1

АМИНОКИСЕЛИНИ
(доц. Г. Велинов)

Аминокарбоксилните киселини, често наричани аминокиселини, могат да се

разглеждат като производни на карбоксилните киселини, в молекулите на
които един, два или повече водородни атома са заместени с аминогрупи.
В зависимост от природата на въглеводородния радикал, с който са
свързани аминогрупата (-NH2) и карбоксилната група (-СООН),
аминокиселините се разделят на две големи подгрупи: мастни (наситени и
ненаситени) и ароматни аминокиселини.
мастни ароматни
COOH
NH2
H2N-CH2-COOH

α -аминооцетна киселина орто-аминобензоена киселина

аминоетанова киселина 2-аминобензоена киселина

α-аминокилселините имат обикновено тривиални названия, свързани с

обекта от който за пръв път са изолирани или с някои техни свойства.
Например аминооцетната киселина, която има сладък вкус се нарича глицин
или гликокол - “сладко лепило”, защото се получава при хидролиза на
туткал. Според систематичната номенклатура на IUPAC , взаимното
разположение на аминогрупата и карбоксилната група се обозначава с
цифра. Броенето започва от карбоксилната група.
Според рационалната номенклатура с букви от латинската азбука се
обозначава мястото на аминогрупата спрямо карбоксилната при мастните
аминокиселини и с представките орто- , мета- и пара- при ароматните.
COOH
NH2
CH2-COOH

NH2
аминооцетна киселина орто-аминобензоена к-на
2-аминоетанова киселина 2-аминобензоена киселина

COOH
3 2 1

H3C-CH-COOH

NH2 NH2
α-аминопропионова к-на мета-аминобензоена к-на
2-аминопропанова к-на 3-аминобензоена к-на
 2

COOH

H2N-CH2-CH2-COOH
H2N
β -аминопроппионова к-на пара-аминобензоена к-на
3-аминопропанова к-на 4-аминобензоена к-на
(Местата на други функционални
групи също се обозначават с цифри)

COOH
OH
H2N-CH2-CH2-CH2-COOH

NH2
γ -аминомаслена к-на пара-аминосалицилова к-на
4-аминобутанова к-на (ПАСК)
2-хидрокси-4-аминобензоена
киселина
6 5 4 3 2 1
H2N-CH2-CH2-CH2-CH2-CH2-COOH
ε -аминокапронова к-на
6-аминохексанова к-на

ИЗОМЕРИЯ ПРИ АМИНОКАРБОКСИЛНИТЕ КИСЕЛИНИ

Характерна е позиционната изомерия в зависимост от взаимното
разположение на двете функционални групи:

СН3-СН2-СН-СООН СН3-СН-СН2-СООН СН2-СН2-СН2-СООН

  
NH2 NH2 NH2
2-амонобутанова 3-аминобутанова 4аминобутанова
α-аминомаслена β-аминомаслена γ -аминомаслена

COOH COOH COOH

NH2

NH2
NH2

орто-аминобензоена мета-аминобензоена пара-аминобензоена

2-аминобензоена 3-аминобензоена 4-аминобензоена

Възможна е също така и верижна изомерия:

СН3

 3
Н3С-С-СООН 2-амино-2-метил-пропанова к-на - верижен
 изомер на α-аминомаслената киселина
NH2

СТРОЕЖ НА МОЛЕКУЛИТЕ
α-Аминокиселините, с изключение на амонооцетната киселина, притежават
асиметричен въглероден атом, което предполага съществуването на две
пространствено изомерни форми, т.е. два енантиомера : L и D-форми.
Прородните α-аминокиселини са с L-конфигурация.

COOH COOH

H2N C H H C NH 2

R R
L-форма D-форма

Заместителите R в природните α-аминокиселини са твърде различни.

Прието е R да се нарича странична верига:

R формула название съкращение

-Н H2N-CH2-COOH глицин Gly

-CH3 CH3-CH-COOH аланин Ala


NH2

-CH2SH HS-CH2-CH-COOH цистеин Cys


NH2

-CH2OH HO-CH2-CH-COOH серин Ser


NH2

-(CH2)4NH2 H2N-(CH2)4-CH-COOH лизин Lys


NH2

CH2- CH2-CH-COOH

NH2
фенилаланин Phe


Аминокиселините притежават две функционални групи, които могат да се

йонизират:
- +
H2N-CH2-COOH H 2N-CH2-COO + H
Карбоксилната група може да отдели протон, в резултат на което да се
образува анион. Това превръщане протича в алкална среда, където
излишъкът на хидроксидните йони свързва протона в слаб електролит -
вода:
 4
- -
H2N-CH2-COOH + OH H2N-CH2-COO + H2O

Аминогрупата може да присъедини протон с образуване на катион. Това

превръщане протича в кисела среда, в която излишъкът на водородни йони
подтиска дисоциацията на карбоксилната група:

H
+
H2N-CH2-COOH + H H2N - CH2-COOH (H3N - CH2-COOH)

Съществуват междинни стойности на киселинност, при които степента на

йонизация е еднаква за двете групи:

O
CH2 C -
O H H3N - CH2 -COO
H N: вътрешномолекулна
H сол (двуполюсен йон)

Тази стойност на киселинност на средата, при която двете групи - амино- и

карбоксилната са йонизирани, се нарича изоелектрична точка. При
изоелектричната точка двуполюсният йон не се движи в електрично поле,
защото сумарният му заряд е равен на нула.
Особен интерес представляват α−аминокиселините , които са основни
градивни единици на белтъчните молекули. Това , че структурата им е
вътрешно молекулна сол с йонен строеж, оказва влияние върху техните
свойства. Подобно на солите с йонна кристална решетка, те се топят при
висока температура. Например аминооцетната киселина се топи при 292 оС.
Ароматните аминокиселини, при които вътрешно молекулното
взаимодействие между карбоксилната и аминогрупата е затруднено, се
топят при значително по-ниски температури. Например орто-
аминобензоената киселина се топи при 145оС . Двойката електрони от
аминогрупата се спряга с π− електроните на ароматното ядро, поради
което силно са намалени основните свойства на аминогрупата, а от там и
способността за солеобразуване с карбоксилната група.

COOH

NH2

Солевият строеж на α−аминокиселините обуславя тяхната добра

разтворимост в полярния разтворител вода.
Наличието на две функционални групи с противоположен характер в
молекулите на аминокиселините обуславя техния амфотерен характер
и двойствената им реакционна способност.
Подобно на амоняка и на аминините аминокиселините реагират с минерални
и други киселини, като се получават соли:
 5

H
+ - + -
H N - CH2 - COOH + H :Cl: [H - N - CH2 - COOH] Cl
H H
аминооцетна киселина хидрохлорид на
аминооцетната киселина

-2
2H2N-CH 2-COOH + H2SO4 [H3N-CH 2-COOH] 2SO4

хидросулфат на
аминооцетната киселина

Подобно на карбоксилните киселини те взаимодействат с основи и алкохоли:

H2N-CH2-COO− + H+ + Na+ + OH− H2N-CH2-COO− + Na+ + H2O

H+
H2N-CH2-COOH + HOC2H5 H2N-CH2-COOC2H5 + H2O
етилов естер на
аминооцетната к-на

Естерите на аминокиселините имат основни свойства, които се дължат на

аминогрупата.
При аминокиселините теоретично съществува възможност за
взаимодействие на еднакви или различни молекули α−аминокиселини
помежду си, в резултат на което се получават пептиди:

H2N-CH2-COOH + H-NH-CH2-COOH→H2N-CH2-CONH-CH2-COOH+ H2O

глицин глицин глицил-глицин

H2N-CH2-COOH + H-NH-CH-COOH → H2NCH2-C-NH-CH-COOH

 
CH3 O CH3
глицин аланин глицил-аланин

О
Връзката С NH , която свързва аминокиселинните остатъци се нарича
пептидна. Когато броят на свързаните по такъв начин аминокиселинни
остатъци е по-голям, съединенията се наричат полипептиди.
Полипептидите в много отношения приличат на белтъците. Пионер в
полипептидната химия е големият немски химик Емил Фишер, който през
1907 г. успя да синтезира някои по-нискомолекулни полипептиди. През
1970 г. Мерифилд чрез твърдофазен полипептиден синтез успя да получи
ензима рибонуклеаза.
 6
Характерна качествена реакция за откриване на пептидна връзка е
биуретовата реакция. В алкохолен разтвор на пептид под действието на
меден сулфат в зависимост от броя на пептидните групи се получава
характерно синьо-виолетово до червено-виолетово оцветяване.
Реакцията се използва за качествено доказване на пептиди.

Освен в реакциите, които се определят от карбоксилните и аминогрупите,

α−аминокиселините встъпват и в реакции, характерни и за страничните
вериги R- , които могат да съдържат различни функционални групи.
При загряване на ε−аминокиселини се получават (чрез вътрешномолекулно
обезводняване) циклични съединения, наречени лактами:

CH2-CH2-CH2-CH2-CH2 CH2-CH2-CH2-CH2-CH2

N H HO C=O - H2O N C=O

H H
ε -аминокапронова киселина ε −капролактам

ε −Капролактамът е изходен продукт при получаването на синтетичното

влакно капрон .
От ароматните аминокиселини се произвеждат багрила и лекарствени
препарати. Например пара-аминосалициловата киселина ПАСК е отлично
лекарствено средство против туберкулозата:
COOH

OH

NH2
Пара Амино Салицилова Киселина (ПАСК)

При свързване на α−аминокарбоксилни киселини в полипептиди,

съществуват редица възможности за получаване на изомерни съединения.
Например при свързване на аланин и глицин могат да бъдат получени два
изомера:

O O
H2N-CH- C -NH-CH2-COOH H2N-CH2- C -NH-CH-COOH

CH3 CH3
аланилглицин глицилаланин

При свързването на две молекули глицин и една молекула аланин се

получават следните съединения:
 7
H2N-CH2- C -NH-CH2-C-NH-CH-COOH

O O CH3
глицил-глицил-аланин

H2 N-CH - C -NH-CH 2- C-NH-CH 2-COOH

CH3 O O

аланил-глицил-глицин

O O
H2N-CH 2-C-NH- CH- C-NH-CH 2-COOH

CH3
глицил-аланил-глицин

Аминокиселините взаимодействат с азотиста киселина до съответната

хидроксокиселина (метод на Ван Слайк) и кондензационно с формалдехид
(метод на Сьоренсен). Тези реакции стоят в основата на методи за
количествено определяне на аминокиселини:

H
HOOC-CH-N + O=N-OH HOOC-CH-OH + N2 + H2O

R H R

H H
HOOC-CH-N + O=C HOOC-CH-N=CH2 + H2O
H H
R R

ПОЛУЧАВАНЕ

Природните α−аминокарбоксилни киселини се получават чрез хидролиза

на белтъци при нагряване в присъствие на разредени киселини или при
обикновени условия под действието на ензими.
Съществуват и синтетични методи за получаване на α−аминокарбоксилни
киселини:
1. Общ метод за получаване на мастни α−аминокарбоксилни киселини е
взаимодействието на α−халогенирани карбоксилни киселини с
амоняк:
R CH COOH + 2NH3 R CH COOH + NH4Cl
Cl NH2
 8
2. При взаимодействие на алдехид и циановодород, при което на получения
α−хидрокси нитрил се действа с амоняк, а след това
α−аминонитрилът се осапунва (хидролиза в кисела среда):

CN
O +NH3
R C + HCN R CH
H -H2O
OH
CN
H2O(HCl)
R CH R CH COOH
NH2
NH2
3. β−аминокарбоксилни киселини се получават чрез присъединяване на
амоняк към ненаситени карбоксилни киселини, при които двойната връзка
е на второ място спрямо карбоксилнита група:
-
δ+ δ
CH2 CH COOH + HNH2 CH2 CH2 COOH

NH2
При тези ненаситени киселини присъединяването на полярни реагенти (HX ,
NH3 , H2O и др.) става противно на правилото на Марковников (анти
Марковников). Причина за това е отрицателният индукционен ефект на
карбоксилната група, в резултат на който π -електроните на двойната
връзка се спрягат по посока на карбоксилната група:

δ-
+
δ O
CH2 CH C
δ- O H
NH2
+
Hδ
Окъомври, 2002 г.