You are on page 1of 10

„Родознание Genealogia“, 2017, бр. 3-4, с. 223-235.

ISSN 0861-9573

Матей Матев Георгиев (1880-1948)

Николай Вапирев

Всеки, който се е занимавал с историята на Казанлъшкия край, знае за
богатството, което се съдържа в сборниците „Казанлък в миналото и днес“, особено във
вече антикварните първи три сборника – от 1912, 1923 и 1928 година. Един от авторите
в тези сборници, но не само там, е Матей Георгиев. Той е един от основните дейци при
съставянето и редактирането на сборниците, също и дългогодишен секретар на
Казанлъшката дружба „Розова долина“ в София. Негова подробна биография досега
обаче няма написана. Тук ще се постарая да опиша онова, което успях да събера за него
и за книжовното му творчество.
Матей Матев Георгиев е роден на 20.VIII.1880 г. в град Казанлък.1 Като малко
момче е живял и учил в родния си град. Завършва Казанлъшкото педагогическо
училище (КПУ) през 1900 година.2 Работи след това като образцов учител в КПУ.3

Матей Георгиев4

През 1904-1905 година д-р Васил Петков създава към КПУ „ваканционна
ученическа колония“ в с. Мъглиж. Колонията е ръководена от образцовия учител
Матей Георгиев, гимназиалния учител Маматарков със семейството си и други трима

1
Български книги 1878-1944. Библиографски указател. Т. VIII: именен показалец, част 1: А-Л.
София, Народна Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, 1997, с. 142.
2
Юбилеен сборник 1883-1933 за 50-годишния живот и дейност на Казанлъшкото държавно
педагогическо и образцово училище „Св. Кирил и Методий“. Казанлък, 1935, с. 155.
3
„Казанлъшка искра“, 1933, 8 септември, бр. 219, год. X, с. 2.
4
Фотографията е предоставена през 2014 г. от Пепа Коскина от Исторически музей „Искра“ гр.
Казанлък, чрез краеведа Васил Марков от с. Дъбово.
учители и учителки.5 Това е третата такава колония в страната след тези в селата
Дермендере (Пловдивско), и Лъжене (Пещерско).
В том III на „Казанлък в миналото и днес“ Геньо Дочев е дал някои биографични
данни за него: „Матей Георгиев, от Казанлък, е бил 3 години учител на слети образцови
отделения. Това е било през времето, когато е бил министър на народното просвещение
проф. Д-р Ив. Д. Шишманов, който чрез тия образцови отделения, открити и при други
педагогически училища, е искал да подпомогне множеството наши слети селски
училища. Но след неговото излизане в оставка, неговите наследници не са полагали
такива грижи и затуй тия отделения се закриват. Матей Георгиев става столичен
учител.“6
През 1906/1907 година Георгиев е споменат като един от лекторите в
Ученолюбива дружина „Искра“, където са се чели образователни курсове по различни
теми.7
През 1910 г. Матей Георгиев е посочен като завършил или учил специалността
„Право“ в университета в Женева.8 Може би тук се касае за началните курсове, тъй
като след това той е продължил обучението си по същата специалност в Новия
университет в Брюксел, където се е дипломирал през 1914 година. Така са постъпвали и
други българи през тези години, защото този начин им е бил финансово по-изгоден.
Ето къде и какво е изучавал Матей Георгиев през тези години:
Университет в Женева:
- 1909-1910 г. – „Право“.
Нов университет в Брюксел:
- Подготвителен курс по „Право“ 1910-1911 г.
- Курсова работа по „Право“ 1911-1912 г.
- Дипломна работа по „Право“ 1912-1913 г.
- Дипломна работа по „Право“ 1913-1914 г.9
Матей Георгиев е владеел много добре френски език. Той е преводач на
следните две книги. През 1911 година излиза за пръв път на френски език книгата на
Алеко Константинов „Бай Ганьо“.10 Преводачи са Матей Георгиев и Жан Ягершмид.11
През същата 1911 година французинът Феликс Вожли издава своя книга на български

5
Д-р Сол. 45-годишнината на нашите „ваканционни ученически колонии“ – летовища. –
„Училищен преглед“, 1947, книга пета и шеста, май-юни, с. 436.
6
Казанлък в миналото и днес, Т. III, 1928, с. 338.
7
Юбилеен сборник на ученолюбива дружина „Искра“ в гр. Казанлък по случай 50-годишния й
живот и културно-просветна дейност 1873-1923. Под редакцията на Г. Дочев и Ст. П. Василев.
Издание на „Искра“, 1923, с. 76.
8
Иван Танев. Швейцарският принос в подготовката на българската интелигенция с европейско
образование (1878-1912). – „Исторически преглед“, 2011, книжка 3-4, година LXVII, с. 33.
9
Андре Деспи-Мейер. Българските студенти в двата Брюкселски университета (1870-1919). –
„Известия на държавните архиви“, 1986, книга 52, с. 332. В този списък като рождена дата на
Матей Георгиев е посочена датата 22.VIII.1880.
10
„Казанлъшка искра“, 1928, 30 юни, бр. 95, год. V, с. 2.;
Момчил Маринов. От Казанлък тръгва френският превод на Бай Ганьо. – „Искра“, 2008, 12
декември, бр. 50, с. 5.
11
Aleko Constantinov. Baï Gagno le Tartarin Bulgare. Tr. du bulgare par Matei Gueorguiev et Jean
Jagerschmidt, avec une préface de Louis Leger. Paris, E. Leroux, 1911..
език, която представлява ръководство и учебник по методология на залесяването.12
Известно е, че Вожли е залесявал и укрепвал пороищата и свлачищата в Казанлъшко –
в землищата на селата Шипка, Енина, Изворово, Мъглиж. Като редактор на книгата е
посочен М. Георгиев. Твърде вероятно е това да е нашият Матей Георгиев, но тази
версия заслужава допълнителна проверка. Двамата са се познавали и е напълно
възможно да са работили заедно при издаването на книгата.
На корицата на една от книгите си за историята на гр. София13 през 1920 г.
авторът Матей Георгиев има посвещение към „учащата се младеж при Софийската
прогимназия „Сава Вълчов Филаретов““ – днес 20-то ОУ „Тодор Минков“ в
столицата.14 При търсене в регистрите на това училище не бе намерено името на Матей
Георгиев като учител.15 Също така неговото име аз не намерих и в двете книги излезли
за историята на училището.16 В книгата за историята на гр. София от 1926 г. като адрес
за кореспонденция с автора е посочен: ул. „Дукатска планина“ № 7. Този адрес днес се
намира зад болница „Пирогов“ в София, близо до въпросното училище „Сава
Филаретов“ / „Тодор Минков“. Вероятно Георгиев е живял на посочения адрес или пък
там се е намирала адвокатската кантора, в която е работил. През 1938 г. Чудомир в едно
свое писмо до Иван Хаджийски посочва същия адрес за контакт с Матей Георгиев във
връзка с томовете „Казанлък в миналото и днес“, за които Хаджийски имал интерес.17
Чудомир споменава, че Георгиев е бил редактор и на трите тома книги.
Георгиев е заемал дълги години длъжността „секретар“ на Казанлъшката дружба
„Розова долина“ в София.18 Посочено е, че е бил в редакционния комитет по издаването
на втория том на сборника „Казанлък в миналото и днес“.19
През 1914 г. той е един от помощниците при купуването и инсталирането на
първия кинематограф в гр. Казанлък.20
В своята книга за българските историци авторът Петър Чолов е отбелязал, че
Матей Георгиев е бил учител в с. Долно Сахране, в Казанлък и в София в периода 1900-
1923 година, адвокат и юрисконсулт в София 1923-1940 и секретар на Казанлъшката
дружба в София 1923-1936 г.21

12
Феликс Вожли. Укрепяване пороищата и залесяване. София, Придворна печатница, 1911 г.,
448 стр., превод от френски език М. Георгиев.
13
Възраждането на град София (Исторически материали). София, Придворна печатница, 1920 г.
14
Намира се на „Петте кьошета“ в централната част на гр. София.
15
Търсенето е направено през 2014 г. съвместно от Васил Марков и от учител по история в
училището „Тодор Минков“.
16
Мария Герова. Училище „Тодор Минков“ назад във времето. С., 2006.;
Мария Герова. 100 години училище „Тодор Минков“ град София 1906-2006. Публикации,
документи, снимки. С., 2008.
17
Иван Хаджийски. Неизвестно от него, неизвестно за него. С., 1989, с. 348-349.
18
„Казанлък в миналото и днес“, Том II, с. 5, 34;
„Казанлък в миналото и днес“, Том III, с. 659.
19
„Казанлък в миналото и днес“, Том II, с. 23.
20
Юбилеен сборник на ученолюбива дружина „Искра“ в гр. Казанлък по случай 50-годишния й
живот и културно-просветна дейност 1873-1923. Под редакцията на Г. Дочев и Ст. П. Василев.
Издание на „Искра“, 1923, с. 142.;
Кинематографът на „Искра“. – „Казанлъшка искра“, 1939, 15 август, бр. 359, год. XVI, с. 1.
21
Петър Чолов. Български историци (биографично-библиографски справочник). С., 2010, трето
издание, с. 71. В книгата е дадена и библиографична справка, в която е посочено едно
изследване за манастира „Св. Георги“ при гр. Анхиало и основателите му котленци, което обаче
На 24 март 1922 г. настоятелството на „Искра“ се занимало с отпразнуването на
50-годишния си юбилей през следващата 1923 година. Били избрани два комитета:
юбилеен и редакционен. В редакционния комитет влизал и Матей Георгиев. На тези
комитети, одобрени от общо дружествено събрание, било възложено да уредят
програмата на юбилея и редактирането на юбилеен сборник.22 На честването на 12 юли
1923 г. Георгиев не е присъствал, но той е изпратил телеграфическо приветствие към
присъстващите на празника на „Искра“.23

Казанлъшка дружба „Розова Долина“ в гр. София. На първи ред, втори отляво:
Михаил Тенев /председател/; трети: Христо Стамболски /почетен член/. На втори
ред, първи отляво: Иван Енчев - Видю; четвърти: Матей Георгиев /секретар/.24

На 25 януари 1927 г. в София на 29-годишна възраст починал от болест
талантливият казанлъшки художник Иван Милев. От името на „Искра“ на гроба му

смятам, че не е от казанлъчанина Матей Георгиев. Освен това неговото второ име грешно е
посочено като Матеев, а не Матев, както е навсякъде в неговите произведения.
22
100 години Народно читалище „Искра“ Казанлък, 1860-1960 – Юбилеен сборник. София, изд.
ОФ, 1961, с. 102.
23
Прослава на ученолюбива дружина „Искра“ в гр. Казанлък. Сборник за тържественото
отпразнуване на петдесет годишния й юбилей. Казанлък, 1929, с. 4, с. 29.
24
Фотографията е предоставена от Пепа Коскина през 2014 г., чрез Васил Марков. Според
Марков снимката е правена по повод 20-годишен юбилей (1904-1924) на Дружбата,
фотография от 9 януари 1925 г. в „Славянска беседа“, гр. София. Оригинал на снимката се
съхранява в Исторически музей „Искра“ гр. Казанлък.
говорил Матей Георгиев.25 Също така на 3 май 1932 г. на опелото в църквата „Св.
Седмочисленици“ в София на друг виден казанлъчанин и възрожденец – д-р Христо
Стамболски – Георгиев отново произнесъл реч от името на Казанлъшка дружба „Розова
долина“ в София, както и от името на град Казанлък и Дружина „Искра“.26
Известно е, че в София Георгиев е работил като адвокат, тъй като е завършил
през 1914 г. право. Името „Матей Георгиев“ се среща като член на проверяващия съвет
на Българско акционерно застрахователно дружество „Звезда“, София, за 1925, 1926 и
1927 година.27 В управителния съвет на това дружество по същото време е бил Стефан
Чапрашиков – бивш пълномощен министър. Той е брат на Крум Чапрашиков, известен
търговец на тютюн, чиято съпруга е Елисавета Чапрашикова. Тя е дъщеря на
финансиста Михаил Тенев, председател на Казанлъшката дружба „Розова долина“ в
София.28 Елисавета (Крумова) Чапрашикова е дарител и автор на няколко статии във
втория том на сборника „Казанлък в миналото и днес“. Тези данни биха могли да имат
нещо общо с биографията на Георгиев.
Като бивш възпитаник и учител в Казанлъшкото педагогическо училище Матей
Георгиев е един от гостите на тържеството на 4 и 5 юни 1933 за 50-годишнината на
училището. В издадения юбилеен сборник по случай събитието Геньо Дочев е написал
кратка биография за него. Ето какво казва тя: „Матей Георгиев, завършил в 1900
година, бил селски първоначален учител, образцов при К.П.У., столичен първоначален
учител, сега адвокат. Писал по училищни въпроси във вестник „Зора“, по история на
учебното дело в Казанлък в списание „Училищен преглед“. Написал книги: Из
историята на учебното дело в Казанлък и на Ученолюбива дружина „Искра“ –
Казанлък; Из икономическото минало на София и др.“29

25
„Казанлъшка искра“, 1927, 31 януари, бр. 61, год. III, с. 2.
26
„Казанлъшка искра“, 1932, 15 май, бр. 188, год. IX, с. 3.
27
Доклади на управителния и проверителния съвети. Общ баланс и обща сметка за печалбите
и загубите. Българско акционерно застрахователно дружество „Звезда“, 1925, 1926, 1927;
печатница на Елисей Петков.
28
Иван Хаджийски. Видни дупничани: Иван, Крум и Стефан Чапрашикови. – Минало, 2002, кн.
2, с. 74-83.
29
Юбилеен сборник 1883-1933 за 50-годишния живот и дейност на Казанлъшкото държавно
педагогическо и образцово училище „Св. Кирил и Методий“. Казанлък, 1935, с. 6-8, 155.;
Отпразнуване 50 годишнината на Казанлъшкото педагогическо училище. – „Казанлъшка искра“,
1933, 15 юни, бр. 214, год. X, с. 2-3.
Бивши учители и възпитаници на КПУ, обща снимка от 4 или 5 юни 1933 г.
Матей Георгиев е на трети ред, първи отляво.

През 1935 г. името на Матей Георгиев е включено в списъка на една делегация
от казанлъчани в София, която е имала за задача да се срещне с министри и да иска
връщане на закритата през изминалата 1934 година Казанлъшка гимназия. Отбелязано
е, че Георгиев е секретар на Казанлъшката дружба „Розова долина“ в София.30
През 1937 г. настоятелството на „Искра“ Казанлък избрало за делегати на
читалищен конгрес, който се състоял на 11, 12 и 13 април в София, следните лица: Д.
Христов, Чудомир, Геньо Дочев, Ст. Попвасилев, Матей Георгиев, Генчо Пирьов и Ан.
Анастасов.31
При освещаване новата сграда на библиотека и музей „Искра“ в Казанлък на 10
юни 1937 г. присъствал и Матей Георгиев, който поднесъл поздрави от големия
дарител и председател на Дружината „Розова долина“ Михаил Тенев, от казанлъчани в
София и от себе си. Споменава се, че в миналото той е участвал в настоятелството на
„Искра“, а сега е неин почетен член.32
На 28 декември 1938 г. в София се състояло новогодишно празненство, в което
взели участие „живеещите в София казанлъчани и техни зетьове“. Приветствена реч
била произнесена от „подпредседателя“ на Казанлъшка дружба „Розова долина“ Матей
Георгиев, тъй като председателят й Михаил Тенев не могъл да присъства. Съобщава се,
че Дружбата е събрала една значителна сума като помощ към нуждаещи се бедни
казанлъчани през зимата.33

30
„Казанлъшка искра“, 1935, 15 септември, бр. 266, год. XII, с. 1.
31
„Казанлъшка искра“, 1937, 31 март, бр. 302, год. XIV, с. 2.
32
„Казанлъшка искра“, 1937, 15 юни, бр. 307, год. XIV, с. 1.
33
„Искра“, 1939, 15 януари, бр. 345, год. XVI, с. 1.
Георгиев е бил редовен дописник и сътрудник на вестник „Казанлъшка искра“.
Това си личи освен от множеството негови статии там през годините, също и от някои
поздравителни адреси във вестника от негово име към казанлъчани по случай празници
и годишнини от периода 1929-1941 г.34
Матей Георгиев също така е бил и дарител. Той неведнъж е дарявал на
казанлъшката общественост както някои книжни издания, така и отделни парични
средства за издаване на книги.35
Ето как го описват някои от съвременниците му: „неуморимия Матей Георгиев“,
„благодарение големите трудове и старания на г-н Матей Георгиев“, „историкът на
нашето учебно дело“, „неуморимият работник в това поле г-н Матей Георгиев, чиито
заслуги тепърва ще бъдат оценени“, „отличен гражданин и сътрудник на Искра“,
„виден съгражданин и искрист“, „изследвач на народното ни минало“, „енергичният
наш съгражданин“, „нашият постоянен скромен и неуморим секретар“ и т.н.
Архивът на Казанлъшка дружба „Розова долина“, на която Георгиев е бил
секретар, за съжаление изгаря през януари 1944 г. при една от бомбардировките на
София. Архивът се е намирал в къщата на председателя на Дружбата Михаил Тенев, на
улиците „Шипка“ и „Св. Климент Охридски“.36 Днес на това място се намира сградата
на Съюза на българските художници. Така са изгубени ценни материали, както за
историята на Дружбата и на града Казанлък, така и данни за биографиите на нейните
членове и сътрудници.
Матей Георгиев умира на 20.XII.194837 в гр. София. В краткото съобщение
излязло във вестник „Искра“ е отбелязано, че той „бе посветил живота си на Казанлък и
делото на Искра“.38
През 2014 г. излиза от печат книга трета на „Извори за историята на учебното
дело в България“, която е посветена на българското възрожденско училище.39 В
сборника е публикувана статията на Матей Георгиев „Градиво за историята на

34
„Казанлъшка искра“, 1929, 30 юни, бр. 119, год. VI, с. 2.;
„Казанлъшка искра“, 1930, 15 януари, бр. 132, год. VII, с. 3.;
„Искра“, 1938, 15 юни, бр. 331, год. XV, с. 1.;
„Искра“, 1939, 31 май, бр. 354, год. XVI, с. 2.;
„Искра“, 1941, 31 май, бр. 402, год. XVIII, с. 2.
35
Казанлък в миналото и днес, Т. II, 1923, с. 8, 13.
„Казанлъшка искра“, 1925, 1 май, бр. 19, год. I, с. 3.;
„Казанлъшка искра“, 1927, 30 април, бр. 67, год. III, с. 4.;
„Казанлъшка искра“, 1929, 31 декември, бр. 131, год. VI, с. 4.;
„Казанлъшка искра“, 1933, 15 март, бр. 208, год. X, с. 2.;
„Казанлъшка искра“, 1933, 15 юли, бр. 216, год. X, с. 4.;
Казанлъшка искра“, 1937, 15 юни, бр. 307, год. XIV, с. 2.;
Юбилеен сборник на ученолюбива дружина „Искра“ в гр. Казанлък по случай 50-годишния й
живот и културно-просветна дейност 1873-1923. Под редакцията на Г. Дочев и Ст. П. Василев.
Издание на „Искра“, 1923, с. 42, 61.
36
Предговор на Страшимир Димитров към: Христо Стамболски. Автобиография, дневници,
спомени. София, изд. „Български писател“, 1972, с. 22.
37
Български книги 1878-1944. Библиографски указател. Т. VIII: именен показалец, част 1: А-Л.
София, Народна Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, 1997, с. 142.
38
„Искра“, 1948, 25 декември, бр. 560, год. XXV, с. 2.
39
Извори за историята на учебното дело в България: Българско възрожденско училище – книга
трета. УИ „Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново, съставител Емилия Кирилова, 416 стр.
учебното дело в гр. Казанлък“. В същия сборник са дадени и кратки биографии на
авторите на статиите. Тук обаче съставителката е объркала личността на казанлъчанина
Матей Георгиев с тази на Матей Василев, роден 1876 г. в Котел, учил в чужбина,
учител в Шумен, чиито биографични данни са дадени към статията.

***

Биобиблиография на Матей Матев Георгиев40

Отделни книги:
1. Из миналото на „Искра“ и на учебното дело в Казанлък (Исторически бележки).
Казанлък, изд. „Ученолюбива дружина Искра“, 1907 г., 166 стр.
2. Възраждането на град София (Исторически материали). София, Придворна печатница,
1920 г., 104 стр.
3. Икономическото минало на гр. София и Софийско (Изследвания). София, печатница
„Камбана“, 1926 г., 144 стр.

Статии в сборници:
1. Градиво за историята на учебното дело в гр. Казанлък. – „Училищен преглед“, София,
1907, год. XII, книга 9, ноември, с. 915-947.
2. Стари благодетели на гр. Казанлък. – Казанлък в миналото и днес, т. 1, 1912, с. 36-42.41
3. Стоенчо Груьоолу (Повествования из живота му). – Казанлък в миналото и днес, т. 1,
1912, с. 75-97.
4. Филип Велев (Даскал Филип). – Казанлък в миналото и днес, т. 1, 1912, с. 98-111.
5. Михал П. Василев. – Казанлък в миналото и днес, т. 1, 1912, с. 148-149.
6. Димитър и Рахил Д. Душанови. – Казанлък в миналото и днес, т. 1, 1912, с. 150-153.
7. Юрдан Манолов Стателов. – Казанлък в миналото и днес, т. 1, 1912, с. 154-162.
8. Възраждането на град Казанлък (Исторически материали) – Казанлък в миналото и
днес, т. 2, 1923, с. 74-178.42
9. Полковник Кирил Иванов (1869-1914). – Казанлък в миналото и днес, т. 2, 1923, с. 199-
203.
10. Стоян П. Стайнов (1851-1918). – Казанлък в миналото и днес, т. 2, 1923, с. 310-312.
11. Бегът. – Казанлък в миналото и днес, т. 2, 1923, с. 345-367.
12. Ю. М. Стателов като педагог. – Юбилеен сборник на ученолюбива дружина „Искра“ в
гр. Казанлък по случай 50-годишния й живот и културно-просветна дейност. Издание
на „Искра“, 1923 г., с. 180-187.

40
Не претендирам за стопроцентова пълнота на библиографията. Възможно е да има
изпуснати отделни негови неща. Статиите му във вестник „Зора“, за които споменава Геньо
Дочев, не са цитирани с точния си брой и дата.
41
За Хаджи Петър, Христо Николоолу Хината, Мехмедаа Караферлията, Тачо Мангата, Иван
Недялкович.
42
По обем и структура това ценно изследване може да бъде разглеждано като завършена
книга, подобна на книгите му за историята на град София.
13. Нашите учители. – Юбилеен сборник 1883-1933 за 50-годишния живот и дейност на
Казанлъшкото държавно педагогическо и образцово училище „Св. Кирил и Методий“.
Казанлък, 1935, с. 112-117.43

Статии във вестници:
1. Реч. – „Казанлъшки градски общински вестник“, 1914, 15 януари, бр. 364, год. XIII, с.
1-2.44
2. Един спомен за Иван Найденов. – „Казанлъшка искра“, 1925, 21 януари, бр. 12, год. I, с.
1.
3. Принос към миналото на Казанлък. – „Казанлъшка искра“, 1930, 28 май, бр. 141, год.
VII, с. 2.
4. Нашите учители. – „Казанлъшка искра“, 1933, 28 февруари, бр. 207, год. X, с. 2.45
5. Училищна ваканция. – „Казанлъшка искра“, 1933, 15 април, бр. 210, год. X, с. 2.46
6. Директорските обуща. – „Казанлъшка искра“, 1933, 15 април, бр. 210, год. X, с. 2.47
7. Училищни книги. – „Казанлъшка искра“, 1933, 15 май, бр. 212, год. X, с. 4.48
8. Розобер. – „Казанлъшка искра“, 1933, 15 юни, бр. 214, год. X, с. 2.
9. Училищна цигулка. – „Казанлъшка искра“, 1933, 15 юни, бр. 214, год. X, с. 2.
10. Образцов ученик. – „Казанлъшка искра“, 1933, 30 юни, бр. 215, год. X, с. 3.49
11. Помни! – „Казанлъшка искра“, 1933, 15 юли, бр. 216, год. X, с. 1.
12. Бай Ганьо на френски. – „Казанлъшка искра“, 1933, 31 юли, бр. 217, год. X, с. 3.
13. Орешакът. – „Казанлъшка искра“, 1933, 15 октомври, бр. 221, год. X, с. 1.
14. Искра и самоуците. – „Казанлъшка искра“, 1933, 15 ноември, бр. 223, год. X, с. 2.50
15. Учението на богатите е украшение, а на сиромасите – утешение. – „Искра“, 1936, 31
октомври, бр. 292, год. XIII, с. 2.
16. Как е отпразднувана в Казанлък годишнината от падането на Балкана. – „Искра“, 1936,
15 ноември, бр. 293, год. XIII, с. 2.
17. Забравени пожертвуватели. – „Искра“, 1936, 30 ноември, бр. 294, год. XIII, с. 1.
18. От какво произлиза името на река Тунджа. – „Искра“, 1937, 15 януари, бр. 297, год.
XIV, с. 2.
19. Първият митинг за Македония в Казанлък – 16 XII 1884 год. – „Искра“, 1937, 31
януари, бр. 298, год. XIV, с. 1.
20. Чествуване паметта на Христо Ботев в Казанлък. – „Искра“, 1937, 15 април, бр. 303,
год. XIV, с. 2.

43
За учителите Васил Николчов, Георги Паунов, Жак Фардел, Димитър Радойков, Атанас
Кожухаров.
44
Реч, произнесена на панихидата за убитите от Казанлък и казанлъшко във войната през 1913
г.
45
За Борис Митов, Антон Страшимиров.
46
За Детската градина в Казанлък. Статията не е изрично подписана от Матей Георгиев, но е
разположена непосредствено преди следващата статия от него, затова предполагам, че е
негова. Освен това авторът е от Казанлък и пише, че е завършил Педагогическото училище.
47
За Атанас Кожухаров.
48
За Димо Мандаджиев.
49
За Димитър П. Игнатов.
50
В памет на Тодор Мирчев.
21. Посрещането и престояването на негово Високопреосвещенство Господин Иларион
Търновски (Макариополски) в Казанлък. – „Искра“, 1937, 30 април, бр. 304, год. XIV, с.
3.
22. Казанлъшкото розово масло на Американския пазар преди Освобождението. – „Искра“,
1937, 30 юни, бр. 308, год. XIV, с. 2.
23. Стопански изследвания за миналото на Казанлък. – „Искра“, 1938, 31 януари, бр. 322,
год. XV, с. 2-4.
24. Темесюкът на табака Хюсеинаа. – „Искра“, 1938, 15 март, бр. 325, год. XIV, с. 5-6.
25. Стопански изследвания за миналото на Казанлък. – „Искра“, 1938, 31 март, бр. 326, год.
XV, с. 2-4.
26. Стопански изследвания за миналото на Казанлък. – „Искра“, 1938, 30 април, бр. 328,
год. XV, с. 2-3.51
27. Стопански изследвания за миналото на Казанлък. – „Искра“, 1938, 15 май, бр. 329, год.
XV, с. 2-3.
28. Стопански изследвания за миналото на Казанлък. – „Искра“, 1938, 15 юли, бр. 333, год.
XV, с. 2-4.
29. Стопански изследвания за миналото на Казанлък. – „Искра“, 1938, 31 юли, бр. 334, год.
XV, с. 2-4.
30. Наследството на Стоенча Груьоолу. – „Искра“, 1938, 15 ноември, бр. 341, год. XV, с. 2-
3.
31. Една търговска препоръка от 1875 г. – „Искра“, 1939, 15 юни, бр. 355, год. XVI, с. 2.
32. Стопански изследвания за миналото на Казанлък. – „Искра“, 1939, 31 август, бр. 360,
год. XVI, с. 2-3.
33. За възрожденеца Хаджи Петър Христов. – „Искра“, 1940, 15 декември, бр. 391, год.
XVII, с. 2.
34. За спомените на К. Т. Бозвелиев. – „Искра“, 1941, 15 ноември, бр. 413, год. XVIII, с. 1.
35. Статии във вестник „Зора“ по училищни въпроси.

Преводи на книги на/от френски език:
1. Aleko Constantinov. Baï Gagno le Tartarin Bulgare. Tr. du bulgare par Matei Gueorguiev et
Jean Jagerschmidt, avec une préface de Louis Leger. Paris, E. Leroux, 1911.
2. Феликс Вожли. Укрепяване пороищата и залесяване. София, Придворна печатница,
1911 г., 448 стр., превод от френски език М. Георгиев.

51
Статията не е изрично подписана от Матей Георгиев, но е продължение на неговите статии
със същото заглавие от предишни и следващи броеве.