You are on page 1of 329

МЪГЛИЖ

И
МЪГЛИЖАНИ ПРЕЗ
XX ВЕК
Книгата се издава с финансовата подкрепа
на спонсорите дарители:

Михаил Христов Мухтаров
Иван Йовчев Гойчев
Стоян Иванов Съргойчев
Костадин Колев Гаргов
Тотка Дамаскинова-Стоянова
Мария Димитрова Арабаджикова-Иванова
Дуси Минчева Чернева-Шварц

Първа корица – изглед към Мъглиж.

Последна корица – водопадът „Големият скок“ при Мъглиж, височина 15 метра.
МЪГЛИЖ
И
МЪГЛИЖАНИ ПРЕЗ
XX ВЕК

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
София • 2013
© 2013 Ангел Костадинов Христов, Горан Георгиев Готев, Добри Минчев Азманов,
Марийка Щерева Костова-Лолова, Мими Стоянова Герганова-Христова, Митко
Чернев Инджов, Недка Танчева Стрешкова, Николай Емилов Вапирев, Петкана
Тотева Павлова, Радка Станчева Топоркова, Смил Руев Йовчев, автори

© 2013 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

ISBN 978-954-07-3609-9
Съдържание

Предговор ........................................................................................................... 7
Мими Христова
Мъглиж ............................................................................................................... 9
Таньо Клисуров
Списък на оказалите съдействие по събирането и подготовката
на материалите за книгата ............................................................................... 11
На път: мисли, случки и впечатления ............................................................ 13
Димитър Стерев
Одисеята на първите ........................................................................................ 15
Петър Манджуков
Спомени за Мъглиж......................................................................................... 19
Добри Азманов
Уста Генчо Новаков ......................................................................................... 39
Христина Милчева
Из архивите на вестник „Казанлъшка искра“ ............................................... 45
Николай Вапирев
Антифашистко движение ................................................................................ 54
Смил Йовчев
Община Мъглиж .............................................................................................. 70
Мими Герганова-Христова
Кооперативно селско стопанство ................................................................. 108
Ангел Христов
Кредитни и потребителски кооперации ...................................................... 140
Смил Йовчев
Телеграфо-пощенски и телефонни услуги .................................................. 146
Петкана Павлова
Горско стопанство.......................................................................................... 149
Смил Йовчев

5
Социална дейност .......................................................................................... 155
Марийка Костова-Лолова
Банка ДСК....................................................................................................... 157
Смил Йовчев
Централна кооперативна банка .................................................................... 158
Радка Топоркова
Основно училище „Христо Ботев“ ............................................................... 160
Николай Вапирев
Професионална гимназия по селско стопанство „Гео Милев“ ................. 172
Николай Вапирев
Училище за глухи деца .................................................................................. 184
Недка Стрешкова
Дружество за физкултура и спорт „Балкан“ ............................................... 194
Митко Инджов
Читалищна дейност........................................................................................ 197
Смил Йовчев
Читалищният хор ........................................................................................... 201
Неделчо Малаков
Театърът .......................................................................................................... 203
Петър Кундурджиев, Мима Герганова
Красив ресторант в младия град ................................................................... 205
П. Хлебаров
Училището се строи с хора, не с камъни ..................................................... 207
Матей Бонев, Лъчезар Лазаров
Да си говорим за Мъглиж ............................................................................. 209
Ангел Русков
Потомък на стар мъглижки род .................................................................... 214
Горан Готев
За мъглижани – кратки биографични данни ............................................... 220

6
ПРЕДГОВОР

Род, роден дом, родно място, роден край, родолюбие! С това се е запа-
зила нашата Родина – България. А нейната история е богата. История има
и Мъглиж – древно селище – грабено, палено, разрушавано, но останало
живо.
Казват, че историята е най-мъдрият съветник на поколенията.
С кратки спомени и щрихи от интересния бит на мъглижани ни запоз-
нават авторите на настоящата книга. Опирайки се на лични преживявания,
на помощ от свидетели на събитията, на публикувани и непубликувани ма-
териали, фотоси, спомени и др., те написаха и пресъздадоха това, от което
нашият град се нуждае.
С благоговение посрещаме жеста на известния български поет Таньо
Клисуров, създал стихотворение – преливащо от дълбока обич, възторг от
живописния Мъглиж и чувство на синовна гордост.
Значителен е приносът на оказалите съдействие по събирането и подго-
товката на материалите, на спонсорите-дарители за отпечатването на кни-
гата.
Оригиналното е, че тук са биографиите на над 130 мъглижани – родени,
живели и работили през XX век и напомняли за Мъглиж в родината си и
в други страни. Снимковият материал също допринася за колоритността и
правдивостта на изложението.
Не са поместени имената на представителите на изпълнителната власт в
община Мъглиж от началото на XX век до септември 1944 г. поради липса
на точна информация.
Извинявайте за пропуснатите и други имена и факти. С благодарност ще
се приемат препоръки и мнения.
Уважаеми читателю, разлиствайки страниците, дано успееш да обога-
тиш познанията си за нашия малък, но красив исторически град, за неговите
хора и почувстваш гордия дух на рода мъглижки.

април, 2013 г. Мими Христова

7
МЪГЛИЖ

Мъгла се спуща бавно от Балкана.
Но слънце се усмихне, току-виж
и от мъглата нищо не остане –
освен градчето, кръстено Мъглиж.

Такова малко, а така красиво
на фона на скали и на гори!
Не ме съветвай ти по-пестеливо
да го описвам, а ме разбери,

че тук историята спирала е често
и славата £ му принадлежи,
че хората му са добри и честни
и пазят името му чисто от лъжи.

Аз тук съм се родил. Добре го помня.
Какво че има градове, места
многомилионни, с имена световни?
За мен е тук сърцето на света.

Завръщам ли се, бърша си сълзата.
А ти не бързай да ме укориш –
аз с обич зърнал съм в далечината
градчето мое, кръстено Мъглиж!

Таньо Клисуров
март 2013 г., Стара Загора

9
Списък на оказалите съдействие по събирането и подготовката
на материалите за книгата:

1. Ангел Костадинов Христов – живее в Мъглиж.
2. Бончо Дончев Калайджиев – живее в Казанлък.
3. Виделина Иванова Алавойдова – живее в Казанлък.
4. Галя Михова – пом.-директор на ПГСС „Гео Милев“ гр. Мъглиж.
5. Георги Йовчев Смилов – живее в Мъглиж.
6. Гергана Велкова Велкова – живее в Мъглиж.
7. Деньо Добрев Азманов – живее в Казанлък.
8. Димитрина Ангелова Попова – живее в Мъглиж.
9. Димитър Иванов Лидарев – живее в София.
10. Димитър Иванов Манафов – живее в Мъглиж.
11. Дончо Смилов Дончев – живее в София.
12. Иван Денев Мухтаров – живее в София.
13. Иван Йовчев Гойчев – живее в Стара Загора.
14. Иван Петков Кучков – живее в Мъглиж.
15. Йовка Атанасова Алавойдова – живее в Мъглиж.
16. Йовка Иванова Гевгалова – живее е Мъглиж.
17. Йовка Челебиева – живее в Мъглиж.
18. Калина Гладичева – живее в Мъглиж.
19. Катя Иванова Лесова – живее в Мъглиж.
20. Катя Попова – живее в Стара Загора.
21. Красимир Бозаджиев – учител в ПГСС „Гео Милев“, гр. Мъглиж.
22. Кръстьо Михайлов – живее в Мъглиж.
23. Маргарита Руева Цигуларова (по мъж Караиванова) – живее в Стара
Загора.
24. Мария Димитрова Арабаджикова (по мъж Иванова) – живее в
София.
25. Мария Костова-Лолова – директор на Дирекция за социално подпо-
магане в Мъглиж.
26. Милена Стойкова Златева – живее в София.
27. Мими Стоянова Герганова-Христова – живее в Мъглиж, бивш кмет.
28. Митко Чернев Инджов – председател на Наркооп, Мъглиж, живее в
Мъглиж.
29. Михаил Христов Мухтаров – живее в Стара Загора.
30. Недка Танчева Стрешкова – живее в Мъглиж.
31. Петкана Тотева Павлова – началник поща в Мъглиж.
32. Петко Стефанов Танев – преподавател в ПГСС „Гео Милев“ – гр.
Мъглиж.

11
33. Петър Иванов Заяков – директор на Районна дирекция на горите в
Стара Загора.
34. Петър Митев Кундурджиев – живее в Мъглиж.
35. Поля Дайрова – живее в Стара Загора.
36. Радка Митева Малакова – живее в Мъглиж.
37. Смил Денев Топорков – живее в Мъглиж, бивш кмет.
38. Смил Руев Йовчев – живее в Стара Загора.
39. Станислав Вътев – директор на Горско стопанство в Мъглиж.
40. Стефан Димитров Попов – живее в София.
41. Стойко Минчев Димитров – бивш кмет, живее в Казанлък.
42. Стойчо Иванов Цанев – живее в Мъглиж, бивш кмет.
43. Стоянка Енчева Йоргова – живее в Мъглиж.
44. Танка Руева Орешкова – живее в София.
45. Танка Тошева Павлова – живее в Мъглиж.
46. Таньо Стоянов Клисуров – живее в Стара Загора.
47. Таня А. Съртонева – живее в Мъглиж.
48. Тодор Дамаскинов – починал през 2012 г. в Мъглиж.
49. Тотка Стоянова Азманова – живее в София.

12
НА ПЪТ: МИСЛИ, СЛУЧКИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ
Димитър Стерев1

Селото е сгъстено в самия проход Мъглиш – Селце – Трявна, най-късия
път за Търново – Свищов. Има около 8-9 стотин къщи, двукласно училище,
малка, но с вкус съградена църква с украсено кубе. Гледана от горния край
на селото в рамките на прохода, към пространството на полето и Средна
Гора, тя изглежда вълшебна. Наскоро откриха в селото и телеграфопощен-
ска станция, и скромно читалище. Над селото на север под един връх Побък
е манастирът, дето живеят лете люде от други места; удобно е да се жи-
вее: до Казанлък 12 км, до стара Загора 20, до Трявна 30, до Чанакчийските
бани 5-6, също и до Тунджа. Тръгнах през средата на селото, за да видя
селяните, на които едно време услужвах, разбирах тъгите им, радостите и
старите познати весело ме посрещаха с „добре дошъл“. Излизам на горния
край на селото. Зяпам околностите, старите места, познати върхове, по кои-
то се катерех като коза, гори, сипеи, скалите към живописния водопад, дето
се къпех всяка вечер, и въздъхнах. Защо? И аз не зная. Често в живота се
въздиша така от необяснима мъка, тъга, униние, изгубени мечти, минали
спомени – въздишаш и забравяш... Тепавиците край реката все така като
тогава си тупаха – еднообразно, както сега. Те са около 32 по течението на
реката над селото към север. Мнозина отричат изобретателна способност у
българина. Тепавицата е една примитивно измислена машина, доста проста
по направа, ала твърде практична по работа и необходима за дрехи в къщи.
Едно колело, което се кара от вода, с дълга вдадена ос. На тая ос прокарани
срещуположно по две дебели дървета, издадени около един метър. Над тях
успоредно дебели греди, с издълбани долу улуци, в които се движат два или
четири плоски дървени чука, дълги до един метър, и които са закачени горе
на дърветата, успоредни с долните. Колелото се върти, издадените в оста
дървета закачат отдолу чуковете, подигат ги, отминават по ред и чуковете
бият в една площ отпред, дето се туря шаяка. Предницата на чука (бута) е
направена на тераси (стълби). Шаяка се тепа 24 часа. А след това го хвърлят
в една фуниеобразна каца, дето тече вода отстрани, та образува водовъртеж.
Тука шаякът се валя. Шаяците, които не се тепат, са редки, не толкова здра-
1 Димитър Стерев. На път: Мисли, случки и впечатления. Книга трета, Свищов, 1905,

с. 56–58.
Димитър А. Стерев е роден в гр. Свищов през 1861 г. Бил е писател, драматург, учител
в различни краища на България, пътеписец. Около 1883–1884 г. е бил учител в с. Мъглиж.
През периода от 1904 до 1912 г. Стерев издава 13 пътеписа под заглавие „На път“ в поредица
„Туристическа библиотека“. През 1905 г. се установява за постоянно в гр. Бургас. Умира на
11 март 1920 г.

13
ви, не топлят и не са прилични. Когато се отепа и оваля, шаякът се скъсява с
10 см на метър на длъж и шир.
Мъглиж е напреднал, ала не е вече оня Мъглиж, девствен от низки пар-
тийни ежби, доволен богат и охолен! Той има сега хубава църква, телеграф
и поща, хубаво шосе за Казанлък (сега се работи и за Селце – Радевци, дето
през Кръстец ще се съедини с Тревненското), ала с десетки селяни, които
бяха в мое време богати, днес нямат нищо. Гюловото масло, което тука се
произвежда доста много, фалшифицирано с тереше2 от неколцина алчни за
злато люде, се обезцени и те са принудени или да го пастрят, или да го про-
дават за ниска цена; тежките данъци върху сливовите градини: данък като
ливада, като градина и акциза върху произведението, три кожи от една овца,
охладиха селянина към тях; заловиха се мнозина за тютюн, който вирее тук
добре, ала и тук не им провървя: докле дойде канапа, пломбата и пристигне
чиновника, заваля дъжд, разсипа го и принудени бяха да продават килото
по 30 стотинки. Какво единодушие владееше някога, какво доволство и как
бяха добре общинските им работи! А сега, партийни ежби, гонения, борба
между нови крайни понятия и стара рутина, преследвания и грабеж! Надали
ще има селце в отечеството ни, което да не е разпънато на кръст от най-
долно и ниско партизанство; общините изден вден задлъжняват и време не
остава да се мисли и тури основа на нова култура, нов поминък. Уви! Ако
върви така още 25 години, ний сме изгубен народ нравствено и икономиче-
ски: нравствено, защото младежта не се възпитава, а се учи, икономически,
защото от Освобождението досега дължим стотици милиони, а пък душата
на страната – земеделието – е все такова, каквото си беше и в турско време!
Само от заеми, от държавна трапеза и от една зелена маса не се повдига зе-
меделския дух на народа!
На другия ден се запътих за Казанлък. Духаше такъв силен вятър, щото
едва можеше да се върви. В розовата долина често духат такива ветрове, ала
благодарение на гористата местност не принасят голяма вреда. В далечината
към Калофер стърчаха белите конуси на високите над него върхове, обвити
в бели облаци, като димовни вълна, над тях синьо небе; облаците тежнееха
над върховете и мъчно се различаваха от тях. На юг печално стърчаха ре-
дове върби край Тунджа, а по-нататък почернялата Средна Гора замислена,
печална.

2 Тереше или индрише (Pelargonium roseum) е растение от рода на мушкатото и здраве-

ца със силно, приятно ухание. Типичната му употреба в България е като подправка за арома-
тизиране на сладка. Индришето е популярно и като билка. От растението се добива етерично
масло чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното
масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. С него се фалшифицира розовото
масло.

14
ОДИСЕЯТА НА ПЪРВИТЕ
Петър Манджуков1

Въпросът за залесяването и укрепяването на пороищата е неразривно
свързан с въпроса за ограничаването и регулирането на пашата. Действително
при неограничена и нерегулирана паша най-опасните пороища се появяват
върху местата с дълбока почва по стръмните южни и западни склонове на
планините – там, където снегът се задържа най-малко и се топи най-бърже,
където напролет най-напред се явява трева за паша на добитъка; където при
нерегулирана паша растителността няма възможност да се възпроизвежда
чрез естествено осеменяване.
Навсякъде, където почваше да функционира, Службата за укрепяване
на пороищата и залесяването се натъкваше на всевъзможни неприятности
поради ограничаването или забраната на пашата. Свикнало да пуска на паша
неограничено число добитък, когато ще и където ще, населението биваше
много засегнато от налаганите му ограничения и живо реагираше против
тях. Местните водачи на политическите партии използуваха случая, за да
печелят привърженици между недоволните, обещаваха свободна и неогра-
ничавана паша. Те засилваха своето влияние сред населението за сметка на
изтощаването на почвата, намаляването както на нейното производство,
така и на общото благосъстояние.
Пак по тая причина управляващите партии упражняваха давление върху
Отделението за горите. Оттам по обратен път много често се получаваха на-
реждания относно пашата в строго охранителните места, които бяха в разрез
със здравия разум, с логиката и със закона. Така Службата за укрепяването
на пороищата и залесяването беше попаднала, както се казва, „между чука
и наковалнята“.
За да респектира населението, без да прибягва до съдействието на власт-
та, Вожели проявяваше удивителен такт и умение. Като илюстрация на това
ще посоча следния случай.
Трябва да беше в ранната пролет на 1910 г. Предстоеше залесяването на
местността Равня в землището на с. Мъглиж – местност, от която се зараж-
дат няколко опасни пороища. По времето, за което разказвам, те отрупваха
с чакъл и пясъци лозята и работните земи, разположени западно от нея. По
онова време кмет на с. Мъглиж беше Петко Анастасов.
При залесяването на тая местност в Бюрото се очакваше съпротива от
страна на населението. Аз бях натоварен с ръководството на работите по

1 Петър Манджуков. Одисеята на първите. С., 1978, с. 57–63.

15
залесяването в серия Мъглиж от Вожели2, който ми даде своите напътствия
как да постъпя в случай, че срещна някаква съпротива.
Не мина и половин час след почване на работата по залесяването, когато
по пътя откъм селото се зададе група хора начело с кмета. Щом стигнаха
при нас, кметът се развика и заплаши работниците с глоба, ако веднага не
преустановят работата и не се върнат в селото. Според дадените и на тях от
Вожели наставления работниците продължаваха мълчаливо да работят, без
да отговарят каквото и да било на отправяните им заплашвания. Кметът кип-
на, приближи се до един от тях и му изкрещя:
– Тебе думам! Чуеш ли? Няма да копаеш!
Работникът не отговори и продължи да работи. Кметът се хвърли отго-
ре му, изтръгна от ръцете му копача и го хвърли на земята. Без да продума
нещо, работникът мълчаливо се оттегли и застана настрана. По същия начин
кметът изтръгна и захвърли копачите на всички работници, а те мълчаливо
се оттегляха и се нареждаха прави един до друг. Когато кметът, цял запенен
от ярост, свърши, той обяви, че глобява работниците по 5 лева за неподчине-
ние на общинската власт. След това заедно с групата общински съветници,
които го придружаваха, той тръгна да си върви. Според както му бях наре-
дил, горският стражар Теню Тиков избърза напред, за да слезне по-рано в
селото. Заедно с работниците, които ме бяха заобиколили, тръгнах и аз след
групата на кмета. Последният се обърна към мене и ме запита:
– Защо оставихте неприбрани копачите и лопатите?
– Кои копачи? Какви лопати?
– Ония, на Бюрото, с които работеха работниците. Защо ги оставихте
на поляната?
– Ако те бяха на Бюрото, щяха да бъдат в ръцете на работниците.
Сигурно ще да са били ваши, господин кмете, щом вие им ги изтръгнахте от
ръцете. Тогава аз няма защо да се грижа за тях. Ваша работа остава да си ги
приберете или не.
Ние продължаваме да слизаме към селото, като по пътя си приказвахме
най-любезно, без да коментираме начина, по който бе спряно залесяването
на Равня. Когато дойдохме при общинското управление, горският стражар
Теню Тиков ни посрещна при вратата, козирува и каза на кмета:
– Господин кмете, моля да подпишете акта!
– Какъв акт!
– Акта, с който се констатира, че днес чрез насилие вие попречихте
на законно установената власт – Бюрото – да изпълнява своята служебна
работа.
2 Феликс Луи Мари Вожели, французин, началник на Бюро за укрепване на пороищата

и залесяване. Бюрото е създадено със заповед № 1425 от 8 октомври 1904 г. Деловодител е бил
Петър Манджуков. Спомените си Манджуков е написал около 1950 г., публикувани са през
1978 г. В това Бюро освен Вожели и Манджуков са работели още седем човека. Залесявали са
в землищата на селата Шипка, Енина, Гюсово и Мъглиж.

16
– Аз няма да подпиша тоя акт!
– То остава ваша работа, господин кмете! Ще го подпишат свидетели-
те, които ще потвърдят фактите, изложени в него.
И Теню Тиков поднесе на мене и на работниците акта за подпис. Аз
прочетох на глас съдържанието на акта и го подписах; след мене, като сви-
детели, подписаха всичките работници, на брой 19 души, ако не ме лъже
паметта. След подписването на акта горският стражар веднага тръгна за
Казанлък.
– Ама каква е тая работа, бе джанъм? – запита кметът Петко Анаста-
сов. – Къде ще пратите тоя акт?
– Къде ли? В Стара Загора, бай Петко, при прокурора на Окръжния
съд. От него ще искаме да ни се върнат и инструментите.
– Бе, възгеч! Няма ли как да се спре тая работа?
– Не знам, бай Петко! Иди в Казанлък при началника, при французина.
Ако може да се спре, той ще я спре. Аз не мога нищо да направя.
След като си починах, аз яхнах коня и заминах за Казанлък. Горският
стражар Теню Тиков беше дошъл преди мене и беше предал акта на Вожели.
Половин час след моето пристигане в Бюрото нахълта и бай Петко Анастасов.
Разправията между Вожели и кмета не трая дълго и мина при пълно спаз-
ване на спокойствието и благоприличието. Между началника на Бюрото и
кмета на с. Мъглиж биде постигнато следното съглашение:
Ако в продължение на една година от днес кметът на с. Мъглиж Петко
Анастасов остави на спокойствие Службата за залесяване и укрепяване на
пороищата и £ съдействува било лично или чрез общинските съветници,
било чрез други жители на с. Мъглиж, на акта няма да се даде ход.
Ако през това време кметът Петко Анастасов, някой от общинските съ-
ветници или от жителите на с. Мъглиж упражни каквото и да било насилие
спрямо работниците или служащите при Бюрото, за да им пречи при из-
вършването на предприетите от Бюрото работи или агитира между населе-
нието, за да го възбужда към противодействия на Службата за залесяването
и укрепяването на пороищата, на съставения акт веднага ще се даде ход с
ходатайство пред прокурора за бързо и най-строго наказание.
На следния ден залесяването на Равня биде подето отново. При кмета
почнали да идват негови политически съмишленици и противници и му съ-
общавали:
– Господин кмете! Пак залесяват Равня! Защо не ги спреш?
– Не Равня, а ей тука да ми садят борчета, пак няма да ги спра! – от-
говарял кметът Петко Анастасов, навеждал си главата и с ръка посочвал
темето си...
През 1904 г. Мъглижкият общински съвет взел решение да отпусне част
от общинската мера за създаване на горски разсадник. По това време кмет на

17
това село беше Димитър Лидаров, а общински съветници – Калчо Гидиков,
Димитър Герганов и Тоню Бояджиев. Те и четиримата бяха фанатични при-
върженици на идеята за залесяването.
В Мъглиж, на десния бряг на Стара река, непосредствено до моста, срещу
общинското управление, което се помещаваше в едно здание близо до левия
бряг на реката, имаше кафене. Негов съдържател беше Петър Маказчиев,
човек красноречив, върл противник на залесяването и на Службата за укре-
пяване на пороищата, по партийна принадлежност народняк.
По негово внушение мъглижкият кмет Петко Анастасов, придружен от
няколко общински съветници, през 1910 г. се опита да спре залесяването на
Равня. Когато Петър Маказчиев научи резултата от срещата на кмета Петко
Анастасов с Вожели, излезе от кожата си.
След като залесяването на Равня биде привършено, преди да си замина
за Казанлък, отбих се в кафенето на Петър Маказчиев да пия едно кафе. В
тоя момент притежателят на кафенето горещо спореше с едного от общин-
ските съветници – Калчо Иванов Гидиков.
– Какво е това чудо? – говореше Маказчиев. – В Мъглиж не остана
вече педя място за паша на добитъка! Няма къде човек да пусне магарето си
да пасе! Че то излиза ли се на глава – да храниш добитъка си цяла година на
ясла?
– Ще му дойде редът и за това – спокойно отговаряше бай Калчо
Гидиков. – Ще се намери колай и за изхранване на добитъка. Всичко ще си
дойде на мястото, когато му дойде времето.
– Ще му дойде времето, когато си видиш ушите! – горещеше се Петър
Маказчиев. – Когато добитъкът измре от глад, триста колая за пара!
– Ти си гледай кефа, бай Калчо! – намесих се аз. – Ще дойде ден, кога-
то мъглижени ще издигнат на вас, четиримата, паметник!
– Я гледай ти какво било! – злъчно забележи Маказчиев. – И аз се чудя
отде се е взел тоя мерак у Калча, у Тоня, у Димитра и у Гергана да се дърлят
за залесяването на мъглижкото землище! То било, за да им се издигне памет-
ник!
След една година Петър Маказчиев стана кмет на Мъглиж. Когато
Г. Зайков замести Вожели, Петър Маказчиев почна да се разпорежда със
Службата за укрепяване на пороищата и залесяването като със своя мошия
и създаде хиляди мизерии както на надзирателя и работниците от мъглиж-
ката серия, така и на ония мъглижки жители, които бяха привърженици на
залесяването.
И при все това... При все това посадените фиданки продължаваха да жи-
веят. Създадената борова гора порасна и окръжи като зелен венец от всички
страни селото. Сега тя представлява един действително величествен памет-
ник на тия четирима скромни, но фанатични привърженици на залесяването
в мъглижкото землище.

18
СПОМЕНИ ЗА МЪГЛИЖ
Добри Азманов1

Зная, че за Мъглиж е писано много и от много хора, но повечето от тези
мемоари са за политическите и революционни борби на селото, докато за
бита на мъглижани около 9-ти септември2 и преди това малко е писано. И
така, пиша според силите си и възможностите си и още повече съм далеч от
мисълта, че това изложение може да бъде пълно, отразяващо многообразния
живот на хората.

Поминък
Кога Мъглиж е заселен на това място, се знае малко. Но се знае напри-
мер, че в „Грамадня махала“ има подземни останки от старо строителство.
Това беше установено при прокарването на водопровода 1933/34 г. Тези
останки от строителство говорят, че от древни времена тук е съществува-
ло селище. По шосето за с. Селце, на два километра северно, има останки
от средновековно градище. И още такива стари паметници на строителство
има много в околностите на Мъглиж. Навярно едно по-обстойно изследване
може да определи по-точно кога Мъглиж се е заселил на това място. Около
9-ти септември населението на Мъглиж наброяваше 4500 жители, дока-
то през 1918 г. жителите на селото са били 56003. Тези цифри говорят за
едно системно емигриране на мъглижани, и то най-вече от интелигенцията.
Най-много изселени мъглижани има в София, Казанлък, Стара Загора. А в
Старозагорски окръг и други окръзи са останали да живеят много учители и
бъчвари, отишли на работа и създали семейства там.
Като голямо селище Мъглиж имаше и голямо землище. До коопериране-
то на земята това землище граничеше както следва: на изток със землището
на с. Дъбово, на юг със с. Юлиево и с. Ягода, като опираше до река Тунджа.
Село Тулово заедно със землището си беше вклинено в землището на
Мъглиж. На запад и северозапад граничеше със землището на с. Черганово и
на с. Горно Изворово. След кооперирането на земята4 тези съседски граници
загубиха онова значение, които имаха дотогава. Колко ревниво пазеха мъг-
лижани тези граници, говорят следните факти: между Мъглиж и Черганово
се водеха истински войни за територия главно като пасища за добитъка. С

1 Добри Минчев Азманов (1915–1992), написал е спомените си през 1988 г.
2 Става въпрос за 9.IX.1944 г.
3 За сравнение например през 2010 г. населението на гр. Мъглиж е 3500 души.
4 Около 1955 г.

19
дъбовци по „плацдарма“ на Кадиевец5 ние малките пастирчета редовно се
сражавахме със сопи и камъни. За пасбището в местността Кабъклъка во-
дехме такива битки с юлиевци, подобни действия водехме и с чанъкчийци
(Ягода) за пасбището около река Тунджа. Тези вражди не прекъсваха с вре-
мето. Съществуваше образцова приемственост на поколенията. Отивайки
си, големите предаваха дряновите тояги и прашките на новата смяна. Но
ако в нашата, Долната махала се биеха само децата и юношите, то горненци
водеха с черганци истинска война, в която участваха и много възрастни.
Новата власт тури край на тези междуселищни вражди.
В тези граници работната земя на мъглижани възлизаше на около 30
000 декара. Освен тях дотогава имаше и около 10 000 декара полски пас-
бища (мери). В тези граници почти всяко семейство притежаваше известно
количество земя. Изключение правеше само циганското малцинство, което
тънеше в дълбока мизерия. Вярно е, че някои семейства имаха съвсем малко
земя, но и големи земевладелци нямаше. Най-заможните стопани на Мъглиж
не притежаваха повече от 120 декара земя. Огромната част от семействата
притежаваше между 30–40 декара земя. Тъй че като поставям земеделието
като основен поминък, имам предвид именно това, че всички притежаваха
земя. Част от тези притежатели на земя – чиновници и учители – не я обра-
ботваха сами, а я отдаваха на „ючорджум“, т.е. получаваха 1/3 от добива.
Освен земеделие огромната част от жителите на Мъглиж упражняваха и
по някой занаят. Повече от 3–4 чисто земеделски семейства аз не познавам.
Обработката на земята – сеитба, жътва и вършитба – се извършваше напъл-
но примитивно. Друга теглителна сила освен животинската не беше позната.
Жътвата и коситбата се извършваха на ръка със сърпове и коси. Вършитбата
се извършваше с дикани. От впрегатния добитък най-широко се използваха
катърите, по-малко конете и воловете. Не бяха малко дребните собственици,
които оряха и работеха съвсем примитивно и неефективно с чифт крави, с
една крава или един вол, само с един кон или един катър, а имаше и такива,
наречени пишман земеделци, които работеха с крава и магаре или пък с две
магарета. Добивите от такава обработка на земята се знаят. А такива сто-
пани в Мъглиж имаше много. Те грубо и жестоко измъчваха тия животни,
измъчваха себе си, жените и децата си. Тъй като тези животни биваха слаби,
при оран те не вървяха направо, препикаваха често, не следваха браздата.
Трябваше някой да ги води. Тази работа най-често вършеха децата. Хванало
поводите, обикновено босо, детето водеше кравите. Бащата, майката или
по-големият брат натискаше и направляваше ралото. А слънцето прежуря.
Мухите беснеят, хапят кравите като кучета. Животните се бранят, въртят и
премятат опашки. Но само опашката не стига. Ето защо внезапно, с голям
замах назад, кравата се стреми с муцуна да пропъди мухите. Тоя замах пов-
5 Местност, 3–4 км източно от Мъглиж.

20
лича малкия и той пада в угарта. Пада и става и много пъти все тъй с часове.
А има и случаи, когато с копитото си животното застъпва босия крак на
водача, водач на когото няма кой да завиди. При суха почва или при среща с
камък ралото се отплесва, на кравите им олеква и те се устремяват напред. И
този път контрата обира пак водачът – хомотът го блъска в гърба и погледай,
намерил се отново на земята. Такава мъка, мъка тежка и дива, придружава-
ше бедняка. При такава мъка тежка и непоносима растяха децата на този
бедняк. Тази мъка не свършваше с оранта. Копанта, жътвата, коситбата и
вършитбата не бяха по-леки от оранта. И при тях участието на децата беше
задължително. И въпреки тази мъка земеделието за голяма част от стопани-
те не беше в състояние да изхрани семейството. Стопаните търсеха и други
пътища за прехрана, търсеха и други доходи. Защото издържането на семей-
ството не опира само до храната. Трябваха и пари – за облекло, за обувки,
за данъци и за какво ли не. В Мъглиж почти нямаше стопанин, който да не
упражнява и друг занаят. Изобилствуваха бъчварите, може да се каже, че
във всяка втора къща имаше и бъчвар. В по-малка степен бяха застъпени
и други занаяти. Източник за препитание беше и гората. Много от хората
добиваха дърва и дървен материал, част от който и продаваха. Изминеше ли
зимата, за мъглижанина нямаше почивка, нямаше неделя, нямаше празник.
Особено настъпеше ли жътва и харман, работният ден продължаваше по 17
и 18 часа. Прибирането на „хляба“, както всички се изразяваха, беше най-
важното дело, по-важно от него нямаше. То трябваше да става бързо и на-
време. Всички се ръководеха от максимата „Ден година храни“. Жътвата се
извършваше също примитивно, нямаше такъв стопанин, който да жъне дори
с конска жътварка, камо ли с моторна. Всички жънеха ръчно, със сърпове
и паламарки. Тези инструменти сега могат да се намерят само в музеите.
Жътвата започваше около 20 юни, първо с ечемика, който узряваше най-
рано, и свършваше с пшеницата. Тогава нивите на стопаните бяха много раз-
дробени. Имаше ниви по-малки от половин декар, а най-големите достигаха
не повече от 5–6 декара. И тук детският труд беше широко застъпен. Вече
10–12 годишни деца жънеха с възрастните. По-малките приготвяха въжета
за вързача на снопи, това особено много се налагаше, когато зърнената кул-
тура беше недорасла. Малките не жънеха, а скубеха житените стъбла за въ-
жета. Други задължения на такива малчугани бяха да доставят със стомни и
кратунки вода за жътварите, да пасат и поят добитъка. И тъй жътвата с най-
усилени темпове не продължаваше повече от 20 дни. Обикновено започвай-
ки от 20 юни, без всякакви ритуали, приключваше около 10 юли с малък
ритуал. Той се състоеше в оставянето на тъй наречената „брада“. Оставяха
се не повече от 50–60 стръка пшеница, оплитаха се с цветен конец и до тази
брада се поставяше парче хляб. Това беше символ и пожелание за нова бога-
та реколта. Навързаните снопи след пожънването на нивата се събираха по

21
средата на същата и се складираха по десет на кръстци в права редица. От
края на жътвата до началото на вършитбата преминаваха около 20 дни. През
това време напрежението на полските работи не спадаше. Напротив, някои
полски работи бяха по-трудни и от жътвата. Такава беше коситбата на лива-
дите и на фият. Преораваха се втори път царевиците, прекопаваше се бобът,
слънчогледът, бостанът, лозята и др. По неписан закон возитбата на снопите
в Мъглиж започваше на Илинден, т.е. на 2 август6. Но дотогава трябваше да
се приготви и харманът. Това също не беше лесна работа. Всеки земеделски
стопанин имаше свой харман вън от селото. Приготвянето му за вършитба
изискваше редица операции. Първо да бъде остъргана с мотика тревата, да
се докарат 5–6 каруци глинена пръст. Такава докарвахме от Манашарската
мера, едно разстояние от близо 4 км. Тази пръст се разпръскваше равномер-
но по целия харман, след което вкарвахме вода за размекване на тази пръст.
А голяма част от стопаните, живущи в Горната махала, си правеха хармани-
те далеч по нивите и караха вода с каците. След като пръстта се размекнеше,
впрягахме добитъка в един влак, направен от храсти. Запретнал крачолите
и бос, един от нас повеждаше добитъка и го въртеше в кръг, докато пръстта
напълно се разкаши и грубо заглади. След това с греблата, като се започва-
ше от центъра към периферията, също боси и със запретнати крачоли, за-
глаждахме повърхността на хармана. На следващия ден полуизсъхнал и да
не се нацъфка от силното слънце го посипвахме със стара плява. Едва към
третия ден харманът биваше готов за вършитба. Превозването на снопите и
направата на хармана съвпадаха по време. Снопите, докарани от нивата, се
складираха в полукръг от южната страна на хармана, на купни. Всеки купен
имаше формата на дом, изграден в готически стил. Купните се изграждаха
плътно един до друг. Отначало снопите се нареждаха с класовете навътре в
четириъгълник. Като достигне на около два метра височина, този четириъ-
гълник започваше да се свива и получаваше една форма като покрив на сгра-
да, като снопите се нареждаха с класовете навън. Най-отгоре се нареждаха
снопи, плътно притиснати един до друг и забодени с дървени шишове, за
да не се събарят от вятъра. И въпреки непосилния селяшки труд, песента не
го напускаше. Особено много бяха жътварските песни. Често в най-задуш-
ната лятна горещина, в непоносима жега ще се проточи ясен женски глас:
„Хладен вятър духа мале, че кой ли го пратил мале. Пратила го е бяла Рада,
да разхлади ерген Петра“ /според името на любимия/. С тези няколко думи
съвсем не изчерпваме темата за селяшката мъка, за неговия непосилен труд
да осигури своята прехрана и на семейството си.
6 Днес Илинден се празнува на 20 юли. През 1916 г., когато България преминава от
Юлианския към Григорианския календар (от стар към нов стил), необходимата поправка е от
13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, разликата е 12 дни, а понякога
погрешно се добавят 13. През 1968 г. е извършена календарна реформа и в Българската пра-
вославна църква относно стария и новия стил на календара.

22
Училище
Едно важно строително мероприятие, което заслужава да отбележим, е
построяването на училището на мястото на някогашния турски конак. Това
училище е построено по време, когато на власт е бил Българският земедел-
ски народен съюз начело с Александър Стамболийски. Инициативата за не-
говото построяване обаче е подета от Мъглижката партийна организация на
комунистите. До тогава учебното дело в селото е било в окаяно положение.
Учебните занятия са се водели в различни неподходящи помещения, пръс-
нати в различни сгради на селото. Още повече се влошава положението на
учебното дело, след като и малкото по размери старо Куленско училище7
бива напълно унищожено от пожара. И днес са пред очите ми някои от тези
неподходящи тесни и задушни стаи. Помня ги двете такива стаи от „време
оно“, и то на земя в конашкия двор. Помня стаята в двора на църквата „Св.
Богородица“. Стара, ниска и задушна, намираща се в североизточния ъгъл
на този двор. В такива помещения се водеше преподаването на уроците, там
се обучаваха децата на четмо и писмо. Но неудобството на такова обучение
се криеше не само в неподходящите помещения, а голямо неудобство пред-
ставляваше и разпръснатостта на тия помещения. Липсата на един център,
с всичките му предимства, създаваше не по-малко неудобства на учебното
дело. Всички те бяха премахнати с построяването на новото училище. То за
първи път отвори своите врати в началото на учебната 1923 г. Но това стана,
след като предварително беше осквернено от фашистките погромаджии, тъй
като огромното мнозинство от мъжкото население беше арестувано и мал-
третирано в стаите на училището през Септемврийското въстание.

Водоснабдяване
Още две големи мероприятия бяха осъществени до Девети септември
в Мъглиж. Те бяха водоснабдяването и електрифицирането му. До 1934 г.
мъглижкото население страдаше много за питейна вода. В цялата Долна ма-
хала съществуваха всичко на всичко четири чешми. И то трите от тях бяха
с нищожен дебит питейна вода. Те се подхранваха от един каптаж, който се
намираше в дола над горското стопанство. Първата от тези чешми се каз-
ваше „Вълневата чешма“ по името на живущия най-близо до нея – Стоян
Вълнев. Втората се казваше „Конлушка чешма“, тъй като се намираше по
средата на площад „Конлука“. И третата се казваше „Гаджевата чешма“, пак
по името на най-близките съседи Гаджеви. Тези чешми, разположени една
под друга на разстояние пет-шестстотин метра, бяха с много нисък дебит.
Течаха постоянно, защото бяха без спирателни кранове, но техните струи
приличаха на струите на ракиен казан. До нашето семейство се намираше
най-близко Конлушката чешма, от нея ние се снабдявахме с вода. Като каз-
7 Намирало се е до църквата „Св. Димитър“, изгоряло при пожар около 1918–1920 г.

23
вам, че тя беше най-близко до нас, трябва да кажа, че това близко беше при-
близително цял километър. С два бакъра, окачени на кобилица на рамо, пре-
насяхме водата. И мъката по пренасянето не беше тъй голяма, както мъката
от чакането на ред, което понякога траеше с часове. Често там се набираха
няколко десетки чакащи ред за вода.
Само една чешма с два чучура съществуваше на източния край на се-
лото. Тя се казваше „Селската чешма“, тъй като от цялата Долна махала на
нея ходеха хората за вода, макар да им беше много далеч. Тя се захващаше
от Чешмян дол. Обаче по вкус водата £ отстъпваше пред водата на другите
чешми. Тъй че водоснабдяването на Мъглиж до 1934 г. едва задоволяваше
питейните нужди на хората. За добитъка, за пране, та дори и за измиване
на съдове се ползваше вода от реката и вадите, които течаха през селото.
Съществуваше и тъй нареченото „Нешово кладенче“. То беше до самата
река и водата му не отговаряше за питейни нужди. Такова жалко беше во-
доснабдяването на Долната махала, не по-добро беше и водоснабдяването и
на Горната махала.
Ето защо, когато започна прокопаването на канали за едно обилно снаб-
дяване на селото с питейна вода, населението го прие с голям ентусиазъм.
Всички участваха с доброволен труд по това прекопаване, а то обхващаше
едно разстояние в близо десет километра дължина. Каптирането на водата
ставаше на землището на с. Горно Изворово, в местността Хумата. Аз не
съм в състояние да кажа кога точно започна това голямо дело за мъглижани.
Зная само, че водата беше докарана в селото през 1934 г.
Голяма заслуга за захващането на вода от тази местност имаше инж.
Лисичков. Той служеше в Окръжен народен съвет – Стара Загора, и отлично
познаваше водните ресурси в нашия район, а може би и в други райони на
окръга. Десет години по-късно, когато на Девети септември 1944 г. оглавих
Мъглижката община, се наложи да разширяваме водоснабдяването на село-
то, аз имах много срещи с този човек и бях удивен от неговото познаване
на много местности от землището ни, заредени с подпочвена вода. Така че
заслугата му Мъглиж да притежава в достатъчно количество и с отлични
питейни качества вода е голяма.

Електрификация
И това мероприятие извършено, преди Девети септември 1944 г., е от
много голямо значение. Краят на газените лампи дойде през 1939 г. През
същата тази година Мъглижката община, разполагаща с необходимите
средства, реши да обяви търг и възложи изпълнението на това мероприя-
тие на онзи предприемач, който даде най-изгодна оферта за целта. На обя-
вения търг още в началото на годината се явиха няколко предприемачи.
Задачата се състоеше в следното: предприемачът трябваше по определен

24
план да построи уличната електрическа мрежа в Мъглиж и Тулово със свои
средства и в най-кратък срок да я предаде в пълна изправност на общината.
Предложенията на участващите предприемачи се подаваха до общинската
комисия тайно. От постъпилите шест предложения общинската комисия на-
мерила за най-изгодно предложението на инж. Деньо Неделчев Азманов8 и
възлага търга върху него. Тъй като инж. Деньо Неделчев е от Мъглиж и се
ръководи от местни патриотични подбуди, решава на всяка цена да спечели
търга. По тази причини той предлага най-ниска оферта и в най-кратък срок
да извърши електрифицирането на своето родно село.
Но уви! Колкото беше добър като инженер Деньо Неделчев, толкова се
оказа лош търговец и предприемач. Патриотичните си чувства той заплати
с голяма загуба от това първо негово предприятие, което остана и последно.
То му стопи капиталеца, който беше събирал много години като служител.
И тъй, поемайки търга върху себе си през 1939 г., инж. Деньо Неделчев
веднага започва работа. Скоро нашият двор стана склад на медна жица, на
изолатори, на аплици и дървени стълбове. За ръководител на непосредстве-
ното строителство той назначи един случаен техник, когото не само че не
познаваше, но и никой от селото не го познаваше. Той беше от македонски
произход и никой не знаеше от къде той пристигна в Мъглиж, наричаха го
Илия Сърбина. Тъй като в София заедно с друг съдружник инж. Неделчев
беше разкрил и магазин за търговия с радиоапарати, трябваше да ходи и там.
Без да се колебае, той даде известна сума пари на този Илия, който трябва-
ше да събере работници, да започне работа и да плаща на същите. Такива
работници много лесно се намираха тогава. Първата операция започна с из-
копаването на дупки и изправяне на стълбове. Работата бързо напредваше.
Работниците изправяха стълбове, завинтваха изолатори и поставяха улични
лампи там, където е отбелязано по плана. Но когато работниците отправили
искане към Илия Сърбина да им заплати аванс, оня спокойно им отговарял,
че те ще получат такъв само от инженера. А в това време той се залюби с
дъщерята на починалия преди десет години Иван Чернев Клисуров, започна
годеж, сватба и пътуване по сватбен воаяж. С предоставените му пари за
работниците той започва да разполага като със свои. Към края на лятото, ко-
гато работата наближаваше да свършва, чичо ми дойде в Мъглиж. То беше
неделен ден. Той излезе и до късно вечерта проверявал извършената работа.
На сутринта тъкмо се разположи под хасмата до поставената там импро-
визирана маса и аз първи забелязах, че зад пътната врата са се насъбрали
работници. Като му известих за тях, той ми каза да отида да им отворя и да
дойдат при него, за да разбере какво искат. Като наближиха, той ги запита:
– Какво има момчета?
8 Деньо Неделчев Азманов е чичо на автора на тези спомени Добри Азманов, най-мал-
кият от братята на баща му.

25
Почти всички в един глас му отговориха:
– Идваме да ни платиш за извършената работа.
Тогава той повторно ги запита:
– Илия нищо ли не ви е плащал?
Следва отново дружен отговор:
– Нито пукнат лев!
Чичо ми цял затрепера, позеленя, побледня и дълго нищо не отговори.
Едва когато се окопити, каза:
– Ах, тоя мошеник!
Бавно взе чантата от земята, качи я на масата и още по-бавно, треперей-
ки, започна да я разтваря. Извади ведомост, започна да изчислява по колко
пари се падат на всеки според изработените дни и започна да се разплаща.
Това беше чиста загуба, която той понесе в името на своята вродена наив-
ност и в името на желанието си да бъде полезен на родното си село. Можеше
ли да се съди със сърбина? Можеше. И в началото той се закани да го съди.
Но по-късно се отказа, защото разбра, че от такова дело няма нищо да из-
лезе, тъй като парите, които му беше дал в аванс, бяха дадени на юнашка
вересия. Пък и да го съдеше, оня нямаше нищо друго освен млада жена.
По-късно в София той бил изигран и от своя съдружник в търговията с
радиоапарати и най-сигурна му останала пенсията. Но работата беше свър-
шена. Мъглиж и Тулово бяха електрифицирани. Спрях се подробно на това
дело, тъй като то ставаше пред очите ми и за това, че едва ли има някъде
написан ред за него от някого.

***

Ето това са най-важните мероприятия, проведени през периода от
Освобождението [до 1944 г.]: залесяване, построяване на училище, прокар-
ване на водопровод за питейна вода и електрифициране.
Като говорим за тези мероприятия главно от строителен характер в за-
сегнатия период, това не означава, че не е направено нищо друго. В своето
историческо развитие трудовият Мъглиж, а той обхваща почти цялото насе-
ление, е водил борба за по-сносен живот, за подобрение на своя хал. Наред с
политическите борби, стигнали своя апогей през Септемврийското въстание
[1923 г.], което е първото антифашистко въстание в света, а в Мъглиж пукна
първата пушка на това въстание, той е водил и икономическа борба срещу
експлоатацията на капитала. Фронтът на тази борба е била кооперативната.
Като първа изява на тази борба е основаването на кооперация „Мравка“. Но
тя бързо се е провалила. За нея е останал само афоризмът „Кооперация мрав-
ка изяде всяка кравка“. Друга кооперация е била основана в края на Първата
световна война. Нейни инициатори са били социалдемократите от Долната

26
махала. Те са избрали за неин председател социалдемократа Неделчо Иванов
Ахмаков. Основната £ дейност е била изкупуването на тютюна от произ-
водителите. Тя същo не е просъществувала много. Нейният председател е
бил начетен9, от който начет се е издължил, като продал няколко декара
от собствените си ниви. За пояснение на мотивите за образуване на така-
ва кооперация следва да кажем, че някога в Мъглиж широко беше застъпе-
но отглеждането на тютюна. Почти всяко семейство засаждаше от един и
най-много до два декара тютюн. Неговото отглеждане е много трудоемко.
Освен това прибирането му съвпада с прибирането на други селскостопан-
ски произведения. Това беше причина да не могат да бъдат засадени по-го-
леми имоти с тютюн. Прибирането съвпада с вършитбата. Трудолюбивите
нашенци ставаха по тъмно, впрягаха каруците и още не съмнало, пристигаха
на тютюна и почваха кършенето на листата. Бързо пълнеха ритлите и още
по-бързо се устремяваха обратно. Стоварваха узрелите листа на тютюна в
дворовете, и то непременно на сянка – обикновено под хасмите. И почти
при изгрев слънце бягаха вече на хармана. А харманите бяха вън от селото,
на три, четири и повече километра. Пръскаха върху хармана 100–200 жите-
ни снопа и тук оставаха най-много двама души – единият да кара диканята,
а другият на определени интервали с дървени вили да омесва пшеницата.
След като стеблата и класовете се надробяваха от диканята, започваше ме-
сене с изламачета, също дървен уред като вилата, само че не с два рога, а с
повече рогове. Когато сламата станеше още по-ситна, се месеше за последно
с дървени лопати. Тази последна операция превръщаше сламата в плява и
почти всичкото зърно изпадаше от житените класове. Краят на това дейст-
вие обикновено завършваше към 3-4 часа следобед. Останалите членове от
домакинството, отишли сутринта да нижат тютюна в селото, трябва да са
прострели низите за изсушаване и към 2 часа да се отправят отново към хар-
мана. Там предстоят още операции. Плявата със зърното се събираше накуп
сред хармана със специални гребла. После харманът се измиташе с метли
и при наличието на вятър започваше веенето, т.е. отделянето на зърното от
плявата. И колко още операции следваха, докато се стигнеше до белите са-
муни, само ние си знаехме. То беше труд примитивен, тежък и непосилен.
Но да пиша ли, че не всякога добрият вятър слушаше хората, че не всички
дни бяха слънчеви, че при буря и дъждове, които през лятото не липсват,
настъпваше паника и процесът на вършитбата спираше. Ах, колко жалко
звучи нашето мърморене днес, че сме много натоварени с работа! Но да се
върнем на въпроса. Отглеждането на тютюна, колкото и трудно да беше, той
беше една от малкото култури, които донасяха на стопаните пари. А пари

9 „Начетен“ означава материално отговорно лице – магазинер, касиер и др., което е

вземало пари за себе си от касата, без да ги плаща, и след ревизия се установявало, че парите
липсват.

27
трябваха, трябваха за сол, за газ, за памук, обувки, за плащане на данъците
и какво ли не. Изкупуването на тютюна от стопаните ставаше от търговци,
които всячески се стремяха да ограбват труда на производителя. Именно за
да се предпазят до известна степен от това ограбване, мъглижани основават
кооперацията, която нарекли „Кооперация Труд“. Дейността на същата е
била да изкупува тютюна от производителите на по-изгодни цени.
Другата кооперация, основана през 1926 г. по инициатива на Кому-
нистическата партия, беше Популярната банка. За нейното основаване най-
голяма е заслугата на Кръстьо Марков, който от самото начало е избран за
директор на същата и продължи да я ръководи над двадесет години. С всяка
измината година дейността и членският състав на банката растеше. Членове
със свой дялов капитал отначало бяха само мъглижани, а впоследствие в нея
навлязоха стотици членове и от околните села. Общият брой на членската
маса, ако не ме лъже паметта, достигна към две хиляди души. На първо вре-
ме дейността на банката се състоеше в раздаването на заеми на изпаднали
в нужда кооператори със сравнително по-малък лихвен процент. По-късно
банката откри всестранен магазин, който успешно конкурираше частници-
те. А както ще видим по-нататък, банката разкри огромна за мащабите на
Мъглиж стопанска дейност. И докато в много населени места на страната
през военните години се получи стопанска криза, то в Мъглиж настъпи го-
лямо стопанско оживление.

Германски войски в Мъглиж
По средата на трийсетте години на двадесетия век, както е известно,
атмосферата над Европа „замириса на барут“. Италианският и германският
фашизъм начело с Мусолини и Хитлер открито се готвеше за война. Тяхната
цел беше двойна – завладяване на чужди страни и народи, превръщайки ги
в колониална зависимост със силата на оръжието. Втората им цел беше ан-
тикомунистическа, т.е. война срещу Съветския съюз и завладяването му.
Но тези събития са известни, по тях е писано много, точно и компетентно,
моята задача е по-скромна – да пиша за Мъглиж. На първи март 1941 г.
Хитлеровата армия нахълта в България. Царят и правителството бяха дали
съгласието за това. В Мъглиж още на другия ден се установи на лагер един
германски артилерийски батальон.
И тъй нашата страна стана изходен пункт за нападение над съседите ни
Югославия и Гърция от немско-фашистките агресори. Германските военни
части в България донесоха със себе си много новонасечени български пари.
Това стана причина магазините бързо да се опразнят. Те купуваха всичко
за ядене, за обличане, за изпращане в Германия на подаръци, купуваха без-
огледно, без да се пазарят. Най-напред свърши бирата. Последствията от
това се знаят: инфлацията подкара коня в галоп. По него време се намирах

28
в Мъглиж. Както цялото българско население, тъй и мъглижкото посрещ-
на германските войски радушно. Причините бяха две, едната се състоеше
в това, че голямото болшинство от нашия народ вярваше, че с германското
настъпление в Гърция и Югославия ще бъде осъществена неговата отколеш-
на мечта – присъединяването на Македония и Беломорска Тракия към оте-
чеството. Тази вяра се утвърди и порасна с факта, че преди една година със
съдействието на германците Южна Добруджа беше върната на България.
Втората причина се криеше в това, че подписаният в края на август 1939 г.
пакт за ненападение между Германия и СССР е искрен и дълговечен. В ин-
терес на истината ще отбележа, че такава наивна вяра беше обхванала го-
ляма част и от нас, комунистите. Също фашистки настроените български
граждани, особено офицерството, се радваха на този пакт. Хората си мисле-
ха, че Германия и СССР, хванати ръка за ръка, са непобедими, а щом е така,
обединението на българския народ в неговите етнически граници най-после
ще бъде осъществено.
Разбира се, имаше много хора, и то предимно пак сред комунистите,
които правилно мислеха и разсъждаваха, че съветско-германският пакт е
временен и неискрен от страна на германците. Сериозно мислещите хора
не вярваха, че най-върлите антикомунисти, каквито бяха хитлеристите, са
тръгнали на едно искрено и дълготрайно приятелство със СССР. Но така
или иначе пактът съществуваше в момента и ние не бойкотирахме герман-
ците. Разговаряхме с тях, приемахме ги без злоба. До края на март 1942 г.
бях в Мъглиж, а от 1 април същата година бях повикан да отбивам редовната
си военна служба във втора трудова дружина гр. Пловдив – санитарна рота.
Дотогава немските войници контактуваха с мъглижани, но целият разговор
се обслужваше с няколко думи. Единствен беше един войник от Австрия, с
когото аз имах по-широк разговор, съдържанието на който не съм забравил
и до днес. Този войник знаеше френски. Искам да предам съдържанието
му. Войникът се казваше Франц. Разговорът водехме в кръчмата на Борис
Чернев. Попитах Франц какво мисли за войната, до кога ще продължи тя и
кога ще завърши, след като Германия беше воювала вече две години. Той
ми отговори, че това знаел само господин Хитлер, а той казал, че именно
през тази година щяла да завърши. „А как мислиш ти?“, не го оставях аз. Без
да ми отговори, той само свиваше рамене. Искаше да каже, че се съмнява
в думите на господин Хитлер, но не смееше да го изрази гласно. Останах с
подозрението, че този строен и хубав Франц е един прогресивен австриец.
И тъй, още тогава, след като Северна Америка с огромния си икономически
потенциал се намеси във войната на страната на Англия и Франция, умните
хора започнаха да не виждат нейния край. А обезумелият „господин Хитлер“
правеше своите сметки без кръчмаря – да смаже СССР за два месеца и след
това да постави на колене западните си противници. И тъй моят приятел

29
Франц едва ли дочака края на войната жив и здрав, защото тя продължи още
4 години.

Съветски войски в Мъглиж
След победата на 9.IX.1944 г. цялото население на Мъглиж с нетърпе-
ние очакваше пристигането на съветските войски. Всеки ден очаквахме да
се покажат от изток. А те все се бавеха. Бяхме приготвили вече арката пред
общината. И за нейното построяване стана малък комичен случай. Още
първия ден от службата ми като кмет при мене се яви бай Радко Тянов.
Разпери ръце и ме попита защо се бавя още да наредя за направата на арка-
та. Всички знаехме, че бай Радко хвалеше германците в кръчмата на Борис
Чернев, и сега, когато пръв се зае да правим арка и той като строител щял
бил да даде гредите, на мене ми стана много смешно и не можах да се
удържа, без да се усмихна. Той се досети на какво се дължи моят смях и
побърза да каже:
– Не гледай какво приказвах. Приказвах така, с цел да предпазя сино-
вете си.
Значи синовете му били комунисти и с приказките искал да ги предпази
от репресии. И тъй арката за посрещането на братушките беше готова на
другия ден, а тях все още ги нямаше. А ние със затаен дъх ги очаквахме
след големия възторг от победата на 9-и септември. Вълнувахме се всич-
ки – мъже и жени, комунисти и безпартийни, но с най-голямо вълнение ги
очакваха старците, защото те помнеха „Дядо Иван“ от 1877 г. Споменът за
него не гаснеше в сърцата им.
И ето сега неговите внуци идеха отново, идеха към нас, освобождавайки
ни от друг тиранин, без чалма, а по-голям изедник. Идеха... наближаваха
Мъглиж.
Бай Димитър Топалов, новият кметски наместник в Тулово, говореше
отсреща. Съобщаваше ми, че там са пристигнали група съветски бойци.
Веднага полетях надолу по стъпалата, където дежуреше таксито на
Груя – зет на дядо Петко Малъкрашев. С новоназначения без заплата ко-
мендант Стефан Лазаров се метнахме в колата и запрашихме към Тулово.
През целия път мълчах. Съчинявах приветствено слово на руски, нали в гим-
назията бях го учил с мерак.
Пристигнахме. Сред селото под каваците беше спряна товарна кола.
Около нея се въртяха десетина бойци. Когато ни видяха, че приближаваме,
към нас се обърна офицер с три звездички на пагона. Такъв пагон у нас но-
сеха капитаните и започнах:
– Другарю капитан, аз съм кметът на община Мъглиж. Много съм
щастлив, че на мен се падна честта да ви срещна на наша земя, да ви при-
ветствувам от името на всички наши граждани с „Добре дошли“, да ви поже-

30
лая близка победа, а при нас да се чувствате като сред братя. Вие сте наши
скъпи гости и дългоочаквани гости.
Спонтанно стопаните на богатия туловски чернозем готвеха разкошна
трапеза. Върху набързо сковани скамейки и маси те трупаха най-различни
гозби и питиета. Набързо сварени кокошки, сирене, яйца, ябълки, дини,
грозде, вина и ракии. Носеха и се ръкуваха. Неповторима трогателна кар-
тина. Всеки искаше да стисне десницата на далечните гости. Далечни, а тъй
близки до сърцата. Събраха се много хора и преди да започне обядът, бай
Димитър го откри с гореща реч. Под хубава сянка, на зелена трева, край
бистрата речица, мило тържество, не беше ли то първото за тези момчета от
началото на войната?
– За нашите скъпи гости, наздраве!
Станали прави, с ръкопляскания изпратихме последните думи на бай
Димитър.
Седнал бях до командира и непрекъснато го увещавах да преминат през
Мъглиж. Отначало отказваше. Бързали към Казанлък и нататък. Но след
като похапнаха и посръбнаха, се съгласи.
Потеглихме напред с раздрънканото такси на Груя, уж да ги водим. Но
когато излязохме от селото и тръгнахме на север, техният Зис-5 набираше
такава скорост, че нашият шофьор се изплаши и отби чак в стърнището.
Може би с право се опасяваше човекът, нашите гости бяха сръбнали ракий-
ка, а тя не беше по-слаба от руската водка.
Когато стигнахме пред общината в Мъглиж, площадът беше претъпкан
от народ, блокирали бяха Зис-а и всички слушаха реч от Иван Бакалов, пре-
късвана от ръкопляскания и от викове „Ура“.
На следващия ден стана масовата среща. От изток по шосето се задава
пехотна колона. Вестта се разнесе светкавично. На часа се събира хиляди
народ на площад „Конлука“. Побързахме и ние от ръководството. Наредени
в шпалир, първата редица заеха старците. Застанали чинно, със снети кал-
паци, мнозина плачеха от радост, сълзите неудържимо се търкаляха по бу-
зите.
Настана неописуем хаос. Задните притискаха първите. Никаква сила не
беше в състояние да закове шпалира на място. За шествието на братушките
пътят беше преграден. Обърка се войнишката колона. Смесиха се мъглижа-
ни и червеноармейци – здрависваха се, прегръщаха се.
Поднасяха плодове, цигари, дини и др. А в отговор от дън душа получа-
ваха „Спасиба, балшое спасиба, братци“. А някои се отплащаха, бъркаха в
дълбоките джобове, подаряваха по някоя пура с думите „Трофей, трофей“,
„Бери, брат“.
От този ден през Мъглиж вървяха устремени на запад разгневените си-
нове на великата земя. Вървяха на танкове и камиони, препускаха на коне

31
и каруци. Летяха на самолети, вървяха пеша. А каросериите нашарени с ло-
зунги: „За родину, за Сталину“, „Напред към Берлин“, към бърлогата на звя-
ра. Вървяха ден и нощ, вървяха цели седмици.
В Туловската кория остана едно поделение на почивка, командир му
беше подполковник Баришников, а зам.-командир – майор Стрелков. За тях
войната беше свършила. Тук те посрещнаха победата и преживяха близо две
години.

Розоварна на Богданови, около 1920 г. Намирала се е близо до автогарата

Розоварна в двора на поп Стефан Дарадидов, 1918 г.

32
Изглед към селото, около 1910–1920 г.

На хармана, около 1920 г. Втората отдясно – Райна Богданова

33
Изглед към селото, трийсетте години на XX в.

Изглед от р. Тунджа към Мъглижкия балкан, 1930–1940 г.

34
Майстор бъчвар Рую Димитров Руев със съпругата си Анка и
дъщеря им Танка, около 1938 г.

Железаро-колар пред работилницата си – Петко Станчев Кучков, до
него синът му Иван Кучков, пред него дъщеря му Пенка, вдясно съпру-
гата Димана, горе вляво Танка Шунанова – съседка. Около 1930 г.

35
Вършитба на харман. На диканята – Пенка Лидарева (по
мъж), в дъното се вижда Иван Вачев Шукюрлиев

Заораване, 1942 г.

36
Изглед към селото, 1943 г. Семейство Ганка и Атанас Алавойдови

Сватба в Мъглиж (Алавойдови), 1943 г.

37
Изглед към селото, 1955 г. От ляво на дясно: Галина Йовчева, Валентина
Дончева Готева, Смил Йовчев, Велко Стойчев и още един

38
УСТА ГЕНЧО НОВАКОВ
Христина Милчева1

Както се издигат боазите и се синее горе проходът на Мъглижки извор,
тъй се издига на възбог в просека на Балкана и тяхната църква. Нея направи
Уста2 Генчо от Генчовци, най-голям майстор след Уста Генчо Големия. На
старата църква бе стояло празно място и пак дойде време след свободата да
се направи. Дотук е черковният двор, а тука е старото училище. Епитропи и
настоятели бяха изпроводили на генчевските колиби хабер да слезе майстор
Генчо да им направи църквата. Той слезе от Генчовци с майсторите и два-
мината си сина. Тук, в Мъглиж, намери топла и благодатна земя. Във всеки
двор смокини, цъфти лавър, напролет сто казана с гюл, към боаза по реката
воденици на по три камъка, тепавици и шум от потоци. От синьото кладенче
се отива до Шипка, хората топли и гостолюбиви като въздуха. Хем топъл,
хем тънък и здрав, тъй както идва от боазите.
Старите майстори от Трявна бяха правили манастира над Мъглиж преди
един пояс майстори. По тяхната диря дойде от Балкана и Уста Генчо Малък
и направи църквата в Мъглиж – бяла и хубава като светъл облак. Колкото п¥
наближаваш, толкова п¥ се възвисява. Тя блести сред боазите, а през голе-
мите £ прозорци се вижда целият Балкан.
Издигна я майсторът на топлата нежна хубост, сред боази, гюлови гра-
дини и потоци. Като млад момък той бе правил камбанария на Фичевската
църква в Свищов, преди да срещне Рада в Генчевци. Пренесе тоя слънчев
нежен купол от Дунавската равнина в Балкана и направи църквата. Колкото
е високо бялото £ тяло, толкова и куполът се възвисява над него. Със сре-
бърна луковица и вбит в небето кръст като писец. Както се върти слънцето,
да пише той по лазура какви майстори е дала българската земя и колко мно-
го красота те са оставили по нея...
Уста Генчо Новаков бе майстор на дяланите первази, на високите кам-
банарии. Но тази бяла църква майстор Генчо Новаков не направи с перваз от
камък, а от дялан, лек бигор и кубето съгради така, както се гради фурна, а в
купола £ няма нито едно препречено желязо.
Уста Генчо разговаря и среща хората вежлив, а майсторите му, сувад-
жиите, мажат с малко чоп камъка, скълцат го с тесла, разбъркват го с киреч.
Отвсякъде скели, а те бележат и четири страни кивгири, а отгоре кубето, пак
кръстосано с гривници от талпи. Майсторите вдигат по един метър стена и
1 Христина Милчева. За майсторите, цветорезците и зографите. Изд. ОФ, 1967,
с. 47–51.
2 Уста – майстор (от персийски език през турски). Уста Генчо = майстор Генчо.

39
върху терка зидат камъка. Майстор Генчо ги нагласи, слезе да пие по едно
вино отсреща у дядо Стоян Мутата и пак се качи на скелето. Отдолу седи
дядо поп Раю, винеок, с дълга черна брада. Той пита майстора кое как ще е,
а Уста Генчо все му обяснява. През пътя в същата кръчма се бяха събирали
да говорят, да сбират шиник по шиник жито, да го продават, за да имат пари
за градеж, а сега оттам гледаха как расте кулата. Белите кулички правят цял
венец. Долу стряхата е втори венец от профили. Долепени до зида коло-
ни меко се извиват по кръжилата на прозорците и правят грамадна порта.
Куполът е с много чела и на всяко кръжило има первазче, гиздаво и кръшно,
така както са „веждите“ на прозорците в старата тревненска къща. Покривът
на църквата е на „полички“, наддадени тухли, които правят светли башове
от бяла сянка и светлина.
Една вечер, когато майсторите бяха стигнали вече покрива и людете се
прибираха от къра, една от талпите на скелето се откъсна. Един от малките
чираци полетя с нея върху тежките йорсови камъни, пръснати сред двора
около строежа.
– Бре, бре, бре. Какво стана! – извика дядо поп Раю и се спуснаха да
свестяват момчето. Увиха го в пресни сурови овчи кожи.
След някой ден младият чирак пак тръгна по скелето, здрав и читав.
Тогава заклаха още три овена курбан, че оздравяло момчето и че църквата
няма да остане некръстена.
Още по-голям мохабед и радост сториха, като осветиха църквата.
Тогава настоятелите броиха на майстора плата по 14 гроша, а на другите
майстори по 8 и 10 гроша според работата им.
От скелите, върху които бяха вдигнали църквата, майсторите набързо
сковаха дълги софри, а жените на Мъглиж ги постлаха с миндилите3 си за
служба. На главната софра, под южното слънце на църквата, седеше май-
стор Генчо с епитропите, с дядо поп Раю и даскалите, а далеко под другите
лица се виеха още софри.
– Уста Генчо! – говореха грамотните люде. – Знаем, че трябва да се
наснове кулата с железа, да не падне да се събори.
– Няма да падне тя. Ние ще умрем, а тя ще остане – казва майстор
Генчо. – Друг век ще дочака.
И с образа на бялата кула в сърцето си и радостта, Генчо Новаков се
върна с майсторите и синовете си горе на Генчевци да замисли и да работи
темплото.
Горе в Балкана бе тихо, по пътеките растяха звъниче и мащерка, а в
бахчиите присади, така както бе в голямата нова къща сред Балкана, дето го
чакаха Рада и двете малки деца.
– Радо, ела – чу се отгоре топъл радостен глас.
3 Миндили – специално изтъкани платна за тържества.

40
Младата жена със стегнат фистан от вълнен плат, багрен кафяво, и кър-
па, високо вързана на фундичка, тръгна към стълбата на горния кат. По сте-
ните, опрени бели липови дъски за канати, трупчетата за струговане и недо-
изкаран марангоз4. Подът беше пълен с тресчици, излезли при работа на ма-
рангоза, големи като детски шепи или по-малки като нокътчета. Отвсякъде
идеше дъх на пролет и мед.
Много пъти бе идвала Рада тук, много пъти бе гледала как Генчо реже
цветята. Розата е цвете на гиздост и хубост и затова майстор Генчо я прави
с листа сочни и плътни, венчетата им не са дълбоки, а обърнати, сочни от
влага.
Майстор Генчо е застанал прав до скеличката. Цели складища далти
имаше тук. Той със салтамарка, бялата му риза едва се вижда над високо
обточена яка, презрамчена отгоре мешинена престилка с джоб, хубаво стег-
ната в кръста. Лицето му мило и будно, със сини очи, също като нейните.
Той бе спрял да дипли листата на розите.
– Радо, ша го харесаш ли?... Аз го аресвам, а ти? – тръпен от радост я
пита той.
А Рада отговаря:
– Хубаво, и аз го харесвам, Генчо!
По двете канатички за царските двери, що режеше с далтите си Уста
Генчо за темплото в Мъглиж, се виеше клонка, с наредени листенца. Горе
дверите бяха светла ажурна резба на два и три ката, а долу кабартма – под-
копано дълбоко. В тях рози, хубавият градински гюл, цветове на красотата
и доволството. Сред тях подхвръкнали пилета с изтеглени шийки и опнати
крилца. Само с едно дялване на улуклията длето майсторът бе направил като
трепнали крилцата им. Розите бяха разпукнати и меки като розите от гюло-
вите градини в топлото поле на Мъглиж...
Отде знаеше да сътвори тази хубост Уста Генчо Малък? Вместо кръст
на върха на дверите той бе сложил две нежни пилета. Идеше ново време на
силни и просветени люде и будителите на народа тъй както птичетата сред
природата трябваше да имат достойно място. Изрязаните птичета по двери-
те кълвяха не грозде, а слънчоглед – зърната на знанието.
Баща му Новак бе кираджия. Имаше си дружинка5 имот, петима сина,
но ни един от тях не бе майстор като Генчо. На 18 години Генчо Новаков
бе майстор по трите занаята, а на 19 години го извикаха да направи камба-
нарията на свищовската църква. Фичето бе умрял и един само Уста Генчо
Новаков от Тревненските колиби можеше да направи достойна камбана-
рия на неговата гиздава бяла църква. Уста Генчо уговори с настоятелите в
Свищов никой да не му се меси в работата и околовръст на църквата издигна
4 Марангоз – дърворезба; дърворезбар (от италиански език).
5 Дружинка – малко имот (място).

41
ограда. Майсторите дялаха големите камъни на открито, а той под шатра.
Тогава бе дошъл един учен човек да пита за майстора, къде му е планът и
кой го е одобрил. Чираците му показаха синеокия момък, препасан с кожена
престилка на майстор, и той тръгна към него. Че като грабна мастаря6 мла-
дият Уста Генчо и подир учения!
С големи дарове майсторът се върна на Генчевските колиби и започна
да вдига свой дом...
На къщата майстор Генчо повече сам си работеше и като нямаше кой да
му помага, извика няколко женурки. И Рада с тях, млада, хубава и синеока.
„Приличат си“ – мислят жените. Тя 20-годишна, а той татък. Хареса младият
Уста Генчо Рада. А тя как да обещае. Ако се върне мъжът £? На румъня в
Тракия изчезнал. Убили го турци. Няма да се върне той...
Но не влязоха в новата къща на Генчо – широка, с големи юклуци, с из-
писани первазчета, с таблелии врати на по 16 парчета, ами отидоха в къщата
на първия Радин мъж, където живееше тя с момченцето си.
Бяха се позамогнали, домът уреден, градина с овошки, родени деца едно
подир друго. Рада имаше златни пелешки, а Уста Генчо си бе купил хубав
бял кон. Тогава една нощ къщата пламна. Сякаш се беше върнал да я запали
старият £ стопанин и тя изгоря до късче!
– Голяма пушилка и огън у стрина Генчовица – развикаха се момите,
като се връщаха от седянка.
Оттогава и децата им едно по едно си отиваха. В жалба по едното се
раждаше другото. Само двама сина и две момиченца са останали още. С тях
двамината живеят в новата къща, що въздигна Генчо след Свищов. Когато
зиме той правеше марангоз за темплото в Мъглиж, беше опаентил струга в
голямото „къщи“ на долния кат. Той повиква децата.
– Елате, та, елате ми помогнете.
Момиченцата въртят колелото с крак, а той прави башлъци от липа, като
разпукнати големи цветове, пети, колони, и на главата му все седи калпаче-
то, за да закрие белега, останал от оная страшна нощ на пожара.
След това време Рада бе залиняла. Тя гледаше малките си деца и поня-
кога продумваше:
– Генчо, да не се ожениш пак...
А неговите очи притъмняваха в обич и болка.
– Що думаш, Радо. Ти недей приказва такива приказки и на шега
даже...
Сега му оставаше грижата за двете малки деца и още един кратък, ши-
рок път към красотата...
В тези последни години Уста Генчо Малък доправи и дотъкми темплото
в Мъглиж и пак слезе там, хубав и едър със светло лице, но вече бяла глава.
6 Мастар – дървен инструмент за дължина.

42
Мъглижени бяха дошли с коля да вземат темплото и той слезе със сина
си Генчо и някои от майсторите да вдигне скели сред църквата.
Той обичаше това място, защото го връщаше назад във времето, когато
Рада бе жива. Вечер синът му отиваше по седенките с момците, а той стоеше
сам в тъмнината, край голямото южно лице на църквата, и мислеше... Край
него минаваха светулки, като да осветят годините назад...
Вместо грошове, заради темплото мъглижени му бяха изпровождали
бъчви с вино и без плата цяла зима само да додаде към красотата, сам да
работеше на темплото.
Не можеш да загасиш звездите в небето, но почнеш ли да мислиш само
за платата, все едно че си загасил звездите в душата си... А много звезди но-
сеше майсторът в гърдите си и всяка една от тях бе въплътена в една творба.
После Уста Генчо се връщаше сам в малката стая до църквата и сънуваше
Рада, хубава като ангелите, що рисуваха тревненските зографи. Той я повик-
ваше: „Радо, радост моя“... А тя си отиваше... Събудеше ли се, той мислеше
за Наню и плачеше за малкия си син, загинал преди година в Балканската
война.
В тези последни години работата не вървеше вече. От мъка Уста Генчо
беше захванал да пие ракия.
– Адаш, сложи шулето в огнището – казваше той на Генчо Цанев, и
бърдучето със сливовицата скоро започваше да църка върху въгленчетата.
Уста Генчо пак правеше планове, преваждаше ги със синка. В Горна
Джумая вместо с ломен камък, той направи камбанарията с дялан камък и
украси кьошетата с дъбови листа. Тогава един стар турчин му бе казал:
– Уста Генчо, чака те една голяма премежда. Ако преминеш шестдесе-
тте години, ще живееш до осемдесет.
Но не премина шестдесетте години Уста Генчо Новаков...

43
Майстор Генчо Новаков

44
ИЗ АРХИВИТЕ НА ВЕСТНИК „КАЗАНЛЪШКА ИСКРА“
Николай Вапирев

1924 г., 1 август, бр. 4, с. 3
Мило тържество в с. Мъглиж. Славно историческо минало има с. Мъг-
лиж. Преди триста години като че ли там е било околийският център на
нашата околия, там е бил конака. Има интелигентно население и ако не са
големите амбиции на жителите му, отдавна щеше да бъде най-щастливо и
образцово село в околията. Но вече там блещука разум и съзнание; вече има
кооперативно творчество. Тази година там е основана производителна коо-
перация „Труд“, която кооперация има главна цел да прибира земеделски-
те производства на членовете и гражданите в общ склад, да ги преработва,
фабрикува и продава колективно. Ще доставя и артикули, необходими за
живота. Кооперацията вече брои около 90 членове, неин управител е Йовчо
Лидарев, млад мъглижанин с американска предприемчивост. Кооперацията
вече е събрала голямо количество тютюн и една пратка тютюн е изпрате-
на в Хасково да се преработва. И пашкули вече събира кооперацията. Има
управителен съвет, контролен съвет и кооперативен съд. На 15 юни т. г.
кооперацията освети зданието си и знамето си по специална програма. Часа
в 9 преди пладне се започна молебена; наблизо до мястото на молебена 7–8
местни младежи бяха седнали на столове с шапки на глави, направи им се
забележка от свещеника. След молебена държа реч управителят на коопера-
цията, завърши с думите, че не разните партийни цветни знамена ще решат
нашите икономически въпроси, а това ще направи кооперативното знаме,
което на едната страна има надпис „Производители обединявайте се“, а на
другата страна има емблема: селянин съпровожда суров тютюн в кошове,
натоварени на магаре. След речта на управителя приеха се приветствия от
гостите, дошли от други общини. Засвири военната музика, дошла от града
и се започнаха хорˆ. Гостите бяха поканени на обед в зданието на коопе-
рацията. Следобед манифестираха из главните улици на селото, с коопера-
тивното знаме начело, около 1700 души жени, мъже и гости. В рамка се
носеше изложени проби на Пловдивски, Хасковски и Станимашки тютюни
и храст с пашкули. При каменния мост в селото манифестацията спря; тук
се направиха две фотографически снимки и управителят на кооперацията
помоли събралия се народ, който е съгласен, да се отпусне на коопераци-
ята старата гробища в селото, за да се направи там кооперативен тютюнев
склад, да си вдигне ръка. Всички заявиха, че са съгласни. Кооперацията
също моли общината да £ отпусне 25 декари общинска земя за пробна площ.
Манифестацията тръгна и се спря при кооперативното здание; под звуците

45
на военната музика се започнаха хорà, които продължиха до късно и всички
весели и с надежда за по-добро бъдеще се разотидоха.
В с. Мъглиж може да се основе и горска кооперация, която да стане член
на горския съюз в България.

1924 г., 1 ноември, бр. 6, с. 2
В Мъглиж има проект за електрическа централа, като се използва
Мъглижката река. Беше образуван синдикат, г. Злати Гаргов беше първият
председател и много сериозно се беше заловил за работа, но като че ли всич-
ко замря вече.

1928 г., 15 март, бр. 88, с. 2
Мъглиж. Едно от най-дейните читалища в околията ни е безспорно мъг-
лижкото.
От началото на декември миналата година до февруари т. г. от името на
читалището са изнесени 9 представления. Така на 19.XII е играна пиесата
„Мария Жана“ от местните учители.
На 24.XII е играна пиесата „Вяра и отечество“ от трупата Свободен те-
атър.
На 22.XII е играна пиесата „Тебеширен кръг“ от същата трупа.
На 1.I год. 28 дадена вечеринка от учителите.
На 7.I дадена пиесата „Майстори“ от учителите.
На 8.I същата пиеса.
На 13.I дадена комедията „Всичките влюбени“ от учителите.
На 19.I .и 15.II е дадена драмата „Делото на дявола“ от учителите.
Освен това през този сезон са изнесени още две вечеринки от друже-
ството на бъчварите в селото и от демократическия сговор. През февруари
няколко вечери подред са дали своите спиритически спектакли г. г. Христов
и Шишеджиев.
Мъглижкото читалище прочие може да послужи за пример и ние горе-
що го поздравяваме.

1928 г., 15 май, бр. 92, с. 3
Мъглиж. На 5 май вечерта група ученици от Педагогическото училище
в Казанлък дадоха в салона на училището пиесата „На дъното“ от Максим
Горки. Всичкият приход от представлението е предаден на местния комитет
за подпомагане пострадалите от земетресението.

1929 г., 15 май, бр. 116, с. 3
С. Мъглиж. През изтеклата година група мъглижани основаха „Бубарска
и овощарска“ кооперация. Същите поканиха специалист агронома В. П.

46
Христов от гр. Казанлък, който на 8 ноември 1928 год. и на 24 март н. г.
идва и държа беседи по овощарство, бубарство и лозарство. Беседите бяха
масово посетени, поради големия интерес за мъглижани, жадуващи да подо-
брят стопанствата си и увеличат доходите си. Със сътрудничество на същия
агроном се основа черничева градина от 600 декара и други 80 декара чер-
ничеви лозя за засилване на бубарството.
Всички слушатели, а особено членовете на упоменатата кооперация, из-
казваме благодарността си към господина агронома и горещо пожелаваме
по-често да спохожда селото ни.

1930 г., 15 януари, бр. 132, с. 3
С. Мъглиж. На 22.XII вечерта учениците при Мъглижкото основно
народно училище дадоха вечеринка. Представена беше пиеската „Златка,
златно момиче“. Пиеската, балетът, ръченицата и седянката бяха изнесени с
голям успех. Заслужават похвала и играчите, и учителите, които ги подгот-
виха. Родителите, с каквито бе препълнен салонът, останаха много доволни.
Желателно е често да се дават подобни вечеринки, които имат голямо значе-
ние както за децата, така и за възпитание на възрастните.
От вечеринката се доби чист приход 1300 лева, който веднага биде пре-
даден на детската трапезария.
Чук1

1933 г., 31 декември, бр. 226, с. 3
С. Мъглиж. От Мъглиж получихме обширна дописка, която за съжале-
ние, по липса на място във вестника ни, не можем да поместим цялата.
Дописникът се оплаква, че читалищната управа от известно време раз-
вивала твърде слаба дейност и читалището, изобщо, било в голям упадък.
От 5 години, казва се там, само веднъж са свикани мъглижани да чуят нещо
за читалището. Освен това, никой не виждал ни вестник, ни списание, освен
библиотекаря. На 19 т. м. учителите изнесли пиесата „Изпуснати хора“ от
Йор. Ковачев. Пиесата се изнесла отлично, като най-много се отличили: г-ци
Балабанова, Донева и г-жа Радева. Мъжките роли били изнесени сравнител-
но по-слабо.

1935 г., 26 януари, бр. 251, с. 3
С. Мъглиж. Учителите в Мъглиж са дали през коледната ваканция пие-
сите „Скакалци“ от Костов и „Делба“ от И. Енчев. Група будни мъглижански
младежи са дали пък „Край мътния поток“ от П. Керемидчиев, а учащите се

1 Това е псевдонимът на автора на статията. През онези години във вестник „Казанлъшка

искра“ за Мъглиж са споменавали и писали различни автори, като например Геню Дочев,
Чудомир (Димитър Чорбаджийски), Стефан Дарадидов, Рашо Тилчев и др.

47
от селото са играли „Скъперникът“ от Молиер. Приходът от всички предста-
вления е в полза на читалище, библиотека и детски трапезарии. Комисиите,
пръснати да събират помощи за бедните, събрали 1795 лв и 200 кг зърнени
храни. На 13 т. м. лекарят Братованов е изнесъл сказка на тема: „Алкохола и
зловредното му влияние върху тялото и душата на човека“. Според послед-
ното преброяване с. Мъглиж има 2067 мъже и 2117 жени, или всичко 4184
жители. През 1926 година селото е имало около 4500 жители.
Zig.

1936 г., 31 март, бр. 279, с. 5
Казанлъшки родове.
Род Христо Христови произхожда от Мъглиж. Дядо Христо Семерджията
от Порязовците идва в града също като обикновен слуга. Умира той, и жена
му баба Ташка повторно се оженва за богатия Тодор Манеолу и от тогава
започват успехите на малкия £ син Христо, от първия £ мъж. Баба Ташка е
била умна и предприемчива жена. Настоява пред Манеолу и пращат малкия
да завърши прочутото на времето Цариградско училище „Бебек“. При една
среща във Виена с Гр. Начович, баба Ташка, която била отишла на сватбата
на една от дъщерите си, той £ препоръчал да изпрати сина си още да учи, ако
иска да стане добър търговец. Тогава го пращат и завършва с успех Висшето
търговско училище в Париж, където са следвали много от синовете на тога-
вашните парфюмери. Като силен математик младият Христо Христов често
им помагал при решаване на задачите и впоследствие и те му помогнали,
когато почва търговията си, която в късо време развива в големи размери.
Оженва се за Елисавета, която е пък от Копривщенски произход.
Кумилевия род е от Мъглижки произход от дядо Боню Комнев (Кумилев
го кръщават турците). Тодор Кумилев му е внук.
Хаджи Бончевия род произхожда от Мъглиж.
Папазовия – по мъжка линия е от Мъглиж, а по женска от Енина.
Ч. Ч.

1937 г., 15 март, бр. 301, с. 1
Списък на избраните общински съветници в изборите на 7.III.1937 г. в
Казанлъшка околия.
Мъглижка община.
С. Мъглиж. Дончо Ст. Партинов, Димитър Руев Донин, Рашо Ив.
Рашков, Деню Ив. Минков, Христо Д. Чавдаров.
С. Тулово. Игнат Рашев Баджелев, Иван Добрев Мийков.
С. Селци. Стоян Б. Колев.

48
1938 г., 31 януари, бр. 322, с. 3
С. Мъглиж. По инициатива на кметството през тази зима се учреди по-
четен комитет под негово председателство, който събра помощи в натура и
пари и пред коледните празници ги раздаде на най-бедните жители в селата
Мъглиж, Тулово и Селце. Така се даде възможност и на тях да прекарат
радостно светлите Христови празници. През празниците станаха рядко виж-
дани кръшни хора при пълен ред и спокойствие, за което способствуваше и
хубавата здрава зима.
На последния ден на Коледа Бъчварското сдружение, което представля-
ва една голяма организация в селото, отпразнува своя празник, който се из-
рази в народно тържество.
Местното читалище „Пробуда“ заедно с учителството и учениците про-
яви обнадеждаваща културна дейност, като за празниците изнесе 8 пиеси,
между които „Златната мина“, „Неразделни“, „Държавните липи“, „Милка“,
„Коледна елха“ и др. Приходът от тези представления се внесе във фон-
да „Постройка на читалищна сграда“, от която селото има голяма нужда, а
от прихода на ученическите забави се доставиха на бедните деца-ученици
дрешки, учебници и др.
Местното читалище „Заря“ в с. Тулово също прояви голяма дейност и
изнесе 3 пиеси. Приходът е за в полза на читалището.
В Мъглиж се устроиха също няколко беседи и сказки. Кметът свика чле-
новете на задругата и им обясни въпроса за пенсионирането на земеделци-
те-стопани, разтълкува им също някои окръжни и пр. Участъковият лекар
пък изнесе 2 научни реферата за болестите. Директорът на прогимназията
говори за възпитанието на ученическата младеж, а г-н Рашо Тилчев изнесе 4
стопански и научни реферати.
Въобще общината, учителството и местната интелигенция са си подали
ръка и работят за доброто издигане на населението в общината.

1938 г., 28 февруари, бр. 324, с. 3
С. Мъглиж. По почин и със съдействие на централния кмет и участъко-
вия медицински лекар при общината се образува за първи път здравно-хи-
гиеничен съвет. Последният има вече своето първо заседание под председа-
телството на кмета. Участъковият лекар изложи обстойно целите и задачите
на съвета, след което се начерта бъдещата му дейност.
Изтъква се, че ще се положат големи грижи за здравеопазване в учили-
щата, улиците, дворищата, къщите и пр., като всички стопани се задължават
да си построят типови евтини частни нужници най-късно до 20 април т. г. За
по-успешно прокарване на тази дейност селата Мъглиж, Тулово и Селце се
разделиха на райони, като всеки район ще се обходи от по двама или трима
членове на хигиеничния съвет. Направиха се в миниатюр и малки модели от
дъски за нужници.

49
По почин на централния кмет и със съдействието на госпожите д-р
Цветана Харалампиева, Елена Ив. Генева, Недка Минчева Попова, Бонка
Руева и г-ца Стефана Ив. Балабанова, в с. Мъглиж предстои да се образува
женско дружество, което ще обедини всички по-просветени и добри дома-
кини.
На учредителното събрание, което ще се състои наскоро, ще реферира
г-жа д-р Цветана Харалампиева.
В неделя на 13 т. м. в тукашната средищна прогимназия се състоя слу-
жебна конференция за всички учители от района на Мъглижката община.

1938 г., 31 декември, бр. 344, с. 4
В с. Мъглиж на 18 т. м. трупата любители са изнесли с успех пиесата
„Бащи и синове“ от Вл. Полянов.

1939 г., 31 януари, бр. 346, с. 3
Мъглиж се весели. Няма какво да се каже, изтеклата 1938 год. излезе
благодатна за населението от Мъглижката сборна община. Поради сушата
през изтеклото лято, чувствува се липса на фураж за добитъка, но в замяна
на това пък другите култури дадоха сравнително добра реколта, което дава
повод на населението да посрещне новата 1939 година с още по-големи ра-
дости и надежди. Така, в Мъглиж, зърнената реколта беше добра, лозята
дадоха добър плод, бъчварите разпродадоха всичките си бъчварски съдове,
и тютюна, макар и на ниска цена, и той се продаде. В Тулово винените съ-
дове се напълниха както никога, зърнената реколта беше добра, продаде се
също и цвеклото. В Селце населението взема приходи от ябълки и сливи и
намира работа в горските сечища. Това, макар и малко стопанско съживява-
не, намери весело отражение в лицата на стопаните и както за новата година,
така и за коледните празници те се повеселиха повече отколкото през пред-
ните години. Под ръководството на кметството при пълен ред и дисциплина
през трите дни на Рождество Христово на площада до аптеката в центъра
на Мъглиж се извиха големи, незапомнени от години, кръшни хора, които
будеха възхищение у всички. За съживяване на духовния живот също се на-
прави много. В Мъглиж, на централния площад пред аптеката, кметството
уреди коледна елха за гражданството и децата, а учителството – в училище-
то за учениците. Те и двете с възторг и видимо задоволство бяха посрещнати
от гражданството и децата и оставиха в тях незаличими впечатления. В учи-
лищния салон местните ученици-гимназисти изнесоха с успех представле-
ния с пиесите: „Чичото от Америка“, „Моята жена“ и „Париж воюва“, а група
интелигентни младежи изнесоха пиесите „Доктор“ и „Хъшове“. Учителите
пък при основното училище изнесоха драмата „Майка и дъщеря“. Всички
представления минаха при голямо посещение, като приходът от тях се внесе

50
във фонда „Постройка на читалище“, от което Мъглиж има голяма нужда. В
Тулово читалищните дейци изнесоха пиесата „12 часа“, а местните ученици
от техническото училище изнесоха пиесата „Бащи и синове“. Приходът се
внесе за в полза на читалището.
Въобще през тази година органите на кметството, местната интелиген-
ция и цялото население се отличиха много.
Хвала на всички!
Хр. П.

1939 г., 15 март, бр. 349, с. 3
На 5.III т. г. в салона на училището се състоя XIII р. об. годишно съ-
брание на Популярната банка. Събранието беше много посетено от членове
и гости, между които бе и г. А. Бояджиев, окол. управител. Той поздрави
събранието от свое име и от името на г. област. директор. Произнесе силна и
искрена реч, пропита с много национални и кооперативни чувства.
Директорът на банката г. Кр. Марков даде отчет за изтеклата година.
По-интересни данни: членове 664, собствени средства 1 800 000 лв., плас-
менти в кредит 3 000 000 лв., пласмент в потреб. магазини 888 000 лв., вло-
гове – 4 170 000 лв. През годината банката е развила стопански дейности:
имала е мандра, събира орехи на кооперативни начала и е поела задължение
за изработване на 7 000 бурета за пулп. Чистата печалба на банката е 72 582
лв. Дневният ред на събранието мина при пълно единодушие. Преизбраха
се всички членове на управ. съвети, които следваше да излязат. Отчетът бе
одобрен и приет единодушно. Събранието завърши с обед, на който при-
съствуваха освен упр. тела на банката, още и г. окол. управител, председ.
на зан. синдикат в гр. Казанлък г. К. Тенев, представители на училището,
общината, читалището, зем. стопанските задруги, занаятч. сдружение и др.
Казаха се много хубави и топли думи за взаимодействие и взаимоподпома-
гане. Дано думите бъдат последвани от дела! Ръка за ръка държава, община,
професионални организации, културни институти и кооперацията – към сто-
пански и национален възход.
Банков член

1940 г., 15 март, бр. 373, с. 3
С. Мъглиж. На 18.II т. г. се състоя общото годишно събрание на чита-
лище „Пробуда“. От прочетения от г-н Станчо Рашев реферат се вижда, че
селото ни като културно-просветен център е играло важна роля още преди
Освобождението (1852 г.), когато е имало читалище с 90 члена при над 600
български и 400 турски къщи. В по-ново време читалището ни съществува-
ло известно време под названието „Саморазвитие“ и през 1928 г. преиме-
нувано „Пробуда“, за да заспи окончателно и преди една или две години да

51
се пробуди с няколко члена, които досега за срам както на водачите, така и
на водените, са стигнали цифрата 50, от които само 37 редовно отчетени.
От годишния доклад на библиотекаря се вижда, че в библиотеката има над
1000 тома книги, ползвани през цялата 1939 г. от 74 души, множеството от
които вероятно ученици от прогимназията и учители. Тягостно впечатление
направи изявлението на библиотекаря, че селяни, които са взимали книги,
не са ги пазили. Заслужава внимание и изказаното мнение от един общест-
веник, заемащ твърде отговорно обществено положение в селото, какво че
той, като нов човек, не виждал каква друга роля можа да играе в ново време
читалището, освен чисто търговска – кина, театри и пр. – и че читалището
като културно-просветен институт е играло някаква роля в миналото, но в
новото време си искало своето. Развиха се оживени разисквания и се под-
черта, че днес повече от друг път се налага читалището да влезе в ролята
си на разсадник на просвета и култура и че тая си роля то може да изиграе
сполучливо само ако стане истинско народно – приобщило към себе си мно-
зинството от жадуващите за просвета селяни, предимно младежите.
Накрай, след като единодушно се констатира въпиющата нужда от чита-
лищна сграда, с абсолютно болшинство се избра настоятелство с пожелание
още през предстоящия сезон да бъдат положени основите на дом за култура
и просвета, както някои се изразиха.
На новото настоятелство пожелаваме най-скорошно реализиране на тая
въжделена мечта на всичко младо и будно в Мъглиж.
Д. А.

1940 г., 31 март, бр. 374, с. 1
Преселници от Казанлъшко в Габровско.
Според изследвания, от Търново произхождат основателите на колиби-
те: Боженци, Трапесковци, Цвятковци. От Южна България са основателите
на Гаревци, Миневци, Славовци, Гачовци, Жълтеш (дошли от с. Мъглиш) и
на Шипчаните, Шипчени, Йовчовци, Балани, Костадините (всички дошли
от с. Шипка).

1941 г., 31 май, бр. 402, с. 4
С. Мъглиж. Негово Високопреосвещенство Старозагорският митропо-
лит г. г. Климент посети нашето село Мъглиж на 26 и 27 април. Причакан от
духовенството, общинските власти, учителите с учениците и селяните, той
пристигна на площада. Приветствуваха го най-сърдечно и радушно: про-
тойерей Ст. Ив. Дарадидов, учителят Минчо Попов и ученикът Колю Ив.
Загоров. Поднесе му се хляб – символ на духовна храна, и сол – символ на
водачество и чистота. Трогнат, митрополитът произнесе благодарствено и
поучително слово.

52
На 27.IV, неделя, тържествената служба премина в молитвено настро-
ение. Речта на Негово Високопреосвещенство беше много назидателна и
преизпълни сърцата на богомолците. Той вля в сърцата на всички небесно
настроение.
Негово Високопреосвещенство митрополит Климент е с високо образо-
вание и доста дълга църковна служба. Той сега е наш вожд и води църквата
ни към успехи да стане истинска скала, в която да се разбиват враговете £.
Затова ние всички трябва да възнасяме сърдечни молитви към Бога да запази
неговото здраве и сили за доброто на църквата ни и заедно с това му привет-
стваме: „Многая лета, владико свети!“
Протойерей Ст. Ив. Дарадидов

53
АНТИФАШИСТКО ДВИЖЕНИЕ
Смил Йовчев

Мъглиж влезе в историята на българското и световното революционно
движение с организирането и провеждането на първото антифашистко въс-
тание в света1.
Под ръководството на партийната организация Мъглиж въстана пръв
в България на 13.IX.1923 г. против установения на 9 юни фашистки ре-
жим. Пожарът на бунта е готов да пламне още на 11 септември, когато
кметът арестува знаменосеца на комсомолската организация – италианския
младеж Антонио Черито Салваторе, и Стефан Лазаров. Научавайки това,
15–20 комсомолци заплашват кмета, че ако той не ги освободи, те ще сто-
рят това. След този ултиматум арестуваните са освободени. Случайно ли
в Мъглиж пламва първата искра на Септемврийското въстание, от което
се разгаря революционният пламък в Старозагорски окръг, а по-късно и в
Северозападна България и другите райони на страната? Пътят към септем-
ври 1923 г. е дълъг и труден. Дързостта и решителността на мъглижани на
13 септември дълго се калявали в класовите битки преди това. Само една
година след Бузлуджанския конгрес в селото е образувана социалистиче-
ска група. Първият сеяч на социализма в Мъглиж е младият учител Жельо
Шунанов, присъствал на Бузлуджанския конгрес. След завръщането си за-
явява: „Бъдещето принадлежи на социализма“. В Женева той се среща с
Владимир Илич Ленин, с когото стават добри познати.
През месец юни 1892 г. с помощта на един от първите социалисти в
България – Константин Бозвелиев, в Мъглиж се основава социалдемокра-
тическа група с членове Теньо Тюфекчиев, Злати Шунанов, Теньо Кучков,
Деньо Бояджиев, Рашо Тянов, Петър Гуджев и др.
1 Българската историография от периода 1944–1989 г. разглежда събитията през сеп-

тември 1923 г. като Септемврийско въстание и ги описва като първото антифашистко въс-
тание в Европа, а правителството на Цанков – като фашистко. След 10 ноември 1989 по-
вечето български историци отхвърлят идентификацията на режима на Цанков с фашизма.
Съвременните историци дават различна оценка за септемврийските събития от 1923 г. Като
се базират на проучвания и документи, свързани с организирането, характера, ръководство-
то, мащаба на действията, масовостта и подкрепата от населението, както и резултатите му,
те окачествяват тези събития като Септемврийски бунтове. Основната причина за това раз-
личие е оценката за ръководството на бойните действия и поведението на главния военно-
революционен комитет, в резултат на което вълненията не са обхванали големите градове в
България, а са проведени бойни действия в района на гр. Монтана и спорадични действия в
отделни села по течението на р. Огоста, в Пазарджишко, Шуменско, Търновско, Бургаско,
Старозагорско и другаде („Голяма енциклопедия България“. Т. 10, главен редактор акад.
Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща Труд, София, 2012).

54
През 1894 г. мъглижките социалисти издават и свой вестник – „Селски
глас“2, по инициатива на Жельо Шунанов. Вестникът е редактиран от
Константин Бозвелиев. Първият брой излиза на 5.X.1894 г., а последният –
на 25.IX.1895 г.

Вестник „Селски глас“, брой първи

Още в началото на века редиците на социалистите укрепват. През
1909 г. в Мъглиж се основава групата на тесните социалисти от Иван
Стоянов от Казанлък и Димо Герджиков от Стара Загора. И двамата са учи-
тели в Мъглиж. В тази група влизат Атанас Ямалиев, Тодор Гаргов, Иван
Илчев, Тотьо Чавдаров и др. Изключително активна дейност развива Ив.

2 „Селски глас“ е първият вестник в България със социалистическа насоченост и пред-

назначен за селото. Първият му брой излиза на 5 октомври 1894 г., а последният – на 25
септември 1895 г. Официално седалището му е било в с. Мъглиж, но е печатан в печатница
„Надежда“ в гр. Казанлък. Излизал е три пъти месечно. Един от редакторите на вестника в
Казанлък е Константин Бозвелиев. Първоначално отговорен редактор е мъглижанинът Теню
Тодоров Тюфекчиев, но след напускането му на организацията и избирането му за кмет него-
вата длъжност (от 25 май 1895 г. до последния брой) е заета от Рашо малък-Владев.

55
Стоянов. За уважението, с което се е ползвала мъглижката организация в
партията, говори фактът, че в Мъглиж са идвали и са правили събрания
Димитър Благоев, Евтим Дабев, Георги Кирков. След войните социалдемо-
кратическата организация в Мъглиж е най-авторитетната обществена сила.
През 1919–1920 г. комунистите и комсомолците са повече от 300 души.
През периода 1919–1923 г. кандидатите на комунистическата партия на
два пъти печелят най-много гласове в общинските избори и кметове кому-
нисти са Стефан Телбизов и Марко Стоянов Свинаров. Над общината гордо
се развява знамето на мъглижката комуна. В паметната 1923 г. общинската
власт е в ръцете на комунистите до кървавия 9 юни. Всичко това показ-
ва, че ако в Мъглиж пуква първата пушка на Септемврийското въстание,
това никак не е случайно. Както е известно, въстанието е жестоко потушено
и Мъглиж дава свидни жертви. На 22 септември са разстреляни Антонио
Черито Салваторе, Иван Кехайов, Тошо Ямалиев и шестнадесетгодишният
Райчо Съртонев. Мъглиж дава още една жертва във въстанието, това е Рашо
Жилков, загинал край гр. Бургас. Други са арестувани и съдени. Сред тях е
Йовчо Смилов Йовчев.
В края на октомври 1923 г. фашистката власт дава първата амнистия,
която се отнася за десетки и стотици участници във въстанието. Една от
причините за амнистията е протестът на прогресивната световна обществе-
ност, както и на редица прогресивни дейци вътре в страната.
Втората амнистия е дадена през месец май 1924 г. и тя се отнася само
за организаторите на Септемврийското въстание. Тогава излиза от затвора
и Йовчо Смилов Йовчев. Тази амнистия фактически е условна, което озна-
чава, че всеки, който се прояви в активна нелегална дейност, попада под
ударите на закона и ще бъде съден за две престъпления – за участие във
въстанието и за дейността си след това. В това се състои и политическа-
та значимост на амнистията, със законни средства да се спре дейността на
Комунистическата партия.
Комунистите в Мъглиж, освободени с първата амнистия, се включват
активно в подготовката на изборите, които се провеждат на 19.XI.1923 г.
Резултатите от тях са:
– за Сговора гласували 482 човека;
– за БКП и БЗНС гласували 413 човека;
– за Националлиберали 127 човека.
Това показва, че БКП заедно с БЗНС са втора политическа сила в
Мъглиж въпреки терора и репресивните мерки. Подобни са резултатите и
в цялата страна.
Тогава в началото на януари 1924 г. правителството приема Закона за
защита на държавата, а по-късно през месец април БКП със специален закон
е разтурена.

56
В такава политическа обстановка в началото на месец юни 1924 г. Йовчо
Смилов е извикан в гр. Казанлък от Стефан Ковачев, който в това време е
кооптиран за секретар на Нелегалния комитет на Казанлъшката градска и
околийска партийна организация. При срещата Стефан Ковачев го запоз-
нава с решенията на създадения и работещ нелегален Окръжен комитет на
партията в Стара Загора, както и със създадения Околийски партиен коми-
тет на нелегалната партийна организация в гр. Казанлък. В състава на този
комитет е включен и Йовчо Смилов. На срещата е уведомен, че извън гра-
да се създават три партийни сектора. Западен – с център Долно Сахране,
Северен в с. Шипка и Източен в с. Мъглиж. Той е определен за ръководител
(секретар) на Източния сектор, в който са включени и селата от днешната
Мъглижка община. Първата задача, с която се заема, е създаването на неле-
гална партийна организация с провеждане на партийната работа в две форми
– легална и нелегална. Изискването на Околийския комитет е в партийната
работа да се включват повече младежи, както и от средата на съмишленици-
те и особено тия, които не са взели активно участие във въстанието. Голяма
трудност Йовчо Смилов среща в работата по изграждането на партийни гру-
пи в селата Дъбово, Тулово, Ветрен, Козлуджа (Шаново), Николаево, Горно
Паничерево (Ягода), където по-малко е познавал хората, на които може да
разчита.
Легалната работа на партийната организация е провеждана по-лесно,
тъй като всички комунисти и съмишленици са привличани в изборни, про-
светни и други начинания. През 1924 г., след Витошката партийна конфе-
ренция, която приема решения за подготовка на нови революционни акции,
околийското ръководство поставя задачата за създаването на бойни групи
по тройки и петорки. Тази задача обаче се оказва трудно изпълнима, тъй
като хората, с които е разговаряно в Мъглиж и другите села, са готови да
работят само в легални условия.
В края на 1924 и началото на 1925 г. за нелегална работа в Мъглиж са
привлечени 30 човека. Създадени са и първите три петорки от бойните гру-
пи.
В този период (1924–1927) като особено важна от партийното ръковод-
ство се поставя задачата за съвместна работа със земеделските дружби и
изграждането на тъй наречените леви групи. В Мъглиж в редовете на земе-
делската дружба влизат Таньо Герганов, Велко Ванкин, Иван Гаргов и др.,
с поръчение да се активизира нейното ляво крило. Заседанията на левите
земеделци се провеждат в кръчмата на Петър Кирилчев, а тези на нелегална-
та комунистическа организация, но главно с актив от 6–7 човека, в дома на
Стефан Лазаров. Заседания са правени, но по-рядко, и в магазина (дюкяна)
на Никола Кирев. Бойната група е имала 2–3 сбирки, състояли се в местност-
та Усти, боровата гора и в района на манастира.

57
В средата на февруари 1925 г. Йовчо Смилов е арестуван и отведен в
Казанлък в Околийското управление. В продължение на 15 дни е жестоко
инквизиран, след което е откаран заедно с други участници в Старозагорския
затвор. Присъдата е произнесена от Старозагорския съд на 14 април, два дни
преди атентата в църквата „Света Неделя“, извършен на 16 април 1925 г.
Съдът го оправдава и е освободен, тъй като няма признания, няма и свиде-
телски показания, а е имал и добра адвокатска защита. Още повече Стефан
Ковачев, който е сред подсъдимите, е отрекъл участието му в конспирацията
и работата като секретар на нелегалната партийна организация в Мъглижкия
район. Защитниците на всички са били адвокати комунисти.
След освобождаването от затвора се връща в Мъглиж. През месец май
обаче е извикан в полицейския участък в Мъглиж, където му е наредено
всеки ден да ходи да се разписва. Въпреки следенето, успява да установи
връзка с Казанлък и Стара Загора, както и със селата от района на Мъглиж.
За тази цел му помагат неговият брат Рую Смилов Йовчев, братовчед му
Рую Атанасов, зет му Дончо Драганов, Иван Дончев, Стефан Лазаров и др.

Комунисти-конспиратори на път за съда в Казанлък, 1925 г.

През месец декември 1925 г. Стоян Герганов донася от Стара Загора
позиви, които трябва да се разпространят в Мъглиж и околните села.
Съдържанието на тези позиви е свързано с атентата от 1925 г. и отричането,
че това е дело на партията, а в действителност само на група авантюристи. С
разпространението на позивите се заема Дончо Драганов. Той обаче е про-
следен, разкрит и арестуван заедно със Стоян Герганов, а после и осъдени.

58
В ареста при следствието те не издават никой от хората, с които са изпъл-
нявали тази задача. В затвора престояват около година. Освободени са в
началото на 1927 г.
В средата на 1925 г. в Москва се провежда съвещание на Централния
комитет на партията, което осъжда атентата и ултралевичарския курс на не-
говите автори и участници. Отхвърля се схващането, че в страната има рево-
люционна ситуация и се препоръчва партийните организации да използват
най-вече легалните форми на работа, като не се подценява и значимостта на
нелегалната дейност.
След 1925 г. Йовчо Смилов търси контакти повече с партийните ръ-
ководители в гр. Стара Загора, по-конкретно с Георги Петров. Легалните
форми на работа се засилват и в Мъглиж, комунистите участват в различни
просветни инициативи, както и в подбиране на подходящи кандидати за об-
щински съветници и кметове, които не са членове на партията, но преди са
подкрепяли нейни мероприятия. Такъв е случаят с издигането на кандидату-
рата за кмет на Мъглиж на радикала Рашо Режев.
Активизира се и просветната дейност. Правени са много вечеринки, като
в тях се ангажира младежката интелигенция. Само учителите от Мъглиж са
били 30–40 човека.
И в тези години, 1926, 1927, партийната организация работи за сбли-
жаване със Земеделския съюз, особено с неговото ляво крило. Нелегалната
работа на Комунистическата партия постепенно намалява и се разширява
нейната легална форма. В средата на 1927 г. Централния комитет на БКП ре-
шава да се създаде легална Работническа партия. Създават се нейни струк-
тури в Стара Загора – Окръжен комитет, и в Казанлък – Околийски комитет.
Те от своя страна започват да изграждат такива и в селата. В края на 1925,
средата на 1926 и втората половина на 1927 г. Мъглиж е част от канала за
преминаване на избягали от затвора антифашисти и нелегални функционери
на БКП. От Мъглиж те са препращани за Енина, Шипка и от там до граница-
та за Турция. Това са дейци на партията, за които Окръжният и Централният
комитет решават да емигрират през Цариград за СССР. През Мъглиж пре-
минават няколко такива групи.
В началото на 1927 г. става провал в Окръжната младежка организация.
Разкрито е нейното ръководство. Отново има опасност Йовчо Смилов да
бъде арестуван. Той е повикан от Георги Петров да отиде в Стара Загора,
който му съобщава, че има решение на Окръжното бюро на партията да
емигрира в СССР заедно с Дамян Раев от Казанлък, който преди година и
половина е бил в затвора. Съден е за това, че е бил секретар на Окръжния
комитет на партията във Варна. Решението на Бюрото е утвърдено от ЦК на
БКП. Георги Петров дава и канала за прехвърляне в Турция – Стара Загора,
с. Обручище, с. Главан, с. Дервиш могила. Когато пристигат в с. Обручище,

59
съгласно указанията се явяват при Петко Нанев – директор на прогимназия-
та в селото. Той ги завежда да нощуват в дома на Димо Дичев, активен деец
на БКП в този район, който по това време е в затвора. Приема ги неговата
сестра със съпруга си. Сутринта заминават по определения маршрут към
границата.
Преди за замине за СССР, Йовчо Смилов се среща с едни от най-ак-
тивните и преданни дейци на партията в Мъглиж – Тодор Гаргов, Жельо
Жилков, Трифон Челебиев и по-късно с Кръстьо Марков. Обсъждат въпроса
за учредяване на мъглижката организация на Работническа партия и изби-
ране на нейното ръководство. Предварително са проведени консултации и с
Бюрото на Околийския комитет на партията. Единственият човек, на когото
Йовчо Смилов казва, че заминава за СССР, е Кръстьо Марков.
Най-активно през този период (1924–1927) в партията са работили:
Рашо Стрешков, Стоян Герганов, Дончо Драганов, Никола Кирев, Иван
Гуджев, Трифон Челебиев, Рую Смилов, Рую Атанасов, Лальо Лазаров,
Иван Магалчев, Жельо Жилков, Тодор Гаргов.
Работили нелегално (1924–1927): Митьо Ямалиев, Стефан Чилов,
Станчо Узунов, Христо Стрешков, Рашо Стрешков, Грую Атанасов,
Димитър Косматанов, Рую Смилов, Иван Г. Магалчев, Лальо Лазаров, Иван
Гаргов, Бечо Бакоев, Стоян Герганов, Дончо Драганов, Никола Кирев, Иван
Михалев, Деньо Ямалиев, Харалан Кехайов, Драгия Върбанов, Деньо Чилов,
Петър Ралев, Таньо Кирчев, Трифон Челебиев, Жельо Жилков, Минчо
Тошев, Тодор Гаргов.
Работили легално: Иван Чилов, Тодор Караиванов, Жельо Болашиков,
Рашо Джапунов, Деньо Танев (въжар), Иван Танев (въжар), Деньо Танев
(обущар), Йорго Залъмов (в края на 1924 г. заминава за София), Петър
Телбизов, Георги Гевгалов, Иван Гевгалов, Рашо Комитов, Стоян Атанасов,
Иван Касев, Иван Петков, Стоян Марков (малкия), Минчо Гърдев, Марко
Ст. Марков, Кръстьо Марков, Деньо Минев, Иван Съргойчев, Иван Петков
Мухтаров, Рашо Владев (големия), Рашо Владев (малкия), Таньо Смилов
Иванов, Мирчо Бонев, Велко Ванкин, Таньо Герганов, Стоян Куцаров,
Добри Орешков, Иван Чавдаров, Минчо Стрешков, Станчо Османлиев.
Активисти учители, които през лятото се връщат в Мъглиж: Станчо
Златев Ванкин, Иван Владев, Стефан Даскалов, Петър Османлиев, Киро
Желев, Таньо Шунанов, Стоян Марков, Тодор Чавдаров и др.
На Иван Владев, Кръстьо Марков, Станчо Златев, без да подозират,
често са им възлагани задачи, свързани с нелегалната работа. За изпълне-
ние на някои мероприятия Кръстьо Марков понякога е давал средства от
Популярната банка.
Активисти на партията, които са били членове на бойната група: Митьо
Ямалиев, Стефан Чилов, Станчо Узунов, Христо Стрешков, Рашо Стрешков,

60
Грую Атанасов, Димитър Косматанов, Рую Смилов, Иван Г. Магалчев, Лальо
Лазаров, Бечо Бакоев, Харалан Кехайов, Трифон Челебиев, Жельо Жилков.
Една от важните задачи, които Йовчо Смилов изпълнява, преди да еми-
грира в СССР, е укриването и опазването на знамето на младежкото кому-
нистическо дружество в Мъглиж. Знамето е изработено от ученичките от
Стопанското училище в Стара Загора Радка Лечева, Стефана Иванова, която
впоследствие става съпруга на секретаря на дружеството Рашо Похлупков, и
Марийка Похлупкова, също ученичка. Рашо Похлупков и Иван Танев, които
отговарят за изпълнението на тази задача, не един път са били придружа-
вани от Иван Петков Мухтаров и Йовчо Смилов до Стара Загора, за да се
ускори ушиването му.
През месец април 1923 г. се извършва тържествено освещаване на зна-
мето, на което присъстват Неделчо Николов, секретар на Окръжния комитет
на Българската комунистическа партия (БКП) в Стара Загора, Стоян Златев
от с. Дълбоки, Старозагорско, много младежи от Казанлък и околията, мла-
дежи от Стара Загора и селата Дълбоки и Оряховица. След освещаването
Неделчо Николов предава знамето на знаменосеца Иван Танев. Със знаме-
то младежката организация участва в редица мероприятия като отпразну-
ването на Първи май, в младежкия събор, проведен в Туловската кория, в
Септемврийското въстание и т.н.
Когато след сражението на 14.IX.1923 г. въстаниците отстъпват в гора-
та, Иван Танев успява да отиде до Общината, взема партийното и младежко-
то знаме и ги скрива във въжарската работилница на брата си Деньо Танев.
През 1924 г. той предава младежкото знаме на Йовчо Смилов, който го съх-
ранява до заминаването си в СССР през 1927 г., а след това до 9.IX.1944 г.
то се пази от майка му Мария Смилова Йовчева и брата Рую Смилов Йовчев.
Въпреки многото обиски, които са правени в дома на Мария Смилова, бла-
годарение на нейното самообладание, находчивост (понякога увито около
кръста £), чувство за конспиративност полицията не го открива. Много вре-
ме е стояло в нейния сандък за дрехи, а след това синът £ Рую Смилов го
премества в яхъра под плявата и сеното. На 9.IX.1944 г. той изважда знамето
от скривалището и го предава на отечественофронтовската власт.
Дълги години след това то заема своето достойно място в Музея на ре-
волюционното движение в София.
В изпълнение на указанията на ЦК на БКП, както и на Окръжния коми-
тет в Стара Загора и Околийския комитет в Казанлък, през есента на 1927 г.
в Мъглиж е създадена легалната Работническа партия в къщата на Деньо
Минев. За секретар е избран Трифон Челебиев (1900–1971). Започва да из-
лиза и вестник „Работническо дело“. За кратко време са абонирани 10 души.
Членовете на партията стават 60 човека.
През 1928 г. в дома на Стефан Лазаров в Мъглиж е създадено дружест-

61
вото на Работническия младежки съюз (РМС) със секретар Рую Смилов. В
началото на 30-те години на миналия век са изградени и нелегалните анти-
военен и наборен комитет по указание на партията.
През 1933 г. ръководител на РМС става Георги Михалев.
През 1928 г. са произведени избори за окръжни съветници. Трудовият
блок (комунисти и земеделци) получава много гласове. Комунистът Рашо
Стрешков е избран за окръжен съветник. През 1930 г. са произведени избо-
ри за училищни настоятели, също спечелени от кандидатите на Трудовия
блок. От 1932 г. секретар на партията е Иван Трифонов. Тогава през ме-
сец септември в Мъглиж идва комунистическият народен представител
Раденко Рангелов. Организирана е акция-манифестация от горната махала
до Конлука. Тя не се провежда, тъй като в селото има войска и съществува
опасност да бъде окървавена.
На 18 ноември 1932 г. се организира младежка акция. Решение за нея
се взема в дома на Дечо Митев Кундурджиев. За сборен пункт е опреде-
лен Конлука. Там Георги Михалев издига антиправителствени лозунги.
Манифестацията тръгва към горната махала, но не изминава и 200 метра и е
посрещната от полиция и разпръсната. Арестувани са Георги Михалев, Рую
Смилов, Кръстьо Бакалов и др.
В началото на месец юни 1933 г. у Христо Челебиев, който е войник,
намират брошури и става разкриване на антивоенния комитет. Арестувани
са Георги Михалев, Рую Смилов, Киро Александров, Кръстьо Марков и др.
В края на месец юни е задържан и Петър Калайджиев, който е член на ко-
митета. Общият брой на задържаните е 15 човека. Срещу тях е организиран
съдебен процес в Стара Загора. Рую Смилов е привлечен като подсъдим и
по друго дело, със същите обвинения, гледано в гр. Бургас. Там прокуро-
рът иска за него най-строгото наказание. Всички обвиняеми са осъдени и
вкарани в затвора. На 18.XII.1933 г. партийната организация и младежкото
дружество в Мъглиж организират протестна манифестация против арестите
и искат освобождаване на затворниците.
През 1934 г. са пуснати под гаранция арестуваните по процеса за анти-
военния комитет Георги Михалев, Кръстьо Марков и др.
С мъглижката партийна организация е бил свързан и известният анти-
фашистки деец Петко Маналов от с. Енина, Старозагорско. През ноември
1934 г. той идва в Мъглиж да организира квартири за нелегални функ-
ционери на партията. Среща се с Бончо Калайджиев, който е ятак. Петко
Маналов иска от Мъглиж 15 души за нелегална работа. През това време
Работническата партия е разтурена. Дейността на организацията се изразява
в събиране на помощи за нелегалните.
Срещу 1 май 1935 г. започват арести, понеже са разпространени позиви
от Петко Маналов. Арестувани са Жельо Маров, който осъществява връзката

62
с нелегалните. Освен него са задържани и Иван Цанев, Стефан Пастърмов,
Минчо Чернев и Кольо Партинов. Макар и подложен на изтезания, Жельо
Маров не дава никакви показания и след два дни са освободени.
В средата на 30-те години на XX в. Мария Калайджиева се изявява като
сигурен ятак на нелегални. Петко Маналов я свързва с Централния комитет
на партията.
В началото на 1936 г. месец януари при Мария Калайджиева идват Коста
Белев и Димчо Астаджов, които са нелегални. Престояват в дома £ известно
време, тя ги снабдява с дрехи и обувки и съпругът £ Бончо Калайджиев ги
изпраща за Варна с влака от гара Борущица.
През същата година за антифашистка дейност са арестувани Нейко
Убчев, Стефан Лазаров, Дечо Кундурджиев, Теньо Владев, Станчо Станчев
и др.
През 1937 г. партийната организация в Мъглиж е възстановена. Води
нелегален живот. Правят се събрания в домовете на Мария Калайджиева,
Никола Кирев и др., а през лятото – вън от Мъглиж. Събират се помощи за
нелегални. В тази дейност активно участват Стоян Герганов и съпругата му
Мара Герганова. В началото на май 1935 г. Мария Калайджиева ги посеща-
ва през нощта с молба да я снабдят с превързочни материали, защото при
престрелка в с. Енина има ранен антифашист. Мара Герганова отива в ме-
дицинската служба, където от 1933 г. участъков лекар е Дойчин Братованов.
Той дава исканите материали и те са занесени на Мария Калайджиева.
Подпомагани са също и политзатворници с дрехи, храна и др.
На 29 януари 1939 г. селото е блокирано от войска. Извършен е обиск в
дома на Жельо Маров, където откриват оръжие. Той е задържан, но при раз-
пита не прави признания. Осъден е на 6 месеца затвор, но след апелацията
присъдата е условна и той е освободен.
През 30-те години в ученическото комунистическо движение изпък-
ват Минчо Чернев, Стефан Пастърмов, Никола Манолов (който участва
в движението и като студент по медицина), Димитър Шукюрлиев, Райчо
Челебиев, Кръстьо Бакалов, Петър Бангиев, Иван Цанев, Христо Бакалов и
др. Калчо Руев е деец на БОНСС (Български общ народен студентски съюз)
в Юридическия факултет на Софийския университет.
След излизането от затвора (1939) Жельо Маров отговаря за нелегална-
та връзка (канал) Казанлък–Мъглиж, а Георги Михалев за Мъглиж–Ветрен.
През пролетта на 1941 г. Георги Михалев, Петър Калайджиев, Жельо
Маров, Христо Челебиев, Никола Цанеков организират направата на зем-
лянки в Балкана в местността Зърньовец. В началото на месец септември
1941 г. Петър Калайджиев, баща му Бончо Калайджиев, Жельо Маров,
Никола Цанеков, Христо Челебиев участват в превеждането на Цвятко
Радойнов, който няколко дни е бил в с. Крън, Старозагорско, от Казанлък
през с. Ветрен за Сливен, където се среща с члена на ЦК на БКП, политеми-

63
гранта от СССР, Аврам Стоянов. След престой около месец двамата се връ-
щат от Сливен по същия канал и в местността Габровица източно от Мъглиж
ги посреща Жельо Маров. Той ги завежда в мъглижките градини (бахчи),
където ги очакват Иван Цанев, Димитър Шукюрлиев и Райчо Челебиев и
на следната вечер Жельо Маров ги отвежда в Казанлък. Превеждането на
Цвятко Радойнов до Сливен и заедно с Аврам Стоянов обратно до Казанлък
и с. Крън се поставя като най-отговорна задача.
При своя престой в Казанлъшко Цвятко Радойнов е в постоянна връз-
ка с Районния комитет на партията и ръководи неговата дейност. В окол-
ностите на Мъглиж в местността Чешмите той провежда среща със секре-
таря на комитета Петър Калайджиев и ръководителя на военната комисия
Иван Астаджов. Когато се връщат от Сливен за Казанлък, Цвятко Радойнов
и Аврам Стоянов имат нова среща с Петър Калайджиев. След престоя в
Казанлък Аврам Стоянов отново преминава през Мъглиж, посрещнат от
Жельо Маров, и бива отведен в с. Ветрен, където чака връзка за с. Дълбоки.
В Мъглиж идва и парашутистът Димчо Астаджов, който е ранен в ръката.
Бончо Калайджиев го взема от с. Елхово и го завежда в дома си, където ръката му
е превързана, и на следващия ден Жельо Маров го свързва с Петър Калайджиев
и Иван Астаджов в местността Карадере, които го отвеждат в Казанлък.
През месец юли 1941 г. Георги Михалев е интерниран в лагера „Еникьой“,
където престоява повече от две години, до есента на 1943 г. На 21.II.1943 г.
там са въдворени и Иван Трифонов Велков, Лальо Денев Лазаров и Алекси
Берберов, който е освободен последен на 27.XII.1943 г.
На 18.XI.1941 г. Жельо Маров е взет запас. В отпуск е пуснат на
16.I.1942 г. Преди да тръгне за Мъглиж, един кандидат-подофицер му казва:
„Петър Калайджиев е нелегален. Сигурно ще се срещнеш с него. Кажи му,
че Здравко Емануилов е агент-провокатор“. Жельо Маров се вижда с Петър
Калайджиев на 19.I.1942 г. в дома на Петко Пасков, където се укрива. Скоро
след това става провал в нелегалната дейност. Към края на месец март 1942
г. са арестувани Бончо Калайджиев и Мария Калайджиева, а след няколко
дни Жельо Маров и Райчо Челебиев.
През месец август 1941 г. Петър Калайджиев е утвърден за секретар
на Районния комитет на БКП в гр. Казанлък. На този пост е до месец яну-
ари 1942 г. От месец ноември 1941 г. е в нелегалност, тъй като е търсен от
полицията. Заедно с другите нелегални Димчо Астаджов и Иван Астаджов
обикалят селата Шипка, Крън, Енина, Горно Изворово, Мъглиж, Ветрен,
провеждат срещат и събрания, осигуряват скривалища и храна за нелегал-
ните. Подготвят условия за формиране на партизанска група през пролетта
на 1942 г. На 24 март са заловени Димчо Астаджов и Иван Астаджов. По
процеса на парашутистите са осъдени на смърт, но е разстрелян само Димчо
Астаджов. Научавайки за тяхното залавяне, Петър Калайджиев и Васил
Стоянов от Казанлък отиват в Мъглижкия балкан. От 25 март до началото

64
на април изкопават землянка над селото, където се укриват.
На 4 април 1942 г. отиват в Казанлък да разберат какво е положението,
но след провалите са предадени и заловени. Жельо Маров също е заловен,
жестоко инквизиран, но не издава никого. На големия съдебен процес, завър-
шил през август 1942 г., Петър Калайджиев е осъден на смърт чрез обесване,
а Жельо Маров – на доживотен затвор. Присъдата на Петър Калайджиев не
е изпълнена. Осъдени са и още много други активни комунисти от района
на Казанлък. На околийската партийна организация, включваща и селата,
е нанесен тежък удар. Това е една от причините Районният комитет да не
се възстанови през периода 1942–1944 г. Такива революционни села като
Мъглиж, Енина, Ветрен до пролетта на 1944 г. не се включват активно в
антифашистката борба.
На 5 април 1943 г. е интерниран Рую Атанасов в Демир Хисар (Гърция),
а на 14.VIII.1943 г. пак там – Рую Смилов Йовчев, Иван Петков Мухтаров,
Рашо Иванов Владев, Рашо Магалчев, Смил Топорков, Владимир Тянов, Иван
Атанасов, Минчо Петков, Апостол Сотиров, Георги Заяков, Дончо Бояджиев,
Деньо Клисуров, Иван Цанев, Димитър Ямалиев, Киро Османлиев.

Пред паметника на Цар Освободител при парламента в
София – група мъглижани, взети като запас в трудови
войски (интернирани по политически причини), 1943 г.

65
Последни са освободени от лагера Рую Смилов, Апостол Сотиров
и Минчо Петков на 01.XII.1943 г. През месец май 1944 г. от Казанлъшка
околия са арестувани 40 комунисти като заложници на партията от селата
Големо Село, Борисово, Мъглиж, Енина и др. Арестът в Мъглиж е извър-
шен на 12 май 1944 г. Задържани са Рую Смилов, Алекси Берберов, Рую
Атанасов, Киро Александров, Райчо Челебиев, Никола Михалев. След ар-
еста за известно време са в избеното помещение на Държавна сигурност, а
след това са преместени в кауша на Околийското управление на полиция-
та в Казанлък, където престояват 75 дни, като са подложени на изтезания.
Имало е устно нареждане да бъдат разстреляни в района на Тюлбето около
Казанлък, като предварително е било избрано и подготвено мястото за екзе-
куцията, но полицейският началник не се е решил да изпълни заповедта.

В трудовия лагер в Демирхисар, Гърция, 1943 г.
Най-отпред е Рую Смилов Йовчев

66
В Демирхисар, Гърция, 1943 г.

В антифашистката съпротива (1941–1944) Мъглиж дава свидни жерт-
ва. Като партизанин загива Дончо Минчев Бояджиев. Роден е през 1921 г.
Основно образование завършва в родното си село. След това учи в гимнази-
ята в Стара Загора. През 1937 г. е ученик в Текстилното училище в Сливен.
Тук започва неговата антифашистка дейност. През 1941 г. пише и разпрос-
транява позиви против монархофашистката власт. Арестуван и осъден на
две години затвор, които прекарва в Сливенския и Плевенския затвор. След
излизането продължава да се занимава с конспиративна дейност, като осъ-
ществява връзки с партизани и техните ятаци. През 1943 г. е интерниран в
лагера Демир Хисар (Гърция). Освободен временно, за да се яви на изпити
в текстилното училище в Сливен, той повече не се връща в Гърция. Става
партизанин в отряд „Георги Димитров“ с командир Стойо Чочоолу, като
приема псевдонима „Балкански“. На 1 април 1944 г. Дончо Бояджиев идва в
Мъглиж, за да се срещне с Георги Михалев. Срещата е определена в гората
северозападно от селото, в района на местността Равня, но не е осъществена.
Предаден е и в престрелка с над 20 полицаи, дошли от Казанлък, бива ранен.
За да не попадне жив в ръцете на полицията, се самоубива. След 9.IX.1944 г.
е погребан в Мъглиж, като е построена чешма-паметник с неговия барелеф.
Научавайки за предателството, извършено от местни хора, и гибелта на
Дончо Бояджиев, още същия ден (1.IV.1944 г.) Георги Михалев излиза в

67
Балкана и става партизанин в отряд „Цвятко Радойнов“. Бил е комисар на
отряда и член на неговия щаб. Преди това, след освобождаването му от лаге-
ра „Еникьой“, през есента на 1943 г. до април 1944 г., той живее полулегален
живот, като извършва организаторска дейност в Казанлък и околните села.
Преди и след 9.IX.1944 г. е известен с партизанското име „Балкански“.
Партизанин от отряд „Цвятко Радойнов“ е и Стойко Златев Тянов от
Мъглиж. Той отива в отряда през 1944 г., след като избягва като войник от
казармата.
Мария Калайджиева, Бончо Калайджиев, Райчо Челебиев след освобож-
даването им от затвора, заедно с Христо Бакалов, Никола Кирев и др., под-
помагат партизаните основно с храна.
Мъглиж е дал участници и в югославската съпротива. Това са Деньо
Ганев, Дончо Минев и Стойко Гегов.
На 9.IX.1944 г. в Мъглиж е установена властта на Отечествения фронт.
За председател на Отечественофронтовския комитет е избран Рашо Тилчев
на събрание в местността Кирчов кладенец. В ОФ комитета влизат:
1. Никола Кирев Костов – представител на Комунистическата партия.
2. Иван Колев Гаргов – представител на БЗНС.
3. Стоян Стефанов Герганов – представител на интелигенцията.
4. Иван Богданов Лидарев – представител на младежите.
Допълнително са включени Мирчо Острешев от кръга „Звено“ и Рашо
Болашиков от Радикалната партия.
На 10.IX.1944 г. за кмет на Мъглиж ОФ комитетът назначава Добри
Азманов. За секретар на партийната организация на БКП е избран Рую
Смилов Йовчев (1905–1962).
След 9.IX.1944 г. цялата страна, както и Мъглиж, тръгва по нов път на
развитие, трудния път към изграждане основите на социалистическото об-
щество.
Списък на участниците в антифашистката съпротива от Мъглиж в пери-
ода 1941–1944 г. като ятаци, помагачи, политзатворници, концлагеристи:
1. Алекси Иванов Берберов – концлагерист 1943 г.
2. Деньо Минев Ненков – помагач 1941–1944 г.
3. Димитър Георгиев Шукюрлиев – помагач 1941–1944 г.
4. Дончо Райчев Смилов – помагач 1941–1944 г.
5. Енчо Иванов Тасманлиев – помагач 1941–1944 г.
6. Жельо Петров Маров – ятак 1941–1942 г.
7. Иван Петков Мухтаров – помагач 1941–1944 г.
8. Иван Стойчев Цанев – помагач 1941–1944 г.
9. Киро Александров Дянов – помагач 1942–1944 г.
10. Лальо Денев Лазаров – концлагерист.
11. Мария Дончева Калайджиева – политзатворник 1942–1944 г.

68
12. Никол Кирев Костов – помагач 1944 г.
13. Никола Колев Цанеков – помагач 1941–1944 г.
14. Петър Бончев Калайджиев – политзатворник 1942–1944 г.
15. Петър Рангелов Бангиев – помагач 1944 г.
16. Райчо Трифонов Челебиев – политзатворник 1942–1943 г.
17. Рашо Йоргов Стрешков – концлагерист 1941 г.
18. Рашо Дончев Магалчев – интерниран 1943 г.
19. Рую Атанасов Руев – помагач 1941–1944 г.
20. Стоян Тошев Данаджиков – помагач 1942–1944 г.
21. Слави Куцаров Димитров – помагач 1944 г.
Към категорията помагачи се отнасят организатори, връзки, временни и
постоянни помагачи. Политзатворниците преди попадане в затвора са били
ятаци, помагачи, организатори и членове на конспирации.
Списъкът е изготвен, като са използвани материали, предоставени от
Окръжния комитет на активните борци против фашизма и капитализма (ОК
на АБПФК) в Стара Загора3.

3 Използвани източници:
1. Академик Йовчо Смилов Йовчев. „Автобиографични бележки за дейността ми като
член на Мъглижката нелегална партийна организация и неин ръководител през периода
1924–1927 г.“.
2. Спомени на Стоян Герганов за създаването и дейността на Българската социалде-
мократическа партия и на Българската комунистическа партия в Мъглиж до 9.IX.1944 г.
Спомените са писани през 1951 и 1964 г.
3. Материали от Музейната сбирка на Септемврийското въстание в Мъглиж.
4. Дончо Даскалов. Съпротивата в пета въстаническа оперативна зона (1941–1944).
Издателство на БКП, София, 1968.
5. Спомени на живи свидетели от Мъглиж за антифашистката съпротива 1941–1944 г.

69
ОБЩИНА МЪГЛИЖ
Мими Герганова-Христова

1944 – 1990 г.

Изпълнителната власт в държавата, през различните исторически пери-
оди променя структурата си, но запазва основните си функции: администра-
тивното обслужване на населението, осигуряване ред и законност, грижи за
просветата и културата, здравеопазването, строителството и благоустроява-
нето за подобряване бита на хората.
След проведените на 23 януари 1974 г. избори за местна власт, на сесия
на съветниците – 24 януари 1974 г., е избран поредният Изпълнителен коми-
тет на Градския общински народен съвет – Мъглиж.
В състава му са щатните членове – председател и секретар и още петима
съветници.
Администрацията на Градския съвет се състои от: председател – Мими
Стоянова Герганова-Христова; секретар – Радка Митева Малакова; ръ-
ководител „Финансова служба“ – Петър Тодоров Богданов, счетоводител
– Надежда Митева Карастоянова, данъчен агент – Ирина Янева Кондова,
касиер-домакин – Тонка Петкова Джавкарова; ръководител „Техническа
служба“ – Тодор Койчев Чилов; Деловодство – Иванка Рашева Шукюрлиева,
Стоянка Енчева Йоргова – военен отчет до 1976 г., а след това Величка
Иванова Минтова; шофьор – Злати Смилов Златев; обслужващ персонал –
Бонка Тенева Колова; гледач на мъжки разплодници за говедата на частните
стопани – Челеби Челебиев; сезонни полски пазачи – Иван Дуплев, Иван
Белчев, Станко Михалев; към Съвета има малка сезонна група от строители
– пенсионери, с отговорник Радко Пашов. До 1974 г. дългогодишни разсил-
ни в Общинския съвет са мъглижаните Дончо Минев и Велко Малешков.
До 1978 г. към Мъглиж е само с. Селце (100 жители) с пълномощник
Цоньо Енчев Петков.
Всеки месец Изпълнителният комитет провежда заседания, ръководени
от председателя, а сесиите със съветниците са задължително четири годиш-
но, ръководени от съветник, с присъствието на граждани. На заседанията на
ИК и на сесиите се обсъждат програми и проекти по социално-икономиче-
ското развитие на общината.
До 1990 г. щатните членове на ИК и кметовете се обучават периодич-
но в курсове към Академията за обществени науки и социално управле-
ние – София, във филиала £ в гр. Русе; в гр. Стара Загора и в Школата по
Гражданска отбрана – гр. Ловеч.

70
След създаването на селищните системи през 1978 г. Мъглиж (4800 жи-
тели) става център на община със селата Ягода, Тулово, Дъбово, Шаново,
Юлиево, Радунци, Борущица и Селце, с население 13 400 души.
Селата (кметствата) се ръководят от кметове и проблемите им се реша-
ват на кметски събрания или в сесия на Общинския народен съвет. Настъпват
промени в структурата на администрацията на Съвета.
Службите стават отдели: финансов, организационен, архитектура и бла-
гоустройство, комплексно-административно обслужване, планов, военен,
открива се бюро „Работна сила“ и др.
През 1988 г. се изграждат комисии: по организационните и правни въ-
проси, по социални грижи, по селско и горско стопанство, по търговия и
услуги, като след време част от тях прекратяват дейността си. В Общинския
съвет функционира Комисия за работа с малолетни и непълнолетни наруши-
тели, оглавявана от опитен педагог.
Социалната политика, водена в държавата и общините, е насочена към
подобряване жизнения стандарт на хората: акцентът е върху сигурността,
образованието, здравеопазването, културата.
Социализмът като обществен строй, макар и недооценен, има много
доказани в практиката предимства и постижения. Сесиите на Общинския
народен съвет, кметските събрания, заседанията на Изпълнителния комитет,
срещите с народните представители минават при активен дебат и с решения
в срок.
Периодично се провежда „Ден на кмета“ с присъствието на всички кме-
тове от общината, щатните членове на ИК и специалистите от отделите.
Чести са посещенията в кметствата от ръководството на Общинския съ-
вет. Непрекъсната е връзката с Окръжен народен съвет – Стара Загора, а
след създаването на Хасковска област – с Областния съвет – Хасково.
В периода от 70-те до 90-те години на XX в. в отделите на Общинската
администрация работещите мъглижани, родени или създали семейства в
града, познават добре хората, подхождат внимателно и обслужват качестве-
но. Някои от тях дават труда си в общината повече от 20, 30 години.
Усърдна и резултатна е работата на мъглижаните: инж. Румен Съртонев,
Тодор Чилов, Мария Рубинкина, Катя Богданова, Росица Орешкова, Катя
Момчилова от отдел „Архитектура и благоустройство“; Петър Т. Богданов,
Надежда Карастоянова, Ирина Янева, Тонка Джавкарова, Станка Щерева,
Динка Ченгеньова, Калинка Гладичева, Добринка Богданова, Пенка
Стоянова, Николина Георгиева, Величка Донина от отдел „Финанси“; Тотка
Пеева, Силвия Цанева, Пенка Димитрова, Росица Козарева, Таня Съртонева,
Галя Кучкова от отдел „Планов“; Куцар Сл. Куцаров от комисията по тър-
говия; Иванка Шукюрлиева, Стоянка Йоргова, Таня Карастоянова от от-
дел „Комплексно административно обслужване“; Величка Минтова, Радка

71
Дончева от Военен отдел; Васко Минчев – специалист по образованието;
технически секретар – Мима Т. Велкова; Радка Топоркова – 16 години
компетентна и отзивчива е връзката на щатните членове на ИК с отдели-
те в Съвета, кметствата и други институции; домакинска служба – Денчо
Караиванов, Георги К. Карастоянов; шофьори – Злати Смилов, Михаил
Димитров, Иван Г. Азманов, Киро Кирев, Митко Тянов; дежурни: Даньо
Орешков, Георги Боруджиев.
Тези мъглижани, които са работили в отделите на Съвета, но са избира-
ни за щатни членове в Общинския съвет (председател или кмет, зам.-предсе-
дател, секретар), не са посочени по-горе, а фигурират в приложената справ-
ка за ръководствата на общината.
Общинският съвет има сключени договори за сътрудничество с общи-
ните Стражица (Велико Търново), Ракитово (Пазарджик), Гълъбово (Стара
Загора), Върбица (Шумен).
Град Казанлък, с председател на Съвета Станчо Коев, не отказва помощ-
та си на съседния по-малък град по редица проблеми. Уредено е извозване
сметта на Мъглиж на казанлъшкото сметище без заплащане. Отзивчиви са и
ръководителите на предприятия и учреждения в Казанлък.
През 1977 г. в Мъглиж с ресурсите на Съвета се провежда комплексно
занятие под ръководството на Военно окръжие и щаба на Гражданска отбра-
на – Стара Загора. Целта на занятието е готовност на населението за реак-
ция при стихийни природни бедствия и аварии в промишлеността, селското
стопанство и горите. Присъстват партийните и държавни ръководители на
окръга, както и генерал Захариев от София, а представянето на формирова-
нията на ГО и на военния отчет по въпросите на мобилизацията е безупреч-
но, въпреки януарския студ.
Военно окръжие Стара Загора помага на Съвета системно при трениро-
въчни занятия, при подготовка на наборниците за Българската народна ар-
мия. Провежданите всяка година новобрански вечери минават тържествено,
с внимание към бъдещите бойци и родителите им.
През 70-те години на миналия век икономическата характеристика на
Мъглиж се определя от: селско стопанство (от 1948 г. ТКЗС „Червено зна-
ме“, впоследствие Агропромишлен комплекс); горско стопанство – дър-
жавно; Трудовопроизводителна кооперация „Първи май“; комунални услу-
ги и производството на хляб, закуски и безалкохолни напитки в Наркооп
„Септември“, след това Районна потребителна кооперация.
До 1970 г. потребителната кооперация разполага с фурна, нова двуетаж-
на сграда с магазин, ресторант и сладкарница в центъра на града. Започва
обновяването на магазинната мрежа и ново строителство, в приземните ета-
жи на новопостроените жилищни блокове се помещават магазини с модерно
обзавеждане.

72
Трудовопроизводителната кооперация „Първи май“ се създава през
1949 г. с дейностите: бръснаро-фризьорство, шивашки, обущарски, дърво-
делски и други услуги. Последователно директори са Кольо Шолев и Съби
Арабаджиков.
Предприятието Комунални услуги, основано през 1969 г. с директор
Георги Лангуров, се ангажира със сметосъбирането, поддръжка на зелените
площи, чистене на улиците, зидарски услуги и др.
През 1980 г. двете предприятия се обединяват в Промишлено пред-
приятие „Първи май“ към Стопанска дирекция „Местна промишленост
и услуги“ – Стара Загора. Директор е Георги Лангуров, зам.-директори
Съби Арабаджиков и Петър Кундурджиев, главен счетоводител – Йовка
Гевгалова. Предприятието разширява дейността си и осигурява работа на
много хора от града и общината. Дългогодишни ръководители на отделите
са: Донка Алавойдова, Марийка Чавдарова, Рали Болашиков, Иван Татаров,
Георги Ковачев.
Ръководството се насочва към приоритетно развитие на трикотажно-
то плетиво. Внесени са три плетачни машини „Универсал“ и скоро произ-
водството на вълнен трикотаж се налага успешно на вътрешния пазар. Към
предприятието функционира и новопостроената градска баня с отговорник
Калчо Лесов.
През 1974 г. в Мъглиж се открива цех на фабрика „Буря“ – Габрово,
за памучен трикотаж, ръководител е Косьо Лалев Малешков. След време е
закрит и в базата му се създава цех на Завода за запаметяващи устройства
(ЗЗУ), Стара Загора, преминал след това в предприятие. Негови директори
последователно са: Иван Луканов, Райчо Чайлев, Енчо Димитров, Богдан
Лидарев. За това решаваща е помощта на Минчо Смилов Йовчев – пър-
ви секретар на ОК на БКП – Ст. Загора, Иван М. Иванов – председател на
Окръжния народен съвет, Атанас Атанасов – генерален директор на ЗЗУ – Ст.
Загора. Изпълнител на строежа на новото предприятие е Заводостроителен
комбинат – Ст. Загора, с генерален директор Господин Великов. Отговорник
на строителното предприятие е Филип Ст. Филипов – мъглижанин, който е
връзката на Общинския съвет със строителите. След време Филип Филипов
оглавява предприятието „Благоустройство и комунално стопанство“ (БКС)
– Мъглиж.
След тържествената първа копка на 8 януари 1986 г. започва ускорено
строителство и през 1988 г. Мъглиж се сдобива с предприятие за високо-
технологични продукти, в което се трудят предимно млади хора от цялата
община. Сега няма и следа от производството и модерната база.
Известно време в Мъглиж работи цех за спално бельо към ТПК
„Мересиев“, с отговорник Атанас Шукюрлиев.
За икономиката на Мъглиж значителна е ролята на предприятията и в

73
останалите селища на общината: предприятието за производство на мебели
в с. Дъбово, цеха на казанлъшкия завод „Б. Шанов“ в с. Ягода, а с присъе-
диняването на община Гурково към Мъглиж – предприятията в гр. Гурково
и гр. Николаево.
От 1984 г. общината разполага с разработена Прогноза за усъвършенст-
ване структурата на икономиката.
За времето от 30-те години на XX в. здравеопазването в Мъглиж се про-
меня значително. Здравното заведение не разполага със собствена база и
често е премествано. След 1990 г. сградата на поликлиниката е реконструи-
рана и пригодена съгласно медицинските потребности. Отначало обслужва-
нето е от един или двама лекари, които са на разположение денонощно.
От 30-те години на XX в. се помнят лекарите: д-р Бургуджиев, д-р Милев,
д-р Дойчин Братованов, д-р Улев, д-р Стефан Койчев, д-р Начо Начев, д-
р Соня Начева, д-р Овчаров, д-р Юлия Кавказова, д-р Петко Карагитлиев
(над 20 години работи в Мъглиж), д-р Зоя Филипова, д-р Ваня Иванова, д-р
Гюлтелиев, д-р Гюлтелиева, д-р Курумилева, д-р Катеров, д-р Терзиева, д-р
Мая Панова, д-р Лалев, д-р Пенка Средкова, д-р Девлова и сега действащите
лични лекари д-р Севдалина Манахилова и д-р Мариана Цонева.
Не са забравени и акушерките Величка Шоселова, Ваня Чавдарова,
Тянка Караиванова, Магдалена Йоргова, Танка Минева Барутчиева; фелд-
шерите: Андрей Андрончев, Тенчо Иванов Малешков, Иван Данаилов,
Николай Добрев, Милчо Телбизов, сега – Румяна Азманова, Катя Мийкова,
Михаил Арнаудов, Тенчо Димитров; медицинските сестри: Радка Малева,
Мария Орешкова, Милка Карастоянова, Пенка Ескева, Мария Шукюрлиева,
сега – Ваня Тенчева, Биляна Йоргова, Росица Малева, Светла Сярова; лабо-
рант: Мария Цонева.
Незабравим и достоен за уважение остава мъглижанинът Лальо Тодоров
Лазаров – 40 години здравен работник.
Стоматолозите, обслужващи населението на Мъглиж, са: д-р Борислав
Коскин, д-р Григоров, д-р Начо Бангеев, д-р Ангел Сираков, сега – д-р
Величко Ангелов, който работи над 30 години в Мъглиж.
Отначало медицинското обслужване е в здравен участък, здравна служ-
ба; през 50-те години има родилен дом и болница с легла, закрита през
1963 г., след това поликлиника, поликлиника с лаборатория и звено „Бърза
помощ“ с линейка и денонощно дежурство. Запазени са „Бърза помощ“ с
денонощно дежурство и два кабинета с личните лекари д-р Манахилова и
д-р Цонева. В определени дни идват лекари специалисти.
В медицинското обслужване се включват и аптеките със завеждащи ап-
текари Деньо Ганев, Мариана Димитрова, Снежана Белинова-Найденова,
Соня Орешкова-Пенчева.
Специализирана болница за белодробни болести – Радунци – единстве-

74
на на Балканския полуостров с гл. лекар Онуфри Владков, има значителен
принос за здравеопазването в общината. Разположена в южните склонове
на Стара планина сред борова гора, снабдена със съвременна медицинска
апаратура, болницата лекува хиляди пациенти от страната и чужбина.
До началото на 90-те години задължителните профилактични прегледи
на населението, редовните имунизации и строгият контрол за детското здра-
ве са основна грижа на безплатното здравеопазване.
В обществения живот на града активно участват трите училища:
Техникум по механизация на селското стопанство „Гео Милев“, Основно
училище „Христо Ботев“ и Училището за глухи деца, ръководени от дирек-
торите Лев Попов, Димитър Димитров, Христо Лолов, Делка Джавкарова,
Васко Минчев, Кунка Загарова, Наньо Нанев, Тодор Загаров, Недка
Стрешкова, Людмил Цветков и др.; включва се и Обединеното детско заве-
дение с директор Златка Мирчева.
През 1975 г. в Мъглиж е създаден Клуб на пенсионера от инициаторите
Иван Бакалов, Димитър Александров, Киро Дянов, Иван Съртонев, Драган
Магалчев. Отначало няма подходящо помещение, но Общинският съвет
предоставя отчуждена къща в центъра. Много труд и усилия влагат пенсио-
нерите в ремонта и възстановяването £ и тя се превръща в прекрасна база за
отмора и забавление. С обзаведените стаи по проект на художника Христо
Танев, с бюфета, със зеленината, цветята, асмите и ведрата обстановка, клу-
бът е посещаван от гостите на Мъглиж и от много мъглижани. Тук се разви-
ва активна дейност – отбелязват се исторически събития, срещи с известни
личности и други клубове в страната.
Създаден е тригласен хор от Ася Добруджалиева – оперна певица от Ст.
Загора (мъглижка снаха); след нея много години ръководител е отец Стоян
Карадонев. Хорът представя програмата си при местни тържества и при гос-
тувания на други клубове – Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Харманли,
Чирпан, Енина, Гурково, Николаево и др. и получава аплодисменти. Сега
съвместно с читалище „Пробуда – 1869“ група за стари градски песни про-
дължава традицията. От създаването му председатели на Клуба на пенсио-
нера са: Иван Бакалов, Неделчо Малаков, Христо Капсъзов, Кирил Петров,
Богдан Мартев, Йовка Кучкова, Костадин Мавродиев.
През 2011 г. Клубът приема името „Мъдрост“. Помещава се в друга
сграда, след реституцията на първата. Общинските съвети участват в из-
дръжката на пенсионерските клубове.
След 1944 г. Общината с кмета Добри Минчев Азманов действа уси-
лено за създаване условия за по-добър живот на мъглижани. Започва стро-
ителството на фурна, завършена през 1946 г.; след откриването на гимна-
зията (1945) е построено необходимото второ училище в северната част на
Мъглиж в полите на Стара планина. Строежът е готов през 1947 г. благода-

75
рение масовото участие на населението с доброволен труд. Отново активно
участват мъглижани в ремонта на пътя Мъглиж – Тулово. Хората карат с
каруците си пясък и камъни от реката и трошат чакъл за трасето, без да чакат
възнаграждение. Това правят и при благоустройствените мероприятия.
Построена е сграда за Пощата, сграда на Горското стопанство в центъ-
ра на Мъглиж, която след това е ползвана за здравна служба, родилен дом,
болница и от Градския общински народен съвет. Прокарана е нова улица от
„Кирчов кладенец“ до Харманската чешма. Извършва се електрифицирането
на манастира с прякото участие на служителите на съвета и двамата общин-
ски електротехници Рашо Хр. Тянов и Рашо Радков Тянов. Електротехникът
Рашо Христов Тянов работи за родния Мъглиж до последните си дни, без да
жали сили, за което заслужава признателност.
В спомените си Добри Азманов подчертава, че извършеното до 1950 г.
се дължи на подкрепата и ентусиазма на мъглижани.
Във времето след това обновяването на Мъглиж продължава.
След кмета Добри Азманов (1944–1950) председатели на Общинския
народен съвет са Рашо Йоргов, Райчо Челебиев, Райчо Гевгалов (до начало-
то на 1973 г.). В този период в Мъглиж се изграждат: физкултурен салон в
двора на Единното училище; търговска сграда в центъра; два моста на реката
– в центъра и до Партиновата воденица; строят се необходимите стопански
постройки в двора на ТКЗС, създадено през 1948 г.; построена е сградата на
ТПК „Първи май“; строи се с бързи темпове учебната и производствена база
в ТМСС „Гео Милев“ – учебна сграда, общежитие, работилници; за достъп
до телевизионните програми Мъглиж се сдобива с ретранслатор; правят се
баражи по реката; асфалтират се улици с оформени с базалт тротоари и т.н.
За всичко това голяма е заслугата и на ръководителите на предприятия и
учреждения и на местното население.
От 1968–1969 г. Градският общински народен съвет, с председател Райчо
Ив. Гевгалов, подготвя проект и терен за строителството на Читалищен дом.
Проектът е дело на архитект Живка Кирчева. Обектът е включен за строи-
телство с намесата на д-р Никола Манолов – секретар на Държавния съвет
на НРБ, и академик Йовчо Йовчев.
През септември 1973 г. Читалищният дом е завършен и тържествено
открит по случай 50-годишнината на Септемврийското въстание от 1923 г.
Гост на тържеството е Борис Велчев – член на Политбюро и секретар на ЦК
на БКП. Доклад за Септемврийската епопея изнася Христо Шанов – пър-
ви секретар на ОК на БКП – Стара Загора. Мъглижани вече разполагат със
съвременна база за културна дейност: салон за театър и кино с 400 места,
малка зала за 160 души, репетиционни и гримьорни, библиотека с книгохра-
нилище и две читални за деца и възрастни, музейна сбирка за революцион-
ното движение, уредена от мъглижанина Петър Христов Коев – историк,

76
дългогодишен уредник в Историческия музей – Стара Загора.
През 1972–1973 г. в Мъглиж са изградени още: Паметен знак в мест-
ността дядо-Минчов орех, откъдето е започнало въстанието на 13 септември
1923 г.; Паметен знак в местността Чешмите, където е водено първото сра-
жение между въстаниците и войската; Паметник на лобното място на чети-
римата септемврийци. Градът е благоустроен, асфалтирани са много улици
при постоянното съдействие на окръжното партийно и държавно ръковод-
ство. Отново населението се включва масово.
До януари 1973 г. председател на Градския общински народен съвет е
Райчо Гевгалов, но поради заболяване е заместен от Лев Попов до януа-
ри 1974 г. През периода 1974–1990 г. председатели на Общинския народен
съвет – Мъглиж са: Мими Стоянова Герганова-Христова, Теньо Смилов
Йовчев, Тенчо Петков Георгиев.
Благоустрояването и хигиенизирането, проектирането на ново строи-
телство и осъществяването му продължават ускорено. Градът разполага с
план на центъра и макет на сградите в централната градска част, които пред-
стои да се реализират. Автор на проекта е арх. Мина Чанева от Главпроект –
София. Приключено е строителството на жилищен блок в центъра на града.
През 1975 г. е завършена и обзаведена сградата на детската градина със
120 места, чиято източна част е преустроена в детска ясла за деца до 3 годи-
ни. Така се създава Обединеното детско заведение (ОДЗ) с директор Златка
Мирчева и медицинска сестра Росица Димитрова.
Започва проектирането и освобождаването на терени за строителство-
то на: сграда на Градския народен съвет, ГК на БКП, Държавна спестов-
на каса, книжарница и аптека; Паметник на септемвриеца; ново общежи-
тие за глухи деца; нов жилищен блок; летен кинотеатър; завършен е пло-
щадът пред Читалищния дом. Възстановени с железобетон са мостовете
до Манастирската воденица, „Качката“, връзката на „Алеята“ – северно с
града и мостът на реката в местността Ойна, ремонтират се вадите и т.н.
Асфалтират се улици в северната част на града, част от главната улица „Гео
Милев“, базалтират се тротоари, благоустроява се изцяло градът. Отново
мъглижкото гражданство дава доброволния си труд. Цимент се доставя от
завод „Вулкан“ – Димитровград, чрез „Минстрой“, чийто директор е Рашо
Тенев Шоселов, а базалт – от гр. Шумен.
Съдейства се на Районната потребителна кооперация „Септември“ за
строителството на нова фурна и на базар в центъра на града. На среща с ми-
нистъра на вътрешната търговия и услуги Георги Караманев, уговорена от
академик Йовчо Йовчев, с участието на председателя на РПК „Септември“
Минчо Ковачев и председателя на Общинския съвет М. Христова, са отпус-
нати средства за ремонт на ресторант „Алеята“ и заведението в местността
Чешмите.

77
Художествен съвет на ул. „Шипка“ № 6 в София, председателстван от
големия български художник Дечко Узунов, одобрява проекта на художника
Борислав Кожухаров за модерна ритуална зала, предназначена за радостни
събития – даване име на дете (кръщаване) и сключване на граждански брак.
В тази зала, намираща се в читалищния дом, една от най-хубавите в окръга,
неколкократно се организират показни ритуали пред представители на дру-
ги общини. С ритуала „Сватба“ (сключване на граждански брак) е създаден
филм с младоженците Николинка и Филип Магалчеви. Длъжностното лице,
което провежда гражданските ритуали, е секретарят на Изпълнителния ко-
митет Радка Малакова и по-рядко председателят, с екип от служители на
съвета.
Действа се упорито за проектиране и построяване на Паметник на сеп-
темвриеца – символ на революционния устрем на мъглижани през 1923 г.
(дългогодишна мечта на живите септемврийци). За подходящо място е из-
брано възвишението Кръста, западно от центъра на Мъглиж. Активно пома-
гат ОбК на БКП – Мъглиж, ОК на БКП и Окръжен народен съвет – Стара
Загора, както и мъглижаните д-р Никола Манолов – секретар на Държавния
съвет на НРБ, и акад. Йовчо Йовчев. От двата проекта – на Иван Песев и
Георги Върлинков, комисия, в чийто състав са проф. Фунев и проф. Величко
Минеков, одобрява проекта на скулптора Георги Върлинков. По-късно,
на обсъждането на изпълнения от гипс в мащаб 1:1 проект, присъстват д-
р Никола Манолов, акад. Йовчо Йовчев, н.а. Стефан Гецов, представите-
ли на Мъглиж и окръга. Определен е материалът за паметника – неръжда-
ема стомана за първи път в България. Изпълнението поема Фильо Иванов
Филев от с. Ягода, но отливането на фигурата се бави. Големият приятел на
Мъглиж генерал Делчо Делчев – командир на дивизия „Строителни войски“
– Стара Загора, урежда среща с председателя на Комитета за култура и из-
куство Людмила Живкова. В срещата участват генерал Делчев, Лечо Данев
– секретар на ОК на БКП – Стара Загора, Мими Христова – председател на
ГОНС – Мъглиж. След това Христова споделя: „Людмила Живкова ни прие
дружелюбно, като се интересуваше подробно за трудностите по изгражда-
нето на паметника. Разговорът беше непринуден и обещаващ. Тръгнахме си
обнадеждени и възхитени от деловитостта, компетентността и излъчване-
то на жената-политик Людмила Живкова.“ Веднага са дадени указания на
Окръжния съвет за култура по ускоряване на строителството. Започва отли-
ването в Централна ремонтна база – гр. Раднево, с директор инж. Кърпачев.
Навременна е помощта и на мъглижанина инж. Христо Мухтаров – зам.-
генерален директор в Марица-изток. Подходът от стълби към паметника се
изпълнява от „Строителни войски“ – Стара Загора, с командир – генерал
Делчев; активно съдейства полк. Иван Клисуров – мъглижанин.
На 22 септември 1979 г. Паметникът на септемвриеца (14 метра, 19 тона)

78
е открит тържествено по случай 85-годишнината на Мъглижката партийна
организация. Докладът изнася Тодор Ванков – първи секретар на ГК на БКП
Мъглиж, а приветствие – Чудомир Александров – първи секретар на ОК на
БКП – Стара Загора.
Този монумент – паметникът – навлезе в ежедневието на мъглижани
с името „Гената“. Така е наричан един от участниците в Септемврийското
въстание – Георги Митев Кусев, мъглижанин.
Проект за сграда на Общинския съвет е възложен на арх. Живка Кирчева
от Заводостроителния комбинат – Стара Загора. Съображенията са: арх.
Кирчева е проектант на Читалищния дом и има модерен стил на проекти-
ране. Обектът е назован „Комбинирана сграда за обществено обслужване“,
а със строителството се ангажират СМК – Стара Загора, с директор Ив.
Куцаров; СП-5 Казанлък с директор П. Върбанов; ЗСК – Стара Загора, с ди-
ректор инж. Г. Великов; „Мрамор и гранит“ – Стара Загора, с ръководител
Т. Дамаскинов.
Материалите за вертикалната планировка са избрани след посещение
от ръководството на Съвета на кариерата за мрамор край Ивайловград, а
по препоръка на специалисти е разгледан площадът на града (теренът на
Ивайловградския площад и на Мъглиж си приличат).
В обновяването на градския център, в строителството на новата сграда
и площада пред нея, в освежаването на обществените сгради и частните до-
мове мъглижани се включват най-активно и с желание. Усеща се гордостта
им, че дават от себе си за превръщането на родния Мъглиж в добре изграден
малък град.
Служителите на Общинския съвет засаждат подходящи дървета и хра-
сти пред новата сграда, като едновременно обслужват гражданите и участ-
ват най-активно в бригадите по строителството.
Мъглижани се включват с желание в периодичното хигиенизиране, в
пролетното почистване на каналите за вода (вадите), в помощните бригади
в селското стопанство и при залесяване на гората. В организирането значи-
телна е заслугата на ОбК на ОФ с председател Стоянка Йоргова.
През есента на 1983 г. комбинираната сграда е завършена и в нея се
устройват ОбК на БКП, ОбНС, ДСК, книжарница, аптека и ръководства на
обществени организации.
На 14 септември 1983 г. по случай 60 г. от Септемврийско въстание
1923 г. в Мъглиж се провежда тържествен митинг; гости са Цола Драгойчева
– член на Политбюро, д-р Никола Манолов – секретар на Държавния съвет
на НРБ, Димитър Станишев – секретар на ЦК на БКП, Васил Недев – пър-
ви секретар на ОК на БКП – Стара Загора, Минчо Табаков – председател на
Окръжния народен съвет, участници във въстанието. Академик Йовчо Йовчев
– септемвриец, изнася доклад за историческото значение на въстанието.

79
Само два дни преди това отваря врати уникална музейна сбирка от ми-
нерали – дарение от личната колекция на геолога-мъглижанин акад. Йовчо
Йовчев. Над 400 редки експоната от почти всички рудни и нерудни изко-
паеми, добиващи се у нас; неповторими находки на ценни метали от други
страни са разположени в подходяща зала в Читалищния дом. Това става под
вещото ръководство на дарителя академик Йовчев. Голям учен със светов-
но име, той за пореден път показва своето родолюбие и дълбоката връзка
с Мъглиж. С годините сбирката се обогатява, достигайки до внушителни-
те 1060 експоната. Създадена е преди музея „Земята и хората“ в София.
Интересът към сбирката е огромен. Посещават я граждани, учени от страна-
та и чужбина, ученици, трудови колективи.
Със съдействието на Окръжно управление на пощите и инициативата на
началника на пощата Митко Петров в града се полагат подземно телефон-
ните кабели и се откриват нови телефонни постове. При изкопите участват
и гражданите.
Пред 70-те и 80-те години на XX в. Мъглиж се свързва с много се-
лища чрез автобусни превози. Има автобусни линии до Северна и Южна
България; през града минава автобус за София, за Пловдив, за Велико
Търново и др. Маршрутите в селищната система (общината) и до близките
градове Казанлък и Стара Загора са съобразени с нуждите на население-
то. Съществуващата автогара е преустроена и обновена от Обединено ав-
томобилно предприятие (ОАП) – гр. Казанлък, с директор Слави Маналов.
Ръководството на ОАП съдейства на Мъглиж за развитие на автомобилния
транспорт. Автобазата в града осигурява товарни коли, таксиметров превоз
за предприятия, учреждения и населението.
Съществуващите железопътни гари Тулово, Дъбово, Борущица и жп
спирките Ягода, Радунци и Яворовец имат значително участие в развитието
на общинската икономика.
По проект от Проектантската организация в гр. Смолян започва из-
граждането на втори жилищен блок в западната градска част. През 1981 г.
е завършен и след обсъждане с предприятия и учреждения нуждаещите се
семейства получават апартаменти.
След редица срещи с инж. Турлаков – главен директор на „Пътни стро-
ежи“ – гр. Сливен, и съдействие от работещия там мъглижанин Иван Д.
Бончев главният път София – Бургас е изведен южно от Мъглиж през 1977 г.
Така градът е опазен от шум, замърсяване и пътно-транспортни проблеми.
Чрез ДСО „Петрол“ – София, е построена първата бензиностанция в
града – южно от него (1977–1978).
В центъра на Мъглиж е изграден летен кинотеатър, проектът и сред-
ствата за който са осигурени от Марко Кръстев Марков, зам.-директор на
Кинематография – София (мъглижанин).

80
Подменена е електрическата мрежа на два квартала; изградени са нови
трафопостове. Асфалтирани са пътят до манастира „Св. Никола“, пътят до
местността Равня и част от пътя до с. Селце. Със съдействието на предсе-
дателя на Съюза на глухите Васил Панев и настойчивостта на директора
Тодор Загаров през 1987 г. е изградено модерно общежитие на училището
за глухи деца в Мъглиж. Проектът е дело на Проектантската организация
– Смолян (поради сходство в терените на Мъглиж и Смолян). На мястото
на Партиновата воденица е устроена зала, в която се подготвят спортисти –
борба класически стил, от треньора Динко Томов.
С Указ на Държавния съвет на НРБ за Мъглиж са утвърдени архитек-
турно-строителни паметници от епохата на Възраждането. Издействано е
от Окръжния съвет (ОС) за култура – Стара Загора, реставрирането на две
къщи – Телбизовата и Поповата. След отчуждаването и обезщетяването на
собствениците специализирана група извършва строителството.
С решение на сесия на Общинския съвет – Мъглиж, от м. октомври 2012
г. по „Оперативна програма за развитие на селските райони“ се предвижда
в Поповата къща да се развие информационен център; да се уреди мине-
ралната сбирка – дарение от акад. Йовчо Йовчев; да се сложи началото на
картинна галерия. След реституирането £ Телбизовата къща е устроена в
заведение и хотел.
За задоволяване нуждите от питейна вода на завода край Мъглиж и
на града, от Машиностроителния комбинат – Казанлък (сега „Арсенал“),
са изградени два допълнителни кладенеца на р. Тунджа. През годините
Общинският съвет поддържа в града девет действащи чешми с питейна
вода.
През 1987 г. е обособена Хасковска област, включваща окръзите Стара
Загора, Хасково и Кърджали. Мъглижката община е обединена с общи-
на Гурково с център Мъглиж (21 селища, 26 000 население). С промените
след 1991 г. от община Мъглиж се създават общините Мъглиж, Гурково и
Николаево.
Необходимостта от жилища в гр. Мъглиж расте и затова Общинският
съвет осигурява проекти за нови жилищни блокове с терен в южната част.
Строителството започва през 1988 г. със съдействието на Минчо Йовчев
– първи секретар на Областния комитет на БКП – Хасково, и Георги Танев
– председател на Областния народен съвет. След 1991 г. апартаментите са
готови и в тях са устроени предимно млади семейства.
По плана за централната градска част на Мъглиж са изработени проекти
за нова поща с настояването на началника на пощата Петкана Павлова и за
нова поликлиника, но не са реализирани, поради промените след 1990 г.
През 1988 г. по проект на скулптора Михаил Шапкарев в местността
Равня, където е взето решението за въстанието през 1923 г., е поставен па-

81
метен знак, изработен от ЗСК – Стара Загора, с директор инж. Господин
Великов. На 23 септември същата година по случай 65-годишнината на въс-
танието е проведен многохиляден митинг. В него участват: Йордан Йотов –
член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП; Минчо Йовчев – първи секре-
тар на Областния комитет на БКП; Ради Семов – председател на Областния
народен съвет – Хасково; генералният консул на СССР в Пловдив; акад.
Йовчо Йовчев; авторът на проекта М. Шапкарев и септемврийци. Слово
произнася първият секретар на ОбК на БКП – Мъглиж, Георги Райнов.
На 16 септември 1989 г. се провежда тържество в Деня на Мъглиж по
случай „Мъглиж 20 години град“. До 1990 г. за Ден на града се отбелязва
датата на Септемврийското въстание – 13 септември. От 90-те този ден се
празнува през пролетта на „Цветница“.
В доклада на председателя на Общинския народен съвет се отбелязват
успехите в развитието на град Мъглиж. Тогава председател е Тенчо Петков
Георгиев. Гости са: Минчо Йовчев – първи секретар на Областния комитет
на БКП – Хасково, акад. Йовчев, Иван Д. Мухтаров.
Години наред през месец септември се провеждат традиционните
„Септемврийски дни на културата“ с организатор Общинския съвет за кул-
тура. Негов председател е Неделчо Малаков, който оглавява и читалището,
със секретар Танка Шукюрлиева.
През тези дни мъглижани посещават театрални постановки, концерти,
изложби, научни сесии и пр. Изяви имат и многото самодейни състави към
читалището, училищата, пионерския дом, пенсионерския клуб, състави от
някои предприятия и пр.
Като исторически град, посещаван от туристи, Мъглиж се нуждае от
албуми, плакети, значки и най-вече от герб. На конкурс в София е одобрен
проектът за герб на Мъглиж, представен от Кънчо Аврамов, успешно реа-
лизиран впоследствие. Гербът е поставен на печата на Съвета, на бланки, на
папки, на сградата на Общината, на значки, изработени в Монетния двор в
София и др.
Преиздадена е книгата на Георги Чорчопов „Мъглиж“, излизат от печат
„Бунтовна есен“ и „Полковникът и другите“ от Петър Калайджиев.
След 1973 г. много ученици, колективи на предприятия и учреждения,
организации от цялата страна посещават Мъглиж. Идват гости и от чужбина.
Привлича ги миналото на града, историческата музейна сбирка, уникалната
колекция от минерали – дарение от акад. Йовчев, манастирът „Св. Никола“
и красивата природа.
Само през 1973 г. посетителите са около 30 000 души. Най-много бесе-
ди на гостите изнася септемвриецът Иван Петков Мухтаров (до последни-
те си дни); акад. Йовчо Йовчев; политическият ръководител на въстанието
Кръстьо Марков и военният ръководител Иван Владев; председателят на чи-
талището Неделчо Малаков и служителите – секретар и библиотекари.

82
Към историята и културата на града проявяват интерес и партийни,
и държавни ръководители, учени, поети, писатели, артисти, художници и
др. Ето и примери за това: през 1955 г. на посещение в Мъглиж е Вълко
Червенков – председател на Министерския съвет на НР България. Два пъти
идва Тодор Живков – държавен и партиен ръководител на Народна репу-
блика България. Първият е през 1963 г. по случай 40 години Септемврийско
въстание – тогава в президиума на тържествения митинг са: Тодор Живков,
акад. Йовчо Йовчев, Кръстьо Марков – политически ръководител на въста-
нието, Иван Владев – военен ръководител, септемврийци, ръководители на
окръга и Мъглиж. На 28 май 1968 г. Тодор Живков отново е тук, съпроводен
от акад. Йовчев и актьора Стефан Гецов. В речта си той споделя: „Когато
идвахме, попитах Йовчо кой е този град!“ Тогава Мъглиж е още село. С
Указ № 829 от 26.08.1969 г. на Министерски съвет на НРБ Мъглиж е обявен
за град.
През 1970 г. в Мъглиж гостува творческият екип на филма „На всеки ки-
лометър“. Режисьорът Неделчо Чернев е довел актьорите Стефан Данаилов,
Григор Вачков, Георги Черкелов.
През 1973 г. на срещи с граждани и ученици са писателят Стоян Цеков
Даскалов и журналистът Паун Генов.
През септември 1973 г. Борис Велчев, член на Политбюро и на ЦК БКП,
открива Читалищния дом.
През 1974 г. на посещение е делегация от САЩ – експерти по производ-
ството на тютюн и цигари.
След 1974 г. два пъти в Мъглиж идва акад. Ярослав Радев – зам.-пред-
седател на Държавния съвет на НРБ. Той посещава манастира „Св. Никола“;
интересува се от проблемите на града в среща с председателя на Градския
съвет.
През юни 1975 г., в изборния ден, Мъглиж е посетен от Петър
Младенов – тогава министър на външните работи, съпроводен от Недялко
Пенчев – секретар на Окръжния народен съвет. Посрещат ги председателят
и секретарят на Градския съвет. След време д-р Никола Манолов споделя, че
първият дипломат на България е останал възхитен от красотата и чистотата
на града.
През 1975 г. министърът на горите и опазването на природната среда
Янко Марков посещава Мъглиж, с него е директорът на Горскопромишления
комбинат – Стара Загора, Гънчо Гънчев. Воден е разговор за създаване на
етнографски комплекс в местността Барите, за проблемите на горското сто-
панство. Посещения в града правят: министърът на химията и металургията
Георги Павлов; зам.-министърът на външната търговия Иван Масларов; ге-
нерал Славчо Трънски, известната партизанка Митка Гръбчева и др.
През 1976 г. по случай 50 години на кооперативното дело и Районна

83
потребителна кооперация „Септември“ – Мъглиж, в града гостува председа-
телят на Централния кооперативен съюз Пеко Таков заедно с първия пред-
седател на Популярната банка в Мъглиж Кръстьо Марков.
През 1977 г. градът е посетен от Андрей Луканов – първи зам.-предсе-
дател на Министерския съвет, и Ганчо Кръстев – министър на земеделие-
то. Поводът е доставката от САЩ на машини за производството на тютюн
„Вирджиния“. След посещение на площите делегацията изразява задовол-
ството си от състоянието на моделното насаждение.
През 1978 г., за 55 години Септемврийско въстание, градът е посетен от
представители на Италианската комунистическа партия: Марио Мамокари
(сенатор от Рим, политкомисар на партизански отряд и член на щаба на зо-
ната в Торино за съпротива по време на Втората световна война) и съпру-
гата му Джузепина Калатери – партизанка и концлагеристка. Италианските
гости полагат венци на каменните саркофази, изградени на лобното място
на четиримата разстреляни септемврийци. Сред жертвите е знаменосецът на
въстанието Антонио – италианец.
Години наред градски улици носят имената на героите, загинали в мла-
достта си: Антонио Черито Салваторе, Тошо Ямалиев, Иван Кехайов, Райчо
Съртонев и Рашо Жилков (загинал през септември 1923 г. край Бургас). За
жалост след 1990 г., по предложение на съветници „демократи“, в сесия на
Общинския съвет имената на героите са заличени. (Например ул. „Антонио
Черито“ е назована на „Еделвайс“ – име на изчезващ вид).
През 1978 г. гост на града е известният поет и писател Петър
Караангов.
Поетът Таньо Клисуров – мъглижанин, многократно посещава града.
На срещи с ученици и граждани звучат неговите стихове – изповедни и сил-
ни. През 70-те и 80-те години на XX в. Мъглиж се радва на посещения от
известни и обичани артисти. Често на срещите се прожектират филми с тях-
но участие: режисьорът Володя Янчев, режисьорът Крикор Азарян, Невена
Коканова, Велко Кънев, Сашка Братанова, Григор Вачков (два пъти), Богомил
Симеонов, Васил Попов, Хиндо Касимов, Вели Чаушев, Наум Шопов, Катя
Паскалева, Павел Попандов. Това е възможно благодарение на вниманието
към родния град от страна на Марко Кръстев Марков – зам.-директор на
Българска кинематография.
Народният артист Стефан Гецов идва няколко пъти, а на 14 септември
1983 г. рецитира поемата „Септември“ от Гео Милев на тържествения ми-
тинг.
През 1983 г., след изпълнение на задачи по строителството на сградата
на съвета в Мъглиж, Денчо Д. Азманов – секретар на Комбинатския партиен
комитет в МК „Фридрих Енгелс“ (сега „Арсенал“) – Казанлък, и М. Хрис-
това – председател на Общинския народен съвет, посещават в София дома

84
на големия артист Стефан Гецов. Той се проявява като любезен домакин
с думите: „На дамата ще поднеса ябълка от моята градина!“ (казано с гор-
дост). Плодът е откъснат, поднесен сръчно и с внимание. Домът на Стефан
Гецов разполага с малка тревна площ и ябълкови дръвчета. В разговора ак-
тьорът проявява интерес към проблемите на Мъглиж. Явно това е народният
артист Стефан Гецов без светлините на прожекторите.
При посещенията си в родния град народният артист Петър Б. Чернев
показва топло човешко отношение, привързаност и уважение.
През 1980 г. в Мъглиж е представена комедията „Д-р“ по Бранислав
Нушич от театралния състав на читалище „Искра“ – Казанлък, с гост н.а.
Георги Калоянчев.
През 1984 г. гост на председателя на съвета (по препоръка на окръга) е
професор Рикардо Пикио – италианец, преподавател по славистика в САЩ
от 12 години. Възхитен от величието на Паметника на септемвриеца, завла-
дян от разказа за историческото минало на Мъглиж и за живописните вади,
които минават през дворовете, той възкликва: „Също като в двора на чор-
баджи Марко от романа „Под игото“ на Вазов!“ Проф. Пикио записва впе-
чатленията си в книгата за почетни граждани и гости на града, съхранявана
в Общината.
През май 1987 г. Мъглиж е посетен от представители на Международната
федерация по акробатика: секретарят на федерацията от Индия; координа-
торът на световната купа от САЩ; спортисти-акробати с международна из-
вестност от Англия, Австралия, Япония, Португалия, Хонконг, Федерална
република Германия, Гърция.
През 1988 г. в града идва Джордж Хаксли – директор на Института
„Генадион“ в Атина, член на Кралската академия в Дъблин. Съпровождан е
от журналиста Иван Матев, а целта на визитата му е да проучи в манастира
„Св. Никола“ уникално изображение на „Св. Патрикий“, редом със светите
братя Кирил и Методий.
След 1990 г. гости на града са поетът Дамян Дамянов и съпругата му
Надежда Захариева – поетеса; поетът Павел Матев и актьорът Сава Хашъмов,
рецитатор на стиховете му.
На територията на Мъглиж са изградени църквите „Успение
Богородично“, „Св. Великомъченик Димитър“ и църквата в манастира
„Св. Никола“. Местната власт поддържа връзка с игумения Рахила, отец
Галактион (сега митрополит на Старозагорска епархия) и покойния вече
митрополит Панкратий.
По традиция общинската власт има много добри отношения с хора-
та в манастира. Неколкократно от международни миротворни заседания в
Женева, Москва, Прага, митрополит Панкратий поздравява властите в об-
щината с пощенски картички.

85
През 1984 г., след среща в манастира „Св. Никола“ на Старозагорския
митрополит Панкратий с митрополити от страната, с представители на Св.
Синод и Дирекцията по вероизповеданията, председателят на Съвета кани
участниците в сградата на Общинския народен съвет. В разговора гостите
нескрито изразяват задоволството си от добрите взаимоотношения между
власт и духовенство в Мъглиж.
Манастирът се налага като привлекателен център за богомолци и ту-
ристи.
Енергичната и находчива игумения Рахила урежда помещение като ки-
лийно училище, сбирка от ценни икони, нов параклис, оборудва хотелски
стаи за гости. След 1990 г. известно време осигурява безплатни прегледи на
нуждаещите се от лекари специалисти.
Манастирът развива и стопанска дейност с тъкачен цех, обработва се
манастирска земя, отглеждат се орехови дръвчета, отглеждат се дойни крави
и птици.
В дейността си Общинският народен съвет получава помощ и съдей-
ствие от Общинския комитет на БКП и от обществените организации.
В периода 1970–1990 г. първи секретари на Градския, а след това на
Общинския комитет на БКП са: Добри Попов, Кирил Петров, Кирил
Енчев, Тодор Ванков, Теньо Йовчев, Кънчо Петков, Георги Райнов, Петър
Пепелешков.
Теньо См. Йовчев е четири години председател на Изпълнителния ко-
митет на Общинския народен съвет и три години първи секретар на ОбК
на БКП. Умен и упорит, той помага на ръководителите на предприятия и
учреждения за решаване на проблемите, подкрепя решенията на Общинския
народен съвет в многообразната му и отговорна дейност.
Резултатна е работата с Общинския комитет на ОФ (председатели:
Минка Шукюрлиева до 1976 г. и Стоянка Йоргова от 1976 до 1990 г.); с
Общинския комитет на ДКМС (Комсомола) със секретари: Евтим Цонев,
Георги Петров, Мариана Жилкова, Смил Топорков, Стойчо Цанев, Детелина
Мартева, Калина Полимерова, Христина Рачева; с Общинския съвет на
Професионалните съюзи с председател Стойчо Цанев; с Държавен и наро-
ден контрол – председатели: Иван Бакалов, Харалампи Павлов; с ръковод-
ството на БЗНС.
Значително е съдействието на народните представители: проф. Иван
Ненов, Ангел Йорданов, Георги Георгиев, Борис Велчев; на окръжните съ-
ветници д-р Еленка Игнатова и генерал Димитър Бояджиев.
За подобряване структурата на икономиката, за строителството в града
и общината ръководството на Мъглиж търси съвет и участие от компетент-
ни специалисти: архитекти, инженери, икономисти и пр. Това са: от ОНС
– Стара Загора – арх. Режев, арх. Динев; началник управление „Финанси“

86
Трифон Иванов; специалистите от отдел „Планов“; Бакой Рашев (мъглижа-
нин) от управление „Земеделие“; главният юрист Стамо Георгиев; дирек-
торът на Проектантска организация – Стара Загора, арх. Гайдарджиев; спе-
циалистите – инженери и архитекти в Заводостроителния комбинат Стара
Загора – с генерален директор Господин Великов (един от приятелите на
Мъглиж); арх. Стефан Стайнов – София; от Дирекция „Електроснабдяване“
– Стара Загора, с директор Султанов, и др.
Кварталът в североизточния край на града (Сипея) е населен предим-
но с каракачани. Освен местните каракачани, през 50-те години на XX в. в
Мъглиж идват много семейства от Пирдоп, Карлово, Карнобат и др.; купуват
си къщи, предимно в западната градска част, и се устройват със семействата
си. Отначало повечето от тях са от добрите животновъди в кооперативното
стопанство (ТКЗС), но след време младите се насочват към промишлените
предприятия. Това са трудолюбиви български граждани, амбициозни, пред-
приемчиви и честни, пазещи семейните традиции. Проявяват стремеж за об-
разованието на децата си – средно и висше.
През 1988 г. цялостният градоустройствен план на Мъглиж е готов –
дело на арх. Мина Чанева от Главпроект, с участието на архитект Тангъров.
Планът е предложен на населението за обсъждане. Няколко години в много
селища на страната се гласува процент на облагане заплатите на работници
и служители. Мъглиж също използва тази форма на допълнително финанси-
ране, като контролът за използване на средствата е строг. Още при гласува-
нето се посочват обектите, за които са предназначени средствата.
До 1990 г. в Мъглиж се изграждат много частни домове, значително е
обновен сградния фонд. Заселват се семейства от Димитровград и от други
райони на страната, като им се предоставят парцели за жилища или апарта-
менти.
Постоянна е работата на Общинския народен съвет, кметствата и ОбК
на ОФ с циганското население. Организират се дни на хигиенизирането в
кварталите; на традиционните им празници се провеждат спортни състеза-
ния (с организатор и Комсомола); в читалищните салони се изнасят кон-
церти; чести са лекциите по въпросите на бита и здравето. Медицинските
органи провеждат редовно задължителната имунизация и профилактика с
тези хора. Болшинството от циганите (ромите) до 1990 г. работят в селското
и горското стопанство, в транспорта, в предприятията. Децата им посещават
детска градина, учат и немалка част завършват прогимназия, професионал-
ни училища и техникуми. Държавната политика е да се работи с всички не-
обходими средства за приобщаването на тези български граждани. Малцина
от тях са нарушители на закона и неработещи. От Общинския съвет и кмет-
ствата се осигуряват парцели за строителство на нови домове, контролира се
незаконното строителство; благоустрояват се кварталите с това население; в
Мъглиж е асфалтирана връзката на квартала с града.

87
Избират се съветници цигани в Общинския съвет, членове в ръковод-
ствата на политическите и обществени организации, в Доброволните от-
ряди и др.
Грижа на Общинския съвет е осигуряване ред и спазване законите в
общината и държавата. Това става с помощта на органите на МВР. От месец
септември 1944 г. общински милиционер е Жельо Петров Маров. През 60-те
години за сигурността на мъглижани е създаден участък на МВР с отговор-
ник офицер Иван Прангов и служителите Атанас Кирязов (над 30 г. в учас-
тъка); Русан Алексиев, Георги Ченгеньов, Иван Момчилов.
През 70-те и 80-те години участъкът с денонощно дежурство е огла-
вяван последователно от офицерите Таньо Танев, Дончо Дончев, Николай
Гоцков, Захари Захариев. Разчитано е на помощта на Гърди Лесов (мъгли-
жанин), Петко Колев, Цвятко Цветков, Неделчо Кучешев (мъглижанин),
Наньо Карадимов от Районно управление на МВР – Казанлък.
През 1973 г. е разкрита противопожарна служба с отговорник Георги
Димов. След 1978 до 2012 г. Г. Димов отговаря за противопожарната охрана
в селищната система (общината), като в този сектор работи 39 години.
За постигнатото в Мъглиж през времето от 1944 до 1990 г. най-голяма е
заслугата на местните хора – граждани и ръководители, както и на мъглижа-
ни извън града, които безкористно помагат на родното си място.
Такъв е д-р Никола Манолов – секретар на Държавния съвет на НРБ.
Няма проблем от социално-икономическия живот на града и общината, за
който да не е търсена и получавана помощта му. С присъщата си усмивка, ко-
ректен, духовит и подчертано привързан към родния Мъглиж, д-р Манолов
намира винаги време за мъглижките ръководители, с които обсъжда решава-
нето на проблемите. И понеже той не допуска да му се благодари за сторено-
то приживе, на осми март 1996 г., когато вече не е сред нас, съгражданите му
мъглижани честват 80 години от рождението му. На тържеството, с доклад
от М. Христова и литературно музикална програма, в препълнения читали-
щен салон присъстват синът му Александър и внуците – Мая и Николай.
Друг достоен мъглижанин, който често идва в родното си място и живее
с проблемите му, е акад. Йовчо Йовчев. Той е и първият „почетен“ гражда-
нин на Мъглиж. Обаятелен и ерудиран, учен със световна известност, той
често е търсен за съвет и съдействие. Не само помни имената на родовете,
подробности от миналото на Мъглиж, но и живее с нуждите на хората, зато-
ва получава обичта и уважението им.
Два пъти мъглижани честват юбилейни годишнини на акад. Йовчев
– 1972 г. – на 70 години; а през 1987 г., когато е на 85 години – при пълен
салон с много възторг и признателност.
Щедър негов жест е даряването на уникалната сбирка от минерали, а по-
следното желание на акад. Йовчев е тленните му останки да бъдат положени
в родния град, за да остане в Мъглиж завинаги.

88
Д-р Никола Манолов и акад. Йовчо Йовчев не са сред живите, но тези
двама достойни синове на Мъглиж заслужават имената им да бъдат изписа-
ни на обществена сграда, площад, улица и пр.
Постоянна и навременна е помощта, която дава и друг достоен мъг-
лижанин – Минчо Смилов Йовчев. Като първи секретар на ГК на БКП –
Казанлък, първи секретар на ОК на БКП – Стара Загора, първи секретар
на Областния комитет на БКП – Хасково, заместник министър-председател
на Министерски съвет и министър на индустрията и технологиите, с под-
крепата му са построени базата на предприятието към ЗЗУ – Стара Загора;
сградата на общината, жилищните блокове в южната част на града, допъл-
нителното водоснабдяване, почетният знак в местността Равня и др.
Вторият „почетен“ гражданин на Мъглиж е Христо Николов Танев – ху-
дожник. Заслугите му са: автор и изпълнител на паното – символ на свобода-
та на фасадата на читалищния дом и фреската във фоайето; на обзавеждане-
то в сградата на Общинския съвет и Телбизовата къща, на Клуба на пенсио-
нера, на музейната сбирка от минерали; автор и изпълнител на паметника на
лобното място на партизанина Дончо Бояджиев – Балкански; организатор на
изложби от художниците Иван Попчев, Борислав Кожухаров, Злати Златев,
Христо Панев, от графиките на Стоян Стоянов – директор на Националната
художествена галерия – София. След изложбите авторите правят дарения,
които се съхраняват в общината и читалището. Хр. Танев също дарява свои
платна и неизменно участва и в подготовката на тържества в града.
Третият „почетен“ гражданин на Мъглиж е Теньо Георгиев Тенев – за
спортни постижения. През 1988 г. печели златен медал на турнира „Дружба“
в Куба. През 1989 г. в Германия става европейски шампион, а до 1991 г.
печели три златни медала на европейски турнири. През 2002 г. е републи-
кански шампион по класическа борба. Същата година постиженията му са
юбилеен златен пояс в гр. Плевен и вицешампионска титла във Финландия.
Мъглижани, на чиято помощ често разчита градът, са: Минчо Йовчев
Чернев – като зам.-министър на народната просвета е съществена помощта
му на ТМСС „Гео Милев“, подпомага ПП „Първи май“ и др.; проф. д-р Кольо
Георгиев Гаргов – като зам.-министър на народното здраве – по въпросите
на здравеопазването в Мъглиж, изключително отзивчив при здравословни
проблеми на съгражданите си; Иван Ст. Попов – помага за издаването на
книги, албуми и други материали, насърчава млади творци от Мъглиж, сред
инициаторите е за изграждане Паметника на загиналите във войните мъг-
лижани през 1912–1945 г.; Петър Калайджиев – като зам.-председател на
Градския народен съвет – Казанлък, председател на читалище „Искра“, съ-
действа за по-доброто сътрудничество между Казанлък и Мъглиж, автор на
книгата „Бунтовна есен“, посветена на Мъглиж.; Дончо Калайджиев – през
1960 г. е главен директор на Завод-10 (Арсенал) – Казанлък, заслугата му е

89
филиал на този завод да бъде построен западно от Мъглиж – негов директор
е от 1963 г., осигурява се работа на много мъглижани; Иван М. Иванов – като
директор на АТЗ – Стара Загора, председател на Окръжния народен съвет и
секретар на ОК на БКП – помага за развитието на града и общината; Денчо
Д. Азманов – дава отзивчиво помощта си по строителството в Мъглиж, по
кадрови и други въпроси.
Търсени и многократно помагали на родния Мъглиж са и Димитър
Ив. Манафов, Кръстьо Ст. Бакалов, Петьо Ив. Балабанов, Жельо Марков,
Кольо Тр. Алавойдов, Иван Д. Мухтаров, Тянка Кръстева Маркова, Дончо
См. Дончев, Иван Трифонов Стоянов, Бакой Рашев, Райна Манафова, Иван
Колев Загаров, Цанко Бакоев.
Неизброими са имената на още много мъглижани, помагали безкорист-
но на родното си място. Те са намерили признание в приложените биогра-
фични справки.
Настояща гордост на Мъглиж е доктор Стоян Иванов Съргойчев – све-
товноизвестен учен в областта на космическите изследвания, новите енер-
гии и атомната физика. Работи в Световния център за научни изследвания.
След 1989 г. живее и работи в САЩ и Канада, но не забравя родния Мъглиж
и България.
Роденият в Мъглиж Пламен Георгиев Шукюрлиев е посланикът на
Република България в Китайската народна република от 2012 г.
За да не се прекъсва връзката между живеещите в града и извън него
мъглижани, до 1986 г. са проведени три землячески срещи – организатори са
ОбК на ОФ, ОбК на БКП, Общинският народен съвет и други организации.
В многостранната си и отговорна дейност ръководните органи в Мъглиж
влагат усилията, професионализма, ума и сърцето си за изграждането на
една съвременна община с представителен център Мъглиж.
Години наред в състава на общината са Мъглиж и с. Селце; през 1978 г.
градът оглавява селищна система, съставена от общините Мъглиж, Ягода
и Дъбово, а през 1988 г. е център на обединени две общини – Мъглиж и
Гурково. Това се дължи на добрата структура на икономиката, на просвет-
ните учреждения (най-вече ТМСС „Гео Милев“), на богатата история и кул-
турна дейност, на огнищата на духовност (манастира „Св. Никола“ и двете
църкви), на инфраструктурата, на красивата природа, на будното население
и стремежа на мъглижкото ръководство да осигури пълноценен живот на
хората.
Разбира се, неизбежни са пропуските и слабостите.
Въпреки многократните опити, настояванията и търсене на съдействие
до 1990 г. за изграждането на етнографски комплекс „Барите“, непреодоли-
ми трудности, формални изисквания, липсата на инвестиции и пр. не позво-
ляват реализирането му.

90
И затова, когато историята оценява ръководствата на Мъглиж, може би
не трябва да се отбелязва несвършеното, а това, което те са оставили след
себе си за хората.
Ето посланието на днешните към утрешните мъглижани: „Обичайте
родния Мъглиж, както ние го обичахме, работете безкористно и всеотдайно
за напредъка му, пазете достойното му и славно име, както са ни завещали
предците!“

1990 – 2011 г.1

През декември 1990 г. с обществено-политическите промени в страната
и в Мъглиж е създадена преходна управленска структура – Временен изпъл-
нителен комитет на общината с председател Иван Лангазов, зам.-председа-
тел Иван Велков, секретар Смил Топорков.
На изборите за местна власт за кмет на общината е избран Смил Денев
Топорков (кандидат на Българската социалистическа партия), зам.-кмет –
Иван Велков Велков, секретар – Йовчо Йовчев, председател на Общинския
съвет – Стойко Минчев Димитров.
В този период са в сила Кръглите маси, с представители на политиче-
ските партии, взимащи решения по обществено-политическия живот.
Общината съдейства по сформирането на поземлените комисии, осигу-
ряването им с помещения и взаимодействие с административните единици,
с цел регламентирането на землищните граници.
По това време се създават и ликвидационните съвети – организационно
недоразумение, протичащо при крайно противопоставяне между населени-
ето и ликвидаторите. Общинското ръководство е координатор и балансьор.
С влезлия в сила закон за реституцията общината отстоява интересите на
общинските структури.
Чрез пилотен проект са внедрени програми за компютърни услуги на
населението, а впоследствие компютърните технологии са въведени във
всички управленски структури на община Мъглиж.
Реконструирана е сграда за дейността на местната поликлиника.
Подходяща база е осигурена за отдел „Социални грижи“ и за Бюрото по
труда.
С много усилия и настоявания се постига ТМСС „Гео Милев“ да остане
действащо учебно заведение. Отредени са 40 дка земеделска земя за практи-
чески занимания на новооткритите паралелки по фермерство.
Кметът и общинското ръководство не позволяват противопоставяне на

1 По материали на: Смил Денев Топорков, Стойко Минчев Димитров, Стойчо Иванов
Цанев.

91
населението от районите Гурково и Николаево. Осигуряват се еднакви усло-
вия на труд и се зачита достойнството на съществуващите преди общини.
На местните избори през 1995 г. Българската социалистическа партия
(БСП) постига победа в община Мъглиж. За кмет е избран Стойко Димитров.
В общината само кметът на село Ягода е от Българския земеделски народен
съюз (БЗНС). Веднага след изборите ръководството на общината се заема
с изпълнение на предизборната програма, в която на първо място са меро-
приятията, свързни със строителната и ремонтна дейност – подобряване на
инфраструктурата, изграждане на нови обекти с различно предназначение и
др. За годините на мандата обектите, влизащи в титулните списъци – нови
и преходни (от предишни години и мандати) – за капитално строителство и
ремонт, са:
1. Изграждане на пътя Мъглиж–Селце.
2. Изграждане на Основно училище – с.Тулово.
3. Водоснабдяване на гр. Мъглиж.
Средствата, предоставяни в бюджета на общината всяка година за обек-
тите, са от порядъка на 10 000 лв. и са крайно недостатъчни.
За обекта „Водоснабдяване на Мъглиж“ се предвижда подмяна на етер-
нитовите тръби на стария водопровод със стоманени и промяна на трасето
му. Със средства от бюджета през годините на мандата е изградена отсечка-
та „Кладенецът“ (с. Тулово) – обиколният път Казанлък – Сливен.
Освен тези обекти общината работи и по други, финансирани със собст-
вени средства.
В с. Юлиево е завършена сградата на кметството, в която се помещават
пощата и здравната служба.
В с. Зимница е завършена сградата на здравната служба, в която се на-
мира и кметството.
В с. Дъбово е извършен ремонт на читалището.
В с. Борущица е изграден мост на реката, свързващ селото с гробището.
В гр. Мъглиж са укрепени основите на здравната служба и е започнато
изграждането на подпорна стена в района на блок № 2.
В работата по изграждането на тези обекти дейно участие вземат кме-
товете на селата Георги Христов, Панайот Георгиев, Христо Колев, Бончо
Бакоев и Косьо Петков.
През мандата 1995–1999 г. в гр. Мъглиж е създаден и полицейски учас-
тък, намиращ се в сградата на Читалищния дом.
В първите години на прехода след 1989 г. предприятията в общината са
приватизирани. Работниците са съкратени и постъпват в борсата на труда за
получаване на помощи.
Само земеделските кооперации, създадени след ликвидиране на трудо-
вокооперативните земеделски стопанства, остават икономически субекти

92
в общината. В тези трудни години, когато освен обективните причини се
намесва и субективният фактор, важна роля в дейността на кооперациите
изиграват личности като Ангел Христов, Петко Найденов и Кольо Андреев
– авторитетни, компетентни и уважавани ръководители. Конкретна, всеки-
дневна и навременна помощ на кооперациите оказват и хора с богат житей-
ски опит – Киро Дянов, Дончо Калайджиев и др.
При решаване проблемите на общината, на ръководството винаги са
съдействали и помагали бившите ръководители – Мима Христова, Станчо
Червенков и Петър Пепелешков.
През периода 2003–2011 г. продължава работата по подобряване на ин-
фраструктурата в общината. Извършвана е поетапна рехабилитация на цяла-
та четвъртокласна мрежа, свързваща отделните населени места. Във всички
селища на общината са ремонтирани улиците с полагане на асфалт, който
на немалко места е изцяло подновен. Например в Мъглиж такъв ремонт е
извършен на улицата от Конлука до центъра и на пътя от Кирчов кладенец
до бензиностанцията в посока Казанлък. Ремонт е извършен и на тротоарни
площи в цялата община.
Изцяло е подновено уличното осветление в Мъглиж, като са поставени
енергоспестяващи лампи. За подобряване на хигиената и чистотата в общи-
ната редовно са закупувани съдове (кофи и контейнери) за събиране на би-
товите отпадъци.
Изцяло е подновен тръбопроводът за питейна вода с хлорното отделе-
ние в Мъглиж. Голяма придобивка за възрастните хора е изграденият дневен
център в Мъглиж.
Изградени са два пенсионерски клуба в селата Тулово и Зимница.
Извършен е основен ремонт на училището в с. Дъбово и на кметството
в селото.
Изградена е спортна площадка пред блоковото пространство на жилищ-
ния блок (в района на Кирчов кладенец).
Извършени са текущи ремонти на детските заведения в гр. Мъглиж,
с. Ягода, с. Дъбово, с. Юлиево, както и на други места, където има такива
заведения.
В края на втория мандат са построени пет детски площадки – в гр.
Мъглиж, с. Тулово, с. Дъбово, с. Ветрен, с. Ягода. Тези проекти са реализи-
рани с безвъзмездно финансиране от европейски фондове.
През последните две години (2010, 2011) е учредена т. нар. местна ини-
циативна група (МИГ), която приема стратегия за усвояване на допълни-
телни финансови средства. Водени са разговори за изграждане на фотовол-
таични системи от порядъка на 65 мегавата за получаване на електрическа
енергия.
Изготвен е идеен, а впоследствие и работен проект за изграждане на кана-

93
лизационна мрежа и пречиствателна станция, която да задоволява нуждите на
населението от гр. Мъглиж и с. Тулово. Има изготвен идеен проект за канали-
зационна мрежа (колектор) за населените места с. Ягода и с. Шаново.
Прекратена е концесията на бански комплекс с. Ягода. Финансови сред-
ства за частичен ремонт на банята са осигурени, но ремонт не е извършен.
Банята се води културен паметник и има специални изисквания за нейното
ремонтиране.

Ръководства в изпълнителната власт от септември 1944 г. до ноем-
ври 2011 г.

До 50-те години на XX в. ръководителят на общината е кметът. От 50-
те години до 1990 г. общината се ръководи от Изпълнителен комитет на
Общинския народен съвет, избран на сесия от съветниците, с щатни члено-
ве председател, зам.-председател(и) и секретар. От 1991 г. ръководител на
местната власт е кметът, избран от населението на избори; зам.-кмет (зам.-
кметове) и секретар, назначени от кмета; председателят на Общинския съвет
се избира от съветниците на сесия.
От 10 септември 1944 г. ръководители в изпълнителната власт на общи-
на Мъглиж са:

10.IX.1944 – 1950 г.
Добри Минчев Азманов – кмет;
Христо Колев Тянов – секретар.

1950 – 1957 г.
Рашо Йоргов Стрешков – председател на Изпълнителния комитет на
Селския народен съвет;
Райчо Трифонов Челебиев – секретар.

1957 – 1961 г.
Райчо Трифонов Челебиев – председател на Изпълнителния комитет на
СОНС;
Райчо Иванов Гевгалов – секретар.

1961 – януари 1973 г.
Райчо Иванов Гевгалов – председател на ИК на СОНС до 1969 г., а от
август 1969 г. на Градския общински народен съвет (ГОНС);
Георги Колев Лангуров – секретар до 1969 г., от 1969 г. – Радка Митева
Малакова – секретар.

94
февруари 1973 – януари 1974 г.
Лев Желев Попов – председател на ИК на Градския общински народен
съвет;
Радка Митева Малакова – секретар.

януари 1974 – 1979 г.
Мими Стоянова Герганова-Христова – председател на ИК на ГОНС;
Радка Митева Малакова – секретар.

февруари 1979 – декември 1982 г.
Тенчо Смилов Йовчев – председател на ИК на Общинския народен съ-
вет (ОбНС);
Мими Стоянова Христова – зам.-председател;
Радка Митева Малакова – секретар.

декември 1982 – март 1988 г.
Мими Стоянова Христова – председател;
Харалампи Илиев Павлов – зам.-председател от 17.II.1983 до
16.VI.1986 г.;
Иван Димитров Курдов – зам.-председател от 31.V.1986 до 01.VIII.1987 г.;
Койчо Иванов Османлиев – зам.-председател от 01.VIII.1987 до
01.III.1988 г.;
Тодор Иванов Дамаскинов – зам.-председател от 01.VIII.1987 до
01.III.1988 г.;
Радка Митева Малакова – секретар от 1982 до 1986 г.;
Христина Ризова – секретар от 1986 до 1988 г.

март 1988 – декември 1990 г.
Тенчо Петков Георгиев – председател;
Тодор Иванов Дамаскинов – зам.-председател до 01.IV.1988 г.;
Неделчо Стефанов Маринов – зам.-председател до 01.IX.1990 г.;
Мими Стоянова Христова – секретар.

01.XII.1990 – 01.XI.1991 г.
Иван Трифонов Лангазов – председател на Временния изпълнителен ко-
митет на Общинския съвет;
Иван Велков Велков – зам.-председател;
Смил Денев Топорков – секретар.

01.XI.1991 – 01.XII.1995 г.
Смил Денев Топорков – кмет;
Иван Велков Велков – зам.-кмет;

95
Йовчо Ганев Йовчев – секретар;
Стойко Минчев Димитров – председател на Общинския съвет от
01.XII.1992 г.

01.XII.1995 – 01.XI.1999 г.
Стойко Минчев Димитров – кмет;
Стойчо Иванов Цанев – зам.-кмет;
Иван Велков Велков – секретар;
Емил Митев Янчев – председател на Общинския съвет.

01.XI.1999 – 01.XI.2003 г.
Младен Тодоров Чернаков – кмет;
Алексей Стойков Богданов – зам.-кмет;
Иван Велков Велков – секретар;
Стефан Петров Стайков – председател на Общинския съвет.

01.XI.2003 – ноември 2007 г.
Стойчо Иванов Цанев – кмет;
Емил Митев Янчев – зам.-кмет;
Кольо Енчев Драганов – зам.-кмет до май 2005 г.;
Иван Велков Велков – секретар до май 2005 г.;
Димка Колева Нейкова – секретар от м. май 2005 г.;
Стойко Минчев Димитров – председател на Общинския съвет.

ноември 2007 – ноември 2011 г.
Стойчо Иванов Цанев – кмет;
Емил Митев Янчев – зам.-кмет;
Делка Георгиева Алексиева – зам.-кмет;
Димка Колева Нейкова – секретар;
Красимир Денев Стойчев – председател на Общинския съвет.

от 04.XI.2011 г.
Господин Антонов Господинов – кмет;
Душо Иванов Гавазов – зам.-кмет;
Методи Михайлов Марков – зам.-кмет;
Делка Георгиева Алексиева – зам.-кмет;
Димка Колева Нейкова – секретар;
Младен Тодоров Чернаков – председател на Общинския съвет.

96
Д-р Дойчин Братованов и акушерката Величка Шоселова с майките с деца
пред здравния участък в Мъглиж – родените през 1937–1938 г.2

Ритуал „Даване име на дете“ в новата ритуална зала, проектант
Борислав Кожухаров от Стара Загора, 1975 г.

2 Преди първите официално образовани акушерки Величка Шоселова и Вана Чавдарова

да започнат работа в Мъглиж, тази дейност в селото е била вършена от Ция Рашева Трифонова
(1859–1947), мъглижанка, бащино фамилно име Тотанчева. Тя е бабувала (помагала при раж-
дането на мъглижките бебета) в периода от края на XIX до първите години на XX в. Освен
тези функции тя е била и баячка – помагала е според народната вяра при болест, уроки и
т.н.

97
Показен ритуал „Кръщаване“, 1975 г.

Екип служители от съвета с деца – за брачни обреди.
Длъжностно лице – секретар на Общинския съвет Радка Малакова

98
След ритуала „Граждански брак“ семейство Карастоянови поднася цветя
пред барелефа на Дончо Бояджиев, 1978 г.

Сватбен ритуал, 1985, семейство Балабанови

99
Група по езика есперанто в Мъглиж, 1940 г.

Патриарх Кирил на посещение в Мъглиж и манастира, 1955 г.

100
Патриарх Кирил на посещение в Мъглиж и манастира, 1955 г.

Тодор Живков в Мъглиж, 1963 г.

101
Стефан Данаилов в Мъглиж, 1970 г.

Среща с писателя Стоян Даскалов в читалнята на новия дом-паметник,
1973 г.

102
Посещение на служители от Радио Стара Загора през 1983 г. по случай 60
години от Септемврийското въстание. От ляво на дясно: Митко Танев,
Данаил Димов, Здравка Димитрова, Иван Недев, Стоян Данев, Максим
Райнов

Треньори по акробатика от САЩ, Великобритания, Германия (ФРГ),
Индия, Хонконг, Португалия, Гърция, Япония и Австралия на гости в
Мъглиж, април 1987 г. Семинарът е организиран от Международната фе-
дерация по спортна акробатика (IFSA)

103
На посещение в Мъглижкия манастир, 1988 г. Вляво: Иван Матев – писа-
тел; в средата: Джордж Хаксли – професор от Ирландия, директор на
института „Генадион“ в Атина и член на Кралската академия в Дъблин;
вдясно: игумения Рахила

Комсомолски набор на връх „Бузлуджа“, 9.V.1970 г.

104
Празник на строева подготовка и маршова песен в центъра на града

Първата копка на Завод за запаметяващи устройства (ЗЗУ) – Мъглиж,
8.I.1986 г. На преден план: Минчо Смилов Йовчев

105
Първата копка на Завод за запаметяващи устройства (ЗЗУ) – Мъглиж,
8.I.1986 г. Най-вдясно: Мими Герганова

Общински народен съвет Мъглиж на посещение в Рилския манастир,
18.IV.1986 г.

106
Честване 85-годишнината на акад. Йовчев, юли 1987 г. От ляво на дясно:
акад. Йовчев, Теньо Йовчев, Минчо Йовчев, Родион Доков, Мима Христова,
Асен Лунганов, Стойчо Цанев, Елена Йовчева, Иван Кръстев

107
КООПЕРАТИВНО СЕЛСКО СТОПАНСТВО
Ангел Христов

До 1944/1945 г. 80% от населението на страната е заето със земедел-
ско производство и живее на село. Правителството на ОФ идва на власт,
наследявайки бедна държава с примитивно, нископродуктивно селско сто-
панство. Идеята е да се създаде уедрено, модерно, механизирано, високодо-
бивно селско стопанство.
В страната тогава е добре развито кооперативното движение. В началото
на 1948 г. и в Мъглиж се пристъпва към основаването на кооперативно земе-
делско стопанство. Инициативата за образуването му е на Комунистическата
партия и местната държавна власт. Какви са основните мотиви, подтикнали
мъглижани към тази историческа стъпка:
– разпокъсаните, маломерни площи, непригодни за използване на ме-
ханизация. Към 1945 г. от 1431 стопани в Мъглиж 77% от тях (1107 човека)
притежават от 5 до 30 дка, разпръснати на много места и само 1,3% от соб-
ствениците притежават до 100 дка;
– липсват машини и други оръдия на труда в земеделието. Обра-
ботването на земята се извършва с примитивни почвообработващи оръдия,
използва се животинска тяга;
– основната част от населението на Мъглиж влага труда си в занаят-
чийство, наемно работничество и чиновничество;
– дребните собственици сами обработват земята си, използвайки тру-
да на жените и децата от семействата си;
– от земята получават ниски добиви, ниска е производителността на
земеделския труд, а продукцията не е пригодна за пазара.
През 1948 г., в чест на V конгрес на БКП, 54 малоимотни и средноимот-
ни стопани и занаятчии поставят началото на колективното обработване на
земята.
Учредители са: Атанас Д. Гуглев, Георги Т. Карастоянов, Георги Георгиев
Шукюрлиев (големия), Георги Георгиев Шукюрлиев (малкия), Ганю К.
Гидиков, Георги М. Кусев, Георги Чернев Заяков, Гойчо П. Данаджиков,
Димитър К. Георгиев, Димитър Т. Малешков, Дончо Райчев Смилов, Дина
Ст. Лазарова, Деню Минев Ненков, Дончо Ст. Партинов, Деню Т. Тиков,
Денис Е. Савенков, Делка Ив. Трифонова, Злати Тр. Велков, Златка К.
Писева, Иван Колев Гаргов, Иван П. Мухтаров, Иван П. Богданов, Иван Т.
Карастоянов, Иван К. Жилков, Иван Ив. Михалев, Иван П. Гуджев, Иван Д.
Чавдаров, Илия Н. Карагьозов, Кольо Хр. Рашков, Киро Ал. Дянов, Киро К.
Османлиев, Калчо В. Тодоров, Колю Ив. Дончев, Колю Д. Бояджиев, Лалю

108
Денев Лазаров, Мария Б. Калайджиева, Мина Д. Лесова, Мина Зл. Тянова,
Мирчо Ив. Бояджиев, Никола Иванов Михалев, Никола К. Костов, Петър
Хр. Капсъзов, Рую Ат. Ямалиев, Рую Атанасов Донин, Рашо Д. Магалчев,
Стефан Митев Попмитев, Стойчо Иванов Цанев, Стоян Т. Данаджиков, Тота
Н. Свинарова, Трифон Хр. Челебиев, Тодор Р. Гаргов, Тотю Д. Дончев, Теню
Г. Ченгеньов, Черню Станчев Дянов.
Всеки стопанин, приет за член на стопанството, внася за общо полз-
ване земята, която притежава, заедно с работния добитък и наличния ин-
вентар. За председател е избран Лалю Денев Лазаров – мъглижанин, роден
през 1899 г., починал през 1990 г. на 91 години. Комисия в състав: Георги
Михалев-Балкански, Петър Б. Калайджиев, Добри М. Азманов и Иван Ст.
Цанев, предлага на Общото събрание за утвърждаване името „Червено зна-
ме“. Това име се ползва до ликвидацията на ТКЗС – 22.IX.1992 г. Специална
комисия определя площадката за изграждане на централен стопански двор,
формирани са два блока за селскостопанска дейност, подменени са частните
ниви, попаднали в блоковете.
За оформяне парцелите на кооперативното стопанство и настанява-
не земите на неприетите стопани на определени места се използва трудът
на членовете на ТПС комисия: Иван П. Гуджев, Иван Г. Илиев и Райчо Д.
Пастърмов. Отечественият фронт и Земеделският съюз подкрепят усилията
на учредителите, много от стопаните помагат на кооперативното стопанство
с доброволен труд. Популярната банка в Мъглиж отпуска кредити и започва
строителството на овчарници и обори за работния и продуктивния добитък.
По предложение на кмета Добри Азманов на стопанството е предоставена
безвъзмездна помощ от три милиона лева за закупуване на овце. Изграждат
се три стопански двора – централен, който и днес съществува (ул. „Христо
Ботев“ № 60), на изток от Мъглиж в района на „Сипеите“ и на запад от се-
лото в местността Кирчов кладенец. Стопанските дворове на изток и запад
се използват за развитие на овцевъдството, а централният – за останалите
въдства и дейности.
През периода от създаването на ТКЗС през 1948 г. до ликвидацията му
през 1992 г. селскостопанската дейност се осъществява върху обработваема-
та земя на Мъглиж. По данни на „Агропромпроект“ – Стара Загора, и според
легендата на кадастралната карта на полето, от 1981 г. обработваемата площ
възлиза на 29 376 дка, в това число 24 646 дка са ниви, 893 дка – орници,
2240 дка – трайни насаждения и 1597 дка – ливади. Необработваемата земя
е 13 742 дка, в това число 6360 дка мери, 2599 дка високопланински паси-
ща, 268 дка гори, 123 заблатени площи и други 4244 дка. В Мъглиж ССФ
е 43 218 дка, 30 211 дка е ДГФ, 895 дка – ФНМ, землището на Мъглиж е
74 324 дка (справки 1 и 2).

109
Справка № 1
Относно: Обработваемата земя на гр. Мъглиж

№ Културен вид Обработваема земя – декари
Соц. Трайни насаждения Естеств. Всичко об-
категория Ниви Орници Ов. гр. Лозя Лав. Др. ливади работваема
земеползватели земя
1. Държ. с. с. предпр. – – 239 – – – – 239
2. ТКЗС /АПК/ 21512 893 717 404 1597 25123
3. Други – – – – – – – –
4. Пом. стоп. на 2176 – – 880 – – – 3056
кооп.
5. Земи по 1, 21, 76 958 – – – – – – 958
ПМС
6. ДГФ – – – – – – – –

110
7. ФНМ – – – – – – – –
всичко декари 24646 893 956 880 404 – 1597 29376

ДГФ – Държавен горски фонд
ФНМ – Фонд населени места
ССФ – Селскостопански фонд
НАПС
КИП „Агропромпроект“
Филиал Стара Загора, 1981 г.
Справка № 2
Относно: Общата площ на землището в гр. Мъглиж (в дка)

№ Културен вид Вс. необработ. земя; дан- Рекапитулация Обща площ на земли-
Соц. ните, включени в ССФ Всичко ССФ Държавен Фонд населени щето на гр. Мъглиж
категория горски фонд места
земеползватели
1. Държ. с. с. предпр. – 239 – – 239
2. ТКЗС /АПК/ 11596 36819 – – 36819
3. Др. пр. орг. и учрежд. 2062 2062 – – 2062
4. Пом. стоп. на кооп. – 3056 – – 3056
5. Земи по 1, 21, 76 ПМС 84 1042 – – 1042
6. ДГФ – – 30211 – 30211
7. ФНМ – – – 895 895
всичко декари 13742 43218 30211 895 74324

111
ДГФ – Държавен горски фонд
ФНМ – Фонд населени места
ССФ – Селскостопански фонд
НАПС
КИБ „Агропромпроект“
филиал Стара Загора, 1981 г.
От обработваемата земя кооперативното стопанство (ТКЗС, АПК) из-
ползва за производството на земеделска продукция 25 233 декара; 3056 дка
са предоставени на помощните стопанства на кооператорите, а 958 дка са
раздадени на производителите от личен сектор. С това се цели да се стиму-
лира производството на животинска продукция – месо, мляко, вълна, яйца и
по линията на 1. ПМС, 21. ПМС, 76. ПМС.
Освен за трайни насаждения – лозя, рози, овощни градини – земята ос-
новно се ползва за организиране производството на хлебно и фуражно зърно.
От техническите и маслодайни култури по-големи площи заемат едролист-
ният тютюн и слънчогледът. Внесената в кооперативното стопанство земя
за общо ползване остава собственост на лицата, които са я притежавали, но
не в реални граници, а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС. Върху
тези земи стопанството придобива право на колективно ползване.
Основна форма на организация на труда в растениевъдството и живот-
новъдството е специализираната бригада (ферма).
Главна задача на тези структури е да се механизират основните про-
изводствени практики при отглеждане на културите и животните, да се из-
ползват най-ефективно земята, техниката и работната сила. Основна форма
за вътрешнобригадна организация на труда е звеното в растениевъдството и
групата в животновъдството. В зависимост от структурата на производство-
то и степента на механизация на процесите, в ТКЗС – Мъглиж, са изградени
следните бригади и ферми:
– две тракторно-полевъдни бригади;
– една лозаро-овощарска бригада;
– една зеленчукопроизводителна бригада.
Тракторно-полевъдните бригади са на двойно подчинение – на ТКЗС
и МТС. Например ръководството на I ТПБ се състои от двама бригадири
– Михал Енджебелиев и Иван Тенчев, бригаден механик Христаки Минчев.
Връзката бригада–МТС се осъществява от бригадира Михал Енджебелиев
и механика, а ръководството на полевъдните работници се осъществява от
бригадира Иван Тенчев и звеноводките.
За ремонта и поддържането на техниката и участието £ в кампаниите в
Мъглиж са изградени машинен двор и техническа работилница.
В животновъдството производството е организирано на база създадени-
те специализирани ферми. В говедовъдната ферма функционират следните
групи: дойни крави (основно стадо), юници за разплод, телета от 6 до 18
месеца и телета за угояване. В птицефермата производството се развива в
няколко направления: кокошки–носачки за яйца, пилета–бройлери за месо,
производство на пилета за личния двор на кооператорите и пуйки за месо.
В овцевъдството фермата има следните групи: овце–майки за мляко, месо и
вълна, дзвиски, женски агнета за разплод, кочове и агнета за угояване.

112
В страничната и спомагателната дейност функционират: дърводелска
работилница с банциг, коларо-железарска работилница и техническа рабо-
тилница с машинен двор, гараж и автотранспорт.
Трудът в кооперативното стопанство е организиран на база приетия ус-
тав и се заплаща най-напред в натура. По-късно този въпрос се урежда с
Примерната наредба за заплащане труда в ТКЗС, утвърдена със 17-о ПМС
от 31 март 1966 г. Въпросът е окончателно решен с Разпореждане № 267 от
14.VII.1969 г. на Комитета за стопанска координация при МС. Това разпо-
реждане отменя Примерната наредба.
Масовизирането на стопанството продължава до 1956/1958 г., като об-
хваща всички земеделски стопани в Мъглиж. Това, което ги привлича, е об-
стоятелството, че кооперацията е обществено-стопанска организация, обра-
зувана чрез доброволно обединяване на отделни лица за съвместна дейност,
при еднакви права и задължения. Убедени в предимствата на колективния
начин на обработка на земята, през 1963 г. в страната са създадени над 981
ТКЗС, в които членуват 1 429 000 постоянно заети кооператори.
До преустройството на ТКЗС през 1969 г. производствената и ико-
номическа дейност се ръководи от специалисти и практици-мъглижани:
Кольо Христов Рашков, Иван Петков Мухтаров, Иван Койчев Османлиев;
от бригадирите в растениевъдството: Лалю Денев Лазаров, Михал Георгиев
Енджебелиев, Марко Желев Марков, Дончо Райчев Смилов, Руси Кирев
Кучков, Иван Тенчев Дончев, Деню Иванов Мухтаров, Стефан Митев
Попмитев, Деньо Смилов Топорков; бригадирите и специалистите в жи-
вотновъдството, страничната дейност и транспорта: Черньо Станчев Дянов,
Иван Иванов Михалев, Никола Иванов Михалев, Радка Минчева Михайлова,
Митю Янчев Митев, Бакой Бечев Генев, д-р Иван Гаврилов, д-р Марин
Рачев; агрономите Кирил Костадинов Петров, Ангел Костадинов Христов;
диспечера Дончо Драганов Кирчев; бригадирите в строителството и стра-
ничната дейност: Куцар Димитров Джавкаров, Калчо Вачев Ряпов; счетово-
дителите, плановиците и отчетниците: Иван Османлиев, Тотка Алавойдова,
Танка Костова, Минка Бакалова, Вилма Койчева, Танка Костурова, Върбан
Калчев, Александра Малешкова, Йовка Челебиева, Минка Стойчева, Ненка
Филипова, Нина Ахмакова, Делка Колова, Тотка Койчева, Станка Павлова,
Мима Чавдарова.
През 1968 г. колективът на ТКЗС „Червено знаме“ – Мъглиж, чества
20 години от социалистическото преустройство на селското стопанство.
На 10.XI.1968 г. на организираното по случай юбилея събрание, проведено
под мотото „Мъглиж беше пръв“ присъстват стотиците членове на стопан-
ството и членове на техните семейства. Гости на тържеството са д-р Никола
Манолов – главен секретар на МС, Кръстьо Марков – зам.-председател на
ЦКС, Драго Георгиев от МЗХП, Петър Калайджиев – зам.-председател на

113
ГНС – Казанлък, Добри Азманов – бивш кмет. Организатори на тържеството
са Общинското партийно и държавно ръководство и УС на ТКЗС. От ръко-
водителите на Мъглиж и ръководството на стопанството присъстват Кольо
Рашков, Иван П. Мухтаров, Лалю Денев Лазаров, Иван К. Османлиев, Киро
Ал. Дянов, Райчо Тр. Челебиев, Дончо Калайджиев, Минка Шукюрлиева,
Неделчо Д. Ахмаков, Черньо Д. Станчев, Върбан Калчев и други. Д-р Никола
Манолов връчва високи правителствени награди на основателите на ТКЗС и
първенците в производството.
В началото на 1969 г. през м. февруари е извършено организационно
преустройство на съществуващите ТКЗС в района на Община Мъглиж.
Възниква Обединено ТКЗС с център Мъглиж. В състава му влизат стопан-
ствата от селата Дъбово, Шаново, Юлиево, Тулово и Ягода. За председател
е избран агр. Кирил Ст. Енчев. Всеки филиал има отделно ръководство и ра-
боти на вътрешностопанска сметка. За ръководители на филиали са избрани
Кольо Хр. Рашков в Мъглиж, Христо Ковачев в Дъбово, Велко Трифонов в
Шаново, Слави Трифонов в Юлиево, Миньо Едрев и Дойно Бойчев в Тулово
и Иван Минев, Петрана Гинева в Ягода.
Формирано е централно ръководство в състав:
– Кирил Стефанов Енчев – председател;
– Иван Койчев Османлиев – главен счетоводител;
– Станчо Рачев – главен агроном;
– Стефан Танев – главен зоотехник;
– Неделчо Нанев – главен инженер;
– д-р Марин Рачев – главен вет. лекар;
– Иван Дим. Минев – главен икономист.
Към централното счетоводство е изградено счетоводно бюро на база
немските счетоводни машини „Аскота“ и „Зьомстром“. Машинното бюро
се обслужва от четирима счетоводители: Стоян Петров, Кичка Кючукова,
Мария Гаджева и Недялка Русева. На тези машини са качени всички мате-
риални сметки. До обединяването с другите селища филиал Мъглиж е ук-
репнал организационно, организирани са усилията на кооператорите за съз-
даването на стабилна материално-техническа база. На основата на водите
на язовир „Копринка“ в Мъглиж е изградено най-голямото в Казанлъшката
долина напоително поле от 25 хил. дка, което представлява 84% от цялата
обработваема площ. Прокаран е магистралният напоителен канал М-1–ляв;
построени са три помпени станции: ПС-1 Лагера, ПС-2 Вървището и ПС-
3 Тулово в местността Келемите. Изградени са полустационарни напои-
телни полета в местностите Кантона, Баненски път, Манашара, Шунанов
кладенец, Кучешев кладенец, Михалско вървище в Долния отдел на изток
от р. Мъглижка. На запад от реката напоителните полета са в местности-
те Пишмана под канала, Вървището, Поповец, Момчиловец – северно от
пътя Казанлък–Тулово, и в местностите Богданов кладенец, Куртова моги-

114
ла, Соргуна, Келемите и Дърварски път – южно от жп линията Казанлък–
Тулово. За гравитачно поливане на културите са изградени открити обли-
цовани канали, а за полустационарните полета са доставени най-модерните
за това време дъждовални машини (ДМ) и дъждовални инсталации (ДИ), в
това число 7 броя от типа „Фрегати“.
През периода 1957–1989 г. два пъти е променян кадастърът на полето
(инж. Д. Стефанов, ОНС – Стара Загора). Правят се агрохимични анализи
от институт „Пушкаров“ – София, за установяване почвеното плодородие,
уедряват се блоковете. Уедрените блокове и поливните съоръжения създа-
ват реална възможност за промяна в структурата на производството, като се
дава предимство на влаголюбиви и доходоносни култури.
Основен отрасъл в кооперативното стопанство е растениевъдството, но-
сещ над 75% от БВП на ТКЗС. През 1998 г. кооперацията обработва 15 694
декара при следната структура на културите:

Зърнени култури 8430 дка 53,71%
Технически култури 4175 дка 26,60%
Фуражни култури 2154 дка 8,38%
Трайни насаждения 935 дка 5,95%

Предимство се дава на културите, които са по-доходни, има осигурен
пазар за продукцията от тях, а производственият цикъл е на 100% механизи-
ран. Изцяло са механизирани технологичните процеси при производството
на хлебно и фуражно зърно, на маслодаен и ивичест слънчоглед, при скла-
дирането, коситбата, балирането и транспортирането на силажната маса,
ливадното и люцерново сено и сламата до стопанския двор. При трайните
насаждения – лозя, рози, овощни градини, лавандула – подлежат на пълна
механизация обработката на почвата и растително-защитните мероприя-
тия. Другите селскостопански практики не подлежат на механизация. Тук
се отнасят резитбата на лозя и овощни градини, брането на плодове, грозде
и лозов цвят, жътвата на лавандулов цвят, кършенето, транспортирането и
съхранението на царевица на кочани, засаждането на лозя, рози и овощни
градини, почистването и обеззаразяването на семена за сеитба, гравитачно-
то поливане на полските култури.
В края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. за срочно извърш-
ване на механизираните практики в растениевъдството в ТКЗС – Мъглиж,
е сформирана бригада за комплексна механизация в състав от 8 верижни
трактора ДТ-54 и 10 колесни машини МТЗ-5ЛС. На бригадата са зачисле-
ни 16 хиляди дка обработваема земя, която обхваща терени на територия-
та на три селища от ОТКЗС – Мъглиж, Тулово и Юлиево. Преобладаващи
култури: пшеница, ръж, ечемик, царевица за зърно и силаж, слънчоглед,
люцерна за сено и зелено хранене. Всички мероприятия се извършват от

115
механизаторите на кооперацията. В началните години от ускореното разви-
тие на кооперативното стопанство най-много се разчита на механизаторите
– трактористи, комбайнери, шофьори – като Генчо Б. Ченгеньов, Кольо Ив.
Ряпов, Андрей Д. Лидарев, Георги Д. Милков, Станчо Рашев Кучков, Иван
Г. Ченгеньов, Димитър Др. Крънделов, Петър Енчев Козарев, Деньо Желев
Маров, Владимир М. Делидимов, Велко Ст. Илиев, Неделчо Дим. Моллов,
Никола Г. Кочминев, а в по-ново време Георги Ив. Георгиев, Красимир Ив.
Ченгеньов, Иван Желев Керин, Иван Хр. Мирчев, Веселин Тодоров, Трифон
Димитров, Георги Захариев, Кирил Адамов, Стефан Захариев, Огнян
Стефанов, Димитър Георгиев. Монтьори и механици по ССМ са Христаки
Минчев, Христо Попов, Димитър Крънделов, Киро Мартев, Киро Тянов,
Петьо Г. Гаджев.
От инженерно-техническите кадри дълги години работят в селското
стопанство на Мъглиж инж. Неделчо Нанев – главен инженер на ОТКЗС,
инж. Тончо Сейков, инж. Александър Тодоров, който работи до и след лик-
видацията на ТКЗС и участва във възстановяването от разрухата на земеде-
лието в Мъглиж и района.
Транспортната дейност най-напред е организирана с притежаваните от
стопанството транспортни средства – камиони и трактори. Първите водачи
на колите и тракторите са Никола Раклев, Неделчо Владев, Бончо Желев,
Янко Костов, Христо Димитров, Иван Стойнов, Таньо Желев с диспечер
Дончо Драганов Кирчев. През 1973 г. транспортните средства биват прида-
дени към ОАП – Казанлък, което поема изцяло транспортното обслужване
на ТКЗС, на договорна основа. Шофьори, обслужвали ръководството, са:
Станчо Пейчев, Петър Иванов, Руси Кършаков, Калчо Минтов.
Техниката, на която се разчита за провеждане на тежките сезонни кам-
пании, се състои от 3 бр. Т-150К, 4 бр. ТК-80, 1 бр. ЮМЗ-6Л, 3 броя зърно-
комбайни Е-517 и Е-516, един силажокомбайн Е-281Е и много друга при-
качна и навесна техника.
Към наличната селскостопанска техника през 70-те години са доставени
12 комплекта машини „Балтис“, внос от САЩ – основа за внедряването в
нашата практика нова технология за производство и сушене на едролистен
тютюн. Съвместно със сътрудници от Института по тютюна и тютюневите
изделия – Пловдив, е разработена технологията, определени са площите за
засаждане в Мъглиж. Посредством американската фирма „Ричард Джошуа
Рейнолдс“ са уточнени нормите за торене, сортовият състав, сроковете за
провеждане на другите мероприятия. На 100% са механизирани техноло-
гичните мероприятия, като подготовка на почвата за разсаждане, окопаване,
торене, кършене на съцветията механизирано, растителнозащитни меропри-
ятия. При кършенето на узрелите листа се използват два способа – ръчно и
с тютюнокомбайни от системите „Роунок“ и „Пауел“. Изсушаването ста-
ва в сушилни тип „Пауел“, с контролиран топлинен режим. Резултатите са

116
много добри: 250–300 килограма сух тютюн от декар с превъзходно качест-
во. Увеличена е площта от 1000–1500 дка на 2000 дка. Използват се сорто-
вете „Северна Каролина-2326“, „Кокър-347“, „Спейт Г-28“, „Мак Неар“ и
„Виржиния-15“ – българска селекция. През периода 1974–1977 г. стопан-
ството е посетено от: Андрей Луканов – зам.-председател на МС, инициатор
на вноса на „Балтис“ комплектите, Ганчо Кръстев – министър на МЗХП,
КТН Иван Цонев – зам.-генерален директор на „Булгартабак“, специалисти
от Русия, Молдова, Куба и др. За доусъвършенстване на технологията в САЩ
е командирована от министър Ганчо Кръстев група от 10 човека за срок от
1 месец в щатите Вирджиния и Северна Каролина – Заповед № 938/VI.1976
г. на МЗХП. Групата е съставена от специалисти и ръководители от МЗХП,
„Булгартабак“, ИТТИ – Пловдив, АПК – Казанлък, АПК – Бяла Слатина,
АПК – Гулянци, и АПК – Вълчедръм. Престоят и обучението в САЩ са уго-
ворени с фирмата „Дибраел Брадърс“, а фермерът Томас Уогстаф е домакин
на групата. Адрес: САЩ, North Carolina, Roxboro, окръг Пирсън.
През 1960 г. ръководството на ТКЗС се ориентира към създаването на
комплексни овощни градини. На терасирани и риголвани места (терени) в
местността Кара кос са засадени 100 дка череши и 120 дка лозя. През 1967
г. е осъществен проект за създаване на 500 дка палметна овощна градина в
местността Корийката – 250 дка ябълки и 250 дка круши. Проектът е изра-
ботен от НИИО – Пловдив. Застъпени са най-ценните за времето си сортове
ябълки и круши: „Червена превъзходна“, „Златна превъзходна“, „Златна пар-
мена“ и „Карастоянка“ от ябълките и „Вилямова масловка“, „Пас Красан“,
„Боскова масловка“, „Конференция“ и „Попска“ от крушите.
Следващият проект, осъществен в началото на 80-те години, е създава-
нето на 550 дка лозово насаждение в местността Новия кладенец, на стой-
ност 558 хил. лв. по баланса на стопанството. Застъпени са червени винени
сортове „Каберне Совиньон“, „Червен мискет“ и „Памид“.
По проект на НИИО – Пловдив, е създадено комплексно овощно на-
саждение на площ от 480 дка, в това число 240 дка ябълки и 240 дка сливи.
Комплексът е създаден през 1991 г. Пазарната му оценка на втората година
е 308 хиляди лева.
Ябълковата градина е засадена по следната схема:

Разстояние Подложка модел Сорт % съотношение
4,5 / 2,5 м мм 106 Молиз Делишес 10
4,5 х 1,5 м мм 106 Старкримсон 20
4,5 х 2 м м 26 Айдъред 25
4,5 х 2,5 м м9 Фуджи 10
4,5 х 2,5 м мм 106 Трени Смит 10
4,5 х 2,5 м мм 106 Мелроуз 25

117
При сливите основен сорт е „Стенлей“. Насаждението е създадено на
принципа на самофинансирането, без банков кредит. Засадени са и други
трайни култури: лавандула 319 дка на „Новия кър“, 230 дка „Под канала“
(Софиларски път), 130 дка маслодайна роза (Rosa damascena) в местността
Вървището по нова технология, с използването на черно перфорирано фо-
лио, 50 дка ягоди в местността Бельовец. При проектирането и създаването
на комплексните градини голяма помощ и съдействие на стопанството оказ-
ват директорът на НИИО – Пловдив, проф. Велю Беляков и сътрудниците
му. Вследствие на намесата им става възможно осигуряването на необходи-
мите бройки посадъчен материал от ябълки, сливи, ягоди от разсадниците в
страната – Пловдив, Провадия, Търговище, Разград, Ловеч, Грудово.
За разсаждане на лавандулата и розите на постоянно място успешно е
използвана в практиката технологията за производство на посадъчен мате-
риал от лавандула и рози чрез укореняване на щеклинги и резници по мето-
диката на Института по розата – Казанлък. За разсаждане на лавандулата на
постоянно място за първи път в практиката се използват работни секции тип
„Балтис“. За засаждане на розите се използва друга технология, приложена
при създаването на розите в Мъглиж и Черганово. Инициатори и внедри-
тели са агр. Николай Ковачев – представител на българо-френската фирма
„Биоланд“, и фермерът Иван Зъмов – бивши кадри на НПК „Българска роза“
– Казанлък.
През 1990/91 г. за първи път в Мъглиж се прави опит да се създаде оре-
хово насаждение по проект на НИИО – Пловдив, с три сортоподложкови
комбинации – „Извор-10“, „Силистренски“ и „Сливенски“. Всички проек-
ти за създаване и отглеждане на трайни насаждения по стопански начин са
реализирани въпреки декларацията на СОС – Община Мъглиж, да се на-
ложи мораториум за извършването на каквито и да са дейности, които ще
затруднят започването на земеразделянето. Създаването и отглеждането
на трайните насаждения е осъществено по стопански начин със собствени
средства, без кредити. След ликвидацията на земеделските кооперации гри-
жите за насажденията са преустановени от ликвидационните съвети, което е
основната причина за провала на голяма част от тях. От 1991 г. до наши дни
от земеделските кооперации не е създаден нито един декар трайно насажде-
ние. Причини: липсата на кредити и разпокъсаността на земята на дребни
парчета.
Обработваемата земя на ЗСПК „Хемус“, доказана със земеразделител-
ния план и съставените от ОбПК (Общинската поземлена комисия) протоко-
ли към 1998 г., е 17 907 дка. На тази основа Общинската поземлена комисия
извършва временен въвод в земеползване на площ от 16639 дка. Колективно
се обработват от кооперацията 16 315 дка, от които 718 дка за лично полз-
ване от кооператорите.

118
През периода 1990–2000 г. няма развит пазар на земеделската продук-
ция с ясни правила, поради което земеделските производители са принудени
сами да определят структурата на производството и да продават основни
продукти като хлебно и фуражно зърно, месо, мляко, грозде, слънчоглед на
цени под тяхната себестойност. От колективно обработваните 16 315 дка
през 1998 г. кооперацията е разчитала на производството от следните кул-
тури:

Зърнено-житни и зърнено-фуражни култури 8189 дка 50,19%
Технически култури 1705 дка 4,32%
Тютюн „В“ – аренда 2542 дка 15,58%
Фуражни култури 2154 дка 13,20%
Трайни насаждения 1107 дка 6,78%

В структурата преобладават зърнено-житните и зърнено-фуражните
култури, които заемат 50,19% от обработваемата площ на кооперацията,
следвани от фуражните култури с 13,8%, техническите култури с 10,9% и
трайните насаждения с 6,45%.
Петнадесет години след това структурата през 2012 г. не е променена
– зърнено-житните и зърнено-фуражните култури заемат 49,8% от обработ-
ваемата земя, техническите – 25%, фуражните – 6,15%, и трайните насаж-
дения – 5,75%. За угарене (угар) се оставят 12,38%. Следователно и през
2012 г. няма промяна в структурата на производството. Такава структура не
отговаря на изискванията за висока ефективност. Доминират онези култури,
които заемат големи площи, при ежегодно намаляващи добиви от единица
площ и влошаване качеството на продукцията. Лошо структурираното про-
изводство, угаренето на една част от земята, пустеещите земи – всичко това
е следствие на липсата на парични средства за земеделието и земеделските
производители. Ако за страната пустеещите земи са 37%, за Мъглиж над-
хвърлят 50%, защото от 29 476 дка обработваема земя към 31.XII.2012 г.
ЗСПК „Хемус“ ползва 9690 дка, ЧЗК „Агротехбизнес“ 5300 дка, или общо
14 990 дка. Пустеят 14 486 дка – 49,14% . За поощряване разработването на
такива земи държавата въведе прякото субсидиране на декар по 26 лв. чрез
Еврофондовете. За възраждането и поддържането на земеделското произ-
водство на нивото на европейските изисквания е необходимо приемането от
НС пакет от закони в защита на земеделските производители.
Определено трябва да се отбележи, че поради липса на грижи от страна
на държавата силно са принизени механизацията на производствените про-
цеси, торенето, растителната защита и напояването в земеделието.
След растениевъдството животновъдството е вторият по важност отра-
съл в дейността на стопанството и е на второ място по БВП. Заслуга за добра
производствена дейност в растениевъдството имат специалистите агрономи:

119
Кирил Петров, Петко Петков, Иван Тодоров, Митко Кундурджиев, Кръстьо
Михайлов, Велко Трифонов, Иванка Денева, Дойно Бойчев, Петрана Гинева,
Иван Ваньов, Пламен Рашев.
Говедовъдството е основният клон на животновъдството и неговото
значение се дължи на разностранната продуктивност и способността на го-
ведото да превръща евтини, обемисти, груби и сочни фуражи в ценни живо-
тински продукти – мляко, месо, кожи. За развитие на говедовъдството ма-
териалната база непрекъснато се подобрява. През 70–80-те години на XX в.
са построени 2 обора – № 1 и № 2. Халетата са със стоманобетонни колони,
рамки и греди, бетонови ясли и бетонова настилка, и външен двор с ограда.
И двата комплекса са оразмерени за настаняване по 198 крави в обор, с цен-
трален път за раздаване на фуражите с фуражо-раздаващо ремарке. Във все-
ки от двата обора е монтирана доилна инсталация, с централен млекопровод
и млекосъбирален пункт, с хладилни вани за надоеното мляко. Оборският
тор се изхвърля чрез верижно-планкови транспортьори в контейнера.
Обор № 3 със 190 скотоместа заедно с родилното отделение, телчарника
за телета с телекъмпинг и обора за сухостойни крави представлява солидна
база за развитие на говедовъдството.
През периода 1984–1985 г. стопанството притежава над 1295 глави едър
рогат добитък, разпределени по групи както следва:

Дойни крави 600 глави
Юници за разплод 95 глави
Телета до 6 месеца 180 глави
Телета за угояване 420 глави

На 1000 дка обработваема земя се падат по 46 броя говеда, от които
25 броя са крави. Застъпени са животни от породите Софийско кафяво
говедо (СКГ) и Черношарено говедо (ЧШГ). Във фермата се води развъд-
но-подобрителна работа под ръководството и прякото участие на ОСЖЦ
(Окръжен селекционно-животновъден център) – Стара Загора, с директор
Янка Георгиева и сътрудници от НИГО (Научен институт по говедовъдство
и овцевъдство) – Стара Загора. За осигуряване на женски разплоден матери-
ал за ремонт на основното стадо в местността Манашара източно от жп гара
Тулово през 1984 г. е построен комплекс за 380 бр. юници, който се състои
от масивни стопански сгради с бетонова площадка и бетонови ясли, адми-
нистративна сграда, метален сеновал и силажовместилище. Комплексът има
двор от 24 дка, водоснабден, с ел. инсталация и силова кабелизация.
На цялото животновъдство, в това число и на говедовъдството, се оси-
гурява солидна фуражна база. Освен за пазара, семенния материал и рентата
на кооператорите, тракторно-полевъдните бригади отговарят и за осигуря-
ването на животновъдството с необходимите количества груб, сочен и кон-
центриран фураж.

120
За изхранването на кооперативните животни голяма е ролята на по-
строените и пуснати в експлоатация Фуражен комплекс и топлосушилня и
произведените комбинирани фуражни смески. Рационално се използват тра-
диционните мери и пасища в Мъглиж – „Манашарска мера“, „Кабаклъка“,
„Дангалаков орман“, „Врещец“ в Долния отдел (кър) и „Черганските лива-
ди“, „Бейкъра“, „Кьошка“ в Горния кър. Осигурени са водопойни чешми
и прокари до всички мери и пасища. По-голямата част от чешмите са по
проект на инж. Минчо Михайлов, агро-лесомелиоратор при ОНС – Стара
Загора.
В говедовъдството се извършва изкуствено осеменяване, осигурени са
ветеринарно-медицинските грижи. По данни на бригадира Дончо Н. Стойчев
през 1984/1985 г. е постигнат висок годишен млеконадой от фуражна крава
– средно по 4520 л.
През втората половина на XX в. и началото на XXI в. много кадри са
работили в говедовъдството – зоотехници, ветеринарни лекари и техници,
бригадири, доячи, фуражири, механизатори. Дългогодишни ръководители на
говедовъдната ферма са Черньо Станчев Дянов, Радка Минчева Михайлова,
Денчо Гърдев Арабаджиков, Дончо Николов Стойчев, Петьо Гойчев Гаджев,
Иван Георгиев Стойнов, ветеринарните лекари д-р Иван Гаврилов, д-р Марин
Рачев, д-р Асен Лунганов, д-р Цанко Цветанов, д-р Георги Георгиев, вете-
ринарните техници Слави Г. Цанеков, Георги Ив. Стойнов, Георги Манев
Йоргов, Делка Д. Ралева, гл. зоотехник Илия Толин.
Много години от живота и младостта си отдават на животновъдството
зрели и трудолюбиви хора като Пенка Т. Ченгеньова, Иван Ченгеньов, Пенка
Ив. Ченгеньова, Минчо Филипов, Минка Филипова, Тошо Балабанов, Донка
Балабанова, Стоянка Трифонова, Пеша Мийкова, Пенка Русинова, Тилчо
Малешков, Руска Малешкова, Жельо Гаджев, Радка Гаджева, Христо Колов,
Руска Гидикова, Тодорка Върбанова. От по-младите кадри активно рабо-
тят като доячи, фуражири, гледачи на млади животни и пастири Неделчо
Ахчиев, Йорданка Ахчиева, Денчо Панталеев, Момка Панталеева, Пенка
Боруджиева, Аспарух Ангелов, Мария Ангелова, Диана Йорданова, Сашо
Минчев, Балкана Александрова, Асен Ненков, Филип Челебиев, Веселин
Митев.
Овцевъдството е вторият след говедовъдството подотрасъл на живот-
новъдството. През периода 1950–1990 г. е създадена солидна база за раз-
витието му. Построени са овчарници, битови помещения за овцевъдите,
огнярници, хранителни площадки, бани за къпане на овцете, осеменителни
пунктове, силажни ями, транспортни средства, фуражна база, работници-
овчари с опит и познания в тази област. По данни на бригадира на овцефер-
мата Денчо Гърдев Арабаджиков, през периода 1984–1985 г. стопанството
притежава над 5451 бр. овце, в това число:

121
Овце-майки 2184 бр.
Дзвиски 723 бр.
Женски агнета за разплод 655 бр.
Кочове 360 бр.
Агнета за угояване 1526 бр.

До 60-те години на XX в. в Мъглиж има над 11000 овце в личното и
общественото стопанство.
Основната производствена единица в овцевъдството на Мъглиж са
двете овцеферми – на „Кирчов кладенец“ и „Сипеите“. Зачислените на
фермите овце се разпределят на стада, като всяко стадо се обслужва от
двама овчари. През цялото време на съществуването им фермите са на
вътрешностопанска сметка, заплаща им се по акордно-премиалната сис-
тема. Основното заплащане е в зависимост от количеството и качеството
на получената продукция – мляко, вълна, агнета и прираст. Допълнително
заплащане се дава при преизпълнение на плана за Общата продукция (ОП)
и икономия на материални разходи (МР), за свръхпланови приплоди и за
използване на високопланинските пасища. В двете овцеферми се отглеж-
дат едновременно всички групи овце: овце-майки, дзвиски, женски агне-
та за разплод, кочове и агнета за угояване. Двамата овчари обикновено
са семейство – дояч и подкарвач. По стара традиция, през пролетта след
отбиване на агнетата, овцете се изкарват на паша по високопланинските
пасища: „Бъчвища“, „Еловска река“, „Кръстилча“, „Купена“, „Калоянка“.
Издоеното мляко се обработва в мандрите в Мъглиж, Селце, „Бъчвища“,
„Еловска река“, „Калоянка“, а сиренето зрее в сиренови качета при пла-
нински условия до есента.
След приключване жътвата в полето овчите стада се прибират в Мъглиж
на втори август – Илинден. В стопанството се отглеждат полутънкорунни
овце, които се използват за добив на вълна и мляко. По данни на бригадира
Денчо Гърдев Арабаджиков през стопанската 1984/1985 г. от овцефермата е
получена следната продукция:
– надоено е 177 000 литра овче мляко с масленост 6,5%;
– от основното стадо е настригана 16 800 кг полутънкорунна вълна.
Постигната е средна продуктивност от овца по 81,04 литра и по 5,142 кг
непрана вълна.
При успешното развитие на овцевъдството в Мъглиж недоумение буди
решението на Ликвидационния съвет за пълна ликвидация на фермата – раз-
продадени са овчарниците, а овцете натоварени на кораби и изнесени за
Арабския изток (1994).
Дългогодишни ръководители на овцевъдството са били: в началото Иван
Колев Гаргов, Черньо Станчев Дянов, а след това Иван Ив. Михалев, Никола

122
Ив. Михалев, Митьо Янчев Митев, Денчо Гърдев Арабаджиков, Светослав
Тодоров Казаков. Най-голям е овчарският колектив на горните саи: Теньо
Ив. Порязов, Иван Тенев Порязов, Янко Николов Колов, Велко П. Лангуров,
Алекси Н. Колов, Минчо Тодоров Нанев, Деньо Калчев, Вангел Спиров
Бабов, Коста Спиров Бабов, Христо Спиров Бабов, Димитър Спиров Бабов,
Христо Тодоров, Коста Щерев, Янко Щерев, Христо Апостолов Терзиев,
Христо Димитров Люртов, Спиро Янков Шкамнов, Янко Спиров Шкамнов,
Никола Мермеклиев, Апостол Мермеклиев, Атанас Мермеклиев, Георги
Лолов, Никола Лолов, Димитър Михалев, Михал Димитров, Иван Козарев,
Диньо Кусев, Ефтим Дянов.
По-малък е овчарският колектив в долните саи: Георги Куцаров, Янко
Валеров, Янко Кондов, Христо М. Тачев, Костадин Еф. Дуплев, Кольо
Калайджиев, Панайот Грунов, Атанас Грунов, Деньо Писев, Иван Писев,
Енчо П. Козарев, Иван Еф. Дуплев, Коста Дим. Николов, Атанас К. Николов,
Димитър Янков Колев, Иван Рашев Берберов, Христо Ст. Вълнев, Черньо
Даскалов, Георги Богданов.
В стопанския двор са стадата на овчарите: Върбан Цвятков, Бакой
Загаров, Димитър Жергов, Янко Колев, Спиро Янков.
През 60-те и 70-те години на XX в. силно развитие получи птицевъд-
ството. Отглеждани са кокошки-носачки, пилета бройлери, пуйки, едно-
месечни общоползвателни пилета. Птицевъди, чиито имена се помнят, са
Донка Алавойдова, а по-късно Пенка Боруджиева. Бригадир, ръководил с
много труд и вещина прицевъдството, е Петьо Гойчев Гаджев.
На търговете за разпределение имуществото на ТКЗС – Мъглиж, ЗСПК
„Хемус“ закупи с купюри строената през 1961 г. мандра, представляваща
масивна стопанска сграда със стоманобетонови междуетажни конструкции,
с керемиден покрив, със застроена площ 129,60 м2, със сутеренен етаж, оце-
нена от експертна комисия на 96 750 лв. След основен ремонт и допълнител-
ни разходи за построяване на нафтово стопанство и монтиране на парокотел,
на мандрата се разчита да осигури ново направление на производствената
дейност на кооперацията. Целта е да се преработва добиваното от коопе-
рацията мляко в крайни продукти – сирене, кисело мляко, краве масло. За
тези производства е дадено разрешително от ДВСК – Казанлък, доставено
и монтирано съвременно технологично оборудване. През 1988 г. мандрата е
преработила 408 т краве мляко, от което 391 т произведено в кооперативната
ферма и 16,5 т изкупено от личния сектор. Произведено е 48 т бяло саламу-
рено сирене, 10 т кисело мляко, 206 кг краве масло и 1,5 т пастьоризирано
мляко. Направени са разходи в размер на 196 061 лв., а приходите от реали-
зация на продукцията са 168 805 лв. Формирана е загуба в размер на 27 256
лв. Причините за това са:
– необезпеченост на мандрата със суровина – капацитетните възмож-

123
ности за преработка са 2000–2500 литра мляко дневно, а е преработвала
средно по 1350 литра;
– липса на пазар за млечните продукти.
През следващите години мандрата е предоставена с договор на фирмата
„Сигма Глобал“ от Стара Загора. След тригодишна експлоатация договорът
е обявен за нищожен по вина на наемателя – неплащане на наем, консума-
тиви, суровина. След това мандрата е обявена за продажба и закупена от
местен бизнесмен. Продаден е и построеният през 1990 г. млекосъбирателен
пункт. Продадени са и други обекти с производствено предназначение. След
1991/1992 г. в резултат на ликвидационните действия на правителството на
СДС и рестрикционния закон ЗСПЗЗ/1991 г. и Закона за изменение и до-
пълнение на ЗСПЗЗ/1992 г. от голямото и добре развиващо се стопанство
изчезнаха много дейности и цели подотрасли като овцевъдството, птице-
въдството, свиневъдството, оранжерийното производство (с. Дъбово), про-
изводството и сушенето на тютюн (с. Шаново), производството на фуражни
смески, целорастенийно и люцерново брашно. Лишени от богатата произ-
водствена база, производителите бяха изоставени на разпокъсаното поле без
парични средства да организират наново разрушеното земеделие.
От образуването на ОТКЗС през 1969 г. до ликвидацията му през 1992 г.
стопанството преминава през няколко етапа на организационни промени и
смяна на ръководителите му. След освобождаването на Ангел Христов от
поста председател на ОТКЗС (1970–1975) и директор на ТПП (Териториално
производствено предприятие) през 1975–1977 г. на негово място за директор
е избран Иван Тодоров Иванов за времето от 1.X.1977 до 1.III.1982 г. От
1.IV.1982 до 29.III.1988 г. за председател на АПК е избран Филчо Кръстев
Филчев. АПК „Червено знаме“ просъществува само шест години. За пред-
седател на новообразуваната Селскостопанска бригада (ССБ) в Мъглиж е
избран Андрей Атанасов Андреев. Тя включва в състава си и с. Тулово. След
разпадането на АПК – Мъглиж, се оформят три производствени единици:
Мъглиж–Тулово, Дъбово и Шаново–Юлиево–Ягода.
На 7.XII.1989 г. на Общо събрание на пълномощниците от ССБ –
Мъглиж, се взема решение за учредяване на КЗС (Колективно земеделско
стопанство) „Червено знаме“ – Мъглиж. С Решение на Окръжния съд под
№ 515/1990 г. се регистрира КЗС – Мъглиж. Стопанството приема всичките
права и задължения, активите и пасивите на бившата ССБ, която се прекра-
тява като юридическа личност. Решението е на основание чл. 496, ал. 2 и 3
от Указ № 922/1989 г. КЗС просъществува до 1.I.1991 г.
С Решение № 4580/16.X.1991 г. старозагорският Окръжен съд на ос-
нование чл. 496 от ГПК и във връзка с параграф 7, ал. 1 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за кооперациите (ЗК) вписва в ре-
гистъра на кооперативните организации ЗПК „Мъглиж“. Тази кооператив-

124
на структура просъществува по-малко от година – до 22.IX.1992 г. След
многократни опити на държавата да ликвидира кооперативните стопанства
чрез икономически натиск, през февруари (22.II.1991) ВНС приема закон
за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Приет е нов
закон за кооперациите, съобразен с принципите на пазарната икономика и
промяната на собствеността на земеделските земи. В началото на 1992 г. в
36-ото НС представителите на СДС внасят Закон за изменение и допълнение
на ЗСПЗЗ, който изцяло променя философията на стария закон. В параграф
36-и се създават нови параграфи, между които параграф 12, който предвиж-
да прекратяване съществуващите ТКЗС, земеделски кооперации, образува-
ни по силата на параграф 7 от Закона за кооперациите. Прекратява всички
организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 и Указ № 56 за
стопанска дейност с имущество и дялово участие на ССБ, КЗС, ТКЗС, МТС,
АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и ЗК, регистрирани по
Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от
същия закон и по Устава им е предвидено внасяне на земеделска земя. След
влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, на основание
параграф 13(1) областните управители назначават ликвидационни съвети на
организациите по параграф 12, в състав от 3 до 5 човека. От назначаването
на Ликвидационния съвет се прекратява дейността на Общите събрания, УС
и КС, на председателите и другите органи на организациите по параграф 12.
ЛС организира и ръководи дейността на организацията до нейното залича-
ване.
Ликвидационният съвет е в състав от четири човека: Иван Трифонов
Иванов – председател, и членове Руска Делева Черкезова, Делка Пеева
Пеева, Павлина Бориславова Тенева. Законно избраният председател на ЗПК
е освободен още на 13.V.1992 г., без да се спазват принципите на коопера-
тивизма, КТ и Устава на стопанската организация. Ликвидационният съвет
е назначен на основание параграф 13, ал. 1 от Преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ от 1992 г.
В стремежа си да съхранят част от активите на ТКЗС на учредително
събрание в Мъглиж представителите на 1227 собственици на дял от иму-
ществото на ТКЗС взимат решение на мястото на ликвидираната коопера-
ция да създадат нова. С Решение 56/935 от 7.IV.1993 г. по фирмено дело №
1146/1993 г. Окръжен съд – Стара Загора, вписва в регистъра на коопера-
тивните организации Земеделска и стопанска производствена кооперация
(ЗСПК) „Хемус“ – гр. Мъглиж. За председател е избран Ангел Христов.
Председателят съвместно с 15-членен УС организират и ръководят цялост-
ната дейност на кооперацията през времето от 7.IV.1993 до 30.IV.2006 г.
От 1.V.2006 г. досега кооперацията се ръководи от Черньо Кръстев
Дянов. Дейността се осъществява с получените при ликвидацията основ-

125
ни средства: машини и съоръжения, продуктивни животни, производствени
сгради, трайни насаждения. С пълномощно кооперацията ползва земята на
своите член-кооператори до въвеждането им в земеползване в края на земе-
разделянето. Част от бившите членове на ТКЗС Мъглиж – учители, инструк-
тори по трактори и кормуване, помощен персонал, работещи в ТМСС „Гео
Милев“ – основават на територията на града втора земеделска кооперация,
носеща името ЧЗК „Агротехбизнес“.
Учредители на новоизградената структура са: Иван Филипов, Лев
Желев Попов, Петко Стефанов Танев, Христо Димитров Тянов, Митко
Дечев Кундурджиев, Тодор Иванов Дамаскинов, Косьо Лалев Малешков,
Тошо Иванов Манафов, Рашо Добрев Орешков, Тодор Руев Милков, Донка
Василева Дамаскинова, Недялка Върбанова Танева, Добри Димитров Гаджев,
Койчо Иванов Жилков, Димитър Златев Острешев, Пенка Добрева Мийкова,
Иван Велков Велков, Тодор Стойнов Ганев, Тодор Вачев Пастърмов, Гена
Попова, Иван Петков, Тотка Узунова. Кооперацията е учредена на 8.I.1994 г.
и с решение на Окръжен съд – Стара Загора, вписана в регистъра на коопера-
тивните организации. За първи председател е избран Петко Стефанов Танев,
завършил ВТУ „Ангел Кънчев“ – Русе, през 1992 г.
Списък на председателите:
1. инж. Петко Стефанов Танев – 8.I.1994/12.VIII.1997 г.
2. Тодор Иванов Дамаскинов – 1997/2000 г.
3. Христо Димитров Тянов – 2000/2008 г.
4. Иванка Антонова Димова – от 2009 г.
Кооперацията обработва 5300 дка земя под аренда, ангажирана със
следните култури: пшеница – 2000 дка, ръж – 500 дка, слънчоглед 1260 дка,
лозе – 120 дка, сливи и ябълки – 120 дка, и 1300 дка представени за преа-
рендуване от тютюнопроизводители. Машинният парк на кооперацията се
състои от 2 бр. Т-150К, 1 бр. ТК-80, 1 бр. ЮМЗ-6П и 1 бр. Джон Диър.
Постоянно заети в производството са трима механизатори.
Освен двете кооперации на територията на Мъглиж се оформя частно
земеделско здружение ЧЗС-2, с представител Кръстьо Михайлов, което няма
съдебна регистрация, но участва в търговията за разпределение на имуще-
ството на бившите членове на ТКЗС на база притежаваните купюри. Двете
кооперации и сдружението участват най-напред в търг за разпределение на
животните съгласно ПМС № 6 от 22.I.1993 г. Ликвидационният съвет разпо-
лага с 615 броя крави, юници и телета, разпределени между правоимащите
на база притежаваните купюри за животни:

126
Наименование на кооперациите Всичко
З С П К „Агротех-биз- ЧЗС-2 ЛС
„Хемус“ нес“
Крави 182 30 25 22 259
Юници 72 12 10 9 103
Телета до 6 м. 132 21 18 14 185
Телета над 6 м. 50 8 7 3 68
436 – 70,89% 71 – 11,54% 60 – 9,75% 48 – 7,82% 615

От всички, участвали в търга, най-много животни се падат на
ЗСПК „Хемус“ – 436 бр. (70,89%) от осигурените за разпределение
615 бр. Останалите 179 бр. се разпределят почти по равно между ЧЗК
„Агротехбизнес“, ЧЗС-2 и Ликвидационния съвет.
От участвалите в търга и получили животни срещу притежаваните ку-
пюри единствено ЗСПК „Хемус“ продължава с отглеждането им. По данни
от годишния отчет на кооперацията към 31.XII.2012 г. стопанството прите-
жава 168 глави едър рогат добитък, от които дойните крави са 79 бр., а оста-
налите животни са телета до 6 м. – 52 бр., и телета над 6 м. – 37 бр.
Другите животни, разпределени по време на търга между останалите
участници, са ликвидирани веднага след приключването му. За стимулиране
развитието на животновъдството и производството на животинска продук-
ция държавата изплаща чрез Еврофондовете субсидии на следните принци-
пи:
– на глава говедо;
– на млечна крава;
– за полупланински район.
През 2013 г. ЗСПК „Хемус“ ще продължи да обработва над 10 хил. дка
земя съгласно подписаните със собствениците договори за аренда, като 950–
1000 дка ще се предоставят за преарендуване. В основата на тази дейност
стои грижата за ефективно използване на техниката и доставяните ежегодно
машини и съоръжения за подновяване на амортизираните трактори и други
навесни и прикачни агрегати като:
1. Трактор „Беларус“ – 105 к.с.
2. Сеялка редова с торовнасяне
3. Сеялка за слята повърхност с торовнасяне
4. Култиватор за слята обработка – 5 м
5. Култиватор за окопаване с торовнасяне
6. Тороразпръсквачка
7. Дискова брана 2 м работен захват
8. Валяци
9. Плугове – 4 бр.
a) 2 бр. 5х45;

127
б) 1 бр. 4х40;
в) 1 бр. 4х30.
И през 2013 г. кооперацията ще разчита на субсидиите от Еврофондовете,
които се отпускат за обработваемите площи и за необлагодетелствените (по-
лупланински) райони.
Председатели на ТКЗС, ОТКЗС, ТПП, АПК, ССБ, КЗС, ЗПК и ЗСПК
– гр. Мъглиж, за времето от основаването през 1948 г. до 2013 г. са били:

1. Лальо Денев Лазаров ТКЗС „Червено знаме“ – 1948/1952 г.
2. Иван Петков Мухтаров ТКЗС „Червено знаме“ – 1952/1958 г.
3. Кольо Христов Рашков ТКЗС „Червено знаме“ – 1959/1969 г.
4. агр. Кирил Стефанов Енчев ОТКЗС „Червено знаме“ – 1969/1970 г.
5. агр. Ангел Костадинов Христов ОТКЗС „Червено знаме“ – 1.X.1970/1.III.1975 г.
ТПП „Червено знаме“ – 1.III.1975/30.IX.1977 г.
6. агр. Иван Тодоров Иванов ТПП „Червено знаме“ – 1.X.1977/1.III.1982 г.
7. агр. Филчо Кръстев Филчев АПК „Червено знаме“ – 1.IV.1982/29.III.1988 г.
8. Андрей Атанасов Андреев ССБ Мъглиж – 29.III.1988/15.XII.1989 г.
9. агр. Ангел Костадинов Христов КЗС „Червено знаме“ – 15.XII.1989/1.I.1991 г.
ЗПК „Мъглиж“ – 1.I.1991/13.V.1992 г.
ЗСПК „Хемус“ – 7.IV.1993/30.IV.2006 г.
10. Черньо Кръстев Дянов ЗСПК „Хемус“ – 1.V.2006 г.

Мъглижкото поле, частица от земята на България, извоювана и обработ-
вана от прадедите ни, преживява най-висока продуктивност през годините
на социализма, при колективното земеделие от 1948 до 1992 г. След разру-
хата и настъпилия упадък в земеделието отново ще е нужно много време,
съзнателен човешки труд, научен подход и вложени капитали, за да се въз-
станови плодородието на земята ни.

128
На нивата, 50-те години XX в.

Среща в Мъглиж между ръководството на ТКЗС – Мъглиж,
и ТКЗС – Старосел, февруари 1961 г.

129
Колективът на ТКЗС „Червено знаме“ – Мъглиж: Кольо Рашков – предсе-
дател, Иван Османлиев – гл. счетоводител, агр. Кирил Петров, агр. Ангел
Христов, Бакой Генев – главен зоотехник, Дончо Райчев – бригадир на зе-
ленчукова бригада, счетоводителите – Тотка Алавойдова, Танка Костова,
Минка Бакалова, Ненка Филипова, Върбан Калчев, Вилма Колева със съпру-
ги, съпрузи и гости, 1.V.1963 г.

Ръководният кадър на I полевъдна бригада след общата трапеза в учи-
лището, 9.IX.1963 г. От ляво на дясно първи ред: Димка Генева, Тинка
Порязова, Радка Куцарова, Радка Орешкова, Руска Курбанджиева, Радка
Бояджиева, Рашка Шипкова. Втори ред: Ангел Христов, Деньо Ив.
Минтов, Иван Тенчев Дончев, Кольо Курбанджиев, Ганка Дончева

130
Сеитба – царевица за зърно с пневматична сеялка „SPC-6“. Велко Илиев –
механизатор, Андрей Лидарев – механизатор, агр. Ангел Христов – ръково-
дител бригада за комплексна механизация. Мъглиж, 1966 г.

Честване 20-годишнината на ТКЗС „Червено знаме“, 1968 г.

131
132
133
134
135
136
Лято 1975 г., моделен тютюн „В“ в масива Шаново-Юлиево към ТПП
гр. Мъглиж в АПК гр. Казанлък. Присъстващи: А. Христов, Макаров
– СССР, Господарски, Корчак – СССР, Ив. Тодоров, В. Трифонов, Хр. Видев,
Молдован – СССР

С Андрей Луканов на тютюна, 12.VII.1977 г.

137
Посещение в ТКЗС Мъглиж, 12.VII.1977 г.

В двора на стопанството, март 2013 г.

138
В двора на стопанството, март 2013 г.

139
КРЕДИТНИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ
Смил Йовчев

Първите кооперации в България, за разлика от тези в Западна Европа,
възникват не в градовете, а в селата, поради селския характер на страната.
Първоначално не се създават като кредитни, но в процеса на своето развитие
се превръщат във всестранни. Към тях се откриват потребителски магазини
за доставка на индустриални стоки, земеделски инвентар и др., а по-късно и
производствени отдели.
През 1904 г. в с. Дъбово по инициатива на 28 съселяни е образувано
сдружение, което едва 20 години по-късно започва дейност.
Три години след това свещеник Тодор Пенков и още 30 учредители об-
разуват сдружение „Сила“ в Тулово, което също не започва дейност поради
редица трудности.
В селата Мъглиж, Юлиево, Шаново, Борущица са правени опити, но по
една или друга причина до сдружение не се стигнало.
През 1925 г. се създава благоприятна обстановка за кооперативното
движение. Четиридесет и трима инициативни мъглижани, сред които зе-
меделски стопани, учители, служители и търговци, образуват Популярна
банка „Напредък“ на 16.III.1925 г. в Мъглиж. В ръководството са избрани:
Кръстьо Марков, Велко Хаджиев, Минчо Славенков, Злати Гаргов и др.,
общо 11 човека. За председател е избран Велко Хаджиев, а за касиер-дело-
водител – Димитър Иванов Рашков.
Към банката е изградена и потребителна кооперация „Освобождение“
със същото ръководство. През 1926 г. Управителният съвет назначава за ди-
ректор на Популярна банка Кръстьо Марков, който работи на този пост до
края на 1944 г. Собствените средства на кооперацията се изразяват в след-
ните цифри:

Година Дялов капитал
1926 69 000 лв
1930 1 123 000 лв
1935 1 687 000 лв
1939 1 243 000 лв
1947 3 142 000 лв

Кооперацията развива търговия с потребителски стоки, като за целта са
открити три магазина. Кредитира се бъчварството и земеделието.
Неделчо Владев, тогава на 70 години, е внесъл 2000 лв., за да започне

140
кооперацията да работи. Желанието му е, когато почине, да бъде погребан с
партийното знаме, а сумата да остане в полза на кооперацията.
В с. Дъбово се създава кооперация през 1931 г. Инициатори са Христо
Манджуков и Генчо Арабаджиев. Открива се магазин за гвоздеи, дървен
материал и цигари. През 1940 г. ръководството се сменя. Новоизбраното
ръководство я закрива.
На 1.IV.1933 г. в с. Борущица инициативни младежи като Стоян Иванов,
Петко Косев и др. възстановяват дейността на кооперацията и избират за
председател Кольо Колев Христов, а за касиер-деловодител – Петко Косев.
Кооперацията се занимава предимно с дърводобив.
В с. Шаново през 1929 г. инициативен комитет възстановява коопера-
ция „Напредък“ с ръководител Георги Цанев и касиер-деловодител Иван
Драшев Манчев, с дейност кредитиране и изкупуване на селскостопанска
продукция.
В с. Юлиево създават кооперация „Съгласие“ с председател Радко
Иванов Радков и касиер-деловодител Руси Кемалов. През 1934 г. закупуват
вършачки и трактор, но после ги продават на Районен кооперативен съюз
(РКС) в гр. Казанлък.
Независимо от многото сривове в дейността си, кооперациите продъл-
жават своето укрепване и играят важна роля за образуване на Земеделските
кооперации, които след 9.IX.1944 г. прерастват в Трудово кооперативно зе-
меделско стопанство (ТКЗС).
В периода след 1947 г. създадените потребителски кооперации играят
важна роля в снабдяването на населението със стоки от първа необходимост
и постепенно изместват частните търговци.
В периода от 1955 до 1970 г. кооперациите от района се сдружават в ра-
йонни кооперации, които обхващат от 2 до 4 села и имат основно търговска
и изкупвателна дейност.
Председатели след 1944 г. в Мъглиж след Кръстьо Марков са били Илия
Карагьозов, Димитър Шукюрлиев, Кольо Колаксъзов, Неделчо Малаков.
В изпълнение на поетата през 1971 г. линия на Централния кооперати-
вен съюз за уедряване на кооперациите, на 28 октомври 1971 г. е регистри-
рана от Районен съд в Казанлък Районна потребителска кооперация (РПК)
„Наркооп-Септември“ със седалище в Мъглиж. В управителния съвет са из-
брани: Борис Захариев от Тулово, Бончо Маринов от Шаново, Димо Георгиев
от Борущица, Димо Александров от Юлиево, Иван Йовчев от Дъбово, Иван
Енев от Ягода, Иван Бакалов от Мъглиж, Руси Кемалов от Ягода, Неделчо
Ахмаков от Мъглиж, Кольо Шолев от Мъглиж, Стоянка Бобева от Мъглиж,
Христо Ковачев от Дъбово, Стойчо Ганев от Стара Загора, Христо Бакалов
от Мъглиж и Цоньо Петров от Селце. За председател на РПК е избран
Неделчо Ахмаков. Контролният съвет е в състав: Борис Русев от Шаново,

141
Киро Дянов от Мъглиж, Димитър Стефанов от Мъглиж, Неделчо Илиев от
Тулово и Пенчо Райнов от Дъбово. За председател е избран Киро Дянов.
Същата година кооперацията влиза в състава на Окръжния кооперати-
вен съюз (ОКС) в гр. Стара Загора.
Много труд е положен от кооперативните дейци след създаването на
РПК. Най-важното, което трябва да се каже, е:
– развива се изкупвателната дейност във всички села на територията
на кооперацията, създават се пунктове за изкупуване на яйца, кожи, вълна,
гъби, билки, зайци, пчелни и селскостопански продукти от населението;
– планово се развива търговската дейност съгласно разпределени ли-
мити за стокови фондове по села и райони;
– развива се общественото хранене. Във всички села са открити пив-
ници и сладкарници. В заведенията се организира столово хранене за работ-
ниците от предприятия и учреждения;
– извършва се значително строителство на търговски обекти. До 1996 г.
са построени 32 обекта. Подновен е машинният парк. Фурните в Мъглиж и
Ягода са оборудвани с най-нова техника за приготвяне на хляб.
За периода 1971–1996 г. кооперацията е имала няколко председатели.
След освобождаването на Неделчо Ахмаков длъжността се заема от Богдан
Мартев от 1977 до 1979 г. След него за кратко време е избран Стойко Велков
от Казанлък.
От ноември 1979 г. до октомври 1992 г. председател на РПК е Минчо
Ковачев. От 2 декември 1992 г. до сега (2012 г.) кооперацията се оглавява от
Митко Инджов.
Извършените промени след 1989 г. се отразяват неблагоприятно вър-
ху развитието на стопанската дейност на кооперациите, в това число и на
РПК–Мъглиж. Тя работи в условията на големи финансови затруднения.
Неколкократно е намалял стокооборотът. Поради недостиг на оборотни
средства са закрити цели дейности и обекти. Заведенията за обществено
хранене са дадени под наем.
Въпреки огромните трудности РПК в Мъглиж съществува и продължа-
ва да работи1.

1 Използвани източници: Доклад, изнесен при честването през 1996 г. на 70 години

от създаването на кооперативното движение в Мъглижкия район и 25 от образуването на
Районна потребителска кооперация (РПК) „Септември“ в гр. Мъглиж.

142
Дял от 100 лева на Енчо Ив. Фурнаджиев от Мъглиж в Популярната
банка, 1928 г.

143
Обяви във вестник „Роден лес“, 6 април 1941 г., издание на
Мъглижкото лесничейство

144
Обяви във вестник „Роден лес“, 2 април 1944 г., издание на Мъглижкото
лесничейство

145
ТЕЛЕГРАФО-ПОЩЕНСКИ И ТЕЛЕФОННИ УСЛУГИ
Петкана Павлова

Пощенската станция в Мъглиж е открита на 15 юни 1904 г. Тогава в
Мъглижкия манастир е проведено и първото учредително събрание на син-
диката на телеграфо-пощенските работници в България. За ознаменуване на
събитието в двора на манастира е поставена мраморна плоча.

Мемориалната плоча в манастира

През 2004 г. в Мъглиж официално е чествана 100-годишнината от со-
новаването на Синдиката. Тогава в манастира се събират представители на
Български пощи и Българската телекомуникационна компания (БТК) от ця-
лата страна, за да отбележат юбилея.
Първият началник на пощата в Мъглиж е местният жител Никола Тонев
Бояджиев, с раздавач Дечо Кундуржиев. През 1912 г. Никола Бояджиев
напуска службата. За началник е назначен Васил Николов, но по време на
Балканската война (1912) е мобилизиран и длъжността заема раздавачът
Иван Щръков.

146
През 1934 г. пощата се ръководи от Иван Руев, който има и подходящо
образование. Завършил е телеграфо-пощенско училище.
От средата на 30-те години на XX в. до 1948 г. началник на пощата е
Стоян Клисуров, роден в Мъглиж. През 1948 г. той се премества на работа в
окръжната станция на съобщенията в Стара Загора и за началник е издигнат
Никола Маджаров, който също е мъглижанин и заема длъжността до 1972 г.
От 1972 до 1974 г. началник на пощата е Рашо Мандаджиев,
от 1974 до 1976 г. – Никола Добрев, който е от гр. Стара Загора,
от 1976 до 1985 г. – Митко Петров от Казанлък,
и от 5.IX.1985 г. почти 27 години (и сега, 2012 г.) пощенската служба се
оглавява от Петкана Тотева Павлова.
През какви етапи минава развитието на пощенската и телекомуникаци-
онната дейност в Мъглиж през втората половина на XX в.?
Радиофикацията е извършена през петдесетте години. Тогава почти във
всеки дом има т. нар. радиоточки, а по уличните стълбове са инсталирани
високоговорители.
Телефонизацията започва с монтиране на линеен телефонен номератор,
обслужван от телефонистка. Номераторът е с капацитет 30 поста. Това са
предимно обществени телефонни постове. По-нататъшното развитие е свър-
зано с изграждането на кабелната мрежа в Мъглиж. Започва се през 1977 г.
През 1978 г. е открита първата автоматична телефонна централа (АТЦ) А-
29 с 800 поста, които обаче са недостатъчни за задоволяване нуждите на
Мъглиж. През 1984 г. телефонните постове в централата се увеличават с 200
броя.
С увеличаването на дължината на кабелната мрежа, извършено с пре-
одоляване на много трудности и с активното участие на мъглижани, през
1988 г. се прави ново разширение на АТЦ с още 200 поста, като общият
капацитет става 1200 поста. Това дава възможност за удовлетворяване мол-
бите на хората за откриване на телефонни постове. До 1990 г. почти няма
дом в Мъглиж без домашен телефон.
През 1990 г. се закрива работното място за телефонистка и телефонният
номератор вече е в историята.
Промените в структурата на съобщенията в България се извършват през
1992 г. Тогава се създават две предприятия – Българска телекомуникацион-
на компания и Български пощи, със съответните поделения в страната.
На 31.XII.2005 г. е последния работен ден на телеписките в Мъглиж. От
тази дата престава да работи телеграфът.
Днешната сграда, в която се поменува пощенската служба, е преустрой-
вана за тази цел. Първият етаж, където се намира АТЦ, е използван за скла-
дове на Горското стопанство. Преди това за поща е служила двуетажната
сграда, собственост на Смил Топорков, която се намира до стария мост над

147
реката. За изграждане на нова пощенска станция в Мъглиж е изготвен про-
ект, в който е предвидено да бъде построена и часовникова кула. Мястото
на сградата е определено да бъде до северната страна на бившето кино. След
настъпилите промени през 1989 г. проектът не е реализиран.
Пощата в Мъглиж е осигурявала работни места на доста хора. През
1985 г. персоналът се е състоял от:
– началник станция;
– касиер;
– една телефонистка;
– две телеписки;
– четирима пощальони;
– един механик в АТЦ;
– един районен механик;
– двама монтьори.
Тук са работили:
– Минка Мартева – телефонистка;
– Пенка Колова;
– Бонка Кучкова – телеписка;
– Неделчо Димов – пощальон;
– Детелина Цанекова – пощальон;
– Господинка Желязкова – пощальон;
– Живка Беширова – пощальон;
– Виолета Дараджанска – телеписка;
– Радка Ванкова – касиер;
– Митко Орешков – монтьор;
– Йорго Бакоев – монтьор;
– Иван Тенчев – механик в АТЦ;
– Николай Илчев – механик;
Сега (2012 г.) работят:
– Петкана Павлова – началник-станция; същевременно обслужва хо-
рата на гише;
– две пощальонки, заети по 4 часа дневно.
От старата пощенска дейност са останали записите, намален разнос чрез
абонамент на вестници и списания и много рядко носене по домовете на
писма.
От 2008 г. службата има компютър, а от 2011 г. касата е напълно авто-
матизирана. Гражданите си плащат сметките за ток, телефон, интернет, а
от няколко месеца могат да получават и изпращат международни парични
преводи чрез „Мъниграм“.

148
ГОРСКО СТОПАНСТВО
Смил Йовчев

Горското стопанство в Мъглиж е създадено през 1936 г. от лесовъда
Петър Райков. През времето на османското робство горите в България като
цяло и съответно в района на днешното горско стопанство Мъглиж са били
в извънредно лошо състояние. Такива са били и след Освобождението през
1878 г. до началото на XX в.. През този период е липсвала организация,
която да провежда и отговаря за целенасочени мероприятия, свързани с раз-
витието на горите.
Гората е била обща и всеки е можел да влиза в нея, когато пожелае, за
извършване на сеч и паша на добитъка. Контролна дейност е липсвала, тъй
като нямало кой да я осъществява. Нямало организация, която да полага
грижи за нея. В резултат на това по време на Руско-турската война 1877–
1878 г. за нуждите на турската армия, разположена в Казанлъшкото поле
са били изсечени големи участъци по южните склонове на Стара планина.
Последствията са тежки. Появява се ерозия. При дъжд от тези склонове кал-
ни потоци, примесени с камъни и пръст, покривали стотици декари плодо-
родна земя. Унищожени са много розови градини и лозя.
В Горскостопанския комплекс в Стара Загора са запазени снимки от
околностите на Мъглиж, от които е видно, че на север от Мъглиж, до мест-
ността Бъчвища и до Кръстилча, са расли тук-там огризани туфи от дребна
храсталачна растителност.
Трябвало е да мине време освободена България да стъпи на крака, за да
отпочне работа по възстановяването на дървесната растителност и след това
по стопанисване на насажденията.
През 1904 г. министър Никола Генадиев при посещение в гр. Казанлък
приел делегация на местната общественост, която го запознала с бедствията,
нанасяни от ерозията, и унищожаването на розовите култури. А те са били
главен източник за валута на България.
С негова помощ през 1905 г. е било създадено първото в България Бюро
за залесяване и борба с ерозията. За негов ръководител е назначен с договор
Феликс Мария Вожели, един от най-добрите специалисти-лесовъди по зале-
сяването във Франция. Резултат от неговата неуморна дейност са прекрас-
ните иглолистни гори северозападно от Мъглиж, в района на местността
Равня.
Първата горска администрация, отговаряща и за горите от района на
Мъглижкото горско стопанство, е създадена в гр. Стара Загора през 1890 г.
Малко по-късно, през 1893 г., горите на територията на бившата Казанлъшка

149
околия, сега Павелбанска, Казанлъшка, Мъглижка и Гурковска селищна
система, били обособени в Казанлъшко лесничейство.
Доста по-късно, през 1936 г., на базата на общинските гори на селата
Селце, Тулово, Дъбово и Мъглиж е било създадено и Мъглижкото общин-
ско лесничейство, което е издържано от Мъглижката община. Задачата му е
била да определя сечищата за отдаване на търг на горските производителни
кооперации и частни търговци на дърва и строителни материали, да опреде-
ля сечищата за местното население, от които то се е снабдявало с дърва за
горене, да контролира правилното извеждане на сечта и спазване на грани-
ците, да събира и внася в прихода на общината следващата се тарифна такса,
да пази горите от незаконна сеч и пожари.
Залесяването е било дейност на Казанлъшката секция по залесяване и
борба с ерозията. Този период, продължил до 1948 г., когато горите стават
държавни и се създават държавни горски стопанства, е свързан с най-прими-
тивното ползване на горите.
Истински стопанин на гората Горското стопанство в Мъглиж става след
1948 г., когато на базата на обществената собственост на гората то само ор-
ганизира извършването на всички дейности по сечта и залесяването върху
определената му територия.
Сегашните си граници Горското стопанство има от 1960 г., когато към
него се присъединяват горите на Борущенското стопанство, части от горите
на Казанлъшкото в землищата на селата Ягода, Шаново, Юлиево, Зимница,
Милево, а от него се отделят и се предават части на Гурковското горско
стопанство. Окончателните граници на Горското стопанство в Мъглиж са
определени през 2000 г., когато към него са присъединени и землищата на
селата Селце, Сливито, Ветрен, Дъбово, Тулово.
Към 2012 г. територията му обхваща 25 839 хектара, разпределени как-
то следва:

Държавни горски територии 24 306 ха
Общински 404 ха
Частни (юридически лица) 127 ха
Частни (физически лица) 1002 ха

Когато е създадено през 1936 г., Горското стопанство в Мъглиж е имало
7680 ха територия, през 1948 г. – 19 517 ха, а през 1985 г. достига 25 188
ха. На запад граничи с Казанлъшкото стопанство, на север с Плачковското,
на изток с Гурковското и на юг със Старозагорското. Най-високата точка на
стопанството е връх Праачка с височина 1485 м, а най-ниската – 274 м, там,
където р. Тунджа в землището на с. Ветрен напуска неговия район. Тази
голяма разлика в надморската височина обуславя и видовото разнообразие
на горите. Най-високо, от 700 м надморска височина нагоре, са разположени

150
буковите гори, примесени с явор, габър, ясен и др. и иглолистни гори, със-
тавени от бял бор, смърч, обикновена ела и дугласка ела. Средният пояс с
надморска височина от 300 до 700 м е поясът на издънковите гори от зимен
и летен дъб, цер, габър, акация и др. и иглолистни гори от черен и бял бор. В
най-ниската част сред полето и край р. Тунджа и нейните притоци са горите
от летен дъб, ясен, бряст и топола.
Една от важните дейности на Горско стопанство – Мъглиж, е залесява-
нето. Тази дейност води началото си от 1910 г., когато под ръководството на
горските надзиратели Райчо Съртонев и Теньо Тиков е извършено първото
организирано залесяване в района на стопанството в местността Равня.
За 34 години – от 1910 до 1944 г., са били залесени 4346 дка. Истински
размах залесяването получава след 1948 г. От 9.IX.1944 г. до края на 1985 г.
са залесени 124 935 дка. Само през периода от 1971 до 1975 г. са залесе-
ни над 25 000 дка. Фиданките за залесяване са произведени основно във
Ветренския разсадник, който е базов за производство на широколистни и
иглолистни фиданки в системата на Горскостопански комбинат – Стара
Загора. В него е съсредоточено цялото производство на фиданки от бял и
черен бор, предназначени за задоволяване нуждите на горските стопанства в
Сахране, Казанлък, Мъглиж, Гурково, Стара Загора и Чирпан. Общата площ
на разсадниците е 333 дка, като само този във Ветрен е 306 дка. Годишното
производство на фиданки е достигало 16 000 броя. Разсадникът е бил ня-
колко пъти национален първенец. Успехите се дължат на добрата органи-
зация и производствената дейност на бившите технически ръководители
– Недялко Грозев, носител на „Народен орден на труда“ – златен, отлич-
ник на Министерството на горите и горската промишленост (МГГП), Иван
Гурбалов – орденоносец и отличник на МГГП. Особен размах залесяването
получава през годините на VI петилетка от 1971 до 1975 г., когато са залесе-
ни над 25 000 дка. Дейността по залесяването продължава и сега (2012 г.),
но с намалени темпове, тъй като много от подходящите терени са частни.
Разсадникът във Ветрен работи върху площ от 206 дка. Основно се про-
извеждат т. нар. контейнерни фиданки. Има проект през 2012 г. да се залесят
300 декара.
Друга дейност на Горско стопанство – Мъглиж, е добивът на дървеси-
на. Ежегодно от горския фонд се добиват хиляди кубически метри трупи за
дъски, за шпертплат, траверси и фурнир, греди и минни подпори, дърва за
горене, материали за химическа преработка и др. Наред със залесяването и
дърводобива, които дават облика на стопанството, то се занимава и със сел-
ско стопанство. Сега (2012 г.) тази дейност не съществува.
От 2011 г. Горско стопанство – Мъглиж, в административно отношение
е поделение на Югоизточно държавно предприятие – гр. Сливен, а дотогава
на Регионална дирекция по горите – Стара Загора. Има четири горско-тех-

151
нически участъка (ГТУ): Селце, Борущица, Дъбово, Мъглиж. Най-големият
ГТУ е Мъглиж с площ от 9200 ха. Предметът на дейност на югоизточното
държавно предприятие гр. Сливен е определена със заповед на министъра на
земеделието и храните от 13.IV.2011. Основните задачи се заключават във:
– изпълнение на горскостопанските планове за горските територии
държавна собственост;
– изпълнение на ловностопанските планове в държавните ловни сто-
панства и в държавните горски стопанства;
– създаване на нови гори върху земеделски територии;
– изпълнение на поддържащи или възстановителни дейности (залеся-
ване) в горски територии държавна собственост;
– организиране и провеждане на противоерозийни мероприятия и др.
За периода от 1936 до 2012 г. директори на Държавно горско стопанство
– Мъглиж, са били:
– инж. Петър Райков от 1936 до 1938 г.;
– инж. Павел Казанджиев от 1938 до 1945 г.;
– инж. Цветан Спасов от 1945 до 1947 г.;
– инж. Петко Косовски от 1947 до 1948 г.;
– инж. Петър Петков от 1948 до 1953 г.;
– инж. Кольо Станчев (за Горско стопанство – Борущица) от 1948 до
1960 г.;
– Петър Панов (Горско стопанство – Мъглиж) – от 1952 до 1955 г.;
– Георги Димитров от 1955 до 1958 г.;
– инж. Христо Проданов от 1958 до 1967 г.;
– инж. Гънчо Гънчев от 1967 до 1970 г.;
– инж. Кънчо Кювбашиев от 1970 до 1977 г.;
– инж. Кольо Дончев от 1977 до 1980 г.;
– инж. Атанас Демирев от 1980 до 1984 г.;
– инж. Жоро Борисов от 1985 до 1992 г.;
– инж. Станислав Вътев от 1993 до 1998 г.;
– инж. Йордан Марков от 1999 до 2000 г.;
– инж. Александър Иванов от 2001 до 2007 г.;
– инж. Станислав Вътев от 2008 досега (2012 г.).1
От своето създаване досега Горското стопанство има важно значение за
социално-икономическото развитие на Мъглижката община. На първо място
трябва да се отбележи, че в неговите поделения са работили десетки хора с
различни специалности, които са осигурявали доходи за своите семейства.

1 Използвани източници:

1. Доклад от 1986 г., изнесен при честването на 50 години от създаването на Държавно
горско стопанство – Мъглиж.
2. Проведен през 2012 г. разговор с директора на Стопанството инж. Станислав Вътев.

152
И в днешно време стопанството изпълнява възложените му задачи, обаче с
темпове, които са много по-ниски от предходните години.

Указ на Държавния съвет на Народна република България за награждаване
на Горско стопанство – гр. Мъглиж, с орден „Червено знаме на труда“ във
връзка с 50 години от създаването му.

153
Послание до потомците през 2036 г.

154
СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ
Марийка Костова-Лолова

Социалната дейност в общината се осъществява от Дирекция за соци-
ално подпомагане в град Мъглиж. Тя е териториално звено на Агенция за
социално подпомагане с предмет на дейност прилагане социалната полити-
ка на държавата на територията на община Мъглиж. Дирекцията е учредена
с Решение на Временния изпълнителен комитет (ВрИК) на ОбНС № 169
„В“ от 9.VIII.1991 г. Решението е в изпълнение на ПМС № 117/1990 г., с
което се създава Национален център за социални грижи, а към общините –
Регионални центрове за социални грижи, които считано от 2.IV.1990 г. да
подпомагат лицата и семействата, които поради здравословни, семейни, ма-
териални или други причини не са в състояние да посрещат насъщните си
нужди. По-късно Регионалният център е преименуван в Общински център
за социални грижи и Дирекция за социално подпомагане. Тя е юридическо
лице, второстепенен разпоредител на бюджетни средства, на подчинение на
общината. От 1.I.2003 г. Дирекцията става териториално звено на Агенцията
за социално подпомагане и е подчинена на изпълнителния директор на съ-
щата. Финансира се от бюджета на Агенцията и е подчинена на министъра
на Министерството на труда и социалната политика.
Отначало Дирекцията подпомага населението на 3 града и 25 села, които
са обхванати в общините Мъглиж, Николаево и Гурково. От 1.XI.1997 г. гр.
Гурково и 5 села се обособяват в самостоятелна община. От 1.VIII.1998 г. се
отделя в самостоятелна община и гр. Николаево с прилежащите 3 села. Сега,
през 2012 г., Дирекцията работи само на територията на община Мъглиж в
състав 10 души и обслужва гр. Мъглиж и 12 села с над 12 700 души насе-
ление.
Поради застаряване на населението, слабо развити промишленост,
селско стопанство и услуги и нарастващия процент на слабограмотно и не-
квалифицирано ромско население хората, които обслужва Дирекцията, над-
хвърлят 5000 годишно, от които 3500 с право на месечни помощи на различ-
ни законови основания.
За първи директор на Дирекцията е назначен Велко Велев от гр. Стара
Загора. Завършил е Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в гр.
София, сега Университет за национално и световно стопанство (УНСС).
В началото на 1993 г. той е освободен от длъжност и от 1 февруари съ-
щата година за ръководител на Дирекцията в резултат на спечелен конкурс е
назначена Марийка Щерева Костова-Лолова, която дотогава е работила като
експерт в Дирекция „Бюро по труда“ – филиал гр. Мъглиж. Тя е завърши-

155
ла Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) в гр.
София със степен магистър и специалност „Управление на социално-поли-
тическите дейности“ през 1980 г. Има богат управленски и професионален
опит, познава безработните и социално слаби лица от общината, техните
проблеми и потребности.
Ежегодно специалистите от Дирекцията приемат, обработват и изпла-
щат помощи по всички действащи закони за подпомагане на населението за
над 2 милиона лева, консултират населението за неговите права и възмож-
ности да получат парична помощ или социална услуга във и извън общи-
ната. Оказват методическа помощ на общината за развитието на различни
социални услуги и ползването на парична помощ по различни проекти на
ОП „Развитие на човешките ресурси“, която финансово се обезпечава от
Европейския съюз.
Самата Дирекция повече от 10 години работи в помощ на своите кли-
енти по Национална програма „От социални помощи към осигуряване на
заетост“ (НП „ОСПОЗ“). Програмата финансово се обезпечава от държавата
чрез Бюрата на труда за трайно безработни лица и Национална програма
„Асистенти за хора с увреждания“, която е субсидирана от държавния бю-
джет.
Дирекцията за социално подпомагане е структурирана в три отдела:
– Отдел „Социална закрила“ с началник отдел Пенка Нейкова, старши
счетоводител, главен специалист Информационно обслужване (ИО) и трима
социални работници;
– Отдел „Закрила на детето“ с началник-отдел Невена Колева и един
социален работник;
– Отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ (ХУСУ) с началник
отдел Велика Мандевска и един социален работник.

156
БАНКА ДСК
Смил Йовчев

Държавната спестовна каса е преименувана в „Банка ДСК“ със закон от
30.IV.1998 г., а филиалът £ в Мъглиж е създаден през 1972 г. Той изпълнява
следните функции:
– отпуска кредити на физически лица и фирми;
– издава кредитни карти;
– изплаща пенсии;
– приема депозит и открива срочни депозити, спестовни влогове, раз-
плащателни сметки и всички видове депозитни услуги;
– приема застраховка и лизинг.
Обслужва селищата в Мъглижката община: Мъглиж, с. Ягода, с. Ту-
лово, с. Юлиево, с. Шаново, с. Дъбово, с. Ветрен, с. Радунци, с. Зимница, с.
Сливито и с. Селце.
От създаването £ досега (2012 г.) ръководители на филиала на „Банка
ДСК“ Мъглиж са били:
1. Минчо Ковачев от 1972 до 1979 г.
2. Иванка Ганева от 1979 до 2000 г.
3. Гергана Велкова от 2000 г.

157
ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА
Радка Топоркова

През лятото на 1995 г. с преговори между тогавашния кмет на Община
Мъглиж Смил Топорков и директора на Централна кооперативна банка
(ЦКБ) – Казанлък, Гина Бъчварова бе открит офис на ЦКБ в гр. Мъглиж,
помещаващ се в приземния етаж на РПК „Септември“.
Започнали плахо, но с амбиция да се утвърдим на пазара, да дадем
по-добър облик и самочувствие на града ни и с много труд привлякохме
първите клиенти ЕТ „Стоянка Йоргова“, ЕТ „Ивелин Георгиев Дръстър“,
ЕТ „Рекс“, едноличните търговци, занимаващи се с тютюнопроизводство.
Офисът ни започна да обслужва РПК „Септември“, двете кооперации ЗСПК
„Хемус“, „Агротехбизнес“, Държавното горско стопанство. Така с течение
на времето той обхвана всички еднолични търговци от Мъглиж до Гурково,
или тогавашната територия на Общината.
Постепенно офисът започна да обслужва и бюджетни организации.
Първо започна с обслужването на УГД „Петър Берон“ – Мъглиж, впослед-
ствие „Дирекция социално подпомагане – Мъглиж“ и Община Мъглиж.
Офисът извоюва първият банкомат на територията на града.
В момента офисът се намира в собствена сграда в центъра на Мъглиж.
Единствена в града банката извършва услуги като покупко-продажба на
валута.
Офисът предлага на населението Уестърн Юнион (получаване и изпра-
щане на преводи в България и чужбина в рамките на 1 час), Изипей, плащане
на битови сметки от разплащателни такива, без клиентът да посещава бан-
ковия салон, разплащане по банкомат.
С уважение и отговорност се изплащат месечните пенсии както по спес-
товни сметки, така и плащането им по дебитни карти. Изплащат се работни-
те заплати на клиенти на банката.
Предлагат се разнообразни срочни депозити на физически и юридиче-
ски лица в лева и валута – в евро, щатски долари, британски лири, швейцар-
ски франкове.
Предлагат се и кредитни продукти – потребителски и ипотечни креди-
ти, кредитни карти, както и стокови кредити.
В офиса се продават самолетни билети на „България Еър“. Правят се
застраховки живот, застраховки на МПС. Издават се и се обслужват дебитни
и кредитни карти, които наброяват над 5000 бр. Предлагат се и услуги като
плащане на сметки по телефон, автоматични преводи „пул-пуш“, автома-
тични фиксирани преводи.

158
Офисът работи добре с чекове, интернет банкиране – преводи и плаща-
не на сметки през интернет.
За доброто обслужване се трудят в екип Радка Топоркова – като ръково-
дител банков салон, започнала още с откриването на офиса, Катя Павлова –
СУО, и касиер Теменужка Чернева. За добрия ред и охрана се грижи Денчо
Арабаджиков.

159
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“
Николай Вапирев

Първите сведения за съществуване на училище в Мъглиж според ста-
тистиката на училищата в Княжество България датират от 1820 г. В града е
имало две училища – в Горната махала и Долната махала съответно с по 217
и 90 ученици. Обучавани били от 17 учители.
През 1918 г. училището изгаря и новата учебна сграда е построена през
1922 г. със 17 учебни стаи, физкултурен салон и работилници по трудово
обучение и сграда с две учебни стаи с ученици за предучилищна възраст.
Директор на училището е Стефан Лесов.
До учебната 1944–1945 г. училището в Мъглиж се е развивало като ос-
новно. На 01.XI.1945 г. се открива смесена гимназия.
На 29.VIII.1952 г. училищата се обединяват в пълно средно училище от
І до XI клас с название „Гео Милев“.
На 1.IX.1962 г. средното политехническо училище е закрито. Открива
се като ОУ „Христо Ботев“ и Техникум по механизация на селското стопан-
ство. През 1985 г. Основното училище се преобразува в ЕСПУ.
От учебната 1990–1991 г. училището се преобразува в СОУ. От 1999 г.
със заповед на Министерството на образованието е преобразувано в ОУ.
Към октомври 2012 г. училището функционира с подготвителна група,
14 паралелки І – VІІІ клас, с общо 305 ученици. Училището разполага със:
• просторни, добре оборудвани класни стаи;
• компютърна зала, кабинет по химия и физика;
• физкултурен салон;
• асфалтиран двор със спортни площадки;
• компютърна, мултимедийна, аудио- и видеотехника;
• библиотека;
• достъп до интернет;
• отопление – локална водоотоплителна инсталация;
• здравен кабинет;
• ученически стол.1

1 По данни от уеб сайта на училището: http://www.daskalo.com/ouhristobotev/ .

160
Педагогически персонал:
Име ОКС, ПКС Професионална ква- Длъжност
лификация
Наньо Нанев висше – магистър учител по математика Директор
и информатика
Дияна Янева висше – магистър учител по история, Пом.-директор учеб-
V ПКС учител по труд и тех- на дейност
ника
Стефка Илиева висше – магистър учител по математи- главен учител
II ПКС ка, учител по инфор-
матика и ИТ
Лидия Александрова висше – магистър учител по български старши учител
V ПКС език и литература
Пенка Илева висше – бакалавър историк, учител по старши учител
история, филолог
– учител по англий-
ски език
Марийка Митева висше – магистър учител по физика, старши учител
V ПКС учител по математи-
ка, учител по инфор-
матика и ИТ
Емил Янчев висше – магистър учител по история и старши учител
V ПКС география
Радка Димитрова висше – магистър учител по биология и старши учител
химия
Богдан Алексиев висше – магистър учител по физическо старши учител
възпитание и мето-
дист по лечебна физ-
култура
Татяна Карастоянова висше – бакалавър учител по музика учител
Мариана Андреева висше – магистър начален учител старши учител
Емилия Петкова висше – магистър начален учител старши учител
V ПКС
Милена Челебиева висше – магистър начален учител старши учител
V ПКС
Николинка Ганева висше – бакалавър начален учител учител
Нина Минчева висше – магистър начален учител старши учител
II ПКС
Екатерина Вангелова висше – магистър начален учител старши учител
V ПКС
Даниела Тодорова висше – магистър начален учител, СП старши учител
учител по английски
език
Зоя Арабаджиева висше – бакалавър начален учител старши учител
IV ПКС
Минчо Минчев висше – магистър начален учител старши учител
II ПКС

161
Мариана Иванова професионален бака- учител изобразител- старши възпитател
лавър но изкуство, начален
учител
Теодора Стерикова висше – бакалавър начален учител и на- възпитател
чален учител по чужд
език
Пенка Лолова висше – магистър начален учител старши учител
Теодора Христова висше – бакалавър педагог, детски и на- учител
чален учител
Десислава Станкова висше – магистър учител, специална пе- старши учител
дагогика

Непедагогически персонал:
Име Длъжност
Елена Бабова счетоводител
Веселина Лолова счетоводител
Мария Кирчева касиер-домакин
Ваня Янчева чистач/хигиенист
Росица Дуплева чистач/хигиенист
Кремена Димитрова чистач/хигиенист
Коста Кучков огняр
Михаил Кучков охранител

Ученици от 2а клас, 5.VI.1933 г.

162
Ученици от 2б прогимназиален клас, май 1934 г.

Ученици от прогимназията, набор 1923 г., с класния ръководител Желю
Попов. Същият държи сина си Лев Попов. Снимка – около 1935 г.

163
Среща на родените през 1923 г. по случай 60-годишната им възраст през
1983 г. в ресторант Алеята. В прогимназията в Мъглиж от набор 1923 г.
са били 3 паралелки – около 120 души

Хорът от 38 ученици при прогимназията с ръководител Стоян Герганов,
6.VI.1936 г.

164
Учители, 2.VI.1940 г. Oт ляво на дясно горе: Минчо Попов, Деньо Партинов, Никола
Мазакчиев, Иван Боруджиев, Коста Йовчев, Петър Слаников, Лальо Малешков,
Стоян Герганов, Жельо Попов; долу: Тюфекчиев, Казанджиева, Евтим Пастърмов,
Широва, Танка Балабанова-Бакалова

Учители, 14.VI.1942 г. Oт ляво на дясно: Иван Боруджиев, Никола Маказчиев,
Стоян Герганов, името неизвестно, Танка Балабанова-Бакалова, Лальо Малешков,
Коста Йовчев, Жельо Попов, Недка Попова, Минчо Попов, Евтим Пастърмов,
Широва, Деньо Партинов, Тюфекчиев

165
Пред чешмата в махала „Алана“, 1945 г. Правите отпред: Иван Гойчев, Мара
Калайджиева и Смил Йовчев. Зад тях от ляво на дясно: Танка Карастоянова,
Иван Йорданов, Теньо Владев, Смил Златев, Стефанка Магалчева, Анка Тенева-
Гаргова (детето, което държи, е Витан Арабаджиков), правият отзад е Димитър
Похлупков

Ученици от прогимназията, 1951 г. От ляво на дясно: Стефан Попов, Смил Руев,
Денка Попова, Гайка Топалова – дружинен ръководител, Злати Шунанов, Ваня
Герганова, Дафинка Партинова, Димитър Русев, Валя Дончева, Райна Манафова,
Маргарита Цигуларова, Недка Желева, Неделчо Карагьозов, Тотка Азманова,
Пенка Крънделова

166
Учителският колектив, 10.VI.1951 г. От ляво на дясно горе: Иванка Цигуларова,
Минка Владимирова, Димка Цанекова, Тотка Болашикова, Тонка Шоселова,
Смарагда Шунанова, Койчева, Тинка Арабаджикова, Марийка Киркова, Деньо
Партинов, Стоян Герганов, Иван Боруджиев, Тонка Стефанова, Гайка Топалова

Ученици от мъглижката гимназия, 11 клас, 1956 г.

167
В кабинет по физика, 60-те години на XX в. Вторият отляво е Георги
Йовчев Смилов

Учители от прогимназията и началното училище в Мъглиж, 24.V.1963 г.:
Руска Загарова, Петко Златев, Мими Герганова, Иван Ескев, Тодор Балабанов,
Димитринка Косева, Георги Берберов, Величка Йоргова, Сийка Гешева, Делка
Джавкарова, Тинка Арабаджикова, Сийка Арабаджикова, Димитринка Попова

168
Преглед на строевата подготовка и масовата песен, 6-ти „А“ клас пред
журито, април 1967 г.

Лев Попов на среща с първия негов випуск като класен ръководител, 1954 г.
завършили гимназията

169
Учители от Основно училище „Христо Ботев“, директор Делка
Джавкарова, 23.IX.1974 г.

Откриване на новата учебна година в ОУ „Христо Ботев“, директор
Кунка Загарова, зам.-директор Делка Джавкарова, 15.IX.1983 г.

170
Екскурзия с ученици, 1982 г.

Ученици от VIII клас на екскурзия до София, пред Националния дворец на
културата, 7.VI.1986 г.

171
ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СЕЛСКО
СТОПАНСТВО „ГЕО МИЛЕВ“
Николай Вапирев

На 1.IX.1962 г. е създаден Техникумът по механизация на селското сто-
панство (ТМСС) „Гео Милев“ в Мъглиж с решение на Министерството на
народното просвещение (МНП), съгласувано с Окръжния комитет на БКП
и с личното участие на заместник-министъра на МНП Минчо Чернев (от
Мъглиж). Началото е поставено на основата на Селскостопанския техникум
(ССТ) – гр. Раднево, Машинно-тракторното училище (МТУ) – с. Ягода, и
гимназията в Мъглиж. Техникумът е проектиран да разполага с най-голя-
мата и добре оборудвана учебна база в цяла Южна България на площ от 75
декара. Първият прием е 4 паралелки, в които се обучават 150 ученици по
специалностите „Полевъдство“ и „Животновъдство“.
Строителството на новата сграда започва през декември 1963 г. с проект
на архитект Младен Мирянов (по-късно професор в Инженерно-строителния
институт в София). Строителната бригада е на Иван Азманов (от Мъглиж),
строителен техник Петко Желев, контрол от МЗ Ламбо Апостолов.
През годините 1965/66 съдбата на техникума е под въпрос. Окръжният
комитет на БКП настоява той да бъде преместен в гр. Чирпан. Лев Попов за
една седмица ходи три пъти в София. Делегация от 11 души от Общинския
комитет в Мъглиж се среща лично с Тодор Живков. Решено е техникумът да
остане в Мъглиж, но са намалени средствата за строителство.
През февруари 1966 г. е приета сградата на работилниците (най-стари-
те).
През 1967 г. е открит новият комплекс от 6 сгради, които са едни от
най-модерните в България. Учебният корпус е на 3 етажа с 20 учебни ка-
бинета и хранилища към тях. Има 10 учебни работилници за придобиване
на първоначални умения, за обучение по селскостопански машини, за ре-
монт на трактори, комбайни и селскостопанска техника, гаражи за 30 трак-
тора, 15 леки и товарни автомобила и селскостопански машини. Училището
има и общежитие със 120 места за учениците, които са от цяла Югозападна
България. Получен е първият нов комбайн „СК-4“.
През 1975 г. към техникума се разкрива Професионален учебен център
(ПУЦ) – един от най-големите в страната, в който са обучавани кадри за
селското стопанство.
През 70-те и 80-те години на XX в. в училището са се обучавали и спе-
циализанти от Виетнам и Афганистан.
През 1977 г. е построено второ, по-модерно общежитие.

172
През 1983 г. е създаден Учебно-професионален комплекс (УПК) за спе-
циалността „Електротехника“.
През 1985 г. е подписано споразумение с фирмата „Фортшрит“ от
Германска демократична република (ГДР) за откриване на технически цен-
тър към ТМСС „Гео Милев“, който е единствен в България. На следващата
година този център се превръща в учебно-диагностичен.
През 1988 г. е открита нова работилница за ремонт на комбайни „Е
516“.
Досега в ТМСС и ПГСС „Гео Милев“ са се обучавали ученици по след-
ните специалности:
– Механизация на селското стопанство;
– Икономика на земеделското стопанство;
– Земеделски техник;
– Трайни насаждения;
– Земеделски стопанин – фермер;
– Механизация на горското стопанство и дърводобива;
– Механик на селскостопанска техника;
– Монтьор на селскостопанска техника;
– Механизатор в растениевъдството и полевъдството.
През 2001 г. техникумът е преобразуван в Професионална гимназия по
селско стопанство (ПГСС) „Гео Милев“.
През 2004 г. за нуждите на държавните горски стопанства са разкрити
специалностите „Горско стопанство и дърводобив“ и „Горско и ловно сто-
панство“ по професия техник-лесовъд, които са единствени за област Стара
Загора. Обучават се ученици в дневна форма и в задочна форма след завър-
шено средно образование. Всички ученици от направление „Селско стопан-
ство“ се обучават и за водачи на трактори, селскостопански машини, леки и
товарни автомобили.
През цялата си половинвековна история училището е подготвяло ква-
лифицирани техници, монтьори и механизатори, намиращи реализация в
областта на селското и горското стопанство. Обучението на учениците се
осъществява от висококвалифицирани учители при тясна връзка между те-
орията и практиката.
Директори на училището през годините са били:
– Лев Попов (1962–1973);
– Харалампи Павлов (1973–1974);
– Лев Попов (1974–1990);
– инж. Димитър Димитров (1990–1998);
– инж. Христо Лолов (1998–2003);
– инж. Татяна Стоева (2003 г. – до днес, 2012).
Заместник-директори са били: Борис Станев, Харалампи Павлов, Тодор

173
Мишев, Неделчо Заяков, Иван Стайков, Георги Йовчев Смилов, Димитър
Кръстев Димитров, Йорданка Ат. Дончева, Марин Костов, Кънчо Пейчев,
Радиана Стефанова, Румен Карастоянов, Веселина Дервишева, Марияна
Симеонова, Йосиф Петров Маров, Петър Желев Тошев, Венета Нинова,
Галя Михова.
Към 2012 г. в ПГСС „Гео Милев“ – гр. Мъглиж, се обучават 360 уче-
ници в 14 паралелки в дневна, задочна и самостоятелна форма по следните
специалности и професии:
– Механизация на селското стопанство“ – техник на селскостопанска
техника;
– „Механизация на селското стопанство – монтьор на селскостопанска
техника;
– Горско стопанство и дърводобив – техник-лесовъд;
– Горско и ловно стопанство – техник-лесовъд;
– Земеделско стопанство – икономист-мениджър;
– Лесокултурни дейности;
– Озеленяване и цветарство – стопанство.
Петдесет ученици ползват общежитие.
Гимназията осъществява преквалификация след завършено средно обра-
зование със срок на обучение 2 години на 50 курсисти по специалностите:
– Механизация на селското стопанство – техник на селскостопанска
техника;
– Горско стопанство и дърводобив – техник-лесовъд.
Училището разполага с две модерно оборудвани компютърни зали, физ-
културен салон, оборудван като фитнес зала, библиотека, земеделска и гор-
ска техника, 300 декара обработваема земя.
Гимназията има лиценз и обучава водачи категории „В“, „С“, „Ткт“,
„Твк“, „Твк-3“. Освен това притежава лиценз и обучава курсисти за придо-
биване на категория „Моторни триони и храсторези“.1

1 Използвани източници:

1. Историческа справка за ПГСС „Гео Милев“ – гр. Мъглиж.
2. Сведения от учители.
3. Книжка „50 години професионална гимназия по селско стопанство „Гео Милев“ – гр.
Мъглиж“, 2012, 18 с., издание на гимназията.
4. Презентационен файл „45 години Професионална гимназия по селско стопанство –
гр. Мъглиж, 1962–2007 г.“, издание на гимназията.

174
Първите учебни занятия се провеждат в сградата на Политехническото
средно училище – сега ОУ „Христо Ботев“

Първият випуск се обучава и завършва в тази сграда през 1966 г.

175
Откриването, 2.VI.1967 г.

На откриването присъстват официални лица и много гости

176
Целият колектив пред новата учебна сграда, 1968 г.

Мъглижани – гости на откриването на ТМСС „Гео Милев“, 2.VI.1968 г.
От ляво на дясно: Райчо Гевгалов, Минчо Йовчев Чернев, Иван П.
Мухтаров, Кръстьо Марков, Танка Бакалова, Марко Марков, Киро Дянов,
Кольо Рашков, Иван Ст. Бакалов, Кольо Г. Гаргов

177
Митрополит Панкратий (вторият духовник отляво), Райчо Гевгалов
(председател на ОС) и Неделчо Ахмаков (партиен секретар) пред
техникума, 24.V.1969 г. Най-отляво е отец Желязко Колев Писев –
мъглижанин

Първоначалната техника за учебния процес е внесена от СССР

178
След време техникумът се превръща в едно от най-модерните учебни заве-
дения в страната със своите кабинети, лаборатории и работилници

Много скоро първоначално построеното общежитие е недостатъчно.
През 1976 г. се открива второ общежитие

179
Випуск 1978 г.

Един от кабинетите тогава

180
Осъществяват се интеграционни връзки с Виетнам и Афганистан за обу-
чаване на техни ученици

Германската фирма „Фортшрит“ открива в техникума учебно-техниче-
ски център, където работи смесен българо-немски преподавателски екип

181
Ученици от военно-полево обучение край гр. Николаево, 1980 г.

През 1987г. техникумът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен

182
Указ за награждаването, 20 май 1987 г.

183
УЧИЛИЩЕ ЗА ГЛУХИ ДЕЦА
Недка Стрешкова

Училището за глухи деца в гр. Мъглиж е открито през септември 1958 г.
Така се удовлетворяват нуждите за специализирана слухово-речева рехаби-
литация и обучение на деца с нарушен слух от Централна и Югоизточна
България. В продължение на много години след това колективът съвместно
с ГД на глухите в Стара Загора, Хасково, Кърджали, Харманли, Казанлък,
Сливен, Бургас извърши огромна работа за откриването и обхващането на
тези деца в училище, за тяхната интеграция и социализация.
През 1958 г. в началото трябва в едномесечен срок да се обзаведе пълен
интернат за 60 деца, да се подберат хора, да се подсигури битово обслужва-
не, да се изгради учителски колектив.
Ентусиазираният млад учителски колектив и добрите служители, под
ръководството на амбициозния си също млад току-що дипломиран в СУ
„Климент Охридски“ гр. София директор Тодор Енчев Загаров не се колебае
пред първите трудности. Учебните занятия започват в една стара мъглижка
къща, а за общежитие се пригаждат стаите на старото квартално училище.
Упоритостта, всеотдайността на всички надделяват. Специалистите те-
първа ще се подготвят. В началото всички са търсачи. И първите лутания и
неуспехи са преодолени.
Едновременно с учебната дейност и непрестанните грижи за здравето и
живота на децата ръководството предприема редица мерки за превръщане
на училището в истински дом – интернат. За целта е нужно ново строител-
ство. И то се осъществява с финансирането и помощта на Изпълкома на
Окръжния народен съвет в гр. Стара Загора, помощта на местната общинска
власт в лицето на Райчо Гевгалов и участието на целия колектив. Старата
сграда всъщност е срината до основи, за да се оформи като нова, масивна и
чувствително разширена съобразно нуждите на училището интернат. Това
става през първите 8 месеца на 1962 г. Месеци на много трудности, в които
целият училищен колектив показва своята сила, когато всички безкористно
и всеотдайно раздават себе си за изграждане на база, осигуряваща норма-
лен живот и обучение на много глухи деца години напред. Окуражен от по-
стигнатото, скоро, след 1 година, колективът извършва второ разширение.
От деветте стаи на старото квартално училище се стига до 44 помещения:
просторни класни стаи, спални помещения, физкултурен салон, трапезария,
игротека, построена в съседство на основната сграда, дърводелска работил-
ница, кабинети за рехабилитация на слуха и говора и др.
След строителството настъпва нов етап в работата на колектива.

184
Паралелно с общообразователната подготовка, обучението в реч и ползва-
нето £ като средство за общуване се разкриват кабинети и работилници, в
които децата се обучават на сръчности по основните за тях дисциплини:
дървообработване, шев и кройка, бродерия и плетиво. Дълго се помнят и ко-
ментират произведенията на ученическото творчество, показвани ежегодно
на изложба по случай 24-и май.
В тези първи години училището дължи много на учителите ветерани Ив.
Лесов и М. Стефанов. С ентусиазма си Иван Лесов увлича учители и учени-
ци за създаване на образцово помощно стопанство с 15 дка земя – овощна
градина и лозе. Митьо Стефанов изгражда зайчарник и жив кът.
Сериозни заслуги от първите години имат и други служители: Христо
Капсъзов – счетоводител, Невена Сакъиванова – гл. готвач, Рашо Владев,
Мария Владимирова, Стефка Костова, Неделчо Мартев и др.
След като отпадат грижите за материалната база и оборудването, учи-
лищното ръководство съсредоточава усилията си за стабилизиране на учеб-
но-възпитателния процес с добре подготвени кадри. Отначало училището
разполага само с дефектолозите Богдана Попова и Димитров.
В продължение на няколко години, след обучение, получават права на
сурдопедагози1 Радка Балабанова, Иванка Енчева, Бонка Петкова, Тодор
Милков, Мария Минтова, Иван Бакоев, Николай Манев, а впоследствие
Недка Стрешкова, Данка Зангочева, Недялко Колев, Райчо Рашков, Йовка
Нончева, Димитър Мусилов, Минчо Герганов, Иванка Димитрова, Тонка
Пеева. Всички работят в училище до пенсионирането си. Те са гръбнакът на
учебно-възпитателната работа, изпълняват не само своите професионални
задължения, но и помагат на новопостъпили кадри без специална подготов-
ка. Обикнали работата с глухите деца, по-късно се преквалифицират и Диана
Карамийска, Ана Капитанова, Диана Теберова, Александър Теберов, Руска
Георгиева, Златка Армейкова, Валя Филипова, Станка Мермеклиева, Мария
Димитрова, Даниела Димитрова, Людмил Цветков, Диана Каралийска,
Христина Грунова, Димитрина Цветкова, Антонина Момчилова и др.
В началото на всяка учебна година от 1 до 15 септември се организират
семинарни сбирки, на които се разглеждат основни въпроси, свързани с пси-
хо-физическото развитие на глухите деца и произтичащата от това методика
на обучение. Всеки сурдопедагог е настойник на новопостъпил колега без
опит и му оказва помощ през цялата година: изготвяне на документацията,
разработка на уроци и занимания. Практиката за открити уроци и занимания
се оказва много положителна. Трябва да се отбележи, че без задълбочената и
всеобхватна дейност на училищното и методическо обединение при липсата

1 Сурдопедагогиката е наука (раздел на дефектологията), която изучава проблемите,

възникващи при обучението и получаването на образование на глухи и слабо чуващи паци-
енти.

185
на подготвени кадри работата би била непълноценна, да не кажем невъз-
можна. Като добри настойници се открояват Р. Балабанова, Б. Петкова, М.
Минтова, Т. Пеева и др.
С разработени материали относно обучението и възпитанието учи-
лището споделя опит на национални конференции, симпозиуми и други
творчески срещи, организирани от Министерство на образованието и на-
уката (МОН), СТБ и др. Докладчици са Т. Загаров, Т. Пеева, М. Герганов,
Н. Стрешкова.
Училището три пъти е домакин на такива форуми от общонационален
характер.
В помощ на класовата и учебно-възпитателна и корекционна работа са
слуховите кабитети за индивидуална слухово-речева рехабилитация, завеж-
дани от Н. Манев, Т. Пеева и Ж. Иванова.
През 1989 г. се монтират слухови апаратури за фронтална работа във
всички класни стаи и физкултурния салон. През 1995–1996 г. се слухопро-
тезират с апаратчета (лични) всички деца, които отговарят на изискванията,
а те са болшинство. От този период училището се обособява като база за
обучение и практика на студенти от Тракийския университет – гр. Стара
Загора.
Предвид това, че глухите деца изостават не само в психическото, но и
във физическото си развитие, се отделя много внимание на спортно-турис-
тическата дейност. На бригадни начала ученици и учители изравняват една
поляна сред боровата гора над училището и създават спортна площадка с
два тенискорта, волейболно и баскетболно игрище, лекоатлетическа пътека
и други съоръжения. Помощ при изграждането и асфалтирането на спорт-
ната площадка оказва ДФС „Балкан“ – гр. Мъглиж. Учениците практику-
ват спортове като народна топка, футбол, федербал, тенис, лекоатлетически
дисциплини, игри от типа „Бързи, смели, сръчни“ и др. Активна дейност
развиват спортните секции по борба и лека атлетика. Най-изявените спорти-
сти участват в спартакиадите на училищата за глухи в страната. Спортната
дейност се ръководи от учителите М. Герганов, Д. Каралийска и груповите
възпитатели. Два пъти в годината се организират училищни туристически
походи до природни и исторически забележителности в околностите на
Мъглиж. Излетите, разходките и игрите в гората са ежедневие.
Глухите деца и глухи деца с умствена недостатъчност, въпреки харак-
терните особености, могат да бъдат в полза на обществото чрез своя фи-
зически труд. Ето защо усилията на колектива се насочват към трудовото
обучение и възпитание като възможност за включване в материалното про-
изводство и интеграция в обществото на чуващите. Започва се с най-близкия
и жизнено необходим труд – този по самообслужването и битов труд.
След вертикалната планировка дворът се разпределя за работа на групи-

186
те. Засаждат се дървета, декоративни храсти, цветни лехи, кътове за отмора
и др.
Учениците сполучливо участват в помощ на горското и селското сто-
панства и са едни от най-предпочитаните бригадири.
От 1977 г. по линия на ТНТМ (Техническо и научно творчество на
младежта) се организират 8 кръжочни групи: зеленчукопроизводство, шев
и кройка, бродерия, конструиране, фотодело, дървообработване, работа с
природни материали, рисуване и апликация. В края на учебната година се
организира състезанието „Знам и мога“ за теоретични и практически знания.
Участниците се вълнуват, победителите – индивидуални и колективни – се
награждават. Учителите по трудово обучение и кръжочните ръководители
организират изложба в чест на 24-и май (Бакоев, Нончева, Теберов, Грунова
и др.).
Кръжочната дейност заедно с производствения и ръчен труд, застъпе-
ни в учебната програма, е предпоставка за същинската професионална под-
готовка в УПП-тата (Учебно-производствените предприятия) – гр. Горна
Оряховица и гр. Пловдив.
В края на учебната година в двуседмичната производствена практика
учениците участват с голямо въодушевление. Учениците се разпределят на
три групи. Първата (VII–VIII клас) заминава за СПП „Тих труд“ – гр. Стара
Загора. На учениците се предоставят самостоятелни работни места под над-
зора на опитни цехови ръководители.
По-малките от прогимназията се разпределят за работа в зеленчуковата
градина, за ремонтни дейности, за работа в дърводелската работилница на
ПП „1-ви май“ – гр. Мъглиж, за бригада в помощ на кооператива и горското
стопанство.
След направени училищни справки се вижда, че болшинството от завър-
шилите училището са пълноценни граждани, активни участници в трудови
колективи. Само малка част се нуждаят от подкрепата на родители и държа-
вата.
С течение на годините бройката на учениците се увеличава. Повишават
се изискванията. Базата започва да отеснява и да не удовлетворява.
Казват, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. А мечтите на
г-н Загаров – директор от създаването на училището до 1991 г. – са не го-
леми, а безкрайни, всеобхватни, красиви. В начинанията ентусиазмът му е
неизчерпаем, както и оная удивителна способност да увлича, да убеждава,
да намира съмишленици.
Той иска да даде на глухите деца, така несправедливо ощетени от при-
родата, невръстни отделени от топлината и ласката на дома, всичко: щастли-
во детство, възможности за забавления, уютен и удобен бит.
След много усилия в партньорство с МОН (г-н Милев, г-н Младенов) гр.

187
София – предс. В. Панев, общинското ръководство с дългогодишен предсе-
дател и кмет Мими Христова през 1988 г. отваря врати ново общежитие. До
учебния сектор се извисява красива четириетажна сграда с всички удобства.
Разполага с 36 спални помещения с по три легла и собствен санитарен възел,
просторна трапезария, голяма актова зала, лекарски кабинет, компютърна
зала, игротека за забавления и гледане на телевизия, перален сектор, складо-
ви помещения и др. Цялото обзавеждане е дело на СГБ – гр. София.
Общежитието е с локално парно отопление. Същата година се топло-
фицира и учебната сграда. Прекрасната база се поддържа през следващите
години в безупречен вид с помощта на персонала и много спонсори.
Директори след г-н Загаров са Н. Стрешкова, Людмил Цветков,
Димитринка Панайотова и в момента (2012 г.) г-жа Станчева. Много отго-
ворни и добри служители в помощ на ръководствата са Пенка Стоянова –
счетоводител, Таня Берберова – АТС, Венета Хаджиева, Виолета Чапърова,
Донка Острешева, Косьо Кучков, Господинка Тенчева.
Със Заповед № РД 14–243/17.07.2007 г. на министъра на МОН учили-
щето получава името на българския възрожденец Петър Берон и официално
наименованието е Помощно училище интернат „Петър Берон“. Обучават се
ученици с множество увреждания, с умерена и тежка степен на умствена
изостаналост, увреден слух и други съпътстващи заболявания. Сега работят
23 човека, от които 16 специалисти педагози и 7 души обслужващ персонал.
Всички педагогически кадри имат необходимата квалификация. Работата
им е изключително трудна, отговорна, но и много благородна.

188
189
190
191
192
193
ДРУЖЕСТВО ЗА ФИЗКУЛТУРА И СПОРТ „БАЛКАН“
Митко Инджов

През периода 1981–1994 г. бях щатен ръководител на ДФС„Балкан“
– Мъглиж. ДФС (Дружество за физкултура и спорт) „Балкан“ е пълноправен
член на БСФС (Български съюз за физкултура и спорт). В съответствие с
участията и медалите дружествата бяха разделени на категории – от 1-ва до
5-а. Мъглиж по онова време беше 5-а категория. Развиваше масова физкул-
тура и масов спорт. Основен спорт с щабен треньор беше спортът „Борба
класически стил“ с треньор Динко Томов. Задачата му бе участие в окръжни
и републикански първенства с категории – юноши младша и старша въз-
раст.
ДЮС (Детско юношески спорт) обхващаше:
– Детски градини – оптимизиран двоен режим;
– Училища – баскетбол, лека атлетика;
– Мъже и жени – баскетбол, волейбол, тенис на маса.
Във всяка детска градина и училище имахме хонорувани преподава-
тели.
Благодарение на упорития труд ДФС „Балкан“ от 5-а категория стана
3-а и мереше сили с общини като Раднево, Гълъбово, Чирпан. На особена
почит беше спортът футбол.
След обединяването ни с общини Николаево и Гурково станахме сери-
озна сила. Щатният персонал плюс хоноруваните ни треньори достигна 17
човека.
Борбата – с 2 щатни и 3 хонорувани треньори, донесе вицеевропейска
титла за юноши младша възраст – със състезател Тенчо Георгиев от Мъглиж.
Европейски медали донесе и Стоян Раднев от Гурково.
Баскетбола – републикански шампиони за работещи – мъже и жени.
Републикански шампиони за работещи в селата.
Подрастващите юноши с треньор Иван Ескев и младша и старша въз-
раст с треньор Тодор Балабанов ни представяха във всички окръжни и репу-
бликански първенства за учащи.
В с. Радунци бе обособен център по тенис на маса и шах с треньори
Иван и Христо Иванови.
Много радост и емоции предложиха баскетболистите на мъглижани –
Стоян Вълнев /Бъча/, Кольо Карастоянов /Дама/, Чочо, Бончо Милков, Смил
Топорков, Иван Порязов, Димитър Господинов и още много.
От баскетболистките – Минка Кучешева, Алавойдова, Куцарова,
Велкова, Гаджева, Милкова, Топоркова и мн. др.

194
Но най-голяма масовост и радост доставяше футболът. Нямаше село
или град без футболен отбор. А тези от по-големите групи задължително и
с деца младша и старша възраст. Мъглиж достигна апогея си през 1994 г.,
когато заслужи място в зоните, състоящи се от Старозагорски, Сливенски,
Ямболски и Бургаски окръг. Есенното класиране приключи за нас на 6-о
място, но и с това по-нататъшното ни участие, тъй като на 3 ноември 1994 г.
с решение на Общинския съвет в Мъглиж бе закрита обществената органи-
зация ДФС и с това съществуването на „Балкан“ – Мъглиж. Всичко придо-
бито за тези години бе прибрано от общината, а спортните съоръжения – ос-
тавени на произвола на съдбата. Останките от „Спортен комплекс Кръста“ и
стадион „Мъглиж“ говорят за това.
След 1994 г. се направиха опити за създаване на спортни клубове по
борба, баскетбол и спортни шейни. Липсата на средства и желание от страна
ръководителите на общината доведоха до крах на спорта в Мъглиж, за да
кажем, че днес, 2012 г., в Мъглиж няма спорт на никакво ниво и възраст.
Жалко за всичко постигнато. Жалко за строфата на писателя „Мъглиж беше
пръв“.

Класиране през 1994 г.

195
Класиране през 1994 г.

196
ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ
Смил Йовчев

Читалището в Мъглиж е важен център за културно-просветна и масова
работа, създадено през 1969 г. През изминалите години то наред с учили-
щето е събирало като във фокус всички прояви от културен и просветен
характер. Всички будни и умни младежи от Мъглиж са участвали в неговата
дейност. Особено активни в това отношение са били учителите. До ден-дне-
шен от Мъглиж са излезли над 350 учители. Може би в страната никъде
няма толкова учители на глава от населението. Според един от летописци-
те на Мъглиж, Станчо Похлупков, през 1880 г., когато е построена нова
училищна сграда, са отделени стаи и за създаденото читалище „Напред“.
Учредители са Христо Телбизов, Миню Лесов, Иван Йовчев, Иван Манафов
и др. Дейността на читалището през тези и следващите години се изразя-
ва основно с театрални постановки, като през 1882 г. е изиграна пиесата
„Хаджи Димитър и Стефан Караджа“. Читалището организира и курсове за
ограмотяване на мъглижкото население. Изнасяни са и много доклади по
различни теми главно от учители. Библиотечната дейност е слабо развита.
Тъй като и книгите са били малко. В тези далечни години един от библиоте-
карите е бил Черньо Станчев.
В началото на XX в. до 1915 г. театрални постановки са правени само
по време на религиозни празници – Коледа, Ивановден, Василовден и др.
Тогава са играни и пиесите „Борислав“, „Многострадална Геновева“ и др.
Когато през 1919 г. училището изгаря, в чийто салон са играни пиесите, теа-
тралната дейност спира, почти до 1923 г., когато е построено ново училище.
От тази година (1923) читалището има ново име. От „Напред“ то е преиме-
нувано на „Саморазвитие“. С това име то съществува до 1928 г., откогато
вече се казва „Пробуда“. След като е осигурен салон, отново започват да
се играят пиеси, главно от български автори, като „Албена“, „Вражалец“,
„Скакалци“ и др. Броят на членовете на читалището в края на 20-те години
е около 110 човека.
В организираните от читалището театрални постановки през 20-те и
30-те години освен учители участват и ученици. Деньо Партинов ръководи
актьорската група от учители. Той е артист и режисьор. В тази група се изя-
вяват Жельо Попов, Минчо Попов, Танка Балабанова, Стефан Лесов, Стоян
Герганов и др. От учениците добри прояви през тези години имат Кольо
Гаргов, Петър Османлиев, Иван Бакалов, Иван Османлиев, Минчо Чернев,
Тотка Алавойдова, Никола Манолов, Петьо Балабанов и др. През 1943 г.
се появява и едно от големите имена, впоследствие на българския театър

197
и кино като режисьор, Неделчо Борисов Чернев, който на мъглижка сцена
поставя две пиеси. След 9.IX.1944 г. читалището има ново име – „Димитър
Благоев“.
Един от главните проблеми, който спъва развитието на библиотечната
дейност, е липсата на сграда, на подходящи помещения за читалня и съхра-
няване на книжния фонд, както и недостигът на книги.
Като библиотекари през двайсетте години на XX в. са работили Деньо
Партинов и Жельо Попов. Едно от най-големите желания на мъглижките
интелектуалци, читалищните дейци, на управата на Мъглиж е читалището
да има свой дом. Правени са много усилия в тази насока, но положителен
резултат няма по много причини, една от които – най-важната – е липсата на
средства. Едва през 1942 г. е построен първият читалищен салон.
Въпреки трудностите библиотечното дело се е развивало. След
9.IX.1944 г. читалището е използвало за читалня и библиотека призем-
ните помещения на къщите, гледащи към улицата, на Смил Топорков и
Харалампи Мухтаров, които се намират до стария мост на реката, и това на
Кольо Лангуров, намиращо се срещу ресторант „Септември“. В читалните
са предоставени за ползване много вестници и списания. Те винаги са били
пълни с ученици, студенти, учители, млади и възрастни мъглижани, проявя-
ващи интерес към литературата, науката, културата, техниката и т.н.
Голямата мечта на жителите на Мъглиж да имат своя читалищна сграда
се осъществява през 1973 г., когато е построен Читалищен дом-паметник на
Септемвриеца. Той е открит най-тържествено при честването на 50 години
от Септември 1923 г.
През своето многолетно съществуване читалището е имало за председа-
тели мъглижани, които са работили ентусиазирано и всеотдайно за издигане
неговата дейност на по-високо равнище. След 1951 г. председатели са били
Иван Османлиев, Владимир Тянов, Киро Дянов, Неделчо Малаков, Смил
Топорков, Мария Гуджева, Лев Попов, Галя Арабаджикова. Секретари през
същия период – Йордан Колев, Недка Попова, Танка Шукюрлиева, Иванка
Азманова, Радостина Алексиева, Даниела Демирева, Христо Събчев, Петя
Димова, Галя Арабаджикова, Ваня Стамболова. Библиотекари – Йордан
Колев, Танка Шукюрлиева, Таня Проданова, Тотка Карастоянова, Росица
Стрешкова, Делка Делидимова. Оценка за много добрата работа на чита-
лището са наградите, с които е удостоявано: орден „Кирил и Методий“ I
степен и званието „Образцово“.
В началото на 50-те години на XX в. читалището е имало около 650
книги. Книжният фонд през годините се е увеличавал главно с финансова
помощ от общината, дарения от стопански организации, както и от лични
дарения. Към 1980 г. читалището има около 39 хиляди книги с различна те-
матика.

198
Разнообразна е читалищната дейност в Мъглиж. С най-добри изяви и
популярност се ползват смесеният четиригласен хор, наричан „Червения об-
лак“, с дългогодишен ръководител и диригент Неделчо Малаков, драматич-
ният състав и танцовият състав.
Хоровият състав от 75 души е изнесъл много концерти пред мъглижката
публика. На празника на художествената самодейност, проведен в Казанлък
през 1967 г., заема първо място. Добре се представя и танцовият състав с учас-
тието си в републикански прегледи. Много добре организирана и с високи
постижения е дейността на театралната група. Един от нейните основатели,
актьори и режисьори през 50-те и 60-те години е учителят Минчо Стоянов
Попов, който завършва и курс през 1953 г. за ръководители на театрална са-
модейност. От 1970 г. ръководител на трупата е Петър Кундурджиев, който
участва в нея като актьор и режисьор. Самодейният театрален колектив е
подготвял и излизал пред публика предимно с пиеси от български автори. С
голям успех са изиграни „Карнавал“ от Драгомир Асенов, „Службогонци“
от Иван Вазов, „Събота 23“ от Стефан Цанев и др. В помощ на самодейците
в Мъглиж са идвали като режисьори и артисти от Старозагорския театър
Любомир Павлов, Кристиян Симеонов и др. Пиесите се играят не само на
мъглижка сцена, а също и в селата Тулово, Дъбово, Ягода. С особено до-
бро изпълнение се открояват Иван Бойнов в ролята на Станчо Квасников,
Райчо Гевгалов, Кольо Колаксъзов, Кирил Петров, Николай Манев, Петър
Кундурджиев, Недка Стрешкова, Тотка Алавойдова, Танка Павлова, Мима
Карагьозова, Тодор Загаров, Бакой Генев, Тянка Караиванова, Недка Попова
и др.
През 1972 г. с пиесата „Събота 23“ мъглижките самодейци участват в IV
Републикански фестивал, състоял се във Враца.
През 1969 г. на 24 май тържествено е чествано 100 години от основава-
нето на читалището. Доклад изнася председателят Неделчо Малаков. Тогава
то е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен.
Много са културно-просветните мероприятия, организирани от пар-
тийното и общинско ръководство на Мъглиж, в които читалището участва.
През 1970 г. гражданите на Мъглиж се срещат с част от екипа на създателите
на филма „На всеки километър“ – режисьора Неделчо Чернев и актьорите
Стефан Данаилов, Георги Черкелов и Григор Вачков. През януари 1980 г.
гост на Мъглиж е Георги Калоянчев. Представена е пиесата „Доктор“ от
Бранислав Нушич. В Мъглиж неведнъж е идвал и Стефан Гецов. През май
1980 г. Сливенският театър представя в Мъглиж пиесата „Лес“ от Островски,
в която той участва. През септември 1982 г. е чествана и 80-годишнината на
академик Йовчо Йовчев. На тържеството присъстват партийни и държавни
ръководители от Стара Загора и София. Във фоайето на Културния дом е
направена изложба за живота и дейността на академика.

199
По случай 50-годишнината на Септемврийското въстание в Мъглиж е
открит музей, посветен на въстанието. Особено голяма заслуга за създаване-
то му има Петър Коев, завеждащ отдел в Старозагорския музей.
През 1984 г. в специално подготвено помещение на читалищния дом е
открита Музейна сбирка на полезните изкопаеми с 1060 експоната. Тя е да-
рение на Мъглиж от акад. Йовчо Йовчев. Мъглиж може да се гордее с това
дарение, защото в страната, след музея на Земята и хората в София, едва ли
има друга такава експозиция на полезните изкопаеми. Музеят се стопанисва
от читалището. Проблемът е, че от създаването му, въпреки настояването на
читалищното ръководство, поради недостиг на средства не са извършвани
ремонт и подобрения. Освен това в тази част от читалищния дом, където е
музеят, са предоставени помещения за полицията, което създава неудобство
за неговото посещение. Сегашното общинско ръководство (2012 г.) е наясно
какво трябва да се прави и предприема необходимите мерки за нормализи-
ране на дейността му.
През 2012 г. читалището има около 40 хиляди тома библиотечен фонд.
И в началото на XXI в. читалището заема важно място в обществения
и културния живот на Мъглиж. Както през изминалите години, така и сега
читалищната библиотека дава на читателите си знания със своите книги,
вестници и списания.
Развива се художествената самодейност, лекторската дейност, провеж-
дат се срещи с видни творчески личности. Няма културна проява в Мъглиж,
в която читалището да не е организатор или съорганизатор. Активно е учас-
тието на читалищните самодейци в честването на празници от национално и
местно значение – 3 март, 8 март, 24 май, в отбелязването на годишнини от
рождението на бележити личности и др.
И сега читалището е център, който разпространява култура и просвета
и държи будно съзнанието на мъглижани, закърмени с високопатриотичен
дух, жажда за просвета и знания.
В продължение на 143 години читалище „Пробуда-1869“ в гр. Мъглиж
заема достойно място в културния живот на града и е хранител на българ-
ската култура.1

1 Използвани източници:
1. Летописна книга на читалището.
2. Доклад за дейността и историята на читалището от 16.IX.1989 г. с автори Мария
Гуджева и Радка Топоркова.
3. Втори доклад за дейността на читалището.
4. Сведения от Петър Кундурджиев.
5. Вестник „100 години извор на родолюбие“ издава юбилеен комитет по случай 100-
годишнината на читалище „Димитър Благоев“ в с. Мъглиж, 1969 г.

200
ЧИТАЛИЩНИЯТ ХОР
Неделчо Малаков1

Първият хоров състав в Мъглиж е съставен през 1932 г. Негов диригент
е тогавашният общински лекар Владимир Милев. Хорът бил смесен, чети-
ригласен. Състоял се от 40 души мъже и жени.
Със способности на добър организатор и добри музикални способности,
доктор Милев полага много усилия за създаването и укрепването на хора.
Извънредно много грижи полага той за нотното ограмотяване на всички хо-
ристи.
Първи помощници на диригента в неговата трудна, но благородна дей-
ност са учителят-цигулар Лальо Лазаров. И сега, когато стане дума за тога-
вашния, за първия мъглижки хор, Лальо Лазаров, който е вече пенсионер, с
особена любов и радост запява своята партия от българската народна песен
„Баба Минковица“ и руската песен „Чудние деви“ и дори се просълзява при
спомените за хора и неговата дейност.
Малко време съществува първият мъглижки хор – само две години, но
оставя трайни следи в сърцата на участниците в него и на останалите жители
на Мъглиж. Разучени били 12 песни, между които „Туристически марш“,
„Обесването на Васил Левски“, „Повей-повей“ на Емануил Манолов, „Баба
Минковица“, „Гуслар ми гуси“ и др.
По неизвестни причини хорът прекъсва своята дейност. И трябваше да
дойде народната победа на 9-и септември 1944 г., за да се организират рем-
совите ученически агитки и да се създадат по-добри условия за създаване на
нов самодеен хоров състав за школувано пеене към Мъглижкото читалище.
През пролетта на 1952 г. по инициатива на тогавашното читалищно
ръководство с председател Владимир Тянов, партийната организация, на
Народния съвет, с пряката подкрепа на др. Рашо Йоргов и Райчо Челебиев,
се сложиха основите на сегашния смесен хор. Трудно е да се опише ентусиаз-
мът на самодейците непосредствено след създаването на хора. 92-ма души,
мъже и жени, се събираха пет пъти седмично, а понякога и в неделни дни и
пееха с желание и въодушевление до късно вечер. Kогато за пръв път бе раз-
пънат новият акордеон на читалището – репетицията продължи до полунощ.
Може би това бе радост от това, че разучаваната песен „Под знамето черве-
но“ звучи по-хубаво с акомпанимент, а може би... радостта от новия живот.
Първите песни от репертоара на хора са песни, разучавани за първия
1 Неделчо Малаков (диригент на хора). Читалищният хор – вестник „100 години извор

на родолюбие“, издава юбилеен комитет по случай 100-годишнината на читалище „Димитър
Благоев“ в с. Мъглиж, 1969 г.

201
преглед на художествената самодейност през 1953 г. – „Под знамето чер-
вено“, румънската народна песен „Лянга-лянга“, индонезийската народна
песен „Айо-мама“, българската шопска народна песен „Везден орам копам“,
руската народна песен „Овчар бригадир“. 90 цялостни репетиции бяха на-
правени и накрая, на прегледите, трудът на самодейците бе възнаграден.
Хорът се представи сплотен, ентусиазиран, с голяма амбиция за победа.
Самочувствие създаваше не само ушитата за прегледа червена униформа,
но и присъствието на всички ръководители на партийната организация и
обществеността на с. Мъглиж. Песните бяха изпълнени хубаво и публиката
бурно аплодира самодейците и особено песента „Овчар бригадир“ със со-
лист Славка Димова. На другия ден мъглижкият хор бе обявен за „Окръжен
първенец“ и награден с акордеон. Това забележително за мъглижките са-
модейци събитие бе отбелязано във вестник „Септември“, където хорът бе
назован „Червеният облак от Мъглиж“.
От своето създаване до днес хорът при мъглижкото читалище е разучил
и подготвил за прегледи, фестивали, тържества, събори, посещения на стро-
ителни обекти и концерти над 50 хорови песни.
Сега мъглижкият читалищен хор се състои от около 60 самодейци.
Мнозина от тях участват в него повече от 10–15 години, а другарките Тотка
Мухтарова, Йовка Челебиева, Минка Шюкюрлиева, Минка Бакалова, Пенка
Раклева, Иван Караиванов, Георги Стойчев, Руска Кундурджиева, Рашо
Раклев и акордеонистът Петър Кундурджиев участват без прекъсване от са-
мото основаване на хора.
Така самодейците от мъглижкия хоров състав ще посрещнат 100-го-
дишнината на своето любимо народно читалище.

202
ТЕАТЪРЪТ
Петър Кундурджиев, Мима Герганова1

Театралното дело в Мъглиж има своя дълга и интересна история.
Първите представления са любителски, подготвени от учители, които
гледат на театралното изкуство като на необходимост в обществения и кул-
турен живот.
На 25.XII.1875 г. група ентусиазирани младежи подготвят пиесата
„Многострадалната Геновева“.
Това е рождената дата на самодейния театър в Мъглиж.
Подготвяни и изнасяни са предимно пиеси от български автори: Д.
Войников, В. Друмев, Т. Х. Станчев и др., с които се буди националният дух
на българския народ.
Ето един интересен случай из миналото на мъглижкия училищен те-
атър, станал по време на представлението на драмата „Хаджи Димитър и
Стефан Караджа“ през 1882 г.
Главен организатор на представлението е тогавашният комита дядо
Кольо Маказчията. Той лежал в затвора за това, че направил 250 ножа с
дървени капии уж за нуждите на театъра, а то за комитите, върлуващи из
Мъглижкия балкан през 1876 г.
Участници в представлението са ревностните читалищни дейци: Ив.
Йовчев, Иван С. Лидарев, поп Митьо Лесов и др.
Режисьор е дядо Кольо Маказчията.
За по-голям ефект на сцената и сполучливо изнасяне на пиесата той из-
работва няколко дървени актьора, в чиито кухи тела, скришом от участни-
ците и публиката, поставя червена боя, даваща илюзия на кръв.
Идва денят на представлението. Идват гости и от съседните села.
Тъмният и опушен салон, осветен само от една мъждукаща газена лампа, е
препълнен с посетители.
Ето че „тежката“ завеса (една кълчищена черга) се вдига.
Трепетът на артистите е голям, вълнението на публиката – също.
Отначало всичко върви добре. Идва моментът, когато трябва да се предста-
ви сечта между българските четници и турците.
Актьорите размахват ножове и по сцената се търкалят глави, от които
тече буйна струя „кръв“.
Настъпва паника, защото никой не знае тайната на дядо Кольо.
1 Петър Кундурджиев, Мима Герганова. Театърът – вестник „100 години извор на

родолюбие“, издава юбилеен комитет по случай 100-годишнината на читалище „Димитър
Благоев“ в с. Мъглиж, 1969 г.

203
Салонът ехти от писъци и плач. Всички бягат, където им видят очите.
Актьорите на сцената са като вкаменени. А дядо Кольо, сияещ от радост
и триейки ръце, вика зад сцената: „Сечете бре, какво гледате“! Когато вижда
салона празен, чак тогава му идва на ум да разкрие тайната си пред изпла-
шените артисти.
Режисьорът и артистите излизат на двора и събират част от публиката,
увещавайки я, че това не са истински хора, а дървени артисти.
Представлението продължава. На другия ден главната тема в селото е за
дървените артисти на дядо Кольо и за кръвта на сцената. Много жени и баби,
присъствали на тая сеч, си леят куршум от страх.
В спомените си Деньо Партинов, учител пенсионер, дава интересни фак-
ти за театралните представления в Мъглиж от 1910 г.
Театърът се помещавал в училището. В средата на сградата имало са-
лон, а от двете страни – симетрично разположени осем учебни стаи. Сцената
се правела между двете от стаите, а те служели за гримьорни на артистите.
През 1919 г. изгаря училището и традициите да се дават представления
се прекъсва.
От 1922 г. се подновява театралният сезон с „Вампир“ и комедията
„Червените панталони“.
Години наред представленията се дават в салона на новопостроеното
основно училище.
От 1942 г. селото има нов читалищен салон, просторен и удобен за вре-
мето си.
Тук и досега се представят постановките на театралния състав.
След Девети септември 1944 г. театралната самодейност навлезе в своя
истински разцвет.
Със задоволство си спомняме за постановките на „Любов“ и „Щастие“
от О. Василев, „Службогонци“ от Ив. Вазов, „Бойка“, „Боряна“, „Младежта
побеждава“, „Урок от живота“, „Карнавал“, вълнували еднакво зрители и
изпълнители.
Окръжни първенства са спечелвани с пиесите „Бойка“, „Свекърва“,
„Младежта побеждава“ и „Карнавал“.
Кой не си спомня вълнуващите изпълнения на Н. Б. Чернев, Кр.
Бакалов, Кольо Гаргов, Теньо М. Малешков, М. Попов, Д. Партинов, Тянка
Караиванова, Тодор Загаров, Тотка Алавойдова, Кирил Петров, Ив. Бойнов,
П. Кундурджиев, Т. Павлова, Н. Попова и мн. др.
Читалището и цялото ни село се гордеят, че от нашата самодейна сцена
израснаха театрални сили като народния артист Стефан Гецов, режисьора
Неделчо Чернев и актьора Петър Чернев.

204
КРАСИВ РЕСТОРАНТ В МЛАДИЯ ГРАД
П. Хлебаров1

През 1923 г. край дядовия Минчов орех мъглижани взеха историческо-
то решение за обявяване на Септемврийското въстание. Пътечката, която
всички наричат отдавна „Алеята“, беше особено оживена през годините
на Втората световна война. Тук евакуираните от Стара Загора, Казанлък и
София правеха „разходките“ си край двата дансинга.
Сега „Алеята“ е коренно променена. Няма ги вече кирпичените къщи
край стария мост. От това място тръгва нагоре широк асфалтиран път.
На около 300 метра се намира кокетната постройка на новия ресторант
„Алеята“, изграден отвън с оригинална зидария от речен камък, той има
твърде сполучливо архитектурно оформление. Закритият салон може да се
използва през студените зимни дни, а през лятото просторната тераса може
да приюти десетки гости. Специалитетът на заведението ще бъде печено
пиле. Освен това тук ще се сервират наденички и кебапчета, топли питки,
студена бира и други напитки.
В северната половина на сградата е устроен малък хотел с 15 легла.
Прекрасната гледка, откриваща се към северния и западния край на но-
вия град, прохладният въздух и ромонът на реката са онова допълнение, ко-
ето ще допринася за доброто настроение на гостите на втория ресторант на
град Мъглиж.
До ресторанта има автобусен транспорт.

1 П. Хлебаров. Красив ресторант в младия град. – вестник „Септември“, Стара Загора,
25.09.1969 г., бр. 117.

205
Строежът на ресторант „Алеята“, 1969 г.

Ресторант „Алеята“, 1969 г.

206
УЧИЛИЩЕТО СЕ СТРОИ С ХОРА, НЕ С КАМЪНИ
Матей Бонев, Лъчезар Лазаров1

Закърмен с потомствените традиции на един учителски род, директорът
на техникума Лев Попов е, може да се каже, живата история на образовател-
ното дело в общината. Помни онова време, когато мъглижките гимназисти
тръгваха в началото на всяка седмица пеш към Казанлък с един хляб и една
варена тиква. Помни и възторга на своите връстници през оня октомври на
1945 г. – Мъглиж вече имаше гимназия. Непълна, без достатъчно подгот-
вени кадри, но все пак гимназия, от която щеше да литне първото ято на
бъдещите учители.
След университета Лев Попов се върна в родното гнездо с много учебни
амбиции и твърдото убеждение, че за новото училище са нужни и камъни,
но то се строи най-вече с хора. И учители, и ученици, подпомогнати от ця-
лата общественост, се заемат присърце да създадат най-добри условия за
обучение и възпитание. Главно с труда на колектива и средства от опитното
поле са изградени първото общежитие, спортната зала, най-голямата тога-
ва в окръга, обзаведени са кабинети по най-важните дисциплини – физика,
химия, биология и др. И едва ли случайно през 1958 г. Министерството на
народната просвета налага един от първите си експерименти именно в мъг-
лижката гимназия. Може да звучи странно, но именно тук още преди 25
години се полагат основите на политехнизма в образованието, кълновете на
новото ЕСПУ. Първите две паралелки – двигатели с вътрешно горене и рас-
тениевъдство – дават не само добра професия на учениците, но са и солидна
предпоставка по-късно гимназията естествено да прерасне в техникум по
механизация на селското стопанство.
Историята със създаването на материално-учебната база се повтаря поч-
ти изцяло. Започват на голо поле с една любопитна промяна на проекта – не
от учебния корпус, а с общежитието и работилниците (нали често даже и
сега „позабравяме“ за социалните обекти).
Трудно е да обхване с един поглед всичко онова, с което разполага сега
Техникумът по механизация на селското стопанство: модерни работилници
и лаборатории на обща площ 3200 кв. м.; най-съвременна селскостопанска
техника; столова за 600 души; две общежития с 420 легла; чудесни кабинети
по всички дисциплини. И тази огромна база се използва наистина най-ра-
ционално. Тук функционират всички сега съществуващи форми на профе-
сионалното образование – техникум, СПТУ, ЕСПУ, професионално-учебен
1 Матей Бонев, Лъчезар Лазаров. Училището се строи с хора, не с камъни. – вестник
„Септември“, година XXXIX, брой 54 (4789), 5 май 1984 г.

207
център за възрастни, единственият у нас учебен център на ГДР, оборудван
от фирмата „Фортшрит“ за обучение и преквалификация на специалисти,
ръководители, сервизни работници по най-новата техника, която тази фир-
ма внася в България.
Показателна за продължението на добрите традиции в това престижно
учебно заведение е и една интересна подробност: сега в техникума се осъ-
ществява един нов експеримент на МНП – ЕСПУ с 4-годишен курс на обу-
чение, в което се търси още по-тясна връзка между общообразователната и
професионалната подготовка. Това ще бъде може би и най-удачният модел
на новото ЕСПУ. Поне това е мнението на ръководството на техникума и
преподавателите, които участват в разработката на учебната документация
съвместно с Научния институт по образованието в София.
Всяка година от Мъглиж тръгват за полята на Южна България 120–130
висококвалифицирани специалисти по експлоатация и ремонт на селско-
стопанска техника. Според статистическите данни 90 на сто се реализират
пълноценно в труда. Голяма част от механизаторите в прославената бри-
гада „Юрий Гагарин“ в с. Бял Извор са мъглижки възпитаници. Подслон,
Първенец (Пловдивско), Ямбол, Бургас – много са още комплексите и бри-
гадите, в които името на Техникума по механизация на селското стопанство
в Мъглиж се произнася с уважение.
Но може би най-важното е, че самите възпитаници на техникума си
спомнят с любов и признателност за него. До директора Лев Попов присти-
гат писма от Москва и Ленинград, от Велико Търново и Бургас, от Ямбол и
Доспат. Пишат му всички мъже, които не се свенят да признаят колко много
са получили тук в Мъглиж.

208
ДА СИ ГОВОРИМ ЗА МЪГЛИЖ
Ангел Русков1

Мъглиж вече ми беше легнал на сърцето. В казармата едно тамошно
момче две години ми надува главата с него. То боледуваше за родното си
градче. Поболя и мене...
Сега съм в Мъглиж. Балканът надвесен над него, а-а да го затисне!
Реката подскача по камъните, бърза занякъде. Освен енергията на катърите
и своите мускули мъглижани са впрягали в работа и нея. Преди години е
въртяла сто и двадесет токмака тепавици, трийсетина бари, петнайсетина
воденици и караджейки на прост камък имало, а и на осен камък, за бяло
брашно. От всичко това сега са останали няколко бари и манастирската во-
деница, но тя е преустроена на ток. През лятото всяка събота и неделя от
околните села и градовете идват хора с леки коли, натоварени с черги, ките-
ници, халища, за да ги изперат в барите. Разстилат ги наоколо по поляните
да съхнат и си уреждат бивак. А тия, които наистина искат да се нагледат на
природни хубости, отиват до „скока“ – малък водопад, където човек може
да се изкъпе и да си попече кокалите по камънаците. Когато си говорехме с
кмета, той ми спомена за бунгалата, които ще се строят там, за залесяването
с орехи – Мъглиж е „царството на ореха“, и е време да си върне старата сла-
ва. Балканджията трудно можеш го накара да седне да почива, но така, под
ореха, докато чака чергите да изсъхнат...
Пътечката ту слиза в рекичката – буквално влиза в нея, ту минава на-
право през дворчетата. А дворчетата мънички, но затова пък няма квадратен
сантиметър необработено място. Още в началото на града реката се отбива
в няколко ръкава и по система от вади влиза във всеки двор. Цветята, като
почнат от портичката, вървят покрай пътечката, качват се по стъпалата, об-
точват первазите на прозорците и накрая влизат чак в къщата. А който обича
цветята, обича и чистотата – дворчетата са спретнати, чисти. Булките всяка
заран още по тъмно ги премитат, излизат и на пътя с метлата, та премитат
и него. Така е било, когато не е имало и помен от тротоар и асфалт, така е
и сега, когато покрай всички сгради са наредени тротоари и улиците асфал-
тирани. В стаята на кмета виси огромна грамота, от която се разбира, че
през 1981 г. тук са на второ място по благоустрояване и хигиенизиране на
селищните системи след Правец. Това е вече един сигурен белег, че Мъглиж
е град. На книга впрочем той е град от 1969 г., а иначе за град се има, откакто
се помни. Хората от околните села казват, че мъглижани се гражданеят и че
1 Ангел Русков. Да си говорим за Мъглиж. – списание „Отечество“, 27 март 1984, го-
дина IX, бр. 203, с. 8–9.

209
това е напразен труд, но няма къща в Мъглиж, която да не е построена „п¥
така“, в отличие от съседната.
Това, разбира се, е само едната страна на въпроса. Защото в каквато и
къща да живееш, щом по цял ден махаш с мотиката, на гражданин няма ско-
ро да заприличаш. Но Мъглиж е построен на такова място, че трудно всички
биха могли да размахат мотики едновременно – просто няма земя.
До петдесетте години тук са си вадили хляба главно с бъчварство, колар-
ство, зидарство, тепавичарство, бояджийство, кожарство и кожухарство...
Без някога в Мъглиж да е имало даскалоливница, до ден-днешен от него са
излезли над 350 учители! Не вярвам някъде другаде в страната да има тол-
кова учители на глава от населението.
Изборът на днешния мъглижанин е много по-голям. Той, ако иска, може
да работи в аграрно-промишления комплекс, в ТПК, в промкомбината или
пък в заводите на Казанлък. От петнайсетте хиляди души, които пътуват все-
кидневно да Казанлък, повече от триста са от Мъглиж. Това малко подронва
самочувствието му на град. Защото какъв ще е тоя град, на който жителите
му всеки ден го напускат, влагат труда си другаде, а вечер се прибират само
да преспят?! („Защо на мъглижани вратовете са им черни? – ме подпита
един зевзек. И после сам отговори: – Защото сутрин слънцето им пече вра-
товете, като отиват в Казанлък, а вечер пък като се връщат.“) Но на мене ми
се струва, че Мъглиж трябва да е благодарен на тия триста души или поне на
техните предшественици. Именно те, като са ходили по гурбет, са пренесли
градския дух, „купили“ са градските навици: да обядват на покривка, вечер
да излизат на разходка, да не пропускат филм и театрално представление и
т.н., и то във времена, когато за мнозина това е „загубено време“. Разбира
се, не всичко е вървяло по мед и масло. Младите мъглижани и днес не могат
да простят на своите прадеди, които не позволили на железницата да мине
през мерата им, както е било по първоначалния инженерен проект, а са я
отпратили към Тулово, където не са имали такова „влияние“ по върховете,
че да я отклонят и оттам...
След като завърши преустройството на икономиката на Казанлък, мно-
го от мъглижаните, заети сега там, ще се освободят и мъглижката селищна
система би трябвало да им осигури работа. Някои смятат, че това ще стане,
като се открият цехове по селата. Може тогава младите хора да се върнат по
родните си места, но така те пак ще са дали гръб на земята, на селскостопан-
ския труд, а точно там има най-голяма нужда от тях. Трябва да се направи
така, че именно селското стопанство да ги привлича. Пътят е налучкан – три
четвърти от земята тук се обработва механизирано; когато механизацията
се покачи на четиритях четвърти, когато стане високоефективна, осигурява-
ща комфорт при управлението, селскостопанският труд ще се приближи до
този в промишлеността.

210
Надолу по реката, където в равното тя се влива в Тунджа, е най-хубавата
им земя. Но колко е, а и я делят с Тулово. Там не може да се види нито една
постройка – оттам идва хлябът, не можеш да го затрупаш с камъни и тухли.
На всичкото отгоре тази земя не е като в Тракия. Долу, ако завали дъжд,
който да осигури влага за цял месец, хората хвърлят шапките си, а тук двой-
но повече да вали, влагата ще се задържи най-много седмица. После трябва
да се чака нов дъжд. А той не идва толкова често. Затова мъглижани са се
изпекли в „маменето“ на водата. По вавилонски ли, по китайски ли начини,
но по различни канали и вади я докарват до всяко бучнато коренче! И ре-
колтата е почти същата като тази долу в Тракия или горе в Мизия. Само че
много повече труд се влага, по-скъпо излиза и не всичко е толкова на сметка.
Има обаче такива земеделски култури, които могат да виреят само тук, по
„заешките сенки“, култури, които обичат припеците, песъчливата, рехава
почва – такава, каквато е дадена на Мъглиж. Това са розата, лавандулата,
ментата. Когато са отглеждали тях, тази земя е давала чисто злато. Златото
не било за производителите, а за търговците, но такива са били времената.
Сега пък, когато златото може да е за „орачите“ и „копачите“, те сеят пше-
ница, царевица и ечемик като всички, сякаш земята им е само чернозем.
На мъглижани – нали окото им е все в градското, – като видели черно на
бяло, че са град, първата им работа била да забранят минаването на кози по
градските улици. Причината – зацапвали улиците. Ни зацапано, ни миризма
на пърчовина, но затова пък „опашката“ пред магазина за мляко и месо се
удължила! В магазина не са магьосници, рафтовете не се самозареждат. От
селяни ли, от граждани ли, първо трябва да се произведе и тогава да се про-
дава. Нищо чудно, ако доста от хората, излезли от Мъглиж, да са излезли и
заради това, че са им отнели неща, с които са свикнали, които са ползвали
до вчера. И сигурно са си рекли: ако ще бъде град, то тогава голям да е,
където ще има всичко! Това е още едно от нещата, които са подклаждали
миграционния процес. След време животът се извъртял така, че козите пак
се върнали. Върху новоизлетия асфалт и прясно наредените тротоари сега се
въргалят барабонки, което обаче не прави града по-малко град, защото мля-
кото и месото не намаляват жизнения стандарт, а напротив, повдигат го.
Има десетина села, които естествено гравитират към Мъглиж: винаги
тук са идвали на пазар, оттук са взимали пример. Със създаването на се-
лищните системи това положение се узаконило. Мъглиж станал център на
система, в която влизат най-разнообразни села: от по-големите в равнината
като Тулово (с гарата), Ягода, Шаново, Юлиево, Дъбово, Радунци до пла-
нинските махалички Борущица, Селци, Бънзарето. При новото положение
използването на работната ръка би трябвало вероятно да се промени. В село
Ягода например има минерален извор с дебит 15 литра в секунда. Водата му
в момента се използва за обикновена баня и плувен басейн вместо за едно

211
добре уредено курортно селище. Инвеститорите обаче казват: много ниска
категория сте, не можем да ви отпуснем средства за строеж на по-голяма
база, а специалистите по териториално устройство: нямаме необходимата
база за даване на по-висока категория... И от години така, ни напред, ни
назад!
Вървях из градчето. На всяка порта избеляваше жалейка. До нея – ня-
колко некролога, увити в найлон, да не ги смиват дъждовете. А фамилии-
те на некролозите – все интересни, мъглижки: Глутников, Тянов, Мингов,
Орешков, Тиков, Съртонев... Значи онзи, старият Мъглиж, си заминава, а
новият още не се е улегнал. Внуците са с единия крак в Казанлък или в Стара
Загора. Но с какво, пак се питам, да го задържиш младия човек? С двата фил-
ма седмично (с отдавна износени и доста поокастрени копия), с дискотеката
в мазето на автогарата (не се намерило място в новия културен дом), със ста-
диона, който се строи вече десет години? В Мъглиж има Селскостопански
техникум. Всяка година го завършват по шестнайсетина младежи от града.
Местните ръководители подписват договори с тях, докато са в казармата им
изпращат пари, ако се запишат да следват – изпращат им стипендии. Ето
това е грижа: помогни на човека, докато е на зор, пък той после също няма
да те изостави. Иначе и той ще мине през стъргата на автогарата!
Както навсякъде по България, и тук всяка местност си има име, свързано
по някакъв начин с историята. В Мъглиж ли си, не можеш да не минеш по-
край дядо-Минчовия орех – мястото, откъдето са тръгнали въстаниците през
септември 1923 г. Но това е по-нова история. Има и по-стара, като се почне
от каменните сечива, намерени край село Селци, и се стигне до гробницата
от III в. пр.н.е. Още се виждат останките на Горненския град – крепостта, ко-
ято е пазила прохода. Моглисион, на старобългарски Мъглиж, за пръв път се
споменава в летописа на Мануил Фил, описал похода на византийския пълко-
водец Михаил Главас Тарханиот срещу Ивайло. Около Мъглиж са се въртели
много хайдушки дружини. Разказват се истории за Вълчан войвода, за Велко
войвода... От тяхно време са хайдушките воденичища, хайдушкият преслап,
хайдушките кладенчета. Мъглижкият манастир е опожаряван 7–8 пъти. Но
днес пак си е на мястото. В него поп Харитон е бил няколко години монах.
Отец Сергий, съзаклятник от Велчовата завера, умира тук от раните си. Два
пъти Левски е идвал в Мъглиж, отбивал се при отец Каленик – този, който по-
среща русите с хляб и сол. Мъглижанинът Рую Донин превежда през Балкана
войските на Святополк Мирски, ударил в гръб османските войски в битката
при Шейново. Мъглиж помни светкавичните действия на предния отряд на
генерал Гурко от лятото на 1877 г. Опожаряването му през Освободителната
война го разорява. Значителна част от хората се изселили. Иван Хаджийски
отбелязва, че в Мъглиж не заварил никакви следи от селска задруга. Още през
1893 г. тук се създава първата социалистическа дружинка...

212
Всичко това е Мъглиж. Град, напъхал се в една цепнатина на Балкана,
опожаряван, разрушаван и изграждан отново. Прозрял съдбата си на малък
град да прелива прясна кръв на по-големи, но неможещ да се примири с
нея. И добре че е такъв! Иначе ние, които все се скитаме нагоре-надолу,
как ще можем да го обикаляме като омагьосани, да чакаме да се мръкне и
после да седнем с приятел от казармата – да пием бира и да си говорим... за
Мъглиж.

213
ПОТОМЪК НА СТАР МЪГЛИЖКИ РОД
Горан Готев1

Роден съм на 7 декември 1934 г. в родопското село Кочаш. Селото е
близо до границата с Гърция и е изселено през 50-те години заради водите
на язовира на Арда, но те не са стигнали до него. Тъй като официално то
вече не съществува, сега по документи съм роден в Маджарово. Баща ми
Георги Готев е роден и израснал в Мъглиж. Неговият баща е бил търго-
вец на добитък и след поредното му завръщане от Румъния е бил убит в
Бургас, за да бъде ограбен. Баба Анка остава с трима сина – Борис, Георги
и Мирчо, и една дъщеря Дафинка. Баща ми след гимназията завършва и
Педагогическия институт в Казанлък, където се е дипломирала и майка ми
Славка Хрисандова, също от Стара Загора.
Майка ми е от крайно бедно семейство на бежанци от Егейска Македония.
Това разбрах чак след смъртта £, когато интервюирах един от ръководи-
телите на антифашистката съпротива в България – Георги Чанков. Той ми
показа снимка на група младежи и ме попита познавам ли момъка, който бе
в средата. Отговорих, че не го познавам. „Това е вуйчо ти. Той беше ръко-
водителят на Комсомола в Стара Загора“, ми каза Чанков. Тъй разбрах, че и
вуйчо ми, тоест семейството на майка ми, е от Егейска Македония, откъдето
бе и семейството на Чанков. Обясних си и защо дядо ми се е казвал Хрисанд.
Така го е кръстил гръцки свещеник. А майка ми е била толкова бедна, че е
изпратила своя съученичка да получи дипломата £ от гимназията, защото
нямала какво да облече.
В началото баща ми е работил като телеграфист в пощата в Мъглиж.
Пеел е и в черковния хор, а в камбанарията криели оръжието на кому-
нистическата партия. Участвал е и във Владайското войнишко въстание,
и в Септемврийското въстание – бил е в щаба на водача на въстанието в
Нова Загора Петко Енев. След разгрома му бяга към гръцката граница, но
в Свиленград среща приятеля си Цанко Козлов, който го съветва да отиде
в село Кочаш, което нямало нито кмет, нито поп, нито учител, и да основе
училище. Тъй като работел в Министерството на просветата, приятелят му
обещал от нова година да му отпусне щат. Така баща ми основал училището
в едно изоставено турско теке, а по-късно организирал изграждането на нова
училищна сграда, в която съм се родил и която заедно с черквата е запазена
и до днес. Един от учениците на баща ми е бил и известният български пуб-
лицист и писател Коста Андреев.
След като са се оженили, и майка ми става учителка в Кочаш, но брат ми
1 Автобиография на Горан Георгиев Готев, написана през 2012 г.

214
Борис е роден в Мъглиж. Родителите ми почти 18 години са били учители
в Кочаш, където баща ми е ръководел канал за нелегално преминаване на
границата. През 1925 г. учител от друго село прехвърля през границата и
чичо ми Мирчо Готев, който търси спасение от антикомунистическите ре-
пресии. Той успява да стигне до СССР, където завършва института „Красная
профессура“ и се установява в Ленинград. Там става близък приятел на бол-
шевишкия лидер Сергей Миронович Киров. Притежавам снимка, на която
Киров и чичо ми позират прегърнати и във военни униформи. След убий-
ството на Киров, извършено по заповед на Сталин, през 1934 г. чичо ми
е арестуван, а след това арестуват и съпругата му Ирина – дъщеря на из-
вестно московско лекарско семейство. И двамата са разстреляни. Синът им
Радомир е отгледан от сестрата на Ирина – също лекарка. Многобройните
опити на баща ми след 9 септември 1944 г. да узнае нещо за съдбата на брат
си, останаха напразни. Едва в 1966 г. руският ми братовчед Радомир уста-
нови връзка с брат ми Борис и за първи път ни гостува заедно със съпругата
си Маргарита и сина си Олег. Тогава той беше главен инженер на тексти-
лен комбинат в село Рахманово в района на Иваново, недалеч от Москва.
Вълнуваща бе срещата на Радомир с най-близкия приятел на баща му – акад.
Йовчо Йовчев. Като младежи и двамата са участвали в комунистическата
организация в Мъглиж. След като се установява в Москва, чичо ми Мирчо
кани Йовчо да се прехвърли в Съветския съюз и му съдейства да завърши
висше образование. Йовчо Йовчев става първият български специалист по
редки метали и начело на Комитета по геология има огромна лична заслуга
за откриването на много български рудни находища. Когато акад. Йовчев
прие Радомир, жена му и мен в кабинета си, ми направи впечатление, че е
сдържан. Вместо да стисне подадената му от Радомир ръка, той я взе и се
вгледа в нея, а после го сграбчи и разцелува. Обясни ни, че след годините,
прекарани в сталинските лагери, е станал подозрителен, а малкият Радек,
както наричали Радомир, се родил със слепени пръсти на дясната ръка, коя-
то се наложило да оперират. „Шевовете на ръката му потвърждават, че пред
мен е истинският Радек, а не някакъв самозванец“, ни обясни академикът.
Той незабавно предложи ръководна длъжност в комитета на Радомир, но
братовчед ми отказа. „В Рахманово всички ме наричат българина, но аз се
чувствам руснак“, ни сподели той.

215
Йовчо Смилов Йовчев и Мирчо Готев като емигранти в СССР, 30-те годи-
ни на XX в.

Другият ми чичо, Борис Готев, е емигрирал в САЩ, но заради активно
участие в синдикална дейност е бил принуден да се завърне в България.
Като ученик прекарвах ваканциите при баба Анка и леля Дафинка в
Мъглиж. Имахме хубава, но почти изоставена къща в самия център на тога-
вашното село. Тогава си дадох сметка за непосилния труд, който баба Анка
сам-самичка е полагала, за да отгледа, възпита и даде образование на чети-
рите си деца. Животът на баба ми е достоен за историята на Мъглиж и вече
е описан в списание „Пламък“ (брой 9–10 от 2011 г.) и в книгата ми „Живях
при диктаторите на XX век“. Майката на баба ми е била хекимин /лекар/
от богатия старозагорски род Баеви. При опожаряването на Стара Загора
Сюлейман паша я мобилизира като лекар и тя тръгва на път с малката си
дъщеря, привързвайки около кръста си кемер с жълтици. Очевидно някой е
разбрал за него и майката е убита още при оттеглянето на османлиите край
Нова Загора. По-късно малката Анка е продадена като робиня в Истанбул.
Купил я чужденец, за да бъде бавачка на двете му деца – момче и момиче.
Баба ми знаеше турски и гръцки, но е разказвала, че чужденецът говорел
на непознат език, а дворът му бил пълен със статуи. Веднага след освобож-
дението на България чужденецът писал до властите в Стара Загора с молба
да издирят родителите £, но не получил отговор. Тогава той изпратил свой

216
човек в България и той ги издирил. На раздяла господарят £ подарил две
изключително красиви златни обици с думите: „Те са безценни и само ти ще
ги носиш, а после ги предай на дъщерите и внучките си“. През последните
си години баба ми живя с брат ми в Стара Загора и малко преди да умре, му
оставила обиците, разказвайки му историята им. Много по-късно, вече като
минен инженер и главен инженер на строежа на „Марица-изток“, брат ми
беше запален по историята и археологията и в една книга за съкровищата
на Троя открил снимка точно на тези или на такива обици. Чак тогава си
дал сметка, че господарят на баба му е бил откривателят на Троя Хайнрих
Шлиман. Брат ми подари обиците на музея в Стара Загора, но съдбата му
се отблагодари с още едно откритие. Когато директорът на музея Димитър
Николов му се оплакал, че се предвижда изграждането на жилищен блок в
центъра на града, където има следи на ценни археологически находки, той
изразил опасение, че бъдещите му обитатели ще направят всичко, за да за-
личат следите от останките, които могат да спрат строителството. Тогава
брат ми изпратил булдозери от „Марица-изток“, които само за няколко дни
разкрили античния римски амфитеатър. И сега той е една от най-големите
забележителности на древната Августа Траяна.
Заради комунистическите убеждения на баща ми преди 9 септември
1944 г. властта не позволи на родителите ми да учителстват в едно и също
село. След това баща ми се премести в Стара Загора, но заради стресовете,
които е преживял при нелегалните прехвърляния през границата, заболя и
на 49-годишна възраст почина. Той винаги се гордееше, че е от Мъглиж и си
отиде от този свят с копнежа да дочака старините си в него.
Начално училище на името на поп Минчо – автор на знаменитата кни-
га „Видрица“, завърших в село Коларово, Старозагорско, а прогимназия
и гимназия – в Стара Загора. През 1952 г. бях приет в току-що открита-
та специалност журналистика при Софийския университет „Св. Климент
Охридски“. През 1957 г. завърших с отличие университета и се оженихме
с моята колежка от специалността журналистика Екатерина Йорданова
Милкова. Неин дядо по майчина линия е героят от Балканската война гене-
рал Михаил Каридов, а по бащина линия е родственица на поета Емануил
Попдимитров, на обесения за участие в Септемврийското въстание Стамен
Велинов и на генерал Христо Луков. Малко преди да умре чичото на жена
ми Любен Милков – и той учител като другите му двама братя бежанци от
Западните покрайнини, призна в интервю за благоевградски вестник, че на
младини е участвал в българска нелегална въоръжена организация, която
взривявала товарни влакове в Сърбия. За това участие сръбската терорис-
тична организация „Черната ръка“ го осъдила на смърт. А в живота чичо
Любен бе безкрайно добър, мил и кротък човек, за който се казва, че и на
мравката път правеше.

217
Интересна е съдбата на българските родове и семейства. Те не са само
прогресивни или само реакционни, само консервативни или само либерал-
ни. Те просто са отражение на идеите, убежденията и настроенията на наро-
да ни. Като дъщеря на генерал Каридов майката на жена ми е присъствала
на опелото в църквата „Света Неделя“, когато покривът £ се взривява и тя
избягва на улицата, цяла обляна в кръв. А веднага след атентата започват
гоненията на комунисти и чичо ми Мирчо Готев е принуден да прехвърли
границата на път за СССР. Бях се завърнал току-що от чужбина, когато бра-
товчедът на жена ми Кирил Илиев – партизанин от Трънския отряд и също
като мен кореспондент на БТА, но в Полша, ме покани да отидем на опелото
на „нашата тетка“. Тръгнахме, но какво бе удивлението ми, когато в църква-
та „Света Неделя“ и пред нея видях море от народ. „Коя е тази наша тетка,
Кире?“ – запитах братовчеда. „Как? Не знаеш ли? Та това е вдовицата на
генерал Луков“. Оказа се, че и русофилът генерал Каридов, и германофилът
генерал Луков са все от нашия вече общ род с жена ми.
Генерал Михаил Каридов е завършил генералщабна академия в Санкт
Петербург. Майката на жена ми отива в Русия, когато е шестмесечно бебе,
а се завръща вече шестгодишна. Генералът е убеден русофил, но е изпратен
в запаса съвсем млад не за русофилство, а за „обида“ на цар Борис Трети.
Когато царят му подарил парцел за къща на улица „Борова гора“ в София,
генералът дал парцела на адютанта си с думите: „Мястото на офицера е на
седлото на неговия боен кон“. Веднага донесли на царя, че генералът се е по-
диграл с подаръка му и генерал Каридов бил незабавно освободен от служ-
ба. Това принудило и майката на жена ми да напусне музикалната консерва-
тория. Единствената морална компенсация на героя от Балканската война е
било назначаването му за личен преводач на генерал Бирюзов.
През 1957 г. започнах работа като кореспондент на БТА в Стара
Загора. През 1960 г. бях командирован в Брюксел, за да отразя участието на
Софийската народна опера в Международен оперен фестивал. Бях сред пър-
вите български журналисти, които писаха за певческата слава на Николай
Гяуров и Димитър Узунов. През 1961 г. бях изпратен за кореспондент на
БТА в Кайро. Впечатленията си от Египет и от съседните арабски страни от-
разих в книга „Пробуждането на Шехеразада“. През 1964 г. бях прехвърлен
като кореспондент на БТА в Алжир. След завръщането си в България бях за-
местник главен редактор в БТА, а през 1968 г. бях изпратен за кореспондент
на БТА в Букурещ. В Румъния прекарахме седем години и впечатленията
си от страната със съпругата ми отразихме в книгата „Румъния отблизо“.
След завръщането си в България бях назначен за главен редактор в БТА,
но скоро след това бях изпратен за кореспондент на БТА в Белград. След
завръщането си от СФРЮ бях назначен за началник на кабинета на замест-
ник министър-председателя и председател на Комитета за култура Георги

218
Йорданов, а след това – и за секретар на Комисията за образование, наука
и култура при Министерския съвет. Бях главен редактор на вестник „Знаме
на мира“ и на списание „Куриер на ЮНЕСКО“. През 1985 г. бях назначен за
заместник главен редактор на вестник „Работническо дело“, а след преиме-
нуването му в „Дума“ станах заместник-главен редактор на новия вестник.
Като журналист от „Дума“ бях изпратен за кореспондент в Белград, за да
отразявам войната в Югославия и разпадането на СФРЮ, а след това – и за
кореспондент в Москва. Сега съм главен редактор на вестник „Земя“. Оказа
се, че аз съм най-дълго работилият в чужбина български журналист – почти
25 години. Като офицер от българското разузнаване в чужбина работих под
прикритие. През 1991 г. преминах в резерва с чин полковник. Владея руски,
френски, английски, румънски и сърбохърватски. В арабския свят говорех
и арабски.
За книгата си „Живях при диктаторите на ХХ век“, издадена от „Труд“
и „Земя“, получих националната награда на името на Николай Хайтов. Бях
удостоен и с най-голямата журналистическа награда „Черноризец Храбър“
като най-добър политически журналист през 2011 г. Носител съм на орден
„Св. св. Кирил и Методий“ – I степен и на други ордени и медали.

219
ЗА МЪГЛИЖАНИ –
КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

АНГЕЛ КОСТАДИНОВ ХРИСТОВ
Роден е на 2.XI.1935 г. в с. Конуш, Пловдивско.
Завършва прогимназиално образование в родното си
село, а средно – в ССТ „Петър Богданов“ – Пазарджик,
през 1953 г.
През периода 1955–1960 г. учи и завършва
Агрономическия факултет на Висшия селскостопан-
ски институт „Васил Коларов“ в гр. Пловдив.
От 1.V.1960 г. до 1.X.1970 г. работи като учас-
тъков агроном в ТКЗС „Червено знаме“, гр. Мъглиж.
Ръководи тракторно-полевъдна бригада, лозаро-ово-
щарската бригада, растителната защита в стопанството и бригадата в село
Селце (до момента, когато селото преминава към Държавно горско стопан-
ство – Мъглиж).
Ръководи и бригадите за комплексна механизация до 1.X.1970 г., когато
е избран за председател на Обединено ТКЗС „Червено знаме“ – Мъглиж. На
тази длъжност е до 28.II.1975 г.
През февруари 1975 г. е назначен за директор на Териториално произ-
водствено предприятие Мъглиж към АПК „Розова долина“ – Казанлък (коо-
перативното стопанство е преустроено в ТПП).
Инициатор е за доставката и внедряването в Мъглиж на комплект ма-
шини „Baltic“ – внос от САЩ. Това е нова технология за производство и
сушене на едролистен тютюн.
Автор и съавтор е на публикации в специализирани български списа-
ния.
Със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишле-
ност през 1976 г. е командирован за един месец с група специалисти в САЩ
за запознаване практически с технологията за производство и сушене на
тютюн „Вирджиния“. Обучението е проведено в два щата – Вирджиния и
Северна Каролина.
От 30.IX.1977 до 2.VIII.1982 г. работи като главен специалист по МТС
в АПК – Казанлък. От 2.VIII.1982 г. е директор в общинското предприятие
„Розариум с Музей на розата“ – Казанлък.
На 25.VIII.1983 г. е избран от Общото събрание за председател и ръко-
води дейността на Клоново стопанство – Казанлък, до 31.V.1984 г.

220
От 1.VI.1984 до 30.IV.1988 г. е председател на АПК „Розова долина“
– Казанлък.
С промяна на статута на АПК преминава на работа в Научно-производ-
ствения комбинат „Българска роза“ като директор по анализ, ресурси и са-
мозадоволяване до 15.XII.1989 г.
През 1990 г. до 16 октомври 1991 г. Ангел Христов е председател на реги-
стрираното от Окръжен съд Колективно земеделско стопанство в Мъглиж.
От 16.X.1991 е председател на новорегистрираната земеделска произ-
водствена кооперация „Мъглиж“ до 13.V.1992 г., когато кооперацията е обя-
вена в ликвидация.
След решение на Учредителното събрание на собствениците на земе-
делска земя и Решение № 1146 от 1993 г. на Окръжен съд Стара Загора се
създава съществуващата и до днес Земеделска стопанска производствена
кооперация „Хемус“ – гр. Мъглиж. Избраният £ председател Ангел Христов
работи до 30 април 2006 г.
През дългогодишната си трудова дейност участва в школи и курсове за
специализация:
– Център за усъвършенстване на ръководни кадри в Пловдив към
АОНСУ – София;
– Институт по овощарство – Пловдив;
– Институт по лозарство и винарство – гр. Плевен;
– Институт по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево;
– Институт по ечемика – Карнобат;
– Институт по памука и твърдата пшеница – гр. Чирпан.
Принципен и взискателен, с организационния си опит и знания, отдава
45 години за развитие на земеделското производство в Мъглиж и Казанлък.
Награден е с „Народен орден на труда“ – сребърен, и с други юбилейни
медали.
Живее със семейството си в гр. Мъглиж.

АНТОН МИТЕВ КАРАСТОЯНОВ
Роден е на 14.IV.1939 г. в Елхово. Баща му е роден в Мъглиж. През 1966 г.
завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София.
След това играе в различни театри – в Габрово, Сатиричния в София и др.
През 1981 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. Участвал е във
филмите:
– „Момчето си отива“ – 1972 г.
– „Зарево над Драва“ – 1974 г.
– „Вилна зона“ – 1975 г.
– „Къщата“ – 1979 г.

221
– „Войната на таралежите“ – 1979 г.
– „Двойникът“ – 1980 г.
– „13-та годеница на принца“ – 1987 г.
– „Време разделно“ – 1988 г.
– „Осем процента любов“ – 1990 г.
– и много други.
Умира на 21.XII.2005 г. в София.

БОГДАН ИВАНОВ МАРТЕВ
Роден е на 24.VIII.1931 г. в с. Мъглиж. Основно
образование завършва в Мъглиж, а средно в
Икономическия техникум в гр. Стара Загора.
Трудовата си дейност започва в Горско стопан-
ство – Мъглиж, през 1955 г., а от 1957 до 1958 г.
работи в Балканска проучвателна бригада като сон-
дажен работник. От 1959 до 1969 г. е в завод „10“
– гр. Казанлък. Работил е и в ТКЗС „Червено знаме“
– Мъглиж, и „Автотранспред“ – Казанлък.
На 6.IX.1973 г. е назначен за зам.-председател на
Наркооп в Мъглиж, където основно се занимава със строително-ремонтна и
търговска дейност. От 1977 до 1979 г. е председател на кооперацията, а след
това отново е зам.-председател до 1980 г.
През 1980 г. постъпва на работа в Машиностроителен комбинат
„Фридрих Енгелс“, гр. Казанлък. От 1991 г. е пенсионер. След пенсионира-
нето си се занимава с обществена дейност. Бил е зам.-председател и предсе-
дател на Клуба на пенсионерите в Мъглиж до 2006 г.
И сега (2012 г.) е член на неговото ръководство.
Живее в Мъглиж.

БОРИС ГРИГОРОВ БОРИСОВ
Роден е на 9.IX.1951 г. в гр. Казанлък. Майка му
е от Мъглиж. В периода 1958–1963 г. е ученик в град-
ското училище на Мъглиж, където учи от първи до
пети клас. След 1963 г. семейството му се премества
да живее в гр. София. В периода 1963–1970 г. завърш-
ва средното си образование в 25-а столична гимназия
в кв. Лагера с пълно отличие.
През 1970 г. Борис Борисов е приет да следва в
Медицинския университет – София, където завърш-

222
ва обща медицина през 1977 г. с успех отличен (5,93). Следва период на
специализации в областта на медицината, като между 1977 и 1985 г. д-р
Борис Борисов последователно придобива три медицински специалности:
„Вътрешни болести“, „Сърдечно-съдови заболявания (Кардиология)“ и
„Рехабилитация“, с пълно отличие.
В периода 1977–1980 г. д-р Борис Борисов работи като главен лекар в
гр. Долна Митрополия, където е бил задължително разпределен съгласно
тогавашния закон.
В периода 1980–1984 г. д-р Борисов е лекар-кардиолог и лекар-вътреш-
ни болести в Трета градска болница в гр. София.
В периода 1984–1996 г. д-р Борис Борисов е последователно лекар, гла-
вен лекар, началник на отделение „Вътрешни болести“ и директор на ре-
хабилитационния център (втора база) на Министерски съвет на Република
България в гр. Банкя. Там той практикува като лекар-кардиолог, лекар-въ-
трешни болести и лекар-рехабилитатор.
В периода 1996–2006 г. д-р Борисов работи като лекар-кардиолог и лекар-
вътрешни болести последователно в болницата в гр. Банкя, гр. Костинброд,
гр. Нови Искър и болница „Токуда“ – София, където е номиниран за почетен
експерт-лекар след смъртта си.
Почетен член е едновременно на четирите най-значими лекарски орга-
низации в България:
– Български лекарски съюз (БЛС) – от 1998 г.;
– Столична лекарска колегия (СЛК) – от 1996 г.;
– Районна лекарска колегия (РЛК) – от 1997 г.;
– Висшата атестационна комисия (ВАК) – от 1999 г.;
– Почетен член е и на Ротари клуб – София (сдружение с идеална цел
за подпомагане, дарения и взаимопомощ) – от 2000 г.
Умира на 25.12.2006 г.

ВАСКО МИНЧЕВ ДИМИТРОВ
Роден е на 16.I.1941 г. в Мъглиж. Средно образование завършва в мъг-
лижката гимназия през 1985 г., а висше в Софийския университет „Климент
Охридски“ през 1965 г. със специалност „История“. Работил е като възпита-
тел и учител по история в Техникума по механизация на селското стопанство
(ТМСС), гр. Мъглиж. От 1.IX.1981 г. до средата на учебната 1982/1983 г.
работи като директор на Основно училище „Христо Ботев“ в Мъглиж, а след
това като главен специалист в отдел „Образование“ на мъглижката община.
Трудовата му дейност завършва през 2002 г. като възпитател в учили-
щето за глухи деца в Мъглиж.
Живее в Мъглиж.

223
ВИДЕЛИНА ИВАНОВА АЛАВОЙДОВА
Родена е на 9.X.1939 г. в гр. Севлиево в се-
мейството на учителите Иван Колев Алавойдов
(от Мъглиж) и Ивана Георгиева Алавойдова (от
Севлиево). Детството £ минава в селата, в които са
учителствали родителите £. От 1947 г. живее в гр.
Казанлък. Средното си образование завършва през
1957 г. в училище „Кирил и Методий“ в гр. Казанлък.
Същата година е приета за студентка във Висшия ма-
шинно-електротехнически институт в София (сега
Технически университет). Висшето си образование като машинен инженер,
специалност „Текстилна техника“, завършва през 1963 г. и започва работа в
завод „България“, гр. Казанлък. Тук работи до 1973 г. последователно като
началник на цех, началник производство, ръководител на филиал на База за
техническо развитие (БТР) „Памукотекс“ и директор на завода. През 1973 г.
е избрана за секретар на ГК на БКП, а по-късно и за секретар на Общински
комитет на БКП в гр. Казанлък.
През 1987 г. е назначена за генерален директор на Стопанско обедине-
ние „Стил“ в гр. Казанлък, което ръководи и обединява дейността на 12 фа-
брики, заводи и комбинати от текстилната промишленост в Старозагорски
окръг и страната. След закриването на Обединенията през 1991 г. е управи-
тел на фирма „Стил-Ко“ ООД до пенсионирането си през 1995 г.
Наградена е с „Народен орден на труда“ – златен, и орден „Девети сеп-
тември – 1944 г.“
Живее в гр. Казанлък.

ВЛАДИ МИНЧЕВ ПИСЕВ
Роден е през 1938 г. в с. Мъглиж. Средно гимназиално образование за-
вършва в родното си село през 1956 г., а полувисше в Полувисшия железо-
пътен институт „Тодор Каблешков“ в София през 1961 г. със специалност
„Ръководител движение и търговска експлоатация“.
Трудовата си дейност започва в гара Тулово, област Стара Загора, през
юни същата година като ръководител движение. На тази длъжност работи
11 и половина години, след това 5 години е зам.-началник и 20 години на-
чалник на гара Тулово. През това време са извършени редица мероприятия,
свързани с подобряване на технологичната, техническата и експлоатацион-
ната дейност на гарата.
Като признание за постигнатите успехи от ръководения от него колек-
тив е удостоен със званието „Образцов железничар“.

224
Награден е и с „Народен орден на труда“ – бронзов.
Пенсионира се през 1998 г.
Живее в с. Тулово, Старозагорско.

ВЪРБАН СТЕФАНОВ ТАНЕВ
Роден е на 29.I.1960 г. в Мъглиж. Основното си
образование завършва в гр. Мъглиж, а средното в
Първа гимназия в гр. Казанлък през 1978 г. Висше
образование получава през 1985 г. във Висшия хи-
мико-технологичен институт в София. Дипломира се
като инженер-металург. Магистър е по педагогика.
Трудовата му дейност започва през 1985 г. в
Комбинат за хидравлични изделия – гр. Казанлък,
като технолог по термична обработка. От 1986 до
1993 г. е преподавател в Техникума по механотехни-
ка – гр. Казанлък, а от 1993 до 2007 г. е директор на това учебно заведение.
През 2007 г. е назначен за преподавател в Българо-германския център
в гр. Стара Загора. Там работи като старши експерт и директор на дирек-
ция „Административно-финансова дейност“. От май 2012 г. е директор на
Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обу-
чение“ в Стара Загора.
Живее в гр. Казанлък

ГАЛИНА КУЦАРОВА АРАБАДЖИКОВА
Родена е на 22.X.1958 г. в с. Мъглиж. Основно
образование завършва през 1973 г. в Мъглиж, а
средно – през 1976 г. в Политехническа гимназия
„Никола Вапцаров“ в гр. Казанлък. През 1982 г. за-
вършва полувисше образование в Института за кул-
турно-просветни кадри в гр. Хасково със специалност
„Културно-просветен работник“ и втора специалност
„Ръководител на самодеен музикален колектив“.
Владее акордеон и пиано.
Трудовата си дейност започва в община Мъглиж,
където през 1976/1977 г. работи като завеждащ
„Личен състав“, а след това е назначена в Горско стопанство – Мъглиж, на
длъжността технически секретар и счетоводител.
През 1983 г. постъпва в читалище „Пробуда-1869“ (бивше „Димитър
Благоев“) като завеждащ културно-масовата работа.

225
През периода 1985–1987 г. е на работа в Основно училище „Христо
Ботев“. От 1987 г. до сега (2012 г.) е в читалище „Пробуда-1869“ като завеж-
дащ културно-масовата работа и повече от 15 години председател на този
културно-просветен център в гр. Мъглиж.
Живее със семейството си в Мъглиж.

ГЕОРГИ ДЕНЕВ ПЕТРОВ
Роден е през 1947 г. в Мъглиж. Живее и работи в
гр. Стара Загора. Заслужил майстор на спорта. Бил е
десетократен републикански шампион по автомоби-
лизъм. През годините около 2007 г. е председател на
АЕБТРИ (Асоциация на българските предприятия за
международни превози и пътищата).
Дарител е на Старозагорската АГ клиника.
Заедно с брат си Петър Петров са едни от основ-
ните участници в проекта за възстановяване на храма
„Св. Вмч. Димитър“ в гр. Мъглиж през 2011–2013 г.

ГЕОРГИ ИВАНОВ МИХАЛЕВ
Роден е през 1907 г. в с. Мъглиж.
Активен участник в антифашисткото движение.
Концлагерист в Еникьой и партизанин в казанлъш-
кия отряд „Цвятко Радойнов“. Бил е комисар и член
на щаба на отряда.
След 9.IX.1944 г. работи основно като парти-
ен ръководител – първи секретар на Околийския и
Градски комитет на Българската комунистическа
партия в Казанлък до 1965 г.
През периода от 1954 до 1956 г. е заместник-
председател на Окръжния народен съвет в Стара
Загора.
По случай 75 години от рождението му е награден с орден „Г. Димитров“,
а за 80-годишния му юбилей е удостоен със званието „Герой на социалис-
тическия труд“.
Умира през 1992 г.

226
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ СМИЛОВ
Роден е на 5.IX.1936 г. в с. Мъглиж. Средно об-
разование завършва в Мъглижката гимназия през
1954 г. През 1955 г. е приет за студент в Софийския
университет „Климент Охридски“. Дипломира се
през 1960 г. със специалност „Физика“, педагоги-
чески профил и квалификация магистър-педагог по
физика. Преподаватели са му били едни от най-из-
тъкнатите български физици, математици и астроно-
ми: акад. Георги Наджаков, акад. Никола Обрешков,
чл.-кор. Любомир Кръстанов и др.
Трудовата му дейност започва през 1954 г. Една
година работи като техник-геолог в Балкански проучвателен район с ад-
министративен център гара Чумерна. След завършване на Университета е
назначен за учител по физика в гимназията в Мъглиж. Тогава директор на
учебното заведение е Лев Попов. Гимназията е на едно от първите места
по създаване и обзавеждане на кабинети по редица предмети и свързване
на обучението с практиката. Като млад учител с ентусиазъм се заема със
създаването на кабинет по физика, в който учениците намират практическо
обяснение на много от изучаваните физически процеси и явления. Висока
оценка получават новите форми на обучение от тогавашния министър на
образованието Начо Папазов, който на шега казва: „Вие да не правите клон
на Българската академия на науките в Мъглиж!“.
С учениците, които най-много обичат физиката и искат да разширят
своите знания, Георги Смилов организира кръжочна дейност, където обу-
чението излиза от рамките на учебната програма. Един от най-активните
участници в кръжока е Стоян Съргойчев, бъдещият голям български учен
със световна известност в областта на космическите изследвания, новите
източници на енергия – студения синтез, атомната физика, разгадаване на
гравитацията и др.
След преустройване на гимназията в средно специално техниче-
ско училище – Техникум по механизация на селското стопанство (сега
Професионална гимназия по селско стопанство), и изграждане на неговата
материална база, на първо време учебната сграда, кабинетната форма на обу-
чение си остава и се усъвършенства. Под ръководството на Георги Смилов
кабинетът по физика е обновен и се счита за един от най-обзаведените в тех-
ническо отношение в България. Всички уреди в него са доставени от спонсо-
ри, най-вече от акад. Йовчо Йовчев и от Българската академия на науките. В
него се правят опити с лазер, с телескоп, с осцилоскоп, с регистратори на ра-
диоактивни лъчи и др. Изработени са експериментални уреди за телеметрия,
телемеханика, радиоуправление и мн. др. На национални конференции по

227
физика, организирани от Дружеството на физиците в България в различни
градове, Георги Смилов редовно докладва за новости във физическия учи-
лищен експеримент. Натрупаният опит като учител по физика той споделя
в написаните книги: „Вечери на физиката“ в съавторство със С. Ботева и
„Кръжочна работа по физика“ с Д. Македонски. Като признание за добрата
му работа като учител през 1975 г. е назначен за зам.-директор по учебната
част в Техникума. На този пост работи до 1988 г. През 1988 г. е избран за
секретар на Общинския комитет на БКП в Мъглиж по стопанските въпроси.
След промените през 1989 г. постъпва на работа в Училището за глухонеми
деца като възпитател, където през 2000 г. се пенсионира. Като пенсионер
няколко години оглавява Комитета за борба с противообществените прояви
при децата в Мъглиж.
Награден е с орден „Кирил и Методий“ III степен.
Има награда на името на „Райна Кандева“ за принос към културата
и образованието в Старозагорски окръг, както и значка като отличник на
Министерството на народната просвета.
Живее със семейството си в Мъглиж.

ГЕОРГИ КОЛЕВ ГАРГОВ
Роден е на 7.IV.1947 г. в София. Родителите му
са мъглижаните Мария Костадинова Йовчева и Кольо
Георгиев Гаргов.
През 1966 г. завършва Английската гимназия в
София. Следва във Физико-математическия факул-
тет на Московския университет. Дипломира се през
1971 г. със специалност „Математическа логика“.
От 1971 до 1987 г. е научен сътрудник в сектор
„Математическа логика“ на Института по математи-
ка към БАН – София.
През 1976 г. защитава кандидатска дисертация по логика в Московския
университет. От 1987 г. е директор на създадената от него Лаборатория по
лингвистично моделиране към БАН и от 1988 г. е старши научен сътрудник
II степен.
Георги Гаргов е сред най-видните български логици. Автор е на един от
томовете на българо-полската съпоставителна граматика; на над 100 (сто)
научни публикации в областта на математиката, наукознанието, езикозна-
нието, културологията и на две монографии.
През 1995 г. е носител на първата в България международна награда по
информатика ITHEA.
Посмъртната му публикация е „Незапомнени думи“.

228
Георги Гаргов е математик с международно признание.
Умира на 9.XI.1996 г.

ГЕОРГИ КОЛЕВ ЛАНГУРОВ
Роден е на 6.IX.1934 г. в с. Мъглиж. Има завър-
шено средно образование в Мъглиж. Трудовата му
дейност започва в Горското стопанство като домакин,
а след това е назначен за нормировчик. При открива-
нето на Техникума по механизация на селското сто-
панство (ТМСС) „Гео Милев“, сега Професионална
гимназия по селско стопанство, работи като ръково-
дител на бригадата (бригадир), която обработва земя-
та, предоставена на учебното заведение.
След това до 1969 г. е секретар на Селския наро-
ден съвет в Мъглиж. Бил е и директор на Комунални услуги. След обеди-
нението на ТПК и Комунални услуги през 1980 г. се създава промишлено
предприятие „Първи май“ в Мъглиж, на което е назначен за директор. На
този пост работи до пенсионирането си.
Награден е с „Народен орден на труда“ – сребърен, както и с юбилейни
медали.
Умира през 2007 г.

ГЕРГАНА ВЕЛКОВА ВЕЛКОВА
Родена е на 9.VIII.1975 г. в Мъглиж. Средно об-
разование завършва в Мъглиж в гимназия „Христо
Ботев“ през 1993 г. Висше образование бакалавърска
степен със специалност „Финанси и банково дело“
получава в Техническия университет в гр. Габрово
през 2000 г., а магистърска степен специалност
„Финанси“ във Великотърновския университет през
2002 г.
От 2000 г. досега (2012 г.) е ръководител на фи-
лиала на „Банка ДСК“ в Мъглиж.
Живее в Мъглиж.

229
ГОРАН ГЕОРГИЕВ ГОТЕВ
Роден е на 7.XII.1934 г. в родопското село
Кочаш. Баща му Георги Готев е роден и израснал в
Мъглиж. Горан Готев е завършил начално училище в
село Коларово, Старозагорско. Като ученик прекарва
ваканциите си при баба си и леля си в Мъглиж. През
1957 г. завършва СУ „Климент Охридски“, специ-
алност „Журналистика“. През същата година започ-
ва работа като кореспондент на БТА. Бил е коман-
дирован като журналист в Брюксел, Кайро, Алжир,
Букурещ, Белград, Москва. Владее руски, френски,
английски, румънски и сърбохърватски. В арабския свят говори и на араб-
ски. Той е най-дълго работилият в чужбина български журналист – почти
25 години. Бил е главен редактор на вестник „Знаме на мира“ и на списание
„Куриер на ЮНЕСКО“. През 1985 г. е назначен за заместник главен редак-
тор на вестник „Работническо дело“, а след преименуването му в „Дума“
става заместник-главен редактор на новия вестник.
За книгата си „Живях при диктаторите на ХХ век“ получава национал-
ната награда на името на Николай Хайтов. Носител е на журналистическата
награда „Черноризец Храбър“ за най-добър политически журналист през
2011 г., както и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, и на
други ордени и медали.
Сега (2012 г.) е главен редактор на вестник „Земя“.
Живее в София.

ДАФИНКА СМИЛОВА ДОНЧЕВА-СТАНЕВА
Родена е на 10.XII.1924 г. в с. Мъглиж. Има висше филологическо об-
разование. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Повече от 34 години е работила в системата на външната търговия. Трудовата
си дейност започва в новосъздаденото Външно търговско предприятие
„Българска роза“. Заемала е ръководни постове във Външно търговско обе-
динение (ВТО) „Химимпорт“, „Тексим“, Главно инженерно управление в
Министерството на външната търговия. Била е началник на отдел в това
министерство.
През 1971 г. е назначена за директор на смесеното българо-испанско
дружество „Марекс“ в гр. Мадрид, Испания.
Наградена е с „Народен орден на труда“ – златен.
Живее в София.

230
ДЕЛКА ИВАНОВА ДЖАВКАРОВА-ПЕТРОВА
Родена е през 1930 г. в Мъглиж. Основно обра-
зование завършва в Мъглиж, а средно в гимназия
„Кирил и Методий“ в гр. Казанлък. След това работи
една година в Околийския комитет на Димитровския
съюз на народната младеж (ДСНМ) в Казанлък. През
1949 г. е приета да учи в Педагогическия институт
в гр. Пловдив. След дипломирането си е назначена
за учител в Мъглиж. От 1963 до 1.IX.1981 г. е ди-
ректор на Основното училище в Мъглиж, а след това
няколко години работи като зам.-директор. От 1986
г. е пенсионер.
Живее в Мъглиж.

ДЕНЬО ДОБРЕВ АЗМАНОВ
Роден е на 28.II.1946 г. в с. Мъглиж. Завършва
средно образование в гр. Казанлък, а висше във
Висшия икономически институт „Карл Маркс“,
сега Университет за национално и световно стопан-
ство (УНСС), задочно в гр. София със специалност
„Икономика на промишлеността“.
След отбиване на военната си служба работи в
Института по хидравлика и Текстилния комбинат
„Димитър Благоев“ в гр. Казанлък като монтьор.
От 1971 до 1977 г. е началник на отдел „Мате-
риално-техническо снабдяване“ в Машинострои-
телния комбинат „Фридрих Енгелс“ в гр. Казанлък, а от 1977 до 1981 г. е
зам.-директор по търговските въпроси.
През август 1981 г. е избран за секретар на комбинатския комитет на
БКП. На този пост работи до 30.III.1984 г.
От 30.III.1984 до 14.XII.1987 г. е секретар на Общинския комитет на
БКП в гр. Казанлък по промишлено-стопанските въпроси.
От 15.XII.1987 до 31.XII.1991 г. е заместник генерален директор на фир-
ма „Арсенал“ (бивш комбинат „Фридрих Енгелс“) в Казанлък.
От 1992 г. до пенсионирането си през 2009 г. е в частния бизнес в гр.
Казанлък.
Награден е с „Народен орден на труда“ – златен.
Живее в гр. Казанлък.

231
ДЕНЬО НЕДЕЛЧЕВ АЗМАНОВ
Роден е през 1880 г. в Мъглиж. Завършва Педагогическа гимназия в
Казанлък през 1899 г. Като ученик в последните класове се включва в соци-
алистическото движение. Негов учител в усвояване идеите на социализма
е д-р Жельо Шунанов, с когото са били и съседи. Поради изповядваните
социалистически идеи не му дават учителско място както в Мъглиж, така и
в другите селища на околията и областта.
Работа за учител намира в някои села на Варненска и Бургаска област.
В края на 1906 г. е уволнен и принуден от властта да напусне България.
Установява се в Швейцария и там прекарва цялата 1907 г. В началото на
1908 г. е амнистиран, връща се в България и е назначен за учител в Мъглиж.
Желанието му обаче е да продължи образованието си. Започва да изучава
немски език и през 1911 г. заминава за Австрия. Там в гр. Линц следва и
завършва през 1915 г. електроинженерство (по други данни заминава през
1911 г. за Германия и там завършва електроинженерство през 1915 г. в гр.
Карлсруе). Участва в Първата световна война като преводач от немски език
в щаба на Българската армия. Още през 1908 г. става широк социалист.
Дейността му като електроинженер започва след войната. Като социалист
и съпартиец на Кръстьо Пастухов, който тогава е министър на вътрешни-
те работи, Деньо Азманов е назначен за директор на трамвайната служба
в Софийската община. Строителството на трамвайната линия за Княжево
става под негово ръководство. Скоро обаче е принуден да напусне. Започва
работа като учител в Механотехникума в гр. Радомир. Там работи до 1925 г.
През 1925 г. е поканен от общината в Карлово да ръководи построяването
на водноелектрическа централа. Изгражда централата и я пуска в експлоата-
ция. Напуска Карлово през 1930 г. по принуда, тъй като влиза в конфликт с
местен индустриалец.
През 1939 г. Мъглижката община обявява търг за електрифициране на
селата Мъглиж и Тулово. В търга участва и Деньо Азманов. Воден от патри-
отични подбуди, той предлага най-ниска оферта и спечелва търга да елек-
трифицира родното си място. Възложената задача изпълнява в срок и през
1939 г. Мъглиж е електрифициран. След пенсионирането си живее в София.
Всяко лято е прекарвал по 2–3 месеца заедно със съпругата си в Мъглиж.
Умира в София в края на 1967 г.

232
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЧИЛОВ
Роден е на 30.X.1954 г. в Стара Загора. Родителите
му са мъглижани. Основно образование завършва
в СОУ „В. Левски“ през 1969 г., а средно в СПТУ
по индустриална химия в Стара Загора през 1972 г.
Висше образование получава във Висшия институт
по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) в
Стара Загора със специалност „Зоотехника“ през
1980 г.
Трудовата си дейност започва след отбиване на
военната си служба (1972–1974), като от януари до
септември 1975 г. работи в Химическия комбинат
Стара Загора. След като се дипломира във ВИЗВМ, е
назначен за главен зоотехник в Аграрно-промишления комплекс (АПК), гр.
Гълъбово – в с. Обручище. Там работи до 1981 г.
През 1981–1982 г. е на работа в Окръжния комитет на Димитровския
комунистически младежки съюз (ДКМС) в Стара Загора. От 1982 до 1983 г.
работи в Окръжния аграрно-промишлен съюз (ОАПС) в Стара Загора като
специалист в направление „Животновъдство“. От 1983 до 1985 г. е директор
на Окръжния селекционен център по животновъдството в Стара Загора.
През 1985 г. в назначен за заместник-председател на ОАПС – Стара
Загора, по животновъдство.
От 1987 до 1992 г. е директор на Птицекомбинат – Стара Загора.
От 1992 до 1995 г. работи като изпълнителен директор на „ЕСК“ ООД,
гр. Пловдив, за производство на колбаси и месни продукти.
През 1995 г. е назначен за директор на Птицекомбинат – Стара Загора, а
от 2000 до 2002 г. – за производствен директор на ПИКО-КООП (птицеком-
бинат) Стара Загора.
От 2003 до 2009 г. е изпълнителен директор на „Бисер Олива“ АД, Стара
Загора.
След 2009 г. работи във фармацевтичния бизнес.
Живее в гр. Стара Загора.

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ШУКЮРЛИЕВ
Роден е на 9.IX.1913 г. в с. Мъглиж. Основно и
прогимназиално образование завършва в родното си
село. След това постъпва в гимназията в гр. Казанлък,
но е изключен за антифашистка дейност. През 1937 г.
завършва столарското училище в Котел.
Когато на 10.IX.1944 г. Отечественофронтовският
комитет съставя новото общинско ръководство на

233
Мъглиж, е назначен за служител в общината като завеждащ гражданското
състояние.
Бил е и председател на Районната потребителска кооперация в Мъглиж
през втората половина на петдесетте години на XX в.
Умира на 11.VI.1997 г.

ДИМИТЪР ИВАНОВ ЛИДАРЕВ
Роден е на 25.XI.1949 г. в с. Мъглиж. Основно и средно образование
завършва в родното си село. Висше образование получава през 1977 г. във
Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София, сега Университет
за национално и световно стопанство, със специалност „Икономика на про-
мишлеността“.
Трудовата му дейност започва през 1977 г., когато е назначен за инструк-
тор в Коларовски районен комитет на Димитровския комунистически мла-
дежки съюз (ДКМС) в София. От 1978 г. е на работа в Централния комитет
на ДКМС в отдел „Организационен“ и отговаря за дейността на Окръжните
комитети на ДКМС във Велико Търново и Търговище. От 1982 г. работи по-
следователно в Министерството на вътрешните работи, Министерството на
външните работи, като началник на отдел, както и като служител по сигур-
ността на информацията в Националната разузнавателна служба. От април
2012 г. е пенсионер. Има войнско звание полковник.
Награждаван е с медали по конкретни поводи.
Живее в София.

ДИМИТЪР ИВАНОВ МАНАФОВ
Роден е на 10.IX.1942 г. в гр. Видин, където тога-
ва е работил баща му. Основно и средно образование
завършва в гр. Мъглиж. Завършва висше образова-
ние през 1967 г. във Висшия химико-технологически
институт в София, специалност „Химия и техноло-
гия на полупроводниковите материали“. Има придо-
бита квалификация – инженер-металург. През 1967
г. започва работа в Електровакуумния завод в гр.
Сливен. Работил е на длъжностите: началник лабора-
тория, началник входящ контрол и началник ОТКК.
От 1979 г. завежда отдел „Промишлен“ в Градския
комитет на Българската комунистическа партия в Сливен. През 1988 г. е на-
значен за директор на завод „Кварцови изделия“. От 1992 до 1999 г. работи
като технолог в същия завод. От 2001 до 2005 г. е ръководител на системата

234
„Качество по ISO“ в Електровакуумния завод. От 2005 до 2009 г. е управи-
тел на „Обреден комплекс“ ЕООД – Сливен, където се пенсионира.
Награждаван е с „Народен орден на труда“ – златен, и медали. От 1980
до 1990 г. е председател на алпийския клуб в гр. Сливен. Участвал е в изкач-
ването на най-високите върхове в Австрия и Франция: Гросглокнер – 3898
м, и Монблан – 4807 м.
Живее в Мъглиж.

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ ПОПОВ
Роден е в с. Мъглиж през 1897 г. Трудовата си дей-
ност започва през 1920 г. в с. Борущица, Казанлъшка
околия, като организатор по експлоатацията на гори
и търговия с добитите дървени материали (дърва за
огрев, строителни материали, трупи и др.).
Работил е изключително за нуждите на населе-
нието от Старозагорска и Пловдивска област, като ги
е снабдявал основно с дърва за огрев.
От 1926 г. започва да залесява иглолистни кул-
тури със собствени средства. Залесява над 400 хиляди борови и смърчови
фиданки, като прихващанията са били над 90 %. За тази си дейност през
1942 г. в бил обявен като първи залесител в България от Министерството на
земеделието. По свой почин със собствени средства и на собствена земя е
направил едни от най-добрите насаждения – 1200 дка гори в с. Борущица.
В Казанлък е завършил средно педагогическо образование. Има и неза-
вършено висше юридическо образование.
Умира през 1963 г.

ДОБРИ МИНЧЕВ АЗМАНОВ
Роден е на 8.III.1915 г. в с. Мъглиж. Средно
образование завършва в гр. Казанлък, а висше – в
Стопанската академия в гр. Свищов и гр. Варна през
1940 г., където се и дипломира. От 1940 г. с прекъс-
вания учителства на различни места, но най-вече в
Елхово.
На 5.IV.1941 г. постъпва в казармата за отбиване
на военната служба. До 9.IX.1944 г. два пъти е моби-
лизиран в Гърция.
На 10.IX.1944 г. по предложение на Комитета
на Отечествения фронт става кмет на с. Мъглиж. На този пост работи до

235
1950 г. От началото на 1950 до 1964 г. е директор на фабрика „България“ в
гр. Казанлък, а след това и директор на мелница „Република“ в същия град,
където се и пенсионира.
Награден е с „Народен орден на труда“ – златен.
Умира на 6.V.1992 г.

ДОНЧО БОНЧЕВ КАЛАЙДЖИЕВ
Роден е на 7.XII.1920 г. в Мъглиж. Родителите
му Мария Калайджиева и Бончо Калайджиев са ак-
тивни участници в антифашистката съпротива пре-
ди 9.IX.1944 г. Основно образование завършва в
Мъглиж, а средно техническо – в гр. Габрово. Членува
в Работническия младежки съюз (РМС) и участва в
провежданите от него мероприятия. На 9.IX.1944 г. се
намира в днешния Димитровград, където се включва
в завземането на властта от Отечествения фронт. От
1948 до 1950 г. е на партийна работа в Казанлък и
Стара Загора. След това е назначен за партиен орга-
низатор (парторг) на ЦК на БКП в завод „10“ гр. Казанлък, сегашната фирма
„Арсенал“.
През периода 1951–1955 г. е курсист във Висшата партийна школа на ЦК
на БКП в София, а след завършването £ работи в Партиен и държавен контрол
в София. На 5.IX.1955 г. е назначен за директор на Електропорцелановия
завод „Ленин“ в гр. Николаево, а от 18.II.1960 г. – за главен директор на
завод „10“ в гр. Казанлък. От края на 1963 г. работи като директор на но-
востроящия се завод № 4 край Мъглиж. Остава да работи като ръководител
на предприятието и след влизането му в експлоатация. В края на 1975 г. се
пенсионира.
Награждаван е с ордените:
– „Орден за народна свобода“ 1941/1944 г. – II степен;
– „Народен орден на труда“ – сребърен;
– „Народен орден на труда“ – златен;
– Орден „Червено знаме на труда“;
– Носител е и на други партийни и държавни отличия.
Умира през 2000 г.

236
ДОНЧО СМИЛОВ ДОНЧЕВ
Роден е на 29.X.1929 г. в с. Мъглиж. През учеб-
ната 1945–1946 г. учи в новооткритата непълна гим-
назия в Мъглиж. Съучредител и председател е на
ученическия комитет на ЕМОС (Единен младежки
общоученически съюз) в гимназията. Средно гимна-
зиално образование завършва в гр. Казанлък. Като
ученик в Казанлък е председател на Околийския ко-
митет на ЕМОС. През 1947–1948 г. е председател на
Съюза на народната младеж (СНМ) в Мъглиж.
Висше образование завършва през 1953 г. във
Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в
София (сега Университет за национално и световно стопанство – УНСС).
От 1953 до 1962 г. работи в Министерството на тежката промишленост.
Председател е на СНМ в министерството и същевременно председател на
Районната ревизионна комисия в район „Васил Левски“.
От 1962 до 1990 г. работи в системата на Министерството на външната
търговия, като:
От 1962 до 1965 г. е началник на кабинета на министъра на външната
търговия;
От 1965 до 1966 г. – зам.-генерален директор на външнотърговската ор-
ганизация „Индустриалимпорт“;
От 1966 до 1970 г. – търговски представител в посолството на НРБ във
Франция;
От 1970 до 1986 г. – генерален директор по износа и вноса на селскосто-
пански произведения и промишлени суровини в министерството;
От 1986 до 1990 г. – търговски представител в посолството на НРБ в
Белгия.
Награден е с ордените:
– „Народен орден на труда“ – златен, 1977 г.;
– „Червено знаме на труда“ – 1982 г.;
– „Народна Република България“ – II степен, 1986 г.;
– „Девети септември 1944 г.“ – I степен, 1989 г.
Освен това по конкретни поводи е награждаван с медали.
От 1990 г. е пенсионер и живее в София.

237
ЖЕЛЬО МАРКОВ МАРКОВ
Роден е на 9.XI.1932 г. в Мъглиж. Основно образование получава в род-
ното си село, а средно завършва в гимназията в гр. Казанлък. Като активист
на Съюза на народната младеж (СНМ) е избран за председател на учени-
ческия комитет. След завършване на гимназията една година работи. През
1951 г. е приет за студент в Политехниката в София (впоследствие от нея се
обособява Машинно-електротехническият институт (сега Технически уни-
верситет) в Машинно-строителния факултет.
Завършва първи курс с отличен успех, след което е изпратен да учи в
СССР, гр. Москва, в Института за цветни метали. Дипломира се като инже-
нер със специалност „Металургия на медта“. След завръщането си от СССР
през 1959 г. постъпва на работа в Медодобивния комбинат в гр. Пирдоп.
Преминавайки през редица длъжности, се издига до главен инженер на ком-
бината.
След гр. Пирдоп известно време работи в Министерството на химията
и металургията, където се занимава с внедряването на нови технологии за
производство на цветни метали и сплави.
През 1972 г. преминава на работа в Министерството на металургията и
минералните ресурси като директор по международното сътрудничество. В
Пирдоп създава семейство с художничката Евгения Маркова. Имат дъщеря,
която се омъжва за ливанец. С него тя отива да живее в Швеция.
След като се пенсионира, Жельо Марков също отива в Швеция, където
след няколко години умира. Там е и погребан.

ЖЕЛЮ ИВАНОВ ПОПОВ
Роден е на 5.V.1902 г. в Мъглиж. Основно образо-
вание завършва в Мъглиж, а средно – в Казанлъшкото
педагогическо училище. После учи в Полувисшия
институт в Казанлък за прогимназиални учители
със специалност „Математика и биология“, който
завършва през 1923 г. Същата година е назначен за
учител в с. Ръжена, Казанлъшко, а впоследствие и в
Мъглиж. Най-малко две поколения мъглижани пом-
нят Ж. Попов като учител и всички говорят с възторг
за него, особено по въвеждане на ред и дисциплина
в училището. Като учител организира ученическа трапезария за 60 бедни
деца.
От 1928 до 1931 г. е бил директор на училището в Мъглиж. Пенсионира
се като преподавател по математика в Основното училище в Мъглиж през
1957 г.
Умира през 1975 г.

238
ЗЛАТИ ИВАНОВ ГАРГОВ
Роден е на 1.VI.1895 г. в с. Мъглиж. Средно образование завършва в
гр. Казанлък, а след това Офицерска школа. Участник е в Първата световна
война. Награден е с 12 ордена за храброст, между които и немския „Кръст за
храброст“. За неговия героизъм е писано в книгата „Десети родопски полк“,
в който е служил по време на войната.
След края на войната, през 1918 г., се жени за Невена Анастасова, която
е дъщеря на Петко Атанасов, член на Демократическата партия и бивш кмет
на Мъглиж. Злати Гаргов също влиза в редовете на тази партия. Бил е близък
с нейните ръководители Мушанов, Малинов, Гергинов.
В началото на 20-те години на XX в. е един от основателите на Попу-
лярната банка в Мъглиж. През 1931 г. е назначен за околийски управител на
Казанлъшка околия, а през 1933 г. сам подава оставка и напуска поста.
На много млади мъглижани, които учат в Казанлък, става настойник и
строго следи за тяхното обучение.
Помага за изграждане на водопроводната мрежа в Мъглиж.
След 1933 г. работи в търговски фирми в Казанлък като служител. По
време на Втората световна война, след 9.IX.1944 г., предоставя къщата си
за стол на съветските войски в Казанлък, като казва, че го прави, защото
обича руския народ. В края на войната е мобилизиран в Гърция на длъжност
домакин на дружина.
След 9.IX.1944 г., от 1945 до 1954 г., е бил в затвора и интерниран на
няколко места, като най-дълго престоява в Белене – над 5 години.
От 1954 г. живее със семейството си в Мъглиж.
Загива при катастрофа в Мъглиж през 1968 г.1

ЗЛАТКО ИВАНОВ ТРИФОНОВ
Роден е на 16.III.1955 г. в гр. Казанлък. Родителите
му са мъглижани. Средно гимназиално образование
завършва в Стара Загора през 1973 г. Висше образова-
ние получава във Висшия медицински институт в гр.
Пловдив през 1981 г. Има две специалности: „Очни
болести“ – 1986 г., и „Обща медицина“ – 2007 г.
През 1989 г. му е присъдена научната степен
„Доктор“, а през 2004 г. научното звание „Доцент“.
Трудовата му дейност започва през 1982 г. като
участъков лекар в Първостепенна окръжна клинична
болница (ПОКБ) в гр. Стара Загора. През 1983 г. е
1 За Злати Гаргов виж още: Иван Събчев. Злати Гаргов. – В: Казанлък в миналото и
днес. Т. V, 1999, с. 264–265.

239
назначен за лекар в Очното отделение на ПОКБ в Стара Загора, а от 1985
до 1990 г. последователно е асистент, старши асистент и главен асистент
в Катедрата по очни болести във Висшия медицински институт (ВМИ) в
Стара Загора.
От 1991 до 1993 г. работи като главен специалист по очни болести в
Областната клинична болница в гр. Хомс, Либия.
След завръщането си от Либия през 1993 г. е главен асистент в Катедрата
по очни болести във ВМИ в Стара Загора.
През 2002 г. е назначен за изпълняващ длъжността началник на Клини-
ката по очни болести в Университетската многопрофилна болница за ак-
тивно лечение (УМБАЛ) в Стара Загора, а от 2004 г. е началник на кли-
никата. Същата година става ръководител на секция „Офталмология“ при
Медицинския факултет в Тракийския университет – Стара Загора.
От 2009 г. ръководи отдел СДО по обща медицина в Медицинския фа-
култет на Тракийския университет.
През 2011 г. е назначен за зам.-декан на Медицинския факултет.
Златко Трифонов се занимава активно и с преподавателска дейност, като
асистент, старши асистент и главен асистент по очни болести в Медицинския
факултет на Тракийския университет. От 1993 до 1999 г. е хоноруван препо-
давател по очни болести в медицинските колежи в Стара Загора, Хасково и
Сливен и от 2004 г. – доцент по офталмология в Медицинския факултет на
Тракийския университет в Стара Загора.
Има 106 научни разработки, в това число 87 научни публикации в на-
учни списания и сборници в България, Канада, САЩ, Македония, Украйна
и Русия.
Съавтор е на два учебника за студенти: „Офталмология“ – 2006 г., и
„Учебник по очни болести“ – 2008 г., както и на ръководство за студенти
„Очни болести“ – 2005 г. Има признати четири рационализации.
Следдипломната му квалификация основно е в областта на офталмоло-
гията:
– детско зрение,
– офталмогенетика и слепота,
– вътреболнични инфекции,
– очна ехография,
– лазерно лечение,
– тумори на окото и очните придатъци,
– микрохирургия на очите,
– страбулогия,
– и др.
Умира през 2012 г.

240
ИВАН ДЕНЕВ МУХТАРОВ
Роден е на 18.VI.1933 г. в с. Мъглиж. Основно образование получава в
училище „Христо Ботев“ в родното си село. Средно гимназиално образование
завършва в гр. Стара Загора. През 1951 г. е приет за студент в Политехниката
в София в Машинно-строителния факултет. След завършване на първи курс
с отличен успех е изпратен да учи в СССР, Москва, в Института за цветни
метали „Михаил Калинин“. Дипломира се като инженер-металург със спе-
циалност „Производство на олово и цинк“. През 1957 г. започва работа в
Оловно-цинковия завод в гр. Кърджали като началник на смяна в Плавилния
цех на оловно производство. До 1962 г. работи последователно като техно-
лог в цеха за „Агломерация“, началник на цеха за „Електролиза“, началник
на Технически отдел и главен металург на завода.
През 1963 г. преминава на работа в ЦК на БКП в отдел „Промишлен“
като специалист-инструктор. Възложено му е да отговаря за партийната и
производствена дейност на Оловно-цинковия завод в Кърджали, Комбината
за цветни метали и Института по цветна металургия в гр. Пловдив,
Медодобивния комбинат в Пирдоп, Комбината за обработка на цветни ме-
тали в гара Искър, Медодобивното предприятие в гара Елисейна и др. Все
по това време завършва и първия курс за ръководни кадри в Академията за
обществени науки и социално управление към ЦК на БКП в София. След
завършване на курса е назначен за инструктор в отдел „Външна политика и
международни връзки“ на ЦК на БКП, като отговаря за партийната и про-
изводствена дейност на българските колективи в СССР – Курска магнит-
на аномалия, гр. Стари Оскол, гр. Губкин, гр. Железногорск, гр. Тюмен и
Тюменска област, Краснодар, Челябинск и други градове и области. Там са
работили около 18 хиляди строители.
Отговаря също и за партийната работа на многохилядния колектив от
строители и дърводобивници в Автономната република Коми. Там българ-
ските работници строят пътища, мостове и жилища и създават модерния
районен град Усогорск, както и нови градчета – Благоево и Горни Мезен. От
добиваната дървесина в Коми (около 4 мил. куб. метра) 40% е предназначе-
на за България.
Дейността на Иван Мухтаров за развитието на българо-съветското съ-
трудничество е оценена високо. От държавното и партийно ръководство
на Коми, АССР, е предложен за награждаване с орден „Дружба народов“.
Орденът му е връчен в Москва, Кремъл, от заместник-председателя на
Върховния съвет на СССР. От отдел „Външна политика и международни
връзки“ на ЦК на БКП е изпратен на работа в Обединения комитет на БКП
в СССР, имащ ранг на Областен комитет, като секретар по стопанските въ-
проси. На този пост работи 4 години и отговаря за стопанската дейност на
всички колективи в СССР.

241
След завръщането си от СССР е назначен в отдел „Кадри и партийни
организации в чужбина“ в ЦК на БКП и му е възложено да отговаря за пар-
тийната работа на българските колективи освен за СССР и за всички бивши
социалистически страни, както за Югославия и Австрия.
От 1990 г. е пенсионер.
Носител е на ордените:
– „Народен орден на труда“ – бронзов;
– „Червено знаме на труда“.
Живее в София.

ИВАН ЙОВЧЕВ ГОЙЧЕВ
Роден е на 24.II.1938 г. в с. Мъглиж. Основно и
средно образование завършва в родното си село през
1956 г. Висше образование получава във Висшия
медицински институт „Иван Павлов“ в гр. Пловдив
през 1962 г. Същата година започва работа като це-
хов лекар в рудник „Трояново – 2“ към Минно-енер-
гийния комплекс „Марица-изток“. През 1968 г. е на-
значен за ординатор по физикална рехабилитацион-
на медицина към Работническа болница – Раднево.
Специалност по физикална терапия и рехабилитация
придобива през 1970 г. От 1970 до 1988 г. работи като зам.-главен лекар на
болницата в Раднево. От 1988 г. оглавява отделението по физикална терапия
и рехабилитация, като продължава да изпълнява на функционален принцип
длъжността зам.-главен лекар.
От 1990 до 1992 г. е главен лекар на болницата.
Сега (2012 г.) е пенсионер. Продължава да работи като физиотерапевт в
ТЕЦ „Марица-изток 2“.
През 1965 г. е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов.
Живее в Стара Загора.

242
ИВАН КОЛЕВ АЛАВОЙДОВ
Роден е на 20.I.1904 г. в Мъглиж. Прогимна-
зиалното си образование завършва в Мъглиж. След
това се записва да учи в Казанлъшката педагогическа
гимназия, която завършва през 1923 г. Трудовата си
дейност като учител започва далеч от родния си край.
Революционните събития от 1923 г. оказват силно
влияние за това. Дълги години учителства из гранич-
ните и планински села на бившите Свиленградска,
Харманлийска и Хасковска околия. Тук през 1933 г.
Иван Алавойдов създава своето семейство с Иванка
Георгиева Конева (също учителка) от гр. Севлиево.
От 1941–1944 г. двамата учителстват в с. Яворово, Асеновградско, а
1945–1947 г. – в с. Конуш.
През учебната 1947–1948 г. получават назначения по–близо до Мъглиж,
съпругата му в с. Овощник, а той в с. Гурково.
В края на 1947 г. се обявява конкурс за образцови учители в образцовото
училище към Педагогическия институт (по късно Педагогическа гимназия)
в гр. Казанлък. Той се явява на конкурса и го спечелва. След известно време
става директор на училището, до неговото закриване, поради преместването
му в гр. Стара Загора. След преместване на института за кратко учителства в
училище „Кирил и Методий“. До пенсионирането си през 1959 г. е директор
на училището „Лалчо Чешмеджиев“ в Казанлък.
Пенсионерските си години прекарва в активна обществена работа – в
партийната организация на БКП/БСП, в Отечествения фронт, в Народния
контрол, в ограмотяване на неграмотни и др.
Награден е с медал „За трудово отличие“.
Умира през 1992 г.

ИВАН КОЛЕВ ЛАНГУРОВ
Роден е в Мъглиж през 1932 г. През 1951 г. завършва Строителния тех-
никум в гр. Стара Загора, а по-късно и висше образование в Инженерно-
строителния институт (ИСИ) в София. Трудовата си дейност започва като
технически ръководител на напорния канал на язовир „Копринка“ до Стара
Загора. Дълги години работи в Строително-монтажния комбинат (СМК) в
Стара Загора, отначало като технически ръководител. През втората поло-
вина на 60-те години на XX в. в системата на комбината в трети строителен
район Стара Загора е назначен за зам.-директор, а след това и за директор на
предприятието. От 1970 до 1984 г. е зам.-генерален директор по производ-

243
ствено-техническите въпроси на СМК. След това работи като директор на
специализиран строителен район в София, където се и пенсионира.
Живее в София.

ИВАН МИНЧЕВ ИВАНОВ
Роден е в с. Мъглиж на 13.XI.1942 г. Средно
образование завършва в Стара Загора, а висше във
Висшия химико-технологичен институт в София
през 1967 г. със специалност „Технологии на неор-
ганичните вещества“. От същата година до 1985 г.
работи в Стопанския химически комбинат (бивш
Азотно-торен завод) в Стара Загора като началник
на смяна, началник на цех, началник на производ-
ствено-технологичен отдел, заместник-директор и от
1977 г. главен директор на комбината. Впоследствие
Стопанският химически комбинат е преименуван в
„Агробиохим“, на който Иван Иванов е генерален директор.
През периода 1985–1986 г. е секретар на Окръжния комитет на Бъл-
гарската комунистическа партия (БКП) в Стара Загора по промишлеността,
а след това до 1987 г. е председател на Изпълнителния комитет на Окръжния
народен съвет в Стара Загора. След извършените промени в териториалното
устройство на страната, до 1990 г. работи като първи секретар на Общинския
комитет на БКП в Стара Загора и първи секретар на Областния комитет на
БКП в Хасково.
Бил е народен представител в състава на Деветото народно събрание.
За кратко време след 10.XI.1989 г. е кандидат-член на политбюро на ЦК на
БКП. Работил е и като регионален представител на „Химимпорт“ в Стара
Загора.
Награждаван е с ордените:
– „Георги Димитров“;
– „Народна Република България“ – II степен;
– „Народен орден на труда“ – златен;
– „Кирил и Методий“ – II степен.
Умира на 13.XI.2009 г.

244
ИВАН МИРЧЕВ ОСТРЕШЕВ
Роден е на 6.IX.1931 г. в с. Мъглиж. Средно образование завършва в
гимназията в гр. Казанлък. Висше образование получава във Висшето во-
енно училище „Васил Левски“ в София. Има войнско звание полковник.
Работил е като началник на тила на Военна болница в София, сегашната
Военномедицинска академия. На този пост участва в строителството и обза-
веждането на едно от най-големите здравни заведения в страната.
Живее в София.

ИВАН НИКОЛОВ ВЛАДЕВ
Роден е на 22.III.1897 г. в Мъглиж в семейството
на учителя Никола Владев. Завършва средно реално
училище в Стара Загора през 1916 г., а през 1920 г.
Педагогическото училище в Казанлък. Приет е за
член на Социалдемократическата партия (тесни соци-
алисти) в Мъглиж през 1919 г. През Първата световна
война е мобилизиран на северния фронт в Добруджа,
а по-късно участва в сраженията на южния фронт
– Македония, където е пленен, но успява да избяга от
плен. До 1923 г. два пъти по няколко месеца работи
като учител, но е уволняван заради левите си идеи.
На 13 септември 1923 г., когато е обявено Септемврийското въстание в
Мъглиж, Иван Владев е избран за военен ръководител на въстанието. Тогава
в България Мъглиж въстава пръв.
След разгрома на въстанието Иван Владев в арестуван и осъден на 10 г.
затвор, но след една година е амнистиран. През учебната 1926/1927 г. започ-
ва работа като начален учител в с. Пилашево, Първомайско, а през следва-
щата 1927/1928 г. е начален учител в село Драготиново, също Първомайско.
От учебната 1928/1929 г. до 1944 г. е начален учител в с. Знаменосец,
Старозагорско. Работи за развитието на кооперативното движение в с.
Знаменосец. Развива и читалищна дейност. През 1943 г. е мобилизиран в
Беломорието. През всичките тези години до 9.IX.1944 г. твърдо защитава
социалистическите си убеждения.
През октомври 1944 г. се завръща в Стара Загора и е назначен за ко-
мандир на 12-а доброволческа дружина. Заемал е още следните ръководни
длъжности:
– комендант на гарнизона в Стара Загора;
– командир на 8-а дивизионна интендантска дружина;
– командир на 8-и дивизионен артилерийски полк;
– административен директор на Стройобединение – Стара Загора;

245
– управител на „Вторични суровини“ – Окръжен клон Стара Загора,
където се пенсионира.
Иван Владев е ерудирана личност. Чете разнообразна литература, като
непрекъснато се самообразова. Притежава литературни и музикални за-
ложби, прекрасен полемист и отличен оратор. Има воинско звание подпол-
ковник.
Умира на 22.III.1981 г.

ИВАН ПЕТКОВ КУЧКОВ
Роден е на 10.XI.1923 г. в Мъглиж. Основно об-
разование завършва в Мъглиж, а средно в гимназията
в гр. Казанлък през 1942 г. От 1942 до 1944 г. отбива
военната си служба, като известно време прекарва в
гр. Гюмюрджина (Гърция). След 9.IX.1944 г. се за-
връща в България и продължава да служи във войска-
та, в доброволческите военни отряди.
Висше образование завършва в Софийския уни-
верситет, специалност „Финанси“. През 1949 г. по-
стъпва на работа в новооткритото Горско стопанство
в с. Борущица, Казанлъшко. Отначало работи като
касиер, след това е бил плановик и две години е заемал длъжността лесо-
въд – контрол по опазването на гората.
През 1955 г. е назначен за заместник на главния лекар (зам.-директор)
по административно-стопанската част на санаториума в с. Радунци. Там ра-
боти до 1962 г. През 1962 г. започва работа в Градски съвет в гр. Казанлък
като началник на Бюро „Работна сила“, където се и пенсионира през 1983 г.
Преди 9.IX.1944 г. е членувал в нелегалния Работнически младежки
съюз (РМС), а след това в Българската комунистическа партия от 1947 до
1989 г.
Живее със семейството си в Мъглиж.

246
ИВАН ПЕТКОВ МУХТАРОВ
Роден е на 15.III.1904 г. в Мъглиж. Деветна-
десетгодишен участва в Септемврийското въстание
1923 г., като след разгрома му е арестуван.
Верен на идеите си, той се включва в дейност-
та на младежкото дружество и на партийната орга-
низация. През 1943 г. е интерниран в лагера Демир
Хисар.
Иван Петков Мухтаров е дългогодишен предсе-
дател и зам.-председател на ТКЗС „Червено знаме“
– Мъглиж.
Принципен и справедлив като ръководител, чес-
тен и добронамерен като човек, той е уважаван от съгражданите си.
Като пенсионер до последните дни от живота си активно участва в об-
ществения живот на родния Мъглиж: изнася беседи пред многобройните по-
сетители на историческите места в града, дава полезни съвети на местните
ръководители и не отказва помощта и съдействието си.
Награждаван е с ордени и медали.
Умира през 1977 г.

ИВАН ПЕТРОВ КАРАИВАНОВ
Роден е на 3.VIII.1937 г. в Мъглиж. Средно обра-
зование завършва в Мъглиж през 1955 г., а след това
продължава да учи в Института за прогимназиални
учители в гр. Пловдив. Висше образование получава
във Висшия институт по физкултура (ВИФ) „Георги
Димитров“ в София. Трудовата си дейност започва
през 1961 г. в Основното училище в с. Тулово като
директор. През 1964–1965 учебна година е учител по
физкултура във Второ средно училище „Гео Милев“
в гр. Стара Загора. Изявява се като добър преподава-
тел и организатор на ученическите бригади в помощ
на селското стопанство. От 1970 г. работи в Комитета
за младежта и спорта в Стара Загора. През 1973 г. е назначен за директор на
Спортното училище в Стара Загора. Училището е открито на първи септем-
ври. Под негово ръководство са постигнати много добри резултати в учеб-
но-възпитателната и спортно-тренировъчната дейност.
На 26.VIII.1985 г. става председател на Физкултурно дружество „Берое“
в Стара Загора. Тогава футболният отбор спечелва шампионската титла на
България – 1985–1986 г.

247
От 1987 г. е инспектор по физическо възпитание в Регионалната инспек-
ция по образованието в Стара Загора. На този пост ръководи, организира и
контролира работата на учителите по физическо възпитание в училищата на
окръга. През 1991 г. започва работа като учител по физическо възпитание
и като такъв се пенсионира. За многогодишната си дейност в областта на
образованието е награждаван с медали и грамоти.
Умира на 25.V.2004 г.

ИВАН ПЕТРОВ СЛАНИКОВ
Роден е на 30.III.1937 г. в с. Мъглиж. Завършил е Софийския универси-
тет „Климент Охридски“ със специалност „Философия“ през 1960 г.
Работил е в Института по философия към Българската академия на нау-
ките. Един от водещите специалисти в страната по психология и философия
на религията, етика и антропология. Основател на секция „Философия на
религиите“. Написал е над единадесет книги по разглежданите теми. Има
научно звание „Професор“. Живял е в София.
Починал на 15.IX.2010 г.

ИВАН СТОЙЧЕВ ЦАНЕВ
Роден е на 15.VIII.1915 г. в с. Мъглиж. Завършил е
средно образование в гр. Казанлък. Преди 9.IX.1944 г.
е работил известно време като учител.
Непосредствено след 9.IX.1944 г. е служител в
общината в Мъглиж. Избиран е за секретар на пар-
тийната организация на БКП в Мъглиж.
През 1949 г. е назначен за директор на мината в
с. Николаево, Старозагорско. На тази длъжност ра-
боти до 1966 г. От 1966 до 1968 г. е зам.-директор на
Централната обогатителна фабрика в гр. Твърдица.
Пенсионира се през 1969 г.
Умира през 1978 г.

248
ИВАН СТОЯНОВ БАКАЛОВ
Роден е на 20.I.1910 г. в Мъглиж. Основното
си образование получава в Мъглиж, а средното – в
Педагогическото училище в гр. Казанлък.
Учителства в родното си село. През 50-те години
се премества със семейството си в Стара Загора.
Работи в Окръжен народен съвет като завеждащ
отдел „Специален“, чиито функции са защита на на-
селението при стихийни бедствия и аварии и моби-
лизация на техниката. Известно време е специалист в
отдел „Организационен“ в Окръжния народен съвет.
Съпругата му Танка Иванова Балабанова-Бакалова е родена в Мъглиж.
Дъщеря е на Иван Балабанов – кмет на Мъглиж през 20-те години на XX в.
Учителства в Мъглиж и Стара Загора. Носител е на званието „Заслужил учи-
тел“, познат е като педагог и общественик.
Иван и Танка Бакалови след пенсионирането си живеят в Мъглиж.
Иван Бакалов е първият и дългогодишен председател на Клуба на пен-
сионера; председател е на Комитета за народен контрол.
Умира на 4.I.1996 г. в Мъглиж.

ИВАН СТОЯНОВ КЛИСУРОВ
Роден е в Мъглиж през 1932 г. До седми клас учи
в родното си село, а след това във Втора мъжка гим-
назия в Стара Загора. Изявява се като отличен ученик
и оглавява Ученическия комитет в гимназията. След
завършването £ постъпва във Военното училище
„Васил Левски“ в столицата. И там се проявява като
отличен курсант и след завършването му е произве-
ден направо в чин лейтенант. Разпределен е на рабо-
та в Старозагорската бригада на Строителни войски.
Дългогодишен работник в Политотдела на военното
подразделение. От началото на 70-те години е вече
полковник и оглавява Политическия отдел на брига-
дата.
Награждаван е с престижни ордени и национални награди.
Умира внезапно през 1987 г.

249
ИВАН ТРИФОНОВ СТОЯНОВ
Роден е на 30.VIII.1933 г. в с. Мъглиж. Основно
образование завършва в Мъглиж, а средно в Стара
Загора. От 1952 г. е студент във Физико-математиче-
ския факултет на Софийския държавен университет
„Климент Охридски“, който завършва през 1956 г. и
придобива квалификация на гимназиален учител по
математика и физика. През 1972 г. завършва второ
висше образование във Висшия машинно-електро-
технически институт (ВМЕИ) – София, специалност
„Радиотехника“.
През 1956 г. постъпва на работа в гр. Хасково
като учител по математика.
От м. септември 1959 г. е назначен в Окръжния народен съвет в гр.
Хасково на длъжността инспектор по математика в отдел „Просвета“.
От септември 1963 г. до 1965 г. е директор на Техникума по меха-
нотехника в гр. Хасково, а от декември същата година започва работа в
Обединено промишлено предприятие „Фридрих Енгелс“ (сега „Арсенал“) –
гр. Казанлък, като старши конструктор.
През 1966 и 1967 г. е в СССР, гр. Москва, където учи в „Московский
учебный комбинат подготовка кадров механизиравного учета“. След завръ-
щането си през 1967 г. организира създаването на „Електронноизчислителен
център“ в ОПП „Фридрих Енгеле“ – гр. Казанлък, и е назначен за директор
на центъра.
От октомври 1973 г. е на работа в Градския комитет на Българската ко-
мунистическа партия (БКП) в гр. Казанлък като секретар по стопанските
въпроси.
През 1975 г. е назначен за зам.-генерален директор на Държавно стопан-
ско обединение (ДСО) „Хидравлика“ в гр. Казанлък.
От 1978 г. е зам.-директор на комбинат за електрокари „Шести сеп-
тември“ в гр. София, а от 1980 г. е директор на завод „Средец“ в София за
производство на електрокари и мотокари, предназначени главно за износ.
Тук се изявява и като изобретател, за което има авторско свидетелство от
Института за рационализации (ИНРА).
През 1987 г. е назначен за председател на Стопанско обединение
„Заготовки на комплектовъчни възли в машиностроенето“ в гр. Враца.
От 1988 г. е директор на железопътен завод „Георги Димитров“ в гр.
София, а от 1990 г. е експерт в Министерството на индустрията и техноло-
гиите.
Награждаван е с ордените:
– „Кирил и Методий“ – III степен;

250
– „Червено знаме на труда“;
– „Народен орден на труда“ – златен;
и медали по различни поводи.
През 1991 г. се пенсионира.
Умира на 27.V.2007 г.

ИВАН ТЕОФАНОВ ШОЛЕВ
Роден е на 25.II.1928 г. в с. Мъглиж. Завършил е Юридическия факул-
тет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Активен участ-
ник в провежданите от Работническия младежки съюз (РМС) мероприятия.
Участва и в строителството на Прохода на републиката „Хаинбоаз“. През
1970 г. е избран за кмет на Първи район в София.
От 1980 до 1991 г. е началник на отдел „Обща канцелария“ в
Министерския съвет на Народна република България.
Награден е с орден „Стара планина“ – III степен.
Пенсионира се през 1991 г.
Умира на 20.XI.2001 г.

ИВАНКА ДЕНЕВА ГЕОРГИЕВА
Родена е на 16.I.1944 г. в с. Тулово. Баща £ Деньо
Свинаров е мъглижанин – железопътен работник.
Основно образование завършва в с. Тулово, а
средно – в гимназия „Гео Милев“ – гр. Мъглиж. Вис-
шето си образование получава във Висшия селско-
стопански институт (ВССИ) „Георги Димитров“ в
София със специалност „Агроном-растениевъд“.
От 1968 г. започва работа като ръководител на по-
левъдна бригада в с. Тулово. От 1969 до 1983 г. е бри-
гаден ръководител към Обединено ТКЗС – Мъглиж.
От 1984 до 1989 г. е председател на Комитета на професионалните съ-
юзи в АПК „Червено знаме“, гр. Мъглиж.
От 1990 г. при реорганизацията на селското стопанство е агроном в сел-
скостопанска бригада – Тулово към гр. Мъглиж.
От 2000 г. е председател на Земеделска производствена кооперация в с.
Тулово, където живее със семейството си.

251
ЙОВЧО ДЕНЕВ ДИМОВ
Роден е през 1931 г. в Мъглиж. Основно обра-
зование завършва в родното си село. След това учи
в Стара Загора, където завършва Педагогическата
гимназия. Известно време работи като учител в гра-
ничен район. След отбиване на военната си служба
се включва в обществения живот на Мъглиж и съз-
дава младежкото звено в ТКЗС „Червено знаме“.
Като ръководител на звеното работи две години. В
периода 1953–1955 г. е на работа в отдел „Финансов“
на Околийския народен съвет в Казанлък. От 1956
до 1960 г. завежда организационния отдел на Околийския комитет на
Димитровския съюз на народната младеж (ДСНМ) в Казанлък. Четири го-
дини (1960–1964) е началник на смяна в предприятието „Петко Маналов“
в Казанлък. Особено плодотворна е дейността му като председател на
физкултурното дружество „Розова долина“ в Казанлък от 15.VIII.1965 до
31.X.1968 г. Дружеството постига големи спортни успехи в колоезденето,
атлетиката, волейбола, баскетбола и най-вече във футбола, когато отборът
играе в „А“ група. През 1968 г. постъпва на работа в Държавно автомобилно
предприятие (ДАП) Казанлък, където работи 23 години като началник на
отдел. През 1992 г. се пенсионира.
Умира на 14.XI.2007 г.

ЙОВЧО ИВАНОВ МУХТАРОВ
Роден е на 10.VII.1929 г. в Казанлък. Родителите
му са мъглижани. Начално, прогимназиално и гим-
назиално образование завършва в гр. Казанлък. От
1947 до 1950 г. учи и завършва Народното военно
училище „Васил Левски“ в София и е произведен в
първо офицерско звание „подпоручик“, свързочник,
специалист по радиовръзките. През 1954 г, постъп-
ва във Военнотехническата академия в София, коя-
то завършва през 1957 г. През 1969 г. се дипломира
във Висшия машинно-електротехнически институт
– София, със специалност „Радиотехника“, професия – инженер.
В Българската народна армия служи като офицер до 1986 г. Има войнско
звание полковник. Заемал е различни длъжности, като достига до заместник-
началник на свързочно управление в Генералния щаб на БНА. През 1976 г.
е назначен за началник на Специалното управление в Министерството на
електрониката и електротехниката, което ръководи разработката и произ-

252
водството на военни изделия. От 1978 до 1985 г. служи в Техническия коми-
тет на щаба на Обединените въоръжени сили на страните – участнички във
Варшавския договор, в Москва.
Йовчо Мухтаров е работил като сътрудник на Геофизическия инсти-
тут на Българска академия на науките (БАН) в разработването на прогнози
за йоносферното разпространение на късите вълни. Като представител на
Генералния щаб на БНА е член на Националния комитет за използване на
Космоса за мирни цели. Участвал е в избиране на площадка за първата на-
земна космическа станция в България. Има публикувани статии в сборник
на БАН и в периодичния печат, свързани с научната му дейност, както и ста-
тии по организационното изграждане на Съюза на офицерите и сержантите
от запаса и резерва (СОСЗР) и неговата социална дейност, политически фей-
летони и есета. Издал е книгата „Дени“ (2011). Съавтор е на историческата
книга „Свързочни войски на България 1945–2004 г.“ (2009).
Йовчо Мухтаров се занимава активно и с обществена дейност. Като
ученик в гимназията в Казанлък е член на ръководството на РМС и
ЕМОС. До постъпването в армията е инструктор в Околийския комитет на
Работническия младежки съюз (РМС) в Казанлък.
След пенсионирането се включва в дейността на СОСЗР. Два мандата
е член на Централния съвет на тази организация и един мандат – член на
Изпълнителното бюро на Централния съвет.
До 2009 г., в продължение на 15 години, е член на Столичния съвет на
СОСЗР, като един мандат е заместник-председател на Съвета.
През 1995 г. основава Клуб на офицерите и сержантите от запаса и ре-
зерва свързочници и автоматизатори „Ген.-лейт. Д. М. Дяков“, председател
на който е до 2007 г.
Носител е на ордените „9-ти септември“ I и II степен, „За военна доб-
лест и достойнство“ и на много български и чуждестранни медали.
Живее в София.

ЙОВЧО РАЙЧЕВ УЗУНОВ
Роден на 25.VI.1914 г. в с. Мъглиж. Живял е в
Мъглиж и гр. Твърдица, Сливенско. Работил е като
счетоводител в Горско стопанство – Твърдица, и в
гимназията в Твърдица. Бил е и секретар на Градския
съвет в Твърдица.

253
ЙОВЧО СМИЛОВ ЙОВЧЕВ
Роден е на 15 юли 1902 г. в с. Мъглиж. Средното
си образование завършва в гр. Казанлък през 1921 г.,
след което учителства в с. Коневец, Ямболско, и в
с. Свобода, Старозагорско. През 1920 г. става член
на Mладежкия комунистически съюз, а през 1923 г.
е приет за член на Българската комунистическа пар-
тия. През 1922 г. е уволнен като учител, а за активно
участие в Септемврийското въстание в Мъглиж през
1923 г. е лишен от правото да заема държавна рабо-
та. През 1927 г. преминава в нелегалност и по реше-
ние на ЦК на БКП емигрира в СССР, където става
член на Всесъюзната комунистическа партия (бол-
шевики) (ВКП (б)), впоследствие КПСС. В Съветския съюз продължава да
работи като учител в едно българско село в Одески окръг. След известно
време е извикан в Задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва за оформяне
на документите му за членство във ВКП (б). Там за първи път се среща с
Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов, Станке Димитров и Георги
Дамянов. В продължителен разговор Георги Димитров се интересува как
смята да продължи да живее в СССР, какви планове има занапред. Скоро
след тази среща отново е извикан в Задграничното бюро на ЦК на БКП,
където Г. Димитров го уведомява, че има решение на партийното ръковод-
ство да учи в Московската минна академия. „Един ден – казва той, – кога-
то започнем да строим нова България, най-напред ще ни бъдат необходими
минни инженери и особено инженер-геолози, които трябва да проучат и раз-
крият подземните богатства на страната. Без развито минно дело ние няма
да можем строим социализма“. Така Г. Димитров влиза в неговия живот.
Академията завършва през 1932 г. със специалност инженер-геологопроуч-
вател. Там той е слушал лекции и е работил под научното ръководство на
големите съветски учени В. А. Обручев, А. Д. Архангелски, И. М. Губкин,
А. Е. Ферсман и др.
Въз основа на дипломата и характеристиката, която му дава Задгра-
ничното бюро на партията, е назначен за ръководител на групата по про-
учване на редките елементи към Главно управление по геология на СССР
(после става Министерство на геологията). По съвместителство извършва
и научноизследователска работа във Всесъюзния институт за минералните
суровини (ВИМС). Още от първите години в работата си като инженер-гео-
лог бързо израства като специалист и научен работник, организира и лично
ръководи много геоложки експедиции.
През 1932–1936 г. непосредствено ръководи проучванията на редки
зони, радиоактивни метали, злато, волфрам, калай и други редки метали в

254
Източното Задбайкалие, Горен Амур, Алтай, Урал и др. Като геолог про-
учвател обхожда почти цялата съветска страна – Средна Азия, Казахстан,
Урал, Украйна, Западен и Източен Сибир.
От 1938 до 1946 г. Йовчо Йовчев работи при много тежки климатич-
ни условия в Далечния Североизток, в районите на Западна Камчатка, в
Колимска област (гр. Магадан) в системата на Далстрой.
През май 1947 г. се завръща в България. Месец по късно е приет от Г.
Димитров. На тази среща Г. Димитров споделя с него, че в страната пред-
стои да се решават големи, сложни и отговорни задачи. Особено важно е
бързо да се изгради и развие суровинно енергийната база, както и развити-
ето на строителството, металургията, химията и т.н. След този разговор с
министър-председателя, Йовчо Йовчев е назначен за директор на Дирекция
за геоложки и минни проучвания. Почти 20 години той ръководи най-голя-
мата геологопроучвателна организация в страната – Главно управление по
геология и охрана на земните недра, а след това и Комитета по геология към
Министерския съвет на Народна република България.
Той е стратегът и ръководителят на проведените през 50-те и 60-те годи-
ни на миналия век геологопроучвателни работи за полезни руди в Ямболско,
Троянско, района на Кремиковци, за манганови руди във Варненско, за мед-
ни руди в Бургаско, Панагюрско, в Странджа, за оловно цинкови руди в
Родопите, за черни и кафяви каменни въглища в Балканския, Бобовдолския,
Пиринския, Черноморския и Николаевския басейн. Проучени са запасите от
лигнитни въглища в „Марица-изток“, в Маришкия басейн и започва тяхното
използване за производство на ел. енергия и брикети. Открито е първото
нефтено находище в България през 1951 г. Извършени са проучвания за гипс,
каолин, огнеупорни суровини и редица още нерудни изкопаеми и строител-
ни материали. В резултат на тези проучвания, извършени под ръководството
на Йовчо Йовчев, е създадена собствена минералносуровинна база на стра-
ната, благодарение на което става възможно развитието на отечествената
черна и цветна металургия, построяването на топлоелектрически централи,
циментови заводи и редица предприятия на тежката промишленост.
За големите му заслуги в развитието на геологопроучвателното дело в
страната и създаване на собствена минералносуровинна база Йовчо Йовчев е
награждаван с орден „Червено знаме на труда“ и шест пъти с орден „Георги
Димитров“, а за проучването на железните рудни запаси в Кремиковци и от-
криването на първото нефтено находище в Северна България е удостояван
два пъти с Димитровска награда като ръководител на колектив. По-късно му
е присвоено и званието „Герой на социалистическия труд“.
От създаването на Научноизследователския геоложки институт при
Главно управление по геология и охрана на земните недра през 1960 г. той
е негов директор.

255
С присъщата му енергия и вещина издига на по-високо равнище бъл-
гарската геоложка наука, особено с трудовете си „Полезни изкопаеми на НР
България“ (1960, 1961) в пет тома.
Йовчо Йовчев с право се счита за пионер в нашата страна в областта на
теорията и практиката в геологопроучвателното дело.
Като геолог е световноизвестен учен. Признание за неговата ползот-
ворна научноизследователска дейност в областта на геоложката наука е из-
бирането му през 1952 г. за член-кореспондент, а през 1958 г. за член на
Българската академия на науките (академик).
Удостоен е и със званията „Заслужил деятел на науката“ и „Заслужил
геологопроучвател“ на СССР.
Активен участник е и в обществено-политическия живот на страната.
На VIII конгрес на БКП е избран за член на Централния комитет на парти-
ята. Избиран е и за член на ЦК на профсъюза на миньорите и металурзите,
за председател на Българското геоложко дружество и първи председател на
Националния комитет по геология.
През 1962 г. е избран за народен представител в IV Народно събрание
и подпредседател на парламентарната комисия по промишлеността. През
1967 г. се пенсионира, като продължава да се занимава с научна и общест-
вена дейност.
На своите съграждани от гр. Мъглиж подари през 1984 г. музейна сбир-
ка на полезните изкопаеми с 1060 експоната.
Академик Йовчо Смилов Йовчев почина на 88-годишна възраст на 23
октомври 1990 г.
Погребан е в гр. Мъглиж2.

2 За академик Йовчев виж автобиографичен разказ в: сп. „Въглища“, 1986, бр. 6, с.

22–23; също и в: Сборник в чест на академик Йовчо Смилов Йовчев. София, 1964, изд. Главно
управление по геология и охрана на земните недра в България, НИГИ.

256
КАЛИНИК Врачански митрополит (светско име – ДИМИТЪР РАЙЧЕВ)
Негово Високопреосвещенство Врачанският
митрополит Калиник е роден на 11.III.1931 г. в с.
Мъглиж. След завършване на основното образование
Димитър Райчев учи в казанлъшката гимназия, после
се премества в новооткритото в Мъглиж средно учи-
лище. След завършване на средното образование се
записва да учи в Духовната семинария и я завършва
с отличие като стипендиант на Старозагорската мит-
рополия. През 1956 г. завършва висше богословско
образование в София и започва работа като певец-
диригент в Старозагорската катедрала „Св. Вмчк.
Димитрий Мироточиви“.
Шести юни 1960 г. е паметна дата в битието на Димитър Райчев. Той
вече е с монашеско подстрижение от митрополит Климент. Тайнството става
в Казанлъшкия манастир и младият човек приема църковното име Калиник.
Няколко месеца е на послушание в Поморийския манастир, където е ръко-
положен за йеродякон. После служи в Рилската света обител, Бачковския
манастир и в Стара Загора.
През 1962 г. завършва двегодишна аспирантура в Московската духовна
академия. На 7 юни 1962 г. в патриаршеския Богоявленски събор в Москва,
Руският патриарх Алексий го ръкополага за йеромонах. В Москва получа-
ва и научната степен „Кандидат на богословските науки“. След три месеца
Калиник става протосингел в Русе. През 1968 г. вече като архимандрит е
изпратен на икуменически стаж в Швейцария. На 1.XI.1970 г. Калиник ста-
ва игумен на Рилския манастир, а след 9 месеца е назначен за протосингел
на Сливенската митрополия. На 6.XII.1971 г. е ръкоположен от Светия си-
нод за Велички епископ и вече е викарий на митрополията. На 10.XI.1974 г.
Калиник е избран за Врачански митрополит, където служи и до сега
(2012). Като Врачански митрополит е изпълнявал отговорни духовни ми-
сии. Участвал е в световни асамблеи и конференции на църквите в Европа,
Африка, Азия, Америка и Австралия. Пет пъти е гостувал в САЩ, три пъти
е бил на посещение при папа Павел VI и папа Йоан Павел във Ватикана по
случай традиционните празници на 24 май в Рим. Посещавал е почти всички
европейски държави и повечето от съветските републики.
Митрополит Калиник е всепризната и авторитетна личност в живота на
Българската православна църква3.

3 Биографичните данни за Калиник са взети от книгата „Обет и Дълг“, издание на сп.

„Духовно Възраждане“ при Врачанската митрополия по повод 70-годишнината на митропо-
лита.

257
КАЛЧО ДИМИТРОВ РУЕВ
Роден е през 1910 г. в Мъглиж. Живял е в
гр. София. Има висше образование. Завършил е
Юридическия факултет на Софийския университет.
Работил е като адвокат. Участник във войната 1944/45
г. като политически офицер, с воинско звание полко-
вник. След войната е работил в Министерския съвет
в Секретариата на Г. Димитров. Пенсионира се като
прокурор в Главна прокуратура на Народна републи-
ка България.
Умира на 17.V.1967 г. в София.

КИРИЛ КОСТАДИНОВ ПЕТРОВ
Роден е през 1929 г. в с. Искър, Варненска об-
ласт. Основно образование завършва в родното си
село, а средно в с. Вълчи дол, Варненско, през 1947 г.
Същата година постъпва студент в Агрономическия
факултет в гр. Пловдив и го завършва през 1951 г.
със специалност агроном. От 1951 г. живее в с.
Мъглиж. Отначало работи като агроном в с. Ягода,
Старозагорско, а от 1953 г. като агроном и главен
агроном в ТКЗС – Мъглиж. През 1968 г. е избран за
първи секретар на БКП в Мъглиж. На този пост ра-
боти 10 години. През 1978 г. е назначен за председател на ТКЗС в с. Ветрен,
Старозагорско, а след една година – за председател на Аграрно-промиш-
ления комплекс (АПК) в Гурково, Старозагорско, където работи три години.
Трудовата си дейност завършва в завод „Арсенал“, Казанлък, като агроном
в помощното стопанство. Там се и пенсионира. След това осем години е
председател на пенсионерския клуб в Мъглиж.
Умира през януари 2007 г.

258
КОЛЬО АТАНАСОВ КОЛАКСЪЗОВ
Роден е на 9.VIII.1932 г. в Мъглиж. Основно об-
разование получава в Мъглиж, а средно – в гимназия
„Васил Левски“ в гр. Стара Загора през 1950 г. От
1951 до 1953 г. включително служи в Българската
народна армия.
В гр. Стара Загора завършва Народния универси-
тет за икономически знания при Окръжния комитет
на професионалните съюзи (ОКПС) на търговските
работници.
Трудовата му дейност започва през 1956 г. в
Балканския геологопроучвателен район със седа-
лище в гара Чумерна, на обект „Българка“, намиращ се в района на мини
„Твърдица“.
Работил е и в завод „Арсенал“ в гр. Казанлък.
Дейността му в Мъглиж е свързана с Районната потребителна коопера-
ция „Септември“ (РПК), известна като Наркооп. Отначало е закупчик, а след
това става председател на кооперацията. В Горско стопанство – Мъглиж, е
бил диспечер, в автомобилното предприятие в Казанлък – организатор екс-
плоатация, а през 1975–1976 г. е началник на автобазата в Мъглиж.
Кольо Колаксъзов участва и в обществено-политическия и културен
живот в Мъглиж. Бил е активист на младежките организации Съюз на на-
родната младеж (СНМ) и Димитровския комунистически младежки съюз
(ДКМС). Работил е в младежката бригада на Трудовокооперативното земе-
делско стопанство (ТКЗС). Активно участва и в мероприятия, организирани
от читалището.
Умира през 1978 г.

КОЛЬО ТРИФОНОВ АЛАВОЙДОВ
Роден е в Мъглиж през 1927 г. Средно образование завършва в гр.
Казанлък, а висше – във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, сега
Университет за национално и световно стопанство, в София през 1950 г. със
специалност „Икономика на промишлеността“.
Работил е като началник отдел „Труд и работна заплата“ (ТРЗ) в завод
„Искра“ – София. През 1970 г. започва работа в Комитета по машиностроене
към Министерския съвет. От 1972 г. е зам.-началник на отдел „Планово ико-
номически“ в Министерството на машиностроенето, а от 1978 г. е началник
на Управление планово-икономическо в същото министерство. През 1986 г.
е назначен за главен директор по търговско-икономическите въпроси на
Държавно стопанско обединение „Балканкар“. От 1986 г. е зам.-председа-

259
тел на Асоциация „Транспортна, селскостопанска и строителна техника“
(ТССТ) по икономиката, организацията на труда и финансите.
В държавна фирма „Ефима“ постъпва на работа през 1991 г. като главен
директор по планиране, икономика и финанси. Активно е съдействал за раз-
витието на Мъглиж и общината. С негова помощ са решавани въпросите за
доставка на комунална и транспортна техника, както и материали за местна-
та промишленост. Два пъти е награждаван с „Народен орден на труда“.
През 1995 г. загива при автомобилна катастрофа край гр. Бяла.

КОЛЮ ГЕОРГИЕВ ГАРГОВ
Роден е на 15.X.1922 г. в с. Мъглиж. Основно и
прогимназиално образование завършва в Мъглиж,
а средно гимназиално в гр. Казанлък през 1941 г.
Същата година се записва да учи медицина в София
и през 1947 г. се дипломира като лекар.
Трудовата си дейност като лекар започ-
ва в Окръжна болница – София, и клиниките на
Медицинския факултет.
През март 1948 г. е назначен за сътрудник
в отдел „Здравна просвета и пропаганда“ в Ми-
нистерството на народното здраве, а през 1950 г. за
началник на Организационния отдел в министерството.
До 1961 г. е съветник и секретар на Научния медицински съвет и съ-
щевременно по съвместителство е асистент на професор А. Панев. От 1952
до 1956 г. работи в Катедрата по организация на здравеопазването в ИСУЛ.
През 1956 г. е избран за доцент и за ръководител на тази катедра.
От 1961 до 1964 г. е на работа в бюрото на Световната здравна органи-
зация в Копенхаген, в отдела за подготовка на медицински кадри с ръково-
дител проф. Бил Хобсън, а от 1971 до 1978 г. е представител на Световната
здравна организация в Монголия. След завръщането си от Монголия оглавя-
ва Катедрата по медицинска педагогика в ИСУЛ.
През 1979 г. е назначен за зам.-министър на народното здраве. На този
пост работи до 1981 г.
След пенсионирането си през 1981 г. продължава да работи като ди-
ректор на Института по социална медицина при Медицинска академия до
1988 г. В този период по съвместителство е и началник на Столичната
здравна организация.
За професор е избран през 1966 г., а от 1980 г. е удостоен със званието
„Заслужил лекар“.

260
Има около 200 публикации по въпросите на здравната политика, дис-
пансеризацията, медицинската педагогика, поликлиничната помощ, семей-
ното здраве, медико-социалните проблеми на хрониците, международните
здравни проблеми и др.
Награден е с орден „Народна република България“.
Умира през 2007 г.

КРЪСТЬО МАРИНОВ МИХАЙЛОВ
Роден е на 19.VI.1939 г. в гр. Гоце Делчев, къде-
то завършва средно образование през 1957 г. Висше
образование получава във Висшия селскостопански
институт (ВССИ) „Георги Димитров“ в София през
1964 г. със специалност „Агроном-полевъд“.
Трудовата си дейност започва същата година в
Трудовокооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)
в с. Дъбово, Старозагорско, като агроном, а след това
е преместен в с. Долно Сахране, Старозагорско, на
длъжността ръководител на филиал до 1966 г.
През 1966 г. е назначен в Горско стопанство
Мъглиж за главен агроном. От 1970 г. е на работа в ТКЗС „Червено Знаме“ в
Мъглиж като агроном, а от 1975 г. ръководител на промишлен участък към
Фуражно предприятие в АПК „Розова долина“ в гр. Казанлък и ръководител
на промишлена бригада (филиал на АПК „Розова долина“).
От 1976 до 1978 г. включително е на работа в Кралство Мароко, като
агроном в гр. Сафи, а през 1979 г. в с. Ветрен, Старозагорско, където е пред-
седател на клоновото стопанство. След закриването на тези структури през
1980 г. работи като главен агроном в АПК „Заря“ в Гурково, Старозагорско.
През 1981 г. е назначен в АПК „Червено знаме“, Мъглиж, като завеждащ фи-
лиал (промишлена бригада). От 1986 г. е на работа в НПК „Българска роза“ в
гр. Казанлък като главен специалист-мелиоратор. През 1988 г. е назначен за
директор по контрола, до закриването на предприятието през 1991 г.
След 1991 до 1999 г. работи като частен предприемач.
От 1999 г. е пенсионер.
Със семейството си живее в Мъглиж.

261
КРЪСТЬО МАРКОВ СВИНАРОВ
Роден е на 22.V.1900 г. в с. Мъглиж. Средно
образование получава в Старозагорската гимназия
през 1919 г. Като ученик членува в кръжок, където
се запознава с учението на Карл Маркс. През 1918 г.
става член на Българската социалдемократическа
партия (тесни социалисти) в Мъглиж. През 1919 г. е
един от организаторите на първомайска ученическа
манифестация в Стара Загора. За секретар на кому-
нистическата партийна организация в Мъглиж е из-
бран през 1922 г. След завършване на средното си
образование е назначен за учител в едно бургаско село, но скоро след това е
уволнен заради комунистическите си убеждения. На провеждани манифес-
тации, събрания и чествания, организирани от партията, се проявява дарбата
му на добър оратор и полемист.
Кръстьо Марков е политически ръководител на Септемврийското въс-
тание в Мъглиж, обявено на 13 септември 1923 г. В следващите години е
един от активните стопански и кооперативни деятели. Участва в учредява-
нето на Популярната банка в Мъглиж. През 1926 г. Управителният съвет го
назначава за директор на банката. На този пост работи до 1944 г., а след това
заминава за София. От 1946 г. е на работа в Централния кооперативен съюз,
където е издигнат за началник на Управление „Изкупуване на селскостопан-
ската продукция“, а след това става и зам.-председател на ЦКС.
На тази длъжност се пенсионира.
Умира на 22.VIII.1991 г. Погребан е в Мъглиж.

КРЪСТЬО СТОЯНОВ БАКАЛОВ
Роден е на 13.V.1914 г. в Мъглиж. Работил е в
областта на банковото дело. Започва работа в клона
на Българска народна банка (БНБ) в гр. Казанлък.
Заради проявен професионализъм е изпратен за ди-
ректор на БНБ в гр. Русе. През 1970 г. е назначен за
началник на Управление „Кредитиране на селско-
то стопанство“ в централното управление на БНБ в
София. С дейността си подпомага финансовото ук-
репване на земеделските кооперации в България.

262
ЛЕВ ЖЕЛЕВ ПОПОВ
Роден е на 30.VI.1930 г. в Мъглиж в семейството
на Желю Попов – учител по математика и природ-
ни науки, поклонник на Лев Николаевич Толстой.
През 1948 г. Лев Попов завършва средно образова-
ние в гимназията в Казанлък, а през 1953 г. – висше
образование в Софийския университет, специалност
„Славянска филология“. Същата година започва ра-
бота като преподавател по български език в гимна-
зията в Мъглиж. През 1955 г. е зам.-директор, а през
1956 г. – директор на средното училище в Мъглиж.
Като педагог-администратор той се изявява като новатор, заема се да обнови
формите и методите на обучение. В гимназията се създават и обзавеждат
първите кабинети по биология, физика, химия, създаващи отлични условия
за лабораторна работа.
През 1962 г. гимназията в Мъглиж е преустроена в Техникум по меха-
низация на селското стопанство (ТМСС). През 1964 г. на площ от 60 дка
започва изграждането на материална база на техникума. Изгражда се нов
учебен комплекс: учебна сграда, три работилници, хангари, общежитие,
бензиностанция и др. Официално техникумът е открит през 1968 г. и носи
името на Гео Милев.
През учебната 1972/73 г. по негова инициатива се създава и „Немски
учебен център“, единствен в България за обучение на кадри, работещи с
агротехника от ГДР. За тази си дейност той е удостоен с почетна значка
„Заслужил деятел на българо-германската дружба“.
През 1973 г. е назначен за председател на Общинския народен съвет в
Мъглиж.
Отново се връща като директор на техникума през 1974 г., където рабо-
ти до пенсионирането си през 1990 г. Носител е на ордени и медали, между
които „Кирил и Методий“ II степен. Има и правителствена награда от СССР
по случай 60 г. от Октомврийската революция.
Лев Попов умира на 1.IV.1998 г.

263
МАРИЯ ДЕНЕВА БОНЧЕВА
Родена е на 14.IV.1944 г. в с. Мъглиж. Основното
си образование завършва в средно смесено училище
„Гео Милев“ в Мъглиж и продължава обучението си
в гимназиална степен на същото училище, преобра-
зувано по-късно в Средно политехническо училище.
Обществената си дейност в гимназията раз-
вива като член на ученическия комитет, а една го-
дина е и негов секретар. Средното си образование
завършва през 1961 г., а след това продължава да
учи в Учителски институт „Тодор Самодумов“ в гр.
Пловдив.
Трудовата си дейност започва на 1.IX.1965 г. в
Основно училище „Христо Ботев“ в с. Александрово, окръг Старозагорски,
като преподавател по български език и литература. Задочно завършва ви-
сше образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, във
Факултета по славянска филология, специалност „Българска филология“.
От 1.IX.1968 г. в продължение на 10 учебни години е преподавателка по
български език и литература и по френски език в Основно училище „Христо
Ботев“ в гр. Мъглиж.
От 10.X.1978 до 31.III.1979 г. работи като преподавателка по български
език и литература в ЕСПУ „Никола Вапцаров“ в гр. Казанлък.
От 1.IV.1979 г. е на работа в гр. Стара Загора, в Окръжния съвет за
народна просвета, като учител методист по български език и литература.
Същевременно е и окръжен кореспондент на вестник „Учителско дело“, а
по-късно и на вестник „Аз-буки“. Изпълнява функциите и на кореспондент
на окръжния вестник „Септември“ и сътрудник на Радио Стара Загора по
проблемите на образованието.
Като учител методист преподава в гимназията за чужди езици „Ромен
Ролан“, в Техникума по електротехника „Георги Раковски“, както и в СОУ
„Максим Горки“ в Стара Загора.
От 15.IX.1983 до 15.IX.1984 г. е на специализация по литературознание
в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 1986 г. е удостоена с педагогическото длъжностно звание „Старши
учител“.
От 21.X.1993 г. изпълнява длъжността експерт по български език и ли-
тература в Регионалния инспекторат по образованието в гр. Стара Загора.
През 2000 г. е назначена за началник на отдел „Методическо осигуря-
ване на системата на народната просвета“ в Инспектората по образованието
на МОН, гр. Стара Загора.

264
Пенсионира се като началник на отдел „Инспектиране и организация на
методическата дейност“ и експерт по български език в Регионалния инспек-
торат по образованието на МОН в гр. Стара Загора.
Продължава да публикува статии с конкретни становища по важни про-
блеми на средното образование. През 2008 г. публикува критичната статия
„Узаконяване на беззаконието“, в която посочва груби грешки в кодифика-
тора – изданието на БАН от 2002 г. „Нов правописен речник на българския
език“.
Живее постоянно в гр. Стара Загора.

МАРИЯ ДОНЧЕВА КАЛАЙДЖИЕВА
Родена е на 18.I.1894 г. в Мъглиж. Взема дейно
участие в Септемврийското въстание 1923 г., като
подпомага въстаниците с храна и дрехи. Член е на
Българската комунистическа партия (БКП) от 1938 г.
В годините на антифашистка борба е ятачка на пар-
тизани и нелегални дейци на БКП. За тази си дейност
е съдена и лежала в затвора.
След 9.IX.1944 г. участва активно в обществе-
но-политическия живот в Мъглиж, в изграждане-
то и укрепването на ТКЗС. Била е и председател на
„Женското дружество“ в Мъглиж.
Награждавана е с ордените:
– Орден „Народна свобода“ – II степен;
– Орден „Девети септември 1944 г.“ – III и II степен;
– Орден „Народна република България“ – I степен.
Умира през 1980 г.

МАРКО КРЪСТЕВ МАРКОВ
Роден е на 10.V.1925 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в
родното си село, а средно гимназиално – в гр. Стара Загора през 1944 г.
Има висше икономическо образование, получено в Софийския универ-
ситет, със специалност „Финанси и банково дело“ през 1950 г.
Работил е като зам.-директор на Българската кинематография, админи-
стративен директор на Софийската опера и балет, зам.-генерален директор
на Българската фотография и зам.-генерален директор на Българския култу-
рен център в Източен Берлин.
Умира на 24.XI.1993 г.

265
МИМИ СТОЯНОВА ГЕРГАНОВА-ХРИСТОВА
Родена е на 17.X.1938 г. в Мъглиж. Основното
си образование получава в прогимназията в Мъглиж.
През 1956 г. завършва гимназията в Мъглиж, а през
1958 г. – Института за прогимназиални учители
„Тодор Самодумов“ в гр. Пловдив.
От 1958 до 1968 г. е учител по български език
и литература и френски език в Единно средно поли-
техническо училище (ЕСПУ) в Мъглиж. Една година
работи като счетоводител в Районна потребителна
кооперация (РПК) „Септември“ в Мъглиж.
От 1970 до 1971 г. е технически секретар в ГК на БКП, а от 1971 до
1974 г. – секретар по идеологическите въпроси в ГК на БКП в Мъглиж. За
председател на Градския общински народен съвет в Мъглиж е избрана на
23.I.1974 г. От 1979 до 1982 г. е зам.-председател на Изпълнителния комитет
(ИК) на Общинския народен съвет в Мъглиж. От 1982 до 1988 г. е пред-
седател на Общинския народен съвет. Като секретар на ИК на Общинския
народен съвет работи от 1988 до 1990 г.
Няколко мандата е избирана за окръжен съветник към Окръжния наро-
ден съвет (ОНС) – Стара Загора.
Била в член на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора от 1971 до
1974 г.
От 1988 до 1990 г. е член на Контролно-ревизионната комисия на
Областния комитет на БКП в Хасково.
Избирана е за делегат на три национални конференции на БКП и за де-
легат на конгреса на културата през 1983 г., както и за делегат на 41-вия
конгрес на Българската социалистическа партия през 1994 г.
Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ през 1983 г.
От 1990 г. е пенсионер.
Живее със семейството си в Мъглиж.

МИНЧО ЙОВЧЕВ ЧЕРНЕВ
Роден е на 23.V.1915 г. в с. Мъглиж. Първоначално
образование завършва в Мъглиж, а средно гимназиал-
но – в гр. Казанлък. В Пловдив завършва Полувисшия
педагогическия институт за прогимназиални учите-
ли. Висше образование получава в Държавна политех-
ника – София, със специалност „Инженер строител“
през 1947 г.

266
Трудовата му дейност започва като учител в с. Елхово, Казанлъшко, а
като инженер – на язовир „Копринка“ („Георги Димитров“). До 1951 г. ръ-
ководи изграждането на обект „Тунели“. От 1951 до 1953 г. е директор на
язовир „Васил Коларов“ (голям Бедек) и ръководи строителството до пуска-
нето му в експлоатация. От 1953 до 1956 г. ръководи изграждането на туне-
лите на язовир „Сталин“ („Искър“). От 1956 до 1959 г. е началник на отдел в
Министерството на енергетиката.
От 1959 до 1961 г. е директор на строителството на язовир „Махарда“
в Сирия.
След завръщането си в България той последователно е заместник-ми-
нистър в Министерство на просветата, председател на Комитета за комунал-
но-битови услуги и генерален директор на Държавно стопанско обединение
„Младост“. На тази длъжност той активно е помагал на Мъглиж за социал-
но-икономическото му развитие. Особено голяма е заслугата му за изграж-
дането и развитието на Техникума по механизация на селското стопанство в
Мъглиж, както и на други обекти със социална значимост.
От 1961 до 1975 г. Минчо Чернев е хонруван преподавател по тунел-
но строителство във Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ)
– София.
Автор е на учебника „Тунели“.
Като ученик в Казанлъшката гимназия се включва в дейността на
Работническия младежки съюз (РМС), а по-късно участва и в антифашист-
кото движение.
След пенсионирането си през 1975 г. е избран за председател на
Софийската организация на Научно-техническите съюзи (НТС), както и за
председател на Съюза на стенографите и машинописците.
Бил е член на ръководството на Съюза на учителите.
Награден е с ордените „Червено знаме на труда“ и „Георги Димитров“.
Умира на 7.VIII.2003 г.

МИНЧО НЕДЕЛЧЕВ АЗМАНОВ
Роден е на 9.VII.1933 г. В Мъглиж. Родителите му са били учители.
Основното си образование завършва в Мъглиж, а средното – в гр. Елхово
през 1952 г. Висше образование получава в Висшия машинно-електротех-
нически институт в София (сега Технически университет) като електроин-
женер през 1959 г.
Трудовата си дейност започва в Софийския градски електротранспорт
като завеждащ „Изпитателна станция“. Там работи до юни 1960 г., а след
това преминава на работа в Научноизследователски и проекто-конструктор-
ски институт за електро- и мотокари (НИПКИЕМ). През август 1963 г. е в

267
Металургичния комбинат „Кремиковци“. Напуска комбината в началото на
1969 г. като главен енергетик на агломерационното производство. От май
1969 до април 1978 г. е заместник-директор по производствените въпроси
в завода за асансьори – София. След това две години работи в Либия. След
завръщането си е назначен за зам.-директор на Инженерингово предприятие
„Медикокомплект“, а от юни 1985 г. е директор на Инженерингово предпри-
ятие „Приборинженеринг“. Там работи до пенсионирането си през 1993 г.
Живее в София.

МИНЧО СМИЛОВ ЙОВЧЕВ
Роден е на 27.II.1942 г. в Мъглиж. От 1949 г. жи-
вее в гр. Казанлък. Има висше образование. Завършил
е Ленинградският минен институт през 1966 г., спе-
циалност „Металургия“. Професия – инженер. От
1967 г. работи в завод „Арсенал“ (бивш комбинат
„Фридрих Енгелс“) като технолог на цех. От 1968 г.
започва работа в завод „Хидравлика“, гр. Казанлък,
като началник отдел „Металургичен“. От 1969 до
1975 г. е в Държавно стопанско обединение (ДСО)
„Хидравлика“ като началник-отдел „Производствен“
и зам.-генерален директор на Обединението по производствените въпроси.
От 1975 до 1980 г. работи в Градския комитет на БКП в гр. Казанлък,
като зав.-отдел и секретар по стопанските въпроси. От март 1980 до април
1981 г. е първи заместник-председател на Окръжния народен съвет в гр.
Стара Загора. От 1981 до април 1984 г. е първи секретар на Общинския ко-
митет на Българската комунистическа партия (БКП) в гр. Казанлък.
От април 1984 до ноември 1987 г. е първи секретар на Окръжния коми-
тет на БКП в гр. Стара Загора. От ноември 1987 до 16 ноември 1989 г. е пър-
ви секретар на Областния комитет на БКП в гр. Хасково. От 16.XI.1989 до
март 1990 г. е министър на индустрията и технологиите и зам.-председател
на Министерския съвет на НРБ в правителството на Георги Атанасов. Бил
е член на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП. Народен представител е
от 1984 до 1990 г. След 1991 г. работи в частния бизнес до пенсионирането
си през 2005 г.

268
МИНЧО СТОЯНОВ ПОПОВ
Роден е в с. Мъглиж на 1.X.1900 г. Началното си
образование получава в родното си село, след което
завършва Педагогическа гимназия в гр. Казанлък.
Постъпва на работа като начален учител в с. Кли-
ментиново, Старозагорско (25.X.1919–31.VIII.1920),
след което отбива военната си служба и продължава
образованието си в Педагогическия институт в Стара
Загора. След завършване на института започва рабо-
та като прогимназиален учител в с. Мъглиж. Работи
от 19.IX.1922 до 4.XI.1925 г. По-късно е назначен
като преподавател последователно:
– от 15.IX.1927 до 14.IX.1928 г. в с. Ветрен, Старозагорско;
– от 15.IX.1928 до 14.IX.1931 г. в с. Тулово, Старозагорско;
– от 15.X.1931 до 15.XI.1944 г. в с. Мъглиж, Старозагорско;
– от 5.XI.1944 до 20.X.1947 г. в новооткритата гимназия в с. Ветрен,
Старозагорско.
Връща се в Мъглиж след откриването на гимназия и работи до
1.IV.1954 г., когато се и пенсионира.
По късно, през 1961 г., е възпитател в мъжкото общежитие на Техникума
по механизация на селското стопанство в Мъглиж.
Минчо Попов е израснал в многолюдното семейство на свещеник Стоян
Дарадидов. От малък е закърмен с възрожденски идеи. От младежките си
години се отличава с ораторски талант. Многостранно ерудиран. Преподава
история, география, български език и литература. Ползва се с авторитет и
уважение сред колегите си и учениците. И до ден-днешен учениците, на ко-
ито е преподавал, си спомнят за него.
Минчо Попов има голям принос за развитието на читалищната дейност
в Мъглиж. Организатор е на театрална трупа към читалището, неин режи-
сьор и актьор. През 1953 г. завършва курс за ръководители на театрална
дейност, организиран от отдел „Наука, изкуство и култура“ към Окръжен
народен съвет в гр. Стара Загора.
Освен с театралната си дейност е известен още с просветителската си
работа, включваща много лекции и беседи сред населението.
Обществената му работа е свързана и с ТКЗС в Мъглиж, където е бил
дългогодишен секретар на Контролния съвет.
Минчо Попов е запомнен от мъглижани като честен и почтен човек,
дал много за развитието на образованието, културата и духовния живот в
Мъглиж.
Умира на 15.VII.1980 г.

269
МИТКО ДЕЧЕВ КУНДУРДЖИЕВ
Роден е на 20.VIII.1938 г. в с. Мъглиж. Основно
и средно образование завършва в мъглижката гим-
назия през 1956 г. Висше образование получава във
Висшия селскостопански институт (ВССИ) „Васил
Коларов“, гр. Пловдив. Дипломира се през 1963 г.
със специалност „Агроном лозаро-градинар“.
Трудовата си дейност започва в управление ССП
при Окръжен народен съвет, гр. Ямбол, на длъжност
„Старши инспектор селскостопанско производство“
през август 1963 г. От февруари 1966 до октомври
1971 г. работи като агроном-бригадир в Трудовокооперативно земеделско
стопанство (ТКЗС) „Червено знаме“ в гр. Мъглиж. На 1.V.1972 г. е назначен
за главен агроном в Горско стопанство – Мъглиж. От 6.V.1978 до 27.IX.1981 г.
е на работа в Държавно окръжно стопанство „Агрохимическо обслужване“ –
гр. Стара Загора, като специалист агроном. През ноември 1982 г. заминава за
Ангола, изпратен от Техноекспортстрой. Там работи до май 1984 г. След за-
връщането си е зам.-председател на Аграрно-промишления комплекс (АПК)
в гр. Малко Търново до юни 1986 г. Една година работи и в предприятието
„Българска роза“ в гр. Казанлък – до юни 1987 г.
На 27.VII.1987 г. е назначен за агроном-бригадир в предприятие за агро-
химическо обслужване (ПАО) в гр. Стара Загора, впоследствие преименува-
но през 1992 г. като „Агрохим спектър“ ЕООД – Стара Загора.
От 21.VII.1993 до 27.V.1998 г. е директор на „Агрохим спектър“ ЕООД
– Стара Загора, където се и пенсионира.
През времето, когато работи в ТКЗС „Червено знаме“ гр. Мъглиж, е на-
граден с „Народен орден на труда“ – бронзов, за постигнати високи добиви
от ягоди.

МИТКО ЧЕРНЕВ ИНДЖОВ
Роден е на 25.IX.1957 г. в Мъглиж. Основно об-
разование завършва в Мъглиж, средно специално – в
Техникума по индустриална химия „Асен Златарев“
в Димитровград. До 1980 г. е работил в ПП „Първи
май“ в Мъглиж. През 1981 г. е назначен за началник-
щаб на Гражданска отбрана в Мъглиж. От същата
година до 1992 г. е председател на ДФС „Балкан“
– Мъглиж. От 1992 г. е председател на Районна пот-
ребителна кооперация „Септември“ в Мъглиж.
Живее в Мъглиж.

270
НЕДЕЛЧО БОРИСОВ ЧЕРНЕВ
Роден е на 1.III.1923 г. в с. Мъглиж. Средно
гимназиално образование получава в Стара Загора.
Известно време учи във Висшата стопанска академия
в гр. Свищов. През 1947 г. завършва Държавната те-
атрална школа в София. Негов преподавател е проф.
Боян Дановски. Дарбата му на актьор и режисьор се
проявява от ученическите и младежките години на
самодейната театрална сцена в Мъглиж. Много от
пиесите, играни в Мъглиж още преди 9.IX.1944 г., са
режисирани от него. В тях той играе и главните роли.
След 9.IX.1944 г. написва пиесата „Изгрев“, която самодейният читалищен
състав, в който участват и ученици, под негово ръководство я представя с
успех пред мъглижката публика. Големи са неговите заслуги за успехите на
мъглижката театрална трупа и за професионалното израстване на актьорите
самодейци. Неделчо Чернев е един от най-известните театрални и филмови
режисьори в България. Работил е като асистент-режисьор в Народния театър
„Иван Вазов“ в София и театъра във Враца. В продължение на 9 години е
постановчик в театъра на Българската армия. Известност придобива като
режисьор на някои от най-гледаните български сериали:
– „Русият и гугутката“ – 1965 г. (първият български телевизионен се-
риал);
– „С пагоните на дявола“ – 1967;
– „На всеки километър“ – 1969–1971;
– „Изгори, за да светиш“ – 1976;
– „Капитан Петко войвода“ – 1981;
– „Дом за нашите деца“ – 1987;
– „Неизчезващите“ – 1988;
– „Бащи и синове“ – 1990;
– и др.
За големите му постижения в областта на театъра и киното е награжда-
ван многократно.
Удостоен е със званието „Народен артист“.
Умира на 8.I.2000 г. в София.

271
НЕДЕЛЧО ЦАНЕВ МАЛАКОВ
Роден е на 26.IV.1926 г. в Мъглиж. Учил е в гим-
назията в Мъглиж, но средно образование завършва
в гр. Казанлък. Има незавършено висше икономиче-
ско образование.
Работил е като председател на Наркооп Мъглиж
4 години и в Горско стопанство Мъглиж 15 години. В
Мъглиж най-много е известен като читалищен деец,
диригент на популярния четиригласен мъглижки хор
„Червения облак“.
От 1968 до 1985 г. е председател на читалището.
Това са едни от най-ползотворните години на читалището. Там се и пенси-
онира.
Умира на 21.III.2007 г.

НЕДКА ИВАНОВА ПОПОВА
Родена е на 19.V.1909 г. в с. Мъглиж. Основно
образование завършва в Мъглиж, а средно – в Пе-
дагогическа гимназия в гр. Стара Загора. Трудовата
си дейност започва като учителка в родното си село
както следва:
– от 15.III.1933 до 26.IX.1934;
– от 14.IX.1937 до 14.X.1939;
– от 17.XI.1941 до 14.IX.1944.
През 1951 г. е назначена за секретар на читали-
щето в Мъглиж. На тази длъжност работи до 1964 г.
Има голям принос за развитието на читалищната и театрална и художествена
самодейност, като участва в редица постановки. Изявява се и като просветен
деец. Изнася лекции и беседи по актуални за времето въпроси, основно пред
жените в Мъглиж.
Умира на 21.XI.1987 г.

272
НИКОЛА МАНОЛОВ МАНОЛОВ
Роден е на 8.III.1916 г. в Мъглиж. Основното си
образование завършва в мъглижката прогимназия.
След това учи в гимназията в гр. Казанлък, но пора-
ди участие в стачка е изключен и средно образование
завършва в гр. Стара Загора. Има висше образование.
Завършва медицина и става лекар. Професионалният
му път като медик започва в с. Долни Извор и в гр.
Костенец.
След 9.IX.1944 г. участва в изграждането на но-
восъздаденото Министерство на народното здраве и
разширяването на здравната система в страната.
В началото на 1950 г. преминава на работа в Министерския съвет на
Народна република България като съветник по здравните въпроси. След
това е назначен за началник на кабинета на Председателя на Министерския
съвет, а от юни 1961 г. е главен секретар на Министерския съвет.
От юли 1971 до юни 1976 г. оглавява кабинета на Председателя на
Държавния съвет на Народна република България (НРБ), а от 1976 до юли
1990 г. е секретар на Държавния съвет. И на най-високия пост, който заема,
запазва ценните си добродетели: скромност, човеколюбие и отзивчивост.
Никола Манолов има изключителни заслуги за многостранното разви-
тие на Мъглиж. Помага за решаването на важни стопански и социални въ-
проси, за издигане равнището на културата и образованието, за перспектив-
ното развитие на общината.
Обича родното си място, гордее се, че е мъглижанин. На предложението
да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Мъглиж“, отказва,
заявявайки: „Аз съм редови мъглижанин“. Притежава и безспорен лите-
ратурен талант, оставя значително литературно наследство. Като писател
е известен с псевдонима „Никман“. На двадесет години написва пиесата
„Произшествие“. От 1947 до 1958 г. са публикувани пиесите му „Момчето
Мирко“, „Неволята учи“, „Летец-храбрец“ и др.
През 1979 г. излизат два тома епиграми под заглавие „Иглотерапия“,
а комедията „Тристаен с южно изложение“ е играна от 1980 г. с успех.
Пише фейлетони и есета, които публикува в ежедневници и в седмичника
„Стършел“.
През 1968 г. по случай 20 години от създаването на Трудовокооператив-
ното земеделско стопанство (ТКЗС) „Червено знаме“ в Мъглиж връчва лич-
но правителствени награди на изявени селскостопански труженици.
В продължение на четири десетилетия Никола Манолов със своята прин-
ципност, честност, трудолюбие и с богатия си управленски опит се издига
до един от най-високите държавни постове в Народна република България.
Умира през 1994 г.

273
НИКОЛАЙ АТАНАСОВ ЦИГУЛАРОВ
Роден в Мъглиж на 13.II.1952 г. Образование – висше. Завършил е
Минно-геоложкия институт в София през 1978 г., специалност „Механизация
и електрификация на мините“. Професия – инженер. Работи в комплекса
„Марица-изток“. Бил е зам.-директор по експлоатацията, главен инженер и
началник звено МТС в Рудник № 1. Сега работи като „Експерт – търговия,
доставки и технически контрол“ към дирекция „Маркетинг“ – гр. Раднево,
област Стара Загора.
Живее в Стара Загора.

ПЕНКА ЙОВЧЕВА ГОЙЧЕВА-РОБЕВА
Родена е на 25.III.1930 г. в с. Мъглиж. Основно
образование завършва в Мъглиж, а средно гимнази-
ално в гр. Казанлък.
През 1954 г. завършва висше образование със
специалност „Лозаро-градинарство“ във Висшия
селскостопански институт „Васил Коларов“ в гр.
Пловдив. През същата година е назначена за агроном
в ТКЗС в с. Розино, Пловдивско.
Впоследствие е избрана за председател на
Кооперативното стопанство, а след това и за предсе-
дател на Аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Боримечката“ в с. Розино.
Пенка Гойчева се занимава активно с обществено-политическа дейност.
Била е член на ОК на БКП в Пловдив, на Комитета на българските жени и
др.
Носител е на ордените „Народен орден на труда“ – сребърен, и „Червено
знаме на труда“.
Умира на 12.IV.2010 г.

ПЕТКАНА ТОТЕВА ПАВЛОВА
Родена е на 18.III.1955 г. в с. Черганово, Ка-
занлъшко. Средно образование завършва през 1973 г.
в СПТУ „Дончо Бояджиев“ в гр. Казанлък. Започва
работа същата година във Вълнено-текстилния ком-
бинат (ВТК) „Димитър Благоев“ в гр. Казанлък. През
1974 г. е назначена за началник на току-що откри-
тата поща в с. Черганово. От 1976 г. е студентка в
Полувисшия пощенски институт „Аврам Стоянов“ в
София, който завършва задочно през 1980 г. със спе-
циалност „Икономика на съобщенията“. В Горско

274
стопанство, гр. Мъглиж, постъпва на работа през 1982 г., тъй като със се-
мейството си от 1974 г. живее в Мъглиж.
В системата на съобщенията се завръща на 5.IX.1985 г. и става първата
жена в Мъглиж началник на пощенската служба, която длъжност заема и
сега (2012).

ПЕТЪР БОНЧЕВ КАЛАЙДЖИЕВ
Роден в на 11.I.1914 г. в Мъглиж. Основно об-
разование завършва в Мъглиж, а средно – в казан-
лъшкото Педагогическо училище през 1932 г. Още
като младеж се включва в антифашистката борба.
От 1931 г. е активист на Българския комунистиче-
ски младежки съюз (БКМС) в Казанлъшка околия.
През 1933 г. е осъден на 5 години строг тъмничен
затвор по така наречената казанлъшка конспирация.
Присъдата излежава в Старозагорския, Плевенския,
Шуменския и Сливенския затвор. Освободен е през
юни 1937 г. През април 1942 г. е арестуван като
секретар на нелегалния околийски комитет на БКП в Казанлък. Заедно с
други седем подсъдими е осъден на смърт. Присъдата не е изпълнена и на
8.IX.1944 г. е освободен от обща амнистия.
В затвора се проявява като активен член на литературния кръжок.
Написва много разкази, отпечатани във вестник „Затворнически литера-
турен фронт“. След 9.IX.1944 г. продължава своята литературна дейност.
Написва и книгите „Бунтовна есен“, посветена на Септемврийското въста-
ние в Мъглиж, „Полковникът и другите“ – за живота и дейността на Цвятко
Радойнов, „Алени макове“ и др.
Участва активно в обществено-политическия и културен живот на гр.
Казанлък.
Бил е зам.-председател на Градски народен съвет в Казанлък и дългого-
дишен председател на читалище „Искра“.
Умира на 17.X.2007 г.

275
ПЕТЪР БОРИСОВ ЧЕРНЕВ
Роден е на 3.II.1934 г. в с. Мъглиж. Средно
гимназиално образование получава в София. През
1955 г. завършва актьорско майсторство при проф.
Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Участвал е във филмите:
– „Русият и гугутката“ – 1965;
– „С пагоните на дявола“ – 1967;
– „На живот и смърт – 1974;
– „Синята безпределност“ – 1976;
– „Умирай само в краен случай“ – 1978;
– “По дирята на безследно изчезналите“ – 1979;
– “Тайфуни с нежни имена“ – 1979;
– “Ударът“ – 1981;
– “Капитан Петко войвода“ – 1981;
– „Денят не си личи по заранта“ – 1985;
– и в редица още роли в киното и театъра.
Удостоен е със званието „Народен артист“. Негов брат е режисьорът
Неделчо Чернев.
Умира на 14.III.1993 г. в София.

ПЕТЪР ДЕНЕВ ПАРТИНОВ
Роден е през 1931 г. в с. Мъглиж. Произхожда от
учителско семейство. Основно образование завършва
в Мъглиж, а гимназия – в гр. Казанлък през 1949 г.
Проявява изключителен интерес към литературата,
историята, музиката и най-вече към математиката.
Завършва като първенец на гимназията и същата го-
дина е приет като редовен студент в съществуващата
тогава Държавна политехника, гр. София.
През 1954 г. постъпва с конкурс като асистент по
учебната дисциплина теоретична механика в катедра
„Техническа механика“ на току-що създадения в Русе Висш институт по
механизация и електрификация на селското стопанство (ВИМЕСС). Петър
Партинов е един от първите редовни преподаватели на Института и активно
участва в организирането на учебния процес, създаването на основите на
културна, развлекателна и популяризаторска дейност в академичния колек-
тив.
С разрастването на Университета и на Катедрата Партинов, вече из-
бран за доцент, развива и усъвършенства обучението по теоретична ме-

276
ханика, една от двете основни учебни дисциплини в Катедрата (другата е
Съпротивление на материалите). Той непрекъснато е научно-методичен ръ-
ководител на преподавателския колектив по теоретична механика. Ръководи
творческите групи и активно участва в написването на методични ръковод-
ства за решаване на задачи по трите части на учебната дисциплина теоре-
тична механика. Доцент Партинов е един от най-дейните съавтори на изда-
дените в Университета учебници по теоретична механика.
В продължение на десетина години на някои от специалностите се пре-
подава учебната дисциплина теория на трептенията. Почти цялата органи-
заторска, научно-методична и преподавателска работа се извършва с много
голяма задълбоченост, въодушевление и отговорност от доцент Партинов.
Той е и основният двигател и съавтор на написания учебник по теория на
трептенията.
Още с постъпването си в Университета асистентът Партинов започва
научни изследвания в областта на теоретичната механика. По-късно той раз-
ширява областта на изследователските си интереси и публикува научни ра-
боти по аналитична механика, линейни и нелинейни трептения, динамика на
машините, устойчивост на движението. Отличителна черта на неговата на-
учна работа е изключителната задълбоченост, логическа последователност
и проникване в същността на изследваните проблеми. Той увлича и включва
голяма част от по-младите си колеги от Катедрата в научните изследвания,
като в резултат се появяват много колективни научни публикации. Участва
в ръководството на аспиранти от други висши училища.
Научните разработки на доцент Партинов в много случаи възникват от
практически проблеми, свързани с производството. Компетентните консул-
тации, които той дава на инженери от промишлените предприятия, са спо-
собствали за преодоляване на възникнали затруднения.
Петър Партинов заема почетно място в историята на катедра „Техническа
механика“ и на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Пенсионира се през 1996 г.
Починал през януари 2012 г. в гр. Русе.

ПЕТЪР ДЕНЕВ ПЕТРОВ
Роден е на 3.IV.1944 г. в Мъглиж. Завършил е като бакалавър
Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) в София през
1970 г. и същия университет като магистър през 1980 г. Живее и работи в
Калифорния, САЩ, повече от 20 години. През годините 1970–1981 е ра-
ботил като директор на един от заводите за запаметяващи устройства в гр.
Стара Загора.

277
ПЕТЪР МИТЕВ КУНДУРЖИЕВ
Роден е на 10.V.1933 г. в с. Мъглиж. Основно
образование завършва в Мъглиж, а средно – в гр.
Казанлък.
От 1.X.1953 г. работи в Промишлено предприя-
тие „Първи май“ в Мъглиж като главен счетоводи-
тел, а през 1970 г. е назначен за зам.-председател на
същото.
От 1980 до 1992 г. е на работа в „Наркооп“ –
Мъглиж, като зам.-председател.
Петър Кундуржиев е един от най-активните
членове на народно читалище „Димитър Благоев“ в
Мъглиж (днес читалище „Пробуда“). Член е на управителния съвет на чи-
талището. Изявите му тук са многопосочни – корепетитор на хор, участник
в театралната самодейност, ръководител и режисьор на драматичния състав
и др.
Бил е и секретар на Туристическото дружество в Мъглиж.
Награден е с ордените:
– „Кирил и Методий“ – II степен;
– „Народен орден на труда“.
Пенсионира се през 1992 г.
Живее в Мъглиж.

ПЕТЪР ХРИСТОВ КОЕВ
Роден е на 15.IX.1926 г. в Мъглиж. Завършва СУ
„Климент Охридски“ специалност „История“ през
1950 г. Работил е в Историческия музей в гр. Стара
Загора като уредник и завеждащ отдел „Най-нова ис-
тория“. Написал неиздадена досега (2012) книга за
историята на Мъглиж. Един от създателите на Музея
на революционното комунистическо движение, на-
миращ се в сградата на читалището в Мъглиж.
Пенсионер, живее в Мъглиж.

ПЕТЬО ИВАНОВ БАЛАБАНОВ
Роден е около 1918 г. в Мъглиж. Бил е един от ръководителите на
Централна поща в София в края на 60-те и началото на 70-те години на XX
в. Син е на Иван Балабанов – кмет на Мъглиж през 20-те години на XX в.

278
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ ШУКЮРЛИЕВ
Роден е на 22.VII.1961 г. в Мъглиж. През 1980
г. завършва френска езикова гимназия. През 1988
г. завършва Ленинградския държавен университет,
специалност „Ориенталистика – иранска филоло-
гия“. От 1988 до 1992 г. работи последователно като
експерт в Софийската община и като служител в
туристическа фирма. В Министерството на външ-
ните работи (МВнР) постъпва през 1992 г. Работи в
дирекции „Азия, Австралия и Океания“, „Човешки
ресурси“ и „Права на човека“. Работил е в посол-
ствата на България в Иран и Индонезия. През пери-
ода 2006–2010 г. е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в
Техеран, Иран. От септември 2011 г. е началник на отдел „Международни
хуманитарни организации“ в дирекция „Права на човека“. Владее френски,
английски, руски и персийски език. На 1.X.2012 г. с указ на Президента и на
Министър-председателя на Република България е назначен за извънреден и
пълномощен посланик на Република България в Китайската народна репу-
блика.

ПОЛЯ ПЕТРОВА ДАЙРОВА
Родена е на 20.VII.1948 г. в Стара Загора. Майка £
Дафина Иванова Дайрова е родена в Мъглиж. Средно
образование Поля Дайрова завършва през 1966 г.
в Руска езикова гимназия „Максим Горки“ в Стара
Загора. Висше образование завършва през 1971 г. във
ВИНС – Варна (сега Икономически университет),
специалност „Икономика и организация на туризма“.
От 1971 до 1974 г. работи като асистент в Института
по международен туризъм – гр. Бургас. От 1974 до
1978 г. е началник „Планов отдел“ в „Балкантурист“,
Стара Загора. От 1978 до 1982 г. е директор на „Балкантурист“ – Стара Загора.
От 1982 до 1987 г. е главен специалист в дирекция „Търговия“ в Окръжен
народен съвет – Стара Загора. От 1987 до 1992 г. е зам.-директор по иконо-
мическите въпроси в „Обществено хранене“ – Стара Загора. От 1992 до 1994
г. е специалист по експлоатация в „Балкантурист“ – Стара Загора. От 1994
до 1997 г. е директор на „Балкантурист“ – Стара Загора. От 1998 до 2002 г.
е директор по икономическите въпроси на завод „Берое“ в Стара Загора. От
2002 до 2007 г. е зам.-управител по икономическите въпроси на „Автобусни

279
превози“ ЕООД – Стара Загора. От 2007 до 2008 г. е началник на автогара
– Стара Загора. От 2008 г. е пенсионер.
Живее в Стара Загора.

РАДКА МИТЕВА МАЛАКОВА
Родена е на 27.X.1930 г. в Мъглиж. Завършила е
средно образование в гр. Казанлък. От 1952 г. работи
в Селския народен съвет в Мъглиж. От 1969 до 1986
г. е секретар на Общински съвет в Мъглиж, където се
пенсионира.
Живее в Мъглиж.

РАДКА СТАНЧЕВА ТОПОРКОВА
Родена е на 16.V.1954 г. в гр. Мъглиж. Учи в
Основно училище „Христо Ботев“. Средно образова-
ние получава през 1973 г. в Техникума по механиза-
ция на селското стопанство „Гео Милев“ в Мъглиж.
Завършва Финансово-икономическия институт
„Димитър Ценов“ в гр. Свищов през 1989 г.
От 1973 до 1978 г. работи като технически секре-
тар в Градския комитет на БКП – Мъглиж.
От 1979 до 1995 г. е технически секретар в
Общинския народен съвет – Мъглиж.
От 1996 г. е ръководител на клона на Централна
кооперативна банка в града.
Живее със семейството си в Мъглиж.

РАЙНА ИВАНОВА КОЛЕВА
Родена е на 24.V.1937 г. в Мъглиж. Средно образование завършва в
Мъглижката гимназия през 1955 г., а висше – специалност „Фармация“ в
София. Професия – магистър фармацевт. Работила е като аптекар в Стара
Загора. Дълги години е била директор на Окръжното аптечно предприятие,
където се и пенсионира.
Живее в Стара Загора.

280
РАЙЧО ГЪНЧЕВ
Роден е в с. Сатовча през 1953 г. Завършва гим-
назия в гр. Стара Загора. След това служи в шко-
лата за запасни офицери в Плевен. Завършил е и
Лесотехническия институт. Започва работа в сис-
темата на горите и достига до директор на ДЛС
„Бузлуджа“. Бил е 13 години директор на Горско
стопанство. От 1991 г. е в частния бизнес – ръково-
дител на фирма „Кентур“. Към 2006 г. вече е автор на
5 книги, 3 стихосбирки, 60 публикации и 40 филма за
дивата фауна и лова. Съавтор е на френско-белгий-
ски алманах за мечката в Европа. Председател е на Дружеството за опазване
и възпроизводство на дивата фауна. Член е на духовното общество „Път на
мъдростта“. Създател и ръководител на „Багатур“ – школа за оцеляване на
основата на древните познания на българите.
От години живее в гр. Мъглиж, където се намира конната база на шко-
лата „Багатур“. В околностите на Мъглиж всяка година се провеждат събори
и тренировки на „Багатур“.

РАЙЧО ИВАНОВ ГЕВГАЛОВ
Роден е на 1.X.1930 г. в с. Мъглиж. Има завърше-
но средно образование в гимназията в Казанлък.
От 1957 до 1961 г. е секретар на Селския народен
съвет в Мъглиж, а от 1961 до март 1973 г. е пред-
седател на съвета. През този период (август 1969)
Мъглиж е обявен за град.
Умира на 14.III.2011 г.

281
РАЙЧО ТРИФОНОВ ЧЕЛЕБИЕВ
Роден е на 28.III.1913 г. в с. Мъглиж. Има неза-
вършено средно образование. Преди 9.IX.1944 г. е
бил строителен работник. В ръководството на общи-
на Мъглиж, оглавявано от Добри Азманов и избрано
от комитета на Отечествения фронт на 10.IX.1944 г.,
той заема длъжността финансов изпълнител.
От 1950 до 1957 г. е секретар на Селския народен
съвет в Мъглиж, а от 1957 до 1961 г. е председател
на съвета.
Умира на 14.VIII.1974 г.

РАШО ЙОРГОВ СТРЕШКОВ
Роден е на 22.II.1897 г. в с. Мъглиж.
От 1950 до 1957 г. е председател на Селския на-
роден съвет в Мъглиж.
Умира на 11.VIII.1966 г.

РАШО ТЕНЕВ ШОСЕЛОВ
Рашо Шоселов е роден на 14.XII.1927 г. в
Мъглиж. Средно образование завършва в Мъжката
гимназия в гр. Стара Загора. Любовта към науката
и техниката го отвежда в СССР, където в универси-
тета в гр. Свердловск (сега Екатеринбург) завърш-
ва висше инженерно образование със специалност
„Шахтостроене“.
Трудовата му дейност започва в първите годи-
ни на бригадирското движение в Димитровград като
зам.-командир на батальон в младежката бригада
„Млада гвардия“.
Работил е като началник на рудник „Надежда“ в Димитровград, както
и като ръководител на много минни обекти в цялата страна. Най-плодот-
ворните години в живота му са, когато е бил директор на „Минстрой“ в гр.

282
Мадан, „Минстрой“ в гр. Димитровград и когато е оглавявал смесеното бъл-
гаро-сомалийско дружество в гр. Могадишо, Сомалия.
След завръщането си от Сомалия е назначен за директор на Завод за ре-
монт на минни съоръжения (известен като БМ база № 4) в Димитровград.
За своите големи постижения като стопански ръководител, като рацио-
нализатор и новатор в редица направления на техниката и най-вече в област-
та на минната техника, Рашо Шоселов е носител на много държавни отли-
чия. Награден е с ордените: „Народен орден на труда“ – златен, сребърен и
бронзов, „Народна република България“, златна значка на Министерството
на индустрията, както и с медали по различни поводи.
Той е почетен гражданин на Димитровград. Повече от 36 години от жи-
вота си отдава за развитието и просперитета на много минни предприятия,
като една от основните му цели е подобряване благосъстоянието на трудо-
вите колективи.
Умира през 2006 г.

РАШО ТИЛЧЕВ МАЛЕШКОВ
Рашо Тилчев е роден през 1878 г. в Мъглиж.
Завършва Педагогическата гимназия в Казанлък.
След дипломирането си е назначен за учител в
Мъглиж. Още като ученик е завладян от социалис-
тическите идеи. В Мъглиж той е един от основа-
телите на социалдемократическата организация.
Специалността му като учител са естествените науки
и най-вече физиката, която преподава в прогимнази-
ята. Но неговите научни интереси се простират мно-
го по-широко, те са многостранни. Като учител рабо-
ти и в Стара Загора, където се и пенсионира. Според
негови съвременници е бил изключително честен човек и в живота му над
всичко доминират обществено-политическите въпроси, на които всякога
бурно откликва. На 9.IX.1944 г. е избран за председател на сформирания
Отечественофронтовски комитет в Мъглиж – първият ръководен орган на
новата власт. След пенсионирането си се завръща в Мъглиж4.
В средата на 30-те години на XX в. Рашо Тилчев създава проект за ком-
бинационна парова турбина, каквато по-късно ще бъде изобретена в САЩ.
Енергията на движението според изобретателя е трябвало да се получава от
отпадъци. Той предлага идеи за ракетен двигател и авиодвигател с двойно
действие и по нов начин на предаване на кръгово движение на колейната
ос. Една комисия от български авиационни специалисти намира, че пред-
4 По спомените на Добри Азманов.

283
ложеният мотор наистина е новост, но неговото построяване не може да се
осъществи в България. Работата по авиодвигателя с двойно действие е била
трудна. Но Рашо Тилчев търси свой път за увеличаване на енергийната мощ-
ност на самолета.
Той прокламира реактивните си идеи във време, когато те съвсем не са
популярни. Баща и син Тилчеви виждат реактивния самолет твърде рано, но
затова пък много вярно и съвсем смело.
Умира през 1963 г.

РЕНОЛД ЙОВЧЕВ ЙОВЧЕВ

Роден на 2.II.1930 г. в Москва, СССР. Син е
на академик Йовчо Смилов Йовчев от Мъглиж.
Завършил е Московския институт за геоложки про-
учвания през 1958 г., специалност „Хидрогеология“.
Доктор на минногеоложките науки, професор, акаде-
мик на Международната академия по информатика.
Автор на много статии, посветени на хидрологията
на СССР и България. Един от създателите на техно-
логията по комплексната преработка на подземните
води и попътните води на нефтените находища, с цел
извличане на ценни компоненти. Има голям принос за изучаване и изследва-
не на подземните и надземните води на България. Живял и работил в СССР.
От края на 80-те години на XX в. живее в България. Работи в Комитета по
геология към Министерския съвет на НРБ като директор на Дирекция по
хидрология до нейното закриване.
Умира на 23.VIII.2010 г. в София. Погребан е в гр. Мъглиж.

РУЮ ТОНЕВ ЦИГУЛАРОВ

Роден е на 11.III.1897 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в
Мъглиж, а полувисше педагогическо – в гр. Стара Загора, като специали-
зира преподаване по физика и математика. Бил е учител в прогимназията
в Мъглиж. След това започва работа в с. Долно Паничерево, Новозагорска
околия, като преподавател в местното училище. Впоследствие е назначен
за директор на училището. Тогава е построена и новата му сграда. След
9.IX.1944 г. учителства в с. Сборище, Сливенско. Тук също заема длъжност-
та директор до 1948 г. Когато в Мъглиж се открива гимназия, е назначен за
нередовен учител по математика. Известно време упражнява професията си
и в с. Гурково, където се пенсионира.

284
Рую Цигуларов като младеж е привърженик на социалистическите идеи
и е един от основателите на младежката социалистическа организация в
Мъглиж.
След пенсионирането си до края на живота си живее в Мъглиж.
Умира на 3.II.1989 г.

СМИЛ ДЕНЕВ ТОПОРКОВ

Роден е на 15.II.1954 г. в Мъглиж. Основно об-
разование завършва в родното си село през 1969 г.
От 1969 до 1973 г. учи в Техникума по механиза-
ция на селското стопанство в Мъглиж. В периода
от 1985–1989 г. завършва полувисше образование
в гр. Свищов и придобива специалност „Държавно
управление и администрация“. Висше образование
завършва през 1989 г. в Бургаския свободен универ-
ситет със специалност юрист.
Трудовата си дейност започва в Общинския наро-
ден съвет в Мъглиж през 1981 г. като началник на отдел „Организационен“.
Тогава към община Мъглиж са включени и сегашните общини Гурково и
Николаево с общо население над 26 000 жители и 21 населени места от раз-
лична категория.
През 1990 г. с обществено-политическите промени в страната се съз-
дават преходни управленски структури, така наречените Временни изпъл-
нителни комитети (ВрИК). Тогава е избран за секретар на ВрИК на община
Мъглиж. По-късно на изборите за местна власт е избран за кмет на община-
та, като мандатът му приключва на 13.XI.1995 г.
Работи в екип със Стойко Димитров като председател на Общинския
съвет, зам.-кмет Иван Велков и секретар Йовчо Йовчев (от Стара Загора).
Сега работи като юрист на свободна практика.
Живее в Мъглиж.

285
СМИЛ ЖЕЛЕВ БОЛАШИКОВ
Роден е на 4.X.1929 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в
родното си село. През учебната 1945/1946 г. е ученик в новооткритата не-
пълна гимназия в Мъглиж. Съучредител и член е на училищното ръковод-
ство на ЕМОС.
Висше образование завършва в Агрономическия факултет в София през
1952 г., професия агроном. От 1952 г. работи в Министерството на земеде-
лието, а през 1960 г. е назначен за преподавател в Академията за обществени
науки и социално управление (АОНСУ) към ЦК на БКП в София.
Има научна степен „Старши научен сътрудник по селскостопанските
науки“.

СМИЛ МИНЕВ ЙОВЧЕВ
Роден е на 6.VI.1917 г. в Мъглиж. Има средно
образование. По професия е счетоводител. Работил
е в Мъглиж като счетоводител в Популярна бан-
ка. От 1949 г. живее в Казанлък. Работил е в завод
„България“, гр. Казанлък, като главен счетоводител и
зам.-директор по икономическите и търговските въ-
проси, където се пенсионира през 1977 г.
Умира през 2001 г.

СМИЛ РУЕВ ЙОВЧЕВ
Роден на 5.III.1938 г. в Мъглиж. Образование
– висше. Завършил Висшия машинно-електротехни-
чески институт в София, сега Технически универси-
тет, през 1964 г. Професия – инженер. Специалност
„Подвижен железопътен състав“. През 1956/57 г.
работи като техник-геолог в системата на геолож-
ки проучвания – Балкански проучвателен район. От
1964 г. работи в железопътния транспорт, Вагонен
район Стара Загора като инженер и зам.-началник на
района. От 1975 до 1989 г. е на партийна работа. В
ОК на БКП – Стара Загора, завежда отдел „Транспорт
и съобщения“. Работил е в Автокомбинат – Стара Загора, в завод „Средна
Гора“ и завод „Наталия“. От 1998 г. е пенсионер.
Живее в Стара Загора.

286
СТАНЧО РАШЕВ ПОХЛУПАКОВ
Роден е около 1871 г. с. Мъглиж.
Работил е като държавен и общински служител: 7 години основен на-
роден учител, 3 години общински писар и 20 години секретар-бирник в
Мъглиж. В живота на мъглижкото читалище след Освобождението от тур-
ско робство няма друга такава личност като тази на Станчо Похлупаков.
Години наред дейността на читалището е свързана с неговото име. Няма ден
от неговия живот, в които той да не е посветил част от времето и силите си
на читалището. За него обществената дейност се покрива с читалищната.
Той е най-ревностният настоятел за строителството на самостоятелна чита-
лищна сграда. По негова инициатива се определя място за строеж на така-
ва, набавят се материали, намира проектанти, които безплатно да изготвят
проект, издейства 50 души строители от трудовите войски, но не намира
достатъчно подкрепа от тогавашното общинско ръководство и идеята му не
е осъществена.
Най-голяма заслуга Станчо Похлупаков има за написването през 1943 г.
историята на читалището. В този свой труд дава ценни сведения за стопан-
ското развитие на Мъглиж и за редица още събития, свързани с историче-
ското минало на родното му село.
Той пръв издирва дописките за Мъглиж във вестниците „Право“,
„България“ и „Цариградски вестник“. Намира бележките на Феликс Каниц,
посветени на Мъглиж и околностите му. Записва всичко, което е чул от него-
ви по-стари съвременници, прави извадки от фонда на библиотека „Искра“
в гр. Казанлък.
След пенсионирането си се включва още по-активно в обществения и
културния живот на Мъглиж. Редовно присъства на събранията на чита-
лището и прави предложения за подобряването на дейността му. Редовен
посетител е на театралните постановки. Много увлекателно разказва за ос-
вободителната Руско-турска война 1877/1878 г. и за идването на русите в
Мъглиж.
С пълно право за него може да се каже, че е бележит деец на мъглижко-
то читалище.
Починал е около 1953 г.

287
СТЕФАН ДИМИТРОВ ПАСТЪРМОВ
Роден е на 16.X.1915 г. в с. Мъглиж. Основно об-
разование завършва в родното си село. Постъпва да
учи в гимназията в Казанлък, но в 10-и клас е изклю-
чен заради активната си дейност в Работническия
младежки съюз (РМС). Средно образование завърш-
ва по-късно, като частен ученик.
Работил е като учител в Златоград. Там е бил до
9.IX.1944 г. След това се завръща в Мъглиж, където е
назначен за служител в общината.
През 1954 г. е директор на Управление за автомо-
билен транспорт в гр. Казанлък. В системата на геоложки проучвания, район
Чумерна, е бил административен началник. Пенсионира се като председател
на Трудово производителна кооперация (ТПК) „Обединение“ гр. Казанлък.
Умира през октомври 1979 г.

СТЕФАН ДИМИТРОВ ПОПОВ
Роден е на 23.I.1940 г. в Мъглиж. Средно об-
разование завършва през 1958 г. в родния си град.
Има висше образование. Завършил е през 1966 г.
Лесотехническия университет в София, със специ-
алност „Механична технология на дървесината“.
Професия – инженер.
От 1967 до 1970 г. работи последователно като
механик и началник на цех за производство на плочи
от конопени частици в гр. Тутракан.
От 1970 до 1977 г. е на работа в завод „Цвятко
Радойнов“, сега „Габровница“, в село Горно Сахране,
област Стара Загора, като началник на цех за производство на плочи от дър-
весни частици, а след това и като зам.-директор. През 1977 г. е назначен в
Стопанско обединение „Стара планина“ – София, което ръководи дейността
на 45 дървообработващи предприятия в страната с около 30 хиляди работни-
ци. В обединението е заемал длъжностите: специалист, началник отдел, за-
местник-генерален директор от 1982 до 1989 г. От 1989 г. дейността на тази
стопанска организация е прекратена. След това е работил като изпълнителен
директор на дървообработващите предприятия „Велилак“ – гр. Дупница, и
„Габровница“ в с. Горно Сахране, Старозагорска област.
Награден е с „Народен орден на труда“ – златен, както и с медали.
Сега (2012) е пенсионер и живее в София със семейството си.

288
СТЕФАН ЙОРДАНОВ ГЕЦОВ
Роден в на 3.VII.1932 г. в с. Мъглиж. Завършва
средно образование в гр. Казанлък през 1950 г., а
след това актьорско майсторство при проф. Николай
Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през
1954 г. Дълги години играе в състава на Народния
театър „Иван Вазов“, където създава забележителни
роли. Присъдено му е званието „Народен артист“.
Участвал е в редица филми, между които:
– „На всеки километър“ – 1969–1971;
– „Наковалня или чук“ – 1972;
– „Изгори, за да светиш“ – 1976;
– „Снаха“ – 1976;
– „На свободата войници“ – 1977;
– „По дирята на безследно изчезналите“ – 1979;
– „Хан Аспарух“ – 1981;
– „Величието на хана“ – 1981;
– и други.
Най-голяма известност придобива в ролята на цар Иван Шишман в ед-
ноименната пиеса.
Умира на 10.IX.1996 г. в София5.

СТЕФАН МИНЧЕВ ПОПОВ
Роден е на 15.VI.1939 г. в с. Мъглиж. Средно
гимназиално образование завършва в Мъглиж през
1957 г., а висше – в Минно-геоложкия институт в гр.
София със специалност „Минна електромеханика“,
професия – минен инженер.
Трудовата му дейност започва в комплекса
„Марица-изток“. От 24.II.1967 до 24.IV.1972 г. работи
в рудник „Трояново-1“ като началник „Контактна мре-
жа“. През 1972 г. е назначен на работа в „Напоителни
системи“ ЕАД, клон Стара Загора, и заема длъжности-
те началник на отдел „Автоматизация“, главен енерге-
тик, а от 20.II.1989 до 1.VII.1999 г. е директор (управител) на предприятието.
От 1.VII.1999 до 1.X.1999 г. е зам.-управител на същото.
Умира през 2011 г.
5 За Стефан Гецов виж: Владимир Каракашев. Стефан Гецов – театрален портрет.

С., Наука и изкуство, 1971; Теменуга Гецова. Един необикновен живот с гениалния актьор
Стефан Гецов. С., 1999.

289
СТЕФАН СТЕФАНОВ ГЕРГАНОВ
Роден е на 16.VI.1911 г. в с. Мъглиж. Основно
образование получава в родното си село, а средно в
Педагогическата гимназия в гр. Казанлък. Завършил
е и Педагогическия институт в гр. Пловдив.
Работил е като учител в с. Шаново и в други села
на Казанлъшка околия. Бил е възпитател, а след това
и директор на Железопътен пансион в гр. Велико
Търново.
През 1953 г. е назначен за директор на предпри-
ятието „Ресторанти и спални вагони“ (РСВ) в систе-
мата на БДЖ, в Стара Загора, с район Южна България, където през 1971 г.
се пенсионира.
Участник е във втората фаза на Втората световна война (1945) в Унгария
като офицер от Българската армия.
Умира на 25.VIII.1991 г.

СТЕФАН СТОЯНОВ ГЕРГАНОВ
Роден е на 10.V.1929 г. в Мъглиж. Основното си
образование завършва в мъглижката прогимназия,
а средното – през 1947 г. в гимназия „Св. Кирил и
Методий“ в гр. Казанлък.
Висше образование получава през 1952 г. в
Софийския университет във Физико-математиче-
ския факултет със специалност „Физика“. Завършва
и Минно-геоложкия институт в София. Дипломира
се като инженер геолого-проучвател през 1954 г.
В периода 1955–1972 г. е началник на геологоп-
роучвателния район в Панагюрище.
През 1973 г. е назначен за главен инженер на строително-инвеститор-
ска дирекция в „Метрополитен“ – София. Там работи до 1981 г. От 1981 г.
е главен специалист в Експертно-техническа дирекция в „Минералбанк“,
София.
Пенсионира се през 1989 г.
Награден е с „Народен орден на труда – сребърен“, както и с юбилейни
медали и грамоти.
Живее със семейството си в София.

290
СТОЙКО ЗЛАТЕВ ТЯНОВ
Роден е на 21.XII.1920 г. в с. Мъглиж. Учи в гим-
назията в Стара Загора, където става член на РМС.
Активно участва в антифашистката съпротива като
партизанин.
След 9.IX.1944 г. за кратко работи в полицията в
Казанлък. След това отива в София, където завърш-
ва Софийския университет със специалност „Право“.
До края на трудовия си стаж през 1976–1977 г. зае-
ма различни юридически длъжности в приемната на
Министерски съвет, в отдел „Жалби“ и в Комисията
за опазване на земята.
Умира през 1998 г.

СТОЙКО МИНЧЕВ ДИМИТРОВ
Роден е на 26.IV.1945 г. в Мъглиж. Средно обра-
зование завършва в ССУ „Христо Ботев“ в Мъглиж
през 1963 г. Същата година е приет за студент в
Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“,
където през 1967 г. завършва висшето си образова-
ние, със специалност „Физика“. Започва работа в
завод „Арсенал“ в Казанлък. Там работи до октом-
ври 1985 г. През тази година е избран за секретар на
Общинския комитет на БКП в Мъглиж, а по-късно и
за председател на Общинския съвет на Българската
социалистическа партия. През 1991 г. е избран за
председател на Общинския съвет в Мъглиж, а на изборите през 1995 г. за
кмет на община Мъглиж. На местните избори през 2003 г. отново е избран
за председател на Общинския съвет. От 2008 г. работи в завод „Арсенал“,
гр. Казанлък.
Живее в Казанлък.

291
СТОЙЧО ИВАНОВ ЦАНЕВ
Роден е на 14.III.1951 г. в гр. Николаево, област
Стара Загора. Родителите му са мъглижани. Основно
образование завършва в гр. Твърдица, а средно в
Механотехникума в гр. Казанлък. Висше образование
степен „Бакалавър“ получава задочно в гр. Свищов
през 1989 г. със специалност „Държавно управление
и администрация“.
Трудовата си дейност започва в завод „България“
в гр. Казанлък като електротехник. В завода се зани-
мава и с обществена дейност. Избран е за секретар
на заводския комитет на Димитровския комунистически младежки съюз
(ДКМС).
С формирането на новите селищни системи, в изпълнение на закона за
ново териториално деление, през февруари 1979 г. е избран за първи секре-
тар на Общинския комитет на ДКМС в Мъглиж. Две години по-късно, през
1981 г., започва работа като председател на Общинския съвет на Българските
професионални съюзи.
През 1995 г. е назначен за зам.-кмет на община Мъглиж. На този пост
работи до 1999 г. След това четири години работи като едноличен търго-
вец. На произведените избори за местни органи на властта през 2003 г. е
избран за кмет на Мъглиж. Кандидатурата му е издигната и подкрепена от
Българската социалистическа партия (БСП). На следващите избори през
2007 г. получава втори мандат за кмет на Мъглиж и оглавява общината до
30.X.2011 г.
От 2011 г. след изборите за местна власт работи като общински съвет-
ник избран с листата на БСП.
Умира през 2013 г.

СТОЯН (СТЕФАН) ИВАНОВ ДАРАДИДОВ
Роден е през 1873 г. в Мъглиж. Свещеник, след
замонашването си приема духовното име Стефан.
Служил е в Долненската църква „Успение Св.
Богородица“ в Мъглиж, също и в църквата в с. Дъбово,
Казанлъшко. Бил е протойерей – настоятел на църква.
Награден на 12.IX.1924 г. с орден „Кавалерски
кръст Св. Александър“, а на 3.X.1938 г. – с орден
„Офицерски кръст за гражданска заслуга“.
Починал през 1952 г. Погребан е в двора на църквата „Успение Св.
Богородица“ в Мъглиж.

292
СТОЯН ИВАНОВ БАКАЛОВ
Роден е 7.VII.1942 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в
Мъглиж, а средно в гр. Ловеч, в гимназията за изучаване на чужди езици.
Висше образование завършва през 1965 г. във Висшия икономически инсти-
тут „Карл Маркс“ в София, сега Университет за национално и световно сто-
панство (УНСС), със специалност „Външна търговия“. След това е назначен
на работа в Министерството на външните работи като референт в отдела за
Западна Европа, САЩ и Канада.
През периода от 1970 до 1975 г. работи в Търговското представителство
на България във Виена, Австрия.
От 1979 до 1983 г. и през 1986 г. е в Постоянното представителство на
Народна република България при ООН в Ню Йорк, САЩ.
През 1991 г. заема длъжността директор на Бюрото за обслужване на
дипломатическия корпус в България към Министерството на външните ра-
боти.
От 1992 г. е пенсионер.
Умира на 5.XI.2002 г.

СТОЯН ИВАНОВ КЛИСУРОВ
Роден е в Мъглиж през 1905 г. Завършва
Телеграфопощенското училище в София. Няколко
години работи в пощенските станции на различни
селища в Южна България.
През трийсетте години на XX в. е назначен за на-
чалник на пощата в родното си село Мъглиж. На тази
длъжност остава до 1948 г., когато със семейството
си се премества в Стара Загора. Започва работа в
Окръжната станция на съобщенията отначало като
стоковед, след това и като завеждащ отдел.
Нееднократно е награждаван като отличник в системата на Български
пощи.
Умира през 1978 г.

293
СТОЯН ИВАНОВ СЪРГОЙЧЕВ
Роден е на 3.VIII.1945 г. в с. Мъглиж. Средно
образование завършва в Мъглижката гимназия през
1963 г. Висше образование получава във Висшия
машинно електротехнически институт (ВМЕИ) в
София (сега Технически университет) през 1971 г.
Дипломира се като електроинженер със специалност
„Радиотехник“.
От 1971 до 1976 г. Стоян Съргойчев работи
в Завода за запаметяващи устройства в гр. Стара
Загора, като през това време е изпращан да провежда
курсове по тези устройства в гр. Киев, Украйна.
През 1974 г. става извънщатен сътрудник към новосъздадената
Лаборатория за космически изследвания към Българската академия на нау-
ките, а през 1975 г. спечелва конкурс за научен сътрудник към тази лабора-
тория с базова обсерватория в Стара Загора, ръководител на която е старши
научен сътрудник Митко Гогошев. От там започва неговата активна дейност
в областта на космическите изследвания – участие в международни проекти
и създаване на уникални апаратури за геофизични ракети и спътници. Под
ръководството на талантливия и изключително енергичен академик Кирил
Серафимов за кратко време България се нарежда в редиците на развитите
държави, които имат инфраструктура и средства за осъществяване на скъпи
космически изследвания.
Персонално Стоян Съргойчев участва в създаването на научни косми-
чески апаратури за съветските геофизични ракети „Вертикал“ 6 и 7, спътник
Интеркосмос-19, спътник „България-1300“, за орбиталните станции „Салют“
6 и 7. За индийските геофизични ракети „Центавър-2“ създава два уреда.
България е имала договор за двустранно сътрудничество с Индия в областта
на космическите изследвания. В резултат на успешните експерименти на
програмата „Интеркосмос“ страната ни разширява сътрудничеството и със
западноевропейските страни, включително и със САЩ.
Акад. Кирил Серафимов, със своя доказан научен международен ав-
торитет, организира през 1980 г. първата двустранна конфер