You are on page 1of 418

ГОДИШНИК

НА
ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО МЕНИДЖМЪНТ
Том XI

XIV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„СЪВРЕМЕННАТА НАУКА, БИЗНЕСЪТ И
ОБРАЗОВАНИЕТО“

YEARBOOK
OF
VARNA UNIVERSITY OF MANAGEMENT
Volume XI

XIV INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE

„THE MODERN SCIENCE, BUSINESS AND
EDUCATION“
ГОДИШНИК YEARBOOK
НА OF
ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО VARNA UNIVERSITY OF
МЕНИДЖМЪНТ - ВАРНА MANAGEMENT
РЕГИОНАЛЕН АКАДЕМИЧЕН REGIONAL ACADEMIC CENTER OF
ЦЕНТЪР НА БАН - ДОБРИЧ BAS - DOBRICH
Том XI Volume XI
Съдържа научни доклади, съобщения и Includes scientific articles and reports from
статии от the
XIV Международна научна 14th International Scientific Conference
конференция на тема: on the topic of
„Съвременната наука, бизнесът и „The Modern Science, Business and
образованието” Education“

03-05 юли 2018 г. July, 3rd-5th, 2018

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ EDITORIAL BOARD

доц. д-р Тодор Радев – ВУМ Assoc. Prof. Todor Radev, PhD, VUM,
проф. д-р Димитрина Каменова – ВУМ Bulgaria
Prof. Dimitrina Kamenova, PhD, VUM
проф. д-р Светлана Архипова – Prof. Svеtlana Arkhypova, PhD,
Черкаски национален университет, Bogdan Khmelnitsky National University,
Украйна Cherkassy, Ukraine
доц. д-р Силвена Денчева – ВУМ Assoc. Prof. Silvena Dencheva, PhD,
ас. Силвия Колева – ВУМ VUM
Asst. Silvia Koleva, VUM

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА ADDRESS FOR
CORRESPONDENCE
9300 Добрич, ул. „България―№3
E-mail: research@vumk.eu 3, Bulgaria Str., 9300, Dobrich,
Bulgaria

Издателство на ВУМ Publisher: Varna University of
Management, Bulgariа

ISSN 2367-7368
Всеки автор носи отговорност за All authors are responsible for the content
съдържанието на текста, както и за and references of the manuscript! Each
използваната литература! Всеки report has passed a review procedure.
доклад е преминал процедура за
рецензиране.
СЪДЪРЖАНИЕ/CONTENTS

Направление ОБРАЗОВАНИЕ И МЕНИДЖМЪНТ

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОЛИТИКИ И ИНОВАЦИИ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ,
Янка Тоцева, Европейски политехнически университет, Перник …………….......... 8

IMPACT OF CULTURE ON LEARNING STYLES AND COGNITIVE DEVELOPMENT
OF UNDERGRADUATE BUSINESS MANAGEMENT STUDENTS
Nedka Dimitrova, Varna University of Management ……………………………..…… 24

FORMATION OF SOCIAL AND PROFESSIONAL MOBILITY OF FUTURE
SOCIONOMIC SPECIALISTS IN HIGHER SCHOOL
Svеtlana Arkhypova, Bogdan Khmelnitsky National University, Cherkassy, Ukraine ... 37

AN ATTEMPT FOR PREPARATION OF TEACHERS SUITABLE FOR INTERCULTURAL
EDUCATION
Dimitrina Kamenova, Varna University of Management, Svеtlana Arkhypova, Bogdan
Khmelnitsky National University, Cherkassy, Ukraine, Silvia Koleva, Varna University of
Management …………………………………………………………………………….. 43

ЛИДЕРИ В УЧИЛИЩЕ, ЛИДЕРИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО РАБОТНО МЯСТО: ЕДНА
ИНОВАЦИЯ В ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Кристияна Иванова, Професионарна гимназия по земеделие „Тодор Рачински―,
Генерал Тошево, Димитрина Каменова, Висше училище по мениджмънт – Варна
……………………………………………………………………………………………. 49

ОБРАЗОВАНИЕ НА РАЗЛИЧНИ СКОРОСТИ (УПРАВЛЕНИЕ НА
ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНОВАЦИИ В ПОДКРЕПА НА ИНДИВИДУАЛНОТО
РАЗВИТИЕ)
Маргарита Христова, Драгомир Цукев, Висше училище по мениджмънт - Варна,
Частна профилирана гимназия „Райко Цончев‖ гр. Добрич ………………………… 60

ORGANIZATION OF DISTANCE EDUCATION BASED ON PEDAGOGICAL
INNOVATION AND TECHNOLOGIZATION OF EDUCATIONAL PROCESSES IN THE
MASTER TRAINING SYSTEM IN CONDITIONS OF UNIVERSITY EDUCATION
Voskoboinicova G., Voskoboinicov S., Dovzhuk V., Melnyk S., Rudyk А., Stupak D.,
Kiev International University, Ukraine ………………………………………………….. 72

OPPORTUNITIES FOR IMPLEMENTING ―LEARNING-BY-DOING‖ APPROACH IN A
FORMAL EDUCATIONAL SETTING. THE CASE OF FRENCH CAMP ACADEMY, USA
Miroslava Dimitrova, Varna University of Management ……………………………… 77

THE FEATURES OF INTERNATIONAL COOPERATION IN DEVELOPING A SYSTEM
OF INCLUSIVE EDUCATION SERVICES AT A HIGHER SCHOOL IN UKRAINE
Nina Hayduk, Mariana Hasiak, Lviv Polytechnic National University, Lviv, Ukraine … 87

3
ИССЛЕДОВАНИЕ КАЧЕСТВА "OБУЧАЕМОСТЬ" У ДЕТЕЙ ПОДГОТВИТЕЛЬНЫХ
ГРУП К ШКОЛЕ
Мария Христова, Висше училище по мениджмънт – Варна ………………………. 99

АДАПТИВНАЯ ФИЗИЧЕСКАЯ АКТИВНОСТЬ КАК СРЕДСТВО ПОВЫШЕНИЯ
УРОВНЯ СОЦИАЛИЗАЦИИ ДЕТЕЙ С ОСОБЫМИ ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫМИ
Наталья Чепурная, Инна Литвин, коммунальное учебное заведение «Черкасский
областной институт последипломного образования педагогических работников
Черкасского областного совета», Украина ………………………………………….. 105

НОВАЯ ПАРАДИГМА ИНОЯЗЫЧНОЙ ПРОФЕССИОНАЛЬНОЙ КОМПЕТЕНЦИИ
Людмила Кнодель, Киевский университет имени Бориса Гринченко, Киев, Украина
…………………………………………………………………………………………... 112

ОРИЕНТАЦИЯ ТЕХНОЛОГИЧЕСКОЙ ПОДГОТОВКИ БУДУЩИХ СОЦИАЛЬНЫХ
РАБОТНИКОВ В ВЫСШЕМ УЧЕБНОМ ЗАВЕДЕНИИ НА ОБЕСПЕЧЕНИЕ
ТЕСНОЙ СВЯЗИ ТЕОРИИ И ПРАКТИКИ
Галина Майборода, Черкасский национальный университет имени Богдана
Хмельницкого, Украина ……………………………………………………………… 125

COMPETENT APPROACH IN FORMING OF PROFESSIONAL COMPETENCE ON
PHYSICAL TRAINING OF STUDENTS OF SPECIAL EDUCATIONAL
ESTABLISHMENTS OF NATIONAL GUARD OF UKRAINE
Artem Turchynov, National Academy of the National Guard of Ukraine, Ukraine ...... 130

PROCEDURAL AND OPERATIVE ASPECT AS THE BASIS FOR THEORETICAL AND
PRACTICAL TRAINING OF MEDICAL STUDENTS
Iryna Radziievska, Cherkassy medical academy, Cherkassy, Ukraine ……………….. 138

МИСИЯ „КОМПЛЕКТУВАНЕ НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ ФОНДОВЕ―
Елена Коева-Юрченко, Висше училище по мениджмънт – Варна ……………… 147

Направление ТУРИЗЪМ

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF FUTURE SPECIALISTS IN
THE TOURISM INDUSTRY
Nadiia Shcherbakova, National Transport University, Kiev, Ukraine ……………….. 161

БЪЛГАРСКАТА СЪВРЕМЕННА НАУКА ЗА ТУРИЗМА – СЪСТОЯНИЕ И
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Светла Ракаджийска, Красимира Янчева, Икономически университет – Варна
………………………………………………………………………………………….. 168

СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА
ПОСТИГАНЕ НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В ТУРИЗМА
Тодорка Тончева, Андреана Андреева, Университет за национално и световно
стопанство – София ………………………………………………………………….. 183
4
НЯКОИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА GPSS STUDIO ЗА СИМУЛАЦИОННИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ В ТУРИЗМА
Светлана Бояджиева, Висше училище по мениджмънт – Варна ……………….... 191

ФОРМИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ И
ТУРИЗМА
Владимир Бойчев Бойчев, Университет за национално и световно стопанство –
София …………………………………………………………………………………... 204

ПРИЛОЖЕНИЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА АЛТЕРНАТИВНО ЕНЕРГООСИГУРЯВАНЕ
В ТУРИЗМА
Руси Русков Русев, Катедра „Икономика на туризма―, Ун
иверситет за Национално и
Световно Стопанство – София ……………………………………………………….. 211

ВЪЗМОЖНОСТИ И РЕШЕНИЯ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ СЕЗОН
ВЪЗ ОСНОВА НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ
Стела Цанкова Димитрова, Университет за национално и световно стопанство –
София …………………………………………………………………………………... 219

ИЗМЕРЕНИЯ НА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ И ОНЛАЙН ТУРИЗМА
Ралица Димитрова, Университет за национално и световно стопанство – София
…………………………………………………………………………………………... 227

Направление ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ

SOCIAL WORK AND PEACE AND CONFLICT STUDIES: PARTNERSHIP WITH
PROMISE
Maureen P. Flaherty, Peace and Conflict Studies, University of Manitoba, Winnipeg,
Canada ………………………………………………………………………………….. 233

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ – ТЕОРЕТИЧЕН
ПОДХОД
Камелия Нарлева, Висше училище по мениджмънт – Варна, Юлиян Нарлев,
Икономически университет – Варна ………………………………………………… 247

CONCEPTUAL BASES OF DIAGNOSTICS OF BANKRUPTCY PROBABILITY OF THE
ROAD CONSTRUCTION COMPANIES IN THE CONDITIONS OF MACROECONOMIC
INSTABILITY
Olesia Fedoruk, National Transport University, Kyiv, Ukraine ……………………….. 258

PECULIARITIES OF THE PROFESSIONAL COMPETENCE OF THE UKRAINIAN LAW
ENFORCEMENT BODIES‘ OFFICIALS IN THE EUROPEAN INTEGRATION
CONDITIONS: FOREIGN EXPERIENCE
Olga Vakulіk, Institute of Сriminal-Executive Service, Ukraine ................................... 265

5
ENTREPRENEURIAL LEARNING EXCHANGE INITIATIVE FOR SUSTAINABLE
HOSPITALITY SMEs IN THE BALKAN-MEDITERRANEAN REGION
Tzvetalina Genova, Varna University of Management, Silvia Stumpf, external expert to
the Culinary Arts and Hospitality Association …………………………………………. 270

USING TEXT RATING TO COMBAT PATHOGENIC TEXT WITHIN SCOPE OF JOURNALISTS
SOCIAL RESPONSIBILITY AND PROFESSIONALISM
Olesya Bik, Lviv Polytechnic National University, Lviv, Ukraine ……………………. 283

MORAL CATEGORIES IN THE WORK OF SOCIAL WORKERS
Rоksolyana Zozulyak-Sluchyk, Vasyl Stefanyk Precarpathian, National University,
Ukraine …………………………………………………………………………………. 293

ADVANTAGES AND DISADVANTAGES OF USING SCRUM, KANBAN AND SCRUMBAN FOR
SOFTWARE DEVELOPMENT
Peter Ganev, Varna University of Management ………………………………………. 299

ПОДГОТОВКА БУДУЩИХ СПЕЦИАЛИСТОВ ПОЖАРНОЙ БЕЗОПАСНОСТИ К
ЛИКВИДАЦИИ ПОСЛЕДСТВИЙ ЧРЕЗВЫЧАЙНОЙ СИТУАЦИИ
Ножко Игорь, Черкасский институт пожарной безопасности имени Героев
Чернобыля Национального университета гражданской защиты Украины ……….. 308

ДА ЖИВЕЕ КНИГООБМЕНЪТ!
Елена Коева-Юрченко, Висше училище по мениджмънт – Варна ……………… 312

Направление СТУДЕНТСКО НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО

ЕДИН ОПИТ ЗА НАСТАВНИЧЕСТВО В ПРАКТИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА НА
СТАЖАНТИ УЧИТЕЛИ
Бистра Господинова, Частна профилирана гимназия по туризъм и
предприемачество ,,Райко Цончев‖- гр. Добрич, Стефан Калев, професионална
квалификация „Учител‖, Департамент за модерни обучителни методи към Висше
училище по мениджмънт – Варна …………………………………………………… 323

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ – НАСТОЯЩА И БЪДЕЩА РОЛЯ В ОБУЧЕНИЕТО
ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ
Анита Иванова, Станислава Йорданова, Професионална гимназия по земеделие
„Тодор Рачински‖, гр. Генерал Тошево, Димитрина Каменова, Висше училище по
мениджмънт – Варна ………………………………………………………………….. 333

TELENOR GROUP‘S REBRANDING STRATEGY ON THE BULGARIAN MARKET:
POSITIVES AND NEGATIVES
Nina Zlateva,Varna University of Management, Nikolay Kolev, Varna University of
Management ……………………………………………………………………………. 351

6
ЗА РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕ ПО ИКОНОМИКА
В ГИМНАЗИАЛЕН КУРС
Виктория Великова, Професионална гимназия по земеделие „Тодор Рачински―,гр.
Генерал Тошево, Димитрина Каменова, Висше училище по мениджмънт – Варна
........................................................................................................................................... 366

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИГРА И ОНЛАЙН ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА АКТИВНО УЧЕНЕ В
ЧАСОВЕТЕ ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В 9. КЛАС
Ирена Стефанова, професионална квалификация „Учител‖, Департамент за
модерни обучителни методи към Висше училище по мениджмънт – Варна ……... 385

EMPLOYEE RETENTION OF TALENTED EMPLOYEES IN THE COMPANY
Lauriane Siauve, Oriane Mourot, University of Grenobles – France, Manon Dury,
University Institute of Technology of Auxerre – France ………………………………. 394

EMPLOYEE RETENTION PRACTICES
Chuc Ha My, Phan Thanh Thao, Pham Doan Thu Trang, University of Economics and
Business Viet Nam National University, Silvena Dencheva, Varna University of
Management ……………………………………………………………………………. 403

ПСИХОЛОГИЯ НА ОБЩУВАНЕТО: ДОСАДНИКЪТ
Добринка Катранджиева, Висше училище по мениджмънт – Варна …………… 412

7
Направление: ОБРАЗОВАНИЕ И МЕНИДЖМЪНТ

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОЛИТИКИ И ИНОВАЦИИ В БЪЛГАРСКОТО
УЧИЛИЩЕ
проф. д-р Янка Тоцева
Европейски политехнически университет, Перник

POLICIES AND INNOVATIONS IN BULGARIAN SCHOOL
Prof. Yanka Totseva, PhD
European Polytechnical University, Pernik

Резюме. В доклада се представят проблемите на образователните политики,
свързани с образователните иновации в средното училище. Прави се кратък ретроспективен
преглед на образователните политики и нормативните документи като част от тях за периода
от 1991 г., когато се приема нов Закон за народната просвета до лятото на 2018 г. Фокусът е
върху предпоставките за осъществяване на иновации на училищно ниво и възможните
затруднения при тяхната реализация.
Ключови думи: образователна политика, образоватеилни иновации, промяна,
реформа, иновативни училища

Abstract. The report presents the problems of educational policies related to educational
innovations in the secondary school. A brief retrospective review for the period from 1991 when a
new Education Act was adopted to the summer of 2018 on educational policies and regulations
which are part of them was made. The focus is on the prerequisites for innovation at school level
and possible difficulties in their realization
Key words: educational policy, educational innovations, change, reform, innovative
schools

Въведение
Българското образование през последните три десетилетия след 1989 г.
преминава през различни промени, които са резултат от обществени, политически,
социални, културни, икономически и други фактори. То се намира в непрекъснати
реформи, предизвикани от различните образователни политики, които са се
прилагали както на ниво средно, а така също и на ниво висше образование.
В настоящия текст вниманието се насочва към динамичните промени в
нормативната уредба в областта на образователното законодателство в сферата на
средното образование и тяхното отражение върху образователната практика.
Ще изходим от предпоставката, че образователната политика се реализира
чрез създаване на законови предпоставки за промяна, защото тя включва ценности и
стратегически намерения, но също така тя може да се разглежда и като процес, и
като продукт.
Според Г. Цоков като по-важни характеристики на образователната политика
могат да се изведат следните:
„- Образователната политика е публична политика в сферата на
образованието. От тази гледна точка, тя е една от най-важните секторни политики в
конкретната страна и е дейност, насочена към формулирането на общите
образователни цели и в усъвършенстване на образователната система.

8
- Много често (най-вече в българската и рускоезична литература)
образователната политика се определя като държавна образователна политика...
- Образователната политика на съвременната държава, която има или поне се
стреми да има надпартиен и общонационален характер се определя като
националната образователна политика...
- Образователната политика е процес, който е насочен към бъдещето. От тази
гледна точка тя е свързана с разработване на стратегии и програми, конкретни
промени и реформи на образователната система.
- Различават се: образователна политика на централните власти; регионална,
местна и училищна образователни политики. ...
- Образователната политика се реализира посредством механизмите на
законодателната власт (приемане на училищни закони), механизмите на
изпълнителната власт (постановления, наредби, общодържавни програми), а също
така по пътя на въвличане в процеса на нейното осъществяване на всички
заинтересовани слоеве ва обществото. В този смисъл успешната образователна
политика изисква постигането на обществен консенсус по отношение на училищната
образование.
- Чрез образователната политика се осигуряват условия за задоволяване на
образователните интереси и потребности на гражданите и се гарантират техните
образователни права и свободи.―(Цоков, 2017 а)
Новата държавна политика, стартирала след промените от 1989г., неминуемо
включва и нова образователна политика. Като неин продукт се появи приетият през
1991г. Закон за народната просвета, който регулира по нов по-демократичен начин
отношенията в системата. До 2015г. той е претърпял близо 30 изменения и
допълнения, което означава по формален признак, че е променян или допълван всяка
година. Тези промени могат да се интерпретират като резултат на желание да се
оптимизира управлението на системата, но и като продукт на неясна и често
променяна образователна политика. В този Закон няма текстове свързани с
образователни иновации.
През 2006 г. Народното събрание приема Национална програма за развитие
на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за периода
2006-2015, която обаче не кореспондира със Закона за народната просвета. Поради
липсата на промени на текстове в него или приемането на нов такъв тя не доведе до
очакваната реформа в структурата на образователната система и до въвеждането на
иновации. Въпреки тази неособено положителна констатация, според Х. Желязков:
„В изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование,
предучилищното възпитание и подготовка са реализирани редица дейности за
усъвършенстване на системата на училищното образование в следните насоки:
1. Усъвършенстване на механизмите за финансиране.
2. В периода 2005 - 2007 г. са въведени първите компоненти на националната
система за външно оценяване: национално външно оценяване на учениците от IV и
V клас; държавни зрелостни изпити; тестово изпитване за прием след VII клас;
оценка на езиковите умения по чужд език след VIII клас.
3. Осигуряване на безплатен достъп до учебното съдържание и осигуряване
на безплатен транспорт.
4. Постигнати са значителни резултати в компютъризираното на учебните
заведения и навлизане на информационните и комуникационните технологии в
учебния процес.
9
5. Предприети са мерки за повишаване на авторитета и социалния статус на
учителя: въведен е модел на диференцирано заплащане; модул за кариерно развитие
на учителите; постигната е децентрализация в определянето на работните заплати;
провежда се квалификация на учителите. Обаче националният и регионалните
центрове за квалификация бяха закрити. Очевидна е необходимостта от национално
звено, което да се заеме с тази дейност; от ноември 2006 г. стартира работата на
Националния институт за обучение на директори и започна изпълнението на
програма за квалификация на директорите.
6. С цел оптимизиране на училищната мрежа и изграждане на средищни и
защитени училища се осъществява преструктуриране на училищната мрежа, въведен
е механизъм за финансиране на средищни училища и е приета концепция за
защитени училища.‖ (Христов, 2015)

Политически инициативи приложени в училищното образование на
ниво система

Подбор и квалификация на директори
След приемането на Закона за народната просвета директорите на училища
се назначават на конкурсен принцип и в съответствие с изискванията за тази
мениджърска длъжност. По този начин се насърчава прозрачността при наемане на
училищните мениджъри и се поставят високи стандарти за кандидатите на ниво
система. Министерството на образованието централизира конкурсите за директори,
за да се постигне равнопоставеност и публичност.
Правят се опити за систематично обучение за усъвършенстване на
директорите на учителите чрез създадения на 07.06.2006г. със заповед на министъра
на образованието и науката Национален институт за обучение на директори в
Банкя, който по-късно е преименуван в Национален център за повишаване
квалификацията на педагогическите специалисти.
Други добри възможности в тази посока са магистърските програми по
образователен мениджмънт, които се реализират в СУ „Св. Климент Охридски―,ПУ
„Паисий Хилендарски― , ШУ „Епископ Константин Преславски― , ЮЗУ „Неофит
Рилски―,в които се обучават много практикуващи директори. В техните учебни
планове е включена като задължителна дисциплината „Иновационен мениджмънт― .
Квалификация на учители за работа с иновативни методи и технологии
Що се отнася до повишаването на квалификацията на учители в големия
проект за квалификация по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2007-2013― BG051PO001-3.1.03-0001 „Квалификация на педагогическите
специалисти‖ беше обособена специфична квалификация за учители-творци,
новатори, изполващи интерактивни и иновативни методи и технологии. 1000
учители бяха включени в това обучение и 50 иновативни добри педагогически
практики през 2013г бяха публикувани в сборника: „Обучение на изявени
педагогически специалисти за насърчаване и подкрепа на професионалното им
развитие―.
Изграждане на капацитет за идентифициране, насърчаване,
мониторинг, пилотиране, анализ и интегриране на иновативни образователни
дейности
Добър пример в тази посока е проектът „Иновативни училища―, който
стартира през 2015 г. и в него са включени първоначално девет училища от Пловдив,
10
а след това се присъединяват още пет. Той е съвместна инициатива на Община
Пловдив и фондация „Световен образователен форум България―и има 5 годишна
продължителност.
Насърчаване на иновациите чрез проекти, финансирани от ЕС
Тази държавна политики макар и неофициално обявена позволява много
образователни институции – начални, основни и средни училища, а също така и
професионални гимназии да разработват и реализират проекти, в които се апробират
нови интерактивни образователни технологии, най-вече в партньорство с училища
от други страни членки на ЕС.
Добър пример в тази посока е и проект „Рейтинг― , който цели създаване на
иновативна система за вътрешна оценка на учителите, с ясно изразена добавена
стойност, който може да се види на: http://www.ratingplus.eu/index.php?page=project
Като други инициативи можем да посочим:
- практики на частни училища, които прилагат иновативни педагогически
технологии, интерактивни методи и модели за педагогическа комуникация;
- проектът на Института за прогресивно образование за изучаване на
математика „Jump math‖;
- проектът на фондация „Темпо― , реализиран с финансовата подкрепа на
Фондация „Оук―;„Разработване на модел за училищно развитие―в партньорство с
19. СОУ „Елин Пелин―- София. Целта на проекта е създаването и прилагането на
холистичен модел за консултиране на училища, което пряко да доведе до
подобряване на учебния процес, средата и културата и до ускоряване на ученето на
всеки ученик. Повече за проекта може да се види на: http://tempo.education/
- Образователен център Exploratorium в София, в който децата учат чрез
правене и преживяване;
- детски център „Монтесори― вСофия и др.
Голяма част от тази иновациите реализирани преди влизането в сила на
Закона за предучилищното и училищното образование са плод на частната
инициатива (частните училища, образователни центрове и занимални) и активност
на отделни учители-новатори.
По инициатива на образователния портал Uchi.bg през 2014г. е организиран
конкурс „Новатори в образованието―,който има за цел да отличи личностите,
успешно работещи за развитието на образованието и да провокира обществения
интерес към примерите за позитивна промяна в него. Кои са новаторите в
образованието, подредени според мястото им в класацията, може да се види на:
http://uchi.bg/?page_id=2475
Насърчаване и включване на иновативното училищно образование на
училищно ниво се осъществи едва след появата на Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за
институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Обн. –
ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г.

Политики, които насърчават иновациите на училищно ниво

Могат да се идентифицират няколко устойчиви политики за насърчаване на
образователните иновации, част които се реализираха и преди приемането на Закона
от 2015 г.

11
Платформи за обмен на добри практики между преподавателиг.
Най-популярните платформи за споделяне на иновативни практики у нас са:
- http://www.etwinning.net/.
- http://www.schooleducationgateway.eu/
- http://start.e-edu.bg/
- http://www.teacher.bg
- http://bglog.net/nachobrazovanie/
Партньорство между училищата и НПО
От една страна, партньорствата между училищата и НПО са задължителни
при кандидатстването в много проекти, а от друга страна, заложеното в Закона за
народната просвета училищно настоятелство, което след промени в него беше
необходимо да се регистрира по Закона за юридическите лица с нестопанска цел
предпоставя възможността за перманентно или при поява на нужда – подпомагане
работата на училищните мениджъри и колективи.
Партньорство между училищата и университетите
Добър пример за партньорство между училища и университети е
магистърската програма по управление на образованието. В Шуменския университет
„Епископ Константин Преславски― се сформираха две групи от предимно
директори, но и учители от област Силистра и от град Варна. В ЮЗУ „Неофит
Рилски― м и аше група от директори и учители от област Видин.
Партньорство между училищата и частни фирми и предприятия
Добър пример за партньорство между училищата и частните фирми е
сътрудничеството с Джуниър Ачийвмънт в организацията на годишния конкурс за
млади предприемачи за ученици в гимназиите.
Друга успешна иновативна практика е използването на съоръженията на
фирмите и заводите в различни райони на страната за провеждане на стажове и
практики от професионалните гимназии.

Иновативни елементи в закона за предучилищното и училищното
образование

В Закона за предучилищното и училищното образование, приет през 2015
година и обнародван в бр. 79 от 13.10.2015 г. в Държавен вестник, влязъл в сила от
1.08.2016 г. се появява термина „иновации―.Де факто това е първият официален
държавен документ, в който не само се появява термина, но той се дефинира и се
предоставят законови основания за реализация на иновации в българските училища.
Основните цели са повишаване на качеството на образованието и
предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище, за които се счита, че
може да се постигнат и чрез използването на различни образователните иновации.
Сред основните принципи в новия Закон е включен следният: „иновативност
и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния
процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от
иновациите― (Закон, 2015) и се регламентира функционирането на иновативни
училища, които са дефинирани като „училища, които постигат подобряване на
качеството на образованието, като:
1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на
организацията и/или съдържанието на обучението;

12
2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението
и учебната среда;
3. използват нови методи на преподаване;
4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни
планове.―(Закон, 2015).
От текста в Закона става ясно, че иновациите се свързват с промени в
организацията и управлението; използването на нови методи и технологии в
обучението и промяна в документите и самото образователно съдържание.
В самият закон са заложени редица иновативни елементи:
I. Промяна в структурата на средното образование:
– продължителността на основното образование се намалява от 8 на 7
години;
- горната степен (9 -12 клас) по стария закон се разделя в два етапа, както
следва:
първи гимназиален – от VIII до Х клас включително, и втори гимназиален –
от ХI до ХII клас включително.
II. Вместо държавни образователни изисквания в закона се дефинират и ще
се разработят нови държавни образователни стандарти за:
1. предучилищното образование;
2. усвояването на българския книжовен език;
3. учебния план;
4. общообразователната подготовка;
5. профилираната подготовка;
6. придобиването на квалификация по професия;
7. приобщаващото образование;
8. гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
9. оценяването на резултатите от обучението на учениците;
10. информацията и документите;
11. институциите;
12. физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на
детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
13. познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
14. статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти;
15. управлението на качеството в институциите;
16. инспектирането на детските градини и училищата;
17. финансирането на институциите;
18. нормирането и заплащането на труда;
19. организацията на дейностите в училищното образование.―(Закон, 2015)
III. Създават се Центрове за подкрепа за личностно развитие, които са нова
„институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се
организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на
децата и учениците, както и дейности за развитие на техните интереси и
способности.―
IV. За първи пък в български закон се дефинират иновативни училища и се
разработва механизъм за тяхното функциониране и оценяване.
V. „Според съдържанието си училищната подготовка е общообразователна,
разширена, профилирана, професионална и допълнителна. В специализираните
13
училища се осигурява и придобиването на специализирана подготовка―(Закон,
2015), докато в стария Закон според съдържанието подготовката се разделяше на три
вида: задължителна, задължително-избираема и свободно избираема.
VI. Структурата на учебния план обхваща три раздела:
1. раздел А – задължителни учебни часове;
2. раздел Б – избираеми учебни часове;
3. раздел В – факултативни учебни часове.
VII. Разработва се нов модел за подкрепа за личностно развитие на децата и
учениците като на институциите в системата на предучилищното и училищното
образование се вменява задължението самостоятелно да „разработват и прилагат
цялостни политики за:
1. подкрепа за личностно развитие на детето и ученика;
2. изграждане на позитивен организационен климат;
3. утвърждаване на позитивна дисциплина;
4. развитие на училищната общност.―(Закон, 2015)
VIII. Разработва се нов модел за организиране и реализиране на
квалификационната дейност на педагогическите специалисти чрез система от
квалификационни кредити.
IX. Въвежда се нов модел за атестиране на учителите и другите
педагогически специалисти.
X. Създава се нова институция: Национален инспекторат по образованието,
който ще има свои подразделения – Регионалните управления на образованието,
които ще осъществяват методическа подкрепа за изпълнението на насоките на
Националния инспекторат. Нов момент е включването на външни експерти в
работата на Националния инспекторат по образованието.
XI. В новия закон: „С цел създаване на условия за активни и демократично
функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище се създава
обществен съвет.―Той ще бъда „орган за подпомагане на развитието на детската
градина и училището и за граждански контрол на управлението им.―В него ще
участват: „един представител на финансиращия орган и най-малко трима
представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. В
състава на обществения съвет на училище, което извършва обучение за придобиване
на професионална квалификация, се включва и представител на работодателите.―
(Закон, 2015)
XII. За управление на качеството се въвежда самооценяване, което „е
насочено към изготвяне на вътрешна оценка на качеството на предоставяното
образование чрез дейности, процедури и критерии, определени от детската градина
или училището,― паралелно с което ще се осъществява и оценяването от
Националния инспекторат по образованието.
XIII. Създава се публичен регистър на институциите в системата на
предучилищното и училищното образование.
Тези промени дават основание да се направи изводът, че Законът за
предучилищното и училищното образование провежда нова образователна политика,
която насърчава по-голяма автономия, променя структурата на системата на
средното образование и неговото съдържание и не на последно място – включване
на иновативното училищно образование на системно ниво. Този закон е първият
нормативен документ, в който се дефинират иновативни училища и се дава зелена

14
светлина за разработване на подзаконови нормативни документи, които да
разпишат тяхното функциониране.

Политика относно основните параметри на иновациите в училище

Според нормативната уредба, иновативни училища са модел за изграждане
на нова образователна парадигма, чрез която учениците ще подобрят
образователните си постижения, ще повишат критичното мислене и творчество чрез
иновативни модели на училищно лидерство, образователна организация и процеси, и
методи на обучение.
Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на
предучилищното и училищното образование. Обн. в ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в
сила от 30.08.2016 г. е издадена от министъра на образованието и науката. Тя в най-
пълна степен разработва основните параметри на иновациите в училище.
В Наредбата няколко члена са отделени за иновативните училища.
Според „Чл. 70. (1) Неспециализираните държавни, общински и частни
училища могат да бъдат определяни за иновативни училища.
(2) За иновативни се определят училищата, които извършват целенасочена,
планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с
които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния
процес.
(3) Иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност,
получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван
процес, използван в практическата дейност.
(4) Иновативните училища са училища, които постигат подобряване на
качеството на образованието, като:
1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на
организацията и/или съдържанието на обучението;
2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението
и образователната среда;
3. използват нови методи на преподаване;
4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни
планове.―(Наредба №9, 2016)
От научна гледна точка е важно да се анализира разбирането за иновацията
като „целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на
иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми
в образователния процес―(Наредба №9, 2016). Според нас: „Иновацията не е просто
промяна. Тя е промяна – нововъведение. Това означава, че не е достатъчно да
премахнеш нещо, за да има иновация. Необходимо е да приложиш нов способ, нов
метод, нови правила, или ново техническо средство, за да може да се каже, че е
налице иновация. Иновацията може да бъде продукт, процес, позиция или
парадигма. Иновацията е целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез
която се решават организационни и съдържателни проблеми в различни области на
човешката практика, а чрез педагогическата иновация се решават организационни и
съдържателни проблеми на образованието в една определена образователна област
(отделна занималня, детска градина, класна стая, училище, образователен регион,
образователна система).―(Тоцева, 2012: 6).

15
От друга страна, следва да отчетем, че иновационните промени в
образованието имат свои параметри според: темпа на промяната; целта, която се
преследва; чувствата, които предизвикват; източника на промени; обема и полето на
действие; степента на обмисляне и планиране на идеята. Без да продължаваме
научния анализ, който е представен в други публикация на автора и като отчетем
приноса на редица български автори като Г. Бижков, П. Балкански, Пл. Радев, Н.
Филипова, Г. Цоков, Ант. Кръстева, Д. Господинов и др., можем да направим извода,
че законодателят е взел под внимание базисните теоретични постановки, които са
свързани със същността и основните характеристики на образователните иновации.
Иновацията според Наредбата цели подобряване на качеството чрез дейности
в четири посоки:
1. Разработване и въвеждане на иновативни елементи по отношение на
организацията и/или съдържанието на обучението, което на практика са две
различни неща, защото промяната на организацията на работата може да се свърже с
промяна в учебното съдържание, но може и да не се свърже, може да се промени
само едното или само и другото или и двете. Тук са възможни четири различни
комбинации, от които училищиата биха могли да се възползват;
2. Организирането по нов или усъвършенстван начин на управлението,
обучението и образователната среда от своя страна дава три различни възможности
– да се промени модела на вътрешноучилищния мениджмънт, да се промени
технологията на обучението и да се реорганизира образователната среда, в която ще
се възпитават и обучават учениците. И в тази посока е възможно иновацията да
включи комбинация от трите или да се направят само една или две промени. Това
дава и една нова възможност за иновационно управление на училищата т.е. за
въвеждане на нов модел на мениджмънт на училищната общност.
Не по-маловажна е възможността за насърчаване и интегриране на
иновациите в класната стая. На ниво класна стая под иновативни педагогически
подходи учителите у нас разбират преди всичко използването на информационните
и комуникационните технологии в образователния процес. Затрудненията в тази
област се свързват с липсата на добра материална база или липсата на мотивация за
промяна в част от учителите.
3. Нови методи на преподаване е твърде широко понятие. На ниво класна
стая това означава, че учителят има свободата на избира методите и техниките на
работа. Практиката показва, че учителите, които са новатори, експериментират
преди всичко с въвеждането на нови интерактивни техники и нови мултимедийни
продукти.
В съвременната дидактика обаче няма критерии, по които се разделят стари
от нови методи на преподаване. Това би могло да даде широта на избора на
училищните екипи, които въвеждат методически иновации, от една страна, но от
друга страна, липсват ясни критерии, които Комисията за иновативните училища,
която оценява проектните предложения да прилага;
4. Четвъртото направление за иновативни дейности е свързано с
разработването на училищната учебна документация по отношение на учебните
планове, учебните програми и учебното съдържание. Това според мен е най-
сериозната, но и най-трудната задача, защото подобни промени трябва да бъдат
обосновани на базата на задълбочена предварителна теоретична подготовка.
Свободата да се изготви училищен учебен план е изключително позитивна
потенциална възможност за създаване на собствен облик на образователната
16
институция. В българската образователна политика такава свобода са имали няколко
експериментални училища, за съжаление функционирали не много продължителен
период от време. Като цяло Министреството на образованието (независимо от
промените в наименованието си) винаги е поддържало политиката на строг контрол
върху унификацията на учебните планове, учебните програми и учебното
съдържание, предлагано чрез учебниците и учебните помагала. Свободата обаче се
свързва и с голямата отговорност за бъдещото личностно, социално и
професионално развитие на випускниците на училището с подобни иновации.
От дидактическа гледна точка това е най-значимата иновация, която може да
се осъществи, защото чрез нея:
- учениците имат възможност да се обучават по уникален учебен план, в
който има учебни предмети, които са различни от тези в другите училища и тази
реформа на учебния план дава възможност за консолидация на иновациите
- учебното съдържание може да се подбере и структурира по нов начин на
базата на иновативната учебна програма.
Основателно възниква въпросът: Разполагат ли училищата с капацитет да
подготвят свои учебни планове, които да обезпечат с нови учебни програми и ново
учебно съдържание?
И не на последно място липсата на допълнителни финансови ресурси
(стимули за насърчаване) относно включване на иновациите в училищното
образование поставя някои училища в неизгодна позиция поради невъзможността в
рамките на делегирания бюджет да осигурят финансиране за нова техника, ново
оборудване, учебни материали и специфична преквалификация на педагогическите
специалисти, които ще реализират иновацията.
Чл. 71. от Наредбата определя сроковете за представяне на проектите и
тяхното съдържание:
„(1) Училищата представят до 31 януари в Министерството на образованието
и науката училищни проекти за иновации, приети от педагогическите съвети и
одобрени от родителите на учениците, включени в проекта.
(2) Училищните проекти за иновации съдържат:
1. мотиви за предложената иновация, свързани с обективни данни и анализи
на състоянието и елементите на училищния живот;
2. цел на иновацията;
3. подробно описание на иновативния процес и иновацията за определения в
проекта период;
4. план за изпълнението по учебни години;
5. съответствие на иновацията с принципите и целите на националните и
европейските образователни приоритети, както и със заложените цели в проекта;
6. възможност за разширяване на обхвата на иновативния процес;
7. възможност за мултиплициране на училищния опит и добрите практики;
8. информация за учениците, включени в иновативния процес;
9. информация за квалификацията на учителите, включени в иновативния
процес;
10. състояние и приложимост на материално-техническата база на
училището в полза на предвидените иновации, осигурена сигурност и безопасни
условия на обучение;

17
11. информация за съответствие с изискванията в ДОС за организацията на
дейностите в училищното образование, за общообразователната подготовка и за
учебния план;
12. информация за научни данни и доказателства, свързани с ефективната
приложимост на предложените иновации.
(3) Описаният иновативен процес в училищните проекти за иновации може
да бъде с продължителност до 4 години и да обхваща всички или част от
участниците в образователния процес в училището, като за всяка учебна година се
описват конкретно етапите на напредъка и резултатите.
(4) В училищните проекти за иновации се определят целите и идеите,
свързани с личностното, интелектуалното и емоционалното развитие на учениците с
изключение на тези, които внушават верски убеждения и тяхното практикуване.
(5) Към училищния проект за иновации се прилагат учебните планове в
случаите, когато иновацията ги засяга, становище от началника на съответното РУО,
решение на педагогическия съвет и декларации от родителите. (Наредба №9, 2016, с.
17)
Логично в следващия чл. 72. са изведени критериите за оценяване на
училищните проекти за иновации. Това са:
„1. ясна и конкретна цел на проекта, свързана с повишаване качеството на
образованието;
2. съответствие на предложените дейности с целите в проекта;
3. възможност за проследяване на въздействието от иновативния процес и
иновацията върху качеството на образованието;
4. измеримост на очакваните резултати;
5. приложимост на иновацията и възможности за мултиплициране;
6. съответствие с изискванията в държавните образователни стандарти за
учебния план, за организацията на дейностите в училищното образование и за
общообразователната подготовка.―(Наредба №9, 2016, с. 16)
Възникват въпросите: Как тези критерии ще се декомпозират в показатели? и
Как ще се проследява тяхното реализиране.
Според законодателят това ще се оценява от „комисия за иновативните
училища с участието на психолози, социолози, педагогически специалисти,
представители на научната общност, физически и юридически лица с доказан опит
при създаване и приложение на иновации в областта на образованието, науката и
технологиите―, която според чл. 73. (1) ще се създаде към министъра на
образованието и науката. Тази комисия ще предлага ежегодно на министъра на
образованието и науката проект на Списък на иновативните училища, а той до 31
май 2016 г. ще внася в Министерския съвет предложение за приемане на Списък на
иновативните училища за предстоящата учебна година. (Наредба №9, 2016, с. 16).
За съжаление процедурата по избора на тази Комисия и нейният състав не са
оповестени публично, макар че е създаден специален сайт за комуникация с
кандидатстващите за иновативни училища, който може да се види на:
https://ischools.bg/.

Иновативните училища в България – факти и очаквания

На базата на представената нормативна уредба, включваща Закона и Наредба
№9 към 31.01.2017г. над 200 училища представиха своите проекти. На фона на
18
общия брой, който е около 2000 това са 10%, който факт сам по себе си заслужава
внимание.
По официални данни от МОН в Списъка на иновативните училища в
Република България от учебната 2017-2018 година са включени 185 училища, от
които 9 начални, 73 основни, 51 средни, 30 профилирани гимназии, 21
професионални гимназии и 1 колеж.
От тях 22 са държавни, 129 са общински и 33 са частни.
Те целят подобряване на качеството на образованието чрез иновации, които
са насочени към:
- разработване и въвеждане на иновативни елементи по отношение на
организацията и/или съдържанието на обучението – 46 училища;
- организиране по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението
и образователната среда – 51 училища;
- използване на нови методи на преподаване – 88 училища;
- разработване по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни
планове – 14 училища
Тази кратка информация от доклада на министъра на образованието и
науката позволява да се направи изводът, че почти половината от училищата (88) са
се насочили към използването на нови техники, методи и технологии. Като се има
предвид, че в образователните технологии тези са най-бързо променящи се този факт
е напълно разбираем. Втората група се оформя от 51 училища, които въвеждат
промяна в процесите на управлението, обучението и образователната среда. За
съжаление липсата на публично представени проекти не позволява да се разбере
какво точно се прави. Други 46 училища въвеждат иновативни елементи по
отношение на организацията и/или съдържанието на обучението, но и тук не става
ясно какви и в коя от двете посоки.
През януари 2018 година са постъпили 154 нови предложения за иновации от
153 училища за учебната 2018/2019 година.
От сайта на МОН става ясно, че: „Най-голям е броят на подадените
училищни проекти от област Пловдив (24), Бургас (19) и София-град (16). До 15
април 2018 г. Комисията за иновативните училища ще оцени всички постъпили
училищни проекти.
Най-висок е процентът на предлаганите иновации, които са свързани с нови
методи на преподаване, както и тези, които се отнасят до организацията и/или до
съдържанието на обучението в училище. Голяма част от одобрените миналата
година иновативни училища имат възможност за разширяване на обхвата на
иновативния процес и иновативната дейност през следващата учебна година и могат
да включват различни ученици или випуски, както и нова, различна иновация от
вече одобрените програми.
Най-често срещаните иновативни проекти от началните училища имат
възпитателен характер. Свързани са с екологични училищни инициативи, както и с
дейности, развиващи креативните умения чрез изкуства; има и такива, които се
стремят към повишаване интереса за четене сред малките ученици.
Сугестопедичните методи на преподаване и учене също са предпочитани сред
основните и средни училища.
Профилираните гимназия се стремят към повишаване уменията на
преподавателите по чужди езици, както и към методите на преподаване и
организацията на учебните часове. Бинарните уроци и интердисциплинарното
19
проектно-базирано обучение са често срещани в проектите от профилираните
гимназия.
Сред професионалните гимназии фокусът е насочен към ранното кариерно
ориентиране и добиване на приложим професионален опит. Споделянето на опит и
знания сред учениците от различни класове също е често срещано.
Иновациите, които включват повишаване на компютърната грамотност,
подобряване на материалната база /осигуряване на компютърни зали, дидактическо
оборудване/, активно и интензивно ИТ (IT) обучение на учениците от основните
училища и гимназиите, се срещат сред голяма част от подадените проекти от всички
видове училища.― https://mon.bg/bg/news/2931)
(
С решение от юни или юли 2018 ще се впишат нови 119 училища, от които 3
начални, 46 основни, 45 средни, 12 профилирани гимназии, 13 професионални
гимназии и едно училище по изкуствата. От тях 113 са държавни и общински и 6 са
частни училища
От вписаните в Решение № 391 на Министерския съвет от 17 юли 2017
година за приемане на Списък на иновативните училища следва да бъдат отписани 9
училища, които са разработили училищни проекти за иновации с продължителност 1
година (за учебната 2017/2018 година). Предвид това Списъкът на иновативните
училища в Република България за учебната 2018/2019 година вероятно ще включва
294 училища, от 104 населени места, от 89 общини, от 28 области.
На база на статистическите данни може да се обобщи, че броят на
кандидатстващите училища е намалял спрямо предната година, но от друга страна,
само 9 от първите одобрени са приключили своите проекти.

Заключение

Въз основа на прегледа на нормативната база и на анализа на публикуваните
проекти, предложения и информация в сайта на МОН, може да се направят следните
изводи и обобщения:
Първата група изводи са свързани с образователните политики.
Като цяло образователните политики в България изостават от средно
европейското равнище по отношение на педагогическите иновации.
Опитът от последните две години все още не дава основания да се правят
изводи и препоръки относно политиките и практиките в областта на иновационните
промени.
Втората група изводи са свързани с иновациите и реалните практики в
средните училища в България.
Налице са основания да се направи извод, че засега технологичните
иновации преобладават за сметка на структурните и организационните.
Българските училища имат относително добра материална база, която
позволява използването на модерни компютърни технологии, с които основно се
свързват иновациите в образованието, но на училищните ръководство и на
педагогическите специалисти им липсва мотивация и външна подкрепа.
Към настоящето има инициативи, които оценяват постиженията на отделни
учители, но не и на училищата, които работят иновативно.
Частните училища в България са мястото, където педагогическите иновации
намират по-добри условия за реализация – както финансови, а така също и
технологични, методологически, методически и психологически. Не можем да не
20
отбележим, че 39 частни училища от новата учебна година ще работят като
иновативни.
Има основания да се направят, макар и с известна условност, прогнози
относно образователните политики и иновациите, а именно:
- Към настоящето няма национална система за оценяване на постиженията на
училищата в областта на иновациите.
- Критериите, по които се оценяват проектите, не създават предпоставки за
оценяване на продуктите от иновационната дейност. Отмяната в края на миналата
година на Наредба № 16 от 08.12.2016 г. за управлението на качеството в
институциите, според която училищата трябваше да разработят своя вътрешна
система за оценяване ще се отрази неблагоприятно и върху иновативните училища,
които няма да имат ясни критерии и показатели за измерване на зависимостта между
напредъка на учениците и въведените иновации (освен ако това не е част от
проектната идея). Без подобен инструмент и мониторинг ефектът от иновацията
трудно ще се установи и докаже.
- Учителите, които са новатори, имат възможност да споделят своите
постижения на научни конференции, в научни списания, на дискусии и други
формати, където получават оценката на своите колеги.
Несъмнено българското училище се нуждаеше от правни предпоставки за
оптимизирането и иновациите, но те няма да ес случат докато промяната не получи
подкрепа отвътре и отвън. Мненията и препоръките на учителите, училищните
мениджъри и експертите трябва да бъдат оценени и да станат основа за постигане на
обществено споразумение по въпроса за значението на образованието за постигане
на национален просперитет и получаване на международно признание в мащаба на
европейското образование.

Използвана литература:

1. Закон за народната просвета. Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., изм., бр. 90 от
24.10.1996 г., изм. и доп., бр. 36 от 31.03.1998 г., доп., бр. 124 от 27.10.1998 г., изм., бр. 153 от
23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., бр. 68 от
30.07.1999 г., изм. и доп., бр. 90 от 24.09.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., бр. 95 от 8.10.2002 г.,
в сила от 8.10.2002 г., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г., изм., бр. 71 от 12.08.2003
г., доп., бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 114 от 30.12.2003 г., изм. и доп., бр.
40 от 14.05.2004 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в
сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.,
изм. и доп., бр. 41 от 19.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм., бр. 113 от 28.12.2007 г., в
сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г., доп., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от
12.05.2009 г., изм., бр. 36 от 15.05.2009 г., в сила от учебната 2009 - 2010 г., бр. 74 от
15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. и доп., бр. 50 от 2.07.2010 г., бр. 78 от 5.10.2010 г., в
сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм., бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от
22.03.2011 г., изм. и доп., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 102 от 21.12.2012
г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 84 от
27.09.2013 г., в сила от 27.09.2013 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 1.01.2014
г., доп., бр. 61 от 25.07.2014 г., отм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., доп., бр. 80
от 16.10.2015 г., в сила от 16.10.2015 г.
2. Закон за предучилищното и училищното образование. Обн. ДВ, бр. 79 от
13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.

21
3. Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и
училищното образование. Обн. ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г. е издадена
от министъра на образованието и науката
4. Балкански, П. (2010). Знанието – новият капитал, иновациите – новата валута на
обществото. В сб.: Innovation in education: from theory to practice. Prosveta, pp. 5-16
5. Балкански, П. (2007). Педагогическата иноватика и иновационният мениджмънт –
лостове на промяна и развитие на образованието и училището. В сб.: Хуманизъм и
прагматизъм в образованието през XXI век, Варна, стр. 19-43
6. Балкански, П., И. Софокли, А. Софокли. (2016). Развитие и изменение на
училищното образование като иновационен процес. В сб.: Sixth International Conference
―Education, Science, Innovations‖, EPU, Pernik, 2016, стр. 183-215
7. Бижков, Г. (2001). Реформаторска педагогика. История и съвременност. ІІ
прераб. и допълн. София: УИ „Св. Климент Охридски‖.
8. Господинов, Д. (2015) Учителят и училищните иновации. В сб.: Съвременни
предизвикателства пред педагогическата наука, С., стр. 258-265
9. Господинов, Д. (2016). Иновативните училища – идеята и практическата
реализация. В сб. Sixth International Conference „Education, Science, Innovations― . Pernik: EPU,
pp. 231-236
10. Десев, Л. (2015). Традиции при възпитанието и психични бариери пред
иновациите. В сб. Образованието и възпитанието за утре между традицията и
иновацията, София
11. Димитров, Л. (2015). За по-хуманистична традиционно-иновационна
образователно-възпитателна стратегия у нас. В сб. Съвременни предизвикателства пред
педагогическата наука, София, стр. 24-38.
12. Кръстева, А. (2004). Иновации в училищното образование. Второ преработено и
допълнено издание. Велико Търново: Астарта.
13. Кръстева, А. (2014). Интерактивни образователни технологии в началното
училище. Пловдив: Астарта.
14. Кръстева, Ант. (2015) Иновационни стратегии в образованието в България.
https://ankrasteva.files.wordpress.com
15. Основы инновационного менеджмента (теория и практика). (2000). Учебное
пособие. Под редакцией П. Н. Завлина, А. К. Казанцева, Л. Э. Миндели, Москва:
„Экономика‖,
16. Полонский, В. М. (2007)л Иновации в образовании. Реформирование российской
системы образования : концепции стандартов и содержания – Инновации в образовании
(Москва), № 2 , с. 4-14.
17. Радев, Пл. (2008). Основи на вътрешноучилищния мениджмънт. Пловдив.
18. Радев, Пл. (2010). Иновациите в различните видове общински и държавни средни
училища – Образование и технологии, № 1, стр. 1-12.
19. Стефанова, М. (2005). Педагогическата иновация. София: Петекстон.
20. Ташева, Ст. (2012) Иновации и интерактивни методи в квалификационната
дейност на педагогическия колектив – Педагогика, № 1, стр. 162-166-
21. Тоцева, Я. (2010). Българското училище между традицията и иновацията. В сб.:
25 години Педагогически факултет, Велико Търново, стр. 95-99-
22. Тоцева, Я. (2010а). Образователните иновации и съпротивата на учителите – е-
Обр@зов@ние, № 36, стр. 3-9, http://www.ciela.net/pis/download/education/e-
Obrazovanie%202010%2003%2036.pdf
23. Тоцева, Я. (2012). Образователните иновации и съвременното българско
образование. В сб.: Иновации и интерактивни технологии в образованието, С., стр. 5-10-
24. Тоцева, Я. (2014). Иновациите и образователната интеграция през погледа на
учители от мултикултурни училища – Реторика и комуникация, № 11, http://rhetoric.bg

22
25. Тоцева, Я. (2016). Иновациите в новия закон за предучилищното и училищното
образование. В сб. Sixth International Conference ―Education, Science, Innovations‖, EPU,
Pernik, стр. 216-230.
26. Тоцева, Я., С. Петракиев. (2012а). Мултимедията и иновациите в училище. В сб.
„Нове образовне технологиje: публикациje универзитетских наставника, сарадника и
студената Србиje и Бугарске‖, Лесковац, JУГ пресс, (на сръбски стр. 22-28, на български -
29-36 стр).
27. Филипова, Н. (2010). Образователна администрация и управление на
образованието – традиции и иновации. В сб. Съвременното образование – мисия и визия.
Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски‖.
28. Христов, Ж. Средното образование - развитие, перспективи и решения.
http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1077036
29. Цоков, Г. (2011). Управлението на училищната организация в информационното
общество. Пловдив.
30. Цоков, Г. (2011а). Организационни модели на съвременното училище и техният
иновационен потенциал – Инф. бюлетин „Управление на образованието― , № 2.
31. Цоков, Г. (2017). Иновативните училища като алтернатива в българското
училищно образование. В сб. „Алтернативи в образованието― , Пловдив: Изд. на
Педагогически факултет на Пловдивския университет.
http://galintzokov.blogspot.com/2017/01/blog-post.html
32. Цоков, Г. (2017а). Същност и основни характеристики на образователната
политика, в сб. „По-добри учители, по-качествено образование―, Пловдив: Изд. на
Педагогически факултет на Пловдивския университет.
http://galintzokov.blogspot.com/2017/02/blog-post.html
33. Шилов, К. В. (2007). Классификация инноваций – Инновации в образовании
(Москва), № 3, с. 52-58.
34. Маnolov, Vl. (2014). Innovation and commercialization of the scientific results -
national and European policies and strategies – Strategies of education and science policy, №3.
35. Supporting School Innovation Across Europe. Final Report to DG Education and
Culture of the European Commission (2018). Luxembourg: Publications Office of the European
Union
36. Totseva, Y. (2014а). The Education Reforms, Public Discussions and Social Change in
Bulgaria – Cross-cultural Studies and Environmental Communication, Volume 1, Issue 1, pp. 124-
134.
37. Totseva, Y. (2014b). The Idea about Funding Private Schools and Kindergartens in
New Bulgarian Education Legislation In coll.: Fourth International Conference ―Education,
Science, Innovations‖, EPU, Pernik, pp. 207-211.

23
IMPACT OF CULTURE ON LEARNING STYLES AND COGNITIVE
DEVELOPMENT OF UNDERGRADUATE BUSINESS MANAGEMENT
STUDENTS
Some Empirical Evidence from an International Business School in Bulgaria
Senior lecturer Nedka Dimitrova
Varna University of Management

ВЛИЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА КУЛТУРА ВЪРХУ
ИНДИВИДУАЛНИТЕ СТИЛОВЕ НА УЧЕНЕ И КОГНИТИВНОТО
РАЗВИТИЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПО БИЗНЕС МЕНИДЖМЪНТ
Някои изводи от емпирично изследване проведено в международно
бизнес училище в България
Ст. преп. Недка Димитрова
Висше училище по мениджмънт - Варна

Abstract. This paper aims to present empirical evidence of an association between the
individual learnings styles and the cultural values of a small scale undergraduate business students
in the context of Higher Education in Bulgaria. It attempts to analyse and contribute for further
discussion on the relationship between the cultural dimensions, as defined by Hofstede (1980) and
the individual preferences for learning styles in a culturally diverse education environment,
evaluated through David Kolb‘s Experiential Learning Theory (1984). Overall, the presented results
provide evidence that there exists significant impact of national culture on students‘ orientation to
concrete experience, and of the business management specialisation to reflective observation, which
outlines a distinct preference for divergent and accommodative style of learning within the sample.
We also attempt to defend the view that students‘ cognitive development, as a result of the impact
of the social environment and a continuous learning process, could be enhanced through
implementation of Kolb‘s Experiential learning model to establish an education environment
providing equal opportunities for learning by doing to international students.
Key words: cognitive abilities, cultural impact, experiential learning, higher education,
learning styles

Резюме. Настоящата статия има за цел да сподели някои емпирични свидетелства за
връзката между индивидуалните стилове на учене и културните ценности на малка група
международни студенти в контекста на висшето образование в България. Направените
заключения от анализа на резултатите от изследването целят да допринесат за по-
нататъшната дискусия на връзката между културните различия, според модела на Хофстеде
(1980) и индивидуалните предпочитания за стиловете на учене в мултикултурна
образователна среда, изследвани чрез теорията за учене чрез преживяване на Дейвид Колб
(1984). Като цяло, представените резултати сочат, че съществува значително влияние на
националната култура върху ориентацията на студентите към възприемане на информация
чрез конкретен опит, а изборът на професионална специализация се свързва със стремеж към
рефлективно наблюдение при осмислянето на нов опит, което очертава основно
предпочитание към дивергентен стил на учене в извадката и акомодативен стил, като
вторично доминиращ. Също така се стремим да подкрепим схващането, че когнитивното
развитие на студентите в периода на обучение във висшето училище, като непрекъснат и
пряко зависим от социалната среда процес на учене, би могло да се стимулира чрез
прилагане на модела на Kolb за учене чрез преживяване, за осигуряването на равни
възможности за активно участие в учебния процес на студенти с различен културен
произход.

24
Ключови думи: висше образование, когнитивни способности, културно
въздействие, стилове на учене, учене чрез преживяване

Introduction
The role of the teacher and the expected student‘s behaviour are key components
of the academic success and both they are closely linked with cultural beliefs, values and
perceptions of the immediate context in which we are functioning. University students‘
preference for learning styles is widely recognised and discussed by scholars as an
influential factor which has a significant impact on academic performance. Students,
children and adults vary in their preferred style of learning and most teachers even
nowadays still assume that the difference is due to the amount of knowledge transferred
from the previous level, the age and gender or the family and the social background.
Understanding cognitive abilities and their development has been in the focus of
educators for several decades. The fundamental task of education is to prepare students for
employment through adequate knowledge and skills. Employability in the new
technological times increases the demand for critical thinking, problem solving and
decision making, social skills and cognitive flexibility.
Cautious consideration of university programme curriculum and appropriate
teaching approaches will facilitate cultural sensitivity for improved social interaction and
processing information. Facilitating the process of teaching and learning in a multicultural
classroom, leads to some critical questions:
Is there a common pattern of learning within university students of the same
culture?
How educators can identify it in case it exists?
What practical implications should we make?

1. Theoretical background
Practice proves that common generalisations about all individual preferences
within a group cannot be made. Culture serves as ― social glue‖, however personality traits
may vary and educational decisions should be made upon considerations of both cultural
and personality characteristics.
1.1. Kolb’s Experiential Learning Theory (ELT)
ELT interprets learning style as a synergistic result from the interaction between
personality traits and the environment. (Joy and Kolb 2009). It is quite common of learning
styles in the global classroom to be highly various and it is essential for educators to realise
that learners should be taught in different ways. Assessing students‘ learning style against
the Kolb‘s framework can provide essential knowledge for improved efficiency of the
learning process.
Kolb (1984) argues that each human being resolves conflicts through individual
choice when facing a new learning situation. We subconsciously decide to watch or do –
when grasping new experience and at the same time we make a choice of how to transform
the experience – through thinking or feeling. Based on that, the two-by-two matrix below
sets the four main styles of learning:

25
Figure №1. Kolb‘s Learning Cycle and Learning Types Diagram (Businessballs.com
2017)
Based on people‘s preference for grasping and transforming information, four main
styles of learning were defined as Diverging, Assimilating, Converging and
Accommodating.
According to Kolb (1984), the Diverging style is characterised by grasping
information through concrete experience (CE) and reflective observation (RO) to
transform it. The process of learning is associated with feelings and observation and an
ability to look at a situation from different perspectives. An emotional, artistic and people-
oriented approach to learning, combined with good listening skills, group work and open
mindedness for receiving feedback makes Divergers good team members and leaders.
The Assimilating style learners tend to grasp information through abstract
conceptualisation (AC) and process it through reflective observation (RO). They would
expect clearly organised theoretical explanations and avoid practical application of the
knowledge. Being concise and logical, the Assimilators possess an ability to organise and
structure big volumes of information and would expect lectures, theoretical readings and
enough time to reflect upon that.
The Converging learners‘ main strength is application of theory into practice due to
their preference to transform information through active experimentation (AE), which
makes them good specialists with technological abilities. They are well able to find
solutions for various technical tasks using their own previous experience but may rely on
information provided by other people and their own intuition rather than on a logical
approach to the situation. Grasping information through concrete experience (CE)
characterises them as hands-on learners who expect active and challenging participation.
1.2. Understanding cultural influence
Geert Hofstede‘s (1980) theory of cultural dimensions can serve as a key to
understanding cultural influence on education practices through its widely recognised
system for comparison of cultural dimensions, which characterise countries by Power
Distance (PDI), Masculinity (MAS), Uncertainty Avoidance (UAI), Individualism (IDV),
Long-term Orientation (LTO), and Indulgence (IND).
26
Power Distance (PDI) is associated with the degree to which individuals accept and
expect social injustice and intolerance to personal opinion. In higher PD society the teacher
has a leading role, exercising authority and taking initiative in class. Students are expected
to listen and to take the teacher‘s authority and knowledge for granted. The learning
quality depends on a teacher-centred approach. A smaller degree of PDI cultures would
expect more equality and freedom of personal decision making. Students will be motivated
through hands-on teaching and learning to show personal initiative and get involved in
self-expressive activities.
Individualism vs. Collectivism (IDV) In collectivist societies people belong to ―in-
groups‖ and are dependent on group opinion and support. Students are more introvert and
training and education is teacher-centred, with respect to authority and collectivist values.
The individualist students tend to learn through mistakes, act as separate individuals, and
expect equal rights and opportunities. Group formation is according to a particular task,
and confrontation is encouraged and solved through open discussions. ―Fac e-
consciousness is weak or nonexistent‖ (Hofstede, 2001, p.235).
Masculinity vs. Femininity (MAS) The higher in masculinity societies, according to
Hofstede (2001) tend to compete and focus on results. The gender roles are clearly divided
between men, who are supposed to be more assertive, and women, who are expected to
behave in a more caring way. Less assertive cultures value harmony and consensus and are
classified as feminine. Learning, as a process, is happening through actions and
assertiveness from the individual in masculine societies, whereas in feminine cultures it is
happening through reflection and group members‘ opinion.
Uncertainty Avoidance (UAI) is characterised with the degree to which the
members of a society tend to avoid risky and uncertain situations. Stress caused by the
unknown future, as defined by Hofstede, makes such a society to prefer fixed regulations,
which will minimise the risk from the unknown experience. In contrast, members of social
groups with low level of uncertainty avoidance, will be more likely to accept uncertainty.
Holtbrugge and Mohr (2010) suggest that high uncertainty avoidance students should feel
more comfortable with structured learning and clear answers. On the contrary, lower
uncertainty avoidance students would prefer open-ended and more abstract learning
situations involving experimenting.
Long Term Orientation (LTO) According to Hofstede (1980) short-term oriented
societies expect freedom of personal choice, strive for achievement and take care of
oneself. The short-term oriented societies demonstrate logical approach, critical thinking,
assertive action and thought towards present result. In contrast, long-term cultures value
self-discipline, thinking and saving for the abstract future. Education of younger
generations is an important obligation to parents and society and perseverance is valued.
Indulgence versus Restraint (IND) The sixth dimension, identified by Hofstede‘s
team in 2010, describes the inclination to gratifying basic human needs and enjoying life
(Hofstede, Hofstede, and Minkov, 2010). It was not used for the purposes of this research
because of insufficient empirical evidence of its impact on preference for learning styles.
1.3. Cognitive development and employability skills
Memory capacity, processing speed and fluid reasoning have been thoroughly
studied from psychological point of view and were directly associated with academic
performance. Finn et al. (2014) argue that variation in mental abilities of students predicts
success in a broad range of tasks as comprehension, understanding and following
instructions, note taking, learning new vocabulary and more.

27
The Piaget‘s concept of knowledge categories (1936) discusses intellectual growth as
an inherently active process, in which ― knowing an object means acting upon it, constructing
systems of transformations that can be carried out on or with this object‖ (Piaget, cited in
Cherry 2018). Piaget‘s theoretical concept was expanded by a great number of followers as
William Perry (1970), King and Kitchener (1994), Kegan (1982, 1994) and others. Perry‘s
research (1981) into cognitive development of college students was driven by the increasing
cultural diversity on university campus and resulted in the development of a new
―intellectual and ethical‖ scheme and the conclusion that differences in students‘ forms of
making meaning ― … were not solely due to personality styles but to different aspects of a
developmental process‖ (Love and Guthrie, 2011).
1.4. Is there a common pattern of learning styles within students of the same
culture?
Significant empirical research based on the conceptual frameworks developed by Kolb
(1984) and Hofstede (1980) has led to identification of distinctive learning patterns, shaped
by specific cultural values and norms (Guild, 1994). Lashley (1999) found a strong
preference for practical activities and very little inclination to theorizing and reflection within
a group of hospitality management students in the UK. Joy and Kolb (2009) suggested that
countries which are high in Uncertainty avoidance demonstrate orientation to reflective style.
Abstarct conceptualisation tends to show as dominant in cultures measuring high in
Uncertainty avoidance, Future orientation and Performance orientation. Yamazaki (2005)
and Hoppe (1990) identified a strong correlation link between the degree of Uncertainty
avoidance and the preference for reflective learning.
It is interesting to mention that learning style can change within a different cultural
context, which was proved by Barron and Arcodia (2002), who found that Chinese students
in Australian context at the end of their university programmes, had developed a preference
for the accommodating learning style.
2. An example of education practice from Eastern Europe
2.1. Methodology
A small scale study conducted by Dimitrova in 2017 attempted to examine and
identify a potential link between the individual preferences for learning styles and the impact
of cultural patterns in the academic performance of 88 international students from 28
countries in a business school located in Bulgaria. Empirical evidence was gathered from an
international study population consisting of regular and Erasmus+ exchange students with an
average age of 22, enrolled in the academic 2016 – 2017 undergraduate programmes in
business and hospitality management. All students were attending business management
related courses, taught entirely in English.
The GLOBE project data (2004) was applied to differentiate the sample into 6 culture
groups: Eastern Europe, Middle East, Sub-Saharan Africa, Latin America, Southern Asia,
and Western Europe. Most countries represented in the sample measured high in Power
Distance and Uncertainty Avoidance with low scores on Individualism and Masculinity,
which drew a homogeneous profile of the group. According to Hofstede (2001), the norms of
such societies together with the system of education tends to promote more reflective than
active experimentation. Therefore, it was assumed that a significant proportion of the
students will demonstrate a dominant preference for reflective style of thinking and learning.
A ten-item version of the Kolb‘s Learning Style Inventory (Kolb, 1984) was used
to collect empirical evidence of the students‘ preference for grasping and transforming
28
information. An empirical investigation of the problem and a quantitative analysis was
done by a One-factor ANOVA, conducted to identify any statistically significant
difference between the sample means and to test the stated hypotheses. In the first part of
the analysis, the mean individual scores for abstract conceptualisation (AC) over concrete
experience (CE) and the active experimentation (AE) over reflective observation (RO)
were calculated to find out the students‘ preference within the groups. In order to identify a
likely association of learning styles with cultural dimensions, the countries of origin were
rearranged into bands for each of the Hofstede‘s dimensions, to facilitate combination of
similar country scores.
2.2. Results from individual learning style assessment based on the Kolb’s
Experiential Learning Model
As shown in Table 2, the results obtained from the analysis demonstrated the
highest dominance of 47% preference for Diverging style of learning and a more reflective
approach in the process of transforming experience, as hypothesised by Dimitrova.

INDIVIDUAL PREFERENCES FOR LEARNING STYLES
Convergent
10%

Assimilative
16%
Divergent
47%

Accommodat
ive
27%

Figure №2. Overall sample profile of preferences for learning style (Dimitrova, 2017)

The observed preference for Accommodating style of learning (27%) measured
lower than the Diverging, however, still significantly high in all groups to support a
suggestion that management as a professional field tends to attract people with an
inclination towards concrete experience and active experimentation.
2.3. Overall statistics model for grasping (AC – CE) and transforming (AE –
RO) information
The most important finding is that all culture groups fall in the Kolb‘s Divergent
quadrant of the Learning Style Model. The location of each group‘s scores can be observed
on the grid chart below (Figure 3). The Middle East and the Eastern Europe groups‘ means
are located close to the intersection of the two axes in the Diverging style section. This
implies the idea that they are inclined to switch to the other learning styles when needed. If
the mean score is farther from the intersection, as in the case with Western Europe, Sub-
Saharan Africa and the South Asia groups, then the preference for a particular style of

29
learning is dominant and the person is more likely to stick to it in the process of grasping
and transforming information (Lum, Bradley and Rasheed, 2011).

Figure №3. Location of groups‘ AC – CE and AE – RO means on the Learning Style Grid
(Dimitrova, 2107)

2.4. Impact of cultural dimensions on learning style preferences
Impact of Individualism versus Collectivism
Since Kolb and Kolb (2005) make association between abstract conceptualisation and
group involvement, it was assumed that people from more individualistic cultures will
demonstrate a preference for grasping experience through the mode of concrete experience
over abstract conceptualisation (AC – CE) and those from the more collectivistic will
demonstrate a preference for grasping experience through the mode of abstarct
conceptualisation over concrete experience (AC –CE).
The F-ratio of the sampling distribution in Band 1 and 2, classified as more
collectivist by Hofstede (2001) proved significance of the ANOVA result (p value < .01, F
value = 306.09, α < 0.05). As a conclusion, it was summarised that IDV has a significant
impact on the management students‘ preference for learning style on the AC - CE dialectic
mode of grasping information, and a partial influence on the AE – RO mode of
transforming information.
Impact of Power Distance
In societies with a higher PDI degree, concrete experience is not appreciated by
students, due to their dependence on the teacher‘s knowledge, which implies the idea that
they would grasp information through abstract conceptualisation and transforming
experience through reflective observation. Smaller PDI countries, on the contrary, would
expected to develop concepts and knowledge through concrete experience and active
experimentation.
The examination of the relationship between PDI and the AC – CE combination mode
of grasping experience found a significant difference of variance between the two variables

30
(F = 1380.06, p-value = < .01, α < 0.05). Contrary to the expectations for a transformation
experience pattern, the ANOVA analysis returned a significant result of a cause effect
relationship (F = 1267.66, p-value < .01, α < 0.05) along the AE – RO axis, but with a
reverse mirror image of the bands distribution, which supported a statement opposite to the
initial hypothesis hence, leading to the conclusion that PDI has a comparatively strong
impact on the process of grasping experience and a meaningful effect on the process of
transforming experience.
Impact of Uncertainty Avoidance
According to House et al. (2004), high Uncertainty avoidance societies value formality
and strong resistance to change, while low Uncertainty avoidance prefer informal social
interaction and are more willing to face challenge. It was therefore suggested that grasping
information in cultures with higher Uncertainty avoidance should be negatively related to
concrete experience and students from cultures with lower Uncertainty avoidance will
demonstrate a preference for concrete experience over abstract conceptualisation (AC – CE).
The observed significance of the ANOVA results (F = 975.33, p-value < .01, α < 0.05)
led to a conclusion that Uncertainty avoidance has an important impact on the preference for
grasping experience and the higher it is, the greater the preference for concrete experience
appears to be. An evidence of significant difference was also observed in the mean AE – RO
scores (F = 900.58, p-value <.01, α < 0.05) thus, proving a predominant impact of
Uncertainty avoidance on the students‘ preference for transforming experience.
Impact of Masculinity vs. Femininity
The main hypotheses was based on the expectation that students from cultural groups
measuring higher in Masculinity will display a stronger preference for grasping information
through abstract conceptualisation over concrete experience (AC-CE). In contrast, those
coming from more feminine societies will show an inclination towards concrete experience.
The comparative analysis of the mean values reported significance of the result (F =
796.62, p-value <.01, α < 0.05), which supported the hypothesised suggestion that the degree
of Masculinity has an influence on the preference for abstract conceptualisation. All cultural
bands demonstrated inclination towards reflection, indicating a stronger reliance on RO, as
predicted in the hypothesis statement. With a significant result from the ANOVA analysis
(F = 683.62, p-value <.01, α < 0.05), it was concluded that the degree of Masculinity has a
relative impact on the process of transforming information.
Impact of Long-Term vs. Short-Term Orientation
The main concept of Hofstede (2001) about the social values of own past, the present
and the future discusses societies focused on future existential goals as more ― pragmatic‖ and
inclined to adjust their past traditions according to the present context in order to save for the
future. It was be assumed that long-term societies would be more abstract thinking and less
concrete. In contrast, short-term orientated cultures will demonstrate a preference for
grasping and transforming information through the opposite orientation.
A partially validating significance was produced by the ANOVA analysis, (F = 426.18,
p-value <.01, α < 0.05), bringing some evidence, which was not sufficient enough to
conclude that the suggested hypothesis was supported. The association between the LTO and
the AE –RO mode showed a significant difference (F = 380.46, p-value <.01, α < 0.05),
outlining an irregular pattern of the bands means. Due to the lack the limited evidence of
impact of the LTO dimension on the preference for transforming or grasping experience, it
was assumed that the significant difference between the means might be due to both
culture and personality traits.

31
3. Discussion
Consideration of the empirical evidence presented in Dimitrova‘s work (2017), the
significant previous research in the field and the author‘s personal experience led to the
conclusion that cultural differences may have a more significant impact on the preference
of business management students for grasping experience rather than on the process of
transforming experience. As observed, all cultural groups of the sample demonstrated a
primary preference for concrete experience and reflective observation, outlining a
characteristic trend towards Diverging style of learning, followed by a secondary
orientation to Accommodating.
Similar preference for Divergent thinking was found by Lum, Bradley and Rasheed
(2011) among professionals in nursing, pharmacy and teaching. Yamazaki (2005), Fridland
(2002) and Hoppe (1990) identified Japanese managers, Australian students and American
EFL teachers, as Divergent learners. In line with previous research, an inference can be
drawn that national culture together with personality type appear to have an equally serious
influence on the choice of concrete experience rather than on abstract conceptualisation.
On the other hand, the great cultural variety of orientation towards reflective observation
conveys the idea that the process of transforming experience may depend on the
professional specialisation.
Kolb argues that students in a similar field of study tend to show similar preference
for learning style, as proved in Dimitrova‘s work. Montgomery and Groat‘s (1998)
interpretation of the preference for learning style elucidates the predominant orientation to
Divergent and Accommodative style in in the context of academic fields and professional
specialisations in social science, humanities and education.

Figure №4. Association between preference for learning styles and academic fields
based on Kolb‘s Model (Montgomery and Groat, 1998)
In the context of developing employability skills, empathy is accepted as one of the
main traits associated with leadership. The Divergers are open-minded with genuine
interest in other cultures and possess the ability to develop cultural intelligence through
opening themselves to the group for verbal exchange of ideas and opinion.
The second dominant orientation of business students to active experimentation and
concrete experience was discussed by Kolb as the final stage of the learning cycle where a
learner has to put experience into practice. Predicting future actions and consequences in a
particular situation is based on understanding and conclusions made from previous
32
experience. Personal intuition developed through ― hands-on‖ learning leads to new
challenging experience and tasks but someone else‘s information is needed to complete
them.
The key components of the learning process, expressed through the teacher‘s role and
the expected student‘s behaviour are thought to be linked with the cultural values of the
education environment. Students‘ abilities define the things that they can do well, however,
educators need to be aware of how their students can do the things (Wursten and Jacobs,
2013). Recognising and understanding styles of learning is crucial for predicting students‘
behaviour, expectations and performance in education environment.
The dominance of learning preference for Divergent style in business management
students seems to be linked with the process of globalisation, which has an effect on the
personal and professional growth. In Joy and Kolb‘s (2009) work, level of education was
found to be as much influential as culture and more significant than gender, and preference
for transforming experience was more dependent on specialisation than on culture.
Global business schools tend to apply the more practical ―Ang lo-Saxon‖ approach in
teaching, which is developed on the basis of low Power distance and high in Individualism
societies, which maintain flat organisational structures and informal social relationship. At
the same time, the majority of cultural societies in the world are more collectivist, high-
context and hierarchical. So there comes the question of how educators can deal with the
difference between learning styles of students from diverse cultural background and the
hands-on, more individualist approach to teaching.
4. Implications for practice - Experiential learning in teaching culturally diverse
students
Kolb‘s learning cycle can be briefly outlined through its main stages, defined as do,
review, develop and implement, which set the ground principles for the Experiential
learning concept. Development of knowledge can be successful in case a learner goes
through the four stages of the learning cycle. This integrated process involves each step of
grasping and transforming new information. According to Kolb (1984), the cycle can be
accessed at any of the four stages, however effective learning happens only if a learner
logically follows the cyclic sequence, hence a single preferred style on its own is not
sufficient enough to achieve efficiency of learning.
Consideration of learning style preferences is critical for bridging culturally different
education programmes and teaching strategies and techniques. This can be achieved
through education environment based on experience, in which schools are responsible for
selecting real and present experience which will stimulate creativity and subsequent
experiences (Dewey, 1938).
4.1. Respect for learners
The perceptual learning environment with respect to the learner and their experience
provides beneficial knowledge of both the subject matter and the total experiential life of
the learner. Kolb and Kolb (2005) emphasise on the need for establishing a physically safe
social environment, in which learners feel respected and engaged. Putting learner in the
focus through various approaches involving personal reflection, writing, watching,
listening and discussions would facilitate development of cognitive skills and make
students feel willing and ready to participate.
4.2. Independent learning
Independent learning can be encouraged by the teacher, who is acting as a subtle
facilitator and motivator in the process of discovery and development of the intellectual
33
and emotional potential. Critical thinking and cognitive flexibility can be enhanced
through interdisciplinary activities like reflective essays, class discussions, keeping
personal diaries and other activities in which students can take their time in patience for
objective and careful judgment.
4.3. Cultural awareness
Integration of cultural awareness modules and practice into the curriculum to raise
students‘ self-awareness and tolerance to otherness will bring for opening students‘ minds
to social justice through real cases of discrimination and inequality in the classroom, thus
promoting critical consciousness and socially active behaviour. Building on the
understanding of other people‘s culture and behaviour can generate greater empathy, trust
and respect between teachers, students and members of the group, facilitating a climate of
cooperative learning and establish a ―ps ychologically safe‖ (Powell and Kusuma-Powell,
2015) environment for the individual learner.
4.4. Experiential learning strategies for teaching
Challenging the cognitive abilities of students should be encouraged through suitable
learning activities designed in a way which actively involves all learners along the
experiential learning cycle. Montgomery and Groat (1998) suggested a set of class
activities, which supports Kolb‘s concept of the learning styles, as outlined in Figure 5
below.

Figure №5. Suggested teaching activities corresponding to Kolb‘s Learning Model
(Montgomery and Groat, 1998)
As a whole, teachers tend to apply different strategies in their practice although they
are aware of a particular dominance of a learning style in the group. An example lesson
could be introduced through relevantly visualised lecture (provoking abstract
conceptualisation), followed up by a subjective test with a group discussion of individual
results (reflective observation), assigning a project presentation as a homework task (active
experimentation) and finally, presenting in class (concrete experience). Self-assessment
and peer-evaluation feedback will further lead to reflective observation, which in turns
could be used as an introduction to the next course topic. As this approach involves
learners with different preference for styles, it can be beneficial for all styles of learning.

34
5. Conclusions
The results of this work contribute to the existing knowledge in the field, by providing
empirical evidence of meaningful influence of business management students‘ cultural
values on the individual learning with a greater impact on the preference for grasping
experience and a lesser impact on the process of transformation. A further implication is
the possibility that the personality traits and educational specialisation are among the main
factors affecting individual preferences. The evidence presented by Dimitrova emphasises
on the need of an adequate understanding of cultural impact as most influential on
students‘ inclination to concrete experience, and the professional specialisation to
reflective observation, among hospitality and business management students.
Another important finding to emerge from this work is that Power Distance and
Uncertainty Avoidance proved to have the most significant impact on grasping and
transforming information, followed by Individualism and Masculinity.
Sims & Sauser (1985) argue that successful management curricula depends on several key
components: ability to manage problems, adequate relation between theory and practice,
effective assessment and feedback, self-awareness practice, reflective and active
experimentation. Facilitating students‘ cognitive development through Experiential
learning and teaching approaches can be enhanced with the creation of an environment
giving opportunity to culturally diverse students for comprehensive learning process
which best suits their cognitive abilities and expectations.
References:
1. Barron, P., Arcodia, C., (2002). Linking learning style preferences and ethnicity: international
students studying hospitality management and tourism in Australia. Journal of Hospitality, Leisure,
Sport and tourism Education. 1 (2), pp.1 – 13.
2. Businessballs.com. (2017). Kolb's learning styles, experiential learning theory, Kolb's
learning styles inventory and diagram. [online] Available at:
http://www.businessballs.com/kolblearningstyles.htm [Accessed 17 Jul. 2017].
3. Cherry, K. (2018). What Are Piaget's Four Stages of Development?. [online] Verywell Mind.
Available at: https://www.verywellmind.com/piagets-stages-of-cognitive-development-2795457
[Accessed 27 May 2018].
4. Dewey, J. (1938). Logic: The theory of inquiry. Troy, MO: Holt, Rinehart, & Winston.
5. Dimitrova, N. (2017). Diversity and impact of national culture on undergraduate students‘
learning styles. [ebook] Shumen Bulgaria: Konstantin Preslavsky University of Shumen Publishing
House, pp.139 - 151. Available at: http://silc.shu.bg/files/Sbornik-2017.pdf [Accessed 25 May
2018].
6. Finn, A., Kraft, M., West, M., Leonard, J., Bish, C., Martin, R., Sheridan, M., Gabrieli, C. and
Gabrieli, J. (2014). Cognitive Skills, Student Achievement Tests, and Schools. Psychological
Science, 25(3), pp.736-744.
7. Fridland, G.H. (2002). Adult learning styles and cultural backgrounds: A comparison of the
learning style preferences of American teachers of English as a second language and Chinese
teachers of English as a foreign language. Unpublished doctoral dissertation. University of
Memphis, TN.
8. Global Leadership & Organizational Behavior Effectiveness (2017). About the Studies -
GLOBE Project. [online] Globeproject.com. Available at: http://globeproject.com/studies [Accessed
9 Jul. 2017].
9. Guild, P. (1994). Educational Leadership:Educating for Diversity:The Culture/Learning Style
Connection. [online] Ascd.org. Available at: http://www.ascd.org/publications/educational-
leadership/may94/vol51/num08/The-Culture~Learning-Style-Connection.aspx [Accessed 19 Jul.
2017].

35
10. Hofstede, G. (1980). Culture's Consequences: International Differences in Work-Related
Values. The University of Michigan: SAGE Publications.
11. Hofstede, G. (2001). Culture‘s Consequences: International Differences in Work-related
Values. Thousand Oaks, CA: Sage, (revised Ed.).
12. Hofstede, G., Hofstede, G. and Minkov, M. (2010). Cultures and organizations. 3rd ed. New
York: Mc Graw-Hill, p.118.
13. Holtbrügge, D. and Mohr, A. (2010). Cultural Determinants of Learning Style
Preferences. Academy of Management Learning & Education, 9(4), pp.622-637.
14. House, R.J. et al. (2004). Culture, Leadership and Organisations: The GLOBE Study of 62
societies. Thousand Oaks, CA: Sage.
15. Hoppe, M. A. (1990). Comparative Study of Country Elites: International Differences in
Work-related Values and Learning and Their Implications for Management Training and
Development. University of North Carolina at Chapel Hill.
16. Joy, S. and Kolb, D. (2009). Are there cultural differences in learning style? International
Journal of Intercultural Relations. Elsevier.
17. Kegan, R. (1982). The evolving self. Cambridge, MA: Harvard University Press.
18. King, P.M. & Kitchener, K.S. (1994). Developing reflective judgment: Understanding and
promoting intellectual growth and critical thinking in adolescents and adults. San Francisco: Jossey-
Bass.
19. Kolb, D. (1984). Experiential Learning: Experience as the Source of Learning and
Development. Prentice-Hall, Inc., Englewood Cliffs, N.J.
20. Kolb's Learning Style Inventory (2017). Stanford.edu. [online] Available at:
https://aim.stanford.edu/wp-content/uploads/.../Kolb-Learning-Style-Inventory.pdf [Accessed 26
April 2017].
21. Kolb, A. and Kolb, D. (2005). Learning Styles and Learning Spaces: Enhancing Experiential
Learning in Higher Education. Academy of Management Learning & Education.
22. Lashley, C. (1999). Employee empowerment in services: a framework for
analysis. Personnel Review, 28(3), pp.169-191.
23. Love, P. and Guthrie, V. (2011). Understanding and Applying Cognitive Development
Theory. Hoboken: John Wiley & Sons.
24. Lum, L., Bradley, P. and Rasheed, N. (2011). Accommodating learning styles in
international bridging education programs. Higher Education, Skills and Work-Based Learning,
1(2), pp.147-168.
25. Montgomery, S. and Groat, L. (1998). Student learning styles and their implications for
teaching. The Center for Research on Learning and Teaching, 10, pp.4 - 5. The University of
Michigan.
26. Perry, William G., Jr. (1970). Forms of Intellectual and Ethical Development in the College
Years: A Scheme. New York: Holt, Rinehart, and Winston.
27. Perry, W.G., Jr. (1981). Cognitive and ethical growth: The making of meaning. In A.W.
Chickering and Associates, The modern American college: Responding to the new realities of
diverse students and a changing society. San Francisco: Jossey-Bass.
28. Piaget, J. (1936). Origins of intelligence in the child. London: Routledge & Kegan Paul.
29. Powell, W. and Kusuma-Powell, O. (2015). Overcoming resistance to new ideas. Phi Delta
Kappan, 96(8), pp.66-69.
30. Sims, R. and Sauser, W. (1985). Guiding Principles for the Development of Competency‐
Based Business Curricula. Journal of Management Development, 4(5), pp.51-65.
31. Wursten, H. And Jacobs, C. (2013). [online] Available at: http://The impact of culture on
education Can we introduce best practices in education across countries? www.itim.org.[Accessed 9
Jul. 2017].
32. Yamazaki, Y. (2005). Learning styles and typologies of cultural differences: A theoretical
and empirical comparison. International Journal of Intercultural Relations, 29(5), pp.521-548.

36
FORMATION OF SOCIAL AND PROFESSIONAL MOBILITY OF
FUTURE SOCIONOMIC SPECIALISTS IN HIGHER SCHOOL
Prof. Svеtlana Arkhypova, PhD
Bogdan Khmelnitsky National University, Cherkassy, Ukraine

ФОРМИРОВАНИЕ СОЦИАЛЬНО-ПРОФЕССИОНАЛЬНОЙ
МОБИЛЬНОСТИ БУДУЩИХ СПЕЦИАЛИСТОВ
СОЦИОНОМИЧЕСКОЙ СФЕРЫ В ВУЗЕ
Светлана Архипова
Профессор, доктор педагогических наук,Черкасский национальный
университет имени Богдана Хмельницкого, Украина

Abstract. Success of the socionomic specialists in contemporary society is determined first
of all by the level of readiness for socio-professional mobility, by the ability for self-development,
self-improvement and self-realization. Modern professional education is aimed at professional
competence molding. Development of socionomic specialists‘ socio-professional mobility qualities
is an important part of their training and education. The article schematically presents some
approaches to scrutinizing notions ―m obility‖ and ―socio-professional mobility‖. Major trends in
formation of future socionomic specialists are investigated.
Key words: socionomic specialist, mobility, a social and professional mobility; social
mobility; professional mobility; self-development, self-improvement, self-realization.

Резюме. Успешность профессиональной деятельности специалистов
социономических профессий в современном обществе определяется в первую очередь
уровнем сформированности социально-профессиональной мобильности, способностями к
саморазвитию, самосовершенствованию, самореализации. Современное профессиональное
образование направлено на формирование профессиональной компетентности. Развитие
качеств социально-профессиональной мобильности специалистов социономической сферы
деятельности является важной составляющей их подготовки. В статье схематично
представлены подходы к пониманию сущности понятий мобильности и социально-
профессиональной мобильности. Рассмотрены основные направления, обеспечивающие
формирование социально-профессиональной мобильности будущих специалистов
социономической сферы.
Ключевые слова: специалист социономической сферы, социальная мобильность,
профессиональная мобильность, социально-профессиональная мобильность, саморазвитие,
самосовершенствование, самореализация .

Introduction

World economy globalization has led to creation of integrated economical systems,
bringing forth international knowledge network, changing traditional educational and
evaluation methods, molding new faculties, specialities and educational trends. Students
and teachers‘ socio-professional mobility is increasing, informational and
communicational technologies are witnessing radical growth too. Competitive specialist‘s
leading positions at labor market are determined today by the ability and readiness for
professional self-development, self-actualization under conditions of ―k nowledge and
investigation transfer‖, ―k nowledge economy‖, dynamic many-sided and multi-vector
changes in all spheres of global human activities
37
Success of life and professional activity of specialists in contemporary society is
determined first of all by the ability for self-development, self-improvement, self-
realization based on quick reception of changes and proper adaptation to them.
This question has special importance for socionomic specialists (i.e. social
pedagogue, psychologist, social aide, personnel office clerk etc.).Socionomic specialists‘
activity is many-sided and poly-functional, it is connected with large scale of social,
processing and personal tasks. Socionomic specialists are united by specific labor
characteristics attended by psychological stress, shifts from one kind of activity to another,
readiness to comprehend inner world of other people confronting us.
Success of their professional activity is determined by socio-professional mobility
promotion and readiness for effective solution of professional tasks and changes in
professional and social field in accordance with social progress [1; 2].
Development of socionomic specialists‘ socio-professional mobility qualities is an
important part of their training and education. So there appears the necessity to create in
higher educational establishments poly-functional educational dimension aimed at molding
proper conditions for socio-professional mobility training based on value-meaningful
relation to Self and Other, to socio-cultural situation and own personality, that reflects
readiness to be the subject of one‘s life[3].
The aim of our article is: to analyze main trends and factors promoting
socionomic specialists‘ socio-professional mobility qualities in their work.
The problem of socio-professional mobility is not new. The notion ―pr ofessional
mobility‖ is scrutinized by philosophers, psychologists, sociologists. ―Pr ofessional
mobility‖ is rather vast and ambiguous notion, having a complex structure. The urgency of
socionomic specialists‘ socio-professional mobility study is preconditioned by changes of
socio-cultural situation, of socionomic specialists‘ status, and by fast ageing of theoretical
knowledge. Also changes of practices in education and transition to competence approach
in education are of importance.
For many decades P. Sorokin‘s work «Social mobility‖ (N.-Y., 1927) remains
classical, it laid foundations of original trend in social stratification and mobility studies.
This work contains the system of basic notions and a scheme for theoretical analyses that is
generally acknowledged today in the realm of socio-professional mobility learners [4].
During 2012-2021 years of national educational strategy for Ukraine, some urgent
problems are actualized, socio-professional mobility being one of them. [5].
The problem of professional mobility in our time is investigated in pedagogical
context by I. Gerasimova, Yu.Klimenko, G.Medenkova, R.Prima, E.Rapatsevich,
L.Sushentseva etc. Theoretical and practical aspects of personal, social and professional
mobility are studied in works of psychologists L.Gorunova, E.Zeer, A. Markova, A.
Maslow, N.Pryazhnikov, T.Titarenko, M.Hidegger etc.
Despite numerous works and approaches to professional mobility problem there is
no standard definition of this notion. As a matter of fact, professional mobility is
understood not only as personal quality but as a process as well,i. e.. it has two-sided
nature. Duplicity of category ―m obility‖ is manifested by the fact that specialists may be
mobile if they have special psychological, professional and personal qualities, but
professional mobility can be realized only in work.
At the philosophical level the essence of professional mobility is revealed as
system-integrative characteristics determining professional development and growth of
professionally successful person (M. Veber, B. Gershunsky, T. Durkgeim,I.Vasilenko, К.
Popper, М. Sheler etc.). At the sociological level the analysis of ruling people mobility
38
process is carried out (D.Goldtorp, R.Ericson, A.Mudrick, P.Sorokin, J.Urry).Thus,
different kinds of mobility are delineated (sociocultural, labor, socio-professional,
academic, cognitive, etc.), that are relevant in the context of modern stage of social
evolution (L.Lesokhina,I.Smirnova). Institutionalized and non-institutionalized channels of
professional mobility are stipulated and special role of education is stressed
(S.Kugel,А.Posukhova). In psychological works concerning professional mobility
problem,personal characteristics are analyzed in the context of professional upbringing as
the dominant force of personal competitiveness (L.Gorunova, E.Zeer, A. Markova, A.
Maslow, N.Pryazhnikov, T.Titarenko, M.Hidegger etc.).
At the pedagogical level professional mobility is analyzed from the point of view
of pedagogical work, particularly in higher educational establishments dimension (А.
Аchangelsky,L.Gorunova,G.Medenkova, Mitina etc.).In pedagogical research the role of
innovative education as dominant factor in professional mobility molding is stressed
(Yu.Klimenko, E.Moryleva, R.Prima, E.Rapatsevich, L.Sushentseva, A. Sharov etc.).
Generalization of different approaches to ― socio-professional mobility‖ concept
gives a chance to grasp its essence and define concepts underlining its many-sidedness:
dynamic properties of a person providing successful adaptation to changing conditions of
professional activity, ability to master innovations (А. Vaschshenko,
V.Dudina,G.Medenkova,L.Sushentseva, A. Yanenko etc.);readiness for constant self-
perfection, formation of key professional competences, need of self-actualization (I.
Gerasimova. V.Igoshev, А. Kondruch, М. Kormiltseva,R.Prima, V. Slonenok etc. ); ability
to quickly and susceptibly fix personal,professional and cultural contacts in professional
community (L.Voronovskaya, V.Grinko, Yu.Klimenko, E.Rapatsevich, S. Palehina etc.)
[2; 3; 8].

Main body

The problem of professional mobility molding is more explored in higher
educational establishments, research here is grounded in ability of any future specialist to
adapt to new situation, in his ability to master new knowledge, in specialist‘s ability to
grasp quickly changes and get new competences. We share points of view.Timonin A.I.
and O. Pavlova proposing to make the term ―pr ofessional mobility‖ wider – ―s ocio-
professional mobility‖ [3].
Social component of the term underlines socionomic specialists‘ personal qualities
in the context of communal surroundings and demands to have the ability to communicate
with other people as clients. It helps to overcome professional difficulties and mold new
values allowing to adapt to changing realities and to take an active part in creating new
conditions of life[3;9]..
―Soci o-professional mobility‖ presupposes another prospect of higher education:
on the one hand, professional mobility states an active adaptation, and it is a result in itself,
on the other – it gives a vision of socionomic specialists‘s task as self-actualization, self-
actualization being the core of a career.
In this case professional sphere becomes one of the main domains in self-
actualization drive [8].
The result is not only in professional self-actualization but in professional functioning
giving the feeling of personal success. [3; 6; 7; 8]. It is agreed that the development of
socionomic specialists' socio-professional mobility qualities is better when training and
education process is organized with a student's participation in professional choice and
39
when a student has a chance to choose routes of education means of getting information
and intensity of activities.
On the basis of theoretical analysis the notion of ―s ocio-professional mobility of
socionomic specialists‖ is exposed as an integrative part of dynamic personal
characteristics which is molded in professional training that includes a complex of
professional competences, ability of future specialist to use inner resources for achieving
goals, behavior standards and adaptiveness to market realities.
Development of socionomic specialist as a competent professional person with
mobility training is a complex self-esteemed process of dynamic changes correlating with
creative and constructive gist of a person‘s life as an active part of community [10].
While forming socio-professional mobility of socionomic specialists we must take
into account the necessity to change all structures in higher educational establishments.
First of all we must:
Organize students’ life on scientific basis. When forming socio-professional
mobility of socionomic specialists we can combine the following scientific approaches:
 axiological approach, giving motivational and value actualization to individual as
a driving force in socionomic specialists‘ inner personal structure, socio-
professional mobility being the core;
 Competence-oriented approach, preconditioned by dialectical combination of role-
activity characteristics (knowledge, know-how, experience etc.) and professional
mobility molding with self-realization idea in the framework of new professional
modes.
 Person-activity approach based on dialectical combination of professional training
with individual self-realization program and personal professional qualities,
professional mobility being the integrative core [3; 10].
Creation of favorable conditions for molding personal competitiveness of
professionals in comfortable psychological environment. This presupposes the strategy of
students‘ high adaptability to university life, introducing programs of innovative self-
education as dominant factor in professional mobility molding. It presupposes
psychological elasticity, cooperative team spirit, prognostic motivations, cultural level.
Using educational climate as a factor in professional mobility molding will bring success if
it is based on alternative principles, on poly-functional mode and integrative law [8; 9; 10].
The teachers must be well aware of world standards when preparing socionomic
specialists, the quality of their training and education is the specialists‘ quality. World
labor market standards dictate demands to make level of teaching and level of
methodology higher.
Activization of students’ participation in extra-curriculum activities. Such
activities are based on the shift from extra-curriculum deeds in higher educational
establishments to social pedagogical activities in town or region. It is the shift from self-
development and self-realization to social realization (by participation in grant programs,
scientific competitions, conferences, olimpiads etc.).
The curriculum structuring of students studies according modern pedagogical
know-how .It supposes: systematic innovations, embracing all parts of curriculum
(contents, structure, methods, interconnection of people etc.); organization of students
training on reflexive level; granting initiative of students at all stages of work; generating
own ideas without coping ready samples; professional orientation of curriculum;
specialists‘ responsibility for results achieved; molding of professional tenacity and
resolute behavior in deeds; tolerant communication; professional self-education
40
inclinations; need of constant perfection in socionomic specialists‘ socio-professional
mobility qualities; need of constant self-realizationin curriculum work [8;10].
Supplying of contents variability in curriculum work and giving chances to
realize the subjective possibility in educational routes. It is realized by: availability of real
alternatives in disciplines choice; chances to choose professional disciplines; combination
of traditional (seminars, discussions, conferences, self-education etc.) and innovative
(case-study, brain-storming, projective methods, business games etc.) methods of teaching.
Necessary component of contents variability in the process of perfection in
socionomic specialists‘ socio-professional mobility qualities is represented by such
organizational forms as individual (coaching, consulting, tutoring, projective work etc.)
and group forms (lectures, colloquiums, laboratory work etc.) and training at working field
(instructing, tutorship, mentor talk, admonishing, making thesis etc.) . Introduction of more
advanced methods into practice of knowledge application during socionomic specialists‘
independent labor or scientific research, testing socio-professional mobility qualities. The
examples of it are: projective method, global projecting, problem-solving practice and
context teaching [3; 8; 10].
General programs realization in socionomic specialists‘ academic mobility,
change of students programs, double diplomas programs etc. All efforts are undertaken to
give advanced students a chance to visit foreign lands and to be a part of another
educational system.Cooperation is based on partnership relations of Ukranian higher
educational establishments with foreign higher educational establishments, and it gives
students a chance to take part in international programs, to get fresh knowledge,to cope
with new equipment, to visit centers of innovations etc.; to master foreign language, to
work at a foreign plant, to get a diploma in a foreign university.
Getting a prospect of possibilities in placing in a job is realized in correlation with
outer professional demands and own resources and potential. The choice of socionomic
specialists shows their socio-professional mobility qualities which are fostered also beyond
higher educational establishment.
Mastering projective ways of future work and career, future specialists are engaged
in pedagogical activities. Constant usage of professionally oriented methodology in socio-
professional mobility of socionomic specialists promotes formation of socialization habits
and students‘ professional orientation [6; 9; 10].

Conclusion. The urgency of socionomic specialists‘ socio-professional mobility
study is preconditioned by modernization of higher education and by necessity of
socionomic specialists‘ professional mobility fostering. It gives a prospect of changing
patterns of socio-cultural situation in training and education.
We can state that socio-professional mobility of socionomic specialists is a
personal quality that reflects the ability and readiness for professional self-development,
quick reception of changes in life and proper adaptation to market demands. It is an
integrative part of socionomic specialists‘ personal characteristics and is apt to fostering in
higher educational establishment.

References:

1. SkripkinaA.v., DzubaYu.Yu ( 2016). Main characteristics of future socionomic
specialists‘ information- analytical development in higher educational
establishment//URL:http://vestnikkguki.esrae.ru/pdf/2016/4(8)/169.pdf

41
2. Sachuk Yu. E. Genesis of ― socio-professional mobility‖ notion. Неперервна професійна
освіта: теорія і практика. Серія: Педагогічні науки : наук.-метод. журн. Київ, 2015. № 42-
43. С. 32–38.
3. Timonin A.I., Pavlova O.A (2015). The formation of students‘socio-professional mobility
inhigher educational establishment//Экономика образования, №
1.URL:https://cyberleninka.ru/article/n/formirovanie-sotsialno-professionalnoy-mobilnosti-
studentov-v-vuze
4. Sorokin P. Man.Civilization (1992). Society. Moscow, 544 p.
5. National strategy of Ukranian education up to 2021-President‘s Decree № 344/2013 від
25.06.2013 р. / Матеріали з офіційного веб-порталу Верховної Ради України. URL :
http://zakon2.rada.gov.ua/laws/show/344/2013#n10
6. Igoshev B.M. (2008). Teacher‘s professional mobility: organizational and pedagogical
aspect. Известия Уральского гос. ун-та. № 56. С. 34–40.
7. Koryakovtseva O.A., Tarkhanova I.Yu. (2012). Innovation problem in in modern
educational discourse Ярославский педагогический вестник, Т. 2. № 3.С. 7–9.
8. Moryleva E.A. (2001). Development of students‘socio-professional mobility inhigher
educational establishment//Dissert. Tobolsk, 162 p.
9. Mironova A. V. Modelling of professional self-development inhigher educational
establishment.URL: https://cyberleninka.ru/.../modelirovanie-professionalnogo-samorazvitiya-v-
usloviyah
10. Palekhina S.V. Foreign language teacher‘s socio-professional mobility development in
pedagogical higher educational establishment UR: http://www.dissercat.com/content/razvitie-
sotsialno-professionalnoi-mobilnosti-budushchego-uchitelya-inostrannogo-yazyka-v-
pe#ixzz59dGWe8K8

42
AN ATTEMPT FOR PREPARATION OF TEACHERS SUITABLE FOR
INTERCULTURAL EDUCATION
Prof. Dimitrina Kamenova, PhD, Varna University of Management
Prof. Svеtlana Arkhypova, PhD, Bogdan Khmelnitsky National University,
Cherkassy, Ukraine,
Asst. Silvia Koleva, Varna University of Management

ЕДИН ОПИТ ЗА ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИ, ПРИГОДНИ ЗА
ИНТЕРКУЛТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ
проф. д-р Димитрина Каменова, Висше училище по мениджмънт - Варна
проф. д-р Светлана Архипова, Черкаски университет, Украйна
ас. Силвия Колева, Висше училище по мениджмънт - Варна

Abstract. The report presents an educational set of practical implementation tasks that can
prepare teachers to pursue intercultural education as a new type of education imposed by
globalization processes in modern society. Through the tasks the participants in the training course
successfully define and interpret the main objectives, tasks and principles of intercultural education.
They independently connect each of the four principles researched with the interrelated methods of
application and learning by the students. The authors prove that by means of the researched by the
participants themselves toolkit and the system of values that they have established for an
intercultural community, each teacher could construct effective pedagogical situations to achieve
the objectives of intercultural education.
Key words: intercultural education, principles and signs of the difference; system of values
of the intercultural community

Резюме. Докладът представя образователен комплект от задачи за практическо
изпълнение, чрез които могат да се подготвят учители за осъществяване на интеркултурно
образование като нов тип образование, наложено от глобализационните процеси в
съвременното общество. Чрез задачите участниците в курса на обучение успешно дефинират
и интерпретират основните цели, задачи и принципи на интеркултурното образование.
Самостоятелно осъществяват връзка между всеки от изследваните четири принципа със
взаимосъответните методи за прилагане и усвояване от учениците. Авторите доказват, че
чрез изследвания от самите участници инструментариум и конструираната от тях система на
ценностите, валидни за интеркултурна общност, всеки учител би могъл да конструира
ефективни педагогически ситуации за постигане на целите на интеркултурното образование.
Ключови думи: интеркултурно образование, принципи и признаци на различието;
система от ценности на интеркултурната общност

Introduction

Recently, due to the free movement of people from one territory to another, as well
as the choice of a place to live and work as one of the signs of global society, economy and
culture, there is a growing need for knowledge, implementation and research of the
acquired already citizenship and terminological clarification intercultural education.
Moreover, there is a strong need for special teacher training to provide educational services
for groups and classes heterogeneous in national, ethnic and cultural backgrounds, for
which traditional pedagogical education is insufficient.

43
Intercultural education as a "window" and as a "mirror"

A brief literary review of the available literature on the specifics of teaching and
educating both children and students of different cultures leads to an understanding of
intercultural education as a pedagogical phenomenon with at least two characteristics. On
one hand, it is a "window" through which representatives of the "majority",
conventionally, look, acquaint, study and practice minority culture - objectively, clearly
and truthfully. On other hand, it is also a "mirror" in which minorities, and not only, look,
get to know and realize their own cultural identity to practice effectively specific cultural
events. In this way, in the people of the majority, positive attitudes, tolerance and respect
for the Otherness are formed in its most general sense - not only in terms of ethnicity,
culture, language, traditions but also in terms of age, gender, race and other differences in a
global world. And for the people of the minority, the "window" and the "mirror" help build
self-confidence and reinforce their self-awareness as tools to maintain cognitive interest in
kindergarten, at school and beyond.
It is precisely the maintenance of such a two-way course in the objectives of
implementation of intercultural education in the specific lesson that outlines the veracity of
the understanding of some authors that intercultural education today is a new direction in
pedagogy (Ivanov, I.). And as such novelty, besides having specific objectives, it has its
own specific methodological conceptual apparatus that can be explored to seek the truest
ways of explanation, a specific way of communication, a specific arsenal of methods that,
in different pedagogical situations have different weight, combination and meaning.
From a praxiological point of view, intercultural education, as a new meaning and
specific communication, constructs a new spiritual world, based on the tolerance in
perceiving the Other and the Alien. Our understanding of tolerance in intercultural
education differs from the well-known perception of the term as a tolerance of the other.
Rather, the manifestation of tolerance is a process of conscious discovery of the different
in the other person, the attitude to accept the different (such as extending the horizons) as
an opportunity for the presence of the other in my world, and thirdly, taking a
corresponding response of the consciousness differently through a behavioral act.
Intercultural education is a new kind of education that changes the attitudes of а
man towards Alieness as an Otherness close or similar to me. It is precisely the awareness
of the characteristics of the new in intercultural education that constitutes specific
requirements for teachers connected not by changing the arsenal of methods, but rather by
the skills to change the design of an attractive educational environment for growing ups
from different ethnicities, partnering skills and skills to engage parents and other
communities in the educational process itself.

Methodology of the study
Mastering intercultural education involves building and participating in three
important tasks. Key tasks follow the path, on one hand to learn about the specificity of the
difference and on its basis the system of values of the intercultural community, secondly to
develop skills for constructing an attractive educational environment through the principles
of intercultural education and thirdly to attract parents and other communities to the
learning process with focused partnership skills. The practical training is conducted with
21 teachers from kindergartens and schools in Dobrich and three principals in the period 2
- 4 February 2018.

44
The main practical tasks as well as the results of the participants in the practice are
presented in the next part of the report. The main tasks also play a role as basic research
methods. The core training model is a three-part and includes main activities:
involvement - integration - participation.
They correspond to a three-step educational technology for providing person-
oriented education: motivational, orientation, executive (more about technology, see
Kamenova, 2000). The practical projections of the model are also revealed during the
presentation of the results. The main methods of work of the participants are
brainstorming, discussion, frontal work with the whole group, based on experience,
teamwork, analysis, synthesis, abstraction, referencing theory with practical results,
presentation.

Practice results and their analysis
One of the first tasks in the practice of teachers and principals was to certify the
basic principles without which intercultural education could not be recognized, understood
and implemented. The task thus designed motivates participants to share the characteristics
of intercultural education according to their own experience. In order to highlight the
starting points of intercultural education, the basic parameters of the training in the
intercultural environment are outlined using the methods of brainstorming and discussion.
Figure №1 below presents the set of principles constructed between teachers and
learners.

Skills to
Building a
Skills to recognize critically
common Exercising
inequality, oppose
culture shared
injustice, racism, inequality
despite and community
stereotypes, racism,
through values
prejudices stereotypes,
differences
prejudices

Figure №1. Principles of intercultural education.

In the second task of the educational toolkit, the participants worked in four
groups, each of which specifies one of the principles of intercultural education according
to the experience they have in working with intercultural community of children and
students (here formed on a lottery basis).
Further, the report presents the results of the groups regarding:
1) Building a common culture despite and through differences
On the first principle of intercultural education, first group approaches by
interpreting the attitude MYSELF↔ OTHERNESS. The teachers develop the features on
which the other can be differentiated in a certain community.

45
other culture:
traditions, rituals, holidays,
religion

MYSELF
by age ↔ by sex
OTHERNESS

skin color, specific disease and
other features

Figure №2. Elements of OTHERNESS as a recognition and teaching system.

The group's decisions are valuable in that:
1) The value system is the starting point for the teacher to construct situations and
tasks for children or students with clarity of which features of difference puts them in focus
for recognition, absorption, analysis and acceptance;
2) The system develops sensitivity in those who are in the everyday environment
of intercultural education to its parameters;
(3) Arms with credible means to implement it beyond the boundaries of inter-
ethnic education;
4) serves as a valid tool for measuring what characteristics the child or student is
progressing or experiencing a deficit.
2) Ability to recognize inequality, injustice, racism, stereotypes, prejudices
A second group of teachers worked on specifying the principle of intercultural
education related to the fact that it is called upon to provide students (and before that the
teachers) the ability to recognize the manifestations of inequality, injustice, racism,
stereotypes, prejudices.
The members of the second group united around methods to develop such a
capacity in students, such as: role-play method, working with fairy tales and texts from
artistic literature, problem solving by case studies of everyday life, creating student texts
related to inequality, injustice, racist attitude, stereotyping and clash of prejudices. As the
most effective the group outlined the discussion methods and the debate. Special emphasis
was placed on the role of the personal example of teachers and parents, praise, rewards,
encouragment and sanctions for the development of sensitivity to injustice.
3) Skills to critically oppose inequality, injustice, racism, stereotypes and
prejudices
In the work on specifying the principle of critical opposition to inequality,
injustice, racism, stereotypes and prejudices, the participants in the group outlined, as
important elements for the development within the students, practice of equality,
acceptance of the different as equal in cultural traditions, rituals, heroes, events, language.
Effective practices have been highlighted by teachers as creation of collaborative holiday
calendars, exercise of tolerance and respectful attitude, intercultural etiquette in school life.

46
4) Practicing shared community values
In working on the principle related to practice of community-based values, the
group focused on learning to enter and build networks of interested in a given problem
subjects. Therefore, identifying a network of partner subjects of the teacher and the school
to conduct intercultural education is an interesting and important task, focusing on the
possibility of constructing a universal system of such values to date.

trust

jointly
problem network of
solving partners
SHARED
UNIVERSAL
VALUES
reciprocity in
equality action

tolerance

Figure №3. A system of universal values in the intercultural education.

Among the intercultural education partners have found a place such partners who
support the exercise of universal rights and responsibilities such as media, business
organizations, local community, court, police, art-related organizations, etc. In the system
of shared contemporary values that can be acquired and practiced in school intercultural
environment on which contemporary life is builded (see Figure №3) the creation of trust,
jointly problem solving, tolerance, equality, reciprocity in action and establishment of a
network of partners line up.
The system's authors explain that they believe that the trust between people today
is outlined as the biggest capital and has the biggest deficit. It is followed by reciprocity as
a value, understood as an opportunity to rely on the other's abilities to help at any time for
any problematic situation through partnering skills. Under tolerance they understand not
only the developed skill of tolerance of Otherness, but above all as a model of behavior:
integration - trust - involvement in a common working network. Equality as a value the
teachers understand as developed team-work skills according to each one's talent,
explaining the meaning of the phrase "I can as much as anyone." Jointly problem solving
as a value is associated with good faith in relationships, with the need for everyone to be
useful with the diversity of their abilities.
As can be outlined from the shared work done in the two-day practice, the main
training model contains three main components. They relate to the design of such tasks that
provide the basic principles of intercultural education itself. The first component aims
involvement and, from a didactic point of view, is associated with attitude formation and
47
motivation to work on a group problem. The second is integration, understood as creating
an acceptable attitude towards, on the one hand, the people in the group, opening up to
their partnership opportunities, and on the other - as a reference to the problem itself in the
task. The third component is participation that ensures feasibility of the attitude and
relevance of the orientation of what and how to perform to fix the problem.
In conclusion, it has to be said that the training in the form of intercultural
education practice opens up new opportunities for educational innovations on the basis of
the objective, tasks, principles and methodology of intercultural education, ascertained and
specified by the participants, as a new type of education. Probably the practice will
highlight other fundamental parameters. Probably, time will also construct new ones that
are not yet known through the development of man and society in the future. However,
today, for the theory and practice of intercultural education, the preparation of teachers for
its realization is urgent. And as it is proven through the educational set of practical tasks it
is possible, because it builds true references to life and work in our increasingly intense
with interculturаlity future.

References:

1. Иванов, И. (2..) Мениджмънт на приобщаващото образование. Годишник на
Шуменски университет „Еп. Константин Преславски― , Т. ХVІІ D, с. 226-234.
2. Иванов, И. (2..) Мениджмънт на приобщаващото образование. Годишник на
Шуменски университет „Еп. Константин Преславски― , Т. ХVІІ D, с. 234-241.
3. Каменова, Д. (2000) Диалогът като дискурс. Изд. Хелиос, Шумен.
4. Каменова, Д. Колева, С. (2018) За междукултурното образование и неговото
бъдеще. Във Форум на иновативния учител в междукултурното образование, Изд. на ВУМ,
с. 2-5.
5. Колева, С., Каменова Д. (2018) Една креативна задача в интеркултурното
образование за промяна на средата. Във Форум на иновативния учител в междукултурното
образование, Изд. на ВУМ, с. 22-24.

48
ЛИДЕРИ В УЧИЛИЩЕ, ЛИДЕРИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО РАБОТНО
МЯСТО: ЕДНА ИНОВАЦИЯ В ПРОФЕСИОНАЛНОТО
ОБРАЗОВАНИЕ
Кристияна Иванова, директор на Професионална гимназия по земеделие,
„Тодор Рачински―, Генерал Тошево.
проф. д-р Димитрина Каменова,
Висше училище по мениджмънт - Варна

LEADERS AT SCHOOL, LEADERS AT THE EUROPEAN WORKING
PLACE: AN INNOVATION IN THE PROFESSIONAL EDUCATION
Kristiana Ivanova, Professional high school of agriculture
„Todor Rachinski‖, General Toshevo
Prof. Dimitrina Kamenova, PhD, Varna University of Management

Резюме:
Съвременната нормативна уредба за осъществяване на образование у нас създава
условия за автономен избор на всяко училище как да повишава качеството на услугите, които
предлага. Една такава възможност е мобилизирането на училищната общност да работи така,
че училището да получи престиж на иновативно училище. Настоящата статия представя
опита на Професионална гимназия по земеделие „Тодор Рачински― , гр. Генерал Тошево в
изследването на възможностите за разработване на иновативна идея и избор за изграждане на
концепция за внедряването й като образователна иновация. Проектната идея „Лидери в
училище, лидери на европейското работно място‖ въвежда иновативна практика за решаване
на организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. Представяната
иновация и процесът на създаването й са приложими за професионалните гимназии и дава
възможности за мултиплициране.
Ключови думи: иновативно училище, образователна иновация, лидерство в училище

Abstract:
The modern legal framework for education in our country creates the conditions for each school
to be independent in their choice how to improve the quality of the services it offers. One such
opportunity is to mobilize the school community to work in such a way that the school achieves the
prestige of an innovative school. The paper presents the experience of the Professional High School
of Agriculture"Todor Rachinski", General Toshevo searching for opportunities to develop an
innovative idea and choosing to build a concept for its implementation as an educational innovation.
The project idea "Leaders in School, Leaders of the European work place" introduces an innovative
practice for solving organizational and substantive issues in the educational process. The innovation
presented and the process of its creation are applicable to professional high schools and provides
opportunities for multiplication.
Key words: innovative school, educational innovation, school leadership

Въведение

В бързо променящия се свят образованието трябва да гарантира на индивида
сигурност (Дракър, П., вж. по-подробно 2, 3) В най-пълна степен тя може да бъде
осъществена от професионалното образование. Устойчивото индивидуално развитие
изисква то:

49
- да дава ясна представа на индивида за знания, умения и способности (личен
професионален портфейл), които притежава;
- да формира гъвкавост, инициативност, стремеж към непрекъснато
самообучение за лидерска позиция на работното място чрез умения за
творческо решаване на проблеми (за лидерската компетентност вж. 6,7, 8);
- да развива лидерски умения, като прилага в работата както осъзнат портфейл на
професионалната („твърди―умения), така и на лидерска компетентност за
управление на хора („меки― му ения) (1, 10, 11, 15, 16).

Разработване на концепция за Иновативна професионална гимназия
Как се постигат тези задачи в образователната действителност днес?
Един от отговорите се крие в предприемането на инициатива от самото училище
да иновира. Това Законът за предучилищното и училищното образование, както и
член 70 и 71 от Наредба № 9 от 19.08. 2016 г. за институциите в системата на
предучилищното и училищното образование (Обн. – ДВ, бр. 68 от 30.08. 2016 г.)
разпореждат да се случва с възможност за кандидатстване за иновативно училище, с
утвърждаване от Министерския съвет на Република България (4, 12, 13).
Разработването на иновативна концепция цели да се въведат иновативни
елементи по отношение на образователната философия, методологията, методиката
и/или организацията на образователния процес. Затова в статията се представя един
опит за изследване на възможностите за избор на училищна иновация, за
изграждането на концепция и планиране на основните дейности – процес,
трудоемък, изискващ висока професионална интелигентност и отговорен (вж. 9, 14,
17, 18). Освен това и съобразен с постигането на личностно ориентирано
образование, с учебни планове на професиите, изцяло съобразени с държавните
образователни стандарти за организацията на дейностите в училищното
образование, подчинени на Европейската референтна рамка за качеството на
професионалното образование (5, 16, 19). Не на последно място иновацията трябва
да е пречупена през европейските директиви за сътрудничество в професионалното
образование и обучение чрез стратегията „Европа 2020‖.

Методика на изследването
Целта на изследването е фокусирана върху проучване на силните управленски
политики, осъществявани в гимназията, за да се откроят проблемни области, спрямо
които да се разработи иновативна концепция за постигане на високо качество на
професионалната подготовка на учениците в училището.
Задачите на изследването се очертават:
1. Да се създаде Училищен иновативен борд (УИБ), който да проучи миналия
опит на колегията.
2. УИБ да открои силните страни в работата на педагогическата колегия и да
набележи проблемните области за постигане на по-високо качество на
професионалното образование.
3. УИБ да организира разработването на иновативна концепция на основата на
силните страни в работата на гимназията и кандидатстването пред МОН в сроковете,
изисквани от нормативната уредба.
Предмет на изследването са постиженията и проблемните „точки―в работата на
професионалната гимназията, чрез които да се изгради иновативна концепция за по-
високо качество на образованието.
50
Изследователските методи, използвани от УИБ, са проучване на
документацията, организационната култура (историята, символите и героите в
училището), анализ и синтез, абстрахиране, наблюдение, творческо писане в екипи,
оценяване на резултати.
Етапите на изследването следват изпълнението на основните задачи.

Резултати от изследването
1. Фактори за разработване на училищната иновация
През първия етап от изследването УИБ провежда обстойно проучване на
силните страни на гимназията, открояване на по-слабите позиции, които се
очертават като фактори за създаване на иновативна концепция
В изследваната гимназия като силни нейни страни се открояват:
1) Педагогическият екип е съставен от високо отговорни личности,
проявяващи толерантност, загриженост към учениците и зачитащи човешкото
достойнство, ориентирани към иновативност за изграждане на учениците като
граждани на Република България, Европейския съюз и света – конкурентни, знаещи
и можещи.
2) Водещи цели. Тридесет години гимназията се стреми да подготвя човешки
ресурси с висока професионална и интелектуална подготовка за ключови отрасли на
икономиката и с култура чрез ярко изразено гражданско съзнание и поведение, с
готовност за академична кариера и за работа по високите стандарти на
съвременното работно място.
Водещо място във възпитанието и обучението на учениците имат държавните
образователни изисквания и стандартите на Европейския съюз в духа на
демократичните ценности. Училищното ръководство и педагогическият колектив
реагират адекватно на изискванията за изграждане на гражданско общество у нас,
на динамично променящия се съвременен свят за създаване на високо компетентни
човешки ресурси, но и творчески иновативно заредени да откриват новото,
критично да създават концепции, да предприемат инициативи за осъществяването
им с амбиция за завоюване на лидерски позиции и отговорно поведение за участие в
обществения живот.
Училището се утвърждава като институция лидер с авторитет в областта и
региона, която възпитава личности с високи общочовешки и национални ценности,
развива индивидуалните и творчески заложби на възпитаниците си. Мисията на
училището изразява общото разбиране за приоритети и цели, процедури за оценка и
отговорности за качеството на професионалното образование в европейски
контекст.
3) Динамично променящият се свят изисква гимназията да привлича
възможно най-голям брой заинтересовани страни. Родители, социални партньори,
представители на бизнеса и неправителствени организации, съпричастни с
училищните проблеми в реална работна среда, създават Училищно-професионална
мрежа от фирми и родители, бизнес и местна общност. Главен акцент в тази посока е
създаването и доброто функциониране на Обществения съвет към училището.
4) Преждевременното ориентиране към промените, вместо изчакване на
настъпването им, изисква всеки член на училищната общност да се стреми към
иновации, чрез което се осъществява мисията на гимназията за създаване на
условия всеки да осъществява максималните си възможности.
5) Ръководени от мисията на гимназията (виж по-горе) ръководството се
стреми да използва инструментите на стратегическия, а не само на оперативния,
51
мениджмънт чрез разработване на полезни и реални стратегии, създадени с общите
усилия на участниците – ученически класове, целия педагогически колектив,
заинтересовани от работата на гимназията страни.
6) Предвид посочената мисия като най-приложима за гимназията се оказва
стратегията, обявена и стартирала, която е ориентирана към лидерството – на
учениците в тяхната подготовка за работното място, на учителите – като сътрудници
на учениците, на цялата гимназия сред професионалните гимназии в страната, а и в
Европейския съюз.
7) Търсенето на иновативни модели и подходи за постигане на мисията на
гимназията и за осигуряване на нейната визия като училище с високо качество на
професионалното образование стратегическата задача за постигане на лидерство в
неговата триизмерност – на ученици, учители и училище се казва най-адекватна. Тя
изисква създаването на такава среда и култура, при която всеки да има възможност
според своите силни страни да проявява лидерска позиция, с която да влияе на
останалите. Ученическите лидери са тези, които могат и желаят да работят в името
на това животът в училището да стане разнообразен, привлекателен и предпочитан
за съучениците им, да съдейства за формиране на творчески личности с умения,
способности и нагласа за иновации и промяна, необходими за успеха им на
бъдещето им работно място по европейски стандарти. Ключов фактор за успеха на
учениците е възможността обучението да развие лидерски умения и да изгради
лидери сред тях. Всеки ученик е уникален със своите качества и способности,
водени от тази мисъл училището работи по училищен проект „Искаме да бъдем
първи―,с цел мотивиране на креативност, желание за успех на ученическото работно
място и завоюване на престиж „В моята гимназия – ученик на годината‖.
8) За да се превърне в желана територия, ПГ по земеделие се нуждае от
съвременна образователна среда. В условията на делегирани бюджети
възможностите за инвестиране в материалната база са ограничени. Единствената
възможност за обновяване и обогатяване на сградния фонд и оборудването,
адаптирането им към съвременните изисквания за професионално образование са
Националните и Европейски програми. Гимназията има реализирани проекти по
програма „Модернизация на системата на професионалното образование‖ и през
2016 г. е обновен машинно-тракторният парк с нов автобус, а през 2017 – с нов
трактор и лек автомобил за провеждане на ефективна учебна практика. Освен това
чрез Националната програма „Училището, територия на учениците‖ в ПГ по
земеделие се въвежда училищна униформа. Тя показва принадлежността на младите
хора към гимназията и развива у тях усещане за идентичност и ангажираност към
училището. До месец март 2019 година гимназията ще бъде изцяло модернизирана,
обновена и реновирана по Национална програма „Региони в растеж‖. Изградената
микробиологична лаборатория по Европейски проект „Интеграционна система за
устойчиво управление на земеделието―е единствената в страната, където учениците
правят експерименти по органична и неорганична химия, по биология и
растениевъдство, по растителна защита и агрохимия.
9) Сериозен фактор за кандидатстване на гимназията за иновативно училище са
състезанията и конкурсите, в които участват учениците. По Оперативна програма
„Наука и образоване за интелигентен растеж‖ 2014-2020 година клубът по „Дебит–
кредит‖ постига отлични резултати на Националните ученически състезания,
организирани от Стопанска академия ‖Д. А. Ценов‖, Свищов и в Националното
ученическо състезание по счетоводство, организирано от Икономически
52
университет, гр. Варна, на които в конкуренция на ученици от цялата страна са
завоювани призовите места. По показаните знания и постигнати практически
резултати в състезанията участниците от отборите на ПГ по земеделие са приети за
редовни студенти в различни Висши учебни заведения в страната.
По същия проект представителите на клуб „Моята професия – моя път към
света‖, вземат участие в Националното състезание „Млад фермер‖ и се изкачват на
почетната стълбичка. През 2016 г. ПГ по земеделие е домакин на регионалния кръг
за Северна България на Националното състезание „Млад фермер‖. По време на
състезанието ученици и учители показват не само знания и умения по професиите,
но и да покажат талантите в областта на музиката, изобразителното изкуство,
театъра и пр. До тях са партньорите от бизнеса, обществеността и Висшите учебни
заведения, с които гимназията си сътрудничи.
10) Друг фактор, доказващ възможностите на училището да следва избраната
стратегия и избор на иновация, е инвестирането в продължаващата квалификация
на учителите (вж. 6, 9, 17). Активно бе включването на преподавателите във форум
на педагогическите иновации, проведен по време на майсторски клас на тема:
„Иновативното училище: мисия и визия. Философия и стъпки на изработване на
проект―, както и на тема „Промененият ученик на ХХІ век‖. Практическите
иновативни резултати на колегията са свързани със спечелени редица конкурси,
състезания и олимпиади.
11) В осъществяването на образователния процес се търсят и прилагат
максимално ефективна комбинация от методи - словесни, нагледни, практически,
които залагат на променимост, диалогичност и включеност в дидактическото
взаимодействие. Стимулират се интерактивните методи на преподаване с казуси от
практиката. Основни методи на обучение, развиващи иновативни личности са:
експериментът, обучение чрез казуси; базирано на решаване на проблеми; чрез
учебни проекти (моно- и полидисциплинарни); както и учене чрез опита; контекстно
учене; самостоятелно учене; дискусии; игрови методи (ролеви и симулативни игри,
драматизации, ситуационни игри и театър), осигуряващи разнообразни форми на
организация на дейностите - индивидуална работа, работа в екип, групова и
колективна работа. Развитието на личности с критично и креативно мислене се
ползва от диалогични форми като беседа, дискусия, дебати. В учебната практика се
толерира интегративният подход, базиран на междупредметността.
Разработването на училищна иновация трябва да гарантира фокус: ученикът в
центъра на обучението и поради това самият процес е динамичен и водещ.
Синтетичните и интегративни уроци предполагат свобода на избор и действие от
страна на учениците, които в процеса на учене си сътрудничат помежду си и с
учителя или екипа от учители.
12) Приоритет за гимназията е провеждането на учебната практика със
стремеж към осигуряване на реални работни места и стажове в страната и чужбина.
Стимулират се интерактивните методи на преподаване с казуси от практиката, в
реална работна среда чрез създадената Училищно-професионална мрежа от фирми и
родители професионалисти, банки, ведомства, местна общност и други
заинтересовани от високата професионална пригодност на учениците.
От направеното задълбочено проучване на силните страни на гимназията,
които да се превърнат във фундамент за избора на образователна и училищна
иновация, се очертаха представените по-горе фактори. Затова и иновативният екип,

53
зает със задачата за разработване на иновацията, приема и предлага на
педагогическия съвет формулировката
Лидери в училище, лидери на европейското работно място.
Очакваният резултат от прилагането на теоретично разработената
иновация е да се постигне ново качество на образованието в ПГ по земеделие,
изразено в развиване у учениците на способности за гъвкаво критическо мислене,
креативност, усет за полезност и за аргументиране на собствената позиция. Тези
умения, съчетани с езикова и математическа грамотност, предоставят здрава основа
за самочувствие на европейското работно място за усвояване на все повече знания и
практически интелект.

2. Концепция за образователна иновация в професионална гимназия
Цел на иновацията е постигане и доказване на висока професионална
подготовка на всеки ученик, чрез изграждане на личност с лидерска позиция, още в
училище способен да променя себе си и средата, с пригодност чрез практика и
стажуване за европейско работно място.
Ученическите лидери са тези, които могат и желаят да работят в името на това
животът в училището да стане разнообразен, привлекателен и предпочитан за
съучениците им, да съдейства за формиране на творчески личности с умения,
способности и нагласа за иновация и промяна, необходими за успеха им на
бъдещото работно място по европейски стандарти.
Иновацията решава проблеми като:
1) Създаване на методика, среда и организация всеки ученик да се обучава на
максимума на своите възможности чрез начална диагностика на силните страни и
критическо, но и креативно мислене.
2) Използване на холистичен подход срещу фрагментарността и парциалността
в образованието чрез Комплексна система от знания и умения (КСЗУ), „снета―като
Стандарти за постижения на ученика (СПУ), които сам има интерес да усвоява и
самооценява.
3) Гарантиране на оптимален индивидуален напредък чрез Ученически
портфейл на компетентността (лично учебно-професионално портфолио) и
включване в учебна практика, близка до и в реални бизнес условия.
Крайна цел на иновацията е качествено професионално образование за всеки
ученик – откриване на таланта и пълно стимулиране както на ученици с високи
интелектуални възможности, така и с подкрепа на тези с познавателни затруднения.
Педагогическият екип се обединява около идеята за личностно ориентирано
образование, за да се предостави по-голяма възможност за развитие на
професионалния и социален потенциал на ученика, да се ограничат подходи, водещи
до отпадане от училище или до допускане на образователен и морален дефицит.
Иновацията вече допринася за укрепване визията на Гимназията с:
1) Идеята за училищно лидерство като цел ще допринесе за по-ясна
самооценка на институционално и личностно равнище, ще повиши мотивираността
за включване и партньорство в образователния процес и училищния живот у
учениците и техните учители;
2) Повишаването на качеството на учебната практика и възможността за
стажуване на всеки ученик в реална бизнес среда както у нас, така и в държави от
Европейския съюз ще увеличи шанса за плавен преход от училище към работното
място;
54
3) Засилените междупредметни връзки ще дадат по-ясна картина за
изучаваната професия и връзката й с реалното работно място и света. Новите учебни
програми заедно с интерактивните методи на обучение ще осигурят на всеки ученик
цялостна професионална компетентност и мотивация за участие в съвременния
бизнес и свят с ясна гражданска позиция. Като се има предвид, че качеството на
човешките ресурси във всяка страна е от инструментална важност за икономиката и
обществения напредък, превръщането на гимназията в лаборатория, която да
докаже, че има ефективни начини за изграждане на лидери, нов тип личности с
високи знания и морал, гражданска позиция и социална чувствителност на водачи –
истински лидери на работното място, е стратегическа задача.
Базирайки обучението на ясна методология, където водещи принципи са:
 академичната и психологична емпирична диагностика за откриване,
 развитие и предоставяне на възможности за доказване на напредъка в
таланта на всеки ученик,
 снемане на образователните стандарти в Стандарт на постиженията на
ученика,
 отразявани попътно в неговия Ученически портфейл на компетентността
и
 съответно на прецизиране на учебното съдържание и
 динамика на прилаганите методи,
като основна се очертава целта за изграждане на професионалисти със
самочувствие, готови да работят креативно в повече от една сфера, да
водят свои последователи в избраната от тях професия, с високи морални
качества, ефективност чрез лидерски подходи в управлението на
училището, организацията на учебния процес и учебното съдържание.

3. Инструменти на иновацията
Иновацията Лидери в училище, лидери на европейското работно място се
осъществява чрез три главни инструмента:

I. Методологически: иновативен продукт
Методологическият инструмент е предпоставка за постигане на ново качество на
професионалното образование, свързан с дейности на Училищния иновативен борд
(ръководство и учителски екипи) с първа стъпка: Разработване на концепция за
иновацията под името Лидери в училище, лидери на европейското работно място.
Концепцията се фокусира върху личностно ориентирано професионално
образование, предоставящо сигурен успех на работното място и включва:
1) изготвяне на Училищна методика за диагностициране на личностния и
образователния потенциал на учениците, кандидатстващи и обучаващи се по
професия „Икономист – земеделско стопанство‖ и „Икономист - информатик‖
Методиката се базира на поставянето на ученика в работна или симулирана работна
среда за открояване на неговите силни страни и образователния му дефицит.
Нейното прилагане се извършва в началото на учебната година, още при
кандидатстване на ученика в гимназията. Резултатите от приложението се отчетат в
началото, междинно и след първи срок и в края на учебната година.

55
2) Резултатите от диагностицирането се съотнасят към предварително изготвена
Комплексна система на знанията и уменията за всяка професия като Стандарт за
постижения на ученика, чрез който той да създава своя Ученически портфейл на
компетентността. Портфейлът включва както „твърди― (чисто професионални
умения), така и „меки― (социално-личностни), формиращи лично учебно-
професионално портфолио на ученика лидер в избраната от него област.
Портфолиото играе роля на заключителен документ (измерител) на заключителен
етап от диагностиката по осъществения прогрес на ученика. Ученическо портфолио
може да се изготвя по един учебен предмет, за група предмети или селективно,
затова се създава за учителите Училищна методика за управление на
професионалната пригодност на всеки ученик чрез ученическо портфолио.
3) Иновативният продукт запълва дефицита от знания и умения за професионално
и личностно развитие чрез въвеждане на комплект от нови учебни предмети под
общо име "Лидерство на работното място и кариера". Комплектът включва авторски
учебни програми и учебни помагала. В последствие стандартите се актуализират в
изпитни, оценъчни и учебни практики: тестове, проекти, устни събеседвания,
интервюта, участие в конкурси, състезания, изложения на професията, работа на
реално работно място, стажове в това число и в страни от Европейския съюз и пр.
Всеки от новите учебни предмети е свързан с целта на иновацията: изграждане
на гъвкави, иновативни личности, способни лидери да променят себе си и света
около себе си. Учебните програми са насочени към способността на учениците да
откриват, развиват и използват собствените си, но и на други хора ресурси. Изхожда
се от презумпцията, че днес фундаментална образователна цел се очертава
изграждането на младите хора като граждани. Това означава да познават себе си
като потенциал, за да са инициативни в използването му за лични и обществени
цели.
Учебното съдържание по специалните предмети е обогатено с оглед на
принципите и целите на националните и европейски образователни приоритети,
както и със заложените цели в представяния проект за иновативно училище.
Иновативен подход в обучението, който повишава мотивацията за учене, е и
задължителното попътно отразяване на постигнатото от Стандартите от страна на
учениците в портфолиото, съобразено с възрастовите им особености.

Учебните програми от задължителния цикъл се обогатяват с акцент върху успеха
и лидерството – там, където е възможно - в посока на усвояване на професионалната
пригодност, в други случаи - към развитие на лидески умения спрямо дела на
социалните (меки) умения, включени в Комплексната училищна система от знания
и умения. Обучението по чужд език се обогатява с текстове, тематично близки до
необходимите лидерски ценности и умения, с оглед на бизнес английски и справяне
с работното място в мултикултурна среда.

II. Методически инструмент: иновативен процес
Иновативният процес с широко въвеждане на методи, осигуряващи съучастие на
учители и ученици в образователния процес, е с основни критерии за измерване
като:
1) високата мотивация за учебно-познавателна дейност, измервана чрез
откривани, предлагани и осъществени инициативи като ученически иновации;

56
2) ориентиране и непрекъсната подкрепа на личностния напредък на всеки ученик
– измерва се чрез въвеждане на тюторна система – всеки учител от екипа е тютор
(подкрепящ и отговарящ за успеха) на група ученици;
3) практическа приложимост на знанията и уменията, с което се поддържа
развитието на професионалната компетентност с фокус Ученическия портфейл на
компетентността

III. Праксиологичен: иновативна практика
Третият компонент е свързан с изграждане на Комплексна училищна система за
учебна практика „Успехът на европейското работно място започва с лидерство в
училище―.Предварителното й изработването създава условия за мониторинг относно
повторяемост или липса на ключови професионални умения, необходими за
упражняване на професията. Очакванията са, че при повторямост ще се освободи
учебно време за интегративни занимания и екипно преподаване. Констатирането на
дефицит ще поощри въвеждането на нови учебни предмети, както бе посочено по-
горе.
Инструментът включва планиране на реални дейности в много широк обхват на
сферите на проявление на човешкото развитие и се измерва с показатели като:
1. Училищната мрежа от предприятия от бизнеса по специалности и привличане
на повече бизнес партньори, както и създаване на мрежа от сродни училища и
предприятия от Европа;
2. Мониторинг от страна на Училищния иновативен борд на учебните практики и
на отразяване на постиженията на учениците по усвоени умения от Стандарта за
постижения на ученика
3. Брой работни дни/часове проведени във формата на стажове,
Основни стъпки в дейността по този инструмент е: запознаването на партньорите
с иновацията, със Системата за постигане на професионална пригодност, Указанието
за проследяване на личностния напредък чрез Ученическия портфейл на
компетентността; оценка на работните места за ученици и наблюдение от членове на
Училищния иновативен борд на учебната практика; сравняване стандартите за
обучение по професията и на работните места, свързани с нея (като стандарт);
осигуряване на стажове и междукултурни връзки с партньори от европейски страни

Организация на учебния процес
Иновацията е планирана за период от 3 години и е свързана със специфична
организация на учебния процес в (VIII – X/ ХІІ клас).
Приложимост на иновацията
Иновацията е приложима за професионалните гимназии и дава възможности за
мултиплициране. Тя задава качествено образование за всеки ученик, нулева
толерантност към незнанието. Ключът е в откриване, развитие и поддържане на
силните страни на ученика и чрез тях постигане на висока професионална
пригодност на европейско по стандарт работно място, пък било то и във висшето
образование на академична длъжност. Учебните програми както по предметите от
общообразователния цикъл, така и по новите учебни предмети могат да бъдат
прилагани и в други училища.
Иновацията предвижда педагогическата колегия да развие широк кръг от
компетентности, заложени в Европейската референтна рамка. Чрез допълнителните

57
учебни предмети и прилагане на иновативни активни методи на обучение се цели
приоритетно изграждане на:
Инициативност и предприемачество
Обществени и граждански компетентности
Важен акцент обаче в работата по всички учебни дисциплини е развитието на
умения за живот в гражданско общество чрез учене през целия живот, умения за
самообучение и изграждане на култура, основана на стремежа към успех. С оглед на
въвеждане на холистичен подход на образование ще се развиват и:
Умения за общуване на роден език
Умения за общуване на чужди езици
Културна осъзнатост и творчество
Обществени и граждански компетентности с желание за откриване на области,
в които да се проявят пълноценно предприемаческите умения – напр. вкъщи, в
работата, в общността.

Заключение
В заключение може да се каже, че изграждането на Иновативна образователна
концепция, която да осигури не само приемане на наименованието „иновативно
училище―,а действително развитие и утвърждаване на привлекателна институция за
образование, не е лесна задача. Тя в никакъв случай не търпи хаотичен процес на
случаен избор на тематично съдържание. При всички случаи трябва да има
колективен екип, който системно и последователно във времето да я разработи като
концепция. Концепцията трябва да обхваща въвеждане на три иновативни елементи
в система чрез образователна методология, методика, и процес на обучение – ясно е,
че ако се променя един от тях, промяната ще засегне и останалите!
Според динамичните промени в професионалното образование ключов фактор за
успеха на учениците е възможността на обучението да развива лидерски умения и
изграждане на лидери сред учениците, а и на работното място. Проектната идея
„Лидери в училище, лидери на европейското работно място‖ въвежда иновативна
практика за решаване на организационни и съдържателни промени в образователния
процес. Крайната цел на иновацията е да се подобри качеството на образователните
услуги при стриктно спазване на законовите и подзаконови актове.
Освен това иновативната концепция трябва да е взаимосъответна на Учебния
план на професиите, изцяло съобразена с държавните образователни стандарти за
организацията на дейностите в училищното образование, както и да е подчинена на
Европейската референтна рамка за качеството на професионалното образование.
Иновацията трябва да е пречупена и през европейските директиви за сътрудничество
в професионалното образование и обучение чрез стратегията „Европа 2020‖.
Внедряването на нови методи на личностно ориентирано обгрижване и
отговорност за постигане на успех задължително изискват поддържаща политика на
продължаващата квалификация на учителите. Въвеждането на тюторната система
подкрепя очерталата се иновативна задача. Без динамична в развитието си,
любопитна по отношение на възможностите за развитие на човека учителска
колегия, всяка иновативна идея е обречена, както и високо рискова да се превърне в
поредното добро, но неизпълнено пожелание.

58
Използвана литература:

1. Вацов, Св. (2016) Нови предизвикателства пред управлението. Шумен. В: Сб.
Иновации в образованието.
2. Дракър П. (1992). Новаторство и предприемачество, София.
3. Дракър П. (1997). Мениджмънт за бъдещето, КАРИВА, Варна.
4. Закон за предучилищното и училищното образование, в сила от 01.08.2016 г., Обн.
ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015 г.
5. Каменова, Д., Димитракиев, Д. (2010). Един модел за развитие на иновационен
човешки потенциал - Осма международна научно-приложна конференция „Мениджмънт на
иновациите‖ (1 - 2. 07. 2010 г.) Асоциация на преподавателите по икономика и управление в
индустрията, България - ВВМУ,,Н. Й. Вапцаров – Варна, ВУМК-Добрич, Пермски държавен
технически университет - Русия, Институт за повишаване на квалификацията, (6 с.)
6. Каменова, Д., Каменов, К. (2012). Един модел на обучение чрез вдъхновяване по
Лидерство и ръководство, ІХ международна научноприложна конференция „Мениджмънт
на образованието‖ (29 - 30. 06. 2012), Асоциация на преподавателите по икономика и
управление в индустрията, България - ВВМУ,,Н. Й. Вапцаров – Варна, ВУМК-Добрич,
Пермски държавен технически университет-Русия, Институт за повишаване на
квалификацията, с. 348 -351.
7. Каменова, Д. (2012). Как се става лидер? Три фундаментални промени.
Ръководство за самообучение, Изд. НИЛЕКТА.
8. Каменова, Д. (2012). Моделът: „идея–вдъхновение–импулс‖ в обучението по
Лидерство и ръководство, в Сб. Иновации и интерактивни технологии в образованието, С.,
2012, с. 116-124.
9. Каменова, Д., Стоянова, С. (2014). Майсторският клас – една иновация на
Департамента за модерни обучителни методи във Висше училище Международен колеж –
Албена - доклад на конференция, посветена на 145 години БАН – 25 септември 2014 г.
10. Кръстева, Антония (2016) Иновации в училищното образование. Астарта,
Пловдив.
11. Кръстева, Антония (2014) Инвариативни методи и техники за вземане на
решение и критическо мислене сп. Педагогически алманах, № 1, с. 197-217.
12. Наредба № 2 от 8 септември 2015 г. за осигуряване на качеството на
професионалното образование и обучение в сила от 11.09.2015 г. Издадена от
Министерството на образованието и науката Обн. ДВ. бр.70 от 11 Септември 2015г.
13. Наредба № 9 от 19 август 2016 г. за институциите в системата на
предучилищното и училищното образование (Обн. – ДВ, бр. 68 от 30.08. 2016 г.,
14. Стоянова, С., Каменова, Д. (2015). Мениджърската компетентност в урока,
класната стая и училището. Свитък с материали, предназначен за участниците в VІІ
Майсторски клас за новатори в образованието - 26-28 април 2015.
15. Тоцева, Я. (2012) Образователните иновации и съвременното българско
образование. София. В: Сб. Иновации и интерактивни технологии в образованието
16. Цукев, Д. (2016) Образованието – универсална визия за социален подем. Добрич
В: Годишник на ВУМ, том IX.
17. Kamenova, D., Todorova, М. (2014). The role of International University College for
the development of managerial competence in education - Х Международна конференция на
ВУМК „Образователен мениджмънт – ефективни практики―– 23-25 септември 2014 г.
(пленарен доклад).
18. The Boston Consulting Group (2006). Measuring innovation 2006. The Boston
Consulting Group Inc., Boston, USA.
19. McGraw-Hill. (2004). Innovation and imagination at work, 2nd Edition. Australian
Institute of Management.

59
ОБРАЗОВАНИЕ НА РАЗЛИЧНИ СКОРОСТИ
Управление на образователните иновации в подкрепа на
индивидуалното развитие
д-р Маргарита Христова, Драгомир Цукев
Висше училище по мениджмънт – Варна
Частна профилирана гимназия „Райко Цончев‖, град Добрич

MULTI-SPEED EDUCATION
Innovations in support of individual development
Margarita Hristova, PhD, Dragomir Tzukev
Varna University of Management
"Rayko Tsonchev" Private High School of Tourism and Entrepreneurship

Резюме. Образованието е мъртво! Да живее образованието! Ако това твърдение ви
изглежда преувеличено, просто прочетете настоящата научна статия! Без съмнение
образователните системи, с малки изключения, преминават през сериозна криза. Всъщност
образованието е достигнало „точката, от която няма завръщане‖. То или ще поведе света по
пътя към духовен и икономически просперитет, или ще стане част от неговата ерозия. Като
вземат предвид инструменталната роля, която играе образованието за формирането на
човешките ресурси, а оттам и на икономическите и духовни перспективи, авторите на
доклада предлагат ясна пътна карта за успешното разплитане на образователния пъзел. Още
повече, че проектът вече се прилага успешно от последната учебна 2017 – 2018 година в
Частна профилирана гимназия „Райко Цончев‖, гр. Добрич, България, под бранда
―иновативно училище‖, предложен и одобрен от МОН.
Ключови думи: управление, иновация, иновативно училище, образование на различни
скорости, маршрутизация, диверсификация, индивидуални потребности, атестиране, екип,
бинарни уроци

Abstract. Education is dead, long live education! If this statement sounds like an
exaggeration to you, just read the academic report herein! Without any doubt educational systems,
with rare exceptions, have been experiencing severe crisis around the world. Indeed education has
reached ―th e point of no return‖: It will either lead the world to the path towards spiritual and
economic prosperity, or will become part of its erosion. While taking into account the instrumental
role education has in forming the human resources and thus the future economic and spiritual
perspectives, the authors of the report have come up with a clear road map to be applied in solving
the educational conundrum. What is more, it has been already successfully applied for the last
academic year 2017 -2018 in the private high school Rayko Tsonchev, Dobrich, Bulgaria, under the
brand of the Bulgarian Ministry of Education ―in novative school‖.
Key words: management, innovation, innovative school, routing, diversification, individual
needs, attestation, team, binary lessons, educational laboratory, educational routes, critical
thinking

Увод

В изменчивия и несигурен свят, в който живеем, образованието трябва да се
управлява така, че да гарантира сигурност, като подпомага индивидите да развият
гъвкавост, стремеж към самообучение, умения за разглеждане на събитията в по-
широка комплексна перспектива, критическо мислене и творческо решаване на
60
проблеми. Като най-важна цел на обучението приемаме подготвянето на младите
хора като личности и граждани. А това в съвременния контекст означава да
познават себе си като потенциал и да са инициативни в използването му за
собствени и обществени цели.
Нашият педагогически екип се обединява около мнението, че досегашната
образователна система е канализирана и ограничена от остарели подходи и
практики, не дава възможност за избирателност, често има пожелателен характер
относно очакваните резултати и съответно създава предпоставки както за отпадане,
така и за образователни и морални дефицити. Като имаме предвид, че качеството на
човешките ресурси във всяка страна е инструмент за развитието на икономиката и
обществения напредък, ние предприехме създаването на образователна
лаборатория, която да докаже, че има ефективни начини за изграждане на личности
от нов тип с високи знания и морал, гражданска позиция и социална чувствителност.
Базирайки обучението на ясни емпирични основи, където водещите
принципи са академичната и психологична диагностика, целевите учебни стандарти
и съответно прецизирането на учебното съдържание и динамика на прилаганите
методи, си поставяме за цел да изградим високи морални качества на нашите
ученици, креативност и ефективност чрез нови подходи в управлението на
училището, организацията на учебния процес и учебното съдържание.
Осъществяването на целта изисква изготвянето на: образователни маршрути,
учебни програми по новите предмети, изготвяне на наддисциплинарни програми за
личностно развитие и план за осъществяване на интегративни педагогически
практики, основани на междупредметността. Считаме, че процесът на въвеждане и
прилагане на системата от образователни иновации трябва задължително да се
основава поредица от мениджърски способности за планиране, организиране,
ръководене, контролиране и кадрово осигуряване. Само така може да се постигнат
поставените цели, свързани с качествен образователен продукт в средното училище.

Изложение

Основен постулат, на който градим иновативната си образователна
концепция, е, че учениците са различни (възприемат различно, мислят различно,
общуват различно, изглеждат различно, имат различни интереси и цели и пр.) и
поради тази причина ние трябва да им предложим образование, съобразено с
индивидуалните им потребности или казано по друг начин образование на
различни скорости. Метафората поражда асоциации на продуктивната
образователна ситуация с многолентова магистрала, на която всеки се движи със
съответната скорост. От движещите се във високоскоростната лента до
позиционираните в аварийната лента – всеки един участник в движението, т.е. в
образователния процес, трябва да има възможността и подкрепата да стигне до
крайната цел, която сам си е поставил или е възприета чрез Държавните
образователни стандарти. А целите са осъществими при прецизно изготвяне на
индивидуални образователни маршрути.
Неоспорима е тезата, че темпераментът на човека е вроден, а характерът
подлежи на формиране и развитие. В този смисъл еднотипният подход към
обучаваните не може да доведе до качествени резултати за всички ученици.
Считаме, че е наложително да бъде изградена среда, в която образователният процес
да е организиран така, че учителят да се съобрази с темперамента на всеки ученик –
61
с начина на възприемане, с темпото на учене, с типа памет и пр. Целта е всеки да се
обучава на максимума на своите възможности, а това може да се случи при
наличието на няколко фактора: малки групи; индивидуален подход към учениците;
висококомпетентни и силно мотивирани преподаватели с иновативно мислене;
целенасочено интегриране на знанието, което се получава в училище.
Именно такава среда на учене създаваме в Частна профилирана гимназия по
туризъм и предприемачество „Райко Цончев―град Добрич.

Образователни иновации в ЧПГТП „Райко Цончев”

В първата сесия на кандидатстване на иновативните училища през 2017
година националната комисия към МОН одобри за иновативни 184 училища в
България. През следващата 2018 г. броят им нарасна на 294. По изчисления на МОН
това са близо 7% от училищата в България. Широкото разбиране на понятието
„иновация―обаче постави пред Националната комисия проблема за качеството на
нововъведенията. Към момента се обсъжда възможността за присъждане на степени
на иновативност. Този факт поставя редица въпроси за стойността на иновациите:
Каква промяна спрямо стандарта можем да се определи като иновация? Иновацията
за едни не е ли вече стандарт за други? Какъв е ефектът от прилаганите иновации?
Действително ли учениците подобряват резултатите и критическото си мислене чрез
обявения за иновативен образователен процес? До колко идеите могат да се
мултиплицират? и др.

МОН предоставя четири посоки на реализиране на иновациите:
I. Иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на
обучението
II. Организиране по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и
образователната среда
III. Използване на нови методи на преподаване;
IV. Разработване по нов начин на учебно съдържание, учебни планове и учебни
програми
Иновацията на ЧПГТП „Райко Цончев‖ е широкообхватна и засяга всички
четири елемента. Виж. Схема 1.

Прилагането на иновацията наложи нова организация на учебния процес,
която се изразява, първо, в увеличаване на учебното време с една седмица и второ, с
оформянето на времеви пояси за изучаване на даден предмет по различен
образователен маршрут. Допълнителната учебна седмица ситуирахме в началото на
учебната година, когато беше проведено задълбочено стандартизирано атестирането
на учениците за определяне на нивото на знанията и уменията им по чужд език. През
учебната година подходихме иновативно към създаването на учебната програма и
оформихме постоянни времеви пояси за изучаване на английски език и периодични
времеви пояси по български език. В съответния времеви пояс учениците се разделят
на групи и се обучават според нивото си и индивидуалните потребности. Базови
понятия в реорганизацията са маршрутизация и диверсификация.

62
Цел на иновацията,
която нарекохме "Училището създава бъдеще",
е изграждане на динамични личности,
способни да променят себе си и света около тях.

НОВИ УЧЕБНИ
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
МАРШРУТИ МЕТОДИКА ПРЕДМЕТИ ПОД
ОБЩ БРАНД "АЗ И
ДРУГИТЕ"

ПЪРВОНАЧАЛНА
ДИАГНОСТИКА МОДЕРНИ
ОБУЧИТЕЛНИ
УЧЕБНИ
МЕТОДИ
ПРОГРАМИ ЗА
ДИВЕРСИФИКАЦИЯ 3-ГОДИШЕН
НА УЧЕБНИТЕ ПЕРИОД
ПРОГРАМИ СПОРЕД
УСТАНОВЕНОТО НИВО
ШИРОКО ПРИЛОЖЕНИЕ
НА МЕЖДУПРЕДМЕТНИТЕ
ВРЪЗКИ
СЪЗДАВАНЕ
УЧЕБНИ
НА ВРЕМЕВИ
ПОЯСИ ПОМАГАЛА

УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО НАДДИСЦИПЛИНАРНИ
АНГЛИЙСКИ ЕЗИК И ПРОГРАМИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И
ЛИТЕРАТУРА,
а след първата година и по
останалите дисциплини

Схема №1: Иновацията на ЧПГТП‖Райко Цончев‖-Добрич

63
Иновации в обучението по чужд език
Диверсифицираната учебната програма по английски език е изградена на
разбирането за изучаване на езика според нивото на обучаваните, а не според
възрастовото им групиране. Стремим се към обучителен процес, който да е изцяло
съобразен с индивидуалните потребности на всеки ученик. Ключови термини в тази
програма са маршрутиране и брандиране. Маршрутирането е оформяне на
образователни маршрути, по които се обучават учениците от една възраст, но на
различно ниво на усвоеност на езика. Брандирането е назоване (етикиране) на
образователния маршрут съобразно международните стандарти за изучаване на
английски език.
Брандирането и маршрутирането на обучението по английски език се
осъществява на основата на диагностичен процес, който е корелиран с Общата
европейска езикова рамка – А1, А2, А2(+), В1, В1 (+), В2, С1, С2. (фиг. 1)

Фигура №1. (GSE Learning Objectives for Young Learners Photocopiables @ Pearson
Education Ltd 2016

Учениците се позиционират в съответния образователен маршрут съгласно
резултатите, показани на езикови умения: слушане, говорене, четене, писане. За
диагностика се използват стандартизирани тестове и процедури, утвърдени от
европейки образователни издателства и институции, като Pearson, Oxford, Express
Publishing.
Учебният процес се организира в следната последователност за всеки учебен
бранд:
1. Входяща диагностика за позициониране на ученика на съответното ниво.
2. Учебен процес с диагностика на прогреса.
3. Изходяща диагностика на съответното ниво.
Като се позоваваме на досегашния си методически опит, предвидихме три
образователни маршрута за новопостъпилите ученици в 8-ми клас:
1-ви маршрут (ускорен)
с хорариум 36 уч. седмици x 22 = 792 уч. часа: А1 –А2-А2(+)-В1
2-ри маршрут (базисен)
с хорариум 36 уч. седмици x 18 =648 уч. часа: А2 –А2 (+) – В1
3-ти маршрут (напреднали)
36 уч. седмици x 18 =648 уч. часа: В1 – В1 (+) – В2
Очакванията бяха учениците да градират езиковите си уменията според
маршрута, в който са позиционирани. Трябва да отбележим, че между различните
маршрути има динамична връзка, която се изразява във възможността за възходящо
или низходящо преминаване от един в друг маршрут. При липса на програмен
конфликт, част от часовете на учениците от 3-ти маршрут се интегрират в по-висок
клас. При базисния маршрут успехът на учениците е безалтернативен поради
разширения хорариум. При необходимост се назначават допълнителни часове.

64
От ресурсна гледна точка заложихме не на един учебник, а по скоро на
комплекс от такива, интерактивни дидактични материали, интернет ресурси, при
условие че са утвърдени в практиката за постигане на целевите стандарти. По този
начин диверсифицирахме учебната програма по английски език с цел по-голяма
ефективност на образователния процес.
Резултатите на всеки ученик се въвеждат в Академична идентификационна
карта в електронен вид.
Иновации в обучението по български език и литература
Едно от ключовите понятия в нашата иновация е стандарт. Поради това
представяме отделните компетентности, фиксирани в учебната програма, като
стандарти. Иновативен подход в обучението, който повишава мотивацията за учене,
е и задължителното представяне на стандартите пред учениците във формат,
съобразен с възрастовите им особености. В началото на образователния процес
всеки ученик получава бланка, наречена Стандарт на ученика, чрез която се
формира култура на постиженията. Ученикът сам следи дали покрива заложените
стандарти и в каква степен. За покрит се смята онзи стандарт, при съответното
атестиране на който ученикът е получил над 80% от кредитите (точките).
Иновацията предвижда и образователни маршрути за ученици, показали
високи резултати при тестването по предмета Български език и литература, като и за
ученици, показали при първоначалната диагностика пропуски в овладяването но
знания и умения по български език от предходната образователна степен
(прогимназиална). За първата група ученици се предвиждат паралелни занимания по
БЕЛ в зависимост от интересите и потребностите на ученика (дейностите са
свързани с развитието на устната и писмената култура). За втората група се
предвиждат компенсаторни занимания под формата на консултации за преодоляване
на пропуските.
В обучението по БЕЛ също предвидихме и реализирахме диверсификация на
учебните програми, която се изразява в допълването им с нови теми и литературни
творби, съобразно интересите на учениците, с личностното им развитие и с учебния
материал по дисциплини като Философия, Етикет и ценности, Музика,
Изобразително изкуство. По този начин осъществяваме и интегрирането на
знанията, които получават учениците по различните предмети. Педагогическият ни
екип смята, че реализирането на поредица от бинарни уроци съдейства за
постигането на тази цел. Бинарните уроци обвързваме с проектобазираното
обучение, което предлага широки възможности за изследователска работа, а това от
своя страна води до трайност на знанията и развитие на широк спектър от умения.
Интегрирането на учебни дисциплини в процеса на обучение е основано на
естествената способност на мозъка да възприема и подрежда информацията на
принципа на центъра и периферията. Изхождайки от този принцип, образователните
експерти правят заключение, че ученето е ефективно, когато всяко знание и умение
се отнася към съответен център на възприятието. Центърът може да е обект, явление,
процес, тема, проблем. С посочения принцип са свързани и двата основни метода на
разсъждение - дедукция и индукция.
Модерното образование „гледа― на учебния процес като единна
образователна територия. Учениците се подготвят за житейската и
професионалната практика чрез обучението си по различни дисциплини, които в
никакъв случай не бива да са изолирани една от друга.
65
Сред водещите цели на образованието е личността да осмисли себе си и
света. Осмислянето, т.е. качеството в образованието означава да опознаеш нещо в
дълбочина. Осмислянето се постига чрез възприемането на цялостни картини,
поставяне на факти, събития, явления, процеси в контекст, откриване на причинно-
следствени връзки, а не чрез колекциониране на разпокъсани факти. Ако учителите
работят напълно изолирани един от друг, резултатът е объркване в учениците.
Най-доброто, което може да се постигне, е преливането на учебните
дейности по една дисциплина в дейности, свързани с друга дисциплина. Центърът
остава един и същ. Преливането може да стане по различни начини - дискусия по
проблем, разглеждане на казус, коментар на мисли (цитати), клип, игра и др. Именно
в планирането на единната образователна среда проличава качеството на екипната
работа.
Осъществените образователни интердисциплинарни проекти допринасят за
ефективната екипност на преподавателите – един процес, който предполага
специфично управление.
Безспорно реализирането на многопосочния иновативен процес изисква
промяна в мениджмънта. Гимназията вече се ръководи от училищен борд, който
включва директора, заместник-директора и ръководителите на иновацията.
Функциите на борда са свързани както със стандартните отговорности на
училищното ръководство, така и с отговорността за планиране, организиране,
контролиране и оценяване на иновативните практики. Най-голямото
предизвикателство пред борда е привличането на всички преподаватели в
иновативния образователен процес, преодоляването на обучителните стереотипи,
мотивацията за нова организация, която продуцира съобразяване с индивидуалните
потребности, а това води след себе си и повече усилия за подготовка на
разнообразни обучителни материали и подбор на ефективни за дадената ситуация и
целена група методи.
В организацията, подготовката и осъществяването на иновативния учебен
процес прилагаме максимално ефективната комбинация от методи - словесни,
нагледни, практически, които залагат на повишена диалогичност и действеност в
учебния процес. Основни методи на обучение са: учене чрез опита; контекстно
учене; обучение чрез казуси; обучение, базирано на разрешаването на проблеми;
обучение чрез учебни проекти (монодисциплинарни и полидисциплинарни);
самостоятелно учене; учебни дискусии; игрови методи (ролеви игри, игри
драматизации, симулативни игри, ситуационни игри, учебен театър). Изброените
методи предполагат използването на разнообразни форми на организация на
дейностите - индивидуална работа, работа в екип, групова работа, колективна
работа. Развитието на личности с критически и рефлективни умения се ползва от
диалогични форми като беседа, дискусия, дебати.
Широкото въвеждане на интегративния подход в обучението, базиран на
междупредметността, предполага използването и на общодидактическите принципи,
които са подчинени на конкретната образователна концепция. Иновацията гарантира
учебна среда, в която процесът е водещ, а ученикът е в центъра на обучението и
поради това е динамичен. Синтетичните уроци предполагат широка свобода на
действие от страна на учениците, които в процеса на учене си сътрудничат както
помежду си, така и с учителя, за да постигнат съществени конкретни образователни
цели.

66
Във връзка с широкото въвеждане на модерните обучителни методи
иновацията предвижда два главни акцента: Първо, учебните дейности да са
подчинени на четири наддисциплинарни програми за личностно развитие. Второ,
изпълнението на тези програми предполага въвеждането система от интегративни
занимания (бинарни уроци и проекти), базирани на междупредметни връзки.

Програми за личностно развитие,
реализирани чрез обучението по различни учебни дисциплини

Екипът работи под мотото "Училището създава бъдеще", а гарантираното
бъдеще - физическо, социално, интелектуално, духовно - е по своята същност
подобряване на човешкия ресурс. Усилията ни, намиращи израз в предложената
иновация, имат за цел да продуцираме като екип динамични, ефективни и креативни
личности, които да притежават не само разширено познание в различни области, не
само умствена пъргавина и комбинативност за свързването им в нов концепт, но и
осмислянето му в цялостен нов проект, общоприет и удобен за приложение в полза
на общността, и отговорност за осъществяването му. В тази връзка ЧПГТП "Райко
Цончев" Добрич планира дейностите по всички учебни дисциплини да са обвързани
със следните четири наддисциплинарни програми, засягащи личностното,
емоционалното и интелектуалното развитие на учениците:
I. Програма за самомениджмънт
II. Програма за формиране на критическо и концептуално мислене
III. Програма за развитие на креативността
IV. Програма "На училище извън училище"

I. Програма по самомениджмънт
Умението за управление на собственото развитие е ключово за нашата
съвременност, характеризираща се с изменчивост и несигурност. Това умение се
основава на себепознанието, самоанализирането и себеоценяването, които от своя
страна допринасят за ефективно социално общуване и осъзнат социален принос на
личността. Важна стъпка в тази посока е осмисляне на ролята на образованието за
постигане на качествен живот.
Цел на програмата е ученикът да изготви лични стандарти за собственото си
развитие и обучение чрез проучването и рефлексия на чужд опит и визия за успешна
личност. В VIII клас управлението на собственото развитие започва с изготвянето на
портфолио и участието в избрани инициативи, развиващи базови умения. Основните
познавателни и социални компетентности се изграждат през целия курс на обучение
чрез теми и занимания по предметите, включени в учебния план за VIII клас, като
водещи в това отношение са предметите: Български език и литература и Философия.

II. Програма за формиране на критическо и концептуално мислене
Фактът, че ерата на концепциите сменя ерата на информационните
технологии (Дракър, П., 1997, Каменова, Д., 2014), поставя пред образователните
институции и педагогическите специалисти предизвикателството да създават
образователна среда, в която учениците активно да развиват способност за
концептуално мислене.
Новите очаквания от образованието в световен мащаб са свързани с
подготвянето на индивидите най-вече като граждани. Това означава да имат
67
съзнание за собствената си идентичност, да познават себе си като потенциал и да са
инициативни в използването му за собствени и обществени цели. Затова важни
акценти в тази програма са самопознанието и познанието за света. Познаването на
света предполага развити инстинкти и знания за неговото правилно функциониране
и всяко едно отклонение, внасящо дисбаланс в тази функция, е сигнал за наличие на
проблем. Фокусът на програмата за иновативно училище е тя да зачене и развие в
учениците сетива за откриване на проблемите. Умението за тяхното разрешаване е
най-ярката характеристика на ефективното училище.
Изхождаме от презумпцията, че ефективно е онова училище, което
изпълнява своята ясно осъзната мисия, чиято проекция са конкретните цели.
Тяхното реализиране се осъществява чрез проекти, идеи (концепции), продукти и
услуги. Те, от своя страна, са прекият резултат от учебната дейност, която, убедени
сме, трябва да се базира на ученето чрез разрешаването на проблеми.
Развитието на концептуално мислене е функция на критическото мислене
и в тази връзка реализирането на програмата предполага дейности за формиране
критическото мислене - търсене на смисъла на нещата; разбиране на света, себе си,
околните; преценка какво да се прави и в какво да се вярва.

III. Програма за развитие на креативност
Преходът от информационната ера към ерата на концепциите изисква
обучението на личности, които имат не само познания в различни области, но и
умения за свързването на тези познания в нови концепции в полза на общността.
Именно умението за свързване, съчетаване на знания от различен порядък налага
необходимостта от творческо нестандартно мислене, познато като креативност.
Цел на програмата е развиване на креативно мислене, насърчаване на
оригиналността, инициативността, нестандартността при представяне на решения.
Тя предвижда перманентно предоставяне на възможности за прилагане на
креативния подход при представяне на знанията и уменията.
Креативността може да бъде развивана както чрез насърчаване чрез
утвърдени в учебната практика дейности като четене и писане, така и чрез
интерактивните методи на обучение, основани на разнообразие от интелектуални и
поведенчески прояви. Важна роля за развиване на креативност имат изкуствата и в
тази връзка планираме задачи, базирани на интердисциплинарни връзки между
изучаваните предмети.
Програмата цели като резултат от по-висок ред генериране от страна на
учениците на креативни подходи при участие в събития, инициирани от други
институции.

IV. Програма "На училище извън училище"
Програмата има за цел осмисляне на връзката образование - бъдеща
житейска и професионална практика. Осъществяването на планираните дейности
трябва да допринесе за развиването на социални умения у учениците.
Ученето извън класната стая цели и осмисляне на ролята на всяко знание,
което получават младите хора. Извънучилищната среда дава отлична възможност за
осмисляне на връзката между знанията, предлагани по различните дисциплини. Това
пряко влияе на мотивацията им за учене, тъй като учениците намират смисъл в
реализираните учебни дейности. От своя страна, мотивацията повишава активността
при осъществяването на инициативи. Като очакван резултат на по-високо ниво
68
визираме инициирането от страна на учениците на събития с принос за различни
общности - училищна, градска и т.н.

Въвеждане на нови учебни предмети под общ бранд "Аз и другите"
Всеки от новите предмети е свързан с водещата цел на иновацията, а именно
изграждане на динамични личности, способни да променят себе си и света
около себе си. Учебните програми са насочени към способността на учениците да се
ориентират в света и да бъдат пълноценна част от обществото. Предвидихме
изучаването на следните предмети:
Етикет и ценности - VIII клас с хорариум от 108 часа годишно
Ние и светът - IX клас с хорариум от 108 часа годишно (от които 54 часа на
английски език)
Старт в кариерата - X клас с хорариум от 108 часа годишно (от които 54 часа на
английски език)
Обучението по ЕТИКЕТ И ЦЕННОСТИ е свързано с актуалните
образователни тенденции и е насочено към знания, умения, отношения, които
формират активни личности с изградени социални умения. Предметът е част от
иновативната програма по самомениджмънт на ЧПГТП "Райко Цончев".
Дейностите от учебната програма са синхронизирани с тези от програмите по
български език и литература, музика, изобразително изкуство, философия.
Заниманията са насочени към овладяване на базисни знания и умения, свързани със
междуличностните отношения и поведението на индивида в обществото. Заложено е
развитието на когнитивни, социални, творчески и други компетентности у ученика, в
контекста на задължителните ключови компетентности за учене през целия живот,
съобразно Европейската референтна рамка. В хода на учебната работа се развиват
уменията за работа в екип, съобразяване с мнението на другите, стимулират се
креативно поведение и интерес към начините за търсене, съхранение и
разпространение на информация.
Учебната програма е структурирана според изискванията и представя
ключовите компетентности, които се развиват чрез обучението по предмета Етикет и
ценности - социокултурни и комуникативни компетентности. Очакваните резултати
от обучението - знания и умения - са формулирани като стандарти, които
задължително се предоставят на учениците в подходаща форма.
Учебното съдържание е представено в шест раздела - Ценности и ценностна
система; Човекът и другите; Поведенчески и речеви етикет при себепредставяне;
Поведенчески и речеви етикет при масови събития; Дрескод и имидж; Етикет при
хранене.
Овладяването на умения като приоритет се проявява в предвиденото
съотношение между броя на часовете за нови знания и този за практически
дейности. Формулираните цели на обучението предполагат прилагането на
интерактивни методи на преподаване и последователно възлагане на индивидуални
и групови задания. Очакваните резултати от едногодишният период на обучение по
предмета Етикет и ценности са придобиването на социокултурни и комуникативни
компетентности, представени като поредица от стандарти (очаквани резултати на
ниво учебна програма).

Заниманията по предмета НИЕ И СВЕТЪТ са проекция на гражданското и
интеркултурното образование и целят формирането на национално самочувствие,
69
патриотичен дух и родолюбие, от една страна, и от друга - придобиването на ясни
ориентири в глобалния съвременен свят, предполагащ интензивен междукултурен
диалог.
Чрез обучението е заложено постигането на културна осъзнатост, както и
развитието на граждански, когнитивни, творчески и други компетентности у ученика
в контекста на задължителните ключови компетентности за учене през целия живот,
съобразно Европейската референтна рамка. В хода на учебната работа се развиват
уменията за дискутиране, работа по проекти, работа в екип, съобразяване с мнението
на другите, стимулират се креативно поведение и интересът към миналото и
съвременните глобални проблеми.
Учебната програма е структурирана според изискванията и представя
ключовите компетентности, които се развиват чрез обучението по предмета НИЕ и
СВЕТЪТ - социокултурни и познавателни и функционални компетентности.
Учебното съдържание е представено в два основни раздела - Национална
идентичност и Междукултурни отношения. Раздел Светът и личността е
въвеждащ.
Очакваните резултати от едногодишният период на обучение по предмета
Ние и светът са придобиването на социокултурни и основни познавателни и
функционални компетентности, представени като поредица от стандарти (очаквани
резултати на ниво учебна програма).
СТАРТ В КАРИЕРАТА е иновативна дисциплина, свързана с подготовката
на младите хора за включване в реалната професионална практика и
предшестващото я академично обучение. Голяма част от заниманията са с
практическа насоченост и създават умения за устно и писмено себепредставяне, за
бизнес комуникация, дискутиране, решаване на проблеми. Организацията на
учебното време и заложените теми са подчинени на идеята за продължаващо
обучение – развиват се на ново ниво уменията за екипна работа, работа по проекти,
мениджмънт и самомениджмънт.
В заключение ще кажем, че първите резултати от дейността на
образователната лаборатория вече са налице: повишена активност на младите хора;
засилено продуциране на идеи и стремеж за самостоятелно и екипно реализиране;
интерес към четенето и работа по индивидуални задачи; желание за участие в
учебни ситуации, които предполагат критическо и концептуално мислене; засилен
темп на личностно израстване; постигане на високи резултати в обучението;
включване в социални проекти.

Използвана литература:
1. Вацов, Св. Нови предизвикателства пред управлението. Шумен (2016). В: Сб.
Иновации в образованието.
2. Дракър П. (1992). Новаторство и предприемачество, София.
3. Дракър П. (1997). Мениджмънт за бъдещето, КАРИВА, Варна.
4. Каменова, Д. (2011). Конфликтологичната компетентност на мениджъра. Изд. на
ВУМК.
5. Каменова, Д., Стоянова, С. (2014). Майсторският клас – една иновация на
Департамента за модерни обучителни методи във Висше училище Международен колеж –
Албена - доклад на конференция, посветена на 145 години БАН – 25 септември 2014 г.
6. Кръстева, Антония (2016) Иновации в училищното образование. Астарта, Пловдив.
7. Кръстева, Антония (2015) Четивна грамотност и критическо мислене. в Сб.:
Грамотността в началното училище. УИ "Св. св. Кирил и Методий". Донъли, Дж. мл.,
70
8. Кръстева, Антония (2014) Инвариативни методи и техники за вземане на решение
и критическо мислене сп. Педагогически алманах, № 1, с. 197-217 7.
9. Сенги, П. (2012). Петата дисциплина. Изд. „Изток-Запад‖.
10. Стоянова, С., Каменова, Д. (2015). Мениджърската компетентност в урока,
класната стая и училището. Свитък с материали, предназначен за участниците в VІІ
Майсторски клас за новатори в образованието - 26-28 април 2015.
11. Тоцева, Я. Образователните иновации и съвременното българско образование.
(2012) София. В: Сб. Иновации и интерактивни технологии в образованието
12. Цукев, Др. Образованието – универсална визия за социален подем. (2016) Добрич
В: Годишник на ВУМ, том IX
13. Dimitrina Kamenova, Todorova, М. (2014). The role of International University
College for the development of managerial competence in education - Х Международна
конференция на ВУМК „Образователен мениджмънт – ефективни практики― – 23-25
септември 2014 г. (пленарен доклад).
14.The Boston Consulting Group (2006). Measuring innovation 2006. The Boston
Consulting Group Inc., Boston, USA.
15. McGraw-Hill. (2004). Innovation and imagination at work, 2nd Edition. Australian
Institute of Management.
16. http://www.itlearning-bg.com/magazines/Spisanie2010/Ebook/e-book.pdf
17. http://priobshti.se/article/priobshtavashta-klasna-staya/kak-e-podredena-vashata-
klasna-staya
18. http://etuce.homestead.com/euprojects/roma/training_manual_bg.pdf
19. http://teacher.scholastic.com/professional/classmgmt/classdesign.htm
20. https://uchiteli.bg/news/inovaciq-postelka-vmesto-uchilishten-chin/4082

71
ORGANIZATION OF DISTANCE EDUCATION BASED ON
PEDAGOGICAL INNOVATION AND TECHNOLOGIZATION OF
EDUCATIONAL PROCESSES IN THE MASTER TRAINING SYSTEM
IN CONDITIONS OF UNIVERSITY EDUCATION
Voskoboinicova G., Voskoboinicov S., Dovzhuk V.,
Melnyk S., Rudyk А., Stupak D.
Kiev International University, Ukraine

ОРГАНИЗАЦИЯ ДИСТАНЦИОННОГО ОБУЧЕНИЯ НА ОСНОВЕ
ПЕДАГОГИЧЕСКОЙ ИННОВАТИКИ И ТЕХНОЛОГИЗАЦИИ
ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫХ ПРОЦЕССОВ В СИСТЕМЕ МАГИСТЕРСКОЙ
ПОДГОТОВКИ В УСЛОВИЯХ УНИВЕРСИТЕТСКОГО
ОБРАЗОВАНИЯ
Воскобойникова Г. Л., Воскобойников С. О., Довжук В. В.,
Рудик А. В., Ступак Д. Є.
Київський Міжнародний Університет, Україна

Abstract: In this article distance education is considered as a new organizational way of
educational process in conditions of university education based on the use of the both the best
traditional methods of acquiring knowledge and new information and telecommunication
technologies. Distance learning enables the introduction of interactive technologies for teaching
materials, gaining a higher education or qualification, and has the benefits of flexibility, relevance,
convenience, modularity, cost-effectiveness, interactivity, and the absence of geographical
boundaries for education. It is presented the short information about establishment and development
of distance learning in the system of European University Education. The article defines the forms
and technologies of distance learning and its advantages over other forms of learning.
Key words: distance learning, educational process

Резюме. В статье рассматривается дистанционное образование как новый
организационный путь образовательного процесса, основанный на использовании как
лучших традиционных методов обучения, так и новых информационных и
телекоммуникационных технологий. Представлена краткая информация об учреждении и
развитии дистанционного обучения в системе Европейского Университетского Образования.
Рассмотрены формы и технологии дистанционного обучения.
Ключевые слова: дистанционное обучение, процес образования

Introduction. The rapid development of scientific and technological progress
leads to the introduction of pedagogical innovations, the modernization of forms and the
technologization of educational processes in the system of master's training in the
conditions of university education. The organization of distance learning leads to the
creation of training platforms for remote access, online interactive lectures, problem
webinars, the development of electronic training courses with video conferencing of
practical classes, information content in accordance with the level of development of
science and technology industry to provide self-training and professional self-development
of students. It is precisely such an organization, subject to educational mobility, that will
promote proper modern training of students at the postgraduate level in university
education.
72
Discussion. In accordance with the general tendencies of the development of
university education in the countries of the world, the introduction of remote technologies
and a pedagogical experiment on the transformation of traditional correspondence and
even daytime study into the distant form for a long time takes place in higher educational
institutions of Ukraine. This process is based on the achievements in the field of
computerization and informatization of educational, first of all, educational activities,
knowledge and experience of scientific and pedagogical workers and specialists in the field
of computer and network technologies that are capable and willing to implement it. In
favor of the conclusion about the need for distance learning is evidenced by the long
process of its implementation in many countries in the nineteenth and twentieth century‘s,
when the first means of communication were created that allowed for distance learning of
the student and teacher [1, p. 6].
Distance education is a new education organization based on the use of both the
best traditional methods of acquiring knowledge and new information and
telecommunication technologies as well as on the principles of self-education. It is
intended for the whole population regardless of material security, place of residence and
health. Distance learning enables the introduction of interactive technologies for teaching
materials, gaining a higher education or qualification, and has the benefits of flexibility,
relevance, convenience, modularity, cost-effectiveness, interactivity, and the absence of
geographical boundaries for education [1, p. 6].
In the system of European University Education the organization of distance
learning has leaked from the launch of distance learning at the University of Berlin (Ch.
Tussen and G. Lanchenstadt, 1856), the main form of study was correspondence with
"appropriate learning". In 1858, the University of London allowed the admission of job
seekers to defend diploma papers from individuals who had studied independently or by
correspondence. In 1877, Scottish University of St. Andrew began part-time training for
the title of licensed women's arts from around the world.
Flexibility of distance learning is the ability to teach course material, taking into
account the training and abilities of students. This is achieved by the creation of alternative
sites for more detailed or additional information on complex topics or a series of questions-
tips. The relevance of distance learning is manifested in the possibility of introducing the
latest pedagogical, psychological and methodological developments with the breakdown of
material into separate functionally completed modules (topics) that are studied by degree
of assimilation and correspond to the abilities of a particular student or group in general [1,
p. 6 – 7].
The development of distance learning in the second half of the nineteenth and
during the first half of the twentieth century is characterized by the massive introduction of
communications and mass media of postal, telegraph, telephone, radio and television, the
opportunities of which have become actively used by participants in the educational
process. Along with traditional studies in universities, structures of distance
(correspondence) training are created, and the pedagogical logistics of its educational
process is being developed. There is a legal recognition of this form of education by
confirming the students' qualifications and obtaining official education documents. The
twentieth century was marked by the fact that it was connected with the creation of
specialized national and interstate distance learning institutions. In 1939, the French
National Center for Distance Learning (CNED) was founded [1, p. 8].
With the introduction of information technology at the end of the twentieth
century, an information leap is characterized by mass informatization and computerization
73
of all branches and spheres of human activity, therefore, new forms, technologies and
means that promote the modernization and technologization of educational processes and
new communicative capacities to achieve the effectiveness of training in the system of
higher education.
According to modern scholars, distance learning has a number of advantages over
other forms of learning, since practically leaving your home or leaving your workplace you
can maintain regular contact with a teacher through telecommunication technologies,
including video, and receive structured training material submitted electronically.
Insignificant in time and volume, part of the educational process of distance education can
be carried out in full-time form (examinations, practical, laboratory work, etc.). High
professionalism, a desire for cooperation, self-assertion and a high level of communication
with colleagues - these are the main features of distance learning. Distance learning
technologies consist of pedagogical and information technologies [2, p. 8].
Distance education provides access to non-traditional sources of information for
higher education students, improves the efficiency of independent work, gives absolutely
new opportunities for creative expression, finding and consolidating various professional
skills and teachers, in turn, allows to implement completely new forms and methods of
teaching using conceptual and mathematical modeling phenomena and processes. The
development of distance learning will continue and improve with the development of
Internet technologies and the improvement of distance learning methods [2, p. 9].
In today's conditions, distance learning is a way of obtaining education through the
use of computer and modern information technologies, which gives students the
opportunity to study at a distance, without interruption of work (без переривання роботи)
and travel abroad. Among other names of distance learning are used such as ―op en
education‖, ―e-education‖, ―v irtual learning‖ [2, p. 10].
Some trends in the development of distance learning are noted, such as an increase
in the number of mass open distance courses, the development of distance learning
programs, the integration of ICT in the educational process of distance education,
combining the advantages of distance learning with the classical form of education,
monitoring achievements of higher education institutions not only within Ukraine, but
throughout the world and the further use of useful experience [2, p. 11]. In the
conditions of continuous vocational education, technological learning of the educational
process contributes to the improvement of the quality of the training of specialists of the
new generation, the deeper use of the scientific potential of educational institutions, the
wider introduction of innovative approaches, modern developmental means, methods, and
forms of teaching in the pedagogical process [3].
The technologies of distance education used today can be divided into three broad
categories: non-interactive (print materials, audio, video), computer training tools
(electronic tutorials, computer testing and knowledge control, and advanced media), video
conferencing - developed telecommunication facilities through audio channels, video
channels and computer networks. Developed telecommunication facilities, the use of
satellite communication channels, the transfer of packaged video images from computer
networks only recently began to be applied in the practice of distance education. This is
due to the lack of developed communications infrastructure, the high cost of
communication channels and equipment used. E-mail economically and technologically is
the most effective technology that can be used in the learning process to deliver a
substantial part of the training courses and provide feedback from the student with the
teacher. Videoconferences with the use of computer networks provide the opportunity to
74
organize the cheapest average quality of video communication. This type of
videoconferencing can be used for seminars in small groups, individual consultations,
discussion of some complex issues of the studied course Videoconference on a digital
satellite channel using video compression combine high quality of transmitted video and
low cost of video conferencing (more than two orders less than when using a conventional
analog TV signal). Today, telecommunications add a new dimension to distance learning
and are developing very fast in Ukraine through the use of asynchronous e-mail. Scientists
define the basic parameters that are essential in the choice of information technology for
use in distance learning programs [4].
The introduction of pedagogical technologies into the practice of the educational
system contributes to streamlining the work of the teacher, setting clear goals and
determining the ways to achieve, that is, managing the learning process. The application of
pedagogical technologies allows us to move towards the predicted final result in the
conditions of strict justification of each element and stage of training. Therefore,
pedagogical technologies should be considered as a systematic and consistent
implementation of a pre-designed learning process as a system of methods and
achievement of the goals of management of this process [5].
At the same time, it should be noted that the introduction of distance learning has
the disagreeable and opposing views of scholars: the recognition of distance learning as a
universal form of education, which will eventually replace the traditional one; others
consider this to be a training in the collection of tools and methods for the transmission of
educational information through modern communication technologies [6].
Any technology to a certain extent is aimed at the implementation of scientific
ideas, provisions, and theories in practice. Therefore, pedagogical technology occupies an
intermediate position between science and practice, as it functions as a scientific approach
that studies the most rational ways of learning, and as a system of methods, principles
governing the learning process, and as a real learning process. The term "pedagogical
technology" can be represented by three aspects: scientific, as part of pedagogical science,
which studies and develops goals, content and methods of teaching and designing
pedagogical processes; descriptive, as an algorithm for the learning process, a set of goals,
content, methods and means for achieving the planned results; procedurally-effective, as
the implementation of the pedagogical process, the functioning of all personal,
instrumental and methodological means [7].
Pedagogical innovation is based on the use of innovative technologies (both
pedagogical and informational and branch) in educational processes to increase their
efficiency and ensure quality in the system of higher education.
For an integrated combination of forms and methods on the basis of pedagogical
innovation and the improvement of the organization of distance education at the master's
degree, we realized an integrated implementation of training platforms for remote access
(Voskoboinikov S., Melnyk S., Stupak D., 2017-2018 g.) aand conducting interactive
lectures online, problem webinars on the use of author's development of electronic training
courses (Voskoboinikova G, Dovzhuk V., 2015-2018) with video conferencing of practical
classes (Rudyk A., 2016-2018), information their content is appropriate for science and
technology sector in areas and specialties in terms of university education.

Conclusion. Summarizing the review and results of the system analysis of the
pedagogical experience of introducing distance learning based on the creation of training
platforms for remote access, online lectures online, problem webinars, the development of
75
electronic training courses with video conferencing of practical classes, information
content, respectively, the level of development of science and technology industry for
directions and specialties of preparation of students in the conditions of university
education it is necessary to generalize that the distance education at the same time, it is a
promising form and technology for improving the efficiency of the educational process and
the quality of higher education. Distance learning actualizes the component of professional
self-development of students in the conditions of the master's degree and is acceptable in
the implementation of dual education, since it provides the prospect of using information
content and mobile information exchange in the conditions of production practice.

References:
1. Vishnіvs'kiy V. V., Gnіdenko M. P., Gajdur G. І., Іl'yin O. O..(2014). Organization of
distance learning. Creating e-learning courses and electronic tests.K.: DUT, p.140.
2. Distantsіjne navchannya yak suchasna osvіtnya tekhnologіya Materіali mіzhvuzіvs'kogo
vebіnaru 31 bereznya 2017 roku. URL: http://www.vtei.com.ua/images/VN/31_03.pdf
3. Dubasenyuk O. А. (2001) Technological approach to vocational and pedagogical
training: searches and perspectives. Technologies of vocational and pedagogical training of future
teachers: Teachers. Manual. Zhitomir : ZHDPU, CH. 1 : Tekhnologіyi zagal'no-pedagogіchnoyi
pіdgotovki majbutnіkh uchitelіv. S. 3 – 10.
4. Musієnko O. L., Zelіns'ka O.V (2011). Distance learning in high school: models and
technologies. Science in the informational space: materials VI International. science-practice conf.
29-30 September 2011Vol. 7 t. D-k : Bіla K.O., 2011. T. 2. S. 66–72.
5. Ortins'kij V. L. Pedagogy of high school. Kinds of pedagogical technologies. URL:
http://pidruchniki.com/17190512/pedagogika/vidi_ pedagogichnih_ tehnologiy.
6. Solomakha А. V. . Trends in the development of distance learning at the higher
education institutions of Ukraine. URL: http://elibrary.kubg.edu.ua
/3198/1/SolomakhaA_APPPND_13_FLMD_PI.pdf
7. Modern technology of teaching (2015).science-dopom. bibliographer pointer Vol. 2.
NАPS of Ukraine, National Pedagogical Library named after V. Sukhomlynsky; [Fіlіmonova T. V.,
Tarnavs'ka S. V., Orishhenko І. O. ta іn. ; nauk. konsul'tant Аntonova O. Є. ; nauk. red. Berezіvs'ka
L. D.]. Kiїv, 377 р.

76
OPPORTUNITIES FOR IMPLEMENTING “LEARNING-BY-DOING”
APPROACH IN A FORMAL EDUCATIONAL SETTING. THE CASE OF
FRENCH CAMP ACADEMY, USA
Miroslava Dimitrova, PhD
Varna University of Management

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПОДХОДА “УЧЕНЕ ЧРЕЗ
ПРАВЕНЕ” В РАМКИТЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА ПО
ПРИМЕРА НА УЧИЛИЩЕ ФРЕНЧ КЕМП АКАДЕМИ, САЩ
Д-р Мирослава Димитрова
Висше училище по мениджмънт-Варна

Abstract. Learning-by-doing is an effective tool and a modern trend in the contemporary
education. It is based on the ancient model of apprenticeship and provides opportunities for
developing skills, testing ideas and implementing theoretical concepts into the real practice. It
implies involvement in work processes, designing solutions, performing tasks and accomplishing
projects. It helps students attain better understanding which enhance the learning outcomes, it
motivates them to participate mindfully in the study process and give them a platform for
teambuilding and sharing of knowledge and experience.
The present papers conceptualizes ― learning-by-doing‖ as an educational approach and gives a
example of its successful implementation in the case of French Camp Academy (FCA), USA. The
data for the case study is collected through observation and unstructured interviews with FCA staff
members as well as information presented in printed materials (brochures, newspapers and
magazines) and the official website of the Academy.
Key words: learning-by-doing, action-based learning, apprenticeship, French Camp
Academy
Резюме. „Учене чрез правене‖ е образователен модел, който позволява да се
развиват умения и да се прилагат научени теоретични концепции на практика. Той възниква
още в древността, но става все по-популярен днес поради своята висока ефективност и
обучителна стойност. Този подход може да бъде приложен както в учебните институции
(училища и университети), така и в центровете за продължаващо обучение на възрастни. Той
развива аналитичното мислене, дава възможност за вникване в дълбочина и осмисляне на
учебния материал като в допълнение предоставя платформа за екипна работа и споделяне на
идеи и опит.
Настоящият доклад разяснява концептуални въпроси свързани с подхода „учене чрез
правене‖ и дава пример за успешното му прилагане в училище Френч Кемп Академи, САЩ.
Данните са събрани чрез наблюдение и неструктурирани интервюта с ученици и служители
на училището както и от материали в пресата и интернет пространството.
Ключови думи: учене чрез правене, занаятчийство

Introduction
―Learning-by-doing‖, also referred to as ―a ction based learning‖ is a newly
developed educational and training approach that encourages the individuals to take formal
learning process out of the classroom and put it into practice. It is based on the traditional
workshop training and apprenticeship, where learning outcomes proceed from our actions
and from their consequences by taking the time to question, understand and reflect, gain
insights and consider how to act in future. In other words, ―a ction learning‖ is learning
77
from what we do and gives the opportunity to implement theoretical knowledge into real
work experience. It makes the learning come alive. Though it could be conducted
individually, learning-by-doing achieves best results when practiced in a group setting
where participants could share knowledge and experience and thus increase the learning
benefits for the whole group. Moreover, action learning could stimulate cultural changes
within organization. Participants in the process begin to influence one another which could
bring changes in the structure, system and processes (Weinstein, 1999).
Learning-by-doing provokes creativity and encourages the explorative and inquisitive
spirit in the participants. Faced with a real life challenge, the students have to refer to their
knowledge and experience and find a solution to a problem. Action learning stipulates that
individuals learn best when (Pedler, 2014).
 They work to address a current, real and practical problem
 They are committed to the problem or action they are working on
 They apply new materials and information in real activity
 They exchange ongoing feedback related to their experiences

Main body
Action learning places a high value on each individual. It sustains the idea of
learning without experts, lecturers and specialists. Each participant brings his/her own
knowledge, experience and expertise which they share with one another. On some
learning-by-doing programmes, there may be no teachers at all. In some cases, though,
especially when entering a totally new field of expertise, it is advisable, to combine action
learning with a classic academic course on the related subject. The justification of action
learning is that learning is not solely about acquiring knowledge of a skill by reading a
book or listening to a lecture. Action learning is about doing things differently, about
creatively applying skills and knowledge, about thinking from a new perspective. It
implies transfer of theoretical knowledge, skills and insights to something practical. In
other words, learning is about changing and creating (Weinstein, 1999). But doing
something new or different is not enough. The students have to be able to learn from what
they do and to avoid what doesn‘t work. That means to cherish both the successes and
failures as conveyors of new experience and wisdom. This approach reaches far beyond
the immediate learning outcomes. It has the potential of challenging assumption, building
new values and changing personal perception and attitude. Confronted by new tasks or
environment, students start rethinking their mindset and understanding so they could be
more effective in their actions or in their relationships with others. Thus action learning
could metaphorically be regarded as a mirror in which they see themselves more clearly.
Work-based learning differs from conventional education in that it involves conscious
reflection on actual experience. It requires a combination of rational analysis, imagination
and intuition.
Learning could be presented in its various aspect and connotations as:
 Learning = Memorizing
 Learning = Understanding something intellectually
 Learning= Applying newly skill – taking action and doing something differently
 Learning = Experiencing (inner development which touches on beliefs and
attitudes and leads to development).

78
It is interesting to note that while traditional ―
in-class‖ learning provides mainly
for memorizing and intellectual understanding, the ―a ction based learning‖ enfolds all
aspects of the learning process and provides more benefits for the student, including the
opportunity to apply new skills and to acquire valuable experience thus leading to personal
enrichment and fulfilment.
Learning-by-doing is for everyone, for people of all ages, from all walks of life,
professions, educational background, family circumstances, personal tastes etc. But it is
especially beneficial for young and determined people, who are entering their career life
and wish to broaden their scope of knowledge, skills and expertise, for those who are
energetic, flexible and pro-active in any situation. Those people are not intimidated by the
novelty and the uncertainty they have to face, when starting something new. In conclusion,
―learning-by-doing‖ is especially valuable for high school, college or university students
who have completed a sufficient number of theoretical courses and are at the verge of
entering their career paths. For them, ―a ction based learning‖ could provide a safe and
comfortable environment for work and study, a gentle transition from the classroom to the
real life.
Benefits of Action learning
Action learning could be applied in a number of situations and settings. Its most
obvious use is in the educational environment as a part of the curriculum program of
schools, colleges, universities and training centres. Educational institutions should involve
their students in action learning programs as addition to their theoretical courses, thus
offering the opportunity to share knowledge with one another, to test out acquired skills
and to apply them in a real task, while gathering a feedback for their performance and
insights about how to improve. Action learning is also a valuable tool for job training and
team building utilized by business and non-profit organizations. In all cases, ―l earning-by-
doing‖ benefits the participants by:
 Transferring theoretical knowledge into practical skills
 Increasing experience and qualification
 Empowering personalities and developing characters
 Providing useful thinking and reflecting opportunities
 Counteracting stress by providing more relaxing environment than this in the
classroom or a real work setting
 Enabling development of counselling, communication and problem-solving skills
 Providing space for creativity and provoking positive changes
 Stimulating team building and enhance social skills
The participants in Action learning program are personally developing by
(Weinstein, 1999):
 Learning to work in a more disciplined manner
 Building confidence that they can achieve what they want
 Taking initiative and responsibility rather than waiting to be asked or told
 Helping others to develop and developing mentoring skills
 Enhancing communication skills in interaction with other participants
 Learning to network effectively
 Enhancing and building personal qualities and values such as honestly,
openness, integrity etc

79
In addition, action learning creates a sense of freedom and gives hope for new
horizons and opportunities in both – professional and personal development. One of the
big advantages of action learning is that it provides a platform for team building and a
ground for social communication and exchange of knowledge and expertise. Learning in
the company of others who are also learning is more effective than learning individually.
Another advantage of action learning comes from breaking the passive, traditional form of
learning by adding movements and action to the classroom sedentary model. Neuroscience
studies show that getting students out of their desks increase their productivity and ability
to think and enhance the overall sense of well-being (Kuzala&Lengel 2017). The very acts
of action and movement relieve stress and anxiety, improves attention and aid physical
development of the learners. Using movement to enhance learning is a key concept in
―learning-by-doing‖ philosophy.
―Act ion based learning‖ could be transferred to a broader scale and applied to a
continuing life training or adult education. In some cases, learning can be regarded as a
way of being, since in every situation there are opportunities to implement skills and to
gain valuable experience. There are several characteristics of learning that benefits this
process ( Vaill, 1996):
 Learning-by-doing is creative: it involves creative thinking and challenges old
methods and models. The learner has to find new solutions that work best in a
given situation.
 Learning-by-doing is expressive: Unlike the classroom learning it leads to some
practical outcomes. Learning also occurs during and after the experience by
reflecting on it, through peer feedback, comments and recommendations for
improvement.
 Learning-by-doing involves feeling: Work-base learning entails emotional
involvement in the context itself. Students care for what they do and accomplish.
They also experience their failure and success emotionally as well as rationally.
 Learning-by-doing provides real-time experience: Students avoid learning in an
artificial, sheltered environment. Learning is purposeful and dedicated to helping
find a solution to challenges that occurs in a certain time and space.
 Learning-by-doing is continual: Once work-based learning becomes natural to the
learner it transforms to a never ending process. Students become susceptible or
new learning opportunities that are present around them in everyday life.
 Learning-by-doing is reflective: Students become aware of their own learning
process and also of the processes of others. Their actions become mindful and
meaningful.
Learning –by-doing through arts: opportunities to explore
The benefits of action learning are especially relevant for acquiring skills and
knowledge for arts making and creative expressions. It is also a path for personal
enlightenment, stress relieve and enjoyment. The skills and knowledge acquired in the
process could be used in the creative industries as well as transferred to many other sectors
and businesses. There is a modern trend of corporate arts-based learning as an
interdisciplinary approach which uses arts as a pathway to explore non-art topics such as
leadership and management. Art forms include painting, sculpting, theatre improvisations,
storytelling, poetry, music, crafting etc. The goal in this case is not to produce artists but to
create learning experiences that helps participants gain new insights and perspectives about
business challenges or personal issues. Through art, the world of logic and rationality is
80
left and the answered are sought in the realm of emotions, intuition and heightened
awareness. Art making helps the process of slowing down, quieting the mind and putting
one in touch with his/her inner wisdom. Art creates a bonding experience that facilitates
collaboration and accelerates the ability to get to the heart of a problem. Art-based
activities can be used strategically to create harmony, build trust, find shared values, and
shift perceptions. Combining right-brain imagination with left-brain logic and analysis
increases the capacity for breakthrough ideas and insights that lead to success (Darso,
2004). Participation in creative learning experience could benefit character building and
consequently could have beneficial impact on the whole educational process (see the
―Fr ench Camp Academy‖ case study)

Implementing “learning-by-doing” approach in a formal educational setting

It is of a key importance for the young people today to be flexible and proactive in
order to adapt successfully to the dynamics of the contemporary social and business
milieu. While just few decades ago, the profession was something that one acquires for a
lifetime, the modern trend now is that people change careers and vocations frequently and
every time they need to learn new skills. Learning has to keep up with the changing
environment. Students today need to master not a particular skill or a competence, but an
effective way of learning new skill and competences. So called ―m eta-competence‖
appeared as a term which basically refers to the importance to learn how to learn (Raelin
2008). The modern approaches to active or experiential learning are very similar to what
people have done for ages when acquiring new skills or gaining practical knowledge.
Apprenticeship as a form of a workplace learning process dates far back in the history.
Young and inexperienced novices learned through practice from elder, knowledgeable
experts or masters in a certain area. This was particularly important in the crafts, arts or
artisanal professions. The notion of apprenticeship needs reinterpretation to be viable for
the twenty first century careers. Today, apprenticeship requires more cognitive or implicit
knowledge than observable or physical knowledge (Raelin ,2008). The apprenticeship
offers a number of advantages over classroom learning which include:
 The activities that the students are involved in are practical and organized
according to the task or project. Mastering of certain skills is appreciated for its
immediate use value and sense of fulfilment and accomplishment is achieved.
 There is a gradual ordering of skill acquisition from the easy to more complex
 Skills derives from the ability to do, rather than the ability to talk about what to do
 Standards of performance are built right into the work environment in which the
novice participates
 Feedback is received immediately after the completion of the task. Very often it is
the apprentice who judges his/her performance
The numerous benefits of ― learning-by-doing‖ approach justify its use in a formal
educational setting. It is based on the following principles:
 Venturing into the new

Learning evolves skills and develops new behavior. The class-room approach of
passive learning should be revised. For the success of the learning process, the individual
must be willing to take risks, to be exposed on challenging situation, to step out of his/her

81
comfort zone and to venture in the unknown. If learning is to be more than collecting
information, then participants must involve themselves completely in the learning
experiences. Personal development and formal education should come hand in hand.

 Seeking ongoing feedback

Feedback from others is critical to enable the process of development. Feedback
must be deliberately sought and obtained from various sources such as peers (co-workers),
teachers (instructors), managers, customers (when the products of the work done are sold
to the general public) etc. Feedback helps to identify the gaps of quality, skills, knowledge
or performance and to work towards improvement of processes and results. Feedback helps
communication process and establishes an atmosphere of trusts and transparence, where
participants share freely with each other their constructive remarks (or encouragement)
without criticizing or being judgmental.

 Having realistic expectations

Setting objectives to measure growth is a vital tool in the process of personal
development. It is important to ensure that these objectives are realistic. Moreover, it
should be remembered that learning is a process and not an outcome and sometimes even
the failure to accomplish a certain task could lead to a valuable learning experiences.

 Learning is an on-going, never ending process
The self-aware learner could trust his/her intuition and build a systematic approach
on gathering knowledge, skills and experience from virtually any life event, whether
professional or personal. Any new challenging situation should be welcomed as an
opportunity for learning. Since distinction between professional and personal aptitudes
becomes more blurred, the transfer of skills between those two domains is very natural. By
learning from ―what ever life brings‖ we are investing in ourselves: in our careers and in
our characters.
Educational programs based on ―l earning-by-doing‖ philosophy should include the
following elements:
 learning in real or simulated workplace settings
 learning through role play activities in vocational contexts
 planning and carrying out practical tasks and assignments, learning
through reflecting at all stages of the experience
Figure 1 outlines four distinct elements needed for the learning-by-doing process.
These include 1) theoretical background and knowledge, 2) learning new skills and
expertise, 3) adhering to procedure and 4) observing certain value principles. While
learning new skills is at the very heart of the process, its effectiveness depends heavily on
the quality of instructions (or the presence of previously acquired theoretical knowledge)
and the strict and systematic adherence to the procedures, all of those developed in an
atmosphere of honesty, mutual respect and responsibility.

82
Figure №1. Action-based learning process Source: Weinstein, 1999

Learning-by-doing approach should be centred on the learner by responding to
the individual‘s need and preferences and delivered in the right time. The traditional role of
the teacher should be re-conceptualized. Teachers are not necessarily instructors who
provide information to captive audience. In the new patterns of learning they are more
likely to be mentors, group project leaders, learning team facilitators and designer of
learning experiences. The instructional role of the teaching should not disappear especially
in the early stages of skill acquisition. Instructions could be front loaded, (prior to the
performance) or back loaded (following the initial attempt to perform on one‘s own)
(Raelin 2008). They could also be just on time to assist workers as they confront
challenges that they cannot overcome.
The teachers or instructors could use any number of techniques to enhance
learning such as modelling and demonstrating, storytelling and coaching. In due course,
learners are expected to develop the confidence to learn on their own or collectively with
other co-learners. Thus teachers need to seek a balance between scheduled training and
unscheduled, impromptu inquiry in order to help learners develop their critical thinking
skill. Re-evaluation of past experiences or testing of available knowledge should be
encouraged when faced with a challenging situation or a problem that calls for a new,
unconventional solution.
The decision about what specific approach to take when implementing ―a ction-
based learning‖ depends on several factors. These include the specificity and complexity of
the task at hand and the knowledge and skills needed; timeliness of training needed;
amount of funding available; availability of proper working space and equipment;
instructor‘s expertise and qualifications and last but not least, the capacity and motivation
of the learner. Highly specific and routine tasks can often be trained without complete,
formal approaches (e.g. crafts, artisan work, cooking techniques). On the other hand,
highly complex and changing roles often require more complete and formal means of
development, which can be very expensive and time consuming.
83
Implementing “learning by doing” in a formal educational setting. The case of French
Camp Academy.
French Camp Academy (FCA) is a private boarding school that provides
education, formal training and action-based learning experiences for students aged 16 to
18. It is located in the lush pine woods of central Mississippi along the scenic Natchez
Trace. It main goal is to offer a safe, stable environment and Christian centred education
for students at risk and adolescent from all social backgrounds. Students in French Camp
Academy live, study and work together for the two years of their high school program.
They have numerous opportunities for interaction and building relationship with the
teachers, mentors, instructors and academic staff in general, as well as peers and other
classmates. The school offers comprehensive academic program, a number of
extracurricular activities and opportunities for participation in sports and arts.
French Camp Academy offers a unique work program with dual purpose. It
provides boarding students with the opportunity to help pay their tuition and also serves as
a valuable tool for acquiring new skills, building character and preparing young people for
future schooling, training and employment.
Students participate in the work program from 3:00 pm to 5:00 pm each weekday (as an
after school activity) and from 9:00 am to 12:00 pm on Saturday mornings. The program is
designed on a circular basis. Students train in one area for nine weeks and then transfer to a
new work area for the next nine weeks. This exposes the students to different tasks and
instructors and develops a range of skill sets (https://frenchcamp.org/).
The opportunities are numerous and include training in the various crafts studios
situated around the historical city of French Camp. For example a group of students are
working under the supervision of a master in a pottery studio where they produce beautiful
souvenirs and utensils out of local clay which are later exhibited and sold in the craft
shops. Some students help out in the bakery where they cook delicious traditional cookies
and bake breads. Other options include radio broadcasting, horse care, building
maintenance and management, work in the cafeteria, grounds keeping, woodworking,
mechanics, photography, graphic design and constructions. Students are encouraged to
choose the areas and tasks of work which best suit their personality and are in accordance
with their chosen future career path. Moreover, students are expected to participate actively
in the annual fests and festival events organized by the community, such as Frontier day,
Pumpkin patch, Fall festivals etc. They take care for the guests by giving directions,
helping with parking arrangements, providing guide tours in the local museums as well as
selling out goods and produces of the local craft shops. They also provide entertainment by
dressing themselves in an old fashioned manner and recreating the atmosphere of 19 th
century Mississippi.
Learning-by-doing sessions have certain structure but are open for improvisation
and changes according to the instructor‘s attitude and the particular circumstances. There
are various alternative ways of presenting the operations and processes or the job to be
done. The most commonly used are explanation and demonstration. These are especially
appropriate for jobs which are physical in nature. In addition the instructor may illustrate
various points through the use of pictures, charts, videos and other training aids. The
following sequence is suggested as appropriate when instructing beginners:
1. Explaining the technology (sequence of tasks) of the entire job.
2. Performing the job step-by-step according to the procedure.
3. Explaining the steps that have being performed.
84
4. Involving the trainee in the working process
5. Giving an opportunity for questions, discussion and reflection
6. Conducting ongoing observations and measurements to track performance
7. Exchanging ongoing feedback about performance
8. Recapitulating the learning outcomes of the particular session
9. Allowing time for the trainee to practice the skills and to apply the newly
acquired knowledge
During the repeated sessions, the students are granted more freedom and
independence to create working routine and to develop their own working pattern. The
instructors are always available for advises and comments. They make valuable
suggestions and give improvements ideas for the tasks at question. The safety instructions
and the precaution procedures are followed strictly at every stage of the learning process.
Additional incentive for the students is the small remuneration they receive after the sale of
the products they make. As already mentioned, the income they generate is contributing to
their tuition and boarding fees, but a small amount is retained for discretional use.
French Camp Academy values highly the opportunity to cultivate a work ethic in
the next generation of employees. The work itself helps create a community spirit and
build strong relationship between the students and the staff. Since some of the students
targeted by the Academy are adolescent at risk (having troubled family situation,
addictions or behavioural issues), the work activities have a corrective effect, promoting
discipline, commitment and feeling of engagements to the society. The excellent feedback
from employers proves that FCA work programs effectively develop skilful, conscientious
and diligent employees.
Conclusion
Learning-by-doing is a valuable educational approach for linking theory and
practice by getting students involved in a real project. Throughout the process, the trainees
have the opportunity to meet and engage with industry practitioners, get familiar with
working procedures, establish valuable professional network and increase their
employment opportunities. Action based learning provides a platform for experiment and
testing where students are encouraged to be creative and seek for unconventional solutions
of the challenges they face. The role of the teacher is more of a facilitator of the learning
process. He/she assist the students developing their skills and aptitudes by offering advice,
feedback and guidance on every stage of the learning process. The ―l earning-by-doing‖
approach should constitute a part in every teaching curriculum for the numerous benefits it
provides. French Camp Academy is a good example of how to organize working
opportunities as part of the educational program and encourage students‘ active
participation in them.

References:

1. Darso, Lotte (2004) Artful Creation – Learning Tales of Arts-in-Business
2. Dimitrova & Ioveva (2014), Food festivals as purpose-created tourism attractions and
their impact on destination branding in "Food and wine events in Europe - a stakeholder
approach", Routledge
3. Kuzala Michael S. and Lengel Traci (2017), Ready, Set, Go, The Knesthetic
Classroom, Gorwin
4. Pedler Mike (2014), Action learning in practice, Gower

85
5. Pedler Mike and Abbott Christine (2013), Facilitating Action Learning: A
Practitioners‘ Guide, McGraw Hill, Open University Press
6. Raelin, Joseph A. (2008), Work-Based Learning: Bridging Knowledge and Action in
the Workplace, Wiley
7. Revans, R.W (1980), Action Learning: New Techniques for Managers, London:
Blond&Briggs
8. Revans, R. (1982), the Origins and Growht of Action Learning, Bromley: Chartwell-
Bratt
9. Rogers, C.R. & Freiberg, H.J. (1994). Freedom to Learn (3rd Ed). Columbus, OH:
Merrill/Macmillan.
10. Vaill Peter B(1996), Learning as a way of living: Strategies for Survival in a World
of Permanent White Water,
11. Weinstein, Krystyna (1999), Action learning, a Practical guide, Gower Publishing

Internet sites:
12. https://frenchcamp.org/
13. https://www.sqa.org.uk/sqa/files_ccc/Creative_Industries_National5_August2013.pdf
14. https://www.creativityatwork.com/arts-in-business-applying-the-arts-to-
organisational-learning/
15. http://managementhelp.org/training/theory/adult-learning.htm
16. https://corporatetrainingmaterials.com/
17. http://www.kirkpatrickpartners.com/Our-Philosophy/The-Kirkpatrick-Model
18. https://educationaltechnology.net/kirkpatrick-model-four-levels-learning-evaluation

86
THE FEATURES OF INTERNATIONAL COOPERATION
IN DEVELOPING A SYSTEM OF INCLUSIVE EDUCATION SERVICES
AT A HIGHER SCHOOL IN UKRAINE
Assist. Prof. Nina Hayduk, PhD, Mariana Hasiak, MA in International
Relations, Lviv Polytechnic National University, Lviv, Ukraine

ОСОБЕННОСТИ МЕЖДУНАРОДНОГО СОТРУДНИЧЕСТВА
В ФОРМИРОВАНИИ СИСТЕМЫ ИНКЛЮЗИВНЫХ
ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫХ УСЛУГ
В ВЫСШЕМ УЧЕБНОМ ЗАВЕДЕНИИ В УКРАИНЕ
Нина Гайдук, к.пед.н., доцент, Марьяна Гасяк, магистр
международных отношений, Национальный университет «Львовская
политехника», Львов, Украина
Abstract. In the article, the issue of bringing together international cooperation and
scientific research in the development of inclusive education environment to address the problem
of accessibility to learning opportunities at a higher school in Ukraine is considered by the example
of Lviv Polytechnic National University. The problem major constituents are dealt with in seeking
responses to the research questions in relation to the background of the implementation of inclusive
education policy and the particulars of the formation of a system of inclusive education services,
including the latest quarterly period experience and the prospects for further development of the
international cooperation supported by scientific research in the implementation of inclusive
education policy at this Ukrainian university. The conclusion is drawn to the effect that combining
international cooperation and scientific research promotes the development of services of
accessibility to learning opportunities at a higher school to correspond to the international
education and social standards, and contributes to the development of national standards of
inclusive education and their implementation at higher schools in Ukraine.
Key words: international cooperation, scientific research, inclusive education environment,
accessibility to learning opportunities at a higher school, inclusive education policy, national
standards of inclusive education

Аннотация. В статье рассматривается вопрос о совмещении международного
сотрудничества и научных исследований в развитии инклюзивной образовательной среды
для решения проблемы доступности к возможностям обучения в высшей школе в Украине
на примере Национального университета «Львовская политехника». Основные
составляющие проблемы рассматриваются в поиске ответа на исследовательские вопросы
относительно предпосылок к реализации политики инклюзивного образования,
особенностей формирования системы инклюзивных образовательных услуг, в том числе с
учетом опыта последнего квартального периода и перспектив дальнейшего развития
международного сотрудничества, поддерживаемого научными исследованиями в
реализации политики инклюзивного образования в этом украинском университете. Сделан
вывод о том, что совмещение международного сотрудничества и научных исследований
способствует развитию услуг доступности к возможностям обучения в высшей школе для
обеспечения соответствия международным образовательным и социальным стандартам, а
также содействует разработке национальных стандартов инклюзивного образования и их
реализации в университетах Украины.
Ключевые слова: международное сотрудничество, научные исследования,
инклюзивная образовательная среда, доступность к возможностям обучения в высшей
школе, политика инклюзивного образования, национальные стандарты инклюзивного
образования

87
Introduction
The problem statement. Given the international academic community in higher
education is known for its advanced inclusive education strategies and technologies, it
is worth considering application of the innovative world-wide experience on the way of
providing accessibility to learning opportunities for all in Ukraine. International
cooperation supported by scientific research, which comes to the fore as a resource for
getting exposure to the advanced accessibility experience, appears to be underexplored
to address the issue of adjusting academic environment to the needs of the disabled and
persons with chronic diseases in higher education, with due regard to local peculiarities,
and adhere to the global standards of inclusive education.
Analysis of the recent research and publications. The issue of establishing
inclusive education environment is actively investigated by Ukrainian scholars. The
scientific research is done in the sphere of inclusive education, primarily with respect to
secondary schools (Danylenko, L., Kolupajeva, A., Swarnyk, M., Shved, M., Sophii,
N., & Zakharchuk, M.); identifying ways of transforming secondary schools into
inclusive institutions (Naida, Y., Rybak, Y., & Yephimova, S.,); applying universal,
barrier free architectural design (Azin, V., Baida, L., & Hrynalskyi, Y.), providing
services of education support to children with disabilities (Bader, S., Falasenidi, T.,
Liutsenko, I., Ostrovs‘ka, K., Shpak, V., & Vasylenko, О.); and determining policies
and theoretical and methodological fundamentals of services provision by non-
governmental organizations in implementing inclusive education (Bohdanova, I., Fert,
O., Klymans‘ka, M., Kraplich, R., Pushkariov, L., Sophii, O., & Vinohradova, T.).
The goal and objectives of the article. The purpose of the article is to analyze
and summarize the experience of bringing together international cooperation and
scientific research in the creation of a mechanism of implementation of inclusive
education policy in higher education by the example of Lviv Polytechnic National
University. To achieve the goal the following objectives are pursued: (1) to reveal the
background of the development of international interaction as a tool for the formation
of inclusive education environment at Lviv Polytechnic, (2) to illustrate and interpret
the process of developing a system of inclusive education services at the Ukrainian
university in view of progressive ideas and innovative experience of foreign countries,
(3) to analyze the experience of combining international cooperation and scientific
research, as exemplified by one of the latest quarterly period experience (i.e., the
quarterly period activity in October-December 2017) on the way of the development of
a system of inclusive education services at Lviv Polytechnic, and (4) to determine
prospects for further development of the international partnership cooperation
supported by scientific research in the creation of a mechanism of the implementation
of inclusive education policy in the Ukrainian university environment.
To implement the above goal and objectives responses to the following research
questions were sought for:
What is the background of the implementation of inclusive education policy at
Lviv Polytechnic National University?

What ―c ornerstones‖ can be distinguished on the way of developing a system of
inclusive education services at Lviv Polytechnic?
What are the features of the latest quarterly period experience (i.e., the
quarterly period activity in October-December 2017) in the context of the international
88
cooperation supported by scientific research on the way of the development of a system
of inclusive education services at this Ukrainian university?
What are the prospects for further development of the international cooperation
supported by scientific research in the implementation of inclusive education policy at
Lviv Polytechnic?
The main body. The data obtained in the search for response to the above
questions are given below.

1. What is the background of the implementation of inclusive education policy
at Lviv Polytechnic National University?

The preconditions for the development of inclusive education policy at Lviv
Polytechnic National University refer to the following two stages of the process:
Stage 1. 1999-2014 – The social model of inclusion in action
To develop and implement inclusive education policy Lviv Polytechnic has been
applying the social model of inclusion based on the ecosystem approach – ―Ad just the
Environment, but Not the Person!‖ [3, 7, 9, 12].
The initial stage of the international cooperation in social inclusion at Lviv
Polytechnic National University dates back to the implementation period of the
Reforming Social Services Canada-Ukraine project (1999 – 2003) [8]. It was under this
project that the Department of Sociology and Social Work was established at the
University, with the issue of social inclusion considered and applied from the point of
view of the integration of the social inclusion theory and practice [4]. Later, in 2008 –
2012, representatives of the Department of Sociology and Social Work took part in the
administration of another Canada-Ukraine project, i.e., Inclusive Education for
Children with Disabilities in Ukraine. The year of 2012 was marked with Sweden-
Ukraine project Inclusive Education of Schoolchildren with Disabilities. Under the
Sweden-Ukraine project the Resource Center of education information technologies for
persons with special needs was established at the University. The period of 1999 - 2014
is known for the ―Un iversity-Community‖ system of social work education developed,
and the University education policy reformed with major attention drawn to the needs
of the disabled [10, 14].
Stage 2. 2015-2016 – Social inclusion and inclusive education in action
In pursuing social inclusion in education, Lviv Polytechnic National University is
relying on the Law of Ukraine on Education as of 2017, and particularly on its
definitions of inclusive education as a ― system of education services guaranteed by the
state, based on the principles of non-discrimination, respect for human diversity,
effective involvement and inclusion in the education process of all its participants‖, and
inclusive education environment as ―aset of conditions, ways and means for their
implementation for the purpose of joint education, upbringing and development of
seekers of education, taking into account their needs and possibilities‖ [17].
Stage 2 is largely associated with the international cooperation steps
implemented within the framework of ―T he Eastern Partnership‖ initiative of the
Federal Foreign Office, Germany. During the period of 2015-2016, the development of
the partnership cooperation with the Julius Maximilian University of Würzburg
(Germany) alongside with other partner universities abroad, e.g., the University of
Manitoba (Canada), was taking place. In 2015, the Advisory Committee to involve
representatives of the governmental and non-governmental agencies for the disabled
89
from Lviv and the region was organized. The research and development targeted at
exploring and applying the innovative inclusive strategies and technologies as well as
relevant scientific publications is the highlight of the two-year period. One example is
the defense of the two PhD dissertations aimed at identifying advanced inclusive
technologies – Bagrii, I. (2016). Professional training of future occupational therapists
at universities in Canada [1], and Falasenidi, T. (2016). Education support for students
with hyperactive disorder in a secondary school in the United States [11].
During the period of 2015-2016, the conceptual framework for the development
of inclusive education policy at Lviv Polytechnic was considered and justified.

2. What “cornerstones” can be distinguished on the way of developing a system
of inclusive education services at Lviv Polytechnic?

The first ―cornerstone‖ is the foundation of International ―I
ntegration‖ Centre for
Professional Partnerships (hereinafter – International ―Integration‖ Centre) in late 2015.
International ―I ntegration‖ Centre was established to promote the social inclusion
theory and practice integration in the development of professional partnership
interaction within the ―Un iversity-Community‖ system of social work education as
developed at Lviv Polytechnic National University. The International ―I ntegration‖
Centre operates in the field of international and all-national cooperation in accordance
with the University priority directions of the development of education and science.

The Mission of the International ―I ntegration‖ Centre is to promote the
integration of the theory, practice and policies in the social and humanitarian sphere
based on common civilization values, the development of the humanitarian component,
in attitudes towards people with special needs in particular, the integration of the
fundamental principles of social inclusion, inclusive education specifically, in the
realities of social relations, on the way of the formation of social standards, democracy
and the development of civil society in Ukraine and Ukraine‘s entry into the world-wide
education space.
The International «Integration» Centre aims to create inclusive consciousness,
particularly the understanding of challenges of functioning of persons with disabilities
in the education environment.
The major objectives of International ―I ntegration‖ Centre on the way
of achieving its goal are: to promote the principles of social inclusion, involving
inclusive education for persons with disabilities and chronic diseases, among the
University personnel and students; to provide support for students with special needs
in the process of education to ensure equal opportunities for university education
at Lviv Polytechnic National University; and to promote the use of the potential
of governmental and non-governmental agencies as students‘ field placement sites
to ensure adherence to the social inclusion principles, participation in the processes
of policy-making, and representation and advocacy of the interests of persons with
special needs and their families [15].
The second ―c ornerstone‖ on the way of developing a system of inclusive
education services at Lviv Polytechnic to implement the right to higher education of
persons with disabilities and chronic diseases is the establishment of ―NoLimits‖
Services of Accessibility to Learning Opportunities (hereinafter – ―No Limits‖

90
Accessibility Services) operating within the International ―I ntegration‖ Centre for
Professional Partnerships since March 14, 2017.
The mission of ― No Limits‖ Accessibility Services is to provide real access to
learning opportunities at Lviv Polytechnic National University based on the recognition
of the intrinsic value and dignity of every person in society, regardless of any specific
features of the person; observance of human rights of people with disabilities / chronic
diseases and ensuring their equal access to opportunities for higher education;
application of advanced world-wide technologies of integration, inclusion, health care
and health promotion, including adaptive physical activity (APA), and promoting
maximum functional independence of each person and her/his success in life.
The strategy of the development of ―No Limits‖ Accessibility Services envisages
the implementation of inclusive education policy at Lviv Polytechnic National
University; the creation of an all-university system for the provision of inclusive
education services for people with disabilities and chronic diseases based on scientific
research, the development of international partnership cooperation and application of
advanced world-wide experience of inclusive education in the system of higher
education; and exerting influence on the formation of national standards of inclusive
education for their implementation at universities in Ukraine.
The unit ―No Limits‖ Accessibility Services aims to provide ongoing support for
the education process of students with disabilities and chronic diseases, who require
special conditions for education services; and to develop inclusive consciousness,
particularly the understanding of challenges of functioning of people with special needs
in education environment.
The main objectives of ―No Limits‖ Accessibility Services are: to gradually
transform Lviv Polytechnic National University into barrier free education space with
real access to learning opportunities for persons with disabilities and chronic diseases;
to intensify research and development to address the needs of persons with disabilities
and chronic diseases; to carry out ongoing support of students with disabilities and
chronic diseases; to identify and assess the University resources; to ensure linking with
the external environment (including employers) on a regular basis; to establish and
develop close partnerships with universities, governmental and non-governmental
organizations, associations, foundations and missions, including international
representations, working in the field of social inclusion, particularly inclusive
education; to disseminate the information about the opportunities for higher education
for persons with disabilities and chronic diseases, including available resources and
services being developed at the University; and to involve the community in solving
problems of each student with disability(-ies) and/or chronic disease(s).
The major areas of activities of ―No Limits‖ Accessibility Services are identified,
which are: the establishment of favorable conditions for comprehensive and
harmonious development of students with disabilities and chronic diseases, and their
assimilation of knowledge, skills and abilities aimed at assisting them on their way to
higher education and continuing professional development; the creation of well-
disposed conditions for students with disabilities and chronic diseases for them to be
able to acquire social experience aimed at their integration into society; participation in
the planning and implementation of education, professional and education initiatives, as
well as social and humanitarian projects and programs related to solving problems of
persons with disabilities and chronic diseases, who study at a higher educational
establishment; the provision of counselling services for persons with disabilities and
91
chronic diseases; the dissemination of identified advanced world-wide experiences in
creating a safe education environment for the interpretation, adaptation and creative
application of these experiences in Ukraine, particularly through the development of
campaign materials and their distribution through training, consulting activities and
placement of the materials on the website of International ―I ntegration‖ Centre and ―No
Limits‖ Accessibility Services; the provision of support for educational and
professional initiatives as well as social and humanitarian projects and programs aimed
at addressing the problems of people with special needs and their information support;
the promotion of the development of a network of field placement sites of Lviv
Polytechnic National University applying value-based, professional knowledge and
skills and providing professional experiences in social inclusion; the provision of
mediation services to regulate problems of persons with special needs; the cooperation
with local executive authorities, health authorities, enterprises, institutions and
organizations, regardless of the forms of ownership, public organizations, and
individuals working with people with special needs, in addressing the issues of
provision of education services, and social and social welfare services; the development
of interrelations with similar services in Ukraine and foreign centers providing
education support for people with disabilities and chronic diseases; the involvement of
parents of students with disabilities and chronic diseases to participate in matters related
to rehabilitation; the creation and development of the University material and technical
base for the implementation of a complex of measures of medical, professional and
social support of students with disabilities and chronic diseases; the promotion of the
effective employment of persons with disabilities and chronic diseases in accordance
with the acquired profession, qualifications and the labor market demand, in
conjunction with employment services; and the establishment and development of
cooperation with the mass media to promote dissemination of the social inclusion
experiences [16].
―No Limits‖ Accessibility Services established as a mechanism of the
implementation of inclusive education policy at Lviv Polytechnic National University
at the same time illustrate the system of inclusive education services in action, which
includes the following four clusters:
Services for Students with Disabilities: The ―E ducational Pathway‖. Needs
assessment & Resources identification. Supervision. Accompaniment. Monitoring.
Introducing changes. Wrap up. Getting ready for employment
Learning Environment Transformation: Architectural accessibility &
Universal design. Improvement of logistics. Creation of the ―ba nk‖ of technical means.
Applying inclusive technologies (sports, etc.), assets and methods for students with
disabilities
Faculty Professional Development: Assessment of readiness of the faculty &
staff to teach students with disabilities. Mastering new, nosology-focused methods of
teaching students with disabilities. Multidisciplinary team activities
Work with Community: Advisory Committee Development. Involvement of
professionals from GOs & NGOs. Self-government to implement the ―Edu cational
Pathway‖ in the spheres of social welfare, health care, legal support, rehabilitation
sports, recreation, leisure, etc. [12, p. 263].

92
Application of information technology as a means of implementing inclusive
education policy and a direct inclusion tool for people with special education needs is
an important aspect of the provision of inclusive education services.
While performing their tasks, ―NoLimits‖ Accessibility Services rely on the
activities of the multidisciplinary team, which consists of several leading professionals
of the University. The Department of Sociology and Social Work of the Institute of
Humanities and Social Sciences of Lviv Polytechnic provides the coordination of the
multidisciplinary team activities [16].

3. What are the features of the latest quarterly period experience (i.e., October-
December 2017) in the context of the international cooperation supported by
scientific research on the way of the development of a system of inclusive education
services at this Ukrainian university?

International cooperation in combination with scientific research makes it
possible to identify advanced world strategies, technologies and experience in the field
of inclusive education, particularly in higher education. At the same time, active
international cooperation is becoming a powerful lever for consolidating the efforts of
the academic community and practitioners at the local, regional, all-national and
international levels.
The scientific and practical activities initiated and carried out by the International
―Integration‖ Center to bring together the international cooperation and scientific
research can be illustrated by the latest quarterly period events as held in October-
December 2017, including the following:
October 11-13, 2017 – The International symposium ―On the way to a healthy
society: A humanistic dimension‖. The International symposium was held at Lviv
Polytechnic with the participation of the partners from both inside and outside Ukraine,
including the German delegation of nine representatives of Julius Maximilian
University of Würzburg, the two leaders of the European Federation of Adapted
Physical Activity (the scholars from Latvia and Portugal), the two participants from
Poland (Warsaw, & Lublin), the five participants from Canada (Ottawa, & Winnipeg),
with the Canadian participants having delivered webinars and trainings online. At Lviv
Special Boarding School #100 for the blind and visually impaired a practical class was
conducted by the German partners, where the Adapted Physical Activity (AFA)
methods were applied. Based on the results of the International symposium, the
participants adopted its Resolution.
October 26-27, 2017 – The International scientific and practical conference
―Mental Health: The global challenges of the 21st century‖. The International
conference was organized by Lviv Polytechnic National University in cooperation with
the Interregional Academy of Personnel Management and held in Kyiv.
November 22, 2017 – The Ukrainian-German Round table ―No Limits‖
partnership cooperation: On the research platform establishment‖. The Ukrainian-
German Round table discussion was held at Lviv Polytechnic. Then the iBeacons for
transmitting information through mobile application BFW Smartinfo for spatial
orientation of the visually impaired persons were also installed in the main building of
the University, as supported by the Federal Foreign Office, and Berufsförderungswerk
Würzburg (BFW), Germany.

93
November 23-24, 2017 – The International Round table ―The integration of
science and practice in solving inclusive education problems‖. The International Round
table discussion was held at Bohdan Khmelnytsky National University of Cherkasy. It
was co-organized by Lviv Polytechnic National University and Julius Maximilian
University of Würzburg (Germany). The representatives of the host universities took
direct part in all planned scientific and practical activities, including the class on
practical application of the AFA methods, conducted by the German team at Cherkasy
Special Boarding school for the blind and visually impaired, as well as in the discussion
platform.
December 11-22, 2017 – The workshop on participatory action research (PAR). It
was delivered by Dr. Maureen Flaherty, The University of Manitoba, Canada for Master
of Social Work (MSW) students, the teaching staff of the Department of Sociology and
Social Work and representatives of governmental and nongovernmental social service
agencies of Lviv and the region. The working visit of Dr. Maureen Flaherty was
supported by the Canadian agency ―Acad emics Without Borders‖, based on the
agreement on cooperation signed with Lviv Polytechnic National University in 2017.
While working with the lecturers of the Department of Sociology and Social Work, Dr.
Flaherty provided her recommendations on the development of a new MSW course on
the issues of PAR, particularly in mental health care.
December 15, 2017 – The Round table ―Forming ―No Limits‖ research platform
together!‖. The round table discussion was hosted at Lviv Polytechnic with the
involvement of representatives of other universities and social organizations of Lviv
and the region [15].
December 21, 2017 – The International Round table ―On the way to success: The
―Ukraine-Norway‖ Project‖. The Round table discussion was held at Lviv Polytechnic,
with the participation of Mr. Volodymyr Rubtsov, the President of the International
Fund for Social Adaptation, and Dr. Maureen Flaherty, a representative of the
University of Manitoba (Canada) – a partner University of Lviv Polytechnic. Based on
the discussion results, the Resolution of the Round table and ― The proposals on the
improvement of the Ukraine-Norway Project at Lviv Polytechnic‖ were adopted [15].
The importance of the ―Ukraine-Norway‖ Project ―Retraining and social adaptation of
military personnel and their family members in Ukraine‖ is growing, particularly in the
context of the direct intervention of Ukraine‘s ―Ea stern neighbor‖, the military actions
in the East of Ukraine [2], and the need to provide professional and social adaptation
services to the former servicemen, including persons with both visible and invisible
disabilities [15].
Following the international activity events of the October-December 2017 period
based on Lviv Polytechnic and supported by scientific research in the field of inclusive
education, the following results are achieved:
In the field of inclusive education, ―No Limits‖ partnership network is created at
the local, regional, all-national and international levels.
The direct Ukrainian partners of Lviv Polytechnic and its International
―Integration‖ Center in the field of inclusion of people with disabilities and chronic
diseases are: Bohdan Khmelnytsky National University of Cherkasy; Cherkasy
Regional Institute of postgraduate education of pedagogical employees; Interregional
Academy of Personnel Management (IAPM), Kyiv; Lviv Special Boarding School
#100 for the blind and visually impaired; ―I nvasport‖, Lviv Regional Centre; Dzherelo

94
Children‘s Rehabilitation Centre, Lviv; and Caritas of Sambir-Drohobych Diocese,
Lviv region.
The Lviv Polytechnic partners from outside Ukraine in the area of inclusion of
people with disabilities are: Julius Maximilian University of Würzburg (Germany); The
University of Manitoba, Canadian Centre on Disability Studies (CCDS), & Thompson
Rivers University (Canada); European Federation of Adapted Physical Activity
(EUFAPA); University of Coimbra (Portugal); Latvian Academy of Sport Education
(Latvia); The State Agency for the Prevention of Alcohol-Related Problems, Warsaw
(PARPA), and University College of Enterprise and Administration, Lublin (Poland).
On the way of developing a system of inclusive education services in higher
education, the areas of partnership interaction among Ukrainian and foreign
professionals are defined, based on the interdisciplinary approach, including: Inclusion
via education and sports, Adapted Physical Activity (APA), Adapted IT technologies,
Intersectionality and inclusion, Social Work, Public health, Health care and health
promotion, Mental health care, and Prevention of alcohol-related problems.
To consolidate the efforts of representatives of university education and
practitioners ―No Limits‖ research platform is established on the initiative of
academics and practitioners in the field of inclusion, based on Lviv Polytechnic and its
International ―Integration‖ Centre.

4. What are the prospects for further development of the international
cooperation supported by scientific research in the implementation of
inclusive education policy at Lviv Polytechnic?

Following the November-December 2017 scientific and practical events, the
recommendations were developed: to consider ―NoLimits‖ network of partnership
cooperation to be a powerful source and support for the development of inclusive
culture and inclusive society in Ukraine; to promote the implementation of inclusive
education policies, particularly in higher education; support further steps of practical
application of AFA technologies in Ukraine; to encourage research in all relevant areas
and ensure the implementation of evidence-based practice;
to introduce new competence-based specializations in social work, particularly with the
involvement of the APA theory and practice and mental health care, including social
and medical accompaniment and supervision; education programs to study therapies,
e.g., physical therapy, behavioral therapy, addictions therapy, etc.; social rehabilitation
and mental health care; and to consolidate efforts of the members of ―NoLimits‖
partnership network to promote the development and application of mobile
technologies for spatial orientation, as well as other adaptive IT devices.
The ongoing implementation of the inclusive education policy at Lviv Polytechnic
National University will be further promoted by the search for and study of advanced
world strategies, technologies and experience, allowing students with disabilities and
chronic diseases to become highly qualified professionals, self-confident, independent
and successful people; the application of the identified innovative world strategies,
technologies and experience in improving the existing and developing and implementing
new educational programs to support students with disabilities and chronic diseases; and
the dissemination of the acquired innovative strategies, technologies and experience of
supporting students with disabilities and chronic diseases among other Ukrainian higher
schools and organizations.
95
The format of partner cooperation at the local, regional, all-national and
international levels, including the established ― No Limits‖ research platform, based on
the International ―Integration‖ Center of Lviv Polytechnic, deserves close attention.
Further development of the international cooperation supported by the scientific
research in the implementation of inclusive education policy at Lviv Polytechnic is
predetermined by the above identified mission of the International ―I ntegration‖ Centre
and ― No Limits‖ Accessibility Services and the strategy of the development of inclusive
education services at the University. The immediate steps to pursue the goal and
objectives of these University units are being taken to further consolidate the efforts of the
longtime, current and new international partners of Lviv Polytechnic and the International
―Integration‖ Centre in particular, including the European Federation of Adapted Physical
Activity (EUFAPA), its partner representatives at Latvian Academy of Sport Education
and University of Coimbra (Portugal), Frederick Community College (USA), and the
NGO ―Pr ecious Kids‖ (Australia).

The Conclusion and Implications. The development of the system of provision of
inclusive education services, the establishment of the International ―I ntegration‖ Center
for Professional Partnerships on this path, and, thereafter, in its structure – ―NoLimits‖
Services of Accessibility to Learning Opportunities as its subdivision should be attributed
to the main results of performing the strategic task of creating a mechanism for
implementing inclusive education policies in higher education, at Lviv Polytechnic
National University in particular. This, in turn, will contribute to ensuring the observance
of the rights of persons with disabilities and chronic diseases and their equal access to
opportunities for higher education, and their maximum functional independence and
success in life. The received results were obtained on the way of the formation of
inclusive education environment at Lviv Polytechnic National University, in the context
of consolidating the efforts of the international and national academic community as well
as Ukrainian and foreign practitioners with the emphasis on the need for scientific
research, in the field of professional activity including.
The combination of the international collaboration and scientific research should be
considered both as a result and, at the same time, as an ongoing process towards the
development of the national education standards for inclusive education at Ukrainian
higher educational institutions. On this path, the practical activity experience of ―No
Limits‖ Services of Accessibility of Learning Opportunities continues to be further
developed at Lviv Polytechnic National University with the support of both international
and national, primarily intellectual, resources.
The application of innovative world strategies, technologies and experience of
inclusive education in providing support to students with disabilities and chronic diseases
in the conditions of a higher educational establishment, as exemplified by the experience
of Lviv Polytechnic National University, on the way of the formation of national
education standards for inclusive education in higher education is a significant result and,
at the same time, a major ongoing and extending process.
The application of advanced education strategies and technologies, and the
integration of community resources, health care, health promotion and sports will enable
students with special education needs, and subsequently graduates, to become
competitive in the labor market.
The activity of ―NoLimits‖ Services of Accessibility of Learning Opportunities
will contribute to ensuring compliance with the system of inclusive education services at
96
Lviv Polytechnic National University, the international education and social standards,
and the formation of the national standards for inclusive education for their
implementation at higher schools in Ukraine.

References:
1. Bahrii, I.P. (2016). Profesijna pidhotovka maibutnikh zaniattievykh terapevtiv v
universytetakh Kanady [Professional Training of Future Occupational Therapists at Universities of
Canada]. Candidate‘s thesis. Kyiv [in Ukrainian].
2. Buchyn, M.A., & Hasiak, М. S. (2015). Osoblyvosti ta tendentsiji militaryzatsiji /
demilitaryzatsiji suchasnoho svitu v konteksti ahresyvnoi zovnishnioji polityky Rosiji [Peculiarities
and Trends of Militarization/Demilitarization of Modern World in the Context of Russia‘s
Aggressive Foreign Policy]. Visnyk Dnipropetrovskoho universytetu. Serija: Filosofija. Sotsiolohila.
Politolohija – Yearbook of Dnipropetrovsk University. Philosophy. Sociology. Political Sciences, 5
(27), 37–45 [in Ukrainian].
3. Hayduk, N.M., Herasym, H.Z., & Korzh, R.O. (2016). Do pytannia implementatsiji
inkluzyvnoji osvitnioji polityky u vyshchii shkoli [On the Implementation of Inclusive Education
Policy in University Education]. Pedahohika i psykholohija profesijnoji osvity – Pedagogy and
Psychology of Professional Education, X, 258–266 [in Ukrainian].
4. Hayduk, N., & McKenzie, B. (2016). Formuvannia staloji modeli osvity v haluzi sotsialnoji
roboty v Ukrajini [On Developing a Sustainable Model of Social Work Education in Ukraine].
Visnyk Cherkaskoho universytety. Serilia «Pedahohichni nauky» – Yearbook of Cherkasy University.
Pedagogical Sciences, 8, 28–35 [in Ukrainian].
5. Hayduk, N.M., & Arkhypova, S.P. (2016). Zaniattieva terapijia: mizhnarodna perspektyva
(Occupational therapy: An international perspective). Visnyk Cherkaskoho universytety. Serija
«Pedahohichni nauky» – Yearbook of Cherkasy University. Pedagogical Sciences, 5б, 7–10 [in
Ukrainian].
6. Hayduk, N.M. (2015). Formuvannia doviry ta porozuminnia u sotsialnykh vzajemynakh yak
skladova zmistu profesijnoi osvity u haluzi sotsialnoji roboty [The Development of Trust and
Mutual Understanding in Social Relations as a Component of the Social Work Education Content].
Visnyk Cherkaskoho universytetu. Serija «Pedahohichni nauky» – Yearbook of Cherkasy University.
Pedagogical Sciences, 10 (343), 29–38 [in Ukrainian].
7. Hayduk, N.M. (2013). Sotsialne zaluchennia proty sotsialnoho vyluchennia v sotsialnomu
rozvytku [Social Inclusion vs. Social Exclusion in Social Development]. Zbirnyk materialiv
Vseukrajinskoho suspilnoho forumu «Ekumenichnyi sotsialyi tyzhden» za 2008-2012 rr. – Collection
of materials of the All-Ukrainian public forum ―Ecumenical Social Week‖ for 2008-2012, 1, 205–
208. [in Ukrainian].
8. Hayduk, N.M., (2003). Model‘ profesijnoi osvity v haluzi sotsialnoji roboty v Natsionalnomu
universyteti «Lvivska Politekhnika». [The Social Work Education Model at Lviv Polytechnic
National University]. Reformuvannia sotsialnykh sluzhb v Ukrajini: suchasnyj stan ta perspektyvy:
Zb. materialiv Mizhnarodnoji nauk.- prakt. konf. – Reformation of Social Services in Ukraine:
Collection of Materials of the International Scientific-Practical Conference. Nychkalo, N., &
MakKenzi, B., (Eds.). Lviv; Winnipeg: Malti-M [in Ukrainian].
9. Picha, V.M., Hayduk, N.M., Klos, L.Ye., & Bik, O.Ya. (2012). Vse pro sotsialnu robotu:
navchalnyi entsyklopedychnyi slovnyk-dovidnyk [Everything about Social Work: An Educational
Encyclopedic Dictionary-Directory]. Lviv: «Novyi svit-2000» [in Ukrainian].
10. Hayduk, N.M, Klos, L.Y., Proskura, V.V., Bahrii, I.P., Herasym, H.Z., Klymans‘ka, L.D. et
al. (2016). Psykhosotsialna pidtrymka ditei i molodi u skladnykh zhyttievykh obstavynakh u systemi
profesijnoi pidhotovky sotsialnykh pratsivnykiv «universytet – hromada». Dosvid Natsionalnoho
universytetu «Lvivska politekhnika» [Psychosocial Support of Children and Youth in Difficult Life
Circumstances in the ―University — Community‖ System of Professional Education of Social
97
Workers (Lviv Polytechnic National University Experience)]. Hayduk, N.M, & Klos, L.Ye. (Eds.).
Lviv: Publishing House of Lviv Polytechnic National University [in Ukrainian].
11. Falasenidi, T.M. (2016). Pedahohichna pidtrymka uchniv z hiperaktyvnym rozladom u
zahalnoosvitnii shkoli SShA [Educational support for students with hyperactive disorder in a
secondary school in the United States]. Candidate‘s thesis. Lviv [in Ukrainian].
12. Hayduk, N., Herasym, H., & Korzh, R. (2017). On the Implementation of Inclusive
Education Policy in University Education of Ukraine. Yearbook of Varna University of
Management, X, 258–266.
13. Hayduk, N. (2015). Training Social Workers as a Factor of Achieving Mutual Understanding
in Society. Yearbook of Varna University of Management, VIII, 294–303.
14. Hayduk, N., & McKenzie, B. (2012). Developing a Sustainable Model of Social Work
Education in Ukraine. Heinonen, T., & Drolet, J. (eds.). International Social Work Development.
Social Work Experiences and Perspectives. Halifax & Winnipeg: Fernwood Publishing, 147–169.
15. Site of International ― Integration‖ Center for Professional Partnerships. (n.d.). Retrieved
from: http://lp.edu.ua/en/integration
16. Site of ―No Limits‖ Accessibility Services to Learning Opportunities. (n.d.). Retrieved from:
http://lp.edu.ua/en/nolimits
17. Zakon Ukrajiny ― Pro osvitu‖ ptyjniatyi 5 ver. 2017 roku № 38-39 [Law of Ukraine ―On
Education‖ as of September 5, 2017, No. 38-39]. Vidomosti Verkhovnoji Rady Ukrainy – Bulletin of
Verkhovna Rada of Ukraine. Retrieved from http://zakon5.rada.gov.ua/laws/show/2145-19 [in
Ukrainian].

98
ИССЛЕДОВАНИЕ КАЧЕСТВА "OБУЧАЕМОСТЬ"
У ДЕТЕЙ ПОДГОТВИТЕЛЬНЫХ ГРУП К ШКОЛЕ
д-р Мария Христова
Департамент за модерни обучителни методи
Висше училище по мениджмънт - Варна
Examination of the “teaching” quality of children in the preschool
preparatory group
Dr. Maria Hristova
Department for Modern Educational methods
Varna University of Management
Резюме. Готовность детей к школе ето вопрос, который привлекает внимание многих
педагогов и психологов. Они пытаются разкрыть закономерности между познанием и
формированием личности и интеллекта ребенка, который разрабатывает и внедряет свою
индивидуальность. Процесс «обучения» ето новый вид деятельности у дошкольников,
который существенно отличается от игровой деятельности и покрывает физиологическую,
мотивационную, волевую, умственную и моральную сферы личности ребѐнка.
Подготовительная группа помогает ребенку для его новой социальной роли «школьник». Это
переход от дошкольного к начальному школьному образованию. Ребенок в этой группе
должны быть мотивированным для обучения и получить общее понятие о своих возможностях,
как "Обучаемость" образовательных и познавательных навыков. Целью данного исследования
было определить степень формирования качества "обучаемости» у детей 6-7 лет, в качестве
предпосылки для успешного школьного обучения. Методология исследования включает в себя
четыре задачи модифицированные версии теста "Способность к обучению в школе" в
Г.Вицлак, которые позволяют определить не только объем знаний, но и навыков детей
планировать и организовывать деятельность , самосознательно и самостоятельно решать
разные степени сложности познавательных задач. Не претендуя на полное исчерпание , мы
убеждены в том, что исследование устанавливает понятие психологического качества
"обучаемост" содержание как часть интеллектуальной и личностной готовности детей к школе.
В этом смысле, мы можем рекомендовать воспитателям и учителям начальной школы
использовать диагностическую процедуру для оценки способностей детей сознательно-
познавательной деятельности.
Ключевые слова: oбучаемость, интеллектуально-личностная готовность.

Abstract. The willingness of the children for school is a question, which occupies lots of
teachers and psychologists. They are trying to reveal the regularities between the cognitive processes
and the building of the personality and the intellect of the child, that develops and realizes its
individuality at this age. The ― teaching‖ process is a new type of activity with the children under
school age, that distinguish essentially from the games activities and includes the physiological,
motivational, volitional, mental and moral sphere of the new social role ― student‖. It‘s the passage
from the preschool to the initial school education. The child in this group has to motivate for school
education and to acquire general notion of its possibilities, like ―
teaching‖ and educational skills. The
purpose of the present examination is: to determine the stage of the setup of the ― teaching‖ quality of
the 6-7 years old children, like a prerequisite for a successful school education. The methods of the
examination includes for problems, a modified version of G.Viclack‘s ― School education ability‖ test,
which allow us to determine not only the volume of knowledge but also the ability of the children to
plan and organize their activity, realize and on their own to solve cognitive problems with different
difficulty steppe. Without pretending to be fully comprehensive we are convinced, that the
examination determines the notion for the psychological contents of the ― teaching‖ quality, like a part
of the intellectual-personal willingness of the children for school. In this meaning we can recommend
99
the children‘s and primary school teachers to use the diagnostic procedure for rating the possibilities of
the children to accomplish realized cognitive activity.
Key words: ―teaching‖; intellectual-personal willingness.

Интродукции
Процесс «обучения» является сложной формой деятельности у
дошкольников, характеризуется доступными для этого возраста психических
качеств, формируется под влиянием организованных педагогических ситуаций.
Обучение представляет собой новый тип деятельности, который существенно
отличается от игровой деятельности как по своей сути так и по форме и
содержанию. Это требует опыта, дети овладевают определенными знаниями и
навыками, необходимыми для непосредственного участия в жизни. Обучение ето
двусторонняя деятельность - с одной стороны, это ребенок, который обучается, а с
другой стороны это учитель, который производит и организует обучение. Учебные
мероприятия разработаны, в контексте организованной подготовки и зависит от
того, как она организована и руководствуется. Это сложный процесс проявления
личности, развивать новые способности к действию.
Подготовительная группа помогает ребенку для его новой социальной роли
«школьник». Это переход от дошкольного к начальному школьному образованию.
Ребенок в этой группе должен быть мотивированным для обучения и иметь общий
обзор своих возможностей, как ''Обучаемость и учебно-познавательные учения.''
Формирование качества "Обучаемости" является одной из самых важных
задач, стоящих перед преподавателями в подготовительной группе. Он охватывает
физиологическую, мотивационную, волевую, умственную и моральную сферы
личности ребенка, т.е. не только усвоение определенного объема знаний, сколько
повышение общего уровня познавательной активности ребенка, т.е. повышение
степени его интеллектуальной и личностной готовности к школе. Последнее как
собирательное понятие включает формирование навыков обобщености мышления,
способность усвоению абстрактных задач, способность ребенка оценивать способы
его собственной познавательной деятельности. Относится также к некоторым
особенностям интеллекта как самостоятельность, гибкость, критичность,
организованость и т.д. т.е развитие таких умственных способностей, которые
обеспечивают самостоятельное освоение ребенку новых знаний.
Процесс, при котором формируются навыки к новой учебной деятельности
индивидуален и определяется от:
1. Способность ребенка сосредоточена и мотивирована, чтобы воспринимать
указанную задачу;
2. Стойкость и операционное мышление;
3. Достижение адекватности между отдельными действиями ребенка и
задачи;
4. Способность оценивать свои действия с точки зрения соотношения между
результатом и указанной задачей;
5. Способность к самоконтролю в процессе, действуя самостоятельно с точки
зрения задачи.
Важным компонентом для формирования эмоционального отношения
качества Обучаемость к знаниям ребенка, эмоциональный отклик от предстоящей
познавательной деятельности - ребенок изпытывает радость при изучении чего-то

100
нового.
Не менее важным компонентом подготовки 6-7-летнего для обучения ето
освоение механизма для передачи умственных действий и операций в разных
учебных ситуациях, т.е. Эти серии когнитивных механизмов, которые включаются
при наличии познавательного настроя. Необходимым условием для их развития это
качественные изменения в когнитивных процессах, которые являются условием для
достижения результатов в обучении ребенка. Важно научить ребенка не только
самостоятельно управлять познавательную деятельность, но и обладать
определенными качествами мышления, а именно:
1. Ребенок, который идет в школу должен уметь исследовать явления и
отличить их свойства;
2. Он должен уметь определять существенные свойства предметов, уметь
сравнивать их, уметь видеть сходства и различия в них;
3. Очень важно, чтобы ребенок умел ориентироваться в пространстве и
времени;
4. Умел объяснить одно или другое событие или явление.
Такие стойкие познавательные интересы формируются постепенно, после
долгого времени. Исследования показывают, что наибольшие трудности имеют не
эти дети, которые имеют недостаточный объем знаний в конце дошкольного
возраста, а те которые проявляют интеллектуальную пассивность, т.е. Отсутствие
стремления к умственной деятельности. Мы принимаем, что природа мышления
происходит, когда ребенок задает много вопросов, потому что ему не хватает опыта,
когда дают ему готовый ответ взрослые, на то, что его интересовало. Не редки
случаи, когда дети получают ответ от взрослых, но несмотря на то они образуют
свой собственный, оригинальный ответ и объяснения. Это стимулирует мышление у
детей, которое хотя и несовершенно, но достаточно активно для этого возраста.
Обучаемость это процесс приобретания новых знаний и создание привычек для
учебной деятельности. Основное внимание преподавателей подготовительных групп
направлена на детей, посещающих и не посещающих детский сад, чтобы освоить
полный объем знании, упомянутых в государственных образовательных
требований. Кроме того, они создают новые психологические позиции - дети,
будущие первоклассники. Эта перспектива является необходимым условием для
направления интересов детей к общей цели - лучше подготовиться к школе и
сформировать чувство ответственности за свои действия, освоение новых форм
сотрудничества в деятельности и создавать такие качества, как независимость,
организация и производительность.
В педагогических науках организованность это способ организации
деятельности с целью эффективной работы. Особый момент в ней планирование
деятельности и стимулирование результатов. Постепенно педагоги стремятся
построить у 6-7-летних детей навыки быстрого перехода от одного вида
деятельности к другому. Их стиль общения направлен в сторону большей строгости
к детям, как к будущим школьникам, опираясь на их самостоятельность.
Развитие самостоятельности у детей формируется путем создания навыков
для планирование деятельности. Это происходит в начале по плану, сделанного
учителем, потом совместно разработан с педагогом план и, наконец, после долгих
упражнений – по плану, сделанным самим ребенком.
Очевидно, что готовность детей к школе является вопрос, который
привлекает внимание многих педагогов и психологов, которые пытаются выявить
101
закономерности между познанием и личностном развитием ребенка перед
поступлением в школу. А вот от этого происходит практическое значение проблемы,
ведущие к реализации детского восприятия его собственного "Я" и для
регулирования своей деятельности в приобретении знаний.
Изучение качества "обучаемость" является важной проблемой в
теоретическом и прилагаемом плане. Создание тестов и методологию для его
исследования и использование для начального и конечного диагностического
анализа результатов, имеют прогностическую ценность. Учитывая важность
проблемы и основополагающих принципов, изложенных в государственных
образовательных требований мы поставили перед собой Цель: установить уровень
качества "обучаемость" у детей 6-7 лет, в качестве предпосылки для
успешного обучения.
Это целевая направленность определила следующие задачи:
1. Уточнение показателей качества исследований "обучаемость" детей
подготовительной группе;
2. Выбор методологии для изучения "обучаемости" в качестве компонента
психического развития ребенка;
В соответствии с целями и задачами сформулированы следующие
параметры, на основании которых качество "обучаемость":
- Степень осведомленности - ребенок считает себя субъектом с своим
личностном и когнитивном развитием;
- Организация (концентрация и самостоятельность) в выполнении заданий;
- Степень осознания своей деятельности и поведения в процессе решения
познавательной задачи;
- Степень планирования деятельности - способность ребенка
целенаправленно планировать и организовывать познавательную деятельность.
Диагностическая процедура была выполнена с 23 детьми из детского сада
№8 "Бодра смяна" город Добрич.
В исследовании использовалась модифицированная версия ''Способности
обучению в школе" от Г. Вицлак, которая состоялась из четырех заданий. Для
каждого задания изпользовалась система точек. Все результаты записываются в в
отдельных протолах . Тест применяется индивидуально с учетом следующих
требований: сформулировать четкие и точные инструкции, обеспечивая набор
тестов.
Нами выбранный метод не имел за цель установить объем знаний, а
способность детей планировать и организовывать свою деятельность, сознательно
решать разные сложные когнитивные задания.

Т Е СТ
Исследование качества "обучаемость" у детей 6-7 лет
(Модифицированный вариант теста «Способность к обучению в школе" в
Г.Вицлак)
І задание: "Наименование предметов"
Перед ребенком ставим 9 картинок на которых нарисованы фрукты, овощи и цветы.
Он должен индивидуально назвать имя каждого предмета. При неправильном
ответе в конце задания исследователь должен назвать правильно предметы.
102
Оценка: Каждый правильный ответ отмечаем очком.

II задание: "Восприятие количества"
Используются картинки из первого задания. Перед ребенком ставится лист бумаги с
нарисованными тремя корзинами.
Инструкция: "Вот тебе три корзины. Это (показываем) корзина для фруктов, это
(показываем) - для овощей, это (показываем) - для цветов. Поставь пожалуйста здесь
все фрукты, здесь все овощи ,здесь все цветы (показываем соответствующие
корзины) ''
Оценка: На каждый правильно классифицированый предмет отмечаем одним очком.

III задание: "Нахождение аналогий"
Инструкция: "Ответь пожалуйста на несколько вопросов":
1. Петух кукарекает, а ягненок? (Ответы) блеет
2. аист летит, а рыба? плавает
3. В течение дня светло, а ночью ? темно
4. Медведь большой , а муравей? маленький
5. Ребенок рождается, а цыпленок? вылупливается
6. Судно плавает, а ракета? летит

Оценка: За каждый правильный ответ ставится по одному очку.

IV задание: "Открытие логического принципа для разположения"
Инструкция: "Вот в этом листке написаны буквы. Среди них есть такие, которых не
хватает. Заполните пустое пространство (здесь обозначено вопросительным знаком)
в каждой строке по одной букве данные справа ".

А Б В Г ? Д Е К Б ВГ

Ж З ? К Л М Н О П И Р

ДД ЖЖ Т? М? М Ж Т У Ф Ц

О Х О Х ? Х ? ? П Е О Х Ш Ъ

М А И ? А И Р Я М З Ц И

Г О Г О ? О Г ? Т Р Л О Г Ч Я

103
Ответ: За каждый правильный ответ испытуемый получает одно очко. 6-
максимальное количество очков.
В ходе исследования мы обнаружили связь между осознанием детьми своей
познавательной деятельности и регулирование умственной активности. Эти два
аспекта взаимосвязаны и работают вместе. С одной стороны детское осознание
собственной познавательной деятельности определяет стратегии для решения
поставеных задач, а с другой - детский опыт и способность действовать в качестве
исполнителя планирования, самоорганизации и управления в решении проблемы
способствует познанию своих познавательных способностей и возможностей.
Принимая решение тестовых заданий дети показывают степень их общей
осведомленности, способность к планированию деятельности и степень
организованности. Кроме достижений каждого ребенка в выполнении, мы
наблюдали некоторые внешние психологические процессы в поведении (активность,
сосредоточенность рассеянность, самостоятельность, осознание своих действий).
Анализ этих данных показал структуру мышления обследованных детей и ее личной
взаимосвязи.
Из зарегистрированных результатов степени проявления входящего и
изходящего уровня диагностической процедуры мы сделали выводы:
1. У детей 6-7 лет формировано качество "обучаемость" как часть
интеллектуально-личностной готовности для их обучения;
2. У детей этого возраста наблюдается способность планирование
предстоящей деятельности на основе психологических процессов внимание, память,
воображение, которые стимулируют развитие мышления как познавательный
процесс и спровоцировать не только свою компетентность к готовности к школе, но
и их стремление к созданию «социально – Я».
3. Данные исследования позволяют с одной стороны, уточнить понятие
психологического содержания качества "обучаемость", а другой чтобы определить
методы его диагностицирования;
4. Проявление различных показателей, на основе которых мы оцениваем и
качество проявления "обучаемость" позволяют оценить интеллектуальные
возможности детей изучали в качестве индивидуального процесса их личностного
развития.

Ссылки:

1. Витанова Н., (1986). Диагностическая деятельность в детском саду, С., ЦИУУ;
2. Витанова Н., (1999). Социальные и познавательные процессы в области детской
группы,C.
3. Георгиева Well, Well Dragolova, ( 2000). Руководство по диагностике умственного
развития детей дошкольного возраста, планы;
4. Минчев B, и др, (2000). Руководство по изучению детского Части I, C;
5. Петрова Е и др, (1978). Подготовка детей к школе, С., Национального
образования;
6. Пирьов Г., (1997). В психологии прозорливостью С.

104
АДАПТИВНАЯ ФИЗИЧЕСКАЯ АКТИВНОСТЬ КАК СРЕДСТВО
ПОВЫШЕНИЯ УРОВНЯ СОЦИАЛИЗАЦИИ ДЕТЕЙ С ОСОБЫМИ
ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫМИ ПОТРЕБНОСТЯМИ
Наталья Чепурная, Инна Литвин
коммунальное учебное заведение «Черкасский областной институт
последипломного образования педагогических работников
Черкасского областного совета», Украина

ADAPTIVE PHYSICAL ACTIVITY AS A MEANS OF RISING LEVEL OF
SOCIALIZATION OF CHILDREN WITH SPECIAL EDUCATIONAL
NEEDS
Natalya Chepurnaya, Inna Lytvyn,
Cherkasy In-Service Teacher Training Institute, Ukraine

Аннотация. Статья раскрывает проблемы и перспективы развития адаптивной
физической активности как средства повышение уровня социализации детей с особыми
образовательными потребностями в условиях инклюзивного обучения.
Ключевые слова: адаптивная физическая активность, ребенок с особыми
потребностями, инклюзия, инклюзивное образование, социализация, коррекция.

Abstract. The article deals with the problems and perspectives of the development of
adaptive physical activity as a means of raising the level of socialization of children with special
educational needs under conditions of inclusion education.
Key words: adaptive physical activity, a child with special needs, inclination, inclusion
education, socialization, correction

Постановка проблемы. Одним из важнейших факторов прогрессивного
развития общества является гуманное, милосердное и бережное отношение к детям и
молодежи с нарушениями физического или психического развития, которые лишены
возможностей вести полноценную жизнь. Избежать этого социального феномена не
может ни одно общество. Эти проблемы всегда актуальны. Конвенция ООН о правах
ребенка ввела универсальные минимальные стандарты для всех детей. Конвенция
принята Генеральной Ассамблеей в 1989 году и ратифицирована Украиной в 1991
году. Впервые этот международный документ рассмотрел права ребенка, включая
детей с особыми потребностями, в контексте основных прав людей. Указанные в
Конвенции права включая гражданские, политические, экономические, социальные
и культурные права.
На современном этапе одна из альтернативных форм получения образования
детьми с особыми потребностями есть инклюзивное обучение. Инклюзивное
обучение, прежде всего, предполагает нахождение ребѐнка с особыми
образовательными потребностями в учреждениях дошкольного и общего среднего
образования, овладение знаниями, умениями и навыками в те же сроки, что и
здоровый ребѐнок [2].
Сама идея инклюзии базируется на том, что жизнь и быт детей с особыми
образовательными потребностями должны быть наиболее приближены к условиям и
стилю жизни общества, в котором они находятся.

105
Анализ последних исследований и публикаций. Изучением путей развития
инклюзивного образования в Украине занимались ученые, а именно: Л. Андрушко,
В. Бондарь, Т. Евтухова, И. Иванова, А. Колупаева, В. Ляшенко, М. Малофеев, А.
Савченко, М. Северянка, В. Синев, А.Столяренко, А. Шевчук, М. Шеремет. В своих
трудах они анализировали процесс привлечения детей с особыми потребностями к
обучению в учреждениях общего среднего образования. Многие исследователи (И.
Бех, В. Бондарь, Т. Власова, Е. Мастюкова, В. Синев, А. Хохлина, М. Шеремет, Н.
Ярмаченко) изучали проблемы выделения основных групп детей, которые
нуждаются в создании специфических условий для реабилитации и социальной
адаптации; сосредоточивали внимание на специфике содержания, особенностей
обучения и подготовки к жизни детей с ограниченными возможностями (Т. Белоус,
И. Дмитриева, В. Золотоверх, И. Иванова, В. Липа, Л. Одинченко, В. Тарасун и др.).
Л. Борщевская, И. Иванова и Л. Зиброва отмечают, что семья является
основной средой формирования человека и она не должна быть единственным
агентом влияния, ведь особенный ребѐнок нуждается в общении с другими членами
общества и не должна замыкаться в домашнем окружении [1].
В условиях постепенной интеграции инклюзии в образовательный процесс
на первый план естественно выступил вопрос о надлежащем обеспечении ребѐнка с
особыми образовательными потребностями действенными методиками, которые бы
давали реальные результаты и стали бы прочной основой для совместной работы
педагога и родителей ребенка.
Однако на сегодняшний день не выработано чѐткой концепции и путей
реализации обучения детей с особыми образовательными потребностями в
учреждениях общего среднего образования, их включение в совместную жизнь в
школе, совместные уроки, совместный досуг и тому подобное.
Целью статьи является раскрытие особенностей адаптивной физической
активности, которая положительно влияет на процесс социализации детей с особыми
образовательными потребностями в инклюзивной среде.
С развитием демократического общества, которое гарантирует право
каждого гражданина на активное участие в жизни этого общества, приходит и новое
понимание понятий «инвалид», «ребѐнок с психофизическими недостатками»,
«ребѐнок с нарушениями развития» и другие. Сегодня все эти определения уступают
одному новому - «дети с особыми образовательными потребностями». Это понятие
широко охватывает все категории детей, чьи образовательные потребности выходят
за пределы общепринятой нормы.
В Законе «Об образовании» от 05.09.2017 №2145-VIII подаѐтся определение
«дети с особыми образовательными потребностями, это дети, требующее
дополнительной постоянной или временной поддержки в образовательном процессе
с целью обеспечения его права на образование» и «инклюзивное обучение - система
образовательных услуг, гарантированных государством, основанных на принципах
не дискриминации, эффективного привлечения и включение в образовательный
процесс всех его участников» [4].
Основными задачами инклюзивного обучения являются:
1) получение детьми с особыми образовательными потребностями
соответствующего уровня знаний в среде здоровых сверстников в соответствии с
Государственным стандартом общего среднего образования;
2) разностороннего развития детей, реализация их способностей;

106
3) создание психолого-педагогических и коррекционно-развивающих услуг
для удовлетворения образовательных потребностей детей с особыми
образовательными потребностями;
4) создание положительного микроклимата в учебном заведении с
инклюзивным обучением, формирование активного межличностного общения детей
с особыми образовательными потребностями с другими учащимися;
5) обеспечение дифференцированного психолого-педагогического
сопровождения детей с особыми образовательными потребностями;
6) оказание консультативной помощи семьям, воспитывающих детей с
особыми образовательными потребностями, привлечение родителей к разработке
индивидуальных планов и программ обучения.
Работа с детьми с особыми образовательными потребностями требует
командного подхода специалистов разного профиля. Каждый педагог действует в
пределах своей компетенции, обеспечивает ребенку социализацию и сопровождение
образовательного процесса, в котором учебно-воспитательный процесс обеспечивает
формирование и развитие психических функций, физического и личностного
развития ребенка, и который в дальнейшем станет основой для приобретения ими
знаний, умений и навыков, формирование устойчивых личностных качеств.
Но ребенку с особыми образовательными потребностями при
предоставлении психолого-педагогических и коррекционно-развивающих услуг в
инклюзивной образовательной среде, нужно не только усвоение программы, а еще и
коррекция, и компенсация вторичных отклонений в развитии и их социализацию.
Деятельность образовательного учреждения направлена на создание условий
для физического развития, улучшения здоровья детей. Значительное внимание
уделяется адаптивной физической активности детей в течение дня. В этом помогают
занятия физической культуры, утренняя и гигиеническая гимнастика, закаливание,
витаминизация, спортивные праздники и развлечения. Главным условием отбора
средств физического воспитания детей с особыми образовательными потребностями
является индивидуальный подход - соблюдение дозировки физической нагрузки в
соответствии с возрастом, оптимальная определѐнность объѐма физической
нагрузки, с учѐтом характера и глубины нарушения.
Современная инклюзия рассматривает личностное ориентированное
обучение таких детей как процесс, направленный на помощь ребенку в определении
индивидуальной траектории развития и самореализации в различных сферах
творческой и социально-адаптивной деятельности с учетом психофизических
особенностей, состояния физического, психического и нравственного здоровья.
Ученые рассматривают адаптивную физическую активность (АФА) как
социальное влияние, целью которого является социализация или ресоциализация
детей с особыми образовательными потребностями («ресоциализация» означает
буквально повторения, предусматривает приобретение нового). В своих трудах Н.
Смелзер отмечает, что «ре социализация - это усвоение новых ценностей, ролей,
навыков вместо прежних, не за своего или устарели» [5].
АФА - это не только лечение, но в первую очередь повышение качества
жизни детей с особыми образовательными потребностями, наполнение его новым
содержанием, эмоциями, чувствами.
Одной из главных проблем теории АФА проблема изучения потребностей,
мотивов, интересов, ценностных ориентаций детей с особыми образовательными

107
потребностями, с целью преодоления психологических комплексов с помощью
средств и методов АФА.
Задачи, решаемые через АФА, должны относиться исходя из конкретных
потребностей каждого ребенка; приоритет тех или иных задач во многом
обуславливаются компонентом (виду) АФА, учебным материалом, материально-
техническим обеспечением образовательного процесса и другими факторами.
Их можно разделить на две группы:
Первая группа задач следует из конкретных особенностей детей, имеющих
проблемы со здоровьем. Это коррекционные, компенсаторные и профилактические
задачи.
Говоря о коррекционных задачах, мы имеем в виду нарушения не только
опорно-двигательного аппарата (осанка, плоскостопие, ожирение и т.д.), но и
сенсорных систем (зрения, слуха), речи, интеллекта, эмоционально-волевой сферы,
соматической функциональной системе и др.
Вторая группа образовательные, воспитательные, оздоровительно-
развивающие задачи, наиболее традиционные для физической культуры.
Исходя из потребностей детей с особыми образовательными потребностями,
которые имеют нарушения в состоянии здоровья, можно выделить следующие
компоненты (виды) адаптивной физической активности (АФА).
Адаптивное физическое воспитание (образование) - компонент (вид) АФА,
что удовлетворяет потребности ребѐнка с особыми образовательными
потребностями в еѐ подготовке к жизни, бытовой и трудовой деятельности; в
формировании положительного и активного отношения к АФА. Содержание
адаптивного физического воспитания (образования) направлено на формирование у
детей комплекса специальных знаний, жизненно и профессионально необходимых
двигательным умениям и навыкам; на развитие широкого круга основных
физических и специальных качеств, повышение функциональных возможностей
различных органов и систем человека; на более полную реализацию его
генетической программы и, наконец, на становление, сохранение и использование
остальных в наличии телесно-двигательных качеств.
Основная задача АФА заключается в формировании у детей с особыми
образовательными потребностями осознанного отношения к своим силам, твердой
уверенности в них, готовности к смелым и решительным действиям, преодолению
необходимых для полноценного функционирования субъекта физических нагрузок,
а также потребности в систематических занятиях физическими упражнениями и
вообще в осуществлении здорового образа жизни в соответствии с рекомендациями
специалистов.
Адаптивный спорт - компонент (вид) АФА, что удовлетворяет потребности
ребѐнка с особыми образовательными потребностями в самоактуализации, в
самореализации своих способностей, в сопоставлении их со способностями других
детей; потребности в коммуникативной деятельности и социализации.
Адаптивная двигательная реакция - компонент (вид) АФА что позволяет
удовлетворить потребности ребенка с особыми образовательными потребностями
(включая и детей с инвалидностью) в отдыхе, развлечении, интересном проведении
досуга, смене вида деятельности, получении удовольствия, в общении.
Адаптивная физическая реабилитация - компонент (вид) АФА, что
удовлетворяет потребность индивида с нарушениями состояния здоровья в лечении,
восстановлении у него временно утраченных функций (кроме тех, кто потеряны или
108
разрушены на длительный срок или навсегда в связи с основным заболеванием,
например, является причиной инвалидности).
Креативные (художественно-музыкальные) телесно-ориентированные
практики АФА - компонент (вид) АФА, что удовлетворяет желание детей с особыми
образовательными потребностями в самоактуализации, творческом саморазвитии,
самовыражении духовной сущности через движение, музыку, образ (в том числе
художественный), другие средства искусства.
Экстремальные виды двигательной активности - компонент (вид) АФА, что
удовлетворяет потребности лиц с особыми образовательными потребностями в
риске, повышенном напряжении, потребности испытать себя в необычных,
экстремальных условиях, объективно и (или) субъективно опасных для здоровья и
даже для жизни.
Адаптивная физическая активность помогает лицам с особыми
образовательными потребностями решать многие проблемы:
- позволяет избавиться или ослабить неблагоприятные последствия
урбанизации жизни, а именно: нервно-эмоциональное перенапряжение,
гипокинезии, нерациональное питание и тому подобное;
- обеспечивает достаточную мышечную активность и стимулирует
естественный иммунитет;
- воспитывает чувство коллективизма, любознательность, патриотизм,
желание преодолевать препятствия и другие ценные морально-волевые качества,
которые являются ключевые в профилактике нервно-психических заболеваний и
расстройств;
- обеспечивает увеличение уровня обменных процессов, деятельность
эндокринной системы и тканевого иммунитета, стимулирует регенеративные
процессы и тому подобное.
Подробнее остановимся на педагогической и социальной функции.
Педагогическая - реализуется в процессе занятий физической культурой,
социальная - это совместная деятельность с социальными институтами
(учреждениями социальной защиты, специального образования, реабилитационными
учреждениями, родителями).
К педагогическим функциям относятся: коррекционно-компенсаторная;
профилактическая; образовательная; развивающая; воспитательная; ценностно-
ориентационная; лечебно-восстановительная; профессионально-подготовительная;
оздоровительная и спортивная.
К социальным функциям входит: гуманистическая; социализирующая;
интеграционная; коммуникативная и эстетическая.
Принципы адаптивной физической культуры являются социальные, обще
методические и специально-методические.
Принципы являются составной частью методологии и представляют собой
базовые теоретические положения, которые объективно отражают сущность,
фундаментальные закономерности обучения, воспитания, всестороннего развития
личности, отношение общества к процессу, степень взаимодействия педагога и тому
подобное. Принципы служат ориентиром для конструирования практики,
профессионального выстраивания технологий в соответствии с целями адаптивной
физической активности.

109
Социальный принцип отражает педагогические детерминанты культурного и
духовного развития личности и общества в целом, включая лиц с особыми
образовательными потребностями, а также существующие противоречия.
В его состав входят принцип гуманистической направленности; принцип
непрерывности образования по физической культуре; принцип социализации;
принцип интеграции; принцип приоритетной роли социума.
Обще методический принцип предполагает процесс обучения
неспециального образования по физической культуре детей с особыми
образовательными потребностями (на примере лечебной физической культуры),
которая подчинена общим дидактическим закономерностям, которые важны для
решения задач, воспитания, обучения, развития личности. Успех педагогической
деятельности определяется не только моральными, правовыми, этическими
категориями, но главное в этом процессе - профессиональная компетентность,
научная обоснованность учебных программ, особенно авторских, которые часто
используются в практике АФА. Составляющими данного принципа является
принцип научности; принцип сознательности и активности; принцип наглядности;
принцип систематичности и последовательности; принцип прочности.
Специально-методические принципы построены на принципах АФА и на
основе интеграции принципов смежных дисциплин и законов онтогенетического
развития. Доминирующим являются теоретические концепции специалистов и
ученых в области специальной психологии, специальной педагогики и ее разделов:
тифлопедагогике, олигофренопедагогики, сурдопедагогики, логопедии. К этому
принципу входят принцип диагностирования; принцип дифференциации и
индивидуализаций; принцип коррекционно-развивающей направленности
педагогического процесса; принцип компенсаторной направленности
педагогических воздействий; принцип учета возрастных особенностей; принцип
адекватности, оптимальности и вариативности педагогических воздействий.
Содержание адаптивной физической активности направлен на
восстановлении у детей с особыми образовательными потребностями временно
утраченных или нарушенных функций (кроме тех, кто потеряны или разрушены на
длительный срок в связи с основным заболеванием, является причиной
инвалидности) после переноса различных заболеваний, травм, физических и
психических перенапряжений, возникающих в процессе любого вида деятельности
или тех или иных жизненных обстоятельств. Главная задача АФА заключается в
формировании адекватных психических реакций детей с особыми образовательными
потребностями на то или иное заболевание, ориентации их на использование
природных, экологически оправданных средств, стимулирующих быстрое
восстановление организма.
Адаптивная физическая активность помогает осознать, тот факт, что
нарушения или инвалидность, несмотря на всю трагичность, не является
приговором, чтобы дети с особыми образовательными потребностями свою жизнь
провели в закрытом пространстве. Дети с особыми образовательными
потребностями в занятиях видят активное средство социально-психологической
реабилитации, которые раскрывают реальный уровень их жизненных возможностей,
помогают самоутвердиться, обрести уверенность в собственных силах и принимать
активное участие в спортивных мероприятиях. АФА заставляет ребенка уважать
себя, закаляет организм, дарит здоровые эмоции и помогает преодолевать
психологические барьеры.
110
Таким образом, адаптивная физическая активность занимает особое место в
инклюзивном образовании, особенно в образовании детей с особыми
образовательными потребностями, помогает последним в социальной интеграции и
даѐт им реальный шанс на активное участие в жизни общества.

Литература:

1. Іванова І. Соціально/психологічні проблеми дітей-інвалідів(2000). І.Іванова. —
Київ: Логос, 87 с.
2. Колупаєва А (2010). Діти з особливими освітніми потребами та організація їх
навчання: науково-методичний посібник. А. Колупаєва, А.Савчук. – Київ: Видавнича група
«АТОПОЛ», 196 с.
3. Лубышева Л.И(1992). Концепция формирования физической культуры человека. -
Москва: ГЦОЛИФК, 120 с.
4. Про освіту: Закон України від 05.09.2017 р. № 2145-VIII / [Електронний ресурс]. –
Режим доступу: [http://zakon2.rada.gov.ua/laws/show/2145-19].
5. Смелзер Н. Социология (1998) учеб. пособ. Н. Смелзер ; пер. с англ. – Москва:
Феникс, 688 с.

111
НОВАЯ ПАРАДИГМА ИНОЯЗЫЧНОЙ ПРОФЕССИОНАЛЬНОЙ
КОМПЕТЕНЦИИ
Проф. Людмила Кнодель, Киевский университет имени Бориса Гринченко,
Киев, Украина

NEW PARADIGM OF PROFESSIONAL FOREIGN LANGUAGE
COMPETENCE
Prof. Lyudmila Knodel, Kiev University named after Boris Grinchenko, Kiev,
Ukraine

Резюме. В статье представлены различные аспекты формирования и развития
профессиональной иноязычной коммуникативной компетенции в сфере подготовки
современных специалистов.
Ключевые слова: компетентность, профессиональное обучение иностранным
языкам, этапы развития, современное образование, подход к компетенции, исследование,
парадигма.
Abstract. The article discusses the problem of training specialists in the sphere of foreign
languages. The author investigates the following aspects:
1. The notion of foreign communicative competence.
2. Different points of view on this notion.
3. The complex of special skills of foreign language training.
4. The score of the competence approach and the stages of its development.
5. The different components of competence.
6. The modernization of contemporary education.
Key words: competence, professional, foreign language training, stages of development,
modern education, competence approach, to investigate, paradigm.

Introduction
The formulation of the problem. The New stage of modern education demands
new approaches in the foreign language training of specialists in the higher education
institutions.
The closest attention should be paid to scientific approaches to the creation of such
programs and manuals in order to improve the whole process of education and training of a
specialist in new generation.
Science becomes a form of continuous education and a productive force of society
and production is a means of realizing projects and ideas of education. The unconventional
function of generating ideas in the sphere of education is determined by mutual
procreation, the fusion of education, science and production, as a result of which education
acquires a scientific orientation and productive character.
Analysis of the recent research and publications.
To date, the need for students to develop a foreign communicative competence is
confirmed by numerous studies (VA Zvyagintsev, IA Zimnyaya, LV Shcherba) and
normative documents (materials of the Council of Europe "Key Competences for Europe",
state standard).
In the process of professional activity, specialists of various branches of
knowledge may have an urgent need to establish business contacts with colleagues from

112
other countries. This will allow them to enter a new professional level, develop their ideas
on the basis of world experience, and present their ideas on the foreign market.
The analysis of different points of view on foreign communicative competence
shows that in this case it means "the ability and readiness to carry out foreign language
communication in certain requirements, based on a set of knowledge specific for foreign
language skills.
Basic material.
In the opinion of IA. Winter, the need to use a competence approach is determined
by several factors. These include the pan-European and global trend of integration and
globalization of the world economy and changes in the educational paradigm. The
transition from the principle of adaptability to the principle of competence means the need
to change the approach (as a position, point of view).
Since 2011, the transition of universities to a two-tier system of higher education
in accordance with state educational standards of the third generation is developted, where
the requirements for the competencies of graduates of basic educational programs are
determined. They emphasize that the requirements apply not only to the basic special
training of university graduates, but also to additional skills, such as the ability to
communicate, work in a team, fluency, and other competencies, so-called soft skills.
The concept of "global competence" means not only mastering the profession, but
also the ability to communicate effectively, get out of difficult situations, the ability to
cooperate.
In "Strategies for the modernization of the content of general education ..."
competence also includes not only cognitive and operational-technological components,
but also motivational, ethical, social and behavioral. In all these and other documents, there
is a direct correlation with the European concept of the formation of competences.
With regard to foreign languages, for a modern specialist, it is not so much
theoretical literacy that is important as much as the ability to apply generalized knowledge,
skills and abilities in a foreign language to solve specific situations and problems arising in
the real activity of professional communication.
Knowledge of a foreign language is an indispensable component of the
professional training of a modern specialist of any profile, and the goal of a university
course is the formation of communicative competence of students that is necessary for
qualified professional and scientific activity, for the purpose of self-education.
The conclusion.
A full study of a foreign language as part of comprehensive vocational education
presupposes "the formation of a personality in the multidimensional fullness of the
intellectual, cultural, psychological and social development of man." The process of
mastering a foreign language influences the transformation of linguistic consciousness. It
is proved by the people who speak two or more languages.
The structure of professional foreign-language communicative competence is
rather complicated and includes not only a linguistic component (possession of speech
communication tools), an information component (professional competence), but also a
cultural component (the availability of background knowledge about communication
partners and realities belonging to another culture). That is why the formation of foreign
communicative competence acquires special relevance and significance in the educational
space of the university.

113
Мир вступил в XXI век. Наше государство становится все более открытым,
входя на правах партнера в мировое сообщество. Расширяются международные
связи, происходит национализация всех сфер жизни нашего общества. Иностранный
язык становится реально необходимым в деятельности человека. Он является
действительным фактором социально-экономического, научно-технического и
общекультурного прогресса. Все это, несомненно, повышает статус иностранного
языка как учебного предмета.
Национальная доктрина развития образования, утвержденная Указом
Президента Украины 17 апреля 2002 года, предусматривает обеспечение высокого
качества и профессиональной мобильности выпускников высших учебных заведений на
рынке труда путем интеграции высших учебных заведений разных уровней аккредитации,
научных институтов и предприятий, внедрение гибких программ, учебных пособий нового
качества и информационных технологий обучения[4].
Самое пристальное внимание должно уделяться научным подходам к
созданию таких программ и пособий с целью совершенствования всего процесса обучения
и подготовки специалиста новой генерации.
Наука становится формой непрерывного образования и производительной
силой общества, а производство – способом и средством реализации проектов и идей
образования и науки. Нетрадиционная функция генерации идей в сфере образования
определяется взаимным проникновением, срастанием образования, науки и
производства, в результате чего образование приобретает научную направленность и
производительный характер.
На сегодняшний день необходимость формирования у студентов иноязычной
коммуникативной компетенции подтверждена многочисленными исследованиями (В.А.
Звягинцев, И.А. Зимняя, Л.В. Щерба) и нормативными документами (материалы Совета
Европы «Ключевые компетенции для Европы», государственный стандарт).
В процессе профессиональной деятельности у специалистов различных отраслей
знаний может возникнуть настоятельная потребность в установлении деловых
контактов с коллегами из других стран. Это позволит им выйти на новый
профессиональный уровень, развить свои идеи на основе мирового опыта,
представить свои идеи на зарубежном рынке.
Анализ различных точек зрения на иноязычную коммуникативную
компетенцию показал, что в данном случае имеется в виду «способность и готовность
осуществлять иноязычное общение в определенных программой требованиях,
опирающихся на комплекс специфических для иностранного языка знаний, умений и
навыков − таких как
 владение языковыми средствами и процессами порождения и
распознавания речи;
 грамматические знания, умения, навыки;
 лексические знания, умения (с учетом социокультурного лексического
минимума);
 орфографические знания, умения, навыки;
 произносительные умения и распознавание речи на слух;
 умение добиться взаимопонимания, выйти из затруднительного в языковом
отношении положения».
К условиям перехода к новой модели обучения, которые уже созрели в
обществе, по мнению А.А. Вербицкого, относятся следующие факторы:

114
 качество образования не удовлетворяет ожиданиям общества и
гражданина;
 накопление инновационного опыта с опорой на психолого-педагогическую
теорию;
 в основе инновационной модели обучения лежит психолого-
педагогическая теория.
В Европе пришли к выводу о том, что молодому современному человеку для
нормальной жизнедеятельности необходимы три вида компетенций:
 ключевые – воспитанность, моральные и нравственные устои, способность жить в
социуме;
 профессиональные – учебная и трудовая компетентность;
 социальные – взаимодействие с обществом и другими людьми[3].
По мнению И.А. Зимней, необходимость использования компетентностного
подхода определяется несколькими факторами. К таковым можно отнести
общеевропейскую и мировую тенденцию интеграции и глобализации мировой
экономики и смену образовательной парадигмы.
Переход от принципа адаптивности к принципу компетентности означает
необходимость изменения подхода (как позиции, точки зрения).
Кроме того, современная концепция образования предписывает внедрение
компетенций и компетентностного подхода в процесс обучения.
В своем становлении понятие компетентностного подхода в обучении
иностранному языку прошло несколько этапов:
первый этап (1960-1970) – введение в научный аппарат категории
«компетенция»;
исследование в теории обучения языкам разных видов
языковой/коммуникативной компетенции, создание предпосылок разграничения понятий
«компетенция» и «компетентность»;
второй этап (1970-1990) – использование категорий «компетенция» и
«компетентность» в теории и практике обучения языку, профессионализму в
управлении, руководстве, менеджменте, общению, разрабатывается содержание понятия
«социальные компетенции/ компетентности»;
третий этап (с 1990) – в документах Совета Европы компетенции стали
рассматривать как желаемый результат образования, определены основные
глобальные компетенции [3].
С 2011 года осуществляется переход вузов на двухуровневую систему высшего
образования по государственным образовательным стандартам третьего поколения,
где определяются требования к компетенциям выпускников основных
образовательных программ.
В них подчеркивается, что предъявляемые требования относятся не только к
основной специальной подготовке выпускников вузов, но и к дополнительным
навыкам, таким как способность к коммуникации, работа в команде, владение
иностранным языком, и к другим компетенциям, так называемым soft skills.
Понятие «глобальная компетентность» означает не только овладение
профессией, но и умение эффективно общаться, выходить из затруднительных положений,
способность к сотрудничеству[6].
В «Стратегиях модернизации содержания общего образования …»
компетентность также включает не только когнитивную и операционально-
технологическую составляющие, но и мотивационную, этическую, социальную и
115
поведенческую. Во всех этих и других документах прослеживается прямая корреляция
с европейской концепцией формирования компетентностей[1].
Применительно к иностранным языкам, для современного специалиста
важна не столько теоретическая грамотность, сколько способность применять
обобщенные знания, навыки и умения в иностранном языке для разрешения
конкретных ситуаций и проблем, возникающих в реальной деятельности
профессионального общения. Владение иностранным языком является обязательным
компонентом профессиональной подготовки современного специалиста любого
профиля, а целью вузовского курса обучения является формирование иноязычной
коммуникативной компетенции студентов, необходимой для квалифицированной
профессиональной и научной деятельности, для целей самообразования[7].
Необходимость практической направленности образования означает
расширение его содержания личностными составляющими. При этом,
компетентность рассматривается как конечная цель профессиональной подготовки и
дальнейшего самосовершенствования, предполагающая высокий уровень актуализации
компетенций.
Наше государство становится все более открытым, входя на правах партнера
в мировое сообщество. Расширяются международные связи.
Иностранный язык реально востребован в деятельности человека. Он становится
действительным фактором социально-экономического, научно-технического и
общекультурного прогресса. Все это повышает статус иностранного языка как
учебного предмета.
Ряд исследователей, опираясь на результаты исследований зарубежных
специалистов, выделяет профессиональную компетенцию и определяет ее как
«стержневую характеристику, заключающуюся в индивидуальной способности
мобилизовать организованные в систему сквозные профессионально значимые
компетенции и личностные качества, необходимые для эффективного решения
профессиональной задачи. При этом психологической основой профессиональной
компетенции является готовность к постоянному повышению своего
образовательного уровня» [5].
В целом, в исследованиях, проведенных с начала ХХI столетия, иноязычная
коммуникативная компетентность предстает в виде совокупности одноуровневых
компетенций:
 языковая/ лингвистическая;
 речевая/ социокультурная;
 учебно-познавательная/информационная;
 компенсаторная/ стратегическая;
 интерактивная/ социальная[6].
Решение вопроса о том, сколько и какие компетенции должны быть включены в
программу обучения иностранному языку конкретного вуза, зависит от профиля
учебного заведения.
При этом следует учитывать, что «компетенция как способность и готовность к
мобилизации декларативных и операционных знаний, умений и качеств, необходимых для
решения конкретной задачи, осуществления действий.
Все это обеспечивает ориентировку в профессиональной деятельности и
готовность к овладению ею и является составным компонентом компетентности,
понимаемой как конечная цель профессиональной подготовки и дальнейшего

116
самосовершенствования, высокий уровень актуализации компетенций, способность
эффективно выполнять профессиональную деятельность».
Развивая теорию социолингвистики Н. Хомского, этнолингвист Д. Хаймс
вводит термин «коммуникативная компетенция», связывая лингвистическую компетенцию с
еѐ социолингвистической применимостью в разных ситуациях реальной жизни.
Коммуникативную компетенцию Д. Хаймс определяет как внутреннее знание
ситуационной уместности языка; как способности, позволяющие быть участником
речевой деятельности.
Как уже было отмечено, Д. Хаймс одним из первых наглядно показал, что
владение языком предполагает знание не только грамматики и лексики, но и
социальных условий их употребления. В иноязычную коммуникативную компетенцию он
включает следующие компетенции:
 лингвистическую (правила языка);
 социально-лингвистическую (правила диалектной речи);
 дискурсивную (правила построения смыслового высказывания);
 стратегическую (правила поддержания контакта с собеседником) [5].
Анализ исследований показал, что все ученые сходятся во мнении о наличии
в структуре иноязычной коммуникативной компетенции: языковая (лингвистическая),
социокультурная, социолингвистическая, прагматическая, дискурсивная и
стратегическая субкомпетенции.
По мнению современных авторов, иноязычная коммуникативная компетенция –
определенный уровень владения «техникой» общения, усвоение определенных норм,
стереотипов поведения, результат научения[3].
Проанализировав ряд работ, посвященных данной проблеме, выясняется, что
до сих пор отсутствует единое определение термина «иноязычная коммуникативная
компетенция». Нет единого мнения и в определении ее компонентного состава.
Всеми исследователями признается многокомпонентность структуры иноязычной
коммуникативной компетенции, хотя их представления о ней могут существенно
различаться. Вместе с тем, первоначально к числу ключевых компонентов иноязычной
коммуникативной компетенции ученые относили языковую (обозначаемую в ряде работ
как лингвистическая или грамматическая компетенция) и речевую (именуемую как
прагматическая или стратегическая), социокультурную и социолингвистическую
компетенции.
Обобщив вышесказанное, можно сделать вывод, что последние десятилетия
ознаменовались всеобщим вниманием к проблеме коммуникативной компетенции и
выделения еѐ структурных составляющих. Понятие «иноязычная коммуникативная
компетенция» рассматривается как способность будущего специалиста действовать в
режиме вторичной языковой личности в разнообразных социально детерминированных
ситуациях, готовность к осуществлению межкультурного взаимодействия[1].
Европа – это содружество, основанная на общих культурных и духовных
ценностях. Это содружество, которая имеет наследство общеевропейскую историю
последние 2000 годов и культурное наследие Европы, означает открытость культурам и
необходимость решать актуальные мировые проблемы: перенаселение, голод, войны,
загрязнение окружающей среды.
Система образования должна укрепить осознание единства европейских
народов и государств. Молодежь должна понять, что она во многих сферах нашей
жизни будет работать на перспективу и принимать решения на европейском уровне.
Исходя из этих задач, образование призвано развивать:
117
 готовность к пониманию, волю к преодолению предрассудков и
способность признавать общие интересы, уважая европейские разногласия;
 открытость разным культурам при сохранении собственной культурной
самобытности;
 внимание к Европейской правовой ответственности и юрисдикции в рамках прав
человека;
 волю к мирному сосуществованию и готовность к компромиссу при условии
столкновения различных интересов;
 заботу об экологическом равновесии в Европе и мире;
 готовность к свободе, демократии, правам человека, справедливости, экономической
уверенности;
 волю к сохранению мира в Европе и во всем мире[3].
Европейские страны требуют одинакового уровня координации профессиональной
подготовки, что сказывается на образовательной политике.
Традиционные виды образования уже не могут удовлетворить потребности
рынка труда, выросли в связи с последними социально-экономическими
изменениями. Все больший спрос на услуги в сфере охраны и защиты окружающей
среды, досуга и туризма привел к созданию широкой палитры специальных учебных
заведений. Те, кто только выбирает профессию или хотел бы профессионально
переориентироваться, чаще всего выбирают эти сферы для своей будущей
деятельности.
Парадигму развития образования в XXI веке определяют информационные и
коммуникативные технологии. Все это меняет ритм и стиль общественной и
индивидуальной жизни человека, которые становятся более интенсивными,
индивидуально-ответственными, творческими. Жизнь требует интеллектуально
развитой личности, базовым компонентом духовного мира которой являются
фундаментальные знания и способность к самообразованию в контексте все
большего количества информации.
Понятие «коммуникативная компетенция» строится на понятии «общая (языковая)
компетенция» и рассматривается как врожденное знание, позволяющее носителю
языка создавать и понимать высказывания – вводить в оборот знания
коммуникативных актов – в контексте.
Такое знание касается уровня дискурса, в котором язык действует как
открытая система в постоянном взаимодействии со своим окружением.
Оно представляет собой пример прагматического знания, частью которого
являются синтаксические и семантические знания. Дать четкое определение
коммуникативной компетенции довольно сложно – это значит практически объяснить
механизм порождения речевых актов, способствующих речевым событиям, в которых
участвует говорящий. Существует немало подходов рассмотрения понятия
«коммуникативной компетенции» и ее конститутов.
В «Общеевропейской компетенции владения иностранным языком»
коммуникативная компетенция понимается как «совершенное владение приемами
идеальной речевой ситуации». Ее составляющими считаются:
 лингвистический конститут, предполагающий знание лексики, фонетики
и грамматики и соответствующие навыки и умения; знание других характеристик
языка как системы, безотносительно к социолингвистической значимости его
вариантов и прагматической функции конкретных реализаций.

118
Применительно к индивидуальной компетенции лингвистический компонент
предполагает не только объем и качество знаний (знание смыслоразличительной
функции звуков, объем и точность словаря), но и их когнитивную организацию и
способ хранения (ассоциативную сеть, в которую говорящий помещает
определенную лексическую единицу), их доступность (припоминание, извлечение из
долговременной памяти, использование).
 Социолингвистический конститут, подразумевающий социокультурные
условия использования языка. В силу ориентации на социальные нормы (правила
хорошего тона, нормы общения между представителями разных поколений, полов,
классов и социальных групп, языковое оформление определенных ритуалов)
оказывают большое влияние на речевое общение между представителями разных
культур, которые могут даже не осознавать этого.
 Прагматический конститут, под которым понимаются языковые средства в
конкретных функциональных целях (реализация коммуникативных функций,
порождение речевых актов) в соответствии со схемами взаимодействия.
Данный компонент предполагает овладение дискурсом, распознавание типов
и форм текстов, иронии и пародии. Необходимо отметить, что особое влияние на
прагматический компонент оказывает социальное взаимодействие и культурная
среда. Иноязычная коммуникативная компетенция – это способность взвешивать
набор факторов относительно друг друга с тем, чтобы породить приемлемый речевой
акт. Большинство ученых выделяют составляющие иноязычной коммуникативной
компетенции:
 знания о системе изучаемого языка и сформированные на их основе навыки
оперирования языковыми (лексико-грамматическими и фонетическими) средствами
общения – что составляет лингвистический компонент коммуникативной
компетенции;
 знания, умения и навыки, позволяющие понимать и порождать иноязычные
высказывания в соответствии с конкретной ситуацией общения, речевой задачей и
коммуникативным намерением, – прагматический компонент коммуникативной
компетенции;
 знания, умения и навыки, позволяющие осуществлять речевое и неречевое
общение с носителями изучаемого языка в соответствии с национально-
культурными особенностями чужого лингвосоциума;
 социокультурный компонент коммуникативной компетенции.
Проанализировав содержание двух классификаций, понимаем, что они
практически идентичны, за исключением последовательности представленных
компонентов.
Д. Хаймс объединял этим понятием грамматическую, социально-лингвистическую,
дискурсивную и стратегическую компетенцию, а некоторые другие авторы
включали в это понятие также правила этикета общения, обусловленные
культурными нормами[5].
Владение языком предполагает два основных вида компетенции: языковую
(общую), исследуемую и описываемую в основном представителями лингвистики, и
коммуникативную, предполагающую выбор и реализацию программ речевого
поведения в зависимости от способности человека ориентироваться в обстановке
при общении, умение классифицировать ситуации в зависимости от темы, задач,
коммуникативных установок, возникающих у участников до и во время беседы,
знания страноведческого характера. Содержание этих двух компонентов с точки зрения
119
современной лингвистики, психолингвистики, теории речевой коммуникации дает
более или менее полное представление о том, что значит владеть языком.
Некоторые авторы определяют коммуникативную компетенцию как
«способность соотносить языковые средства с задачами и условиями общения с
учетом социальных норм поведения и коммуникативной целесообразности
высказывания» и выделяет следующие компоненты коммуникативной компетенции.
Лингвистическая компетенция предполагает овладение определенной суммой
формальных знаний и соответствующих им навыков, связанных с различными
аспектами языка – лексикой, фонетикой, грамматикой.
Лингвистическая компетенция – это в первую очередь владение системой
сведений об изучаемом языке по его уровням: фонемном, морфемном, лексическом,
синтаксическом.
Студент должен иметь представление о системе иностранного языка и может
пользоваться этим на практике. Способность учащихся конструировать
грамматически правильные формы и синтаксические построения, а также понимать
смысловые отрезки в речи, организованные в соответствии с нормами, и
использованием их в значении, в котором они употребляются носителями языка.
Впервые термин «лингвистическая компетенция» введен американским
лингвистом Н. Хомским в середине XX века. Н. Хомский считал, что лингвистическая
компетенция – это способность понимать и воспроизводить неограниченное
количество предложений с помощью усвоенных языковых навыков. Критикуя
концепцию Н. Хомского, Д. Хаймс расширил понятие лингвистической компетенции и
ввел понятие коммуникативной компетенции[5].
По мнению некоторых ученых, лингвистическая компетенция в устной речи
– явление многоплановое. Оно включает в себя цель обучения устной речи, его
результат и степень качества межличностного общения представителей
разноязычных культур. Основное понятие коммуникативной компетенции – языковые
навыки и знания учащегося, которыми он может пользоваться в изменяющихся
ситуациях и условиях реального общения.
В зарубежной науке изучением лингвистической компетенции занимались
многие ученые. С. Муаран, французский исследователь, под лингвистической
компетенцией понимала знание фонетических, лексических, грамматических и
текстуальных моделей языковой системы.
Другими словами, учащийся в процессе обучения усваивает единицы
фонетики, лексики, грамматики и других разделов иностранного языка и в
последующем использует все эти навыки в условиях реального общения.
Американский лингвист Л.Ф. Бахман представил более подробную структуру
лингвистической компетенции: организационная компетенция (грамматическая и
текстуальная); прагматическая компетенции (социолингвистическая).
Голландский ученый Ян Ван Эк рассматривает лингвистическую
компетенцию со стороны индивидуальных способностей учащихся в интерпретации
правильных высказываний, которые учащийся может использоваться в
традиционном значении, или в том значении, которое обычно имеют в виду носители
языка. Научный деятель так же считает, что лингвистическая компетенция является
основой коммуникативной деятельности для любого уровня еѐ сформированности. В
отечественной наука в 90-х годов существовала мысль о формировании
лингвистической и коммуникативной компетенции[5].

120
Целый ряд исследователей указывали на то, что лингвистическая и
лингвосрановедческая компетенции являются компонентами коммуникативной
компетенции, – это основа овладения коммуникативной компетенцией.
Лингвистическая компетенция обеспечивает познавательную культуру
личности учащегося, развитие мышления, овладение навыками самоанализа,
формирование лингвистической рефлексии как процесс осознания своей речевой
деятельности.
Немецкий ученый-педагог Дистервег считал: «хороший учитель не
преподносит истину, а учит еѐ находить». Следовательно, процесс обучения представляет
собой воспитание учащихся, а основной задачей учителя в учебном процессе является успех
учащихся в успешном самостоятельном решении поставленных задач. На
современном этапе развития педагогики, а именно методологии преподавания
иностранного языка, происходит формирование новых подходов к определению
основных целей обучения[7].
Одной из самых главных целей обучения иностранному языку является
формирование языковой, коммуникативной и лингвистической компетенции
учащихся. Лингвистическая компетенция в процессе преподавания английского
языка включает в себя овладение формальными знаниями и соответствующими им
навыками, также овладение лексикой, грамматикой и фонетикой изучаемого языка.
Исходя из основных целей, можно сделать вывод, что акцент преподавания
смещается с языка на речь как систему.
Основные цели каждого вида речевой деятельности:
 в говорении – умение грамотно передавать информацию, посредством
устной речи;
 в письме – умение фиксировать высказывания, посредством письменной
речи;
 в чтении – навыки чтения аутентичных текстов;
 в аудировании – навыки понимания речи, в ситуациях реального
разговора[3].
Цель обучения и его предполагаемый результат при формировании
лингвистической компетенции определяются как оптимальное развитие
автоматизмов, при наличии которого они реализуются не только в знакомых, но и в
новых, ранее не встречавшихся ситуациях устного общения.
Лингвистическая компетенция также неоднородна и содержит в себе в
качестве компонентов лексическую и грамматическую компетенции.
Лингвистическая компетенция основана на речевых навыках и умениях,
проявляющихся в интуитивно правильном пользовании языковым материалом.
Физиологическую основу такого владения образует речевая динамическая
стереотипия, – речевые динамические связи на всех уровнях языка – фонетическом,
лексическом, грамматическом – в их единстве.
В коммуникативно-ориентированной методике принципиальное значение имеет
владение не столько лексикой вообще, сколько определенной лексикой, связанной с
реализацией различных коммуникативных намерений, таких, например, как просьба,
запрос информации, согласие, возражение и т.д. Их реализацию определяют сфера
коммуникации и ситуация общения.
Образование XXI века должно быть фундаментальным, базироваться на
новейших научных достижениях, интегрованой информации и новейших
педагогических технологиях.
121
Конкурентоспособность будущего специалиста является показателем
качества подготовки выпускников высших учебных заведений, где критерием
выступает профессиональная компетентность.
Сущность концептуальных требований к профессиональной компетентности
сводится к расширению знаний и умений, необходимых непосредственно для
повышения производительности труда, в сфере жизнедеятельности в целом. Рабочая
сила в наше время – реальный товар на рынке труда, где действует принцип
конкуренции, и этот товар, чтобы соответствовать спросу, должен быть
конкурентоспособным, то есть иметь красивое оформление и хорошую рекламу (или
саморекламу).
Конкурентоспособность специалиста ассоциируется с успехом, как в
профессиональной, так и в личностной сферах по принципу «уверенность – залог
успеха». Действительно, главное психологическое условие успешной деятельности в
любой сфере – это уверенность в своих силах.
Понятие «конкурентоспособность специалиста» имеет достаточную степень
конструктивности и может быть положено в основу проектирования всей
образовательной деятельности.
Основными свойствами специалиста следует назвать:
 четкость целей и ценностных ориентиров;
 трудолюбие;
 творческий подход к делу;
 способность к риску;
 независимость;
 способность быть лидером;
 способность к саморазвитию и профессиональному росту;
 стремление к высокому качеству конечного продукта[7].
Основные элементы модели конкурентоспособности будущего специалиста
подчиняются требованиям к его личностным качествам, умениям, навыкам и
способностям к деятельности. Наиболее пригодна сфера для получения навыков и
знаний, необходимых для выполнения задач, это сочетание теории и практики во
время обучения.
Анализ научно-исследовательской и учебно-методической литературы
позволяет сделать выводы о трех фазы обучения:
Базовое обучение. Соответствует знаниям, полученным на академическом
курсе, которые могут быть применены в различных технических специальностях
(маркетинг, стратегическое планирование).
Техническая подготовка позволяет овладеть умениями и техническими
навыками, характерными для любой специальности (способность общаться на
иностранном языке, знание компьютера).
Личностные качества – воспитание черт характера, предусматривающих
отношения, способствующие межличностным контактам, и приобретающие форму
типов поведения.
Базовая подготовка, согласно анализу учебных планов и программ 40
выдающихся европейских университетов, содержит следующие показатели:
 научное знание окружающей среды;
 понимание законодательных структур;
 умение применять современные технологии;
 знания психологии и педагогики;
122
 знание правовых вопросов;
 маркетинговое прогнозирование;
 знания культурологии;
 стратегическое планирование;
 знание базовых гуманитарных дисциплин.
Технические умение или коммуникативные технологии охватывают
изучение иностранных языков и овладение компьютерными знаниями и умениями и
предусматривают две составляющие: владение компьютером, знание иностранных
языков.
Личностные качества рассматривают с таких сторон:
 корректное общительное поведение;
 гражданственность;
 общие показатели на профессиональном уровне;
 функционирование в мультикультурном поле;
 мотивация и инициатива;
 креативное мышление;
 способность к научной работе;
 работа в команде;
 профессиональная направленность;
 гибкость в решении проблемных задач;
 способность работать системно.
Формирование иноязычной коммуникативной компетентности является
одним из важных аспектов профессиональной подготовки специалистов.
Профессиональную коммуникативную компетентность можно определить, как
способность решать коммуникативные задачи в определенных рамках
коммуникативных ситуаций.
Профессиональная иноязычная коммуникативная компетентность – это
способность решать задачи в рамках профессиональной деятельности для
достижения определенного результата в условиях контакта с другой реальностью и
культурой. Полноценное изучение иностранного языка в составе комплексного
профессионального образования предполагает «формирование личности во всей
многомерной полноте интеллектуального, культурного, психологического и социального
развития человека».
Процесс освоения иностранного языка влияет на трансформации языкового
сознания. Доказано, что люди, владеющие двумя и более языками, отличаются
следующими особенностями:
 культурным релятивизмом и толерантностью по отношению к другим
культурам;
 более высоким уровнем интеллекта;
 более развитыми когнитивными способностями;
 более развитыми металингвистическими способностями;
 лучшей памятью;
 более развитой способностью решения проблем и др. [3]
Структура профессиональной иноязычной коммуникативной компетентности
достаточно сложна и включает не только лингвистический компонент (владение
средствами речевой коммуникации), информационный компонент (профессиональная
компетенция), но и культурологический компонент (наличие фоновых знаний о
партнерах по коммуникации и реалиях, принадлежащих другой культуре). Именно
123
поэтому формирование иноязычной коммуникативной компетенции приобретает
особую актуальность и значимость в образовательном пространстве вуза.
Однако, несмотря на большое количество публикаций, многие аспекты
данной проблемы не получили должного рассмотрения. Среди них: нечеткое
определение понятия «иноязычная коммуникативная компетенция», ее
компонентного состава, особенности ее формирования, определение критериев и
показателей ее сформированности.

Список литературы:

1. Генике, Е.А (2008). Профессиональная компетентность педагога/ Е.А. Генике. М.:
, 176 с.
2. Гериш, Т.В (2006). Компетентностный подход как основа модернизации
профессионального образования/ 3. Т.В. Гериш, П.И. Самойленко. Стандарты и мониторинг
в образовании.- 2006.- №2.стр. 11-15.
3. Зимняя, И. А (2003). Ключевые компетенции – новая парадигма результата
образования . И. А. Зимняя. Высшее образование сегодня № 5стр. 34–42.
4. Осипова Н.В (2007). Глобальное образование и иностранный язык как учебный
предмет (на примере французского языка). Иностранные языки в школе № 2.стр. 11 - 15.
5. Haimes S (1995). Projects for the Classroom.- Resource Material for Teachers. - Nelson,
52 p.
6. Llobera M (2000). Competencia comunicativa: documentos básicos en la enseñanza de
lenguas extranjeras. Madrid: Edelsa, 160 p.
7. Neuner G. Überlegungen zur Didaktik und Methodik des Textverständnisses im
Unterricht Deutsch als Fremdsprache In: Zielsprache Deutsch. - H. 1. - S. 6-27.
8. Oliveras A (2000). Hacia competencia intercultutal en el aprendizaje de una lengua
extranjera. Estudio del choque cultural y los malentendidos. - Universidad de Barcelona. Editorial
Edinumen, 2000, 134 p.

124
ОРИЕНТАЦИЯ ТЕХНОЛОГИЧЕСКОЙ ПОДГОТОВКИ БУДУЩИХ
СОЦИАЛЬНЫХ РАБОТНИКОВ В ВЫСШЕМ УЧЕБНОМ
ЗАВЕДЕНИИ НА ОБЕСПЕЧЕНИЕ ТЕСНОЙ СВЯЗИ ТЕОРИИ И
ПРАКТИКИ
Галина Майборода
Черкасский национальный университет имени Богдана Хмельницкого,
Украина
ORIENTATION OF FUTURE SOCIAL WORKERS’ TECHNOLOGICAL
TRAINING AT A HIGHER EDUCATIONAL ESTABLISHMENT FOR THE
PROMOTION OF CLOSE CONNECTION OF THEORY AND PRACTICE
Galina Mayboroda
Bogdan Khmelnitsky National University at Cherkassy, Ukraine
Резюме. Анализируются особенности технологической подготовки будущих
социальных педагогов как одного из видов профессиональной подготовки. Определены
особенности технологического подхода к профессиональной подготовке социальных работников.
Такой поход открывает новые возможности для усвоения различных видов деятельности в
высшем учебном заведении предусматривает: инструментальное, четкое управление
образовательным процессом; гарантирует получение эффективного результата; усвоения
социального пространства с целью понимания различных проблем социальной действительности
(явлений, ситуацій) и получения новых способов их решения. Охарактеризовано принципы
технологической подготовки, содержание теоретической и практической составных.
Ключевые слова: профессиональная подготовка будущих социальных работников,
технологический поход, технологическая подготовка, «технологический опыт», принципы
технологической подготовки.

Abstract. Specific features of future social pedagogists‘ technological training as one of the
types of vocational training are analyzed. Specific features of the technological approach to social
workers‘ vocational training are determined. Such an approach opens up new opportunities for
assimilating various types of activity at a higher educational establishment: it provides instrumental, clear
management of the educational process; it guarantees an effective result, assimilation of social space with
the purpose of understanding various problems of social reality (phenomena, situations) and obtaining
new ways to solve them. The principles of technological training, the content of theoretical and practical
components are characterized.
Key words: future social workers‘ professional training, technological approach, technological
training, "technological experience", principles of technological preparation.

Постановка проблемы. Ученые и практики, исследующие проблемы
профессиональной подготовки будущих специалистов, важным условием успешного
решения социальных проблем считают компетентность субъекта профессиональной
деятельности, способного использовать полученные знания на практике, разрабатывть и
внедрять современные технологии, использовать инновационные формы и методы
работы. Недостаточная теоретическая осведомленность, несформированность умений
использовать традиционные и инновационные формы, методы, технологии социальной
работы требуют от специалиста дополнительных энергетических затрат, негативно
влияют на еѐ результат. Считаем, что недостаточное понимание теоретических и
практических положений о сущности, структуре методов и технологий будущей
деятельности, приводит к их неэффективному применению, отказу от их использования.
Это приводит к снижению результативности деятельности специалиста.
125
Анализ последних исследований и публикаций. Вопрос технологической
подготовки будущих педагогов изучали зарубежные и отечественные ученые:
теоретические вопросы технологизации педагогических процессов разрабатывали В.
Беспалько, А. Вербицкий, Л. Гребенкина, М. Кларин, Н. Манько, В. Монахова и др.;
особенности методической и технологической подготовки специалистов социальной ы
социально-педагогической работы (Р. Вайнола, А. Беспалько, Н. Заверико, Л. Завадская,
А. Капская, И. Липский, В. Шахрай и др.).
Определение особенностей профессиональной подготовки будущих социальных
педагогов и социальных работников в вузе позволило констатировать то, что один из ее
видов – технологическая подготовка базируется на взаимосвязи теории и практики. Это
положение руководит преподавателем высшей школы строить образовательный процес
постоянно проверяя и учитывая изменения, происходящие в теории и практике
профессиональной подготовки будущих специалистов.
Цель статьи. Проанализировать особенности технологической подготовки
студентов – будущих социальных работников.
Изложение основного материала. Изучение теории и практики
профессиональной подготовки указанных специалистов позволяет выделить основные
положения, характеризующие технологическую подготовку. Технологическая подготовка
студентов связана с вопросами интеллектуального, активного обучения, развитием
профессиональной направленности мышления студентов, формированием
технологических знаний, умений, навыков. Она должна основываться на соблюдении
принципов технологического подхода к педагогическим процессам (Ю. Арутюнов, В.
Безрукова, В. Беспалько, Е. Полат, В.Симоненко, В. Сластенин и др.). В производственной
сфере такой подход характеризуется, прежде всего, осуществление производственных
процессов в виде технологий. Он представляет собой концентрацию внедрения научных
достижений в практику; целеустремленность, последовательность операций и действий
для достижения показателей высокого профессионализма деятельности .
Технологический подход к профессиональной подготовке социальных
работников открывает новые возможности для усвоения различных видов деятельности в
высшем учебном заведении предусматривает: инструментальное, четкое управление
образовательным процессом; гарантирует получение эффективного результата; усвоения
социального пространства с целью понимания различных проблем социальной
действительности (явлений, ситуаций) и получения новых способов их решения. Этот
подход предоставляет возможности:
- анализировать и систематизировать на научной основе практического опыта,
профессиональной деятельности и возможности его использования;
- прогнозировать, планировать ожидаемые результаты деятельности и успешно
управлять социально-педагогическими процессами;
- комплексно решать проблемы социализации и социального воспитания
личности;
- минимизировать влияние неблагоприятных обстоятельств на социализацию
личности;
- оптимально использовать ресурсы с целью практического решения проблем;
- создавать благоприятные условия для развития, саморазвития личности;
- разрабатывать, внедрять новые технологии;
- выбирать оптимальные технологии, совокупность методов, приемов, операций, с
целью достижения успеха запланированной профессиональной деятельности.
126
Технологическая подготовка студентов должна обеспечиваться четкостью,
пошаговостью выполнения действий, использованием совокупности разнообразных
методов, приемов, операций с целью получения эфективных результатов. Процесс
технологической подготовки, на наш взгляд, должен включать следующие структурные
этапы.
1. Формирования пропедевтических знаний (синтез нового знания – учебный
материал дисциплин, изучаемых в вузе, посколько содержание таких дисциплин
предполагает изучение комплекса научных технологических знаний, развитие и
формирование умений, навыков профессиональной деятельности. Такие дисциплины
представляют собой отдельные отрасли науки со своим понятийным аппаратом,
методологией, методикой, предметом исследования, однако, они взаимосвязаны и
рассматриваются как система межпредметных связей. Если во время учебной работы
реализуется перенос знаний, методов и приемов с одной дисциплины в другую, то
происходит осознание информации про технологический процесс, формируются знания у
студентов.
2. Формирование эмоционально-ценностного отношения студента к процессу и
результату технологической подготовки, которые он получает, является важной
составляющей не только профессиональной компетентности, но и общей компетентности
личности.
3. Формирование системы технологических знаний представляет собой: систему
действий, которые помогают овладеть профессиональной терминологией (понять основне
термины, виды технологий, алгоритмы разновидностей технологий, информацию о
необходимой совокупности принципов, правил, условий, методов, приемов реализации,
той или другой технологии).
4. Приобретение технологического опыта работы, как личностного образования,
может переноситься с одного вида деятельности на другой с использованием технологий
и совокупности методов. Такой «технологический опыт» выступает в форме
технологических знаний, умений, навыков, готовности к использованию технологий и
методов в различных видах деятельности, творчества.
5. Реализация технологической подготовки в на лекциях, семинарах,
практических, лабораторных занятиях, самостоятельной работе и во время различных
видов практик.
6. Развитие технологических умений (планирование, прогнозирование,
диагностика, конструирование, моделирование и т. д.).
7. Формирование культуры общения как элемента технологической подготовки.
8. Управление качеством технологической подготовки.
9. Внедрение в реальную практическую работу во время производственных
практик [4].
Технология представляет собой синтез достижений науки и практики. Ее
источниками исследователи определяют новое социальное и педагогическое мышление;
развитие производственных отношений, социальной, педагогической, психологической
науки и техники, передового педагогического опыта; прогрессивных достижений на
основе учета прошлого опыта.
Подитоживая излаженное выше, определим универсальные принципы, которыми
следует руководствоваться в процессе технологической подготовки специалистов.
Принцип гуманизма требует построения технологического процесса в деятельности на
основе уважения, любви к человеку и использования технологических способов с целью
помощи, поддержки личностного развития объектов деятельности. Принцип целостности
127
и контекстности предполагает формирование у студентов системного представления о
технологической подготовке, о технологическом процессе, вместе с тем, осуществление
технологических действий, анализ, решение проблем осуществляется в конкретной
ситуации в рамках профессиональной деятельности. Содержание принципа
профессионализма определяется владением необходимым уровнем профессиональной
компетентности, опытом технологической деятельности; технологическими качествами,
умениями использовать формы, методы и технологии социальной работы с конкретной
возрастной группой клиентов. Принцип проблемности предусматривает использование
проблемного изложения, постановки проблемных вопросов и ситуаций, методов
обучения, которые требуют использования возможностей субъекта и социума. Принцип
диалогичности означает направленность образовательного процесса на субъект-
субъектное взаимодействие студентов и преподавателей, развитие коммуникативных и
организаторских способностей, личностных качеств. Принцип приоритетности
самостоятельного обучения, саморазвития и самообразования заключается в мотивации
студентов на саморазвитие и самосовершенствование технологической компетентности.
Принцип творчества означает максимальную ориентацию на творчество, на
формирование творческих умений, качеств в процессе обучения для выполнения
технологической деятельности; обретения собственного опыта творческой деятельности.
Принцип оптимальности и операционной технологичности предполагает внедрение
оптимального количества способов технологической подготовки в процесс
технологической подготовки с учетом их операционно-технологических характеристик.
Технологическая подготовка студентов в высшем учебном заведении
предполагает формирование их готовности к технологической деятельности. Готовность к
такому виду деятельности характеризуется наличием совокупности общих и специальных
знаний и системного единства технологических знаний; сформированных умений,
навыков; опыта; личностных качеств, которые позволяют выполнять продуктивную
профессиональную деятельность.
Теоретическая технологическая подготовка будущого социального работника
направлена на формирование пропедевтических знаний; синтеза субъективно нового
технологического знания на основе установления межпредметных связей (процесс
переноса знаний, приемов, методов из одной дисциплины в другую, сочетание их
концептуального поля, синтеза субъективно нового технологического знания. Она
предполагает формирование эмоционально-ценностного отношения студента к процессу
и результату деятельности, технологического опыта как личной ценности для
использования в практической деятельности, свободной ориентации в решении задач
профессиональной деятельности.
Практическая часть технологической подготовки включает приобретение
практических знаний, умений, навыков, формирования комплекса качеств, которые
необходимы специалисту при реализации задач профессиональной деятельности.
Среди важных технологических умений социального работника выделяют такие
как: умение ставить цели, задания, предвидеть и прогнозировать ход и результаты,
планировать, организовывать, распределять нагрузку при выполнении сложных заданий,
взаимодействовать с различными представителями социальных институтов и категориями
населения, возрастными группами детей и взрослых людей; управлять процессами
диагностической, консультативной, волонтерской, посреднической, социально-
воспитательной работой; осуществлять проектирование, моделирование, контроль и
оценку [1].

128
Важно отметить, что под качеством технологической подготовки понимаем
совокупность свойств интеллектуального профессионального развития, приобретенных в
ходе получения знаний, формирования умений, навычек, которые адекватно отражают
требования квалификационной характеристики специалиста: синтез знаний из разных
областей наук, понятий, соответствующих предметным областям профессиональных
знаний, систему знаний о технологии, методы социального воздействия на личность;
постоянное обогащение фонда таких знаний, теоретическое осмысление технологических
проблем.
Технологическая подготовка направлена на формирование у студентов умений и
навыков успешного завершения выполнения поставленных задач, использование
методики решения задач, инструментов контроля и самоконтроля собственной
деятельности.
Ориентация профессиональной подготовки на обеспечение тесной связи теории и
практики требует определения педагогических условий, способствующих формированию
технологических знаний, умений, навыков будущих социальных работников. Комплекс
таких условий составляет: соблюдение положений таких подходов как: личностно-
деятельностный, системный, ситуационный, компетентностный, технологический,
акмеологический и основных принципов; обеспечение эффективности реализации
профессиональных функций деятельности специалиста; целеустремленности и
поэтапности образовательного процесса; подготовленности преподавателей вузов к
технологической подготовки студентов. Важным также является использование
современных технологий обучения в вузе, постоянная регуляция профессиональной
подготовки на основе внедрения и обновления форм, методов и методик обучения;
внедрение современных информационных технологий в процессе обучения студентов;
структурирования учебных дисциплин, которые больше направлены на технологическую
подготовку.
Выводы. Изучение технологической подготовки предполагает исследование
готовности будущих специалистов к ее непосредственному осуществлению. Разработка
специальной модели технологической подготовки будущих социальных работников,
будет включать следующие структурные элементы: основные методологические
подходы, принципы, субъекты, объекты и требования к ним; цели, задачи; условия;
оновленное содержание теоретической и практической подготовки, совокупность
способов ее осуществления, критерии сформированности технологических мотивов,
ценностей, знаний, умений, навыков, качеств; активизацию личностного потенциала
субъекта и объекта такой подготовки.
Литература:
1. Арасланова О. Г(2007). Формирование технологических учений у будущих педагогов в вузе :
дис. … канд. пед. наук / О. Г. Арасланова. – Нижний Новгород, 167 с.
2. Енциклопедія для фахівців соціальної сфери (2012) за заг. ред. І. Д. Звєрєвої. – К. :
Сімферополь : Універсам, 536 с.
3. Методи і технології соціально-педагогічної роботи : навч. посіб. (2009) авт.-уклад. :
С. П. Архипова, Г. Я. Майборода, О. В. Тютюнник. – Черкаси, 450 с.
4. Полат Е. С. (2000).Новые педагогические и информационные технологи в системе
образования в педагогическом вузе и системе повышения квалификации педагогических кадров . Е.
С. Полат. Москва.: Академия, 271 с.
5. Сластенин В. А (1993). Формирование профессиональной культуры учителя : учеб. пособие /
В. А. Сластенин. – Москва : Прометей, 177 с.

129
COMPETENT APPROACH IN FORMING OF PROFESSIONAL
COMPETENCE ON PHYSICAL TRAINING OF STUDENTS OF SPECIAL
EDUCATIONAL ESTABLISHMENTS OF NATIONAL GUARD OF
UKRAINE
Artem Turchynov, National Academy of the National Guard of Ukraine, Ukraine
КОМПЕТЕНТНЫЙ ПОДХОД В ФОРМИРОВАНИИ
ПРОФЕССИОНАЛЬНОЙ КОМПЕТЕНТНОСТИ ПО ФИЗИЧЕСКОЙ
ПОДГОТОВКЕ СТУДЕНТОВ СПЕЦИАЛЬНЫХ ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫХ
УЧРЕЖДЕНИЙ НАЦИОНАЛЬНОЙ ОХРАНЫ УКРАИНЫ
Артем Турчинов, Национальная академия Национальной Гвардии
Украины, Украина

Abstract. The paper deals with the block-module model of organization and planning of
learning process on Physical Training in students of special educational establishments of National
Guard of Ukraine. The use of the given model in the educational process will help to solve many
complicated problems in professional training of future law enforcement professionals, that is their
special training, health and physical activity.
Key words: modernization, competent approach, block-module model, effectiveness,
professional competence.

Аннотация. В статье рассматривается блок-модульная модель организации и
планирования учебного процесса по физическому воспитанию студентов специальных
учебных заведений Национальной гвардии Украины. Использование данной модели в учебном
процессе поможет решить многие сложные проблемы профессиональной подготовки будущих
специалистов правоохранительных органов, то есть их специальную подготовку, здоровье и
физическую активность.
Ключевые слова: модернизация, компетентностный подход, блочно-модульная модель,
эффективность, профессиональная компетентность.

Introduction
The formulation of the problem. In modern conditions, the activities of NGU
servicemen are taking place during the period of fundamental changes in the political and
economic life of Ukrainian society, which is reflected in the renewal of approaches, methods
and means of law enforcement in the system of professional training of NGU personnel. In
this regard, it seems timely to create a new education paradigm in the NGU system,
innovative updating of professional, combat-service training of the NGU staff to work in
modern conditions [13, p.2].
Analysis of the recent research and publications.Numerous studies of recent years
convincingly demonstrated the multifaceted importance of physical training for increasing
the effectiveness of operational activities of NGU servicemen, for the success of professional
training of personnel, for shortening the terms of social and professional adaptation of young
employees, and for maintaining high performance in everyday life. (Kshevin V.S, Moroz
V.V, Usenko V.P, Biryukov V.A, Serebryanikov V.A (2003); Lupyr V.G (2005), Koliukhov
V.G, Lisitsin V.I, Ulabysheva V.F (2006), Panarin Yu.A. (2006), etc.
Basic material. One of the main directions in which the tasks of increasing the
professional preparedness of the NANGU cadets are currently being accomplished is the
130
improvement of the organizational and methodological foundations for both in the framework
of the long-term learning process, and in relation to individual training sessions on physical
training. Modern specialized training system for NGU servicemen, as well as increasing the
intensity of the teaching and upbringing process by using the achievements of psychology,
pedagogy, and the introduction of progressive methods and technologies. [13, p.8].
The specifics of the reforms are aimed at training highly qualified specialists for the law
enforcement system that are able to quickly and qualitatively solve the assigned service tasks.
Accordingly, the goals of vocational education as a social institution change. In other words,
the system of professional education of law enforcement officers needs to shift the emphasis
from a knowledge-based approach to competence.
The main sign of the competence approach in improving physical training is the
outstripping development of professionally important physical qualities and service-applied
skills among employees with mandatory further training and development of the learned
teaching material in conditions simulating a real confrontation with the offender. As a result,
the final level of physical fitness of employees should be characterized by a combination of
tactically literate and lawful actions, personal security techniques, professionally important
physical qualities, skills in possession of special means and fighting methods of struggle [10,
p.3].
The competence approach to physical education training will make it possible to
approximate its content and methodology to the conditions and nature of operational and
service activities, to provide the service-oriented orientation of training, and to fill the training
sessions with elements of real law enforcement activity.
The need to improve the training of law enforcement officers is a very urgent problem
in the light of the implementation of the NGU reform. In the decisions of the Government of
Ukraine, the orders of the NGU emphasize that the increasing demands of the society for the
professionalism of NGU servicemen, the needs of law enforcement practice are not fully
implemented by the educational institutions of the NGU; the state and prospects for the
development of service and combat activities to curb various illegal actions, in particular the
forcible detention of actively resisting offenders, are at variance with the existing practice of
physical preparation and management of this process [14, p.1; 15, p.2].
Contradictions have arisen between the need to increase the level of physical readiness
of students (cadets) of educational establishments of the NGU and the insufficient effectiveness
of building the process of physical training in educational institutions, as well as the state and
prospects for the development of combat service activities to curb various illegal actions with
the existing practice of physical preparation and management of this process .
It is assumed that effective formation of the professional competence of NANGU cadets
can be ensured when creating a block-modular model of the educational process for physical
training in the educational institutions of the NGU, which will contribute to a significant
increase in their level of professional physical fitness, health, physical development and
functional capabilities of the organism.
In the block-module model, the training material is presented in the structural diagrams,
while the logical sequence of the learning elements in each module is strictly maintained. All
the teaching material is divided into blocks - logically independent sections of the course. For
each block, the requirements for the knowledge and skills of cadets, the content of the training
material, the types of independent work and literature for it are defined. The block consists of a
set of modules selected according to a specific variant of the block-modular structure of the
educational process organization (Figures 1, 2).

131
1st MACROCYCLE

1st BLOCK 2nd BLOCK

September October November December February April May
March June
Basic and The base- The base- The base- The The
Basic The base- base-
retractive retracting teaching teaching base- base-
Developmental Developing Teaching Teaching Teaching

1. Theoretical training. 1. Theoretical training.
Lecture 1: Physical culture in the general and Lecture 3: The fundamentals of the method of
vocational training of cadets independent studies physical exercises.
Lecture 2: Physiological, medico-biological basis of Lecture 4: Self-monitoring of those engaged in
physical training. physical exercise and sports.
Lecture 5: The fundamentals of a healthy lifestyle
2. Physical training. cadet.
Applied Athletics
Applied gymnastics 2. Physical training.
Applied Athletics
3. Professional and applied training. Strength training
Specially-preparatory exercises Overcoming the complex obstacle course
Strikes and protection against the blows of an
unarmed offender. 3. Professional and applied training.
Hand-to-hand combat with automatic weapons. Insurance and self-insurance
Actions of an employee with batton. Physical training in health.
4. Physical qualities: 4. Physical qualities:
Total Stamina Total Stamina
Rapidity Rapidity
Flexibility Flexibility

Figure №1.

2nd MACROCYCLE

3d BLOCK 4th BLOCK

September October November December February March April May June
Basic and The base- The base- The base- The base - The base- The base- Basic - Basic -
retracting retracting teaching teaching Developing Developing improving improving improving

1. Theoretical training. 1. Theoretical training.
Lecture 6: Physical training and professional Lecture 8: Model of the physical preparedness of a
mastery of a servicemen of NGU. servicemen NGU.
Lecture 7: Legal basis for the application of a
servicemen of NGU physical strength, special 2. Physical training.
means. Applied Athletics
Applied gymnastics
2. Physical training.
Overcoming the complex obstacle course
Applied Athletics
Strength training
Applied gymnastics
Strength training 3. Professional and applied training.
Training fights
3. Professional and applied training. Technical and tactical training
Protection from attempts to disarm.
Specially-preparatory exercises
Disarming the offender.
Detention and escort and external inspection and 4. Physical qualities:
tying. Total Stamina
Ways of mutual assistance. Rapidity
Speed – power
4. Physical qualities:
Total Stamina

Figure №2.

132
The pedagogical experiment was conducted from September 2016 to September
2017 on the basis of the National Academy of National Guard of Ukraine. At the first stage
(September 2016-September 2017), a hypothesis, goal, research tasks was formulated. The
developed methodology for the formation of professional competence in physical training
among cadets was introduced into the National Academy of National Guard of Ukraine
and was accompanied by monitoring of physical development, physical fitness and
functional capabilities of the organism. At the second stage (September 2016 - September
2017), studies were conducted to assess the effectiveness of the block-modular model of
the formation of professional competence in physical training, in which 38 cadets of 17-20
years took part.
Experimental and control groups were organized for the experiment. The
experimental group (EG) was composed of cadets of the 203rd platoon (n = 16), who were
engaged in the block-module model developed by us. The control group (CG) included
cadets of the 204th platoon (n = 22), who were engaged in the existing NGU program
(2017). During the experiment, the cadets' survey was carried out in two stages: the first
stage - September 2016 - September 2017, the second stage (September 2016 - September
2017). All the regime moments in the planning of physical training in the CG and EG are
related to the training program at the NGU's educational institutions (2016).
The developed and implemented block-modular model of the organization and
planning of the educational process for physical training, aimed at the formation of
professional competence, contributed to a more effective impact on the physical
development and physical preparedness of the cadets of the experimental group in
comparison with the control group.
The analysis of the data obtained in the course of the research experiment revealed
the following practical results. At the beginning of the experiment, the indices of the
physical development of the cadets of the experimental and control groups did not differ
significantly from each other. Considering the dynamics of changes in the indices of
physical development, at the end of the experiment it can be said that the physical training
process had a more significant effect on the development of the power abilities of the right,
left hand, and the force force. At the same time, the rate of increase in power capacity is
due to the targeted impact of the block-module training model.
So, the result in the parameters of carpal dynamometry of the right arm was the
result in the experimental group at the end of the study of 45.81 ± 0.62, in the control
group - 44.10 ± 0.64 (t = 1.55, p <0.05). The rate of increase in the parameters in the
experimental group was 10.52%, in the control group - 5.59%. In the parameters of carpal
dynamometry of the left arm in the experimental group, the result was 42.6 ± 0.60, in the
control group - 42.30 ± 0.62 (t = 3.35, p <0.05). The growth rates of the parameters in the
experimental group were 7.05%, in the control group - 5.09%. The result of the force
strength in the experimental group at the end of the study is 90.78 ± 9.02, in the control
group - 87.16 ± 1.14 kg (t = 2.12, p <0.05). The rate of increase in the parameters of the
force in the experimental group was 10.46%, in the control group - 5.82%. In terms of
body length, body weight and weight-to-weight index, there were no significant
differences at the end of the pedagogical experiment, although there is a trend towards
positive dynamics.

133
Table №1. Dynamics of changes in the indices of physical development in the cadets of the
NANGU of the control and experimental groups during the two-year pedagogical experiment.
Indicators Group At the beginning At the end of Differen The Reliability
of the experiment the experiment ce pace of
Increme difference
nt %
Body length (cm) KG 175,2 ± 2,05 176,1 ± 1,50 0,9 0,51 t=0,35;P>0,
05
EG 174,4 ± 1,20 176,0 ± 1,02 1,6 0,91 t=1,02;P>0,
05
Difference, unt. 0,8 0,1
Difference, % 0,46 0,06
Reliability of difference t=0,34;P>0,05 t=0,05;P>0,05
Body weight (kg) KG 73,5 ± 1,30 74,8 ± 1,28 1,3 1,75 t=0,71;P>0,
05
EG 74,1 ± 1,11 74,9 ± 0,86 0,8 1,07 t=0,57;P>0,
05
Difference, unt. 0,6 0,1
Difference, % 0,82 0,13
Reliability of difference t=0,35;P>0,05 t=0,06;P>0,05

Dynamometry of KG 41,7 ± 0,76 44,10 ± 0,64 2,40 5,59 t=2,42;P<0,
the right hand 05
(kg) EG 41,23 ± 0,68 45,81 ± 0,62 4,58 10,52 t=4,97;P<0,
001
Difference, unt. 0,47 1,38
Difference, % 1,13 3,24
Reliability of difference t=0,46;P>0,05 t=1,55;P>0,05
Dynamometry of KG 40,20 ± 0,72 42,30 ± 0,62 2,10 5,09 t=2,21;P<0,
the left hand (kg) 05
EG 39,7 ± 0,76 42,6 ± 0,60 2,90 7,05 t=3,02;P<0,
001
Difference, unt. 0,5 0,30
Difference, % 1,24 0,71
Reliability of difference t=0,48;P>0,05 t=0,35;P>0,05
Static force (kg) KG 82,23 ± 1,67 87,16 ± 1,14 4,93 5,82 t=2,44;P<0,
05
EG 81,76 ± 1,32 90,78 ± 1,27 9,02 10,46 t=4,88;P<0,
001
Difference, unt. 0,47 3,62
Difference, % 0,57 1,95
Reliability of difference t=0,22;P>0,05 t=2,12;P<0,05
Weight index KG 0,420 ± 0,024 0,425 ± 0,018 0,005 1,19 t=0,17;P>0,
05
EG 0,425 ± 0,030 0,426 ± 0,027 0,001 0,24 t=0,025;P>0
,05
Difference, unt. 0,005 0,001
Difference, % 1,19 0,24
Reliability of difference t=0,13;P>0,05 t=0,03;P>0,05

134
Analysis of physical readiness before the experiment showed that the cadets of
the experimental and control groups did not show significant differences (p> 0.05). During
the control tests, the cadets of both groups showed an average level of physical fitness in
comparison with the standards.
The block-modular model of the formation of professional competence in physical
training contributed to a significant increase in the experimental group at the end of the
pedagogical experiment in terms of the physical readiness of NANGU cadets. The result in
the 3000m run in the experimental group increased during the experiment to 667.2 ± 11.23,
in the control group -703.05 ± 10.47 (t = 2.34, p <0.05).
The result in pull-up in the vise at the end of the study in the experimental group
was 14.9 ± 0.28, in the control group-14.0 ± 0.22 (t = 2.57, p <0.05). According to the
indices of physical preparedness determining the level of high-speed, coordination abilities
of members of the experimental group, at the end of the pedagogical experiment the
reliability of the differences was not revealed, although there is a tendency to positive
dynamics. The result in the 100 m run in the experimental group increased during the
experiment to 13.44 ± 0.12, in the control group -13.46 ± 0.18 (t = 0.14, p <0.05).
The result in the shuttle race at 10x10 during the experiment changed and
amounted to 24.53 ± 0.32 in the experimental group, 25.1 ± 0.18 in the control group (t =
2.02, p <0.05). Thus, it can be stated that the block-modular model of the formation of
professional competence, aimed at increasing the level of physical preparedness of the
NANGU cadets, proposed by us, is more effective in comparison with the existing training
program at the NGU's educational institutions (2016).

Table №2. Dynamics of changes in physical fitness indicators among NANGU cadets of
the control and experimental groups during a two-year pedagogical experiment.

Indicators Group At the At the end of Difference The pace Reliability of
beginning of the Increment difference
the experiment %
experiment
Running KG 745,8 ± 12,47 703,05 ± 42,75 5,90 t=2,60;P<0,05
on 3000 10,47
m (s) EG 749,5 ± 11,95 667,2 ± 11,23 82,3 11,6 t=5,02;P<0,001
Difference, unt. 3,70 35,85
Difference, % 0,50 5,16
Reliability of t=0,21;P>0,05 t=2,34;P<0,05
difference
Running KG 13,64 ± 0,10 13,46 ± 0,08 0,18 1,33 t=1,40;P>0,05
on 100 m EG 13,80 ± 0,13 13,44 ± 0,12 0,36 2,64 t=2,04;P>0,01
(s)
Difference, unt. 0,16 0,02
Difference, % 1,17 0,15
Reliability of t=1,00;P>0,05 t=0,14;P>0,05
difference
Pull ups KG 13,3 ± 0,24 14,0 ± 0,22 0,7 5,13 t=2,19;P<0,05
(qnt) EG 13,1 ± 0,32 14,9 ± 0,28 1,8 12,85 t=4,28;P<0,001
Difference, unt. 0,2 0,9
Difference, % 1,50 6,43
Reliability of t=0,51;P>0,05 t=2,57;P<0,05
135
difference
Shuttle KG 25,5 ± 0,20 25,1 ± 0,18 0,4 1,58 t=1,48;P>0,05
run on 10 EG 25,8 ± 0,34 24,53 ± 0,32 1,27 5,05 t=2,76;P<0,05
× 10 m
(s)
Difference, unt. 0,3 0,73
Difference, % 1,18 2,91
Reliability of t=0,77;P>0,05 t=2,02;P>0,05
difference

The conclusion. The competence approach, which involves the system
transformation of vocational training, which is based on the idea of the orientation of the
educational process of NGU educational institutions in the unity of its target, content and
technological components for the final result - the formation of the professional
competence of the future serviceman of NGU, proves the legitimacy of the advanced
system of development of the basic physical qualities of NGU servicemen, compared with
the traditionally established methodology, which is confirmed by the results of the study of
their physical development and physical preparedness.

References:

1. Bidenko V.I (2004). Bologna reforms: some lessons of Europe. Higher education
today. №2.
2. Bolotov V.A (2003). Competent model: from idea to educational program. Pedagogy-
№10.
3. Borodin N.V (1994). The fundamentals of developing a modular techno-learning. -
Ekaterinburg,
4. Drushkin A.V (2001). Block-modular training in vocational education. - Saratov.
5. Winter I.A (2003). Key competences - a new paradigm of the result of education.
Higher education today №5. .
6. Inusova Kh.M. (1999). Modular training - what is it. /Science and life. No. 1.
7. Concept of modernization of Russian education for the period up to 2010 - M., 2002.
8. V.S Kshevin, V.V Moroz, V.P Usenko (2003). Physicalpreparation: training.
allowance. – M.: IMC GUK of the Ministry of Internal Affairs of Russia.
9. Kolyukhov V.G, Lisitsin V.I, Ulabysheva V.F (2004). By structure of the process of
training combat methods of struggle: method. recommendations. - Moscow: МЦ at ГУК the
Ministry of Internal Affairs of Russia.
10. Kolyukhov V.G. Physical training of employees bodies of internal affairs: textbook
(2006) Moscow: TsOCR Ministry of Internal Affairs of Russia.
11. O. Kukosyan, G.N. Knyazeva (2001). The concept of modular technology training in
the system of additional vocational training: method. allowance. Krasnodar.
12. Lupyr V.G (2005). Ways to optimize the professional Applied training of cadets of
educational institutions of the Ministry of Internal Affairs of Russia: the teaching method.
allowance. - Omsk: Omsk Academy of the Ministry of Internal Affairs of Russia.
13. Motin VV, Gudkov NA, Grunenkov Yu.P (2004). The basic principles of building an
innovative educational institution of the system of additional professional education of the Ministry
of Internal Affairs of Russia. - Domodedovo: VIPK of the Ministry of Internal Affairs of Russia.
14. Medvedev, D.A. (2009) The President's Address to the Federal To the Assembly. M.
www.kremlin.ru.
15. Nurgaliyev RG // Rossiyskaya Gazeta: Federal release. - 2009. No. 4980 (156) on 21
August.
136
16. Raven J (2002). Competence in modern society. Identification, development and
implementation. M., (Eng.1984).
17. Strategy for the modernization of the content of general education (2001): materials
for the development of documents on the renewal of general education. - M.
18. Tatur Yu.G (2004). Competence in the structure of the quality model of specialist
training // Higher education Today №3.
19. Tretyakov P.I. (2001). Modular training technology in school. - Moscow: New
School.
20. Khutorskoy A.V (2002). Key competencies and educational standards: report on the
department of philosophy education and the theory of pedagogy of radioactive waste on April 23.
Center "Eidos" www.eidos.ru/news/compet.htm
21. Yatsyavichene P.A (1989). Theory and practice of modular learning. - Kaunas.

137
PROCEDURAL AND OPERATIVE ASPECT AS THE BASIS FOR
THEORETICAL AND PRACTICAL TRAINING OF MEDICAL
STUDENTS
Iryna Radziievska, Cherkassy medical academy, Cherkassy, Ukraine

ПРОЦЕССУАЛЬНО-ДЕЙСТВЕННЫЙ АСПЕКТ КАК ОСНОВА
ТЕОРЕТИЧЕСКОЙ И ПРАКТИЧЕСКОЙ ПОДГОТОВКИ
СТУДЕНТОВ-МЕДИКОВ
Ирина Радзиевская, Черкасская медицинская академия, Украина

Abstract. Quality of higher education depends on effectiveness of teaching methods used
and is based on the modern psychological and pedagogical theories, teaching principles and
methods. Development of students‘ cognitive abilities depends on their ability to apply their
knowledge practically, students' readiness for independent learning, formation of their worldview.
The goal of the learning process should be formation of professional competence of a specialist.
In the learning process professional competence of future medical specialists is formed
under the following aspects of pedagogical technology: scientific, procedural and descriptive,
procedural and operative, and control and analytic.
The procedural and operative aspect provides implementation of technological process of
training of the medical specialist: planning of progressive pedagogical conditions in terms of
formation of professional competence, determination of priorities for activities of an educational
institution that would ensure compliance with pedagogical conditions; diagnostics of levels of
professional competence of a graduate.
Key words: professional competence; competency-based education; medical specialists;
professional knowledge and skills.

Аннотация. Качество высшего образования зависит от эффективности
используемых методов обучения и основывается на современных психолого-педагогических
теориях, принципах и методах обучения. Развитие когнитивных способностей учащихся
зависит от их способности практиковать практически любые знания, готовность студентов к
самостоятельной учебе, формирование их мировоззрения. Целью учебного процесса должно
быть формирование профессиональной компетентности специалиста.
В процессе обучения профессиональная компетентность будущих медицинских
специалистов формируется по следующим аспектам педагогической технологии: научной,
процедурной и описательной, процедурной и оперативной, а также контрольной и
аналитической.
Процедурный и оперативный аспект обеспечивает внедрение технологического
процесса подготовки медицинского специалиста: планирование прогрессивных
педагогических условий с точки зрения формирования профессиональной компетентности,
определение приоритетов деятельности учебного заведения, обеспечивающего соблюдение
педагогических условий; диагностика уровней профессиональной компетентности
выпускника.
Ключевые слова: профессиональная компетентность, компентностное обучение,
медицинские специалисты, профессиональные знания и умения

Introduction

The formulation of the problem. The problem of formation of professional
competence of medical specialists is extremely important at this stage of development of
medical education. It is insufficiently studied, as evidenced by theoretical analysis of
138
scientific literature and research of the problem of formation of professional competence of
future medical experts.
The system of higher medical education as a structural unit of a multi-level
educational system has its own specific purposes. The basis for reformation of the system
of training of medical specialists is state laws and regulations (the Law of Ukraine "On
Higher Education" and others).

Analysis of the recent research and publications. Analysis of scientific
literature on development of professional competence gives an opportunity to understand
systemic and procedural nature of the term ―pr ofessional competence‖ [7, 8, 10].
Ukrainian teachers consider formation of professional competence as the idea of
developmental education during vocational training [9]. Competency-based approach in
education is given in works of A. Khutorskoy [20], and B. Wulfson [3]. It was also studied
by leading scientists: I. Bekh [2], N. Gryshanova [4], O. Dubasenyuk [5], V. Lozova [13],
V. Lozovetska [15], etc. Formation of a competent specialist belongs to ―e ternal‖ problems
of pedagogy, final solution of which is almost impossible due to continuously developing
society, its constant technologization and informatization, changes in social situations and
paradigms of thinking.
V. Lozovetska in her research of professional competence notes that competence
of the specialist is determined by professional activities of the specialist and includes, first
of all, professional knowledge, skills, work experience in a certain area, social,
communicative and individual abilities of the personality in terms of self-sufficiency in
professional activities [14].
Professional competence provides: formation of the ability to evaluate
professional situations and problems; creative thinking; detection of initiative while
performing production problems; conscious understanding of personal responsibility for
the results of work; ability to control the production team; taking rational decisions when
solving specific tasks and problems [11].
At the same time, some scientists state that professional competence is individual
psychological education that includes experience, knowledge, skills, and psychological
readiness [6].
The goal of the article is to disclose importance of use of the procedural and
operative aspect when teaching future medical specialists.
One of the directions of pedagogical technology that contributes to formation of
professional characteristics of future medical specialists is realization of the procedural and
operative aspect in the learning process.
To achieve this goal, context, training and methodological basis for the learning
process should be developed this way:
creation of standards of higher education for the specialty; introduction of a
curriculum into the learning process; definition of the content and scope of
disciplines. Herewith, the structure of the curriculum has to be substantively integrated and
focused on compliance with the logical sequence of teaching of disciplines that make
relevant cycle training. It should be based on the principle of continuity of knowledge,
reflect optimal content and scope of training of the specialist and ensure successful solving
of training problems;
creation and implementation of the curriculum for professional disciplines into
the learning process with identification of educational goals in cognitive area and ultimate
goals of studying of disciplines, development of levels of knowledge formation.
139
Main body. The procedural and operative aspect ensures formation of the
guidance system for teachers that train students based on a new context support. Scientific
and methodical work at higher educational institutions is an integral part of operation of
the staff. It covers all sides of the process of training of medical specialists and is provided
through different means: seminars-workshops for young teachers, meeting of the
―Univ ersity of psycho-pedagogical Knowledge‖, organization of scientific and practical
conferences, regional seminars, pedagogical skills competitions, etc.
Teachers develop scientific and methodological support for each discipline
according to the curriculum and educational programs: typical educational and work
programs, guidelines for lectures, lecture courses, glossary of basic medical terms,
manuals for practical, laboratory or seminar classes, materials for modular assessment,
evaluation criteria for each module, educational and methodological materials for
independent work of students, manuals for practical training, list of individual tasks,
materials for final assessment.
It is the procedural and operative aspect that determines the process of formation
of professional competence. It flows differentially, consistently, while there is an
individual approach, profession-oriented training and final goal orientation. Efficiency of
the process of formation of professional competence depends on use of the system of
efficient learning forms and methods that ensures compliance with relevant pedagogical
conditions, defines students‘ motivation to study, contributes to creation of friendly
microclimate among students and teachers, helps to create positive attitude of students
towards the process of gaining knowledge and skills.
During theoretical and practical classes common instructional methods of I.Ya.
Lerner [12] and M.N. Skatkin [19] can be used. These methods contribute to
intensification of students‘ learning. They are divided into two groups according to the
level of reveal of creative potential: reproductive (explanatory-illustrative) – information-
receptive and instructive-reproductive; productive – problematic, partially search and
research methods. Mentioned training methods allow detecting students‘ ability to use
knowledge in new training (unusual) situations. It is the mean and criterion of evaluation
of the level of absorption of theoretical knowledge by students and their creative abilities
[19]. This will contribute to formation of flexibility of students‘ mental operations and
their willingness to find their own way to apply the knowledge [12], ability to make quick
decisions in unusual clinical situations at work. So, reproductive methods have learning
orientation, and productive ones are developmental.
The procedural and operative aspect at the theoretical stage of study of
professional disciplines involves formation of fundamental knowledge of future medical
specialists that were received in the process of theoretical learning and their integration
into the professional activity.
Information-receptive (reproductive) methods are recommended to be used in the
process of teaching and learning of theoretical material of the professional disciplines,
herewith: knowledge to students is offered in ― ready‖ form, teacher not only gives, but
explains the knowledge, and students consciously learn, understand and remember the
knowledge. Criterion of learning of the knowledge should be correct reproduction of the
knowledge. Multiple repetitions ensure required strength of learning.
Among information-receptive (reproductive) methods, used by us in the research,
the following can be mentioned:

140
– explanatory-illustrative – the knowledge, obtained as a result of explanatory-
illustrative methods. It does not form skills and abilities to use the knowledge. Teaching
theoretical material is combined with techniques of intensification of cognitive activity
(note-taking, use of learning games, educational discussions outlining main idea,
composition of structure logic diagrams, etc.). Such method is used for general education
courses;
– illustrative method is a combination of non-verbal and verbal techniques of
teaching the material. Use of diagrams, tables, illustrations is combined with oral
reproduction of the topic, contributes to more complete absorption of information: medical
biology, medicinal chemistry, anatomy, physiology, pathomorphology, and
pathophysiology;
– explanatory-motivational method – the teacher gives a part of the material in a
ready form, and another part — through problem-based tasks; students absorb the material
through reproductive, and creative, research method. Thus there is elimination of overloads
in training that contributes to more complete remembering of information: theoretical
presentation of clinical disciplines;
– explanatory method of teaching: the teacher not only tells any facts, but
explains them as well, seeking understanding and mastering by students. Students learn the
material at the level of understanding and remembering. This method is the most
favourable to increase cognitive activity of students, because at lectures in professional
disciplines explanation of the material is more efficient than narration.
The following efficient methods were used when teaching theoretical material:
– motivational method of teaching: the teacher asks students problem-based
questions and gives tasks, organizing their independent activity; students obtain and learn
new skills mainly without help of the teacher;
– problematic presentation lies in that the teacher gives and states the problem,
activates mental activity of students, gives propositions regarding problem solving,
showing a solution, requests answers from students regarding solution of these tasks. This
method is used by teachers that conduct classes in professional clinical disciplines.
Herewith, different learning forms (business games, solution of situational problems and
clinical situations, test tasks, etc.) are used. Students‘ thinking is enabled by teachers
through creation of problem-based situations, use of elements of evidence-based medicine
[17].
Besides, when training future medical specialists, depending on the discipline,
the following types of lectures are used: lectures-conversations, lectures–discussions,
lectures with case study, and lectures with feedback. When selecting material for lectures
the teacher should take into account its practical significance, relevance and efficiency,
abundance of illustrative examples [18], problematicity for correct methodological
orientation of students.
So, from scientific and methodological perspective, theoretical knowledge should
meet such basic requirements: to be scientifically up-to-date, to be in a finished form, to be
satisfactory, to be highly informative from theoretical point of view, to refer to laws and
regulations, new scientific achievements; to combine theory and practice, to concentrate
students‘ attention on problems being studied in the light of modern requirements; to focus
students on independent work, to have guidelines regarding advanced independent study of
topics that are necessary for practical work.
Theoretical course of training of the medical specialist is inextricably linked with
practical training. The medical expert must be able to work in a changing and challenging
141
environment, to get into the work quickly when being under pressure, to be sharp-eyed, to
be able to evaluate a condition of a sick person accurately, to be able to make emergency
decisions quickly because it affects human‘s life.
The practical stage of training students is very important for proper formation of
professional competence. It can be carried in the form of practical training (preclinical and
in hospital) and work placement.
The following methods can be used during practical and laboratory classes:
– From reproductive – instructive-reproductive, instructive-algorithmic;
– From productive – project method, instructive-practical, business games,
laboratory method, research method.
Involvement of students into active cognitive and research activities will allow
them abandon standard thinking, stereotype of actions, develop desire for knowledge. At
different stages of practical classes we recommend to use active learning methods: when
getting the first knowledge, when understanding and improving the knowledge, when
forming skills and abilities.
We proposed the following scheme of practical training. At first the classes are
held that provide exercises according to the selected learning techniques. Such classes can
be called as algorithmic-type classes. For example, during practical classes students can
perform manipulations under algorithms (standard practice). After algorithm-type classes it
is recommended to carry problematic-type classes, which are organized both in individual
and group form.
Instructive-reproductive and instructive-algorithmic methods are basic ones for
obtaining of basic clinic skills and abilities. They are based on performance of practical
tasks by students when reproducing theoretical information or solving standard situations.
Students previously master certain skills and apply them during classes according to
algorithms and guidelines. During such practical classes the following tools are used:
guidelines, developed by the teacher, algorithms on performance of certain manipulations,
special sets of phantoms, instruments, devices, allowing simulate real work at a clinic in
the preclinical conditions with high reliability. Preclinical practice rooms also should be
arranged and thematically equipped with visual aids, films, technical equipment, and
learning materials.
In guidelines for practical classes the goals and aim, plan of the lesson, questions
for check and self-check, questions for general questioning, algorithm for performance of
manipulations are given. These methods are efficient for learning medicinal chemistry,
medical biology, pharmacology, biophysics, in preclinical practice of clinical disciplines.
Productive methods are used to develop creative potential in the form of
problem-based issues with unusual situations, solution of complicated tasks using logic
and contradictions in finding answers. To implement these forms all possible illustrative
means, business games and especially work placement are used, because improvement of
training of medical specialists, enhance of their professional level require substantial
changes in the system of preclinical training of medical students.
Solution of problem-based situations at classes in professional disciplines
requires not only professional skills and abilities of future specialists, but qualitative
performance of this or that manipulation in the technical sense. Equally important is
compliance with moral and ethical standards and aesthetic norms of relations with a
patient, taking into account individual characteristics of the patient and his/her relation to
his/her disease/health.

142
Research method of learning involves creative absorption of knowledge and
performs quite important functions. It is intended, firstly, to ensure theoretical use of
knowledge; secondly, mastering methods of scientific knowledge in the search of these
methods and their use; thirdly, it contributes to formation of features of creative activity;
fourthly, it is the condition of formation of the interest, need in such activity. As a result,
research method contributes to formation of full, well-realized, promptly and flexibly used
knowledge and formation of creative experience.
When researching importance of use of procedural and operative aspect during
study it was proved that professional training of future medical specialists fully contributes
to formation of their professional competence.
Preclinical (educational) training is the in-class practical training. We use such
methods of educational training: work in small groups; demonstration; simulation of work
situation; exercises; business games; independent performance of work tasks and
mastering of practical skills and abilities according to the algorithm; discussion of mistakes
made; independent out-of-class mastering of practical skills and abilities; making up of
missed practical classes; check of quality of mastered skills and abilities at practical
classes; check of quality of carrying of practical classes and level of mastering of practical
skills and abilities by students on the part of administration of the educational institution.
Preclinical practice is an important stage of preparation of students for learning of clinical
disciplines. Its content and organizational structure not only helps students to absorb
theoretical material, but prepares them at the stage of preclinical work before
understanding of organizational and methodological structure of each lesson, introduces
new forms and scopes of their personal participation when performing certain independent
practical tasks [16].
Teachers of professional disciplines developed case problems being similar to
clinical setting and meeting typical problems and giving possibility to solve them
according to created standards of performance of medical manipulations (standards of
practical activity). In the process of practical training modelling of professional activity in
the education process is used. In preclinical practice rooms (depending on specialization)
each student is provided with workplace and everything required for individual work under
direction and supervision of the teacher.
Range of techniques and methods of learning intensification that are used in
practical training of students is quite wide and depends on certain didactic problems and
specifics of the learning process. Diagnostics of learning of educational material by
students, analysis of special aspects and tactics for certain disease is carried at practical
classes.
Practical classes are held according to a certain scheme: organizational moment,
assessment and correction of initial knowledge, independent work and final part. Detailed,
minute-by-minute break-up of separate stages of each class contributes to consistent and
optimal assimilation of theoretical and practical material.
According to practical training guidelines classes are held in the form of business
games, during which students independently reveal the sense of main ethic elements of the
philosophy of medicine. Formation of own view of the profession, learning of moral
concepts, principles and traditions of medicine allow students better understand the
essence of the future profession. During the business game thematic and social content of
the future activity of medical specialists is reproduced. Content and structure of the
business game is organized so that each participant during the whole process of the game

143
could constantly develop relevant skills and abilities. Educational problems of the game
are clearly reflected in its scenarios.
Along with the problem-based learning other forms of independent work are used
(development of algorithm of actions, reports, solving situational problems, etc.). This
allows preparing students for active life position, for the ability to feel familiar with life
problems and find ways to solve them.
Practical training in professional disciplines involves as well consolidating and
improvement of initial professional skills by students in the subject according to the
standards of practical activity.
Thus, we can model stages of formation of professional skills at practical classes:
learning and consolidation of theoretical knowledge; improvement of professional skills
until they become automatic; continuous consolidation of practical skills, use of them in
solving professional situations; mastering of technology of professional communication
through relations with medical staff, patients and their families.
Out-of-class mastering and improvement of practical skills and abilities by
students is carried at learning and training rooms, equipped like preclinical practice rooms
(medical equipment, apparatus, tools, etc.). Working on simulators is similar to hospital
conditions. At classes business games and case studies can be held. These cases can appear
in real professional activity.
Also, the goal of study of medical student is to develop a sense of sympathy for
their patients. Medical specialist should be merciful, able to show understanding for
someone's situation, go through with someone any moments of his/her life, not only happy,
but tragic ones as well.
Practical training at clinics is carried under the supervision of teachers. During
this training students meet with patients for the first time. They get their first impressions,
learn to communicate with the patient for the first time, carry examination and outline a
treatment plan. Update, enhancement and consolidation of knowledge, skills and abilities
of students is carried in different hospital units.

The conclusions. Thus, professional competence of the future medical specialist
is formed gradually. The start is acquisition of professional skills and abilities during the
first years of study, and the final stage is improvement of professional training directly in
the workplace, where the person becomes a professional.
After mastering of basic skills the curriculum involves work placement, which is
the final stage in learning clinical disciplines and involves practicing of skills and abilities
with documentation maintenance at relevant units of treatment and preventative facilities.
Work placement is held under the supervision of the teacher as well, but at
treatment and preventative facilities, because professional competence is more complete
formed directly in ―c linical‖ conditions.
Herewith the following problems arise: creation of favourable conditions for
active participation of future medical specialists in the learning process and successful
acquisition of knowledge; increase of student‘s positive motivation to study; formation of
operating skills in a medical team when providing health care services; formation of future
medical‘s responsibility for his/her own knowledge, actions and decisions.
Particular attention is paid to work with the patient. The teacher demonstrates
follow-up of the patient at the beginning of work. Then each student independently follows
up a certain patient. Direct cooperation of the student and the patient contributes to

144
improvement of training of future medical experts, because each nosological form is
studied and considered in practice, and skills are mastered ―at the bedside‖.
After completion of the practical training and work placement students report
about completion of the internship program and individual tasks, and pass graded credit
according to the internship program.
Thus, based on the foregoing, we conclude that: implementation of the
procedural and operative aspect in the learning process contributes to more thorough
formation of professional competence of future medical specialists; level of professional
competence of future medical specialists is evaluated through the prism of acquisition of
sufficient theoretical knowledge in professional disciplines in real practice.
During the research it was proven that the quality of professional competence is
based on the following factors: deep basic medical education; compulsory sufficient
practical training; work in accordance with the principles of ―e vidence-based medicine‖;
compliance with standards of performance of manipulations; continuous learning and
professional development.

References:

1. Baklanova, N. K. (1994). Professional skill of the art worker: manual / N.K.
Baklanova. – M.: Publishing House of the Moscow State Institute of Culture, 120 p.
2. Bekh, I. D. (2009). Theoretical and applied sense of the competence approach in
teaching I. D. Bekh // Pedagogy and psychology. № 2, p. 26-31.
3. Wulfson, B.L. (1999). Educational strategy in the West: toward the XXI century. B.L.
Wulfson. – M.: Publishing House of the University of Russian Academy of Education, 208 p.
4. Grishanova, N.A. (2002). Development of competence of specialists as the most
important direction in the reform of vocational education. Tenth symposium. Qualimetry in
education: methodology and practice. N.A. Grishanova; edited by N.A. Selezneva, A.I. Subetto.
Book 6.
5. Dubasenyuk, O.A. (1994). Concept principles of the theory of educational activities of
the teacher / O.A. Dubasenyuk, Pedagogy and psychology № 4, p. 90-97.
6. Life competence of the personality (2003). Edited by L.V. Sohan, I.G. Sohan, G.M.
Nesen, Bogdana, 520 p.
7. Zimnyaya, I.A. (2005). General culture, social and professional competence of a
person. I.A. Zimnyaya. Higher education today: reforms, innovations, experience. № 11, p. 14–20.
8. Zimnyaya, I.A. (1992). Social work as a professional activity. Social work. Edited by
I.A. Zimnyaya. Edition 2, p. 13.
9. Zinkovskiy, Y.F. (2008). Professional competence - an actual category of modern
higher education. Y.F. Zinkovskiy, G.O. Mirskikh. Higher education in Ukraine. Special Edition
University pedagogy: methods, theory, technologies. Vol1., p. 15 – 22.
10. Brief dictionary of modern concepts and terms (1995). comp. V.A. Makarenko. 2nd
edition, 510 p.
11. Krylova, N.B. (1990). Formation of the culture of the future specialist. N.B. Krylova.
M.: Vysshaya shkola, 142 p.
12. Lerner, I.Ya. (1980). Learning process and its laws. I.Ya. Lerner., M.: Znanie, 96 p.
13. Lozova, V.I. (2002). Formation of pedagogical competence of university teachers.
V.I. Lozova. Pedagogical training of teachers of higher educational institutions: materials of
interuniversity research and practical conference. Kharkiv: OVS, p. 3-8.
14. Lozovetska, V. T. (2009). Psycho-pedagogical foundations of professional training in
the current labor market. V. T. Lozovetska. Research and methodology support for vocational
education and training: theses of reports of the reporting research and practical conference. (April
22-23, 2009) edited by V.O. Radkevych. H.: Kompaniya SMIT, p. 14-16.
145
15. Lozovetska, V. T. (2004). Formation of competence as the main prerequisites of
professional development of modern tourism specialist, V. Е. Lozovetska. Culture and education of
tourism experts: modern trends and forecast: materials of the 3rd international research and practical
conference K.: KUTEP, p. 76–81.
16. Romek, V.G. (1996). Concept of self-confidence in modern social psychology. V.G.
Romek. Psychological Bulletin of the Rostov State University, Edition 1, Part 2, Publishing House
of the Rostov State University, p.132-146.
17. Skakun, M.P. (2005). Fundamentals of evidence-based medicine.-Ternopil:
Ukrmedkniga, 224 p.
18. Skakun, Mykola Petrovych(2008). Fundamentals of clinical epidemiology and
evidence-based medicine: manual for students of higher educational medical universities and
interns. Mykola Petrovych Skakun. – Ternopil: TDMU ― Ukrmedkniga‖, 371 p.
19. Skatkin, M.N. (1971). Improvement of the learning process. N.M. Skatkin. - M.:
Pedagogika, 208 p.
20. Khutorskoy, A.V. (2003). Key competencies as a component of the personality-
oriented education paradigm. A.V. Khutorskoy. Public education. № 2. p. 58 - 64.

146
МИСИЯ „КОМПЛЕКТУВАНЕ НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ ФОНДОВЕ“
Елена Коева-Юрченко1
Висше училище по мениджмънт - Варна

MISSION "LIBRARY FUNDS COLLECTION“
Elena Koeva-Yurchenko2
Varna University of Management
Резюме: Библиотеките са неразделна част от човешката цивилизация. Човечеството
ги определя като своята памет и очаква те да пазят всичко записано - мислите, мечтите и
изобретенията. Докладът обсъжда важния за теорията и практиката на библиотекознанието
въпрос за комплектуването на библиотечните колекции. То е основа за пълноценно
библиотечно-информационно осигуряване на всяка университетска среда. Докладът
представя неговото място в библиотечно-информационната система на Висше училище по
мениджмънт.
Ключови думи: библиотечно-информационно осигуряване, комплектуване,
библиотечните колекции, библиотечен книгообмен, обмен на публикации.

Abstract:: Libraries are an integral part of human civilization. Humanity identifies them as
its own memory and expects them to keep everything written – its reflections, dreams and
inventions. The report discusses the issue of librarianship's theory and practice of collection library
funds. It is the basis for a complete library and information providing of each university
environment. The report presents its role in the library and information system of Varna University
of Management.
Key words: library and information providing, library funds, library collections, library
funds collection.

Въведение

Сред организациите за обучение, образование и наука университетите заемат
първостепенно място. Във всички времена университетите се грижат за
библиотечно-информационното осигуряване (БИО) на многоликата университетска
общност. Университетското образование е немислимо без информационна
осигуреност. Тя е моторът и на съвременната идея „Европа на знанието―,чието
реализиране трябва да гарантира непрекъснато повишаване на качеството на всички
степени на образование и обучение в Европейския съюз. В стратегията „Европа
2020―Европейската комисия формулира пространно, ясно и категорично мястото на
университетите в изграждането и развитието на единното европейско семейство.
(Европейска комисия, 2010.) Университетските библиотеки са опорни точки за БИО
на информационното общество.
Промените в библиотеките, настъпващи в съвременния етап на
информационното общество, предизвикват промени и в комплектуването на
библиотечните фондове (БФ). „Перспективното планиране на комплектуването на
фондовете в количествен, тематичен аспект и по видове документи досега, става все
по-нереално в днешната действителност. Информационният взрив, характерен за
1
Авторът е директор на Библиотечно-информационния комплекс на Висше училище по мениджмънт и
докторант в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
2
The author is the director of the Library and Information Center of the Higher School of Management and
PhD student at the University of Library Science and Information Technology.
147
последните десетилетия на нашия век, доведе до невъзможността да бъдат набавяни
всички документи, които биха били необходими на читателите на библиотеката.―
(Грашкина, 1999).

Комплектуването и библиотечно-информационното осигуряване

Библиотечно-информационното осигуряване (БИО) е „система от
взаимосвързани елементи, чието състояние в даден момент определя състоянието на
системата във всеки друг момент от нейното развитие. Качеството на системата
зависи от качеството на всеки неин елемент по отделно и от равновесието между
всички елементи.― Коева-Юрченко,
( 2017).
Сред неразривно свързаните основни ресурси на БИО са БФ, обосновано
наричани все по-често библиотечни колекции (БК). Тяхното причисляване към
материалните библиотечни ресурси е твърде едностранчиво. Тяхната качествена
стойност ги обособява в самостоятелна ресурсна група. Качеството им е основен
показател за качеството на БИО на потребителите.
В 90-те год. на XX в. българските библиотековеди дискутират въпроса за
информационното осигуряване на науката: „Три основни паралелни процеса
характеризират развитието на науката и нейното информационно осигуряване в
условията на съвременната цивилизация.―(Попов, 1983, с. 11). На първо място
авторът поставя „обема на натрупаните документирани знания, на информационния
масив, с който разполага човечеството―(пак там), на второ „броя на научните
работници― (пак там). „На трето място бързият научен и технически прогрес
закономерно доведе и продължава да води до появата, внедряването в практиката и
непрекъснатото усъвършенстване на нови мощни средства за комуникация, за
съхраняване, обработка и предаване на научна и техническа информация.―(пак там,
с. 11-12).
Библиотечните фондове са в полезрението на библиотекарите от векове. Те
„са област на твърде сложни и противоречиви явления. Правилната ориентация на
тяхното изграждане изисква не само професионална насоченост и умело служене с
техническите механизми на комплектуването.―Станчев,
( 1973, с. 119).
БК събират и пазят като памет на обществото различни документи, но точно
информационната им функция ги превръща в най-важния стълб на БИО. Те се
развиват в реципрочна връзка с останалите му елементи – сграда и обзавеждане на
библиотеката, библиотечни специалисти, финансиране. Освен комплектуването, за
състоянието и перспективите за развитие на БК са важни условията за съхранение,
опазването, и условията за ползването им; научнообоснованите преценки за
остаряването; прочистването; обновяването; прираста; подбора; пълнотата;
структурата - съотношенията между видовете издания, жанровете, тематичността;
осигуреността на общността, ползваемостта; обращаемостта; скоростта на доставка
на информацията, релевантността и пертинентността.
„Комплектувам―произлиза от латинския глагол complector, който означава 1.
Съставям комплект, 2. Попълвам.―(Речник на чуждите думи в българския език,
1982, с. 422.), а „Комплект―означава „Съвкупност от инструменти, вещи и под.,
които съставят едно цяло и имат определено предназначение…―(пак там). Глаголът
се обяснява като „Попълвам, образувам комплект―(Български тълковен речник,
1993, с. 352.), а „комплект―като „Сбор от всички, спадащи към нещо части; пълен

148
състав‖ (пак там). Думите „комплектувам―и „попълвам―отдавна са синоними в
ежедневния език и в библиотековедската терминология.
„Комплектуването е системна дейност по създаване, постоянно попълване и
обновяване на библиотечния фонд чрез научнообоснован подбор и доставка на
публикации от всякакъв вид и в съответствие с профила, задачите, мисията на
дадена библиотека и с информационните нужди на читателите й.―(Миланова, 2013,
с. 36).
Комплектуването (изграждането, попълването) на БК е сред основните
задачи на БИО, която библиотеките осъществяват. То е текущо и ретроспективно
(докомплектуване).
За професионалните библиотекари е ясно, че комплектуването на БК
предопределя работата с потребителите на библиотеката. Тази дейност е с изявен
научен характер. Качествените и количествените параметри на постъпленията
определят развитието на колекциите. Техният подбор се основава на проявените
потребности и нужди на четящата публика, но и на нейните вероятни очаквания,
потребности и нужди.
Днешната библиотека не е само място за съхраняване и предоставяне на
документи. Тя е и вход към информацията. Тази промяна засяга в най-голяма степен
комплектуването на БК. Първостепенна оценка за качеството на комплектуването е
навременното набавяне на необходимите на потребителите информационни
източници – книжни и некнижни носители, онлайн пълнотекстови и библиографски
бази данни (БД), електронните публикации. „Обект на комплектуването на БФ са
всички носители на информация, независимо от тяхната форма, местоположение,
достъпност и т.н.―(Пак там).
Доклад, направен през 1999 год. във връзка с проект „Шанс за българските
библиотеки през 21 век―, иницииран от Програма „Библиотеки― на Фондация
„Отворено общество―,представя проблемите на комплектуването на българските
библиотеки. Той се опира на данни от 1997 год. Набавянето на библиотечни
документи е намаляло 2 пъти спрямо 1991 год. Закупените документи са 10 пъти по-
малко. Книгообменът е намалял 2 пъти. Има увеличение „в относителния дял на
книгообмена – от 42.2% за 1991 г. на 51.57% за 1997 г.―(. (Капитанова и Скопцова,
1999). с. 111). Набавянето на библиотечни документи е сред най-големите проблеми
на българските библиотеки и той се дължи на най-сериозния техен проблем –
финансирането. Авторите препоръчват всяка библиотека да очертае добре и да
спазва своя профил на комплектуване на библиотечните колекции; осъществяването
на отраслова координация; излизане от изолацията, основана на криворазбрана
автономност; намиране на по-изгодни услуги за комплектуването; комплектуването
да се насочи към чуждестранни електронни издания; по-активно набавяне на
некнижни носители на информация.
Каквито и компенсаторни методи да се прилагат за комплектуването на БК,
значението на финансирането не може да бъде пренебрегвано. Наред със сградата и
библиотекарите, БК са гарантът за постигане на библиотечните цели. Те свързват
сградата и персонала. Без тях няма библиотека. Неадекватното финансиране на
развитието им намалява ефективността на библиотеката. Важно е тя да придобива
онези ресурси, чрез които ще постига своите цели. Размерът на финансирането,
което библиотеката получава, влияе пряко върху комплектуването, което от своя
страна влияе върху качеството на обслужването на потребителските общности.

149
Всяка библиотека е жив организъм. Тя расте толкова, колкото и както
животоподдържащите я системи работят. Нужни са много пари за изграждане и
поддържане на сградата, за доставка и поддържане на съоръженията, за издръжката
на квалифициран персонал, за осигуряването на електронни системи и ресурси. Но в
дългосрочен план вероятно най-много пари са нужни за комплектуването на
качествени БК.

Комплектуването на библиотечните колекции на библиотечно-
информационния комплекс на висше училище по мениджмънт

По своята материално-техническа и информационна осигуреност Висше
училище по мениджмънт (ВУМ) не отстъпва с нищо на модерните европейски
университети. Във всички свои кампуси ВУМ реализира пълноценно БИО чрез
библиотечно-информационните центрове (БИЦ) на своя Библиотечно-
информационен комплекс (БИК).
БИК е сред най-младите университетски библиотечно-информационни
структури в България. Формирането му започва през 2001 год. След преместването
на ВУМ (тогава колеж) в Добрич БИК се развива и работи пълноценно за
подобряване на своите възможности. Той обогатява библиотечно-информационните
си ресурси и подкрепя все по-активно студентите, преподавателската колегия и
служителите във ВУМ и неговите бизнес и неправителствени организации в процеса
на обучението, преподаването, научноизследователската, развойната и проектната
дейност.
През първите години комплектуването на БК на БИК се осъществява главно
чрез покупка и дарения. Участието в книгообмена между българските библиотеки е
спорадично. Дипломните работи се изготвят групово – те са малко на брой, защото
се изготвят групово, депозират се и се съхраняват в архива на Учебен отдел, а не в
БИК. Издателската дейност на колежа е слаба, поради което в колекциите влизат
много малко и в неголяма екземплярност собствени издания.
През 2009 год. започва ново развитие на функционалните и съдържателните
основи за цялостното осигуряване на дейността на БИК. Те се отразяват и върху
качеството на БК. В основата на това качество е тяхното комплектуване.
БИК на ВУМ има за основна задача БИО на образователна,
научноизследователска, проектна и развойната дейност в разширена среда, състояща
се от академичната структура, гимназиална структура и бизнес структурата.
Дейността му надхвърля тези широки граници и наравно с потребителите от тази
широкообхватна среда, обслужва потребители и от външната среда. Това поведение
е продиктувано от широкото разбиране, че в съвременното информационното
общество осигуряването на широк свободен достъпът до информация е основно
мерило за културата на една обучителна и образователна институция, още повече –
академична. Подходът е неразривно свързан с поддържането на модерен
инструментариум за библиотечно-информационното осигуряване на широк кръг
потребители и изграждане на информационна академична среда, която далеч
изпреварва своите конкуренти. Политиките на БИК и тяхната практическа
реализация са насочени в отговор на визията на ВУМ като университет, работещ за
формирането на бизнес лидерите на бъдещето, тези, които ще вземат решенията за
утрешния ден.

150
С развитието на информационното общество комплектуването на
университетските БК се поставя със сериозна острота. За него говорят на все по-
висок глас не само библиотековеди и библиотекари, а и университетски
преподаватели, изследователи и студенти. Изпълнението на образователната и
научноизследователската дейност във всеки университет зависят него.
Още в зората на информационното общество се поставя въпросът за какво да
дава своите пари една университетска библиотека – да обогатява своите колекции
или да заплаща достъпи до електронни БД с пълнотекстова информация. По-късно
се заговори, че университетските библиотеките трябва да насочат своето внимание
не към комплектуването на информационни ресурси, защото те са в мрежата, а към
обучаване на потребителите да намират сами нужната им информация. „За да
продължим да предлагаме по бърз и по-евтин начин до достъп до информация, ние
трябва да превърнем глобалната виртуална среда в своя колекция и да предлагаме
посредничество за работа в нея.― Терзиева,
( Н., 1999, с. 123).
Ние приемаме, че за информационната осигуреност на потребителите са
еднакво важни и двата подхода - обогатяването на колекциите с традиционни и
електронни източници и осигурявянето на достъп до електронни БД с пълнотекстова
информация. Чрез осигуряването на потребителите на свободен (безплатен) IP-
базиран достъп до световни пълнотекстови платформи (EBSCO, Elsevier и др.) от
всяка точка на своите кампуси, включително и общежитията, БИК наистина
превръща глобалната виртуална среда в своя.
Приемайки, че комплектуването на информационни ресурси е толкова важно,
колкото и посредничеството за работа в мрежата, БИК изпълнява и своя Програма
„Библиотечно-информационна компетентност―.
В края на XX в. се появява дискусия какви трябва да са университетските
библиотечни колекции – специализирани или универсални. Днес много малко
университетски библиотеки поддържат тясно специализирани колекции. В отговор
на постоянно обновяващата се модерна образователна политика на ВУМ, без да
нарушава профила на Университета, БИК изгражда относително широкопрофилни
(вкл. и интердисциплинарни) колекциите и осигурява относително широкопрофилен
достъп до различни световни пълнотекстови електронни БД.
Липсата на финансова сигурност е сериозен проблем за един частен
университет като ВУМ, както и за неговото БИО. Във времето, когато все още са
нужни сериозни вложения за техническото и технологичното оборудване на БИК,
както и за поддържането на библиотечно-информационни центрове (БИЦ) във
всички кампуси на ВУМ , този проблем се отразява и върху възможностите за
комплектуване на БК. Комплектуването на БФ се нуждае от сериозно финансиране.
БИК на ВУМ не може да очаква безпроблемно финансиране, тъй като ВУМ е частно
висше училище и разпределението на наличните финансови средства зависи често и
от извънредно възникнали ситуации. Това напрежение не спада дори когато
България влиза в Европейския съюз и се откриват програми, които финансират
редица университетски идеи. Въпреки това, възможността частно висше училище да
реализира свой библиотечно-информационен проект доскоро беше немислима. През
2018 год. ВУМ получи одобрението на широкомащабен проект, включващ
изграждането на супермодерна библиотека. Един проект не би привлякъл
вниманието на оценяващите, ако предлагаше комплектуване на източници на
информация.

151
Отчитайки факта, че технологиите са само платформата, чрез която
потребителите достигат до информацията, заради която посещават библиотеките, за
БИК комплектуването на колекциите остава основна дейност.
За да не се изпада в критични ситуации, се налага да се работи на базата на
икономичен модел.
На първо място е засилена прецизността на подбор на изданията за покупка.
Предложения за покупка, често заедно с библиографската и търговската
информация, както и за броя екземпляри, се правят от преподаватели, студенти,
служители, библиотекари, академичен директор, ръководители на административни
структури. Одобрението на заглавията, екземплярността и определянето за кой
библиотечно-информационен център да се поръча доставката се прави от заместник-
ректора по учебната дейност или заместник-ректора по научноизследователската
дейност. Той прави консултациите с изпълнителния директор за финансовите
възможности и възлага на директора на БИК да направи покупките или абонамента.
Същият е пътят и за избора, договарянето и заплащането на достъпи до
пълнотекстови електронни БД. Разликата е в това, че в широкия широк кръг „по
подразбиране― оторизирани лица, участващи в изграждането на библиотечните
колекции, участва и ректорът, който подписва официалните договори с
доставчиците.
Вторият вариант на процедурата е директорът на БИК да обобщава
предложенията на библиотекарите и да ги предлага на преподавателите за избор.
След избора процедурата продължава като в първия механизъм. Процедурите за
обмен на предложения, заявки и плащания се извършват изцяло по електронен път.
Преподавателите имат голям принос за библиографския подбор. Те
допринасят значително за компетентното комплектуване на БК в областта на
различните образователни дисциплини.
Икономичният модел предполага минимизиране на екземплярността. При
нужда се осъществява временно заемане на отделни заглавия между БИЦ или
размяна на дигитално копие от статия. При създаването на нови БИЦ БИК прави
подбор на необходимите за своята новата филиална структура библиотечни
документи и организира новообразувания фонд. При необходимост БИК осигурява и
прехвърлянето на изданията от цели раздели от един БИЦ в друг. Такъв е случаят с
прехвърлянето на всички книги и периодични издания, свързани с кулинарното
изкуство от БИЦ- Добрич в БИЦ - Варна. Откриването на Кулинарен институт и в
гр. Добрич през 2018 год. ще наложи връщането на книгите на български език или
поне на една част от тях, тъй като обучението ще бъде на български език.
Икономичният модел предполага повишаване на броя на електронните
документи в БК. Комплектуваните некнижни носители на информация са най-често
части от комплекти за изучаване на чужди езици. БИК разполага с десетки аудио и
видео касети с ценна информация в областта на хотелиерството и
ресторантьорството от края на XX в., които предстои да бъдат дигитализирани,
обработени и инвентирани в Модул „Некнижни документи― на ел ектронните БД.
Икономичният модел предполага и приоритетно комплектуване чрез
заплащане на абонаменти за онлайн достъп до конкретни заглавия на книги.
Едновременно с покупката на книги от Amazon.com, БИК получава и код за достъп
до тяхното онлайн базирано издание. Тези кодове са с временен характер. Що се
отнася до абонамент за постоянен достъп, за съжаление, първото такова
комплектуване на заглавия, нужни за работата на Кулинарния институт, е
152
осъществено извън БИК. Това достатъчно скъпо „комплектуване―остава до днес
неизяснено и заглавията не са включени в електронните каталози.
Всички тези условия намаляват посещенията на студентите в БИК за пряко
ползване на библиотечно-информационните услуги. Най-активните посетители на
място в БИЦ са тези, които притежават най-висока библиотечно-информационна
култура. Именно те предпочитат да се връщат към прякото обслужване в БИК. Това
им спестява време; дава им възможност да комбинират различните форми, видове и
типове информационни източници (носители на информация); те общуват помежду
си, обсъждайки с колеги въпросите; възползват се при нужда от безценната помощ
на библиотекаря. Това поведение повишава библиотечно-информационната им
компетентност.
Наред с осигуряването на качествена материално-техническа, софтуерна и
персонална осигуреност, наред с осигуряването на достъп до различни
пълнотекстови БД, многопрофилното комплектуване на библиотечните колекции с
езиково разнообразие продължава да бъде важен акцент за политиките за БИО на
ВУМ. За това има редица важни фактори:
1. В годините ВУМ преминава от едноотраслов профил на обучение в
областта на туризма към многоотраслов – икономика, туризъм, мениджмънт,
маркетинг, компютърни технологии, гастрономия и кулинарно майсторство и др.,
което предполага многоотраслов профил на библиотечните колекции, следователно,
и многоотрасловото им комплектуване.
2. От 2007 год. насам ВУМ и Профилирана гимназия по туризъм и
предприемачество „Райко Цончев―(ПГТПРЦ) осъществяват напълно коопериран
модел на БИО. Той се основава на готовността на ВУМ да споделя своите
материални, човешки и информационни ресурси. Основната цел е споделянето на
знания и опит. ПГТПРЦ организира ежегодно и Летен детски клуб.
3. Броят на редовните студенти-чужденци се увеличава ежегодно;
4. ВУМ участва активно в европейските програми „Еразъм―и „Еразъм+―и
има многобройни партньори. Броят на приеманите за един или два семестъра
чуждестранни студенти се увеличава постоянно. В летните семестри във ВУМ
вземат участие десетки студенти от европейски и азиатски университети.
Студентите са изключително взискателни към наличието в библиотечните колекции
на препоръчваните от преподавателите източници на информация;
5. Във ВУМ преподават висококвалифицирани преподаватели, които са и
активни изследователи. Голяма част от тях идват от реалния бизнес. Те са често
гост-лектори в различни университети в цял свят. В учебния процес във ВУМ се
включват и гост-преподаватели от световноизвестни университети, изследователи и
успели мениджъри в бизнеса. Преподавателската работа се нуждае от качествени
актуални източници на информация;
6. В структурата на ВУМ работи Департамент за модерни образователни
методи (ДМОН). В него се организират курсове за придобиване на професия
„учител―от българи, курсове за мениджъри от сферата на образованието, курсове по
чужди езици, лагери за предприемачи, бизнес семинари и др.;
7. Във ВУМ и бизнес организациите му работят и развиват активна дейност
редица центрове - Център за продължаващо обучение (ЦПО), Центърът за
научноизследователска дейност и Център по предприемачество;

153
8. В различните структурни звена на ВУМ постоянно се разработват и
реализират различни проекти, извършва се експертна и консултантска дейност и др.,
които също се нуждаят от информационно осигуряване;
9. БИК обслужва свободно (безплатно) граждани от местната общност, деца
от Летния детски клуб на ПГТПРЦ, ученици от други училища, учители от други
училища, преподаватели от други университети, студенти от други университети.
10. Изданията на английски език във фонда на БИК се превръщат в
приоритет поради провеждането на обучението в академичните програми и
реализирането на множества проекти на английски език. Изучават се още испански
език, немски език и френски език. Необходимостта от набавяне на издания на
български език не се подценява. Те са нужни за потребителите от програмите на
ДМОН и ЦПО, които се провеждат на български език, за обучението на учениците
от ПГТПРЦ, както и за външните потребители.

Финансиране на комплектуването

БИК е част от ВУМ. Неговият бюджет се договаря с университета, който
носи пълната отговорност за неговото финансиране. Отпусканите средства вероятно
не са малка част от общия бюджет, но те никога не са толкова, колкото са реално
необходими.
Дейността на БИК се подкрепя и от държавния бюджет чрез бюджета на
Министерството на образованието и науката при заплащане на абонамента за достъп
до научните електронни БД на Elsevier. Това финансиране има много проблеми през
годините.
Бюджетът на БИК не се подкрепя от финансови дарения.
БИК няма собствени приходи от библиотечни такси – обслужването на всички
потребители е безплатно. През 20-годишното съществуване на БИК са осъществени
само 2 разпродажби на многоекземплярни материали. Няма приходи от глоби за
закъснения. В БИК не се извършват дигитализицационни и копирни услуги за
студенти, тъй като ВУМ разполага с книжарница с оборудван дигитализационен и
копирен център.
Загубените и повредени заети от читатели документи се възстановяват много
рядко чрез заплащане. Най-често това става чрез замяната им с новозакупени
заглавия на тройна или петорна стойност, но непременно посочени от БИК.
Този анализ показва, че БИК няма интегриран бюджет. Моделите за
финансиране на академичните библиотеки се различават значително в зависимост от
това дали институцията е частна или публична. ВУМ е частен университет. Затова
бюджетът на БИК не може да се прогнозира и планира. Процедурата по
бюджетирането на всяка дейност, включително и комплектуването, започва с писмо,
което директорът на БИК предоставя на ректора и изпълнителния директор.
Размерът на финансирането варира ежегодно в зависимост от приоритетите. В
определени години приоритет е оборудването, в други – комплектуването.

Библиотечните колекции

Прието е БФ да се определя като „съвкупност от библиотечните колекции и
базите данни в една библиотека, които включват разнообразни по вид, съдържание и

154
език публикувани и непубликувани документи, организирани в отделни колекции, с
научна и информационна стойност―.(Закон за обществените библиотеки, 2009)
„Развитието на библиотечните колекции в средата на съвременните информационни
технологии може да бъде разглеждано в две основни направления: използването на
съвременните информационни технологии в самия процес на комплектуване;
набавянето на съвременни информационни източници като съставна част от
библиотечните колекции. (Грашкина, 1999)
Библиотечният фонд на БИК на ВУМ е единна система, независимо, че е
организиран в отделните БИЦ на БИК във всички кампуси на ВУМ. В състава на
интегрирания БФ са Справочен фонд „Книги―,Подръчен фонд за заемане за дома
„Книги―, Фонд „Некнижни библиотечни документи―, Фонд „Дисертации и
автореферати―,Фонд книги „Читалня―,Фонд „Карти и атласи―С обработката на
сбирката „Периодични и продължаващи издания― в специализирания модул на
библиотечния софтуер тя ще се превърне във фонд.
Всички библиотечни документи на свободен достъп и в хранилищата са
подредени систематично-азбучно. Това е предимство, тъй като фондът има
отраслова структура, осигуряващ информационно учебно-образователния процес и
изследователската дейност във ВУМ.
1. Подбор, поръчки, плащания
Ежедневно в информационната среда излизат хиляди заглавия. Подборът
става все по-сложен процес. Затова във ВУМ оторизираният кръг участници в него е
широк – библиотекари, преподаватели, служители. Предложения дават също
студенти, учители и външни потребители. Крайната преценка за предложените
заглавия, екземплярността и за кой БИЦ на БИК да се комплектува, е на заместник-
ректора по учебната работа или заместник-ректора по научно-изследователската
работа, които предварително съгласуват с изпълнителния директор финансовите
възможности. В БИК няма натоварен специално с комплектуването библиотекар.
По-нататък процедурата се поема от директора на БИК, който освен главен
мениджър на БИК е всъщност и мениджър на комплектуването на БК.
Подборът, поръчките и плащанията на заглавия при комплектуването на БК в
БИК се осъществява изцяло онлайн чрез сайтовете на издателства, книжарници и
търговски платформи. основни източници на комплектуване са онлайн издателства и
книжарници, стационарни книжарници и изложби-базари на книгата, а нейни
партньори в комплектуването са агенциите за абонамент и доставка на чуждестранна
периодика, книги и електронни документи и БД.
Кореспонденцията по книгообмена се реализира чрез електронна поща.
Някои от поръчките се правят в електронните платформи за книгообмен на
библиотеките.
2. Формиране на библиотечните колекции
Най-пълноценният (но и най-скъп) метод за текущото комплектуване на
всички видове и всички типове носители на информация е закупуването на
библиотечни документи, което трябва да се основава на предварителен
библиографски подбор.
Безвъзмездният обмен на публикации между библиотеките (международен и
вътрешен книгообмен) е особено важен път за комплектуването на БК от средата на
XX в. до днес.

155
Даренията са ценни за библиотеките. Особено даренията от автори на книги,
които тя не може да комплектува или докомплектува по друг път. Но те не могат да
бъдат основа на една професионално изградена БК.
В библиотеките, чиито организации-майки имат издателства и особено
печатници, постъпват всички техните собствени издания, такива, които тези
издателства са представили на книжния пазар или само отпечатали в техните
печатници.
Националният депозит предоставя на депозитните библиотеки издания,
разпределените съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други
произведения и Правилника за неговото прилагане депозитни екземпляри от
различни издания.
В университетските библиотеки, в Националната библиотека и в
библиотеките на научните институти и организации се депозират дипломни работи и
хабилитационни трудове, които са изключително мощни носители на информация.
Периодичните издания се комплектуват чрез абонамент във фирми по
разпространение на печата.
Чрез абонамент от края на миналия век насам се реализира и
комплектуването на онлайн достъпни източници на информация, които обаче не
стават собственост на библиотеката.
Нови документи постъпват в БК и при замяната на загубени или повредени
от читатели документи.
До 2008 год. БИК е набавил над 10 000 дкумента. Много от тях са отчислени
преди въвеждането на специализирания софтуер за изграждане на електронни БД.
Комплектуването на БФ се извършва по тематичен план (в няма задължителни
проценти съотношения между отраслите), съобразен с образователния профил на
ВУМ и тематиката на научноизследователската работа и отворен за промени и
допълнения. За да изпълнява главна си цел - подпомагане на подготовката на
студентите в тяхното изграждане като специалисти, развитието на учебно-
възпитателната и научноизследователската работа, както и учебната дейност на
учениците от ПГТПРЦ, БИК приема за приоритетна дейността по комплектуването и
поддържането на БК от профилирани, но и от широкопрофилни издания -
монографии, периодични издания, дисертации, справочна и учебна литература и др.

Какво особено важно трябва да се подчертае за някои от пътищата на
комплектуване на БК на БИК?

1. За да има коректни отношения с дарители е важно да се спазват правилата
за работа с непоискани дарения. Във всяко дарение може да се крие точно онова
заглавие, което ни трябва или едно заглавие, чието появяване може да направи
фурор. Никоя библиотека не може да планира даренията от библиотечни документи,
които ще получи през определен период от време – нито като обем, нито като
съдържание, нито като стойност. В БИК се приемат като дарения само документи,
които са по профила на комплектуването и които библиотеката не притежава. През
периода 2009 – 2017 год. дарения в БИК са постъпили 43.13 % от всички
постъпления.
2. БИК оценява непосредствените изгоди от книгообмена, чрез който се
получат издания, отпечатани в малки тиражи или непредназначени за продажба
значително намаляване на финансовите разходи за покупка на книги и абонамент на
156
периодични и продължаващи издания. Чрез книгообмен в същия период са получени
36,34 % от всички новопостъпили заглавия, без тези от периодичните и
продължаващи издания.
3. Като собствени издания, отново без периодичните и продължаващи
издания, за същия период са получени 15.3 % от постъпленията и 7.7% от заглавията
в БК.
4. Академичният депозит доставя на репозиториума на БИК успешно
защитените дипломни работи на завършилите бакалавърските и магистърските
програми студенти на ВУМ, докторските дисертации на преподаватели и служители
и хабилитационни трудове на преподаватели. Те наброяват 1060 тома. Предстои
включването в него на груповите дипломни работи на студентите, завършили до
2009 год.
5. Чрез замяна срещу загубени или повредени на заети от потребители
документи в БК са получени 0.4 % от постъпленията.
6. В библиотечните среди се дискутира проблемът за съотношението в БК
между традиционните хартиени и нехартиени (нетрадиционни) съвременни
документи. Според нас, въпросът за некнижните документи трябва да се разглежда
от две страни – физическите носители и нефизическите носители. Крайните позиции
и в двете посоки - апологията на новите носители на информация и защитата на
печатните издания като единствени за комплектуването на БК. Хартията има доказан
дълъг живот. Още не е ясно какъв ще бъде животът на новите носители на
информация. За съжаление технологиите се развиват светкавично, а библиотеките не
са в състояние да обновяват своята техника със съответстващата скорост. Затова
поведението на БИК е балансирано.
От самото си създаване БИК комплектува активно магнетофонни ленти,
аудио и видeокасети. Тяхното наличие все още не е отразено в модул „Некнижни
документи―на електронните БД. Очаква се да се осигури възможност за тяхното
дигитализиране
В БК има голям брой учебници по чужди езици, които имат приложения от
CD-ROM. Ограничен е броят на заглавията, които имат едновременно книжно тяло и
електронно издание (CD-ROM) или са издадени само като CD-ROM. БИК разполага
с нужния за тяхното ползване хардуеър.
6. Комплектуване чрез абонамент на онлайн документи - Сривовете в
електрозахранването и хакерските атаки срещу сървъри са вече често събитие. Това
предполага добра преценка за баланса в комплектуването на физически и онлайн
базирани документи. Но техните обеми и разнообразие в Интернет мрежата са
толкова големи, че абсолютната полза от достъпа до тях е без аналог.
Около 20 от десетките купени от електронната платформа Amazon книги са
придружени с кодове за временен достъп до електронните им онлайн варианти.
През 2014 – 2015 год. се финансира заплащането на абонамент за онлайн достъп до
пълнотекстови книги по кулинария и гастрономия. По субективни причини те не са
предоставени като собственост на БИК и не присъстват електронните БД.
БИК разширява своята политика на комплектуване на научна периодика с
участието си в Български информационен консорциум, който налагайки високи
професионални критерии, чрез коопериран абонамент осигурява достъп до най-
добрите информационни ресурси в света на възможно най-достъпна цена.
Консорциумът разпределя абонаментните (таксите) за достъп между участниците в
споделеното ползване на базите данни на процентни квоти. ВУМ сключва ежегодно
157
договор с Консорциума за кооперирания абонамент. По този път и през 2017 год. е
осигурен абонамент за EBSCO Publishing - ……
Чрез осигурените от Министерството на образованието и науката
национални лицензи за достъп до световноизвестни платформи, БИК получава
достъп до огромен брой документи в Science Direct (Academic Search Complete,
Health Source, Green File, Teacher Reference Center, Springer Link) и SCOPUS.

Заключение

Променливото финансово състояние на ВУМ и неотложните разходи за
други приоритетни направления; липсата на възможности за алтернативно
финансиране чрез проекти по национални и европейски програми; липсата на
платени услуги, акумулиращи допълнителни средства; високите цени на
закупуваните заглавия на английски език (почти винаги с екземпляр за всеки БИЦ)
до минимално комплектуване чрез покупка на книги и некнижни документи.
Основните физически постъпления са придобитите чрез книгообмен, дарения
и собствени издания. Български и чуждестранни периодични постъпват единствено
по пътя на книгообмена. CD-ROM и DVD постъпват единствено като придружаващи
книжни издания. Тъй като приоритет е комплектуването на документи на английски
език, БИК не комплектува пряко на панаири на книгата. Не се използват пълноценно
възможностите за книгообмен с библиотеките на Cardiff Metropolitan University и
университетите-партньори в различни програми и проекти. Притиснат от
формалните критерии за оценяване на университетските библиотеки от комисиите,
акредитиращи университетите, основно за нарастването броя на документите в БК,
БИК прави някои компромиси при приемането на дарения, като приема профилни
заглавия, но издадени в по-ранни години. По-активното приемане на документи на
български език, включително и художествена литература на български, английски,
немски и др. езици, е обосновано от тяхната нуждата за обслужване на четенето в
свободното време на чуждестранните студенти и факта, че в структурата на БИК
влиза БИЦ на ПГТПРЦ.
Голямото постижение на комплектуването е осигуряването чрез платен
абонамент на достъп до онлайн електронни БД. Това комплектуване е най-скъпо, но
осигурява на потребителите свободен достъп да необозрим брой документи.
Абонаментът, обаче, не ги прави собственост на БИК. Ако само за 1 година той не
бъде заплатен, достъпът отпада.
Спазването на политиките за изграждането на БК е особено важно
постижение. Положително е, че при комплектуването (с изключение на това чрез
дарения) в максимална степен се избягва субективността, тъй като процесът на
подбора се реализира на няколко квалифицирани експертни нива. Контролът за
изграждането им е задоволителен в значителна степен. Текущото състояние на БК е
под постоянно наблюдение. Предложенията за комплектуване на документи
(включително и абонаменти за достъп до БД) се анализират с оглед тяхната
профилност за задоволяване на потребителските търсения в различните области на
знанието. Покупките се правят най-често пряко от издателите със съответен процент
отстъпка. Абонаментите за достъп до БД са на консорциумна цена. Получаваните
чрез книгообмен документи са безплатни и те, особено продължаващите издания, са
в профила на БИК. Зоната на обслужване в БИК е под постоянно наблюдение.
Потребителските потребности и нужди се проучват чрез анализ на читателските
158
карти, неструктурирани интервюта и анкети. Във всеки годишен отчет се анализират
всички вътрешни фактори, които имат отношение към комплектуването на БК –
структурата на БИК; структурата на БФ; ползването на библиотечни документи.
Особено значение има и мястото на БИК сред другите библиотеки в населеното
място, региона, страната. Това важи най-вече за БИЦ в Добрич – кооперирания
модел за БИО с ПГТПРЦ и отвореността му за свободен достъп на граждани.
Развитието на БИК се подчинява все повече на реалната необходимост от
изместване на акцента от богатството на БК към възможността за достъп до чужди
БК чрез книгообмен, междубиблиотечно книгозаемане или достъп до библиографски
и пълнотекстови онлайн БД.
Стремежът е да се намират възможности за поддържане на комплектуването
на библиотечното ядро от документи, балансирано с абонаментите за oнлайн достъп.
Интернет промени коренно технологичните процеси при изграждането на фондовете
– не само на подбора, поръчките и плащанията. В БИК се приема, че
потребителските търсения могат да получават най-пълноценни отговори само, ако
БИК продължи осигуряването на условията за пълноценно използване на
информационни технологии. Това, за разлика от комплектуването, на БК вече се
случва по пътя на проектно финансиране по международни програми.
Върху комплектуването на БК на БИК влияят положително периодичното
преразглеждане на целите и задачи при осъществяването на мисията му; анализът на
структурата на фонда в различни аспекти - съдържание, видове издания,
предназначение, език, отрасъл, възраст на документите, екземплярност, тип и вид.
Преди въвеждането на интегрирания библиотечен софтуер за изграждане на
електронни БД са реализирани две кампании за провеждане на вторичен подбор на
документите, комплектувани до 2008 год., веднъж на книгите и веднъж на
периодичните и продължаващи издания. Получавани вестници се изписват на разход
ежегодно. Политиката за изграждане на БК се характеризира с максимална близост с
реалните потребности на потребителите, отхвърляне на тесния ведомствен подход и
с други библиотеки независимо от техния тип и вид, внедряване на нови
информационни технологии, използване на библиотечен маркетинг.
Библиотечните колекции на БИК се комплектуват съобразно приоритети в
стратегиите за развитие на ВУМ и неговите бизнес и неправителствени
организации, както и тези на ПГТПРЦ. Тези цели са пълноценност, високо качество
и конкурентоспособност на образователния процес; образование, ориентирано към
практиките на бизнеса; иновативност, взаимодействие между субектите е обектите
на учебно-образователно-възпитателния процес.
Учебните планове на всички дисциплини за пълния курс на обучение във
всяка специалност във ВУМ и всяка учебна година в ПГТПРЦ са основа на
тематичния план на комплектуването на БК. Приоритетни за комплектуването са
заглавията от списъците на задължителните и препоръчителните заглавия,
придружаващи учебните планове.
Качеството на библиотечно-информационните ресурси на БИК, както и
качеството на обслужването с тях, намират място в Системата за комплексно
управление на качеството на ВУМ. Резултатите от тези показатели характеризират
качеството на БИО във ВУМ. Постигнатото качество утвърждава БИК като основен
ресурсен център, подкрепящ осъществяването на университетските и гимназиалните
цели и го превръща във все по-важен елемент не само от академичната и

159
училищната, но и от националната библиотечно-информационна система на
България.

Използвана литература:

1. Български тълковен речник : А – Я.(1993). София: Изд. на Българската академия на
науките, 1080 с.
2. Грашкина, Ваня.(1999). Съвременни информационни технологии и развитието на
библиотечните фондове. URL: http://www.libvar.bg/archive/conference-1999/grashkina.html
3. Европейска комисия. (2010). Европа 2020. URL:
http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm
4. Закон за обществените библиотеки. (2009). Държавен вестник, бр. 42 от 5 юни 2009.
5. Коева-Юрченко, Елена. (2017). Библиотечно-информационното осигуряване на
научноизследователската дейност в град Добрич в областта на земеделските науки. В
Научно-практическа конференция „Енциклопедия и Библиотеки―18 – 19 октомври 2017 год.
Варна, НИЦ „Българска енциклопедия―на БАН.
6. Капитанова, Мария и Славянка Скопцова. (1999). Съвременни ли са проблемите на
комплектуването на българските библиотеки. В Библиотеките през новото хилядолетие –
свободен и равен достъп до информация : Доклади от IX Национална конференция с
международно участие 1 – 3 юни 1999. София. Съюз на библиотечните и информационни
работници, 110 – 113.
7. Миланова, Милена. (2013). Библиотечни фондове и каталози. София: Българска
библиотечно-информационна асоциация, 260 с.
8. Попов, Владимир. (1983). Международен обмен на издания между библиотеките :
Същност, правно регулиране, съвременни проблеми : Теоретични аспекти. София: Нар.
библиотека „Кирил и Методий― . 178 с.
9. Речник на чуждите думи в българския език. (1982). София: Издателство на
Българската академия на науките, 1016 с.
10. Станчев, М. (1973). Книжните фондове и някои методологически проблеми на
комплектуването : Теоретически очерк. В Известия на Народна библиотека „Кирил и
Методий―, XIII (XIX), с. 119 – 154.
11. Терзиева, Надя. (1999). Комплектуване в съвременната университетска библиотека.
Тенденции и перспективи. Библиотеките през новото хилядолетие – свободен и равен достъп
до информация. Доклади от IX Национална конференция с международно участие, 1-3 юни
1999 г. София: Съюз на библиотечните и информационните работници, 121 – 124.

160
Направление ТУРИЗЪМ

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF FUTURE
SPECIALISTS IN THE TOURISM INDUSTRY
Nadiia Shcherbakova, National Transport University, Kiev, Ukraine

ФОРМУВАННЯ ПРОФЕСІЙНИХ КОМПЕТЕНТНОСТЕЙ
МАЙБУТНІХ ФАХІВЦІВ ТУРИСТИЧНОЇ ГАЛУЗІ
Надія Щербакова, Національний Транспортний Університет, Київ, Україна
Abstract. The article examines the requirements put forward by specialists in the tourism
industry, since tourism is considered one of the priority and perspective directions of the country's
economy. For high-quality training of specialists in the tourism industry, higher education
institutions need to review the existing system of teaching disciplines and apply to world standards
of training. The concept of "competence", "general competence" and "professional competence" is
explored. The main factors determining the effectiveness of designing vocational education are
determined. The competencies, which should be specialists of the tourism industry, are given. The
paper presents a series of activities that need to be introduced in the initial process for higher
education institutions of Ukraine in order to form the professional competencies of future specialists
in the tourism industry.
Key words: higher education, students, competence, professional competence, specialist,
tourism industry.

Анотація. В статті досліджено вимоги, що висуваються до фахівців туристичної
галузі, оскільки туризм вважається одним з пріоритетних і перспективних напрямків
економіки країни. Для якісної підготовки фахівців туристичної галузі вищим навчальним
закладам необхідно переглянути існуючу систему викладання дисциплін і звернутися до
світових стандартів навчання. Досліджено поняття «компетентність», «загальна
компетентність» та «професійна компетентність». Визначено основні фактори, що
зумовлюють ефективність проектування професійної освіти. Наведено компетентності,
якими повинні володіти фахівці туристичної галузі. В роботі представлено ряд заходів які
необхідно впровадити в начальний процес вищим навчальним закладам України для
формування професійних компетентностей майбутніх фахівців туристичної галузі.
Ключові слова: вища освіта, студенти, компетентність, професійна
компетентність, фахівець, туристична галузь.

Introduction

Formulation of the problem. Tourism in Ukraine is gradually becoming world-
wide. The contradictions that arise between the growing needs of the population in tourism
services and the possibilities of their satisfaction with the tourist industry, between the
changes in the competitive situation and the lack of staff competence in various spheres of
tourist activity, determined the need for research and improvement of the system of higher
education, which train specialists for the tourism industry.
In the face of fierce competition, the problem of professional competence of
tourism specialists is particularly acute. The analysis of the activities of domestic tourist
firms, infrastructure of tourism business shows that the level of personnel training, the
quality of services provided, inferior to generally accepted world standards. Differences in
these standards are observed in the methodological aspects of education, technical
161
equipment of educational institutions, as well as the names of professions and positions of
workers employed in the field of tourism. All this requires not only raising the level of
teaching, but also reviewing the content of the professional training of specialists in the
tourism profile and their quality.
This explains the focus on raising the problem of professional competence of a
future specialist in the tourism industry.
New requirements for training in tourism are due to the global trend of increasing
the requirements of customers to the quality of service in order to meet their needs. A
modern worker in the tourism industry will be able to engage in competitive activities
subject to profound knowledge of the economy of tourism, regulation, management, global
information technology, possession of several foreign languages, practical and economic
psychology skills.
Therefore, one of the main tasks of higher education institutions today is the
training of competent, flexible, competitive professionals capable of professional growth
and professional mobility. That is, the main goal of education is not only to transfer the
student to a set of knowledge, skills and abilities in the field of tourism, but also
development of horizons, interdisciplinary training, the ability to search for individual
creative solutions, to self-education. All this is a specific competence approach. Competent
model of a specialist is a description of what competence sets should be a graduate of a
higher educational institution, to which functions it should be prepared and what degree of
its readiness to perform professional duties should be.
As a result of the discussions of academics, practitioners of education and
employers, the need to describe a new type of educational outcomes appeared which is not
limited to a simple combination of information and skills geared towards solving real
problems. In defining the goals and results of education of a future specialist, researchers
in recent decades are increasingly focusing on the concept of "competence", the formation
of which today is a strategic goal of vocational education.

Analysis of recent research and publications. Problems of the formation of
professional competences of students of higher educational institutions are considered by
such scholars as V. Barkasi, V. Bezrukova, N. Bosak, A. Busygina, S. Vishnyakova, N.
Golub, I. Drozdova, S. Karaman, O. Kopus, O. Litvinova-Golovan, N. Litvinova, L.
Mamchur, S. Omelchuk, O. Savchenko, S. Sysoev and others [1- 5].
Investigation of the problem of vocational training of specialists in the field of
tourism was undertaken by Y. Zemlinа, V. Kvartalnov, V. Lozovetskaya, O. Ovcharuk, O.
Pometun, O. Savchenko, V. Fedorchenko, N. Fomenko, G. Tsekhmistrova G. Cherniy and
others [6-13].
The results of these studies contribute to the formation of solid foundations for
the introduction of competence-oriented training in higher education institutions that train
staff in the field of tourism. However, despite a large number of fundamental studies, the
issue of competent approach, its content, place and significance in the process of student
learning remains relevant to this day. The transition to competence-oriented education is a
logical stage in the modernization of the system of vocational education, which allows
solving the contradictions between the requirements for its quality, put forward by the
state, society, employers and forming the labor market.
The purpose of the article. To investigate the problem of formation of
professional competences of future specialists of tourism industry for faster adaptation and
adaptability when working with clients and colleagues.
162
Presentation of the main research material.
Competence (from Latvian competent - appropriate, capable) is a dynamic
combination of knowledge, understanding, skills, abilities and abilities necessary for
effective activity in a certain field. Competences are formed in various disciplines and are
evaluated at various stages [14].
Litvinova-Golovan O. notes that competence is "potential readiness to solve tasks
with understanding of the matter, constant updating of knowledge, mastering new
information for successful use of this knowledge in specific conditions, in other words, the
possession of operational and mobile knowledge". N. Litvinova defines competence as the
ability of a worker to perform certain types of work within the framework of a particular
profession, obtaining high quantitative and qualitative results of work on the basis of his
available professional knowledge, skills and abilities [4, 15].
Competences are divided into general and professional.
Generic competences are the knowledge, understanding, skills and abilities that a
student acquires as part of a specific learning program, but of a universal nature [14].
Common competencies include: ability to analyze and synthesize, ability to apply
knowledge in practice, planning and time allocation, basic general knowledge of the field
of study, application of basic knowledge of the profession in practice, oral and written
communication in the native language, knowledge of the second language, elementary
skills of work personal computer, research skills, self-learning ability, information skills
(ability to find and analyze information from different sources), self-criticism and critique
skills, ability to adapt to new situations, the ability to generate new ideas (creativity),
problem solving, decision-making, teamwork, interpersonal skills, leadership, ability to
work in a team of specialists from different divisions, ability to communicate with
nonprofessional industry, attention to differences and impact culture, ability to work in an
international context, understanding of the cultures and traditions of other countries, ability
to work autonomously, development and management of the project, initiative and spirit of
entrepreneurship, ethics, quality assurance, wiliness to succeed , etc.
Students acquire general competencies in the study of disciplines in the social
and humanitarian cycle and in the cycle of fundamental, natural sciences and general
economic training.
If we consider the concept of "professional competence", Vyshnyakova S.
defines it as "the formation on the basis of general education of such qualities that are
professionally significant for an individual and society that allow a person to realize
himself most fully in the specific types of labor activity corresponding to the socially
necessary division of labor and market mechanism of stimulation "[3].Busygina A.
considers professional competence as a holistic systemic quality of the person whose
structural elements are professional-content (the basic component involves the presence of
theoretical knowledge within the specialty, which ensures awareness of the content of
professional activity), professional-activity (practical component, includes professional
knowledge and skills, tested in action, assimilated by personality as the most effective) and
a professional-personal component that includes the professional-personal qualities of a
specialist as a person, an individual and a subject and activities [2]. According to
Bezrukov's definition, professional competence is the ability of a person to practically use
his knowledge and skills, as well as all his mental, psychological and even physical
capabilities. It includes: special competence (readiness for independent performance of
professional-production tasks, ability to evaluate the results of their work, ability to
independently master new knowledge and skills) and social competence (ability to group
163
and collective activities and cooperation with other workers, readiness to take on self-
responsibility for the results of labor) [1].
Hence, professional competence is the presence of skills, knowledge and skills in
their synergistic interdependence and interdependence, formed on the basis of general
education, the ability to continually update them, as well as the personal qualities of the
individual, which are acquired by experience in the course of professional activity.
Professional competence is obtained by studying the disciplines of the cycle of
professional and practical training.
The difference between a qualified expert and a qualified person is that the
former not only possesses certain knowledge, skills and abilities, but also is capable of
implementing them in work, in their professional activities. Competence implies the
presence in the individual of internal motivation to perform their professional activity
qualitatively, a sense of professional value and a respectful attitude to their profession. A
competent specialist is able to go beyond the subject of his profession, he has some
creative potential for self-development.
Based on the analysis of scientific literature and the generalization of
pedagogical practice, the main factors that determine the effectiveness of designing
vocational education based on a competent approach is shown in Fig. 1

The main characteristic of any specialist of a new type is the development of his
abilities - individual, professional, psychological qualities, with which the successful
implementation of work is directly related. As experience shows, workers who do not have
164
sufficient skills and abilities in a certain type of activity, considerably longer than others,
and with great difficulty, acquire a specialty, and also are more prone to errors and
miscalculations [16]. Formation of a competitive specialist in an innovation-oriented
environment is achieved through the process of training, which is based on the
development of new industry standards of higher education in Ukraine, which is based on a
competent approach, according to which one of the key points in assessing the quality of
the learning process is the result of the system of competencies.
The need to introduce a competent approach is due to the pan-European and
global trend of integration and harmonization with the European higher education system
[5].
Scientists note that professionals in the field of tourism should have such
professional and human qualities as encyclopedic knowledge, high professionalism in
work, peaceful nature; the ability to show tolerance to people with different backgrounds,
nationality, religious beliefs. Specialists in the field of tourism must have the appropriate
level of technology in the industry (use of computers and other electronic information
processing tools, hospitality technology, etc.), two to three foreign languages, have
profound knowledge in the field of vehicles, banking and stock exchanges, new
information technologies, etc.
The professional competencies that specialists of the sphere of tourism must
possess before continuing their professional activities include:
1. Operational competence of a tourism specialist determines the possession of
the subject area of tourism activity, preparedness for the implementation of narrowly
defined tasks in the professional circle of the subject. In the concept of training a specialist
tourist profile in the first place is the assimilation of professional knowledge, skills and
skills in the subject area of profile specialty.
2. Communicative competence, which involves possessing the technologies of
oral and written communication in different languages, the ability to distinguish between
different communication situations and choose the most favorable forms of interaction to
solve communicative problems. It is important to note that the training of tourism
professionals with fluent foreign language skills is a top priority.
3. Information competence is disclosed through the possession of information
technology. The possession, processing, and distribution of information are key to the
tourist industry. The quality of customer service depends on how exhaustive the
information is at the disposal of the specialist, on how accurately and consistently it is
passed on to its clients, colleagues.
4. Socio-cultural communication is the process of direct professional interaction
of business cultures, which is carried out within the framework of national stereotypes of
thinking and behavior that do not coincide. In order to achieve understanding in
intercultural communication, the specialist must have knowledge not only of a professional
picture of the world, but also to know the national and cultural features of the social and
linguistic behavior of native speakers: their customs, etiquette, social stereotypes, history
and culture of the country, the ability to use such knowledge in communication process.
5. Strategic (compensatory) competence, which is a combination of intelligent
techniques and efforts, ways to find a way out of a difficult situation when a student does
not have the necessary linguistic resources and is looking for a replacement.
For the formation of professional competences of future specialists in the tourism
industry at the level of world standards of education, higher education institutions in
Ukraine need to implement a number of measures:
165
- implement the new generation higher education standards that will ensure
transparency and integration with European education systems;
- to identify the general and professional competences that correspond to the
specialization of specialists in the field of tourism;
- to develop technologies for the formation of each competency, in order to
further develop the competence of each student;
- to update the teaching and methodological support of the educational process;
- to develop training programs in accordance with the competencies necessary for
future professional tourism activities, developed taking into account the requirements of
employers;
- to introduce research programs in the tourism industry into educational
programs;
- apply innovative learning technologies and interactive forms of work;
- to ensure the availability of modern high-quality material and technical
equipment;
- to use during the training of specialists in the tourist industry laboratory of the
restaurant and hotel industry;
- to strengthen the role of the practical and applied nature of the entire education
system;
- to conduct educational, production, pre-diploma types of practitioners directly
at tourist enterprises of future employers;
- to establish a clear correlation between the classroom load, the individual and
independent work of the student;
- to establish the level and indicators of the formation of competencies at each
stage of training;
- to develop a clear system of control and correction of the process of forming the
competences of a future specialist in the tourism industry;
- to provide the educational process of a higher educational institution with
qualified, competent personnel.
Using all of the above components will contribute to the formation of high-
quality and professional tourism professionals.

Conclusion and perspectives of further research.

The modernization of the educational sector in Ukraine takes place in the context
of Ukraine's intentions to enter the European educational space. In higher educational
institutions, increasing attention is paid to the quality of education, the universality of
training specialists, their adaptability to the labor market. In addition to the knowledge and
skills previously defined by the qualification of a future specialist there is a concept of
competence, that is, the ability to use the acquired knowledge and skills in practice.
General competences include general, scientific, instrumental, socio-personal and general
cultural competences of the graduate, and professional are determined by the requirements
for professional activity.
The essence of professional competence is expressed in the degree of connection
of the objective standard of professional activity, reflected in the normative documents,
with the subjective capabilities of the person of the employee. Within the tourist sphere,
the operational, communicative, informational, socio-cultural and strategic competences

166
significantly affect the level of professional competence, the possession of which can
determine the competitiveness of a modern tourist specialist.

References:

1. Bezrukova V.S. (2001) Pedagogyka. Proektyvnaja pedagogyka: uchebnyk / V. S.
Bezrukova. – Ekaterynburg : Delovaja knyga, 344 s.
2. Busygina A.L (2003). Professor – professyja: teoryja proektyrovanyja soderzhanyja
obrazovanyja prepodavatelja vuza. A. L. Busygina. Yzd. 2-e, yspr. y dop. Samara: Yzd. SamSPU,
198 s.
3. Vishnyakova S. M. (1999) Professyonalnoe obrazovanye. Kljuchevye ponjatyja,
termyny, aktualnaja leksyka : slovar / S. M. Vishnyakova. M. : NMC SPO, 538 s.
4. Doslidzhennja profesijnoji kompetentnosti majbutnih fahivciv z turyzmu (2015) O. P.
Lіtvіnova-Golovan. Vіsnyk Chernіgіvskogo nacіonalnogo pedagogіchnogo universytetu, Vyp. 129
(2).
5. Ovsienko L (2017) Kompetentnisnyj pidhid do navchannja: teoretychnyj analiz / L.
Ovsijenko. Pedagogichnyj proces: teorija i praktyka. Vyp. 2.с 82-87.
6. Pometun O.I. (2004). Dyskusija ukrajinskyh pedagogiv navkolo pytan
zaprovadzhennja kompetentnisnogo pidhodu v ukrajinskij osviti .O. I. Pometun // Kompetentnisnyj
pidhid u suchasnij osviti: svitovyj dosvid ta ukrajins'ki perspektyvy. K.: K.I.S., S. 66–72.
7. Zemlina Y. V (2013). Organizacija eksperymentalnoji roboty z formuvannja
profesijnoji gotovnosti majbutnih fahivciv z turyzmu [Elektronnyj resurs] / Y. V. Zemlina //
Suchasni informacijni tehnologiji ta innovacijni metodyky navchannja u pidgotovci fahivciv:
metodologija, teorija, dosvid, problemy. Vyp. 35.S. 247—252. Rezhym dostupu:
http://nbuv.gov.ua/UJRN/Sitimn_2013_35_54
8. Lozovetska V.T (2007). Teoretychni i praktychni zasady zastosuvannja
kompetentnisno-dijalnisnogo pidhodu u pidgotovci fahivcja turyzmu / V. T. Lozovetska //
Turystychna osvita v Ukrajini: problemy i perspektyvy: zb. nauk. pr. Vyp. 1. S. 28-35.
9. Fedorchenko V. K. (2004). Teoretychni ta metodychni zasady pidgotovky fahivciv
dlja sfery turyzmu: monografija / V. K. Fedorchenko. — K. : Slovo, 471 s.
10. Kvartalnov V. A (2003). Teoryja y praktyka turyzma: uchebnyk / Kvartalnov V. A.
— M.: Fynansy y statystyka, 672 s.
11. Fomenko N. A (2005). Pedagogika vyschoji shkoly: metodologija, standartyzacija,
turysts'ka osvita / N. A. Fomenko — K.: Slovo, 215 s.
12. Tsekhmistrova G. S (2002). Diagnostyka jakosti procesu navchannja pry pidgotovci
fahivciv dlja sfery turyzmu / G. S. Tsekhmistrova // Pedagogika i psyhologija profesijnoji osvity. —
№ 1. S. 179—187.
13. Cherniy G (2013). Language learning internet technologies for the future specialist of
tourism / Gherniy G. // Scientific Letters of Academic Society of Michal Baludansky. - Kosice, Vol.
1. - No. 2. - P. 173-174.
14. Kompetentnisnyj pidhid u pobudovi osvitnih program [Elektronnyj resurs] / Ju. M.
Rashkevych // Materialy Nacionalnoji komandy ekspertiv, proektu JeS NEO v Ukrajini. Rezhym
dostupu:http://lawfaculty.chnu.edu.ua/wp-
content/uploads/2016/11/Competence_Approach_Rashkevych_Nov.2014-1.pdf
15. Formuvannja profesijnoji kompetentnosti majbutn'ogo menedzhera turystychnoji
industriji u procesi navchannja / Zamjatina N.V. // Visnyk Chernivec'kogo torgovel'no-
ekonomichnogo instytutu KNTEU. – Vyp. I-II. – 2017. – S. 453–462.
16. Brych V. Y (2017). Akmeologichna model fahivcja novogo typu / V. Y. Brych,
H.A. Snigur// Demografija ta socialna ekonomika. № 1 (29). S. 122-131.

167
БЪЛГАРСКАТА СЪВРЕМЕННА НАУКА ЗА ТУРИЗМА – СЪСТОЯНИЕ
И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
проф.д-р Светла Ракаджийска, гл.ас.д-р Красимира Янчева
Икономически университет - Варна

BULGARIAN CONTEMPORARY SCIENCE FOR TOURISM –
STATE AND CHALLENGES
Prof. Svetla Rakadzhiyska PhD, Chief Assistant Prof. Krasimira Yancheva PhD
University of economics - Varna

„Науката е съставена от грешки,
но това са грешки, които са полезни за правене,
защото те малко по малко водят до истината.‖
Жул Верн‖

Резюме. Тази статия проследява актуални научни изследвания за туризма на
български автори в два аспекта: тематична/ проблемна/ ориентация и постигнати резултати.
Всички те са рецензирани и публикувани след представяне на научни форуми с
международно участие в страната, в периода 2015-2017 г. На базата на контент анализ, по
изведени 10 водещи области на научен интерес, синтезирано се представят аспектите на
изследователската работа на българските автори. Очертават се състоянието и
предизвикателствата пред българската наука за туризма.
Ключови думи: туризъм, научни изследвания, област на научен интерес, резултати
от изследването.

Abstract. This article focuses on the current research works on tourism of Bulgarian authors
in two aspects: thematic / problematic / orientation and achieved results. All of them have been
reviewed and published after presentation on scientific forums with international participation, hold
in the country, in the period 2015-2017. On the basis of 10 leading thematic units, using content
analysis, the research works are presented. The state of the Bulgarian tourism science and
challenges which it is facing, are outlined.
Key words: tourism, research, area of scientific interest, research results.

Въведение
Българската наука за туризма е млада. За първи път, научно аргументирани
решения за развитието на туризма се съобщават през 1968 г. на първата научна
конференция, посветена на проблемите на туризма. Тя е организирана от катедра
‖Икономика и организация на туризма‖ при Икономически университет – Варна във
връзка с появата на България на международния туристически пазар. През годините и
особено сега, научните изследвания се развиват все по-мащабно като проблематиката
става все по-детайлна. По наша преценка посоченият факт не е случаен и се дължи
главно на две причини. От една страна, това е необходимостта от търсене на
ефективни решения за мащабното развитие на туристическата практика в
динамичната, разнообразна и противоречива реалност на съвременното общество. От
друга страна - развитието на самата наука за туризма е свързано с кариерното
израстване на академичния състав във висшите училища на страната, особено в тези с
обособени специалности по туризъм. Основната група автори от около 30-40 души са

168
представители на хабилитирания и докторския академичен състав именно на тези
висши училища.
М. Рибов / 2017,16 / отбелязва, че „научната информация, свързана с туризма
експоненциално се увеличава до степен, теорията да губи способност да я асимилира.
Парадоксът е, че колкото повече нараства информацията, толкова повече намалява
научното познание за нея и обратно-колкото намалява научното познание
толкова― пренасищането― с информация нараства. Това води до увеличаване на
отделните тясно специализирани научни области и научни проблеми.―
Направената констатация не е чужда и на изследователи от чужбина. Появиха се
обзорни изследвания като тези на Mariana de Queiroz Brunelli et al, 2010г. и Kwangmin
Park et al, 2011 г., които на базата на мониторинг на научни публикации, обикновено
във водещи специализирани научни списания и за продължителен период от време,
групират и синтезират големия обем научна информация като извеждат тенденциите в
проблематиката, методологията и постигнатите резултати. Първото проучване
обхваща статии, избрани чрез ключовата дума ‖туризъм‖, публикувани в 16 водещи
специализрани списания, в периода 2005-2009 г. Използват се 8 макроизследователски
области, които играят ролята на „чадър‖ за групиране на публикациите. Второто
проучване обобщава статии в двете макроизследователски области – хотелиерство и
туризъм, публикувани в 6 водещи по ранг специализирани списания. Тяхното
групиране е по автори, университети и страни.Тези обзорни изследвания служат като
жалони за бърза ориентация на всеки изследовател относно научните постижения по
проблемите, които го интерисуват като му спестяват време и усилия, и го насочват
към теоретичната и методологична аргументация на собствените му проучвания.
В този контекст на разсъждения, в настаящата статия, авторите си поставят за
цел да очертаят водещата проблематика и постигнатите резултати от българските
изследователи на туризма в последните три години. Обект на изследването са
публикувани статии и доклади. Изследователският проблем – актуална и резултатна
ли е съвременната българска наука за туризма, кои са предизвикателствата пред нея.
Ограниченият обем на настоящата публикация не позволява да се обхванат всички
видове научни разработки и публикации на българските автори като монографии,
дисертационни трудове, студии и проекти. По същата причина, сравнителният анализ
с публикации на чужди автори е ограничен в рамките на вече посочените две
чуждестранни обзорни публикации.

Данни и методология:
Изследването се базира на данни, събрани чрез мониторинг на значителен брой
публикации през последните три години : от 2015 до 2017г., свързани с провеждането
на научни форуми с международно участие. Аргументите на авторите за този избор се
базират на разбирането, че научните форуми обикновено третират изключително
актуална проблематика за времето, в което се провеждат, включително и за бъдещи
периоди. Другият съществен аргумент е, че могат да се разкрият различните аспекти
на търсене на научни и научно приложни решения от достатъчно значим брой
изследователи на относително общи проблеми, поставени чрез водещата тема на
съответния форум. Този факт е предпоставка за извеждане на общи характеристики и
тенденции в научните изследвания за туризма на българските изследователи.
Анализирани са публикациите в 8 сборника със статии и доклади /вж. Таблица1/ Те са
класифицирани в 10 окрупнени области на научен интерес, съобразно
169
формулираните заглавия, представените резюмета и ключовите думи както следва:
теория, концепции, методи; управление, стратегии, политики; икономика; маркетинг;
иновации в туризма; човешки ресурси, обучение и подготовка на кадри, туристическо
обслужване; видове туризъм; туристически ресурси; Т.О, пътнически агенции и
транспорт; хотелиерство и ресторантьорство. Мониторингът на съдържанието позволи
да се изведат конкретните изследователски проблеми и получените резултати.
Обобщената информация по области на научен интерес е представена в таблици.

Табл. 1. Общ брой и структура на изследваните публикации по източници

Източници Брой Дял от общия
публикации брой в %
Туризмът в епохата на трансформации – 119 25%
изд.Наука и икономика,ИУ, Варна, 2015
г.
Тенденции и предизвикателства, пред 69 11%
глобалния туризъм, изд.Инфраструктура
и комуникации, год.5, кн.10, УНСС
София, 2015
България – туристическа дестинация за 81 20%
четири сезона, изд.Стено; и
Местната идентичност и глобалния
туризъм, изд.Славена,―Ч ерноморски
туристически форум 2016 и 2017 г.Варна
Contemporary Tourism-Traditions and 71 13%
Innovations, St. Kliment Ohridski
University Press, София, 2017
Туризъм, иновации, стратегии, 47 10%
изд.ФЛАТ, Бургас, 2017
Cutural Corridor Via Adriatica-Cultural 90 21%
Tourism Without Boundaries; Cultural
Coridor Western Transbalkanic Road-
Cutural Tourism Without Boundaries,
SWU Neofit Rilski Publishing House,
Благоевград 2015, 2016 г.
Общ брой публикации 477 100%

Резултати от изследването

Научната информация от мониторинга на публикациите е представена в
таблиците с номера от 2 до 11 включително.

Табл. 2 Област на научен интерес: теория, концепции, изследователски методи

Изследователска проблематика: Резултати от изследването:
Туризмът в променящия се свят; Полиморфологичен‖нов‖
турист;‖сглобяеми‖ оферти и С2сС
бизнес; промяна в бизнес

170
структурите; креативност;
‖туристическа фобия‖; по-кратък
жизнен цикъл на туристическия
продукт; виртуализация на офертите;
внимание към интелектуалния
капитал на туристическите
предприятия; качествена
трансформация на посредниците в
туризма; качествена промяна във
видовете и формите на туризъм,
съобразно научните и технологични
открития.
Концепцията‖бавен туризъм‖ Важни особености на бавното
туристическо пътуване и профила на
потребителя.
Концепцията за дългата опашка; Предлагане на голям брой
специализирани туристически
продукти с малка популярност
успоредно с масово търсените.
Теоретична обосновка на стратегическите Икономика на транзакционните
алианси; разходи и тяхното намаляване,
конкурентоспособност чрез
споделяне на уникални ресурси и
връзки, и на знание и ноу-хау.
Integrated Tendencies in the Theory of Differentiation of the scientific
Tourism; knowledge; Interdisciplinary and
Complex Context; Trans -disciplinary
principles and problems; Superior
Synthesis of Scientific Knowledge.
Туристически модели за управление на Модел на Бътлър за жизнения цикъл
дестинация; на тур. дестинация
Мониторинг на устойчивото Тестване на ETIS(European Tourism
туристическо развитие; Indicator System) за Дунавски тур.
Район;
Global Urban Attractiveness Index Assessment and classification of the
most attractive urban tourist
destinations;
Модел BSC - RAVEза оценка Да се комбинират BSC(Balanced
ефективността на тур. предприятие Scorecard) за измерване на
финансови и нефинансови
показатели с RAVE(Real added Value
Enhanser) за оценка на добавената
стойност от персонала – няма
илюстрация на прилагането;
Risk Assessment Techniques – ISO31010- Модел на система ERM(Enterprise-
Risk Management; wide Risk Management) за
Аналитични възможности на управление на риска;
REVPAR(Revenue Per Available Room)- Основен инструмент за управление
171
„приходи от налична стая‖; на хотелската дейност в комбинация
Метод „Семантичен диференциал‖; с други допълващи го;
Определяне профила на
туристическа дестинация;
Метод ‖Таен клиент‖; Повишаване на
конкурентоспособността чрез
системата‖грижа за клиента‖;
Photo-elicitation Assessment method for Optimization of the spatial Planning
Ecosystem Services; and mapping of Ecosystem services
using GIS tools;
Clustering as a Factor of Development Conception for a Frame work of the
Driving Forces for Tourism
Development

Табл. 3 Област на научен интерес: управление, стратегии и политики в
туризма

Изследователска проблематика: Резултати от изследването:
Перспективи за устойчиво развитие; Приложение на подходи за устойчиво
развитие в морски хотелски комплекси.
Предизвикателства пред въвеждане Използването им в предлаганите от
на принципите за устойчивост; туристическата дестинация екскурзии.
Възможност за преодоляване на
сезонността.
Устойчив туризъм в селски райони; Да се превърне България в туристическа
дестинация на четири сезона.
Културно наследство; Мониторинг.
Устойчиво туристическо развитие- Конкурентоспособност на туристическата
културна устойчивост; дестинация в условията на глобализация.
Управлението на корпоративната Ефективното моделиране на системата на
сигурност; защита на корпоративната сигурност.
Управление на туристическа Анализ на мястото и значението на
дестинация; туристическите модели в управлението на
туристическата дестинация.
Прилагане на основни принципи при
създаването на управление на
туристическата дестинация.
Ефективно управление на Човешките ресурси като инструмент за
човешките ресурси, управление на повишаване на приходите в
кариерата; хотелиерството. Стимулиране и
задържане на човешкия фактор в туризма.
Мениджмънт на спортно Тенденции в мениджмънта на спортно
рекреационни дейности и услуги; рекреационни дейности и услуги.
Управленски концепции на Критично осмисляне от страна на
хотелиерството; ръководителите.
Държавно управление; Ретроспекция на организационно-
структурните реформи в планирането на
172
туризма в България.
Ефективност на управлението; Взаимовръзката бизнес култура -
ефективност на управлението.
Местно управление; Репутация и жизненост на туристическата
дестинация.
Управление на човешките ресурси; Сезонността като фундамент за тяхното
управление.
Основни принципи при стратегиите Формулиране на единна платформа за
за управление на туризма; постигане на консенсус между всички
заинтересувани;
Стратегии за управление на Алгоритъм за защита от типа:
корпоративната сигурност; изпреварващо противодействие;пасивна
защита или адекватен отговор;
Диверсификация на продукта,
Стратегически шанс за българския преструктуриране на търсенето,
туризъм – удължаване на сезона усъвършенстване на управлението,
комплекс от политически и
законодателни мерки.
Туризмът – геополитически Засилване на културната дипломация,
инструмент на „меката‖ сила; информационно‖съблъзняване‖ на
потребителите, налагане на ефективен
туристически образ, прокарване на
влияние на международно равнище;
Новото туристическо райониране на Конструктивно възражение на новото
България ; туристическо райониране.
Политически подход към Гарантиране на инструментариума за
сезонността; противодействие на сезонността.
Няма системни решения, наслоени
Национална политика за курортните проблеми и негативни тенденции-
комплекси; презастрояване, шум, липса на адекватни
атракции;
Набор от тур.продукти в съответствие с
Асортиментната политика – фактор потребностите на туристите;
за развитие на тур. предприятие; Съобразена с туристическото търсене и
Ценова политика на хотелиерския конюнктурата при силна сезонна
продукт; зависимост към понижение на цените.
Динамика на организационните полета,
Корпоративна социална имитационно бизнес поведение,
отговорност в международна рамка за регулиране на
хотелиерството; корпорациите.
Нормативни проблеми, трудна
Управление на ваканционни достъпност, тежест на договора за
Апартаменти. управление, избор на софтуер за
отчетност.

173
Табл. 4 Област на научен интерес: икономика

Изследователска проблематика Резултати от изследването
Споделената икономика в туризма; С2С пазар, по-евтини продукти за
клиенти с различна култура на пътуване.
Успехът на AIRBNB; Общности от домакини, гости и
компания, ниски цени на настаняване, но
с усещане за автентичност за мястото,
прозрачна комуникация
Макроикономически тенденции и Общ икономически приход в БВП, общ
предизвикателства; принос за заетостта на работната сила.
Проблеми от икономически характер Ниски приходи от несъответствие между
възпрепятстващи развитието на туризма търсене и предлагане, продължителен
в България; срок на откупуване на капиталовите
вложения, ниско равнище на
възнаграждение за положен труд.
Каузални икономически зависимости в Анализ на взаимодействието между пет
тур.сектор на България; икон.индикатори: разходи за индив. тур.
пътувания без пакетни услуги на
българи, приходи от чужд.туристи,
преки чуждестранни инвестиции в
сектора,брой чужд. туристи и индекс на
оборота в хотелиерството и
ресторантьорството.
Икономическа ефективност от Пропиляват се възможности за
използване на топла и гореща вода в използване на термалния компонент на
СПА обектите; минералните води, който води до
икономии на разходи.
Туризъм и бедност в България; Привнасяне на бедност от основните
емитивни пазари, прогнозирана ниска
стойност на средната месечна заплата в
сектора.
Анализ на икономическото състояние на Едновременно възникване на дебитна и
тур. дружество кредитна задлъжнялост, риск от
несъбираемост на вземания, ниска
рентабилност от продажбите, ниска
обращаемост на активите
Нискотарифни превозвачи. Специфичен бизнес модел, често
субсидиран от дестинациите

Табл. 5 Област на научен интерес: маркетинг

Изследователска проблематика Резултати от изследването
Организации за маркетинг на Функционален профил:формиране на
дестинация; имидж и бранд; лигитимиране на
бизнеса; координиране развитието на
туризма; „икономически

174
водач‖;създаване на обществена гордост;
Диверсификация на тур.продукт; Прилагане на концепцията‖син
поток‖;конкурентноспособна
диверсификация на отделни
тур.продукти чрез увеличаване на
добавената стойност;
Маркетингови комуникации; Персонализиране, визуализиране и
дигитализиране на информацията между
всички заинтересувани субекти;
Имидж, бранд, брандиране; Обособяване на департаменти за
национална и регионална бранд
идентификация по С.Анхолд; прилагане
на Bloom Consulting Ranking и Country
Brand Country Strategy(CBS) Rating
модели за оценка;
Влиянието на корпоративния имидж Етапи на създаване на корпоративен
върху управлението на човешките имидж на туристическите предприятия.
ресурси Mass Adaption of Company Offers to Any
Customer Relationship Individual Customer in the Mass Market or
Management(CRM); Market Segment;
Електронна дистрибуция; Бърз достъп до пазарни сегменти;
съкращаване на разходите; ефективно
управление на резервациите; гъвкаво
ценообразуване;
Позициониране на морски Съчетаване на „уникалното предложение
тур.комплекси; за продажба‖ по Р.Рийвз със
сегментиране по признака‖възприета
стойност‖ по Ткачински, Бемонт и др.
Маркетингов микс; Алгоритъм на подходящ маркетингов
микс за културни събития, дефиниране
специфичното съдържание на елементите
на маркетинговия микс за сватбен
туризъм; индивидуализиране на
елементите на маркетинговия микс при
позициониране на всеки турист. продукт.
Потребителско поведение на Милениум Осигуряване на бързи, мобилни
поколението. комуникации, комбинация на бизнес и
рекреация, соц. контакти.

Табл. 6 Област на научен интерес: иновации в туризма

Изследователска проблематика Резултати от изследването
Информационни технологии; Персонализиране на връзката с
потребителите, придаване на „образ‖ на
туристическата комуникация;
управление на онлайн репутацията и
мониторинга на бизнеса; използване на
175
мобилните приложения и „умните
телефони‖; ползване на Е-система за
управление на тур. дестинация;
интерактивни уеб сайтове, 3D
виртуални турове; роботизирани онлайн
тур. агенции;
Иновации в хотелиерството и Промяна в стандартите и процедурите
ресторантьорството; за категоризация, за стимулиране на
българското гостоприемство;
ресторанти без места и места без
ресторанти; внедряване на технологията
Convotherm by Cleveland Easy Touch;
PALUX Injection Hot Air Steamer; Sous
Vide Cooching;
Иновации в управлението; Внедряване на системата ERP(Enterprise
Resource Planning)на база клиент-
сървър технология и на „ White Label‖
технологията за дистрибуция на
информация;
Аутсорсинг; Резервационни системи, облачни
услуги, софтуерни продукти за
ценообразуване, администриране на
данни, съхранение на документация,
набор и подбор на персонал, обучение,
организационна гъвкавост,
корпоративна социална отговорност,
помощ за малкия тур. бизнес, ускорен
растеж;
Роботизиране и автоматизиране на Проектиране на достъпна среда за
туристически дейности, използване на бъдещото роботизиране и
изкуствен интелект. автоматизиране на туристическите
услуги, включително използване на
изкуствен интелект .

Табл. 7 Област на научен интерес: човешки ресурси, обучение и подготовка на
кадри за туризма, туристическо обслужване

Изследователска проблематика Резултати от изследването
Системи на специализирано Формулирани силни и слаби страни;
професионално образование и изведена ролята на участниците в
квалификация; образователния процес, осигуряването
на работни места и кариерното развитие
на кадрите;
Система на висшето образование по Аргументиране на необходимостта от
туризъм в България и съобразяване на обучението с
компетентностния подход; компетентностния подход и създаване
на условия за неговото прилагане
176
съобразно Европейската
квалификационна рамка;
Корпоративното обучение – ключов Алгоритъм и управленски механизъм на
фактор за ефективността на корпоративно обучение;
туристическото предприятие;
Междукултурното обучение като Създаване на интегриран образователен
методология - фактор за осигуряване намодел, базиран на специфични методи
качествени туристически услуги; на обучение и практика;
Професионална компетентност на Структурно-класификационен модел на
екскурзовода; съдържателните аспекти на
професионалната компетентност на
екскурзовода.
Осигуряване на сектор „Туризъм‖ с Проблеми на осигуряването на сектор
квалифицирани кадри; „Туризъм‖с квалифицирани кадри.
Валидиране на професионалните
квалификации.
Негативни тенденции в управлението на Възможности за преодоляване на тези
човешките ресурси тенденции.
Предизвикателства пред управлението Анализ на ролята на човешкия фактор в
на човешките ресурси; условията на глобализация.
Проектната дейност като инструмент за
ефективно управление на
туристическото предприятие.
Проектната дейност за развитието на Повишаване на компетентността на
човешките ресурси; компетентности на човешките ресурси чрез проектна
човешките ресурси; дейност.
Мотивация на човешките ресурси; Подобряване на качеството на
Пазар на труда и трудова заетост; туристическия продукт.
Инструменти за управление на Анализ на състоянието и препоръки.
човешките ресурси; Стимулиране и задържане на талантите
Доброто обслужване. в туристическите предприятия.
Лоялност на туристите.

Табл. 8 Област на научен интерес: видове туризъм

Изледователска проблематика Резултати от изследването
Културен туризъм: Идентификация и анализ на
новият културен туризъм; трансформациите в новия културен
туризъм.
културен туризъм в селските райони; Културно историческото наследство
като фактор за развитие на даден
културен туризъм и идентичност; регион.
културен ресурс и туристическа Взаимовръзката между явленията.
анимация; Очертаване на тенденции.
Спа и Уелнес индустрия; спа и Елемент от решението на глобални
балнеоложки туризъм; икономически проблеми.
Разнообразяване на туристическия
177
продукт.
Специализиран туризъм чрез спортни Технология по организиране и
прояви. провеждане на спортни прояви.
Кулинарен туризъм. Потенциал за селските райони.
Специализиран туризъм в Бургаски Разкриване потенциала на община
влажни зони. Бургас.

Трансграничен туризъм; Териториалната локализация
възможност за развитие на модерен
туризъм.
Орнитоложки туризъм; Потенциал на България като дестинация
за европейски орнитологичен туризъм.
Доброволчески туризъм; Специфика на предлагането/ добри
практики.
Сватбен туризъм; Роля на сватбения туризъм за развитие
на даден регион.
Шопинг туризъм; Повишаване на посещаемостта в
дестинациите
Отговорен туризъм; Съвременни концепции за алтернативен
туризъм.
Селски туризъм; Преодоляване на териториални
различия в България.
Пещерен туризъм; Представяне на състоянието и
проблемите.
Младежки туризъм. Пазарно позициониране и възможности
за развитие.

Табл. 9 Област на научен интерес: туристически ресурси

Изследователска проблематика: Резултати от изследването:
Недвижимите културни ценности- Поддържане, консервация и реставрация на
инвестиционно проектиране на обектите- недвижими културни ценности.
обектите; Анализ на възможностите, които представят
Натура 2000; подобни екологични мрежи.
Културно наследство; Да се превърне България в туристическа
дестинация на четири сезона.
Световно културно и природно Повишаване на туристическата
наследство; привлекателност и имидж на страните с
такива обекти.
Климатичните промени; Представяне на подходи и приложения.
Фестивалите в България; Характеристика на потребителския опит.
Локалните празници и събития; Използването им като ресурс за развитие на
винен туризъм.
Занаяти-фолклор- туризъм. Балкански туристически маршрути.

178
Табл. 10 Област на научен интерес: туроператорска, агентска дейност,
транспорт

Изследователска Резултати от изследването:
проблематика:
Дейности на туроператора и Да се приложи европейския опит на
турагента; туроператора и турагента.
Запознаване с договори и клаузи на
Туристическото пътуване с ТПОЦ
обща цена ; Проучване на потребителските мнения за
качеството на обслужване в тях.
Туристическите агенции; Извеждане на особеностите при формиране
на стойността й.
Транспортната услуга; Интегриране на политиката на националния
въздушен превозвач с имиджа на
Въздушен транспорт; туристическата дестинация.
Ролята му за развитието на туристическата
индустрия в България.
Национален въздушен Доказване ролята на националната
превозвач; авиокомпания за обезпечаване на
туристическите потребности.
Пътуванията между България и Анализ на състоянието на пътуванията.
Турция; Очертаване на перспективи за развитие.
Запознаване със спецификата на този тип
Круизът; организирани туристически пътувания.
Железопътен транспорт в Характерни особености на организирането на
България. групови туристически пътувания с него.

Табл. 11 Област на научен интерес: хотелиерство и ресторантьорство

Изследователска проблематика Резултати от изследването
Хотелиерска суперструктура Свръхкапацитет, силна конкуренция,
алтернативност, интернационализация.
„Зелено‖ хотелиерство Икономия на ел.енергия, рециклирани
материали, избягване на единични
опаковки, стимули за гостите да опазват
околната среда.
Хотелиерски таймшеър; Мащабно развитие, силен вторичен
пазар, променен профил на продукта,
консолидация на предлагането.
Морски хотелски комплекс в условия Обезличаване и стандартизиране,
на глобализация; неефективно управление на капацитети,
изострена конкуренция.
Кетърингови с-ми за кулинарно Приложение на Cook-Chill Sous-Vide
производство; системите
Културни дилеми в Гъвкаво меню на принципа‖точно както
ресторантьорския бизнес; го желаете‖, неврогастрономия,
179
регулиране на удоволствието от храната.
Национална кухня; Спазване на технологични норми,
запазване на органолептичните качества
на ястията, здравословно хранене.
Системата НАССР; Проблеми с приложението: попълване на
чек листи, безопасност на храната,
санитарни условия, управление на
отпадаците.
Предизвикателства пред Създаване на енергийно ефективен,
ресторантьорството в глобалния технико-технологичен продукт,
туризъм съответстващ на туристическото
търсене.
Фюжън влиянието при съставяне на Съчетаване на различни културни
меню традиции в кулинарията, в съответствие
с изискванията на новия потребител.

Констатации и коментар

Обобщената и синтезирана информация от изследваните публикации,
съотнесена към фактите от развитието на туризма и данните в изследванията на
Mariana de Queiroz Brunelli et al, 2010 г. и Kwangmin Park et al, 2011 г. позволява
следните констатации:
1. Българската наука за туризма е актуална. Тя отразява съвременната
проблематика, свързана с явлението. Акцентът е върху основните насоки на
неговото развитие в глобален план и в България, неговите силни и слаби страни;
2. Тенденцията на диференциране на областите на научен интерес и на тясна
специализация на изследваната проблематика е силно изявена;
3. Изследователската проблематика е тясно обвързана с основни проблеми на
развитието на българския туризъм. Преобладават изследванията относно
управлението -22%, видовете туризъм – 14%, теорията – 12%, човешките ресурси –
11%, маркетинга – 10%, хотелиерството, и ресторантьорството – 10%.
Икономическата проблематика е с 7% дял, тази за туроператорската, агентската
дейности и транспорта - 6%, туристическите ресурси – 5% и иновациите – 3%.
Вижда се, че изследванията, чиято проблематика, свързана с иновациите, отразена
пряко в заглавията на публикациите има нисък дял в общия обем публикации, но
косвено тази проблематика присъства в почти всички области на научен интерес,
особено що се отнася до иновациите, свързани с информационните технологии;
5. Във всяка публикация обикновено е изведена авторова теза, базирана на
международното равнище на теоретично познание или на водещ автор в съответната
област;
6. Преобладаваща практика е изследването да се базира на вторични
източници на информация, а не на полеви изследвания. Този факт има своето
обяснение. От една страна, като се изключи инцидентното проектно финансиране,
липсва такова за регулярни изследвания, а от друга страна - достъпът до първична
информация за туристическата практика в страната е изключително труден;

180
7. Предлаганите решения в повечето случай имат пожелателен характер, не са
апробирани в процеса на самото изследване. Този аспект на работа намалява
стойността на самото решение/ предложение;
8. От самоцитиранията в библиографските справки към публикациите е видно,
че е малък броят на българските автори, които публикуват в чуждестранни издания.
В цитираната публикация на Kwangmin Park et al е направен рейтинг на 30 страни,
чийто автори най-много публикуват в реномирани чуждестранни списания. Първите
пет места се заемат от САЩ, Великобритания, Австралия, Хонг Конг и Испания, на
10 място е Турция, Австрия на 16, Франция на 17, Гърция на 18, Германия на 22, 23
място е на Италия, Португалия заема 25 позиция, Словения е 29-та и Бразилия – на
30 място. Трябва да се отбележи също, че най- голям е броят на реномираните
специализирани списания по проблемите на туризма, издавани от цитираните вече
САЩ и Великобритания. От водещи 84 списания според ― Journal Rankings on
Tourism‖(www.scimagojr.com) само 10 не се издават от тези две страни.
Изключителен успех за България е фактът, че на 64 позиция е поставено
списанието―E uropean Journal of Tourism Research‖, издавано от Висшето училище по
мениджмънт - Варна, чийто главен редактор, проф. Станислав Иванов е инициатор и
основен фактор за неговото съществуване вече 10 години. Може да се предполага, че
обвързването на растежа на академичния състав с публикации в чуждестранни
издания ще направи българската наука за туризма разпознаваема извън пределите на
страната;
9. Научната критика в публикациите е слабо застъпена. Обикновено авторите
надграждат със свои идеи избрани от специализираната литература теоретични
постановки и/ или практически решения, т.е. добри практики;
10. Частично се прилагат статистически и математически методи за извеждане
на зависимости и измерване на резултати, практика, която много често се среща в
чуждестранните публикации.

Предизвикателства пред българската наука за туризма

Направените констатации както и обстоятелството, че настоящото
изследване е ограничено само в рамките на публикувани научни статии и доклади от
научни форуми в страната, проведени през последните три години, оформят
следните водещи предизвикателства пред българските изследователи на туризма:

1. Извеждане на по-високо равнище на теоретичния анализ и синтез.
Промените, които съпътстват мащабното развитие на туризма предполагат научната
информация да генерира повече познание, да утвърждава, съответно да отхвърля
постулати, характеристики, теории. М. Нешков (2015,183) определя „науката за
туризма или „туризмологията― като интегративна и мултидисциплинарна по
характер.―Ако определим съвременния туризъм като краткотрайно взаимодействие
във времето и пространството на всеки индивид с многообразна, непозната среда за
бягство от ежедневието, то безспорно науката за туризма ще интегрира
съвременните постижения на значителна част от съществуващото познание. На тази
основа тя по-добре ще обяснява спецификите на явлението и ще подпомага неговото
развитие;
2. Активизиране на публикациите в реномирани чуждестранни издания. Това
предизвикателство ще направи изследванията на българските автори―в идими―за
181
чуждестранните изследователи, ще насърчи съревнователния елемент за постигане
на по-добри изследователски резултати;
3. Обвързване на теоретичните постановки с теренни проучвания. Обикновено
тази обвръзка се получава при мащабните научни разработки – дисертации,
монографии и особено проекти, свързани с търсенето на конкретни решения според
заданието на възложителя. Предизвикателството при ограничения обем на статиите
и докладите е по-скоро да се представи адекватна илюстрация, която да може да се
апробира;
4. Насочване на вниманието към формулиране на решения с възможен
практико-приложен резултат за ползване от туристическия бизнес. Налага се
обхватно и задълбочено познаване на конкретна туристическа практика за да може с
помощта на теорията тя да бъде усъвършенствана;
5. Опити за осигуряване на интерес и съответно финансиране към
изследвания, които имат значение за публичните институции в туризма.
Актуалността и качеството на публикациите за туризма на всеки автор го правят
разпознаваем като капацитет за решаване на конкретни проблеми от публичен
интерес и съответно той може да получи възможност да работи по тях.

Библиографска справка:

1. Нешков М (2015),Трансформациите в глобалната туристическа индустрия и
предизвикателствата пред туризмологията в― Туризмът в епохата на трансформации― , Наука и
Икономика, 2015,с. 182-190
2. Сб. България – туристическа дестинация за четири сезона, „Стено― , 2016
3. Сб..Местната идентичност и глобалния туризъм, „Славена― ,2017
4. Сб. Туризмът в епохата на трансформации, Наука и икономика, 2015
5. Сб. Туризъм, иновации, стратегии, ФЛАТ, 2017
6. Сп. Икономика на инфраструктурата - ― Тенденции и предизвикателства пред
глобалния туризъм― , год 5, УНСС, 2015
7. Brunelli, Mariana de Queiroz et al (2010), Scientific Research in Tourism:Review of the
Literature From 2005 to 2009, in Revista DeAdministracao Publica RAP, ISSN0034-7612, Rio de
Janeiro 44(5):1225-240
8. Contemporary Tourism-Traditions and Innovations, St. Kliment Ohridski University
Press, 2017
9. Cultural Corridor Via Adriatica – Cultural Tourism Without Boundaries, SWU ‖Neofit
Rilski‖ Publishing House, 2015
10. Cultural Corridor Western Transbalkanic Road – Cultural Tourism Without Boundaries,
SWU, ― Neofit Rilski‖ Publishing House, 2016
11. Park Kwangmin et al, (2011)‖ Hospitality and Tourism Research Rankings by Author,
University and Country Using Six Major Journals: The First Decade of the New Millenium, in
Journal of Hospitality and Tourism Research, Vol.35 N3, ,.381-416
12. Ribov.M.,(2017), Integrated Tendencies in the Theory of Tourism in Contemporary
Tourism – Traditions and Innovations, p.15-23.

182
СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА КАТО
ИНСТРУМЕНТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В
ТУРИЗМА
доц. д-р Тодорка Тончева, Университет за национално и световно
стопанство - София
докторант Андреана Андреева, Университет за национално и световно
стопанство - София

ENVIRONMENTAL MANAGEMENT SYSTEMS AS AN INSTRUMENT
FOR SUSTAINABLE DEVELOPMENT IN TOURISM
Assoc. prof. Todorka Toncheva, PhD, UNWE - Sofia
PhD student Andreana Andreeva, UNWE - Sofia

Резюме: Докладът има за цел да представи системите за управление на околната
среда като инструмент за постигане на устойчиво развитие в туризма. Системите за
управление по околната среда възникват в следствие от индустриалното развитие, в условия
при които дейностите трябва да се извършват с оглед изчерпаемостта на ресурсите. Предвид
ограничените природни ресурси, концепциите за икономическото развитие придобиват ново
измерение. Акцентът е поставен върху необходимостта от оптимално използване на
наличните ресурси, както и тяхното възстановяване.
Ключови думи: устойчиво развитие, туристическа индустрия, системи за опазване на
околната среда

Abstract: The report aims to present environmental management systems as a tool for
achieving sustainable tourism development. Environmental management systems arise as a result of
industrial development, under conditions whereby activities need to be carried out with a view to
resource exhaustiveness. Given the limited natural resources, the concepts of economic
development have a new dimension. Emphasis is placed on the need for optimal use of available
resources as well as their recovery.
Key words: sustainable development, tourism industry, environmental management
systems

1. Въведение
Туристическата индустрия се нарежда сред най- големите и най- бързо
развиващи се икономически сектори и често е определяна като „индустрия на
бъдещето‖. В недалечното минало туризмът е бил разглеждан като „бяла
индустрия‖, неувреждаща средата, в която се развива. Практиката, обаче, показва, че
секторът има огромен потенциал да разрушава средата и собствения си капитал. В
последните години засилено внимание се проявява към подобряването на
екологичното състояние на туризма. Основната причина за смекчаване на
негативното влияние на туристическия сектор върху околната среда произтича от
неразривната връзка, която съществува между туристическия продукт и
природата. Поддръжниците на идеята смятат, че опазването на околната среда е в
най-голям интерес за туристическата индустрия, тъй като тя има следното
предимство: при правилно планиране и управление туристическото развитие
въздейства минимално върху околното среда, като същевременно може да бъде
катализатор за опазването на природата (Choi and Sirakaya, 2006, pp. 1277). Пътят от
идеята за екологична устойчивост до отговорни действия изисква фундаментална
183
промяна в индустрията като цяло, в сътрудничество с правителствените органи,
местните общности, международните агенции за развитие, неправителствените
организации и международните туристически организации. Тази идея цели да се
извърши преглед на екологичното устойчиво развитие на туризма, като се разгледат
подходите и методите за намаляване въздействието върху околната среда,
подходящи както за частния, така и за публичния сектор, отговорен за създаването и
внедряването на адекватна и ефективна туристическа политика.
Изложение
2. Устойчивото туристическо развитие в контекста на опазване на
околната среда
В последните години на 20. век и в началото на 21. век туристическото
развитие в световен мащаб бележи промени в разпределението на туристическите
потоци и се наблюдават качествено нови тенденции в туристическото търсене.
Съвременните нагласи за бъдещето на туризма отразяват желанието за преодоляване
на негативните последствия от развитието му през последните десетилетия и по-
добро планиране на туристическата дейност в новите дестинации. В израз на това,
туристическата индустрия и субектите на туристическата политика се обединяват в
изготвянето на стратегии и политика за да се осигури икономически растеж,
социална равнопоставеност и опазване на природните ресурси или на кратко –
устойчиво туристическо развитие.
Поради бързите темпове на развитие и размера, който достига, туризмът в
международен мащаб среща редица ограничения. Задълбоченото изследване на
бурното развитие на масовия туризъм определя три основни проблематични сфери –
разпределението на финансовите постъпления; отношението към местните
общности: ползването на природни ресурси в туристическите дестинации. Това
определя трите основни линии на устойчивото развитие – икономическото,
социалното и спрямо природната среда.
В резултат на редица срещи на високо равнище (Срещата на върха по
проблемите на Околната среда и Развитието през 1992 г. в Рио де Женейро;
конференцията на ЮНЕСКО в Лансароте, 1995 г.; Среща на Световната организация
по туризъм, Световният съвет за пътувания и туризъм и Съветът на Земята, 1997), са
изготвени документи (Харта за устойчив туризъм и познатия под Дневен ред 21 за
туристическата индустрия) и научни разработки по темата, дефиницията за
устойчиво развитие, позната от Брундтландския доклад (1987 г.) бива модифицирана
според спецификата на контекста, в който се използва. Определеното на срещата на
Световната Комисия по Околна среда и Развитие (1987 г.)‖ развитие, което посреща
нуждите в настоящето, без да излага на риск възможността на бъдещите поколения
да посрещнат нуждите си‖, е основа за академичните проучвания в сферата на
устойчивото развитие на туризма.
Дефинирането му претърпява развитие и като се разширява обхвата и
дълбочината му. Устойчивото туристическо развитие би могло да се дефинира като
такова развитие, което включва оптимално използване на ресурсите, опазване на
биологичното разнообразие; намаляване на природните, социалните и културни
въздействия и увеличаване ползите от опазването на средата в дългосрочен план. От
предложеното определение се поражда и необходимостта за разработване на
политики и инструменти за постигане устойчиво развитие. Неблагоприятното
184
влияние на туристическа индустрия върху околната среда извежда на преден план
нуждата от развитие на системи, които биха ограничили до минимум това
въздействие.
3. Системи за управление на околната среда
През последните десетилетия в туристическия сектор се ясно се откроява
нуждата от балансирано развитие – с оглед запазване на природните ценности. Най-
често срещаният инструмент за прилагане на управленски техники за устойчиво
развитие са екологични сертификати и еко маркировки. Базисният модел на
болшинството от тези инструменти представлява система за управление по околна
среда (СОУС) (Sharpley, R. 2000, pp. 6).
Поради естеството на туристическите услуги, хотелският сектор е основно
ядро в системата за отдих и туризъм. Същевременно този сектор е определен като
един от главните потребители на възобновяеми и невъзобновяеми ресурси в
туристическата индустрия. Поради тези особености хотелският бизнес е един от
първите в целия отрасъл, който е преценил ефективността и икономическите ползи
от въвеждане на системи за управление на околната среда и способства за
изготвяне на екологични стандарти в сферата на туристическите услуги (Coghlan and
Buckley 2013, pp.335).
Разработените ефективни практики и стратегии за контрол най-общо могат
да се обединят под названието системи за управление на околната среда. Тези
системи стават все по-популярни и у нас, наред със системите за управление на
администрацията, производствата, безопасността при работа, безопасността на
храните и др.
Системите за управление на околната среда са базирани на точни и ясни
стандарти и внедряването им е гаранция за качество на предлагания продукт или
услуга. Чрез използването на техники за управление по околна среда, организациите
могат да намалят използваните ресурси, отпадъците и разходите, като в същото
време увеличат ефективността си и подобрят имиджа си като организация.
Новото познаване на начина, по който функционират системите предполага,
че природата и човешката дейност трябва да се разглеждат и изучават, не отделно, а
като интегрирани, сложни адаптивни системи, наричани още социално-екологични
системи (SES). Всички живи същества и обкръжаващата ги среда съществуват като
общности и мрежи, управлявани от свое специално поведение и в значителна степен
те са структурирани от силите и взаимодействията на сложните системи.
За съжаление, схващането, че Земята (природата, икономиката, личното
здраве, политическия климат и туризма) обикновено е в равновесие и дори и да
възникнат отклонения от това равновесно положение, при прилагане на правилните
коригиращи действия в крайна сметка те ще доведат до състояние на равновесие, се
оказва погрешно. Този фалшиво оптимистичен принцип отдавна управлява научното
изследване на природата, както и повечето социални науки, включително
икономиката и туризма. В съвременния етап на развитие, животът на хората е
запленен в взаимодействието на множество сложни системи, видими във всяка една
сфера на дейност. Тези системи са периодично стабилни, но това не е константна
величина.
Всяко място или дестинация притежава уникална комбинация от
характеристики и израз на самоорганизация: размерът, подреждането и характера на

185
езерата, крайбрежните зони, транспортната мрежа, жилищата, училища и болници,
магазини, планини, хотели, съоръжения за отдих – всички са взаимосвързани в
мрежа, в която ако се промени един единствен компонент, това ще неминуемо ще
засегне и останалите. Затова, устойчивото развитие трябва да се разглежда като
сложно развиваща се система, която се адаптира към спецификите на конкретното
място и която силно зависи от околната среда (Devuyst and Hens 2000, pp. 88). За да
се постигне симбиоза между туристическите дейности и опазването на околната
среда, следва да се предприемат съответните мерки за ограничаване на
въздействието върху природните ресурси на дадено място или дестинация.

4. Влияние на туристическата дейност върху околната среда
Броят на посетителите на природните територии (защитени и такива на по-
свободен режим на посещение) по целия свят е толкова голям, че потенциалните
щети, които биха могли да нанесат те на природните комплекси, сериозно безпокоят
местните органи на властта и целите общности. В същото време се очертава и
перспективата, че при рационална организация туризмът може да осигури реални
финансови ресурси за опазване на природата. Много специалисти от сферата на
околната среда (еколози, биолози, зоолози, горски работници и др.) започват да
разглеждат проблема как да накарат туризма да „работи―за опазване на природата
(Franz et. al., 2006, pp. 138). В тази връзка са изведени и следните ползи и негативи за
околната среда.
4.1. Възможно отрицателно влияние върху околната среда:
• промени в екосистемите при използване на земята за развитието на
суперструктурата – много често се предприема разширяване на хотелската част,
свързано с изкопни дейности, дейности по изсичане на дървесна растителност и т.н.;
• замърсяване на въздуха и шум. Туристическата индустрия предполага
най-различни видове транспорт и енергийни продукти, които добавят отрицателното
си влияние към глобалните вредни наслагвания на парникови газови изпарения.
Освен това, шумовите замърсявания от различните типове транспорт, включително и
тези за забавление като джетове, яхти, снегоходи и др., нарушават и объркват
местните популации на животинския и растителния свят.
• отпадъци, вредни емисии, прекомерно използване на вода и енергия.
Отпадъчните води от хотели, курорти, и други туристически дейности;
• прекомерно или неравномерно развитие на отделни региони;
• използване на местни строителни (изчерпаеми) материали, което също води
до промени в екосистемите (Ko, 2205, pp. 433).

4.2. Ползи за околната среда от развитието на хотелиерството:
• икономическа изгода и запазване на ресурси, които при друга индустрия
нямат определена стойност за местното население и ще представляват по скоро
разход отколкото полза.
• естествено опазване на първичните ресурси и създадените от човека за
развитието на туристическа индустрия поради тяхното многогодишно използване за
генериране на икономически резултати от приходите, които посетителите на една
дестинация оставят (например посещението от туристите на хотела на културни
186
забележителности, природни паркове, музей и др. и заплащането на такси за това,
дава възможност тези забележителности да бъдат поддържани и съхранявани)
• възможности на всеки бизнес от туристическата индустрия за директно
комуникиране с посетителите на дестинацията по отношение качествата на
природната и околната среда и по този начин подпомагане създаване на нова
отговорна към околната среда генерация;
• реконструкция и развитие на околна и културна среда с влошени качества
от развитието на други индустрии или практическото й не използване с цел
предлагане за туристически посещения;
• развитие на нови по благоприятни икономически дейности за местното
население свързани с бизнес-дейностите на туристическата индустрия – земеделие,
винарство, производство на екопродукти, риболов, различни допълнителни услуги,
търговия със сувенири, местни занаяти и т.н. Като краен резултат се подобрява
жизнения стандарт на населението в приемащата дестинация, тъй като се създават
нови работни места;
• поощряване развитието на нови технологии при третиране на отпадъци,
използване вода и енергия, вредни емисии, в съответствие с изискванията на
стандартите за качество.
5. Принципи за създаване на система от критерии и показатели за
оценка въздействието на туристическата индустрия и в частност
хотелиерството върху околната среда
През последните години съществува всеобщото разбиране в бизнеса и
държавното и регионално управление изразено на редица авторитетни
международни форуми, че глобалните темпове на растеж и икономическите мащаби
на туристическата индустрия особено през двадесет и първия век следва да се
съобразяват, да запазват и развиват природната и културна среда на приемащите
страни (Тончева, 2013, pp. 69).
За развитието на идеите за предприемане на мерки за защита и опазване на
околната среда е необходимо да се откроят ползите и вредите от туризма и в
частност на хотелиерската дейност върху околната среда. На тази база мениджърите
формулират своите цели и задачи за осъществяването на набелязаните мерки за
подобряване на въздействието на тяхната дейност върху околната среда. Чиста
околна среда, чрез системи от мерки за опазване на природните дадености и
ресурси - това е основната цел на успешно продаващите своя продукт места за
настаняване.
Интересът към туристическите дейности свързани с дивата природа, зоните с
дивата природа, живописна красота, основана на природни ресурси, изключително
много нараства. Това неизбежно се отразява и върху природните ресурси в света и в
частност в нашата страна. За съжаление нетният резултат от повишения ръст на
предлаганите в хотелиерството услуги води до деградация на природните ресурси
(Vail and Hultkrsntz, 2006, pp. 240). Много от местата, посещавани от туристите,
поддържат крехки екосистеми, които не могат да издържат тежки смущения. След
"точката на насищане", бързото разпадане на екосистемите изглежда неизбежно.
Както беше посочено към момента, за да се избегне това пагубно влияние, следва да
се приложи подход, който да сведе до минимум деградацията на природните ресурси
и да се оцени неговото проявление. Подходът на оценка за въздействието върху

187
околната среда се ръководи от редица принципи, които всички туристически
организации са длъжни да спазват.
1. Да се определят екологичните показатели и да се развива и поддържа
адекватна система на управление, измерване и подобрения.
2. Всички действия да се развиват в съответствие със съответните
нормативни актове.
3. Вниманието на организацията да бъде насочено към околната среда,
местообитанията и биологичното разнообразие.
4. Дейностите на организацията редовно да се оценяват в съответствие с
политиката, изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие.
5. Съображенията за опазване на околната среда да бъдат включени във
всички основни бизнес решения.
6. Работници и служители да се насърчават да работят по екологично
отговорен начин.
7. Да се насърчават доставчиците да работят по екологично отговорен начин,
като това е условието за всяка доставка.
8. Когато е целесъобразно, да се насърчава подкрепата от страна на
клиентите, за отговорност към околната среда при използването на туристическите
продукти и услуги.
9. Всеки клиент да бъде запознат с всички политики за устойчиво развитие в
областите, с които те имат пряк контакт.
10. 10. Разработване и поддържане адекватно документирана система за
управление на околната среда и устойчиво развитие.
11. Разработване и поддържане на регистър на официални писмени мнения
относно въздействието върху околната среда и определяне целите за тяхното
намаляване.
12. Редовна оценка за спазването на тази политика.
Съвременните туристи са много по-чувствителни към природата и това
принуждава хотелиерите по цял свят да предприемат мерки за опазването й. Част от
последните проучвания в тази област показват, че при избора на туристическа
дестинация и място за настаняване все по-решаващо е дали хотелът има разработена
програма за опазване на околната среда и дали дейностите, които се извършват в
него са съобразени с нуждите на природата. За да са конкурентни на пазара,
хотелиерите следва да предлагат услуги, които щадят околната среда и да изградят
мерки за ограничаване на вредното въздействие (Goeldner and Ritchie 2003). Най-
често гостите на местата за настаняване се интересуват от това дали хотелът има
програма за рециклиране на отпадъците, спонсорира ли природозащитни
мероприятия и не на последно място – участва ли в програми за обучение, насочени
към опазване на околната среда.
За да отговорят на търсенето на пазара и да са конкурентоспособни,
хотелиерите трябва да се съобразяват с новите изисквания и да сравняват
състоянието на хотелската си база със съответните хотелски стандарти по
отношение на опазване на околната среда.
Основните показатели за оценка за въздействието на хотела върху околната
среда са:
• Показатели за използваемост на електроенергия ;
• Показатели за използваемост на вода;
• Показатели за отпадъците;
188
• Показатели за вредните емисии, във въздуха, включително съставките,
водещи до намаляване на озоновия слой;
• Показатели за шума;
Намаляване на тези показатели чрез различни програми за ефективност,
оказва положително въздействие върху околната среда на хотела. Измерването и
оценяването на хотела чрез създадената система от показатели, помага на бизнеса за
управлява и намалява отрицателните екологични влияния. Същевременно
икономическата мощ на туристическата индустрия е основната предпоставка за
реализиране на ползите от опазване и развитие на природната и културна среда.
Отрицателните ефекти от въздействието на туризма върху околната среда в
днешно време прерастват в широка загриженост от страна на социалните
представители и публичната администрация в европейските страни по повод
природните качества на туристическите територии и водят до формирането на мерки
и инструменти за екологична защита (Butler and Oluoch-Kosura 2006). По тази
причина нараства значението, което днес се придава на въпросите, свързани с
околната среда и екологичния характер на туристическите дейности в развитите
страни.
Като резултат от тези процеси се вижда, че туристическата дейност, като
функция на природните условия на даден регион, се оказва засегната при промяната
на тези условия. Следователно е необходимо да се съблюдава опазването на
природните местности в туристическите комплекси. Действително, в много случаи
туризмът може да бъде най-подходящият и задоволителен начин за оползотворяване
на възобновимите природни ресурси на дадена територия (WTO, 2006).

Изводи
През последните години съществува всеобщото разбиране в бизнеса,
държавното и регионално управление изразено на редица авторитетни
международни форуми , че глобалните темпове на растеж и икономическите мащаби
на туристическата индустрия особено през 21 –вия век следва да се съобразяват, да
запазват и развиват природната и културна среда на приемащите страни. През 1992
година в Рио де Жанейро, международното общество и държавите се съгласиха да
преследват като своя цел устойчивото развитие на туризма и оттогава този
ангажимент се демонстрира чрез предприетите мерки от държавите, общините,
корпорациите, международни организации.
Същевременно икономическата мощ на туристическата индустрия е
основната предпоставка за реализиране на ползите от опазване и развитие на
природната и културна среда. Настъпилите промени в световен мащаб в
хотелиерството, са свързани предимно с опазването на околната среда. Възможното
отрицателно влияние на туристическата индустрия върху околната среда се свежда
до:
• промени в екосистемите при използване на земята за туристическо
развитие;
• отпадъци, вредни емисии, използване на водата и енергията;
При създалите и утвърдилите се пазарни условия, качеството на
предлаганите хотелски услуги става един от решаващите фактори за ефективната
дейност на хотелиерството. Българските предприемачи в сферата на туризма трябва
да пренасочат своята политика към екологосъобразно производство и ресурсно
189
спестяващи мерки към поощряване развитието на нови технологии при третиране на
отпадъци, използване вода и енергия, вредни емисии, в съответствие с изискванията
на стандартите за качество. Въвеждането на еко системите е условие за подобряване
на конкурентоспособността на хотелиерската дейност както на българския, така и на
международния пазар.

Заключение

Добрите практики на системите за въздействие на хотелиерската дейност
върху околната среда са гарант, че организациите планират и управляват бизнеса си,
като отчитат и контролират въздействието върху околната среда и опазват
природните ресурси. Ако туризмът се управлява правилно в защитени територии,
той е ефикасен инструмент и икономически ресурс за устойчиво развитие и опазване
на природата. Поставя се акцент върху създаването на система от мерки за
подобряване на енергийната ефективност, намаляване на потреблението на вода и
отпадъци, както и подобряване на качеството на околната среда в хотела и около
него.

Използвана литература:
1. Тончева Т. (2013), Въздействие на екологичните промени върху туризма в
различни географски райони, Авангард Прима, София, стр. 69
2. Butler, C.D. & W. Oluoch-Kosura (2006). Linking future ecosystem services and future
human wellbeing. Ecology and Society 111:30. http://www.ecologyandsociety.org/vol11/iss1/art30
3. Choi, H. C. and Sirakaya, E. (2006) ‗Sustainability Indicators for Managing Community
Tourism‘, Tourism Management, 27, 1274 – 1289.
4. Coghlan, A. & R. Buckley (2013). Nature-based tourism. In: Holden, A. & D.A. Fennell
(eds.): The Routledge Handbook of Tourism and the Environment. Routledge; London et al. 334-
344.
5. Devuyst, D. and Hens, L. (2000) ‗Introducing and Measuring Sustainable Development
Initiatives by Local Authorities in Canada and Flanders (Belgium): A comparative study‘,
Environment, Development and Sustainability, 2, 2, 81 – 105.
6. Franz, M., Pahlen, G., Nathanail, P., Okuniek, N .and Koi, A. (2006) ‗Sustainable
Development and Brownfi eld Regeneration: What defines the quality of derelict land recycling‘,
Environmental Sciences, 3, 2, 135 – 151.
7. Goeldner, C.R. & Ritchie, J.R. (2003). Tourism Principles, Practices, Philosophies. UK.
Wiley & Sons Publishing
8. Ko, T. G. (2005) ‗Development of a Tourism Sustainability Assessment Procedure: A
conceptual approach‘, Tourism Management, 26, 431 – 445.
9. Sharpley, R. (2000). Tourism and sustainable development: Exploring the theoretical
divide. Journal of Sustainable Development, 8(1), 1-19.
10. Vail, D. and Hultkrantz, L. (2000) ‗Property Rights and Sustainable Nature Tourism:
Adaptation and mal-adaptation in Dalarna (Sweden) and Maine (USA)‘, Ecological Economics, 35,
223 – 242.
11. WTO (World Tourism Organization) (2006) Tourism 2020 Vision – Global Forecasts
and Profiles of Market Segments. Madrid:WTO

190
НЯКОИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА GPSS STUDIO ЗА СИМУЛАЦИОННИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ В ТУРИЗМА
Доцент, д-р Светлана Бояджиева
Висше училище по мениджмънт - Варна, България

SOME OPPORTUNITIES OF GPSS STUDIO FOR TOURISM
SIMULATION STUDIES
Assoc. prof. Svetlana Boyadzhieva, PhD
Varna University of Management, Bulgaria

Резюме. В доклада са разгледани някои аспекти на приложението на една от най-новите
среди за имитационно моделиране GPSS Studio за проектиране и реализация на симулационни
изследвания в областта на туризма. Като пример в доклада е разгледан един модел на система
за управление на прихода на хотел и различни аспекти (прозорци, опции и технологии) на
проектирането на имитационния модел на системата, провеждането на симулациите и
симулационните изследвания. Разгледани са и някои от многообразните възможности на GPSS
Studio за анализ на симулационните изследвания.
Ключови думи: управление приходите на хотел, симулации, прозорци за наблюдаване на
симулации, стандартни отчети

Abstract. The paper examines some aspects of the application GPSS Studio - one of the latest
environments for imitation modeling for design and implementation of simulation research in the field
of tourism. As example, the report examines the model of a hotel revenue management system and
various aspects (windows, options, and technologies) of designing the imitation model of the system,
conducting simulations and simulation studies. Some of the many capabilities of GPSS Studio for
analysis of simulation research are also shown.
Key words: Hotel revenue management, simulations, simulation windows, standard reports

Въведение

GPSS Studio (Девятков и др., 2018) е едно от най-новите разширения на
―класическата‖ система за имитационно моделиране GPSS World, обединяваща и
увеличаваща възможностите на преди това създадените редактори: Разширения
редактор (Федотов и Девятков, 2013) и Универсалния редактор на формите (Исаев и
Девятков, 2013). Представената концепция цели развитие на теорията, методологията
и практиката на компютърния експеримент в креативните и рекреативните индустрии,
в социално-икономическите изследвания и задачите на управлението. Крайната цел е
построяване и приложен анализ на икономико-симулационни модели на: организации
(кооперации) от културно-творческите индустрии, по-конкретно – за организация и
управление на алтернативен туризъм и на нишов туризъм.
Това предполага решаването на следните задачи:
1) Конструиране на параметрични имитационни модели на инфраструктурата и
обслужването на фестивал, организация на културен туризъм в зададен регион, на
алтернативен туризъм (в даден регион) и др. такива като основа за експериментални
комплекси и разработването на модели на експериментална икономика и
191
определянето на ефективна стратегия за управление на приходите и на ефективни
направления за развитие;
2) Развитие на моделиращите алгоритми и построяване и приложен анализ на
икономико-симулационни модели на: организации (кооперации) от туристическите
индустрии с автоматизирани (роботизирани) услуги или цялостно автоматизирана
дейност. Сравнителен икономически анализ на резултатите от имитационните
изследвания.
В тази връзка представеният подход за разработване на симулационни
приложения за целите на бизнеса и мениджмънта и внедряването им като системи за
вземане на решения в съответните отрасли предвижда разработване на симулационни
приложения от специалисти по ИМ съвместно с учени в областта на социалните и
икономическите науки: Маркетинг и мениджмънт, Туризъм и управление на туризма,
Социален мениджмънт и други такива, кореспондиращи с областта на технологиите в
креативните и рекреативните индустрии.
От изводите, направени в (Vasileva, 2016) следва, че тези задачи могат да бъдат
решени ефективно с помощта на системата за имитационно моделиране GPSS Studio.
Целта на доклада е на основата на представения тук модел и моменти от симулациите
да се демонстрират възможностите на GPSS World и GPSS Studio за разработване и
внедряване на такива модели в туристическия икономически отрасъл като
управленски системи подпомагащи вземането на решения по проект за развитие на
креативните и рекреативните индустрии. Като начална стъпка от работата е разгледан
един модел на система за управление на приходите на хотел (Hotel Revenue
Management – HRM).

Имитационно моделиране и приложение в управленските дейности.
Предимства и недостатъци

Методите на имитационното моделиране (ИМ) дават възможност на
изследователите да ― конструират‖ модели на сложни системи, включително и
икономически (Каталевский, 2015). Но ИМ все още е изключително научна област и
не се използват достатъчно ефективно мощните му инструменти (Девятков, 2015). А
имитационното моделиране е едно от най-популярните средства за моделиране и
изследване на сложни системи (централизирани и разпределени, технически,
икономически и др.). Целта на симулациите е да се проиграват различни ситуации и да
се получават най-ефективни решения на проблемите. Всяка система (техническа,
информационна, икономическа, социална и др.) и алгоритъмът на нейната работа
могат да бъдат описани в термините от теорията на масовото обслужване
(Томашевский и Жданова, 2003). ИМ позволява да се изследват системи за масово
обслужване (СМО) при различни типове входни потоци и интензивности на
постъпване на заявките на входовете на системите и определяне на основните
характеристики на същите без допускания и ограничения (Томашевский и Жданова,
2003). Но според (Nicola, 1997) симулациите често не успяват да покрият
изчерпателно параметричното пространство и да изнесат чувствителния анализ, който
е необходим.

192
Други проблеми, които възникват при изследванията чрез имитационно
моделиране, според (Bounds), (Кудрявцев, 2003) и други, са следните: резултатите от
моделирането винаги са приближени; оптимизацията на моделираната система е
възможна, но е трудна и изисква големи компютърни мощности; необходимост от
валидация и верификация на модела, а и самото построяване е сложно; необходим е
специалист по моделиране; винаги има риск да се построи неадекватен модел. Тези
недостатъци могат да бъдат отстранени, чрез детайлно моделиране и чрез правилен
избор на среда за имитационно моделиране.
Но както изтъкват повечето автори (Алтаев, 2002), (Боев, 2004), (Гиниятуллин,
2003), (Романски, 2005), (Munutemansoftware, 2010) и други, предимствата на
имитационното моделиране са изключително привлекателни за изследователите:
присъстват само съществени за разбиране на поведението части; моделът може да
бъде построен преди реалната система, с много по-малко средства; в хода на
моделирането може да се променят различни параметри; моделът отчита случайния
характер на процесите в реалната система; за провеждане на моделирането не са
необходими дълбоки познания по изчислителна математика.
Това позволява да се използва имитационното моделиране като универсален
подход за вземане на решения в условия на неопределеност c отчитане в моделите на
трудно формализуеми фактори, а също да се използват основните принципи на
системния подход за решаване на практически задачи. А с най-новите среди за
имитационно моделиране, като GPSS Studio, много от недостатъците са преодоляни и
много от предимствата са разширени като възможности: както количеството, така и
качеството. Освен това системите за автоматизиране на симулационните изследвания,
каквато е GPSS Studio, дават възможност на експертите, които не са специалисти по
ИМ да проектират и реализират симулационни изследвания (Исаев и Девятков, 2013),
(Федотов и Девятков, 2013), (Девятков и др., 2018).

GPSS World. Основни елементи, използвани в модела на HRM система

Някои от проблемите на имитационното моделиране, посочени по-горе се
решават ефективно от общоцелевата система за моделиране на сложни дискретни
системи GPSS (Munutemansoftware, 2010). Езикът GPSS може да се използва най-
успешно за моделиране на системи, формализирани във вид на системи за масово
обслужване. Като обекти на езика се използват аналози на такива стандартни
компоненти на СМО, като заявки, обслужващи прибори, опашки и други. (Алтаев,
2002), (Боев, 2004), (Кудрявцев, 2003), (Романски, 2005), (Томашевский и Жданова,
2003), (Munutemansoftware, 2010) Достатъчният набор от подобни компоненти
позволява да се конструират сложни имитационни модели, при запазване на
привичната терминология на СМО. GPSS e език за моделиране, който се използва за
построяване на събитийни дискретни имитационни модели и провеждане на
експерименти на компютър. (Томашевский и Жданова, 2003), (Munutemansoftware,
2010) и др.
Блокове и транзакти. Езикът GPSS e език от декларативен тип, построен на
принципа на обектно-ориентираните езици. Основни елементи на езика са транзакти и

193
блокове, които изобразяват съответно динамични и статични обекти на моделираната
система (Алтаев, 2002), (Боев, 2004), (Кудрявцев, 2004), (Романски, 2005),
(Томашевский и Жданова, 2003), и др. Работата на GPSS-модел под управлението на
симулатора се състои в преместването на транзактите от едни блокове към други
аналогично на преместването на заявките (съответстващи на транзактите) в
моделираната СМО.
Блоковете са подпрограми, съдържащи набор параметри (операнди) за
обръщение към тях. Предаването на управлението от блок към блок се реализира чрез
движението на транзакти в моделно време. Обръщението към подпрограмите на
блоковете се извършва чрез движението на транзактите.
Обекти тип „ресурси‖ - aналози на обслужващите устройства в реалните
системи. Към обектите от този тип се отнасят устройствата (например в показания
модел, това е устройството SiteBook (фиг. 1), многоканалните устройства и
логическите ключове. Както във всеки обектно-ориентиран език, в GPSS всеки обект
има свойства и методи, които променят тези свойства (наричани в GPSS стандартни
числови атрибути).
Променливи. Аритметичните променливи позволяват да се изчисляват
аритметични изрази, които се състоят от операции над системните числови атрибути
на обектите. В показания модел, например, такива са променливите за (фиг. 2):
изчисляване на месеца на първата заявявана нощувка (фиг. 2 – DayMonths);
изчисляване на деня в месеца на първата заявявана нощувка (фиг. 2 – DayBook1);
изчисляване на деня в месеца на последната заявявана нощувка (фиг. 2 – DayBook2);
изчисляване като серийно число датата на първата заявявана нощувка от началото на
кaлендарната година в брой дни (фиг. 2 – Day1TabM1); изчисляване датата на първата
заявявана нощувка от началото на сезона в брой седмици (фиг. 2 – DayTabM2);
определяне номера на колоната в матрицата за резервации където ще се постави
записа за първата заявявана нощувка (DayTabCol1); определяне на деня от

Фиг. 1 Задаване стойностите на параметрите на транзактите в модела на HRM
системата

194
месеца за последната нощувка, когато датата е от следващ месец (DayMonths0);
изчисляване заетостта на моделирания хотел (OccupRoomN) по формулата, посочена
в (Ivanov, 2014, с.43); изчисляваne средната цена за една нощувка
(NumberOfRoomnights) по (Ivanov, 2014, с.45).

Фиг. 2 Функции и променливи в модела на HRM системата

Функции. Чрез функция може да се задават непрекъсната или дискретна
функционална зависимост между аргумента на функцията и нейната стойност. В
показания на фиг. 2 фрагмент от модела, например, функциите се използват
(Vasileva, 2016): за описание на броя на дните във всеки календарен месец; за
вероятностно разпределение на резервациите към моделирамия хотел по месеците от
сезона; за задаване броя на дните от началото на годината до всеки от месеците на
летния сезон; за определя броя на дните от началото на календарната година до
първия ден на месеца, за който се заявява нощувка (фиг. 2 горе).
Клетки и матрици, съхранявани величини – използват се за съхраняване на
потребителска числова информация. Записът в тези обекти се изпълнява от
транзактите. Например, в демонстрирания модел са използвани клетки за
съхраняване на (фиг. 3): броя дни от началото на годината до отварянето на хотела за
туристи (с начална стойност 120); броя седмици на сезона, в които хотелът е
достъпен за туристи; брой на генерираните транзакти по време на моделирането;
броя транзакти, не успели да резервират стая за датата, посочена в параметрите им
P1 и P2 при генерирането (фиг. 1); брой транзакти, напуснали модела, успешно
резервирали стая в GPSS матриците Booking и Booking2; общ брой на
резервираните нощувки; RoomReven – Сума на прихода, генериран от резервации на
стаи.
Опашки. Във всяка система движението на потока от транзакти може да бъде
задържано поради недостъпност на ресурсите. В този случай транзактите застават на
опашка. Може да се определят специално точки в модела, в които да се събира
статистика за опашките (регистратори на опашки). Тогава интерпретаторът
автоматически ще събира статистика за опашките (дължина, средно време на
195
престой в опашката и др.). Това облегчава особено моделирането на мрежата от
СМО, с които се представят системите за генериране на различни видове приход в
моделирания хотел. Опашки може да се използват при моделите на фестивал и други
такива, когато трябва да се оцени, например, дали планираните изходи са достатъчни
и удобни за посетителите.

Фиг. 3 Описания на матрици и клетки в модела на HRM системата

Таблици – служат за събиране на статистика за случайните величини,
зададени от потребителя. Състоят се от честотни класове, в които се записва броя
попадения на конкретна величина (някой от СЧА). В модела може да бъде добавена
таблица на генерираните и таблица на успешно резервиралите стая транзакти, както
и таблица за отказаните заявки.
Блокове
GPSS World 2000 има общ брой на блоковете 53, някои от които позволяват
гъвкаво да се управляват файлове. В синтезирания GPSS модел на система за
управление на приходите на хотел са използвани основно следните блокове:
а) Блокове за генериране и унищожаване на транзакти: GENERATE – основен
блок за въвеждане на транзакти в модела (фиг. 1); TERMINATE – за извеждане на
транзакти от модела (фиг. 4).
б) За управление на времето на моделиране: ADVANCE – блок за програмно
задържане на транзактите (фиг. 1).
в) Блокове свързани с устройства и многоканални устройства: SEIZE – за
моделиране на заемането на прибор от транзакт (фиг. 1, маркирания програмен ред).
В случай, че приборът е зает, пред него се образува опашка; RELEASE – за
моделиране на освобождаването на прибор от транзакт, който го е заел; ENTER – за
моделиране на заемането на един или няколко канала при влизането на транзакт в
блока; LEAVE – за освобождаване на определен брой канали.
196
г) Блокове за опашки: QUEUE – за регистрация на влизането на транзакт в
опашка; DEPART – намалява дължината на съответната опашка с определен брой
единици.
д) Блокове, променящи параметрите на транзактите: ASSIGN – за присвояване
на числени стойности на параметрите на транзактите (фиг. 1).
е) Блокове, променящи маршрута на движение на транзактите: TRANSFER –
основно средство за променяне маршрута на транзакт; TEST – посочва номера на
следващия блок за превеждане на транзактите в случай на изпълнение или
неизпълнение на някакви условия. В показания пример, ако транзакт не намери
свободна стая в условно нареченото първо крило на хотела, той се придвижва към
следващия фрагмент, моделиращ резервирането на стаи във второ крило. С помощта
на блоковете за условен и безусловен преход се симулира и цикъла на търсене на
свободна стая в базата от данни на хотела в съответния сегмент на модела (фиг. 4,
горната част на прозореца с текста на програмата).

Фиг. 4 Напускане на транзактите на модела на HRM системата

ж) Блокове за семейства транзакти: SPLIT – за създаване на определен брой
копия на влизащия транзакт; ASSEMBLE – обединява даден брой транзакти от едно
семейство; GATHER – аналогичен на блок ASSEMBLE, но не извежда транзакти от
модела, а ги пропуска към следващия блок. В примера чрез разцепване на транзакти
е реализиран механизма на отказване след време с вероятност 0.05 на резервация.
Генерираният транзакт, поставя, ако е възможно, съответните записи в матриците,
моделиращи базата от данни на хотела, след което се разцепва и изчаква появата на
отказа. Отказващият подтранзакт освобождава съответните клетки в матриците на
базата от данни за резервациите и се събира с оригиналния транзакт, след което
напуска модела.
з) Вериги (списъци) на потребителя: LINK – за извеждане на транзакт от
веригата на текущите събития и разполагането му във верига на потребителя, където
197
изчаква да бъде изведен от друг транзакт; UNLINK – за извеждане на транзакт от
верига на потребителя.
GPSS World включва и език за програмиране от ниско ниво на моделиране
PLUS. Моделирането с използване на PLUS изрази може да бъде включено почти
навсякъде в GPSS програмата, и по такъв начин, се увеличава мощността на
създаваните програми (Томашевский и Жданова, 2003). Освен това GPSS World имa
пълноекранен редактор от традиционен за Windows тип. За преглед на резултатите, а
също и за наблюдение на симулациите се използват над 20 стандартни прозореца
(Стандартен отчет след моделирането, Прозорец на блоковете, Прозорец на
матриците, Прозорец на таблиците, в който може да се наблюдава графика на
динамичното изменение на стойностите на табулирани транзакти, а също и да се
получи окончателния вид на графиката на табулирани транзакти, Прозорец на
опашките, Прозорец на устройствата, Прозорец на променливите и др.). Всички тези
прозорци за наблюдение са реализирани с допълнителни възможности в GPSS
Studio.
От казаното дотук следва, че използването на GPSS World като основа и GPSS
Studio като среда за имитационно моделиране и провеждане на изследвания и
възможности за визуализация са много подходящи за синтезиране на моделиращи
алгоритми, създаване на симулационни приложения и провеждане на симулационни
изследвания.

Моделиране и демонстрация на HRM система в средата на GPSS STUDIO

На широкото внедряване на метода на ИМ в практиката пречи необходимостта
от създаване на програмни реализации на имитационни модели, които пресъздават в
моделно време динамиката на функциониране на моделираната система. Освен това
разработването на имитационен модел изисква преустройство на принципите на
мислене.
За изпълнение на най-важната задача при разработването на всяка една
индустрия - оценка на показателите на функционирането на системата, които накрая
се използват за решаване на приложната задача, е необходимо създаване и
внедряване на интегрирани имитационни модели.
За да се реализира тази цел в областта на креативните и рекреативните
индустрии едно от решенията е конструирането и реализацията на параметрични
имитационни модели на инфраструктурата и обслужването на фестивал,
организация на: културен туризъм (при зададен регион), алтернативен туризъм (при
зададен регион) и др. такива от екипи включващи специалист по симулационно
моделиране, експерт от съответната предметна област на креативните и рекреативни
индустрии, културолог/социолог и др. за експериментални комплекси и
разработването на модели на експериментална икономика и определянето на
ефективни направления за развитие.
Създаване на цялостни и независими симулационни приложения и
предоставянето им на бизнеса е крайната цел на моделирането в областта на
културните и творческите индустрии. В света в момента съществуват симулационни

198
приложения, разработвани от фирми, но освен, че са скъпи (дори и за академични
цели), те не притежават гъвкавостта и „индивидуалната насоченост―каквато се цели
да имат проектните симулационни приложения за развитие на устойчив нишов и
алтернативен туризъм.
В тази връзка, имитационния модел на HRM система (Ivanov, 2014) е частична
демонстрация на решението на следните задачи (Vasileva, 2016):
• Определяне и систематизиране на числените показатели, участващи в
измерването на състоянието на един хотел. При което се отчита спецификата на:
ареала, за който ще се разработва хотелския бизнес; на туристическите потоци,
потребители на услугите, предлагани в ареала; външната по отношение на хотела
среда, обект на интерес от различните туристически потоци
• Съставяне концептуалния модел на система за управление на приходите на
хотел за целите на симулациите със средствата на средата GPSS World и определяне
на входните параметри и изразите, в които участват;
• Моделиране на модулите, формиращи приход на хотел;
• Съставяне на алгоритми, моделиращи работата на система за управление на
приходите на хотел. Настройка на моделите, валидация и верификация;
• Имплементация и апробация на имитационните модели със средствата на
GPSS Studio, предоставящ изключително полезните за целите на имитационните
изследвания средства: Форма за въвеждане на данни; Форма за планиране на
експеримента (единичен и множество експерименти); Форма за динамика на
експеримента; Анимационна форма за представяне работата на модел; Експортиране
на стандартния отчет от моделирането в електронната таблица на MS Excel (фиг. 5);
• Формулиране на изводи за бъдещи разширения и приложения на методиката
на параметричните имитационни GPSS World модели в областта на креативните и
рекреативните индустрии.
По отношение на възможностите, предоставяни от GPSS Studio имитационни
модели да се създават от експерти в съответната област, но не професионалисти по
ИМ, системата разполага с:
• Съвременни средства за работа с текст (фиг. 1 - фиг. 4): автоматично
подравняване (фиг. 1 - фиг. 4), проверка на синтаксиса на GPSS операторите (фиг. 3),
контекстна подсказка (фиг. 6), откриване на грешки в GPSS операторите, и др.
• Общо управление на изследването (модели, форми, експерименти и
резултати) с помощта на специална структура от данни ―Проект‖ (на фиг. 1 – фиг. 4
се вижда в левия панел) и различни начини за работа с него.
• Възможност за създаване на имитационното изследване от самото начало –
от формулиране на проблема, посредством определяне и подробно описание на
всички елементи на структурната схема.
• Използване на библиотеки от предварително създадени типови елементарни
(тебове) или съставни блокове, които са ориентирани към конкретната предметна
област.
• Постепенна детайлизация на модела чрез последователното уточняване на
йерархичната структурна схема.
• Автоматично генериране и компилиране на текста на модела по създадена

199
Фиг. 5. Стандартен отчет от моделирането експортиран в таблица на MS Excel

Фиг. 6 Задаване стойности на параметрите на GPSS транзактите в модела

структурна схема на модела и зададени начални данни, формиране на таблица с
идентификация на имената (пример е показан на фиг. 7).
• Ефективна и бърза настройка на моделите. Трасировчикът осигурява
визуално да се проследи не само движението на транзактите в модела, но и
изменението на състоянията и стойностите на други обекти в модела. На фиг. 8 е
200
показана трасировка на моделиращия алгоритъм: маркираният в жълто ред е
изпълняваният в момента оператор; в десния горен ъгъл е показан номера на
текущия транзакт; по средата вдясно е панелът за визулизиране стойностите на
параметрите на текущия транзакт; в долния десен ъгъл и в центъра на екрана са
показани стойностите на елементите на една от матриците в модела.
• Конструиране на интерактивни форми за анализ на резултатите от
моделирането.
• Автоматично формиране на виртуалния отчет от изследването. В отчета
може да се включат резултатите, получени по време на всички етапи на
изследването. Виртуалният отчет може да се съхрани във файл на MS Word или MS
Excel в папката Проекти (фиг. 5).

Фиг. 7. Таблица на използваните имена на устройства, матрици, променливи и др. по
групи

Заключение

Демонстрираният примерен модел доказва, че имитационното моделиране
дава възможност да се извърши анализ и синтез на HRM система, които позволяват
да се оценят: характеристиките на работата на системата в процеса на разработката
до началото на нейната реална работа: пропускателна способност, вероятност за
обслужване, икономически показатели (приходи, разходи, печалба и др.).
Провеждането на имитационни изследвания трябва да се превърне в неделима
част от процеса на разработване на стратегиите за управление на туризма като
отрасъл и по-специално на хотелите, а имитационното приложение може да се
използва за специализирана подготовка на нов персонал за хотела или атестиране на
личния състав.

201
Фиг. 8. Трасировка на модела в средата на GPSS Studio

Дадените примери за моделиране в средата на GPSS Studio показват, че
систематизацията на имитационните проекти, стандартизацията на обмена на данни
между етапите, нагледното графично конструиране на модели, създаването на
ориентирани към предметна област приложения, формиране на комбинирани
прозорци за наблюдаване работата на моделите в динамика, автоматизираното
създаване на отчети от моделирането, представят GPSS STUDIO като изключително
полезен за проектире и провеждане на симулационни изследвания не само за научни
и технически цели, но и за прогнозиране на икономически показатели.

Използвана литература:

1. Алтаев, А. (2002). Имитационное моделирование на языке GPSS. Улан-Удэ, ВСГТУ,
http://www.ict.edu.ru.
2. Боев, В. (2004). Моделирование систем. Инструментальные средства GPSS World.
Санкт Петербург, БХВ - Петербург, 345с.
3. Гиниятуллин, Р. (2003). Технологии создания приложений в модельной среде,
http://gpss.ru/paper/giniyatullin/index_w.html.
4. Девятков, В. (2015). Развитие методологии имитационных исследований сложных
экономических систем. Диссертация на соискание ученой степени доктора экономических
наук, Москва, РФ. http://elib.fa.ru/avtoreferat/devyatkov.pdf/download/devyatkov.pdf.
5. Девятков, В., Девятков, Т., Федотов, М. (2018). Имитационные исследования в среде
моделирования GPSS STUDIO: учеб. пособие; под общ. ред. В.В. Девяткова. — М.: Вузовский
учебник: ИНФРА-М.
6. Исаев, Ф. и Девятков, В. (2013). Основные возможности универсального редактора
форм для GPSS World. Сборник докладов шестой всероссийской научнопрактической
конференции «Имитационное моделирование. Теория и практика» (ИММОД-2013). Т. 2. Изд.
«ФЭН» Академии наук РТ, Казань, c.149-154.
http://simulation.su/files/immod2013/material/immod-2013-2-149-154.pdf.
7. Каталевский Д. (2015). Основы имитационного моделирования и системного
анализа в управлении, Изд. дом Дело, Москва, – 496 с.
8. Кудрявцев, Е. (2004). GPSS World Основы имитационного моделирования различных
систем, Москва, ДМК Пресс, 320 с.

202
9. Романски, Р. (2005). Компютърно моделиране, София, Технически университет -
София, 242 с.
10. Томашевский, В., Жданова, Е. (2003). Имитационное моделирование в среде GPSS.
Бестселлер, Москва.
11. Федотов, М. и Девятков, В. (2013). САИИ для профессионалов – развитие
возможностей расширенного редактора GPSS World. Сборник докладов шестой
всероссийской научно-практической конференции «Имитационное моделирование. Теория и
практика» (ИММОД-2013). Т. 1, Изд. «ФЭН» Академии наук РТ, Казань, c.356-360.
http://simulation.su/files/immod2013/material/immod-2013-1-356-360.pdf.
12. Bounds on Performance,
http://www.cs.washington.edu/homes/lazowska/qsp/Images/Chap_05.pdf
13. Minutemansoftware. (2010). General Purpose Simulation System World, Minuteman
Software, http://www.minutemansoftware.com.
14. Ivanov, S.H. Hotel revenue management – from theory to practice. Zangador, Varna,
Bulgaria, 2014.
15. Nicola, M., M. Jarke, Performance Modeling of Distributed and Replicated Databases,
Proceedings on the First East-European Symposium on Advances in Databases and Information
Systems, St-Petersburg, 1997, pp. 40, http://citseet.ist.psu.edu/nicola00performance.html
16. Vasileva, S. (2016). GPSS World Extended Editor‘s Opportunities to Simulate Hotel
Revenue Management Systems. International Conference Automatics and Informatics‘16,
Conference Proceedings, October 4-5, Sofia, Bulgaria, pp. 267-270.

203
ФОРМИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ФАРМАЦЕВТИЧНАТА
ИНДУСТРИЯ И ТУРИЗМА
Д-р Владимир Бойчев Бойчев, докт.
Университет за национално и световно стопанство – София

FORMS OF INTERACTION BETWEEN THE PHARMACEUTICAL
INDUSTRY AND TOURISM
Dr. Vladimir Boychev, PhD.student
University of national and world economy - Sofia

Резюме. Развитието на туристическата индустрия неизменно следва развитието на
всички сектори от икономическия живот в национален и световен мащаб. Вземайки предвид
промените на пациентското потребителско търсене, в посока на все по- високи изисквания за
качество и безопасност на медицинското лечение, възниква нуждата от планиране и
реализиране на добра управленска политика спрямо организирането и провеждането на
събития с високо научно ниво на достоверност, включени в сектор медицински конгресен
туризъм. Подобен вид събития са обвързани с нуждата от солидна финансова обезпеченост,
която организаторите и участниците е трудно да осигурят без подкрепата на спонсорства,
осигурени от фармацевтичната индустрия. Поради това възниква необходимостта от
подробен анализ на мащаба на въздействие на фармацевтичната индустрията върху
националния и световен конгресен туризъм с цел въвеждане на иновации и подобрения в
маркетинга и мениджмънта на този вид събития, в следствие на което да се постигне
повишаване на конкурентоспособността на обектите, предлагащи подобен вид услуги.
Ключови думи: медицински конгресен туризъм, фармацевтична индустрия,
конкурентоспособност, въздействие.

Abstract. The development of the tourism industry has consistently followed the
development of all sectors of economic life on a national and global scale. Taking into account the
changes in the patient's consumer demand in the direction of increasingly high quality and safety
requirements for medical treatment, there is a need to plan and implement a good management
policy towards organizing and conducting events of high scientific level included in this sector,
medical congress tourism. Such types of events are tied to the need for solid financial provision that
the organizers and participants are difficult to provide without the support of sponsorships provided
by the pharmaceutical industry. Therefore, there is a need for a detailed analysis of the scale of the
pharmaceutical industry's impact on national and world congress tourism in order to introduce
innovations and improvements in the marketing and management of this type of events, thereby
increasing the competitiveness of sites offering similar kind of services.
Key words: medical congress tourism, pharmaceutical industry, competitiveness, impact

Увод

Провеждането на медицински конгреси и събития с научна насоченост е обвързано
със следдипломната квалификация на медицинските специалисти, пряко корелираща
с качеството на предоставените от тях медицински услуги от една страна и от друга,
е място на което се споделят откритията, новостите и добрите практики в
диагностиката и лечението на заболявания и състояния, касаещи както здравето на
индивида, така и здравето на цялата човешка популация. Фармацевтичната
индустрия е основен инвеститор в човешко здраве и нейното развитие е в пряка
зависимост с подобреното качество и увеличената продължителност на живот.
204
Взаимовръзката между качествено медицинско обслужване и медицински конгресен
туризъм, обикновено се катализира с помощта на фармацевтичната индустрия. Целта
на това проучване е да покаже влиянието и връзката на фармацевтичната индустрия
в развитието на националния и световен туризъм, както и да докаже необходимостта
от подобрение на управленската политика на обектите, предлагащи подобен вид
услуги. Обект на изследване е фармацевтичната индустрия, а предмет на изследване
са взаимодействията между фармацевтичната индустрия, медицинските специалист
и туризма. Разяснението на ползите от тези взаимодействия ще усъвършенства
туристическото предлагане, което е от полза за всички опериращи страни.

1. Взаимодействие между фармацевтичната индустрията и медицинските
специалисти

Фармацията е съвкупност от научни и практически познания за свойствата,
приготвянето, съхраняването, методите на изследване и отпускане на лекарствени
средства. Възниква в древността като част от медицината в древна Гърция, Египет и
Вавилон, преминава през период на разцвет в средновековието в арабските страни,
преживява възраждането си през Ренесанса, за да се превърне в мощна индустрия
през 20-ти век. Това развитие на производството на лекарства се дължи на разцвета
на химията и биотехнологиите, изследването и търсенето на терапевтични
субстанции.3
Според експертни оценки пациентите в цял свят живеят по-дълъг и
продуктивен живот и се радват на по-добро здраве благодарение на иновативните
лекарства, разработени от фармацевтичните компании. Това определя водещата роля
на фармацевтичната индустрия не само в страната ни, а и в световен мащаб.
Фармацевтичната индустрия е една от най-бързо развиващите се високо-
технологични индустрии в света. Благодарение на бурният й растеж през последните
десетилетия продължителността и качеството на живот са нараснали значително.
Днес европейците живеят около тридесет години по-дълго отколкото преди един
век. В количествено изражение обемът на фармацевтичната индустрия в световен
мащаб надхвърля 980 милиарда долара, (Statista the Statistics Portal, 2015) като се
очаква през 2016г. да нарастне до 1.2 трилиона долара.4 Българската икономика и в
частност фармацевтична индустрия са напълно отворени към световния пазар, който
от своя страна е изключително глобализиран.5
Лекарствата, от своя страна, са високотехнологични продукти.
Разработването, прилагането и механизмите им на действие са предмет на обяснение
и дискусия, като обмяната на знания и опит между фармацевтичната индустрия и
медицинските специалисти гарантира ефективната им употреба в полза на
пациентите.
От научна гледна точка възниква въпросът защо индустрията и
медицинските специалисти работят заедно в интерес на пациентите. На първо
място, по този начин е възможно разработването и ефективната употреба на нови
3
Комисия за защита на конкуренцията. (2006). Секторен анализ на производството и търговията с
лекарства. София, с. 4.
4
IMS Institute for Healthcare Informatics. (2012). The Global Use of Medicines: Outlook Through 2016.
Parsippany, NJ 07054.
5
Атанасов, П. (2016). Финансовите предизвикателства пред фармацевтичната индустрия в България.
VANGUARD SCIENTIFIC INSTRUMENTS IN MANAGEMENT, vol. 12, no. 1, 2016.
205
лекарства чрез споделяне на знания, опит и добри практики. На второ място,
взаимодействието по между им позволява обмяна на информация как новите
лекарства се вписват в терапевтичните схеми. Не на последно място, съвместното
сътрудничество очертава насоките на научноизследователската дейност.
Интерес представляват и отделните форми на взаимодействие между
фармацевтичната индустрия и медицинските специалисти. Опитът ни дава
възможност да заключим, че основни сред тях са следните:
участие в научно-образователни събития;
лекции, презентации на научно-образователни събития;
научно-консултативни съвети;
консултантски услуги.
Взаимодействието е много важно за постигане на напредък в научните
изследвания, за да стигнат нови лекарства до пациентите. Изследователите са на
същото мнение. Те посочват, че „за успеха на съвременната фармацевтична
индустрия са необходими няколко основни предпоставки: успешни информационни
връзки, пълноценно сътрудничество, както и способността на различни бизнес
модели да работят успешно заедно. Важни предпоставки са също партньорствата,
както и придобиванията. Основното ядро на компанията би могло да управлява
мрежа от изследователски компании работещи на договорна основа. Гъвкавост и
адаптивност са в основата на успеха на съвременната фармацевтична индустрия.‖6
При това взаимодействие приносът на фармацевтичната индустрия може да
бъде отчетен в няколко насоки. От особено значение е възможността й за създаване
на иновации. Фармацевтичната индустрия разработва нови терапии, които
удължават или подобряват човешкия живот. От изследователски интерес е и
взаимовръзката и с медицинските специалисти, която се проявява в няколко насоки:
инвестира в продължаващото обучение на лекарите, подпомага организациите на
медицинските специалисти в научната и образователната им дейност, клинични
изпитвания и проучвания на лекарствени продукти, установяване на незадоволени
медицински нужди, идентифициране на нежелани лекарствени реакции.7
Всичко това поставя на дневен ред един широк кръг от изследователски
въпроси, които са обект на проучване и анализ в настоящия доклад. Както ще видим
от последващото изложение, фармацевтичната индустрия се разраства в много
големи мащаби в света, а туризмът само би могъл да спечели, ако се възползва
целесъобразно от предоставящите му се възможности.

2. Фармацевтичната индустрия в световен мащаб

В резултат на сложната и не толкова ясна ситуация, когато става въпрос за
данни, в момента има много ограничени познания по отношение на икономическото
въздействието на фармацевтичния сектор на национално и международно равнище.
Данни за икономическите съотношения са налични в годишната публикация
"Фармацевтичната индустрия във фигури", публикувана от Европейската федерация
на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA). Освен оценката на
6
Атанасов, П. (2016). Финансовите предизвикателства пред фармацевтичната индустрия в България.
VANGUARD SCIENTIFIC INSTRUMENTS IN MANAGEMENT, vol. 12, no. 1, 2016.
7
„ПРОЗРАЧНОСТТА ГРАДИ ДОВЕРИЕ― КОДЕКС ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ
ФАРМАЦЕВТИЧНА ИНДУСТРИЯ И МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ, Медийна информационна
среща София, 28 юни 2016 г. Деян Денев, Директор.
206
европейските данни, тя също така представя няколко показателя за фармацевтичната
индустрията в световен мащаб. Изследването се основава на статистически данни,
които EFPIA събира от своите асоциациирани членове и които са обогатени с данни
от Евростат и други източници. В това проучване стойността на производството на
европейската фармацевтичната промишленост е на стойност 210 млрд. евро за 2012
г., броят на заетите лица е 700 000, а разходите за научноизследователска и развойна
дейност са 30 млрд. евро.8 Глобалният фармацевтичен пазар за сметка на
производството през същата година е на стойност 667,7 млрд. евро или 857,8 млрд.
щатски долара.9 Подобна публикация "Фармацевтичната индустрия и глобалното
здравеопазване: факти и цифри 2012" е публикувана от Международната федерация
на фармацевтичните производители и асоциации (IFPMA). В този доклад световните
разходи за фармацевтични продукти, се оценяват на 956 милиарда щатски долара
през 2011 г. с очаквано увеличение до 1,2 трлн. долара до 2016 г. През февруари
2017 година Международната федерация на фармацевтичните производители и
асоциации (IFPMA) публикува доклад, който потвърждава направените през 2012
година прогнози. Производствената стойност на фармацевтичната индустрия за 2014
година достига до 996.9 млрд. долара.10
В контекста на изложението следва да бъде добавен и още един показател,
който е в подкрепа на тезата за значимостта и въздействието на фармацевтичната
индустрия върху световната икономика и в частност събитийния туризъм. Този
показател е свързан с инвестициите, които отделят различни сектори в икономиката
за изследователска и развойна дейност. В по-горе цитирания доклад са публикувани
и данни, които неуспоримо доказват желанието на фармацевтичната индустрия за
развитие на лекарите, които използват лекарствата като оръжие в борбата с различни
заболявания. За 2015 година са инвестрани 150 млрд. долара. Последните прогнози
публикувани от QuintilesIMS са, че фармацевтичният пазар ще достигне почти 1.485
млрд. долара до 2021 г., което е увеличение от 350 до 380 млрд щатски долара от
постигнатите вече 1,105 млрд. щатски долара, записани през 2016г.11
Всеобщото мнение на анализатори на фармацевтичния пазар е, че употребата
на лекарства в световен мащаб, Европейския съюз и на национално ниво
непрекъснато нараства. Това е повлияно от няколко основни фактора:
по-добрата диагностика и съвременни лечебни практики, както и
заболеваемостта в резултат на допълнително появяващи се причини, касаещи
начина на живот, замърсяване на околната среда и др.;
в резултат на научно-техническия прогрес се откриват нови препарати за
лечение на нелечими до момента заболявания;
практиката за лечение чрез превантивен контрол на много масови
заболявания;
улеснен достъп до медикаменти и повишена култура на вземането на
лекарства.12

8
Cf. EFPIA (2013), p. 3.
9
Cf. EFPIA (2013), p. 14.
10
IFPMA ― Facts and figures 2017―
, p. 44.
11
IFPMA ― Facts and figures 2017―
, p.52
12
Комисия за защита на конкуренцията. (2006). Секторен анализ на производството и търговията с
лекарства. София, с. 6.
207
Фармацевтичните иновации стоят зад някои от най-големите постижения в
модерната медицина. Днес хората живеят по-дълъг и по-здравословен живот от
предишните поколения, което е косвен фактор увеличаващ търсенето на услуги от
туристическия сектор. Медицинските постижения позволяват на хората да се радват
на по-добро качество и продължителност на живот, допринасяща за цялостното
благоденствие на обществото. Фармацевтичните фирми също така създават работни
места и представляват важен източник на доходи.

3. Нуждата от взаимодействие между фармацевтичната и туристическата
индустрия.

Фармацевтичната индустрия има нужда от сериозен и надежден партньор в
реализацията на продуктовите си стратегии. Естествена е връзката и с маркетинга,
рекламата и управлението на човешките ресурси. Доказали се специалисти в тези
сфери от години сменят професионалното си поприще с фармацевтичния бизнес
като ново поле на реализация и развитие, както на професионалните си умения, така
и в полза развитието на фармацевтичната индустрия. Всяка интеракция с близка до
фарма бизнеса икономическа дисциплина разширява и обогатява досегашния опит и
генерира иновации и по- успешни стратегии за развитие. Докато горните науки
обаче са от общ характер и сферата им на действие по отношение на
фармацевтичната индустрия е свързана с развитие на маркетингови, рекламни,
реализационни програми, обучение на персонал и управление на такъв, то
туристическата индустрия има пряка връзка с осъществяването на тези цели и не
може да се интегрира и асимилира от фармацевтичния бизнес, а по- скоро е партньор
в реализацията на стратегиите и е в пряка връзка с успеха им. Туристическата
индустрия има ключова роля в успешното реализиране на продукта на
фармацевтичната индустрия.
Сферите на взаимодействие между фармацевтичната индустрия и туризма
могат да бъдат анализирани в три основни направления.
На първо място са туроператорите. Те оказват съдействие при бизнес
пътувания на служители, като висш и среден мениджмънт за срещи с колеги и
партньори за вътрешни срещи с необществен характер, където пътуванията са
индивидуални, но изискванията към туристическата услуга са изключително големи
(индивидуални кратки и чести пътувания, където комфортът и качеството на
услугата е критично важно да е на изключително високо ниво). Не без значение е
съдействието при организация на вътрешнофирмени събития, където пътуванията са
групови с насоченост към всички служители на фирмата и доставчика на
туристическа услуга е гарант за фактическото изпълнение и успешната интеграция и
реализация на предварителния плана на висшия мениджмънт. Тук ключов момент
освен добрата организация от страна на туроператорския сектор играе и
хотелиерството и ресторантьорството, които са производители на туристически
продукт, предложен и гарантиран от туроператора. Интерес представлява
съдействието при организация на външнофирмени събития. Тук пътуванията отново
са групови, но комбинират престижния характер на бизнес пътуванията и масовия
характер на вътрешнофирмените събития. В този случай клиента (лекарите) е
външен таргет, както за фарма бизнеса, така и за туризма . Качеството е
критично важно за реализацията на крайния продукт. Освен основните транспорт и
настаняване, предоставяния краен продукт често включва допълнителни услуги.
208
Също така клиент може да се яви съсловна организация (Българско
ендокринологично дружество например), която чрез финансиране от страна на
фармацевтичната и чрез реализация от страна на туристическата индустрия,
организира форум за уважавани и утвърдени медицински специалисти, за обсъждане
на нововъведения и добри практики.
Въздействието на фармацевтичната индустрия върху хотелиерството е
втората съществена сфера, представляваща интерес за настоящето изложение.
Поради редица регулаторни изисквания и нормативни ограничения,
фармацевтичната индустрия изрично се е насочила към градски хотели, средна
категория (3* и 4*), както и към ваканционни и рекреационни резорти с конферентна
материална база, но задължително извън активния сезон. По този начин се насочват
големи приходи към градските хотели и се развива алтернативен на рекреационния
туризъм модел. Удължава се сезона при планинските и морските комплекси и се
генерира постоянна заетост на местното население. Стимулира се повишаване
качеството на предоставяните услуги, породено от взискателното търсене на
крайните клиенти.
Не бива да оставя без внимание и третата сфера на взаимодействието между
фармацевтичната индустрия и туризма, транспортът. Придвижването на хора е
основно перо в разходните норми и отчети на фармацевтичната индустрия, а самите
пътуванията са свързани предимно със следните най- често срещани форми:
Висш и среден мениджмънт за срещи в страната и чужбина;
Медицински представители към лекари;
Медицински представители и лекари за вътрешни или обществени форуми.
Правилно планирани и осъществени транспортни услуги са база, на която се
изграждат останалите взаимодействия на фармацевтичната индустрия и туризма. Без
успешни пристигания в планираните дестинации за осъществяване на бизнес срещи
или медицински конгреси, не е възможно да се говори за качество на предоставяната
туристическа услуга