You are on page 1of 171

Димитър Алексеев Димитров

История на
Ранния
Египет

© Димитър Алексеев Димитров – автор 2016 г.

1
Съдържание:

І. Предговор
ІІ. Най-пълните царски списъци от Древен Египет
ІІ.1 Царски списък от каменната плоча в Палермо
ІІ.2 Царски списък от храма на Амун в Карнак
ІІ.3 Царски списък от храма на Сети І в Абджу
ІІ.4 Царски списък от гробницата на Чунари в Сакара
ІІ.5 Царски списък от папируса в Торино
ІІ.6 Египетската история на Мането
ІІІ. Палеолит (500000-8000 г. пр. Хр.)
ІІI.1 Долен Палеолит (500000-250000 г. пр. Хр.)
ІІІ.2 Среден палеолит (250000-48000 г. пр. Хр.)
IІІ.3 Горен палеолит (31000-19000 г. пр. Хр.)
IІІ.4 Късен палеолит (19000-8000 г. пр. Хр.)
ІV. Неолитни култури (8800-4700 г. пр. Хр.)
ІV.1 Набта плая (8000-2800 г. пр. Хр.)
ІV.2 Неолитни култури край Нил (5450-3900 г. пр. Хр.)
V. Преддинастични култури (3900-3090 г. пр. Хр.)
V.1 Преддинастична култура Ма’ади-Буто (Долен Египет) (3900-3500 г. пр.
Хр.)
V.2 Преддинастична и раннодинастична култура Нагада (3900-2710 г. пр.
Хр.)
V.2.1 Негада І (Амратска) (3900-3600 г. пр. Хр.)
V.2.2 Негада ІІ (Герзейска) (3600-3300 г. пр. Хр.)
V.2.3 Негада ІІІ (3300-3200 г. пр. Хр.)
VІ. „Пред-нулева“ династия (Негада ІІІа - 3300-3200 г. пр. Хр.)
VІІ. „Нулева“ династия (3200-3000 г. пр. Хр.)

2
VІІ.1 Нармер (ок. 3050-3000 г. пр. Хр.)
VІІІ. Раннодинастичен период (3000-2686 г. пр. Хр.)
VІІІ.1 Първа династия (3000-2890 г. пр. Хр.)
VІІІ.1.1 Аха
VІІІ.1.2 Джер
VІІІ.1.3 Джет
VІІІ.1.4 Ден
VІІІ.1.5 Мернейт
VІІІ.1.6 Анеджиб
VІІІ.1.7 Семерхет
VІІІ.1.8 Ка’a
VIIІ.2 Втора династия (2890-2686 г. пр. Хр.)
VІІІ.2.1 Хетепхесемуи
VІІІ.2.2 Ранеб
VІІІ.2.3 Нинечер
VІІІ.2.4 Унег
VІІІ.2.5 Сенедж
VІІІ.2.6 Перибсен
VІІІ.2.7 Хасехемуи (? – 2686 г. пр. Хр.)
ІХ. Старо царство (2686-2181 г. пр. Хр.)
ІХ.1 Трета династия (2686-2613 г. пр. Хр.)
ІХ.1.1 Небка (2686-2667 г. пр. Хр.)
ІХ.1.2 Джосер (Нечерихет) (2667-2648 г. пр. Хр.)
IX.1.3 Сехемхет (2648-2640 г. пр. Хр.)
IX.1.4 Хаба (2640-2637 г. пр. Хр.)
IX.1.5 Санахт
IX.1.6 Хуни (2637-2613 г. пр. Хр.)
IX.2 Четвърта династия (2613-2494 г. пр. Хр.)
IX.2.1 Снеферу (2613-2589 г. пр. Хр.)

3
IX.2.2 Хуфу (Хеопс) (2589-2566 г. пр. Хр.)
IX.2.2.1 Платото Гиза преди Хуфу
IX.2.2.2 Инвентарната стела
IX.2.2.3 Пирамидата на Хуфу - строеж и статистика
IX.2.2.4 Вътрешната структура на пирамидата на Хуфу
IX.2.2.5 За пирамидоните и как те обясняват функцията на пирамидите.
IX.2.2.6 Царския некропол около пирамидата на Хуфу
IX.2.2.7 Митологията на платото Гиза
IX.2.2.8 Сфинкса
IX.2.2.9 Книгите на бог Тот
IX.2.2.10 Столицата и култовия център
IX.2.3 Джедефре (Раджедеф) (2566-2558 г. пр. Хр.)
IX.2.4 Хафре (Хефрен) (2558-2532 г. пр. Хр.)
IX.2.5 Менкауре (Микерин) (2532-2503 г. пр. Хр.)
IX.2.6 Шепсескаф (2503-2498 г. пр. Хр.)
IX.3 Пета династия (2494-2345 г. пр. Хр.)
IX.3.1 Усеркаф (2494-2487 г. пр. Хр.)
IX.3.2 Сахуре (2487-2475 г. пр. Хр.)
IX.3.3 Нефериркаре (2475-2455 г. пр. Хр.)
IX.3.4 Шепсескаре (2455-2448 г. пр. Хр.)
IX.3.5 Ранефереф (2448-2445 г. пр. Хр.)
IX.3.6 Ниусерре (2445-2421 г. пр. Хр.)
IX.3.7 Менкаухор (2421-2414 г. пр. Хр.)
ІХ.3.8 Джедкаре (2414-2375 г. пр. Хр.)
ІХ.3.9 Унас (2375-2345 г. пр. Хр.)
IX.4 Шеста династия (2345-2181 г. пр. Хр.)
IX.4.1 Тети (2345-2323 г. пр. Хр.)
IX.4.2 Усеркаре (2323-2321 г. пр. Хр.)
IX.4.3 Пепи І (Мерире) (2321-2287 г. пр. Хр.)

4
IX.4.4 Меренре (2287-2278 г. пр. Хр.)
IX.4.5 Пепи ІІ (Неферкаре) (2278-2184 г. пр. Хр.)
ІХ.4.6 Меренре ІІ (2184 г. пр. Хр.)
IX.4.7 Нетиикерти (2184-2181 г. пр. Хр.)

5
І. Предговор

Казват, че читателите обичат да четат предговори. Според литературоведите
предговорът въвежда плавно читателя в темата на литературната творба. Този
предговор ще е още по-любим на читателите, тъй като е кратък.
Четвъртата ми поредна книга отново е посветена на древноегипетската
цивилизация. Този път проучих детайлно и описах нейната най-ранна история.
Писах я доста дълго, събирайки данни от много книги и статии. Постарах се да я
напиша грамотно и четливо, а любовта към темата си я имам от детство. Като
споменах любов – дано я предам на читателите.
Когато стигнах до описанието на строителя на най-голямата пирамида – царя
Хуфу (гр. Хеопс), реших да направя разказа по-интересен. Затова като подглави в
раздела за Хуфу включих кратки данни за най-любопитното от т.нар. „загадки” на
ранния Египет.
От уважение към древните египтяни, където е уместно, съм предпочел техните
наименования на градовете им, пред по-популярните, но по-късни и не-автентични
гръцки имена.
Това е. На добър път читателю. А пътят е прекрасен и определено си заслужава.

С благодарност на майка ми.

6
ІІ. Най-пълните царски списъци от Древен Египет

Тази книга съдържа най-ранната история на Египет, подредена хронологично. За
хронологичната подредба са необходими достоверни исторически източници – т.нар.
„извори”. Изворите за историята на Египет могат най-общо да бъдат разделени на
два подвида – местни, записани от самите египтяни и външни – дело на
чуждестранни пътешественици и историци. В следващите редове съм описал една
категория от местните документи – списъците на царете, управлявали Египет. От тях
съм представил само най-пълните, касаещи периода, за който разказвам – от
преддинастичния Египет до края на Старото царство.

ІІ.1 Царски списък от каменната плоча в Палермо

Така нареченият Палермски камък е каменна плоча от черен базалт, на която, по
времето на Пета династия от Старото царство, били изписани хронологично имената
на царе и събития от времето на тяхното управление. Списъкът започва с дълга
поредица от преддинастични владетели на Долен (северен) Египет, която е с
хилядолетна продължителност и достига до управлението на царя Нефериркаре от
средата на Пета династия. Оригиналната плоча е била с дължина 2.1 м. и ширина 0.6
м. Най-голямата съхранена част от нея е позната от 1866 г. и се съхранява в Музея в
Палермо. Други два, по-малки, фрагмента се намират в Египетския Музей в Кайро и
в Музея „Флиндърс Питри“ в Англия.

7
Царският списък на каменната плоча в Палермо

8
ІІ.2 Царски списък от храма на Амун в Карнак

В храма на бог Амун в Карнак през Осемнайсета династия на Новото царство под
образа на царя Тутмос ІІІ били изписани имената на 62 царе, на които Тутмос ІІІ
дава дарове. Най-ценното в този списък са имената на царете от Втория преходен
период, които са с по-неясна история. Изображението днес се намира в Музея Лувър
в Париж.

ІІ.3 Царски списък от храма на Сети І в Абджу

Седемдесет и шест царски картуша, от този на царя Мен до картуша на Сети І,
били изписани на стената на Залата на предците в храма на Сети І в Абджу (гр.
Абидос). Списъкът бил открит от френския египтолог Огюст Мариет. В него не са
включени имената на владетелите от Втория преходен период, както и тези на
петима владетели от Осемнайсета династия: Хатшепсут, Ахенитен, Семенкара,
Тутанехамун и Ейе. Причините вероятно са гоненията на Тутмос ІІІ спрямо
Хатшепсут и религията на четиримата царе, свързани с Амарнския период.
Картушите са разположени на два хоризонтални реда. Всеки фараон е назован само с
по едно име.

ІІ.4 Царски списък от гробницата на Чунари в Сакара

Вероятно впечатлен от царските списъци на своите владетели в Абджу, жрецът
Чунари наредил да бъде изписан подобен в неговата гробница в Сакара. Петдесет и
осемте царе в този списък са подредени в ретрограден стил от Рамзес ІІ, по чието
време живял Чунари, до царете от Първа династия Анеджиб и Ка’а. Така, достигнал
до дълбока древност, списъкът свършва, поради липса на място на стената в
гробницата. Открит е през 1861 г.

9
ІІ.5 Царски списък от папируса в Торино

Така нареченият Торински канон е най-цялостния списък с владетели на Древен
Египет, като, за съжаление, папирусът, върху който бил изписан, е силно повреден.
Първоначалният размер на документа бил около 170 см., но, понастоящем, той се е
разпаднал на над 160 парчета. Открит е в Луксор от италианския авантюрист
Бернардино Дровети през 1820 г. През 1824 г. Дровети продал папируса на
Египетския Музей в Торино. При транспортирането папирусът се разпаднал, като
първият опит за неговото възстановяване бил дело на самия Шамполион.
Публикуван е от Лепсиус, Уилкинсън и Гардинър. През 2009 г. в музея били открити
няколко неизвестни дотогава фрагмента.
Папирусът бил изписан около 1200 г. пр. Хр. с йератичен шрифт. На гърба му
стои записано името на Рамзес ІІІ, управлявал в периода 1184-1153 г. пр. Хр.
Съществува предположение, че текстът е преписан от по-ранен документ. При
своето създаване папирусът е съдържал имената на над триста царе от династиите на
боговете до Петнайсета династия. Точният край на оригиналния папирус не е ясен.
Освен имената на владетелите била записана и продължителността на тяхното
управление в години, месеци и дни.
Първите династии, управлявали Древен Египет, според Торинския царски списък,
били тези на боговете. Божествената династия на града Иуну (гр. Хелиополис) е
съхранена в следния ред: „...(Атум, Шу, Тефнут, Нут)…Геб, Озирис, Сет, Хор – 300
години, Тот – 7(?)720 години, Маат – 200(?) години, Хор-? ...”
Съществува голямо съответствие между имената на царете в Торинския канон и
сведенията в Египетската история на Мането, като на места двата царски списъка се
допълват взаимно.

ІІ.6 «Египетската история» на Мането

10
По време на царуването на едни от последните владетели на Египет - Птолемей І
и Птолемей ІІ Филаделф (305-246 г. пр. Хр.) живял жрец на име Мането. Името му
означавало „Любимец на бог Тот”. Тот бил бог на писмеността и познанието.
Изобразявали го с глава на птицата ибис, поради факта, че ръка, която държи
предмет за писане има подобна форма.
Мането бил върховен жрец на древния град Иуну, един от най-ранните центрове
на записване на познанието в Древен Египет, и самият той бил уважаван за времето
си историк. Да не се възприемат тезите на Мането било все едно днес да не вярваме
на директора на Националния Музей – невъзможно. От неговите творби е черпил
познание самият Плутарх.
В своята книга „Египетската история” Мането разказал за династии от богове,
полубогове и духове, които управлявали 20000 години преди Потопа. Той дал на
тези свръхчовешки династии 24900 години царуване, като за да приравни
египетската хронология към еврейската ги определил като “лунни” години и така
слънчевите години се оказват едва 2206.
За съжаление досега не е открито цялостно копие на „Египетската история“ на
Мането. Текстът на творбата е познат от откъси в преписите на автори като Йосиф,
Африкан, Евсевий и Георги Синкел.
От споменатата творба на Мането насетне било прието историята на Древен
Египет да бъде периодизирана посредством царства и династии. Ето техния ред,
както се изучава днес:

Преддинастичен период - от Късен неолит до Нулева династия включително,
Раннодинастичен период - Първа и Втора династии,
Старо царство - Трета до Шеста династии,
Първи преходен период - Седма до Единайсета династии,
Средно царство - Единайсета до Четиринайсета династии,
Втори преходен период - Петнайсета до Седемнайсета династии,
Ново царство - Осемнайсета до Двайсета династии

11
Трети преходен период - Двайсет и първа до Двайсет и пета династии
Късен период - Двайсет и шеста до Трийсета династии
Птолемейски период и Римски период

ІІІ. Палеолит (500000-8000 г. пр. Хр.)

ІІI.1 Долен палеолит (500000-250000 г. пр. Хр.)

Дотук накратко прегледахме историческите документи, които са съхранили
имената на владетелите на Древен Египет. В следващите редове ще видим какво
казва за началото на египетската история науката археология...
През епохата на палеолита, от около половин милион години назад във времето
до ІХ хилядолетие преди Христа, Египет бил населен от групи от хора, които
ловували и събирали растения в саваните с високи треви, заети днес от пустинята
Сахара. Съвременната наука доказа появата на хората като биологичен вид, наречен
Хомо сапиенс (разумен човек), именно преди половин милион години в Източна
Африка. Според различните теории за произхода на Хомо сапиенс, той еволюирал от
предшестващ вид - Хомо еректус (изправен човек) или се развил самостоятелно.
Най-ранният период на палеолита - т.нар. долен палеолит продължил в земите на
днешен Египет между 500000 и 250000 г. пр. Хр. Най-характерните предмети,
произведени от хората от този период, били ръчни брадви. Те били направени чрез
оформянето на парчета камък, посредством удари с друг камък и отлюспване на
горния слой до оформяне на сечиво с остри краища. Тези каменни брадви вероятно
имали множество функции, свързани с добиването и обработката на храна и кожи.
Най-ранните подобни сечива, отпреди половин милион години, били открити в
Горен (южен) Египет и Нубия (дн. северен Судан), както и в Западната пустиня, в
оазисите Дакла и Харга, и по поречията на отдавна пресъхналите притоци на Нил,
които се вливали в реката от запад.

12
ІІI.2 Среден палеолит (250000-48000 г. пр. Хр.)

През средния палеолит каменните брадви били заместени от по-дребни сечива от
кварцови образувания, които били по-лесни за оформяне, отново чрез отлюспване на
краищата. Селища от средния палеолит са открити в долината на Нил и в Нубия, а
най-добре запазените обекти са в Западната пустиня (Бир Сахара Изток - 350 км.
западно от Абу Симбел и Бир Тарфави). Край тях е имало езера, пълни с риба в
периода 175000-70000 г. пр. Хр. По онова време, сегашната пустиня в тези райони
била савана с тук-таме гориста растителност, обитавана от множество едри
бозайници като носорози, бизони, камили, жирафи и различни видове антилопи и
диви котки.
Свидетелствата за човешко присъствие край река Нил датират поне от 120 000 г.
пр. Хр. Това бил периодът, през който подвидът хомо сапиенс сапиенс се появил в
района на Южна Африка и поел на север.
Край Нил и в Западната пустиня била разпространена т.нар. Ашелска култура,
просъществувала до около 90 000 г. пр. Хр.
Следващата култура, характерна за средния палеолит в Египет била
Мусерийската, която е позната със своите типични продукти и от южните райони на
Африка, Южна Европа и Западна Азия. В планинските райони на Горен Египет и
Нубия са открити следи от каменоделни в скалите, откъдето били откъсвани камъни
за обработка.
След 68 000 г. пр. Хр. Западната пустиня станала суха и студена и населението се
оттеглило около оазисите, какъвто бил случая с оазиса Кена, в който са открити
следи от среднопалеолитна култура. Най-ранния скелет, открит в Египет е на дете,
живяло 53 000 г. пр. Хр. край птолемейския храм на Хатхор в Дендера.Това откритие
на погребение, което свидетелства за отношение към задгробния живот и ритуалност
в толкова ранен период от човешката история, е изключително не само за района на
Египет, но и въобще в света.

13
От преходния период между средния и горния палеолит (48000-31000 г. пр. Хр.)
край Уади Халфа (северен Судан) са открити следи от Хормуската култура, чийто
обитатели били номади, които отглеждали стада и къмпингували в речните долини,
търсейки подслон от пустинята около 45000 г. пр. Хр.

ІІI.3 Горен палеолит (31000-19000 г. пр. Хр.)

Находките от периода на горния палеолит са малобройни, както в Западната
пустиня, така и в долината на Нил. Най-ранната подземна мина в света,
функционирала около 35000-30000 г. пр. Хр. като място за добив на каменни сечива
била открита в обекта Назлет Хатер 4 в Среден Египет. Там е открито и погребение
на индивид Хомо сапиенс сапиенс, с положена каменна брадва край неговата глава.
Като цяло основните находки от този период са тънки каменни сечива, наречени
просто „остриета“.

ІІI.4 Късен палеолит (19000-8000 г. пр. Хр.)

През Късния палеолит Египет бил населен от човешки популации, които
ловували и събирали растения в равнините, заети днес от пустинята Сахара. За
изобилието от живот в района на западна и централна Сахара по това време
свидетелстват множество скални графити и рисунки в Тасили н’Аджер, Тадрарт
Акакус, Хогар, Аир, Тибести, Енеди, Гебел Увейнат.

14
Рисунка на божество от Тасили н’Аджер

Между 15000-10000 г. пр. Хр. Каданският период довел до някои неолитни
постижения в селища край Ел Каб (древноегипетския Нехеб), Уади Халфа и оазиса
Фаюм. Били основани селища и край Деир ел-Бадари, Деир Таса, Меримде Бени-
Селям и Ел-Омари, в които се изработвали все по-усъвършенствани оръжия и за
първи път се появило земеделието, като начин за прехрана, заедно с традиционните
ловни и риболовни традиции. Сред предметите на домакинствата се срещали
глинени съдове и кошове за риба. Възникнали и погребалните практики в
организирани некрополи.
След 9000 г. пр. Хр. в централните райони на Сахара започнало чувствително
повишаване на средните годишни температури. Горещите летни мусони довели до
засушаване на плодородните земи и прогонили местното население към периферията
на Сахара в търсене на нови източници на вода. Така започнал процес на
придвижване на значителен брой население от Сахара към Нил, по долините на
реките, които се вливали в Нил от запад. В изсъхналите корита на тези някогашни
реки и край оазисите в днешната Западна пустиня на Египет били открити най-
ранните следи от материалната култура на тези пришълци.

15
ІV. Неолитни култури (8800-4700 г. пр. Хр.)

Неолитните култури в Древен Египет, наричани в тяхната късна фаза и
преддинастически, се делят на:

1. Раннонеолитни – 8800-6800 г. пр. Хр. (В Западната пустиня – Набта плая,
Бир Кисейба; в Нилската долина и оазиса Фаюм – Елкабийска 7000-6700 г. пр. Хр. и
Карунийска, наречена още Фаюм Б 7000-6500 г. пр. Хр.)
2. Средно неолитни 6500-5100 г. пр. Хр. (В Нилската долина – Тарифийска)
3. Къснонеолитни 5700-4700 г. пр. Хр.

С настъпването на неолита в Египет, към VІІІ-VІІ хилядолетие пр. Хр., настъпили
значителни промени в начина на живот. Племенните обединения на ловците и
събирачите достигнали до групи от по няколкостотин души. Те усъвършенствали
своите каменни сечива, и което било особено важно – започнали да водят уседнал
живот. След появата на първите села, през Късния неолит (V хилядолетие пр. Хр.),
било усъвършенствано и отглеждането на земеделски култури и домашни животни, с
което бил улеснен добива на прехрана. Появили се и първите занаяти, свързани с
изработването на инструменти и сечива за домакинството и стопанската работа.
Броят на населението в тези най-ранни селища се увеличавал, били създадени и
първите култови места под формата на мегалитни паметници, представляващи
няколко симетрично подредени каменни блока. Най-известният такъв монумент е
обектът Набта плая, чието име носи и една от най-ранните неолитни култури в
Египет.

ІV.1 Набта плая (8000-2800 г. пр. Хр.)

16
Набта плая е низина с размери десет на седем километра в близост до границата
със Судан, на стотина километра навътре в пустинята, западно от Абу Симбел.
Първите обитатели на местността дошли от вътрешността на Сахара към 8000 г. пр.
Хр. По това време днешната пустиня била зелена савана с изобилие от дивеч. В
продължение на няколко хиляди години те установявали селище по време на летния
дъждовен сезон, когато водните ресурси в низината били достатъчни. От 6100-6000
г. пр. Хр. датират останките на селище, съставено от осемнадесет къщи, които били
подредени в три реда.
Мегалитната структура, открита в Набта плая, представлява каменен кръг с пет
каменни блока в центъра, открит в седиментни наслоявания от периода 5000-4700 г.
пр. Хр. Четири двойки големи каменни блокове поставени една срещу друга в
окръжността били ориентирани съответно север-юг и към точката на слънчевия
изгрев в деня на лятното слънцестоене. На територията на съоръжението не били
открити следи от погребения, и поради това то е определено като свещено място, от
което били правени астрономически наблюдения. Ориентацията на мегалитите в
Набта Плая е най-старото доказателство за двата утвърдени култа в ранната история
на Древен Египет – към Полярните звезди и към Слънцето.

17
Мегалит от Набта плая

Възможно е по времето на съществуването на културата Набта плая да са били
осъществявани търговски отношения с населението по долината на Нил или, дори,
да се е провеждала сезонна миграция между ритуалния обект и ранните селища по
Нил. Подобни миграции и обмен са установени по същото време (ок. 5000-4500 г. пр.
Хр.) между долината на Нил и рудниците в Черните планини в Източната пустиня.
Носителите на културата и познанието, развило се в Набта плая, които дошли тук
вероятно от саваната на запад, допринесли за появата на напредничавата култура на

18
Горен Египет, където се заселилили след окончателното запустяване на низината
към 2800 г. пр. Хр.

ІV.2 Неолитни култури край Нил (5450-3900 г. пр. Хр.)

Неолитните култури край Нил, наричани още раннопреддинастични, били
разпространени край следните селища:

Фаюм А – 5450?/5200-4400/4100? г. пр. Хр.

Меримде – 5000-4100 г. пр. Хр.

Ел-Омари – 4600-4300 г. пр. Хр.

Бадарийска – 4900?/4500-4000/3900? г. пр. Хр.

Оазисът Фаюм, в който са открити следи от живот още от времето на долния
палеолит (ок. 25000 г. пр. Хр.), се превърнал в най-ранния неолитен център в Долен
Египет. Там се развила Карунийската култура, наречена още Фаюм Б (7400-7000 г.
пр. Хр.), създадена от племена риболовци от региона, които започнали да
организират селищен живот.
През късния неолитен период в селищата край северния и североизточния бряг на
оазиса Фаюм живеело многобройно население. Открити са хиляди домашни огнища
и разнообразни предмети от камък и животински кости, останали от тази култура,
наречена Фаюм А (5450-4100 г. пр. Хр.). За нея били характерни така наречените
„силоси” - огромни кръгли подземни ями за съхранение на зърно и фураж. В
ежедневието тези продукти били пренасяни в кошове. Нейните обитатели
изграждали сезонни селища и имали опит в земеделието, но все още зависели и от
риболова, извършван с дълги харпуни. За лов те използвали дървени брадви и стрели

19
с оформени каменни върхове. Сред предметите на бита били тъкани платове и
глинени съдове във формата на паници и кутии.
Неолитната култура Меримде Бени-Салям възникнала в Долен Египет,
северозападно от Кайро, и просъществувала в периода 5000-4100 г. пр. Хр.
Характерни за тази култура били първите примери за полагане на погребални дарове
край мъртвите, както и, трудните за обяснение, погребения под жилищни сгради.
Населението вече ползвало глинени съдове, изработвало антропоморфни фигурки и
глави за боздугани. Каменните сечива и типичните преддинастични палитри от
камък, открити тук, свидетелстват за усъвършенстване на занаятчииските
технически умения и производство, а вероятно и за търговски отношения с
културите Ма’ади, Бадарийска и Негада І и ІІ.
Южно от Кайро, в близост до Хелуан били открити няколко селища с некрополи,
кръстени култура Ел-Омари (4600-4350 г. пр. Хр.) по името на техния откривател.
Ел-Омари се намира на източния бряг на Нил, точно срещу платото Сакара с
прочутата стъпаловидна пирамида на царя от Трета династия Джосер (2667-2648 г.
пр. Хр.). Тук се срещат множество подземни складови хранилища и ямни
погребения, в които трупът бил поставян да лежи на лявата си страна, с лице на юг.
Глинените домашни съдове били украсявани в червено или черно, а обработката на
камъка намира някои паралели с културата Меримде.
Бадарийската култура, дала земеделието на Нилската долина, се развила между
4900 и 3900 г. пр. Хр. в Среден Египет, между селищата Матмар и Хемамия. Сред
типичните продукти на тази култура били съдове, чиято горна част била боядисвана
в черно, съдове с релефна накъдрена повърхност, издължени правоъгълни
козметични палитри и човешки фигурки от глина и слонова кост. Сред находките са
продукти на вносна търговия, като мидени черупки от Червено море, предмети от
лазурит и мед.
Продуктите от Червено море били пренасяни към долината на Нил по долините
на реките в Източната пустиня, която по това време била савана. Търговията по тези

20
притоци на Нил от изток, наречени „уади“, била изключително интензивна около
4500 г. пр. Хр.
В западния край на Уади Хамамат, край Лакейта, било открито селище от времето
на културата Бадари. Заселниците прекарвали в него определен период от годината,
вероятно по-влажния период, ловувайки в околните възвишения и при засушаване се
връщали към Нил.
Следи от продукти от бадарийската епоха били открити и на самото крайбрежие
на Червено море, а експлоатацията на рудниците в близките Черни планини на
Източната пустиня, започнала още по-рано – около 5000 г. пр. Хр.
Гробовете на Бадарийската култура били кръгли или правоъгълни с покрив.
Труповете в тях били покривани с кожи или тръстика, а като дарове край тях били
поставяни правоъгълни каменни палитри, предмети от слонова кост и къмък, както и
хранителни продукти. В обекта Хемамия може да бъде проследен прехода на
Бадарийската култура в културата Негада І (Амратска), като се наблюдава и
застъпване на двете култури, протекло през първите два века на ІV хилядолетие пр.
Хр.

V. Преддинастични култури (3900-3090 г. пр. Хр.)

Преддинастичните култури в Древен Египет могат да бъдат ясно разграничени от
по-ранните неолитни култури, както хронологически, така и по тяхното преливане в
ранните династии на египетското царство. Обединената египетска държава
започнала своето съществуване след сливането на властта над отделните до този
момент царства на Горен и Долен Египет при управлението на царя Аха към 3000 г.
пр. Хр.
Археолозите разграничили две основни преддинастични култури – Ма’ади-Буто в
Долен Египет и Негада в Горен Египет.

21
V.1 Преддинастична култура Ма’ади-Буто (Долен Египет) (3900-3500 г. пр.
Хр.)

Културата Ма’ади-Буто била най-развитата долноегипетска преддинастична
култура. Тя съществувала в периода 3900-3500 г. пр. Хр. Нейният основен център
Ма’ади се намира на десетина километра южно от Кайро, на източния бряг на Нил,
срещу прочутото плато Гиза, а обектът Буто (др. ег. градове Пе и Деп, които по-
късно се слели в града Пер Уаджит, наречен от гърците Буто. Днес важен
археологически обект – араб. Тел ел-Фара’ин) е разположен в северната част на
Делтата.
Културата Ма’ади-Буто се характеризира с по-добре запазени селища, но по-
слаба материална култура, както и по-скромни откъм дарове погребения, които
подсказват за по-слаба социална диференциация. Предполага се, че тази култура
била ядрото на долноегипетската държавност от времето преди обединението на
страната. Един от първите учени, изказали тази хипотеза бил немския египтолог
Курт Зете, а едно от основните доказателства в нейна подкрепа е наличието на дълга
поредица от владетели, носещи Червената корона на Севера върху най-ранния
запазезен царски списък – Палермския камък.
Сред продуктите на тази култура били дискообразни глави на боздугани,
козметични палитри, каменни съдове, и огромно количество медни предмети.
Съществена роля за материалния просперитет на тази култура изиграли търговските
отношения с района на Леванта. Маадийците изнасяли отглежданите от тях, и
съхранявани в силоси, зърнени култури. Те внасяли мед от Синай и Йордания, както
и масла от Леванта. Други обекти на техния внос били ароматичните продукти,
кремъчните сечива и острията за копия от Беершева в пустинята Негев. В Ма’ади са
открити правоъгълни жилища и складове с дълбоко вкопани в земята каменни
основи. Гробищата, за разлика от тези на по-ранната долноегипетска култура
Меримде, били изнесени извън селищата.

22
След залеза на Ма’ади, селищата Пе и Деп продължили своя живот около две
столетия, след което в Делтата се наложила горноегипетската култура Негада.

V.2 Преддинастична и раннодинастична култура Негада (3900-2710 г. пр.
Хр.)

Негада била основната преддинастична култура в Горен Египет. За нейното
изобилие подсказва името й, което на древноегипетски означавало „златната” –
Нубет (гр. Омбос). Нейното съществуване е разпределено от учените в няколко
периода или фази:
Култура Негада Іа-ІІа, (наречена още Амратска култура) – 3900-3600 г. пр. Хр.
Негада ІІb-d (Герзейска) – 3600-3300 г. пр. Хр.
Негада ІІІa („Пред-нулева“ династия) – 3300-3200 г. пр. Хр.
Негада ІІІb („Нулева“ династия) – 3200-3000 г. пр. Хр.
Негада ІІІc (Първа династия) – 3000-2890 г. пр. Хр.

Сред основните центрове на най-изявената преддинастична култура Негада били
и едни от най-важните селища на Първа и Втора династии на обединеното царство в
Горен Египет – Чени (неоткрит, гр. Тинис, араб. Гирга) с некропол в Абджу (гр.
Абидос, араб. Ум ел-Кааб) и Нехен (гр. Хиераконполис). В района на Негада са
засвидетелствани и първите погребения с по-впечатляващ инвентар, принадлежали
на царе и велможи. По всичко изглежда, че горноегипетското общество било ясно
социално структурирано и експанзионистично настроено, факт, който допринесъл за
изграждането на ранната египетска монархия.

V.2.1 Негада І (Амратска) (3900-3600 г. пр. Хр.)

23
Културата Негада І била наречена още Амратска, по името на селището Ел Амра,
което се намира в Горен Египет, на около 120 километра южно от Бадари.
Амратската култура е период на преход между Бадарийската култура в Среден
Египет и Герзейската култура в Горен Египет. Тя обхващала земите от Деир Таса до
Нубия, включително Нехен и Негада. По-голямата част от населението обитавало
крайбрежието на Нил, в участъка между Нубет и Абджу.
По-важните селища на Негада І били Чени, Ермент, Нехеб (араб. Ел-Каб), Ком ел-
Амра, Инерту (араб. Гебелейн), Хизан, Нубет, Геса (араб. Кус), Гебтиу (гр. Коптос),
Наг ел-Гозирия, ел-Махайна, Нага ел-Дейр, Мерейд, Кау Елкабир и др.
По това време на север съществували селища във Фаюм, ел-Саф, Иуну, Димай,
Туре, Уади Дигла, Маа’ди и Ком Мединет Гуроб.
През този период хората строяли овални колиби, без прозорци на първия етаж, за
да се затруднят максимално нощните нападения. Открити са изделия за готвене, сред
сечивата имало двуостри кремъчни ножове с ромбовидна форма. Предметите на
разкоша били базалтови вази и украшения и ритуални фигурки от слонова кост и
глина. Керамиката с черна украса на гърлата на съдовете отстъпила място на съдове
с червена украса на същото място. На тези съдове линейните мотиви започнали да
бъдат обогатявани с преплитащи се мотиви. Започнало и декорирането със скромни
сцени. Изделията от метал били много редки, но вече съществували.
От периода Негада І датират някои от най-ранните каменни палитри за ритуално
гримиране. Върху тях се виждат изрисувани с остро сечиво сцени на лов на
хипопотами с лодки, антилопи и др. На една от палитрите от периода е изобразен
релеф на скорпион, вероятно тотемен знак на някой от ранните царе-вождове.
В края на Негада І били изградени най-ранните гробници с признаци за висок
социален статус на техните собственици. Такива са открити край Абадия (B 101, B
102), Нубет (1587, 1503, 1497, 1610), Абджу (гробище U гробници U 502 и U 239) и
Нехен (квадрант 6, гробници 3 и 6). В спомената гробница 1610 на преддинастичния
некропол край Негада е открито най-ранното изображение на царската корона на
Долен Египет, т.нар. Червена корона, на египетски – Дешерет. Ако се съди по дългия

24
списък на преддинастични царе на Долен Египет от Палермския камък, които носят
тази корона, може да се твърди, че по това време – около 3800 г. пр. Хр., в района на
Делтата, съществувала ранна форма на държавно обединение, ръководено от
едноличен владетел – цар.
Възможно е и друго предположение, основано на забележката на някои учени, че
района на Среден Египет е нетипично място за първо откритие на короната на Долен
Египет. Според тази забележка Червената корона не била инсигния, която показвала
властта на царя над Долен Египет, а една от двете (или трите ако включим немес-
короната, позната от времето на Трета династия) корони, които били носени от царя
в зависимост от характера на дворцовата или държавна церемония.
Най-развитите градски центрове от късната фаза на периода Негада І били Чени,
Нубет и Нехен. Преди началото на Негада ІІ съществували поне две други
независими области - около Абадия (между Абджу и Нубет) и южно – при Гебелин
(между Нубет и Нехен). Всички тези селища, вероятно били изграждани на острови в
реката, която по това време била с ниско ниво, и били укрепвани с масивни каменни
стени. Те сменили дървените укрепления от по-ранните периоди, чиито строеж бил
преустановен по времето на Негада ІІ. Вероятно селищата в регионите на градовете
Чени и Нубет били обединени в края на Негада І. В некропола U в Абджу са
открити няколко погребения от късния период Негада І.
Още в най-ранната фаза на културата Негада І се наблюдава продължаване на
интензивното присъствие на население от Горен Египет в долините на притоците на
Нил в Източната пустиня. Доказателствата за това сезонно мигриране или ловуване в
тези райони са многобройните скални рисунки в долините на уадитата.
Скалните рисунки от Източната пустиня са изключително интересни, тъй като,
според техния най-голям познавач – египтолога Тоби Уилкинсън, те включват
изображения на най-ранните социално-битови порядки и космологични и
религиозни представи на древните египтяни. Уилкинсън публикува своите
наблюдения върху петроглифите от Източната пустиня през 2003 г. в книгата си
„Произходът на фараоните“. При своите многобройни експедиции в долините на

25
уадитата, той регистрира някой от най-ранните образци на древноегипетското
изкуство въобще, датиращи от около 4000 г. пр. Хр. Сред изображенията особено
интересни са небесните ладии и звездите, които са свидетелство за устойчивия
пренос на соларния и стеларния култ от епохата на културата Набта плая към
погребенията на ритуални ладии в началото на Първа династия и записването на тези
религиозни вярвания в Текстовете на пирамидите.

V.2.2 Негада ІІ (Герзейска) (3600-3300 г. пр. Хр.)

Находките от този период показват, че в древноегипетското общество започнал
процес на социално разслоение. Сред по-важните свидетелства са оцветените
платове от Гебелин (Музей в Торино, експ. 17138) и богатата украса на гробница
№100 в Нехен, за която се предполага, че била гробница на владетел.
Изделията от слонова кост получавали по-съвършена обработка и станали по-
многобройни. Извършвал се пренос на идеи и предмети в посока към Долен Египет.
Най-мощният градски център бил Нубет, а Чени и Нехен преживели форма на
забавено развитие. Продължило разрастването на некропол U в Абджу, в който, от
този период, са открити ямни погребения (U-133, U-149, U-547 с изображение на
хека-скептър от червен варовик) и за първи път - гробница от тухли (U-q). В Нубет
се развил некропола T, в който имало и погребения на управляващия елит.

V.2.3 Негада ІІІ (3300-3200 г. пр. Хр.)

Периодът Негада ІІІ включва находките от т.нар. Преднулева династия и оттук-
нататък нашата история ще следва хронологията на древноегипетските царски
династии. Както споменахме, върху Палермския камък са съхранени доказателства
за множество преддинастични царе на Египет, така че въпроса за т.нар. обединение
на държавата ще почетем като теория от миналото. Това обединение може да се е
състояло във всеки един момент от ІV хилядолетие преди Христа и за него отсъстват

26
недвусмислени археологически доказателства. Подредбата на царете от Първа
династия насетне е такава, каквато я представят древноегипетските царски списъци
и данните на археологията. Подредбата на няколкото известни преддинастични
владетели (преди Първа династия - династии Преднулева и Нулева) е такава, каквато
я представят най-новите археологически открития.

VІ. Преднулева династия (Негада ІІІа - 3300-3200 г. пр. Хр.)

През периода на условно наречената Преднулева династия, управляващият елит
на града Чени си възвърнал управлението над територията на Нубет, която започнала
да запада, и разширил своята южна граница до Нехен. Свидетелства за тази
експанзия учените намират в скалните рисунки в района на Луксор-Фаршут.
Най-ранните владетелите от времето на периода Негада ІІІа в Горен Египет били
погребани в гробница №100 в Нехен и гробище U в Абджу. Гробница №100 била
изгубена отново в пясъците малко след нейното откритие, като за щастие от нея бил
запазен забележителен стенопис.
Този стенопис представя процесия от няколко големи плавателни съда по Нил.
Друго възможно тълкуване на сцената е като едно ранно изображение на слънчевите
ладии, в които мъртвия владетел е трябвало да прекара вечността, бидейки част от
пътуването в небесата на Слънцебога. Възможност за подобно тълкуване дават
първите погребения на дървени ладии край царски гробници, засвидетелствани от
края на Втора династия – пет века след изписването на мистериозната гробница
№100 в Нехен.
Най-ранната от гробниците в абджуския некропол била маркирана от учените
като U-q, а друга местна гробница – U-j, която принадлежала на царя Скорпион І,
била с най-богатото погребение до този момент в цялата история на страната.
В края на този период започнала появата на гербове с царски имена – т.нар.
серехи. Серехът бил символ, който изобразявал сокол (Слънцебога), кацнал на

27
крепостна стена. Вероятно най-ранното подобно изображение е от спомената
гробница U-j и принадлежи на царя Скорпион І.
Фактът, че по това време Египет бил управляван от местни владетели, се
потвърждава от множество имена в серехи, т.е. имена на царе, от този период,
открити от Синай до Нубия.

Боздуган на Скорпион

След царят Скорпион І, познат от Абджу, в Долен Египет управлявали царете
Двоен Сокол (Хор-ахти?), ако съдим по това, че неговото име било открито в
подобен герб в Синай и Делтата, и Хат(и?)-Хор, чиито серех бил открит в гробница
№1702 в Таркан. Чак в Нубия по това време управлявал цар на име Ни-Хор
(Принадлежащ на Слънцебога-сокол Хор) с царски герб, открит в Кустул.
Долна Нубия по това време била под управлението на най-малко два градски
центъра - в Сеяла (гробище 137, гробница 1) и още по на юг – в Кустул (гробище L,
гроб №24 с впечатляваща украсена кандилница за тамян). По-късно през същия

28
период тези центрове претърпели поражения, вероятно от засилената експанзия на
Нехен на юг. Едно от свидетелствата за тази експанзия, може би, са графитите от
Гебел Шейх Сюлейман. В Нехен от този период е и гробницата №11 в сектор 6.

VІІ. Нулева династия (3200-3000 г. пр. Хр.)

От началото на периода на Нулевата династия били открити царски печати-
серехи на няколко владетели с неустановен район на управление и място на
погребение. Това са царете Пе-Хор и Хедж-Хор. По това време вероятно е
управлявал и цар, наречен Крокодил (гробница 1549 в Таркан).
В края на този период владетелите на Тиниския ном били погребвани в гробище
B в Абджу.
Това са Ири-Хор (Ре-Хор?) (B0/1/2), Ка-Сехен (B7/9) и техните непосредствени
наследници, които овладели Долен Египет – Нармер (B17/18) и първият цар от
Първа династия – Аха (B10/15/19/16).
Владетелят Ири-Хор е бил погребан в гробница B1/2 в Абджу, а името му е
познато и от печат гробница Z86-88 от Зауиет ел-Ариян.
Царят Ка, за чието Хор-име съществува предположение, че било Сехен, бил
погребан в гробница B9/7 в Абджу, но единственото друго място в Горен Египет,
където било открито името на царя е Адаима, докато другите находки са от Тел
Ибрахим Ауад, Хелуан, Таркан и южния край на Уади Тумилат. При царуването на
Ка-Сехен и неговия наследник Нармер бил достигнат своеобразен връх в търговския
обмен, а може би и в политическото влияние на египетските преддинастични
владетели в Леванта. За това свидетелстват множеството серехи на тези двама
владетели, открити в този район. Едно от селищата по този търговски път било в
Кафр Хасан Дауд в района на Източната Делта, където също са открити тези имена-
гербове на двамата царе.
Тримата владетели Ири-Хор, Ка-Хор и Нармер се считат за наследствена
династия и най-често названието Династия 0 се отнася именно за тях.

29
Някъде преди управлението на Нармер, обаче някои учени са склонни да поставят
цар с име Скорпион ІІ от Нехен. Той е известен най-вече с внушителната глава на
боздуган открита в Нехен, днес в Ашмолиън музей в Оксфорд (Е3632).
Най-големият познавач на некропола в Абджу – Гюнтер Драйер вижда в тези, но
и в много други, надписи върху каменни палитри цяла поредица от преддинастични
управители, повечето с тотемни имена.

VІІ.1 Нармер (ок. 3050-3000 г. пр. Хр.)

Царят Нармер е най-важната фигура за определянето на точното време и размери
на първите прояви на централизация и мощ на египетската държава. Ако не беше
печатът, който идентифицира приетия за първи цар на Първа династия от времето на
Новото царство насетне – Мен (Ново царство – Мени, гр. Менес), с наследника на
Нармер – Аха, огромното количество царски печати на Нармер, открити от Израел
до Западната пустиня и уадитата на Горен Египет, биха били достатъчно убедително
доказателство, че именно това бил владетелят, който категорично наложил за първи
път едноличното царско управление, като форма на власт, над територията на цялата
страна.
Нармер бил роден в района на града Чени и бил погребан в двукамерна гробница
(B17/B18) в Абджу. Това показва, че царят винаги отъждествявал себе си с Горен
Египет, докато северната част на страната била терен за бърза експанзия, ако съдим
по изображенията от неговата ритуална палитра, печата, открит през 1998 г. в Абджу
и една пластинка от слонова кост. За това, че тези кампании били бързи и твърде
скоро царят добил пълна власт над Долен Египет, свидетелства последвалия размах
на неговите търговски експедиции към градове в Леванта. Освен споменатите по-
горе места, серехи на Нармер били открити и в Тел Ерани и Арад, както и дълбоко в
Западната пустиня (спорен подобен герб в Абу-Балас).
След като Хор-Аха бе отъждествен от науката с царя Мен, за Нармер остана да
бъде определян като последния владетел на Нулевата династия, или още като

30
последния владетел на преддинастичния период в египетската история. Фактът, че
първите владетели на Първа династия го поставяли начело в свои царски списъци
обаче подсказва, че за самите египтяни от това време царят, който завладял цялата
страна и поставил началото на едноличната царска власт, съхранена в Древен Египет
през следващите три хилядолетия, е бил именно Нармер. Този факт вероятно
постепенно загубил своята стойност, може би още през Старото царство, с
дълголетното функциониране на построения от Аха административен център-
столица Инбу-Хедж (Белите стени, от края на Шеста династия – Меннефер, гр.
Мемфис, днес – Мит Рахина).
Показателно за това, как древните египтяни осмисляли своята история е, че те
решили да припишат всички заслуги на царя, който градил, бил „устойчив“
(буквален превод на името му Мени), т.е. устоял едноличното лидерство и го запазил
като институция – Аха, вместо на неговия войнстващ предшественик, който създал
предпоставките за годините на разцвет. Но пък едното нямаше как да се случи без
другото.
Необходими са няколко думи повече за предметните свидетелства за бързия
военен триумф на Нармер в района на Делтата, които споменахме по-горе. Те дават
сведения за изключително успешни сражения на Нармер, които завършвали с хиляди
жертви и пленници. Най-популярният от тези предмети е ритуалната каменна
палитра на царя. Тя била открита през 1897 г. при археологическите разкопки на
Куибел и Грийн в ямно скривалище пред главния храм на Слънцебога в Горен
Египет – в Нехен. В този храм върховното египетско божество – Слънцето било
почитано в образа на сокол, наречен Хор. Името Хор може да се свърже с две
значения на корена хери – 1. Този, който е горе, и 2. Лице (на Слънцебога – видимия
слънчев диск).
Храмът в Нехен е едно от най-ранните държавни светилища в света въобще. Той
се е състоял от полукръгъл двор и няколко огромни дървени пилона, на които се
веели знамена. От изображения върху каменните палитри от този период са известни
ритуални знамена с тотемите на богове, които били носени пред армията по време на

31
поход. Предполага се, че първото записване на древноегипетската дума за бог –
нечер било именно чрез знака за развято знаме с тотем на бог.
Тези тотеми вероятно били символи на отделни градски обединения. С
установяването на еднолична царска власт останал единствено тотемът на сокола
Хор, символ на Слънцебога. Египетският цар запазил тази тотемна птица,
представяща Слънцето, за свой символ, тъй като самият той бил земно въплъщение
на Слънцебога, негов син-пратеник и поддръжник на реда.
Една от новите теории за функцията на храма предполага, че сградата била най-
ранния прототип на т.нар. царски погребални ограждения, където се е провеждал
ритуала хеб-сед. Тази теория се основава на факта, че на същото място е открита
глава на боздуган, на която е изобразено провеждане на този ритуал. Строителството
на такива ограждения продължило при царете от Първа и Втора династия в Абджу и
Втора и Трета династия в Сакара, когато в едно от тях била издигната първата
пирамида – на царя Джосер.
Върху каменната палитра на Нармер от Нехен царят бил изобразен сред своите
най-висши сановници, разбиващ с боздуган главите на хиляди обитатели на Делтата
и тъпчещ труповете на своите врагове.

32
Ритуална палитра на Нармер

Подобна сцена откриваме и на един печат на Нармер от слонова кост, също
намерен в Нехен, на който той е изобразен, насочил боздуган към три реда
пленници. Третото подобно изображение е върху друг печат, този път от гробница
B16,2 в Абджу. На него вляво от сереха – царския герб на Нармер, бил изобразен
труп или пленник на обитател на Делтата. Над този пленник са изобразени
папирусовите растения, с които се обозначавала територията на Делтата. С тях, като
детерминатив (обозначителен знак), се използвал и глагола пленявам.
Всичко това показва и доказва, че роденият, започнал и звършил своето
управление като цар в Горен Египет – Нармер подчинил цялостно и с бързи темпове,
може би в рамките на няколко години, населението в района на Долен Египет. Това
негово действие довело и до възможността за неговия наследник – царят Аха да

33
пренесе политическата и административна власт на цялата обединена египетска
държава в построената от него в началото на Делтата нова столица – Инбу-хедж.
Друг от емблематичните паметници от царуването на Нармер – главата на
неговия боздуган също била открита в Нехен. На нея е изобразен мирновременен
ритуал, вероятно хеб-сед на царя, на който той носи червената корона.

34
Боздуган на Нармер

35
От тази сцена може да се направи извод относно значението на двете корони и
тяхното носене при различни дейности на царя, като бойни действия или
свещенослужение. Както видяхме Нармер воювал с бялата корона, а
церемониалничил в мирно време с червената.
Но остава и възможността двете корони – бялата и червената да са били преки
символи на властта над, съответно, Горен и Долен Египет. Може би затова Нармер е
изобразен с бялата корона на страната, от която идвал – Горен Египет, да побеждава
в Долен Египет. А на ритуала в своята страна, той носил, като демонстрация на
победите си короната на починената територия.
Последните две появи на сереха на Нармер, които заслужват внимание са на
статуя на бога-бабуин Хедж-ур (Великият озаряващ, вероятно ранeн образ на бога на
писмеността Джехути – гр. Тот), която днес е в Берлинския музей, и върху една от
статуите, открити в Коптос, понастоящем в Музея в Кайро.

VІІІ. Раннодинастичен период (3000-2686 г. пр. Хр.)

VІІІ.1 Първа династия (3000-2890 г. пр. Хр.)

VIIІ.1.1 Аха

Политиката на военни походи на Нармер била основния фактор, който довел до
стабилизирането на неговия наследник Аха в района на Долен Египет. Аха основал
прочутата крепост Инбу-Хедж, която станала столица и първи административен
център на Египет през Раннодинастичния период и Старото царство.
След като през 1897 г. Жак де Морган открил печат от слонова кост в гробницата
на Нейтхотеп в Негада станало ясно, че именно Аха бил първия цар на обединеното
раннодинастично египетско царство. На този печат едно до друго са изписани двете
имена на царя. Първото име показвало, че царят бил земно въплъщение на

36
Слънцебога. То било изписвано посредством птицата сокол и било наречено Хор-
име. По-горе обяснихме неговата етимология.
Второто име било личното име на царя. То било наречено още небти-име, в
превод – двете господарки. Двете господарки, в случая, били две богини – Нехбет и
Уаджит, изобразявани като лешояд и змия, които покровителствали, съответно,
центровете на Горен и Долен Египет – градовете Нехеб и Пе. В по-късни етапи на
египетската история личното име било записвано след титлата Са-Ре (син на
Слънцебога).
Хор-името на първия цар от Първа династия било Аха (Боец), а неговото лично
небти-име – Мен (Устойчив). Любопитно в печата от Негада е, че Хор-името на
царя, както обикновено било поставено над крепостна стена, докато небти-името
стои във вътрешността на постройка с пирамидален връх – може би гробница на
царя.

Печат с имената на Хор Аха - Мен

Царят, останал по-известен в историята с небти-името си Мен, с което бил
записан в древноегипетските царски списъци от времето на Новото царство. В

37
царските списъци от Абджу той фигурира като Мени, а грецизираната форма на
името му в съчиненията на Мането и Херодот е Менес Тинитски и Мин.
Според историка от Птолемейския период Мането, след боговете и полубоговете
в Египет започнало управлението на Първа династия, чийто първи цар бил Менес.
Той царувал 60-62 години, воювал извън страната и бил убит от хипопотам. След
него, през тази Първа династия, управлявали още седем царе. Херодот отбелязал, че
Менес построил града-предшественик на Мемфис (Инбу-хедж) и светилището на
Птах в него.
Предполага се, че съпруга на царя Аха (Мен) била Нейтхотеп, в чиято гробница в
Негада бил открит печата на Аха. След Аха на престола се възкачил царя Джер,
който вероятно бил негов син. Пряката приемственост на владетелите Нармер-Аха-
Джер-Джет е доказана от два печата от гробниците на царете Ден и Ка’а в Ум ел-
Кааб в Абджу. За гробница на царя Аха „спорят” два обекта – S3357 в Сакара и
B10/15/19/16 в Абджу.
През 2012 г. предмети с името на Аха бяха открити край пирамидата на царя от
Четвърта династия Джедефре в Абу Руаш.

VІІІ.1.2 Джер

Според немския египтолог В. Хелк царят Джер управлявал поне 54 години. Името
на Джер било открито в Уади Халфа, южно от Първия праг на Нил. Царят пътувал до
градовете в Делтата – Пе и Деп, и внасял дървесина от днешен Ливан. Сред
събитията от неговото царуване били повторно обединение на страната, погребения
на две царици и построяване на царски дворец. Вероятно по негово време бил
издигнат храма в долноегипетския град Пе, известен като Дом на стрелящия с
харпун Хор. Храмът функционирал до към Трета династия, а в последните години
археолози откриха и проучват неговите основи. По времето на този храм в същия
град, вече е съществувал и основния храм на раннодинастичния Долен Египет,

38
наречен Пер-Ну, (вероятен превод – Дом на небесата), чието име е често откривано
на раннодинастични печати и в гробници от Старото царство.
Гробницата на Джер – №0 в Абджу била смятана от египтяните за гробница на
бога Озирис и се превърнала в поклоннически обект през Средното царство и по-
късно. Мисия на Немския археологически институт в Кайро, проучва царския
некропол Ум ел-Кааб от 1977 г. под ръководството на Гюнтер Драйер. От 2005 г.
тази мисия започна разкопки на гробницата на Джер, която е най-голямата в
некропола и е заобиколена от над 300 погребения, вероятно на висши служители на
същия владетел. За гробница на Джер през годините са били обявявани и мастабите
S3471, QS2185, S3503 в Сакара, поради огромното количество царски надписи в тях,
но днес е прието да се твърди, че тези внушителни мастаби са принадлежали на
висши царски служители.
Твърде е вероятно Джер да е син на Аха от Ченедхапи, а неговата съпруга да се е
казвала Хернейт.
От царуването на Джер е датирано най-ранното изображение на един от най-
почитаните от древните египтяни небесни обекти – звездите Сепедет,
отъждествявани с богиня, позната с грецизираната форма на името й – Сотис. Тези
две звезди образуват звездна система, позната днес като най-ярката „звезда” на
небето - Сириус.
Най-древното изображение на тези звезди е открито върху пластинка от слонова
кост и на него те са представени като два рога и растение, което пониква между тях.
Възможно е това да е изображение на двете звезди Сепедет, чиято поява на
хоризонта оповестявала ежегодния, животворен за реколтата, разлив на Нил.

VІІІ.1.3 Джет

Предполага се, че управлението на този цар е било кратко – около десет години.
Неговата гробница в Ум ел-Кааб била наречена от учените Z.

39
VІІІ.1.4 Ден

Двата печата с царски списъци на Хор-имена на царете от Първа династия,
открити от Г. Драйер в гробниците на Ден и Ка’а, които споменахме по-горе, дават
различна последователност на царете след периода на царуване на царя Джет. На
единия печат неговото име е последвано от името на Мернейт, но на втория, преди
името на Мернейт стои това на Ден. Поради това несъответствие учените
предполагат, че Мернейт била царица на Джет и майка на Ден, в роля на владетел-
регент, докато Ден достигнал определена възраст и поел управлението.
От множеството надписи от времето на този цар са известни военните му
кампании срещу племена в Синай и предна Азия. Три гробници в Сакара са
приписвани на Ден или негови велможи – S3035, която е най-голямата гробница от
раннодинастичния период, 3036 и 3506. Най-вероятно обаче той бил погребан в
гробница Т в Абджу. В тази негова гробница Флиндърс Питри открил повечето от
над петдесетте познати печата с годишни сведения от управлението на Ден.
Останалите са открити в мастабите S3035, 3036, 3506, SX в Сакара. Името на царя
било открито и в голям брой гробници на велможи (S3041 и споменатите в Сакара,
Абу-Руаш 1,2,4,7,8,12, в Хелуан и край Серапеума), което свидетелства за период на
развитие на държавния апарат на централизираната държава. Сред най-близките
съветници на царя били велможите Анехка, Меджедка и Хемака.

40
Печат на царя Ден от гробницата му в Абджу

Ден бил първия владетел, който си поставил едно от основните царски имена в
по-късната египетска история – името нису-бит. Това име първоначално било
тълкувано от учените като „цар на Горен и Долен Египет“. Напоследък то се
разглежда другояче: знакът нису се приема за символ на царската власт въобще, а
знакът бит – като олицетворение на царската власт на отделния владетел, пред чието
име стои тази титла.
Нису-бит името на Ден било Семти или Хасти, което означава Чужденец или
Човек от пустинята. Според една теория цялата титулатура с това име би звучала
като: Владетел на Горен и Долен Египет, и на двете пустини на запад и изток от Нил,

41
сиреч на цялата земя. Царят е записан като Семти в царския списък от папируса в
Торино, и като Септи – в царския списък от Абджу.
Един от най-известните паметници от управлението на Ден е стелата от неговата
гробница T в Ум ел-Кааб, която днес се съхранява в Брюксел. Други такива са една
украсена каменна палитра от Маншиет ел-Езат, каменно листо на лотус, ритуален
съд във формата на знака ка, обгърнал символа на живота – анех, от вътрешността на
който царят вероятно отпивал течност-живот и др.
На печат на царя Ден от Абджу той е изобразен да изпълнява своя хеб-сед ритуал
с Двойната корона (бялата корона, поставена в червената) в рамките на своето
погребално ограждение. Погребалните ограждения по-късно били развити в
заупокойните комплекси на царете от Старото царство, в които била издигана
пирамидата-гробница на владетеля.

Печат на царя Ден, изпълняващ ритуал

42
Други споменати свещени постройки от времето на царя Ден са Хут-(ни)сут -
царския дворец на Ден и Сет-Ур (Великото място). Като знаем, че района на града
Чени бил наречен Велика земя, можем да предположим, че Великото място на Ден е
било административна сграда.
На същия печат, след името на царя било записано името на неговия най-висш
сановник и приближено лице, титулуван Пазител на печата – Хемака. Гробницата на
Хемака, открита в Сакара, съдържа сведения за хеб-сед на Ден и за мумифициране.
Тринадесет години от царуването на Ден и случилите се през всяка една от тях
събития, били изписани на третия ред на Палермския камък. Сред събитията били
церемонии, които царят провел в храма Хут-сет-нечеру в Инбу-хедж, както и негови
победи над племена от предна Азия. Името на Ден присъства и в Торинския царски
списък и в царските списъци от Абджу.
Няколко рубрики на заклинания от Книгата на мъртвите от Новото царство
съдържат информация, че оригиналите на тези текстове били намерени по времето
на царя Ден. Периодът на управление на този цар се приема от учените като време на
най-голям разцвет на Раннодинастичния Египет.
През 2012 г. погребална ладия и предмети с името на царя Ден бяха открити край
пирамидата на царя от Четвърта династия Джедефре в Абу Руаш.

VІІІ.1.5 Мернейт

Според надпис, открит в гробница Т в Абджу, Мернейт била царица и съпруга на
царя Джет и майка на царя Ден. За да присъства името й в царски списъци, тя
вероятно е била регент в началото на управлението на Ден. Гробницата й е Y в
Абджу, която е в близост до тази на нейния съпруг Джет. В близост до гробницата,
през 1900 г., Флиндърс Питри открил каменна стела на царицата, която понастоящем
е в Лувъра. От големите мастаби в Сакара на Мернейт е приписвана мастабата
S3503, недалеч северно от S3504, която принадлежи на велможата на царя Джет –
Сехемкаседж. Името на царицата е познато предимно от Абджу, с изключение на

43
няколко надписа върху съдове от Сакара и статуетка от частната колекция на
Джордж Михалидис.

VІІІ.1.6 Анеджиб

Притежател на бедната откъм инвентар и размери гробница Х в Абджу. Вероятно
синът му Семерхет е узурпирал трона след неговото краткотрайно управление,
продължило десет-дванадсет години, което включвало поне един хеб-сед.
Предполага се, че мастаба №3038 в Сакара, северно от мастабите на висши
сановници, датира от управлението на Анеджиб.

VІІІ.1.7 Семерхет

Царят Семерхет бил погребан в гробница U в Абджу. Той бил наследен на
престола от царя Ка’а.

VІІІ.1.8 Ка’а

На Палермския камък е запазен надпис за първата година от управлението на
царя Ка’а. Има сведения за два хеб-седа, проведени от него. Вероятно Ка’а е приемал
Семерхет за узурпатор, тъй като изтрил негови надписи, а запазил тези на Анеджиб,
който, при това положение, може би е бил негов баща.
Предполага се, че Ка’а присъства в царските списъци от Сакара, Абджу и
Торинския папирус под името Кебех. Негова е гробница Q в Абджу.
Някои учени допускат, че Ка’а бил наследен от цар на име Снеферка. Хор-името
Снеферка било открито върху три каменни предмета. Първият е от подземните
галерии на комплекса на Джосер в Сакара. Вторият бил отрит от У. Емери в
гробница №3505 в Сакара. На него се споменава дворец в Мемфис – Хут-са-ха-неб.

44
Третият е в частната колекция на Джордж Михалидис и вероятно също е бил открит
в Сакара.
Друго Хор-име, открито в комплекса на Джосер, е Хор-Ба. Няма единодушно
мнение къде трябва да се постави управлението на този владетел, като мненията
варират от края на Първа до средата на Трета династия.

VIІI.2 Втора династия (2890-2686 г. пр. Хр.)

VІІІ.2.1 Цар Хетепхесемуи

Един от най-ранните царски списъци (освен споменатите по-горе два печата от
гробницата на царя Ден), който представя реда на царете от Първа династия бил
открит върху статуя от началото на Втора династия.
Статуята е на свещеник на име Редит. На рамото на Редит бил разположен царски
списък, който включва Хор-имената на първите трима царе от Втора династия. Те са
Хетепхесемуи, Небра и Нинечер.
Самата статуетка е от розов гранит и представя свещеника Редит коленичил. Тя
била открита в района на столицата Меннефер. В основата й има запазен надпис,
който гласи: „Началник на кадящите тамян в храма на Бену, който поднася дарове,
любим на Бену – Редит“.
Цялото изображение може да се тълкува по следния начин: Редит бил
свещенослужител в храма на птицата Бену в Иуну. Този храм бил раннодинастичен
култов обект, който е познат и от Текстове на пирамидите. Редит работил в него по
време на управлението на първите трима царе от Втора династия.
Божеството, на което Редит кадял тамян в храма е изобразено като птицата Бену
(гр. Феникс), кацнала на свещения камък бенбен. Камъкът бенбен бил почитан като
появяващата се от водите земя и в друг раннодинастичен храм в Иуну, познат от
Текстове на пирамидите – Хут-бенбен (Храм на камъка бенбен).

45
Възможно е тези две светилища – храмът на птицата Бену и храмът на камъка
бенбен, които функционирали още по времето на Първа династия, да са станали част
от комплекса на Големия храм на Слънцебога-творец Ре-Атум в Иуну през Старото
царство. Почитаните в тях обекти – птицата Бену и камъка бенбен, били едни от най-
ранните символи на Слънцебога-Творец и изначалната земя, почитани през всички
етапи на древноегипетската история.
Рожденното име на царя Хетепхесемуи било Хетеп. То било записвано като
негово нисут-бити и небти име. Хор-името на царя било Хетепхесемуи, и с него той
наследил на престола, като двойник на Слънцебога на земята, последния владетел на
Първа династия – Ка’а. Общата продължителност на управлението на Хетепхесемуи
била между 15 и 25 години през първата половина на двадесет и деветото столетие
преди Христа.
За факта, че Хетепхесемуи лично погребал своя предшественик говори печата с
негово име, открит на входа на гробницата на Ка’а в Абджу. На този печат е
споменат и прочутия царски комплекс в Пе в Делтата – Хут Пе Хор Месен (Храм в
Пе на стрелящия с харпун Хор), за който споменахме по-горе, че съществувал още
при управлението на царя от Първа династия – Джер.
Освен в гробницата на неговия предшественик Ка’а, името на Хетепхесемуи било
открито и в две други царски гробници, също в Абджу. В гробница P, която
принадлежала на царя Перибсен са открити четири такива печати, а в гробница V,
която била на царя Хасехемуи е открит един печат. Два от тези печати включват
данни за Хут-Ка (Дворец на духа) на царя. Единият от печатите от гробницата на
Перибсен с името на Хетепхесемуи включва и разгледаното по-горе божество-птица
от статуята на Редит.
Свидетелствата за един непознат цар на име Беджау може да са окажат всъщност
отнасящи се за царя Хетепхесемуи. Името Беджау било открито от Райснер в
мастаба №G1011 в Сакара. То присъства като име на деветия цар от царския списък
в Абджу. Мането записал това име като Бетос или Бокос и дал на този цар 38 години

46
управление. Имената Беджау и Хетеп си приличат твърде много, когато са изписани
в йератика, затова може би царят Беджау бил всъщност Хетеп(хесемуи).
Голямо количество каменни съдове – 24 на брой, датирани от времето на
Хетепхесемуи били открити в подземните галерии на комплекса на Джосер в Сакара.
В Сакара са открити и най-важните печати, по които е локализиран подземния
погребален комплекс на царя. Това откритие било направено от М. Барсанти в
западната от двете гробници, които са разположени южно от комплекса на Джосер.
Над тези гробници по-късно била изградена и днес се издига пирамидата на
последния цар от Пета династия Унас. Така целият подземен лабиринт, част от които
са тези гробници, бил датиран от царуването на Хетепхесемуи. На един от откритите
в него печати било изписано и името на царския дворец – Хут нису-бит небти Хетеп
(Храм на царя на Горен и Долен Египет Хетеп). Царското гробнично съоръжение
било наречено Хор ха ем себа (Царят изгрява подобно на звезда).
Върху предмети от времето на Хетепхесемуи, които се намират в частни
колекции се срещат имената на няколко от ползваните от царя административни и
сакрални комплекси. Това са двореца на царя, вероятно в столицата Инбу-хедж,
основното светилище на Долен Египет – Пер-Ну (Храм на небесата) в Пе, Храм на
Бялата корона, Хут-Ка (Храм на духа на Хетепхесемуи), Хут-Ка Нечер-Ахти (Храм
на духа на бога Нечер-ахти), Хут-са-ха-ка, Ис-мехит и храм на богиня с котешка
(Бастет) или лъвска (Сехмет) глава, която държи жезъла Уас, даващ мощ.
Два надписани каменни съда от времето на Хетепсехемуи били открити от
Райснер в комплекса на пирамидата на царя от Четвърта династия Менкауре. Серех
на царя е открит и в гроб 3114 в ел-Бадари.
Може би най-важното дело на царя Хетепхесемуи било решението му да прекъсне
традицията на царските погребения в некропола Ум ел-Кааб в Абджу. За първи път,
около век и половина след обединението на страната под скиптъра на един владетел,
царят решил да издигне своя погребален комплекс в Долен Египет. За тази цел било
избрано платото Сакара, на западния бряг на река Нил, точно срещу столицата Инбу-
хедж, която тогава била на източния бряг.

47
По това време в северния край на платото Сакара се извисявали няколко
внушителни мастаби на велможи от времето на Първа династия.
В южния край на платото Сакара Хетепхесемуи разпоредил да бъде издигнато
неговото погребално ограждение – ритуалния двор за хеб-сед церемонията,
демонстрираща силите на царя, в който била издигната и неговата мастаба. Самият
цар бил погребан в подземната част на този комплекс, която се състояла от
забележително количество тунели, галерии и подземни камери.
Името на целия комплекс било Хор-ха-ем-себа, което означавало „Царят, в
качеството му на земно въплъщение на Слънцебога-сокол Хор, възсиява (след своята
смърт) като звезда”. Това име показва желанието за следсмъртно битие на царя като
една от звездите на нощното небе. По този факт можем да предположим, че
заупокойните папируси със заклинания за превръщането на мъртвия владетел в
небесна звезда, станали известни от края на Пета династия (т. нар. Текстове на
пирамидите), били вече в употреба.
Правейки връзка между преместването на гробницата на владетеля в Мемфиския
некропол, който бил под влияние на религиозните доктрини на центъра на соларния
и стеларен култ – Иуну, и появата на стеларна (звездна) дестинация като цел за
задгробното съществуване, можем още да предположим, че самото желание на
Хетепсехемуи било продиктувано от впечатлението, което направили на царя
религиозните идеи на Долен Египет.
За неговия досег с центровете на това свещено познание свидетелстват печатите,
които показват присъствие на царя в основни храмове в Делтата като Пер-Бену в
Иуну и Пер-Ну в Пе. В тези храмове, както знаем от техните имена и имената на
техните божества, били почитани Слънцебога-Творец Ре-Атум и небесните светила.
Много е вероятно в тези храмове да са били съхранявани най-ранните заклинания от
Текстове на пирамидите, записани на папируси.
Друго доказателство за влиянието на соларната доктрина на Иуну по време на
управлението на Хетепхесемуи е факта, че неговия наследник на престола за първи
път в египетската история въвел името на Слънцебога Ре в царската титулатура.

48
Това въведение щяло да бележи цялостния по-нататъшен път на египетската царска
власт и държава въобще. Свързването на владетеля със Слънцебога-Ре и неговото
възприемане от населението като земно въплъщение на това божество постепенно се
превърнало в най-силното внушение на египетската царска власт.
От погребалния комплекс на Хетепхесемуи – Хор възсиява като звезда в южна
Сакара до днес са запазени само подземните тунели и камери. Това е така наречената
днес гробница А. Надземната част, която включвала висока ограда и мастаба била
разрушена в края на Пета династия, за да бъде построена пирамидата на царя Унас, в
чиято гробна камера за първи път били изписани Текстове на пирамидите.
В тези две събития също може да се открие взаимовръзка. На същото място, на
което за първи път египетски цар демонстрирал желание да се издигне в своето
задгробно битие като звезда на небесата, точно пет века по-късно друг владетел за
първи път изписал тавана на своята гробна камера със звездно небе, а по-стените й
разположил заклинания за това как да се присъедини към звездите след своята
смърт. А това всъщност било и желанието на неговия предшественик Хетепхесемуи,
погребан на същото място.
Това, което може да се каже за запазените до днес подземни галерии от комплекса
на Хетепхесемуи е важно, във връзка с изповядвания от него звезден култ. Входът на
тези галерии, които имат обща дължина 120 м., ширина 40 м. и се състоят от 70
камери, е от север. Входът на тези галерии е бил изход за душата на мъртвия цар.
Разполагането на този изход на север подсказва за намерение душата на владетеля да
бъде насочена към най-почитаните звезди, според Текстове на пирамидите –
Полярните звезди. Голяма част от заклинанията от Текстове на пирамидите описват
пътуването на мъртвия владетел към тези богове-звезди и заемането на почетното
място, което му се полага сред тях.
Връзката със соларния култ в планировката на тези галерии може да бъде открита
в умишленото изместване на най-вътрешния коридор в посока юго-изток – посоката
на изгряващото Слънце.

49
Така представената структура на погребален комплекс от началото на Втора
династия (ок. 2880 г. пр. Хр.) е своеобразен преход от царските комплекси на Първа
династия (напр. на царете Ден и Ка’а – ок. 2950-2900 г. пр. Хр.), разделени на
гробница със стълбищна подземна шахта и отделно погребално ограждение с насип,
към цялостен единствен ограден комплекс, включващ подземни шахти и пирамида
над тях. Този нов архитектурен план за първи път бил постигнат в пълна степен от
царя от Трета династия Джосер (2667-2648 г. пр. Хр.).

VIІI.2.2 Ранеб

Приемствеността в управлението на Египет през първата половина на Втора
династия, изразена в последователното царуване на Хетепхесемуи, Небре и Нинечер
е потвърдена от вече разгледания надпис на свещеника Редит, в който са съхранени
имената на тримата царе.
Други сведения за тази приемственост са подобни надписи от печати, открити в
подземните коридори и камери на гробния комплекс на Хетепхесемуи, т.нар.
гробница А в Сакара. Поради откриването на тези печати се предполага, че Небре
използвал подземното съоръжение, построено от неговия предшественик, за място,
където да бъде погребан и самия той. Вероятно това действие на Небре се дължало
на предполагаемия кратък период на неговото управление (ок. 2860-2850 г. пр. Хр.).

50
Стела с името на Ранеб

В царското Хор-име на владетеля за първи път било включено името, с което
Слънцебога бил почитан в Долен Египет – Ре. Присъствието на Ре в царската
титулатура може се тълкува в две взаимосвързани посоки. Името Ре означавало
видимото Слънце, което било почитано като жива форма на бога-творец Атум в
Иуну. Преместването на царската гробница в Мемфиския некропол, който бил под
влияние на религиозната доктрина на Иуну, от страна на Хетепхесемуи и
включването на местното име на Слънцебога – Ре в царската титулатура на неговия
наследник, показвало нарастналото влияние на жреците от Иуну спрямо царската
институция. Предходните владетели също били жива инкарнация на Слънцебога, но

51
това било означавано посредством тяхното отъждествяване с неговия
горноегипетски хипостаз – сокола Хор. Втората възможна причина за появата на
името на Слънцебога Ре, като част от царското име, е това да е било продиктувано от
ритуално отъждествяване на предходния цар със Слънцебога. Ако предшественикът
на Небре – Хетепхесемуи е извършил подобен ритуал, с който се е обявил приживе
за Слънцебог на земята, то това би обяснило защо неговият наследник се е нарекъл
Небре, което означава Ре е Господарят.
Рожденното или нису-бит името на царя Небре може би е било Какау, но
основания за подобно твърдение дават само царските списъци от Новото царство и
Гръко-Римския период, които са твърде отдалечени във времето, за да им се доверим
напълно.
Най-известният паметник с името на Небре е една стела от червен гранит, която
била открита в района на Мемфис или Сакара и закупена през 1960 г. от
Метрополитън музей в Ню-Йорк. Освен споменатите печати на царя, открити в
подземните галерии на Хетепхесемуи, името на Небре е познато и от надписите на
три каменни съда от комплекса на Джосер в непосредствена близост. На същото
място бил открит печат на наследника на Небре – Нинечер, който съдържа данни за
Хут-Пе-Хор-Месен на Небре, вероятно светилище на Небре в Храма на стрелящия с
харпун Хор в Пе. На друг подобен печат от царуването на Хетепхесемуи, на който
присъства богинята Бастет, името на Небре е било добавено.
Името на Небре било открито и върху купа, открита в комплекса на Менкауре на
север, в Гиза. Два скални графита на сереха на царя били открити в Армант, а през
1898 Куибел открил името на Небре върху плочка в гробница №2 в Нехеб. За един
печат на Небре, открит от Питри в гробница P на Перибсен в Абджу се предполага,
че бил присвоен от Нинечер, тъй като съдържа имената и на двамата владетели.

VIІI.2.3 Нинечер

52
Третият цар от приемствената линия на първите владетели от Втора династия бил
Ни-нечер. Това Хор-име на царя означавало: Този, който принадлежи на бог. То е
запазено над четвъртия ред на Палермския камък, който съдържа данни за годините
от управлението на царя и най-важните събития, случили се през тях.
След Хор-името Нинечер, на камъка била изписана само първата половина от
титула за царско име нису-бит – нису, последвана от най-ранното изписване на едно
друго царско име – името Златен Хор. В този свой ранен вариант това име било
посочено като Златно име. За съжаление самото име, изписано в картуш след титула
Златно име, не е запазено.
Името Нинечер присъства и в Торинския папирус (фрагмент ІІ, 22), като там то е
в картуш, чиято предна част липсва. Това, което тя е съдържала обаче е видно в
царските списъци от Абджу и Сакара, където цялото име на царя е записано като Ба-
ни-нечер (Живо проявление на бог). Така стигаме и до Мането, който записал това
име като Бинотрис или Биофис.
Нинечер царувал около четиридесет и пет години (ок. 2850-2805 г. пр. Хр.).
Данни за събитията, които се случили през петнадесет от тези години (от 6-та до 20-
та) дава Палермския камък. От него можем да научим например, че през седмата
година от своето управление Нинечер започнал строежа на сграда, наречена Храм на
името на Хор – вероятно заупокойния комплекс на царя. Той е открит и днес носи
наименованието гробница В в Сакара. Намира се недалеч източно от гробница А на
Хетепхесемуи.
През единадесетата година от своето царуване Нинечер провел ритуала „Поява на
царя на Долен Египет“ и за втори път празника на ладията на Сокар. Същите две
празнувания са отбелязани и през седемнадесетата година.
Най-интересни са сведенията за тринадесетата година от неговото управление.
Тогава за първи път бил празнуван ритуала (?) „Хор е звезда в небето“. Това име
много напомня на названието на погребалния комплекс на Хетепхесемуи в съседство
и показва някаква церемония в комплекса на Нинечер, свързана с почит на царя към

53
звездите и възможно негово ритуално трансформиране в звезда, чрез прочит на
съответните заклинания от Текстове на пирамидите.
През същата тази тринадесета година царят положил основите и на два други
религиозни обекта – храмове, наречени Шем-Ре (Слънцебога Ре дойде) и Мехти –
(Северният). Имената на тези два храма за пореден път демонстрират
привързаността на царете от ранната Втора династия, и в случая - на Нинечер, към
религиозната доктрина на Иуну, съсредоточена около култа към Слънцебога Ре и
Полярните звезди.
По-голямата част от надписите от управлението на Нинечер са от каменни съдове,
открити в подземните галерии на комплекса на Джосер. От общо над седемстотин
надписа, датирани от неговото управление, само двадесетина съдържат името на
царя.
На територията на Долен Египет името на Нинечер било открито още в три
частни гробници в Сакара. Мастабата S2171 принадлежала на велможа на царя Джер
от Първа династия, но била престроена за служител на Нинечер. В нея са открити
надписи, включващи Хор-името на царя, името на предполагаем град – Гергет
Нехбет, богиня, държаща анех и уадж-символи, царски дворец Хут-Хор-уа-Пе
(Домът на Хор, единственият на Пе), и сграда Пер-дешер (Червеният дом).
Мастабата на Руабен, един от велможите на Нинечер, е една от най-внушителните
мастаби в северна Сакара. В нея са открити осем надписа, съдържащи имената на
Нинечер и Руабен. В тях присъстват сведения за титла Хереп-неби и сграда Хут-
сенечер-нечеру (Храм за кадене на боговете). Длъжността на самия Руабен била
надзирател на скулпторите.
В мастабата S2498 също било открито името на Нинечер, както и три
споменавания на името Никаре, което вероятно принадлежало на служител на царя.
В една гробница в южната част на платото Гиза били открити имената на няколко
от обектите от времето на Нинечер, които вече споменахме (Гергет-Нехбет, Храмът
за кадене, Червеният дом), и затова се предполага, че тя също е принадлежала на
някой от велможите на царя. Споменаването на обекти, свързани с царския култ, в

54
гробница на работил в тях велможа, всичко това в близост до Иуну, е поредно
доказателство в подкрепа на тезата за продължаващо силно влияние на града върху
религиозността на Нинечер и неговия царски двор.
От находките, свързани с Нинечер, открити в Горен Египет, по-важни са двата
надписа върху каменни съдове от гробницата на царя Перибсен. Първият от тези
надписи съдържа името на дворец на предшественика на Нинечер – Небре, наречен
Хут-ха-са. В този надпис писарят на Нинечер е добавил Изут-иа ра-неб нису-бит
небти Нинечер, което означава персонал за дневните пречиствания на царя на Горен
и Долен Египет Нинечер.
Вторият надпис включва нису-бит небти името на царя над изображение на
ладия. Надписи на Нинечер били открити и в гробница V в Абджу, която
принадлежала на последния цар от Втора династия Хасехемуи.
Най-известният обект от управлението на Нинечер е една малка статуя на царя,
която представлява най-ранното триизмерно изображение на египетски владетел.
Днес тя се намира в частната колекция на Джордж Михалидис.
Гробницата на Нинечер - т.нар. гробница В от Сакара била открита от Селим
Хасан през 1938 г. Нейният вход е разположен на 150 метра източно от входа на
подземните галерии на Хетепхесемуи.
Проучването на надземната част от погребалното съоръжение на Нинечер
установило, че то се състояло от открит двор с вход на север и площадка от варовик.
Площадката се издигала на височина един метър и заемала по-голямата южна част,
точно над подземните галерии. Съществуват две възможности – тази площадка да е
била мастаба или нещо като тераса, от която царя и неговите приближени са
наблюдавали церемониите в северната част на комплекса. Ако съдим по северната
посока, в която това наблюдение се е провеждало, можем да предположим, че
ритуалите са били свързани със звездния култ от Иуну. Това се потвърждава и от
името на ритуала от тринайсетата година от управлението на царя, за който вече
споменахме – „Хор (царят, като земно въплъщение на Слънцебога) е звезда в
небето”. Това име доста напомня за името на погребалното ограждение на

55
Хетепсехемуи, разположено на 150 м. западно от това на Нинечер. Вероятно
Нинечер в много голяма степен е бил под въздействие на церемониалността на своя
предшественик, свързана със звездопочитането в религията на Иуну.

VIIІ.2.4 Унег

Периодът след царуването на Нинечер до началото на управлението на последния
цар от Втора династия Хасехемуи не е особено ясен по отношение на точното
проследяване на царската власт.
В подземните галерии на комплекса на Джосер били открити седем печата с нису-
бит и небти царско име Унег. Три печата с това име са открити в непубликуваната
гробница S3014 в Сакара. На един от тези печати, датиран от царуването на
Нинечер, била изписана за първи път основната титла на жреците от Иуну – Ур-маа
(Велик виждащ), последвана от името Уаджнес. По тези данни учените предполагат,
че след Нинечер, този жрец Уаджнес е станал цар на Египет под името Унег.
На няколко от печатите с името Унег, то е следвано от епитета Себа-ур-тауи и
ладия, който означава „Велика звезда на Двете земи (Египет)” и показва движение в
ладия, като част от ритуално шествие. Може би това е бил епитет на царя Унег,
получен след религиозна церемония, свързана със звездния култ на Иуну, която той
извършил, следвайки практиките на своите предци Хетепхесемуи и Нинечер.
Интересно е, че Унег било и името на едно божество, споменато в Текстове на
пирамидите (параграф 607d, 952). Богът Унег бил описан като „син на Слънцебога
Ре, който крепи небето, който направлява земята и съди боговете“. Този текст
показва информиранността на жреца от Иуну относно функциите на бога Унег, като
син на Слънцебога и подсказва защо бъдещият цар избрал за себе си точно това име.
Така разбираме и че епитетът на царя „Велика звезда на Египет” свидетелства за
ритуална трансформация на царя в звездата/бога Унег, който плавайки в небесната
си ладия, направлявал земята. Това било и основното задължение на царя със същото

56
име по време на неговото управление. Според учените това управление продължило
само около пет години.
Освен всичко казано дотук за името и епитета на Унег, факт е и че за първи път в
историята на Египет виждаме цар, който се прокламира за Син на Слънцебога.
Подобната титла, както вече споменах се появява едва през Четвърта династия.
Името на царя Унег присъства като Уаджнес в царските списъци от Сакара и
Абджу.
За Хор-името на царя има две предположения. Едното е, че то било Хор-Са.
Печати, споменаващи храм с име Хут-Ка-Хор-Са, били открити под пирамидата на
Джосер. И второто е, че то било Сехемуи. Много е вероятно, обаче, и двете да са
имена на съсвсем различни царе.
Гробницата на Унег не е открита до момента. Предполага се, че тя се намира във
все още непроучените участъци от некропола в Сакара – източно от комплекса на
Сехемхет или в северозападната част на комплекса на Джосер.

VIІI.2.5 Сенедж

Името на петия цар от Втора династия – Сенедж (Страховития) е първото име на
египетски цар, което било записано в картуш – овален царски герб. Картушът бил
открит върху тухла, южно от южната стена на комплекса на Джосер и в него името
на царя било записано като Нефер-Сенедж-Ре – Страхът от Ре е прекрасен. Тухлата с
този картуш вероятно е била част от погребалното съоръжение на Сенедж, в близост
до тези на неговите предшественици от началото на Втора династия.
Друг картуш с името на царя бил открит в мастабата ММ В3, принадлежала на
Шери – велможа от средата или края на Четвърта династия. Този Шери е бил главен
надзорник на заупокойната служба в погребалните съоръжения на царете Сенедж и
Перибсен, според надписа от фалшивата врата на неговата гробница. От същия текст
научаваме, че комплексът на Сенедж включвал храм, гробница и погребално
ограждение.

57
Името на Сенедж, този път с титлата нису-бит било открито и върху сполия от
заупокойния храм на царя от Четвърта династия Хафре в Гиза.
Сенедж е познат изкючително от находки от Долен Египет. Той фигурира като
пети цар от Втора династия във всички царски списъци от Новото царство.
Погребалният комплекс на Сенедж все още не е открит и се предполага, че царят
бил погребан в някоя камера от недобре проучените западни галерии на комплекса
на Джосер. Ако съдим обаче по споменаването на няколко елемента – храм,
подземна гробница и ограждение могат да се допуснат и други варианти за цялостен
комплекс, който в последствие бил разрушен.

(Нубнефер, Неферкара, Неферкасокар, Худжефа)

В периода между добре документираните управления на царете Сенедж и
Перибсен, някои учени предполагат кратки управления на няколко владетеля. Те не
са потвърдени със сигурност и остават встрани от общоприетата хронология на
царската власт в Египет.
В комплекса на Джосер в Сакара били открити два надписа върху каменни
съдове, които включват нису-бит името на цар, наречен Нубнефер. В тях се
споменава храм „Стабилност на живота“ на този цар. Името на тази постройка се
среща и в друг надпис, където тя била свързана със името Златен-Хор на Нинечер,
което кара учените да поставят управлението на Нубнефер малко след това на
Нинечер. Един от големите познавачи на Втора династия – П. Каплони, разчел името
на царя като Нефернеб и твърдял, че той управлявал след Унег и преди Сенедж.
Ако цар с името Нубнефер въобще е царувал, а тове не е нису-бит име на друг
владетел (на Небра, както предполага например Б. Гън), то управлението му е
продължило не повече от няколко години, а може би дори няколко месеца.
Царският списък от Сакара споменава след Сенедж и преди Неферкасокар, цар на
име Неферкара.

58
Същият списък, както и папирусът от Торино, включват цар на име
Неферкасокар, като наследник на Неферкара. Името Неферкасокар-Нефер било
открито и сред надписи от Трета династия в северната част на Зауиет ел-Ариян в
началото на ХХ век от М. Барсанти. Това е и най-ранното споменаване на бога на
некропола в Гиза – Сокар, въпреки, че за един скален надпис от Уади Фауакир се
предполага, че изобразява неговата ладия.

VIІI.2.6 Перибсен

Предпоследният цар от Втора династия – Перибсен управлявал около двадесет
години. По-голямата част от надписите, съдържащи неговото име и датирани от
времето на неговото управление били открити в гробница P в Абджу от Флиндърс
Питри и Аиртон, както и в т.нар. Средна крепост от погребалните ограждения в
Абджу. Тези две съоръжения са принадлежали на Перибсен.
Друг надпис с неговото име бил открит в Елефантина, което намеква за
съсредоточаване на царската власт в Горен Египет в края на Втора династия.
Не е докрай изяснен въпросът за отъждествяването на Перибсен с владетел на име
Сехемиб-Перенмаат. Интересно е, че двете имена били открити по едно и също
време и на едни и същи места в Абджу, но това на Сехемиб-Перенмаат било открито
и в Сакара. Възможно е това да е било името на цар-предшественик на Перибсен от
Инбу-хедж или самото име на Перибсен като владетел на мемфиския регион преди
той да приеме за бог-тотем на своя серех Сет и да се прекръсти на Сет-Перибсен,
оттегляйки се в Горен Египет.
Царският култ на Перибсен към Сет е абсолютен прецедент в египетската
история, тъй като Сет бил божество на пустинята, хаоса, бедствията и чуждите
народи. В тази връзка може да се предположи, че Перибсен е бил чуждоземец. Факт
е, че той пренесъл тежестта на царската администрация в Горен Египет, което може
да означава или противоречия с жреческата каста на Иуну, под чието въздействие
били царете, предшественици на Перибсен от началото на Втора династия, или дори

59
едновременно управление на Перибсен в Горен Египет по същото време, докато в
мемфиския регион е царувал някои от споменатите преди него спорни владетели
(или напълно различен владетел с името Сехемиб-Перенмаат).

VIІI.2.7 Хасехемуи (? – 2686 г. пр. Хр.)

Последният цар на Втора династия – Хасехемуи управлявал в Горен Египет и
едва през своите последни години върнал царския двор в района на Инбу-хедж.
Неговото управление било относително дълго за този период от историята на
Египет. На петия ред на Палермския камък се споменава златна статуя, изработена за
царя през петнайсетата година от владичеството му.
Хасехемуи построил гробницата си (V) в некропола Ум ел-Кааб в Абджу,
подобно на своя предшественик. Тя обаче била значително по-голяма от тази на
Перибсен. Дължината й била 68 м., ширината – 39.4 м., а вътрешността й била
разделена на 51 помещения и една централна гробна камера.
Своето погребално ограждение – обектът, познат днес като Шунет ел-Зебиб,
Хасехемуи изградил също в Абджу, край ограждението на своя предшественик
Перибсен.

Шунет ел-Зебиб с неговите стени, дълги 137 и високи над 12 метра

60
В последните години на своето управление Хасехемуи започнал да строи огромно
погребално ограждение и на север, в мемфиския некропол. Основите на неговите
стени днес са видими само от въздуха, а размерите му са наистина внушителни – 650
на 350 м. На места стените са запазени до 15 метра височина, но първоначално са
били доста по-високи. Тяхната ширина на места в основата достига 15 метра.
Обектът е известен като Гизр ел-Мудир (Крепостта на началника), и е разположен в
югозападната част на платото Сакара. Някои учени предполагат, че Гизр ел-Мудир е
споменатата в Палермския камък сграда Мен-нечерет (Богинята е устойчива),
построена по време на царуването на Хасехемуи или това на неговия наследник –
Небка.
Съществува предположение, че по време на своето управление в Горен Египет,
царят продължил тенденцията да управлява под герба на бога Сет с името Хасехем,
което означава „възсиява силата“. Когато той се преместил в Долен Египет променил
своето име на Хасехемуи, което значи „възсияват двете сили“ и поставил „втората
сила“ – сокола Хор, край тотема на Сет над царския герб. Прави впечатление, че
дори при връщането на царя в Делтата той предпочел не местното име на
Слънцебога – Ре, а неговия горноегипетски еквивалент – Хор. Явно последните
двама царе от Втора династия – Перибсен и Хасехемуи трайно отхвърлили от
царския двор влиянието на религиозните доктрини на Иуну.
Като вероятни строежи, дело на Хасехемуи, се посочват една гробница в Нехен от
първия етап на управлението му, и част от постройките в западната част на
комплекса на Джосер, както и гробница А4 в северната част на комплекса от края на
управлението му. Други надписи на Хасехемуи били открити и в непубликуваната
гробница S3034 в северна Сакара, и дори в Библос.

ІХ. Старо царство (2686-2181 г. пр. Хр.)

IХ.1 Трета династия (2686-2613 г. пр. Хр.)

61
ІХ.1.1 Цар Небка (2686-2667 г. пр. Хр.)

Редът на управление на царете от Трета династия е по-неясен от този на царете от
Втора династия. Според Флиндърс Питри имената на предполагаеми царе от Трета
династия Небка, Санахт и Небкара са принадлежали на един и същ владетел.
Доказателството за единосъщието на Небка и Санахт обаче е твърде слабо – един
печат от Бет Халаф, където името на Санахт е трудно различимо. Напоследък
учените предпочитат да поставят управлението на Санахт след това на по-„ясните“
царе от Трета династия – Джосер и Сехемхет.
За първи път името Небка било разчетено на курсивен надпис върху камъните на
недовършената пирамида в Зауиет ел-Ариян, която вероятно се казвала „Небка е
звезда”. Ако тази пирамида, действително е била планувана за Небка, то тя е
трябвало да бъде първата стъпаловидна пирамида. След изграждането на подземните
помещения обаче, нейният строеж бил прекратен по неизяснени причини.
Най-старите картуши с името на Небка били открити в надпис от мастабата на
Ахетаа (Сакара Q 3345-3346) и в надписи от Абусир. Самият Ахетаа бил жрец в
погребалния комплекс на Небка. Друг жрец от същото съоръжение бил погребан в
Абусир. Пак там, в погребалния храм на Ниусерре, била спомената и сграда на
Небка. Картуши с името на Небка са открити върху множество скарабеи, както и
върху глинен съд от гробницата в Сакара S2322, датирана от Трета династия.
Изказани са предположения, че едно от тухлените ограждения в Абу Руаш е било
погребален комплекс на Небка.
Върху Палермския камък (Recto V, 1-7) могат да бъдат прочетени някои
празненства от последните седем години на управлението на Небка. Сред тях били
„Последователите на Хор“, „Появяване на царя на Юга и Севера“, изграждане на
медна статуя на царя Хасехемуи, вероятно баща на Небка и издигане на сграда
„Устойчива е богинята“ през тринайсетата година от неговото управление.
Последната спомената година от царуването на Небка, в този царски списък, е

62
шестнайсета. Общата продължителност на неговото царуване, според Палермския
камък, била седемнайсет години, два месеца и двадесет и три дни.
Една от приказките, които синовете на, вече споменатия по-горе цар от Четвърта
династия – Хуфу, разказвали на своя баща, записана в папирус Весткар, касаела
случка от времето на наречения в разказа „предтеча“ на Хуфу – Небка. Тя следвала
приказка за царуването на Джосер, което не е задължително да показва
последователност на управленията на двамата.
Според Торинския царски списък Небка царувал преди Джосер в продължение на
деветнайсет години. Един фрагмент от царски списък от Музея на Флиндърс Питри
съобщава данни от четвъртата до седмата година на управлението на Небка.
В царския списък от храма на Сети І в Абджу Небка фигурира преди Джосер.
Мането поставил Небка в края на Втора династия, може би, за да изтъкне фигурата
на Джосер като основател на Трета династия. Според този историк от елинистичния
Египет, по време на царуването на Небка възникнали бунтове сред либийското
население на страната.
Възможно е Небка да е бил инициатора за преместването на строителството на
внушителните погребални ограждения от Абджу в Сакара. Някои учени
предполагат, че обектът, известен като Гизр ел-Мудир, който споменахме като дело
на Хасехемуи, всъщност бил построен по време на царуването на Небка.

ІХ.1.2 Джосер (Нечерихет) (2667-2648 г. пр. Хр.)

Царят Джосер бил най-великия владетел от Третата династия и, за щастие, е и
най-добре познат на науката. Откритието на печати на Джосер в гробницата и
погребалното ограждение на Хасехемуи, кара някои учени да предполагат, че
Джосер е бил един от синовете на Хасехемуи. При това положение, той или е
наследил на престола своя баща, или преди него е царувал негов по-голям брат.
Управлението на Джосер най-вероятно продължило малко над деветнадесет години.

63
На остров Сехел бил открит най-интересния паметник с данни за Джосер –
Стелата на глада. Този каменен документ от Гръко-римския период разказва за седем
тежки години от управлението на царя, през които Египет бил нападнат от
незапомнена суша. За да спаси населението Джосер изпратил своя доверен жрец
Имхотеп да намери познание в магическите книги от Домовете на живота –
древноегипетските скрипториуми. На стелата Джосер е изобразен да почита
божествената триада на Елефантина, начело с бога Хнум, което явно подействало,
тъй като реката Нил възвърнала своето ниво.
На Стелата на глада, царят е споменат с двете си имена – рожденното небти-име –
Джосер (Свещен) и името, което получил при своята коронация – Хор-името
Нечерихет (Божествена плът). Това е едно късно доказателство, че двете имена
принадлежали на един и същ владетел, тъй като за първи път рожденното небти-име
на царя Нечерихет – Джосер, било споменато в графити край стъпаловидната
пирамида от времето на Новото царство. На паметниците от времето на неговото
управление той бил записван с тронното си Хор-име – Нечерихет.
Най-достоверният паметник за управлението на Джосер е Палермския камък. Той
включва данни за първите пет години от неговото царуване. От този документ
научаваме, че внушителното погребално ограждение на царя било издигнато още
през първата от тези години, и пак тогава около него било проведено ритуално
тичане. През четвъртата година започнало изграждането на заупокойния храм на
царя, наречен Пречистване на боговете.
В Торинския царски списък името на Джосер било записано с червено мастило.
Това означава, че в оригиналния документ, от който бил копиран списъка, то е
стояло в началото на нов ред. Новият ред, в случая, може би е отбелязвал някаква
съществена промяна, вероятно началото на нова династия.
Стъпаловидната пирамида на Джосер е първия монументален строеж от камък в
историята на човечеството. Висока е 60 метра и с размери на основата 121 на 109
метра. Стъпаловидната пирамида била издигната в погребалното ограждение на
Джосер в Сакара, в което, докато царя бил жив, провеждал своя ритуал хеб-сед.

64
Комплексът на Джосер със стъпаловидната пирамида

Самото ограждение било с размери 545 на 277 метра. В него се влизало през
покрит коридор с колонада. В просторния южен двор е разположена т.нар. южна
гробница. За нея се предполага, че била предшественик на по-късните сателитни
пирамиди, наречени още гробници на ка. Това предположение се базира на факта, че
в тези съоръжения липсва достатъчно място за ковчег. Учените предполагат, че в тях
била погребвана плацентата на царя.
Дворът за хеб-сед ритуала бил разположен успоредно на южния двор. Царският
хеб-сед включвал ритуално тичане на владетеля с цел потвърждаване на неговите
физически качества. Той се провеждал през тридесетата годишнина от живота на
царя и след това на всеки три години.
От северната страна на пирамидата бил разположен храм, а встрани от него има
малък двор, наречен Двора на сердаба. Северната част на комплекса все още не е
разчистена от пясъците.
Архитектурният план на самата стъпаловидна пирамида представлява няколко
мастаби, чиито страни постепенно се скъсяват, разположени една върху друга. Той
бил изготвен от великия жрец (ур-маа – Великия виждащ) на Иуну – Имхотеп.

65
Имхотеп бил една от най-интересните личности в историята на Египет въобще.
Той бил висш служител по време на управлението на Джосер, на когото приписвали
огромно количество познания. Според късната египетска традиция той бил автор на
книги относно свещената архитектура, които донесъл на земята след общуване с
небесните богове. Вероятно библейско-апокрифния мит за Енох бил съставен по
оригинала на жизнеописанието на Имхотеп.
Възможно е идеята за изграждането на няколко мастаби една върху друга, с
помощта на която била постигната стъпаловидната форма на тази най-ранна
пирамида, да е дошла от присъствието в Текстове на пирамидите на термините макет
и пакет (букв. стълба), които посочвали средства за изкачване на мъртвия цар към
звездите. Самият древноегипетски термин за мастаба (ар) означавал издигане.
Думата за пирамида в египетския език била емар. Тя буквално значила „в процес
на изкачване“. Много е вероятно тази дума да е произлязла именно, когато
пирамидата на Джосер придобила своя завършен вид. В него тя изглеждала като
истинска стълба към небето, по която мъртвият цар бил във вечен процес на
изкачване към звездите-богове.
Любопитно е, че името на Джосер досега не е открито в множеството подземни
галерии в неговото погребално ограждение. Това подсказва, че тези съоръжения, с
обща дължина 5.7 километра, били издълбани преди управлението на този цар. Все
пак, една голяма част от подземните коридори, най-вече тези в западната и северната
част на комплекса, все още не е проучена, поради опасност от срутвания на земните
маси. Не е изключено някой ден там да бъдат открити артефакти от времето на
Джосер.
Релефи с изображения на Джосер, изпълняващ царски ритуали, били открити в
ниши под стъпаловидната пирамида в центъра на комплекса и под южната гробница.
Надписите, заобикалящи тези сцени, са изключително интересни, тъй като включват
непознати символи и географски локации.
Една статуя на царя била открита в неговия сердаб – тясното помещение от
северната страна на пирамидата. Архитектурата на сердаба представя царя, излизащ

66
от подземната си гробница. Статуята на Джосер в сердаба, заедно с няколко глави на
Хуни, са единствените примери за царска склуптура от времето на Трета династия.
Други релефи на Джосер били открити в Хорбейт (Шедну – столица на ХІ
долноегипетски ном) и в руините на храма в Иуну. Сред фрагментите от Иуну,
открити от Скиапарели в началото на ХХ век, които днес са в Музея в Торино е
фрагмент от статуя на цар, за когото се предполага, че е Джосер. В краката му са
изобразени в умален мащаб негова дъщеря – Иниткауес и неговата съпруга –
Хетепхорнебти. Третата женска фигура в композицията е на една от съпругите на
царя Хетепхесемуи – Нимаатхапи, за която се предполага, че е била майка на
Джосер. Останалите сцени в тази композиция включват изпълнение на хеб-сед
ритуал и боговете Геб и Сет. Единственото, което не е ясно е дали централната
царска фигура представя Джосер.
Печати на Джосер били открити в мастабите в Бет Халаф, в погребалното
ограждение на Хасехемуи в Абджу – Шунет ел-Зебиб, в Уади Магхара (Синай), в
няколко частни мастаби в Сакара, включително тези на велможите Мерери и Хезире,
в стъпаловидната пирамида на Сехемхет, която се намира югозападно от тази на
Джосер, в Нехеб и Абу (Елефантина).
Прекрасните произведения на изкуството, открити в подземията на мастабата на
Хезире, датират от царуването на Джосер. Находките от съоръженията на Хасехемуи
от Абджу може би подсказват за присъствието на Джосер на погребението на
неговия баща (?) Хасехемуи и са плюс в теорията, че Джосер бил царят, наследил
Хасехемуи.
В Лувъра се пазят две статуи на велможи, датирани от управлението на Джосер, а
такава била открита дори в Библос. Една варовикова стела, открита в Гебелин е
притежание на Музея в Торино.
В погребалната камера в комплекса на Джосер в Сакара през 1930-те години била
открита мумия, за която се предполага, че била на царя, въпреки, че датировката с C-
14 показала, че тя не е правена през Старото царство. Камерите под пирамидата на
Джосер, както и северната част от неговия комплекс, и до днес не са напълно

67
разчистени и може би крият нови находки, които ще допринесат за изграждането на
образа на този забележителен владетел.

ІХ.1.3 Сехемхет (2648-2640 г. пр. Хр.)

Идентичността на този цар била официално потвърдена едва през 1950-те години.
Дотогава той бил погрешно отъждествяван със Семерхет, който, както видяхме, бил
владетел от Първа династия. Разкопките на З. Гонейм на погребалното ограждение
от южната страна на комплекса на Джосер довели до установяването на неговия
собственик – Сехемхет, който наследил на престола Джосер.
Името на архитекта на комплекса на Джосер – Имхотеп било открито, изписано с
червена охра на вътрешната стена на ограждението на Сехемхет. Предполага се, че
отново геният на Имхотеп бил основната движеща сила при проектирането на този
заупокоен комплекс. Още повече, че пирамидата на Сехемхет била планирана с още
по-голям размах. Тя е трябвало да бъде не с шест, както при тази на Джосер, а със
седем пласта от каменен градеж и обща височина около 70 м. Каменните блокове
били близо два пъти по-големи от тези на пирамидата на Джосер, а страната на
основата достигала 120 м. Целият този грандиозен строеж, на планираната за втора
стъпаловидна пирамида в Древен Египет, бил прекратен преди да бъде достигната
височина от 15 м. Предполага се, че причина за това било краткотрайното
управление на Сехемхет, което продължило едва шест години. За такава
продължителност свидетелства Торинския царски списък.
Множество предмети били открити при разкопки под пирамидата на Сехемхет.
Сред тях са мъниста, каменни сечива с неговото Хор-име и табличка от слонова кост
с небти-името на Сехемхет – Джосерти.
Саркофагът на Сехемхет, изработен от алабастър и открит в неговата гробна
камера, е най-стария египетски саркофаг от камък с голяма твърдост. Историята
около този саркофаг е изключително интересна, тъй като той бил открит изцяло
запечатан, без капак и с изсъхнали растения върху него – най-вероятно погребални

68
букети. Когато обаче една от късите му страни била разбита, неговата вътрешност се
оказала празна...
Сред другите по-важни предмети с името на Сехемхет са печат от неговия
комплекс, който споменава крепост в Абу, и скален релеф от Уади Магхара,
съдържащ единствените изображения на Сехемхет, на едно от които царят разбива с
боздуган главите на своите противници.

ІХ.1.4 Хаба (2640-2637 г. пр. Хр.)

Името на този цар означава Възсияло проявление. Предполага се, че Хаба
царувал четири-пет години. След управленията на Джосер и Сехемхет египетската
държава навлязла в период на вътрешнополитическа криза.
Името на Хаба е откривано предимно в района на неговата недовършена
пирамида – т.нар. Пирамида от пластове в Зауиет ел-Ариян и в една мастаба край
нея. Хор-името на царя било открито и в: Нехен, Абусир, Нага ед-Деир и Абу.
Хаба избрал за свой вечен дом некропола в Зауиет ел-Ариян, който се намира на
седем километра северно от Сакара, на малко повече от половината път към
прочутото плато Гиза. На това място са открити погребения от Нулевата до Третата
династии, както и от периода на Новото царство (Осемнадесета династия). Обектът
бил посетен и описан от някой от най-ранните проучватели на египетските
древности – Перинг, Лепсиус, Масперо, де Морган и Барсанти.
Първият археолог, който определил Пирамидата от пластове за гробница на Хаба
през 1910 г., бил американеца Д. Райснер. В нея той открил името на царя, изписано
с червена охра върху каменни сечива.
Пирамидата на Хаба трябвало да достигне височина 40 метра, чрез полагането на
пет пласта един върху друг. Строежът бил прекъснат, преди неговия успешен
завършек, по неизяснени причини.
Днес от цялата височина на пирамидата са видими едва около 16 метра. Нейната
основа е с дължина 83 метра. Гробната камера, открита на дълбочина 26 метра, била

69
празна. Съществуват предположения, че близката мастаба Z500 била част от
заупокойния комплекс, а руините още по на изток, познати днес като Ел Гамал ел
Барек, били първия опит за долинен храм – елемент от заупокойния комплекс,
развит през Четвърта династия.
Пирамидата на Хаба в Зауиет ел-Ариян била замислена като далеч по-скромен
строеж от тези на Джосер и Сехемхет в Сакара. Любопитно било решението на Хаба
да напусне некропола на Сакара, при положение, че в него били погребани
значителен брой от неговите предшественици, още от началото на Втора династия.
Причините за това може да са несигурност на престола, социални брожения или
неразбирателство с жреческата гилдия на Иуну, която до този момент инспирирала
доктриналността и култовите практики в царските заупокойни съоръжения.

IХ.1.5 Санахт (?)

Повечето египтолози не поставят под съмнение управлението на цар с името
Санахт някъде през Трета династия. За съжаление и до днес точното време на
неговото царуване не е изяснено със сигурност. До средата на ХХ век, когато
Сехемхет бил разпознат като наследник на Джосер, на тази позиция бил поставян
Санахт. Днес някои специалисти по история на Старото царство твърдят, че той
управлявал в продължение на едва няколко години, преди неговия предполагаем
роднина Джосер да заеме престола.
На Санахт са приписвани мастабата К2 в Бет Халаф и някои ранни сгради, които
попаднали в комплекса на Джосер. Съществуват дори предположения, че първата
мастаба от стъпаловидната пирамида на Джосер била издигната за гробница на
Санахт или, че Санахт бил погребан в яма №3, от източната страна на пирамидата.
Няколко печата с името на Санахт били открити в депозит на север от заупокойния
храм на Джосер, северно от пирамидата, а други два печата – в подземните галерии
под пирамидата.

70
Хор-името Санахт било открито в Уади Магхара, а печати на царя са открити през
80-те години на ХХ век от немски археолози в Абу.

ІХ.1.6 Хуни (2637-2613 г. пр. Хр.)

При управлението на последния цар от Трета династия – Хуни, държавата излязла
от няколкогодишна криза, през която вероятно се сменили няколко неизяснени
владетели. За стабилността в Египет по време на царуването на Хуни подсказва и
неговата продължителност – цели четиринадесет години. Папирусът от Торино дори
приписва двадесет и четири-годишно управление на царя. Там е споменато и
изграждането на сграда на име Сешен(-тауи в Делтата?) по времето на Хуни.
Папирус „Прис“ посочва Хуни като предшественик на основателя на Четвърта
династия – Снеферу. Най-вероятно Снеферу бил син на Хуни от царица Мересанех І.
На Палермския камък било вписано едно изграждане на статуя на цар Ху по
времето на владетеля от Пета династия – Нефериркаре. Предполага се, че става
въпрос за статуя на Хуни.
Интересно е, че Хуни изцяло заменил царската титулатура от серех-печат в
изписване на името на царя в картуш. Картушът, както вече споменахме,
изобразявал името на царя, сиреч самия него, във вътрешността на слънчевия диск и
бил вероятно нововъведение, появило се при засиленото влияние на жречество на
Слънцебога-Творец Ре-Атум от Иуну. Споменахме и сведенията за най-ранната
употреба на картуши при царете Перибсен и Небка, но факт е, че Хуни бил първия
цар, който използвал само и единствено картуша като герб за царското име. Това се
превърнало в практика при неговия син и наследник, основоположника на Четвърта
династия – Снеферу, която се съхранила през хилядолетията като един от най-добре
разпознаваемите символи на древноегипетската царска власт.
Открита е и гробницата-мастаба на друг син на Хуни – Нефермаат. Тя била
издигната в некропола на Мейдум, край пирамидата на неговия възцарил се брат –
Снеферу. Нефермаат, вероятно по-малък син на Хуни, се задоволил с титлата везир

71
при управлението на Снеферу. Предполага се, че тяхна сестра била Хетепхерес І –
съпруга на Снеферу и майка на Хуфу.
Една емблематична статуя, за която се предполага, че изобразява Хуни е царската
глава с Бялата корона, направена от червен диорит, която днес се намира в
Бруклинския музей. За нея обаче напоследък се появиха теории, че по-скоро датира
от времето на Хуфу.
На Хуни се приписват няколко малки стъпаловидни пирамиди, с височина 10-17
метра в Зауиет ел-Меджтин, Синки, Абджу, Чени, Кхула, Нехен, Едфу и Абу. Край
една вече несъществуваща пирамида от края на Трета династия в Абу бил открит
гранитен блок с името на цар Ху(ни?) в надпис с името на сграда-дворец, наречена
Короната на царя Ху(ни?). Затова се предполага, и че малката стъпаловидна
пирамида на острова на Абу била дело на Хуни.

ІХ.2 Четвърта династия (2613-2494 г. пр. Хр.)

ІХ.2.1 Снеферу (2613-2589 г. пр. Хр.)

Основателят на Четвърта династия – Снеферу бил син на последния цар от Трета
династия – Хуни от царица Мересанех І.
Според Торинския царски списък той управлявал двадесет и четири години, но
внушителното количество негови строителни обекти, сред които трите пирамиди на
царя, кара учените да предполагат, че двадесет и четири били само преброяванията в
държавата, които се провеждали на всеки две години. Според тази теория
царуването на Снеферу продължило близо половин век – четиридесет и осем години.
На Палермския камък били записани две експедиции, проведени по времето на
Снеферу – до Нубия и Либия, които явно били с цел грабеж, тъй като се завърнали в
столицата с огромно количество плячка и пленници. Друга експедиция – по море до
Леванта докарала четиридесет кораба, пълни с кедрово дърво. Данните от

72
експедицията до Уади Магхара сочат, че по това време целият полуостров Синай бил
под египетска власт.
Снеферу е единствения египетски владетел, за когото били изградени три
пирамиди. Първата от тях – в Мейдум, а другите две - „наклонената“ и „червената“ –
в Дашур.
Пирамидата в Мейдум била изградена по подобие на единствената издигаща се в
Египет по това време пирамида – стъпаловидната на Джосер, и се състояла от осем
пласта. Тези „стъпала“ били покрити с гладка повърхност към края на управлението
на Снеферу (28-29та година?), след като вече били построени другите две пирамиди
на царя в Дашур.

Пирамидата на Снеферу в Мейдум

Вероятно след като била постигната за първи път правилната пирамидална форма
при Червената пирамида в Дашур, Снеферу решил да трансформира в правилна
пирамида и стъпаловидната, дотогава, пирамида в Мейдум. Интериорните решения

73
на мейдумската пирамида били новаторски и се превърнали в традиционни.
Гробната камера била изградена точно на нивото на пустинята. В нея не бил открит
саркофаг. Парченца от дървен саркофаг били открити от Флиндърс Питри и сега се
намират в Юнивърсити колидж в Лондон.
Мейдумската пирамида била наречена Джед Снеферу (Стабилната основа на
Снеферу). Днес от нея са останали три пласта и част от външната обвивка. Вероятно
строителният материал постепенно е бил ограбен. Сведения за това, че пирамидата е
ползвана като кариера за добив на камък дава Флиндърс Питри.
От южната страна на пирамидата била открита малка сателитна пирамида с
единствена находка – долната част на релеф на сокол. Точно в средата на източната
страна на пирамидата към нейната основа е прикрепено малко светилище с олтар. В
него са открити две ненадписани стели. Предполага се, че те не са завършени поради
възкачването на престола на сина на Снеферу – Хуфу.
Интересно е да се отбележи, че със строежа на пирамидата на Снеферу в Мейдум
за първи път, след времето на Хор-Аха в началото на Първа династия, бил основан
нов царски некропол.
Мастаба 16, която се намира в съседство с пирамидата била на сина на Снеферу –
Нефермаат. За мастаба 17, която се намира на около 40 метра североизточно от
пирамидата, се предполага, че също принадлежала на царски син.
През петнадесетата година от своето царуване Снеферу преместил своя двор и
некропол на север от Мейдум – в Дашур. Дашур е локация, разположена южно от
Сакара. Отново ставало въпрос за ново строителство в незастроен до този момент,
район.
В Дашур по заповед на царя била издигната първо т.нар. „наклонена“ пирамида, а
след нея, на малко повече от километър северно – „червената“ пирамида. Двете
постройки били ориентирани една спрямо друга, като източната стена на втората,
северната червена пирамида била издигната на една линия със западната стена на
първоначалната пирамида в Дашур - „наклонената“.

74
Наклонената пирамида на Снеферу в Дахшур

„Наклонената“ пирамида била наречена така, тъй като около средата на нейния
строеж наклонът на стените бил намален. Вероятно, това се наложило, тъй като част
от каменните блокове рухнали, поради твърде стръмния първоначален строеж.
Самата структура на пирамидата има някои уникални архитектурни решения,
като например двата входа – от север и запад. Тези два входа, последвани от дълги
коридори навътре в пирамидата, отвеждат към две отделни гробни камери, които са
свързани по между си. Гробната камера, в която се влиза от северния вход, има
предкамера със стълбище и странна къса отвесна шахта, която е насочена във
височина точно към върха на пирамидата.
Възможно е тази шахта да е била предназначена за отвеждане на душата на царя
към пирамидона на върха на пирамидата. Както знаем от по-късни текстове, златната
повърхност на пирамидона оживявала цялата пирамида-тяло на владетеля, когато
била докосвана от слънчевите лъчи.
Наклонената пирамида, също като по-ранната пирамида на Снеферу в Мейдум,
разполагала с малък олтар-светилище в средата на източната страна. В него били
открити две стели на Снеферу. Някои учени отбелязват, че Снеферу не развил на

75
тези места заупокойни храмове, което станало практика при неговите наследници.
Това, може би, показва функциите на двете пирамиди като символични гробници –
кенотафи.
От южната страна на „наклонената“ пирамида била прикрепена малка сателитна
пирамида. Нейната гробна камера, също както в южната гробница на Джосер, не
била достатъчно голяма, за да побере човешко погребение. Според една от теориите
за този тип гробници в царските комплекси е, че в тях била погребвана плацентата
на владетеля, която, според древните египетяни имала магически качества.
На близо километър в пустинята, североизточно от наклонената пирмида, се
намират останките на сграда, която била определена като първия долинен храм на
пирамидален комплекс. В нея са открити шест статуи на Снеферу.
Също на североизток от наклонената пирамида се развил и некропол на висши
служители на Снеферу. Синът на Снеферу – Канефер бил погребан в мастаба
източно от червената пирамида.
Някъде около тридесетата година от своето царуване Снеферу изоставил и
наклонената пирамида и започнал строежа на червената пирамида, отново в Дашур.
При тази постройка била постигната правилна пирамидална форма, въпреки, че
наклонът на нейните страни бил много малък. Най-големият специалист по
въпросите, свързани с този обект е немския археолог Р. Щаделман. Според него
именно това е мястото, на което бил погребан цар Снеферу.

76
Червената пирамида на Снеферу в Дахшур

В гробната камера на червената пирамида били открити човешки останки, но и до
днес не е ясно дали те са от царската мумия. От източната страна на пирамидата бил
издигнат, може би, най-ранния заупокоен храм.
През Средното царство възникнал култ към Снеферу. Трима царе от този период
избрали да издигнат своите пирамиди край внушителните строежи на техния именит
предтеча. Това били Аменемхе ІІ, Аменемхе ІІІ и Сенусерт ІІІ.

ІХ.2.2 Хуфу (Хеопс) (2589-2566 г. пр. Хр.)

Египетският цар Хуфу, познат и с англогрецизирания вариант на неговото име –
Хеопс, бил втория владетел от Четвърта династия на Старото царство. Негов баща
бил родоначалникът на Четвърта династия – Снеферу, а негова майка – царица
Хетепхерес І.

77
Хетепхерес І имала гробница със заупокоен култ край пирамидата на Снеферу в
Дашур, но принадлежащи на нея предмети били открити в шахта край
североизточния ъгъл на пирамидата G1a край пирамидата на Хуфу в Гиза. Затова
днес G1a традиционно се приема за пирамида на Хетепхерес І.
Предполага се, че Хуфу имал две съпруги – цариците Меритетес и Хенутсен, на
които принадлежали, съответно, пирамидите G1b и G1c. Те са разположени в една
редица, която започва с G1a, край източната страна на пирамидата на Хуфу.
Според Торинския царски списък Хуфу управлявал в продължение на двадесет и
три години. Мането, който, макар че работил през Птолемейския период, е черпил
сведения от по-ранни оригинални документи, приписал на Хуфу шестдесет и три
години управление.
Пълното име на Хуфу било Хнум-Хуфу, в превод – бог Хнум е негова защита, а
Хор-името на владетеля било Меджеду.
Едно от най-важните места, където името на Хуфу било открито е Синай.
Надписите в Синай били издълбани в скалите над Уади Магхара. На мястото на
хоровото име на царя е изрисуван бог Тот. Царят носи двойната корона на Горен и
Долен Египет. Текстът съдържа пълното име на царя Хнум-Хуфу и титлите „велик
бог“, и „унищожител на племето … Цялата защита и живот са с него“. Вторият
надпис е разположен вдясно от първия и съдържа само титли на Хуфу.
Други места, на които името на царя било открито са рудника за алабастър в
Хатнуб, Бубастис и Гебал (Библос). В Библос вероятно то е попаднало с експедиция,
която превозвала ливански кедър за погребалните ладии на фараона, открити през
1945 г.
Името на Хуфу било открито и в Западната пустиня, северно от Абу-Симбел и
северозападно от Тошка, където се добивал диорит за статуи.
В самото начало на ХХІ век били открити надписи от времето на Хуфу и
Джедефхор на 100 км. западно от оазиса Дакла в Западната пустиня. До тази далечна
дестинация Хуфу изпращал експедиции за червена охра. Следи от покритие в цвета
на този материал били открити на някои от долните редове на Голямата пирамида, и

78
така възникнала теория, че цялата пирамида е била боядисана в червено – цвета на
изгряващото слънце.
Този надпис на Хуфу е изключително важен и по друга причина – той е от
годината след тринайсетото преброяване на добитъка. Знаейки, че в периода на
Старото царство това преброяване се правело веднъж на две години (което дава
двадесет и седма година от управлението на фараона за документа), някои учени
смятат, че Торинският царски списък не съобщава продължителността на
управление на Хуфу в години, а броя на тези преброявания – двадесет и три. Това би
означавало, че царят е управлявал минимум четиридесет и шест години. В този
случай е много вероятно сведението на Мането за шестдесет и три-годишно
управление да се окаже най-точно. При подобна продължителност издигането на
Голямата пирамида на Хуфу не би било чак такава загадка.
Надписът, съобщаващ за експедицията за червена охра в Западната пустиня дава
и две други важни сведения. Според изчисление на броя на участниците в
експедицията, добитият материал е бил около тридесет тона. Това огромно
количество потвърждава възможността Голямата пирамида да е била изцяло
боядисана в червен цвят. Друга важна подробност е споменаването, че тези
експедиции били нееднократни и вероятно, твърде чести. Факт, който също
подкрепя една такава теория за цвета на пирамидата.
Малка статуетка от слонова кост с височина едва 9 см., изобразяваща Хуфу, била
намерена в помещение К от храма на Озирис в Абджу от Флиндърс Питри. На нея
Хуфу носи Бялата корона на Горен Египет и е седнал на трон. Тя се съхранява в
Националния музей в Кайро.
Други находки от Горен Египет, свързани с Хуфу, са съдовете с името на
владетеля, открити в храма на Хор в Нехен.
Папирус Весткар от Дванадесета династия на Средното царство разказва за
приключения на синовете на Хуфу и търсенето на тайната камера на бог Тот. Това
търсене било разпоредено от Хуфу, най-вероятно, за да бъдат изписани Текстове на
пирамидите в гробната камера на царя в Голямата пирамида в Гиза.

79
През Двадесет и шеста династия Хуфу бил почитан като божество.
През април 2013 година в Уади ел-Джарф на брега на Червено море френско-
египетска група археолози откри най-древното пристанище в света. То бе датирано
от времето на Хуфу. Сред находките са и 40 папируса със записки на дейности от
ежедневния живот по време на 27 година от царуването на Хуфу. Това са най-
старите папируси, откривани някога в Египет. Те бяха предоставени на Музея в Суец
за по-нататъшно проучване. Наблизо учените откриха и 30 пещери с картуша на
Хуфу, вероятно използвани за складови помещения.
Според Торинския царски списък, синът на Хуфу, който го наследил на престола
– Джедефре, управлявал осем години (2566-2558 г. пр. Хр.). Поради факта, че той за
първи път внесъл в употреба царския титул „син на Ре“, се предполага, че Хуфу се
провъзгласил за жив Слънцебог по време на своето управление или бил наречен
такъв. Това, вероятно се дължало или на някоя внушителна церемония, или на най-
внушителното дело на владетеля – неговата пирамида, която се нарича Ахет Хуфу
(Мястото, на което Хуфу изгрява).
Още в началото на своето управление Хуфу взел решение да не издига своя
погребален комплекс в близост до пирамидите на баща си Снеферу. В търсене на
ново, подходящо място Хуфу спрял своя избор на платото Гиза. То се намира по на
север, не само от пирамидите на Снеферу в Мейдум и Дашур, но и от всички царски
гробници, строени до времето на Хуфу в Египет.
Платото Гиза е разположено край югоизточните предградия на Кайро. То
представлява неголяма, леко издигната над града терасовидна площ, разположена
диагонално в посока североизток-югозапад.
Можем само да гадаем какви били причините за избора на Хуфу на това място.
По принцип северът бил възприеман от древните египтяни като посока на мъдростта.
На север греели Полярните звезди, които били най-висшите божества, според
Текстове на пирамидите. Твърде е възможно Хуфу да е искал неговата гробница да
се приближи в максимална степен до ранния център на слънчевия култ Иуну, където
били почитани доктрините, описани в Текстове на пирамидите. Под влиянието на

80
тези доктрини, както видяхме, били още царете от Втора и Трета династия. Докато
техните гробници, обаче, били ситуирани в близост до административния център на
държавата – Инбу-Хедж, Хуфу отишъл да строи още по на север, и съответно – по-
близо до Иуну.
Как изглеждало платото Гиза преди Хуфу да го превърне в най-големия каменен
некропол в света?

ІХ.2.2.1 Платото Гиза преди Хуфу

Около трите пирамиди на платото Гиза били открити множество съдове от
Преддинастичния и Раннодинастичния период. В края на ХІХ век в подножието на
пирамидата на Хуфу били открити четири керамични съда от времето на културата
Ма’ади, което, според някои автори показва, че пирамидите са строени върху по-
древни съоръжения. Самият център на преддинастичната култура Ма’ади,
съществувала в периода 3900-3500 г. пр. Хр., бил разположен в непосредствена
близост до платото Гиза – точно на срещуположния бряг на Нил.
През 1997 година при разширяването на водопровода на Кайро, недалеч северно
от пирамидата на Хуфу, било открито друго скривалище на съдове от културата
Ма’ади.
Откритията на древни обекти на платото Гиза, предхождащи царуването на Хуфу,
били регистрирани и по-рано.
През 1904 г. археологът М. Барсанти открил, а неговият колега М. Дарси
разкопал, по поръчка на Музея в Кайро, гробница, тип мастаба, от времето на Първа
династия (3000-2890 г. пр. Хр.), на малко повече от два километра в посока юг-
югоизток от Голямата пирамида на Хуфу. Внушителната мастаба, наречена № 5, с
дължина над 40 метра и ширина около 20 м., била заобиколена от над петдесет
погребения. Само нейната централна гробна камера била с дължина над 10 метра и
ширина около 6 метра. Гробният инвентар на мастабата има прилики със съдове от
гробниците на царете от Първа династия Джер, Джет, Мернейт и Семерхет от

81
Абджу. Срeд символите, открити върху керамичните съдове в мастабата, фигурира
изображение на ибис – свещената птица на бог Тот.
Над тази мастаба от Първа династия, Флиндърс Питри открил гробница от
времето на Втора династия (2890-2686 г. пр. Хр.). В нея били открити пет царски
серех-символи на царя от Втора династия – Нинечер.
В близост до тази гробница, все така южно от Голямата пирамида, немската
археологическа експедиция на Р. Лепсиус описала внушителна мастаба, проучена
по-късно от Д. Ковингтън и Д. Куибел. Мастабата останала известна и до днес като
„Гробницата на Ковингтън“.
Флиндърс Питри нарекъл обекта мастаба Т и го датирал към началото на Трета
династия, от времето на царете Санахт или Джосер (2667-2648 г. пр. Хр.). Според У.
Стивънсън-Смит огромната мастаба била построена в края на Втора династия при
цар Хасехемуи (ок. 2690 г. пр. Хр.). Големият познавач на платото Гиза Д. Райснер
потвърдил тази датировка.
Пред мастабата, в която имало огромно количество останки от съдове и
погребални дарове, Флиндърс Питри открил и основа на храм, посветен на царя,
който според него бил погребан тук.
В средата на 1970-те години К. Кромер открил на около километър южно от
пирамидата на Хуфу останки от Късния раннодинастичен период и от Първа, Втора
и Четвърта династии.
Явно платото Гиза било свещен некропол за царе и техните велможи още по
време на Раннодинастичния период. Показателно е откритието на символа на бога на
писмеността Тот в споменатата мастаба от Първа династия. Самата постройка,
според Флиндърс Питри, принадлежала на писар. В най-ранния период на
египетската държавност платото Гиза било избрано за вечен дом на един служител
на бога на писмеността Тот – божество, на което било приписвано авторството на
всички свещени текстове. Текстове, които, ако съдим по папирус Весткар от
Средното царство, Хуфу търсил, за да изпише в гробната камера на своята пирамида.

82
По-нататък ще се спрем по-подробно на това търсене и на значението на тези
текстове.
Дали именно в гробницата на писаря от Първа династия приближени на Хуфу не
са открили папирус, съдържащ свещените текстове на бог Тот, така желани от
техния цар? Дали това е била една от причините Хуфу да избере платото Гиза за
строеж на своята пирамида?

ІХ.2.2.2 Инвентарната стела

Съществува един древноегипетски документ, в който се твърди, че някои от
постройките на платото Гиза, сред които поне една пирамида, както и Сфинксът,
съществували далеч преди времето на Хуфу, и на него се паднала честта да … ги
реставрира. Този документ е така наречената Инвентарна стела от Двадесет и шеста
династия на Късния период (664-525 г. пр. Хр.). Тя била открита от Огюст Мариет в
една от трите малки пирамиди край пирамидата на Хуфу. В тази малка пирамида по
времето на Пасебхен, фараон от Късния период, бил възобновен храм на Изида.
За стелата споменава и Е. А. Уолис-Бъдж в своята книга „Мумията“ през 1893 г.
Тя съдържа разказ, според който фараонът Хуфу предприел някои поправки по
статуята на Сфинкса, която по негово време, явно вече съществувала и била
оцветена цялата в различни цветове. Следи от поправки в задния край на короната
немес на Сфинкса действително могат да бъдат видяни и днес.
Текстът на самата стела гласи буквално следното:
„Жив Хор, (?) цар на Горен и Долен Египет Хуфу, комуто е даден живот. Той
откри дома на Изида, господарка на пирамидата, до дома на Ху, северозападно от
дома на Озирис, господаря на Ро-сетау. Той (Хуфу) построи своята пирамида до
храма на тази богиня и той построи пирамида за царската дъщеря Хенутсен до този
храм.“

83
Част от Инвентарната стела със споменатия сензационен текст

Този текст дава доста по-различно, от общоприетото, становище относно
принадлежността на постройките на платото Гиза. В него се твърди буквално
следното: Хуфу открил храм на Изида до храма на Сфинкса, който е наречен Ху (бог
на Словото). Той построил до този храм на Изида, край вече съществуваща
пирамида, други две пирамиди – за себе си и за Хенутсен, която е от царски
произход – принцеса или царица.
Както знаем до храма на Сфинкса се намира храмът на сина на Хуфу - Хафре.
Така че, ако се доверим на този текст, пирамидата и долинния храм на Хафре са
узурпирани от него, а преди това всъщност са били култов център на богинята
Изида... Това би обяснило защо в някои оригинални египетски текстове пирамидата
на Хафре е изобразявана с женска глава на върха й.
Текстът споменава още, че Хуфу реставрирал споменатия храм на Изида, който
явно е съществувал дълго преди това. Това всъщност, може би, е създало
предпоставки за присвояването на обекта от страна на неговия син Хафре.
Друго описание на разположението на обектите от същата стела гласи следното:
„Регионът на Ху е южно от дома на Изида, господарката на пирамидата, и на север
от дома на Озирис, господар на Ро-сетау.“
Под текста са изобразени статуи на божества, които са били от инвентара на
храма. Явно в случая става въпрос за описване на статуите, присъстващи в храма.

84
Египтологът Д. Х. Брестед потвърдил в своя коментар към превода на стелата, че
според текста, споменатия храм на Изида е съществувал на платото Гиза преди
пирамидите да бъдат издигнати.
Археологът Г. Масперо и самият Брестед опровергали древния произход на този
документ. Брестед бил заинтригуван от факта, че храм, южно от Сфинкса е наречен
храм на Озирис, господар на Ро-сетау, но, според него, това не е индикатор за
древния произход на храма. Твърде е възможно този храм на Озирис, южно от
Сфинкса все още да не е открит...
Археолози потвърдили наличието на древна възстановителна работа на короната
на Сфинкса, която била направена по времето на Хуфу.
Според някои от хората, които са имали възможността да се запознаят отблизо с
текста на Инвентарната стела, в него се споменава и реставрация на короната немес
на Сфинкса, която Хуфу направил, тъй като там била паднала мълния. За съжаление
тази част от текста не присъства в превода на Брестед и до момента остава
недостъпна за мен.
Като цяло, египтолозите предпочитат да подчертават късния произход на
Инвентарната стела, за да не се подлага на съмнение датирането на пирамидите и
Сфинкса в Гиза от времето на Четвърта династия. А и, в крайна сметка, така се
запазва описанието на сградите на платото, такова каквото то е известно на света,
туристите и местните екскурзоводи.
Записването на по-древен документ върху стела, обаче, не било изолиран случай
в Късния Египет. Дори прочутия Мемфиски богословски трактат – един от
основните древноегипетски космологични текстове бил преписан от много древен
полуразпаднал се папирус върху камък, за което свидетелства самият текст. Така че,
точната датировка на произхода на текста на Инвентарната стела не може да бъде
категорично потвърден.

ІХ.2.2.3 Пирамидата на Хуфу – строеж и статистика.

85
Пирамидата на Хуфу

В предходните глави споменах с по няколко думи за архитектурните планове на
гробничните съоръжения на древноегипетските царе. С няколко думи развитието на
тези структури протекло така: Насипът, който бил полаган над царските гробници в
края на Втора династия, според Г. Драйер, за първи път над гробницата на царя
Хасехемуи в Абджу, бил наречен мастаба. Този термин означавал издигане.
Мастабите ставали все по-внушителни, докато при пирамидата на Джосер било
решено няколко мастаби да се подредят една върху друга, с което била постигната
формата на стъпаловидната пирамида. След това, бащата на Хуфу – Снофру
издигнал, след два неуспешни опита, първата правилна пирамида. Това се случило
до времето на Хуфу, чиито архитекти усъвършенствали този вековен опит за
издигането на най-голямата правилна пирамида в света.
За построяването на пирамидата, известна още като „хеопсовата“ и „Голямата“,
която е била най-високата сграда в света преди построяването на Айфеловата кула,

86
било разпоредено използването на гранитния рудник в Асуан, базалт от близкия
оазис и първокласен бял варовик от рудника в Тура.
Всяка сакрална сграда в Древен Египет била издигана след точно измерване, за да
бъде тя ориентирана според световните посоки. Този ритуал се наричал Опъване на
кордата. Специално длъжностно лице спускало въже с тежест от Полярната звезда
към земята, за да бъде определен точния север за стените. Той посочвал къде да
бъдат забити колчетата, между които да се опъне въжето, маркиращо посоката север-
юг на западната или източната страната, след което каменните блокове били
подреждани по дължината на въжето.
За голямо наше съжаление самите египтяни не са оставили писмени сведения за
използваната технология при подреждането на каменните блокове във височина, или
поне такива не са открити до днес.
През 1950 г., по инициатива на Музея на науката в Бостън, Д. Дънъм, по това
време завеждащ египетската секция в Музея за приложни изкуства в същия град,
предложил теория, която и до днес остава водеща при обясняването на строежа на
по-големите древноегипетски пирамиди.
Дънъм и колегите му изградили макет, показващ работния процес по издигането
на една пирамида, като използвали за модела, умален в мащаб 1:120, пирамидата на
Менкауре (гр. Микерин, поч. 2503 г. пр. Хр.) – най-малката от трите
световноизвестни пирамиди на платото Гиза.
За този монумент учените в Бостън разполагали с голямо количество диапозитиви
и чертежи от разкопките в Гиза на техния колега-археолог от същия Музей на
приложните изкуства – Д. Райснер, проведени през 1920-те години на ХХ век.
Тъй като по времето на древноегипетската Четвърта династия колелото не било
познато, според Дънам, придвижването на огромните каменни блокове ставало чрез
тяхното бутане и дърпане от работници с въжета по подредени по земята стволове на
дървета. Тези стволове, които се търкаляли при преминаването на огромната тежест
на камъните и така ги придвижвали напред, били подредени по рампа от пръст,
която се виела спираловидно около външната страна на строящата се пирамида. Така

87
строежът напредвал във височина, като поставянето на камъните на точните им
места вероятно ставало с подемни лостове и макари.
Постепенно издигащата се около външната страна на строежа рампа от пръст
била позната по това време на платото Гиза, както свидетелстват останките на две
такива съоръжения, открити около недовършения заупокоен храм на Менкауре и
около една от най-големите мастаби в Западния некропол. Наклонът на рампите бил
1/8, а дървените трупи били подреждани като влакова линия по тях.
Постепенното извличане на каменните блокове нагоре по рампата около
пирамидата ставало изцяло с човешки труд. Каменните блокове на пирамидите в
Гиза са от варовик, добиван в мини като тази в Тура, откъдето били докарвани със
салове. Броят на работниците ангажирани при строежа на една пирамида, според
бостънския екип, най-вероятно бил около 2500 души, като според тях споменатите
от Херодот сто хиляди строители на Хеопсовата пирамида са силно преувеличени.
Теорията на Д. Дънъм и екипа от учени от Музея в Бостън от 1950 г. остава
единствената утвърдена и призната от повечето египтолози, като дори Нешънъл
Джиографик направи филм в самото начало на ХХІ век, представящ така описаната
технология.
Една нова теория за начина, по който пирамидата на Хуфу била изградена, се
появи през първото десетилетие на ХХІ век. Неин автор е французинът Ж.-П.
Худин. Според него пирамидата наистина е построена с помощта на рампа, само че
това е била спираловидна рампа, изградена от вътрешната страна на пирамидата.
Подобна рампа Жан-Пиер открил в слънчевия храм на царя Ниусерре в Абу-Гуроб.
Филмът, който Нешънъл джиографик излъчи по теорията на Худин, с водещ Б.
Брайър показа още доказателства за подобен метод на изграждане. Друго важно
откритие на французина е функцията на Голямата галерия в пирамидата, която била
използвана за спускане на противотежест, с помощта на която, по втора, права
външна рампа били издигнати и поставени най-тежките блокове в пирамидата – тези
над гробната камера на Хуфу. Бяха показани и по-ранни сензорни проучвания, на
които личат следи от спираловидна пътека, вътре в тялото на пирамидата.

88
***

Името, което самият Хуфу дал на своята пирамида било Ахет Хуфу – Мястото, на
което изгрява Хуфу. Древните египтяни наричали ахет мястото на изгрева и залеза
на Слънцето. Пирамидата, която днес е известна и като Голямата пирамида, била
изградена от около 2300000 каменни блокове, някои от които достигат тежест до 80
тона. Средната тежест на блоковете се определя на 2.5 тона, но това е цифра, която
няма как да бъде изчислена с точност, тъй като те са с различна големина.
Пирамидата е висока 146.59 м. (понастоящем – 138.75 м.), а дължината на една
страна от основата й е 230.37 м. Общата й тежест, според някои предположения, е
около 6300000 тона.
Завършената пирамида била оградена със стена от варовик от Тура висока над 8
м., която обграждала обширен двор, павиран с варовикови плочи. Влизането в този
двор ставало само през долинния храм, откъдето по издигната пътека се стигало до
заупокойния храм на Хуфу пред пирамидата. Издигнатата пътека била с дължина
660 м.
Общият обем на строителния материал за пирамидата на Хуфу, сателитната
пирамида край нея, трите пирамиди на цариците на Хуфу, двата храма и издигнатата
пътека и мастабите на неговите велможите е 2700000 куб. м. Двете страни на
издигнатата пътека били украсени с изящни релефи, както сведетелстват Херодот и
откритите на платото детайли.
Съвременните учени предполагат по-дълга продължителност на управлението на
Хуфу от записаните в Торинския царски списък двадесет и три години, и за да
обяснят монументалните строежи на царя посочват цифри от рода на 30-32 години.
Това би означавало, че през всичките тези години работниците на Хуфу са поставяли
по един средно голям каменен блок на всеки 2-3 минути при 10-часов работен ден.
Тези цифри биха били по-приемливи ако се приеме продължителността на
управление на Хуфу, предложена от Мането, за която споменах по-горе.

89
Заупокойният храм на пирамидата на Хуфу бил разрушен до основи през
вековете. Сградата била квадратна и доста по-голяма от предходните подобни
съоръжения. Останките й представляват открит двор с паваж от черен базалт и
постаменти за гранитни колони. Стените били издигнати от варовик, имало е малко
светилище, както и складови помещения.
До заупокойния храм се е стигало по издигнатата пътека, дълга 660 метра и на
места висока над 18 метра и половина. Издигнатата пътека, от своя страна, започвала
от долинния храм, който бил и официален портал на целия комплекс. Историята
около откритието на долинния храм на Хуфу е особено интересна, най-вече с това,
че е слабо позната на масовата аудитория.
Както споменах, долинният храм се появил като елемент от заупокойния
комплекс на египетските царе при царя Снеферу в началото на Четвърта династия. В
долинния храм се извършвали ритуалите по измиване, почистване и мумифициране
на тялото на мъртвия владетел. В началото на деня, в който мумията трябвало да
бъде отнесена в своята пирамида, бил извършван и така наречения ритуал
Отварянето на устата. Той гарантирал, че мъртвият ще може да използва своя говор,
като средство за сътворяване на новия живот в отвъдното.
Едно от първите сведения за долинния храм на Хуфу дошло от Херодот, който
погрешно съобщил, че той отстои на 930 метра от пирамидата на същия владетел.
Херодот споменал също, че ширината на издигнатата пътека, която отвеждала до
храма била 18.30 метра, а на двете й стени имало украса от релефни фигури.
До средата на ХХ век никой не знаел със сигурност къде точно започвала
издигнатата пътека. Съответно, никой не знаел къде точно се намирал долинния
храм на Хуфу. Той бил преоткрит от Д-р Х. Месиха в началото на 1961 г.
Месиха провел поредица от сондажи в израстналия източно от пирамидита на
Хуфу жилищен квартал на Кайро. Кварталът се нарича Назлат ес-Семман, а
останките на долинния храм били първоначално засечени на улица ел-Уастани и по-
точно под къщата на М. С. А. ел-Габри, позната като „къщата на пашата“. Първите
открити елементи, на дълбочина 1.65 под нивото на улицата, били няколко големи

90
варовикови блока. По-късно се показали и части от две малки статуи, които по стил
напомнят статуите на Хафре от Музея в Кайро. Открит бил и коридор от долинния
храм, които бил причината разкопките да продължат и в източна посока от къщата,
отново на същата улица. Части от блокове били открити дори на петдесет метра
източно от втория сондаж.
Месиха открил на 350 метра източно от Голямата пирамида на Хуфу, края на
изсечената част от издигнатата пътека. От 350-ия до 660-ия метър, където пътеката
започвала от долинния храм, открит в жилищния квартал, тя била изградена от
варовикови блокове.

***

В огромната пирамида на Хуфу били открити само два царски картуша с името на
царя. Всички детайли около тях са подложени на критики и съмнения от любители
на алтернативните теории за нейния произход.
По-големият от двата картуша с името Хнум-Хуфу бил изписан с червена охра.
Той е съхранен във втората кухина между огромните блокове, разпределящи
хоризонтално тежестта над гробната камера. Около него със същата охра са
изписани множество линии, по които е трябвало да бъдат отсечени камъните, за да
бъдат правилно напаснати един към друг.
Откритието на този картуш било направено от полковник Х. Визе, след като той
използвал взрив, за да проникне в помещенията около блоковете, разпределящи
тежестта над гробната камера. Твърди се още, че самият Визе закъснявал с
отчитането на резултати от своите разкопки пред хората, които го финансирали и
затова сам изфабрикувал фалшив картуш с името на Хуфу.
Eдна от ранните теории по отношение на царските имена, открити в пирамидата,
принадлежи на Флиндърс Питри. Според него наличието на два картуша с две
царски имена – на Хуфу и Хнум-Хуфу, показва, че става въпрос за монумент,
изигнат при съвместното управление на двама различни царе, и че за науката е

91
„унищожително” да твърди (това, което днес тя твърди безапелационно), че става
въпрос за две изписвания на името на един и същ цар – Хуфу. Питри отишъл дори
още по-далеч, отъждествявайки въобръжаемия съуправител Хнум-Хуфу със сина на
Хуфу, царувал непосредствено след него – Джедефре. Авторът може би основавал
разсъжденията си за ко-регенство и на самото име Хнум-Хуфу, което може да се
преведе и като „обединен, слят с Хуфу”.
Около пирамидата на Хуфу били открити пет ритуално заровени ладии. Две от
тях, заровени от южната страна, били ориентирани изток-запад, две – от източната
страна, ориентирани север-юг, и една от северната страна на издигнатата пътека,
ориентирана изток-запад. Тези ладии били положени около пирамидата, за да може
владетелят да пътува с тях в задгробното си битие, подобно на Слънцебога по
небесната шир. Една от тази ладии днес е възстановена и изложена в музей. При
нейното откриване тя се сътояла от 1224 парчета, скрепени с въжета. Дължината й е
43.4 м., а ширината – 5.9 м.

ІХ.2.2.4 Вътрешната структура на пирамидата на Хуфу

92
Вътрешна структура на пирамидата на Хуфу: 1. Гробна камера на царя 2.
Гробна камера на царицата 3. Подземна камера 4. Коридор към подземната камера
5. Вторичен коридор 6. Коридор към Голямата галерия 7. Голяма галерия 8. Шахти
от камерите на царя и царицата.

Вътрешната планировка на пирамидата на Хуфу е доста иновативна, спрямо
постиженията на неговите предци. Най-интересните елементи са наличието на
няколко камери и ориентировката и дължината на шахтите.
По отношение на камерите най-интересното, според мен е следното: Всички царе
на Древен Египет били погребани под земната повърхност. Всички, с изключение на
един – Хуфу. Не ми е известно, поне до днес, друг автор да е акцентирал върху този
важен, както ще поясня в следващите редове, факт.
Още от най-ранните познати царски гробници, открити от екипа на Г. Драйер в
Абджу, е известно, че гробната камера, в която било полагано тялото на царя, винаги
била изкопавана под земната повърхност. Постепенно, още в края на Втора
династия, възникнала идеята над подземните помещения, в които освен трупа на

93
царя бил полаган необходимия за неговия живот в отвъдното инвентар, да се издига
насип, подобен на могила.
Идеята за тази най-ранна гробнична надземна постройка, според учените имала
две вероятни теоритични предпоставки. Или древните искали да обозначат процеса
на издигане на мъртвия от земята към небето, или насипът от пръст символизирал
първичната земя, която се появила от небитието при сътворението. Двете идеи могат
да бъдат и комбинирани в представата, че мъртвият владетел ще се надигне от
тъмнината под земята, за да създаде чрез съзнанието си нов свят, който да обитава.
Тези идеи могат при нужда да намерят потвърждение в древноегипетската
заупокойна литература.
Чак в трите пирамиди на Снеферу е забележим опит гробната камера да се
издигне до самата повърхност – мястото, на което се случва най-честото възкресение
в природата – слънчевия изгрев. Показателни са имената на две от пирамидите на
Снофру, които съдържат глагола ха – възсияване.
Случаят при Хуфу бил диаметрално противоположен на цялата тази практика,
несъмнено свързана и обоснована с цели корпуси заупокойна литература. Той не
само, че не изградил подземна камера, не само че отказал да бъде положен в
саркофаг на хоризонта на земната повърхност, но и наредил на архитектите и
строителите саркофагът му да бъде поставен високо в тялото на пирамидата.
Търсенето на причината би било ключово за разбирането на желанието за отвъдния
живот на великия владетел.
Както знаем от Текстове на пирамидите възможностите за съществуване след
смъртта на мъртвия цар включвали пътешествие към различни региони на небето,
включително Ихему-сек (Полярните звезди), Сепедет (Двете звезди Сириус А и B),
Сах (Орион), Ре (Слънцето) и други досега неразпознати обекти, като техен
придружител, част от тяхната свита и пр.
Явно желанието на Хуфу било свързано предимно с дестинациите Сах и Сепедет,
както и с Ихему-сек. Натам сочат, съответно южната и северната шахта, излизащи от
така наречената гробна камера на царя.

94
***

След като видяхме къде точно в пирамидата Хуфу наредил да бъде построена
неговата гробна камера, нека разгледаме по-подробно и мястото, където всъщност тя
би трябвало да се намира. Защото наличието на подземен тунел в пирамидата на
Хуфу показва, че може би първоначално гробната камера е била планувана за под
земята... При всички случаи подземната камера на пирамидата е друга интересна
загадка.
За какво служи извънредно сложния за изграждане подземен тунел на
пирамидата, завършващ с нещо, което повече прилича на разбита минна галерия,
отколкото на помещение? Това бил гробничния елемент, който обикновено
завършвал с гробна камера във времената преди Хуфу. Ако архитектите на Хуфу
бяха следвали традициите в техния занаят, то те задължително би трябвало да
изградят гробната камера след подземния тунел.
Както големия познавач на египетските пирамиди А. Едуърдс показал тази
подземна структура, явно е била прокопана с определена цел, тъй като трудът по
нейното изграждана наистина е бил огромен. Той предположил, че Текстове на
пирамидите крият отговора на този строеж.
Първите 28.21 метра от тунела били покрити със зидария. Следващите,
забележете, 105.36 м. (!), са копани изцяло в каменна скала (!). Коридорът завършва
в хоризонтална галерия, дълга 8.91 м. широка 0.85 и висока 0.95 м. Тя е разположена
на 30 м. под основата на пирамидата.
Според мен подземната камера, макар и грубо оформена, и мястото, на което
тунелът достига до нея показват достатъчно добре функцията на тези най-ранни
подземни елементи от пирамидата на Хуфу.
Камерата била оформена с грубо стълбище по средата, водещо на запад, пред
което има ритуална яма. Спускащият се към нея коридор влиза от север, а срещу
него бил издълбан кратък участък, който продължава едва 16.15 м.

95
Ако сравним движението на Слънцето и звездите по небесната сфера, което
египтяните осмисляли като ежедневно прераждане на богове, можем да определим
тази подземна структура като умален макет на тази представа:
Най-дълбокото място в пирамидата – ритуалната яма в подземната камера, освен,
че е реплика на най-древното погребално съоръжение, била специално поставена на
пресечната точка между ключовите за възкресението посоки. На запад от нея
грубото стълбище оформя западния ахет – мястото, където Слънцето залязва. В
югоизточния ъгъл обаче има оставен отвор – а това е посоката, от която Слънцето
изгрява.
Можем да отгатнем и защо не е търсена оста изток-запад, а тази юг-север. Това се
е случило, за да се насочи движението на възкресение навън и нагоре – към
Полярните звезди, към които води издигащият се към повърхността тунел.
Така откриваме, че строежа на пирамидата на Хуфу е започнал с едно подземно
ритуално помещение, ориентирано според свещените Текстове на пирамидите. Това
е най-доброто доказателство, че, въпреки своите уникални размери и вътрешни
решения, пирамидата на Хуфу е строена в абсолютно устойчивата религиозна среда
на древноегипетската държава.
След това, с издигането на пирамидата във височина, в нея били вградени и
гробните камери на царя и царицата с техните ориентирани навън шахти. В гробната
камера на царя и до днес може да се види празен каменен саркофаг.
Мнозина учени отбелязват, че при цялата прецизност на Голямата пирамида,
саркофагът на Хуфу е „слабо” произведение. Неговите размери са: дължина – 2.276
м., ширина – 0.987 м., височина – 1.051 м.. Възможно ли е това да е раннодинастичен
саркофаг, открит от Хуфу на платото Гиза, в който владетелят пожелал да бъде
погребан?

***

96
Може би най-интересният елемент от пирамидата на Хуфу са нейните шахти.
Затова ще отделя повече място на информацията, свързана с тях.
В пирамидата има общо четири шахти, като две от тях започват от северната и
южната стена на гробната камера на царя и излизат на повърхността на външните
стени на пирамидата, а други две тръгват от същите стени в гробната камера на
царицата, но не достигат до повърхността, а завършват с вратички. Всичките четири
шахти са изключително трудни за изграждане, тъй като се насочват под ъгъл във
височина към външните стени на пирамидата, прекосявайки по този начин много
нива от каменни блокове. Северната шахта от камерата на царицата дори прави
завой при своето издигане, за да избегне централната галерия. По протежение на
цялото им разстояние, което за северната шахта на камерата на царя е 65 м., а за
северната шахта на камерата на царицата – около 24 м. те са изключително прецизно
изработени малки тунели с почти квадратна форма. Ъглите под които са насочени
към повърхността на пирамидата са от 32°28' 16" градуса на северната шахта на
гробната камера на царя, през 45°00' 00" на южната шахта на същото помещение, до
45’15” на южната шахта в гробната камера на царицата.
Още през 1646 г. английският изследовател Грийвс подробно описал
вътрешността на пирамидата на Хуфу. Впечатление на автора направили шахтите в
гробната камера на царя и той предположил, че тъмните наслоявания около отвора
на северната шахта са от поставянето на лампи, които горели в двете шахти.
За това, колко различни са били теориите за пирамидите през вековете,
свидетелства мнението на Б. дьо Майе – френски посланик в Египет през периода
1692-1708 г. Според него тези шахти били, за да се спуска по тях храна на
погребаните живи в пирамидата.
Важни са проучванията, направени от полковник Х. Визе и Дж. Перинг през
първата половина на ХІХ век. При тези съвместни проучвания Перинг открил изхода
на северната шахта от камерата на царя на повърхността на пирамидата, а Визе – на
южната. След като разчистили отвора на южната шахта и въздухът в гробната
камера на царя се подобрил, те оставили първоначалната си идея, че двете шахти

97
отвеждат в неоткрити тайни помещения. Оттогава шахтите са познати като
„въздушни”. След това египтолозите, като например Луе, продължили да определят
шахтите като вентилационни. Гастон Масперо писал, че шахтите били използвани
за вентилация по време на строежа на гробната камера, а след завършването на
пирамидата в тях били изливани дарове при възпоменателни празници в чест на
Хуфу. Флиндърс Питри също нарекъл шахтите „въздушни“.
Първият египтолог, който предположил, че шахтите са неправилно наричани
вентилационни и по-скоро те са служели да бъдат проход за душата на мъртвия цар
бил Дж. Капарт. Тезата му била подкрепена от Щайндорф, Едуардс и Вандие.
Една интересна теория по отношение на пирамидата на Хуфу била изказана през
1964 г. от Вирджиния Тримбъл. Авторката изследвала т.нар. „въздушни” шахти на
гробната камера на Хуфу.
Според Тримбъл предназначението на тези шахти било да отведат душата на царя
до определни звезди на нощното небе. Северната шахта – до Ихему-сек (Полярните
звезди), а южната шахта – до съзвездието Сах (Орион).
Традицията да се поставят процепи и отвори в стените на погребални съоръжения
съществувала поне от времето на царя от Трета династия Джосер. В по-ранни
мастаби стълбите или рампите, които се спускат от север във вътрешността на
погребалното помещение може би също са имали за цел да насочат душата на
погребания цар от гробницата на север към Полярните звезди.
Името на Полярните звезди – Ихему-сек (неизчезващи) е известно от Текстове на
пирамидите, които били записвани по стените на гробните камери на царете от края
на Пета династия. Предполага се, че преди това, включително по времето на Хуфу
тези текстове, записани върху папируси, били четени от свещеник при поставянето
на тялото на царя във вътрешността на пирамидата.
В непосредствена близост до неподвижната точка на върха на северната небесна
сфера, около която се върти цялото нощно звездно небе, днес се намира звездата
алфа от съзвездието Малка мечка. Тази звезда днес наричаме Полярна звезда, поради
това нейно местоположение. На това място в периода 3000-2500 г. пр. Хр. както

98
Тримбъл посочва, е била позиционирана звездата алфа от съзвездието Дракон, към
която най-вероятно е била насочена северната шахта от гробната камера на Хуфу.
Археологът Марк Ленър също изказал мнение, че около 2500 г. пр. Хр. Полярната
звезда, най-вероятно, била алфа от съзвездието Дракон.
Според теорията на Тримбъл, южната шахта била насочена към трите звезди от
„пояса” на съзвездието Орион. Те оформяли един от тридесет и шестте звездни
декани, на които древните египтяни разделяли нощното небе. Тези декани те
подреждали като звезди, които изминавали определено разстояние в рамките на един
час. Самото съзвездие Орион египтяните наричали Сах – мястото, което освещава,
просветлява духа (душата). За тях обаче Сах не била съвкупността от звезди, които
наричаме съзвездие Орион, а само трите звезди в неговия център. В едно от най-
добре запазените изображения на звездното небе – това от гробницата на велможата
Сенмут (Ново царство) в декана Сах били разположени именно тези три ярки звезди.
Тримбъл доказала, че деклинацията (наклонът) на южната шахта съвпада с
деклинацията, по която са преминавали над хоризонта трите звезди Сах по нощното
небе на Древен Египет в периода 2840-2480 г. пр. Хр. На това ниво по онова време
не са преминавали звезди с по-голяма яркост, и с това Тримбъл аргументира
насочеността на южната шахта от гробната камера на Хуфу именно към трите звезди
Сах.

99
Ориентацията на шахтите в пирамидата на Хуфу към определени звезди

Статията на Тримбъл излязла заедно с обширен материал на А. Бадави, който
пръв предложил теорията за северната шахта като изход за душата на мъртвия
фараон към Полярните звезди, а южната – за изход към съзвездието Орион в своята
книга „История на египетската архитектура“.
Бадави посочил, че в нито едно от погребалните съоръжения на древните
египтяни не били вграждани вентилационни съоръжения. Освен това, много точно
подсказал, че ако гробната камера трябвало да бъде проветрявана, то отворите за
вентилация би трябвало да са в горния край на помещението, а не на нивото на
саркофага, което подсказва по-скоро за тяхната функция в услуга на покойния.
Не на последно място, според Бадави, трябва да се има предвид, че градуса по
който, извънредно прецизно, шахтите се издигат от камерата до повърхността на
пирамидата бил изключително тежка архитектурна задача. Ако тези шахти са имали
проста вентилационна функция, то много по-лесно би било да са хоризонтални, за да
бъдат изсечени в само един слой от каменните блокове на пирамидата, а не с

100
полагането на всеки следващ слой блокове те да бъде напасвани и изсичани, за да се
удължи тунелът във височина.
Вентилационни шахти на северната и южната стена има и в гробната камера на
царицата. Те обаче били запушени с много интересни каменни блокове-вратички.
Ако такива каменни вратички е имало и в отворите на шахтите в гробната камера на
Хуфу, то, както посочва Бадави, определянето им за вентилационни би приключило
на момента.
Бадави бил първия автор, който проследил развититето на архитектурните
елементи, свързани с небесните тела, още от най-древните египетските гробнични
съоръжения. Още по времето на Първа династия в гробници на благородници в
Хелуан била поставяна шахта в югозападния ъгъл на подземната камера. От
вътрешния им край имало изображение на покойния пред поднос с хранителни
дарове. Както знаем от Текстове на пирамидите, погребалните дарове се дарявали за
ка на мъртвия. Ка бил елемент от човешката същност, който условно се превежда
като дух. Той обитавал света на изображението на гробницата. Според Бадави най-
ранните слоеве в Текстове на пирамидите показват, че те са били в употреба още по
времето на Първа династия. Така едната вероятност за функцията на тези шахти се
оказва метафизично даряване на храна (оживяваща енергия) за ка-то на погребания.
Друга вероятна възможност е шахтите да са осигурявали придвижването на ба на
мъртвия от вътрешността на гробницата към прераждане в различни форми. Именно
въплътяването е това, което кара учените да определят ба-то по-скоро като живо
проявление, отколкото като дух. Докато ка-то е духа, който оживява същността на
човека или бога, то ба-то е този елемент от тази същност, който е способен да се
превъплъти в ново или друго проявление или проявления.
Цел за душата на мъртвия цар, както научаваме от Текстове на пирамидите (и
което в случая с пирамидата на Хуфу най-вече ни интересува), били звездите-богове
и Слънцето. Явно и в двата случая били търсени източниците на светлина, съответно
през нощта и деня, и те били възприемани като различни божества.

101
Подобни шахти в частни гробници се срещали и в непосредствена близост до
пирамидата на Хуфу на платото Гиза. В мастаби от Старото царство от вътрешния
край на тези шахти били оформяни дори два или три отвора. В много от тези случаи
шахтите са разположени на северната стена. Северът бил посоката, търсена като път
към незалязващите Полярни звезди, подобно на описания случаи с шахтата от
гробната камера на Хуфу.
Двойни дупки, подобни на шахтите, които свързват гроба и мястото за дарове се
срещат и в гробниците от Първа династия в Таркан. Такива има и пред помещението
със статуята на Джосер от Трета династия. Явно става въпрос за устойчива традиция,
която била практическо архитектурно олицетворение на теологията в Текстове на
пирамидите поне от времето на Първа династия.
Друг елемент от царския некропол, доказващ нуждата от придвижване на душата
на мъртвия цар по небесната шир, са погребалните ладии, които били заравяни до
царските гробници по времето на Първа династия. Такива били открити край
гробниците на царете Аха, Мернейт и в гробници от Хелуан.
Погребална дървена ладия била открита в средата на 50-те години на ХХ век край
южната страна на Голямата пирамида на Хуфу. След поредица проучвания, в
началото на ХХ век, когато умалено копие на тази ладия било поставено във водни
условия, било доказано, че погребаната край пирамидата лодка никога не е била
поставяна във вода, тъй като щяла да потъне. От този факт учените направили
заключението, че ритуално заровените царски ладии са били реални модели на
споменатите в Текстове на пирамидите, две ладии, в които слънцето плава в
небесната шир през деня и нощта. Те били наричани от древните египтяни съответно
Манджет и Месхенет.
Изключителното значение на Полярните звезди като богове, към които мъртвия
фараон трябвало да се присъедини било потвърдено многократно в Текстове на
пирамидите. Цитирането на красивите поетични примери, описващи това пътуване
към звездите в небесата би заело доста място тук, но за любопитния читател

102
съществуват добри преводи на заклинанията от Текстове на пирамидите на
английски език, дело на Р. Фокнър и Д. Алън.
Регионът на Полярните звезди бил най-важното място за душата на мъртвия цар,
тъй като там обитават душите на мъртвите царе. Едно рационално обяснение на
специалния статут на тези звезди за древните египтяни е неподвижността им в
крайния север на небесната сфера, която ги прави незалязващи – неунищожими,
според древноегипетската терминология.
Като път към тези Полярни звезди още в мастабите на Първа и Втора династия,
входящият (изходящ за душата на погребания) коридор към погребалната камера
бил изграждан от северната страна на съоръжението. В пирамидата на Хуфу тази
функция изпълнявала северната шахта в гробната камера на царя.
Други два фактора, които могат да обяснят пирамидата на Хуфу като гигантска
машина за възкресение, са нейното име – Ахет Хуфу (Мястото, където Хуфу
изгрява), и принципната функция на пирамидите, позната от надписа на пирамидона
на царя Аменемхе ІІ (Средно царство). За втория пример ще разкажа в отделна глава,
посветена на пирамидоните, по-нататък. А сега нека се върнем на шахтите в
пирамидата на Хуфу.
Докато шахтите от гробната камера на царя излизат на повърхността на
пирамидата, то тези от камерата на царицата завършват с вратички. Две вратички,
една след друга, били разположени в края на северната шахта от камерата на
царицата, а досега една е открита в края на южната шахта.
През септември 1872 г. британският инженер У. Диксън бил извикан от кралския
астроном на Шотландия Пиаци-Смит да направи някой измервания във
вътрешността на пирамидата на Хуфу. При това проучване Диксън разчистил
северната и южната шахта в Камерата на царицата. В хоризонталния участък на
северната шахта той открил три предмета – бронзова кукичка с дължина около 5 см.,
парченце дърво, с дължина 13 см., което приличало на кедър и сиво-зелена малка
гранитна топка. Понастоящем те са изложени в Британския музей, като обаче,

103
липсва парчето дърво – единственият предмет, който би могъл да бъде датиран с
въглерод-14 (!).
През 1993 г. немският учен Р. Гантенбринг изследвал с робот с камера, наречен
„Упуаут“ в превод от древноегипетски – Отварящият пътищата, северната шахта на
камерата на царицата в пирамидата на Хуфу. На завоя, който шахтата прави 24 метра
след своето начало от северната стена на гробната камера, роботът се натъкнал на
парче дърво, сходно по размери с това, открито от Диксън. Местонахождението на
това парче доказва, че то е попаднало там при самото изграждане на пирамидата.
След завършването на работата по проекта то било предадено на генералния
секретар на службата по древностите д-р З. Хауас, който, въпреки настоявянията на
Гантенбринг и други учени, отказал да го предаде за датиране с въглерод-14.
През септември 2002 г. Нешънъл Джиографик излъчи директно кадри от другата
страна на вратичката в края на северната шахта. Робот, въоръжен с камера и
бормашина, се изкатери по шахтата, включително и по левия завой след двадесетина
метра, и продължи останалите около девет метра. Достигайки вратичката на
северната шахта той проби отвор, през който прокара камера. Камерата показа
пространство около метър дълго, завършващо с друга вратичка с две медни дръжки.
Тази втора вратичка завършва едва на няколко метра от външната повърхност на
пирамидата. Веднага се появиха теории, че отвъд нея има скрито помещение, а от
нейното откриване възникна и въпроса дали вратичката в края на южната шахта на
царицата също води към втора вратичка.
През Старото царство в Древен Египет желязото било свързвано с небето. Имало
дори термин за желязо от небето (др.ег. Биа ем пет). Някои учени се досетиха да
предложат да се направи анализ на металните дръжки открити в северната шахта на
камерата на царицата, за да се установи дали те не съдържат желязо от метеорит.
В откритото между двете вратички пространство през 2011 г. друг робот засне
няколко изображения с червена охра, тълкувани като йероглифи.
Търсенето на все още неоткрити помещения в пирамидата на Хуфу никога не е
спирало:

104
Едно от най-ранните сведения за проникване в пирамидата на Хуфу било
записано от Абу Залт, средновековен арабски историк от Испания. Според него
първият човек, който проникнал в пирамидата около 820 г. бил халиф Мамун.
Наистина, пробив в гигантските каменни блокове леко под и встрани от оригиналния
вход на пирамидата личи и до днес, но дали той е направен по времето на халифа е
трудно да се докаже. Възможно е началото на опитите да бъде ограбена
вътрешността на пирамидата да са започнали още през Първия преходен период,
едва няколко века след нейното построяване.
Когато, в началото на ІХ век, хората на халифа достигнали гробната камера на
Хуфу, те открили капака на каменния саркофаг отворен. В самия саркофаг имало
кости на напълно разложен труп.
През 1818 г. Д. Белцони, италиански авантюрист, достигнал до гробната камера в
съседната пирамида – на царя Хафре, където изписал своето име на стената над
саркофага. В самия саркофаг Белцони намерил кости, които обаче по-късно се
оказали на бивол. Не е ясно кога и защо те били поставени в ковчега. Според Р.
Щаделман това било някакъв озирически дар, положен след като гробната камера
била ограбена.
По време на експедицията на Х. Визе през 1836-1837 г. в третата пирамида на
платото Гиза – тази на царя Менкауре, били открити човешки кости и парченца от
дървен саркофаг. Според тяхната датировка костите били от раннохристиянската
ера, а парченцата от саркофага – от Саиския период – VІІ-VІ в. пр. Хр. Останките от
дървения саркофаг днес са в Британския музей.
Изследвайки повърхността на пирамидата на Хуфу с експлозиви екипът на Визе
открил и друг странен артефакт – метално сечиво с дължина 26 см., ширина 8.8 см. и
дебелина 4 мм. За съжаление металът не може да бъде датиран с карбон-14.
През 1989 г. двама металурзи – египтянинът д-р Ел Гаяр и англичанинът д-р М.
Джоунс проучили парчето метал и установили, че то е било вградено в каменните
блокове на пирамидата по време на нейния строеж.

105
Химическият анализ на предмета показал, че той съдържа финни следи от злато,
което може би показва, че е бил с позлатена повърхност. Установен бил и
първоначалния му размер – 26х26 см. Мерната единица „лакът“ на древните
египтяни, с помощта на която била строена пирамидата на Хуфу (а и всички други
свещени сгради), се равнявала на 52.37 см. Това подсказва, че предмет с подобна
дължина – точно половината от свещената мерна единица, може би е имал и някаква
ритуална функция. Любопитно е да се отбележи, че дължина на лакътя от 52.37 би
имал човек с внушителна височина.
При невъзможността да бъде датиран с точност, и въпреки изследванията на
двамата учени и съвпадението с древноегипетската мерна единица, Британският
музей продължава да смята металното парче за част от лопата, с която някой арабин
се е опитвал да троши пирамидата (!?) през Средновековието.
Не са много ясни подробностите около едно впечатляващо откритие, което
египетският учен д-р Х. Месиха направил през 1967 г. С помощта на радиестезия
неговият екип засякъл Залата на записките – уж истинската гробна камера на Хуфу
на 20 метра под западната стена на камерата на царицата. Това било оповестено от
екипа, но Главния съвет по египетски древности прекратил тяхната работа едва след
десет дни, докато те все още копаели проход от камерата на царицата към засеченото
в дълбочина помещение.
През 1986 г. японски тим, въоръжен с модерна техника, засякъл няколко кухини,
включително откритата от д-р Месиха.

Една друга следа от присъствието на Хуфу на платото Гиза била открита в една
загадъчна гробница, разположена недалеч от неговата пирамида. В своето проучване
за монументите на платото Гиза, авторът на най-многобройните разкопки в Египет и
автор на хронология, която с малки поправки се следва от египтолозите и до днес –
Флиндърс Питри, споменал така наречената гробница на Кембъл като „загадъчна” и
„свързвана от някои автори с името на Хуфу”.

106
Гробницата на Кембъл се намира малко зад Сфинкса, от северната страна на
издигнатата пътека на пирамидата на Хафре и е изграден от забележителните 10000
тона варовикови блокове. Гробницата била подробно проучена и описана от
полковник Визе, който открил в нея златен пръстен с картуш на Хуфу. За този
пръстен Питри твърдял, че е принадлежал на свещеник от Късния период и името на
Хуфу случайно било изписано на пръстена. Култ към Хуфу на Гиза наистина е
съществувал в Късния период от египетската история.
Флиндърс Питри не отрекъл възможността гробницата да е от епохата на
пирамидите на Гиза. Визе от своя страна отишъл малко по-далеч, откривайки
прилики в покривната архитектура от няколко разпределящи тежестта секции, която
силно напомня на тази от гробната камера на Хуфу в Голямата пирамида. Поради
разположението си в дълбочина тази гробница била често наводнявана от водите на
Нил, което може би показва, че именно нея Херодот описал като гробницата на
Хуфу.

ІХ.2.2.5 За пирамидоните и как те обясняват функцията на пирамидите.

Най-ранното сведение за пирамидоните – ключов елемент от египетските
пирамиди, който говори много за самото разбиране на тези постройки, касае
пирамидата на царя Менкауре.
На върха на всяка пирамида египетските строители поставяли малък каменен
блок с формата на пирамида. Учените нарекли този камък пирамидон. Ако съдим по
размерите на пирамидоните, които се съхраняват в Музея в Кайро, обикновено,
размерите на тези пирамидални върхове били между половин метър и метър и
половина.
Терминът за пирамидон в древноегипетския език бил бенбенет. Вероятно думата
произхождала от свещения камък бенбен, почитан в Големия храм на Ре-Атум в
Иуну, недалеч североизточно от Гиза. Коренът бен се среща в глагола убен –
изгрявам. Неговото повтаряне в женски род, показва, че пирамидоните били

107
възприемани като съставна част от пирамидата, която от своя страна била
постройка-тяло на царя, осигуряваща вечно възкресение/изгряване на мъртвия
владетел в светлината на деня.
За съжаление все още не са открити пирамидони от времето на Старото царство.
За тяхното присъствие и особена стойност като един от най-важните елементи от
пирамидата на царя разказва един от най-интересните текстове от Старото царство –
Биографията на Уни. Велможата Уни бил изпратен от царя от Шеста династия
Меренре (2287-2278 г. пр. Хр.) със специална мисия до страната Ибхат, за да донесе
изсечените от местен камък ковчег на живота (саркофаг) и пирамидон за пирамидата
на царя, наречена „Господарката „Меренре възсиява прекрасно“.
От надпис на един по-ранен владетел от Старото царство – царя от Пета династия
Нефериркаре (2475-2455 г. пр. Хр.) научаваме, че пирамидонът за пирамидата на
царя бил изработен от най-чисто злато.
Указ на споменатия цар Меренре споменава един от пирамидоните на
пирамидите на платото Гиза. В него се описва, че името на Менкауре било изсечено
в неговия пирамидон подобно работата на скулптур.
Най-ранният от откритите пирамидони красял върха на пирамидата на царя от
Дванайсета династия на Средното царство Аменемхе ІІІ (1831-1786 г. пр. Хр.). Днес
той се намира в Музея в Кайро (Cairo Museum, J d’E 35122).
Изображението и текстовете върху четирите страни на камъка с основа 1.86 м. и
височина 1.44 м. е изключително важен, тъй като е оригинално свидетелство,
представящо самата същност и функция на пирамидите, така както са ги разбирали
техните строители.
Изображението, което е еднакво на всяка от четирите страни гласи: Аменемхе
вижда красотите на Ре. Това показва, че самата пирамида е била мислена като тяло
на царя и неговите очи, които са изрисувани на пирамидона – тази най-висока точка
от пирамидата, и то върху всичките й четири страни, продължават да се любуват на
слънчевите лъчи.

108
Под това изображение, на всяка от четирите стени на пирамидона има по два реда
текст.
На източната стена пише: Лицето на царя (следват титли) е отворено, за да гледа
той господаря на хоризонта, когато той прекосява небето. Дава той да възсияе сина
на Ре - Аменемхе като бог, господар на вечността, нечезнеща звезда.
На втория ред са изписани думите на самия бог Ре-Хорахти: Дадох аз красивия
хоризонт на Двете господарки - Ититауи (столицата на Аменемхе), за да се
успокояваш ти в него. Така пожелах. Хоризонтът също се обръща към царя: За да се
успокояваш ти в него, така пожелах.
Този текст, от източната страна на най-високата точка на пирамидата показва, че
с издигането на пирамидата се установявало разбирателство между царя, когото тя
въплъщава и Слънцебога, който преминава над пирамидата (царя) от изгрев до залез.
На царя се гарантира възможността да наблюдава вечно движението на Слънцето, а
Слънцебогът му дава терена за пирамидата в близост до неговата столица.
От западната страна на пирамидона текстът гласи: Първи ред: … велик е с
възстановената си плът Озирис (епитети) - Аменемхе, Птах (епитети)…, Втори ред:
Произнасяне на думите от страна на Птах: Дадох аз живот, стабилност и мощ
всякакви на (епитети на Аменемхе). Произнасяне на думите от страна на Сокар-
Озирис, господар на живота на всички богове…
В посоката на залязващото слънце царят е идентифициран с първия бог познал
смъртта – Озирис. Озирис в неговите хипостази Сокар и Птах гарантира на царя
живот, стабилност и мощ.
От южната страна на пирамидона е изписано: Произнасяне на думите дадени от
Увиващият мумията, който е върху своята надгробна могила. Нека (епитети на
Аменемхе) влезе в Запада и всяко светилище, което е в него. Западът гарантира
всичко необходимо за него завинаги.
И на втория ред: Увиващият мумията заявява: Давам всяко прекрасно място в
Запада на (епитети на) царя. Така разпоредих и съм доволен. Западът потвърждава:
Доволен съм…

109
На северната страна на пирамидона пише: Душата на царя е издигната до
хълмовете на Сах (Орион). Той осветява Дуат (Отвъдното). Той поддържа звездното
небе. Окръжаващата е доволна.
Вторият ред съдържа титли на царя и твърдението, че му е даден вечен живот.

Тези текстове, разполагани върху стените на пирамидоните, на най-високата
точка на всяка пирамида, свидетелстват, че гигантските строежи са били нещо
повече от обикновени гробници. Докосването на слънчевата и звездната светлина до
сградата е пробуждала за вечен живот царя, чието тяло било положено в нея, като
можем да предположим, че пирамидата е била възприемана, в някаква степен, за
вечно тяло на царя. Още повече, че тази представа се потвърждава от заклинание 600
от Текстове на пирамидите, в което се казва:
Нека бога-творец Атум закриля тази постройка, нека закриля този цар (името). И
по-нататък: Този цар е Озирис, тази постройка е Озирис, тази пирамида е Озирис!
Отправи се (към Слънцебога) към царя (името), не се отдалечавай от него в името му
на пирамида. (ТП §§ 1652а-1659b).
От Текстове на пирамидите могат да се направят още няколко извода в същата
посока. Веднъж положен в своята пирамида царят я изпълвал със своята жизнена
енергия. Тя се превръщала в негово тяло и едно от имената на царя. Към пирамидата
и комплекса от сгради около нея са се обръщали с името Господарката и тя е
изобразявана като женско божество, което посрещало царя и го прегръщало.

ІХ.2.2.6 Царският некропол около пирамидата на Хуфу

Край югоизточния ъгъл на пирамидата на Хуфу има три малки пирамиди,
наричани пирамиди на цариците. Първата от тях (G1a) принадлежи на майката на
Хуфу – царица Хетепхерес I.
Подземна камера с част от погребалния инвентар на Хетепхерес I, вероятно от
оригиналната й гробница в Дашур, била открита случайно през 1925 г. в дълбока

110
шахта, североизточно от пирамидата. Шахтата е с дълбочина 27 метра и нейният
отвор бил затворен с камъни. На дъното на шахтата археолозите открили уникален
саркофаг от алабастър и малка кутийка от същия материал, съдържаща органите на
царицата. В камерата имало още: два стола, разглобена на части носилка, кутия с
жезли, възглавница и два снопа гривни.
Втората от пирамидите на цариците (G1b), вероятно принадлежала на царица
Меритетес, съпруга на Хуфу, живяла по време на управлението на Снофру, Хуфу и
Хафре.
Третата пирамида – G1c се предполага, че принадлежала на царицата Хенутсен.
Заупокойният олтар на тази пирамида е все още запазен. Това може би се дължи на
факта, че той е бил превърнат в храм, посветен на богинята Изида – Господарка на
пирамидите, с която царицата била отъждествявана по времето на Двадесет и шеста
династия.
Откритата през 1991 г., в близост до трите пирамиди на царици, сателитна
пирамида, най-вероятно не е служила за гробница. За нейната функция са изказани
няколко хипотези, като според тях, тя била обиталище на ка-то на царя, място за
полагане на неговата плацента или била свързана с небесния хеб-сед на Хуфу.
Около пирамидата на Хуфу били изградени и множество мастаби на негови
синове и велможи, разделени в два сектора – западно и източно от пирамидата.

ІХ.2.2.7 Митологията на платото Гиза

Според големия познавач на Текстове на пирамидите Реймънд Фокнър
оригиналното име на некропола на платото Гиза било Ро-сетау. То обозначавало
място, на което започвало теглене, влачене по полегат склон или рампа.
Предполагам, че това име произлиза от един от моментите на погребалния ритуал,
при който саркофагът с трупа на покойния бил теглен по пясъка на западния бряг на
Нил към приготвената гробница. Този ритуал е бил провеждан за велможи и частни
лица в некропола на Инбу-хедж още през Раннодинастичния период и ранното Старо

111
царство. Възможно е и името да е показвало наличието на рампи около гробничните
съоръжения на това място. Това бил местния начин за ритуално издигане на
мъртвия, което било изпълнявано на земята, но имало своето символично
съответствие в света на отвъдното, както разбираме от Текстове на пирамидите.
В Текстове на пирамидите, Ро-сетау се споменава като обител на бога Сокар.
Сокар, пак според тези текстове, станало името на бога Озирис, след като той бил
повален в района на Делтата от своя брат Сет. Така разбираме, че Ро-сетау е било
обитавано от бога Озирис във въплъщението, което той приел по време на
краткотрайната си смърт. Това е перфектната митологична или историческа
обосновка за едно място, на което бил изграден некропол.
По някакво неведомо стечение на обстоятелствата името на Сокар се е съхранило
в името на некропола край Инбу-хедж – Сакара, който се развил от Първа династия,
южно от Гиза.
Сокар бил отъждествяван и с мемфиския (разбирай този на Инбу-хедж) бог-
творец Птах още през Старото царство. Празникът в негова чест включвал обикаляне
със свещената му ладия Хену на стените на Мемфис и посещаване на гробницата на
Сокар-Озирис в Ро-сетау. Сокар имал епитет Този, който е начело на педжу-еш –
езерото Абусир, в северната част на Сакара.
За един от велможите на царя Пепи І (Шеста династия на Старото царство) е
известно, че бил титулуван господар на тайната на камерата на Сокар. Ако съдим по
по-късни текстове камерата на Сокар била най-дълбокото място на некропола в Ро-
сетау. Съществуват теории, че тя се намира под пирамидата на Хуфу или под тази на
Хафре.
Сокар бил още покровител на обработващите метали, което го свързва с данните,
че при падането на Озирис в Ро-сетау се отделило изтичане, което продължавало да
гори (Заклинание 1080 и 1087 от Текстове на саркофазите). Това описание напомня
на разтопен метеоритен метал.
Ето и целия текст, който разказва за падането на бог Озирис на платото Гиза:

112
„Скритото нещо е това, което е в сърцевината на мрака. Огънят около него
съдържа изтичането, есенцията на Озирис. Дадено е то в Ро-сетау. Укрито е то
(Текстове на саркофазите, закл. 1087), откакто падна той (Озирис) там. Спускане бе
това, там, върху пясъчната пустиня. Тежеста в Ро-сетау е това, което съществува в
него.”
В друг вариант на същото заклинание тази скрита есенция е наречена скрито
слово:
„Скритото слово е това, което е във вътрешността на мрака. Колкото до всеки
просветлен дух, който го знае – ще живее той сред живите. Ето огъня около него,
съдържащ есенцията на Озирис. Колкото до всеки човек, който ще го узнае, няма да
изчезне във вечността джет, докато знае той съществуващото в Ро-сетау. Тайно е
Росетау, откакто падна той в него. Падна върху пустинята. Съществуващото под
него в Джеду (гр. Бузирис, северно от Гиза) е съдържанието на кутията. Ро-сетау на
Озирис – това е небитието на боговете. Колкото до всеки човек, който е там,
неговата плът ще съзерцава Озирис всеки ден, диханието ще е в неговите ноздри.
Няма да умре през вечността джет, докато знае той заклинанието за преминаване
през това място.”
Това описание на изтичането на Озирис напомня на високо цененото от древните
египтяни метеоритно желязо. Както споменахме по-горе, през Старото царство
желязото било свъзвано с небето и съществувал термин за желязо от небето – биа ем
пет. През 2002 г. учени предложиха да се проучи състава на металните дръжки,
открити в северната шахта на камерата на царицата в пирамидата на Хуфу и да се
установи дали те не съдържат свещено желязо дошло от звездите.
Още в Текстовете на пирамидите се споменава, че овладяването на изтичането на
субстанцията реджу, която, както току-що видяхме, изтекла и от Озирис, помага за
преодоляване на смъртта.
Мирча Елиаде описал подобен мит при иранците. Те вярвали, че когато Гайомарт,
първоначалния човек, бил убит от Изкусителя, той оставил неговото семе да изтече
на земята. В резултат от този акт се появили седемте метала – от златото до по-

113
нисшите, тъй като тялото на Гайомарт било съставено от тях. В примера на
иранските текстове явно става въпрос не просто за някакво семе, а за самото
физическо тяло на първия човек.

Ро-сетау било споменавано и през по-късни епохи от египетската история.
Платото Гиза е наречено Ро-сетау в Стелата на съня на царя Тутмос ІV (Ново
царство), която все още се намира между лапите на Сфинкса.
Още едно споменаване на Ро-сетау откриваме в кенотафа на Сети І в Абджу,
където един храм в обиталището на Птах (Мемфис) бил наречен Големия престол до
Ро-сетау.
В Мемфиския богословски трактат районът на Мемфис (др. ег. Инбу-жедж, от
края на Шеста династия – Меннефер, откъдето идва гръцкото име Мемфис) бил
описан така: "Това е земята... където е погребан богът Озирис в Дома на Сокар".
Това вероятно е една от причините, поради които Селим Хасан писал, че центърът
на отвъдния свят се отъждествявал не само с Ро-сетау, но и с царството на
погребания бог Озирис.

А ето какво казват за Ро-сетау и специалистите. Още Уолис-Бъдж отбелязал, че в
епохата на пирамидите Мемфиският некропол вече бил известен като място, част от
отвъдното, в което обитава Сокар“.
Сходно мнение споделил египетският археолог С. Хасан. Според него
мемфиският некропол бил отъждествяван с част от отвъдния свят още по времето на
Старото царство, а в Ро-сетау бил символичния вход към това отвъдно.
Рендъл-Кларк определил Ро-сетау като района на съвременна Гиза и го нарекъл
още мемфиско местообиталище на бога Сокар, изобразяван като сокол.
Френският археолог К. М. Зиви твърди, че може да посочи точния участък, който
древните египтяни наричали Ро-сетау с точност до метри. Според него той се намира
в района на Гебел Гибли – южния хълм на Гиза, на около 800 м. южно от пирамидата
на Хуфу. На това място Флиндърс Питри открил голямо количество червен гранит и

114
обработени камъни. Те били струпани от западната страна на възвишението, сякаш
там някога е имало сграда. Интересно е, че към това място води и загадъчната Стена
на гарвана, за която ще разкажа по-нататък.
В своята книга „В подземията на Египет” Р. Бювал развил теорията, че
изображението на обиталището на Сокар от книгата Амдуат (Ново царство)
отразявало реално място на платото Гиза. Той обосновал своето твърдение със
структурата на камерата на Сокар, която е изобразена под пирамида с женска глава,
с два сфинкса, които гледат в противоположни посоки от двете си страни. Бювал
посочва, че сфинксовете от изображението са Сфинкса в Гиза и негов, все още
неоткрит, двойник, който може би се намира на срещуположния край на пирамидата
на Хафре. Самата пирамида била изобразена с женска глава, което напомня за
определението от Инвентарната стела за Изида като Господарка на пирамидата.

Изображение от книга за отвъдното, което може би показва пирамида в Гиза

115
Така, според Бювал, тайната камера на Сокар трябва да се търси под пирамидата
на Хафре. Трите хоризонтални региона в изображението могат да се приемат като
подземното царство, небесата и нашата, средна земя. В този случай пирамидалната
структура с двата сфинкса отстрани действително се пада точно на земната
повърхност.
Според друга теория на Бювал трите пирамиди на платото Гиза – на царете Хуфу,
Хафре и Менкауре били изградени като земна проекция на трите звезди от пояса на
съзвездието Орион.

Пирамидите в Гиза, съпоставени с трите звезди от пояса на Орион

Като кратко обобщение и един вид заключение на разсъжденията ми относно
митологичния фон на платото Гиза (Ро-сетау) ще спомена следното: Когато царят от
Четвърта династия на Старото царство на Древен Египет – Хуфу избрал платото
Гиза за царски некропол, мястото вече било свързвано с най-древните пластове от

116
египетската космология и почитано като място, на което е паднал Озирис – бог и
митологичен цар. То било пазено от бога Сокар. Мястото било превърнато в най-
масивния некропол на планетата от царете от Четвърта династия. Половин
хилядолетие след тях египтяните все още вярвали, че под някоя от пирамидите
продължава да съществува есенция на бога Озирис... Трите огромни пирамиди на
това място са вдъхновили милиони хора оттогава и до днес, когато Гиза е най-
популярния туристически обект в света.

ІХ.2.2.8 Сфинкса

Казват, че картината на Леонардо да Винчи – Мона Лиза, бисерът на Лувъра, е
най-известното изображение на човешко лице в историята на изкуството. Голяма
част от своята известност тази картина дължи на загадките, свързани с нейното
изработване. Никой не знае коя е жената, която е позирала на Леонардо, за неговото
безсмъртно произведение. Още по-малко известни са отношенията между автора и
неговия модел, но поне техните имена са запазени и са част от магията на този обект.
Магия, която привлича милиони посетители в парижкия музей.
Ако Мона Лиза е най-известната картина в света, то едва ли има спор коя е най-
известната статуя. Египетският Сфинкс бие картината на Леонардо по доста
показатели. Неговата възраст е повече от четири хилядолетия, като при това през
всички тези години той е бил на открито, оставен на произвола на атмосферните
условия. Въпреки това Сфинксът е оцелял и е бил почитан като цар, божество или
туристическа атракция през всичките тези четири хилядолетия. Като туристическа
забележителност той е с не по-малко посетители и почитатели от Мона Лиза. Това,
което го прави много по-интересен обаче са загадките около него, които са в пъти
повече отколкото при много други велики паметници на човешкото изкуство.
Науката е отговорила на много от тях, но, както ще видим в следващите редове,
съвсем не еднозначно…

117
Сфинксът представлява гигантска статуя на лъв с човешка глава, дълга 73.5 и
висока над 20 метра. Той е разположен в най-източната част на платото Гиза. Пред
Сфинкса бил издигнат храм, известен днес като Храма на Сфинкса, чиято
архитектура наподобява заупокойния храм на царя Хафре в съседство.
Няма сигурни доказателства кога точно е била оформена статуята на Сфинкса.
Повечето египтолози предполягат, че това е станало по време на царуването на
Хафре (гр. Хефрен) през Четвърта династия. Според тях Сфинксът е бил оформен от
скала-остатък от каменоломните на бащата на Хафре – Хуфу.
Най-нови проучвания обаче показаха, че тази скала е била с естествен произход.
Това доведе до заключението, че при царуването на Хуфу в тази скала е била видяна
прилика с лъвско тяло и в резултат на това е било оформено човешкото лице.
Лицето на Сфинкса най-вероятно изобразява лицето на самия Хуфу. Приликата
на широките скули на Сфинкса с тези на Хуфу, познати от неговата малка статуетка
от Музея в Кайро е забележителна. Лицето на Хафре, от друга страна, добре познато
от множество статуи на царя, е било по-тясно и продълговато, и твърде различно от
лицето на Сфинкса. Тези, най-популярни и доказуеми предположения, показват, че
Сфинксът изобразява Хуфу, като остава единствено въпроса дали самият Хуфу се е
изобразил на него или това е сторил неговия син Джедефре.
Египтологът Райнер Щаделман пръв защитил тезата, че Сфинксът е продукт на
управлението на Хуфу, привеждайки няколко доказателства. Сред стилистичните
особености той посочил приликата на лицата на Сфинкса и Хуфу, която вече
споменахме, както и начина, по който короната немес покрива изцяло главата на
Сфинкса, подобно на тази на Хуфу от негова частично запазена статуетка в
Метрополитън музей. Подобно носене на короната немес не е регистрирано при
изображения на Хафре.
Дълбоко изобразените, широко отворени очи на Сфинкса, също са в стила на
статуите на Хуфу, а и стилът на уреус-кобрата на челото на Сфинкса не е типичен за
статуите на Хафре. Ушите на Сфинкса са коренно различни от тези на статуите от
времето на Хафре. И накрая – най-силното от стилистичните доказателства е фактът,

118
че церемониалната брада, която носели фараоните, и която е неотменен атрибут на
царете от Хафре насетне, отсъства от изображенията на Хуфу (като например това от
Музея в Бруклин – Brooklyn 46.167; Berlin 14396) и лицето на Сфинкса.
Сред архитектурните детайли в подкрепа на тезата на Щаделман са пътеката към
пирамидата на Хафре, която очевидно се отклонява в своя подход към долинния
храм, поради обект, който е стоял там по-рано. Това бил именно Сфинксът, който се
е озовал на пътя на нейния строеж.
Не на последно място Щаделман посочил и уникалната стела от времето на
Рамзес ІІ, на която за първи път са изобразени двете пирамиди – на Хуфу и Хафре,
като Сфинксът е изобразен пред тази на Хуфу.
Писмените сведения, открити в района около Сфинкса, датират от времето на
Новото царство и описват представите за гигантската статуя от този период – хиляда
години след неговото действително изграждане.
Няма нито едно писмено сведение за Сфинкса от времето на Старото царство.
Още по-интересен е фактът, че в частните гробници на платото Гиза, принадлежащи
на видни египтяни, живели по времето, когато Сфинксът бил строен не са открити
надписи, които да свидетелстват за култ към статуята. Факт е, че строителите на
Сфинкса оставили недовършен неговия храм, разположен непосредствено пред
статуята, което подсказва, че такъв култ може би въобще не е бил практикуван.
За колонадата в храма пред Сфинкса се предполага, че е представлявала двадесет
и четирите часа на денонощието. В нейния център били разположени десет статуи. В
източния и западния й край има олтарни ниши, най-вероятно посветени на
изгряващото и залязващото слънце. Предполага се още, че самият Сфинкс
изобразява царя, поднасящ дарове на Слънцебога в храма пред него.
Най-ранният текст, касаещ Сфинкса, е от началото на Осемнадесета династия на
Новото царство. Изписан е върху каменен съд през четвъртата година от
управлението на фараона Тутмос І. Самият текст разказва за една разходка на най-
старшия син на царя – Аменмосе, а самият Тутмос е наречен любим на Хоремахет.

119
Името на Сфинкса, посочено тук – Хоремахет, означава бога Хор – Слънцето в
мястото на неговия изгрев – източния хоризонт (ахет).
Най-точното определение за Сфинкса дължим на текст от времето на Аменхотеп
ІІ (Ново царство), изписан върху каменна стела. Тази стела била наречена „голяма“,
тъй като тя е по-голямата от двете стели, открити в храма, издигнат от Аменхотеп ІІ
в чест на Сфинкса, недалеч от самата статуя.
Текстът от Голямата стела разказва за едно ловуване на Аменхотеп в района на
платото Гиза, докато той бил още млад принц. Силно впечатлен от богатото
историческо наследство на това място, той решил да разгледа храма на Сфинкса,
като дори го обиколил няколко пъти. Това негово действие може би било разказано
по този начин, заради представата на древните египтяни за ежедневната обиколка на
Слънцето. По-късно, по време на своето царуване, Аменхотеп разпоредил да бъде
издигнат нов храм на Сфинкса в съседство с онзи, който царят разгледал.
Много е важно описанието на Сфинкса в този разказ от Голямата стела, която
Аменхотеп поставил в новия храм, тъй като то свързва статуята с имената на
владетели от времето на Четвърта династия.
Текстът разказва:

m mn-nfr m T3mjt
w3H.f r xnw n Hr-m-3xt
ir.f st ? im pnc-nc st
m33 n ? n xnw pn n Xnm-xw.f x3.f rc

„… в Меннефер, в Чамит. Той продължи към храма на Хор-ем-ахет (Сфинкса).
Направи той време в него, обикаляйки го. Разгледа красотите ? на този храм на
Хнум-Хуфу и Хафре“.

Това описание на храма на Сфинкса показва, че по времето, когато Аменхотеп ІІ
бил подрастващ принц, вероятно при управлението на Тутмос ІІІ, този храм е бил

120
мислен от египтяните като долинен храм, в който, в тяхното далечно минало е бил
отслужван култ към двамата фараони от Четвърта династия – Хуфу и Хафре.
Най-интересното писмено сведение за Сфинкса – Стелата на съня е каменна
стела, която и до днес се намира между лапите на гигантската статуя. Стелата е
висока 3.6 метра, тежи петнадесет тона и е изработена от един от гигантските
каменни блокове на заупокойния храм на Хафре. Стелата на съня е разкопана през
1818 г. от Кавиля и публикувана от Х. Визе през 1842 година. На нея е изписан
разказ за едно ловуване на младия принц Тутмос ІV в района на Гиза. При обедната
дрямка, която той направил в сянката на Сфинкса му се явил самия бог и обещал на
младия принц, че ще стане пълноправен владетел ако разчисти пясъка от неговото
тяло.
Египтолозите забелязали, сходството на разходките на тримата
престолонаследници – Аменмосе, Аменхотеп ІІ и Тутмос ІV. Поради това сходство
се предполага, че по времето на Новото царство платото Гиза с неговите внушителни
постройки било място за един вид инициационни премеждия на принцовете,
определени за бъдещи владетели. На всичкото отгоре сънят на Тутмос ІV бил и
символично свръхсетивно преживяване, тъй като той се е случил, според разказа, по
време на зенита на слънцето по обяд, когато според свещените текстове слънчевата
ладия зацикля и е влачена, поради двубой със змея на мрака Апоп.
Много важно в Стелата на съня на Тутмос ІV е и присъствието на картуша на
царя от Четвърта династия Хафре. Не е ясен обаче смисълът на изречението, в което
той присъства, като може би то посочва, че статуята на Хоремахет (Сфинкса) е
изградена от Хафре като образ на бога-творец Атум-Ра-Хорахти.
Цялостната структура на сцената, изобразена в горната част на каменната стела,
съдържа огромно количество символика, представена чрез подреждането на текста
около изображенията. Четенето на текста трябва да бъде съобразено с неговото
разположение. Египтолозите отдавна са забелязали, че няма нищо случайно в
съдържанието на един древноегипетски писмен паметник. В случая правилното

121
цялостно тълкуване на изображенията и текста към тях обяснява възприемането на
платото Гиза от египтяните по времето на Новото царство.

Стелата на съня на Тутмос IV пред Сфинкса

В най-горната част на стелата са представени две различни изображения на
Тутмос ІV и два Сфинкса. Въпросът, който изниква е изключително деликатен: Дали
става въпрос за две еднакви статуи, разположени в двата противоположни края на
платото Гиза или просто за два отделни ритуала пред единствената статуя на
Сфинкса, позната днес.
В лявата сцена царят поднася ваза на Сфинкса, който е наречен Хор-(ем)-ахет. В
замяна Хор-(ем)-ахет произнася: „Аз давам живот и сила на господаря на Двете земи
(Египет) Тутмос“.

122
В сцената отдясно царят кади тамян пред същата статуя обърната в
противоположната посока. Текстът между тези две сцени разкрива цялостния смисъл
на композицията. Той е произнесен от самото Слънце, което назовава царя като част
от себе си. То заявява следното: „Давам (аз) да възсияе царя на престола на Геб
(земята)“, като тази част от текста е съвършено точно вместена над линията на
хоризонта (ахет), на който са разположени двата Сфинкса. Дори името на Геб –
богът, олицетворяващ земята е точно на нивото на земята. Слънцебогът заявява, че е
дал царя да сияе в пространството между земята и небето (подобно на него). На това
пространство в изображението отговаря горната част от тялото на царя. Името, с
което царят е наречен е Устойчиви са проявленията на Слънцето. Това подсказва
основната функция на царя – да поддържа всички видими през деня форми.
Долната част от думите на Слънцебога е под нивото на земята, на което е
разположен Сфинкса и отговарят на долната половина от тялото на царя, явно
касаейки пътя на Слънцето през нощта. Те включват името, с което Тутмос ни е
познат, и което означава „роден от Тутмос, с възсияла плът“. В тази си същност
царят е назначен от Слънцебога в длъжността на Бога-Творец Атум. Тази долна част
на текста/церемонията се вписва/провежда в двете помещения под Сфинкса.
Възможно е да става въпрос за инициация в храм под статуята.

Ето и най-важните моменти от самия разказ:

„Година първа, трети месец от сезона Ахет, деветнадесети ден на царуването на“
… следват титлите на Тутмос ІV.
„Когато Негово Величество беше млад…. прекара известно време забавлявайки се
с лов в пустинята на Инбу-хедж… само с двама свой слуги и никой друг не знаеше.
Дойде време да даде почивка на слугите си край плътта на Хор-ем-ахет, до Сокар
в Росетау, Рененутет в Северното Чаумут, Мут – господарката на северната стена и
южната стена, Сехмет – пред своя Кха, Сет – син на Хека, свещено място на Първото
време, до нещата на Хери-аха, пътя на боговете към западния хоризонт на Иуну.

123
А огромната статуя на Хепри лежеще на това място величава и разкошна. Сянката
на Ре почиваше върху нея. Владенията на Хут-ка-Пта (главния храм на Меннефер) и
всичките й съседни градове идваха и поднасяха дарове на нейното ка.
Така се случи през един от онези дни, че принц Тутмос дойде по обяд и седна в
сянката на този велик бог. Дрямка го налегна, от типа дрямка, която идва, когато
Слънцето е в своя зенит (по пладне). Той откри величеството на този благороден бог
да говори със собствената си уста, с такава реч, все едно баща говори на своя син,
казвайки: „Погледни ме, съзри ме, сине мой Тутмос. Аз съм твой баща, Хор-Хепри-
Атум и аз ще ти дам царската власт над земята...“
Следват още обещания за власт с молба Тутмос да почисти пясъците, които са
покривали Сфинкса. След това Тутмос се пробужда и заповядва да бъдат носени
пред Сфинкса дарове, както е правено по-рано. В един от последните съхранени
откъси от текста пише:
„…Хафре, статуя, направена за Атум-Ре-Хор-ем-Ахет…“

Важните моменти в текста на разказа под изображенията на стелата са няколко.
Първият е описанието на няколко обекта, които обичайно са приемани от учените за
постройки на платото Гиза, въпреки че след имената им не са изписани
детерминативни знаци за сгради.
Сфинксът е наречен плът на Хор-ем-ахет, което ще рече изображение на
Слънцето в неговия изгрев. Той е описан до Сокар, който е в Ро-сетау. Възможно е
това да е долинния храм на Хафре, тъй като той е до отвора за тегленето (Ро-сетау) –
издигнатата пътека, по която е бил влачен саркофага за погребението в пирамидата.
Следваща постройка е наречена Рененутет, която е в Чаумут в небето. Чаумут е
първичния хълм на Сътворението. Подобно култово място било изградено по-късно
и в храма на Рамзес ІІІ в Мединет Абу. Самият термин често е изобразяван с
детерминативи за лъв или фалос, което намеква за връзка с творческата сила на
Твореца или издигането на неговото семе – самото Творение. Рененутет била
богиня-покровител на зърното, така че връзката е още веднъж доказана. Имайки

124
предвид, че самото плато Гиза, както видяхме по-горе, е описано като място, на
което е изтекло семето (слово, метал) на Озирис е възможно да става въпрос за
постройка върху това място.
Мут, господарка на северната и южната стена явно са някакви ограждащи
съоръжения, като може би южното е т.нар. Стена на гарвана, която се намира
югоизточно от пирамидата на Менкауре и ще бъде разгледана подробно по-нататък.
Сехмет, която е върху хълма, красивото място на първото време. Терминът
„място на първото време“ може би посочва платото като първата суша, издигнала се
от първичния океан на небитието.
Това описание на сградите е повече от любопитно, тъй като на тях са придадени
епитети, които ги датират в митологичните времена на сътворението и не ги
свързват с царете от Четвърта династия.
Всъщност единственото споменаване на цар от Четвърта династия е картушът на
Хафре, за който не е ясно в какъв смисъл е използван, поради лошото състояние на
йероглифите около него. Може би той показва, че Хафре бил царя, издигнал статуята
на Сфинкса в чест на бога-творец Атум-Ра-Хорахти. Това, разбира се е само
предположение.

Друга стела от храма на Сфинкса, издигнат от Аменхотеп ІІ – на царя Сети І също
разказва за лов, проведен от царя. В текста Сфинксът е наречен и Хурун.
Синът на Сети І – самият Рамзес ІІ Велики отдал почитания и дарове пред
статуята на Сфинкса в чест на неговото избиране за цар и извършил някои
реставрационни действия по монумента.
Причината за тези инициационни премеждия, доказващи храбростта на
владетелите, според българския египтолог доц. д-р Теодор Леков, могат да бъдат
открити и в един термин, с който египтяните наричали храма на Сфинкса – сетепет,
което означавало избрано място. Както Леков забелязал терминът напомня на един
епитет на египетските царе, появил се тъкмо по времето на Тутмос І – сетеп ен Ре,
което означавало избран от Ре.

125
Японски учени от Университета в Уаседа установиха със сензорна техника
наличието на две кухини под земята непосредствено пред Сфинкса. Както видяхме
на стелата на Тутмос ІV има изображение на сграда под Сфинкса. Засега наличието
на подземни помещения под Сфинкса остава загадка.
Данните за втори Сфинкс в близост до прочутата статуя идват предимно от
арабски извори. В записките на Раби ІІ на Мусабихи се споменава малък Сфинкс от
другата страна на Нил, спрямо голямата статуя. Слухове за втори Сфинкс чул и
някой си Насир-и Хосро, който посетил Египет в периода август 1047 – април 1048
година.
Авторът на географската енциклопедия Китаб ал-Мамалик ва ал-Мансалик и на
географската енциклопедия за Азия и Африка Ал-Китаб ал-Джуджари – Ал-И’Дриси
(1099-1166 г.) описал втори Сфинкс срещу известния днес, от другата страна на река
Нил. Авторът не споменал размерите на статуята, която най-вероятно била
унищожена от преместването на речното корито на изток след 1166 г.
Геолозите К. Рийдър и Р. Шох предполагат доста по-древен произход на статуята
на Сфинкса. Първият датира Сфинкса и неговия храм от Раннодинастичния период,
позовавайки се на сходни архитектурни елементи с гробници от този период, а Шох,
посочва произход на статуята хилядолетия преди това, вземайки предвид нейната
ерозия.

ІХ.2.2.9 Книгите на бог Тот

В следващите редове ще разкажа за една друга древноегипетска загадка, която
внася допълнителна стойност в значението на платото Гиза – легендата за първите
библиотеки в историята на човечеството.
Залата на записките на бога, който създал писмеността и науките – Тот, е една от
най-големите и вълнуващи умовете загадки на Древен Египет. В папирус Весткар,
литературна творба от времето на Дванадесета династия (Средно царство), се
разказва, че царят Хуфу търсил записките от помещенията на бог Тот.

126
Тот, освен всичките му други функции, свързани с писмено съхранение на
познанието, бил създател на четиридесет и две вълшебни книги, съдържащи
препоръките на боговете за реда във всички сфери на живот, включително
строителство на храмове, гробници, астрономия и др.
Учените предполагат, че Хуфу е търсил тайна зала, може би достъпна само за
посветени, която съдържала записани свещени текстове или папируси с Текстове на
пирамидите. Както знаем тези текстове са с изключителна важност за задгробното
пътуване на душата на царя, но те са откривани, изпълващи стените на гробните
камери на владетели едва от края на Пета династия насетне. Остава въпроса дали
Хуфу е открил необходимите му текстове, тъй като в помещението, което днес е
прието за негова гробна камера не е открит нито един йероглиф, да не говорим за
заупокоен текст.
През 2001 г. френските археолози Ж. Бардо и Ф. Дармон оповестиха, че, след
дълги наблюдения на пирамидите от Старото царство, са установили прилагането от
страна на древните египтяни на определени строителни техники за замаскиране на
помещения. Това те постигали, според двамата французи, като добре прикривали
фугите между каменните блоковете или като пълнели тайните помещения с пясък за
да не звучат при удар камъните около тях сякаш зад тях има скрити кухини. По-горе
споменах, че търсенето на все още неоткрити помещения в пирамидата на Хуфу
никога не е преставало. Дали ако един ден те се увенчаят с успех в тях ще има
писмени свидетелства от времето на Хуфу?

Папирус Весткар съдържа най-старите приказки в историята на човечеството.
Главни герои в тези приказки са древноегипетски царе от Трета до Пета династии и
техни синове – принцове. Всяка една от тези приказки е разказана на Хуфу от един
от неговите синове.
Предполага се, че тези приказки са съчинени като форма на местен народен епос
през Средното царство, като самият папирус е датиран от Хиксоския период (1650-
1550 г. пр. Хр.).

127
Древноегипетската приказка от папирус Весткар, която ни интересува била
разказана на Хуфу от неговия син Джедефхор:
„Изправил се тогава да разказва принц Джедефхор и рекъл:
- Досега ти слуша за делата на мъртвите. Не е ясно истини ли са това или лъжи.
Но ето, сега, по време на твоето царуване живее вълшебник, когото ти не познаваш!
Цар Хуфу запитал:
- Кой е това, Джедефхор, сине мой?
Отговорил Джедефхор:
- Има един селянин на име Джеди, който живее в Джед-Снофру. Този селянин е
на 110 години. Той може да изяде петстотин хляба и половин бик, и да изпие сто
халби бира на ден. Той може да възстанови отрязана глава. Може да накара лъв да го
следва без да го води за каишка. Дори знае броя на тайните светилища на бог Тот.
Негово величество цар Хуфу прекарал доста време в търсене на тайните на
светилищата на бог Тот, за да направи подобно на тях в своята пирамида. (Затова
Джедефхор намерил вълшебника Джеди и го завел в царския дворец. Там, в
присъствието на Хуфу той възстановил отрязаната глава на една гъска. Тогава царят
го запитал:)
– Казват, че знаеш броя (или изписването?) на тайните светилища на бог Тот?
А Джеди отговорил: - Не го знам, о царю, но знам къде се намират тези
светилища… има сандък от кремък в стая, наречена „оразмерената“ в Иуну. Те са в
този сандък.“
Когато Хуфу поискал Джеди да му донесе този сандък, Джеди отговорил, че той
ще бъде намерен от третия син на върховния жрец на Иуну, който ще се роди след
известно време.

Много са любопитните моменти в този разказ. Учените са склонни да приемат, че
в него става въпрос за желанието на Хуфу да открие Текстовете на пирамидите, за да
ги изпише в гробната камера на своята пирамида. Както е известно тези текстове се
появили изписани по този начин за първи път в гробната камера на пирамидата на

128
последния цар от Пета династия – Унис. В пирамидите на Хуфу и следващите царе
до Унис не са открити следи от изписването на тези текстове.
Това, разбира се не значи, че по времето на Хуфу не е имало достъп до
заупокойни заклинания. В различни частни гробнци от ранното Старо царство
жреците, които изпълнявали погребалния ритуал са изрисувани, четящи папируси.
Напълно е възможно Текстове на пирамидите да са съществували още в
Раннодинастичния период, записани върху папируси. Такова предположение е
изказано и заради споменатите в тях места и структурата на текста, която
предшества стила на откритите текстове от Старото царство. Един от най-големите
познавачи на ранната история на Древен Египет – Тоби Уилкинсън допуска, че
произходът на Текстове на пирамидите е бил в началото на Първа династия.
Описанието на свещените за бог Тот помещения в този текст напомня за
древноегипетските скрипториуми, наречени Домове на живота. Тези, достъпни само
за царя и писарите помещения, съдържали свещени книги, описани като въплъщения
на Слънцебога. Писарите в тези скрипториуми били под ръководството на бог Тот.
Това е интересно тъй като за място, от което произхождат текстовете, в
приказката е посочен град Иуну – най-древния център на слънчевия култ.
На самото плато Гиза, както вече споменахме, било открито изключително богато
погребение на писар, служител на бог Тот още от времето на Първа династия.
Принц Джедефхор, сина на Хуфу, който в историята от папирус Весткар разказал
на баща си за магъосника Джеди и неговото познание, явно имал склонност към
издирване на древни текстове, тъй като в някои заклинания от Книга на мъртвите от
Новото царство се споменава, че той открил няколко такива заклинания в
Мемфиския некропол. Това за сетен път потвърждава наличието на заупокойни
папируси с Текстове на пирамидите по времето на Хуфу и Четвърта династия и за
прекия достъп до тяхното ползване.
Дали в крайна сметка Хуфу открил необходимата му информация? Любопитно е
сведението на Мането от периода на елинистичния Египет за това, че Суфис (Хуфу)
бил написал свещена книга, която египтяните ценели извънредно много.

129
Познанието, което Книгите на Тот съдържали, било търсено през всички периоди
на египетската история. Папирус от епохата на Птолемеите (332-30 г. сл. Хр.)
разказва за приключенията на един от синовете на Рамзес ІІ Велики (1279-1213 г. пр.
Хр.), на име Сетне Хаемуасет, при издирването на книга, написана от самия Тот.
Сетне бил четвъртия син на Рамзес Велики и останал в египетската история като
голям изследовател на стари храмове и гробници, а в самата приказка бил описан
като блестящ писар. Както на шега бихме казали днес – Сетне бил един от първите
египтолози.
Принц Сетне бил силно заинтригуван от книгата на бог Тот, за която му
разказали, че съдържа заклинание, даващо магическа власт над целия свят. Самата
книга с тайнственото заклинание била скрита на дъното на гробница, някъде в
Мемфиския некропол (между Абу Руаш и Мейдум). Сетне отпътувал натам със своя
брат и три дни и три нощи двамата търсили местонахождението на гробницата.
Когато на третия ден я открили, Сетне изрекъл магическа парола и земята под тях се
отворила. Така те пропаднали в самата гробница, която била силно осветена от
излъчващата светлина книга, скрита в нея. Книгата била поставена между две статуи
– на мъж и жена. Мъжът, който бил погребан в гробницата, разказал на Сетне, че
самият той открил книгата на Тот, на дъното на река Нил край Коптос, според
инструкциите на служител на Мемфиския некропол. На дъното на Нил книгата била
запазена в няколко кутии, поставени една в друга, които били заобиколени от змии и
скорпиони и една гигантска змия, която била безсмъртна.

Какво съдържали книгите на бог Тот, та те били така високо ценени дори от
царете в Древен Египет? Ето един опит да отговорим на този въпрос:
Най-добре съхранения египетски храм е посветен на култа към Слънцебога-сокол
Хор и се намира в Едфу. Той бил построен през епохата на Птолемеите – около 140-
124 г. пр. Хр. На вътрешните стени на този храм е запазен списък от книги, написани
от бог Тот.

130
Първата част от тези текстове включва митологични сцени и текстове, след което
следват книги в областите:
I. Книги Проявления на Слънцебога Ре (за които споменахме по-горе, че били
съхранявани в скрипториумите Домове на живота)
II. Книга за храмовия инвентар
III. Книга за отблъскване (на Апоп?)
IV. Книга за борбата между Хор и Сет
V. Книга за архитектурата на храмовете
VI. Книга за пазителите на храмовете
VII. Указания за изписването на стените
VIII. Книга за защита на тялото
IX. Книга за защита на царя в неговия дом
X. Заклинания за отблъскване на лоши очи
XI. Познание за помощта на двете звезди (Слънцето и Луната)
XII. Власт върху помощта на звездите.

Този списък от текстове, изписани в храма в Едфу, напомня на тематичното
групиране на книгите на бог Тот, което направил Климент Александрийски (150-210
г.). Сведението на Св. Климент за книгите на Тот е запазено в Книга VІ, глава ІV на
неговото произведение Стромата. Според раннохристиянския апологет книгите на
Тот били на брой четиридесет и две. Това число съвпада с броя на египетския
вариант на Десетте Божи заповеди от Книга на мъртвите.
Климент групирал тематично 42-те книги на Тот в следните раздели:
І. Химни към боговете - 1 книга
ІІ. Наставления за живота на царя - 1
ІІІ. Астрологични книги - 4
ІV. Йероглифни текстове относно космология, география, строеж на храмове,
храмово земевладение, ресурси и принадлежности в храма - 10

131
V. Книги за образование, жертвоприношения на първите плодове, химни,
молитви, процесии и празници - 10
VІ. Йератични книги относно законодателството, боговете и обучението на жреци
- 10.
VІІ. Медицински книги относно заболявания, органи, лекарства и пр. - 6
Климент приписал всички тези книги на бог Тот, наричайки го с грецизирания
вариант на неговото име – Хермес.
При тези късни сведения за божествения произход на древноегипетската
сакрална и научна литература, си струва да си зададем още веднъж въпроса за
древността на нейния произход.
За структурата на ритуала по напяването на Текстове на пирамидите по време
на погребение през Старото царство, преди да се стигне до тяхното записване по
стените на царски гробни камери в края на Пета династия (ок. 2350 г. пр. Хр.),
подсказва съдържанието на един папирус със заупокойна литургия, открит в
Рамезеума. Той включва описание на ритуално обикаляне на гробницата, която в
текста е наречена мастаба. Това кара някои учени да датират текста от Трета
династия на Старото царство.
Като доказателство, че тези текстове вече са съществували по времето на Втора
династия, по-горе определихме царския некропол в Сакара като продукт на
жречеството на Иуну, което най-вероятно създало и самите Текстове на пирамидите.
Доказателствата за съществуването на тези заклинания преди Втора династия
могат да бъдат открити в устойчивото развитие на определени елементи от
гробничната архитектура, свързани с астрономичните детайли в текстовете. Най-
силното доказателство, че Текстове на пирамидите били формулирани дори преди
Първа династия е факта, че столицата Инбу-хедж не е спомената в тях. Така
датировката на техния произход към края на Четвъртото хилядолетие става твърде
възможна. А следи от соларен и звезден култ, разгърнат в Текстове на пирамидите,
са открити още по времето на културите Набта плая и Негада І.

132
Свидетелства за божествено авторство до днес не са открити, затова ще трябва
да се доверим на древните египтяни, които често пъти приписвали сътворяването на
писмеността на бог Тот. Както знаем, най-ранните кратки йероглифни надписи,
датират още от Преддинастичния период на египетската история (ок. 3500 г. пр.
Хр.).

ІХ.2.2.10 Столицата и култовия център

След като разгледахме платото Гиза като свещено място и място, от което
започнал интереса на владетелите на Египет към науката, ще се спрем по-подробно
на центровете на политическия и религиозния живот край него.
Платото Гиза, със забележителните пирамиди от времето на Четвърта династия,
било част от некропола на Инбу-хедж (Белите стени) – столицата, изградена от
първия цар на Първа династия – Аха (ок. 3000 г. пр. Хр.). Градът бил наследник на
преддинастичните селища Ма’ади (3900-3500 г. пр. Хр.) и Иуну, разположени
недалеч северно от него.
Към края на Старото царство Инбу-хедж бил наречен Меннефер, по името на
пирамидата на царя от Шеста династия – Пепи І (2321-2278 г. пр. Хр.). Оттам
произлязло и името Мемфис, което града получил през елинистичния период, и с
което е известен днес.
Върховно божество на този ранен административен център бил бога Птах, който
бил почитан в градския храм, наречен Дом на двойника на Птах.
Некрополите в Древен Египет били разполагани на западния бряг на река Нил,
докато градът, чийто обитатели погребвали в тях, оставал на източния бряг. Такъв е
и случаят с Инбу-хедж и неговия некропол, който се простирал на отсрещния бряг на
Нил, от Абу-Руаш на север до Дашур на юг. А останките на града, който днес
учените наричат, за улеснение, Мемфис, се издирват южно от Кайро, край
предградието Мит Рахина.

133
Интересно е, че първата столица на Древен Египет изобщо не била спомената в
най-обширния корпус от текстове от това време – Текстове на пирамидите. Това
може да означава само едно – че Текстове на пирамидите са били фиксирани като
заклинания преди времето на първия цар от Първа династия Аха.
Богът на Инбу-хедж – Птах бил споменат в Текстове на пирамидите едва два-три
пъти. Можем само да гадаем защо това е така, но тези два факта, със сигурност
датират създаването на Текстове на пирамидите в Преддинастичната епоха (ІV
хилядолетие пр. Хр.).
Ако днес посетим руините на Инбу-хедж в южния край на Мит Рахина, ще видим
едва няколко обекта. Там стоят останките на три храма на Рамзес ІІ Велики, както и
пилона, издигнат от този цар за основния култов обект, функционирал в древния
град – храма на Птах. Друг обект е двореца на Меренптах, също от Новото царство.
От Средното царство е запазено едно гробище. Единствено култовите ями с глинени
находки са от Старото царство, но някои от тях датират и от Средното царство.
Според Дейвид Джефрис, най-големия познавач на раннодинастичната история
на Инбу-хедж, останките на града от този период трябва да се търсят вече на
западния бряг на Нил, леко на изток от стъпаловидната пирамида на Джосер в
Сакара. Според Джефрис реката, променяйки своя курс през хилядолетията оттогава,
се е преместила на няколкостотин метра в източна посока и Инбу-хедж, който е бил
издигнат на източния й бряг, както всеки египетски град – с некропол на отвъдния,
западен бряг, днес трябва да бъде търсен на… западния бряг на съвременния Нил.

След като казахме няколко думи за столицата, нека се спрем и на историята на
основния култов център от ранната история на египетската държава – Иуну (гр.
Хелиополис, библ. Он).
Недалеч северно от столицата Инбу-хедж бил разположен основният култов
център на ранния Египет – градът на Слънцебога-Творец Ре-Атум – Иуну, наречен
от гърците Хелиополис – град на Слънцето. Когато първият цар на обединената

134
държава – Аха положил основите на своята нова столица – Инбу-хедж, Иуну вече
бил утвърден култов център, вероятно със свое население.
Останките на Иуну са периодично разкопавани с трудности, поради наличието на
два модерни квартала на Кайро, израстнали над него – Айн Шамс и Ел-Матария.
Изключителната древност на Иуну се потвърждава от факта, че градът е най-
споменаваното място в Текстове на пирамидите, чийто произход, както видяхме е в
ІV хилядолетие пр. Хр. Над 200 погребения от тази Преддинастична епоха били
разкопани през 1950 г. от Ф. Дебоно.
А изключителната стойност, която самите египтяни придавали на града, се
потвърждава от факта, че двете столици от времето на Новото царство – Уасет (гр.
Тива) и Ахетитен (араб. Амарна) били построени по модел на планировката на Иуну.
В Текстове на пирамидите неколкократно се споменава древна сграда в Иуну,
наречена Хут-сер – Двореца или Храма на Управителя. Говори се и за
предисторически обитатели на Иуну, наричани богове или проявления на града,
управлявани от самия Слънцебог. Възможно е да става въпрос за предци-управители
на града, които го покровителстват. Първите богове в местната космологична
система били наречени Деветка на Иуну. Това са бога-творец Атум и боговете Шу и
Тефнут, Геб и Нут, Озирис и Изида, Сет и Нефтида. Както видяхме в началото на
книгата, според най-авторитетните древноегипетски царски списъци именно това
били първите царе на Египет. Местните царе от известните нам човешки династии
изтъквали своя произход от тези богове и тяхното време, за да добият пълноправен
божествен статут.
Любопитно е функционирането на Иуну, като основен култов център на Египет,
през Старото царство и взаимоотношенията на неговото духовенство с
политическата власт в столицата Инбу-хедж, разположена недалеч на юг. Възможно
е двете селища да са отговаряли съответно за религиозната и административната
регулация на ранната египетска държава. В хода на историята на Втора и Трета
династия вече разказахме за някои елементи на царския култ в погребалните
съоръжения в Сакара, които доказват изключителното влияние на жречеството на

135
Иуну и магическите Текстове на пирамидите в установяването на религиозните,
теологични и космологични знания през този период.
Когато през 24 г. сл. Хр. Страбон посетил Египет храмовете на Иуну били вече в
руини. От култовия комплекс на Ре днес е останал да се извисява само един обелиск
на царя Сенусерт І (1956-1911 г. пр. Хр.) от времето на Средното царство.
През Средновековието това древно сърце на Иуну се превърнало в християнски
поклоннически център с малка църква, заради легендите, че тук са се укривали
Йосиф, Мария и Исус Христос.
Археологическите разкопки на Иуну винаги са били спорадични и не особено
богати на находки. През 1903 г. била открита ритуална яма-скривалище на
архитектурни фрагменти, които съдържали надписи на множество царе. Най-ранният
бил на царя от Трета династия Джосер, а най-късния – на Нектанебо ІІ (363-340 г. пр.
Хр.).
По времето на Първата световна война М. Барсанти открил гробище от времето
на Старото царство в източната част на квартала Матария.
От времето на Старото царство бил открит и обелиск и фрагменти от светилище
на първия цар от Шеста династия – Тети І (2345-2323 г. пр. Хр.).
В края на Старото царство и Първия преходен период районът, югоизточно от
двора на Големия храм, бил превърнат в гробище на служителите от храма, които
носели титлата Ур маа – Велик виждащ. Открити са погребенията на Великите
виждащи Хунхор, Меру и двама с името Себеки.
Великият виждащ бил нещо като върховен царски служител в Големия храм.
Първият познат Велик виждащ бил гениалният архитект на царя Джосер от Трета
династия – Имхотеп. Това бил човекът, замислил строежа на първата пирамида в
Египет – стъпаловидната пирамида на Джосер в Сакара. През Късния период се
вярвало, че той не е умрял, но е отишъл на небето и оттам хвърлил обратно на земята
свещени книги с научно познание. Според Птолемей ІХ храмът на Слънцебога Хор в
Едфу бил построен според инструкциите на свещената книга „За уреждането на
храма“, написана от Имхотеп, Велик виждащ на Инбу-хедж и син на бог Птах.

136
Титлата Велик виждащ била позната и от края на Четвърта династия. Един от
най-ранните примери за такъв служител бил изписан на царския списък от
Палермския камък. Той фигурира в секцията, документираща управлението на царя
от Пета династия Нефериркаре и разказва за дарение в полза на силите/проявленията
на Иуну, направено от страна на великия виждащ на царя.
През ранната Шеста династия служители на Големия храм в Иуну, с титлата
велик виждащ били погребвани и в царските комплекси в Сакара. Такива били
Исесикаф, погребан край пирамидата на царя Тети, и Иби.
Показателни за функциите на служителите с титлата велик виждащ са личните
имена на такива царски функционери от времето на Дванайсета династия на
Средното царство – Хакауремхутаат и Маахеруремхутаат, които означават буквално
„царят Сенусерт ІІІ е в Големия храм“ и „царят Аменемхе ІV е в Големия храм“.
Тези лични имена показват, че великите виждащи били лични представители на царя
в служението в Големия храм на Слънцебога в Иуну.

Съществува предположение, че първата правилната пирамидална форма на
гробнично съоръжение, постигната в некропола на столицата Инбу-хедж за царя
Снеферу, имала своя прототип в основния култов обект на Големия храм на
Слънцебога в Иуну – камъка с формата на обелиск с пирамидален връх – бенбен.
За влиянието, което идеологията на Иуну имала върху заупокойните комплекси в
некропола на Инбу-хедж подсказва и факта, че всички те били видими от Иуну.
Важно е, че след триумфалния строеж на пирамидата на Хуфу и обявяването на
царя за жив Слънцебог, култът към Ре през следващата Пета династия бил онагледен
в царските слънчеви храмове в Абу-Сир и Абу-Гуроб. Всички тези храмове имали
структура на открит ограден двор с издигната площадка, на която се издигал малък
обелиск. Учените виждат в този обект на поклонение копие на оригиналното
светилище на камъка бенбен в Иуну.
Все още се правят предположения за точната форма на Големия храм на Иуну,
като едно от тези предположения предполага трисъставна структура на храма, с

137
източна зала-светилище на Ре, в посока на изгряващото слънце, междинен олтар под
обедните лъчи на камъка бенбен, чиято пирамидална форма, символизирала тези
лъчи, и западно-изложен храм на бога-творец Атум, който бил отъждествяван със
залязващото Слънце. Този основен комплекс на слънцепоклонничеството от времето
на преддинастичния Египет бил наричан от самите египтяни хут-аат – Големия храм.
Южно от единствения останал обелиск, този на Сенусерт І, бил открит пиедестал,
който вероятно служил за основа на северния пилон на Големия храм. Двата пилона
фланкирали ориентирания на изток монументален портал на храма, който при това
положение излиза, че бил разположен на леко повдигната, спрямо околния терен,
терасовидна площ, открита и частично проучена от Флиндърс Питри.
Тази терасовидна площ, на която бил разположен храма била в център на огромен
ограден двор с диаметър над един километър. Вероятно това е територията, на която
се е разпростирал преддинастичния и раннодинастичен град Иуну.
В подкрепа на теорията за източно светилище на Ре в Големия храм идва и един
късен надпис от времето на цар Пий (747-716 г. пр. Хр.). В него било описано
пътуване на царя от Хери-Аха, местност южно от Иуну и северно от Инбу-хедж,
днес някъде под кварталите на Южно Кайро, към мините в Червената планина,
източно от Иуну. От Червената планина царят се отправил към храма, явно влизайки
в него от изток.
Точната дата на построяване на Големия храм е обект на спор между учените.
Един папирус, от времето на Тутмос ІІІ, съхраняван в Берлин, съдържа разказ за
намерението на Сенусерт ІІІ да построи нов храм на Ре-Хорахти в неговия „дом”.
Вероятно става въпрос само за нов олтар във вече съществуващия Голям храм,
споменат като дом на Слънцебога. Още повече, че Сенусерт заявил още: „Олтар на
камъка бенбен ще бъде моето име, свещеният воден път ще бъде мой паметник“.
Това показва, че царят е имал намерение да изгради олтар на свещения камък на
Иуну – бенбен и вероятно свещено езеро пред него, всичко това някъде в двора на
Големия храм на Ре в Иуну.

138
От Средното царство, освен обелиска на Сенусерт І (1956-1911 г. пр. Хр.), бил
открит и надпис на същия цар и неговия предшественик Аменемхе І (1985-1956 г. пр.
Хр.), посветен на бога Хор Бехдетски (хипостаз на Слънцебога). От царуването на
Сенусерт І бил датиран и каменен блок с изображение на храм на богинята на небето
Хатхор, който бил в близост до Големия храм на Слънцебога.
Друга находка от епохата на Средното царство са два кварцитови блока на
Сенусерт ІІІ, които били използвани за колонадата на римския император
Диоклециан в Александрия. На тях е изобразен бог, който дава живот, и който е
титулуван Бог на силите/проявленията на Иуну.
Може би става въпрос за бога-творец Атум, който, според хелиополската
космология бил родоначалник на местната Деветка изначални богове.

От Новото царство в Иуну бил открит надпис на жрец от храма на Ре в Иуну,
който притежавал титлите Баща на бога на Иуну и Надзорник на златарите на храма
на Ре.
За внушителните размери на Големия храм през Новото царство сведетелства
автобиографичен текст от гробницата на Иамунеджех. Този висш сановник на царя
Тутмос ІІІ (1479-1425 г. пр. Хр.) бил свидетел на издигането на два обелиска за
бащата на царя – Атум, господар на Иуну, пред портата на двойните пилони (на
Големия храм), поправена от негово величество (Тутмос ІІІ). Вероятно тази порта
пострадала по време на хиксоското нашествие в Долен Египет през Втория преходен
период (1650-1550 г. пр. Хр.). Това сведение подсказва за внушителния облик на
Големия храм в Иуну, тъй като два от познатите обелиски на Тутмос ІІІ, които днес
се издигат във Вашингтон и Лондон, са с височината на седеметажна сграда – над 20
метра.
Един огромен кварцов блок от музея в Кайро изобразява слънчевия олтар, който
царя Ахенитен (1338-1336 г. пр. Хр.) издигнал край Големия храм в Иуну. Той
представлявал открит ограден двор, в центъра на който се издигал олтар с два
обелиска отстрани. Епитетът на бога, владетел на Големия храм, към когото

139
Ахенитен адресирал своя дар бил Бога от храма, който издига Ре в Иуну. Това
показва, че една от функциите на Големия храм, според египтяните била да
осигурява ежедневния възход на Слънцебога.
Друг важен паметник от Новото царство е една стела от осмата година на
управлението на Рамзес ІІ – 1271 г. пр. Хр., в която се описва пътуване на царя в
пустинята на Иуну, южно от Дома на Ре и северно от Дома на Енеадата, край
светилището на Хатхор Господарка на Червената планина. Под „червената планина“
в текста се има предвид възвишение, разположено източно от Иуну, в което се е
добивал кварцит с червен цвят.
В двора на Големия храм през Новото царство поставили обелиски, като дарения
към Слънцебога царете Рамзес І, Рамзес ІІ и Меренптах. Части от обелиска на Рамзес
І днес се съхраняват в музеите в Копенхаген и Авиньон, а на един от четирите
открити до този момент обелиски от Иуну на Рамзес ІІ, царят се величаел като
ефективен син на Ре, който поставил много монументи в Дома на Ре. На обелиска,
поставен край Големия храм от Меренптах, царят бил наречен „този, който основал
повторно Иуну, за своя създател (Слънцебога)”.
От епохата на Рамезидите са известни богати обдарявания в полза на Големия
храм в Иуну от страна на Рамзес ІІІ (1184-1153 г. пр. Хр.) и Рамзес V (1147-1143 г.
пр. Хр.), включващи дори прибавяне към неговото стопанство на храм в Нубия.
Рамзес ІІІ издигнал монументален портал за югозападния ъгъл на северното
разширение на Големия храм. В папирус Харис е запазена похвалата на царя относно
неговото дарение:
„Направих за теб храм в твоя храм, подобно на небесата под слънчевия диск …
като едно тайно място за изгрев за Ре-Хорахти.“
Този храм, или по-точно това разширение на храма, било именувано като Храм на
Вечността за Рамзес, владетеля на Иуну, в Големия храм на Ре. Царят обдарил
богато това ново разширение на храма с имоти, разположени северно от Иуну.
Особена популярност през Новото царство придобило изобразяването в
храмовете на Тива на ритуална сцена, при която името на бъдещия цар било

140
записвано на едно от листата на свещеното дърво Ишед в Големия храм в Иуну. Това
действие било извършвано в присъствието на бога-Творец Атум, бога на
писмеността Тот, тиванската хипостаза на Слънцебога – Амун-Ре и богинята-
спътница на Тот – Сешат. Известни са такива сцени, представящи записването на
имената на Тутмос ІІІ от храма от Осемнайсета династия в Мединет Абу, на Рамзес
ІІ от Рамезеума и на Рамзес ІV от двора на север от Седмия пилон на храма в Карнак.
Записването на името на царя върху листо от свещеното хелиополско дърво от
страна на самия Слънцебог-Творец било знак за неговото бъдещо възцаряване.

От края на Третия преходен период и управлението на царя Пий (747-716 г. пр.
Хр.) идва сведение, подсказващо за структурата на Големия храм. Същият цар
предприел поклонение в храма, при един свой поход в Долен Египет.
Поклонението започнало с пречистващи церемонии на западния бряг на течащия
западно от храма ръкав на Нил, наречен Ичи. След това царят пресякъл канала и се
отправил към високите пясъци на Иуну – терасовидно разположения град. Там той
се изправил с лице към изгрева на Слънцебога – вероятно фасадата на Големия храм.
Той влязъл в храма за ритуали по отблъсването на враговете на царя и поддържането
на реда. Била издигната утринна шатра за ритуални пречиствания и пеене на
хваления. Царят бил облечен в ритуалната тога седеб, кадял тамян и били донесени
клонки от Дома на бенбен. Царят предложил символа на живота анех към бога,
който му отвърнал със същия жест.
Оттам царят се изкачил по стълбище, за да види Ре в Дома на бенбен, което
показва че камъкът бенбен по начало бил мислен като въплъщение на Слънцебога.
Този факт добре обяснява самата идея за употребата на пирамидалната форма при
гробници и обелиски, както и трансформацията на Хуфу в живо слънце, постигната с
правилната пирамидална форма и размера на неговата гробница. При всички тези
структури става въпрос за изобразяване на придобилата материална форма слънчева
светлина, която постоянно струи/пада от Слънцебога-Творец. Вероятно нейното
съвършено симетрично изобразяване в пирамидалната форма с връх (център на

141
творението – самото Слънце) и четири стени, изобразяващи четирите земни посоки,
било мислено като изграждането на перфектна „стълба“ обратно към Слънцебога-
Творец. Освен това пирамидата като постройка се явява и космична ос – нейната
най-горен компонент – пирамидонът, който бил във формата на камъка бенбен
символизирал Слънцето, а обикновено в подземната й част била гробната камера –
отвъдния свят.
Ритуалното поклонение на царя Пий в Големия храм продължило в Дома на
бенбен, където той влязъл за да види своя баща Ре. Портите на Дома на бенбен били
запечатани и се наложило царя да разчупи техните печати.
Тази структура на светилището силно напомня храма на Амун в Луксор, където
златната статуя на Слънцебога била поставена в пълен мрак в най-вътрешното
помещение на храма. Разбира се Големият храм в Иуну дал първоначалната идея за
тази обредност. Тя силно напомня за нощната/озирическа форма на Слънцебога и
мита за горящия огън/слово в най-дълбоката част на нощта и некропола на Гиза.
Тайнствените взаимодействия между сияйната природа на Слънцебога и неговия
труп – Озирис в най-дълбокия мрак на нощта, които гарантират прераждането на
светлината и възобновяването на живота били изобразени в множество заупокойни
древноегипетски текстове. Това, според тях, било и най-голямата мистерия. Самата
мистерия на живота.
Възможно е Домът на бенбен да е бил късно означение на споменатото в Текстове
на пирамидите светилище Дом на птицата Бену (древноегипетския феникс), което
също се е намирало някъде в Иуну.
След като отново запечатали вратите на светилището на бенбен, царят и неговите
придружители се отправили към храма на Атум, за да кадят тамян за бащата на царя
– Атум-Хепри, най-възрастния в Иуну.
Така описаната процесия кара учените да предполагат триделна структура на
Големия храм в Иуну, която включвала източно-ориентирано светилище на
Слънцебога-Ре, централна секция, която помещавала камъка бенбен и западно-

142
ориентирано светилище, в посока на залеза, посветено на Слънцебога в неговия
аспект на изначален творец – Атум.
За подобна триделна структура свидетелства и папирус с дарения на Рамзес ІІІ за
храма на Атум, господар на Двете земи, бог на Иуну, Ре-Хорахти.

След като разказах за историята и фунцията на Големия храм в Иуну, доколкото
те са познати от древноегипетските писмени паметници, е време да отделя малко
повече внимание на свещения камък, който бил основен обект на почитане в
централното светилище на храма – камъка бенбен. Още повече, че, както споменах
по-горе, от формата и символиката на този храм, вероятно, са произлезли
архитектурния дизайн и символиката на пирамидите и обелиските.
Думата бенбен, според Х. Кеес произхожда от глагола убен – изгрявам, откъдето
А. Гардинър превежда на английски камъка бенбен като сияещ, светещ камък.
Предположенията веднага отиват към взаимосвързаността на почитта към сиянието
на най-силното Слънце на обед, което буквално възпламенявало за наблюдателите
златния пирамидон на върха на пирамидата и, спускайки се отвесно по космичната
ос – почитането на горящата есенция на Озирис в най-дълбокия мрак на нощта.
Сливането на двете представи би предизвикало асоциации с представите за
космичното дърво, първичния хълм и космичната ос, засвидетелствани у почти
всички древни народи по света. Най-близките паралели в тази посока са шивалинга-
камъните от храмовете в Индия и омфалоса в храма на Аполон в Делфи. И двата
паметника силно напомняли по форма и размери камъка бенбен и носили същите
митологични представи, които местните им придавали, като места на космичната ос,
свързваща трите свята – мрачния, земния и небесния. Тези паметници били и
символи на изплуването на материята от небитието на Космоса и нейното
устремяване към светлината на божествения свят.
Връзката между мрачния свят и Слънцебога, древните египтяни обяснявали с
нуждата от мистериозното сливане на двете иначе толкова противоположни
божества – Слънцебога Ре и бога на отвъдното – Озирис, като гаранция за

143
ежедневния цикъл на Космоса. В едно изречение тази връзка се осъществявала всяка
нощ, когато Слънцебогът се спускал в отвъдното, за да се слее със своя труп –
Озирис, и оживявайки го да започне да се издига към своя изгрев.
Най-вероятно камъкът бенбен в Големия храм на Иуну е бил едно от най-ранните
свещени места, мислено като символично място, където тази връзка се
осъществявала. Самото светилище на камъка бенбен в Големия храм било наречено
Дом на бенбен, наименование, което през Новото царство е давано и на най-
дълбокото нощно пространство, където Слънцебогът се сливал с трупа на Твореца –
Озирис и оживявал неговата/своята тайнствена плът. А това, че Озирис не бил
напълно мъртъв (трупът бил готов за възкресение) египтяните доказвали с
представата за неговата горяща в мрака есенция, която разгледахме по-горе. Дори
тракийските орфици от античната история на нашите земи имали подобна представа
– за върховен бог, който нощем е огън (Дионис), а денем – Слънце (Аполон).
Интересни са няколко примера за присъствието на корена бен в египетската
сакрална традиция, които потвърждават горните разсъждения. В Текстове на
пирамидите (ТП§1652) първата поява на Твореца от небитието била описана по
следния начин:
„О, Атум-Хепри ти… се изправи като камъка бенбен в храма на птицата Бену в
Иуну“.
Примерът показва, че камъкът бенбен е бил мислен като първата материя,
първичния хълм, място на поява в тъмнината на небитието преди Сътворението.
Големият храм тук бил наречен храм на птицата Бену, която била древноегипетския
оригинал на по-късната легенда за вечно възраждащата се птица Феникс.
На този първичен хълм бил наречен и храма на бог Хонсу (лунно божество, син
на боговете Амун и Мут в Тива) – бененет.
Представата за първична материя се потвърждава и от една друга дума с корена
бен – бенен, която имала значения на „хляб“ или „зачевам“, в зависимост от
детерминативния знак, с който била изписвана.

144
Това е, в общи линии, по-интересното за първата столица на Древен Египет –
града Инбу-хедж и за един от най-ранните култови центрове на човечеството – града
Иуну.

ІХ.2.3 Джедефре (Раджедеф) (2566-2558 г. пр. Хр.)

След като описах политическата и религиозна ситуация в Древен Египет до и по
време на управлението на царя, построил Голямата пирамида в Гиза – Хуфу, е време
да продължа хронологическия преглед на владетелите от Старото царство.
Най-големият син на Хуфу от неговата първа съпруга, царицата Меритетес, се
казвал Кауаб. Той трябвало да наследи баща си на престола, но починал, докато
Хуфу все още управлявал. Кауаб бил писар, по примера на своя дядо Снеферу, който
се славел като образован владетел.
Според Д. Райснер и неговият колега У. Смит, след смъртта на Хуфу в неговото
семейство се оформили три отделни фракции. Първата била около синовете му
Джедефхор и Баефре, които така и не се добрали до трона. Втората – около сина му
Джедефре, който царувал за кратко, и трета, около следващия син Хафре, който
царувал по-дълго и продължил монументалното строителство на платото Гиза.
Подредбата на владетелите от династията на Хуфу била увековечена в един
графитен надпис от Средното царство в Уади Хамамат. В него са подредени имената
Хуфу, Джедефре, Хафре, Джедефхор, Баефре, едно след друго, всичките в царски
картуши. Последният факт допълнително усложнил теориите за предаването на
царската власт през Четвърта династия.
Прекият наследник на Хуфу – Джедефре решил да построи своята пирамида
далеч от тази на своя знаменит баща. Той избрал висок терен на 8 километра северно
от Гиза. Мястото днес е познато като Абу Руаш. Вероятно, с това свое действие,
Джедефре искал да се приближи още повече до култовия център на Слънцебога-
Творец Ре-Атум в Иуну. Той постигнал това свое желание – Абу Руаш е по-близо до
Иуну от Гиза. Може би поради това наследникът на Хуфу станал едва втория

145
фараон, който прикачил името на Слънцебога – Ре към своето царско име. Някои
учени отхвърлят теориите за борби за надмощие между синовете на Хуфу,
посочвайки, че присъствието на царския картуш на Джедефре върху каменен блок
над една от ладиите на Хуфу, показва, че той е направлявал погребението на своя
баща като пълноправен владетел.
От пирамидата на Джедефре не е останало почти нищо. Наклонът на ниските
слоеве на градеж показва, че той се е стремял да издигне стъпаловидна пирамида,
подобно на първоначалния строеж на неговия дядо Снеферу в Мейдум. Според
първоначалния план на строеж пирамидата трябвало да бъде висока някъде между 57
и 67 метра. Нейната основа била по-малко от една-четвърт от тази на основата на
пирамидата на бащата на Джедефре – Хуфу. Предполага се, че Джедефре, който бил
вече възрастен мъж, когато седнал на трона, е знаел, че няма да живее дълго след
това, и поради тази причина не е планирал нещо по-внушително.
На север от основата на пирамидата се намирал ритуален двор, който се
разширявал на изток. В това източно разширение бил започнат строеж на заупокоен
храм, който бил прекратен, най-вероятно при смъртта на Джедефре.
Флиндърс Питри открил основа на статуя от диорит с името на племенника на
Джедефре – Менкауре (гр. Микерин), който вероятно извършил някакви
реставрационни действия по пирамидата на своя чичо.
През април 2002 г. френско-швейцарският екип, който проучва обекта откри в
непосредствена близост до пирамидата на Джедефре, много малка пирамида, висока
едва 2 метра, със страна 10 м. Сред откритите в нея съдове бе и купа от алабастър с
името Хор-Меджеду – Хор-името на бащата на Джедефре – Хуфу. Хоровото име на
Джедефре пък било Хепер.

ІХ.2.4 Хафре (гр. Хефрен) (2558-2532 г. пр. Хр.)

След Джедефре на престола в Египет се възкачил неговия брат Хафре, който
управлявал двадесет и пет години.

146
Хафре поел властта твърде млад и затова започнал да строи пирамида с твърде
амбициозен план. Страната на сградата, започната край пирамидата на неговия баща
Хуфу, била цели 215 метра.
Хафре едва не надминал строежа на своя прочут баща. Неговата пирамида била с
по-голям наклон от тази на Хуфу и разположена на десетина метра по-висок терен.
Реалната й височина обаче останала малко по-малка от тази на пирамидата на Хуфу
– 143.5 метра. На всички днешни снимки и кадри от млатото Гиза, пирамидата на
Хафре изглежда по-висока, заради по-голямата височина на платото при нейната
основа и по-добре съхранения й връх.
Вътрешната планировка на сградата е интересна със своите два входа с два
отделни коридора към гробната камера. Единия вход се намира на височина
единайсет метра в северната стена на пирамидата, а вторият е на нивото на земната
повърхност. Двата коридора се съединяват на по-малко от половината път към
гробната камера. В дясната стена на долния коридор е изградена странична камера,
чието предназначение е неясно. Допуска се, че тя е подобна на камерата на царицата
в пирамидата на Хуфу.
Любопитно е, че двата коридора са с входове от север. Ако те са били входове за
погребалната процесия, то след нея те са останали да функционират и като изходи за
душата на погребания в пирамидата Хафре. В тази връзка може да се предположи, че
тяхната ориентация на север, в посоката на Полярните зведи, не била случайна.
Вероятно Хафре, по подобие на своя баща Хуфу, северната шахта на чиято камера
сочи към една от Полярните звезди в съзвездието Дракон, е искал да прекара своето
следсмъртно битие в компанията на незалязващите Полярни звезди, описани като
неунищожими богове в Текстове на пирамидите.
С няколко думи ще повторим основните факти, около откритията в пирамидата на
Хафре, които споменахме по-горе при общото описание на пирамидите на платото
Гиза.
Когато през 1818 г. Д. Белцони проникнал до гробната камера на Хафре той
открил, че тя била ограбена още в древността. Капакът на саркофага от черен гранит

147
бил разбит на две, а в самия саркофаг лежали костите на… бик. В пода на гробната
камера имало малко скривалище, вероятно за съдовете с органите на
мумифицирания владетел.
При едно замазване на пукнатините, направени от туристи, които често си
отчупват парченце камък за спомен, във вътрешността на пирамидата на Хафре през
1946 г. британският химик Х. Коул открил в един от процепите няколко парченца
дърво и човешки пръст. Те били датирани с въглерод-14 по инициатива на Р. Бювал.
Парченцата дърво дали като дата 395-157 г. пр. Хр. с 95% точност.
Тези данни са интересни във връзка с първите прониквания в тази пирамида.
Херодот споменал, че през V в. пр. Хр., не забелязал отвори в нея. Диодор също не
дал сведения за такива при неговото посещение през 60 г. пр. Хр. Смята се, че
първият тунел към вътрешността на пирамидата, малко над един от двата
оригинални входа, бил направен от араби около ХІІІ век. Тези три прохода били
преоткрити, както споменахме, от Белцони през 1818 г., който разчистил само
горния оригинален тунел, за да влезе в пирамидата. Със същата цел през 1837 г. Х.
Визе разчистил долния.
Пръстът, открит от Коул през 1946 г., дал датировка между 1837-1909 г. Явно той
е останал от някой работник, предвид любовта на Визе към изследване на
пирамидите с помощта на експлозиви.
Заупокойният храм на Хафре, издигнат пред източната страна на неговата
пирамида, бил внушителна архитектурна иновация за своето време. Неговата
архитектура станала шаблон за по-сетнешните подобни съоръжения. Той бил
изграден от огромни, монолитни блокове, благодарение на което е оцелял в
относително добър вид до днес.
Планировката на заупокойния храм пред пирамидата на Хафре е изключително
интригуваща. Когато погребалната процесия, пренасяща мъртвия владетел
преминела издигнатата пътека и достигнела храма в подножието на огромната
пирамида, отначало участниците попадали в затворено, мрачно помещение. То най-
вероятно символизирало мрака на предсътворения космос – Нун, където попадат и

148
човешките съзнания след момента на смъртта. Любопитно е, че в първата редица
колони от това помещение има точно осем колони – колкото е и броят на съществата
обитаващи предсътворения космос Нун, според Хермополската космогенична
система, засвидетелствана от края на Старото царство и Първия преходен период.
Движението от хаоса на предсътвореното и тази множественост на неговите
елементи, преминавало към реда на единствения бог – Слънцебога Ре. Следващата
редица колони съответно били двойно по-малко – четири, а редицата след тях имала
отново точно наполовина по-малко – две. Това може би показва, че всяка от
двойките първични стихии се слива и произвежда по един плод, за да се стигне до
появата на едното, на Бога-Творец – Ре.
В структурата на заупокойния храм това достигане до светлината на Слънцебога,
до новото сътворяване, първо проглеждане в светлината за съзнанието на мъртвия
владетел, било символизирано посредством широк открит двор, който следвал след
последните две колони от покритата част.
В този открит двор, който символизирал едно ново пробуждане за живот в
подножието на вечния дом на царя – пирамидата, били поставени дванадесет статуи
на Хафре. Техният брой – точно дванадесет, колкото са и часовете на деня, показва,
че на това място самият Хафре се превръщал ритуално в Слънцебога Ре.
Това, че откритият двор символизирал кръговрата на дневното движение на
слънцето, сравнено с неговите дванадесет равномерни прехода през деня, всеки
онагледен с по една статуя, се доказва и от факта, че от външните две страни на
храма били заровени, съответно дневните и нощните ладии на Слънцебога, в чиито
екипаж Хафре се намествал след своята смърт.
След откритото помещение следвала нова закрита част, след което се навлизало в
пирамидата, за да бъде положен саркофага на владетеля в неговата вечна обител.
Така изграденият заупокоен храм, демонстрирал дълбоката древност на египетската
представа, че мъртвият владетел денонощно пътувал навън от своята гробница – в
посока към небесните тела, като спътник на Слънцето и звездите.

149
Тъй като споменахме огромните дванадесет статуи от открития двор в
заупокойния храм, трябва да отбележим, че Хафре е известен с внушителния брой
склупторни паметници, изсечени по време на неговото управление. Техният брой
бил толкова голям, че останал ненадминат до времето на Новото царство, хиляда и
двеста години по-късно.
Долинният храм на Хафре, с който започвала издигнатата пътека към неговата
пирамида, е удивително добре запазена сграда. Като архитектурен план той напомня
предната част на заупокойния храм, което не е чудно при положение, че той е
своеобразен портал към целия комплекс. Това подкрепя и моята теория за
движението от мрак-смърт към светлина-прераждане за мъртвия владетел. М. Ленър
също допуска моето предположение, че броя на статуите бил свързан с часовете на
деня по отношение на статуите на Хафре в долинния храм. Техният брой бил точно
двадесет и четири – колкото са часовете на деня и нощта. Съществува и друга теория
за тези статуи и техния брой – Х. Рике и З. Шот предполагат, че те представлявали
декомпозираното след смъртта тяло на Хафре.
Строителният материал за долинния храм, който е разположен непосредствено до
храма на Сфинкса, са огромни монолитни блокове от червен гранит. Вратите на
храма били затваряни с масивни врати с едно крило, вероятно от кедрово дърво.
Архитектурният план на долинния храм на Хафре оформя нещо като кръгово
движение. Този факт силно напомня на сведението на Аменхотеп ІІ за неговото
преживяване в храма на Сфинкса, което описахме по-горе. То също било свързано с
завъртане/обикаляне, чрез което тайната на храма се разкрила пред владетеля.
Възможно е да става въпрос за символично възприемане на цикличните процеси в
космоса, като хода на Слънцето и небесните тела.
Последната структура от комплекса на Хафре е сателитната пирамида GII-a. Тя
вероятно е била предназначена за ка на владетеля, тъй като в нея са открити останки
от дървена шейна, пренасяла някоя от многобройните статуи на Хафре.
Има малка вероятност Хафре да е бил наследен на престола от своя брат
Джедефхор, който управлявал закратко. Кратко било управлението и на неговия брат

150
Баефре, като е възможно и двамата да са били просто висши функционери в двора на
Хафре и той всъщност да е бил наследен директно от своя син – Менкауре.
Джедефхор, според преданията от времето на Новото царство, бил мъдрец и
писар, който издирвал свещените познания на предците си. В Хемену (др. ег. Града
на осемте бога; гр. Хермопол), града на бога на писмеността Тот, той открил най-
важните заклинания за отвъдния живот, известни днес като глави 30 В, 64, 137 А,
148 от т.нар. Книга на мъртвите.
Гробниците на четири от децата на Хафре били разкопани от египетския археолог
С. Хасан край повдигнатата пътека към пирамидата на владетеля.

ІХ.2.5 Менкауре (гр. Микерин) (2532-2503 г. пр. Хр.)

Наследник на Хафре най-вероятно станал неговият син от царицата
Хемерернебти І – Менкауре (др. ег. Устойчиви са двойниците на Ре). Менкауре
царувал малко над двадесет и шест, вероятно двадесет и осем години. Той бил
погребан в третата, последна и най-малка пирамида на платото Гиза. Страните на
тази пирамида са с дължина 102 и 105 метра, което значи, че нейната основа е близо
четири пъти по-малка от тези на пирамидите на Хуфу и Хафре. С първоначална
височина 66 метра, пирамидата на Менкауре имала 1/10 от обема на Пирамидата на
Хуфу.
Входът към вътрешността на пирамидата се намирал на четири метра височина от
земната повърхност, в средата на северната стена. Той отвеждал към дълъг коридор с
няколко помещения: малка и голяма предкамера, странична камера с шест ниши и
гробна камера, в която бил поставен саркофага на Менкауре.
Когато полковник Визе открил саркофага на царя, той бил празен и без капак.
Стените на саркофага от тъмен камък били прекрасно украсени като панели,
представлаващи порти. В голямата предкамера били открити останки от капака,
заедно с части от тяло и обвивки от погребален саван. Човешките останки били
датирани от раннохристиянската епоха.

151
За съжаление саркофагът на Менкауре бил изгубен в Средиземно море. Той
потънал, заедно с кораба Беатриче, по време на превоза му към Англия. Саркофагът
съдържал и дървен ковчег надписан за Менкауре, който по стил напомнял
произведенията от късния Саитски период.
От южната страна на пирамидата на Менкауре се намират три пирамиди, за които
се предполага, че са принадлежали на съпруги на владетеля. Източната от тези
пирамиди на цариците вероятно първоначално е трябвало да бъде сателитна на
царската пирамида, докато в средната са открити останките на млада жена.
Заупокойният храм на Менкауре трябвало да напомня този на неговия
предшественик Хафре. Най-внушителният от каменните блокове, използвани в това
съоръжение тежал над 200 тона. Строежът на храма бил прекъснат по неизяснение
причини и по-късно довъшен с тухли от наследника на Менкауре – Шепсескаф.
В долинния храм на Менкауре били открити някои от най-ценните произведения
на древноегипетската склуптура от периода на Старото царство.
Югоизточно от пирамидата на Менкауре е разположена една от най-загадъчните
структури на платото Гиза. Така наречената Стена на гарвана се намира в самия
югоизточен край на платото. Учените я определят като една от най-древните
структури на платото. Тази „стена”, както още Визе отбелязъл, напомня повече на
четвърта издигната пътека на платото. Източният край на тази структура се проточва
в посоката, където в древността било коритото на Нил. В Стената на гарвана е видим
тунел, какъвто има на издигнатите пътеки към пирамидите на Хуфу и Хафра. На
пътеката към пирамидата на Менкауре не се вижда подобен елемент, но пък от нея е
запазена твърде малък участък и не е изключено такъв да е имало.
От друга страна тунелите в пътеките на Хуфу и Хафре са грубо изсечени, докато
този в Стената на гарвана е добре оформен с монолитни блокове, подобно на тези от
долинните храмове на Хафре и Менкауре, което му придава вид на портал. Поради
тази причина някои учени предполагат, че стената, всъщност, не била пътека към
неоткрита структура или недовършена пирамида, а просто стена, ограждаща
некропола на Гиза. Това са двете основни теории за съоръжението.

152
През 2001 г., при разкопки бил разчистен източния край на стената. Нейната
структура станала неизползваема още през Старото царство, източният й край
рухнал, и строителният материал бил разграбен. До този край са открити погребения
от Късния Египет (VІІ-ІV в. пр. Хр.).
По намерените наоколо останки от червен гранит и черен диорит египтолозите
направили извода, че Стената на гарвана съществувала по времето на строежа на
пирамидата на Менкауре и гробницата на царица Хенеткауес (дъщеря на Менкауре и
царица на Усеркаф, основателя на Петата династия), тъй като това са последните
строежи на Гиза, в които е използван такъв материал.
Те предположили, че строителите остъргвали тук част от камъните, докарвани със
салове по Нил. Ставало все по-интересно, с напредването на разкопките в
дълбочина, тъй като под слоя от ситно стрит гранит били открити дълги галерии от
тухли, явно вече разрушени по времето на Хенеткауес.
Източният край на Стената на гарвана, който е оформен като права линия, но
необлицован, е спрял в тези галерии, които са строени преди това. Доста е странно
гигантския каменен строеж да е бил прекъснат заради тези скромни тухлени
съоръжения, но това показали археологическите данни. Под тухлената стена на
опиращата в Стената на гарвана галерия 1 била открита по-ранна стена, също от
тухли. Двете следвали обща схема, като горната била на пет нива, а долната имала
само едно. Възникнало предположение, че строителите на Стената на гарвана през
Четвърта династия са строили върху по-ранните пластове на тези тухлени
постройки, докато опрели до западния край на все още функциониралите по-късни
галерии.
При този сценарии 200-метровата Стена на гарвана, която е висока 10 метра и
широка също толкова, била прекъсната от една постройка, която служила за подслон
на строителите на пирамиди на платото. Интересно е, че тази постройка имала по-
ранен пласт в най-северната си част. Помещенията на сградата, за които се
предполагало, че служили за подслон и хранене на строителите, продължавали южно

153
от източния край на Стената на гарвана, която била един вид преграда към
строителните дейности на платото.
На Стелата на съня на фараона Тутмос ІV са изброени няколко сгради около
Сфинкса с имената, с които били известни през Новото царство.
Дали Стената на гарвана не е водела към една от тези постройки, която по това
време е била все още видима?
Точното определяне на Стената на гарвана като пътека към планирана пирамида
на платото или като ограждаща стена на целия некропол е от изключителна важност
за установяване на историята на Четвърта династия. Това, обаче, засега е
невъзможно и остава мистерията на Стената да бъде разбрана в бъдеще при
наличието на нов археологически материал.

ІХ.2.6 Шепсескаф (2503-2498 г. пр. Хр.)

Последният владетел от Четвърта династия на Старото царство бил Шепсескаф –
син и наследник на царя Менкауре.
Шепсескаф бил споменат в Палермския камък, а според Туринския канон
управлявал едва четири години. Той завършил сградите от погребалния комплекс на
своя баща на платото Гиза. Вероятно краткото време на неговото управление го
принудило да издигне за себе си не пирамида, а само една голяма мастаба. По
неизвестни причини за място на тази своя гробница Шепсескаф избрал южната част
на Сакара.
Мастабата на Шепсескаф била с дължина 99.6 метра и ширина 74.4 метра.
Внушителното съоръжение било с леко заоблен покрив с издигнати странични
краища във формата на ръбове, по модел на светилището в Пе. Открити били
останки от тъмен саркофаг, украсен по подобие на саркофага на Менкауре. Сградата
разполагала с малък външен двор и дълга пътека, която отвеждала до неразкопания
до днес долинен храм.

154
Историята на египетската държавност продължила с основаването на Пета
династия от владетеля Усеркаф. Той се настанил на трона, благодарение на своя брак
с дъщерята на Менкауре – Хенеткауес.

ІХ.3 Пета династия (2494-2345 г. пр. Хр.)

ІХ.3.1 Усеркаф (2494 - 2487 т. пр. Хр.)

Традиционен източник за началото на Пета династия е папирус Весткар. Той
вероятно бил съставен през Средното царство. В една от приказките, които този папирус
съдържа принц Хорджедеф предсказва на своя баща – царя Хуфу, че неговите потомци
ще бъдат заменени на египетския престол от трима братя-близнаци. Тримата братя,
разказал Хорджедеф, ще се казват Усеркаф, Сахуре и Нефериркаре и ще бъдат родени
от Раджедет, съпруга на жрец от Сахбу. Баща на децата щял да бъде самия Слънцебог.
През Пета династия настъпила важна промяна в царския култ. Царете започнали да
строят край своите погребални комплекси слънчеви храмове. Явно папирус Весткар
предава един важен момент от историята на Старото царство – смяната на царете от
родословието на Снофру през Четвъртата династия с нов царски род, който обосновал
своите претенции към трона с божествения си произход от самия Слънцебог.
Не е изключено и тримата принца да са имали някакви роднински връзки с царския
двор на Четвърта династия. Изказвани са три предположения в тази посока: че майката
на Усеркаф е била дъщеря на Джедефре; че Усеркаф се оженил за дъщерята на
Менкауре – принцеса Хенеткауес, за да се възкачи на трона, и от нея му се родили
наследниците Сахуре и Нефериркаре, или, според В. Хелк и Р. Щаделман – че
Хенеткауес, а не Раджедет, е била истинската майка на тримата братя Усеркаф, Сахуре и
Нефериркаре.
Принцеса и царица Хенеткауес била спомената в своята първоначална мастабна
гробница в Гиза като майка на двама царе на Египет. Същата титла е открита и в
пирамидалния комплекс на Хенеткауес в Абусир, открит от чешки археолози край този

155
на Нефериркаре. Ако става въпрос за една и съща Хенеткауес – то тя е била майка на
Сахуре и Нефериркаре.
Камъкът от Палермо споменава събития от години Втора до Седма от управлението
на Усеркаф. Торинският канон му дава седем години управление, а Мането – двадесет и
осем.
Двата най-известни строежа на Усеркаф са слънчевия му храм Нехен-Ре в Абу Гуроб
и пирамидата на югозапад оттам – в Сакара, край североизточния ъгъл на комплекса на
Джосер. Архитектурният план на слънчевия храм на Усеркаф в Абу Гуроб включвал
подиум със свещения камък бенбен, слънчев олтар и пътека до долинен храм. Край
долинния храм са открити глава на Усеркаф от шиста и тухлена ладия на слънцебога Ре.
Целият комплекс на слънчевия храм бил построен от тухли и покрит с варовикови
блокове.
Със строежа на своя слънчев храм в Абу Гуроб Усеркаф фактически основал нов
некропол, който бил развит от следващите царе от Пета династия. В слънчевия храм на
Усеркаф са открити надписи от трета и пета година на неговото царуване. От Новото
царство по храма има множество надписи на посетители.
Името на пирамидалния комплекс на Усеркаф край ограждението на Джосер в
Сакара било Чисти са (култовите) местата на Усеркаф. Този комплекс включвал
пирамидата на царя, заупокоен храм от южната й страна с пътека пред него, олтар на
източната страна на пирамидата и две по-малки пирамиди – на царица и сателитна
пирамида южно от пирамидата на царя.
Пирамидата на Усеркаф била изградена от варовикови блокове и покрита с фин
камък от Тура. Сред релефите на заупокойния му храм са множество изображения на
птици. В двора на комплекса била открита глава на Усеркаф от розов гранит.
Един съд във формата на купа с надпис, който съдържа името на слънчевия храм на
Усеркаф – Нехен-Ре е бил открит на остров Китера в Егейско море. Може би тази
находка кара учените да определят, че Усеркаф започнал търговията с непозната егейска
град-държава. Съществуват твърдения за откриването на предмети с имената на няколко
царе от Пета династия в обекта Дорак в близост до Мраморно море.

156
Друго дело на Усеркаф била заповедта за разширение на храма на Мончу в Тод,
южно от Тива.

ІХ.3.2 Сахуре (2487-2475 г. пр. Хр.)

Сахуре бил син на Хенеткауес и вероятно Усеркаф. Палермският камък му приписва
четиринайсет години управление, Туринският канон – дванайсет, а Мането – тринайсет.
Сред важните събития от неговото царуване били експедициите до Синай и
флотилиите до Пунт и Палестина, както и разработването на рудници за диорит в Абу-
Симбел. В Синай останал релеф, на който царят разбива главите на местно племе.
Сахуре воювал още срещу либийски племена и дори нахлул в земите на днешна Сирия.
Сахуре преместил царския некропол в Абусир. По това време най-близката сграда
била слънчевия храм на неговия баща Усеркаф на половин километър северозападно, в
Абу Гуроб. Неговият комплекс се казвал Личността на Сахуре изгрява и се състоял от
богато украсен заупокоен храм, пирамида и наклонена пътека, която отвеждала до добре
запазения долинен храм. Сред украсата на пирамидата, във вдлъбнат релеф и боядисани
в различни цветове, личат сцени от експедиции в пустинята и флота на царя.
Водоливниците във формата на лъвски глави се приемат за първа поява на този
архитуктурен елемент. В обширния двор на комплекса на изток от пирамидата имало
втора пирамида, вероятно на царица. По време на Новото царство заупокойният храм на
Сахуре бил използван като храм на богинята Сехмет. Оттогава датират и много надписи
по стените на целия комплекс.
Другият основен строеж на Сахуре – традиционният за Пета династия слънчев храм
на царя в Абусир все още не е открит. Съществуването му обаче е доказано от неговото
споменаване в папируси. Името му било Сехет-Ре – Полето на слънцебога Ре.

ІХ.3.3 Нефериркаре (2475-2455 г. пр. Хр.)

157
Нефериркаре бил син на царица Хенеткауес и вероятно Усеркаф, основателя на Пета
династия. Той наследил на престола своя брат Сахуре.
Палермският камък завършва с данни за годините от управлението на Нефериркаре и
затова се предполага, че той е бил изработен по това време. Мането написал, че
царуването на Нефериркаре продължило 20 години.
Нефериркаре изградил своя пирамидален комплекс, наречен Нефериркаре е
божествена личност, на около двеста и петдесет метра южно от този на брат си Сахуре в
Абусир. Пирамидата около която той бил съсредоточен била планирана като
шестпластова мастаба, висока 52 м., но била завършена като правилна пирамида и
височината й достигнала 72 м. Само една част от заупокойния храм била издигната
преди строежа на целия комплекс да бъде прекратен по неизвестни причини. По-късно
Ниусерре достроил пътеката до долинния храм и самия храм към своята пирамида в
съседство.
Абусирските папируси е понятие въведено за откритите в заупокойния храм на
Нефериркаре множество папируси в ранна йератическа писменост, даващи информация
за Пета и Шеста династия. Това са най-ранните документи на папирус, открити до сега.
Предполага се, че само първоначалния стъпаловиден план на пирамидата на
Нефериркаре бил завършен по време на неговото управление, докато правилната форма
била постигната при неговите наследници. Пирамидата на неговата съпруга – царицата
Хенеткауес ІІ била построена като едноетажна мастаба и оставена недовършена. Това
кара учените да поставят под въпрос двадесетгодишното царуване, което Мането
приписал на Нефериркаре.
Слънчевият храм на Нефериркаре носел името Място на сърцето на слънцебога Ре.

ІХ.3.4. Шепсескаре (2455-2448 г.)

Торинският канон и Мането единодушно дават на този цар седем години управление.
От това време са открити единствено отделни печати в Абусир, където Шепсескаре би
трябвало да е погребан. Няколко от тях били открити в заупокойния храм на Ранефереф.

158
В царския списък от Сакара Шепсескаре е споменат след Нефериркаре и преди
Неферкаре, а в царския списък от Абджу той не е споменат въобще.
Може би краткотрайното управление на Шепсескаре е причината той да остане слабо
познат и да не успее да си изгради завършен погребален комплекс.
Според Р. Щаделман пирамидата на Шепсескаре била планувана между тази на
Сахуре и слънчевия храм на Усеркаф. На това място били открити основите на
незавършена пирамида. Строежът е продължил едва около два месеца преди да бъде
прекратен по неизвестни причини. Мястото, което било избрано показва, че
собственикът на неизградената пирамида е имал отношение към Усеркаф и Сахуре. Така
че това би могъл да бъде единствено Шепсескаре.

ІХ.3.5. Ранефереф (2448-2445 г. пр. Хр.)

Ранефереф бил най-големия син и наследник на Нефериркаре и Хенеткауес ІІ.
Торинският канон му приписва седем години управление, а Мането – 20.
Ранефереф започнал своя пирамидален комплекс в Абусир – Личността на
Ранефереф е божествена, непосредствено южно от този на Нефериркаре, но строежът не
бил довършен. Предполага се, че Ранефереф починал скоропостижно, след 2-3 години
царуване. Вероятно затова и от планираната пирамида на царя бил излят само първия
пласт, който бил дооформен като мастаба с квадратна форма. Надпис от втората година
на царуване на Ранефереф бил открит в края на започнатия в мастабата тунел. Той най-
вероятно предхожда с много малко изоставянето на строежа.
Изследвания на мумията на Ранефереф, открита в руините на гробната камера на
царя, показват, че той е починал на възраст 20-23 години.
Чехският археологически екип, който проучва комплекса на Ранефереф открил в него
храмови папируси, статуи на царя, украсени палитри и много печати.

ІХ.3.6 Ниусерре (2445-2421 г. пр. Хр.)

159
Ниусерре бил син на Нефериркаре и Хенеткауес ІІ и по-малък брат на Ранефереф.
Според Торинския канон той управлявал 25 години, а според Мането – 44 години.
Военни кампании на Ниусерре към Либия и Азия се споменават в документи от този
период.
Ниусерре построил своята пирамида край тази на Нефериркаре в Абусир и за да се
получи цялостен комплекс достроил долинния храм на баща си и отклонил ритуалната
пътека от него към своята пирамида. Името на новия комплекс било Култовите места на
Ниусерре са стабилни. Първоначалните размери на пирамидата на Ниусерре били 50 м.
височина, 79 м. дължина на страната при основата и 52 градуса ъгъл на наклона. Край
пирамидата била погребана и съпруга на владетеля – царица Репат-небу. Други две
негови царици били Хенеткауес и Нуб. Една дъщеря на Ниусерре – принцеса
Хамерернебти се омъжила за Птахшепсес, който бил везир на царя, началник на
строителните му дейности в Абусир и носител на титлата Царски син. Птахшепсес
издигнал своята мастаба между пирамидите на Сахуре и Ниусерре. Едно от
малобройните доказателства за абсолютната хронология на древноегипетската
цивилизация идва от времето на този цар. Това е парченце дърво, открито в предверието
на мастабата на Птахшепсес и датирано с въглерод 14 от 2465-2333 г. пр. Хр.
За строежи, приписвани на Ниусерре в Абусир се приемат и две малки пирамиди на
негови съпруги, които днес са познати като обекти Лепсиус ХХІV и ХХV. Освен това се
предполага, че по времето на царя били довършени и комплексите на неговите
непосредствени предшественици – Нефериркаре, Хенеткауес ІІ и Ранефереф.
Другият основен строеж на Ниусерре бил величествения слънчев храм в Абу Гуроб,
наречен Място на сърцето на слънцебога Ре. Храмът бил коронован с типичния обелиск,
висок 36 м., който бил разположен на основа, висока 20 м. Сред украсите от стените на
слънчевия храм са сцени от хеб-сед ритуала на царя, който се провел на тридесетата
година от неговото управление.
През есента на 2012 г. в южен Абусир бе открита гробницата на Шерит Небти –
дъщеря на цар от средата на Пета династия, който в пресата бе обявен като Мен Салбо.
Според мен става въпрос или за Ниусерре, или за Менкаухор. Интересен е въпросът

160
защо принцесата е била погребана далеч от царското обкръжение. Около нейната
гробница са открити четири мастаби на придворни. Двете от южната й страна
принадлежат на придворни на царя Джедкаре – Шепеспуптах, шеф на правосъдието в
двореца и Дуаптах, инспектор на придворните. Другите две са край коридора на
гробницата на принцеса Шерит Небти и принадлежат на велможата Ити и на надзорника
на писарите – Нефер и неговата съпруга Хатхорнеферет.

ІХ.3.7 Менкаухор (2421-2414 г. пр. Хр.)

Торинският канон дава на този цар 8 години управление, а Мането – 9 години.
Менкаухор завършил успешно своя пирамиден комплекс, наречен Култовите места
на Менкаухор са божествени и в него дълги години бил извършван заупокойния култ на
царя. Той обаче все още не е локализиран с точност. Предполага се, че пирамидата на
царя е така наречената Обезглавена пирамида в северна Сакара. Множество печати с
името на Менкаухор били открити в заупокойния храм на Ранефереф.
Менкаухор бил последния цар, който построил слънчев храм. Той бил наречен
Мястото, където слънцебога Ре изгрява. През Новото царство е съществувал култ към
Менкаухор.

ІХ.3.8 Джедкаре (2414-2375 г. пр. Хр.)

Според Торинския канон Джедкаре царувал 28 години, а според Мането – 44.
Джедкаре бил погребан в своя пирамида в южна Сакара. Нейната основата е 78.5 кв.
м., а височината – 52.5 м. Там, през средата на 1940-те А. Хюсеин и А. Варийе открили
скелета на царя. Понастоящем той се намира в колекцията на А. Батрави в Департамента
по анатомия в Каирския университет. Според изследване на останките му Джедкаре
починал на възраст 50-60 години. Пирамидалният комплекс на царя се казвал Джедкаре
е съвършен.

161
Ръководителят на строителните дейности на Джедкаре, включително неговия
заупокен комплекс се казвал Сенеджемиб. Името на царя е известно от биографичния
надпис в гробницата на Сенеджемиб.
От времето на Джедкаре е датиран един от първите дидактични древноегипетски
текстове – Поученията на Птахотеп. Предполага се, че Птахотеп бил везир на царя
Джедкаре.
Следи от владението на Джедкаре са открити от Синай до Нубия. Сведения за
годините на управлението му са открити в папирус от Абусир и в надписи от стените на
мастабата на Иду в Абусир. Повечето от папирусите от заупокойния храм на
Нефериркаре в Абусир са датирани от времето на Джедкаре. Глинените печати с името
на Джедкаре от заупокойния храм на Ранефереф в Абусир пък свидетелстват, че култа в
тази постройка е бил поддържан най-усилено при Ниусерре и Джедкаре.
Синът на Джедкаре, който трябвало да го наследи на трона се казвал Ремекуи, но той
починал преждевременно. Известни са имената на две от дъщерите на царя –
Хекеретнебти (която имала дъщеря Тисетхор) и Хеджетнебу.

ІХ.3.9 Унас (2375-2345 г. пр. Хр.)

Според Торинския канон цар Унас управлявал 30 години, а Мането му приписал 33
години на трона. Той взел две съпруги – царица Небет, майка на принц Унисанех и
царица Хенут, вероятно майка на принцеса Ипеут, която по-късно била омъжена за
първия цар от Шеста династия – Тети.
По североизточната граница на древноегипетското царство по времето на Унас
изобилствали търговски отношения с азиатски градове, а данни за една негова търговска
експедиция до Нубия са запазени в Абу, на остров Елефантина. В Синай царят изпратил
няколоко армии за усмиряване на бедуините Шасу.
Сведения за около десет години от управлението на Унас били открити на папирус,
датиран от неговото царуване, който бил открит в заупокойния храм на Нефериркаре в
Абусир.

162
Гробницата на царя е световноизвестната пирамида в югозападна Сакара, между
комплексите на Джосер и Сехемхет. По нейните вътрешни стени за първи път били
изписани Текстове на пирамидите. Ритуалната пътека от долинния храм до пирамидата
била дълга цели 700 м. и била украсена със сцени от царуването на Унас, като например
донасянето на колони от Асуан за комплекса и др. Откритието на Текстовете на
пирамидите в пирамидата на Унас било направено през 1881 г. В пирамидата на царя
били погребани и принц Унисанех и принцеса Ипеут.
Името на пирамидалния комплекс на Унас било Култовите места на Унас са
перфектни.
Според данните от гробницата на Никауисеси в Сакара, които започнал своята
кариера при Джедкаре и починал на около 40-45 години, Н. Канавати предполага по-
късо царуване на Унас – едва 15 години.
Интересно е, че Унас издигнал своята пирамида точно над погребалния комплекс на
царя от Втора династия – Хетепхесемуи, който се наричал Царят изгравя като звезда.
Пет века по-късно на същото място таванът на гробната камера на Унас бил декориран
целия в звезди, приемани за богове в Текстове на пирамидите.

ІХ.4 Шеста династия (2345-2181 г. пр. Хр.)

ІХ.4.1 Тети (2345-2323 г. пр. Хр.)

Торинският канон приписва на Тети 6 месеца и 21 дни царуване. Син на царица
Сешсешет, която при възкачването му на престола е имала титлата Майка на царя.
Тети издигнал своята пирамида в Сакара. Интересно е, че пирамидата на Тети била
построена най-близко до столицата Инбу-хедж в историята на Старото царство. Тя също
съдържа Текстове на пирамидите, които били открити в нея през 1882 г. Сред находките
от пирамидата са още систрум и статуя на Тети от черен и розов гранит. Пирамидалният
комплекс на Тети бил наречен Култовите места на Тети са стабилни.

163
Друга много важна подробност в позиционирането на пирамидата на Тети спрямо
столицата е факта, че Инбу-хедж по това време се разрастнал в южна посока и новото
предградие било кръстено с името на комплекса на Тети – Джед-исут. Тази подробност
е съществена, тъй като в двата най-пълни царски списъци – Торинския канон и този на
Мането краят на Пета династия дошъл с края на царуването на Унас. А началото на нова
династия било поставяно само при промяна на политическия център на страната. Това
означава, че вероятно новото южно предградие на Инбу-хедж – Джед-исут, над което се
извисявала едноименната пирамида на царя Тети, явно придобило важна политическа
роля. Синът на Тети – Пепи І продължи да строи в източна посока и пак по същия
пример неговия пирамидален комплекс дал ново име, този път не само на новото
пердградие, но на цялата столица. От Инбу-хедж тя започнала да се нарича Меннефер,
откъдето гърците я нарекли Мемфис.
Тети заел трона благодарение на своя брак с дъщерята на последния цар от Пета
династия Унас – Ипеут І. Тя станала майка на неговия син и наследник Пепи І и дъщеря
му – принцеса Сешсешет (Идут), която се омъжила за везира Мерерука. Ипеут І и
другите две от цариците на Тети – Кауит и Хентет почиват край неговата пирамида.
Известно е името на друга негова съпруга – Урет-имтес.
Край пирамидата на Тети била издигната и гробницата на Мерерука, който бил негов
зет, везир, главен правозащитник и ръководител на култовия персонал. В гробницата на
Мерерука, която е изключителен паметник на древноегипетското изкуство били
погребани и неговата съпруга – царската дъщеря Сешсешет (Идут) и по-късно неговият
син – Меритети. Гробницата има повече от 30 помещения и включва изрисувани
коридори и три помещения, сердаб, фалшива врата и олтар с шест стълба и статуя на
Мерерука.
Друг везир на Тети – Кагемни избрал неговата гробница да бъде построена до тази на
Мерерука. Кагемни започнал своята кариера при царуването на Джедкаре и Унас.
Предполага се, че Тети е бил лекар, чиито текстове били достъпни за Мането. Освен
това се смята, че Тети пръв издигнал култа към Хатхор в Дендера. Царят установил

164
търговски отношения с Гебал (Библос), Пунт и Нубия и освободил с декрет Абджу от
данъци.
Известни са няколко военни кампании на цар Тети в земите на днешен южен Израел.
Вероятно някой от личната стража на царя извършил покушение срещу него, за да
може трона да бъде зает от узурпатор на име Усеркаре. Останките на царя, открити в
неговата пирамида свидетелстват за мумифициране, което било извършено набързо.

ІХ.4.2 Усеркаре (2323-2321 г. пр. Хр.)

Според някои този цар узурпирал за кратко трона, докато синът на Тети – Пепи І го
заел както му се падало. Според други цар Усеркаре въобще не е имало, а
недоразумението идва от тронното име Неферсахор, с което Пепи І управлявал през
първата част от своето царуване, но което по-сетне сменил с Мерире.

ІХ.4.3 Пепи І (Мерире) (2321-2287 г. пр. Хр.)

Пепи І бил син и престолонаследник на цар Тети и царица Ипеут. В Торинския канон
е записано, че той управлявал 20 години, а в Египетската история на Мането – 53
години.
Пепи І бил погребан в неговата пирамида в южна Сакара. Тя се казвала Пепи е
стабилен и красив. В неговата пирамида също са открити Текстове на пирамидите. По
името на пирамидата на Пепи І, цялата столица започнала да се нарича вместо Инбу-
хедж – Меннефер. Твърде малко е открито от столицата на Старото царство край Мит
Рахина, южно от Кайро, като повечето находки датират от периода от Средното и
Новото царство.
Царят имал две съпруги – цариците Анехенеспепи І и Анехенесмерире, които му
родили, съответно принцовете Немтиемсаф І и Пепи ІІ. Интересно е, че имената и на
двете царици означавали Царят живее за нея. Двете били сестри, дъщери на велможа от
Абджу.

165
Пепи І провел множество военни кампании в Синай и южна Палестина. Няколко
наказателни експедиции в Азия, командвани от Уни осигурили мир по североизточната
граница. От биографията на Уни научаваме и за един неуспешен заговор срещу Пепи І в
края на неговото царуване. Една експедиция до Пунт била проведена в период, когато
египетската държава била в изключителен икономически разцвет.
По заповед на Пепи І били издигнати храмове в Танис, Бубастис, Абджу, Иунет и
край Нубет.

ІХ.4.4 Меренре (2287-2278 г. пр. Хр.)

Първият син на Пепи І – Немтиемсаф І приел царското име Меренре І. Мястото, на
което е отбелязана продължителността на царуването на този цар в Торинския канон не
е добре запазено и не е ясно дали точните години са 44 или 14. Мането записал в своята
История на Египет, че Ментусуфис (Меренре) царувал 7 години. Така записано името на
царя би трябвало да е било Мончусаеф (бог Мончу е негова защита), а не Немтисаеф
(бог Немти е негова защита). Аз лично не съм чувал за древноегипетски бог с име
Немти, докато Мончу е популярно божество, чието име са носели царе от Средното
царство.
Името на пирамидалния комплекс на Меренре в южна Сакара било Възсиял и
съвършен е Меренре. В пирамидата на царя били изписани Текстове на пирамидите.
През периода на своето царуване Меренре продължил завоевателната политика по
отношение на Нубия. Завоеванията осигурили достъп до рудниците за гранит в Ибхат и
Асуан и тези за алабастър в Хатнуб. По заповед на Меренре, губернаторът на Абу –
Хархуф организирал три експедиции до страната Ям, някъде в днешен Судан, откъдето
донесъл много богатства. Меренре лично посетил Абу, където владетел от долна Нубия
му засвидетелствал почитта си. Скоро след това царят починал без да остави наследник.
Престола заел неговия по-малък, доведен брат – Пепи ІІ.

ІХ.4.5 Пепи ІІ (Неферкаре) (2278-2184 г. пр. Хр.)

166
По-малкият син на Пепи І от царицата Анехенесмерире – Пепи ІІ заел престола след
своя по-голям брат Меренре. Според Торинския канон той управлявал цели 90 години.
Меренре починал, когато Пепи ІІ бил едва на шест години, така че в началото на
неговото управление всъщност управлявала майка му – царицата Анехенесмерире.
Предполага се, че Пепи ІІ починал на 100 годишна възраст, след най-дългото
управление на цар в историята на Древен Египет.
Царят имал три царици – Анехенеспепи ІІ, Нейт, Уджебтен и Ипеут ІІ. В пирамидите
и на трите царици били изписани Текстове на пирамидите – чест, която дотогава се
падала само на четирима царе. Това може да се тълкува като свидетелство на голямата
любов на царя към тях.
Пирамидалният комплекс на Пепи ІІ в южна Сакара носел наименованието Стабилен
и жив е Неферкаре (= Пепи ІІ). В пирамидата на Пепи ІІ били изписани Текстове на
пирамидите.
По времето на царя се провели експедиции до рудниците в Хатнуб и Синай. Също
така военни кампании в Нубия, Либия и Азия и търговски експедиции до Пунт.
През 2007 година бяха открити седем пирамиди на царици от края на Старото
царство в Сакара. Пирамидите принадлежат на цариците Ининек, Небунет, Меретити ІІ,
Анехеспепи ІІІ, Миха, Бехену и неидентифицирана царица. Пирамидата на Бехену е с
дължина на основата 25 метра. През март 2010 година в гробната камера на Бехену, в
комплекса на Пепи І в Сакара, близо до пирамидата й, бяха открити две стени с
Текстове на пирамидите и непокътнатия саркофаг на царицата, направен от розов
гранит. На саркофага е изписана титлата на царицата – Любима съпруга на царя, но
учените не са сигурни дали става въпрос за Пепи І или Пепи ІІ.

ІХ.4.6 Меренре ІІ (2184 г. пр. Хр.)

Торинският канон и Мането са единодушни – цар с такова име управлявал точно
една година и един месец. Немтиемсаф ІІ, който приел царското име Меренре ІІ бил син

167
на царя Пепи ІІ и царица Нейт. Негова царица станала Нетиикерти (Тази, която
принадлежи на съществуващия в съвършенството). Според легендата Меренре ІІ бил
убит и царица Нетиикерти отмъстила за него преди да се самоубие. Това тя сторила,
като заключила виновните за неговата смърт в зала, която заповядала да бъде наводнена.
Единственият документ датиран от това време е декрет в полза на култовете към
цариците Анехенесмерире и Нейт, намерен в пирамидалния комплекс на царица Нейт в
южна Сакара.

ІХ.4.7 Нетиикерти (2184-2181 г. пр. Хр.)

Според Торинския канон царица Нетиикерти (букв. Тази, която принадлежи на
Съвършения) управлявала две години. Мането пък й приписва 12 години царуване. Ако
се доверим на традицията цариците от Шеста династия да приемат имена, които ги
свързват с техните съпрузи и приемем за истина легендата за отмъщението на
Нетиикерти, Съвършения от нейното име е бил съпругът й – Меренре ІІ.
За съжаление не са открити артефакти от времето на тази царица.
Така завършила историята на Старото царство. Но славните времена на царските
династии от градовете Нени-Нисут (гр. Хераклеопол) и Уасет (гр. Тива) тепърва
предстоели...

Използвана литература:
Allen, J.P. The Ancient Egyptian Pyramid Texts. Brill, Leiden, Boston, 2005.
Allen, J.P. The Cosmology of the Pyramid Texts. In: Religion and Philosophy in Ancient
Egypt. Edited by J.P. Allen et al. New Haven, 1989. p. 1-28.
Altenmuller, H. Funerary Boats and Boat Pits of the Old Kingdom. Archiv Orientalni 70
(2002), №3. p. 269-290.
Badawy, A. The Stellar Destiny of Pharaoh and the So-Called Air-Shafts of Cheops’
Pyramid (MIO) X, 1964. p. 189-206.

168
Bauval, R. Carbon-14 Dating the Giza Pyramids? The Small Relics Found Inside the
Pyramids. Discussions in Egyptology (DE) 49, 2001. p. 5-21.
Breasted, J.H. Ancient Records of Egypt. Chicago, 1906.
Depuydt, L. Sothic Chronology and the Old Kingdom. Journal of the American Research
Center in Egypt (JARCE) XXXVII (2000), p. 167-186.
Dunham, D. Building an Egyptian Pyramid. Archaeology 9, 1956. p. 159-165.
Dunham, D. Building an Egyptian Pyramid. Archaeology 9, 1956. p. 159-165.
Emery, K. Weathering of the Great Pyramid. Journal of the Sedimentary Petrology (JSP) 30
(1960). p. 140-143.
Edwards, I.E.S. Do the Pyramid Texts Suggest an Explanation for the Abandonment of the
Subterranean Chamber of the Great Pyramid? In: Hommages a Jean Leclant, BdE 106/1, 1993.
p. 159-167.
Emery, K. Weathering of the Great Pyramid. Journal of the Sedimentary Petrology (JSP) 30
(1960). p. 140-143.
Edwards, I.E.S. Do the Pyramid Texts Suggest an Explanation for the Abandonment of the
Subterranean Chamber of the Great Pyramid? In: Hommages a Jean Leclant, BdE 106/1, 1993.
p. 159-167.
Egypt The World of the Pharaos. Edited by Regine Schulz and Matthias Seidel. Cologne,
1998.
Espinel, A. The Role of the Temple of Ba’alat Gebal as Intermediary Between Egypt and
Byblos During the Old Kingdom. SAK 30 (2002), p. 103-119.
Faulkner, R.O. The Ancient Egyptian Pyramid Texts. Oxford, 1969.
Flinders Petrie, W. M. The Pyramids and Temples of Gizeh. 2007
Fodor, A. The Origins of the Arabic Legends of the Pyramids. Acta Orientalia Academiae
Scientarum Hungaricae, Tomus XXIII (3) (1970), p. 335-363.
Gardiner, A.H. The Royal Canon of Turin. Oxford, 1997.
Goedicke, H. The Perimeter of Geographical Awareness in the Fourth Dynasty and the
Significance of H3w-nbwt in the Pyramid texts. Studien der Altagyptischen Kultur (SAK) 30
(2002), p. 121-136.

169
Griffiths, J.G. The Origin of Osiris and his Cult. UK, 1980.
Hawass, Z. and M. Lehner. The Passage Under the Sphinx. Hommages a Jean Leclant. BdE
106/1, 1993, p. 201-216.
Jeffreys, D. and A. Tavares. The Historic Landscape of Early Dynastic Memphis.
Mitteilungen des Deutschen Archaologischen Instituts, Abteilung Kairo (MDAIK) 50 (1994).
p. 143-173.
Kammerzell, F. “… within the Altar of the Sun” An unidentified hieroglyph and the
construction of the sun temple Nxn-Rcw. Lingua Aegyptia 9 (2001), p. 153-164.
McKim-Malville, J., F. Wendorf, A. Mazar, R. Schild. Megaliths and Neolithic astronomy
in Southern Egypt. Nature 392, 488-491 (1998).
Messiha, H. The Valley Temple of Khufu (Cheops). Annales du Service des Antiquites
d’Egypte (ASAE) 65 (1983). p. 9-18.
Quirke, S. The Cult of Ra. Sun Worship in Ancient Egypt. London, 2001.
Reader, C. Giza Before the Fourth Dynasty. Journal of the Ancient Chronology Forum
(JACF) 9 (2002), p. 5-21.
Reisner, G. A History of the Giza Necropolis. Vol. 1 (1942); Vol. 2 (1955). Cambridge,
Mass.: Harvard University Press.
Reisner, G. Pyramid of Zawiet el-Aryan. Museum of Fine Arts Bulletin (BMFA) vol. IX.
Boston, 1911. p. 54-59.
Reisner, G. The Empty Sarcophagus of the Mother of Cheops. BMFA XXVI, p. 76-88.
Reisner, G. The Tomb of Meresankh, a Great-Granddaughter of Queen Hetep-Heres I and
Sneferuw. BMFA XXV (1927), p. 64-79.
Reisner, G. The Tomb of Queen Hetep-Heres. BMFA Suppl. to vol. XXV (1927), p. 1-36.
Sethe, K. Die Altaegyptischen Pyramidentexte. Leipzig, 1908.
Sethe, K. Urkunden des Aegyptischen Altertums IV, vol. 19, p. 1539-1545.
Sethe, K. Urkunden des Alten Reichs. Leipzig, 1903.
Swelim, N. Some Remarks on the Great Rectangular Monuments of Middle Saqqara.
MDAIK 47 (1991). p. 389-402.
The Oxford History of Ancient Egypt. Edited by Ian Shaw. Oxford University Press, 2000.

170
Trench, J. and P. Fuscaldo. Observations on the Pyramidions. Gottinger Miszellen 113
(1989), p. 81-90.
Trimble, V. Astronomical Investigation Concerning the So-Called Air-Shafts of Cheops’
Pyramid. Mitteilungen des Instituts fur Orientforschung der Deutschen Akademie der
Wissenschaften zu Berlin (MIO) X, 2/3, 1964. p. 183-187.
Verner, M. Archaeological Remarks on the 4th and 5th Dynasty Chronology. In: Archiv
orientalni, Quarterly Journal of Asian and African Studies, Praha, Czech Republic, 2001.363-
418
Wilson, J. Funeral Services of the Egyptian Old Kingdom. Journal of Near Eastern Studies
(JNES) III, 4 (1944). pp. 201-218; Pl. XII-XVIII.
Специални благодарности на Франческо Рафаеле за споделената информация
относно периода от Преднулева до Трета династия.

Автор – Димитър Алексеев Димитров ©2016
Всички права върху текста са собственост на автора. Публикуване на
каквато и да е част от текста може да бъде осъществено само след разрешение
от автора. За контакт: dimitar.alekseev.dimitrov@abv.bg,
dimitaralekseevdimitrov@gmail.com,
https://www.facebook.com/profile.php?id=100008890511531,
https://www.facebook.com/dimitaraldimitrov/,
https://www.facebook.com/dimitaralekseevdimitrov,
https://twitter.com/DimitarAlekseev

Снимки – Интернет

171