Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр.

24

Механични свойства на почвите.

Въведение.

Строителните почви, използвани като основа, среда и материал при изграждане на инженерните
съоръжения, притежават някои специфични особености, които ги различават от традиционните
непрекъснати среди разглеждани в теоретичната строителна механика. Това налага да се формулират
основните закономерности в земната механика, които заедно с уравненията на механиката на
непрекъснатите среди да са достатъчни за дефиниране на напрегнатото и деформирано състояние на
почвените масиви. От друга страна, тези основни закономерности следва в максимална степен да
отразяват реалните механични свойства на почвите и да са представени в елементарен вид, удобен за
практическо използуване.
В земната механика се дефинират следните основни механични свойства на строителните
почви: уплътняване, якост на срязване; водопропускливост; структурно-фазова деформируемост.
Тези свойства се описват с елементарни закономерности, които в достатъчна степен реално отразяват
механичното поведение на почвите като дисперсни раздробени среди.
Уплътняването на строителните почви е деформационно свойство, което се характеризира с
изменение на обема на почвените пори, а от там и на общия обем на почвата при действието на
външни сили. Промяната на обема на почвата се извършва следствие прегрупиране на почвените
частици, което от своя страна води до изменение на съдържанието им в единица обем почва. В
условията на едномерно деформирано състояние, свойството уплътняване се описва с т.н. “закон за
уплътняване”, който представлява линейна зависимост между напреженията и деформациите. В
лабораторията тези свойства на почвите се изследват в условията на компресия и затова, ги наричат
още и компресионни свойства.
На основата на закона за уплътняване в земната механика е формулиран принципа на линейна
деформираност, на базата на който е разработена теорията за напреженията и деформациите в
почвите.
Основните механични характеристики, които се използуват в случая са коефициент на
уплътняване и съответно компресионен (деформационен) модул. В земната механика, тези
характеристики намират практическо приложение при изчисляване слягането на фундаментите и
определяне на напреженията и деформациите в почвените масиви.
Якостта на срязване е гранично контактно съпротивление срещу преместване в дисперсните
почви, което основно зависи от триенето и сцеплението между почвените частици. Характеристиките
на якостта на срязване (триене и сцепление) зависят от напрегнатото състояние в почвения масив и се
определят със закона на Coulomb (1773). Тези характеристики намират практическо приложение при
изчисляване устойчивостта на земната основа и почвените масиви. Този проблем ще бъде разгледан
при дефиниране теорията на граничното равновесие и теорията на земния натиск.
Водопропускливостта е общо свойство характерно за всички порести тела. При почвите
водопропускливостта е променлива и зависи от степента на деформиране и характера на
напрегнатото състояние. Приема се, че в преобладаващите случаи движението на водата в почвите е
ламинарно и се описва със закона на Darcy, при който като основна характеристика се определя
коефициентът на филтрация. Законът на Darcy за ламинарната филтрация намира практическо
приложение при изучаване движението на почвените води, а таkа също при прогнозиране на
изменението на деформациите на водонаситени почви във времето.

1.Компресионни свойства.
1.1.Същност на уплътняването на почвите. Компресионен опит.

1.1.1.Общо върху уплътняването на почвите.

Уплътняването се характеризира с изменение на порестостта на строителните почви, т.е.
промяна на техния обем следствие прегрупиране на почвените частици (промяна на съдържанието им
в единица обем). Това свойство е характерно само за дисперсните материали, каквито са почвите, и
не се разглежда в строителната механика на непрекъснатите среди. От друга страна, свойството
уплътняване е различно от общата деформируемост на почвите (общата деформируемост е
характерна и за другите физични тела).
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 25

Уплътняването на строителните почви е характерно свойство, което ги отличава от скалите

(масивните планински масиви) и другите твърди тела. Това е способността на почвите да изменят
(понякога значително) своя вътрешен строеж под влиянието на външните въздействия
(натоварвания, изсъхване, коагулация и други). При това, почвата става по-компактна за сметка на
намаляване на обема на порите.
Намаляването на обема на порите става за сметка на някои местни премествания на почвените
частици в порите, а така също, (особено за водонаситените почви), следствие изменението на
дебелината на водноколоидните обвивки на минералните частици под влиянието на натоварване,
изсъхване, коагулация.
Освен това, върху промяната на строежа на почвените частици влияние оказва и пълзенето на
скелета на почвата и здраво свързаната вода, която може да се отнесе към самия почвен скелет. При
пълзенето се променя формата на кристалинната решетка на минералните частици, съпроводено с
бавно течение молекулярно свързаната вода.
Следва да се отбележи, че за напълно водонаситените почви, промяната на обема на порите
може да стане само при промяна на тяхната влажност, т.е., следствие изцеждане (филтрация) на
водата. При неводонаситените почви, уплътняването може да стане и при запазване на тяхната
влажност.
Уплътняването на почвите за сметка на изсъхване, т.е., обезводняване на дифузните обвивки и
увеличаване на капилярния натиск, а така също и уплътняването в резултат на бавни физико-
механични процеси (например стареене на колоидите) се отчита само в отделни случаи.
В земната механика се разглежда основно уплътняването за сметка на натоварването. Освен
това, следва да се прави разлика между уплътняване при кратковременни динамични товари и това,
при продължително действащи статични товари.
При действието на вибрационни, трамбоващи и други подобни механизми, добре се уплътняват
само влажните пясъци и неводонаситените почви имащи твърди контакти между почвените частици.
При действието на динамични натоварвания, твърдите връзки между почвените частици лесно се
разрушават, което предполага по-добро уплътняване.
Във водонаситените почви (предимно пясъци), динамичните натоварвания създават значителни
водни напори, т.е. почвата се намира под действието на воден подем, и в определени области (при
определени условия) се размеква и протича на голяма площ. Следва да се има предвид, че колкото е
по-голямо динамичното натоварване, толкова е по-малка неговата ефективност, тъй-като трудно се
преодоляват усилията в контактите на почвените частици.
При глинестите почви, които поради свързаността си, малко се уплътняват при динамични
натоварвания, възникналите водни напори се погасяват на малки разстояния и размекване и
протичане на почвата рядко се наблюдава.
При уплътняване на свързаните почви от постоянно натоварване (в условията на компресия),
следва да се различават два диапазона на натоварване: първият - когато външното натоварване е по-
малко от структурната якост, т.е., якостта на структурните връзки; вторият - когато тези връзки са
разрушени. Изследванията показват, че в първия случай деформациите предизвикани от външни
натоварвания са еластични и почвата има поведения на непрекъснато твърдо тяло. Във втория случай,
когато структурните връзки са разрушени (при натоварвания по-големи от структурната якост)
почвите се уплътняват много по-интензивно. При почви с водноколоидни връзки, това уплътняване
ще бъде за сметка на намаляване на водноколоидните обвивки, изцеждане на известно количество
вода и за сметка на пълзенето на скелета. Движението на водата в почвените пори е възможно само
при напор по-голям от някаква начална стойност.

1.1.2. Компресионен опит.

За определяне на основните показатели на уплътняването се провеждат лабораторни опити, при
натоварване в условията на едномерна задача, т.е., когато няма възможност за странично разширение
на почвата. Деформираното състояние на почвите, при невъзможност за странично разширение, в
литературата е известно като компресия. Приема се, че освен външно натоварване, други въздействия
липсват.
Използва се компресионен апарат (одометър) (фиг.1.1), с корави стени, за да може почвата да се
деформира само в една посока, т.е., моделира се едномерно напрегнато състояние.
Компресионният пръстен има кръгла форма и вътрешни размери (височина и диаметър)
3,0<d/h<6,0, при което h≥20mm и d≥70mm.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 26

Почвеният образец от свързани почви се изрязва с режещ пръстен от нарушени или изкуствено
уплътнени проби. Пясъци се вграждат в нарушено състояние при зададена плътност, като
максималния диаметър на най-едрата фракция не надвишава 0,2h.

Фиг.1.1. Принципна схема на компресионния апарат

1 - долна метална част (дъно); 2 - метален компресионен пръстен; 3 - - почвен образец;
4-печат за вертикален товар върху пробата; 5-индикаторен часовник за измерване на вертикалните
деформации; 6 - коляно за водонасищане; 7- порести плочки за филтрация.

По принцип компресионният опит се провежда под вода. Водонасищането се извършва отдолу

нагоре, като водата се налива през стъкленото коляно, за да се изгони въздухът, намиращ се в
порестите плочки и почвената проба. При необходимост опитът може да се проведе при естествено
водно съдържание на почвения образец, като се вземат мерки за предпазване от изсъхване.
Вертикалният товар се предава върху почвения образец чрез натоварваща рамка и печата на
стъпала. Първото стъпало на натоварване е най-малко 0,05 MPa, а всяко следващо не трябва да бъде
повече от два пъти по-голямо от предишното. Общото натоварване е приблизително равно на
бъдещото натоварване върху земната основа.
Вертикалните деформации (слягането) се измерват с индикаторен часовник (с точност 0,01mm),
като при всяко стъпало се изчаква “условно” затихване (стабилизиране) на деформациите (0,01mm на
24 h за свързани почви и 0,01mm на 1,0h - за пясъци). В случаите когато се изследва консолидацията
(изменението на деформациите във времето) на свързаните почви, слягането се отчита в определени
интервали (секунди, минути, часове, дни).
Разтоварването се извършва на стъпала (при изчакване на деформациите) или наведнъж, ако не
се изисква построяване на кривата на разтоварване. Продължителността на един компресионен опит
зависи от водопропускливостта на почвената проба и за някои почви (плътни фино дисперсни глини)
може да достигне няколко месеца. След последния отчет (при разтоварване) водата от компресионния
апарат се излива и на пробата се определят влажната (водонаситената) и сухата маса.
Началната височина на почвения образец се изчислява с точност 0,01 mm с израза

(1.1) h = hd + hw + ∆hk

където: hd - теоретичната височина на сухата маса на пробата;

Md
hd = ;
ρs A
Md- масата на сухата проба;
ρs - специфичната плътност на почвата от образеца;
A - напречното сечение на почвения образец;
hw - теоретична височина заета от водата;
M
hw = w
ρw A
Mw - масата на водата;
ρw - специфичната плътност на водата;
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 27

∆hk - остатъчното слягане след разтоварване на пробата.

1.2. компресионна зависимост. Компресионни модули.

Опитите на Terzaghi (за първи път) показват, че при напълно водонаситените, слабо
водопропускливи почви (Sr=1,0), на всяко нарастване на външното натоварване съответства
определено изменение на влажността, която от своя страна е във функция на плътността на почвата.
Тази зависимост, Terzaghi нарича компресионна крива. За нейното построяване се използват
резултатите от компресионния опит, т.е., измереното слягане на почвения образец за всяко
натоварване.

Фиг.1.2. Компресионна зависимост eI = f(p).

(a)- общ вид; (б) - отчитане влиянието на структурната якост; (в) в полу-логаритмичен мащаб.

Ако означим:
е0-порният коефициент на почвата преди натоварването (начален порен коефициент), изчислен
по формули или определен лабораторно;
еi - коефициентът на порите съответстващ на всяко стъпало на натоварване;
∆hi - пълното слягане на почвения образец, измерено от началото на натоварването, при дадено
натоварване pi;
∆ni - изменението на обема на порите, при дадено натоварване pi, измерен също от началото на
натоварването;
h - първоначалната височина на почвения образец;
m - обема на плътната маса в компресионната касетка.

Тогава, като използваме дефинициите за коефициента на порите можем да запишем

(1.2) ei = e0 - ∆ni/m
Понеже липсва странично разширение, ∆ni=∆hi.А
Известни са зависимостите:

m + n = 1; e = n/m; e = n/(1-n); n = e/(1+e).

1
Следователно, за единица обем почва m=n/e=1/(1+e), а за обем V=A.h, m= A.h .
1 + e0
Тогава, като заместим в (1.2), за компресионната зависимост получаваме следния израз:
∆hi
(1.3) ei =e 0 −(1 + e0 ) .
h
Като използваме означенията в (1.1), компресионната зависимост, т.е., изменението на порният
коефициент за всяко стъпало на натоварване може да се изчисли и с израза

(h − hd ) − ∆hi
(1.4) ei =
hd

Общ вид на компресионната зависимост (диаграма на уплътняване) е показана на фиг.1.2а.

Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 28

Ако се изпитва ненарушена свързана почва, и от начало натоварваме с много малки стъпала, се
получава кривата на фиг.1.2б. Вижда се, че преди да бъде преодоляна структурната якост (рстр),
натоварването не предизвиква уплътняване. Структурната якост е важна характеристика на почвите и
за нейното определяне е необходима специална методика на изпитване. По компресионната крива тя
може да бъде определена само приблизително.
При условие, че представим компресионната зависимост в полу-логаритмичен мащаб, то за
някакво натоварване по-голямо от р0, порният коефициент ще зависи линейно от логаритъма на
натоварването (фиг.1.2в). Тогава, уравнението на компресионната крива може да се представи във
вида:
p 
(1.5) ei = e0 − C c ln i  .
 p0 

Сс е коефициент на компресия (compression index), който се изразява чрез тангенса на наклона

на полу-логаритмичната зависимост към абсцисната ос. Числено, коефициентът на компресия е равен
на разликата между стойностите на порния коефициент при натоварване р=2,72.105Ра и р=1.105Ра
(понеже ln2,72=1,0; ln1,0=0).
Ако се ограничим в сравнително по-малък интервал на натоварване (100 - 300кРа), то с
достатъчна точност, тази част от кривата може да се приеме за праволинейна (фиг.1.2а). Тогава за
компресионната зависимост ще важи израза:

(1.6) ei = e0 - tgα.pi

Тангенса на наклона на отреза от компресионната крива в разглеждания интервал (р1 - р2)

характеризира уплътняването на почвата. тази величина се нарича коефициент на уплътняване, който
се определя чрез изменението на порния коефициент и нарастването на натоварването (действащото
напрежение при дадено стъпало на натоварване).

e1 − e2 ∆e
(1.7) mv = = ; т.е., ei = e0 - mv.pi .
p 2 − p1 ∆p

Коефициентът на уплътняване mv има дименсии Ра-1.

Закон на уплътняване.
Разгледаните по-горе функции за изменението на порния коефициент описват компресионната
зависимост с известно приближение. Ако изменението на напрежението е безкрайно малко, то
изменението на порния коефициент ще бъде строго пропорционално на изменението на
напреженията, т.е.,

∆e de
(1.8) lim = = −mv , или de = - mvdp
∆p dp
Зависимостта (1.8) е наречена закон на уплътняване, която гласи: безкрайно малкото
изменение на относителния обем на почвените пори е право пропорционално на безкрайно малкото
изменение на напреженията.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 29

Компресионни модули.
Законът за уплътняване, в същност дефинира линейна зависимост между напреженията и
деформациите. Тогава, ако начертаем зависимостта “относителна деформация - напрежения” -
s=∆h/h=f(p), наречена диаграма на слягане, можем да дефинираме понятието компресионен
(деформационен) модул за почвите.

Фиг.1.3. Крива на слягане. Дефиниране на компресионен модул за почвите

По аналогия, с линейния закон на Hooke (σ=εE), компресионният модул, се определя с израза

∆p
(1.9) M = = tgβ
∆s

Понеже, компресионната зависимост, т.е., диаграмата на слягане е нелинейна, то вместо

секущата, може да се използва тангентата, за дадено натоварване (съответстващо на напрежението в
земната основа).
Очевидно, че следствие уплътняването на почвата, компресионният модул е различен за
различните натоварвания и се увеличава с увеличаване на напреженията.
От диаграмата на уплътняване ,e=f(p), като използваме означенията по-горе, компресионният
модул може да се дефинира по следния начин:

∆h ∆n m.∆e
= = ;
h n + m m(1 + e)
От закона за уплътняване ∆e=mv.∆p, следва

∆h m ∆p ∆p
= ∆s = v = ; Тогава, съгласно (1.9)
h 1+ e 1+ e
mv

1+ e1
(1.10) M= .
mv

Като се има предвид, че компресионния опит се провежда в лабораторията и с почвени образци,

то деформационният модул в естествени условия, наречен модул на обща деформация, E0. Той се
определя, чрез коригиране на компресионните модули със съответни коефициенти, отчитащи
страничното разширение на почвата.

(1.11) E0 = β.m.M,
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 30

2ν 2
където: β = 1 − ; ν - коефициент на Poisson.
1 −ν

Стойностите на коефициента на Poisson за различни почви са дадени в таблица 3.1, а на

коефициента m - таблица 1.2.

Фиг. 1.4. Определяне на компресионния модул от диаграмата на уплътняване

Таблица 1.1.

Вид почва ν
Твърда глина 0,10 - 0,20
Плътна глина 0,25 - 0,30
Песъчлива глина 0,33 - 0,37
Пластична глина 0,38 - 0,45
Чакъл 0,12 - 0,17
Пясък 0,17 - 0,29
Глинест пясък 0,21 - 0,29

Таблица 1.2.Стойности на коефициента m.

Вид почва Стойности при коефициент на

порите е

0,45 0,55 0,65 0,75 0,85 0,95 1.05

Глинест пясък 4,0 4,0 3,5 3,0 2,0 - -

Песъчлива глина 5,0 5,0 4,5 4,0 3,0 2,5 2,0

Глина - - 6,0 6,0 5,5 5,5 4,5

1.3.Компресионна зависимост при сложно напрегнато състояние.

В най-общия случай, изменението на порния коефициент при компресионното уплътняване
зависи не само от вертикалното напрежение σz, но и от хоризонталните напрежения σx и σy.
Н.М.Герсеванов доказва, че при напълно водонаситени почви (без здрави структурни връзки), т.н.
“почвена маса” коефициентът на порите във всяка точка от почвения масив, зависи от сумата от
главните напрежения

θ = σx + σy + σz (а)
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 31

Фиг.1.5. Илюстрация на сложно напрегнато състояние при компресия

Това допускане в известна степен е приблизително, защото при уплътняването, очевидно,

влияние ще оказват и тангенциалните напрежения при преместването на една почвена частица
спрямо друга, при пълзенето на почвения скелет. За напълно водонаситени почви, неуплътнени
(дребни пясъци и слаби глинести почви), с наличие на свободна (несвързана) вода, тази предпоставка
е изцяло справедлива.
При компресионния опит имаме следното напрегнато и деформирано състояние

εx = εy = 0; εz ≠ 0; σx = σy; σz = p.

За хоризонталната деформация, от теоретичната механика, е известна зависимостта:

σx ν
εx = − (σ y + σ z ) ,
E0 E0

като заместим стойностите на напреженията, ще получим

σx ν
εx = 0 = − (σ x + p ) , или σx-νσx=νp;
E0 E0
ν
σx =σy = p = K0 p ; (b)
1 −ν
ν
K0 = , коефициент на страничен натиск в покой.
1 −ν
Като заместим в (а), получаваме
θ
θ =σx+σy+σz=(1+2K0)p; т.е., p = .
1 + 2K 0
Като използваме зависимостта (7) (ei = e0 - mv.pi), получаваме
mv
(1.12) ei + θ = e0 = const
1 + 2K 0
т.е. промяна на коефициента на порите може да стане само при промяна на сумата от
главните нормални напрежения.
Горният израз е известен с наименованието “принцип на хидроемкостта” (принцип
гидроёмкости) на Герсеванов. Той важи за напълно водонаситени почви и има голямо практическо
значение при определяне големината на капилярния натиск в тези почви.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 32

1.4. Компресионни свойства на пропадъчни почви.

Свойството на почвите да се деформират (слягат) допълнително при намокряне и постоянна

стойност на натоварването (собствено тегло на почвата или външен товар) се нарича пропадъчност.
Към пропадъчните почви се отнасят глинести (свързани) почви, които под действието на
външен товар или на собственото си тегло слягат допълнително (пропадат), при което
относителното пропадане е повече от 1%. Типични представители на пропадъчните почви са льосът
и льосовите седименти от еоличен произход. Свойството пропадъчност притежават и някои
елувиални, делувиални и пролувиални почви.
При голямото разнообразие от почви, с които строителят се среща в България, особени
затруднения предизвикват льосовите почви и другите структурно неустойчиви пропадъчни почви.
При тях, при някои допълнителни въздействия, рязко се намалява носещата им способност. В
естествени условия, тези свойства са недоуплътнени.
Льосът заема 40% от строителните свойства на България. Пропадъчни льосови почви има в
Лом, Оряхово, Никопол, Свищов, Русе, Несебър, Поморие, Кюстендил.
Основно строително свойство на льосовите почви е, че притежават макропори, видими с
просто око. В състояние на натоварване, при овлажняване с водно съдържание над естественото,
льосът рязко променя своята плътност. При това се получават значителни допълнителни
неравномерни слягания на сградите и съоръженията. Това основно свойство се нарича пропадане.
Пропадането е процес на доуплътняване във водна среда.
При льосовите почви преобладава типичната прахова фракция (еоличен произход) - 50-70%.
Глинестата фракция е 10-20%.
Льосът има клетъчна микроструктура, която обуславя високата им порьозност. При навлажняване,
водата разрушава циментационните и водноколоидните връзки между отделните зърна и при наличие
на товар, клетъчната структура преминава в зърнеста, при което льосът се уплътнява.
В понятието компресионни свойства на пропадъчните почви се включва свойството на тези
почви, в условията на невъзможно странично разширение, при естествено водно съдържание, да се
деформират (слягат) както обикновените строителни почви и да пропадат при намокряне. На фиг.1.5
са показани типични компресионни криви на льосови почви.

1.4.1. Лабораторно определяне на пропадъчността.

Компресионните свойства на пропадъчните почви се изследват като почвен образец с
естествено водно съдържание се вгражда в компресионната касетка, без да се поставя под вода.
Компресионната касетка не трябва да е мокра и да не позволява допълнително навлажняване на
образеца. Стъкленото коляно 6 (фиг.1.1) и свободното пространство около печата над образеца се
затварят с влажен памук, за да не изсъхва образеца по време на опита. По-нататък, опитът се
извършва по обикновената методика на компресионния опит.
пропадане без увеличаване на натоварването.
С резултатите от опита се построяват диаграмата на слягане и пропадане s=f(p) (фиг.1.6а) и
диаграмата на уплътняване и доуплътняване е=f(p) (фиг.1.6б). Пропадането на почвения образец за
товара, при който е намокрен, се изобразява графично чрез скока (вертикалната отсечка) в двете
компресионни криви.
Използуват се два основни лабораторни метода за изследване пропадъчността на льосовите
почви: метод с една крива, наричан накратко схема а, и метод с две криви-схема б.
По метода с една крива ненарушеният почвен образец се вгражда в компресионната касетка
(фиг.1.1), без да се водонасища и се натоварва на стъпала не по-големи от 0.05MPa до натоварване р,
за което следва да се определи пропадането. След затихване на слягането при това натоварване,
почвеният образец се намокря, чрез наливане на вода в стъкленото коляно 6. Получава се
допълнителна деформация -
За изследване на пропадъчността по метода с две криви в компресионните касетки се вграждат
два ненарушени почвени образеца от изследваната пропадъчна почва. Те се подлагат на
компресионно изпитване, като единият образец е с естествено водно съдържание, а другият от
началото на опита е под вода. От двата опита се получават две компресионни криви - едната при
естествено водно съдържание, а другата при пълно водонасищане (фиг.1.7). Разликата между
ординатите на двете криви характеризира пропадъчността на почвата за всяко натоварване.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 33

Фиг.1.6.Определяне на обема на макропорите и

коефициента на макропорите по метода с една крива (схема - а)

При изпитване на образеца с естествено водно съдържание е необходимо да се запази

постоянна влажност от началото до края на опита. За проверка на това условие, в края на опита се
определя водното съдържание, което не трябва да се различава от това при вграждане на образеца.
Важно условие за достоверността на получените резултати при определяне пропадъчността по
метода с две криви е двата почвени образеца да имат еднаква начална плътност.

Фиг. 1.7. Определяне на обема на макропорите

по метода с две криви - схема б

Количествена оценка на пропадъчността.

Количествено, пропадъчността се изразява чрез обема на макропорите nmp, определен от
диаграмата на слягане и пропадане и чрез коефициента на макропорите emp, oпределен от диаграмата
на уплътняване и доуплътняване.
Обемът на макропорите е онази част от общия обем на порите, която изчезва вследствие
пропадането на почвата. Изчислява се по формулата:
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 34

h p − h p'
(1.13) nm, p = ,
h

където: hp-височината на почвения образец с естествено водно съдържание, при натоварване p в

компресионния апарат; h’р - височината на същия почвен образец след намокряне при запазване на
съшия товар; h - първоначалната височина на образеца с естествено водно съдържание.
Числителят (hp - h 'p ) във формула (1.13) представлява абсолютната вертикална деформация на
почвения образец при натоварване p, която се дължи на намокрянето, т., е., (hp - h 'p ) е пропадането на
образеца при товар p. Следователно обемът на макропорите nmp е идентичен с относителното
пропадане δпр , което се получава като разлика между относителното слягане на почвения образец
след намокрянето s 'p и преди намокрянето sp :

(1.14) nmp ≡ δпр = s’р - sp

Обемът на макропорите nmp, респ., относителното пропадане δпр, е равен на вертикалната

отсечка (скока) в диаграмата на слягане и пропадане s=f(p) и може да се отчете направо от тази
диаграма (фиг.1.6a).
Коефициентът на макропорите emp изразява намалението на коефициента на порите вследствие
допълнителното уплътняване от намокряне на естествено влажната почва. Числено, неговата
големина се получава (фиг.1.6б) с израза:

(1.15) emp = ep - e’р ,

където: ep - коефициентът на порите за товар p на образеца с естествена влажност,вграден в

компресионната касетка; е’р - коефициентът на порите на същият образец след намокряне.
Коефициентът на макропорите може да се отчете направо от диаграмата на фиг.1.7б. Между
него и обемът на макропорите съществува следната зависимост:

(1.16) emp = nmp (1 + e).

където e представлява общият коефициент на порите.

Методът с една крива моделира по-добре работата на пропадъчна (льосова) основа, тъй-като до
намокрянето в естествени условия почвата се намира във формирано вече напрегнато състояние.
При изпитване по метода с две криви, намокрянето на почвения образец в самото начало дава
възможност на почвените частици, в зависимост от хидрофилността им, свободно да увеличат
водните си обвивки и в някои случаи да набъбнат (обикновено при по-малките товари). Поради
смазващото и разклинващото действие на увеличените водни обвивки, по метода с две криви
обикновено се получава по-голямо пропадане отколкото по метода с една крива.
Методът с една крива е по-удобен за прилагане, когато натоварването, при което се намокря
почвата, е предварително известно.
Методът с две криви е по-подходящ когато е необходимо да се определи пропадането в т.н.
активна зона под фундаментите. Чрез изпитване на два почвени образеца от една и съща почва може
да се установи закономерността, по която се изменя пропадъчността в зависимост от натоварването.
Ако се нанесат стойностите на обема на макропорите в зависимост от натоварването (фиг.1.7),
получава се диаграмата nmp=f(p), от която може да се отчете nmp за произволен товар в интервала на
изследване на почвения образец.

Съкратен метод за определяне големината на пропадането.

Съкратеният метод на проф.Г.Стефанов дава възможност да се определи обемът на
макропорите за произволен товар с изпитване само на един почвен образец.
Ненарушен почвен образец се изпитва по схема а, като се намокря при произволен товар q,
например 0.3Mpa. Получава се съответния обем на макропорите nmq. Стойността на nmp за произволен
товар p се изчислява по формулата:
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 35

lg 2 p − lg pγ
(1.17) nmp = λpq.nmq , където: λ pq = ,
lg 2q − lg pγ

pγ - геоложкият товар за дълбочината, от която е извадена почвената проба;

p - стойността на товара, за който се търси nmp ;
q - товарът, при който е намокрена пробата.

2. Якост на срязване.

2.1. Същност на якостта на срязване.

При формирано напрегнато състояние, вследствие действието на повърхностни и обемни сили,

в отделни точки или области от почвения масив, ефективните напрежения могат да преодолеят
вътрешните връзки между почвените частици. Като следствие от това, настъпват премествания на
една частица спрямо друга. Те от своя страна могат да доведат до нарушаване на непрекъснатостта на
масива и преодоляване якостта на почвата.
От многогодишни наблюдения е установено, че най-разпространената форма на разрушаване на
почвените масиви е относителното хлъзгане на една част на почвата спрямо друга. Тази форма на
разрушение се наблюдава и в случаите, когато съоръженията предават върху почвата само
вертикални товари. Това показва, че основното съпротивление срещу разрушаване на почвата е
вътрешното съпротивление на срязване. Граничната стойност на това съпротивление се нарича
якост на срязване.
При “идеалните насипни тела” (чисти пясъци) вътрешното съпротивление на срязване, което
противодейства на преместването на почвените частици е само триенето възникващо в контактите
между тях.
При “идеално свързаните почви” (твърди, фино-дисперсни глини) на преместването на
почвените частици ще се противопоставят само структурните връзки и вискозността на
водноколоидните обвивки. Глините в естествено състояние обаче притежават както вискозни
(водноколоидни), така и твърди (кристалинни) връзки, които по различен начин формират
съпротивлението на срязване.
При условие, че вътрешните напрежения не преодолеят вътрешните връзки, почвата има
поведение на “квазитвърдо тяло”, което притежава само еластични сили от сцепление. Следователно,
кохезията (сцеплението) е съпротивлението на структурните връзки на свързаните помежду си
почвени частици.
При напрегнато състояние, създаващо условия за преодоляване на якостта на твърдите
структурни връзки, след това се съпротивляват водноколоидните връзки. Последните се появяват в
контактите на почвените частици и са здраво свързани с тях. Водноколоидните връзки,
съпротивляващи се на преместването на почвените частици, се разрушават, но в новите контакти те
възникват отново. Следователно, разглеждането на вътрешното съпротивление при свързаните почви
само като триене или само като сцепление (кохезия) е невъзможно, защото в много случаи,
едновременно с триенето се преодолява и кохезията.
Както показват многобройните експериментални изследвания, при несвързаните почви
съпротивлението на срязване се дължи само на триенето между твърдите частици.
Показателите на граничното съпротивление (якостта) на срязване са основните якостни
показатели за почвите. Следва да се подчертае, че за разлика от други материали (например бетон,
стомана където се определят още “якост на натиск”, “якост на опън” и други) при почвите се
дефинира единствено “якост на срязване”. Освен това, количествено тя не се изразява чрез някаква
стойност на напрежение, а чрез якостни показатели, които се определят експериментално.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 36

За количествена оценка на показателите на якостта на срязване се използуват лабораторни и

полеви методи. В тази част ще бъдат разгледани само лабораторни методи, като тяхното
наименование се определя в зависимост от вида на лабораторния уред.

2.2. Определяне на якостта на срязване чрез апарат за плоскостно срязване.

2.2.1. Апарат и метод на изпитване.

В зависимост от начина на предаване на срязващото усилие, апаратите за плоскостно срязване
се делят на апарати с контрол на срязващото натоварване (фиг.2.1) и апарати с контрол на
срязващата деформация. При първия вид срязващото усилие се подава на стъпала през определени
интервали от време, докато при втория вид, срязването се извършва с постоянна скорост, като през
това време се измерва срязващото усилие.

Фиг.2.1. Схема на апарат за плоскостно срязване.

1-подложна плоча; 2-дъно; 3-надупчена метална плочка; горна (подвижна) част на касетата; 4-порести
плочки; 5- проба; 6 и 21- канали за вода; 7- щифтове; 8,9,11, 19 и 20-винтове; 10 и 17 – индикатори; 12-
опашка; 13-призма; 14-печат; 15-рамка; 16-патрон; 18-вилка; 22-клема; 23-горна част на касетката; 24-
долна (неподвижна) част на касетата.

Апаратът с неподвижна долна част има по-широко приложение у нас. И при двата вида апарати
почвеният образец 5 е поставен в метална кутия (касета) с правоъгълно или кръгло сечение. Тя се
състои от горна 23 и долна 24 части, които придвижвайки се хоризонтално една спрямо друга срязват
почвения образец. Вертикалното натоварване се предава върху почвения образец чрез печат 14, който
се поставя в горната част на касетата.
Почвеният образец (обикновено квадратна призма) се поставя (“вгражда”) така, че едната му
половина да остане в горната (подвижна) част на касетата, а другата - в долната (неподвижна) част.
Свързаните почви се изпитват в ненарушено или изкуствено уплътнено състояние.
Несвързаните почви се вграждат в нарушено състояние при зададена плътност чрез предварително
определяне на обема и масата на почвената проба.
При по-голяма част от опитите, почвените образци се водонасищат предварително, след което
се уплътняват. Водонасищане не се извършва в случаите, когато се определят якостните параметри
при естествено водно съдържание. Времето за водонасищане зависи от вида на почвата и е от 10min
за несвързани почви, до 36 часа за глини.
В зависимост от литоложкия профил на площадката, от където е взета почвената проба (т.е.
естественото напрегнато състояние), видът на почвата, а така също и от конкретната задача, която
трябва да решава проектантът, вградените почвени образци могат да бъдат предварително
уплътнявани (консолидирани) при съответно натоварване. Натоварването се прилага на стъпала в
зависимост от вида на почвата.
За определяне на якостните характеристики е необходимо да се срежат най-малко три почвени
проби при различни вертикални натоварвания (например - 0,1, 0,2 и 0,3 MPa). Преди започване на
срязването се извършва последен отчет по индикатора за вертикалните деформации и същият се
демонтира. Самото срязване може да се извърши бавно или бързо.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 37

Бавното срязване в апаратите с контрол на срязващото натоварване се извършва чрез

прилагане на срязващото усилие на стъпала, обикновено 2% до 5% от вертикалния товар. След
прилагане на съответното стъпало се правят отчети за хоризонталната деформация ∆l, първоначално
през две минути, а в процеса на затихване - през 1 минута. При достигане на условно затихване на
хоризонталните деформации до 0,01mm за 1 минута се подава следващото стъпало. За якост на
срязване на пробното тяло се приема срязващото усилие, при което се получава разрушаване за
хоризонтална деформация ∆l ≤ 5mm.
При провеждане на опит с апаратите с контрол на деформацията, срязването се извършва при
следните скорости:
• 0,5mm/min за пясъци;
• 0,1mm/min за глинести пясъци;
• 0,05mm/min за песъчливи глини;
• 0,02mm/min за глини.
По време на срязването се правят отчети по динамометъра и индикатора за хоризонталните
деформации през интервали не по-кратки от 2 минути.
Бързото срязване в апаратите с контрол на срязващото натоварване се извършва чрез подаване
на срязващото усилие на стъпала до 10% от вертикалното натоварване. Стъпалата на хоризонталното
натоварване се прилагат през 10 - 15 секунди. При апаратите с контрол на деформацията, срязването
се извършва със скорост 2-3mm/min. Общата продължителност на разрушаването, при опит на бързо
срязване е до 2 минути.
Схемата на разрушение на почвения образец в условията на плоскостно срязване е показана на
фиг. 2.2.

Фиг. 2.2. Схема на разрушение на почвен образец

в плоскостен апарат

От опитните данни, за всяка почвена проба се изчертават зависимостите между

съпротивлението на срязване и срязващата деформация τ=f(∆l). Тези зависимости имат вида показан
на фиг.2.3.

Фиг. 2.3. Линии на относително преместване при плоскостно срязване.

1 - плътни пясъци; 2 - рохки пясъци.

От кривите τ=f(∆l) се отчита максималното съпротивление на срязване (якостта на срязване). С

последните се изчертават линиите на срязване τ= f(σ).
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 38

2.2.2. Закон на Coulomb.

Несвързаните почви (пясъци, чакъли) незначително изменят плътността и съответно
влажността си при вертикални натоварвания. По тази причина при определяне на якостта на срязване
влиянието на плътността може да се пренебрегне.
Както бе посочено по-горе, след прилагане на вертикалното натоварване и затихване на
вертикалните деформации се прилага хоризонталното срязващо усилие, докато настъпи незатихваща
прогресивно нарастваща хоризонтална деформация. Хоризонталното натоварване се отнася към
единица площ като се приема, че е равномерно разпределено в срязващата равнина. Логично е, при
различни нормални напрежения (σ) да се получат различни гранични тангенциални напрежения.
Диаграмите τ= f(∆l) имат вида показан на фиг.2.4а.
Резултатите от многобройни опити показват, че линията на срязване τ = f(σ), (фиг.2.4б) е права
линия, която за несвързаните почви минава през началото на координатната система и е наклонена
към абсцисата σ под ъгъл ϕ.

Фиг. 2.4 Диаграма на съпротивлението на срязване при несвързани почви.

а). Съпротивление на срязване в зависимост от хоризонталната деформация. б). Якост на срязване в
зависимост от нормалното напрежение

Съгласно графиката τ=f(σ), (фиг.2.4б), за всяко гранично съпротивление на срязване ще важи

зависимостта:

(2.1) τ = σtgϕ, или τ = µ.σ,

т. е., за несвързани почви законът на Coulomb (1773) гласи:

Якостта (граничното съпротивление) на срязване при несвързаните почви е съпротивление на
триене, което е право пропорционално на нормалното напрежение.
Якостните характеристики на несвързаните почви са:
ϕ − ъгъл на вътрешно триене, или
µ - коефициент на вътрешно триене.

Свързаните почви (глини, песъчливи глини и глинести пясъци), се различават от несвързаните

по това, че техните частици са свързани по между си с пластични (водноколоидни) и твърди
(кристалинни) връзки, които оказват съществено влияние на съпротивлението на срязване.
Както бе показано, при уплътняване водонаситените свързани почви променят своята плътност
и влажност, което оказва влияние върху съпротивлението на срязване. В този смисъл, якостта на
срязване за свързаните почви се разглежда при две системи на изпитване:
• затворена система (неконсолидирано недренирано изпитване);
• отворена система (консолидирано дренирано изпитване).

В първия случай (затворена система) свързаните почви се изпитват без възможност за

филтрация на водата от почвените пори. Това предполага, че при напълно водонаситени почви имаме
практически непроменена начална плътност и влажност. Такъв опит може да се извърши по схемата
“бързо срязване”.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 39

Показаната на фиг.2.5 диаграма на срязване потвърждава същественото влияние на плътността

и влажността на свързаната почва върху якостта на срязване. Фиг.2.5б показва също, че при
недренирано изпитване и запазване на влажността, якостта на срязване практически не зависи от
външното натоварване, а се изменя само при промяна на плътността и влажността на почвата.
Големината на граничното тангенциално напрежение при затворена система се дефинира още като
“недренирана якост на срязване” (τu ) или (cu). Това е важна якостна характеристика, която се
използува за дефиниране чувствителността на слаби глинести почви.

Фиг. 2.5.Диаграми на срязване при затворена система.

а).Зависимост на якостта на срязване от водното съдържание;
б).Линии на срязване при недренирано (бързо) срязване.

При отворена система, ако преди срязване почвеният образец се уплътнява, то на всяка
плътност ще съответствува определена якост на срязване. Ако след уплътняване на почвените
образци, извършено при еднакъв консолидационен товар, същите бъдат разрушени (срязани) при
различни вертикални напрежения от кривата на разтоварване (фиг.2.6а), може да се приеме, че
граничните съпротивления на срязване съответствуват на приблизително еднакви начални плътности.
Експерименталните изследвания със свързани почви показват, че зависимостта τ=fσ за интервал от
σ0≈0,05MPa до σϕ=0,5÷0,7MPa представлява уравнение на права линия. Тогава важи зависимостта:

(2.2) τι = σi tgϕ+ c, или τι = µ σi + c,

т. е., за свързаните почви законът на Coulomb гласи:

Якостта (граничното съпротивление) на срязване за свързаните почви, при завършен процес
на уплътняване, е функция от първа степен на уплътняващото напрежение.
Ъгловият коефициент на линията на срязване µ = tgϕ, по аналогия с несвързаните почви се
нарича коефициент на вътрешно триене (съответно ϕ - ъгъл на вътрешно триене), а параметърът с,
който не зависи в явен вид от натоварването, - кохезия (сцепление). Величините ϕ и с, обективно са
математически параметри на праволинейната диаграма на срязване, съответствуваща на определена
плътност на свързаната почва. Независимо от това, те се приемат като основни параметри на якостта
на срязване.

Фиг.2.6. Линия на срязване за свързани почви изпитвани при отворена система.

а). Компресионна крива; б). Линия на срязване.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 40

Опитът на срязване с плоскостен апарат намира приложение както за свързани, така и за

несвързани почви. При него, обаче се констатират някои недостатъци, които очевидно оказват
влияние върху крайните резултати. Към тези недостатъци следва да се отнесат:
• Несъответствие на реалното напрегнато състояние на почвения масив при разрушение с това,
което моделира апаратът. Разрушаването се извършва по предварително зададена от апарата
плоскост.
• По време на опита вертикалното и хоризонталното натоварвания не действат върху цялата площ и
това не се отчита при обработването на резултатите.
Тези недостатъци, в известна степен могат да бъдат избегнати, ако се използуват по-съвършени
лабораторни апарати. Един от тях е апаратът за триосово разрушение, който се разглежда в т. 2.3.

2.3. Якост на срязване, чрез апарат триосово разрушение.

2.3.1.Апарат и метод на изпитване.

Лабораторният опит с апарата за триосово разрушение може да моделира напрегнато

състояние, което е по-близко до реалните условия. Схемата на апарата е показана на фиг. 2.7.

Фиг.2.7.Схема на апарат за триосово разрушение.

1.-почвен образец; 2-гумена обвивка; 3-плочки (дренажни или плътни);4 -камера запълнена с течност;
5-манометър за порен натиск; 6-манометър за измерване на страничен натиск;
7-бутало за допълнителен вертикален товар; 8-индикаторен часовник за вертикални деформации;9-кран.

Апаратът за триосово разрушение (наречен още “триаксиален апарат”) се състои от напълнена с

течност прозрачна камера 4, съединена с източник за създаване на всестранен натиск. В камерата,
между печати 3 (филтриращи или нефилтриращи) се помества почвеният образец 1. Почвените
образци имат цилиндрична форма и в зависимост от конструкцията на апарата могат да бъдат с
различни диаметри - 38mm, 50mm, 70mm и 100mm. В класическите апарати отношението на
височината h към диаметъра d е най-малко 2.
Допълнителното осово натоварване се предава с буталото 7. По време на изпитването се
измерват всестранния натиск с манометъра 6 и, ако това е необходимо, порният натиск - с
манометъра 5. Някои апарати са снабдени с устройство за измерване на обемните деформации.
Апаратът за триосово разрушение позволява да се определят характеристиките на якостта при
различни процедури на изпитване. В практиката са утвърдени следните основни изпитвания:
• Недренирано-неконсолидирано. Почвеният образец се натоварва с всестранен натиск и веднага
след това, без да се изчаква консолидиране, се прилага допълнителното осово натоварване
(девиаторът на напреженията, т.е., разликата в главните напрежения) до неговото разрушаване.
Този вид изпитване е стандартизирано в BS 1377.
• Консолидирано-недренирано. Почвеният образец се оставя да консолидира след прилагане на
всестранния натиск (кранът 9 е отворен). След пълна консолидация се прилага девиатора на
напреженията при затворена система (без възможност за дрениране, т. е., кранът 9 е затворен). По
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 41

време на втората част на изпитването (недренирано разрушение) е възможно да се измерва порния

натиск с манометрите 5.
• Дренирано (дренирано консолидирано). Почвеният образец консолидира след прилагането на
всестранния натиск. Разрушаването се извършва бавно, при отворена система (възможност за
дренаж, т. е., кранът 9 отворен), и поддържане на нулева стойност на порния натиск.
Изборът на схемата на изпитване зависи от дренажните условия и характера на напрегнатото
състояние на почвения масив в естествени условия. Например: недренирано -неконсолидирано
изпитване съответствува на случаите на бързо натоварване на водонаситени почви (кратки срокове на
строителство), при които липсват (или съществуват минимални) условия на дрениране;
консолидирано-недренирано изпитване съответства на работата на земнонасипна язовирна стена в
периода на повдигане нивото на водата във водохранилището (предполага се, че порният натиск
следствие напреженията от собственото тегло на насипа се е разсеял, т. е., тази част от
консолидацията е приключила); дренирано-консолидирано изпитване най-пълно съответствува на
работата на почвен масив с добри дренажни условия и сравнително бавно нарастване на товара,
когато напрегнатото състояние е стабилизирано, т. е., при завършен процес на консолидация.
Опитът при триосово разрушение се провежда по следния начин: Отначало се прилага
всестранният натиск (при дренирани и при недренирани изпитвания), и тъй като почвеният образец
има цилиндрична форма, то във всяко хоризонтално сечение, това са главните нормални напрежения
σ2=σ3 . След затихване на обемните деформации (при консолидираните изпитвания), се прилага
допълнителното осово натоварване F (чрез буталото 7). При недренираните изпитвания не се допуска
изтичане (филтрация) на водата от почвените пори, както при действието на всестранния натиск, така
и по време на разрушаването. При консолидирано недренирано изпитване, първоначално, при
действие на всестранния натиск, е осигурено изтичане на водата (отворен е кранът 9), но при
прилагането на разрушаващото напрежение - водата не изтича (системата се затваря).
Разрушаването на образеца може да се установи, ако се изчертае зависимостта между
вертикалната относителна деформация и вертикалното натоварване,ε1=f(q) (фиг.2.8).

∆h F 1− εv
(2.3) ε1 = ; q = ; A = A0 ;
h0 A 1 − ε1

където:
εv е относителната обемна деформация;
A0 - първоначалното (преди опита) напречно сечение на почвения образец;
∆h - вертикалната деформация;
h0 - първоначалната височина на почвения образец.

Фиг.2.8 Зависимост на вертикалната деформация и

девиатора на напреженията при триосово разрушение

Критерият на разрушение може да се установи при определена стойност на вертикалната

деформация (обикновено ε1 ≥ 10%) или видимо разрушение на почвения образец. При тези условия се
получава другото главно нормално напрежение

(2.4) σ1 = σ2 + q.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 42

2.3.2. Критерии за разрушение на Mohr -Coulomb.

С триосовия апарат се създава ососиметрично напрегнато натоварване, което отговаря на
сложно напрегнато състояние. Тогава, ако разгледаме кривата на срязване като праволинейна обвивка
на граничните окръжности на Mohr, можем да приложим закона на Coulomb използувайки теорията
за якост на Mohr. При тази предпоставка зависимостите τ=f(σ) ще се опишат с изразите (2.1) и (2.2).
При условие, че са известни главните нормални напрежения (определени чрез опит на триосово
разрушение), можем да запишем условията за якост в друг вид.
От фиг. 2.9 следва:

CM CM
(2.5) sin ϕ = ; (за несвързани почви); sin ϕ = ' ; (за свързани почви),
OC OC

където:
σ1 −σ 3 σ −σ3 σ −σ3
CM = ; OC = σ 3 + 1 ; O ' C = c. cot gϕ + σ 3 + 1 .
2 2 2

Тогава получаваме:
• за несвързани почви

σ1 −σ 3
(2.6) sin ϕ = ;
σ1 +σ 3

• за свързани почви

σ1 −σ 3
(2.7) sin ϕ = .
2c. cot gϕ + σ 1 + σ 3

Горните уравнения са известни като “критерии на разрушение” или “условия за якост” на Mohr
- Coulomb. Те намират голямо практическо приложение при определяне на граничното натоварване
на почвите и изчисляване устойчивостта на земните масиви.

Фиг.2.9.Обвивки на граничните окръжности на Mohr при триосово разрушение

а). за несвързани почви; б). за свързани почви.

Представените по-горе зависимости са типични за изпитвания в условията на отворена система

(консолидирано дренирано изпитване). В случаите на нестабилизирано напрегнато състояние, т. е.,
при наличие на порен натиск, което съответствува на неконсолидирано недренирано изпитване,
горните зависимости съответно се коригират.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 43

2.3.3. Tриосово разрушение на почвите с измерване на порния натиск.

Както бе отбелязано, обемното деформиране на водонаситените почви е съпроводено с
преразпределение на действуващите напрежения между двете основни фази - почвения скелет и
водата в порите. Тогава, ако върху такава почва действува напрежение σ, то ще се определи като сума
от двете напрежения

(2.8) σ = σ′ u или σ′= σ- u ,

където: σ’ е ефективно напрежение, а u - неутрално напрежение или порен натиск.

Изразът (2.8) определя т. н. “принцип на ефективните напрежения” на Terzaghi. Тогава,

съгласно закона на Coulomb, якостта на срязване ще се определя с изразите:

(2.9) τ = (σ- u)tgϕ, - за несвързани почви,

τ = (σ −u)tgϕ c - за свързани почви.

Следователно, при условие, че порният натиск е равен на действуващото напрежение (σ), то

при свързаните почви якостта на срязване е равна само на кохезията. В други случаи, когато σ<u,
якостните параметри (ъгъл на вътрешно триене и кохезия) ще имат стойности различни от тези при
изпитване в условията на отворена система (консолидирано дренирано изпитване).
Измерването на порния натиск може да се извърши с различни уреди - хидроаеростатични
индикатори, живачни манометри, мембранни датчици и други. Тяхното описание е дадено в
специална литература.
На фиг.2.10 са представени опитни резултати от недренирано изпитване. Вижда се, както бе показано
в т. 2.2, че обвивката на окръжностите на Mohr е права успоредна на абсцисната ос, с което се
дефинира т. н. “недренирана якост на срязване” τu (или cu ), при която ϕ=0. Действителните якостни
характеристики ϕ′ и c′ са получени чрез ефективните напрежения σ3′=σ3 -u; σ1′=σ1 - u.
Линиите на срязване (обвивките на окръжностите на Mohr) при консолидирано недренирано и
консолидирано дренирано изпитване имат наклон към абсцисната ос (вж.фиг.4.9), като при
свързаните почви, освен ъгълът на вътрешно триене ϕ′ се определя и кохезията c′ от ефективните
напрежения, като тяхната големина зависи от степента на водонасищане и плътността на почвената
проба.

Фиг. 4.10.Резултати от недренирано изпитване на водонаситена почва.

а)-неконсолидирано-недренирано; б) консолидирано-недренирано
1-окръжност на ефективните напрежения; 2-окръжност на пълните напрежения; 3-линия на срязване от
пълните напрежения; 4-линия на срязване от ефективните напрежения.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 44

2.4. Някои специфични особености на якостта на срязване на почвите.

Както бе отбелязано (вж.т.2.1), в земната механика чрез понятието якост на срязване се

изчерпва понятието якост при почвите. В този смисъл, като основни якостни характеристики на
почвите са ъгълът на вътрешно триене (ϕ) и кохезията (с).
От направения анализ се вижда, че ϕ и с са само математически параметри на праволинейната
обвивка на окръжностите на Mohr. За някои видове почви, обаче е много трудно да се отдели
триенето от кохезията, което означава, че в тези случаи тези характеристики имат условен физически
смисъл.
В най-общия случай, при сложно напрегнато състояние (чист опън, чисто срязване, едноосен
натиск и триосово разрушение), обвивката на окръжностите на Mohr е криволинейна (фиг.4.11). Но
съгласно формулировката на закона на Coulomb (т.4.2), при неголямо изменение на нормалните
ефективни напрежения в интервала σϕ =0,5-0,7MРa, тази обвивка може да са се приеме права линия.

Фиг. 2.11.Общ случай на обвивка на граничните (разрушаващи) напрежения при различни изпитвания:
1-чист опън; 2-чисто срязване; 3-едноосен натиск; 4-триосово разрушение.

Посочените в т.2.1 особености на дисперсните почви показват многообразието на факторите

влияещи върху якостта на срязване. Като такива могат да се посочат: водата, времето, плътността на
почвата, степента на ненарушеност на почвените проби и други. Това означава, че при планиране на
лабораторните експериментални изследвания, освен естественото напрегнато състояние на почвените
масиви, следва да се отчитат и редица други фактори, които могат да окажат влияние върху почвата
както по време на строителството, така и по време на експлоатацията на инженерните съоръжения. С
оглед на сигурността на съоръженията, опитите следва да се провеждат при моделиране на най-
неблагоприятните условия.

3.Водопропускливост. Закон за ламинарната филтрация.

Като всяко дисперсно (поресто) тяло, почвата притежава свойството водопропускливост, т.е.,
способност да филтрира вода. Движението на различните видове вода в почвата зависи от редица
фактори: свързаност на почвените частици с водата, температурата и преди всичко от водния напор,
който следва да преодолее съпротивлението на здраво свързаната вода.
Напорното движение на водата в почвите се изучава в както в хидротехниката, така и в земната
механика, където големината на водния напор се определя не само от водните хоризонти, но и от
натоварването от съоръженията, които предизвикват движение на свободната и здраво свързаната
вода.
Скоростта на напорното движение на почвените води зависи от размера на почвените пори,
съпротивлението, което оказва почвата по пътя на това движение и действащите напори.
Както е известно от хидрогеологията, ако токовите линии (движението на водните частици в
потока), бе се пресичат една с друга, то това движение се нарича ламинарно. При пресичане на
токовите линии и при завихряне - движението е турболентно.
Опитно е доказано, че при почвите движението на водата е ламинарно. Ламинарното движение
е е с по-голяма скорост, при по-голям хидравличен градиент

H 2 − H1 H
(3.1) i= = ,
L L
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 45

където: H=H1-H2 – загубата на водните напори, или действащия воден напор; L – дължината на
филтрационния път (фиг.3.1).
Съгласно Darcy (1885), разхода на водата за единица време, през единица площ от напречното
сечение на почвата, или т.н. скорост на филтрацията vf, е право пропорционална на хидрваличния
градиент

(3.2) vf = kf .i

kf - коефициент на филтрация, равен на скоростта на филтрация, при хидравличен градиент

единица в cm/s; cm/h; cm/d; cm/j и т.н.
Зависимостта (2) е експериментална и носи наименованието закон за ламинарната филтрация
на Darcy.

3
Фиг.3.2. Схема на филтрация на водата в почвите

В земната механика, движението на водата се изучава главно при действието на напори

предизвикани от външното натоварване, което се изразява с височината на воден стълб

u
(3.3) H= ,
γw

където: u - напрежението предизвикващо филтрация; γw- обемното тегло на водата.

Например, ако напрежението предизвикващо филтрация е u=150kN/m2, при γw=10kN/m3, на

него съответства воден стълб H=150/10=15m.
За еднородни глинести почви, при натоварване 100-200kN/m2, стойностите на коефициента на
филтрация са:
• глинест пясък - kf=r.10-3 ÷ r.10-6 cm/s
• песъчлива глина - kf=r.10-5 ÷ r.10-8 cm/s
• глина - kf=r.10-7 ÷ r.10-10 cm/s
r - число от 0 до 9.

Разбира се, горните стойности ще се различават от коефициентите на филтрация, получени при

полеви водочерпения.
За да се избегне работата с малките величини, при прогнозиране на слягането на водонаситени
почви, коефициентът на филтрация се разглежда в cm/J (1 cm/s ≈3.10-7 cm/J).

Начален напорен градиент в глинестите почви.

Филтрацията на водата в пластични (меки) глинести почви има някои особености предизвикани
от малките размери на порите на порите и вискозното съпротивление на водноколоидните обвивки на
минералните частици. Колкото са по-тънки водноколоидните обвивки, което обикновено се явява при
плътни глинести почви, толкова по-голямо съпротивление те ще оказват на напорното движение на
водата. Това съпротивление зависи от голямата вискозност на водноколоидните обвивки и тяхната
еластичност.
Експерименталните изследвания показват, че филтрацията на водата във вискозни (твърдо-
пластични) глинести почви, ще започне само при достигане на някаква начална стойност на напорния
градиент. Тази начална стойност на напорния градиент трябва да преодолее съпротивлението
оказвано от водноколоидните обвивки.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 46

Фиг.3.3. Зависимост на скоростта на филтрация vf, от напорния градиент i.

1 - пясък; 2 – глина.
3
На фиг.3.3 са показани експериментални зависимости на скоростта на филтрация от
хидравличния градиент. На крива 2, може да се различат два участъка: 0-1, при който скоростта на
филтрация, практически е равна на нула (vf ≈0); 0-2 криволинеен участък; 2-3 – праволинеен участък
на установена филтрация, когато скоростта на филтрация е пропорционална на действащия градиент.
За последния участък важи зависимостта

(3.4) vf = kf(I – I0)

I0 e начален напорен градиент за дадената глина.

Той оказва съществено влияние върху прогнозираното слягане на съоръженията изградени

върху водонаситени глинести почви.

Ефективни и неутрални напрежения.

При компресионния опит, когато почвата е изцяло водонаситена (Sr=1,0), наречена почвена
маса, уплътняването е възможно само ако се изтласка водата от почвените пори. Скоростта на
уплътняване ще бъде по-голяма, когато почвата е по- водопропусклива.
При изследване на почвената маса на натиск, разглеждаме две групи напрежения:
• σ’ – ефективно напрежение в почвения скелет, то предизвиква уплътняването на почвата;
• u – неутрално напрежение (порен натиск), то предизвиква само филтрация на порната течност.
Тогава, ако върху напълно водонаситена почва приложим напрежение р, във всеки момент ще
важи зависимостта:

(3.5) р = σ’ + u.

Изразът (3.5) е известен като принцип на ефективните напрежения на Terzaghi (1925). Той
може да бъде илюстриран със схемата показана на фиг.3,4.

Фиг.3.4.Схема за илюстриране на принципа на ефективните напрежения.

Ако върху повърхността на тънък слой почвена маса, поставена в цилиндричен съд, с помощта
на надупчена щампа (фиг.3.4а) (или оловни съчми) приложим товар с интензивност р, то под
действието на този товар почвата ще се уплътнява и ще се увеличава нейната компактност и якост,
т.е., това натоварване ще бъде ефективно.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 47

Ако в този съд (фиг.3.4б) вместо съчми, налеем вода с височина h=p/γw, така че налягането да
остане предишното, то това напрежение ще се предава само върху водата в почвените пори,
увеличавайки нейния напор и не ще уплътнява почвата. Това напрежение ще бъде неутрално.
Ако представим почвените частици като еластичен скелет (пружина) (фиг.3.4в), и чрез същата
надупчена щампа предадем натоварване р, то в началният момент (t=0), напрежението ще се предава
само върху водата в почвените пори (p=u). Във всеки следващ момент (t≠0), след като започне
филтрацията на водата, напрежението ще се преразпределя между водата и почвения скелет и ще
важи принципът на ефективните напрежения. Този процес на преразпределение на напреженията ще
продължи по-дълго при слабо пропускливи почви (отворите на щампата са по-малки). В определен
момент (t→∼), когато приключи процесът на филтрация, напрежението ще се предава само върху
почвения скелет (в случая пружината) и това напрежение ще бъде ефективно (p=σ’).
Ефективното напрежение се предава само чрез точките и контактите на твърдите частици, а
неутралното чрез водата в порите и ако е положително, т.е., над хидростатичното налягане, то се
нарича порен натиск (или порово налягане). Ако в дадена точка от масива действа пълно напрежение
σ, и е формиран порен натиск, то ефективното напрежение ще бъде σ’=σ−u.

4. Структурно-фазови деформации на почвите.

Както вече бе отбелязано, почвите са сложни, минерално-дисперсни образувания, състоящи се
от взаимно свързани частици, които имат различни механични свойства.
Прилагането на общата теория за напреженията, разработена за непрекъснатите еластични
среди изисква специално разглеждане. При почвите предаването на напреженията от външните
натоварвания става, чрез контактите между частиците, които в повечето случаи не са разположени
закономерно или по някаква структурна мрежа.
Изниква въпросът, можем ли да приемем, че вътрешните усилия в почвата са равномерно
разпределени на достатъчно малки площадки, за които определяме напреженията? М.Н.Герсеванов
(1931) показва, че определянето на напреженията в почвите, по общата теория на непрекъснатите
среди (особено за глините не дава големи грешки. Независимо от това, за разлика от другите
непрекъснати среди (бетон, стомана), определянето на напреженията в почвата се явява една сложна
задача.
При почвите, освен изучаването на разпределението на напреженията в масива като цяло,
следва да се изучава и напрегнатото и деформирано състояние на отделните фази и тяхното
взаимодействие.

Обща зависимост между напреженията и деформациите.

Да разгледаме общият случай на зависимост между напреженията и деформациите, и по-
специално зависимостта между относителните деформации и нормалните напрежения s=f(σ). Такъв
подход на разглеждане е валиден при условие, че липсва преразпределение на фазите в единица обем
почва (например, когато уплътняването завършва с изцеждането на водата от почвените пори). При
разглеждането на междинно състояние, е необходимо да се отчете процеса на преразпределение на
напреженията между скелета и водата в порите, пълзенето на скелета и т.н.
При несвързаните почви (насипни тела) при еднократно натоварване, ще възникнат необратими
премествания и завъртания на почвените зърна едно спрямо друго, което обуславя наличието на
остатъчни деформации.
При свързаните почви, върху характера на деформациите съществено влияние ще окажат
структурните връзки - както твърдите, така и вискозните. При твърдите връзки, ако натоварването е
сравнително малко и не превишава якостта на структурните връзки, почвата ще се деформира почви
като твърдо тяло. При вискозните (водноколоидни) връзки, някои от тях ще започнат да се
разрушават и ще настъпи вискозно течение и при малки натоварвания. При други връзки ще настъпи
разрушение, което води до остатъчни деформации. Във всички случаи, остатъчните деформации
значително превишават еластичните.
Природните почви притежават както структурни, така и вискозни връзки, което в значителна
степен усложнява процеса на деформирането им.
В най-общия случай, зависимостта между напреженията и деформациите е нелинейна (фиг.4).
Тази зависимост може да се представи със следния израз:

(4.1) σ = αcσc + αp(σp -σc)m,

Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 48

• αc и αp са коефициенти, които се определят опитно;

• σc - напрежение, не по-голямо от якостта на структурните връзки;
• σ =(σp -σc) σ действащото нормално напрежение;
• m - коефициент на нелинейност (определя се опитно).

1
Коефициентът αc може да се приеме: α c = ; Е - еластичен модул.
E
4

Фиг. 4.1.Обща зависимост между нормалните напрежения и вертикалните деформации

при натоварване на стъпала.

Природата на коефициента αр е значително по-сложна. Ако разгледаме стабилизирано

състояние, то този коефициент ще зависи от модула на обща деформация
β
αp = r ,
E ( z)
0
β - отчита страничното разширение на почвата; r - коефициент, който се определя опитно r<1,0.

Ако разглеждаме деформациите на почвата при натоварвания по-големи от структурната якост,

то зависимостта между напреженията и деформациите ще се опише с израза

(4.2) σ = αcp.σm

αcp – коефициент на пропорционалност, зависещ от модула на обща деформация.

Принцип на линейна деформираност. При неголеми натоварвания, (100 – 300 кРа), а за

плътни и твърди почви и до 500-700кРа, с достатъчна за практиката точност, зависимостта между
напреженията може да се приеме линейна, т.е.,

(4.3) σ = αcp.σ.

Ако за почвите, при изразяване зависимостта между напреженията и общите деформации, е

валиден изразът (4.3), това означава че при определяне на напреженията в почвения масив, можем да
приложим решенията на теорията на еластичността. На основата на това приемане, можем да
формулираме принципа на линейна деформираност:

“При неголеми изменения на напреженията, почвите могат да се разглеждат като линейно

деформируеми среди и зависимостта между напреженията и общите деформации, може да се
приеме линейна.”
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 49

Деформираност на отделните фази.

Принципът на линейна деформираност и общата зависимост между напреженията и
деформациите са валидни в случаите, когато липсва преразпределение на обема на отделните фази,
т.е., в началното (ненарушено) и крайното (стабилизирано състояние. В междинното състояние,
напреженията ще зависят от времето.
В зависимост от свързаността и размерите на твърдите частици, почвеният скелет притежава
свойството пълзене. Експерименталните изследвания (включително и наши) показват, че
зависимостта между деформациите на пълзене и ефективните напрежения, може да бъде изразена с
теорията на наследственото пълзене, която може да се представи с израза

t
∂
e0 − e(t ) = σ (t )m v (t , t ) − ∫ σ ' (τ )
'
(4.4) mv (t ,τ )dτ ;
τ1
∂τ

където:
е0 и e(t), са началният и изменящият се във времето коефициент на порите;
mv(t,τ) - обобщен коефициент на уплътняване, който може да се представи с израза:

(4.5) mv(t,τ) = m0 + ml(t,τ);

m0 - коефициент на уплътняване, отчитащ мигновените деформации;

ml(t,τ) - коефициент на уплътняване, отчитащ деформациите на пълзене;

(4.6) ml(t,τ)=ϕ(τ){1 - exp[-η(t-τ)]};

ϕ(τ) - функция отчитаща стареенето (уякчаването) на почвения скелет;

mh
(4.7 ϕ (τ ) = ml + ;
τ

η - коефициент отчитащ скоростта на пълзене.

От нас е разработена методика за определяне на коефициентите m0, ml, mh и η, по резултатите

от компресионните опити.

Деформируемостта на течната фаза, може да се отчете приблизително, чрез степента на

водонасищане Sr, като се дефинира коефициент на уплътняване на съдържащата газ течност

1 − Sr
(4.8) mw = ; pa - атмосферното налягане.
pa

Л И Т Е Р А Т У Р А.

2.1. Абелев Ю. М., М. Ю. Абелев. “Основьi проектирования и строительства на просадачньiх

грунтах”. М., 1968.
2.2. Балушев Б., “Земна механика”. ДИ “Наука и изкуство”, С., 1957.
2.3. Балушев Б., и др. “Земна механика”. Техника, С., 1975.
2.4. БДС 8992 - 75. “Почви строителни Метод за лабораторно определяне на компресионните
свойства”.
2.5. БДС 676-75. “Почви строителни. Класификация”.
2.6. Балушев Е, Т.Германов., и др. “Земна механика”. УАСГ, С., 1999.
2.7. Коган А., А. “Расчетньiе характеристики грунтов”. Стройиздат, М., 1985.
2.8. Косев Н. и др. “Инженерна геология и хидрогеология”. С., Техника, 1986.
Проф. Трифон Германов, Земна механика, Механични свойства Стр. 50

2.9. Маслов Н., Н. “Основьi механики грунтов и инженерной геологии”. Вьiсшая школа, М., 1968.
2.10. Плоско фундиране. “Правилник за проектиране (2-03-01)”. БСА, кн. 1-2,1983.
2.11. Руководство по проектированию оснований зданий и сооружений. Стройиздат, М., 1978.
2.12. Стефанов Г., Б. Кремакова. “Строителни свойства на българските льосови почви”. С., 1960.
2.13. Цьiтович Н. А. “Механика грунтов”. Вьiсшая школа, М., 1979.
2.14. Bishop A. W., and D.J. Henkel. “The measurement of Soil properties in the Triaxial Test”. Edward
Arnold, London, 1962.
2.15. British Standard 1377. “Method of test for Soils for Civil Engineering Purposes”. British Standard
Institution, London, 1975.

Обобщение върху механичните свойства на почвите

Свойство English Franзais Deutsch

(показатели)
1. Компресия Compressibility Compressibilité Zusammen-dürckbarkeit
mv - коефициент на mv - coefficient of volume mv - coeffitient de mv - Zetszungsziffer ;
уплътняване; change; compressibilité ; Cc -compressionsindex
Cc - коефициент на Cc -compression index Cc - indice de compression
компресия
2. Филтрация Permeability Permйabilité Durchlдssigkeit
kf - коефициент на kf - coefficient of kf - coefficient de kf - Dürchlдssigkeit-
филтрация permeability permeabilité beiwert
3. Якост на срязване Shear strength Rйsistant au cisaillement Sherfestigkeit
ϕ - angle de frottment ϕ - Winkel der inneren
ϕ - ъгъл на вътрешно ϕ - angle of internal interné Reinbung
триене; friction c - cohésion c - Kohеsion
c - кохезия c - cohesion
4. Напрежения и Stress and Strain Contraintes et Spannung und dehnung
деформации déformations E0 - Lineairer
E0 - модул на обща E0 - modulus of linear E0 - module de Fotmдnderungsmodul;
деформация; strain; deformation lineaire; u - Porenwasserdruck;;
u - порен натиск; u - pore pressure; u - pression interstitiel; σ’ - Wirksame
σ’ - ефективно нормално σ’ - effective normal stress σ’ - contrainte effective Normalspannung
напрежение normale