни, визови и санитарни изисквания, срокове на плащане, цени, минимален брой на
клиенти, при които туристическото мероприятие може да бъде осъществено, краен срок за
отлагане на мероприятието, трябва да бъдат обявени ясно и разбираемо. Организаторът и
продавачът са обвързани (задължени) с информациите, включени в тези документи, освен ако:
1. Документът изрично предвижда възможност за промяна на обявените услуги и
потребителят е бил за тези промени изрично информиран преди сключване на договора;
2. Промените в договора между страните са направени по-късно, след неговото
сключване.
Преди сключване на договор организаторът, респективно продавачът имат задължение да
доставят на потребителите информация относно паспортните, визовите и санитарните
формалности, задължаващи жителите на страните-членове на Евросъюза или на други
заинтересовани страни. Освен това, преди започване на пътуването, потребителят трябва да
получи документ, в който се съдържат информации за организацията на пътуването
(достигане до сборен пункт, транспортни връзки, резервирани места), адреса и телефонния
номер, местния представител на организатора, респективно, продавача, а в случай на тяхната
липса, за местната организация, която ще окаже на потребителя помощ в случай на
възникнали за него трудности. Когато мероприятията са организирани за деца, се изисква
информиране относно възможността за установяване на непосредствен контакт с детето или
опекуна в мястото на неговото пребиваване. Освен това, организаторът, респективно
продавачът, има задължение да информира потребителя относно възможността за сключване
на застрахователен договор за случай на отказ от мероприятията, болест или друго сериозно
нещастие, възпрепятстващо участието в мероприятието.
Анексът към директивата 314/90 съдържа примерен списък на постановките, които в
зависимост от вида на закупувания пакет представляват условия на договора. Страните
членки са задължени да гарантират, че :
1. В сключваните с потребителите договори ще са включени най-малкото тези
постановки, които съгласно анекса се отнасят към съществени им компоненти.
2. Всички условия на сделката ще са представени на потребителя преди сключването на
договора. Обстоятелството, че договорът се сключва в последния момент не освобождава
организатора, респективно продавача от задължението да запознава потребителя с неговите
условия, Директивата 314/90 признава на потребителя правото да отстъпва резервирано
мероприятие поради появили се важни обстоятелства (например, смърт на близък човек) при
условие, че за това бъде уведомен организатора респективно продавача. Лицето, на което се
отстъпва, трябва обаче да акцептира всички условия на мероприятието. Отстъпващият и
приемащият са солидарно отговорни за покриването на всички евентуално възникнали
допълнителни разходи от обстоятелството на отстъпеното мероприятие.
Определената в договора цена не може да бъде променяна, освен ако договореностите
изрично допускат такава възможност, при това единствено в случай на такива обстоятелства
като нарастване цените на пътническите превози, промяна на валутния курс, увеличение на
данъците и таксите, свързани с предоставения на клиента туристически продукт. Цената на
пътуването не може да бъде повишена в период по-кратък от двадесет дни преди началото на
пътешествието.
Ако организаторът на туристическото пътуване преди предвидената за заминаване дата,
реши да измени съществени клаузи на договора (например, цената), има задължение
незабавно да уведоми за това потребителя, за да получи от последния мнението му дали е
склонен да акцептира възнамеряваната промяна или пък се оттегля от договора. Потребителят
също незабавно е длъжен да информира за своята позиция организатора, респективно
продавача. Ако вследствие от промяна на съществени клаузи от договора потребителят излиза
от него или ако организаторът отменя пътуването кратко време пред обявената от него и
договорена с клиента дата, то клиентът може:
1. Да приеме предложението от организатора или/и продавача за “заместително
пътуване” със същото или по-добро качество. Ако оферираният нов туристически пакет е с
91

по-лошо качество, организаторът или/и продавачът имат задължението да върнат на клиента
разликата в цените;
2. Да получи обратно всички направени от него такси и вноски съгласно договора.
Едновременно с това той може да изисква съответно обезщетение за неизпълнението на
договора, освен ако отмяната на пътуването е настъпило поради липса на изискуемия се брой
клиенти, за което обстоятелство клиентът е бил информиран в срока отбелязан в условията на
договора, или пък поради поява на форсмажорни причини.
Ако по време на изпълнението на пътуването, организаторът не е в състояние да
предостави определени видове услуги, може за своя сметка да извърши заместителни
повинности и да заплати на потребителя обезщетение за разликата между предвиденото в
договора и действително потребното Когато това е невъзможно или потребителят по
обоснована причина не акцептира тези изменения, организаторът е длъжен за своя сметка да
осигури на потребителя завръщане до мястото на неговото отпътуване или до друго
съгласувано с клиента място и да му заплати обезщетение.
Директивата налага на държавите-членки на Евросъюза задължение за предприемане на
действия, гарантиращи наличие на отговорност на организатора на пътуването спрямо
клиента за неизпълнение или не надлежно осъществяване на договореностите, освен ако това
е настъпило нито по вина на организатора на пътуването, нито по вина на други лица,
извършващи услуги от туристическия пакет, а по причини, свързани с потребителя или трети
лица, за които туристическото бюро не отговаря, или пък поради форсмажорни причини. В
такива случаи обаче организаторът или/и продавачът имат задължение да окажат на
потребителя помощ.
Директивата позволява на страните-членки на Евросъюза да въвеждат клаузи, ограничаващи отговорността на организатора и продавача за щети, настъпили от неизпълнение или
ненадлежно извършване на услугите, в границите предвидени от международните споразумения, третиращи тези услуги (напр. международен морски или въздушен превоз). Странитечленки могат също да определят квотни размерни ограничения на отговорността за щети,
различни от тези на човешки индивиди, стига едно такова ограничение да не е “неразумно”.
При това туристическото бюро не може да изключва или ограничава своята отговорност към
трети лица, на които поверява изпълнението на услуги (превозвачи, хотелиери, други
туристически субект). То отговаря пред клиента за всякакви действия или вредни бездействия
и небрежности на действителните извършители на услуги от продадения туристически пакет
(имайки право на регрес към последните).
Потребителят има задължение да уведомява извършителите на услуги и организатора или
продавача за всяка забелязана немарливост при изпълнението на договора. Решенията
(постановките) по този въпрос следва да бъдат включени в договора. В случай на отправена
жалба от потребителя, организаторът, респективно продавачът или техните представители
имат задължение за предприемане на действия с цел бързо намиране на подходящо решение.
Организаторът на пътуването трябва да притежава съответно документирана застраховка за
евентуални финансови претенции на клиента в случай на неплатежоспособност.
Значително по-малко значение за защитата на интересите на потребителя на туристически
продукт има директивата 47/94, относно защитата на купувачите на определени аспекти на
договорите за покупка на право за ползване на недвижимо имущество за определен период.
Както е подчертано в преамбюла, цел на тази директива е определяне на минималните
основни принципи засягащи таймшеринга (timechering) с оглед осигуряване на подходящо
функциониране на вътрешния пазар, което води до по-добра защитеност на купувачите.
Приемането на споменатата директива служи за уеднаквяване (сближаване) на задължителните в страните-членки на Евросъюза нормативни документи, уреждащи тази форма на
ползване от туристите на леглова база. Постигането на така определените цели е обусловено
от уреждане на въпросите засягащи съдържанието и предаването на информация за условията
на договора и въпросите свързани с анулирането на, или излизането от договора. Директивата
налага на продавача задължение за доставяне на документ всекиму обръщащ се към него за
информации. Между другото, в него ще се намери опис на недвижимите имотни единици,
които са предмет на интерес, а така също информации за собственика и продавача и за тяхното седалище на управлението, вида на продаваното право, принципите за неговото ползване,
времепродължителност на отговорността, поддържането на имота, неговото ремонтиране и
управляване, цените, принципите за внасяне на дължимото за получени услуги, за
анулирането или излизането от договора. Този документ представлява интегрална част на
92

договора. Въвеждането на промени в него изисква включване на изричен запис, предвиждащ
такава възможност. Освен това, продавачът има задължението да информира за тях купувача
преди сключване на договора. Договорът трябва да бъде в писмена форма, а освен това трябва
да съдържа най-малкото постановките, включени в анекса към разглежданата директива.
Директивата урежда и някои въпроси, свързани с излизане от договора.
Съществено значение за защита интересите на потребителите на туристически продукт
има директивата 450/84 за въвеждаща в заблуждение реклама. Липсата на информация,
непълната или още по-зле – неистинната, а така също невярната и недобросъвестната реклама
представлява един от най-важните източници за заплаха интересите на потребителите на
туристически продукт.
Директивата 450/84 дава дефиниция за реклама, въвеждаща в заблуждение. Реклама
въвеждаща в заблуда е всяка реклама,която по някакъв начин, включвайки и нейното
представяне, въвежда в заблуждение или следва да се очаква, че ще заблуди лицата, към които
е адресирана или до които достига и е вероятно, поради тяхната доверчивост да влияе на
тяхното поведение на пазара и с това причинява или следва да се очаква да нанесе вреда на
потребителя. В съответствие с приетите принципи, при оценяване на рекламата от тази гледна
точка, са вземани под внимание всички нейни белези (характеристики) и особено пък всякакви информации, отнасящи се до свойствата на рекламираните изделия и услуги, цената и нейния начин на калкулиране, както и до самото съдържание на рекламното послание. Странитечленки на Евросъюза са задължени да прилагат съответни методи и средства, гарантиращи
достоверността на рекламното съдържание. Средствата трябва да обхващат постановките на
законовите форми, в съответствие с които лицата и институциите имащи обоснован интерес
към забраняване разпространението на фалшиво рекламно съдържание могат:
а) да се отнесат към съдебната институция с иск за забрана разпространението на такава
реклама;
б) да отнасят въпроса до съответния административен орган, имащ компетентност за
разглеждане на жалби или до завеждане на съдебен процес.
Постановките на правната уредба следва да признават на съдилищата или съответните
административни органи правата да:
а) решават и разглеждат относно прекратяването на рекламиране с фалшиво
съдържание или отнасят проблема в съда и оглед стартиране на съдебен процес с цел издаване
на съдебна забрана.
б) забраняват разпространението в бъдеще или да предприемат задействане на съдебна
процедура с цел получаване на съдебна забрана на фалшива реклама, когато нейното
разпространение още не е започнало, но предстои да стартира.
Съдилищата или административните органи могат допълнително да се произнесат
издаването на присъда или забранително определение относно разпространяването на
рекламата да бъде доведено до публично знание или да разпоредят публикуване на съответно
обявление по този въпрос.
Друг важен източник за заплаха интересите на потребителите на туристически продукт е
стандартизирането на договорите. Ето защо съществено значение за защитата на техните
интереси има директивата 13/93, отнасяща се до нечестните условия на сделките. Този правен
акт защитава интересите на клиента пред налагане - поради злоупотреба на стопанските
субекти с пазарната си позиция – на неудобни за него условия от типовите договори.
Определените от директивата принципи имат приложение само относно тези договорни
условия, които не са от договарящите се страни по индивидуален път уточнявани. Под
“нечестни условия” на сделката (респективно, договора) се разбират тези условия, по които
двете страни не са преговаряли поотделно и в разрез с изискванията за взаимна изгода
причиняват съществено неравновесие между правата и отговорностите на страните във вреда
на клиента. За условия без индивидуално (поотделно) уточняване се считат тези, които са
предварително определени и поради това клиентът не е имал влияние при оформянето на
тяхното съдържание, особено пък онези, които са приети в съдържанието на по-рано
разработените типови договори. Фактът, че някои видове условия на типовия договор са
уточнени въз основа на преговори не изключва възможността за прилагане на принципите,
определени в директивата, към останалите постановки на договора. Тежестта на доказване, че
някои условия на стандартния договор са били предмет на преговори, се пада на продавача. В
анекса към директивата 13/93 са включени 16 вида, най-често срещани, нечестни условия в
договори. Към тях се отнасят:
93

1. Изключване или ограничаване на отговорността на продавача, респективно производителя за смърт или телесно увреждане, причинено от тяхно действие или немарливост;
2. Изключване или ограничаване правото на клиента да предявява иск относно обезщетяване
за неизпълнение или ненадлежно изпълнение на договора от страна на продавача, респективно
производителя;
3. Сключване на договори, обвързващи клиента в ситуация, когато извършването на услугата от продавача, респективно от производителя зависи от това дали самите те ще я притежават;
4. Допускане на възможност за задържане от страна на продавача/производителя на част от
заплатената от клиента сума, когато последният се отказва или не изпълни договора, без обаче
едновременно осигуряване на клиента възможността за получаване на подобен еквивалент от
производителя, респективно продавача, когато те са отказващата се от договора страна;
5. Изискване от клиента непропорционално големи суми за обезщетение поради ненадлежно
изпълнение на договора.
6. Признаване на продавача/производителя правото за решаване относно основателността на
причините за разтрогване на договора при едновременното лишаване на клиента от такава възможност или упълномощаване на продавача/производителя за задържане на платената от клиента цена за сметка на бъдещи продажби, когато тези субекти са страната, разваляща договора.
7. Даване на възможност на продавача/производителя за денонсиране на договора, сключен
за неопределено време на действие, без съответно уведомяване, с изключение на ситуациите,
когато за това са налице съществени причини;
8. Въвеждане на клауза, предвиждаща автоматично продължение на действието на договора,
сключен за определено време в случай на липса на изрична декларация от страна на
потребителя, че договорът свършва;
9. Считане, че клиентът е обвързан с условията на договора, с които той не е имал
възможност да се запознае преди неговото сключване;
10. Признаване на продавача/производителя правото на едностранно променяне условията
на договора без важен, отбелязан в договора повод, както и признаване на същите субекти
правото без важен повод да променят свойства (характеристики) на изделието или/и услугата,
представляващи предмет на покупко-продажба;
11. Уточняване, че окончателният размер на цените на продаваните изделия и услуги ще
бъде определен в деня на тяхното доставяне или извършване, както и признаване на
продавача/производителя правото да повишават цените без признаване на клиента право на
излизане (отказ) от договора, когато окончателната цена е твърде висока в сравнение с цената,
определена при сключването на договореностите.
12. Признаване на продавача/производителя правото да решава дали доставяните изделия и
услуги отговарят на условията, определени с договора както и признаване на тези субекти
правото да интерпретират договорените условия;
13. Ограничаване задължението от продавача/купувача за съблюдаване на ангажиментите,
поети от неговите агенти или поставянето на това задължение в зависимост от появата на
специални условия (обстоятелства);
14. Задължаване на клиента да изпълнява онова, което произтича от договора, когато
продавачът, респективно производителя не изпълнява договорените ангажименти;
15. Признаване на продавача/производителя възможността за прехвърляне на своите права и
задължения, включени в договора, без сключване на отделно споразумение за това, ако това
прехвърляне причинява ограничаване на гаранциите за потребителя;
16. Изключване или ограничаване правото на клиента да предприема правомерни действия с
цел реализиране на свои претенции, произтичащи от договореностите, а също така, изключване
на възможността да ползва други правни средства между другото и чрез въвеждане на
изискването за разглеждане на спора от несъдебен орган, ограничаване на достъпа до
доказателства, прехвърляне върху потребителя тежестта на доказването, когато съгласно, със
задължителната законова уредба това се предвижда за другата страна по договора.
Представеният, по необходимост в телеграфичен вид, преглед на основните директиви,
представляващи правно средство за защита на потребителя на туристически продукт в
Европейския съюз, показва главните посоки на действията по провеждане на
хармонизирането на националните правни уредби с тези на Евросъюза.
Ролята и значението на защитата на клиента на туристически продукт в политиката към
потребителя съществено се отразява върху постиженията, а оттам върху значението на
стопанския туризъм за националната икономика и благоденствието на обществото.
94

ТРАНСФЕРЪТ НА “НОУ-ХАУ” ПО ТУРИЗЪМ – ЧАСТ ОТ
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ

Красен Русев – Международен колеж - Албена
ABSTRACT:
The present work is a brief retrospection of the evolution of European economic tourism,
including notes on the establishing of the first higher schools specializing in hospitality. The work
traces out transfers of know-how in educational programs including the formation of the first "Hotel
Management" program in the country, in the International College - Albena, and its development.
За глобализация в сферата на европейското висше образование се заговори през
последните десетилетия на миналия век. Тази тенденция вече е наложена трайно и се очертава
да бъде определяща през новия 21-ви век.
Един от нейните най-съществени компоненти е презграничното трансфериране на водещо
образователно “ноу-хау”, като под това понятие се разбира един цялостен комплекс,
включващ знание и оригинална методика, както и механизъм по неговото успешно
инплантиране, повсеместно прилагане и творческо развиване.
Целта на настоящото изложение е да се сподели опитът, натрупан през периода 1992
– 2002 година от трансфериране на западноевропейско “ноу-хау” в България по
специалности от сферата на туризма.
Туризмът като явление възниква в “зората на човечеството” и се отнася до пътувания във
връзка със здравето, стремеж за опознаване на света, религиозни подбуди, почивка и много
други. В едни от случаите те са имали случаен, инцидентен и чрезвичаен характер, в други –
индивидуален или семеен, а в трети – са били свидетелство за особен социален статус – посланическа мисия, привилегия, богатство и са имали аристократичен или елитарен характер.
За стопанския туризъм, в днешния смисъл на това понятие, може да се говори след 18401860 година, когато се откриват първите хотели от съвременен тип в Швейцарските Алпи и
се построява първият средиземноморски курорт за ваканция на почиващи на Лазурния бряг
във Френската Ривиера.
Учените определят туризма като динамично явление, тъй като е свързан с мобилност,
движение, смяна на населеното място, пътуване с определена цел. Като отрасъл се развива
изключително бурно, с бързи темпове, предлагането му във всеки нов момент е по-различно,
променено, усъвършенствано, обогатено. Очаква се до края на 2020 година туризмът да стане
индустрия № 1 в света
Той е комплексно явление, тъй като създава специфичен продукт от туристическите
дейности като ги съчетава и допълва, черпейки предлагането и услугите на широк кръг други
сектори – транспорт, здравеопазване, култура, търговия, сувенирна индустрия и много други.
Туризмът е и културно явление. Той осъществява контакти и общуване между различни
социални слоеве, професии, етноси, националности и езици. Той представлява своеобразен
“сблъсък на култури”, както индивидуални, така и етнически, национални, а с
глобализацията на света и трансконтинентални.
Със строителството на първите хотели и създаването на първия туристически курорт
започва и разкриването на училища с туристически специалности, отначало в сферата на
средното образование, а след това и висши професионални училища и институти. През
втората половина на 20 век, когато туризмът прераства в индустрия, за нейното ефективно
управление се въвежда обучението по хотелски и туристически мениджмънт.
Хотелският мениджмънт поставя акцент на хотелиерството и ресторантьорството, а
туристическият мениджмънт – на туроператорската и транспортната дейност, на
туристическото обслужване и осмисляне свободното време на гостите.
Висшите училища на Швейцария винаги са били смятани за водещи в обучението по
хотелски и туристически мениджмънт. Сред тях задължително трябва да се споменат тези в
Лозана, Люцерн, Монтрьо, Риц, Цюрих и Женева.
С отличен имидж се ползва и школата на Ница, допринесла за признанието на френското
кулинарно изкуство, както и за превръщането на Франция в туристическа дестинация № 1 в
света.
Обмянът на “ноу-хау” между швейцарската и френската школа е очевиден, още повече,
че френскоговоряща Швейцария ползва същия език. Трансфер на “ноу-хау” от
95

немскоговоряща Швейцария е осъществяван многократно за Австрия, където с най-голяма
известност се ползват висшето училища в Кремс и “Модул” – Виена.
Холандската образователна школа ползва трансферирано “ноу-хау” от немско- и
френскоговоряща Швейцария, като най-известните ù представители са Висшите училища по
хотелиерство в Амстердам, Маастрихт и Леоварден. От няколко години започва да се говори
за сериозната конкуренция между Маастрихт и традиционните европейски светила в сферата
на туристическата наука и образование – институтите в Швейцария.
През осемдесетте години на миналия век холандците въвеждат канадско “ноу-хау” в
системата на висшето си образование. То е почерпано от опита на медицинското обслужване
в огромната по територия страна. За броени минути лекарският екип трябва да проведе
мозъчна атака, да постави вярната диагноза и да окаже ефективна първа помощ. Установилата
се болнична практика налага изискването в медицинските специалности на Канада да се
въведе Problem based education (РBE) – Обучение чрез решаване на проблеми. Концепцията по
внедряването на РBE в образованието дава изключително положителни резултати. Веднага
САЩ и Холандия, въвеждат РBE по специалности, изискващи бърза и адекватна реакция при
различни ситуации.
Много скоро Европа проявява интерес към модерната холандска школа, като се визира
Висшето училище по хотелиерство (ВУХ) – Маастрихт и бакалавърската му програма по
хотелски мениджмънт. Тя е разработена от талантлив екип от учени, консултанти и
специалисти по мениджмънт на висшето образование като модулна система на обучение на
база РВЕ, въвеждайки нови техники за стимулиране мисленето и подготовката на студентите
за различни позиции в управляването на туристическия бизнес.
Към ВУХ е създаден Advise Center с директор Йоханес Якомети за консултантски услуги
и разработване на проекти за хотелски вериги и туристически предприятия на атрактивни
цени, включвайки винаги студенти, които трупат по този начин ценен опит.
Същият екип от специалисти разработва през 1990 година проект за сателитно висше
училище в Източна Европа по модела и програмите на Hoge Hotelschool Maastricht. Холандското правителство го подкрепя финансово. Проектът е определен за България. През 1991
година холандска образователна комисия решава да предпочете за партньор от множеството
кандидати курортен комплекс Албена. След енергичната намеса на мениджмънта на Албена и
завършеното строителство на модерен учебен хотел-ресторант Маастрихт на 1 септември
1992 година стартира “Българо-холандско училище по мениджмънт” със специалност
“Хотелски мениджмънт” и 25 студенти, обучавани на английски език от холандски
преподаватели. За първи път в Източна Европа е въведена холандска система на обучение,
включваща два задължителни летни тримесечни стажа, от които единият в Холандия и
оригинална диплома за висше образование, издавана от Маастрихт.
Младите специалисти са обучени и могат да заемат мениджърски позиции в сферата на
хотелския бизнес както в България, така и в чужбина. Първите випуски се реализират веднага,
а част от абсолвентите започват работа в Холандия, Канада, Германия, САЩ, Тайланд,
Гърция, Катар, Кувейт, ОАЕ.
През пролетта на 1997 година в Албена гостува културният аташе на Република Франция
г-н Тексие, който, впечатлен от резултатите на обучението, се ангажира да съдейства за
разработване на френска програма с трансфер на “ноу-хау” от Университета на Ница “София
Антиполис” и Висшето технологично училище по хотелиерство “Пол Ожие” – Ница. За
няколко месеца комисия от френски преподаватели от Университетския технологичен
институт при Университета на Ница и техни колеги от Българо-холандското училище
разработват образователната концепция.
От есента на 1997 година в Албена стартира обучение по тригодишна френска програма
със специалност “Маркетинг и управление на хотелиерството и туризма” с обучение на
френски език, провеждано от френски професори, три задължителни стажа на френската
Ривиера и оригинален френски диплом за висше образование степен “специалист”.
Ръководството на Българо-холандското училище по мениджмънт решава да акредитира и
легализира училището като “Международен колеж” – Албена. Колежът като институция и
неговите специалности са акредитирани на 2 април 1998 година, а с решение на Народното
събрание на Република България от 5 май 1999 колежът е легализиран като самостоятелно
частно висше училище.
Междувременно Висшето училище по хотелиерство в Маастрихт става един от първите
институти по хотелски мениджмънт, получил акредитация през 1994 година не само от
Холандия, но и от Европейската комисия за акредитация на специалности от сферата на
96

хотелиерството (EFAH) в Брюксел, а по късно и от Европейската комисия по акредитация на
висши училища по хотелски и туристически мениджмънт ЕУРОДИП.
През 1996 година в Маастрихт анализират въведеното РВЕ обучение и отчитайки
положителните тенденции, достигат до извода, че са нужни промени и корекции, с които
образованието да достигне качествено по-добро ниво. Разработена е “Програма 2000”, в чиято
сърцевина е “Problem Вased Learning”, (PBL) (Образоване чрез решаване на казуси)
еволюирала методика на база РВЕ, обогатена с холандско “ноу-хау” от натрупания опит.
“Програма 2000” е изцяло обърната с лице към практиката и нуждите на хотелиерския
бизнес. Тя е интерактивна и интердисциплинарна, разработена в 14 модула, два от които с
практическа насоченост, и стажове в индустрията с голям брой практически упражнения.
Всеки модул е с продължителност от 10 седмици и включва следните пет компонента:
хотелиерство и кейтъринг, икономика, социални науки, чуждоезиково обучение,
професионално отношение и пригодност. Студентите в трети курс имат възможност за 3месечно специализирано обучение в сродно висше училище в Белгия, Франция, Австрия или
САЩ, където успешно положените изпити им се признават.
От 1998 година екип от холандски и български специалисти разработват българохоландската специалност в Албена, на база “Програма 2000” на ВУХ. Тя включва 3-годишно
обучение и едногодишна следдипломна квалификация. Определени са модулни координатори
за 12 модула. Всички те задължително преминават няколкомесечни специализации в
Маастрихт, където написват модулните си книги, ползвайки холандска литература,
консултации и опит, като изнасят и лекции пред холандските студенти на английски език.
Особено предизвикателство за студентите са стажовете в Холандия, защото не са
свързани с постоянно работно място. Те се организират от “Mise en Place”, предприятие,
създадено от абсолвенти на ВУХ. То набира персонал за обслужване на банкети, ивенти и
празници в специфичната атмосфера на стари замъци и престижни хотелски вериги “Хилтън”,
“Радисон”, “Хаят”, “Шератон”, “Холидей Ин”, “Мариот”, “Голдън тюлип”. Оттам студентите
се връщат с променено мислене, желаещи да споделят и приложат в родината си наученото.
Обучението подтиква студентите да са съпричастни към процеса на преподаването, сами
да си поставят въпроса, какво още трябва да знаят, за да решат или предотвратят един
проблем. Това превантивно отношение изисква много часове самостоятелна работа в
библиотеката или с Интернет в търсене на материали, за да се усвои теорията и да се направи
тя приложима в практиката.
Този начин на работа допада на младите хора, защото всеки от тях чете различна
литература, споделя наученото в групата и всички усвояват много повече, като се стремят да
го превърнат в управленско знание. Преподавателят следи този процес и оценява
индивидуалния принос на всеки. Най-трудният момент настъпва в края на семинара, когато
студентите оценяват работата на своите колеги и личното си участие. Този задължителен
елемент спомага те да се формират като ръководители, да възприемат критично
информацията и да поднасят етично своите забележки.
Стартиралата в колежа специалност “Хотелски мениджмънт” е акредитирана през 2003
година.
Междувременно научният екип на Hoge Hotelschool Maastricht е готов с разработването
на нова програма “Магистър по Хотелски и Туристически мениджмънт”, която стартира
от новата 2002-2003 учебна година. Курсът на обучение вече е пет години, а задграничните
стажове включват и нови държави – Испания, Чили и Китай.
Развитието на човешкото знание е една непрекъсната спирала с начало и без край. Затова
и висшето образование трябва да бъде една отворена система, готова всеки момент да приеме
промяна, за да бъде по-актуална и адаптивна спрямо бързо променящото се общество и
обществената практика.
Представянето на настоящия модел за трансфер на западноевропейско “ноу-хау” в
Източна Европа е нагледен практически пример за глобализацията в сферата на висшето
образование по хотелски и туристически мениджмънт. Подобни примери могат да се дадат и с
много други специалности.
Споделянето на положителен опит поражда идеи за бъдещето, мотивира за разработване
на нови образователни проекти, амбицира за интегриране с чуждестранни партньори, за
създаване на модерни специалности, чиито абсолвенти са търсени и желани от
работодателите, за изграждане положителен имидж на образователните институции и тяхното
по-осезателно присъствие в нашия така бързо глобализиращ се свят.
97

ОТНОСНО ИМИДЖА НА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ
И ИНСТРУМЕНТИТЕ ЗА НЕГОВОТО КРЕАТИРАНЕ
доц. д-р инж.- икон. Илия Ставрев Христов –
Университет “Проф. д-р Асен Златаров”- Бургас,катедра “Икономика
и управление”, E-mail: il44hristov@mail.bg
THE IMAGE OF A TOURIST DESTINATION AND INSTRUMENTS OF
ITS CREATION
Ilia Hristov
ABSTRACT:
The role of the image for the perception of a tourist destination is clear and indisputable.
The present work answers the question how image can be created.
Key words: tourist destination, image, creation.
След няколкогодишен прогресиращ спад в търсенето и потреблението на българския туристически продукт, в последните две-три години настъпва забележимо повишение на интереса към предлаганото от българския стопански туризъм. Потенциалният
ефект, но не напълно реализиран от функционирането на българския туристически
отрасъл, поставя пред туристическата политика на нашата страна, респективно субектите
на стопанскотуристическа дейност, множество от изисквания с оглед привличане на
допълнителен брой и с по-добро качество клиенти. За целта елементарният минимум от
съображения, които следва да се имат предвид произтичат най-вече от обстоятелството,
че съвременният потенциален и реален турист е в общия случай по-образован, разполагащ
с постоянно нарастващо свободно време и увеличаващ се от година на година реален
доход, за когото качеството на живота има най-голямо значение. Следователно той има
все повече и по-високи изисквания както и по-добри средства, необходими за извършване
на неограничена селекция на възможностите за участие в туризма като потребител. В
крайна сметка човек – потенциален или фактически турист - избира да закупи това, което
в най-добра степен го удовлетворява. Туристическият продукт, който в случая е предмет
на покупко-продажба се третира като една органична цялост, състояща се от множество
единични веществени и невеществени блага, произвеждани от различни стопански
субекти, свързани директно или индиректно със стопанския туризъм, както и от черти
(свойства) на природната среда и на обществото (туристическите ресурси). Туристическият продукт може да бъде разглеждан с различна степен на подробност, поради което
например информационната услуга, от една страна, сама за себе си представлява туристически продукт, а от друга, влиза в състава на по-широк комплекс от услуги и веществени
блага, наричан също “туристически продукт”. Туристът възприема продукта цялостно,
като китка (букет) от взаимно допълващи се елементи. Не бива да се забравя, че отделните съставки на продукта са много съществени за крайното възприятие на цялостта и
преценката на човека за туристическото му пребиваване в съответна дестинация. Главната
тяжест предопределяща решението за това, че в определено място може да се формира
туристически продукт, се основава на ресурсите намиращи се на неговата територия –
природни и антропогенни. Именно поради натуралното и създаденото от човека
богатство, хората искат да посетят и пребивават в определено място, а туристическите
предприятия, да инвестират в създаване на туристическа суперструктура. Налице е тясна
връзка между компонентите на туристическия продукт и конкретното географско пространство, която намира отражение в притока на туристите до туристическата дестинация
(място, район, територия), а не в обратното. Атрибутът на туристическия продукт,
какъвто е неговата комплементарност, причинява това, че туристите отъждествяват
98

туристическия продукт със съответната страна, регион, местност, селище. Все по-често в
специализираната литература се среща идентифицирането на туристическия район е
туристическия продукт. Котлер дели продуктите на физически блага, услуги, лица,
институции, идеи и места. Според него, в маркетинговото разбиране, продуктът е нещо
което може да се намери на пазара, да се претегли, да бъде придобито, употребено или
потребено, задоволявайки нечие желание или потребност [5,400].
Когато питаме наши познати относно целта на ваканционното пътуване, в отговорите им най-често чуваме наименованието на конкретно място - например: Пампорово,
Боровец, Тунис, Тайланд, Палма де Майорка и т.н. Вниманието на туриста е концентрирано по-интензивно върху чертите на дадено пространство (място), отколкото върху
конкретна туристическа услуга. Затова той подбира, преди всичко, определено място (дестинация) за цел на своето пътуване, а едва след това (нещо като вторично) – нощувката,
възможността да се храни и т.н. В общия контекст, избирането (разглеждано като процес),
извършвано от туриста, може да бъде разделено на три етапа, в крайна сметка приближавайки го до конкретна отделна единична туристическа услуга (вж. фиг.1). И така, в
първия етап на селекцията туристът взема решение относно страната до която да пътува.
Следващото решение от поредицата такива е свързано с района дестинацията (мястото)
като цел на пътуването. И накрая, избирането засяга конкретно място за нощуване в
(конкретен хотел) както и за хранене (в определен ресторант) и т.н. От този сценарий на
избирането могат да се намерят известни изключения, особено пък засягащи велики
културни и спортни събития, които сами по себе си могат да представляват атракция,
детерминираща пътуване до конкретно място. Тези
събития могат да бъдат третирани като елементи,
Страна
изграждащи имиджа на дадено място за
туристическо пребиваване.
Туристически район

Туристическо място

Туристическа услуга

Всички
възможности

Осъзнати
възможности

Фиг. 1: Схема за вземане на решение от туриста
С оглед спецификата на туристическия
продукт, множеството на детерминантите, влияещи
върху поведението на туриста в процеса на
избиране на цел на пътуването, е много голямо и
обхваща както количествено изразими, така и
квалитативни фактори (вж. фиг. №2).
Възможности,
будещи
заинтересованост

Оценка
на възможностите
за избор

Избор

Фиг.2: Възможности, отчитани в процеса на вземане на решения от туриста

99

Като най-съществени - съгласно теорията за търсенето и предлагането - могат да се
споменат променливите от икономическо естество (цени на благата, цени на субститутните и комплементарните блага, ниво и структура на доходите, размер на свободното
време, равнище на разходите за издръжка на един човек), променливите от демографскообществено естество (възраст, пол, образование, професия, семейно положение, принадлежност към обществено съсловие), променливи от психическо естество (потребности,
мироглед, мотиви, индивидуалност, убеждения). От тези разсъждения произтича, че
върху избора на туриста влияние имат както белезите на потребителското търсене, така и
свойствата на туристическия продукт (вж. табл.1) и преди всичко атрибутите на
туристическия район, като най-важен негов елемент,такива като: качеството на пейзажа,
климатичните особености, характеристиката на населението, спецификата на културата,
историята, развлеченията, възможността за закупуване на материални блага и тяхната
атрактивност и т.п. В таблица №1 са представени възможните атрибути на туристически
регион (място), представляващи за туристите притегателна сила.
Таблица №1. Атрибути на туристически район (място)
Типове характеристики
1

Белези (черти) на туристически район
2

Климатични (среден брой на слънчеви дни в годината и по месеци, среден
Естествени брой на дъждовни и снеговалежни дни в годината и по месеци, относителна
характевлажност за годината и по месеци, средна температура за годината и по
ристики
месеци, времепродължителност на заснеженост, лечебни свойства на
климата, ветровитост, променливост на времето), природни надземни и
подземни (планини, долини, плата, равнини, височинни разлики, среден
наклон на склоновете, пещери, скални ями, залесеност, растителност, фауна,
минерали, наземни води (морета, реки, езера), водопади, каньони, проломи,
дефилета, карстови форми, дюни, моренови плата, речни долини, начупеност
на брегова линия, делти, пясъчни ивици, глетчери, изворни водни отоци,
минерални води, солници и т.н.), природни познавателни ресурси (природни
забележителности, резервати, паркове).
Забележителности на материалната и духовната култура (архитектурни
Антропозабележителности, дворцови комплекси, палати, замъци, кули, отбранителни
генни
съоръжения, каменни сгради, църкви, манастири, паметници, археологически
характезабележителности, разкопки, култови места, гробници, технически
ристики на
забележителности, стари мини, галерии, леярни, работилници, съоръжения и
средата
инструменти, история, фолклор, народна култура, музика, изкуство, музеи,
жилища на изявени творци и обществени деятели), съвременни достижения
на човека, урбанистични комплекси, интересни комуникационни съоръжения
(летища, пристанища), огромни комбинати за услуги (големи услугови
центрове, комплекси за търговия и услуги) обекти на културата (опери, театри,
постоянни изложби, галерии), модерни предприятия и промишлени комплекси,
културни и спортни мероприятия (фестивали, прегледи, дни на културата,
спортни състезания), познавателни стойности на природната среда, свързани
с дейността на човека (каменоломни, насипи, водоеми на индустриални
отпадни води и т.п.), целенасочено създадени туристически атракции,
необходими за осъществяване на специфичен квалифициран туризъм
(изкуствени езера и други видове водоеми, развлекателни паркове).
Заведения за подслоняване (хотели, мотели, пансиони, почивни домове,
Туристихижи, частни квартири, къмпинги), гастрономични обекти и съоръжения
ческа
(ресторанти, бистра, гостилници, закусвални, заведения за бързо обслужване,
суперструкбирарии, кафетерии, сладкарници, пицарии, чайни, закуско-продавни
тура
пунктове), обекти и съоръжения на туристическия транспорт (транспортни
средства за предвижване на туристите в региона, бюра за даване на леки
автомобили под наем), обекти и съоръжения на типа, обуславящ възможност
за осъществяване на различни форми на туризъм (лифтове, влекове, ски
маршрути, игрища за различни видове игри, басейни, авто-мото-вело-ски и
други видове сервизи,дискотеки, билярдни клубове, бойлинг зали, библиотеки,
читални, пунктове за наем на видео – и аудио касети и т.н.)

100

1
2
Техническа
Водопроводна, електропроводна, канализационна, телекомуникационна и
инфрапътна мрежа, аеро - железопътни, автомобилни и морски гари, транспортни
структура
линии и графици, паркинги, съоръжения, обуславящи ползване на

съответните ресурси на естествената среда и съоръжения, осигуряващи
опазването и съхраняването на природата.
Други (икоСъстояние на екологията на региона, детерминирано от туристическата и
номически, другите видове стопанска дейност, черти на населението в дестинацията
политиче(гостоприемство, леснота и желание за установяване на комуникации,
ски, общевладеене на чужди езици), степен на опасност от престъпност, обществена
ствени,
екологични) сигурност, социални вълнения, политическа и стопанска стабилност, ползи от
характерист различието в ценовите равнища в постоянното местоживеене на туристите и
в туристическия район, степен на урбанизираност, възможност за
ики на
разширяване на познанието, възможност за преживяване на приключения,
региона
социална атмосфера и настроение в даденото място.

Проведените от Б.Д. Дейвис и Б. Стернгвист[1,12] изследвания относно причините
за постоянното завръщане на туристите до малка местност в щата Мичиган (САЩ), са
доказали, че основни мотиви за поредните пътувания до тази дестинация са следните пет
белега (характеристики) на това място:
1) Възможността за упражняване на разнообразни водни спортове;
2) Красотата на пейзажа;
3) Възможността за истинска почивка и релаксация;
4) Стандартът на легловата база;
5) Вежливата и гостоприемна позиция на местното население.
Много съществен фактор в оценяването на възможностите и за избирането на
начин за удовлетворяване на потребностите е имиджът, което означава, че за вземане на
решение въз основа на собствени възприятия потенциалният турист сравнява различните
характеристики (белези) на редица региони, местности, държави. Налице е положителна
корелация между представите и убежденията за дадена дестинация от една и позицията и
поведението на потенциалния турист, от друга страна. (Според Й. К. Мовен, потребителско поведение се нарича избирането на решение от индивида, заедно с действията, свързани с него и отнасящи се до закупуване, притежаване и потребяване на материални блага,
услуги, опит, идеи[6,3]. Позитивното възприятие на определено място води до благосклонна позиция на потенциалния турист към него, в крайна сметка предопределяйки
избирането на това място за цел на пътешествието. Колкото по-благоприятно е възприятието на даден регион, толкова повече е той предпочитан. “Присъдата” на потенциалните
туристи за определено място, за неговата естествена среда, климата, хората, обуславя
неговия успех и е предпоставка за икономическото развитие на туристическия район.
Под “имидж” следва да се разбира съвкупността от убеждения, впечатлението,
мисли, въображения, и емоции на човешкия индивид или група от такива за даден обект
(продукт, предприятие, място) [5,549]. Това е образ създаден от потенциалния и реалния
туристи за собствена употреба, имитиращ подобие на действителния обект. Имиджът
отразява своебразно упростение на множество спомени и информация, които даден
субект (единичен или групов) има за туристическия район. Обаче той не представлява
просто монолитно убеждение, което води до възникване на стереотипи. Стереотипът е
много обобщен, прост и схематичен образ на конкретен обект, възникнал въз основа на
непълното и фрагментарното или дори фалшивото знание. Той функционира в дадено
общество, утвърден от традициите, и е трудно да бъде променен. Примерно, стереотипно
мислене е, че Сицилия е остров на мафия. Иначе наистина, образът на Сицилия се състои
от редица други елементи, такива като: климат (висока температура на въздуха,
продължаваща почти през почти цялата година), красиви плажове и възможност за
101

извършване на разкошни бани, както слънчеви, така и морски, прекрасни пейзажи,
подходящи за фотографиране. В отличие от стереотипа, имиджът изразява повече
индивидуално възприятие на туристическата територия, което обяснява голямото
разнообразие от позиции към дадено място.
Основна цел на туристическото пътуване е постигане на желаното равнище на
удовлетвореност на туриста вследствие на задоволяване на неговите потребности.
Потребителят е задоволен преди всичко тогава, когато действителността, който е заварил
в мястото на туристическото пребиваване, отговаря на неговите предварителни
представи. Представата “информира” туриста и му затвърждава убеждението, че даденият
район може да задоволи потребностите му съгласно неговите очаквания и желания. Все
пак, самият имидж не е единствения фактор, влияещ на избирателността. Поведението на
туристите следва да се счита за икономическо, защото те се стремят към максимизация на
полезния ефект при определени разходи или към минимизация на разходите при дадено
ниво на полезност. В процеса на избирането те са подвластни на пазарния механизъм,
който оптимизира тяхното поведение. Затова, освен имиджа вземат под внимание също и
редица други детерминанти на избора, такива като достижимото свободно време,
наличните финансови средства, цените на продукта и т.н.
Значението на представата в процеса на избирането на място за туристическо
пребиваване произтича също така от следните характеристики на туристическия продукт.
Купувайки продукт, туристът не може да го докосне, изпробва и провери като качество.
Продуктът представлява за него своебразна абстракция,която е трудна за описване и
поради това той чувства голям риск да не избере неудачно решение. Следователно той
задейства “отбранителни” механизми срещу неизвестното явление и се старае да създаде
за собствена полза идеализиран образ на продукта, в който дълбоко вярва, макар често да
е далече от действителността и истината. Имиджът включва субективен елемент на
важност и истина. Това е много съществено проникновение, защото обяснява факта, че
хората реагират съгласно собствените убеждения, мисли, а не в съответствие с
фактическото състояние на нещата. В този смисъл, имиджът може да бъде дефиниран
като вътрешна, лична и субективна концепция за разбиране на това каквото туристът знае.
Въпреки, че притежаваната визия за туристическия район може да бъде далече от реалния
образ, то той съществува в съзнанието на човека и затова става така съществена в
момента, когато се прави опит за проумяване обусловеността на потребителския избор.
Представите на туристите обясняват тяхното поведение, представляват обяснение
защо едни туристи избират Рила, други Родопите или пък трети изобщо не се интересуват
от Пирин. Различните хора имат съвсем различни убеждения за дадено място. За някои
хора например Банско може да възбужда асоциации за район на тяхното родно място –
нещо което без оглед на каквото и да е ги “тласка” към възможно редовното им
посещение и връщане към спомените им от детството. За други обаче Банско е едно
“претрупано”, затлачено и прекалено шумно през курортния сезон “изтарикатило” се вече
(т.е. много бързо изгубило традиционното за планинците гостоприемство) място - нещо,
което все повече ще ги отблъсква от него. Еднаквите представи на двама души за дадено
място обаче, не е гаранция, че тяхното поведение ще се характеризира с еднопосочност
или подобие. Например повсеместното убеждение, че Боровец и неговите околности са
през зимния сезон покрити със сняг, което заедно със спокойните наклони на терена
представляват истинско удобство и наслада за каране на ски, привлича към този курорт
обаче само тези потенциални туристи, които имат психическа нагласа за почивка в зимна
планинска обстановка.
Категорията “имиджа” е тясно свързано с друго понятие от областта на
психологията, а именно с позицията. Характерът и пробегът на процеса от постъпките на
човека, водещи до задоволяване на неговите потребности, е детерминиран също така от
“изповядваната” ценностна система, както и от изявените му позиции, които
102

представляват относително трайна структура на познавателните и емоционалните
процеси и на тенденциите на поведение. Те изразяват определено отношение към
определен обект (предприятие, продукт, марка, страна, дестинация), формирало се въз
основа на предишни възприятия и преживявания (опит). Това отношение има сила (силно,
слабо) и посока (позитивно, негативно, индиферентно). От тези два атрибута
(характеристики) на позицията следва първо дали тя е добронамерена към дадена оферта
и второ, дали я съпровожда силен емоционален елемент, който определя колко голямо
усилие е необходимо в случай на задължителност на евентуално извършване на нейна
промяна. Позициите формулирани въз основа на обобщените мнения на потребителите,
произтичащи от предишни опити, сдобито знание и получени информации, водят до
относително последователни поведения на хората към подобни обекти и явления. Те
могат да бъдат определени като своебразно мисловно съкращение, икономисващо време и
енергия на потребителя за “ненужно” размишление (вж. 5,174-175). От тази гледна точка
е трудно тяхното променяне. Все пак, когато би настъпила необходимост от промяна на
позицията, задължително би било достигане до мненията и убежденията за дадения обект
и тяхното преформиране, т.е. променяне на представите по дадена тема. Туристите са
склонни да се държат по подобен начин, само при условие, че техните позиции са
еднородни. Потребител, който позитивно отговаря на дадена туристическа оферта, има
представа за нея съответстваща на неговата позиция.
В един от възможните видове случаи, потенциалните потребители нямат представа
за даден обект. Това е тогава, когато те не съзнават неговото съществуване. В
противоположни ситуации, потенциалните туристи са склонни да произнасят по-малко
или повече правдиви “присъди” за туристическата дестинация. Следователно, изборът на
туриста е ограничен само до местата, за които той е слушал (вж. фигура 2) и до тези,
които за него са достижими от гледна точка на икономически разходи за пътуването и
пребиваването, времетраене и отдалеченост.
Дадено туристическо пространство (област) може да възникне в съзнанието благодарение на разнородни информации, каквито потенциалните туристи получават за него. В
зависимост от източниците на тези информации могат да се различат две нива на
представи за дадена страна или туристическо място. Най-напред ограниченият (първичният) имидж (organiс image), който представлява сума (съвкупност) от полученото знание
за дадената дестинация, произхождащо не от промоционалните материали, а от общите
познания, получени на ученическия чин, почерпено от историческата и географската
литература и информацията, постъпила от други лица, художествена литература,
вестници, списания, филми. След това може да става дума за съзнателно креатиран имидж
(induced image) посредством промоционалните действия, осъществявани от различни
организации и институции, свързани с туристическото стопанство [2,97]. Разглеждайки
имиджа в контекста на представената вече класификация следва да се констатира, че
почти винаги в мислите на потенциалните клиенти съществува известен образ на
опредена дестинация. Това е най-малкото първичният имидж.
Представата не може да се създаде без участието на човешкото съзнание и без
информация. Туристът е изразително настроен за получаване на сигнали, които той
третира като своебразна помощ в процеса на вземане на решение за покупка. Засилената
потребност от външни информации повишава значимостта на факта, че именно опитът на
туриста е ограничен от ниската честота на закупване на туристически продукт. Освен
това, решенията на потенциалните потребители като участници в туристическото
движение следва да бъдат наречени разумни и нерутинни, на които потенциалните
туристи посвещават много внимание, ангажирайки се в тях и времево и емоционално.
Търсенето на знание, независимо от получателя, отразява възможност за направляване на
визията за туристическия продукт (strategic image management), замислен от стопанските
субекти, функциониращи в туризма. Според Ф. Котлер под “стратегическо формиране на
103

имиджа на туристическия продукт” следва да се разбира постоянен и систематичен
процес на изследване на представите, отнасящи се до дадено място, характерни за
определени сегменти от туристи, обособени въз основа на различни разнообразни
критерии, водещи до позициониране на туристическата дестинация и до затвърждаване
или креотиране на позитивен имидж на туристическата територия като резултат
представянето на целеви туристически групи ползите от пребиваване в нея [3,142].
Процесът на създаване на образа на туристическата дестинация има изразително
динамичен характер и е свързан със следните оперативни действия:
а) определяне на потенциалните пазарни сегменти;
б) избиране на целевите сегменти;
в) измерване на възприятията на целевите сегменти с отчитане на тези туристи,
които вече преди това са осъществили туристическо пътуване до даденото място, както и
тези, които никога не са посещавали дадената дестинация;
г) идентифициране на вида имидж (позитивен, негативен, индиферентен –
Ф.Котлер споменава за шест вида имидж на туристически район: позитивен, негативен,
слаб, противоречив, прекалено привлекателен [5, 35-36]), съществуващ в представите на
потребителите и на произтичащите от това шансове и опасности за развитието на
стопанския туризъм в дадения район (дестинация, място);
д) определяне на целите и посоката на креатиране на желаната визия на
туристическия район и идентифициране на неговите уникални атрибути, на които би било
възможно да се опре бъдещия образ на туристическия продукт;
е) доставяне на туристите на съответна информация, обуславяща създаване в
тяхното съзнание на желаната визия за туристическото място.
Стратегическият подход към формирането на представата изисква маркетингови
изследвания както и намиране на отговор на следните въпроси:
1. Каква група туристи ще бъде обект на влияние във връзка с креатирането на
имидж на туристическото място?;
2. Какви фактори детерминират имиджа на туристическата дестинация?;
3. Как може да се измери имиджа на туристическия район?;
4. Дали съществуващият образ на района е реален?;
5. Дали съществуващият образ на района е позитивен негативен или
индиферентен?;
6. Как да бъде проектиран имиджа на туристическото място?;
7. Какви маркетингови инструменти да бъдат употребени в процеса на формиране на
имиджа на туристическата дестинация и при въздействането върху пазарните сегменти?;
8. По какъв начин може да бъде променена негативната визия на туристическия
район.
Основна цел на креатирането и промоционирането на имиджа на продукта не е желанието за неограничено нарастване обема на търсенето на туристическо пребиваване в
определено място, а привличането на съответен брой лица с желани характеристики, т.е.
фактическо направляване на туристическите потоци. Това е постижимо благодарение на
създаване и затвърждаване на позитивен имидж на туристическия район, привеждане на
съществуващия но негативен имидж към действителното състояние на дестинацията,
доставяне на потенциалните туристи информация за атрибутите на района или ограничаване на намиращото се в тяхното съзнание негативно съдържание за дадено място.
Въздействането за създаване на представа има комплициран характер, защото формирането на имидж е детерминирано от редица фактори, от сферата както на търсенето,
така и на предлагането (вж. фиг.3). В случая с туристическото стопанство следва да се
вземат предвид допълнителни условия за креатирането на имиджа като следните:
1. Комплементарният характер на туристическия продукт, чийто най-важен
елемент са атрибутите (белезите) на туристическото място, отличаваща се с малка
104

еластичност;
2. Имиджът на туристическата дестинация се създава в съзнанието на
потенциалния турист, много често без физически контакт с обекта, за който той се отнася;
3. Липсата на цялостно контролиране на конструкцията на представите
(въображаемия образ) за туристическия район, понеже потенциалните туристи се
поддават също и на влиянието на информации независими от субектите, целенасочено
действащи за формирането на имиджа на туристическия продукт;
4. Поради специфичния характер на туристическия продукт, разбиран като
органичен комплекс от материални елементи и услуги, произвеждани от различни
стопански субекти, неговият имидж всъщност се формира от множество участници
(агенти) в стопанскотуристическата дейност, в общия случай имащи различни гледни
точки, започвайки от туристическото предприятие и завършвайки на органа на
териториалното самоуправление. Затова в креатирането на имиджа трябва да се търси и
постига единомислие и се прави опит за уеднаквяване на индивидуалните визии отнасящи
се до на имиджа на района.
Дем ографско-икономически
и обществен профил
на потенциалния потребител

Възприятия

Преференции

Собстве н
опит

Мотивираност

Очаквания

Потребност

Други
потребители

Възпитание и
образование

ИМИДЖ
на
тур истическата
дестинация

Медии

Индивидуалност

Маркетингов
микс

Фиг.3 Фактори, влияещи върху имиджа на туристи-ческата дестинация
5. Веднъж създаден, образът на даден туристиче-ски район се запазва в продължение на десетки години, което значи, че стратегията за формиране на имиджа
предиз-виква последици за дълго време.
6. Голямото значение на вътрешните психологически фактори и на характера на
придобития туристически опит за формиране на представите на потенциалните туристи;
7. Съществената роля на имиджа на цялата страна за начина на възприемане на
отделните туристически региони и места.
Институциите и организациите, които са отговорни за развитието на туристическия
продукт в даден район, разполагат с богата гама инструменти за създаване на позитивен
имидж. Формирането на визия за определена туристическа територия настъпва в процеса
на комуникиране на креатиращите имиджа на туристическия продукт с получателите на
информация. Своебразна форма на комуникиране е промоцията, която доставя на
потенциалните туристи знание необходимото за създаването на представа за определено
105

място. Цел на посещения от туристи. Промоцията е форма на инвестиране в
затвърждаване на позитивната представа за определена туристическа дестинация
(местност, място). Стимулирането на туристическото търсене на пребиваване в конкретно
туристическо място се извършва с помощта на следните промоционни инструменти:
а) осъществяване на връзки с обществеността (пъблик рилейшън);
б) публикуване;
в) рекламиране;
г) спонсориране;
д) допълващи промоцирания;
е) реализиране на лични продажби.
Особено полезни инструменти за процеса на успешното създаване на позитивен
имидж на определена дестинация са:
а) Мотото и възприетите обобщени ценности за изповядване и следване в
туристическата дестинация, силно спомагащи за усилване на представите за последната;
б) Мисията (която следва да намери публично достояние), обобщените послания
и насоките за развитие на туристическото място;
в) позицията на туристическия район на фона на останалите, региони в страната и
в международни рамки, включваща акцентите на спецификата отличаваща се от другите
микро – и макро национални и интернационални географски части.
г) логото (символите), включени в разнообразните визуални средства за
рекламиране на туристическата дестинация, (диплянки, брошури, албуми, плакати,
филми, видеоклипове и т.п.);
д) Събитията и мероприятията в района.
Решенията, отнасящи се до визията за туристическата дестинация следва да са
координирани с другите действия, предприемани за осъществяване с оглед насърчаване и
привличане на туристи в нея. Имиджът на дадено туристическо място следва да бъде
систематично граден, ползвайки всички средства за комуникиране със заобикалящата
среда за определяне и експониране на идентичността на територията за прием на туристи,
вследствие на нейните главни и най-вече, уникални атрибути и така също, на
позиционирането на дестинацията на туристическия пазар.
Л И Т Е Р А Т УР А:
1.Davis B. D., Sternquist B.: Appealing to the elusive tourist: an attribute cluster strategy.
“Journal of Travel Research” 1987 Spring.
2.Gilbert D. C.: An examination of the consumer behaviour process related to tourism.
W: Progress in tourism, recreation and hospitality management. Vol. 3 Ed. C.P. Cooper, A.
Lockwood, London - New York: Belhaven Press 1991.
3.Haider D. H., Kotler P., Rein J.: Marketing places: attracting investment, industry,
and tourism to cities, states and nations. New York: Maxwell Macmillan International 1993.
4.J?drzejczyk I.: Ekologiczne uwarunkowania i funkcje turystyki. Katowice:
Wydawnictwo Ŝl?sk 1995.
5.Kotler P.: Marketing
Analiza, planowanie, wdraianie i kontrola. Warszawa:
Gebethner i Ska 1994.
6.Moven J. C.: Consumer behaviour. New York: Macmillan Publishing Company 1987.

106

ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ НА ВЕРТИТИКАЛНО
ИНТЕГРИРАНА СИСТЕМА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА МЕСО И
МЕСНИ ПРОДУКТИ ОТ УГОЕНИ СВИНЕ
Доц. Стойно Иванов – доктор по икономика
Надежда Митева - докторант
ORGANIZATIONAL BEHAVIOUR OF A VERTICALLY INTEGRATED
SYSTEM FOR MEAT PRODUCTION FROM FATTENED PORKERS
ABSTRACT:
The present work describes the organizational behaviour of vertically integrated systems. It
sets out the characteristics and footholds for effective management vertically integrated systems in
agribusiness. A system of indicators proves the efficiency of a vertical system for meat production
from fattened porkers.
Целта на разработката е да обоснове система от показатели за определяне на
икономическата, социалната и екологическата ефективност на вертикално интегрираните
системи и особеностите на тяхното организационно поведение за осигуряване на
синергично въздействие върху социално икономическия район.
Тази цел се осъществява последователно с решаването на следните три задачи:
1. Теоретичен анализ за определяне на организационното поведение и за разкриване на неговата същностна характеристика при вертикално интегрираните системи.
2. Определяне на плановите стъпки и етапи за създаване на вертикално
интегрирани системи в агробизнеса.
3. Разработване и използване на система от показатели за оценка синергичния
ефект от организационното поведение на вертикално интегрирана система, проектиране.
1.Същност и определение на организационното поведение.
Организационното поведение изучава поведението на хората в дадена система и
отделно поведението на сестемата като отделен юридически субект в дадена национална
икономика.
Прави се диференцияция на организационното поведение на макро и на микро
равнище. Микро организационното поведение е насочено към поведението на индивидите
и на техните групи. Организационното поведение на макро равнище включва изучаването
и управлението на органицацията като единна система. То се стреми към разкриване
особеностите на организационната структура, мотивационните фактори, системата за
подбор, професионално развитие и стимулиране на персонала в дадена организационна
система. С него се проучват и регулират поведенческите реакции и взаимодеиствието на
системата с окръжаващата я среда. Изучаването и усъвършенстването на
организационното поведение цели да се повиши ефективността на управлението на
системата и полезността на организацията като цяло.
Организационното поведение има следните елеминти и насоки: индивидуални и
групови поведенчески реакции, задачите и равнището на прилаганата производствена
технология, организационната структура, организационния процес по отношение на
лидерство, комуникативност, вземането на решения, сила на въздействие на макросредата
и политиката и, накрая, но не на последно място, управлението на организацията.
Целенасоченото изучаване и моделиране на организационното поведение
107

предполага възприемането на работни, но не недискусионни определения за следните
понятия: работа /бизнес/, работна сила /производствен персонал/, управление.
Възприемаме бизнеса като целенасочена дейност за създаване на блага за другите в
името на размяната им, в съответствие с постигането на индивидуален и групов интерес.
Това изключва труда като хоби, като самоусъвършенстване и като самозадоволяване. Не
винаги размяната на резултатите от труда е насочена към икономическа изгода. Познати
са и други аспекти на индивидуалните интереси от общ философски и социален аспект
като грижа за другите, удовлетворение от демонстрирани способности, желание за
подпомагане на по-слабите. Такова разбиране на бизнеса, като по-широко характеризиран
феномен, подхожда, както ще видим по-нататък в разработката, на характера и
значимостта на вертикално интегрираните системи. То ще изясни стремежа към
синергичен ефект от тяхната диверсифицирана и интегрирана дейност. При разкриване
същността на бизнеса в комплексно ефективните, вертикално интегрирани системи се
обръща внимане на следните съвременни предизвикателства:
-интернационалната конкуренция, особено с разширяването на Европейския съюз и
мащабната инвазия на стоки и услуги в Европа от САЩ и Китай.
-повишените изисквания към труда и управлението от новите технологии. Всяка
по-прогресивна технология е ефективна, когато се спазват и нейните подробности, когато
се реализира комплексно и пълно.
-повишените изисквания по отношение на качеството на стоките и услугите в
материален и икономически аспект.
-нови изисквания за резултатна мотивация на персонала и неговото обвързване с
организацията.
-разширяване и диверсификация на изпълнителските функции на персонала.
-издигане значимостта и ролята на морала и етиката, като задължителни елементи
на организационното поведение.
Работната сила, производственият персонал, трудът за другите се определя не само
като резултат от икономическата принуда, като източник на доходи. Днес трудът за
другите трябва да създава условия за удовлетворение от труда, за изпитване на социална
значимост. Все повече се развива участието на всички нива кадри във вземането на
управленски решения и в плановия процес. Това най-добре се прилага в условията за
устойчивото регионално развитие.
Няма единно определение и отговор за понятието “управление”. Преди години
Магу Рагкег Follett определя управлението като “изкуство да се организира извършването
на дадена дейност от други хора”. Днес това определение се разширява и управлението се
възприема като процес на планиране, организиране, координация и постигане целите на
организацията, като се определят и контролират активността на персонала в комбинация с
другите ресурси на производствения процес. Така управлението се разглежда като задача
за улесняване на ефективността на организацията и постигането на краткосрочни и
дългосрочни организационни цели чрез координиране и ефективно използване на
наличните ресурси. Управлението е необходимо присъщо на целевите организации,
независимо дали са частни или обществени, големи или малки, насочени към печалба или
с идеална цел, на социални или капиталови решения. Това определение отговаря на
същността и целите на всяка вертикална интеграция, която е в основата на вертикално
интегрираните системи.
В книгата си “Ефективното управление” Питър Дракър разкрива същността му,
като ”управление което разкрива и използва възможностите” и не се занимава с проблемите на днешния, още по-малко на утрешния, ден. В моделирането на организационното
поведение на вертикално интегрираните системи се създават предпоставки за тяхното
ефективно управление. За постигане на това се обосноваха основните опорни точки на
ефективното управление.
108

1. Характеристика и основни параметри на ефективното управление.
1 .1. Първата особеност на ефективното управление е неговата целенасоченост.
То е насочено не само към най-добрите образци на материалните активи, а предимно към
увеличаване полезността и недосегаемите активи на дадената организационна система.
1. 2. Второ, ефективното управление е насочено към разкриване, създаване и
използване на възможностите за ефективен бизнес, а не към утрешните проблеми,
още по-малко към проблемите на днешния и вчерашния ден.
Показател за целенасочеността на дадено управление е разпределението на
работното време на главния мениджър или на управленския екип като цяло. Чрез
хронометраж на деня или на даден ръководител, /мениджърски екип/ работно време,
може да се направят конкретни изводи дали се прилагат принципите на ефективното,
стратегическо управление или на проблемното, прединфарктно, хаотично управление.
Тезата на много от претоварените и “скапани” мениджъри е, че всички техни партньори
(персонал, доставчици, кредитори и клиенти) са нищожества. Само той, “горкият” е
великият неразбран и “неоценен гений”. Без неговото пряко участие нито един камък не
може да бъде поставен на подходящо място, нито една тухла не може да бъде правилно
зазидана, нито декар пшеница не може да бъде засята или ожъната навреме и т.н.
1.3. Третата характерна черна на ефективното управление е неговата
целенасоченост към разкриването, създаването и използването на възможностите.
Доколкото правилно съм разбрал Питър Дракър с посланията си в книгата
“Ефективно управление”, мога да твърдя, че възможностите са преди всичко
недосегаемите активи. Към недосегаемите активи бих отнесъл иновацията и
иновационния процес и предприемачеството във всичките им измерения, авангардни
научни изследвания, върхови технологии, интуиция и т.н.
1 .4. Четвъртата особеност на ефективното управление е изпреварващият анализ
на полезността и доходността на отделните стоки и услуги.
КОИ СА ОПОРНИТЕ ТОЧКИ НА ЕФЕКТИВНИЯ БИЗНЕС?
Според нас в теоретичен и практичен аспект три са основните опорни точки на
стабилно ефективния и непрекъснато проспериращ успешен бизнес.
1. Добре изградената и структурирана организационна система. Тя трябва да има
план и планов процес за непрекъснато развитие, промяна и адаптиране към променящата
се окръжаваща среда. В нея целите на цялостната система, на нейните стратегически
бизнес единици и на всички степени кадри следва да са в съподчиненост и единство. Тя
трябва да има добре разработена и широко разгласена и отлично усвоена система за
оценка, стимулиране и професионално развитие на всеки член от персонала. Нейната
култура и морал да изискват и мотивират активната творческа дейност на всеки член от
персонала към повишаване ефективността и богатството на организацията, като единна
система от по-висок ранг.
За целта организационната система се грижи не само за доброто и здравословно
организиране на работното време на своя персонал, но и за доброто и ефективно
използване и на неговото и на семейството му свободно време.
2. Втората основна опорна точка на успешно проспериращия бизнес е моженето,
професионализмът. Трябва да изберем такава дейност, за която имаме умения, желания
и добра подготовка. Последната е обект на непрекъснато развитие и усъвършенстване.
Това изисква време, упоритост, лишения и ограничения. Ясно трябва да заявим на себе
си, да, преди всичко на себе си, какви искаме да бъдем и в какво ще се утвърдим като
най-можещ, като най-добър специалист и професионалист. Помнете, моженето е добро
съчетание на божия дар с много труд, лишения и ограничения. За нито едно начинание
само талантът, само дарбата от Бог не стигат за успешна професионална изява и висок
социален статут. Нужни са много воля, организиран и целенасочен труд и много, много
упоритост. Помнете! Ще има падания, последвани от бързо изправяне и още по109

енергични стъпки.
3. Трета опорна точка на успешния бизнес е любовта да се трудим за другите.
Та нали само трудът за другите е бизнес. Другото е хоби, самозадоволяване. Само
ако обичаме труда, чрез който се реализираме като обществена личност, само тогава
ще станем добри професионалисти и ще постигнем висок социален статус и
самоутвърждение.
На фиг. 1 тези три основни опорни точки се свързват в триъгълна основа, върху
която се гради пирамидата на успешния ефективен бизнес.
Фигура
1:
Организационна
Основни опорни точки на
система
успешния бизнес 

Тази схема показва
системният характер на
предпоставките за успешЛюбов към
Можене,
ния ефективен бизнес. Тя
труда за
Професисъчетава дадености, интуидругите
онализъм
ция, с упорит труд и  

непрекъснато
професионално развитие. Умението да ръководите други хора е божи дар, но то се развива и
обогатява с учене и с професионално и интелектуално развитие. Тези три опорни точки
разкриват посочените по-горе особености на ефективното управление.
Разгледаните особености и опорни точки на ефективното управление ни дават
основание да моделираме по целенасочен начин поведението на вертикална
интегрираните системи. Това изисква да разкрием техните особености и специфика.
Особености на плановия процес за създаване и ефективно управление на
вертикално интегрирани системи.През последните години вертикалната интеграция в
индустрията се реализира, чрез различни клъстари и холдинги. Пример за това е
клъстърът IBM. Клъстърът в енергетиката, изграден преди няколко месеца у нас, цели
координацията на технологичните връзки, изпълнявани в отделните структури на
енергетиката с цел повишаване на нейната ефективност.
В туризма вертикалната интеграция се проявява в така наречената туристическа
индустрия. Тя се развива върху самостоятелни бизнес единици за ресурсно осигуряване и
за качествено изпълнение на многобройните туристически продукти.
Вертикалните системи са сложни и стохастични. Те на доброволен принцип, върху
взаимен икономически интерес, обединяват всички участници в единния процес за
прозводство на продоволствени продукти и услуги. В него се обособяват относително
самостоятелни стратегически бизнес единици с различни мащаби и производствена
структура и степен на самоиздръжка и самофинансиране. Той обединява стопански
организации и организации с идеална цел.
В страните с развита пазарна икономика и висок жизнен стандарт с ускорени
темпове се изгражда и доразвива самостоятелна стуктура в националната икономика в
аграрно промишленото производство. Създаден е агробизнесът, в който са интегрирани
продуктови вертикално интегрирани системи на регионално и национално равнище.
Разработената продуктова Вертикално интегрирана система за производство на
месо и месни продукти от угоени свине включва: сто частни семейни свинеферми, малка
инсталация за биогаз, 500 квадратни метра оранжерия за производство на ранни
зеленчуци по биологична технология, 1000 гнезда за производство на биологичен тор,
фуражен цех за гранулирани фуражи, кланица с месопреработвателно предприятие,
инсталация за производство на електрическа енергия от биогаз.
Разработената от нас система за оценка на вертикалните структури показва голяма
110

икономическа, социалнва и екологична ефективност.
Нека да обосновем с цифри и показатели икономическата, социалната и
екологична ефективност на вертикално интегрираните системи в агробизнеса.
СИСТЕМА ОТ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА,
СОЦИАЛНАТА И ЕКОЛОГИЧНА ЕФЕКТИВНОСТ НА ВЕРТИКАЛНО
ИНТЕГРИРАНИТЕ СИСТЕМИ В АГРОБИЗНЕСА:
В съответствие с обоснования системен подход на научното изследване използваме
комплексна система от показатели. Не предлагаме интегриран показател за оценка, за да
не игнорираме посочените три аспекта на оценка. Достатъчно е системата от показатели
да се приложи само за една от вертикално интегрираните системи. Избрахме Вертикално
интегрираната система за производство на месо и месни продукти, защото в тази област
имаме най-много научен и производствен опит.
В следващата таблица са посочени показателите на системата за комплексна
оценка. Нека да анализираме съдържащите се в нея стойности.
СИСТЕМА ОТ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА БИЗНЕС ПЛАН НА
ВЕРТИКАЛНО ИНТЕГРИРАНА СИСТЕМА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА МЕСО И
МЕСНИ ПРОДУКТИ ОТ УГОЕНИ СВИНЕ:

1
2

4
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19

Показатели
Произведена
продукция в
натура
Базисен индекс
Произведена
продукция в
стойност
Базисен индекс
Продадена
продукция
Базисен индекс
Средна
реализационна цена
Базисен индекс
Общо разходи
В т.ч. постояни
разходи
Променливи разходи
Брутен доход
Разходи за
инвестиции
Лихви по кредита
Вноски по кредита
Данъци и такси
Нето печалба
Дисконтираш
коефициент
Дисконтирана Нето
печалба
Вътрешна норма на
възвръщаеемост
Норма на
рентабилност към
инвестициите
Норма на
рентабилност към
производствените

Стойност по години за плановия период
Мярка
Първа
Втора
Трета
Четвърта Пета
брой
%
Лева
%
Лева

Всичко за
периода

22000

23000

24000

24500

25000

100

104.5

109.1

111.4

113.6

7849000

8707000

9345000

9807000

10280000

100

110.9

119.1

124.9

131

118500

45988000

7849000

8707000

9345000

9807000

10280000

%

100

104.5

119.1

124.9

131

45988000

Лева

352

374

385

396

407

%
Лева

100
6180462

106.3
6262653

109.4
6398348

112.5
6512856

115.6
6595863

32314182

Лева

1585824

15885824

1585824

1585824

1585824

7929120

Лева
Лева

4594638
1668539

4679829
2441347

4812524
2946652

4927032
3294145

5010039
3684137

24024062
140348171474

Лева

8348600

Лева
Лева
Лева
Лева

318964

8348600

47000
1302395

318964
1120000
100000
1910383

318964
1120000
125000
2390688

318964
1120000
130000
2733181

318964
1120000
130000
3123173

Инд.

0.8772

0.8118

0.7513

0.7350

0.6806

Лева

1142461

1550849

1796124

2008888

2125514

%

14

21

24

27

31

%

13.7

18.6

21.5

24.1

25.5

%

18.5

24.8

37.3

30.8

32.2

111

1594820
4480000
532000
14582993

8623836

разходи
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31

34

36

37
38
39
40

Дисконтиран нетен
паричен поток
Съотношение
приходи/разходи
Нетна сегашна
стойност на проекта
Срок за откупуване
на инвестицията
Създадени нови
работни места
Зает персонал
Изплатени годишни
заплати
Базисен индекс
Средна годишна
заплата
Базисен индекс
Внесени социални и
здравни осигуровки
Базисен индекс

Количество на
отделените вредни
отпадаци
Разходи
инвестирани за
опазване на
околната среда
Базисен индикс
Инвестиции за
развитие на
еинфраструктурата
Базисен индекс
Инвестиции за
подобряване на
трудовата среда

Лева

1992000

1679000

1354000

2459000

2654000

Коеф.

1.27

1.39

1.46

1.5

1.56

Лева

2435540

Бр.год.

4.8

Брой

120

20

30

15

15

Брой

120

140

170

185

200

Лева

600000

770000

1020000

1332000

150000

%

100

128.3

170

222

250

Лева

5000

5500

6000

6500

7500

%
Лева

Кг.

лева.

8784000

100

110

120

130

150

240000

308000

408000

532800

600000

100

128

170

222

250

200

5222000

2088800

вяма

вяма

961000

961000

6000000

6000000

%
Лева.
%.
Лева

300000

500000

600000

800000

1000000

2200000

Посочените цифри убедително подчертават значението на вертикалната интеграция
за моделиране поведението на селските региони. Постига се синергичен ефект за
комплексното социално и икономическо развитие на региона. Създават се предпоставки
за неговото устойчиво развитие.

Л И Т Е Р А Т У Р А:
1. Дракър,П. Ефективното управление, Ню Иорк, 2003.
2. Иванов, Ст. Коопериране и кооперации в агробизнеса, София ,1996 .
3. Иванов, Ст. Проблеми на системата агробизнес, Стара Загора, Дисертация, 2005.

112

ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ КАТО НАУКА И НЯКОИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ НА
СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРИН
Д-р Димитрина Каменова- Международен колеж – Албена
ORGANISATIONAL BEHAVIOUR AS A SCIENCE AND SOME
CHARACTERISTICS OF THE ORGANISATIONAL BEHAVIOUR OF
THE MODERN BULGARIAN
Dimitrina Kamenova
ABSTRACT:
This report gives proof of the aims and the tasks of the organizational behaviour as an
academic discipline in preparation of staff for optimization of Bulgarian organizational
environment. Its goal is to present a research in the social and psychological characteristics of the
behaviour of Bulgarians in the time of transition to a market economy.
The research implies a thorough trace, applications and proofs of adequate educational
techniques of modern day’s managers. It also introduces some already proven and wellestablished models of competitive and prosperous organizations for preparation of team members.
Key Words: organizational behaviour, organizational profile in a market-oriented economy,
organizational culture.
От зараждането на класическият мениджмънт през 1911 г. от Фредерик Тейлър, който
обосновава принципите на научната организация на труда – на планирането и използването
бюджета на работното време, на работната ставка, с които е свързана ефективността и
заплащането на извършената работа, до днес възникват и се развиват различни по
специфика школи по управление. По-известните от тях са Административен мениджмънт,
Бюрократичен мениджмънт, Мениджмънт на конфликтите, Функционален мениджмънт,
Мениджмънт на групите, Мениджмънт на човешките отношения и пр.
Едва съвременните теории на мениджмънта обръщат по-задълбочен поглед към
определяне мястото на дадена организация в йерархията на системите от съответната
сфера, към структурата на системата, нейните цели, елементи, връзки и взаимодействия
вътре и с околната среда. Една от най-интересните и актуална за състоянието на
българската организация е японският модел ”Z”, насочена към утвърждаване принципи
като осигуряване чувство за сигурност на работниците във фирмата /назначен веднъж в
дадена организация, човек остава в нея до края на трудовия път/, консенсусно вземане на
решения, кооперативна отговорност, неформален контрол, приобщеност към фирмата,
съвместни ценности, вътрешни привилегии и пр.
Един сравнително нов клон на теорията и практиката на управлението – стратегическият мениджмънт, за кратко време се превръща в най-разпространеният подход на ръководство не само на производствените, но и на общосоциалните системи като училищата,
социалните домове и др. Неговият предмет на дейност е да отговори на промените и иновационните процесите в социалната среда, както и на адаптирането на организацията към тях.
Разчленяването на общият мениджмънт в дадена организация съобразно различните
аспекти на управленската дейност води до обособяването на различни направления в
изследването на мениджмънта като Информационен мениджмънт, Организационен
мениджмънт, Мениджмънт на качеството, Мениджмънт на управленските решения,
Инвестиционен мениджмънт, Кадрови мениджмънт, Финансов мениджмънт,
Стратегически мениджмънт, Иновационен, Производствен. Освен тях за социалните
системи могат да се откроят технологически или методически мениджмънт, ресурсен,
мениджмънт на оценяването, мениджмънт на взаимодействията със социалната среда.
Силната научна диференциация на управлението като практика е в услуга на
операционализирането и технологизирането на процеса на формиране на различни по тип и
113

вид умения, които систематизират съответната компетентност, заложена в отделните
направления. Още повече че напоследък в терминологичен аспект разграничението на
понятията “управление” и “мениджмънт” се основава именно на операционалната,
технологична – т. е. практикоприложна характеристика.
Организационният мениджмънт има за предмет методологията на изграждане,
функциониране, развитие и трансформиране на различните организационни структури,
системата на взаимодействие между отделните звена, реда, дисциплината,
организационното поведение на мениджъра и на неговия екип, разпределение на труда,
режим на работа, оползотворяването на работното време от екипа, комплекса от условия за
работа, социално-психологическия климат. Възникнал след 70-те години на миналия век,
той фокусира управлението приоритетно върху организационния феномен. През втората
половина на 80-те години широко разпространение добиват концепциите за
“организационното развитие”, “организационната култура”, “транскултуралност на
управлението”, “управление на промяната”.
Научната дисциплина ”Организационно поведение” дава отговор на въпроса как
индивидуалното поведение на хората в една органзиция, обосновано от индивидуалните
особености, потребности, интереси и мотивации, ценностни системи и отношения в труда,
влияе върху нейното функциониране. Днес авангардното осмисляне на съвременния
мениджмънт тласка ръководителите на корпорациите от управление на качеството към
съвършенство в организацията. Доскоро в бизнеса се прилагат две радикално различни
теории на промяната – така наречените “Е-стратегия” и “О-стратегия”. Първата фокусира
промяната, измерена само като финансова стойност. Този твърд подход увеличава
печалбата чрез драстични съкращения, преструктуриране и установяване на икономически
стимули за ръководството и персонала. Води до загуба на кадри и финансови щети.
Втората, О-стратегията, обръща внимание на развиването на корпоративна култура и
човешки ресурс, като постепенно разгръща доверие и емоционална отдаденост към
организацията чрез екипна работа и комуникация.
Мениджърите, които прилагат О-стратегията, фокусират усилията си върху развитието
на корпоративната култура, емоционалната отдаденост и лоялност, разгръщането на
компетентност в служителите и екипа. О-стратегията се възприема основно в бизнесите от
Азия и Европа. Пример за приложението ù в САЩ е Hewlett-Packard през 80-те години,
когато компанията постига дълготрайни промени и дългосрочни “психологически
контракти” със своите служители. По отделно прилагани, двете стратегии в около 70% от
случаите не успяват да доведат до висока ефективност.
Комбинираният Е-О подход на иначе диаметрално различни стартегии на промяна е
особено ценен за намаляване на социалното напрежение при секторно преструктуриране на
икономиките в преход, като тези в Източна Европа и в частност България.
Прилагането на двата подхода поотделно, както и на комбинирания изискват задълбочено изследване на организационното поведение на българина на съвременния етап с
оглед на взаимосъответствието между социо-психичната структура на личността и характеристиките на реалната бизнессреда. То би довело до намиране на конкретни пътища за
по-висока конкурентноспособност на организациите и сваляне на социалното напрежение в
момент на преход, при това избрал процесния, по-продължителен подход на промяната.
Проучването на характеристиките на организационното поведение на българина е организирано със студенти от втори курс, специалност “Маркетинг и управление на хотелиерството и туризма”, “Маркетинг и мениджмънт” и “Агробизнес”, съответно с 63 изследвани
лица през 2003 г. и 68 – през 2004 г. по време на учебните занятия по “Организационно
поведение” в Международен колеж – Албена, с 15 изследвани лица в проведен курс за “Формиране на педагогически умения у наставници на безработни и ученици от професионалните
гимназии” в гр. Добрич и гр. Генерал Тошево /2005 г./ и със 7 лица в курс по Образователен
мениджмънт с безработни учители, желаещи да открият частно учебно заведение /2005 г./.
Изследователските методи се заключават в анкетно проучване, нестандартизирано интервю
на водещи мениджъри от банковия, застрахователния и производствения сектор, наблюдение
и контент анализ на изказвания на представители с различни организационни роли.
Изследването “стъпва” на изследване на по-общи актуални характеристики на съвременния
българин на Фондация “Град & Култура” – Варна, 2002 г. /вж. и 2, с. 70-73/.
114

Осъществената моментна “снимка” на организационното поведение на българина на
съвременния етап е ориентирано в изследване на три групи отношения :
1. Отношение на изследваното лице към другите с равни и различни на неговата
позиция в йерархичната структура на организацията.
2. Отношение към организацията, институцията и работния екип.
3. Отношение към себе си и най-близкото обкръжение.
Първата група отношения, даваща отправна точка за изследване на типични за българското организационно поведение характиристики, разграничават отношение към другите с
равни позиции и към другите, които са в по-ниска позиция или в по-висока в йерархията.
На основата на проведеното анкетно проучване съвременният български гражданин в
организационно отношение се характеризира с:
1. Различен пакет от показатели за измерване на собственото си поведение и това на
другия до него. В този пакет присъства определена свръхценност на своето, родното и
подценяване на чуждото. Подобна раздвоеност между свое/чуждо се проектира в
подозрителност и мнителност към другия.
2. Българинът поддържа силни полови разлики в отношението към мъжа и към жената.
Твърде полюсната култура толерира приоритетно мъжки ценности. Отношението се
ориентира като противоречие - както Аз към Другия, така и Мъж/аз/ към Жена /другия/.
Доказателства на битуването на този феномен могат по-очевидно да се открият в такива
социални експерименти като “Биг Брадър”, “Отличникът и красавицата” и редица други
телевизионни предавания. Анализът показва, че принципно всички мъжки индивидиви са
“безгрешни”, а жената “изначално носи вина” за всички брачни, семейни и битови неудачи.
Такава е общата нагласа на 90% от зрителите.
3. Невъзприемчивост на факта от мъжете /по-често мъжете съпрузи/, че жените са погъвкави и по-предпочитани служители. В 15-годишния преход към пазарен тип икономика
съпругите в България се оказват онази част от семейството, която се нагърбва да го изведе
през ”пустинята” на оцеляването. Друг, съвсем нелицеприятен аргумент за тезата е по-големият процент на самоубийства от мъже в критични ситуации като продължителна безработица, неуспешен старт в бизнеса, трудно приемане на напредването на възрастта и пр.
Обратно, за жената българка точно такива кризисни ситуации се оказват много поползотворни за лична концентрация на психичните сили, в това число и интелектуални, за
себедоказване, но приоритетно в името на семейното икономическо оцеляване много почесто, отколкото за спасяване от депресията на безработицата или изобщо по личен мотив.
4.Дотук изброените характеристики формират приоритетно култура на агресията,
известна под името “балкански мачизъм”. Тя характеризира българина като зареден поскоро с агресия, отколкото с търпение за адаптация и най-вече за взаимосъответствие към
поканата за общуване, в това число и делово. В деловите отношения, които поддържа
българинът, по правило се налага “културата на веднъж завинаги”. Това означава на
практика, че българинът почти завинаги изгаря мостовете към другия при лош ход на
преговорите, в това число и при съвместен бизнес.
5. Слабо развито желание за сътрудничество и неразбиране на сътрудничеството като
екипна работа. Съвременният българин не владее механизмите на договаряне в работата –
изживява своеобразна “делова гордост” да предлага на някого да му сътрудничи. Предпочита “блъскането” сам и поемането на индивидуална отговорност при провал. Често тази
“гордост” е продиктувана не толкова от делови аристократизъм, отколкото от липсата на
доверие в другите.
6. Отбягването на сътрудничеството като делова стратегия пречи на българина да
“вижда” повече от един или два варианта за излизане от положението /кризата/. Ограничението, което сам си налага, го кара да избягва алтернативата на избора. И понеже се
ограничава да избира, затова не се чувства свободен. Не се вслушва в чуждото мнение в
период на криза, което ражда уплаха. Оттук и тягостният навик на българина да се оплаква,
вместо да рискува в екпериментиране.
7. Недоверието се проявава в липсата на социални връзки с по-широк обхват – липса на
активен социален живот. Защото социалният живот, развитото гражданско чувство се основават на доверие и солидарност. Именно на доверието се основава демократичното общество.
115

8. Комуникативната култура на българина е подчертано култура на устното слово.
Българинът отдава по-голямо значение на казаната дума, на стисната ръка, отколкото на
писания договор, на писмената декларация за поет ангажимент. По тази характеристика той
отново поддържа по-архаичен тип ценности. Известно е, че в Древна Гърция се приема за
унизително и от двете страни да се подписват сделки или договори – с по-голяма тежест се
приемат устно поетите отговорности.
9. Затова българинът не се стреми към придобиване на умения за ефективна писмена
делова кореспонденция. Обичайният, прилаган сравнително отскоро, но интензивно,
“жанр” от писмената делова кореспонденция е жалбата /вж. връзка с 6. тук по-горе/. Липсват умения за писане на писмо с рекламация на стока; за отговор на писмо с рекламация;
за делово писмо с оглед на някакво искане – отсрочка на изпълнение на договорености; за
писмо, изразяващо неудовлетвореност от услуга, но със запазен позитивен тон и др.
10. Българинът лесно се опиянява от първия успех и заживява в “затворен” измислен
свят на недосегаемия мениджър с илюзия за вездесъщност. Изпадайки в прекомерно
властолюбие, остава чужд на деловото великодушие, лесно губещ границата между делови
и лични отношения.
11. Вместо светкавична реакция и адекватни решения в период на криза в
организацията допуска изпадане в паника, ужас и бягство. Прекомерно удължава времето
за вземане и изпълнение на елементарни управленски решения. В същото време проявява
склонност към прилагане на бюрократични процедури с презумпция за подобряване на
организацията на работа, което в повечето случаи е в ущърб на персонала.
12. Чувството на несигурност и недоверие се проектира в склонност за лавинообразно
нарастване на броя и разнообразието на документите, регламентиращи дейността:
заповеди, указания, инструкции, уведомления, процедури и др. Често масата от
императивни текстове е вътрешно противоречива, те взаимно се изключват и създават
напрежение у персонала, докосващо се до комизъм на ситуациите.
Започва неудържим процес на нови назначения – измисля длъжности, служби, отдели с
неясни функции и отговорности за хора, които “не са в час” с организацията. Като
ръководител се изживява като мисионер.
Втората група отношения, насочени към институцията, организацията и работния
екип допълват образа на организационната култура на съвременния българин. Тя разкрива:
1. Различие в отношението към частния и публичния сектор. Това различие свидетелства от една страна за негативна идентификация с публичния сектор, като се идентифицира
като “поробен етнос”, а частният, своя, личният домашен сектор е положителен –
идентифицира се с “гордост от робството”. Търси оправдание за всички беди в държавата,
институцията или шефа, когото приоритетно възприема като институция. В същото време
частния бизнес българинът “натоварва” с отрицателно отношение. На частника гледа
повече като на хитрец, нечестно придобил собственост, което ражда в него апатия,
незаинтересованост, инерция поради завист. По същество такова отношение пречи на
разгръщането на по-голям потенциал, защото енергията стига до сравняването с другия.
2. Обичайно пасивно, “мълчаливо”, поведение. Понеже отрича институцията по
принцип, българинът “прегръща” упованието на съдбата, на късмета и чудото. Единият
от аргументите са изникващите като гъби телевизионни игри с привкус на хазарт, където
всеки залага с надеждата за забогатяване наготово. Теоретиците обясняват този феномен с
култивирането на пасивното, “мълчаливо” поведение в среда на враждебност, обстановка
на непрекъснати чужди инвазии, идващо от историческото битие на българина.
3. Висока степен на ирационалност, култура с висока степен на фанатизъм, изразен в
недоверие и отчужденост към естествения ход на нещата. Предизвиква съдбата, че нещо ще
се случи, че винаги ще има “препъни камък”, че нищо не става от първия път.
4. Трудовата мотивация е временна и нетрайна. Липсва социалният навик за
дългосрочна и системна работа и след смъртта, която иска да завещае на следващите си
поколения. Затова българинът изживява неспособност да съчетае трудолюбие с размах. От
това произтича свойствената предпазливост, липса на ентусиазъм за по-велики проекти – в
това число и исторически като у немците и руснаците. Запазва винаги известен
скептицизъм, който нарича здрав разум. Липсата на ентусиазъм го лишава от спокойствие,
116

от лекота и го хвърля в стрес, страх и напрежение. С това може да се обясни фактът, че
българинът все по-рядко се усмихва.
5. Смисълът на почивката и на свободното време не са свързани с труда и работата
утре. Не се осмислят като грижа и инвестиция за бъдещата работа, а в 92% от случаите на
тях се гледа като на вършене на друга работа, с която се допълва, а много често и осигурява
домашния бюджет.
6. Преобладават индивидуалистичните нагласи в поведението вътре в организацията,
изразени в слаба принадлежност към деловата общност. Затова и по време на
развлеченията българинът се проявява в истинската си стихия. Още повече, когато те се
осъществяват през работно време или за сметка на него.
7. Отношението към институциите е като към враг – държавата, организацията /в това
число партията, шефа и пр./, изразено в: страх от промяната, склонност към консолидиране
на консервативните сили в организацията, което ражда коридорни слухове, клюки,
догадки; обича услугата на “безжичния телефон”; търсене на виновни за катастрофалната
ситуация, което задълбочава проблемите; не”разбира”, затова и не уважава йерархията,
поради което се лишава от творчески стимул да заема почтено по-високи позиции.
Третата група отношения като фактор за формиране на организационния портрет на
българина са отношенията към себе си и най-близкото обкръжение на равнище организация.
1. Разкъсаност в себевъзприемането – противоречие между скепсис и патос в самоценката. Липсват умения за достоверен самоанализ, често пъти стига до бягство от него.
2. Привързаност към нещастието – страданието се възприема като норма, обяснено с
голяма степен на зареденост с авторитарност. Предпочита да се самосъжалява, което му
пречи да види възможностите пред себе си.
3. Липсата на чувство за отговорност и навици за лична инициатива се предават от
поколение на поколение. Тази липса е следствие на отношението към институциите и от
отношението към другия.
4. Загрижеността на българина за реда и чистотата е до прага на дома му и това,
което става навън му е почти безразлично или е само на думи.
5. Българинът иска да получи нещо повече от образование, но сдобиването с интелигентност не се покрива с висши научни постижения, които да доведат начинанията, в това число и
бизнеса, до мащабност. Българските открития в повечето случаи стават “под чужд флаг”.
5. Уседналостта, здравият разум и интелигентността са предпазили българина от
прекомерни увлечения по модни идеи до сляпо подчинение на властта – в това се изразява
неговият скептицизъм, достигащ понякога до нихилизъм.
Настоящото изследване няма нито амбициите, нито възможностите да изследва съвсем
изчерпателно всички детайли на организационното поведение на българина. Неговите цели
са свързани по-скоро с предоставяне на сравнително достоверна основа за развитие на
адекватна на изискванията на времето организационна компетентност за достоен живот
чрез личен просперитет. Логично е да се очаква в духа на съвременната наука за
управлението личният и личностният напредък да осигурят ефективно функциониране на
организациите – там, където преминава повече от една трета от човешкия живот, и от което
зависи качеството на живота изобщо.
Развитието на организационна компетентност е важна задача особено на висшето
образование – там, където се подготвят днес за днес и още повече за утре хората, които
реализират модерен организационен феномен. При всички случаи курсът на модерното
обучение изисква да се провежда чрез интерактивни форми – решаване на казуси, участие в
обучителни етюди, процедури за самоанализ на собственото организационно поведение и
пр. – образование в организационен мениджмънт близко до живота, в самата практика.
Точно защото поставя многобройни и разнообразни задачи.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
Давидков, Цв. Организационно поведение. Въведение в проблематиката. С., 1999.
Паунов, М. Организационно поведение. С., 1998.
Петев, Т., Д. Сотирова и др. Комуникации и етика в публичната администрация. С., 2001.
Hayward, S. /ed./ Applying Psyhology to Organisations. L.,1996.
Parker, M./eds./ Ethics and Organizations.Sage,L., 1998.
117

СТАТИСТИЧЕСКАТА ГРАМОТНОСТ – АСПЕКТ НА
КОМУНИКАТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА МЕНИДЖЪРА В ТУРИЗМА
Надежда Цветанова Цанкова - ст. ас. ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”
нац. кореспондент на “Международната асоциация за статистическо
обучение” към МСИ
ABSTRACT:
This paper summarizes the results of our joint work with The BKHF, IASE of ISI and
The Representative of SAS Academic Initiatives for improving statistical curriculum and
developing students statistical literacy as a part of their communicative skills.
Ориентацията на България към приоритетно развитие на туризма, през последните
години, е често дискутирана тема. Въпреки оптимизма на политиците и големите надежди за
бърза печалба на някои от представителите на бизнеса, експертите предвиждат с по-голяма
вероятност неблагоприятен икономически ефект от инвестициите и растежа в този бранш. По
отношение на междукултурния обмен се очаква положителен ефект. Впредвид културната
изолация на групите в страната, до голяма степен този положителен ефект се определя от
комуникативните умения на заетите в сферата на туризма. Това обуславя необходимостта от
такива инвестиции в човешкия капитал, чиито ефект ще доведе до усъвършенстване на
възможностите за комуникация съобразно съвременното развитие на информационните и
комуникационни технологии и комуникационната и информационна култура на
високотехнологичните пазарни нации. Тези инвестиции са абсолютно задължителни и по
отношение предстоящото присъединяване на България към страните от Европейския съюз
като предпоставка за успешно приобщаване и интегриране. Статистическата грамотност като
ефект от инвестициите в човешкия капитал в най-голяма степен отговаря на посочената
необходимост и се явява реална перспектива за развитие на комуникативните умения.
Понятието “статистическа грамотност”има широка употреба, но за разглеждания
аспект е подходяща развитата от Идо Гал концепция, в която то е дефинирано от гледна точка
на това какво се очаква от възрастните, в противоположност на студентите, изучаващи
статистика, в частност от тези, които живеят в индустриални общества и касае два
взаимосвързани компонента “...а) способността на хората да интерпретират и критично да
оценяват статистическа информация, отнасящи се за данни-аргументи, или стохастични
явления, които те могат да срещнат в различен контекст и когато е уместно (б) тяхната
способност да обсъждат или комуникират (съобщават) своята реакция (отклик) на такава
статистическа информация, като разбирането за значението на информацията, мнението им за
приложението на тази информация или тяхното съгласие относно допустимостта на дадено
заключение. Тези способности не са дадени сами за себе си, а са основани на няколко
взаимосвързани познания...”38
Търсейки възможностите за професионална реализация на завършилите висше
образование, специалност “Туризъм” с квалификация мениджър, несъмнено ще открием
професионалното приложение на статистическата грамотност и начините за нейното развитие
като аспект на комуникативните умения, при това не по-маловажен от владеенето на чужди
езици или така актуалното напоследък духовно развитие. В националната класификация на
професиите е посочено, че ръководните служители по основни дейности в общественото
хранене и хотелиерското стопанство са лица, които: “планират, направляват и ръководят
38

Gal, I.(2002). Adults ‘ Statistical Literacy: Meanings, Components, Resposibilities. In International
Statistical Rewiev, Volume 70, Number 1, April 2002, p. 2

118

дейността на хотели, пансиони, къмпинги, ресторанти; контролират извършените разходи,
обобщават резултатите и ги съгласуват с ръководителя; извършват подбор и обучение на
персонала...”39. Не по-малки въможности за реализация се откриват за мениджърите по
туризъм и в звената за реклама в сферата на туризма, връзки с обществеността и
международни връзки, където те “управляват разработването и предлагането на рекламна
дейност на организацията в съответствие с пазарната ù стратегия...осигуряват връзки с
обществеността по разгласяване резултати от работата ...организират и ръководят
международни контакти.”40 Все по-често тези кадри са натоварени със задачи касаещи
професионалната подготовка на приложни статистици и аналитици като: събиране на
статистически данни от официални източници; провеждане на анкети; планиране и
проектиране на изследвания; оценка, организация, обработка, интерпретация, съхраняване и
публикуване на информация. Но доколко подготвени за подобна дейност излизат от
университета? Би ли заделил средства работодателят за инвестиции в статистическа
грамотност? Могат ли тези кадри самостоятелно да развиват тази специфична страна на
комуникативните си умения? Отговаряйки на тези въпроси не трябва да забравяме, че когато
“става дума за човешки капитал, отделният индивид като че ли го олицетворява най-добре.
Той е главният обект на въздействие и ползите могат да се сведат до него самия, до
собствения му статус, както и до мотивацията му да получи по-добро образование и
кваливикация...обществото може само да подържа или стимулира процеса както и да
акумулира опит в това отношение, но в крайна сметка всичко се свежда до индивида.”41
Осем годишният опит, натрупан в процеса на обучение на мениджъри по туризъм в
“Стопанския факултет” на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа като резултат
от експеримент в сферата на образованието, целящ да усъвършенства обучението по
мениджмът като подобри учебния план на дисциплината “Статистика” и постави акцент
върху развитието на статистическата грамотност, считана за аспект на комуникативната
култура и умения, в съответствие с последните достижения на информационните технологии
в бизнеса, чрез прилагане на индивидуален подход към обучаваните, внедрявайки
акумулирания опит от Международната асоциация за статистическо обучение на
Международния статистически институт /IASE of ISI/ и Британския Ноу-хау фонд /BKHF/.
Ситуацията в България за тези осем години може да се определи като не особено благоприятна за подобен експеримент, въпреки традициите на образователната система и сто двадесет и пет годишната практика на Националния статистически институт. Все още се подържа
схващането в академичните среди, че статистическите знания трябва да бъдат достъпни за
тесен кръг от управленския елит, че в статистическа грамотност инвестират само развитите,
богати държави, че ангажираните в сферата на туризма трябва да развиват комуникативните
си умения най-вече като изучават чужди езици, а учебните планове по други дисциплини
трябва да се облекчат. Счита се, при това необосновано, че малък относителен дял от
обучаваните в мениджмънт по туризъм притежават необходимия потенциал за усвояване на
сложна дисциплина като статистика, че тази категория студенти нямат интерес към предмета
и не могат да се мотивират за изучаването му. С отпадането на държавните изисквания за
минимален хорариум на задължителните дисциплини и предоставяне на автономия на
университетите, базата за обучение по статистика се влоши, а часовете драстично се намалиха, с цел реализиране на икономии на финансови средства и облекчаване на студентите. Независимо от това сред потока на специалността се наблюдава ядро от изключително надарени
студенти, които редовно посещават семинарите по статистика, проявяват интерес към
материята, имат натрупан опит в сферата на туризма, работейки през ваканцията в престижни
курортни комплекси, интересуващи се от конкретни анализи касаещи тяхната практика и найвече приложението на статистически пакети приложни програми. Не са редки случаите, при
които тези студенти предоставят реални данни за туристическите агенции и техните клиенти

39

НСИ., МТСГ.(1996). Национална класификация на професиите,София, ИИОМ “ОКОМ”, с. 56
НСИ., МТСГ.(1996). Национална класификация на професиите,София, ИИОМ “ОКОМ”, с. 59
41
Казаков, А. (2001). Човешкият капитал, София, УИ “Стопанство”, с. 94
40

119

или търсят помощ за разрешаване на отделни случаи от практиката. Все по-често в процеса на
обучение студентите дават идеи за разработване на нови казуси или изявяват желание
определена тема касаеща методи за анализ да се илюстрира с избрани от тях данни. Работата с
тази изявена група от обучаваните мотивира преподавателите за иновации и провокира
чувството им за отговорност. Такъв подход е възприет и от Международния статистически
институт. Още през 1994 година е съставен World Numeracy Program Advisory Committee под
ръководството на проф. Луиджи Биджери, който има за цел да стимулира:
“...разпространяването на количествени умения в света в тези области и популации
(специално в развиващите се страни и сред младежите), които биха имали полза от нарастване
на знанията за числата и тяхното приложение касаещо статистиката. “42 През последните
години програмата претърпя различни етапи и по натоящем под ръководството на проф.
Карол Блумберг се развива като Международен проект за статистическа грамотност (ISLP).
Една от основните насоки на проекта (ISLP) е систематизирането на ресурсите за обучение по
статистика и популяризирането им чрез Интернет.
По отношение иновациите в обучението по статистика България е доста изостанала не
само в сравнение с развитите страни, но и с другите държави в региона. Пример за това е
липсата на учебна дисциплина статистика в програмите на началното и средното училище.
Часовете по статистика се намалиха в икономическите техникуми, които единствено
включваха дисциплината в подготовката на своите възпитаници. В математическите гимназии
съвсем бегло в някои факултативни часове се изучава теория на вероятностите, но без да се
илюстрира нейното приложение с реални примери от практиката. Това налага по-голяма част
от времето предвидено за обучение по статистика в университета да се отдели за изясняване
на основни понятия и осмисляне на описателната статистика. За предвидения учебен материал
от аналитичната статистика остава малко време и обикновено той се преподава набързо в края
на семестъра, без да се отдели достатъчно време за осмисляне. В западни държави като
Италия, Великобритани, САЩ, Нова Зеландия, Австралия, ЮАР подобен проблем се решава
чрез популяризиране на статистически знания сред учениците още в началното училище и
изучаване на статистика успоредно с матеметика във всички образователни нива: начално,
средно, висше, продължаващо професионално образование. Една прекрасна инициатива е
проведеното от деца “Преброяване в началното училище” в изброените шест държави, по
Интернет, паралелно с преброяването на населението, което се организира от националните
статистически офиси. Целта на тази инициатива към Световния проект за статистическа
грамотност, проведен със съдействие на “Международната асоциация за статистическо
обучение” към МСИ, е да популяризира знания за репрезентативното изучаване на
населението като “запознае обучаваните с целите, процеса и концепциите включени в
националното преброяване на населението,...разшири статистическата и цифрова
грамотност,...въвлече учениците в събирането на данни за тях самите,...да осигури данни и
материали за ползване от учителите и учениците”43. Материалите от проекта бяха
предоставени на участниците в семинара “Преброяване в училище” организиран от Мария
Габриела Отавиани в Кейп Таун по време на Шестата международна конференция за
статистическо обучение (ICOTS-6) през 2002 г. Участието на автора в семинара и
предоставените материали помогнаха за изясняване на концепцията за развитие на
статистическата грамотност на обществото и за поставяне акцента върху развитието на
комуникативните умения чрез по-нататъшното усъвършенстване на плана по статистика за
специалността. Изключително важно от гледна точка на инвестирането в човешкия капитал е
да се поощряват интересите на изявените студенти и да им се предоставят необходимите
условия за развитие. Независимо от изоставането от нивото на развитието на съвременното
обучение по статистика в българските институции, би било недопустимо да се задържа
42
ISLP Homepage, History of
the ISLP and the World Numeracy
www.stat.auckland.ac.nz/`iase
43
Statistics South Africa, Department of Education. (2002). Census at School, Pretoria, p.4

120

Project.

процесът на усвояване на статистически знания при най-талантливите студенти, тъй като:
“...времето за най-благоприятните инвестиции в човешки капитал е строго детерминирано и
трябва да се използва най-рационално”, а обществото е длъжно “да осигури условия за
това”44. Една алтернатива са проектите на петата секция на Международния статистически
институт - “Международната асоциация за статистическо обучение”.
Съществен момент в подобряване на качеството на обучение по статистика, с оглед
постигане на поставените цели, е внедряването на статистически софтуер в компютърната
лаборатория, където се провеждат статистическите семинари. Особено ценни се оказаха
предложението за включване на “Стопански факултет” в Академичната програма на SAS Inc.
и предоставения достъп до бюлетините на университетите, включени в нея. За съжаление
поради недостиг на средства предложението не бе прието, въпреки преференциалната такса и
разрешението за ползване на пакета за неограничен брой места. Закупуването на съкратената
учебна версия за едно работно место на модула Enterprise Guide от версиите на аналитичния
софтуер SAS, даде възможност на студентите да получат представа за работата с най-широко
използвания в бизнеса аналитичен софтуер, внедрен в 150 елитни висши учебни заведения,
подготвящи кадри за глобалната икономика. Технологията на SAS, наречена Enterprice
Inteligence е най-добрият пример за това как една организация може да управлява хора и
процеси стратегически.
Приложението на статистически софтуер е “златна мина за възможности да се
представи статистическа информация на аудитория от нестатистици. Като комуникатори ние
се нуждаем от подходящ опит, който да включим в структурата на програмите, по които
обучаваме и консултираме”.45 Изключителен интерес в контекста на казаното представлява
ефективната комуникация с графични статистически изображения и отговорът на въпроса:
какво да се включи във вербалното описание на разпределението на данни, което се
представя. Важно значение за развитие на комуникативните умения в това направление оказва
включването на теми за визуален разузнавателен анализ на данни, представяне на резултати
от анализ чрез графики, визуализиране на дълги временни редове и техни компоненти.
Анализът чрез графични изображения помага по-бързо да се осмисли теоретичният материал
и често е единственият начин да се илюстрира приложението на теорията в практиката.
Обучението в комуникиране на статистически резултати и открития, освен използване на
статистически графики, предполага създаване на навик за точна интерпретация и включването
ù по подходящ начин в научни доклади, отчети, презентации и др. Първите опити за
статистически комуникации на обучаваните във въвеждащия курс по статистика могат да се
осъществят с Националните статистически офиси, с представители на медиите, с агенции за
частни проучвания, с преподавателите, между състуденти и др.
През учебната 2003/2004 година за първи път се даде възможност на студентите от
“Стопански факултет” на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” сами да избират начина за
извършване на рутинните изчислителни процедури: чрез Excel, SYSTAT или калкулатор.
Резултатът от анализа на оценките от изпитните задачи показа, че най-висок среден успех много-добър 5,14 имат предпочелите да работят със SYSTAT, а избралите да работят с
калкулатор и Excel, имат среден успех както следва: добър 4 и добър 3,80. Еднофакторният
дисперсионен анализ на влиянието на избора на софтуер върху оценките на изпитни задачи не
показа статистически значимо влияние. В таблица 1 се вижда, че за равнище на значимост α
=0.05, емпиричното отношение на междугруповата и вътрешногруповата дисперсия е помалко от теоретичното и следва да се отхвърли алтернативната хипотеза за статистически
значимо влияние на фактора (Fe = 3,456 < Ft = 3,6330). При изпита на теория отново се
наблюдава по-висок среден успех при ползвалите статистическия пакет приложни програми
SYSTAT за своето обучение – много добър (4,57) в сравнение с тези студенти, предпочели да
работят с калкулатор и показали среден успех добър (3,80) и работилите с електронна

44

Казаков, А. (2001). Човешкият капитал, София, УИ “Стопанство”, с. 97
Martin, P. Enhancing Effective Communication of Statistical Analysis to Non-Statistical Audience,
IASE/ISI Satelite conference, 2005, p.1, www.stat.auckland.ac.nz/`iase
45

121

таблица, за които средният успех е добър (3.57).(табл.2)
Таблица 1.
Anova: Single Factor
Изпит-задачи
SUMMARY
Groups
Калкулатор
Excel
Systat
ANOVA
Source of Variation
Between Groups
Within Groups

Count
7
5
7

SS
6,76391
15,65714

Sum
28
19
36

Average
4
3,8
5,142857

df

MS
3,381955
0,978571

2
16

Variance
1,333333
0,7
0,809524

F
3,456012

P-value
0,056553

F crit
3,633716

Total

22,42105
18
Изборът на статистически пакет, електронна таблица или калкулатор като категориен
фактор, влияе статистически значимо върху оценките от теоретичния изпит по статистика.
(Табл 2), ( Фиг.2). Резултатът от анализа на изпитните оценки недвусмилено показва ефекта от
иновациите в статистическото обучение с оглед набелязаната цел – развитие на
комуникативност. Освен това съществува статистически значима корелация между изпитните
резултати и присъствията на упражнения. Koрелационният коефициент на Пирсън е
статистически значим и равен на 0,71. От таблица 3 и фигура 3 се вижда, че въпреки заетостта
си в туристическия бранш, студентите са посещавали средно по шест семинарни занятия с
продължителност два учебни часа от десет предвидени по програма, а модалната честота на
посещенията е 8 семинара. Модалната честота е по-голяма от средната аритметична поради
по-голямата заинтересованост на характеризираната по-горе група от силни студенти с
повишен интерес към дисциплината.
Таблица 2.
Anova: Single Factor
Изпит теория
SUMMARY
Groups
Калкулатор
Excel
Systat
ANOVA
Source of Variation
Between Groups
Within Groups
Total

Count

Sum
7
5
7

SS
3,771429
8,228571
12

25
19
32

Average
Variance
3,571429 0,285714
3,8
0,2
4,571429 0,952381

df

MS
1,885714
0,514286

2
16
18

122

F
3,666667

P-value
0,048882

F crit
3,633716

Таблица 3.
Mean
Standard Error
Median
Mode
Standard Deviation

Фиг. 1
5,526315789
0,618281059
6
8
2,695024656

5
%

Брой
посещения
26
%

1

16
%

2
5
%
5
%

3
4
5
6

16
%

16
%

7
8

11
%

Фиг.2
Използвани технически средства при
подготовка и резултати от теоретичния изпит

Оценка

6
Sys tat

5

Excel
4

Калкулатор

3
0

1

2

3

4

5

Техническо средство

В заключение може да се обобщи, че работата със студенти от специалност туризъм
през последните седем години се характеризираше с непрекъснато търсене на вярната посока
за развитие на учебната програма и индивидуален подход към изучаващите статистика. Бе
проучен колосален опит и бе потърсено съдействие от страна на организации и преподаватели
с доказан авторитет сред международната статистическа общност. Резултатите са
положителни и обнадеждаващи, впредвид условията, при които се работи. Тези резултати
потвърждават необходимостта от инвестиции в статистическо обучение с цел развитие на
статистическата грамотност като аспект на уменията за комуникация, така необходими за
съвременното развитие и управление на бизнеса в сферата на туризма.

Л И Т Е Р А Т У Р А:
1.ISLP Homepage, History of
the ISLP and the World Numeracy Project.
www.stat.auckland.ac.nz/~iase
2.Gal, I.(2002). Adults ‘ Statistical Literacy: Meanings, Components, Resposibilities. In
International Statistical Rewiev, Volume 70, Number 1, April 2002, p. 1-25.
3.Казаков, А. (2001). Човешкият капитал, София, УИ “Стопанство”
4.НСИ., МТСГ.(1996). Национална класификация на професиите,София, ИИОМ
“ОКОМ”
5.Martin, P. Enhancing Effective Communication of Statistical Analysis to Non-Statistical
Audience, IASE/ISI Satelite conference, 2005. www.stat.auckland.ac.nz/`iase
6.Statistics South Africa, Department of Education. (2002). Census at School, Pretoria

123

ПО ВЪПРОСА ЗА ОБРАЗОВАНЕТО НА РЪКОВОДНИ КАДРИ
доц. д-р инж. икон. Илия Христов - Бургаски университет
ABOUT THE EDUCATION OF PROFIFECIONAL MANAGERS
Ilia Hristov
ABSTRACT:
Towards the end of the 80s, some Bulgarian schools for higher education started to
provide training in subjects intended to develop professional managers.
However, there are some doubts about the professionalism of managers who have graduated
in General management and Industrial management at Bulgarian higher education institutions.
Key words: management, education, professional manager.
Обект на трактовка в настоящия труд са ръководните кадри. Предмет на разглеждане
е тяхното формално образование в България. Целта на предприетата разработка е да се
аргументират налични слабости в това отношение, особено пък на фона на образованието
по специалностите "Хуманна медицина" и "Право", и на тази основа да се предложат някои
идеи за осъществяването на подобрения.
Управлението като дейност е изпълнявано в стопанската сфера от профилиращи се за
това (особено в средните и най-вече - в големите стопански институции) кадри като
резултат на общественото разделение на труда в човешките общности, взаимодействащи за
реализиране на общи и комплементарни цели.
Префразирайки изтъкнатото от един автор[2], управлението като дейност изпълнява
(а ако не, то трябва) по отношение на стопанските (а и не само на тях) институции
такава роля, каквато хуманната медицина като практика има спрямо човека. Така,
както медицинската практика трябва да бди за здравето на човешките индивиди, за
доброто им самочувствие и трудова състоятелност, както и за удължаването на техния
.живот, така и управляването трябва да се грижи за правилното функциониране, необходимата конкурентоспособност и финансово-икономическата виталност на стопанските
образувания в цялост, а следователно и на всяка тяхна интегрална съставна част (орган).
Изглежда да е целесъобразно обаче към горното сравнение да се добави следното. На
повечето, ако не на всички, пълнолетни хора е достатъчно ясно, че медицинската наука е
една колосална област от сложни знания, а медицинската практика е изключително трудна
дейност, защото следва да е овладяна теорията, но диференцирано, съобразно особеностите
на отделния човешки индивид (защото наред с общото им анатомично устройство и
типизираните функционални механизми хората по принцип се различават помежду си не
само по причини на заболяване, не само по степен на изхабеност на своите анатомични
системи и органи, но и по чувствителност към едни или други лечебни средства, по волева
характеристика, по степен на внушаемост, отговорност, изпълнителност и т.н. - всичко това,
влияещо върху тяхната профилактика и особено пък - лечение) да бъдат точно прилагани
едни или други части от нея. Въз основа обаче на житейския опит, случайни впечатления,
преднамерени наблюдения, целенасочени интервюта и анкети, проучвания на национални
нормативни актове и вътрешно-институционална документация, както и на литературни
източници, не се стига до убеденост, че в България, когато и да е по време, се осъзнава
сложността на практиката по действителното (ефективното) и ефикасното (съобразно
или в хармония с интересите на цялото общество в страната) управляване. А то,
обективно преценено, изглежда да е далече по-сложно от медицинската практика. И
124

това е така не само и не толкова поради не по-малката от медицинската теория обширност
на областта от знания за управляването, колкото заради изключителната трудност при
диагностициране на "заболяването" на определена стопанска институция или на нейна
съставна част. както и следствие на невъзможността в общия случай да се прилага едно
лекарство или комплект от такива за целта на "лекуването":
1) Диагностиката в случая с управляването е по принцип по-трудна от тази при
заболяването на който и да е човешки индивид, защото се диагностицира състоянието и
причините за него на цяло организационно звено, включващо повече от един човек. При
това като се има предвид, че организационното звено е една система, а за всяка система
според кибернетичната наука свойствата на отделните елементи не е задължително да са
свойства и на системата, става ясно, че диагностицирането на състоянието на всеки отделен
одушевен елемент на системата-организационно звено, колкото и точно да е извършено, не
е достатъчно, за да се постави диагноза за състоянието на звеното като интегрална цялост
(органична съвкупност от елементи);
2) Трудностите при избиране на подходящи "лекове" са също от системен произход.
Те следва да се определят съобразно заболяването на организационното звено, но
диференцирано по отделните му одушевени "съставки" въз основа на индивидуалната
характеристика на всяка една включена в него личност;
3) Лекувайки в медицинския смисъл един, който и да е пациент, той може да бъде
поставен под тотален физически контрол относно спазването на лекарските предписания,
докато при "лекуването" в управленчески аспект на едно организационно звено това в
общия случай не е физически възможно.
В подкрепа на тезата за по-голямата сложност могат да бъдат приведени и други
аргументи. Но и тези изглежда са достатъчни за нейната очевидна валидност.
Освен по степен на сложност, управляването като практика "превъзхожда" медицинската и по степен на отговорност. Защото когато в медицински смисъл неуспешно се лекува
един пациент, фаталният резултат е биологическата смърт на един човек - нещо, което е
безспорно изключителна загуба. Когато управляването на едно звено е неудачно, макар и не
във физическия, а в социално-икономическия смисъл, "умират" съставящите го многобройни физически лица, а неведнъж, когато то е част от юридическо лице - и цялата стопанска
институция.
Краткото гореизложено сравнение, както и това със сферата на юридическата
практика (от следващите редове навярно става ясна целесъобразността и на такова),
обуславя възможността за по-улеснено преценяване на политиката и практиката по
образоването на ръководители (а и по цялостната подготовка, както и по избирането и/ или
назначаването на ръководни кадри) в България, особено пък за високите йерархични нива
на управлението - в този случай разбирано като множествен субект (управляваща
подсистема), осъществяващ комплексния процес на управление на която и да е институция,
в това число и на стопанските образувания.
Както за хуманитарно-медицинската лечебна практика кадрите са обучавани в
отделна професионална област, и то въз основа само на магистърска, но не и на
бакалавърска програма, при това със задължителни и реални (под непосредствения надзор
(а не само контрол) на профилиращи студентите по медицина преподаватели) учебни
практики и учебен преддипломен (продължителен) стаж и на няколко на брой държавни
изпита, така и обучаваните за юристи задължително преминават през магистърско (а не е
възможно бакалавърско) формално образование, завършващо със задължителен няколко
месечен (поне така е понастоящем, а винаги преди "новото време" е бил, както във всички
напреднали във всестранното си развитие страни, които уж служат на България за пример цялогодишен) преддипломен стаж в различни по своето целево и оттам, функционално,
предназначение организационни звена: следствена служба, адвокатура, прокуратура,
съдебна институция, и задължително с полагане на три вида държавни изпита.
Без да се оспорва необходимостта от задължителното магистърско образование
за специализиране в правната област, без ни най-малко да се омаловажава обширността и
важността на правните знания, а така също и голямата отговорност на официално
прилагащите ги в обществения, включително и в стопанския живот, редно е в интерес на
истината да се изтъкне, че никой обект на човешкото познание или респективно на
125

прилагането на последното, който е ПРАВНО НОРМИРУЕМ, не е толкова сложен,
колкото е онова, неподдаващо се на правно нормиране. Във връзка с това изглежда
целесъобразен следният въпрос: "Има ли някъде в света пример на създадена, и още
повече, на действаща вътрешна за определена институция правна уредба за
ЕФЕКТИВНО И ЕФЕКАСНО УПРАВЛЯВАНЕ, така че като бъде съблюдавана от
ръководните ù кадри, да осигурява (гарантирано) финансово-икономическо
проспериране (или поне оцеляване)?"
На фона на отговора на този въпрос - отговор, който е очевиден, целесъобразно е да
се подчертае следното. Нито лекар, нито юрист (адвокат, прокурор, съдия) може да бъде
човек без придобито по формален начин специално за медик и съответно, правник
образование. А как изглеждат нещата с образованието на работещите като ръководители (от различните йерархични управленчески нива) в стопанските институции на
България и как стоят по принцип нещата с образоването у нас на ръководни кадри?
Понастоящем в българската образователна система, съгласно нормативните
документи, са предвидени по същество две специалности, които са "предназначени" да
подготвят професионални ръководители. Това са "Стопанско управление", (с разновидности
"Бизнес-администрация" и "Управление на фирмената сигурност"), и "Индустриален
мениджмънт". Приемането на студенти за тях става само въз основа на писмен изпит алтернативно по математика, български език, история (в някои учебни заведения и по химия
или география) и т.н. В съответствие със спецификата на решаването като сърцевина на
управлението и логическото мислене като необходимо (макар и недостатъчно) условие за
избирането на правилни решения, такава "разсейка" на областите от знания, алтернативно
по които са проверявани кандидат-студентите за изтъкнатите специалности, едва ли е
обосновима. Целесъобразно е (поне засега, докато целенасочени изследвания не аргументират по-съвършен начин за подбиране, какъвто най-вероятно има), приемането за обучение
по тези специалности да става чрез полагане на писмен изпит за решаване на логически и
математически задачи в комбинация с проверка на граматическа грамотност и на обща
култура. Освен това редно е задължително да се държи устен изпит, на който с
подходящи задачи да се проверяват качества като бързина на реагиране, начин (съответствие) на реакция, услужливост на паметта, обем на вниманието, комуникативност,
съобразителност и т. под.
Целта на един "разгърнат" начин на прием е в управленческите специалности да не
попаднат за студенти "случайни" кандидати за такива. Тъй като обаче засега не съществуват
методи и технически средства, които да позволят напълно безгрешно подбиране на найподходящите за образоване в това направление, следва да се скъса с досегашната политика
на преследване постигането на възможно най-голям процент на завършили абсолвенти,
изчисляван спрямо приетите за следване (обучение). Точно обратното - следва да се
възприеме за нормално едно стриктно пресяване, дори и заради това, че и много от
талантливите могат да бъдат примерно и мързеливи. И следователно такива няма да се
развият като ръководители, достатъчно полезни за обществото. В това отношение, с оглед
обуславяне на силна конкуренция между вече приетите за обучение, правилникът за
учебния процес в Харвардския университет в САЩ изрично постановява, че след всяка
учебна година по всяка една специалност минимум 10% от студентите в даден курс - тези,
които заемат последните места в класацията по успех (независимо от неговото измерение)
остават да повтарят[4]. Практически, като си плащат таксите за образователния процес,
приетите за студенти могат да продължават образователния процес неограничено дълго
време, но преминават за поредния курс или завършват цялото обучение по съответния
начин и със съответните документи тогава, когато покрият минималните за това
изисквания, регламентирани от учебното заведение. Подобно положение е застъпено в
правилника за учебния процес на Сорбона във Франция. Ясно е, че дори само публичната
известност на такива строги високи изисквания там насочва за следване (особено като се
имат предвид големите размери на таксите за обучение, плащани директно - косвено може и
от спонсори), кандидати, които в решително преобладаващия случай са силно мотивирани
за това, с подчертана интелектуална борбеност, физически и психически много издръжливи
и в крайна сметка, изразително конкурентоспособни в добиването на знания и умения.
От друга страна, сериозната пресявка "захранва" обществото с истински знаещи и
126

можещи абсолвенти, а не с такива, чиито дипломи са кухи според изявлението на началника на управление "Висше образование" в Министерството на образованието и науката.
За да обуслови насочване на най-подходящите за образоване като професионални
ръководители, както и за да осигури и поддържа достатъчно висока етапен на мотивираност на образоващите се за такива, са необходими кардинални промени в обществената
практика по отношение трудовото наемане, стимулиране, оценяване и развиване на
ръководните кадри. Това е обаче друга тема.
Целесъобразно изглежда да е най-напред обучението на професионални ръководители да се организира и проведе по подобие на това за лекари. Минимално изискване за
образоване на ръководители от определен клас нагоре (за класа ще стане дума по-нататък)
следва да е задължителното (както и за лекарите) преминаване на обучение по пълна
магистърска програма за общ мениджмънт (general management), така, както се завършва
обща хуманитарна медицина без определена специалност. Сегашната нормативна база дава
възможност за твърде нелепи явления. Например лице, което е завършило бакалавърска
степен по филология, за два или най-много три семестъра може да получи магистърска
степен по "Стопанско управление". Но обратното не е правно възможно. ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ
С ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ НА НЕЩАТА СЕ ПОТВЪРЖДАВА МНЕНИЕТО, ЧЕ УПРАВЛЕНИЕТО СЕ СЧИТА ЗА НЕЩО КАТО НИЩО.
А позволява ли се у нас някой с бакалавърска степен в някаква друга област на
човешкото знание, та дори и биолог, с два-три семестъра допълнително образование да
стане магистър по медицина (евентуално и още повече по право, фармацевтика,
филология и т.п.)?
Задължително, макар и недостатъчно за реализиране на управленчески процеси
условие е състоятелността на тези, които трябва да ги осъществяват, т.е. на
формалните управляващи. И понеже управлението е не само изкуство, но и прилагане на
опит и знания или както Ан.Ангелов пише, изисква подготвеност на кадрите за това усвояване на професията "ръководител"[1], става необходимо пределно ясно да се
отговори на въпрос като следния:
"Необходимо ли е, има ли обективна нужда подготовката на лица за
осъществяване на ефективна управленческа дейност в отделните отрасли на
националното стопанство да става диференцирано по отрасли, подотрасли и видове на
производството или пък съобразно някакви други критерии?"
В отговор на един такъв изключително важен въпрос може да се ползва обобщението,
направено от авторски екип. В него се открива, че "основните функции на управление
като обективно необходими форми на проявление на въздействието характеризират
еднаквата същност на управлението на производството при различно съдържание"[3].
Между впрочем, ако се направи опит за проучване дали в страните, водещи по отношение на теоретическото разработване на отделни науки, научни дисциплини, единични
проблеми и съвкупности от такива има профилирани литературни източници за управление
диференцирано за предприятията на различните отрасли, ще се установи, че такива по
принцип няма за който и да е отрасъл на едно национално стопанство. Така е по принцип и
у нас, при това не случайно, а като закономерно следствие на положението в чуждестранните литературни пазари. Естествено, може да възникне въпросът "Защо е така?" Отговорът
може да бъде много обширен, но един кратък вариант на отговор следва по-долу.
Още през двадесетте години на XX век (т.е. още в периода на зараждане на
теорията на стопанското управление), въз основа на извършен сравнителен анализ на
процесите на управление в предприятия от различни отрасли, подотрасли и видове
производства Анри Файол стига до извода, че по отношение на управленчески принципи,
методи, форми, функции, дейности, а и задачи между тях почти не съществува различие.
По такъв начин той става и остава всепризнат основоположник на така наричаната
"универсална (универсалистична, административна) школа" в теорията на стопанското
управление. Школа, която поради рационализма на теоретическия уклон бързо печели
много привърженици — теоретици и практици, като понастоящем се ползва с най-голяма
популярност в сравнение с останалите формирали се и съществуващи няколко школи
(направления, уклони, течения) в теорията на стопанското управление.
Доколкото все пак между управлението като процес на отделните стопански
127

единици има известно различие, то се дължи на следните две обобщени причини.
В по-голямата си част различията обикновено са предизвикани от субективния
фактор, т.е. от хората, които осъществяват цялостния комплексен управленчески процес
по отношение на съответното стопанско предприятие. Нещо повече, при различни по персонален състав управленчески и най-вече ръководни екипи, управлението дори на една и
съща стопанска единица в общия случай ще е различно. Фактът, че появата на една или
друга (по естество и размер) разлика в случай на различни управленчески екипи може да
има място при едновременно съхраняване на естеството и характера на отраслите, подотраслите и конкретновидовите белези на материалните производствено-технологични
процеси и още по-общо казано, на всестранната дейност на съответната стопанска
единица, идва да покаже, че управленческият процес като практика в едно предприятие
може да се отличава от този на едно или друго предприятие. Но това различие се предизвиква преди всичко от характеристиката на конкретния управленчески екип, а не произтича главно от особеностите на отрасъла или подотрасъла, към който стопанската
институция, съобразно вида на производствено-технологичните си процеси, се отнася.
Отново още Анри Файол отбелязва, че въпреки твърде голямото подобие в
съдържанието на управлението на стопански формирования от различни отрасли, все пак
не е налице пълна идентичност (еднаквост). Доколкото обаче има известно различие, то
произтича от материалните производствено-технологични процеси, осъществявани в
едно или друго предприятие. Последните, макар и в общия случай незначително,
неминуемо оказват влияние върху управлението на предприятието като процес и най-вече,
върху необходимите за прилагане управленчески методи и семантичния състав на
набираната, обработваната и ползваната при осъществяване на управлението
информация.
Това влияние е по-голямо за онази част от цялостния комплексен управленчески
процес на стопанската институция, която се осъществява на най-ниското в йерархично
отношение управленческо ниво. И намалява прогресивно на всяко по-високо управленческо
ниво, като при повече от две, особено пък три управленчески равнища обикновено спада до
нула. Иначе казано, силата на влиянието намалява с увеличаването на
"отдалечеността" на управленческото равнище от нивото на осъществяване на
материалните производствени процеси.
С всяко по-високо в йерархията равнище управлението придобива все повече
характер на управляване на хора и процесите, протичащи между тях (наричани
"социални) като "губи " постепенно елемента си на управляване на материално-енергийни
процеси. Между впрочем, евентуалните различия в информационно-семантичната база на
управлението намаляват до изчезване с всяко негово следващо по-високо йерархично
равнище, тъй като показателите се глобализират (обобщават, синтезират) и
преминават в преобладаваща си част в стойностно изражение обстоятелство, което
обезличава различията им произтичащи от разликата в естеството на материалноенергийните производствени процеси.
Във връзка с третирането на известни обективни (субективните не са свързани с
теорията, а по-скоро с нейното несъблюдаване в практиката) различия в управлението на
предприятията, задължително следва да се подчертае, че те произтичат не от разликите
между отделни отрасли, а между конкретните видове стопански дейности, респективно материално-енергийни производствено-технологични процеси. Поради това такива има
дори в самите отделни отрасли. Например в отрасъла "Туризъм" известно различие е налице
между управлението на стопанската единица за подслон и стопанска единица за хранене.
Това също е причина за невъзможност обективно да се диференцира управлението като
теория по отделни отрасли.
След като премине пълен курс по магистърска програма за професионален
ръководител, абсолвентът може да придобие известна специализация, при това по два
начина - или чрез завършване на неколкомесечна следдипломна специализация, или пък
след например годишно стажуване (по подобие на юристите, а и на лекарите) и явяване на
изпит пред легитимна комисия (която може да бъде постоянно действащ орган към
отраслови министерства, федерация на работодателите или Министерството на
образованието) за получаване на "специалност" по отрасъл и/или функция на управлението.
128

Но "истинска" специализация - тригодишна по подобие на тази за получаване на
специалност в хуманната медицина - следва да се осъществява за сдобиване на правоспособност за професионален ръководител в относително обособени дейности. Така напри-мер
в стопанските институции би следвало да се извършва специализация в областта на управлението например на производството, кадрите, логистиката, поддръжката и ремонтите и т.н.
Щрихираният в най-общи линии начин на подготовка е целесъобразно да се отнася
най-вече до заемане на ръководни постове от определен "клас" нагоре. Така нареченият
клас (категория, ранг) може да се определи (всеки път за продължителен период от време)
въз основа на два критерия - йерархичен ранг на ръководните длъжности от една страна и от
друга, размер на стопанската институция (микро, малко, средно, голямо предприятие).
Такъв класификатор на ръководните длъжности би могъл да бъде разработен по подобие на
този на професиите и подобно на регламентацията на минималните осигурителни вноски би
могло да се определят допустимо минимални трудови възнаграждения за отделните
ключови ръководни длъжности.
Качеството на подготвяните абсолвенти за обществена реализация безспорно зависи
от качеството на образователния процес. Последното се формира от няколко фактора: качеството на предмета на труд, т.е. на личността на обучаваните, качеството на труда на обучаващите, обусловено преди всичко (но не само) от качеството на личността на преподавателите, качеството на технологията за образоване, т.е. на учебните планове, учебните
програми, учебната техника (учебно-техническите средства) и не на последно място, от степента на мотивираност както на преподавателските кадри, така и още повече на студентите.
Въпросът за качеството на самата подготовка е твърде обширен (поради големия
брой включващи се тук елементи), много труден (поради сложните зависимости както
между самите елементи, така и между тях и други - външни фактори), но и изключително
важен. Вниманието, заслужаващо да му се предназначи, е много по-голямо от това, което
тук (по няколко причини) на него се отделя.
Едно от решаващите неща, за да могат студентите да бъдат стимулирани и съответно
да се преследва формиране у тях на мотивираност за сдобиване не просто на хартийка,
наричана "диплома", а на съответните знания, е създаването от страна на учебното
заведение (което и да е то) на "КОНВЕРТИРУЕМОСТ" (в световни рамки) на
ПРЕПОДАВАНИТЕ и особено на УСВОЕНИТЕ от неговите АБСОЛВЕНТИ ЗНАНИЯ.
Разбираемо е, че от дадено учебно заведение в твърде ниска степен (поне засега) зависи
издаваните от него дипломи да са "КОНВЕРТИРУЕМИ", т.е. да се признават в други
страни. Но не така стоят нещата с това ЗНАНИЯТА на НЕГОВИТЕ АБСОЛВЕНТИ да са
ТАКИВА. Така че дори ако трябва неговите абсолвенти да полагат отново изпити в други
страни, където дипломите им не се признават, те да не изпитват трудности при успешното
им вземане. Създаването на съответен имидж, че даденото висше учебно заведение
подготвя такива абсолвенти, които УСПЕШНО и ЛЕСНО се справят с повторното
издържане на съответните изпити при излизането им на работа в други страни, ЩЕ
НАСОЧИ КЪМ НЕГО ДРУГИ ПО КАЧЕСТВО КАНДИДАТ-СТУДЕНТИ И
СЛЕДОВАТЕЛНО ДРУГА ПО СТЕПЕН ЩЕ БЪДЕ ТЯХНАТА МОТИВИРАНОСТ ЗА
УСВОЯВАНЕ НА ПРЕПОДАВАНИТЕ И ИЗИСКУЕМИТЕ СЕ ЗНАНИЯ.
По въпроса за стратегията за преподаване, изискване, стимулиране и оценяване на
знаенето и моженето с положителност могат да се откроят много неща, но тук се засяга
само следното. Според мотивационната теория за очакването на Вруум, студентите следва
да бъдат наясно (това за всеки учебен предмет съобразно неговата специфика, може да
налага създаване и прилагане на повече или по-малко различни системи) кое от тяхното
поведение в учебния аудиторен и извънаудиторен процес по някакъв начин се установява и
градуира при оценяване. ОСНОВНАТА ЦЕЛ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИСТИНСКО
УСВОЯВАНЕ НА СЪВРЕМЕННИ И ДОСТАТЪЧНИ ПО ОБЕМ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ. Тя
обаче СЛЕДВА ДА ВКЛЮЧВА НЯКОЛКО ПОДЦЕЛИ:
1. Своевременно, следователно текущо и постоянно, през целия семестър (евентуално, учебна година) усвояване на необходимото по съответния учебен предмет. Защото
бързото, преди изпита усвояване, според ПСИХОЛОГИЯТА, обуславя ОЩЕ ПО-БЪРЗО
ЗАБРАВЯНЕ. Знанията следва постепенно да се натрупват и винаги, когато е възможно, да
се изисква да се знаят. Например, по учебната дисциплина "Търговско (стопанско) право" се
129

учи (защото в българския Търговски закон е така), че ФИРМА - това е деловото наименование на субекта на стопанска дейност (а не самият субект) - било едноличен търговец,
търговско дружество или обединение на търговски дружества (консорциум, холдинг). След
това, например по учебния предмет "Икономика на предприятие" не може на студента да му
се говори или да му бъде позволено "безнаказано" да бръщолеви за икономика или
технологии на фирмата, тъй като тя - "фирмата", като наименование на субекта на стопанска
дейност, не може да има нито икономика, нито технологии. За това обаче е необходимо
твърде широка култура на всеки един преподавател относно коя учебна дисциплина е
"първоизточник” на съответните термини и да "козирува" на тях, а не да се влачи по
течението на "УЛИЦАТА" (т.е. да подражава на хора които с оглед на своите професии не
са длъжни да знаят коя дума е термин и какво точно тя като такъв означава, в това число на
журналистите, депутатите, министрите и т.н.), особено пък що се отнася до учебните
дисциплини, които спрямо тази, в която той е специалист, се явяват основополагащи или
най-малкото "първични".
2. Предоставяне на студента литературни източници с малко или много
различаващи се постановки по едни и същи въпроси и взискване (чрез система на текущо
оценяване) запознаване с тях, така че учащият да може след това САМ да направи
правилния избор към чие гледище да се придържа;
3. Прилагане на дидактически материали включващи всички известни досега
дидактически форми за активиране - както тестове и инциденти, така и казуси, игри на
роли, ситуации за приложна евристика, делови игри (с или без компютърни продукти).
Относно тестовете, необходимо е да се изтъкне, че те следва да се ползват САМО КАТО
ЕДНА (НО НЕ И КАТО ЕДИНСТВЕНА) ФОРМА ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА АКТИВНОСТ НА ОБУЧАВАНИТЕ (и проверка на техните знания), при това ЧЕСТО НЕ НАЙПОЛЕЗНА. В допълнение тестове, чиито отговори са дихотомни, а и трихотомни и като
"да" , "не" или "правилно", "неправилно", или пък "вярно", "невярно", "зависи", от гледна
точка на истинската сложност на действителността и знанията за нея, от гледна точка на
статистиката и на логиката като наука, изобщо не само са безполезни, НО И ВРЕДНИ, тъй
като "учат" на "шаблонизъм" (на щампи). Студентът следва да избира НЕ САМО И
ИЗОБЩО ВЕРЕН ОТГОВОР, НО И НАЙ-ПЪЛНИЯ ИЗМЕЖДУ ВЕРНИТЕ (което значи, че
сред приведените отговори може да има няколко верни). Освен това той ЗАДЪЛЖИТЕЛНО следва да доказва с възможно най-малък брой стъпки, изхождайки от очевидното (аксиомата) и базовото специално познание, правилността на СВОЯ избран отговор.
4. Системата на оценяване да се регламентира и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се ПРИЛАГА (независимо от трудоемкостта) от всеки един преподавател по всеки един учебен
предмет. Авторът си спомня за висшето учебно заведение, в което е учил навремето, че по
някой учебни дисциплини (и така трябва да бъде с всяка) студентът не можеше да получи
подпис за заверка на семестъра, ако той ежемесечно - три пъти в продължение на един семестър - не се яви в часовете за консултация при съответния водещ упражненията индивидуално да "докаже" със знанията си, че текущо е усвоил поредната "порция" от такива. Наред с други евентуални доводи за текущо усвояване - оценяване на контролни работи, домашни работи, курсови работи и т.н. - абсолютно задължително за семестриална "заверка"
бива ежемесечната "заверка" на усвоеното от студента през съответния месец от семестъра;
5. Обективизиране на оценките на семестриалните изпити:
- при писмените - чрез "рецензиране"от двама други преподаватели,
освен преподаващия на студента (това се прави в някои учебни заведения,
например на Англия, като единият от тях е от друго учебно заведение;
- при устния - изпитът да се полага и оценява от комисия, в която освен водещия
лекционните занятия и упражненията (в случаите, когато един води лекциите, а друг
упражненията) да участват още двама преподаватели-специалисти по същата материя - по
възможност поне единият от тях да е работещ в друго учебно заведение.
Между впрочем АБСУРДНО Е изпитът, по който и да е учебен предмет задължително да бъде в писмена форма. Най-малкото нелепо би било, например по учебния
предмет "Организация и техники на преговорите", усвоеното от студента да се проверява
чрез писмено излагане. Даже и поради това, че необходимите умения, дори и да са усвоени
от студента, в писмена форма е невъзможно да бъдат проявени. Освен това са-мото наличие
130

на две страни - екзаменираща и екзаминирана ВЕЧЕ ОЗНАЧАВА, че е на-лице своебразна
СИТУАЦИЯ НА ПРЕГОВАРЯНЕ, т.е. всяка е в положение на легитимно отстояване на
своето - студентът на своето ЗНАНИЕ и МОЖЕНЕ, а екзаминаторът - на установените
пропуски и неточности в ЗНАНИЕТО и МОЖЕНЕТО на студента.
6. Пак по време на обучението у студентите следва да се "култивира" способност за
конкуриране (с други себеподобни, разбира се от същата специалност). Навярно има и
други начини, но един изпитан в редица учебни заведения на Средна Европа и Скандинавия
( ИЗПИТАН И ОТ МЕН КАТО СТУДЕНТ, И КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ) се изразява в
"своебразния" начин за провеждане на устни семестриални изпити.
В частност, изпитването следва да се заплаща добре на екзаминаторите, за да влагат
необходимото време, внимание и желание за обективизиране на оценките. На студентите
следва да се ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ЯВЯВАТ НЕОГРАНИЧЕН БРОЙ
ПЪТИ, КАТО ЗА ВСЯКО ЯВЯВАНЕ СЛЕД ВТОРОТО СЛЕДВА ДА ПЛАЩАТ НА
УЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, А ТО НА СЪОТВЕТНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ.
7.Накрая би могло да се изтъкне и това. След първата учебна година, през която
освен място в общежитието по "социални" причини се отпуска и стипендия на същото
основание, социални стимули от този род следва да се дават САМО ЗА СЪОТВЕТНИ
РЕЗУЛТАТИ ПОСТИГНАТИ В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС.
Авторът си дава сметка, че споменатото особено в някои от точките е изключително
трудно осъществимо от гледна точка на сегашната НАЛОЖИЛА СЕ до закостенялост
практика. Но ако едно учебно заведение иска да си извоюва имидж, че знанията и уменията
на неговите студенти отговарят на дипломната оценка, респективно на предметните оценки
от студентската книжка - НЕЩО КОЕТО Е ПОВЕЧЕ ОТ НЕОБХОДИМО ЗА УСПЕШНО
ПРЕСЛЕДВАНЕ НА "КОНВЕРТИРУЕМОСТ" НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА
НЕГОВИТЕ АБСОЛВЕНТИ, просто други варианти, водещи до целта, едва ли има.
През време на обучението следва да се осъществяват реални практики в реални
институции, а завършекът на образованието е целесъобразно да бъде предшестван от
няколко месечен (от б до 12 по подобие например на учещите право) стаж като
асистенти към изявени функционални и най-вече линейни ръководители, от по-високите
йерархични нива в управленческите пирамиди на организационно-управленческите
структури ръководители, които могат да служат за пример. А тъй като понастоящем и
в близко бъдеще в България едва ли ще са налице такива, то редно е поне за най-изявените
завършващи обучението си студенти да се даде възможност за стажуване в чужбина.
Въпросът за каквито и да било практики и още повече стажове в "новото време"
приема облика на все по-труден за решаване в конкретните случаи проблем. Поради това
един от подходите, който следва да се възприеме да прилагане, е подобен на приетия и
ползван вече за насърчаване на работодателите с оглед ангажиране на работа на млади
хора и инвалиди чрез поемане от държавата на известна част от разходите на
институциите по поддържане на този род работна сила (нормативна уредба предвижда
финансиране на част от работната заплата и/или от общественото осигуряване на
такива лица да се извършва от бюджетни целеви фондове).
Авторът си дава сметка, че в една статия няма възможност да се засегнат множество
от други налични критични точки в образоването на ръководни кадри в България и да се
представят други, иначе изкристализирали у автора идеи за по-обхватно подобрение на
учебния процес в нашите висши учебни заведения, най-вече по специалностите "Стопанско
управление" и "Индустриален мениджмънт". Но се изразява надежда, че представените тук
щрихи могат, ако не за друго, да послужат за заостряне на вниманието към един с
първостепенна значимост фактор за просперитета на българската стопанска практика.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
[1] Ангелов Ан., Основи на управлението, София, "Тракия-М" ,1998, с.23.
[2] Glinski B., Zasrzadzanie w gospodarce socjalistycznej. Warszawa, PWE, 1985, s. 17.
[3] Димитров Д. и колектив, Основни проблеми на управлението на
съвременното производство, София, ВИИ "Карл Маркс", 1975, с.77.
[4] Паунов М., За Харвардското бизнес-училище е важно какво имаш в главата си, а
не в банката. В. “Труд", 1993, 14 август.
131

[5] Тапиите за висше са кухи. В. "24 часа", 2000, 16 май.

ИКОНОМИКА, ТУРИЗЪМ И АГРОБИЗНЕС

ВТОРИЧНИ РАЗХОДИ И ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ ОТ ТУРИЗМА
ст. ас. д-р Станислав Иванов
Международен Колеж – Албена, гр. Добрич
SECONDARY COSTS AND MISSED BENEFITS OF TOURISM
senior assistant Stanislav Ivanov, Ph. D.
ABSTRACT: The paper presents a theoretical analysis of the secondary costs and missed
benefits of tourism, as well as the possibilities for their measurement. The measurement of the
secondary costs is discussed for separable and inseparable resources/public goods. We prove
that the missed benefits of tourism cannot be measured. The methodology is applied to the
region of Varna and Bulgaria for the period 1998-2001. The results are compared with the same
statistics for the Balearics and Spain. The conclusion is that the secondary costs of tourism
development in Bulgaria are lower than in Spain.

46

Качество
на живот

Фискални
разходи

Функционирането на пазарната икономика е съпътствано от редица недостатъци на
пазара, които водят до т.нар. “външни ефекти”46. Те се изразяват в замърсяване на околната среда, социално неравенство,
престъпност, шум, задръствания по
Външни
ОБЩЕСТВЕНИ РАЗХОДИ
ефекти на
пътищата и други, тълкувани като
пазарната
вторични загуби за обществото.
Некомпенсирани
Компенсир
икономика
Подобни ефекти се пораждат от
ани
всеки един отрасъл на националната икономика, включително и
Частни разходи
Вторични загуби
туризма, но обикновено измерването им бива пренебрегвано47. Настоящият доклад има за цел да
Пропуснати ползи
Вторични азходи
представи стуктурата на вторичните загуби в контекста на туризма и
възможностите за тяхното измерване в парично изражение. Това
предполага първо те да бъдат точСхема 1. Структура на обществените разходи

Samuelson, P, W. Nordhaus (1989) – “Economics: Microeconomics”, 13th Edition, McGraw-Hill
Book Company, New York, стр. 424-429; Bull, A. (1995) – “The economics of travel and tourism”,
Longman, Australia; Clarke, H. R., Y-K Ng (1993) – “Tourism, economic welfare and efficient pricing”,
Annals of Tourism Research, Vol. 20, №4/1993, pp. 613-832
47
Stynes, D. (1997) – “Economic impacts of tourism: a handbook for tourism professionals”, National
Laboratory for Tourism and e-Commerce, University of Illinois at Urbana-Champaign,
http://www.tourism.uiuc.edu/itn/etools/eguides/econimpacts.pdf (accessed 02.05.2003), стр. 15

132

но идентифицирани (вж. Схема 1).
Общата сума на разходите, породени от стопанската дейност, които обществото
прави се наричат обществени разходи. Част от тях бива компенсирана от насрещни
приходи, които се използват за покриването им. Това са частни разходи, включващи
всички разходи по повод създаването на продукта на дадения отрасъл, компенсирани с
приходи от купувачите, независимо дали разходите са извършени от държавата,
националните предприятия или местните домакинства, доколкото последните две групи
лица в крайна сметка поемат тежестите на държавните разходи посредством данъчното
облагане. В по-конкретен план частни разходи са всички счетоводни разходи на
предприятията. Друга част от обществените разходи за дадена стопанска дейност са
некомпенсирани от съответни приходи – наричат се вторични загуби, породени от
несъвършенството на пазарната система48.
Вторичните макроикономически загуби произтичат от неикономическите
(социални и екологични) отрицателни последствия от развитието на туризма. В
зависимост от начина на проявлението им биват вторични разходи и пропуснати ползи.
1. Вторични разходи
Вторичните разходи са паричен израз на макроикономическите разходи, породени
от неикономическите влияния на туризма. Те се обозначават като такива, защото
пораждат разходи на обществото за тяхното преодоляване. Паричното им изражение
обаче не означава, че те имат аналогична на обикновените счетоводни разходи форма и се
заплащат като тях. Напротив, паричният еквивалент се използва с оглед постигане на
съпоставимост с останалите макроикономически въздействия на туризма. Самият платец
на вторичните разходи, както и начина на плащането им са коренно различни от
счетоводните разходи.
Според направлението и формата им вторичните разходи са49:
1.1. Преки – непосредствено следствие от развитието на туризма: 
Транспортни – повишаването на пътникопотока по време на туристическия сезон
в дестинацията поражда задръствания, пътнотранспортни произшествия, затруднения в
придвижването на местното население, както и разходи на частните фирми, населението,
държавата и местните власти за изграждане на нова и усъвършенстване на
съществуващата транспортна инфраструктура, контрол върху пътникопотока,
разширяване на обществения транспорт, полиция, съдебни разходи, повишена
консумация на гориво, загуба на работно време и други; 
Екологични – строителството и екплоатацията на туристическа супер – и инфраструктура с цел валоризацията на туристическите ресурси води до замърсяване на околната среда, пожари, разрушаване на пейзажа, увреждане на биоразнообразието и поражда
необходимост от разходи за опазване на околната среда и преодоляване на вредното
въздействие на туризма върху нея: пречистване, охрана, законодателни промени; 
Антисоциални явления – развитието на туризма стимулира престъпността под
формата на кражби, пренасяне на наркотици, контрабанда, тероризъм, а силната
експозиция на местните жители към културата на туристите води до демонстративен
ефект и акултуризация на общността-домакин – пораждат се разходи по поддържането на
реда в туристическото място, правна защита; 
Разпространение на болести – благоприятства се от териториалната и времева
концентрация на хора в туристическото място – разходи за поддържане на медицински
заведения, ваксинации, лекарства, изплащане на обезщетения, неявяване на работа;
48

Frechtling, D. C. (1994) – “Assessing the economic impacts of travel and tourism: measuring
economic costs” in Ritchie, J.R.B., Goeldner, C.R. (ed.) – “Travel, tourism and hospitality research. A
handbook for managers and researchers”, John Wiley and Sons, NY, 1994, стр. 393-394
49
Frechtling, D. C. (1994) – цит. съч., стр. 395

133 

Увреждане на туристическите ресурси, поради прекомерното им използване –
разходи по консервация, поддръжка и възстановяване на ресурса, строителство на музеи,
охрана, правна защита; 
Ограничен достъп на местните жители до туристически и природни ресурси с
цел да бъде гарантирано потреблението им от посетители50 и други.
1.2. Косвени – туризмът съдейства непряко за възникването им: 
Транспортни 
Екологични 
Антисоциални явления 
Ниско образование – в туристическите фирми се създават работни места за хора с
ниско образование и служителите не се мотивират да повишават квалификацията си. 
Преразпределителни ефекти в доходите, разходите, ползите и загубите от
туризма 
Бездомност и др.
Видно е, че в същността си направленията на вторичните разходи следват
направленията на отрицателните екологични и социални последици от развитието на
туризма, които трудно могат да бъдат оценени в парично изражение51. Това показва
взаимната обвързаност и зависимост между отделните въздействия на туризма, както и
необходимостта от изследване на явлението в неговата комплексност и многообразие:
социалните и екологични негативи от туризма се трансформират в разходи на определени
лица за тяхното преодоляване.
Местното население може да реши да прехвърли разходите по преодоляването на
отрицателните социални и екологични влияния на туризма върху посетителите като
включи в цената на ползването на туристическия ресурс необходимите разходи по
възстановяването му, въведе входна такса за паркове, музеи, ограничи броя на
посетителите в защитени територии, определи по-висока цена на комуналните услуги за
предприятията обслужващи посетители и т.н. В този случай вторичните разходи се
трансформират в частни такива, понеже вече са компенсирани от насрещни приходи.
Следователно, посетителите не могат да бъдат платец на вторичните разходи.
Платец на вторичните разходи може да е:
А/ Обществото – местното население решава то да поеме тежестта на вторичните
разходи като:
-Повиши данъчното облагане и използва генерираните в бюджета на държавата
и/или общината парични средства за покриване на разходите52;
-Не предприема действия по преодоляване на отрицателните въздействия на
туризма, а приема по-ниско качество на живот в туристическото място, изразяващо се в
замърсена околна среда, транспортни проблеми, престъпност, болести и др.
Б/ Държавата и местните власти са платци на вторичните разходи в краткосрочен
план (чрез фискалните разходи), ако те финансират дейностите по преодоляването им без
да увеличават данъчното бреме и без да намаляват разходите по други пера на бюджета,
т.е. използват бюджетни излишъци или заемни средства. Ако данъците се повишат или се
ограничат парите по други пера в държавния/общински бюджет това се отразява на
качеството на живот на местните жители – те поемат тежестта на вторичните разходи.
В дългосрочен план платец на вторичните разходи е винаги обществото.
Изразените по-горе теоретични позиции за платец на вторичните разходи се
50
вж. също Poirier, R. A. (1995) – “Tourism and development in Tunisia”, Annals of Tourism
Research, Vol. 22, №1/1995, стр. 168
51
Lindberg, K., J. Enriquez, K. Sproule (1996) – “Ecotourism questioned: case studies from Belize”,
Annals of Tourism Research, Vol. 23, №3/1996, стр. 548
52
Clarke, H. R., Y-K Ng (1993) – цит. съч.

134

разминават с мнението Дъглъс Фрехтлинг. Авторът посочва, че вторичните разходи могат
да се поемат от посетителите или местното население53. Държавата се намесва от една
страна като преразпределител на средства, генерирани от посочените две групи лица, а от
друга – като субект, заплащащ вторичните разходи. Същият автор дава определението, че
вторичните разходи са разходи, некомпенсирани от съответни приход. Но въвеждането на
такси за ползване на ресурсите, които влизат като приход на държавния или общински
бюджет означава, че разходите, породени от посетителите се компенсират от приходи от
самите тях. Следователно, когато тежестта по преодоляването на отрицателните социални
и екологични последствия от туризма се прехвърли върху посетителите по описан по-горе
начин не може да се говори за некомпенсирани (вторични) разходи. Също така, държавата
може да бъде платец на вторичните разходи само в краткосрочен план, понеже заемите в
крайна сметка трябва да се върнат с пари от бюджета, формиран с приходи от местното
население.
Измерването на вторичните разходи от развитието на туризма се изразява в
определяне на величината им в парично изражение. Съществуват теоретично две
ситуации, които обуславят и два варианта на измерване: 
Ако може да бъде определен точно делът на посетителите и туристическите
предприятия в потреблението на даден ресурс или публично благо (вода, електроенергия,
туристически ресурс, транспортна инфраструктура и други), то вторичните разходи са
равни на абсолютната сума на дела на туризма в общите разходи по възстановяване на
ресурса, преодоляване на транспортните проблеми и т.н., и на тази част от обществената
загуба, която се поема от обществото под формата на по-ниско качество на живота.
Следователно, ако ct;R е дела на туризма в потреблението на даден ресурс, CF;R – сумата на
действително извършените разходи по възстановяване на ресурса (предоставяне на
публичното благо), CN;R – величината на необходимите (оптимални) разходи за
възстановяване на ресурса (предоставяне на публичното благо), то вторичните разходи,
породени от туризма спрямо дадения ресурс/благо ICt;R са:
(1) ICt ; R = ct ; R .C N ; R
(2) ICt ; R

= ct ; R .C F ; R + ct ; R . C N ; R − C F ; R

Общата величина на вторичните разходи ICt;R е

ct ; R .C N ; R . Тя се разделя на две

части: разходи по възстановяване и опазване на ресурса
на живота

ct ; R .C F ; R и понижено качество

ct ; R . C N ; R − CF ; R , породено от невъзстановената част от ресурса.

Измерването на пониженото качество на живота предполага да се определят
необходимите разходи по възстановяване на ресурса и да се съпоставят с действително
извършените. Ако необходимите са по-големи от действителните разходи и ресурсът не е
възстановен в първоначалното му състояние, качеството на живот и благосъстоянието на
местното население е понижено. Ако действителните разходи са по-високи от
необходимите, то обществото също губи, понеже целта по възстановяване на ресурса
(предоставяне на публичното благо) е постигната с цената на по-големи разходи от
оптималните. Трудностите в случая се свеждат до определянето на необходимите разходи
– по експертна оценка, изготвяне на нормативи за количество и качество на
ресурса/публичното благо, симулационни модели и др. 
Ако не може да бъде определен точно делът на посетителите в потреблението на
ресурса/публичното благо (полиция, почистване и поддържане на улиците, парковете и

53

Frechtling, D. C. (1994) – цит. съч., стр. 394

135

общите площи в курортите от селищен тип), то се измерва делът им в средната численост
на населението в туристическото място54:

VD + ( RP.365) +
(3)

ADC =

365

CP. AWD
3
,

където: ADC – средна численост на населението в туристическото място; VD – общ
годишен брой туристодни (брой посетители умножен по средния престой в
туристическото място в дни); RP – средногодишна численост на местното население; CP –
среднодневен брой пътуващи работници и служители от други населени места; AWD –
среден брой работни дни в годината.
Среднодневният брой пътуващи работници и служители от други населени места
CP се дели на 3, понеже се счита, че присъстват в туристическото място само през
работно време – 8 часа, което е ⅓ от денонощието.
Делът на посетителите в потреблението на ресурса/публичното благо ct;R ще бъде:
(4)

ct ; R =

VD
.
365. ADC

Величината и структурата на вторичните разходи са аналогични на изложените във
формули (1) и (2).
Линдберг и Джонсън55 прилагат извадково изследване на домакинствата, за да
получат количествена оценка на сумата, която те са готови да заплатят за отстраняване на
(част от) социалните и екологични негативи на туризма (в конкретното изследване –
намаляване на задръстванията по магистрала с 25% или 50%). Тя се приема за ориентир
на величината на вторичните разходи от туризма.
2. Пропуснати ползи
Въпросът за пропуснатите ползи от развитието на туризма е слабо разглеждан в
теоретичната и емпирична литература. Под пропуснати ползи разбираме разликата
между нетните ползи от развитието на туризма и нетните ползи от насочването на
оскъдните ресурси към друга стопанска дейност. Нетните ползи са разликата между
ползите и загубите от развитието на даден отрасъл в парично изражение. Следователно се
отчитат не само чисто икономическите последици, но и социалните и екологични такива.
Прави се баланс между тях и се сравняват резултатите от алтернативно икономическо
развитие. Точно тук се крие трудността в измерването: не всички ефекти могат да бъдат
измерени количествено, още по-малка част от тях може да бъде остойностена, особено
когато се отнася не за действителни, а за предполагаеми последици от развитието на
даден отрасъл. Затова пропуснатите ползи обикновено се споменават /като често се
смесват с други макроикономически загуби като изтичане на национален доход56/ без да
се измерват – последното е невъзможно. Дори и при използването на симулационни
модели не може да се определи точно как би се развило обществото, ако вместо за
туризъм използваше оскъдните си ресурси за други цели.
3. Вторични разходи от развитието на туризма в България
В предходния теоретичен анализ показахме, че измерването на вторичните разходи
зависи от това, дали делът на туризма в потреблението на съответното благо/ресурс може
да бъде точно определен. В Таблица 1 са представени резултатите от измерване на
54

Frechtling, D. C. (1994) – цит. съч., стр. 397-398
Lindberg, K., R. Johnson (1997) – “The economic values of tourism’s social impacts”, Annals of
Tourism Research, Vol. 24, №1/1997, pp. 90-116
56
вж. например Timothy, D., R. Butler (1995) – “Cross-border shopping: a North American
perspective”, Annals of Tourism Research, Vol. 22, №1/1995, стр. 25
55

136

България

Варненска област

потреблението на неделими публични блага (противопожарна охрана, сигурност,
поддържане на уличната мрежа и парковете и др.) от страна посетителите във Варненска
област и България като цяло за периода 1998-2001 г., изчислени чрез формули (3) и (4)57.
Таблица 1. Измерване влиянието на туризма върху потреблението на неделими
публични блага в България и Варненска област по данни за периода 1998-2001 г.
Показател
1998
1999
2000
2001
Средногодишна численост на местното
445918 442844 438044 448349
население (души) – RP
Средногодишна численост на населението
450861 447486 443582 455205
(души) – ADC
Дял на посетителите в потреблението на
1,10%
1,04% 1,25%
1,51%
ресурса/публичното благо – ct;R
Средногодишна численост на местното
8256800 8210600 8170200 7913300
население (души) – RP
Средногодишна численост на населението
8280457 8231147 8193636 7939011
(души) – ADC
Дял на посетителите в потреблението на
0,29%
0,25% 0,29%
0,32%
ресурса/публичното благо – ct;R
Резултатите покават, че едва 0,32% (през 2001 г.) от обществените разходи за
посочените услуги са свързани с присъствието на посетители в България. За Варненска
област, поради туристическата ù специализация стойностите са по-високи, но все още
твърде ниски – 1,51% през 2001 г., въпреки тенденцията за повишение на този дял58. За
сравнение, в Испания през 2001 г. делът на посетителите в потреблението на публични
блага, изчислен с формули (3) и (4) е 1,5%, а за Балеарските острови – 13% и надвишава
многократно дела в България.
Посочените стойности не отчитат обстоятелството, че потреблението на част от
неделимите публични блага може точно да бъде идентифицирано като свързано с туризма
– например: противопожарната и полицейска охрана на курортите от извънградски тип
(като “Златни пясъци”, “Албена”, “Слънчев бряг”, “Пампорово”, “Боровец”), поради
което следва да ги възприемаме като минимални.
За измерване на вторичните разходи, свързани с другата част от публичните блага и
ресурси, при които делът на туризма в потреблението им може да се определи точно
(плажна ивица, ски писта и др.) трябва да знаем какви са необходимите и действително
извършените разходи по предоставяне на благото/възстановяване на ресурса /вж.
формули (3) и (4)/, което зависи от конкретния ресурс/благо. Затова не можем да изведем
обобщаваща оценка за страната като цяло. Считаме, обаче, че действителните разходи са
по-ниски от необходимите, а разликата се поема от обществото като понижено
качество на живот. Основание ни дават лични авторови наблюдения на замърсяването
на туристическите ресурси (плажове, води, манастири), строителството на заведения за
настаняване, хранене и развлечение върху самите ресурси и надхвърлянето на носещия им
капацитет (“Златни пясъци”, “Слънчев бряг”), задръстванията в туристическите места по
време на активния туристически сезон и т.н.

57
Пренебрегнати са ежедневнопътуващите до работно място във Варненска област лица с
постоянно местожителство извън нея, тъй като считаме, че техният брой е незначителен – б.а.
58
При отчитане на ежедневнопътуващите до работно място във Варненска област лица с
постоянно местожителство извън нея делът на посетителите в потреблението на
ресурса/публичното благо ще е още по-нисък – б.а.

137

ПРИМЕРЕН МОДЕЛ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СОЦИАЛНИЯ
МАРКЕТИНГ ВЪРХУ КОРПОРАТИВНИЯ ИМИДЖ
Ст. ас. докторант Ирена Йорданова,
Международен колеж Албена гр .Добрич
EXEMPLARY MODEL OF THE IMPACT OF SOCIETAL
MARKETING ON CORPORATE IMAGE
ABSTRACT: Societal marketing is an area of increasing interest to marketers. However,
research in this area is scarce. Particularly investigating questions with respect to the impact of
societal marketing on consumer attitudes to corporate image, product image, and purchase
intention and brand choice. This paper attempts to fill this gap by developing a conceptual
model of the impact of societal marketing on consumer attitudes toward corporate image. The
model identifies three key constructs to influence consumer attitudes: corporate marketing
communications, social marketing program implementation and consumer demographics
characteristics including gender, age, educational level, income and marital status. Conclusions
provide a foundation for further empirical research.
Key words: societal marketing, corporate image, corporate societal responsibility
Докато някои компании разглеждат корпоративната социална отговорност като
инструмент, подчертаващ корпоративния имидж без осезаеми печалби, много
организации все повече реализират управление на социалните резултати от дейността си с
цел увеличаване на печалбите в интерес на акционерите си. В съвременните променящи
се и увеличаващи конкурентността си пазари корпоративната социална отговорност
представлява конкурентно предимство. Това особено проличава в потребителските
възприятия на корпоративната социална отговорност, която се представя като
въздействие върху потребителското отношение към компанията, особено когато е
обвързано с покупката. Корпоративната социална отговорност се отразява в практиката
чрез възприемане на социален маркетингов фокус.
Социалният маркетинг има положително въздействие върху потребителското
отношение и поведение. Наистина много компании отдават на социалния маркетинг
място като главен фактор за успех. Социалният маркетинг като бизнес философия може
да бъде изпълняван по различни начини, включващи решения относно средата, в която
работи компанията, схемите, по които се набират и обучават служителите и включването
на специфични социални причини или свързани с маркетинга.
Въпреки увеличаващата се поддръжка за реализиране на корпоративна социална
отговорност в бизнес средите, недостигът от изследвания все още съществува в тази
област, особено във връзка с корпоративния имидж. Целта на подобни изследвания е да се
разработи примерен модел за въздействие на социалните маркетингови програми върху
потребителското отношение към корпоративния имидж. Този модел може впоследствие
да бъде използван като основа за бъдещи по-подробни емпирични анализи.
Като основна цел на този доклад предложеният модел започва с дефиниране на
корпоративната социална отговорност и връзката ù със социалния маркетинг преди
прочуването на въздействието на социалния маркетинг върху корпоративния имидж.
Следващата ни стъпка е дефиниране на корпоративния имидж и различните модели за
създаване на корпоративния имидж.
На тази основа e предложен моделът от
въздействащи върху потребителското отношение към корпоративния имидж фактори.
138

1.Корпоративна социална отговорност и социален маркетинг: в
маркетинговата литература няма широко възприето определение на корпоративната
социална отговорност. Световният бизнес съвет за устойчиво развитие дефинира
корпоративната социална отговорност като “ отговорност на бизнеса, която съдейства за
поддържане на икономическо развитие, съвместно със служителите, техните семейства,
местните общeствености и обществото за усъвършенстване на качеството на живота” [2 –
2000 г.] От това определение следва, че корпоративната социална отговорност е
доброволно приемане от страна на компаниите на отговорности извън чисто
икономическите или правни отговорности.
Концепцията за социален маркетинг въвежда корпоративната социална отговорност
като маркетингова практика. “Социалният маркетинг обединява фокуса върху
потребителите и фокуса върху обществото” [1] /Ф.Котлър, 2003 г./ Потребителите
изразяват положително отношение към компания, която практикува социален маркетинг
и предпочитат да купуват продукти от такава компания. Този доклад ,макар и в малък
обем, обсъжда как и защо се осъществява тази взаимовръзка между социалния маркетинг
и потребителското отношение и разкрива условиято, които благоприятстват или
възпрепятстват развитието на тази връзка.
2.Корпоративен имидж: има много различни дефиниции в маркетинговата
литература. Понякога корпоративният имидж се разглежда като синоним на
корпоративна репутация или катонещо различно от корпоративанта репутация,но
взаимосвързано с нея. Част от това смесване на понятията при употребата на израза
“корпоративен имидж” се прави едновременно и от практиците, и от теоретиците до
такава степен, че корпоративният имидж и корторативната идентичност често се
използват като взаимозаменяеми понятия и неточно. Корпоративният имидж е чист
резултат от взаимодействието на вярванията, идеите, емоциите и впечатленията на
личността за компанията и това, което същестува в съзнанието му. Корпоративният
имидж е резултат от възприятията на потребителите за начина, по който компанията
представя себе си или обмислено от контролирани източници или случайно от
неконтролирани източници.
В маркетинговата литература съществуват различни модели за корпоративен
имидж, създадени през последните 30 години /като моделът на Кенеди-1977 г., на
Доулинг-1986 г., Абрат-1989 г., Маркуик и Фил-1997 г., Стюарт-1999 и Балмър и Грей2000 г./. Тези модели предлагат различни фактори, които въздействат за формирането на
корпоративния имидж.
Примерен модел за въздействието на социалния маркетинг върху потребителското
отношение към корпоративния имидж:
Корпоративни маркеспоред модела потребителското отнотингови комуникации:
шение към корпоративин я имидж е 
Първични
повлияно от три главни фактора: главно 
Вторични 
Третични
от
корпоративните
маркетингови
Отношение на
комуникации,
от
специфичните
Социална маркетингова
потребителите
възможности
на
социалните
програма:
към корпора Символи
маркетингови
програми,
които
тивния имидж 
Поведение
изпълнява дадена компания и от 
Комуникации
демографските
характеристики
на
потребителите.
Демографски
характеристики:
Корпоративните
маркетингови 
Пол
комуникации
се
отнасят
към 
Възраст
цялостните
комуникации
на 
Ниво на образование
компанията,
насочени
към 
Ниво на доходи 

Семеен статус

139

потребителите като специални, свързани със социалните маркетингови програми.
Принципно съществуват три типа корпоративни маркетингови комуникации: първични,
вторични и третични. Първичните комуникации се отнасят до директните комуникации
към или с конкретен потребител или са инициирани от потребителя, като включват
директно взаимодействие със служител на компанията, присъствие на корпоративни
семинари или събития и посещения на уебсайта на компанията. Вторичните комуникации
се определят като система за визуална идентификация и формални корпоративни
комуникации, например чрез реклама, ПР дейности, графичен дизайн и промоции на
продажби. Типични вторични комуникации са масовите комуникации /с помощта на
масмедиите/. Третичните комуникации се отнасят до предаването “от уста на уста” /устна
комуникация/ и тълкуване на медийните комуникации, затова се определя като трета част
от комуникациите. Някои изследователи поддържат тезата, че е определяща ролята на
корпоративните маркетингови комуникации във формирането на корпоративния имидж /
Стюарт, 1998, Маруик и Фил, 1997, Корнелисен, 2000, Балмър и Грей, 2000/. Тези
твърдения представляват следните тези:
1.Корпоративните маркетингови комуникации въздействат на
потребителското отношение към корпоративния имидж.
Вторият фактор, който е предложен като въздействие върху потребителското
отношение към корпоративния имидж е основан на специфчините свойства на социалните
маркетингови програми, възприети от компанията. Трите ключови компонента на такива
социални маркетингови програми са: символите, поведението на мениджмънта и
служителите и комуникациите, които се отнасят до специфичните социални маркетингови
програми /Стюарт, 1999 г./ Елементите на символите включват визуалната идентичност и
други реални елементи като логото на компанията. Поведението на мениджърите се
отнася до поддръжката и стойността, която се дава на социалните маркетингови програми
чрез управлението, докато поведението на служителите е адресирано към качеството на
обслужване, включено в конкретна социална маркетингова програма. По същия начин
както към главните корпоративни маркетингови комуникации, комуникация, която
специфично се отнася към социална маркетингова програма от един от трите типапървична, вторична или третична комуникация, се използва за комуникиране на
детайлите от програмата към целевите аудитории.
2.Потребителите ще имат позитивно отношение към компания, която
изпълнява социална маркетингова програма.
Демографските фактори имат също така въздействие върху възприемането на
корпоративния имидж. Специфичните демографски променливи, които включваме като
подходящи в примерния модел, са пол, възраст, ниво на образование, ниво на доходи и
семеен статус. Жените имат склонност към по-позитивно отношение към компании, които
изпълняват социален маркетинг, отколкото мъжете. Високообразованите и потребителите
с високи доходи се разглеждат като по-благоприятни и изгодни клиенти за
компаниите.Влиянието на фактора възраст върху отношението към компания, която
изпълнява социална маркетингова програма все още е спорно. Семейното положение има
незначително връзка с това отношение, но недостигът от изследвания на този
демографски фактор прави резултатите неокончателни и все още неубедителни.
Следващата теза е:
3 а. Жените потребители имат в по-голяма степен положително отношение към
компания, която изпълнява социална маркетингова програма, отколкото мъжете.
3 б. По-младите потребители имат в по-голяма степен положително отношение към
компания, която изпълнява социална маркетингова програма, отколкото по-възрастните
потребители.
3 в. Потребителите с по-високо ниво на образование имат в по-голяма степен
положително отношение към компания, която изпълнява социална маркетингова
140

програма, отколкото потребители с по-ниска степен на образование.
3 г. Потребители с по-високи доходи имат в по-голяма степен положително
отношение към компания, която изпълнява социална маркетингова програма, отколкото
тези с по-ниски доходи.
3 д. Семейните потребители биха имали в по-голяма степен положително
отношение към компания, която изпълнява социална маркетингова програма, отколкото
несемейните /но все още изследванията са твърде недостатъчни в тази област/.
Заключения и изводи: Колкото социалният маркетинг е широко приеман и
одобряван в глобален план, толкова повече изследвания ще са необходими за да се
разбере как социалниет маркетингови програми могат да въздействат върху
потребителското отношение към компаниите и особено как се диференцират
потребителските сегменти, които отговарят на такива социални маркетингови кампании.
Това концептуално схващане изследва някои от значимите фактори, които
въздействат на потребителското отношение към корпоративния имидж, включително и
ключовите демографски променливи. Някои от начините за бъдещи изследвания са
подсказани от концептуалното разработване на схемата, предложена в този доклад и
включват: 
Качествено изследване едновременно на потребителите и практиците,
включени в социалните маркетингови програми за разработване и усъвършенстване
на модела ; 
Количествено тестване на модела чрез разнообразен културален контекст; 
Изследване на влиянието на социалния маркетинг върху отношението на
други аудитории и гурпи към корпоративния имидж и 
Изследване на влиянието на допълнителни променливи при потребителското
сегментиране, като например психографските, върху корпоративния имидж.
За различни групи от маркетингови практици в различни области тази разработка
предлага:
-корпоративните маркетолози имат нужда да изследват прилагането на
социални маркетингови програми за стимулиране на положително отношение към
корпоративния имидж и създаване на конкурентно предимство;
-създателите на корпоративната политика в релевантните държавни
администрации трябва да изследват и поощряват корпорациите да бъдат добри
корпоративни граждани чрез изпълнение на социално насочен маркетинг и
-управлението на компаниите с нестопанска /идеална/ цел също трябва да
изследват влиянието на социалния маркетинг и да поощряват частните компании да
се обединяват в представянето на техните програми.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
1.Kotler, P., 2003. Marketing Management: 11 th Ed., NJ: Prentice –Hall.
2.www.wbcsd.ch

141

СЪСТОЯНИЕ НА ЛОЗАРСТВОТО И ПРОИЗВОДСТВОТО НА
ВИНО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Проф. дсн Петко Иванов, ас. д-р Драгомир Пламенов,
гл. ас. Красимира Загорова
A STATE OF THE GRAPE AND WINE INDUSTRY IN THE
EUROPEAN UNION
Prof. D.Sc. Petko Ivanov, Assist. Prof. Dr. Dragomir Plamenov,
Assist. Prof. Krasimira Zagorova
ABSTRACT:
The areas producing the three basic oil crops in world agriculture - sunflower, rape and
soy-bean - increased by 4.1% in 2004, and seed production was up by 16.5 %. Sunflower was
the basic oil crop and appeared virtually the only source of plant oil in our country. In respect of
rape, this crop has recently become the object of increased interest as an alternative crop, in the
conditions of the global drying. The soy-bean was the biggest source of plant oil and valuable
protein for animal husbandry in the world with strategic importance for industrial animal
husbandry. Attempts for utilization of the rape and the soy-bean in the country have been made
at different times, but the results are inconvincing.
Европейският съюз ЕС във формацията си до май 2004 г. (ЕС-15) е безспорен
световен лидер в отрасъла. На него принадлежат около 45% от лозовите насаждения и
почти 60% от производството на вино. Той е най-големия износител, вносител и
консуматор на вино. Отрасълът има важно и дори решаващо значение за заетостта и
икономиката на редица райони в южната част на ЕС, където често няма други реални
икономически алтернативи.
Въпреки това от 1975-76 г. ЕС-15 провежда последователна политика за
намаляване на лозовите насаждения и производството на вино, за да се установи баланс
между предлагане и търсене и ликвидират нарастващите излишъци. Въведена е забрана
за създаване на нови насаждения и лозовите площи са редуцирани от 45 на 32 млн декара
(-29%). През този период производството на вино е намалено от 210 млн. на 156 млн.
хектолитри (-25.7%). Намалена е и консумацията на вино в общността – от около 138 мл.
на 128 млн. хектолитра (-7.3%). През този период са създадени малко нови насаждения и
сега се оценява, че лозята на общността са твърде остарели.
Тази промени в ЕС са сходни със световните тенденции за изменение площите на
лозовите насаждения и производство на вино, но в ЕС те са по-силно изразени. За периода
от 1981-85 г. до 1997 г. площите с лозя в света са намалели от 98.2 на 73.3 млн. декара (25.4%), след което до 2001 г. е регистрирано увеличение от 10.8%. През периода до 1998
г. производството на вино в света е намалено с -22.8%, следвано от увеличение до 2000
г., за да се върне през 2001 г. отново близо до минимума.
Общото намаление на площите с лозови насаждения и производството на вино в
света се дължи на следните причини: 1. Нарушаване баланса между предлагане и търсене
със създаване на свърхизлишъци; 2. Измененият стил на живота, изразяващ се в
консумация на по-малко, но по-качествени вина и увеличена консумация на бира и
3.Реконструкция на старите лозя и въвеждането на по-съвършени технологии за
142

отглеждане на лозата и винено производство
За относително по-големите промени на виненото производство в ЕС допринасят
големия относителен дял на лозята в Европа и изострената конкуренция с новите центрове в
новия свят, които
Фигура 3. Производство на вино в страните на ЕС-15 - млн. хектолитри
стартират с нови насаждения и съвремен2,3
Австрия
2,6
ни технологии.
3,7
Производството
Гърция
3,5
на вино е застъпено в
Португали
7,2
седемте южни страни
я
5,4
на съюза. (фиг. 3.). В
8,3
Германия
10,5
трите водещи страни
42,1
– Франция, Италия и
Испания
38,1
Испания през 2003 г
45
Италия
са произведени съот53,7
ветно 30.3, 28.9 и 27.0
47,3
Франция
56,8
% от общото производство на ЕС, или
0
10
20
30
40
50
60
заедно 86.9%, което
2003
1999-2000
млн. хектолитри
е около 50% от световното
производство. В намаляващ
ред следват Германия, Португалия, Гърция и Австрия. .През 2003/2004 г. в ЕС е регистрирано
производство на 155.9 млн срещу 171 млн. хектолитри вино за периода от 1998 до 2002 г.
Намаление в производството на вино е регистрирано във Франция, Италия, Германия и
Австрия, а увеличение – в Испания, Португалия и Гърция.
Таблица 1. Изменение броя на фермите и площите лозя в ЕС за 10 години до 2000 г.
Брой
Ферми
Площи
Страни
брой
% изменение
млн.хектара
% изменение
Франция
109,859
-33.9
8.76
-4.8
Испания
324,096
-13.9
11.80
-19.9
Италия
522,311
-39.0
6.82
24.0
Португалия
247,073
-32.7
2.16
-19.1
Германия
68,603
-11.4
1.042
+2.2
Гърция
150,787
-38.3
1.00
-27.5
Австрия
32,044
0.49
ЕС-15
1,482,756
-30.5
32,093
-15.7
Само през 90-те години на изминалия век е регистрирано намаление на лозовите
насаждения в ЕС-15 с 15.7%, което е съпроводено от значителни структурни насаждения
(табл. 1). Броят на фермите е редуциран с 30% до 1.5 млн., а средният размер на фермите
е увеличен от 8 на 22 декара.
СЪВРЕМЕННАТА ПОЛИТИКАТА НА ЕС ВЪВ ВИНЕНИЯ СЕКТОР
Тя се реализира чрез орган, наречен “Общата пазарна организация за вината”
(Common market organization - СМО)”. Политиката на ЕС във винения сектор е съчетание
на няколко подхода: забрана на нови, изкореняване на стари и реконструкция на
съществуващите насаждения; класификация на вината; дестилация на вина до етилов
алкохол; адаптация към изискванията на Световната търговска организация.
Забрана на нови насаждения и намаляване чрез изкореняване. Основната мярка на
143

ЕС за редуциране на винените излишъци в близкото минало беше забраната на нови
насаждения и ограничаване срока на засаждане в срок за 8 години, съчетана с
премийна система за изкореняване на лозови насаждения.
Ограничаването на нови насаждения често е оспорвано и все повече се утвърждава мнение за необходимост от по-голяма либерализация. Признава се, че при приложение
на ограниченията са допускани нередности и техния контрол се е оказал проблемен.
Реконструкция на лозовите насаждения. Изразява се в подмяна на стари с нови
висококачествени сортове (Кабарне, Мерло, Шардоне и др.) за производство на вина с
гарантиран географски произход и внедряване на високопроизводителни производствени
технологии, гарантиращи високо качество. Изразена е тенденцията за увеличаване делът
на червените вина.
Класификация на вината в ЕС. Според законодателството на ЕС произвежданите в
общността вина се класифицират в две основни категории: “качествени вина, произведени
в специфични райони” и “трапезни вина”. Отговорността за оценката и контрола на
качеството е предоставено на самите държави членки, при което се получава нееднакъв
подход сред тях. Германия и отчасти Австрия определят почти всичките си вина като
“качествени”, докато в други страни подходът е по-строг. Това създава съмнения, в
обективността на оценките. Счита се например, че някой трапезни вина са конкурентни
по цена и качество на най-добрите качествените вина и обратно.
Дестилация на вина. Основен подход за интервенция върху пазаря на вината в ЕС е
дестилация на вина до етилов алкохол. Основната цел е изтегляне от пазаря на
излишъците на гарантирани минимални цени. Полученият алкохол се използва основно
за производство на алкохолни напитки (бренди, вермут) и в по-малка степен – за гориво.
Законодателството на общността предвижда различни форми на дестилация, някой от
които са задължителни за производители, а други - доброволни. Задължителна
дестилация се прилага при неравновесие на пазаря (излишъци и продължително
съхранявани вина). Превантивна дестилация е доброволна и с нея се цели изтегляне на
прогнозиран винен излишък в началото на пазарната година. Цената за превантивна
дестилация е по-висока от тази на задължителната.
Повишаване алкохолното съдържание на вината. Този технологичен процес е
широко прилаган в ЕС с използване на захар или гроздова мъст. Обогатяване със
захароза е традиционно за централната и северна част на общността. Един градус
получен от захар е три пъти по-евтин отколкото получен от грозде. Това поставя
производителите от различните райони в неравностойно положение. Затова през 1982 г.
е въведена помощ на производи-телите, които използват концентрирана гроздова мъст.
Бюджетни разходи на ЕС за СМО
Общият бюджет на СМО през 1997 г. е 970 млн. евро и през 2000 е увеличен до 1,3
млд. евро, които се изразходват в редица интервенционни цели: експортни субсидии;
директни плащания за изкореняване на лозя; помощи за използване на мъст и за
дестилация на излишъците вино в етилов алкохол.
Влияние на световната търговска организация.
Уругвайското търговско споразумение 1995 променя радикално търговията на ЕС
с други страни във винения сектор. Преди него протекцията на производителите на вино
в общността е осигурявана чрез минимални (“препоръчителни”) цени за внос и мита, или
ако е необходимо - на компенсаторни такси. След споразумението препоръчваните цени
са отменени, а протекционната система чрез мита е била редуцирана на 20% в
продължение на 5 години. В резултат винения пазар на общността повече не съществува
като изолиран от остатъка на света, а обратно е открит за внос на вино от други страни на
ниски цени
ПЕРСПЕКТИВА В СРЕДНОСРОЧЕН ПЛАН
До началото на 1990-те винения сектор на ЕС се е характеризирал със значителни и
144

устойчиви производствени излишъци. През десетилетието пазарният дисбаланс е сведен
до по-устойчиви граници и се очаква тази тенденция да продължи. Прогнозира се
годишно намаление на лозовите насаждения с около 5000 хектара годишно в сравнение
56 х. до 1996 г. и стабилизиране на виненото производство до около 158 милиона
хектолитри в средни години. Предвижда се вътрешната консумация около 148 млн
хектолитри (вкл. за дестилация), т.е. намаление с приблизително 13 млн. хектолитри в
сравнение с 1996/97 г. Това се постига с намалена на консумация (30.6 литри срещу
34.3 литри/глава в 1996/97 г.)..
В пазар с ниски производствени излишъци, мерките за редуциране на лозовите
насаждения ще бъдат по-слаби. Счита се, че трябва да се прилага по-голяма гъвкавост в
регулиране правата на засаждане, специално за производство на вина с доходни ниши на
пазаря. Това се отнася и за новите членове на ЕС.
В миналото интервенциите на общността във винения сектор са били фокусирани
предимно върху редуциране на производствения потенциал (изкореняване или ограничаване на нови насаждения), или пазарни мерки (дестилация). В бъдеще ударението ще бъде
върху конкурентността на продуктите на ЕС за вътрешния така и международния пазар.
Това означава ускорено подновяване на лозовите насаждения, рационализация на
производствените структури и модернизация на промишлените технологии.
Горният анализ поставя съществени въпроси за бъдещето на българското лозарство
и винопроизводство след влизането ни в Европейският съюз. За съжаление тяхното
решение няма да бъде лесно, като се има предвид тежкото положение на нашето
лозарство – преобладаващо стари, амортизирани и ниско продуктивни лозови насаждения. Очевидно е, че за да бъдем конкурентни партньори в ЕС се нуждаем от създаване на
нови насаждения и модернизиране на винарските структури в следващите 2-3 години.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
Иванов П.: Производство на вино в Европейския съюз. Сп. “Агроном”, №3, 2003.
Barry Badwell; The State of the Grapes – A World View. Washington Grape Society,
2001.
Boyer Emilie. Past Entlargement, the Viticulture industry. Wine Institute, California,
2004.
CAP reform: The wine sector. European commission, Directorate General for
Agriculture, 2002.
World Wine Production by Country. Wine Institute, California, 2003.
World Wine Situation and Outlool, World Horticular Trade, 2002

145

ВЕРТИКАЛНО ИНТЕГРИРАНИТЕ СИСТЕМИ В АГРОБИЗНЕСА,
ПРЕДПОСТАВКА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
доц. Стойно Иванов –доктор по икономика
Дарина Заимова-докторант
VERTICALLY INTEGRATED SYSTEMS IN AGRIBUSINESS –
A PREMISE FOR SUSTAINABLE DEVELOPMENT OF RURAL
DISTRICTS
ABSTRACT:
The present work describes the characteristics of sustainable development and vertical
integration. The examples given (projects for vertically integrated systems for meat production)
prove the efficiency and the synergy effect of vertical integration on the sustainable development of
rural districts. As a result of the research, we have formulated the following four solutions for
implementing vertical integration in agribusiness as a premise for sustainable development:
1.Designing a strategy for accelerated development of vertical integration, through
integrating small, modern, private, family-owned farms.
2.Developing, implementing and certifying biological and ecological technologies for the
main products of animal husbandry, fruit growing and horticulture.
3.Vertically integrated product systems in agribusiness are to be used as a base for the
development and implementation of regional infrastructural projects for sustainable
development of rural districts.
4.The vertically integrated product systems in agribusiness are an opportunity for
guaranteeing high quality food products for the tourism industry and the alternative forms of
tourism in rural districts.
Целта на разработката е да обоснове практически решения за използването на
продуктовите вертикално интегрирани системи като предпоставка за устойчиво развитие
на селските райони.
Тя се постига с последователното решаване на следните задачи: разкриване
съдържанието и значимостта на устойчивото развитие на българските селски райони,
доказване комплексния ефект на продуктовите вертикално интегрирани системи,
включващи модерни частни семейни ферми, функциониращи като стратегически бизнес
единици на продуктова вертикално интегрирана система, посочване на конкретни
решения за използване на комплексната ефективност и на синергичния ефект от
вертикално интегрираните системи за устойчиво развитие на селските райони.
1. Същност и характеристика на устойчивото развитие.
За първи път същността и интегрираната характеристика на устойчивото развитие е
дефинирана като елемент на Agenda 21 и включва:
-интегриране запазването на националните ресурси с развитието;
-задоволяване на основните човешки потребности;
-достигане на равенство и базова социална справедливост;
-осигуряване на етническо и социално самоопределение на всяка личност;
-поддържане на екологично равновесие и екологична интеграция.
Тези характеристики са формулирани от Brooks /4, стр. 28/. Понятието “стабилно
развитие” се среща в много публикации. Свързва се с разширяване прилагането на кооперативизма. В своята книга Graig /5, стр. 176/ цитира няколко определения на понятието
146

“стабилно развитие”: ”Развитието, което посреща настоящите нужди, без да компроментира възможностите на следващите поколения да посрещнат техните собствени нужди”;
”То е една алтернативна икономика, а не алтернатива на икономиката”; ”Стабилното
развитие, за разлика от растежа, не означава нарастване на размера чрез прибавяне на
материал, развитието е реализация на възможностите”; ”Качеството винаги се разширява
по много повече начини, отколкото същинският физически размер”.
Днес устойчивото развитие означава включване на населението при вземането на
управленски решения в местното самоуправление и неговото активно участие за тяхното
пълно реализиране. То се отъждествява с вечни възможности за възпроизводство и за
самоиздръжка на даден регион по отношение на екология и висок жизнен стандарт на
населението. С него се създават условия за коопериране в цялата общност, село, община и
селски район.
Експертите на Европейския съюз, при разработването на “Национален план за
устойчиво развитие на земеделието и селските райони”, 1999 година, правилно определят
вековната традиция на българските селяни да живеят в селски общности с различна
степен на развитие на необходимата инфраструктура. Те посочват следните приоритети за
инвестиции: превръщането на земеделието в доходен бизнес, издигане на неговата
конкурентноспособност и развиване на алтернативни икономически дейности в селата.
Тези обективни изводи и препоръки все още не са обект на конкретен план и на
конкретно изпълнение от МЗГ, въпреки че планът е приет от МС, още през 1999 година.
Нещо повече. Изразходваните средства по програма ФАР и програма САПАРД не се
насочиха към създаването на модерни земеделски конкурентноспособни стопанства.
Новите предизвикателства, свързани с членството ни в ЕС и потребността от устойчиво и
ускорено развитие на селските райони, предполага търсенето и реализирането на нови
възможности.
Според нас предизвикателствата от приемането на страната в ЕС създават реални
условия за реализирането на следните нови възможности:
1. Използването на средствата от предприсъединителните фондове за изграждане на модерни частни семейни ферми. Това се обуславя от наличието на много големи
и неефективно използвани селски дворове и сравнително добри селски къщи. През 2004
година площта на селските райони надвишава 9000 000 /девет милиона декара/, от които
30% не се използват, а 50 % не се използват интензивно главно поради липса на пазари.
Това е голям икономически резерв, който ще спре обезлюдяването на селата и ще се
разкрият нови работни места за млади и с добра професионална подготовка земеделски
производители.
2. Интегрирането на малките семейни ферми в продуктови вертикално
интегрирани системи, които на основата на мотивиращата частна собственост и новите
технологии за биологично земеделие, превръщат земеделието от средство за
самозадоволяване и мизерно съществуване в желан високодоходен бизнес е втората
значима възможност.
3. Модернизиране на частните семейни ферми като материална база за развиване
на селски и познавателен туризъм. Това предполага нови технологии и разкриването на
интелектуални работни места.
4. Създаване на условия за развитие на алтернативни икономически дейности в селата и
в частност възстановяването на традиционните български занаяти. Така в съчетание с
частните семейни ферми се гарантират високи и стабилни доходи за селските жители.
Населяването на селата от млади и с добра професионална подготовка жители е
предпоставка за тяхното резултатно включване в планирането и реализирането на устойчиво развитие на отделните селски райони. Тези възможности позволяват запазването,
обогатяването и развитието на местните етнически традиции и обичаи.
Устойчивото развитие изисква активно участие на населението, а не реагирането му
като пасивен потребител на крайните резултати от развитието. Нещо повече. Без активното участие на цялата общност в планирането и реализирането на нови инфраструктурни
проекти със социална значимост, не е възможно постигането на устойчиво развитие. Това
ще доведе до задълбочаване на социалната пропаст между отделните райони. Крайно
време е да се преодолее старата класификация на селата и практически да изчезне
147

категорията “село със затихващи функции”. Тази възможност ни дава комплексният
характер на устойчивото развитие като алтернативна и успешна икономика.
2. Характеристика на вертикално интегрираните системи.
Вертикално интегрираните системи осъществяват технологичните и икономически
връзки между участниците в производството на продоволствени продукти и услуги от
една или няколко суровини.
В страната съществуват условия за изграждане на продуктови вертикално
интегрирани системи на регионално и национално равнище. Взаимната връзка на
участниците в прозводството на даден краен продукт е посочена на схема № 1.
Схема 1: Производствени вертикални връзки в продуктовите вертикални системи.

Други

Бизнес-комуникации
Връзки с подобни форми
на производство
Връзки с търговци на
едро/дребно

Управление
Управление на ресурсите
(материални, трудови,
финансови)

Планиране
производството на
продукт
месо и месни продукти
от угоени свине

Информатика
Обработка на данни

Технология на производство
Технология на хранене
Технология по приготвяне на
фуража
Технология по обработка на
месото
Маркетинг
Пазарна ниша
Проучване на пазара
Счетоводство
Приходи
Разходи

Икономически анализ
Най-различни икономически
анализи

Тази схема има универсален характер и успешно може да се използва за разкриване и интегриране на връзките при производството на даден туристически продукт.
Технологичните и икономически връзки подлежат на развитие и на задълбочаване. За
това са необходими организирани и целенасочени практически действия.
Особеностите на вертикално интегрираните системи включват: доброволност,
демократичност, съчетаване на икономическите интереси, преразпределение на печалбата
между всички участници при гарантиране на еднаква норма на рентабилност.
Стимулиране на непрекъснатото професионално развитие.
Продуктови вертикално интегрирани системи могат да се създават за производства,
в които има условия за прилагането на нова производителна и екологична технология. В
момента подобни технологии се реализират при производството на: пчелен мед и пчелни
продукти, заешко месо, свинско месо, плодове и зеленчуци, краве мляко и телешко месо,
птиче месо и птичи яйца, дивечово месо и месо от фазани, японски пъдпъдък и токачки.
Първата стъпка по създаването на модерните ферми изисква намиране на нови,
евтини строителни решения за внедряване елементите на екологичната технология и на
биологичното земеделие. За целта следва да се изградят пилотни ферми за всеки вид
продукция, като целево се използват фондовете от предприсъединителните програми на
Европейския съюз.
Втората стъпка е насочена към професионалната подготовка на земеделските
производители за прилагане на новите технологии.
Третата стъпка изисква създаването на организации на земеделските производители в съответствие с изискванията на Мярка 04 на ЕС и на Наредба № 21 на МЗГ от 2001
година. Тези организации са в основата на продуктовата вертикално интегрирана система.
На примера на зайцевъдството посочваме стратегическите бизнес единици на Вертикална
система за производство на месо и месни продукти от угоени зайци, както следва:
1. Модерна репродуктивна зайцеферма с 1000 майки зайкини.
2. Двеста модерни частни семейни зайцеферми с по 100 майки-зайкини, малка
148

инсталация за производство на биогаз от тора, 500 квадратни метра оранжерия за ранни
зеленчуци и 1000 гнезда за отглеждане на червен калифорнийски червей за производство
на биологичен тор.
3. Фуражен цех с дневен капацитет 20 тона пълноценни гранулирани комбинирани
фуражи.
4. Кланица и месопреработвателно предприятие с капацитет 220 000 заклани зайци
годишно.
5. Инсталация за производство на електрическа енергия и гореща вода от оборски
тор и други коферменти.
Тази структура на продуктовите вертикално интегрирани системи е подходяща и за
всички други земеделски продукти с екологична и високопроизводителна технология.
Подобни системи са възможни в свиневъдството, млечното говедовъдство и
телеугояването, в пчеларството и т.н. За всяка от тях се търси и прилага оптимален размер
на частната семейна ферма и на броя на тези ферми в една система.
Разработени са технологични проекти за тази продуктова вертикално интегрирана
структура за производство на месо и месни продукти от заешко месо. В таблица № 1. са
посочени приходите, разходите, печалбата, инвестициите и нормата на рентабилност на
Вертикално интегрираната система за производство на месо и месни продукти от угоени
зайци. Анализът на отделните проектни стойности доказва висока икономическа
ефективност на всяка стратегическа бизнес единица и на вертикалната система като цяло.
Освен икономическа ефективност тези продуктови системи имат висока социална
ефективност, измерена с новите работни места, интензивното използване на дворове и
селски къщи и стабилни доходи за земеделските производители. Екологичната
ефективност се измерва с предотвратяването на замърсяването на дворовете и селата от
оборски тор и предотвратяване отделянето на вредни газове от неговата безконтролна
ферментация. Тази комплексна ефективност на вертикално интегрираните системи ни
дава основание да посочим конкретни решения за превръщането им в предпоставка за
устойчиво развитие на селските райони.
3. Практически решения за използване на продуктовите вертикално
интегрирани системи като предпоставка за устойчиво развитие на селските райони.
1. Разработване вариант на стратегия за ускорено развитие на вертикалната
интеграция чрез интегрирането на малки, модерни, частни, семейни ферми.
2. Разработването, прилагането и сертифицирането на биологични и еколотични
технологии за основните продукти от животновъдсдтвото, плодовете и зеленчуците.
3. Вертикално интегрираните продуктови системи в агробизнеса да се използват като изходно начала за разработването и реализирането на регионални
инфраструкторни проекти, с които да се създават предпоставки за устойчиво
развитие на селските райони.
4. Продуктовите вертикално интегриранеи системи в агробизнеса са добра
възможност за гарантиране висококачествени хранителни продукти за туризма и за
развитие на алтернативните форми на туризма в селските райони.
Посочените решения могат да се реализират чрез съвместната дейност на
Международен колеж - Албена и Агенцията за регионално икономическо развитие.
Л И Т Е Р А Т У Р А:
1. Иванов, Ст. Коопериране и кооперации в агробизнеса, С, 1996, Пъблиш Сай
Сет-Агри ООД.
2. Князева, Г. Н, С. Н. Курлюмов, Антропный принцип в синергетике, Вопросы
философии, 1997, № 3.
3. Проданов, В, Синергетика, глобализация, несигурност. Университетско
издателство “Стопанство”, София, 2001.
4. Brooks,D, Beyond Catch Phrases, What Does Sustainable Development Mean,
Ottawa,1990.
5. Graig, J,G, The Nature of Cooperation, Moreal, 1992.
6. Cobia, D, Cooperatives in Agriculture, New Jersey, 1989.
149

ИНФЛАЦИЯ И АНТИИНФЛАЦИОННА ПОЛИТИКА
Георги Гетов, научен сътрудник ІІІ-та степен,
секция „Макроикономика”, Икономически институт – БАН
ABSTRACT:
The purpose of the paper is to assess the unique characteristics of the investment process in
Bulgaria. Conclusions are drawn about the investment policy of banks concerning Bulgarian business,
trade deficits and intercompany indebtness, the relation: macroeconomic policy – investments and the
foreign debt dynamics as a factor in the investment process. The impact of investments on factors such as
inflation, foreign exchange rate and public finance issues is analysed too.
Key words: inflation, investment process, macroeconomic policy;
Икономическата природа на инфлацията. Инфлацията представлява по себе си
резултат от продължението на фискалната политика с парични средства. Това е
инструмент за получаване на инфлационен данък за сметка на разширяването на
паричното предлагане и за извличане на финансови ресурси от паричните остатъци,
намиращи се в икономиката. Затова инфлацията по своята природа отчасти напомня
обичайното данъчно облагане, въпреки че в сравнение с него има известни разлики.
От юридическа гледна точка важна разлика на инфлационния данък от обичайното
данъчно облагане се заключава в това, че то налага утвърждаване от страна на държавната
власт, в крайна сметка чисто теоретично от изборните резултати за народни
представители. Законодателната власт не утвърждава инфлационния данък.
От икономическа гледна точка разликата между инфлационния данък и
традиционния данък се свежда до способите за извличането на финансовите ресурси от
икономиката. Както, в същото време, традиционните данъци се плащат самостоятелно от
икономическите субекти, така инфлационният данък се събира от държавата независимо
от тяхната воля.
Съществуват три основни направления за извличане на инфлационния данък:
кредитиране на правителството от страна на паричните власти, кредитиране от паричните
власти на банковата сфера, увеличаване на намиращите се в разпореждане на властите на
наличните златно-валутни резерви. Във всичките три случая резултат от инфлационното
данъчно облагане се оказва преразпределението на финансовите, а след това и на другите
ресурси в полза на двата сектора на икономиката. В тези случай, когато се кредитира
бюджетният дефицит и се увеличават златно-валутните резерви, то произтича
преразпределение на финансовите, а след това и на реалните ресурси от частния сектор в
полза на държавния сектор. При кредитирането на търговските банки произтича
преразпределение на финансовите ресурси от другите сектори на икономиката в полза на
банковия сектор.
Затова, като главни бенефициенти на данъка встъпват преди всичко държавата и
банковата система. Като главни платци на инфлационния данък встъпват останалите
сектори на икономиката, преди всичко производствата с продължителен технологичен
цикъл, а също така частта от бюджетната сфера, чиито разходи не се индексират или се
индексират в непълна степен при повишени инфлационни темпове.
Трите по-горе споменати направления за кредитиране отразяват задължителните
парични власти експлицитно. Вместо това има редица имплицитни задължения, не
отразени в баланса на БНБ, но не по-малко реално съществуващи. Изпълнението на
подобни задължения има същите инфлационни последствия, както и кредитирането на
експлицитните задължения по трите указани направления. Най-ярък пример за
имплицитно задължение са приетите от страна на БНБ и правителството задължения по
поддържането на нереалистичен валутен курс на лева в рамките на валутния коридор.
Това, което се случи в България във валутната сфера през последните години – от
момента на въвеждането на паричен съвет през 1997 година и понастоящем – се явява
150

убедително свидетелство за това, че БНБ прие несъответстващи според възможностите си
задължения по поддържането на валутният курс и се опита да ги попълни с помощта на
инструментите на паричната политика и златно-валутните резерви.
Тези имплицитни задължения затова бяха значително увеличени за сметка на
форуърдните договори, задържани в българските търговски банки по операциите на
чуждестранните кредитори на българския пазар. Като резултат, съвкупният обем на
задълженията от страна на паричните власти съществено нарасна в сравнение със
задълженията, които бяха експлицитно отразени в баланса на БНБ.
Накрая, съществуваше и продължава да съществува още едно важно задължение на
БНБ – задължението за поддържане на платежоспособността на българската банкова
система. Стабилизационните кредити, изстискали търговските банки до 1997 година,
доведоха до нарастване на левовите пасиви на паричните власти, в същото време, когато
противостоящите им активи в чуждестранна валута бързо се съкращаваха. Възникна и
увеличаване на дисбаланса между активите и пасивите на паричните власти, който доведе
до остра валутна и инфлационна криза. Събитията от 1997 година в България се
превърнаха в ярко свидетелство за това.
Фактори на инфлацията. Като най-важен фактор, определящ динамиката на инфлацията встъпва темпа на нарастване на номиналното парично предлагане, с други думи,
за темпа на прираста на номиналната парична маса. Международните сравнения, проведени в Икономическия институт на БАН, показват, че темповете на прираста на паричната
маса в границите на 80-90%, а в редица случай и възлизащи на 95-96%, често обясняват
вариациите в темповете на инфлацията в различните страни. Тези цифри се колебаят незначително в зависимост от избрания период на сравнение и избраната група от държави.
Именно действието на този фактор обяснява провала на апокалиптичните прогнози
за неизбежността от хиперинфлационен процес в България през 1996-97 година, направени от известни икономисти и политици преди началото на последния стадий на финансовата криза в края на 1996 година и началото на 1997 година. Вместо хиперинфлация
темповете на ежемесечната инфлация не превишаваха 60% в продължение на посочения
период. Затова след шоковия ръст на цените през зимата на 1996-97 година инфлацията
съществено се забави, при това за някои стоки – растително масло, яйца, захар – цените
даже паднаха. В средносрочна перспектива темповете на прираста на цените се определяше преди всичко от темповете на прираста на паричната маса. Доколкото паричната
маса след въвеждането на системата на паричен съвет на практика не се променяше бързо,
то инфлационният потенциал, предизвикан от събитията от 1996-97 година, се изчерпа в
продължение на следващите няколко седмици. Поради това, наистина, не трябва да се
прави изводът, че при възможно изменение на паричната политика и ускоряване на
темповете на прираста на паричната маса не следва да се очаква ускоряване на
инфлационния темп.
Търсене на пари. Друг важен инфлационен фактор, особено за кратък отрязък от
време, встъпва търсенето на пари. На този фактор в българската научна стопанска
дискусия се отделя твърде малко внимание. Както е известно от монетарната теория,
търсенето на пари в дългосрочна перспектива представлява повече или по-малко
стабилно, въпреки краткосрочната перспектива той може да се променя доста силно.
Българската стопанска история от последните две десетилетия посочва не малко примери
за това, как резките промени в икономическата политика и поведението на икономическите субекти водят до съществени изменения във величината на търсенето на пари,
което пък от своя страна рефлектира в резки колебания в темповете на инфлацията дори в
този случай, ако темповете на прираста на паричната маса остават неизменни или се
променят незначително.
Инфлационните процеси от зимата на 1996-97 година бяха предопределени преди
всичко от рязкото изменение на паричното търсене, понижаване търсенето на левове и
предявеното съществено търсене на чуждестранни активи, преди всичко на твърда валута,
а също на стокови ресурси. Как само това лумване бе изчерпано – преди всичко за сметка
от използването на съществуващите към този момент парични остатъци, намиращи се в
населението – значителният ръст на цените се прекрати.
Лаг. Важен фактор за краткосрочното колебание на темповете на инфлация е
151

факторът времеви лаг между темповете на прираста на паричната маса и темповете на
инфлацията. В България през 1992 година средно представлява около четири месеца.
Поради това той значително нарасна и понастоящем се намира, видимо, в границите от 67 до 12-14 месеца.
Инфлация и валутен курс. През годините на валутен борд много известни
икономисти и политици изказваха безапелационни твърдения относно пряката връзка
между динамиката на валутния курс и инфлационната динамика. Обаче, такава
закономерност не се отбелязва в световната икономическа наука и практика. Затова
възниква въпроса: защо, това което не се наблюдава в световната икономическа история,
обезателно трябва да се разиграе в България? Събитията от 1996-97 година за пореден път
показаха, че нашата страна не е изключение от световната икономика и събитията в
България напълно съответстват на световните икономически закономерности.
За годините предшестващи събитията от 1996-97 година е имало моменти, когато
курса на долара е нараснал, примерно, за четири пъти с 6.3 лева, до примерно, с 25 лева за
долар. Равнището на цените за този период нарасна 2.2 пъти. Ако съществува пряка
връзка между прираста на валутния курс и последващия прираст на инфлацията, то
равнището на цените в страната би следвало да се увеличат приблизително четири пъти.
Това, което протече в България, не е изключение и напълно съответства на
световния опит. Във всички страни, засегнати от азиатските финансови кризи, бе
отбелязано доста съществено увеличаване на курса на долара, измерено в национални
валути – 80-90% в Тайланд, Малайзия, Южна Кория, Филипините, в Индонезия например
– 450%. Ако се предположи, че съществува пряка връзка между темповете на девалвация
и темповете на инфлация, то равнището на цените в тези страни трябваше да нарасне
между 80-90% или съответно 450%. Обаче, нищо подобно не се случи. В голяма част от
тези страни номиналното равнище на цените за период от 12-16 месеца, предшестващи
началото на кризата, се увеличиха общо само с два до три процентни пункта. Изключение
представляваше Индонезия, където общото равнище на цените се увеличи със 70%,
въпреки че това увеличение съществено изоставаше от 450%-тното изменение на
валутния курс. Индонезия се различава не толкова от това, че темповете на понижение на
номиналния курс на националната валута се оказаха съществено високи, отколкото в
другите страни, доколкото основният момент е в това, че индонезийските власти решиха
да „помогнат” на националните производители да увеличат прираста на паричното
предлагане. Въпреки високите темпове на инфлация в Индонезия, то тя има ясно изразена
парична природа и е отражение на високите темпове на прираста на паричната маса в тази
страна за разлика от Южна Корея, Малайзия, Тайланд, Филипините, където подобна
политика не е провеждана.
Периодът на развитие на световната финансова криза – юли 1997 до ноември 1998
година (16 месеца) – може да се окаже недостатъчно продължителна, за да се провери
възможен ли е времеви лаг при въздействието на девалвацията на националната валута
върху динамиката на инфлацията. Времевият лаг като фактор между девалвацията и
възможното ускорение на темповете на инфлацията може да бъде посочен при
разглеждане на опита на Япония през 1995 – 1998 година. За четири години японската
йена по отношение на американския долар спадна с 80% - примерно от 80 до 140 йени за
долар. Ако се придържаме към мнението, затова че инфлацията зависи от темповете на
изменение на валутния курс, то би следвало да се очаква съществено повишение на
равнището на цените в Япония. Обаче за посочения период цените в Япония нараснаха с
2.5%, при това за 1995 година бе отбелязана дори дефлация.
По този начин, икономическата теория и практика позволява да се направи следния
извод: основните фактори, предопределящи динамиката на инфлацията, са паричните
фактори – темп на прираста на паричната маса, величината на търсенето на пари,
динамиката на времевите лагове, а също темповете на изменение на реалното
производство.
Инфлация и икономически ръст. Някои политици изказват предположение за
това, че умерената инфлация също както и задържаната парична емисия, не оказват
негативно въздействие върху темповете на икономическия растеж.
В Икономическия институт на БАН, както и в редица други научни центрове, бяха
152

проведени изследвания, посветени на измерването на влиянието на инфлационните
темпове върху темповете на икономическия растеж. Получените изводи се свеждат до
следното. Увеличаването на номиналното парично предлагане и темповете на инфлация
до 3-4% годишно не оказват отрицателно влияние върху темповете на икономическия
растеж, нещо повече, при нейното нарастване от 0-3% се отбелязва известно ускоряване
на икономическия растеж в много страни. Ако средногодишните темпове на инфлация
превишават 3-4%, то при равни други условия увеличаването на номиналното парично
предлагане и темповете на инфлация водят до съкращаване на темповете на
икономическия ръст. Темповете на икономическия растеж се снижават до нула при
повишаване на темповете на паричната емисия и инфлация в рамките на 40-100%
годишно. При темпове на паричната емисия и инфлация, устойчиво превишаващи 100%
годишно, не се наблюдават положителни темпове на икономическия растеж.
От проведените международни сравнения може да се направи извод: паричната
емисия и инфлацията могат да ускорят икономическия ръст едва в този случай, ако
техните годишни темпове се повишават до 3-4% годишно. Ако темповете на паричната
емисия и инфлацията превишават това равнище, то всеки допълнителен процент
съкращава потенциално възможните темпове на икономическия ръст.
Инфлация и доларизация. Доколкото икономическата природа на инфлацията се
свежда до инфлационния данък, наложен върху паричните остатъци, то активите в лева
подложени на силно активно инфлационно данъчно облагане, отколкото чуждестранните
активи, например, в чуждестранна валута. Процентът на инфлационния данък за
паричните остатъци в лева дори до 1996 година – години със сравнително поносима
инфлация, представляваше в средногодишно измерение 14%. В същото време паричните
остатъци в долари бяха подложени на инфлационно данъчно облагане в размер на 2,1%,
еквивалентно на инфлационния темп на инфлация в САЩ.
Разбираемо е това предпочитание, което българските физически и юридически лица
оказват на американския долар и еврото. Разбираемо е и желанието на многото
икономически субекти да превърнат своите активи от по-малко защитени от
инфлационния данък в по-защитени и по този начин да запазят средствата си от
инфлацията. Именно тези обстоятелства в значителна степен обясняват високото равнище
на доларизация на българската икономика, която е естествена реакция на икономическите
субекти от повишеното данъчно облагане на техните активи в левова форма.
Особено положителна роля доларизацията изигра в условията на финансовата криза
от 1996-1997 година, доколкото тя позволи да се минимализират загубите на
икономическите субекти от дестабилизацията на финансовата система. Решенията на
Централната банка на РБ към този период по своята икономическа същност не толкова
чужди като конфискация на паричните средства на частните инвеститори – български и
задгранични – в особено едри размери. Като резултат от тази конфискация настъпи
дестабилизация на платежната система и загуба на значителни средства от страна на
българските физически и юридически лица, намиращи се по сметки в българските банки.
В същото време средствата на българските икономически субекти, конвертирани в
американска или друга чуждестранна валута, особено в налична форма, се казаха
защитени от действията на държавата по тяхната конфискация. Затова може да се
заключи, че доларизацията спаси значителна част от финансовите ресурси на българските
граждани и компании от конфискация от страна на държавата.
Общественото мнение
и инфлацията. В някои отношения България е
действително уникална страна в съвременния свят. В нито една, различна от нашата,
страна на света инфлацията не е дотам търпима, както това е у нас. В нито една, различна
от нашата страна е невъзможно да си представим, че да си чиновник, облечен в държавна
власт, в това число и представляващ паричните власти, да си позволиш да заявиш
публично за допустимостта, разрешимостта и дори полезността от инфлация. Подобни
заявления в повечето страни означават автоматична дискредитация на човека, правещ
такива волеизявления. Подобно поведение не можем да си представим нито на Запад,
нито на Изток.

153

РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ
КУЛТУРИ В СВЕТА ПРЕЗ 2004 г.
Проф. дсн Петко Иванов, ас. д-р Драгомир Пламенов
DISTRIBUTION OF GENETICALLY MODIFIED CROPS IN THE
WORLD IN 2004 YEAR
Prof. D.Sc. Petko Ivanov, Assist. Prof. Dr. Dragomir Plamenov
ABSTRACT
The areas producing the four basic, commercially cultivated genetically modified crops in the
world (soy-bean, maize, cotton and rape) increased by 20% in 2004 and reached about 81 million
hectares. This accounted for 29 % of their global area. Almost 80 % of these GM crops were in the
USA and Argentina, and 96.3 % - in five countries (USA, Argentina, Canada, Brazil and China).
The share of each GM crop in the total area was: 60% soy-bean, 23% maize, 11 % cotton and 6
% rape.As regards the inherited traits in the GM crops, the division of the areas is as follows: herbicide
tolerance 72%, insect resistance (Bt) 19% and combination between two traits 9%.
Приложението на генетично модифицирани (ГМ), наричани още трансгенни (ТГ)
и биотехнологични (БТ) култури е обект на остра дискусия в научните среди, широката
общественост и официалните органи на много страни, включително и у нас.
Като предимства на тази революционна технология се изтъкват по-бързото
създаване на организми с нови свойства чрез прецизно генно трансфериране на желани
ценни признаци. Привържениците на ГМ култури изтък