89

Кубышев А.И., Дорофеев В.В., Симоненко А.В., Куприй С,А., Ковалев Н.В. Отчет о работе
Херсонской археологической экспедиции в Херсонской области в 1985 году.// НА ИА НАНУ –
1985/7-103С.
Куприй С.А., Данилко Н.М. Конские погребения Водославского могильника // Вид Кіммерії до
Сарматіїї – Материалы конференции – Київ, 2004.
Бессонова. С.С. О скифских повозках // Древности степной Скифии. – К., С.102-117.
Гаврилюк Н.А. Домашнее производство и быт степных скифов. – Киев, 1989

Лазаров Л.
КЕРАМИКА ОТ РАННАТА ФАЗА НА СТАРОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА, ОТ ВР.
ТРЕСКАВЕЦ ПРИ Г. ТЕТЕВЕН (ЛОВЕШКА ОБЛ., БЪЛГАРИЯ)
Връх Трескавец (1151,46 м) се намира на около 12 км северозападно от центъра на
гр. Тетевен (Ловешка обл., Централна Северна България). Той има неправилна издължена
форма в посока запад – изток и площ над 220 дка. Върхът завършва с отвесни, високи до
100 м скали, обграждащи го почти изцяло. По този начин Трескавец в огромната си част е
практически естествено укрепен и почти недостъпен. Той не е бил изследван
археологически и в литературата за него има само няколоко кратки съобщения,
отбелязващи наличието на антични и средновековни находки и останки от строежи там. На
практика върхът е почти неизвестен в археологическите среди. Същевременно от много
десетилетия Трескавец е прочут сред местното население с укрити там баснословни
съкровища и обект на усилени имнярски търсения. С цел да бъде спряна тази иманярска
инвазия ръководството на Община Тетевен предизвика провеждането на спасителни
проучвания, които да бъдат началото на ежегодно археологическо изследване на върха,
като осигури финансирането им и се ангажира с осъществяването на консервационнореставрационни мероприятия при откриването на археологически стуктури там.
Разкопките бяха проведени между 11-29 август, 2008 г. Беше проучена площ около
276 кв. м с централната северо-източна част на крепостта, в близост до входа й. В този
периметър се откриха архитектурни останки и материали от няколко исторически епохи.
Наред с архитектурните останки от античността, както и от средновековието и от
по-ново време, особен интерес представляват многобройните керамични фрагменти от
предримско време. Тяхната основна концентрация е в един периметър от около 4 х 6 м,
вътре и отвън западната част на сграда І (рис. 1). Очевидно тази керамика документира
наличието на някакво жилище (или възможно някаква яма) от по-ранна епоха в така
очертания участък, което е било напълно унищожено от от строежа в римско време.
Въпреки огромните старания да бъде уловено някакво очертание на вкопаване (землянка;
яма) или други предримски структури, с изключение на керамиката, нищо друго не беше
регистрирано. Нещо повече, предримските керамични фрагменти се откриваха често на помалка дълбочина от късноантичните, което говори, че при изграждането на късноантичната
сграда целият предримски пласт е бил прекопан и основите (както впрочем трябва и да се
очаква), са стъпили здраво на материка. Не бяха открити и никакви парчета от замазка или
огнище.
Въпросната предримска керамика e работена на ръка. С цел да се уточни нейната
датировка тя ще анализирана в следващите редове. Най-многобройни сред нея са парчетата
(устиета, стени и дъна) от паници и по-големи съдове за съхранение на храни (табл. І, 1-11,
13, 15, табл. ІІ, 16-20, 22-30, табл. ІІІ, 50-55), от съд, наподобяващ тава (табл. ІІ, 21), както и
от чаши (или кани), от които са запазени фрагменти от вертикални дръжки с ромбовидно,
триъгълно или елипсовидно сечение (табл. ІІ, 32, 35-37, табл. ІІІ, 39-47). С последните със
сигурност може да се свържат едно от откритите дъна (табл. ІІІ, 49), а вероятно и някои
фрагменти от устиета (табл. І, 12, възможно и І, 14). Едно фрагментарно запазено съдче
(табл. ІІІ, 43) най-вероятно трябва да се определи като вазичка или чашка, докато високото

48) може да е принадлежало. І. разположени под устието и по стените на съдовете (табл. отговорът му трябва да дойде от анализа на характерните украси върху тях. затварящи чисти пространства (табл. 8 в. ІІ. представляваща хоризонтални релефни ленти. 22). ІІ. 1-4).90 столче (табл. 33 трябва да е от биконична каничка. 3б. 5-11. но върху други присъства украса. както на чаша [Кънчев. 7а]. 7а. 1984 – Обр. представяща щриховани. 1974 – Обр. Свищовско [Стефанов. 32-32б). табл. от които тези фрагменти са части. Орнаментацията е била извършена с . Табл. Няколко фрагмента от устиета на паници са орнаментирани с кóси или вертикални канелюри (табл. 23-30). декорирани чрез прищипвания с пръсти и в 1-2 случая с врязвания с нокът или острие. Част от откритите фрагменти са неорнаментирани. д-е. (От тях е запазен съвсем малък участък). запълнен с бяла материя. ІІ. които са били разположени в очертано от врязани хоризонтални успоредни линии поле. от която са съхранени части от стената на тялото – с кълбовидно очертание и долната половина от вертикална дръжка. оформящ триъгълници и ромбове. така и на купа [Кисьов. Най-масова е тази. която в огромната си част е релефна и в един случай врязана. Бонев. ІІ. Новград. При един фрагмент е частично запазена дъговидна релефна украса. ІІ. 1993 – Обр. твърде много наподобяват на сходно керамично пособие от с. І. което е идентифицирано като постамент за плетене на кошове. а при друг – малък конусовиден букел (табл. 34). Пред нас стои въпросът от кое време е тази керамика? Тъй като липсват по-точни данни за точната форма поне на един от съдовете. ІІІ. ІІ. наподобяваща сляпа дръжка (табл. 4. 26]. пресичащи се геометрични фигури – триъгълници и ромбове. Фрагментът от стена табл. Безспорно най-интересни са фрагментите от кана (или кантарос?). достигащи до средата на стената (табл. 2003 – Табл. 80б]. 71а. Двете парчета от дебела изпечена глина. имащи от едната страна дупки. 31-31а). Ще започна с най-интригуващят орнамент – врязаният. Върху тях има врязана ангобирана украса.

f. Джамбазов. от с. редица по-общи аналогии на врязани орнаменти. 8/ 2. макар и достигнало до нас в твърде фрагментарен вид. 46]. Според Б. разбира се. н. Джамбазов. не съм попадал на точно съответствие на орнамента от Трескавец. 45. 105 ff. 3/ 1. 24. 9 (от Деветаки) (вж. Затова още по-интригуващо е. 1960 – С. 1976 – Fig. Taf. 1976 – Taf. Taf. инкрустирани с бяла материя се срещат в голяма част и от останалите балкански култури и керамични групи от това време. в това число и с обвързаните с Централна Северна България култури Вербичоара и Тей [Бонев. която също намира своите паралели в посочените фази на тези култури (групи) [Миков. пр. 19. 26/ 13. 8/ 1. 1976 – Taf. 8]. Хензел. 40/ 5-7]. 1976 – Р. Hänsel. от с. 20/ 6]. 5/ 1-3. че в случая не мога да посоча точни паралели на представените тук щриховани ромбове. които допълнително са защриховани вътре с по-плитки успоредни и коси насечки. Пшеничево [Hänsel. Карпато-Дунавски раннотракийски културен комплекс. оформящи триъгълници и ромбове от края на бронзовата и началото на старожелязната епохи от България: от Деветашката пещера [Миков. 36/ 4. обаче. Съдейки по посочените аналогии той трябва да попада най-общо във фази ІV – Vа. fig. обр. а за един регионален вариант (група Говора) на обща керамична група с Тей и Гърла Маре [Ibidem]. съчетано с врязаната геометрична украса (ромбове и триъгълници) има своите близки съответствия в късните фази на култури Вербичоара (Вербичоара ІV и Vа = група Говора по Хензел) [Berciu. ІІ/ 16. 1979 – С. ІІ/ 16. 1976 – S. Плевенско [Hänsel.]. Врязаната украса върху керамиката е типична за бронзовата и началото ранножелязната епоха. Hänsel. Градешница). по двата бряга на Долен Дунав. 4/ 6. 1961 – Abb. тризъбци [Миков. 100. 7. 59-60]. Разградско [Hänsel. f. пр. В позната ми литература. Друг показател. 1976 – Taf. от с. които са синхронни по-между си. 32-32а). Съществуват. Fig.4-5. от с. 1981 – Fig. според същия автор. обаче. 9/ 2. 1972 – Обр. 100. 33/ 13] и Ишалница [Hänsel. от Вишевград. Idem. 1976 – Taf. Джамбазов. Градешница. 10/8]. 8]. 3. от Разкопаница [Hänsel. 1976 – fig. h. Хр. група Говора по Хензел) отговарят на ХІV и съответно на ХІІІ в. че през втората половина на ІІ хил. е наличието на орнаметация и върху видимата страна на държката. fig. Извор. 4/ 1-9. които (за култура Вербичоара. Така фрагментите от съда с врязана украса (кана. въпреки че наличието на пряка връзка от това време с по-късните епохи е проблематично [Гергов. 5/ 2. кантарос) следва да се отнесат към късните фази на култури Вербичоара (Говора) и Тей. 10/ 8]. 8] и от керамичните групи Зимничя (Hänsel. Кслоджени [Hänsel. По тази причина. и Миков. 20/ 7]. Врачанско [Hänsel. Hänsel. 26]. характерни за късната култура Вербичоара (група Говара) [Berciu. от Оряхово [Hänsel. в това число Северозападна България. 2. 1984 – Обр. 1961 – Abb. 10. Гергов. 1976 – Taf. 1976 – Taf. според мен за по-стриктното датиране на този съд (чаша. 9. н. че през бронзовата епоха районът на . i]. 1976 – Taf. Муселиево. 21/ 14]. кантарос) от голямо значение е формата на тялото. 1960 – Обр. 1976 – Taf. fig. е. са с еднакви размери (табл. от с. 29а]. 9/ 2. 1965 – S. 1979 – С. 3-6. Лесура. h] и в групата Зимничя – Черковна – Пловдив [Hänsel. се развива една изключително самобитна и високо развита за времето си култура. 1976 – Taf. Впрочем. Кълбовидното му очертание. 57/ 2-3]. 8/ 6. Същевременно врязаната. а същевременно и с Зимничя – Черковна – Пловдив. 2003 – С. 1960 – Обр. Джамбазов. 133]. тъй като вертикалните линии са изключително правилно разчертани и стените на фигурите. Detev. т. украсена с бяла материя керамика е характерна и другите групи от т. e. По-късно тази традиция е много силно изявена в културата Басараби от средната старожелязна епоха [Vulpe. 1976 – Taf. но врязаните орнаменти. Кърджалийско [Дремсизова-Нелчинова. e. при Вербичоара ІV-V не следва да се говори за отделна култура. Берчу счита. 36/ 7]. Hänsel. e. 5. 1976 – Taf. Бонев. Хр. известна като култура на инкрустираната керамика. 7/ 2-4. [Berciu. f.]. 1960 – Обр. 36а]. 1976 – Taf. 8/ Abb. който практически напълно съвпада с първия. 1976 – Taf. в късната култура Тей (Тей Va) [Leahu. Taf. 4/ 2. 97 а. чаша. 1978 – fig. като тя се среща още в късния халколит. 5/ 3-5. тези фази не могат да се разграничат твърде прецизно [Hänsel. 1976 – Taf.91 приспособление от типа на т. 2003 – Табл. 31] и от съседна Румъния. 70/ 5. 3/ 2. 4/ 5 (от с. Добре известно е. 11 сл. от с. Idem. Пловдивско [Hänsel. 1976 – Taf. Врачанско [Николов. ІІ. Д. Черковна. 179].

спада към култура Вербичоара [Berciu. Тук. 83].]. очевидно се чувства и влиянието на съседната група Тей. 2003 – С.92 Централна Северна България и по конкретно западната му част.Пловдив [Alexandrescu. а има и регионални особености [Leahu. обаче. 32.]. 58 сл. А Александреску пък приема. от късната . че в късната бронзова епоха ареалът между Искър и Янтра се отнася към групата Зимничя . От казаното до тук логично следва. 1]. Хензел [Hänsel. обхващата двете страни а Дунава в този участък. често геометрични орнаменти най-вече от групите Говора – късен Тей – Зимничя – Черковна – Пловдив. 1976 – S. 1978 – 49 sq. 58-60] за една поголяма културна общност. и Бонев. че фрагментирано достигналият до нас съд с врязана украса е синхронен с подобни нему сферични кантароси и чаши с разнообразни врязани. към която принадлежи и Тетевен. а може би и част от Южна България [Вж. Затова и трабва да се приеме мнението на Б. 1973 – P. 1961 – Taf.

154. 4.. пр. . 1974 – Р. ІІ. 1-3). Hänsel.93 бронзова епоха. 38. 14б. Pl. 1977 – Pl. 41-42]. 19. например при Миков. 45/ 1-6 и пр. Tončeva. Kănčev. от който са дискутираните тук фрагменти. 1974 – Обр. 1984 – С. 1972 – С. Особено характерни са този тип паници за култура Бабадаг [Hänsel. до края на ранната фаза на старожелязната епоха [Hänsel. кантарос) с врязаната. 1981 – С. 1960 – Обр. fig. 1984 – Oбр. f. 10. 98. въпреки че се среща и след това. Абсолютната датировка на фрагментите от кана (чаша. 5-6.]. Дългопол. както за късния бронз. при различните керамични групи от късната бронзова и ранната старожелязна епоха (към които съвсем отчетливо ни насочват разгледаните по-горе фрагменти с врязана и канелирана украса). е. 1976 – S. 46/ 10. Катинчаров и др. [Малки конусовидни букели (пъпки). 5].. 1984 – С. 1980 – Р. Тази украса е типична за ранната фаза на старожелязната епоха. 41-42. 1974 – C. н. Сава. XIV]. 182]. [Чичикова. Pl. 1980 – Р. 1995 – С. 41-42. 178. сходни с този на табл. Антонова. д] след това в къснобронзовата и ранножелязната [Миков. 88.. обр. 126. 22. (Навярно няма селище от ранния халщат. Кънчев. например Чичикова. По-малко насочваща в хронологическо отношение е останалата релефна украса върху откритите фрагменти. 1980 – Р. 2 и пр. Царевец и т. работена на ръка. 20-21. 1974 – S. подвити навътре устиета от паници представят един друг хронологически обсег. 1980 – Р. 22. като на този въпрос ще се спра кратко и подолу. Tončeva. 1984 – С. запълнена с бяла материя украса би следвало да е в ХІІІ-ХІІ в. 72.. Долмова-Лукановска. 12. Тончева под името Лонгоза І [Тодорова. XIV. още от енеолита [Димитров. Вишеград. Дългопол. 1960 – Обр. Джамбазов. Čičikova. Асеновец. така и за ранната старожелязна епоха. Изглежда съдът. и керамичните групи по поречието на Средна Камчия – Голямо Делчево. 1972 – Р. обр. Началото на въпросните паници изглежда е в късната фаза Ноуа [Hänsel. 1972 – С. обаче. Сава-Цонево. І. 4/ 4-6]. І. Джамбазов. Detev. Tončeva. обр.] „Слепите” дръжки във формата на релефни дъги служели същевременно и като декорация също битуват продължително върху керамиката. 50/ 7-8]. 1974 – С. И все пак. 11в. Джамбазов. [Čičikova. Аладжов и др. 238. Попов. пр. табл. 1960 – С. 4) и с вертикални канелюри. 99 а. Катинчаров. обединени от Г. 6. 1984 – C. 156. от ареала на България и Южна Румъния вж. 1976 – S. 17/ 6. 29 в. Констанция. 2. Същият. 1/ 18. обр. работена на ръка безспорно имат няколкото подвити навътре устиета от паници. Дремсизова-Нелчинова. 10. с. в което тя да не се среща). Джамбазов. 92. отколкото в късния бронз. Шуменската крепост. 126. Tončeva. макар че е широко разпространена през къснобронзовата и старожелязната епохи. fig. 1976 – Taf. Същата. по-късен от къснобронзовия хоризонт Вербичоара ІV-Vа (Говора) – късен Тей – Зимничя – Черковна – Пловдив и обхващащ ранната старожелязна епоха (фаза А1-2). 45/ 10-11. 129. обр. Магурата. 1968 – C. 271. 146. От частите от съдове с релефна украса най-голямо значение за уточняване на датирането на откритата предримска керамика. Орнаментацията с релефни ленти с прищипвания с пръсти е една от най-често срещаните върху керамичните съдове още от неолита и в някои случаи продължава и след Р. Голямо Делчево. Хр. 182. XI. 47/ 4. Pl. VIII. Този некропол се счита хронологически пряко следващ след групата Говора [Hänsel. 4143] и се регистрира при почти всички такива обекти: Пшеничево. 1976 – S. трябва да е бил малко по-ранен (съдейки пак по кълбовидната му форма) от тези с врязаната украса от некропола в Ишалница [Hänsel. 1974 – С. но са широко разпространени и в новожелязната [вж. Те се срещат още от ранната бронзова епоха [Миков. (Разбира се. Сава. Berciu. те битуват много продължително време. така че тя трудно може да бъде индикатор за по-точното датиране на откритата предримска керамика. орнаментирани с кóси (табл. а в един случай (табл. 1976 – Taf. 40/ 5-7]. 1961 – Abb. 13. 10] и са характерни. Катинчаров. Хр. обр. 167]. 1980 – Pl. Така фрагментите с канелирани. Стефанов. 95 d. 1981 – fig. 17 г. 19-21. Tončeva. 2/ 3. Eadem. Хр. тя като че ли е много поразпространена в ранната старожелязна епоха. тези релефни ленти са представени по различен начин. 18 а. обр. 1972 – Fig. до ІХ в. V. 4. 38. 15. Букелите като орнамент също са сред типичните керамични украси по нашите земи в един продължителен период. обр. 1984 – С. включително. Тодорова. 1984 – обр.

[Hänsel. тъй като едва ли е логично да се допусне няколковековно съществуване на предполагаемото жилище. с късните групи Вербичоара (ІV-V) (Говора) – Тей (ІV-V) – Деветаки (ІІ фаза) – Зимничя – Черковна – Пловдив. Тяхното съсъществуване очевидно има място в един преходен период. Хензел приема. т. в съответствие с На А1 по хронологията на Мюлер-Карпе за Централна Европа [Димитров. по-вероятно изглежда въпросната керамика. 116. 88]. въпреки че. 1972 – С. 116-117] и дори от средата на този век насетне [Tončeva. 2008 – С. Но в съчетание с по-горе насочващите данни от врязаната украса и подвитите канелирани устиета от паници те също подпомагат в определена степен изясняването на датировката. Хр. 1968 – С. лит. Останалите по-характерни фрагменти хронологически могат да принадлежат. И все пак има определено единодушие. Тъй като не се знае точната площ и дебелината на пласта от разрушения в античността предримски участък. 2003 – С. Според по-късните изследвания. самостоятелно трудно могат да бъдат точен хронологически индикатор. характерен за канелираните устиета? Началото на старожелязната епоха в България се поставяше в ХІІ в. предвид концентрацията й на ограничена площ. Дискусиите и уточненията по този въпрос продължават и до днес [вж. т. пр. И така. е. Но според мен. Тончева изтегля неговото начало още по-нагоре. единият свързан с късния бронз. Чичикова. запълнена с бяла материя украса. 88. 1980 – Р. отразяващи къснобронзовия хоризонт и канелираните устиета от паници. 120]. Хр. Хр. Хр. при приемането на възможността. пр. Гергова. пр. 1974 – S. 1968 – С. Чичикова. както беше отбелязано по-горе. 1964 – P. релефната украса с прищипвания е особено характерна старожелязната епоха. пр. да отразява обитаването на дадено жилище в определен период от време. 1974 – S. така и към по-късните. 1974 – S. Нека отначало разгледаме последната възможност. че комплексът Зимничя – Черковна – Пловдив продължава до края на ХІІ в. Хр. 12. 1968 – С. а вторите – към ранната старожелязна епоха. 19 и цит. очевидно е необходимо да се търси максималното сближаване между фрагментите от кана (кантарос) с врязана. При нея горната граница на датирането.. би могла сравнително лесно да бъде изместена по-надолу – поне в Х в. подвит навътре ръб на устието. пр. 2003 – C. и Berciu. Същевременно Б.. Тодорова.. халщатът тук започва от ХІ в. както към по-ранните. Както беше отбелязано. [Hänsel.. запълнена с бяла материя и тези от паниците с подвит навътре и канелиран устиен ръб. с друга от групите. когато става преплитането между двете епохи. Но тук възниква и проблемът – кога да бъде датиран този къснобронзов хоризонт и съответно следващия. Ако в случая приемем за начало на старожелязната епоха началото на ХІ в. пр. 1980 – Р. Изглежда следва да се приеме и още едно снижаване. Eadem. 179]. в средата на този век [Tončeva. обаче. Г.. 37].] От друга страна трябва да се държи сметка и възможните хронологически разминавания в продължителността на съществуването на отделните къснобронзови групи. вж. то това е и датата post quem за съществения брой фрагменти от . че в случая не са налице два стратиграфски хоризонта. 1976 – P. пр. пр. разглежданата тук керамика да отразява обитаването на някакво жилище без хронологическо прекъсване. 22]. пр. Същевременно тя синхронизира с Бабадаг І и керамиката от Лонгоза І. 1977 – C. 97 ff. 9. която дават канелираните устиета – ІХ в. 1980 – P. Бонев. не може със сигурност да се твърди. 120]. [Hänsel. 88. документиращи ранната старожелязна епоха. [Morintz. 19. от казаното по-горе произтича. 47 сл. Бонев. а другият с ранния старожелезен. в които масово са разпространени паниците с канелиран. последно Кузманов. в ХІ в. 1974 – S. Хр. е. Като че ли съществува и почти пълно единодушие за началото на Бабадаг І (много важен за нас предвид паниците с извит навътре канелиран устиен ръб) – ХІ в. Хр. Първите следва да се отнесат към късната бронзова епоха. 94 сл.94 Ето защо посочените релефни украси. че късните Вербичоара и Тей имат място още едно столетие – до края на ХІ в. Хр.. че сред разглежданата карамика са налице два по-ясно датиращи компонента – фрагментите от кана (кантарос) с врязана украса. 88. за да се сближи тази граница с долната – на къснобронзовия хоризонт. Hänsel.

3.. така че отговорът изглежда утвърдителен. Ето защо следващи находки този нов обект от това време в тази част на България биха допринесли много за осветляването на тази проблематика. тук дискутираното керамично струпване да е от един културен пласт. VІІ. Бъдещите проучвания ще хвърлят безусловно допълнителна светлина върху разгледаната тук керамика и обвързването й с конкретни керамични групи. ХХХІ). Попов. Капелкова. пр. Фрагментираната кана с врязаната украса и може би някои от другите фрагменти следва да се отнесат към края на късния бронз – ХІІІ-ХІІ в. Ст. Tončeva. 1980 – Р. 2003 = Ал. Д. 1984 = В. пр. ХХХІV. пр.). Димитров. 1981 = Д. 265-329. по време на стоителството на античната сграда цялото това пространство да е било прекопано и парчетата от по-ранната кана (кантарос) да са се смесили с ранножелязните. 1968. според мен също по-малко вероятна – предполагаемото жилище (или пък яма?) от старожелязната епоха да е било създадено в близост до място. Катинчаров. при които подвитият навътре устиен ръб е кóсо отрязан (табл. тъй като паниците с такава украса са застъпени през цялото това време. 107-138.95 различни паници с подвит навътре. 18-19). Хр. Н. Литература Аладжов. пр. пр. канелиран ръб на устието. Бонев. изграждането на античната сграда да е унищожила някакво наслояване от два хоризонта – единия от късния бронз и другия от старожелязната епоха. При другата възможност. и др. А възможно ли е по-късно – в ХІ в. Пл. ако поставим изработката на този съд стриктно в късната бронзова епоха (например в ХІІ в. – ИАИ. 236-250. с. Бонев. Катинчаров. – C. пр. София. Аладжов. където по-рано е бил счупен и останал в земята съдът с врязаната украса от късния бронз. че финалът и на Вербичоара. Serdicae. в синхрон и с материалите от Лонгоза І и Бабадаг І. VІ. Х. и на Тей по всичко личи попада именно в това време. От своя страна материалите от ранната старожелязна епоха – фрагментите от канелираните паници и най-вероятно голямата част от останалата керамика тогава изглежда следва да се поставят в по-широки граници – през цялата ранна фаза на халщата – между ХІ (средата?) -ІХ в. Петров. 1974 – S. Долмова-Лукановска. . с. По-късно. отразяващ прехода между късния бронз и ранната старожелязна епоха. при разгледаната възможност. Хр. Антонова. следва да приемем. (РП. районът на Централна Северна България е слабо проучен и по отношение на къснобронзовата епоха. Кр. Може би определена подкрепа на това широко датиране дават две от неканелираните устиета на паници. Констанция’77 (предварителен отчет) – ИНИМ. пр. имащи място най-общо казано в Х-ІХ и съответно ІХ в. Разкопки на пещерата Магула през 1971 г. Васева. Подобен начин на изработка е характерен за керамичните групи Козия и Остров [Hänsel. П. 1976 – Taf. – C. – C. Към въпроса за тракийското селище на Царевец . най-приемливо изглежда то да бъде датирано в ХІІ-ХІ в. Хр. Хр. Антонова. Х. Димитров. най-вероятно фрагментираният съд с врязана украса е бил произведен в ХІІІ-ХІІ в. Георгиев. Ир. Нови данни за ранния халщат в Североизточна България (археологически разкопки на Шуменската крепост) – Тhracia. 120]. Съществува и едва трета възможност.Тhracia. 1981. Както беше посочено по-напред. Както беше отбелязано по-горе. VІ.. нещата изглеждат по-ясни. ІІ. Троя VІІb 2 и балканските тракийски и мизийски племена Археология. 160-183. – София. 29]. Хр. 1974. 1-14. 4. 1968 = Д. и по отношение на старожелязната и тепърва трябва да се уточняват неговите регионални характеристики. Джамбазов. [Hänsel. 88. Балабанян. Р. 2003.. В противен случай. с много по-голяма вероятност за принадлежност към последния. 1984.? От прегледа по-горе се вижда. Ранна Тракия: формиране на тракийската култура – края на второтоначалото на първото хилядолетие пр. Засега. 1984. Попов. Хр. 1974 = Н. Но паници с подобни подсечени устиета вероятно са правени и по-рано и те едва ли могат да бъдат стриктен хронологически индикатор. Долмова-Лукановска. Хр. Хр. че той се е съхранил като реликва поне няколко десетилетия. Джамбазов. 1984 = М.

1980. І. N. Berciu. 1973. (Studia Thracica 5). De Teleorman) – Dacia N. p. ХХХVІ. 1974 = М. XVII. Антична керамика – Севтополис. Проучвания на тракийската култура през старата желязна епоха – Археология. Стефанов. Date noi privind sfîrşitul culturii Verbicioara – SCIVA. 1976 = D. 1964.) – St. Николов. 1974. Том І. – Р. Tončeva. Л. 35-38. 1980 = G. Cu privire la raporturile cultirii Tei cu unele culture ale epocii bronzului din Balcani – SCIVA. Проучвания на керамичния материал от ранножелязната епоха – Phosphorion. Morintz. пр. Тракийската крепост край с. Fouilles d’une necropole et d’un site de l’age du bronze recent du village Yagnilo. – Р. 1978 = V. 1-22. 1960. Катинчаров. Н. depart. 1961 = D. III. – С. Камчия – Археология. Kănčev. – Археология. 1-12. in Rumänien entdeckte bronzezeiliche Kultur – Dacia. 19-27. p. IIІ. – ХVІ. S. 1976 = B. Genesis and Development of the Metal Ornaments in the Thracian Lands during the Early Iron Age (11th – 6th Century B. 65-76.. Старинни селища – ИАИ.. 2008 = М. Праисторическото селище „Калето” при с. 1976. 77-79. Гергов. Мацанова. И. – С. ХХХІV. Кънчев. dep. 231-252. Pr. – София. – С. Джамбазов. 29. Nouvelles données sur la culture thrace de l’époque du Hallstatt en Bulgarie de Sud . 1973 = A. 37-53. Деветашката пещера. Джамбазов. Троя и траките. – ХІV. Quelques problèmes concernant la pèriode ancinne du Hallstatt au BasDanube à la lumière des fouilles de Babadag – Dacia. 1974 = B. Авилова. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gleiderung der älteren Hallstattzeit an der unteren Donau. – 1. Ранножелязна епоха – в: Селищна могила при село Юнаците (Пазарджишко). 1984 = М. – С. Кънчев. S. Tončeva. – С. 1981. IV. S. 1961. Чичикова. Катинчаров. – 2. Čičikova. В. 1977. 3. – 1977. 1977 = G. Hänsel. Tončeva. – 2. 171180. Стефанов. Detev. 1972 = Х. 87-94. 1976. 17-23. Leahu. Detev. – С. 27. VІ. Плевенски обръг – ИМСЗБ. Гергова. Berciu. La nécropole du bronze recent de Zimnicea (dép. Hänsel. Gergova. Николов. 47-57. 1984 = Цв. Кисьов. Alexandrescu. Развитие на фибулите в Тракия през старожелязната епоха (ХІ-VІ в. – С. е. 1979 = В. 1995. de Varna –Thracia. Tončeva. Дремсизова-Нелчинова. Гергов. VІ. Катинчаров. – Т. 3. 147-164. Гергова. 97-112. 134-159. – Тhracia. 1974 = Р. Периодизация и характеристика на културата през бронзовата епоха в Южна България. София. – София. Новград. V. 2008 – С. Раннохалщатски селища по поречието на р. – София. Градешница. VІ. 1972 = M. VIII. 1972. C. Х. Die Gleiderung der älteren Hallstattzeit im thrakischen Raum –Thracia.. 1984 – С. p. Обща страгиграфия. 1980. Vorbericht über eine neue. Materiaux du site prehistorique de l’age du bronze recent et du Hallstatt ancien pres d’Asenovec. – ХХХV. Berciu. T. Studia in honorem Mariae Čičikova. I-II. Кисьов. – 1974. – Bucarest. История на проучванията. 1972. Чичикова. 94107. І. Бит и култура. – 1993. Čičikova.Тhracia. Alexandrescu. p. Hänsel.Тhracia.) – Векове. и др. Тодорова. – Р. Катинчаров. 1984. 1984. Hänsel. – ХVІ. 1974 = Ст. 1960 = В. 1974. – Bucarest. – 1972. 1964 = S. – С. . 1979. Gergova. В. p. 1993 = К. Пласт А. 250293. –С. Кърджалийско . Чичикова. – 1974. Миков. Врачански окръг – ИАИ. 1972. 1977 = Д. Leahu. Sofia. S.96 Дремсизова-Нелчинова. – София. 1980 = D. 1981 = P. 1984 = М. н. Тодорова. Bonn. Die Verbicioara-Kultur. p. 141-188. De Sliven . Le tell Razcopanica – ИАИ. 18-114. Вишеград. 1. 1978. 1974 = M. 1972 = Б. 1974. – С. – C. Миков. – ХХХІІ. 1995 = Р.. Morintz. Кузманов. Муселиево. Kănčev. Праисторически находки от пещерата при с. Berciu. 79-100. D. Chronologie du Halstatt ancient dans la Bulgarie de Nord-Est. Кузманов. 43-71. – 4. Селища и находки от късната бронзова и ранножелязната епоха в Новозагорско. 123-161. 101-118. 104-133. Чичикова.Тhracia. Керамиката от късната бронзоза епоха в гробните комплекси от Централните Родопи – Алхеология.

это фрагменты мисок.one of the Late Bronze epoch (Х -Х century BC).late Tay .. Veselovschi-Buşilă. Эта керамика включает фрагменты мисок. In the article are considered both possibilities: 1) found ceramics reflects continuous existence of some habitations in a transitional of Late Bronze period.Zimnichya . closing clean spaces striated.97 Vulpe. II. сосудов больших размеров для сохранения пищи. two fragments of wall (spherical form) and one . intersecting between itself (table. (табл. закрывающие чистые пространства (табл. Л. С другой стороны. чашек. 32-32b). до Р. This ceramics includes the fragments of bowls. Хр. and other . filled by white material. p. Vulpe. Between them we can distinguish 2 groups. 1967. 32-32б). 83-112.beginning of Old Iron epoch and this ceramics complex should be referred to XIII/XIIX century BC 2) While constructing ancient building were blasted two cultural layer . big vessels for food keeping. Ceramics of the end of Bronze age and the beginning of the Old Iron epoch from the top of Treskavec (Teteven city.triangles and rhombuses. because bowls with concaved grooved entrances are characteristic feature of the whole period. обнаруженная во время расчистки античных помещений на вершине Трескавец в 2008 году. whose concaved entrances are ornamented by decorations and vertical grooves (table. 1-4). In this case dating of the last must be more general . кувшинов и др. Среди них выделяются две группы. кантароса?). 1967 = Al. presenting the geometrical figures . and are especially relevant for the early stage of Old Iron epoch. From the one side. cup.Хр. 1965. From the other side. имеющие резанные украшения. II. Vulpe. пересекающиеся между собой геометрические фигуры – треугольники и ромбы.from the early phase of Old Iron epoch. These fragments are prototypes of the examples of the ceramic groups of Late Bronze epoch (Govora. IX. В статье рассмотрены обе возможности: 1) обнаруженная керамика отражает беспрерывное существование какого-то жилья в переходный период поздней бронзы – начало старожелезной эпохи и этот керамический комплекс следует датировать XIII/XII-XІ в.). В этом . 1. jugs and other (table. 1965 = Al. N. 1-4). cantharus). S. Zur mittleren Hallstattzeit in Rumänien (Die Basarabi-Kultur) – Dacia. cups. Эти фрагменты находят свои аналоги в керамических группах поздней бронзовой эпохи (Говора – поздний Тей – Зимничя – Черковна – Пловдив). they are bowls fragments. 105-132. having the carved decorations.I. 1967. Централная Северная Болгария)) В материале представлена предримская керамика ручной работы. особенно характерными для ранней фазы старожелезной эпохи. Lazarov L.Cherkovna. Veselovschi-Buşilă. І. чашка. I-III). Central North Bulgaria) In the material are presented samples of hand made Before Rome ceramics. а другой – из ранней фазы старожелезной. до Р. 18.XI. 2) при строительстве античного здания были разрушены два культурных слоя – один из позднебронзовой эпохи (ХІІІ-ХІІ в. заполненные белым материалом. I-III). два фрагмента стенки (шаровидной формы) и один – нижней части вертикальной ручки сосуда (кувшин. Тетевен. чьи согнутые вовнутрь устья орнаментированы косами или вертикальными каннелюрами (табл. V. Date noi privind periodizarea cultlrii Tei şi cunoaşterea culturii Basarabi (Săpăturilede la Novaci. discovered during the clearing of antique apartments on the top of Treskavec in 2008. представляющие штрихованные. which have more important meaning for the dating process. Лазаров КЕРАМИКА КОНЦА БРОНЗОВОЙ И НАЧАЛО СТАРОЖЕЛЕЗНОЙ ЭПОХИ С ВЕРШИНЫ ТРЕСКАВЕЦ (г. S.Х century BC. Vulpe. С одной стороны.Plovdiv).of the lower part of vertical handle of vessel (jug. которые имеют более существенное значение для их датировки. 1961) – SCIV.

так как миски согнутыми вовнутрь каннелированными устьями характерны для целого этого периода.98 случае датирование последней должно быть более общее – XI-ІХ в.. . до Р. Хр.

99 .

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful