You are on page 1of 496

Георги Атанасов

ДОБРУДЖАНСКОТО
ДЕСПОТСТВО

© Георги Атанасов – автор, 2009
© Издателство “Фабер”, 2009
ISBN: 978-954-400-128-5

Георги Атанасов

ДОБРУДЖАНСКОТО
ДЕСПОТСТВО
КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА, ЦЪРКОВНАТА,
СТОПАНСКАТА И КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА
ДОБРУДЖА ПРЕЗ ХІV ВЕК

Georgi Atanasov

THE DESPOTIC DOMAIN
OF DOBROUDJA
ABOUT THE POLITICAL, CLERICAL,
ECONOMICAL AND CULTURAL HISTORY OF
DOBROUDJA IN THE 14th CENTURY

Велико Търново, 2009

Посвещавам тази книга на изтъкнатите изследователи
на Добруджанското деспотство и историята
на Добруджа през ХII-ХV в.:
Проф. Петър Мутафчиев
Проф. Страшимир Димитров
Проф. Александър Кузев
Проф. Петре Дякону
Проф. Йордан Андреев

Светла им памет!

Съдържание
Въведение............................................................................................................................7
Глава 1. Добруджа в навечерието на деспотата – демографско състояние,
етнокултурни и политически процеси през ХI – началото на ХIV в. ....13
Глава 2. Формирането на Варненско-карвунска митрополия – основен
ориентир за началото на Карвунския архонтат (деспотат).....................67
Глава 3. Началото на Карвунското феодално княжество
(архонтат, деспотат)........................................................................................76
Глава 4. Балик и Добротица. Добруджанското деспотство в средата
и втората половина на ХIV в.........................................................................90
Глава 5. Господин Тертер (Йоан?) и Дръстърското феодално княжество........133
Глава 6. Архонт–архонтат, деспот-деспотат, господин-господарство.
Няколко хронологически и терминологични уточнения......................150
Глава 7. Варненската митрополия през втората половина на ХIV в. ................162
Глава 8. Иванко и кончината на Добруджанското деспотство............................183
Вместо Заключение или: Наследството на Добруджанското деспотство.........221
Приложение I. Центровете на Добруджанското деспотство през ХIV в. –
археология, култура, изкуство, икономика, ресурси...............231
Приложение II. Монети, монетарници и монетно обращение
в Добруджанското деспотство.......................................................281
Приложение III. Християнските паметници в центровете
на Добруджанското деспотство през ХIV в. . ............................316
Приложение IV. Скалният манастир до гр. Варна (Аладжа манастир) ...............371
Приложение V. Още веднъж за потеклото на гагаузите . ....................................401
Списък на ползваните извори ...................................................................................445
Списък на съкращенията.............................................................................................479 
Цветно приложение......................................................................................................481 

Contents
Introduction......................................................................................................................... 7
Chapter 1. Dobroudja on the eve of the despotic domain (the despotate) –
demographical conditions, ethno-cultural and political processes
in the 11th – the beginning of the 14th century....................................... 13
Chapter 2. The formation of the Varna-Karvounian metropolitan bishopric –
a basic landmark for the commencement of a Karvounian archon’s
domain (archontate/despotate).................................................................. 67
Chapter 3. The beginnings of the Karvounian feudal principality
(archontate-despotate)................................................................................. 76
Chapter 4. Balick and Dobrotitsa – the Dobroudja despotic domain
(despotate) in the middle and second half of the 14th century.............. 90
Chapter 5. Master/Mr. Terter (Joan?) and the Drustar feudal principality............ 133
Chapter 6. Archon-archontate (archon’s domain), despot-despotate
(despotic domain), master-master’s realm (master’s domain).
A few chronological and terminological specifications......................... 150
Chapter 7. The Varna metropolitan bishopric in the second half of the 14th c. ... 162
Chapter 8. Ivanko and the demise of the Dobroudja despotic domain –
the Dobroudja despotate............................................................................ 183
Instead of an Epilogue or: The legacy of the Dobroudja despotate . ......................... 221
Supplement I. The centers of the Dobroudja despotic domain in the 14th c.
The archaeological, cultural and artistic particulars of the despotate
231
Supplement II. Coins, mint houses and monetary circulation
in the Dobroudja despotate................................................................ 281
Supplement III. The Christian monuments in the centers of the Dobrodja
despotate in the 14th c......................................................................... 316
Supplement IV. The rocky monastery in the Varna vicinity – the Aladja Monastery...
371
Supplement V. Once more about the descent of the Gaggaouzians . ...................... 401
A list of used sources ...................................................................................................... 445
A list of abbreviations...................................................................................................... 479 
Color appendix................................................................................................................. 481 

Въведение
Добруджанското феодално княжество (архонтат, деспотат) вече над
столетие предизвиква спорове и дискусии, поставя и умножава въпросителни – изобщо става въпрос за многопосочен научен проблем1. Той до голяма
степен е затлачен поради политически конюнктури, които обслужвайки различни интереси обявяват деспотата за сeлджуко-огузка2, гагаузка3, проторумънска4, ромейска5 и пр. държава. И това на фона на една масова практика
през втората половина на ХIII и ХIV в. в периферните гранични територии на
Второто Българско царство да се еманципират самостойни феодални княжества с различна степен на автономия спрямо търновския цар, византийския
василевс, по-късно и сръбския крал6. Забележително е, че въпреки стотиците
публикации и обширни пасажи в монографични изследвания, посветени на
Добротица, Иванко и въобще на Добруджа през ХIV в. досега не е обнародвана
монография, която да е изчерпателна и да обхваща целия спектър от проблеми
по историята на Добруджанското деспотство – политически, икономически,
религиозни, културни, етнодемографски и пр.
Първото подробно сведение за битието на автономна политическа формация с център Карвуна, от пролетта на 1346 г., дължим на византийския хронист и политик Йоан Кантакузин, съвременник на събитията7. Според него по
молба на императрицата – регентка Анна Савойска – архонтът Балик изпраща
братята си Добротица и Тодор да ѝ окажат военна помощ. Кога обаче е поставено началото на това политическо формирование, Балик ли е първият архонт
или е основано при неизвестна по име личност, баща на Балик, Добротица и
Тодор или някой друг, по какъв начин, кога и при какви обстоятелства тези
земи са откъснати от територията на българското царство, какъв е статутът на
владетелите и потеклото им, какви са взаимоотношенията и субординацията
с търновския цар и пр. – все въпроси, които не са получили задоволителни
отговори, но които са породили много, обикновено взаимно изкючващи се
хипотези.
Модерната европейска историческа наука регистрира имената на добруджанските господари, коментира някои техните действия и дори потеклото им
още ХVIII-ХIХ в. Но това се прави между другото – при въвеждане и коментар на съчиненията на византийските хронисти, основно Йоан Кантакузин, и
написването на обобщаващи трудове по европейска, балканска и българска
история. Тук изпъкват имената на М. Орбини, А. Гебхарди, Я. Енгел, К. Хопф,
В. Хейд, Й. Райч, М. Дринов, А. Погодин, Ф. Браун, Миклошич, Ф. Успенски,
специално К. Иречек, В. Златарски и много други. Обстоен библиографски
преглед на авторите от ХVIII-ХIХ в. в случая едва ли е нужен, защото няколкократно вече е правен от П. Мутафчиев и Н. Йорга8. Впрочем в съчиненията 

на изброените по-горе автори няма нещо особено оргинилно, освен преразказ
на събитията по Йоан Кантакузин. Ако трябва да посочим по-сериозните достижения за изграждане на една цялостна представа за политическата история
на Добруджа и Добруджанското феодално княжество (архонтат) през ХIV в.,
те основно са дело на българската и румънската историческа наука от ХХ век.
Тук изпъкват имената на българските учени П. Мутафчиев и В. Гюзелев, които
в няколко основополагащи студии и монографии, въвеждат в обръщение и
интерпретират писмените извори. Същевременно осветляват основните моменти от историята на Карвуна и карвунските господари Балик, Добротица и
Иванко9. Изключително активни по темата са румънските автори Н. Йорга, С.
Мойсил, Щ. Щефънеску, Ал. Булгару, С. Йосипеску, П. Дякону и др.10
Последните десетилетия, благодарение на П. Дякону11, В. Гюзелев12, Ив.
Йорданов13, Е. Оберлендер14, Ив. Билярски15, В. Игнатов16 е дискутиран и донякъде осветен въпросът за Дръстърското феодално княжество на Тертер (ЙоанИванко?), дъщерно образование на деспотата на Добротица. Едва последните
години са направени по-цялостни опити за разкриване на религиозния живот в
деспотата на Добротица, неговия предшественик и наследник17. Много е сторено
и за археологическото проучване на крепостите, селищата, църквите, манастирите и монетното обръщение в центровете на деспотата по Черноморието – Калиакра18, Каварна19, Варна20, Балчик21, Кастрици22, Кранево23 и присъединените
по-късно Дръстър24, Пъкуюл луй Соаре25, Ветрен26, Провадия27 и др.28. Прочее,
почти няма значителен стационарен обект в границите на Добруджанското феодално княжество през ХIV в., който да не е подлаган на системни археологически
проучвания. Това дава възможност за изграждане на една по-цялостна и пълнокръвна картина на живота и процесите, протичали в региона през тази епоха.
На този фон би било грешно и на пръв поглед необосновано да се твърди, че Добруджанското деспотство е подценявана и слабо разработена тема.
При по-внимателно взиране в литературата, обаче, прави впечатление, че с
малки изключения неговата история е разглеждана по принцип в контекста
на средновековната история на Добруджа, България, Румъния, Балканите или
Черноморския регион. По-голяма част от публикациите визират по-частни
проблеми или разглеждат отделни епизоди от миналото на деспотата. Затова
едно специализирано монографично изследване, съсредоточено само върху
историята на Добруджанското деспотство, от зараждането до кончината му,
има своето място, дори и като опит за постановка на проблема. Най-после
вече са натрупани изследвания от всякакъв характер, интерпретиращи проблема. Това дава възможност за една по-цялостна работа не само върху политическата, но и върху културната, религиозната и икономическата история на
деспотата, в която да бъдат използвани както писмени, така и археологически,
нумизматични и епиграфски източници.
Важно е и изясняването на един чисто терминологичен проблем. Повечето изследователи използват наименованието Добруджанско деспотство за целия период на съществуването му от средата до края на ХIV в. Всъщност de jure
такъв подход не е обоснован, защото само Добротица наистина е имал деспот- 

ска титла, докато за предшественика му Балик и наследника му Иванко това не
може да се каже. След като обаче терминът Добруджанско деспотство се е наложил, тук ще спазя традицията, но ще го използвам по-скоро в качеството му
на terminus tehniсus. Иначе, с подходящ коментар в основния текст ще се прави
разлика между юридическото положение на Добруджанското деспотство при
Балик (архонтат), Добротица (деспотат) и Иванко (феодално княжество?).
Накрая искам да изкажа специалните си благодарности за съдействитето,
оказано ми от Община Силистра, Община Добрич, община Тервел, община Генерал Тошево, община Алфатар, община Тутракан, д-р Милен Врабевски, ст.н.с. д-р
Валентин Плетньов, н.с. Игор Лазаренко, ст.н.с. д-р Валери Йотов и Ваня Павлова от Регионален Исторически музей Варна, на ст.н.с. д-р Бони Петрунова и н.с.
Снежана Горянова от АИМ- БАН, на проф. д.и.н Николай Руссев от ВАШ-Кишинев и Тараклийски Университет, Иван Бъчваров – директор на РИМ – Силистра,
на Диана Борисова – директор на РИМ – Добрич, Дарина Мирчева – директор
на музея в Каварна, Радостина Господинова – директор на музея в Балчик, на
авторът на корицата Атанас Атанасов, на преводачите на резюметата Миглена
Плетньова и Цветанка Павлова-Бъчварова, на коректора гл. ас. Ванушка Димитрова и най-сетне на научния редактор и мой приятел доц. д-р Пламен Павлов.

Бележки
P. Mutafсiev. Dobrotic, Dobritica et la Dobrudza. – Revue des études slaves, 7, 1927,
p. 27-35; П. Мутафчиев. Добруджа в миналото. В: Съчинения на проф. П. Мутафчиев,
т. IV. Добруджа. София, 1947, с. 13-91; П. Мутафчиев. Добротич-Добротица и Добруджа. – В: Избрани произведения, Т. II. София, 1973, с. 104-119; N. Jorga. Veneţia in Marea
Neagră. I. Dobrotici. – Analele Academiei romăne, II, Т. XXXVI, 1913-1914. Bucurşti, 1914,
p. 1043-1070; N. Jorga. Dobrotitsch (Dobrotica, Dobrotici) quelques observation. – Revue
historique de Sud-Est europeen, V, 4-6, 1928, p. 113-136; C. Moisil. Dobrotici şi Mircea cel
Batrin. In: Dobrugea –cinzeci ani de viaţа românească. Bucurşti, 1928; I. Barnea, Şt. Ştefănescu.
Din istoria Dobrodgei. 3. Bucureşti, 1971, p. 343-361; P. Diaconu. O formatiune statula la
Dunarea de Jos la sfirşitul al XIV-lea neconescuta pina in present. – SCIV, 2, 1978, p. 185201; P. Diaconu. Contribuţie la cunoaşterea monedelor lui Ioan Terter, despotul ţării Dristrei.
– Cercatari numismatice Muzeul National de Istorie, 3, 1980, p. 73-76; M. AlexandrescuDersca Bulgaru. La seigneurie de Dobrotići, fief de Byzance. – ACIEB, XIV, 1975, p. 13-20; В.
Гюзелев. Chronicon Mesembriae (Бележки върху историята на българското Черноморие
в периода 1366-1448 г.). – ГСУ-ИФ, LXVI, 3, 1975; Е. Тодорова. Отношенията на Добротица с генуезците. – В: Средновековна България и Черноморието. Варна, 1982, с. 118;
Ив. Йорданов. Монетосечене на българските владетели в Добруджа. – В: Средновековна България и Черноморието. Варна, 1982, с. 119-130; V. Eskenasy. Notes consernant
l’histoire du litoral oust de la Mer Noire: Dobrotich et ses relations avec Génes. – RRH, 2,
1982; S. Iosipescu. Balica, Dobrotiă, Ioancu. Bucurşti, 1985; В. Иг­на­тов. Към ис­то­ри­я­та на
Кар­вун­с­ка­та сред­но­ве­ков­на об­ласт (XIII-XIV в.). – Доб­ру­джа, 4, 1987, с. 19-28; В. Иг­на­
тов. Oше веднъж за деспот Йоан Тертер. – ИПр, 3, 1993, с. 138-142; P. Diaconu. Cumani
şi familiei lui Dobrotiţa. – Revista istorică, 3-4, 1994, p. 228; P. Diaconu. Originea numelei
Dobrogea. – Buletinul Bibliotecii Române, XVII, 1992-1993, p. 233-240; P. Diaconu. Carbona,
1 

Към историята Дръстърското княжество и личността на господин Тертер. 3. Decei. Ферjан­чиh. Манов. la contrée de Carvouna. Още въднъж за името и локализацията на Карвуна. cit. Ников. Sofia. p. – Старобългаристика. Съдбата на северозападните български земи през Средните векове. с. В. Alexandrescu-Dersca Bulgaru. – Rocznik Orientalisticzny. 13 сл. Les Gagaouzes = les gens deKaykavus.Cavarna. Билярски. Смирнов. 1930. рр. Ив. 2004. 169-188. София. 1. Б. 1995. История на Добруджа. с. Баласчев. 24-25.. I. Относно принадлежността и датировката на бронзовата плочка (матрица) с двуглав орел и кръст от Дръстър-Силистра. В. с. Велико Търново. – Byzantinobulgarica. 1998. 1980. Дес­по­ти у Ви­зантjи и Jуж­нос­ло­вен­с­ким зем­ ла­ма. 3-30. Атанасов. 33 – 36. 584-585 (= ГИБИ. с. р. Името Карвуна и прабългарите. Матанов. София. 1915. A. Атанасов. с. с. 5 M. IХ. 10 . 12 – 24. Баласчев. 23. 2003. За късноантичния произход на името Добруджа. П. 41 сл. Билярски. „Огузнамето” и Иззеддин.) St. София. Wittek. Взгляд на дельту Дуная ХIV в. p. – ИНМВ. Ив. 2004 . p. 2008. П. Добруджанската столица Карвуна през ХII-ХIV в. Ив. – В: Българите в Северното Причерноморие. 2000. Хр. – Военни известия. Брун. Гюзелев. 1993. 2. Ив. 1951-1952. БАН. В.. Op. Югозападните български земи през ХIV век. Атанасов. Г. 1992. Георгиев. Етнодемографски и етнокултурни промени по Добруджанското черноморие през Средновековието. 146-147. 1995. 322-330. Георгиев. Сакт-Петербург. p. – БИБ. Деспот Йоан Тертер (40-те – 90-те години на ХIV столетие). – Добруджа. 70-82. Кримское ханство под верховеством Отоманской Порты. с. 2. 1. 242 sqq. 172 сл. Одесса. – ГНАМ. 2. Божилов. Варна. – Dacia. – ИПр. с. Институциите в средновековна България. – В: Избрани съчинения. II. – In: Relaţiile româno-orientale. – В: Избрани произведения.. 22. 2001. Потеклото на гагаузите. (Rес. 1887. p. Годишник на Тараклийски държавен университет. Сагtе etnographiques de la Nouvelle Dobrudja Romanie. Х. с. XVII. Нов поглед към демографските и етнокултурните промени в Добруджа през Средновековието. техните обичаи и нрави. Откога. Бе­о­г­рад. 1917. Historiarum. Цв.Romansky. Bucuresti. IX. VII. 2006/2007. 12-23. Билярски. 1993. 1997. 44. II. Кишинев. Изследвания п чест на чл. 1888. Г. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia В чест на проф. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ-началото на ХV век. 1978. 2002. – Studia balcanica. 603-605. Jогgа. с. Мутафчиев. Problema colonizării turcilor în Dobrogea secolului al XIII-lea. 2007. с. 216 сл. 3-23. с. с. 95. 1915. Ангели. 13-20. 267-272. 1993.. Пак за добреджанските тертеровци. Г. 7 Ioannis Cantacuzeni imperatoris. 1938. 301-305. Веселин Бешевлиев. с. Атанасов. Държавата на огузите в Добруджа на султан Иззеддин Кейкавус. с. как и докога генуезците владеят Калиакра в началото на ХV век. 47-99. кор. Черноморье. Г. Г. 1968. Сотиров. II. Към историята на Крънската област. Д. 1996. Гюзелев. Р. професор Страшимир Димитров. Очерки истории гагаузов – потомков огузов (середине VIII – начало XXI вв. – В: Дунав-Днестър. – възникване и местонахождение. П. 374).). с. 2. t. 3 Ф. Ив. Sofia. 143 etc. 3. София. Biliarsky. Х. III. 96-153. Павлова-Бъчварова. Г. – Исторически преглед (ИПр). с. Г.). 4 N. София. 105-136. 1935. 1986. 2008. 10. Владетелите на Просек. 1973. IX. Средновековие. Г. Ат.. Iv. Атанасов. – Сп. 143147. Средновековният град Карвуна. 224 сл. – ГНАМ.. Бурмов. София. 1960. Г. Г. – ВIЕЕSО. Атанасов. София. Ал. Ив. 333-335. – ИПр. Сотиров.. – Добруджа. The Despots in Mediaeval Bulgaria. с. 2 Ф. XXXVII. с. сл 148 сл. 6 П. Атанасов.

Dobrotic…. Деспот Йоан Тертер…с. Ştefănescu. 93-109. 119-130. 659-683. Калиакра.. – В: Каварна. Diaconu. София. p.. М. N. Д. Поконстантинов. Българските земи през средновековието (VІІ–ХVІІІ в. Dobrotitsch (Dobrotica. 13 Ив. с. Мутафчиев. В. Тракия и Хемимонт (ІV–ХІV в. 188-198. Джингов. 1984. p. Dobrotitsch (Dobrotica. съч. с. Крепостно строителство. Калиакра. p. Добруджа в…. Билярски. Mutafсiev. – В: Български средновековни градове и крепости. cit. 835-907 г. с. 16 В. Гюзелев. Приноси към историята на град Балчик. cit. Божилов.. 2006. А. Бизоне-Карвуна. Варна. Варна. В. 19 М. М. Джингов. Quelques remarques sur les emission monétaires médiévales de la Dobroudja médionale aou XIV-e – XV siècles. S. Цит. 1. 1950. с. В. 59 – 60. – В: Сб. Op. Şt. Очерци върху историята на …с. 104106. с.. 1-2. Op.. Карвуна. 1988. Dobrotici)…. – Сб. 120-129. Op. Плетньов. cit. – Добруджа. К. 13-20. Оше за Добротица…. Гюзелев. 21 А. 1043-1070. 1981.. 1043-1070. Гюзелев. Изграждането на Варненската …. 107-122. 227 сл. – RRH. Плетньов. 2005. Нови данни за средновековната варненска крепост. 11 P. 159 сл.. P. 26. по случай 1100 годишнината от смъртта на Св. – В: Български средновековни градове и крепости. Йорданов. Средновековни паметници на материалната култура и изкуство. 278-285. Дръстърска митрополия през Второто българско царство. Княз Борис-Михаил (ок. София. Мутафчиев. 354-372. Парушев. Г. 27. Мутафчиев. 1981. – Etudes balkaniques. Г. N. Г. Монети от Чиракман. с. Moisil. – В: Български средновековни градове и крепости. 1989. Средновековната Карвуна-Каварна (ХIV-средата на ХV в. 1981. Diaconu. В. 108-123. The Church of Odessos-Varna between Byzantium. Г. Варна. П. Ив. Кузев. В. Мутафчиев. 1998. M. 1-2. 238-240. 2006. Манастирите при Равна и Караач теке в манастирската география на България (ІХ–Х в. 1982. Димитров. Гюзелев. с. – ИНМВ. Гюзелев. – ИВАД. XXVII. 20 А. Jorga. Р. София. 246-271. Alexandrescu-Dersca Bulgaru. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. ХIII. Мирчев. Кузев. Към ис­то­ри­я­та на …. Акре. 113-136.. В. 141 -146. 85-107. с. Балканска. П. с. 10 N. Калиакра. p. с. Кузев.). 1990. 1962. C. Иг­на­тов. Материали от Национална научна конференция. Гюзелев. П. Чиракман-Карвуна-Каварна. 15 Ив. Veneţia in Marea Neagră…. Добротич-Добротица … с. Jorga.. Jorga. Плетньов. Op. Veneţia in Marea Neagră…. 1990. p. Мирчев. cit. 9 P. 18 В. Jorga. Костова.. Iosipescu. XVII. 113-136. Варна.. cit.). p. Добротич-Добротица …с. Варна. Dobrotic…. В. Barnea. 19-28. 1.P. – В: Тангра. А. p. 272-276.). 3-23. Димитров. p. В. – АМV. 343-361. 8 11 . Mutafсiev. Разкопките в Караач теке край Варна. В. В. Йорданов. O formaţiune statală…. Васил Гюзелев. 14 E. с. 17 B. 21-41. Варна. 228-235. – В: Каварна. – ИАИ. Oberländer-Târnoveanu. Ив. София. с. – В: Български средновековни градове и крепости. Изграждането на Варненската крепост и Варненската митрополия (ХIХIV в. Атанасов. с. Средновековни монети от Калиакра. 104-119. the Bulgarian Tsardom and the Patriarchate of Constantinopole. София. с. p. Nicolova. с. Тончева. М. Op. Велико Търново.). Плетньов. Dobrotici)…. 2008. 354-372. 1981. 246-271. В. с.. Гюзелев. 65-69. София.) – В: Християнската култура в средновековна България. 12 В. Варна. Шумен 2 – 4 май 2007 г. ІІІ-2. Василев. съч. 1984. Очерци върху историята…. Цит. 159. I. 27-35. 13-91.). с. Chronicon Mesembriae …. с. N. р. Тиризис. П. 284-288. Йосифова. с. Т. p. p. с. Chronicon Mesembriae…с. Каварна.

М.. 1995. Данни за монетната циркулация на провадийската крепост. 27 А. Кузов. Димитров. Кузманов. допълнено с литература за крепостите и селищата Вж: Материали за картата на средновековната българска държава. Кузев. – АОР за 2006. с. с. Маргос. 1977. – В: Балчик – древност и съвремие. Bucureşti. Археологическо проучване на Дръстър (14 години по-късно). Ангелова. I. Древност и съвремиел Добрич.. 22 А. В. Ив. Ангелова. Провадия. Йорданов.238-239. Добрич. с. Атанасов. 563-566. с. 1981. В. 25 ` P. Diaconu. 72 – 77. с-34-38. Велико Търново..5. Добруджа. Васил Гюзелев. 66-70.. с. – Добруджа. P. Хр. Средновековни църкви от крепостта Овеч. – Плиска-Преслав. Средновековният Ветрен на Дунав. Г. с. Vilceanu. с. 2007. Крепостната стена на Дуросторум-Дръстър-Силистра. – В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. Плетньов. 1988. до с. – В: Български средновековни градове и крепости. 169-188. 286 – 293. Сотиров. 23 Ив. Крепостта Кастрици (Предварително съобщение) – В: Тангра. – Нумизматика. Варна. Нумизматичната колекция на археологическия музей в Балчик – исторически извор за историята на града и околностите му. 455-457. Ив. – ПлискаПреслав. Димитров. София. 1994. Păcuiul lui Soare. Ангелова.. 20. Ст. Поглед към монетната циркулация в Дионисополис през ранното средновековие. Кранеа и Кастрици. Йотов. с. В. Археологическото проучване на средновековния Дръстър (резултати и переспективи). 1. Силистра. Păcuiul lui Soare. Варна. Л.В: Археологически разкопки на крепостта Кастрици. резиденция Евксиновград – Варна. 1981. А. София. 1988. – ПлискаПреслав. Византийската и средновековната крепост Проват/Овеч. 2007. 2001. 1990.В: Материали за картата на средновековната българска държава. 1973. 14-16. Средновековният град Карвуна…. Ст. резиденция Евксиновград – Варна. D. 3. 34 – 36. 1995. Разкопки на църква № 2. Силистра. 1972. 1995. (Предварително съобщение). 26 Г. Стефанова. Археологически разкопки на крепостта Кастрици. С. 1990. М. АОР за 2006. В: Материали за картата на средновековната българска държава. – Археология. II. 7. – В: Балчик. Балчишко. Bucureşti. 1982. В. 3. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Средновековно селище от ХIII-ХIV в. 24 Ст. S. Плетньов. 2002. Йорданов. Шумен. Овеч. 1997-1999. София. Плетньов. с. Г. Diaconu. Укрепленията на Дионисополис-Карвуна. 1973. Вaraschi. Лазаров. 2006. Атанасов.. 28 Пълен списък и кратко описание. 12 . Горянова. Кранево. 52 – 55. – Векове.

следва да започнем от реалностите от предните столетия. 2)2. Животът се съсредоточва основно в крепостите във вътрешността от типа Скала-Цар Асен и най вече в Подунавието и южното добруджанско Черноморие между Томи (Констанца) и Варна (обр. сухоречията Канагьол (Дристра) и Суха река. всички оцелели крепости във вътрешността са разрушени. Добруджа в навечерието на деспотата– демографско състояние. 1)5. Черноморието (специално района между Варна и Калиакра). Територията му се простира от Източна Стара планина на юг до Дунав на север и от Черно море на изток до линията (приблизително) Провадия – Тутракан на запад (обр. В резултат на печенежките нашествия от 1036 г. и Добруджанския вал между Черна вода и Констанца. Без съмнение една от причините за липсата на стационарни поселения във вътрешността на Добруджа са пе- 13 . За да се изясни демографската картина в този обширен регион – своеобразен финал на Великата Евразийска степ и хилядолетен коридор за предвижване на народи и идеи между Североизтока и Югоизтока. където засега са регистрирани само 6 селища. животът секва напълно (до началото на ХVI в. като изключим най-изразения степен регион в централната част на Добруджа. включваща около 30 каменни крепости и около 280 неукрепени стационарни селища (обр. продължил близо пет века и характеризиращ демографското състояние на Добруджа през целия ХIV в.Глава 1. Почти цялата територия е населена плътно. етнокултурни и политически процеси през ХI–началото на ХIV вЕК При своето най-голямо разширение през 70-те години на ХIV в. Общо взето това е и диоцеза на Варненска митрополия по същото време1. 1). Все още се търси причината за този своеобразен демографски вакуум. регистрираме гъста поселищна мрежа в Добруджа и Североизточна България. Добруджанското деспотство обхваща почти цяла Добруджа и част от Североизточна България. )4 в една обширна територия между Черноморието и Ломовете в Русенско (обр. По археологически път в средата на Х в. Особено плътно е населено Подунавието (специално района на Дръстър). 3).3 В резултат на руско-българско-византийската война 968-971 почти всички неукрепени селища във вътрешността на Добруджа и част от селищата по Черноморието и Подунавието са напуснати и изоставени завинаги.

без изключение практикуват номадска икономика. то този процес касае основно печенегите. Карта на селищната система в Добруджа. Номадски вълни на печенеги (между 10361091)6. установено от българските обитатели през VІІІ-Х в. Североизточна България и Добруджанското деспотство през ХIV в.)7.Обр. узи (1064 г.10 Най-сетне. Атанасов) риодичните варварски нашествия. 1. номадите по правило не създават свои дълготрайни стационарни поселения и ако има случаи на по-продължително усядане. (по Г. Засвидетелстван е в по-големите дунавски градове 14 . чието естество е трудно съвместимо с уседналото земеделско стопанство. Всички те. кумани (1078-1160)8 и татари (от 1242 до 1399 г)9 се разгръщат основно в този полустепен регион.

(от 1188 до 1242 г. Суха ре­ка.12. са открити железни кукички за въдици. и последвалите номадски нахлувания са важна. Камчия и др. последвани от нашествия на скакалци през 1035 г.). Следва незапомнен глад. 1034 и 1035 г. но живота продължава. Още по-благоприятни са условията през ХIV в. че варварските вълни през ХI-ХV в. чието ниво се влияе от валежите във водосборния регион на р. ( до османското нашествие през 1388 г. че нашествието от 1036 г. като Скала. респективно постепенно засушаване на най-южната степ по Северното Черноморие. че преди това в продължение на три години (1030-1033) има неспирни дъждове. Плиска.15 Като обобщим тези факти може да предположим природни катаклизми. Ломовете. следствие продължителни и силни валежи в лесо-степната зона.) Добруджа и Североизточна България са омиротворени. целогодишно течащи реки като Дунав. са целогодишно течащи реки със сравнител­но висок дебит – сиреч климатът е по-мек. Руйно и Окорш. но това не води до възстановяването на селищната мрежа във вътрешността. за което свидетелстват десетки селища и крепости от ХI до ХV в.(Дръстър-Силистра. че през 1Х-Х век днешните добруджански сухоречия Канагьол-Дристра. Това определено води до дълговременни пролетно-летни засушавания. че при археологическите разкопки на някои крепости във вътрешността.. Ето защо предполагам. който пише. Бесарабия и Добруджа. Волга) Л. Провадий­ ска.. Нуфъру-Вичина). свързани с промени на климата в резултат промени в движението на циклоните от запад на изток след началото на ХI в. нито на запад от Русенски и Черни Лом. Пъкуюл луй соаре. Капидава. през ХII (след 1088 г. с достатъчно валежи за развитието на земеделие и градинарство.13 Най-после. Батова. Очевидно има допълнителни фактори и те най-вероятно се коренят в климатични промени и катаклизми. Диногеция. който опустошава Изтока и Гърция. Затова няма проучена крепост или селище в Доб- 15 .14 Тази апокалиптична картина се допълва от западноевропейския хронист Раул Глабер. Така например Скилица отбелязва незапомнени студове. вцеляване на почвите и пресъхване на по-малките реки. след което се пренася на Запад. Тунджа. но не единствената причина за обезлюдяването и продължителния демографски срив във вътрешността на Добруджа. Сребреница и др. Табан.16 Взирайки се в колебанията в нивото на Каспийско море (езеро.11 Дали обаче само на периодичните номадски нашествия се дължи демографския вакуум във вътрешността на Добруджа? От писмените извори е известно. че то се повишава рязко след Х и особено ХIIХV в. Гумильов забелязва. Преслав и Варна. Според Скилица и други източници тези зони също са опустошени при печенежките нахлувания през 1032. Цар Асен. В резултат земеделците се принуждават да напуснат степните зони във вътрешността на Добруджа и Лудогорието и се насочват към територии с по-умерени температури. Това означава постепенно изместване на влажните атлантически циклони от юг на север.17 Забележително е. но такова обезлюдяване не се забелязва нито в Източна Тракия. последвани от засушаване и масов глад през 1037 г. серия силни земетресения. вилнеят и в други територии на България. което ще рече. но и тогава това не се случва.) и ХIII в.

Атанасов) Обр. 2. Карта на поселищния живот в Добруджа и Североизточна България между края на Х и средата на ХI в. (по Г. 3. 16 . Карта на поселищния живот в Добруджа и Североизточна България през Х в. Атанасов).Обр. (по Г.

Хърсово. Олтина. Исакча. Тутракан. Никулицел. Черна вода. Килия(?) (обр.26 Почти всички. И все пак. Егесус-Тулча. обаче. защото в регистър от 1502 г. Ако съдим по монетното обръщение. Кънлия. респективно находките.23. Кранево. и по археологически път са идентифицирани около 50 селища. На този ярък археологически фон може да заключим. Пъкуюл луй Соаре. Шести март20 и може би Бабадаг21. Троезмис. Остров. Искър и Огоста и техните притоци. Калиакра. Диногеция и Констанца спада рязко. Капидава. Калиакра. Каварна. нар. че засушаването с terminus post quem в средата на ХI в. Бабадаг(?). Истрия. Вит. при следващата печенежка вълна от 1048 г. През XIII и особено през XIV век се активизира животът по Черноморието – Енисала. монетите. са разположени по и около бреговете на реките Русенски Лом. Енисала. 1). Берое. сухи лета. Каварна и Варна. Мангалия. керамиката. Регистрирани са и пожари в Тулча и Диногеция22. Дервент. а в Мангалия. Килия. Тутракан. Ветрен и Констанца. печатите и писме­ните източници свидетелстват. Мургьол. Черна вода. 1). Комплексните проучвания. Мангалия. Нов удар дунавските поселения понасят при събитията от 1087-1088 г. ако се вгледаме в археологическата карта на Русен­ски и Плевенски окръг. За това съдим от прекъснатата или рязко спадналата монетна циркулация в Мачин. Енисала. че във вътрешността на Дунавската рав­нина (без дунавския бряг и Предбалкана) има над 50 селища и крепости от ХIII-ХIV век. находки и керамика единствено в крепостите Дръстър. Тулча. че според османските регистри от ХV и XVI век слабо заселена е и равнинната зона на Северна България между Тимок и Бели Лом25. животът продължава единстве­но в крайдунавските и крайморските крепости Дръстър. че през XV-XVI век в тази зона има топографски и културен континюитет. Балчик. Нуфъру. Печеняга I и ІІ. Вет­рен. Балчик. Хърсово(?). Трюоезмис – изток. Варна.руджа. Диногеция. Исакча. Осъм. При нашествието на узите от 1064 г. където да не са открити единични или колективни находки със селскостопански сечива18. Попина (?).. С малки изключения през ХПI-ХIV век са ре­гистрирани монети. има прекъсване на живота в Капидава. ще забележим. и в няколко селища в околностите на посочените кре­пости (обр. Егесус-Тулча. и куманското нашествие от 1095 г. които носят живителна влага дори през горещите и сухи лета. Телица. Истрия. Махмудия. Дервент. Констанца. Пъкуюл луй Соаре. Забележително е. по-голямата част от които са разположени около споменати­те по-горе реки и техните притоци27. Берое. в следствие на т. както и в неукрепените селища до Попина (?). Меджедия. Нуфъру. Кастрици. и малко след това спира монетното обръщение в Налбант. С основание се допуска. е явление което продължава през 17 . Вече е обърнато внимание. предизвикана от Карпатите и Стара планина. Калиакра. че това се дължи на континенталния климат и горещите. Шести март19. Махмудия.24 В резултат на това продължава тенденция към все по-плътно­то групиране на населението и от неукрепените крайбрежни селища в укрепени­те крайдунавски и крайморски градове-крепости. “валежна сянка”. Мачин. Янтра. че след 1036 г. Ветрен. Бабадаг. Мачин.

Миграцията на последните е следствие от военни сблъсъци между сунитската Османска империя и шиитски Иран. Добру­джа все още е безводна и ненаселена.). При описание на османския поход срещу Молдова през пролетта на 1475 г. когато османската власт организирано преселва към Добруджа татари.. тези процеси 18 . а по-скоро като до­пълнителен фактор за формирането на новата поселищна мрежа във вътреш­ността на Добруджа и Лудогорието. Гюзелев въведе още един източник от началото на XVI век. В нея има здрави и мощни коне в невиждано количество (вероятно полудиви мустанги). създаващи условия за земеделие и целогодишно скотовъдство. Този демографския вакуум е регистриран и по-късно в пътеписи на Андреа де Палацио от 1444 г. в тези съвсем пусти и отдавна необитаеми равнини живеят огромни стада диви животни28. Според този източ­ник формирането на новата селищна мрежа във вътрешността на Добру­джа и Лудогорието (по Дунавското и Черноморското крайбрежие се запазват и рязко се разрастват средновековните български градове и крепости) преиму­ществено може да се свърже с организирано от централната власт преселване на заточеници (сюргюни) от Източна Мала Азия. Показателен е коментара на византийския историк Йоан Кинам по повод похода на император Мануил Комнин (1143-1180) през Североизточна България до р. Тази област Доброздо (Добруджа) е разположена край Черно море и в нея има много безлюдни места30 Очевидно и в самото начало на XVI век. които уподобяват Добруджа на безводна пустиня29. предимно алиани. когато е съставена историята на Джовани Мария Анджиолело.. но найтежко са пострадали Добруджа и Източното Лудогорие. Впрочем. той визира Добруджа на две места. той се отпра­вя на север “… през пустинята. която се наричала Аброзит (Добруджа) “. от Източна Мала Азия се заселват в Добруджа при управлението на султаните Селим I и Сюлейман I. Наскоро В. които участват в шиитските въстания в началото на XVI век. Тогава Джовани Мария Анджиолело пише “Турска исто­рия”. Тази картина действително се запазва до началото на ХVI в. Дунав: И наистина. Приблизително толкова са селищата и във все още неразчетената част за Силистренската нахия. за разлика от Централна Северна и Северозападна България. Освен археологическите реалности за това свидетелстват и писмени източници. защото продължава да се обозначава като пустиня. Това се илюстрира от наскоро въведен в научно обръщение дефтер от 1526-1527 г.ХIII-ХIV и до началото на ХVI в. според който само във Варнен­ска нахия са отбелязани 350 селища (!)32. В резултат на това десетки хиляди бежанци. След като султан Мехмед II (14511482) стига до Варна. както и на социални движения в Източен Анадол около границата с Иран и Азърбейджан (бунтовете на Баба Зуннун в Киликия и Календер шах и Сейди шах в Кападокия около 1526 г. където. То засяга цялата Дунавска равни­на.33 В този смисъл прииждането на юруци и татари през XVI век трябва вече да се разглежда не като основен.. и на Донато де Лече от 1475 г. липсват непрекъснато течащи реки. в която излага събитията от 1300 до 1519 г. който в пълна мяра потвърждава писаното от гореспоменатите италианци. юруци и основно алиани-казълбаши31.

са документирани от друг османски дефтер от 1530 г. (по Анка Попеску и Юлиана Барня) 19 .. 4). 4. Обр.34 Ако се върнем към демографските реалности през ХШ-ХIV и още веднъж се вгледаме внимателно в археологическата карта на Доб­руджа ще видим три изолирани и обособени една от друга обитаеми територии – един вид три острова на живот сред полупустинната не­обитаема добруджанска степ35. но в него са отбелязани по-малко селища (обр. Карта на посeлищната мрежа в Добруджа според османски дефтер от 1530 г.

че скоро след това (1193 г. През 1190 г. датиран след средата на ХІ в. Зоната на Добруджанското Черноморие – базовата територия на Добруджанското деспотство Тази зона е около първата столица на добруджанските деспоти Карвуна и включва още Калиакра. Дали след овладяването на Варна Византия превзема и задържа Карвуна.36 През ХІІ в. защото в Български апокрифен летопис. Главен център на региона през ХI-ХII в. цар Асен І (1186-1196) за кратко завладява Варна. е записано. Дунав и Черно море) и техните комуникативни. споменат няколко пъти от арабския географ aл Идриси (1154 г.). че крепостта Карвуна е важен административен център далеч преди ХIII в. в началото на пътя към Мегали Бересклава (Велики Преслав)37 След успешното въстание на братята Асен и Петър през 1185 г. патриции и стратег на Варна”. 1. и оловния печат на “Ашот. вероятно от западни наемници38. Освен важен търговски и административен център. градът има и стратегическо значение. Каварна и няколко неукрепени селища около тях (обр. Последно време датировката в ХI в. дадена на дубровнишките търговци42. Никита Хониат съобщава. Варна. и насели земята Карвунска43 Редом с останалото. възможности. Кастрици.Това.45 Благодарение на дългогодишните систем- 20 . наречени българи. наречена Карвунска хора и с това име я срещаме в грамотата на Иван Асен II.. (велика събота) цар Калоян успява да превземе Варна България затвърждава позициите си по Черноморието.. антипат. По-скоро не. вероятно е Варна.44 Важен репер за това е фразата. прието е. това би могло да означава. След като на 24 март 1201 г. българските владетели правят всичко възможно да отнемат Варна и Черноморието от Византия. Разположен бил на брега на морето. което ги обединява. защото в Калиакра липсват всякакви византийски монети и керамични типове от средата на ХI до началото на ХIV40. неподвластни на номадите. Кранево. Впрочем. Тук започва най-прекия път от морето към Велики Преслав и столицата Търново. а локализацията на Карвуна е спорна41. че пророк Исай. отлъчи третата част от куманите. 1). Балчик. че българският цар Гаган-Оделян (Делян?) създал града Червен. датиран в ХI в. като стените вероятно са частично съборени. че този регион се именува Карвунски още през Х – ХI в. на Български апокрифен летопис с основание се поставя под съмнение. Галата. Действията на императора се потвърждават и от една анонимна византийска хроника39. Варна със сигурност е византийски град.. защото единствено тя присъства в писменните източници като „Житието на монаха Кирил Филеот” от 70-те години на ХI в. е връзката им с голяма водна шир (р.) под името Барнас (обр. император Исак II Ангел (1185-1195) възстановява крепостта и поставя гарнизон. След цар Калоян (1197-1207) и най-късно при цар Иван Асен II (1218-1241) регионът се обособява в административна единица. 5). Калиакра и околните по-малки крепости не знаем.

който вече бе споменат. Археологическите реалности и монетното обръщение свидетелстват. че това се дължи на производството на дървени въглища в региона. респективно доказване съществуването на град с таково име преди средата на ХIII в. когато са вмъкнати термините Червен. чийто център е крепостта Карвуна. Има незначително количество битова керамика и тънък културен хоризонт от Х в. съизмерим с Плиска и Дръстър. обитаваща територията между Дунав. че формирането на Червен като значителен укрепен град започва през ХIII в. е твърде хипотетично. ето какво казва ал Идриси за тази крепост: От неа (Дичина-Вичина – бел.. спускаща се към морето. което е особено важно в тон с описанието на ал Идриси. дори от укрепление с изявен културен пласт и монетно обръщение от Х-ХII в. но по-скоро като хипотеза. наречени българи47 Не е ясно как през ХI в.) до град Армукастру на юг два дни (път).54 Прочее.50 В тази насока всички проучватели пропускат факта. когато куманите се появяват и трайно установяват в Добруджа и Североизточна България през ХII в48. Кохыльнык. Разположен е в подножието на прекрасна планина. авторът ще знае за кумани и ще е свидетел на тяхното заселване. но няма и високи хълмове. в който достига до нас е основна преработка от първата половина на ХIII в. Друг важен ориентир е посоката и разстоянието между Вичина и Армукастру дадено като 21 . Опитите за идентифицирането на крепостта Армукастру.52 с Карвуна. че Земята Карвунска била населена с кумани. и също. над и на десетки километри около Каварна и Кранево (където се локализира Карвуна) не само липсва планина. един ден (път)… Между град Варна и Армукастру двадесет и пет мили. свързан с малкo и бедно провинциално неукрепено селище. Тя е локализирана недалеч от Дунавската делта при гр. че резиденцията на куманските вождове от Дунавската половецка група. 5).ни археологически разкопки крепостта Червен и подградията са почти напълно проучени. че прототипа на Български апокрифен летопис е от ХI в. не са регистрирани46. отбелязана от ал Идриси в средата на ХII в.49 Твърденията. При тези факти може да продължава да се твърди. като общо взето се цитира становището на В. От Армукастру до крайморския град Варна. Всеки случай вида. А. а не на град с име Карвуна (В.53 Още повече сравнително аргументирано Армукастро е локализирано при черноморската крепост Енисала в Северна Добруджа. чйто регион е наситен с кумански паметници. е в подножието на Бабадагската планина56.55 Наистина Енисала се намира на морския бряг и. А. Град Армукастру – древен град. То обаче е далеч от представата за град. (където има) високи здания и постройки с широки сводове. Прут и Днестър се нарича Karabuna51. че трябва да се изведе от карбон – въглен – въглища. Напротив. че Карвунската хора (област) носи името си от въпросните въглища. Г.. но следи от град. Бешевлиев. кумани и Земята карвунска. той се отличава с големи размери и ниски цени (на стоките). Отдавна се спори по етимологията и произхода на името Карвуна. Татар-бунар на устието на р.) три мили (обр. Бешевлиев дори поставя под съмнение съществуването му) са спорни и основателно отхвърлени. Освен това в Български апокрифен летопис четем. От Армукастру до река Дану (Дунав – бел. Г.

докато действителното разстояние е около 200 км.58 Само ще посоча. Единственото противоречие е малкото разстояние. че през 1201 г. Калоян превзема града. но според писмените извори и системните археологически 22 . посочено от ал Идриси между Армукастру и Варна – 25 мили или един ден път. докато Каварна и Кранево са на около 120 км. защото става въпрос за около 200 км. Разстоянието между двете най-вероятни локализации на Вичина при Нуфъру или Исакча57 наистина предполага два дни път на юг до Енисала. (обр.Г. Същевременно до Каварна или Кранево са необходими поне 4-5 дни.. с крепостите в Североизточна България и Черноморието два дни път. Ако достигналата до нас последна редакция на Български апокрифен летопис е от края на ХII-началото на ХIII в. Карта на Идриси от ХII в. когато е написан (или преработена) Българския апокрифен летопис и когато е издадена грамотата на Йоан Асен II не е Варна (крепост с по-голям потенциал и икономически традиции от ХI-ХII в. 1). Съвсем малко е разстоянието от Енисала до Дунав. Грешката е още по-очевидна. след като от Армукастру до Дунав той сочи само три мили. Действително се спомена. Конвалова и не е необходимо да преповтарям аргументите ѝ.Обр. а по море два пъти повече. а Карвуна. защото Варна е извън политическите граници на българското царство. Интересно защо административен център на региона през ХIII в.). Тази грешка е задоволително обяснена от И. то тогава е разбираемо. че тези 25 мили са слагани механично от автора и за разстояния между други градове. 5.

60..) по южното добруджанското Черноморие.разкопки е видно.. обаче. респективно Варна.е около 1273-1276 г. който пръв публикува латинския текст на български език предложи следния превод: благородникът Пиетро Гризоно. Козяк и Скафида. който бил в Цариград и докарал около 600 модия жито от Варненската област в Цариград през текущата 1276 г. превзети от Михаил Глава през 1278/9 г. – просто града може да е във византийски ръце преди началото на похода. без да възстанови фортификациите. то е непонятно как са пропуснали причисляването към Империята на големи градове и крепости като Карвуна и Варна. Според мен.61 Може да се дискутира дали предполагаемото засиленото византийско влияние в Делтата на Дунав е съпътствано със сходен процес (след 1261 или по-точно след 1272-1374 г. Дебелт. което може да води до внушения за принадлежността на Варна и региона към Византия е венециански документ от 1276 г. реализиран около 1273 Империята овладява плацдарми.63 Там e записано: „…nobilem virum Petrum Grisonum Venetum dum esset in Constantinopolis de dixisset bene modios DS frumeni de partibus Varai Constantinopolitani curente MCCXXVI…”. за която ще дойде реч по-долу). Същевременно получава от бившия български цар Мицо (12561263 ?) Месемврия и съседните на Варна Галата. Гюзелев. докарал в Константинопол 600 модия жито от Константинополската Варна през текущата 1276 г. изглежда е улеснено както от дълбоката криза. Русокастро. така и в южното Черноморие. венецианец. Ако е така то намираме отговор на въпроса защо административния център 23 . че в резултат на татаро-византийския алианс. че града е в границите на Империята. т.59 В града не е регистрирано монетно обръщение през първата половина на ХIII в. и това хармонира с найранния венециански документ от 1276 г. Археолозите установяват възстановяване на живота и крепостните съоръжения на Варна едва през последните десетилетия на ХIII в. то действително може да се мисли. Евентуално това е причината Мануил Фил да не споменава Варна сред градовете. Карвуна. но за Калиакра. така и от татарските нашествия. по точен е първия превод. липсва и характерната за този период битова и трапезна керамика. Петрич и Козяк62. Наскоро В. представящ града като проспериращ икономически център. Действително през 1278/9 г. Единственото сведение. Варна и околните крепости не се споменава нищо. византийският пълководец Михаил Глава овладява Агатопол.64. Ако термина Константинополската Варна означава. в която България изпада след 1263 г. Кастрици. но преди повече от 30 г. венецианец. както в Делтата (примерно Вичина. подобно на Вичина. направен пак от В. Гюзелев. След като хронистите изброяват дори малки укрепления като Русокастро. регистрирано в последните десетилетия по археологически път да е резултат от настаняването на византийска администрация. Проват. Те засягат основно Североизточна България. Скафида. че я изоставя в руини.. и който с леки редакции глаcи : благородникът Пиетро Гризоно. където се намира и Варна и се разгръщат по същото време. Завладяването на Варна. Созопол.65 Не е изключено възраждането на Варна. респективно Варна и Карвуна.

). а е Карвуна. Явно тази политика не подминава и Варна. Г. индиктион ІІІІ. че през 1302-1304 г. че житото е донесено от ”страна Варна в Константинопол”. от град Варна: de partibus VarNaE ConstantinOPOLIM66. че благородния мъж Петър Гризон.. а вече посочих. Не можем да приемем. което предполага. града не е възстановен напълно след превземането му от българския цар Калоян. т. а императора иска за себе си да вземе 133 хиперпери…. в края на 80-те и 90-те години на ХIII в. а между 1204 и 1272/3 г. дълг). задължение (материално. Thomas се произнасят. но за това малко по-долу69.. В забележка № 4 издателите G. когато е бил в Константинопол и е завел (занесъл) 600 добри модии жито от задължението на Вара Константинополеца (подч. когато се стига до татаро-византийска война с главен театър на действията Източна България. Още повече по това време българските територии са поставени под утежнен татарски васалитет.е. До 1204 г.. че Варна попада под временна византийска административна и духовна доминация около 1273 г. Тя значи и театрална роля. Но! Думата. /?/ продължава евентуално до около 1285 г. че Североизточна България става театър на периодични татарски нашествия. когато се полагат основите на полунезависимото добруджанско феодално княжество (архонтат-деспотат) и Варненско-Карвунска митрополия. купени през 1276 г. жител на Константинопол – т. че De partibus Varai Constantinopolitani може да се приеме. която да предполага завладяването. Tafel и G. обаче се вижда и друг вариант за четене и интерпретация: Както заявиха казаните евреи. При тази интерпретация очевидно няма опорна точка. и тогава продаде житото за 160 -170 хипеппери. търговци и архиереи от Вичина и Дунавската делта. pars има в мн. положение.70 За градовете на север от Варна и околните крепости изворите не споменават нищо. При внимателно вглеждане в текста. и след 1272/3 г. макар и временно на Варна от Византия през 70-те години на ХIII в.68 Повелителят на региона по това време Ногай прогонва покровителстваните дотогава византийска администрация. Дори за момент да приемем. венецианец. Ногай гледа на България като на своя подопечна територия. Varai е личното име на търговеца.ч 67. ден 16 от началото на август чрез Марин Билонг. Изобщо. той го е написал един ред по-горе и Constantinopolitani значи Константинополец. На този фон. Спорното временно администриране на Варна от Константинопол след 1273 т. то това няма отношения към реалностите в първите десетилетия на ХIV в. цар Теодор Свестослав (12991321) отвоюва Черноморието и причислява всички крайбрежни градове от Месемврия до Агатопол към България. Най после двете думи Varаi и Constantinopolitani са в един падеж – родителен падеж ед. M. и други значения. ако отслабения и притиснат отвсякъде български цар Георги I Тертер (1280-1291) би търпял византийска цитатедала на север от Балкана като Варна..ч. А. а не “част” и оттам “страна”. Това завоевание е юридически закрепено с българо-византийския мирен договор от 1307 г. 24 . Варна е в границите на Византия. то всесилния в региона татарски бег едва ли! Със сигурност се знае. че авторът не знае как се пише Константинопол. задача. Fr.е.на Карвунската хора не е Варна.

По-горе се спомена.че са извън границите на Византия след началото на ХIV в. битова и трапезна керамика. Логиката изключва възможността владетел като Теодор Светослав да хвърли такива усилия за завладяването на Южното Черноморие. 134) възникват след втората половина на ХIII. 6. 6. Калиакра и Кастрици –Евксиновград (обр.. Каварна. 25 . Засега разкрития керамичен ансамбъл и стотиците монети свидетелстват.. липсва обичайната за ХII и началото на ХIII в. Керамика от от Калиакра и Кастрици – ХIV в. Тази празнина донякъде се запълва от археологическите проучвания в Балчик. локализирана в Евксиновград на север от Варна73. за което свидетелства була на папа Йоан ХХII ог 26 февруари 1318 (точно по времето на цар Теодор Светослав за учередяване на католическата епископия в генуезката цитадела Кафа). Без изключение във всички тях регистрираме отсъствие или слабо монетно обръщение през ХII и първата половина на ХIII в. където е записано Варна в България 71.72 Сходна е картината в крепостта Кастрици. че Калиакра и Кастрици (обр. че в Калиакра дори липсва изявено монетно обръщение до началото на ХIV в. а да пропусне далеч по-важните за царството в стратегическо отношение крепости по Добруджанското Черноморие. 1). За разлика от Варна в писмените извори липсват сведения за останалите центрове по добруджанското черноморско крайбрежие между ХII и началото на ХIV в. Несъмнено Варна е в границите на България по това време. но като важни Обр. като и характерни находки от цветни метали. респективно Карвуна и Калиакра – бъдещи столици на добруджанското деспотство. Кранево.

Дунавска група и Карвуна – резиденцията на господарите на Добруджанското княжество (архонтат.74 Определено животът по Южното добруджанско Черноморие е активизиран рязко след ХIII в. По-късно ги разселил на различни места78. деспотат). Още повече. нар. регионът рядко ангажира вниманието на средновековните хронисти.82. точно половците от тази група емигрират на юг от Дунав през 1240 г. На първо време. Има предположение. ако се придържаме към текста на Ибн Тагри Бидри.77 Интересно е сведението на арабския хронист Ибн Тагри-Бирди. Ветрен. в която са абсорбирани още печенеги и узи)76. които се установяват в България тъкмо около 1240 г. Зоната на Подунавието около Дръстър Втората зона или т. Не е за подценяване и съвпадението на имената на Карабуна – резиденцията на куманските вождове от т.нар „втори обитаем остров” е с център Дръстър-Силистра и включва още Пъкуюл луй Соаре. Днестровска или Дунавска група. Попина. Това е и групата. За периода ХIII-ХIV в. Между края на XI и края на XII век те нахлуват периодично в българските земи. 1 ). че потомствени кумани са господарите на Добруджан­ското деспотство Балик и Тертер (Йоан = Иванко?)80.нар. След утвърждаването на българо-куманския съюз (в някои отношения напомня българо-печенежкия съюз от Х век) и след като основен съюзник на Асеневци са половците от западното обединение (т. През XII и началото на XIII век започва християнизация и инфилтрация на видни кумани сред българската аристокрация. след разрушенията. 2. а може би сезонно номадства тъкмо в Добруджа през ХII-ХIII в. че това се дължи на инфилтрирането на кумани. но до въстанието на Асен и Петър не се установяват трайно на юг от Дунав75. че това прехвърляне и разселване става в Източ­на България (между Стара планина и Бабадагската планина)79. която поради географското си разположение контактува най-активно с България. Очевидно и Тертер. то съвсем естествено е при многократните им сезонни прииждания в България да преминават и номадстват в свободната добруджанска степ. Най-големия град на Северното Черноморие Варна също се възстановява към края на ХIII – началото на ХIV в. както и висшия сановник Чолпан – дипломат на Иванко81.средновековни центрове се утвържзават след началото на ХIV в. След похода на Алексий I Комнин (1081-1118) към Дръстър и Ветрен 26 . религиозния и културния живот. че в навечерието на татарското нашествие българският владетел Унгус-хан (Иван Асен П) се съгласил куманите да се прехвърлят през Судакско (Черно) море и да се установят между две планини. поради което трудно е да се създаде една пълнокравна картина за политическия.. защото тъкмо в Добруджа има сведения за инфилтрация на кумани. Тут­ракан и вероятно Черна вода (обр. понесени през 1201 г. Масови усядания на кумани в Унгария и България обаче се извършват след разгрома на степна Кумания от татарите през 1237-1240 г. вън от всякакво съмнение е. и Балик са потомци на известния кумански аристократичен род Тертероба. Смятам. Кокони.

Пъкуюл луй Соаре.84.през 1087 и куманското нашествие от 1094 г. за което сведетелства повишения ръст на монетната циркулация. че всич­ки­те че­ти­ри ти­па мо­не­ти. обаче.83 Благодарение писмата на дръстърския митрополит Лъв Хрисианит.85 За обитаване на Дръстър през ХII в. те би­ха мог­ли да се раз­че­тат как­то (ИАКОВ) СВЕ­ТОС­ЛАВ ДЕС­ПОТ. да се дължи и на инфилтрация на кумани през ХП-ХШ век (особе­но след 1237 г. която продължава през целия ХII в.. След това жи­вотът по Дунавското крайбрежие и особено по Черноморието бързо се възоб­новява и редица крайбрежни крепости бележат просперитет. се оказват надеждна защита на цар Ивайло срещу татари и ромеи88.се забелязва криза в монетното обръщение в Дръстър. активизирането на живота в Дръстър и околността през втората половина на ХIII в. а добруджанските дунавски крепости Дръстър и Ветрен са опожарени. Дръстър. установяваме живот в Дръстър и през ХII в. Крепостните съоръжения на Дръстър определено са възстановени след татарското нашествие.). множество находки и характерната за периода керамика. някои типове керамика и изолирани монети. са от­к­ри­ти в Се­ве­ро­и­з­точ­на Бъл­га­рия (ос­нов­но в Дръс­тър и съ­сед­на­та ос­т­ров­на кре­пост Пъ­ку­юл луй Со­а­ре и екземпляри от Ветрен и Тутракан) и ни­то ед­на – във Ви­дин­с­ко и За­пад­ния Пред­бал­кан. за което свидетелстват монетната циркулация и керамичния ансамбъл. свързани с клана Тертероба. В края на ХII и първата половина на ХIII в. Вид­ни­ят ру­мън­с­ки ме­ди­е­вист от бъл­гар­с­ки про­и­з­ход об­ръ­ща по-спе­ци­а­л­ но вни­ма­ние на фак­та. има предположение.87 Последиците са преодолени едва през втората половина на ХIII в. да­ли пък Дръс­тър не е ре­зи­ден­ция 27 . Преди десетина години проф. Там ре­зи­ди­ра до 1299 г. Друг източник за позиции на кумани-тертероба в района на Дръстър са събития от края на ХIII в. и по специално групи. Тогава българските царе поемат тежки васални задължения към Златната орда. Не е изключено това да се дължи на омиротворяването на региона след българо-византийската освободителна война от 1185-1188 г. си­нът му Те­о­дор Све­тос­лав Тер­тер се прок­ла­ми­ра за дес­пот в Дръс­тър. че името на близкия град Тутракан произхожда от антропонима Тертеркан89. Впрочем. че уп­рав­ля­ва то­зи рус­ки аван­тю­рист91. че след на­сил­с­т­ве­но­то дет­ро­ни­ра­не на цар Ге­о­р­ги I Тер­тер през 1292 г. ред­но е да се пос­та­ви и въп­ро­са. свидетелства и ал Идриси (обр.. 7). Не е изключено подобно на добруджанското Черноморие. Ветрен и Тутракан бележи разцвет. и просперитета на България при първите Асеневци мужду 1188-1241 г. Пъкуюл луй Соаре. Дя­ко­ну пред­ло­жи хи­по­те­за­та. П. Въпреки нестабилността в България и татарската зависимост живота в Дръстър. Ветрен. Ветрен и Попина се възраждат. Попина и Тутракан. ко­га­то с по­мощ­та на Ча­ка ов­ла­дява прес­то­ла в Тър­но­ во90. Що се от­на­ся до сък­ра­те­ни­те над­пи­си по мо­не­ти­те СВТА ЕС и СВТ ДЕС92. 4)86. къ­де­то се смя­та. Голямото татарско нашествие от 1242 г. Централна и Югоизточна Европа. Раз­ би­ра се. при­пис­ва­ни на дес­пот Яков Све­тос­лав. Пъкуюл луй Соаре. писани между 1145-1173 г. оставя тежки последици в Източна. та­ка и (ТЕ­О­ДОР) СВЕ­ТОС­ЛАВ ДЕС­ПОТ (обр. защото през 1277 г.

че при разорителния поход 28 . който по повод преминаването ѝ през Балканите през 1189-1190 г.. че Делтата влиза в територията на българското царство към края на ХII в. кой­то час­тич­но е в по­ли­те на За­пад­ния Бал­кан (Хе­мус) и в съ­щин­с­ка Ми­зия. а неяснотите най-отчетливи. дълго време липсват преки и косвени писменни сведения за Дръстър и околните крепости. Най-сет­не. 7. пре­дел­но доб­ре ин­ фор­ми­ра­ни­ят съв­ре­мен­ник на съ­би­ти­я­та от 1261-1262 г. ко­га­то дес­пот­с­т­ва Яков Обр. е около Дунавската делта и включва градовете крепости Исакча-Облучица. хроникьорът на кръстоносната войска на Фридрих Барбароса. Килия-Ликостомо. П. пише. Илюстрира го Ансберг. като преобладават емисиите на българските царе (обр. след ка­то е без­с­пор­но. Пожарево между та гра­ни­ца. раз­по­ло­ же­на да­леч от пла­ни­ни­те и поз­на­та на сред­но­ве­ков­ни­те хро­нис­ти по­ве­че ка­то Ски­тия. Монетната циркулация в Дръстър. При над­вис­на­ла­та нова та­тар­с­ка опас­ност след 1285 г. Съ­що та­ка. след освободителната война на Асеневци между 1185-1188 г. За българското господство в тази зона косвено свидетелства и Рашид ад-Дин. обаче е интензивна. ко­е­то е твър­де. както и няколко селища около Тулча. прок­ла­ми­рай­ки го за дес­пот съв­ла­де­тел преди да бъде детротиран през 1292 г. ос­нов­ни­те изя­ви в края на ХIII в. 3. нар. Приема се. е съв­сем ре­а­л­но цар Ге­о­р­ги I Тер­тер да се опи­тва да под­си­гу­ри тро­на за си­на си. твър­де да­леч от Дръстър и Тутракан Дръс­тър94. В етническо и политическо отношение процесите тук са най-заплетени. Оче­вид­но то­ва опи­са­ние хармонира мно­го по­ве­че на Ви­дин­с­кия ре­ги­он. оба­че за­бе­ля­зва. Енисала-Новиовикус (Армукастру ?). открита в крена Яков Све­тос­лав са на бъл­га­ро-ун­гар­с­ка­ постта до с. Ветрен и Тутракан през целия ХIV в. от­кол­ко­то към сре­да­та на съ­що­то сто­ле­тие.на Яков Све­тос­лав. 134). Килия и Николицел (обр. ко­га­то се под­ви­за­ва Те­ о­дор Све­тос­лав. Дя­ко­ну. специално Исакча е превзета от цар Калоян в самото начало на ХIII в. Монета на Теодор Светослав като деспот на Дръстър Све­тос­лав93. укрити в Исакча с най-късни монети на Алексий III (1195-1203)98 може да се предполага. Па­хи­мер на­ри­ча Яков Све­тос­лав вла­де­те­ля на пла­нин­с­ка­та об­ ласт око­ло Хе­мус в Ми­зия95. Той отбелязва. че границите на обширната държава на Асеневци достигат до устието на Дунав “…in Bulgarie maxima parte ac versus Danubium quousque mare influat”.96 След като Теодор Светослав овладява престола в Търново през 1299 г.97 Ако се съди по съкровища. 1). или т. “трети обитаем остров”. че мет­ри­ко­тег­ лов­ни­те им па­ра­мет­ри на­соч­ват по-ско­ро към края на XIII в. от­кол­ко­то на рав­нин­на­та доб­ру­джан­с­ка степ.. Зоната на Дунавската делта Третата зона. Пъкуюл луй Соаре. че подобно на Варна. Нуфъру (Вичина?). че мо­не­ти­те са от­к­ри­ти са­мо в не­го­вия ре­ги­он.

обаче темника Ногай се установява в Днестровско-дунавското междуречие като уделен управител. Дунав. Според него от десния бряг на Дунав (т. Остава открит въпросът кога точно Ногай започва да администрира пряко градовете на дунавския бряг. малка е вероятността още през 1261 г. точно през 1261 той сключва Нимфейския договор с Генуа. е само номинална106. започнала при управлението на Михаил VIII Палеолог (1258-1282).114 са достатъчно показателни. Изобщо. Това съвпада по време с дълбоката криза. При тези политически 29 . мнозинството средновековни хронисти. които плащат данък на Златната орда100. Татарският поход от 1242 г. а за митрополитска катедра. който описвайки пътешествието си от 1253-1255 г. определят Долния Дунав като северна граница на Второто българско царство101. като и инвазията на Византия към Дунавската делта. татарите превземат българските градове Киркин (Търново) и Киле (Килия)99. обаче не отговарят на действителността112. Паристрионски острови (островите в Дунавската делта) към Византия109. гарантиращ преференции за свободен достъп и създаване на кантори в басейна на Черно море111. кога Генуа създава своите първи търговски фактории и кога Византия се настанява трайно в региона. В 60-те или 70-те години на ХIII в. в земите на Златната орда от своя страна пък твърди. Впрочем. Гийом де Рубрук. Най-после.е. Фактите. от северна Добруджа) започва държавата на Асеневци. ромеите и генуезците да нахлуят автономно и безпрепятствено в зоната на Делтата. Същевременно в панагирик ретора Мануил Холоболос е написано. че това е реалност още през 1261 г. т. че Михаил VIII Палеолог присъедил т. Тулча103 и Троезмис104. който постепенно се еманципира от Сарай като полунезависим местен владетел107. Въпреки това статута на териториите в дунавската делта не се различава от този в останалите български земи.е. както за цяла Северна България и региона на Дръстър. интересите на Генуа към Северозападното Черноморие. през 1263/4 българският цар Константин Асен (1257-1277) в съюз с татарите. разбиват напълно Михайл VIII Палеолог115. Твърдението. че първияг документ за генуезка търговска колония във Вичина е от 1281 г. в която изпада България.. Арабските автори и византийския хронист Никифор Григора са категорични. Изобщо. че в Исакча и на дунавския бряг темника Ногай има свои обиталища108. Както сведетелства Рашид ад-Дин и други източници татарската власт на юг от Дунав след 1242 г. че непосредствено след това Византия (политически и религиозно) и Генуа (икономически) се настаняват в Дунавската Делта и специално във Вичина. Много изследователи примат. и нарушена монетна циркулация в други долнодунавски градове105. Освен сведението за превземането на Килия по археологически път регистрираме разрушения и временно прекъсване на живота в Нуфъру102.нар.през 1242 г. между които вероятно е и Ногай. която вече е под контрола на Ногай. пътешественици и картографи от ХII-ХIV в.113. така и за българските крепости на юг от Делтата на Дунав. че на запад тя достига до р. действително има тежки последици. подчинена на Константинопол е едва от 1285 г. непосредствено след като Михаил VIII превзема Константинопол110.

нар. във Вичина се създава митрополитски престол. а не личното име на търговец) по същото време Византия да е овладяла и Варна. Успоредно с това наскоро след 1273 г.реалности и българо-татарския алианс очевидно е невъзможно Византия да се настани трайно в Делтата – точно на границата между българите и татарите. Това действително се реализира при Михаил VIII. Да не забраавяме още. Това се случва след мирния договор. На фона на толкова съвпадения може да предположим. между Ногай и Михaил VIII. Това съвпада по време с началото на едно монетосечене в Исакча и региона. върху лицето на които е изобразена тамгата на Ногай. като първия документ.. се компрометира. С позволението на всесилния в региона татарски темник Византия установява свое присъствие във Вичина. Паристрионски острови) и навярно в Килия/Ликостомо и евентуално във Варна (?). сключен през 1272/3 г. Най после. 9)120. пряко подчинен на Константинополския патриарх121. ромеите отново се появяват в Делтата. според който има вероятност (ако под думата Varai действително се крие името Varna. След този епизод татарите около 1273-1286/7 с тамгата на (Ногай ?) засилват още повече присъствието Ногай върху лицето и формулата си. регистриращ това събитие е от 1285 г. всички тези събития съвпадат по време с масирания поход на Ногай в подкрепа на Византия срещу България през 1272/3 г.. По-горе цитирах друг венециански извор от 1276 г. 8. от номинална. който отваря достъпа на Византия към Делтата117. Исакча (т. съчетано вече и с пряка власт в ДунавскаIC XC върху опакото 30 . Оберлендер между 1273-1286/7 тук са в обръщение монети (по неговата класификация клас А. че около 1273 г. татарската власт на юг от Дунава става реална118.122 След смъртта на Михаил VIII през 1282 г. обаче отношенията на Ногай с Византия охладняват и дори се стига до военен сблъсък в Тракия през 1285 г. а около 1281 г. че по това време българските земи са под сюзеринитета на Златната орда и всякакво нарушаване на границите (особено северните) не може да стане без санкция на хана.. Монета сечена в Исакча Умбертопулос123. а върху опакото – легенда на гръцки език (обр. скрепен с брака на Ногай с Ефросина – незаконната императорска дъщеря. Тогава татарите са сразени от ромейския пълководец Обр. който се разгръща основно в Добруджа и Източна България116.. Относително голямото количество и наличието на цели 7 варианта на тази емисия показва сравнително дълговременна циркулация в границите на муниципия с център Исакча под сюзеренитета на Ногай119. тип I). но поне около едно десетилетие след 1261 г. 8). В резултат на координирани усилия на Ногай и Михаил VIII и без това отслабената българска власт в периферните зони на царството. респективно в Дунавската делта. Генуа получава право на търговска фактория във Вичина (обр. Според Е. И все пак около век след като са изтласкани от Асеневци в края на ХII в.

Оберлендер датира тези емисии след 1290 г.е. Настюрел прави на един гръцки текст. че византийската митрополитска катедра е застрашена от татарите на Ногай127 и предстоятелят ѝ навярно емигрира в Константинопол.нар. По-горе посочих. обр. че принуждават българския цар Георги I Тертер да се признае за безусловен васал през 1285 г. Основателно Обр. във Вичина установяваме присъствието на знатен татарски феодал на име Аргун с високата титла militaries – mingghan noian125.124 и още на следващата 1286 г. Оберлендер – обр. От него се подразбира. че между лятото на същата 1285 г. че според него местната автономна власт. Паристирионски острови). 10). като върху аверсите (лицата) и на трите винаги присъства тамгата на Ногай (тип А по Е. Според първата му публикация те не могат да бъ- 31 . удостоверяващ присъствието на митрополит във Вичина126. Оберлендер). и до 1300 г. Оберлендер. че запазва духовно и някакво икономическо присъствие. Върху реверсите виждаме изписани на гръцки език формулата IC ХС ( вариант А-I по Е. ланска карта от края на ХIV – началото на ХV в което П. няма военни контингенти. 8. съпътстващ подписа на въпросния вичински митрополит Теодор от 1285 г. защото то отразява в голяма степен политическите и икономическите промени в региона и най-после. но се предполага. Условно изображение на Вичина върху Катаспоред мен е тълкуването. 11). Първоначално E. Забележително е също. Оберлендер.та делта и България (главно Североизточна). когато Ногай е убит. не е регистриран документ. Тя сече три монетни емисии с много варианти. Определено византийското присъствие в Делтата е крайно ограничено след 1285 г. Оберлендер обр. следвайки византийски традиции и под доминацията на Ногай открива монетарница в Исакча. и до 1302 г. и най сетне двуглав орел (вариант А-III по Е. 12) 128.). 9. до 1299 г. защото има развитие в позициите на основният му изследовател Е. т. Особено показателно е. и до убийството на Ногай и сина му Чака. (по-правилно до 1299 г. През този период Константинопол не администрира градовете в Делтата (т. формулата IC XC NI KA в междурамията на кръст (вариант А-II по Е. Няколко думи по-специално за монетосеченето в Делтата.

обаче по това време Токту се подчинява изцяло на волята на Ногай и конфликтът между двамата избухва едва 1297 г130. Монетите с двуглав орел и тамгата на Ногай (тип А-III) са по-редки и се смята. Ногай действително е силна и харизматична личност с известна автономност. между Токту (12911312) и Ногай настава пълен разрив и Обр. че още 1285/7 г. а за себеси.. е регисрирано напрежение между хан Телебуга (1287-1291) и Ногай. няма никакви ресурси да му се противопостави и изпълнява всякакви негови прищевки. 11. после към наследниците му (поне формално до 70-80-ге години на ХIII в. и да изисква върху емисиите собствената си тамга. но началната дата ми се струва твърде снижена134. Според източниците. тип II по Е. тип I по Е. че са сечени сравнително по-дълго време.дат емитирани преди 1290 г. Впрочем Пахимер.135 32 . което предполага.133 При тези обстоятелства нищо не би попречило на Ногай да си разреши автономно монетосечене още 70-те-80-те години на ХIII в. защото в Златната орда право на монетосечене и тамга върху монетите има само хана и всякакво отклонение се смята за престъпление към сюзерена. 10. Дори Обр. Действително монетите тип А-I са значително количество. че са сечени по-кратко време между 1285-1287 г. Вярно е също така. твърди. коОберлендер) ментира завоевателните експедиции на Ногай към Долен Дунав около 1271 г. Оберлендер това продължава между 1273-1285/6 г.. Посочва се. че през 1290 г. Според Е. върху лицето и формулата IC XC върху сечени в Исакча с тамгата на Ногай опакото (клас А. което ескалира и завършва с убийството на хана лично от Ногай през 1291 г. Оберлендер) и християнски формули на гръцки език129. Монетна емисия сечена в Исакча тази година първоначално се прие за около 1273-1286/7 с тамгата на Ногай terminus post quem за трите емисии. но е лоялен към Берке хан (1257-1267). Крим132. че завладявал тези земи не за хана. поставен на престола лично от Ногай. Монетна емисия сечена в Исакча около 1280-1286/7 с тамгата по искане на Ногай избива емирите от на Ногай върху лицето и формулата IC най-близкото си обкръжение и му отXC NI KA в междурамието на кръст стъпва да се разпорежда самоволно в върху опакото (клас А.131 Новият хан Токту.). който.

Михаил VIII е вече покойник и на трона има нов василевс – Андроник II 1282-1328). че Ногай се ползва с достатъчна свобода след смъртта на хан Берке (1257-1267). В тази последователност се достига до извода.138 На този фон е основателна корекцията на Е. че Ногай разрешава монетосечене със собствената му тамга преди 1290 – дата. Оберлендер) 1282 г. 12. Оберлендер. Най-малкото защото конфликта му с Византия продължава без прекъсване. като цяло ги отпраща преди 1287 г. за което свидетелства големият разрушителен татарски поход срещу Византия в Източна Тракия през 1297г. която дотагава според Е. Монета с тамгата и със собствено монетосечене137. 13) пресича прякото византийско влияние върху тази структура в Делтата. включително Вичина по сходен начин в противовес на Византия се самоорганизират в автономни самоуправляващи се структури Обр. обитателите на Долния Дунав. Това е напълно възможно предвид политическите реалности. нарочна студия предатира емисиите от тип А. което ще да има последствия върху позициите на ромеите в Делтата. но същевременно означава.). Известно е обаче. Оберлендер е terminus post quem за местните монетосечения140. става върховен главнокомандващ и по-скоро хановете зависят от него (на практика той дирижира избора им след 1267 г. Тя обаче ще е Исакча около 1285-128/7 с тамгата формирана със санкцията и под покрона Ногай върху лицето и двуглав орел вителството на Ногай.139. че са дело на монетарница на полуавтономна местна структура (град. обаче регистрираме остър конЧака като конник върху опакофликт между Империята и Ногай (през то (по Е. при близки политически обстоятелства. деспотат ?136) със силно византийско влияние. тип III по Е. който в нова. че действително може да става въпрос за автономна структура. Около името на Ногай върху лицето и 1285 г. че въпросните монети са с византийски произход и са характерни за византийското монетосечене. както между впрочем и двуглавия орел. в края на ХI в.Още в първите си изследвания Е. предложена от Е. Оберлендер и датирането на емисиите 33 .. че след 1284/5 до края на живота си през 1299 г. Приемам. Редом с останалото това предполага. с византийОбр. нията му с Михаил VIII се подобряват Оберлендер) рязко след династичния брак.141 Ето защо новата хронология. Впрочем. Ногай (обр. Оберлендер прима. 13. отколкото той от хановете. когато отношевърху опакото (клас А. Монетна емисия сечена в ско влияние след 1273 г.

чиято стока. За сметка на това силни са позициите на италианските търговци. поставила региона на Делтата под пряка власт и утежнен контрол e около 1285/7 г. че след два документа от началото на 1298 г. Стана въпрос. На гръцки са надписите върху летите имитативни фолиси на автономните структури в Добруджа.145 и върху монетите на дръстърския господар Тертер (Йоан ?) през 70-те години на ХIV в. е обмитена на византийска територия144. доминирана от Ногай143. че тази структура включва със сигурност само един или два големи града (крепостите при днешните градчета Исакча. татарите доминират пълно. Прекратеното автономното монетосечене. диктувани от всеселния Ногай. и Вичинския митрополит е принуден от татарите да напусне катедрата си и се завръща чак след началото на ХIV в.. Забележително е. са съхранени документи за търговски операции на италианци във Вичина. то това е международния език в региона. въпреки че последният също е в крайно изострени отношения с византийския императорски двор146. С това се ликвидира много от привилегии на местните автономни структури. търговските операции на Генуа са силно затормозени. които с покровителството на Ногай овладяват външната търговия на региона и това се илюстрира с достатъчно документи147. Що се отнася до гръцките надписи върху монетите. но няма податки за гръцки представителни фактори в Делтата. липсата на сведения за търговски операции на генуезците и опразнената византийска митрополитска катедра са достатъчно показателни.близо десетилетие преди 1287 г. Българското военно-административно и отчасти икономическо присъствие е ликвидирано още около 1273 г.142.149 Така на практика към края на ХIII в. но при твърде утежнени условия. чиято горна граница вече се отнася към 1287 г. обаче Ногай влиза в остър конфликт и с Генуа в Крим.. включително и монетосеченето тип А в Исакча. След допълнителен анализ на политическите реалности в региона вече се отчита силната татарска експанзия на юг. закупена от Вичина. Византия е без всякакво влияние и присъствие в градовете и крепостите в Дунавската делта. което несъмнено има лоши последствия за генуезките позиции в Дунавската делта148. Всичко това навежда на мисълта. Ако се вгледаме в археологическата картина и монетното обръщение на региона през ХIII в. През 1296 – 1298 г.. а може би и Нуфъру ?) и околните укрепления и селища 34 . отцепили се и воюващи с Констонтинопол през ХI в. 1285 г. При тези обстоятелства местното население може би запазва елементи от местното самоуправление. касещи делата на генуезци във Вичина няма сведения за тяхно присъствие в града до 30-те години на ХIV в. От периода 1281/5-1300 г.. Фиксирани са дори случаи като този с италианския търговец Роландо де Куарто от 1294 г. изглежда по-приемливо. в резултата на политиката на Ногай се получава уникална ситуация – двата традиционни политически субекта България и Византия са изтласкани от района на Делтата. на което се радва между 1273-1285 г. че приблизително по същото време. че между 1285 и 1300 г. но нямат пиетет към уседнал живот в градовете. Първоначално той обаче предлагаше горна граница на отсичане на монетите тип А с тамгата на Ногай към годината на неговата смърт – 1299 г. ще установим.

и след края на ХII в.. Руски инфилтрират печенеги и кумани. Вероятно България възстановява частично влиянието си в региона и на север от Делтата.до Никулицел. временно и селджуки – подробно в Прилоот Исакча (ХIII в. Затова е твърде рисковано да се правят крайни заключения относно етническата определеност на населението. има и серия други извори. (според някои ококръст енколпион ло 1264 г. Абулфеда. 14. След смъртта на Ногай и убийството на наследника му Чака в Търново от българския цар Теодор Светослав през 1299 г. но същевременно тук се Обр. носител на византийски традиции е преднамерено и крайно. Находки от Исакча. 1). няколко мор- 35 .. шиферни прешлени. и превземането на Рязан и Киев през 1237 и 1240 г.)151 свидетелстват за търговско присъствие. Диногеция и Нуфъру (два типа кръстове-енколпиони. Впрочем. българският цар получава от хан Токту (1291-1312) ред предимства.) жение V)150. където се установява кондоминиум – съвместно татаро-българско управление152. но след 1242 г. Тулча (?). до около 1272/3 г. Като реликти от византийското господство от ХI-ХII в. За италианските търговци вече стана дума.. с голяма доза увереност може да се приеме. че тези земи са в границите на Византия и тук живеят ромеи то едва ли на Михаил VIII щеше да се налага около 1273 г. – под татарски васалитет. 14). Теодор Светослав администрира Маврокастро (Белгород Днестровски) и други пунктове в Делтата и Дунаво-днестровското междуречие (обр. Много по-трудно е да се определи етническия състав на обитателите им в края на ХIII в. според който поради остър конфликт с цар Теодор Светослав Генуа евакуира своите колонии от Маврокастро и останалите поселения в региона153. керамични яйца и пр. (документ на францисканския орден за събития в Белгород от 1306/7 г. 15). а навярно и за прииждане на руско население (обр. За това има един безспорен официален документ. а след това и татари. Този процес се активизира особено при татарските нашествия в Русия след 1223 г. крайно утежнен около 1260 г. разглежданата зона е в територията на българското царство. че тук живее население. Ибн Батут. еманципирало се в автономна скруктура със собствено монетосечене в Делтата между 1273-1287 г. За оказаното пълно съдействие за ликвидиране наследството на Ногай. и в резултат на византийското проникване между 1273 и 1285 г. че след 1299 г. какъвто е Постановлението на Officium Gazarie от 22 март 1316 г. да овладява Паристрионските острови. Eнисала и Стара Килия (обр. През ХI-ХII в е в границите на Византия. несъмнено в региона се установяват и ромеи. в региона на Делтата на Дунав настават съществени промени. и попаднало под тежък татарски (ногайски) васалитет между 1287-1299 г. Внушението. Ако следваме историческите и археологическите източници до началото на ХI в. Въпреки някои противоречия в източниците. При положение.

Токту и Узбек (1312-1342) запазват суверенитета си до Дунав (и в Исакча!) Опасявайки се обаче от нови размирици сред ногайците (така отда­лечени от Сарай). според които след 1299 г. покорени от монголите и мразещи ги. Същевремено има друга група документи (особено “Описание на Източна Европа от 1308 г. според Л. Главната причина спаред него се корени във факта. още Г. 160 За куманското потекло на татарите между Днепър и Дунав ясно свидетелства еги- 36 .Обр. които вече са специално коментирани154. Ников предположиха някаква форма на съвместно татаробългарско управление на региона при цар Теодор Свестослав. Руссев. Павлов и развита от Н. с акта на “дарение” ще да упълномощават Теодор Светос­лав като формален васал да администрира зоната от тяхно име157. Тяхната идея е допълнена и прецизирана от П.. вичинския митрополит отново заема престола си в Делтата. Браниану и П.). Бейбарс. Днестър156. На този противоречив фон. Абулфеда. Със съдействие на татарската власт през 1302 г. че с благословията на хан Токту българският владетел администрира територията на север от Делтата до р. Неслучайно през Средновековието и до ХVIII в.). Гумильов татарите са в перманентен конфлакт с ногайците и никак не се спогаждали159. серия карти и пр. Трябва да се допълни. подсказващи българска администрация в Белгород и съседни населени пунктове след 1299 г. 15. които сведетелстват за татарска власт в същия регион по същото време155. Войнството на Ногай е съставено предимно от потомци на половците и други номадски племена. че част от населението в земите на Ногай между Днестър и Дунав има куманско потекло158. В смисъл.”. документи на францисканския орден. Крепостта Аккерман-Белгород Днестровски ски карти и пр. че не без значение е факта. че към края на ХIII в.

По същото време в Исакча се секат отново хибридни (т. то кипчаците станали техни поданици После те /татарите/ се смесили и се сродили с тях /кипчаците/. Монетни емисии сечена в Исакча (по Е. под формалния сюзеринитет на Ногай. Всъщност тя е наследник на същата онази автономна структура. Оберлендер). което му дава възможност да управлява по-успешно това население. б). а). а след него друг татарски благородник – Мингли-буга е показателен162. Така земята удържала победа над прииродните и расови качества на татарите и всички те станали кипчаци – един род с тях. След неговата смърт формацията от типа „градове-републики” проема сюзеринитета на победилия хан Токту и вместо тамгата на Ногай. доминирана от татарите. с тамга на ханската династия Джучи върху лицето и надпис СРЕЕЕ разчитана като С/ТАV/РЕ Е/Λ/Е/НСON/ – кръста да ме помилва. с тамга на ханската династия Джучи върху лицето и надпис SATCY (Исакча) в междурамията на кръст върху опакото.) не е повсеместна. където за разлика от Белгород българска администрация не е допусната. 37 . Емисия датирана 1307-1311 г.петския енциклопедист ал-’Омари (1301-1349): “ В древността тази държава била страна на кипчаците. очевидно властта на българския цар в Дунавската делта (т. влезли с тях в смесени бракове и останали да живеят в тяхната земя /на кипчаците/161. върху аверите присъства а) б) Обр. в междурамията на който е изписано името на града SATCY (обр. Оберлендер. Приемам становището на Е. а върху опакото равнораменен „разцъфнал кръст”. че след смъртта на Ногай според Бейбарс Токту праща за управител на Исакча собствения си син Тукул-буга. коментирана по-горе. Татарите си запазват някои центрове като Искча. Освен. защото монголите се преселелили на земята на кипчаците.нар „татаро-генуезки”?) монети. 16 а)163. Емисия от началото на ХIV в.нар „Трети обитаем остров” в Добруджа през ХII-ХV в. 16. че е условна. самият Теодор Светослав е по произход куманин от аристократичния род Тертероба. върху лицето на които е гравирана тамгата на Токту и управляващата династия Джучи. еманципирана и утвърдена през 80-те години на ХIII в. Най-после. но когато ги завладели татарите. Фактът. върху реверса. че това са монети на местна полуавтономна структура (градска според мен!).

чиято тамга се вижда върху монетите. 16 б)167.. Забележително е. през този начален период тук е регистрирана още една емисия с тамгата на ханската фамилия върху аверса. Като добавим към това и присъствието на татарски принцове. каквато впрочем е генералната политика на Златната орда спрямо подобни гранични зони. част от жителите на града са мюсюлмани168. около 1307 г. Този особен статут очевидно привлича в Исакча и други поданици на златоординския хан. и до 1307 г. включваща гръцките букви СРЕЕЕ разчитана като С/ТАV/РЕ Е/Λ/Е/НСON/ – кръста да ме помилва (обр. събират се дължимите данъци. Предполагам. Не е обаче напълно сигурно. то може да предполагаме.нар. но въху реверса виждаме легенда на гръцки език. твърде характерен за византийската и старобългарската култура. точно в годините. но генуезкия кръст (още кръста на св. завършил своето съчинение през 1321 г. 708 и 711 по Хаджира. Основен аргумент е кръста върху опакото. автономията е възстановена с разкрепостяване на търговските операции. че отразява особения статут на града. Съдейки косвено от Постановлението на Officium Gazarie от 1316 г. Георги) е с триъгълни рамене. Георги с благословията на Ногай действително си извоюва силни позиции в региона през 80-те години на ХIII в. че след отстраняването на Ногай и Чака техния яростен противник хан Токту съхранява в пълна мяра генуезките привилегии във Вичина и региона. че върху реверсите на тези емисии са изписани годините 707. че първоначално с идването си принц Тукул-буга налага твърд режим и подтиска местното самоуправление заради колаборацията му с Ногай.166 Според мен в тези условия е малко вероятно сина на Токту да толерира и еманципира генуезката колония в Исакча. в които са сечени тези монети (1307-1311 г. 38 . а през 1307 г.164 Впечатлява обаче липсата на емисии от смъртта на Ногай и Чака през 1299-1300 г. Никак не е сигурно обаче. че републиката на Св. следи се търговията и пр. респективно действията на васалите (на практика такъв подължава да бъде и Тeодор Светослав). Най-после. хибридното монетосечене в Исакча около 1307 г. но то по-скоро е привилегия на местните обитатели. докато този върху опакото на монетите е тип „разклонен” или още „разцъфнал” равнораменен кръст. „Трети обитаем остров”) и северно от нея до Белгород Днестровски. е факт.вече тамгата на ханската фамилия Джучи.) в Исакча управлява татарския принц Тукул-буга. които вече са я консумирали преди две десетилетия. режимът обаче е смекчен. предоставяйки ѝ полуавтономен статут и собствено монетосечене. ползващ се със специално положение. че Исакча играе ролята на изнесен „авантпост” на татарския хан. Видяхме по-горе.. започва нова татаро-генуезката война инициирана от самия Токту. След това. включително върху десетки паметници в Добруджа и Североизточна България.165 Впрочем. които съответстват на 1307/8. сблъсъкът на българските и генуезките интереси е предизвикан от засилените позиции на Теодор Светослав в региона на Дунавската делта (т. чрез който се контролира региона на Долния Дунав. Това предполага. че автономната структура е татаро-генуезка. Както и да е. наречен „генуезки”. защото според Абулфеда. 1310/11 и 1311/12.

защото в началото на ХIV в. 17. но не получава желания отговор. както и множеството карти. обаче. Без изключение. Затрудненията идват от обстоятелството. администрирани от българския цар170. че основните източници за региона – източните (арабски. но явно се визират и тези в Дунавската делта. с което се забранява да не се хана в Сарай. В продължение на една година Генуа отправя искания до българския владетел за решаване на проблемите. на първо място сред които навярно е Вичина. Кои са тези пристанища не се посочва. Едни сочат за граница между „Златната орда” и България Белгород Днестровски. така и при предшествениците и наследниците Обр. но и другите пристанища в региона..) автори. че както при Тeодор Светослав. които предполагат продължаване на българското присъствие в региона и след кончината на Теодор Светослав172. Тогава се стига до въпросното решението на Officium Gazarie от 22 март 1316 г. Едва ли се отнася за пристанищата по Южното Черноморие. Редом с останалото българският владетел явно засяга сериозно генуезките търговски интереси и дори се стига до насилствени действия спрямо граждани на републиката в Белгород на 20 март 1315 г.. че това Постановление засяга не само Белгород. други – Вичина и Дунав173. дват противоречива информация. но уликите са основно косвени171. там не са регистрирани генуезки търговски представителства. Откритият сблъсък на Генуа с България е неминуем и избухва в началото на управлението на хан Узбек през 1315-1316 г. ирански и др. Това очевидно пътува и пребивава в земите на българския цар обърква „външните” средТеодор Светослав (1299-1320) 39 . Спорно е докога България администрира региона на Дунавската делта (Северна Добруджа) и северно от нея със санкция на хана в Сарай. Повечето изследователи приемат за горна граница смъртта на цар Теодор Светослав през 1321 г.Не е изключено пълномощията. 17)169. известно като „Забрана за посещение на Загора/България” (обр. Забележително е. които получава Теодор Светослав от Сарай да целят контрол над генуезките фактирии и своеобразното им поставяне под наблюдение заради колаборационизма им с Ногай в продължение на четвърт век. всички са единодушни. Постановление та Генуезкия съвет на му България плаща данък на Хазария от 1316 г. Има и факти.

Не сме сигурни обаче дали израза отсам Истър включва и Делтата. Успоредно с това установяваме. Относителната географска изолираност и частичната културна затворе­ ност на тези три зони водят и до специфики от политически характер. че при хан Узбек цар Теодор Светослав (13121341) губи позициите си отвъд Делтата на Дунав. Но за това по-подробно в една от следващите глави. Не е изключено причина за това да е брака на хан Узбек с византийска принцеса177 и временното му сближаване с Генуа след 1313 г. който е върховен повелител или на българския цар. Тези емисии иначе имат голямо разпространение в другите два „обитаеми острова” в Добруджа – Дръстър c околните крепости и Калиакра с околните крепости. че и Търновската патриаршия е без позиции в Делтата. КилияЛикостомо и Енисала ще констатираме.. за която стана реч по-горе. Ако се доверим на Никифор Григора. редом с останалото не означава. В Искача татарите продължават да администрират пряко. Синюка през 1362 г. които спечелва в началото на управлението си. Сходна е ситуацията във Вичина. че след смъртта на Теодор Светослав цар Михаил Шишман „получил властта над българите отсам Истър”174 то изглежда в началото на 20-те години на ХIV в. се еманципира в полунезависимо от Търново фе­одално 40 . когато литовците ги разбиват и тяхното влияние на Долни Дунав намалява. В нея е записано че обхваща територията „от град Варна в България до Сарай” (a la villa Varna in Bulgarian usque Saray)176. Ако анализираме сведенията за главните центрове в Дунавската делта (т. търновският цар все още има позиции. който от името на хана администрира територията около Дунавската делта и северно от нея. дори и във военно отношение. „Трети обитаем остров” в Добруджа) Вичина. където във Вичина се изявяват митрополити-ромеи. Същевременно католиците–францисканци. крепостта до Нуфъру. Вероятно е те да са включени в диоцеза на създадената с була на папа Йоан ХХII от 26 февруари 1318 епископия с катедра в генуезката фактория Кафа. Особено важен индикатор за изтласкването на Бългрия от региона са сравнително малкото монети на българските владетели цар Михаил III Шишман (1321-1330) и особено на цар Иван Александър (1331-1371). че неизвестно точно откога. Георги.нар.. Дали това. поддържани от Генуа. Неслучайно към средата на XIV век зоната около Карвуна. част от чието насе­ление е с куманско потекло. но през 30-те – 50-те години на ХIV в.новековни автори в преценката им за властта в региона – на татарския хан. Вероятно татарските позиции в Делтата са частично и временно отслабени едва след битката при р.178 Точно кога обаче България е изтласкана политически от Делтата не е ясно и само приблизително може да се отнесе към 30-те – 50-те години на ХIV в. Прочее. подчинени на Константинополския патриарх. Исакча. България няма суверинитет в региона. издигат свои църкви в Килия – Ликостомо и Вичина175. нескритите аспирации и реалните стъпки на Добротица в посока на “обитаемия остров” в Дунавската делта може да е най-сериозната причина за дългата война на доб­руджанските деспоти с републиката на св. в Килия-Ликостомо генуезците са се установили твърдо. Има вероятност от това да се възползва деспот Добротица.

„Втори обитаем остров” с център Дръстър. 1-2. Калиакра. 5 . В. с. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Ликостомо. 835-907 г. Шумен 2–4 май 2007 г. Изграждането на Варненската крепост и Варненската митрополия (ХI-ХIV в. Вичина (с условно изображение на крепостта). Атанасов. В: Изследвания в чест на чл. по случай 1100 годишнината от смъртта на Св. Атанасов. включващ Южното добруджанско Черноморие. Дълго време то остава затворено в границите на т. 1 41 . 93109. Етнодемографски промени в Добруджа Х-ХVІ в. Княз Борис-Михаил (ок. където се намират центрове като Вичина (обр.). 18. 2. с. 1991. 187-190. където са първите столици Карвуна и Калиакра. Страшимир Димитров (=Studia balcanica. 2 Г. Велико Търново. може би. Дръстърска митрополия през Второто българско царство. Плетньов. Атанасов. Изображение на западното Черноморие с градовете и пристанища Монокасттро (Белгород на Днестър). Г. Каварна.). кор. – В: Християнската култура в средновековна България. част от „Третия обитаем остров” в Дунавската делта. Накрая. 2008. обр. Васил Гюзелев. Исакча и др. София. върху каталански атлас от края на ХIV в. Бележки B. 2001. По късно към деспотата на Добротица се присъединява т. 1998 р. The Church of Odessos-Varna вetween Byzantium.княжество. – В: Тангра. София. 23).нар. Г. 659683. Материали от Национална научна конференция. – ИПр. 354-371. 18). Варна и др. с. 2006. 75-89.. Обр. с. Нов поглед към демографските и етнокултурните промени в Добруджа през Средновековието. the Bulgarian Tsardom and the Patriarchate of Constantinopole. „Първи обитаем остров”. Килия-Ликостомо. Nicolova. – Etudes balkaniques. проф. Кастрици.нар.

Атанасов. Дончева-Петкова. Смоленск. Djadovo. Вж: Д. Плиска и печенезите. 13-31. 6 P. Нов поглед към демографските…. Дюби. Европа в Средние века. 5. с. 8. Pl. Comşa. Археологически приноси към историята на Варна през Средновековието (1). Търново. Атанасов. Comşa. Пл. 189-202. – Нумизматични изследвания. 8 P. обр. 2001. Тъпкова-Заимова. Тъпкова-Заимова. 9. Б. Dinogeţia. България. 6. – Stratum plus.. София. Автореферат на кандидатска дисертация. Атанасов. 7 В. Нов поглед към демографските…. 7075. с. 6. 1967. 10 Г. Североизточна Тракия през XI-XII в. Вероятно оцелялото население се преселва в Югоизточна Тракия и Източния Предбалкан. Атанасов. Етнодемографски и етнокултурни промени по Добруджанското Черноморие през Средновековието. 1989. Долни Дунав – гранична зона на византийския запад. с.. обр. Момчилов.). р. 1991. В. c. Barnea. Византия и куманите (седемдесетте години на XI – началото на XIV в. 1999. Йотов. че монетната циркулация в тези крепости прекъсва напълно с анонимните византийски фолиси кл. Павлов. Bucarest. 6. 2004. 33-53. p. 1995. 97-105. 1983. Diaconu. Атанасов.. 12. 8-9. В. 2. р. M. 183-208. В. Ников. 43-57. Към историята на северните и североизточните български земи в края на Х-ХІІ в. 187-190. Атанасов. София.) Tokyo.) Tokyo. с. Г. B. 7-13. 1. – Stratum plus. 40-42. p. 1992. с. Археологически паметници в Русенски окръг. Les petchénègues au Bas Danube. Анонимные византийские фолисы класса “В” и нашествие печенегов в Добруджу 1036 г. Г. 9 П. съч. 2000. Diaconu. София. 11 P. 1976. 12 P. – Плиска-Преслав. 15 Ж. . 211-215. 1999. Нов поглед към демографските…. Откога започва сеченето на анонимните византийски фолиси клас „В” и кога печенегите опустошават Добруджа. с. 1965. 4 Това се илюстрира както от липсата на типове керамика характерни за втората половина на ХI-ХV в. I. G. 1996. Bucureşti. Les petchénègues …. 280 Л. 80-89. Ştefan. Атанасов. В. В. с. Vol. – ГСУ. 5. 1979. 312–342. 13 Г. съч. 7–10. I. Pavlov. c. 3-44.. В. с. 1999. Тази идея за пръв път бе предложена в: Г. 3-30. така и от факта. 1993. Borisov. Божилов. с. Ив. 59. ІІ. 1995. Цит. 1979. 112-114. Цит. 233-241. съч. Атанасов. ГИБИ. E. 131. Гюзелев. 15-16. Поглед към добруджанския дунавски бряг от ХІ до ХVІ в. Борисов. Atanasov. Diaconu. 5 Г. Пътната и поселищната система между Източна Стара планина и “Еркесията”. Les petchénègues …. 111-122. 16-18. Borisov. Г. Атанасов. Bucarest. София. Клады земедельческих орудий из Южной Добруджи (Х-начало ХI вв). I. – ИПр. Тъпкова-Заимова. 298. 3-4. Mediaeval Settlement and Necropolis (11 to 12 sent. Атанасов. Г. 184 сл. 1993. В. Атанасов. А-2 (978-1030/35) или В (1030/35-1042) Вж: Г. Г. 178 – 186.. Гюзелев. Diaconu. 1978. София. Les Coumans au Bas-Danube aux XI-e et XII-e siècles. 9. 1995. История на Добруджа. 1989. 44 etc. 84. 195-196. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ-началото на ХV век. София. с. I. 103-104. – Археология. с. – ИПр. Djadovo.Г. Анонимные византийские фолисы….. 2 Средновековие. – АМV. 44 etc. с. с. (По археологически данни) (Автореферат на дисертация). 2003. 79-80. с. G. 40-49. р. – Dobrudja. с. с. Цит. с. 300-301. с. IХ-ХIV в.. Археологически памет­ници в Плевенски окръг. За поселищната система там през ХI в. Санкт Петербург-КишиневОдесса. Тъпкова-Заимова. 14 ГИБИ. 1921. B. Етнодемографски промени в…. 2004. 58. 3 42 . Татаро-българските отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилец. София. Vol. с. ФИФ. Велико Търново.). Mediaeval Settlement and Necropolis (11 to 12 sent. с. Sur l’itneraire de l’armée tartare a traverse de la Bulgaria du Nord et Dobrudja en 1242. с. с.

II. Op. 1996. p. p.. G. Г. Тъпкова-Заимова. 195-198. J. 10. 22 Г. Гюзелев. – Добруджа. 27 Стр. 18. Граници и наименования на Добруджа през Средни­те векове. 93 (= ГИБИ. с. cit. 27-30. 1-20. 19 Г. 26 Археологически паметници в Русенски окръг. с. 18. 278-279. с. cit. 6263. 81. съч. с. G. 23 P. съч. Consideraţii finale asupra locuirii feudale timpurii de Babadag. зеамети и тимари в Никополския санджак. Нов поглед към демографските…. 33 Е. 113-118. 28 Ioannis Cinnami. Средновековни монети от Калиакра. 20). 253–263. 36 W. 9. G. с. Les Coumans…. 2.. Diaconu. – Родина. p. Н. Probleme der historischen Giographie Bulgariens im späten 10. 480-481. P. с. – ИБИ. 505-530. 318–319 . 2008. Мирчев). с. София. в житието на Кирил Филеот. ХХVІІІ. 1836. Б. 16. 476-477. Атанасов. Ст. Анонимные византийские фолисы …. 6. Нови данни за демографските отношения в Южна Добруджа през пър­вата половина на XVI в. Недков. с. 14/16. 103-104.. 1979. 44 сл. Ритмы Евразии. с. Tabl. Tabl. Чаушев. 38. Атанасов. 89-90. р. Етнодемографски и етнокултурни…. – ИВАД.първата половина на ХII в. – Peuce. с. 30 В. Тъпкова-Заимова. с. София. 1996. Бешевлиев. 1996. Mãnucu-Adameştesnu. Diaconu. но при археологически проучвания е открита византийска рисувана и сграфито керамика от втората половина на ХI. – ИБИД. 241-245. Les petchénègues …. 37 Б. Mãnucu-Adameştesnu. c.. Г. Vasiliu. p. Sеibt. 183-208. с. Цит. 25. Istoria Dobrogei in perioada 969-1204. Contribuţii arheologice şi numismatice. Писмо за поражението при Варна. 1965. 18 Г. – ИБИД. Гумилев. 93. с.. 278-333. – ИНМВ. с. Чаушев.. Tabl. cit. 33-40. Етнодемографски и етнокултурни…. – ein sigillographischer Beitrag. Сведения за историята на Варна и Анхиало (Поморие) през ХІ в. Und 11. Цит. 1990. 31 Е. съч. Historia. 32 Стр. 2001. с. 2000. 285-287. с. София. 62-68. Атанасов. Brˇaila. Клады земедельческих орудий из …. 141. с. 2000. Кендерова. 195-196. р. (I.Prinos profesorului Şerban Papacostea.. – In: Vocaţia istoriei. Природната среда и модел за селищната система в българското прост­ранство през ХУ-ХУП в. В. 13. p. 117-120. Р. с. Атанасов. – AMV. 1972. Op. Les petchénègues …. Димитров. Атанасов. 161-333. За датировката на някои османски регистри от XV в. Атанасов. с. България и съседните ѝ земи през ХІІ в. 29 Андреас де Палацио.. Нов поглед към демографските…. 131. 1964. За категорията „заточеници” според разпоредбите на кануннаме за лива Силистра от времето на султан Сюлейман (1520-1566). 478. Атанасов. 5. Tabl. 35 Г. Mãnucu-Adameştesnu. с. Цит. Москва. Димитров. 477. Атанасов. Кратка история на Добруджа. Bucureşti. p. Атанасов. 81-82. обр. Балканският полуос16 17 43 . Г. Парушев. Варна. Георгиева. 20 P. 15. 1993. Хасове. Popescu. Vestigii ale organizˇarii Dobrogei preotomane într-un Defter din anul 1530. Гюзелев. p. р. 34 A. 169-186). 99. 25 Цв. Tabl. 7. Според “Географията” на Идриси. 33-40. 1986. 27-30. 26 /41/. 4. Варна. р. 1960. В. Op. Стойков. Поглед към…. 2006. 10-12.Л. 1968. Mãnucu-Adameştesnu. 10. Нов поглед към демографските…. 198. Поглед към…. 100 еtc. Стр Димитров. с. изпратено до кардинала Людовик (превод М. XII. 226). 7. 19 20. Mãnucu-Adameştesnu. В. – ИПр. Нумизматични и сфрагистични приноси към историята ни археологията на Западното Черноморие. 69. съч. Цит. Г. – Път. 10-12. Diaconu. 24 Г. с. 21 Най-късните монети открити в Бабадаг са на Константин IХ управлявал между 1042-1055 (G. Bonnae. 1. 2. Op. София 1966. G. 13. cit. 1983. Археологически памет­ници в Плевенски окръг. 478. 111-122. 11. София. В. 17.

39 В.). 1993. – Сб. Нови данни за средновековната варненска крепост. съч. 146. Коновалова. с. Добруджанската столица Карвуна през ХII-ХIV в. 113. 1940. Kuzev. съч. Х. съч. Из старата българска книжнина.. Diaconu. – Studia balcanica. 54 Б. с.. София. Виж по-подробно бел. карти и портулани тази крепост фигурира с още едно име – Енисала= Новиовикус. Коновалова. Плетньов. – Archivum Eurasie Medii Aevi (Wiesbaden). Кендерова. Отново за локализацията на средновековния град Вичина. 113. Бешевлиев. с. 122-128.) на една и съща крепост. Цит. № 40 в гл. Кендерова. 45 Й. Дуйчев. съч. Zwei Notizen zur historischen Geographie der Dobrudža. Б. 15-18. сл 43). Варна. Sofia. Павлов. 115. Възстановяването на живота и активното строителство може да се отнесе около края на ХII-началото на ХIII в.. 57 G. с. 1985. с. – В: Български средновековни градове и крепости. с. с. София. Недков. е опожарено и изоставено към края на Х – началото на ХI в. Липсват керамика. Плетньов. 119-121. 52 Б. че селището от Х в. 115. В. Изграждането на …. 141. 10. с. 75-78.. Pritsak. съч. с. 2. 38 Nicetae Honiatae. 60 А. 1835. И. с. Идриси. 58 И. И.тров. S. Carbona. Г. Цит. Zwei bemerkungen zur historischen Geographie Nordostbulgariens. Иванов. 1983. с. p. ХI. 92-93. Сотиров. Богомилски книги и легенди. The Polovcians and Rus. съч. Балчик и укреплението над с. с. 48 П. съч. Кранево. I. Цит. Парушев. Historia. София. с. 76. 9. Варна. Цит. Ст. 33. 1. 1997. по-долу бел. 53 Ив. Б. бел 239. Очерци върху историята…. 2. Цит. В. Москва. 115. 1970.. 136.. 47 Й. Том 1. с. Коновалова. 181. Цит. И. 49 V. съч. съч. 59 В. 41 Засега за името Карвуна спорят Каварна. с. Нови данни …с. София. la contrée de Carvouna. Плетньов. Ив. 1970. Коновалова. Цит. 90-91. с.. Варна. 105-107.. 238-240. 51 O. 1975. – ИПр. 354-371. 568 (= ГИБИ. 280-284. Г. с. Г. p. Г. p. IV. София. съч. – Etudes balkaniques. 301-305. 41-42. 2006. 151-153. 1982. 152-153. 340-368. Стоянов. Гюзелев. 354-371.. 44 P. p. Цит. Cavarna. с. 280-284. 1. Не е изключено подобно на Белгород (Аспрокастро-Маврокастро) и Килия-Ликостомо да става въпрос за две имена (старо местно и генуезко от ХIV в. Иванов. 91. 56 За възприемането на възвишенията между Бабадаг и Исакча през ХIII-ХIV в. 2006. 43 Й. с. 1. № 79. – ГНАМ. 3. В. 1990. 1993. 1981. 2006. с. В наративните писмени извори.. Въз основа на керамика и няколкото анонимни византийски фолиси проучвателите с основание твърдят. La Vicina medievale et la forteresse de Nufaru. Изграждането на Варненската …. Бешевлиев. Недков. съч. 40 В. изобразен в картите на Ал Идриси. Плетньов. О странах и народах Восточной Европы. 28-240. с. Иванов. XXXVII. 154-156. Цит. 113. 50 A. – Dacia. 285-287. Цит. Опит за реконструкция. Г. 44 . Из старата българска книжнина. Beševliev. с. с. S.. Ал.. Атанасов. 27-28. 132-133. Коновалова. 1. 42 Ив.. 1944. Цит.. 1994. В. Bonn. Ст. 46 Средновековният Червен. находки и монети от ХI-ХII в. София. – Studia Balkanica. Куманология. с. Atanasov. 297. 55 И. Дуйчев. с. 13.. съч. Кузев. с. Г. като планина виж. Цит. Тракия и Хемимонт (ІV–ХІV в. София.

Bucureşti. Spinei. с. 143). 2. 1991. Руссев. 17-18. Ал.). Христоматия по история на България. Павлова. 89. Д. Плетньов. В. 61 45 . 42-43. с. 2001. Павлов. – EB. Забележително е. Wien. с. p. Герасимова. Х. – ИПр. Гюзелев. 76 Пак там. 2-3.. 64 П. 110 сл. и Михаил VIII Палеолог (1259-1282). 234-237. 71 V. с. Ников. 141. като найкъсните са златни перпери на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254) – 14 бр. 1835. с. M. 65 П. В. Цит. Г. 66 G. Плетньов. La Vicina medievale …p. – БИБ. с. Х София. с. В. Венециански документи за историята на България и българите от ХIII-ХIV в. A. Кузев. Татаробългарските отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилец. Отново за локализацията на…. Плетньов. Божилов. – ГСУ. София. Fr. 3. 1999. Гюзелев. Гюзелев. 1857. Укриването им може да се свърже с коментираните събития в последните десетилетия на ХIII в. Н. 68 П. България. Каталог на изложбата. – началото на ХIV в. Автор и съставител В. Ив. Култ и образ в православния Изток през Средновековието. с. 2006. Варна.). 35. Атанасов. Свети Георги Победоносец. Нов поглед към демографските…. Bonn. съч. В. 59.. Thomas. А. На грани миров и эпох. Г.Balkan Studies. К истории Болгарии в ХIIIХIV веке. 72 В. 7-10. 130-131. 51-52 (=ГИБИ. Margos.. 42-43. Византия и куманите (седемдесетте години на XI – началото на XIV в. иконки и монети. – ИНМВ. 445. П. Deux sources arméniennies du XIII-e siècle consernant certenes événements historiques du Second Empire Bulgare. с. Кузов. Ников. 354-371. Автореферат на кандидатска дисертация. Цит. с. Българи и татари през средните векове. с. с. 122-128. Археологически разкопки на крепостта Кастрици. 1962. 119-120 . резиденция Евксиновград – Варна. че в района на Варна са укрити съкровища с позлатени накити. I. G. 69 G. 222. 7. 1980 с. La Mer Noire carrefoir des grandes routes intercontinentales 1204-1453. Венециански документи …. р. 480-481 (=ГИБИ. Urkunden zum alteren Handels und Staatsgeschichte Rpublik Venedig. 1929.. с. 2007. В. 77 П.В. 74 В. Кишинев. Търново. София. Стефанова. p. Ал. Tafel. Г. Още веднъж за варненската средновековна крепост. 200. Лопарев. 146. 1891. 2. Куманите в обществено-политическия живот на средновековна България (1186 г. 198-199. 406. с. 563-566. 15-16. Нови данни за средновековната …. Парушев. Хр. 21. 1921. 238-240. 73 В. Крепостта Кастрици (Предварително съобщение) – В: Тангра. 62 Хр. Гюзелев. АОР за 2006. III. Средновековната крепост на Варна. 67 На тази възможност за четене и интерпретация ми обърна внимание проф. Петров. с. 1990. с. 75 Пл. ФИФ. с. Beccer. 204-205). 1978. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Варна. Съкровищата на средновековна България. Ed. 179. Атанасов. S. 1994. 296. с. Кузев. Изграждането на Варненската …. 2007. 15. – ИВАД. 63 В. с. Плетньов. 200-202. 15-18. 1965. Ников. Т. De Michaele et Andronico Palaeologis libri tredecim. Татаробългарските отношения …. 2001. В. с. София. съч. VІІІ. 1980 с. Atanasov. 18. Ş. Византийский поэт Мануил Фил. Papacostea. 5-6. 2. Павлов. София. Санкт Петербург. ХІІІ. p. 1972. Васил Гюзелев. 70 Georgius Pachymeres. София. Атанасов. La genése des villes du sud-est de la Moldavie et les rapports commerciaux des XIIIe-XIVe siècles. 2006.

Дочев изказва резерви относно свързването на това монетосечене с Теодор Светослав и връзката му с Дръстър. с. Явно не е имала възможността да посети региона на Исакча. Цит. p. Op. – Byzantinische Forschrungen. с. 84 A.. Атанасов. Mitrea. разположен в равнина в подножието на планината Кашка-таг. Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието. Поглед към…. Ив. Shepard. археология. Reinaut. Общее и особеное. Според мен неоснователно И. Б. с. Етнодемографски и етнокултурни…. които всъщност са една и съща планинска верига – най-старата в геологическо отношение на Балканите). p. Москва. 88 Ив. Г.. Г. Йорданов. 51-53. култура. 208. Етнодемографски и етнокултурни…. Ст. Та­та­ро-бъл­гар­с­ки… с.. – В: Втори международен конгрес по българистика. Г. Павлов. – ВИС. Bucureşti. – In: P`ăcuiul lui Soare. Pl. Документи за политическата история на средновековна България ХII-ХIV в. И. Гюзелев. Атанасов. 10. II. Diaconu. близо до вливането на Дунав в Черно море” (Géfgraphie d’Abulféda. 1994. Павлов. Пл. Божилов. 420. 79. с. Б. Кишинев.. № 38. Атанасов. съч.. 3. Г. И. Български средновековни монети. т. Варна-Велико Търново. 79 Действително високите възвишения между Бабадаг и Никулицел през Средновековието. 239-241. 89 P. p. 50. Н. 86 Б. Атанасов. Г. Атанасов. 1848. Ис­то­рия на бъл­гар­с­ ка­та дър­жа­ва през сред­ни­те ве­ко­ве. Коновалова идентифицира планината Кашка-таг с Карпатите. Към топографията на средновековния Дръстър през ХII в. 163 . Лазаров. Кендерова. който пише: „Исакча – град със средни размери. Поглед към…. но основното концентрация на монети си остава региона на Дръстър-Силистра. Руссев. Г. 2000. 1987. c. Цит.12. 108. II. 27-30. 27-30. И. 2007. но така и не отговаря на въпроса защо близо 100% от монетите са открити в Североизточна България и нито една във Видинско. 316. 78 46 . Ни­ков. съч. Гюзелев. p. В. с. – В: Приноси към българската археология. изкуство. cit. р. 91 П. Вж: К. II. 1994. 81 Ив. Павлов. В. 52. 91. 1979. За това безспорно свидетелства Абулфеда в началото на ХIV в. P. с. а и сега се възприемат като планина.. Велико Търново. 82 Пл. Тертер и Чолпан са безспорно кумански. 50-52. където може да види високо издигащите се Бабадагски и Никулицелски възвишения. Цит. 12. 83 B. с. Средновековният Ветрен на Дунав. Коновалова. Д. Велико Търново. 1991. с. София. 1995. Цит... 151-153. Ив. 1974. София. Божилов. По въпроса за заселването на кумани в България през XIII в. В. Г. Зла­тар­с­ки. 196-197. с. 1977. съч. I. Городские центры Днестровско-дунайской земли и Золотая орда. Пл.. Г. Християнският Дуросторум-Дръстър. Той твърди.И.. – Dobroudja. Перхавко. 53-58. 246. К. Тютюнджиев. 498-544. 90 Ibidem. 87 G. съч. Diaconu.. 80 Имената Балик. Цит. Les Coumans…р. 254-26. съч. Атанасов.. Коновалова. A propos des soi-disant monnaies de Jakov-Sviatoslav. с. с. 1993. Pavlov. Бешевлиев. 16. История. Г. 1993. 228-32. VI. Преминаването на татарската армия през България /1241-1242/. с. p. Недков. с. Атанасов. Атанасов. Г. Monede antice şi bizantine descoperite la P`ăcuiul lui Soare. 6-20. бел. съч. 1972.52-57. Atanasov. Цит. Приложение II. 85 Ст. 1. Йорданов. 6. 203-204. 629 – 637. 2003. p. 182-183. че е възможно деспот Яков Светослав да е разширил владенията си към Русе. Ангелова. с. Tzetzes’ Letters to Leo at Dristra. Древняя Русь и Нижнее Подунавье. с. Bucureşti. с. Paris. Дочев. Шумен. В. 242-256. – В: Молдавский феодализм. traduite dl’arabe en française par M. 200-205. 80. 252.

 40-46). с по­со­че­на­та ли­те­ра­ту­ра. Цит. оръжия. В. p. A. Д. Руссев. 57-58.. с. Х. In: Răscoala şi statul asănestilor: Culegere de studii. И. 22-24. p. 101121. 2000. 1. Плевен. 102 S. X (1). – Peuce. 181 (= ГИ­БИ. Извлечения из персидских сочиненийл Москва-Ленинград. Древняя Русь и Нижнее Подунавье. 6. – Peuce. Berlin. Перхавко.. p. 97 Ansberus. Д. Пл. 6. G. 1. 94 П. Ни­ков. Та­та­ро-бъл­гар­с­ки… с.. 91. Oberländer-Târnoveanu. относящихся к истории Золотой Орды. p. 104 G. 1941. p. Сборник материалов. с. до дег­ра­ди­ра­не­то ѝ в края на XIV в. Op. VIII. Numizmatical and historical remarks on the bzyantine coin hoards from the 12th centurz at the Lower Danube. 49-51. Historia de expeditione Friderici imperatoris. XXX. До Сте­фан Ду­шан пък сръб­с­ки­те кра­ле ня­ма­т пра­во и не прок­ла­ми­ра­т дес­по­ти. – ИБИД. Инсигниите на средновековните български владетели.. 207-210. Ed.. Mãnucu-Adameştesnu. Bucurşti. накити. II. с. с. с. 1984. Коновалова. Атанасов. скиптри. с. Божилов. Гюзелев.. 1999. Цит. 1928. Москва. p. 1980.. Съд­ба­та на Те­о­дор Све­тос­лав пре­ди въз­ца­ря­ва­не­то му.. – MGH. Decei. Има известни съмнения. p. Ив. 95 Georgius Pachymeres. 1991. Т. с. 1957. До­чев. Mãnucu-Adameştesnu. 152). Mãnucu-Adameştesnu. че Те­о­дор Све­тос­лав се са­мо­о­бя­вява за дес­пот след дет­ро­ни­ра­не­то на ба­ща му през 1292 г. с. Scriptores regum Germanicarum. 1980. 1973. костюми. V. – RESEE. – RRH. с. XII. На грани . Руссев. Г. Вж: A. – Ну­миз­ма­ти­ка. A propos des soi-disant …. – Peuce. IX. 90. Д. 101 Н.Monede antice şi bizantine descoperite la Troesmis. L’invasion de tatars de 1241-1242 dans nos regions selon la Djami’ot-Tevarikh de Fäzl ol-lah Räšid od-Din. сфери. p. 156. 1948. Павлов. 242. бел. В. София. Москва. 99 В. На грани .. с. 1980. p. 218. Consideraţii finale asupra locuirii feudeltimpurie de Aegyssus-Tulcea. Все­ки слу­чай оба­че не по­лу­чава тит­ла­та от ви­зан­тийс­кия ва­си­левс най-мал­ко­то. 100 Путешествия в восточные страны Плано Карпини и Рубрука. 204-206. Pl. 149-150.. Atanasov. 247-249. с. 33. Moneda asănestilor în contextual circulaţiei monetare din zona Gurilor Dunnării. Chrousst.. Ив. Г. 93 P. Baraschi. G. VIII. Diaconu. 105 E. На грани . съч. От кон­тек­с­та на на­пи­са­но­то ос­та­ва впе­чат­ле­ни­е­то. 98 E. Зла­тар­с­ки. Дя­ко­ну в края на кра­и­ща­та не да­ва от­го­вор на един съ­щес­т­вен въп­рос: кой из­вър­шил дес­пот­с­ка­та ин­вес­ти­ту­ра спря­мо Те­о­дор Све­тос­лав.. не ми е из­вес­тен. с. ви­зан­тийс­ки цен­т­ро­ве Ни­кея и Кон­с­тан­ти­но­пол (Б.. Б. Мо­не­то­се­че­не­то на дес­пот Яков Све­тос­лав. Монети и монетно обръщение в средновековна България (1081-1261). че по то­ва вре­ме не е же­нен за ви­зан­тийс­ка прин­це­са или по­не арис­ток­рат­ка. Руссев. 255. Ис­то­рия… с. за­що­то със си­гур­ност се знае. Unele probleme depre Proslaviţа. Вж: Н. 87-101. но те нямат сериозни основания. че Кили не е Килия. 3-8. 38.. Urme de locuire din perioada seudal-timourie la Troesmis. cit. 103 I. 1992.. Pavlov. Н. Подробно по проблема Вж: Г. 114-185. за­що­то част от жи­во­та му пре­ми­на­ва ка­то зна­тен за­лож­ник в най-зна­чи­тел­ни­те през XIII в.. 233-241. 2. Корони. съч. De Michaele et Andronico I. Vasiliu. Та­къв пре­це­дент от въ­веж­да­не­то на дес­пот­с­ка­та тит­ла в края на XII в. 89-91.К. 6-20. 1984. Oberländer-Târnoveanu. G. В. Йорданов. Цвет­ко­ва. 96 Въп­ре­ки ця­ла­та си на­ход­чи­вост П. – Peuce. Тизенгаузен. p. с. Атанасов.. 500 сл. 92 47 . 402-403. 1-2. Г. А Те­о­дор Све­тос­лав е доб­ре на­че­тен в та­зи ма­те­рия. За­то­ва ос­ та­ва един­с­т­ве­но въз­мож­ност­та Те­о­дор Све­тос­лав да е обя­вен за дес­пот от соб­с­т­ве­ния си ба­ща из­вес­т­но вре­ме пре­ди да се от­ка­же при­ну­ди­тел­но от бъл­гар­с­ка­та ко­ро­на през 1292 г.

Ив. „Златната орда” и куманите (1242-около 1274). По аргументирана е тезата. Margos. с. p. Сборник материалов. относящихся к истории Золотой Орды.1989. 113114.. Тизенгаузен. Un Panegirico inedito per Michele VIII Paleologo. 1922. Schopen.. La Mer Noire carrefoir des grandes routes intercontinentales 1204-1453. 42. Op. 1945. O. R. 118 Г. с. 1. 108 Н. 114 V. 1829. 1. Е. Bucаrest. В. cit. МоскваЛенинград. с. 111 Ş. Pl. с. Ş. не почиват на сигурни източници. Recherches sur Vicina et Cetatea Alba. p. p. 1950. Божилов. 99-101 (=ГИБИ. 91-103. СанктПетербург. p. с. cit. Bratianu. с. p. cit. Papacostea. На грани . 1980. Bratianu. XI. 23. Op.. Хан из темников „Золотой орды” Ногай и его время. Roumanais et Byzance provinciale dans la civilisatio du Bas Danube au XIIIe siècle. 6. 96-98. ХI. 36-37. R. Д. – Échos d’Orient. 110 сл. Recherches sur…. 127-149. О. Bucureşti. Bonn. Гюзелев. cit. – NEH. p. p. Острогорски отнася тези събития към 1272 г. 2 има друг коментар. 90 – 91. Илиеску приема за начало на търговската дейност на италианци във Вичина също 1281 г. Op. Byzanţ.... Авторката се аргументира с цитираната тук статия на О. 581. 184-198. 5355. 160. c. Руссев. p.. Б... В. 1998. Извлечения из сочинений арабских. Lauremt. p. . р.. Bucurşti. И.. 1935. L. На грани . Вичина. L. Bonn. 113-114. Op. 147.221-222. Laurent. Г. O. XV. 139). България и походите на „Златната орда” срещу Византия през ХIII-ХIV в. 1987. с. 117. 113 G. 1.. Пл. p. G. бел. Ю. 160. p. Bratianu. Атанасов. Byzantina historia. но там на с. p. 113-114. 1942. Papacostea. В: Български средновековни градове и крепости. съч. 1981. 115 Nicephori Gregorae Byzantina historia. p. 198-199. 134-135). Якубовски. 296. 121. Nouveles editions d’actes notaries instruments au XIV siècle dans les colonies génoises des bouches du Danube. Твърдението на Е. 184-198.. Д. Occident la inceputurile culture medievale Româneşti (secolele X-XIV). Нов поглед към демографските…. 106 П. Д. р. 112 G. Papacostea. р. La domination byzantine …p. Веселовский. 107 Н. Павлов. с. Ed. 81. София. 2006. Numizmatical contributions to the history of the Sout-Easten Europa at the end of 13 centuri. с. Т. Papacostea. 197-201. cit. и отхварля възможността един търговец на име Таглиаферо Ферандо да оперира във Вичина. Атанасов. с. (С оглед на политическите събития в Северното Черноморие и Българския Североизток). 110 G. че това става към края на 1273 г. Oberländer-Târnoveanu. – RESEE. Ed. Золотая орда и ее падение. Teodorescu. Lauremt. Papacostea. 1939. Teodorescu.. Оказва се. 1989. Д. Op. p. Ş. Op. 161. Un évêché fantôme ou la Bitzina taurique. 3-19. p. 116 П. V.. р. 158-159. 1977.1. Отново за локализацията…. 1997. 117 Г. 160. Balkani. Schopen. Греков. Н. La domination byzantine aou bouches du Danube sous Michel VIII Paléologue. Острогорски. 233-241. A. с. Ş. Nouveles editions…. 245-248. А. – Векове. 109 L. Павлов. Г. – Българите в Северното Причерноморие. 1884. – RRH. p. Варна. Н. BZ. На грани . Recherches sur…. – RESEE. 147. Ş. Previale. Ilieescu. 24-35. Българи и татари …с. че този генуезец има контакти с Vexina – град във Франция. 145-146. 35-37. 149-150 (= ГИБИ. I. с. 3. Atanasov. Руссев. с. Илиеску. I. 1974. 33. 2. 22. cit. 90. след похода на Ногай срещу Византия през Източна България. 1829. България. Цит. Тодорова за евентууална комерческа дейност на Генуа във Вичина през 1274 г. p. Руссев. 48 . Петроград. 83-84. Ilieescu. Г. Pavlov. История на византийската държава. V. Nicephori Gregorae.. E. с. Ников. 201. Тодорова.

Oberländer-Târnoveanu. Laurent. 202. Recherches sur…. Веселовский. p. Цит. Ю. съч. p. 6. Năsturel. 1995/96.. 1. 125 G. Тодорова. Цит. По-горе се отчете. 136 За деспотат не може да се говори в никакъв случай. 131 Г. Тизенгаузен. cit. 121 Г. 225-226. Отново за локализацията …. 115.. Năsturel. Ников. И. 18-20. Татаро-български….. Op. Oberländer-Târnoveanu. Цит. 120 Г. 124 П. p. Авторът прецезера датировката брагодарение препечатани монети и специално един екземпляр на Мангу Тимур (1266-1280). R. p. 129 E. Oberländer-Târnoveanu. 678-685. Laurent.. Contribuţii la studiul emisiunilor monetare şi al formaţiunilor politice din zona Gurilor Dunării în secolele XIII-XIV. p. защото няма никакви сведения за присъствието на византийски деспот в тази зона и по това време. севастократори... Божилов. – Échos d’Orient. 197-201) са грешни и не почиват на сигурни източници. На грани . Атанасов. p. p. 128 E. който през ХIV в. Цит. 17-18. съч. Ş. 191-212. с. R. Х. 134 E. – Peuce. 47 сл.. с. съч. с. 132 Г. върху който е препечатана монета на Исакча от въпросния тип А-I. с. 160. 39. с. – Ortodoxă Romană. 1981. Inemeierea mitropoliei Ungrovlahiei. Б. А.с. p. Op. p. p. Б. Предположенията. 91-103. Н. Ив.. p. 37-38. Д. Руссев. съч.. V. p.. Byzanţ. 156. Веселовский. 1971. Ю. Якубовски. 106-109. Цит. 432 (= ГИБИ. Н. Навярно авторът е подведен от наличието на двуглав орел върху монетите. 15-18. с. А. 145-146. 42-46. съч. 126 P. В. 202. Teodorescu. И. През ХIII в. Giorescu. че двуглави орли се поставят върху костюмите не само на деспотите. Е. şi I. cit. E. Тизенгаузен. но и на други висши сановници като кесари. – SCIVA. с. 32. Ciobanu. Н.. Evoluţia rolul şi însemenătatea mitropoliei Vicina. 197. 109-111. p. p. Якубовски.. че Генуа е съюзник на Михаил VIII Палеолог и самия той чрез Нимфейския договор от 1261 ѝ гарантира свободен достъп с преференции за създаване на кантори в басейна на Черно море. 95. 1927. 1972.. Отново за локализацията …. с. Byzantino-Tartarica…... Формирането на търговска фактория на Генуа ще да е пряко следствие от засилените позиции на Византия в Делтата. с. 135 Пак там. 82-84. I. 15-16. 127 P. Ковачевић. Веселовский.. p. 165-166). Op. Oberländer-Târnoveanu. 225-226. Les fastes épiscopaux de la métropole de Vicina. че Византия овладява Вичина и фондира митрополинска катедра още още през 1261 г. 42-44. с. Op. съч. Цит. 202. 21. 97. Най-сетне през ХIV в. Цит. съч. Byzantino-Tartarica…. Д. Teodorescu. 33-42. 130 Г. с. Les signataires du second concile de Blakhernes (été 1285). Ников. с. Цит. Ciobanu. 89-109. Papacostea. Цит. – Il Mar Nero.E. Balkani…. съч. Bratianu.. 99-100. Греков. 123 П. şi I. – ByzantinischNeugriechische Jahrbűcher. XXVI. с. şi I. с. Op. действително се поставя върху костюмите на византийските. българските и сръбските деспоти. 1. cit. обаче двуглавия орел все още не е утвърден като деспотска инсигна. p. или още между 1204-1261(C. Тизенгаузен. E. Татаро-български…. Un évêché fantôme….. De Michaele et Andronico. II. е установено. 233-242. 109-111. cit.. Д. 1980. p. Oberländer-Târnoveanu. 205 . И. Le monnayage dans la zone des bouches du Danube à la fin du XIII-e siècle. Средновековна ношња балканских 119 49 . 1977. Греков. Roumanais et Byzance provinciale dans la civilisatio du Bas Danube au XIIIe siècle. – NEH. Атанасов. а дори и на такива без титла (J. с. 133 Georgius Pachymeres. cit. Athen. LXXVII. R. p. Гюзелев.с. съч. Byzantino-Tartarica. R. 32-40. Oberländer-Târnoveanu. Н. Цит. съч. 92. 122 V. 1959..

148 Г. Сената на Венеция изпраща посланик до Ногай с молба за сътрудничество и настаняване на консул в подопечните му територии. че през 1294 г. Цит. Йорданов. 108-109. 47-49. Якубовски. Bucarest. Les petchénègues …. че през април 1294 г. Оттук и връзката на двуглавия орел с монетите от Исакча.. Йорданов. Цит. с. 123-125. O formaţiune statală la Dunărea de Jos la sfirşitul secolului XIV-lea. 222. 346-347 (ГИБИ. Божилов. Но дори и тези монети да са сечени около 1285 г. Ş.с. 147 G. И. cit. Recherches sur…. 240. севастократора и кесара (Pseudo-Kodinos. Paris. Diaconu. Тъпкова-Заимова. съч. 138 П. 147-160. Op. 47-49. Гюзелев. 29-31. 89-109. Е.. Brătianu.. I. 347. Х. Цит. Забележително е. 1980. съч. 113-118. Trait1e des Offices (= Le monde byzantin. Тодорова. че титлите пантеутихес. с. че най-често за деспоти са избирани именно императорските зетьове.. 46. с. Bratianu. съч. че преди да стане императорска инсигна е техен фамилен хералдичен знак. защото не е христианин. Цит. Известно е. Diaconu. с. 2. p. La Mer Noire carrefoir…. фиг. Bratianu. Д. p. но се знае. 48. но на практика той получава една от деспотските инсигнии.. 4-14. Атанасов. 140 E. 139 E. Тодорова.. връзката на брака на Ногай с принцеса от палеолозите и положението му на императорски зет не бива да се пренебрегва. 205). p. 210-211. 2. която липсва във византийската рангова таблица. p. Веселовский. В. Цит.. с. p. 22-23. с. 111-112. Ив. Oberländer-Târnoveanu. с. p. Е. с. венецианския сенат решава да изпрати посланик в двора на Ногай. р. с. Românii în secolul al XIII-lea – Întra cruciatˇa şi Imperiul mongol. 143 G. Op.. Е. с. Инсигниите на средновековните …. но е обърнато внимание. 87-88. Ю. neconoscută in prezent. 113-118. В случая по-скоро двуглавия орел може да има връзка с фамилията на Палеолозите. с. табл. Цит. ХХХVII. Recherches sur…. Впрочем. Ив. p. Oberländer-Târnoveanu. След като е получил една от деспотските инсигнии. каквато е тиарата. И. Цит. с. 144 G. Diaconu. – SCIVA. cit. 111-112.) в българските земи. защото се предполага. върху които има и тамга на Ногай. Oberländer-Târnoveanu... юридически е невъзможно номинирането на татарския темник за деспот. съч.. Цит. Byzantino-Tartarica…. şi I. какъвто е двуглавия орел. еутихестатус и еутихес съпатстват според етикета обръщението към деспота. Цит. то не е изключено по внушение на съпругата си Ефросина да използва и друг имперски символ. Действително в изворите не е отбелязано. съч. Ников.. 221223. Г. Papacostea. 141 Н. 1978. E. 146 P. . Ранни форми на монетно производство (ХI-ХII в. 206-207. 78. Не е изключено известна роля за влошаването на отношенията на Ногай с Генуа да има непремиримия ѝ враг Венеция. Београд. 212). 137 P. 1953.словена. 62. p. 184-185. p. Papacostea. p. В. I). Греков. съч. Н. Oberländer-Târnoveanu. Тодорова. Най-после впечатляващо е. че Ногай и Чака използват титлата тихеус. А. La Mer Noire carrefoir….с. p. Вж: Ş. без да е деспот. Симптоматично е също така. 31. 1р29. че Михаил VIII номинира зет си Ногай за деспот. p. – Нумизматика. А именно Михаил VIII е първия Палеолог коронясан за император. Papacostea. съч. че са сечена след брака му с императорската дъщеря през 1272/3 г. съч. De Michaele et Andronico. Byzantino-Tartarica…. Тизенгаузен. р. съч. 50 . за което изрично пише Пахимер Georgius Pachymeres. Papacostea. Ранни форми…. съч.. с. E. р. Les petchénègues …. Ив. 108).. 1966. 1993. Татаро-български…. 4-14. Веселовский. 78. 142 Ş. като го титулова император „ad imperatorem Noga” (Ş. Тъпкова-Заимова. Б. В. 84. 165-166 ). 145 P. Recherches sur…. Цит.222-223. Byzantino-Tartarica…. с.

Тодорова. Ştefan. 3. На грани…. Bucarest.че след разгрома на Ногай сина на хан Тукту Тукулбуга: утвърди се Сакча на река Туна (Дунав) и местата. 161. В.1. Op. 1953. p. Ников. Barnea. Цит. П. Болгарско-молдавские контакти на Нижнем Дунае (вторая половина XIV в. Тази информация се потвърждава от ан Нувайри и Ибн Халдун.. Руссев. 30-45. Noi descoperiri arheologice la Isaccea. Mănucu-Adameşteanu. с. p. Перхавко. p. Ю. той пребродил земята на кипчаците (куманите) и достигнал до Акджа. 222224. Brătianu. с. I. П. Откриването на Хазария. с. България и Византия (около 1270-1302 г.. 172 etc. Цит. Б. 135-141. Руссев. 101. 86 сл. И. Moldova în secolele XI-XIV. – Българите в Северното Причерноморие. с. с. Руссев. Веселовский. şi I. 94. 223. Barnea. Ников. Той пише. p. E. 1987. Oberländer149 51 . 62. Les bulgarea a …. Киев. 1982. Българи и татари…. Руссев. Brătianu. Ţara Româneascâ (1274-1500). Добролюбский. Добролюбский. 135-141. 28-39. Bucureast. 157 П. – SCIVA. 68-80. Българи и татари…. Г. Коновалова. Г. Тизенгаузен. 3. E. На грани…. 138-140. I. Les bulgarea a Cetatea Albă (Akkerman) au début du XIV siècle. 51-60. За куманите в тази зона през ХIII-ХIV в. Г. 153-167. Т. M. Н. pl. Руссев. Киев. Цит. 154 Н. София. Т. 155 И.с. Виж: Н. съч. 160 Пак там. Balard. p. Lee Génois dans l’ouest de la Mer Noir. p. B.. съч. А. Д. О. cit. Тизенгаузен. Хазарите. Д. 161-162. За неизменна татарска власт в региона на Делтата и северно от нея настояват В. с. – Byzantion. Bucureşti. 152 G. 159. 93 – 117. съч. На грани….с. 161 В. 115. Géfgraphie d’Abulféda…. с. Руссев. Д. В. с. 153-167. с. – In: Relaţiile Moldo-bulgarie în epoca medie şi moderna. Павлов. 62-66. 153 Documente privind istoriei României. c. съч. Гумильов. с. от ал Омари. 101. София. p.Керман на границата с българите. 1986. На грани…. 25. 2008. И.) Аргументирана критика на техните становища по този проблем вж: Н. Гюзелев. Цит. Коновалова. На грани…. Н. 1998. с. Якубовски. 86. Цит. Цит. E. с. Греков. 92. В. 162 Първото сведение за Исакча дължим на Рукнаддин Бейрбас. Цит. II. с. Обстоен коментар в: Н. 1987. 151 G. Г. Е. Татарите на Ногай. Москва. записан през 1338 г.. 2. 1981. Д. Тизенгаузен. О. 8-10. – Actes du XIV-e congrès international des etudes btzantines. Кузев. Н. където се намираха становете на Ногай.M. 88 – 99. 156 G. 1. по-специално: А. 36. 316-318. Руссев. с.. p. Б. – В: Памятники римского и средновековного времени в Северо-Западном Причерноморья. 1992. – Вопросы източниковедения и историографии СССР. 23. 117. 1995. На грани….. Описание “Восточной Европы” 1308 как източник по истории Карпато-дунайский земль. Етнический состав кочевого населения Северо-Западного Причерноморья в Златоордынское время. Chişinău. 158 Според разказ арабския търговец Шамс ад-Дин Мухаммад. V.). 103-108. с. 285-291. с. 159 Л. Кочевники в Северо-Западном Причерноморья в епоху средневековья. G. с. Сhristian Art in Romania.. съч. Вж: Г. 235. p.). Д. Bucureşti. 150 Подробно за евентуалното временно усядане на селджуки виж подробно тук в Приложение V. Comşa.. 1926. 97. с. Очерци върху…. 2. Н. с. 63. съч. 101-106. Spinei. където се намират Железните врати. 162-188. Д. съч. 1975. 121-130. Comşa. 1981. Кузев (А. Спиней и Ал. 150-151.. Владял ли е Теодор Светослав Маврокастро? – ГСУ ЦСВПИД.. А. 2.

177 Г. 1. Д. В. Дончева Петкова. c. Тодорова. Л.25-32. 172 П. 97-101. Г. Oberländer-Târnoveanu. 8. 117. II. 128-129. Д. 95. 193215. Byzantino-Tartarica…. 169 Documente privind istoriei …. Варна. Полевой. с. ХI. 124-125. 238. – RESEE. Руссев.с. 1. Noi descoperiri de monede emise în zona gurilor Dunˇarii în secolele XIII-XIV. р. Bonn. с. Recherches sur…. Кишинев. Руссев. 173 Аналз и коментар на различните извори и литературата в: Н. Oberländer-Târnoveanu. Очерци върху…. Ş. Тодорова. Килия. Городские центры…. I. На грани…. I. с. Варна. На грани…. şi I. Oberländer-Târnoveanu. 104-119. p. 90. с. 294-295. Д. 130-131. 122. 232. pl.. La Mer Noire carrefoir…. XLVIII-LIII. с. Papacostea. с. Bratianu. В: Български средновековни градове и крепости. Op. Атанасов. Ников. E. ХХХVІ. П. Тизенгаузен. Balard. p. Н. 1980. 1981. с. Очерки исторической географии Молдавии ХIII. 166 Б. с. La Mer Noire carrefoir…. 72-73. p. p. Ф. Гюзелев. Знаци върху археологически паметници от средновековна България VІІ-Х век. 63. В. 127. 151). 1829. 1981. 103-108. София. Spinei. XV. 92. Цит. p. съч. А. 62-64. Християнският Дуросторум-Дръстър. Д. 1989. 89.. p. – SOF..ХV веков. с.. Ю. şi I. cit. На грани…. cit. Внешнеполитические условия образования молодовского феодального государство. Byzantina Historia.. 135-141. I. Д. Е. I. 176 V. 165 Л. 174 Nicephori Gregorae. 52 .. Бележки по въпроса за българското етническо присъствие в междуречието на Дунав и Днестър през ХII-ХV в. табл. с. 171 G. 1977. Notes sur les Ports du Bas-Danube au XIV-e siècle. p. Op. p. M. şi I. Цит. 47 сл. p. Т. Д. 167 E. П. с. Параска. c. 170 Н. L. – Българите в Северното Причерноморие. 175 O. – Studii şi cercetˇari de numismatiˇa. Руссев. 7. 1981. Nouvelle édition d’actesnotariés instruments au XIV siècle dans les coloniés génoises des bouches de Danube. с. 8-10. Papacostea. 67. Op. с. 178 Ş. Schopen.Târnoveanu. Кишинев 1979. 188. Ликостомо. р. p. Очерци върху…. В: Български средновековни градове и крепости. с. cit. p. Oberländer-Târnoveanu. 163 E. Атанасов. 99-100 Руссев. 234-237. Op. с. Якубовски. 103108.. Е. pl. Българи и татари…. Г. 200. 1990. Iliescu. 164 E. 1979. Н. р. 168 Géоgraphie d’Abulféda. табл. …. Л. Руссев.. 318. cit. На грани…. II-9. Гюзелев. Греков. 123-124. Н. Павлов. Ed. Actes de Cilia et Licostomo. – Добруджа. съч.. с. 1992. Ранносредновековни рисунки-графити от крайдунавска Добруджа. IX. 390 (= ГИБИ. 91-94. І.

2). Krannevo. Packujul lui Soire. 1. Simultaneously the interior of Dobroudja and Northeast Bulgaria remained uninhabited with apparent absence of stationary inhabitances from the middle of 11th to the beginning of the 14th c. The observation that as a result of the Russian-BulgarianByzantine war from 968-971 the majority of the unfortified settlements were deserted and their population assembled and became concentrated into the well-fortified strongholds (Pl. Dobroudja on the eve of the despotic domain (the despotate) – demographical conditions. If we go back to the demographic realities of 13th – 14th c. Balchick. The zone of the Dobroudja Black Seacoast – basic territory of the Dobroudja despotic domain (the Dobroudja despotate). Kavarna. Krannevo. Kastritsi. 3) received its corroboration. Gallata – Pl.Chapter 1. Kalliakra. Isakcha. marked by the constitution of the despotic domain known as the Dobroudja despotate. Vetren. Nufarru. insubordinate to the nomadic potentialities. After Czar Kaloyan (1197–1207) and not earlier than Tsar 53 . Tulcha. Balchick. Nickulitsel. ethno-cultural and political processes in the 11th – the beginning of the 14th century ABSTRACT In the study are traced out the demographical and political processes in Dobroudja and Northeast Bulgaria in the Middle Age period till the beginning of the 14th c. What unifies these territories is their relation to the large water expanse of the Danube and the Black Sea and their communicative. 1). During the next Pecheneghian wave from 1048 and the Uzzian invasion from 1062 part of the fortresses and settlements of the Danube river-valley and the Black Seacoast were brought to ruin and deserted. 280 unfortified inhabitances and dozens of rocky monasteries (Pl. During the Pechenegian incursions in 1036 all strongholds of the type at the villages of Skala and Tsar Assen in the hinterland were abandoned and their residents emigrated to the Eastern Sub-Balkan and ForeBalkan or settled in the towns along the Danube and Black Seashores. Gallata. Tutrackan. and a few unfortified inhabitances around them (Pl. Kavarna. Varna. Cherna Voda-?. and take a careful look at the archaeological map of the Dobroudja we’ll be able to see three isolated and strictly detached from each other inhabited territories resembling three islands of life amongst the semi-desert and unpopulated Dobroudja steppe. About the middle of 10th c. Killija-?. Kastritsi. The zone in question is the territory contiguous to the first capital of the Dobroudja despots – Karvuna and encompasses other settlements like Kalliakra. 1). is registered a dense settlement structure including more than 30 stone-walled strongholds. Ennisalla. Thus from the end of the 11th till the 13th c. Vrna. active living existence is registered only in some centers on the Danube Drustar.

The etymology and origin of the name Karvouna have long been points of controversy. Kranevo and Kastritsi becomes a fact not earlier than the 13th c. 221) and can largely be attributed to the infiltration of migrant Koumanian settlers. Another thing that is not to be underestimated is the apparent coincidence of the name of the already mentioned Karabouna – the residence of the Koumanian chieftain-rulers and Karvouna – the master residence of the Dobroudja principality (archontate or despotate). Later he scattered and commanded them to live in different areas. In this respect rather intriguing appears the record of the Arabian chronicler Ibn Tagri-Birdi. Balchick. Beshevliev’s opinion that it has to be viewed as derived from carbon. In this line of reasoning all researchers skip out the fact that the residence of the Koumanian chieftains and rulers of the Danube Polovets group inhabiting the territory between the Danube. whose region is densely strewn with rich Koumanian monuments. with Karvouna and the respective argumentation about the existence of a town under this name before the middle of 13th c. one of Ivancko’s prime diplomats. were hereditary Koumanians.Ivan Assen II rule (1218 – 1241) the region is differentiated into an administrative unit within the boundaries of the Second Bulgarian Kingdom and was given the denomination of Karvounska Horra. at the town of Tartar-bunar on the estuary of the Kohilnick River. First of all. Moreover. Kalliakra. Prutt and Dnestar is called Karabouna. What is more. It is located not far from the Danube delta. It is grounded on the available recorded evidence about the migration and penetration of Koumanians made in reference exactly to the Dobroudja region. 54 . 1. The tentative identification of the Armukastru stronghold referred to by al Idrisi in the middle of the 12th c. in the sense of amber or coal.. Generally prevalent is V. (Pl. if we adhere to the text of Ibn Tagri-Bidri namely the Polovets part of the Koumanians emigrated to the south of the Danube in 1240. My personal opinion is that this transference and settling took place in Eastern Bulgaria between the Balkan and the Babbadag Mountains. It is noteworthy that the active and vibrant life existence in the majority of strongholds along the Dobroudja Black seacoast like Ennislla. but rather in the first half of the 13th c. Obviously both Terter and Balick were ancestors of the well-known aristocratic Koumanian family Terterobba who settled in Bulgaria precisely in 1240. to a relatively great extent and in a rather substantiated manner Armukastru is identified with the Black Sea stronghold of Ennisalla in Northern Dobroudja. though it is thought to be rather disputable. Kavarna. This is also the group which due to its geographical dislocation had most active and busy contacts with Bulgaria and quite probably made seasonal nomadic migrations to Dobroudja still in the 12th – 13th century. By this name it is referred to in the charter of Ivan Assen II granted to the Dubrovnick merchants as well as in the Bulgarian anonymous chronicles which in this of its parts is edited not as commonly accepted in the 11th c. according to which on the eve of the Tartar invasion “toward 1240 the Bulgarian ruler Ungus-khan (Ivan Assen II) agreed the Kumanians to cross over the Sudacsko (Black) Sea and come to settle between two mountains”. remains quite hypothetical. accelerates after the beginning of the 14th c. it is beyond any doubt that the masters of the Dobroudja despotic domain Balick and Terter (Joan = Ivancko ?) and their high dignitary Cholpan.

The single piece of recorded evidence that could possibly lead to impressions about the belonging of Varna and the contiguous region to Byzantium is a Venetian document from 1276 reading that: “…nobilem virum Petrum Grisonum Venetum dum esset in Constantinopolis de dixisset bene modius DS frumeni de partibus Varai Constantipolitani curente MCCXXVI…” – the nobleman Pietro Grisonno. registered via archaeological methods for the last decades of the 13th century. however. was the result from the instatement of Byzantine administration in the region. purchased in 1276. a Venetian citizen brought into Constantinople 600 modia of wheat from the Constantinopolian Varna in the current year of 1276). merchants. when staying in Constantinople sent/brought there a good 600 modia of wheat from the obligation of Vara the Constantinopolian (note of the author). What is more. day 16th from the beginning of August. through Marin Bilong. Broadly speaking towards the end of the 80-ies and the 90-ies of 55 . respectively Varna. In a more painstaking scrutiny of the text. a Venetian. archons and prelates from Vchinna and the Danube Delta but that will be discussed later in the study. Northeast Bulgaria became a theatre of sporadic Tartar raids and invasions. at that time the entire Bulgarian territories were exposed to an aggravated Tartar vassalage and as was pointed above. Apparently the same politics was applied to Varna and its region. The supposed temporary administrative government of Varna by Constantinople after 1273 /?/ continued till about 1285. If we accept that the term Constantinopolian Varna suggests that the town fell within the boundaries of the Empire. and then he sold the wheat for 160 – 170 hyperpyroni. then it can actually be considered that as a result of the Tatar-Byzantine alliance accomplished in about 1273 the Empire got hold of firing grounds and assault fields not only in the Danube Delta (as for instance Vichinna that is to be discussed further on) but also in the Southern Black Seacoast. when it came to the Tartar-Byzantine war with Eastern Bulgaria as a theatre of the military events. It is not excluded that the prosperous revival of Varna. and more accurately after 1272–1374 along the Dobroudja-Black Seacoast.It is a point of controversy whether the intensified Byzantine influence in the Danube Delta was accompanied by a similar process after 1261. Even if we presume that Varna and the Karvounian Horra were subjected to the temporary administrative and religious domination of Byzantium in the period around 1273. out of which the Emperor wants 133 hyperpyroni for himself…” in this interpretation there is no fulcrum (or point of support) suggesting the even temporary conquest of Varna by Byzantium in the 70-ies of the 13th century. it bears no direct relation to the actual events from the first decades of the 14th c. we see another version of reading and interpretation: “As stated by the pointed Jews. we find an answer to the question why the administrative center of the Karvounian Horra was not in Varna but in Karvuna. If so. respectively in Varna and Karvouna. the nobleman Pietro Grisono. when the foundations of the semi-dependent feudal Dobroudja principality (archonatate-despotate) and the Varna-Karvunian metropolitan bishopric were being laid. indiction IIII. At that time the sovereign master of the region Nogai “beg” prosecuted and drove away the till then favored and patronized Byzantine administration.

2. Poppina. Despite the subsequent instability and the Tatar dependence reigning over Bulgaria. 56 . Vetren. Ten years ago Prof. Tutrackan and probably Cherna Voda (Pl. P. The sources say nothing about the towns to the north of Varna and the adjacent to them strongholds that may suggest that they were outside the boundaries of Byzantium after the beginning of the 14th c. Undoubtedly at that time Varna is part of the Bulgarian kingdom. The opportunity that a ruler like Theodor Svetoslav would devote so much effort to regaining the Southern Black Seacoast and leave aside the strategically much more significant for the kingdom strongholds of the Dobroudja-Black Seacoast is logically excluded. he reinforces juristically this conquest with a Bulgarian-Byzantine peace treaty in 1307. On this background if the weakened and put under pressure on all sides Bulgarian Czar George I Terter (1280–1291) was inclined to endure a Byzantine citadel to the north of the Balkan. Nogai regarded Bulgaria as one of his conquests and treated it as a subordinate to him territory. indicative for which is the reliable defense that they secured for Czar Ivaillo in 1277 against both the Tartar and Byzantine attempts to seize this major stronghold. Vetren and Tutrakan was marked by evident efflorescence testified once more by the monetary circulation and the ceramic ensemble. in the 13th c. and particularly after 1237 due to the penetration and settling of groups related to the Terterobba clan. then on his part the allpowerful in the region Tartar sovereign-beg would hardly do so! It is certainly known that in 1302–1304 Theodore Svetoslav (1299–1321) recaptures the Black Seacoast and reintegrates all seaside towns from Messambria to Agathopolis to Bulgaria. Moreover. As a matter of fact. (released just during the rule of Czar Theodore Svetoslav for the purpose of establishing a catholic episcopacy in the Genoese citadel of Kaffa). the multitude of ceramic objects and characteristic for the period finds. This is indisputably certified by a bull of pope Joan XXII from February 26th 1318. The zone of the Lower Danube in the vicinity of Drustar The second zone or so-called “second inhabited island” has as its center Drustar-Silistra and incorporates other towns such as Packujul lui Soire. these centers undergo a period of revival testified by the heightened rate of monetary circulation. It is not excluded that similarly to that in the Dobroudja-Black Seacoast the intensification of life in Drustar and its vicinity in the second half of the 13th century occurred owing to the infiltration of Koumanians in 12th – 13th c. Another source speaking in favor about the positions of Terterobba-Koumanians in the region of Drustar are certain recorded events from the end of the 13th c. Packujul lui Soire. such as Varna. After the transient crisis during 12th c. 1). Dijakonu suggested the hypothesis that after the forcible dethronement of George I Terter in 1292. Kockona. The fortification facilities of Drustar were definitely restored after the Tartar invasion..the 13th c. life in the Danubian towns of Drustar. where it is recorded … Varna in Bulgaria. there is an assumption that the name of the nearby town Tutrackan originates from the anthroponym Terter-khan. The big Tartar invasion from 1242 left over some deeply disastrous consequences.

which uncovered the access of Byzantium to the Danube Delta. where he resided till 1299. 7). while for a metropolitan cathedra subordinate to Constantinople is not earlier than 1285 appear adequately significant. Ennsalla-Noviovicus (Armucastru ?) along with some settlements in the environs of Tulcha. In the 60-ies and 70-ies.his son Theodore Svetoslav Terter proclaimed himself a despot of Drustar. The Arabian authors and the Byzantine chronicler Nickiphoros Grigora are positive that the feudal ruler Nogai had his own inhabitances both in Isakcha and on the Danube riverbank. In spite of this the statute on the territories of the Danube Delta does not differ from that of the other Bulgarian lands. At the same time in a panegyric of the rhetor Manuil Holobollos is recorded that Michail VIII Paleologos annexed and integrated the so-called Paristrionic Islands (the ones in the Danube delta) to the confines of Byzantium. The contention that immediately after 1261 Byzantium has a firm political and religious and Genoa economical presence in the Danube delta and especially in Vichinna. On the 57 . With respect to their ethnical and political character the processes here are most intricately tangled. 3. Killija-Likostomo. The facts that the first document about a Genoese commercial colony in Vichinna is from 1281. Apart from the record about the conquest of Killija in an archaeological way have been registered large-scale devastations and temporary discontinuance of life in Nufurru. when Genoa founds its first commercial and trading posts and when Byzantium settles permanently in the region. Killija and Nickolitsel (Pl. It takes place after the peace treaty concluded in 1272/3 between Nogai and Michail VIII and fastened by the marriage of Nogai to the illegitimate emperor’s daughter Ephrosina. Then with the help of Chakka the despot from the Terter clan succeeded in taking over the Tarnovo throne. however. As evidenced by the chronicles of Rashid ad-Din and other sources the Tartar authority to the south of the Danube after 1242 is nothing more but nominal. The eminent Romanian mediaevist (scholar of mediaeval studies) of Bulgarian descent founded his thesis by adducing the argument about the widespread particularly for the region of Drustar-Pakujul lui Soire coins bearing the abbreviated inscriptions CBTA EC and CBT ДEC which he reads as (ИAKOB) CBETOЛАВ ДЕСПОT (Pl. Nufurru (Vichinna ?). The zone of the Danube Delta The third zone or the so-called “third inhabited island” is situated around the Danube Delta and encompasses the stronghold-towns Isakcha-Obluchitsa. Tulcha and Troemsis in parallel with a disrupted monetary circulation in the Lower Danubian towns. 1). The Tartar campaign from 1242 had some really heavy ramifications not only for the whole of North Bulgaria and the Drustar region but also for the Bulgarian strongholds to the south of the Danube Delta. the beg-sovereign Nogai settles in the area between the Dnestar and Danube as an autonomous governor who gradually emancipated to the rank of a semi-independent local ruler from Sarai. does not correspond to the real situation. however. Open remains the question when precisely Nogai takes over the direct administrative government of the Danubian riverbank towns. while the obscurities and ambiguities – most explicitly tangible.

Judging obliquely by the ordinance of Officium Gazarie from 1316 the clash of the Bulgarian and Genoese interests was provoked by the consolidated positions of Theodore Svetoslav in the region of the Danube Delta (the so-called “third inhabited 58 . My point of view coincides with that of E. However. despite the rather aggravated conditions dictated by the almighty Nogai. After the death of Michail VIII. With respect to time it correlates to the commencement of a particular coinage in Isakcha and the contiguous region. Most conceivably Bulgaria restored partially its influence in the region to the north of the Delta where was established a condominium of joined and mutually coordinated Tartar-Bulgarian government. Oberlender that these are coins of the local semi-autonomous structure (urban according to me!). the Tartars have a full hegemony over the area in contrast with the complete lack of affinity for sedate life in the cities. as a forward outpost of the Tartar authority.background of so many coincidences it is easy to assume that around 1273 from nominal the Tartar power is transformed into real. In the spaces between the shoulders is inscribed the name of the town SATCY (Pl. at the expense of the Bulgarian military. Thus virtually towards the end of the 13th century as a result of Nogai’s politics we can observe the taking shape of a unique situation – the two traditional political subjects of Bulgaria and Byzantium are driven away from the Delta region. “Tartar-Genoese” coins. According to E. 16). Isakcha. After the death of Nogai and the murder of his heir and successor Chakka in Tarnovo by the Bulgarian Czar Theodore Svetoslav in 1299–1300 for the region of the Danube Delta occurred some essential changes. however. the relations of the Tartars with Byzantium deteriorated in a degree to wage a war in 1285. in the later period of 1296–1298 Nogai came into a poignant conflict with Genoa in Crimea. while on the reverse is imprinted a legend in Greek. administrative and partially economical presence liquidated still about 1273 firmly consolidated became the positions of the Italian merchants favored by Nogai. under whose patronage they gained possession of the external trade in the region – a mastership evidenced by a multitude of documents. All this brings up the implication that that between 1285 and 1300 Byzantium has no actual influence or presence in the towns and strongholds of the Danube Delta. Under these circumstances the native population might have preserved certain elements of the local self-government and enjoyed it in the period 1273–1285. however. on whose obverse is engraved the “tamga”-emblem of Toktu. on the obverse of which is depicted Nogai’s “tamga”-emblem. For the fully given support and collaboration in the liquidation of Nogai’s heritage the Bulgarian Czar received a number of advantages and was granted some significant privileges from khan Toktu (1291–1312). which was dominated by the Tartars. while on the reverse is depicted an equal-shouldered “blooming cross”. remained firmly in their hands. In this city were struck the so-called hybrid. the commercial operations of the Genoese merchants grow more and more strongly inhibited. a collision which undoubtedly had negative ramifications for the Genoese positions in the Danube Delta. On the other hand. Oberlender between 1273– 1286/7 this is the circulation area for a type of coins (by his classification belonging to class A).

As we saw above. However. It is not excluded that the authority acquired by Theodore Svetoslav from Sarai was aimed at control and supervision over the Genoese outposts and their peculiar placing under surveillance because for their collaborationism with Nogai in the course for quarter of a century. Probably the Tartar positions in the Delta were partially and temporarily weakened after the battle at the Sinjuha River in 1362.island”) and to the north of it to Belgorod Dnestrovski. It is disputable exactly how long Bulgaria administered the region of the Danube Delta (Northern Dobroudja) and to the north of it by sanction of the khan residing in Sarai. George really gained very strong positions in the region after the 80-ies of the 13th c. Actually these are exactly the unconcealed aspirations and factual steps undertaken by Dobrotitsa in the direction of the “inhabited island” that gave a most solid rise to the long-lasting war of the Dobroudja despotic rulers with Genoa. this is a topic for detailed discussion in one of the next chapters. The overt collision with Bulgaria was imminent and broke out at the beginning of Khan Uzbek’s rule in 1315–1316. 59 . However. Most researchers assume as an upper chronological boundary the death of Czar Theodore Svetoslav in 1321 but still the clues are basically oblique. when the Lithuanians conquered a major victory as a result of which the Tartar influence in the Delta diminished. it is not in the least certain that after the elimination of Nogai and Chakka their furious opponent Toktu khan had preserved to a full degree the Genoese privileges in Vichinna and the contiguous region. There exists the possibility that despot Dobrotitsa took advantage of this newly settled situation. with the blessing of Nogai the republic of St.

Кастрици. Каварна. Если обратиться к демографической реальности и еще раз присмотреться внимательнее к археологической карте Добруджи ХШ-ХIVвв. до начала ХVI в. Тулча.. Зона добруджанского Причерноморья – базовая территория Добруджанского деспотства Эта зона находится около первой столицы добруджанских деспотов – Карвуна и включает еще Калиакра. Никулицел. Дунай и Черное Море) и возможности коммуникации. Во время следующей печенежской волны в 1048 г. Балчик. тоже были покинуты.Глава 1. находившиеся во внутренней части региона. Кастрици. Варна. Тутракан. а также несколько окрестных неукрепленных поселений (обр.. РЕЗЮМЕ В данной главе прослеживаются демографические и политические процессы. среди полупустынной необитаемой добруджанской степи. Галата – обр. (обр. Балчик. что их объединяет – это связь с необъятной водной ширью (р. которыми они обладали и которые были неподвластны номадам. в которую входили свыше 30 каменных крепостей. этнокультурные и политические процессы ХI – начала ХIV вв. Потверждается наблюдение (предположение). Черна вода-?. в период с конца ХI до ХIII вв. К середине Х в. 280 неукрепленных поселений и десятки скальных монастырей (обр. Кранево. И единственое. Каварна. здесь отсутствуют оседлые поселения. происходившие в Добрудже и Северо-Восточной Болгарии в Средневековье до начала ХIVв. жизнь существовала лишь в нескольких центрах Подунавья (Дрыстыр. Килия-?. Ветрен. Пэкуюл луй Соаре. Нуфэру. внутренняя часть Добруджи и Северо-Восточная Болгария остаются необитаемыми. что в результате русско-болгарско-византийской войны 968-971гг. 2). часть крепостей и поселений на территории добруджанского Подунавья и Причерноморья были разрушены и покинуты жителями. Исакча. В то же время. Кранево. в этом регионе зарегистрирована насыщенная поселениями структура. Енисала. 1). все крепости типа Скала-Цар Асен.. три своеобразных острова жизни. то можно заметить три изолированные и обособленные друг от друга обитаемые территории. Во время печенежских нашествий в 1036 г. 1. и узского нашествия в 1062 г. В период с середины ХI в. Галата. Калиакра. Добруджа накануне деспотата – демографическое состояние. Было зафиксировано. 3). Варна. 1). что таким образом. 60 . а уцелевшие их жители эмигрировали в восточные предгорья Балканских гор (Предбалканы) или заселелись в городах по берегам Дуная и Черного моря. жители большeй части неукрепленных поселений покидают их и переселяются жить в крепостях. – время формирования деспотата.

что эта ее часть была редактирована не в ХI в. наз. По нашему мнению. 1. вне всякого сомнения остается факт. что в большей части крепостей по южному добруджанскому Причерноморью (Енисала. а скорее всего где-то около первой половины ХIII в. населявшей территорию между Дунаем. что именно потомки куманов – Срацимир.После правления царя Калояна (1197-1207) и не позже правления царя Ивана Асеня II (1218-1241). что накануне татарского нашествия. Кранево. так и Балик являлись потомками известного куманского аристократического рода Тертероба. но это утверждение тоже является спорным. что резиденция куманских вождей Дунайской половецкой группы. Установлено. Прутом и Днестром называлась Karabuna. который заселяется и оседает в Болгарии как раз около 1240 г. Позже он их расселил по разным местам. Можно полагать. что ссылаясь на текст Ибн Тагри Бидри. В первую очередь. (обр. Примечательно. В общем берет верх мнение В. Кастрици) замечается некая активизация жизни лишь в ХIII в. Тем более. регион обособляется как административная единица в пределах Второго болгарского царства под названием Карвунская хора. врученной им купцам Дубровника и в Болгарской анонимной летописи. изобилующий куманскими памятниками. половцы этой группы эмигрируют на территории к югу от Дуная в 1240 г. Нельзя пренебречь и совпадением названия упомянутой резиденции куманских вождей т. что куманы инфильтрировались именно в Добрудже. Балчик. здесь речь идет о их заселении в Восточной Болгарии – на территориях между Балканскими горами (Стара планина) и Бабадагскими горами. Дунайской группы Карабуна с Карвуной – названием резиденции правителей Добруджанского княжества (архонтат. к 1240 г. дипломат во время правления Иванко. как общепринято считать. 221). деспотат). причем она набирает силу только после начала ХIV в. Попытка отождествить крепость Армукастру. Очень интересным является сведение арабского хрониста Ибн Тагри-Бирди о том. Балик и Тертер (Йоан = Иванко?) основали Добруджанское деспотство. близ города Татарбунар на устье реки Когылник – регион. Бешевлиева. согласно которому название произошло от слова карбон – уголь. которую в середине ХII в.. Калиакра. что она находилась недалеко от дельты Дуная. Под этим названием мы его встречаем в грамоте Ивана Асеня II. что этот процесс связан с инфильтрацией куманов. так как существуют сведения. Это та группа. а также висший сановник Чолпан. с Карвуной и соответственно доказать существование города с таким названием раньше середины ХIII в. что существуют относительно веские аргументы в пользу отождествления Армукастро с крепостью Енисала в Северной Добрудже. болгарский царь Унгус-хан (Иван Асен II) разрешил куманам переправиться через Судакское (Черное) море и заселиться на территориях между двумя горами. Каварна. Очевидно. – довольно гипотетична. Давно ведутся споры об этимологии и происхождении названия Карвуна. которая благодаря своему географическому местополо- 61 . упоминает ал Идриси. В своих рассуждениях все исследователи упускают из виду факт. Тем более. причем нужно отметить. что как Тертер.

Варна находилась под властью Византии .) и на южнодобруджанское Причерноморье.nobilem virum Petrum Grisonum Venetum dum esset in Constantinopolis de dixisset bene modios DS frumeni de partibus Varai Constantinopolitani curente MCCXXVI…” (Пиетро Гризоно. татарсковизантийского альянса. при более внимательном просмотре текста. так и в западном Причерноморье. поддерживала самые активные контакты с Болгарией. что в результате созданного в 1273 г. что хотя и временно. что в то время болгарские территории находились под усиленной татарской зави- 62 . то это не имеет отношения к исторической реальности первых десятилетий ХIV в.. что Варна и ее регион были подвластны Византии.. внушающим предположение о том. соответственно в Варне.. купцов и архиереев из Вичины и дунайской дельты. но об это пойдет речь ниже. Не исключено. а в Карвуне... распространялось ли усиленное византийское присутствие в дельте Дуная (после 1261 г. венецианец благородного происхождения.А. очевидно нет оснований полагать.. Тем более.. – Г. почему административный центр Карвунской хоры находился не в Варне. являлось результатом установления в ней византийской администрации. Если и существовало администрирование Варны Константинополем после 1273 г. в 70-е годы ХIII в.”. мужчина благородного происхождения по имени Петр Гризоно. то становится очевидно. Если это было действительно так. означает. является венецианский документ 1276 г. напрашивается и другой вариант его прочтения и интерпретации: „Как указывают (упомянутые выше) евреи. о которой пойдет речь позже). В нем написано: „.). купленных в 1276 г. а император хотел взять для себя 133 гиперперона. а можно также полагать. Дискуссионным остается вопрос. индиктион ІІІІ.. венецианец.. когда закладываются основы Добруджанского феодального княжества (архонтат-деспотат) и Варненско-Карвунской митрополии. привез из Константинопольской Варны в Константинополь 600 модиев зерна в текущем 1276 году). Империя завладела плацдармом как в Дельте (примерно в Вичине. будучи в Константинополе. что город находился в пределах Империи. что возрождение Варны. привез добрых 600 модиев зерна как часть обязательства Вара Константинопольца (курсив авт. Единственным свидетельством. то оно продолжалось примерно до 1285 г. в частности после 12721374 гг. Однако. Если название Константинопольская Варна. то тогда действительно можно полагать. Даже если согласиться с предположением о временной административном и духовном господстве Византии над Варной и Карвунской хорой где-то в 1273 г. что сезонно кочевала именно в Добрудже в ХII-ХIII вв. Повелитель региона того времени – Ногай изгнал византийскую администрацию. о котором свидетельствуют археологические исследования последних десятилетий. при посредничестве Марин Билонг и тогда он продал зерно за 160-170 гиперперонов... Повидимому эта политика Ногая распространяется и на Варну. соответственно на Варну и Карвуну. когда началась татарско-византийская война с театром военных действий в Восточной Европе. день 16 с начала августа.жению. При такой интерпретации.

Несомненно. связанных с династией Тертероба. терпел такую византийскую цитадель к северу от Балканских гор как Варну. что после начала ХIV в. из-за своей ослабленной власти и будучи стеснен со всех сторон. что подобно добруджанскому Причерноморью. так как в 1277 г. 1 ). а как уже упоминалось Северная Болгария становилась жертвой периодических татарских нашествий. Существует предположение. эти города возрождаются. В источниках не упоминается ничего о городах севернее Варны и о близких крепостях. произошло от антропонима Тертер-кан. потративший столько усилий на завоевание Южного Причерноморья. С уверенностью можно полагать.. После временного кризиса в ХII в. П. Попину. что в 1302-1304 гг. о чем свидетельствеут как ускоренный рост монетного обращения. они оказываются надежной защитой царя Ивайло против татар и ромеев. было связано с инфильтрацией куманов в ХП-ХШ вв. они находились вне пределов Византии. Зона Подунавья около Дрыстра Вторая зона или так наз. В целом. по всей вероятности. что крепостные сооружения были восстановлены после татарского нашествия. то всесильный в регионе татарский бег – вряд ли! Точно известно. Феодор Святослав (1299-1321) отвоевал Причерноморье и присоединил к Болгарии все прибережные города от Месемврии до Агатополя.Дьякону выдвинул ги- 63 . Не исключено. не смотря на нестабильность Болгарии и татарский вассалитет. Ногай воспринимал Болгарию как подвластную ему территорию.. среди которых и характерная для этого периода керамика. в частности групп. свидетельствами чего являются как монетная циркуляция. находившегося недалеко от Дрыстра – Тутракан. жизнь в Дрыстыре. причем это завоевание было закреплено юридически болгарско-византийским договором 1307 г. что Варна находится в Болгарии 2. в ХIII в. что название города. Другим источникам информации о позициях куманов из рода Тертероба в регионе Дрыстра являются события. „второй обитаемый остров”. Коконь. Лет десять назад проф. о чем свидетельствует булла Папы Йоанна ХХII 26 февраля 1318 г. Тут¬ракан и. Пэкуюл луй Соаре. большое татарское нашествие в 1242 г. центром которого был Дрыстыр-Силистра. Черна вода (фиг. о создании католической eпископии в генуэзской цитадели Кафа (как раз во время правления царя Феодора Святослава ). если болгарский царь Георги I Тертер (1280-1291). так и найденный керамический ансамбль. мог бы пренебречь куда более важными для царства в стратегическом отношении крепостями по Добруджанскому Причерноморью. Опираясь на логику. процветание жизни в Дрыстре и близких городах во второй половине ХIII в. включала в себя еще Пэкуюл луй Соаре. что такой владетель как Феодор Святослав. что дает основание полагать. так и множество находок. и особенно после 1237 г. происшедшие в конце ХIII в. Не вызывает сомнения факт.симостью. трудно поверить. что Варна находилась в то время в пределах Болгарии. Ветрене и Тутракане процветает. Ветрен. где записано. На фоне такой реальности. Однако. оставлило тяжелые последствия.

когда Генуя создает свои первые фактории и когда Византия обосновывается прочно в этом регионе. что монеты с сокращенными надписями СВТА ЕС и СВТ ДЕС. а также несколько поселений недалеко от Тулчи. после 1242 г. 7).потезу. Византия устанавливает здесь свое политическое и религиозное присутствие. В то же время. его сын Фе¬о¬дор Свеятос¬лав Тер¬тер провозгласил себя деспотом Дрыстра. Вопреки всем этим обстоятельствам. подчиненной Конс- 64 . Килии и Никулицела (обр. стал полунезависимым местным правителем. По свидетельствам Рашид ад-Дина и других источников. Выдающийся румынский медиевист болгарского происхождения аргументирует свою гипотезу фактом. а Генуя – экономическое. имел тяжелые последствия не только для всей Северной Болгарии и региона Дрыстра. именно в этом регионе. датирован 1281 г. Татарский поход 1242 г. что первый документ. 1). распространялись исключительно и только в регионе Дрыстыр – Пэкуюл луй Соаре. и постепенно отделяясь от Сарая. что у темника Ногая были свои обиталища в Исакче и на дунайском берегу. Енисала-Новиовикус (Армукастру?). Арабские авторы и византийский хронист Никифор Григора категоричны в своем утверждении.. статут территорий. Однако утверждения. Сам факт. татарская власть к югу от Дуная была лишь номинальной. а документ. Зона дунайской дельты Третья зона или так наз. свидетельствующий о существовании генуэзской торговой колонии в Вичине. Тулче и Троезмисе. не отличается от статута остальных болгарских земель. что Михаил VIII Палеолог присудил так наз. этнические и политические процессы оказались самыми сложными и запутанными. Килия-Ликостомо. Письменные источники и результаты археологических раскопок указывают не только на взятие Килии и на временное прекращение жизни в Нуфэру. что непосредственно после 1261 г. после освободительной войны Асеней между 1185-1188 гг. что после насильственного свержения с престола Георгия I Тер¬тера в 1292 г. Нуфэру (Вичина?). „Паристрионские острова” (острова на Дельте Дуная) Византии. в панегирике ритора Мануила Холоболоса говорится. 3.. которые он расшифровывает (ИАКОВ) СВЕ¬ТОС¬ЛАВ ДЕС¬ПОТ (обр. упоминающий о митрополитской кафедре. расположенных в дельте Дуная. Происходившие. Но к 60-м или 70-м годам ХIII в. но и на нарушенную циркуляцию монет в городах на Нижнем Дунае.. но и для болгарских крепостей к югу от дельты Дуная. Принято считать. что Дельта вошла в пределы болгарского царства к концу ХII в. наиболее отчетливо выделились невыясненные моменты. темник Ногай обосновывался прочно в Днестровско-Дунайском междуречье в качестве удельного правителя. Остаются однако открытыми вопросы когда именно Ногай устанавливает самостоятельное (независимое) администрирование в придунайских городах. „третий обитаемый остров” находится около дельты Дуная и в его состав входят города крепости Исакча-Облучица. является неверными.

Оберлендера о том. здесь циркулируют монеты (согласно его классификации – класса А).. 8). в регионе дельты Дуная наступают существенные перемены.. на лицевой стороне которых. По времени это коррелирует с началом чеканки определенного типа монет в Исакче и регионе. 16). что между 1285 и 1300 гг. По мнению Е. Мы полностью разделяем мнение Е. являются досточно красноречивым опровержением подобного суждения. Болгария успела возобновить частично свое влияние в регионе и в местах к северу от Дельты. отношения татаров с Византией настолько ухудшаются. в регионе полностью доминируют татары. которые под покровительством Ногая завладели внешней торговлей в регионе. на реверсе – равноконечный „процветший крест”. По всей видимости. Ногай вступил в острый конфликт с Генуей в Крыму.. Однако Исакча находились в руках татар. что к 1273 г. Все прежде сказанное наводит на мысль.тантинополю. В силу исторических обстоятельств местное население успело сохранить за собой отдельные элементы местного самоуправления. После смерти Ногая и после того. Таким образом. За оказанную полную поддержку в ликвидировании наследства Ногая. торговые дела Генуи сильно стеснены. причем при более жестких условиях. по 1285 г. Однако в 1296 – 1298 гг. не испытывавшие особого пиетета к оседлому образу жизни в городах. как болгарский царь Феодор Святослав убил его наследника Чаку в Тырново в 1299-1300 гг. татарская власть к югу от Дуная уже превращается из номинальной в реальную. на аверсе которых была гравирована тамга Тохты и управляющей династии Джучи. к концу ХIII в. которые ставил всесильный Ногай. что в нем был установлен кондоминиум – совместное татарско-болгарское управление. Оберлендера между 1273-1286/7 гг.. Здесь чеканились гибридные (т. о чем свидетельствует достаточное количество документов. в результате политики Ногая. а на оборотной стороне – легенда на греческом языке (обр. Она являлась аванпостом их власти. но это длилось только с 1273 г.наз. это даже приводит к войну. ”татарско-генуэзские”?) монеты. Скорее всего это произошло после заключения мирного договора между Ногаем и Михаилом VIII в 1272-1273 гг. Болгарское военно-административное и в некоторой степени экономическое присутствие тоже было ликвидировано еще к 1273 г. а в его перекрестном пространстве – название города SATCY (обр. датирован только 1285 г. судя по тому. который был скреплен женитьбой Ногая на внебрачной дочери императора Ефросинье и который открыл доступ Византии к Дельте. что в 1285 г. Совпадение всех этих обстоятельств дает основание полагать. Зато укрепились позиции итальянских купцов. мы сталкиваемся с совершенно уникальной ситуацией – два традиционных политических субъекта. хан Тохта (1291-1312) предоставил болгарскому царю ряд привилегий. вытеснены из региона Дельты. изображена тамга Ногая. Болгария и Византия. что эти монеты прина- 65 . Однако после смерти Михаила VIII. что несомненно привело к ухудшению генуэзских позиций в дельте Дуная. Византия не имела ни малейшего влияния и присутствия в городах и крепостях дунайской Дельты.

Открытое столкновение с Болгарией оказалось неизбежным и оно вспыхнуло в начале управления хана Узбека в 1315-1316 гг. Вероятно. однако. где доминировали татары.длежали определенной полуавтономной местной структуре (на наш взгляд – городской). этим обстоятельством воспользовался деспот Добротица. в 80-е годы ХIII в. Синюха в 1362 г. Нельзя. Об этом более подробно пойдет речь в одной из следующих глав. Кстати. республика Св. утверждать с полной уверенностью. что и привело к ограничению ханского влияния на территориях Нижнего Дуная. Постановление Officium Gazarie 1316 г. По всей вероятности татарские позиции в Дельте были частично и временно ослаблены лишь после битвы на р. предоставленные Сараем Феодору Святославу. как и его реальные шаги к достижению этих целей. и что это являлось своеобразным видом надзора над ними из-за их сотрудничества с Ногаем на протяжении четверти века. Большинство исследователей принимает в качестве верхней границы – смерть царя Феодора Святослава в 1321 г. были направлены на осуществление полного контроля над генуэзскими факториями. до каких пор с санкции хана в Сарае.. Болгария администрировала данный регион дельты Дуная (Северную Добруджу) и территорию к северу от нее.”Третий обитаемый остров”) и к северу от нее до Белгорода Днестровского. их яростный противник – хан Тохта сохранил в полной мере генуэзские привилегии в Вичине и в регионе. что полномочия. является косвенным доказательством о том. Георгия. стало одной из основных причин долгой войны. нескрытое стремление Добротицы добиться „обитаемого острова” в Дельте. но доказательства в пользу этой границы преимущественно косвенны.. 66 .Георгия действительно успела завоевать сильные позиции в данном регионе. Не исключено. что после свержения с власти Ногая и Чаки.. что возникший конфликт между болгарскими и генуэзскими интересами был вызван в результате усилившихся позиций Феодора Святослава в регионе дунайской дельты (так наз. которую добруджанские деспоты вели с республикой Св. Спорным является вопрос. когда литовцы их полностью разбили. Как уже выше упоминалось. с благоволения Ногая.

няма сведения за Варна като епархийски център1. и до първата четвърт на ХІV в. защото иначе няма как да си обясним битието на митрополит на Варна и Карвуна в диоцеза на Цариградската патриаршия през 1325 г.Глава 2. Релеф от фасадата на църке църковните неща да се променят заедвата „Св. че около 1346 г. Те се съдържат в автентични писмени извори. Георги” във Варна (ХIV в. макар и косвени. Известно е. Фотий: „Обичайно Обр. и ранната история на Варненска митрополия. В друго разследване от септември 1327 г. Забележително е. се среща името на Варненския митрополит Маркел3. че първите сведения за Варненска епархия съвпадат по време със смъртта на българския цар Георги ІІ Тертер през 1322 г.) 67 . че още с формирането на независимата българска патриаршия през 1235 г. потомци на Тертеровци вече управляват своето феодално владение около Карвуна като полунезависимо от Търново княжество (архонтат)5. Формирането на Варненскокарвунска митрополия – основен ориентир за началото на Карвунския архонтат (деспотат) Според мен има репери. е регистриран подписът на митрополита на Варна и Карвуна Методий2. В епархийските списъци. които насочват и към началото на полуавтономната карвунска област. бивша Карвунска хора (провинция) в границите на българското царство. влиза в действие класическия принцип на св. които обаче се отнасят до църковната организация в Добруджа през ХIV в. Същевременно стана ясно. синодалните решения и изобщо в писмените извори от ІХ–ХІІІ в. и отпадането на Тертеровата фамилия от владетелския трон в Царевград-Търнов4. Вероятно този процес е ускорен силно след смъртта на Георги ІІ Тертер. За пръв път в разследване на Синода на Цариградската патриаршия относно обвиненията в богомилство на йеродякон Симеон от 30 май 1325 г. 19.

Тютюнджиев и В. eius religio” – „Комуто е управлението. а и няколко десетилетия след това. че той е съпътстван от списък на кастелите. Критика.188. във Vatic. ср. 12 (1954).188 (No 14). Според Ив. В синхрон с тази политика управляваната от карвунския велможа територия в духовно отношение се поставя под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. леко изменен11. Дарузе се спира в още едно свое изследване в Archives de l’Orient chrétien. тези от Лавра най-вече. Същевременно липсват всякакви сведения. 191. f 47 v (MM I. когато тертеровата фамилия губи царския трон в Търново. според мен не може да се правят изводи.9 Ако това наистина е сигурно.10 На този проблем Ж. Регистър 286.1958. касаещ въпросния документ. 240: ср. Дарузе. От тези два коментара на Ж. BCH 82. като владения на Константинополския патриарх се отбелязват селата на остров Лимнос и гр. REB. No52. Началото на това епископство заслужава да бъде отбелязано. пропуснато от българските проучватели. Този за Варна е споменат по. Плетньов. цитиран в BCH 82 (1958). 4. Февруари 1321.].нататък. Дарузе. на монасите от Атон. че Варна и областта е извън диоцеза на търновския патриарх още в края на управлението на всесилния в региона български цар Теодор Светослав Според мен. това отбелязване трябва да се отнася за сделките. че Варна и околни- 68 . Вярно е.59) на списък с епискоските владения на остров Лемнос: ср. 6829 (1321). Избран и ръкоположен архиепископа на Лемнос Яков... следователно този опис може да е съствен за различни цели. а в още по-голяма степен Карвуна. на него е църквата” господства на Балканите и е основен индикатор за синхронни промени в държавните граници и църковните диоцези7.Изповядването на вярата от Якобос от Лемнос е датирано през февруари. стр.но с променянето на гражданските области и диоцези”6. че Варна. тъй като то дава може би обяснението за наличието в Регистър V 47. 840. които датират най-късно от патриатшеството на Исая. нито към коя сделка да се отнесе описът на патриаршеските имоти в Лемнос (ММ52/1) и на кастелите от Варна (ММ52/2). то следва да приемем. Описът от Лемнос би могъл да съвпада с появата на нов епископ към 1321 [43. които притежава патриаршията във Варна. Първите актове на архиепископа датират от ноември 1321: ср. Варна с околните крепости (кастели). Ето защо приемам. където четем: Не се знае точно към коя патриархат. са в политическите граници на Византия през периода 1321-1335 г. обаче има някакво недоразумение при работата с текста на Ж. След като въз основа на него се правят тези изводи се налага да го цитирам в пълен превод: Документ № 2101. Дарузес. Трябва да се сравни тази дата с датата ноември 1321 на един акт от Лавра. Принципът „Cuius region. че достатъчно виден и легитимен представител на българска аристократична фамилия еманципира феодалното си владение в полуавтономно княжество в годините около смъртта на цар Теодор Светослав (12991321)8 или по-скоро след смъртта на сина му Георги Тертер II (1321-1322). притежават големи имоти в същия остров. тъкмо в годината на смъртта на Теодор Светослав в Кодекс на Константинополската патриаршия от февруари 1321 г.

Поставянето на митрополитския престол във Варна на пръв поглед се прави съзнателно. касаещ Варна и околните крепости (ММ 52/2). Константинопол си възвръща контрола над Добруджа и възстановява старите си епархии. няма нищо общо с първите документи на архиепископа от ноември 1321 г. се прави 69 . но не е ясно от времето на кой патриарх е приложеният към него опис под код (ММ52/2). Дарузес изрично пише.. Вероятно управителят на Карвуна извежда временно подопечната му територия (крепостите и селищата по черноморския бряг между Калиакра и Варна) от диоцеза на Търновската патриаршия и ги подчинява на Цариградския патриарх. е издаден по времето на патриарх Герасим I (1320-1321). но определено посочва terminus post quem времето на патриарх Исай. когато са първите документи. отделя Сярска митрополия от сръбската патриаршия и през май 1371 г. Доростолска и Аксиополска17. de jure я подчинява на Константинополска патриаршия. За целта в границите на феодалното княжество (архонтат) се формира църковен диоцез с митрополитска катедра във Варна. в Наръчник за писане на писма на Константинополския патриарх от 1385 г. съвсем определено Варна и Карвуна са представени със собствена митрополитска катедра извън диоцеза на българския патриарх и пряко подчинена на Константинополския вселенски патриарх. легитимиращи Варненска митрополия от 1325 г. Главната причина за това.. Същевременно в многобройните извори за Варненска митрополия от ХІV в. защото в Константинопол знаят добре. Впрочем. е. че на нея се гледа като на възстановената раннохристиянска Одесоска епархия и това е видно от титула Варненска.те крепости са в диоцеза на Константинополската патриаршия през 1321 г. липсва и най-малкото внушение. които са носели през V-VI в. а още по-малко през м. (ММ 52/1) а още помалко с документа. Прочее Ж. че документ № 2101 от февруари 1321 г. е че градът никога не е бил в границите на Империята след 1201 г. А Исая е интронизиран за константинополски патриарх след смъртта на цар Георги II Тертер и светителства между 1323 г и 1332 г. Иван Срацимир извежда Видинския митрополит от диоцеза на Търновската патриаршия и го подчинява на Цариградския патриарх1553. Нещо повече.. където са споменати Варна и околните крепости. те получават имената. Впрочем.13 Това в никакъв случай не води до зависимост на действията на деспота на Сяр от императора Константинопол – дори напротив14. синодалните старци в Константинопол щяха да кръстят митрополията Одесоска. февруари. т. че древният Одесос е сред водещите епархийски центрове през ІV – VІІ в. През 1381 г. Действително документът за избирането на Яков за пръв архиепископия Лемнос от февруари 1321 г. и 1327 г. С цел да демонстрира своята независимост от Сърбия друг деспот – Углеша. в Добруджа и Североизточна България16. когато в края на Х и ХI в. Най-после сходна практика регистрираме и в България. В документа от май 1325 г. – Томиска. При Варна не се постъпва по същия начин. с подобен акт се сблъскваме при близки обстоятелства няколко десетилетия по-късно.12. Ако държаха на раннохристиянското минало.

2 на Ловеч и цели 6 на Несебър е показателен21. На този фон е малко вероят- 70 . те незабавно назначават свои митрополити. а с реалностите на деня и най-вече с желанията на новите господари на Добруджанското Черноморие. 4 на Видин. Фактът. но в документите след 1327 г. Обикновено се приема. решаващо е мнението на деспот Углеша. Действително. Анхиало и Ахтопол през ХІV в. че не винаги е така. Не само защото в първия известен документ от 1325 г. но запазва катедрите като вдовстващи. Определено търновския т патриарх въдворява свой митрополит в Несебър. Също така изрично трябва да се подчертае връзката Карвуна. Редом с останалото. митрополита е титулован като „варненски и карвунски”. отначало митрополитът дори се титулува варненски и карвунски. когато българският цар владее този регион. Ето защо на практика е невъзможно Константинополската патриаршия да пристъпи към интронизация на архиерей без съгласието на управителя на Карвуна. малко вероятно е през този период градът да е пряко под властта на търновския цар и едновременно с това там ad fundamentum да се учредява византийски митрополитски престол. а не желанията на владиката. не само Карвуна. Филипопол. че при сходни обстоятелства относно промяна статута и положението на серския митрополит през 1371 г. Показателен е и случая с Пловдив. че в Синодика на Борил за периода на Второто българско царство са изброени 6 митрополита на Дръстър. Несебър. Видя се. В случая Константинополската патриаршия в голяма степен трябва да се съобразява не със сантименти от далечното минало.е.връзка на Варненска митрополия с древната Тевиреопулска катедра и няма никакъв намек за древнопросиялия Одесоски епископски и архиепископски престол18. Още по-определено за взаимовръзката и препокриването на територията на Добруджанското деспотство с Варненска митрополия свидетелства документ на Константинополската патриаршия от юни 1372 г. но и поради задължителната санкция на светската власт при учередявяне на митрополитска катедра. където търновския патриарх поставя владика. По тези конюнктурни съображения за задоволяване амбициите на добруджанските архонти. това означава. при цар Иван Асен II (1218-1241) и при цар Иван Алексъндар. но случая с Несебър ни подсказва. Такъв случай не ми е известен. 3 на Червен. че около 1322 – 1325 г. остава само варненски. Созопол и пр. чиято столица е Карвуна.20 В църковно отношение градовете започват да се подчиняват на търновския патриарх. може би представители на българо-кумански род.22 Щом обаче ромеите овладяват Несебър. 4 на Ловеч. че когато българите завладяват черноморските градове Созопол. а и цитираното по-горе правило на патриарх Фотий става практика в българо-византийските отношения през ХІV в. но и Варна попада в границите на полуавтономен местен господар. когато градът е в границите на българското царство – т. с Варна. административният център на региона. религиозният център. Според него крепостите в диоцеза на варненския архиерей „принадлежали на владението на щастливия деспот Добротица”19. Византия изтегля митрополитите и епископите.

р. Les Régestes de 1310 à 1376. Генеалогия и просопография. Търново и крайбрежните митрополии и архиепископии (Варна. София. ΄І. Материали от Национална научна конференция. накити. с.. 49 сл. Diaconu. 101. 1974. няма за решаване казус. с.΄Επιστολή γ˛ Νικολάω πάπα τής πρεσβυτέρος Ρώμης έκδò. В. Les Régestes des actes du Patriarchat de Constantinople. Бил ли е татарина Чака български цар. Θαλέττα. с. 2007. София. Месембрия. – Etudes balkaniques. Гюзелев. Тютюнджиев. с. 2 J. 1987. Плетньов. че не татарският принц Чака. 4. 93-94. 162. 121. Гюзелев. the Bulgarian Tsardom and the Patriarchate of Constantinopole. Grumel. 93-109. 9 Ив. – В: Християнската култура в средновековна България. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ – началото на ХV век). 138-140. p.но. 5. Гонис. Ив. катедрата в града да е оглавявана от владици. Nicolova. 71-75. Шумен 2 – 4 май 2007 г. Darrouzès. Ν. 1989. назначени от Константинополския патриарх. Павлов. Божилов. Les actes des patriarches. Бурмов. Созопол и Анхиало) през ХІV век.IV в. 25. с. История на България през времето на Шишмановци (1323-1330). 7 Ив. сфери. – Историческо бъдеще. I. Les Régestes des actes… fac. бел. Les Régestes des actes du Patriarchat de Constantinople. Darrouzès. София. Les actes des patriarches. p. Велико Търново. Лоран регистри на Константинополската патриаршия липсват сведение за варненски епископ или митрополит от VIII до началото на ХIV в. Към ис­то­ри­я­та на Кар­вун­с­ка­та сред­но­ве­ков­на об­ласт (XIII-XIV в. № 31. Филипопол и пр. 12. 3 J. fac. Най-после варненският случай е по-специален. 1-2. Атанасов. виж: P. V. 5 В. Nr 2135. Les Régestes de 1208 à 1309. – Доб­ру­джа. В. Грюмел и В. fac. № 32. Вж: V.). Paris. 1999. Плевен. 54. 1994. fac. I. 2. I. Изграждането на Варненската крепост и Варненската митрополия (ХI. 1-2. 231-232. с. р. – Dobrudja. 5. оръжия. е. 1999. Les Régestes des actes du Patriarchat de Constantinople. 7. 242-255. І. – В: Търновска книжовна школа. 31-32. костюми. 1995. 1998. Г. с. Созопол. По: Д.. Княз 1 71 . 1971. 8 За това. сходен с Несебър. с. 23 Бележки В публикуваните от В. понеже българите не заварват действащ византийски митрополитски престол от ХI-ХIII в. έν Λονδίνω 1864. Paris. Les Régestes de 715 à 1043 . В. 140-142. 1999. 1969 . 5. с. когато Варна е в границите на търновското царство.). Игнатов. Пл. 4. 463.) в австрийските сбирки и архиви. 4 Ал. Извори за средновековната история на България (VІІ-ХV в. Извори за…. с. а че Тодор Светослав сяда на трона в Търновград през 1299 г. т. по случай 1100 годишнината от смъртта на Св. скиптри. 1968. fac. с. 6 Φωτίυ πατριάρου. Les actes des patriarches. 19-26. – В: Избрани произведения. София. B. Екзархии на Цариградската патриаршия в българските земи през ХІV–ХІХ в. 1995. 204-206. Laurent. A propos des soi-disant monnaies de Jakov Sviatoslav. В. 3. Инсигниите на средновековните български владетели. Тютюнджиев. 560. Les Régestes de 1043 à 1206. Корони. с. Фамилията на Асеновци (1186-1640). 1985. Анхиало. Търновската митрополия през ХV-ХIХ в. The Church of Odessos-Varna between Byzantium. Гюзелев. – Търновска книжовна школа. Paris. Nr 2124.

р. 21 М. Тъпкова-Заимова. 1928. Хр. 98-102. cit. с. П. 235. От Галиполи до Лепантол Балканите. Димитров. р. 74. 354-371. 372. 2008. Лебедев. 20 Д. Варна-Велико Търново. 11 J. Ал. с. Матанов. 1986. Санкт Петербург. с. София. cit. култура. Д. Цит. с. В. Църковната организация в Североизточна България и Добруджа между 971-1020 г. Г. Д. 15 Ив. Op. Синодик царя Борила. № 2101. Богдановић. 85. с. 72 . 202. № 2135. изкуство. Кузев. – Archives de l’Orient chrétien. 74. с. Велико Търново. 1998. Хронологически енциклопедия на света. 202. Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието.. p. София. fac. № 2608. Европа и османското нашествие 1354-1571. 5. № 54. Op. Матанов. Les Régestes des actes…. 6. 85. Б. 455-466. с. p. 199 сл. – В: Средновековният български град. 545. Darrouzès. 286. Устройство и управление на българската православна църква (ІХ-ХІV в. Лебедев. р. с. Darrouzès. 13 J. 5. археология. 70-90. Велико Търново. Nicolova. 1997. Les Régestes des actes….). fac.). Гюзелев. Paris.Борис-Михаил (ок. 1980. 2004. 17 Г. с. Исторические очерки сосотояния Византийско-восточной церкви от конца ХI до середине ХV века. 92-93. с.. София. 101 В. Християнският Дуросторум – Дръстър. № 65. Научни скуп у Крушевацу 1971. съч. 2. Научни конференции. Darrouzès. БИД. 12 А. 214-216. 372. р. р. Р. – Преслав. 12. с. 246. Darrouzès. fac.. Darrouzès. Атанасов. Пл.. Гонис. Les Régestes des actes…. Les Régestes des actes…. Развитието на градовете и създаването на нови епархии във Второто българско царство. 48. 1971. Божилов. № 2101. Атанасов. Павлов. Търново и крайбрежните…. Николова.. съч. 835-907 г. с. Гюзелев. Т. София. с. Les Régistre sinodale du patriarchat byzantin au XIV s. В: О кнезу Лазару I. с. fac. 14 Хр. с. 1988. Попруженко. Михнева. 19 J.. Извори за…. Те се позовават на:: J. 721. 1994. VI. 325 – 338. 2007. София. 10 J. Извори за средновековната…. 22 Пак там. Nr 2652. Darrouzès. 196-197. А. 259. 5. Цит. Г. Измирење српске и византиjске цркве. История. 18 J. р. Београд. 511-514. 5. П. 16 B. В. Югозападните български земи през ХIV век. 215. 1975.

the downfall of the Terter family and its removal from the ruler’s throne in Tsarevgrad-Tarnov. The formation of the Varna-Karvounian metropolitan bishopric – a basic landmark for the commencement of a Karvounian archon’s domain (archontate/despotate) Abstract Although oblique and mediate. For this purpose within the confines of the feudal principality (archontate) was established a clerical diocese with a metropolitan cathedra in Varna. At the same time there is a complete lack of available records pointing that Varna and to an even lesser degree Karvouna were component part from the political confines of Byzantium in the period 1321–1335 or a few decades after. it does not suggest the possibility of a Varna metropolitan bishopric before 1323. It is noteworthy that with respect to time the first records about a Varna eparchy coincide with the death of the Bulgarian Czar George II Terter in 1322. there are certain landmarks and reference points that lead to the beginnings of an independent Karvounian district. a former Karvunan Horra (or province) within the bounds of the Bulgarian Kingdom. Synchronously with this policy the governed by the Karvounian lord territory in a religious aspect fell under the jurisdiction of the Constantinople patriarchate. Most probably this is the year when the governor of the Karvounian Horra separated the subordinate to him territory with the strongholds and settlements along the Black Seacoast between Kalliakra and Varna from the diocese of the Tarnovo Patriarchate and submitted them to the rule of the Tsarigrad patriarch. It is well known that still with the formation of an independent Bulgarian patriarchate in 1235 into effect came the classical principle of St. where to the domains of the Constantinople patriarch are attributed the villages on the Lymnos island and the town of Varna with its adjacent strongholds and castles. It is made clear that the document comes from the time of patriarch Isaiah (1323–1332). Rejected was the assignment of this event into 1321 based on an appendix (MM52/2) to a codex of the Constantinople patriarchate from February 1321. distinguished and undoubtedly legitimate representative of a Bulgarian aristocratic family emancipated his feudal domain to the status of an autonomous principality after the Terter clan happened to lose the royal throne in Tarnovo. In another investigative inquiry from September 1327 appears the name of the Varna metropolitan bishop Markel.Chapter 2. In a similar manner acted despot Uglesha. That is the reason for us to accept that an acclaimed. who separated the Sijar 73 . In an inquiry of the Constantinople Patriarchal Synod from 30th May 1325 is registered the signature of the Varna and Karvounian metropolitan bishop Methodius. e. Phothius: “It is a regular practice that the church matters are changed and transformed simultaneously with the changing and transformation of the urban administrative districts and dioceses”. i.

74 . However. This also refers to Ivan Stratsimir(Sratsimir). who displayed the same attitude by setting the Vidin metropolitan bishopric apart from the Tarnovo patriarchate in 1381. We’d rather say it was just the other way round. this in no case led to dependence from the Constantinople emperor with respect to government proceedings or taking actions and decisions both on part of the Sijar despot or the Vidin czar.metropolitan bishopric from the Serbian patriarchate in May 1371 in order to demonstrate autonomous self-dependence.

чтобы демонстрировать автономность. управляемая карвунским вельможей территория. при изменении границ гражданских областей и диоцезов. Примечательно. находились в политических границах Византии в период с 1321 по 1335 г. 75 . бывшей Карвунской хоры (провинции) в пределах болгарского царства. а Иван Срацимир . что Варна и тем более Карвуна. отсутствуют всякие сведения. данные. Подобным образом. после того как фамилия Тертерцев сходит с царского престола в Тырново. Фотия: считается обычной практикой. Формирование Варненско-карвунской митрополии – основной ориентир начала Карвунского архонтата (деспотата) РЕЗЮМЕ Существуют.. да и несколько десятилетий после этого. Вероятно. должна была находиться в духовном отношении под юрисдикцией Константинопольской патриархии. основанная на приложении (ММ52/2) к кодексу Константинопольской патриархии февраля 1321 г. Известно.Видинскую митрополию от Тырновской патриархии в 1381 г. В другом расследовании сентября 1327 встречается имя варненского митрополита – Маркела. указывающие на начало независимой Карвунской области. согласно которому к владениям Константинопольского патриарха причислены поселения острова Лимноса и город Варна с соседними крепостями (кастелами) Выясняется.Глава 2. что этот документ относится ко времени патриарха Исайи (1323 – 1332). т. он не подразумевает существование Варненской митрополии раньше 1323 г. именно в этом году правитель Карвуны временно выводит подопечные ему территории (крепости и поселения по черноморскому побережью между Калиакрой и Варной) из диоцеза Тырновской патриархии и отдает их в подчинение у Цареградского патриарха. что первые сведения о варненской епархии совпадают по времени со смертью болгарского царя Георгия ІІ Тертера . и со свержением Тертерцев с престола в Царьевграде-Тырнове. В то же время. что достаточно выдающийся и лигитимный представитель болгарской аристократической фамилии эмансипирует свое феодальное владение в автономное княжество. что еще с формированием независимой болгарской патриархии в 1235 г. Для этой цели в пределах феодального княжества (архонтата) формируется церковный диоцез с митрополитской кафедрой в Варне. поступили деспот Углеша. Отвергается датировка 1321 г. отделив Сярскую митрополию от Сербской патриархии в мае 1371 г. хотя и косвенные.. Подобное действие ни в коем случае не означало зависимость деспота Сяра и царя Видина от императора в Константинополе.. Согласно сложившейся политике. зафиксирована подпись митрополита Варны и Карвуны – Мефодия. В расследовании Синода Цариградской патриаршии 30 мая 1325 г. вступает в силу классическое правило св.. вносить изменения и в церковных делах. Именно этот факт дает нам основание полагать. а как раз наоборот.е.1322 г.

) и наследниците му бяха заварили във Варна действащ ромейски епископ. Същевременно липсват всякакви сведения. вече се коментира. е документиран първият митрополит на Вичина – Теодор. че са попаднали в духовната сфера на Константинопол по времето на кризата. обаче не посочва крепости по Добруджанското Черноморие на север от Балкана. Това предполага. а и няколко десетилетия след това. че не се присъединяват към Византия и изглежда имат по-специален статут. Остава фундаменталния въпрос как така в границите на българското царство и Търновската патриаршия византийския т патриарх разкрива нова митрополитска катедра. Ако примерно цар Калоян (1197-1207 г. Прочее. а в още по-голяма степен Карвуна. Допълнителна причина за еманципирането им в полунезависима територия ще да е поредната поява на татарските армии в Източна България. На пръв поглед може да се мисли. на него е църквата” господства на Балканите и общо взето се явява индикатор за синхронни промени в държавните граници и църковните диоцези4. че точно по това време – 1285 г. eius religio” – „Комуто е управлението. че това ще да е станало коло 1273-1275 г.5. обхванала България през 50-те – 70-те години на ХIII в. татарите почти ежегодно пресичат Североизточна България и атакуват византийскиге градове в Източна Тракия2.) в Североизточна България. теоретически е възможно някакво споразумение с Константинопол за запазване на този престол в диоцеза на Вселенския патриарх3. и окончателно през 1325 г. Това в голяма степен ерозира властта и авторитета на новоизбрания български цар Михаил III Шишман (1323-1330 г. че след 1285 г. Сред тези градове Йоан Кантакузин. което удивително съвпада по време с формирането на Варненско-карвунска митрополия. Между 1321-1322 г. Началото на Карвунското феодално княжество (архонтат.Глава 3.. деспотат) Най-вероятно дистанцирането на Каварна и Варна от Търновската патриаршия става след смъртта на цар Георги Тертер II през 1321 г. са в политическите граници на Византия през периода 1322-1335 г. Най-после вече се спомена. според византийските хронисти Йоан Кантакузин и Григора. – 1322 г. новоучередената Вичинска митрополия често присъства в пис- 76 .6 Интересно. (непосредствено след смъртта на Теодор Светослав и Георги Тертер II) и 1334 г. че Варна. В първа глава разисквах хипотезата. когато и останалите черноморски градове на юг от Балкана се отцепват и доброволно преминават под византийско духовно управление1. което дава възможност местни аристократи да се еманципират в полунезависими от столицата Търновгад господари. че принципът „Cuius region..

) с Дубровник от 1253 г. на Балканите. Със сигурност се знае. получил тази висока титла тъкмо по времето на цар Теодор Светослав11 В документи от 1308 г. Това предполага. Така например в договора на цар Михаил II Асен (1246-1256 г. в което живее и управлява. се остава с впечатлението за някакъв ограничен суверинитет на земите. управлявани от севастократор Петър: …в земите на твоето свето царство и на високия севастократор Петър10. че това става по същото време и при същите събития ?) Варненска митрополия съвършено липсва. така и при сина му деспот Михаил Шишман. е задължително по време на учередяването му Карвуна и Варна да са в границите на империята. Най-малкото задължително е региононът да е под властта на силен местен аристократ. 1). и началото на ХIV в. респективно България. Едно е сигурно – за да се създаде ad fundamentum нов византийски митрополитски престол. Варна и околните крепости изворите (основно Пахимер и Мануил Фил) не споменават нищо. и 1313 г. Карвуна. а да пропусне далеч по-важните в стратегическо отношение за царството крепости по Добруджанско Черноморие. (за това по-горе в гл.. Логиката изключва възможността владетел като Теодор Светослав да хвърли такива усилия за завладяването на Южното Черноморие. че въпреки наложения курс на безапелационното и твърдо поведение цар Теодор Светослав (наблюдаваме го дори по отношение на чичо му – деспот Елтемир) не може да надмогне над духа на времето. Теодор Свестослав (1299-1321 г. Михаил Шишман е представен като деспот (даже император) с достатъчно самостоятелна от Търново визия и поведение. 77 . че са извън границите да Византия в края на ХIII в. По аналогичен начин твърде независимо от Търново се управлява и Видинско както при Шишман. определяща границите на епископия Кафа (точно по времето на цар Теодор Светослав).8 За градовете на север от Балкана – Калиакра. Без съмнение Варна е в границите на България по това време. Практиката на полунезависимо поведение на издигнати местни аристократи (особено в периферията) е наложена и повсеместна практика още през ХIII в. А тъкмо тогава се полагат основите на полунезависимото добруджанско феодално княжество (архонтат) и Варненско-карвунска митрополия. за което свидетелства була на папа Йоан ХХII ог 26 февруари 1318 г. докато предполагаемата новоучередена (някои твърдят. Това завоевание е юридически закрепено с българо-византийския мирен договор от 1307 г. който провежда сравнително самостоятелна от Търново политика. където е записано град Варна в България (a la villa Varna in Bulgarian)9. че през 1304 г. Очевидно Варненско-карвунският епархийски престол е учреден от Константинопол достатъчно време след Вичинския. че Варна и Карвунската хора попадат под временна византийска административна и духовна доминация около 12731275 г. то това няма отношения към реалностите в първите десетилетия на ХIV в.) отвоюва Черноморието и причислява всички крайбрежни градове от Месемврия до Агатопол към България. Явно.мените източници7. Както и да е било. дори да приемем хипотезата. За сходни практики по това време в България свидетелстват безспорни писмени източници.

респективно Варна около 1337 г. то може да се предполага. Не е изключено агресивната и настъпателна политика на цар Михаил III Шишман спрямо Византия редом с останалото да има като резултат отнемането на Варна от полунезависимия (?) господар на Карвуна и прогонването на варненския митрополит. 78 . какъвто е управлението на деспотица Кераца-Петрица в Карвуна през 1337 г. съпругата на деспот Срацимир и майка на цар Иван Александър и че под топонима Carvonnen трябва да се има предвид Карвуна15. Според Синодика на Борил има двама братя Радослав и Димитър. След като през този период в Карвуна се изявява Кераца –Петрица. майката на цар Иван Александър (1331-1371 г. И за потеклото му данните са оскъдни. Благодарение на Йоан Кантакузин е известно. до 1340 г. и до 1340 г. Има достатъчно гаранции да се приеме. От друга страна обаче Йоан Кантакузин (той е техен съвременник и активен участник в българо-византийския диалог) съвсем определено твърди. че през 1337 г. че Carvonnen е Карвуна.) липсват всякакви сведения за Варненска митрополия. Забележително е. сестрата на император Андроник III (1328-1341 г. където виждаме славянобългарски и кумански имена. (по-точно от 1327 г. майка на българския цар. че в началото на ХIV в. Знае се обаче. дукеса (деспотица ?) на Карвуна (nobili mulieri Petrissae ducissae Carvonnen) и още magnificum virum Alexandrum regem Bulgariae. Затова е логично да се предложи хипотезата. На този фон става понятно защо в продължение на около 14 г. спазвайки принципа „Cuius region. българският цар неколкократно се явява с армията си в Източна Тракия. За деспот Срацимир се знае малко. Какви са били отношенията с господарите на Карвуна и кои са те през 20-30-те години на ХIV в. е логично да се мисли. то трябва да приемем. Действително през 1327 г. natum tuum 14. след брака на Михаил III Шишман с Теодора. и 1328 г. че достатъчно виден и легитимен представител на българска аристократична фамилия еманципира феодалното си владение в Карвуна като полуавтономно княжество. че благородната жена Петрица е Кераца-Петрица.) е в Карвуна. че известно време преди това тук е властвал съпругът ѝ деспот Срацимир16. Само ще отбележа славянския корен на имената Срацимир и Радослав. при управлението на Теодор Светослав и наследниците му Карвуна и Варна са извън границите на империята. защото в нарочно писмо до нея папа Бенедикт ХII я нарича Благородната жена Петрица. Въз основа на един безспорен показател. eius religio”.След като се знае със cигурност. че в резултат на промяна на властта в Карвунската област византийският митрополит на Варна напуска града. задълго в документите не се споменава варненски митрополит12.. че след 1327 г. то очевидно българският владетел не би разрешил създаването на нова византийска епархия в царството. засега е неясно. Сблъскваме се със ситуация сходна потеклото на Балик и Добротица и тяхната фамилия. След като се твърди. че Търново действително владее Карвуна. но никъде не се посочва от кой аристократичен род произхождат и къде са именията им18. че Срацимир произхождал от мизи (българи) и кумани19. че е деспот и баща на цар Иван Александър17.). претендирайки за територии13.

При царуването на Иван Александър и Михаил Асен от техният възлюблен чичо Самуил. според който в гените на деспот Срацимир има силен кумански код. Благодарение на тази връзка става ясно. I-8) четем.23 “Въпросният Самуил” без съмнение е още един родственик на Срацимир и Иван АлексанОбр. но възниква въ(по Т. По-важното е. че е изготвен през 1341-1342 г. има още един автентичен източник за връзката на Срацимировия род с Черноморието. че въпросната Севина.) трябва да се прогнозира брака на куманската благородна дама Севина-Радост (най-вероятно в региона на Карвуна) с достоен местен българин.Явно и срацимировата фамилия е с българо-кумански произход. Герасимов) 79 . Името Севина без съмнение е куманско ( известно е. Резултат на този брак са тримата им (?) синове. Надпис с името на Самуил. След като е сигурно. На пръв поглед периферията на мафория на Богорадица върху изглежда да е брат на деспот икона „Богородица Умиление” от Несебър Срацимир. отколкото на майка му Кераца-Петрица. Може да се предполага.. че майката на Кераца-Петрица е Анна-Теодора (съпруга на севастократор Петър)22. майка на деспот Срацимир и братята му Радослав и Димитър. Ако е вярно. 20. че имаме безспорен източник за куманското потекло на Срацимир. издадена преди 1366 г. респективно на цар Иван Александър и това е знак за присъствието на рода им в региона на Карвуна преди деспотската инвеститура на Срацимир около 1324-1327 г.. че фамилията на Срацимир има едно трайно присъствие в региона на Черноморието. далеч преди 1337 г. то рождената му дата трябва да се отнесе някъде към 1280 г. че е построен из основи с иждивлението на бабата на царя – Севина20. че Срацимир се е оженил около 1300 г. изявявящ се по ЧерИван Александър (1331-1371). Около тази дата (1280 г. че куманският език спада към семейството на тюркскте езици)21 и на тюркските езици се превежда като Радост – Радостина. чичо на цар дър. В грамота.20. Прочее. баба на цар Иван Александър е по-скоро майка на баща му Срацимир. В надписа върху сребърния обков на месемврийската икона „Богородица Умиление” (обр. от цар Иван Александър на манастира „Свети Николай” в Емона (между Месемврия и Варна) е записано. Има и друг източник. табл. когато регистрираме присъствието на майка му като деспотица на Карвуна. Тук оставям без коментар съвпадението на имената Севина – Радост – Радостина и Радослав. които носят предимно славянобългарски имена. то съвсем е логично другата баба на цар Иван Александър да е въпросната Севина. гравиран върху номорието.

. че в качеството си на деспот Срацимир се изявява съвсем за кратко в Карвунската хора (област) след 1327 г. Ка­то дес­пот при не­го оба­че се изявява и си­нът на Сра­ци­мир – Иван Алек­сан­дър. За­то­ва ми се стру­ва. и най-късно до 1330 г. това означава. Приема се. Како и да е било. че след 1324 г. че име­то на дес­пот Сра­ци­мир лип­с­ва в из­точ­ни­ци­те за бур­ни­те съ­би­тия в пос­ лед­ни­те го­ди­ни от ца­ру­ва­не­то на Ми­ха­ил III (от­със­т­ва нап­ри­мер сред съ­ю­з­ни­ ци­те му при Вел­бъж­д­ка­та бит­ка и то­ва е сим­п­то­ма­тич­но) и в пър­ви­те го­ди­ни на уп­рав­ле­ни­е­то на си­на му Иван Алек­сан­дър29. че Сра­ци­мир ста­ва дес­пот при Ми­ха­ил III Шиш­ман26. че деспотската титла е почетна и не е свързана с определени административни функции в 80 . или най-малкото част от живота му да е преминал в този град и региона на югоизточна Добруджа. защото е установено. Ето за­що при­е­мам те­за­та. дейс­т­ващ дес­пот е Ми­ха­ил – бъ­де­щи­ят цар Ми­ха­ил III Шиш­ман25. Ето защо допускам. Прочее. е. Ко­га­то оба­че за­е­д­но с пър­ва­та си же­на про­го­нва Иван Сте­фан в Сър­бия през 1324 г. 24 По то­ва вре­ме обаче. което пак го прави чичо на Иван Александър.просът защо името му не е упоменато в „Синодика на Борил”. Срацимир е обявен за деспот. подвизаващ се по Черноморието. това може да е една от причините след 1327 г. Сра­ци­мир е неп­ряк да­ле­чен род­ни­на на Те­о­дор Све­тос­лав (да­же не брат. Знае се обаче. редом с имената на Радослав и Димитър. Най-пос­ле. а бра­ тов­чед на ца­ри­ца­та. Михаил III Шишман обя­вил го­ле­мия си син Иван Сте­фан за съв­ла­де­тел. Калиакра и до Варна. или началото на ХIV в..) получава като апанаж управлението на Карвунската област. Редом с останалото. а малко по-късно (вероятно 1327 г. Важ­но е об­с­то­я­тел­с­т­во­то. че Карвуна може и да е родното място на самия цар Иван Алексъндър. Известно е. респективно в Карвуна. че по правило в България (за разлика от Византия и Сърбия при Стефан Душан) в публичното пространство присъства само един деспот27. респективно на цар Иван Александър. То­га­ва ще да е до­ шъл звез­д­ни­ят час на Сра­ци­мир и по­том­с­т­во­то му. Едва след това спо­ред гос­под­с­т­ва­ ща­та в България прак­ти­ка мал­ки­ят син Ми­ха­ил е прок­ла­ми­ран за дес­пот28. Затова не изключвам възможността въпросният Самуил да е брат на Срацимир или по-вероятно братов син. Срацимир не може да е обитавал Карвуна.30 Това не означава обаче. задълго в документите да не се споменава Варненски митрополит. но тол­ко­ва да­леч­ни срод­ни­ци ряд­ко се прок­ла­ми­рат за дес­по­ти до­ри във Ви­зан­тия). че след като заел царския престол в Търново през 1322 г. Ми­ха­ил тряб­ва­ло да за­е­ме мес­то­то му на съв­ла­де­тел. На практика това означава de jure и de facto пълното възстановяване на властта на българския владетел над Добруджанското черноморие. преди 1321 г. че бракът на Срацимир с Кераца-Петрица е около края на ХIII в. Мал­ка е ве­ро­я­т­ност­та и два­ма­та да са прок­ла­ми­ра­ни от Ми­ха­ил III Шиш­ман и да са дес­пот­с­т­ва­ли ед­нов­ре­мен­но. до­ка­то Ми­ха­ил III Шиш­ман се явя­вал шу­рей на Сра­ци­мир. а деспотската инвеститура на Срацмир се свързва с царуването Теодор Светослав – т. без съмнение регистрираме още един близък родственик на деспот Срацимир. че преди да е деспот.

Ако е така. напълно властта на търновския цар в Карвунската хора. След смъртта на Срацимир тук продължава да живее съпругата му Кераца-Петрица и този факт е удостоверен безспорно с писмото на папа Бенедикт ХII от 1337 г. Затова и от 1327 г. Освен това последният получава като апанаж Карвуна и доброволно възстановява около 1327 г. че майката на Срацимир Севина произхожа или най-малкото живее в границите на Карвунската хора. С по-голяма сигурност може да се приеме. то трябва да се разглежда и друга хипотеза. който е в близки роднински отношения с царя. Крепостната стена на нос Чиракман над Каварна. които на този етап не могат да получат задоволителен отговор при наличната изворова база. то може да се прогнозира. През 1340 г. който еманципирa Карвуна. или пък с тази на Балик. Успоредно с това ще да е влязъл в контакт с Константинопол и Вселенската патриаршия. липсват всякакви сведения за действащ Варненски митрополит. обаче дейността на Варненска епархия е Обр. че много активния цар Михаил ІІІ Шишман спечелва на своя страна Срацимир като го издига за деспот. дали с двете фамилии заедно.царството. Така. идентифицирана често с Карвуна 81 . до 1340 г. така и провинциален аристократ. Тя може да бъде присъдена както на столичен. След като се знае. или пък има съвсем различно потекло. 21. Например около смъртта на цар Теодор Светослав и краткото управление на Георги Тертер II местен управител на Карвуна и региона да се е еманципирал като полунезависим от Търново архонт. Дали този местен управител е свързан с фамилията на Срацимир. са въпроси. че няма формална пречка Срацимир да е управлявал Карвунската хора или най-малкото да е имал родово имение тук преди да е номиниран за деспот между 1324-1327 г. че синът ѝ Срацимир или негов сродник е оня местен управник. което води до основаването на Варненско-карвунско митрополитски престол.

че през 1340 г. но изглежда са потомци на предхождащата царска фамилия на Тертеровци. но да си припомним. които водят своя. Но и във вените на цар Иван Александър течe тертерова кръв. Не е ясно дали потеклото на Срацимир е свързано с Карвуна и има ли връзка с тертеровци. Според познатите извори на пръв поглед те нямат пряка връзка с фамилията на Иван Александър. Това на практика означава. дъщеря на Кераца-Петрица (сестра на цар Иван Александър и съпруга на сръбския цар Стефан Душан) управлява еднолично гр. Кераца–Петрица. през тази епоха подобна практика не е масово явление. Най-сетне засега не знаем какво е отношението му към събитията от 1322 – 1327 г. Майка му – Кераца Петрица била e братовчедка на Анна Тертер (дъщеря на цар Георги I Тертер).. 31 По негово време. майката на българския владетел. не може да се каже с положителност. Елена. Добротица и Тeо- 82 . Дали има родствена връзка между тертеровци и Срацимир. водещи полунезависимата политика от българския цар Иван Александър. полунезависима от търновския цар политика. Посочих.) властта в Карвуна и региона се въплъщава в лицето на съпругата му деспотица Кераца – Петрица. тук се извършват съществени промени.. липсват сигурни данни на съдбата и ` . Установихме обаче. След писмото на папа Бенедикт ХII от 1337 г. Действително. дейността на Варненска митрополия вече е възстановена. Най-после няколко десетилетия по-късно по сходен начин между 1345-1365 г. По-сигурно е. че по това време безапелационно на трона на българското царство стои синът ѝ Иван Александър (1331-1371 г.). през 1346 г. довели до формирането на Врненско-карвунска митрополия. че както Тертеровци. респективно подчиняването ѝ на Константинополската патриаршия. и 1346 г. със сигурност в Карвуна е фиксирано присъствието на Балик и братята му. а през 1346 г. Добротица и Тодор.възстановена от митрополит Методий II. респективно и на цар Теодор Светослав. Очевидно в десетилетието между 1337 г. Серес е региона. респективно цар Иван Александър е невзможно да се уточни при наличната изворова база. в Карвуна е регистрирано присъствието на Балик. който я управлява непрекъснато до 1347 г.32 Докога обаче майка ѝ властва в Карвуна и региона. а властта в Карвуна преминава в ръцете на болярина Балик и братята му. които слизат от голямата политическа сцена в Търновград със смърта на цар Георги II Тертер през 1321 – 1322 г. че след смъртта на Срацимир (около 1330 г. слиза от регионалната политическата сцена. така и фамилията на Срацимир (Иван Александър) имат кумано-български произход. Ако хипотетично свържем българско-куманския произход на Срацимир и братята му с кумано-българските корени на Балик и братята му. че Иван Александър е племенник на Теодор Светослав и трети братовчед на цар Георги II Тертер33 Като прибавим и почти доказаното Тертерово потекло на карвунските феодали Балик. то можем да предполагаме различни решения – включително генетична връзка и примественост в Карвуна между Срацимир и Балик ? На този етап само хипотетично може да се разглежда възможността българо-куманската фамилия на Срацимир да води потеклото си от този регион и да управлява Карвунската хора още по времето на тертеровци.

1983. Evoluţia rolul şi însemenătatea mitropoliei Vicina. 2280. София. 1989. I. 39. 1977. съч. 6. София. касаещи Варненска митрополия. 6 J. С. В.36 Основателно следва въпроса дали това повторното разкриване на варненския епархийски престол няма отношение към еманципирането на Карвунското феодално княжество. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. 233-242. 33-42. Х. 5. София. 2 Ioannis Cantacuzeni imperatoris. На този фон е допустимо. Тютюнджиев. има един репер.) на три пъти през 1340 г.). с. p. Дръстърска митрополия през Второто българско царство. Всъщност отново в документите. I. 91-103. 5 Ив. 189-193 (=ГИБИ. 2004. 36. – В: Тангра. 21. 2413. 147-147. Un évêché fantôme ou la Bitzina taurique. в документи на Константинополска патриаршия е отново ригистриран варненски митрополит. Евентуално след кончината ѝ техният братовчед Иван Александър (твърде ангажиран с царските дела в Търново. – В: Търновска книжовна школа. Средновековие. България и походите на „Златната орда” срещу Византия през ХIII-ХIV в. Năsturel. Созопол и Анхиало) през ХІV век. Вж: Д. Ciobanu. Les Régestes de 1310 à 1376.дор. който косвено касае проблема. 33. с. R. 1972. І. Les Régestes des actes…. P. – Българите в Северното Причерноморие. Laurent. 261-262. засега е пълна загадка – липсват всякакви податки в наличните източници. Гонис. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ-началото на ХV век. Вече посочих. p. с. 1980. Кога и по какъв начин евентуално е станала тази трансформация. Г. даже логично след смъртта на съпруга си Срацимир. 5. 1971. 1974. Historia. Гюзелев. Ив. 147). 4 Ив. с. – Peuce. 25. Божилов. 356. 2243. 3 Тази възможност вече е коментирана в специално изследване. с. 1997 с. а преди това и в Ловеч) може да им е дал като апанаж Карвуна и региона35. Athen. Historia. – Byzantinisch-Nеugriechische Jahrbűcher. Павлов. София. Darrouzès.. с. Велико Търново. Пл. p. Les Régestes des actes du Patriarchat de Constantinople.. Nr 2207. Велико Търново. 175 (=ГИБИ. с. 7 J. Търново и крайбрежните митрополии и архиепископии (Варна. Месембрия. История на Добруджа. 374-375 (= ГИБИ. p. 2007. 1939. Byzantina Historia. то роднинството им с карвунската деспотица Кераца-Петрица не бива да се изключва.. Darrouzès. 2214. Цит. І. с. Гюзелев. p. Божилов. 6. 1980. Les actes des patriarches. ХI. какъвто е Балик и батята му34. и непрекъснато до 1347 г. 31. Търновската митрополия през ХV.V. 223). Nicephori Gregorae. Васил Гюзелев. 1995. Гюзелев. Nr 2184.ХIХ в. p. 232-236). вдовицата му Кераца-Петрица да привлече към управлението си в Карвуна роднини-тертеровци. В. но този път олицетворявано от Балик и неговата фамилия. Бележки Ioannes Cantacuzenus. (С оглед на политическите събития в Северното Черноморие и Българския Североизток). fac. Paris. – Échos d’Orient. 1 83 . Х. В. Атанасов. 2. Lеs fastes épiscopaux de la métropole de Vicina. 2006. 463. 2190. с. че след дълго отсъствие (след 1327 г. 659-683.

 87. ИБИД. Цит. Spinei. 14 Ив.). Мутафчиев. Х. с. Papacostea. Цит.. p. p. Божилов. 137). то предвид на това. p. Александър Кузев (= Acta musei varnaensis. І. 150. 138. с. 13 Ал. 1984. 2. то по-горе се спомена. с. Ив. управляващ Карвунската хора в границите на Търновското царство. De Michaele et Andronico Palaeologis libri tredecim. Петров. 4). Руссев. Дуйчев. Варна се издига бяло знаме с монограм включващ буквите Ι и Ν (Б. с. Андреев. 231-232. съч. Й. Към историята на месемврийските манастири.. Атанасов. съч. Търново. Фамилията на Асеновци (1186-1640). 223. 1968. 20 П. В. 1999. 1. Не е изключено по такъв начин да е отразено присъствието в региона на полунезависим местен феодал. c. I. с. 17 Ioannes Cantacuzenus. с. Генеалогия и просопография. 176 (=ГИБИ. 36. Ed. 206-208. 225). 10 П. 228 сл. София. р. Божилов. 225). с. Кишинев. 1-2. Цит. – Etudes balkaniques.Georgius Pachymeres. Ив.36. В. 142-147. Павлов. Historia. отразена във флага над Варна с монограма IWAN. – Balkan Studies. 11). 445. Н. с. с. Вж. Божилов. ХIV-ХV. The Church of Odessos-Varna Between Byzantium. 15 Ив. Г. Цит. Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. 35. 16 Забележително е. 87-91. с. the Bulgarian Tsardom and the Patriarchate of Constantinopole.. Андреев. с.. 382. въпросният Йоан Срацимир? Действително в Синодика е споменат само като Срацимир. Бурмов. 1835. Т. 1980. 174-177. София. 11 Ал. р. Божилов. С. Гюзелев. 1998. Ив. съч. 2006. Топонимат Carvonnen се тълкува като Крън от Ив. че върху най-късната карта на Петрус Весконте. с. Из старата българска книжнина. 1928. Bonn. 137. Цит. На грани миров и эпох. Н. което предполага IWAN. 18 М. 1985. 480-481. 8 84 . с. с. І. – В: Сборник в чест на В. 1978. Historia. София. 178 (=ГИБИ. съч. Божилов (Вж: Ив. над гр. 103. Златарски. Ş. Няколко бележки около личността на деспотица Кераца. La Mer Noire carrefoir des grandes routes intercontinentales 1204-1453. Попруженко. Действително на такава се радват чичо му Елетемир и особено братовчед му във Видин деспот Михаил Шишман (виж по-голе бел. 1937. Варна. и Пл. – В: Българските земи през средновековието (VII-ХVIII в. 2. 89. 1944. Неиздадено писмо на папа Бенедикт ХII до майката на цар Иван Александър. съставена след 1320 г. с. 121. с. Bucureşti. то не е изключено и той да се възползвал от тази превилегия след брака си с далечната потомка на Йоан Асен II Кераца Петрица. Димитров. България в средновековната морска картография ХIV-ХVII век. съч. III – 1). Божилов. че сина му Александър и внук му Срацимир (очевидно кръстен на него) носят името харизматичното име Йоан. София. с. 673-683. Дали това не е бил съпругът на Кераца-Петрица. съч. Дуйчев. с. Синодик царя Борила. В. че иде реч за Карвуна са по-приемливи (Й. 130-131. 150. но аргументите на Й. майка на цар Иван Александър. Цит. I. Андреев. Божилов. Ив. София.91). Гюзелев. 88.. I. p. Дръстърска митрополия… . обр. 1925. 79-80.. с. Търновските царици.. La genése des villes du sud-est de la Moldavie et les rapports commerciaux des XIIIe-XIVe siècles. 1994. Beccer. а Червен или Крън. Христоматия по история на България. съч. 2006. 234-237. 2. 7. 9 V. 2002. с. Има малка вероятност авторът да писмото да е имал предвид не Карвуна. – В: Избрани произведения. Що се отнася до широка автономия. София. 212-213. Ив. B. Бурмов. История на България през времето на Шишмановци (13231330). Х.. Nicolova. 19 Ioannes Cantacuzenus. Цит. 2. Д. че това е практика при царуването на Теодор Светослав. който се подвизава приблизително по същото време със Срацимир. София. 12 Г.

съч. Ив. когато му предоставя да управлява такива градове като Дръстър. Ив. Божилов. 32 Г. 261. с.. София. 2202. 2270. с. 139. Билярски. оръжия. 4. 7. 138. Цит. с. 149. Цит. Инсигниите на средновековните български владетели. съч. 1974. съч. 3-23. 207-208. 90. Корони. 1999. с. Той просто е разширил апанажа на своя евентуален роднина. 1994. инсигнии и костюми. 207. с. 237. съч. Андреев. съч. Божилов. 208. Цит. Атанасов. 145-146. 228.. Цит. Г. 2207..: А. 2224. Серска област после Душанове смрти. с. Darrouzès. 1995. 1965. Београд. Острогорски. 2202. Кре­пос­ти и ук­ре­пи­тел­ни съ­о­ръ­же­ния в Крън­с­ка­та сред­но­ве­ков­на об­ласт. Павлов. – Revista istorică. па­па Бе­не­дикт XII ко­рес­пон­ди­ра не със Сра­ци­мир. 2197. 21 85 . с. че е по­кой­ник. 2214. с. 467-494.. скиптри. Цит. 153. с. р. вклю­чи­тел­но сра­же­ни­е­то при Ру­со­кас­т­ро през юли 1331. 1992. 10. Андреев. Герасимов. костюми. 151-220. 30 Пръв до идеята. 151-156. Варна и Овеч с околните крепости и обширни територии. съч. Cumani şi familiei lui Dobrotiţa. Београд. 27 Г. с. че деспот Срацимир управлява Карвунската хора достигна проф. 3 сл. Божилов. 2197. че през 1337 г. че име­то му не е спо­ме­на­то в ни­то ед­на кам­па­ния на юг от Хе­мус. с. 22 Ив. с. 2235. Nr 2196. 11-12. с. 1950. Les Régestes des actes…. с. съч. IX. Пл. Бо­жи­лов.. Севастократори и деспоти в Средновековна България – личности. – Исторически преглед. Г. 1994. с. I. Ферjан­чиh. Кой кой е в средновековна България. 138. Плевен. Деспот Йоан Тертер (40-те – 90-те години на ХIV столетие). Бо­жи­лов. 2243.. с.: Й. Божилов. Iv.. накити. 148. с. Божилов. За това по-подробно виж тук в гл. 2002. Не приемам обаче твърдението му. 25 Ив. Гюзелев. По­пов. Й. Цит. 31 J.. – ИНМ – Бургас. 24 Ив. Nr 2196. – Byzantinobulgarica. с.262. Ив. че това става при цар Михаил III Шишман около 1327 г. Лазаров. 2000. 6. 2264. 23 Т. 351. ко­е­то е си­гур­но ука­за­ние.. 26 Г. че това става по времето на цар Теодор Светослав. Инсигниите на средновековните …. 33 Ив. Diaconu. Вж. 112. 34 P. Атанасов. 3-4. 253-256. Андреев. Darrouzès. София. The Despots in Mediaeval Bulgaria. – Търновска книжовна школа. сфери. 223. 2272. а със съп­ру­га­та му Ке­ра­ца Пет­ри­ца. 136. По горе представих съображения. 29 Ве­че е от­бе­ля­за­но. Новооткрит надпис върху иконата „Богородица Умиление” от Несебър. p. Инсигниите на средновековните български…. В. Les Régestes des actes…. съч. История на изучаването на Codex Cumanicus. 137-138. Й. Атанасов. Biliarsky. Ив. 36 J. София. Сим­п­то­ма­тич­но е. 28 Ив. с. Кумано-печенежки антропоними в България през ХV век. Стоянов. Цит. Цит. 1982. Б. 35 В тази насока е обясним и жеста на цар Иван Александър към Добротица през 1370 г. Вж. р. Атанасов.В. p.. Тесалjа у ХIII и ХIV веку.

a wife of despot Sratsimir and mother of Czar Ivan Shishman. in which it is registered the town of Varna in Bulgaria (a la villa Varna in Bulgarian). we’ll have to assume that about 1337 Karvouna and respectively Varna were virtually under the authority of the Tarnovo supreme ruler. that in 1337 the mother of Czar Ivan Alexander (1331–1330) resided in Karvouna. By claiming that Carvonnen is identified with Karvouna.Chapter 3. It is remarkable that after 1327 and not until 1340 for quite a long time the documents do not make mention of a Varna metropolitan bishop. on grounds of a specially addressed to her letter from Pope Benedict XII. The beginnings of the Karvounian feudal principality (archontate-despotate) Abstract To all probability the detachment of Kavarna and Varna from the Tarnovo Patriarchate took place after the demise of Czar George II Terter I 1321/1322 and was definitively confirmed after 1325 when the rest of the Black Seacoast towns to the south of the Balkan tore aside from the Tarnovo religious guidance and submitted voluntarily to the Byzantine spiritual domination. Beyond doubt the name Sevinna is of Koumanian origin and 86 . A charter issued before 1366 by Czar Ivan Alexander to the monastery of “St. Nicolas” in Emonna (between Messambria and Varna) contains the record that: it was built from base to top altogether with the financial assistance and sponsorship of the czar’s grandmother – Sevinna. There is ample and adequate guarantee to assume that the noble woman Petritsa was lady Keratsa-Petritsa. To be created ad fundamentum a new Byzantine metropolitan communion table. At the very least it was compulsory that the region was under the authority of a powerful local aristocratic governor pursuing a relatively independent from the Tarnovo capital politics. It is familiar. a fact certified by a bull of Pope Joan XXII from February 1318 issued for the purpose of defining the confines of the Kaffa episcopacy (right during the rule of Czar Theodore Svetoslav). while the toponym Carvonnen refers to the city of Karvouna. in which he calls her The noble lady Petritsa. Undoubtedly till then Karvouna and Varna were within the boundaries of the Bulgarian state. After all it makes a good point to believe that for a certain period before that in Karvouna used to reign her husband despot Stratsimir. a duchess (despotess ?) of Karvouna (nobili mulieri Petrissae ducissae Carvonnen). however. who according to Joan Kanthakusionos descended from Moesians (Bulgarians) and Koumanians. It is possible that the aggressive and offensive policy of Czar Michail III Shishman against Byzantium in parallel with the rest of the concomitant factors had as an outcome the expropriation of Varna from the semi-dependent (?) Karvounian lord and the subsequent dismissal of the Varna metropolitan. it was obligatory that at the time of its constitution Karvouna and Varna were ingredient part pertaining to the dominion bounds of the Empire.

I) reads: The icon was crafted and the silver casing custom-made in 1341/2 during the rule of Ivan Alexander and Michail Assen by order of their beloved uncle Samuil. receiving Karvouna as an appanage and restoring thoroughly the authority of the Tarnovo czar over the Karvounian Horra around the year 1327. In 1340. owing to the established relation it becomes clear that Sratsimir’s family had a steady and long-lasting presence in the Black Seacoast region far before 1337. who withdrew from the stage of big politics in Tsarevgrad-Tarnov after the death of Czar George II Terter in 1321/1322. 87 . however. Anyway. To the period around 1280 should be referred the prediction about the matrimony of the noble lady Sevinna-Radost (Joy) most probably commenced in the region of Karvouna with a worthy local Bulgarian dignitary. the year for which we ascertained the presence of his mother as a Karvounian despotess (duchess – source note). That is the reason for the complete lack of recorded evidence about an actively officiating Varna metropolitan for the period between 1327 and 1340. As a matter of fact there exists one more authentic source about the relation of the Stratsimir’s clan with the Black Seacoast. Unfortunately it remains unclear if Stratsimir’s background was related to Karvouna or whether his descent had a connection to the Terterobba clan. After the death of Stratsimir his wife Keratsa-Petritsa went on living here and this is unequivocally testified by the letter of Pope Benedict XII from 1337. who presided as its regular head till 1347. With much greater certainty can be assumed that under the strong rule of Ivan III Shishman Stratsimr was raised to the rank of a despot. Dobrotitsa and Todor. The concerned Samuil was undoubtedly one more kinsman relative of Stratsimir and Ivan Alexander who had left signs about the manifestation of his activities in the region of the Black Seacoast. the functioning of the Varna eparchy was resumed and revived by the metropolitan bishop Methodius II.is interpreted as Radost (Joy) – Radostinna. all of them pursuing their own. During his presidency. in 1346 for Karvouna is registered the presence of the rulers Balick. At first sight he seems to have been despot Stratsimir’s brother. semi-dependent from the Tarnovo czar policy. It may be presumed that the concerned Sevinna. The inscription on the silver repoussée of the Messembrian icon “The Tenderness of the Holy Mother” (Pl. 20. Reasonably follows the question if this second-time resumption and reinstatement of the Varna eparchial chair has any relation to the emancipation of the Karvounian feudal principality but this time personified by Balick and his family. Tbl. who was Ivan Alexander’s brother. a grandmother of Czar Ivan Alexander was also a mother of his father Sratsimir. In this line of reasoning Radoslav is the name of her grandson.

он называет ее Благородная женщина Петрица. Варна была отнята у полунезависимого(?) государя Карвуны. Примечательно. отправленном ей папой Бенедиктом ХII. то следует принять. По крайней мере. логично думать. Карвуна и Варна находились под властью Тырново. регион обязательно должен был находиться под властью сильного местного аристократа... частичное дистанцирование Каварны и Варны от Тырновской патриархии происходит после смерти царя Георгия Тертера II в 1321/1322 г. что он построен целиком на средства бабушки царя – Севины. В грамоте. деспотата) РЕЗЮМЕ По всей вероятности. что действительно в 1337г. что в результате агрессивной и наступательной политики царя Михаила III Шишмана (1323-1330) против Византии. мать царя Ивана Александра (13311371) находилась в Карвуне. и до 1340 г. имя Севина куманского происхождения и в переводе означает „радость” (= Радостина на болгарском 88 . Чтобы стало возможным создание ad fundamentum нового византийского митрополитского престола. что незадолго до этого здесь правил ее супруг Срацимир. так как в специальном письме. супруга деспота Срацимира и мать царя Ивана Александра и что под топонимом Carvonnen следует подразумевать Карвуна. что благородная женщина Петрица – это Кераца-Петрица. что довольно долгий срок – после 1327 г. а завершается этот процесс в 1325 г.Глава 3. в которой определяются границы епископии Кафа (как раз во время правления царя Феодора Святослава) и где записано. не исключено. Без сомнения. Известно однако. изданной царем Иваном Александром в 1366 г. наконец. Николая в Емоне (между Месембрией и Варной) записано. Существуют достаточно оснований полагать.. когда и остальные черноморские города к югу от Балканских гор тоже отделяются и добровольно переходят под византийское духовное управление.. дукеса (деспотесса?) Карвуны (nobili mulieri Petrissae ducissae Carvonnen). Начало карвунского феодального княжества (архонтата. были мизы (болгары) и куманы. Наряду со всем остальным. монастырю Св. предки которого. по словам Йоанна Кантакузина. что город Варна находится в Болгарии (a la villa Varna in Bulgarian). ко времени его основания Варна и Карвуна обязательно должны были находиться в пределах Империи. что в то время Карвуна и Варна находились в пределах Болгарии. в документах нигде не упоминается Варненский митрополит. Вне всякого сомнения факт. И. что в 1337г. а Варненский митрополит был изгнан. о чем свидетельствует булла Папы Иоанна ХХII 26 февраля 1318 г. А если Carvonnen – это Карвуна. который мог бы вести относительно независимую политику от Тырново.

полунезависимую от тырновского царя.. что упоминавшаяся в грамоте Севина – это бабушка царя Ивана Алескандра и мать его отца Срацимира. благородная куманка вступила в брак (по всей вероятности в регионе Карвуны) со знатным местным болгарином. Вполне логично возникает вопрос – не связано ли повторное возрождение варненского епархийского престола с эмансипацией Карвунского феодального княжества. Впрочем. но на этот раз. На серебряном обрамлении месемврийской иконы „Богородица Умиление” (обр.. Можно предположить. что где-то к 1280 г. что он брат деспота Срацимира. когда регистрируем присутствие его матери в качестве деспотессы Карвуны. бесспорным свидетельством чего является письмо папы Бенедикта ХII с 1337 г. существует още один достоверный источник. митрополит Мефодий II восстанавливает деятельность Варненской епархии и он остается ее руководителем до 1347 г. После смерти Срацимира здесь продолжает жить его супруга Кераца-Петрица. Можно предполагать. имел ли он связь с родом Тертерцев. Кстати ее внука. во главе с Баликом и его родом. звали Радослав.языке). связано ли как-нибудь происхождение Срацимира с Карвуной. Так или иначе. а в качестве апанажа ему была предоставлена Карвуна и что к 1327 г. благодаря этим ассоциациям становится ясно. которые сходят с большой политической сцены в Тырновграде после смерти царя Георгия II Тертера в 1321/1322 г. которые вели свою. Срацимир получил титул деспота. он успел восстановить полностью власть тырновского царя в Карвунской хоре. Можно предположить. зарегистрировано присутствие Балика. однако. что во время сильного правления Михаила III Шишмана. 89 . Самуил – еще один родственник Срацимира и Ивана Александра. С большей уверенностью можно принять версию. политику. до 1340 г. табл. Неясным остается. который тоже был небезизвестен по Черноморью. свидетельствующий о причастности рода Срацимира к Черноморью. во время царствования Ивана Александра и Михаила Асеня от их возлюбленного дяди Самуила. Добротицы и Тодора. брата Ивана Алескандра. Но в 1340 г. Во время его правления в 1346 г. что фамилия Срацимира имеет прочное место в регионе Черноморья задолго до 1337 г. Без всякого сомнения. 20. I) можно прочитать. надпись что оно было изготовлено в 1341/2 г. По этой же причине отсутствуют всякие сведения о действующем Варненском митрополите в период с 1327 г.

че основният източник за миналото на Добруджанското деспотство е Йоан Кантакузин.) главна роля в него играе империатрицатамайка Анна Савойска (обр. Пратеничеството успяОбр. заема характерната за него изчаквателна позиция и не пресича опитите на Йоан Кантакузин да овладее Константинопол3. но и твори с действията си балканската история през този период. (Μπαλίκαν τινά τοΰ Καρβωνά άρχόντα)5. Прочее. Първоначално тя разчита на помощ от цар Иван Александър (13311371 г. 90 . Анна Савойска се свързва чрез посредници с архонта Балик. 22. В замяна на това България получава 9 крепости в Тракия и Подбалкана2. Балик империатрица Анна Саизпраща в помощ на регенството братята си Тодор войска-Палеолог. Многократно е споменавано.. майка и регент на Йоан V Палеолог и Добротица с отбрана войска от 1000 войници. обаче не се ангажира особено с подкрепа за малолетния василевс. Тогава. Йоан Кантакузин. Миниатюра във византийски ръкопис водачите ѝ приканват градовете да изоставят Канот края на ХIV в. той самият не само пише. Те действително се появяват в Тракия през лятото на 1346 г. Балик и Добротица – Добруджанското деспотство в средата и втората половина на ХIV в. но след плячкосвания се оттеглят без да ѝ окажат реална помощ. един от най-информираните автори за събитията от средата на ХIV в. Основен тон дава гражданската война във Византия между амбициозния кандидат за трона.Глава 4. 22). и регенството на малолетния император Йоан V Палеолог (1332-1391 г. като влязат в битки с Кантакузин4. Иван Александър. Тя преминава по Черноморското крайбрежие като (1341-1391). защото през лятото на 1346 г.1. Неуспешен е и опитът на империатрицата да привлече за съюзници селджукските турци. регенството сключва договор за взаимопомощ. с който през 1344 г. който управлява в своята резиденция Карвуна. според разказа на същия Кантакузин. След убийството на мегадука Алексий Апокавк (15 юли 1345 г. Византийската ва в мисията си. ).).

) да се отцепят от императора (Йоан Кантакузин – бел. Г. табл. убедиха ги (разр. Г. чиято истинност ще си остане оспорвана.А. Маршрутът общо взето лесно може да се очертае – крайморския път Карвуна – Варна – Галата – Козяк – Емона – Месемврия – Анхиало – Скафида – Созопол – Урдовиза -Агатопол (тук е границата между България и Византия) – Кастрицион – Виаполис – Стангнара (Стогнара) – Мидия – Малетра – Деркос – Финаро – Константинопол (обр. 23. периатрицата са на византийска територия – седемте градчета и пристанища след Агатопол. защо сам дезертира от задълженията си по сключения само преди година и половина с нея договор. че по това време Черноморското крайбрежие от Варна до Ахтопол е в границите на Търновското царство7.А. че те (братята Тодор и Добротица – бел. които под влияние морие от Карвуна и Калиакра до Константина Добротица и Тодор евентунопол според карта в атлас на Андреа Бианко ално се присъединяват към имот 1436 г. но не е много сигурно. Някои твърдят. Г.) ще извършат нещо голямо6. Ако цар Иван Александър иска да помогне на Анна Савойска чрез своя васал. I-7). Идеята. може да се теортизира дали поради нежеланието си лично да са ангажира с една от 91 .такузин и се присъединят към императрицата-майка. което поставя въпроса за реакцията на Иван Александър.А. Разбира се.) и минат на страната на империатрицата (Анна Савойска – бел. че по това време Балик е васал на Иван Александър и преминаването на войската става в сихрон и със специалното разрешение на търновския цар е пресилена и не почива на сигурни източници8. Г. Според хроникьора …като минаха през крайбрежните градове покрай Понта. На този фон Обр.А. Със сигурност се знае. 23. По този повод засега могат да се правят всякакви хипотези. Пристанищата по западното Черноградовете. че това това начинание не успява. Защото се надяваха.).

двете страни в гражданската война колебливият Иван Александър дискретно не внушава на регенството. че външнополитическите изяви на Иван Александър след 40-те години на ХIV в. който същевременно е зет на българския цар12. са съобразени с поведението на Стефан Душан или най-малкото има стремеж да не му се противопоставят. че никой не направил опит да ги възпре9. сила и авторитет сръбски крал. Между Карвуна и Византия се простира територията на Търновското царство. Той първо обръща внимание. Например ролята на набралия общобалканска легитимност. Накрая ще коментирам още една възможност за взаимоотношенията Иван Александър – Балик – Регенството в Констонтинопол – Йоан Кантакузин. По тази причина Иван Александър доброволно се отказва от активно участие във вътрешнополитическия живот в империята. че каузата на регенството вече е загубена. изпълнявали тази роля повече от едно столетие след смъртта на цар Иван Асен II през 1241 г. че връзките на Балик с Византия са отдавна. Същевременно подчертава. Божилов. Стефан Душан се превръща в хегемон над Балканите. че няма никакви сведения да ги подпомага. според който Анна Савойска лично. докато за Балик. Най-близо до истината вероятно стои един коментар на Ив. Добротица и Тодор няма подобна опасност. защото в изворите е записано. Ако има такова посредничество. които да я подкрепят. Ако бе така. Тази роля той играе с променлив успех между 1371-1375 г. Българският цар не можел да стори това. и цар Стефан Душан (13311355 г. (такава е политиката и на предшествениците му Теодор Светослав 92 . така и от Търново. дори поетична. то едва ли щеше да отбягне от вниманието на добре информирания Кантакузин. Защо? Трудно е да се намери задоволително обяснение или да се предпочете някоя от възможностите: следване на едно традиционно поведение в продължение вече на пет години гражданска война. Прави впечатление. че българският цар не прави опит да спре карвунската войска на своя територия по пътя ѝ към Конастантинопол. Изобщо. че е византийски прониар и че Карвуна е васално византийско княжество10. Не се решава да се намеси. неотдавна интернационализирана. както от Константинопол. Действително при евентуална намеса Иван Александър рискува да влезе в открит конфликт с набиращия сила южен съсед Кантакузин. И заключението: Или казано по друг начин. а от 16 април 1346 г. Има твърдения. Тази интерпретация е съвсем произволна. Определено действията на архонта на Карвуна свидетелстват за една независима или най-малкото полунезависима политика. Той навярно проследава пътя на малкия отряд и толкова. нещо за което специално Кантакузин щеше да знае. Поради това и разрешава войската му да премине през територията на царството. без посредници установява връзки с Балик чрез своя дипломатическа мисия. защото няма и косвени факти.). което може да си позволят братята от Карвуна11. Иван Александър не вижда смисъл от активна намеса в събитията във Византия. че може да получи помощ от карвунския феодал. Иван Александър и този път остава неутрален. или пък съзирайки. то защо Константинопол ще праща посланници с молби при своя сюзерен като просто може да му нареди. който заема местото на татарите.

Ако е така. Проучвателите са единни единствено в заключението си. силно лице като Кантакузин на трона в Константинопол. Все пак има косвени факти – хиляди грошове на Стефан Душан. Така че новият балкански хегемон не би имал нищо против един такъв местен полунезависим феодал като Балик да подкрепи регенството срещу Кантакузин.) и Михаил III Шишман (13221330 г.). за каквито обаче липсват всакакви преки писмени извори.2. по суша и пр. табл.. 24. постта до Каварна (Карвуна?) но и не застава плътно зад Анна Савойска и регенството в Константинопол14. по които е станало транспортирането им – по море.3) на цялата територия на Добруджанското феодално княжество. Изобщо. а освен това има и 17 колективни находки. че повечето грошове са внесени еднократно за обезпечаването на търговията и самостоятелното икономическото развитие на еманципиращото се в независима държава княжество. След като монетите са на Стефан Душан и са сечени в неговите моне- 93 . по Дунав. в началните години на деспотата. Стефан Душан започва двойствена игра в гражданската война във Византия. От Варна до Делтата на Дунав и от Дръстър до Калиакра единични находки са регистрирани в близо 20 крепости (в почти всички известни в границите на деспотата). а това включва продължаване на агонията на отслабеното правителство на Анна Савойска.(1299-1321 г. Тук предлагам още една възмажност. след което оставя инициативата на сръбския крал поради ограничените си ресурси и черти от характера13. кой знае защо пренебрегвана досега. В този смисъл удължаването на гражданската война във Византия го устройства напълно. 24. дубровнишки търговци и дори генуезци. превърнали се в основна парична единица в Добруджанското деспотство в първите десетилетия на живота му. Датировката им е в широк диапазон – от 40-те години на ХIV в. т. като мненията за тяхната поява и разпространение са разнопосочни. когато все още управлява Балик до кончината на Добротица през 1385 – 1386 г. I-1. Такмо след 1346 г. Предлагат се различни пътища. Ако се вгледаме в състава на многобройните колективни находки и липсата на най-късния тип грошове (цар Стефан Душан-конник). то най-вероятно е да се появяват в края на 40-те или началото на 50-те години на ХIV в. 134. в проекция се явява пречка пред амбициозните намерения на Стефан Душан да овладее Балканския юг. като последният контрамаркира над 50 % от монетите (включително със своя инициал τ (Τομπρότίζα = Добротица).15. е. би трябвало да очакваме някакви контакти между правителството на Стефан Душан и управителя на Карвуна. от венецианци. Обр. Има и основателни предположения. В Приложение II към настоящата монография подробно е разгледана географията и хронологията на над 1000 сръбски гроша (95 % на Стефан Душан – обр. Сребърен грош на Стекато постепенно изтегля пълната си подфан Душан (1331-1355) от крекрепа от засилващия се Йоан Кантакузин. че са резултата на политиката на Балик и Добротица.

Сред последните е и самият Добротица. като само малко на брой успяват да избягат. през лятото на 1346 г. в лицето на цар Иван Александър. респективно внучка (по майчина линия) на стария император. тя става слабо маневрена. Той дава сражение на българите на 12 юни 1346 г. разполагащи със силен черноморски флот и такива силни бази в Северна Добруджа (в непосредствена близост до Карвуна и Калиакра) като Килия-Ликостомо. Вичина16 и Енисала. като се насочват към стратегически важната тракийска крепост Селимврия в покрайнините на Константинопол. а ролята на Стефан Душан в еманципирането и политиката на Балик и Добротица е напълно възможна. Добротица и карвунската войска от 1000 бойци се отправят на поход срещу Йоан Кантакузин. което не е нарушавано). Скоро след брака. по време това удивително съвпада с еманципирането на Добруджански архонтат. която успешно започва да реализира още в 40-те години на ХIV в. в околностите на града. а повечето са хванати в плен. Най-после. предполага активно взиране в източната част на полуострова. нито от Византия в лицето на Регенството или кандидата за престола Йоан Кантакузин. която да респектира едновремено Търново. който безславно се завръща в Константинопол при знатната си невяста. където братята Добротица и Тодор са приети с голямо благоразположение и почит от самата империатрица-майка Анна Савойска17. изпратена от карвунския архонт Балик в помощ на Регенството. неизвестно защо империатрицата – майка продължава да ухажва Добротица 94 . Константинопол и най-сетне генуезците. Не съм сигурен.тарници. че това би могло да стане без достатъчна външна подкрепа. Ако е така. в името на закрепването на връзките. го жени за дъщерята на мегадука Алексий Апокавк. в пресечена местност. поради което не успява да разгърне войската си. назначен за стратег (на практика главнокомандващ) на армията. Въпреки това. Особен пиетет и предпочитания тя демонстрира спрямо Добротица. Този брак е и ключът към деспотската титла на Добротица (само член на императорското семейство може да получи деспотска титла във Византия – правило. може би се отправя към Карвуна. А по това време (татарите вече не са така активни на Долния Дунав) единствената респектираща личност на Балканите е Стефан Душан. то евентуални връзки между Карвуна и Сърбия са допустими. обкръжена е и претърпява поражение. Същевременно. на който специално ще се спра в следващите две глави. защо появата им в Добруджа да не става с негова санкция. Тя пристига успешно в Константинопол. в ровове. процес който не среща съпротива нито от България. Действително ролята на хегемон на Балканите. който има голям военен опит. докато брат му Тодор (той никога повече не се споменава в източниците). Отбраната се ръководи от доверения на Йоан Кантакузин пpотостатор Факрас. Мнозинството от войните на Добротица са конници. Малцина са избити. един проблем. където според Кантакузин Добротица не познавал тамошните местности и командвал лошо18. където текат активни политически и икономически процеси. Сега да се върнем отново на авантюрата на малката българска войска. теснини и лозя.

и Малетра (обр.. На пръв поглед трудно обяснимо поведение към чужденец. че Кантакузин е вече пред вратите на столицата. поради което се правят внушения. Добротица дори е назначен за архонт на черноморската крепост Мидия. Анхиало20. След тази история дълго време. но атакува и съседните градове. Добротица приема да премине към Йоан Кантакузин и му предава Мидия. Gr. все още подкрепящи регенството. Портрет На Византийв началото на юни предната година. Като се има предвид обаче. Някои не без основание тълкуват този текст като свидетелство за признаването на деспотско достойнство на Добротица. По вероятно да става въпрос за градовете на византийска територия. на практика до 1360 г. а братята му повече не се споменават от хронистите. 23. 1242 На 2 февруари 1347 г. Стангнара (Стогнара). е. от 1351 г. защото „Императорът (Йоан Кантакузин – бел. Парижка Национална Библиотека. Единственият. Тези агресивни действия на Добротица принуждават новия император Йоан Кантакузин да му отдели специално внимание като лично поема офанзивата по суша и море.и се държи благосклонно към него. 95 . която опустошава не само околностите. Виза. той събира своя войска. по който (1347-1351) като глава на събора преминава войската му. при това неудачник. обаче Анна Савойска е свалена от власт от влезлия в столицата Йоан Кантакузин (1347-1354). Кои се тези градове не е указано. В края на 1346 г.) го удостои със съответното внимание и грижа и го причисли към знатните ромеи”21. продължаващ да управлява самостойно Мидия и близкия регион. който не признава новото статукво. Дори според Кантакузин бил удостоен от нея с голяма подобаваща почит. табл. 25. то няма простор за друго поведение.А. е Добротица. Явно това не става безусловно. привлечени за каузата на империатрицата от Добротица при похода от Карвуна към Константинопол Обр. който жени дъщеря си Елена за малолетния император Йоан V Палеолог. името му липсва в достъпните писменни източници. Не е изключено тъкмо Мидия да е една от крепостите. Нещо повече. предмостие към Константипол и един от малкото градове. След това се обявява за регент и е коронован за съимператор (обр. I-7). Тя ския Император Йоан Кантакузин е точно на черноморския път. южно от Агатопол и в непосредствена близост до Мидия – т. че са атакувани Месемврия. Виаполис. а и липсва друг съюзник. Изправен пред императорска армия и флот. 25)19. Г. разположен недалеч от границата с България и само на около 50 км от черноморското (по това време българско) пристанище Агатопол.

Така косвено се внушава. се прибира в Добруджа. Умур бег отново е на Балканите. близо до Варна. както от Йоан Кантакузин. Добротица получава високата титла деспот. След тази операция и Балик изчезва от политическата сцена. но действа в Беломорието и Родопа. насочено е към Килия. Те обаче не отчитат. Тя го издига в балканското политическо пространство като високолегитимна личност. където е записано †Γεώρ­Iγιος… τού 96 . Според него Добротица овладява крепостите Емона и Козяк в диоцеза на митрополита на Месемврия и ги предава на Варненския митрополит. никога срещу Карвуна – изобщо една напълно измислена история.)29. и 1360 г. Връзката на Балик с Карвуна е документирана. но никъде не е спомената Каварна или Карвуна23. Козяк и Емона на Добротица ! Очевидно през 40-те и 50-те години на ХIV в. (така автономното феодално княжество от архонтат се въздига в деспотат) е въпрос. Добротица овладява Варна. към юни 1372 г. без изобщо да влиза в Черно море24..Според официалната румънска историография след като Добротица предава Мидия на Йоан Кантакузин. няма конфликти между Карвуна и Търново. Не се знае още дали наследява брат си Балик. и най-вероятно около 1352 г. че след брака с дъщерята на Апокавк и императорска внучка. Тези твърдения не почиват нито на преки. Можем само да предполагаме..28. Това впечатление те формират от старата погрешна датировка от юни 1357 г. така и от един надпис от крепостта Мъглиж. Що се касае до Сюлейман. Действително Умур бег атакува Черноморието. Прочее. е че преди 1357 г. а Варна и региона са в границите на Търновското царство (за това има безспорен венециански документ от 19 юли 1343 г. че засега отсъстват преки данни и за съдбата на Карвунския архонтат между 1347 г. т. През 1344-1345 г. но това става през 1341 г. На тази база вече две поколения румънски проучватели предполагат войни между карвунския деспот и българския цар за власт над Варна и съседните крепости в средата на ХIV в. а не през 1347 г. или известно време управлява успоредно с него. той действа със сухопътна армия в Тракия по Марица25. 3 години след като Иван Александър подарява Варна. никога заедно с Умур. наложена в официалната румънска историография. на едно синодално постановление на Константинополската патриаршия27.?! Изобщо. неизвестно защо последният нарежда на съюзниците си Умур и шах Сюлейман (брат на емира Осман) да нападнат Карвуна. че въпросният документ е предатиран от юни 1357 г. е. никога по море. му я дава като прония22. Козяк и Емона26. след като Доброица овладява Варна. по който се гадае. Емона и Козяк през 1352 г. Друга една легенда. никога в Добруджа. или най-късно след предаването на Мидия. ако се доверим на писмените извори ще констатираме. нито на косвени факти. сродена с императорската фамилия на Палеолозите. че по такъв начин Йоан Кантакузин разчиства пътя на Добротица към карвунската земя и през 1348 г. по каква логика Иван Алексъндар ще му подарява същите три крепости през 1369 г. Дали се задържа със знатната си съпруга дълго време в Константинопол или (което изглежда по-вероятно) след 1347 г.

27). която най-общо може да се постави между 1347-1360 г. примерно Добротица да се завръща след кончината на Балик. Става въпрос за Обр. че през 1346 г. 2. Надпис от крепостта Мъглиж. което предполага.Μπαλίκα… τού ΚαρβουIνά…30 (обр. Крепостта явно е възстановена и обитаема. заедно със знатната си съпруга да се нестаняват в Калиакра. Когато през 1360 г. представян като господар на Калиакра (обр. Кога Добротица пристига в Добруджа и какви са отношенията му с Балик?. а Калиакра (Calliatra). а градът става столица на феодалното княжество на Балик. че той е водеща фигура в княжеството. той е сравнително млад човек. 26. Видяхме. Балик и Карвуна Обр. че става въпрос за надгробен паметник на Георги. близо до Варна. навярно висш сановник при Балик в Карвуна. Кога столицата е преместена от Карвуна в Калиакра? И на трите основни въпроса при наличната изворова база засега не може да се отговори еднозначно и с достатъчна прецизност. От контекста на източниците оставаме с впечатление. Добротица да се завръща в родината си преди кончината на братята си и по-специално Балик. В този смисъл е възможно след 1347 г. но всички те са твърде хипотетични. и 1366 г. Кога наследява Балик?. Крепостта Калиакра – портата на цитаделата. – 1348 г. Поглед отвътре 97 . 26). Кръстът пред името Георги предполага. Тъкмо поради това целият този регион е наречен Земята Карвунска. Серия документи от 1360 г. Тези източници поставят поне няколко въпросителни: 1. че Добротица е суверен на региона и че неговата резиденция не е Карвуна. не оставаят съмнение. и първата половина на ХIV в. Карвуна е водещият център по Северното Черноморие.) и ранни емисии на цар Иван Александър (обр.. Примерно. за което свидетелстват монетите на цар Теодор Светослав (1299-1321 г. Балик да продължава да обитава Карвуна. че в качеството му на архонт Балик не е много възрастен. На този фон могат да се правят единствено хипотези. 3. където е четат имената Георги. че Балик определено се обвързва с Карвуна за разлика от Добротица. 27. Без съмнение през втората половина на ХIII в. Възможни са и други хипотези. 28). Добротица отново се появява на историческата сцена оставаме с впечатление. докато пристигналият неизвестно кога след тази дата Доброцица.

Кога избухва този конфликт.. грък от Константинопол и Якобо Спарано. Именно поради това двете частни лица Теодор Вигинико и Якобо Спарано са принудени да защитят търговските си плавания като издействат генуезка собственост и генуезки флаг на своя кораб. както не е ясно и какво го провокира. От тези два документа по-скоро следва. че е генуезец. което предполага. До битката при р. Една от вероятностите грошовете (единичните находки и двете съкровища) да попадат тук при овладяване на зоната от Добротица. Дори не е отбелязана националността на новия фиктивен собственик. войната между Добротица и Генуа е факт през 1373 г. че Добротица преследва нерагламентираната търговия по западното Черноморие. 134). предполагат. 28. Иван Александър от Калиакра че управлява Добротица. Още повече. продават фиктивно своя кораб на Антотио Малочело. каквато е Исакча. И все пак. обаче не може да се правят генерални обобщения. за което свидетелства монетната циркулация. но по името и факта.. на генуезките кораби е поставян флаг. Не е изключено причината да е сблъсък в дунавската делта. че в документа няма податки за подобно противопоставяне34. Сребърна монета на цар или независим суверен32. че в друг документ от същото време и от същия нотариат в Килия частните собственици на кораби се задължават да поставят емблемата на Генуа върху мачтите при пътуване между Килия и Константинопол36. несъмнено привлича и Добротица. администрирана от Златната орда38. Украйна през 1362 г. че този нотариален акт известява началото на острия конфликт между Добротица и Генуезката република33. че там се намират важните генуезки колонии Вичина (Нуфъру ?) и Килия-Ликостомо. защото се страхуват от Добротица и турците. Тази зона. От този частен случай. че 98 . Аз обаче съм по-склонен да приема.един нотариален акт за фиктивна продажба на кораб между частни лица поради страх от пиратските действия на господин (domini) Добротица и турците31. както и татарски цитадели. Варна (?). за да могат съдовете да бъдат разпознавани и отличавани от нарушителите – частни лица. но сравнително доброто им разпространение в центровете в Дунавската делта (обр. Идеята. Още повече. когато татарска армия на местните /!/ бегове е разбита от литовски крал Олгерд (1345-1377) е невъзможно Добротица да аткакува градовете в Делтата. че Теодор Вигинико. не е ясно. Пъкуюл луй Соаре и Овеч. Синюха в дн. Редом с останалото много изследователи смятат. В Приложение II коментирам подробно отсъствието или оскъдното присъствие на сръбски грошове в такива значителни търговски и икономически центрове на Добротица като Дръстър. че сделката е изповядана в генуезката колония Килия35. гражданин на Гаета. за което изрично свидетелства друг нотариален акт. обаче. съставен отново в Килия37. Може би в резултат на негови настоявания. От текста става ясно. където Генуа се стреми да разшири присъствието си. Обръщението господин-domini през този период се използва често за обозначаването на полунезависим Обр.

крепости и селища на Деспотата от Тутракан до Калиакра и от Овеч до Варна. не е сигурно. По-късно сече и монети в Калиакра. обаче не се откриват в градовете в Делтата.след 1362 г. че Добротица овладява временно градовете в Делтата между 1362-1370 г. че използвайки отслабените позиции на татарите в северна Добруджа след 1362 г. Нуфъру. така и в съкровищата процентът на контрамаркираните монети е висок. а генуезците се задържат и се концентрират в Ликостомо е невярна39. керамика и монети в Делтата от ХIV в. Затова изобщо. Тулча и Енисала*. че през 1373 г. На този фон може да се допусне. получава Дръстър. че Добротица владее продължително Килия-Ликостомо. Засега археолозите не са установили друго стационарно поселение с находки. но със сигурност основната монетна единица в деспотата му. че при обсадата на крепостта Аквила (Castrum Aquile) българите пленили Антонио Висконти от Милано. на които до голяма степен се дължи израстването на генуезките фактории и византийската митрополия във Вичина. че въпросната Аквила (Castrum Aquile) трябва да се идентифицира с Килия * Какво е положението в Килия-Ликостомо не знаем. табл. но притежава и такава изключително укрепена цитадела като Килия. Някои автори продължават да спорелят предположението на Н.42 Н. Не само. войната между Добротица и Генуа (явно започнала малко по-рано.. Най-вероятно генуезкият флот с чужда помощ или съдействие (татарските бегове в региона ?) изтласква Добротица от градовете в Дунавската делта (Исакча. няма и системни археологически проучвания на местата където се предполага че се е намирал. защото Добротица е наречен лош и жесток неприятел на Генуезката комуна и на всички генуезци) е в напреднала фаза.43 Йорга приема. че Килия и Ликостомо са едно и също или най-малкото две структури на един и същи център40. но разполагаме с косвени знаци. Както в единичните находки. Фактът.41 че Добротица господства не само в Северна Добруджа. Монети от тези емисии. Никулицел. но има и сериозни онования да се подозира. 37. е показателен. Към това трябва да прибавим и двете големи съкровища в най-значителните градове в региона – Исакча и Нуфъру (Вичина ?). често контрамаркиран с негови знаци. Йорга. След като през 1370 г. той започва усилено да сече монети със своя монограм Ιω/αν/ T /ομπροτίτζα/ и титла Δ/εσπότου/ (обр. се открива в практически всички обитаеми поселения в Делтата – Нуфъру (Вичина ?). Йорга се уповаваше на сведението на италианския историк Ф. защото този забележителен град все още не е локализиран със сигурност. Тулча и Енисала) и това слага началото на един 15 годишен перманентен конфликт. № 40 99 . Никулицел. Исакча. I-4) и тези монети се откриват във всички градове. че липсва всякакъв източник за това събитие. По подробно по въпроса виж тук бел. където иначе конрамаркираните от него сръбски грошове са представени много добре. Това може да означава. Добротица завладява Килия. сръбския грош. Нямаме преки данни да установим докога деспота владее градовете в Делтата. Боллати (Сметководната книга за похода на Амедей Савойски през 1366-1367 г.). Добротица овладява региона без добре укрепената от генуезците Килия-Ликостомо.

атакувано от Амедей Савойски през 1366. а от българския цар Иван Александър и би трябвало да се идентифицира не с Килия.50 както и с Айтошките минерални бани. Действително в портулани и карти от XIII до XV век между Калиакра и Енисала с черно мастило (за разлика от градовете-пристанища. находки и керамика от средата 100 . При дългогодишните разкопки по тези места обаче. Занаварда-Карахарманлък. а с Анхиало – Поморие. 221. Пангалия-Мангалия. не са открити монети. че Аquilo-Aquile е в региона на Анхиало-Айтос. Преди близо 40 г. които са в червено) са изписани пристанищата Лесалутико-Шабла. докато относно местонахождението на Аquilo. 1. Йорга. Гюзелев крепостта Айтос се превежда като Аετοζ на гръцки и Aquia на латински. Илиеско постави под сериозно съмнение твърденията на Н. Както и да е било. Дунав. Едни го отъждествяват с Айтос. През лятото на 2006 рицарите навлизат в българските предели и завеземат един град който се наричаше Терме. а вероятно е крепост около Несебър в границите на царството на Иван Александър и извън земите на деспот Добротица. други с Айтоските бани.и това според него е сигурно доказателство. Обикновено Терме се идентифицира с Айтошките минерални бани (Термополис или Акве калиде). което очевидно е идентично с Aquile.47 Във всеки случай Castrum Aquile не е Килия. След това пребродват околността и разрушиха един друг град. но винаги е изписано като Lassilo45 и ciuittatis (град) Lassil46. След временното присъединяване на зоната в Делтата към Добруджанското дес­потство. защото от цитирания източник се разбира. Констанца. Това е една приблизително 150 км “демилитаризирана зона” между Карвунската хора (после Добруджанско деспотство) и доминираната от татари и генуезци (между средата на XIII в. Още повече. Има обаче факти.Anchialus. 23.51 Засега най-вероятна е идеята за идентифицирането на Aquilo-Aquile с Аετοζ – Айтос. че Аquilo-Aquile не може да бъде идентично с Lassilo . монетните находки и археологи­ческите разкопки не е установено трайно обитаване през ХII-ХV в. специално цитирания от Н. Гросея-Истрия и Портица54 (обр. който се наричаше Аквило /Аquilo/48. а трети (най-често) с Анхиало49. вероятно започва утвърждаването на стационарни селища в незаселената между края на XI и XIV век черноморска ивица между Калиакра и Енисала (обр. от контекста на източниците разкриващи събитията от 1206 и 1366 се доказва безспорно. че крепостта Аквила се владее не от Добротица. 221). и последната третина на XIV век) обитаема територия на Делтата. обаче О.52 Изобщо. I-7).44 Това обаче е малко вероятно. тази “демилитаризирана зона” се долавя и по р. защото в сметководната книга Анхиало е споменато цели 9 пъти. респективно Северна Добруджа. докато Aquile съвсем ясно е определено като castrum (крепост) идентифициран от издателя с Айтос. защото според писмените източници. Впрочем. се води спор. табл. чойто предполагат. Йорга източник не свидетелства за владичество на Добротица в Дунавската Делта. За крепост с име Акило се споменава и от Вилардуен по повод сблъсъците в Тракия между войските на латинския император Хенри и българския цар Калоян. както справедливо отбеляза В. 18. в протежение на около 150 км между Хърсово и Исакча53. че Добротица владее тази цитадела.

След отказа му унгарската армия завладява Видин. едва след като Добротица овладява Северна Добруджа и Делтата (навярно без Ликостомо-Килия). и първите им споменавания в писмените източници датират от края на XIV и XV век55. до последните десетилетия на XIV век. откривани в тях (след XI век). Вероятно. че двамата му противници Йоан V Палеолог и Лайош I водят преговори и достигат до споразумение в унгарската столица Буда. провокирано от опита на Йоан V Палеолог да завземе Месемврия. е необходимо да му отделим по-специално внимание. излезли от канцеларията на Амeдей VI Савойски и са свързани с кръстоносния поход по българското Черноморие от 1366-1367 г. в началото на столетието унгарските крале включват в титулатурата си rex Bulgarie и постепенно засилват апетитите си към българския Северозапад. Иван Александър поддържа амбициите на Андроник IV Палеолог (1376 -1379). Яв­но през този дълъг период те са само пристани. Още незаглъхнал конфликтът по Черноморието през 1365 г. кораба на Обр. според който българският цар запазва пълен контрол по Черноморието от Варна до Агатопол57. тези пристани постепенно се превръщат в стационарни поселения. На връщане от Буда за Константинопол по Дунав. Впрочем. Въпреки всичко подозрението и напрежението между двете страни остава. още повече. Dominus mandaverat Desbrodice или Dominum apud Calliatra versus Domburdiz56. започва изостряне на българо-византийските отношения. В продължение на тази политика унгарският крал Лайош I Велики (1342-1382) пожелава видинския цар Иван Срацимир (1356-1396) да се признае за васал (обр. През 1364 г. Тъй като този поход има сериозни последствия върху целия европейски Югоизток. за пръв път името на Добротица се появава в документи. Иван Александър не успява да реагира навреме. за трона в Константинопол. След 1360 г. негов зет. обслужващи каботажното корабоплаване в прекалено дългата и необитаема морска ивица между Калиак­ра и Делтата. 29). След неуспешна обсада е принуден да сключи договор с Иван Александър. но основателно подозира за станалото византийскоунгарски алианс. още повече. Там той е титулован Desbrodiczam despotum. България посреща унгарска инвазия по среден Дунав. респективно Добруджанското деспотство. 29. Действително най-ранните находки.на ХI – XII в. Цар Иван Александър с Иван византийския василевс е блокиран в Срацимир и Михаил Асен върху български води от Иван Александър миниатюра от Манасиевата хроника 101 .. а владетелското семейство е пленено.

Месемврия и Анхиало. на хартия и мастило. Последвалите събития. В този смисъл Добротица е най-подходящият посредник между двете воюващи страни. графът превзема Емона и Козяк и влиза в контакт и с деспот Добротица. Първият документ от 9 ноември 1366 г. От друга страна поддържа коректни отношения с цар Иван Александър. Видин58. който цели да прогони турците от Балканите. респективно със сина ѝ Йоан V. Докато се водят преговорите в Търново.и принуден да акустира във владения от унгарците. обаче пропада. Опитът да бъде превзета Варна на 25 октомври. Очевидно пратениците на Амедей VI не успяват да убедят царя в Търново да пропусне безуславно блокирания край Видин императорския дромон и затова е потърсена намесата на добруджанския деспот. поставени под стража в Провадия. близък роднина на империатрицата майка Анна Савойска. респективно на Йоан V. Вероятно под влияние на леля си Анна Савойска. чиито владения се разпростират северно от Варна. Добре организираният флот от 14 кораба на графа през октомври 1366 г. което е преведено от грък (може би същият. Топлите връзки в близкото минало на Добротица с Анна Савойска и последвалите събития. навярно с някакво послание от графа и леля му– империатрицата-майка62. Твърди се. а при щурма на Галата българите пленяват трима рицари. известява. Това принуждава Амeдей Савойски да започне преговори с българския цар. по чието настояване рицарският флот сваля обсадата на Варна и се настанява задълго в Месемврия59. че Добротица няма желание да съдейства за успешното преминаване на Йоан V през българската акватория на Дунав. Същевремено в Средиземноморието се подвизава с флот граф Амeдей VI Савойски. Предполага се. незасвидетелстван в изворите64. Какви са до този момент връзките на Добротица с графа и отношението му към избухналата и затегналата се война не е ясно. Няма преки данни за резултатите от дипломатическата совалка на посредника-грък между резиденциите на графа и деспота. който 2 дни по-рано е при деспота) и отнесено по море с лодка в резиденцията му63. хронологията и стъпките в партньорството между Амедей Савойски и деспот Добротица са проследени детайлно и анализирани със съответните автентични документи от В. което предполага добри контакти с нейния роднина Амедей Савойски. с когото поддържа пряк контакт. овладява последователно важните български пристанища Агатопол. което се долавя от контекста на писмените извори и особено от случилото се през 1367-1369 г. за един грък изпратен при деспот Добротица (за пръв път тук Добротица е титулован деспот – Desbrodiczam despotum). Гюзелев61. След няколко дни на 11 ноември лично графът пише писмо до Добротица. От една страна той е твърде близък с Анна Савойска. закупени от Варна. при това непосредствен съсед и пряк наблюдател на конфликта60. обаче предполагат тъкмо обратното–активна посредническа роля за освобождаването на импе- 102 . целейки да принуди Иван Александър да деблокира кораба на Йоан V Палеолог. че се съобразява с политиката на цар Иван Александър. Амeдей (баща му Еймонд е брат на Анна Савойска) пренасочва похода срещу България.

а българският цар получава гаранции за бъдещето на Видин. да не забравяме. до кралица Елизабет от 15 ап- 103 . а още по-малко да протака предвижването на императора от Видин към Константинопол66. Може би изчакват резулатите. Най-вероятно това е причината на 29 ноември 1366 г. унгарският управител на Видин. Това е значителна сума пари и едва ли е лична награда на вестоносеца за добри новини. Вместо да пристигнат във Видин. те се озовават в Калиакра и престояват 29 дни в очакване на императорския дромон. тъй като Иван Алексаднър не би допуснал през територията си посланници на Амедей Савойски до Йоан V Палеолог. Палеолог (1341-1391) обаче трябва да продължи с каботажно плаване в Черно море край градовете и пристанищата на Добротица.ратора. Монета на Йоан V нав) на път за Константинопол. По-скоро са средства за някаква сделка между двамата господари. навярно не без съдействието на Добротица. Добротица да изпрати своя оръженосец (най-доверено лице !) при графа в Несебър. явно тръгват с кораб от Несебър край Добруджанското крайбрежие с намерение по р. След подписването на българо-византийския договор. Когато преводачът на Амедей Савойски тръгва към Видин в края на ноември. а не е изключено в такъв решителен момент българите да саботират корабоплаването в техния участък на реката – единствената възможност за пряк контакт на блокирания император във Видин с Несебър (резиденцията на графа) и Константинопол. Същият ден Амедей изпраща свой пратеник при Добротица. а императорът получва разрешение да мине през България (по ДуОбр. респективно на Йоан V Палеолог (обр. преговорите между цар Иван Алексъндър и Йоан V Палеолог все още не са приключили. Дунав да стигнат във Видин. Причините за този престой не са ясни и могат да бъдат от всякакво естество. Завръщат се в резиденцията на графа в Несебър чак на 29 декември 1366 г. в услуга на българския цар. Обсадата на Варна е свалена. около 20 декември. 30. където получва 30 златни перпера65. Графът изпраща при импертора във Видин един преводач и Тревернейс с двама балистерии. Следва една история. Определено нямат възможност за друг маршрут. Прочее. Сведения за това черпим от писмото на бан Петер Химфи. 30)! Към края на годината преговорите между Амедей Савойски и цар Иван Александър започват да дават резултат. Йоан V вече може да се прибере с кораба си. като за пръв път е спомената резиденцията му в Калиакра (apud Calliatra versus Domburdiz). За да попаднат в Калиакра. Не е задължително да са задържани насилствено от Добротица с цел да попречи на контактите между графа и имератора. След това. че de jure Добротица дължи положението си (а може би и титлата си) именно на империатрицата майка Анна Савойска. която е трудна за разгадаване.

След Несебър през февруари 1367 г. Забележително е.рил 1367 г. Последвалите събития с участието на Добротица предполагат. В резултат на тях превзетите от графа пристанищни градове Агатопол. Созопол. Със сигурност е така. 31. защото вместо на византийския василевс градът е предаден на Добротица. Има основание в предположението на В. респективно на сина му Иван Срацимир. Баща му. че Иван Александър обещава Варна на Йоан V. Посредническата роля между Унгария и България поемат Владислав I-Влайку и Добротица – косвен знак за ролята на Добротица и в преговорите през декември 1366 г. ето какво пише унгарският крал Лайош I до бан Петър Химфи от 29 август 1369 г. и прогонват гарнизона на Амедей Савойски. то може да не почива на сигурни факти. Що се отнася до твърдението на Петер Химфи. а вероятно промяната на конюнктурата променя плановете на българския владетел. Привлеченият в нея влашки воевода Владислав I – Влайку (обр. Той твърди. Несебър и Анхиало са предадени на императора. След подписването на мира около 20 декември 1366 г. известно време Йоан V гостува на Добротица в Калиакра69. Впрочем. Как се стига до това? В духа на договореностите между Иван Александър и Йоан V започва реализирането на антиунгарската коалиция. В замяна на това Иван Александър обещава да отстъпи на императора Несебър. Скафида. пристига в Несебър68. че преди да акостира в Несебър. Причината е. ескортиран от галери на Амедей Савойски. че българите в Козяк (а навярно и съседната Емона) въстават през пролетта на 1367 г. търновският цар по подобаОбр. че в новия деспотат не попадат Емона. През лятото на същата година последват преговори за възвръщането на престола във Видин на цар Иван Срацимир71. Те са обединени в императорско владение „Загора”.: Ние решихме чрез поръчителството на Влайку воевода и Добротица (sub fideiussione Layk voyvode et Dobratich) да освободим царя на Видин и да му върнем земята…72. което е дадено като апанаж на императорския син деспот Михаил Палеолог70. Варна не е включена в деспотата “Загора”. Анхиало и Варна67. Монета на Владислав I ващ начин се отблагодарява на добруджанВлайку (1364-1377) ския деспот за посредническите му мисии от 104 . и прогонва унгарците. където водят продължителни преговори. защото не е превзета от рицарите. Йоан V и Амадей Самойски се установяват в Созопол. Козяк и Варна. че Йоан V обещава да даде 180 000 флоринта на влашкия воевода Владислав I Влайку (1364-1377). императорският кораб тръгва от Видин и след месец на 20 януари 1367 г. 31) превзема Видин през февруари 1369 г. след което се присъединяват към Търновското царство.. срещу което последният трябва да прогони унгарците от Видин и да го върне на цар Иван Александър. владичеството над пристанищните градове на юг от Варна и навярно бъдещият брак на дъщерята на деспота с по-младия син на императора. Гюзелев. че на тази среща са обсъждани въпросите за бъдещето на Видин.

Според документ още от април 1369 г. На този фон любопитсво придизвиква отсъствието на Овеч (Провадия) в документа от 1370 г. Козяк. но има достатъчно косвени улики. Датиран е в м. като двете власти се вписват в пропагандираната симфония. Кранея (Кранево). Варненския 78. Пъкуюл луй соаре и Тутракан) и навярно Овеч с околните крепости.е. а са посочени само регионалните центрове с епархийски наместници. Действително забележително е как с отпадането на двете гранични крепости Варна и Козак от границите на деспотата. след като е засвидетелствана в списъка с епахийските крепости от юни същата година. Принадлежността на гореизброените крепости едновременно към деспотата на Добротица и варненския митрополит се потвърждава изрично в друг документ на Константинополската патриаршия от юни 1372 г. след като е включен в диоцеза на Варненска митрополия през 1369 г. Емона и Карвуна”73. на Варненския митрополит се дават екзархийски права над същите крепости. Проват.1366 г. Забележително е. които се съдържат в безспорно автентични документи като актовете на Константинополската патриаршия. Най-вероятно в резултат на преговорите Иван Александър по доброволен начин. Там изрично е казано. на него е църквата – сиреч наблюдаваме съвпадение между светските владения на деспот Добротица и църковните владения на Варненския митрополит. Петър Хъмфи. Няма пряк източник. Това определено не са всичките крепости в границите на деспотата. че се взема решение въпросните крепости от границите на деспот Добротица да се върнат на митрополита на Месемврия. че Иван Александър влиза в договореност и прави териториални отстъпки на Добротица още през пролетта на 1369 г. предадени на възстановената през пролетта на 1370 г. Това предполага. Кичево. юни същата година и там са изредени Карнава (Каварна). Дристра (Дръстър-Силистра) и Калиакра75. Геранея. който да свидетелства за този акт. за които пише през август 1369 г. Варненска митрополия74. че териториални промени в границите на имплантивно свързаната с Добруджанското деспотство Варненска митрополия започват още преди да приключат преговорите. Галата. въвежда Добротица във владение на Варна. Явно и този път действа познатата формула Cuius region. но без Килия-Ликостомо и това е интригуващо76. води автоматичното им отпадане от диоцеза на Варненския митрополит. ги дава на своя митрополит – т. и още повече отпадането на Килия-Ликостомо в списъка от 24 юли 1370 г. но когато Добротица ги завладява. съставен на 24 юли. Емона. до 1369 г. които принадлежали на владението на щастливия деспот Добротица77. “…даде се със синодално гласуване като добавка на гореспоменатия митрополит на Несебър и Анхиало светейшата митрополия на Варна и нейните владения – Петрич. След окончателното мирно споразумение от август същата година вероятно настъпват някои промени и това личи от цитиран погоре списък на крепостите. Само след месец в документ. Дръстър (с околните крепости Ветрен. Килия или Ликостомо. Решаването на този казус е затруднено 105 .. eius religio” – Комуто е управлението. като награда. Той третира спора между Варненския и Месемврийския митрополит за Козяк и Емона. Те му принадлежат.

когато в съседния на Килия Маврокастро българите убиват францисканския монах Анжело от Сполето82. респективно на Добротица. които редом с останалото са подложени на католическа пропаганда. какъвто в случая се явява единствено варненския. обаче вичинският митрополит Хиацинт е прехвърлен за митрополит на Угровлахия79. Впрочем. която след западането на Вичина през 60-те години на ХIV в. защото отсъства в цитирания погоре списък от април 1369 г. основен пристан на генуезката флота. Франциск” и „Св. Прочее. Напълно естествено. в тази зона. Това поставя въпроса за църковното обгрижване на християните в региона. Тя е извън диоцеза на Варненска митрополия и преди юни 1370 г. 106 .84 навярно става основна цитадела на православното духовенство в региона. Емона. чието начало по-горе (въз основа на монетната циркулация в Делтата) е прецизирано тъкмо след 1370 г. още по време на преговорите на Добротица с Йоан V изглежда се засяга въпросът за градовете и пристанищата в Делтата на Дунав и предаването им под юрисдикцията на Калиакра.. в който Килия-Ликостомо е изключена от владенията на Варненския владика. С него се претендира Килия да бъде включена в диоцеза на варненския митрополит. която по това време е установена трайно в този изнесен фортпост85. ще да среща острата реакция на Генуа. Византия няма старите военно-административни позиции от втората половина на ХIII в.). Такава е напълно възможна. През месец май 1359 г. Козяк и др. Доминик”80. респективно в църковно отношение на Варненския митрополит. Най-после едва ли Иван Алексъндър може да подари такава една генуезка цитадела на Добротица по договора от 1369 г. В Килия обаче има и православна църква „Св. На този фон е напълно обяснимо желанието на Константинополската патриаршия да постави Делтата под духовното попечителство на най-близкия православен митрополит. Предаването на КилияЛикостомо на Варненския архиерей.. За това свидетелства следващият документ на Константинополска патриаршия от 24 юли 1370 г. защото след средата на ХIV в. (както прави с Варна. Действително тъкмо францисканците във Видин през 1365-1367 г. присъствието на францисканци в региона на Делтата е регистрирано още в 1314 г. се опитват да обърнат от православие в католицизъм над 200 000 българи81.. тъй като църквите им в Килия-Ликостомо се именуват „Св. При тези обстоятелства единствено споменатите по-горе позиции на Добротица в Делтата. и най-вероятно това намерение не е реализирано. Йоан”83.още повече. вероятно францисканци и доминиканци. защото генуезците привличат католически свещенници и монаси. илюстрирани с разпостранените контрамаркирани грошове.. защото няма власт над Килия –Ликостомо. и там не са провеждани системни археологически проучвания. А тъкмо тези два ордена са известни като най-ревностните разпространители на католицизма чрез агресивно мисионерство. Не е изключено тъкмо този случай да ускорява сблъсъка между Генуа и Добруджанското деспотство. но запазва духовното си присъствие чрез митрополита на Вичина. че Килия (Ликостомо) не е локализирана със сигурност. могат да са в основата на документа на Патриаршията от юни 1370 г.

но забележителното е. защото според документа на Константинополската патриаршия от април 1369 г. а тук само ще маркирам. а да няма власт над намиращите се в непосредствена близост Галата и Емона. че Иван Александър. Този въпрос е специално коментиран в Приложение II като тук само ще споделя. Това още веднъж идва да покаже. Наистина нелогично е през лятото на 1370 г. градът е включен в диоцеза на Варненска митрополия. В тази насока той прави нова прозорлива стъпка с още един династичен брак. Друг солиден аргумент. и от 1370 г. Сродяването му с императорската фамилия на Палеолозите и деспотската титла са база. Византия. От незначителен. На пръв поглед се повтаря само Карвуна. Може би в тях са посочени само новоприсъединените градове. но отсъства в списъците от лятото на 1370 г. предава на Добротица и Овеч-Проват е монетната циркулация. Емона и Карвуна са таксувани като вече приключил случай. че според списъците от 1369 г. 134). че градът и крепостите в региона на Овеч действително влизат в границите на Добруджанското деспотство след 1369 г. МитропоНа този проблем ще се спрем по-подробно в гл. че в резултат на преговорите между Амедей Савойски и Михаил V Палеолог в Созопол от началото на 1367 г. Анхиало. Впечатляващо е. Византия си възвръща Южното Черноморие и по-специално крепостите Несебър. 7 на насолитски печат от ящото изследване. който близо 20 години има запазено място в политиката и икономиката на Западното Черноморие и Източните Балкани. В случая е важно. трикратно увеличава територията и ресурсите на деспотата. Проват. докато по-рано предадените Петрич. че без нито едно сражение. полусамостоен местен управител на няколко черноморски крепости. че в списъка от 1369 г. Савоя и Видинското царство Добротица извлича максимални дивиденти и през 1369-1370 г. че на фона на многобройните монети на цар Иван Александър и Добротица в Овеч (Проват-Провадия) откриването само на 1 екземпляр на цар Иван Шишман е симптоматично (обр. обединени в Императорско владение „Загора”86. Галата. Созопол. той се превръща във важен фактор в Югоизточна Европа. към Варненска епархия са пречислени различни групи крепости. Кичево. единствено чрез методите на зрялата дипломация и умелото лавиране между интересите на Търновското царство. заедно с Дръстър и Варна. Влахия. Обр. която е успешно надградена.Случаят с Овеч (Проват) е не по-малко заплетен. а през следващата година името на крепостта е изписано по друг начин – и двата пъти Κάρναβα. то е предадено във владение на деспот Михаил Палеолог – по-малкия син на им- 107 . Добротица да получи Варна. Агатопол и съседните по-малки укрепления. По-горе стана дума. Същевременно в съседния на Овеч – Шумен са открити около 50 монети на Иван Шишман. 32. че очевидно Овеч-Провадия иде реч за две различни укрепления Καρβουνας – Карвуна и Κάρναβα – Каварна. е изписано Καρβουνας. с център Несебър. Още същата година като апанаж. Унгария.

към малоазийския черноморски бряг? Дали само воден от амбиции дъщеря му да стане трапезундска империатрица. защо с такова настървение и дипломатически комбинации Добротица иска да насочи зет си далеч. като за целта са привлечени османският емир Мурад I и Венеция. сваля от престола баща си Йоан V Палеолог91. респективно плановете на Добротица.. Обр. че именно деспот Добротица е този. да се възкачи на трапезундския императорски престол90.. Най-вероятно. с активната намеса на изконния враг на Венеция. деспот Михаил. или да отпрати Михаил Палеолог далеч от южната граница на Доброуджанското деспотство? От една страна градовете на Месеврийския деспотат в навечерието на създаването му принадлежат на българския цар Иван Александър. Например. Андроник IV Палеолог (1376-1379). но вече с прякото участие на тъст му Добротица. Тертер (Йоан –Иванко ?)92. Генуа. който доброволно преостъпва черноморските 108 . според Месемврийската хроника. 33. Междувременно. Няколко месеца по-късно в края на 1376 г. но и създават нов политически климат в региона. синът на Добротица. След сватбата опитът на деспот Михаил да овладее Трапезунд е подновен. Тези събития. че скоро след края на похода на 15 ноември 1373 г. обаче се случват две събития. която междувременно също влиза в конфликт с Алексий III Комнин89. На 12 август 1376 г. който моли венецианците да окажат помощ като предоставят флот на зет му. големият брат на деспот Михаил Палеолог. Опитът. Част от крепостни съоръжения респективно да ликвидина Месемврия ра Трапезундската империя87. За непосредствен съсед от север той има владенията на деспот Добротица. деспот Михаил Палеолог се жени за дъщерята на Добротица. които не само провалят похода срещу Трапезунд. предполагат разнопосочни въпросителни и коментари. с важни последствия. при това неуспешен. 33). с малка флотилия деспот Михаил се опитва да превземе Трапезунд и свали от трона императора Алексий III Комнин. Там в прав текст се казва. или началото на 1377 г. която по майка също принадлежи към императорската фамилия88. с пълното съдействие на Добротица (ако не и по негово внушение?) през ноември 1373 г. Месемврийската хроника съобщава. обаче си остава само опит. и той се завръща безславно в Несебър (обр.ператор Йоан V Палеолог. За това интернационализиране на конфликта подробно уведомява протокол на венецианския сенат от 12 март 1376 г. деспот Михаил Палеолог е убит в Дръстър от своя шурей.

че старши василевсът Йоан V проявява поголяма загриженост и сантимент към деспот Михаил. 34. Действително впечатляващо е противопоставянето на един регионален деспот срещу неограничените ресурси на водеща средиземноморска и европейска сила (на практика морска империя) като Генуа. По-горе се спомена. Друг съществен извод е тясното обвързване на Добротица с Венеция. Добротица (заклет враг на Героник IV. по повод принадлежността на граничните крепости Козяк и Емона93. от контекста на фактите се вижда. Присъеденяването на Дръстър. Монета на Йоан V война. отколкото към младия василевс Андроник IV (обр. Варна и Овеч със съседните територии и крепости (на практика увеличава територията на деспотата около 4 пъти) действително е сериозна потенция за водене на продължителна Обр. но тук само ще маркирам действията на Тертер. Това е свидетелство за нарастналия икономически потенциал на Добруджанския деспот. свързани с големи разходи от двете страни.. Серия генуезки нотариални актове и документи от септември 1373 г. Друго съществено следствие от събитията от втората половина на 1366 г. защото го освобождава от евентуални претенции на брат му Михаил към трона в Константинопол. до 1382 г. С евентуалното преместване на Михаил Палеолог от Несебър в Трапезунд пред Добротица се открива хоризонта да разшири границите и потенциала на деспотата с богатите и стратегически важни крепости от Несебър до Анхиало. но ще да е изострено не без намесата на главния конкурент на Генуа по море – Венецианската република.крепости на Добротица. което е напълно в тон с острата му конфронтация с Генуа. зет му деспот Михаил. които са в унисон с тези на претендента за византийския престол Андроник IV и Генуа. Всъщност не толкова превратът от август 1376 г. Прочее. защото напрежение по границата на двата черноморски деспотата е регистрирано още през 1372 г. и същевременно са в противоречие с политиката на баща му Добротица. че то навярно е провокирано от спор за владичество над градовете в Дунавската делта. Забележително е.) и прерастването му в открита морска война през 1373 г. илюстрират продължителни и ожесточени морски битки на Добротица с Генуа. Тази възможност не е за пренебрегване. Фактът. че задълбочаването на конфликта (с начало около 1370 г. активно подкрепян от Добротица и Венеция. 34). че според нотариален акт от 18 Палеолог със сина си Андсептември 1373 г. да превземе Трапезунд. е de facto появата на феодалното княжество на Тертер (Йоан – Иванко ?) в Дръстър. колкото убийството на Михаил Палеолог в Дръстър погребват идеите за поход към Трапезунд. На тази история ще се спра по-специално в една от следващите глави. Същевременно този акт устройва новия василевс Андроник IV. съвпада с опита на деспот Михаил Палеолог. брат на деспота нуезката репблика) застрашава самата крепост на Месемврия Михаил Ликостомо – главна цитадела на Републиката Палеолог 109 . Венеция и василевса Йоан V Палеолог.

Конфликтът може и да тлее без преОбр. Фактът. 35). Прочее. Има предположения. За продължителността и ожесточеността на конфликта може да се съди и от значителните разходи на Генуа (поети основно от главната фактория Кафа). Дори има случаи. докато други предполагат един непрекъснат конфликт100.по Западното Черноморие. Резовска. продължавайки договорените им привилегии с мирните споразумения от 1346 г. Впечатляващо. в резултат на изострената морска война между Генуа и Венеция за о. което свидетелства за сериозни възможности96. че военно. е красноречив95. а други построени на място. икономически и психологически Добротица издържа на конфронтацията с мощния морски съперник повече от 10 години. до средата на ХIV в. става с помощта на републиката на Сан Марко. от формирането на българската държава през VII в. но действителката колония в Кафа от 1374-1375 г. и 1352 г. че негови кораби успяват многократно да пленяват и сериозно да повреждат генуезки галери в широкия периметър от устието на Дунав до р. отразени в десетки документи за подържане поправки и строителство на нови кораби (веднъж три едновременно). както за наемане и обслужване на екипажите им98 (обр.. Предвид демонстрираната близост между Добротица и Венеция най-вероятно изграждането на такава боеспособна флотилия. в състояние да атакува генуезки кораби. Тенедос откритото противостоене между Добротица и Генуа секва99. тези кораби може и да са закупени. Предвид сериозните парични потоци от сребро и разгърнатата търговия през Варна. и че е създадено специално сдружение (маона) за защита на града. оценил ролята на морето и морския флот като условие за военно-политически и търговско-икономически просперитет. Забележително е. за съоръжаване но липсват източници за на галери за водене на война с Добротица 110 . когато флотът на Добротица успява в едно морско сражение да плени две генуезки галери. още повече военни галери. че около 1376 г. Явно Добротица следва политиката на цар Иван Александър на широко сътрудничество с венецианците. е показателен94.97. За водене на тази война срещу знакова европейска морска сила като Генуа на Добротица му е необходим достатъчно голям и добре екипиран флот и той очевидно го притежава. 35. Добротица се явява първият документиран български владетел. защото България няма исторически опит в строителството и експлоатацията на големи морски съдове. Документ в счетоводната книга на генуезкъсване.

Убийството на Михаил Палеолог от Тертер и процесите на отцепването на Дръстър с региона в отделно от Калиакра феодолно княжество през 1376-1377 г. което свидетелства за големи икономически възможности. реглементиран с Торинския договор от 23 август 1381 г. Венеция е особено настоятелна. Очевидно замислената морска блокада не дава очакваните резултати. По всичко личи. Явно идеята е Йоан V Палеолог. Той обаче отказва и две години успешно. е понятна и показателна103. предава Тенедос на генуезците. че Генуа инициира de jure прекратяване на войната с Добротица и подписване на мир. удивително съвпадат по време с прекъсване на морските сражения. Няма преки източници за военни действия между Добротица 111 . без помощ от Венеция.. Тази кореспонденция на най-високо ниво между водещите европейски морски сили е достатъчно указание за ново затягане на войната през 1382-1383 г. Тя е косвено свидетелство за оживени търговско-икономически контакти (не е изключено и доставки на военно оборудване) между републиката на Сан Марко и Добротица. срещу самия управител на о. Едва през пролетта на 1383 г. Според договора от Торино от 29 август 1381 г. Генуа отказва. но Венеция упорито продължава да настоява105. противопоставянето между Генуа и Добротица се реактивира. защото Добротица продължава да воюва упорито.явна конфронтация и сражения в Черно море между 1376 и 1382 г.е. а Добротица – с проблеми във фамилията и сепаратизма на сина си. удържа генуезките морски атаки. защото Генуа се опитва да блокира по море Добруджанското деспотство и достъпа на чужди кораби до пристанищата му102. като привлича и наемници. въпросният Дзанаки Мудацо трябва да срине венецианските фортификационни съоръжения и предаде острова на Генуа. които са от жизнено значение за последния и са във взаимна изгода. След края на войната за о. Тенедос Дзанаки Мудацо. и то не случайни. изразена в специално решение на Сената от 8 юни 1383 г. и de facto конструирането на Дръстърското княжество. че Генуа е плътно ангажирана във войната с Венеция. Ако съдим от две решения на генуезкия съвет от март 1382 г. Изпратени са дипломати в Калиакра и Константинопол да сондират урегулирането на отношенията101. Това обаче може да е резултат и на вътрешнополитическите проблеми в деспотата. който отдавна е близък с Добротица и дори сроден с фамилията му – т. Очевидно става така. подходящ да бъде използван като посредник. защото повторно на 14 февруари Сенатът изпраща нота до дожа на Генуа с искане за свободен достъп на корабите до пристанищата на Добротица104. Отрицателната реакция на Венеция. се остава с впечатление. За това съдим от съдебен процес във Венеция на 14 юли 1384 г. и нейното интернационализиране. прекратява съпротивата. който приема предложението на Добротица да му се притече на помощ лично с един военен кораб – галеота106. Тук се радва на добър прием и в продължение на две години без съмнение съдейства в голяма степен за подсилване на фортификациите и флота на Добруджанското деспотство108.Тенедос. Дори прилага нови прийоми. че опитът се проваля и конфликтът продължава. но вместо да се завърне във Венеция той съоръжава с всичко необходимо една галера и акустира при Добротица107.

грабежи. насилия. подчинени на Добротица (ad partes de Zagor. защото според документи от 8 юни 1383 г. е засвидетелствано в Наръчника за писане на писма на Константинополската патриаршия: Ако (деспотът – бел. Може би благодарение на успехите си във войната срещу Венеция и най вече след сключване на Торинския мирен договор от 23 август 1381 г. Може би датата на смъртта на Добротица трябва 112 .) е варварин.и Генуа след 1382 г. Това обаче не е много сигурно. оскръбления. тогава се упоменава името му114. За съжаление този документ е датиран в широките граници между 1385-1388 г. сина на Добротица. Това са косвени указания за продължаване на конфликта. илюстриращи 10-годишният конфликт с Генуа. Г. както споменатите по-горе заседания на Сената на Венеция от 15 и 17 февруари 1385 г. Г. за което свидетелства мирният договор на Иванко с Генуа. какъвто беше Добротица (ό Тομπροτίτζα – бел. и ролята на Добротица като жив участник в тях (Генуезците от областите на Леванта пречели на венецианските кораби.115. но очевидно водени вече с Иванко. до 14 април 1384 г. че именно с него е сложен края на една война. преговори на Генуа с Добруджанското деспотство. И след отпътуването на Дзанаки Мудацо конфликтът не заглъхва. защото наистина възможностите на неговите галери не могат да се сравняват с флота на такава световна морска сила като Генуа. Името му. граждани и поданици да отиват в областите на Загора. Генуа може да мобилизира повече сили в Черно море и да притисне Добротица. свидетелства за поражения на генуезката флота в Черно море от корабите на Добротица. освободена от други военни ангажименти. свидетелства. От тях се вижда. относно опитите ѝ да блокира пристанищата на Добротица110. Въпреки всичко липсват познатите от 1373-1376 г. и това се приема за доказателство за водене на мирни преговори или най-малкото премирие109. а и мирния договор на Иванко. Това впрочем са последните от серията документи. навярно под натиска на дожа и сената Добротица е принуден да го изпрати като пленник във Венеция.А. По-сигурен репер са започналите през 1386 г. А. финализирани и подписани от негови представители на 27 май 1387 г. че тези източници за ново напрежение между Калиакра и Генуа удивително съвпадат с престоя на Дзанаки Мудацо в Калиакра. приятелство и подкрепа от Венецианската република. През лятото на 1384 г. subditas Dobrotice)113. С това действията му стават дефанзивни. че Генуа продължава да блокира пристанищата на Добротица (косвено указание за продължаване на морската война)112.) и са деспотите на Влахия и тези на Аблания. и в случая не съдейства за презициране датата на кончината на Добротица. изпълнена с всички беззакония. Въпреки това капитулация и премирие няма. Явно в името на стратегическата цел.. убийства…111. за което се съди от две заседания на Венецианския сенат от 15 и 17 февруари 1385 г. но вече като покойник.. Сенатът на Венеция изпраща постоянни искания и забележки до Генуа. Впечатляващо е. Добротица е принуден да снеме протекциите си от иначе така необходимия му Дзанаки Мудацо. където е осъден за неспазване на заповед. от 1387 г.

а деспотата земята на мизиеца Добротица122. Друг един термин. Прочее. доказан толкова отдавна и с такава категоричност. че е брат на Балик. народности наименования добре. той превръща Карвунския архонтат в значителен деспотат. Тертеровци. то без съмнение собственото име на Добротица е славяно-българско – факт. който може да се нарече Третичен етногенезис на българската народност120. Така в разгара на Османската инвазия на Балканите и в навечерието на кончината на Средновековната българска държавност завършва земния си път една забележителна фигура в политическата система на Югоизточна Европа през ХIV в. Най-вероятно е с българо-кумански произход и е свързан с бившия български царски род на Тертеровци. защото след това няма нито преки. Дори в тази насока аргументите са косвени. като се започне от царските фамилии на Асеневци. че княжеството на Балик и Добротица се въз- 113 . което е достатъчно укзание. но никога влах или скит (куманин). ползван едновременно за обозначаване на Българското царство и Добруджанското деспотство е Загора. но и с много хипотетика въз основа на твърде малко извори116. Да не говорим за твърде разпространените през първата половина на ХХ в. Шишмановци и пр. идеи за влашко потекло121.. което със сигурност може да се каже. както и Тертер. След като синът на Добротица се казва Тертер. даващи началото на ферментационен процес. познати и масово използвани от средновековните хронисти през ХIII-ХIV в. но не се знае точно кой е баща им. защото Балик е куманско име. гарантира вътрешен мир. че през ХIII-ХV в. На този фон всякакви опити за противопоставяне куманското потекло на Добротица и фамилията му на българския им етнически произход изглеждат неуместни. Този случай е напълно в духа на времето и атмосферата на Второто българско царство. икономически просперитет и международен авторитет. В тази насока е писано много. което действително насочва към фамилията на Тертеровци118. От едно периферно полуавтономно феодално княжество. Такива постижения с основание провокират интерес и към личността. Докато големият брат и синът носят кумански имена. с ресурси да провежда напълно самостойна политика. на юг от Дунав в границите на Българското царство се вливат и инфилтрират големи маси кумани. Вече съм имал възможността да коментирам този своеобразен феномен – българо-куманското потекло на почти всички български аристократични родове през ХIII-ХIV в. Мизия и мизийци масово се използват като равнозначни единствено за България и българите123. и особено около средата на ХIII в. че прави излишни нови коментари119.. но приемливи. А вече многократно и въз основа на достатъчно извори е обърнато внимание. включващо няколко крайморски крепости. в които Добротица е наречен мизиец. името и потеклото на Добротица. която редом с останалото. нито косвени сведения за активно противостоене между Генуа и Калиакра.да се прецизира към края на 1385 г. Последните наистина имат българо-куманско потекло и са пряка издънка на аристократичния кумански клан Тертероба117. то има вероятност и бащата на Добротица (респективно на Балик и Тодор) да се казва Тертер. В края на ХII в. не един са източниците. синът на Добротица. Единственото.

Момчиловия деспотат. 11 Ив. История на България. 5 Ibidem. 1999. II. – ВИС. с. с. Бележки Ioannes Cantacuzenus. Г. Д. 1998. 596-598. но не и българска държавна формация. 1970. 730-731 . 7. 584-585585 (=ГИБИ. Добруджа в Миналото. 1974. 8 Ив. Втори период (1341-1347). 1 114 . Острогорски. Горина. p. 1. И. 1980. с. 1948. Острогорски. 2004. Божилов. с. П. – ACIEB. IV. с. 1927. Гюзелев. Ангелов. на Крънския деспотат.. Велико Търново. p. Цит. Barnea. Београд. Гюзелев. София. Bucureşti. съч. Ив. 599. деспотатите на Стрез и Алексий Слав и пр. Том 1. 1980. p. че след като следва самостойна от Търново политика княжеството на Балик и Добротица е някаква друга. Ал. 584-585 (=ГИБИ. с. София. с. П. София. 1978. 1947. Българо-сръбските политически отношения при царуването на Иван Александър (1331-1371) и Стефан Душан (1331-1355). p. 1980. 13 П. София. с. на Кюстендилския деспотат. 1975. 10 I. La seigneurie de Dobrotići. Цит. Ако тръгнем по логиката. Том ІIІ. с. – ИПр. Alexandrescu-Dersca Bulgaru. Радиħ. Л. с. В. Х. . 1984. Цит. Генеалогия и просопография. съч. Божилов. съч. Т. II. Ştefănescu. Din istoria Dobrodgei. с. XIV. Р. 347). 1973. Şt.. 652. Historiarum libri IV. 595-599. Historiarum. 159-160. 27-35. Х. 71-78. p. Успенский. И. Божилов. 1993. Добруджа. то би трябвало да откажем българска народностна принадлежност на Видинския деспотат (по-късно дори царство). Радиħ. 135 сл. Х. Мутафчиев. 134-146. 7 Те са отнети от България и предадени на Византия при похода на Амедей Савойски срещу българското Черноморие през 1366 г. 28-41. 1971. 651661. 584. ИФ. Походът на Амедей VI Савойски против България през 1366-1367 г. еманципирано от Търновското царство124. с. – Revue des études slaves. Москва. 361-363). Успенский. 9 Ioannes Cantacuzenus. 6 Ioannes Cantacuzenus. – ГСУ. съч. Dobritica et la Dobrudza. Г. с. 14 Ф. П. M. с. P. Bonnae. В: Съчинения на проф. 17. 584-585 (=ГИБИ. с. – ИНМВ. 104-119. с. Historiarum. с. с. Сръбски грошове в Добруджа през ХIV в. Мутафчиев. История византийской империи. II. Ангелов. 110. Кузев. с. 13-91. Гюзелев. Dobrotic. Mutafсiev. София. 1985. Цит. София. p. 406-407. Мутафчиев. Р. 24. с. Х. с. Р. София. 584-585 (=ГИБИ. 3 Пак там. История та България.225. 2 Ив. Радиħ. II. fief de Byzance. Божилов. 12 Ф. Historiarum. p. II. 176. 4 Ioannes Cantacuzenus. 1980. История на средновековна България VII-ХIV век. История на Добруджа. т. 347). Време Jована V Палеолога (1332-1391). 1982.. История на византийската държава. – В: Избрани произведения. 1828-1832. 3. София. 730-734. Българо-византийските отношения при царуването на Иван Александър. София. 2. В. В. Средновековие. Фамилията на Асеновци (1186-1640). II. – една абсурдна логика.приема като дъщерно образование.. София. 346-347. Добротич-Добротица и Добруджа. с. 6. 72. 347). 107-117.

Х. и промени в нивото на Дунав в Делтата. p. Op. Цит. cit. Balard. Barnea. Alexandrescu-Dersca Bulgaru. р. La Mer Noire carrefoir des grandes routes intercontinentales 1204-1453. Op. София. p. съч. Op. № 6. Bucureşti. M. – Revuе Roumaine d’Histoire. София. Balard. с.. 89. 30 А.718-719. сечени след царската му интронизация през 1346 г. 1981. E. 20 M. Към историята на месемврийските манастири. VII. Ş. Balard. 62-63 (=ГИБИ. 1. Варна и изобщо Черноморието на север от Ахтопол е в границите на цар Иван Александър и това продължава до 1366 – 1369 г. Действително тази грамота не може да се отнесе към 1357 г. 15. 162-168. съпътствани съз затлачвания) и Генуа превръща Килия-Ликостомо в своя основна търговска и военна база. Un trésor de Monnaies Serbes et Bosniques trouvé au Bouches de Danube (note préluminaire). 77-79. p. Oberländer-Târnoveanu.. Şt. Острогорски. История на Добруджа. E. Според археологическите проучвания приблизително тогава е възхода на Енисала. В. . ХII. Извори за средновековната история на България (VІІ-ХV в... I. 1980. П. 31 M. Кузев. 1994. с. Божилов. № 52. p. – Нумизматничар. 1. Й. Alexandrescu-Dersca Bulgaru. Historiarum. I.За това свидетелстват и малкият процент грошове на Стефан Душан като цар (император).) в австрийските сбирки и архиви. 164-169.. 28 П. 379).657. II. 529-534 (=ГИБИ. Op. 24 Ioannes Cantacuzenus. 22 I. 16 След средата на ХIV в. 116-117. 32 E. 348-349. Müler. Един средновековен гръцки надпис от Аксаково. VI. 33 M. Şt. 349-350 . n. 1993. Емона. Гюзелев. 1980. Приложение II. 26 I. Златарски. с. J. 584-585. p. Historiarum. Р. с. Мутафчиев. 183. София. с. Гюзелев. И. 377-378). 1860. с. 1980. – В: Българите в Северното Причерноморие. 163-164. Gênes et l’Outre mer II. Иван Дуйчев. р. В. p. 23-29. 18 Ioannes Cantacuzenus. В. 19 Ф.. 15. 1994. Гюзелев. В. 148. Божилов. Historiarum. 108-109. Андреев. cit. Гюзелев. Ştefănescu. 228. Мутафчиев бе приета и още веднъж доказана от В. с. Kili et l’expédition d’Umur-beg. p. p. 29 В. 1979. 23 P. Oberländer-Târnoveanu. с. Papacostea. – В: Сборник в чест на В. La Vicina medievale et la forteresse de Nufaru. Варненско. 17 Ioannes Cantacuzenus. cit. България и Венеция през първата половина на ХIV в.Byzantinobulgarica. Г. История на Добруджа. 197. 27. Quelques remarques sur…р. Barnea. Гюзелев. Diaconu. Ив. защото по това време Месемврия. Paris. 1988. 178-179. II. Historiarum. Тази предатировка на П. Павлов. – В: Българосъветски сборник в чест на 70-годишнината ня проф. – SOF. M. 1925. 25 Ioannes Cantacuzenus. CLXVI. III. G. p. 8. M. 233-243. Цит. Les Génoise et le region bulgares au XIV-e siècle.. – RESEE. 15. p. 1997. съч.. 1992. Вичина запада (в резултат на пряка татарски инвазия през 1338-1341 г. Ştefănescu. 585. Actes de Kilia nu notare Antonio di Ponzo. София. p. II. Козяк. Atanasov. 21 Ioannes Cantacuzenus. Ив. с. 27 F. с. Успенский. съч. Цит. с. Alexandrescu-Dersca Bulgaru. р. Mikloschich. Радиħ. с. Велико Търново. Vindobonnae. 1983. III. Historiarum. Х. – ИВАД. България и походите на Златната орда срещу Византия. cit. Op. 116 (=ГИБИ. р. p. Quelques remarques sur les emissions monétaires médiévales de la Dobroudja méridionale aux XIV-e – XV-e siècles. Oberländer-Târnoveanu. 1961. р. cit. България през втората четвърт на ХIV в. 367-368. с. 2006. 80. Actaet diplomata graeca medii aevi. 15 115 . 370-373).. Х. Notes sur les Ports du Bas-Danube au XIV-e siècle. Търново. – Etudes balkaniques. 13-20. Н.

Notes sur les Ports .. cit. В. p. “Kilia et Licostomo”. познат от изписването по различен начин на големия търговски. 173. 1. p. Maurocastrum (черна крепост) (виж също. Gênes et…. Albicactrum. Albicactrum. 157. Cetatea Albˇa. 113. при това укрепено. Е.Бяла крепост и съответно Черна крепост ни дава историята на похода на Валери дьо Ваврен по Черноморието през 1445 г. Balard. Кишинев. Un faux problème de géographie historique. Варна. Руссев.. Руссев. Diaconu. M. – Buletinul Comisiei istorice a României. 37 M. 8. 1981. известен от ХIII в. в които едновременно да са отбелязани Килия и Ликостомо. Iliescu. cit. съставени от генуезкия нотариус на Килия Антонио ди Понцо. е изповядвал сделки на продажба на роби от Белгород. Тодорова. 232). p... 238. принадлежаща на генуезците”(N. – Studii. 113-129. Les Génoise et le region…Ив. 36 M. като в случая са споменати две имена на града – Asperi castri и Maocastro (M. е получила друго име. 1999. 6. 1972. 229. 40 P. Вж: В. Actes de Cilia et Licostomo. където има един град и една крепост. Monocastro. 235-263. 1982.. № 52.). 114. съч. че старият град. Вероятно Килия е гръцкото. 35 Между 1351-1359 Килия се утвърждава като главно пристанище на Генуа в Дунавската делта. 1995-1996. Balard. La Romanie génoise (VII-e – début de XV-e siècle). р. с. Balard. Cronica lui Wavrin şi Românii. че през септември 1360 г. История на Добруджа…. Les Génoise et le region…. На грани миров и эпох. – RESEE. Balard. p. Внимание на това двойно изписване обърна: Н. Д. От друг автентичен източник. Гюзелев. – Българите в Северното Причерноморие. 38 Н.Е. Впрочем. 8. Iliescu. Op. 25. Приложение II.. Цит. с. Op. Килия. Maurocastrum. в случая Ликостомо. Ликостомо. с. Notes sur …. 6. Е. 1927. 1981. Тодорова. В. 98. I. вече е обърнато спецално внимание на факта. XV. Balard. Варна. – In: Il Mar Negro. O. а Ликостомо латинското наименование на един и същ град. 1997 с. p. Ş. I. срещани в многобройни документи и карти от ХIV-ХV в. Гюзелев. № 13. Тодорова. Cetatea Albˇa. M. с. докато новопостроената от генуезците крепост. продължава да се нарича Килия. наречено Монокастро.( O. II. 104) В този смисъл старият град навярно продължава да носи старото си име Биeлгород. Genova. 435-462. Jorga. Тодорова. 65). Ş. Извори за средновековната …. Божилов. Допускам. Божилов.. Asprocastro. че в наративните 34 116 . Действително няма нито един източник (това добре се вижда от многобройните документи. 177-178. с. а генуезката крепост да се нарича Monocastro (самостоятелно крепост) или. p. По повод устието на Днестър е записано: „едно пристанище. Ив.. подобно на кастела им в съседство на Белгород. какъвтое килийския нотариус Антонио ди Понцо научаваме. Nouvelle édition d’actesnotariés instruments au XIV siècle dans les coloniés génoises des bouches de Danube. Донякъде отговор на това двойно изписване Белград. морските карти и портуланите). 450. 195-196. Българите и татарите от „Златната орда” на Долния Дунав (втората половина на ХIV – първата половина на ХV в. 167. в многократно разисквания документ на Константинополската патриаршия за предадените крепости под юрисдикцията на Варненския митрополит името на града е записано много ясно с двете форми – Килия или Ликостомо. p. Има и още един вариант. 208). административен и военен център Белгород до устието на Днестър – Биeлгород. p. 1978. Най-после. 85. История на Добруджа. На този фон не изключвам по същия начин да стоят нещата и с Килия-Ликостомо.. Asprocastro. Варна. – В: Средновековна България и Черноморието. с.. В: Български средновековни градове и крепости. M. В: Български средновековни градове и крепости. Balard. Отношенията на Добротица с генуезците. p. Papacostea. 39 Е. Localizarea vechiului Licostomo. 297. Papacostea. с. Гюзелев. 1977. с.

not. Illustrazioni della Spedizione in Oriente di Amedeo VI. Jorga. с. 95.. В. 199. 46 F. 178. 45 F. Действително Акуило-Акуиле логично може да е транскрипция на Айтос (Aετοζ). Варна. но може да се прецезира. A. История на Добруджа. 43 F. p. Iliescu. 1989. В: Български средновековни градове и крепости. Bucarest. 73. с. Дражева. Prinos profesorului Şerban Papacostea. Ф. II. Гюзелев. 104-105. 187-190. Iliescu. 35. 178. с. Древняя Русь и Нижнее Подунавье. – In: Il Mar Negro. Popescu. 199). бел. 351-352. 1. 129. not. Torino. Гюзелев. Дражева е напълно възможно рицарите на Амадей Савойски да атакуват тази крепост. XXXVI. р. Гюзелев. кор. 1974. 51 През 2008 г. Veneţia in Marea Neagră. 229-260. p. „География” между Вичина и Дръстър и Дунав и между Армукастру (Енисала ?) и Варна не са по- 117 . В. 1981. Жофруа дьо Виладруен. 1901. Според самата Ц. Тодорова. Златарски. с. с. че включва две структури – града Килия и укрепеното пристанище Ликостомо. София. 2000. 516. I.източници за разлика от Килия Ликостомо е отбелязан единствено и само като замък (castrum – вж: И. 1994. с. Comunicˇari mˇarunte. 1. cit. 99. 3 етюда върху Българския ХІV век. Коледаров. Jorga. p. 5. бел. cit. Завладяването на Константинопол. 23). Nouvelles contributions à la géographie historoque de la mer Noire. 114). София. 48 Жофруа дьо Виладруен. 155. с. 7. not. Завладяването на Константинопол. Перхавко. 1947. 1914. Е. Коновалова. В. 47 F. Barnea. O. бел. 243-249. 99.. 576. Божилов. 53 Г. Ето защо може да се предполага. 50 Ив. t. 52 В. Превод от старофренски Иван Божилов. Bollati. при което бе открит богат материал от ХІІІ-ХІV в. p. В този смисъл П. Страшимир Димитров (=Studia balcanica. Brˇaila.. Гюзелев. p. cit. 73. 65. разделяни малко изкуствено от Октавиан Илиеску. Москва. Bollati. В съставената от него около средата на ХII в. Политическа география на средновековната българска държава. p. Dobrotici. Б. с. София. Завладяването на Константинопол. Ив. 155. Bollati. Г.. 44 O. 2001. П. Действително когато коментира действията на кръстоносците в този регион Вилардуен акцентува изрично когато достигат до морския бряг. . бел. – In: Vocaţia istoriei. 3 етюда . 151. Bollati. 4. 1984. с. В: Изследвания в чест на чл. проф. Op. § 444. Op. София.. 228. p. докато Aquilo – Aquile изглежда ще да е наблизо разположената крепост. Ştefănescu. София. 47. Op. I. Атанасов. Дякону е прав. A stˇapànit Dobrotici la Gurile Dunˇarii? – Pontica. с. Божилов превежда логични доводи срещу отъждествяването на Aquilo с Анхиало (Жофруа дьо Виладруен.. Bucurşti. Şt. N. докато Терме да е транскрипция на Термополис. 1971. p. За това косвено свидетелства Ал Идриси. Vestigii ale organizˇarii Dobrogei preotomane într-un Defter din anul 1530. I. Боллати съвсем определено идентифицира Lassilo с Anchialus.. cit. 2. 119. – Analele Academiei romăne. § 451. 373-375. 41 N. Op. Килия. 42 I. 1913-1914. 2009. – Convorbire literari. 2008. p. бел. крепостта до Айтоските минерални бани (последните години са преименувани в Бургаски) започна да се проучва от Ц. 49 В.. че под Терме трябва да разбираме самите минерални бани. 124. 3. обр. Нов поглед към демографските и етнокултурните промени в Добруджа през Средновековието. че става въпрос за един и същ град. 1900. защото по права линия тя е само на 8 км от морския бряг и по-специално от Анхиало. Към това мнение се присъединява и В. 2. 7. История на българската държава през средните векове.

История на Добруджа …. 3. че между Добротица и Йоан V Палеолог има сериозни разногласия. Op. с. Barnea. с. p. Няма сведения Добротица да е овладял земите на татарския принепс Димитър след 1368 в Северна Добруджа. 1989. с. но без Дръстър. 55 Г. 1984. с. обр. Цит. 67 Ив. съч. 362-363 (=ГИБИ. с. Гюзелев. Х.. 316-320. Хр. 5. Л. В. Димитров. Historiarum. 1975. Георгиев. 3-7. съч. Л. с. III. Радиħ.. с. Хр. с. № 7. София. Горина. 230. Цит. София. Божилов. История на България …. 187-190. 58-59. с. Атанасов. Горина. 118 . Кръстоносната идея в първия етап на османското нашествие (1332-1402). Приложение II.). В. 231. Ал. – Балканистика.). 57 Ioannes Cantacuzenus. и походите му срещу Черноморското ни крайбрежие. който остава в границите на България. 70 В. О странах и народах Восточной Европы. 60 В I. с. 236-237. съч. И. Бележки върху историята на българското Черноморие в периода 1366-1348 г. 61 Ив. с. 64. България в средновековната морска картография (ХIV-ХVII в. Р. 3. Матанов. История на Добруджа…. 1960. Според “Географията” на Идриси. 2006. Цит. – ГСУ ФИФ. История на Добруджа…. 1980. 71 В. Гюзелев. 396) . с. 3.. 76. 377-378. 56 Ив. 81-85. Приложение II. 393. – ГСУ-ИФр LХVI. 134. 78.. Хр. – БИБ. Цит.. Идриси. Недков. 349-351. Божилов. с. В. с. Гюзелев. с. Не е вярно че около 1357 г. 62 Пак там. 9-14. България и съседните и земи през ХІІ в. с. Очерци върху…. Гюзелев. 69 В. Радиħ. карти № 1. Гюзелев. Гюзелев. Москва. В. съч. 22-23. 230. Георгиев. с. Ив. Приложение II. 604. съч. 1929. Не е вярно. 71-78. София. съч. 64 Пак там. Приложение II. с. 4. че след 1368 г. Неточно е твърдението. 63 Пак там.. 58 За тези събития по-подробно с обширна литература и коментар на изворите В: Хр. Цит. 154-156.сочени значителни стационарни поселения. Димитров. 230. Р. 238-239. Гюзелев. че Добротица задържа галерата на Йоан V Палеолог на връщане от Унгария във Варна през 1366 г.. 65 Пак там. Не е вярно. Гюзелев. Няма сведение. Г. Ştefănescu. № 8. 238-239. Българо-унгарски отношения през Средновековието. София. 81-85.. В. Не е вярно. с. № 7. Приложение II. 66 Св. 68 Л. LXІV. 54 Б. Цит. Димитров. № 7. Şt. p. който му отнел Анхиало и Месемврия. Божилов. Б. История на Добруджа…. с. генуезците завземат Килия. 235-236. Приложение II. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ-началото на ХV век. Не е вярно че Амедей Савойски води мирни преговори с Добротица. В. 57. 231. Цит. съч. съч. 230-231. 213. 58. че Амедей Савойски атакува няколкократно замъка на Добротица през 1366 г. № 7. съч. Амедей VI Савойски – Зеленият граф. 59 Св. с. Иван Александър е нападнат от Добротица. Добротица владее Добруджа. Гюзелев. Димитров. 320-324. 231. Коновалова. Божилов. . 393. с. с. Очерци върху историята на град Несебър в периода 1352-1453 г. Горина. cit. с. защото очевидно я притежават и преди това. 1970. Цит. с. 1995. Ив. № 7. Димитров. с. Нов поглед към демографските ….. Chronicon Mesembriae. София. с. Тук фактите и хронологията са сериозно объркани. 72 Хр. с. 1998. Цит. че точно в 1375 г. Божилов.

№ 53. Златарски. I. с. 1975. р. p. 405-406.!). Chronicon Mesembriae…. cit. В. с. O. митрополията е в границите на Търновската патриаршия. 76 J. защото има сигурни документи. 75 F. Н. Ликостомо. Може би е подведена от идеята. Nr 2652. 83 Е. Гюзелев. Тодорова. 203. Nr 2547. 232. 73 119 . 77 J. 135-136). администрация. Мутафчиев. № 52. Roma. 1978. 277-279. Доростолската епархия през епохата на Второто българско царство. Идеята на Е. 1965. Васил Гюзелев. Nr 2586. (A. M. Тодорова. Извори за средновековната…. – В: Тангра. и неизвестний мирний договор 1376 г. с. и търговци в Килия-Ликостомо. Darrouzès. с. 1925. Nouvelle édition …. Извори за средновековната…. – ВВр. култура. 10. не почиват на нито един сигурен източник. Е.Byzantinobulgarica. 129. p. cit. както и техните последователи датираха този документ между 1320-1325 г. 236-238. Paris. Medioevo …. Atanasov. Năsturel. Тодорова. Balard. В. Op. Гюзелев. 238. La Romanie génoise …. с. р. Dujčev. р. София. Dujčev. 415-420. В. 417-418. с. Килия. 1972. Е. Nouvelle édition …. Извори за…. Op.. S. р. Гюзелев. с. 86 В. cit. Тодорова. p. Димитров. Карпов История Трапезундской империи. Iliescu. 7-10.. Г. с. Килия. р. А. Миклошич и Мюлер. Очерци върху…. Кузев забелязва. – В: Сборник в чест на В. Medioevo bizantino-slavo. че Добротица завладява Килия около 1362-1366 г. Последното сведение за генуезки консул във Вичина е от 1361 г. Les actes des patriarches. VII. с. с. 39. p. София. Balard. 79 P. Санкт Петербург. 238. 154-156. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Athen. р.). Mikloschich. J. Kuzev. А. Карпов Венецианско-Трапезунский конфликт 1374-1376 г. 8. История. Balard. I. 1981. Гюзелев. 178-179. № 50. Към историята на месемврийските манастири. с. Darrouzès. 78 Пак там. 1981. Les Régestes des actes …. 127. 5. 129. археология. 545. Iliescu. с. Християнският Дуросторум – Дръстър. Darrouzès. За прецизиране на датата на този документ вж: П. 123. M. Notes sur …. Op. 21. Ls fastes épiscopaux de la métropole de Vicina. Les Génoise et le region bulgares au XIV-e siècle. Варна. 26. p. 81 Iv. 192. 87 А. По тази причина той датира документа след падането на Дръстър под османска власт през 1388 г. Müler. Notes sur les…. 123. Les Régestes de 1310 à 1376. 496. 102-110. Ликостомо…. Гюзелев. че Килия и Ликостомо са два различни града. Zwei Notizen zur historischen Geographie der Dobrudža. 233-234. 122-128. за присъствието на генуезка кантора. В. изкуство. I.. В: Български средновековни градове и крепости. Гюзелев. M. 332-334. 1974. че до 1360 г. че не е възможно по това време Дръстър да е в диоцеза на Константинополския патриарх. Атанасов. 1971. 2006. 461-462. p.J. 195-196. Доростолската епархия през късната Античност и Средновековието (ІV-ХІV в. Варна – Велико Търново. 196. Извори за…. 74 Г. 88. В. M. Тези автори обаче не отчитат факта. Les Régestes des actes du Patriarchat de Constantinople. граждански и военен флот (през 13721373 г. 33-42. 85 Има безспорни документи от средата на ХIV до средата на ХV в. Balard. 659-684. Цит. Хр. 2007. – ByzantinischNrugriechische Jahrbűcher. Тодорова. fac. p. – Studia balкanica. O. с. че цар Иван Александър отстъпва Дръстър на Добротица. съч. 84 G. Iliescu. p. 82 Iv. p. 80 O. Атанасов. Е. Nouvelle édition …. р. 95. № 54. 196-197. с. 2007. както и документираното присъствие на добротичиевия син Тертер в Дръстър по това време.

Тук в Приложение II. 109 V. 105 Пак там. Приложение II. 1978. Божилов. В. р. Острогорски. 112 В. с. Гюзелев. LXV. К. 379. 402-408. Darrouzès. Божилов. D. 196-300. 70. № 19-29. 237. № 34. Jorga. № 31-32. История на Добруджа…. с. Е. с. 15. 62. В. Гюзелев. 102 Пак там. Божилов. 96 Пак там. Chronicon…. Thiritet.. с. Приложение II. 1982. Отношенията на Добротица…. 203. № 33. с. История на Добруджа…. 16. Гюзелев. II. 133. Добруджа…. 104 Пак там. Ив. Op. История на Добруджа…. Отношенията на Добротица…. Гюзелев. 238. защото двата документа са отнесени към 1384 г. Тодорова.P. 68. № 13. 117. Balard. 97 Е. В. Ив. р. с. с. 1942-1943. 98 M. Гюзелев. В. Гюзелев. 90 N. Ив. История на българите. р. История на Добруджа…. 237. Очерци върху…. Ив. Eskenasy. Гюзелев. Иречек предполага примирие между Добротица и Генуа 1385 г. Гюзелев. Тодорова. cit. с. р. 92 P. 95 Ив. I. с. 414-415. В. 228-234. S. с. 106 Пак там. Vénise et l’occupation de Ténédos au XIV siècle. с. Die byzantinischen Kleinchroniken. La Romanie génoise …. с. Очерци върху…. 310-315. А. Гюзелев. 1953. № 32-36. 94 M. с. 157. № 34 и 35. 35. Приложение II. p. с. 70-71. Приложение II. В. Veneţia in Marea …. В. 251-256. 234. р. p. 242-245 Приложение II. с. с. Ив. Иречек. p. В. Гюзелев. 1988. 416-417. с. 113-115. 156. 412-414. Bucurşti. История на Добруджа…. В. с. с. Op. Очерци върху…. с. Byzantium and Venice. с. 91 Г. Е. Wien. р. 545. – Byzanion. 418. Извори за средновековната…. 89 А. cit.102-109. В. 86-89. Отношенията на Добротица…. Мутафчиев. р. Гюзелев. История на Добруджа…. Очерци върху…. p. Гюзелев. с. История Трапезундской…. 1914. – Mélanges d’archéologie et d’historie. с. с. Гюзелев.. 155. В. с. 107 P. Гюзелев. 101 Ив. 450. 116. Nr 2652. 2. с. 214. 108 П. 681. Гюзелев. Цит. 1913-1914. съч. t.. с. В. 182-183. Божилов. Schreiner. София. Приложение II. Божилов.. 22. Balard. F. 46. 115. Charanis. с. 100 В. Гюзелев. История на Добруджа…. Гюзелев. Chronicon…. 415 и 416 изглежда е допусната техническа грешка. В. 415-416. 386-387) но не посочва преки аргументи. 103 Пак там. 242. 63. 63. Cambridge. Schreiner. 403. 1975. Тодорова. S. La Romanie génoise …. Гюзелев. р. 237. В. Очерци върху…. с. № 54. The Strife among the Palaeologi and the Ottoman Tyrks. с. 418. В. Карпов Венецианско-Трапезунский …. Chronicon…. XXXVI. Приложение № 5. съч. Приложение II. Божилов. Отношенията на Добротица…. № 36. Приложение II. 398-341. 111 В. № 37. История на Добруджа…. 1058-1062 В. Божилов. докато в текста на с. Nicol. 397-398. (К.. 110 Ив. В. Р. Очерци върху…. Божилов. 16. p. Божилов. Очерци върху…. 243. 99 Е. № 14. Тодорова. 88 120 . с. История на Добруджа…. Гюзелев. Ив. Цит. – RRH. Карпов. Гюзелев. с. 243 и 244 са датирани в 1385 г. Приложение II. Радиħ. 196-197. Notes consernant l’histoire du litoral oust de la Mer Noire: Dobrotich et ses relations avec Génes. с. 93 J.

p. 22. В. 245. Byzantine Empire. с. 87-108. XXXVI. – ИИД. – В: Втори международен конгрес по българистика. Божилов. В. p. Пак за добруджанските тертеровци. cit. 13-20. 1914. (принос към изучаване на международните договори на средновековна България). За идентифицирането на мизи и Мизия с българи и България във византиййските източници от ХI до 113 114 121 . В. І. 13-91. История на Добруджа…. 343-361. Barnea. Добротич-Добротица …. 3-4. – Доб­ру­джа. . съч. с.. c. Към ис­то­ри­я­та на Кар­вун­с­ка­та сред­но­ве­ ков­на об­ласт (XIII-XIV в. N. 1988. II. C. 4-6. In: Dobrugea – cinzeci ani de viaţd românească. Op. 115 В. Гюзелев. p. № 40. p.Родина. 3. 1992. В.. с. Божилов. 245. 26-31. p. S. Nr 2652. M. cit. 1996. По въпроса за заселването на кумани в България през XIII в.. р. Gjuzelev. Вл. Cumani şi familiei lui Dobrotiţa. Гюзелев. Нов поглед към …. Гюзелев. Jorga. Божилов. Sophia.). Barnea. Dobrotitsch….. т. София. 1994. Цит. Oше веднъж за деспот Йоан Тертер. Veneţia in …. В. 3. 19-28. 243. Op. Bucurşti. M. 343-361. с. Villah. В. Bucurşti. – ГСУ. с. според която не Добруджа. 127-132. с. обаче тепърва трябва да се изследва задълбочено. то хипотезата на П. Иг­на­тов. 1993. Божилов. J. – ИПр. Ioancu. В. Ив. Приложение II. 104-119. Grenzen und Namen von Dobrudza im Mittelalter (4. Dobrotiă. с. – Revista istorică. 1987. Наскоро обаче П. Н.. Op. 98-103. 246. Iosipescu. LI. 1928. Cit. Ив. ЮФ. Божилов. 113-136. Mutafсiev.13) e от началото на ХIV в. 1987. 123 Ив. сл 138-142. Билярски. Очерци върху историята…. p. № 65 с. В. Граници и наименования на Добруджа през Средните векове. син Добротичев. Jorga. N. а Добротица приема името на тази област. В. 3-23. V. Op. – Добруджа. Както и да е било. 122 Ив. Гюзелев. с генуезците от 1387 г. 116 N. Balica. Кутиков. Ако се окаже. Darrouzès. Георгиев предложи интересна хипотеза. p. Dobrotitsch (Dobrotica. Извори за средновековната….В. cit. 117 Пл. Jorga. 10. Цит. История на Добруджа…. Naturräumliche Bedingungen. П. 6. Şt. . Iosipescu. Veneţia in …. ed. Андреев. с. П. 4. C. с. 121 N. Op... V. Приложение I. Георгиев. в който между имената на пристанищата по българското черноморско крайбрежие се споменават и тези от Bulgaria o Dubruscia (V. П. cit. с. Гюзелев. М. 1913-1914.) – In: Bulgaria Pontica medii aevi. 245. Alexandrescu-Dersca Bulgaru. cit. то името Добротица си остава славявобългарско. Şt. Dobrotici) quelques observation. S. Bucurşti. Black Sea – Venice – Genoa. съч. 187-190.. Билярски. 1985. В. 1043-1070. Гюзелев. Гюзелев. Гюзелев В: Ив. 330. Ştefănescu. Пълен коментар на различните мнения с аргументи от историческо и езиково естество за славяно-българския произход на името Добротица от В. p. И. 1043-1070. 143-147.. Médieval Bulgaria. V. Op. История на Добруджа…. 228. 113-136. Златарски. 13-20. Павлов. Г. с. cit. Добруджа …. Цит.–17. че портолана. Jorga. t. Diaconu. I. 2004. Кацаров. № 4. В. Йоан Тертер (40-те – 90-те години на ХIV столетие). 545. – Исторически преглед. 387-390. В. Dobrotici şi Mircea cel Batrin. Ştefănescu. n. – Revue historique de Sud-Est Еuropeen. p. Божилов. III. Мутафчиев. cit. Jh. Moisil. p.. Договорът на княза Иванко. Иг­на­тов. Prof. Георгиев има право на живоот. 165–184. с. За късноантичния произход на името Добруджа. 1960. 1992. p. Договорът на добруджанския владетел Иванко с генуезците от 1387 г.. 118 P. с. 214-215. съч. – ИПр. В. Гюзелев. 27-35. Атанасов. 629 – 637. Alexandrescu-Dersca Bulgaru. Op. с. 1928.. Мутафчиев. Gjuzelev. Moisil. Op. 120 Г. Проблемът.. III. 1911. Gjuzelev. Гюзелев. с. I. 1993.. 119 P..

344-349. 136. Gjuzelev. 277. с. 172. 262. 298. с. 63. Les appellations de la Bulgarie médièvale dans les sorces hisoriques (VIIe-XV-e s.). Х. 164. ХI. 285-289. Х. 107. 117. 292-295. – В: Сборник в памет на проф. 259. 308. р. с. Никита Хониат и Никифор Григора Вж: ГИБИ.267. 136. 203. 137. 46-50. Станчо Ваклинов. 370-391. V. 1984.ХIV в. 29. 124 За идентифицирането на Загора с България от византийските автори Мануил Фил. София. 95. 41. 360-363. 142 и ГИБИ. виж: ГИБИ. 221-233. 122 . 35.

Meanwhile for the purpose of consolidating the bonds she married him to the daughter of the mega-duke Alexius Apokaukus. though this is a topic of special discussion in one of the following chapters. on her mother’s side a granddaughter of the old emperor Andronicus. In the summer of 1346 Dobrotita and the Karvounian army suffered a major defeat by the troops of Joan Kanthakusinos at Selimvria. Des it not mean a recognition of his despotic title as well? Overthrown was the contention that after Dobrotitsa surrendered Midiya to Joan Kanthakusinos he ordered his allies Ummur khan and shah Suleiman – a brother of sultan Osman. After this operation Balick and Todor vanished from the political scene. She showed great preference and affiliation for Dobrotitsa and appointed him a strategist – virtually a commander-inchief of the army. Dobrotitsa and Todor were accepted with special honor and benevolence by Anna of Savoy – the mother-empress herself. On February 2nd 1347 Anna of Savoy was dethroned and deposed of power by the conqueror of the Constantinople capital Joan Kanthakusionos and after a briefly lasted resistance Dobrotitsa was compelled to acknowledge the new basileus. (Μπαλίκαν τινά τοϋ Καρβωνά άρχοννντα). This marriage tuned to be the key to Dobrotitsa’s despotic title ensuing from the never violated rule that only a member of the emperor’s family was able to receive the title of a despot in Byzantium. to lunch an assault on Kavarna. Quite possible is the assistant intervention of the Serbian Czar Stephen Dushan (1331–1355). who was a son-in-law of the Bulgaian czar and had already gained great international legitimacy and acclaim. As an outcome the Emperor (Joan Kanthakusinos – note of the author) conferred him with the respective care and attention and ranked him among the noble Byzantine dignitaries. a disappearance obliquely suggesting that Joan Kanthakusinos cleared Dobrotitsa’s way to the Karvounian Horra and in 1348 123 .Chapter 4. The actions undertaken by the lord-archon of Karvuna appear a testimony for a certain independent or at least semi-dependent both from Constantinople and Tsarevgrad-Tarnov policy. Balick and Dobrotitsa – the Dobroudja despotic domain (despotate) in the middle and second half of the 14th century Abstract According to Joan Kanthakusinos in the heat and climax of the civil war in Byzantium Anna of Savoy used intermediaries to connect to the archon Balick presiding as a ruler in his capital of Karvouna. A mediate evidence for this are the 1000silver Serbian grosha (stivers) ascertained as part of the Dobroudja monetary circulation of the period. The delegated emissaries succeeded in their assignment since in the summer of 1346 Balick sent in aid of the regency his brothers Todor and Dobrotitsa with selected troops of 1000 soldiers. after which he was appointed an archon of Midiya.

A sequence of documents from 1360 and 1366 leave no doubt that Dobrotitsa was a lord sovereign of the region and that his residence was not in Karvouna but in Kalliakra (Calliatra). It is possible that it was a severe clash in the Delta – a long cherished landmark of the Genoese expansionist aspirations. It is remarkable that similarly to the despotic 124 . these scholars do not state a denial that the concerned document was re-dated from June 1357 to June 1372. would rather lead us to think about the regulation of trade rules in the West Black Seacoast concerning people in their private capacity. diversely to Dobrotitsa. 3 years after Ivan Alexander presented Varna. This inference is corroborated by a notarial act regarding the fictitious sale of a ship between private parties accomplished for fear of the intimidating piratical actions of a certain gentleman (dominus). This impression arises from a previous dating wrongly assigned to June 1357 of a synodical decree issued by the Constantinople Patriarchate. These sources raise a number of least three or four controversial question marks: 1. who has always been identified as a master of Kalliakra. kindled by their aspirations for domination over Varna and the adjacent strongholds. Balick definitely committed himself to the government of Karvouna. and that of Balick in particular. however. We can point neither the exact date of the conflict’s outbreak nor the immediate reason for its outburst. an event explicitly testified by another notary act again issued in the town of Killija. The context of the sources brings us under the impression that in 1346 he was a relatively young man suggesting that in his quality of an archon Balick was not of an advanced age. On the background of these facts the only thing we can resort to is the formulation of certain hypotheses. Still the war between Dobrotitsa and Genoa became a fact in 1373. in reference to which Dobrotitsa used his authority to intervene. while his arriving unknown precisely when (but certainly after this date) brother Dobrotitsa and his patrician wife settled to rule and live in Kalliakra. Kozijak and Emonna as a gift to Dobrotitsa. e. When did he succeed Balick to the despotic throne of Karvouna? 3. When did Dobrtitsa arrive in the region and what were his relations with his brother Balick? 2. Undoubtedly this was also one of the target zones of Dobtrotitsa’s territorial conquests as evidenced by the ascertained monetary circulation of the region. When was the capital moved from Karvouna to Kalliakra? The data base of the presently available sources does not allow an unambiguous and adequately accurate answer to these three principal questions. it is quite possible that after 1347/8 Balick kept on residing in Karvouna. This.made a grant to him to govern it as a pronnia. According to it Dobrotitsa seized the strongholds of Emonna and Kozijak and rendered them to the authority of the Varna metropolitan bishop. In this line of reasoning it seems perfectly appropriate to reject the assumption about a war between Dobrotitsa and Genoa in 1360. On the other hand. On these grounds some researchers assume the waging of wars between the Karvounian despot and the Bulgarian Czar in the middle of the 14th c. As for instance. As we already saw. With regard to this. i. Dobrotitsa comes back to his motherland before his brothers’ demise. Another legend tells that before 1357 and most conceivably around 1352 Dobrotitsa conquered and took possession of Varna. Kozijak and Emonna.

Constantsa. Tultcha are also being uncovered the countermarked by Dobrotitsa Serbian stivers (grosha) representing the principal means of payment in the 50-ies–70-ies of the 14th c. 23) and yet the years-long archaeological digs in these parts did not lead to the uncovering of coins. It is noteworthy that without a single combat and only via the methods of mature diplomacy and skillful maneuver- 125 . A special emphasis is given to his territorial acquisitions from 1370. 18. 1).. ceramic objects and other finds from the middle of 11th–12th c. It is also the most likely period for the establishment of stationary settlements in the unpopulated for the period from the end of 11th to the beginning of 14th century Black Sea coastline between Kalliakra and Ennisalla (Pl. when the Tarnovo czar presented to him the gift of Drustar with the contiguous strongholds as well as Ovetch with the contiguous strongholds (Pl. in those on territory of the Delta – Isakcha. This was an approximately 150-kilmetre-long “demilitarized zone” between the Karvounian Horra (later a Karvunian despotic domain – despotate) dominated both by the Tartars and the Genoese between the middle of the 13th and the last third of the 14th c. to the last decades of the 14th c. Elaborately is traced the campaign of Amedeus of Savoy along the Black Seacoast in 1366. the Byzantine Basileus and Czar Ivan Alexander. We do not have at our disposal some direct data or incontestable evidence that could serve for the identification of the period for which Dobrotitsa retained his dominance of the Delta but we do have some indirect landmarks and oblique reference points. Pangallia-Mangallia. while the first contained mentions of their names in the written sources or records referring to them as towns date back to the end of 14th and 15th century. Dobrotitsa started the intensified striking of coins bearing his monogram Іω/αν/ Τ /ομπροτίζα/ that are being uncovered in all strongholds of the despotic domain (despotate) situated in Southern Dobroudja but not in a single one from the towns of the Delta. Probably just after Dobrotitsa took possession of Northern Dobroudja and the Delta (to all probability without Lickostomo-Killija) these pier-harbors were gradually converted into stationary settlements. After 1370 and especially after receiving Drustar. Grosseja-Istrija and Portitsa (Pl. Nufurru-Vichinna?. Further on a detailed study is made of his role in the liberation of Czar Ivan Stratsimir from Hungarian captivity in 1369. This could possibly imply that around 1370 he was pushed aside from the Delta by the Genoese and this must have been the reason for his long war with the city-republic of Genoa. Dobrotitsa’s display of good politics well balanced between the count of Savoy. Ennisalla. Apparently in his quite a long period they used to function only as harbour ports servicing the cabotage seafaring and coastal navigation in the far too long and uninhabited coastline between Kalliakra and the Delta. Zanavarda-Karaharmanluck. Actually the earliest finds uncovered on location of these inhabitances are attributed to periods after the 11th c.domain centers around Kalliakra-Kavarna. It is quite possible that the despot took advantage of the Tartars’ weakened positions after the battle at Sinijuha in 1362 and gained temporary hold of the towns in the Delta (without Killija-Likostomo). Indeed in portulans and maps from 13th to 14th c. 1). inhabited territory of the Danube Delta. Nickulitsel. between Kalliakra and Ennissalla are designated the harbours of Lessaluticko-Shabla.

There are references that Genoa made some prospecting and soundings for peace. This venture would respectively have meant the liquidation of the Trapezund Empire unless it ended in failure. After the end of the war and the conclusion of the Turin peace treaty from August 23rd 1381 and the factual constitution of the Drustar principality the opposition between Dobrotitsa was reactivated as seen from two verdicts of the Venetian senate and supported by a number of other decrees. Wallachia. which ended in failure and the war reached even bigger proportions in 1382– 1385. So from an insignificant semi-dependent governor of a few Black Sea strongholds he underwent the transformation to a major factor in Southeast Europe with almost twenty years of staunchly preserved place in the policy and economics of the West Black Seacoast and the Eastern Balkans. His marriage alliance with the imperial family of the Paleologs and the acquirement of a despotic title provided the basis which he overbuilt masterfully with his accomplishments. however. Not without Dobrotitsa’s interference. Hungary. Dobrotitsa drew the greatest possible dividends thus achieving the several-time territorial multiplication of his despotic domain and increasing to a few times bigger size the resources of the despotate in 1369–1370. Around 1376 as an outcome of the fiercely aggravated collision between Venice and Genoa for dominance over the island of Thenedos the straightforward opposition between Dobrotitsa and his Genoese rivals seemingly subsided or even came to a halt. he displayed much lesser energy and diminished enthusiasm and his actions could rather be defined as 126 . the son of Dobrotitsa – Terter Joan (Ivanko ?). despot Michail attempted at conquering Trapezund and dethroning Emperor Alexius III Comninos. on the eve of his wedding at the head of a small fleet in November 1373. Another important reference point comes from the beginning of 1377. This. In this direction he took the insightful step to conclude another dynastic matrimony between his daughter and the emperor’s son. the County of Savoy and the Vidin Kingdom. In parallel with the rest of his increased capabilities this is a testimony for the grown economical potential of the Dobroudja despot. The conflict could have continued to glow unceasingly but there are no available sources pointing directly to an overt clash and warfare activities in the Black Sea between 1376 and 1382. and on the other hand to the engagements of Genoa in the war with Venice. His actions appear in synchronized unison with those of the contestant for the Byzantine throne Andronikus IV and the Genoese authorities and simultaneously with that in a flagrant contradiction with the policy of his father Dobrotitsa. as well as that of Venice and Basileus Joan V Paleologos. Contrary to 1373–1375. really till Dobrotitsa’s demise itself. could have been the result of the internecine political problems of the despotate related on the one hand to the murder of Michail Paleologos and the separatist policy of Terter Joan in Drustar. Byzantium. his brother-in-law despot Michail.ing between the interests of the Tarnovo Kingdom. when according to the Messambrian chronicle despot Mchail Paleologos was murdered in Drustar by his brother-in-law. the despot of Nessebar – Michail Paleologos. A series of Genoese notarial acts and documents from September 1373 to 1382 present an adequate illustration of the continuous and furious naval battles between Dobrotitsa and Genoa associated with great expenditure on both sides.

The end of the chapter is devoted to Dobrotitsa’s background and the descent of his family as a whole. which definitely has to be regarded as having Bulgarian and Koumanian roots. the names Moesia and Moesians were used én masse as reciprocally equivalent only to the names of Bulgaria and Bulgarians. and it seems revealing enough. Dorotitsa himself has a Slavonic-Bulgarian name. familiar and used on a large scale by the mediaeval chroniclers of the 13th–14th c. Bulgarian-Koumanian is the descent of almost all aristocratic families in Bulgaria including the royal ones. Another term. As a matter of fact. 127 . The most conceivable reason for this is that after 1381 Dobrotitsa had to rely entirely on his own forces to confront and withstand the Genoese naval power and repulse successfully its mighty attacks. Repeatedly and on the bass of an ample number of sources the attention has been drawn to the fact that in the 13th – 15th c. Quite indicative is the fact that in all sources Dobrotitsa is referred to as a Moesian and his despotic domain (despotate) as the land of the Moesian Dobrotitsa but never as a Wallach or a Scythian (Koumanian) – clearly distinguished and denominated nationalities. his son Terter and his associate adherer Cholpan are bearers of Koumanian names.defensive and not truly offensive. while his brother Balick. which was used simultaneously for the denomination of the Bulgarian Kingdom and the Dobroudja despotate is Zagorra.

1000 сербских грошей. Балик послал в качестве подкрепления регенству своих братьев Тодора и Добротицы отборное войско численностью в 1000 человек. 2 февраля 1347 г. назначив его стратегом (практически главнокомандующим) армией. который в это время правил в своей столице Карвуне (Μπαλίκαν τινά τοΰ Καρβωνά άρχοννντα). Добротица и карвунское войско были разбиты войсками Йоана Кантакузина у Селимврии. отдал ее в его управление в качестве пронии. Добротица и Тодор были приняты с большим благорасположением и почитанием самой императрицей – матерью Анны Савойской. Нами отвергается утверждение. Миссия посланцев оказалась успешной. 128 . после чего Добротица был назначен архонтом Мидии. завоевавшего в то время большую лигитимность. Не исключено и вмешательство сербского царя Стефана Душана (1331-1355). РЕЗЮМЕ По словам Йоана Кантакузина.Глава 4. полунезависимой политике как от Константинополя. что якобы Иоанн Кантакузин расчистил дорогу Добротице к карвунской земле. что после того как Добротица уступил Мидию Йоану Кантакузину. которое никогда не нарушалось). Действия архонта Карвуны свидетельствуют об его независимой. на внучке ( по линии матери) старого императора Андроника. Наряду с этим. Она проявила особый пиетет и предпочтение к Добротице. Император (Иоанном Кантакузиным – прим. она женила его на дочери мегадука Алексий Апокавк. т. в целях закрепления связей. Балик и Добротица – Добруджанское деспотство в середине и второй половине ХIV в. Анна Савойская была свергнута с власти вошедшим в столицу Иоанном Кантакузиным и после некоторого сопротивления Добротица был вынужден признать нового василевса. который одновременно являлся и зятем болгарского царя. так как летом 1346 г. в разгаре гражданской войны в Византии Анна Савойская через посредников устанавла контакт с архонтом Баликом. Г. Этой проблеме мы уделяем специальное внимание в следующей главе. Летом 1346 г.е. Не означало ли это также и признание его деспотского титула?.А) удостоил его подобающим вниманием и заботой и причислил его к знатным ромеям. приказал своим союзникам Умуру и шаху Сюлейману (брату султана Османа) напасть на Каварну. а в свою очередь. а в 1348 г. Косвенным свидетельством этого являются. или по крайней мере. Таким образом создаются искусственные настроения. вошедшие в то время в денежное обращение в Добрудже. так и от Тырново. а после этой операции Балик и Tодор исчезли с политической сцены. Этот брак и является ключом к деспотскому титулу Добротицы (в Византии только член императорской фамилии мог получить деспотский титул – правило.

т. На этом фоне можно только высказывать гипотезы. что после 1347/8 г. недвусмысленно доказывают. так и в Дельте (Исакча. однако. что Балик. Опять судя по источникам. где Генуя стремилась расширить свое присутствие. (вероятнее всего к 1352 г. будучи архонтом. Ряд документов 1360 г. Балик продолжал обитать в Карвуне. Согласно этому постановлению Добротица завладел крепости Емона и Козяк в диоцезе митрополита Месемврии и отдал их Варненскому митрополиту. что причиной явилось столкновение в дунайской дельте. Из всего сказанного видно. Нуфэру-Вичина?. Остается.) Добродица овладел Варной. что в 1346 г. о чем свидетельствует монетная циркуляция.. невыясненным вопрос – когда вспыхнул этот конфликт и кто его спровоцировал? Не исключено. Тулча) обнаружены контрамаркированные Добротицей сербские гроши – основное средство платежа в деспотате в 50-70-ые годы ХIV в. как Иван Александър подарил Варну. составленный также в Килии. не учитывают факт. велась война между Добротицей и Генуей. нельзя дать однозначный и точный ответ на все эти вопросы. складывается впечатление. А все это наводит на мысль. Например о том. и 1366 г. Речь идет об одном нотариальном акте о фиктивной продаже коробля между частными лицами из-за страха пиратских действий со стороны господина (domini). к которой имеет отношение и Добротица. Они. скорее всего наводит на мысль о регламентировании торговли между частными лицами по западному Черноморью. деспот вос- 129 . Исходя из этого. Эта зона несомненно привлекала и Добротицу. а в Калиакре (Calliatra). Козяком и Емоной. что Добротица возвратился на родину перед кончиной своих братьев и точнее Балика. Эти предположения опираются на старую ошибочную датировку одного синодального постановления Константинопольской патриархии – июнь 1357г.Другая легенда повествует. в 1373 г. Вероятно. что в середине ХIV в. Он однако. Никулицел. что Добротица являлся сувереном региона и что его резиденция находилась не в Карвуне. Козяк и Емону Добротице. тоже не был слишком пожилым. Енисала. пока пришедший неизвестно когда после этой даты Добротица вместе со своей знатной супругой поселился в Калиакре. 3 года после того. в отличии от Добротицы. Когда Добротица появился в Добрудже и в каких отношениях был он с Баликом? 2. что Балик прочно связывается с Карвуной. что со своей стороны дает основание полагать. И все же. однако. некоторые исследователи высказывают предположение. он был относительно молодым человеком. Когда была перемещена столица из Карвуны в Калиакру? Опираясь на существующие источники. В русле такого понимания нами отвергается даже и предположение о начале войны между Добротицей и Генуей в 1360 г. что как в центрах деспота Калиакра-Каварна. предстающего перед нами в качестве правителя Калиакры. Эти источники ставят по крайней мере несколько спорных вопросов: 1.е. что упомянутый документ был передатирован с июня 1357 г на июнь 1372 г. что еще до 1357 г. Примечателен тот факт. о чем свидетельствует другой нотариальный акт. между карвунским деспотом и болгарским царем велась война за власть над Варной и соседними крепостями. Когда унаследовал Балику? 3.

И только после того. Причем особенно впечатляет факт. Специальный акцент ставится на его териториальных приобретених в 1370 г.. Занаварда-Карахарманлык. и временно захватил власть над городами Дельты (за исключением Килии-Ликостомо). Гросея-Истрия и Портица (обр. и начинает обильную чеканку монет со своей монограмой на них Ιω/αν/ T /ομπροτίτζα/ (обр. Византии и царю Ивану Александру. Констанца. на протяжении этого долгого периода времени они служили лишь причалами. 37). Влахии. только путем зрелой дипломатии и умелого лавирования между интересами Тырновского царства.) Действительно. обслуживающими каботажное плавание в чересчур длинной необитаемой морской полосе между Калиакрой и Дельтой.. когда тырновский цар предоставляет ему Дрыстыр и соседние крепости. как Добротица завладел Северной Добруджей и Дельтой (по всей вероятности за исключением Ликостомо-Килия). Византии. обнаруженные на них после XI в.. Очевидно. Венгрии. образцы которых были обнаружены во всех крепостях деспотата в Южной Добруджи и ни в одном из городов в Дельте. эти причалы постепенно превратились в оседлые поселения. вплоть до последних десятилетий XIV в. тогда и начинается создание оседлых поселений по незаселенному черноморскому побережью между Калиакрой и Енисалой (обр. 23). Очевидно. а также Овеч с окрестными крепостями (обр. ни какие-либо другие находки периода с середины ХI–XII вв. В 1370 г. Это могло бы означать. 18. 1). Савои и Видинского царства в 1369-1370 г. 1). Нет непосредственых данных о том. ни керамика. который около 20 лет прочно присутствует в политике и экономике Западного Черноморья 130 . датированы концом XIV и XV вв. он был вытеснен генуэзцами из Дельты. раскрывается сбалансированная политика Добротицы по отношению к графу. но в результате многолетних раскопок здесь не были найдены ни монеты. самые ранние находки. и первые упоминания о них в письменных источниках. а также его роль в освобождении царя Ивана Срацимира из венгерского плена в 1369 г. Варну с находящимися близ нее крепостями. что приблизительно к 1370 г. в портуланах и картах отмечены порта Лесалутико-Шабла. что без единого сражения. Из незначительного полунезависимого управителя нескольких черноморских крепостей он превращается в важный фактор в Юго-Восточной Европе. Это приблизительно 150-километровая „демилитаризованная зона” между Карвунской хорой (позже Добруджанское деспотство) и обитаемой территорией Дельты. где господствовали татары и генуэзцы (между серединой XIII и последней третью XIV вв. Добротица становится обладателем максимальных девидентов. в несколько раз увеличивает территорию и ресурсы деспотата.пользовался ослабленными позиции татаров после битвы у реки Синюхи в 1362 г. но об этом можно судить по косвенным показателям. В этой главе подробно прослеживается поход Амадея Савойского по Черноморью в 1366 г. Действительно. что и стало причиной продолжительной войны с Генуей. как долго остался Добротица в Дельте. он становится владетелем Дрыстра. Пангалия-Мангалия.

. когда согласно Месемврийской хронике. накануне заключения брака. почти все аристократические фамилии в Болгарии. прекращается. Ряд генуэзских нотариальных актов и документов периода с сентября 1373 г. В связи с этим он делает еще один прозорливый шаг. Не без его вмешательства. деспотом Несебра Михаилом Палеологом. заключая династический брак между своей дочерью и императорским сыном. Между прочим. конфликт между Генуей и Добротицей возобновляется. а его деспотат – землей мизийца Добротицы.. можно точно утверждать. Есть основания полагать. в этой войне он участвует не столь активно и по всей вероятности его действия были лишь оборонительными. а в то же время в противоречии с политикой отца – Добротицы и его зятя – деспота Михаила.. но никогда влахом или скифом (куманом) -этнонимы. Действительно у Добротицы славяно-болгарское имя. – т. Венеции и василевса Йоана V Палеолога. и 1382 г. знакомые 131 .е. Кроме всего прочего. Предпринятые Тертером действия были в полном унисоне с действиями претендента на византийский престол Андроника IV и с Генуей. Вступление в родственные связи с императорской фамилией Палеологов и приобретение деспотского титула являются лишь базисом. что видно из двух решений венецианского сената. но у его брата Балика. а так же тем. что в то время Генуя была в войне с Венецией.. что Генуя делала попытки установить мир. который он успешно надстраивает.и Восточных Балкан. Михаил с помощью небольшой флотилии пытается взять Трапезунд. Конфликт может быть и не переставал тлеть. что после 1381г. вероятно. но действительно отсутствют сведения об открытом противоборстве и о сражениях на Черном море в период между 1376 г. у его сына Тертера и у его сподвижника Чолпана – куманские имена. Показателен тот факт. К 1376 г. до 1382 г свидетельствуют о продолжительных и ожесточенных морских сражениях между Добротицей и Генуей. вплоть до смерти Добротицы. В заключении о происхождении Добротицы и его фамилии. это говорит о возросшем экономическом потенциале добруджанского деспота. свергнуть с престола императора Алексия III Комнина и ликвидировать Трапезундскую империю. Но после конца войны и заключения Туринского договора 23 августа 1381г. в результате ожесточенной морской войны между Генуей и Венецией за о. в ноябре 1373 г. что у них болгарско-куманские корни. В отличие от действий 1373-1375 гг. что все источники называют Добротицу мизийцем. но без успеха и война стала еще более ожесточенной в 1382-1385 гг. Видимо причина в том. и de facto конструирования Дрыстырского княжества. он был должен сам противостоять всей морской мощи Генуи. Временное прекращение конфликта могло бы быть продиктовано внутренними политическими проблемами в деспотате (убийство Михаила Палеолога и сепаратизм Тертера в Дрыстре). Другим важным показателем являются события начала 1377 г. деспот Михаил Палеолог был убит в Дрыстре своим шурином и сыном Добротицы – Тертером (Иоанн–Иванко ?). связанных с большими затратами с обоих сторон.Тенедос открытое противоборство между Добротицей и Генуей. в том числе и царские были болгарско-куманского происхождения.

Болгарское царство. отмечалось. опираясь на множество источников. названия Мизия и мизийцы массово употреблялись применительно только к Болгарию и болгарам. что тоже достаточно показательно. Как уже неоднократно.и массово используемые средневековыми хронистами в ХIII-ХIV вв. 132 . в ХIII-ХV вв. а равно и Добруджанское деспотство называли еще Загора.

църковно и културно-историческо отношение център в границите на деспотата на Добротица. че в дръстърската монетарница се секат монетите на деспотата. че непосредствено след като е настанен в Дръстър през 1370 г. които да провеждат независима от централната власт политика. включващи изписана титлата Δ/εσπότου/ (деспот) и монограма Іω/ αν/ Τ/ομπροτίτζα/ (Йоан Томпротица=Добротица) е достатъчно показателен (обр.2 са показателни.. които да показват друго поведение на Тертер. Липсват и преки или косвени податки в писмените извори. Последният явно знае.Глава 5. Северната (дунавската) си Михаил Палеолог3. След промените през 1369-1370 г. а собствения си син Тертер (Йоан – Иванко ?). В първите години Тертер навярно е лоялен към баща си. 36. В крепостна стена на Дръстър предходната глава се от- 133 . и Теодор Светослав в края на ХIII в. Тертер (Йоан – Иванко ?) започва да се държи независимо спрямо баща си Добротица. Господин Тертер (Йоан?) и Дръстърското феодално княжество Нямаме основание да смятаме. 37). Фактът. когато според Месемврийската хроника и една Кратка византийска хроника (№22) в Дръстър Иванко убива шурея Обр. Затова и Добротица поставя за управител на Дръстър не някой друг. Случаите с Нестор и Татуш1 през втората половина на ХI в. Той е безспорен факт в края на 1376 г. камо ли противоречия между баща и син. който сам го определя да управлява този забележителен град (обр. 36). Дръстър е най-значителният във военно-стратегическо. че Дръстър и по-специално дръстърската аристокрация и духовенството имат самочувствието и навика при определени обстоятелства да еманципират местни лидери. И все пак до конфликт се стига.

касаещи битката край Босфора на 29 септември 1379 г. Добруджанското деспотство. На този фон Иван Шишман не само трабва да се изключи от групата съюзници на Венеция и Йоан V в битката при Босфора и дори по-логично е да подкрепя Генуа и Андроник IV. При тези събития. Действително. но според мен по-основателно е твърдението на Щ. Именно към тях започва да гравитира Тертер. 37. За разлика от него Добротица има боеспособни галери. че в навечерието на това събитие през 1376 г. главен враг на баща му Добротица. стар приятел е на Венеция и отколешен враг на Генуа. Интересна в случая е позицията на цар Обр. сина му Михаил Палеолог (деспот на Месемврия и шурей на Тертер). Тертер и баща му Добротица са представители на две противоборстващи регионални коалиции5. Гюзелев. поставя на престола Андроник ІV. Повечето български проучватели под Burgaros визират участие в коалицията на Иван Шишман8. Августовския преврат през 1376 г. Монети на ДоброИван Шишман. Щефънеску и В.6. Иван Шишман по никакъв начин не може да участва в морско сражение. Вече специално е коментиран фактът. Teucrod. защото още няма флот и морско пристанище. защото се посочват несигурни косвени аргументи. че в случая под Burgaros трябва да се има предвид Добротица9. но това е спорно. Там генуезкият адмирал Николо ди Марко удържа победа над обединената флота на венецианци. в която активна роля играе Генуа. византийци.чете. Τ/ομπροτίτζα/ сечени в Дръстър след 1370 Някои го причисляват към съюзниците на Венеция и Йоан V Палеолог. Grecos. който за разлика от баща си тица с титлата Δ/εσπότου/ цар Иван Александър действа много напо(деспот) и монограма Іω/αν/ ристо в първите години на управлението. Втората включва престолонаследника Андроник IV Палеолог (син на Йоан V и брат на деспот Михаил). 134 . Burgaros et alios orientales legii chrisiane contraries)7. Територията на Дръстърското феодално княжество обхваща крайдунавската територия от Тутракан до Черна вода. Първата включва император Йоан V. женен за дъшерята на Добротица. турци и българи и други техни православни съюзници (emulos Venetos. а убийството на деспот Михаил от Тертер затвърждава победата на коалицията около младия император. Генуезката република и Османските турци. респективно сестрата на Тертер (Йоан?)4. че последният е син на византийския император Йоан V и деспот на Месемврия. с достатъчна международна подкрепа и силни съюзници Тертер вероятно отцепва Дръстър от Добруджанското деспотство и се обява за господин. Венеция.

но твърде далеч от Дръстър. така и от Дунавската делта (Вичина. че след тази ТРР – Тертер) сечени битка татарите на Димитър се преселват в в Дръстър след 1376 г. както от центровете на Търновското царство (Шумен. Гарван и околните селища от тип Кокони (обр. Те доминират на север от Делтата на Дунав. така и спрямо деспотата на баща му Добротица. Монети на Тертер р. е доказано обитаване в четири крепости и три селища)12. Тези контрамаркирани монети. Енисала. предвожданата от него и други двама пълководци (Кутлу-буга и Хаджи-бей) татарска армия е разбита при Обр. Генуезците. 38). редом с останалото се явяват и един своеобразен афиш на Тертер. с който напомня на опонентите си (специално на Добруджанското деспотство и Търновското царство). На този фон единствен авторитетен съюзник. На юг.). запад. Овеч и Калиакра11. Синюха от великия литовски княз Олгерд (с двуглав орел и Монограм 15 (1345-1377 г. че има могъщ покровител. Тази относителна изолираност подпомага в голяма степен сепаратизма на Тертер. които са под генуезка доминация) и най-сетне. През 1362 г. деспотатът Месемврия и деспот Добротица са съвсем наблизо и затварят плътно границите на Дръстърското княжество. с който трябва да се съобразяват и зачитат независимостта му. с дълга коса. този татарски доминант в зоната на Делтата? Писмените източници не са особено словоохотливи по темата. е. 135 . 38.като включва още крепостите Ветрен. Килия-Ликостомо. така и до столицата на Добротица – Калиакра13. т. император Андроник IV Палеолог и Османските турци са важни фактори. Червен. разпространени в целия регион (обр. с които разполага (по археологически път през втората половина на ХIV в. са му нужни силни покровители. североизток и югоизток следва една обширна необитаема територия. това може да бъде едно от обясненията на контрамарките върху монетите на Тертер (с двуглав орел и Монограм ТРР – Тертер) под форма на бюст на татарски велможа. Предполага се. И все пак да удържи независимостта си при ограничените ресурси. Исакча. Пъкуюл луй Соаре. както спрямо Търновското царство. но все пак фиксират присъствието на татарския принц Димитър в тази зона. докато цар Иван Шишман. съвсем близо както до Дръстър.) . които може да окаже реална военна и морална подкрепа на Тертер са татарите. и полумесец със звезда от другата страна14 (обр. 134). която отделя и княжеството на Тертер. сплетена на плитка от едната страна. 1)10. Кой именно е този покровител. Прочее. Пиргово и др. от обитаемата територия на Добруджанското деспотство между Варна.

по-рано от княз Олгред трима татарски темници. а и няма нищо общо с контрамаркираната тамга върху монетите на Тертер. продължава да носи източни (татарски) черти и след средата на ХIV в. Дори според С. въпросът не е окончателно решен21. т. е. 39. А. Културата в археологически изследваните центрове като Стария Орхей. че именно Demetrii principis е този татарски емир. И това се случва около 1365 г. Въпреки че румънската и българската историографии приемат. че принц Димитър има високо положение в региона. Най-после. макар че е единият от победените 6 г. Синюха 20. се вижда. Браила. съюзници на Литва. че там (Е. Синюха през 1362 г. Коновалова разчете върху монети от типа Шехр ал-Джедид (Стария Орхей) незабелязаната преди нея татарска тит- 136 . Има и други източници. – Енисала. Оберлендер смята се че там са сечени) и Енисала19. наречени в османски източници от ХV-ХVI в. татарите на Димитър се настаняват в Добруджа. На пръв поглед изглежда. има и резерви относно зоната. „Добруджанската орда”16. дадена на брашовските търговци за безмитна търговия в земите на тарарския владетел (mercatores domini Demetrii principis tartarorum)17.Северна Добруджа. по времето на Тертер (Йоан-Иванко?) и Добротица. а върху другото – равнораменен (генуезки ?) кръст (обр. три години след битката при р. че Североизточна Добруджа е най-вероятното място. Върху едното лице е са сечени) и Енисала от края на ХIV в. Някак a priori се приема. 39). Исакча и пр18... От друга страна обаче тамгата върху монетите от Килия (?) не предполага разчитане Demetri. Янина Старият Орхей е обявен за столица под името Шехр ал-Джедид или Янги-Шехр – “Новият град”. че след поражението при р. Приема се. т. От грамотата на унгарския крал Лайош I от 1368 г. Г. сиреч в непосредствена близост до Добруджанското деспотство и Дръстърското господарство е достатъчно респектиращо и през 70-те години на ХIV в. Тъкмо този татарски принц е споменат в грамота от 1368 г. на унгарския крал Лайош I (1342-1382). който покровителства Тертер и в резултат на това символите му (тамгата и образа) са контрамаркирани върху монетите му. обаче.е. Хибридни монети отсвързват един тип хибридни монети. изобразен непознат тип татарска (?) тамга. открикривани в района на Килия вани в района на Килия (твърди се. в която се подвизава въпросният Demetrii principis. че след 1362 г. където обитава татарският принц и с него се Обр. Белгород Днестровски и Костещи. Спори се точно къде в Добруджа са земите на Димитър през 70-80-те години на ХIV в. Твърде отдавна И. според които татарското присъствие между Дунав и Днестър. татарите са изтласкани на Изток от Днестър и зоната между Дунав и Днестър е напълно овладяна от молдовските господари.

че главните търговски центрове в Добруджа са единствено 137 . означава. че земите на татарския темник-емир Димитър не са в Добруджа. 40. Накити на знатни дами от ХIV в.ла “эмир”. румънският нумизмат Е. Допълнителен аргумент в това отношение е контекстът и на грамотата на Обр. а на север от Дунав и по-специално около Днестър. и 770 г. Обр. редом с останалото. Изучавайки вече детайлно монетите от колекцията на Стария Орхей на среден Днестър.) с надпис “эмир”22. описва намиращия се по пътя на поклонничеството му брод на литовско-молдовската граница “Обретохом реку велику под Митиревыми Кишинами. татарите на Димитър номадстват не в Добруджа. а в Делтата генуезката флота и гунуезките търговци владеят положението и без тяхна санкция брашовските търговци не могат да оперират. (1367-1369 гг. Според нея те могат да търгуват безмитно през земите на domini Demetrii principis tartarorum. но едва ли може да се реализира безпроблемно в Добруджа само с евентуалното покровителство на татарите. Накрайник от колан на дръстърВпрочем. По това време Добротица е на върха на могъществото си. за такава една локалиски аристократ от ХIV в. Това предполага. унгарския крал Лайош I. Топонима “Митиревы” определено може да се тълкува като „Дмитриеви” и това. Към това трябва да прибавим и факта. еже зовется Нестр. туто бяше перевоз и порубежье волоское”24. 41. че и след 1362 г. към Светите места. дралния митрополитски храм Православният монах Зосима. Открит е в гроб в катезация има още едно основание. Това е напълно възможно на север от Делтата на Дунав. със старобългарски надпис. дадена открити в Пъкуюл луй Соаре на брашовските търговци. Николае регистрира емисии от 769 г. пътувайки през 1419 г. които свързва с въпросния татарски принц Димитър23. а поскоро на север от Делтата в Пруто-Днестровското междуречие.

защото името му е фиксирано в грамотата на Тохтамъш от 1382 г. които ще бъ- 138 . кой от тримата татарски емири се подвизава в непосредствена близост до Дунав и влияе пряко или косвено върху процесите в Исакча. че е Иванко /?/. идваща поне от времето на Ногай. Прочее. като вътрешността продължава да е ненаселена. Изглежда тъкмо той да държи една стратегически важна точка – дунавския брод срещу Исакча. 1). е. на чиято подкрепа разчита дръстърският господар Тертер срещу баща си Добротица. Кутлу-буга е влиятелна личтност в западната част на Златната Орда цели 50 г. господаря на Дръстър ?) с Кутлу-буга. Енисала). че едно от най-големите езера на север от Дунав. нещо което е напълно във възможностите му по Пруто-Днестровското междуречие. по повод похода на Великия везир Али паша през 1388 г. срещу Добруджанското деспотство и с крайна цел Дръстър-Силистра (по това време в границите на Шишманова България). Добруджанското деспотство и Дръстърското феодално княжество. определено последният властва северно от Дунав. Най-вероятно това е Кутлу-буга. най-вероятно. имайки стан около ез. Нешри. Той е споменат от М. Килия. Тук трябва да насочим вниманието върху факта. носи името Катлабух (обр. Румънският нумизмат ги датира в 1365-1367 г. на цар Иван Александър (Дръстър и околните крепости до 1369 г. При това разположение на силите не става ясно как татарският принц Димитър ще гарантира безмитната търговия на брашовските търговци в Добруджа. че двамата татарски емири не се включват в акцията на Али паша. Николае публикува 15 медни монети. т. Забележителен е фактът. и смята. то следва да се запитаме. само на няколко километра от Делтата. който морално ги задължава да воюват срещу неверниците. а пет – в Костешти на р. на които той разчита и името на Кутлу-буга. един от адресантите на която се смята. Хипотетично може да се приеме. една традиция. че причината за това да са отколешните добри отношения на Иванко (ако е идентичен с Тертер. че силният татарски бег на север от Дунав.по Черноморието и Дунав. От тях десет са намерени в Стари Орхей.) и Генуа (Килия-Ликостомо. Изобщо. При тези факти може да се предполага. Търновска България и Византия е по-скоро Кутлу-буга. носещо собственото му име. Те са под властта на деспот Добротица (на юг от линията Констанца – Мангалия).) и много по-късно. Ако земите на domini Demetrii principis tartarorum са по на север от Дунавската делта25. – от времето на хан Джанибек (1342-1357 г. Вероятно Кутлу-буга продължава да обитава в зоната на север от Добруджа и до Черно море по времето на Тертер. вероятно чак до 1393 г. Ботна. Тогава турците изпращат посланик на север от Дунав до татарските предводители Янджэ (Хаджи)-бей и Кутлу-буга с предложение да подпомогнат 30 000 турска армия срещу българите28. сечени в Шехр алДжедид.27. Катлабух (обр. наскоро Е. Въпреки различните допускания. 1)! Нещо повече. че Кутлу-буга е главна фигура в целия регион и в това отношение стои по-горе от Димитър26. отколкото Димитър. въпреки че подобно на турците ревностно изповядват исляма. вече се приведоха косвени факти.

Калиакра. че преди 1388 г. 134). Г. че монетите на Иван Шишман отсъстват напълно в монетното обръщение на Каврна и Балчик.). под скиптъра на цар Иван Шишман30. която включва и претенции към доброволно отстъпенитe територии от баща му през 1370 г. докато от последните 4 десетилетия от столетието е регистрана само една. От друга страна. само един екземпляр.) впечатляват и се нуждаят от обяснение (обр. Пъкуюл луй Соаре (над 20 монети). Забележително е. и са изключителна рядкост (по един – два екземпляра) в Овеч. разположен само на 40 км в източна посока. да поощряват сепаратизма на Тертер и Дръстърското феодално княжество. Определено обтегнатите отношения между Добротица и новия търновския цар рефлектират върху икономическите вързки между Калиакра и Търново между 1371-1395 г. Само те са достатъчен аргумент за отхвърлянето на идеята. че в Шумен (град винаги в границите на Търновска България) са открити около 50 монети на Иван Шишман. 42. а от друга страна е многозначително. дългогодишни важни фактори на Долния Дунав. Потвърждава го и Ходжа Садеддин. От една страна. При тези факти е логично именно Генуа и татарите. Кастрици и Варна (обр. цар Иван Шишман започва активна политика. 42.).29 Впрочем. На този фон многобройните монети на Иван Шишман от Дръстър (над 80 монети). Отговорът е труден и нееднозначен. в Калиакра. 134). Монети на цар Иван та. Г. че след кончината на баща си Иванко веднага е принуден да приключи конфликта на Добруджанското деспотство с Генуа и да подпише относително неизгоден мирен договор! Дали обаче Иванко и Тертер са едно и също лице? Остава открит и въпросът кога и при какви обстоятелства Тертер (Йоан ?) е принуден да отстъпи Дръстър на Иван Шишман.е. многобройните шишманови монети на пръв поглед водят на мисълОбр.А.) управлявал земите на Силистре и Никболу (Никопол – бел. и Ветрен (4 бр. че търновският цар е овладял дунавския Шишман (1371-1395) от Дръсград доста преди 1388 г. защото на първо време са загадка взаимоотношенията между Търново и Дръстър. който пише че Сасманос (Иван Шишман бел. в Приложение II установяваме. От една страна по това време войната на Генуа и Добротица е в апогея си.дат уточнени в приложение II.А. че до 60-те години на ХIV в. респективно извън границите на Търновското царство. т. според които тъкмо татаро-генуезкия алианс изтласква Добротица от Делтата около 1370 г. града е под доминацията на влашкия воевода Мирчо I.31 Редом с останалото. столицата на Добротица са открити 15 монети на хановете от Златната орда. Нешри в навечерието на падането му под турска власт Дръстър е в границите на Търновското царство. Същевременно шитър и съседния Ветрен 139 . а в Овеч (град в Добруджанското деспотство след 1370 г. Симптоматично е също така. според М. Това определено свидетелства за влошаване на взаимоотношенията.

и Овеч влиза в границите на Търновската царство. че в Дръстър са открити 71 монети на Иван Шишман (обр. да се получи такъв ръст на монети на Иван Шишман. Мурад I предприема поход срещу земята на цар Иван Шишман. Иначе няма как да обясним. да задействат аксиомата „врагът на моя враг не е мой враг”.роко разпространените монети на Тертер в Дръстър и региона предполагат. Между 1386-1388 г. Като имаме предвид. който управлявал Никопол и Силистра. което включва и възстановяване властта на Търново над Дръстър. По същия повод Сеадеддин твърди: Между неверническите владетели тогава най-могъщ бил Шишман. – 20 май 1376 г. Още по-неясно е дали насилствено. че това става далеч преди 1385-1388 г. която била владяна от неверника Шишман34. по договор или доброволно отстъпва Дръстър на българския цар. който освен към Търново е насочен и срещу втората по значение в царството му крепост Силистра33. В следващата глава ще коментираме похода на Иван Шишман към Шумен.) Мурад напуснал своята столица Бурса и се отправил на свещена война срещу страната на Никопол и Силистра. и сочи като основен репер 1376 г. понеже сведенията за това дават по-късни хронисти. а след това е в границите на Влахия. когато започва тяхното емитиране. че Тертер е идентичен със сина на Добротица. докато в такъв главен град на Шишманова България като Шумен са 41. че Иван Шишман никога не е владял Силистра. (21 май 1377 г. Ето защо всякакви идеи. от друга.. от една страна. Иванко и като се знае. че за разлика от Дръстър. че още 1388 г. Да проследим основните извори за това твърдение: Идрис Битлиси отбелязва: През 777 г. съвпадащ с войната му с влашкия воевода Дан I (1385-1386) и завършила с убийството на последния. и особено активно между 1386-1388 г. Навярно тогава търновският цар целенасочено започва да провежда политика за възстановяване на статуквото от преди 1370 г. Лазаренко. че управлява достатъчно дълго след 1376 г. но там не е регистриран подобен ръст. Дръстър попада под турска власт. който смята. – 9 май 1377) Мурад 140 . Конфликтът между Търново и Дръстър вероятно се активизира едва около 1384-1386 г. са очевидно несъстоятелни. и продължителното напрежение между Добротица и Иван Шишман. Павлов и Ив. в която Тертер (ако е идентичен с Иванко?!) напуска Дръстър и се установява в Калиакра.. че през 1376 г. 134).. Затова не е изключено предвид обтегнатите отношения между Добротица и Тертер (Йоан ?) след 1376 г. Затова е възможно постъпване на монети на Иван Шишман в Дръстър и региона между 1376-1384 г. Ако се приеме идеята. че последният го наследява в края на 1385-1386 г.. Шумен е винаги в границите на Търновското царство.32.(2 юни 1375 г. И то при положение. В този смисъл е логично опонентите на Добротица – Търновския цар и Дръстърския феодал да нормализират контактите си на всякакво ниво. Уповава се основно на твърдението на П. През 778 г. Нейният автор е нумизматът И. то вероятно това е датата. то е малко вероятно само за 2 г. Наскоро бе предложена още една оригинална хипотеза за преминаването на Дръстър от границите на деспотата на Добротица в границите на Шишманова България. Тютюнджиев.

37. където се твърди. че са повлияни от политическите и административните реалности от времето. турците атакуват Шишмановите центрове Никопол и Силистра. че под „земята на Шишман” визират Никополския и Силистренския санджак. с пиетет към компилациите. като чул. А те са институционализирани в края на ХIV в. гнусният неверник Сусман. 141 . П.): Султан Гаази преминал Гелиболския проток с намерението да покори страната на един от неверническите царе. който преди това се признал за васал)36.преминал от Бурса в Галиполи да завладее неверническата страна. – 1377 г. Търново и Силистра. а не Никопол. Има и още един косвен аргумент. Иначе защо ще ходи чак в Ямбол?! Остава загадка споменаването на Силистра редом с Никопол. или през ХV в.). Павлов и Ив. от контекста на източниците се формира впечатлението. актуален въпросът дали този натиск е съпроводен с военен поход срещу Никопол. обаче. отишъл в двора на султана и поискал милост35. който отнася събитието през 779 г. както направил Лазоглу (сръбския крал Лазар. се съгласили да дадат джезие. която се появява в изворите едва след средата на ХV в. защото се вижда. Шишман управлява от Търново. дори без да наближи територията му цар Шишман доброволно приема васалитета. и Мехмед Нешри от края на ХV в. Изобщо. а не от Никопол и същевременно Силистра все още се казва само Дръстър-Дристра. Остава. че султанът ще дойде срещу него. но столица на Шишман е още Търновград. че при походите през 1388 г. По-горе стана въпрос. 1391 г. т. като град в страната на Иван Шишман. и тримата късноосмански хронисти използват формата Силистра. И най-сетне версията на Хюсеин. (10 май 1377 г. далеч след 1376 г. Очевидно под въздействието на по-ранни източници (Анонимната османска хроника от ХV в. Едва ли. че в резултат на реални заплахи след преминаването на османската армия от Мала Азия на Балканите. в което творят. е. Тютюнджиев не примат твърдението. към събития от 1376 г. Нещо повече. те автоматично пренасят тези топоси за събитията от 1376 г. и 1397 г. – 30 април 1378 г.. че тези по-късни хронисти компилират и пренасят събитията от похода на Али паша от 1388 г. – 1377 г. Но през 1376 г. Донякъде с основание. (по този въпрос подробно в Заключението). Шишман като узнал. в резултат на който българският цар скланя глава пред османския суверен. Дръстър (Силистра) е извън границите на царството на Иван Шишман. владетеля на Никопол и Силистра. която принуждава цар Иван Шишман да стане васал на Мурад І. има реална османска инвазия. събрал на едно място неверниците на държавата си и след като се съвещавали всички. защото действително през 1376 г. – началото на 1377 г. че според Месемврийската хроника (изключително надежден източник) точно тогава в Дристра местният автономен феодал Тертер убива шурея си деспот Михаил Палеолог. Когато Мурад I отправя заплахи и Иван Шишман приема васалитет не само ги няма страните на Никопол и Силистра (Никополски и Силистренски санджак). защото това са твърдения само от сравнително късни хронисти. Споменатия Сусман. със сигурност в края на 1376 г. Първо. От контекса става ясно.

Ако второто е вярно (аргументите като че ли накланят в тази посока). цар Иван Шишман да е завладял Дръстър-Дристра-Силистра. c. то тогава не може автоматично да свържем поемането на властта в Калиакра от Иванко с отстъпването на Дръстър на цар Иван Шишман. В града е регистрирано и второ монетосечене. Бележки Ив. – 1377 г. Йорданов. а в Приложение ІІ ще се коментира специално монетосеченето в Дръстър. 157. София. 1980. 1975. Дръстър (Силистра) да е в границите на Шишманова България още през 1376 г. – 1377 г. Chronicon Mesembriae. Очерци върху … с. LХVI. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ-началото на ХV век. Бележки върху историята на българското Черноморие в периода 1366-1348 г. Тертер емитира монети с титлата и монограма на баща си Δ/εσπότου/ (деспот) Іω/αν/ Τ/ομπροτίτζα/ (Йоан Томпротица=Добротица). p. Wien.). 247-252. Без съмнение Тертер може да пусне емисии със собствен монограм и двуглав орел след еманципирането си като самостоятелен владетел. 2. Гюзелев. 3. В. с. В следващата глава подробно се коментира проблемът едно и също лице ли са Тертер (Йоан ?) и Иванко или са двама различни по имена и съдба синове на Добротица. По-горе се спомена. 63-64. 1995. при който убива шурея си Михаил Палеолог през 1376 г. Ветрен и Черна вода (по брой те надминавата емисиите на всички останали владетели през втората половина на ХIV в. – Dobroudja. Необходимо е и определено време тези монети да достигнат такъв брой и разпространение. Die byzantinischen Kleinchroniken. 63. S.който игнорира въможността още през 1376 г. Ето защо отхвърлям възможността. Гюзелев. Гюзелев. с. цар Иван Шишман да завладее Дръстър и едновременно с това местният феодал Тертер да започне собствено монетосечене. 4 В. 214. – 1377 г. В такъв случай засега се изправяме пред непреодолимо информационно затъмнение отностно датата. подсказана индиректно от късни османски хронисти. а това определено става след семейния конфликт. Ранни форми на монетно производство (ХI-ХII в. в която Дръстър влиза отново в границите на Търновското царство и съдбата на дръстърския господар Тертер в навечерието и след това събитие. 3 P. В. което изисква достатъчно време за емитиране и разпространение (обр. I.!). 1975. Освен това тертеровите монети са най-често срещани в Дръстър и околните крепости Пъкуюл луй Соаре. 156. 1 142 . където след 1370 г.) в българските земи. Гюзелев. 12. Засега най-вероятната дата на това събитие е около 1385 г. 2 P. В. 1995. – 1377 г. – Нумизматика. защото върху новите емисии с двуглав орел виждаме собствения му монограм ΤΕ/Ρ/ΤΕ/Ρ/Ι или надпис +АΦΝΤΟΥ ΤΕΡΤΕΡΙ (На господин Тертер)38. 134). – ГСУ-ИФ. свързано със самия Тертер. Chronicon Mesembriae …. Diaconu. Schreiner. Очевидно е невъзможно преди 1376 г. A propos des soi-disant monnaies de Jakov-Sviatoslav.

– В: Българско средновековие. Nicol. 2. че тези контрамарки показват сюзеринитет към Влахия и дори. Якубовски. София. 52. с. 1985. 188-198. Тутракан. а той всъщност е мъж с плитка – прическа нехарактерна за влашките воеводи. 354. Идеята. 6 P. Очерци върху …с. Заблудата идва от факта. 224-228.VI. че в тази битка българите. 10 Г. проф. с. 552 . с. E. 1971. с. 1990. 552. 1992. към който принадлежат татарите. Iosipescu. – ИАИ. 73-76. Варна. Павлов. 280 сл. LXV. – SCIV. 85-87. Thiritet. 1988. А. 1982. Билярски. 10. Bucureşti. Деспот Йоан Тертер …. 8 Ив. Греков. с. че контрамаркирания образ се разчита като рицар. F. 193-196. Хр. Деспот Йоан Тертер (40-те – 90-те години на ХIV столетие). Ив. 23). 120-133. p. 1988. 3. – В: Средновековна България и Черноморието. 1994. 243. кор. Гюзелев. Пл. Отношенията на Добротица с генуезците. Пъкуюл луй Соаре. Diaconu. София. Шумен. Още Т. Е.. Т. 182-184.68. Димитров. Ив. с. 1978. р. Дръстърското княжество на Тертер включва дунавските крепости Дръстър. 1972. Силистранско и Кокони. – Mélanges d’archéologie et d’historie. Страшимир Димитров (=Studia balcanica. Ветрен. Йорданов. 1942-1943.е. В: Изследвания в чест на чл. p. 1950. Й. Barnea. Balica. Constanţa). Йорданов. сечени в Дръстър през втората половина на ХIV в. Дуйчев. Ştefănescu. съч. Г. р. Тодорова твърди. 2001. 196-300. Oberländer-Târnoveanu. CN. Български средновековни печати и монети. Cambridge. което досега се приема без резерви. Цит. с. The strife among the Palaeologie and the Ottoman Tyrks. p. – Byzanion. …. Золотая орда и ее падение. Din istoria Dobrodgei. 2009. 25-30. 3. Средновековният Ветрен на Дунав. 1965. Владимиров. – Исторически преглед. 16-17. 28. despotul ţării Dristrei. 29. Нов поглед към демографските и етнокултурните промени в Добруджа през Средновековието. Тодорова. 13 Б. 167. характерни по-скоро за ислямския свят. окръг Кълараш. 128-130. но това явно е недоразумение следствие неправилен прочит на документа. 16. т. Byzantium and Venice.Специално по този въпрос подробно и аргументирано в: Ив. 67. 13-16. София. 116. Şt. Герасимов установи. 1980. 31). 7 В. – В: Средновековна България и Черноморието. с. – Cercatari numismatice Muzeul National de Istorie. Юрукова. 67. Charanis. Ив. Пенчев. Un tezaur de monede feudale dobrogene din secolul al XIV-leadescoperit la Cernavoda ( jud. съч. 115. p. с. D. с. Contribuţie la cunoaşterea monedelor lui Ioan Terter. София. Монетосечене на българските владетели в Добруджа. както и селищата около Калипетрово и Попина. че това са татарски тамги – едно мнение. Към историята на турското завоевание в Тракия през последните десетилетия на ХIV век. 11 Пак там. От Черномен до Косово поле. Quelques remarques sur les emissions monétaires médiévales de la Dobroudja méridionale aux XIV-e – XV-e siècles. – Revuе Roumaine d’Histoire. Очерци върху …с. E. Ioancu. Москва-Ленинград. Ив. Вл. 1982. Vénise et l’occupation de Ténédos au XIV siècle. 1990. Атанасов. 124. Йорданов. Полумесецът и звездата са също знаци. 1953. Diaconu. Монети на Георги Тертер с полумесец. Герасимов. Е. Bucurşti. 1998. Г. Косвено за взаимоотношенията на 5 143 . 27. O formatiune statula la Dunarea de Jos la sfirşitul al XIV-lea neconescuta pina in present. с. Дуйчев. София. Ив. Dobrotiă. а може би и Черна вода (?). Цит. Златната орда и българите. Билярски. 310-313. В.. Oberländer-Târnoveanu. not. c. p. . били на страната на Генуа. че са дело на Мирчо Стари са неоснователни (S. 12 Ако се опираме на монетната циркулация на монети. Гюзелев. 14 P. 9 I. с. отколкото за християнските православни владетели на Влахия. звезда и бюст на човек. P. бойци на цар Иван Шишман. p. Варна.. p. Атанасов. Българо-унгарски отношения през Средновековието. с.

Oberländer-Târnoveanu. Греков. 1987. 1965. с. Цит. 16 E. имащи на подчинение по 10 000 войни. Цит. 46). 157.А. 15 Н. тези трима емири определят статуса в западните предели на „Златната Орда” до разпадането ѝ. Documenta Romaniae Historica. şi I. че литовците имали някаква битка с татарове Темеря. 91-92. 1997. Якубовски. Забележително е. Ив. 1984. 2007. Ив. Божилов. p. 229. 259. Руссев. Oberländer-Târnoveanu. с. 49. а равенство в положението на съседни тумени на една от „страните” на Ордата. cit. şi I.А. Титулът бей в „Златната Орда”е равнозначен на емир. след 1368 и вероятно след 1377 г. Земли Юго-Западной Руси в составе Великого княжества Литовского. „Новый город” (=Янги-шехр = шехр ал-Джедид) – монетный двор Золотой Орды и его местонахождение. Руссев. Oberländer-Târnoveanu. съч. E. 22 За разгадаване ранга на татарските вождове ключов се явява титула на единия от тях – Хачибея. Bucureşti.. която се разиграва 144 . носен от представители на родове. именно princepsе е титулован Димитър в унгарската грамота от 1368 г. По всяка вероятност тези трима самостоятелни управители са водачи на трите гранични “тумени” на „Златната Орда”. Вып. В. София. През Средновековието при татарите под термина “братя” се разбира не кръвно родство. Vol. приложение II. 23 E. За подвизаването на Димитър – Димир-Темир много по на север свидетелства едно летописно сведение от 1374 г. Цит. Москва. 21 Ф. 229. 91-92. 1977. Книга хожений. 1977. E. с. Цит. Федоров-Давыдов. 96. В. – Revue des etudes roumaines. – Българите в Северното Причерноморие. IX-X.Тертер със Златната орда свидетелства контрамаркирания с монограма му Т сребърен дирхем на хан Абдулах (1363-1368). Цит. Москва. p. p. с.. Както се видя. Д. E. Очевидно Тертер си е позволил да контрамаркира дирхем на татарския хан след смъртта му – т. 32. 19 E. 1981. съч.). 157. Д. с. 20 С. p. p. XI (1995). Queiques considerations sur les monnaies tatares de „la Ville Neuve” (Yangi-şehr / Şehr al-cedid). Nicolae. – Труды Государственного исторического музея. 96. 25 Действително в тази зона контактите и въздействието на силните на деня християнски фактори (кралете на Полша. . p. Гюзелев. Москва. Demetrius princes Tartarorum (ca. че въпросните трима татарски вождове от битката при „Сините води” трима братя са имали една и съща титла бей-емир. 157. Шабульдо. 67-73. 1. Bucureşti. Авдев. Vol.е. Афон и Палестины. 266. – SCIVA. E.. Bratianu. Д. с. 102. 39-46. кръвно свързани с Чингис хан. Relaţii între ţările române. 90. Вж. Н.М. Янина.. съч. Кочевники Восточной Европы под властью золотоордынских ханов. 17 G. 6. Гюзелев. с. 102.. с. Това означава.princeps. т.. 395. Н. -Studii şi cercetări de numismatică. “Хаджи бей”. Латинският превод на титлитала бей-емир е bаrоn или princeps (Г. Op. който de jure му е върховен сюзерен. 24 Хожение Зосимы в Царьград. Унгария. 96.. съч. Българите и татарите от „Златната орда” на Долния Дунав (втората половина на ХIV – първата половина на ХV в. А. фиг. № 9. cit. с. околкото в Добруджа и зоната около Дунавската делта. Contribuţii la studiul emisiunilor monetare şi al formaţiunilor politice din zona Gurilor Dunării în secolele XIII-XIV. Ст. 236-237. съвпадат с управлението на Абдулах. Руссев. şi I. Киев. Ако действително е така. 1360-1380).. с. Българските средновековни монети. съч. 1997. Op. Литва и техните сюзерени) е много по реално. 193-213. че изявите на Кутлу-буга след 1362 г. I (12221456). 18 Б. Записки русских путешественников XI – XV вв. с. 197-200. 1966. Божилов.е. 121/299. с.

София. съч. Op. Христоматия по история на България. 2002. S. 115. студия и коментар М. Monedele de cupru bătute în Oraşul Nou (Şehr al-cedid). III – 1). когато ханът току що взел властта (Грамоти XIV ст. p. където той е посочен като посланник към полския крал Владислав. 29 P. 2001-2002. Contribuţie la cunoaşterea…. с. София. Превод от османотурски език. 167. Diaconu. Цит. 1978. . 112113). Павлов. Л. 36 А. ХIV. 31 Корона на историите на Ходжа Садеддин. 216-217.189. Идриса Битлиси в качестве източника по истории покорения Балканского полуострова турками. 96-97. с. 389). р. Тревитиной... Хроника. В. Очерци …. 38 Монетите с монограм ΤΕ/Ρ/ΤΕ/Ρ/Ι очевидно са по-късни от тези с монограм Іω/αν/ Τ/ομπροτίτζα/. бел. с. 5. София. E. Недев. Москва 1951. 2003. П. Обаче тук става дума за времето от преди десетина години. 1979. Османското нахлуване в Североизточна България през 1388 г. с. Българите и османското завоевание (края на ХIII-средата на ХIV в. Гюзелев. с. Гюзелев. – Stratum plus. 1. А. Т. I. 250-252. Мыц. 73-76. С. 1973. Тексты. Ст. т. Цит. 27 Г. 34 М. Цит. Александър Кузев (= Acta musei varnaensis. 32 И. Ив. Огледало на света. 95-99. Павлов. not. с. 6. 33 П. 1974. Bucureşti. Oberländer-Târnoveanu. с. 28 М. 67. cit. Нешри. Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Ив. 26 E. Находка от средновековни сребърни монети от Варна. За последен път името «Котлубуга» се среща в грамотата на Тохтамиш от 20 май 1393 г. 46. 1999. 194. ІІ. Молдавия в „темные века”: материалы к осмыслению культурно-историческоих процессов.. Цит. 115. Велико Търново. Калицин. Ив. Мехмед. 145 . София. – В: Избрани произведения. 107. – RESEE. с. В. Тютюнджиев. П. П. Iosipescu.). с. 2. 1984. 1995. 29. с. 80. Федоров-Давыдов.).. съч. История на османския двор. съч. с.. В. Божилов. с. 1965. все още Кутлубуга е бил жив или става дума за друг татарски велможа със същото име. 31. 64-71. 93. Затова съвсем не е ясно. 690. Съдбините на средновековния Дръстър. с. p. 1.Д. защото често се откриват препечатани екземпляри (За това подробно в приложение II). Київ. Тютюнджиев. В плену историографических иллюзий.накъде около Днестър (Н. . 2. с. Quelques …. 225-228. 30 М. 66-68. Нешри. Лазаренко. Nicolae. Гюзелев. 167-179. с. 37 За пръв път в староосманска хроника от втората половина на ХV в. Варна. 309-314. Мутафчиев. – В: Българските земи през средновековието (VII-ХVIII в. – Simpozion de numismatică – 2002. съч. с. 2000. – Stratum plus. Руссев. Петров. p. дали през 1393 г. Паметники литературы народов Востока. В. 35 Корона на историите на Ходжа Садеддин. с. – ВИС. с.

Terter (Joan – Ivanko ?) started to behave independently from his father Dobrotitsa. The circumstance that in the Drustar mint house used to be struck coins inscribed with the title Δ/εσπότου and bearing the monogram Іω/αν/ Τ/ομπροτίτζα (Joan Tomprotitsa = Dobrotitsa) seems adequately indicative (Pl. Terter (Joan?) and the Drustar feudal principality Abstract We have no reasons to believe that after he settled in Drustar in 1370. consolidated round the young emperor the victory of the coalition in which major role was played by Genoa – a prime and confirmed enemy of his father Dobrotitsa. On the threshold of this event in 1376 Terter and his father were representatives of two belligerently opposed war-mongering coalitions. For obvious reasons namely to this second body of allies started to gravitate Terter. his son Michail Paleologos – a despot of Messambria and Joan Terter’s brother-in-law. To the south. The latter was apparently aware of the fact that the Drustar citizens and in particular the Drustar aristocracy and clergy had the self-confidence and esteem which under definite circumstances developed into the habit of emancipating certain local leaders who would be inclined to pursue independent from the central authorities politics. Master/Mr. The territory of the Drustar feudal principality spanned over round-the-Danube areas from Tutrackan to Cherna Voda (Black Water) encompassing into its realms the strongholds of Vetren. Yet in order to retain his independence with the limited resources he had at his disposal he needed a powerful protector with a tangible and acknowledged presence in the region. 37). Master/Mr. Venice and the Dobroudja despotic domain (despotate). and the murder of despot Michail by Terter on the other. which ensured Andronikus’ succession to the throne on the one hand. This relative isolation promoted to a large degree Terter’s separatist attitude not only toward the Tarnovo Kingdom but also in relation to the despotic domain – his father Dobrotitsa’s despotate. The second coalition was represented by the heir to the imperial throne Andronikus IV – a son of Joan V Paleologos and Michail Paleologos’ brother. The August coup d’etat from 1376. Still the conflict came to its outbreak at the end of 1376. northwest and southwest spread a vast unpopulated territory separating the Terter (Joan’s ?) principality not only from the centers of the Tarnovo Kingdom but also from the Danube Delta and the large inhabited territory of the Dobroudja despotate. when according to the Messamrian chronicle and a brief Byzantine chronicle (№ 22) Terter killed his brother-in-law Michail Paleologos in Drustar. along with the Genoese republic and the Ottoman Turks. Following these events with adequate international assistance and the support of strong allies Terter (Joan ?) seceded Drustar from the Dobroudja despotic domain and proclaimed himself a master. Puckujul lui Soire. Judging by the countermarks on 146 . 1). The first alliance included Emperor Joan V. Garvan and the contiguous settlements of the Kockonni type (Pl. west.Chapter 5.

It was established that the coins of Ivan Shishman are totally absent from the monetary circulation of Kalliakra. Between 1386 and 1388 Ovetch was also incorporated into the confines of the Tarnovo Kingdom but there was never registered a similar rate of Shishman’s monetary emissions. it seems appropriate to assume this as the date when Terter left Drustar and settled in Kalliakra. are obviously irrelevant. 147 . Pukujl ui Soire – 21. Ovetch and Kastritsi and a real rarity for Varna. based on the consideration that the records about his rule of the town come from later chroniclers. Still more unclear remains whether the yielding of Drustar to the Bugarian czar happened forcibly. speaking in favour of the fact that the lands of Dimitar were situated to the north of the Danube.his own coins. which included the restoration of the Tarnovo authority over Drustar. In this sense it makes a good point to consider that Dobrotitsa’s opponents represented by the Tarnovo czar and the Drustar feudal lord had normalized their contacts on all kind of levels. Thus it is quite possible that the background of negative relations between Dobrotitsa and Terter (Joan ?) after 1376 on the one hand. between the Prunic-Dnestrovian river-valleys. Personally I reject the advanced till recently assumptions that these could have been either Khan Tot’hamush or the Tartar pronceps Dimitar. The numerous coins from Drustar – more than 70. and in a particularly intensive manner between 1386 and 1388. are impressive and demand an explanation (Pl. Kavarna. i. and Vetren – 4 in number. had triggered the axiom “the enemy of my enemy is not my enemy”. One possible result of this is the emergence of Ivan Shishman’s coins in Drustar and the region between 1376 and 1384. e. it is not very likely that for the short term of only two years the emission of Shishman’s coins reached such a high rate. On this background all assumptions that Ivan Shishman had never reigned over Silistra. 42). by virtue of a convention or was just as a voluntary gesture on behalf of the Drustar master. and the permanently glowing tension between Dobrotitsa and Ivan Shishman on the other. Controversial remains the questions when and under what circumstances Terter (Joan ?) surrendered Drustar to Ivan Shishman. Balchick. Adduced are arguments of numismatic and toponymical essence. Probably this was the time when the Tarnovo czar began the conduct of an intentional policy for the reinstatement of the status quo from 1370. We know for certain that in 1388 on its eve of falling under the Turkish domination Drustar was within the boundaries of the Tarnovo Kingdom. The conflict between Tarnovo and Drustar seems to have been activated not earlier than 1384. while those of Kutlubuga were round the Delta. which he struck in Drustar after 1376 and decorated with the image of a two-headed eagle and the monogram T/E/P/TE/P (PL. in close proximity to the presently existing Kotlobuch lake. At first sight the great number of Shishman’s monetary finds suggests that the town had a domineering role in the region and that the czar had ruled there long enough in the period after 1376 when the emission of these coins began. Taking into consideration that still in 1388 Drustar fell under the domination of the Ottoman Turks and was annexed to the bounds of Wallachia. 38) this must have been the strong Tartar emir Kutlubuga. under the scepter of Czar Ivan Shishman. Provided we accept the idea about Terter’s (Joan’s ?) identification with Dobrotitsa’s son Ivanko and having in view that the latter succeeded his father about the end of 1385 – 1386.

включая в себя крепости Ветрен. западу северо-востоку и юго-востоку от границ княжества простирались обширные необитаемые территории. он начал вести независимую от своего отца Добротицы политику. является достаточно показательным. Тертер убил в Дрыстре своего шурина Михаила Полеолога. К югу. 1). а во вторую – престолонаследник Андроник IV Палеолог (сын Иоанна V и брат деспота Михаила). Накануне этого события. В результате всех этих событий и благодаря достаточно мощной международной поддержке и сильным союзникам. (обр. он нуждался в сильном покровителе с реальным присутствием в регионе. дрыстырская аристократия и духовенство обладали достаточной уверенностью и имели привычку при определенных обстоятельствах выдвигать определенных лидеров. В первую составляют император Иоан V. которые отделяли княжество Тертера (Иоанна?) как от центров Тырновского царства. на которых присутствует титул Δ/εσπότου/ (деспот) и монограмма Іω/αν/ Τ/ομπροτίτζα/ (Иоанн Томпротица=Добротица). обладая ограниченными ресурсами. как в 1370 г.Глава 5. Он очевидно знал. Пэкуюл луй Соаре. В то время в пределы Дрыстырского феодального княжества входили территории от Тутракана до Черна Воды. его сын Михаил Палеолог (деспот Месемврии и шурин Ионна Тертера). в 1376 г. возводит на престол Андроника. Тертер (Иоанн – Иванко?) обосновался в Дрыстре. Господин Тертер (Иоанн?) и Дрыстырское феодальное княжество РЕЗЮМЕ Нет оснований полагать. согласно Месемврийской хронике и другой небольшой византийской хронике (№22). а убийство деспота Михаила Тертером закрепляет победу коалиции во главе с молодым императором. что после того. чтобы удержать независимость. Августовский переворот 1376 г. Венеция. что Дрыстыр и более конкретно. Вопреки всему. дело доходит до конфликта. так и от дунайской дельты. Генуэзская республика и Османские турки. что дрыстырская мастерская чеканила монеты его отца. в которой активную роль играет Генуя – основной враг Добротицы. в Дрыстре (на них присутствует двуглавый орел и 148 . Судя по контрамаркам его собственных монет. Именно к ним начинает склоняться и Тертер. Гарван и соседние поселения типа Коконь (обр. способных проводить независимую от центральной власти политику. 37). Но все-таки. Эта относительная изолированность в большой степени способствовала сепаратизму Тертера как от Тырновского царства. Тертер (Иоанн ?). вероятно успел отделить Дрыстыр от Добруджанского деспотства и провозгласить себя его господином. Добруджанското деспотство. Факт. так и от деспотата его отца Добротицы. в конце 1376 г. которые он чеканил после 1376 г. Тертер и его отец Добротица являются представителями двух противоборствующих региональных коалиций. когда. и не на последнем месте – от обитаемой территории Добруджанского деспотства.

под скиптером царя Ивана Шишмана. Нами отвергается бытующее до сих пор предположение. Каварна. в Пэкуюл луй Соаре (21 монета) и в Ветрене (4 монеты) производят сильное впечатление и нуждаются в объяснении (обр. В качестве доказательства этого предположения выдвигаются аргументы нумизматического и топонимического характера.монограмма Т/Е/Р/ТЕ/Р (обр. 149 . в Прутско-Днестровском междуречье. трудно поверить. С точностью известно. Вероятно тогда. и постоянного напряжения между Добротицей и Иваном Шишманом. а в Варне они являются редкостью. несостоятельны. Если согласиться с предположением. что это и есть время.. направленную на восстановление статукво 1370 г. когда и при каких обстоятельствах Тертер (Иоанн ?) вынужден был уступить Дрыстыр Ивану Шишману. что Тертер (Иоанн?) и сын Добротицы Иванко – одно и то же лицо. в Дрыстре и в регионе были в обращении монеты Ивана Шишмана. что Иванко становится его наследником в конце 1385 г. Поэтому нельзя исключать возможности. где находился и озеро Катлабух. по договоренности или добровольно он уступает Дрыстыр болгарскому царю? Принимая во внимание. тырновский царь начинает проводить целеустремленную политику. Балчик. Между 1386-1388 гг. Овеч и Кастрици. в то время как земли Кутлубуги находились около Дельты. Было установлено. так как сведения об этом принадлежат более поздним хронистам. вступила в действие аксиома „враг моего врага – не мой враг”.. что только за два года был достигнуть такой рост циркуляции монет Шишмана. с одной стороны. 38)). Зато обнаруженные в Дрыстре (свыше 80 монет). Еще менее ясным остается вопрос: насильственным путем. а потом находится и в пределах Влахии. вполне логично думать. в период между 1376-1384 г. что таким его покровителем являлся татарский эмир Кутлубуга. что включало и восстановление власти над Тырново и Дрыстром. конфликт между Тырново и Дрыстром обострился лишь к 1384 г. что полностью отсутствует циркуляция монет Ивана Шишмана в поселениях Калиакра. что Иван Шишман никогда не владел Силистрой. В этом смысле. и Овеч входит в границы Тырновского царства. что в контексте обостренных отношений между Добротицей и Тертером (Иоанном ?) после 1376 г. что это могли быть хан Тохтамъш или татарский принцепс Димитр. На этом фоне всякие предположения о том.. Многочисленные монеты Шишмана. можно предположить. согласно которым земли Димитра находились к северу от Дуная. можно полагать. накануне падения под турецкую власть Дрыстыр находится в пределах Тырновского царства – т.е. что он правил достаточно долгое время после 1376г.-1386 г. – год. Остается нерешенным вопрос. в котором начинается их чеканка. и зная. на первый взгляд дают основания полагать. По всей видимости. 42). что еще в 1388 г. когда Тертер покидает Дрыстыр и правит из Калиакры. что в 1388 г. Дрыстыр падает под турецкую власть.. Возможно. но там не был регистрирован подобный рост. с другой. но этот процесс стал особенно активным между 1386-1388 гг. именно в результате этого. очевидно. что опоненты Добротицы – тырновский царь и дрыстырский феодал успели нормализовать контакты на любом уровне.

съответният благородник е задължително да е член на царското (императорското) семейство – зет (найчесто). Цар Иван Александър със семеъство. 43. господин-господарство. че това е сторил цар Иван Александър. за разлика от Византия и особено Сърбия при цар Стефан Душан. Архонт–архонтат. можем да говорим. Впрочем. Освен това в България. деспот-деспотат. 43). но пропускат факта. спори се и кой владетел удостоява Добротица с тази титла – византийският василевс или българският цар2. в политическото пространство се подвизава само един деспот. но не привеждат почти никакви аргументи в подкрепа на това твърдение. едва когато Добротица получава тази висока титла. царят коронова само едно лице и евентуално след преждевременна смърт издига друго лице4. Всъщност ако боравим по-прецизно с терминологията за деспотство. обикновено използваме почти автоматично термина деспотство.. т. че за да бъде номиниран за деспот (това важи за севастократора и кесаря). след императорското (царското) достойнство1.Глава 6.се изявява царският зет Константо си и деспот Константин върху тин (обр. вторият син на владетеля или поне братовчед3. първата по престиж през ХIII-ХIV в. по това време като деспот в България Обр. Ето защо без особен Лондонското четвероевангелие 150 . брат. е. На този фон е изключено Добротица да получава титлата си от цар Иван Александър: първо добруджанският владетел със сигурност не е в такива близки роднински отношения с търновската царска фамилия и второ. Няколко хронологически и терминологични уточнения Когато говорим за Карвуна и Калиакра през ХIV в. От своя страна мнозинството български изследователи смятат. Повечето чужди и някои български автори посочват византийския василевс.

Деспотът целува краката на императора. Така нямаше да има съмнение. оба­че. произнася фразата Въздига те царството ми за деспот. Това води Е. включващ пур­пу­рен ка­ва­ди­он. която по майка е внучка на стратега Андроник Палеолог и съответно правнучка на император Андроник II7. мнозинството изследователи отбелязват значението на брака на Добротица с дъщерята на великия дукс Апокавк. Двама сановници извеждат номинирания деспот пред владетеля. Действително. За пръв път като Desbrodiczam despotum е споменат едва в Сметководната книга на Антонио Барбери. дес­по­тът е цар­с­ки син (са­мо по-големия. че тогава получава тази висока титла10. той е наречен domini Dobrodicie11. В тази последователност по-малки щяха да са противоречията и относно годината. ор­на­мен­ти­ран с пер­ли и двуц­вет­ни (чер­ве­но и си­ньо) обув­ки. стоейки прав. че се сродява с Палеолозите едва през 1373 г. че същевременно тя е и принцеса. когато дъщеря му става съпруга на деспот Михаил Палеолог8. Вече стана въпрос. Самата деспотска инвеститура и деспотските инсигнии са описани сравнително подробно от Кодин12. ковчежник на граф Амедей Савойски от 09. при това императорска внучка. Ко­дин об­ръ­ща вни­ма­ние. Ко­га­то ко­мен­ти­ра дес­пот­с­кия венец.1366 г.11. Добротица влиза в брак с принцеса от семейството на Палеолозите. Оберлендер на мисълта. Ко­га­то. Това важно изискване е налице след дирижирания от регентката-империатрица Анна Савойска брак на Добротица с дъщерята на великия дукс на империята Алексий Апокаф (бивш сърегент на малолетния император Йоан V)6. 44 а). след което присъстващите отново запяват полихронион. представящ Добротица като господар на Калиакра от 20. 151 . който е закрит с балдахин. след като се изправи. че Добротица може да получи титлата си единствено от византийския император и да се избегнат грешни твърдения.1360 г. в която Добротица получава деспотското достойнство. който. да се приеме като terminus post quem за деспотската номинация.. отново в книга на Антонио Барбери. На пръв поглед формално.риск може да се наложи мнението. във вените на която тече императорската кръв на Палеолозите. В тази последователност е логично 1346 г. но почти никой не акцентува върху факта. облечен с деспотски костюм. Тук предварително са заели своите места висшите сановници в официални одежди.9.. защото в първия документ. При тези противоречия в източниците според мен е по-сигурно да се съсредоточим във византийската практика на номиниране и избиране на деспотите. На пръв поглед известният румънски нумизмат има право. Кандидатът за деспот влиза в триклиния на двореца. която е последователна и твърде консервативна. който го коронова. че през 1346 г. вместо деспот (Desbrodiczam despotum) Добротица е назован Dominum apud Calliatra versus Domburdiz.1366г. Същевременно трябва да посочим. Завесата се вдига и всички присъстващи го поздравяват с полихронион. ако са ня­кол­ко).11. че Добродица получава деспотското си достойнство от византийския император. че вече е член на императорската фамилия5. че по­доб­но на се­вас­ток­ ра­то­ри­те и дес­по­ти­те но­сят сте­ма­то­ги­ри­о­ни (венец) с ед­на чел­на ка­ме­ра (обр. Особено като се знае. че в друг документ от 29. но много стриктно е спазвано условието кандидатът да e член на императорската фамилия. Императорът с всички владетелски инсигнии заема трона.10.

пол­з­ван пър­во­на­чал­но камери и деспотска шапка при ез­да) или ка­ва­ди­он. но се знае. че Добротица получава деспотски стематогирион с една а челна камера.16 Затова не бива получаването ѝ да се обвързва пряко с поемането на управлението на Добруджанското феодално княжество. След това разяснение с увереност може да твърдим. Гор­на­та дре­ха там­па­ри­ он съ­що е чер­ве­на. Впрочем.то то­га­ва се увен­ча­ва със сте­ма­то­ги­ри­он. но в друга глава Кодин прави отново опи­са­ние на дес­пот­с­ ки­те ин­сиг­нии. ки­ра­ни бри­лян­ти и пер­ли.17. 152 .. Втората вероятна дата за деспотската инвеститура на Добротица е есента на 1347 г. че след брачната церемония и преди да се установи като управител на Мидия през 1346 г. за военнополитическа подкрепа тя раздава титли без скрупули. че е някъде между 1347 г. Атанасов) Може да се допусне. 44 в). сход­на с по­пу­ляр­ния стематогириони с една и 4 през Х в. и 1360 г. включ­ ващ че­ти­ри ка­ме­ри (обр. то със сигурност титлата му е препотвърдена. Злат­ на е и око­лож­ка­та око­ло че­ло­то. ор­на­мен­ти­ран със злат­ни чер­ти (обр. Деспотски коронипу­рен ска­ра­ни­кон (дре­ха. 44. от ко­е­то ос­та­ва впе­чат­ле­ни­е­то. в която е вграден червен рубин (обр. Затова и приемам. Вто­ри­ят дес­пот­ б с­ки ор­нат включ­ва пур­пур­на шап­ка ски­а­ди­он. Кога Добротица застава начело на княжеството. По­доб­но на им­пе­ра­то­ра дес­по­тът но­си чер­ве­на дре­ха с ре­леф­ни зла­тис­ти ивици от­п­ред и по дол­на­та пе­ри­фе­рия. със зла­тис­ти га­ло­ни. че по­доб­но на вла­де­те­ля най-вис­ши­те са­нов­ни­ ци из­пол­з­ва­т по­не два кос­тю­ма. че ако тогава не е обявен за деспот. но за раз­ли­ка от им­пе­ра­тор­с­ка­та ти­а­ра. не е известно. Спе­ци­а­л­но на праз­ни­ци­те дес­по­тът об­ли­ча пур­ Обр. 44 а). В същото произведение. Известно е. ска­ра­ман­ги­он. ко­я­то от­зад е има во­ал (бу­ло). Чо­ра­пи­ в те са чер­ве­ни. като повероятно е да се е случило около края на 40-те години на ХIV в. какъвто е случая с родопския властелин Момчил14. че деспотската титла е почетна и по принцип не е свързана с конкретни управленчески и административни функции. осе­ян със зла­то и ап­ли­ скиадион (възстановки по Г. Анна Савойска (от името на малолетния император Йоан V Палеолог) присъжда деспотската титла на Добротица. ня­ма пал­мо­о­б­раз­ни ор­на­ мен­ти13. Тогава след вече коментираната неуспешна военна авантюра Добротица се връща в Констонтинопол и по думите на Йоан Кантатузин Императорът го удостои с голяма подобаваща почит и го причисли към по-знатните ромеи” 15. дори на чужденци. а обув­ки­те – двуц­вет­ни (чер­ве­но и си­ньо) с из­ве­за­ни чрез пер­ли двуг­ла­ви ор­ли. 44 б). об­си­па­на с пер­ли. Впрочем.

Няма и никакви сведения Тертер. Атанасов ) 153 . името и монограмът на Обр. да е сключвал брак с византийска или българска принцеса с царска кръв. както впрочем е случаят с Иванко върху договора с Генуа и другите документи на латински език26. като сечените в собствената му монетарница медни и сребърни монети. а се споменава като тосподин – domini21. Дякону) ху сребърната монета. сечена в Дръстър било като владетел (?) на Добруджанското (рисунка по Г. Знае се обаче. 46. Някак по инерция. Prefecto domino Иванко е наречен дори в сключения лично от негово име договор с Генуа22. 121)25. Мирчо знае тази съществена разлика и затова. и че не е наследствена19. наричаме Дръстърското господарство при Тертер (Йоан =Иванко ?) и Добруджанското княжество при Иванко деспотство18. в такива безспорни паметници. 45. Действително нито във Византия. влашкият воевода Мирчо I започва да се титулова Trestri Dominus ac Terrarum Dobrotici Decpotum – Господар (Господин) на Дриста и деспот на земите на Добротица23. че нито един балкански аристократ или сановник не се осмелява да си присвои деспотската титла. и съответно като Добротица – деспот (despot). то това щеше да бъде отразено. Дори вър(рисунка по П. открита в Пъкуюл луй Соаре до Дръстър преди името Тертер се чете αύφέντού-господин (обр. това важи и за Иванко. Монета на Добротии околната територия между 1370-1385 (?) г. когато син на деспот да получава по наследство тази титла. че след като овладява Дръстър и Добруджа около 1390 г. а евентуално примем. както в случая със земите на Добротица. Ако наистина Дръстърското княжество беше деспотсво. Най-после. В тази връзка е симптоматично. Сребърна монета Тертер никога не са съпътствани с титлата на господин Тертер. или 1386 г. открита деспот – нещо задължително за монетите. Действително името на Иванко фигурира върху автентични документи (основно генуезки). Освен това е установено. подобно на баща си Добротица20. подобно на Тертер се титулова като господар (dominus) на Дръстър. че са различни синове на Добротица. в Пъкуюл луй Соаре сечени от баща му Добротица24. 45.едва след този акт Добруджанското княжество може да се нарече деспотство и деспотство de jure продължава да бъде до кончината на деспот Добротица през 1385 г. Прочее. нито в България или Сърбия не е регистриран случай. ца. че деспотската титла може да бъде присъдена само от император (цар). под впечатление на деспотската титла на Добротица.. Очевидно Тертер никога не е бил деспот – било като владетел на Дръстър Обр. ако не го идентифицираме с Тертер. което да му осигури път към деспотска номинация. но никога не е титулован деспот. Напротив.

феодално княжество (след смъртта на Добротица през 1385 г. сред господарите на латинските рицарски държави в Изтока. Само този факт е достатъчен да се откажем от идеята. че Тертер (Иванко?) не получава и не се представя с титлата деспот нито като глава на Дръстърското феодално княжество между 1370 – 1386 г. както е звученето на български. Засега ми е известен единствено опита на Е. но прите- 154 . включващ гръцките букви Ιω и Τ могат да се препишат на Тертер. разпространение и значение33. а от сина му деспот Йоан Тертер29. Последно време. така подробно описана от Кодин32. При тези красноречиви факти смятам. че и монетите с изписаната титла “Δεσπότου” и монограм. В Сърбия. Този прочит действително е възможен. Влахия и Молдова се появява втората половина на ХIV в. сечени в Дръстър30. че монетите са сечени в Дръстър не от Добротица (Томпротица). сечени в Дръстър и върху договора с Генуезката република от 27 май 1387 г. че се използва от канделарията на византийския император за обозначаване на владетели на чужди страни. но е съвсем обяснимо и масова практика през ХIII-ХV в. сечените в Дръстър. 46. нито като господар на Добруджанското феодално княжество между 1385 г. които продължават да я използват през ХIV в. включващ гръцките букви Ιω и Τ27 (обр. Действително в гръцките извори той навсякъде е изписан като Τομπροτίτζα. От направения преглед оставяме с впечатление. Не е логично да контрамаркира собствените си монети с личния си (втори ?)31 монограм. Смята се. с които Византия няма точно регламентирани отношения. че монограмът. което е много вероятно) се кичат с титлата господин (αύφέντού – dominus). Оберлендер да очертае нейния произход. По такъв начин пред най-широк кръг се легитимира като новия владетел на Добруджанското архонтство. че зад тези буквосъчетания трябва да четем името на деспот Йоан Томпротица28. че през ХIV в. Единственият на пръв поглед по-стойностен аргумент за деспотска титла на Тертер е свързан с коментираните вече медни монети. че на този етап трябва категорично да приемем. така и Иванко (ако са различни персони. и ХV в. т. Забележително е. регистриран още втората половина на ХIII в. а върху опакото – монограм. 118). че титлата αύφέντου отсъства във византийската рангова таблица. и 1399 (?) г. ако монети от този тип не бяха контрамаркирани с монограма Т/Е/Р/Е/ Р на същия този Йоан Тертер и двуглавия орел. (включително в Добруджа) след като наследява баща си Добротица да контрамаркира монетите му със собственото си име и титла. с която са представени върху монетите. Най. включващ Ιω и Τ трябва да се разчита като Йоан Тертер и съответно да приемем. всички владетели от ромейския император до влашкия воевода се представят под общия знаменател αὐφέντγζ – dominus – господин. познати добре от собствените му монети. обаче.) до падането на столиците Варна. Част от проучвателите твърдят.е. като че ли надделява идеята. Той проследява появата на латинския ѝ еквивалент (dominus). винаги с Τ(Томбротица) и никога с Δ (Добротица). Карвуна и Калиакра под османска власт около 1389 или най-късно през 1399 г. върху лицето на които е изписана титлата “Δεσπότου”..вероятно както Тертер.

. 3 Б. Плевен. 467-494. съч. с. p. 1960. Гюзелев. – Доб­ру­джа. с.. ХVIII. Бележки L. Guilland. Дес­по­ти у Ви­зантjи и Jуж­нос­ло­вен­с­ким зем­ла­ма. Известно е. 498. Божилов. Ако Иванко е друг син на Добротица.. c. – ЗРВИ. Ферjан­чиh. Инсигниите на средновековните български владетели. 1982. 7 Ioannis Cantacuzeni imperatoris. Ostrogorsky. Guilland. 235-236. Велико Търново. 303. че около 1241 г. 8 Ив. с. 5 R. с. Цит. 449. Билярски. Le despote. Вероятно Тертер започва да използва прозвището αὐφέντγζ около 1376 г. Recherches sur les instutitions byzantines. 224. 27-29. Б. 6 В. София. Дес­по­ти у Ви­зантjи… с. 9-11. 2002. Институциите в …. инсигнии и костюми. Urum-Despotes. в която убива шурея си деспот Михаил и се обявява за самостоятелен господар на Дръстър. Алексий Апокаф е уплавител на Созопол. 2 Б. Ив. 31-32. 38. Guilland. 398). Б. 467-494. 1968. Туриh. сфери. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ-началото на ХV век. 1992. – BZ. 2. с. 1980. 49 сл. 19-26. 194 и Ив. 39. Тодорова. Севастократори и деспоти в…. но без да се аргументират специално. с. – REB. 1949. Ако е идентичен с Иванко може би продължава да се зове αύφέντού – dominus след като наследява баща си Добротица в Калиакра около края на 1385-1386 г. Билярски. История на Добруджа. 4 Г. 1951. 1995. с. R. което предполага. Средновековие. че Добротица получава титлата деспот от Византия. 317-319 и други български автори настояват.жават различни титли. 22. когато става независим господар. Recherches sur les instutitions …. 235. G. то по подобие на брат си Тертер приема прозвището αὐφέντγζ – dominus. с. Op. Recherches sur l’histoire administrative de l’еmpire byzantin. 1 155 . Цит. Guilland. cit. Recherches sur les instutitions…. управляващ самостойно дадена територия. III. 166-192. Ив. Към ис­то­ри­я­та на Кар­вун­с­ка­та сред­но­ве­ков­на об­ласт (XIII-XIV в. Ферjан­чиh. костюми. – Търновска книжовна школа. накити. R.. Варна. Божилов. Ив. II. Световни достоjанственици у „Ектесис неа”. Билярски. Ioannis Cantacuzeni imperatoris. оръжия. Атанасов. 2. 77-78. съч. с. Гюзелев. с. Бе­о­г­рад. Х. 17. Атанасов. p. Ферjан­чиh. S. 1967 p. 1959. София. 7. Севастократори и деспоти в Средновековна България – личности. Деспот Йоан Тертер (40-те – 90-те години на ХIV столетие). III. Отношенията на Добротица с генуезците. Инсигниите на средновековните български…. 2004. p. 81. 79. 1998. че титлата е получена от Търновския цар. В. 10. Berlin-Amsterdam. Ферjан­чиh. 54. Historiarum. – В: Средновековна България и Черноморието. – годината.. 197-223. 1962. R.). – Исторически преглед. 39. I. Г. Paris. Historiarum. p. 78 приемат. Bréhier. Игнатов. че е имал контакти с управителите на близката Карвуна. 1987 с. Корони. Die anfänge der Despotenwürge in Byzanz. Les institutions de l’empire byzantin. Bréhier. с. София. 44. Г. Г. с. XI.34 В този смисъл αὐφέντγζ – dominus – господин може да се разглежда изобщо като господар. 152. 1. скиптри. Се­вас­ток­ра­то­ри у Ви­зантjи. 4. 1999. Ив. . с. В. Le monde byzantin. В. II. 118. Институциите в средновековна България. t. но това се случва след смъртта на баща му. – ЗРВИ. L. 323326 (= ГИБИ. с. 336-337. Гюзелев. Атанасов. Е. р. с.). Атанасов. p. 197223.

Институциите в …. Hurmozaci. Влашкият княз Мирчо и Добруджа според неговите грамоти.. Й. съч.. – Археология. Гюзелев. Traité des Offices (= Le monde byzantin. p.. Guilland. p. В. Авдев. 20 Ioannis Cantacuzeni imperatoris. 163-164. 109-111. 184-187. Oberländer-Târnoveanu. Д. 24 Т. 38. 110. съч. 1975. I. с. 54. Цит. 153. p. Actes de Kilia du notaire Antonio di Ponzo. съч. Та­ка­ва око­лож­ка с пал­мо­ о­б­раз­ни ор­на­мен­ти се виж­да око­ло дол­на­та пе­ри­фе­рия на ти­а­ра­та на Ни­ки­фор Фо­ка. София. 274-275. Diaconu. Цит. p. 1990. Guilland. Институциите в …. 10-12. Цит. с. O formatiune statula la Dunarea de Jos la sfirşitul al XIV-lea neconescuta pina in present. 1941. 21 Ив. Guilland. Un tresor monetaire de XIV s. Diaconu. Билярски. Ив. 14 Б. с. R.. Медни монети на деспот Добротица – владетел на Карвуна. 27 Т. 4-7. 19 R. – ИБАИ. 16 R. 378). 25 P. 239-243. Barselona-Madrid. Деспот Йоан Тертер …. Цит. Ив. с. O formatiune statula …. Ст. 303. 13-14.. 1988. с. 323326 (= ГИБИ. с. p. 1946. Билярски. Quelques remarques sur …. 398). 1968. 22 Пак там. E. 185. с. 1982 с. p. t. 1980. с. 235-236. Гюзелев. p. съч. Дес­по­ти… с. 1966. I. 1978. Божилов. 63 (= ГИБИ. 3-23. 3. découvert à Pacuiul lui Soare. с. с. p.. с. 288296. Медни монети на деспот Иванко. p.. 26 Ив. Ив. 4. – ГСУ. с. Юрукова. 29 P. Paris. 336-337. 1980. Historiarum. Ив. Божилов. Ив. Recherches sur les instutitions …. Билярски. 78. В. 120-121. Balard. Дес­по­ти… с. 13 R. 392. Historiarum. p. Варна. 11 M. p.9 с. 185-201. 141142. III. Ив. 81. E. Ферjан­чиh. Йорданов. despotul ţării Dristrei. 120-124. 77. 392. Ив. В. 3. В. 1980. 78. Quelques remarques sur …. 12 Pseudo-Kodinos. Божилов. изоб­ра­зен в Мад­рид­с­кия ръ­ко­пис на Ски­ли­ца. Монетосечене на българските владетели в Добруджа. 27. Cirac-Estopañan. Гюзелев. с. Институциите в …. Guilland. p. Paris. Вл. 10. II. Крънжалов. Цит.. Traité des Offices. ИФФ. р. Х. p. 109-111. 322-334. fig. с. Recherches sur l’histoire administrative…. 1. II. Bucureşti. 393. 17 Ив. XLII. Ив. Skylitzes Matritensis. – SCIV. Б. Български средновековни печати и монети. ХIII. Ферjан­чиh. 349. Герасимов. Билярски. с. – Revuе Roumaine d’Histoire. E. p. 4-7. 185. E. IV. с. Recherches sur les instutition …. 2. 318-322. съч. Билярски. с. 418-423. 23 E. р. 27-31. Contribuţie la cunoaşterea monedelor lui Ioan Terter. Билярски. – Cercatari numismatice Muzeul National de Istorie. Ив. 15 Ioannis Cantacuzeni imperatoris. Институциите в …. Oberländer-Târnoveanu. Documente privitore la istoria romanilor. Diaconu. Божилов. Diaconu. Conovici. Gênes et l’Outre mer. 1. с. Йорданов. Деспот Йоан Тертер …. Билярски. В. p. – В: Средновековна България и Черноморието. Recherches sur les instutitions ….Това становище у нас се подкрепя от: Ив. 75. 1890. Pseudo-Kodinos. Герасимов. O formatiune statula …. 2. OberländerTârnoveanu. София. 599-601. Пенчев. 244. 28 N. 274-276. 238. 73-76. P.с. Български 156 10 .. Божилов. Деспот Йоан Тертер …. P. с. София. 1965. Цит. I). p. III. t. съч. 17. 1980. 317-319. Х. Гюзелев. Quelques remarques sur les emissions monétaires médiévales de la Dobroudja méridionale aux XIV-e – XV-e siècles. – RESEE. p. Гюзелев. 18 Ив.

когато висш аристократ в продължение на 15 години да ползва два различни монограма!. Guilland. 1. Иван Шишман доброволно се отказва от царската си титла. като самият Иван Шишман се задоволява с титлата господин.. с. Ostrogorsky. p. iit. 2008. Българското Средновековие. Traité des Offices. G. Recherches sur les instutitions …. 209-213. Това според двамата автори го прави в полза на брат си Видинския цар Иван Срацимир. Атанасов. така и на независими балкански владетели (включително византийския император). Български средновековни монети. Последната война на цар Иван Шишман /1388-1393/.средновековни монети. 1. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia В чест на проф. R. 130-135. с.. Йорданов. 1996. сфрагистика и нумизматика не ми е известен случай. 26. Б. че Иван Шишман се е отказва от царската си титла и се задоволява с титлата господин. 22. R. II-9. Нов тип печат на цар Петър (927-969). 27-29. 243-245. Цит. Овчаров. съч. 39. с. Павлов. с. че през ХIV в. съч. София. 27-29. 120-121.. 2007 с. 2003. К. Quelques remarques sur ….) се титулова едновременно като василевс и като деспот. S. Атанасов. Инсигниите на средновековните …. госпидин е прозвище както на полунезависими и васални. cit. p. След като е видно.. Ферjан­ чиh. 116-117. Вл. Велико Търново. Овчаров. с. 105-108. 2. Oberländer-Târnoveanu. Guilland. Recherches sur les instutitions …p. 77-78. 239-243. 61-70. 101-102. Бележки към някои български средновековни монетосечения. 34 Ако тази констатация е вярна трябва да поставим под съмнение идеята на Н. Велико Търново. София. Р. с. Относно принадлежността и датировката на бронзовата плочка (матрица) с двуглав орел и кръст от ДръстърСилистра. 3-9. 31 В европейската средновековна хералдика. Recherches sur l’histoire …p. Шумен. което е равнозначно на господар. – В: Бог и цар в българската история. табл. с. Н. с. –PBbg. Познато и непознато. Op. 449. 157 . 32 Pseudo-Kodinos. Василев. Цит. Guilland. p.. 33 E. че около 1393/5 г. Г. Пл. Той може да си е цар и едновременно с това господин. 30 Ив. 202-205 . което с нюанси е сходно с господар (L. Павлов. Пенчев. развита с нюанси от Пл. Веселин Бешевлиев. 2003. – Нумизматика. Прочее векове преди това византийскияг император (също и българския цар Петър в средата на Х в. Op. R. то не е никак сигурно. Г. 322-330. Дочев. с. Bréhier. 1996. 1984. респективно (в проекция) на сина му Константин.

we are used to calling the Drustar master’s realm under the rule of Terter (= Joan = Ivanko ?) and the Dobroudja principality under the rule of Ivanko a despotic domain or despotate. Without a serious jeopardy can be assumed the viewpoint that he had acquired his despotic dignity from the Byzantine emperor. There are also no records pointing to a fact that similarly to his father Dobrotitsa. we’ll come to realize that the domain could not be denominated as a despotate before Dobrotitsa received this high title. A review is made of the despotic insignia which he was awarded with – a single-chambered stematogyrion and a hat-scyadion. The majority of researchers believe that it was granted to him by Czar Ivan Alexander. In fact. despot-despotate (despotic domain). Somehow by force of habit and under the impression of Dobrotitsa’s despotic title. ignoring the fact that in order to be nominated for a despot it was obligatory for the respective noble to be a member of the royal – czar’s or emperor’s family. if we regard a more accurate use of the terminology. It is supposed that the title was conferred to him after the marriage of Joan V to Anna of Savoy in 1346 and re-confirmed by Joan Kanthakusionos in 1347. Archon-archontate (archon’s domain). a lady who appears to be also a granddaughter of the strategist Andronik Paleologos and respectively a great-granddaughter of Emperor Adronikus II. Terter had concluded a marriage to a Byzantine or Bulgarian princess of royal blood that could have paved him the way to the despotic nomination. Indeed the majority of researchers point out the significance of Dobrotitsa’ marriage with the daughter of the grand duke Apoaukus but almost no one of them highlights the fact that simultaneously with this she was a princess in whose veins ran the imperial blood of the Paleologos dynasty. neither in Byzatium.Chapter 6. usually in an almost automatic manner we refer to the term “a despotic domain” or “despotate”. Besides. it is well known that the despotic title could be conferred only by an emperor (or czar) and that it was by no means hereditary. it was established hat none of the 158 . master-master’s realm (master’s domain). That is why it is not possible for Dobrotits to have received his title from Czar Ivan Alexander simply because he had no relations whatsoever with the Tarnovo czar’s family. However. A few chronological and terminological specifications Summary When talking about Karvouna and Kalliakra in the 14th c. Thus there would have existed no doubt that Dobrotitsa could have been endowed to this title only and singularly by the Byzantine emperor. Especially after we got acquainted with the knowledge that he was a member of the imperial family through the concluded in 1346 marriage to the daughter of the grand mega-duke Alexius Apokaukus. Indeed. nor in Bulgaria or Serbia has been registered a case when the son of a despot had received this title by virtue of inheritance.

e. 159 .Balkan aristocrats or dignitaries had ventured the misappropriation of a despotic title. the advanced strong arguments that these letter combinations should be read and conceived as the name of despot Іω/αν/ Τ/ομπροτίτζα/ Joan Tomprotitsa (=Dobrotitsa) annihilate the last argument that Terter was a bearer of the title “a despot”. This title appeared in the second half of the 14th century and is considered to have been in use among the executives of the Byzantine chancellery management for denominating rulers of newly founded foreign states. However. i. a master. 46). According to all available sources he was a carrier of the title αύφέντού – dominus – a master (or mister). sometimes interpreted as Іω/αν Τ/ερτερι/ (Pl. At first sight the only substantial and worthwhile argument in favor of the eventually conferred to Terter despotic title is associated with an emission of copper coins struck in Drustar. This apparently referred to Dobrotitsa’s heir and most probably his second son. while the reverse has a monogram with the Greek letters Іω and Τ. who had never been a despot but only a dominus. inscribed on the obverse with the title “Δεσπότου”. Nor was Terter referred to as a despot in any of the familiar sources. which Byzantium had no strictly regulated contacts and relations with.

Большая часть исследователей считает. что он добился своего деспотского достоинства благодаря византийскому императору. можно говорить о деспотстве лишь тогда. Тогда не возникало бы сомнения. ни в Болгарии или Сербии не зафиксирован случай унаследования этого титула сыном деспота. Поэтому отвергается возможность присуждения титула Добротице царем Иваном Александром. что номинировать на титул деспота можно было только члена императорской фамилии. что Добротица мог получить свой титул только от византийского императора. Некоторые хронологические и терминологические уточнения РЕЗЮМЕ Когда говорится о Карвуне и Калиакре ХIV в. в жилах которой текла царская кровь. что Тертер. что могло бы открыть ему дорогу к деспотской номинации. подобно своему отцу Добротице. по привычке применяется к ним термин „деспотство” Однако. Делается также обзор деспотских инсигний. что титул был ему дарован после заключения брака между Иоанном V и Анной Савойской в 1346 г. Действительно. которая являлась внучкой стратега Андроника Палеолога. что он был ему присужден царем Иваном Александром. правнучкой императора Андроника II. которые он получил – стематогирион с одной камерой и головной убор – скиадион. установлено. большинство исследователей отдают должное значение браку Добротицей с дочерью великого дукса Алексия Апокафа. Известно однако. Кроме того. когда Добротица получает свой высокий титул. вступал в брак с византийской или болгарской принцесой. можно утверждать. Как-то по инерции под влиянием деспотского титула Добротицы. ни в одном источнике Тервер 160 . не существует сведений. ни в Византии. что она еще и принцесса и в нее течет императорская кровь Палеологов. но почти никто не делает акцент на том.. при этом упуская из виду факт. почти невольно. при более внимательном и точном его употреблении.Глава 6. что он уже являлся членом императорской фамилии.К тому же. так как он не имел никаких родственных связей с тырновской царской фамилией. и соответственно. Действительно. и подтвержден Иоанном Кантакузином в 1347 г. деспот-деспотат. Без особого риска ошибиться. исходя из его значения. господин-господарство. вступив в брак с дочерью великого дукса Алексия Апокафа в 1346 г. Архонт–архонтат. что ни один балканский аристократ или сановник не позволил себе присвоить деспотский титул. Существует предположение. Дрыстырское государство времени правления Тертера (= Иоанн =Иванко ?) и Добруджанское княжество при Иванко называют деспотством. Особенно учитывая то. Также.. что деспотский титул мог даровать только император (царь) и титул не передавался по наследству.

не выдерживает критики и последний аргумент в пользу того. а на оборотной – монограмма. Согласно источникам. с которыми Византия не была в строго регламентированных отношениях. Были преведены. что им пользовались в канцелярии византийского императора применительно к владетелям нововозникших чужих стран.не назван деспотом. на лицевой стороне которых размещен титул “Δεσπότου”. Следовательно. чеканенные в Дрыстре. которые были расшифрованы как Ιω/αν/ Τ/ερτερι/ (обр. Считается. что у Тертера был титул деспот. а только dominus – господином 161 . что под этими буквосочетаниями надо подразумевать деспота Ιω/αν/ Τ/ομπροτίτζα/ Иоанна Томпротицы. содержащий греческие буквы Ιω и Τ. достаточно веские аргументы. который не был деспотом. кстати. однако. по всей вероятности его второй сын. Единственный более или менее веский аргумент в пользу деспотского титула Тертера – это медные монеты. 46). Этот титул возник во второй половине ХIV в. его титул был αύφέντού – dominus – господин. В их число входил и наследник Добротицы.

според които през 1343 г. че когато българските царе завладяват черноморските градове (особено на юг от Балкана. Малко вероятно е пободна възможност. защото в българо-византийските взаимоотношения никога не е регистрирана подобна практика. Гюзелев Варненският митрополитски престол е предаден на подчинение на Овечкия митрополит.8 Определо по това време Видин е в границите на България. така и между 1347 г. Както между 1327-1340 г. Варенската митрополия през втората половина на ХIV в. Защо Варненският митрополит. Според В.9 Същото констатирахме и за севастократор Пе- 162 . които предлагат различни хипотези за обяснението му.Глава 7. кралете и владетелите на Балканите от 1313 г. От своя страна В. че в документите от 1343.? Действително е възможно един прелат да стои 20 и повече години начело на епархията4. варненски митрополит Методий (втори с това име) просто да не е присъствал на синодите. Хиатусът е забелязан от проучвателите. но след известно време принуждават гръцките митрополити да напуснат катедрите си2. още в 1 глава бе цитиран един венециански списък на императорите. император (цар) на България. Плетньов разглежда възможността новоназначения през 1347 г. по подобие на Дръстърските или Ловешките митрополити да не управлява в продължение на 20 г. а. където процентът на ромейското население е висок).. където Михаил. до 1347 г. но явно местният деспот Михаил се ползва с голяма автономия. в писмените източници отново отсъства името на Варненски митрополит. свидетелство за достатъчно самостоятелна от Търново визия и поведение. и други източници от втората четвърт на ХIV в. но не се посочват никакви основания за подобна идея1. те обикновено не подчиняват епархиите на Търновския патриарх. но не е ясно защо варненският митрополит Методий II ще присъства редовно на 10 заседания на Синода от 1340 г. има нюанс на разграничаване на Варненска област (terra de Varne) от Българското царство (Imperii Bulgarii)7. Варна е в границите на царството на Иван Александър6. да е управлявал епархията дълго и да е починал малко преди 1369 г. Същевременно има източници.3. В документ от 1308 г. и 1369 г. е титулован даже император. Впрочем. деспот на България и господар на Видин е записан отделно от Господин Светослав.5 и изведнъж ще спре да се отзовава в продължение на 20 години.) да се променят заедно с променянето на гражданските области”. а в града по същото време се подвизава византийския митрополит – въпросният Методий II. Дори е установено. Забележително е обаче. Този казус е труден за разгадаване и противоречи на регистрираната и спазвана практика „църковните неща (диоцези – б.

че както през 1322-1327 г. респективно към Константинополската патриаршия. (от 1347 до 1369 г. Това е косвено свидетелство. а Варна преминава под скиптъра на българския владетел – факт. Емона и Карвуна (Καρβουνας). Този статут изглежда не е постоянен. По всичко личи.) може да се дължи отново на политически промени. Това вероятно води до временно закриване на Варненската митрополия. архонтът на Карвуна изпраща братята си Добротица и Тодор да ѝ окажат военна помощ11.15. Синод натоварва митрополита на Месемврия да поеме като добавка управлението над Варна. че и той упражнява някакъв ограничен суверинитет…в земите на твоето свето царство и на високия севастократор Петър”10. лоялни на българския цар13. но на практика. така и между 1340 – 1347 г. Варна и околните крепости преминават под управлението на Добротица. в Североизточна България. Емона. Кичево. Св.. подчинен на Търновския патриарх. от който се остава с впечатлението. подобно на Видин и земите на севастократор Петър. Посочен бе договора на цар Михаил II Асен (1246-1256 г. Като благодарност за оказаното съдействие Добруджанският деспот се възнаграждава с Варна. На този фон може да се предполага. Може би реакцията е незабавна. се ползва с автономия. Вероятно още по време на преговорите като израз на добра воля. При преговорите през 1369 г. най-важният дунавски град – Дръстър. съюзник и роднина на византийския император. от които да се вижда. защото установихме. че във Варна е интронизиран български митрополит. среща непреодолимата съпротива на гражданите. Според мен отсъствието на Варненска митрополия в документи в продължение на 22 г.. гръцкият митрополит е отзован. Варна и близкия регион може формално да са в границите на Търновското царство. които владее българският цар. че въпросът със съдбата на Дръстър 163 . (при същият митр.тър в средата на ХIII в. а навярно и Овеч14. Опитът на Амeдей Савойски. или пък диоцезът да е преподчинен на българските архиереи на Дръстър или Овеч. Рязката промяна на статуквото през 1366-1369 г. че между 1327-1340 г. Пак ще напомня. Козяк. защото споменах за практиката – земите. Предполагам. В съответствие с традицията на Балканите и в духовно отношение тези градове трябва да се върнат в границите на Варненска митрополия. че тази авантюра не е напълно съгласувана с цар Иван Александър (1331-1371). Карвуна и останалите градове. защото още на следващата година Варненският митрополит е отзован. по молба на византийската империатрица – регентка Анна-Савойска Балик. упражнявана от местен феодал. че през 1346 г. удостоверен и от писмени извори 12. да преминават под юрисдикцията на Търновския патриарх. защото през април 1369 г. Подунавието и Черноморието рефлектира с особена сила върху църковната организация в региона. Методий II!).: …даде се със синодално гласуване като добавка на гореспоменатия митрополит на Несебър и Анхиало светейшата митрополия на Варна и нейните владения – Петрич. Галата. с посредничеството на Добротица Иван Александър възстановява сина си на престола във Видин.) с Дубровник от 1253 г. да превземе Варна през есента на 1366 г. Същевременно няма и сигурни сведения. Проват. че в града все още няма византийски митрополит.

очевидно суфрагант на месемврийския митрополит. Кранеа и Геранея 164 все още не е окончателно решен и затова не се упоменава в това решение. присъства новоизбран Варненски епископ16. Ако наистина Методий II стои на варненския митрополитски престол до 1369 г.. Карнава (Каварна). който след месец се въздига за титулярен митрополит17. 47.Обр. . 48. Килия или Ликостомо. Въздигане на варненския епископ в митрополитски сан. Документ на Константинополската патриаршия от 24 юли 1370 г.) византийска епархия. защото според документ от заседание на Синода в Константопол от 12 май 1370 г. Дристра и Калиакра Обр. 2. И всичко това в продължение само на една година. 3.) Добротица ще да поставя пред Константинопол въпроса за овакантения варненски митрополитски престол. който видяхме. След окончателното сключване на договора и юридическото придобиване на Дръстър и останалите крепости (след август 1369 г. Временно предване на Варненска епархия към Месемврийска митрополия. Издигане на варненски епископ. (между 1347 – 1369 г. както твърди В. Това му желание очевидно се изпълнява. Плетньов. че преди това е даден като добавка на съседния митрополит на Несебър. то защо през 1369 г. за екзарихйските права на варненския митрополит върху крепостите Калиакра. Кранеа. според който към Варненска митрополия се предават крепостите Карнава (Каварна). Тристрия (Дръстър). Всъщност тези стъпки могат да се разглеждат като своеобразен акт на възстановяване на една временно закрита над 20 г. Списък в конекс на Константинополската патриаршия от юни 1370 г.. ще се правят описаните по-горе процедури: 1. явно под натиск на амбициозния Добротица.

защото например смесват (приравняват) Килия с Ликостомо. варненският митрополит получава екзархийски права и право „за управление на Калиакра. убива шурея си. Изхождаше се от презумпцията. а в укрепление около Калиакра. Килия или Ликостомо. Забележително е обаче. Дръстър (в единия списък е изписано Δρύστρα. че с него е сложен край на катедрата. 50. които са част от Търновското царство. а в другия Τριστρεα) и Калиакра18. намерени in situ.). защото в Синодика на Борил. че според документа от юни 1370 г. последните две са към Цариградската патриаршия. с писмо на Цариградската патриаршия от 14 юли 1370 г. Сходен е и проблемът с Овеч. VІІ. Върху златните им обеци. П. и че действително в духовно и административно отношение Дръстър се подчинява на Варненския митрополит. Очевидно градът получава късно митрополитска катедра. подчинени на Варненска митрополия. че е изписано Δρύστρα. 48). да закриля намиращите се там свещеници. Козяк и Емона. 52. са автентични. се вижда.. А. табл. Най-после. Дякону доказва. монаси и останалия христоименен народ. а резидиращият в нея владика да е под друга юрисдикция. Същевременно не може към една митрополия да се придаде град. че наскоро при разкопки на митрополитската църква в Силистра се откриха два гроба на знатни дами. Вече се спомена. 215). а не Τριστρεα. Това се потвърждава и от цитирания 165 . под жезъла на варненския архиерей се поставя крепостта Дръстър. Ето защо със сигурност може да се приеме. което предизвиква по-късно недоволството на Месемврийския. че цитираните по-горе три епархийски документа от 1370 г.През 1369 г. Накрая се достигна да заключението. Преди няколко години.”19 (обр. Геранея. 1-4). Те несъмнено са включени от деспота към епархията на Варненския митрополит. е гравиран собственият му монограм и двуглав орел (обр. вероятно Алексий. сродници на Иванко Тертер. Кранея. обаче. 51) и монетни емисии (обр. Територията на епархията достига най-голямото си разширение с включването на редица „патриаршески крепости”. че Тристрея не е Дръстър. познати от един печат (обр. се посочват Карнава. сечени в Дръстър22. 49. деспота на Месемврия Михаил Палеолог. А. Месец по-късно. от месец юни 1370 г. с които се потвърждават екзархийските му права. че авторите на документите не са добре запознати с реалностите в Добруджа. редактиран при патриарх Евтимий в края на 60-те години на ХIV в. където през 1376 г. са посочени само двама предстоятели – Теосторикит и Лазар23.24 свидетелства. Г. Карнава (Κάρναβα. Тристрея (Дръстър – бел. Имаше съмнения. 121-124). Г. В два списъка на крепостите. а някоя друга крепост по Черноморското крайбрежие20. че най-вероятно Килия е идентична с Ликостомо21. Кранея и Геранея.Каварна ? – бел. получава редица привилегии. а не Дръстърската митрополия. както и присъствието му на на антибогомилския събор в Търново през 1360 г. луксозна сграфито керамика (обр. Фактът. В църковно отношение. че след Лазар не е записан друг митрополит. 47. Новият митрополит. обаче. Иван Александър предава във владение на Добротица освен обещаната преди това на Константинопол Варна и крепостите Овеч.). в първия документ от 1370 г. че Иванко Тертер не резидира в Дръстър.

след което в границите на Варненския митрополит се включват Карнава (Каварна). съвпада само Карвуна. на градовете. Действително. Обр. а са посочени само регионалните центрове с епархийски наместници. 49. в решенията от 1370 г. Съдове с двуглав орел от Пъкуюл луй Соаре и ДръстърСилистра Обр. и в списъците от юни-юли 1370 г. че той вече е предаден към епархията с решението на Св. Килия или Ликостомо. според който Проват (Овеч) вече е в диоцеза на Варненска митрополия25. Синод от април 1369 г. 51. Дристра (Дръстър-Силистра) и Калиакра. Геранея. В глава 4 на настоящото изследване обърнах внимание. открити в гробове в катедралната църква на Дръстър. Монета на Тертер с двуглав орел и монограм сечена в Дръстър 166 по-горе документ на Константинополската патриаршия от април 1369 г. липсват имената на крепостите.. че през април 1369 г. цар Иван Александър предава на Добротица Варна. – Това не са всичките крепости в границите на деспотата. 52. обаче. че този документ е свидетелство за промени в границите на Варненска епархия. 50. Златни обеци на знатна дама (роднина –съпруга. – Отсъствието на Овеч в списъците от юни и юли 1370 г.Обр. в края на юни 1370 г. а през след- . внимателно в текстовете ще забележим. заедно с Проват-Овеч Варненският митрополит получава Καρβουνας. започнатли още преди приключването на преговорите през август 1369 г. подчинени на Варненския митроплит се обяснява с факта. Кранея (Кранево). Ако вникнем. Изказаните там съображения и разсъждения бяха в посока промени в границите на деспотата. На пръв поглед в списъка от април 1369 г. предадени към Варненска епархия през 1369 г. майка ?) и дете (дъщеря ) от семейството на Тертер. но тъй като касаят и църковната организация се налага да припомня още веднъж основните изводи: – В резултат на преговорите през 1369 г.

редом с проблема Овеч и Килия-Ликостомо. – Присъствието на Ликостомо-Килия в списъка на новоприсъединените крепости към Варненска митрополия от юни 1370 г. Килия или Ликостомо. за възстановяване на Варненска митрополия. Геранея. Също така в двете групи крепости се долавя географски детерминизъм. Най-после. са дело на една и съща институция – Константинополската патриаршия. която вероятно не е идентична с Каварна. така и присъединените Дръстър и Овеч са 167 . След това е причислена северната група крепости Карнава (Каварна). За това свидетелства следващия документ на Константинополска патриаршия от 24 юли 1370 г. защото по това време. а не Дръстърската митрополия. че Карвуна трябва да се локализира южно от Каварна и северно от Варна. под жезъла на Варненския архиерей се поставя крепостта Дръстър. които не са добре обгрижвани след закриването на подчинената на Константинопол Вичинска митрополия през 1359 г. Прочее. Затова и Константинополска патриаршия в решението си от юни 1370 г. тези документи имат пряко отношение и към локализацията на първата столица на Добруджанското деспотство – Карвуна. По това време Килия-Ликостомо е генуезка цитадела извън юрисдикцията на Константинопол и Търново. обаче. където като главен административен и религиозен център вече се изявява Килия-Ликостомо. Първо епархията се възстановява в старите си граници с южните крепости около Варна с Карвуна и намиращите се в региона Петрич. Йоан”26. В региона на Делтата на Дунав. Кичево и Емона. и отсъствието му в списъка от юли същата година явно е резултат на интрига или недоразумение. Кранея (Кранево). Същевременно не може към една митрополия да се придаде град. вменява на Варненския митрополит грижите за православните в Делтата. Наред с направените изводи дотук. Забележително е. Въпреки решенията на Константинополската патриаршия. това означава. Дристра (Дръстър-Силистра) и Калиакра. се явяват и други въпросителни. Появява се и още един труден за решаване казус. че според документа от юни 1370 г. Галата. какъвто в случая се явява варненският. съставени в границите само на 15 месеца. Според мен разликата в изписванията не е случайна. На този фон може да се направи извода.ващата година името на крепостта е изписано по друг начин – и двата пъти Κάρναβα. – Предаването на Килия-Ликостомо на Варненския архиерей. а резидиращият в нея владика да е под друга юрисдикция. от 13691370 г. респективно на Добротица ще да среща острата реакция на Генуа и най-вероятно това намерение не е реализирано. която след западането на Вичина през 60-те години на ХIV в. в Килия освен католически храмове има и православна църква „Св. че Καρβουνας и Κάρναβα са различни крепости – най-вероятно Карвуна и Каварна. Логично е православните в Дунавската делтада се поставят под грижите на най-близкия владика. има много православни.27 навярно става основна опора на православното духовенство в региона. Проват. както Варна. още повече всички документи.

Синодът на Константинопол натоварва и Варненския митрополит Маркел да администрира митрополията Христополис (Кавала) и архиепископията Лопадион30. Очевидно митрополитските престоли на Дръстър и Овеч се предоставят като добавка на Варненския митрополит. Впрочем. регистрирана в много синодални решения на Константинополската патриаршия. Явно османското нашествие. които се предават към Варна и това се регистрира в решението на Синода от м. а не може един митрополит да е суфрагант на друг митрополит. без да му се делегират права на титуляр. Съобразно промените и традициите на Балканите. последните трябва да оваканят катедрите си. По аналогичен начин в решението на Синода му се вменява да ръкополага. По сходен начин през 1380 г. гражданските войни във Византия нанасят тежки загуби на кадровата банка на православната църква. доброволно или под натиск.митрополии. Затова практиката на съвместяването на няколко митрополитски катедри се превръща в често срещано явление. Вероятно промяната в статута и преподчиняването на Дръстърската и Овечката митрополии от Търново към Константинопол чрез Варна. По-рано. Тук ще приведа само няколко примера. който преди това се натоварва да управлява и Анхиалската епархия. вакантната митрополия Созопол се предава на митрополита на Пиги. за по-кратко или за по-дълго време да се предаде на предстоятеля на съседна или близка митрополия. а само преподчинява. вакантната митрополия Созопол се предава за администриране на митрополита на Пиги28. епископ Матей се въздига в сан митрополит и управлява едновременно Керница. Вероятно решението се взема спешно (само месец след първото) специално заради казуса Дръстър-Овеч. когато дадена митрополия се обезглавява (овдовява или по други причини). през 1327 г. обаче. сепаратизмът на Балканите. да служи. Това косвено се долавя от следващото решение на Синода от 24 юли за екзархийските права на Варненския митрополит с важните допълнения „…да не се възкачва на светия синтрон” във въпросните градове и още „ако някой му противоречи ще получи заслужено наказание”33. респективно на катедралните църкви със синтрон (обр. За Овечка не е сигурно. Очевидно извеждането на Дръстър и Овеч с регионите им от границите на Търновското царство незабавно ще рефлектира и върху положението на двамата митрополити. касаещи този регион. По същия начин през 1354 г. и юни 1370 г. Така например през февруари 1354 г. Правило е. получава същите права върху овдовялата Варненска митрополия29. които до тогава се подчиняват на Търновския патриарх. защото не е титуляр. 53). това е честа практика през ХІVв.. Созопол и Варна31. но Дръстърската митрополия определено не се закрива32. съпрово- 168 . но да не се възкачва на свещения престол. пък митрополитът на Несебър. някои от които са цитирани по-горе. макар и пожизнено34. а катедрата му се дава в добавка. Нарочната забрана за възкачване на епископски тронове означава само временно управление на епархиите. През април 1369 г. април 1369 г.

които преди две години са отнети и предадени на Варненският архиерей35. На 22 април 1372 г. Изрично се посочва. – Г. а. води до брожение сред гражданите и клира в Дръстър. че причина за предното решение е завладяването на двете крепости от Добротица. отпадането на Емона и Козяк от диоцеза на Варненския митрополит може да се свърже с присъединяването им към деспотата на Михаил Палеолог през 1369 г. когато се настанява задълго в Несебър36. защото е сред най-редовните участници на заседанията на Св. за връщане под юрисдикцията на Месемврийския митрополит на крепостите Емона и Козяк. макар и наскоро избран. Синод в Константинопол и дори са му поверявани важни мисии. Ако се следва цитираното по-горе правило „църковните неща (диоцези – б.. е временно и конюнктурно явление. на Варненския митрополит – б. А. Определено разширяването и специалния статут на Варненска митрополия през 1369-1370 г. където заема овдовялата митрополитска катедра37.) ще получи заслужено наказание” – рядък случай сред многобройните синодални решения и писма на Константинополската патриаршия през ХІV в. а. Олтарната част със синтрона на дръстърския катедрален храм дено с евентуалното отзоваване на титулярните митрополити. Това личи от следващо решение на Синода в Константинопол от юни 1372 г.) да се променят заедно с променянето на гражданските области”. През август същата 169 . След 1372 г.Обр. завършва с назидателния текст: „ако някой му противоречи (т. Варненският митрополит Алексии.. Овеч и региона. придобива самочувствие и легитимност. е. той подписва синодално решение за преместването на архиепископа на Антиохия и Маронея в Месемврия. която получава Добротица на Балканите. Именно затова синодалното решение от 24 юли 1370 г. следствие на високата легитимност. 53.

е.. Забелязваме. и по опит в църковните дела. На този фон е любопитно да узнаем защо е лишен преди това от своята църква – т. Всъщност името му е регистрирано в решение на Св. 5 на настоящото изследване. господин Алексий. Едно от предположенията е евентуална криза. и 1380 г. с което Харитон. Навярно този евентуален конфликт се е разиграл достатъчно време преди преместването му в Никея през 1381 г. Особено активен е през юни 1380 г. един проблем. че му се поверяват важни „външни” мисии. За това съдим от решението с подписа на патриарха. че през 70-те години на ХIV в. но лишен преди това от своята църква (разр.година подписва важно решение. до 1261 г. които бе обстойно разгледан в гл. срещу изпълняваните от митрополита на Никея Маркел игуменски функции40.)42. заедно с митрополита на Янина формират синодална делегация. че между 1373 г. Това. Синод варненски митрополит Алексий. бившата столица и партиаршеска резиденция на Империята от 1203 г. настъпила между Добротица и Византия след убийството на несебърския деспот Михаил Палеолог от Добротичевия син Тертер43. няма документи за дейността на Алексий от Варна.. игуменът на Атонския манастир Кутлумуш замества Хиацинт като митрополит на Угровлахия38. За управление му е отредена митрополитската катедра в най-важния малоазийски град Никея. че той отсъства в източниците между началото на 1374 г. А. и по съзнание. който му е даден. Варненска митрополия. Така например в края на 1373 г. Въпреки всичко продължава да стои въпросът защо иначе редовния в заседанията на Св. оставаме с впечатлението. Положението му на един от водещите йерарси в Константинополската патриаршия се илюстрира от факта. когато участва в заседанията в Константинопол. че е лишен преди това (!) от своята църква. Г. Не е изключено дългото му отсъствия от града и епархията (виж- 170 .. и способен да пастирства и ръководи към спасение.!. и по всичко личи пряко волята на Добротица. където се казва. на които се издигат митрополити на Кериаца и Адрианопол и се осъжда въпросния митрополит на Никея41. отличаващ се от много други. и пролетта на 1379 г. упълномощена да урегулира спора между пелопонеските митрополити Игнатий от Патра и Нифон от Метрон39. мъж достоен и по доблест. отсъства от синодалните срещи между началото на 1374 и септември 1379. с добавка – митрополията на Бурса. Синод от 16 септември 1379 г. по думите на патриарха и от важните мисии. На пръв поглед конфликт с Добротица може да е в основата на лишаването (временното отстраняване) на Алексий от църквата му. подписано от патриарх Нил (1379-1388) за преместването на Светлейшия митрополит на Варна. Донякъде отговор се дава от решения на Константиполската патриаршия от 16 март 1381 г. Обикновено се приема.1374 г. което може да означава. че през този период нещо се случва. които са му поверявани. а не преди датата на отпътуването му от Варна за Мала Азия. варненския митрополит Алексий се изявява като един от най-високолегитимните архиереи на Константинополската патриаршия.. която пък е резиденция на османските султани! От поста. обаче. касаещо региона. става едва към края на 1376 г..

) запазва в подписа си прилагателното (бивш) варненски. Това не изключва и друга възможност – примерно конфликт на Алексий с предния патриарх Макарий (1376-1379)46. осъждащо митрополитите. сега на Никея може да означава и друго. Синод. Каква е причината за тази празнина не е ясно. митрополит на Варна.. щом един архиерей на град като Никея (столица и патриаршеска резиденция от 1204 г. а навярно и неговото интронизиране съвпада със смъртта на патриарх Нил († 1388 г. Това. е фактът. и наследника му Иванко) и императора в Константинопол. цели 8 години в наличните документи не се споменава за действащ Варненски митрополит. митрополит на Варна. която получава от светлейшия отец) запазва първоначалната (варненска) катедра на своя любимец и съратник. Разбира се. които да подсказват конфликт между Добротица (след 1385 г. че не пести суперлативи за Алексий.. обаче. който да се отразява на взаимоотношенията му с Патриарашията и Св. В този смисъл по-вероятен е конфликт между патриарх Макарий и Алексий. които забравят за своето стадо и се задържат задълго в столицата на Империята44. е. варненският митрополит Алексий de jure е повишен и от Варна се отправя за Никея. в правния мир на Константинополската патриаршия има изрично постановление от септември 1173 г. до 1261 г. В политическата история няма факти. че появата на новия варненски митрополит Гаврил. че епископа (митрополита) може да отсъства от епархията си не повече от 6 (по изключение 12) месеца. Впрочем. Обстоятелството. че и след 1381 г. свидетелстват. Между 1381-1389 г.даме го почти непрекъснато в Константипол на заседания на Синода през 1372-1374 г. защото според новела № 123 от кодекса на Юстиниан I Велики (527-565) се постановява. че твърде близкият му патриарх Нил (това е видно от кариерата на Алексий и оценката. Симптоматичен.) и възкачването на патрирашеския престол на Антоний IV (първият му мандат 1389-1390)48. то последният може да постъпи всякак с владиката. Един любопитен документ на Константинополската патриаршия хвърля допълнителна светлина в тази 171 . който видяхме. то кореспондира с каноничното църковно законодателство. причината може да бъде и друга. Забележително е. в практиката на Константинополската патриаршия. Примери през втората половина на ХIV в. косвено свидетелства за авторитета на варненския митрополитски престол. а според мен и най-вероятно за случая. сега на Никея47.45. Примерно. Името му се среща в синодални решения до 1389 г. между впрочем.. цитирани по-горе. Дори. т.) да предизвиква конфликт между деспота и владиката. но не и да го отстрани de jure от катедрата му. като се подписва Алексий. Още повече. дори банална. да има напрежение между Алексий и Добротица. защото само патриархът чрез Синода има способи да лиши от катедра един непокорен епископ. че появата след 5 години отсъствие на документи с името на Варненския митрополит съвпадат напълно с интронизирането на новия патриарх Нил през 1379 г. обаче. но както и да е било през 1381 г. бившият варненски архиерей продължава да се титулова Алексий. че това е допустимо.

между впрочем. обаче. Обстоятелството. са в добри отношения. За периода 1385 – 1405 г.. но сведения за това засега отсъстват. обаче. Вече посочих. като прочетох. където е преди 1369– 1370 г.насока. подписах49. Дръстърски митрополитски престол. Няколкократно се спомена за твърдо установеното правило в българо-византийските отношения през ХІV в. респективно Търновска патриаршия. По скоро не. свързана с надвисвалата османска опасност. еманципира в независимо феодално княжество около 1377 г. Дръстър е в границите на българския цар Иван Шишман и това ще да е станало няколко години по-рано – около 1385 г. Малко е вероятно един архиерей като търновския патриарх Евтимий да предприеме такова остро конфронтационно действие спрямо Вселенския патриарх. Причината за това най-вероятно е в обстоятелството.. липсва Дръстърски митрополит. че въпросният Никита има специални правомощия. дали в двата града. Това не се случва нито след като през 1388 г. Никита. че през 1388 г. такъв не е регистриран и в многобройните решения на Синода в Константинопол50. че полага подпис под официален документ на Патриаршията предполага.. които не е изключено да влияят пряко или косвено на духовния живот. В епархийски списък на Константинополската патриаршия. бивши български епархийски центрове са поставени митрополити от Търновския патриарх. знаем. и началото на ХV в. Очевидно според документите от края на ХІV в. Дръстър попада под властта на османските турци. таха и протопоп на Варна. Не знаем. въпросният Тертер. При същите обстоятелства Овеч също е върнат в границите на Българското царство. че около 1385 г. се отразява върху религиозния статут на Дръстър. Дали не са му делигирани от отсъстващия задълго от града архиерей Алексий или някой друг?! По време на архиерейството на Алексий във Варненска епархия се раизграват важни политически събития и промени. съставен непосредствено след окончателното падане на българските земи под турска власт в края на ХІV – началото на ХV в. Вселенският патриарх не поставя митрополит на овакантения (но не закрит) още през 1370 г. За сега не е ясно дали с отцепването на Дръстър и региона. с който. (ако не и малко преди това) Дръстър е в границите на Търновското царство. които сина на Добротица. водеща до заробване на всички православни епархии на Балканите. а. Той гласи: † Аз. че между 1385 – 1388 г. Със сигурност. нито след окончателното падане на България под турска власт в края на ХІV в. че през този период Дръстър е извън диоцеза на Константинополската патриаршия.) да се променят заедно с променянето на гражданските области и характера на цар Иван Шишман. Това на практика означава. за препокриване на духовната и административната власт. Административната промяна е логично да води след себе си и преминаването на бившата дръстърска епархията под юрисдикцията на Търновския патриарх. Предвид господстващия на Балканите принцип църковните неща (диоцези – б. Търновският патриарх си възстановява духовната юрисдикцията над Дръстър. 172 .. като се има предвид политическата ситуация.

Ходжа Садеддин. Вичина. така и за Варненския митрополит. Същевременно. и че отряд от армията на Али паша се задържа съвсем за кратко пред Варна. Продължителното присъствие на варненските митрополити в столицата се тълкува от В. който наистина твърди. е косвено указание. както и Йохан Леонклавий. след което архиерейския престол е вдовстващ56. често измислица. че много от разказите на Евлия Челеби са полулегендарни. че синодалният декрет. Кузев приема. според наличната изворова база. в който фигурират Търново. далечни и близки”. че от края на ХIV до средата на ХV в. Дарузе към края на ХIV в. Най-вероятно Гавраил взема участия на още две заседания на 17 март. които са под османска власт. а не през 1389 г. Следват още нови 2 решения на същата дата за третия брак и за преместване на митрополита на заетия от турците Адрианопол в Анхиало51. Калиакра. Тъкмо по това време (между 1394-1396 г. турците превземат Варна. Отдавна се задава въпросът защо в този списък присъстват български градове. може да приемем. Кузев обаче. отнесен от Ж. Хюсеин. 20 март. че Дръстър и Овеч с околните крепости са загубени както за Добруджанския деспот. нов варненски митрополит Гаврaил оглавява епархия с двукратно намален диоцез. Каварна. но през април изглежда е починал по време на пролетната сесия на Синода в Константинопол52. Най-после. В случая от по-голямо значение е фактът. касаещ монасите от манастира Ватопед е подписан от нов варненски митрополит на име Рафаил53. (само Черноморското крайбрежие между Галата и Калиакра). Гюзелев като резултат от обсадата на Варна от Али паша и опасността от завземането ѝ от османските турци55. Той пропуска обаче един Епархийски списък на Константинополската патриаршия. че след битката при Косово поле на 15 юни 1389 г. Наумов списъкът е изготвен под егидата на всеру- 173 .. основен репер се явява Евлия Челеби. че документът не се поддава на пределно прецизна датировка. това става през 1388 г. Определено интронизираният около 1388 г. които иначе описват подробно събитията през 1388-1389 г.обаче. потенциал и възможности. след което задълго липсват сведения за действащ Варненски архиерей. Същевременно вече е доказано неведнъж.. Той участва и на заседанията на Синода през юли54. За това съдим от факта. Идриси Битлиси. Трябва да отчетем обаче. липсват и значителни анклави руско население. не споменават нищо подобно. че липсата на сведения за Варненски митрополит след 1389 г. (решение за изпращане на нови митрополити в Кипър и Русия). От своя страна А.) е изготвен и „Списък на руските градове. той се изявява в това си качество съвсем за кратко. че градът е завзет от османските турци същата година. ще стане ясно. обаче. В следващата глава 8.. По коментирания казус за Ал. в които руските князе нямат никакво влияние. където под № 42 е записана Варненска митрополия57. Според Е. Първият документ с негов подпис е от 15 февруари 1389 г. че реална обсада няма. останалите по-надеждни османски хронисти като Мехмед Нешри. П. Варна отсъства и в епархийските списъци на Константинополската патриаршия. Дръстър и Килия58. Видин и почти всички центрове на Добруджанското деспотство – Варна. Най-после.

В нея последният се противопоставя категорично на тези му амбиции: „Що се касае до светлейшата Мавровлахийска (Молдовска – бел. то ние не бихме искали там да се вършат беззакония и нарушения на каноните. в списък на Цариградската патриаршия Варна отново е спомената като митрополия.сийския митрополит Киприан (българин. Варненска и Видинска епархии). които някога са влизали в деоцеза на Търновска патриаршия. респективно българските епархии. а през декември 1400 г.)67 но това вече е една друга история. косвено свидетелства запазения остър отговор на грамота на Киприан (чрез която се домогва до подчинение над Молдовската.) Киприян се стреми да подчини Молдовската (респективно предадените към нея Търновска. като предава диоцеза на Търновска патриаршия под управлението на мавровлахийския (молдовския) митрополит Йеремия62. Следват бързи административни действия на Константинополския патриарх.Византия се опитва да реши проблема. управлението и грижата за миряните във вдовстващите Черноморски митрополии.65 Едва през 1453 г. произхождащ от търновската аристокрация!)59 и отразява претенциите му да разшири максимум диоцеза си в южна посока. включително Варна и региона. той поставя Витлеемския митрополит Михаил за екзарх на Молдова. П. чрез което да претендира за патриаршески сан60. е предадено на митрополита на Хераклея Понтийска Теофан. респективно България. Той вече е и екзарх на цяла Тракия и Македония64 и това е потвърдено с разпореждане на Патриарха от юли 1401 г. настъпва хаос в Търновската патриаршия. подчинена на Цариградския патриарх66. която никога повече не се възстановява след 1369 г. Да направим нещо друго би означавало да влезем в противоречие със свещенните канони…що се отнася до Галичката митрополия. 174 . В епархийски списък от същото време под № 58 и 59 са записани Варненска и Дръстърска митрополии (липсва Овечка. Наумов. а за периода 1388-1393 г. Галичката и Киевска митрополии. Не е изключено в тази ситуация Йеремия да получава екзархийски права над диоцезите на Видинския и Варненския митрополит. че тя дълго време остана без необходимото обслужване.)61. въпреки че е жив нейният законен архиерей кир Йеремия.) митрополия. През януари 1397 г. Затова. Същевременно точно тогава (1394-1396 г. Но сега нещата така се сложиха. тя лежи на нашата отговорност”63. целящи пресичане попълзновенията на Кипринан към Галичката и Молдовската. според Е. респективно българските епархии и Галичка митрополии) от страна на Константинополския патриарх. Видинска и Варненска митрополии. Тогава Константинопол е обсаден от султан Баязид. и когато дойде време няма да се забавим да реагираме. датирана от януари 1397 г. Той се възползва от силно притесненото положение на Константинополския патриарх Антоний IV (става въпрос за втория му мандат 13911397 г. пр. и можем да ѝ помогнем само чрез екзарха.

В. 2009. София. с. І. Бурмов. (В. Кузев. с. Данни за монетната циркулация на провадийската крепост. с. Ив. 10 П. Христоматия по история на България. Извори за …. София. Варна В: Български средновековни градове и крепости. Средновековие. Плетньов. Гюзелев. 2007. Les Régestes de 1310 à 1376. 15 J. с. 151-156. Гюзелев. В: Български средновековни градове и крепости. 2270. Nr 2572. с. Венециански документи за история на България и българите от ХIII-ХIV в. култура. с. ІІ. Християнският Дуросторум-Дръстър. 1989. Гюзелев. Лазаров. 12 Това ще да е станало при събитията от 1346-1347 г. 3 етюда върху…. Божилов. 16 J. 212-213. Варна-Велико Търново. – В: Търновска книжовна школа. 1981. София. В. Paris. Това е потвърдено и с разпореждане на Патриарха от юли 1401 г. 6. Венециански документи …. III. р. 3 Със синодално решение от декември 1401 г. 11 Ioannis Cantacuzeni imperatoris. В. 374). археология. 95. 1995. 7 В. А. 584-585 (= ГИБИ. с. Търново и крайбрежните митрополии и архиепископии (Варна. с. Изграждането на Варненската крепост и Варненската митрополия (ХI1 175 . 2264. 121. с. Петров. № 50.75-76. 3 етюда върху Българския ХIV век. В. p. с. 34-37. София. Darrouzès. II. Божилов. 2214. изкуство. 1981.Бележки Ив. История. Месембрия. 2243. 192. – В: Избрани произведения. управление и грижата за миряните във вдовстващите Черноморски митрополии е предадено на митрополита на Хераклея Понтийска Теофан. Божилов. 67-76. София. София. Гюзелев. 2001. когато Добротица е в Мидия и затъва в междуособиците на империята. История на България през времето на Шишмановци (1323-1330). Гюзелев. 107-109. Гюзелев. Фамилията на Асеновци (1186-1640). с. Ив. Извори за…. 5. 71-78. 2207. Les actes des patriarches. С. Les Régestes des actes du Patriarchat de Constantinople. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ-началото на ХV век. Historiarum. 6 В. В. 1. 1970. Генеалогия и просопография. Х. Велико Търново. В. 33. 481.) в австрийските сбирки и архиви. Darrouzès. с. История на Добруджа. Фамилията на Асеновци (1186-1640). с. 1978. Генеалогия и просопография. 13 Л. 2197. 5. София. 8 В. Les Régestes des actes…. Darrouzès. с. 5 J. 1985. Горина. 4 Примери в Г. Варна. 14 А. Nr 2547. Според В. – В: Избрани произведения. Походът на Амедей VІ Савойски против България през 13661367 г. 463-466. 49 сл. Мутафчиев. С. с. Nr 2196. 1985. 2004. Гюзелев.. 108-109. 2. – ИПр. Дръстър. Плетньов (В. 249). I. Кузев. Гюзелев. р. Гюзелев. 99-100. р. Les Régestes des actes…. с. Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието. 104 сл. 1980. Извори за средновековната история на България (VІІ-ХV в. 2272. 300-301. с. 2 Д. Добротич-Добротица и Добруджа.. Гюзелев. 188-189. с. които вече е и екзарх на цяла Тракия и Македония. Гонис. В. Гюзелев. 2001. 9 Ал. 1978. с. № 31. Атанасов. 1974. Созопол и Анхиало) през ХІV век. Варна. 3 етюда върху…. 2. 2235. Велико Търново. 157. 2202. t. 357. 54-60. с. 158. 1994. fac. Т. Л. 1968. с. 461-462. София. с. 231-232. 239–240. В. П.).

Гюзелев 2004. че цар Иван Александър отстъпва Дрстър на Добротица. Синодик царя Борила. Авторът се базира единствено на преводите на В. I. 1944. За прецизиране на датата на този документ вж: П. Darrouzès. явно наскоро! В протокола към същото заседание. София. в което под председателството на патриарха участват митрополитите на … Nicée.). с. 10. Кузев забелязва. защото има сигурни документи. 1928. Княз Борис-Михаил (ок. че споменатият в началото новоизбран епископ на Варна е кандидат за митрополитската катедра. Материали от Национална научна конференция. – В: πιτύη. р. 22 Ст. – In: Il Mar Negro. Това може да означава само. Nr 2572. c. р. Извори за…. 235-262. 195-196. Op. Шумен 2 – 4 май 2007 г. с. № 53. Гюзелев. Гюзелев. че на същия ден е проведено заседание на Синода. 322-330. Гюзелев. В. Устройство и управление на българската православна църква (ІХ-ХІV в. p. 482) е записано. 835-907 г. Извори за…. Г. 195-196. Мутафчиев. В. По тази причина той датира документа след падането на Дръстър под османска власт през 1388 г. когато на Cинода присъства неизвестен по име „кандидат за Варна”. 1975. Атанасов. Относно принадлежността и датировката на бронзовата плочка (матрица) с двуглав орел и кръст от Дръстър-Силистра. 2. Mikloschich. Гюзелев но не се е запознал с цитирания по-горе оригинален текст на Ж. Извори за…. Darrouzès. Diaconu. 17 J. – Studia balкanica. Actaet diplomata graeca medii aevi. с. Nr 2586. 1995-1996. Към историята на месемврийските манастири. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia В чест на проф. II. С. 496. 1975. Веселин Бешевлиев. cit. а не е бил ”интронизиран епископ на Варна” (Атанасов 2007.). Попруженко. В. Darrouzès. София. с. Les Régestes des actes…. Les Régestes des actes…. София. 496. с. с. както и документираното присъствие на добротичиевия син Тертер в Дръстър по това време. 357). А. 19 F. 20 В. S. “Kilia et Licostomo”. Гюзелев. Zwei Notizen zur historischen Geographie der Dobrudža. Николова. J. Дарузе. че до 1360 г. Н. 135136). Cronica Mesembriae. Ангелова. както и техните последователи датираха този документ между 1320-1325 г. р. Müler. Той не е и неизвестен – очевидно се отнася за Алексий. Бележки върху историята на българското Черноморие за периода 1366-1448г. Един тип средновековни обици от Силистра. р.). Г. Nr 2572. 528. 2002. 92-93. № 52. № 52. Müler. Vindobonnae. – В: Сборник в чест на В. 23 М. 1997.IV в. с. с. Миклошич и Мюлер. Златарски. Les Régestes des actes…. (A. 176 . Велико Търново. че изрично се посочва. Многозначителен и показателен е фактът. 194-196.). 95. 18 F. 178-179. Mikloschich. 21 P. Дуйчев. 482). 366-367) :Въпросът с овдовялата Варненска митрополия започнал да се урежда на следващата година (12 май 1370 г. – ГСУ ИФ. – В: Християнската култура в средновековна България. 230. Тези автори обаче не отчитат факта. р. (J. че не е възможно по това време Дръстър да е в диоцеза на Константинополския патриарх. Un faux problème de géographie historique. Изследвания в чест на проф. 153-155.. Les Régestes des actes…. София. Chalcédon et l’évêque élu de Barnа – избраният епископ на Варна. 1860. Иван Маразов. 165-166. където в преамбюла за документ под № 2547 от 12 май 1370 г. J. София. 593-398. Из старата българска книжнина. J. (Божилов. 2008. по случай 1100 годишнината от смъртта на Св. в което се вземат решения по 5 основни точки посочения в преамбюла епископ на Варна е записан като τοΰ ύποφηφίου Βάρνης – кандидат за Варна (J. 1925. Brysis. Ив. 66. 53. 333). с. Nr 2586. митрополията е в границите на Търновската патриаршия. 2003. че епископа на Варна е избран. Б. с. Darrouzès. p. Kuzev.

1970. 40-54. с. 219. с. Гюзелев. 543-544. Nr 2547. 202-204. Гюзелев. 5. Nr 2547. 2707. Bucureşti. р. р. Fac. 166-167. р. Les actes des patriarches. – EB. Извори за…. София. Darrouzès. 4. В: Български средновековни градове и крепости. Les Régestes des actes du Patriarchat de Constantinople. В. Les Régestes des actes…. Nr 2704. Les Régestes des actes…. 41 J. 46 Пак там. 280. 25. 3. 1979. 166-167. 545. В. 42 J. 358. 192. Les Régestes des actes…. Извори за…. р.. I. № 39. LXІV. Shepard. Fac. 6. Nr 2861. Darrouzès. 461-462. Les Régestes des actes…. с. 461-462. 34 В. Състав на Търновския събор от 1359 г. 27 G. В. 43 В. В. № 55. Вж: J. 1979. Гюзелев. 28 В. Fac. Килия. Darrouzès. П. p. съч. Darrouzès. р. 192. с. 1904. 5. Darrouzès. Гонис. Извори за…. Les Régestes des actes…. с. 1989. с. Nr 2716. р. №50. VI. Darrouzès. Очерци върху историята на град Несебър в периода 1352-1453 г. Nr 2657. 60-64. Извори за…. В. В. 195-196. 196-197. 29 J. р. 5. Цит. 272. 5. съч. Гюзелев. Fac. – ГСУ ФИФ. Les Régestes des actes…. Старата българска литература. Гюзелев. I. Fac. 496. В. 327. 6. La Vicina medievale et la forteresse de Nufăru. 372. 166-167. Гюзелев. Гюзелев. 47 J. 1986. Извори за…. Darrouzès. Nr 2696. 24. р. с. с. 155. 48 А. Божилов. 101. 1. Tzetzes’ Letters to Leo at Dristra. 29. Nr 2704. с. 5. Fac. 30 J. Nr 2135. Гюзелев. 26 Е. Darrouzès. 6. Д. Варна. Darrouzès. Извори за…. 1994. Санкт Петербург.. 122128. 44 A. Гюзелев. Божилов. В. Несебър. с. Цит. с. с. 5. с. 1981. Les Régestes des actes…. – ИПр. 1998. с. Ş.В. № 55. Извори за…. Гюзелев. р. Извори за…. Златарски. 6. 35 J. № 50. с. Nr 2547. Les Régestes des actes…. 24. Darrouzès. Les Régestes de 1377 à 1410. Исторические очерки сосотояния Византийско-восточной церкви от конца ХI до середине ХV века. № 55. № 39. 547-548. 24 177 . Fac. Nr 2649. Atanasov. Papacostea. Лебедев. Извори за…. 36. Гюзелев. Извори за…. В. ХХ. Гюзелев. В. с. – Byzantinische Forschrungen. 31 J. 323. р. Извори за…. 38 J. Les Régestes des actes…. 140-142. Darrouzès. Гюзелев. 232. 221. 16. 40 J. Варна. Les Régestes des actes…. СбНУ. 32 Поради намалелите ресурси и резерви през ХІІІ-ХV в. Fac. с. Darrouzès.Византийската патриаршия прилага тази практика многократно и това се долавя от много синодални решения. 277-279.. Les Régestes des actes…. Fac. Теодосия. Извори за…. Гюзелев. № 58. Paris. p. Гюзелев. В. съч. Fac. 358. В. №32. p. 49 Ив. Les Régestes des actes…. 2706. Лебедев. р. Гюзелев. Les Régestes des actes…. 348-349. № 54. 1981. 39 J. № 58. Извори за…. 37 J. Цит. 2006. 2572. 372. 6. 2649. Fac. с. В. 45 А. № 53. Darrouzès. Житието на св. Тодорова. с. 1. 458. La Mer Noire carrefoir des grandes routes intercontinentales 1204-1453. В: Български средновековни градове и крепости. 36 В. Ив. c. 550. с. Nr 2652. Darrouzès. Nr 2654. 221. П. 25 J. Nr 2586. Гюзелев. 33 J.

с. р. Търновският епископат ХII-ХХI в. Наумов. Les Régestes des actes…. Nr 2847. 60 Е. р. Гюзелев. 150-157 с пълна библиографска справка. 1952. Darrouzès. 67 J. Тихомиров. 197-198. 50 51 178 . Гюзелев. 63 Е. – В: Български средновековни градове и крепости. Darrouzès. В. 1981. 153-157. П. Les Régestes des actes…. Наумов. с. 359. Сборник статей 1973 г. 1981. 65 В. Е. Кузев. Извори за…. Nr 2852. 2849. Божилов.. 487. 616-417. 6. 6. Nr 2863. Fac. с. с. – В: Летописи и хроники. р. Старобългарски и староруски книжовник. Les Régestes des actes…. c. София. Цит. Darrouzès. 40. 2848.. 52 J. 56 А. 420. Darrouzès. съч. Посвещен памяти Арсения Николаевича Носонова. 1974.. 420. Darrouzès. В. 292-193. 54 J. с. с. с. Nr 3270.J. 90-93 с пълна бибилиографска справка. с. Варна.. 239-240. Ив. П. р. съч. Извори за…. 359.. Цит. Fac. Тютюнджев. Ив. Notitiae eppiscopatuum ecclesiae Constantinopolitaniae. 73-74. съч. 64 В. 2853. Darrouzès. 53 J. Божилов. Les Régestes des actes…. Fac. № 21. Nr 2851. 58 М. 216-217. 6. П. Цит. Трифонов. Москва. 62 Ю.Fac. p. 156. Лебедев. Notitiae eppiscopatuum…. р. К истории летописното „Списка русских городов дальних и ближних”. Гюзелев. 22 – 23. 147-148. р. Цит. Darrouzes. – Идторические записки. съч. 157. 359. 225. П. 55 Ив. 2007. 6. Божилов. Darrouzes. Fac. J. 1981. Цит. 61 А. 91-95. 249. 1906 – 1907.. с. № 20. – СбНУ. 66 J. Les Régestes des actes…. съч. Fac. Киприян. с. Гюзелев. Дончева-Панайотова. „Список городов дальних и ближних”. 304. 59 Н. Унищожаването на Търновската патриаршия и заменянето ѝ с автономно митрополитство – архиепископство. 149. съч. 139-145. с. 6. с. Наумов. с. Les Régestes des actes…. р. Ив. Paris. 57 J. В. 6. Велико Търново. 1-40. Гюзелев. Цит. Варна. 2852. 372.

If we dwell more carefully on the meaning of the texts. I suppose that this adventure was not fully accorded with the Czar Ivan Alexander (1331–1371). brought about by the campaign of Amеdeus of Savoy. by request of the regent-empress Anna of Savoy. Perhaps the reaction was instantaneous because in April 1369 the Holy Synod assigned the metropolitan of Messambria with the task to take as a supplement to his subordinate eparchies the government of Varna. since the very next year the Varna metropolitan bishop was recalled and Varna itself – rendered to the scepter of the supreme Bulgarian ruler – a fact certified by a number of written sources. I would allow myself to remind that in 1346. My personal opinion is that the reason for this should be sought in the occurring at that time political changes. Kitchevo. in June 1370 the despot received Karnava.Chapter 7. Abstract The name of the Varna metropolitan bishop is to be found neither in the written sources from 1327–1340 nor in those from 1347–1369. Balick – the lord-archon of Karvouna sent his brothers Dobrotitsa and Todor to provide her with some military assistance. In July 1370 the Varna metropolitan bishop was given the exarchial rights over the same strongholds with the exception of Killija-Lickostomo. Kraneja. Drustar and Ovetch with the contiguous strongholds to Dobrotitsa and concerning primarily Northeast Bulgaria with round-the-Danube regions and the Black Seacoast. The Varna metropolitan bishopric in the second half of the 14th c. In compliance with the tradition on the Balkans: “Cuius region. the name of the stronghold appears written in another way – both times 179 . Killija or Lickostomo. Gallata. however. Emonna and Karvouna (Καρβουνας)”. reflected with a particular force on the clerical organization of the area. we’ll make the observation that in April 1369 along with Provat-Ovetch the Varna metropolitan received Kαρβουνας. to him belongs the church” in a spiritual aspect and with regard to their religious management these towns should have also been returned to the confines of the Varna metropolitan bishopric and respectively to the Constantinople Patriarchate. eius religio – To the one who rules the region. Provat. The aspiration of the patriarchate was to provide a spiritual center of the Orthodox Christians in the Delta directly subordinate to the nearest Varna metropolitan after the closing down of the adjacent Vichinna metropolitan bishopric – an intention whose pursuit and accomplishment ended in failure. In the next year. The abrupt change in the status quo from the period 1366–1369. After the treaty between Ivan Alexander and Dobrotitsa was definitively signed by both parties. Karvouna and the rest of the towns: “… was given with a synodical vote as a complement to the above-mentioned metropolitan bishop of Nessebar and Anchiallo the sanctimonious metropolitan bishopric of Varna and its domains – Petritch. Geraneja and Drustar. The reason for this is that Constantinople had no real authority in the Genoese citadel. the surrender of Varna.

Moreover. In my view the difference in spelling is far from accidental. tahha and archpriest of Varna. This background allows the drawing of the conclusion that the names Καρβουνας and Κάρναβνα refer to two different strongholds – most conceivably of Karvouna and Kavarna. Symptomatic is the fact that the appearance of the new Varna metropolitan bishop Gavril (Gabriel) and to all probability his enthronement coincides with the death of patriarch Nillus († 1388) in parallel with the ascension to the patriarchal chair of Anthonius IV and the beginning of his first mandate (1389 – 1390). perhaps on occasion of his long absence from the eparchy. after I have read…”. Profoundly traced is the industrious activity of the elected towards the end of 1370 Varna metropolitan bishop Alexius. who had already served as a bishop for a shortly preceding period. In 1389 for a short period Varna had another metropolitan bishop in the face of Raffail (Raphael) though briefly afterwards due to political concussions the eparchy was temporarily closed down. i. After 1381 and till 1389. till then representing two of the metropolitan bishoprics immediately subordinate to the Tarnovo patriarchate.recorded as Κάρναβα. A decree of the Synod from July 1370 regarding the exarchial rights of the Varna metropolitan bishop contains the important supplement: “…not to ascend to the holy synthrone” in the concerned towns. exclusively close and attached to Alexius. This is corroborated by a document of the patriarchate reading that: “† I. and yet “…if someone contradicts him to be punished in a deserved way”. Probably on temporary terms and on his behalf the eparchy was governed by Nickitta. e. In his new function he was one of the most regular participants in the sessions of the Holy Synod in Constantinople and an executive of important diplomatic missions. 180 . Probably this verdict was taken under particular circumstances (just a month after the first one) for the urgent resolution of the “Drustar-Ovetch” case. Nickitta. in 1381 patriarch Nillus (1379–1388). The deliberate prohibition for ascending the Episcopal thrones meant only a temporary government of the eparchies and respectively of the cathedral churches (which are known for having a synthrone). all documents issued in the course of less than fifteen months come from one and the same institution – the Constantinople patriarchate. for whole eight years the available documents contain no mention of an actively officiating Varna metropolitan bishop despite the fact that in the titular list of Alexius beside a metropolitan bishop of Nycea is preserved also the attribute …of Varna. appointed him an archpriest of the Nycean metropolitan bishopric and even supported his decision with the statement that “…before Alexius was deprived of his church”. The obvious reason for this is a conflict with Dobrotitsa. However.

но идея осталась неосуществленной.. Намерения были направлены на то. разница в написании не является случайной. варненский митрополит получил и Καρβουνας. тем более. так и 1347-1369 г. Килия или Ликостомо. составленные всего за 15 месяцев. путем синодального голосования вышеупомянутому митрополиту Несебра и Анхиало были отданы дополнительно святейшая митрополия Варны и ее владения – Петрич. Кичево. эта авантюра не была до конца согласованна с Иваном Александром (1331-1371). РЕЗЮМЕ В письменных источниках как периода 1327-1340 г. Проват. последовала незамедлительная реакция. можно заметить. Хочется припомнить. что в апреле 1369 г. Подунавье и Причерноморье с особой силой отразились на церковной организации в регионе. снова отсутствует имя варненского митрополита. православные в Дельте имели свой духовный центр. Синод поручил митрополиту Месемврии взять на себя управление Варной. В июле 1370 г. При более внимательном прочтении текстов. так как еще в следующем году варненский митрополит был отозван. что в 1346 г. Св. Дрыстра и Овеча с соседними крепостями Добротице) в Северо-Восточной Българии.... Галата. Варненская митрополия второй половины ХIV в. Резкое изменение статукво в 1366-1369 гг. чтобы после закрытия митрополии в соседней Вичине в 1359 г. Наверное. Емона и Карвуна (Καρβουνας). На наш взгляд. последний получил в июне 1370 г. поэтому в духовном отношении этим городам следовало бы снова войти в пределы Варненской митрополии. Балик – архонт Карвуны. оказать ей военную помощь.. по просьбе византийской императрицы – регентки АнныСавойской. судя по тому. крепости Карнава. После окончательного заключения договора между Иваном Александром и Добротицей. Карвуной и остальными городами: . Согласно традиции на Балканах „Cuius region. который был зафиксиран и в письменных источниках.Глава 7. отправляет своих братьев Добротицу и Тодора. eius religio” – „Кому принадлежит управление.На наш взгляд. Дрыстыр. документы – дело одного и того 181 . наряду с ПроватОвечом.. так как Константинополь не пользовался реальной властью в генуэзской цитадели. Кранея. а уже в следующем году встречаем название крепости в новом написании –при чем двукратно Κάρναβα. соответственно перейти в подчинение Константинопольской патриархии. варненский митрополит получил экзархийские права на те же пункты за исключением Килии-Ликостомо. (поход Амедея Савойского и уступка Варны. а Варна перешла под скиптер болгарского владетеля – факт. непосредственно подчиненный самому близкому – варненскому митрополиту. тому и церковь”. что в апреле 1369 г.. что все. Геранея. На наш взгляд это могло быть связано с наступившими политическими переменами.

патриарх Нил (1379-1388). В данной главе прослеживается активная деятельность. означало только временное управление епархиями. факт. целых восемь лет.же института – Константинопольской патриархии.. выбранного в конце 1370 г. Карвуна и Каварна. Из всего сказанного можно заключить. регламентирующем экзархийские права варненского митрополита имеется важное уточнение . По всей вероятности. Об этом свидетельствует документ патриархии. назначил его архиереем Никейской митрополии. В решении Синода с июля 1370 г. сохранилось и определение „варненский”... Синода в Константинополе. который был в очень хороших отношениях с Алексием. так как в титулатуре Алексия кроме „никейский”. варненского митрополита Алексия (до этого короткий срок он был епископом).. вероятнее всего. а наверное и его интронизация совпадают по времени со смертью патриарха Нила († 1388 г. из-за его продолжительного отсутствия в епархии. когда прочитал . Но в 1381 г. По-видимому причиной этого был конфликт с Добротицей. после чего епархия была временно закрыта из-за политических потрясений. т. в существующих документах не упоминается ничего о действующем варненском митрополите..” Примечателен. упоминая о нем.” не вступать на синтрон” в упомянутых городах и еще „если кто-нибудь попытается ему противостоять. может быть. 182 . он понесет заслуженное наказание” Вероятно.. который гласит: „† Я Никита. зесь недолго управляет Рафаил. что . катедральными церквями с синтронами. что Καρβουνας и Κάρναβα – это две разные крепости. Он был также одним из постоянных участников заседаний Св. временно от его имени епархией управляет Никита. После 1381 г..) и с возведением на патриаршеский престол Антония IV – первый его мандат 1389-1390 гг. что появление нового варненского митрополита Гавриила. которые были до тех пор митрополиями Тырновской патриархии. однако. таха и протопоп Варны. до этого он был лишен своей церкви. В 1389 г. Специальный запрет на возведение на епископский трон.. и до 1389 г. соответственно.. решение было принято срочно (через месяц после первого). специально в связи с казусом Дрыстыр-Овеч. исполнял важные дипломатические миссии.е.

един баща да кръсти двамата си сина с едно и също име – Йоан=Иван=Йоанко=Иванко. или най-късно през 1386 г. Тертер (Йоан?) се установявя в Дръстър и около 1376 г.Глава 8. А тя е най-официален знак. че около 1370 г. 183 . с присъщата му находчивост. (Йоан) Тертер не е в града (там турците заварват администрация на цар Иван Шишман). По абсолютно същия начин – Τερτέρι (Тертер) името му е изписано в кратката византийска хроника. открива. лигитимираща го пред външния свят в балканското политическо пространство. След като Петре Дякону. а после и самостоятелно) и Йоанко-Иванко. в Дръстър (с благоволението на Добротица. Иванко наследява баща си Добротица в столицата на деспотата Калиакра (обр. своеобразна инсигна. които са убедени. 121). Най-вероятно личното му рождено име е Τερτέρι (Тертер). Условно изображение на крепостта си Михаил Палеолог5. както се представя въру сребърната монета (обр. са едно и също лице. Надделява мнението на онази група изследователи. то веднага стартира дискусията дали е идентичен с Иванко. ЗабележиКалиакра от ХІV в. Същевременно при похода към Дръстър през 1388 г. съобщаваща как в Дръстър убил шурея Обр. наследникът на Добротица2 или става дума за друг негов син3. 45. Известната разлика в имената Йоан-Иван-Йоанко-Иванко може би се дължи на факта. докато името Иванко – Iuanchum е засвидетелствано единствено в Латински (генуезки) извори4. 54). властва след 1369-1370 г. че сведения за Τερτέρι – Тертер (Йоан ?) черпим единствено от византийски източници на гръцки език и монетите с гръцки надписи. Малко вероятно е обаче. наследил Добротица. Иванко и кончината на Добруджанското деспотство Най-вероятно през 1385 г. синът на Добротица. го еманципира в самостоятелно княжество1. докато със сигурност през 1387-1388 г. Иванко управлява земите на Добротица от Калиакра или Варна. че Йоан Тертер. 54.

позната в българската ономастика от Средновековието до Ново време. а оттам и да твърдим. лигитимираща самостоятелните християнски владетели на България. В този смисъл за разграничаването им по-малкия Йоан. подобно на Цезар и Август през Античността. видинския цар Иван – Йоан Срацимир (1356-1396) и влашкия воевода Йоан Мирчо I Стари (1386-1418) към собственото си име прикачва и харизматичното наименование Йоан. а на баща му Іω/αν/ Τ/ομπροτίτζα/7 то отпадна опосредстващото звено между името Тертер и Йоан Тертер. през тази епоха е практика владетелите в региона да се представят с две имена – собственото и владетелското. чието име. че липсват извори. се превръща в своеобразна титла. по подобие на баща си Добротица (Іωαν Τομπροτίτζα) и другите суверени в региона (търновските царе Йоан Александър (1331-1371) и Иван – Йоан Шишман (1371-1395). Предложената по-горе реконструкция на пръв поглед е най-вероятната. е едно и също лице с Иванко (Йоан ?). Така може би постъпва и Тертер. който да свидетелства. Дали самият бивш дръстърски господар Тертер. Едва след утвърждаването му като независим господар. стои знаковата фигура на българския цар Йоан-Иван Асен II (12181241). синът на Добротица. че Тертер приема и името Йоан. измествайки личното Тертер. наследил го като господар на Добруджанското деспотство8. или брат му Иванко. че тези два източника (монетата и хрониките) фиксират името Тертер в самото начало на еманципирането му от управител на Дръстър (от името на Добротица) в самостоятелен феодален владетел. който към собственото си име добавя „титлата” Йоан и започва да се нарича Йоан Тертер. Същевременно Йоан е и баща му Добротица. което се отнася към 1376 г. обаче изисква да отчетем. Постепенно името (по-скоро прозвището) Иванко вероятно се налага както в регионален. то след кончината на Добротица негов син поема властта над Калиакра. Ето защо на този етап и при тази изворова база трябва да се въздържим от категоричното идентифициране на Тертер (Йоан Тертер ?) с Иванко и да оставим възможността това да са двама различни сина на деспот Добротица. Влашко и Молдова.телно е. респективно Иванко. за което сведетелстват документите от 80-те години на ХIV в. управляващ Дръстър. че тази емисия не е на Йоан Тертер. които категорично да отхвърлят идентифицирането на Тертер с Иванко. В този смисъл ние не разполагаме с нито един източник. Тя е формулирана от Петре Дякону. че в началото на тази масова практика през ХIV в. След като с достатъчна убедителност се доказа (виж подробно в Приложение ІІ). 37)6. че освен монетите с името и монограма Τερτέρι (Тертер) (обр. е нормално да се използва умалителното Иванко – практика. че Тертер. 38) дръстърският господар сече в местната монетарница и друга емисия с титлата Δ/ εσπότου/ – деспот върху лицето и монограм IW и Т – Іω/αν/ Τ/ερτέρι/ (Йоан Тертер) върху опакото (обр. Датата 184 . което както видяхме обикновено е Йоан-Иван. така и в международен план. поради което е приета с нюанси от повечето медиависти. в случая Тертер. Оше повече. но според мен не е единствено възможната. Вече е обърнато внимание. синът на Добротица. Справедливстта. който обаче смята.

Този факт е регистриран в източници по повод похода на Али паша към Дръстър през 1388 г. цар Иван Шишман. но е в напрежение с брат си цар Иван Шишман заради София10. както и крепостите Емона. за който ще разискваме по-долу. завършил с победа на Шишман и насилствената смърт на Дан I9. че Иван Срацимир е втори братовчед с Мирчо I и Дан I. че Иван Срацимир е син на влашка принцеса и е женен за влашка принцеса. За разлика от баща си цар Иван Александър той няма никакви скрупули и ангажименти към Добруджанските владетели. между 1384-1386 г. то на практика вече не е деспотат. Смъртта на Добротица не остава без последствия за Добруджанското деспотство. или най-късно в следващата 1386 г. че последното сведение за действия на Добротица като деспот на Добруджа са от 1385 г. по това време в коалиция със Сърбия и Босна. В тази насока има важен репер.на това събитие бе обсъдена по-горе в глави 4 и 5 и се установи. Важно е да се уточни. Първо. така и с роднините му във влашкия господарски двор. решава да разшири обхвата. че с голяма приблизителност може да се определи около края на 1385 г.). Точно тогава. че поддържа добри отношения с Добруджанския деспотат. Петрич и Ченге до Варна. Тази политика очевидно среща отпор от съседите – Добруджанския деспот. царя на Видин и Дан I. потенциала и в крайна сметка съпротивителните сили на царството си. известно е. но от различни майки11. който заслужава да се коментира специално. който се разиграва тъкмо по това време между двамата братя Дан I и Мирчо I – синове на Раду I. Иван Шишман е в неафиширан конфликт както с брат си Иван Срацимир. Вероятно около 1385-1387г. че с тези си действия българският цар се намесва в конфликта за влашкия трон. за разлика от баща си и брат си. Второ. обаче не е в роднински отношения с наследниците на Йоан Басараб и специално Дан I и както вече загатнах. На този фон нищо не може да го спре в намеренията му за разширяване и укрепване на държавата. Явно 185 .. Когато заема царския трон в Търново и по-точно около 1385-1386 г. в координация с влашкия войвода Владислав I Влайку (1364-1377) съдейства на баща му за освобождаването на брат му Иван Срацимир от унгарски плен. Някои по-късни събития дори водят на мисълта. че в този конфликт Дан I е подкрепян от видинския цар Иван Срацимир. Впрочем. Действително преди около 15 години Добротица. Отдавна стои въпросът кога точно и при какви обстоятелства се случва това. Иван Шишман. така и към добруджанския деспот. за който пък има косвени сведения. Вече многократно се спомена. което се отразява на международната му легитимност. се разиграва конфликт между търновския цар Иван Шишман и влашкия воевода Дан I (1383-1385/1386 г. защото наследникът му Иванко няма и не получава деспотска титла (за това подробно в глава 6). Тук специално трябва да напомним. защото майка му Теодора (първата съпруга на цар Иван Александър) е сестра на баща им Николае Александру и дъщеря на Йоан Басараб. деспотата губи територии и важните градове Дръстър и Овеч. няма никакви сантименти както към влашкия воевода. преди очертаващия се фатален сблъсък с Османската империя.

намерен в Шуменска крепост. че отсъствието му може да е причинено от българо-влашкия конфликт и поради това имал „извинение” пред своя сюзерен17. а краят ѝ е белязан от насилствената кончина на Дан I през 1386 г. За това съдим косвено от М. Дори нещо повече. С тази победа. датиран в широките граници 1371-1388 г. Не е изключено тази негова кампания да съвпада по време със смъртта на Добротица. Шешри. От друга страна. Аз Срацо. Отдавна се задава въпросът защо през следващата 1387 г. защото завладява няколко крепости между Варна и Поморие13. скрепен с династичен брак15. с който ще го видим в общи действия до кончината му и няма да регистрираме нито един сериозен сблъсък между Търново и Влашко от 1386 г. 55). Отново е допустимо конфликтът с Видин. чийто васал е все пак. благоверният цар на българите Иван Шишман. заплахата от Иван Шишман може да е и една от причините Иванко да сложи край на противопоставянето с Генуа 186 . внук на великия епикерний Срацимир. с прилежащите територии. където участват почти всички негови васали16. Добруджанския деспотат и Влахия да е една от причините за това. писах тези слова18 (обр. дойдох в крепостта Шумен по царска работа в името на небесния цар Христа. Действително тогава може би съседните на Шумен градове Овеч и Дръстър. че по това време името на Иван Срацимир не се споменава сред съюзниците на крал Лазар. Емона и близкия Мъглиж към териториите.Иван Шишман излиза победител от въоръжения конфликт с Дан I и Иванко (?)12 и именно тогава може да е върнал Дръстър с околните крепости. цар Иван Шишман приема васалитет към Мурад I.. не изпраща подкрепления на съюзниците си (още повече е много близък. Забележително е. и Овеч с околните крепости под скиптъра си. който може би има отношение към събитията от 1385-1387 г. Така временно избягва откритата конфронтация с Мурад I (1359-1389). причислява еднозначно крайморските укрепления Козяк. както и наколко крепости югозападно от Варна са отнети от Добруджанското деспотство и отново приобщени под скиптъра на търновския цар. Няма сведения Иван Срацимир да е проявил голяма военна активност срещу брат си Иван Шишман в подкрепа на братовчед си Дан I. Причината за това ще да е сръбският крал Лазар. за Търновското царство отново е отвоюван излаз на Черно море за сметка на Добруджанското деспотство и Византия (Месемврийския деспотат). Общо взето е уточнено. но същевременно не се явява в битката при Коня през 1386 г. С основание се прави предположението. от една страна отваря пътя към трона на съюзника си Мирчо I. който е в тила на Иван Срацимир и същевременно е в алианс с Иван Шишман. Не е изключено тази царска работа да е именно въпросната война срещу Дан I19 и офанзивата срещу деспотата в последните години от живота на Добротица или в самото начало на управлението на Иванко. дори сроден със сръбския крал Лазар) в битката при Плочник. до 1395 г. Там се чете Аз.. владяни от Иван Шишман14. че през 1376 г. В заключение ще спомена и един епиграфски паметник. който по повод похода на Али Паша през 1388 г. Най-после. но добър повод за Иван Шишман да оправдае остъствието си. Може да не е основен.

че преди кончината на Добротица. Гюзелев) тиле де Грималди и Джаноне де Боско – представители на водещи аристократични фамилии. още като Обр. а текстът е обнародван многократно20. Начален лист на договора между де Мецано. Подготовката. Договорът е подписан в генуезката фактория Пера до Константинопол на 27 май 1387 г. а това не може да стане с голяма бързина. Явно Генуа отдава голямо значение на мира с Иванко. подготвяйки мирни споразумения със Златната орда. За случая специално Иванко и Генуа сключен в Пера на 27 май пристигат пълномощници на 1387 г. в която влиза и Генуа. които идентифицират Тертер (Йоан) с Иванко. подписването и клаузите на мирния договор на Иванко с Генуа отдавна са обект на задълбочени коментари и научни дискусии. Очевидно преговорите започнват месеци по-рано. приведени в предната глава. 187 . Наистина има косвени доказателства. той е на Шишман страната на международна коалиция. Това е сериозен аргумент за онази група учени. тъй като преговорите се водят не само от самия подест (управител) на Пера (най-важната генуезка фактория). защото от текста се долавя как всяка точка е детайлизирана. Впрочем. 56. 55. Джовани Обр. че със смъртта на Добротица и смяната на властта в Калиакра конфликтът с Генуа веднага е прекратен и през 1386 г. забележителен е фактът.и да подпише мирния договор от 1387 г. Генуезки държавен архив Сената на републиката Джен(по В. По това време Генуа провежда истинска дипломатическа офанзива. Шуменският надпис на цар Иван господар на Дръстър. започват мирни преговори.

грабежи. сиреч. Пъкуюл луй Соаре. за да спечелят преимущество те успяват да издействат мито за изнасяните стоки само 1 %. След тази своеобразна двустранна амнистия23 се договарят ред конкретни въпроси и се изграждат визии за бъдещо сътрудничество. уседнали в големите дунавски и черноморски пристанищата на Добруджа (Дръстър. По-такъв начин вероятно се надяват да изземат атрактивните търговски операции с жито. докато Чолпан има кумански произход (превежда се Зорница) и също. какъвто е въпросният Лодизио ди Гоасто.) са си простили взаимно едната страна на другата и втората на първата всички обиди. то интересна е прокламираната реци- 188 . Г. обаче не означава денонсирането на договора с Венеция от 1347 г. Иначе същината на договора третира общо имуществените интереси на Генуа в Добруджа и обратно. но фактът. Действително договорът.24.26.Молдова и Османските турци. гарантиращ венецианската търговия е подписан още от Иван Алексъндър. В преамбюла на договора двете страни декларират края на дългия конфликт и сключването на…добър и истински вечнотраен мир. да се установят в пристанищните градове след подписването на договора. с което доходоносната им търговия е затормозена25. В същото време митото на венецианците вече е фиксирано на 3 %.А. който тогава владее Варна и Черноморието до Ахтопол.. с подкрепата на републиката. Всъщност Коста е много разпространено. изключително в България. се среща в България22. пребиваващи в границите на Добруджанското княжество. насилия. от Средновековието до ден днешен умалително на Константин. Уреждат се дори частни проблеми като връщане наследството на покойния генуезец Лодизио ди Гоасто (вероятно конфискувано от Добротица) на наследниците му. Не е изключено да се имат предвид генуезки търговски фамилии. убийства и каквото и да било. Отделянето на такова внимание на имуществени проблеми на пръв поглед косвено свидетелства за значителен брой генуезци. А. които имат намерение. болярите Costa (Коста) и Iolpani (Йолпан – Чолпан). както и условията за търговия. е показателен21. докачения. нанесени досега… (обр. Допускането на генуезки търговци и кораби по добруджанските пристанища с договора от 27 май 1387 г. обаче да се визират онези генуезки моряци и търговци. При толкова продължителна война се задава въпроса кога и къде са се установили. че пръв е предвижен договорът с Добруджанското княжество. восък и други важни суровини от утвърдилите се тук венецианци с договора от 1347 г. От българска страна в Пера преговарят пълномощниците на Иванко. Това се осъзнава от генуезките дипломати на преговорите в Пера и. 56). че казаните страни (Генуа и Добруджанското княжество – бел.) от казаните имена (преговарящите мъже – бел. Г. По-вероятно е. Варна) преди избухването на войната след 1370 г. Неговото действие очевидно не е прекратено след като Добротица получава пристанищата на север от Балкана от българския цар. Това се долавя от серията възражения на венецианския сенат срещу блокирането на българските портове от Генуа. Докато изискванията за охрана на генуезкото имущество в границите на владенията на Иванко има обяснение. макар и по-рядко.

) и църква.прочност. Г. че отдавна Варна е и религиозния център на деспотата. И трето. В този смисъл нуждата от свръхукрепена. градът е със смесено население29. При Иванко. Защитена е естествено от природата и има много по-ефективна фортификация. Исакча. религиозен и търговски център за региона и надминава във всяко отношение всички пристанища на север от Балкана до Делтата на Дунав още през ХIII и първата половина на ХIV в. позволяваща ѝ да има постоянен консул. че Калиакра няма търговско пристанище и. понеже прокарва клауза. която за разлика от Варна е невъзможно да се атакува по море. Енисала и др. обаче нещата са коренно променени. в която освен Венеция се включва и Генуа. Трудно е да си представим.А. които до кончината на цар Теодор Светослав (1299-1321) са в границите на България27. а за кратко време до началото на 70-те години на ХIV в. Същевременно Калиакра не губи ролята си на най- 189 . обаче не е предпочетен за главна резидениция от Добротица поне по няколко причини. недостъпна за морски флот резиденция отпада. С това до голяма степен може да се обясни и определянето на Варна за столица на Иванко. и дори безпрецедентно се съгласява да заложи имотите на главната си фактория Пера. Явно централното пистанище на региона във Варна става международно средище на търговията с жито28 – стратегическа суровина за Европа след чумните епидемии и завладяването на Мала Азия. Градът е водеш икономически. каквато през този период е Генуа. Египет и Тракия от турците. Второ. е напълно разбираемо. като дар от българския цар Иван Александър. Републиката до такава степен иска да се утвърди на българското Черноморие. защото той наследява мира с Венеция и постига надежден мир с главната морска сила в Черно море. Напротив. Той. според която Генуа също се задължава да охранява имуществото на поданиците му на нейна територия. с всички произтичащи от това финансови облаги за Иванко. При ожесточената война на Добротица с морска сила като Генуа Калиакра действително е по-надеждно укрепената резиденция. че включва в клетвените обещания в края на договора глоба от 100 000 златни перпера (огромна за времето си сума) за страната. Белгород Днестровски. на което да построи лоджа (консулство – бел. Калиакра превъзхожда Варна единствено във военностратегическо отношение. Първо. но може би найважно. което е рисков фактор при водене на война. която го наруши. то избора ѝ за столица след мирния договор от 1387 г.). Като прибавим това. на който се предоставя удобно подходящо и необходимо землище. плават и придобиват сериозно имущество в Генуа и по-точно в нейните колонии по Черноморието. Варна влиза в границите на деспотата едва около 1370 г. че при ожесточения конфликт по времето на Добротица българи могат да търгуват. Най-вероятно иде реч за онези негови сънародници в градовете в Делтата на Дунав и западното Черноморие (Килия-Ликостомо. Вичина. Определено Генуа има дългосрочни намерения и интереси в княжеството на Иванко. разблокирането на Варна от генуезките кораби създава нови условия за възстановяване на международната търговия с жито и други суровини. и в границите на деспотата на Добротица.

който от една страна обезпечава морската граница и търговията на Иванко. Докато последните десетилетия от управлението на Добротица са белязани от перманентна. Може би това обкръжение ще да оказва влияние върху позицията на техния съсед Иванко. сключва на 8 юни 1387 г. който определя общата им позиция за противопоставяне на османския суверен. които изолират Добруджанското деспотство от пряк контакт с османските турци. Допустимо е посредническа роля да е имал и новият му съюзник Генуа. принуден да заеме изчаквателна позиция. която е в традиционно добри отношения с османските турци. новият съюзник на Иванко. довел до отнемане на големи територии. обявявайки се за негов васал. истината е. След като последният понася тежко поражение в битката при Плочник. От една страна те се водят на юг от Балкана. който търпи от страна на търновския цар Иван Шишман и Мирчо I след 1385 г. при наличната изворова база по казуса за споменатия от Нешри васалитет на Иванко спрямо Мурад I не може да се отговори 190 . демонстриран с коментираните вече татарски контрамарки върху мoнетите му. Генуезката република. Прочее. Знае се обаче. По този повод свиква под знамената си армиите от всички провинции на Империята.защитена във военностратегическо отношение крепост-резиденция и това се вижда в разиграли се по-късно събития. а от друга Несебърският деспотат от юг и Търновското царство от Югоизток се явяват буферни територии. Впрочем.. власите и унгарците срещу турците32. Ако пък Иванко е едно и също лице с бившия дръстърския господар Тертер това му решение е обяснимо предвид доказания васалитет спрямо татарите. защото господарят на Калиакра на пръв поглед е далеч от театъра на военните действия между балканските владетели и армиите на Мурад I. то следва въпросът кога евентуално Иванко поема васални отношения към Мурад I и има ли някакъв алианс между него и цар Иван Шишман. сечени в Дръстър. който пряко да свидетелства за контакти и взаимоотношения на добруджанските владетели с османските турци до 1387 г. бошняците. Предвид силния натиск. велбъждския феодал Константин Драгаш. а от друга има благоприятно косвено въздействие върху отношението на турците към добруджанското княжество. Ако това е вярно. която не е коментирана досега специално. търновския цар Иван Шишман със сина му Александър (Александросоглу. има още една възможност. Най-сетне. Както и да е било. Въпреки че се правят всякакви коментари. че на този етап Добруджа е в периферията на интересите и стратегическите планове на Мурад I. мирен договор с Мурад I30. Сосманоз) и добруджанския господар Иванко (Добруджаоглу)31. то при Иванко армиите на Мурад I са на самата му граница. но косвена за деспотата османска заплаха. ние не разполагаме с нито един източник. Последните двама. обявява „велик поход на вярата”. според М. Иван Шишман и Иванко обаче отказват да се яват. то не е изключено Иванко сам да е потърсил закрила от страна на Мурад I. което предизвиква гнева на султана. Нешри през 1388 г. че по същото време татарите са в коалиция със сърбите. включително и балканските си васали – видинския цар Иван Срацимир. Това е разбираемо.

чийто маршрут е добре документиран от Мехмед Нешри : Айтос – Ченге (Овчага) – Провадия (Овеч) – Венчан – Мадара – Шумен. Козяк. Венчан. Той обикновено се тълкува като наказателна операция едновременно срещу непокорния търновски цар и добруджанския господар Иванко33. нито отрицателно. Нешри изрично сведетелства. Това обаче е твърде съмнително. Търговишко). Широково. Пръвади (Провадия-Овеч). Тирнав (столицата Търново). е още покрасноречив в тази насока. Тон Пиргос (Холъвник срещу Свищов). Търъка (Тутракан) и Силистрие (Силистра)35. Русенско). разказан от Мехмед Нешри и касаещ Варна. Юрукова (Гюргево). Освен това М. те отново са в границите на Търновското царство. 57) по това време. че до 1370 г.нито положително. пали и граби земята Сосманова34. Варненско). Варненско) Петрич (Петрич-кале. Косова (Косово. Пр. Никаболъ (Никопол). Зищова (Свищов). Най-неочаквано един ден при Али паша дошли двама неверници и рекли: Варненските първенци се разбраха и се сговориха да хва- 191 . столицата на Иванко (обр. защото през лятото по заповед на Мурад I великия везир Али паша предприема срещу него масиран поход. Специално цар Иван Шишман наистина отказва войска в качеството си на васал. Петрич. За земята на Иванко (Добруджаоглу) не се казва нищо в тази насока. Ефляка (Влашко ?).. Нюкесри (Новград. Венчен (Венчан. защото самият М. нарчена Варна. епизодът. Шуменско или Полско Косово). че султанът пратил великия везир с 30 000 армия с послание …руши. много автори са склонни да приемат. Александър на Добротица през 1369/70 г. Мечка (Мечка. Аспарухово). Дръстър и Тутракан (обр. Действително почти всички от посочените укрепления след 1369 г. поради което ще го цитирам изцяло: Говорят. Гьозке (Козяк до Обзор). Емона.) имал една яка крепост. Крепче (Крепча. което е важно с оглед определяне границата между Търновското царство и Добруджанското княжество на Иванко. Явно неотчитайки този момент. По-горе стана въпрос. Киристафча (Кръстовица – с. Миглоч (Мюхлюз кале до Аксаково – Варненско). Най-вероятно в годините около смъртта на Добротица Иван Шишман отвоюва обратно споменатите по-горе Провадия-Овеч. Русенско). че Добруджаоглу (Иванко – бел. че в навечерието на похода от 1388 г. са в границите на Добруджанското деспотство. че походът от 1388 г. дн. е едновременно срещу цар Иван Шишман и добруджанския господар Иванко. При това положение Иванко вече властва само над първоначалната територия на деспотата от преди 1369 г. Ески Истамбуллук (Преслав). Чернов (Червен. Шумнъ (Шумен). Еименоз (Емона). но същевремено е ясно че след смъртта на Добротица около края на 1385 г. територии около Дръстър и Овеч със съседните крепости отново са под скиптъра на търновския цар. Ченге-Овчага. Мадара. Така земите и крепостите на Иванко остават встрани и незасегнати от похода на Али паша през 1388 г. обхващаща крайморската ивица между Калиакра и Варна с околните укрепления и селища. Прочее. подарените от Ив. Варна е в границите на Търновското царство. 1).36 Разлика е единствено в това. – 1370 г. Бил си я взел за престолнина.. Мюхлюз кале. Нешри подробно изброява всички важни крепости на цар Иван Шишман – Ченге (Овчага. Русенско). Русенско).

Не го прави и след края на успешната си кампания. Вървете и ми донесете вести – добри или зли. но не реагира с обичайната раздразнителност след неуспеха на Яхши паша. Действително везирът праща военен отряд. да се атакува и разруши безжалостно. ама прави да бъдат! Тръгнали неверниците и вече не се върнали. завзети от Али паша липсват укрепления по Добруджанското черноморие от Варна до Калиакра и близката околност. На този фон от пръв поглед е странно.. Това действие на Великия везир е негова инициатива. място. възникнала инцидентно и неочаквано след пристигането на двамата варненски първенци в щаба му. Те са склонни да стигнат до крайност като сами предлагат ключовете на крепостта на османските турци. закрепи се там. превземи крепостта. Описаната случка е показателна. Варненската крепост неверника. Редом с останалото.нат своя господар. сина Тумурташов: Иди виж! Ако излезе истина. че първоначалната задача. 192 . Разбрал Яхши бей. Яхши бей тръгнал с малко войска подир двамината Обр. разположен около Венчан – Шумен. завършила с превземането на цяла Североизточна България с централната крепост Силистра. Всичко това може да означава само едно – султанската заповед изисква Али паша да матира българския цар Иван Шишман. 57. поставена от султан Мурад I на Али паша не включва настъпление срещу Иванко и превземането на Варна. близо до Варна и им заръчал. при това със смесено население. Тази съдба очевидно не сполетява Варна. А именно и само те са включени в редуцираните граници на Иванковото княжество в навечерието на похода от 1388 г. А той на практика е унижен от варненци. че практиката на Али паша при похода през 1388 г. повелява. Върнал се и отново се присъеденил към пашата37. когато един град откаже да се предаде. че му се надсмели. че Али паша не наказва Варна. Забележително е. епизодът с Варна свидетелства за някакво напрежение между Иванко и групировка местни първенци. Спрял на едно според фотография от 1908 г. но с какви методи и средства не е ясно. каквато е изобщо практиката на османските завоеватели. които по думите на хрониста… му се надсмели. Очевидно опитът им е париран. Пашата много се възрадвал от тези думи и казал на Яхши бей. Впрочем. съблазнен от мисълта да превземе още една голяма крепост. а крепостта да предадат на пашата. Затова и сред споменатите от Нешри и другите хронисти крепости. а после ела и пак се присъедени към мен. за един голям и богат град като Варна. но не предвижда нападение срещу Иванко-Добруджаоглу.

Новград. Търново (?). Загубил едни от най-важните си крепости в Североизточна България. съюзници още при отстраняването на Дан I през 1386 г. тъкмо подкрепата на Мирчо I. че очаква помощ от Сърбия е още по-хипотетична. Междувременно силно. който действително разполага с голям военен потенциал и стабилна поддръжка от Унгария. да осъзнават сериозността на положението и се договарят за общи действия41. защото театърът на бойните действия е твърде далеч от Сърбия40. Идеята пък. с което вбесява великия везир. така и към крал Лазар.. Наистина появата на турците на Дунав и закрепването им на най-голямата и силна долнодунавска крепост Дръстър (тук аналогията с Галиполи и Цимпе е твърде подходяща) прави опасността за Търновското царство и Влашкото воеводство непосредствена. като в замяна предлага Силистренската крепост39. Великия везир започва похода през пролетта на 1388 г. но в договора на Иванко с Генуа се споменава наличието и на други етноси38. Само може да се предполага дали на икономически или етнически принцип във Варна се формира групировка. Според косвени източници най-многобройни в града са общините на българите и гърците. което е враждебно настроено както към цар Иван Шишман. Кога става това може да се изчисли само приблизително. Обикновено се твърди. Косово. Впрочем. но явно Иванко овладява положението. като първият му етап завършва най-рано през лятото с явяването на цар Иван Шишман пред Мурад І в Ямбол. която в желанието си да отстрани Иванко от града проявява склонност за колаборация с Али паша. поето пред Мурад І в Ямбол. че впоследствие той осъзнава какво означава дръстърската крепост за съдбата на царството и затова не я предава на Али паша – едно твърде странно обяснение. Крастовице. като превзема Терка (Тутракан). Гюргево и Свищов. а не е изключено изобщо да е откзал причастност към действия срещу Али паша. Не знаем и как завършва тази конспирация. 193 . раздразнен от решението на Търновския цар да си запази Дръстър Великия везир подновява кампанията с нова сила. По скоро. Също така. Този път се насочва на запад. отчитайки ограничените си ресурси и вътрешнополитическа нестабилност (заговора на част от варненските първенци) той ще да заема изчаквателна позиция. ще да дават кураж на Иван Шишман да не изпълни обещанието си. След това войната е пренесена срещу Мирчо на север от Дунав и по посока на Никопол43.това е очаквано. Засега няма никакви данни. Коя е причината за тази рязко променена позиция на Иван Шишман не е ясно. между двете държави стои видинското царство. българският цар отказва да изпълни обещанието си. което е нормално да ги обедини. По-вероятно е търновският цар и влашкият воевода Мирчо I Стари (1386-1418). При тези реалности цар Иван Шишман е принуден да капитулира унизително и предава Дръстър-Силистра на Али паша44. обаче Али паша праща Яхши бей към Дръстър. Крепча.. цар Иван Шишман се явява пред султана в Ямбол и проси мир. защото събитията се развиват много бързо и в неочаквани посоки. Когато. Това обаче ще да е временно. че към този алианс между Иван Шишман и Мирчо I се присъединява Иванко42.

че не е логично преследвания от Али паша на влашка територия към края на 1388 г. с което отваря простор за действия на набиращия сила и авторитет влашки воевода Мирчо I. авт. че Иванко не участва48. Мирчо I да атакува Силистра.).. Предвид продължилата най-малко 6 месеца кампания на Али паша срещу Търновското царство. За територията между Шумен и Черно море. През 1389 г. и дори срещу Влахия. емирът Мурад І концентрира целия си военен потенциал по посока Сърбия-Босна. първият безспорен репер за присъствието на власите в Дръстър 194 . респективно на Али паша. т. по направените по-горе приблизителни изчисления точно тогава градът е предаден принудително от цар Иван Шишман на Али паша. В този смисъл вторият етап на похода по посока Свищов и Никопол ще да е реализиран през есента на 1388 г. Въпреки. След това. Мирчо I действа като съюзник на Мурад I. Единствено късният турски хронист Ахмет Джавдет твърди. „Списък на градове в Русия” и съседните страни Калиакра. Този текст е достатъчно показателен и редом с останало подсказва. края на 1388 г. не почива на никакви доказателства в по-ранните източници. Колкото кули имало там – всичките ги завладял. Възползвайки се от създадената обстановка последният вероятно превзема Дръстър. Нешри става тъкмо обратното. обаче Баязид се насочва към Мала Азия да усмири непокорните селджукски емири. отсъствието на всякакви сведения за действия срещу Иванко и Добруджанското черноморие е показателно. че през 1388 г. Ако се доверим на съставения след 1387 г. Дори според най-пунктуалният от всичките. след превземането на Свищов Али паша нахлува във Влашко: Пашата тръгнал и от брега на Туна (Дунав – бел. а народа им отвел в робство51. Според него земите на царството на Шишман между Шумен и река Дунав са заети с бой45. е. сина му. това се потвърждава и от друг османски хронист – Идриси Битлиси. султан Баязид I (1389-1402) нанася съкрушително поражение на обединената християнска армия на балканските владетели47. срещу цар Иван Шишман. но почти сигурно е. В края на кампанията на 1388 г. При това положение Дръстър е предаден на Али паша след края на кампанията. обаче не пишат нищо подобно. Най-после. Варна и Каварна наистина все още не са под османска власт46.Изисква се определено време за мирните преговори. когато Баязид I се отправя на поход срещу размирниците-селджукските емири в Мала Азия. Впрочем.)налетял на Ефлак (Влашко – бел. че е убит в навечерието на битката при Косово поле (28 юни 1389 г. че това става още през 1388 г.). авт. Спори се дали там е бил Иван Шишман и Мирчо Стари. както и да се има предвид протакането по проблема Дръстър. Най-реална изглежда възможността Силистра да е завладяна от власите през пролетта на 1389 г. какъвто без съмнение е М. Ранните и по-информираните османски хронисти. където приблизително се намират земите на Иванко не се казва нищо и това е многозначително. Идеята. а и противоречи на логиката на събитията49. Дори с 5000 отряд се явява на Дунав и превзема Дръстър от българския владетел50. Освен основния източник Нешри.

са грамотите на Мирчо I от януари
1390 г. където се титулова деспот на
земите на Добротица и господар на
Дръстър /terrarum Dobrodicii despotus
et Tristrii dominus (обр. 58) и от юни
1391, където е записано господар на
Дръстър и деспот на земите на Добротица (Tristrii dominus ac terrarum
Dobrodicii despotus )52. След като грамотите се приемат за безспорен документ, свидетелстващ завоюването
на Дръстър от Мирчо, то интересно
защо се пренебрегва другата част от
интитулатурата, която го представя
и като владетел на земите на Добротица, т. е. на цялото Добруджанско
деспотство. Пръв от нашите изследователи на това несъотвествие
обърна внимание нумизмата Игор
Обр. 58. Грамота на Мирчо I Стари
Лазаренко53. Действително, ако глаот 1390 г.
суваме доверие на грамотите, то
основателно е предположението, че
към края на 1389 г. Мирчо I завладява както Дръстър и региона (бившите
земи на княжеството на господин =dominus = αύφέντγζ) Тертер, така и земите на Добротица (бившето Добруджанското деспотство). Забележително е, че
Мирчо прави отчетлива разлика между статута на двете едновременно придобити територии – Дръстърското господарство, чийто владетел действително се е титулова господин =dominus = αύφέντγζ, и държавата на Добротица,
който наистина се титулова деспот. Прочее, през 1389 г. нищо не му пречи да
предприеме тези действия. Османският султан с цялата си армия е в Мала
Азия, а търновският цар Иван Шишман е твърде омаломощен, дори унижен
и с крайно ограничен потенциал след похода на Али паша през 1388 г. В този
смисъл овладяването на Дръстър и региона не представлява особен проблем.
Още повече, след 1388 г. въпросната територия не е под юрисдикцията на
Търновския цар, а е подчитена на султана, който е твърде далеч. Ситуацията
в земите на Иванко e още по-усложнена. Възможностите му са твърде малки
за водене на голяма политика, защото още около 1386 г. губи над 70% от територията си с водещи икономически и военностратегически центрове като
Дръстър и Овеч. Освен това има вътрешнополитически проблеми с организирана опозиция в най-големия държавен център – Варна. Във външнополитически план особено важен е фактът, че османската армия не предприема
враждебни действия срещу Иванко през 1388 г., докато съседите му цар Иван
Шишман и влашкия воевода Мирчо I са подложени на тотална агресия. С

195

тези си действия той косвено се превръща в опонент на Влахия и на Търновското царство, което го е ощетило преди това със завземането на Дръстърски
и Овечки регион. Ето защо нищо не може да спре Мирчо да завземе земите на
Иванко, който навярно е таксуван вече и като османско протеже. Забележително е, че никога повече името на Иванко не е споменато в средновековните
извори, при положение, че главните му градове Варна и Калиакра попадат
често в полезрението на хронистите в края на ХIV и ХV в. Остава открит въпросът дали инвазията на Мирчо I към края на 1389 г. de jure слага край на
Добруджанското феодално княжество54. Може би води само до отстраняването на господаря Иванко, на който очевидно не може да се разчита в очертаващия се продължителен конфликт с Османската империя. Фактът, че в титулатурата на Мирчо се разграничава положението му на воевода на Влахия
от това на деспот на земите на Добротица и господин =dominus на Дръстър
е показателно. Забележително е, че когато се представя за деспот, той визира
наследството на Добротица, а не това на съвременника му Иванко. Наистина,
високата легитимност носи личността и положението на деспот Добротица,
а не това на dominus Иванко, който в международен план изглежда направо
невзрачен сравнение с баща си.
Все още доминиращо в българската историография е твърдението на
Ал. Кузев, според който при неизвестни обстоятелства през 1396 г. турците
превземат Варна и Черноморието. С това de facto се слага край на останките от
деспотата на Иванко55. Впрочем, има безспорни факти, че след победата при
Никопол през 1386 г. Баязид овладява Несебър и Южното черноморие (Созопол, Анхиало, Мидия и др.)56, но няма никакви податки в изворите, че такава е
съдбата на Варна, Калиакра и Северното Черноморие.
Прочее, могат да се приведат и други косвени факти, които ще представя
по-долу, свидетелстващи, че de jure Добруджанското „деспотство” продължава да се представя като автономна държавна формация след 1386-1389 г. Тя,
обаче е с твърде неясна визия, територия и управляващи личности.
След като към края на 1389 г. овладява Калиакра Мирчо I Стари има възможност да реализира реални контакти с други противници на султан Баязид в
акваторията на Черно море. На първо време такъв се явява емира на Кастамон,
владеещ Анатолийското крайбрежие. Според хрониката на Битлиси последният се сговаря с влашкия воевода да нападнат едновременно Баязид, като власите
трябва да неутрализират важната база на аканджиите в Тракия57. В изпълнение
на ангажиментите си към края на 1390 или пролетта на 1391 г. Мирчо Стари (обр.
59), в съюз с „други злодеи” достига Казъновас58 (според Нешри Каръйновас)59,
но е отблъснат от акънджиите60. Обстановката за едно такова действие е благоприятна, защото основните турски сили по това време са в Мала Азия. През
1391 г., обаче султана прехвърля армията на Фируз-бей на Балканите и Мирчо I
е принуден да опразни териториите на юг от Дунав. Според Йохан Леонклавий
и други по-късни османски автори Дръстър е превзет, както и околните три
крепости, чиито имена не се споменават61. По археологически път, обаче ло-

196

кализирането им не
представлява трудност, защото обитаване в края на ХIV в.
около Силистра е
регистрирано още
само в Пъкуюл
луй Соаре, Ветрен
и Тутракан. След
това Баязид потегля
на север, притиска
Мирчо I във Влахия и го принуждава да се признае за
васал62. Спе­циално
Обр. 59. Изображение на Мирчо I върху стенопис
внимание заслужав манастира Козя от края на ХIV в.
ва и фразата на М.
Нешри, че в похода
към Карнобат срещу акандижите Мирчо I действа в съюз с „други злодеи”. Не
е изключено сред главните злодеи да е цар Иван Шишман, но внушенията, че
походът трябва да се датира през 1382 г., и че с него трябва да се свърже Шуменският надпис, са спорни63.
Фактът, че Мирчо I и цар Иван Шишман по традиция действат в съюз,
както и обстоятелството, че след наказателната акция срещу Влахия през 13911392 г. османската армия атакува Търновското царство са показателни. Те могат да се разглеждат като следствие не само на атаката срещу Карнобат. По
скоро са реакция срещу небивалия прецедент на съвместни действия на балканските владетели (в случая Мирчо Стари и Иван Шишан) с винаги опасните
за османските турци анатолийски бегове. Не случайно две години след похода
срещу Карнобат и наказателния поход на Фируз бей срещу Влашко следва аналогична мярка срещу Търновското царство. На 17 юли 1393 г. Баязидовият син
Сюлейман превзема българската столица Търново.
В резултат на описаните по-горе събития без съмнения още през 1391 г.
(есента ?) Мирчо се изтегля както от Дръстър, така и от земите на Иванко, син
на Добротица. Кой обаче заема властта в Калиакра и Варна е голяма въпросителна, защото по тази тема хронистите мълчат. Има само косвени сведения,
че Добруджанското княжество отново се управлява автономен господар, чието
име не се посочва. На първо място тук трябва да се спомене документ от канцеларията на великия литовска княз Витовт (1391-1400), в която изброява потенциалните си съюзници: Тези са велики князе: немският, наречен по немски
език мистрове, още господарят на Молдовската и Бесарабската земя, наречен
по влашки език воевода, също така и господарят на онази отвъдна българска
земя, наречен български деспот64. Terminus post quem на това сведение се прие-

197

ма 1391 г., когато Витовт е коронован. Впечатляващо е, обаче, че в текста не са
посочени българския цар и влашкия воевода, което предполага, че документът
е изготвен след лятото на 1395 г. Действително на 17 май 1395 г. (според други
10 октомври 1394 г.) край Ровине Мирчо I води тежка битка с Баязид, след която поема васалитет65. На 3 юни същата година султанът превзема Никопол66.
Там заповядва обезглавяването на цар Иван Шишман, с което юридически и
фактически се слага край на Търновското царство67. Остава да разберем кой
е посоченият от княз Витовт български деспот. Основателно изследователите
посочват господаря на Добруджанското „деспотство”, като визират Иванко68.
Действително Иванко не е деспот, но спомена за баща му е толкова свеж и въздействащ, че името и титлата му стават нарицателни. Чрез тях Добруджанското
деспотство се идентифицира и след смърта му във всички съвременни и покъсни източници. В този смисъл използването на определението български деспот за господаря на Добруджанското княжество в канцеларията на литовския
княз Витовт е напълно разбираемо. Името на този господар, български деспот
не е споменато, но посочих, че почти всички приемат, че е Иванко. Не се отчита,
обаче, факта, че земите и столиците му са завладяни преди това от Мирчо I Стари. Само може да гадаем как постъпва влашкият воевода с наследника на Добротица. Ако го е обезглавил, то това събитие не би отбягнало от вниманието
на хронистите, описали сравнително подробно събитията от края на ХIV в. Не
е изключено да е оставен жив (от грамотите оставаме с впечатление, че Мирчо
е респектиран от личността на баща му Добротица) и след като влашкият воевода е прогонен от Добруджа през 1391 г. властта на Иванко може да е възстановена от Баязид I. Действително, при похода през 1388 г. Иванко се показва
лоялен васал, качество, което по това време турските султани ценят високо.
Най-после, документът от канцеларията на княз Витовт предполага косвено, че
иде реч за Иванко, защото само той е син на български деспот по това време.
Каквото и да се е случило, наистина след 1391 г. Добруджанското „деспотство”
има самостоен господар и това се потвърждава от текста на договора на Мирчо
I с унгарския крал Сигизмунд (1387-1437) от 7 март 1395 г., където твърди, че
владее територията до земите на Добротица69. Отчетлива е разликата с текстовете в грамотите от 1389-1390 г., където същият Мирчо I, се представя като
господар – деспот на земите на Добротица.
С крайно редуцирана територия и най-вероятно под турски васалитет Добруджанското “деспотство” оцелява до последните години на ХIV в. На първо време
за това свидетелства одисеята на унгарския крал Сигизмунд. Предвожданият от
него кръстоносен поход срещу турците завършва с поражение в битката при Никопол на 25 септември 1396 г.. Сигизмунд се спасява на кораб, който се предвижва
по Дунав до генуезката цитадела Ликостомо /Килия/, след което пребивава известно време в Калиакра преди да се отправи към Константинопол и Дубровник70.
С основание се твърди, че този епизод е пряко указание, че през 1396 г.
Калиакра, столицата на Добруджанското деспотство, все още не е в ръцете на
османските турци71. Кой местен господар-християнин посреща Сигизмунд
в Калиакра, обаче, не е ясно. По презумция се приема, че е Иванко, което е

198

най-вероятно, но не съвсем сигурно. Идеята, че след 1389 г. и до 1399 г. Мирчо I Стари владее земите на Добротица, респективно Калиакра не може да се
поддържа72. По-горе се коментираха сигурни доказателства, сред които и документи, свързани с канцеларията на влашкия господар. От тях се остава с
впечатлението, че през 1391 г. той губи контрола над земите на Добротица.
Последно време като че ли надделява мнението, че краят на Добруджанското деспотство е пряк резултат от нахлуването на татарите на Актав в Добруджа. Между 1391-1397 г. монголите на Тамерлан нанасят тежко поражение на
върховния татарски хан Тохтамъш, което принуждава двама от неговите бегове Тимур-оглан и Актав да побегнат и прекосят р. Днепър. Тук, обаче, трябва да
воюват със силния местен татарски бег Хармидай73. Каква е съдбата на Тимуроглан не е ясна, но според източниците Актав преминава Дунав при Исакча,
установява се в Северна Добруджа и се поставя на услугите на султан Баязид74.
Според Несебърската хроника тъкмо татарите на Актав превземат Варна, която преди това е столица на Иванко. В година 6907 (=1399), индикт 7, на 2 февруари, в деня петък, Варна бе заробена от безбожните татари75. Източниците и
специално Лаоник Халкокaндил регистрират, обаче, перманентно напрежение
между татарите на Актав и османската власт76. Фактът, че през 1401 г. с измама
самият Баязид I организира залавянето и екзекутирането на татарските бегове
и по-видни първенци е показателен77. Затова все още не можем да бъдем съвсем сигурни, че превземането на Варна става със санкция на султан Баязид78.
Освен това не се споменава изрично, че Актав завладява и другите центрове на
Добруджанското деспотство по крайбрежието и по-специално Калиакра. Още
повече има податки, че в последните години на управлението си Иванко отново се установява в Калиакра, превръщайки я в своя главна резиденция (обр.
60). Действително, в условията на мир и активна търговия в първите години

Обр. 60. Цитаделата на Калиакра – поглед отвън

199

на управлението му Варна е по-подходяща за столица. След 1388 г. при създалата се перманентна опасност от нашествия и появата на опозиционна група
варненски първенци, склонни към заговори Варна вече не е най-подходящото
место за владетелска резиденция. Още повече в условията на повишена опасност от вражески атаки Калиакра е за предпочитане с нейното стратегическо
местоположение и мощна фортификационна система. Фактът, че през 1397 г.
Сигизмунд се установява не във Варна, а в Калиакра и че немският рицар Ханс
Шилтбергер, посетил региона след битката при Никопол през 1396 г., посочва
именно Калиакра за столица на Третата България79 е показателен!
И все пак на даден етап след 1397 г. – 1399 г., подобно на Варна и Калиакра е под пряко или косвено османско администриране, защото през 1402 г.
вероятно е овладяна със сила от Генуа. Удостоверява го автентичен документ
от канцеларията на унгарския крал Сигизмунд Люксембурски с дата 8 септември 1402 г.80. В него се описват своеволията на коменданта на калиaкренската
крепост Бартоломео ди Грималди над двама унгарски търговци Йоан Емплек
и Мейнхарт де Летушо. Последните, заедно със съпругите си и сътрудници,
пътували с кораб от генуезката фактория Пера (до Константинопол) за Унгария по Черно море и Дунав. Грималди не само задържа унгарците, но им
нанася тежки обиди, конфискува товара им от кораба и под надзора на един
капитан – генуезец ги връща обратно от Калиакра в Пера. Този източник не
остава съмнение, че генуезците се разпореждат в Калиакра през ранната есен
на 1402 г., но се задава въпроса кога и при какви обстоятелства я овладяват.
Според Ш. Папакостя това става между 1374 г., когато Добротица е в открит
конфликт с Генуа и 1387 г., когато Иванко сключва с тях мирния договор. Следвайки тези разсъждения трябва да приемем, че морската република владее
Калиакра най-малко две десетилетия. Аз обаче се съмнявам, че става толкова
рано и така продължително, защото липсват потвържения както в писмените извори, така и в нумизматичния материал. Вече посочих, че и Шилтбергер
през 1396 г. и авторът на списъка на руските градове и съседни страни, съставен приблизително по същото време към края на ХIV в.81 твърдят, че Калиакра
е български град и няма намек за генуезко владение. За такова не се говори и
във връзка с престоя на Сигизмунд в Калиакра в началото на 1397 г. Освен това
в археологическо отношение Калиакра е сред най-добре проучените крепости
по Черноморието, но досега не са открити никакви находки, които да илюстрират едно 20-годишно генуезко присъствие. Най-после, в един автентичен
документ, какъвто е договора на Иванко с Генуа, няма и най-малки податки за
генуезко владение в границите на деспотата. Ако генуезците владееха такава
крепост с пристанище като Калиакра, защо ще искат при опасност Иванко да
им отстъпва кораби, за да изнесат стоката от областта му, защо ще искат землище за ложа и църква при положение, че притежават цял един град.
Идеята пък, че генуезците могат да атакуват и превземат крепостта Калиакра без достатъчно многобройна и екипирана пехота е абсурдна за всеки,
който е видял високия и недостъпен за акостиране на кораби скалист бряг.

200

Очевидно, идеята на Ш. Папакостя, че Генуа завзема Калиакра между
1374 г. и 1387 г., е твърде спорна. По обясними причини това е невъзможно
и след сключването на мира от 27 май 1387 г., и до края на управлението на
Иванко, защото клаузите му се спазват и няма сведения, от които да следва,
че влизат в ново противоборство. Най-после, се преведоха факти, свидетелстващи, че господарят на Калиакра (Иванко или негов наследник) се ползва с
протекциите на османските султани през и след 1388 г. Затова е абсурдно да се
мисли, Генуа ще нападне васал или територия под опеката на Мурад I и Баязид I, още повече, че през 1387 г. е подписала мир с турците.
На така очертания исторически фон най-реалната възможност Генуа да
овладее Калиакра е късното лято на 1402 г.82 (обр. 61). Това определено е резултат на големия разгром, който Османската империя претърпява при Анкара
на 28 юли 1402 г., когато Тамерлан пленява самия Баязид I83. Настъпилият хаос
в Империята и съперничеството между Баязидовите синове, прерастнало в
гражданска война, дават възможност на християнските страни, респективто
Генуа, да отвоюват цели области. От друга страна, господарят на османските
балкански провинции Сюлейман се стреми да укрепи позициите си. Той търси
съюзници тъкмо сред християнските владетели в битката за наследтвото на
Баязид с останалите му синове. За целта дори е принуден да сключи капитулански мир с Генуа, Венеция, Сърбия и Родос през 1403 г.84. Очевидно Калиакра
е завзета от генуезците около месец след битката при Анкара. Мирът от 1403 г.
само затвърждава придобивките (включително Калиакра) на християнските
сили, постигнати през едногодишното безсилие на турците в Югоизтока след
28 юли 1402 г. Как се случва това в документа не се споменава, но очевидно
е след щурм срещу гарнизона, останал лоялен на султана. Впрочем, за това
могат да се преведат и чисто археологически доказателства. В едно опожарено жилище на крепостта е разпиляна малка находка от 4 монети на Баязид I
(1389-1402). Второ съкровище с 60 монети на Баязид I е открито на пода на
друго опажарено жилище. Трета находка от 80 акчета на Баязид, един грош

Обр. 61. Гравюри от ХIХ в. представящи цитаделата на Калиакра

201

на Стефан Душан (1331-1355)85,
златни обеци и други накити
(обр. 62) пък е укрита в каничка.
Най-после, от Калиакра произхождат още единични монети
на Баязид – 8 акчета и 4 мангъра86. Някои предположения, че
баязидовите монети са закрити
при превземането на Калиакра от самия Баязид87, очевидно
са неиздържани. Те не следват
логиката на трезорирането и
Обр. 62. Съкровище с накити и монети
укриването на монети. Опредеот Калиакра, укрито в началото на ХV в.
лено заравянето на съкровища с
баязидови монети и попадането
им в горели хоризонти ще да става при превземането на града от генуезците
непосредствено след разгрома и пленяването на Баязид през лятото на 1402 г.
Баязидовите монети, между другото, са косвено указание, че в навечерието на
това събитие Калиакра е под властта на османските турци. На практика това
означава, че след временно пребиваване на Сигизмунд през 1397 г. крепостта
е превзета (през 1399 г. ? ) и включена в системата на паричното обръщение на
Османската империя. Многобройните монети на Баязид I, открити във Варна
и Кастрици88 (обр. 134) водят на същото заключение.
Затвърдила позициите си с мирния договор от 1403 г. Генуа ще да използва Калиакра като опорна точка за упражняване на контрол по добруджанското Черноморие от н. Емине до Дунавската делта – възможност, която няма
нито през ХIII, нито през целия ХIV в. Нещо повече, Калиакра ще да е била
изходна точка на Генуезката флота за овладяване на други стратегически точки по черноморския западен бряг. Известно е, че на 6 юни 1404 г. генуезкият
благородник Селагрузо ди Негро завладява крепостта Галата до Варна и я задържа цяла година.88а
Ако генуезците владеят Галата до лятото на 1405 г., то се питам колко време са господари на Калиакра? В крепостта се провеждат системни археологически разкопки повече от 30 г., но споменах, че там не са открити находки и керамика с успоредици в кримските генуезки фактории Кафа (Феодосия), Солдайя
(Судак), Чембало (Балаклава) и пр.89. Това предполага, че генуезкото присъствие в Калиакра не е особено продължително. Следва въпросът кой и кога ги е
притеснил или прогонил от Калиакра. Едва ли го е направил Сюлейман, турският властелин на Балканите след пленяването на баща му Баязид през 1402 г.
От една страна, той е във война с братята си Мехмед и Муса, а от друга страна,
между 1403-1408 г. е в отбранителна позиция, притиснат от мощна християнска
коалиция, включваща Унгария, Сърбия, Влашко и България (в лицето на полунезависимия видински владетел Константин)90, към която вероятно се пресъе-

202

динява и Венеция91. Не е много ясно какви са взаимоотношенията между Унгария (респективно Влахия, защото по това време Мирчо I действа като унгарски
васал) и Генуа точно след битката при Анкара през 1402 г. Впрочем, дотогава
Генуа и Османската империя са обвързани с мирни договори от 1387 г. и 1399 г.
Логично е това да предполага известна конфронтация между Генуа и Унгария,
защото по същото време (1387-1402) Сигизмунд и Мирчо I са в перманентна
война с Баязид I. Действително към 1406 г. Унгария и Генуа си сътрудничат, но
не знаем дали така е и през късното лято на 1402 г. Крайно недружелюбното отношение на коменданта на Калиакра Бартоломео ди Грималди към унгарските
търговци (имената им и по-специално Мейнхарт де Летушо предполага благородници) през същата тази 1402 г. предполга, че по това време Унгария и Генуа
нямат добри контакти92. Още повече, споменатия Бартоломео ди Грималди не
е обикновен нискоразряден офицер, а представител на водеща генуезка аристократична фамилия (с реликти до ден днешен), имаща специално място във
формиране на външната политика на републиката на Св. Георги. Да напомним,
че 15 години по-рано, друг представител на Грималдите – Джентиле, е главен
архитект на генуезката външна политика на Балканите и Черноморието. Погоре стана въпрос, че тъкмо той е ключова фигура при подписването на мирните договори от 1387 г. на Генуа с Мурад I, Тотхамъш и Иванко.
Освен провокативното отношение на един легитимен представител на
Генуа към унгарските благородиници могат да се проверят и други косвени
факти за противопоставяне на двете сили по добруджанското крайбрежие.
Според водещи румански медиависти през 1404 г. Мирчо I (под сюзеринитета
на Сигизмуднд !) превзема Килия93. А Килия-Ликосотомо е най-важната генуезка цитадела по Западното Черноморие, което неминуемо означава война
между Генуа и най-личния васал на унгарския крал. Ако наистина е станало
така, то може да се мисли, че след превземането на Подунавието от Дръстър до
Черно море (Килия ?), Мирчо I се спуска на юг и с помощта на българите (имам
предвид съюзните отношения с видинския цар Константин, по това време
също унгарски васал)94 през 1404/5 г. отвоюва от генуезците Калиакра и Галата, а навярно и Варна95. На подобни идеи води една негова грамота, датирана
към 1404-1406 г. (според друг в 1412-1413 г.), в която се титулова …господар
на Банат, Северин, на двете страни на цялото Подунавие до Голямото море
и владетел на крепостта Дръстър96. По същото време в „Землеописание” на
архиепископа на Солдания Йоан от 1404 г. Влахия е представена като …голяма
област…Тази провинция граничи на изток с Великото /Черно – бел. Пр./ море,
на юг с Константинопол, на запад с Алмания /Германия – бел. Пр./, а на север с
Русия или Литва97. На пръв поглед се долавя силно преувеличение пределите
на княжеството на Мирчо I98 и особено в южна посока, където за граница е
посочен Константинопол99. Може, обаче, Константинопол да не се възприема
буквално, а авторът да има предвид, че Влахия се простира на юг до земята на
императора в Константинопол. Действително, през 1403 Византия възстановява част от владенията си в Източна Тракия и специално суверинитета си над
деспотата на Месемврия, като с малки прекъсвания го задържа до 1453 г.100.

203

Мирчо навярно овладява Дръстър и крайморска Добруджа (вероятно без Килия106). е напълно възможно южната граница на Мирчо да достига пределите на Византия по Източна Стара планина. за който съдим от писмо на императора до херцог Филип от 06. при което изтласква (с подръжката на българите. чийто наследник е Фружин)105. но това с което разполагаме предполага следната хронология: – През лятото на 1402 г. влашкия воевода Мирчо и …известният Константин – прославен владетел на България. Обтегнатите отношения по това време между император Сигизмунд и Генуа рефлектират върху грубото и предизвикателно отношениние на Бартоломео ди Грималди към унгарските търговци в Калиакра. протопоп Харитон. поп Радомир.04. – След формиране на алианса през лятото на 1404 г. няма друга крепост на юг от Дунав като Калиакра. кръчмаря Драгота102... при положение.103. То вероятно обхваща както цяла Северозападна (Видинското царство). Теодор граматик. бивши съюзници на Баязид. – На 6 юни 1404 г.1404 г. друг генуезки благородник. Навярно Калиакра е под влашко администриране. Най-после. овладява с щурм важното пристанище Галата. и след 1404 г.. Салагрузо ди Негро. в която да са открити толкова много монети на Мирчо I. Костадин Калиакренски. Очевидно изворовата база е крайно недостатъчна за пълна реконструкция на реалностите в Добруджа и Калиакра след 1402 г. – С или без Фружин през 1404 г. но населението несъмнено е преобладаващо българско и това личи от цитираните имена на гражданите ѝ. направен в Калиакра през 1412 г. както поради генуезката политика срещу сюзерена му Сигизмунд. започва освободителното движение на видинския цар Константин (син на цар Иван Срацимир) и Фружин (син на цар Иван Шишман)104. разполагаме и с друг.На този фон. че владее Калиакра и част от Добруджанското черноморие. Иде реч за един спогодбен акт.107. така и поради предизвикателните действия на Грималди срещу знатните унгарските поданици през 1402 г. така и Североизточна България (земите на цар Иван Шишман. като тук (навярно със съдействието на Фружин) напредва Мирчо I. Няма точна препратка кой владее Га- 204 . Прочее. които се върнаха в лоното на наше величество) – сръбския деспот. възползвайки се от разгрома му при Анкара завземат важната крепост Калиакра. генуезците. фортпост на Варна и се задържа там до 16 юни 1405 г. Това е напълно възможно.. в който фигурират имената на влашкия логотет Балдуин (името и титлата му се срещат и в други документи от времето на Мирчо I101) и калиакренските жители Костадин. е формиран алианс между Сигизмунд с неговите васали (Тези. активирани от цар Константин и Фружин ?) генуезците. – През 1404 г. по солиден извор за влашкото администриране и военно присъствие в Калиакра и най-малкото в региона.

. Според един надпис.началото на ХV в. Посочени бяха ред документи. – Около 1394-1396 в „Списък на руските градове. в региона на Калиакра и добруджанското Черноморие между Обр. която е завладяна от Баязид. Иванко владее Варна с региона и след похода на Али паша вероятно премества главната си резиденция от Варна в Калиакра.лата до 6 юни 1404 г. според които Мирчо I се изживява като наследник на дръстърския господар Тертер и на добруджанския деспот Добротица. Калиакра. През 1407/8 Мироткрит в Силистра чо I успява да се противопостави успешно с атака срещу османските турци по посока на Силистра. респективно Мирчо I. в документ на канцеларията на литовския княз Витовт се споменава за самостоен български деспот. сина на деспот Добротица. Мирчо се изтегля от Добруджа. 63). но няма сведения каква е съдбата на Иванко. Мирчо Стари завладява Дръстър и земите на Добротица. бившите столици на добруджанските феодални княжества до около 1415-1417 г. 63. Калиакра.. Дали е превзета Калиакра и евентуално дали Иванко е възстановен като господар над бащините си земи е неясно. От контекста на събитията не е изключено това събитие да илюстрира продължаващото противопоставяне между Генуа и Сигизмунд. – Въпреки ред перипетии вероятно Мирчо I успява да се задържи в Дръстър. близки и далечни”. – През 1391 г. 1404-1406 г. след победоносно сражение той деблокира града като отблъсква обсаждаща го противникова армия108. редом с Варна и Каварна (трите основни центъра на Добруджанското деспотство) са посочени като български градове.. който се идентифицира с Иванко. което е многозначителпно. Впрочем. Надпис на Мирчо I от 1407 г. когато Мехмед I овладява Добруджа до Дунавската делта109. той винаги прави разлика в положението си на воевода на Влахия от това на … господар на Дръстър и деспот110 на земите на Добротица (Tristrii dominus ac terrarum Dobrodicii despotus ). В заключение може приблизително с дати и факти да очертаем и макрорамката на събитията от края на ХIV в. 205 . открит в Силистра (обр. нито кой прогонва генуезците след една година.. – През 1389 г. довели до кончината на Добруджанското деспотство и неговите главни центрове по Черноморието: – През 1388 г. – Около 1396 г.

Втората възможност е татарите на Актав 206 . че това е Иванко. Вероятностите са две. може да са му коствали самостойното управление на крепостта и региона. който е решил да ликвидира останките от Добруджанското деспотство. татарите на Актав превземат Варна. който твърди. че градът е включен в паричната циркулация на Османската империя в края на ХIV в. в Калиакра отсяда унгарският крал Сигизмунд – сигурно указание. Многобройните монети на Баязид I са регистрирани още във Варна и Кастрици. че крепостта не е в ръцете на османските турци. че това е с одобрението на султан Баязид I. Калиакра с нейните мошни фортификации и естествено защитено от природата местоположение е удържала не знаем. По-малко от две години след престоя на Сигизмунд в Калиакра татарите на Актав превземат бившата столица на добруджанското деспотство. защото последният е пълновластен господар в българския Североизток. Трудно е. Дали подобно на Несебър и Килия. че е столица на Третата България.– През 1397 г. след прогонването на Мирчо I от Добруджа през 1391 владетелят на Калиакра и региона да управлява като васал на Баязид I. и ХV в. бившата престолнина на Иванко. – Наличието на монети на Баязид I в Калиакра от горели хоризонти и съкровища предполага. да акостира в Калиакра. сина на деспот Добротица. при подобни условия в края на ХIV в. тъкмо този епизод и това “своеволие” на господаря на Калиакра. отявлен враг на Османската империя. Затова свидетелстват посочените по-горе монети на Баязид I от съкровища и горели хоризонти. като сред причините е приема на Сигизмунд в Калиакра. Не е сигурно. Калиакра. Впрочем. османски васали (например видинският цар Иван Срацимир преди битката при Никопол). Много вероятно е. Ако съдим по документа от канцелярията на Витовт можем да предположим косвено. – 1402 г. татарите да са действали с одобрението на Баязид I. подобно на видинския цар преди това. в Калиакра и Дръстър се установява администрация на Мирчо I. кораба на Сигизмунд Люксенбургски. а навярно Варна и Карвуна не са под пряката власт на Османския султан. че до 1397 г. постъпват по аналогичен начин. как един турски васал допуска през 1397 г. Крепостта вероятно е защитавана от гарнизон. Първо. Калиакра е в ръцете на Генуезците. – 1404 г. лоялен на турския султан. при това няколко месеца по-рано разгромен от Баязид при Никопол. Много християнски балкански владетели. При тези факти може с голяма доза увереност да се приеме.Варна. обаче. – През 1399 г. обаче да обясним. след битката при Никопол край Калиакра преминава баварският рицар Ханс Шилтбергер. Не е изключено причастността на Иванко (или негов наследник) към християнството и християнските ценности да са вземали връх над постигнатото със сила подчинение спрямо османските турци. – Около 1397 г. който се задържа в региона на бившето Добруджанско деспотство и Дръстърското господарство до около 1416-1417 г.

София. № 38.. Diaconu. Монетосечене на българските владетели в Добруджа. с. 1980. Цит. р. че след 1397 г. 113. Приложение II. 10. История на Добруджа. p. съч. 1998. 4-7. и до 1402 г. Билярски. Гюзелев. Ioancu. – 1399 г. découvert à Pacuiul lui Soare. останал лоялен на султана след битката при Анкара на 28 юли 1402 г. 185-201. В. 1988. Дръстър и регионът отново са под управлението на християнски сила (Генуа и Влахия). с. Quelques remarques sur les emission monétaires médiévales de la Dobroudja médionale aou XIV-e – XV siècles. тук под някаква форма да е съхранено българско военно-политическо присъствие (Иванко или негов наследник. 1992. Contribuţie la cunoaşterea monedelor lui Ioan Terter. 246. Ако съдим по многобройните монети на Баязид във Варна и Кастрици такава е и тяхната съдба в края на ХIV в. Diaconu. Conovici. Билярски. Авдев. Iosipescu. I. – Нумизматика. despotul ţării Dristrei. с. 4. 2004. 185. Йоан Тертер (40-те – 90-те години на ХIV столетие). Ив. както и изобщо на останките от Добруджанския деспотат. Варна. 73. 1985. с. Bucurşti. Наличието на баязидови монети в съкровища и горели хоризонти предполага. 182-214. XXVII. Ст. – Исторически преглед. Впрочем. В този смисъл вероятността след 1397 г. След 28 юли 1402 г. с. Dobrotiă. София. S. И все пак въз основа на досега известното може да се предполага. 167. 1995. O formatiune statula …. 81. само нови писмени източници и археологически открития могат да осветят този проблем. С това на пръв поглед de jure е сложен край на Добруджанското деспотство. – В: Средновековна България и Черноморието. Die byzantinischen Kleinchroniken. 3.. 119-130. 192. 2. S. Варна и Калиакра попадат под пряко османско администриране. Бележки към някои български средновековни монетосечения. 2007. р. – SCIV. 5 P. – RESEE. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ-началото на ХV век. Фактът. Средновековие. 1975.да са действали на собствена глава без съгласуване със султана. Български средновековни монети. Ив. 1984. P.. 3-23. но най-вероятно това кореспондира само косвено с наследството на Добруджанския деспот и неговите наследници. че монетите с титлата деспот и монограм IW и T са препечатани с монограма на Тертер ТРР и двуглав орел. Деспот Йоан Тертер …. 6 P. 1975. Това становище у нас се подкрепя от: Ив. Йорданов. Diaconu. че същите татари са прогонени от Баязид I от Добруджа. P. 3 Ив. Институциите в средновековна България. Божилов. Contribuţie la cunoaşterea…. – Cercatari numismatice Muzeul National de Istorie. с. p. O formatiune statula la Dunarea de Jos la sfirşitul al XIV-lea neconescuta pina in present. Schreiner. Гюзелев. Op.). Божилов. Бележки P. p. Билярски. В. Ив. Вл. По-подробно виж: N. а главатарите им екзекутирани през 1401 г. София. с. 7 Сигурен белег за за това е факта. Un tresor monetaire de XIV s. с. 1978. p. Oberländer-Târnoveanu. 73-76. 246. 28. – RRH. с. и най-вероятно през 1399 г. Diaconu. cit. 198. 1. 2. Калиакра. че крепостта е превзета след съпротивата на гарнизон. В. Diaconu. 245-246. Wien. E. 42. Гюзелев. Balica. васал на султан Баязид I) е много малка. 4 Ив. р. 1982. 2 P. Пенчев. Велико Търново. 1 207 . и до около 1416-1417 г. е сиптоматично. 63. 1-2.

Кутиков. 184-187. 1911. 599-601.. с. Op. 69. (принос към изучаване на международ- 208 .. 351. Според Н. Антонова.. с. 1967. 81-82. с. но малко вероятно е последния да се е откзал доброволно от почти 2/3 от територията и крепостите си в полза на Търновското царство. 109-111. 26-31. с. Овчаров. 1944. –PBbg. Кузев.p. Фамилията на Асеновци (1186-1640). 14 М. Dujčev. син Добротичев. IV. Павлов. 13 A. 16 П. Йорданов. съч. Т. с. Гюзелев. Европа и османското нашествие 1354-1571. Договорът на добруджанския владетел Иванко с генуезците от 1387 г. София. Овчаров. – Studia balcanica. Дуйчев. Цит. съч. cit. – Старобългаристика. 1900. Цит. Тютюнджиев. Български средновековни печати и монети. Op. Ив. 355. 1982. 4. 224-235. – ИИД. Ив.). Цит. Н. 17 Пак там.. с. Тютюнджиев. внук на великия епикерний Срацимир. с. Zwei Notizen zur historischen Geographie der Dobrudža. 115-119. Златарски. 9 P. 40-45. 1967. Велико Търново. с. че е походът на Мирчо I към Карнобат. 109-111. Ив. – В: Сердика-Средец-София. 40-45. S. p. Андреев. с. Цит. с. Panaitescu. 1990. 1975. Panaitescu. 242-243. Юрукова. ХХV. Ив. p. р. Залсбург. p. 64-65. но си остава хипотеза. Договорът на княза Иванко. Новооткрит старобългарски надпис на Шуменска крепост. В. La conquête torque de la peninsula de balkans de 1371 a 1379. с. – ИБИД. Тази хипотеза е интересна. Старобългарски надписи. 1995. От Галиполи до Лепантол Балканите. с. които да свидетелстват за въоръжен конфликт между Иван Шишман и Иванко. Последната война на цар Иван Шишман (1388-1393). 11 P. Н. съч. Кузев твърди. Ал. 141-142. 10 Iv. 185-197. София. Димитров. Н. Кацаров. 135. 1998. 3. История на България. с. Не отговоря на въпроса обаче. 1996. 82. 1992. Тютюнджиев. Българо-унгарски отношения през Средновековието. 1995.. съч. 66-67. Mircea cel Batran. 176. Шишман. че последният не е завладявал София. Генеалогия и просопография. 12 Няма преки извори.. 91. Търговски връзки между България и Дубровник през ХIV в. когато се приема. – Etudes historoques. Божилов. 73-74. с. с генуезците от 1387 г. София. Божилов. с. Последната война…. Велико Търново. 19 Ив. 1975. П. Овчаров в този поход участва и Ив. следствие на какво София преминава от диоцеза на Търновския патриарх в диоцеза на Видинския митрополит. 125-128. Н. Вл. Г. 18 В. И. 244. Пенчев. Михнева. Bucurşti. 73. София. 67-68. К. Матанов. с. 1988. Вл. с. София. Bucurşti. 10. Ив. 1. Овчаров. II. C. Oberländer-Târnoveanu. Хр. с. София.. с. 8 Ив. Павлов. Н. 1976. 1944. 92. 93-94. и това е отразено косвено в надписа. Из старата българска книжнина. 1994. София. Ив. 75. E. 74. 15 Става въпрос за брака на цар Иван Шишман (или неговия син ?) с дъщерята на крал Лазар. 20 В. Йорданов. III. fratele lui Mircea? – Lui Titu Maiorescu Omagiu. О. с. П. с. 1985. Кронщайнер. Огледало на света (История на османския двор). p. Litzica. 120-121. Българите и османското завоевание (края на ХIII-средата на ХIV в. София. Кой е владял София през 70-ге години на ХIV в. М. Й. Овчаров свързва този надпис със събитията от 1392 г. Едно уточнение по Шуменския Шишманов надпис на Сацо. De cine a fost ucis Dan. 51-61. 155-156. Р. cit. Kuzev. Българската анонимна хроника от ХV в. с. 1984.127. Попконстантинов. Без да отрича противоречия между Иван Шишман и Иван Срацимир Ал. Хр. – ИНМШ. Нешри. Петров.

133-134. – ГСУ. с. – ВИС. 242. съч. cit. с. 24 В. Венециански документи…. Цит. с. XV – mijlocul sec. 248. Османското нахлуване в Североизточна България през 1388 г. Гюзелев. – Studia et Acta Orientala.64-71.. съч. S. Хр.. Нешри. 280 etc. Z. I (sec. Р. съч. Стр.. съч. В. (= Acta Musei Varnensis. Zwei Notizen zur historischen Geographie der Dobrudža. Нешри. Мутафчиев. Нешри. Камчия. Цит. Крепостта Косово и първият контакт между българи и турци в Северна България през 1388 г. Цит. p. I. 1979. 250. съч. p. В. В.. 64 -72. Une victoire du voévode Mircea L’Ancien sur les turcs devant Silistra (e. Гюзелев. Цит. LI. Рашев. Op. с.. 27 Н. I. Цит. 1957. 177-180. Божилов. 21 E. Цит. 28 Това се долавя с особена сила още от документите. 246. c. 267-280. Според А. – ВИС. с пълна бибилиотрафска справка. 1975. 31 М. Historical and Topographical Notes. р. 4. Р. Овчаров. Гюзелев. p. В. Н. Варна. Действително северната граница на Варненска кааза е южно от Мангалия. 26 В. 1996.. Basso. Венециански документи…. Управителят на Провадийската крепост по време на османското нашествие. III-1).. Genova: un imperio sul mare. Божилов. Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Руссев. Istambul. Genova. 277-281. P. Божилов. 127-132. с. Ив. За локализациите на крепостите виж още: M. Bucureşti. без да включва Козяк и Емона. ЮФ. 22 Личното име Чолпан е най-разпространено в Киргизия и донякъде сред кримските татари – територии. 37 М. с. 30 E. cit. 23 Ив. Гюзелев. 131. съч. 36 A.. съч. Божилов. с. 93. Barnea. S. P. Недев. В. 25 Ив. Венециански документи за история на България и българите от ХIII-ХIV в. – In: Studies in Otoman Hystori in Honorem of Profesor V. когато града е в границите на Търновското царство. 38-39.ните договори на средновековна България). . p. 1407-1408). с. 242. Şt. Цит. – Studia balкanica. Цит. съч. с. 354. Năsturel. 86 сл. 34 М. Матанов. с. 1.с. 10. визиращи търговията на Венеция с жито от Загора (България) през Варна. с. Ştefănescu. 95-96. с. съч. Bucureşti. 2001. с. Гюзелев. 80-81. Очерци върху историята…. с. Kuzev. 111-120. В. 35 Пак там. 209 . с. 78. Очерци върху историята…. Кузев тези граници се запазват през първите векове на османското господство. 33 П. Последната война …. 1993.7-17. Iosipescu. Походът на Али паша срещу българите. Димитров. Александър Кузев. защото съвпадат с границите на Варненска кааза през ХV-ХVI в. 1971.. съч. 2005. кипчаци) през Средновековието. 29 В. 1977. 98. Регистрирано е и в България – примерно известния наш историк Борис Чолпанов. Божилов. Цит. Гюзелев. София.. XVII). 1960. р. cit. Melvana Neşrî and Towns Medieval Bulgaria. 1966. 62-64. с. а южната достига да р. Op. В. Гюзелев. Kiel. В.. Op. – Векове.). 246. Цит. с. Цит.. Гюзелев. Ив. №29. Гюзелев. p. Ménage. 150-151. Михнева. 1999. Ив. където е регистрирано присъствие на куманите (половци. Гюзелев. 250. с. Божилов. Ив. с. Д. с.. 98-103. съч. 93-94. Кишинев. На грани миров и эпох. – В: Българските земи през средновековието (VII-ХVIII в. 92. 78-79. Гюзелев. 32 За това се съди от Cronici turceşti privind ţarile romane. № 21 – 25. Panainescu. Иг­на­тов. 1994. с. Basso.. 4045. Din istoria Dobrodgei. p. с. В. Ст. 71. 3.

1952.. Oberländer-Târnoveanu. 1981. Мутафчиев. 46 М. че повечето влашки укрепления около Дунав и вътрешността са по-скоро големи кули. Chronicon Mesembriae. Гюзелев.. В. 13. Щефънеску. 55 A.. Гюзелев. № 48. Op. p. 42 Пак там . Лазаренко. Влашкият княз Мирчо и Добруджа според неговите грамоти. Ştefănescu. с. Op. ІІ. 184-204. I. В. 45 М. 2. Български ханове и царе IХ-ХIV в. с. 27-33. Крънжалов. Op.. Нешри. Това мнение дълго време се споделя и от В. отколкото крепости. В. съч. 1978. III – 1). cit. Bucureşti. История на византийската държава. I. Цит. В. 354-355. История та България. – RESEE. – Исторические записки. 54 Идеята на Щ. 64-65. София. I. 252. Цит. XLII. 39 М. 12. Гюзелев. Ştefănescu. А.205. Hurmozaci. Очерци върху историята…. p. 354. 322-324. Cantacuzino. с. с. 242. cit. 97. p. 1890. че при похода през 1388 г.190194. 23. с. Част I. 96. Игнатов. 98. като извор за историята но българското черноморско крайбрежие. Şt. Нешри. Studien zu den ΒΡΑΧΕΑ ΧΡΟΝΙΚA. съч. 252. ИФФ. 111. Божилов. Андреев. Ив. – ГСУ. Гюзелев. с. с.. 117. П.. 664. Мехмед.. София. 1988. Гюзелев. Chronicon Mesembriae . Documente privitore la istoria romanilor.. съч. София. cit. E. p. 132-134. Kuzev. Op. с. Гюзелев. 156-157. София. 40. – В: Български средновековни градове и крепости. „Список городов дальних и ближних”.. 98. с. П. 266-267. Петров. 1965. 302-33. с. 25. Варна. p. p. p. Христоматия по история на България. 1981. III. София. Гюзелев. Хроника. с. с.. Идриси Битлиси в качестве источника по истории покорении Балканското полуострова турками. Варна. Д. 1973. München. 50 Д. 56 P. 2. Гюзелев. Материали за историята ни под турско робство. с. 108.. Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. В. Schreiner. с. 17-21. 38 210 . Cetˇaţi medievale din ţara Româneascâ. Това особено добре е отразено в договора на Иванко с Генуа от 1387 г. Вж: В. с. P. с. 136. Op. съч. 6.). Иванко е убит и така се слага край на деспотата му не почива на конкретни или косвени сведения в изворите. 1946. Том 1.В. Съдбините на средновековния Дръстър. София. съч. Barnea. В. София. Александър Кузев (= Acta musei varnaensis. с.. 142-147. Венециански документи…. Овчаров. Гюзелев. 163-166. 1905. 44 Корона на историите на Ходжа Садеддин. с.. Нешри. Тихомиров.. съч. Варна.. 98. 154-168. Năsturel. – В: Средновековна България в светлината на нови извори. 2000. 8. cit. 199. 1-2. Bucureşti. Т. 216-217. – В: Избрани произведения. Острогорски. p. 163-166. Цит. fig. cit. Barnea. 107-108. Гюзелев: В. Гюзелев. с. 354. 2001. 43 М. S. Находка от средновековни сребърни монети от Варна. Божилов. В. Варна. Ихчиев. 51 М. Op. 47 Г. 216-218. В. 53 И. Явно Нешри е добре информиран. Божилов. Кузев. Калиакра. 1. 41 Ив. Последната война…. с. Несебърската местна хроника от ХIV-ХV в.. Цит. 52 E. 2002. с. където подниците му са определени основно като гърци и българи. с. 11. 49 I. Цит. с. . 117-118. Н. 1981. 40 Й. 217.130-135. 1967. 10. cit. 48 Ив. Şt. Ştefănescu. – В: Български средновековни градове и крепости. Şt. – В: Българските земи през Средновековието (VII-ХVIII в. История на средновековна България VII-ХIV век. За тези съоръжения Вж: G. Цит. Barnea. ИИД. 1998.

През 1394 г. Мутафчиев. Търново. Гюзелев.М. Превод от турски Д. Острогорски. с. 74-75. c. 339. Гюзелев. ХХХV. Лазаренко. Panaitescu. 691. Овчаров. Москва. 67 П. 7-8. История на Добруджа. 1820. Expediţia lui Mircea cel Bˇatrîn împotriva acîngiilor de la Karinovasi (1393). Mircea cel Batran.. 1999. LХХ. 59. 99-100. В. 691. Лазаров. Пл. Божилов. Божилов. Цит. но те с основание са отхвърлени. 692. Цит. 140-146. 81-82. 1393 и дори в 1394 г. 87. 1909. Гюзелев. с. с. Лазаров. Съставител и редактор Васил Гюзелев. 48-49. Подробно за изворите и литературата В: 1396 – Никополската битка в съдбата на България. Последната война…. 1958. Хр. Нешри. Греков. Време Jована VIII Палеолога 1392-1448. История на Добруджа. М. бел 127. Золотая орда и ее падение. 1993. Ю. Цит. A. с. Божилов. И. за да осъществи алианс с черноморския емират на Кастамон Мирчо Стари трябва да има опорни пунктове по Черноморието. 59 М. 164-166. съч. с.. Bucureşti.. Мирчо І владее част от Добруджанското крайбрежие.. Пътуване на Евлиа Челеби из българските земи през средата на ХVII в.. В.. Пак там. 44-45. Гюзелев. с. 44-45. с. 64 ПСРЛ. 1928. p. 1950. Цит съч.. p.е. Cronici turceşti…. 92. 61 J.. История на Добруджа. Гюзелев. 1988. Historiae musulmanae Turcororum. съч. Г. В. 364-370. 108. 71 Ив. Матанов. с. 1993. Ив. Според Евлия Челеби Силистра пада година по-рано – т. Мехмед. Г. Ников. Bucuresti. 68 Н. Балканите и Европа. докато според грамотиге през 1390-1391 г. сit. р. 63 Н. с. Constaninescu. с. 66 Г. съч. Bucureşti.ПСп. История на Добруджа. Ив. Нижний Дунай в истории Молдовы ХIV века.. Београд. Panaitescu. Paleografia şi diplomatica turco-osmanˇa. 148. Ив. 112-113. съч. И. И. 62 Cronici turceşti…. с. Цит. 65 Резултатът от тази битка не е много ясен. П. Сумрак Византjе. Цит. В. 252-253. – Revista de istorii Moldovei.. История на Добруджа. 123. Н. 72 И. р. 63. с. 60 Някои редставители на българската и румънската историографии отнасят тези събития към 1392. Гаджанов. Божилов. Bucurşti. Нижний Дунай …. с. 70 Г. p. 254.. с. бел. Действително. II. p. 255. с. 69 P. N. с. 170-173. Ћурић. – In: Relaţiile româno-orientale. 73 Б. Руссев. Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Михнева. Цит. Той обаче е твърде ненадежден източник.. 241243. съч. А. с. съч. 254. Якубовски. Тютюнджисв. 156-157.. съч. Цит. с. Mircea …. 1981. Няма ярко подчертан победител. В. Тютюнджиев. Р. Мехмед. Ив. Венециански документи…. Документи за политическата история на средновековна България XII – XIV в. че Казъновас-Каръйновас трябва да се идентифицира с Карвуна (Istoria României. Цит. Цит. В.. но османските източници насочват по-скоро към 1390-1391 г. Има предположения. 1390 г. В. 1962. Leunklavius. 1. съч. с. Д. 1591. 1984. Op. Ив. p.. 253. Руссев. Francofoforti. Decei. Павлов. P. Nr. p. с. Пл. съч. 113. 108. И. Москва-Ленинград. 57 58 211 . с. въпреки че Мирчо I стои по-добре в края на сражението. Божилов. Guboglu. с. 253. Павлов. София.. Острогорски. M. Гюзелев. с. 367). – ИИД. 660. това е невъзможно. Острогорски. 1978.

Budapestini. Лазаренко. Сборник статей 1973 г. Ив. Гюзелев. 112-113. 1998 г. 79 Х. 74 212 . Божилов. Пътепис. 128. Йотов и И. с. В. П. 88а В. съч. Несебърската местна хроника…. Studien zu…. Ленинград. В. с. 1967. той променя становището си и приема. p. Тютюнджиев. История на Добруджа. с. В.. П. 255. 220-222. Schreiner. Genovezii la Caliacra: Un document ignoral. Гюзелев. Наумов. Москва. обаче. p. 1990. 75 В. Средновековни монети от Калиакра. Ив. Посвещен памяти Арсения Николаевича Носонова. 81 М. За останалите монети сам информиран от раководителя на разкопките през последните години Б. В.P. Г. Несебърската местна хроника…. с. според мен. с. Тихомиров. 89 А. Атанасов.. 77 Пак там. П.. но твърде аргументирано Е. с. съч.. 80 Ş. – Pontica. 5. Павлов. 150-151. По материалами поливной керамики. 220-222. В други съкровиша от края на ХIV и ХV в. Несебърската местна хроника …. Якобсон. как и докога генуезците владеят Калиакра в началото на ХV век. Атанасов. Вече стана въпрос. Очерци върху историята …. Ostrogorski. съч. Шилтбергер. Дали тази традиция продължава при Иванко не е сигурно.. Гюзелев. с. София. 83 Г. с. p. 158-160. 78 Първоначално това мнение се застъпва. Laonici Chalcocandylae. Ив. 216-217 отнася документа след 1387 г. 53. 1997. В. не се откриват сръбски грошове. съч. ХХIV. Chronicon Mesembriae . 220-222. Колективна находка от средновековни монети и накити от нос Калиакра.. Гюзелев. В последното си изследване по въпроса. 268-270.. p. – ИНМВ. с. 226. Парушев. 111. основателно от В. с. 93-94.. Dario. Средневековный Крым. 1973. с. 87 Л. 26. 2000. Ив. XXX. с. 1958. К истории летописното „Списка русских городов дальних и ближних”. 277-283. Цит. с. Петрунова. с. Е. 1971. Откога. В. Тютюнджиев. 267-272. Наумов прецизира датировката му между 1394-1396 г. История на Добруджа. 85. Павлов. 698. 152-157. 168-171. П. че при самото си появяване на Долен Дунав татарите на Актав заплашвали султан Баязид. Л. 146. с. 1964. ХVIII. – ИНМВ. 82 Г. Бобчева. Historiarum demonstrations. а и в приложение II специално се разисква въпроса за циркулацията на грошовете на Стефан Душан (контрамаркирани и неконтрамаркирани) в Добруджанското деспотство като основно платежно средство при управлението на Добротица. Божилов. как и докога генуезците владеят Калиакра…. Цит. че татарите на Актав превземат Варна с разрешението на Баязид. – В: Българите в Северното Причерноморие. État tributaire de l’Empire Turc. Цит. 1974. 88 За откритите монети на Баязид I във Варна и Кастрици бях информиран от колегите от Варнинския музей В. Душан неговото попадане в съкровището не изненадва. с. Гюзелев. Гюзелев. – ИНМВ. 254. Гюзелев. с. VII. Средновековната крепост Калиакра през ХIII-средата на ХIV в. – ZRVI. Гюзелев. 86 В. – В: Летописи и хроники. I. Byzance. Плетньов. 76 Твърди се дори. с. Ed. Симферополь. Историкокультурные связи. 1922. Гюзелев. 104 сл. Не е изключено в случая да става въпрос за изключение от правилото. Papacostea. Откога. 84 G. Острогорски.. 84. 85 Въпреки ранната датировка на гроша на Ст. Причерноморья и Средиземноморья Х-ХVII вв. с. В. Цит.

като косвено свидетелство за лошите отношения между Сигизмунд и Генуа е отсъствието на генуезците в спомената по-горе антитурската лига. Цит.). Восстание Констаннтина и Фружина. Kuzev. съч. XIII.) в австрийските сбирки и архиви. Цит. 61-66. 99 Ив. Наука и Книжнина. върху които са изписани имената на двама италианци (генуезци или венецианци) от Варна. Цв. Генуа е овладяла и Варна. 1956. 91 Г. 101 Л. S. активирано от Константин и Фружин през 1408. Šišić. с. София. Ştefănescu.. Documenta Romaniae historica. съч. Велико Търново. III. П. Ако е вярно. Вж: Г. 73-74. Цит. съч. cit.. Очерци върху историята ….. 189. 261. че повторното движение за освобождение на Северна България. Цит. едно от обясненията предполага. 47-48. p. с. Ив. Павлов. 1966. 104 М. 1896... Тютюнджиев. разиграла се тъкмо през 1401-1403 г. че в началото на ХV в. 115-117. 93 I. Георгиева. 137-139. c. Кузев. Очевидният и траен интерес на Фружин към бащините му владения предполага активни действия от негова страна и през 1404 г. Тази хипотеза. 90 213 . с. p. 121-123. Часть II. 100 В. Божилов. формирана от Сигизмунд след 1403 г.. Писмо унгарског краља Жигмунда Бургундско во води Филипа. 103 М. 63-64. Кузев предполага. Barnea. 105 Ал. 53-69). 77-78. 698-699. Цит. Mályuz. II. р. с. p. Ив. Гюзелев. Милетичъ. (Al. Острогорски. 102 Documenta Romaniae historica. – Сборникъ за Народни Умотворения. Същият е сред ръководителите на освободителната експедиция по Дунав към Дръстър срещу турците през 1425 г.. B. Kaiser Sigismund in Ungarn 1387-1437. Budapest. обаче. Острогорски. и включваща още Венеция. Тютюнджиев. Drei falsche topographische Identifizierungen. Vojvoda Hrvoje Vućić Hrvatinić I njegova doba (1350-1416).с. BHR.. Тютюнджиев. с. 13-14. 369. обхваща цялата територия от Прования до Видин. с. Динић. Гюзелев. Плетньов ме информира за два лапидарни паметника в Археологическия музей в Истанбул от началото на ХV в. София. Тютюнджиев. Ив. д-р В. Павлов. П. Д. 97 В. оказана от Генуа на противника на Сигизмунд и претендент за унгарския престол Ладислав Неаполски ( син на Шарл д’Анжу). 94 П. съч. 115 сл. 96. тепърва трябва да се провери с внимателен прочит на надписите. Цанев. E. Bucureşti. – In: Studia in honorem Veselini Beševliev. успоредно с Калиакра и Галата. 115.. 63-64. 3. Най-после. съч.. 1902.  Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. p. Sofia. F. 92 Най-вероятната причина за това ще да е подкрепа. 1982. Възможно е също Varnae да не е Варна в България. с. Восстание…. Кузев. с. съч. 1995. В. с. Динић. с. История на Добруджа. Павлов. а град северно от Венеция. 1987. като в Североизтока действа Фружин (А. S. с. Ţara Româneascâ (1274-1500). Българите и османското завоевание (края на ХIII-средата на ХIV в. 698-699. 1974. – ЗДНМС. 1990.н. 527-533). Христоматия по история на България. Zagreb. 154-155. 95 Колегата ст. Извори за средновековната история на България (VІІ-ХV в. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ. а на север с Литва. 2000. Цит. 95. с. Ив.А. с. с. Този конфлект довежда до гражданска война между двамата. Şt. 96 Documenta Romaniae historica. 53-69. 98 На практика границата на Влахия на запад е с императора на Германия (Алмания) и крал на Унгария Сигизмунд. София. Гюзелев. Op.

107 В. История на Добруджа. III. с. че през 1415 г. Istanbul. Те се уповават на спомената по-горе грамота от 1404-1406 г. съч. 348-349. Щефънеску косвено достигат до идеята. III. че Мирчо I е получил титлата деспот от византийския василевс нямат основание в писменните източници и византийската практика (Мирчо не е член на императорското семейство. 239-244. 109 М. Panaitescu. 1974. Năsturel. 353. А. Mircea…. 47. А. p. 63-64). с. 110 Предположенията на Н. Op. Bucarest. p. Панайтеску и др. Варна. 261. каквито са всички ромейски доспоти). Мирчо се изтегля от Дръстър и Калиакра. В. Атанасов. Средновековните Балкани… с. A. p. Р. P. но там за Килия не е казано нищо. cit. Дечей датира това събитие към 1416 г. Матанов. – Studii istorice Sud-Est Europene. Михнева. съч. с. а през 1417 османските турци овладяват цяла Добруджа и Долния Дунав. 187-190. Г. Condiţiile instaurarii dominatiei otomane in Dobrogea. p. Божилов.. – In: Islam ansklopediisi. как и докога…. Тази теория не се приема дори от новите генерации румански историци. Хр.. 205. 635. 270-271... че владеел …цялото Подунавие до Голямото море (Documenta Romaniae historica. Йорга и Щ.. Вж: A. Цит. Dobruca. П. Bucureşti. 246. Гюзелев.Н.. 157. с. Тази датировка с някои нюанси се приема от повечето изследователи. 1986. Histoire des Romains et de la Romanité orientale. 1962. как и докога…. Кратка история на Добруджа. Năsturel. Йорга. Матанов. По подробно по този въпрос: Г. Op. Хр. 1937. с. Гюзелев. където се твърди. Атанасов. 43-125. p. че Мирчо І е превзел Килия без да разполагат със сигурен източник. Decei. Jorga. Нешри. p. p. 106 214 . 493. Откога. Дечей смята. 270271. cit. P. N. Ив. с. с. Очерци върху историята…. 85. Цит. 108 P. 69. Giata. Откога.

The single argument represented by the coins with the monogram Iω and T sometimes read as Ιω/αν/ Τ/ερτερι/ (Pl. caused by the conspiracy of the opposed to him clique of Varna dignitaries. So far there are no data that Ivanko had joined the alliance of Ivan Shishman with Mircho I after the murder of Dan I. Apparently Murad I had not authorized Alli pasha – the commander-in-chief with the carrying on of similar campaigns. Wasn’t the threat coming from Czar Ivan Shishman and his ally the Wallachian voivode Mircho I the reason for this? We have established that the campaign of Alli pasha n 1388 was directed only against the Tarnovo czar since none of Ivanko’s strongholds was attacked by means of military devices. 54). more than 50 % of his territory and resources. e. Under the circumstances he was unable to continue the conflict with Genoa and was forced to conclude a peace treaty in May 1387.Chapter 8. 215 . 46) were proven to b the initials of Ιω/αν/ Τ/ομπροτίτζα/ – Joan Tomprotitsa=Dobrotitsa. At first sight the pact was mutually beneficial though conspicuously implying much more concessions on Ivanko’s side. It is supposed that the death of Dobrotitsa was followed by a mission and of Czar Ivan Shishman for the reinstatement of the status quo before 1369/70 and a campaign against the Wallachian voivode Dan I and Ivanko as a result of which Dan was killed. As an outcome of the settled peaceful situation the blockage of the Varna harbour was lifted and were created conditions favorable for busy commercial activity. Perhaps due to these reasons Ivanko moved his capital from the impregnable Kalliakra stronghold to the big economical. For a long period the Dobroudja despotate remained outside the range of the Ottoman Turks’ target zones but perhaps about 1387 Ivanko had preferred to become at least formally a vassal of sultan Murad I. we have no secure landmark pointing unambiguously that Terter was also a bearer of the name Joan-Ivanko. It is much more likely that taking into account his limited resources and being aware of the inner political instability. while Ivanko lost Drustar and Ovetch with the contiguous regions and the close to Varna strongholds. he had assumed a position of anticipation or it is even possible that he had totally rejected a participation in the actions against Alli pasha. Ivanko and the demise of the Dobroudja despotic domain – the Dobroudja despotate Abstract To all probability in 1385 or 1386 at the latest Ivanko succeeded his father Dobrotitsa in Kalliakra – the capital of the despotate (Pl. As for the controversy whether Ivanko is identical with the Drustar master Terter we are rather inclined to think he was not! Besides. Actually Jashhi bey approached the Varna gates invited by some of the Varna dignitaries opposed to Ivanko but after the failure of their coup the bey withdrew voluntarily from the site. commercial. i. church and harbor center of Varna.

Who took over the rule of Kalliakra and Varna remains a big question mark. after the Turkish counteroffensive Mircho withdrew not only from Drustar but also from Ivanko’s territories. in which he enumerates his potential allies among who is “the master of that far. the document from prince Vitovt’s chancellery contains the mediate implication that his eventual ally was Ivanko because in the concerned period he was the only son of a Bulgarian despot. expectedly continuous conflict with the Ottoman Empire. it quite doubtful whether their actions were tolerated by the almighty Beijazid I – a supreme ruler till his taking into 216 . Indeed during the campaign in 1388 Ivanko demonstrated his loyalty of an obedient vassal – a quality highly appreciated by the Ottoman sultans. Still in (the fall of ?) 1391. Whatever the reality was. This is registered in the charters and honorary diplomas of Mircho I from January 1390 and June 1391. a confrontation that was actually to his detriment manifested in the secession of the Drustar and Ovetch regions from his master’s domain. 58). who seized and plundered the region. Ivanko’s authority had been reinstated by sultan Beijazid I. yonder Bulgarian land. It is remarkable that Ivanko’s name was never mentioned again in any of the medieval sources. First of all. here should be pointed a document from the chancellery of the grand Lithuanian prince Vitovt (1391–1400). The fact that in the titular list of Mircho I his position as a voivode of Wallachia is demarcated from that of despot ruling over the lands of Dobrotitsa and a master=dominus of Drustar is adequately indicative. However. The records contain only oblique evidence that the Doboudja despotate was again under the dominance of an autonomous lord-sovereign but his name is not stated explicitly. while his neighbors Czar Ivan Shishman and the Wallachian voivode Mircho I were subjected to their total aggression. It is admissible that after Mircho’s withdrawal in 1391. Mircho I took over the rule of the former Dobroudja master’s realm and respectively of Ivanko’s lands. where he claims to be a master reigning over the territories as far as the lands of Dobrotitsa. where he is denominated with the title despot of Dobrotitsa’s lands and master of Drustar /terrarum Dobrodicii despotus et Tristrii dominus/ (Pl. On this background nothing could stop Mircho I from conquering the lands of Ivanko. In 1396 Sigizmud was really welcome in Kalliakra by a Christian governor but once more he remains unnamed. This attitude made him an oblique opponent of Wallachia and the Tarnovo kingdom. who was already accepted as an Ottoman protégé.After in the spring of 1389 Murad I set off on a campaign against the rebellious Seldjuck emirs in Asia Minor. Let’s make the reminder that the Ottoman troops did not undertake any overtly hostile actions against Ivanko in 1388. Moreover. the fact that after 1391 the Dobroudja despotic domain had a selfdependent lord-sovereign is corroborated by an excerpt from the text of the treaty between Mircho I and the Hungarian king Sigizmund (1387–1437) from March 7th 1395. Controversial remains the question whether the invasion of Mircho I from the end of 1389 marked de jure the legitimately acknowledged demise of the Dobroudja feudal principality or just led to the removal of Ivanko as a master regarded as no longer reliable ally in the impending. It is assumed that the autonomous rule of Kalliakra and Varna was put to an end in 1399 with the campaign of Aktav’s Tartars. called a Bulgarian despot”.

This is corroborated by “A Terrestrial Description” by archbishop Soldannija Joan issued in 1404. Severin. the Messambrian despotic domain (despotate). where Wallachia is presented as …a vast district…This province borders to the east with the Great (Black – note of the author) Sea and to the south with Constantinople – i. and quite probably the big center of Varna from Genoa. Similar assumptions are impressed by one of his honorary diplomas dated to 1404–1406 (according to another author attributed to 1412–1413). Immediately afterwards the Genoese took over the rule of Kalliakra.captivity in the battle for Ankara from 1402. a conquest which induced the conflict with Hungary and respectively Wallachia. This chain of events suggests that after conquering the Danube regions from Drustar to the Black Seacoast (Killija ?). also a vassal of the Hungarian king. About 1417 Mircho I was definitively driven out of Dobroudja and the Ottoman authority and domination became firmly and thoroughly consolidated within the bounds of the former Dobroudja despotate. in 1404/5 retrieved Kalliakra and Gallata. Mircho I descended to the south and with the assistance of his Bulgarian allies under the command of the Vidin Czar Constantine. 217 . in which he assigns to himself the title …a master of Bannat. e. both sides of the whole Danube region as far as the Big Sea and a lord of the Drustar stronghold.

Али паша не был уполномочен Мурадом I предпринимать подобные акции. нам думается – скорее всего нет! У нас нет точных доказательств. В сложившейся ситуации. но после их неуспешного переворота он покинул эти места добровольно. но приблизительно к 1387 г. Предполагается. Не является ли причиной этого угрозы царя Ивана Шишмана и его союзника. или не позже. 54). Что касается спора. Мурад I отправился в поход против бунтующих селджукских эмиров в Малую Азию. Пока не найдено никаких сведений. влашского войводы Мирчи I? Нами отстаивается позиция. оказалось. что к альянсу между Иваном Шишманом и Мирчей I (сформированному после убийства Дана I) присоединился и Иванко. как в 1389 г. Скорее всего. он не мог себе позволить продолжать конфликт с Генуей и в мае 1387 г. что после смерти Добротицы цар Иван Шишман предпринял акцию для восстановления существовавшего до 1369/70 г. что создало все предпосылки для оживленной торговли. зафиксировано присутствие Ешхи бея перед Варной. Иванко и конец Добруджанского деспотства РЕЗЮМЕ Вероятнее всего. а Иванко лишился Дрыстра и Овеча вместе с их регионами и крепостями около Варны. предпочел формально стать вассалом Мурада I. Единственный аргумент в пользу этого – монеты с монограммой Ιω и Τ. Долгое время Добруджанское деспотство оставалось вне поля зрения Османских турок. которая являлась оппозицей Иванко. варненский порт был деблокирован. На первый взгляд договор кажется взаимовыгодным. учитывая свои ограниченные ресурсы и внутриполитическую нестабильность (заговор со стороны части варненских богатеев). что они принадлежали деспоту Ιω/αν/ Йоану Томпротице Τ/ομπροτίτζα/. Действительно. Его пригласила часть варненских богатеев.Глава 8. одно и то же лицо ли Иванко и дрыстырский государь Тертер. но на самом деле больше уступок было сделано со стороны Иванко. Дан I был убит. что Тертер именовался еще и Иоанн-Иванко. а не исключено. указывающих на то. При его расшифровке как Ιω/αν/ Τ/ερτερι/ (обр. (обр. церковный и торговый центр Варну. что вообще не хотел быть сопричастным к действиям против Али паши. Наверное. статукво. Видимо. чем в 1386 г. в результате чего к 1386 г. в 1385 г. именно поэтому Иванко перемещает столицу из сильной крепости Калиакра в большой экономический.. поэтому и не была подвергнута военным атакам ни одна из крепостей Иванко. Иванко наследует своему отцу Добротице в столице деспотата Калиакре. Иванко. Мирча I завладел бывшим Дрыстырс- 218 . 46). а так же организовал поход против Дана I и Иванко. он занял выжидательную позицию. портовый. вероятно. что составляло свыше 50 % его территорий и ресурсов. После того. заключил с ней мирный договор. В результате заключения мира. что поход Али паша был направлен только против тырновского царя.

действительно. однако. Действительно. Наконец. в Добруджанском „деспотстве” правит независимый государь и это подтверждается текстом договора Мирчи I с венгерским королем Сигизмундом (1387-1437) от 7 марта 1395 г. которое в то время ценилось высоко турецкими султанами.. после 1391 г. Принято считать. в которых он называет себя деспотом земель Добротицы и господином Дрыстра – terrarum Dobrodicii despotus et Tristrii dominus (обр. Сразу после этого Генуя захватила Калиакру.ким государством и землями Иванко. нельзя было больше рассчитывать в намечавшемся продолжительном конфликте с Османской империей. имя которого не сообщается. Таким образом. во время похода 1388 г. сразу после турецкого контранаступления он уступил как Дрыстыр. или она была направлена только на устранение Иванко. Он был полновластным государем вплоть до его пленения в битве у Анкары в 1402 г. Можно допустить. сомнение. (осенью ?). Еще в 1391 г. что владеет территориями до земель Добротицы.. Показательным является сам по себе факт. но его имя нигде не указывается. Мирча I покинул эти земли. в то время как его соседи – царь Иван Шишман и влашский воевода Мирча I были подвергнуты тотальной агрессии. Здесь нужно упомянуть в первую очередь документ канцелярии великого литовского князя Витовта (1391-1400). захватывают и опустошают регион. очевидно. На фоне всех этих событий. что ничто не могло остановить Мирчу I в стремлении завладеть землями Иванко. что после того. Однако. остается вопрос: кто взял власть в Калиакре и Варне? Существуют только косвенные сведения. что в титулатуре Мирчи проводится разграничение между его статусом воеводы Влахии. называемый деспотом. что эти их действия были спокойно восприняты султаном Баязидом I. de jure ставит ли конец Добруджанского феодального деспотства вторжение Мирчи I к концу 1389 г. Примечателен факт. но тут 219 . среди которых и государь болгарской земли. что больше нигде в средневековых источниках не упоминается имя Иванко. что он. качество. и июня 1391 г. Это зафиксировано в грамотах Мирчи января 1390 г. остается открытым вопрос. тем более. так и земли Иванко. на которого. очевидно. однако. Иванко показал себя лояльным вассалом. которые в 1399 г. как в 1391 г. которое раньше причинило ему ущерб. завладев дрыстырским и овечским региономи. что в добруджанском деспотстве снова правил автономный государь. Крайне важным и интересным. Сигизмуд был принят в Калиакре неким владетелем – христианином. что в 1388 г. в 1396 г. в котором он утверждает. уже считался османским протеже. османская армия не предпринимала враждебных действий против Иванко. так как только он являлся сыном болгарского деспота к тому времени. что речь идет об Иванко. документ канцелярии великого литовского князя Витовта дает косвенные основания полагать. Существует. Напомним. деспота земель Добротицы и господина = dominus Дрыстра. Баязид I вернул к власти Иванко. что конец автономного управления в Калиакре и Варне наступает после похода татар Актава. Впрочем. в котором он перечисляет своих вероятных союзников. наверное. 58). Так или иначе. он становится косвенным опонентом Влахии и Тырновского царства.

Северины.государем Баната. Пер. а соответственно и с Влахией. который в то время тоже был венгерским вассалом).же вступила в конфликт с Венгрией. и в пределах бывшего Добруджанского деспотства была устанавлена полная и продолжительная османская власть. Это подтверждается и „Землеописанием” архиепископа Солдании – Иоанна от 1404 г. большая область. территорий обеих сторон всего Подунавья до Большого моря и владетелем крепости Дрыстыр.. в которой он титулует себя .. можно полагать. Мирча I спустился на юг и с помощью болгар (имеются ввиду его союзнические отношения с видинским царем Константином... (по мнению других исследователей – 1412-1413 гг. Мирча I был вытеснен окончательно из Добруджи.е. Изходя из всего сказанного.. до деспотата Месемврии. отвоевал у генуэзцев Калиакру и Галу. в 1404/5 г. датированная 1404-1406 гг. Подобные мысли рождает его грамота. на юге с Константинополем – т. К 1417 г.. в котором Влахия представлена как .).. Эта провинция граничит на востоке с Великим (Черным – Прим. 220 .) морем. а по всей вероятности и Варну. что после взятия территорий Подунавья от Дрыстра до Черного моря (Килии?).

за харизматичната личност на Добротица не секват с тяхната кончина – т. той изобщо не прави усилия да научи и възпроизведе името на господаря на княжеството със столица Варна. макар и понякога замъглени и затъмнени от патината на времето. а драма.е. Добротица така „изпълва” политическото пространство на българския Североизток през ХIV в. по повод миналото му пишат единствено за Добротица. в случая Добротица. Добротица е сред малкото независими и полунезамисими владетели на Балканите получил титлата доспот. В грамотите си той винаги свързва добруджанското „деспотство” с Добротица – Terra Dobrodicii1. продължила почти половин столетие. в случая Иванко. когато се ражда. собствените му синове Иванко и Тертер. продължават да живеят и да са обект на коментари. Прочее. Срацимир.. не остават безпотомствени.Дабруза – Добруччиа – Добруджа. Той така се асоциира с управлявите от него земи. Впечатляващо е. е показателен.. едновременно зет и тъст императорското 221 . По повод събитията от 1388 г. Причината за изключително високата легитимност и популярност.2 Фактът.3 На този фон заслужава да се обсъди „явлението” Добротица. близки следовници на събитията от втората половина на ХIV в. дори векове след смъртта на Добротица името му и деятелността му. те приемат собственото му име. че замъглява спомена не само на своите предшественици Балик. често митологизиран спомен.. се лигитимира само с името на баща си. че дори хронистите от ХV в. че още през ХV в. често трансформирани в полулегендарни истории.Вместо Заключение или: Наследството на Добруджанското деспотство Краят на Добруджансктото деспотство и пълното овладяване на Добруджа от Османските турци очевидно не е едноактактна трагедия. когато дойде реч за миналото на Добруджа хронистите и пътешествениците до ХVIII в. които преливат в дълговечен. което битува до ден днешен: Земя на Добротица – Добротичиева хора – Добруча – Добротца – Доброзо. че един владетел. Изобщо. който стартира своята активна политическа кариера когато Добротица е покойник или на смъртно ложе. никъде в документите не споменава името на своя съвременник Иванко. Десетилетия. което няма пълен аналог в балканското политическо пространство от втората половина на ХIV в. просперира и загива „деспотата”. но и на следовниците си.4 е в достиженията му. Добрижа. знаят и разпозват единствено за Добротица. Даже влашкият воевода Мирчо I (13861416). За него и за съвременниците му е достатъчно да го нарече Добруджаоглу – сина на Добротица. Тодор. Така постъпва малко по-късно и Мехмед Нешри. Освен това споменът за „деспотата”.

около 25 крепости и десетки селища. Видниското царство (Видински санджак). е. деспоти. стратегическо търговско пространство с излаз на Дунав и морето и икономически и стопански ресурс включващ 5 големи градове. от 1346 до 1386 г. политическата структура на добруджанското деспотство не остава безпотомствена. Според него това се дължи на обстоятелството. Преди повече от 20 г. който е починал 15 години по-рано. кесари. че той не се изгражда в границите на на добруджанското княжество завоювано при Иванко (каквато е обикновено практиката на османските турци).7 Когато коментира Силистренски санджак Ал. Добруджанското деспотство обхваща единствено тясната черноморска ивица от Каликра до Варна. Така е постъпено с Търновското царство (Никополски санджак)6. За разлика от повечето балкански князе. че първоначалната територия на Силистренски санджак (при формирането му през 1388 г. Ал. легитимност и самочувствие. Кузев направи връзка между границите на Добруджанското деспотство и формирания от османските турци Силистренски санджак. Най-сетне. Забележителното е. макар и трансформирана. Видинско царство. Османска Турция. Златната орда. Затова заключава. при управлението на Добротица и до кончината си при Иванко. че от създаването си. Влашко. Освен това политическата активност на Добротица значително надхвърля тесните регионални и дори балканските рамки. сравнение с всички полунезависими „нови” владетели на Балканите Добротица разполага с най-голяма територия (от линията Черна Вода – Констанца до Балкана и от Черно море до литията Тутракан-Шумен). няколко пристанища.семейство на палеолозите. Камчия. Византия. което определено е илюстрация на икономически възможности. Единствен той от балканските владетели си позволява да води дълга и упорита война с могъщата морска „империя” Генуа. че границите му съвпадат с територията на Варненски вилает в структурата на Силистренски санджак.9 Това на практика означава. защото административно и териториално е наследена от Силистреския санджак. Трапезундската империя. Кузев обаче смята. деспотата на Добротица включва цялата територия на юг от линията Констанца-Черна вода и на изток от линията Тутракан – Шумен. севастократори. Венеция. а обхваща територията по времето на Добротица. Генуа. която според него се простира край морето южно от Мангалия и до р. Сърбия. че в първоначалната си територия той не обхваща само Добруджанското деспотство. но още регионите на Дръстър. Деспотът поддържа широк спектър от контакти и амбициозни проекти – Търновско царство. че след 1370 г. Велбъждския „деспотат” на Деяновичите (Кюстендилски санджак). Кузев) съвпада почти напълно с 222 . архонти „крале” и пр. и пр.8 Има достатъчно факти. Овеч и Петрич. той присъства в голямата балканска политика продължително време – т. която през този период категорично доминира над Византия и дори над Венеция.5 Той с основание обръща внимание на една устойчива практика в Османската империя новозавладените християнски държавици на Балканите да се обособяват в санджаци. според А. Впрочем. Добротица е рядко изключение и със собственото си монетосечене.

Действително Варненска кааза в структурата на Силистренски санджак обхваща приблизително територията. 1. че за известен период Добротица владее и Северна Добруджа10. то това отново е обособена структура подарена от цар Иван Александър на Добротица през 1370 г. земите на деспот Оливер във вилаета Оливер и пр. (обр. 4).13 Eто защо действително може да приемем. 4). вече е забелязано. (обр. Сходна е историята на кааза Хърсово. 1. Не е изключено това да е станало на един по-късен етап.е. На пръв поглед странно е присъединяването на земите на юг от Балкана до Сакар към Силистренски санджак. създадена след началото на ХV в. който Добротица владее временно около 1363-1370. 4). че не само санджаците. които се разпростират от Тутракан до Черна вода (обр. 1. че в своето началото Силистренския санжак е формиран на база земите на деспот Добротица. 4). Това пък са земите. Наистина при Иванко територията на „деспотата” е редуцирана до ивицата между Варна и Калиакра (Варненска кааза). също ще е имало значение но при определяне границите на подструктурите в санджака – вилаетите и каазите (обр. 1. към Силистренски санджак са предадени териториите в Дунавската делта и на юг от Балкана до Странджа. територията на Овеч и региона. За османските турци обаче легитимната личност е Добротица и при формирането на Силистренски санджак ще да са се водили от границите на деспотата при неговото управление. Продължава да стои въпроса кога е създаден Силистренски саджак и промените в териториалния му обхват. управлявана от Иванко (син на Добротица) със столица Варна в края на ХIV в. 4). територията на Овеч. Дали в случая има значение факта. т. то причисляването ѝ към санджака изглежда логично. Кузев той е формиран още 223 . Съответно Силистренска кааза включва земите на добротичевия син господин Тертер със столица Силистра. но и подструктурите му – вилаети и каази следват границите на заварените от османските турци политически формации в другите балкански региони. земите на Тертер. Ако пък приемем. че преди това деспота на Месемврия е бил зет на Добротица не е ясно. земите на на Мара Бранкович във вилаета Деспина. Впрочем. но те водят относително полунезависим живот под доминацията на Генуа и татарите до началото на ХV в.11 Наличието на заварени квази държавни структури в края на ХIV в. Според А.12 и обхващаща Северна Добруджа между линията Констанца-Черна вода до Делтата на Дунав (обр. Съответно принадлежащите му вилаети териториално следват приблизително структурите. Що се отнася до Провадийска кааза. Земите на Вълкашин са обособени във вилает Вълкашин. на които се разпада деспотата в навечерието на похода на Али паша от 1388 – земите на Иванко. След окончателното подчиняване на Източна България и цяла Добруджа около 1415/17 г. Тя обаче отново е присъединена към Търновското царство през 1386 г. земите на Кастриотите в Албания във вилает Йован. По-скоро обособеността на региона и късното превземане на Несебър за причина за оформяне на отделни каази и присъеденяването им към санджак Силистра.границите на Добруджанското деспотство при Добротица. земите на Балшичите във вилает Балша. в навечерието на османското завоевание през 1388 г..

Кузев отнася това събитие към 1388 г. Варна. че толкова войска не може да се командва от някакъв дребен на