You are on page 1of 194

СБОРНИК

с доклади от

Научна конференция,
посветена на 145 години на
Българска академия на науките

ПРОБЛЕМИ НА
ТУРИЗМА, ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО

Регионален академичен център – Добрич,
24-25 септември
2014

Collection
of selected papers

Scientific conference
dedicated to 145th anniversary of the
Bulgarian Academy of Sciences

PROBLEMS OF TOURISM,
AGRICULTURE AND EDUCATION

Regional Academic Centre – Dobrich
24-25 September
2014
СБОРНИК COLLECTION

с доклади от of selected papers from
Научна конференция, Scientific conference dedicated
посветена на 145 години to 145th anniversary of the
Българска академия на Bulgarian Academy of Sciences:
науките:

ПРОБЛЕМИ НА ТУРИЗМА, PROBLEMS OF TOURISM,
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И AGRICULTURE AND
ОБРАЗОВАНИЕТО EDUCATION

Организатор: Регионален Regional Academic Centre –
академичен център – Добрич, Dobrich
24-25 септември 2014 24 - 25 September 2014

РЕДАКЦИОННА EDITORIAL BOARD
КОЛЕГИЯ Assoc. Prof. Todor Radev, PhD,
доц. д-р Тодор Радев – ВУМК IUC
проф. д-р Станислав Иванов Prof. Stanislav Ivanov, PhD, IUC
проф. д-р Димитрина Каменова Prof. Dimitrina Kamenova, PhD,
– ВУМК IUC
Силвия Стоянова – ВУМК Silviya Stoyanova, IUC

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА ADDRESS FOR
9300 Добрич, ул. България №3 CORRESPONDENCE
E-mail: research@vumk.eu 3, Bulgaria Str., 9300, Dobrich,
Bulgaria

Издател: Висше училище Publisher: International
Международен колеж – University College,
Албена, Bulgaria, 2015
гр. Добрич, 2015

ISBN 978-954-635-016-9

Всеки автор носи отговорност All authors are responsible for the
за съдържанието на текста, content and references of the
както и за използваната manuscript!
литература!
СЪДЪРЖАНИЕ CONTENTS

ТУРИЗЪМ TOURISM

АНАЛИЗ НА ХОТЕЛСКИТЕ ОН- ANALYSIS OF ONLINE HOTEL
ЛАЙН РЕЙТИНГИ: БАНСКО, RATINGS: THE CASE OF BANSKO,
БЪЛГАРИЯ …………………………..6 BULGARIA ……………………………6
Десислава Илиева, Desislava Ilieva,
Станислав Иванов, Висше училище Stanislav Ivanov, International University
Международен колеж-Албена College

УКРАЙНА КАТО ПОТЕНЦИАЛНА UKRAINE AS A POTENTIAL
ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ TOURIST DESTINATION FOR
ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ТУРИСТИ: BULGARIAN CITIZENS: DEMAND
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА SIDE PERSPECTIVE ……………….17
ТЪРСЕНЕТО ………………………..17 Kateryna Mamushkina,
Катерина Мамушкина
Мая Иванова, Висше училище Maya Ivanova, International University
Международен колеж-Албена College

УПРАВЛЕНИЕ И МАРКЕТИНГ НА MANAGEMENT AND MARKETING
КУЛИНАРНИТЕ ФЕСТИВАЛИ OF FOOD FESTIVALS AS TOURIST
КАТО ТУРИСТИЧЕСКА АТРАК- ATTRACTIONS AND THEIR
ЦИЯ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА IMPORTANCE FOR TOURISM
РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В DEVELOPMENT IN RURAL
СЕЛСКИТЕ РЕГИОНИ ……………29 AREAS………………………………...29
Мирослава Димитрова, Висше Miroslava Dimitrova, International
University College
училище Международен колеж-Албена

ВИРТУАЛНИ ОБЩНОСТИ В VIRTUAL COMMUNITIES IN
ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ ………….39 TOURISM IN BULGARIA ……….....39
Силвена Денчева, Висше училище Silvena Dencheva, International
Международен колеж-Албена University College

ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА АНГАЖИ- A SURVEY OF THE EMPLOYEE
РАНОСТТА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ENGAGEMENT AT THE ORCHIDEA
ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС „ОРХИ- COMPLEX IN ALBENA RESORT…48
ДЕИ“, К.К. АЛБЕНА ……………….48 Desislava Dimitrova, International
Десислава Димитрова, Висше училище University College
Международен колеж-Албена

ПИРАТСТВОТО - ГРУБО НАРУШЕ- PIRACY – A GROSS VIOLATION OF
НИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА THE CONVENTION ON THE LAW
МОРСКОТО ПРАВО ………………66 OF THE SEA ……………………..…..66
Диян Димов, Висше училище Diyan Dimov, International University
Международен колеж-Албена College

3
ЗЕМЕДЕЛИЕ AGRICULTURE

ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ DOBRUDJA AGRICULTURAL
ИНСТИТУТ – ВАЖЕН ФАКТОР В INSTITUTE - AN IMPORTANT
РАЗВИТИЕТО НА АГРАРНАТА FACTOR IN THE DEVELOPMENT
НАУКА В ДОБРУДЖА …………....73 OF THE AGRICULTURAL SCIENCE
Иван Киряков, Добруджански IN DOBRUDJA ………………………73
земеделски институт, гр. Генерал Ivan Kiriyakov, Dobrudja Agricultural
Тошево Institute, General Toshevo

ОБРАЗОВАНИЕ EDUCATION

ФИНАНСИРАНЕТО – КЛЮЧ КЪМ FUNDING - A KEY TO SUCCESSFUL
УСПЕШНА РЕФОРМА НА REFORM OF HIGHER
ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ……..78 EDUCATION……………………...….78
Тодор Радев, Висше училище Todor Radev, International University
Международен колеж-Албена College

ДОБРУДЖАНСКИ ТЕХНОЛОГИ- DOBRUDHZA COLLEGE OF
ЧЕН КОЛЕЖ И НЕГОВИЯТ ПЪТ В TECHNOLOGY AND ITS WAY INTO
РАЗВИТИЕТО НА ВИСШЕТО THE DEVELOPMENT OF THE
ТЕХНИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ В HIGHER TECHNICAL EDUCATION
ГР. ДОБРИЧ ………………………....85 IN DOBRICH ………………………...85
Радко Михайлов, Добруджански Radko P. Mihajlow, Dobrudhza College
технологичен колеж, гр. Добрич of Technology, Dobrich

МАЙСТОРСКИЯТ КЛАС – ЕДНА THE MASTER CLASS – AN
ИНОВАЦИЯ НА ДЕПАРТАМЕНТА INNOVATION OF THE
ЗА МОДЕРНИ ОБУЧИТЕЛНИ DEPARTMENT FOR MODERN
МЕТОДИ ВЪВ ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ METHODS OF EDUCATION AT
МЕЖДУНАРОДЕН КОЛЕЖ – INTERNATIONAL UNIVERSITY
АЛБЕНА ……………………………..94 COLLEGE ……………………..……..94
Димитрина Каменова, Dimitrina Kamenova,
Силвия Стоянова, Висше училище Silviya Stoyanova, International
Международен колеж-Албена University College

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРЕДПРИЕМАЧЕ- STUDYING THE
СКИТЕ НАГЛАСИ НА СТУДЕН- ENTREPRENEURIAL MINDSET OF
ТИТЕ В БЪЛГАРИЯ .......................108 THE STUDENTS IN BULGARIA…108
Виктория Гединач, Висше училище Viktoriya Gedinach, International
Международен колеж-Албена University College
Илияна Минковска, гр. Стара Загора Iliyana Minkovska, Stara Zagora

ПОДГОТОВКА НА НАУЧНИ PREPARING SCIENTISTS IN
КАДРИ ПО ОБРАЗОВАТЕЛЕН EDUCATIONAL MANAGEMENT..119
МЕНИДЖМЪНТ ………………..…119 Viara T. Gyurova, Sofia University St.
Вяра Гюрова, Софийски университет Kliment Ohridski
„Св. Климент Охридски”

4
ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ДИАЛОГ PROFESSIONALISM AND
В КОНТЕКСТА НА ТИПА DIALOGUE IN THE CONTEXT OF
ОРГАНИЗАЦИЯ …………………..127 TYPE OF ORGANIZATION ……...127
Димитрина Каменова, Dimitrina Kamenova,
Ивелина Йовева, Висше училище Ivelina Yoveva, International University
Международен колеж-Албена College

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ ADVANTAGES AND
НА ПРЕПОДАВАНЕТО НА DISADVANTAGES OF TEACHING
АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НА МЕЖДУ- ENGLISH TO INTERNATIONAL
НАРОДНИ ГРУПИ: ПРЕЗ ОЧИТЕ GROUPS: THROUGH THE EYES OF
НА УЧИТЕЛЯ ……………………..142 THE TEACHER ……………………142
Мартин Ристовски, Висше училище Martin Ristovski, International University
Международен колеж-Албена College

ОБЕКТЕН АЦИКЛИЧЕН ГРАФ – OBJECT ACYCLIC GRAPH -
АРХИТЕКТУРА ЗА ПЕРСОНАЛИ- ARCHITECTURE FOR
ЗАЦИЯ ………………………………148 PERSONALIZATION ……………...148
Nikolay Raychev, International University
Николай Райчев, Висше училище
College
Международен колеж-Албена
A STUDY OF MAIN ACCOUNTING
ИЗУЧАВАНЕ НА ОСНОВ- OPERATIONS FOR REPORTING OF
НИ СЧЕТОВОДНИ ОПЕРАЦИИ CASH IN LEV AND CURRENCY
ПРИ ОТЧИТАНЕТО НА ПАРИЧ- MADE BY THE STUDENTS OF
НИТЕ СРЕДСТВА В ЛЕВА И IUC…………………………………...158
ВАЛУТА ОТ СТУДЕНТИТЕ НА Plamen Petrov, International University
ВУМК ……………………………….158 College
Пламен Петров, Висше училище
Международен колеж-Албена

ЕДНО СРАВНЕНИЕ НА ИЗПОЛ- A COMPARISON OF THE USE OF
ЗВАНЕТО НА ТРЕНИНГ-МЕТОДА THE TRAINING METHOD IN
В БЪЛГАРИЯ И ПОРТУГАЛИЯ...167 BULGARIA AND PORTUGAL……167
Венета Атанасова, Veneta Atanasova,
Жулияна Георгиева, Висше училище Zhuliyana Georgieva, International
Международен колеж-Албена University College

ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ EDUCATIONAL MANAGEMENT
ЧРЕЗ МЕДИАЦИЯ ………………..178 THROUGH MEDIATION………….178
Татяна Василева, СОУ „Димитър Tatyana Vasileva, High school "Dimitar
Талев”, Светлана Върбанова, ФСГ Talev",
„Васил Левски“, Силвия Стоянова, Svetlana Varbanova, High school "Vasil
Димитрина Каменова, Висше училище Levski",
Международен колеж-Албенa Silviya Stoyanova,
Dimitrina Kamenova, International
University College

5
ANALYSIS OF ONLINE HOTEL RATINGS: THE CASE OF
BANSKO, BULGARIA

Desislava Ilieva, student in BA (Hons) International Hospitality
Management
Prof. Stanislav Ivanov, PhD, International University College,
Dobrich

АНАЛИЗ НА ХОТЕЛСКИТЕ ОНЛАЙН РЕЙТИНГИ:
БАНСКО, БЪЛГАРИЯ

Десислава Илиева, студент по Международен Хотелски
Мениджмънт
проф. д-р Станислав Иванов,
Висше училище Международен колеж - Албена, Добрич

Abstract: This research note analyses the online ratings of 110 hotels in
Bansko, Bulgaria. Results reveal that tangible product elements (excluding free Wi-fi)
do not influence the online rating of hotels. The ratings in Booking.com and
TripAdvisor are highly correlated, and the same is valid for the various Booking.com
ratings of individual properties. Hotel‟s size and category negatively influence its
online rating, while the number of reviews has a positive impact. Managerial
implications, limitations and directions for future research are also discussed.

Keywords: online hotel ratings; ski resort; Booking.com; TripAdvisor; Bulgaria

Резюме: В настоящата публикация се разглеждат хотелските онлайн
рейтинги на 110 хотела от региона на Банско, България. Резултатите
показват, че материалните елементи на продукта (с изключение на безплатния
безжичен интернет) не повлияват върху рейтинга на хотелите. Оценките в
Booking.com и TripAdvisor.com са силно обвързани, като същото важи и за
оценките на различни индивидуални хотели в Booking.com. Размерът на
хотелите и тяхната категория влияят негативно върху рейтинга им, докато
броят на коментарите има позитивен ефект. Дискутирани са също така
препоръки за мениджърите, някои ограничения в изследването и насоки за
бъдещи изследвания.

Ключови думи: хотелски онлайн рейтинги; ски курорт; Booking.com;
TripAdvisor; България

6
Introduction

User-generated content and the electronic word-of-mouth become ever more
important in travel and tourism. Tourists check the online reviews of hotels in
various websites like TripAdvisor and Booking.com in order to inform
themselves about the properties and decide whether and where to make a
booking. These websites provide numerous reviews of the accommodation
establishments and generate an online rating for each property on the basis of
the individual user reviews. This research note concentrates on the online
ratings of hotels and the factors that influence them, by using the Bulgarian ski
resort Bansko as a case study destination.

Analysis of online hotel ratings is important, because prior research has
indicated that electronic word-of-mouth influences book intentions and the
decision making process of hotel customers (Gretzel & Yoo, 2008; Serra
Cantallops & Salvi, 2014; Vermeulen & Seegers, 2009). Sparks & Browning
(2011), for example, indicate that customers are more influenced by early
negative reviews. However, Melián-González, Bulchand-Gidumal & González
López-Valcárcel (2013) state that early reviews of a hotel tend to be
disproportionately negative, i.e. if a hotel has too few reviews its rating might
be quite low and this might influence the behaviour of potential customers. As
the number of reviews increases the reviews become more balanced. Stringam
& Gerdes (2010) undertake a context analysis of online hotel reviews in order
to identify the words used by a reviewer in order to justify a rating given to a
hotel. „Clean‟, „staff‟, „breakfast‟, „bed‟, „price‟, „restaurant‟, „pool‟,
„bathroom‟, „airport‟, „downtown‟ and „view‟ are reported as the ten most
frequently used words. In general, the list of words provided by the authors
shows that both tangible and intangible hotel product elements and its location
are mentioned by the customers in their reviews. Similar results have been
reported in other studies as well (e.g. Chaves, Gomes & Pedron, 2011).

Research has also indicated that online reviews could provide valuable
information about customers‟ satisfaction (O‟Connor, 2010; Zhou, Ye, Pearce
& Wu, 2014) and preferences (Li, Law, Vu, Rong & Zhao, 2015) and could,
thus, be used in business intelligence. On the other hand, Sridhar & Srinivasan
(2012) find that „online reviewers (i.e., online opinion leaders for products for
potential consumers) are influenced by the ratings of other online opinion
leaders‟. This means that if a hotel attracts mostly positive reviews, then the
new reviews might also be mostly positive (a possible „halo‟ effect), which
raises the question for the proper management (monitoring and responding) of
the online reviews a hotel receives in the various websites (cf. O‟Connor,
2010).

7
Furthermore, research has revealed that the online reviews received by hotels
have ultimately an impact on their financial performance. Xie, Zhang and
Zhang (2014), for example, find that the overall rating of the hotel is the most
important factor that influences the hotel performance in terms of RevPAR. In
a similar vein, Ye, Law & Gu (2008) show that the average rating of hotel‟s
online reviews positively influences its sales and these findings are confirmed
by Öğüt & Kamil (2011). This again justifies the necessity the hoteliers to
manage the online reputation of their properties in review websites like
TripAdvisor, Booking.com and others.

Usually hotels sell their rooms via various distribution channels (Ivanov &
Zhechev, 2011), many of which have their own online hotel rating system. It is
entirely possible that a hotel has an inconsistent (star) rating across different
distribution channels (Guillet & Law, 2010) which could restrain the customers
from booking.

In the light of the above this research note raises the following research
questions:
 RQ1: Are the various online ratings of hotels in different websites
correlated?
 RQ2: Does the number of reviews of a hotel influence its online
rating?
 RQ3: Does hotel‟s category influence its online rating?
 RQ4: Does hotel‟s size influence its online rating?
 RQ5: Do hotel‟s facilities and services influence its online rating?

Methodology

For the purpose of this study the authors selected two of the largest hotel
review databases with global reach: Booking.com and TripAdvisor. The two
systems use different approach to the hotel reviews. Xu (2014) states that the
credibility of the review depends on the credibility of the reviewer. In
TripAdvisor every person can write a review, regardless whether he stayed at
the hotel or not, thus creating the possibility for fake reviews and mistrust in
their credibility. Contrarily, reviews in Booking.com may be written only by
guests who have actually stayed in the reviewed hotel via a reservation through
the Booking.com website. That‟s why Booking.com reviews and ratings should
be considered as more objective and subject to less manipulation compared to
reviews in TripAdvisor. Data from these two systems have been used in other
studies as well (e.g. Ivanov, 2014).

As a destination we have selected the ski resort Bansko, Bulgaria
(http://www.bansko.bg), due to the following reasons:
8
 The destination is popular among Bulgarian and foreign tourists;
 Hotels in the destination are presented nearly comprehensively in
Booking.com which provides a good ground for empirical research.

Data were collected during a four-week period from 10th February to 10th
March 2014. The Booking.com profiles of 146 accommodation establishments
in Bansko, Bulgaria, were checked. For each property the following data were
collected:
 Property‟s characteristics – category, number of rooms, distance
from the ski lift, distance from the town centre, affiliation to a hotel chain,
facilities and services (swimming pool, parking, fitness, spa, ski equipment
rental, room board basis, business centre, animation programme,
babysitting/child care, availability of non-smoking rooms and rooms for
disabled guests);
 Booking.com ratings of the property – total rating, and specific
ratings for staff, cleanliness, comfort and value for money;
 Number of guest reviews in Booking.com;
 Participation of the property in Booking.com‟s Preferred Hotels
programme.
Only 110 hotels of the checked properties had Booking.com ratings at the time
of data collection. That‟s why only they were included in the data analysis.
Additionally, for 42 of them the authors retrieved the rating and the number of
reviews in TripAdvisor. Sample characteristics are presented in Table 1.

Table 1. Sample characteristics.

Characteristic Frequency Share
Category
2 stars 15 13.64%
3 stars 57 51.82%
4 stars 33 30.00%
5 stars 5 4.55%
Number of rooms
Up to 50 74 67.27%
51-100 19 17.27%
Over 100 17 15.45%
Total 110 100%

Differences between the various Booking.com ratings of hotels on the basis of
their category and size were determined via ANOVA, Tukey‟s HSD and
Scheffe‟s post hoc tests. Pearson correlation analysis was used to identify the
relationships between the Booking.com and TripAdvisor ratings and number of

9
reviews. Finally, the impact of properties‟ characteristics on its total
Booking.com rating was determined via multiple regression analysis.

Discussion of results

Table 2 shows the bivariate Pearson correlations among the various
Booking.com ratings of the hotels. Unsurprisingly, all Booking.com ratings of
the hotels are highly and positively correlated and are statistically significant at
1% level (Table 2). This result is natural for the correlations of the total rating
(first column of the table), considering the fact that total Booking.com rating of
a hotel is based on its partial ratings (value for money, staff, cleanliness and
comfort). However, the very high correlations among the partial ratings
(especially between staff, cleanliness and comfort ratings in the last two
columns) are suggestive that hotel guests might have the tendency to generalize
and experience „halo effect‟ – if they evaluate the hotel highly on one of the
ratings they might be more generous on the other ratings as well. The reverse
might be also true – if they evaluate the hotel very low on one of the ratings,
customers might tend to depress their score for the other ratings as well.
Further research is needed to investigate whether such halo effect actually
exists.

Table 2. Bivariate Pearson correlations between the various Booking.com
ratings of hotels in Bansko.
Total rating Value for money Staff Cleanliness
Value for money 0.898***
Staff 0.860*** 0.815***
Cleanliness 0.886*** 0.750*** 0.697***
Comfort 0.851*** 0.720*** 0.627*** 0.757***
Note: N=110; *** Significant at 1% level

Table 3 reveals that the total Booking.com rating of hotels is positively
correlated with their TripAdvisor rating (ρ=0.530, p<0.05). This means that
both databases show relatively similar evaluations of hotels in Bansko.
Considering this correlation and the results in Tables 2 we can answer
affirmatively to RQ1.

Table 3. Bivariate Pearson correlations between hotel online ratings and
number of reviews.
Number of Number of
Booking.com reviews in TripAdvisor reviews in
rating Booking.com rating TripAdvisor
Number of Pearson 0.215*
reviews in Correlation
Booking.com N 110

10
Pearson 0.530** 0.326*
TripAdvisor
Correlation
rating
N 42 42
Number of Pearson 0.355* 0.406** 0.275
reviews in Correlation
TripAdvisor N 42 42 42
Pearson -0.108 0.349** -0.088 0.531**
Hotel star
Correlation
category
N 110 110 42 42
Note: ** Significant at 5% level; * significant at 1% level

Table 3. furthermore indicates that the number of reviews for a hotel in
Booking.com and in TripAdvisor is positively correlated to hotel‟s rating in the
respective system (ρ=0.215 for Booking.com and ρ=0.275 for TripAdvisor),
although the correlation is significant at the 10% level only for Booking.com.
If a guest is not satisfied with his stay, he might be more willing to share his
negative experience in the two systems. On the contrary, satisfied guests might
have less drive to comment. Therefore, hoteliers should stimulate their guests
to evaluate their stay because this would increase the probability of more
positive reviews and, ultimately, higher rating. In this regard the answer to
RQ2 is affirmative.

Looking at the bivariate correlations in Table 3. we observe some peculiar
results. Firstly, the official star category of the hotel is positively correlated
with the number of its reviews in Booking.com (ρ=0.349, p<0.05) and
TripAdvisor (ρ=0.531, p<0.05), i.e. higher category hotels receive more
reviews. From one side, this finding might be a result of a pure quantitative
reason: more reservations made at higher category hotels via Booking.com,
which would elicit more reviews. From another side, the guests for higher
category hotels might be more willing to write reviews. Further research is
needed to shed light into these issues.

Secondly, although small and not statistically significant, the official star
category of the hotel is negatively correlated with its online rating in
Booking.com (ρ=-0.108) and TripAdvisor (ρ=-0.088), i.e. tourists tend to
evaluate lower category hotels in Bansko slightly higher than higher category
hotels. This conclusion is further confirmed by the ANOVA results
summarized in Table 4 – 4-star hotels in Bansko have systematically lowest
ratings compared to the other properties. Differences are especially significant
for total Booking.com rating between 4- and 5-star hotels (Tukey‟s HSD
significant at p<0.10), value for money rating between 2- and 4-star (p<0.01)
and between 3- and 4-star hotels (p<0.01), staff rating between 2- and 4-star
(p<0.05) and between 3- and 4-star hotels (p<0.01), cleanliness rating between
4- and 5-star hotels (p<0.05), comfort rating between 3- and 5-star (p<0.05)

11
and 4- and 5-star hotels (p<0.05). While one would expect 5-star hotels to have
higher ratings than 4-star hotels, it is not expected 2- and 3-star hotels to be
evaluated higher than 4-star properties. Probably the reason is that 2-, 3- and 5-
star hotels meet the expectations of their guests, while 4-star hotels fail to do it.
In light of the above discussion the answer to RQ3 is affirmative – category
influences the online rating of the hotels in Bansko.

Table 4. Differences of hotel online ratings by category and size.

Characteristic Ratings
Mean [Standard deviation]
Total rating Value for money Staff Cleanliness Comfort
Category
8.013 8.507 8.033 7.673 7.927
2 stars
[0.986] [0.983] [1.202] [1.371] [1.264]
7.889 8.149 8.026 8.012 7.840
3 stars
[0.911] [1.057] [1.146] [1.051] [0.937]
7.482 7.442 7.127 7.500 7.715
4 stars
[0.571] [0.740] [0.776] [0.778] [0.607]
8.440 7.960 8.220 8.860 8.960
5 stars
[0.826] [1.021] [1.099] [0.826] [0.669]

F-statistic 3.145** 5.542*** 5.827*** 3.559** 2.834**
Number of rooms
7.915 8.196 8.014 7.882 7.868
Up to 50
[0.897] [1.038] [1.143] [1.150] [0.983]
7.374 7.389 7.026 7.584 7.679
51-100
[0.730] [0.753] [0.842] [0.859] [0.830]
7.835 7.682 7.518 8.012 8.065
Over 100
[0.660] [0.890] [0.904] [0.783] [0.694]

F-statistic 3.155** 6.106*** 7.049*** 0.834 0.789
Total 7.809 7.977 7.766 7.851 7.865
[0.855] [1.018] [1.122] [1.056] [0.919]
Note: *** Significant at 1% level; ** significant at 5% level

Similar to category, size does matter (RQ4). Small hotels (up to 50 rooms)
outperform midsized properties (51-100 rooms) in their total (Tukey‟s HSD
significant at p<0.05), value for money (p<0.01) and staff (p<0.01) ratings.
Results might be attributable to the fact the most hotels with less than 50 rooms
are family hotels with closer staff-guest relations which probably influence
guests‟ perceptions of the value they receive.

12
Table 5. Regression analysis.

Unstandardized Standardized
Dependent variable: Coefficients Coefficients
Booking.com rating B Std. Error Beta t Sig.
(Constant) 6.192 0.991 6.245 0.000
Hotel star category -0.034 0.169 -0.030 -0.203 0.840
Number of rooms -0.002 0.002 -0.137 -0.892 0.375
Member of a hotel chain 0.476 0.723 0.075 0.659 0.512
Distance from Bansko ski 0.102 0.069 0.159 1.484 0.141
lift in km
Distance from the town -0.036 0.074 -0.063 -0.483 0.630
centre in km
Number of reviews in 0.005 0.002 0.349 2.648 0.010
Booking.com
Preferred Hotels 0.099 0.229 0.056 0.430 0.668
Programme
Parking available 0.056 0.509 0.011 0.109 0.913
Free WiFi 0.917 0.461 0.202 1.989 0.050
Fitness 0.079 0.197 0.046 0.402 0.689
Spa -0.197 0.226 -0.115 -0.871 0.386
Swimming pool -0.288 0.179 -0.221 -1.606 0.112
Ski equipment rental -0.058 0.198 -0.034 -0.293 0.770
Free breakfast -0.082 0.209 -0.044 -0.390 0.698
HB or FB online options -0.159 0.307 -0.056 -0.516 0.607
All inclusive 0.658 0.674 0.103 0.977 0.331
Room service -0.159 0.223 -0.092 -0.714 0.477
Business centre 0.179 0.292 0.074 0.614 0.541
Animation 0.188 0.378 0.050 0.497 0.620
Babysitting/child care 0.091 0.216 0.051 0.422 0.674
services
Non-smoking rooms 0.232 0.198 0.122 1.168 0.246
Rooms for disabled -0.350 0.244 -0.167 -1.433 0.155
R 0.522
R2 0.272
Adjusted R2 0.088
N 110
Standard error of the 0.8168
estimate
Durbin-Watson 1.776

Finally, the regression results in Table 5 clearly show that hotel‟s tangible
facilities and services do not influence its online rating, leading to a negative
response to RQ5. None of the facilities and services (with one exception) has a
statistically significant impact on hotel‟s Booking.com total rating. Similar to
the findings of Bulchand-Gidumal, Melián-González. & López-Valcárcel
(2011) our results indicate that free Wi-fi can siginificantly increase the online
13
rating of the hotel. The very low explanatory power of the regression model (it
explains less than 9% of the variations of the dependent variable) confirms that
hotel‟s Booking.com total ratings does not depend on its tangible facilities and
offered services. Therefore, hoteliers should look not whether they provide the
particular facility / offer the service, but how they deliver it. In a similar vein,
Hensens (2014) stresses that conventional rating systems (like the hotel‟s
official star category in Bulgaria) emphasise the objective tangible criteria
(„what is offered‟) while online ratings based on online reviews emphasise the
service delivery criteria („how it is delivered‟). In this regard it is not surprising
that the online ratings of hotels in Bansko are not influenced by the tangible
product characteristics.

Conclusion

This short research note analysed the online ratings of hotels in Bansko,
Bulgaria, in two major systems – Booking.com and TripAdvisor. Table 6
summarises the answers to the five research questions.

Table 6. Research questions results.

Research question Answer

RQ1: Are the various online ratings of hotels in different websites Yes
correlated?

RQ2: Does the number of reviews of a hotel influence its online rating? Yes

RQ3: Does hotel‟s category influence its online rating? Yes

RQ4: Does hotel‟s size influence its online rating? Yes

RQ5: Do hotel‟s facilities and services influence its online rating? No

From a managerial perspective findings indicate that hotel managers must
stimulate their guests to write reviews about their stay because the number of
reviews is positively correlated to the rating of the hotel in both Booking.com
and TripAdvisor. The more reviews a hotel has, the higher the probability of
positive reviews and the higher the rating. Findings further reveal that higher
category does not necessarily mean higher online rating of the hotel – hoteliers
must match and exceed the expectations of the guests about a lodging product
from a particular category. „Cutting edges‟ would be recognised by guests and
they would punish the hotel with lower ratings. Finally findings indicate that
hotel‟s facilities and offered services are practically irrelevant to its rating –

14
intangible product elements like atmosphere and guest-staff relations might be
more important for guests‟ evaluations in the two systems.

The research is not without limitations. It uses only one location with specific
characteristics (ski resort in an Eastern European transition economy). Further
research in other empirical settings might deliver different results.

References:

Bulchand-Gidumal, J., Melián-González, S. & López-Valcárcel, B.G. (2011).
Improving hotel ratings by offering free Wi‐Fi. Journal of Hospitality and
Tourism Technology, 2(3), 235-245.
Chaves, M., Gomes, R. & Pedron, C. (2011). Analysing reviews in the Web
2.0: Small and medium hotels in Portugal. Tourism Management, 33(5), 1286-
1287.
Gretzel, U. & Yoo, K. H. (2008). Use and impact of online travel reviews. In,
P. O‟Connor, W. Höpken & U. Gretzel (Eds.) Information and communication
technologies in tourism 2008 (pp. 35-46). Vienna: Springer.
Guillet, B.D. & Law, R. (2010). Analyzing hotel star ratings on third-party
distribution websites. International Journal of Contemporary Hospitality
Management, 22(6), 797-813.
Hensens, W. (2014). The future of hotel ratings. Journal of Tourism Futures,
1(1), 72-77.
Ivanov, S. (2014). Hotel revenue management – from theory to practice.
Varna: Zangador
Ivanov, S. & Zhechev, V. (2011). Hotel marketing. Varna: Zangador
Li, G., Law, R., Vu, H.Q., Rong, J. & Zhao, X. (2015). Identifying emerging
hotel preferences using Emerging Pattern Mining technique. Tourism
Management, 46, 311-321.
Melián-González, S., Bulchand-Gidumal, J. & González López-Valcárcel, B.
(2013). Online customer reviews of hotels: as participation increases, better
evaluation is obtained. Cornell Hospitality Quarterly, 54(3), 274-283.
O‟Connor, P. (2010). Managing a hotel‟s image on TripAdvisor. Journal of
Hospitality Marketing & Management, 19(7), 754–772.
Öğüt, H. & Kamil, B. (2011). The influence of internet customer reviews on
the online sales and prices in hotel industry. The Service Industries Journal,
32(2), 197–214.
Serra Cantallops, A. & Salvi, F. (2014). New consumer behavior: A review of
research on eWOM and hotels. International Journal of Hospitality
Management, 36, 41-51.
Sparks, B. & Browning, V. (2011). The impact of online reviews on hotel
booking intentions and perception of trust. Tourism Management, 32(6), 1310-
1323.

15
Sridhar, S & Srinivasan, R. (2012). Social influence effects in online product
ratings. Journal of Marketing, 76(5), 70-88.
Stringam, B.B. & Gerdes Jr., J. (2010). An analysis of word-of-mouse ratings
and guest comments of online hotel distribution sites. Journal of Hospitality
Marketing and Management, 19(7), 773-796.
Vermeulen, I. & Seegers, D. (2009). Tried and tested: The impact of online
hotel reviews on consumer consideration. Tourism Management, 30(1), 123–
127.
Xie, K.L., Zhang, Z. & Zhang, Z. (2014). The business value of online
consumer reviews and management response to hotel performance.
International Journal of Hospitality Management, 43, 1-12.
Xu, Q. (2014). Should I trust him? The effects of reviewer profile
characteristics on eWOM credibility. Computers in Human Behavior, 33, 136-
144.
Ye, Q., Law, R. & Gu, B. (2008). The impact of online user reviews on hotel
room sales. International Journal of Hospitality Management, 28(1), 180–182.
Zhou, L., Ye, S., Pearce, P.L. & Wu, M.-Y. (2014). Refreshing hotel
satisfaction studies by reconfiguring customer review data. International
Journal of Hospitality Management, 38, 1-10.

За контакти:

Prof. Stanislav Ivanov, PhD
International University College
3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria;
E-mail: stanislav.ivanov@vumk.eu

Desislava Ilieva, 3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria;
E-mail: asds_92@abv.bg

16
UKRAINE AS A POTENTIAL TOURIST DESTINATION
FOR BULGARIAN CITIZENS: DEMAND SIDE
PERSPECTIVE
Kateryna Mamushkina, student in MSc International Hospitality
and Tourism Management
Maya Ivanova, PhD, Lecturer in Tourism and Hospitality
Department, International University College, Dobrich

УКРАЙНА КАТО ПОТЕНЦИАЛНА ТУРИСТИЧЕСКА
ДЕСТИНАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ТУРИСТИ:
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ТЪРСЕНЕТО
Катерина Мамушкина, студентка-магистър по Мениджмънт
на туризма
д-р Мая Иванова, преподавател във Висше училище
Международен колеж - Албена, Добрич
Abstract: Situated on the boundaries of the EU, Ukraine is still unknown as a
destination for the Europeans, respectively Bulgarians, although it possesses a
number of tourist resources. Given its location, similar language and relatively low
prices, Ukraine could provoke considerable interest in the Bulgarian travelers. The
conducted study among Bulgarian citizens confirms the potential of Ukraine to
become an attractive tourist destination for them, as well as their main concerns,
regarding the political situation. Different sides and factors of consumer behavior
have been discussed, and recommendations regarding the Ukrainian tourist politics
towards Bulgaria have been outlined at the end.

Keywords: Ukraine; Bulgaria; consumer behavior; push and pull factors;
tourist destination

Резюме: Разположена на границите на Европейския съюз, Украйна
притежава многобройни туристически ресурси, но все още остава непозната
за неговите граждани като туристическа дестинация, в това число и на
българските туристи. Със своето сравнително близко разположение, език и
овносително ниски цени, Украйна би могла да предизвика значителен интерес
сред българите. Проведеното изследване сред български граждани
потвърждава потенциала на Украйна да се превърне в атрактивна дестинация
за тях, както и безпокойството им за политическата обстановка в страната.
Разглеждат се различни страни и фактори на потребителското поведение,
като в края се извеждат препоръки към украинските държавни и частни
институции във връзка с подобряване на туристическата им политика спрямо
България.

17
Ключови думи: Украйна; България; потребителско поведение; push и pull
фактори; туристическа дестинация

Introduction

The search for new destinations is one of the major trend of the tourism
industry. Despite the highly increased mobility in recent years, there are
regions that remain aside the main tourist flows. In the context of Europe, the
Eastern part of the continent seems unexploited enough for the tourism
industry. The EU expansion on the East, on the other hand, allowed the citizens
of the newly affiliated countries to travel free within the territory of the union.
A prominent example in this regard is Bulgaria, whose citizens still prefer to
travel abroad for their holidays, although the country is considered as a famous
and developed tourist destination (NSI, 2013). Situated on the boundaries of
the EU, Ukraine is still unknown as a destination for the Europeans,
respectively Bulgarians, although it possesses a number of tourist resources.
Given its location, similar language and relatively low prices, Ukraine could
provoke considerable interest in the Bulgarian travelers.

Currently, the political situation in Ukraine seems rather complex and brings a
lot of negative effects to the country, including its tourism industry.
Nevertheless, after the conflict is settled down, the country would emerge
again as a prospective tourist destination for the EU tourists, including
Bulgarians.

The goal of current research is to evaluate the opportunities of Ukraine to
become an attractive destination to the Bulgarian travelers. By studying the
Bulgarian citizens‟ consumer behavior as travelers, the authors aim to highlight
some typical traveler preferences of Bulgarians and outline their attitudes and
perceptions regarding Ukraine as a tourist destination. The results would be
useful in both academic and practical aspect. On one hand, this is a pilot study,
regarding Ukraine as a tourist destination for Bulgarians. On the other hand, a
research of this kind will strongly contribute for developing an effective
targeting and marketing strategy towards the Bulgarian market.

Literature review

The estimation of Ukraine as a potential tourist destination for Bulgarian
customer entails two major areas of research – destination marketing and
management, and consumer behaviour. Each of them reveals the point of view
of the two sides – the supply and the demand. The current research is focused
on the demand side perspective, therefore the main emphasis is on the
consumer behavior and the forces that impact it on the path to a final choice of
a particular destination.
18
Consumer behavior involves certain decisions, activities, ideas or experiences
that satisfy consumer needs and wants (Solomon, 1994). It is focused on deeply
examining individuals‟ and households‟ thinking and behavior relating to
discretionary travel behavior (March, & Woodside, 2005).
Tourist services market has rigid competition, therefore many scientists focus
their attention on the understanding of consumer behavior in the context of the
tourism industry (Mattila, 2004). Among the numerous theories and concepts
regarding consumer behavior and factors influencing it in tourism, the “push-
pull” framework appears as one of the most recognized and easily applicable
model. Early discussions of motivations regarding the visitors‟ choice of a
holiday destination suggested that these motives can be classified into „push‟
and „pull‟ factors (Crompton, 1979) – the “push” focus on whether to go and
the “pull” on where to go (Klenosky, 2002).

“Push” factors are defined as internal motives or forces that cause tourists to
seek activities to reduce their needs (Gnoth, 1997). The same point of view was
followed by Uysal et al (2008) who identified “push” factors as elements which
refer to the tourism as subject and deal with those factors predisposing people
to travel (e.g. escape, nostalgia etc.). Different scientists point out numerous
motivation factors, to mention only a few: escape, relationship, hobbies,
prestige, novelty (Yuan and McDonald, 1990) re-experiencing family
togetherness, sports, cultural experience and escape (Uysal and Jurowski,
1994) specified relaxation, knowledge, adventure, family and sport (Cha,
McCleary and Uysal, 1995). Most of the “push” factors are very difficult to be
identified and further systematized and quantified, as they represent the
internal needs and wants of the traveller that are the reasons why people want
to get away from their regular place of residence (Uysal et al 2008). Motives to
travel are also key variables to segment tourists (Hsu et al., 2010). Therefore,
investigation of the internal urge of the consumers to travel may start from
analysis of personal preferences and perceptions, formed in result of the origin,
social background, culture, age, education, etc., thus making a prior
segmentation of the potential visitors (Prayag & Hosany, 2014).

On the other hand, the “pull” factors are the ones, which appeal to the potential
customers to visit a particular destination. In this regard, they are connected
with certain attributes and characteristics of the destination (Klenosky, 2002),
like climate, weather conditions (sunshine, beaches, snow), history sights,
scenic beauty, cultural events, recreation opportunities, comfortable condition
for living as well as secure environment, the presence of various kinds of
activities, costs related to food, transport, and accommodations, and exchange
rates (Johnson, and Ashworth, 1990; Baloglu and McCleary, 1999). Trip
characteristics, including travel distances, costs, travel times, and vacation

19
purpose (Bargeman and Poel, 2006; Eugenio-Martin, 2008) may also be
classified as factors, that “pull” the tourists towards a destination.
“Pull” factors can be more easily identified, measured and analysed (Uysal et
al, 2008), than the “push” ones. The “pull” factors are mostly external and
visible, tangible traits of a destination, they are under control of the relevant
institutions. Therefore, the DMOs and other organisations are able to apply
certain activities to change the attitude and perception of the destination.

Empirical setting

In Ukraine, the tourist industry is on the stage of formation as an independent
sector. In 2001 (According to the State Statistics Service of Ukraine) the
country was visited by 11.9 million foreign citizens. In 2013 the number of
tourist arrivals into Ukraine rose to more than 25mn, growing 8.8% on the
2012 level (Ukraine Tourism Report, 2014). The recent mega event – UEFA
European Championship – has turned the attention to Ukraine, but apparently
not enough. Additionally, current unstable political situation contributes to the
negative image of the country. The tourist infrastructure still needs
improvement, although much has been done in this direction before Euro 2012.
The country suffers also from its former image of a post-communist country
with significant economic and political influence from Russia.

Regarding the supplier side, according to the Ukraine Tourism Report, 2014,
there were 3,530 hotels in 2013 and if investors will follow current plans for
development, this number will reach 4,550 in 2018.

The unstable political situation would lead to importing influence from the EU
vs Russia. As a result in any case, the country would strengthen its relations
with the EU, part of which is Bulgaria, and the tourist flow is expected to rise.

Methodology

The study of Bulgarian citizens‟ consumer behavior as travelers was conducted
using a convenience sampling among the adult Bulgarian citizens over 18 years
old. The online questionnaire was distributed mainly through social networks
(Facebook and Twitter). The data was collected in July 2014. The first part of
the questionnaire (questions 1-4, 19) depicts the demographical profile of the
participants, the second part deals (questions 5-8) with identifying the typical
traits of the Bulgarians as travelers, whereas the last group of questions (9-18)
sheds light upon the attitudes and perceptions of the Bulgarian travelers
towards Ukraine as a tourist destination.

From the 123 completed questionnaires, 121 were useful. Table 1 presents the
demographic characteristics of the sample.
20
Table 1. Demographic profile of the sample.

Demographic Frequency Share (%)
Gender
Male 46 37%
Female 75 63%
Age
18-24 28 24%
25-30 46 39%
31-40 25 21%
41-50 11 9%
51-60 8 7%
Family Status
Single / no children 60 49%
Single / with children 7 6%
Married/ living with partner / no children 23 19%
Married/ living with partner / with children 32 26%
Other 1 1%
Education level
Primary school 0 0%
High school 17 14%
Bachelor degree 39 32%
Master degree 62 51%
Doctor 4 3%
Location of living
Sofia 10 8%
Plovdiv 10 8%
Varna 76 62%
Burgas 10 8%
Ruse 3 2%
Stara Zagora 2 2%
other 12 10%

Results and discussion

General customer profile of the Bulgarian respondents as travellers.

Stepping on the basis of the “push-pull” framework, examined in the literature
review, we begin with the internal reasons, that PUSH the travelers away from
their home on a journey. The “push” factors represent personal characteristics
of the potential tourists and in fact are identical with the above presented
demographic profile – gender, age, education, marital status, city of origin. The
silhouette shaped reveals a younger age (63% under 40 years old), highly
educated tourist (86% graduates), who is single (49%) and lives in an urban
territory (90%). Following the worldwide trends (Li et al, 2013) it is not
difficult to recognize the so called Millennial generation features, that
21
apparently are attributes of the Bulgarian travelers as well. The urge to find
new places and to travel as a way of living goes beyond the national boundaries
and becomes a rule in the consumer behavior.

Regarding the “pull” factors (see table 2) the respondents understandably
estimate as the most important the prices of the destination (more than 70%
find it important and extremely important). It is evident from the t-test, that
women regularly overrate the importance of the “pull” factors, although there
is not statistical significance in the answers between men and women. The
following ANOVA analysis regarding the age and evaluation of the destination
attributes reveals that only the “living expenses” are considered important for
all age groups, except the tourists from the group of age 24-30 years old and
the group of 41-50 years old (Tukey‟s HSD, p<10%), as well as between the
group of 31-40 years old and 41-50 years old (p< 5%). The consequent
explanation lies in the financial stability, which is attributable for the people of
older age, than for the young travelers.

Table 2. Important “pull” factors for the Bulgarian traveler.

Estimation of the Importance for the clients
1 – Not 2 3 4 5–
Attribute of important Extremely
the destination important
Frq % Frq % Frq % Frq % Frq % Mean Std
Dev.
Accommodation 11 9% 16 13% 30 25% 35 29% 29 24% 3,45 1,245
Price for tour 1 1% 11 9% 23 19% 32 26% 54 45% 4,05 1,040
packages
Transport 1 1% 7 6% 27 22% 47 39% 39 32% 3,96 0,926
convenience
Weather & 8 7% 9 7% 24 20% 45 37% 35 29% 3,74 1,151
Climate
Political 3 3% 8 7% 25 21% 38 31% 47 39% 3,98 1,045
situation
Great historical 6 5% 13 11% 27 22% 49 41% 26 22% 3,63 1,089
heritage
Living expenses 4 3% 9 7% 42 35% 41 34% 25 21% 3,61 1,003
Proximity 3 3% 8 7% 33 27% 40 33% 37 31% 3,83 1,022
Mental 29 24% 34 28% 28 23% 25 21% 5 4% 2,53 1,184
similarities to
the locals

Regarding the preferred type of tourism, Bulgarians present interesting results
in favor of the eco (39.67%) and adventure tourism (45.45%), which are
considered fairly new types, or attributed to experienced tourists. Again, the
respondents confirm that they follow the general trends in search of sustainable
products, and ecotourism in particular. The fact, that Ukraine is unexplored as
a tourist destination brings in a bit of adventurous image for the potential
visitors, who do not know what to expect. Otherwise, the general preferences
22
of the Bulgarian citizens reveal their perception of tourism as a leisure
experience, in most cases combined with cognitive touch (visit of cultural
attractions – 53.72%).

The next part of the results is connected with the particular attitude of the
Bulgarian travelers towards Ukraine as a tourist destination.

Customer profile of the respondents, who find it worth to visit Ukraine in the
future

Regarding the initial goal of this study the most intriguing profile of Bulgarian
travelers are the ones, who would visit Ukraine, because find it worth enough
for tourism (see table 3). 82 of the respondents (68%) claim, that for them
Ukraine is a country worth to visit (according to question 16). Actually, these
people form the potential market share that show an interest to the country,
hence should be targeted from the relevant institutions and organisations.
Regarding their demographic profile, here are some differences, comparing the
profile of the general Bulgarian traveler. There is a slight prevalence in the
males, who are more interested in Ukraine, than the females. Probably women
do not perceive the country as a typical destination. In addition, the younger
generation presents moderate enthusiasm, which is valid for the singles without
children as well. On the contrary, the majority of the older generation finds
Ukraine “extremely interesting” and this trend is reconfirmed by the people,
living in non-urban territories. As a whole, it should be noted the great share of
answers in the neutral position, especially comparing to the rest two profiles.
The conditional replies could lead to two conclusions: 1) the attitude towards
Ukraine is not categorically negative, on the contrary – people prefer to take a
neutral position, than to assess the country in a negative aspect; and 2) there is
not enough information about the tourist side of Ukraine, which causes
difficulties for the potential tourists to evaluate the destination.

After the ANOVA test, regarding the evaluation of Ukraine as a worth to visit
destination, there were not found any significant statistical differences either in
gender, or in age groups and educational levels. This means, that the target
audience is large enough to be differentiated, but also, any adequate marketing
instruments would convert the potential customers real visitors.
In a summary, the potential Bulgarian travelers to Ukraine differ in general
from the average Bulgarian tourist, mainly in terms of age, location of living
and level of education.

The last section of the questionnaire refers to the “pull” factors, influencing
Bulgarians, regarding Ukraine, or the external attributes of the country as a
tourist destination.

23
Table 3. Demographic profile of the whole sample, distributed according to
the interest shown towards Ukraine as a tourist destination.

Estimation of how worth it is to visit Ukraine
Push factors / 1 – Not 2 3 4 5 – Extremely
demographic interesting interesting
characteristics No % No % No % No % No %
Gender
Male 0 0% 5 4% 8 7% 19 16% 14 12%
Female 2 2% 5 4% 19 16% 29 24% 20 17%
Age
18-24 0 0% 1 1% 7 6% 16 13% 7 6%
25-30 2 2% 4 3% 13 11% 15 12% 13 11%
31-40 0 0% 4 3% 2 2% 13 11% 6 5%
41-50 0 0% 1 1% 4 3% 3 2% 3 2%
51-60 0 0% 0 0% 1 1% 1 1% 5 4%
Family Status
Single / no children 0 0% 6 5% 16 13% 23 19% 15 12%
Single / with 0 0% 1 1% 0 0% 2 2% 3 2%
children
Married/ living with 1 1% 1 1% 3 2% 10 8% 7 6%
partner / no children
Married/ living with 1 1% 2 2% 8 7% 13 11% 8 7%
partner / with
children
Other 0 0% 0 0% 0 0% 0 0% 1 1%
Education level
Primary school 0 0% 0 0% 0 0% 0 0% 0 0%
High school 0 0% 2 2% 5 4% 3 2% 6 5%
Bachelor degree 0 0% 2 2% 8 7% 20 17% 9 7%
Master degree 2 2% 6 5% 13 11% 23 19% 18 15%
Doctor of 0 0% 0 0% 1 1% 2 2% 1 1%
Philosophy
Location of living
Sofia 0 0% 0 0% 2 2% 2 2% 6 5%
Plovdiv 0 0% 1 1% 4 3% 3 2% 2 2%
Varna 2 2% 6 5% 13 11% 34 28% 19 16%
Burgas 0 0% 0 0% 0 0% 7 6% 3 2%
Ruse 0 0% 0 0% 3 2% 0 0% 0 0%
Stara Zagora 0 0% 0 0% 1 1% 0 0% 1 1%
other 0 0% 3 2% 4 3% 2 2% 3 2%

To the first question, asking in general about the attractions that would appeal
to the potential tourists to visit Ukraine, indisputably, the cultural and historical
heritage are assessed as the most desirable reason to visit Ukraine (55.3% and
57% respectively). Apparently, the country‟s image is built on its cultural and
24
historical background, while the natural resources come on the third place
(49,6%). The high result of “visiting friends and relatives” (19,9%) lies in the
common population of both countries – the so called Bessarabia Bulgarians
still maintain their relations with their relatives in the Republic of Bulgaria.

A crucial attribute for any destination is its accessibility. The available options
for transportation, and if they coincide with the preferences of the potential
consumers is the subject of the next pair of questions. Almost 82% of the
respondents confirmed their interest to the destination, provided there is a
regular transportation. Although Ukraine is located comparatively near
Bulgaria, more than half of the respondents (52,1%) pointed the airplane as the
most acceptable option. The other options seem to be unknown for the people,
or with insufficient quality to be considered for tourism. This result
corresponds with the situation in Bulgaria, where the bus and the train are
perceived as options for lower class tourism. Furthermore, the ferryboat and
train connections are not regular, but change, according to the season.
Therefore, these types of transportation are not considered as “regular” and
“acceptable”.

The thematic tours of Ukraine are presented as the next “pull” factor. Over
88% of the respondents declared that they would be interested in thematic tours
in Ukraine. Following the question about the attractions, here we identify that
most interest is directed towards Mystery and old castles (64.6%), as well as
Larger cities (49.6%) – all of them concentrating a majority of cultural and
historical resources. An interesting observation is that the Tour of Chernobyl
emerges as the third most desirable thematic tour (33.9%), leaving behind the
Football tour (14%), Family tour (32.2%) and the Gastronomic tour (29.8%).
Although considered as a tragedy and disaster of a large scale, the Chernobyl
tour remains as an emblematic association with Ukraine. Some of the
researchers may consider it “dark tourism”, but the fact is that such sites still
attract visitors (Kang et al, 2012).

In the general portrait of the respondents as travelers the price appears as the
most significant factor when choosing a destination (see Table 2). According to
the National Statistical Institute (2013), the average salary among Bulgarians is
839, 42 lv per month, that is why the majority of citizens – 79 (67%) are ready
to pay in the range of 301 – 1000 lv. Nevertheless, considering the even low
prices of the tours to the neighbouring to Bulgaria countries, such numbers
indicate, that Bulgarians evaluate higher Ukraine and, respectively, are willing
to pay more for a tourist visit.

To accomplish the portrait of the Bulgarian traveler, they almost equally wish
to travel individually or in an organized group. On the background of the
previous findings, where Bulgarians demonstrate their full adherence to the
25
world trends of Millennials, the result of 45,4% preference to organized groups
seems surprising. The most probable explanation derives from the current
political situation in Ukraine – the respondents do not feel secure to travel
alone and prefer to have everything organized in advance, plus travelling in a
pack. Yet it shows, that despite their travel experience, Bulgarians do not feel
confident enough to travel alone.

Conclusion and practical implications

The general conclusions assign mostly the state and tourist institutions in their
work, related to developing Ukraine as a tourist destination. The major
problem – political instability – should be settled down and afterwards to
commence any activities toward travel and tourism. Improving the
infrastructure, developing the superstructure and directing focused marketing
efforts towards potential clients, are among the most vital actions, that should
be initiated by the government and the industry suppliers.

The current paper identifies of the priorities and destination attributes, that
need to be improved, in order to increase customer satisfaction and destination
image of Ukraine. Furthermore, by scratching the potential customer profile, it
helps for the understanding what influences a traveler to choose a destination,
hence is important in developing appropriate marketing strategies (Hsu et al.,
2009).

Ukraine provokes the interest of Bulgarian customers and possesses the
potential for tourism growth. Additionally the recent association to the EU will
definitely contribute for the development in this direction.

Limitations and future research

The main limitation of current research is the small amount of the sample – it
could not be considered representative, yet some of the discrepancies like more
women, or more Varna citizens, are evident. The main reason for the limited
number of respondents lies within the short time for distribution of the
questionnaires - they were collected for less than a month.

Another limitation concerns the fact, that only the demand side perspective was
investigated. As investigation covers only the consumer side, and all the
questions were designed to find out Bulgarian‟s preference in choosing tourist
destination and their evaluation about Ukraine as potential tourism destination,
suppliers side perspective was not be analysed.

In the future research there is a possibility to investigate the supplier‟s point of
view, regarding Ukraine as tourism destination. Whether there are any
26
prospects of development of tourist packages by Ukrainian tour operators and
promoting them to the international market.

Another direction for further study is the possibility to develop a questionnaire
concerning especially Ukraine as destination, and another, separate
questionnaire about customer‟s behavior of Bulgarians in order to understand
what is the most influencing factors which make them chose specific tourism
destination. More detailed approach towards the “push” factors will also be
valuable.

References:
Baloglu, S. and McCleary, K. W. (1999). A Model of Destination Image
Formation. Annals of Tourism Research, 26(4), 868-897.
Bargeman, B. and Poel, H. (2006). The role of routines in the vacation
decision-making process of Dutch vacationers. Tourism Management, 27, 707-
720.
Cha, S., McCleary, K. W. and Uysal, M. (1995). Travel motivations of
Japanese overseas travellers: A factor–cluster segmentation approach. Journal
of Travel Research, 34(1), 33–39.
Crompton, J. L. (1979). Motivations for Pleasure Vacation. Annals of Tourism
Research, 6, 408-424.
Eugenio-Martin, J. L. (2008). Modelling Determinants of Tourism Demand as
a 5-Stage Process: A Discrete Choice Methodological Approach. Universidad
de Las Palmas de Gran Canaria, Departamento de Analisis Economico
Aplicado. Technical Paper.
Gnoth, J. (1997). Tourism motivation and expectation formation. Annals of
Tourism Research, 24(2), 283 – 304.
Hsu, C. H. C., Cai, L. A., and Li, M. (2010). Expectation, motivation, and
attitude: a tourist behavioural model. Journal of Travel Research, 49(3), 282-
296.
Hsu, T-K., Tsai, Y-F. and Wu, H-H. (2009). The preference analysis for tourist
choice of destination: A case study of Taiwan. Tourism Management 30, 288–
297.
Johnson, P. and Ashworth, J. (1990). Modeling Tourism Demand: A Summary
Review. Leisure Studies, 9, 145-161.
Kang, E-J., Scott, N., Jeonglyeol Lee, T. and Ballantyne, R. (2012) Benefits of
visiting a “dark tourism” site: The case of the Jehu April 2rd Peace Park,
Korea. Tourism Management, 33, 257-265.
Klenosky, D. B. (2002). The pull of tourism destinations: A means-end
investigation. Journal of Travel Research, 40(4), 385–395.
Li, X., Li, X. and Hudson, S. (2013). The application of generational theory to
tourism consumer behavior: An American perspective. Tourism Management,
37, 147-164.
27
March, R. and Woodside, A.G. (2005). Tourism behaviour: travellers'
decisions and actions. Cambridge, MA: CABI Publishing.
Mattila, A. (2004). Consumer behavior research in hospitality and tourism
journals. International Journal of Hospitality Management, 23(5), 449-457.
NSI (2013) Tourism in Bulgaria. Trips of Bulgarian residents abroad by
purpose of visit. National Statistical Institute official website:
http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Tourism2014-
05_en_ZEN5U7A.pdf (Retrieved May 2014)
Prayag, G. and Hosany, S. (2014). When Middle East meets West:
Understanding the motives and preferences of young tourists from United Arab
Emirates. Tourism Management, 40, 35-45.
Solomon, M.R. (1994). Consumer Behavior. London: Allyn & Bacon,
Ukraine Tourism Report. (2012). Business Monitor Store official website:
store.businessmonitor.com/ukraine-tourism-report.html (Retrieved 24 March
2014)
Uysal, M., & Jurowski, C. (1994). Testing the push and pull factors. Annals of
Travel Research, 21(4), 844–846.
Uysal, M., Li, X. and Sirakaya-Turk, E. (2008). Push-pull dynamics in travel
decisions. In Pizam, A. and Oh, H. (Eds.) The Handbook of Hospitality
Marketing Management, Oxford: Elsevier, 412-439.
Yuan, S. and McDonald, C. (1990). Motivational determinates of international
pleasure time. Journal of Travel Research, 29(1), 42-44.

За контакти:

Maya Ivanova, PhD, Lecturer in Tourism and Hospitality Department at
the International University College, Dobrich
E-mail: maya.ivanova@vumk.eu

Kateryna Mamushkina, MSc of Tourism Management at
International University College, Dobrich
E-mail: mamushkina91@gmail.com

28
УПРАВЛЕНИЕ И МАРКЕТИНГ НА КУЛИНАРНИТЕ
ФЕСТИВАЛИ КАТО ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ И
ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА
В СЕЛСКИТЕ РЕГИОНИ

Д-р Мирослава Димитрова,
Висше училище Международен Колеж – Албена, Добрич

MANAGEMENT AND MARKETING OF FOOD FESTIVALS
AS TOURIST ATTRACTIONS AND THEIR IMPORTANCE
FOR TOURISM DEVELOPMENT IN RURAL AREAS

Miroslava Dimitrova, PhD, International University College,
Dobrich
Резюме: Атракциите са основен фактор за развитие на туристическа
дейност в даден регион. Те са базирани на природни или човешки ресурси и
имат за цел да привличат туристи към дестинацията. Практиката познава
редица примери на целево създадени атракции, които не са наследени или
взаимствани от съществуващата среда, а са развити целенасочено, за да
увеличат популярността на даден туристически регион и да предизвикат
интерес у туристите. В този случай провеждането на кулинарен фестивал
може да предостави редица ползи на туриста като запознаване с традиционни
обичаи, чувство на автентичност, социализация с местното население и
гастрономическо удоволствие. В същото време е възможно да се наблюдават
редица нежелателни последици, особено при територии, които не са готови да
посрещнат нарастващия туристически поток. Ето защо тяхното развитие
трябва да бъде правилно управлявано с цел минимизиране на вредите и
максимизиране на ползите.
Фокус на настоящата разработка са кулинарните фестивали, тяхното
създаване, управление и маркетинг с цел положителното им влияние върху
имиджа на дестинацията утвърждаване на бранда. За илюстрация на
теоретичния модел е използван пример от целево създаден кулинарен фестивал
в района на Северна Добруджа.

Ключови думи: кулинарен фестивал, брандинг на дестинацията, селски
туризъм

Abstract: Attractions are the primary factor for developing tourism activities in
a given region. They are either based on existing natural and man-made resources or
are created in purpose to draw tourists. The last is especially relevant for the rural
territories which cannot rely entirely on their natural appeal. Staging a food festival
in this case is a winning option. It combines a number of benefits sought by the
tourists: traditional crafts, sense of authenticity, socialization and gastronomic
29
pleasure. Food festivals impact the economic, ecological and social welfare of the
hosting territories and their inhabitants but there are also negative impacts especially
in the cases when residents are not ready to accommodate the incoming tourists‟
inflow.
The paper aims at identifying how food festival events could become an
appealing tourist attraction and thus promote the destination image and enhance
place branding. The case study of a recently developing rural food festival in Bulgaria
is used to exemplify the challenges and opportunities before attraction creation
process.

Keywords: food festivals, destination branding, rural tourism

Въведение
Атракциите са основен фактор за развитие на туристическа дейност
в даден регион. Те са базирани на природни или човешки ресурси и имат
за цел да привличат туристи към дестинацията. Практиката познава
редица примери на целево създадени атракции, които не са наследени или
взаимствани от съществуващата среда, а са развити целенасочено, за да
увеличат популярността на даден туристически регион и да предизвикат
интерес у туристите. Това е особено релевантно за селските територии,
които не могат да разчитат на изобилие от природни или антропогенни
ресурси. В този случай провеждането на кулинарен фестивал може да
предостави редица ползи на туриста като запознаване с традиционни
обичаи, чувство на автентичност, социализация с местното население и
гастрономическо удоволствие. Кулинарният фестивал може да окаже
ползотворно въздействие върху икономическото, социалното и
екологично благоденствие на приемащата територия и нейното
население. Те увеличават посещаемостта на региона като допринасят за
реални постъпления на местната икономика под формата на нощувки,
транспорт, хранене, продажба на сувенири и други стоки и услуги. В
същото време е възможно да се наблюдават редица нежелателни
последици като навлизане на чужди фирми и организации и изтичане на
капитал, повишаване на нивото на шума, пренаселване и замърсяване и
пр.
Споделянето на културни ценности става в двете посоки: от
страната на местните към туристите и обратно, като този ефект може да
бъде както положителен така и отрицателен. Особено уязвими са хората
(и най-вече подрастващото население) на отдалечените и затворени
региони, които могат да се окажат особено податливи на негативни
влияния от страна на туристите. Ето защо развитието на всяка форма на
туризъм в подобни региони трябва да бъде контролирано и правилно
управлявано с цел минимизиране на вредните въздействия и
оптимизиране на положителните ефекти.

30
Кулинарните фестивали като туристическа атракция

Местните фестивали често се представят като туристическа
атракция тъй като се смята че те притежават свойства, които ги правят
привлекателни за външни на региона посетители (Mckercher 2006). Те са
своеобразна и автентична част от наследството на дестинацията, местните
традиции, етническия и културен пейзаж. Те са особено важни за
селските дестинации като подчертават уникалността на кухнята, храните
и практиките свързани с храненето в региона (Lee и Arcodia, 2011) и
предоставят възможност да се покажат на туристите продуктите на
дестинацията. Потенциалът на тези фестивали в общото туристическо
предлагане е значителен, защото те са комплексни културни и социално-
икономически събития които често предизвикват медиен интерес и
поставят дестинацията във фокус като допълнително увеличават нейната
популярност (Lakicevic, 2012). Първоначално кулинарните фестивали са
насочени предимно към местното население, като в последствие в таргета
им попадат външни посетители и туристи. Както Propescu (2012)
подчертава, те са организирани, за да отговорят на специфични
потребности на общността и същевременно да предложат забавление.
Подобна теза поддържа и Quinn (2006) според когото фестивалите имат
предимно социални функции. Lee и Аrcodia (2011) описват кулинарните
фестивали като места, на които общностите се включват в обществени
мероприятия като празненства и обмяна на опит, докато за туристите това
е възможност да се докоснат до уникална среда, да общуват с местното
население и да станат съпричастни към нещо истинско и автентично
(McKercher, 2006). Тези събития имат способността да предоставят на
хората чувство за социална, географска и културна принадлежност
(Propescu и Corbus, 2012).
В допълнение кулинарните фестивали представляват пример за
устойчива туристическа практика: те са организирани от и за местното
население, притежават икономически ползи, минимизират вредното
въздействие върху околната среда и подчертават автентичността на
дестинацията (McKercher, 2006). Те създават възможност за обмяна на
социални практики, обичаи, занаяти и традиции, които от своя страна
допринасят до културното разнообразие и етническа толерантност.
Кулинарните фестивали са важна част от културния туристически
пазар особено в селските региони. Тези събития предоставят средство за
продаване на дестинацията като продукт и за привличане на туристи,
инвеститори и външни фирми. (Propescu и Corbus, 2012). Тенденция е
фестивалите да бъдат разглеждани като все по-важна и неделима част от
туристическото развитие на региона. В някои случаи е възможно тяхното
изкуствено създаване и целенасочено развитие имено с горепосочените
цели (Cela, 2007). Като цяло фестивалите допринасят до благоденствието
на региона чрез: 1) увеличаване на посещаемостта, 2) икономически
31
приходи, 3) повишаване на заетостта, 4) подобряване на имиджа на
дестинацията, 5) намаляване на сезоните колебания и удължаване на
активния туристически сезон, 6) повишаване на местната гордост и
самочувствие, 7) подобряване на културния и образователен обмен между
местно население и туристите, 8) намаляване на негативния миграционен
поток, 9) преодоляване на регионална изостаналост, 10) повишаване на
атрактивността на дестинацията както за туристите така и за местното
население, 11) повишаване на приходите от продажба на храни и напитки
(Cela 2007, Likecevic, 2011, McKercher, 2006). Освен това самият процес
на организиране на събитие дава възможност на общността да бъде
единна и да работи в екип. В допълнение събитията довеждат косвено до
подобряване на селищното устройство и инфраструктура като туризмът
мотивира местните общности да възродят и запазят културното си
наследство и идентичност.
Основни мотиватори за посещение на културни фестивали от
страна на туристите са: 1) желание за бягство, 2) релакс, 3) любопитство и
желание за преживяване на нещо ново, 4) бягство от рутина, 5)
социализация (желание за среща с хора извън обичайния кръг от
познанства), 6) запознавне с нови култури (Scholfield и Thompson, 2007).
Изследване водено от Cela (2007) очертава допълнителни мотивационни
фактори като опитване и закупуване на местна и органична храна,
подпомагане на местни производители, прекарване на качествено време с
приятели и роднини, образователни цели свързани с научаване на
типични кулинарни техники на готвене и изучаване на кулинарните
традиции в региона.
Разработването и развитието на кулинарен фестивал като
туристическа атракция не е лесна задача и подходът трябва да е
комплексен и реалистичен. За всеки случай не може да се разчита на
такъв тип фестивал като панацея, която да реши всички проблеми на
дестинацията. Prentice и Anderson (2003) предупреждават срещу
прекаления идеализъм и ентусиазъм по отношение на притегателната
сила на фестивалите. Те посочват, че фестивалите както и много други
атракции привличат широк спектър от посетители, които могат да бъдат
както хора, които пътуват специално с цел участие, така и такива, за
които те представляват допълнителна или спомагателна дейност.
Проучванията показват, че туристите като цяло са слабо запознати със
съществуването и графика на местните фестивали и ги посещават често
по случайност, когато тези събития съвпаднат с посещението им на
дадения регион. Често поради краткотрайното си времетраене,
фестивалите не успяват да реализират икономическия си потенциал като
рядко довеждат до нощувки в дестинацията и в тази връзка реалната им
полезност може да бъде оспорена. Планиране на специално посещение на
еднодневен фестивал може да бъде икономически несъобразно за туриста,
ето защо потенциално решение може да се намери в пакетирането на
32
няколко краткотрайни събития в една обща туристическа програма.
Други предизвикателства пред успешното позициониране на кулинарния
фестивал са: интензивната конкуренция в сектора, недостатъчното
финансиране, неадекватна рекламна и промоционална дейност, пропуски
в стратегическото планиране и некомпетентност на организаторите на
събитието. Ето защо е необходимо да се обърне специално внимание
върху повишаване на качеството на фестивалите, тяхната оригиналност,
автентичност, включването на разнообразни дейности в програмата им за
да се постигне конкурентно предимство на селската дестинация като цяло
(Lakicevic 2012).

Управление и маркетинг на кулинарния фестивал като
туристическа атракция

Както Propescu (2012) отбелязва, характеристиките на фестивалите
и събитията са уникални и това е основната причина за трудностите при
създаване на унифициран модел, който да бъде директно приложим. Все
пак, има някои общи черти, които могат да бъдат отбелязани и да
послужат при очертаване на концептуална рамка за управление и
маркетинг на фестивалите.
Идентифициране на участниците и заинтересованите лица при
кулинарния фестивал, тяхната роля и интереси са ключови за разбирането
на процесите на създаване и управление. Освен това е важно да се
установи тяхната синергия (взаимно свързаност) и начините, по които си
взаимодействат. Това са: 1) посетители: мотивирани са от разнообразни
причини (Yaun 2007), които вече бяха дискутирани по-горе като
удовлетворяване на културни интереси, участие в автентично събитие и
пр, 2) организатори: те имат широк спектър от интереси, които зависят
значително от целите и задачите на събитието. Проучване проведено от
Lee и Аrcodia (2011) показва, че повечето причини за провеждане на
фестивал включват: празнуване на събитие свързано с местната общност;
промотиране на региона и регионалната кухня; окуражаване на туризма и
набиране на средства за общността. Според същото проучване,
организаторите са често доброволци или общински служители; 3)
участници (те могат да или да не съвпадат с организаторите, но да имат
подобни мотиви при участие в събитието), 4) спонсори – те са основно
заинтересовани от влиянието, което оказва събитието върху бранда и
имиджа на тяхната организация. Спонсорите могат също да се стремят
към достигане на максимална аудитория/ потребители чрез медийното
покритие, което могат да получат при рекламирането на фестивала като
цяло. (Hall и Sharples, 2008); 5) медиа – основно се интересува от това до
колко фестивала може да предизвика обществен интерес и по такъв начин
да доведе до повишена зрителска/читателска аудитория; 6)
правителствени и обществени организации: могат да имат разнообразни
33
цели, които включват социалните, икономически и екологични
въздействия на събитието. В някои случаи се преследват образователни и
други ползи свързани с общественото благо; 7) доброволци и наети лица
имат индивидуални причини за участие сред които развитие на мрежа от
социални контакти, подобряване на професионални умения, спечелване
на положителна репутация, парично или натурално възнаграждение; 8)
местни жители- могат да бъдат активни участници или пасивни
наблюдатели на събитието но във всеки случай те са субект на
положителните и отрицателни социални, икономически и екологични
въздействия, които бяха дискутирани по-горе

Маркетинг-микс на кулинарния фестивал

Според Kolb (2006) продуктът на дестинацията може да се
разглежда като съставен от три компонента: 1) основен продукт – който е
главната причина за посещение от страна на туристите, 2) поддържащ
продукт или допълнителни услуги, които правят посещението приятно,
но не могат сами да мотивират пътуване (тук се включват ресторанти,
настанителна база, сувенири, транспорт и др.) и 3) допълнителен
продукт: наличие на определени елементи, които обграждат основния и
поддържащите продукти като физическата среда, приятелското
отношение от страна на местното население, чистотата и безопасността,
имиджа на дестинацията и силата на бранда. Според McKerchers (2006)
фестивалите могат да се разглеждат като елементи на основния продукт,
но до известна степен допринасят и до допълнителния продукт чрез
подсилване на бранда и подобряване на имиджа на дестинацията.
Цената може да бъде разгледана като разходите, които
участниците правят за посещение на фестивала. Това са транспортни
разходи, както и разходи за входящи такси, закупуване на храна и
напитки и участие в кулинарни дейности. Проучвания показват, че
посетителите са склонни да закупят храната по време на фестивалите на
цени по-високи от средните, защото разглеждат на събитието като
допълнение към цялостното преживяване, а не само като акт на покупка
(Lee и Аrcodia, 2011).
По отношение на промоцията и рекламата регионалните
фестивали са най-успешно промоцирани чрез така наречения „от уста на
уста” метод, т.е. чрез мрежа от лични познанства и препоръки. На второ
място се нареждат целеви реклами в регионални вестници и радиа, както
и билбордове и постери. Изненадващо много малко са участниците, които
научават за фестивала от интернет базирани анонси и съобщения.
Продажбата или дистрибуцията на фестивала включва много
дейности свързани с привличане на спонсори и ключови участници,
които да повишат посетителския интерес. Най-чести средства са
директния маркетинг и използването на посредници (като туроператори и
34
туристически агенти). Поради спецификата на продукта,
диференцирането на пласмента от промоцията е трудно да бъде
осъществено.

Кулинарните фестивали и тяхното значение за дестинационния
брандинг

Въпреки многобройните изследвания върху регионалните
кулинарни фестивали, много малка често от тях фокусират върху
влиянието им върху бранда на дестинацията. Кулинарните фестивали са
значителна част от привлекателността на региона (Lopez-Bonilla, 2008).
Те помагат за установяване на силна регионална идентичност на
туристическия пазар. Храната може да бъде използвана като способ за
идентификация и диференциация на дестинацията на глобалния
туристически пазар. Фестивалите и събитията привличат хора към
региона и по този начин допринасят до налагане на положителен имидж
или до елиминиране на негативен имидж. (Propescu и Corbos, 2012). В
допълнение регионалния имидж рефлектира върху националния бранд
като цяло и може да окаже влияние върху имиджа на страната като
туристическа дестинация. Ето защо е оправдано да се търси подкрепата
на правителството и държавните организации с цел утвърждаване и
промотиране на ролята на фестивалите за средствата на регионалния и
национален брандинг.
Кулинарните фестивали оказват влияние върху имиджа на
дестинацията най-вече чрез обогатяване на съществуващия бранд. Много
малко на брой фестивали допринасят до създаване на нов бранд или
промяна на съществуващ такъв. В някои случаи фестивалите не оказват
въздействие върху бранда (и имиджа) най-вече когато става въпрос за
малки по размер краткотрайни събития с ограничено медийно покритие и
промоция. Друга причина за липсата на въздействие на фестивала върху
дестинационния бранд е наличие на несъотвествие. (пр. Брум, Австралия
е известен поради приключенския си туризъм и фестивалът на Мангото
не се вписва в тази характеристика, (Lee и Acordia, 2011)).
Важно е да се отбележи, че не само местната кухня допринася до
имиджа и брандът на дестинацията, но целия комплекс от дейности,
които се развиват около готвенето и храненето и създават позитивни и
приятни преживявания у посетителите. Boyne и Hall (2004) отбелязват, че
съвременните тенденции в брандинга отместват фокуса от региони към
дейности. Това рефлектира в специфичното поведение на туристите,
които са все по-малко географски локализирани и все по-привлечени от
възможности за активност и съпреживяване.

35
Създаване и развитие на кулинарен фестивал като туристическа
атракция. Примерът на „Празник на гърнетата”, с. Зимница, обл.
Крушари

Празникът на гърнетата е новосъздаден кулинарен фестивал, който
се провежда през последните четири години. Той се организира от 10
общини в регино Добруджа и има основна цел промоция на регионални
традиции, продукти и готварски техники. Дейностите на фестивала
включват приготвяне, демонстрация и дегустация на типични за региона
ястия, музика, танци и други фолклорни представления както и конкурс
за най-изкусно приготвено автентично ястие. През последната година се
добавят демонстрации на други занаяти и изкуства като плетене на една
кука, ковачество, рисуване и пр. Събитието се провежда всяка годна през
месец юни и трае един ден. Първоначално организаторите са семейства и
собственици на къщи за гости в село Зимница, но с разрастване и
популяризиране на събитието към него се включват община, регионален
исторически музей, училища и университети, асоциации (като Българска
асоциация на селски и еко туризъм) и др. Местни телевизии и радиа
отразяват събитието като едно от изданията се отразява от националната
телевизия и се показва като кулинарно шоу в шест сериен формат. В
допълнение събитието има специално създаден уеб сайт www.zimnitza.bg
както и акаунт в социалните медии. Плакати и постери рекламират
събитието в близките областни градове на Добрич и Варна като през
последната година в списъка на спонсорите са включени над 20 частни и
общински предприятия и организации.
Въпреки успешното създаване и развитие на събитието, все още
има много предизвикателства пред които то се изправя. Това включва
недобре развитата инфраструктура – най-вече транспортна, която силно
възпрепятства достъпът. Провеждането е на открито и неподходящите
метеорологични условия могат да осуетят неговия успех. Форматът на
фестивалът регламентира участието като всеки посетител трябва да
донесе собственоръчно изработено ястие. От друга страна има платен
вход като двете силно ограничават желаещите участници. Не на последно
място липсва изградена суперструктура за провеждане на мероприятие
като пейки, сенници, павилиони и пр, което до голяма степен влошава
туристическото преживяване.

Заключение

Кулинарните фестивали са привлекателна атракция, която може да
бъде предложена на туристите. Те допринасят за подобряване и
поддържане на положителен имидж на дестинацията като довеждат до
повишаване на конкурентоспособността на туристическия пазар, но

36
техния успех зависи от непрекъснатите координирани усилия на
заинтересованите участници за устойчиво управление на събитието.

References:

1. Barlow, J., Stewart, P. (2006), Branded customer service: The New
Competitive Edge, Berett Koehler Publishers.
2. Boyne, S. , Hall, D. (2004), Place promotion through food and tourism:
rural branding the role of websites, , Place Branding, Vol. 1, 1, pp. 80-
92.
3. Cela, A., Knowles-Lankford, J. and Lakofod, S. (2007), Local food
festivals in Northeast Iowa communities: A visior and economic impact
study, Managing Leisure, Vol. 12, pp. 171-186.
4. Fyall, A., Garrod, B. (2004), Tourism Marketing: A Collaborative
Approach, Channel View Publications, Clevedon, UK.
5. Gursoy, D., Kim, K. and Uysal, M. (2004), Perceived impacts of
festivals and special events by organizers: An extension and validation,
Tourism Management, Vol. 25, 2, pp.171-181.
6. Hall, C.Michael, (2003), Wine, Food and Tourism Marketing,
Routledge, p.77
7. Hall , M., Sharples, L. (2008), Foods and wine festivals and events
around the world, Elsevier, pp. 87-93
8. Kalkstein-Silkes, C.A. (2007), Food and Food Related Festivals in
Rural Destination Branding, ProQuest, p. 2.
9. Kavaratzis, M. (2008) From City marketing to City Branding.
Groningen: Faculty of Spatial Sciences.
10. Kim, S.S. et al (2010), The role of family decision makers in festival
tourism, International Journal of Hospitality Management, Vol. 29, 2,
pp. 308-318.
11. Kolb, B.M., (2006), Tourism marketing for cities and towns, Elsevier,
pp. 51-70.
12. Lakicevic, M., Zarevac, M. and Pantic, N, (2012), Gastronomic
festivals in rural regions of Serbia, UDC, Vol.9, 1, pp.73-82.
13. Lee, I. and Arcodia, Ch. (2011), The role of regional food festivals for
destination branding, International journal of tourism research, Vol. 13,
, pp. 355-367.
14. Lopez-Bonilla, J.M., Lopez-Monilla, L., M. and Sanz-Atamira, B.
(2008), Designating public fesivals of interests to tourists, European
Planning Studies, Vol, 18, 3, pp. 435-449.
15. McKercher, B., Mei W.S. and Tse, T.S.M. (2006), Are short duration
cultural festivals tourist attractions?, Journal of sustainable tourism,
Vol. 14, 1, pp. 55-65.

37
16. Popescu, R.I, Corbos, R.A. (2012), The role of festivals and cultural
events in the strategic development of cities. Recommendations for
urban areas in Romania, Informatica Economica, Vol. 16, 4, pp.19-30.
17. Prentice, R. and Andersen, V. (2003), Festival as creative destination,
Annals of tourism research, Vol. 29, 4, pp. 1048-64.
18. Quinn B. (2006), Problematising "Festival Tourism": Arts Festivals and
Sustainable Development in Ireland, Journal of sustainable tourism,
Vol. 14, 3, pp. 288-306.
19. Schofield, P., Thompson, K. (2007), Visitors motivations, satisfaction
and behavioiural intention: the 2005 Naadam festival, Ulaanbaatar,
International Journal of tourism research, Vol. 9, pp. 329-344.
20. Wang, Y., Pizam, A. (2011), Destination Marketing and Management:
Theories and Applications, CABI Copyright.
21. Yuan, J., Morrison, A.M., Cai, L.A. and Linton, S. (2007), A model of
wine tourist behaviour: a festival approach, International Journal of
Tourism Reserch, Vol. 10, pp. 207-219.
22. http://www.zimnitsa.bg/bg/novini/praznik-na-gurnetata/.

За контакти:

Miroslava Dimitrova, PhD
International University College
3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria;
Е-mail: miroslava.dimitrova@vumk.eu

38
ВИРТУАЛНИ ОБЩНОСТИ В ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

д-р Силвена Денчева,
Висше училище Международен колеж – Албена, Добрич

VIRTUAL COMMUNITIES IN TOURISM IN BULGARIA

Silvena Dencheva, PhD, International University College, Dobrich
Резюме: В днешния съвременен свят сме свидетели на прехода към
информационното общество. ИКТ водят до революция, както в бизнес
процесите, така и в отношенията между самите хора. Благодарение на
Интернет технологиите, компаниите могат да разширят не само пазарното
си присъствие, но и да подобрят своята конкурентоспособност. Революцията
на бизнес процесите засяга и туризма. Интернет промени и начина на
осъществяване на комуникацията, като се извърши преход към мрежови
комуникации, която измества личната пряката форма на комуникация между
потребителите. В резултат на развитието на ИКТ, се създаде нова форма на
социална група, а именно виртуална общност.

Ключови думи: онлайн общност, пътническа онлайн общност

Abstract: In today's modern world we are witnessing a transition towards the
information society. ICT is causing a revolution in both business processes and
relations between the people. Thanks to Internet technology, companies can not only
expand its market presence, but also to improve their competitiveness. The revolution
of business processes affects tourism. Internet has changed the way of communicating
through a transition to network communications that shifts the direct personal form of
communication between users. As a result of the development of ICT a new form of
social group, namely the virtual community was created.

Keywords: online community, online travel community

Въведение

Виртуалната общност отразява връзките, отношението и
взаимодействието между хората, които предпочитат тази форма на
комуникация пред традиционната. Цел на настоящата статия е да се
изследва полезността на виртуалните общности в туризма. Данните се
събирани по електронен път чрез помощта на студенти от ВУМК–
Добрич. По отношение на потребителите, данните са събирани чрез
изпращането на въпросници по емейли. Езикът на проучването е
български и английски.

39
За целта сме разработили хипотези, които трябва да се тестват. На
база на очакваните резултати, ние искаме да установим какво е влиянието
на онлайн общностите в контекста на туризма.

Изследване

За да установим влиянието на онлайн общностите, сме изследвали
и респонденти чрез въпросник,предварително разработен, за да се
потвърдят или отхвърлят предварително формулираните хипотези.
За постигане на изследователската цел, са формулирани следните
изследователски хипотези, а именно:

1. Виртуалните общности в туризма подпомагат потребителя при
вземането му на решение за избор на конкретна туристическа
дестинация.
2. Онлайн пътническите общности са важен информационен
източник при планиране почивката на потребителите и
първоначалното търсене на информация.
3. Виртуалната общност към даден хотел увеличава полезността му
за потребителя;

Един от основните въпроси е свързан с методите за събиране на
информация от страна на туристите. Според данните от проучването, 80%
от участвалите в анкетата споделят, че се ангажират в планирането на
почивката. Това е важен аспект на изследването, тъй като по-високата
степен на ангажираност в информационно търсене преди самата почивка
би посочило високо търсене на социалните медии и онлайн общностите.
Според данни на анкетираните български респонденти, единствено 4% не
търсят информация, преди да посетят дадена туристическа дестинация.
Това е добро доказателство, че информационнте канали за намиране на
информация играят много голяма роля при планиране на почивката.
(виж фиг.1)

След като е установено, че респондентите в голяма степен са
предварително ангажирани в планиране на почивката и се насочват към
различни информационни източници, следващият въпрос е свързан с
предпочитанията им на източници на информация. В тази насока, сме
разгледали 5 основни източници на информация, а именно: туристическа
агенция, контакт с хотел, използване на онлайн общности и консултации
с приятели (виж фиг.2).

40
консултирам се с приятели

използвам онлайн проучване

свързвам се с хотела директно Серия1

използвам социални медии

разчитам на туристическа
агенция

0 10 20 30 40

Фиг. 1. Степен на ангажираност при планиране на почивката.

Според резултатите става ясно, че туристите предпочитат да се
обадят директно на хотела, като най-предпочитана форма за
иинформиране (35%). Доверието на приятели или познат, които имат вече
достатъчен опит също е много важен източник, на които се доверяват
29% от анкетираните лица.
В отделни случаи (15%) от анкетираните лица прибягват до
услугите на специализирана агенция за получаване на подробна
информация за конкретната дестинация. В същото време, ролята на
онлайн пътническите общности е важна за 21% при планиране на техните
отпуски.
Според данните от анкетата, мнозинството от анкетираните лица
предпочитат да използват социалните медии при избора си на дестинация
за почивката. Данните сочат, че 32 % се доверяват на социалните медии,
спрямо 19 % , които предпочитат да се свържат директно с хотела.
На база на проучването можем да твърдим, че онлайн общностите
могат да се определят като високо ценен информационен източник от
гл.т. на планирането на почивката на туристите.

41
Какви информационни източници ползвате при планиране
на почивката си?

разчитам на туристическа агенция използвам социални медии
свързвам се с хотела директно използвам онлайн проучване
консултирам се с приятели

26% 14%

9% 32%

19%

Фиг. 2. Предпочитан информационен източник при планиране на
почивката.

След като стана ясно, че голям процент от респондентите се
доверяват на онлайн общностите, следващото ни питане бе свързано с
точността на този информационен източник от гл.т. на потребителите
(виж фиг. 3).

Фиг. 3. Точност на социалните медии като източник на информация.

Един от източниците за добиване на информация, необходима за
вземане на решение за конкретна дестинация са онлайн общностите.
Повечето потребители не се доверяват в голяма степен на този
информационен източник, поради липсата на доверие и несигурността.
Според данните от фиг.3, 41 % считат, че социалните медии предоставят
точна и надеждна информация. В това се състои и една от задачите на

42
проучването, да се установи в каква степен българските потребители се
доверяват на социалните медии при проучването на възможностите за
почивка, т.е. осъществяването на предвартелно информационно проучване.
Както стана ясно по-горе в изложението, за целите на проучването е
осъществен статистически анализ. Целта на този статистически анализ е да
установи дали има значителни статистически различия между средните
стойности на всеки въпрос. Таблица 3. показва получените резултати от
SPSS анализа. Според данните от таблицата, най-важна колона представлява
стойността на сигма. Ако стойностите на показателя сигма са под 0,05 ,
тогава имаме налице статистическа значима разлика. Съпоставили сме
онлайн общностите като източник на информация с останалите 4 типа,
посочени на фиг.4. Според резултатите относно социалните медии, контакта
с хотели и разчитането на мнението на други хора няма съществени разлики,
тъй като стойностите на сигма са над 0,05. Обраттно пътническите уеб-
сайтове и туристическите агенции показват статистически различни
резултати, което говори, че степента на доверие в тези иинформационни
източници е по-ниско.

Табл. 1. Съпоставка на доверието в различните източници на
информация, използвани за планиране на почивката.

Sum of Squares Df F Sig.
Доверявам се на турагенции при Between Groups 16,603 4 7,023 ,000
търсене на информация за Within Groups 56,147 95
дадена дестинация
Total 72,750 99
Доверявам се на информация Between Groups 3,331 4 1,591 ,183
при директен контакт с хотела Within Groups 49,709 95
Total 53,040 99
Доверявам се на Between Groups 22,871 4 10,784 ,000
информацията,получена от Within Groups 50,369 95
различни туристически уеб-
сайтове Total 73,240 99
Доверявам се на информацията, Between Groups 4,504 4 2,041 ,095
получена от приятели и познати, Within Groups 52,406 95
които са посетили дадена
дестинация вече Total 56,910 99

Резултатите от ANOVA теста показват, че няма разлика между
степента на доверие на респондентите в социалните медии и контакта с
хотел или консултациите с приятели. За да сме обективни в своето
изследване, анкетирахме и хотелски мениджъри относно вижданията им за
електронната търговия като концепция. Втората цел, която си поставихме
беше да установим какви стратегии прилагат хотелските мениджъри чрез
уеб-сайтовете на хотелите, които управляват.

43
От 100 въпросника 65 бяха попълнени от мениджъри на хотели с
добре работещи уеб-сайтове.
Първият въпрос бе свързан с това, което превръща потребителите на
уеб-сайта на хотела в купувачи.

Табл. 2. Предимство на уеб сайта на хотела ви.

Обобщен
Честота Процент процент
Виртуална 22 33.8 33.8
общност
Програма за 12 18.5 52.3
лоялни клиенти
Дизайн 13 20.0 72.3
съдържание 18 27.7 100.0
Общо 65 100.0

Както е видно от табл.4, 33.8 % от анкетираните мениджъри
залагат на виртуалните общности, които според тях са в състояние да
превърнат посетителите в купувачи. В същото време 27.7 % смятат, че
съдържанието е основното предимство на уеб-сайтовете от гл.т. на
информационното им съдържание. 20% от респондентите са на мнение,
че дизайнът е най-важен за успеха на хотелите им, докато 18.5 % се
доверяват на програми за лоялни клиенти.

Табл. 3. Фактори, задържащи потребителите в уеб-сайта на
хотела.

Валиден Обобщен
Честота Процент процент процент
Лоялни 25 38.5 38.5 38.5
програми
Скорост на 17 26.2 26.2 64.6
зареждане на
сайта
Дизайн 23 35.4 35.4 100.0
Общо 65 100.0 100.0

Относно факторите, които са в състояние да превърнат
потребителите в лоялни на даден хотелски уеб-сайт 38.5 % от
респондентите сочат, че това са лоялните програми, докато за 35.4 %

44
водещият фактор е дизайнът. Скоростта на зареждане на уеб-сайта е
посочен за важен фактор според 26.2 %.
По отношение на прилаганните маркетингови стратегии от
хотелските мениджъри, резултатите са посочени на табл.6.
Анализирайки третият въпрос, можем да кажем, че най-често
срещаната стратегия е стратегия push, според (26.2%) от анкетираните
мениджъри на хотели. В същото време, 24.6 % от тях са отдали
предпочитанията си на програма за лоялни потребители, като една от най-
използваните стратегии от тях. 15.4 % от хотелските мениджъри
използват маркетинга на позволението като стратегия, докато 10.8 % от
тях са използвали съчетание от всички горепосочени стратегии, т.е. нямат
конкретна стратегия. Много е малък процента на предпочелите стратегия
(9.2 %) “Pull”.

Табл. 4. Прилагани стратегии за електронен маркетинг на хотелите.

Обобщен
Честота Процент процент
Стратегия Push 17 26.2 26.2
Стратегия Pull 6 9.2 35.4
Съчетание от 9 13.8 49.2
двете
Лоялни програми 16 24.6 73.8
Маркетинг на 10 15.4 89.2
позволението
Всички по-горе 7 10.8 100.0
Общо 65 100.0

Както става ясно от табл.7, главната стратегическа цел, към която
се стремят хотелските мениджъри чрез уеб-сайтовете е постигането на
конкурентно предимство, според (30.8%) от анкетираните лица. 24.6% от
тях са отговорили, че целят по-голям трафик. 20 % от тях посочват като
основна цел увеличаване на общият брой сесии на техния уеб-сайт.
В същото време, 13.8 % от хотелските мениджъри са насочили
своите усилия към конвертиране на посетителите в купувачи. Много
малка част от респондентите са посочили, че за тях е важна ефективната
връзка с потребителите (10.8 %).
Както се вижда от фиг.4, най-популярният метод за повишаване на
осведомеността на потребителите се явява реклама в търсачките, според
(38.5%) от анкетираните лица. 32.3% отдават своите предпочитания на
реклама чрез виртуални пътнически общности, докато 29.2 % залагат на
традиционния маркетинг.

45
Табл. 5. Стратегически цели на хотелските уеб-сайтове.

Обобщен
Честота Процент
процент
1. По-голям трафик към сайта 16 24.6 24.6
2. Да се превърнат посетителите в 9 13.8 38.5
купувачи
3. Създаване на конкурентно предимство 20 30.8 69.2
4. Увеличение на общите сесии 13 20.0 89.2
5. Да се изгради ефективна обратна 7 10.8 100.0
връзка с потребителя

Общо 65 100.0

Фиг. 4. Методи за увеличаване на осведомеността на потребителите.

Табл. 6. Степен на полезност на пътническите онлайн общности.

Степен на полезност на онлайн Обобщен
Честота Процент
общността процент
Много полезна 27 41.5 41.5
Полезна 29 44.6 86.2
Нетолкова полезна 7 10.8 96.9
Безполезна 2 3.1 100.0
Общо 65 100.0

46
На база на проведените проучвания както на потребителите, така и на
мениджърите на хотели, можем да направим следните изводи:

1) Потребителите се доверяват на онлайн пътническите общности при
търсене на информация за конкретна дестинация.
2) Виртуалните общности са еднакво полезни както за потребителите,
така и за мениджърите на хотелите.
3) Онлайн пътническите общности подпомагат потребителите при
вземането им на решение за конкретната дестинация.

Изводи
В заключение, местният хотелиерски бизнес залага на добре работещи
уеб-сайтове, осъзнавайки ключовата им роля за изграждане на
конкурентно предимство. За съжаление, малко са хотелите, които
разчитат на виртуалните общности за нарастване на полезността на уеб-
сайтовете за потребителите. Както стана ясно от изследването,
потребителите разчитат в голяма степен на онлайн пътническите
общности при търсене на информация за конкретна дестинация. В същото
време, мениджърите не залагат на онлайн общности, поради несигурност
и невъзможност за оказване на контрол върху самата общност, имайки
предвид, че съдържанието се създава от самите потребители. Голяма част
от потребителите използват социалните мрежи предимно като друг
комуникационен канал. В същото време, е голям и броят на
потребителите, разчитащи на социалните мрежи като информационен
източник.

Данните от изследването показват, че пътническите онлайн общности
са много полезни за хотелиерската индустрия в България. Като основни
стратегии, прилагани от хотелските уеб-сайтове е стратегията push. Тя е
най-често срещаната стратегии в комбинация с емейл маркетинг.

За контакти:

Silvena Dencheva, PhD
International University College
3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria;
Е-mail: silvena_dencheva@abv.bg

47
ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА АНГАЖИРАНОСТТА НА
СЛУЖИТЕЛИТЕ В ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС „ОРХИДЕИ“, К.К.
АЛБЕНА
Десислава Димитрова, специалност “Хотелски мениджмънт”,

Висше училище Международен Колеж – Албена, Добрич

A SURVEY OF THE EMPLOYEE ENGAGEMENT AT THE ORCHIDEA
COMPLEX IN ALBENA RESORT
Desislava Dimitrova, graduate in “Hotel Management”,

International University College – Albena, Dobrich

Резюме: Настоящото изследване разглежда проблемите на
ангажираността на служителите в хотелски комплекс “Орхидеи“,
к.к.Албена. Цел на настоящото изследване е да се разберат нагласите на
служителите към фирмата-работодател, работния процес и
мениджърския състав. По този начин се предоставя възможност да се
откроят основните пречки пред достигане на високи нива на
ангажираност на служителите в хотелски комплекс "Орхидеи",
к.к.Албена, за да се изведат конструктивни препоръки към мениджмънта
с оглед на повишаването й.

Ключови думи: ангажираност, нагласа, пътища за постигане

Abstract: This research explores the employee engagement issues at the
Orchidea Complex in Albena Resort. The aim of this research is to establish the
attitude of the employees towards their employer, the working process and the
managerial staff. In this way a possibility is presented to outline the main
obstacles to their work while trying to achieve high levels of employee
engagement to give the management constructive recommendations with a view
to its improvement.

Кеywords: commitment, attitude, ways of achieving

Въведение

Съвременните бизнес организации са изправени пред множество
предизвикателства най-вече в сферата на управлението и развитието на
човешките ресурси. Това, което отличава една организация от друга, са
именно стратегиите и политиките й по отношение на служителите.
Основен въпрос, който стои пред съвременните организации, е по какъв
начин да интегрират служителите си, така че да извлекат от тях максимума
на усилията, необходими за постигане на организационните цели и да
подпомогнат сътрудниците си за достигане състояние на ангажираност.
Въпросът за ангажираността на служителите с организационния
48
живот е в пряка врзка с проблемите, които стоят пред туристическия
отрасъл. Въпреки добрите резултати, които показва българският туризъм
като ръст, брой на туристи, посещения в страната и приходи, не може да
не се отчете необходимостта от прилагането на нови мерки за повишаване
на конкурентоспособността на българския туристически продукт. Те са от
жизнено значение за затвърждаване и разширяване на позициите на
България като предпочитана туристическа дестинация на световния
туристически пазар.
Организацията, която е избрана за изследване на проблемите, стоящи
пред ангажираността на служителите, е хотелски комплекс “Орхидеи“,
който е част от Албена АД. Управлението на Курортен комплекс (КК)
Албена е централизирано и тази особеност характеризира политиката за
развитие на комплекса като обща и стандартизирана за всички обекти,
които го съставляват. Авторът се е спрял на Албена АД като организация с
дългогодишна история и традиции в сферата на туризма. Тя е най-голямата
хотелиерска компания в България и нейният предмет на дейност е
предлагане на завършен туристически продукт на международния и
вътрешния пазар.
Основната тенденция, която се наблюдава през годините е
драстичното намаляване на добре обучен и квалифициран персонал в к.к.
Албена. Ниското заплащане и сезонността на работа водят до голямо
текучество, което не само затруднява работния процес, но води и до
намаляване на качеството както на самия туристически продукт, така и на
предлагането му. Трябва да се създадат условия за изграждане и задържане
на добре обучени кадри, което е в пряка връзка с все по-належащото
обръщане на вниманието към проблемите на ангажираността на
служителите с организационния живот.

Проблемът за ангажираността на човешките ресурси към
организацията

Проблемът за ангажираността на човешките ресурси към дадена
организация е един от най-актуалните за изследователите на
Организационното поведение през изминалите три десетилетия. Въпреки
разнообразието от термини, най-широко приложение сред
организационните психолози придобива терминът привързаност
(commitment), който през последните няколко години е заменен от термина
ангажираност. Към основополагащите понятия се добавя модерният
привкус на актуалните за XXI век състояния: въвлеченост, посветеност,
страст, ентусиазъм, фокусирани усилия и енергия (Мейси, У., Шнайдер,
Б., 2008).
Първоначално интересът към ангажираността е продиктуван от
приетото схващане, че единствено силно ангажираните с организацията
хора са склонни да полагат усилия за постигане на нейните цели. В
последните години редица изследвания доказват взаимовръзката между
ангажираността на сътрудниците и други важни за организацията бизнес
49
измерители, като: финансова рентабилност, растеж на приходите, изтичане
и задържане на таланти и др. (Хартър, Дж., Шмит, Ф. , 2002).
Съвременният възглед относно понятието ангажираност се съдържа в
дефиницията, дадена от Г. Уайт (1987). Според нея терминът отразява три
области от чувства и съответсващи им поведения, имащи пряка връзка с
организацията, за която работи индивидът. А именно :
 Вяра в организацията и приемането на нейните цели и ценности.

 Готовност в името на организацията да се положи усилие, по-голямо от
това, което се очаква според установените формални отношения между
двете страни.

 Желание за запазване на принадлежността към организацията.

Фактори, пораждащи ангажираност

Факторите, които пораждат ангажираността, представляват
характеристиките на работната среда. Съвместно с индивидуалните
диспозиции на индивида те могат да доведат до състояние на
ангажираност. Това състояние представлява психологически конструкт и
наличието му се разпознава по поведенията, които са характерни за
ангажираните сътрудници. Те, от своя страна, имат доказано влияние въху
организационните резултати. Последствията за човека са важен компонент
от ангажираността и се характеризират не само с удовлетвореност от
работата, но и с личностно и професионално израстване .
Факторите, които пораждат ангажираността, представляват
съвместимостта между индивидуалните диспозиции и индивидуалните
възприятия за отличителните черти на работната среда. Тя се състои от
два базисни компонента :
работна роля - мястото на индивида в служебната йерархия и вида
вътрешна и външна интеракция, която позицията му изисква.

характеристики на организацията, в чиито рамки съществува
първият компонент: организационна култура, мисия, визия.

 Организационна култура

Организационната култура съдържа в себе си ценностите и
убежденията, които са сравнително устойчиви и са вградени в живота на
дадена човешка общност за определен период от време (Панайотов, Д.,
2013). Авторите Дийл и Кенеди (1982) подчертават ролята на силно
изразената организационна култура като базисен фактор за повишаване на
ефективността и продуктивността. Основният извод, който може да се
направи е, че споделените ценности спомагат за това служителите да са в

50
състояние бързо и гъвкаво да реагират на ежедневните ситуации.

 Мисия

Мисията на една организация изразява основните причини за
съществуването й, желаните ползи за всички заинтересовани лица
(мениджмънт, сътрудници, клиенти, партньори и др.) и осигурява насоките
при изработване на целите и стратегиите на различните организационни
равнища. Ясната й формулировка спомага за формирането на позитивна
вътрешноорганизационна култура, повишава социалната отговорност и
насочва усилията на служителите към повишаване на ефективноста и
полагане на усилия за достигане на поставените организационни цели.

 Визия

Визията на една организация представлява своеобразен ориентир, който
насочва движението на компанията в определена посока. Ако тя е
реалистична и въздейства както на емоциите, така и на съзнанието на
сътрудниците, тя може да интегрира и насочва организацията. Визията
трябва да бъде кратко и ясно изразена и да е разбираема за служилите, за да
могат да се идентифицират с нея (Хинтерхубер, Х., Поп, В., 1994).

Състояние на ангажираност

Ангажираността е психическо състояние, в което човек се намира по
време на изпълнение на работната си роля. Ангажираните сътрудници
изразяват себе си в работата, когнитивно, физически и емоционално,
практикувайки работната си роля (Каан,В., 1990). Те инвестират повече от
себе си в работата, влагайки повече енергия и ентусиазъм. Това позитивно
и себеосъществяващо състояние на съзнанието се характеризира с енергия,
посветеност и погълнатост (Шауфели,Б.,2006). В състояние на
ангажираност индивидите са привързани към работата си и са изцяло
погълнати от нея.

Методика и ход на изследването

В настоящото изследване участие вземат 35 служители на хотелски
комплекс “Орхидеи”, к.к. Албена. Условно те се разделят в две
направления: хотел и ресторант. Звената, в които респондентите работят,
са: мениджмънт на хотел, фонт офис/рецепция, хотелско домакинство,
мениджмън на ресторант, сервиз, кухня, барове.
Цел на настоящото изследване е да се разберат нагласите на
служителите в хотелски комплекс “Орхидеи“ към фирмата-работодател,
работния процес и мениджърския състав. По този начин е възможно да се
откроят основните пречки пред достигане на високи нива на ангажираност
на служителите в хотелски комплекс "Орхидеи", к.к. Албена, с
51
организационния живот, за да се изведат конструктивни препоръки към
мениджмънта с оглед на повишаването й.
Съобразно спецификите на настоящото изследване на
ангажираността на служителите в хотелски комплекс “Орхидеи“, к.к.
Албена е използвана следната методика:
 Направени са преглед и анализ на теоретичните постановки
свързани с разглеждания проблем на ангажираността на човешките
ресурси с организационния живот.

 Въз основа на основните изводи, изведени от прегледа на
теоретичните постановки по въпроса на ангажираността, е направен
избор относно методите на изследване, които ще се ползват.
Първият от тях е допитване, като целта е чрез различните зададени
въпроси да бъде събрана нужната за изследването информация.
Използвано е интервю, тъй като при него интервюиращият
притежава най-богати възможности за извличане на информация.
По определен план се провежда разговор между проучвателя и
респондента, въз основа на който се дават отговори на
интересуващите изследователя въпроси.

 Изготвянето на въпросник, като част от настоящото изследване, е от
изключителна важност (Приложение №1).

Основната цел на разработения въпросник е да събере точна и
релевантна към настоящото изследване информация. Той задава
структурата на интервюто и спомага за неговото гладко протичане.
Въпросникът има стандартна форма, в която се отразяват фактите,
мненията и отношението на респондентите относно отделните елементи на
изследвания проблем - ангажираността на човешките ресурси в хотелски
комплекс “Орхидеи”, к.к. Албена с организационния живот. Въпросите са
зададени максимално безпристрастно, за да не внушават определено
мнение или да насочват към определени отговори.
Изготвеният въпросник е озаглавен: Изследване степента на
ангажираност на служителите в хотелски комплекс “Орхидеи“, к.к. Албена.
Той съдържа 23 въпроса, които целят да набавят информация относно
наличието и отношението на респондентите към факторите, които оказват
влияние върху нивото на ангажираност на служителите към организацията.
Въпросите са групирани в следните направления:
 Ниво на удовлетвореност на служителите от основополагащи група
фактори, които съпътстват работния процес: месечно
възнаграждение, социални и материални придобивки,
административни процеси, сезонност на работата, оценка на
кариерното развитие към този момент и за в бъдеще.

 Политиката на разглежданата организация относно

52
професионалното развитие и обучение на служителите.

 Отношението на служителите към характеристиките на работната
среда и атмосфера.

 Отношението на служителите към мениджърския състав на
хотелски комплекс “Орхидеи“, к.к. Албена.

 Въпроси, свързани с корпоративната култура и политиката на
корпоративна социална отговорност в разглежданата организация.

 Последната група въпроси са свързани с демографските
характеристики на респондентите.

Друг метод, който се използва в настоящото изследване, е
наблюдението. Авторът на настоящия доклад е дългогодишен служител на
хотелски комплекс “Орхидеи“, к.к. Албена и този факт предопределя
използването му. Наблюдението е много ефикасен и достъпен подход за
набиране на първична информация. Други използвани методи са анализът
на получените от изследването резултати, синтез и статистическа
обработка на данни.

Анализ на резултатите от изследването на ангажираността
на служителите в хотелски комплекс “Орхидеи”, к.к. Албена

Резултатите, получени от изследване ангажираността на
служителите в хотелски комплекс “Орхидеи“, к.к.Албена, очертават ясна
картина, представяща нагласите на служителите към фирмата-работодател,
работния процес и мениджърския състав. Посредством получените резул-
тати и техния анализ се открояват основните параметри и степента на анга-
жираност на служителите с работния процес и организацията като цяло.
Преди да се премине към анализ на получените резултати от
изследване на ангажраността на служителите в хотелски комплекс
“Орхидеи”, к.к. Албена, трябва да се направи следното уточнение.
Хотелски комплекс “Орхидеи” е собственост на Албена АД. Управлението
на к.к. Албена е централизирано, което характеризира политиката за
развитие на комплекса като обща и стандартизирана за всички обекти,
които го съставляват. Ето защо, когато се разглеждат отделните
характеристики на организацията и тяхното влияние върху формирането на
ангажираност в служителите, ще се има предвид фирмата работодател-
Албена АД. А когато се разглежда работната атмосфера и спецификите на
комуникацията между служителите, ще се има в предвид конкретно
хотелски комплекс “Орхидеи”.

53
 Взаимодействието: организация - служители

За да се отговори на базисния въпрос, поставен посредством
настоящото изследване: съществува ли състояние на ангажираност към
организацията сред служителите на хотелски комплекс “Орхидеи”, к.к.
Албена?, е необходимо да бъдат разгледани на първо място факторите,
които влияят на това състояние. Това е начинът, по който организацията
взаимодейства и показва своята ангажираност към служителите си.
Посредством въпрос №3 от настоящото изследване на ангажираността
на служителите на комплекс “Орхидеи” се търси нивото на
удовлетвореност от основополагащи група фактори, съпътстващи работния
процес: месечно възнаграждение, социални и материални придобивки,
административни процеси, оценка на кариерното развитие към този
момент и за в бъдеще. Процентното разпределение на отговорите е
представено по-долу във Фиг. № 1.

Фиг. 1: Резултати на въпрос № 3: До колко сте доволни от факторите?

Възнаграждение и придобивки

Удовлетвореността на служителите от възнаграждението и други
придобивки полагат основите на изискуемия хигиенен минимум на
потребностите (Маслоу, А.,1954). Редица автори са на мнение, че размерът
на трудовото възнаграждение не е базисен мотиватор за увеличаване на
продуктивността, задържане на служителите, респективно полагане на
основите на състоянието ангажираност. Резултатите, получени от
настоящото проучване, разделят респондентите в две групи: доволни и
недоволни от получаваните материални облаги. Тази разнопосочност в
удовлетвореността може да се обясни с демографската характеристика на
работещите в хотелски комплекс “Орхидеи”. От една страна, това са

54
ученици и студенти, за които получаваното възнаграждение все още има
допълнителен характер, а, от друга страна, стоят тези служители, за които
това е основният доход. За първата група сътрудници възнаграждението и
придобивките не са фактор за ангажираност към организацията, тъй като те
са все още в процес на изграждане на индивидуалната си представа с какво
ще се занимават в професионален план за в бъдеще. Следователно, към
фактора възнаграждение трябва да се добавят и други, за да се достигне до
състояние на привързаност на подобни индивиди към организацията.
Другата група “недоволни“ служители по-скоро отчитат
аргументите “за” и “против” работата в организацията. Те осъзнават
цената, в социален и икономически план, която трябва да заплатят. Това са
хора, които разчитат единствено на работата през летните месеци, поради
особеностите на пазара на труда в област Добрич, а и в страната като цяло.
Проблемът с тази гупа е, че въпреки безисходицата, пред която са
изправени, могат да предпочетат първата появила се алтернатива за
целогодишна заетост, било то и на по-ниска заплата.
Изводът, който може да се направи, е, че разглежданият фактор
възнаграждение и придобивки сам по себе си не може да доведе до
ангажираност на служителите към организацията. Ето защо е необходимо
да бъдат разгледани и други фактори и да се установи дали съвкупното им
влияние би довело до състоянието на ангажираност

Сезонност на работата

Факторът “сезонност” е един от най-дискутираните и нареждан сред
основните проблеми, стоящи пред туризма в България. От отговорите,
които дават респондентите, става ясно, че и за самите работещи в сферата
на туризма сезонността е един от основните проблеми. Две трети от
респондентите изразяват своето категорично неудовлетворение от този
фактор: недоволен (51%) и не много доволен (14%). По-малко от една трета
от интервюираните (26%) са на противоположното мнение и са изразили
удовлетвореност. Това се дължи на факта, че мнозинството от работещите
са студенти и ученици, за които сезонността е по-скоро преимущество и
месеците, през които хотелски комплекс “Орхидеи” е в експлоатация
съвпадат с лятната им ваканция.

Кариерно развитие и възможности за бъдещо професионално
развитие

Интересна е тенденцията, която се наблюдава в отговорите относно
последните два фактора: “Кариерното Ви развитие до този момент” и
“Възможности за бъдещо професионално развитие в компанията”.
Анализът на тези два фактора от въпрос № 3 от допитването разкрива
следните изводи: Служителите в хотелски комплекс “Орхидеи” като цяло
са доволни от кариерното си развитие към този момент, но що се отнася до
бъдещето, явно се достига до един таван на възможностите, който не може
55
да бъде преминат. Липсва ясна и прозрачна политика, свързана с
кариерното развитие на служителите. Този факт натрупва трайна
неудовлетвореност у тези, които усещат, че притежават уменията и опита
да вървят напред. Тези изводи се потвърждават и от следващите два
въпроса, които са свързани с политиката на компанията (Албена АД)
относно професионалното развитие и процеса на обучение на служителите
и начина, по който тя бива възприемана от интервюираните.

 Развитие на служителите

Факторите, свързани с развитието на служителите, са от изключително
важни и взаимосвързани с разглеждания проблем за ангажираността, тъй
като те показват отношението на организацията към сътрудниците й.
Периодът на социализация на новопостъпилите служители е от
изключително значение за полагане основите на бъдещата им
ангажираност. Това е времето, през което се провеждат въвеждащите
обучения, които да доведат до усвояване на организационните норми и
ценности и преодоляване неяснотите относно признатите технологии и
стандарти за работа. Това е моментът, в който служителите за първи път
могат да усетят себе си като ценен фактор в организационния живот и по
този начин да изградят своето отношение към компанията.
Традиционно мениджърите в България избягват да инвестират в
начинания и области, които привидно нямат пряка връзка с оперативната
дейност на компанията и не дават бърз, видим и желан резултат. Поради
тази причина дейностите по обучение и развитие на персонала в голяма
част от фирмите са недоразвити, а реализираните проекти –краткосрочни.
Получените резултати от изследване на ангажираността на
служителите в хотелски комплекс “Орхидеи” потвърждават
гореизложеното твърдение. Служителите на хотелския комплекс или
категорично отричат наличието на обучения, или показват своята
незаинтересованост. Практиката е служителите да се учат едни от други в
процеса на работа, което генерира сериозна маса от нискоквалифициран
персонал и пречи на ефективността на работа, а и понижава качеството на
предлаганите услуги. Самите служители осъзнават нуждата от предлагане
на обучения в сферата на чуждоезиковото обучение и специалните
професионални умения. Много малка част осъзнават нуждата от
провеждане на тренинг-обучения, свързани с работната атмосфера - работа
в екип, развиване на мениджърски умения и пр.
От гледна точка на теориите за социалния обмен се поставя въпросът
за кариерното развитие на сътрудниците в настоящ и бъдещ план. Като
цяло служителите в хотелски комплекс “Орхидеи” са удовлетворени от
настоящото си положение в служебната йерархия, но не виждат
възможност за бъдещо развитие. Това говори за ограничения в тази насока,
които могат да се обяснят с липсата на ясна политика от страна на
организацията спрямо професионалното развитие и поощряване на
служителите. Чувствително се усеща дисонансът между вложените от
56
страна на служителите усилия и липсата на адекватно отношение от страна
на организацията. Този проблем се натрупва с годините и към настоящия
момент вече дава своите изключително отрицателни резултати. Вече не се
наблюдава само тенденция на нестихващо текучество на кадри, но и
липсата на желаещи да се влеят в редиците на разглежданата организация -
Албена АД. Имиджът на организацията като работодател е изключително
пострадал. Тя е възприемана като организация, в която месечното
възнаграждение не е адекватно на натоварването и положения труд.
Независимо че през последните пет години компанията подмлади
мениджърския си състав, сред служителите все още битува усещането за
липса на прозрачност в кариерното им развитие и прилагането на
традиционни за българската действителност, но отдавна отречени в
модерните бизнес общества практики в тази насока.

 Организационна култура и корпоративна социална отговорност

Фиг. 2: Резултати на въпрос № 17: Доколко сте съгласни със следните
твърдения (вж. вътре в Схемата)?

Първите три твърдения са свързани с корпоративната култура на
компанията. Получените резултати и превесът на отрицателните отговори
показват абсолютно непознаване на основните елементи на
организационната култура - мисия, визия, цели на организацията. Това
пречи на установяването на един вид емоционална връзка между
служителите и организацията, както и на осъзнаването на преимуществата,
с които разполага тя. От друга страна, изключително популярни, а в много
случаи и водещи са митовете с нагативен ефект, които се разпространяват
сред служителите и пречат на ефективността на работния процес.

57
Политиката за корпоративна социална отговорност на Албена АД е
също толкова непозната на служителите, колкото елементите на
организационната култура. Основният извод, който би могъл да се направи
от представените данни, е наличието на изключително голяма дистанция
между висшия мениджърски състав и служителите в к.к. Албена. В
съвременния бизнес свят на служителите в компаниите се гледа като на
вътрешни клиенти. Дълги години на служителите в к.к. Албена се гледа
като даденост, а не като ключов фактор, привнасящ допълнителна стойност
на предлаганата туристическа услуга. Това води до неяснота и неразбиране
на зададените към тях очаквания, от което следва увеличаване равнището
на немотивираност и неудовлетвореност от извършваната работа.

 Работна атмосфера

При разглеждане на този фактор анализът се опира на социално-
информационния подход, разгледан от Салнцик и Пфефър (1978), според
който за формиране на ангажираността на служителите към организацията
влияние оказва индивидуалното възприятие и преценката на работната
среда, както и информацията, която постъпва от взаимодействието с колеги
и висшестоящи. Тук ще бъдат разгледани взаимодействията между
служителите, като екип и служители-мениджъри, както и характеристиките
на конкретната работна атмосфера в разглеждания хотелски комплекс
“Орхидеи”.

 Характеристика на работната среда

Предлагането на туристически услуги се характеризира с осезаема
сезонност, натовареност, както и наличието на интеракция между
служители и клиенти в реално време. Ето защо е от изключително значение
начинът, по който заетите в тази сфера се адаптират и справят със
забързания ритъм на работа. Според получените резултати от настоящото
изследване на ангажираността, служителите на хотелски комплекс
“Орхидеи” считат себе си за бързо адаптивни. Изключително показателен е
фактът за наличие на колективен дух по време на работа. Служителите са
склонни да полагат усилия извън рамките на техните преки задължения,
помагайки на свои колеги при нужда, при това поемайки сами
инициативата за това. Подобен извод е свързан с изключителната им
отговорност към работния процес.
Още по-интересни са резултатите, получени кат отговор на
въпросите, свързани с личното отношение на респондентите към
извършваната работа и работния процес като цяло. Категорично
служителите декларират своята ангажираност с работния процес и са
готови да дадат най-доброто от себе си. Те се усещат достатъчно свободни
да използват таланта и уменията си, неограничавани от формалните
изисквания и стандарти. Единствено що се отнася до вдъхновението по
време на работа служителите по-скоро не изразяват мнение. Това се
58
обяснява най-вече с факта, че за българската действителност самото
понятие “вдъхновение” звучи все още несъвместимо с работния процес.
Важно за настоящото изследване е да се намерят причините за тези
резултати, които са в противовес с отговорите, дадени на групата въпроси,
характеризиращи взаимовръзката между организацията-Албена АД и
служителите. Разковничето се съдържа в отговорите, получени на
въпросите, свързани с отношението на служителите към преките им
ръководители.

 Взаимодействие между служители и мениджърски състав

Фиг. 3: Резултати на въпрос № 11: Оценете прекия си ръководител с
оценка от 1 до 5 (най-ниска 1, най-висока 5) по следните критерии (вж.
вътре в Схемата)?

Мениджърският състав на хотелски комплекс “Орхидеи” се радва на
висока оценка на уменията си от страна на служителите. Представата,
която битува сред сътрудниците им, е за хора, които са изключително
ангажирани към работата в отдела, който оглавяват и екипа като цяло.
Притежават нужните комуникационни, организационни умения, както и за
ръководене на екип. Те поставят ясни задачи и формулират разбираемо
очакванията си.
Комуникацията между мениджърски състав и служители в хотелски
комплекс “Орхидеи” се характеризира с ниско властово разстояние.
Излишното формализиране на взаимоотношенията е избегнато. Това не
трябва да се разбира като липса на авторитет от страна на мениджърския
състав. Професионалното отношение към всеки един от служителите,
59
независимо от личните пристрастия, е от изключително значение. Лесната
комуникация спомага за изграждане на взаимно доверие и сплотяване и по-
безболезнено преодоляване на ситуации, изискващи бърза адаптация,
промяна на статуквото или конфликт. Друга добра практика на
мениджърския състав на хотелски комплекс “Орхидеи” е подаването на
обратна връзка относно представянето на служителите. Така към всеки
един момент те могат да бъдат наясно с изискванията на своите
мениджъри, а от друга страна да получат удовлетворение от положените
усилия, посредством признанието, което получават.
Не на последно място стои и фактът, че като основни мотиватори в
работния процес, служителите посочват именно добрият мениджър и
екипът, с който работят.

Може ли да се говори за ангажираност сред служителите на хотелски
комплекс “Орхидеи”, к.к. Албена, с организационния живот?
Генералният извод, който може да бъде направен, е, че не може да се
говори за високо равнище на ангажираност сред служителите на хотелки
комплекс “Орхидеи“. Албена АД, организацията, в която е положен
обектът на изследване, – служителите на хотелски комплекс “Орхидеи“,
трябва да положи усилия в посока утвърждаване на служителите си като
най-ценен актив, ако желае да се развива и в бъдеще и да поддържа завидно
конкурентно предимство.
На база получените резултати от изследването и направения им анализ
са изведени основните проблемни области, стоящи пред увеличаване
нивото на ангажираност на служителите на хотелски комплекс “Орхидеи“,
с организацията. Въз основа на тях могат да бъдат отправени следните
препоръки към изследваната организация:
 Мениджмънтът трябва да се отнася към служителите на
компанията като към вътрешни клиенти.
 HR екипът на компанията трябва да съсредоточи усилията си в
разработване на стратегия и налагане на политика за управление на
най-важния актив на компанията, а именно хората.
 Наемане на можещи и знаещи специалисти, доказани
професионалисти в своята област. Да се създадат прозрачни и ясни
критерии, касаещи подбора и назначаване на служителите в
компанията.
 Инвестиране в служителите на компанията. Албена АД трябва да
започне да предоставя подходящи възможности за развитие на
всички служители и да осигури адекватни програми за обучение,
които да изграждат необходимите професионални и ръководни
умения.
 Разработване на справедлива система за оценяване работата на
служителите и стимулиране чрез възнаграждаване на
индивидуалния им принос.
60
Заключение

През 45-годишното си съществуване к.к.Албена съумява да запази
своята идентичност и имидж, които я правят предпочитано място за летен
отдих на българския и международния туристически пазар. За да запази
своето конкурентно предимство, трябва да се разработят стратегии в
сферата на Развитие на Човешките Ресурси и най-вече такива, свързани с
проблемите на ангажираността на служителите с организационния живот.
Албена АД разполага с достатъчно ресурси и възможност за подобряване
на досегашното състояние в тази насока. Показването на доверие, вяра и
уважение към служителите, както и поддържането на обратна връзка с тях,
свързана с продуктивността им, както и всеки един аспект на работата им,
ще доведе до създаване на среда, в която те желаят да работят. По този
начин служителите се превръщат в нетитулувани посланици на
компанията, създаващи трайно убеждение у другите, че са горди да работят
в нея.

Литература:
1. Маслоу, Е., Мотивация и личност, София, 2002.
2. Панайотов, Д., Органзационно поведение: Новите парадигми
за човешко развитие, НБУ, 2013.
3. Deal, T. E., A. A. Kennedy, Corporate Cultures: the Rites and
Rituals of Corporate Life, Addison-Wesley, Reading, Mass., 1982.
4. Harter JK, Schmidt FL, Hayes TL, Business‐unit‐level
relationship between employee satisfaction, employee
engagement, and business outcomes: a meta‐analysis, Journal of
Applied Psychology, 2002.
5. Hinterhuber, H., Popp, W., Are you a strategist or just a manager,
in: Bob de Wit, Ron Meyer, Srategy : Process, Content, Context,
West Publishing Co, 1994.
6. Kahn, W. A., Psychological Conditions of Personal Engagement
and Disengagement at Work, The Academy of Management
Journal,Vol. 33, No. 4 , 1990.
7. Macey, H.W., Schneider, B. ,The Meaning of Employee
Engagement, Journal of Industrial and Organizational Psychology,
2008.
8. Salncik,G.R., Pfeffer,J., A social information processing approach
to job attitude and task design, Administrative Science Qurterly ,
1978.
9. Schaufeli,W. B., Bakker, A., Salanova, M., The Measurement of
Work Engagement With a Short Questionnaire, Educational and
Psychological Measurement,Vol. 66 Number 4, 2006.
10. White,G., Employee Commitment, ACAS, Paper 38, London,
1987.

61
Приложение №1

ВЪПРОСНИК
Изследване степента на ангажираност на служителите в
хотелски комплекс „ Орхидеи “, к.к. Албена

1. Каква е позицията Ви в хотелски комплекс „ Орхидеи“?
o Управленски състав
o Оперативен състав
2. В кой отдел работите?
o Мениджмънт - хотел
o Фронт Офис / Рецепция
o Хотелско домакинство
o Мениджмънт- ресторант
o Ресторант – Кухня
o Ресторант - Сервиз
o Ресторант – Барове

3. До колко сте доволни от следните фактори?

Много Доволен Нямам Не много Недоволен
доволен мнение доволен

Месечно
възнаграждение
Социални и
материални
придобивки
Административни
процеси
Сезонност на
работата
Кариерното ви
развитие в
компанията до този
момент
Възможности за
бъдещо
професионално
развитие в
компанията

4. Компанията е заинтересована от професионалното развитие на
служителите си?
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Несъгласен
5. Компанията инвестира в обучение на служителите си?
62
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Не съм съгласен
6. Какви обучения във връзка с повишаване ефективността на работата са
необходими според вас?
o работа в екип
o ефективна комуникация
o западен език
o специализирани професионални курсове
o развиване на мениджърски умения
o друго (посочете какво)
(възможен е повече от един отговор)

7. До колко сте съгласни със следните твърдения ?

Съгласен Нямам мнение Несъгласен
по въпроса
Предоставя ми се възможност да
използвам таланта и уменията си в
процеса на работа
Вдъхновен съм да постигна целите
си на работа
Чувствам се напълно въвлечен в
работата си
Решен съм да дам най- доброто от
себе си в работният процес
Когато съм на работа изцяло се
концентрирам върху работните ми
задължения

8. Във Вашата организация, служителите се адаптират бързо към трудните
ситуации?
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Несъгласен
9. Служителите поемат инициативата да помогнат на други служители, когато
възниква такава необходимост?
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Несъгласен
10. Служителите с готовност поемат нови задачи при необходимост?
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Несъгласен
11. Оценете прекия си ръководител с оценка от 1 до 5 (най-ниска 1, най-висока 5)
по следните критерии?
o организационни умения 1 2 3 4 5
o комуникационни умения 1 2 3 4 5
o умение за ръководене на екип 1 2 3 4 5
o цялостна ангажираност към работата в отдела и екипа като цяло 1 2 3 4
5
63
12. До колко сте съгласни със следните твърдения ?

Съгласен Нямам мнение Несъгласен
Има твърде много контрол върху
работата ми
Лесно се комуникира с мениджъра
Мениджърът ме мотивира да съм
максимално продуктивен
Разбирам очакванията на мениджъра
Получавам добра обратна връзка за
представянето си
Мениджърът се държи еднакво
професионално към всички
служители

13. Между вас и колегите ви съществуват добри работни взаимоотношения?
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Несъгласен

14. Съществува взаимно доверие между мениджърите и служителите?
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Несъгласен

15. Служителите се отнасят с уважение един към друг?
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Несъгласен

16. Какво ви мотивира в работния процес?
o Екип
o Възнаграждение
o Добър мениджър
o Възможности за развитие
o Предлагани обучения
(Възможен е повече от един отговор)

17. До колко сте съгласни със следните твърдения ?

Съгласен Нямам мнение Несъгласен
Мисията на компанията е ясна
на служителите
Разбирам по какъв начин
моята работа допринася за
мисията на компанията
Целите на компанията
съвпадат с моите лични цели
Ще препоръчам работата в
комплекс „Орхидеи“
64
18. Дейността на вашата организация въздейства положително върху живота на
хората?
o Съгласен
o Нямам мнение по въпроса
o Несъгласен

19. Запознати ли сте с политиката за социална отговорност на компанията?
o Да, запознат/а съм
o Не, не съм запознат/а

Демографски блок :

1. Пол ?
o Мъж
o Жена

2. Възраст ?
o От 18 до 24
o От 25 до 40
o От 41 до 60
o Над 60

3. С какво се занимавате извън сезона?
o Безработен
o Ученик
o Студент
o Работя
o Пенсионер

4. Какво образование имате?
o Начално
o Средно
o Висше

За контакти:

Desislava Dimitrova, graduate
International University College
3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria;
E-mail: disse@abv.bg

65
PIRACY – A GROSS VIOLATION OF THE CONVENTION
ON THE LAW OF THE SEA

Diyan Dimov, Lecturer at International University College,
Dobrich

ПИРАТСТВОТО - ГРУБО НАРУШЕНИЕ НА
КОНВЕНЦИЯТА ЗА МОРСКОТО ПРАВО
Диян Димов, преподавател във Висше училище Международен
колеж – Албена, Добрич

Abstract: Modern piracy has developed to such a degree that now it is regarded as
a major international problem. Places like the Gulf of Aden, the Indian Ocean, and
the coast of West Africa are considered to be unsafe as they are places of high piracy
activity. Seafarers have to be more than cautious when they travel through such places
because modern pirates are confident and proficient in what they do. They capture
merchant ships of virtually any size, keep the crew as hostages, and demand ransoms
for both the crew and the cargo. This scheme works perfectly for the pirates and the
only explanation for this disturbing fact is that there are no effective measures against
modern pirates. The lack of effective measures is a direct result from the loopholes in
the legal principles that deal with this problem. This paper introduces potential new
legal principles and provisions that will improve the effectiveness of lawsuits against
modern pirates.
Keywords: pirates, piracy, effective measures, legal principles, legal provisions
Резюме: Mодерното пиратство се е развило до такава степен, че в
момента се разглежда, като важен международен проблем. Райони като
Аденския залив, Индийския океан и бреговете на Западна Африка, се считат за
опасни, тъй като са райони с висока пиратска активност. Търговските кораби
трябва да са повече от предпазливи, когато преминават през тези райони,
защото съвременните пирати са уверени и опитни в това, което правят. Те
пленяват търговски кораби с почти всякакъв размер, държът екипажа, като
заложници и искат откупи, както за екипажа, така и за товара. Тази
практика работи и единственото обяснение за този смущаващ факт е, че не са
налице ефективни мерки срещу съвременните пирати. Липсата на ефективни
мерки е пряк резултат от вратичките в правните принципи, които се
занимават с този проблем. Този доклад представя потенциални нови правни
принципи и разпоредби, които ще подобрят ефективността на съдебните дела
срещу съвременните пирати.
Ключови думи: пирати, пиратство, ефективни мерки, правни принципи,
правни разпоредби

66
Introduction

Modern piracy has developed to such a degree that now is regarded as a major
international problem. Places like the Gulf of Aden, the Indian Ocean, and the
coast of West Africa are considered to be unsafe as they are places of high
piracy activity. Seafarers have to be more than cautious when they travel
through such places because modern pirates are confident and proficient in
what they do. They use small high-speed boats and assault rifles (usually AK-
47) to capture merchant ships of virtually any size (Basu, 2013). They keep the
crew as hostages and demand tremendous ransoms for both the crew and the
cargo of the captured ship. The pirates are using the ransom money to buy new
technological devices (GPS, satellite, etc.), weapons and boats (Vinik, 2013).
With the new equipment they attack bigger ships and demand bigger ransoms.
This scheme works perfectly for the pirates and the only explanation for this
disturbing fact is that there are no effective measures against modern pirates.

Research Aims and Objectives
The lack of effective measures is a direct result from the loopholes in the legal
principles that deal with this problem. The simple fact is that there is no
universal international law provision that deals with piracy (Guilfoyle, 2013;
Nanda, 2011; Geiß & Petrig, 2011). Piracy is only defined in a couple of
international conventions but apart from the definition there are no clearly
stated measures that should be implemented against modern pirates. So, in
order to create effective measures against piracy, there should be a major
change in the legal principles that deal with it.
The aims and objectives of the research are:
Investigation and evaluation of the existing judicial postulates that
define and deal with modern piracy
Introduction of new legal practices that will improve the effectiveness
of lawsuits against modern pirates

Methodology

The types of research conducted for this paper are both secondary research and
active communication with students from International University College.
Primary research was deliberately omitted because of the topic and more
specifically, because of the difficulty in reaching respondents who have
experience in dealing with modern pirates in terms of legal principles and
procedures. The first step of the analysis of the research topic was to
implement a secondary research about the established legal articles and
conventions that define modern piracy and set juridical punishments for the act
of it. The second step of the analysis was to discuss the above mentioned
67
existing legal provisions and through active communication with students to
suggest potential new provisions that will improve the effectiveness of the
legal proceedings against modern pirates.

Findings and Discussion

Piracy is defined in both the 1958 UN Geneva Convention on the High Seas
(1958) and the 1982 UN Convention on the Law of the Sea (1982). The
definition is the same in both legal documents and it perfectly frames the act of
piracy. However, there is another considerably important article (article
number 19 in the Geneva Convention and article number 105 in the
Convention on the High Seas) in these documents. According to this article,
any state can seize a pirate ship in the high seas or any other place that is
outside the jurisdiction of a particular state. So far so good, but the tricky part
is that the captured pirates can only be brought up before the court of the state
that captured them. This is a major obstacle to the effective prosecution of
pirates (Guilfoyle, 2013; Passman, 2008). Different countries have different
legal punishments against piracy and in some cases the punishments are rather
outdated and soft. For example, the Netherlands are still using a 19th century
code that is dealing with sea robbery (Gee, 2009). The truth is that the
Netherlands are now embracing a new law that prosecutes modern piracy.
However, there are other countries that don‟t have adequate law provisions that
address piracy.

Furthermore, some countries are reluctant to try pirates because the native
country of the pirates might not be willing to provide shelter for them upon
their release (Fouche & Meyer, 2012; Guilfoyle, 2010). In addition, the courts
that try pirates are experiencing serious difficulties in their attempt to assemble
witnesses and not to mentioned translators. The solution for these problems
will be the acceptance of a universal international provision that will hold the
legal punishments for the crime of piracy (Nanda, 2011; Gathii, 2010). The
acceptance of this provision will ensure that pirates, captured all over the world
by various countries, are receiving the same punishment for their wrongdoings.
In addition, there should be a universal international court that is going to try
pirates like for example, the UN International Court of Justice or the
International Criminal Court. These two solutions are going to make the
prosecution of pirates more efficient as well as more expeditious.

The Convention on the Law of the Sea (1982) contains another important
article under number 107. This articles states that seizures of suspected pirate
ships can be performed only by warships or military aircrafts or by other
clearly marked governmental ships or aircrafts. This provision is a major
obstacle for the efficient seizure of pirate ships (Guilfoyle, 2010, Peppetti,
2008). For example, a private ship that has the resources to capture a suspected
68
pirate ship cannot do it because of this article and even if they capture the ship
and it turns out that it is a pirate ship, the pirates cannot be brought up before a
court. What is more, the pirates can sue the private ship for irregular seizure.
This article should be changed in such a way that private ships that possess the
necessary resources can also undertake a seizure of a suspected pirate ship
(Peppetti, 2008). This change will increase the number of seizures and
consequently, it will increase the number of tried and convicted pirates. There
is the possibility of misuse of this right of seizure. However, this potential
misuse can be limited by slightly modifying article number 106 of the
Convention on the Law of the Sea (1982). This article should state that if a
seizure is conducted without sufficient evidence the flag country of the ship
that conducted the seizure can be hold liable for the seizure by the flag country
of the seized ship (Nanda, 2011, Gathii, 2010). What is more, the flag country
of the ship that completed the seizure should be hold liable for any damages or
losses that it has inflicted on the seized ship. The cases of improper seizure
should be resolved by a universal international court which should be the same
as the one that resolves piracy cases. The modifying of article number 106 is
going to limit any seizures that aren‟t based on substantial evidence.

Some new articles should be added to the Convention on the Law of the Sea.
There should be an article that allows private ships to accommodate a specially
trained military crew. Currently, the only protection that private ships are
allowed to have is water hoses and strategically placed razor wire (The Baltic
and International Maritime Council, 2009). These defensive instruments might
slow the pirates but they surely aren‟t going to stop them. Thus, private ships
should be allowed to possess a more effective protection against pirates
(Hurlburt, 2012). One potential solution is to allow crew members to carry
weapons but this solution is too dangerous. Crew members might misuse this
right by trading with weapons and in addition, when confronted with pirates
they might provoke an exchange of fire which might lead to undesired
fatalities. Another potential solution is to allow private ships to use trained
military crews (Fouche & Meyer, 2012; Geiß & Petrig, 2011). These military
crews should be specially trained to deal with pirates. They should be allowed
to carry firearms. However, no one else should be allowed to carry weapons.
The use of these crews is safer than the first potential solution but still,
unwanted deaths are possible to happen. In addition, the accommodation of
such military crews is going to be very costly for the ship owners but it surely
will not cost them as much as the ransom for the crew and for the cargo.
Overall, if private ships are allowed to use such crews, pirates will be more
reluctant to attack them.

Another new article should impose heavier military protection for private
ships. Coastal countries should offer better protection for private ships
69
(Kontorovich, 2009). There are several ways to achieve this better protection. First
of all, naval officers all over the world should be trained to confront pirates.
Another way for better protection is to provide new modern warships that are
designed to pursuit and capture pirate ships which are often small and fast.
Another way is to provide heavier arms for patrolling ships. Another method is to
establish piracy hotspots and to concentrate additional warships around these
hotspots (Maritime Connector, 2014; Geiß & Petrig, 2011). Such a hotspot can be
the Gulf of Aden (see Appendix A). However, there are going to be a lot of
difficulties in formulating an article that imposes heavier military protection for
private ships. The first thing that has to be determined is the source of the
protection – particular countries or international organizations. There is no
reasonable way to determine which countries should provide protection and which
should not. So, the source of the protection should be international organizations
like for example, the UN or NATO. The next thing that should be determined is
where to place this protection. One effective way is to use the already mentioned
hotspots (Maritime Connector, 2014). The places of concentrated piracy activity
should be labeled as piracy hotspots. These hotspots should be the receiving
destination of the protection. The last thing to determine is the type of the
protection (warships, naval officers, etc.). The type of the protection should not be
clarified because any type of protection is going to be helpful. So, the article
should look like this: “International organizations should provide additional
protection for private ships within piracy hotspots.” The article might be
formulated in a different way but the main idea should be the same. This article
will create an effective measure against modern pirates.

There are measures against piracy that are not legally formulated but still, they are
effective. The most effective measure is not to pay the ransom demanded by the
pirates (Reinhardt, 2009). This might sound a bit cynical but it significantly
damages the pirates. The sole reason for this is that ransoms are the biggest source
of funds for the pirates. Pirates are not going to receive governmental aids or a
bank loan. So, if their funding is restrained their activities will also be restrained.
However, it‟s difficult not to pay the ransom when human lives are involved
(Guilfoyle, 2013). People are willing to do anything in order to save other human
lives and the paying of huge ransoms is included. Still, there are other ways to
save hostages held by pirates. One way is to implement special rescue missions by
trained military officers (Fouche & Meyer, 2012). These rescue missions are not
always successful but they are a good alternative to paying ransoms. Paying the
ransom should be treated as the last possible solution and it should be
implemented only if other solutions are not going to work. Cargo ransoms are a
different case. Ship owners should be encouraged not to pay cargo ransoms even if
the cargo is of great value to them (Peppetti, 2008). Governments and international
organizations should do anything within their power to restrict the paying of cargo
ransoms. The overall restriction of ransom payment will severely damage modern
pirates by paralyzing their activities.

70
Conclusion

There is no doubt that modern piracy is a huge international problem. However,
the real problem is that there are no effective measures against it. The 1982 UN
Convention on the Law of the Sea has to be updated – some articles should be
changed and some new articles should be added. In addition, other measures that
are not legally formulated should also be embraced by the authorities that confront
pirates. These changes will create effective measures against modern piracy and
these measures are going to eliminate it at some point in the future.

References:

Basu, T. (2013, October 15). As Seen in “Capitan Phillips”: 5 Facts About
Modern Piracy. Retrieved from
http://newswatch.nationalgeographic.com/2013/10/15/as-seen-in-captain-
phillips-5-facts-about-modern-piracy/
Fouche, H., & Meyer, J. (2012). Investigating Sea Piracy: Crime Scene
Challenges. WMU Journal of Maritime Affairs, 11 (1): 33-50.
Gathii, J. (2010). Kenya‟s Piracy Prosecutions. American Journal of International
Law, 104 (3): 416-436.
Gee, H. (2009, April 16). Modern piracy needs modern laws, says Dutch lawyer.
Retrieved from
http://static.rnw.nl/migratie/www.rnw.nl/internationaljustice/specials/Universal
/090416-modern-piracy-laws-redirected
Geiß, R., & Petrig, A. (2011). Piracy and Armed Robbery at Sea: The Legal
Framework for Counter-Piracy Operation in Somalia and the Gulf of Aden.
Oxford, UK: Oxford University Press.
Guilfoyle, D. (2010). Counter-Piracy Law Enforcement and Human Rights.
International and Comparative Law Quarterly, 59 (1): 141-169.
Guilfoyle, D. (2013). Modern Piracy: Legal Challenges and Responses.
Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Limited.
Hurlburt, K. (2012). The Human Cost of Somali Piracy 2012. Bloomfield, CO:
One Earth Future Foundation.
Kontorovich, E. (2009, February 6). International Legal Responses to Piracy off
the Coast of Somalia. Retrieved from http://www.asil.org/insights090206.cfm
Maritime Connector. (2014). Modern Piracy. Retrieved September 10, 2014, from
http://maritime-connector.com/wiki/piracy/
Nanda, V. (2011). Maritime Piracy: How Can International Law and Policy
Address this Growing Global Menace? Denver Journal of International Law
and Policy, 39 (2): 177-207.
Passman, M. (2008). Protections Afforded to Captured Pirates Under the Law of
War and International Law. Tulane Maritime Law Journal, 33 (1): 1-40.
Peppetti, J. (2008). Building the Global Maritime Security Network: A
Multinational Legal Structure to Combat Transnational Threats. Naval Law
Review, 55: 73-156.
71
Reinhardt, D. (2009, April 12). Pirates, Modern Pirates and Somalia, What to Do?
Retrieved from
http://internationaltrade.suite101.com/article.cfm/pirates_modern_piracy_and_s
omalia_what_to_do
The Baltic and International Maritime Council. (2009). Defending ships against
piracy. Retrieved from
https://www.bimco.org/Corporate%20Area/Education/Seascapes/Sea_View/De
fending_ships_against_piracy.aspx
United Nations. (1958). Convention on the High Seas. Retrieved from
http://untreaty.un.org/ilc/texts/instruments/english/conventions/8_1_1958_high
_seas.pdf
United Nations. (1982). Convention on the Law of the Sea. Retrieved from
http://www.un.org/Depts/los/convention_agreements/texts/unclos/closindx.htm
Vinik, D. (2013, November 6). 5 Things You Never Knew About Modern-Day
Pirates. Retrieved from http://mic.com/articles/72317/5-things-you-never-
knew-about-modern-day-pirates

Appendix A

Source: http://maritime-connector.com/wiki/piracy/

За контакти:

Diyan Dimov, Lecturer at
International University College, 3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria;
E-mail: diyan.dimov@vumk.eu

72
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ВАЖЕН
ФАКТОР В РАЗВИТИЕТО НА АГРАРНАТА НАУКА В
ДОБРУДЖА
доц. д-р Иван Киряков,
Добруджански земеделски институт – гр. Генерал Тошево

DOBRUDJA AGRICULTURAL INSTITUTE - AN IMPORTANT
FACTOR IN THE DEVELOPMENT OF THE AGRICULTURAL
SCIENCE IN DOBRUDJA
Assoc. Prof. Ivan Kiriyakov, PhD
Dobrudja Agricultural Institute - General Toshevo

Резюме: В доклада се проследява развитието на научните изследвания в
сферата на земеделието в Добруджа още от началото на държавната задача
да се откриват земеделски училища и научно-изследователски учреждения в
тази част на страната. Разкрива се успешния път на развитие на
Добруджанския селскостопански научно-изследователски институт, създаден
през 1951 г., в Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево, като
се посочват най-високите успехи на агрономите – създатели на
световноизвестни сортове пшеница, слънчоглед и други полски култури.

Ключови думи: история на създаване на Добруджански замеделски
институт, световноизвестни сортове пшеница, слънчоглед и други полски
култури.

Abstract: The report traces the development of research in the field of
agriculture in Dobrudja since the beginning of the national task to discover
agricultural schools and research institutions in this part of the country. It reveals the
successful path of the Dobrudja Agricultural Research Institute, established in 1951 in
Dobrudja Agricultural Institute in General Toshevo, indicating the highest
achievements of agronomists - creators of the world famous varieties of wheat,
sunflower and other field cultures.

Keywords: history of establishing Dobrudja Agricultural Institute, world
famous varieties of wheat, sunflower and other field crops

Началото на научните изследвания в областта на земеделието в
Добруджа е поставено непосредствено след присъединяването на Южна
Добруджа към Царство България преди 74 години. През октомври 1940 г.
Министерството на земеделието и държавните имоти командирова
специалисти-агрономи да организират прибирането на реколтата и
сеитбата на есенниците и да проучат възможностите за създаване на
земеделски училища и научно-изследователски учреждения. В
изпълнение на тази задача през октомври 1940 г. в Добрич пристига
агрономът Трифон Чутуков, ръководител на Земеделското опитно поле в
73
с. Новградец /Суворово/, Варненско. Заедно с двама работници –
Димитър Георгиев и Васил Петров – той се настанява в тъй нареченото
“долно стопанство”, останало от румънското опитно поле, разположено в
района на днешното летище. С акт от 8 октомври 1940 г., въз основа на
заповед на Министерството на земеделието и държавните имоти, Панайот
Енчев – фермер при средното земеделско училище “Образцов чифлик” -
предава на Трифон Чутуков останалите от румънците полски имоти. През
1941 г. Опитното поле е вписано в държавния бюджет на България под
името Земеделска опитна станция със семепроизводство с пръв директор
Христофор Добрев. След 1944 г. тя е преименувана в Държавен
земеделски изпитателен институт в гр. Добрич, който от 1947 г. до
преместването му в Генерал Тошево е известен под името Районен
земеделски изследователски институт, гр. Толбухин.
През септември 1951 г., с постановление на Министерския съвет №
236 от 8 март същата година: “За развитие на селското стопанство,
водоснабдяването и електрификацията на Добруджа”, е създаден
Добруджанският селскостопански научно-изследователски институт.
Поставя се началото на експерименталната работа и се формират секции
по Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелио-рации, Животновъдство,
Механизация на селското стопанство.
През първите 10-12 години Институтът представлява комплексно
звено, в което се водят проучвания по земеделие, мелиорации,
животновъдство, овощарство. Целта е да се даде отговор на редица
неясни и нерешени въпроси от агротехниката на отглежданите в района
култури.
През 1962 г. се извършва по-тясно профилиране на институтите в
системата на Селскостопанска Академия. Благодарение на
прозорливостта на акад. Павел Попов на Института се възлагат няколко
основни задачи: 1) Цялостно поемане на селекционната работа с
пшеницата и слънчогледа в страната и 2) Разработване на научно-
обосновани технологии за производство на пшеница, слънчоглед и други
полски култури. Това налага някои структурни промени. През 1963 г.
Институтът се преименува в “Институт по пшеницата и слънчогледа -
Добруджа”. Изследователската работа се обособява в няколко отдела -
“Селекция на пшеница”, “Селекция на слънчоглед” и “Технологии на
полските култури”. Развиват се двата основни сектора в производството –
растениевъдство и животновъдство.
От 1951 до 1962 г. се създават и внедряват три сорта пшеница:
100-10, 100-23 и Толбухин 1, от които само сорт 100-10 достига през 1964
г. площ от 1 млн. дка.
През 1963 г. се приема първата национална програма по селекция
на пшеницата: “Създаване на високодобивни и висококачествени сортове
зимна мека пшеница, устойчиви на полягане, студ и ръжди, подходящи за

74
механизирано прибиране и отглеждане при висока култура на
земеделието”.
Започва активно събиране и задълбочено изучаване на
разнообразен по стопански качества изходен селекционен материал. С
разрастването на селекцията се изграждат няколко нови лаборатории: по
фитопатология, по ентомология, по физиология и по цитогенетика. През
този период започва изследователска работа и по новите селекционни
методи: експериментален мутагенезис и отдалечена хибридизация. През
1965 г. започва работа по селекция на хибридна пшеница.
През периода 1967-1973 г. програмата по селекция на пшеница
предвижда създаване и на сортове, които при отглеждане в неполивни и
поливни условия реализират забележително висок продуктивен
потенциал. Районираните през периода 1968 - 1978 г. сортове Калиакра 2,
Левент, Славянка, Юбилей, Китен, Златоклас, Враца, Добруджа 1 и др. до
голяма степен отговарят на тези критерии и са добре познати на
производителите на зърно. В международно изпитване на сортове
пшеница в Небраска – САЩ, през 1976-1977 г. сорт Юбилей се класира
на първо място в целия свят, което издига международния авторитет на
българската селекция на пшеница.
През периода 1980-1988 г. са признати и районирани нови 14
сорта, от които широко приложение в практиката намират Плиска,
Пряспа, Янтър и др.
През 1987 г. се разработва нова селекционна програма по
пшеницата, в която всъщност само се завишават критериите по основните
стопански показатели.
Плодотворен за селекцията на обикновена пшеница е периодът
след 1990 г., когато в Института се създадават и признават 47 нови сорта.
Широка известност и приложение в практиката през 90-те години
получават сортовете Милена, Тодора, Преслав, Кристал, Албена, Аглика
и Енола. След 2003 г. са създадени и утвърдени 26 сорта обикновена
пшеница.
Създаването на зимни и пролетни сортове твърда пшеница се
поставя като цел още при основаването на Института, но работата се
прекратява няколко години по-късно и е възстановена през 1990 г.
Акцентира се върху студоустойчивостта и пригодността на новите
сортове за отглеждане в Добруджа и Северна България. За този период са
признати шест сорта твърда пшеница.
Селекционната работа с тритикале стартира през 1963 г. Най-
голям дял в това направление заемат хексаплоидните тритикале. През
1967 г. е създадено първото българско 42-хромозомно тритикале, с което
България става седмата страна в света, създала тази култура. В резултат
на целенасочена селекционно-подобрителна работа в Института са
създадени 13 сорта трикале.

75
Системна селекционна работа с ечемик започва още през 1951 г. ,
те
но е прекратена през 1967 г. Тя се възобновява в началото на 90 години.
Работи се по две направления - селекция на пивоварен и селекция на
фуражен ечемик. До момента са признати четири сорта ечемик.
Историята на селекцията на слънчогледа започва през 1945 г.
Създава се първият сорт слънчоглед № 75. От 1963 г. в България стартира
селекцията на хибриди слънчоглед. Първият хибрид на Института носи
символичното име Старт, а годината на признаване е 1979-та. Три години
по-късно е внедрен хибрид Супер Старт, който е един от основните
хибриди в сортовата структура на страната.
Нова страница в историята на селекцията на слънчогледа се
открива през декември 1988 г., когато наш, български хибрид слънчоглед
е регистриран и вписан в Националния каталог на Франция под името
АЛБЕНА, а през 1989 г. е регистриран и у нас. Хибридът се отглежда във
Франция с голям успех от 1990 г. До 1999 г. той е основен хибрид за тази
страна. Най-големи площи е заемал през периода 1994-1996 г. През 1995
г. Албена заема 42 % от посевната площ на слънчогледа във Франция,
която е 11.5 млн. дка. АЛБЕНА безусловно представлява върхово
постижение в развитието на аграрната наука в Добруджа.
След 1990 год. се създават и регистрират 23 хибрида слънчоглед и
техните родителски компоненти.
Фасулът е традиционна култура както за Добруджа, така и за
цялата страна.
Селекционната дейност с обикновения фасул стартира от
създаване на Института и продължава до 1962 г. След известно
прекъсване тя е възобновена през 1978 г. В резултат на последователна и
целенасочена селекция се създават и регистрират 19 сорта фасул от
различни търговски класи, пригодни както за двуфазно така и за директно
прибиране.
През 1980 г. е подновена селекционно-подобрителната работа с
културите грах и фий и започва работата с леща, нахут и други бобови
култури. Признати и районирани са 11 сорта леща, 3 сорта грах, 2 сорта
нахут и по един сорт пролетен фий, секирче и бурчак.
Съхраняването и допълнителното проучване на създадените в
института селекционни линии, сортове и хибриди от зърнено-житни,
бобови култури и слънчоглед са поверени на основаната през 1995 г.
лаборатория по растителни генетични ресурси. В нея са събрани,
съхранени и оценени над 5000 образци пшеница, слънчоглед, тритикале,
ечемик, ръж, сорго, фасул, леща, грах, нахут, фий, анеуплоиди на видове
от семейство Житни. Поддържат се колекции с различно предназначение:
работна колекция - за краткосрочно съхраняване на всички
новопостъпили образци, регистрирани в каталога на ген-банката и

76
преминали през начална оценка; базова колекция - за съхраняване на семена
при условия на дългосрочно съхранение при - 18 С.
Равносметката за резултатите от цялостната селекционна дейност на
института сочи, че за 63 години история тук са създадени общо 196 сорта и
хибрида от полски култури, в това число 119 сорта зърнено-житни култури,
33 сорта и хибрида слънчоглед и 44 сорта бобови култури, като 157 от тях са
признати и вписани в сортовата листа на страната.
Изследванията в областта на агротехниката започват от
основаването на института и са насочени към разработване на
диференцирани звена и елементи от технологията за отглеждане на полски
култури в зависимост от специфичните изисквания и биологичната
продуктивност на създадените сортове и хибриди. Изясняват се въпросите за
редуване на културите, обработка на почвата, торене, борба с плевелите и
неприятелите, механизация, микробиология на почвата и др. Към настоящия
момент, освен разработките в чисто научен план, изследователската
програма по агротехника включва и редица научно-приложни аспекти,
предлагащи на земеделските производители различни ефективни решения.
Днес ДЗИ е най-голямото научно звено в системата на
Селскостопанска академия и единствения селекционен център не само в
Южна, но и в Северна Добруджа. В него работят 282 служители, като
научният колектив възлиза на 32 научни работници. Институтът е
акредитиран в обучението на докторанти по научни специалности „Селекция
и семепроизводство на културните растения”, „Растителна защита” и
„Агротехника”. Успоредно с провеждането на научни изследвания в областта
на селекцията и агротехниката на културните растения, на Института е
възложено производството на високи генерации посевен материал от
създадените сортове и хибриди, както и поддържането на елитни стада от
породите „Черно шарено говедо” и „Североизточната българска тънкорунна
порода овце”.
Високите научни постижения в областта на селекцията и
агротехниката на полските култури, многобройните научни и
научнопопулярни публикации, монографии и технологии превърнаха
Добруджански земеделски институт в предпочитан партньор за редица
изследователски и селекционни центрове в света. Днес сортовете и
хибридите, създадени в Института, са добре познати и търсени не само от
българските земеделски производители, но и от производители във Франция,
Германия, Молдова, Украйна, Румъния, Турция и други страни в Европа.

За контакти:

Assoc. Prof. Ivan Kiriyakov, PhD
Director of Dobrudja Agricultural Institute, General Toshevo
E-mail: dai-gt@dobrich.net; office@dobrich-gt.org

77
ФИНАНСИРАНЕТО – КЛЮЧ КЪМ УСПЕШНА
РЕФОРМА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
(основни тезиси)
доц. д-р Тодор Радев,
Президент на Висше училище Международен колеж – Албена,
Регионален координатор на Регионален академичен център –
област Добрич
FUNDING – A KEY TO SUCCESSFUL REFORM OF
HIGHER EDUCATION
Assoc. prof. Todor Radev, PhD
President of International University College
Chairman of Regional academic center-Dobrich

Резюме: Докладът е представен в пленарната сесия на Научната
конференция „ПРОБЛЕМИ НА ТУРИЗМА, ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ОБРАЗО-
ВАНИЕТО”, посветена на 145-години Българска академия на науките,
организирана от Регионален академичен център – област Добрич по време на
Кръглата маса на тема: Финансирането – ключ към успешна реформа на
висшето образование в България. Представя през призмата на финансирането
основните проблеми във висшето образование, причините за тях, както и
изхода от тях чрез смяна на модела. Тя схематично се изразява чрез
формулата: „от финансиране на висшите училища – към финансиране на
студента (парите следват студента)”. Представени са ползите от
прилагането на модела в практиката за държавата, за висшите училища, за
обществото и най-вече за студентите.

Ключови думи: модел на финансиране на висшето образование, ефекти
за държавата, обществото, висшите училища, студентите

Abstract: The report is presented in the plenary session of the International
Scientific Conference "Problems of tourism, agriculture and education," dedicated to
the 145th Anniversary of the Bulgarian Academy of Sciences, organized by the
Regional Academic Center - Dobrich during the round table on the topic: Funding – a
key to successful reform of higher education in Bulgaria. In terms of financing the
report presents major problems in higher education, their causes and their outcome
by changing the model. It is schematically expressed by the formula "from funding of
universities - to funding of the student (money follows the student)." The benefits of the
model in its application in the practice for the country, the universities, the society and
especially for the students are presented.

78
Keywords: a funding model of the higher education; effects for the country,
the society, the universities, and the students

ТЕЗИС 1. ПРОБЛЕМИТЕ във висшето образование
Основните проблеми във висшето образование у нас към настоящия
момент се отнасят към:
• Снижаващо се качество на образованието – според
международните рейтинги десетки чужди висши училища
ежегодно изпреварват българските институции, предлагащи висше
образование;
• Все по-голям процент зрелостници се стремят да продължат
обучението си в чуждестранни висши училища;
• Икономиката ежегодно губи милиарди от слабата подготовка на
завършилите висше образование в България и от последващото от
това “изтичане на мозъци”.

ТЕЗИС 2. ПРИЧИНИТЕ за проблемите във висшето
образование
Причините са много, но за различните участници в процеса те
изглеждат различно. Те

Според държавата са:
• Разточителното ползване на предоставените ресурси;

• Слаба мотивация у преподаватели и ръководства на висшите
училища за реформиране и за повишаване на качеството.

Според висшите училища са:
• Слаба подготовка на студентите на входа на висшето образование;

• Недостатъчно финансиране от държавата;

• Твърде голям брой висши училища;

• Липса на държавна стратегия за висше образование.

79
ТЕЗИС 3. СЪЩИНАТА НА ПРОБЛЕМА
Истинският проблем се състои в това, че
• Висшето образование остана единствената нереформирана от
времето на социализма система;
• Централизираната система е неефективна и с неадекватните си
нормативни решения (Закон за висшето образование, Правилници
на МОН, НАОА и др.) спъва естествения стремеж на част от
висшите училища за повишаване на качеството;
• Съхрани се един ресурсно ориентиран модел, в който държавните
висши училища се борят за по-голямо финансиране от Центъра;
• Ако има някаква конкуренция за привличане на студенти, тя
определено е само на входа, но след това всяко висше училище се
стреми да запази всеки постъпил студент, за да не загуби
съответната субсидия;
• В крайна сметка проблемът се свежда до липсата на здрава,
истинска конкуренция за предоставяне на по-добра образователна
услуга.

ТЕЗИС 4. ИЗХОДЪТ от ситуацията
Основният проблем спрямо посочените от различните субекти във
висшето образование причини може да се решава ефективно, ако:
• от порочния кръг на нерешени проблеми и бездействие може да се
излезе само чрез дълбока реформа на системата на висшето
образование, която да доведе до честна конкуренция между
висшите училища;
• Единствено конкуренцията е ежедневният мотиватор на
качеството;
• Примерите в България (включително в образованието) в посоката
към конкурентоспособност са стотици и хиляди.
• В последния вариант на Стратегията за висше образование за пръв
път ясно се посочва, че реформата трябва да започне от смяна на
финасовия модел.

80
ТЕЗИС 5. СМЯНА НА МОДЕЛА
Смяната на модела схематично се изразява чрез формулата:
„от финансиране на висшите училища – към финансиране на
студента (парите следват студента)”.
Първата стъпка вече е направена чрез Закона за студентското
кредитиране, което означава, че достъпът на всеки до висше образование
е гарантиран;
Втората стъпка трябва да регламентира начина за връщане на
кредита:
• държавата, чрез облекчения в осигуряването, да поеме почти
целия кредит на добрите студенти;
• за всеки, който е погасявал кредита си в продължение на 10 години
(чрез вноските си в НОИ), лихвите и кредита се опрощават.
Третата (и най-важна) стъпка означава да се даде право на
държавните висши училища сами да определят размера на студентските
такси за обучение.
• Това и сега е едно от най-честите искания на държавните висши
училища;
• При преминаването към такава система, държавата продължава да
плаща студентска субсидия на всеки студент от 2, 3, 4 и 5-ти курс,
а за студентите от 1-ви курс висшето училище не получава
субсидия, а с получените такси си плаща част от разходите.
Следващата година получава издръжка за 1-ви и 2-ри курс и т.н.,
докато всички студенти си плащат таксата на висшето училище, а
субсидията от държавата спре; това гарантира постепенност при
въвеждане на новия финансов модел;
• Държавата продължава финансово да регулира висшето
образование, като в специални случаи (при държавна
необходимост) плаща обучението в лимитиран брой специалности
чрез държавни поръчки;
• Държавата на базата на рейтинги на професионалните направления
и други независими оценки влияе на качеството, като определя по-
добри условия за връщане на кредити за студенти, завършили по-
качествено образование.

81
ТЕЗИС 6: ЕФЕКТИТЕ от прилагане на модела
Положителните ефекти за всеки участник в процеса (държава,
висше училище, потребител на образователни услуги и обществото като
цяло) са многократно повече от възможните негативи.
Най-големите конкретни ползи от въвеждането на модела ще бъдат за
висшите училища, където се предлага и извършва висшето образование,
като:
• Постигат истинска автономия, включително финансова;
• Получават свободата гъвкаво да определят цените за обучение в
зависимост от специалността, реалните разходи за обучение и най-
вече според качеството на обучение.
ЕФЕКТИТЕ ЗА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА се виждат още и в:
• Не чакат бюджет от държавата, а свободно планират и разходват
средствата си в посока на повишаване на качеството;
• Висшите училища, постигащи по-високо качество, могат да си
позволят по-висока такса и така ще си осигурят по-голям бюджет;
• Отпада спорът, кой университет заслужава повече субсидии от
държавата;
• До голяма степен се решава спорът кой е по-добър, тъй като
потребителят (с платените от него учебни такси) дава най-
реалистичната оценка за качеството;
• Постепенност на въвеждане на модела в рамките на 4-5 години и
възможност за адаптация към конкурнтната среда.
ЕФЕКТИТЕ ЗА ДЪРЖАВАТА са най-значими:
• Държавата всъщност ще плаща за резултат – който не се реализира
като успешен студент в българската икономика, ще върне част или
целия кредит;
• Малка България ще снижи до голяма степен косвеното
кредитиране на богатите страни чрез безплатен експорт на
подготвени кадри – най-малкото, те ще върнат до голяма степен на
страната ни вложените за образованието си средства;
• Ще се спестят разходи, които сега държавните висши училища
правят само защото държавата им ги дава;

82
• Държавният бюджет ще се разтовари от част от разходите за
висше образование, като при това делът на разходите за висше
образование в БВП ще расте;
• Ще се освободи финансов ресурс за по-целенасочени държавни
политики за повишаване качеството на висшето образование;
• С годините моделът ще започне до голяма степен да се
самофинансира от върнати кредити и лихви от студентите, най-
вече от тези, които са се реализирали извън България;
• Държавата (респективно МОН) ще се освободи от неприсъщи
функции за държавно администриране на висшите училища и ще
може да пренасочи човешки ресурси за по-ефективни дейности в
посока повишаване качеството на висшето образование;
• Ще намалят критиките по адрес на МОН и държавата, че
управляват неефективно висшето образование.

ЕФЕКТИТЕ ЗА ОБЩЕСТВОТО
Ефектите за българското общество могат да се видят в:
• Българският народ ще престане да плаща за нереформирана
система на висшето образование;
• Парите на данъкоплатеца ще се харчат много по-прозрачно – няма
по-добър контрол за полученото качество срещу дадените пари от
потребителя;
• В търсене на конкурентни предимства българските висши
училища ще се отворят към света и ще потърсят партньорства и
съвместни програми с по-добри университети от Европа и света.
Това ще задържи в страната част от търсещите в чужбина
качествено образование;
• Конкуренцията със сигурност ще предизвика и един друг ефект –
естественото желание за обединяване на българските висши
училища.
НАЙ-ОСЕЗАТЕЛНИ ЩЕ СА ЕФЕКТИТЕ ЗА СТУДЕНТИТЕ
И ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТИ-ВИСШИСТИ
• Ще се осигури по-голяма достъпност до висшето образование за
всеки студент независимо от материалия статус на семейството му;

83
• Чувството на всеки студент, че образованието му не е безплатно,
ще го направи по-взискателен към качеството на собственото му
обучение;
• Студентът ще избира по-внимателно специалността, на която иска
да се посвети, с оглед на желанието си за бъдеща професионална
реализация;
• Удръжките на няколко процента от работната заплата за връщане
на част от кредита по никакъв начин няма да натоварят студента
финансово;
• Ще има по-голяма справедливост при връщането на средствата в
зависимост от държавата на трудова реализация на студента.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРИХОДИ ЗА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА
• Повишеното качество и конкурентоспособност на българските
висши училища несъмнено ще повиши шансовете им за
привличане на повече чуждестранни студенти - в момента те са
само няколко процента от всички студенти в България;
• Ако делът на чуждестранните студенти се увеличи 2-3 пъти, това
ще влее стотици милиона лева в образователната ни система;
• И сега в България има висши училища, които формират по-
голямата част от бюджета си от таксите, които плащат
чуждестранни студенти;
• Остарялата централирирана и бюрократична система за издаване
на входни визи да се промени - само България остана с тежка
процедура за съгласуване между висшето училище,
Министерството на образованието и науката, Министерството на
външните работи, Министерството на вътрешните работи и
другите институции, отговорни за това.

За контакти:
Assoc. prof. Todor Radev, PhD
President of International University College
Chairman of Regional Academic Centre - Dobrich
3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria
E-mail: todor.radev@vumk.eu

84
ДОБРУДЖАНСКИ ТЕХНОЛОГИЧЕН КОЛЕЖ И
НЕГОВИЯТ ПЪТ В РАЗВИТИЕТО НА ВИСШЕТО
ТЕХНИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ В ГР. ДОБРИЧ
доц. д-р инж. Радко П. Михайлов
Добруджански технологичен колеж, гр. Добрич

DOBRUDHZA COLLEGE OF TECHNOLOGY AND ITS
WAY INTO THE DEVELOPMENT OF THE HIGHER
TECHNICAL EDUCATION IN DOBRICH

Assoc. Prof. Radko P. Mihajlow, PhD
Dobrudhza College of Technology, Dobrich

Резюме: В настоящия доклад се прави кратка ретроспекция на
изминалия път и се акцентува върху развитието на колежа като
образователна и научна организация. Дадени са данни за неговия
преподавателски състав към момента и за обема от изследователска работа
за последните няколко години. Показана е в графичен вид информацията за
обучаемите през изминалия четвърт век. Посочена е спецификата, която
характеризира колежа като: добре развита и поддържана материално–
техническа база; активна международна дейност; интензивна научно–
изследователска дейност и постоянна работа за развитието на
специалностите в колежа.

Ключови думи: колеж, материално–техническа база, обучаеми,
преподавателски състав, ретроспекция, научна дейност.
Abstract: This report is a brief retrospective of the past time and the emphasis
is on the present and future development of the campus. Data is given for the most
valuable asset of the college - its faculty over the years and at present. The
information about the students, those who are the product of education and research
for the past quarter century is shown in graphic form. The specificity characterizing
the college such as well-developed and maintained facilities and equipment, active
international activity, intensive research and ongoing work for accreditation of majors
in college is also shown.

Keywords: college, technical base, trainees, faculty, scientific activity.

І. Въведение

Добруджански технологичен колеж води началото си от 1988 г. като
филиал на Полувисшия институт по химическа промишленост и
машиностроене (ПИХПМ) – Варна, с направления „Транспортна техника”
85
и „Автоматизация на машиностроенето”. За рожден ден на висшето
техническо образование в гр. Добрич може да се приеме датата 13 януари
1989 г. Тогава със заповед на председателя на “Съвет за висше
образование”, се разкрива Отделение по машиностроене и
електротехника гр. Добрич, към Технически университет Варна. Първият
директор е гл. ас., к.п.н. инж. М. Ингилизова. През есента на 1989 г.
Отделението става Полувисш институт по машиностроене и
електротехника, (ПИМЕ) създаден с Постановление на Министерския
съвет на Република България № 52 от 9.ХІ.1989 г. като учебно заведение
за подготовка и обучение на специалисти с полувисше образование по
три специалности: „Технология на машиностроенето и уредостроенето”
(ТМУ); „Автоматизация на дискретното производство”(АДП) и
„Електронна техника и микроелектроника” (ЕТМЕ).
През следващите две години до 1991 г., се създават голяма част от
лабораториите и двете работилници по машиностроене и електроника.
Основен принос за това има гл. ас. к.п.н. инж. М. Ингилизова. Приетият
през 1991 г. “Правилник за устройство и дейност на полувисшите
институти в Република България” изиграва важна роля за
организационното и съдържателното изграждане на новото полувисше
учебно заведение. Принос за това има доц. д-р инж. Радко Михайлов,
който е директор в периода 1992 – 1997 г.
През 1995 г. е открита четвърта специалност „Механизация на
земеделието” (МЗ). С Постановление № 16 от 27.01.1997 г. ПИМЕ е
преобразуван в Добруджански технологичен колеж (ДТК) в структурата
на ТУ Варна. За положителните промени, настъпили през този период от
развитието на ДТК, голям принос има доц. д-р инж. Йорданка
Казанджиева, която е директор два последователни мандата от 1997 до
2007 г. Със своя ентусиазъм и професионализъм тя прави изключително
много за обогатяване на материално-техническата база на колежа, за
стабилизиране и квалифициране на академичния състав и за успешната
програмна акредитация на специалностите.

II. Преподавателски състав – човешки ресурси

Динамиката в изменението броя на преподавателския състав и
служителите е показана на Фигура 1. Началото е поставено с трима щатни
преподаватели през есента на 1988 г. и осем души служители.
Максимумът е през 1996 г. с 32 преподавателя, от които един професор
доктор на науките, 4 доцента доктори и 18 души служители.

86
Фиг. 1. Човешки ресурси: щатни, нещатни и хонорувани преподаватели
и служители.

В момента щатните преподаватели са 10 души, от които eдин
доцент доктор трима доктори асистенти и 4 души служители. Нещатните
на колежа преподаватели се движат в рамките на 20-25 души на семестър,
като външните хонорувани са 4 души от тях. Това са основно
хабилитирани преподаватели.

III. Специалности – развитие, приети и завършили студенти

Обучението започва през 1988 г. с една специалност АДП. На
следващата година се открива прием по още две: ТМУ и ЕТМЕ, а през
1995 г. и по четвърта: МЗ, която с времето измества специалност ТМУ и
се преименува в „Земеделска техника и технологии”, (ЗТТ).
Най-дълго задържалата се с прием специалност е „Електроника“,
наследник на специалност ЕТМЕ, (Фиг. 2). Само през 2000 г. не са
приемани студенти по нея, тогава се разкрива специалност „Автоматика,
информационна и управляваща техника”, (АИУТ), но нейният прием не
продължава през следващите години. От 2002 г. в продължение на 10
години колежът има прием само по две специалности. Едва през 2012 г.
се разкрива трета - „Ремонт и експлоатация на транспортна техника”,
(РЕТТ). Общият брой на приетите студенти за изминалите 25 години е
1936 души от тях повече от 350 са приети в задочна форма на обучение.
Максимумът в броя на завършилите по една специалност -
„Електроника“, е 46 души през 1996 г., а максимумът на завършилите по
всички специалности в една година е през 1998 г. - 77 души, (Фиг. 3.).

87
Фиг. 2. Приети студенти от 2008 до 2014 г.

Броят на студентите завършили успешно колежа от неговото
създаване досега е 805 души, (Фиг. 3.)

Фиг. 3. Завършили студенти по години и специалности.

IV. Специфика на обучението в ДТК

Материално-техническа база;
За обучението на студентите се използва базата на ДТК и материалната
база на ТУ Варна. Разполага се с необходимата материално-техническа база
за обучение в съответствие със спецификата на ОКС “професионален
бакалавър по …”: Обучението на студентите се осъществява в 28 зали, от
които 12 лекционни, 12 лаборатории, 1 научно практическа лаборатория, 1
88
специализирана компютърна зала и 2 работилници. На територията на
колежа има изградени открити спортни площадки, които се ползват за
физическо възпитание и спорт. Аудиторните зали, в които се провежда
обучението на студентите отговарят на изискванията да бъдат: светли,
отоплени и хигиенични, да са оборудвани с видео технически средства и да
разполагат с достатъчно места.
Визия за развитието на колежа;
Съветът на колежа прие през 2010 г. „Визия за развитието на ДТК“.
Нейната актуализирана версия от 2013 г. е публикувана на интернет
страницата на колежа, [3]. Тя съдържа: състояние на колежа, тенденции в
нейна подкрепа, цели средства и начини за реализацията й, данни за
човешкия потенциал за обучение, изводи и заключение.
Международна дейност;
По-значимите международни прояви през последните пет години са:
2009 г. доц. Р. Михайлов беше на двуседмична специализация в гр. Тераса,
Испания в Колеж по индустриално инженерство, който е част от
Каталунската политехника в гр. Барселона. Специализацията е по договора
за взаимен междудържавен научен и културен обмен между правителството
на Испания и България.
През 2012 г. гл. ас. Св. Захариев беше на двуседмична международна
командировка в град Шамбери, Франция в институт INES по проект DERri,
програма Erlicharge към „7-ма рамкова програма” на Европейския съюз
където се занимаваше с изследване режимите на работа на оловно-киселинни
и литиево-йонни акумулаторни батерии, заряд от фотоволтаични модули;
разряд в транспортни средства за тягови двигатели при различни режими на
работа.
През месец май 2013 гл. ас. Св. Стоянов участва с доклад в IV
Международна научно-техническа конференция „Управление и мехатронни
системи” в гр. Севастопол, Украйна.

Фиг. 4. Сайт на проекта „Евро Добруджа“.
89
По два международни Европейски проекта на програма „PHARE за
трансгранично сътрудничество България - Румъния 2006” се работи в
колежа. С единият проект „Евро Добруджа“ 2008 – 2009 г., (Фиг. 4.) се
създаде ресурсен център за бизнес и иновации” на територията на колежа, [4].
По другия „Създаване на трансгранични конкурентоспособни клъстери”
2010 – 2011 г. участие като експерти в дискусиите в секция „Земеделие”
взеха колегите: гл. ас. д-р К. Загорова, гл. ас. Св. Захариев и ас. А. Боева, а в
секция „Иновации” доц. Р. Михайлов, гл. ас. Св. Стоянов, гл. ас. Д.
Томанова, и ас. А. Боева.
Насоки на научната дейност;
Колежът се развива в две научни направления: земеделска и
транспортна техника и технологии; електронна техника и автоматика.
Тематиката на научните изследвания е в областите на: автоматизация и
роботизация на процесите в земеделието; икономически проблеми на
поливното земеделие; сушене на земеделската продукция; безопасност на
движението; нарязване на резби; пластична обработка при дълбоко
изтегляне; възобновяеми енергийни източници; акумулиране на ел. енергия
от фотоволтаични източници; прецизно земеделие.
Подробна информация за проектите реализирани през последните няколко
години е дадена в Таблица 1.
Участие в европейски проекти:
По „Програма за развитие на селските райони“, Мярка 111 –
„Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на
научни знания” колектив от колежа създаде проект, в който бяха включени
пет краткосрочни 30 часови курса за обучение в областта растениевъдството
с тематика, свързана с нови техники, технологии и иновационни практики,
(Фиг. 5.). Обучени бяха 60 курсисти, [3].

Фиг. 5. Информация за обучителния център по ПРСР Мярка 111.

90
По „Програма за развитие на човешките ресурси“ колежът участва
в два проекта. Единият е BG051PO001-3.3.07-002 “Разработване на
механизми за ученически и студентски практики”, (Фиг. 6.). Той стартира
през 2013 г. и продължава до средата на 2015 година. В него работят
трима академични наставника: гл. ас. Св. Стоянов, гл. ас. Св. Захариев и
ас А. Боева. В проекта са включени почти 90% от студентите от всички
специалности на колежа редовно и задочно обучение.
Другият проект е BG051PO001-4.3.04 „Развитие на електронни
форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование“.
Тук участват хабилитирани преподаватели от колежа.

Фиг. 6. Проект „Студентски практики“.

V. Изводи и заключение

През 26-те години от своето създаване ДТК изминава труден път
на развитие и укрепване. Той се ражда в началото на демократичния
преход в страната, преминавайки и преодолявайки редица трудности и
проблеми. В крайна сметка, успява да заеме свое заслужено място в
образователния спектър на гр. Добрич и Североизточна България, като
специализирано училище за висше техническо образование.
Възпитаниците на ДТК, които не са малко за нашите мащаби и
оценките от акредитацията на нашите специалности са най-добрият
атестат за мястото, ролята и следата, която колежът е направил досега и
ще отстоява в бъдеще.

91
Литература:

[1]. Алманах 50 години ТУ Варна 1962-2012, под. ред на О. Фархи, Н.
Жеков, Варна, 2012;
[2]. Михайлов, Р., Добруджански технологичен колеж навърши 20 години
по пътя на висшето техническо образование, Годишник на ТУ Варна, том
І, стр. 3 – 12, 2008;
[3].http://www.tu-varna.bg/tu-varnakd/index.php?lang=bg;
[4] http://www.eurodobrogea.ro/projects/business-centre/summary-1/;

За контакти:
Assoc. Prof. Radko P. Mihajlow, PhD
Director of Dobrudhza College of Technology, Dobrich
E-mail: rmihajlow@tu-varna.bg

Таблица 1.

Разработени проекти, финансирани целево то бюджета на ТУ Варна.
№ Заглавие на проекта Брой преподаватели/студенти по години Стойност
по 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 в лв.
ред
1 „Изследване процесите на 4/2 - 2800.00
разрушаване на
машиностроителни
материали с приложение в
земеделската техника”
2 „Изследване на 3/1 - 2807.72
електронни електрически
апарати използвани в
земеделската техника”,
3 „Изследване и анализ на 2/1 - 1200.00
устойчивото развитие на
сдружения за напояване в
област Добрич”
4 „Изследване и моделиране 10/2 - - - 9570.42
на технологични процеси с
приложение в
земеделската техника и
технологиите”
5 „Изследване и 10/6 - 2949.53
оптимизиране
параметрите на
съоръжения и технологии,
които се прилагат в
земеделската практика”
92
6 „Създаване на научно- 12 10 - 22453.53
приложна лаборатория
(НПЛ) за внедряване на
иновации и практическо
обучение по механизация
и електрификация на
селското стопанство” –
(двугодишен
инфраструктурен проект)
7 “Приложение на 5/2 3407.66
електронизацията и
моделирането за
преобразуване на физични
величини в съоръжения за
земеделието”
8. „Изследване на - 6/3 3476,72
състоянието,
инструментариума и
проблемите на прецизното
земеделие в
Североизточна България“
9. „Иновативни практики, 9/3 5950,44
свързани със сензориката,
логистиката и енергийната
ефективност в условията
на прецизното земеделие”
10. „Разширяване 6/3 5000,00
приложението в
земеделската практика на
технологии, техники и
съоръжения за прецизно
земеделие“
Общо: 9/4 22/2 20/6 5/2 6/3 9/3 6/3 59 916,02
Брой преподаватели на ОТД в 12 11 11 11 11 11 10
ДТК

93
МАЙСТОРСКИЯТ КЛАС – ЕДНА ИНОВАЦИЯ НА
ДЕПАРТАМЕНТА ЗА МОДЕРНИ ОБУЧИТЕЛНИ
МЕТОДИ ВЪВ ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ МЕЖДУНАРОДЕН
КОЛЕЖ - АЛБЕНА
проф. д-р Димитрина Каменова, Силвия Стоянова, Висше
училище Международен колеж – Албена
THE MASTER CLASS – AN INNOVATION OF THE
DEPARTMENT FOR MODERN METHODS OF
EDUCATION AT INTERNATIONAL UNIVERSITY
COLLEGE
Prof. Dimitrina Kamenova, PhD, Silviya Stoyanova, International
University College
Резюме: Докладът представя една иновативна форма на обучение,
осъществена от Департамента за модерни обучителни методи към Висше
училище международен колеж – Албена. Иновативността се открива, от една
страна, в това, че в една и съща общност работят академични представители
и студенти, ръководители на учебни заведения и учители, което подпомага да
се види общата картина на проблемите в образованието днес. От друга, в
състава на Майсторския клас се включват иновативно мислещи образователни
дейци, които имат реални постижения в практиката и желаят те да бъдат
споделени, оповестени и прилагани и от другите. И от трета страна,
провеждането на Майсторски класове разкрива силната привлеченост на
българския учител и деец в образованието към неспирно търсене на творчески
подходи, която заслужава пълна подкрепа за продължаване на диалога между
мениджмънт и педагогика.

Ключови думи: майсторски клас; практикум; групи фактори,
създаващи конфликтност.

Аbstract: The report presents an innovative form of education carried out by
the Department of modern methods of education at International University College,
Bulgaria. From one side the innovation is discovered in the fact that in the same
community academic representatives and students, managers of educational
institutions and teachers work together, which helps to reveal the common picture of
the problems in the education today. From other side, it can be seen in the structure of
the Master class where innovative thinking educational figures are involved. These
people have real achievements in the practice and they want to be shared,
communicated and implemented by others. From third side the conducting of Master
classes reveals strong attractiveness of the Bulgarian teacher in the education to the
incessant search of creative approaches that deserves full support for the continuation
of the dialogue between management and pedagogy.

94
Keywords: Master class; practicum; group of factors, causing conflicts.

1. Въведение. Актуалност на проблема
Не отскоро образователните институции у нас, чрез влиянието на
икономически, финансови, правни, културни и социални фактори отвън,
преживяват такива ситуации, които затрудняват не само техните
ръководители. Те засягат работата и на учителите като мениджъри на
урочното занятие и на класа – в планирането, организирането и
осъществяването му като събитие в и извън класната стая. Неминуемо
затрудненията поддържат в образователната сфера относително
постоянно заредена конфликтна атмосфера, чиито факторите не са
специално изследвани от гледна точка на стратегиите на управлението им
както в училището като цяло, така и в учениковата общност, в която
приоритетно работи учителят.
От друга страна, възможностите и опитът в развитие на
мениджърската компетентност в сферата на бизнеса от страна на Висше
училище Международен колеж – Албена (ВУМК), дават основания за
предприемане на редица инициативи в подкрепа на образователните
институции и на работещите в тях мениджъри и учители спрямо
очертаното поле от проблеми. Посоката на тази подкрепа е в прилагане в
образованието в единство на съвременни теоретични постановки и
практики на ефективния мениджмънт и на педагогическата теория и
практика в училищния живот. При това в тяхната синергетична
обвързаност на базата на диалога между педагогика и мениджмънт1.
Подобна подкрепяща роля се предприема от Департамента за модерни
обучителни методи (ДМОМ) като структурно звено на ВУМК.
Структурирането на дейността му, както и тригодишният опит в
осъществяването на интердисциплинарния диалог между мениджмънт и
педагогика доказват иновативния характер на Майсторския клас като
форма на обучение на основата на иновативното мислене, творческата
дейност и опит на всеки от обучаващите се учители и ръководители на
образователни институции.
За първи път, според нас, внимание се фокусира не само върху
специалното възприемане и отношение към учителя като ръководител на
учебното занятие и класа (паралелката), а върху реални действия по
специалната му подготовка по мениджмънт. Най-общо казано, част от
причините за трудностите са свързани именно със специфичната нужда
от подготовка и развитие на мениджърска компетентност като сложна
комплексна способност както у ръководителите на училищата и детските
градини, но така също и у учителите.

1
Така например Питър Дракър в Мениджмънт предизвикателствата през ХХI век предрича, че
ефективен може да бъде този ръководител, който умее да преподава на сътрудниците си своя
опит, както и те на него [вж. 7, с. 28-29].

95
В отговор на посочената потребност за осигуряване на ефективно
планиране, организиране и контрол на дейността на дадена организация, в
това число и в самата учебна общност (клас и група) в реалния процес на
обучение, ДМОМ организира система от срещи между свои
представители, учители-творци и мениджъри с опит в иновациите, които
по редица причини остават в недостатъчна степен неосветлени за
управленската и педагогическа аудитория. Такива срещи са насочени към
синергетичното „сближаване” на ресурсите на двете научни и
практически области, каквито са педагогиката и мениджмънта, за
ефективното и ефикасното им използване в реалния управленски процес в
училище. Желанието за промяна на участниците в срещите чрез
навременно и ефективно решаване на най-важните проблеми в
образованието на основата на иновативно мислене, дейност и опит,
заслужаващ споделяне и трансфер, дават основание такава общност от
академични преподаватели и студенти, мениджъри на образователни
институции и водещи български учители да бъде наречена Майсторски
клас2, а самите съвместни събития - Практикум на Майсторския клас.
В този смисъл настоящото изложение цели експликация на
Майсторския клас като резултат от рационално-експериментално
изследване. Разбирането ни за експликация е „... изработване на точно
научно понятие, със строго фиксирани смисъл и значение, които биха
заместили наличните нестроги представи, свързани с използването на
даден термин... експликацията трябва да бъде не просто средство за
някаква терминологична номинация, тя трябва да дава теоретични
понятия, явяващи се ефективно средство за изследване” [5, с. 18, цит. по
13, с. 73].

Затова още във въведението се огласява, че, за да водят до ефективни
резултати, организираните от ДМОМ практикуми се отличават със
следните иновативни характеристики:
1) Майсторският клас е формиране на нов фрагмент и образец на
образователна практика като „концептуален и технологичен модел
на педагогическа иновация с оглед на устойчиво поддържане на
ефективни образователни конструкции” [13, с. 72]. Новото се
осмисля като форма на поддържане на действащия субект в
образованието в преминаването му отвъд вече достигнати негови
2
Идеята за наименованието Майсторски клас дължим на проф. д-р Марияна Стефанова, която
предлага на основата на професионално-педагогическото мислене на училищно практикуващия
педагог негови профили, един от които е педагогът майстор в преход към педагог иноватор, а
оттам към педагог майстор-новатор според равнище на професионалната му компетентност
(вж. повече Стефанова, М., 2005. Педагогическата иновация, ПЕТЕКСТОН 2005, с. 228-233).
Майстор в този контекст е такъв професионалст (учител, директор), който не само има ресурсите и
куража да иновира, но и да оповестява своето постижение, което осигурява възможност и друг/и
да го прилага/т.
96
граници към постигане на ново знание, продукт и начини на
достигането им като нов тип рационалност, чийто фокус е
развитието, доколкото стремежът към него е „естествено
свойство на човека” [1, с. 7-8];
2) Той е разнороден по състав, защото в него участват учители,
ръководители на образователни институции, студенти и
преподаватели от ВУЗ;
3) Използват се изключително интерактивни методи на обучение,
базирани на холистичния подход – индивидът участва като единна
интегрирана личност, готова за промяна на когнитивно,
емоционално и поведенско равнище;
4) Съблюдава се връзката между ефективно дозираното теоретично
знание и времето за прилагането му в рамките на самия практикум;
5) Една от основните цели на всеки практикум е още в първия му
етап да се изследват и следват проблемите, които пораждат
затруднения в осъществяването на образователния процес, и то в
една обща за образованието у нас картина, а не парциално според
степени и етапи на пребиваване на детето и ученика в
образователната среда. Това спомага организирането на
практикумите да бъде обвързано всеки път с решаването на
актуална потребност, което кара много от участниците да желаят
последващи срещи.

Методика на изследването
Цел на изследването:
Чрез организирането на Практикуми за развитие на мениджърска
компетентност да се откроят в сферата на образованието фактори,
затрудняващи до равнището на конфликтност успешното функциониране
както на образователните институции като цяло, така и на работещите в
тях мениджъри и учители във формата на Майсторски класове.
Задачи на изследването:
1. Да се изследват основните свойства на диалога между
мениджмънт и педагогика и на тяхна база да се иновира откъм
съдържание, състав и цели такава форма на обучение, която да
спомага осъществяването му именно като управленско-
диалогично взаимодействие.

97
2. Да се откроят основни характеристики на Майсторския клас
като общност от професионално различни субекти, но единно-
синтезно-ориентирана към диалогично взаимодействие за
решаване на основни проблеми в образованието на
съвременния етап.
3. Чрез планираните дейности в практически ориентираното
обучение (практикуми) да се извеждат основни проблеми в
образователното пространство, на които чрез Майсторския клас
да се намират управленски решения, адекватни на
изискванията на социално-образователната ситуация.
Инициативите на ВУМК в подкрепа на образователния
мениджмънт в очертаната двупосочност – мениджмънт на
образователната институция и мениджмънт в класната стая – са
свързани с намирането и осъществяването на разнообразни по тематика,
среда и технологично осмисляне форми за подкрепа на образователните
институции и на работещите в тях. Търсенето се осъществява в
подготовка и прилагане в образованието на най-новите теоретични
постановки в практиката на ефективния мениджмънт в очертаната
двупосочност. Както бе
посочено, интердисциплинарните основания за такъв диалог се коренят в
неговите ресурси да осъществява специфична синергия, както следва:
1) в целите на мениджмънта и на педагогиката да осъществяват
промяна – в организацията (училището, класа, групата) и у
индивида чрез развитието им с оглед на постигане на успех
(постижение). В рамките на Майсторския клас постижението се
разбира като индивидуално-личностно мисловно и действено
постигане на новото (като мисловно-действена транссубективна
постигаемост – като мисловно преминаване отвън досегашни
мисловни граници), а успехът се осмисля като социално-значимо,
социално-признато и социално-ценностно постижение;
2) в процеса на осъществяване на тази промяна чрез управленския
диалог за планиране, организиране, осъществяване и оценяване на
постиженията (контрол) на основата на синергетичния принцип на
допълнителността. Управленският диалог е сложно
диалектическо взаимодействие на поне две страни като говорещи
субекти, осигуряващо тяхната мисловна, емоционална и дейностна
(поведенска) промяна, подлежащо на логическо и технологично
(изкусно) конструиране, осъщестяване, анализ, а, следователно, и
на управление [9, с. 170];
98
3) в методите на постигане на предприетата промяна – свързани с
влияние върху човешкия фактор в когнитивната, емоционалната и
поведенческата сфера [повече за интерактивните методи, базирани
на диалог, може да се види у 10].
Така целите на Департамента за модерни обучителни методи се
конкретизират в основополагането на Школа на майсторските класове за
диалог между мениджмънт и педагогика в следните направления:
 осъществяване на обучителен курс с Програма за следдипломна
професионална квалификация „учител” за завършилите и все още
студенти от икономическите специалности;

 провеждане на Курсове за поддържаща квалификация за учители и
директори на учебни заведения в сферата на мениджърската
компетентност в очертаната двупосочност – на образователните
институции и в класната стая;

 провеждане на Квалификационни курсове по чужд език и по
методика на преподаването на учебни предмети на чужд език;

 иновационен лагер за ученици съвместно с учители, студенти и
академични дейци.

Като основна форма на диалог между мениджмънт и педагогика се
очертава Майсторският клас със следните характеристики:
 организира се за образователни дейци, които искат да успяват в
практиката чрез въвеждане на иновации, базиран на диалогичното
взаимодействие, което е от друг порядък – не обменът на информация е
приоритет, а промяната на пределите на мисленето в очертаната по-
горе логика на развитието [9, с. 45];
 относителна разнородност на участниците в майсторския клас
без значение в какъв тип образователна институция работят според
етапа и степента на образование – детска градина, средно
образователно училище или гимназия (в това число и
професионална). При това в Майсторския клас се включват и
студенти като фасилитатори или модератори, а обучението се
извършва от преподавателски екип (не от един единствен
преподавател) [вж. за посредническите роли, трансформиращи
училището по-подробно у 12, с. 45];
 обучението е с подчертана практическа насоченост –
развиваните умения се прилагат още в самия практикум в
99
специално създадени от ръководителите на курса на обучение
работни ситуации. „Смисълът на познанието е да можеш да си
служиш с наученото, да го прилагаш в ежедневието си” [4, с.225];
 всеки Майсторски клас се провежда извън „класната стая” в
своеобразна география на курса в зависимост от неговата
тематика. Например, ако темата на курса е Развитие на
предприемаческа култура в училище/детската градина, то тогава
в „географията” на обучението се включва магазинът, пазарът и
пр. в реални условия;
 всеки обучаващ се в Майсторския клас има възможност да
публикува своя авторска иновация, базирана на диалога между
мениджмънт и педагогика, в Годишника на ВУМК.
Така например, за учебната 2013-2014 година в Школата на
Майсторските класове към ДМОМ са се включили общо 143 участници
(от които 17 директори на училища и детски градини) с общо 19
публикации в Годишника на колежа. Представените по-долу резултати от
изследването на факторите, създаващи конфликтност в образователната
среда на съвременния етап, са получени в работата на Майсторските
класове за учебната 2013-2014 година с изследвани лица - посочения брой
участници.
Основните изследователски методи се разпределят, както следва:

1) за идентифициране на проблем – приоритетно организиране на
дискусия и брейнсторминг в малка група, дебати, анализ и синтез
на основата на резултатите на участниците в майсторските класове,
наблюдение;
2) за решаване на проблем – приоритетно съвместно решаване на
проблем в група; работа по казус, ситуативна игра, театър и пр.
Използваните методи за идентифициране и за решаване на проблем
в сферата на образованието се базират на диалога между
достиженията на мениджмънта и на педагогиката като отделни, но
с общи проекции научно-приложни полета.

Резултати от изследването

Изследването разкри следните по-важни фактори, създаващи
конфликтност [за конфликтологичната компетентност като необходимост
на съвременния етап вж. у 8] в училището към днешна дата, от гледна
точка на:

100
А) Ръководителите на образователни институции:
1) недостатъчни ресурси за стратегически мениджмънт за
създаване на привлекателна визия на училището и на колектива и за
използване на мисията като „пробивно острие” сред конкуренцията;
2) необходимост от мениджърска компетентност за изграждането
на профил на служителя/учителя спрямо необходими за визията на
училището „стратегически професии”, а оттук и в сферата на
оценяване на човешките ресурси в училището;
3) като следствие от дефицита, описан по-горе, необходимост от
мениджърска компетентност за развитието на човешкия потенциал
като най-неизчерпаемия ресурс на образователната институция.
Реципрочно описаните дефицити-проблеми се отнасят и за учителя
като мениджър на класа и на урочното занятие – създаване на визия
като комплекс от ценности, портфолио на ученика с оглед на
последователното му развитие, и, съответно, оценяването на
постиженията му в учебни условия като смисъл на пребиваването му в
училище;
4) недостатъчно развитие на комуникативни (диалогични) умения,
включващи и такива за управление на конфликти ситуации и на
агресията в училище и трудно разпознаване на позитивните функции
на конфликта, за да бъдат използвани чрез специални умения за
хуманизиране на образователната среда;
5) необходими умения за медиация по смисъла на посредническата
роля, която играе училището, директорът му и учителят между
ученици, между ученик и родител, между ученици и учители, между
групи ученици и пр.;
6) необходимост от развитие на предприемачески умения най-
общо като умения за иновиране;
7) необходими организационни умения за управление на
дисциплината в училище, в това число и за управление на времето и
на стреса и пр.
От гледна точка на въшните фактори, създаващи конфликтност,
като такива за ръководителите на образователните институции се
очертават:
1) Неефективно работещи институции, с които училището влиза в
диалог – факторът е посочен от 78% от изследваните лица;

101
2) Неумело справяне със съпротивата срещу промените, налагани от
външни фактори и инициирани „отвътре” – 67% от изследваните
лица посочват като изключително силен фактор;
3) Натрупване на прекомерно количество стрес и неспособност за
справяне с него като фактор, предизвикващ конфликтност в
сферата на образованието – 43%.
Изследването разкрива следните по-важни проблеми от гледна
точка на:

Б) Учителите:
1) необходимост от усвояване на умения за Мениджмънт в
класната стая – приоритетно в сферата на мотивацията на учениците
и в организацията на занятието;
2) умения за мениджмънт в класната стая от гледна точка на
организацията на занятието така, че всеки от учениците да участва
като деен субект на собствената си познавателна и самопознавателна
дейност;
3) умения, свързани с установяване на конструктивна
дисциплината в класната стая;
4) съвместни (между учител и ученици) умения за управление на
конфликтни ситуации и за решаване на проблеми – както
познавателни, така и социални;
5) преосмисляне на уменията за оценяване на познанията и най-
вече на използването им [4, с. 225] като умения на 21-ви век – от
оценяване към целеполагане в обучението, а не обратно;
6) умения за водене и участие в дидактически диалог, водещи към
взаимно обогатяване на познавателния хоризонт на двата субекта като
роля – учител и ученици - чрез участие в мрежи и гарантиращ
просперитет;
7) осмисляне на холистичния подход в обучението чрез
възприемане и поддържане на ученика (и учителя му) като цялостна
личност – съответно когнитивна, емотивна и поведенческа сфера в
единство;
8) необходимост от развитие на технологични умения за създаване
на система от учебно-познавателни задачи така, че да се гарантира
развитието на ученика.

102
От гледна точка на въшните фактори, създаващи конфликтност,
като такива за учителите се очертават:
1) Несъвършенства на „Системата” и неработещи институции –
фактор, посочен от 73% от изследваните лица;
2) Недостатъчна мотивираност за изява на професионализъм,
изразена в апатия, умора и липса на перспектива – посочен от
77% от изследваните;
3) Не на последно място неадекватното на трудностите в
професията заплащане;
4) Неадекватното отношение на обществеността към труда на
учителя и към усилита на училището.
Дотук разкритите фактори, пораждащи затруднения и конфликтност
(общо 25 на брой), се разпределят в 5 според участниците основни групи.
Разпределянето им по-нататък в изложението става на базата на
резултати, след включването на участниците в Майсторските класове в
конкретна дейност в Практикумите, т.е., в момента на решаването на
задача по справяне с проблем. Това става чрез създаване на сценарий за
решаването му в група и се пристъпва към представянето му наживо пред
всички участници в курса на обучение:
 Първа група: Мениджърска компетентност на директора;

 Втора група: Професионални умения на учителя;

 Трета група: Емоционална интелигентност;

 Четвърта група: Социална интелигентност;

 Пета група: Народопсихологични фактори.

Първа група: Мениджърска компетентност на директора
 Факторът „системност в образованието”– недостиг или неспазване
на правила (ясни и конкретни), както и честата им смяна и/или
многозначното им тълкуване;
 Неефективен мениджмънт – поддържане на неефективни
взаимодействия, основани по-скоро на насилие чрез налагане на
цели, а не чрез целеполагане, базирано на личните стремежи на
служителите/учителите или учениците;
 Диференцираното заплащане и недостиг на средства –
недостатъчно развити умения от сферата на икономическата
103
компетентост, водещи до недостатъчна финансова дисциплина и
недостатъчна материална база – несправедливото разпределение
на средства се установява като един от открояващите се фактори,
създаващи конфликтност;
 Липса на управленска гъвкавост за адекватни действия при
възникване на неочаквани ситуации;
 Липса на достатъчно воля и умения за привеждане на правилата в
действие, за установяване на конструктивна дисциплина и
правилно разбирана и използвана свобода;
 Недостатъчно развити умения за откриване на проблем, за
съвместно със сътрудниците вземане на решения и неумение за
ясно поставяне на задачите, а изпълнението на такива задачи
поражда конфликти;
 Недостатъчно развити умения за управление на различията (в
манталитета и в образователната среда), както и за разпознаване,
развитие, подкрепа и задържане на талантливите;
 Недоразвитие на организационни умения за създаване на среда,
толерираща познавателната активност, което се изразява в
оправдания за липса на време;
 Слаба комуникативна култура макари и посочен тук накрая,
участниците фокусират този проблем сред първите три по сила на
въздействие.

Втора група: Професионални умения на учителя
 Недостатъчно желание и опит за разпознаване на собствения
професионален потенциал, рефлектиращо върху ефективното
упражнявнето на професията „учител”;
 Липса на опит, осигуряващ професионална свобода за иновации, а
оттам и ниско професионално самочувствие;
 Недокрай осъзната или пък неспазвана йерархия, пораждаща
нездравословна за училището дисциплина;
 непознаване на постмодерната образователна ситуация и на
отличаващата свойственост на човека в нея и произтичащо от това
неадекватно поведение на учителя, особено във формулирането на
учебно-познавателните задачи;

104
 Неумение да се разграничат личните (семейни) проблеми от
ролевите изисквания на заеманата длъжност;
 Недостатъчно развити организационни умения, представяни
обикновено като „липса на време” с оглед на изграждане на
информационни мрежи с учениците, чрез които всеки учи
останалите.

Трета група: Емоционална интелигентност
 Липса на емоционална интелигентност [3], изразена според
изследваните лица в по-често изпреварване на емоцията пред
мисленето, отколкото обратния процес;
 Ненужно потискане и несподеляне, или прекомерна
(неконтролируема) изява на пораждани в диалога емоции;
 Професионално ролево вмешателство в личното ролево
пространство на учениците;
 Неуравновесеност и липса на такт и търпение като проява на
толерантност, пораждащи враждебност;
 Желание за доминиране и контрол без мярка над обучаващите се.

Четвърта група: Социална интелигентност
 Недостатъчно познаване на актуалните характеристики на
социалния капитал и недостатъчно развити социални умения,
създаващи непълноценност на средата (повече за социалния
капитал вж. у [6]);
 Поддържане на взаимоотношения с колеги и между ученик и
учител с негативен заряд, ориентирани към надмощие, към
изначална правота и съперничество;
 Слаба комуникативна култура – създаване на непълноценно
изказване, погрешно разбиране на изказа и пр.

Пета група: Народопсихологични особености
 Липса на умения за конструиране на актуална система от ценности
като ориентир за изпълнение на професионална образователна
дейност, оттук и за създаването на собствена визия, а и на
училището, класа;
 Необоснована понякога борба за правомощия, власт и влияние,
водещи до стълкновения и пр.
105
Факторите от трета, четвърта и пета група са валидни както за
ръководителите на образователни институции, така и за учителите.

Заключение
Основните изводи от настоящото изследване, са свързани, от една
страна, с практическото осмисляне на ролята на Майсторския клас в
описаната по-горе логика на иновирането му като форма на обучение на
възрастни от сферата на образованието. Разкритите по-горе фактори,
създаващи конфликтност в сферата на образованието към днешна дата,
подпомагат тематичната ориентация на практикумите. Систематичното
откриване и атакуване на проблемите ще намалява „конфликтната
температура” в училище, ще осигурява среда за истински диалог на
познанието между учители и ученици, което ще води до преживяване на
учебно-познавателни (за учениците) и професионално ефективни (за
учителите и за ръководителите) постижения. Постиженията ще осмислят
и вдъхновяват ефективния мениджмънт на училищния ръководител и на
учителя, базиран на диалога между педагогика и мениджмънт.
Изследването доказва достоверността и ефективността на диалога
между мениджмънт и педагогика в представената логика на Школа на
Майсторските класове като един иновативен продукт на Департамента за
модерни обучителни методи във Висше училище Международен колеж –
Албена в България.

Литература:
1. Ахмедов, Т. И., М. Е. Жидко. (2000). Психотерапия в особых
состояниях сознания. М. Аст.
2. Белич, В. (1994). Нормативи в развитието на творческото мислене.
Привличане, №1.
3. Вермюлин, С. (2008). ЕQ Емоционална интелигентност. Изд.
КИБЕА.
4. Гласър, У. (2001). Теория на избора. Нова психология на личната
свобода. С. Кръгозор.
5. Громико, Ю. В., В. В. Давыдов. (1994). Концепция об
экспериментальной работе в образовательной сфере. – Педагогика, №6.
6. Димитрова, М. (2014). Домашното обучение и неговата роля за
формирането и управлението на социалния капитал, Годишник на Висше
училище Международен колеж, т. VІІ, с. 117-128.
7. Дракър, П. (2000). Мениджмънт предизвикателствата през ХХI век.
Изд. „Класика и стил“, С.
8. Каменова, Д. (2011). Конфликтологичната компетентност на
мениджъра (монография). Изд. на ВУМК.

106
9. Каменова, Д. (2014). Диалогика на мениджмънта (монография). Изд.
на ВУМК.
10. Каменова, Д. (2014). За необходимостта от методи на обучение,
ориентирани към диалог (пленарен доклад). Годишник на ВУМК, т. VІ, с.
8-19.
11. Каменова, Д., Петрова, Х. (2014). Медиацията като диалогично
взаимодействие. Годишник на ВУМК, т. VІ, с. 323 – 331.
12. Мерджанова, Я. (2013). Предизвикателството „трансформация” пред
професията „учител” – в контекста на социалното взаимодействие
(пленарен доклад).
13. Стефанова, М. (2005). Педагогическата иновация. ПЕТЕКСТОН
2005. С.
14. Heriot, A. – Van Zanten. (1988). Les familles fase a l`еcole – rapports
institutionnels et relations socials. In: P. During. Education familiar. Paris, 185-
215.
15. De Graaf N., D., De Graaf, P. M. & Kraaykamp, G. (2000). Parental
cultural capital and educational attainment in the Netherlands: A refinement of
the cultural capital perspective, Sociology of Education, 73.
16. Dufur, J. M, Parcel, T. L., Troutman, K. P. (2013). Does capital at home
matter more than capital at school? Social capital effects on academic
achievement, Research in Social Stratification and Mobility, 31, 1-21.
17. Morgan, S. L., Sorensen, A. B. (2009). Intergenerational closure and
academic achievement in high school: A new evaluation of Coleman‟s
conjecture, Sociology of Education, 82.

За контакти:

Prof. Dimitrina Kamenova, PhD
Director of Department for modern methods of education
International University College, Dobrich
E-mail: dimitrina.kamenova@vumk.eu

Silviya Stoyanova
International University College
3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria,
E-mail: silvi.valentinova@vumk.eu

107
ИЗСЛЕДВАНЕ ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ НА
СТУДЕНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Виктория Гединач, ас. д-р, ВУМК – Албена, гр. Добрич
Илияна Минковска, магистър-инженер, гр. Стара Загора

STUDYING THE ENTREPRENEURIAL MINDSET OF THE
STUDENTS IN BULGARIA

Viktoriya Gedinach, PhD, International University College,
Dobrich
Iliyana Minkovska, Master of Engineering Science, Stara Zagora,
Bulgaria
Резюме: Настоящият доклад е резултат от две изследвания, проведени
на територията на България. Целта на това проучване е да се установи: (1) до
каква степен студентите, които в момента се обучават в икономическите
направления, са готови и имат достатъчно желание да стартират собствен
бизнес и (2) до каква степен студентите, завършили инженерните
специалности, са реализирали своите бизнес идеи.
Ключови думи: предприемачество, образование, бизнес идея,
готовност, стартиране на бизнес
Abstract: The report presents the results from two studies carried out in
Bulgaria. The aim of this investigation is to determine: (1) to what extent the students
in economics are willing to start their own business and (2) to what extent the
business ideas by the students in engineering are realized.
Keywords: entrepreneurship, education, business idea, willingness, start-up

1. Въведение

Създаването и поддържане на предприемаческия дух сред младите
хора, които са решени да стартират собствен бизнес, е предпоставка за
стабилизиране на институционалната и културна среда за иновации и
ръст на малките и средни предприятия (МСП) в България. Едната от
политиките на Европейския съюз за стимулиране на икономиката е
насърчаване развитието на предприемачеството. Документите, които са
свързани с подобни дейности, са различни национални планове за
социално и икономическо развитие, стимулиране на образованието и
науката, ученето през целия живот и много други.
Според данните на Министерството на образованието и науката
понастоящем в България функционират 51 акредитирани висши училища
и колежи, предлагащи висше образование (Симеонова-Ганева, 2013).
108
Почти във всеки от тях има факултети, специалности, отделни курсове
или дисциплини, свързани с обучението по икономика, мениджмънт и
предприемачество. Напълно основателно е да се твърди, че обучението по
предприемачество в българските ВУЗове е базирано на тясното разбиране
на предприемачеството само като знания и умения за създаване, развитие
и управление на фирма. Вероятно и поради това тази дисциплина е
насочена главно към студентите от специалностите по икономика и
мениджмънт. Затова задачата на настоящия доклад е да се направи
сравнителен анализ между нагласите на студентите обучаващите се в
икономическите специалности и тези, които са завършили инженерните
специалности спрямо стартиране на предприемаческата дейност.

2. Методика за изследването

За целите на настоящия доклад са проведени две изследвания.
Първото изследване представлява едно анкетно проучване, в което вземат
участие 26 студенти, обучаващи се във Висше училище „Международен
колеж“ (ВУМК) в гр. Добрич и гр. Варна (редовно и задочно обучение,
специалности: „Маркетинг и управление на хотелиерството и туризма“ и
„Маркетинг и мениджмънт“, 2-ри и 3-ти курс). Периодът на изследването
е между 18 ноември 2013 г. - 4 февруари 2014 г. Попълването на
анкетните карти (приложение 1) от респондентите е анонимно и в
електронен вариант. Във второто проучване са използвани два
изследователски метода: анкетно проучване и експертна оценка.
Проучването се осъществява в Североизточна и Централна България (05
август 2014 г. – 01 септември 2014 г.). Интервюирани са 10 дипломирани
студенти (лично), завършили инженерна специалност в България. Те са на
възраст между 25 и 30 години.

3. Анализ на резултатите от изследването

Според резултатите, получени от първото изследване, по-голямата
част от анкетираните са по-скоро склонни да станат предприемачи,
докато 40% са на напълно убедени, че са решени да стартират собствен
бизнес, и само 5% от студентите все още не могат да твърдят еднозначно,
че имат такава готовност (фиг. 1).

109
Имате ли желание да станете предприемач?
а) изобщо не;; 0 б) по-скоро не;; 0 не мога да
преценя
абсолютно да [VALUE]
[VALUE]

по-скоро да
[VALUE]

Фиг. 1. Степен на желание за започване на собствен бизнес.

Около 75% от респондентите са съгласни да осъществяват
дейностите си съгласно регламентирано работно време, ¼ смятат, че
гъвкавото работно време, без ограничения, е подходящо за тях (фиг. 2).

Предпочитано работно време

25% регламентирано работно
време
работа без ограничения
75%

Фиг. 2. Предпочитано работно време.

На фиг. 3. са представени основните причини за стартиране на
собствен бизнес. Най-големият мотив на студентите да станат
предприемачи произхожда от желанието им да извършват нови и
интересни дейности, които да различни от останалите. На второ място –
материално благополучие и нова сфера на кариерното развитие. В най-
малка степен анкетираните са мотивирани от стремежа си да контролират
други хора.

110
Причина за стартиране на собствен бизнес 0%

15% 10%

реализиране на нови идеи, полезни за
обществото
15%
материално благополучие

желание за правене на нещо ново и
различно
нова сфера на професионално развитие 60%

контролиране на други хора

Фиг. 3. Основания за стартиране на собствен бизнес.

По-голямата част от анкетираните са решени да стартират бизнеса си
самостоятелно (фиг. 4). Сферите, в които ще бъде реализирана бизнес
идеята, са: туризъм; услуги; иновативни развлечения; човешки ресурси,
земеделие/селско стопанство; производство; дизайн/компютърна графика;
телекомуникации; търговия; музикален/шоу бизнес и др.

Начин на стартиране на бизнес

40%
30%
20%
10%
0%
изцяло не мога да в партньорство
самостоятелно преценя в
момента

Фиг. 4. Начини на стартиране на собствен бизнес.

111
Идеите за собствен бизнес могат да бъдат реализирани в България
(55%), в чужбина (15%). Респондентите, които все още не са установили
целевия пазар, отговарят с „не мога да преценя“ (30%).

Къде бихте реализирали своята бизнес идея?

30%

55%
15%

В България В чужбина Не мога да преценя все още

Фиг. 5. Желано място за реализирането на идеята.

Анкетираните студенти подчертават възможността за реализация на
собствени идеи, като най-мощния мотив и предимство на
предприемачеството. Към относително голям недостатък те отнасят високата
степен на риска, който следва да поеме един предприемач, както и
отговорността за изпълнение на определени дейности.

Предимства на предприемачеството

упражняване на власт
5%
10%
0% относително високи
12% доходи
реализация на
собствени идеи
73% по-добро социално
положение
по-гъвкава работна
програма

Фиг. 6. Предимства на предприемаческия процес.
112
Заплахата от страна на конкурентите в същия или свързан отрасъл
е една от пречките, въз основа на които начинаещите предприемачи се
отказват да продължат внедряването на идеята си (фиг. 7).

Недостатъци на предприемачеството

по-малко свободно
време
5% 15%
голяма отговорност
25%
25% относително рискована
дейност
30%
заплаха от страна на
конкурентите
трудна и напрегната
работа

Фиг. 7. Недостатъци на предприемаческия процес.

В табл. 1 са систематизирани необходимите качества, които трябва
да притежава съвременния предприемач, подредени по степента на
тяхната значимост. Резултатите показват, че желанието за постигане на
конкретни цели, комуникативност и умение да се самоорганизира са най-
приоритетните характеристики на предприемача.

Табл. 1. Оценка на качествата на съвременния предприемач.

КАЧЕСТВА НА СЪВРЕМЕННИЯ ОЦЕНКА ПО СКАЛА
ПРЕДПРИЕМАЧ ОТ 1 ДО 6
Желание за постигане на цели 5,15
Самоорганизараност 5,10
Комуникативност 5,10
Интуиция 5,05
Гъвкавост 5,05
Креативност 5,00
Интелигентност 4,80
Практичност и пресметливост 4,70
Самоанализ 4,70
Поемане на риск 4,65

113
В това проучване анкетираните посочват главните пропуски, от които
всъщност имат нужда, за да изградят предприемаческите способности, но
реално не ги получават във ВУЗ:

 Финансиране/стартов капитал
 Коментиране на бизнес проблемите в часа
 Примери от реални ситуации и практика в реални условия
 Наблягане на устно, а не писмено обучение
 Осигуряване на мениджърски работни позиции
 Срещи с успели и доказали се предприемачи
 Повече предмети, свързани с предприемачеството
 По-добри връзки с работодателите и достъп до фирми, набиращи
мениджъри

Второто изследване показва, че около 30% от завършилите инженерни
специалности студенти успяват да стартират собствен бизнес
посредством използването на собствени средства, банкови заеми и/или
кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ от
европейските фондове. Останала част (70%) професионално се
реализират в следните сфери: селско стопанство (67%); производство
(12%); услуги (13%) и ръчен занаят (8%).
Втората група респонденти също така посочват основните
фактори, които не действат ефективно във висшето учебно заведение.
Сред тях са:
 Дисциплини по Маркетинг и Мениджмънт
 Практически упражнения
 Помощ от страна на ВУЗа за професионалната реализация

4. Заключение

Високата потребност от постижения в човека се заражда на базата
на собствените му амбиции и желание за успех. ВУЗът е средство за
възпитание на един целеустремен индивид, умеещ да взема правилни
решения и да поема индивидуална отговорност. Обучението надгражда и
предоставя нови възможности за определяне и установяване на личността
като предприемач. Развитието на предприемаческата дейност в България
се основава на подобряването на връзките във веригата „наука-бизнес-
държава“. ВУЗът следва да подготвя информирани и уверени в себе си
студенти, които да допринасят за социално-икономическото развитие на
обществото. Държавата в случая играе ролята на посредник, който е
необходимо да осигури благоприятен бизнес климат за стартиране и

114
развитие на нова дейност (чрез бюджетно финансиране, данъчни
облекчения на печалбата и др.).
Следователно, ако предприемачът се разглежда като пазарен
субект, то за него ВУЗът може да бъде доставчик на знания, а държавата –
инвеститор в процеса на превръщане на идеята в реален продукт/услуга.

Литература:
1. Бланчард, К., Д. Хътсън (2013) Едноминутният предприемач. Изд-
во „Класика и стил“. София
2. Гейдж, Р. (2013) Рискът: новата сигурност. Изд-во „Анхира“.
София
3. Лазаров, Г. (2009) Основи на предприемачеството или практика на
реалния бизнес. Изд-во „Галик“. София
4. Симеонова-Ганева и др. (2013) Изследване на предприемачеството
и перспективите за развитие на иновациите в МСП 2012-2013.
Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните
предприятия, София.
5. Burns, P. (2013) Corporate entrepreneurship. Palgrave Macmillan.

За контакти:

Viktoriya Gedinach, PhD
International University College, Dobrich
E-mail: viktoria.gedinach@vumk.eu

Iliyana Minkovska
Master of Engineering Science, Stara Zagora, Bulgaria
E-mail: iliqnaminkovska@mail.bg

115
Приложение 1
АНКЕТНА КАРТА 3

Настоящото проучване се провежда във връзка с разработването на научен
доклад на тема „Изследване предприемаческите нагласи на студентите в
България”. Основната цел е да се изясни готовността за стартиране на
нов/собствен бизнес и развитие на предприемаческа култура на студентите от
специалности ММ и МУХТ във ВУМК, въз основа на изучаването на
дисциплините в областта на мениджмънт и маркетинг.
Анкетата е анонимна. Моля посочете Вашата: Специалност:
............................. и година на обучение

Имате ли вече опит като служител в някоя организация? а) да; б) не.
Работите ли в момента? а) да; б) не.
Моля, отговорете на въпросите, подчертавайки избрания от Вас отговор като,
например:
а) да;
б) не.

1. Имате ли желание да станете предприемач?
а) изобщо не;
б) по-скоро не;
в) не мога да преценя;
г) по-скоро да;
д) абсолютно да.

2. Посочете типа на работното време, което да е подходящо за Вас:
а) регламентирано работно време: от 09:00 до 17:00;
б) работа без много ограничения и задължения, работа у дома или на свободна
практика.

3. Защо сте решени да започнете самостоятелен/съвместен бизнес? На
какво се дължи това решение?
а) материално благополучие;
б) желание да правите нещо ново, интересно и различно;
в) необходимост от нова сфера на професионално развитие;
г) намерението Ви да контролирате и да ръководите други хора;

3
Адаптирано по: Pugna A., C. Buciuman, D. Pavlov, G. Negru-Strauti, I. Taucean, M.
Tamasila, M. Todorova, S. Enimaneva, S. Ruskova, V. Gedinach (2012) Comparative study
regarding the training needs for development of entrepreneurial competences in the context of
E.U. post-integration. Primax, Ruse pp. 77 ISBN 978-954-8675

116
д) друго: (посочете фактора/и за Вашата
мотивация).......................................................................................................................

4. Посочете сферата, в която бихте започнали/продължили собствен
бизнес:
...........................................................................................................................................

5. По какъв начин бихте стартирали бизнеса си?
а) изцяло самостоятелно;
б) не мога да преценя в момента;
в) в партньорство.

6. В България ли бихте започнали и развивали собствения си бизнес?
а) да;
б) не мога да преценя още;
в) не.

7. Ако отговора на въпрос 6 е „не“, тогава къде бихте започнали Вашия
бизнес? Защо?
...........................................................................................................................................

8. Според Вас, кои са основните предимства, които има един предприемач?
а) упражняване на власт;
б) относително високи доходи;
в) реализация на собствени идеи и вземане на самостоятелни решения;
г) по-добро социално положение;
д) по-гъвкава работна програма;
е) други (моля посочете):
...........................................................................................................................................

9. Според Вас, кои са основните недостатъци, които има един
предприемач?
а) по-малко свободно време;
б) голяма отговорност;
в) относително рискована дейност;
г) заплаха от страна на конкурентите;
д) трудна и напрегната работа;
е) други (моля посочете):
...........................................................................................................................................

117
10. Чрез посочената скала оценете степента на значимост на качествата
на съвременния предприемач (със знак „X“):

1 2 3 4 5 6
Самоорганизираност
Комуникативност
Практичност и
пресметливост
Интуиция и предвиждане
на ситуациите
Интелигентност
Поемане на разумен риск
Креативност
Желание за постигане на
цели
Гъвкавост и бързо
адаптиране към средата
Самоанализ

11. Посочете онова, от което имате нужда, за да станете предприемач, но
не го получавате във ВУМК?

118
ПОДГОТОВКА НА НАУЧНИ КАДРИ ПО
ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ

проф. дпн Вяра Т. Гюрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

PREPARING SCIENTISTS IN EDUCATIONAL
MANAGEMENT

Prof. Viara T. Gyurova, ScD
Sofia University St. Kliment Ohridski

Резюме: Статията представя опитът на Факултета по педагогика на
СУ „Св. Климент Охридски” в подготовка на докторанти по образователен
мениджмънт. Акцентира се върху потребностите от подготовка на такива
научноизследователски кадри и факторите, които гарантират качеството на
подготовката на образователни мениджъри във Факултета по педагогика.
Ключови думи: образователен мениджмънт, образователен
мениджър, университетска докторска програма

Abstract: This paper presents the experience of Sofia University St. Kliment
Ohridski – Faculty of Education in teaching PhD students in Educational
management. The stress is put on the needs of such kind of scientific researchers and
on the factors insuring quality of educational managers‟ preparation at the Faculty of
Education
Keywords: educational management, educational manager, PhD programme

В условията на промени в сектора на формалното и неформалното
образование все по-категорично се налага необходимостта от подготовка
на управленски кадри (образователни мениджъри) както за практиката на
управление, така и за осъществяване на научни изследвания. Това прави
Образователния мениджмънт търсена сфера не само от страна на
студенти в магистърска степен, но и на кандидат-докторанти.

Потребностите от научни кадри по образователен
мениджмънт

Потребностите от подготовка на специалисти с образователно-
научна степен „Доктор” по професионално направление “1.1. Теория и
управление на образованието” (или по „Образователен мениджмънт”)
могат да се обобщят по следния начин:
Теорията на управление на образованието (на образователния
мениджмънт) в България изостава от практиката. Сравнително малко са
119
научните изследвания и дисертационните трудове в тази област.
Същевременно предлагането на магистърско обучение по образователен
мениджмънт в различни висши училища е съпроводено с повишено
търсене на съвременни научни публикации, учебници и учебни пособия
на български език за подготовката на студентите.
Налице е обществена потребност от подготовката на научни
кадри за реализирането на научно-изследователска дейност в сферата на
организацията и управлението на образованието на национално,
регионално, локално и институционално ниво.
Поради разширяването на секторите за формално и неформално
образование е налице потребност от научен анализ на управленската
дейност на образователните мениджъри на различни равнища в помощ на
практиката, в т.ч. практиката на управление на различните институции,
предлагащи формално образование и образователни услуги за
неформално образование.
Налице е и търсене на докторантури по мениджмънт в
образованието, в т.ч. мениджмънт на училището или на други
образователни организации, мениджмънт на класа, стратегически и
иновационен мениджмънт, мениджмънт на институции за неформално
образование.
Осъзнавайки потребността си от специализирана управленска
култура все повече директори на образователни институции търсят
допълнително образование в сферата на образователния мениджмънт, в
т.ч. участие в научни изследвания и изследователска работа.
Налице е търсене и потребност от диплома за придобита
докторска степен именно по образователен мениджмънт, която има
значение за кариерното израстване на специалистите в сектора на
образованието.
Налице е и интерес към докторантури в тази област от млади
хора, живеещи в съседните ни балкански страни - фактор, който не бива
да се подценява при прогнозиране бъдещето на тази докторска програма.
И в момента във Факултета по педагогика на СУ «Св. Климент
Охридски» се учат три кипърски студенти-докторанти по образователен
мениджмънт. Чуждестранни докторанти има и в други университети в
страната (например, в ЮЗУ «Неофит Рилски», гр. Благоевград).
Сред най-важните аргументи за необходимостта от разкриване на
докторска програма по Образователен мениджмънт във Факултета по
педагогика на СУ «Св. Климент Охридски» е и този, че с нея ще завърши
120
(ще се затвори) цикълът на управленска подготовка на педагогически
кадри за секторите на формалното и неформалното образование: на ниво
бакалавър (в рамките на отделни учебни дисциплини), на магистърско
ниво (в рамките на няколко магистърски програми) и на ниво
докторантури (чрез предлагането на самостоятелен вид докторантура по
образователен мениджмънт във/ или за потребностите на секторите на
формалното и неформалното образование).
Всъщност управленски кадри за сферата на образованието са се
готвили и досега във Факултета по педагогика на СУ «Св. Климент
Охридски».

Опитът на Факултета по педагогика на СУ „Св. Кл.
Охридски” в подготовката на научни кадри по образователен
мениджмънт

Дълго време подготовката на специалисти по управление на
образованието (или по образователен мениджмънт) се е реализирала от
специалности от научното направление „Педагогика”. Освен бакалаври и
магистри в периода 2009-2014 г., например, по шифър 05.07.01. „Теория
на възпитанието и дидактика”, с предмет на изследване управление на
образованието, мениджмънт на класа и др. са се обучавали ишест
докторанти, от които 2 в редовна форма на обучение и 4 – в
самостоятелна.
С акредитирането на магистърската програма „Образователен
мениджмънт” през 2006 г. Факултетът по педагогика на СУ „Св. Кл.
Охридски” (заедно с педагогическите факултети в няколко други
университети4), защити правото си да провежда обучение и по
професионално направление «1.1. Теория и управление на
образованието». През 2010 г. се появява и първия докторант на
самостоятелна подготовка по този шифър.
От разкриването си магистърската програма е сред най-търсените
и с най-голям брой студенти. Логично това води до засилване на интереса
към докторантури по образователен мениджмънт от страната и чужбина.
В момента по тази проблематика във факултета работят няколко
български и трима докторанти от Кипър.
Подготовката на докторанти по образователен мениджмънт във
Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски” е насочена към
изграждането на компетентни научно-изследователски кадри за сектора
4
Първоначално програмата стартира като Междууниверситетска българо-холандска
магистърска програма по образователен мениджмънт в 5 университета: СУ „Св.
Слимент Охридски”, ЮЗУ „Н. Рилски” (Благоевград), ВТУ „Патриарх Евтимий”, ПУ
„Отец Паисий”, ШУ „К. Преславски”. Получава международна акредитация, а по-късно
– и българска. Впоследствие във ВТУ„Патриарх Евтимий” е акредитирана друга
магистърска програма по управление на образованието.
121
на организация и управление на формалното и неформалното
образование. По-конкретно, преподавателите от Факултета имат
амбицията в края на обучението си докторантите по образователен
мениджмънт да постигат следните резултати:
По отношение на знанията – да имат съвременни
познания в областта на теорията на управление на образованието
(образователния мениджмънт) и научно-изследователската работа –
планиране, организиране, реализиране, контрол и оценяване на научно
изследване в сферата на образователния мениджмънт;
По отношение на уменията – да имат нужните умения за
изработване на инструментариум за провеждане на научно изследване, за
планиране, организиране, реализиране, контрол и оценяване на процеса
на научното изследване, за анализ на резултатите и обобщаване на
изводи.
По отношение на ценностите и отношението към
обучението и кариерата в сектора на управлението на образованието
– да са осмислили значението на качествената изследователска работа за
ефективното изпълнение на собствената им научно-изследователска
задача; да развият съзнание за значението на научните изследвания в
помощ на практиката - за реализиране на научно управление в секторите
на формалното и неформалното образование и в услуга на „клиентите” на
тези сектори.
Едно вглеждане в постиженията на преподавателите от Факултета
по педагогика показва, че те имат капацитета и опита и могат да
предложат качествено обучение на докторанти в сектора по
образователен менджмънт (в повечето му разновидности).

Компетентни преподаватели – компетентни доктори по
образователен мениджмънт

Основното ядро от преподаватели, които работят с докторанти по
образователен мениджмънт, са компетентни специалисти в своята
предметна област от екипа, който осъществява обучението в
магистърската програма по образователен мениджмънт.
В рамките на подготовката и реализацията на
Междууниверситетската магистърска програма по образователен
мениджмънт, през март 2002 г. основната група преподаватели от петте
университета преминават обучение по мениджмънт в образованието в
Националното училище за подготовка на управленски кадри за
образованието към Амстердамския университет (Холандия). Следват два
семинара в България през 2003 г. за обучение на допълнително включили
122
се в програмата преподаватели от петте университета. Всички обучени
преподаватели получават сертификат, който им дава право да преподават
разновидности на образователния мениджмънт в тази програма. Това
означава, че имат научната компетентност да ръководят и докторанти.
Перманентното участие в различни квалификационни дейности е
стил и елемент от непрекъснатото усъвършенстване на преподавателите
от Факултета по педагогика. През последните пет години (2009-2014)
преподавателите са участвали в 16 специализации в чуждестранни
университети и в над 60 специализиции у нас (в т.ч. като бенефициенти
по проекти – участници в обучения).
Доказателство за компетентността на преподавателите от
Факултета по педагогика е и създадената от тях научна продукция - книги
(монографични, учебни, методически), студии и статии - над 700
публикации за последните пет години. От тях 584 са на български език, а
118 – на чужд език. Публикациите по проблематиката на образователния
мениджмънт (организация и управление на образованието, мениджмънт
на класа и на организациите и пр.) са 213.
Факултетът по педагогика и неговите преподаватели могат да
предоставят съвременна подготовка на своите докторанти в областта на
образователниямениджмънт и неговите подразделения.

Специфика на подготовка на докторантите

Тя е съобразена с нормативната база и Правилника за условията и
реда за придобиване на научни степени и заемане на академични
длъжности в СУ „Св. Климент Охридски” и включва:
1. научноизследователска дейност;
2. посещение на лекции и участие в семинари и други форми на
обучение от докторско ниво5;
3. преподавателска и експертна дейност, участие в научни форуми;
4. изпити за докторски минимум;
5. защита на докторска дисертация.
Според чл. 34 от същия правилник, за докторантите във Факултета
е организиран учебен процес, с цел разширяване и задълбочаване на
теоретичната, методическата и езиковата им подготовка и разработването
на дисертационни трудове на високо научно равнище.
Обучението на докторантите по Образователен мениджмънт
(подобно на всички останали докторанти) се извършва в съответствие с
учебните им планове. За редовните и задочни докторанти6 то обхваща:
5
В такъв обем подготовката не е задължителна за докторанти на самостоятелна
подготовка. Те не полагат и изпит по чужд език.
6
За докторантите на самостоятелна подготовка, във всеки конкретен случай,
първичното научно звено (катедрата) по предложение на научния ръководител определя
при необходимост учебни дисциплини извън специализиращата подготовка. Те имат
123
1. Фундаментална подготовка – реализира се чрез изучаването
на следните дисциплини: “Методи на научното изследване” с хорариум
30 часа лекции и 30 часа упражнения; “Информационни и
комуникационни технологии в научното изследване” с хорариум 30 часа
лекции и 30 часа упражнения; Чужд език (за студентите в редовна форма
на обучение).
2. Специализираща подготовка - реализира се чрез изучаването
на една или повече дисциплини, които се определят в зависимост от
профила на докторантурата и също са включени в учебния план.
3. Допълнителни избираеми дисциплини – това са учебни
дисциплини, предлагани предимно в рамките на Докторантското
училище.
Въпреки че всеки докторант има своя научен ръководител, целият
академичен състав на Факултета по педагогика е изключително позитивен
и отзивчив към потребностите на докторантите от помощ и консултации.
Научните ръководители, катедрите, към които са зачислени докторантите,
както и деканското ръководство осъществяват системен контрол върху
работата на докторантите и подпомагането на техния прогрес. В
зависимост от потребностите, се провеждат индивидуални консултации
на докторантите със специалисти от факултета, а при необходимост се
оказва съдействие на докторантите за достъп до други важни за техните
изследвания експерти извън факултета и университета.
Заслужава да се отбележи опитът на Факултета по педагогика в
организирането на допълнителни образователни форми в помощ на
докторантите - докторантско училище, лятна школа, семинари и
дебюти.
Докторантското училище е създадено през май 2009 г., с
финансиране от Структурните фондове на ЕС по схемата за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за развитието на
докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени” (проект
BG051PO001-3.3.04/52). В предлаганите от него курсове участват
докторанти не само от Факултета по педагогика, но и от още 9 други
факултета на СУ „Св. Климент Охридски”.
Докторантски семинар се провежда през лятото в почивния дом
на СУ „Св. Климент Охридски” в гр. Китен. Той дава възможности
докторантите да представят своите научни изследвания и свързаните с
тях проблеми, да предизвикат дискусия по тях и да получат обратна
връзка, както от преподаватели от Факултета, така и от своите колеги
докторанти.
Лятното училище за новоназначени университетски
преподаватели и докторанти е насочено към подготовката на

право да участват и във всички форми за допълнително обучение - докторантско
училище, докторантски семинари, докторантски дебюти и пр.
124
докторантите за преподавателска работа (според правилника на
университета, докторантите имат право да водят практически и
семинарни занятия със студенти в рамките на 120 часа за целия период на
докторантурата си). Досега са проведени две такива училища - през м.
юни 2006 и 2007 в гр. Китен.
Докторантски дебюти – провеждат се ежегодно през м. май - на
празника на Факултета по педагогика. Те дават възможност на
докторантите да представят аспекти от научните си изследвания по
тематиката на дисертационния труд и да получат обратна връзка за това
как се справят.
Традиционно докторантите на Факултета по педагогика могат да
посещават всички занятия, провеждани с бакалаври и магистри, ако това е
необходимо за подготовката им във връзка с полагането на изпитите в
съответствие с индивидуалните им планове и с разработването на
дисертационния труд. Много от тях се възползват от правото си на
допълнителни консултации освен с научния си ръководител, така и с
всеки един от преподавателите от факултета.
Специфична форма за допълнително обучение на студенти и
докторанти са лекциите на гостуващи чуждестранни преподаватели. В
периода 2009-2013 г. с докторантите във факултета по педагогика
работят изтъкнати учени от университета в Лондон, в т.ч. преподаватели
в тамошното докторантско училище, от университетите в Йена и Скопие.
Те провеждат лекции и практически занятия с докторантите по
проблемите на дизайна на дисертационното изследване, методи за
качествен анализ, подготовката на изследователи в областта на
образованието, оценяването и измерването в сферата на образованието,
икономика на образованието.
Безспорно е значението на участието на докторантите в научни
проекти, форуми и специализации. През последните пет години общо
докторантите от Факултета по педагогика са участвали:
- в 96 научно-изследователски проекти, от тях 28 международни;
- в 135 научни форуми у нас и в чужбина, от тях – 82 конференции;
- в 35 различни по форма специализации в България (летни школи,
докторантско училище, семинари, както и като бенефициенти –
обучавани – по проекти);
- четирима от докторантите са специализирали в различни
университети в чужбина: Белгия, Франция, Русия, Турция, Лихтенщайн,
Португали, Холандия, САЩ (Харвард), Англия (Оксфорд), Норвегия,
Испания, Чехия.
В резултат от подготовката си и като изискване за защитата на
дисертационните си трудове докторантите подготвят публикации в
различни научни издания. През последните пет години общо
докторантите на Факултета по педагогика имат 166 публикации. От тях
44 са по проблеми на образователния мениджмънт (управление на
125
образованието, училището и образователните организации като цяло,
мениджмънт на класа и на процеса на обучение и възпитание и пр.).
Общо 153 публикации са на български език, а 13 – на чужди езици.
Факултетът по педагогика предоставя възможност на
докторантите да публикуват свои студии по проблематиката на
дисертационните им трудове в Годишника на Факултета, книга
„Педагогика” и книга „Социални дейности”. В периода 2010-2014 г. от
тази възможност са се възползвали 9 докторанти, които са публикували
14 студии.
Други възможности за публикации на докторантите е включването
на техни статии в Сборници от различни научни конференции и други
форуми на факултета. Например в сборника „120 години университетска
педагогика. Между традицията и новите реалности” са публикувани 11
статии на докторанти, а в сборника „Подготовка, професионална
реализация и социален статус на социалния работник” (под печат) са
включени 5 статии на докторанти. Докладите на докторанти – участници
в научните форуми. се включват като статии в сборниците на всички
научни конференции, организирани от факултета.
Докторската програма по образователен мениджмънт е
сравнително нова за България. Сред гаранциите за поддържането на
нейната конкурентоспособност са традициите по отношение на
качеството на образованието, предлагано в СУ „Св. Климент Охридски” и
в частност – във факултета по педагогика. Това, което до момента
„отказваше” от докторантура някои добри учители и директори на
образователни институции е именно липсата на „управленски” шифър на
докторските програми. Шифърът на докторската програма по
образователен мениджмънт – 1.1.Теория и управление на образованието –
вече се припознава от управленците на различни равнища у нас и в
различни страни, което води до по-висок интерес към
научноизследователската работа в полетата на образователния
мениджмънт (управлението на формалното и неформалното образование)
както сред кандидат-докторанти от страната, така и от близките до нас
балкански (а в перспектива - защо не – и европейски) страни.

За контакти:

Prof. Viara T. Gyurova, PhD
Faculty of Education, Sofia University “St. Kliment Ohridski”
E-mail: viaragyurova@abv.bg

126
ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ДИАЛОГ В КОНТЕКСТА
НА ТИПА ОРГАНИЗАЦИЯ
проф. д-р Димитрина Каменова,
канд. д-р Ивелина Йовева
Висше училище Международен колеж – Албена

PROFESSIONALISM AND DIALOGUE
IN THE CONTEXT OF TYPE OF ORGANIZATION

Prof. Dimitrina Kamenova, PhD
Ivelina Yoveva, PhD candidate, senior assistant,
International University College, Dobrich

Резюме: Динамичните промени като неизменна част от ежедневието
на хората са силно характерни и за работното място. От друга страна,
различието в културните норми и ценности влияе специфично на промените и
придава различно измерение на процесите, формиращи както индивидуалния
професионализъм, така и новата реалност в организациите, изразена чрез
колективната интелигентност. Един от ресурсите за формирането им е
диалогът. Според разновидностите на диалогичното взаимодействие се
конструират три типа диалогичен субект, а според преобладаващия им тип –
три типа организации.
Цел на настоящата разработка е извеждане на концептуален
стандарт за професионализъм, основан на типовете организации според
преобладаващия диалогичен тип сътрудници. В рамките на посочената цел се
поставят следните задачи: 1) представяне спецификата на професионализма
като фактор за ефективно развитие на съвременната организация; 2)
обосноваване значимостта на диалога като първостепенен фактор за
формиране на професионализъм от иновативен тип; 3) представяне на
възприятията за професионализъм в контекста на видовете организации
според преобладаващия диалогичен тип професионалисти.
Ключови думи: професионализъм, диалог, класически, саморегулиращ се
и саморазвиващ се тип организация

Abstract: Dynamic fundamental changes in the life environment are imminent
part of humans‟ daily reality at more and more geographical points. Mentioned forces
are strongly valid at workplace in developing and developed countries altogether. On
the other hand because of cultural norms and values the influence of changes takes on
specific shade and varied dimensions are added to the accompanying processes
forming new reality.
The purpose of current paper is to set up a conceptual standard for
professionalism based on the organization types according to the prevailing dialogic
kind of collaborators. Within presented purpose the following tasks are placed: 1)
127
analysis of professionalism specifics as core driver of effective development of
contemporary organization; 2) argumentation of dialogue importance as first-rate
factor of formation of innovative type of professionalism; 3) presentation of
professionalism perceptions in the context of organization types according to the
dialogic collaborators‟ kind.

Keywords: professionalism, dialogue, personal development, organization type

Въведение
Динамичните промени, присъщи и на професиите, и на работното
място, придават специфичен нюанс и различни измерения на всяка от
организациите на съвременния етап. Едно такова ново измерение на
организационния феномен е така наречената колективна
интелигентност, разбирана като „учене един от друг”, „истински
продуктивен диалог, основан на способности за екипно учене, базирано
на стремеж за лично майсторство и споделена визия” [2, с. 9]. Тя формира
нова реалност, в която професионализмът, т.е., личното майсторство на
всеки индивид започва да играе ключова роля. От друга страна, и
професионализмът, и колективната интелигентност сами по себе си и
съвкупно са фактор за устойчиво развитие на съвременната организация.
Те, от своя страна, се проявяват единствено и само чрез диалогичните
взаимодействия между субектите-професионалисти в конкретната
организация. От трета страна, равнището на устойчивото развитие на
организациите днес е в зависимост от типа на това взаимодействие. И,
най-важното, ако типът може да бъде разпознат, то тогава ще могат да се
разпознават и формират съответни характеристики на устойчивост на
организацията.
Оттук целта на настоящото изследване е да се проучи възможна
ли е взаимовръзка между професионализма, като неотменяема
характеристика на съвременния индивид, и диалога като негов
инструмент за формиране и изява, и доколко тя влияе върху формирането
и функционирането на съвременната организация.
Резултатите от изследването са „извикани“ от потребностите на
висшето образование, чрез което студентите най-вече се подготвят да
упражняват дадена професия. От друга страна, те са необходими за
преподавателите-изследователи, обучаващи студенти приоритетно в
професия „мениджър“, с които регулярно работят, поради това, че според
практическата фактология и съвременните теоретични постановки една
от важните, ако не най-важната, функция на ефективния мениджър е
непрекъснатото обучение и професионално усъвършенстване на
човешките ресурси. Както от само себе си се разбира, смисълът на
подобна разработка е и дълбоко праксиологичен. Той се открива в
подсигуряването на съвременния мениджър с ресурси за такова
управление, което да води до устойчив успех както организацията, така и
128
на хората в нея, доколкото понятието за професионализъм в ежедневния
език се свързва с успешно извършване на даден вид дейност.

Теоретични концепти и методи на изследването
Изследването е приоритетно теоретично и се отнася до типовете
взаимовръзка между професионализъм и диалогично взаимодействие в
мениджмънта. На нейна основа се формират различни типове
организации с различно равнище на устойчив успех. Още тук ще кажем,
че колкото диалогичното взаимодействие между ръководителите и
изпълнителите в организацията се основава на субект-субектни
отношения, толкова организацията е по-готова гъвкаво да посреща всяка
промяна и има ресурсите да я осъществява без особени сътресения. В
такава организация всеки изпълнява своя роля, но има свобода на
инициатива, свобода на изява на професонализма като иновира, свобода
да се развива и да допълва „дефицита” на Другия в диалогичното
пространство, свобода да следва лидера, но и сам в определени моменти
от живота на организацията да бъде лидер. В най-висшата си форма
такава организация е саморазвиваща се – не чакаща промените, а търсеща
и предприемаща ги.
Проверката на изследователските находки и допускания е
осъществена в курса на обучение на студенти по учебни дисциплини по
мениджмънт във Висше училище Международен колеж – Албена, Добрич
в рамките на последните седем години.
Основните изследователски методи са теоретичен анализ и синтез,
моделиране и абстрахиране за извеждане на теоретичните концепти.
Основните методи на апробацията им са свързани с конструиране
на учебно-познавателни задачи от диалогичен тип7 за нуждите на
обучението по учебните дисциплини Управление на човешките ресурси,
Маркетингови комуникации и Организационно поведение с оглед на
развитие на диалогична компетентност8 на съвременния мениджър.

Основни теоретични концепти
Що е професионализъм?
Стремежът да се уточни понятието за професионализъм се натъква
на съществено разминаване между различните теоретични схващания.
Според редица определения за „автентичен професионалист” се приема

7
Учебно-познавателни задачи, развиващи диалогична компетентност на мениджъра,
могат да се видят у [2, с. 407-465].
8
Повече за същността, функциите и структурата на диалогичната компетентност на
мениджъра, съставена от видове диалогични компетенции, пак там, пос. съч., с. 29 –
102.
129
онзи индивид, който е особено добър в това, което прави или който
проявява качества на отговорност или етичност [6]. Според други
автори [5, цит. по 8] професиите са възникнали като „научено занятие”,
характерно за предствителите на по-висшите социални класи. От средата
на 19-ти до средата на 20-ти век концепцията придобива по-широко
интерпретиране и обхваща представителите и на средните класи.
Изследването разпознава три водещи школи, които дефинират
професионализма от различен ъгъл.
1) Първата се съсредоточава върху отличителните характеристики
на дадена професия. Въпреки че не съществува ясен консенсус между
нейните представители, според Brint [5] повечето анализи на общите за
всички професии характеристики са концентрирани върху комбинирането
на експертиза, колективна организация и колегиален контрол, етични
стандарти и работа в сферата на „общественото обслужване”. Може
да се забележи, че в понятието за професионализъм колективната
интелигентност намира място с акцент върху „колективната организация”
и като „колегиален контрол”.
2) Втората школа се съсредоточава върху процеса на
професионализиране. Според нейния подход [15] професията не се
възприема като еднозначно дефиниран обект, а по-скоро като статус, за
който могат да претендират редица чиновнически професии. Характерно
за развитието на тази школа е дефинирането на пет етапа на процеса на
професионализиране: 1) наемането на група от хора на важна
постоянна работа; 2) поява на професионалните асоциации; 3) развитие
на формални академични курсове на обучение и подготовка; 4)
политически действия за установяване правила за регулиране на
професиите и 5) влизане в сила на етичен кодекс.
3) Третата школа [14] отрича съществуването на каквато и да е
практичност в концепцията за професиите, като отдава предпочитание на
обществената полезност на понятието за означаване на дадено занятие.
Според Brint [5, цит. по 8] съществува концептуален проблем в
подходите и на трите школи. Авторът защитава тезата, че професиите са
творение на пазара на труда, произтичат от усилията за постигане на
определено измерение на автономност в практиката и представляват
своеобразно „убежище” на същия пазар. Последното е източник на сила и
привилегии за намиращите се под т. нар. „пазарна защита”, а основен
източник на придобиване на подобен статус е специфичното обучение,
предоставяно единствено от институциите на висшето образование.
Следователно, съвременните трактовки на понятието за
„професия” се стремят да обвържат предишните представи за налични
характерни особености на занятието с процеса на професионализиране
на индивида при отчитане ролята на пазара за обособяването на

130
специализиран тип трудово занимание. В този процес ключова е ролята
на висшето образование като основна предпоставка за придобиване на
необходимо специализирано знание и умения за практикуване на
професията, т.е., професионализъм. Питър Сенги дава лаконичен
отговор на въпроса „що е професионализъм”. Той го нарича „лично
майсторство”, изразено в „любов вместо страх, любопитство вместо
изискване за даване на „правилни” отговори, учене вместо контролиране”
[2, с. 14].
Връзката на образование и професионализъм
Уместно е да се отбележи, че изследователите представят като един
от основните проблеми [9] за развитие на професионализъм, адекватен на
изискванията на средата, липсата на ефективна връзка между учебните
програми за подготовка на специалисти и действително търсените умения
на пазара на труда. Алън допълва, че не се отделя достатъчно внимание
на взаимната зависимост между самите професионалисти, на
становището на практиците в професионалната литература, както и на
холистичното и системно мислене в проблемното поле [4]. Редица
автори [12, 11, 7] подкрепят мнението, че е налице пропаст между
академичната и дадената професионална област, като споделят факта, че
значима част от изследванията на професионализма не са основани на
практическата реалност и често се осъществяват, без да се взема тя под
внимание.
От друга страна, изследователите приемат, че самата практическа
дейност рядко служи за задълбочени научни изследвания, а по-скоро се
допуска опростена преценка на професионализма на даден индивид едва
когато се наложи решаване на възникващ проблем. Все пак авторите се
обединяват около становището, че за професионализъм се говори, когато
представителите на дадена професия споделят общи цели, което означава,
че е необходимо единно измерение на разбирането за присъщите на
индивида качества за дадена професия. Всъщност измерението изявява
параметрите на характерното за професията отличителни свойства,
именно като професионализъм. Така очертаната дотук пропаст между
теориите за професионализма и проявата му в практиката, както и
изискуемото за него образование мотивира към теоретичното изследване
на професионализма в лоното на диалога спрямо типовете организации в
съвременния контекст.
Съвременните емпирични изследвания, като например National
Professionalism Survey, 2013, посочват, че личностните качества, свързани
с наличието или отсъствието на професионализъм, все още не са ясно
разпознавани от повечето заинтересовани страни, откъдето може да се
направи извод за определена субективност при тяхното дефиниране, а и
на понятието за професионализъм, а оттам - и в полезността на

131
изследванията в областта [11]. Провеждането на изследванията през
последните години (2009 - 2013 г.) променя представите за качествата,
описващи професионализма на индивида, и те започват да се свързват с:
 успешното извършване на поставените задачи,
 междуличностното взаимодействие,
 комуникационните умения,
 външния вид и
 навременното присъствие на работното място.
Както се вижда, обединяващата повечето от посочените
характеристики на професонализма категория е самото взаимодействие.
Нещо повече, може да се предположи, че каквито диалогични
взаимодействия между професионалисти се установяват в дадена
организация, такова ще бъде равнището на нейния успех. От друга
страна, проблемите при оценката на професионализма на работното
място се свързват с недостатъчно фокусиране върху работата, влошаване
на етиката в работната среда, както и с различните представи за
професионализъм от представителите на различни поколения. Анализът
на мотивите за професионално поведение ги открива в завишената
конкуренция на пазара на труда, повишената достъпност и обем на
информация на етапа на академичното образование, по-точен фокус и
мотивация на студентите за самоусъвършенстване. Имайки предвид
представените резултати, може да се каже, че причините за неадекваното
професионално поведение на работното място най-вероятно се коренят в
разминаване на представите за професионализъм на етапа на обучението
и след това в реалната трудова дейност.
Очевидно разминаването или сблъсъкът на възприятията за
професионализъм – на индивидуално равнище, основани на пола,
възрастта и образованието, на националната и корпоративна култура и
пр., води до затруднения в работата на личностно и организационно
равнище и те като цяло се отразяват в понижена организационна
ефективност. Следователно, търсенето на решение на поставения проблем
е част от представените задачи в настоящото изследване с оглед на
връзката между извеждане на единни представи за понятието за
професионализъм и неговата адекватна проява в организационното
измерение. Тъй като неминуемо постигането на непротиворечиво
становище за професионализма като категория може да се осигури
посредством наличието на подходящ диалог между индивидите, за
постигане на единност на разбиране на понятието „професионализъм“,
по-долу са представени няколко типа организации според наличния в тях
диалогичен тип сътрудници.

132
Връзката на професионализма с диалога
Втората теза, свързана с необходимост от развитие на
професионализъм у индивида, резонира с потребността на съвременната
организация да устоява на непрекъснатите промени, като ги осъществява,
за да поддържа устойчиво развитие. Тази необходимост изисква висока
колективна интелигентност, която пък не може да се осъществява без
диалог9. Според способността на работещите в една организация за
влизане, поддържане и развитие на диалогични взаимодействия,
дефинирана като диалогична компетентност, се избира начинът, темпът и
технологията, чрез които се осъществява промяната. Иновативното
мислене, емоционалната интелигентност и социалният капитал от
специфични умения за живот с Другия влияят пряко върху
професионалната пригодност, а оттам и в съграждането на съзидателна
или неконструктивна организационна среда.
Диалогът е един от атрибутите на философията на образованието,
базирано на личностния подход, чрез който се решава и проблемът за
професионалната пригодност на съвременния индивид [1]. Чрез диалога
концепцията за личностния подход се обогатява от представите за
функциите на личността и развитието й, за преживяването на
диалогичното взаимодействие с Другия като съзидаване на смисъл и на
труда чрез рефлексията му, както и от механизмите за изграждане на
личен професионален опит като компоненти, тясно свързани с
изграждането на професионализъм.
Връзката между диалог и организация от професионалисти
Опитът да се направи връзка между диалога като инструмент за
проява на професионализъм отвежда към типовете взаимодействие в
организацията както между мениджър и сътрудници, така и между самите
тях, а на външноорганизационно равнище – между различни организации.
Резултатите от изследването разкриват, че професионалистът присъства в
диалогичното пространство в три основни позиции: 1) недиалогичен
подчинен - изпълнител на задачи по чужда воля; 2) диалогизиращ
изпълнение на задачи по чужда воля чрез обсъждане, но и дава свои
предложения; 3) активно предлагащ и изявяващ се професионалист-
творец [вж. по-подр. у 1, 87-96]. Важното в случая е да се проследи,
уточни и изясни дали промяната в позицията на самия управленски
субект към всеки един от тези типове професионалисти променя
9
Тук само ще кажем, че, според нас, разликата между обикновения разговор и диалога
се състои в ресурсите на последния да осъществява синергетичния принцип на
взаимната допълнителност между участниците в диалога. В него чрез срещата на поне
две съзнания се осъществява променимост на мисленето, емоциите и поведението *вж.
по-подр. 1, 23-87+ на участниците в него.
133
конфигурацията (като структура), динамиката и ефективността на
организацията.

Резултати от изследването и дискусия
В обучението на студентите по указаните по-горе учебни
дисциплини чрез специално конструирани учебно-познавателни задачи,
развиващи диалогична компетентност, изследването разкрива основно
три типа диалогични взаимодействия и взаимосъответни на тях три типа
професионалисти:
А) класически тип професионалист – диалогично взаимодействие
в истинския смисъл липсва, защото позицията на професионалиста в
организацията (учебната група) е със статус на подчинен. Студентите
изпълняват негласно задачата, която им поставя техният ръководител.
Той не иска тяхното мнение и те не намират за нуждо да подложат на
обсъждане нито смисъла на задачата, нито начина на извършването й,
нито потенциала, с който всеки отделен участник може да допринесе за
успешното й решаване.
Б) некласически тип професионалист – диалогичното
взаимодействие е строго параметрирано от правила, налагани от
ръководителя на групата студенти, и, ако те се изпълняват, би могло да се
диалогизира колективното професионално изпълнение след приключване
на изпълнението на задачата. Комуникацията все пак е твърде отворена –
и ръководителят задава въпроси относно разбирането на извършването, и
професионалистите задават въпроси относно начина на работа.
В) постнекласически тип професионалист – диалогичното
взаимодействие се въприема от професионалистите като задължителен
елемент от работата. Обсъжда се към какъв резултат се върви, дават се
идеи какъв начин да се избере за ефективна и ефикасна продуктивност.
Дават се идеи кой с какви професионално-личности ресурси може да
допринесе за общата работа.
Според изследователската нагласа смисълът на извеждането на
типовете (не)диалогичен професионалист в организацията е по-скоро
праксиологичен. Резултатите от изследването показват, че

отношението на мениджмънта към професионалиста като
към обект-изпълнител на поставени от мениджъра задачи
създава взаимодействие, основано по-скоро на насилие в
релацията мениджър-подчинен (приоритетно вътре в
организацията). Такива „взаимодействия” са по-скоро
въздействия и формират класически тип организация;
134
отношението на мениджмънта към професионалиста като
към некласически обекто-субект създава съответно
взаимодействия, основани на ненасилие в релацията
мениджър-сътрудник (приоритетно вътре, но и с такива
извън организацията), където доверителните отношения са
силно изразени, а комуникацията – сравнително отворена.
Такива взаимодействия създават некласически тип
организация.
отношението на мениджмънта към професионалиста като
към пост(нео)некласически (тоест активно диалогичен
иноватор) субект – създава отношения на привличане
между мениджър (лидер) и негови последователи
(приоритетно с отвореност към хора и организации). Те на
принципа на взаимната допълнителност с идеи и
технологии в различни моменти от организационното време
се явяват също лидери. Такива взаимодействия формират
непрекъснато саморазвиваща се организация, устойчива във
времето. Не само организацията се развива, но и нейните
членове непрекъснато се развиват, в което е и смисълът на
развитие на професионализма в професионална кариера.
За съвременния мениджър трябва да е ясно, че в дадената
организация ще открива сътрудници както от класическия, така и от
некласическия, а и от постнекласическия тип поради различието на
професионализиращите фактори, споменати по-горе – образование, пол,
възраст, културни норми, ценности и пр. И с всеки един от тях
наложително важно е той да се включва в различен тип диалогично
взаимодействие.
Връзките и отношенията на елементите, присъщи на всеки от
представените по-нататък видове организации като социално-
икономически системи, се основават на доминиращия в тях тип
диалогичен тип професионалисти. Това съотнасяне цели да се открои
доколко конфигурациите на отношенията мениджър-подчинени,
съответно мениджър-сътрудници и мениджър-последователи
предопределят типа организационна система, а оттам и нейния успех. От
друга страна, то подпомага да се изгради в един по-нататъшен момент
профил на професионалиста – както на мениджъра, така и на
сътрудника му – спрямо обективните и субективни особености на
отношенията, на които се гради професионалното взаимодействие между
тях в конкретния тип организация. Как наличието на различни типове

135
диалогични субекти конструира и поддържа организацията за
устойчивото й развитие?

КЛАСИЧЕ
СКИ

НЕКЛАСИ
ЧЕСКИ

ПОСТНЕ
КЛАСИЧЕ
СКИ
ТИП

Схема №1: Класически (механистичен) тип организация с
доминиращи професионалисти – тип подчинени.

1) Професионализъм в класически тип организация.
Функционирането на двата основни субекта на взаимодействието –
мениджър и професионалисти, в класическата организация се
характеризира с привидно безконфликтно въздействие на мениджмънта
върху класическия тип професионалист, доминиращ в нея, във вид на
подчинение. Относително по-малко като състав са представителите на
некласическия и постнекласическия тип професионалисти. Когато
връзките между професионалистите в организацията се подчиняват на
класическата причинност, за пространството и времето се мисли като
нещо външно по отношение на организацията. Хората и организацията
работят като механична система (вж. Схема №1). Традиционен е акцентът
върху предмета на дейност като нещо първично, а взаимодействието се
възприема като въздействие на един субект над друг. Очевидно е по
разположението на типовете професионалисти, че в организация, в която
преобладават субект-обектни отношения между управляващи и
управлявани, тя би работила като перфектна механична, добре
администрирана бюрократична система – традиционно авторитарна и
контролираща организация, служеща на посредствеността.

2) Професионализъм в саморегулираща се организация. По-друга е
конфигурацията на типовете личности в саморегулиращата се система
136
(Схема №2). В нея приоритетно се включват, работят и се чувстват
комфортно представители от некласическия тип. Саморегулиращата се
организация има ред иновативни характерни признаци. В нея елементите й
(особено човешките ресурси) се диференцират като относително автономни
подсистеми. Цялостността на организацията предполага наличие в нея на
особен блок на управление, преки и обратни връзки между него и останалите
индивиди. В нея се работи по предварителна програма за функциониране,
която определя управляващите команди и коригира поведението на основата
на силна обратна връзка и трансформиращи иновации. И затова е по-
устойчива от класическата.

НЕКЛАСИ
ЧЕСКИ

КЛАСИ
ЧЕСКИ

ПОСТНЕ
КЛАСИЧЕ
СКИ
ТИП

Схема №2: Саморегулираща се организация по доминиращия тип
некласически професионалисти.

Категориите част и цяло в по-сложните саморегулиращи се
организации приемат нови характеристики. Цялото вече не се изчерпва със
свойствата на частите, възниква системно качество на цялото. Частта вътре в
цялото и вън от него обладава различни свойства. В същото време обаче в
саморегулиращите се организации отделните им специализирани
подсистеми, извадени извън очертанията на цялото, не са в състояние да
функционират като такива. Възпроизводство на организацията създава всеки
път нейни нови смисли на съществуване, за което са нужни некласически
тип професионалисти – от една страна, да се подчиняват на нейните
регулярни програми и правила, а от друга – активно да творят нови.

3) Професионализъм в саморазвиващата се организация.
Саморегулиращите се организации могат да се разглеждат като устойчиви
137
състояния на саморазвиващите се (конфигурацията им може да се види в
Схема №3). Последните се характеризират с развитие, в хода на което
настъпва преход от един тип саморегулация към друга. Присъща им е
способност в процеса на развитието да се пораждат различни нови равнища
на йерархичност спрямо различния индивидуален професионализъм,
необходим за справяне с нови проблеми или с промени. При това всяко
такова равнище оказва обратно въздействие на по-рано сложилите се
равнища, престроява ги, в резултат на което организацията приема нова, т.е.,
различна цялостност. Заедно с това се престроява блокът на управлението,
възникват нови параметри на порядъка, нови типове преки и обратни връзки.

ПОСТНЕ
КЛАСИЧЕ
СКИ

НЕКЛАСИ
ЧЕСКИ

КЛАСИЧЕ
СКИ
ТИП

Схема №3: Организацията като самоорганизираща се система по
доминиращия постнекласически тип професионалисти.

В един такъв контекст става очевидно, че доминиращият тип
професионалисти в самоорганизиращите се организации са предимно от
постнекласически тип. Характерни за тях са откритост, обмен на опит,
енергия и информация от вътрешната и от външната среда. Имайки
предвид особеностите на взаимодействието на организацията със средата
като опит от предишни взаимодействия (като нейна история), хората
встъпват във функция на програмисти на ново поведение на
организацията в аспекта на функционирането й като развитие.
Сътрудниците се самотрансформират като последователи на творческия
процес в мениджмънта, не на самия мениджър. Те стават субекти на
актуалното проектиране чрез технико-технологичната система в още по-
сложен развиващ комплекс – човек-технико-технологична система, плюс
138
екологична система, плюс културна среда, приемаща нова технология10.
Саморазвиващите се организации се характеризират с гъвкави,
често незабележими отвън трансформации. При тях категориите за част и
цяло включват нови смисли. При формирането на новите равнища на
организация става преустройство на предишната й цялост, проявяват се
нови параметри на порядък в нея.
Докато в саморегулиращите се организации се появява ново
разбиране за самите тях като саморегулиращ се процес, в
саморазвиващите се тези представи се допълват с нов смисъл.
Организацията се представя в качество на постоянен обмен на същности,
енергии и информации с външната среда, като своеобразен инвариант във
вариращите взаимодействия със средата. А усложняването на
организацията в хода на развитието й, свързано с проявата на нови
равнища на организираност, встъпва като смяна на един вариант с друг,
като процес на преход от един тип саморегулация към друг.
Организираността като смисъл се проявява тук в два аспекта: и като
саморегулация, и като саморазвитие11 [пак там].
Независимо че тук акцентът пада върху съотнасянето на типовете
диалогични професионалисти спрямо типовете организации, синерге-
тиката като знание за саморазвиващите се организации внася в този
план необходима допълнителност и предполага достатъчно голям
евристичен потенциал. Следва да се откроят две свързани между себе си
синергетични открития. Първото е представата за кооперативните ефекти,
определящи възсъздаването на цялостността на организацията. Второ, в
противовес на диалектическо описание на развитието, обозначавано като
„скок” или „преход в ново качество” е концепцията за динамичния хаос,
разкриваща механизма на установяването на новите равнища на
организацията, когато случайните флуктуации в състояние на
неустойчивост водят към формирането на елементи в нелинейна среда и
последващо възникване на нови параметри на порядъка. Така
синергетиката внася цял ред важни конкретизации в разбирането на
механизмите на развитието, необходими в плана на настоящото

10
Например, към саморазвиващите се системи се отнасят съвременните сложни
компютърни мрежи, предполагащи диалога човек-компютър, „глобална
паяжина” – Интернет, както и всички социални обекти, разглеждани в
историческото им развитие по [3].
11
Още в първата половина на 19. век Хегел разработва категориален апарат,
който изразява цяла редица важни структурни особености на исторически
развиващите се системи. Самата процедура на пораждане на новите равнища на
организацията в тази система е представена в следния вид: нещо (цяло преди)
поражда „свое друго”, встъпва с него в рефлексивна връзка, преустройва се под
въздействието на „своето друго” и след това този процес се повтаря на нова
основа. Интерпретация на Хегеловата диалектика като категориално описание
на саморазвиващите се системи Степин предлага в началото на 80-те години.
139
изследване. В саморазвиващата се организация „откритостта,
размишленията, рефлексивните разговори, персоналното майсторство и
споделените визии зареждат промяната с енергия по един уникален
начин” [2, с. 14].

Заключение
От така представените организационни типове според диалогичния
тип професионалисти може да се изведе понятието за професионализъм
като възприемане от професионалиста на даден субект като негова
необходима за просперитета допълнителност, която му отрежда нова роля
в организацията. Тя не е непременно свързана с йерархичната му позиция,
а преди всичко с личното самоосъзнаване на съдържанието, границите,
времевата и пространствена динамика на работата. Индивидуалното
постижение, индивидуалността, уникалността, творческият
потенциал са новите измерения на този нов вид професионализъм,
свързан с новия тип организация, където индивидът е субект вместо
обект при стил на мениджмънт, основан по-скоро на двустранно
взаимодействие (диалог) вместо на едностранно въздействие и вземане на
решение. Практикуването на колективна интелигентност за справяне с
проблемите дава основание да се говори за т. нар. устойчивост на
професионализма. Тя се свързва с възможността съвременният
професионалист да запълва комуникационната празнина между
организацията, в чийто интерес работи, и разбирането на обществото за
организационен принос. В противен случай
мениджърите/професионалистите рискуват да останат все по-
нерелевантни на обществената действителност и на организацията в
нейния съвременен аспект.
Литература:

1. Каменова, Д. (2014). Диалогика на мениджмънта (монография).
Изд. на ВУМК.
2. Сенги, П. (2012). Петата дисциплина. Изд. „Изток-Запад”, С.
3. Степин,В. С. (2003). Саморазвивающиеся системы и
постнеклассическая рациональность. М.
4. Allen, K. E. (2002). The purpose of scholarship: Redefining meaning
for student affairs. NASPA Journal, 39, 147–157
5. Brint, S. (1993). Eliot Friedson‟s contribution to the sociology of
professions, Work & Occupations, 20(3), 259–279.
6. Carpenter. S., Stimpson M. (2007). Professionalism, Scholarly Practice
and Professional Development in Student Affairs, NASPA Journal, Vol.
44, no. 2
7. Fried, J. (2002). The scholarship of student affairs: Integration and
application. NASPA Journal, 39(2), 120–131.
140
8. Friedson, E. (1986). Professional Powers; Chicago: University of
Chicago Press.
9. Malaney G. D. (2002). Scholarship in student affairs through teaching
and research. NASPA Journal, 39, 132–146.
10. National Professionalism Survey (2013).Workplace Report, Center for
Professional Excellence.
11. Saunders, S., Register, M., Cooper, D., Bates, J. & Dadonna, M.
(2000). Who is writing research articles in student affairs
journals/practitioner involvement and collaboration? Journal of College
Student Development, (41), 609–615.
12. Schroeder, C. C. & Pike, G. R. (2001). The scholarship of application
in student affairs. Journal of College Student Development, 42, 342–355.
13. Twinn,C. (2013). Professionalism, sustainability and the public
interest:what next?, Building Research & Information, 41(1), 123–128.
14. Veysey, L. R. (1988). Marxism and class theory: A bourgeois critique.
New York: Columbia University Press.
15. Wilensky, H. L. (1964). The professionalization of everyone?,
American Journal of Sociology, 70, 137–158.

За контакти:
Prof. Dimitrina Kamenova, PhD
Director of Department for modern methods of education
International University College, Dobrich
E-mail: dimitrina.kamenova@vumk.eu
Ivelina Yoveva, PhD candidate, senior assistant,
International University College, Dobrich
3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria,
E-mail: ivelina.yoveva@vumk.eu

141
ADVANTAGES AND DISADVANTAGES OF TEACHING
ENGLISH TO INTERNATIONAL GROUPS: THROUGH
THE EYES OF THE TEACHER

Martin Ristovski, MBA, lecturer in English,
International University College, Dobrich

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА
ПРЕПОДАВАНЕТО НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НА
МЕЖДУНАРОДНИ ГРУПИ:
ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Мартин Ристовски, преподавател по английски език,
Висше училище Международен колеж – Албена

Abstract: The following study encompasses a behavioural study of students
from the ages of 18-22 upon several dimensions. Involvement, eagerness to
participate, willingness to self-study, and open-mindedness. The study is based on a
period of three months and is based on students from: Russia, Ukraine, Bulgaria, and
China. The study aims at uncovering some of the difficulties English teacher face on
day to day basis when working with multi-cultural groups. On the other hand, it
provides a truly hands on analysis of the particular above mentioned cultures and
their behaviour in class.
Keywords: teaching English, inter-cultural diversity, multinational groups
Резюме: Този труд обхваща поведенческо проучване на студенти на
възраст между 18-22 години в няколко измерения: участие, желание за
участие, желание за самообучение и непредубеденост. Изследването е
извършено в период от три месеца и се основава на проучване сред студенти,
идващи от Русия, Украйна, България и Китай. То има за цел да разкрие някои
от трудностите, с които преподавателят по английски език се сблъсква
ежедневно при работа с мулти-културни групи. От друга страна, се
предоставя анализ, направен на базата на работа с конкретните
гореспоменати култури и тяхното поведение в учебното занятие.
Ключови думи: преподаване на английски език, вътрешно-културно
разнообразие, мултинационални групи
Introduction
The following article is a behavioural study of international students between the
ages of 18 and 22 who undertook the English Summer Semester at International
University College in the summer of 2014. The length of the study was three (3)
months from June to August and it involved people from: Ukraine, Russia,

142
Bulgaria, and China. The study takes: Involvement, Eagerness to Participate,
Willingness to Self-study and open-mindedness as basis for comparison amongst
the students. The main objective of the article is to scrutinise the advantages and
disadvantages of teaching international classrooms to non-native English speakers
and to add to the growing literature on the topic.
To popular demand universities around the world have started establishing
summer English school as a response mechanism to the growing demand on the
market (Biggs, 2003). Such an example is International University College which
already has an established summer English school, running for the last six years.
Other universities such as: The University of Melbourne, Humber University,
Stanford University, Berkley, etc. have all integrated their own versions of
summer English courses/schools due to the growing number of international
students, or non-native English speakers enrolling in university courses.
When faced with the question, why have you chosen a higher educational
institution to improve your English? Students almost always had a unanimous
answer, because of the quality and weight of seriousness a university brings with
its name. Keeping this in mind, the attitude of students towards higher educational
institution gives us a glimpse into their mind-set and way of thinking, or in other
words, students who attend summer English courses held at a university have the
propensity to either enrol into an English programme at university, or are very
serious when it comes to improving their level of English.
Literature Review
Due to the specificity of the field, teaching English to international students, is still
in its development form literature is still very much lacking. Accordingly,
universities who have started their own summer schools/courses have also started
writing their own literature, protocols, and syllabus used for the courses, with little
or no reliance on published literature in the world. Therefore, this article will be an
addition to the potentially prolific field. The University of Melbourne has
developed „Nine Principles Guiding Teaching and Learning in the University of
Melbourne‟, a codex of reference for both students and teachers including the last
principle: „an international and culturally diverse community and learning
environment‟ (Arkoudis, 2010). According to Biggs, 2003 and Ryan, 2005
international students face a series of different challenges when it comes to
studying abroad. Some of these are: Learning in a different culture, learning in a
foreign educational context, learning while developing English proficiency, and
learning the academic disciplinary discourse.
According to Arkoudis, 2010 foreign students, regardless of the challenges, have
generally a positive experience in their courses. However, a positive experience is
only achieved when the learning needs of the students are met. Research has
shown that teachers usually detect the needs of international students but are
unsure of how to best address them (Ryan, 2005). In other words, teachers have to
experiment and learn on the spot how to approach, teach, assess, disseminate
information, encourage and empower the students to participate, and ultimately
143
adopt an approach fit for the particular group. Accordingly, no specific literature
assessing the matter exists due to the ever-changing nature of teaching. Therefore,
the best way to learn how to handle international classrooms is through practice,
through trial and error.
In order to breach the gap some universities have undertaken extensive
programmes and have carefully designed a curriculum according to the usual, least
common denominator of the participants‟ countries and cultures. Such examples
are: International University College, Bulgaria, University of Melbourne,
Australia, Berkley University, USA, London School of Economics, UK, etc.
Methodology
The following research encompasses a qualitative research method upon observing
natural groups in a set environment. According to Anderson and Taylor, 2009
qualitative research through observation has proven to be most effective due to its
nature of being unintrusive and least stressful method to discern behaviour in
particular situations. Observation, as well, gives the research the upper hand at
receiving almost entirely reliable data since students tend to get caught up in what
they are doing and forget that a teacher is as well an observer of their behaviour,
on the other hand, the data collected is as well very subjective to the particular
group of people. (Briggs, 2003)
The study includes the compiled results of nearly 100 students, separated into
groups of 12-15 students, from: Bulgaria, Russia, Ukraine, and China, observed
over a period of 3 (four) months. Accordingly, the results have only been analysed
from a least common denominator point of view, in other words, only select
relevant data has been included in the results.
Advantages
In the sphere of teaching English teachers, who have had the pleasure to teach to
international groups, have the tendency to notice some universally perceived
advantages of international classrooms. Some of these advantages are the cultural
diversity present in the overall feeling of an international classroom. This
particular advantage is beneficial to both the students and the teacher. Spreading
cultural awareness not only helps students to understand the existence of cultural
differences and enrich their general knowledge, but also in avertedly helps the
teacher to refine their style of teaching as well as gain experience at teaching
students from a particular culture.
According to Biggs, 2003 Diverse Heads bring diverse ideas, or so is the second
perceived advantage. People believe that students coming from different countries
would have different ideas and different ways of sharing or developing them.
However, these ideas by the respective culture/country are approached in a
specific way. This occurrence opens students‟ minds and shows them that there are
other ways of approaching one and the same problem, and subtly shows students

144
that there usually isn‟t a correct way to do so, just a different path shaped by the
person‟s uniqueness (Arkoudis, 2010; Rayan, 2005)
Arkoudis, 2010 classifies English summer as means for personal and professional
networking for certain individuals, hence, benefiting both the local community and
the international students. With the fast-paced world that we live in international
connections are of vital importance for doing business in the future, as well as,
good friendships and experiences.
One of the advantages which is highly praised in today‟s world is the improved or
rather enhanced skill that students obtain in such courses. That is the development
of sensitivity towards cultures, what is meant here is that due to the constant
exposure to cultures people innately learn how to approach people from different
cultures. Therefore, bringing the student in question who is undertaking the course
and has been subjected onto the above mentioned a step closer to becoming a
cosmopolite.
Disadvantages
Common disadvantages to attending a summer school or course have been
classified by the source from which they originate. One of the very first and
notable disadvantage is the Language Barrier. Even though people enrol into a
course to improve their level of English, they tend to either over or understate their
level, and in many cases this level varies depending on the country from which the
student is from. This type of language barrier can be unpleasant for both the
student and the teacher in the sense that the student might get excluded from the
group because of their lack of language ability and very rarely the teacher can do
much about it (Arkoudis, 2010).
Educational Background, Age difference, Views on politics, sexuality, and religion
can come off as a disadvantage if not addressed properly at the start of the course
(Biggs, 2003).
According to Biggs, 2003; Rayan, 2005; Arkoudis, 2010 international students
who come in groups tend to hold to their groups and have a very high repulsion
towards adapting to the „host‟ culture and usually tend to avoid following
instruction and hide behind the group as a whole.
Findings
Unsurprisingly to the researcher, the findings proved most of the positives and
negatives previously found important to teaching English to an international
classroom. To begin with, the inter-cultural aspect brought about a lot of diversity
in the classroom and a positive vibe towards the entire course. Students were very
motivated to learn about other cultures and learn whether or not the stereotypes of
the country were true. On the note of „diverse heads bring diverse ideas‟ the
observations proved the already researched dimension by Rayan, 2005; Arkoudis,
2010 is true. The researcher also noted that the unconventional way of
approaching problems tends to be different, but even further, it tends to differ
145
even within one and the same country or culture. Students from one city had a
drastically different understanding and approach than students from another.
Even though interactivity is regarded as one of the advantages of an international
group, in the case of our research interactivity was not one of the things which the
researcher had spotted in the observed environment, but quite on the contrary
students sometimes refused to interact with each other.
The research as well discovered several dimensions which were previously not
discussed by academics, or had not been observed in the environment of their
research. During the first days of the course the observer noticed that even though
some of the countries involved are geographically closed they were culturally
different. Respectively students coming from countries further away from Bulgaria
experienced a bigger Culture Shock.
One of the most important findings of this research is the observation of the
difference in Gesticulation and Body Language that students tend to use when
trying to either talk to their fellow students or their teacher. Even though this is
usually more relevant for groups with lower level of English, it is still a very
important aspect that should be paid attention to. Furthermore, Stereotypes,
Avoidance, Time Management, Teamwork, Word Associations were all found to be
part of the daily activities a teacher needs to pay attention to when teaching
international classrooms. Stereotypes will arise from the very first day, and if
lucky, the students will voice them immediately giving the teacher time to prevent
any unwanted situations. In this particular case the teacher noticed that students
tend to avoid questions, tasks, or initiatives that they were uncomfortable with
rather than voicing them.
Time Management - The problem with this particular aspect arose from the mere
fact that students tend to be late almost every day for class.
Surprisingly to the researcher students refused to work in multinational groups,
and yet when asked to work alone they ended up grouping up with people from
their own country and worked on the problem together leading to identical answers
to even sometimes personal questions. Along the same lines, whenever
uncomfortable students found comfort in speaking their native language to their
fellow students leaving the rest of the group in awe and confusion.
Last but not least of the findings is the difference in Word Associations. Different
countries associated words with different things, therefore, sometimes losing the
sense of the context of what is being taught.
Hints / Tips / Help
In conclusion, the above discussed/ latter research only encompasses a limited
number of countries over a limited time period. Therefore, it is not an absolute A-
Z guide on how to deal with international students, but rather an addition to the
growing literature. When it comes to dealing with/ managing international
students, regardless of their country of origin or cultural background, we have
146
come up with the following universal tips that every teacher should consider at the
very start of the course.
• Do not set the tone at the very beginning of the course
• Be flexible
• Rely on your eyes as well as on your ears
• At times, let them be
• Have them say what they think about culture
• Brainstorm
• Use Games as an educational tool
• Observe.

References:
Akroudis, S. (2010). Teaching International Students: Strategies to enhance
learning. University of Melbourne Press.
Anderson, M.L. and Taylor, H.F. (2009). Sociology: The Essentials. Belmont,
CA: Thomson Wadsworth.
Neuman W L (2000) Social research methods – Qualitative and quantitative
approaches, Allyn and Bacon Pub (4th ed).
Biggs, J. (2003). Teaching for Quality Learning at University. Berkshire: Open
University Press.
Ryan, J. (2005). Improving teaching and learning practices for international
students: implications for curriculum, pedagogy and assessment. In J. Carroll & J.
Ryan (Eds.), Teaching International Students: Improving Learning for All. New
York: Routledge.
University Planning Office. (2005). Survey of final year international students
on their experience of the University of Melbourne.
Davies, M. (2009). Groupwork as a form of assessment: common problems
and recommendedsolutions. Higher Education, 58(4), 563-584.
Hofstede, G. (1980). Culture‟s consequences: international differences in
work-related values.California: Sage.
Ryan, J. and Hellmundt, S. (2003). Excellence through diversity:
internationalisation ofcurriculum and pedagogy. Australian Education
Conference.

За контакти:

Martin Ristovski, MBA, lecturer in English
International University College, Dobrich
E-mail: martin.ristovski@vumk.eu

147
ОБЕКТЕН АЦИКЛИЧЕН ГРАФ – АРХИТЕКТУРА ЗА
ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ

докт. Николай Райчев,
Висше училище Международен колеж - Албена

OBJECT ACYCLIC GRAPH - ARCHITECTURE FOR
PERSONALIZATION

Nikolay Raychev, PhD candidate,
International University College, Dobrich
Резюме: Този доклад представя Обектен Ацикличен Граф /ОАГ/ -
архитектура за адаптивно електронното обучение на базата на разпределени
интелигентни учебни дейности за многократна употреба. Тази интегративна
архитектура адресира както компонентно асемблиране на адаптивни системи
така и преизползваемост на ресурси. ОАГ е разпределена архитектура за
адаптивно обучене, основано на повторното използване на интелигентни
образователни дейности. ОАГ има за цел да предостави чрез един интерфейс
цялостна подръжка за нуждите на преподавателите и студентите като се
опитва да замени сегашните монолитни системи за електронно обучение с
архитектура от разпределени сървъри.
Ключови думи: е-обучение, граф, свързани данни

Abstract: This paper presents Object Acyclic Graph / OAG / - architecture for
adaptive e-learning based on distributed intelligent reusable learning activities. This
integrative architecture addresses as component assembly of adaptive systems so
reusability of resources. OAG is a distributed architecture for adaptive learning based
on the reuse of intelligent educational activities. OAG aims to provide an interface
through comprehensive support for the needs of teachers and students trying to
replace the current monolithic e-learning systems architecture with distributed
servers.
Keywords: e-learning; graphs, linked data

Въведение

Технологичната среда на съвременното Електронно обучение е
доминирана от така наречените учебни системи за управление [10] като
Blackboard [4] или WebCT [42]. Системите за Управление на Обучението
(LMS) са мощни интегрирани системи, които поддържат редица
дейности, извършвани от лектори и студенти по време на електронното
обучение. Лекторите използват един LMS да разработват уеб-базирани
курсове, лекции, тестове, игри и викторини, да общуват със студентите и
148
да наблюдават напредъка на всеки студент. Студентите го използват за
обучение, комуникация и сътрудничество. Както се случва и с редица
други класове модерни Web-базирани системи, LMS предлагат на своите
потребители "един шаблон за всички" услуги. Всички учащи се
независимо от техните знания, цели и интереси, получават достъп до
същите образователни материали и същият набор от инструменти,
буферирани без никаква персонализирана поддръжка.
Адаптивните Образователни Системи (АОС) [9] предлагат
интелигентна алтернатива на "универсалният" подход към Електронно
обучение. За всяка изпълнявана от класическите LMS-и функция можем
да открием редица АОС системи, които се справят много по-добре.
Адаптивните модули, създадени с такива системи като InterBook [8],
NetCoach [44] или ActiveMath [29] помогат на студентите да учат по-
бързо и по-качествено. Адаптивни викторини, разработени с SIETTE [34]
оценяват познанията на студентите по-точно с по-малко въпроси.
Интелигентните анализатори на решения [43] могат да диагностицират
данни от студентски упражнения и да помогнат на студентите за
решаването на проблемите. Адаптивните системи за наблюдение [32]
дават на лекторите много по-добри възможности да забележат
изоставащите студенти.
Адаптивните системи за подпомагане на сътрудничеството [37]
способстват да се увеличат правомощията на съвместното обучение.
Традиционните проблеми, свързани с авторското учебно съдържание са
почти решени от новото генериране на мощни инструменти за авторство.
Освен това, редица съществуващи АОС са снабдени с богатството на
съществуващи или новосъздадени учебни материали, докато типичните
LMS очакват лектори сами да развиват всички учебни материали. И все
пак, вече над десет години след появата на първите адаптивни уеб-
базирани образователни системи, едва няколко от тези системи
действително се използват за преподаване на реални курсове.
Проблемът на сегашното поколение на АОС не е тяхна
производителност, а тяхната архитектура. Само в рамките на няколко
години след появата им, LMS напреднаха от едно или две функционални
системи в уеб-базирани мегасистеми, които могат да покрият всички
нужди. След проучване на няколко подхода за изграждане на архитектура
базирана на разпределени компоненти [5; 12], се стигна до разработката
на ОАГ - разпределена архитектура за адаптивно електронно обучение
въз основа на многократна употреба интелигентни учебни дейности. ОАГ
е проектирана за разработка и развитие на системи базирани на адаптивни
компоненти и повторна употреба на обучителни ресурси. Първата версия
на архитектурата беше въведена в края на 2013 г. [11]. През пролетният
семестър на 2014 ОАГ базираната DEC система беше използвана за
няколко курса в Международен Колеж - Албена.

149
Изложение

ОАГ е разпределена архитектура за адаптивно обучене, основано
на повторното използване на интелигентни образователни дейности.
Капитализираики успеха на интегрираните LMS, ОАГ има за цел да
предостави чрез единнен интерфейс цялостна поддръжка за нуждите на
преподавателите и студентите, които използват електронно обучене. ОАГ
архитектурата замени сегашните монолитни LMS с облак от
разпределени комуникиращи сървъри (услуги). Тези сървъри
представляват интересите на трите основни заинтересовани страни в
съвременния процес на обучение: управление на съдържание и услуги,
автори и лектори на курсове, и студенти. Портала за обучение
представлява нуждите на преподавателитете.
Порталът играе роля, подобна на модерните LMS в два аспекта.
Първо, осигурява централизиран вход в системата и дава възможност на
записаните студенти да работят с всички инструменти за обучение и
фрагменти на съдържание, които са предвидени в контекста на техните
курсове. На второ място, тя позволява на лектора да отговаря за
конкретен курс, за структуриране на достъпа до различни разпределени
фрагменти в зависимост от нуждите на този курс. По този начин,
порталът е компонент на архитектура, която е съсредоточена върху
подкрепата на пълният курс. Пресъздаваики познатата функционалност
на LMS, ОАГ осигурява интерфейс за лектора, чрез който той да има
възможност да поддържа по време на работа интерфейсът за студента.
Разликата между тази архитектура и LMS е в разделянето на уникалната
структура на курса на унифицирани ресурсни компоненти (за съдържание
и услуги) за многократна употреба. В ОАГ, чрез портала се предоставя
множествена разпределена активност, като учебно съдържание и
обучение чрез услуги.
Порталът има способността да задава заявки за услуги към
сървърите отговарящи за съответните дейности, както и да стартира
отдалечени дейности избрани от студентите или от автоматизираната
логика на модула. Всека една сървърна дейност представлява компонент,
който се фокусира върху перспективните нужди на съдържание и услуги.
Този модел е проектиран за многократна употреба на съдържание и
услуги. Той играе ролята на хранилище за образователни курсове за
повторно използване, в смисъл, че всеки такъв компонент е предвиден за
многократна употреба на съдържание. Разликата между този и
традиционният подход за хранилище на съдържание е двойна.
Първо, за разлика от хранилища, които са пулове за съхранение на
прости, предимно статични учебни обекти, динамичният ОАГ сървър
може да бъде използван за съхранение на високо интерактивно и
адаптивно съдържание. Модулът може да бъде използван за интерактивно
обучение, услуги, дискусионни форуми или споделени анотации.
150
Второ, динамичният ОАГ сървър поема по различен начин
заявките за повторно използване на своето "Съдържание". Докато
елементаните предмети от обучението могат да бъдат повторно
използвани като се копират и вкарват в нови курсове, в ОАГ всяка
дейност се използва отново чрез съотнасяне и се доставя от съответният
отговорен за услугата сървър. Задължение на сървъра е да отговори на
заявките на портала за специфични дейности и да осигури пълна
подкрепа за студентската работа с всяка от дейностите, пребиваващи на
сървъра.
Концепцията за многократна употреба на дейности насърчава
доставчиците на съдържание да развиват много напреднало,
интерактивно обучение, съдържание и услуги. Дейностите, доставящи
съдържание и услуги могат да бъдат интелигентни и адаптивни. Всеки
може да получи актуална информация за всеки студент от Студентският
сървър и по този начин е възможно да се осигури силно персонализирано
обучение. Заложената в сървъра логика следи напредъка на всеки
студент, променя студентски цели, знания и интереси; Услугите с
добавена стойност съчетават характеристики на интернет портал и
компонентни дейности на сървъра. Той е в състояние да "премине през"
себе си, да върне заявените съдържание и услуги, добавяйки някои ценни
функционалности към нея - като адаптивно секвениране, анотации,
визуализации или Съдържание за интеграция.
Подобен портал е в състояние да задава заявки до сървъри за
дейности и дейности за достъп. Услугите с добавена стойност се
поддържат от доставчиците на услуги. Тъй като тези услуги са неутрални,
те могат да бъдат повторно използвани в множество курсове за
осигуряване на по-големите ресурсни/компонентни блокове за сглобяване
на Система за електронно обучение с помощта на интернет портал.
Сървърът за студенти е компонент, който представлява нуждите и
перспективите на студентите в процеса на електронно обучене. Този вид
сървър позволява разпространението на обучението да бъде силно
персонализирано. ОАГ събира данни за постиженията на студентите от
всеки портал и всяка дейност на сървъра и осигурява информация за
студента в адаптивните портали и сървъри за дейностти, след това могат
да се адаптират материали с уникални инструкции към студентите
съобразно настоящето им развитие.
Наличието на множество адаптивни дейности изисква
централизирано ръководство за моделиране на архитектурата, която да
позволява всяка учебна дейност да има достъп до цялата информация за
напредъка на студентите. Проблемът с централизираното моделиране на
студентски сървъри е изследван в редица по-ранни проекти занимаващи
се с множество интелигентни образователни средства [5; 28]. Този сървър
акумулира представените от Personis сървъра, предложен от Kay,
Kummerfeld, и Lauder [26] примери на студентски сървъри, които могат да
151
се използват в разпределени адаптивни среди за електронното обучение.
В контекста на чисто Web-базирано обучение, студентският сървър може
да се се намира на студентски компютър и да поддържа само един
потребител. Използвайки този метод, сървърът може да служи като
средство за потребителя да наблюдава собствения си напредък в рамките
на различни курсове и дейности.
В контекста на образованието в класната стая, сървърът може да
пребивава на компютър, поддържан от учебното заведение. Като също
така поддържа необходимоста на учителя да наблюдава напредъка и
изпълнението на целия клас. Тези договорености могат да помогнат за
решаване на въпросите касаещи личнната информация и сигурността. С
архитектурата ОАГ, лекторите развиват своите курсове използваики
един портал и множество сървъри за дейности и услуги. Студентът
работи през портала, доставящ този курс, но взаимодейства с много
дейности за учене, пряко доставяни от различни сървъри. Сървърът за
студенти осигурява база за изпълнение на мониторинг и адаптивност в
разпределен контекст.
Архитектурата ОАГ е отворена и гъвкава. Тя позволява наличието
на множество портали, сървъри за услуги и студенти. Тя също така
насърчава творческа конкуренция между разработчиците на
образователната системи - т.е., конкуренцията, основана на предлагането
на по-добри услуги, не от монополизиране на пазара и съпротива на
иновациите. Един сървър, който осигурява някакви дейности за
специфично иновативно обучение - може незабавно да бъде използван в
множество курсове доставяни от различни портали. Новосъздаденият
портал, който предлага по-добра поддръжка за лекторите или отговоря
по-добре на нуждите на конкретна категория на доставчици на курса,
може успешно да се конкурира с други портали, тъй като имат достъп до
един и същ набор от ресурси. Този нов вид студентски сървър осигурява
по-добра прецизност при студентското моделиране и предлага по-добра
поддръжка.
Като цяло архитектурата отразява преминаването от продуктова
основа към базирана на услуги разпределена система. Отвореният
характер на архитектурата разчита на няколко ясно-дефинирани
протокола за комуникация между компонентите. Първо, архитектурата
има нужда от протокол за вход и автентикация. Всяка адаптивна дейност
трябва да знае самоличността на студента, за да бъде в състояние да
комуникира със студентският сървър; На второ място, е необходим
протокол за комуникация със сървъри за дейности. Тъй като всеки такъв
сървър става малък пул на учебно съдържание и услуги, то трябва да бъде
в състояние да отговори на запитвания на съдържание - листване на
резултатите от търсенето: дейности, които съвпадат точно с определено
описание (по отношение на метаданните) или да предоставят всички
известни метаданни за конкретна дейност. Също трябва да се поддържа
152
способността да се отвори дейност чрез пряка заявка. Трето, необходим е
протокол за активният сървър или портал, за да се изпрати информация за
напредъка на студентите към студентският сървър, както и протокол, чрез
който да се поискат информация за студента от студентския сървър.
Накрая, архитектурата се нуждае от механизъм за откриване на ресурси и
обмен. Порталът може да осигури достъп до широк спектър от учебни
дейности, които пребивават на много сървъри.
Въпреки това, за да се възползват от тази функция, порталът
трябва да има ясно описани стандарти за комуникация с много
независими сървъри и дейности, които те могат да предложат. ОАГ
разполага с проста реализация на първите три протоколи. Архитектурата
ОАГ позволява множество портали, които могат да поддържат различни
образователни парадигми и подходи, като същевременно осигурява
достъп до същата разпределена среда за съдържание и услуги. Самите
учебни материали - както статично така и интерактивно - не се
съхраняват на портала. Статичните материали се доставят от уеб сървъри
чрез анотация на услуги, наречени анотирани, докато интерактивни
материали се доставят от сървъри за дейности.
С ОАГ, единственото задължение на лектора е да уточни обхвата
на учебният материал (дейности), който да бъде използван в процеса.
Например, лекторът може да прикачи към курса си набор от лекции,
заедно с линкове към няколко уеб-базирани урока съдържащи десетки до
стотици страници с релевантно съдържание. ОАГ използва технологии за
възстановяване на информация и самоорганизирани невронни мрежи за
структуриране на цялото съдържание като матрица базирана на карта на
знания. В момента системата използва 16x16 карти. Всяка клетка в
матрицата събира връзки към семантично подобни учебни ресурси.
В допълнение, съдържанието на свързаните клетки също са
относително сходни (поддържайки по този начин топологията на
представляваното пространство от знания непокътнато). В ОАГ,
студентът търси учебен материал подходящ за конкретнан лекция чрез
анализ на ресурсите, които са класифицирани от системата в една и съща
клетка с тази лекция и/или в клетките около нея. Системата също
поддъжа "хоризонтална" навигация между фрагментите на учебният
материал. Тъй като тази архитектура поддържа верижно свързване на
порталите и услугите, ОАГ в момента използва услуга с добавена
стойност за осигуряването на достъп до съдържание, което все още не е
структурирано от автора на курса. Текущата версия на ОАГ е адаптивна.
Чрез запитване до Студентският сървър за група навигационни модели се
осигурява адаптивна навигация поддържана чрез използване на
адаптивни анотации. Вида на навигационна поддръжка, предоставена от
ОАГ е известен като социална навигация [18]. Всеки сървър поддържа
авторство на специфичен вид интерактивна учебна дейност, съхранява

153
всички авторски дейности, и поддържа взаимодействието на студента с
избраната активност.
Други услуги с добавена стойност се доставят с независим домейн.
Сървърът доставчик на анотирани услуги осигурява достъп до статично и
интерактивно съдържание. Този сървър концептуално не е по различен от
другите известни вече анотационни услуги; Въпреки това, този модул
поддържа и ОАГ студентска автентикация и протоколи за моделиране.
Верижното използване на услуги до всяка част от съдържанието или
интерактивната дейност може да бъде достъпена чрез анотация от всеки
портал. Анотации създадени с този модул са отразени в модела на студента и
се използват за поддръжка на адаптивна социална навигация. В момента
цялото съдържание е интегрирано с ОАГ.

Заключение

Този доклад предлага архитектура за адаптивно обучение на базата на
разпределени за многократна употреба интелигентни учебни дейности, които
интегрират предимствата, предоставени от съвременните LMS и
образователнте ресурсни хранилища. Тази архитектура адресира и
компонентно базирана разработка на адаптивни системи и повторна
употреба на ресурси на ниво лектор. Реализацията на основната
функционалност на системата е започната в рамките на системата за
дистанционно обучение на Висше училище Международен Колеж - Албена
чрез използване на някои доста прости подходи, за да се поддържат
необходимите протоколи. За някои други групи, задвижвани от подобни
цели, са предложени други архитектури, които съответстват на нашата визия
[16; 19; 26; 29]. За щастие, нашите разработки бяха успешно приложени в
няколко други активни свързани изследователски области, което ни дава
възможност да използваме многократно проектираните стандарти, решения и
идеи от тези области. Настоящата работа дава добра основа за разработка на
нова генерация адаптивни системи за електронно обучение с интерактивни
средства в образователната сфера.

Литература:

[1] ALI Sharable Content Object Reference Model (SCORM), Advanced
Distributed Learning Initiative, 2003, available online at
http://www.adlnet.org/
[2] ADLI Overview of SCORM 2004, Advanced Distributed Learning
Initiative, 2004, available online at
http://www.adlnet.org/screens/shares/dsp_displayfile.cfm?fileid=992
[3] AICC AGR010 - Web-based Computer Managed Instruction (CMI). Ver.
1.0, Aviation Industry CBT Committee, 1998, available online at
http://www.aicc.org/pages/down-docs-index.htm.

154
[4] Blackboard Inc. Blackboard Course Management System, Blackboard Inc.,
2002, available online at http://www.blackboard.com/
[5] Byous, J. Single sign-on simplicity with SAM: An overview of single sign-
on capabilities based on the Security Assertions Markup Language (SAML)
specification, Sun Microsystems, Inc., 2002, available online at
http://java.sun.com/features/2002/05/single- signon.html.
[6] Conlan, O., Dagger, D., and Wade, V. Towards a standards- based
approach to e-Learning personalization using reusable learning objects. In:
Driscoll, M. and Reeves, T.C. (eds.) Proc. of World Conference on E-Learning,
E-Learn 2002, (Montreal, Canada, October 15-19, 2002), AACE, 210-217.
[7] Conlan, O., Wade, V., Gargan, M., Hockemeyer, C., and Albert, D. An
architecture for integrating adaptive hypermedia services with open learning
environments. In: Barker, P. and Rebelsky, S. (eds.) Proc. of ED-MEDIA'2002
- World Conference on Educational Multimedia, Hypermedia and
Telecommunications, (Denver, CO, June 24-29, 2002), AACE, 344-350.
[8] Dagger, D., Conlan, O., and Wade, V.P. An architecture for candidacy in
adaptive eLearning systems to facilitate the reuse of learning Resources. In:
Rossett, A. (ed.) Proc. of World Conference on E-Learning, E-Learn 2003,
(Phoenix, AZ, USA, November 7-11, 2003), AACE, 49-56.
[9] Dieberger, A., Dourish, P., Höök, K., Resnick, P., and Wexelblat, A. Social
Navigation:
Techniques for Building More Usable Systems. Interactions, 7, 6 (2000), 36-
45.[19] Dolog, P., Gavriloaie, R., Nejdl, W., and Brase, J.Integrating Adaptive
Hypermedia Techniques and Open RDF-Based Environments. In: Proc. of the
Twelfth International World Wide Web Conference, WWW 2003, (Budapest,
Hungary, 20-24 May, 2003), 88-98.
[10] Dolog, P. and Henze, N. Personalization Services for Adaptive
Educational Hypermedia. In: Proc. of International Workshop on Adaptivity
and User Modelling in Interactive Systems (ABIS'2003), (Karlsruhe, Germany,
October 2003).
[11] Dolog, P. and Nejdl, W. Challenges and benefits of the semantic Web for
user modeling. In: De Bra, P., Davis, H., Kay, J. and schraefel, m. (eds.) Proc.
of AH2003: Workshop on adaptive hypermedia and adaptive Web- based
systems, (Budapest, Hungary, Eindhoven University of Technology, 99-111.
[12] Eliot, C., Woolf, B., and Lesser, V. Knowledge extraction for educational
planning. In: Proc. of Workshop on Multi- Agent Architectures for Distributed
LearningEnvironments at AIED'2001, (San Antonio, May 19, 2001), available
online at http://julita.usask.ca/mable/eliot.doc.
[13] JA-SIG A general overview of uPortal 2.x, Java Architectures SIG, 2003,
available online at http://mis105.mis.udel.edu/ja-
sig/uportal/architecture/uPortal_architecture_overview.p df.
[14] Karagiannidis, C., Sampson, D.G., and Cardinali, F. An architecture for
Web-based e-Learning promoting re- usable adaptive educational e-content.
Educational Technology & Society, 5, 4 (2002).
155
[15] Kay, J. The UM toolkit for cooperative user models. User Modeling and
User-Adapted Interaction, 4, 3 (1995), 149-196.
[16] Kay, J., Kummerfeld, B., and Lauder, P. Personis: A server for user
modeling. In: De Bra, P., Brusilovsky, P. and Conejo, R. (eds.) Proc. of Second
International Conference on Adaptive Hypermedia and Adaptive Web-Based
Systems (AH'2002), (Málaga, Spain, May 29-31, 2002), 201-212.
[17] Kobsa, A. Generic user modeling systems. User Modeling and User
Adapted Interaction, 11, 1-2 (2001), 49-63, available online at
http://www.ics.uci.edu/~kobsa/papers/2001-UMUAI-kobsa.pdf.
[18] Machado, I., Martins, A., and Paiva, A. One for all and all for one: a
learner modelling
server in a multi-agent platform. In: Kay, J. (ed.) SpringerWienNewYork,
Wien, 1999, 211-221.
[19] Melis, E., Andrès, E., Büdenbender, J., Frishauf, A., Goguadse, G.,
Libbrecht, P., Pollet, M.and Ullrich, C. ActiveMath: A web-based learning
environment. International Journal of Artificial Intelligence in Education, 12, 4
(2001), 385-407.
[20] Murray, T. A Model for Distributed Curriculum on the World Wide Web.
Journal of Interactive Media in Education, (1998), available online at
http://www-jime.open.ac.uk/98/5/.
[21] Nejdl, W., Wolf, B., Qu, C., Decker, S., Sintek, M., Naeve, A., Nilsson,
M., Palmér, M., and Risch, T. EDUTELLA: A P2P Networking Infrastructure
Based on RDF. In: Proc. of 11th International World Wide Web Conference,
(Honolulu, Hawaii, USA, 7-11 May 2002), available online at
http://www2002.org/CDROM/refereed/597/index.html.
[22] Oda, T., Satoh, H., and Watanabe, S. Searching deadlocked Web learners
by measuring similarity of learning activities. In: Proc. of Workshop "WWW-
Based Tutoring" at 4th International Conference on Intelligent Tutoring
Systems (ITS'98), (San Antonio, TX, August 16-19, 1998), available online at
http://www.sw.cas.uec.ac.jp/~watanabe/conference/its98w orkshop1.ps.
[23] Pathak, S. and Brusilovsky, P. Assessing Student Programming
Knowledge with Web-based Dynamic Parameterized Quizzes. In: Barker, P.
and Rebelsky, S. (eds.) Proc. of ED-MEDIA'2002 - World Conference on
Educational Multimedia, Hypermedia and Telecommunications, (Denver, CO,
June 24-29, 2002), AACE, 1548-1553.
[24] Rios, A., Millán, E., Trella, M., Pérez, J.L., and Conejo, R.Internet based
evaluation system. In: Lajoie, S.P. and Vivet, M. (eds.) Artificial Intelligence
in Education: Open
Learning Environments. IOS Press, Amsterdam, 1999, 387-394.
[25] Ritter, S., Brusilovsky, P., and Medvedeva, O. Creating more versatile
intelligent learning environments with a component-based architecture. In:
Goettl, B.P., Halff, H.M., Redfield, C.L. and Shute, V.J. (eds.) Lecture Notes
in Computer Science, Vol. 1452. Springer Verlag, Berlin, 1998, 554-563.

156
[26] Ritter, S. and Koedinger, K.R. An architecture for plug-in tutor agents.
Journal of Artificial Intelligence in Education, 7, 3/4 (1996), 315-347.
[27] Soller, A. and Lesgold, A. A computational approach to analysing online
knowledge sharing interaction. In: Hoppe, U., Verdejo, F. and Kay, J. (eds.)
Artificial intelligence in education: Shaping the future of learning through
intelligent technologies. IOS Press, Amsterdam, 2003, 253-260.
[28] Specht, M., Kravcik, M., Pesin, L., and Klemke, R. Learner‟s Lounge:
Information Brokering for the Adaptive Learning Environment. In: Driscoll,
M. and Reeves, T.C. (eds.) Proc. of World Conference on E-Learning, E-Learn
2002, (Montreal, Canada, October 15-19, 2002), AACE, 2510-2512.
[29] Ternier, S., Duval, E., and Vandepitte, P. LOMster: Peer-to- peer Learning
Object Metadata. In: Barker, P. and Rebelsky, S. (eds.) Proc. of ED-
MEDIA'2002 - World Conference on Educational Multimedia, Hypermedia
and Telecommunications, (Denver, CO, June 24-29, 2002), AACE, 1942-1943.
[30] Thorne, S., Shubert, C., and Merriman, J. OKI Architectural Overview,
Open Knowledge Initiative, 2002, available online at
http://web.mit.edu/oki/learn/whtpapers/ArchitecturalOver view.pdf.
[31] Verhoeven, B., Cardinaels, K., Van Durm, R., Duval, E., and Olivié, H.
Experiences with the ARIADNE pedagogical document repository. In: Proc. of
ED-MEDIA'2001 - World Conference on Educational Multimedia,
Hypermedia and Telecommunications, (Tampere, Finland, June 25-30, 2001),
AACE, 1949-1954.
[32] WebCT WebCT Course Management System, Lynnfield, MA, WebCT,
Inc., 2002, available online at http://www.webct.com
[33] Weber, G. and Brusilovsky, P. ELM-ART: An adaptive versatile system
for Web-based instruction. International Journal of Artificial Intelligence in
Education, 12, 4 (2001), 351-384, available online at
http://cbl.leeds.ac.uk/ijaied/abstracts/Vol_12/weber.html.
[34] Weber, G., Kuhl, H.-C., and Weibelzahl, S. Developing adaptive internet
based courses with the authoring system NetCoach. In: Bra, P.D., Brusilovsky,
P. and Kobsa, A.(eds.) Proc. of Third workshop on Adaptive Hypertext and
Hypermedia, (Sonthofen, Germany, July 14, 2001), Technical University
Eindhoven, 35-48, available online at
http://wwwis.win.tue.nl/ah2001/papers/GWeber- UM01.pdf.

За контакти:
Assist. Nikolay Raychev, PhD candidate
International University College, "Oborishte" str. №13, 9000 Varna
E-mail: nikolay.raychev@vumk.eu

157
ИЗУЧАВАНЕ НА ОСНОВНИ СЧЕТОВОДНИ ОПЕРАЦИИ
ПРИ ОТЧИТАНЕТО НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА В
ЛЕВА И ВАЛУТА ОТ СТУДЕНТИТЕ НА ВУМК

Ас. Пламен Петров, Висше училище Международен колеж -
Албена

A STUDY OF MAIN ACCOUNTING OPERATIONS FOR
REPORTING OF CASH IN LEV AND CURRENCY MADE
BY THE STUDENTS OF IUC

Assist. Plamen Petrov, International University College, Dobrich
Резюме: Докладът разглежда в детайли операциите по отчитане на
основните стопански процеси, свързани с увеличение и намаление на паричните
средства в каса и разплащателна сметка. Използваните шифри са тези, които
студентите ползват при съставяне на статии в упражненията и следват
примерния национален сметкоплан. Използват се вече получени знания по обща
теория на счетоводството. Повечето от осчетоводяванията са подкрепени с
конкретни примери с цел по-лесно и трайно усвояване на учебния материал.

Ключови думи: парични средства, лева, валута, сметка, отчитане, каса,
операции, контрол, увеличение, намаление, подотчетни лица, пример, дебит,
кредит

Abstract: The report describes in detail the operations on basic business
processes associated with an increase and decrease of cash in hand and current
account. Codes used are those that students have used to compile articles in the
exercises by following the example of the National Chart of Accounts. Already
obtained knowledge of general accounting theory is used. Most of the postings are
supported with concrete examples in order to easily and permanently learning of the
study material.
Keywords: cash, lev, currency, account, accounting, operations, control,
increase, decrease, accountable persons, example, debit, credit

В началните часове на курса по дисциплината Счетоводство
студентите от ВУМК се запознават с базови понятия като предмет и
метод на счетоводството, счетоводните принципи, класификация на
счетоводните сметки, видовете документи и т.н. Следва задълбочено
упражняване на работа със системата на счетоводните сметки и принципа
на двойното записване по счетоводна сметка (активна и пасивна ) –
начално салдо, обороти, вкл. увеличения или намаления, крайно салдо. В
хода на занятията студентите надграждат своите знания и упражняват
текущото счетоводно отчитане по хронолически и систематически
158
записи, където при последните „чрез системата на счетоводните сметки
стопанските операции се групират по еднородни признаци” (Генов, Г. и
кол., 2010). Чрез сметките се получават обобщени показатели за
състоянието и движението на отделни видове активи, пасиви, собствен
капитал, за еднородни стопански процеси и т.н. Като обобщение на
текущото счетоводно отчитане и като предшестващ етап преди
счетоводното приключване (годишно или междинно) и съставяне на
счетоводен баланс и отчет за приходи и разходи, се съставя оборотна
ведомост на синтетичните и аналитичните сметки. Оборотна ведомост на
синтетичните сметки е способ за проверка и обощаване на записванията
на синтетичните сметки. По външна форма тя представлява таблица, в
която намират отражение данни за салдата в началото на отчетния период
(дебитни и кредитни), дебитни и кредитни обороти през този период,
както и данни за салдата в края на същия период (Генов, Г. и кол., 2010).
Познаването на отчитането на паричните средства е от важно
значение по следните по-важни причини: развиване на контролни
функции у студентите без оглед на отрасловата принадлежност на
фирмата, коректно съхраняване на активи (в случая краткотрайни),
познаване на най-важните документи за отчитане на операциите с каса и
банка - а именно ПКО, РКО, Платежно нареждане, касова книга и др.
Освен всичко това, като допълнителен стимул в изучаването на
отчитането на паричните средсва (увеличения и намаления), се явява и
необходимостта от познаване на регистъра Главна книга, от който пък се
взема информация за съставяне на Отчета за паричния поток.
Според счетоводните стандарти паричните средства се определят
като краткотрайни активи в парични наличности или в парични
еквиваленти (Божков, В., 2009). В курса на обучение се акцентира в
отчитането на първите, а именно-паричните наличности в касови
наличности, банкови депозити в лева и валута по разплащателни сметки,
депозити и други сметки. В примерния сметкоплан паричните средства в
лева и валута се отчитат със сметки от група 50 - Парични средства. Това
са активни, основни сметки, с дебитно салдо и показаващо наличността
на пари в отделната сметка към определен момент. Като начален етап се
започва с изучаване отчитането на касовите операции, като по-сложните
операции задължително са подкрепени с практически примери,
допълнителната цел на които е и упражняване на аналитичното отчитане,
както и запознаването със видовете счетоводни документи, съпътстващи
операцията. Отчитането на касовите операции се регламентира с
разработването от страна на главния счетоводител на вътрешни правила.
В тях се фиксират правата и задълженията на касиера, видът на
първичните счетоводни документи и регистри, използвани за отразяване
на касовите операции и лицата, имащи право да ги подписват, лимитът от
парични средства, подлежащи на съхранение, и др (Тодоров, Г 2009).

159
Разглежданите случаи на увеличения в касата са следните:
▪ За изтеглени пари от разплащателната сметка, които са внесени в касата.
Пример: Съгласно платежно нареждане разписка от разплащателната
сметка в „Бета” ЕООД са изтеглени 2500 лв. за изплащане на начислени
възнаграждения за предходен месец. Сумата е постъпила в касата с
приходен касов ордер (ПКО).

Дебит Каса в лв. 501 / 2500
Кредит Разпл. с/ка в лв. 503 2500

▪ За внесените в касата парични вноски или дялове от съдружници,
акционери, кооператори.
Пример. Съгласно Учредителен договор и ПКО в касата на „Алфа” ООД
са постъпили парични вноски от съдружниците, както следва:
- Иван Петров 1200 лв.
- Димитър Иванов 700 лв.
- Георги Станев 2000 лв.

Дебит с/ка Каса в лв. 501 / 3900
Кредит с/ка Вземания по запис. дялови вноски 426
Анал.с/ка Иван Петров 1200
Анал.с/ка Димитър Иванов 700
Анал.с/ка Георги Станев 2000

▪ За внесените в брой вземания по различни поводи (напр. Вземание по
рекламации, липси и начети и др.)

Дебит с/ка Каса в лв. 501 /
Кредит с/ка Вземания по рекламации 441
Кредит с/ка Вземания по липси и начети 442

▪ За продажби в брой на стоки с незабавно касово инкасиране на
вземанията

Дебит с/ка Каса в лв. 501 /
Кредит Приходи от продажби на стоки 702
Кредит Клиенти 411
Забележка: тук не разглеждаме случая, в който дружеството е
регистрирано по ЗДДС.

По-честите разглеждани случаи на намаления по каса са:

160
▪ Внесени в разплащателната сметка суми от касата, като например в края
на работния ден за превишението над лимита определен в самото
предприятие.

Дебит с/ка Разпл.с/ка в лв. 503/
Кредит с/ка Каса в лв. 501

▪ Изплатени в брой и на момента суми при формиране цената на
придобиване (обикновено за малки суми с доставчици без договор и
установени търговски отношения)
Дебит с/ки гр. 30 Материали, продукция и стоки/
Дебит с/ки гр. 20 Дълготрайни материални активи/
Кредит с/ка Каса в лв. 501

▪ Изплащане на служебен аванс с разходен касов ордер (РКО)
Пример: Съгласно РКО от касата на дружеството „Омега” ООД са
предоставени служебни аванси на:
- на управителя Ст. Костадинов с цел командировка в гр. Пловдив в
размер на 250 лв.
- на домакина Иван Петров за закупуване на канцеларски материали в
размер на 100 лв.

Дебит с/ка Подотчетни лица 422 /
Анал. с/ка Управител Ст. Костадинов 250
Анал. с/ка Иван Петров 100
Кредит с/ка Каса в лв. 501 350

▪ За изплатени в брой разходи за ел. енергия, ВиК, Интернет, телефон и
др. (които представляват услуги и съответно не се заприхождават). Ще
представим контировките с примери, тъй като отчитанията на разходите
по ик. елементи зависи от вида услуга, която се потребява (по дебита на
601- разходи за материали отчитаме ел. енергията, ВиК, докато разходите
за Интернет, телефон и др. се отчитат по дебита на с/ка 602- разходи за
външни услуги).
Пример: Съгласно РКО са изплатени от касата на „Алфа” ЕООД суми по
задължения за Интернет, ел. енергия и ВиК за предходния месец срещу
представени фактури, както следва:
- Интернет от М-Тел, по ф-ра 2346777301, от дата... в размер на 135 лв.
- Ел. енергия от Е-ОН, по ф-ра 4522270898, от дата.... в размер на 200 лв.
- ВиК – Варна, по ф-ра 00000045564, от дата.... в размер на 42 лв.

Разходите за Интернет са за счетоводния отдел, а разходите за ВиК и ел.
енергия са за производственото звено.

161
Дебит с/ка Разходи за материали 601 /
Анал. с/ка Е-ОН, ф-ра 4522270898 200
Анал. с/ка ВиК - Варна, ф-ра 00000045564 42
Кредит с/ка Каса в лв. 501 242

Текущо отнасяме разхода по функционално предназначение:
Дебит с/ка Разходи за основна дейност 611 242
Кредит с/ка Разходи за материали 601 242

Дебит с/ка Разходи за външни услуги 602 /
Анал. с/ка М-тел, ф-ра 2346777301 135
Кредит с/ка Каса в лв. 501 135

Дебит с/ка Разходи за управление 614 / 135
Кредит с/ка Разходи за външни услуги 602
135

Особен интерес представлява отчитането на паричните средства във
валута. Важно е да се знае, че валутата се отчита по видове (долар, евро и
т.н.), по текуща оценка и задължително в левова равностойност.
Периодичната оценка на валутата се отчита по централен курс на банката.
Съответно възникват положителни за дружеството курсови разлики (т.е.,
приходи и се отчитат по с/ка 724) и отрицателни разлики (т.е., разходи и
се отчитат по с/ка 624).

▪ Получаване по валутната с/ка на суми от чуждестранни контрагенти.
Дебит с/ка Разпл. с/ка валута 504 / По Центр. курс на банката в деня на
получаване на сумата
Кредит с/ка Клиенти 411 по курс в деня на възникване на
вземането

Пример: Инкасирани са вземания от чуждестранен клиент „Color” S.R.L
за реализирани стоки, както следва:
- 2000 USD при централен курс за деня 1,408 лв. за долар и курс в
момента на възникване на вземането 1,32 лв. за долар.
- 500 CHF при централен курс за деня 1,180 лв. за франк и курс в момента
на възникване на вземането 1,220 лв. за франк.

Дебит Разпл. с/ка във валута 504 /
Анал.с/ка USD 2000 x 1,408 2816
Кредит с/ка Клиенти 411
Анал. с/ка Color SRL 2000 x 1,320 2640
Кредит с/ка Приходи от вал. операции 724 176
162
Дебит Разпл. с/ка във валута 504 /
Анал.с/ка CHF 500 x 1,180 590
Дебит Разх. по валутни операции 624 20
Кредит с/ка Клиенти 411
Анал.с/ка Color SRL 500 x 1,220 610

По-често срещаните записвания при отчитане на безкасовите
постъпления и плащания в предприятието в лева са:
▪ Инкасиране на суми от клиенти (подобно на каса в лв. с/ка 501)
Дебит с/ка Разпл. с/ка в лв. 503/
Кредит с/ка Клиенти 411
▪ Получаване по разплащателната сметка на суми по различни вземания
(като например при настъпване на затсрахователно събитие и получено
обещетение от застрахователя).

Дебит с/ка Разпл. с/ка в лева 503 /
Кредит с/ка Разчети по застраховане 495

Забележка: В момента на начисляване на вземането е била съставена
статията
Дебит с/ка Разчети по застраховане 495
Кредит с/ка Извънредни приходи 791

▪ Получаване по разплащателната сметка в лева на лихви във връзка с
депозирани суми.
Пример: На 28. 05. 2008 г. съгласно лихвен лист по разплащателната
сметка на „Бета” ООД в Банка ДСК за депозирана сума е изплатена лихва
за м. Април в размер на 200 лв.
Дебит с/ка Разпл. с/ка в лева 503 / 200
Кредит с/ка Разчети по лихви 496 200

Забележка:Преди това е била съставена статията
Дебит с/ка Разчети по лихви 496
Кредит с/ка Приходи от лихви 721

▪ Получени суми от глоби, неустойки (например при неспазване клаузите
на търговски договор, който е бил нарушен от наш контрагент).
Дебит с/ка Разпл. с/ка в лева 503 /
Кредит с/ка Други приходи 709
По-честите записвания при намаленията в разплащателната сметка
могат да са следните:

▪ Изплатени задължения към доставчици
163
Дебит с/ка Доставчици 401 /
Кредит с/ка Разпл. сметка в лева 503

▪ Безкасово изплатени суми за доставени и заприходени активи (напр.
Материали)
Дебит с/ка Материали 302 /
Кредит с/ка Разпл.с/ка в лева 503

▪ Изплатени суми по повод на различни данъчни и други задължения.
Пример: През м. Май с платежни нареждания от разплащателната сметка
на „Омега” ЕООД са преведени следните суми по задължение, както
следва:
А) към републиканския бюджет и местния бюджет, НОИ и НЗОК.
- митни сборове за доставка на стоки от внос в размер на 2000 лв.
- дължими социални осигуровки в размер на 200 лв. и здравни в размер
на 150 лв.
- удръжки за Данък общ доход за м. Април в размер на 120 лв.
- глоба по наказателно постановление за предходен период в размер на
150 лв.

Дебит с/ка Разчети с митници 457 / 2000
Дебит с/ка Разчети за ДСО 465 / 200
Дебит с/ка Разчети за здравно осигур. 466/ 150
Дебит с/ка Разчети за данък върху доходите на физ. лица 454/ 120
Дебит с/ка Други кредитори 499/ 150
Кредит с/ка Разпл. с/ка в лева 503 2620

Б) към разни кредотори и трети лица в т.ч.:
- начислени дивиденти за предходната година за малцинствено участие на
„Кондор- 65” ЕООД в размер на 200 лв.
- на ЗПАД „Виктория” за задължителни и доброволни застраховки на
персонала в размер на 290 лв.

Дебит с/ка Задължения за съучастие 425 / 200
Анал. с/ка Кондор-65 ЕООД
Дебит с/ка Други разчети с осигурители 469 / 290
Анал. с/ка ЗПАД „Виктория”
Кредит с/ка Разпл. с/ка в лева 503 490

▪ Изплащане на банков такси и комисионни по повод на ползвани
банкови услуги.
Пример: Съгласно банково бордеро разплащателната сметка на
дружеството „Бета” ЕООД в Банка ДСК е задължена с 250 лв. за
ползувани банкови услуги по тарифата на Банка ДСК както следва:
164
- 50 лв. банкови такси за управление на отпуснат краткосрочен заем
- 30 лв. банкова кимисионна за издаване на банкова гаранция и 75 лв.
такса за откриване на акредитив.
- 95 лв. банкови комисионни за касови операции в лв.

Дебит с/ка Други финансови разходи 629/ 250
Кредит с/ка Разпл. с/ка в лева 503 250

▪ Погасяване на разходи за лихви по различни поводи.

Дебит с/ка Разходи за лихви 621/
Кредит с/ка Разпл. с/ка в лева 503

▪ Погасяване на банков кредити (за главницата)
Пример: През м. май и съгласно банково бордеро и договорена
погасителна схема, разплащателната сметка на фирма „Зора” ООД е
задължена с 650 лв. - погасителна вноска за м.Април по ползван
дългосрочен заем.

Дебит с/ка Получени дългосрочни заеми 152 / 650
Кредит с/ка Разпл. с/ка в лева 503 650

▪ За покупка на ценни книжа (например акции)
Дебит с/ка Финансови активи държани за търгуване 511/
Кредит с/ка Разпл. с/ка в лева 503

▪ За изплатени външни услуги (подобно на 501)
Пример: Въз основа на сключен договор, фактура и платежно нареждане
от разплащателната сметка на „Алфа” ЕООД са изплатени 3000 лв, които
представляват предплатен наем за 6-месеца на офис помещение.

Дебит с/ка Нефинансови разходи за бъдещи периоди 651 / 3000
Кредит с/ка Разплащателна с/ка в лева 503 3000

Не бива да се забравя за всеки изтекъл месец, полагащия се разход за
бъдещ период да бъде отнесен като разход за бъдещ период ,а именно:
Дебит Разходи за външни услуги 602 / 500
Кредит Нефинансови разходи за бъдещи периоди 651 500

Следва текущо отнасяне по функционално предназначение според
конкретния случай:

Дебит с/ка Разходи за Управление 614 / 500
Кредит с/ка Разходи за външни услуги 602 500
165
▪ За погасени вноски по договор за финансов лизинг (за всяка една
вноска).
Дебит с/ка Други заеми и дългове 159 /
Кредит с/ка Разпл. с/ка в лева 503

В случая няма да се разглежда въпросът за ДДС, тъй като съществуват
варианти за напълно и цялостно плащане на дължимото ДДС още с
първата вноска (ако в договора за финансов лизинг е договорено
прехвърляне правото на собственост върху актива), както и да се плаща
поетапно с всяка вноска, начислено върху сумата на главница плюс лихва
(ако в договора за финансов лизинг е уговорена само опция за
прехвърляне на собствеността).

▪ За направени дарения и спонсорства за сметка на допълнителните
резерви.
Пример: Съгласно платежно нареждане от разплащателната сметка на
„Бета” ЕООД в банка „ЦКБ” са преведни 500 лв. за сметка на
допълнителните резерви за спонсориране на дом „Майка и дете”, гр.
Шумен.

Дебит с/ка Допълнителни резерви 117 500
Кредит с/ка Разпл. с/ка в лева 503 500
Анал. с/ка „ЦКБ”

Литература:

Генов, Г. и др. Теория на счетоводството, Издателство „Стено”, 2010.
Божков В., Илиев Г и др. Счетоводство на предприятието, Издателство
„Горекс Прес”, 2009.
Божков, В., Илиев, Г. и др.Счетоводство на фирмата, Издателство „Горекс
Прес, 2000.
Дурин, С., Дурина, Д. Счетоводство на предприятието,Издателство
„Форком”, 2006.
Тодоров, Г и др. Сборник от задачи по счетоводство на предприятието,
Университетско издателство ИУ - Варна, 2003.

За контакти:
Assist. Plamen Petrov
International University College, "Oborishte" str. №13, 9000 Varna
E-mail: plamen.petrov@vumk.eu

166
ЕДНО СРАВНЕНИЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТРЕНИНГ-
МЕТОДА В БЪЛГАРИЯ И ПОРТУГАЛИЯ

Венета Атанасова, Жулияна Георгиева, дипломанти
Висше училище Международен колеж – Албена

A COMPARISON OF THE USE OF THE TRAINING
METHOD IN BULGARIA AND PORTUGAL

Veneta Atanasova, Zhuliyana Georgieva, graduates,
International University College, Dobrich

„По-добре един път да го направиш, отколкото десет пъти
да го чуеш.“
Неизвестен автор

Резюме: Предметът на сравнение са обучителните методи, които
използват преподавателите, конкретно в две държави – България и
Португалия. Чрез представяне на същността на тренинг метода и пример за
прилагането му в реална среда, настоящият доклад показва нуждата от
практическа насоченост на учебните занятия, което подпомага по-бързото
усвояване на изучаваното учебно съдържание и подготвя обучаващите се за
бъдещото професионално развитие, което ги очаква.

Ключови думи: тренинг метод, организационно поведение,
интерактивност

Abstract: The subject of comparison is training methods that teachers use,
particularly in two countries - Bulgaria and Portugal. By presenting the essence of the
training method and an example of its application in a real environment, this report
demonstrates the need for practically oriented classes, which helps with quicker
absorption of the theoretical part and prepares the students for future careers that
awaits them.

Keywords: training method, organizational behavior, interactivity

Въведение:
Изследвайки груповата динамика, Курт Левин стига до идеята за
провеждане на тренинги, водещи до промяната на някои особености в
поведението на личността. Немският психолог установява, че много по-
лесно е да промениш индивидите, събрани в група, отколкото всеки от
тях поотделно, защото общуването или диалогът в група има ресурсите да
167
води и променя нагласите, мисленето, емоциите и оттам поведението на
хората (по-подр. за ресурсите на диалога за иновативно мислене и за
интелегинтен мениджмънт вж. [1]). Така например Д. Каменова разкрива
механизма на промяната чрез принципа на взаимната допълнителност в
хода на диалогичното взаимодействие с друг, чрез който принцип става
надграждане, „надиграване” и взаимно обогатяве чрез идеи.
„Ключова характеристика на тренинга е груповата форма на обучение.
Обучението в група е винаги по-ефективно от индивидуалното. Групата е като
организъм и живее свой живот. На определени етапи от развитието на групата тя
става самообучаваща се, скоростта на предаване и възприемане на
информацията се увеличава в пъти, самата група започва да генерира идеи и
решения, за които не би се сетил отделният човек, за сметка на така наречения
ефект на синергия.“ [6]
Тренингът се превръща в нов, интересен и ефективен метод на
обучение през последните няколко години, имащ почти изцяло
практическа насоченост, която провокира към интерактивност [2]. Негова
главна цел е да подготви участниците за очакващата ги реалност чрез
пресъздаването на съществуващи в ежедневието ситуации. Използването
на игри (за използване на игровия метод вж. [5]) с различен характер,
работата в малки групи (от 2-3 до 5-6 души), провеждането на дискусии и
споделянето на информация между участниците – все елементи на
диалогичното взаимодействие както между участниците, така и между
преподавател и студенти (или ученици, или възрастни), правят тренинг
обученията изключително интересни, динамични и забавно
разтоварващи. Това е един нов и практичен начин за по-трайно развитие
на знания, умения и компетенции у обучаващите се.
„Тренингът (training) придобива все по-голяма популярност в нашата
реалност. Тренингът, като форма на обучение, става все по-търсена и
критикувана. Ключовата разлика, основната идея, както и причината за
ефективността на тренинга е, че тя е интерактивна форма на обучение, което
предполага диалог между треньора и групата и конкретните действия от страна
на групата.“ [6]
Всяко тренинг обучение включва в себе си актуална и добре
структурирана информация. За да придобият участниците опит и тренингът да
бъде наистина ефективен, информацията не трябва тя да се получава само
пасивно. Тя се усвоява по-бързо, когато обучението преминава интерактивно,
т.е. когато има възможност едновременно с получаването на нови знания да се
обсъдят и неясните въпроси, за да се закрепят и затвърдят те. Необходимо е и
участниците да бъдат изцяло ангажирани в изпълнението на задачите – чрез
индивидуалното си участие в процеса, той става по-лесен и по-интересен за
самите тях. „Тренингът винаги е обучение чрез поведение, чрез преминаване на
участниците в групата през редица моделирани от треньора ситуации. Само
малка част от тренинга заема теорията, основно тренингите са действия и анализ
на тези действия“ [6].
Тренингът за твърде кратко време подобрява качествено и количествено
уменията и работата на обучаващите се. От друга страна, в обучението по
168
мениджмънт, например, им дава възможност, както за създаване на нов бизнес,
така и за формиране на лични контакти. Водени от общ интерес, участниците в
тренинг обучението, взаимно допълват своите знания и повишават резултатите
си. Обучението чрез тренинг метода дава и други уникални възможности на
участниците в него като:

- да видят отстрани себе си;
- да преценят своите ефективни и неефективни стратегии на
поведение;
- да увеличат своите инструменти на въздействие върху външната
среда;
- да научат нещо ново за себе си и за хората около тях;
- да анализират своето поведение, мисли и нагласи;
- да споделят своите проблеми, страхове и преживявания, които
са трудни за обсъждане;
- да прекарат интересно и забавно част от времето си.

Приликите между традиционното (по-скоро теоретизирано) и
тренинг (по-скоро практическо) обучение се откриват в няколко
аспекта:
Прилики в методите на преподаване при традиционно и тренинг
обучение се проявяват в начина на представяне на теоретичната част от
учебния материал. Теорията се разделя на няколко ключови подтеми и се
преподава в няколко последователни занятия. След представяне на
пълното учебно съдържание, всяка от тези подтеми се разпределя между
обучаващите се, разделени в групи (обикновено от 2-3 човека), като се
дава възможност на всяка група да представи наученото чрез изготвянето
на курсова работа (проект) по темата и представянето й чрез презентация
пред преподавателя и останалите обучавани. Чрез изложението (защита
на проекта), се съставя и крайната оценка. Тя може да бъде индивидуална,
като се вземе под внимание изявата на всеки един от членовете на
групата. Възможно е и да бъде оценена цялата група заедно, като се
постави една обща оценка на всички участници12.

Между двете обучения има три основни различия, отнасящи се
до следните аспекти:

12
Изложената тук методика за използване на тренинг-метода авторите дължат на проф.
д-р Д. Каменова, преподавател във ВУМК, в която са посветени чрез учебната
дисциплина Организационно поведение.
169
На първо място са целите и задачите, които стоят пред двете
методологии на обучение. При традиционното обучение най-важната част
е да се усвоят знанията. При тренинг обучението важни са не само
знанията, но и уменията и нагласите, които имат практическа ориентация.
Второ, мястото, което заемат организаторите на тренинга
(съветниците, фасилитаторите, модераторите), е твърде близко до това на
режисьор на филм, за разлика от тази на лектора при традиционното
обучение. Това се дължи на факта, че съветниците избират обучителните
игри и събития и ги провеждат. Главна тяхна цел е постигане задачите на
тренинга за цялостното усвояване на учебния материал.
На трето място, при тренинга от изключително значение е
активното участие на обучаващите се, с цел придобиване на опит, за
разлика от традиционното обучение, където участниците са пасивни
наблюдатели на идеите, които излага лекторът като тяхна основна задача
е да запомнят и разберат тези идеи, но не и да ги приложат в примерни
ситуации. Традиционният метод е ефективен при усвояване на знания,
но не е ефективен при усвояването на умения, нагласи и практически
опит. В тренинга взаимодействието между преподаватели и обучаващи се
и между тях самите е много по-близко и този процес налага на лектора да
има необходимите знания и умения за представяне на учебния материал
чрез различни практически методи. (Повече за резултатите от
приложението на тренинг-метода може да се види в [3], [4], [5]).

Методика на тренинга:

Методиката на тренинга, представлява плана, по който
преподавателят възнамерява да приложи различни интерактивни методи с
цел придобиване на опит от участниците чрез пресъздаване на примерни
ситуации. От основно значение е да бъдат усвоени определени знания и
умения, чрез постигане на поставените в началото задачи на тренинга.
„Под методика на тренинг следва да се разбира план, структура,
стратегия за прилагане на интерактивни методи на въздействие,
пораждащи преживелищен опит и постигащи предварително планираните
цели на тренинга. Дизайнът на тренинга включва последователно
подреждане във времето на всички обучителни събития, техните цели и
начини за постигане.“ [7].
Сравнителен анализ на преподавателските методи в България
и Португалия, базиран на програмата за студентска мобилност
„Еразъм”:
Сравнителният анализ съпоставя приликите и разликите на
практиките в обучението между България и Португалия. В Португалия
все още се залага основно на традиционния метод на преподаване, докато
в България, през последните няколко години, тренинг обучението става
все по-често използван метод от преподавателите. Чрез сравняване
170
методите на преподаване между двете страни, се извеждат идеи за по-
добро обучение чрез използване на модерни практики, както и за по-
лесното възприемане на учебния материал като се дава възможност и за
прилагането му в учебна среда.
В България, обучаващите все по-често използват тренинга като
инструмент за преподаване и Висше уилище Международен колеж е
пример за това. В Португалия, преподавателите все още активно залагат
на традиционния метод на обучение чрез представяне на теория, писане и
защита на курсова работа.
Тренинг методът, който се представя по-надолу, е представен пред
група, съставена от студенти с различни националности – българи,
нигерийци, турци, латвийци, грузинци, поляци, бразилци, мексиканци,
италианци, украинци, анголци, хървати, гърци, сърби, сирийци и китайци
в Португалия. Този метод на обучение е напълно непознат сред всички
присъстващи с изключение на тримата български студенти, които се
явяват обучаващите в случая. Обучението чрез тренинг е приет добре от
обучаваните и е високо оценен в практическо обучение на тема
„Мениджмънт в различни културни среди“. След представяне на кратко
теоретично изложение от страна на преподаващите български студенти,
тренингът позволява на участниците от различни националности да се
обединят в постигането на обща цел, да открият начини за разрешаване
на различията между културите, както и да приложат на практика
придобитите на теория знания.
За да бъде успешно едно тренинг обучение, на първо място трябва
да се идентифицират потребностите на обучаваните. Тренингът не може
да бъде проведен самоцелно. Организаторите на тренинга трябва да бъдат
запознати с нуждите на участниците и да гарантират ефективността от
обучението. За тази цел преди провеждането на самия тренинг, тримата
български студенти проучват потребностите от обучение на студентите и
откриват, че те имат нужда от преодоляване на културните различия
помежду им.
На второ място, трябва да бъдат формулирани целите на тренинга.
Това става след като са идентифицирани потребностите от обучение и е
ясно какви знания, умения и нагласи трябва да бъдат усвоени по време на
тренинг обучението.
Основна цел на тренинга е участниците да усъвършенстват
уменията си за общуване с различни националности, спазвайки
съответните специфики на всяка култура. Подцели на тренинга са:
- да се формира умение за поддържане на разговор;
- да се формира умение за изслушване;
- да се формира умение за разбиране на етническите различия.
Третата важна стъпка е изборът на интерактивни методи за
обучение. За да бъде наистина ефективен даден тренинг, той трябва да
171
отговаря на потребностите на участниците в обучението и да съдържа
знанията и уменията, които те желаят да придобият. Познаването на
силните и слабите страни на всеки интерактивен метод е от изключителна
важност за изработването на успешен тренинг.
Тренингът, свързан с мениджмънт в различни културни среди
започва с дейности свързани с опознаване на участниците с цел
разчупване на ледовете. Обучаващите казват по няколко думи за себе си –
как се казват; откъде са; на колко години са и какво обичат да правят през
свободното си време, след което всеки един от обучаваните студенти
следва техния пример. По този начин се постига сваляне на бариерите
между участниците и създаване на групова идентичност.
Втората задача, включена в тренинг обучението е свързана с
начина, по който различните култури сключват своите бизнес сделки. За
изпълнението на това задание, студентите биват разделени на четири
групи от 4-6 души. Всяка група има за цел да се подготви за бизнес среща
– от една страна, американци търгуват с китайци, а от друга, нигерийци
сключват сделка с руснаци.
Работата в екипи от 4-6 души има за цел студентите да усвоят
определени знания и да упражнят своите умения. Именно разделянето в
малки групи дава възможност на притеснителните и стеснителни
участници също да участват активно.
Поставената задача изисква повече време за мислене. Именно
затова обучаващите дават на всяка група по 15 минути време за работа.
Четирите групи се разделят в отделни стаи, разпределят подзадачите
помежду си и зaпочват своята работа.
Предметът на търгуване за всяка една от сделките и групите се
избира лично от тях. Целта е да използват своите теоретични знания за
дадените страни на практика като чрез дискусии в групите изберат най-
подходящия за продаване продукт на съответната страна, с която целят да
сключат сделка.
Статистическият анализ сочи, че 52% от сделките, които се
извършват между хора от различни култури се провалят. Именно затова,
от голямо значение е наученото от обучаваните на теория да се приложи
и на практика. Така те имат възможност да упражнят неочакваните
ситуации, които биха могли да възникнат по време на преговорите между
двете страни. Провеждането на тази задача сред студентите, разделени на
малки групи, води до утвърждаване на техните знания придобити по
време на учебния процес. Резултатите, които постигат показват, че
теоретичният материал е добре усвоен и разбран.
Третата част от тренинга представлява разработването на проект.
Това е метод на обучение, при който на участниците в тренинга се
възлага задача да изследват определена тема, да идентифицират
проблемите й и да докладват резултатите. Проектът представлява едно
по-обширно изследване поради, което участниците се нуждаят от малко
172
повече време. Този метод позволява на обучаваните да използват голям
набор от умения като организиране, планиране, анализиране, вземане на
решения, изследване и други. Тук групата сама решава как да постигне
поставените цели.
За реализирането на тази задача, участниците отново са разделени
в групи, този път от 3-ма души на случаен принцип. Дадено им е време за
работа 30 минути. През това време те трябва да организират, планират и
разпределят задачите между членовете на групата. Проектът изисква от
групите сами да определят начина на работа, както и вземането на
решения, екипно или индивидуално, като всеки от участниците отговаря
за изпълнението на даден процес. Този метод дава възможност на
участниците да работят върху екипната си работа, върху
организационните си умения, върху уменията за планиране на време и
върху изпълнението на задачите. Задачата на всяка една група е да
изготви плакат представящ социално събитие, който да привлече
едновременно хора от американски, европейски и азиатски произход.
Събитието може да бъде от всякакъв формат, да включва всичко каквото
участниците в групата намерят за подходящо и да се намира, където
екипът реши.
Накратко, за успешното създаване на проекта е важно да бъдат
изпълнени следните стъпки:
Стъпка 1: Обяснява се подробно целта на проекта и задачите,
които трябва да се изпълнят за неговото осъществяване. Дават се
подробни насоки за съдържанието на плаката – дата и час на събитието,
заглавие, кратко описание на дейностите, които ще включва то, място на
провеждане и час.
Стъпка 2: На участниците се раздават помощни материали като
листи, маркери, ножици, лепило и различни списания, които могат да се
използват за изготвянето на по-атрактивен плакат чрез добавянето на
изрезки и снимки.
Стъпка 3: Наблюдаване на процеса на работа. Тук се включва
следенето на прогреса в различните екипи, отговаря се на въпроси
появили се по време на изпълнение на задачите и се дават съвети при
нужда.
Стъпка 4: Всяка група представя своето събитие и обяснява защо
смятат, че то би привлякло хора от различни култури. Тази стъпка
позволява на всяка една от групите да обясни процеса на вземане на
решение и стъпките, през които са минали за постигането на задачата.
Стъпка 5: Оценяване на проекта (определяне на победител) –
всяка група гласува за екип различен от нейния и обосновава причините,
довели до решението й. Тази стъпка позволява на екипите да видят
силните и слаби страни в своята работа, както и да сравнят приликите и
разликите в идеите и процеса на работа във всяка една от групите.
Получените от проекта резултати, са изцяло с положителна
173
насоченост. Пораждат се разнообразни и интересни идеи за събития като
културни фестивали, културни фестивали с представяне на храни от
различни страни, благотворителни събития и други. Това се дължи на
отдадеността и сериозността на студентите към задачата.
Като за финал на темата „Мениджмънт в различни културни
среди“, обучаващите провеждат индивидуален тест сред всички
участници с цел по-ясна представа за качествата, които притежават
обучаваните за справяне в ситуации на културни различия.
Тестът се състои от 12 въпроса (Приложение 1) и е свързан със
степента на чувствителност на участниците спрямо културните различия.
Всеки въпрос има три подотговора, които носят различен брой точки. В
края на теста всички точки се сборуват. В зависимост от крайния брой
точки, студентите могат да попаднат в някоя от следните групи:

1) Под 30 точки – силно чувствителни
2) От 31 до 60 точки - чувствителни
3) От 61 до 89 точки – слабо чувствителни
4) Над 90 точки - нечувствителни
Най-добрият резултат е този под 30 точки. Той включва хора,
които са изключително чувствителни към справянето с различни култури
и съпричастни към техните проблеми и трудности.
В случая, по-голяма част от студентите, провели теста,
принадлежат към втората група – от 31 до 60 точки. Това са хора, които
притежават положителна нагласа за справянето с хора от различни
култури и това им личи. Ако резултатът е над 50 точки, обаче, това
показва чувствителни и широко скроени хора само в някои области.
Индивиди с този резултат често показват разбиране към различните
култури, ако нямат твърди предубеждения за нищо.
Този резултат е близко до максималния и доказва напредъка, който
постигат студентите, чрез провеждането на тренинга на тема
„Мениджмънт в различни културни среди“.
След приключване на тренинга, свързан с културните различия,
студентите проявяват желание за редовно прилагане на практическата
част на тренинга, като модерен метод за обучение, след всяка теоретична
част.

Заключение:
Тренингът като модерен метод на обучение , базиран на диалога,
освен теоретична част, включва в себе си и различни игри, тестове,
проекти и ролеви игри, които все повече навлизат в методическия арсенал
за обучение на съвременните преподаватели.
Резултатите от представянето на този нов метод на обучение в среда,
която не е запозната с него, са основно положителни. Студентите усвояват
174
по-бързо и по-лесно учебния материал, а това е главната задача на
образователната система не само в България, но и по света. Развитието и
подпомагането за усвояване на нови умения по достъпен и практичен начин
е движеща сила в напредъка на образованието.
Традиционният метод на обучение има силни и слаби страни.
Теоретичната подготовка е от изключително значение за обучаващите се, за
да могат те да вникнат в материята на темата, която изучават. Но при
комбинирането на теория и практика, както е при тренинг метода, се дава
възможност за прилагане на наученото в действителност като обучаваните
придобиват умения важни за бъдещото им професионално развитие.

Успешното тренинг обучение, проведено от български студенти в
Португалия, доказва факта, че този сравнително нов и модерен начин на
преподаване значително помага на обучаващите се да придобият бързо,
лесно и по интересен и занимателен начин нови знания и умения.
Изучаваното учебно съдържание се усвоява по по-достъпен начин. Повишава
се интересът на аудиторията. Редуването на теория и практика разнообразява
учебните занятия и ги прави по-интересни и по-занимателни.
Положителните резултати, които показва тренинг методът, са сигнал, че е
време за промяна от традиционно към модерно мислене и преподаване.
Освен това създава самочувствие на студентите, предприели студентски
обмен по програма Еразъм, че България може да бъде чудесен пример за
модерно висше образование.

Литература:
[1] Каменова, Д. (2014). Диалогика на мениджмънта (монография), Изд.
на ВУМК, с. 44-56.
[2] Каменова, Д. За необходимостта от методи на обучение, ориентирани
към диалог (пленарен доклад на ІV Международна научно-приложна
конференция на младите изследователи – 21-22. 11. 2013 г.), Годишник на
ВУМК, т. VІ, с. 8-18.
[3] Ненов, Г. Един тренинг за обучение по емоционална интелегентност,
Годишник на ВУМК, т. VІ, с. 99-107.
[4] Димитрова Д., Костов, К. Един тренинг за развитие на умения за
справяне с трудните хора в организацията. Годишник на ВУМК, т. VІ, с.
137-146.
[5] Stoyanova, S. Use of "role-plays" as an approach in education,
Годишник на ВУМК, т. VІІ.
[6] http://www.training-center.bg/kakvo-e-training/
[7]
http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=535
:2011-04-07-11-26-38&catid=62:2011-01-15-08-56-30&Itemid=93

175
За контакти:
Veneta Atanasova
International University College, Dobrich
E-mail: atanasova92@abv.bg
Zhuliyana Georgieva
International University College, Dobrich
E-mail: juliana.marianova@gmail.com

Приложение 1:
Тест – Чувствителност към културните различия:

Test Your Cultural Sensitivity

1. When a friend does something you very much disapprove of, do you:
a. Break off the friendship
b. Tell him how you feel, but keep in touch
c. Tell yourself it is none of your business, and behave toward him as you
always did.

2. Is it hard for you to forgive someone who has seriously hurt you?
a. Yes
b. No
c. It is not hard to forgive him, but you don‟t forget.

3. Are most of your friends people:
a. Very much like you?
b. Very different from you and from each other?
c. Like you in some important respects, but different in others?

4. If you were traveling abroad and found that conditions were much less
hygienic than you are used to, would you:
a. Adapt quite easily
b. Laugh at your own discomfort
c. Think what a filthy country it is

5. Which virtue do you think is most important?
a. Kindness
b. Honesty
c. Obedience
176
6. When you have a strong belief, do you:
a. Try very hard to make others see things the same way as you
b. Put forward your point of view, but stop short of argument or
persuasion
c. Keep it to yourself unless directly asked.

7. When you meet someone who disagrees with your views, do you:
a. Argue and lose your temper
b. Enjoy a good argument and keep your cool
c. Avoid argument

8. If you are a religious believer, do you think:
a. That your religion is the only right one
b. That all religions have something to offer their believers
c. That non-believers are wicked people

9. Would you marry someone of a different race?
a. Yes
b. No
c. Not without thinking carefully about the various problems involved.

10. Do you ever read a periodical that supports political views very different
from yours?
a. Never
b. Sometimes, if you come across it
c. Yes, you make a special effort to read it

11. Which statement do you most agree with:
a. We should not judge other people‟s actions, because no one can ever
fully understand the motives of another
b. People are responsible for their actions and have to take the
consequences
c. Even if it is tough on some people, actions have to be judged

12. If you stay in a household that is run differently from yours in matters of
tidiness and
regularity of meals, do you:
a. Fit in quite happily
b. Feel constantly irritated by the chaos or the rigid orderliness of the
place
c. Find it fairly easy for a while, but not for too long

177
ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ ЧРЕЗ МЕДИАЦИЯ
маг. Татяна Василева – СОУ „Димитър Талев”,
Светлана Върбанова – ФСГ „Васил Левски“,
Силвия Стоянова,
проф. д-р Димитрина Каменова
Висше училище Международен колеж - Албена

EDUCATIONAL MANAGEMENT THROUGH MEDIATION
Tatyana Vasileva, MA – High school "Dimitar Talev",
Svetlana Varbanova – High school "Vasil Levski",
Silviya Stoyanova,
Prof. Dimitrina Kamenova, PhD
International University College, Dobrich

Резюме: Статията разкрива теоретични аспекти на медиацията
като инструмент за управление на конфликти с акцент в училище. Моделът
включва комплекс от стратегии и техники за медиация, които, както показва
изследването, подлежат на усвояване, когато се приложат спрямо конкретна
ситуация чрез работа в група. Комплексът от задачи за усвояването им
включва продуктивен, изследователски, творчески тип учебно-познавателни
задачи, който параметрира динамиката на резултатите от усвояването на
равнище запознаване с тях и приложението им.

Ключови думи: медиация, петстъпен модел на медиация, видове
медиация, стратегии и техники на медиация

Abstract: The article reveals theoretical aspects of mediation as a tool for
conflict management with an emphasis on the school. The model includes a set of
strategies and techniques for mediation, which, as the study shows are subject to
absorption when applied to a particular situation through group work. The complex of
tasks for their utilization includes productive, research, creative type of educational
and cognitive tasks. They define the parameters of the results‟ dynamics of the
assimilation on the level of acquaintance with them and their application.

Keywords: mediation, five-step model of mediation, types of mediation,
strategies and techniques of mediation

Въведение
Конфликтите са изключително значима тема за съвременния
свят. „Ако във вашия живот няма конфликти, проверете имате ли
пулс!», писа преди време големият норвежски конфликтолог Йохан
Галтунг [1] като ирония на повсеместното неприемане и непризнаване, че
178
сме конфликтни личности. Думата “конфликт” произлиза от лат.
conflictus и означава “да удариш едновременно”. Най-елементарната
дефиниция за него се състои в това, че конфликтът е "сблъсък, породен от
противоречие между две или повече страни”. По-важното обаче е, че във
всеки конфликт се наблюдава активен стремеж за постигане на желан
резултат от едната страна, който пък, ако бъде постигнат, изключва
възможността другата да постигне желания от нея, с което в повечето
случаи се насажда с времето трудно преодолима враждебност между
конфликтуващите. Като синоними за означаването на конфликта се
използват думи като борба, конкуренция, съперничество, взаимно
преплитане на противоречащи си или несъвместими сили или качества
(като идеи, интереси, желания). От социално-психологическа гледна
точка именно по силата на възникващата враждебност конфликтът се
заключава във взаимното изключване на страните – индивиди или групи.
Враждебността от своя страна често води до разрешаване на конфликта
от съда чрез юридически процес. Така или иначе крайният резултат в
такива случаи се отнася до това, че «някой губи и някой печели”.
Бурното развитие на конфликтологичното познание и неговото
практическо приложение за управление на конфликтни ситуации все
повече разкрива:
1) Нарастване на арсенала от методи за управление на конфликтните
ситуации;
2) Приемане на позицията, че по същество конфликтът е знак за
промяна и че крие в себе си и редица позитивни функции, които, ако
умело се използват, биха могли да допринесат до усъвършенстване на
отношенията, до интензифициране на мотивацията, до разведряване на
обстановката, до по-добро опознаване на индивидите, което би
спомогнало за формирането на колективна интелигентност не само на
работното място, а и в училище или в семейството и пр. (повече за
позитивните функции на конфликта вж. у [2, с. 27-29];
3) Натрупване на опит как адекватно да реагираме на конфликтите,
осъзнавайки все повече и повече, че те са неизбежни, естествени, важни
като средство за промяна, но и болезнени, разрушаващи връзки и
взаимоотношения, отнемащи време и енергия за възстановяването им,
завършващи със ситуации, в която има победители и губещи;
4) Осъзнаване, че проявата на различни видове конфликти според
участниците: вътрешноличностен, междуличностен, между личност и
група, междугрупов изисква различен инструментариум за управление,
така че колкото е възможно да не се допуска един да печели, а друг да
губи. Именно в този аспект на управление на конфликтните ситуации Й.
Галтунг счита, че, създаден веднъж, конфликтът никога не се разрешава
докрай.

179
5) Търсене на нови методи за управление на конфликтни ситуации,
какъвто се оказва медиацията чрез намеса на трета страна.

Методика на изследването

1) Същност на медиацията
Силата на медиацията като метод за управление на конфликта чрез
участие на така наречената трета страна - медиатор, се състои в
посредническата му роля между конфликтуващите, допринасяща за
трансформирането на нагласите, чувствата и мисленето им така, че те
постепенно да се придвижват към вземането на взаимноприемливо
решение по проблема, който ги сблъсква. При това без пряката намеса на
медиатора чрез съвети и готови решения.

Тя е дейност на медиатора /посредника/;
 Тя е процес на управление от негова страна на
желанието/нежеланието за сближаване на противоречиви позиции;
 Тя изисква модифициращо се /т.е., променливо, променящо се/
поведение на медиатора в контекста на редица различни събития между
участниците в конфликта.

Медиацията винаги предполага комуникация, немислима е без нея,
предполага и се превръща в споделено комуникативно пространство за
три страни [3]. То е споделено, сиреч общо поле и пространство между
медиатора и страните на конфликта и се базира на тезата за
съпартнирането и за поемането на отговорност за влизане в роля.
Оттук се оформят няколко проблема, търсещи теоретично и
практическо решение:
 как да разширим философията за медиацията с идеи и работещи
практики на партнирането,
 как да се подготви медиаторът да интегрира силните страни на
конфликтуващите страни за собствени посреднически нужди;
 как медиаторът да трансформира конфликтуващите да изграждат
работещ механизъм за позитивно сработване в един негативен
емоционален и когнитивен контекст на сблъсъка.

2) Цел, задачи и методи на изследването
Изследването, свързано с развитие на умения за прилагане на
стратегии и методи за медиация, е проведено в периода юни – септември
2014 г. с 91 учители от СОУ „Димитър Талев” и Финансово-стопанска
гимназия „Васил Левски”, Добрич в три последователни курса на
обучение. Целта на изследването се заключава в конструиране на модел
за обучение в медиация чрез усвояване от страна на учителите (на базата
180
на пакет от задачи) на медиационния процес с оглед на решаване на
конфликтни ситуации, възникващи в училище.

Задачите на изследването се заключават в:

1) Разкриване на необходимост от практикуване на медиация чрез
усвояване същността на конфликта, неговите разновидности и стилове за
управление, както и на разпознаването на отявлени и повтарящи се
причини за конфликтите в училище.
2) Запознаване с основните стратегии за медиация с оглед на целите,
които си поставя медиаторът, и на тази база усвояване на основни
техники на медиация.
3) Разпознаване на основните етапи на медиационния процес и
адекватно прилагане на техниките за посредничество до постигането на
алтернативни решения на проблема, пораждащ конфликта.
Основното допускане относно изследването се формулира в
аспекта: ако обучаващият се бъде включен в обучение, което
последователно осигури промяна в нагласата към конфликтното явление
като ползотворно, след това бъде ориентиран достоверно в етапите на
преминаване на медиационния процес и най-важните техники за
ефективното им осъществяване, то тогава, при ситуации с конфликтен
контекст той би могъл успешно да доведе конфликтуващите страни до
вземането от тях на взаимоизгодно решение.
Основните изследователски методи се заключават в конструиране
на образователен пакет от последователни задачи, който да осигури
„придвижването” на обучаващите се през мотивировъчен,
ориентировъчен и тренировъчен етап – тоест, от познание през
ориентиране към практическо приложение на усвоените техники за
медиация; изготвяне на казуси, анализ и синтез на получените резултати,
до упражняване на практика на медиационен процес по зададен казус.

Резултати от изследването
Както стана ясно, изследователският експеримент включва три
основни етапа.
Първи мотивировъчен етап: Обучаващите се в курса се
запознават със същността на медиацията, с най-честите причини за
конфликти, както и с фазите на ескалация на конфликта чрез метода на
изложението (вж. Табл. №1):

181
Табл. №1: Причини за възникване на конфликти.

Причини за конфликти Често използвани реплики/обяснение

Различия в целите или Една от най-честите причини е различието в
идеологиите: един вярва в целите, но е възможно и целите да не са ясни за
едно, друг - в друго всяка от страните в общуването

Различия в разбирането на „Мислех, че отговаряш за почистването на
ролите кухнята”. Или пък наличие на прекалено много
хора в малко пространство
Борба за терен или „Махай се от земята ми!”
територия

Липса или погрешно „Ако ми беше казал какво искаш да направя,
предадена информация (или щях да...”; „Каза ми, че ..., а се оказва, че....!”
дори смесена).
Начинът на структуриране Твърде често причина за конфликт са
на самата организация противоположните или разнородни задачи от
(клас, училище) един и същ управляващ или различни от
предопределя конфликти различни ръководители (учители)

Отричане “Ядосан съм ти, а ти отричаш, че има нещо
нередно в
нашите отношения!”
Липса на умения за „Ти никога не слушаш какво ти говоря!”
комуникация
Личностни особености „Липсва ти какъвто и да е творчески подход!”

Конфликти за финансови средства, земя, вода,
Недостатъчни ресурси пространство, оборудване, стоки,
квалифицирани кадри, власт и авторитет и др.

Различие в процедури и Защо го направи по този начин ?”
действия, водещо до срив в “Защото ми каза да го направя така !”
общуването
Ограничения във времето „Нямам време сега да се безпокоя за това!”

Лоши намерения „Ще ги изгоним от квартала на всякацена!”

Различие в ценностите „Смятам, че жените трябва да имат право
(предразсъдъци) на аборт, а ти мислиш, че това е грях!”

Припокриващи се роли „Мислех, че ти трябваше да заключиш
вратата!”
Погрешни възприятия Изключително много конфликти възникват
от различие във възприятията
182
Обучаващите се пристъпват към откриване на причините за
конфликта в Казус №1. След това дискутират и ескалацията на конфликта
чрез Схема №1, представяща основните й фази, както следва:

Схема №1: Фази на ескалирането на конфликта.

Втори ориентировъчен етап: Докато се запознават с фазите на
ескалацията на конфликта, модераторът на обучението залепва хартиени
кръгове (чинийки) на гърба на всеки участник с пореден номер от 1 до 9,
колкото е броят на фазите по Схема №1. Участниците обсъждат всяка
фаза и дават примери с подкрепата на обучаващия. Следва Учебно-
познавателна задача (УПЗ) №1: Прочетете казус №1. Всеки да се
обърне наляво, да види фаза от ескалацията на конфликта под какъв
номер е написан на чинийката и спрямо него на гърба на съседа си да
напише по една реплика на конфликтуваща страна, разкрита в казуса!
Време за работа 12 минути.
В ориентировъчния етап след записването на репликите,
участниците с чинийки на гърба от 1 до 9 се нареждат в правилен ред.
Двама от останалите участици четат по роли репликите, за да се провери
наистина ли ескалира конфликтът. Прави се проверка дали казусът е
правилно разбран. При 20 участници ескалацията на конфликта се
тренира два пъти (9 фази х 2 пъти), а двама четат репликите по реда на
чинийките. Тук е уместно да се припомнят и основните методи (или
183
Казус №1: В КОГО Е ВЛЮБЕНА АЛБЕНА?
МЕДИАЦИЯ спрямо Ученик-Ученик

Иван и Траян са приятели и съученици в един и същи клас-
XI"А". Те са неразделни - и в училище, и в свободното си време. Толкова
са близки, че дори всеки знае паролата на другия за Фейсбук - за играта
в мрежа се налага да се заместват, за да спазят изискванията на
играта и да преминават от ниво в ниво напред.
В един момент Иван с ужас научава, че Траян злоупотребява с
неговата парола и от профила му във Фейсбук е изпратил неприлични
съобщения на всичките му приятели, включително и на неговите
родители, които също са в неговата он-лайн група. Между двете
момчета избухва конфликт, в който си разменят обиди. Иван настоява
Траян да обясни защо прави всичко това? Траян отговаря, че
съучениците им Димитър и Петър са го принудили, след което Иван го
удря по лицето за предателството и го предупреждава, че няма да му
се размине. Още на другия ден след разгорещия словесен двубой
майката на Траян уведомява класния ръководител, че истинската
причина за инцидента е, че и двамата харесват едно и също момиче от
същия клас - Албена, която все още нищо не знае за конфликта.
Назрява опасност конфликтът да обхване целия клас.
Какви техники на медиация ще използва утре класният
ръководител?

стилове) за управление на конфликти: Приспособяване, Компромис,
Бягство, Сътрудничество и Насилие, за да може да се открои спецификата
на медиацията като посредничество на трета страна, направляваща
страните към вземане на изгодно за тях решение на проблема.
Пристъпва се към изясняване на медиацията като метод: намеса на
трета страна в конфликта, както и на принципите за ефективен
медиационен процес, както следва:
1) Същност: Медиацията е метод за управление (разрешаване)
на конфликт между две страни от трета, трансформираща нагласи, цели
и интереси с оглед на приемане от тях на взаимно изгодно решение.
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага
страните в конфликт да постигнат споразумение (спогодба).
2) Цели на медиацията:
 Да възстанови и улесни комуникацията между страните;

184
 Да улесни страните при намирането на взаимоизгодни
решения;
 Да стимулира страните да поемат отговорност.
3) Принципи на медиацията:
 Доброволност: процедурата започва и продължава само
ако двете страни са съгласни. Всяка от страните е свободна да се оттегли,
когато пожелае.
 Равнопоставеност: Страните имат равни възможности за
участие в медиация.
 Неутралност: Медиаторът гарантира еднакво отношение
към страните, абстрахирайки се от личните си пристрастия.
 Безпристрастност: Медиаторът не проявява пристрастие и
не налага решение по спора.
 Поверителност: Разискванията във връзка със спора са
поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят
в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали
известни в хода й.
4) Видове медиация. Отчитането им според целите, които си
поставя медиаторът, а оттам и според прилаганите техники всъщност
разкрива основните стратегии за водене на медиационния процес:
 Фасилитираща медиация
 Медиаторът има активна роля и контролира процеса, като
предлага на страните подходяща методика за разрешаване на проблема.
 Медиаторът получава от страните информация, която позволява да
се идентифицират техните интереси в хода на конфликта.
„Фасилитиращият” медиатор не коментира силните или слабите страни
на участниците в конфликта, нито предлага решения.

 Оценъчна медиация
 „Оценяващият” медиатор участва в процедурата като предоставя
експертно становище и оценка относно предимствата и недостатъците
на позициите на страните.
 Той целенасочено контролира процеса и предлага решения.
 Основен похват при този вид медиация е активното използване на
отделни срещи.

 Трансформиращата медиация
 се основава на принципа, че всеки конфликт потиска страните и ги
кара да се чувстват слаби и уязвими.

185
 Ролята на „трансформиращия” медиатор е да въздейства на
конфликта, като помага на страните да възприемат и оценят гледната
точка на другия и да ги насърчава да се справят с конфликта.
 наблюдава комуникацията им и по-скоро ги подпомага да
коментират важните въпроси, отколкото да им предлага възможни
решения.
По-нататък на участвиците в обучителния курс се представят най-
често използваните техники за медиация (вж. Табл. №2).
Таблица №2: Най-често използвани техники за медиация (по 4).
Техника Описание Пример
Медиаторът изисква Медиатор: Какво искаше
от едната страна да да каже той? Можеш ли
Перифраза пресъздаде това, да кажеш?
което е казала Страна Б: Ти си се
другата, като използва опитал да разговаряш с
различни думи, за да мен, но мислиш, че е
изрази същата мисъл трудно.
или идея. След това Медиатор: Това ли
проверява дали искаше да му кажеш?
правилно е разбран Страна А: Точно това.
смисълът.
Признайте, че Ти изглеждаш много
Приемане чувствата са сериозна разочарован, че твоите
(признаване) част от един спор. опити за общуване не са
Потвърдете, че има така успешни, както би
напредък по искал.
отношение на процеса Вие отбелязахте
на разрешаване на значителен напредък за
спора. това кратко време,
откакто работим.
Превод Определете Ти би искал да можеш да
(Преструктуриране) интересите, които говориш с него и ние сме
стоят зад изявената тук, за да намерим
позиция; търсете начин, който е
положително задоволителен
послание зад и за двама ви.
обвинителните
изявления.

186
Направете резюме на Да обобщим, вие и
основните точки двамата сте правили
Обобщаване както в разказите на опити да общувате
(резюме) всеки един от помежду си, преди да
участващите в дойдете тук днес, но те
конфликта, така и не са били така успешни,
когато започват да се както вие бихте искали.
постигат Вие имате много
договорености. Това е различни стилове на
техника за общуване и те са били
преодоляване на пречка в миналото. Нека
конкретен инцидент да обсъдим това, което
от миналото. ще даде резултат в
бъдеще.
Помолете страните за И така, да видим дали
Изясняване подробности чрез мога да поясня: Вие
даване на конкретен казвате, че сте се
пример, който ще опитали да общувате.
помогне да се Той казва, че не е
дефинират и изяснят разбрал посланието. Това
спорните въпроси за може би е възможност и
другия човек. за двамата да се
убедите, че под общуване
разбирате едно и също
нещо.
Помогнете на Какво би искал да чуеш
Дефиниране на страните да видят, че от него? Какво можеше
очакванията има различни начини да каже той, за да го
за разглеждане на разбереш? Какво
спорния въпрос. Вие можеше да направиш
помагате страните да ти, за да продължи
получат информация, разговорът?
която досега е
липсвала, относно
очакванията и стила
на общуване.
Извършва се проверка Питам се дали те
Проверка на предположенията разбрах правилно –
на /хипотезите/ по мисля, че каза, че си се
предположенията отношение на чутото опитал да общуваш, или
(техните и вашите) от страните. Прави се ти искаше да му кажеш
тест на реалността, за за ситуацията, но не
да сме сигурни, че знаеше как да се обърнеш
разговорът към него?
/преговорите/ може да Ти казваш, че той пред-
продължи по-нататък намерено те е обидил.
при относително ясни Нали така? Възможно ли
гледни точки. е да не си го разбрал
правилно заради стила
му на общуване?
187
Паралелна смяна Накарайте страните За страна Б: Бил ли си
на ролите да разберат позицията някога в ситуация,
на другия (не да се когато начинът ти на
споразумяват), като общуване е затруднил
си разменят местата другия човек да разбере
за няколко минути. твоите притеснения?
Внимание: директната За страна А: Някога
смяна на ролите е притеснявал ли те е
рискована, защото нечий друг стил на
страните може да не общуване?
са в състояние да
направят
необходимото. Често
обаче паралелната
смяна на ролите е
много полезна.
Допълнителни Използват се мълчание, техника на
техники за медиация синхронно или извън „огледалото”,
посочените дотук въвеждане на нова тема,
основни медиационни прозрачност, припомняне
техники на постигнатото,
използване пълноценно на
страните, промяна на
фактическата
обстановка, почивка или
отлагане.
BATNA Преценка на това кои
са най-изгодните
резултати за
участниците в
медиационен процес
или най-добрите
обстоятелства, след
като се разделят, ако
не успеят да решат
спора помежду си.

WATNA Преценка кои са най- Чрез разбирането на
лошите резултати за WATNA вниманието им
участниците в по-вероятно ще се
медиационния процес насочи към това, което
или най-лошите те трябва да направят
обстоятелства, пред като компромис в
които ще се изправят, договаряне на
ако не успеят да споразумение, от което
решат спора с другата биха могли да се
страна. възползват. Техниката
помага да се избегне
приемането на
неадекватно
188
решение. Всяко
предложение за
уреждане, който е по-
лошо, отколкото е
WATNA, следва да бъде
отхвърлено.

Следва УПЗ №2.: Прочетете казус №2. На схемата с изредени
техники за медиация в група по трима участници отразете до 7 на брой
техниките, които Вие бихте използвали като медиатор спрямо
ситуацията, описана в казуса! Време за работа – 12 минути.

Казус №2: КОЙ Е ПО-ВИНОВЕН?
МЕДИАЦИЯ спрямо Родител-Ученик
Напоследък Мария забелязва, че синът й Петър е ту
раздразнителен, ту потиснат и необщителен. Макар че момче от осми клас
това е обяснимо, майката все пак се обръща към класната, за да разбере как
се справя в училище. С изненада разбира, че синът й напоследък редовно
отсъства от училище и е натрупал ред слаби оценки. Притеснена, Мария
споделя проблема на баща му. Когато Петър се прибира вкъщи, бащата
вдига скандал, като го обвинява в безотговорност за грижите и парите,
които получава от родителите. В яда си му казва, че повече не иска да го
вижда. Без да каже и дума Петър изчезва от дома.
Какви техники на медиация ще използва Мария, за да погоди сина и
съпруга си?

След приключване на работата всяка група докладва своето
решение, което на схема на дъската се записва. Резултатите, свързани с
избор на техники, могат да се видят в Таблица №4, колоната вляво.
Трети изпълнителски (тренировъчен) етап. След приключване
на обсъждането кои от техниките имат най-висок процент привърженици
от медиаторите спрямо казус №2, се пристъпва към изясняване на 5-
стъпков модел на медиационния процес (вж. Табл. №3). Уточнява се, че
моделът е свързан с трансформиращ тип медиация. Запознаването, както
се вижда, цели да се осъзнае, че успешната медиация изисква постигане
на взаимоизгодно и за двете страни решение.

189
Табл. №3: Пет стъпки на процеса на медиация.

190
След това се поставя УПЗ №3: Изберете си камъче. Групирайте се
по съвпадения на камъчетата в 4 групи по четирима. Във всяка група ще
работи един експерт и един модератор. Проведете среща между
конфликтуващите страни (чрез игра по роли), описани в казус №3.
Успешна е работата на този екип, който успее да използва най-
ефективните техники за медиация и премине през петте етапа на
медиационния процес.

Казус №3: ТИ СИ ВЪЗПИТАЛА ЕДИН КРАДЕЦ!
МЕДИАЦИЯ спрямо Родител-Родител
Таня П. и Валентина Д. са родители на Стефан и Георги
- шестокласници от един и същ клас. Живеят в един и същ вход
на жилищната кооперация. Таня забелязва, че напоследък от
дома им започнат да изчезват вещи. Когато и лаптопа не
открива в една от вечерите след работа, смята, че е настъпил
моментът за разговор със сина й. Той й обяснява, че го е дал
временно на съученика си Георги, за да си напише домашното. Тя
и без това вече се съмнява, че синът на Валентина тършува из
дома им.
Избухва скандал между двете жени с взаимна размяна на
семейни обиди, засягащи възпитанието на децата. Таня нарича
Георги крадец и заплашва, че ще уведоми полицията за
кражбите. Валентина веднага пише жалба до домоуправителя
за нанесени морални щети от съседите им и настоява той да
възпрепятства намесата на полицията.
Какви техники на медиация ще използва
домоуправителят?

(Жалбата може да е до директора на училището. Тогава
въпросът би бил – как би процедирал директорът?)

След изпълнението на ролевата игра всеки екип чрез модератора
отново представя този път използваните техники за медиация. Техният
порядък се отразява в схема на дъската. След това се дава възможност на
експертите да внесат уточнение и разяснение доколко е точна
рефлексията на екипите върху собствената им дейност. Честотата на
използваните техники на медиация може да се види в Табл. №4, колоната
вдясно.

191
Дискусия
Както се вижда от представената таблица, изборът на модел на
обучение в медиация, преминаващ през три етапа – мотивировъчен,
ориентировъчен и изпълнителски (тренировъчен) се оказва успешен.
Потвърждава се принципът на интерактивността, че само запознаването с
техниките на медиация не е достатъчен, и че най-гарантирано се усвоява
знанието, когато се приложи в практиката. От таблица №4 е видно, че
изборът на първите три техники е насочен към дефиниране на
очакванията, превод (преструктуриране) и обобщаването. Докато вече в
третия изпълнителски етап с преднина се използват перифразата, която е
съвсем пренебрегната в ориентировъчния етап, изясняването. На трето
място по честота се използва обобщаването (или резюмето).

Табл. №4: Резултати от избор на техники за медиация преди и по време
на участие в медиационен процес.
№ Техники за медиация, избрани преди Техники за медиация, избрани в
по пряко участие в медиация по казус процеса на медиация по казус
ред №2: №3:
1 Дефиниране на очакванията Перифраза
2 Превод (Преструктуриране Изясняване
3 Обобщаване Обобщаване
4 Приемане (признаване) Паралелна смяна на ролите
5 Проверка на предположенията Проверка на предположенията
(техните и вашите)
6 Изясняване Приемане (признаване)
7 Паралелна смяна на ролите Превод (преструктуриране)

Единствено техниката „проверка на предположенията” съвпада
като избор и като практическо използване между двата етапа на обучение.

Заключение
Проведеният експеримент за усвояване на техники и стратегии за
медиация се оказва не само успешен – той кореспондира с една от
стратегическите роли на съвремнния учител – медиаторската – наред с
модераторската и експертната в постмодерното образование. По-
далечните цели на самото обучение в медиация е усвояване на
медиаторската функция в съвременния образователен процес, в който
учителят няма вездесъща решаваща роля на просветител. Разкриването на
трите основни етапа на обучителния модел в медиация съвместно с
основните причини за конфликти, основни мдиационни техники, видове
192
медиация и петстъпков модел на медиационния процес, както и
представените задачи и казуси, биха могли да подпомогнат всички
изкушени от осъвременяване на образователния процес. А по-конкретно в
решаването на непрекъснатото увеличаване на конфликтността не само в
българската образователна среда, а в в глобален контекст.

Литература:

1. Галтунг, Й. (2005). Разрешаване на конфликти. СИЕЛА, С.
2. Каменова, Д. (2012). Управление на конфликта. Учебно помагало.
Изд. на ВУМК-Албена.
3. Каменова, Д., Петрова, Х. (2013). Медиацията като диалогично
взаимодействие. Годишник на ВУМК, т.6, с. 323 -318.
4. Управление на конфликти. Учебно помагало на Американски
университет в България по Проект: Изграждане на капацитет на
служителите в Американски университет в България за
подобряване качеството на работа и взаимодействие с
административните власти и други НПО.
5. Billikopf, G. (2003). Conflict Managemen Skills. University of
California.
6. Pierce, K. (2013). Dealing With Difficult People, bookboon.com.
7. Spiers, C. (2012). Cool It! Anger Management & Conflict Resolution,
bookboon.com.pp.42-47.

За контакти:

Tatyana Vasileva, High school „Dimitar Talev”, Dobrich
E-mail: salomon1@abv.bg
Svetlana Varbanova, High school „Vasil Levski”, Dobrich
E-mail: svetvarbanova@yahoo.de
Silviya Stoyanova
International University College
3 Bulgaria Str., 9300 Dobrich, Bulgaria,
E-mail: silvi.valentinova@vumk.eu
Prof. Dimitrina Kamenova, PhD
Director of Department for modern methods of education
International University College, Dobrich
E-mail: dimitrina.kamenova@vumk.eu

193
СБОРНИК COLLECTION

с доклади от of selected papers from
Научна конференция, Scientific conference dedicated
посветена на 145 години to 145th anniversary of the
Българска академия на Bulgarian Academy of
науките: Sciences:

ПРОБЛЕМИ НА ТУРИЗМА, PROBLEMS OF TOURISM,
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И AGRICULTURE AND
ОБРАЗОВАНИЕТО EDUCATION

Организатор: Регионален Regional Academic Centre –
академичен център – Добрич, Dobrich
24-25 септември 2014 24 - 25 September 2014

РЕДАКЦИОННА EDITORIAL BOARD
КОЛЕГИЯ Assoc. Prof. Todor Radev, PhD,
доц. д-р Тодор Радев – ВУМК IUC
проф. д-р Станислав Иванов Prof. Stanislav Ivanov, PhD, IUC
проф. д-р Димитрина Каменова Prof. Dimitrina Kamenova, PhD,
– ВУМК IUC
Силвия Стоянова – ВУМК Silviya Stoyanova, IUC

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА ADDRESS FOR
9300 Добрич, ул. България №3 CORRESPONDENCE
E-mail: research@vumk.eu 3, Bulgaria Str., 9300, Dobrich,
Bulgaria

Издател: Висше училище Publisher: International
Международен колеж – University College,
Албена, Bulgaria, 2015
гр. Добрич, 2015

ISBN 978-954-635-016-9

Всеки автор носи отговорност за All authors are responsible for the
съдържанието на текста, както content and references of the
и за използваната литература! manuscript!

194