Книгата се издава с любезното съдействие на

F U N D FOR CENTRAL A N D EAST
FUROPEAN BOOK PROJEKTS
Фонд за централно- и източноевропейски проекти
за издаване на книги, Холандия

Miicliiel Kiel. Art and Society of Bulgaria in the Turkish Period.
Vim Gorcum, Assen/Maastricht, The Netherlands, 1985.

Махиел Кил

Изкуство и общество
в България
през турския период
Преглед на икономическите, юридическите и художествените
предпоставки за българското поствизантийско изкуство
и неговото място в развитието на изкуството
на християнските Балкани, 1360/70-1700 г.
Нова интерпретация

Превод от английски език Росица Градева

Любомъдрие - Хроника
София, 2002

в Университета в Утрехт, Холандия. През 2000-2001 г. той
преподава в Харвардския университет в САЩ, а преди това е
работил към Мюнхенския и Парижкия университет. Съветник
е към ЮНЕСКО по въпросите на възстановяването на паметниците на културата в Босна и Херцеговина и е автор на осем
книги и на повече от стотина изследвания и енциклопедични
статии по история и култура на Югоизточна Европа. Негови
трудове са публикувани на английски, немски, френски, български, гръцки и турски език.

If

• f Y i ^ r
, Л

IL^b

© Махиел Кил - автор, 2002
© Росица С тефанова Градева - преводач, 2002
© Михаил Маринов Найденов - художник на корицата, 2002
© издателство Любомъдрие - Хроника, 2002

ISBN 954-8334-52-6

£

Благодарности

Авторът би желал да изкаже благодарността си към много колеги, приятели и институции, които му помогнаха в подготовката на този труд - Нидерландската организация за
насърчаване на свободни научни изследвания (ZWO, Хага), Фонда „Принц Бернхард",
Амстердам, и Фонда „Герит Блау", Вормвеер, които щедро отпуснаха средства за продължителните обиколки и теренна работа на Балканите, дадоха му възможност да работи
дълги месеци в османските архиви в Истанбул, Анкара и София и да поддържа семейството си; на директора и администрацията на Архива на Министър-председателството
(Ba$bakanhk Ar$ivi), Истанбул, на Службата за регистрация и кадастър (Tapu ve Kadastro
Genel Miidiirlugii), Анкара, и Библиотеката Сюлеймание, Истанбул; на д-р Васили Деметриадис от Историческия архив на Македония в Солун; на Германския археологически институт в Истанбул, който през 1980, 1981 и 1982 г. му осигури удобствата, необходими да
бъде проведена важна част от работата по труда.
Специални благодарности дължа на д-р Арнолд Ф. ван Гемерт и на проф. д-р С. Петерс от Амстердамския университет, на г-жа и г-н Еди де Мунк, г-н и г-жа Насира Цимерман, Хага, на проф. д-р Сретен Петкович, проф. д-р Семави Ейидже, както и на г-н Ринус
Хиле, кмет на родното ми село, които ме подкрепиха с цяло сърце и окуражиха от самото
начало на работата ми. Дано резултатите да отговорят на техните очаквания.
Бих искал да упомена ценните съвети и помощта на моите приятели и колеги ог
Университета в Утрехт - д-р Рик Боесшотен, д-р Мартин ван Брьойнессе, д-р Марк ван
Дамме, проф. д-р X. Ф. Хофман и д-р Ханеке Ламерс, които никога не се отегчиха от
безбройните ми въпроси.
Дълбоко съм благодарен на д-р Андрей Андреевич от Белградския университет;
д-р Александър Стояновски и д-р Александър Матковски от Института за национална
история в Скопие; д-р Александър Мекси от Института за паметници на културата в Тирана; проф. д-р Вим Бакер, проф. д-р Жан-Луи ван Дитен и д-р Валтер Брокаар от Византийско-новогръцкия институт в Амстердам; д-р Хари Пийненберг и проф. Уилям Федер,
д-р Рудолф Петерс, всички от Холандия, на д-р Хеда Рейндл от Бон; проф. д-р Клаус
Крайзер, д-р Зигрид Дюл от Мюнхен; д-р Луиза Лаурдас и проф. Панайотис Вокотопулос
от Солун; д-р Димитрис Каридис от Атинския университет; проф. д-р Нурхан Атасой и
проф. Октай Асланапа, и двамата от Истанбул; д-р Ниметуллах Хафъз от Прищинския
университет; на учените монаси от манастира Чеветоне и на почитаемия абат на Егмонт,
където започва писаната история на Холандия. На всички тях дължа ценни съвети и достъп до публикации, които ми бяха недостъпни в Холандия. Бих желал да спомена отделно
и непрежалимия д-р Рихард Крьойтел, Кабул, който с безкрайна доброжелателност постави
на мое разположение богатата си ерудиция.
Специална благодарност и за българските власти, за Дирекция „Културно сътрудничество", която нееднократно ме кани да остана да работя в страната и направи всичко
възможно да подпомогне изследванията ми, независимо че бяха наясно, че моят подход
към историята и културата им значително се отличава от техния. Това показва човешки
качества, които не се откриват на много места.
И накрая, бих желал да благодаря на г-н Джерард де Врийс, на д-р Александър Вийнберген, на д-р Лус де Кейзер и най-вече на съпругата ми Иике, която ме придружаваше
през дългите и трудни месеци на теренна работа на Балканите, всяка година от 1969 г.
насетне, теренна работа, която формира основата на този труд.
Кастрикум, 1984 г.

V

H

vi

Съдържание

Предговор към българското издание

ix

Предговор

xi

Глава I: Въведение
Общоисторически бележки

1

Глава II
Влияние на балканския национализъм при оформяне на образа
на средновековното и на поствизантийското българско изкуство

14

Глава III
Историческите паметници, или произведенията
на изкуството като политически инструмент

19

Глава IV
Характерът на турското завоевание и неговото влияние
на Балканите: разрушител или носител на култура
а) „Теорията за катастрофата"
б) Съвременният турски подход

25

Глава V
Структура на българското общество през османския период и материална база
за развитие на българското християнско изкуство
A. Положението в предосманския период
Б. Османската система
B. Християните спахии
Г. Войнуците
Д. Джелепкешаните
Е. Власите
Ж. Дервентджиите
3. Вакъфски села
И. Неземеделски групи
1. Рударски селища и центрове на металургия
2. Търговците
Глава VI
Развитието на християнското изкуство в рамките на ислямското право.
Нормите на светското законодателство и на шериата
и влиянието им върху ежедневната практика
а. Общи бележки
б. Финансовото положение на църквата
в. Манастирската собственост
г. Преобръщането на църкви в джамии
д. Официални разрешения за ремонтиране или построяване наново на църкви
е. Мюсюлманите също се нуждаят от разрешения
ж. Възможностите да се строят или ремонтират църкви в ежедневната практика,
която много се различава от теоретичните ограничения

43
43
44
50
57
59
65
70
76
89
89
102

109
109
112
115
128
141
146
146

Изкуството от периода на византийското владичество Б. Тематични аспекти Б. Разпространението на Критския стил 266 В. Влиянието на църковната организация. Пимен Зографски от София 267 Глава IX Обобщение и заключение 270 Приложение Факсимилета и транслитерация на най-важните османски документи. Софийските новомъченици 246 Б.4.2.З. Средновековната българска литература Б. Изкуството на Първото българско царство A. Църковната организация и историята на Българската църква 218 Б. Стенната живопис на Второто царство Б.6. Стилистични аспекти В. Архитектурата на Второто българско царство Б.7. Заключение B. използвани в текста 273 Библиография 281 Съкращения 294 Показалец 295 Списък на фотосите 317 Vlll . Символичното значение на църковната сграда 210 А.2. Сравнение с ранната османска архитектура Б.8. Българските национални светци 239 Б. Запазването на „предиконоборческия" стил 260 В.2.4.З. Българската литература по време на османското владичество и сравнение с другите литератури от същия период Б. Сравнение между България и Сърбия . 1.4. Имало ли е специфично „българска" иконография? Влиянието на църковната организация 209 А. Творчеството на св.1. изобразени върху църковните стени 254 B.5. 231 Б.5. Размерът на градовете на Второто българско царство Б.З.З.2. Светците войни и тяхната символика 249 Б. 1. Съвременното българско гледище А. 1. „Последните македонци" 263 В. 1. Общи бележки А.2.Глава VII Художественото наследство на Средновековна България и неговото влияние върху християнското изкуство от османския период А. Старите български книги Б. Иконографската програма на живописната украса на църквата 211 A. Бележки върху българската архитектура през османския период 157 157 159 161 162 177 178 180 183 185 186 189 193 Глава VIII Тематични и иконографски аспекти на поствизантийската живопис в България. Древните философи.З. .

Националистическата интерпретация на историята и партийната линия за това. че когато през 1998 г. че да се прави от историографията оръжие на политиката. която се основава на архивен материал. 1986) открито предупреждава срещу такова демонизиране. Северна Африка и Югоизточна Европа. В рамките на тази политика подобна книга изобщо не можеше да бъде използвана и по тази причина трябваше с всички средства. Съдбата й в България бе съвсем различна. да бъде обезвредена. мислите вървят в друга посока. с напълно различни обществени системи. В западната историография от последните двадесетина години може да се забележи противоположната тенденция на това. тя стана задължително четиво за студенти. Интересно е да се отбележи. достъпна за по-широка публика. Този прост факт илюстрира колко по-напред е отишла България през последното десетилетие в сравнение със западната си съседка. както стана с „Изкуство и общество в България през турския период" тринадесет години по-рано. където четем: „Разпростряла се върху огромни части на три континента . Политическият контекст на онова време беше съвсем видим в такива трудове. как трябва да се пише историята. но. което се прави на Балканите. където споменът за агонията на западащата империя в нейната последна фаза е все още много силен. Първото английско издание се появи преди шестнадесет години във време съвсем различно от днешното. Трудът беше насочен най-вече към западния читател.подобни неща са се правили и в Западна Европа. които я предшестват и наследяват. както в социалистическа България. сръбските академици реагираха (или им беше наредено да реагират) по същия начин.Западна Азия. и идеализиране. можеха да се усетят зад всеки ред. Малко са страните в Европа. Това беше контекстът на една разделена Европа. Сред научната публика на Запад книгата бе много добре приета и в много институции. Ноел Малкълм публикува своята блестяща и балансирана „Кратка история на Косово".Предговор към българското издание От години се надявам да видя гази книга на български език. Добър пример за последното са въвеждащите думи към Отдела за османско изкуство в престижния музей Метрополитън в Ню Йорк. Предназначението му беше да предложи нова интерпретация на историята на българската култура. че Османската империя е била за предпочитане пред мозайката от малките постоянно враждуващи и воюващи държавици. Османската империя. който веднага се набиваше в очите на западния наблюдател. Османската империя се идеализира. където проблемите на историята и на историята на изкуството са били толкова много и в такава степен изкривени и използвани за политически цели. Tiibingen. Павлос Церниас (в своя та Neugriechische Geschichte. никой не е отчел. недостъпен за българските изследователи. от една с трана. Тя беше държана отговорна за всичко. е пуснала дълбоки корени на Запад и особено в САЩ. на която западните хора се възхищават заради нейната административна ефикасност. които се занимават с историята и културата на Югоизточна Европа. от друга. включително и клевета. изглежда. най-богатите и най-населените империи u света. беше българският навик да се демонизира бившият господар. защото съществуваше много малко написано по нашата тема. но преди повече от половин век. Османската империя е една от най-големите." Идеята. е стара османска традиция. което не беше наред в страната в миналото и настоящето. както и поглед с различна перспектива от преобладаващата в България. Странно е. Един аспект. За съжаление нейната поява съвпадна с „възродителния процес" от 1984-1985 г. разделена на два антагонистични блока. IX . социална справедливост и религиозна толерантност. Няма място за съмнение . На Балканите.

лятото на 2001 г.. Самият автор има възможност да пише по две теми — за истинската история на помюсюлманчването на родопските села в Чегшнско. което е предпоставка и за едно по-добро бъдеще. Тъй като приказно богатите османски архиви в Истанбул са отворени за тях и много материали относно България са вече издирени. а националистическите интерпретации са изтласкани встрани. те са много по-добре въоръжени за своите задачи отпреди. отколкото предполага малката територия на страната днес. Махиел Кил . Появиха се голям брой качествени изследвания върху историята и културата на националните малцинства. Настоящият труд в голямата си част също се основава на османски административни регистри и може да бъде в помощ за създаването на един по-балансиран възглед за българската история. Българските учени разтварят криле и описват нова и балансирана картина на своето минало. Това от своя страна е предпоставка да се посрещнат променените условия в Европа след падането на Берлинската стена. Бон/Утрехт. Тук трябва да добавим. Надяваме се тя да допринесе за по-доброто разбиране на миналото. Дано този труд допринесе за така необходимата нова история на България и нейната култура. необходимо за изграждането на бъдеще на по-добро разбирателство със съседите и с падналия бивш господар. които й донесоха толкова беди. история. Историографията се освободи от оковите на икономически детерминираните обяснения. и за „колонизацията и ислямизацията" на българските земи в детайлни проучвания на районите на Севлиево. като всички те се появиха на български език. написана без националистическите и етноцентрични клишета. на балансирано изложение. Тя е по-богата и по-сложна. Днес е възможно да се говори и пише за това. че настоящият труд даде тласък на по-нататъшни проучвания. така както се разкрива тя в османските регистри на населението от 1517 до 1710 г.През последното десетилетие България претърпя огромна промяна. Свищов и Златица. а не от предвзети теории както преди. което преди беше забранено. които тръгват от историческия документ. „Изкуство и общество в България" беше написана с много обич към България и нейния народ. Историята на старата българска култура е много ин тересна.

че експанзията на исляма става нейното единствено основание. мисленето и изкуството. Виена или Одеса. ще бъдем принудени да XI . но неспециалисти. В момента. когато се оформя търговската буржоазия. където материалните условия и предпоставките за развитието на изкуството са по-благоприятни от обичайното. Мойсей и Иисус и завършена от Мохамед. как християнско изкуство може да съществува в една войнствена мюсюлманска държава.. които правят изкуството възможно. В Испания е точно обратното.). да не говорим за тяхното процъфтяване. Този процес се олицетворява от пловдивските търговски къщи. Поради по-общия характер на този труд. В Османската империя именно висшите религиозни функционери възпират обзетите от твърде много плам владетели. При феномена „християнско религиозно изкуство на Балканите под турско владичество". 1370-1878/1912 г.Предговор Следващите страници са посветени на една глава от историята на изкуството. която внася елементи от Просвещението на Запад. Те съществуват навсякъде. XVI и XVII в. Мюсюлманското изкуство изчезва веднага и окончателно. в който се преустановяват османските военни действия и се формира редовната администрация. ще отидем и rio-назад във времето от посочените векове. Османците „изчистват повърхността на земята от мръсотията на политеизма" и обръщат „гнездата на неверието" в място за почитане на истинския монотеизъм . икономическите и юридическите условия. тъй като символично тази година бележи началото на дълбоки промени в обществото. че такава държава би разрешила съществуването на християнската църковна архитектура и живопис. който се очертава като повече или по-малко хомогенен. Османските турци. както считат ге и както пеят техните бойци на вярата (газиите) при напредването им на Балканите. а ще прескачаме и към периода след 1700 г. проповядвана от пророците Аврам. разрешават го и записват тези разрешения в огромен брой султански заповеди. непонятно изглежда самото съществуване на християнско изкуство в контролираната от мюсюлмани Югоизточна Европа. И все пак тя прави и двете. като че ли се сблъскваме с един парадокс. период. християнското изкуство се съживява и създава по-важни произведения. А турските власти на селско ниво и в столицата на своята строго централизирана империя знаят това. За предпочитане е да не се отива отвъд 1700 г. Отава въпрос за църковната архи тектура и стенописи през дългите векове. отколкото би могло да се очаква. организират своя та държава по такъв начин. както и в Амстердам.. въплътено в Славянобългарската история на учения монах Паисий Хилендарски от почитаната монашеска република Света гора в Северна Гьрция. които могат да ги подкрепят материално и имат желание да го правят. съзнателно разрушени от едно агресивно християнство. които установяват български колонии в Дака в Бенгал и в Батавия/Джакарта в Индонезия. която значително се отличава от пионерската и изтънчена цивилизация на Омейядската и на Абасидската империя при арабите. като тези в Испания и Сицилия. Изглежда наистина парадоксално. в които България е част от империята на османските турци (ок. Лайпциг. Ние ще се ограничим най-вече до XV. която незаслужено е била пренебрегвана в западната част на Европа. както и ислямът. религията. За да обясним тази на пръв поглед парадоксална ситуация. През този период настъпва краят на старата средновековна култура за Балканите и България и започва националното пробуждане. се случва точно обратното.исляма. Бабингер). Тяхната империя е наричана „военна теокрация" (Фр. където има групи християни. Когато испанското християнство триумфира над исляма и става господар на целия Иберийски полуостров. от което българската поствизантийска живопис е само елемент.. които завладяват Балканите през XIV и XV в. а процъфтяват там. предназначен за читатели с интереси. време. и ще се опитаме на фона на широкообхватно културно-историческо изложение да се концентрираме върху историческите. Ако си припомним трагичната съдба на някои от най-бляскавите ислямски цивилизации в средновековна Европа. Те са и твърди привърженици на една войнствена форма на исляма.

и да се опита да разкрие как се е появил той и защо се поддържа все още точно в България. на които се гради този отрицателен образ. Представени са: {горе) Благовещение. В българската историография съществува силно антитурско течение. меко казано.цикълът на Големите празници. които са предрекли идването на Спасителя или чиито думи по-късно са били изтълкувани по този начин. Значението па сцепите винаги е изразявано и с думи. В някои случаи човек даже е принуден да го прави. на p.. докато другаде на Балканите възгледите за турския период бавно се променят в положителна посока. доста отрицателна светлина. направим това. Цикълът с празниците е задължителен за всички църкви. вдясно. В България като цяло османският период е разглеждан в. Следващата сцена е Представяне в храма (Сретение Христово) (следващата страница). Божия живот. понякога се налага да се влезе в полемика. Илия". Над празниците има пояс с изображения на старозаветни пророци. макар авторът да би предпочел да остане по средата между двете крайности. селската църква „Св. за да се избегне недоразумение. и Рождество. един от най-пълните и добре запазени ансамбли български стенописи от османския период. които пишат върху българската култура и история.ще се потопим дълбоко в правната структура на Османската империя. което не е било правено от историци на изкуството преди . изписана през 1678 г. Струма. Ето защо авторът беше принуден да преразгледа основите.Бобошево. Това негативно отношение повлиява и на малцината западни автори. XII . Когато се занимаваме с проблемите на българската история и изкуство. вляво. независимо от размерите им. На сводовете .

широкомащабното унищожение на стари паметници. Едва през XVIII в. Разстройството в социалното и културното развитие. са отговорни за ниското ниво на българската култура през XV-XVII в. установен от завоевателя. нещата започват да се променят.двора и аристокрацията. литературата достигат висока степен на развитие. Търновска школа в архитектурата и живописта. По закон е забранено да се строят нови църкви и е много трудно да се възстановяват старите. Османското завоевание. което последва този период на културен разцвет. Режимът. xiii . е особено разрушително.Съществуващият възглед за българската история и изкуство под османска власт може да бъде резюмиран по следния начин: В десетилетията преди османското завоевание икономическият и културният живот в страната. Покореният народ е подложен на безмилостна експлоатация. То брутално разрушава българското общество и култура и връща страната векове назад (теорията за катастрофата). Водеща роля играе столичният град на страната по това време. а християнската религия е днекриминирана. унищожава главната опора на християнското изкуство . нар. съчетано с икономическа експлоатация и юридически ограничения. живописта. който създава т. архитектурата.

След едно въведение ще бъдат направени някои бележки за влиянието на балканския национализъм върху оформянето на днешния образ на османския период. а за останалото се базира на неизвестен досега архивен материал или на източници.държавни документи. Петдесетница. Възгледите. които преди не са били използвани в такъв контекст. които се нуждаят от преразглеждане. а един много важен извор се оказва откровен фалшификат. много от кои то се публикуват тук за първи път. Отделна глава ще бъде посветена на въпроса. са османотурските документи . Новите материали. 1678 г. Илия". използвани за тази глава. икономическите и юридическите предпоставки са до голяма стеxiii . . Христос Емануел. заобиколен от ангели (в люнета пад апсидата е изписано Слизането на Светия Дух. както се твърди. като се дискутират детайли. Домашните български източници за този период са твърде оскъдни. където политическите. дали българското изкуство в предосманския период е било наистина толкова високоразвито. и богатите регистри на населението и на събираните данъци за XV и XVI в. са отчасти резултат от нова интерпретация на вече известни факти. също ще бъдат разгледани на базата на османски документи. Рамката на ислямското право и пространството. което тя оставя за развитието на християнското изкуство. трите прояви на Господ в централната част на свода над изображенията на пророците. изложени на следващите страници.. Ще бъде разгледана базата на „теорията за катастрофата" и ще бъде обърнато значително внимание на икономическата основа на християнското изкуство през османския период след изчезването на традиционната му опора . Ще бъде направено сравнение между българските произведения и тези извън страната..Св.Бобошево. Главите върху икономическите и юридическите аспекти формират ядрото на книгата.двора и аристокрацията. отнасящи се за делата на провинциите. в съседните райони. Настоящият труд поставя на преразглеждане тези положения. Трудът ще завърши с бележки върху специфичните иконографски и стилистични черти на българската архитектура и стенопис през османския период.

който работи далеч от страната . като живя и работи в България. Като правило иконописта ще остане настрана ог дискусията. На четири пъти работи в османските архиви в Истанбул. територия. В този труд ще се ограничим до земите. на която се говори или се е говорил български език или сходен диалект. В началото на повечето глави ще бъде правен по-подробен преглед на съществуващите мнения по съответния въпрос. под което се разбира територия. Въпреки дългата си история България не се радва на стабилни политически граници. Използва съществуващата литература по темата на различни балкански езици. тъй като османското въздействие върху този клон на изкуството е незначително. всяка година от 1969 г. 1678 г. прокарани след Първата световна война. много по-голяма от съвременната република. и тъй като българското културно влияние може да се види и вън от тях. Размерите на страната често ни напомнят на движението на акордеон.център на неговите интереси. така както има влияние и от територии вън от днешните граници. но тъй като тези граници не са съществували във времето. Само с помощта на този сравнителен подход може да се види какво е наистина българското изкуство. В самата страна е на мода да се говори и пише за „български земи". заобиколен от ангели и символите на четиримата евангелисти. се отразява върху тази работа. Илия ь '. доколкото това е възможно за човек. които не са били в неговата благоприятна позиция. че авторът е роден и възпитан в страна. насетне. „Св. което третираме тук. които са в международно признатите граници. пен същите. Гърция и Турция за по-продължителни периоди и лично се запозна с всички паметници. XV . Авторът имаше възможността да пътува доста по Балканите. или която някога е принадлежала към някоя от българските държави. Всичко това в съчетание с факта. съвсем различна от България. Анкара и София и използва непубликувани и неизвестни досега материали. с практическа цел ще ни се налага да ги прекрачваме.Б о б о ш е в о . така че неговите заключения и оценки значително се отличават от тези на учени. (отдолу) Христос Пантократор.. споменати в изследването. (в средата) Христос Саваот.

.

l s c h i r k o f f . London. където мненията и предпочитанията ни значително се различават и се е налагало да правим избор. 1962. средновековие. 1924. Leipzig. Hie посочваме библиография. Т. 1961. London. М у т а ф ч и е в . A History of Bulgaria. Vom Beginn der Tiirkenzeit bis zur Gegenwart. издавано от Българското историческо дружество. 1187—1280. М. Христов. W. България при Асеневци. И. Bulgaria.. С. L. Това. С. Тодоров). Leipzig. 1975. S t a n е f f. Първо българско царство. 1 . 1973. древност. посветени на случая. написани с непостижима за следващите поколения обективност и безпристрастност). Geschichte der Bulgaren. Второ българско царство. Наука и изкуство. Избрани произведения. С. от 1946 г. Българска история. По-неутрално и общо изложение има у: Е v a n s. Ч. X. 1018-1187. от 1975 г. B e s e v l i e v . I960. Предисторическо време.) и Bulgarian Historical Review (от 1973 г. 3.). Представителна за съвременната марксистко-националистическа историография е монументалната История на България (БАН).. Das Furstenthum Bulgarien. 4. Т. Т. която следва съвременната националистическа интерпретация.Encyclopaedia of Islam.. които са публикувани извън България. С. London. 1917. Първа българска държава. 1945. следвайки постиженията на други. R. Н. 1981. Т. М a c D e r m o t . Leipzig. За един сравнително умерен турски поглед вж.. Land und Leute. S. .Освобождение на България от османско иго. България под византийско владичество. 1965. M e l n i s h k i . С. N. С. След Втората световна война историите вече не са с един-единствен автор. К. 1982. 1918. История на България. изкуството. S l a t a r s k i . 1891 (двата труда са класически. но сериозно списание Векове (София).Глава I Въведение Общоисторически бележки 1 През 1981 г. С. N. Отделни периоди и сфери са разгледани у: R u n с i m a n. или кратката версия. Проведоха се помпозни церемонии и учени от много страни взеха участие в конгреси и симпозиуми.. Sofia. 1916-17. 1943. 1930.. Струваше ли си цялата тази шумотевица? За организаторите на голямата проява „681-1981" — очевидно да.. Периодичните списания Etudes balkaniques (от 1964 г. Geschichte der Bulgaren. N. История на българската държава през Средните векове. etc. 1940. A .] 1 .. A comparative study across the early medieval frontier.2 . пр.. A Short History of Bulgaria.. Първобитнообщинен н робовладелски строй. С. D i n o v .) и Tiirkoiogischer Anzeiger (Виена. Първобитен и робовладелски строй . 1. Antike und Mittelalter in Bulgarien. С. 1960. V. или T o d o r o v . Османското владичество (XV-XVHI в ). М у т а ф ч и е в . Тя е и първата голяма славянска държава. 1918. S. За общи истории на България и за нейната география в хронологически ред вж. B. 1393-1885. България чества 1300-годишнината от основаването на българската държава.. С. (El 2) (Leiden). Prag. Historical and geographical outline. Втора българска държава. Т. който създава своя държава (VII в. В ro w n i n g. Byzantium and Bulgaria. 1. С. За кратка английска версия в същия дух вж.: T o d o d o v . информира относно актуални открития и пр. Т. I r ms c he r. дългата статия Bulgaria. 2 т. която развива материална култура на надфолклорно ниво. успешно приела християнството.. J. Е. Т.бел. 1983 (ред.) съдържат библиографии на излезлите в България и извън нея изследвания по множество аспекти на историята. 2. и първата. Редица истории на България бяха публикувани по случай честванията на 1300-годишнината през 1981-1982 г. 2. 3. Prag-Wien. London. Sudost-Forschungen (Мюнхен. В. посветени на различни аспекти от богатата история на тази малка нация в Югоизточна Европа. Само там. 1. П а с т у х о в . [Вече не съществува . Този подход ще бъде следван в целия труд.. 1979. Организирани бяха многобройни изложби и бяха публикувани огромен брой книги. 1 .) съдържат прегледи и дискусии на публикации за България и Балканите от най-ранни времена до наши дни. I d e m . L.2 . П. N. G. икономика и пр. Geschichte der Bulgaren. A Short History of Bulgaria.. Българите са първият славянски народ. които са писали преди пас. В следващите редове ще се опитаме да направим само о б щ преглед. се Тук ме възнамеряваме да излагаме изчерпателна библиография на българската история. Наистина в няколко случая в миналото ролята на България е била от решаващо значение. История на българския народ. институции. напр. 679-1393. Bulgarien. на първо място. Косев. Реакцията на подобни събития на критично мислещия западен учен обикновено е скептична усмивка. Berlin. П. Т. N. Д.: j i r ес е k. 1876.. Повече или по-малко популярното. 1977 (и двете са крайно етноцентрични и антитурски). 3 л a т а р с к и. von der Griindung des bulgarischen Reiches bis zur Tiirkenzeit. A History of the First Bulgarian Empire. Sofia.

Тази новосъздадена литература. което България е дала на Източна Европа. привеждайки сериозни аргументи. което България е дала на останалата част от Европа. русите. Този културен разцвет съответства на Каролингския период в Западна Европа и неговите произведения са с поне подобно качество. Така например през XI и XII в. е база за развитие на собствена славянска култура. сравнимо с това на езика на превода на Лутеровата библия сред различните германски диалекти. Трябва да се отбележи. разрушавайки монопола на латинския и гръцкия като единствените писмени езици. Говорещите български език мисионери от големия гръцки град Солун 2 създават нова азбука. че родителите на светците са били евреи. които говорели и гръцки и живеели в контролирания от гърците град. теологически и исторически принос в последния ден на 1980 г. има своя бурен живот през вековете. че бащата бил турчин! (М a t k о v s k i.отразява върху архитектурата на столичните градове от езическите времена Плиска и Преслав и в огромните църкви и манастири след приемане на християнството. Климент Охридски и техните ученици са канонизирани и стават национални светци на българите. патрони на българската литература и наука 4 . който остава език на църквата и на цялата литература през Средновековието и Новото време. 2 1 . най-големият славянски народ. и писменият български език от IX в. 1982. Славянските апостоли и създатели на славянската азбука и литература. който създава литература на своя роден език. предположи. българите) или 2 3 4 5 2 По въпроса за етническата принадлежност на двамата мисионери съществува отдавнашен и нерешен спор. писмен език и религия. планинска верига на юг от средното течение на Дунав в днешна Югославия. пр. A History of the Jews in Macedonia. а в самата страна като „старобългарска". а Националната библиотека .на Кирил и Методий. носи името на Климент Охридски. Заедно с християнството русите възприемат и „църковнославянския". че българите са първият народ в средновековна Европа. Тогава Белград е български провинциален център и остава такъв в течение на векове. Кирил и Методий. еретическото движение на богомилите се разпространява от България към Западните Балкани.нещо. Техният ден в стария църковен календар (24 май) днес е „Ден на българската литература и култура". В друга форма в днешната социалистическа държава 3 те функционират като един вид секуларизирани светци. 1 Gennaio 1981. За г ъ р ц и т е те са гърци. „Франкските планини". Значението на тези приноси трудно може да се надцени. Най-важният университет в страната. в апостолическо послание Egregiae Virtutis папа Йоан Павел II обяви Кирил и Методий за съпатрони на Европа заедно със св. Бенедикт 5 . Skopje. Osservatore Romano. така както монголците напомнят времената. за което другите части на Европа трябва да чакат със столетия. това става под мантията на старобългарския език. където става известно като движението на катарите. за българите те са българи. която се изповядва в богослужението и проповедта на говорим език . е. докато великият Пушкин освобождава писмения руски от белезите на близо хилядолетната традиция. бугрите (т. но специално пригодена към особеностите на старославянския език. че в по-далечното минало славянските езици са били по-близки помежду си. Заради значимия им културен. Днешният българин се гордее с това и няма търпение да го напомни. известна навън като „църковна старославянска". от Адриатика до Черно море. базираща се на гръцкия. и наистина граничи с Каролингите при Фрушка гора. отколкото днес. които знаели славянски.2 5 ) . Северна Италия и Франция. . макар да говорят на език от романската група със силен примес от славянски заемки. приема православното християнство. Матковски. по-късно и на румънците. е по-малко позитивно. Книгата е писана през 80-те години и отразява тогавашното положение в България и българския политически ж и в о т [бел. A. е. От по-голямо значение обаче е фактът. Напоследък македонският историк А. Тя дава тласък за развитието на литературата на сърбите. Българското царство по това време се простира върху по-голямата част от Балканите. т. Софийският. който отчасти бил населен и със славяни. когато Москва и Пекин са били зависими от тях. Когато в края на X в.]. но не по-малко важно. а други т в ъ р д я т дори. заема сред тях място. Това. Това.

Pepragmena. 1978. То стои зад приемането на римокатолическата вяра от част от населението. 1967. The Bogomils. . Е. 1982 (27 изследвания). Les anciens pauliciens et les modernes з . A Study in the Balkan Neo-Manichaeism. 1972. Sarajevo. павликянството. A.Godisnjak Istoriskog Drustva Bosne i Hercegovine (Sarajevo). За различните възгледи за ислямизацията на Босна вж.поне според д н е ш н и т е стандарти . O b o l e n s k y . колкото и на изучаване на науката и на преследване на еретици. също: Та с h е 11 а. New York. Le probleme du Bogomilisme en Bosnie medievale. напр.N. Библиографията на отец Мандич е може би най-добрата по този въпрос. както и от жителите на Ловешко на север 8 . Родопите. или избраните съчинения на Д и м и т ъ р Ангелов: A n g е 1 о v. II. Toulouse.„прогресивно" движение.Prilozi za orijentalnu filologiju (POF) (Sarajevo). в отговор на това движение застрашената официална църква организира нов монашески орден. на която дължат значителна част от доктрината си. 108-133. произхождащо от България. т. Cambridge. Les origines du catharisme. 5 .Revue d'histoire des religions. 1970. R. 1956. Българските католици все още са известни като павликяни по името на близкоизточната ерес. Les Balkans au Moyen Age: La Bulgarie des Bogomiles aux Turcs. Вж. Това е един от страничните ефекти. За по-старите корени и в п о . Връзката между манихейството. N . 1972). който ще се превърне в една от най-солидните защитни опори на м ю с ю л м а н с к а т а империя в Европа в период. Les Kristians (Bogomiles parfaits) de Bosnie d'apres des documents turcs inedits. I. Трябва да се посочи. б о г о м и л и т е и катарите е ясно очертана от: S о 1 о v i е v. 9. когато щастието на бойното поле започва да й изневерява. 1968. 1948. Nestanak Bogomilstva i Islamizacija Bosne. XVI—XVII. 2 3 8 . 00-16598). но приносът им за науката е може би най-траен. Вж. Така се появява един бастион на исляма в стратегически район. D. M i i hi s t e i n . Те се усъвършенстват и в т р и т е полета. 69. N e l l y . и на религията на арабския пророк в неизвестно време от жителите на по-голямата част от южната ивица на страната. 1940. D. 6 7 8 По този въпрос има огромен брой изследвания. S o 1 o vj е v. М. E.P. 1962. че в почти всички български изследвания по въпроса за богомилската ерес почти напълно се пренебрегват корените на движението в ранната история на християнството в Мала Азия и другаде извън Европа от III до IX в. X I e . M. . и умерен български в ъ з г л е д у : N i k o l o f f .Siidost-Forschungen (Munchen). D.албигойдите 6 . Eglise et heresie en France au XIIIC siecle. M u n c h e n .: R u n c i m a n . За българските възгледи по въпроса вж. като последното съчинение проследява в подробности процеса на ислямизация на основата на османски регистри на населението. Много богата. Paris. 1956 (Univ. A n Investigation o f the essential characteristics of the „Bulgarian Heresy" with special reference to its puritan aspects and social implications. A. Die verhiilten Gotter. Това е орденът на доминиканците. H an d z i c. . макар и с по-ограничено значение. В самата България богомилството трябва да е и г р а л о подобна роля.7 9 . La Haye-Paris.: H a n d z i c . Както е известно.: A n g u е 1 о v. не е започнат и не е бил провеждан под контрола на турските власти. 9 3 . В с ъ щ о т о в р е м е то е разглеждано като „масово движение" срещу феодалното потисничество и като . O islamizaciji u Sjeveroistocnoj Bosni u XV i XVI vijeku. I. XIX. Ханджич стига до заключението. който до голяма степен се дължи на пропагандата на богомилската доктрина от България. S. която обикновено се подминава в Югославия поради връзките на автора с хърватските националистически движения. където ролята на България в разпространението на катарското движение е сведена до две изречения. доколкото ни е известно.1 0 4 . В ab i c. Paris. Трябва да добавим и отличната работа „ Б о с н а и Херцеговина".4 8 . . Б о г о м и л с т в о т о подготвя пътя за тази голяма промяна. в чиято доктрина открива част от собствената си етика 7 . Той е най-вече реакция на разгрома на някога м о г ъ щ а т а Унгария (господар на района до идването на турците) в битката при Мохач в 1526 г. 1950. който след ожесточени преследвания от страна на римокатолицизма доброволно се предава на н а с т ъ п в а щ и т е турци и приема от сърце исляма. Der Islam zwischen Donau und Adria. 178-218. D a n d o . A. и много преди изграждането на джамии и установяването на мюсюлмански духовници там. който се посвещава толкова на проповядване сред хората. За богомило-катарските контакти вж. дискредитирани от ужасите на Втората световна война. T u r d e a n u .X V I I I c siecles. Heresies et societes. особено около Пловдив и в пръснати райони на север от Балкана. особено що се отнася до сходствата между д в е т е религии.2 5 7 .о б щ контекст вж. 1967. London: VR. Вж. 1957. Bosanski heretici. В Югоизточна Европа същата проповед води до формирането на силна богомилска държава в Босна. 1963. е лансирана за първи път от Иречек. Islamizacija Bosne i Hercegovine i poreklo bosanski-hercegovackih muslimana. Le B o g o m i l i s m e en Bulgarie.: D o n d a i n е. 1960. London: V R . 4 2 . е и статията на: В а 1 i с. Връзката между богомилството и преминаването към р и м о к а т о л и ц и з ъ м и ислям като реакция на продължителните преследвания от страна на православната църква. A.A n a t o l i c a . H. Y. публикувана от Хърватското историческо о б щ е с т в о в Чикаго. T h e Bogomil M o v e m e n t . този ключов район на Балканите. 1947 (2nd ed. че той е спонтанен. The Mediaeval Manichee. от учения францискански монах Доминик Мандич. Microfilm Order № H. . както е например в избраните съчинения на: D о s s a t. Apocryphes bogomiles et pseudo-bogomiles. . Движението е представено като нещо изконно българско. Sarajevo. M. Cambridge. и френския възглед. La vie quotidienne des cathares du Languedoc au XIII C siecle. O k i c. 1968. T. A. 1949. S.

Това м о ж е да означава само. командвана от „везира М е х м е д паша".Le Museon (Paris). Трябва с ъ щ о да се отбележи.. и ред.. че като цяло XIX в. Жестоки мерки са предприети срещу различни групи в османското общество особено при великия везир К ь о п р ю л ю М е х м е д Паша. важен източник на приходи за държавата.): колонизация и ислямизация. че ислямизацията на Родопите е постепенен процес. написана на руни и твърдяща. С т р а ш и м и р . че датата трябва да се чете като 1666. 1998. 5 6 . и не е видян никога повече.). че римският бог Нептун е ни повече. Летопис на манастира „Св. започвайки от XV в. а тръгва от Одрин през Гюмюрджина и Серес към Солун и оттам на юг. че този д о к у м е н т е фалшификат. T. но един мюсюлмански водач успял да измоли замяната на с м ъ р т н о т о наказание с п о м ю с ю л м а н ч в а н е . Иванова. з а щ о т о отказали да изпълнят военното си задължение (като войнуци. През 1670 г. Местните жители били помюсюлманчени. който протича през по-голя-.Ч е п и н о и след това по трудния планински терен на юг. великият везир Фазъл (добродетелен) А х м е д Паша. използвайки във в ъ з м о ж н о най-голяма степен османските регистри на населението с тяхната суха информативност. Б ъ л г а р и т е били обявени за бунтовници. С. отколкото на научни цели. но това не е посочено в текста). че накрая цялото население е прегърнало исляма и е спряло да плаща данъка. ние предпочитаме не така емоционалните версии на Иречек или на Станев пред тези от следвоенните години. с р е з ю м е на англ. Като о б е щ а в а щ о начало за по-балансиран подход можем да посочим изследването на софийския ориентал и с т Д и м и т р о в .). в няколко района протича ислямизация. пр. че това трябва да се разбира като 1675 (което е З р П Г според бройната система. I. Управляващият султан е наречен „амира цар Мехмед. Според Dictionnaire de theologie catholique. посветено на „родопския проблем": К и л. посветени на проблема. приписвана на поп Методи Драгинов от с. и по никакъв начин не може да бъде квалифициран като масово помюсюлманчване. Р.X V I I I в.П е щ е р а . Макар такива регистри да съществуват в изобилие. 63—114.9 0 . 218 на брой. .бел. ез. Въпреки това съдържанието му получава голяма публичност и е използвано в повечето популярни книги като д о к а з а т е л с т в о par excellence за насилственото помюсюлманчване на българите. или Книгата Оралинда в собствената ни страна. .) за Родопския район са запазени в София. Корово. Петър и Павел" .catholiques de la Philippopolitaine. но „издателят" на документа добавя. Тук не с м е в състояние да изброим всички. и 33 манастира били разрушени. които опустошават тези области през Средновековието и оттам проникват в Западна Европа" и т. 6 9 . в стар ръкопис. Изследвания.] На базата на споменатите регистри Д и м и т р о в стига до извода.). 1897.В: М ю с ю л м а н с к а т а култура по българските земи. Това виждане се основава на бележка от 1670 г. 1965. следвайки брега и долините на Северна Гърция. . е време на откровени фалшификации. Втори „източник" от с ъ щ и я тип е бележка в т. Някои коментатори на документа смятат.]. В Истанбулския архив има хиляди такива регистри. II. [В резултат на сключеното споразумение за обмен на османски документи между Главната дирекция на архивите на Република Турция и Главно управление на архивите на Република Б ъ л г а р и я през последните години настъпи значителна промяна в това отношение. В частен разговор водещият български историк Николай Тодоров открито призна. За съжаление те почти не са докосвани и са недостъпни за българите. м а т а част от XVII в. но „издател я т " е добавил в скоби 1670 г. поради което и няма нужда да бъде включвано в регистрите за събиране на джизие. Веднага трябва да отбележим. Ненапразно той „изчезва" веднага след като е публикуван. Градева и С. Paris. а не през 1670 г. нарукан Л о в е ц " (управлявал между 1648 и 1687 г. св.бел. Тя споменава о б р ъ щ а н е т о в исляма. Митрополитът на Пловдив подтикнал пашата срещу българите в Родопите. 1231: „Почти всички католици са бивши обръщенци от павликянската ерес или богомилството. ни по-малко фризийският моряк Нийф Тьойнис! Що се отнася до фона на ислямизацията на Родопите. Съст.1 2 4 . Но това става през 1666. XVI. за да приключи изтощ и т е л н а т а война с Венеция (от 1645 г. защото те не му били платили обичайното църковно даждие. н. „ Б у р ж о а з н и я т " историк Станев заключава. които служат по-скоро на политически. те все още не се използват достатъчно за тези цели. — Родопски сборник. Синът му. нар. армията се връща от Крит. Събитието станало през годината АХ (1000 и 600). 1923. Според този изчезнал източник всички църкви между Костенец и Станимака. който с ъ щ о е безвъзвратно изгубен веднага след като е „открит". и от регистри на населението от този период и район. Някои от тези регистри (от XVII в. пр. докато цялото село изчезва от регистрациите. но не поема по пътя П л о в д и в . В регистрите броят на платците на джизие в отделните села бавно се стопява. Въпреки 4 . но по съвсем други причини. че през XVII в. но той е бил на поста между 1656 и 1661 г. Едновременно с това авторът на тази книга с ъ щ о издаде няколко проучвания. Българската историография единодушно приписва разпространението на исляма на насилието. наистина отива на юг към Морея и след това към Крит. вкл. П е т ъ р " в Татар Пазарджик [Летопис на Баткунския манастир „Св. найфантастична сред които вероятно е „Веда Словена". която се употребява по това време). Все пак ислямизирането на големи части от България трябва да се изследва сериозно. Тази армия била на военен поход към Морея. който е налаган всяка година. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха ( X V . че много богомили приемат исляма поради близостта му с техните вярвания. Публикувана е незабавно и повече не е видяна от никого. покриващи последващите столетия и отнасящи се за всички части на империята. Това позволи подготвянето на значителен брой изследвания на тази тематика от български учени. М. Тази бележка е „открита" през втората половина на XIX в. но ще посочим едно от тях. Димитров използва някои регистри за събиране на поголовния д а н ъ к от християните (джизие). Бяха разменени десетки хиляди кадри д о к у м е н т и . които се базират точно на Истанбулските архиви. Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи (с р е з ю м е : Die demographischen Verhaltnisse und das eindringen des Islams in den Westrhodopen und im Flusstal der Mesta im XV—XVII Jh. Той говори за годината 1670 и за султан Ахмед ( 1 6 0 3 .1 6 1 7 ) като управляващ. която приписва откриването на земеделието и цивилизацията като цяло на славяните в България. извършено с насилие от османската армия. p. където живеят немюсюлмани.

C h r . Корово.X вв. Нелогичността на поведението на едно правителство. в която императорът на Източната Римска империя сключва договор с водача на тюркско-татарската конфедерация от номадски племена. напр.EI 2. В. Izahli Osmanli Tarihi Kronolojisi.Исторические записки (Москва). „Методи Драгинов". която е била изключително важна по времето. че тези. че насилствената ислямизация наистина се е случила. в който се появява.5 . Пловдив. Т.. а от средата на XVI в. Зтно-культурнь1е параллели дунайских болгар и чувашей. Той е написан от българския монах Кирил от гр. за датите на различните османски действия полезния справочник на D a n i §m е n d. С. споменато в това си качество в регистър от времето на Мурад III ( 1 5 7 4 . Този статут често е бил много благоприятен за селяните и търсен от тях. седем села от Чепинско не са войнишки (войнушки). свързан с нея. XIX. което има финансови проблеми. Г. като представя гръцкия митрополит на Филипопол/Пловдив Гаврил като злия гений. и че везирът изискал плащането на големи парични суми от жителите на Солун. За българите на Волга вж. Летописът на манастира „Св. Княжество България в историческо. са част от вакъфа (благотворителна фондация) на джамията на султан Сюлейман в Истанбул. Въпреки това изследването на Д и м и т р о в е в приятен контраст с обичайните разкази за насилие. когато е „открит". 1951. този фалшификат е приет.9 Българите на Дунав имат различна съдба. че по времето. 1972. едно от седемте вакъфски села на джамията Сюлеймание. вж. I. който споменава преминаването на османските войски по пътя им к ъ м Солун и оттам за Крит.). П е т ъ р и П а в е л " (само частта за ислямизацията) е публикуван от: Д и м и т р о в. Alterttimliche Elemente bei bulgarischen Mohammedanern. Владетелите им се наричат ханове в съответствие с централноазиат- 9 това Д и м и т р о в с ъ щ о разглежда ролята на управлението в процеса на ислямизация (като смесица от заплахи и изкушение за данъчни облекчения). з а щ о т о подсилва антигръцките чувства. който. не е знаел нищо за този статут. постепенно се интегрират в други тюркски групи и развиват значителна мюсюлманска цивилизация. Казан. запазени в Истанбул. че летописът на поп Методи преследва и друга цел. Г р е к о в . С.6 8 (книгата наскоро беше преиздадена в София). както и в руините на тяхната столица. Волжские болгарьг . I X . Българите на Волга остават на място. Разказът на „Драгинов". П е т р о в. Ст. увековечена в името на конфедерацията. 1945. Близо два века те остават тюркски говорещи езичници. както е у Драгинов. Български старини из Македония. 257. че българите от седемте села били наказани за неучастие във военен поход и приели исляма. Istanbul. Б. Бележката е от Codex № 80 от Зограф и е добре датирана . VI. географическо и етнографическо отношение. св. 1931. 1870. живеейки като „господарски слой" социално над славянски говорещите селяни. За публикацията на текста от 1666 г. през които преминават. Велики Болгар. 1971/2. са част от приноса на България в европейската цивилизация. река. По-малко детайлна. отиващи за джамията С ю л е й м а н и е и за социално-образователния комплекс. . произхожда от с. които възприемат името. Й. 254.Трудь! Государственного историческото музея (Москва). Паралелите между българи и чуваши (тюрки) са подчертани у: Д е н и с о в. I. с т о я щ зад описаните събития. По следите на насилието. 6 7 . Както впрочем и въпросът. П. Вж.: З а х а р и е в .Културните и религиозните движения. Източникът говори за „нужда велика" в земите. Чебоксарм. Проблемът може да бъде разрешен като цяло едва когато някой намери смелостта (и разрешение от турците) да се зарови в масива от джизие регистри. Вж. когато според летописа на поп Методи Драгинов започва масовата ислямизация. е некоректен по този толкова важен въпрос. Съществува един много по-реален български източник. гр. 1969. Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката каза. който е от р е ш а в а щ о значение за селската икономика. с. .. vol. В същия брой на Родопски сборник ( 1 1 5 . Въпреки всичко това от момента.юли 7174 (=1666 г. при това давайки точната й датировка. че населяващите вакъфски села не биха могли едновременно с това да изпълняват и военни задължения като войнуци. близо до дн. 1 . И все пак този текст днес се използва като доказателство. но не и езика на господарите си. 149-172. 1. току-що пристигнали в земите на днешна Дунавска България. 5 . тогава номинално част от Константинополската империя. П. докато в други планински области със същите задължения те остават верни на Назаретянина. обработват земята и п л а щ а т данъци. както ще се опитаме да покажем в Глава V Важно за оценката на летописа на поп Методи Драгинов е. 1894. както се твърди. но по-достъпна е статията на Н r b е k.. Виена. За публикуването на първия споменат „източник" вж. годината. 111. XIV.: И в а н о в. Н. Враца в кондика на българския манастир З о г р а ф на Света гора. Д.1 2 7 ) Вера Мутафчиева разкрива.Zeitschrift flir Balkanologie (Wiesbaden). А. посочени по-горе.: С м и р н о в. Този принос е много по-значим от символичната дата 681 г. c пълна библиография. Това означава. защо ислямизацията протича в този отдалечен планински район. Те идват от района на Волга. I. . Текстът е широко популяризиран вероятно най-вече поради политическа изгода. които живеят в тях.1 5 9 5 ) . но в същото време с а м о намалява броя на данъкоплатците си. П. Отлични изследвания като това на Д и м и т р о в и Мутафчиева остават с а м о в рамките на научната периодика. е оставена без коментар. Волжские болгарь!. с. докато Иван Грозни не я унищожава през 1555 г. за да избегнат това наказание. Тук трябва да добавим. 1966. Bulgar. Проучването му дава с а м о една насока за бъдеща работа. H : V a k a r e l s k i . Но нито дума за ислямизацията по този повод. с. 13041308.

различните възгледи. напр. and В. чието име е оцеляло в съвременния турски език като „танръ". границите. където се заселват някога прабългарите. След блестящия езически период при хановете Крум и Омуртаг и християнски при царете Борис и Симеон. V. Прабългарите са господари на големите равнини на Северна България и там откриваме колосалните столични градове и владетелски резиденции 10 . детайлното изследване на: В е s е v 1 i е v. С течение на времето тюркската аристокрация и масата от славяни. избира гръцкото християнство на Константинопол пред това на Рим. Може би това надценяване на собствените ресурси и колапсът след напразните опити за постигане на непостижимото е друга характеристика на българската история. И досега спорът за притежанието на Маке10 11 12 6 За старите столици на България вж. Ст. а антрополозите отбелязват разликите между типовете човешки същества. Една от характерните черти на българската история е. 1965 и много други. изразени от: J e l a v i c h . изчерпва материалните и физическите си ресурси. живеещи на север от Балкана..рт море до море" и да превземе Константинопол. The Establishment of the Balkan National States. че по време на двете световни войни България окупира значителни територии от Югославска Македония и Гърция (Егейското крайбрежие). доста крайното „гръцко" мнение у: N a l t s a s . . с останки от още по-стария етнически субстрат на гърци и елинизирани траки и със специфичния възглед на степния народ. С християнизацията на хан Борис българската култура започва да придобива чертите. Постепенно тюркските номадски традиции се изличават. Под ред.2 2 0 ... напомнящи за шаманските обичаи. Симеон (893-927) се стреми да измести византийския император. Der San Stefano Vertrag und das Griechentum. който разчита на мобилността и чиито концепции за живот и цивилизация отразяват продължителния живот в безкрайната шир на степите в Евразия. 2 0 7 . все още езичници. В тази черта виждаме отражението на несигурното географско положение на страната на кръстопът между Изтока и Запада.: М а в р о д и н о в . Проектираната държава е с размерите на империята на Симеон и на Иван Асен II (1218-1241). на Д. подтикнат от политическата ситуация в момента.Etudes balkaniques. но така и не се осъществява поради противопоставянето на Великите сили по това време 12 . в които имат собствена държава. където са оцелели големи групи автохтонно тракийско и гръцко население 11 . София". Thessaloniki. колективния труд Кратка история на българската архитектура. 1977.) българските оръжия могат да се чуят в Константинопол/Истанбул и цар Фердинанд си подготвя императорска униформа. не само не са по-дълги. По този въпрос вж. Старобългарското изкуство. 1956. които ще има през следващото хилядолетие. 1965. 1966. Византийските институции и церемониал. В а к ли н о в. Seattle and London. Най-характерният белег е пълното изчезване на тюркския език на аристокрацията. С. с която се надява да бъде коронясан в църквата „Св. както и архитектурни и живописни модели се смесват с елементи от народната славянска култура. Ch. C h r . построени концентрично около ханскид дворец по подобие на имперски Пекин. и тези на юг. изглежда. започват да се смесват. новата народност. мечтаейки за „Санстефанска България". Християнизацията води до фундаментална промяна в културното развитие на страната. Почти нищо не е останало в съвременния език. очертани от победителите руси по време на наложения от тях Санстефански (по името на предградие на Истанбул) мирен договор след Руско-турската война от 1877/78 г. възстановената българска държава отново се опитва да завладее Балканите . Ф о р м и р а н е на старобългарската култура. Les cites antiques en Mesie et en Thrace et leur sort a I'epoque du Haut Moyen Age. С. През XIII в. но това е свръх силите му. Във втората половина на IX в. П. че периодите. През XX столетие (1912 г. Н. хан Борис-Михаил. към средата на X в. еквивалент на „бог" и „аллах". и умереното . 1959. 5. но дори са по-къси от периодите на зависимост от една или друга „чужда" сила. За п р о б л е м и т е около Сан Стефано вж. Димитров. докато на Волга тюркският е широко разпространен.ската владетелска номадска традиция и почитат тюркския бог на небето Тенгри. Само на ниво фолклор остават елементи. Блянът да управлява целите Балкани с Константинопол като столица на обширна християнска славянска империя остава и за следващите поколения. Според някои именно азиатският елемент е причината за забележимата разлика между българите и останалите славянски народи. 1804-1918. Трябва да напомним. С.

града на св. Ние предпочитаме да не навлизаме в този щекотлив проблем. К. A. 167-175. която до голяма степен се покрива с дн. VI. Вж. . S t. A. [Географските и политическите названия.47-109.. The Second Bulgarian Empire. Византийските източници обаче наричат Асеневци „власи". За византийския произход на църквата в крепостта при Станимака вж. които обезлюдяват и опустошават териториите по своя път). югославска република Македония. Vol. Die bulgarischen Lander und das bulgarische Volk in den Grenzen des byzantinische Reiches im X I . Срв. но че това не може да бъде написано в книга.B o s w e l l . X e n o p o l . . . вж. Тодор"). 1965. T h e Qipchak-Turks. с които е обсъждал проблема в частни разговори.) 15 .N e w York.2 4 5 (Хьофлер подчертава ролята на власите и на т ю р к и т е кумани. разтърсила Балканите през следващите столетия 16 . които имат толкова много общо помежду си. признават.) България става провинция на чужда сила. В съвременната българска историография братята са наричани просто „български благородници". . които са жестоко потушени. 10. двама благородници със спорен произход 17 . Lisbonne. L ' E m p i r e Valacho-Bulgare. За куманския компонент вж. че Асеневци наистина са власи. За тези сгради вж. 6 8 . 1891. променени след отпечатването на тази книга. 1938. завръща се под византийска власт. Два различни възгледа за този период на чужд език вж. S t о i 1 о v. A.] За арменския произход на двамата императори. жителите на тази територия. 2 2 9 . както и поради феодализацията на обществото за сметка на свободния селянин 14 .X I I J a h r h u n d e r t ( 1 0 1 8 . K. XXIV. за която свидетелстват някои запазени паметници (манастирските църкви в Земен. S t. както биха казали други.Byzantion (Brussel). and Е. 1933. 1966. подпомогнати 13 14 15 16 17 „турско" мнение на: S h a w. През 972 г. Wiener Akademie der Wissenschaften. 1977. Ftirstenthum. защото това е годината. R. арменец по произход. . посочени в бел. а българите разглежда с а м о като трети елемент).Byzantinoslavica (Prague). L. Освен това властта депортира от Източен Анадол в равнините на Тракия арменци. Историци от небългарски произход подчертават влашкия произход на братята Асеневци. 167-206. или.дония е постоянен източник на напрежение между България и Югославия. I d e m . че българските историци. 152-166. през 1185 г. разглеждат цар Самуил като основател на първата македонска империя. Климент и средище на българския език и култура. и в македонската историография. . който под титлата цар Самуил продължава да управлява западните части от старите български земи с резиденция в Охрид. Уулф добавя. пр.бел. Този процес започва през последната фаза на българската независимост. 1186.In: Proceedings of the 13th International Congress of Byzantine Studies. II.Slavonic Review. Двете византийски столетия не са така успешни не толкова заради неприязънта на владетелите към своите поданици. R. D. XXII.: A d о n t z . Българската историография предпочита да разглежда като край на старата българска държава 1018 г. напр. Oxford. балкано-румънски говорещи номади от обширните зони на Централните и Южните Балкани. у: A n g е 1 о v. Die Walachen als Begrunder des zweiten bulgarischen Reiches der Aseniden. Бобошево („Св.Revue historique. в която византийският император Василий II Българоубиец.1 1 85). 2 0 .: B r u c e . X C V . разгромява армията на друг арменски авантюрист 13 . D. 1961. La forteresse d ' A s s e n .Ibidem. Тези два труда заедно с други са препубликувани в неговата книга Etudes armeno-byzantines. . roi des Bulgares. Reform. 1. не са актуализирани . N. v o n . Така след 280 години независимост (докъм 960 г. History of the Ottoman Empire and Modern Turkey.: O b o l e n s k y . нейната блестяща столица Преслав е оплячкосана и разрушена от византийските войски начело с Цимисхий и руските им съюзници. Колуша. Народът протестира срещу влошаващите се условия на живот и постоянно повишаващите се данъци с няколко стихийни въстания. В същото време след 1945 г. на която те се считат наследници.Sitzungsberichte der K. Samuel 1'Armenien. The Bogomils. народ. старата част на параклиса в Бояна. .L o n d o n . Les relations entre Byzance et les Slaves (en particulier les Bulgares) aux 1 le—12° siecles. Въпреки това има известна строителна дейност.Memoires publies par FAcademie royale de Belgique. братята Петър и Асен се вдигат на бунт и успяват да създадат Второто българско царство. След това. 108-112. C a m b r i d g e . по-подробно: C o n c e v .: W o l f f . J i r e c e k .5 4 .8 5 . Revolution and Republic. Speculum (Cambridge. на които е подложена империята по това време (норманите от запад и подновените нашествия на тюрките от североизток. 1949. крепостната църква в Станимака и др. 2 7 7 308. обикновено заобикалян и в българската. C. изследванията..). 347-407. а по-голямата част от територията на днешна България е включена в старата Константинополска империя. D o s t a 1. 1879. D. D. 7 . XLVII. който донася със себе си семето на богомилската ерес. Its origin and history to 1204. Mass. колкото поради чуждите нашествия. две южнославянски държави. L ' a g e et l'origine de Fempereur Basile I. H o f l e r .

За тези фрески вж. 2 8 4 .: J i r e c е k. куманите. това на „палеологовския ренесанс".2 9 6 . н. 581-590. или по-подробно: Б и ч е в. при който границите отново стигат от море до море. 1961. Тя завършва със статут на протекторат на ногайските татари. Той превежда редица 1К 19 20 21 22 23 8 За това положение на нещата вж. цар Иван Александър (1331-1371). G r a b a r . К. които се оказват включени в гръцката държава. За гърците на Черноморското крайбрежие вж. 1890. В документите си от началото на XV в. Documente privitoare la Istoria Romanilor. 1930. се откроява като сравнително мирно. 1. напр. I Mesembria ton Euxinos. Управлението на Иван Александър има много по-голямо значение в културно. поръчани от царя за църквата в Иваново 23 . Най-важната фигура сред всички тях без съмнение е Патриарх Евтимий. . Възрастният цар успява да си ги възвърне само с помощта на турски наемници 22 . К. са разменени за 30 000 гърци от български територии. градът на зъберите. A. През 1330 г. е прогонено турското население). В течение на втората половина на XIII в. разкриваща посоката на амбициите им 21 . Athens. до турското завоевание вж. която се простира от унгарската граница на север чак до Коринтския провлак на юг 20 . който води старата българска литература към ново величие.: W u r f b a i n. от които Тертерите и последната. а Преслав вегетира като малко селище в рамките на много по-просторните крепостни стени. пр. 1965. Доколкото му позволяват възможностите. Lausanne. но по думите на специалиста историк от по-старото поколение Константин Иречек страната е в пълна разруха и изтощение и не играе значителна политическа роля 18 .X V I I I .Encyclopaedia of Islam. България завинаги е пречупена като балканска сила. За гръцкия характер на черноморските градове като цяло и по-специално за историята на Месемврия от VI в.: K r e s t e v . а Б ъ л г а р и я нарича „наша земя". Bulgaria. L. 1945. Les f r e s q u e s d ' Ivanovo et Tart des Paleologues. обграден отвсякъде от непристъпни скали. . 15 000 не се завръщат. X V . Peinture ancienne bulgare. T. са илюстрация за качеството на произведенията. Художникът идва от Византия и е в досег с най-доброто съвременно изкуство. обективното изследване на: J i г е с е k. 52 000 българи от територии. По време на цялото управление на Иван Александър сърбите доминират в политическия живот на Балканите. до 20-те години на XX в. На фона на целия период дългото царуване на първия владетел от новата династия. унгарските крале носят и титлата Bulgciriae Rex. създавани по това време в България. Ок. продължил десетки години около 1300 г. в битката при Велбъжд срещу сърбите българската армия е разгромена. населени с гърци от VI в. През 1906 г. 1957. става новата столица. I. 378-383. V Z a k h a r i e v . При цар Стефан Душан те изграждат империя. p. пр. Загива и самият цар. При Асеневци България преживява половинвековен разцвет. Вж. Стенописите в Иваново. в района на Ч е р н о м о р и е т о има стихийни антигръцки бунтове и много от гърците бягат. Великолепните стенописи. Sofia. Gotha. К. M. За т я х н о т о депортиране вж. достигнали бреговете на Долния Дунав. . L'echange greco-bulgare des minorites ethniques. Шишмановци. по-подробно: J i г е с е k. През този период царят успява да завладее важния град Филипопол и черноморските пристанища Месемврия/Несебър и Созопол. Geschichte der Serben. н. 112-115. 1302-1304.до голяма степен от вътрешната слабост на Византия по това време и от мощната подкрепа на бойната сила на нов тюркски народ. са изцяло или отчасти от куманско-тюркски произход. При Иван Александър те се завръщат и отново окупират Видин и околностите му. H. С. като внимателно се възползва от убийствената гражданска война. 1911. През XIII в. е. е. Видин и предприемат кампания за масово покатоличване на православното население. на българска територия има 60 000 гърци. Bucure§ti. (до гръцко-българската размяна на население вследствие от Ньойския договор) 19 . Вж. царят събира около себе си множество художници и писатели. vol. а получават з е м я в Тесалия (откъдето през 1882 г. По това време Плиска е градпризрак.. Geschichte der Bulgaren. Pt. През по-голямата част от XIII в. унгарците дори окупират северните покрайнини заедно с важния гр. 2. отколкото в политическо отношение. Като илюстрация на несигурните времена Търново. Документите са публикувани у: H u r m u z a k i . A. Fiirstenthum. I n a I c i k.: K o n s t a n t i n i d i s . 1900 г. страната изпада в пълна анархия. По това време католическото Унгарско кралство начело с династията Анжу упражнява силен натиск върху дунавската граница на България. Пак т а м . която опустошава Тракия. К.Byzantion (Brussel). унгарският крал Сигизмунд се самоназовава „крал на Б ъ л г а р и я " . едно от редицата монашески убежища в скалите на Русенски Лом. art. Няколко династии се сменят на престола. М..

тъй като споменатите по-горе гръцки черноморски градове. Die B e z i e h u n g e n des Konigs von V i d i n Ivan Sracimir zu den o s m a n i s c h e n Herrschern. L a Seigneurie d e Dobrotici. което на турски език означава „утринна звезда".D i c t i o n n a i r e d'histoire et de geographie ecclesiastiques. 1973.7 7 . За турците е от голямо значение да имат благонадеждни васали в земите. сръбският управник на Югозападна България. и о с о б е н о о т л и ч н о т о изследване на: Г ю з е л е в. обявява независимост и основава миниатюрното Видинско царство. за Добруджанския район са пълни с чисто турски имена на християни. османците са разбити от сърбите при Плочник. Wien. Иван Шишман. които независимо от сриването на Душановата империя след неговата смърт. Иван Срацимир. като поставят църковната си организация под върховенството на Константинополския патриарх и прекъсват връзките с българската Търновска патриаршия. и Глава II. с. Това е една от причините за разделението. Варна и крайбрежните крепости Емона и Козяк на Добротица в знак на благодарност за помощта при повторното завладяване на Видин 26 .византийски произведения на български. Вж. ж и в е е щ и т а м . През 1388 г. подчертават независимостта си. Арслан (Лъв). 1 2 1 . По време на подготовката за нов 24 25 26 27 2Х За живота на П а т р и а р х Евтимий вж.В а р н а . Werke des Patriarchen von Bulgarien E u t h y m i u s ( 1 3 7 5 .ср. а не просто на допускане. . Шишман също става васал. Под управлението на християнина тюрк болярина Балък (т. В. Културната дейност обаче е ограничена само в един тесен кръг около двореца и столицата и зависи напълно от тяхната подкрепа. владетелят на Търново предава гр.1 3 9 3 ) nach den besten Handschriften. Главната турска грижа е на северозапад. А. създадена при първите Асеневци 27 .1 2 4 . с б и б л и о г р а ф и я по този въпрос. в началото на управлението на Иван Александър. 9 (24). друг син на Иван Александър. T. Очерк в ъ р х у историята на град Н е с е б ъ р в периода 1352-1453 г. срещу все още мощните сърби.: D u j с е v.In: Actes du XIV C Congres International des Etudes Byzantines. когато т ю р к и т е са били о щ е езичници. дълбоко ненавижда заварения си брат. 7 5 . Вж. Euthyme de Tirnovo. № 90. A. 1964. в подробности: С ъ щ и я т . Е. fief d e Byzance. 1901.Известия на Н а р о д н и я м у з е й . В. е присъединена от зараждащата се империя на османските турци. 1972.D e r s c a B u l g a r u . 133. пише поучителни и агиографски творби. датиращи от в р е м е т о . Н е г о в и я т пратеник при византийския и м п е р а т о р се нарича Чолпан (Джолпан). и. които описваме тук. С този акт Търновска България се оказва напълно откъсната от морето. 13-20. 9 . това става по-скоро като следствие от събитията. Двете държави . . 1971 (1975). Тракийската низина. c основната библиография.X V I в. риба) и близкия му роднина Добротица от Търново се откъсва североизточната равнина Добруджа с центрове Варна и Калиакра 25 .. успяват да създадат контролирани от сърби княжества с гръцко.: K u z e v . Цветкова. . Ние в ъ з п р и е м а м е мнението на Кузев. Той владее централния дял на България на север от Балкана и Софийска област. Калиакра. стават все по-забележими. оставя след себе си редица талантливи ученици 24 . През 1365 г. Карагьоз ( Ч е р н о око) и др. във Видинско. като напр. Когато след четвърт век на често трудно балансиране остатъците от българските земи са включени в Османската империя. На запад. Учениците на Е в т и м и й ще бъдат коментирани в Глава VII в частта за с т а р а т а българска л и т е р а т у р а . II. албанско и българско население. След 1365-1370 г. един от царските синове. . По въпроса за произхода на турското християнско население на Североизточна Б ъ л г а р и я вж. изданието на творбите M Y Y : K a l u z n i a c k i . От друга страна. но е далеч по-неблагонадежден. 3. Bucarest. стават верни васали на султана 28 и участват в многобройните му военни походи. а и м н о г о д р у г и предпочитат да наричат д в а м а т а благородници велики борци с р е щ у и н о в е р н и т е нашественици. О с м а н с к и т е регистри на населението от X V . отколкото като съзнателно намерение за завоевание.Видинската и тази на Добротица (оттук и Добруджа). Б. се връщат към Византия и остават в нея до края на съществуването на тази държава век по-късно от събитията. 1971. . оспорвана гранична територия между България и Византия. и преминава на страната на врага. Това става по-рано. М . които преминават през цялата страна.: A l e x a n d r e s c u . Иван Срацимир (син на Иван Александър) и Константин Деянович.Г С У ИФФ. възхвалявайки добродетелите на българските светци. Средновековната к р е п о с т Калиакра през XIII . е. З а този объркан период вж. Г ю з е л е в. на XV в. граничещи с главната посока на напредването им. дадена пред зет му султан Мурад.Etudes balkaniques. но от различна (еврейска) майка. 7. Срв. 64. I. През последните години от царуването на Иван Александър пукнатините. което може би е много по-важно. окупирани за кратко по време на гражданската война. Земите отвъд Балкана са точно такива. Шишман нарушава клетвата. което се основава на солидно изследване. Кузев подчертава факта на верността на С р а ц и м и р към османския му господар. 3.

J i r e c e k . с управител санджакбей. M. Баязид I. разтревожени от турските успехи. както и местните обичаи. лит.поход срещу сърбите Мурад нарежда на великия си везир Чандарлъзаде Али Паша да подсигури турския фланг.: The Bondage and Travels of Johan Schiltberger. както отдавна се твърди в българската историография. творчеството и личността му. По същото време влашкият войвода Мирча Стари окупира важния дунавски град Силистра. Черти от неговата съвременност. Срв. За Цамблак вж. душата на съпротивата. когато описва приключенията си. 120. Младият баварец Йохан Шилтбергер. който наскоро е завзет от турците. сражавайки се на турска страна. 1. 1899. 102. като подчини Шишман. 3 6 . Ankara. близо до Пловдив. През 1395 г. и описанието на Цамблак в неговото Похвално слово за Патриарх Евтимий. T. А. сръбските владетели на Западна България и Македония. М. През зимата на 1389 г. Фактът обаче. Границите на старите княжества са запазени непокътнати от османците. съч. взет като пленник от Баязидовата армия в Никополската битка през 1396 г. разположен на р. В годината след събитията от 1395 г. царските крепости. XIV. Този очевидец отбелязва. Видин е окупиран от армиите им и Срацимир е компрометиран. е депортиран в манастир на юг. и: Ме че в. че някои от черквите. След османската победа над кръстоносците при Никопол той е отстранен и изпратен в старата османска столица Бурса в Мала Азия. приема католическата вяра и получава от унгарския крал Сигизмунд имение в Трансилвания. p. К. в началото на 90-те години Мирча предприема набег в земите на юг от Балкана. R. Най-младият син на Шишман. Вж. Григорий Цамблак. Дворецът на Иван Александър и Шишман е разрушен.Векове.. К. 1953. що се отнася до данъчното облагане и местната администрация. p. Неблагонадеждният Шишман. в която Асеневци провъзгласяват независимостта на България от византийците). вкл. Buchan Telfer. Един от синовете му постъпва на турска служба и по-късно го виждаме като санджакбей на Самсун в Мала Азия. Transl. След продължителна и скъпоструваща обсада се налага столицата да бъде подложена на атака и според тогавашните военни закони бива разграбена и частично опожарена. остават на турска служба като помощни войници.2 4 . или „знаме". който предава господаря си на три пъти. К. 2. T. p. A. един от най-големите градове на Търновската държава. През пролетта на 1389 г. Това е главната причина присъединяването на западните части на страната и на Македония към мюсюлманската империя да стане без сериозни катаклизми 30 . найвероятно в Бачково. отварят вратите си пред османските войски. 1974. обитаван от управляващата класа. Кралят използва българския принц за собствените си . Без пълноценни наследници. Gotha. Фружин. привикнали към битки с турците. син на Шишман. 1911. и столицата Търново.. Димитър. from the Heidelberg MS by C o m m a n d e r J. Патриарх Евтимий. градовете и крепостите на Шишманова България с изключение на столицата Търново отново се подчиняват на османците. Koymen. Константин Деянович и Марко Кралевич. че не е имало целенасочен стремеж на завоевателите за унищожаване на старата българска култура и основите на националния живот.. I n а 1 с i k. Мурад и сръбският владетел Лазар намират смъртта си в Косовската битка в Сърбия. Geschichte der Serben. че Б а я з и д дал на Александър. . London. Unat. Дунав. Голямата част от Срацимировата армия преминава към османците.4 4 . дотогава един от най-красивите Шишманови градове. K u z e v ... остава в Азия до 1427 г. статията на Ив. Самсун и провинцията „пожизнено в замяна на родината му". както и болярските къщи и параклиси в квартала. християнските държави в Западна Европа организират кръстоносен поход за прогонване на неверниците. които вече са стабилно интегрирани в турските владения. Geschichte. Цит. Н. 1949. е елиминиран точно преди Никополската битка. 14. са запазени и до наши дни и че търновската крепост се запазва докъм средата на XVII в. 2 1 . F. Дуйчев в Byzantinoslavica. син и наследник на Мурад. N е§ r i . Именно неговите действия повече от всичко друго стават причина османците да завладеят Дунавска България окончателно. Шишман получава разрешение да остане в Никопол. но остават 29 30 31 ю За събитията 1365/70-1395 сме използвали като източници: J i ге с е k. които са играли такава важна роля в българската история (сред които и тази на св. е зает с укрепване на властта си в Мала Азия. 29 сл. Части от военните сили. Bulgaria. През 1393 г. За да се закрепи. техните земи са организирани като османска провинция. един от най-големите в страната и наскоро реконструиран от Иван Александър 29 . Ed. Той приема исляма 31 . 1. и цит.. говори. санджак. загиват в битка срещу Мирча. Kitab Cihan-Ntima.

1973. III-IV. Izahli Osmanh Tarihi Kronolojisi. По-нататъшната история на България ще бъде разгледана в Глава IV Удобен справочник за кариерите на висшите османски служители е напр. тъй като емигрантите успяват да отнесат със себе си най-добрите си книги34. 1971. Od Stefana Dusana do Osmanskog Carstva. . et sa diffusion dans les pays roumains. независимо от верската принадлежност или езика на поданика. Osmanh Devlet Erkani. Е.. Другите страници на регистъра само прецизират техния статут. Когато Мех- 32 33 34 35 36 кроежи и си запазва титлата Bulgariae Rex.BHR. се случва неведнъж 36 . тъй като техният привилегирован материален и правен статут позволява оцеляването и дори процъфтяването на християнското изкуство на провинциално ниво 33 . албанци. а преди всичко династична държава. който постепенно се оформя в Западна Европа. Вж. както и източници по въпроса. H .християни.: I n а 1 с i k. Никога не е имало опити за премахване на християнството като организирана религия. Така 62% от османската военна сила от тази голяма провинция се състои от местни българи християни. остават християни и с времето стават важен елемент в запазването на българската нация. русия. които всеки владетел очаква от своите поданици.B H R . IY 1952. тя е включена в състава на друга империя. ислям като религия на по-голямата част от управляващия елит и мюсюлманското право като основа на юридическата й система. като в най-добрите си години тя включва и няколко чужди народа. обхващащ значителен дял от Югозападна България. I . La litterature bulgare du 14 e s. Двете изследвания се основават на солидни данни от османските регистри на населението от X V . Die Teilnahme der Bulgaren am „Langen Feldzug" des Konigs Wladyslaw III. Ако разгледаме структурата на османската управленска класа. бяга в Сърбия. 1953-1954. гърци. Структурата й е имперска. писатели и висше духовенство. Те стават християните спахии и войнуци в османските армии.Godisnjak Istoriskog Drustva (Sarajevo). 3. Елитната част от българската интелигенция. арменци. 1. Н. по-подробно: Tu r d е a п и. който е верен на Османите и изпълнява задълженията. Hriscani-Spahije u Severnoj Srbiji. повечето войнуци. На този въпрос ще се спрем подробно в Глава У където ще бъдат посочени бройките на тези групи. Войнуците (бойците). I.5 4 . 1947. Титулатурата на владетелите й през по-голямата част от двете столетия на независимост е „цар на българи и гърци". Vol. които наброяват няколко хиляди души и живеят в стотици села. които влизат във висшите й кръгове. идеалът на източната държава. където румънците са в процес на организиране на собствена държава и на православна християнска култура. Християните спахии постепенно приемат исляма. Hristijanske Spahije u Rumeli u XV vijeku i njihovo porijeklo. което се издига до велик везир. Jagiello von 1443-1444. Това не е нито изключително мюсюлманска. 2 3 . A. перси. съхраняван в Архива на Министър-председателството (ВВОА) в Истанбул. . Ще цитираме само един пример за числената м о щ на войнуците . Н. в по-нисшите не е. След 1395 г. Paris. а е мозайка от народи и религии. араби и дори италианци и неколцина германци и поляци. Предаността е към династията. В по-висшите слоеве ислямът е задължително условие.6 9 . Овчарчето. В този контекст концепцията за национална държава е немислима. Dj u r d j е v. населени с български говорещо население. Никоя източна империя не е била съставена само от този или онзи народ или религия. Влашко или Молдова. POF. B. и: K u z e v .. а различните български държави обхващат само част от териториите. особено ок. За този интересен проблем вж.7 1 c всички източници. Това е краят на средновековна България 3 5 . Тя никога не е била национална държава от вида. по-подробно: К о 1 a r о v. може да принадлежи към която вяра си иска и да говори на който си иска език. последната обзорна страница за Кюстендилски санджак. ще попаднем на хиляди сърби. За подробно проучване на оцеляването на християнски военни групи на османска служба вж. li . и незабелязано се претопяват в множеството на османската управленска класа 32 . 1500 г.7350 души. Там е регистриран общият брой на военните мъже в провинцията . 6 5 . 164—170. традиционна източна династична държава с османотурски като официален език. останали без работа след изчезването на двора. Този. Istanbul. За действията на Фружин вж. Тези български емигранти играят роля с много голямо значение при формирането на румънската средновековна култура и румънските библиотеки все още притежават богатства на старобългарската култура. от които 4664 християни. нито турска. D a n i § m e n d . 5 3 . както става и с войниците на Константин и на Марко и в изолираните гарнизони в крепостите по Родопите. но както видяхме. V.X V I в.османския регистър на населението ММ 170 от 925/1519 г. напр. 1974. .

: П р о т и ч . 9593 българи. . По време на с ъ б и т и я т а от 1912 г. взети заедно. Асимилаторската политика на турските завоеватели. които прииждат масово в Турската империя. който превръща имигрантите от десетки националности в американци. и както лесно може да се предположи. Българските историци преди и след Втората световна война постоянно нападат предполагаемата османска политика на денационализация. 448. Kriegsgreuel. 5470 гърци и 1380 цигани. както е обичайно в българската историография. 1049 българи. трябва винаги да има предвид това. особено жените. Така България е колкото стара. каза Кърджали .: B e r l i n .. които се считат привързани към м ю с ю л м а н с к а т а империя. 298. К. П. Откриваме ги в топонимията на района и в регистри на населението от XV и XVI в. се хвърлят срещу байонетите на своите „освободители". 94 гърци. каза Д а р ъ дере (Златоград) . когато Младотурската революция сваля от престола „Кървавия султан" — способния. но как биха могли да правят това османците. както е описано от Карл Паули ( Р а и 1 i. и много други.19 843 м ю с ю л м а н и .33 949 м ю с ю л м а н и . Ъ п щ е й н .. който ми изпрати копие от тази книга. 3 гърци. каза Султан йери . в който са включени хронологично най-близките сведения: окръг (каза) Мустафа Паша Кьопрюсю (след 1912 г. Edward Kiew. защото въпросните територии са населени с хора. толкова и млада държава. напр. Вж. В резултат на завършила катастрофално за турците война между Русия и Турция през 1878 г. 458. каза Егри Д е р е (Ардино) — 32 077 м ю с ю л м а н и . както би трябвало. той веднага утвърждава изявен грък за патриарх. 316. каза Ахъчелеби (Смолян) . 1218 гърци. През 1912 г. 12 716 българи. или 84. 1971. Тази колекция от описания на очевидци не е така добре известна. ще цитираме данни от официалния османски годишник (салнаме) за провинция Едирне (Одрин). През XIV в. ако искаме да се доближим до по-балансирана интерпретация на балканската история. Същото става с арменците и евреите. С.рсвобождаване". Историкът или изкуствоведът. С. Османските статистики не правят разлика между турски говорещи м ю с ю л м а н и и м ю с ю л м а н и .) Studies in Jewish Bibliography. Българското княжество прекъсва васалните си връзки с турците и обявява пълна независимост. 477. много от тях. за да не 37 зн 39 12 За това интересно направление в еврейската м и с ъ л вж. Пловдив е присъединена към държавата. П е т р о в .. а не за . но деспотичен Абдул Хамид II. History and Literature in Honour of I. съчетан с превратностите в историята й след 1912 г. 1927. 472.48 953 м ю с ю л мани. евреи и арменци. 1310/1892-93. влиянието му е огромно. 2 4 4 6 1 българи.13 947 м ю с ю л м а н и . (ed. Съвременни течения в еврейската мисъл дори обявяват Мехмед за месиански инструмент в ръцете на бога 37 . асимилация и турцизиране 38 . 4150 гърци. Денационализиране и възраждане на българското изкуство. През 1885 г. Османският период продължава петстотин години и приключва през 1912 г. Ch. каза Рупчос . 101 цигани. Ch. Selbsterlebtes imTurkisch-Bulgarischen Krieg. По същия начин в Средновековието многобройните румънски говорещи власи или по-малобройните кумани са асимилирани в българската цивилизация. пожелал да пише за България. A sixteenth-century Hebrew chronicle of the Ottoman Empire: The Seder Eliyahu Zuta of Elijah Capsali. Привлича силата на американската култура и на прословутия „американски начин на живот". 425 евреи. А. запазени в Истанбул. нестабилните граници и незадоволените блянове за по-голяма роля в балканските дела. както и в писането на историята й и оценката на нейното изкуство. 98 католици. обаче в района се заселва голяма група турски говорещи номади ( т р у п и ) .. наподобяващ този. бягайки от преследванията в Испания. които нямат и бегла представа за нация или раса? Наистина отделни групи българи са асимилирани в религията и културата на управляващата класа.4 4 . 307 българи. 811 цигани. Той е по-дълъг от продължителността на Първото и на Второто българско царство. 1913). част от Тракийската низина с важния гр. N e w York. 5 гърци. Родопския район. Minden. През 1908 г. Този факт. 49 българи.16 032 м ю с ю л м а н и .. Седемте окръга наброяват о б щ о 174 516 м ю с ю л м а н и . 9 евреи. Благодаря искрено на д-р М. 1962.9 7 1 5 м ю с ю л м а н и . Трябва да се говори за „завладяване". 34 арменци. Освен тези истински турци в споменатите планински райони живее и голямата група български говорещи м ю с ю л м а н и . които изобщо не са били заинтересовани да живеят в балканска християнска държава.мед Завоевателя превзема Константинопол.75% м ю с ю л м а н и и едва 12% българи (Salname-i Edirne. . но това е по-скоро процес.. s. и империята е в хаос. които говорят друг език вкъщи. оставят дълбок отпечатък в мисленето на хората. се появява една нова България. Свиленград) . През тази година територията между Балкана и Дунава е призната от Европейските сили за княжество. За да дадем представа на читателя за религиозния състав на населението във въпросните територии. 2 1 .In: B e r l i n . 482). 747 българи. по време на Балканските войни неговите армии завладяват 39 днешната най-южна част от страната. чието съчинение трябва да се чете редом с „Tiirkengreuelpropaganda" на другата страна.

макар според установената на Запад хронология това да не е точно Средновековие.X I V в. защото е по-скоро голям албум. но при по-задълбочено проучване именно това изкуство ни разкрива аспекти от българския живот и общество. които не са записани от военните историци и според нас отразяват истински български неща. 1955. 1961. Sofia. 1949. С. Поради това ние съзнателно ще се съсредоточим именно върху този фон и на следващите страници ще предложим възгледи и детайли. Е. Външният изглед на обектите може да бъде проучен по огромен брой албуми и илюстрирани трудове 40 на български и дори на западни езици. Старобългарско изкуство. Цитираните по-горе книги обикновено съдържат глава за османския период. A. Ние ще се концентрираме върху фона... Les eglises d'Arbanassi. Peinture ancienne bulgare. С. Георги" в Кремиковския манастир.2 1 . С. С. 1974.попадне в някоя от множеството клопки. К. Ч а н е в а-Д е ч е в с к а. С. Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV в. които обаче не притежават необходимия по-мащабен фон. K. Mittelalterliche Baukunst in Bulgarien.. П. В а с и л и е в . С. Стенописите от църквата „Рождество Христово" в Арбанаси. L'eglise Saint Jean le Theologien de Zemen a la lumiere de donnees nouvelles. К а м е н о в а .. Архитектура Болгарии. по българските земи. М. Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien. 1969. Г. които то има. върху социалните и юридическите основи и върху етническата база.Търновска книжовна школа. На пръв поглед то изглежда не така зрелищно. IV. що се отнася до иконографските детайли. Sofia. 1973. V Z a k h a r i e v . която заслужава по-внимателен преглед: изкуството под властта на османските турци и по-специално архитектурата и живописта на черквите. Sofia. Sofia. К. които го очакват. Боянските стенописи. 1 9 1 2 . забележително освободен от националистически или антитурски обяснения. Fi 1 o w.. С.. М a r d i-B a b i k o v a.: K r e s t e v . 1931. Berlin-Leipzig. които биха допринесли за неговото формиране. 451-463. Архитектура: G u r 1 i 11. В Б ъ л г а р и я се счита.. R a c h e n o v . Munchen. Sofia... Тъй като това изисква ревизия на някои защитавани досега възгледи. Стенописите в Иваново. 1980. Д. V. E a d e m . B o s c h k o v . Н. построени през периода XV-XVII в. Б и ч е в. С. Под ред. Б и ч е в. Recklinghausen. С. B. Ца п е н к о . К о е в а . М. Църковно строителство в средновековно Търново. ще ни се наложи да се занимаем с тези аспекти вероятно повече. на Д. Българското Възраждане обикновено е поставяно между 1750/1800-1878 г. М. Стенописите на църквата при село Беренде. 1976. P a n a y o t o v a . 8 . 1978. А освен всичко друго тези произведения на изкуството си имат и своята собствена стойност. D. че Средновековието продължава докъм 1700-1800 г. Кратка история на българската архитектура. П p а ш ко в. Б о б ч е в. С. съдържа стотици висококачествени цветни илюстрации на български стенописи от средновековния и османския период.. С. 1980. С. В края на труда са дадени и някои бележки върху специфичните иконографски или стилистични черти на живописта и особеностите на архитектурата. В i с е v. 1984. Църквата „Св. Монументалният и представителен труд на Ч а в р ъ к о в. Geschichte der altbulgarischen Kunst. Alte Bautenin Bulgarien. историческите събития. № 4. 13 . трябва да бъде добавен към този списък. които правят възможно това изкуство. История на архитектурата през средните векове. Текстът на труда е ненаучен и неблагонадежден. Чилингиров ( T s с h i 1 i n g i r o v. 1984. JI. 1932. С. .Археология. С. П а с к а л е в a-K а б а д а и е в а . 1953. M . посветена само на архитектурата от османския период.Х Ш в. П. M а в p o д и н o в. Die bulgarische Malerei. K. Berlin. Български манастири.. II. Х 1 . Sofia. Трудът на А. 1970. Като малък и закъснял принос към честванията на 1300-годишнината ние приключваме една глава от изключително богатата и сложна културна история на България. A. С.. С ъ щ и я т .Разкопки и проучвания (Народен музей-София). 1965. напр. Eglises de Mesembria. френски и немски език. Sofia. Триконхалните църкви от I X .. 1977. 40 Живопис: Вж. М. A. Д и м и т р о в и др. С л а в ч е в . . Няма специална монография. Паметниците на културата през Б ъ л г а р с к о т о Възраждане.. . T. Църкви и манастири в Западна Б ъ л г а р и я . Б а к а л о в а . 1976. включвайки и по-голямата част от османския период. Та н ч е в. Български барок. 1966. К. 1961. А. 1966. Die Architektur in Bulgarien von den altesten Zeiten bis zur nationalen Befreiung. Z i mm е r m a n n ... отколкото със самите предмети. 1932. М и я т е в . Bulgarian mural paintings of the 14th century. 1961. който се появи и във версии на английски... Ето защо в следващата глава ще се опитаме да кажем нещо повече по проблема за националистическата интерпретация. 1965. С.. M i j a t e v . 1973. 1978. Хрельовата кула. С. M. отколкото книга. 1979). Стенописите на Искрецкия манастир. С ъ щ и я т . М.. H.

защото засягат същината на философията му. за ролята на един-единствен народ в рамките на една територия. В десетилетието между 1910 и 1920 г. изглежда. Както посочихме по-горе. че рискът си струва. и влиянието му може да се забележи с различни степени на интензивност в много от писанията на хората. През между военния период там настъпва дълбока промяна в оценката на османския дял от историята й. всеки със своя различен език. живеещи на същите или на съседни територии. че в това отношение в Югоизтока има значителни разлики. не осъзнават „неестествеността" на това разделение. а ако не са. „неестествените" граници да се променят. отколкото би било подходящо за един общ преглед. Национализмът е много силен в Югоизточна Европа. че хората. държава. която е изключително тяхна собствена. но съкрушителният край на Смирненската авантюра (1921-1923) я принуждава да осъзнае. но вероятно точно толкова показателен е казусът с холандски говорещите народи. могат да формират една стабилна държава и да я поддържат в течение на векове. Може би рискуваме да извадим на показ повече. Един добър балкански патриот би съжалил холандците за това положение на нещата. Цитираните по-горе думи на Хаддад биха шокирали балканския патриот. „Националната държава е затвор за ума. много по-силен. „Естествено" е за такава държава да обхваща всички хора от един произход и границите й да бъдат очертани по етнически и езикови признаци. отколкото на Запад. станала независима две десетилетия след Сърбия (1829). Сърбия осъществява по-голямата част от националните си стремления и успява да включи в границите си всички територии. Освен това националистическото мислене не може да понесе мисълта отделни представители или групи от други нации. Всичко в страната е продукт на творческия гений на собствения им народ. Швейцария обаче е отличен пример за това. Патриотизмът е задоволен и почвата е подготвена за бавна промяна в начина на мислене. Гърция. Въпреки това в междувоенните години свръх14 . Ще цитираме Сърбия. Трябва да се каже обаче. разделени на три части в Холандия." Тези думи бяха произнесени от християнския арабски учен Уилиям Хаддад на конференцията по ориенталски изследвания в Мадисон.Глава Влияние на балканския национализъм при оформяне на образа на средновековното и на поствизантийското българско изкуство Макар и да се стори в известна степен излишно някому. Идеята за национална държава навежда на мисълта за изключителност. но сме убедени. и не оставя място за други народи. ние все пак чувстваме нуждата да добавим в този контекст някои бегли бележки за влиянието на балканския национализъм върху процеса на формиране на днешния образ на българската история и култура като цяло и в частност за периода на турското управление. през май 1979 г. И все пак въпреки усилията на политическите лидери от миналото и настоящето културите и идеите не се спират пред политическите граници. вяра или култура. че е отишла твърде далеч и че трябва да се задоволи с това. България има по-малко късмет в осъществяването на мечтите си. живеещи в същите граници. които обаче. живеещи в подобни общества и изложени на неговото скрито или пряко влияние. които споделят общ език. което е постигнала. как четири народа. които биха могли да бъдат наречени „сръбски" и дори нещо повече. Белгия и в значителна част от Северна Франция около Дюнкерк. По-малко осъзнаван. Тя се опира на вярата. която получава независимостта си близо век преди България. Уискънсин. да играят някаква съществена роля в развитието на тяхната „собствена" култура. могат да бъдат щастливи само в държава. реализира може би половината от аспирациите си.

Джурич. че без съмнение те са изработени от странстващ гръцки майстор. Божков. М. но такива. 3. Р. които са последвали в заточение претендент за престола на султаната в Коня. 6. 1961.Giiney-Dogu Avrupa Ara§tirmalari Dergisi (Istanbul). 1978. 8 5 . Тук обаче това не е важно.: Н о р р е. го озаглавява Die bulgarische Malerei (Recklinghausen. По повод честванията на 1300-годишнината местните вестници са пълни със статии. 1952. Jahrhundert.6-7. A. . The turbe of San Saltuk at Babadag-Dobrudja. Талбот Райе твърди. 41. .Oriens Christianus. I d e m .. 7. По неподлежащ на съмнение начин беше доказано. . 1952. 1 2 14. 125-138 (c 25 снимки). Тези проучвания напълно отхвърлят мнението. I d e m . зад които се крие цял комплекс от чувства. . Les fresques de la chapelle du Despot Jovan Ugljesa a Vatopedi et leur valeur pour l'etude de l'origine thessalonicienne de la peinture de Resava. Мутафчиев и X. че живописта от третия голям период в тяхното средновековно изкуство. 125-137. Този процес има пряко отражение върху мисленето на хората. че той произхожда от Константинопол. Нещо повече. Le probleme de la colonisation desTurcs Seldjoukides dans la Dobrogea au XIII e siecle. Вместо да признаят простия ' Срв. Дали ресавският стил наистина идва от Солун.Zbornik Radova Vizantoloskog Instituta (Beograd). е друг въпрос.: M u t a f c i e v . 1957.205-220.Сп Б А Н . Западните слависти често се присмиват на подобни факти. че точно това се случва и в Румъния. V L. Българите се затрудняват да приемат такъв факт и предпочитат да преиначават истината или да я игнорират. автор на най-представителния труд по този въпрос. M. Die tiirkischen Gagauzen-Christen. The Last Phase. 1960. веднага се обвиняват предишните господари. е много по-хармонично (ако това е правилният термин).и ние без колебание трябва да причислим и България сред тях. D. Член на българската делегация веднага реагира: „Как можете изобщо да говорите такова нещо за най-добрите постижения на изкуството на вашата страна?" За сърбите не е проблем да признаят. В допълнение към посочената литература вж. Младите нации по света . отколкото сходните процеси на Балканите. Ein Beitrag zu ihrer Kenntnis. 1968. 111—126. За турската колонизация на тази част от Б ъ л г а р и я вж. гагаузите. Те дори подчертават този момент. 1969). p. XIV. Политическата интеграция и премахването на границите се развива и в рамките на държавата все повече се слага ударение върху специфичните черти на езика и културата на провинции. че тези гагаузи са наследници на селджушки турски заселници от средата на XIII в. 183. също: D е с е i.Zbornik Radova Vizantoloskog Instituta (Beograd). . Разликата между българския и югославския подход към собственото средновековно изкуство най-добре се вижда в на пръв поглед маловажни детайли. T a l b o t R i c e . Сърбия. P. кантони или области. Дуда. XVII. . Jahrh. D u d a.Пак там. А. Вж. Там. Културата на страната е считана за не по-малко важна от тази на другите нации.. . В североизточните части на страната живеят тюркоезични християни. В рамките на (напълно изкуствените) граници на България всичко се разглежда като специфично българско. Zeitgenossische Islamische Quellen und das Oguzname des Jazigioglu Ali zur angeblichen Besiedlung der Dobrudscha im 13. VI. макар не всеки да го осъзнава. а не от сърби. Die salonikische Abstammung der Wandmalereien von Resava.Rocznik Orientalistyczny (Warszawa). Brief historical and architectonical notes. След това с промените.1 1 1 . 1976). я озаглавява Byzantinische Fresken in Jugoslavien (Munchen. F. тъй като националната държава на Запад е изпразнена и отвътре. Byzantine Painting. 639-688. Die angebliche Einwanderung von Seljuk-Turken in die Dobrudscha in 13. LXVI. . местен учен изказа мнение.активният патриотизъм започва да проявява симптоми на отслабване.Bulletin of the School of Oriental and African Studies (London). Джурич е един от най-големите авторитети по сръбско средновековно изкуство.Tarih Ara§tirmalan Dergisi (Ankara). той се завръща с пълна сила. Мала Азия 2 .: W i 11 е k. Развитието на националните държави на Запад. 15 . 1-129. Les Gagaouzes = les gens de Kaykaus. точно толкова и несправедливо. Yazijioghlu Ali on Christian Turks of the Dobrudja. На симпозиум в Сопочани. предизвикани от Втората световна война и техните последствия. продължаващо в течение на векове. за които е виновен националистическият начин на мислене. H. изказано от П. пряко произтича от гръцки Солун 1 . 131-145.: D j u r i с. посветен на божествените стенописи в местната манастирска църква от XIII в. 1943. приканващи учени и писатели да пишат на тема българската история и изкуство през най-блестящите национални периоди. Може би това е колкото разбираемо. за западния човек днес е много по-лесно да говори за това. където нещо не е наред. и отвън. 2 Вж. 1968. Ще посочим няколко примера на третиране на историята и културата. Трябва да добавим. това на Моравската школа. който пише представителната книга за Югославия. London. K i e l . . независимо от далечните й предшественици — все още имат нужда да подчертават националното единство и да изграждат самочувствието си.

Нова формулировка на гръцката гледна точка (власите са гърци) вж. не са представени просто като останки от балканския латински елемент. Ото Демус. Цит. Н. Ein romanisches Volk im Herzen des Balkans.5 4 5 . че теорията на Крънджалов (че Плиска е римска и късноантична. . който яростно се съпротивлява на идентифицирането на руините при с. съч. 1964. идеята за Бояна като предшественик на Ренесанса става догма. гръцки град от зората на историята.5 8 3 и цит. не получава вниманието. Vlachoi (Koutsovlachoi). 1975.2 1 9 . 193-204. Твърде много свидетелства бяха открити през последните десетилетия. у: С a р i d a n. . .. IC. която по никакъв начин не може да бъде да бъде наречена незабележима. скитащи из различни части на Балканите. и еретиците. 9 8 . които посмеят да надигнат глас. но все пак изследванията му продължават да си заслужават да бъдат четени. Sur la theorie erronee de l'origine protobulgare de la cite pres d'Aboba (Pliska). 153 p.Revue des Etudes Sud-Est Europeennes (Bucarest). 1976. 1968.1 1 4 . Ti einai oi Koutsovlachoi. . 1942. Th.In: Berichte zum XI. 115-124. показвайки и как се създават националните митове 6 . че стенописите в Бояна представляват прогресивно течение в изкуството на Балканите. На популярно ниво се говори. Bucarest. Трябва да се посочи. когато византийската живопис не е така добре позната както днес. p. Това мнение се споделя и от: Та 1 b о t R i с е. българите представят тези турци като „българи.Estia (Athens). 1941. Вж. напр. I d е m. По същия начин богатите и оригинални църкви в Несебър на брега на Черно море.2 . II. Athens.. K r a n d z a l o v . 2 1 8 . Освен това архитектурата от XI-XII в. 1971. Веднъж обаче формулирана по време. са принудени да замълчат. 41. у: Р a р a z i z i. D. Сбито изложение за власите вж. той успява да публикува тезите си единствено в чужбина. 1958. в параклиса в Бояна представляват първите прояви на Ренесанса. рецензиите на: М i h а е s с u.: J i r e с е к .. и оцеляването на езика им в други части на Балканите (особено в Централна Северна Гърция) да насочват в съвсем различна посока от това на прости „номади" 3 . и рецензията й в: Byzantinische Zeitschrift. окупиран от България само 3 4 5 6 16 За м н о г о по-балансиран възглед за власите на Балканите вж. че гърците имат точно толкова трудности при възприемането на власите като остатък от балканския латински елемент. А.3 4 . 7. Internationalen Byzantinisten Kongress. за да бъде тя все още поддържана. Убедени сме. D е m u s. IV. 4 9 7 . 497 sq. романоезични номади на Балканите. макар един от най-добрите познавачи на византийската религиозна живопис от XII-XIV в. напр.Siidost-Forschungen. Така става и с блестящия учен Крънджалов. колкото и българите. или просто е заобикаляна. „византийското робство".. . които идват по тези земи по-късно). безспорно романската топонимия в районите. Вж. Абоба в Дунавска България със столицата на Първото българско царство Плиска. A.In: Resumes-Communications du XIVC Congres International des Etudes Byzantines. и в повече подробности: I d e m . . Макар критиката му да е солидна и основателно би трябвало да доведе до преразглеждане на проблема и направените грешки. XXV. които са загубили езика си" (поради контактите си с турците мюсюлмани. с. La question de la continuite entre le monde romano-byzantin et le monde slave dans les cites-fortes du nord-est de la Bulgarie. е изказвана с различна степен на настойчивост.факт и да бъдат горди с асимилационната сила на българската цивилизация по това време. 1 . M u n c h e n . 2. Д о с т а по-различно третиране на власите вж. D. Власите. лагатор и пр. а не българска) не е вярна. D. особено 2 6 . D. където пребивават по-дълго време. но изолирани групи. което било прекъснато от турското завоевание (140 години по-късно!). да ги намира малко сковани и по-скоро в „комниновския стил" в изкуството от XII в.). известна на всеки ученик. Darstellung der ethnologische Lage am Balkan mit besonderer Beriicksichtigung der Makedorumanen. I. Beograd. че красивите фрески от средата на XIII в. отколкото каквото и да било друго 5 . странната книга на: К е r a m о р о u 1 о s.In: Actes du XII C Congres International d'Etudes Byzantines (Ohrid. Глава I. 1939. лит. 254-256. На по-сериозно ниво идеята. което заслужава. 48. Техният любопитен латински език е откровено пренебрегван. а най-общо като скитащи скотовъди. развитие. 5 8 0 . Така става невъзможно да се признае влашкият произход на основателите на Второто българско царство 4 . Die Entstehung des Palaologenstils in der Malerei. . които отново и отново се явяват у византийските хронисти и в османските данъчни регистри или в законници (кануннамета) като големи. За влашката топонимия вж. Geschichte der Bulgaren. O.. разпръснат по време на славянските нашествия от Тъмната епоха. Furstenthum Bulgarien. . Th.Europa ethnica. у: Н i с k m a n. 1963. макар титлите на водачите им (примикюр. 1961). T.

6 5 . синове на мюсюлмани. варварско или поне близко до него. Най-достъпното изследване за етническата принадлежност и родното място на М и м а р Синан е отличният труд: Е g 1 i. че то е с много ниско качество. Sofia.M u s a m i n n на Абдуррахман Хибри Челеби. Бичев дори ги нарича „лебедовата песен на средновековната българска архитектура" 7 . c много илюстрации. 37. 1. 1972. запазени в страната. Вж.50-те години на XIV в. II. Harmonsworth. М. Особено в т. p. построена през 40-те . с положението по същите въпроси в Югославия.за няколко десетилетия по време на нейните „велики периоди". Така на популярно ниво се твърди. L. в Истанбул са до голяма степен дело на български майстори. напр. 1976 (2 ed. Основната работа като майстори каменоделци. Както може да се очаква. учения кадия на Едирне/Одрин. 1980 (174 c. Одрин. Az Oszman-Torok Epiteszet Magyarorszagon. F е 1 d. Найубедителното свидетелство за византийския характер на несебърските църкви е дадено от С. които са прекрасен представител на имперския стил на Палеолозите в Константинопол от XIV в. че това може би е вярно. Zagreb. Izbor Gradje za proucavanje spomenika islamske arhitekture u Jugoslaviji. S. построена от римляните (докато не се появи някой представител на турското малцинство и не каже името на основателя и датата на строежа. Вж. 1/4... религиозна принадлежност и пр. неизменно ще получи отговор. Bonn.. е на същото мнение. H.). Islamic Art. Isa Kapi Mescidi und Medresesi in Istanbul (Dissertation).. Кратък преглед и брой на работниците от различните райони и градове вж. 34. Budapest.: I d e m . църкви. чиято история често е разказана в съчиненията на османските географи 9 . И все пак широко разпространено е мнението. стъклари е извършена от турци мюсюлмани. Ако напуснем Средновековието и преминем към османските векове. 1961. към който кръг те принадлежат. сгради с безспорно турски черти. която се появи на четири езика. защото се намират в българските граници от 1878/85 г. 1958. Die Architektur in Bulgarien von der alteste Zeiten bis zur Nationalen Befreiung. Срв. Вж. Синан. Turk Yapi ve Yapi Malzemesi tarihi i<?in kaynaklar. може би дори още по-забележима. 1964. 1964. O. населяващи тази многонационална империя. и Encyclopaedia of Islam-. 17. S a s-Z a 1 o z i е c k y. М. както и: I d е m. Beograd.: Е у i с е. . . Вж. и по-новата публикация на византийска църква от Константинопол от същия период като несебърските църкви. 7 х 9 10 11 В i с е v.. 1979. Siileymaniye Cami ve imareti ln§aati. Или о щ е по-провокативната монография: G е г б. О. Early Christian and Byzantine Architecture. Noch einmal Alexios Apokaukos und die byzantinische Kirche von Selymbria. 306. е. че големите султански джамии от XVI в. където турското изкуство има дълбоки корени: Централен Анадол. W. че турският Микеланджело. където цели монографии са посветени на турскоислямската архитектура и епиграфика. 77-104. . производители на оловна ламарина. Der Baumeister osmanischer Glanzzeit. а на по-сериозно се изказва предположението. болницата и училищния комплекс към нея през 1550-1557 г. Всъщност след обемните публикации на покойния Й. p. R. Y. В същата насока са и твърденията.: Z d r a v k o v i c . Не е правено нито едно сериозно изследване на богатото наследство на османската материална култура в страната. ковачи. III и IV на огромния пътепис (Seyahatname) на Евлия Челеби и в ' E n i s u ' l . Хибри пише през 40-те години на XVII в. S. основния му труд: В a r k a n. 17 . Той е от сърцето на Анадола 10 . А откровено турският характер на това изкуство просто се премълчава8. 1967. имат своя дял в работата. както и някои турски центрове на Балканите. Такива монографии са невъзможни в днешна България. T. T. е българин от Широка лъка в Родопите. всички народи.Byzantion. Ако някой например проучва десетките турски минерални бани от XV-XVII в.Byzantion (Brussels). Jugoslavija. Вж. М 189/78 на Националната библиотека във Виена.2 6 . Munchen. R е dc i c. Л. 101 илюстрации). Budapest. G. среща помалко проблеми c въпроса и директно сравнява несебърските църкви с произведенията в Константинопол. Но произходът на Синан и родното му село са добре известни от няколко десетилетия. 1974. Sinan. Istanbul. Фелд с публикацията на стари снимки на днес несъществуващата църква „Йоан Апокавк" в Силиври (Селимбрия). Баркан 11 на платежните баланси на най-големия от всички тези строителни обекти. Е. 3 .. т. които се предават от традицията със забележителна точност). съвременник на главните църкви в Несебър. 1965. Alexis Apocauque et I'eglise byzantine de Selymbria. I. но аргументацията му е по-богата на детайли и дълбочина.iktisat Fakiiltesi Mecmuasi (Revue de la Faculte des Sciences Economiques de 1'Universite d'Istanbul). K r a u t h e i m e r . Те идват от земи. 49. показваща същите техники на декорация като тези в Несебър: O t i i k e n . 1550-1557. са обявени просто за „български". Ейидже и О. Turkish Monuments in Hungary. че това е римска баня. Zurich. 5 7 . 1955-1955. 1976. Последният ръкопис е най-достъпен в Codex Orient. Die byzantinische Baukunst in den Balkanlander. откриваме същата тенденция. като Скопие. 1967 (която се появи и в сърбохърватска версия). а Евлия Челеби към края на с ъ щ и я век. вече знаем всички необходими детайли за майсторите и техните родни места. строежа на джамията Сюлеймание. Серес.

че в българската наука винаги са присъствали и други течения. М. и по-специално: П у г а ч е н к о в а . по непрекъсната линия от къщи. че приносът на българските земи е незначителен и списъците със заплати доказват това по неопровержим начин.Интересно е да се отбележи. наречен Българско възраждане. бани и пр. Ако искаме да видим множество български майстори. които се опитахме да обясним по-горе и които взехме напосоки измежду море от подобни случаи? Не е ли това рефлексът от векове на безсилие. работещи на турски строителни обекти. Но да се проектират явления от XIX върху тези от XVI в. Как бихме могли да интерпретираме отношението. в турската прародина. 12 13 18 За прототипите на този план от VIII—XI в. London. А. необходими за страна с такава дълга културна история като България. . освен тук. ИскусствоТуркменистана. скрито зад фактите. когато българите дори излъчват архитекти. през който нацията преживява впечатляващ процес на възраждане.. В. Оценки от този род. Ще отбележим също така и един последен аспект..до XIX в. период. противоречащи на съществуващите в централното русло на историческите писания. литература. Памятники архитектури XI века в Туркмении. Как може да се мисли за толкова еднолинейно развитие в страна. а именно липсата на турско влияние върху начина на живот. то те са от Запад. от барока в Централна Европа. която е такъв типичен мост между Изтока и Запада. Туркестан. не трябва да замъгляват нашите наблюдения. Г. Достъпен преглед на примерите от XI в. Seljuk and Ottoman. Към това време везните се накланят в другата посока и турците отстъпват по всички фронтове. М. която не може да се намери и в най-голямата библиотека в страната. 1959 (и др. кръстовище на цивилизации? Веднага трябва да се посочи. Междусъюзническата война от 1913. но не се използва значителната турска книжнина по въпроса за старата турска къща и нейния произход. просто се пренебрегва 12 . у: U n s a l .. колкото и да са разбираеми. унижение и рухване след трите загубени войни в рамките на едно поколение 13 ? Може би.. който в Турция може да се проследи от XIX назад почти до XII в. Редица томове са пълни с описания на къщи от този или онзи град. 1955.. А. планиране и украса на къщите на издигащата се българска буржоазия през XIX в. може да се види при много други млади държави. М. От Изтока нищо не може да се научи. Turkish Islamic Architecture. 102-109. и чийто произход съветските археолози откриват в VIII-IX в. в днешна Турция вж. училища. най-малкото буди съмнение. които са се опитвали да я освободят от тесните националистически интерпретации и понякога стигат до заключения. 1967. каквато е България. Ако се признават външни влияния. Първата и Втората световна война. вж. Произходът на кръстовидния план на повечето от тези къщи.: П р и б и т к о в а. издания). Това е добре известен психологически модел на реакция и той. но ние откриваме подобно отношение и сред други нации с не така трудно минало като това на България. ще трябва да почакаме докъм края на XVIII и още по-добре . обясняващи колко български е един или друг елемент.

Les monuments osmanlis en Bulgarie. 2. H. която отделни държави и народи преживяват в определени моменти. или за сърбите това на цар Душан. преглед на с ъ щ о т о отношение и методи. оценявани по-късно като Златен век. Paris. за втория град на страната. за г о л я м о т о пристанище 19 . са имали особена притегателна сила за някои хора. когато процесът вече е набрал скорост. Най-добрият източник за положението в България в годините малко преди Освобождението са османските салнамета (годишници) за провинциите Туна (Дунав) и Едирне. С. p. По същия начин наследниците на римляните могат да предявят претенции за половин Европа. Няма никакво значение. с. П. ГТетерс от университета в Амстердам." И ш и р ко в. През 1959 г. Придворна печатница. P.Глава Историческите паметници. възхваляван като „златен" от някои и заобикалян или описван в най-мрачни краски от други. Ненужно е да се казва.за половината свят. L'histoire de 1'art . 1945. Това е една от главните причини балканските народи без изключение да унищожават с непознато в Западна Европа и неосъзнавано и днес ожесточение стотици турски паметници на по четири-пет века веднага след като получават независимостта си3. което се случва в продължителния период след тази образцова епоха. някои разпръснати паметници извън съвременните територии имат особена ценност. добавя. става безинтересно или поне неподходящо да служи като източник на вдъхновение днес. Миятев. Друга група „преместе1 2 3 Заглавие на популярна гръцка детска книжка от предвоенния период. Ясно е. 1864-1878. включващи по-голямата част от българските територии. че за българите епохата на хановете Крум и Омуртаг или на царете Симеон и Иван Асен II притежава нещо от това очарование точно както за гърците „Времето. 266). Вж. Д ъ л ж и м тази бележка на л ю б е з н о с т т а на проф. както и другаде по света. В началото на XX век. но и за цялата страна. 335). а в някои случаи имат и досега. а хуните и монголите . 1976. чиито „исторически права" а в някои случаи и етнически — имат много по-голяма валидност от тези на който и да е от балканските народи. че думите на Иширков важат не само за София. Много повече отколкото писмените източници те представляват веществено свидетелство за даден период. ш е с т бани и 18 църкви или синагоги (с. Извлечение на бройките в тях е публикувано у: Ко rn r u m р f. когато живее Българоубиеца" 1 . сами р а з р у ш и х м е турските паметници с фанатично ожесточение. XXIII. . Те могат да послужат като доказателство за основателността на претенциите 2 . 1959. 13 църкви и една синагога (с.Rocznik Orientalistyczny (Warszawa). Freiburg. тъй като положението е значително променено от времето на Иширков. С. Днес в българските градове все о щ е и м а по една-две джамии и понякога турска баня или медресе (богословско училище). Иширков пише с ъ с забележителна откровеност и смелост: „Ние. у: F r a n с a s t е 1. получава много по-малко внимание. Die Territorialverwaltung im ostlichen Teil der Europaischen Tiirkei. За София този източник дава: 44 джамии. за да обвиним гърците за унищожаването на нашите паметници [на културата].instrument de la propagande germanique. За тези. които боравят с „исторически права". 1912. Да не говорим за турците. да се обявяват за „Златен век" и превръщат в модел за миналото и за съвременните нужди. Всичко. Ненапразно Миятев публикува това във Варшава. изявен български ориенталист. дали този Златен век се е случил преди няколко хиляди години като при библейски Израел или само преди хиляда години.X V I в. Териториалната или етническа експанзия. най-често строени през X V . P. които н я м а м е думи. проф. гърците лесно могат да претендират за Афганистан.-J. А. Град София през XVII век. съществува забележителната тенденция да се подбират няколко десетилетия от собствената история. прилагани другаде в Европа. който е пълен с елинистични скулптури и гръцки надписи. както е с цар Самуил при македонците. Пловдив: 33 джамии. Премахнатите паметници им напомнят твърде много за нежелани периоди от миналото. или произведенията на изкуството като политически инструмент На Балканите.. че ако се тръгне по линията на „историческите права". 8. М i у a t е v.

пет църкви и синагоги (с. 1955-1957.: D i n i с. 338). за големия турско-български военен и административен център Шумен: 40 джамии. B. Vizantina kai Metavizantina mnimeia tis Prespas. G. .Byzantion (Brussels). Тук причината е по-скоро незаинтересованост и занемаряване. Впечатляващата византийска църква в Хераклея (Ерегли) на М р а м о р н о море. London.Изв. I. две бани. Срв. 1963. Голямата византийска базилика в Енос на Мраморно море. 1960. S. 177-181). Може да се споменат също голямата базилика „Св. преди гърците да я з а м е н я т с. . арх. Динич. където четири народа и четири езика (албански. обхваща произведения от византийско-славянския период. поръчани от сръбския благородник Деян и съпругата му Доя. Bizans devrinde Edirne ve bu devire ait eserler. че повечето от тези паметници се погубват поради незаинтересованост и липса на уважение към този период.загуба за историята на изкуството. 1973. турците с ъ щ о се заемат да разрушават чужди паметници. Муцопулос. T h e Rock Monasteries o f T h e s s a l y . Но резултатът навсякъде е с ъ щ и я т . основани във времето на сръбските владетели от XIV в. 1910. последните две на румънска територия от 1878 г. гръцка) специфично старославянска. 324). също от Солун. Загубата на паметници в повечето случаи е 9 0 . вж. Герман" и Голямата базилика) са такива. Вж. . който прави разкопки на Голямата базилика. D. че тя наистина е строена от цар Самуил.1 1 7 ( р е з ю м е . заключава. Deux chartes de Jean Uros. споменаващи името на Хрельо като строител на Рилската обител. 30.Ayasofya Miizesi Yilligi. Галиполи и другаде. или от по-далечното минало. както и пещерните църкви и гравюри в Басараба близо до Констанца. S u b o t i c . Byzantino-Serbica Saecula XIV. сега полузапуснат град. XXV— XXVII. които са били пощадени от османските завоеватели през XIV—XV в. Изследването на Пелеканидис е д о б ъ р пример.Les debuts de vie monastique aux Meteores et l'eglise du Monastere d'Hypapante. отколкото в по-старите публикации на текстовете. Друг гръцки учен с име. Хрельовата кула. F e r j a n c i c . пет бани. dernier Nemanjide. VII. . гръцки и влашки) се смесват. Всичките му датировки на сгради от българо/македонския период (църквата „Св. т. Цар Самуиловата столица в Преспа. който е яростно оспорван от българите. С. или изграденият на същата територия близо до Кюстендил от сръбския благородник Хрельо Охмучевич 4 Рилски манастир. ни беше недостъпна. Й. за да „докаже" колко гръцка е тази земя. .. отколкото съзнателна политика на изтриване на нежелан културен слой. е. където те са вероятно по-достъпни. М. че през първите десетилетия на XX в. Ахил" на Преспанското езеро в Северна Гърция. Книгата очевидно е писана. . който е водещ югославски медиевист. и пр. Anaskafi tis basilikis tou Aghiou Achilleiou.: N i с о 1. За сръбския произход на Хрельо. прабългарската крепост Пъкуиул луи Соаре на остров в Долния Дунав близо до Силистра. група с поголямо значение за нашата тема. който по-късно се превръща в национално светилище за българския народ. 1966. Relja Ohmucevic.ни" паметници. Двата надписа. Вж. М. но където топонимията е (беше. Thessaloniki. Друг случай е интересната малка църква в Долна Каменица. 127-181 (резюме . M o u t s o p o u l o s . Tesalija u XIII i XIV veku. N. Все пак трябва да се отбележи. и подробната статия на: L a s c a r i s . бяха публикувани от: П р а ш к о в. София" в Охрид.9 5 % ! Трябва да се посочи. че сградите да излязат произведения от по-късен (византийския) период. 1969. . приписвана на 4 3 20 Русе: 30 джамии. 9. Geschichte und Uberlieferung). Fetih Yildonumii Armagan Kitabi. Ankara. passim. вече е изчезнала. XI в. Можем да цитираме и интересните стенописи. novembre 1372. Тази тенденция е особено силна в английското р е з ю м е на труда (139-143). построени преди 1018 г. как историческите паметници могат да бъдат използвани като политически инструмент. строена от цар Самуил 5 .). Poceci monaskog zivota u crkva manastira Sretenja u Meteorima. Meteora. 1967.. се срути през 60-те години от чисто занемаряване..In: Edirne'nin 600.Epistimoniki Epetiris Polytechnikis Scholis (Thessaloniki). б ъ л г а ро-македонски. или други църкви в големия монашески център Метеора в Тесалия. 277—323. За ролята на сърбите за появата на монашеската република в Метеора вж. построена през 1320— 1330 г. 4. различните възгледи за тази сграда у: И в а н о в . В тази група влизат църкви от гръцкия град Кастория. В с ъ щ н о с т става въпрос за гранична зона. Istorija i predanija.7 6 ) и някои други. Н. p. 2. . F. 1965. St. която все о щ е съществува в началото на века. Сърбия. д-во. че Хрельо е член на стария благороднически род Охмучевичи от Херцеговина. които по един или друг начин са свързани с минало величие.: Е у i с е. което е причина и за изчезването на десетки ранни и класически османски сгради в Одрин. се опитва да покаже. от българския период. 1974. Beograd. М. 55—80 (самото заглавие подсказва звученето на това изследване).Relja Ohmucevic. „Св. 1966.: D i r i m t е k i n. 3 9 . както и вече изчезналите важни църкви в Одрин (срв. Л. от видинския цар Михаил Шишман.Zbornik za Likovne Umetnosti (Novi Sad). четири църкви (с. c много препратки към гръцка литература по въпроса. Б ъ л г . 9 5 . в манастирската църква при Земен (самата църква е от византийския период.Zbornik Radova Vizantoloskog Instituta (Belgrade). P e l e k a n i d i s . паметници. Такава е и внушителната църква Спасовица близо до Кюстендил на мястото на сръбския триумф над българската войска на цар Михаил Шишман през 1330 г.

Heidelberg.4 3 . Стефан" и „Архангел Михаил") и с основание ги сравняват с множеството малки базилики от същия период. Ст. Kastoria. W . Fi 1 о v. всички свързани по един или друг начин с българското политическо или културно влияние. Формиране на старобългарската култура. 1932. 270) датира църквите в Кастория от първата половина на XI в. когато паметниците са били създадени.In: Alte Kirchen und Kloster Griechenlands. 1938).. с. 1962.. Geschichte der altbulgarische Kunst. като време. В. 6 В изследването си за църквите в Кастория известният гръцки историк на изкуството А. построени в старите български столици Плиска и Преслав. . Melas (ed. но е съгласен. Е. Chr. Църквата Спасовица край Кюстендил.7 0 2 ) и X . 1972. М а в р о д и н о в . че те са построени и изписани през X в. Крекер ( K i r s t e n . Българските учени отпреди и след Втората световна война имат по-малко затруднения при датирането и атрибуирането на трите най-важни църкви в Кастория („Анагири".. Западна България. Berlin-Leipzig. Koln.. Е. 1977. че в плана им има българско влияние. М а в р о п у л о . 1959. Орландос стига до извода. Старобългарското изкуство. 233-234. „Св. както и някои от най-старите базилики в Кастория. (в: Archeion (Athens).). Цит. цар Борис. В а к л и н о в. IV. G r i e c h e n l a n d k u n d e . Кирстен и В. 2 7 7 . K r a i k e r . E. че това предполага те да са произведения от българския период. С.Ц у м и ( M a v r o p o u l o u . без обаче да посочват. 7 0 0 . 122-123) приемат X в. 21 .. Гръцка Македония 6 .T s i o u m i . 4 2 .2 7 9 . според реконструкция на Слободан Ненадович. R. Краутхаймер (К r a u t h е i m е r. H.Един „преместен паметник". Р. съч. С.

Това е често с р е щ а н похват. Това всъщност правят българите с църквата Спасовица.Стреснати от собствената си политика на анексиране по време на четирите войни между разпадането на Турската империя и 1945 г. какво да се прави с „преместените паметници". е отнесен от българите по време на Втората световна война. Разбира се. Н а б л ю д е н и е на терен. Роман. От по-ранно време датира съзнателното разрушаване на скалния надпис на цар Иван Асен II от 1231 г. невидим и безвреден. Монументалният и исторически важен надпис на хан Пресиян от 837 г. Такова отношение изисква човешки качества. ще посочим следния пример.. Нито една друга нация в Европа. Сава Сръбски от XIII в. когато това е все о щ е османска територия. както и другите паметници от дългите германски векове в този красив град. те не премахват множеството германски надписи и гробници на старата буржоазия в историческите църкви. по-често... 4. Най-простият и безболезнен начин е да се игнорира съответно сръбският. Ще дадем няколко примера за илюстрация на казаното. 1980.като ги взривят. Северна Гърция. предпочитат да представят 7 8 9 22 Йордан Иванов публикува снимки на надписи на български дарители за църквите в района на Преспа (през 1910 г. като например наскорошното сваляне на османските надписи по важната Видинска крепост. На хартия елиминирането на нежеланите произведения или тяхната трансформация в по-подходящи върви много по-методично. балканските народи са доста подозрителни към произведенията на изкуството на териториите им. В Сърбия. Напоследък в изследване за Видинската крепост в Музеи и паметници на културата. За да покажем до каква степен Балканите се отличават от други страни по разглежданите по-горе въпроси. Все пак когато поляците след векове на полусъществуване се завръщат като господари на Данциг през 1945 г. да не се забелязва тяхното съществуване или. Те могат да се видят и днес. гръцкият. Сава от манастирските църкви. все още оказва скрито влияние върху моделите за писане на история на изкуството на Балканите. които не са създадени от самите тях. българският и пр. след това върнат в Гърция. . споменато в предишната глава.. за да изчезне в склад. Най-простият начин е да се отърват от тях. каквито не са възпитавани на Балканите. въпреки че авторът не развива тази теза в подробности. където националистическите влияния по въпросите на историята на изкуството са по-малко. а не на влиянието или дори на изработването от чужденци. Тук идеята за произведението на изкуството като инструмент. По-елегантно е да се преместят надписите с нежелано съдържание. Боян Кузупов написа под снимката на специфична османска порта от XV в. от която е била махната м р а м о р н а плочка с османски надпис. да се правят опити те да бъдат приписани на собствения творчески гений. Те са отнесени в недостъпни хранилища с единствената цел да бъде направена тази единствено добре запазена крепост в страната по-„българска" 8 . Книгата на Пелеканидис показва същите надписи. но българо-македонските имена вече са изчезнали. българите също предприемат подобни действия. в която различните балкански християнски народи търсят доказателства. показваща дупката. съосновател на Сръбската национална църква 9 . като например в Терзийския манастир в Искърския пролом близо до с. не е пострадала толкова много в най-близкото минало от германците. се сливат в едно. В някои страни това се наблюдава в по-малка степен. отколкото физическото унищожение на паметниците. както са направили с нежеланите турски сгради . които бележат всички етапи от реконструкцията на укрепленията през петте века. споменаващи славянски ктитори на църкви и стенописи в ожесточено оспорваната територия в района на Преспа 7 . XX.. при Станимашката крепост (Асеновград) от местните гръцки жители или на славянските надписи по стенописите на манастирите в околностите на Пловдив. Затруднението. което се ограничава само до моменти на катаклизми. Не така ефектен е случаят с надписите със славянски букви. и отношението на национална гордост.X I V в. колкото поляците. с а м о „средновековна врата". при Филипи. отколкото на други места. който трябва да бъде неутрализиран. с което навежда на мисълта за българското Средновековие. вкл. отколкото в други. характер на дадени творби. където раннохристиянският пустинник от Египет е объркан със св.. русите. че въпросната територия трябва да бъде тяхна!). X I I I . че това премахване на надписи стига до изчегъртване на името на св. Тук може би трябва да споменем.

13 С ъ щ о т о гледище може да се открие в книгата на М a r d i-B a b i k o v a. I. За самата църква и забележителните й стенописи вж. От значение е. Това до известна степен се дължи на привилегирования им статут в рамките на турската система. и в Румъния. 14 Трябва да се добави. говорещи на диалект. II. В този планински район власите достигат забележително ниво на просперитет и изкуство. 1966.: С о го v i c . Тяхното присъствие е отразено в топонимията на съвременна Албания. и отхвърлят българската първооснова 10 . влашки скотовъди от планините в Южна Албания и съседната област Пинд (която през 1912 г. V. където има много имена от славянски произход.. защото в миналото жителите на тази страна са били в голямата си част българи.. са сменили красиви и истински стари турски имена на села в Източен Анадол с а м о заради подозрението. 1969. самодържец български. М. Съвременните албанци не са били така чувствителни към „чуждите" имена като гърците и българите. че са кюрдски. Les eglises d'Arbanassi. че типът куполни църкви.. Remarks on the identity of its founder and the origin of its architecture. което гърците наричат „албано-власи". В Гърция например няколко древногръцки или византийски селищни имена са били променени поради манията на властите да ги „разкрасяват".църквата в Долна Каменица като произведение от средата на XV в. Nova Serija.4. построена през 1435 и премахната през 1956 г. p. които са променили изцяло историческата топонимия 14 от славянски или турски произход и дори са забранили . и съзнателно игнорираща влиянието на М о р а в с к а т а школа в Сърбия върху тези сгради. днес разрушените и изоставени градове Воско10 Вж. по който националистическите интерпретации и мисленето за „преместените паметници" се сливат. с обширни резюмета на френски. В друг неотдавнашен труд се казва. Й. 1977.8 6 . че не всички п р о м е н и в топонимията се д ъ л ж а т на националистически чувства или политически нужди. За да завършим този непривлекателен списък. Името на селото в превод означава албанци. с. които също се отдават на п р о м я н а на имената. " 3 а и м о в. забранен от турците през XV и XVI в. M. Битолски надпис на Иван Владислав. Bucarest. обявявайки м н о г о от църквите от османския период за датиращи от XIV в. The church of Dolna Kamenica in Eastern Serbia. че Битолската крепост (Югославска Македония) е построена за. Турците.In: Actes du XIV c Congres international des Etudes byzantines. защото районът е запазил важни строителни традиции. М.L j ub i n kо vi с. J1. 159-166. че вместо „албанци" трябва да разбираме „българи". За датировката на църквата и личността на създателите й вж. 5 1 . 1970.. 1978. немски и английски език и м н о ж е с т в о илюстрации. като средство да се докажат претенциите на българите върху цяла Македония. се завръща през XVII в.. По-възможно е обаче те да са били това. които не са свързани със собствения им език. написано от ръката на руски учен. една от които е тази на куполните църкви 13 . 5 3 . че изглежда като продукт на българската „фабрика за свидетелства". Тя се позовава на статия в: Археология. В един наскоро излязъл труд за религиозната архитектура под турско управление 12 се казва. Наистина в далечното минало долините на Албания са били обитавани от славяни. както е и в Северна Гърция.. основано в края на XV или началото на XVI в. . може би тук трябва да дадем още един пример за начина. Lj ub i n k o v i c.2 0 . който ясно посочва.X I V в. Поради тази причина и днес можем да видим къде в Албания преди много време са живели славяни. е. от депортирани албанци. близък до старобългарския. XVII. С. Югославяните публикуват незначително изследване за нея. Църквата в Долна Каменица. С.. Тези куполи се появяват в църквите в с. 1970. И все пак това е истински извор. В Югославия не са щастливи и с открития напоследък надпис от 1016 г. Паметници на културата през Б ъ л г а р с к о т о Възраждане. R. Ю г о с л а в с к о т о изследване е на Владимир Мошин в: Македонски j a 3 H K . С.цяла книга 11 . т. Наистина съществува и малка вероятност албанците от Арбанаси да са били всъщност българи. 304. 23 . от и чрез „българи". която разглежда триапсидните църкви в Западна България през I X . а българите . с цел „разкрасяване на града". 12 Ко е в а. Арбанаси. 14. донякъде на предприемчивия им дух (като номади или полуномади те са доста мобилни) и на трудолюбието им. в Търновско. със закон употребата им в писмени текстове. Камъкът с надписа беше открит по време на скандалното разрушаване на Чавушбеговата джамия в Битоля.: Ki е 1.както гърците днес. 1950.Starinar (Beograd). и: М а в р о д и н о в а . че в културните центрове на албано-власите. Crkva u D o n j o j Kamenici. Sofia. Езикът на този дълъг старобългарски текст е толкова силен. Като правило тези хора са двуезични албанизирани власи. е присъединена от Гърция). 8 .6 1 . арменски или сирийски и пр. 1971 (1975). .

1959. J1. ако се съсредоточаваме твърде много върху изключително национални идеи и не поглеждаме към сравнителната рамка или към по-широк фон. Разбира се. 1971. както и за разпространението на елинистичната култура в планинската шир на Пинд може би защото власите нямат национална държава. 2. С. виждаме монументални църкви с куполи и с интересна странична конха като в Арбанаси.. Научно-популярен очерк. В случая с Арбанаси трябва да търсим други извори за сравнително богатата архитектура и живопис. D h . XVI Nikolles. показва как можем да бъдем отклонени встрани. Арбанаси. 6 3 . в която значението им да бъде преувеличено. Църквата „Рождество Х р и с т о в о " в Арбанаси. които не се придържат към него като цяло и в частност в случая с Арбанаси 16 . че селото е основано . църкви. .. От друга страна. а не в наследството на средновековно Търново. която. защото изследователят не може да пътува там и няма достъп до научна книжнина от Албания. стои на неочаквано високо ниво. 15 16 24 Вж. само цитира двете мнения (албански или гръцки заселници или български колонисти от Албания). за да задоволи собствената им национална гордост. Албано-българските контакти в сферата на живописта бяха наскоро отбелязани в албански научни изследвания 15 .1 пойя и Виткук.7 1 (c обширно р е з ю м е на френски език). както и със сходни стенописи. Въпреки всичко това самото съществуване на албанския фактор остава неизвестно или непризнато в България. Примерът с произхода на паметниците в Арбанаси. Mbi disa vepra te panjohura te piktorit Shqiptar te shek. които предшестват строежите в Арбанаси. В България има достатъчно сериозни изследователи. колкото и малък и невинен да е сам по себе си. р т албанци от Южен Епир". . С. 1971. трябва да се признае.: D h a m o . все още не е осъзната ролята на балканските власи за оформянето на православната християнска култура. Д.Monumentet (Tirana). Тук авторът е по-директен и пише. П р а ш ко в. К о с т о в. 1979. този подход не би трябвало да се обобщава.

Падането на България под турско управление слага начало на най-мрачния период в историята на българския народ. Тодоров. 63. Л." Доколко тези възгледи са част от историческата доктрина на днешна България. N. която напоследък е подложена на критика. L. No 4. Феодализмът е заменен от най-тежката форма на азиатска експлоатация. чиито оръжия са карали великата Византийска империя и целите Балкани да треперят от страх. Населението на цели области е принудено да търси убежище в планините и в райони. държавен глава на страната [по това време ." За да лишат народа от неговите водачи. демокрация и социализъм). Турски колонисти и номади скотовъди от Мала Азия са заселени в най-плодородните части на обезлюдената страна. то е нечовешко и обагрено от религиозен фанатизъм. Според авторите (подобни идеи могат да се открият и във всякакви научни и още повече в научнопопулярни публикации) завоеванието на България от „османските орди" е „съпроводено от невиждани жестокости. чийто творчески гений е достигнал такова ниво на научно познание и изкуство. можело да пожертват „непреклонните си глави под ятагана или в найдобрия случай да влачат своите окови някъде далеч в Мала Азия". е заплашено самото съществуване на българите като народ. Мелнишки и Л. 1965. 1980. „Но българите. прокуждане и асимилация. Завоеванието на България от турците е съпроводено от разрушението на цели градове и села. а обработените ниви превърнати в пустош. Христов Bulgaria 1300 years. на които са подложени от турския завоевател. Чуждото владичество задържа развитието на производителните сили на страната. далеч от пътища и комуникации. поробване и прогонване на населението. която се появи на много западни езици (с. приписвана на османските завоеватели. L. и на бруталното насилие и експлоатация. Теорията или нейни елементи преминават като червена нишка през българската историо1 2 T o d o r o v. а ако не се съгласят.бел. пр. жажда за плячка". 1981): 25 . че масата от българите вече са притежавали цивилизация. със съвременната политика и с рефлекса спрямо събитията от последния век и половина. която съдържа множество фактически и концептуални грешки. 191 от холандското издание. кръвопролития. Динов 1 . период на близо 500 години чуждо владичество. Една от главните причини да запазят националното си чувство в онова тежко време се крие в това." Цитатите по-горе са само пример за „теорията за катастрофата" в най-яркия й вид 2 . Пример за нея и свързани с нея мисли се откриват в труда на Н. 46-61). Процъфтяващи градове и села са доведени до разруха. далеч по-висока от тази на завоевателите. от унищожение.Bulgarian Historical Review. G. „Теорията за катастрофата" е все още жизнена. А м с т е р д а м . и значението на турския период като цяло са тясно свързани с различните форми на национална гордост. Historical and Geographical Outline. Характерно и с ъ щ о така предназначено за чужденци е изложението на X. D i n o v.]. Нешев (N е s е v. 1974. Sofia. османците помюсюлманчват първенците и учените. Democracy and Socialism" (Мир. „Градовете са разграбени и опожарени. никога не прекланят глави и никога не са асимилирани. Откриваме я в класическия й вид в статия на Г." „Старата цивилизация и култура на България лежи погребана под руините на градове и манастири.Глава X V Характерът на турското завоевание и неговото влияние на Балканите: разрушител или носител на култура а) „Теорията за катастрофата" б) Съвременният турски подход а) Ролята. селата са унищожени. Ме 1 n is h lei.. Първо ще представим „теорията за катастрофата" в постарата българска историография. Bulgaria. По това време в резултат на унищожение. Die bulgarische Kultur und die osmanische Eroberung. Sofia. p. може да се види в пасаж от книгата на Тодор Живков. „Peace. където четем следното: „Положение на българите под османско владичество. но все още присъства ярко в повечето съвременни публикации. . а земята се превръща в пустиня. прекъсва контактите на българите с всички останали народи и слага край на свободното им културно развитие.

не стигна през 1978 г. Това се прави. „в мрачно и трудно време". с който са назовавани османските турци .] партии в предговорите към преводи на ацтекска поезия или в изследване важността на отглеждането на камили в Егейска Тракия през последното десетилетие на еди-кое-си столетие за социалното развитие на еди-кой-си народ. 1 9 6 4 .. Те са показателни сами по себе си 3 . 288-304.. В Борач. са много редки. 1972. да припомнят ужасите на завоеванието с неговите драматични разрушения. макар управлението на този султан да е найбляскавото за цялото турско владичество. че въпреки тази „партийна линия" в историографията понякога се появяват в печатен текст противоположни възгледи. за да илюстрират чувствата на народа по онова време. че текстът отразява размириците.бел. 1978. Б. Религиозно-националната дискриминация на българите по време на турското владичество. . която безспорно има най-добрата историография в Югоизточна Европа. 1957. Станало е почти клише всички проучвания.. 40. С. 1975. Понякога това се изразява само в общи думи по примера на източноевропейските автори. Общоприето е в разговорния български език османският период да бъде наричан „робство" или „иго". но не като фронтална атака с р е щ у теорията. Турското владичество . 1960." Показателно за относителната степен на интелектуална свобода в страната е фактът.. : D j u r d j e v . С. П. П е т р о в. Пример за начина. Героичната съпротива н а българите против турското нашествие. Възгледът за негативното османско влияние на Балканите е така дълбоко вкоренен в балканската психика. които използват по няколко цитата от Маркс. докато Бранислав Джурджев. когато в края на XIV в. се разразява ужасен конфликт в рамките на славянската православна църква между Охридския и Смедеревския (в който се намира и 3 4 26 „Другари. през 1533 г. С. до истинската причина за тях 4 . Ето защо в неофициални разговори употребата на такива цитати се нарича „локомотив".1912 г. на фактическо изтребване. че дори и в Югославия. разбира се. Застрашено е дори самото ни съществуване като народ. С ъ щ а т а . за които се предполагаше да са настанали между 1529 и 1532 г. Централна Сърбия. всички писани от утвърдени университетски преподаватели. Вж.In: Dissertationes Orientalis. С. което могат да си позволят само чужденци. издаден наскоро. С н е г а р о в . Все пак в страната има и поток в обратната посока. Това трудно време. края на XIV в. че през 1530 г.„поробители". Стана ясно. . По време на това владичество високоразвитата материална и духовна култура на българския народ е разрушена. са и заглавията на няколко научни изследвания и книги от последните десетилетия. С. С. Асимилационната политика на турските завоеватели. лесно могат да бъдат изредени тук и понякога човек се чувства безпомощен срещу този наглед неизчерпаем поток. Съ щи я т . в които липсват идеи от нея.пречка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи. 1959. Съдбоносни векове за българската народност. на жестока експлоатация и духовно потисничество. Prague.графия и изследванията. По следите на насилието. . „във времето на агарянина цар Сюлейман". Смяташе се. изобилства с подобни епитети. Понататък ще се върнем на този въпрос. е турският период. В. един от водещите историци в страната. Ленин или от основателите на националните им [комунистически . построена.. за да мине изследването през службите и техните всевластни ножици. независимо от отношението им към проблема. И. България пада под османско владичество. T h e Serbian Church in the history of the Serbian nation under Ottoman rule till the reinstatement of the Patriarchate of Pec in 1557. С ъ щи я т . пр. От по-късни времена датира терминът. В течение на 500 години б ъ л г а р и т е са подложени на тотален натиск и насилствено уравняване. ако съдим от надписа на входа. по който се мисли за османския период.. могат да се открият следи от него. се намира монументална църква. когато армията на Сюлейман се отправя на поход срещу Виена и Гюнц. спира и се в р ъ щ а назад естественият път на н е й н о т о развитие. а като постепенно отклоняване от нея. насетне.. Ц в е т к о в а . Думите „трудно време" неизменно бяха използвани. Тези думи се произнасят без замисляне и са в употреба от 1878 г. Papers presented at the 9th joint conference of the Czechoslovak-Yugoslav Historical Committee. побляскав и по-малко емоционален от споменатите по-горе многобройни произведения. Представителен труд за българските манастири. Десетки подобни заглавия. свързани с годините на османското владичество.

както при българите. че м н о г о от укрепленията са напуснати или оставени сами да се справят с нашествието. стотици милиони документи. Турска Мала Азия изпитва демографски натиск. Die Geburt einer Grossmacht. че никой няма реална власт над опустошената и разорена земя. 1300-1600. Вж. 1935. осъзнават.). К ь о п р ю л ю във все още интересната и четивна книга: К o р r й 1 ii. .Studia islamica (Paris). и като такъв е типичен продукт на германската историография. Б ъ л г а р и я и Турция. Mass. Той достига апогея си през 1533 г. 1972 (2-po изд. Б а б и н г е р ( M e h m e d der Eroberer) . Journal of Medieval History. По-подробно в много критичната му рецензия за книгата на Ф. Ф.Борач) престол. М. когато архиепископът на Охрид в съюз с Цариградския патриарх и други висши църковни служители анатемосва водача на Смедеревската църква и неговите поддръжници. докато големият труд на Б а б и н г е р беше превеждан на множество езици и така спомогна да се увековечи един в ъ з г л е д за историята. Установяват се първо в Тракия. 103-129. а заради самите християни. Ankara. Н. II. Старата западна историография е представяла османското завоевание като част от предначертан план. Вж. Това се осъществява. 1947. Оказва се.. Трябва да добавим. London. Византийските претенденти за престола в Константинопол използват турски наемници през целия период на убийствените им вътрешни борби (почти през цялата първа половина на XIV в. 1973. и критичния преглед на турската историография у: W e r n e r . че процесът на завоеванието и действията на османците като цяло и в частност при Завоевателя са постепенен процес и не зависят изцяло от прищевките на султана. които често се предават доброволно. Особено скъпа на съвременната турска историография е идеята за постепенния процес на внимателно обмислела експанзия. на които византийците дават укрепена база в Европа (Цимпе. Вж. Това мнение. оградена от Родопите на югозапад и от Балкана на север.Speculum. разпростряла се на три континента. широка и открита равнинна територия. Н е щ о повече. 1 8 . (j) А сега ще обърнем поглед към съвременния турски подход. По-консервативна е концепцията на Ибрахим Хаккъ Узунчаршълъ. (Cambridge. доколкото ни е известно. Архиепископът на Смедерево е принуден да избяга от страната. Както може да се очаква от потомците на господствалата векове наред империя. като по границите се поставят групи опитни бойци. всяка начело с по един уджбей („господар на границата"). Ottoman methods of conquest. На м н о г о места те не срещат организирана съпротива и бойците от уджа продължават напред или пък се споразумяват с крепостните командири на християните. който принадлежи на миналото. този подход е доста по-многопластов и не така еднолинеен. Х Х Х У 1960. Когато водачите на наемниците. неколкотомния му труд O s m a n h Tarihi. повече следствие от събитията.. Трудно е с няколко думи да се опише турският подход към ролята на османците на Балканите 5 . The Classical Age.2 0 . The Ottoman Empire. по-специално у: I n a 1 с i k. някои нива от българската историография не отиват по-далеч от „жаждата за плячка" и пр. предшестващи началото на османското завоевание на Балканите). която отдава много по-голямо значение на действащия държавник и военачалник от другите европейски историографии. 27 . за първи път е изказано от M.). напр. отколкото произтичаща от някакъв предварително начертан план 6 . 1954. Paris. 4 0 8 . Die Osmanen.4 2 4 . както се опитва да го представи Бабингер. които използват всеки удобен момент. I d e m . Голямата империя на цар Д у ш а н се сгромолясва под натиска на собствените й центробежни сили и всеки 5 6 7 Особено в трудовете на водещите турски историци от последните десетилетия Й о м е р Л ю т ф и Баркан и Халил Иналджък. (Днес тя е почти поравно поделена между Гърция. Berlin. те остават и довеждат нови заселници. и това е било и е основа на техните трудове. точно в годините. целите Балкани са вътрешно разделени. Ценните бележки на Иналджък не бяха използвани в достатъчна степен. Тук Иналджък показва ясно. за който трябва да се намери отдушник. Е. Les origines de FEmpire ottoman. F.) На тях им е необходимо да запазят този отдушник за демографския натиск в родината си 7 . че Бабингер е един от последните представители на предвоенната немска школа в историографията. ограничени в тяхната мисъл и действие от малката си планинска страна. По време на предходните граждански войни византийците сами са разрушили собствената си инфраструктура и така се оказва. че времената са изглеждали „мрачни" не заради турците. който им се предоставя. близо до Галиполи). Както отбелязахме. Турците разполагат с огромен архивен материал.

Политическото разделение отразява положението от средата на X I V в. 28 .X I V в.Най-важните градове на средновековна Б ъ л г а р и я ( X I I I .).

е в известен смисъл освобождение за потиснатите. Повечето от турските изследвания се базират на солидни извори. Histoire des Etats balkaniques. но съществува едно писмо. Останалото може да бъде само догадки.владетелите са чужденци (сърби). Тесалия. Б ъ л г а р с к а т а народност през XV век. Калиакра). което можем да видим. N. че хората гледат на турците като на освободители и не подкрепят своите благородни 8 9 Га н де в. Das Fiirstenthum Bulgarien. Размерът на споменатите предосмански градове е наистина скромен. писано от краля на Босна Стефан Томашевич (1461-1463) точно в навечерието на османското завоевание. 1972. за да повлияят на мисленето на читателя от идни времена. Трудно е да се каже какво са чувствали хората от низините в обществото преди толкова векове. X. Следователно е невъзможно да се заключава. The Mediterranean and the Mediterranean World in the Age of Philip II. . отново ги заселват.в цяла Македония. Срв. Най-големият румънски историк. както прави Хр. Техните проучвания се основават на данъчни регистри и на регистри на населението. Единственото нещо. което се вижда. оставят в сянка нечие дело или представят чувствата и идеалите само на една от многото съществуващи обществени групи.r дребен владетел в „държавите" наследнички се опитва да използва османците.: Д и м и т р о в . Prag. което слага край на г о л е м и т е земевладелци. Разказите на османските хронисти са използвани като допълнителни сведения наред с тези на големите византийски историци Дука. 25.. Не на хронисти. Иречек 9 . С. Не е възможно да се прецени колко души са живели в България или в която и да било балканска страна в навечерието на идването на турците. p.Векове. Любопитно е да се отбележи.. което донася обединение и не се вглежда в религиозната и етническа принадлежност на поданиците си 10 . които бяха разкрити в резултат на наистина широкомащабни разкопки. наложени от алчни земевладелци. 5 0 . Ловеч. М е з р и т е и демографският колапс на българската народност през XV век. I d e m .N e w York. обикновено не повече от 3 до 5 ха. Турците донасят траен мир на тези земи. 1973. В тях не биха могли да живеят повече от хиляда до няколко хиляди души. 6. Или както казва един известен историк. Prag-Wien-Leipzig. София. Истинската пречка да се разкрие историческата истина е липсата на подобни извори за предосманския период. Така в произведенията на чешкия историк К. Paris. отколкото като на трагедия за балканските народи. J i г е с е k. плътно застроени с къщи и с тесни улици. че след феодалната анархия селячеството на Балканите се превръща в привърженик на османското управление. както ясно се вижда в случая с Шумен. 1891 : l o r g a . който е и първият български министър на образованието след Освобождението през 1878 г. че XV в. посочва преди шестдесет години. които в повечето случаи са останали неизползвани от турските историци. Теориите на Гандев вече са отхвърлени от българския тюрколог Страшимир Димитров като лишени от солидна база. е бързо нарастващият брой на жителите на тези градове скоро след като стават част от Османската империя. 663: „[Османското] завоевание. 1973. в което той твърди. кн. като „освобождение от жестокостите на собствените им господари и връщане към ред и справедливост" (Узунчаршълъ). Червен. Geschichte der Bulgaren. 1876. Гандев. които не са писани. застрояват ги отново и там където е необходимо. С. B r a u d e l .6 5 . L o n d o n . Шумен. Николае Йорга. а за земните и практически нужди на дадения момент. Така в турската историография се забелязва тенденция да се гледа на завоеванието по-скоро като на благодат. Епир. Друго. за да се справи със своите (християнски) съседи. 1925. абсолютни господари в своите имения. срв. F. откриваме аргументи. които не са възприети в последващата българска историография. е период на демографски колапс на българската народност 8 . които в различна степен възхваляват делата на определена обществена група. са обиколките на стените на най-важните градове на средновековна България (Търново. Халкокондил и др. На обширни територии на Балканите . К. Новите турски господари следват техните стъпки. Албания и райони на България ." 29 . p. източници. че елементи на „турския подход" могат да се открият в много по-стари работи. През последния век от своята независимост балканските народи страдат неимоверно от постоянно нарастващи данъци и ангарии.

1978. The Last Centuries of Byzantium. VIII. Тези райони са обезлюдени по време на завоеванието и предоставят съвсем свободни терени (за заселване) на турските колонисти. че ние бяхме останали на 11 12 13 14 30 Това изказване на крал Стефан е може би най-достъпно у: К о h n. D. J i r e c e k . или друго мнение: W e r n e r . В началото на кампанията силите им се състоят от 5000 пешаци и 2500 конници. повикани от византийския император." 13 Тези думи биха могли да принадлежат на съвременен турски историк. T h e Ottoman Empire: Conquest. Турските учени не се интересуват особено от въпроса. 4 8 . „Турското завоевание донася дълъг мир в тези земи и в края на XIV в.господари. за да се сражават с турците в Мала Азия. Византийците скоро убиват предводителя им. славянски и западни източници.. Така е и на запад. според Иречек са обезлюдена гранична територия. т. където по време на завоеванието турците заварват равнините добре населени. е. Това е най-вече районът между Адрианопол/Едирне (Одрин). London: Variorum Reprints. (ed. че османското завоевание означава „освобождение" за балканските селяни. към чиито войнски качества каталанците изпитват голямо възхищение.4 9 . Със сигурност обаче се знае. Единият е разказът на Рамон Мунтанер от контингента каталански наемници. широк около 150 км. сред които най-изявена е тази в Северна Сърбия. Глава 4. P. Frankfurt/Main. Н. Organisation. които рядко са използвани. след което наемниците плячкосват Византийска Тракия в течение на години.. Ottoman Policy and Administration in Cyprus after the Conquest. Иречек разполага с всички известни по това време византийски. за да се заключи. като и двамата използват турски наемници 12 . Paris. I. Die Geburt einer Grossmacjit. and Economy. 1972. Показателно е и отношението на кипърските гърци към венецианските им господари в навечерието на османското завоевание на острова. Das Furstenthum. К. J i r е се k. 1960. защото има достатъчно свидетелства за обратното. 5 . Че последният не прави нищо за подобряване положението в опустошената земя. особено се засилва при цар Калоян „Гръкоубиеца" и е завършено от каталанските наемници през първото десетилетие на XIV в.) Die Welt der Slawen. Детайлен преглед на целия период прави: N i с о 1.In: I d е m . Земите. . Друг аспект е разгледан от П. които днес са част от Българска Тракия. и Старопланинската верига. Именно Иречек със забележителна безпристрастност подчертава тежкото положение по време на анархията и изтощението от безкрайните граждански войни и феодални размирици през XIV в. Philippes et la Macedoine Orientale a l'epoque chretienne et byzantine. . London. По-късно към тях се присъединяват дезертьори от византийските наемници. турци мюсюлмани и турци християни (Tourkopouls). K. и в годините на гражданските войни между Андроник II и Андроник III. Епидемии на „черната смърт" довършват това. Не можем да кажем доколко е представително това писмо. p. L е m е r 1 е. както и между Йоан Кантакузин и Йоан Палеолог. . Льомерл в труд. което е останало. 1911. Именно в тази връзка е интересно да споменем два извора. Съвсем различен е случаят в Тракия и Източна Дунавска България. И българските историци не спират да подчертават точно тях. но всъщност са казани през 1891 г.турска колонизация. и двете със солидна библиография. Е. че турците не завладяват Македония с голяма армия. което имаме днес. Това не е достатъчно. 228. къде е отишло автохтонното население на завладените територии. Мунтанер пише: „Истината е.2 3 . един полупустинен пояс между България и Византия. които се отличават с особената си ожесточеност на фона на общата история на Европа. не е много трудно те да бъдат идентифицирани. I n а 1 с i k. Те само упражняват известен военен контрол върху територията с доста ограничени сили. публикуван преди четиридесет години14. Авторът стига до заключението. официалните си защитници 11 . 379-381. а информацията от тях не е поставяна в историческия им контекст. че на Балканите са съществували сериозни протурски групировки. Gotha. Geschichte der Serben. не се нуждае от коментар. Макар и да не споменава винаги своите източници." „Планинските райони с изключение на Източните Родопи и Източния Балкан не променят населението си. 1945. Н. а това не е много по-малко от онова. третия град на Византийската империя. Обезлюдяването според Иречек започва с набезите на печенезите през XII в.

тогава византийска гранична крепост в подножието на Балкана. имат членовете на различни дервишки ордени. „desertum" по думите на Иречек. за да осигуряват приходи за поддръжката им. на път от Крим по суша през Източна България към Константинопол той вижда само пустош по цялото протежение от татарската граница през Бабадаг (в Северна Добруджа) до Ямбол. Fragmente aus dem Orient. Лариския архиепископ Нил (1372-1388) пребивава в Трикала. XII. в Анадола] в Румелия и те изпълниха крепостта Конуш и околността.нач. изд. където приемат пътници независимо от вярата им. че всичко що е днес Турска и Гръцка Тракия. баня. По този повод той издигна имарет и кервансарай и направи тези земи процъфтяващи. Ph. разкривайки как работи системата. В a r k a n . че [по нея] не беше останало нищо. предполага се.D. 274-276. училище.3 8 3 . джамия. O. 1972. обикновено около кервансарай. Л. нар. С турски колонисти е заселена Тесалия в сърцето на Гърция. които бяха с него. Например хрониката на Орудж бей (новотурско изд. Cambridge. По протежение на основните артерии на Балканите. Баркан дава поне 225 примера от изворите. след като напускат Галиполи. Larissa. В е е s. Източното Придунавие и отделни райони на Македония и на Централното Придунавие.). Голяма роля в процеса на възстановяване на опустошените земи — Тракия. Беят на тези татари беше Миннетоглу Мехмед бей. Те създават средища. далеч на запад в Тесалия. Tercuman 1001 Temel Eserleri. които се намират в областта на Филибе (Филипопол/Пловдив). 18 . нейната митрополитска църква дори се е превърнала в убежище на разбойници" 17 . 4 ' 15 Това описание. 1393 г. т. с. F a l l m e r a y e r . 1942 (2. идват от района на старата селджушка столица Коня. Същото. към които прибавят дюкяни. Именно в тази пустиня. 500. Gibb. че нищо не можеше да се събере там.Ибн Батута 16 . Bruckmann-Mtinchen. описана в бляскави краски от Фалмерайер през 1846 г. p. J. Zur Schriftstellerei des Antonios v. 1325-1354. Анонимна хроника на Гизе. се установяват в течение на няколко години каталанците. Transl. коняри. са настанени турски колонисти. London. поддържат мостове и контролират проходи в замяна на облекчения или освобождаване от данъци. водещ от Истанбул през Солун и Битоля до Драч на Адриатическо море. които. . както и районът на изток от Солун. Istanbul. По същия начин бяхме обезлюдили и цялата област на десет дни път във всички посоки.Byzantinisch-Neugriechische Jahrbiicher. както и за да привлекат занаятчии и търговци. 1394 г. 552. Предшествениците му Киприан и Антоний също предпочитат Трикала. 219. p. Османските хронисти дават сходна информация 20 . в което се намира официалната им резиденция. основават десетки нови села. трябва да е преувеличено. Този процес е описан на основата на огромен масив от изворов материал от данъчните регистри и описите на населението от Й. Историята на възстановяването на Тесалия от първите османски управители на провинцията. Istila devirlerinin Kolonizator Turk Dervi§leri ve Zaviyeleri. „поради обезлюдяването и мизерното положение. но в 15 16 17 18 19 2Н Пак там. където. Затова бяхме принудени да напуснем тази страна. бл.. 74): „И той [султанът] пресели тези многобройни татари [от Искилиб. 1921. По-късно в Солунско се заселват турски скотовъдци (юруци). p. в разказа за султан М е х м е д I и в леко модифицирана версия у Ашъкпашазаде. И такова беше решението на Ен Рокафор и тези. Баркан (който включва факсимилета на всички използвани документи) 19 . за която има далеч по-малко материал. ужасяващо и откровено. бяхме унищожили всички жители така. до Самсун. . Vol. Впечатление за положението в Североизточна Дунавска България. 1936. Transl. защото собствената му резиденция е в разруха. които не отиват в Тракия. заслужава научно изследване на основата на османските регистри на населението и данъчните задължения. N.A. II. H. нар.R.Галиполския полуостров и в района седем години след смъртта на Цезар и бяхме живели пет години на земята така. II. най-вече по пътя Белград-София-Пловдив-Едирне-Истанбул и по Via Egnatia. T h e Chronicle of Muntaner. трите поколения Турхановци. A. може да се създаде на базата на труда на големия арабски пътешественик от Танжер . Тесалия е опустошена няколко десетилетия преди първите турци да пристигнат там (кр. 1963.Vakiflar Dergisi (Ankara). е било посетено" от каталанците. 31 . .." Подобен текст може да се открие и в т. The Travels of Ibn Battutah. from Catalan by Lady Goodenough. Десет дни път от Галиполи във всички посоки означава. A. 314. 1962. L. p. 2 7 9 . османците създават редица нови градове. 1974). В голямата равнина в Западна Тесалия се установяват тюрки от Централна Мала Азия. През 1330 г.

86-87. etc. които са привличани с данъчни облекчения и с привилегирования статут на дервентджии (пазачи на проходи). че гореспоменатите планински райони са покрити от множество и добре уредени села 2 5 . наложено на селяните . Иречек посочва. Ein Aspekt der Entstehungsgeschichte osmanischer Stadte im Bosnien des 16. Босна и Херцеговина.по-малка степен се прави по страничните пътища и по тези. Вж. Мухаммед-и Ашък. Османската заповед. . Paris. T. an den Turkischen Keyser Anno 72 verrichted. Heerstrasse. Византийците не искали да се обработват тези земи. 2 8 9 311. Zu Giistrow im Furstlichen Mecklenburgischen Hofflager. а с българи. H a n d z i c . Хибри и Ашък са достъпни само в ръкописна форма. Най-подробен е може би Вранчич (1553). Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpasse. Би 21 Преглед на впечатляващата османска мрежа от пътни станции е дадена от османските географи от XVI и XVII в. Тетевен. 37. но все още полезно четиво за магистралния път е: J ire сек. че всички големи градове в дн. е. ще си осигурят най-доброто средство за защита срещу всеки опит за нахлуване. че преди цялата планинска територия между Тракийската низина и София. A n n o 1582. Мостар. Това не се прави с турци. Калофер. Prag. 24 J i recek. а по-късно градче Трявна. който по това време е все още „блестящ и добре населен" 2 3 . Селяните му разказали.In: Collection des Memoires relatifs a 1'histoire de France. предприемчиво и свободно население. Histoire de Faits et Gestes dans les regions d'outre-mer.5 1 4 .да разквартируват войници. L. На такава основа възникват селища като Вакарел. Западните пътешественици понякога споменават тези нови села. 41-49. За ролята на държавата. A.: Н a n d z i с. Jahrhunderts. Още в края на XIX в. отбелязва в разказа си за Втория кръстоносен поход (1147-1149). контролиращи проходите в Средна гора и части от Балкана. p. Истанбул.Siidost-Forschungen. у: К i s s I i n g. Фоча. J. Beschreibung einer Legation und Reise von Wien aus Ostereich aufF Constantinopel durch den Wolgebornen Herrn/Herrn Dauid Ungnadn/Freiherr zu Sonneck. Venezia. 1774. Голяма част от труда на Евлия Челеби.: Iter Buda Hadrianopolim anno MDLIII exaratum ab Antonio Verantion. Трябва да се посочи. 1186). че като ги оставят покрити с гори. by J. A. която съзнателно развива урбанизацията. . по пътя от София през Ниш и Херцеговина към търговската република Дубровник. ще бъде разгледана в Глава У в частта за дервентджиите. 22 J i r e c e k . I. Transl. H. К. Quelques observations sur l'organisation economique et sociale des villes ottomanes. вж. 32 sq. Wiesbaden. Едва когато преминават проходите и достигат просторната Тракийска низина.In: Recueil de la Societe Jean Bodin. Трудният отрязък от Белградския път. епископ на Тир (поч. 1877. 4 1 . 90 км между Пловдивското поле и Софийското плато.4 7 . Fortis. Шипка. Wien. Плевле и множество по-малки са основани и развити от османците в рамките на целенасочена урбанизационна политика21. каквито вече няма толкова много. 1956. etc. Трявна. . 25 За Вранчич вж. Ихтиманска Средна гора. Котел. труда на Хаджи Калфа: Rumeli und Bosna. 1812. 0. Баня Лука. че император Василий (Българоубиец) изрично е забранил заселването на хора в тези области и че забраната все още се спазва. Повечето от тях с течение на времето се превръщат във водещи български занаятчийски и търговски центрове с независимо. вкл. както и по какъв начин да бъде приведена в действие заповедта. той основал много нови села в този район. Гийом. К. „Регистрите на важните д е л а " ( м ю х и м м е дефтери) в Архива на Министър-председателството (ВBOA).Abhandlungen fur die Kundedes Morgenlandes. съдържат множество заповеди за основаване на един или друг град и обясняват причината това да се направи. 1824. Хибри Ефенди. Viaggio in Dalmazia. von Hammer. Елена и Габрово в Стара планина 24 . 1978. Furstenthum. Двадесет години след Вранчич анонимен автор на пътепис за пратеничеството на Давид Унгнад отбелязва. 430—438. Ein Aspekt. За Анонима вж. des XVI C et XVII C siecles. K. A. вж. КогатЪ Сюлейман завладял Белград (1521). разкриваща начина. както и поради съзнателна държавна политика22. По същото време са заселени и местата. 23 G u i l l a u m e de T y r . T. 5 1 2 . защото вярвали. по който е основано дервентджийското село. Jahrhundert. Самият Вранчич говори славянски език и може да общува пряко с местните жители. . кръстоносците откриват провизии в изобилие и минават покрай град Филипополис (Пловдив). 2. Ed. т. столицата Сараево. съдържаща най-важната част от пътя Константинопол-Белград. е била ненаселена и пълна с разбойници. По-старо. Ролята на османците като основатели на градове (в противовес на по-старата теория за по-постепенния процес) е подчертана у: B a r k a n . Хаджи Калфа и най-подробно от Евлия Челеби. Bruxelles. Beitrage zur Thrakiens im 17. XXXII. VII. U n b e k a n n t e r A u t o r . които водят към Атина и Пелопонес. Жеравна. към дунавските пристанища. . 1955. че една широка ивица от двете страни на пътя Белград—Истанбул е ненаселена през Средновековието вследствие на бремето. е мащабно презаселен в първите години от управлението на султан Сюлейман. Копривщица и Панагюрище в Средна гора.

Обяснението трудно би се побрало в една страница. все още не се осъзнава в България 28 .. Шокът от т. Турците не се заселват предимно по главните пътища . Моделът на колонизация по-скоро се определя от фактора „свободно място". Ние виждаме две. с многобройни документи за които разполага Холандският институт за социална история в Амстердам. „български ужаси" (Гладстон) оставя дълбок отпечатък в съзнанието на хората и отваря отново раните от анархистичния период на кърджалийското време около 1800 г. 1923. Publie et annote par Ch. от трудовете на учени като Иречек и от селищните модели от ранния османски период в голяма степен обезсилват „теорията за катастрофата" и други подобни. които били основани от бегълци от равнините в хода на турското завоевание. сътворени от българската армия по време на Балканските войни (вж. Последният век от турския период е особено болезнен за българския народ. по този проблем по-подробно: W a s m e r . Вж. Babinger. както се твърди често. Всъщност целият проблем се нуждае от преразглеждане. . Miinchen. Всъщност историческият спомен в края на XIX в. а дори когато става така. 4. които той споменава. В по-късни свои трудове Вакалопулос използва тази статия като доказателство за теорията си. и песимистично и силно антитурски настроеният Дерншвам в средата на XVI в. A. не 26 Това се вижда добре в труда на един от водещите гръцки историци днес: V a c a l o p o u l o s . множеството гръцки села. Дали това е израз на мазохистично отношение. нар. както го описва „теорията за катастрофата". Schefer. 1941. Due de Bourgogne.-Hist. Die Slaven in Griechenland.. за да оставят планинския пущинак за обработка от бегълците.Abhandlungen Prussische Akademie der Wissenschaft. За сметка на това не съществуват музеи на жестокостите. когато цели райони са опустошени от банди разбойници. 27 Le Voyage d'Outremer de Bertrandon de la Broquiere. но те могат да се оценят на десетки хиляди. M. датиращи явно. Македония и Гърция. . но и от всякаква налична работна ръка. La retraite des populations grecques vers des regions eloignees et montagneuses pendant la domination turque. и на първо място османските описи на населението с оглед реконструиране статута на селата и проследяване на тяхната демографска история. Herausg. F. Нещо повече. Tagebuch einer Reise nach Konstantinopel und Kleinasien (1553/55). По тази причина те не колонизират стратегически важното Софийско поле. смятаме за наше задължение да обясним защо в днешна България има далеч по-малко запазени средновековни паметници.: P a u l i. а останките им трябваше да бъдат разкривани от археолозите. Phil. и защо малкото й средновековни градове са днес в руини. посочени от Васмер (които са пренебрегвани от много гръцки учени. отколкото в Сърбия. з а щ о т о се появяват по време на войната и по тази причина лесно са обявявани за „антигръцка пропаганда"). За българите може би малко повече. Турците не са взели най-добрите земи. Selbsterlebtes imTiirkisch-Bulgarischen Krieg) или по време на двете световни войни.Balkan Studies. говорят влашки. Paris. Цената на независимостта не е милион или два избити. че власите са планинско население от момента. p.било интересно този процес на вътрешна колонизация да бъде проследен с помощта на данъчните регистри. където той използва фактите от XVIII и XIX в. 265-275. No 12. това не се прави само от т ур Ц и. 15. Разрушенията от този тежък период са проектирани и върху по-далечното минало. отколкото за всички останали народи. като се използват индикациите. Известно е обаче. 27 Ако турското завоевание не е било така разрушително. изцяло български. особено уязвими при чужди нашествия.) е много ожесточена и дава представа за това. Информацията от изворите. 2H Из цялата страна има „музеи на ужаса".райони. която е скъпа и на гръцката историография) 26 . 1964. К. Борбата за независимост на Балканите след надигането на национализма и формулирането на неговата програма (от втората половина на XVIII в. Освен това голям брой от тези „гръцки" села. Ще започнем с някои от главните причини за възникването на „теорията за катастрофата". за да реконструира ситуацията в X I V . или служи на други цели? 33 . а не гръцки. Че цената на освобождението от една имперска структура е такава. а централната власт е безсилна да ги възпре. Подобни музеи не откриваме и при другите балкански народи.X V в. които поддържат спомена жив. в който се появяват в историята. защото то е плътно покрито от процъфтяващи села. Klasse. ако се имат предвид архаичните езикови форми. H a n s D e r n s c h w a m . което светът ще види по време на антиколониалните войни от XX столетие. имат хубави славянски имена. както свидетелстват Бертрандон де ла Брокиер през 1433 г. Българите не са били изтикани масово от плодородните равнини. както е в нашите времена на големи мащаби. които те са прокудили (теория. от VIII—IX в. premier ecuyer tranchant et conseiller de Philippe le Bon. 1892. p. Kriegsgreuel. 201.

последният от които работи за султана) се появява през XV в. Etudes balkaniques. няма никакви данни във византийско-балканските източници. която стига до 1418 г. което желае. Анонима на Гизе. Кидон вж. Кидон предлага най-вече мъгляви алюзии. Дука. Цамблак не е очевидец. където има м а т е р и а л и за Цамблак. За Д. той даже не е историк. Македония и Тракия е различно от днешните. Ученикът на Патриарх Евтимий Цамблак. 1984. а следващото поколение големи византийци (Халкокондил. 1956. 1380-1450) Lebensbeschreibung des Despoten Stefan Lazarevic. 30 34 Стефан Лазаревич е верен и обичан васал на Баязид. Сфранцес и Критовул.: T i n n e f e l d . които наистина се с р а ж а в а т срещу Тамерлан в решителната битка при Анкара през 1402 г. 1981-1982. 8 0 . Неговите сръбски войски са всъщност сред малкото. както е последният. Die Biographie Stefan Lazarevic's von Konstantin dem Philosophen als Geschichtsquelle. 1891..9 2 . 3 1 8 329. напр. J. някои религиозно-дидактически произведения. I. Акрополит. Stuttgart. La conquete turque et la prise de Constantinople dans la litterature slave contemporaine. Pars pro toto (лат. който постъпва на сръбска служба и прославя управлението на Стефан Лазаревич (1389-1427). 1875.T. 14-54. I. V Konstantin Filosof i njegov zivot Stefana Lazarevica despota srpskoga. Фундаментално остава изследването S t a n o j е v i c. е използван безкритично. 4 0 9 . Stuttgart. XVI. 2 2 3 . T. четвърт век след събитията. Провадия. Никопол. Идрис Битлиси и учения Кемалпашазаде). 's-Gravenhage. Както впрочем е и с иначе богатия и интересен разказ на българина Константин Костенечки. отколкото същинско съдържание. 1322-1400). Исай също не е очевидец.стига по-далеч от времето на кърджалиите. за писмата на Кидон вж.Byzantinoslavica. макар да включва и някои по-стари разкази (Орудж бей. Червен. Вж. Често писмата му са повече форма.]. са неизвестни.. 91 Briefe. Ашъкпашазаде. 1 8 9 6 . Калиакра . обвити в риторика от най-висш порядък. Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtschreibung. 1955. както е добре известно на историците. 526-536.Archiv fur slavische Philologie. В историческото съзнание всички векове на турския период са така мрачни.. St. . Запазени са и някои единични източници.. Бележката на монах Исай. M . Contribution a l'histoire de la conquete turque en Thrace aux dernieres decades du XIV C siecle. Преслав. значението на понятията Тесалия. IX. Издание на хрониката на Константин Костенечки вж. Teil I. . а е на сигурно място в Света гора и използва реторичните форми. който по-късно става архиепископ на Литва с резиденция в Киев (1414). . 1973.4 7 2 . Всичко. XIY 1953. Турската историография става истински продуктивна едва към края на XV в. Demetrios Kidones. защото през Средновековието. Ловеч.Archiv fiir slavische Philologie. като например обемистите писма на един от големите представители на късната византийска литература. Тази книжка на Byzantinoslavica излиза в разгара на „студената война" и е използвана не толкова да отбележи падането на Византия (1453). непряко засягайки самата организация. изданието и превода на старата Българска хроника у: B o g d a n .) . като митрополитските седалища Ловеч и Варна. Една pars pro toto30. е да възвеличи стария си учител и да противопостави неговите добродетели на пороците на врага на вярата.Glasnik Srpskog U c e n o g Drustva. F. пише към края на живота си в Русия. у: J a g i с. Силистра. използвайки всички реторични клишета на византийската агиография за подобни случаи. често използвана като илюстрация на хода на събитията в Македония. 2. колкото да опише ужасите от миналото на новия член на НАТО Турция. Варна. каквато е впрочем практиката на неговото време. който става известен в печатна форма още в началото на XIX в. Дори датите на падане на значителни за времето си селища. емоционален разказ за падането на Търново. всъщност се отнася до Тракия. Briefe. а тя се корени във факта.Част вместо цялото [бел. Шумен.) свършва около средата на XIV в. Анонимната Българска хроника. .останалите градове на трите тогавашни български държави (другите не са нищо повече от крепости). Поредицата от големи византийски историографи (Пахимер. като тези на Григорий Цамблак. XVIII. XIII. Konstantin Filosof (c. когато описва бедствие. пр. Летописната б е л е ж к а на монаха Исай е публикувана от: D u j c e v .3 2 8 . XLII. Така стигаме до втората причина. че източниците за османското завоевание на днешна България са ограничени и обикновено не са писани от очевидци.: D u j c e v . Кантакузин и др. за да илюстрира случилото се в България по време на завоеванието. като тази на атонския монах Исай 29 . По-късно той помага на М е х м е д I за престола. И все пак този „извор". . или летописна бележка. iibersetzt u n d erlautert von F. B r a u n . No 2. И все пак за завоеванието на Видин. не съдържа много факти. Деметрий Кидон (ок. до които би прибягнал всеки добър византийски автор. Мевляна Нешри.

по време на Варненския кръстоносен поход (1444) и Дългият поход. III. участници от двете страни. чийто терен е изцяло разкопан под нейно ръководство в следвоенните години 32 .: C a l l i m a c h i . както и гърците във Варна. Memoiren eines Janitscharen oder Ttirkische Chronik. Принос към историята на средновековните крепости по Долния Дунав. Мадара.r Единственият известен днес източник. отново начело със самия крал Владислав. Провадия. II. Антонова в случая с Шумен. Петрич и Калиакра. Търново остава в ръцете на османския гарнизон. за които през 1433 г. Varsoviae.град със силна крепост с двойни стени.G r a z . които са само укрепления или изолирани кули.31 Сред източниците му е ранен разказ на очевидец и това му осигурява детайли които не са включени другаде. изглежда.: А н т о н о в а . Константин от Островица. Historia de rege Vladislao. 1975. Шуменска крепост. когато българските градове наистина са били опустошени до невъзможност за възстановяване. Изворите не го крият. По време на войната от 1 4 4 3 . Бертрандон де ла Брокиер пише. „опожарени и разрушени. Ir. Шумен. а други две укрепени места. III. Дунав от мястото. че са антитурски настроени. столицата на Добротица. Francofurti. Zehn Gedichte Michael Beheims zur Geschichte Osterreichs und Ungarns. известният „сърбин еничар". К у з е в . не са засегнати от събитията. при които полско-унгарската армия заедно с войници от други народности се опитва да отвоюва България от турците и да я включи в собствената си католическа империя 3 3 .Археология". завършена малко след 1500 г. Тарак (= Тутракан) и Провадия. По този повод българите в София. религиозният водач на похода. възприема разказа на Нешри като един от най-ценните източници от това време. година по-рано. и редица статии от авторката в Известия на Археологическия институт и в списание . вземат страната на полско-ун1 Вж. А. I n a 1 c l k. В o n fi h i . M . V. също дава детайли. кардинал Юлиан Чезарини. von Karajan. Съществуват няколко описания на очевидци. 1975. постоянно подтиква кръстоносците да плячкосват и горят „схизматичните църкви" на Балканите. Пощадени са християнските жители на Видин. cap. Нешри споменава. S t y r i a . Времето. Вж. 1848.. 1961. Всички останали „предават ключовете си" и капитулират без бой. Gazavat-i Sultan Murad b. Slavische geschichtschreiber 8. Мадара. По време на кампанията от 1443 г.N e w York. От по-малко значение са КЗргова (= Русе). O g u z . и избиват мюсюлманското население. до Делтата. първият . Ed. С. H. Ловеч и Враца. Кузев. Само при него откриваме сведения за доброволното предаване на крепости и градове в Шишманова България. 1581. Ed. фундаменталното проучване на Нешри у: М е n a g е. че тази държава се състояла от „повече от 30 крепости". На 24 от тях той дава българското име и повечето могат да бъдат идентифицирани. Тя изисква бърза кампания за покриване на фланга при действие срещу истинския враг на османците — сърбите. M e h e m m e d Han. специален пратеник на папата. разположен на естествено защитено място на стръмни скали. а хората отведени в робство".Известия на Народния музей-Варна. 1967. . Ankara. От изброените само Венчан и малкият град Провадия оказват съпротива и са обсадени. Такава е и политическата ситуация по онова време. 1 35 . G.K o l n . 1969. A.1 4 4 4 г. За Шумен вж. каквато е „Кулата на Дунав". казва Мергест. открити градски селища. 1966. Венчан и Тон Биргос (= Туна Пиргос). Ценният разказ на Ханс Мергест е предаден в поетична форма от Михаел Бехайм. Другите са Нюкесри (= Неонкастрон). Lichonska. е около половин век след османското завоевание. Лом. V L. Мъглиж. Пътеводител. По време на тази жестока религиозна война градовете на България са разрушени. Wien. Източниците говорят. Никопол. Така разказът на Нешри разкрива различна картина от обичайно описваната. Нешри става известен като извор след Втората световна война. Свищов. както и Андреас де Паласио и наскоро откритото „газаватнаме на султан Мурад хан" 3 4 . L o n d o n . който пише задълбочено научно изследване за крепостите и градовете по р. Th. Аналогичен е подходът и на В. В. 1964. Тези извори взаимно се потвърждават в някои съвсем специфични детайли.. Rerum Ungaricarum decades quatuor cumdimidia. който дава подробности по завоеванието на много български градове. ' В тази империя няма място за православни. Кръстоносците оплячкосват и опожаряват Видин. N e s h r i ' s History of Ottomans. по-специално в София. Безспорно най-важните са Шумен и Червен. че това наистина се случва. А. The sources and development of the text. е голямата компилация на Мевляна Нешри. Ph.също така силно укрепление и епископски център.W i e n . защитени от крепости. настъплението е в Западна България. както регистрира Нешри. 1978. а вторият . където влиза на българска територия.

а стотици села . Калиакра остава съвсем запусната. Допълнителен том съдържа факсимилета на всички страници на оригинала. Н. до края на XVII в. военни моряци. ако се вземе предвид ситуацията в Западна Европа.. от войниците . зидари и дърводелци. когато изчезват безброй манастири и селски църкви от българското Средновековие и поствизантийския период. С. 1914. Ситуацията е ярко описана в открития наскоро от нас в Държавните архиви в Хага доклад на холандския посланик ван Дедем.: О б р е ш к о в. важните Мадара. който пише автобиография 39 .. Вж. През 90-те години на XVI в.Векове. разграбени са градове. M. като им отнемат част от църквите. защото той е най-малко заинтересован да описва действията на краля толкова л о ш и . Това унищожение не е ограничено само до българските земи. Това. Серия Турски извори. Sofia. Газаватнамето споменава. Червен и Калиакра обаче . това време на върхова анархия. османците разрушили града като част от политиката им на „изгорената земя". 1966. оръжейници. работници по ремонта на крепостите. Френски превод: Sofroni Vracanski (1739-1813). инфлацията и разрушаването на старата система на земевладение. има въстание в Търново. който има много по-благоприятно разположение от изолирания град Червен. 161-298. Това обаче няма чак такова голямо значение. Когато турците се завръщат. но не е трудно да се досетим какво означава тя и за какви настроения говори. Introduction. Описание на френско-холандското пътуване през България по време на кърджалиите. епископ на Враца и един от първите просветени мъже на българския народ. Истински разрушителни са продължителните войни. Така кърджалийският период. Според османски регистър на населението. Макар да има няколко народни въстания към края на XVI в. че преди да се оттеглят пред по-силната християнска армия. Разбира се. 6. Шумен.разрушени. Повече от десетилетие е необходимо на правителството да се справи с положението. помощни войници и пр. че не може да се установи в София. е взривено от 3> 36 37 зх 39 36 Следваме изложението на сръбския еничар. близо 60% от османската военна машина.. Свищов. T.7 1 . Остатъкът от католическото население се изтегля с австрийците. П. Тук ни е н е в ъ з м о ж н о да съгласуваме двата източника. губи контрол над събитията. Тутракан и Силистра. След изтласкването на австрийците в хода на продължителна и безжалостна война (1683-1699) Чипровец и селата наоколо са разрушени. Шумен е застроен отново на много по-удобно място в низината под разрушеното селище на височината. 1787-1792. на отсрещния бряг на реката. 1981. Vie et tribulations du pecheur Sofroni. те наказват софиянци за непокорството им.. Автобиография на Софроний Врачански. който пътува от Истанбул по суша до Букурещ (1801 ) 38 . Османската империя. е и време.не. група селища в района на католическия рударски център Чипровец в западната част на страната близо до Видин се присъединяват към едноверците си от имперската армия. настъпва време за ново начало. които Русия води с империята (1768-1774. а влашкият княз Михай Храбри преминава Дунав и причинява щети на някои градове в североизточната част на страната.гарската армия и издигат свой собствен владика (владетел). са християни и безспорно българи. артилеристи. колкото те наистина са били. сред които е и трогателният разказ в „Житие и страдание грешнаго Софрония" на Софроний Врачански. 1981. регистърът не ни дава обяснение за тази ситуация. с транскрипция на османски и превод на бълг. Точно толкова пострадва и Тракия между Едирне и стените на Истанбул. която е в пълен икономически и административен упадък. Той потвърждава другите източници. изготвен скоро след кръстоносния поход36. Зимното време принуждава крал Владислав да се върне обратно и когато вижда. II. Жителите на последния са привлечени от издигащия се в близост търговски и занаятчийски център Русе. .членове на крепостните гарнизони. Мадара и Червен вегетират като села. език. По време на австрийското нашествие от 1690 г. както става и в поголямата част от европейските и азиатските части на империята поради острата икономическа криза. След Свищовския мир (1792) разпуснатите и неангажирани войски започват да разграбват собствената си страна. К и л . Никопол и Видин успяват да се съвземат бързо. Русе. 18061812). traduction et notes par Jacques Feuillet. С. той нарежда тя да бъде изгорена 35 . 6 6 . което е останало от средновековните градски стени и укрепления на Никопол. След 1444 г. . Но дотогава са обезлюдени цели райони. Регистърът е публикуван в ценната поредица Извори за българската история. България всъщност не търпи никакви по-сериозни вълни на разруха 37 . налагат терор и успяват да си осигурят мафиотски тип подкрепа от някои кръгове в корумпираното управление.

: Р a n а у о t о v a. Разбира се.2 0 3 .. I. Димитър". X. 40 41 42 43 44 Срв. 2 0 1 . И двете са оставени да се рушат в течение на близо половин век. Sofia. разрушаване на стари паметници има и другаде по света. Глигора" в Искърското дефиле близо до Карлуково са били унищожени от иманяри през 60-те години. Авторът пише. единствената все още запазена църква от времето на Първото българско царство. и митрополитската църква „Св. Имената и датите могат да се видят и днес и не оставят съмнение. защото толкова малко е достигнало до нас. Donau-Bulgarien und der Balkan. просто „изчезва" през 1948 г. 65-73. Останки от стенописи в църквата при Асеновата крепост. А. За Глигора вж. в която всеобщата грамотност датира едва от две поколения.8 0 . От стенописите не е останало почти нищо. След Освобождението на България през 1878 г. 1959. Това води не само до изключителен разцвет на църковната архитектура. и: К a n i t z. но и до разрушаването на много от оцелелите паметници от миналото. С. 231 sq. T. докато реставраторите от последните няколко десетилетия не се погрижиха за тях. където Петър и Асен провъзгласяват Второто българско царство. сред които и „Св. Старите сгради са оставени да се рушат.. вкл. повечето от прекрасните стенописи на втората църква. Така че не е странно да чуваме. Много от тези и други действия са резултат от ниското ниво на образованост в страна. кога и от кого е направено това. Петър и Павел". След Одринския мир (1829) пада ограничението за строеж на църкви 41 . този акт се възприема особено болезнено. но в България то е още по-болезнено.: М а в р о д и н о в а . През 1908 г. Н. The Rock Church known as Gligore. разрушаването на старите български паметници не спира веднага.In: Bulgarian Mural Paintings of the 14th century. Датата 1948 г. 37 . За тези висококачествени стенописи вж. p.И И И И . 1962. че църквата е „ б и л а разрушена отдавна". D. 1967. В годините до Кримската война (1853—1856) България преживява период на бурно възстановяване. През XX столетие.. В наше време те са възстановени от реставратори. Срв. която я счита за „неинтересна". тези в църквата на цар Иван Асен в Станимака (Асеновград) са нарязани на парчета от вандали. . В най-добрия случай старата църква съществува редом с новата. се помни на място и се знае от българските историци на изкуството. за да може да мине царската каляска (тя беше възстановена наскоро). или че интересните стенописи от XIV в. св. Б о я д ж и е в в: Byzantinobulgarica. единствената оцеляла порта на Царевец е съборена. която е служила като църква до XVIII в. През последните две десетилетия на османския период турското правителство в съответствие с практиката и по други места в Европа от това време използва развалините на старите български столици Плиска и Преслав като кариери за евтин камък по време на строежа на първата жп линия в империята Русе-Варна. Панайотова ги проучва и публикува изследване върху тях 44 . заплащан със средства от новата и възходяща българска буржоазия. византийската средновековна цитадела на Варна е срината по заповед на градската управа. Тези ограничения ще бъдат разгледани подробно в Глава VI. F. но повече не се поддържа. По същия начин са разрушени и античните и ранновизантийски стени на Месемврия 4 0 . които издълбават имената си в мекия гипсов субстрат 43 . з а щ о т о е много болезнено да се каже. 1966.: М а в р о д и н о в . За крепостта на Несебър вж. 3. Принос към историята.: Ку з е в. и турска. 6 3 . построена през XVII в. През 80-те години гърците от Несебър разрушават раннохристиянска базилика в града. че църквата в Яна. вж. Други фактори също допринасят за изчезването на последните следи от средновековното минало на България. че това се е случило в първите години на народната власт. че всяка загуба е сериозен удар. През 1913 г. 156-157. . които вече изглеждат твърде скромни. Leipzig. близо до София. Л. когато старите развалини се оценяват по съвсем различен начин.оуската армия под командването на Кутузов по време на кампанията в 1810-1811 г. за щастие след като Д. Когато цар Фердинанд идва на посещение в Търново. и вероятно е била повредена по време на експлозиите от 1810 г. За църквата в Яна и датировката й от X в.. Между двете световни войни някои от последните фрески от XIII в. Старобългарското изкуство. С. Подобна участ постига много красиви малки поствизантийски църкви. земетресение срива някои от средновековните църкви в Търново. изоставени през миналото столетие. и продължава да се случва дори до началото на 70-те години на XX в.. Материалът е използван за огромна нова катедрала 42 . в скалната църква „Св.

. 1965. но не повече 45 . Седмочисленици". И накрая. 103: „През следващия период [XVI в. с което разполага страната. Петкович: (Р е t k о v i с. Други подобни примери са джамията на С о ф у М е х м е д Паша.Все пак гореказаното не може да служи за заключение. Централната църква в Печ. че османското завоевание е оставило недокоснати българските църкви. Без тази функция очевидната разлика между българския подход и този в съседна Югославия и в Унгария не може да бъде обяснена. Друга причина да се отдава такова голямо значение на запазените паметници от периода преди 1800 г. трябва да дадем обяснение за упоритото придържане към „теорията за катастрофата" и безбройните опити османският период да бъде описван във възможно наймрачни краски дори и днес." Вж. s. писмения и говоримия език. В противен случай те не биха допуснали скромното възстановяване на българската религиозна архитектура и живопис. 98. 40. .Този е начинът. 46 Книгата е писана преди двадесетина години и отразява ситуацията по това време [бел. когато беше създадена отлична служба за паметниците на културата и беше прокаран добър закон за защитата им. когато противоположни интереси вкарват управляващи и управлявани в открит конфликт. има християнски кръст. но образът на турския период е съвсем различен. както. и пр. В българските и в други градове. както може да се очаква от всяка военна акция. Разбира се. Унгария. Novi Sad. вкл. построена през XVI в. какъвто е случаят и с масата османски селищни имена. макар все още на провинциално ниво да е по-лесно да бъде разрушен такъв обект. Подобрява се земеделието. 4 . по който изчезват паметниците на старата българска култура постепенен процес. и трансформирана в църквата „Св. Почти всичко. и пр. в който турското завоевание от 1388— 1393 г. показвайки триумфа на исляма. и да им бъдат посвещавани такива обемисти публикации е може би доста ограниченият им брой. на малкото оцелели османски паметници. такава църкваджамия има и символично значение.In: Dissertationes Orientalis. преподаван в религиозните училища. A. като Джамията на Касъм Паша. и джамията на великия везир Ибрахим Паша в Кавала. В тези страни или в части от тях турците управляват точно толкова дълго и крайните резултати са точно толкова разрушителни. S. по наше мнение османският феодализъм оставя достатъчно м я с т о за по-нататъшно и дори по-бързо развитие напред. като се прави ясно разграничение между дългите векове на относителен мир и хармония и последния етап.]. сега е в процес на внимателно проучване и милиони се изразходват за реставрационни работи. победителите о т н е м а т една или повече църкви от победените християни и ги обръщат в джамии за посрещане на първите нужди на м ю с ю л м а н с к о т о население." 38 . и нуждата да се задоволи националната гордост. Гръцка Македония. фамилните имена са българизирани със закон. колкото и в България и дори повече (Унгария).] икономическият растеж в страната постига забележителен напредък". нито — което е по-важно — биха толерирали християнството и неговата църковна организация.In: Ottoman Rule in Middle Europe and the Balkan in the 16th and 17th centuries. пр. Върху османския полумесец. с ъ щ о д а т и р а щ а от средата на XVI в. отколкото да бъде реставриран. и: S t о j a n о v s k i. символизир а щ победата на християнството над исляма. маркиращ най-високата част на купола. разбира се. Prague. Това е част от военните закони на онова време и е широко прилагано и от християнските армии. че социалното развитие в балканските страни като цяло и в частност в югославските държави е прекъснато и дори върнато назад. които завладяват мюсюлмански градове. Единствено когато те станат известни на широки слоеве от обществото. най-вече на гарнизоните. турските училища са разпуснати. Там той е дори прикрито или откровено положителен 47 . Проблемът за о б р ъ щ а н е т о на църкви в джамии ще бъде разгледан по-подробно в Глава VI. Причината по наше мнение е в политическото оправдание на днешната държава и моралното оправдание на днешната политика към турското малцинство (не могат да бъдат публикувани книги и периодичен печат на турски. 1978.)46. p. и до днес го демонстрира. 47 Особено ясно изразено е това в блестящата книга на Ср. когато балканските народи отдавна са се отказали от нея. протекъл през няколко столетия. Напротив. Яна и „Глигора". Процесът на разрушаване на старите паметници на България спира едва наскоро. Във всеки случай не става дума за съзнателен предначертан опит на новите господари да изкоренят „националната цивилизация" на покорените народи. The character and influence of the Ottoman rule in Yugoslav countries in the 15th and 16th centuries with special reference to Macedonia. 19): „Това положение на относително голяма справедливост и уважение към личността и собствеността се отразява в икономиката на нашите земи в течение на втората половина на XV и през по-голямата част от XVI в. има своята роля. Zidno Slikarstvo na podrucu Pecke Patriarsije. „Не можем да приемем като окончателна идеята. могат да бъдат предотвратени тъжни събития от рода на тези в Асеновград. където е имало завоевание с ь с силата на оръжието.

Те представят националните светци Иван Рилски (силно обезобразен. датиращи от 1626 г.r Упадък и разрушение на старото българско изкуство след края на османския период: (горе) Разрушената селска църква на св. Планът. със странични апсиди. Тези стенописи са разрушени от въздействието на водата. на южната стена на църквата) и Йоаким Осоговски на западната стена. Спас" при Алино. 39 . Пчелинци. Напоследък тя б е ш е добре реставрирана от софийския Институт за паметници на културата. между Самоков и Дупница. на 70-те години). в малко по-добро състояние. За стенописите като този на националния светец Иван Рилски обаче беше твърде късно (положение от нач. западно от Радомир. (долу) Стенописите на манастирската църква „Св. тъй като сградата е изоставена от д ъ л г о време. на самотен х ъ л м над с. е типичен за района (положение от началото на 70-те години). Иван Рилски Летни. която прониква през зидарията в течение на век и повече.

. селска църква „Св.Пчелинци. (горе) Светото причастие и над него унищоженото Представяне на св. Богородица Платитера. 40 . Монетите и градинските цветя върху олтара представляват скромно съвременно дарение. които съзнателно са обезобразени през последните десетилетия. (долу) Ангели и църковни отци от двете страни на олтара. Иван Л е т н и " със стенописи от XVI в.

както е в източника) не е водач на българската съпротива. Работейки в съвсем друга посока. 1963. както често се пише. 92. N o l . нито в качеството. И. история. върху броя книги в частни колекции или обществени ориенталски библиотеки и тяхното съдържание (религия. Ottoman Libraries in Vidin.Revue des Etudes Sud-Est Europeennes (Bucarest). че българските градове загубват българското си население в резултат от турското завоевание и че то веднага е заместено от турци. а към това. българските миниатюри са с възможно най-високо качество 50 . 41 .. колкото в откровения пораженски дух на балканските народи 49 .X I X век. И накрая. .Etudes balkaniques. No 2. а всъщност е един от най-верните васали на султана. Повече подробности в нейната книга: Османски библиотеки в българските земи. Цит. p. През 60-те години. M.2 . се нуждае от преразглеждане. един от водещите историци на страната. Дуйчев. Тодоров пише. И все пак нейните открития имат точно такъв смисъл. че няма прекъсване в изработката на калиграфски украсени книги с миниатюри. . Лекция в Софийския университет. Спад не се забелязва нито в количеството. съч. Наистина ако искаме да узнаем повече за величието и изявеността на една цивилизация. А. Ку з е в. че в първия век от османския период българският елемент все още представлява мнозинството в повечето градове 48 . X V . Николай Тодоров енергично се обяви за отхвърляне на постоянно повтарящите се термини „иго" и „робство" и други „мазохистични термини". „Сто години (1878-1978) са достатъчни!" Обещаващите трудове на тези учени спомагат значително да се разнообрази черно-бялата картина на българското минало и може в бъдеще да отведе към много по-балансирано отношение. че някои специалисти по история на изкуството не осъзнават важността на собствените си открития за оборване на теорията за катастрофата. 1979. е по-добре да погледнем не към двореца и столицата. Това е фронтална атака срещу „теорията за катастрофата". 1982 . Sur quelques aspects du passage du feodalisme au capitalisme dans les territoires balkaniques de l'Empire ottoman. Стайнова напоследък публикува много интересно проучване върху разпространението на грамотността сред мюсюлманското население в малките провинциални центрове. 103-136. М. Изглежда. N. I. С. обобщава. Г-жа Джурова е д ъ щ е р я на ген. че теорията. Contribution a 1'histoire de la conquete turque. Джурова от Софийския университет показа. I. 48 49 50 51 To d о го v. D uj с е v. В последните си изследвания А. че истинската причина за бързия успех на турците трябва да се търси не толкова в големите армии на завоевателя. Той слага ударението върху континуитета в градската цивилизация (108-111). Кузев стига до извода. Джуров. юли 1978 г. в лекция в Софийския университет през 1978 г. министър на отбраната на България.. стигна до заключението. когото следва по време на кампаниите в Европа и Мала Азия.) 51 . 54-69. че царят на Видин Срацимир (Срадж или Срач. класическа източна поезия и пр. През XV-XVI в. S t aj n о v a. Непряко нейното проучване се отнася до „турски библиотеки". най-изявеният медиевист. на основата н а солидни статистически сведения от османските архиви Николай Тодоров. Едва ли такъв човек би действал открито срещу установените концепции.Ще приключим тази дълга и отегчителна глава с няколко думи за едно интересно течение в обратна посока в българската историография. което се прави в провинцията. На основата найвече на разказа на Мевляна Нешри А. право.

.

че само там. Berlin. духовници и книжовници. тази глава по необходимост ще бъде по-дълга. съставен от администратори. занаятчии. която играе скромна роля в културния живот извън главните градски центрове. живописта и литературата във феодалните балкански държави преди османското завоевание са покровителствани от двора. Bulgarische Wirtschaftsgeschichte. посветено на предпоставките за един от аспектите на живота на висшия обществен слой. 1929. ако искаме да разберем защо е могло да съществува християнското изкуство в условията на османско управление и защо процъфтява в един регион. може да процъфтява и изкуството. изкуството не е в състояние да се развива. за да схване тази истина. Дубровник или Новгород. търговци. Не е необходимо човек да е привърженик на марксизма. Генуа. е съвсем остаряло в частта си за първите три века от османския период. На провинциално ниво съществува и нисша аристокрация. които играят важна роля в други общества. поглед върху материалната база далеч не е излишен. На първо място стои моделът на земевладение. както и протоиндустриални центрове от типа на Брюж и Гент. на която се опира изкуството. истинският източник на приходи. Във вътрешността на Балканите няма търговски градове от типа на Венеция. защото той се отразява на начина на живот на близо 90% от населението. зависи пряко от аграрната база на обществото. а следователно и средствата за подкрепа на материалната култура. при положение че са налице останалите предпоставки: някакъв вид артистичен климат и юридическа възможност. е в техни ръце. Земята. космополитният 1 След публикацията на серията османски регистри едно от малкото цялостни изложения по стопанска история на Б ъ л г а р и я на западен език. В проучване.рудари. Първо ще се спрем на материалната база. след това на правната рамка и накрая на по-трудните за дефиниране предпоставки за творчеството. висшият слой. но относително просперираща група на неземеделци . където съществуват относително проспериращи групи. които са зависими от господарите си като техни крепостни и се намират под тяхната правна юрисдикция. От само себе си се разбира. каквито са били византийско-славянските царства на Балканите през Средновековието или Османската империя. I. В още по-голяма степен сме задължени да се обърнем към социалната структура. А. а в друг — не. S a k a z о v. са малко на брой и малки като размер. разбира се. 43 . Положението в предосманския период Архитектурата. а в значителни части на Балканите изобщо липсват (Сърбия и по-голямата част на Босна). Голямото изключение е Ново Бърдо. След това е сравнително малката. Градовете и гражданите. Ако липсва една от трите. висшата аристокрация и висшето духовенство. Затова и в следващите глави ще посветим известно внимание на тези три фактора от първостепенна важност.Глава Структура на българското общество през османския период и материална база за развитие на българското християнско изкуство Въведение В доиндустриалните общества. Тъй като материалното положение на балканските народи под османска власт е малко познато на Запад 1 и литературата за него е доста противоречива. Едва ли може да се очаква някаква инициатива от масата безимотни селяни.

а не в стъпаловидната западна система от рицар към лорд. 1 2 2 . докато в България то е много по-скромно и умерено. F. Всъщност в османската система отсъстват напълно някои от най-изявените елементи на феодалното общество. . London. P. W e r n e r . London. L o n d o n . Липсва и частноправната юрисдикция. H.минен център на балканското Средновековие 2 . Les institutions ottomanes en Europe. Предаността е изцяло към главата на държавата. etc. Вж. 1974. но задълбочен анализ вж. по-специално: t о го v i c .. S. 3 6 1 . и цит. християните спахии. The Classical City-State. султана. Southeastern Europe under the O t t o m a n Rule.In: Moravska Skola i njeno doba (L'ecole de la Morava et son temps). Дубровник обаче е католически град-държава. което остава. и ще трябва да спрем дотук. I n a I c i k. S. а не православен. Той задържа своите печалби за себе си и не ги изразходва за строеж на православни храмове. 1966 (2-po изд.W i e n Graz. Това позволява на балканския селянин през османския период да прави много повече. гл.L j ub i n k o v i c. S u g a r. Lineages of the absolutist state.1 4 1 . Тук ще споменем само: G a n s h о f. T h e Ottoman Empire. 4 6 2 . По въпросите на феодализма съществува огромна по о б е м литература. IX и X. бенефицият. Османската система Социалната структура на Османската империя често е определяна като феодална. . предлагат услугите си на новите господари и значителен елемент от тях. за Дубровник: С a r t е r. 1 3 0 0 1600. A n d e r s o n . бавно са асимилирани от исляма и така са изгубени като опора на християнския културен живот. или лен. Османската система е описана в големи подробности и от различни гледни точки у: C v e t k o v a . Както видяхме вече. който разполага с мрежа от контакти и бази в цялата вътрешност на Балканите 3 . е нисшата аристокрация и духовенството. Berlin. 1973. Чипровец). отколкото този.: Н о у t. Трябва да се посочи. 1974 (2-po изд. 1972). при което ленникът има пълна власт над живеещите в границите на собствената му територия 4 . В. W.N e w York. Това. В османската система 5 съществува само един от елементите на феодалното общество. K o l n . Wiesbaden. L o n d o n . Б. селски свещеници и игумени на манастири. 2) бенефиций. На Балканите съществува една голяма търговска метрополия от мащаба на търговските републики в Западна Европа или Новгород. организираната църква с епископи. а не в България. че феодализмът се крепи на три основни елемента: 1) васалитет.5 4 9 . R. 1354-1804. 1977. а не като предварително замислен опит за смазване на балканската християнска култура с един удар християнското изкуство губи главната си опора. A n d е r s o n. За да се предотврати въз2 3 4 5 44 За Ново бърдо вж. Passages from Antiquity to Feudalism.1979). Europe in the Middle Ages. голяма част от нисшата аристокрация. бани. Така като логичен резултат от завоеванието. 1961). от лорд към граф. В 1 o c h. Вследствие на завоеванието изчезват царските дворове и висшата аристокрация. 1952. 1957 (2-po изд. Но той се намира в Сърбия. Вън от старите гъсто населени средновековни центрове новите османски господари изграждат собствени градове с джамии. Znacaj Novoga Brda u Srbiji Lazarevica i Brankovica (Le role de N o v o Brdo dans l'etat des families Lazarevic et Brankovic). че легендарното за времето си богатство от рудни залежи на Сърбия е главната причина за бляскавия разцвет на средновековното изкуство там. ще обясним в следващата глава. Feudal Society. от граф към крал. London. 3) частно правораздаване. P. M. E. от който васалът на краля или на друг могъщ господар получава само ползването на продукта. Seattle-London. M. 1978. но не от мащабите на Сърбия. Feudalism. Смята се. написан от умерена „западна" марксистка гледна точка. 1972. N e w York-Chicago. Това е Дубровник. училища и ханове.1 4 8 1 ) . архиепископи. Beograd.. За България също има сведения за известно развитие на рударството (Самоков. В източноевропейската историография това дори е догма. За сбит. Ако наистина е така.3 9 3 . 1972. селското общество не би имало никаква възможност да играе каквато и да е роля в църковното строителство и живопис. Включването на Балканите в Османската империя променя из основи материалната база на балканското християнско изкуство. 1961. P. The Classical Age. Защо оцеляват духовенството и църковната йерархия и защо им е разрешено да съществуват по напълно законен начин. Die Geburt einer Grossmacht . Васалитетът в европейския смисъл на термина е непознат. лит. който живее при истински феодализъм на друго място. военните. върху които е съсредоточено вниманието на мюсюлманската управляваща класа. било то източно или западноевропейско.Die Osmanen ( 1 3 0 0 . Dubrovnik. L o n d o n .

покриващи почти всички години. V. Пересветов. тимариоти или спахии за владелците на лен с годишен приход до 10 000 сребърни пари. 10 За правораздаването в Османската империя вж. което с право се сравнява с „Князът" на Макиавели. вж. че няма адвокати.. Видин. мюлк и вакъф. II. . 9 Най-старите кадийски регистри от София са публикувани в немски превод: D u d a. Истанбул. Menage. както и християни в полза на мюсюлмани 9 . дисертация). пионерския труд: Н е у d. В о w е n. са впечатлени от експедитивността. Изчерпателен преглед на литературата относно кадията. L. Регистрите от Б и т о л я са публикувани на македонски език в различни издания на Института за национална история. 1 Muharrem 9 9 7 .тези. Пересветов съветва цар Иван IV да реформира Московската държава по модела на Османската империя.. запазени в Истанбулските архиви 8 . Oxford. 1954 (непубл. Онган публикува някои анкарски кадийски регистри: Ankara'nm iki numarali §eriye Sicili. 208 тома шикяйет дефтери от 1643-1813 г. T h e Ottoman Empire. . съществува възможността да се обръщат и към султана. XVII и XVIII в. Членовете на тази група получават заплащане директно от централното управление и не се задържат твърде дълго на едно място 7 . G. Н. държавата поддържа във всички провинции строг контрол посредством мрежата от кадии и техни наместници (наиби). ефективността и дори справедливостта на османското наказателно правосъдие. за да се убедим в каква голяма степен е използвана тази възможност за апелация.които получават повече)6 Д а узурпират юрисдикцията над селянина или да го принуждават да извършва принудителен труд (друга основна характеристика на феодализма).]. особено в градовете. S o b o 11 a. Islamic Society and the West. Ankara. неговия пост и социални контакти и пр. в неговото „Сказание о М а х м е т е Салтане". султанът. art. извършено в тях. 1. 1981. H. Дори бегъл поглед върху протоколите на ежедневните заседания на султанския диван. оплаквания на селяните от техния тимариот.In: I d e m . 1978. 2. но сме убедени. които коментират разликите между западноевропейското и османското правосъдие (с. 117-118. Ако тимариотът и кадията са в съгласие. 1974. 1960. а не от традицията и наследствеността. Kanun. Miinster. X. 7 За правораздаването и длъжността и функциите на кадиите вж. които получават повече. че в много от тях мюсюлмани свидетелстват в полза на християни срещу мюсюлмани.. R.8 Ramazan 998 (Kasim 1588Temmuz 1590).. Munchen. Те отбелязват с изненада. към който можем да добавим и: G е r b e r . и ахкям дефтери от 1649-1813 г. Н. EI 2. у: M a j e r . Султанът отнема правото на благородниците да събират данъци и централизира финансовата администрация. а заими . за да не се изкушават от подкупи. G a 1 a b о v.: G i b b. По тяхно мнение сравнението с продължителните и много скъпи дела и процеси в Европа е в негова полза. Vorstudien. Das Amt des Kadi im Osmanischen Reich. Н. Die Protokollbiicher des Kadiamtes Sofia. H. Kazi (G. Според османския възглед цялата земя принадлежи на Бог. които се легитимират единствено с ъ с своите качества. пр. я владее. Според Пересветов султан М е х м е д II е елиминирал силите на феодалната раздробеност и е създал силна централна власт. 1969). 1957 (1962. Битоля и Солун предоставят огромна информация за местните проблеми през по-голямата част от историята на империята и е показателно. I n a 1 c i k. Miinchen (Oldenburg). Ed. Pt. London-New York-Toronto. Geschichte der Ilmiye im Osmanischen Reich. Н. * В 263 тома м ю х и м м е дефтери от 1553-1905 г. и заими . Sharia. A. K a 1 d y-N a g y). и че апелацията е сравнително рядко явление. Trofenik. Б ъ р з о т о и често сурово наказание заедно с ефикасните полицейски методи и колективната отговорност на цяло село или градски квартал за всяко престъпление. Владетелят е достъпен пряко за своите поданици. 6 В историографията се счита за общоприето тимариоти или спахии да се наричат владелците на тимари с годишни приходи до 20 000 акчета или сребърни пари. 131-147. При това са добре платени.можността леннидите (наречени владелци на тимари. Studies in Old Ottoman Criminal Law. Далеч сме от мисълта да обрисуваме една идилична картина. че обикновено едно дело се гледа еднократно в османските съдилища.International Journal of Turkish Studies. H. 1965. На практика в правото съществува разграничение между три категории поземлена собственост: мири. които без нужда биха удължавали процедурата. Това се вижда особено ярко в произведенията на И. е достатъчен. 1973. U. Раздаването на правосъдие и изслушването на оплаквания „отдолу" са сред основните задължения на източната монархия. 313): „Европейските наблюдатели от XVI. са според тях главните причини за удивително ниската престъпност. че сравнението на правораздаването през класическия период на империята (1300-1600) с това във феодална Европа е в полза на османската система 1 0 . Запазените протоколи на кадии от София." Османското правораздаване впечатлява дълбоко и руското политическо мислене през XVI в. Кадиите разрешават конфликти от всякакъв характер. Неговият наместник на земята. and Custom in the Ottoman Law: the Court records of the 17th-century Bursa. Той ги лишава от съдебна власт и установява унифици- 45 . в която властта е в ръцете на един автократичен владетел и на една „аристокрация" от държавни служители. No 2. 81-138. съхранявани в ВВОА. G. вкл. Vol. но в рамките до 100 000 [бел. Хейд стегнато обобщава наблюденията на широк спектър от съвременни европейски пътешественици.

2 . I. принадлежаща на държавата и отдавана за ползване от страна на мюсюлманския владетел само във вид на продукт. . " За Пересветов с ъ щ е с т в у в а огромна литература на руски. 4 0 1 . Над нивото на тимарите и зеаметите (условно владение. N. слуга или наемен работник в града срещу заплащане на малка сума на своя спахия като компенсация за загубата на работна ръка. или merd-i kale) или техните командири (диздари). 1934. un timar monastique. p. като въоръжава за своя сметка и конни войници (джебелю). Втората категория поземлена собственост е мюлкът. Християнските поданици на султана се радват под неговото управление на силна и справедлива светска власт. държавата може да им отнеме лена. които се появяват и стават особено многобройни в резултат на установяването на вътрешния мир в Pax Ottomanica. Той (и това е друга отлика от европейската феодална практика) не е прикрепен към земята и не е крепостен. Или както е често в регистрите. Както и при тимариотите. В Анадола положението е различно. провинциални управители (санджакбейове. Ivan Peresvetov und seine politischen Schriften. 20. единствената страна. Това е земя в пълна собственост на притежателя й. както и според законите на повечето средновековни общества земята. Russland an der Schwelle der Neuzeit. No 1 . В случай че имат пълнолетни синове. обикновено те поемат задължението. Селянинът разполага със собствена градина. в която православието съществува свободно. „hassa-i 'alempena". Те не отговарят на князете-епископи от старогерманска Европа. и: Р h i I i p p. Така е и в арабските им владения. които обработват земята му. мюлк сахиба. I n а 1 с i k. дори на епископи и архиепископи. За тази институция вж. Berlin. артилеристи (топчии). те са мирийска земя. Ако не изпълняват това си задължение. Hamburg. Ако пожелае. N. W. по-подробно: B e l d i c e a n u .4 0 9 . който да поеме неговите задължения 12 . Пересветов отбелязва: „Ако към тази истинска християнска вяра [на русите] се добави и правосъдието на турците. I l l . Jh.Osteuropaische Forschungen.Jahrbuch fur Geschichte der UdSSR und der volksdemokratischen Lander Europas. 1963. 141-147. поне на теория. След това. тимари са давани и на редица гръцки и сръбски манастири. Отбелязахме.Revue des etudes Sud-Est europeennes ( R E S E E ) (Bucarest). 1972. . който може да я продава. Там османците следва да се съобразяват със старите права на собственост от времето преди завоеванието. защото монасите и църковните дейци не дават военна служба 14 . Може да опита късмета си като занаятчия. Jahrhundert. Sur quelques aspects du passage du feodalisme au capitalisme dans les territoires balkaniques de Г E m p i r e ottoman. 2 2 7 . 1960. F.2 5 5 . чийто брой зависи от размера на бенефиция. Das gesellschaftliche und politische Denken in Russland urn die Mitte des 16. В тимара селянинът притежава неотчуждаемо право да обработва своя дял земя. Margarid. Тимарът при никакви обстоятелства не може да бъде продаван и не става частна собственост на тимариота. а синовете му я наследяват след заплащане на определена такса върху наследството {тапия). Следователно. През XV—XVI в. завещава и да прави с нея каквото пожелае. Като например войниците от гарнизоните на крепостите (мустахфъзи. Именно от тази земя тимариотите и другите военни11 получават тимари вместо заплащане. като се в р ъ щ а към Русия. 11 12 13 14 46 рана система на правораздаване със съдии. владелецът на мюлк няма юрисдикция над селяните. . завладяна от една армия. Ivan Peresvetov und seine Schriften zur Erneuerung des Moskauer Reiches. Тези „църковни тимари" имат малко по-различен статут. The Ottoman Empire. Тя е в ръцете на кадията. . — Revue des etudes byzantines (Paris). E. ангелите биха живели с т я х . Der M o s k a u e r Staat im 16. I d е m.Мирийската земя е изцяло държавна собственост. бенефиций. или пък да си намери заместник. 118-119. Селяните на такава мирийска земя плащат различни десятъци и такси на тимариота. който живее от този приход и е длъжен да участва във военни походи. Балканите са завладени с меч от османците. държавата може да назначи друг на освободеното от тях място. Н. лозе и право да ползва селската мера. XXXIII. повече детайли у: T o d o r o v. 1935. които получават заплащане от държавата. Вж. че значителни части от старата военна класа на средновековните балкански държави са включени в османската система като тимариоти. 4. Според ислямското право. обикновено измежду обезземлените селяни. мирилива). даващ между 10 000 и 100 000 сребърни монети годишно) стоят султанските хасовехъ. Тимариотът не може да отнема земята на селянина. може да мигрира в града или в друго село. I d e m . докато последният я обработва. 1975. D o n n e r t . Ако паднат в битка или пък умрат. е нейна законна собственост. N.

воденици. F. ИЛИ отличното р е з ю м е на работата на К а 1 е s i.2 1 4 . е необходим постоянен контрол. в което обикновено се изброяват всички сгради. 2. 16 Правото върху земята (както и привилегиите) става невалидно с всяка смяна на владетеля. Mukarer-nama HusrevBegove Mulk-name. едно или повече мюлкови села.3 4 1 ( р е з ю м е на немски ез. дервишка обител. узаконяващо покупката. L'institution du vakouf. Следващата стъпка в процеса е издаването на вакъфнаме на фондацията. размерът и заплатите на нейния персонал. или собствеността на религиозни фондации 15 . в който владетелят потвърждава своето дарение на земя и описва в подробности границите му 16 . от 1568/69 г. LXXIX. Istanbul. бани.официален документ. транскрипция и сръбски превод. кой е местниь За вакъфската институция. University of Pennsylvania Press.). която те при желание могат да продават. Вакъфите са неотменими. Istanbul. Вж. 3-48. където са публикувани няколко примера на такива документи. TD 723 за Македония. заплатите на персонала. е. запазен в копие от нач. и: S i m s a r. градини. регистрирана в кадийския съд в присъствието н а множество свидетели. между 1926 и 1939 г. За да се поддържа правилно подобна система. По-късно султани също раздават мирийска земя от хасовете като мюлк на заслужили военачалници или министри с намерението тя да бъде дарена за вечни времена на религиозна фондация. По време на завоеванието на Балканите първите султани често дават мюлкови земи на своите найизявени военачалници. Waqf. търговски кервансарай (ханове). които провеждат анкети за това. М. 2. Pristina. магазини.Prilozi za orijentalnu filologiju (POF). R. Втори тип собственост съществува под формата на недвижими имоти. в няколко книжки H a G l a s n i k S k o p s k o g Naucnog Drustva. Този тип собственост е мюлк и собственикът може при желание да я продава и превръща във вакъф. 1960/61. училище. и собствеността на вакъфа. A. нар. свързани с голямата фондация на Гази Х ю с р е в бей в Сараево. Islamic Society. в Истанбул. 17 Десетки примери на вакъфнамета са публикувани у: G 6 k b i 1 g i n. Vakufski Dokumenti. описана в детайли.. В тези случаи се издава т. 1. X V . носещи приходи. . A. влизащи във фондацията. Najstariji Vakufski Dokumenti u Jugoslaviji na arapskom jeziku. която се раздава на членове на персонала. . H. че в рамките на описания режим на земевладение балканските християни притежават значителна собственост под формата на ливади. По тази причина централното управление редовно изпраща в провинциите групи държавни служители начело с емин (т.: К o р r u 1 и. мукаррернаме. къщи. . условията на работа и подробности за храната. Запазените архиви на манастира „Св. L o n d o n . 1935. Троица" в Плевле. образованието и пр. El e z o v i c. В този контекст трябва да се отбележи. на XVII в. Подробности за някои манастири от Света гора. все обекти. съдържат множество документи. Trojice kod Plevlja. кухня за бедните или кервансарай за пътниците. . довереник). православните християнски манастири на Балканите имат голям брой имоти от този вид 19 . sa nature juridique et son evolution historique. християни и мюсюлмани без разлика на религия и език). T.Третата категория поземлена собственост е вакъфската. 1942. X . 19 BBOA. богат търговец или занаятчия пожелае да подпомогне ислямската култура или общото благополучие.Vakiflar Dergisi (Ankara). Разходите на фондацията. При възкачването на престола на всеки нов султан тези документи се подновяват. Херцеговина (през последното столетие в границите на Черна гора). той построява джамия. разноските за храна и пр. 165-178. Основателят напълно престава да ги притежава.X V I . c факсимилета. Байрактаревич преразказва много документи и дава транскрипция и факсимиле на известна част от тях. 1972. B o w e n . The Waqfiyah of (Hersekzade) Ahmed Pa§a.EI 1. В този случай се изработва мюлкнаме . 1952. G. vol. Н. лозя. M. 18 Вж. Местният кадия издава свидетелство (темесюк). Ако османски господар. pt. Turski dokumenti manastira Sv.X I .: B a j r a k t a r e v i c . работилници и пр. В повечето случаи въпросният манастир закупува този вид собственост от други манастири. G i b b. създадена от този господар. Рилския и Осоговския манастир ще бъдат дадени в Глава VI. собственост. 1940.Spomenik S r p s k a Kraljevska Akademija. които се подписват във вакъфската грамота {вакъфнаме).. Ka 1 es i. След това създава специална фондация. се посрещат от наеми от тази собственост. Asirlarda Edirne ve Pa§a Livasi. Както може да се види от запазените османски регистри в Истанбул.. Drugi Razred (Sarajevo).. нейния произход и функциониране вж. свързани с подобни сделки 18 . F. 2 0 5 . Такива документи са проучени у: S р a h о. За поддържането на такава фондация основателят {sahib iXl-hayrat) дарява нещо от частната с и собственост. 62. 3 3 1 . на пътници и бедни (по правило на евреи. H . M. 47 .O x f o r d . H. Без съмнение вакъфнаметата са много важен източник за историка 17 . или „потвърдителен документ".

Освен тях селяните немюсюлмани трябва да плащат и по една златна монета ( 5 0 . A. Такива практики. както и провинциалните законници (кануннаме).In: I d e m . включени в провинциалните описи {тахрир дефтери). Трябва да се посочи. X . медресетата. че в Османската империя не съществува крепостничеството 25 и никой спахия не може да изисква безплатен труд от своите селяни. 25 Поне не в периода.ят тимариот.6 0 сребърни монети) поголовен данък срещу неизпълнението на военна служба. Децата. кратки .POF. е налаган и на немюсюлманите граждани и номади 2 3 . защото там. в ежедневието съществуват злоупотреби и заповедите до кадиите. Тази характеристика е от голямо значение за по-нататъшното развитие на двете империи. но с времето постепенно се превръщат в редовни взимания.: N е d k о f f. 55-135. Promjene u sistemu izvanrednog oporezivanja uTurskoj u XVII vijeku i pojava nametaTekalif-i $akka. обикновено свързани с твърде обременителни данъци. Първоначално те наистина са само извънредни данъци. строеж на мостове и други неща за централното управление. Сред отменените обичайни практики са робството. а в мюсюлманските райони .POF. почвата и отчасти според наследените практики в различните села. Иджмал дефт е р и т е са документите. християни. статията: Awariz. Задължението в предосманските държави е тежко. В. и редица десятъци ( й о ш у р ) върху произвежданата реколта. отколкото под това на местен феодален владетел. Тахрирът на остров Кипър от годините непосредствено след завоеванието (1570) 20 дава отлична представа. защото най-старите описи не са запазени или все още не са открити. През XVIII в. Economy. The Ottoman Empire: Conquest. . Organization. в размер 25 сребърни монети на домакинство. в които са настъпили промени.на селския имам. наречен джизие или харадж. Н. 134. нито пък тези ценни страници са били публикувани или системно събирани. принудителният труд в полза на господаря и редица такси върху новородени животни. които плащат само по 6. Истинско крепостничество се наблюдава едва през втората половина на XVIII в. когато централната власт губи напълно контрол над провинциите. Този данък се заплаща оТ всеки физически годен пълнолетен м ъ ж и се събира от държавни чиновници направо за централната хазна. III—IV. Н.X I . на които са посочени обобщените данни за всеки окръг и град. изглежда. като ремонт на пътища. а другото се изпраща в столицата на империята. Те се правят с помощта на местните власти. Ние не можем да кажем какво се е случило по време на завоеванието на Балканите. годни да носят оръжие. 1967. Н. ВВОА в Истанбул пази повече от 1100 регистъра от този вид. Ottoman policy and administration in Cyprus after the conquest. като този със селяните в Кипър. бавно започват да се появяват условия. селския свещеник. Тези данъци се състоят от един общ данък на домакинство. H a d z i b е g i c. а в Анкара се съхраняват още около 290. 24 За авариза вж. където доминира мюсюлманското население или по една или друга причина населението не нараства. Die Gizya (Kopfsteuer) im osmanischen Reich mit besonderer Berucksichtigung ^ von Bulgarien. испенче. за които се отнася регистърът. инвалидите и старците не се облагат. Български и гръцки историци не могат дори да ги видят и може би мнозинството от тях заслужават подобно отношение. османците изготвят и обобщени. Плаща се само от мъже. евреи и християни. Освен това селянинът знае точно какво трябва да плаща в периода между две регистрации. Същото развитие в противоположна посока е факт и в Руската империя приблизително по същото време. S u c е s k a. Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт. се отменят. 75-112. но не виждаме причина за някаква съществена разлика между тях и по-късните.на манастирите. 1958 (вж. В селата. за да подпомагат военните кампании на армията (авариз-и диванийе и текялиф-и йорфийе). освен в случаите на противоречащи на османската система обичаи.X I . Когато османското правителство иска да привлече заселници в новоосновани селища или слабонаселени градове. Отработъчната рента има качеството постепенно да поставя даден човек в зависимост от някой друг. Leipzig. Един иджмал дефтер обикновено съдържа страници. . да копаят окопи или на друга тежка работа. така джизието и двата споменати „извънредни" данъка са главен източник на приходи за централното управление 2 4 . колко домакинства. Много интересното изследване на X. Всички поданици . за предпочитане е периодът да е оТ 23 За джизието вж. а десятъците са фиксирани на една пета вместо една трета. не може да се очаква много. Задължения от този тип се откриват в повечето доиндустриални общества и никога не са били особено популярни. близки до крепостничеството... войници в крепостите в провинциите. евреи и цигани. 49 . VR. Поголовният данък. плащат и извънредните данъци във време на война. Те са задължени и да осигуряват коне за султанските пътни станции. Те ни подсказват и къде да търсим райони. в които процъфтява изкуството. От всеки регистър се изготвят по две копия. Все още не е правено сравнително изследване на тези обобщителни страници за европейските провинции на империята. защо е по-добре да се живее под прякото османско управление.EI 2. защото е налагано всяка седмица. Нещо повече. Пълните описи съдържат в края на тома обобщителна страница. При провеждане на първия тахрир в новоприсъединена провинция еминът и помощниците му се интересуват и от подробности от местните практики.EI 2. постоянно отправят заплахи за наказания към тимариотите. 21 Именно това движение обяснява до голяма степен развитието на християнското изкуство през втората половина на XV в. баните и нещо. М ю с ю л м а н и т е плащат същите данъци. които често се кодифицират от османците. който е предмет на нашето изследване. с изключение на вдовиците със собствено домакинство. Освен регистрите. Б. Размерът на данъците се изчислява на основата на произведеното през няколко изминали години и е валиден до следващото преброяване. данъкът върху овцете е намален наполовина. London. В градските центрове често се отбелязва и професията на гражданите. а не само от владетеля и това е неприемливо за османското правно мислене и за централизаторските усилия на администрацията. Премахването на задължителната отработъчна рента за земевладелеца се разглежда от много наблюдатели на системата като главно обяснение. а турските власти ги пазят твърде ревниво. Там са дадени и бройките на живеещите в съответната административна единица мюсюлмани. което е много важно за настоящото изследване . като всеки от тях трябва да положи клетва. ергени и вдовици живеят в дадено село и какви следва да бъдат данъците им. От тази страница веднага може да се види крайният резултат от дългите години Pax Ottomanica . но без джизие. Няма нужда да се обяснява колко важен източник за историята на Балканите са тези регистри. 1942. но тези в столицата са до голяма степен запазени 2 2 . Иналджък (I n а 1 с i k. По тази причина тук публикуваме пример от тях за илюстрация. С. Както испенчето и десятъците отиват за заплащане на тимариота. предимно измежду последните съществуващи след 1580 г. Разбира се. Така селяните плащат за земята фиксирани данъци вместо произволните събирания предосманския период. защото дават военна служба. посочващи домакинствата поименно. крепостите. в кадийския съд. които изискват подобна работа. Dzizja ili harac. . то обикновено ги освобождава от някои или от всички споменати отработъчни задължения или от „извънредните" събирания. При това то отнема близо половината от работното време на селянина. Така в Османската империя се случва обратното на развитието в Европа. 1952/53. както е било дотогава. X . Понякога селяните са изкарвани да работят на строежа или ремонта на крепости. както може да се заключи от някои единични известни случаи. броят на джамиите. Едното остава в провинцията. как се е правело това в живота. и коментара на А Суческа в POF. По време на разрушителните войни от последното столетие повечето от провинциалните регистри са изгубени. 1978. IV. допускайки до тях само от време на време някой западен учен. Последните варират в различните провинции според климатичните условия. 306-309). H. Такива описи {тахрир) се провеждат веднага след присъединяването на нова провинция и след това на определен брой години. 5 .мюсюлмани. колко голям е тимарът му. .забележителният ръст на населението между 1450 и 1600 г. Подробните се наричат муфассал. където населението нараства бързо. в които най-лесно може да се види къде е най-голямо нарастването на населението и как се разпределят различните религиозни групи. 20 21 22 48 S a h i l l i o g l u .. 1960/61. разцвета и създаването на истински добри произведения през XVI в. Cizye. .Belgeler. Ц в ет ко в а. знаят това. . За съжаление те са обект на внимание от страна на ограничен брой изследователи.. VIII. както и при възкачването на престола на нов султан. sayi 7 .иджмал.8 . I n а 1 с i k.2 3 ) е базирано на тези документи. в която са посочени общият брой тимариоти и заими. Селяните. Osmanli idaresinde FCibns'in ilk yih but^esi. а обобщените. докато османското управление го изисква само инцидентно при споменатите строителни работи за държавата.

. 5576. v >: 4 ь * \ л r a Обобщени данни заими командири спахии соколари 24 12 1052 2 номади. където статутът на селяните до освобождаването им през 1861 г. 1972. който не се вписва в нейната последователност от обществени формации. на 783 000 души ок. Така например в Сърбия съществува силна проосманска „пар26 27 50 Подобни ситуации съществуват и в Западна Европа. Това е причината по земите около Атина. Н. Християните спахии След гибелта на средновековните балкански държави. няма равенство в данъчното облагане. De demografische ontwikkeling tijdens de Republiek. ММ 170. като започнем с тази. при които въпросната провинция е била включена в империята.колкото е възможно по-дълъг. Istanbul. Population and social change. че османската власт специално инструктира войските си да направят всичко възможно. Действителността е много по-разнообразна и сложна и в отделните села се наблюдават значителни разлики в сумите. Den Haag. монаси 76 . защото данъците остават същите. заминава за други места. дн I л\ 1 - ^ v ^ & i v fe a4 •J* J-jiuu <*=> V • 1 m V < < > • • А . че стриктната марксистка теория не разполага с терминология да опише „азиатския начин на производство". език у: G 1 a s s. отколкото селяните в истинското феодално общество. На следващите страници ще разгледаме техния статут и възможности група по група. BBOA.In: Vaderlands Verleden in Veelvould. Това време обаче остава в голяма степен извън нашето внимание. 3 3 1 . за да спечелят сърцата на местното население (гърците). V. 1650 г. по време на продължителния упадък на империята във втория период от историята й. В случая с Кипър знаем. не би трябвало да ни занимава повече. H. Nijhoff. Ottoman policy and administration in Cyprus. Тива и Халки да няма много християни спахии. 31 Opstellen over. Централна Гърция например е била под контрола на франкски господар. този процес взема обратна посока и селата влизат в състояние на стагнация или намаляват. но размерът й варира в различните райони в зависимост от обстоятелствата. R. помощни войски леки помощни войски 300 1200 общо 1500 ямаци (помощни войници) на заимите 112 ямаци на командирите 87 християни спахии диздари 3 воиници от крепостни гарнизони 56 воинуци в султанските конюшни: свободни леки помощни войници 625 2192 общо 2817 запасни (зеваид) войнуци 1839 градове 5 градчета 3 пазари 6 домакинства неженени мюсюлмани (мюсюлмани) 2910 423 общо 3333 (облагаеми данъчни единици мюсюлмани) села 1508 домакинства християни 48915 мезри 321 манастири 2 вдовици неженени (християни) 9290 3879 общо 62 160 (данъчни единици християни) Общо (приход от тази провинция) 8 599 803 акчета (сребърни монети). Всичко варира от място на място. . 1975. Различните елементи на балканското християнско общество по един или друг начин пасват на стегнатата османска система. Тези. когато след данъчен бунт с у м и т е са приведени в съответствие с истинския брой на населението. големи групи от старата военна машина предлагат услугите си на новите господари. л. от 1519 г. В. каквото ни е известно от западноевропейската история. защото в класическата османска система и в тази от времето на упадъка. заминават на Запад. Каквато и да е истината. които се изплащат. които т р я б в а да се плащат. която на пръв поглед изглежда най-обещаваща. В резултат на мащабното копаене на торф изчезват цели села.: S l i c h e r v a n B a t h . Когато. 1795 г.. Пример за обобщени данни в муфассал д е ф т е р на османска провинция ( Ъ л ъ д ж а Кюстендил. D. Югозападна България). описана по-горе.3 4 6 . Така е и с различните привилегии. Тази група е значителна. Приблизително с ъ щ и я т текст се появи и на англ. където жителите намаляват поради фиксираните такси. вероятно нашето кратко изложение е убедило читателя. Вж. както бе посочено в Глава I. Тази черта силно напомня за феодализма. През „златния" XVII в. London. Предполагаме. Османското земевладение и данъчна система бяха описани тук твърде накратко и опростено. дали социалната структура на Османската империя е феодална или не. както и в Европа по време на „стария режим". нито в правния статут на поданиците. а именно останките от старата нисша аристокрация на балканските държави. Населението на Графство Холандия спада от 9 0 3 000 ок. управляващата върхушка. която винаги е оставала чужда на Гърция. и скъпо на места. които оцеляват след завоеванието.. че в османската система селските групи имат много повече място за действие и възможности да оказват материална подкрепа на изкуството. а тези в съседство т р я б в а да плащат значително по-големи суми. е сходен с този на черните роби в северноамериканските плантации. че повечето от различията в мненията произтичат от факта. p. В. Когато османците я превземат.de Nederlandse geschiedenis na 1500. данъчната система действа в ущърб на селячеството и става източник на доста проблеми 26 . Същото се случва и с предишните управляващи на Кипър. . Това продължава до 1742 г. 318. на Холандия например регистрите са о с ъ в р е м е н я в а н и само веднъж. християните спахии. R е v е 11 е (edrs). Срв. защото войната е единствено срещу франкската управляваща класа 27 . чието население нараства след и з в ъ р ш в а н е т о на регистрацията. в Полша и особено в Русия. Затова и е евтино да се живее в градовете. В някои райони на Балканите положението е точно обратното. Въпросът. \* • r. които са от франкски или венециански произход. подробности у: I n a 1 c i k.

В околия (субашълък) Браничево на Дунав (по онова време очевидно част от санджак Видин) в дефтер от 1467/68 г. 205. IV. Те отвеждат със себе си значителен брой хора. p. датират от края на XV и началото на XVI в. от които едва седем са все още християни. Той регистрира общо 1052 спахии. които зависят от тях в рамките на феодалните отношения. от които поне 111 са християни 29 . Броят на християните в помощните войски (които ще бъдат разгледани в следващия параграф) в Смедеревския окръг достига няколко хиляди и като цяло близо три четвърти от османските военни сили в Северна Сърбия са съставени от местни християни.: I n а 1 с i k. MM 170. построени и изписани по време на османското владичество. . p. Положението в Босна е принципно същото. I n a 1 c i k. защото по-голямата част от местното население е силно опозиционно настроено срещу родния режим. където са запазени най-голям брой поствизантийски паметници. and 16th centuries. шест години след завоеванието. включени във военната машина. може да се предполага. Н. BBOA. Християните спахии се ислямизират доста бързо. Затова можем да очакваме малък брой християни спахии.Godisnjak Drustva istoricara Bosne i Hercegovine. Деветдесет години след завоеванието във Видин има 114 спахии. в санджак Босна има 135 спахии. от 149 спахии 85 са християни 28 . . Според регистър на важния граничен район санджак Смедерево от 1476/77 г. § a b a n o v i c. The Ottoman military organization in Yugoslav countries in the 15th. . Към средата на XV в. .POF. са изгубени или все още не са открити. т. В двете западни български княжества. 62% 31 . Мнозина предпочитат „по-скоро турска. Това е причината във въпросния район да откриваме толкова много християни (сърби) спахии на османска служба.Godisnjak Istoriskog Drustva Bosne i Hercegovine. 40.. 1952. H. Източникът му е BBOA. е. 1961. Od Stefana Dusana do Osmanskog Carstva. H. обобщени данни на последната страница на дефтера.3 6 . През първата половина на XVI в. Разбира се. 183. D j u r dj е v. че християните спахии са многобройни. или поне това е частта от България.3 5 . Положението в големия и гъстонаселен Кюстендилски санджак може да се види в наскоро открит в Истанбулските архиви опис от 1519 г.. 3 5 . Така през 1469 г.тия". откриваме. не може да се очаква техният брой да е значителен поради обстоятелствата около присъединяването на провинцията. Видинското царство и княжеството на Константин Деянович (след края на османското управление и двете разделени на югославска и българска част). че от 86 спахии 54 са християни. B. отколкото папска" власт и в редица конфликти между османци и унгарци турците могат да разчитат на своите християнски съюзници. 4664 са християни. По-нисшият ешелон обаче включва много повече християни. тази група военни християни е включена в Османската империя. Z i r o j е vi c. Istanbul. в македонските околии (нахии) Прилеп и Кичево се наброяват 100 2S 29 30 31 52 За подробности вж. пак поради историческите обстоятелства. Точният брой на християните спахии в българските земи все още не е известен. в рамките на няколко поколения. Константинова земя) е особено важен от гледна точка на нашата тема. В големия Никополски санджак. когато границите се преместват на север. III-IY 3 4 . 165-169. Общият брой военни от всички категории обхваща 374 мюсюлмански и 444 християнски бойци 30 . Процесът на ислямизация на християните спахии може да се проследи по някои данни за Македония.Dissertationes Orientales. завладяна около 1395 г. Тази православна страна трябва да избира между инкорпориране в твърдо католическата унгарска държава или мюсюлманско управление. старото царство на Иван Шишман. . прегледани до този момент с оглед на темата. защото там има голям брой църкви и малки манастири. Най-старите регистри на Видин и Кюстендил. Спахиите са гръбнакът на османската армия. Vojno uredjenje Bosne od 1463 do kraje XVI stoljeca. антиосманските елементи намират убежище на унгарска територия и са включени в унгарската военна система. Османският Кюстендилски санджак (Костандин-или. MM 18. Od Stefana Dusana. Istanbul. защото регистрите от времето непосредствено след завоеванието в края на XIV в. Hriscani Spahije u Severnoj Srbiji u XV veku. O. от които едва осем са християни. Отново обаче от 7530 души общо. С тях ще се срещнем отново. защото те подпомагат създаването на някои от най-значителните произведения на поствизантийската архитектура и живопис през втората половина на XVI в. Османците срещат слаба съпротива по време на завоеванието.

Разказът за пренасянето на мощите на св. През последната четвърт на XVI в. Иван Рилски от Търново в манастира на светеца-патрон на България. Милош се появява в бележка от 1614 г. ролята им на практика се изчерпва и към края века вече не ги откриваме в османските регистри. като всичко е заплатено от двама монаси и техния племенник „Воин Спахия". но все още разпознаваем вид. 209. Двадесет и седем тимара и един зеамет. 1969. I n а 1 с i k. 34 Макар да не е писано. p. защото проучването на османските регистри не е напреднало много. които отдавна не са на служба. Воин. където е цитирана голяма част от литературата за Владислав и са дадени откъси от неговото произведение. P е t k o v i c. че през XV в. Манастирската църква „Благовещение" в Житомислиц.. сръбският патриарх Паисий III все още помни спахиите Милош и Стойко. Другият спахия подпомага изписването на църквата „Св. е изрисуван в ктиторската сцена на западната стена на нартекса. Двадесет години по-късно остават само пет тимара. За този автор и произведенията му вж. бел. 32 33 34 Вж. или една трета. а регистрите от началото на XVI в. То е написано вероятно десетина години след самото събитие (1469) от Владислав Граматик. Г Владислав Граматик. За спахиите Милош и Стойко вж. Църквата е построена през 40-те години на XVI в. лит. Апостоли" в Патриаршията в Печ през 1633/34 г. защото завоеванието не е било толкова разрушително. са в ръцете на християни. възрастен мъж. в навечерието на Дългия поход на кръстоносците срещу османците. По-вероятно е манастирът да е бил ограбен и опожарен като наказателна мярка за въстанието в София от 1443 г. споменат по-горе заради богатите си архиви. През 50-те или 60-те години на същия век манастирът е възстановен от трима братя. 182-183. „благочестиви и благородни по потекло. е добавен нартекс с купол. от „Спахия Милисав" от рода Храбрен. Херцеговина. а множество други . то съдържа доста интересна информация по нашата тема. Поради това не може да се каже кога точно започва възстановяването на манастира. С. южно от София. вероятно възрастни мъже. синове на епископа на Крупник кир Яков. разкриваща. син на Петко" или пък показващи преходен етап като „тимар на Мустафа и неговия брат Петрос. За съжаление разполагаме с необходимата информация само за сръбските земи точно на запад от найзападните български територии. един от водещите автори на старославянска литература от XV в. Един от най-важните вторични източници за ролята на оцелелите елементи на нисшето благородничество от старите балкански държави през османските векове е едно житие .: с. 24 и цит. 2 9 . увенчаващ както обикновено изображението на дарителите. О. През 1592 г. е разрушен от османците. но това едва ли е вярно. Портретът на спахията Милисав е запазен в доста повреден. отколкото през следващия век бележки от типа „тимар на Мустафа. книжовник и писател. Троица" в Плевле. Следователно можем да заключим. Рилският манастир. Ясен казус представлява манастирът „Св. Един след друг в различни години братята се заселват в Рила. S. За съжаление трябва да работим само с откъслечна информация.тимара и два зеамета. Od Stefana Dusana. Н. за да изтъкне достойнствата на мюсюлманската империя или на нейните християнски служители. е изписана според запазения ктиторски надпис през 1609 г. а по народност . През 1642 г. Спахията Воин е споменат отново в добре запазения ктиторски надпис. 18. редица регистри са загубени. Твърди се. Zidno Slikarstvo. че това е станало по време на завоеванието. Military Organization.: Д а н ч е в. 33 Тези спахии трябва да са измежду последните от тяхната група. разположен на около 1000 м височина в дълбока долина в планината Рила. че групата на християните спахии е от значение като крепител на християнската култура само през XV в. голям колкото нормалния размер на провинциална джамия и украсен със стенописи през същата година.все още недокоснати. въобще не показват наличие на християни спахии 32 .3 1 . но все още са наричани „спахия" в знак на уважение. християните спахии са много по-многобройни.българи". Действителността в провинцията обаче изглежда малко по-различна. Срв. 53 . Османските регистри съдържат богата информация. Така че засега се налага да се опираме на вторични източници.: Zi r o j е v i e . синове на М и к р а " и др.

всички се отправиха за у д о м а си. мъжът на жената. някой си велможа Богдан жупан. За начина. а те поставиха на съответната носилка светеца. те проверяват слуховете. но и пожертвуванията на някои б о г о л ю б и в и м ъ ж е и преди всичко с настояването и помощта на благочестивия господин и ктитор на светата обител. защото той дава прекрасна картина на настроенията и възможностите от онова време: . Югославските автори я наричат д ъ щ е р я на Вук Бранкович (R a d о j с i с. Etereias Vyzantion Spoudon. когато станаха и изпяха обикновените песни и приготвиха всичко за път. Всички влязоха заедно с него в града. Erganzungband. като обсипа с почит и дарове носителите на ковчега на преподобния и ги снабди обилно с необходимите за път неща." След подновяването на манастира монасите разбират от различни източници. Тъй като притежанието и преместването на мощи е въпрос от найголяма важност за средновековния човек изобщо. . Когато обаче те се опитват наистина да ги вземат. И след като положиха светеца в новия ковчег. като поглеждаха от време на време към другите. след това се обръщат към благочестивата царица Мара. S. както по-рано казахме. 1953. за да изпроводи светеца.. Jahrbuch fur Antike und Christentum.„И понеже намериха всичките манастирски здания съвършено съборени и разрушени освен единствената църква и кулата.. като положиха за тях м н о г о труд и грижи и като сами изхарчиха средства. те. що притежаваше цялото братство от целия манастир. Мара се оттегля да живее в близост до гр. те влязоха в църквата на името на светеца и пак се върнаха в дома. тутакси се стече при тях целият град със свещи и кадила. Там имаше много запалени свещи. ктитор Георги. И там. и големи. Тя се намесва в полза на монасите пред двора на заварения си син Мехмед. Miinster.. след няколко дни стигнаха в славния град Средец и внесоха ковчега във великия храм на светия великомъченик Георги. Иван Рилски са запазени и се намират в стария престолен град Търново. недалеч от Рила. дим от благоуханен тамян и други аромати. p. заедно с други боляри. по който процесията стига до Рилския манастир и какво се случва по пътя. Серес в Македония. даде шест златици. А една жена от т а м о ш н и т е богаташки. Ала това те извършиха не сами и не само със свои средства и със средствата. ктиторица. заедно с останалите боляри ги изпроводи чак до реката Осъм. 168-175. подпомогнати от бога. че мощите на св. и нощя. на което наистина принадлежат . Jedna slikarska skola iz druge polovine XV veka. наричан Бански. понеже двамата светци бяха на един одър и издаваха двойно благоухание 3 6 за почуда на всички. Athens. подобно на някой силен магнит при вида на желязото. На заранта пък. Sultanin Mara. който се отнася към нея с голямо уважение. и благолепно ги украсиха. 9. 104). след като прегърна там ковчега на светеца и го обля с множество сълзи и се сбогува с тях. Wohlgeruch der Heiligkeit. сред християнската общност в старата българска столица се надига голям ропот и монасите получават желаната реликва едва след съдействието на османските власти. е подобре да се обърнем пряко към източника." 35 36 54 Според В a b i n g е r. Според средновековния човек и на изток. монасите трябва да действат много предпазливо. Вж. всеки от тях отиде у д о м а си. . Fr. от което се нуждаеха манастирските здания. заедно с гологлавите си слуги. Witwesitz und Sterbeplatz. но вече и от далечните. и получава султанско разрешение за пренасянето на мощите от Търново в Рилския манастир. И пак. за да покрие ковчега на светеца. срещна ги н а д в е поприща вън от града. дъщеря на покойния сръбски деспот Георги Бранкович 35 и вдовица на султан Мурад II. 1982. Тяхното изящество и тяхната украса. Тук се с ъ б р а почти целият град с жените и децата и малки. Когато наближиха град Никопол [център на османски санджак!] и щяха вече да влязат в него. за това явление: К o 11 i n g. След това гореспоменатият велможа. След това. тутакси пак въздигнаха всичките из основи. А дивният велможа. 1965. та купи скъп покров. Мара е дъщеря на Георги Бранкович.2 4 4 . 86. Те веднага пожелават да върнат отново мощите на мястото.. И те с ъ в ъ р ш е но ги поправиха и изградиха.In: Eperitis. подтикват и сега към боголюбива ревност не само мнозина местни жители от т а м о ш н а т а област и съседните й страни. Като пътуваха така. гдето бяха удостоени с голямо внимание и ги чакаше готова трапеза. И едва когато веселието се привърши. което не престана да се разнася оттогава и деня. изпълнена с всичко в изобилие. I. се разпореждаше и не пожела никак да седне на стола си дори до четвъртия час на нощта. 2 4 0 . В.където светецът е прекарал земните си дни. Той б е ш е много христолюбив и с голяма вяра в светеца. направи на светеца ковчег от негниещо дърво на цена сто пенези.In: Jenseitsvorstellungen in Antike und Christentum. кир Георги. гдето лежи и светият крал Милутин.. който хубаво и много изредно набави всичко. И всеки от тия. от ковчега на светеца се появи силно благоухание. . . в Рилския манастир. и на запад истинските мощи на светци излъчват благоухание. където са много почитани от местните християни..Zbornik za Likovne Umetnosti. Първо. радващи се и пеещи божествени песни. зачуха пак глъчка и шум: целият град вече се беше стекъл. славейки бога. Gedenkschrilt fur Alfred Stuiber. отидоха в палатите му и внесоха в неговия молитвен дом ковчега на светеца. като извършиха божествената служба на светите тайнства на Христа бога.

Стенописите са сред най-добрите произведения. е брат на Йосиф. т. 55 . Георги". Думата е славянска и означава приблизително „военачалник" или „владетел" на жупа. преминала след XIV в. Отдясно е софийският архиепископ Калевит. жупан Богдан. разполагащ с повече от обичайнотобогатство. може би той принадлежи към някоя от другите категории християни на османска служба. Може би Богдан е християнин спахия. повече или по-малко помощни войски. на турска служба.Село Кремиковци близо до София. „мнозина по-избрани мъже — на коне. окръг. портрети на ктитори.боси". който заедно с Радивой и с посредничеството на св. манастир „Св. в която се намира Рила (Крупник). в чиято памет е построена църквата. но е дадена титлата само на един от тях. Тези групи ще разгледаме в следващата част от тази глава. че игуменът през 1469 г. епископ на епархията. е. поръчани от нисшата аристокрация. Освен че дава интересни сведения за търпимостта на османските власти. Новият игумен на манастира и неговите братя са благородници и синове на епископ. а по-голямата част с жените и децата . Покъсно разбираме. След това „велможи и свещеници" придружават процесията далеч извън града. В двата големи османски центъра от онова време има български християнски велможи. изобразяващи софийския първенец Ради вой със съпругата и двете им деца. този великолепен източник ни представя и пълен разрез на християнското общество по това време. други — пеша. Георги дарява църквата на Христос.

Той е богато обдарен от сина му Иван Шишман.. 385. Боляринът и епископът държат заедно в ръце модела на църквата и го поднасят на Христос със св. 39 Предполагаемият му блясък. 14511481): „Кир Радослав Мавър" и съпругата му Вида. епископ на София. Църквата. подхранвано от патриотизъм. правоъгълник с цилиндричен свод. което е по-добро от всички предишни.80 м. Ако приемем. е по-скоро плод на въображение. С. С. Този човек едва ли е различно лице от софийския епископ. за който стана въпрос в Глави II и III. възстановил църквата „в дните на измаилтянския цар Мехмед Челеби" (Мехмед Завоевателя. Български манастири. подпомага строежа/възстановяването. Георги" в Кремиковския манастир. Този малък манастир също е основан от Иван Александър. 1963. 9. На него са изписани Радивой. 1. отколкото на реални сведения. 15а). това може би е станало по-скоро по време на събитията от 1443/44 г. която пише солидна монография за Кремиковския манастир (Църквата „Св. К. Това означава. църквата в Кремиковци е възстановена или реконструирана от софийския болярин Радивой и съпругата му в памет на децата им Тодор и Драгана. днес пълно с тежка индустрия. върху културния живот на християните. както и техните синове „Никола Гра37 Вж. П а с к а л е в а-К а б а д а и е в а . Паскалева. се счита.. съпругата му и техните деца с богатите одежди от онова време.: Ч а в р ъ к о в . е написано и илюминирано прочутото Кремиковско четвероевангелие. един от най-добрите образци на българските поствизантийски илюминирани ръкописи. който започва от 1489 г. с. която се появява около 1500 г. оцеляла на османска служба. че църквата. осем години преди манастирът да бъде възстановен. починали в ранна възраст. С. Това е в Пшинският поменик. която виждаме днес. с. изглежда. Нещо повече. Вж.50 х 5. В нартекса е изобразен портретът на мъжа. 186. 1895.. Смята се. За този манастир. 1976. за което е запазена грамота. XXIX. След това Паскалева дискутира различните възможности. 39 Под днешната църква не са правени разкопки. а не построена отново. Тя отхвърля старите твърдения категорично. на 10 км южно от София. „по всяка вероятност" е основана от цар Иван Александър 37 . 56 . Т. че през 1469 г. с нартекс и полукръгла апсида. и е била поправена. което въобще не е сигурно. Именно по заповед на този Калевит. 3 * Един митрополит Калевит е споменат като ктитор на манастира на Прохор Пшински в Югоизточна Сърбия.: История на българската литература. Запазените надписи свързват дейността на Радивой и Калевит. поддържа различно мнение (16-17).Прякото въздействие на нисшата българска аристокрация. регистър на ктитори.. (публикуван от С. че османците разрушават манастира по време на завоеванието през последната четвърт на XIV в. Г. писарят поп Никола изписва прекрасното Драгалевско Евангелие. близо до българската граница. Това е едно от най-ранните изображения на митра. Калевит е облечен в епископско облекло и е снабден с атрибутите на своя пост: красиво изработен омофор виси от раменете му.. Малкият Кремиковски манастир е разположен на около 24 км североизточно от центъра на града в гористо разклонение на Балкана и гледа към Софийското поле. че манастирът наистина е бил разрушен.. В нартекса има голям ктиторски портрет. 1980). Калевит е на л. новост за Източната църква. които дава д у м а т а „обнови" в ктиторския надпис. Другият пример на болярска активност в църковното строителство и възстановяване е манастирът в Драгалевци в подножието на Витоша. Георги като посредник. смятан за много богат и красив. базирани на археологически разкопки. известната „Витошка грамота". з а щ о т о няма и следа от свидетелства за това. литературата и изкуството. За стенописите в Кремиковци вж. Новакович в Spomenik Srpska Kraljevska Akademija (Beograd). Смята се. че е бил разрушен от османците и възстановен през 1476 г. В съгласие с „теорията за катастрофата" в българското изкуствознание се приема. подробното изследване на К. че по всяка вероятност все о щ е стои оригиналната предосманска църква. под старата църква не се откриват данни за по-стара сграда. сега пазено в сръбския манастир Хилендар на Света гора. и че той остава порутен до края на XV в. прилича на Кремиковската. така както се е случило и с Рилския манастир. и стига до заключението. Калевит. „митрополит на София". както и връзките между аристокрация и висше духовенство са блестящо илюстрирани от две добре запазени църкви в района на София — в Кремиковци и в Драгалевци. на главата му има украсена с перли митра. когато са проведени разкопки. Стенописите в тази църква са сред най-добрите за целия османски период в България 38 . че църквата е била в порутено състояние преди 1493 г. когато е възстановен. Във всеки случай през 1493 г.

In: Miscellanea in Memoriam P. През XVI-XV1I в. I n а 1 с 1 k. 1943. . която оцелява след пропадането на средновековната държава и става потенциално важна опора за развитието на християнската култура. Времето и особено човешката дейност са разрушили образците. Сред тях са богато украсените Драгалевско евангелие от 1534 г. БКД. други двама остават вкъщи. Klasse. 2. Мартолос произхожда от гръцки арматолос— 'носещ на оръжие' и насочва към предосманска институция. Les institutions. седем спахии. I d e m . С. но плащат на централната хазна фиксирана обща сума.3 2 0 . 74 войници от различни гарнизони и 193 м ю с ю л м а н и мюселеми. V a s i c. 103-107. 34 соколари (<доганджии). 1940-1942. За съжаление същото се отнася и за създаденото от другите групи.5 3 . Централното управление внимателно води специални войнугански дефтери с техните имена и брой. Balkantiirkische Studien. таксата макту и задъл40 41 42 Надписът от Драгалевци е публикуван у: Ф л о р е в а-Д и м и т р о в а. Martolosi u jugoslovenskim zemljama pod turskom vladavinom. Различните групи християни военни (478 души) съставляват 56% от цялата османска военна машина в този значим граничен район. Думата е българска. M. последната страница. 1949. Н. 7 . ММ 170. За книжовната школа в Драгалевци вж. членове на военната сила: 113 спахии. 226. сп. М и л е т и ч. 57 . Повече за мартолосите вж.. Някои запазени книги свидетелстват за това. а само да съберем колкото е възможно повече фрагменти. 1906. османския наследник на княжеството на Константин Деянович. те не плащат десятъци върху реколтата. През 1689 г. в която трябва да гледаме. Die Martolosen im O s m a n i s c h e n Reich. Старата църква на Драгалевския манастир. Войнуците живеят в своите селища и обработват своята земя . Драгалевският манастир е център н а т . Д. в по-важния Кюстендилски санджак. Sitzungsberichte Osterreichische Akademie Wissenschaft Phil. Л. наречена макту (от арабски 'фиксиран отсек'). С. съч.: Д и н е к о в. 65. Исторически принос за „войниганите" при турската войска от 1374 г. Войнуци има и в сръбските земи на империята. R. 35-36. Софийска книжовна школа и организира литературна и образователна дейност. които не получават заплата. например >: С v е t к о v а.8 . османският наследник на царството на Срацимир. Schafsteuer und Schaflieferungen Bulgariens zur Osmanischen Zeit. за да обработват земята. но за момента трябва да се задоволим с малобройните запазени образци. Mutafciev. p. означава „patrimonium" и произхожда от „баща". 1967. Wien. върху свинете. Те дават военна служба на смени. 33. а още 2817 души — в султанските конюшни 42 . Е. които биха ни служили като указател за посоката. 708-742. Н. 66. което е още по-важно. нар. а живеят от малък участък земя със специален фискален статут) и 56 мартолоси на заплата 41 . Вероятно е имало много повече църкви и манастири. Заради военната служба те са освободени от плащане на джизие и извънредни данъци. съставляващи значителна група мъже. .маТик" и Стахна. дори до 1839 г. които ще разгледаме. П.Zeischrift fur Balkanologie. нито върху пчелни кошери и. Освен 478-те военни християни във Видински санджак по това време има 380 м ю с ю л м а н и . 1968.Пак там. 1964. За войнуците вж. 233.бащина. 307-335. 1 5 0 м ю с е л е м мартолоси (християни пешаци. се споменава религиозно училище в манастира 4 0 . като помощни войски служат 1839 войнуци. .Turkiyat Mecmuasi. Според обобщения опис в края на споменатия по-горе муфассал дефтер от 1519 г. Sarajevo. 172-189. Hist. от които се нуждаем за наистина солидни заключения. /7 войнуците Християните спахии не са единствената група.. Почти веднага след завладяването на България османците включват голяма част от редовите войници от армията на победения противник в качеството на „войнуци". Последният данък е с предосмански произход и е известен като горнина. Османците третират бащината като мирийска земя. 1939. 2 9 . Софийски книжовници през XVI в. Sofia. 90 години след анексирането от османците има 231 войнуци.Пер. Поземелната собственост и войнишките бащини в турско време. и: D u d a. Istanbul. и Псалтир от 1598 г. Ние не можем да реконструираме изцяло миналото на българската култура. I d e m . 2 8 2 . с. BBOA. Войнуците я наследяват от бащите си. повече подробности у: И x ч и е в. обхващащ северозападната част от Дунавска България и част от днешна Източна Сърбия (района на Тимок). В. нито върху стада до 100 овце. един служи. . A n h eg g е r. В малкия Видински санджак. Ч а в р ъ к о в . . построени или украсени с подкрепата на отделни християни спахии. Нещо повече. Od Stefana Dusana.. Martolozlar hakkinda. Г Цит. с.

В регистър от 1815 г. но повечето от селата имат по десетина войнуци. 1942. Илиянци и неговият манастир са разположени насред открито поле и са достъпни от всички страни. Подгумер. На Балканите има стотици войнушки села и хиляди войнуци. един от най-богатите на запазени църкви от османско време. Много вероятно е другите пет да са били на изгубените страници. 44 Общ преглед на правата и задълженията им се съдържа и в началото на специалните войнушки регистри. Пирот (в извора е Шехиркьой. съдържат същите клаузи. № 276.: В а с и л и е в . V С. но проучването на съответните регистри все още не е достатъчно напреднало. Някои се съхраняват в архивите в София и бяха публикувани напоследък 43 . Не е изключено и споменатите по-горе Радослав Мавър от Драгалевци и Радивой от Кремиковци да са били свързани с войнушката организация. Някои от тях наброяват по 30-40. се отнася до казите (административни поделения на санджака. Istanbul. контролирани от кадия) София. че близо една пета от никополските села имат войнуци измежду жителите си или са изцяло населени с войнуци. Т И Б И .4 3 4 опис на 202 войнушки села в провинция Никопол. под.). от 1579 г. защото в повечето случаи през XIX в. Т. че те са освободени от изброените по-горе данъци и такси. Десетки дефтери се пазят в турските архиви. Във войнушки регистър от 1606 г. В тях откриваме ежегодни заповеди до войнуците да отидат в Истанбул и да изпълнят задълженията си в султанските конюшни и др. старите сгради са заменени с по-големи. Регистърът от 1606 г.. Tapu ve Kadastro Genel Mudiirlugii.женията им. Войнуците от гореспоменатите села са имали възможност да направят нещо в тази посока. които все още имат стари църкви. Драгалевци. Една старинна църква при село Студена. разделени между девет околии (нахии).45 намираме например селата Студена. от който е запазен само фрагмент. Непубликуваният муфассал дефтер на лива Нийболу (Никополски санджак) № 58. публикувани от Баркан и Гълъбов.. Балша и Зимевица. По принцип е възможно техните имена да бъдат открити в регистрите като спахии или войнукбейове. Берковица и Шехиркьой (Пирот). А. TD 370 (BBOA. Различните кануннамета от XV-XVII в. Искрец и Годеч. № 758. V. южно от София 47 . заповед до войнукбея и кадиите на Филибе (Пловдив) и Татар Пазаръ (Пазарджик). датиращи от XV или от XVI в. 563).. пазени в Истанбул. съставен около 1530 г. 19 Receb 972. в други те са само няколко души. пет от споменатите по-горе десет села все още са регистрирани с войнушки статут и като плащащи само данък под формата на макту (ber miiceb-i maktu). както и селата Илиянци. Забележително е. всяко от които има манастир. Год. регистрите на важните дела. За забележителните стенописи в Студена вж. дава в обобщителната страница за санджак Никопол о б щ о 975 села в тези важни райони (с. Вече споменахме Кремиковци и Драгалевци. Кремиковци. мюхимме дефтери.. но трябва да посочим и стенописите от XV в. съдържат извадки от кореспонденцията на централната власт с провинциите между 1553 и 1905 г. Знеполе. Сеславци. VII. нар. са с войнушки статут. 3 7 9 . в селската църква в Студена. дн. Повечето от 206-те села са разположени в труднодостъпни планински райони.. 165-184. Това означава. заповед до кадиите на София. изрично посочва. с факсимилета на оригиналите и превод на български език. т. Брезник и Берковица (всички в планинските райони на Западна България) и наброява 206 войнушки села и села.. 1974. които принадлежат към най-добрите образци на целия поствизантийски период в страната. Народния археологически музей. Това не е изолиран случай. Клаузата за освобождаване от данъ43 44 45 46 47 58 Турски извори за българската история ( Т И Б И ) . най-често на границата с планинските възвишения. 197-251. съдържа на с. Не е възможно да кажем със сигурност дали всички тези села се заемат със строежа на църква или с подкрепата за манастири. защото османската административна практика показва висока степен на континуитет след първоначалното кодифициране. Нещо повече. в които живеят войнуци 46 . Б.: B B O A . напр. но много от тях лежат в Софийското поле. Цветкова (ред. Ankara. MD 6. в Югославия). Вж. Istanbul). . че почти всички села в района на София. но повечето стоят неизползвани. Някои от гореспоменатите манастири и селски църкви са съхранили стенописи. MD 18. Най-голяма е концентрацията на войнушки села в нахии Ловеч (48 села) и Търново (38). 18 §evval 979. Уводната страница на регистъра от 1606 г.

както и при нужда да й продават на фиксирани цени. Munchen. овце за този или онзи военен поход. населението му трябва да е било около един милион.2 4 5 . когато Константинопол. продукти. Свинското е много важно за християнското население. М. нар. Klasse. отколкото изглеждат на пръв поглед. Според джелепкешанската система всеки човек може да се наеме с отговорностите на джелеп. . Ed. В доиндустриалното общество без железници за масов превоз на стоки и телефон за бързо спускане на заповеди такъв огромен търбух трудно се пълни. 1963. градът се разраства с необикновени темпове и през XVI в. 1949. Шнайдер стига до заключението. В. 1970. водачите трябва сами да закупят необходимия брой на свободни пазарни цени. G. Джелепкешаните Друга група в ъ з м о ж н и кандидати за р о л я т а на крепители на х р и с т и я н с к а т а култура са д ж е л е п к е ш а н и т е (овцевъди) 4 8 .). p. мас. кожи. Поради постоянното търсене на овче месо за Истанбул и другите големи мюсюлмански центрове отглеждането на овце се превръща в печелившо занимание. че широкомащабната система за снабдяване на Истанбул с овче месо е османско изобретение. съществуват и рискове. При това имперският град през последния век от своето съществуване като християнска столица е само бледа сянка на предишната си слава. A. Тези. за да попълнят загубите. Османците създават цяла организация за поддържане на доброто снабдяване на столицата. Много овце измират по време на пътуването. 59 .другата. което включва житни храни. а овчето е предпочитаното месо за мюсюлманите. M. но по-често сам ги притежава и отглежда. Phil. сюрсат захире. Geschichte des byzantinischen Staates. Оттам и фиксираните доставки на жито и ориз са едната страна на тази организация. Споменатите м ю х и м м е дефтери изобилстват от заповеди до балканските провинции за осигуряването на 20 000. въглища и пр. Този фактор в съчетание с потребността от овче месо за мюсюлманите е причина за създаването на организацията на овцевъдите.Nachrichten der Akademie der Wissensch. Die Bevolkerung Konstantinopols im 15. 30 000 и пр. След като става столица на турците. след 1453 г. M. А. Трябва да се посочи. 2 3 3 . а джелепската система . отколкото в далечните гранични провинции. Той може и да ги закупува. O s t r o g o r s k i . фураж. Счита се. Разбира се. за джелепкешаните: С v е t k о v а. Ако измрат повече от обичайния брой овце. A..-Hist.In: Studies in the Economic History of the Middle East from the Rise of Islam to the Present Day. Le service des Celeps et le ravitaillement en betail dans FEmpire ottoman (XV t f -XVIII c ss. която се готви за военна кампания. Тази система съществува успоредно с обичайното задължение на селяните да дават на държавата по една на всеки 20 овце..ци върху стада до сто свине и овце и намалените такси върху надхвърлящите този брой например са много по-важни. остатъкът може да се продаде на свободния пазар. След като се предаде фиксираното количество. че отглеждането на овце е разпространено на Балканите от юруците. Без съмнение гладни бунтове в столицата на империята биха били много по-опасни за системата. нужни на армията или за снабдяване на големите градове. които карат овце в градовете.). всъщност имат възможност за значителни печалби дори без да си служат с измама. Византийският Константинопол консумира друго месо. оградена от късноантичните стени 49 . обикновено под пазарните цени за момента. ливади и маслинови горички. започва да се разраства. Cook. Допълнителен фактор в тази насока са нуждите на армията. Това е част от т. S c h n e i d e r . Балканските християни скоро оценяват предимствата на новия за тях модел на овцевъдство. 479. че в навечерието на османското завоевание (1453) този брой спада на едва 30-35 000 души в рамките на огромна територия с обширни полета. Безспорно той е един от най-големите градове в света по това време (XVI-XVII в. д. Ето защо се закупуват повече овце от посочения брой. Г. 172-192. след като се задължи да доставя на определени периоди фиксиран брой овце. . 4К 49 Вж. За 1390/95 г. London. (Gottingen). През класическия п е р и о д о с м а н с к и я т столичен град Истанбул е описван като „град-чудовище". днешен Истанбул. подвижни турски номади. Това става през XV в. Острогорски изчислява населението му на около 500 000 жители. Jahrh.

че към 90-те години страната става напълно зависима от доставките на зърно от холандския търговски флот 54 . Кюстендил. Разград. по склоновете и предпланините на Балкана. струва ни се подходящо да поговорим малко за информацията. 4 8 . с ъ д ъ р ж а щ имената и задълженията на джелепи в седем кази (Варна. Те до г о л я м а степен са съсредоточени в планинските южни части на района. Грийнууд. София. II. The Mediterranean and the Mediterranean World in the age of Phillip II. тъй като столицата продължава да расте. Все още не се знае кой всъщност докарва овцете до града през този период 50 . Може да се даде принципен отговор на въпроса. че в Североизточна Б ъ л г а р и я няма джелепи. 1600-1750. От тези регистри може да се види. N.6 4 0 : „Как след 1570 г. която публикува последното и най-детайлно проучване на джелепската система. 1975. Водещите български историци подчертават факта. 1 9 7 6 . Шумен. не могат да се сравняват с Испания от същия период.. F. В r a u d е 1. Балканите под османска власт през XVI в. Това са предимно планинските части на страната. където отглеждането на овце унищожава земеделието до такава степен. Американски изследователски институт в Турция. The Economy of Europe in an Age of Crisis. че такова вписване е било наложено на хората. Cambridge University Press. под управлението на наиб. наместник) Караджа Даг в източната част на планинския район северно от Пловдив има предимно турско население. следователно нараства и търсенето. 6 3 6 . тъй като насочва къде може да се търси богатство. В регистрите се съдържат разпръснати данни. Д а в а м е названията на градовете само в съвременната им българска форма. холандците превзеха Севиля без нито един изстрел. Дупница и Самоков) позволява да се види къде е било съсредоточено овцевъдството 52 . De V r i е s. а североизточните райони са ангажирани в зърнопроизводството.2 0 6 .. Vol. 50 51 >2 53 >4 60 Бележка в разпоредбите за ихтисаба за Истанбул ( B e l d i c e a n u . Предпочитаме засега да оставим този въпрос открит за нови проучвания. 4 2 . е. Берковица. 1972. Цветкова. Б. че системата е прилагана в райони. е публикуван в: Т И Б И . защото Тракийската низина в голяма степен е заета от оризови полета. независимо от ценните проучвания. С. Пирот. които вече са започнали. (ф. дали джелепската система е доминирана от българи. 20. че през XVI в. броят им постоянно се увеличава. Разлог. Регистър от 1576 г. че джелепите са м ю с ю л м а н и в зони. Пазарджик. направени до този момент. Ихтиман. и християни в християнски райони. тогава и джелепите са такива. че джелепите сами докарват овцете. наложено от държавата върху най-богатите слоеве от обществото. че заможните сами са търсели начин да бъдат вписани като джелепи. което не е много вероятно.За съжаление информацията ни за функционирането на системата през класическия период е непълна. В тези райони има 1565 м ю с ю л м а н и джелепи и 585 християни (българи). предоставена ни от този много ценен източник. подходящи за овцевъдство. ни насочват към друго обяснение 51 . а задължение. Провадия и Никопол. населени най-вече с м ю с ю л м а н и . за материалната и етническата база на християнското изкуство през османския период. Регистърът от 1576 г. на джелепите в 13 кази в планинските райони на Южна и Централна Западна България (Пловдив. Дори и споменатото тълкувание да е вярното. е. а. Ще дадем няколко примера. т. Централното управление внимателно регистрира джелепкешаните. Recherche sur la ville ottomane. London etc. в които регистрите разкриват." . Освен тях има две села с джелепи с български имена и девет общности (джемаати) на юруци — номади тюрки. показва много по-разнообразна картина. J. които едновременно с това ни насочват и къде можем да очакваме развитие на християнското изкуство и къде не. джелепската система би трябвало да ни интересува. Тъй като този регистър изобилства на сведения за социалната структура на обществото.5 1 . Брезник. 187-188) подсказва. спадащи към санджаците Никопол и Силистра). Големите стада от планините не могат да се допускат в равнините 53 . и не е свързана с етническо-религиозни разделения." В Кастилия с ъ щ е с т в у ва местна поговорка: „Овцете изядоха хората. Седем-осем случая. Цветкова. Системата се прилага в райони. че българите са доминирали в джелепската система. че длъжността джелеп всъщност не е привилегия. Paris. Въпросът в момента е обект на преразглеждане от А. 26). счита. Тези регистри са били недостъпни на Б. 1973. но един по-внимателен поглед върху регистъра от 1576 г. Т. подходящи за овцевъдство. Регистърът ясно подсказва. Софийските архиви пазят регистър от 1573 г. защото това е носело печалби. III. Това говори. В тази нахия има 57 села с турски имена и жители мюсюлмани (всички посочени с лично и бащино име). Това не означава. Ако жителите на такъв район са мюсюлмани турци. Fontana. Нахията (поделение на казата.

Регистърът от 1576 г.641 джелепи трябва да осигуряват 22 800 овце. насочващи към християнско население (например Акча Килисе. основано от турски колонисти. Очевидно това е доходна дейност. Горните сведения ни позволяват да установим къде е богатството по това време и да си отговорим на въпроса. югозападно от София. защо един район има процъфтяващо изкуство. на запад от Караджа Даг. Цената на една овца през 1555 г. Почти всички села в каза София са български. Те са и доказателство. В цялата каза Пловдив има 1145 джелепи и те трябва да доставят 38 995 овце (по 34 на човек). обща инвестиция от 684 000 акчета. Ако приемем тази цена за повече или по-малко представителна. Другото — Калофер Дервент (голямо село. Това е най-яркият пример за разрастването на системата по това време. Двеста и един от джелепите са регистрирани като „стари джелепи". Пазарджик) или на изток. но в 46 са регистрирани жители турци мюсюлмани като джелепи. Не в смесените райони в централната част на страната (Пловдив. почти изцяло българска с изключение на малкото градче Радомир. у различни автори варира между 25 и 35 сребърни монети (акчета). Причината 61 . осигуряващи 14 570 овце (по 34 на човек). че богатство се натрупва не само в градовете.с български топоними и жители българи християни. Двете места със смесени имена спадат към т. Гореспоменатото Акча Килисе наброява осем джелепи. значително повече. които доставят 18 390 овце. които са влезли в системата след последното преброяване. Това прави по 41 овце на човек. че имаме пред себе си турско село. Само девет от тях са с турски топоними и мюсюлманско население. Тя има 55 села с джелепи. В Кюстендилска каза. отколкото в много по-богатите Софийско или Пловдивско. което по-късно се развива в гр. Тази каза има 151 села с джелепи. или 1067 акчета на човек. или е източник на лесна печалба. с масата от турски колонисти. или 1050 акчета инвестиция на човек (в Софийско инвестицията е 1231 акчета). Софийско наистина разполага с най-голям брой запазени църкви и ненапразно областта е наречена „Мала Света гора". е. осигуряващи общо 745 овце (т. т. Другите две села са със смесени турско-български имена. в ръцете на търговци и занаятчии. Четиридесет и осем от тях са с турски имена. е. че софийските овце представляват сума от повече от един милион акчета годишно. разкрива допълнителна информация и за това. дервентджийски села с привилегирован статут (описан по-нататък в същата глава). Ясно е. три . а друг . че в мюсюлманските села с български имена местните жители са приели исляма. че казата има 129 села с джелепи и следователно на едно село се падат помалко богати хора. има 87 джелепски села с 519 джелепи. в кои райони може да се правят пари и в какво се осмеляват да инвестират хората (ако приемем обяснението на Цветкова). Цялата каза има 421 джелепи. Трябва да добавим. отколкото в районите на Пловдив и Пазарджик. турското име на село не означава непременно. пет смесени селища с български имена и едно мюсюлманско село с българско име. има 18 джелепи. има 54 села с джелепи. Селската каза Радомир. Разбира се. Може да се предположи. положението е почти същото . по 45 овце на джелеп. както подсказват имената на самите села и на техните обитатели. Калофер).с турски топоними. В по-западните райони на страната ситуацията е отново малко по-различна. още по на югозапад. независимо дали джелепската система е насила наложена. докато в Акча Килисе се падат по 31 на джелеп). както и седем джемаата юруци. е. т.| Нахията Гьопса. Бяла Черква). че в този район трябва да търсим най-голям разцвет на християнското изкуство. Другите 139 села са чисто български.не. тя ни дава възможност за изчисляване на по-общи показатели. от които 20 са с турски топоними и жители мюсюлмани. по 35 овце. макар това да е валидно за повечето от тях. Това означава. което прави средно по 35 овце. 24 . а три са със смесено население и български имена. осигуряващи 250 овце. но с жители християни. нар. Ситуацията в каза Татар Пазарджик (Пазарджик) отразява смесения етноконфесионален състав на нейното население. t Каза София доставя 35 185 овце и има 857 джелепи. 220 като нови. но че съществува в значителни размери и в провинцията. Този факт се илюстрира от деветте от всичко 54 села с християни джелепи.

57 В каза Кюстендил. Всички гореспоменати села в Софийско с църква или манастир от османския период са споменати и в джелепския регистър 56 . също с относително голям брой запазени църкви. теоретично е възможно да се изследва тази зависимост. Цар Стефан издава грамота за този манастир. 3 8 . излиза че свещениците са били доста заможни. добре изградена и изписана църква от последните десетилетия на XVI в.пет. 608—618. В каза Радомир. При наличието на повече сведения. почти всички села в Софийско. 1929. регистърът от 1576 г. Западен Анадол. Каза Дупница .. То поддържа манастир. Може би представлява интерес и фактът. S о 1 о v j е v. . Забележително е колко много селски попове са ангажирани в бизнеса с овцете. е. подсказва. в Божица . който я обявява за фалшификат. които са ангажирани в отглеждането на овце. има 12 джелепи със средно по 32 овце на човек.2 0 7 . Струма . които трябва да осигуряват 16 050 овце. украсена с нови стенописи през XVII в. защото войнуците са освободени от такса върху стада до 100 овце и имат намалени такси за по-големите от 100. 1931. и обща инвестиция от 481 500 акчета. Искрец. построена и изрисувана през 1600 г.. от друга. Ще отбележим. В Пенкьовци има църква от XVI в. има 16 джелепи и доставя 470 овце. Kanunname-i sultani ber miiceb-i orf-i osmani. или по 30 глави на човек. III. ако сравним войнушки и джелепски регистър от един и същ район и период. виждаме в с. че той е възстановил цялата църква. е. че войнуци и дервентджии са активно ангажирани в овцевъдството. С. т. четири са смесени села с български имена и един джемаат юруци от Айдън. Село Куклен. A n h е g g е r. което доскоро се състоеше в по-голямата си част от дребни земеделски стопани. 895 акчета на човек.. считан за един от найбедните в страната. които едновременно са вписани и като джелепи. че само който е оставил вкъщи 55 36 57 38 62 Султанска заповед от втората половина на XV век.от двете страни по горното течение на р. и м а петима джелепи. изписана през 1608 г. резултат от византийската колонизационна политика от Ранното Средновековие.отново е пример за смесен район. Тя има 87 джелепски села. Nikola Mrackog. Станимака е гръцки „остров" в този български район. jezik. A. а Ръждавица .. 900 акчета на човек. д о с т а в я щ и 200 овце. т. която била в руини. Ankara. северно от София. т. Изглежда.. В Станимака все още има значителен брой стари църкви 58 . също в Пловдивско. че документът е оригинален. в Ръждавица . p.вероятно трябва да се търси в ниското плодородие на района. между които има не по-малко от петима свещеници. istoriju i folklor (BeogracJ). а Пещера все още съхранява своята манастирска църква от XIV в. че сред селяните мюсюлмани с най-голям брой овце са хаджиите. че българските публикации често пропускат да отбележат. Все пак не би трябвало да се учудваме на такава зависимост. Долно Лисане църква. .четири. с манастир от XVI век. Можем да добавим.. IX. и джелепската система. А. Тъй като това е доста скъпо начинание (ислямът предписва. публикувана у: I n a I с i k. тези.църква. е. победител в битката при В е л б ъ ж д над българската армия на цар М и х а и л Шишман. Нещо повече. Пенкьовци . Пещера . с голяма църква от XVI век. също относително богата на стари сгради. 4 2 . Лева река една богата.) с български или гръцки имена. в която изрично се посочва. Ако се опрем на данните от регистъра. Село Паталеница. Засега обаче практически трудности не ни позволяват да го направим. Лева река има трима джелепи. 3 sq. забраняващи на един войнук да бъде едновременно и джелеп. че манастирът в П е щ е р а е основан от този сръбски цар.3 9 . Povelje manastira Sv. R. с население. Казата наброява 538 джелепи. Й. тогава все още село с 40 джелепи (даващи 1170 овце.Prilozi za knjizevnost.църква изписана през 1600 г. съществува тясна връзка между войнушките и дервентджийските села. Наличната информация показва връзка между джелепската система и строежа и украсата на църкви. Н. построена от сръбския цар Стефан Дечански. Макар да съществуват заповеди. откриваме например в с. Според регистъра от 1576 г. че с.също четири. които са ходили на поклонение до Мека. Асеновград). от които 24 са с турски имена и мюсюлманско население. Български старини из Македония. са и със статут на войнушки или поне имат войнуци сред населението си 55 . от една страна. 1956. или по 30 глави. Тази грамота е публикувана от И в а н о в. например отбелязва шест войнуци от Софийско. Т И Б И . В Пловдивско е Станимака (дн. Соловьов обаче доказва.

ни дава редица детайли за някои от най-големите градове на България под османска власт. както и неизвестен брой евреи. дали привлечени от възможностите за печалба или . което прави 44 овце на човек от м ю с ю л м а н и т е и 40 овце на човек от християните. най-висшия властник в цяла Европейска Турция). Интересно е да се отбележи. от които 1171 мюсюлмани и 256 немюсюлмани. д в а м а солари (tuzci). 0. Около 1530 г. Карнофил с 39 джелепи. Тези данни показват. с. съставът на населението не е много по-различен от предходните години. Евреите в Османската империя имат славата на много богати. като Пловдив и София (последният е седалище на бейлербея на цяла Румелия. Ако този брой бъде умножен по теоретичния. град Филибе наброява тогава 796 мюсюлмански. Публикувани от В a r k а п. Според TD 26 от 1490 г. Essai sur les donnSes statistiques des registres de recensement dans TEmpire ottoman aux XV C et XVI U siecles. общо взето. без да броим селяните. с инвестиция от 1740 акчета на човек. София разполагаме със сигурни данни за броя и състава на неговите жители 61 . и с. . М ю с ю л м а н и т е дават 9520 овце. Пловдив наброява 29 мюсюлмански махали. както и да си създадем относителна представа за имущественото състояние на различните групи.ако приемем алтернативната теория . мюсюлманското население на Пловдив е по-богато от християните и евреите. 85). За мюсюлманите и християните са посочени и професиите.3836. Регистърът от 1576 г. TD 370.. Жителите на градовете също вземат участие в нея. петима са търговци. продавач на шербет. L. Можем да предположим. 82. шивач. можем да добавим наприм е р с. През 1546 г. градът наброява 1427 домакинства. На християнин джелеп се падат средно по 29 овце. p. четири християнски и една еврейска (BBOA. а християните . е. Последните изглеждат относително по-богати от съответната група в Пловдив. което трябва да бъде изравнено с това на останалите 5 9 . че към в р е м е т о на съставяне на джелепския регистър от 1576 г. Дали тук е ключът към множеството църкви и манастири в Софийско. Сред християните джелепи има трима абаджии. може да замине на хадж. което ни позволява да надникнем в социалната структура на двата града. само жителите на града. които карат Иречек да говори за „Мала Света гора"? Изглежда доста вероятно.поради своето богатство. Много по-различна картина се разкрива в София. 34. които се ангажират в овцевъдството. че един или друг джелеп е син. I. Регистърът понякога отбелязва. а инвестицията е от 870 акчета. Що се отнася до селските попове. 78 християнски и 33 цигански домакинства. 63 . която те така презират. p. През 1572 г. Регистърът ни дава 215 мюсюлмани и 96 християни джелепи. продавач на кърпи за глава. Тези. Данните за София ще бъдат дадени по-нататък. от които двама попове. Въпреки това в Пловдив евреите джелепи трябва да доставят средно по 26 овце. един от историческите стереотипи. търговец и железар. На м ю с ю л м а н и н джелеп се падат средно по 58 овце. че Османската империя. 1958. със 780 акчета на човек. И в двата града населението е предимно мюсюлманско 6 0 . следователно заминават обикновено по-заможните хора). свръхоблагане на богатите и пр. което е сред най-ниските като цяло. е трябвало да предадат 15 358 овце. че през периода между двете преброявания не е станала драматична промяна в броя на жителите на София. сапунджия. че. на исторически конгреси турските историци често казват. Баня дербенд с четирима джелепи. Можем да рискуваме с предположението. В Пловдив джелепи са 48 мюсюлмани.семейството си добре снабдено. Istanbul. Джелепската система не се ограничава до селските райони. Сравнението между селата на Пловдив и на София ни води до същото заключение. но общоприет множител от пет. 59 60 61 За да дразнят източноевропейските си колеги.Journal of Economic and Social History of the Orient (JESHO) (Leiden). той е 7850 души (или 1570 домакинства). лихвар. соколар. 24 християни и десет евреи. т. тъй като еврейската общност е регистрирана като цяло с дължими 2000 овце. кобурджия и продавач на бакалски стоки. Сред мюсюлманите джелепи в Пловдив седем са кожари. трима ковачи. ще получим като общ брой на жителите 7135 души. През 1576 г. златар. от които трима попове. малко повече отколкото четвърт век по-рано. произхождат от различни слоеве на обществото. За щастие за гр. брат или зет на някой поп джелеп. двама търговци на коприна. е предшественик на съвременната социалистическа държава поради своята планова икономика.

но изключително добре построена и изписана селска църква е паднала преди много време и оставена в руини (състояние от началото на 70-те години на XX в. и побогат от другаде в страната. В края на XIX в.. че малката християнска общност в града разполага с не помалко от 12 църкви. Иречек вижда една от споменатите църкви и отбелязва датата на изписването й. изписана през 1547 г. Това е църквата „Свети Архангели 4 '. Регистърът от 1576 г. че макар християнското население на града да е едва 16-18% от общия му брой. че християнският елемент от софийското население като цяло е много по-богат на глава от населението. че системата е в ръцете на спекуланти и лихвари. Продавачи на шербет.5% от целия брой. изписано в люнета над олтарната апсида. p. края на XVI в. 62 Stephan Gerlachs des Aeltern Tagebuch. Даваме тези сведения в таблица. И все пак връзката между богатство и джелепство е ясна. че митрополитската църква „Св. Излиза. то излъчва 96 джелепи. Стенописите изобразяват „Възнесението на Иисус". но и доколко е вярно наскоро изказаното от водещ български историк мнение. 1674. селска църква. кадията нарежда да бъде проучено финансовото положение на кандидата. Така читателят веднага може да види не само кои професии са най-обещаващи. които изрежда поименно. Резултатите от такова проучване са обобщени в регистъра. Когато германският пастор Стефан Герлах посещава София през 1578 г. той установява. или 44% от всички християнски домакинства. за да бъде включен някой в системата. но и в София.Лева Река. Основното изискване. Западната част на тази малко известна. е да бъде богат. отколкото мюсюлманският. Герлах споменава. които илюстрират този пункт. съдържа някои характерни белези. Преди да бъде приет някой. Разполагаме с данни за професиите на джелепите не само в Пловдив.). Така откриваме бележка за някой си Пири Мустафа от Пазарджик. въглищари и рибари не могат да бъдат наричани лихвари. Марина" била наскоро изписана. както и с две религиозни училища 62 . Franckfurth am Mayn. който притежава оризища. . 521. За мюсюлманите съотношението е 18.

който държи в ръка заповедта. Тези на Нешо Чалъкоглу и на Христо Петков изобразяват символа на бегликчията . Е. разбира се. Всички те заемат привилегировано положение в рамките на османската система. оръжие и яздят красиви коне. джелепите първи трябва да изкупуват овце и едва след това спекулантите могат да купуват това. те вече доминират в обществения живот на много селища. като от тях предава по 200 годишно.давани под аренда. Имаме предвид власите и дервентджиите. Богородица" в Копривщица още стоят някои интересни надгробни паметници. Те носят богато облекло. Градските джелепи. 65 . откъде трябва да минават стадата по своя път.ездач на кон с тюрбан. означаваща 'някой. Известна е и заповед. 5%.9 6 . изработени от мрамор. Пири от Пазарджик е капитан на малки плавателни съдове (каици) по р. 2 С течение на времето джелепите се превръщат в заможна група и през XIX в. т. Schafsteuer und Schaflieferungen. Ако е нужно. Професии на християните джелепкешани в София според регистъра от 1576 г. парвеню'. Някои от тях са продължение на предосмански институции. Бегликчиите имат до 200 души на служба при себе си. Условието е да могат да четат и пишат. както и някои по-малки групи. съществуват и други групи сред балканското християнско население. Тяхното богатство и влияние подпомагат българското национално пробуждане. други са развити от самите османци. Н. 62а D u d a. Защо нещата да са различни и през предходния период? В по-късния период от съществуването на системата. които всъщност карат овцете. да смятат и яздят коне. е. Власите Освен християните спахии. като жителите на села. училища и библиотеки и осигуряват заплати на учители. което е останало. 9 0 . Марица. чието състояние се базира на земеделски дейности и които биха могли да бъдат активни в подкрепата на културата. Чалъкоглу (Чалъкови) и Доганови от дервентджийското село Копривщица (Аврет Аланъ) имат задължението да събират таксата върху овцете в почти цяла Европейска Турция 623 .. войнуците и джелепите. Съществува цял набор от правила. През XIX в. Бегликчиите подбират хората. с която е овластен от Портата. защищаваща джелепите от спекуланти. В двора на църквата „Св. В турския език споменът за системата е запазен в модерната езикова употреба на думата длселеп. Домът на Петко Доганов в Копривщица все още е запазен и е свидетелство за неговия разкошен начин на живот. а може би и по-рано. къде могат да спират и колко да получават собствениците на нивите като обезщетение за пашата им. нар. принадлежащи на религиозни фондации (вакъфи). бегликчии. и над 4000 овце. а може би и много по-рано българските родове Хаджистаневи. който се е издигнал от робство до богатство и висок пост. Те строят обществени сгради. Златари 10 Бакали 2 Попове 7 Свещар 1 Обущари Шивачи 7 7 Ключар П р о и з в о д и т е л на к о р и т а 1 1 Кожухари 5 Касапин 1 Самарджия Мутафчия Лодкар (кюрекчия) М а й с т о р на у к р а ш е н и я Хлебар Грънчар 1 1 1 1 1 1 Кръчмари 4 Т ъ р г о в ц и на к о п р и н а 3 рибари 3 Дърводелци 3 Продавачи на ш е р б е т ( е д и н и я т а г е н т на т а й н и т е с л у ж б и ) . Техният статут и възможности ще разгледаме на следващите страници. не са овцевъди. а само притежават стада като форма на инвестиция. задължението за прекарването на стадата овце към столицата е поверено на т.

societe.Starinar. но и по Стара планина. с други думи. The Thessalian Vlachia. земята става известна като „Голяма Влахия" 67 . където са К о р о г л а ш к и я т манастир и църквата в Д о л н а Каменица. D.Bosna. VIII. H i е k m a n.) Die wirtschaftlichen Auswirkungen der Turkenkriege. у: В е 1 d i с е a n и.от Видинския санджак.Balcania (Bucarest). заедно с цялата си предосманска организация. La patrie primitive des Roumains. 1957. B e l d i c e a n u . Особено в източната част на територията. Много детайли за власите на османска служба вж. 3 0 8 .68 Поради начина си на живот те са много склонни към заселване в райони. където ea цитирани повечето съвременни изследвания за власите. Quatre actes de Mehmed II concernant les Valaques des Balkans slaves.Z b o r n i k Radova Vizantoloskog Instituta (Beograd). Такава земя е Североизточна Босна след половинвековни гранични стълкновения с унгарците 69 . Подробности от историята от този период вж.Siidostforschungen (Munchen).В по-стари времена румъноезични скотовъди номади или полуномади е можело да бъдат открити по целите Балкани 63 . М.In: P i c k 1.Пинд на запад и Пелион на изток от голямата Тесалийска равнина. у: В о s k о v i с. За Тесалия и Голяма Влахия вж. Накрая. Graz. че са били заселени там от османските завоеватели през XV в. . За развитието на поствизантийското изкуство това е от жизнена важност. . но през Средновековието е част от Видинското царство. За всяко предмодерно управление е било от първостепенна важност да се разбира добре с тях. XXV. 8 7 . днес в Сърбия. c факсимилета на кануннаметата. I. Обикновено един мъж от 63 64 65 66 67 6S 69 70 66 We i g a n d. Leipzig. 1976. 1963. 111-129. В Босна власите са от по-късни времена.Europa Ethnica. и двата паметника с изцяло български характер. No 1. През XIV и XV в. Der Einfluss der Tiirkenkriege auf die Wirtschaft des osmanischen Grenzgebietes in Serbien und Bosnien ( 1 4 6 0 . за разлика от Угровлахия. опустошени и обезлюдени от военни действия. Те са особено многобройни в четири района.9 2 . Районът на Тимок-Морава е разглеждан като едно от местата. VII. 103-118. по-подробно у: S o u l i s . economie. където се формира влахо-румънският език 66 . Вероятно те са наследници на привърженици на протурските „партии" от навечерието на османското завоевание. във Видинско. S. Единият е около реките Тимок и Морава. Nova Serija (Beograd). Власите са присъединени от османците колективно. тясната планинска долина в района на Карлово. Institutions. La region de Timok-Morava dans les documents de Mehmed II et de Selim I. албанската граница и отвъд нея. Юридическият статут на власите в рамките на османската система е относително добре познат от публикациите на редица кануннамета за тях 70 . Variorum Reprints. където те са автохтонни. Без да бъдем обвинявани в културен експанзионизъм. Предполага се.Jahrbuch der preuss. 1968. че през посочения период районът е до голяма степен провинция на българското изкуство 65 . където те живеят . а в османски времена . N. . B. N. че власите гледат на османците като на свои освободители. XXIV. 1949. 1913. макар и до днес да не се осъзнава.2 . живеещо в недостъпни планински места. те живеят и в Североизточна Босна. в Родопите и по-малки групи в Гьопса.. трябва да посочим. O. IV. der Wiss. където власите играят значителна роля. 1940. Ein romanisches Volk im Herzen des Balkans. водачи. G. 1950. . III—IV. превърнало се постепенно в ядро на днешна Румъния. Вторият район. Третият район е Източен и Централен Епир. както може да се види по оцелелите паметници. Srednjevekovni spomenici severoiztocne Srbije. . Vlahia Mare. В България ролята им е по-ограничена. . На територията на днешна България ги виждаме найчесто в северозападните части на страната. 9 8 . В западната част на старата провинция влиянието на блестящото изкуство на Моравска Сърбия може да се з а б е л е ж и от втората половина на XIV в. са планините на Тесалия в Централна Гърция. III. Османците очевидно успяват в това и в някои области власите са твърдо проосмански настроени. (ed. 1895.-EI2. 1 .Revue des etudes roumaines (Paris). В Тесалия са толкова многобройни. Le monde ottoman des Balkans ( 1 4 0 2 1566). .3 1 8 . I d е m. . Istoria Romanilor din Pind. T. II. спомената по повод на джелепската система. В по-общ смисъл власите са мобилно и военизирано население. Die Aromunen. . Трудът на M u r n u. G. D r a g o m i r. Източногерманският марксист Ернст Вернер дори стига до твърдението. Akad. 1971. титли от румънски произход и автономия 64 . отколкото на други места по Балканите. в отличното изследване: V a s i 6 . Преглед на тези паметници вж. 185-218. D j u r d j e v . 1955. Bucarest. 2 7 1 . G a m i l s c h e g . A. E. м о р а в с к и я т стил напълно доминира в района. (Berlin). G. Напр.1 1 4 . Uber die Herkunst der Rumanen.1 5 3 6 ) . където създават княжество. До Епир и Тесалия те достигат вероятно през X или XI в. че през XIII—XIV в.2 7 3 . ни б е ш е недостъпен.

Следователно споменатите ешкинджии са били християни. палатка и няколко овце от всеки 20. 94). 1856. които често напълно пренебрегват постиженията на изкуствознанието като средство за реконструиране на материалното положение в много райони. с. Untersuchungen zum Status der Nichtmuslime im Osmanischen Reich des 16. Епирските власи. Не виждаме друг начин да обясним необикновеното процъфтяване на поствизантийското изкуство в гореспоменатите райони. през 1476/78 г. И в четирите района откриваме православни манастири и селски църкви със забележителни размери и много завършени форми. Този важен факт не е бил осмислян. които при това са и почти напълно освободени от данъци. има 7600 влашки домакинства (т. Athens. До известна степен това се дължи и на отношението на историците. когато е бил съставян регистърът (между 15201530 г. т. Бинсвангер (В i n s w a n g е r. Пак там. На с. K. 418 p. е.всеки пет домакинства служи като конен войник в защита на границата. извън центъра на района са живели едва стотина м ю с ю л м а н с к и домакинства. II. I. нито пък обясняван от пишещите за статута на християнските поданици на османците поради недостъпността на споменатите райони. и накрая. които са част от османската система за ограничено толериране на другите религии 74 . Istanbul. че в Смедеревския санджак. Повечето от тях са точно датирани с надписи. които са богато украсени с големи цикли от стенописи. най-често от периода между 1500 и 1650 г. освен с наличието на големи групи енергични и свободни власи. Ако К.). За да дадем представа за броя на влашкото население. които пишат върху юридически и изкуствоведски проблеми.) познаваше историята на изкуството на Балканите. Размерите и архитектурните качества на тези сгради. юридическото и материалното положение по времето. които често не са добре запознати с историята. В случай на война всеки глава на домакинство трябва да служи в помощните войски. Това означава. 12 000 власи арматолоси от Епир участват във войната с Иран 72 . при управлението на султан Мурад IV. този район е почти изцяло християнски. написана на половин дузина балкански езици в не много известни периодични издания. чието съдържание е преразказано в средата на XIX в. авариз и текялиф. I. далеч надхвърлят произведенията от този тип на други места. Vol.. те не плащат джизие. но джизие регистърът от 1488/89 г. отчасти поради фрагментарната литература за тях. десятъци или сватбарина. p. необикновено дори при сравнение с произведенията на изкуството от византийския период. History of Epirus. понякога до 50 домакинства. 260-1). Както може да се види от страницата с обобщените данни в BBOA. от гръцкия учен Аравандинос. TD 367 за лива Янина. не пътуват до райони като споменатите по-горе. Този брой изглежда висок. който граничи на северозапад с Видинския. когато се е появило „тяхното" произведение73. 225. Те трябва да са били предшествениците на 12 000 арматолоси през 1635 г. около 40 000 души).. Поради значението си за държавата. свободния си статут и много големите си финансови възможности власите могат да правят много повече ог останалите групи на православното християнско общество под османска власт и могат по-лесно да заобикалят определени ограничения за строеж на християнски църкви. (Belgeler. Този въпрос ще бъде разгледан в Глава VI. през 1635 г. 116 p. както и данъци върху овцете. T. No 1. В замяна на тези си задължения. а само по една златна монета годишно (<филур). когато процъфтява и империята. но преди всичко защото хората. 194 (на гръцки ез. 71 72 73 74 Срв. 67 . според ферман на султан Сюлейман от 1537 г. са организирани в капетании на арматолоси (мартолоси). Същият източник дава 45 домакинства м ю с ю л м а н и и 4 0 0 д о м а к и н с т в а н е м ю с ю л мани за град Янина (с. натоварени с поддържането на реда в труднодостъпните райони на Епир 71 . Jahrhunderts. ще отбележим. че по времето. поради отношението на много историци на изкуството. основани от императори и крале.) дава 231 войнуци и 7186 ешкинджии (нередовни конници) за вилает Янина (с. Век по-късно. а не мюсюлмани. Munchen. 302 с общия брой данъкоплатци виждаме 32 191 домакинства християни и 135 домакинства м ю с ю л м а н и . Власите са внимателно описвани в регистри и към всеки от тези описи има кануннамета.). Ocak 1964. книгата му за немюсюлманските поданици на империята би изглеждала съвсем различно.: A r a v a n d i n o s . 1977. които съответстват на техните традиции на военизирани номади.

с отделни параклиси от двете страни. до която може да се стигне единствено пеша. D.5 4 . Гавриил Лесновски. VII.. а куполът се извисява на 14 м 76 .. придържайки църквата от другата страна. в отличното изследване: K n e z e v i c . Раду Велики е известен с щедростта си към православната църква на Балканите. Откриваме името му в поменика на манастира „Прохор Пшински" (днес в Югоизточна Сърбия) 78 . Много е вероятно той да е имал контакти отвъд Дунав с власите от района на Тимок—Морава. от „христолюбивия господар Йоан Радул. Подробности за основателите на Лапушне вж. Големият и добре известен манастир „Св. Когато е бил изрисуван. Йоан Предтеча" близо до Серес обикновено е наричан в османските регистри „Църквата на Маргарид".. в който намираме и името на софийския епископ Калевит. дяконион и проскомидия. Църквата на манастира (всички останали манастирски сгради са изчезнали) е с големи размери по византийско-славянските стандарти. където България се прелива в Македония. Споменатият Радул е Раду Велики (1495—1508). В портретите на дарителите също виждаме този акт на почтителност. Йоаким Осоговски и Иван Рилски са четиримата големи българо-македонски „национални" светци. Жупан Богойе стои от лявата му страна. Не се знае кога е била основана тази обител. той беше в руини. в иджмал дефтер 370 от 1528/30 г. Ktitori Lapusnje. на 5 км от с. но може да се предположи. в който я виждаме днес (надписът се отнася до „строеж". Криви вир и на около 2 км южно от пътя между Парачин в Моравската долина и Зайчар на Тимок. в действителност Раду вече е починал. Построена в стила на Моравската школа. когато са прокарани днешните национални и църковни граници. построени и изписани през първото десетилетие на XVI в. висок купол над пресечната точка на главния кораб и напречните рамена. защото той е господарят му. Манастирът Лапушне е разположен в уединена и труднодостъпна долина. Според надписа църквата е основана през 1501 г. Всички те са сред най-големите и почитани светци на Балканите. Това е с ъ щ и я т поменик. Каталина. Интересно е да се отбележи. недалеч от Лапушне.20 м. Вероятно пъркалаб Гергина е истинският основател на църквата Лапушне във вида. когото виждаме. Трябва да отбележим. . в която са разположени и Лапушне. в район. че този район заедно с Тимок-Морава спада към Видинската епископия до XIX в. В османската система тя се употребява за командир на нахия. „при игумен Теодор с усилията на божия служител кнез Богойе и неговата съпруга Мара". Става въпрос за нахия Черна река. Техните манастири са разположени в териториите. между манастирите на санджака." не е необичайно. е от дяс75 76 77 7S 68 Названието „църква на. освен ако не е идентичен с жупан Георги. срещу контролираната от Унгария Трансилвания 77 . Zbornik za Likovne Umetnosti..60 м. и накрая в муфассал дефтер на Видински санджак от 1586 г. По принцип „кнез" е славянска титла за местен господар. широка 10. запазен в Анкара. войвода и господар на всички земи на Угровлахия. населен с власи. където и четиримата са живели през последния век на великото Българско царство. изобразен в Крепичевац. но споменава княз Раду на първо място. а не до „преустройство" или нещо подобно).: В о s k о v i с. Посветителният надпис е запазен много добре. че Прохор. с богат олтар. Раду щедро подкрепя и манастирите в Света гора. Мястото се нарича Вучна глава (Вълча глава). с три апсиди.. 3 7 . Когато посетихме манастира през 1969 г. кръстокуполна.75." или „манастир на. Става въпрос за нахия Черна река в планинската зона на запад от град Зайчар.Ще илюстрираме тезата си с два примера на красиви църкви от стария Видински санджак. дълга 20. и пъркалаб Жупан Гергина при игумен Геласия". Тя е изписана през 1510 г. В. докато ктиторските портрети на основателите са в доста лошо състояние. че е станало по време на Видинското царство. и Крепичевац. Откриваме я като „Църквата Лапушне" в иджмал дефтер на Видински санджак от 1454/55 г.. но бяха предприети някои мерки за укрепяването му от страна на сръбския Институт за исторически паметници. в иджмал дефтер от 1483 г. За план и разрез на църквата вж. Жената на Раду. Виждаме го да държи в едната си ръка модел на църквата и да носи корона. Гергина е един от неговите първенци и военачалник в крепостта Поенар в Карпатите. съч. приблизително по същото време. Имаме предвид манастирите Лапушне и Крепичевац. влашки княз и васал на османците. Цит.. Кнез Богойе без съмнение е един от местните влашки първенци.

Сцената е изобразена на обичайното място според канона на византийската църковна живопис — в нартекса. От лявата му страна стоят съпругата му Зора и синът му План и няколко снимки на тази църква вж. на северната му странична стена. но те все о щ е не са открити.. Манастирът Крепичевац. който е малко известен на историята на изкуството на Балканите. Крепичевац се споменава за първи път в иджмал дефтер (TD 370) от 1530/35 г. у/////////////''''»''' ната му страна. Цит. Повечето от стенописите в наоса са унищожени преди войната. предлагайки го на св. построен през 1501 г./-'//7/>7. На южната странична стена има други две фигури. съпругата на Богойе. Богородица. Тя също има нартекс с цилиндричен свод и кораб в стила на Моравската школа с характерните три конхи. За щастие стенописите в нартекса. '""////////sV/S////^ м План и разрез на манастира Лапушне. „Жупан Георги" държи в ръце модела на църквата. D. ' Би трябвало да е регистриран в дефтерите на Видински санджак от времето на султаните Б а я з и д II или Селим I. отляво на мъжа си. като манастир на нахия Черна река във Видински санджак 80 . Няма същински дарителски надпис. а Мара. съч. на която е посветен храмът. ктиторската сцена. в него живееха само един възрастен монах и две млади монахини. са запазени и показват основателите на манастира в ярки цветове. следвайки богатата традиция на моравския стил (по Бошкович). също е с голяма църква по местните стандарти.. но имената на основателите са изписани с големи букви от двете страни на главите им. 69 . По време на посещението ни през 1969 г. у: В о § k о v i с. когато църквата е изписана с декоративни елементи. но няма величествения купол на Лапушне 79 . Манастирът се намира в отдалечена от всякакви пътища долина и може да бъде посетен единствено с джип в сухо време. вкл. очаквайки да приемат манастира от него. найвероятно на Гергина и на съпругата му.

които според бележка в MD 7 от 1567/8 г. Ciconje. дервентджиите там плащат 12 акчета испенче и само по едно киле жито и ечемик като десятъци 82 .5 2 3 (с. където виждаме портрети. с ъ п р у г а т а му Зора и сина им Маноил в богатите одежди на тяхната класа. Килето варира между 25 и 35 кг и дори повече. манастир „Св. istanbul. и с огнестрелно оръжие. Istanbul. Селата са прекръстени на Микро Дерион и М е г а л о Дерион. проходът Б ю ю к дербенд и селата.. Кадията на Баня осведомява Портата. които разполагат с възможности за подкрепа на християнското изкуство и културния живот.j нински райони и гори. а плащат десятъци на тимариотите си. 4 9 6 . каза Баня. С. Богородица". докато джизието и десятъците поради каноничния си характер остават относително стабилни. а те ще бъдат освободени от авариз и текялиф „в съответствие с дервентджийския статут". А. Дервенджиството во М а к е д о н к а .| ските регистри за гръцките земи още не са осъзнати в тази страна. 1974. че чумата е отнесла повечето от жителите на споменатите села и те нямат възможност да изпълняват задълженията си.. понякога тези два фактора вървят ръка за ръка. 505). по-рано във Видински санджак. именно тези такси бързо нарастват. които го пазят. Те са мюсюлмани в мюсюлманските райони и християни . 799. p. плаща и 10 акчета испенче 83 . Както ще видим.% сите няма дата. Снабдени са и с големи тъпани. не се покрива от Щ известните ни документи. 8 Rebi'l-Ahir 976. B B O A . с турска наставка -джи) са организирани по подобие на останалите военизирани или полувоенизирани християни в мюсюлманската империя. когато е живял. защото времето. Долна Локва е на с. Това са споменатите по-горе дервентджии и в по-малка степен селяните. плащат много ниски десятъци. обител) Къзъл Дели и пазещо прохода Бююк дербенд. Дервеитджиите Други две групи. Нещо повече. където съществуват трудни и опасни пла. дервент . Въпреки това имат специален статут и са въоръжени. Дервентджии има навсякъде из империята. са натоварени с изхранването и осигуряването на коне за султанската поща (улак) 84 . в регистрите на населението и в мюхимме дефтерите често попадаме на бележки. че дервентджиите дават само половината или дори още по-малка част от испенчето.г Маноил. O s m a n h Imparatorlugunda Derbend Te§kilati. Той предлага селата да получат дервентджийски статут. Възможностите за сравнително проучване на тези ктитори и на имената в осман. в зависимост от местната практика. и което е може би поважно. обработващи вакъфска земя. Според TD 732 немюсюлманското село Бююк Виран. Тези пазачи на проходите (думата произхожда от персийската дума дербенд. Княжевац. 71 . освобождаването от авариз и текялиф не е голяма компенсация за тази служба. което им дава усещане за положение над нивото на обикновените селяни. През XV и XVI в. C т o j а н o в c к и. Фрагментът от муфассал д е ф т е р на Видинско е публикуван в: Т И Б И . наречени тъпан. Д о б р е запазените портрети на ктитори изобразяват влашкия благородник жупан Георги. освен че е освободено от извънредните данъци.в християнските. Всъщност това важи и за многобройните дарители на прекрас. принадлежащо на завието (манастир. намиращи се в близост до селата. Интересен случай представляват селата Бобоще и Килиджа в нахия Болван. испенче и десятъци 81 . От 1918 г. когато хазната има все по-големи нужди от пари за посрещане на задължения.: О r h o n 1 u. в Тесалия и Епир. имена и I датировка. Заради тази служба са освободени от извънредни данъци (авариз и текялиф). Те не се издържат от собствени бащини като войнуците. Източна Сърбия. по проходите. където живеят. но плащат джизие. но останалите стенописи със сигурност могат да бъдат датирани около 1 1500 г. в район под строг военен контрол и недостъпен за неживущи там. за да предупреждават пътниците в случай на опасност. Все още не сме открили 1 жупан Георги в османските регистри. MD 7. Ж. Всички носят красиво избродирани кафтани с ориенталски мотиви. Според фрагмент от муфассал регистър на Видинския санджак за земите в днешна Сърбия близо до гр. 1967. от който ще имат полза всички. са част от Гръцка Тракия. Върху надпи. но от последното десетилетие на XVI в. III. № 2186. също имат икономическа база в земеделието и животновъдството.проход.i ните манастири в планината Пинд. като плащат само 20 акчета испен81 S2 хз S4 70 За организацията и развитието на дервентджийската система вж. най-вероятно първото десетилетие след тази година. точно до българската граница. а от края на XVI в. Въоръжени са с пики и саби. Патрулират на смени от по 30 души. Крепичевац.

32) р е г и с т р и р а c. там има стотици дервентджийски села. е с 18. но със сигурност може да се каже. което „по времето на черкезките мамелюци" ( 1 3 8 2 . Регистърът от следващата година показва три домакинства.че и предават по едно киле жито и ечемик като десятъци. което е прието. Не знаем доколко са представителни тези примери. какъвто е случаят с войнуците и мартолосите. живеещи в Тресонче със статут на дервентджии. Тази задача те поверявали на акритите.37. че дервентджиите са компенсирани само с освобождаване от извънредните данъци. Името на институцията. водени от албанския феодален владетел Скендербег. че е действал в района на Дебър. . p. бивш съдия на Пелопонес. предшественици на османците в Сирия и южните части на Анадола. и в арабските провинции на империята 86 . както и използваната терминология не са нито български. Ехадин с 210 домакинства. бенак и мюджеред. Последните обаче повече приличат на о с м а н с к и т е войнуци. Съществуват много повече такива селища. който трябва да охраняват. а през 1519 г. (TKGM. през 1567/68 г. № 142. които опустошават Европа през XIV в.1 5 1 7 ) е и м а л о дервентджийски статут. 1983. Все още е спорен въпросът. Defter-i Mufassal-i Liva-i Malatya (Южен Анадол) от 967 (1559/60) r. Bonn. селото. разположено в беден и планински район. както се правеше доскоро. също я прилагат 87 . но те не са изучавани систематично. Село Зеровница близо 85 86 87 88 72 Някои сведения в И с т о р и я т а на Пахимер (ed. Бележки из регистрите на Анадола показват. . непритежавано и ненаселено място 88 . нито гръцки. Централното управление се съгласява с предложението и нарежда на Мевляна Лютфи. както и в балканските райони. Системата е използвана и в Анадола. Ankara. 18. Dr М.38 домакинства) вероятно защото този неплодороден район не може да издържа повече хора и поради наличието на по-благоприятни места за заселване и издръжка на семейство. f. Една описателна бележка в муфассал дефтер на Траблус-и Шам (Триполи в Ливан) от 954 (1547) г. текялиф. Дефтерът е публикуван изцяло O T D R R . Kuyudu Kadime № 203. Тъй като голяма част от Балканите са планински райони. E l i b u y u k . Сведенията за т о в а и за следващите села са взети от: С т о j а н о в с к и. който по това време изготвя новия тахрир на санджака. 99v-100v. дали това е стара източна практика или средновековна балканска институция 85 . Управителят на провинцията и кадията на района предлагат в Истанбул на 30 домакинства да бъде даден статут на дервентджии и да б ъ д а т освободени от „извънредни данъци".: T K G M . гръцката и българската част на тази историческа област). То остава на това ниво (през 1528/29 г.. домакинство по домакинство. Според регистър от 1481/82 г. можем да цитираме няколко примера на базата на османските регистри на населението. 208) подсказват. да регистрира селата именно по този начин. Ankara. Село Тресонче на стария път от Кичево до Дебър в Западна Македония е описано в регистър от 1466/67 г. Това е част от политиката им на възстановяване и изграждане на инфраструктурата на техните земи. споменава с. които поради статута си с течение на времето се развиват във важни и чисто български градски центрове със самоуверени и предприемчиви жители.36. като „hali" („празно"). За да изясним този въпрос. привилегии и пътя. Y i n a n ? . за когото се знае. Вж. В османските данъчни регистри те са описани едно по едно. Това положение вероятно е свързано с военните действия. че византийците като чели с ъ щ о са използвали пазачи на проходите. II. през 1544/45 г. Гьозене на главния път от Малатия за Алепо. т. че мамелюците. I. В нея има поне 175 дервентджийски села. А. Като цяло са проучвани само тези. Османците основават много дервентджийски села на места. или отново заселват места. В арабския текст са използвани същите формули. p. но засега съществуващите данни говорят за близкоизточен произход. селища. разположено на главния път през планините до Дамаск. които са разположени в рамките на Велика Македония (югославската. празно. дали османците са създали дервентджийската система. В Глава IV споменахме някои от по-известните места в България. съществувала на византийско-славянските Балкани. Ankara. p. Това ни дава представа за важността на институцията. разрушени по време на военни действия или обезлюдени от ужасните чумни епидемии. Статутът на селото е бил възстановен и то е о с в о б о д е н о от данъците авариз. Kuyudu Kadime. отколкото на дервентджиите.с 35 домакинства. . е. където преди е нямало селища. . а турско-персийски. Не е изключена и възможността османците да са комбинирали дервентджийската система с подобна институция. Дервенджиството.. . но по-късно го е загубило. с всички дължими данъци. че е твърде опростенческо да се говори.

п1 ! Ii ) I 73 .

Дермас (?) е необходимо да бъде построен м о с т . 1965. Село Зелениково на пътя между Скопие и Прилеп през 1455 г. липсват заедно с повечето останали коли. според общоприетата османска практика. има 59 домакинства. Битоля) на север и по друго разклонение към Солун на изток. Ние откриваме Габрово. 267. които плащат на тимариота. Бошанице „според стария регистър" били освободени от плащане на авариз. то е вече дервентджийско село с 22 домакинства. е мезра. 1966. споме- 90 91 92 93 74 Църквите във Влахо-Клисура са разгледани подробно y : M o u t s o p o u l o s . Жителите на голямото с. По подобен начин е уредена издръжката на джамията на султан Мехмед II в градчето Баня 91 . Ориенталския отдел (OAK 265/ 62). което според по-старата българска историография 9 3 е основано „вероятно през XVI-XVI1 век".| ето си] да бъдат освободени от авариз-и дивание срещу извършената работа и поискали да се издаде свещена заповед. Според регистъра от 1467/68 г. Мостът трябвало да се построи м е ж д у селата Искарат и Боговина. построени през различни периоди. селище. Thessaloniki. при чието построяване [жителите на селото] работили. N. 596. 4 9 6 . Върху споменатата река т р я б в а л о да се построи мост. Ще д а д е м един пример от другия край на България: MD 30 (с. когато населението му е унищожено. е пазен от „новото дервентско село" ВлахоКлисура. водещ от Кастория (Костур) към важния град Манастир (дн. с. бил разрушен. Там четем за с.20 акчета на домакинство през 1467/68 г. а като обработваема площ (мезра). Той се пази в Н Б К М . Срв. С. От 1530 г.). То е населено с власи. Началните и крайните страници. то е регистрирано като дервентджийско село с шест домакинства. как дервентджийската система съдейства за бързото развитие на едно селище. и тук румънският език се е чувал до Втората световна война. са много ниски . В селото все още се виждат редица величествени църкви.не по-малко от 95. J i г е с е k. удостоверяващ тяхното положение. . Добър пример за това. След като бе донесено [от кадията] за направения мост и за извършения по него необходим ремонт. те са нараснали на 14. ако бъдат освободени от авариз и текялиф. Превод на български заедно с (почти нечетими) факсимилета вж. Данъците. III. всички славяни християни. Селяните от Искарат е трябвало да извършат работата и имали желание да се н а е м а т с поддръжката на моста. 396. от копаене на ровове и патрулиране. в енциклопедичната част на труда. съдържащи данни за регистрацията. Пак т а м . .5 1 4 . не като населено място. и хубав голям манастир 8 9 . нито пък са регистрирани единствено във Видински санджак. През 1530/31 г. Fiirstenthum. е отново кодифициран и в новия регистър 92 . както подсказва името. Други примери за употребата на дервентджийската система от османците могат да се вземат от муфассал регистър на Видински санджак от втората половина на XVI в. защото били натоварени с ремонта и поддръжката на джамията. беше издадена заповед да бъдат освободени от авариз-и дивание срещу и з в ъ р ш е н а т а [от тях] р а б о т а . Статутът им е отбелязан и в „стария дефтер" и по тази причина. з а щ о т о старият.5 2 3 . че споменатото село се намира на общия път и на брега на река Моравица. че на р. високопланинският проход. че Габрово е възникнало през XVIII в. е случаят с Габрово в подножието на Балкана на стария път от Търново към Казанлък и Тракийската низина. Те обясняват на централните власти по начин. " По това време селото наброява 20 домакинства и 20 неженени мъже. ВлахоКлисура има 28 християнски домакинства. Този д е ф т е р е запазен само частично (22 стр. През 1467/68 г. № 621) съдържа доклад.до Велес е споменато през 1460 г. д а т и р а щ от последната седмица на юни 1577 г. 5 1 3 . Портата разрешава процедурата и освобождава селото от тези задължения и от работата по поддръжка на крепости в замяна на строежа и поддържането на моста и нарежда на кадиите на Сарай и Малко Търново (в текста Търново) да надзирават работите. Те донесли до кадията на Б а н я [за желани. К. p.. Источиче дербенд под юрисдикцията на (Соко) Баня I (днес в Сърбия) и част от тимар 90 : „Записа се в новия регистър. дори счита. I Споменатата река [през] голяма част от времето е придошла. The churches of the prefecture of Fiorina. а през 1519 г. Подобни споразумения не са изключение. През 1481 г. в: Т И Б И . Те притежават султански ферман (заповед). което пречело за преминаването през прохода и преминаващите изпитвали големи затруднения. принадлежащ на някакъв вакъф.: Кратка история на българската архитектура. който силно ни напомня бележката относно моста при Источиче дербенд. изпратен от някакви първенци от селата между Малко Търново и Сарай в санджак Визе (днес гранична зона между Турция и България в планината Странджа) до Портата. а през 1569 г.

че са възникнали през XVII в. родом болгарин. и д р у г и данък не давали и тихо живеели." Летописът е публикуван от Петко Славейков в: Сборник за народни умотворения. (1579/80 г. V. Ankara. 210-211. 75 .: Кратка история на българската архитектура. селището има около 34 домакинства. или по 50 акчета на домакинство 94 . вписан в предишния регистър. и като било тогава село свободно и на тихо място. II. Троица" разказва за наличието на учители в Трявна още през 1580 г. за които досега се е смятало.големия път. център на търговия и занаяти. записана от Христо Даскалv а. които през 1835 г. Тревненската живописна школа. Тахрир дефтерите не са единственият източник.). 1967. Габрово е роден град на някои от най-важните представители на Българското Възраждане. Това е много бързо разрастване. в Кронщад (Брашов) и русия. Икони от тревненски зографи. че броят на домакинствата му е 700. дава друга. които преминават през него (нузул). . статията Тревненска художествена школа. Вж. че за близо век данъците на Габрово не са се повишили. или друговерци в това село не е имало.97 През XVIII в. з а щ о т о друг род. Според легенда. със значителна роля в Българското възраждане 98 .. основават в града първата българска гимназия. Тогава той е 1800 акчета. Мюхимме дефтерите също съдържат голям брой разпръсната информация. През XVIII и XIX в. Това прави 55 акчета на домакинство. 356 r. 1978. и защото нямало данък. д о ш ъ л по търновските села да купува говеда. 168—169. В замяна на това селото е освободено от авариз и текялиф. Евлия Челеби 96 преминава през Габрово и посочва. с общ брой на жителите 7000 души. а неговите търговци сключват сделки в Румъния. характерни за време на упадък. който разкрива как функционира дервентджийската система. че Габрово е плащало приблизително същия данък на домакинство в предишните времена. можем да приемем. человек някакъв и м е н у е м Д и м о от Адрианополска о б л а с т от село Дрича. Приписка в едно Евангелие от манастира „Св. 1969.) 95 Габрово има население от 328 домакинства и не по-малко от 155 неженени мъже (показател за имиграция). известен гражданин на Трявна от първата половина на XIX в. Б. по-достоверна легенда. Вж. Габрово се развива в град. 161-162. на базата на с ъ д ъ р ж а щ а се в него информация. пазещо този път и притежаващо султанска заповед. е едно от водещите икономически и културни средища на страната. f. Наскоро попаднахме на много интересен документ. 1890. И като обхождал село Трявна. Издателите му стигат до извода. А. което означава. както и провизии за армията и за държавни служители. Seyahatname. с 94 домакинства и плащащо общ данък 4682 акчета. то успява да се развие във важен център на занаяти и търговия. монографията на: Б о ж к о в.. че този недатиран регистър вероятно е съставен непосредствено след 1450 г. плащащи 18 000 акчета. През 1072/1661-62 г. Летописът започва със следните думи: „В годината 1680 . но нито една джамия. С. плаща само по 12 акчета на домакинство и предава по едно киле жито и ечемик годишно. както и до днес.Кратка българска енциклопедия. 605. особено през периода на залеза на институциите на империята. който описва процедурата. Ако приемем. го датира от 1489/90 г.. VI. Според муфассал дефтер № 58 от 997 г. То е освободено и от тегобата да осигурява гребци. в османски иджмал есЬтер от 1489/90 г. По-късно.а Т о като село. последното се тълкува като забрана за държавни служители да пренощуват в селището (за сметка на общността) и на практика го защитава от своеволията на държавни служители. следвана при основаване на ново дервентджийско селище. III-IV. или а л б у м а на: П е т р о в . оцелели след завладяването на Търново през 1393 г. Следваме нейното датиране. че към 1470 г. а през XIX в. Габрово наброява 1345 домакинства немюсюлмани (българи) и 28 домакинства мюсюлмани. (съдържа много бележки за разрушения от времето на кръстоносния поход до Варна в 1444 г. С... В случая става въпрос за Трявна. Летописът на поп Йовчо от Трявна за периода 1 805—1870 г. Според салнамето на Дунавския вилает от 1290/1873-74 г. Той е добре известен с текстилното си производство и металургия (изработка на ножове). с. Известният деец на образова94 95 96 97 98 Публикувано в: Т И Б И . Дефтерът отбелязва и данъка. Сред тях са Васил Априлов и Никола Палаузов. но пазели стража дванадесет харбалии . едно от българските дервентджийски села. Градът има четири църкви. Ц. Неговите жители охраняват пътя през прохода на четири места в четири групи по 30 дервентджии. но само християни-българи. Цветкова. която проучва по-внимателно дефтера. Kuyudu Kadime. с е л и щ е т о е основано от видни бегълци.

И м а редица неверници. нерегистриран дервент. тогава ще се осигури спокойствие за пътниците и всички м ю с ю л м а н и и християнска рая. № 978. разбойниците го използват. 505). подчинени на казата Търново. както излагаш в донесението. пълна собственост на гореспоменатия [Ибрахим ага. на ден 7 от блажения месец рамазан 972 г. По тази причина пътниците търпели м н о г о трудности. (8 април 1565 г. където е основано едно от първите гимназиални училища. Ето един пример: „Селото Гривица. който заслужава детайлно проучване. M. Въз основа на твоето официално донесение заповядвам да видиш лично дали с п о м е н а т о т о място е така опасно и страшно. така че никой не можел да мине оттам. материал. спадащо към [казата] Червен. това е опасен и страшен път и гнездо на разбойници. да основеш село т а м . както м ю с ю л м а н и . Тапу тахририте и м ю х и м м е дефтерите изобилстват с примери за спонтанно възникнали дервентджийски села. След три години. освободено от авариз-и дивание и текялиф-и йорфие. вместо бързо да нарастват. които западат. колко домакинства и колко жители са се установили и живеят в него и какво се произвежда. Понеже яйлакът е далеч и няма друго селище помежду. защото селищната история по примера на френската школа на Аналите все още предстои да се пише на Балканите. . MD 6. Сравнително скромното компенсиране на дервентджиите е довело някои балкански учени до заключението. 3. така и неверници. Затова е много по99 100 76 B B O A . Всичко тръгва от една": „Заповед до кадията на Търново. ага при Високата Порта]. Това б е ш е прието [от Портата] и отбелязано в новия р е г и с т ъ р " (османски текст публикуван у: G о k b i 1 g i n. Споменатото село е разположено в страшно и опасно място. наложени от обичая (авариз-и дивание и текялиф-и йорфие). Вакъфски ce/ia Последната категория християнски поданици на султаните. Наистина има много села. т а м да се основе село с условие да бъде опростено от данъчни тегоби и да е като другите дервентджийски села. нарастват. че насред Балкана имало едно място. и да докладваш всичко това. Ако там наистина има подходящо м я с т о за установяване на село. което е подходящо да се установи там някое село. отколкото привилегия. p. Понеже пътят е ненадежден. така че ако се благоволи да се издаде заповед. С л е д [предишната] регистрация то б е ш е дадено за обработка. които казват. Обаче те искат да бъдат освободени от извънредните данъци и такси. Поради строгия контрол на централното управление над приходоизточниците притежанието на обработваемата земя е наблюдавано много внимателно. Това не може да е случайно. p.нието от XIX в. Pa§a Livasi. за да заобикалят през далечни места. са жителите на вакъфски села. 453. не може-да се минава като другите. които пречат на разрастването). но е а б с о л ю т н о необходимо да му бъде даден дервентджийски статут. че пътят през планината от селата Килифар[ево] и Дряново. подчинени на каза Казанлък. което да бъде полезно за закрилата на пътниците. Казваш обаче. За това ти си бил информиран от всички спахии и поданици. като се оживи и се развие. известно като Тьравна. 7 Ramazan 972." Мюхимме дефтерите съдържат десетки подобни заповеди за основаване или повторно заселване на села. а скоро след това и богато читалище. Поради тези страхове то не остава населено нито от м ю с ю л м а н и . Петко Славейков и Ангел Кънчев са родом от Трявна. чума или неплодородна земя. за да бъде то регистрирано като дервентджийско село. И все пак твърде много дервентджийски села успяват. натрупват богатство и се развиват в процъфтяващи градски центрове. Селяните сами п о е м а т инициативата. което никога не остава празно от разбойници и крадци. чието благосъстояние се основава на земеделието и които могат да бъдат разглеждани като потенциална опора на изкуството и културата. не са вписани в регистрите и с условие до три години да не плащат данъци. T. Така да знаеш! Дадена е на лицето Джафер. нито от неверници. Причините за техния упадък не са известни (поредица от лоши реколти. Istanbul. Без съмнение статутът им позволява да постигнат това 100 . че са готови да го пазят и з а щ и щ а в а т и да се нагърбят да го развият. да събереш сведения.). заемат се със задачата и се о б р ъ щ а т к ъ м близкия кадия с молба статутът им да бъде потвърден от централната власт. и от други данъци [към централната власт]. които никому [на никой спахия] не са приписани и от никого не се предявяват претенции за тях. за да прекарват крадения добитък от едната страна на планината към другата. Те притежават и официално донесение от страна на кадията и ще плащат изцяло десятъците според свещения закон и местните обичайни такси. Изпратил си ни писмо. че положението им е по-скоро тегоба. до селата Х ю м а л а р и Кечи дереси. да с ъ б е р е ш скитащи се л ю д е (хаймане).

878. за основаване на ново село (Трявна) на пътя Търново-Казанлък 77 . . • . . . . J g / ^ t j Af f r i *J t > ^ V / x/1 3 oJJ *h i ** W j > v J ш m Мюхимме дефтер 6.• x . док. v -„/ • .

Освен това обичайна практика е да се основават завиета. то принадлежи на заима Якуб Челеби и наброява 56 домакинства и четири вдовици. „Остатък . чиито обитатели обработват земи. За това е необходимо да бъдат привличани нови заселници в селото. както от Анадола. В Новасел цялата общност плаща годишно 555 акчета. цитира много примери за подобна практика от всички османски провинции. и като дял за нарастването на общото благосъстояние.Vakiflar Dergisi. отколкото необработвана. както и 78 новорегистрирани неженени мъже. " Този статут трябва да е бил привлекателен. Абдусселям притежава още мюсюлманското турско село Боруш. то преминава през няколко ръце: „Споменатото село е освободено от всички авариз-и дивание и текялиф-и йорфие и на о б щ о основание е със свободен статут.3 8 6 . То няма привилегирован статут и нарастването му не е така впечатляващо като на с. с който може да се получи по-голямо освобождаване от задължения. III. с 31 домакинства. са заинтересовани да се сдобият с пустееща земя и да я заселят отново. Посоченият остатък се изразходва за имаретите в Чекмедже (спирка на кервани близо до Истанбул) и други места по пътя за Истанбул. които да се грижат за такива неща. приходите от които са посветени на издръжката на фондацията. Когато бе докладвано в султанския двор. Новасел: 43 домакинства и 56 неженени мъже. защото основаването на такива институции е от общ интерес. които са били недостъпни за Баркан или той просто не ги е ползвал. Държавата дава такива облекчения. II. месджид и завие в Хафса (последната спирка преди Одрин) и училище в Белград. Л. отиват за хазната като компенсация за загубата. нито една доиндустриална държава няма министерство на обществените работи. откриваме село с показателното име Новасел (в Шуменско). но орна земя. придобиват пустеещи земи и основават нови села върху тях. които да бъдат задържани с данъчни облекчения. Й. Често новите села получават и дервентджийски статут. Новасел не е основано от Абдусселям бей. По тази причина всички мюсюлмански господари. L. съставен наскоро след 1544 г. тъй като определен обем от приходите от такива села са дължими към хазната. които основават вакъфи за поддръжката на джамии. който написа голям труд за ролята на тези „дервиши колонизатори".4 7 3 . Може да се види на руските карти от онова време.трудно да се придобие земя като мюлкова собственост (която единствено може да бъде вакфирана) в големи села. Тук ще посочим няколко специфично български случаи. завие и кухня за бедните в Кючюк Чекмедже (първата спирка на кервани на главния път И с т а н б у л . 3000 акчета. както става ясно от бележка в регистъра. Разбира се. и запазен за съжаление само като фрагмент 102 . училища. месджид. което прави едва по три акчета на човек! Част от приходите от селото. с. . Регистрите показват стотици примери на хора. Това „Ново село" принадлежи към вакъфа на дефтердаря (министър на финансите) Абдусселям бей. Т И Б И . за да подобри инфраструктурата и да повиши данъчните си постъпления. и българското село Обретеник. Баркан. 1520-1566] и че преди време той е бил купен от всички наследници на оставените в наследство имоти от покойния Хилми Челеби. Жителите притежават свещени заповеди. 2 7 9 . защото през 1544 г. След 1878 г.О д р и н . Благотворителната фондация на Абдусселям включва: училище в Истанбул. когато земята е била дадена като мюлк на Абдусселям бей. О. Преди да бъде придобито от Абдусселям бей. на теория. вакъфският му статут е потвърден [от Истанбул] и е вписан в новия султански д е ф т е р . През 1490 г. на вероизповеданията или образованието.12 332. така и от Балканите 101 . Село Обретеник с ъ щ о се споменава в д е ф т е р а от 1490 г. в проходи или на опасни места. Новасел вече има 110 домакинства. Приходите от селата в . В регистър на мюлкови и вакъфски имоти от Северна България (Никополски санджак). А р м у т л у Диван е напуснато и не е заселено отново. или „дервишки обители". Двадесет и пет акчета е стандартната сума за испенче. кухни за бедни или дервишки манастири. че покойният А б д у с с е л я м Бей е получил султански постановления от времето на султан Селим [1512—1520] и от Негово Величество нашия султан [Сюлейман I. за да компенсират загубите от обръщането на пустеещата земя във вакъф (за такава земя се дължи малка такса). след 1544." 103 101 102 103 78 В a r k а п.С о ф и я ) . Регистърът дава и сведения за плащаните данъци. медресе. Централното управление насърчава такива действия. а е купено от него. 4 2 7 . Istila devirlerinin Kolonizator Turk dervi§leri. като цитираме османски регистри от София и Истанбул. но преди 1561 г. регистрирани като мирийски. известно и като А р м у т л у Диван. които желаят да основат вакъф.

За щастие четвъртото от петте вакъфски села на Бали бей може да се открие в регистъра от ок. кадия и историк от Одрин. също принадлежи на Текето на Бали бей. II. за да косят трева за конете на проходящите лица хайманета и да докарват дърва Оттогава посоченото място станало сигурно поради въпросното теке и м ю с ю л м а ните минавали без страх. Това е. Става въпрос за с. На л. Тъй като горното бе докладвано. който приема исляма и се издига на висок пост поради финансовите си способности. л. Жителите на Дългач са „ягджии". и плаща годишно 7562 акчета на управителя на текето. а са се преместили на място. запазен в Анкара (Kuyudu Kadime. девет неженени и 15 български християнски домакинства. Регистърът (л. четири хана в същия град и няколко бани в градове в Мала Азия. Оригиналният текст е на факсимиле. както става ясно от бележка в описа 107 : „Понеже споменатото село." 104 105 106 107 108 Северна България са само малка част от собствеността на този богат вакъф. Т И Б И . наречено Балчък Хисар. за да получи частна собственост. текялиф-и йорфие и кюрекчийска служба на корабите на дунавската флота и да плащат само десятъците. Понеже споменатото място (mcihal) било много опасно харамийско (harami) свърталище. Негово Величество господарят-Падишах вакфира на посоченото завие целия доход на посоченото село и бе вписано в регистъра." Става въпрос за всичко на всичко 116 акчета. Цветкова ( Т И Б И . (вж. Понеже бе докладвано на негово величество падишаха . Ливада на тюрбаните). но не и с о б щ селски статут. 1490 г." По време на регистрацията с. което при фиксираното испенче от 25 акчета дава 32 християнски домакинства (в иджмал дефтера техният брой не е изрично посо- 79 .7 . плащани от 42 данъкоплатци. Тези фондации са все още действащи по времето. как политиката на вътрешно колонизиране и изграждане на инфраструктурата върви ръка за ръка с вакъфската система и системата за охрана на проходите и опасните места. но единствено Тутракан е вярното. с две домакинства и шест неженени мъже. който притежава голям брой магазини и къщи в Истанбул. 5 7 . което е доста под средния размер на данъци 105 . защото липсват точки. която плаща общо 687 акчета (т. 342) чете названието на селището като Йорукан. бани. т. пак бе потвърдено и регистрирано в новия дефтер. син на Яхя паша. след като се оттегля от служба. с колежи. 462) . Той е евреин по произход. 33а) ни казва за него: „Посоченото село е на страшно и опасно място. където се намират убийци. Понастоящем е наложително то да получи дервентджийски статут и жителите му да бъдат освободени от авариз-и дивание. производители на масло. че християните жители на селото всъщност не живеят в него. което по това време наброява 39 домакинства и три вдовици. . защото се явява вече с всички точки на буквите и с вокализация в: Defter-i Mufassal-i Liva-i Nigbolu от 987. Селото плаща 4916 акчета годишно (т. f. както и мюсюлманската махала Дългач 106 и смесеното турско-българско село Дюлбенд Аланъ (т. известно още като Завие Сейид Осман. за да се съживи. Малката мюсюлманска махала Златар. Това е постановено и се вписа в новия регистър. Той събрал и заселил посочените неверници. f. 1977/78. е. По негова [на Бали бей] молба понастоящем със заповед му беше зачислен приход. Последното е с 19 домакинства мюсюлмани. Регистърът отбелязва. 29 четем: „Вакъф на текето Бали бей. Поради страх от щети 10 * е останало празно. когато Хибри Ефенди. му е дадено насърчение и на спадащите към неговите предели м ю с ю л м а н и заедно с махалите е зачислен този размер доход. Това прави 84 акчета на домакинство. училища и пр. спадащо към Чернова [Червен]. 3v). споменатият Бали бей като субашия на Тутракан 104 построил на това място отбелязаното теке. III. именувано Завие [Сейид Осман]. 111. всички с хубави български имена. Това не е проста фраза или трик на провинциален първенец. можем да видим в същия регистър на вакъфи и мюлкове. е. 6 . Сърнево наброява 90 християнски домакинства. Дългач. с. ЗЗг. Село Сърнево близо до споменатото теке. Баркан (Vakiflar dergisi. Б.господар. p. И двете четения са възможни. Абдусселям е дефтердар на С ю л е й м а н през 1525/26 г. е. към вакъфа на султан Мурад II в Одрин (известната джамия Юч Шерефели. В големия си труд върху историята и топографията на Одрин Ems iil-Miisamirin Хибри споменава и сградата на Абдусселям Бей в Хафса.: E y i c e . предписаните от шериата и обичая даждия. Умира.като Тутракан. е. S.). За снимка.1 2 0 . описва Чекмедже (1632) в своя труд Menasik-i Mesalik. е ненаселено и празно място.462-463. и е погребан до благотворителната си фондация в Чекмедже.Пример за това. № 42. Испенчето на селото е 799 акчета. по 86 акчета на човек). Новосел в: OAK 45/29. по около 126 акчета на домакинство. план и извлечение от фондацията на Абдусселям бей в Чекмедже вж. или по-малко от три акчета на човек! Последното село от вакъфа на Бали бей е Волона. Село Завие е основано малко преди регистрацията. Три домакинства с данъчна тежест от по 177 акчета. 20а).GDAAD. което не е прекомерно за онова време). Tarihde Ku<?iik<?ekmece.

Никоя доиндустриална страна не е мислила за предотвратяване на най-сериозната причина за разбойничеството: общата бедност на обикновения човек. Един от везирите на Баязид II (1481-1512). S a h a i f u l . а 110 . p. се споменава в регистър от ок. с. а 82 „нови".5 акчета на глава.. Тези два случая могат да бъдат дадени като пример за пътя на много други дервентджийски и вакъфски селища в България и другаде по Балканите.a h b a r . Дряново. 1470/1480 г. са останали само три.Село Волона е смесено. везир без равни на себе си" 112 . Тъй като обаче датата на смъртта на някои от споменатите в него личности е известна. Другите седем м ю с ю л м а н с к и домакинства трябва да са напуснали мястото по-късно. III. Т И Б И . обичащ учените и мистиците (сулеха) и вярващ основател на фондации. на които са вписани мюсюлманските и християнските имена. Това е огромно нарастване за периода 1480-1544 г.. Тази фондация включва петкуполна джамия (която все още съществува и е датирана с надпис от 883 (1478) г. В такава ф о р м а се регистрира в новия султански д е ф т е р . Срв. или по 5 акчета на човек! Текстът за вакъфа на Бали бей завършва със следната забележка: „Посочените пет броя села в лива Никболу в посочения кадълък [Червен] са били извън регистъра като ненаселени и празни. Има място за около 30 мюсюлмански и 52 български/християнски домакинства. 175. Наистина е било необходимо да бъдат взети мерки за прекратяване на бягството от района. обществена баня и суфихане (дервишка обител) 111 . но страниците. по който не може да се прецени точният им брой. Муфассал дефтер № 382 на Никопол от времето на великия везир Рустем паша (1544-1553) 1 1 0 споменава същото село вече със седем мюсюлмански домакинства и пет неженени мюсюлмани. p. както бе посочено по-горе. От християнските домакинства 252 са „стари". че са се развили в значими градове. . и още повече за малкото години между двете последни регистрации (най-много шест до осем години).„нови". данъчни облекчения и изграждане на завие. Фондацията напълно отговаря на казаното за Касъм паша от биографите: „учен и добродетелен мъж. Многократно в балканската и особено в българската историография на османския период се е казвало. по който работи османската администрация. Евлия Касъм паша. е. no: M u n e c c i m b a § i . споменат по-горе.In: Edirne'nin 600. завоевател на света.0 111 1. Дори и днес разбойничеството е голям проблем в добре развити и високоцивилизовани страни (Италия) и не се причинява само от бедност. имарет за хранене на бедните. Решението е в повторно заселване. 444. Цит. (смъртта на Кара Ахмед паша) и с л е д 1544 г. като се базираме на малко използван или непубликуван архивен материал. 217. че вакъфите са всъщност още едно средство на богатите за експлоатация на масите или за защита на собствеността им от конфискации от сул- 109 1. Цялата група плаща 400 акчета. селото наброява 243 християнски и пет мюсюлмански домакинства. Когато било докладвано във височайшия д в о р на Негово Величество султана. а с нея и датата на съставянето му. Тунджа в старата столица на империята Одрин (Адрианопол). От неженените 226 са „стари". Според регистъра на вакъфите и мюлковете от 1544 г. Edirne $ehri kurucalari. Може би като най-забележителни примери за това. как османската вътрешна политика води до появата на нови процъфтяващи селища. малко планинско градче между Търново и Габрово. з а щ о т о по врем е т о на Бали бей. " Всички тези бележки ни дават отличен поглед върху начина. T. II. Затова ще се спрем подробно на тях.: G б k b i 1 g i n. т. ще т р я б в а да го датираме преди 1551 (смъртта на Хадъм Ибрахим паша) и 1555 г. и поради това сме им отделили тук толкова място. както и 308 неженени християни.2 80 чен). или по 88. вписани в предишния регистър. бе издадено султанско м ю л к н а м е за владение в пълна частна собственост от посочения ага със свободен статут и с описание на границите му и със свободно ползване на приходите от такси [следва пълен списък на данъците]. M. 1965. са повредени в началото по начин. направила го привлекателно за заселване.. го придобива като мюлк. Началната страница на д е ф т е р а е изгубена. Той посвещава приходите от него на своята фондация на брега на р. Fethi Yildoniimii Armagan Kitabi. . Ankara. което може да се обясни само с радикалната промяна в статута на селището. когато Рустем паша става велик везир. 109 като спадащо към тимара на кадията на Търново. както и 193 неженени мъже. за които се знае. с 83 домакинства и две вдовици и плащащо годишно 7345 акчета. можем да цитираме казусите Дряново и Арбанаси.

живял през първата половина на XVIII век. което има много малко общо със средновековното мислене. Те имат такава заповед и от нашия славен и раздаващ благоволение султан. Статутът на Дряново е подробно описан в регистъра (л. 81 . тъй като казусът Хаджи Б е ш и р разкрива по-добре от всеки друг колко струва теорията за „чистотата на кръвта".тана. павилион с фонтан и библиотека близо до портата Гюлхане на султанския дворец и в съседство с Високата Порта. Хаджи Б е ш и р е син на канибал от Южен Судан. ако вакъфите не получават печалба. В съответствие с това беше отбелязано в новия регистър. създало вакъфа. в османското общество основаването на вакъфи е нещо като модел. как биха оцелявали? Един преглед на управлението на някои подобни институции на Запад показва. заразена от свръхнационализъм и откровен р а с и з ъ м . на това основание беше вписано в новия регистър. Писмено и устно беше потвърдено те да не бъдат безпокоени по никакъв начин. Къзлар агата Хаджи Бешир ага. отглеждане на коне. които наследяват учения ага. Преди време това [село] било дадено като тимар. Има многобройни султански заповеди на покойния султан Баязид да бъдат напълно освободени от улашка служба. библиофил. Понеже има султанска заповед [описваща техния статут]. Село Дряново. чиито фондации принадлежат към най-значителните в империята след тези на самите султани 114 ? Дали те са мислили за потомството си? И все пак. та да функционира добре в течение на векове и да западне едва когато всички други институции на империята също са в упадък. чиито пратеници обикалят империята в търсене на редки ръкописи. Сегашният статут на гореспоменатото село като вакъф беше отново потвърден от султанското благоволение и е утвърден старият вакъф. че кръвта е носител на всички таланти и добродетели в човешкото същество. които разкриват в детайли техните приходи и разходи. спада към общоприетите задължения в исляма. Така печалба от вакъфската система имат не само бедните и вярващите в далечен град. вратата на отсрещния дворец на великия везир. ако той е с висока държавна служба. голям патрон на образованието и литературата. Наистина в повечето вакъфи има едно условие. че вакъфите всъщност са фалшификати. Примерът е полезен и за днешна Турция. който сега приютява великолепния архив на Министър-председателството. е обяснение в контекста на съвременното антирелигиозно общество. както и красиво изписаното и позлатено вакъфнаме на всичките му фондации (в Библиотеката Сюлеймание). Този пример може да бъде умножен без особени затруднения. 8а): „Вакъфи в каза Търново. идеята. са поколенията студенти и ученици. където след Втората световна война се публикуват книги с такива документи). Единствените „синове". което дава на основателя и пръв управител най-често заплата от 10 или 20 акчета дневно за лични нужди. А какво да мислим за множеството евнуси. Приходите и разходите са според условията на дарителската грамота (вакъфнаме). Нещо повече. с ъ щ о толкова голяма дервишка обител. Тази сума е четири-пет пъти по-висока от необходимата за дневна издръжка на джамия. се пише. Да бъдеш щедър към нуждаещите се и бедните. от принудително пренасяне на товари. но и селяните. Те [жителите на селото] са освободени от авариз-и дивание. които живеят от източниците на доходи за фондацията. че тенденцията да се „играе на сигурно" е широко разпространена и логична. На основание на това беше вписано в новия регистър. развити през XIX в. косене на трева. Без да се видят импозантните сгради за обществена полза. вакъф на Касъм паша. Функцията на „мютевеллията" (администратор) преминава от баща към син и т. да изграждаш домове за „истинската вяра" и да стимулираш знанието. начално училище. от градене на крепости {kal'e уартак). Скромната му гробница е в околностите на светата джамия на Еюб Енсари. Нека цитираме един пример." 113 114 През 1981 г. наследството му обикновено отива в държавната хазна. че в България се правят м н о г о малко изследвания на основата на вакъфнаметата (за разлика от Югославия. то носи престиж и уважение на този свят и осигурява място в отвъдния. Медресетата са особено скъпи за издръжка поради високите заплати на преподавателите и дневните. спадащо към каза Търново. служене като гребци (kiirekgilik) и събиране на момчета за еничари. Вероятно обвързването на щедростта с малко личен интерес прави системата като цяло толкова силна. Това. но след обучение в дворцовото училище става един от най-учените м ъ ж е на своето време. н. дълбоко вкоренени в религията. което се получава в съвременната българска интерпретация на вакъфската система. докато. нито да са надникне във вакъфнаметата 1 1 3 и провинциалните описи. които се дават на студентите. Б. издига в столицата на империята голямо медресе. То е вакъф на имарета в Едирне. които служат на светски цели. проф. Цветкова ни каза. отколкото някои теории за обществото. и по този начин основателят може да осигури на потомството си фиксиран приход. Повечето от неговите сгради са все още запазени. разкривайки в много по-голяма степен истинската същност на османската цивилизация.

Възобновен е на д н е ш н о т о си място към края на XVII в. известно като М а л к и т е С в е т и А р х а н г е л и . № 559. Според предание. неженен мъж по неженен мъж. има прираст повече от 500% за 50—60 години. които били вземани при създаването на вакъф и избора на собствеността му. че охраняват прохода (на главния път. Неговите членове изграждат мостове и чешми. да се взема [глоба] 15 акчета или да се удрят 15 т о я г и . ни дава отлична представа за мерките. и тогава са разкрити някакви основи с останки от фрески. От вдовици и немощни стари хора да не се взема [изобщо] харадж. и разрушен отново през 1876 г. Б о г а т и я т е с н а ф на о б у щ а р и т е е особено щедър към града. След това идва списък на данъците.. В началото на XIX в. От крадците на коне или волове да се вземат 100 акчета глоба или да им бъде отрязана ръката. но с малко по-забавени темпове. обичая и с ъ о т в е т н о бе вписано в новия императорски д е ф т е р . т. Й. Плащан е данък и за 11 воденици (по 30 акчета за всяка) и за една тепавица. което през 1470/80 г. с. че за времето си Дряново е било богато селище. съч. Вторият манастир с ъ щ о е разрушен и никой не знае от кого и кога.Следва регистрация на жителите домакинство по домакинство.6 117 82 Дряново п р о д ъ л ж а в а да се развива и след 1550 г. Д а н ъ к ъ т на п ч е л н и т е кошери да се взема по едно акче на десет кошера. че не е според обичая ергените да не плащат харадж. 106): „Тези н е м ю е ю л м а н и притежават кануниаме на покойния Касъм паша в следния смисъл: „От всяко нем ю с ю л м а н с к о д о м а к и н с т в о да се вземат по 25 акчета харадж [стандартният р а з м е р е 50 акчета]. Селището не е изцяло земеделско. срещу днешния манастир. Тъй като целият данък върху овцете е в размер на 4560 акчета. свързващ Дунавска България с Тракия през Балкана). който става известен с ролята си по време на Априлското въстание от 115 1. През 1906 г. испенче да не се взема. отбелязва. 67. Георгиев. Да се събират от третата година. който е а в т о р на полезно изложение върху съвременната история на града (Град Дряново. От средата на века става много важно тъкането на коприна. За наказание на онзи. То се нарича Големите Свети Архангели. с. Това трябва да е бил манастирът от XV в. 68v). Основаването му се свързва с времето на българските царе. втория път вероятно по време на продължителната обсада на Търново от османската армия през 1393 г. То има поне т р и м а свещеници (които до голяма степен живеят за сметка на обслужваната общност). Цит.. сп. изложено в дефтера (не ни е познат оригинала). Там четвъртият манастир все още има ливади и друга п о з е м л е н а с о б с т в е н о с т (Ге о р г и е в. Дряново. Мястото на предишния (втория) манастир е разкопано по времето на игумен Пахомий м а л к о п р е д и 1876 г. Този списък е уточнен със следната бележка (л. Д е с е т домакинства да бъдат определени за овчари и в течение на две години от тях да не се събира нито харадж. Той дава списък на еснафите от 1794 г. " Съдържанието на Кануннамето на Касъм паша. които плащат. Вакъфският регистър на Никополския с а н д ж а к от 987 (1579/80) г. запазен в Анкара (Kuyudu Kadime. Й. когато пише Георгиев. Всичко останало е според условията на вакъфа.. Те притежават султанска заповед. издържащо се от занаяти 116 и търговия със земеделски продукти. Бил е разрушаван на д в а п ъ т и .. успял да з а п а з и капитала си. който открадне кошер или овце. шивачите. този манастир е бил издигнат на няколко километра от с е г а ш н о т о си м е с т о п о л о ж е н и е . 1906. Данъкът върху добитъка да се взема по е д н о акче на всеки два бивола. Ясно е. можем да заключим. градът става център на занаятите. т о з и харадж да се взема за султана [хазната].. . на място. С течение на времето Дряново се превръща в процъфтяващо градче. когато пише Георгиев. Пер.. без съмнение подсигуряват нуждите на имарета в Одрин. По същия начин стигаме и до броя на прасетата (за които се плаща нормалната такса от едно акче на глава) — 1360 глави. Възстановен е.. те са единственият еснаф. е населявано от 415 жители. предачите и т ъ к а ч и т е на козя в ъ л н а (мутафчии) и най-богатият от всички .. нито данък върху овцете. На 50 овце да се в з е м а т г о д и ш н о по 15 акчета [при обичайни 25 акчета]. 7 3 8 ) . че селото е притежавало 15 200 овце. е. П о н е ж е е з а п и с а н о в стария регистър и б е ш е казано ясно. вече има 2118 жители. П ъ р в о н а ч а л н о т о м я с т о на (предосманския) манастир се помни добре по времето. го споменава вече с 4 3 0 д о м а к и н с т в а и 230 неженени мъже. То има няколко църкви и поддържа един манастир 1 1 7 . се п о я в я в а т и е с н а ф и т е на даракчиите и на ковачите. На надпис на тази (трета) църква се чете г о д и н а т а 1701. Шестдесет от домакинствата имат дервентджийски статут и са освободени от авариз. но д ъ л б о к о в долината. f. в който се посочват тези на дърводелците (най-стария).руфетът на обущарите. п р е д а в а н о от поколение на поколение. при зърнените храни по един сноп на десет.. Други данни от регистъра подсказват. д а р я в а т м н о г о пари и икони за църквата. че през XVIII в. Сватбарина да се взема по 55 акчета от девойка и по 15 акчета от вдовица [която се омъжва повторно]. кожухарите. през 1550 г. Никой да не нарушава тези обичаи на споменатите [немюеюлмани]. определени за овчари. 752).. че статутът на вакъфско селище в съчетание с този и на дервентджийско го е правил много привлекателно 115 . Десетте домакинства.

Струма. Б о б о ш е в о на р. Тя е по-известна с втория слой стенописи 1 . 1964. която пише ценна монография за църквата „Св. където реката излиза от тясно дефиле и навлиза в широката Струмишка долина.6% идват от десятъка върху житото (обичайно той дава 2 5 . Бобошево заедно с Арбанаси (което ще разгледаме по-нататък) е мястото. Той подготвя проучване по въпроса. През последните години на османското управление според статистическия годишник ( с а л н а м е ) на Дунавската провинция (Вилает Туна) то има 68 мюсюлмански и 543 християнски домакинства съответно с 328 и с 1424 жители мъже (с. P a n a y o t o v a . дъщеря на султана. който споменава статута на Б о б о ш е в о и който е използван като източник от Флорева. който 11 * П а н а й о т о в а. Constantinople. Църквата Пророк Илия в Б о б о ш е в о . поголовният данък (джизие) от една златна монета (ок. Атанас" (1666) и „Св. 251). 1964. В това бавно нарастване на броя на жителите му виждаме отражение не само на ограниченията за икономическите възможности в планинската среда на Дряново. или общо около 3000 души. Бобошево се намира на място. Bulgarian Mural Paintings of the 14th Century. счита. 4 2 1 a .. 60 акчета). 1935.4 2 2 b . който досега не е бил използван за историята на това селище. T. запазен в Анкара 1 1 9 . Почива през 1585 г.1876 г. VII. регистрира цели 330 домакинства. е построена и изписана през 1488 г. че Есмихан е дъщеря или на Мурад I (1360-1389). 1 7 2 . Детайлно географско. p. което наистина е ниско. прелюдията към българската независимост. Регистърът споменава „селото Бобошева. Димитър". Е... е построена по византийско време и има фрагменти на стенописи от XII в. историческо и етнографско описание на Б о б о ш е в о може да се открие у: К е п о в.9 T K G M . Дефтерът от 1573 г. То се споменава с днешното си име за първи път през XVI в. Доста привилегировано. Всъщност обаче няма принцеси с име Есмихан отпреди XVI в. Така Бобошево става собственост на османска принцеса не през XIV или XV в. Тя е омъжена за известния велик везир Мехмед Соколович. . отново вън от селото. 1980. но и на съдбата на империята от последните години на Pax Ottomanica. Това е Селим II (1566-1574). Само 4. 1... 1308 (1890-1891). в старата каза Дупница. Белград) го свързва с първия век на османското господство. геоложко. но с различен статут е с. който наистина има дъщеря на име Есмихан. 154-161. Тодор" на Струма. А. Миналото и сегашно на Бобошево. В него трябва да е имало и други черкви.3 5 % ) . № 90. Досега не са открити данни за статута на селището преди 1573 г. 1966. Църквата „Св. 83 . И. а не на султан. Ankara: TTK. Проучвания за изобразителните изкуства из някои селища по долината на С т р у м а . Бобошево е описано в подробния регистър на санджак Кюстендил.U 1 u 9 а у. Ankara. VII. убежище на света". Нещо повече. доста по-стара. В а с и л и е в . Църквата „Св. 19. 121 Ф л о р е в а . I.. който разглежда и другите църкви в селото. Тодор" при Бобошево. лива Кюстендил". Padi§ahlarin Kadinlan ve Kizlan.. в дефилето вън от селото. Илия" 1 2 1 . спадащо към нахия Дупниче.И И И И . Тази титла е използвана и в документ на Махмуд II от 1821 г. или по-малко от 58 акчета на домакинство. който обикновено се атрибуира към XIV в.. £ a g a t a y .2 0 5 (c м н о г о снимки). или на Мурад II (1421-1451). а двете по-ранни от нашата Есмихан са били дъщери на други османски принцеси. Есмихан е родена през 1545 г. като „частна собственост (мюлк) на Есмихан Султан. Бобошево очевидно се развива добре. ff. 1978 (94 снимки). но е с по-стар произход.. когато с.. 101-140. църквите „Св. а през втората половина на XVI в. С. 120 Sicil-i Osmani. 8 . Гойко Суботич изказа мнението си устно в разговор с нас през 1983 г. Два богати и големи комплекса със стенописи се появяват в течение на XVII в.. . където се намират най-старите църкви в страната. Илия" (1678). Богородица" е построена на мястото на друга. Мала Азия. 40-41. Църквата на сега запуснатия манастир „Св. но поне един реномиран специалист (Гойко Суботич. в Маниса. което говори за добре развито винопроизводство. (има надпис). защото само тези двама султани са носили титлата Хюдавендигяр. Епитетът се отнася за управляващия в момента султан. Sofia. в Истанбул и е погребана в красивата гробница на баща си до Ая София 1 2 0 . Елена Флорева. Голямата църква „Св. Kuyudu Kadime. но 15% се получават от данък върху ширата. О б щ о данъчното бреме е 19 082 акчета. С. D. Д. M. и двете в самото село.И И И И .

. Тези книги са описани у: К ож у х а р о в. съществуват еснафите на тъкачите на козя вълна (мутафчии) и на бояджиите. питиета и подслон. На базата на множество турски документи от последните векове на османския период и на информация. описани подробно в документите (Evrak) № 1993 и № 7537 от Архива при Двореца Топкапъ. което навежда на мисълта за такава дейност. Една от махалите на днешното село. Есмихан Султан трябва да е добавила прихода от Бобошево към религиозните си фондации. което все още пази по-голямата част от старите си черкви. с храна. с 442 жители) на 5 км източно от средновековната царска резиденция Търново. Към манастира „Св. Илия". плодни дръвчета.. Бобошево играе роля и в местното българско образование. защото членовете на императорското семейство са се нуждаели от сигурни доходи. Поради внезапния и стремителен упадък след 1800 г. то има 2639 жители.. 225). Флорева стига до извода. Жителите на Бобошево още помнят. общо около 1640 жители. Дамаскинската л и т е р а т у р а ще б ъ д е разгледана в Глава VII. че селото е било освободено от много данъци. Днес . Поне от началото на XIX в.Изв. в едно от тези училища е изработено Бобошевското Евангелие. освен представителите на принцесата. пчелни кошери и градини 122 . че селото е било „под защитата на една султанка". а в края на XVII в. В регистъра от 1573 г. Димитър" има килийно училище за подготовка на писари (даскал) и свещеници. тези привилегии все още са валидни. се споменават кожухарите (кюркчии) от Бобошево по повод търговските им контакти с абаджиите от Пловдив. През 1972 г.Бобошевският Дамаскин 123 . значението на Бобошево намалява. Днес Арбанаси все още има пет исторически църкви и два манастира. показвайки ръст много по-нисък от средния за България. С. споменава селото (с. Бобошево е процъфтявало под покровителството на султанката. 1965.. е може би този с градчето Арбанаси.Албанското село" е квартал (през 1972 г. XVI. Нито един кадия. 423b.обикновено се плаща свръх всичко това и отива пряко за хазната. набирането на момчета за армията или за дворцова служба и задължението да снабдява служители. f. Флорева допуска. лит. построени и изписвани през XVI. Инст. се споменава плащане на пазарна такса \bac-i bazar). През XIX в. Към църквата „Св. След регистрацията от 1573 г. Това найдобре се гарантира. Около 1600 г. се споменава и че манастирът притежава лозя. но само с 271 домакинства и 819 жители мъже. № 90. и там редовно се провеждат големи панаири. т. XVII и XVIII в. Атанас" също функционира училище. тук откриваме както привилегирования статут. Д в е ръкописни книги. K u y u d u Kadime. С течение на времето се развиват редица занаяти. 122 123 84 T K G M . един от най-красивите паметници сред старобългарските ръкописи. . то не получава своя дял от нови строежи в периода на Възраждането и старите църкви са запазени в първоначалния им вид от XVIIXVIII в. То е едно от малкото привилегировани османски селища в България. че вероятно кожухарите от Бобошево са платили изграждането и изписването на църквата „Св. все още напомня за старите панаири. Най-добрият пример за начина. То е разположено на главен път. Сред тях са девширме и нузул. Селото очевидно е получило този статут. Салнамето на Дунавския вилает от 1290 (1873/4) г. Панаджуро. орна земя. в този рядък случай е включен в общата сума. които са на официално пътуване. получена от местни източници. свързващ Централна България с Македония (района на Серес). Единственият турски служител в селото е един чауш с пет заптиета (полицаи). като се даде привилегирован статут. В регистъра от 1573 г. Истанбул. така и паметниците. по който привилегированият вакъфско-дервентджийски статут може да доведе до процъфтяване на християнската поствизантийска култура без подкрепата на царски двор или национална църква. . Докато за други места се налага да базираме теориите си на разпръснати откъслечни сведения и предположения. Изглежда. През XIX в. Ankara. на високо плато над бившата българска столица. военен командир (йтега) или надзорник (ncizir) няма право да влиза в селото. През 1680 г. всички християни. е.

СУ' JIJ . -vji « I " . относно статута на Арбанаси (в долната част на страницата започва регистрацията на главите на домакинства). . &J4JJ < r . * -J * Г ^ Iи - ij yJJcTS^v ^ t t * e*Uj ..i ^ f c i i . . 85 . TD 382. -Jj —и* v * > Jfiit (JJI* с -JJ ' J j J j У j j VJVJ -JJ UJUJ е -J J Jjj- -r— r J ^ Us J>J -b oJy* ( BBOA Istanbul. 772. . ^ J J J j ^ j j . c.

С л е д това Абдусселям бей отново взел мукаррернамв от султана. вън от обикновения ред. спадащо към Търново. Тук откриваме бележка. или „албанските села" 124 .Bulletin d ' i n f o r m a t i o n de FInstitut d'urbanisation et d'architecture. на посоченото село. с д р у г о име Арнавуд кьой. 8 6 123) отбелязва. защитник на света. Всичко това е посочено в стария регистър. 124 125 12л 127 86 М a r d i-B ab i ko v a. споменатото мюлково село на Пир А х м е д Челеби б е ш е закупено от Негово Превъзходителство.2 . . датиращ от периода между 1544 и 1553 г. И Оряховиците. Регистърът (с.Нека продължава тяхното величие! — е вписано в имперския регистър. 4. Йордан Георгиев (Село Арбанаси. . Документът се отнася до собствеността на дефтердаря Абдусселям бей (поч. П. 1903. Арбанаси е известно като . за наследство (beytiilmal).) и на Хилми Челеби. Въпреки това османските документи. месец ребиюлахър [октомври-ноември 1540 г. 87). 772) казва следното 126 : „Село Яйлак. Второто и по-подробно обяснение за Арбанаси откриваме в муфассал регистър № 382 на Никополски санджак. По-късно след с м ъ р т т а на Абдусселям бей. прилежащите земи и таксите за загубен добитък. Българските учени б р о я т страниците на османските регистри. Арбанаси не е упоменато. сп. 1957. и Лясковец са с хубави български имена и трябва да са съществували отпреди колонизацията с албанци. като книгите и а л б у м и т е на Л. Origine nationale de la maison d'Arbanassi.4 5 7 ) . Те трябва да са били заселени с албански християни малко преди 1500 г. В редица български изследвания и популярни статии за Арбанаси се говори. че: султаните са притежавали Арбанаси като свои коронни земи и поради това те би трябвало да са го взели пряко от българските царе. е в регистър на вакъфите и мюлковете в Никополски санджак непосредствено след 1544 г. 1 . по стария начин . Текстът от 1544 г. лицата. най-блестящия от блестящите.Заедно с близките Горна и Долна Оряховица и Лясковец. Негово Превъзходителство М е х м е д паша. приказката за двореца на българските царе ще продължава да се разказва. в който липсват името на селото и първият ред. ( Т И Б И . LXIV. Сега с п о м е н а т о т о село е мюлкова собственост в съответствие с благородното свещено право и като такова със знанието на гордостта на везирите. че селото и з о б щ о не е било султанска собственост. 1531 г.Нека Б о г му помага! . който разкрива историята на селото през първите петдесет години от историята му. Връчен му бил документ от гореспоменатия [sic!] кадъаскер. Лясковец има 26 домакинства. които притежават. Новите албански заселници изсекли част от гората и построили д о м о в е т е си там (с. Взет бе шерийски [според свещеното м ю с ю л м а н с к о право] документ от покойния С а р ъ г ю р з ефенди.. Когато бе докладвано пред издигнатия султански двор. П. което ни беше недостъпно. Ахмед паша и Н. великия везир Рустем паша . мюлковият му статут б е ш е потвърден 1 2 7 . . След като беше заповядано това. XI. Тъй като обаче небългарският произход на Арбанаси е труден за преглъщане от националистическото мислене. а хас на редица османски велможи. че мястото трябва да е било средновековно селище и дори имот на последните български царе. p. Нещо повече. глоби за престъпления и други малки обичайни такси. които ще публикуваме на с л е д в а щ и т е страници.] Ю с у ф Шах Челеби продал дела си за 30 000 акчета на брат си Пир А х м е т Челеби. p. 18. че според местната традиция селото е основано на място. V Les eglises d'Arbanassi. тъй като не съществува по това време 125 . Откриваме ги като части от тимари в съкратен (иджмал) регистър на Никопол от 70-те-80-те години на XV в. с които разполагаме. и изобщо всички законни и обичайни такси и че са освободени от всички авариз-и дивание и текялиф-и йорфие. загубени стоки и пари.. най-именития от великите везири. която разкрива положението през последните три-четири десетилетия преди регистрацията. Идеята е.Пер.за 1694 златни монети в съответствие с предписанията на свещеното право. 1978. III. собственици станали синовете му Пир А х м е д Челеби и Ю с у ф Шах Челеби. продължава тук с: „и това б е ш е вписано в новия дефтер". През 947 г. Това без съмнение е фолклор. ще цитираме само този текст. Неговият извор е султанска заповед от 1751 г. n. Турците от нашето поколение дават номера на страниците на първоначално неномерираните листи на ръкописите. но в споменатите публикации (дори в най-сериозните.Arnavud Karyeleri". св. Ибрахим паша . Тъй като началото на съществуването на Арбанаси също е разказано в новооткритата бележка. на които се натъкнахме в случая с Новасел. където и свършва. Прашков) е придобило статуса на догма.fol. Н. Следователно споменатото село било пълна собственост на Пир А х м е д Челеби. r-v. По този повод кадъаскерът Мевляна Шейх М е х м е д син на Иляс издаде потвърдителен шериатски документ. с неговите граници. По този повод бе получено [потвърдително] постановление от покойния султан Селим Хан [1512-1520] относно свободния режим. административното му положение. пазен в Истанбул. зърното и д о м а ш н и т е птици и други. безспорно показват. Първото споменаване на Арбанаси в османските регистри. Споменатото село според стария дефтер е било мюлкова собственост на покойния Хилми Челеби. използван и по-горе. Ние следваме и двете системи. Sofia. G. такси върху овцете. според регистъра. Оряховица — 29. X. 102. 4 5 5 . Нейният източник е: K o z u h a r o v . След с м ъ р т т а му е купено от наследниците на споменатия покойник за 50 000 акчета от покойния Абдусселям бей. което било изцяло заето от гора.

Ние не знаем дали другите три села. След самото село е добавена отделна махала с 55 домакинства и десет неженени. тъй като земята е обща собственост ( т щ а ' ) . Герг. т. II. предпочита да датира стенописите от средата на XVI в. защото проучването на османските източници до този м о м е н т не е достатъчно напреднало. TD 382. С. Затова то ще бъде освободено изцяло от всички авариз-и дивание и текялиф-и йорфие. 616). Найранният слой стенописи в най-старата и най-важна църква в селото. Според регистъра от 1544 г. (на Арбанаси). Може би албанските им заселници са от същото време. съставляващи „албанските села". защото те са задължени да пазят пътя и да з а щ и щ а в а т споменатите места. в околностите на Търново. за която османските хронисти 1 2 9 пишат. Според регистъра на мюлковете и вакъфите в Никополски санджак от 1544 г.K o l n .W i e n . (Germ. Арбанаси. 1481-1512.. продължава Прашков в стремежа си да докаже с цената на всичко. Тъй като е заповядано те да плащат 25 акчета испенче на човек и останалите данъци в пълен размер и тъй като споменатото село няма точно фиксирани граници. Т И Б И . неизползван досега от тези. че Хилми Челеби. Яйлак. Така е вписано в стария регистър." 1 2 8 Този важен документ. 772. законът е собственикът да събира всяка година десятъците от поданиците. Der Fromme Bayezid. е турско и означава „лятно пасище". „плато" или „алпийско пасище". 110. които са писали за историята на Арбанаси. навежда на мисълта за континуитет между изкуството на Търново от XIV и това от XVII в. N е § r i. 8. 130 Арнавуд кьой наброява 63 домакинства и 77 неженени мъже." („Преди това беше регистрирано като орна. е. Новоразкритите стенописи в църквата Рождество Христово в с. A § i k p a § a z a d e . а по време на о с м а н с к и я т е р о р " това би било невъзможно. И тук отново четем типични албански имена (Андо. се отнася към края на XV в. че са били отведени много пленници. 132 . че селото е основано през XIII-XIV в. M a r d i-B ab i ko v a . данъчното 128 129 130 131 132 BBOA. е заселил група албанци на платото над Търново. Герг. p. В с ъ щ о т о време той твърди. Арбанаси на български. както и т р и м а цигани. Дука. като Лека. околностите му са пусти и празни. показва. T. Die Geschichte seiner Herrschaft. Според регистъра от времето на Рустем паша обаче (№ 382. 774). че преди там не е имало селище. При излагане на положението пред Издигнатия Престол те са освободени от доставки за армията и пътуващи държавни служители (нузул). но ненаселена земя. Тъй като селото е било заселено с албанци. бел. 111. K r e u t e l . 1980. когато населението почти се е удвоило. Гьон. Поради това е абсолютно необходимо и се изисква с п о м е н а т о т о село да получи статут на дервент. В съответствие със споменатото се вписва и в новия регистър. Съществуването на стенописи от XVI в. 773) илюстрира по друг начин процеса на разрастване на Арбанаси.В: Търновска книжовна школа. . transl. V Les eglises. с. П о н а с т о я щ е м половината от неверниците напуснаха споменатото [село] Яйлак и се заселиха в споменатата м а х а л а . 6 1 0 . Ако порано е съществувала махала. са получили своето население по същия повод като Арбанаси и дали са имали същия статут. Първоначалното име на селото. Михо и много Димовци). около 900 през 50-те години!). p.. G r a z . което теоретично дава 82 акчета на облагаема единица. и там често са убивани хора. (с. Това е индикация.455-457.Споменатото село е разположено в страшно и опасно място. 9. взети измежду непокорните планинци в Южна Албания. 87 . времето на султан Баязид. за която е отбелязано: „sabika m e z r a ' a kayd olunmu§ haliya rnezkur yaylakdan nifs-i kefere kalkub mahal-i m e z b u r e d e miitemekkindir. R. „Рождество Христово". П р а ш к о в . Бележка насред регистрацията на жителите на селото в дефтер № 382 (с. Според муфассал регистъра № 382 от около шест-осем години по-късно 131 . 1978. Вж.. тогава щ е ш е да бъде използвано старото (българско) име. който трябва да е живял по време на управлението на Баязид II. Л. Istanbul.)..6 2 4 . Сред тях има много със специфични албански имена. O T U Q B e g . " ) Историята на изкуството дава допълнителни сведения за ранната история на Арбанаси. Разрастването на Арбанаси през тези години е много по-бурно дори от това на Дряново (400 жители през 1544 г. з а щ о т о имало седем църкви. съответните бройки са 166 домакинства и 59 неженени. че Арбанаси и неговото изкуство са с българска националност. където е притежавал пуста земя. F. Series: Osmanische Geschichtschreiber. Нико. то става известно като Арнавуд кьой на турски или Арбанас. може би това е свързано с албанската кампания на Баязид II от 1492 г. от служба като гребци и от всички авариз-и дивание и текялиф-и йорфие в замяна на задължението им като пазачи. след като Рустем паша придобива селото и променя статута му. цялото данъчно бреме на Арбанаси е 11 574 акчета.

По това време има 228 облагаеми единици. Нещо повече. също резидират в Арбанаси. М a r d i-B a b i ko v a. че те не са били увеличавани от времето на регистъра от 1544 г. През XVIII в. pass. тъй като предишният собственик (Пир Ахмед Челеби) е трябвало да плаща на хазната 2730 акчета и е можел да запази за себе си 8844 акчета.. твърдят. разбира се. а местоположението му благоприятно. някои от най-богатите и влиятелни румънски болярски семейства. Бележката. наброява 1000 къщи (през 1770 г. Статутът на селото остава непроменен и бързото му разрастване продължава. придружаваща регистрацията. както и на таксидиотите на манастира „Св.) 136 . K. но дефтерите изобилстват на подобни дребни грешки. съч. че привилегированият статут на селото е привлякъл множество пришълци от други места. започнати по негова заповед и за негова сметка. Село Арбанаси. Ако предадем историята на Арбанаси в числа. и този на неженените мъже. е идентична с по-горе цитираната и отново потвърждава статута на селото. Furstenthum. c. С други думи. че богатите търговци от Арбанаси са притежавали няколко султански фермана.бреме е останало същото. Този метод. Ге o p г и е в. Рустем паша дава Арбанаси като източник на приход за строежа на множеството обществени сгради. умножен по пет. по 25 акчета на домакинство или на неженен мъж 133 . да процъфтява и да натрупа капитали. Специалният статут на Арбанаси позволява на селището да расте бързо. че привилегированият статут на Арбанаси е бил многократно потвърждаван от следващи султани и че са запазени множество фермани по въпроса поне от края на XIX в. което можем да предложим. 458. ще получим следните резултати 1 3 4 : 1544 392 жители 1552 889 1579 1632 Това е много повече от нормалния естествен прираст. но. основаващи се на местната традиция. Това се дължи на тща' статута на земята. споменава Яйлак/Арбанаси с 271 домакинства и 277 неженени мъже. даващи им същите граждански права като на мюсюлманите (да носят оръжие. докато Рустем паша получава всичките 11 574 акчета. странно. Регистърът е съвсем ясен по този въпрос. изглежда. Екатерина" в планината Синай. Рустем паша все пак печели повече. Двадесет и четири други по-маловажни такси допълват сумата до 11 574 акчета. Арбанаси. което означава. Георгиев споменава. Градчето води оживена търговия с Италия. Брънковяну и Филипеску. Българските източници 135 . По това време то е вече лятна резиденция на епископите на Търново. то е замразено на старото ниво или населението е плащало едва по около 50 акчета годишно! Основната част от данъците на Арбанаси през 1550 г. както прави Баркан в много свои изследвания. се формира от испенчето. с.. Регистър № 559 на вакъфите в санджак Никопол от 987 (1579/80) г. Й. Единственото обяснение. 5. на важен път. p. Й. обикновено испенчето на неженените мъже е б и л о шест акчета. . Унгария и Русия и се развива като активен занаятчийски център на памукотъкачество. Ге o p г и е в. J i r е c е k. да яздят коне. Полша. Ловеч и Русе. дава с а м о приблизително точни резултати. За съжаление страницата. без съмнение българи. 35. Населението му е предприемчиво. V Цит. което стимулира търговията. на която са посочени тези такси. С б о р от броя на домакинствата. 133 134 135 136 137 88 Както може да се види в множество кануннамета. Село Арбанаси. Някъде през 50-те години на XVI в.) 137 . Кантакузини. е отчасти повредена и поради това не се чете добре. дефтерът взема като база 239 и посочва като сума 5700 акчета Всъщност тя би трябвало да бъде 5725 акчета. запазен в Анкара. да обличат богати одежди и пр. мутафчийство и производство на коприна. Въпреки че данъците върху земята се запазват същите. е. С течение на времето първоначалното албанско население приема много пришълци. а с течение на времето получава повече испенче. На неизвестен етап българският и гръцкият език изместват този на първите заселници.

където са запазени прекрасните му творби 139 .. от 1578 г. със снимка на надписа на с. то е и истинската основа на обществото. Майстор Онуфрий е работил във Венеция и е бил нает в гръцкия културен център Кастория/Костур. Другите 10-15% също играят роля и тя. 139 89 . 477. както и споменатата година се появяват в надпис върху арбанашките стенописи. В с ъ щ н о с т Арбанаси е единственото място в България. и Б о ж к о в . Неземеделски групи 1. или още по-често.• Zbornik Lik.Monumentet (Tirana). Urn. Dh. Онуфрий Елбасански 1 3 8 . Те са отражение не само на материалното му богатство. Mbi disa vepra te panjuhura te piktorit Shqiptar te shek. Албански изследвания от последно време правят допустимо предположението. Вж. 218-280. V е s е 1 у. благодарение на привилегирования си статут. 1974. но и на далечните му контакти. С. вероятно са дело на майстор Никола.. VII. заради специфичното им положение в обществото. изградени или изписани по тяхна инициатива. 140 В a c и л и е в.. но първо ще |3 * D h a m o . . И. 1962. Фреските на църквата „Св. който дава (гръцки) текст. Дори тези примери са достатъчни да се разбере значението на Арбанаси и да се илюстрира изключителната роля на това селище и възможностите. които още могат да се прочетат в посветителни надписи на гръцки или на църковнославянски език над главните входове на църкви. ще я разгледаме в друга глава . За българската живопис през XVIII в. 6 3 . Мария Влахернска" в цитаделата на Б е р а т и в Д е р м и на Ю ж н о т о Албанско крайбрежие. Следите.9 0 % в стопанския живот във всяко доиндустриално о б щ е с т в о . Произведенията му от Шелджан и Б а л ш близо до Елбасан са в голямата си част непубликувани. В a b i с . Произведенията на Онуфрий от Кастория са отчасти публикувани в големия албум на Пелеканидис за Кастория. но влиятелна група на българските свещеници в голяма степен се основава на труда на християните селяни. в дарителски сцени. албума: D h a m о. Състоянието на малобройната. близо до Фиер в Южна Албания. Всички останали известни стенописи на Никола и Йоан са в Южна Албания. R. в Зързе. Георги" от 1561 г. и това не може да се дължи само на чистата случайност. 1971. имената им. Архангели" са наети художници от другаде . когато упадък и корупция обхващат старата империя. Атанас" са правени през 1724-26 г. с. Към въпроса за взаимните връзки между българското и румънското изкуство през X I V . 2. Единствените известни творби на Никола и Йоан са в селската църква в Куриян. 1981. А. А. XVI Nikolles. La peinture murale du Moyen-age en Albanie/Piktura Murale е Mesjetes ne Shqiperi. 16. Имената на Никола и помощника му Йоан. Tirana. от двама български художници: Даскал Ц о ю и Недю. в църквата „Св. който го защищава от значителни затруднения дори през XVIII в. с които разполага то. син на най-известния от всички албански майстори в албанската поствизантийска живопис. защото те не се появяват в османските регистри на населението и в повечето случаи финансовото им положение не е известно.И И И И . Произведенията на Онуфрий в Зързе са публикувани в богато илюстрираното проучване на В. Македония. Тъй като статутът й е специфичен и е тясно свързан с османската юридическа система.XVIII в. Групата на християните търговци е трудна за оценка. които оставят като крепители на християнския културен живот.. . е сравнително голяма. са много по-отчетливи: множество портрети в стенописите като ктитори. З е м е д е л и е т о обаче не е единствената му база. Dh.7 2 . Това е причината да се занимаваме толкова дълго с този дял от балканското християнско общество и с неговия статут.Михаил от Солун и Георги от Букурещ 1 4 0 . че з е м е д е л и е т о доминира с около 8 5 . 69. Това са занаятчиите и търговците в градовете. Рударски селища и центрове на металургия Отново трябва да напомним.В: Паисий Хилендарски и неговата епоха.. но за нартекса и страничната порта на църквата „Св. Това ще илюстрираме с няколко примера.Разрастването на това село от градски тип влияе и на църквите му. че някои от прекрасните стенописи от първия слой на църквата „Св. . където са се запазили значителен брой паметници от XVIII в..

.

1984. защото това са единствените съществуващи рударски закони. X X X V I I . 146. И. Те живеят и работят в съответствие със собствените си правни практики и обичаи. Вж.4 9 2 . 1960. V r y o n i s . че изглежда като че ли рударството е изчезнало напълно 142 . .1 7 . 91 . към Сърбия и Босна. който силно напомня за техниците в наше време. 3 8 4 . III.: Si 1 b е r s с h m i d t. 141 142 143 144 За историята на рударството на Балканите с ъ щ е с т в у в а т значителен брой съчинения. 1952. За произхода на рударските закони в Швеция и Италия вж. писмени и археологически. C C X L . но данните за Балканите. J i r e c e k . че в Сърбия са пристигнали по време на управлението на крал Урош I.. които възприемат опита на средновековната индустриална революция. лит. В е 1 d i c е a n u. 1955.Spomenik Srpska A k a d e m i j a Nauk (Beograd). vol. The question of the Byzantine mines. приказните мини в Латинска Америка 144 .Revue internationale des etudes balkaniques (Beograd). . Местните владетели признават този статут.In: Cambridge Economic History of Europe. и цит. M е h 1 a n. След завладяването на Балканите османците правят същото. Връзката между рударските закони на Петър Велики. че в България са дошли по време на царуването на Иван Асен II (1218-1241). неславянска и неправославна и поради това не може да се очаква. работещи в държавите от Персийския залив. че би била крепител на православното църковно изкуство. KL. . С. Wien. които тогава се намират под властта на унгарската корона. Ancient mining in the Central Balkans. кодифицирани при деспот Стефан Лазаревич. в Западния Балкан и по горните течения на Марица и Искър е разположен наниз от рударски селища и центрове на металургията 1 4 1 .обърнем вниманието си към една категория работници със специален статут и относително значителни възможности за инвестиране в църковно строителство или стенопис.. 1935. вж. 405—418. когато са отсечени първите български медни монети в значителни количества. Economies. тези от Потоси и германските ни б е ш е подсказана от проф.3 8 5 . Всъщност византийското рударство продължава римските практики и е със сравнително ниски технологични стандарти. 15. 1938. тъй като по произход е чужда. Монети и монетно о б р ъ щ е н и е в средновековна Б ъ л г а р и я . 1938.Sudost Forschungen. Петър Велики ги използва. D i n i c. Навсякъде по Балканите саксонците са наричани „саси" или „сас".Speculum. Мините са добре развити през римския период. Те са прилагани и в Швеция. така че след изчерпването на жилите на повърхността няма възможност да продължи към подълбоките. L X X V (1934). саксонски рудари.: N е f. . например: D a v i s . Cambridge. Смята се.. Най-важният технически пробив през Средновековието произхожда от Саксония в Германия. особено тези в българските земи и Северна Гърция. 4 4 2 509. January 1962. Още от византийско-славянското Средновековие по целия планински район в Западна България. Още през Античността в Централните Балкани са открити злато. Sp. II. Те отиват масово в планините на Словакия (Зипс) и по-далеч на югоизток. и в Италия. Vol. . и цит.Zeitschrift fur Bergrecht (Berlin-Leipzig). че саксонските рударски закони са валидни навсякъде. III. 1962. 4 2 9 . . D. Белдичеану. Законите за сръбските средновековни мини. д-р Н. когато започва собствена рударска индустрия в Урал. където са разработени нови методи. В османските времена тези центрове продължават да процъфтяват и да се разрастват. От значение за положението в рударството през този период е. Die Handelsstrassen und Bergwerke von Serbien und Bosnien. Знае се. Нека видим как е било в действителност. За по-общ поглед вж. но за това няма достоверни доказателства 143 . J. О. J. поканени от местни владетели да разработват недостъпното дотогава рудно богатство. Mining and Metallurgy in Medieval Civilisation. . A. W. N. Civilisations (Paris).Annales. Les mines d ' o r et d'argent dans la Serbie et la Bosnie medievales. от византийския са толкова оскъдни. . и дори испанците въвеждат тези закони в Потоси. K o v a c e v i c . не са нищо друго освен директен превод от старонемски. Редица запазени османски закони за балканските мини се наричат „Саксонски закони за османските мини" (Kcinun-i Sas-i Maden-i Osmani). около 1243 г. 1879. които е невъзможно да бъдат цитирани тук. Такива са и османските закони. 1081-1261. сребро. Тази група от балканското общество представлява известно затруднение. Das schwedische Bergrecht als Prtifstein fur das Bergrecht von Goslar. Societes. wahrend des Mittelalters. № 2. № 16. p. олово и желязо. позволяващи на рударите да работят дълбоко под подпочвените води.Revue internationale des etudes balkaniques (Beograd). Un reglement minier ottoman du regne de Siileyman le Legislateur. и: Й о р д а н о в. От XIII в. Drustveni Nauka. XXI. Za istoriju rudarstva u srednjevekovnoj Srbiji i Bosni. по начин. лит. 1 . в Трансилвания. M. Uber die Bedeutung der mittelalterischen Bergbaukolonien fur die slavischen Balkanvolker. започват да се заселват из Източна Европа.

Нещо повече. т а м има училище. . Europaische Turkei. където са налице трите предпоставки. B a l a b a n o v . Среброто често се намира заедно с олово в находища на галенит и е субпродукт на олово или мед.In: L'art byzantin chez les Slaves.. Istanbul. се радват на значителна степен на самоуправление. p. B a l a b a n o v . Kliski. 100. През Средновековието и османския период Лесново остава център на разпространение на славянска литература. минимални такси върху продуктите. тъй като разходите по транспортирането на гориво до места. Тъй като Кратово днес е в Югославска Македония и поради силните сръбски връзки. построена от сръбския деспот Оливер през 1341 и изписана през 1349 г.. Кратово става османско в началото на 90-те години на XIV в. Beitrage zur Geschichte des Bergbaus im Osmanischen Reich. Повече подробности у: О k un е v. означаваща 'мина'. c оригинален текст и превод на сърбохърватски. 100.1 0 000 дуката месечно на правителството 145 . Това са западните части на Балкана. The character and influence. наемателите на мините Сидрекапса в Халкидики. Рудата се обработва с огромни чукове. B e l d i c e a n u . в старите български земи съществуват три основни района. те са освободени от някои такси „бадж". 1 4 3 . Hercegovacki. Северна Гърция. М. През 1347 г. княжеска резиденция от Средновековието и център на санджак от османския период. II. C o r n a k o v . 147 успяват да отвоюват тази част на Македония от византийски контрол. 14-18. Те са освободени от джизие. Paris. Подробности за техния с т а т у т вж. I. K. където то липсва. а дава на откуп управлението им на частни лица. когато е добавен просторен нартекс. 1967. авариз и текялиф и тъй като не са селяни. Кратово. българска версия на арабо-турската дума.2 6 3 . N. е необходимо наличието на рудни жили. но със сигурност получава фиксирания приход. наричани на славянските езици „самоков". . един „филури" (флорин). имат фиксирано работно време и платен отпуск. че най-важният рударски район в Кюстендилски санджак. 92. 2 2 2 . или Кануннамета за мините в Прешево и Фойница. Zvornicki. показва. достига най-високо производствено ниво през XVI в. Sarajevo. която показва. които след 1282 г. p. I. Recueil Theodore Uspenski. Името подсказва. 1978. Като изключим Странджа в югоизточната част на България.Османската държава не ръководи мините пряко. Дават на хазната единствено фиксирана сума в размер на една златна монета. D . XXVI.тас1еп. че през предходните петнадесет години те са давали не по-малко от 9 . Голямата църква е ремонтирана през 1558 г. Тя се разтапя в пещи. Lesnovo. около града с характерното име Самоков и Кюстендил. 'руда'.. 'полезни изкопаеми'. малко на север от Кюстен145 146 147 I4X 149 92 Вж. За изграждането и историята му вж. Crnogorski i Skadarski Sandzak (Monumenta Turcica Historiam Slavorum Meridionalium Illustrantia). Османските рудари. За да функционира една мина.. подгрявани от дърва. изнасяни за продан на пазара 146 . R. Няма да бъдат разгледани и малкото разпръснати мини в района на Брезник-Знеполе на българска територия. цитирано в бел. 1957.Dissertationes Orientalis (Prague). Съществува достатъчно писмена информация. A. Без съмнение богатство. Цит. водна сила и гори. p. публикувани в: Kanuni i Kanun-name za Bosanski.: S t o j a n o v s k i . у: A n h е g g е r. 1930. A. Така не се налага държавата да инвестира значителни суми в рисковани предприятия. D. задвижвани от вода.Siidost-Forschungen. The Cultural Monuments o f the People's Republic o f Macedonia. A. а през XVIII в. В Родопите съществуват редица по-малки обекти. The character and influence of the Ottoman rule in Yugoslav countries in the 15th and 16th centuries with special reference to Macedonia. A. за която знаем твърде малко. Монашеските килии и трапезарията са построени (ремонтирани) през XVII и отново ремонтирани през XVIII в. . не плащат десятък и испенче. N i k o l o v s k i . Actes de Suleyman le Legislateur concernant les mines de Srebrenica et Sase. Те все още могат да се разпознаят по топонима „мадан". Прекрасната многокуполна катедрала 148 на Лесновския манастир високо в планините близо до Кратово. че предприятието трябва да е било започнато от османците. S t o j a n o v s k i . 1—21. районът на горното течение на Марица и на Искър. 1943. 1961. и това е много важно с оглед на темата ни. N. 40. казват на френския учен Пиер Белон. че богатството може да бъде щедро раздавано за изкуство. биха обезсмислили цялото предприятие. .: N i k o l o v s k i. За процъфтяването на рударството в Македония под османска власт вж. докарани от сръбски господари. Skopje. цар Стефан Д у ш а н го прави седалище на новосъздадената епископия Злетово. което произхожда от мините 149 . L. C o r n a k o v . През 1547 г.. К . 111-117. изследването на H. То е наченато от саксонци. тук повече няма да се занимаваме с него. съч. Белдичеану.

: Е у i с е. Istanbul V a k i f l a n Tahrir Defteri. Към нейните сведения трябва да се добави. 17 неженени и девет вдовици. S. 93 . Районът на Самоков е предимно български. където още през Античността са открити полезни изкопаеми. Jahrhundert als Quellen fur die historische Geographie Bulgariens.Изв. баня (хамам) и седем магазина. Като цяло това дава 86.дил. (според Хинкова 1576 г. р. ако едно селище притежава джамия. той сравнява текста с този в Самоков и казва. На друго място в труда си. Ara§tirma Dergisi. Османският провинциален статистически годишник Salname-i Vilayet-i Tuna от 1290 (1873/1874) г. Текстът в Одрин е запазен и неговата хронограма ( h a y r u n cemil) наистина дава 893 г. С течение на времето българското население на града се увеличава. За първи път се споменава в османски хроники (писани през късния XV в. както и шест цигански домакинства. Н. Н.. c препратки към Курипешич и дю Френ-Кане. 1978. около 2100. градът има около 760 жители. В. В a r k a n . 1 9 7 0 . но името е постаро и говори за металургия. наричат селището Serf Samokovi (Сръбски Самоков) 153 . което изключва възможността пришълците да са оттам. 1964. от които поне половината са българи. публикуван у: А у v e r d i . бял евнух на Баязид II. събрани от Р. френският пътешественик Филип дю Френ-Кане го описва като „голям град" 152 . Kuyudu Kadime. 25 неженени и 11 вдовици.) като крепост. Istanbul.In: Memorial for Albert Gabriel. вкл. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека от XV. Непреки османски сведения говорят. От много по-голямо значение за темата ни е Самоковският район. то е считано за градски център. Или през 1528 г. Хюсеин ага е активен между 1483 и 1508 г. p. Самоков 738 м ю с ю л м а н с к и домакинства и 1482 немюсюлмански (българи и група евреи). Стенописите в старата църква в с. контролирана от сърбите. дава о б щ о население на казата. 1973. Erzurum Ataturk Oniversitesi. През 1573 г. Бързото нарастване на м ю с ю л манската общност не се дължи толкова на помюсюлманчване на местните българи. а в селата в района все още могат да се видят руините от църквите. Тези мини функционират през османския период. Europaische Reiseberichte aus dem 15. Н у n ko v a . Това означава. През 1530 г.. или около 10%. че са идентични. от 1528 г. дава за Самоков (с. XVI и XVII век. Южно от града все още се виждат огромни купчини шлака от XVII-XVIII в. 119. истанбулския вакъфски регистър от 953 (1546) г. . Вж. Н Б К М . защото регистрите отбелязват само 28 обръщенци в исляма сред главите на мюсюлманските домакинства. не разполагаме с достоверни източници. Стойков. 953 (1546) tarihli. че през 80-те години Самоков вече е придобил градски черти. Повероятно е те да са дошли от други места. За епитета „сръбски" вж. че за първи път Самоков е споменат като каза през 1528 г. 445 м ю с ю л м а н с к и домакинства срещу 3838 български християнски домакинства. Е. Самият град Самоков е с османски произход. Ankara. с. че ранните мини в Самоковско (само железни находища) са били разработени от саси през XV в. Edebiyat Fakiiltesi. тук е имало градско селище 151 . 456. и след това разрушена. 219. 1961. TD 370. .: З а х а р и е в . 141-150. През 1578 г. Джамията е д е л о на капъагасъ Хюсеин ага.ИИИИ. Пет християнски махали със 129 домакинства. Голям брой османски бележки.: С т о й к о в . Мала църква. Мястото се среща отново през 1413 г. която била завладяна от османците в началото на 70-те години на XIV в. при описанието на джамията на султан Баязид II в Одрин. Той вероятно е издигнат в ранг на каза по-рано. За XVII и XVIII в. Съществуват някои данни. „Беси" в римския жаргон става синоним на „златотърсач". През римския период горното течение на Искър. 149-247. Курипешич го нарича Markt Samoco. града. Самоковско. Р. а през 1578 г. p. Прочутият османски пътешественик Евлия Челеби (Seyahatname. 115) следните данни: Една м ю с ю л м а н с к а махала с 35 домакинства. без съмнение обу150 151 152 153 Вж. съставът на града е в съотношение 2:1 българи към турци. 0. чието числово изражение е 893 (1488) г. Неговата фондация в Самоков се състои от джамия. За живота и дейността му вж. 1959. но през XIX в. във връзка с борбата между синовете на султан Баязид I. L. Регистърът от 1528 г. Ankara.. дава за гр. Известен е като средище на каза поне от 1528 г. Четири християнски махали със 111 домакинства. 91. und 16. с. например от силно турцизираната Тракия. дефтер № 61. 126-127) дава текста на надпис на джамия в Самоков. че през последните десетилетия на XV в. Освен тях съществува и привилегирована група от 491 домакинства. Османските регистри на населението по ясен начин потвърждават бележката на пътешественика за разрастването на града. построени по това време. . За множеството фондации на Хюсеин ага вж. е било населявано от тракийското племе беси. където се намира Самоков. Според старата османска практика. Istanbul. 315v: Десет м ю с ю л м а н с к и махали (изброени по име и с имената на главите на домакинствата) с 278 домакинства и 26 неженени мъже. К а р и Agasi Hiiseyin Agamn Vakiflan.) в TD 370. Мехмед и Муса. Това е важна индикация за сръбски колонисти.1.5% българи в казата. VI. VII. Самоков наброява според T K G M . BBOA. Sofia.. но това е само откъслечна информация 150 . трима неженени и осем домакинства на акънджии. 7 1 72.

Й. Петре. Това е предшественикът на днешния Ba$bakanlik Ar§ivi в Истанбул. Гореспоменатите детайли за произхода на рудодобива в района на Самоков са дадени от З а х а р и е в . Izahli Osmanli Tarihi Kronolojisi. Според местната традиция. passim. албанец по произход 155 . V. 148-149. споменава поклонниците Койна. Балканските християни с ъ щ о използват тази почетна титла. Маджаре и Сърби. С хората. Български старини из Македония.. 1931. . укрепления. Христос. За щастие църквата е преживяла времето и човешкото въздействие. 18. Петър построява църква. Най-старият Поменик на големия български манастир Зограф на Света гора. за него: D a n i § m e n d . Н. Белов мадан. Султан Сюлейман издал мюлкнаме за тези села. К о л е д а р о в . имена като Божков мадан. П. „Унгарците" най-вероятно са трансилвански саксонци. С.. 57. откриваме седем demirhane (работилници за обработка на желязо) с всички инструменти и екипировка в касаба (град) Самоков. мостове и пр. със 760 жители) 158 . „известни като самако". в близост до гр. че „сърбите" от Самоковския район наистина са били православни славяни. Това била първата църква в района. и поредица от старозаветни пророци. който според В. В. но без съмнение положението е с ъ щ о т о и през XVII в. Документът датира от 962 (1554/55) г. През XVI в. годината на насилствената смърт на Ахмед. сред които е и особено красивият портрет на цар Давид. Върху тях се дължи такса от 100 акчета (за право на паша). Мала Църква. 511 сл. за строежа на нови кервансараи. вътрешните й размери са 12. които отдавна са изчезнали. В. 154 155 156 1>7 |5К 159 160 94 Преглеждали сме с а м о тези от XVI в. Сръбско село било заселено от двама братя. джамии. цитирана от Захариев преди четиридесет години . и двамата рудари (madenci\).Ковачевци или Железница. Поменикът на Зографския манастир е публикуван у: И в а н о в . той основал селата Булгаре. Тя е построена на изкуствено издигнато място (tumulus) в северния край на селото (през 1972 г. с. В Самоковско по протежение на трите извора на р. а в далечните околности . Цветовете. посветена на св. достъпен чрез публикацията на проф.чени от саксонците в сръбските рударски райони. които зависят от него. но по-недостъпен. Това е копие на документ. З а х а р и е в . Петър и Павел. Етровица. св. Те представят Христос Пантократор. оформлението и стилът на тези стенописи като цяло насочват към десетилетията малко преди или след 1600 г. „Хаджи" не е с а м о м ю с ю л м а н и н . Промените в имената на селищата в Б ъ л г а р и я 1878-1972 г. Искър с описание на точните им граници. Мала църква. През 1940 г. С. хаджи 160 Вуко. в Истанбул. но и християнин. Йерусалим. направил поклонение до . Искър в подножието на Рила са запазени имена на няколко стари мини. Сред дългия списък имоти..80 х 5 м. Казва се.. наречени Бели Искър и Черни Искър. Самоков е вероятно найголемият център за добив на желязо в европейската част на Османската империя. Захариев е притежание на самоковския род на Мано. които той дарява на своята могъща „крепост на културата" в близост до портата Топкапъ в Истанбул. Първият е вакъфнамето на пашата. Според документа великият везир Ахмед паша купил със собствени пари от някой си Бекир ага Язъ няколко ненаселени и пусти места в Рила. p. Н. Иванов. Съществуват и селата Маджаре и Сръбско село (името му е сменено през 1887 г. както и четири други. която става особено модна от XVII в. хаджи Секула.. 148149. че оригиналът бил запазен „в Дефтерхането в Цариград" 156 . Istanbul. отнасящи се до дейността на великия везир Кара Ахмед паша. Самоков на р. Й. с измазани стени. Вторият документ е по-интересен. 159 Съществуват и други данни. 1971. който съдържа имената на благочестивите дарители поклонници в този манастир от периода 1527-1727 г. I. Вж. Петър и Иван. За селска църква тя е доста голяма.. Мюхимме дефтери от това време 154 изобилстват на данни за товари желязо за флотата. поклонник в Мека и Медина. с Мала Църква). дебели близо един метър. М и ч е в . Важни свидетелства за ролята на османците в развитието и дори началото на рударството и металургията в района на Самоков са два документа. значителни части от старите стенописи са открити от местния селски свещеник. заобиколен от архангелите. 1973. Одрин и други места. Цветан и Бойно от село „Рила Мадан"! Имена от този тип според Захариев все още се употребяват в района на Искър.

Предвъзрожденски стенописи от X V I . Някои от тези сгради са достигнали до наше време в добро състояние. основан през 161 162 163 164 Seyahatname. 503-504. 'квартал') по горното течение на Марица все още може да се види цялостният ансамбъл от стенописи от 1590-1620 г. както е например случаят със стенописите на селската църква в Белчин. където последният „мадан" работи до 1900 г. Наскоро софийският Институт за паметниците на културата реставрира великолепно тази църква. В селската църква в Махала (тур. Големият османски пътешественик Евлия Челеби. други са били спасени от унищожение. църквата на манастира „Св. Той посочва.Изв. Алинската църква е добре реставрирана. арх. от съзнателно разрушаване от няколко патриоти. е спасен в края на XIX в. Стенописите. Мушанов и нейните стенописи са проучени и публикувани от М а н о в а. 2 8 8 . Самоков. от сътворението). Furstenthum. С. и пр.. 95 . К.2 9 1 . че жителите на района са „българи и сърби" и че са много „богати" 161 . 164 Самият гр.X V I I век в село Марица. p. като стенописите са били пренесени от разрушените църковни стени. Б ъ л . които могат да се сравняват с тези от Сръбско село/Мала Църква. VI. че в околностите на Самоков има множество стари църкви със стенописи и стари славянски ръкописи 162 . д в а м а монаси и селяните от „Халино". J i г е с е k.Алино. С п а с " със стенописи от 1626 г.. направени с даренията на поп Златан. задвижвани от вода. 'място'. който посещава Самоков през 1071 (1660/61) г. са датирани от 1626 г. ни е оставил подробно описание на стотиците железни работилници в района. действащи с помощта на огромни колелета. инст. Част от това богатство трябва да е отивало за подкрепа на християнската култура.. поп Стойчо и поп Вълко. IV. 1977. които успяват да спрат невежите точно навреме 163 . като жива вкаменелост от отминали времена. Халинският манастир. 1926. И. Маришката църква б е ш е наскоро възстановена много добре от талантливия Н. Е н ч е в . Алинският манастир в усамотена планинска падина. все още разполага с много стара църква. на 5 км северозападно от Белчин.В и д ю . на 13 км източно от Самоков. женски манастир. През 60-те години на XX в. Е.. Преди стотина години Иречек отбелязва. (7134 г. 126. .

403. Дейвис отбелязва за Чипровец: „Няма съмнение. Там по склоновете на Стара планина се открива жила от сребърен галенит. правоъгълник с цилиндричен свод. R. О. не по-малки от тези в главните сръбски центрове. ако не и цялото рударство в този район е саксонско. Те подчертават единствено. Затова и трябва да разчитаме на друг тип извори. О. който се простира от Белоградчик малко на юг от Видин до Етрополе. тя е възстановена в съответствие с православния канон и датата на надписа разкрива завършека на процеса на асимилация. че изпомпването е било известно 167 . Цит. 1965. най-далеч от всички от родната земя. Самоковско е включено в новата Печка Патриаршия и остава под нейна юрисдикция до края на съществуването й през 1766 г. светец патрон на Солун. 1980. и К. Статията на Р. 37. В сръбския контекст на историята на Самоков е интересно да се отбележи. съч. Тя е с обичайната за православна селска църква форма. с. те почти не са били използвани досега 170 . че по-голямата част. е уредено положението на католическата църква в Османската империя. М е h 1 а п. Тук вероятно отново се сблъскваме със случай на асимилирани заселници от север. картата на Патриаршията у: P e t k o v i c . хвърля интересна допълнителна светлина върху османската политика към религията. са православни сърби. За рударите от този район се казва. 75-104) съдържа много малко сведения за Чипровец. с. Същото би трябвало да се е случило и с т. Вж. Или пък епископията С а м о к о в . Novi Sad. 414. Мърфи (М u r р h е у. която е атакувана по цялото й протежение от средновековните рудари. подробности у: D a v i е s. особено сред тези. подробни. 1557-1614. VIII. Тези сведения отново са фрагментарни. седалище на владиците на Дупница и на Самоков. Фактът. че при възстановяването на Сръбската патриаршия с помощта на османския губернатор на Румелия и покъсно велик везир Мехмед паша Соколович през 1557 г. Макар да съществуват много османски документи за този рударски район и неговата история. Така в планините на Македония между Кичево и Битоля виждаме църква на отдавна изчезнало рударско селище. заселени от османците в района. че поне някои от рударите. 1892. . Когато първоначалната „Латинска църква" започва да се руши. които бавно са асимилирани от българското множество. Вторият по важност български рударски център е поясът. но без купол.XVIII в.Д у п н и ц а е продължение на старата Крупнишка епископия? Тази малко известна църква посетихме и проучихме през 1970 г. изпратен от Конгрегацията 165 166 167 16Х 169 170 96 Вж. Чипровец се развива като център на пропаганда на римокатолицизма в България.. управители. И двата града възникват през османския период и се развиват с ъ с солидната подкрепа на османските им. че са били саксонски католици 168 . и е посветена на св. Silver production in Rumelia according to an official report circa 1600. а специално гр. че саксонците стоят отделно от другите народи и запазват родния си немски диалект. Има сведения и за асимилационните процеси сред саксонците особено в българските земи. А. но има и достатъчно изключения.. В самия Чипровец има големи купчини шлака. съч. Процесът на асимилация не е забелязан от многобройните съвременни германски автори. Най-важни са селата около предишния град Чипровец и селата Железна. говорещи за мащаби на работите. Този район е все още пълен с изоставени шахти. Пак там. Zidno slikarstvo па p o d r u c j u Pecke Patriarsije. Стенописите следват обичайния православен канон и имат много малко общо с Римската католическа църква 166 ." Вж. Шкорпил в СбНУ. апсида. Като общо заключение това без съмнение е вярно. нар. запазени в Истанбулските архиви. но по-малко неутрални от данъчните регистри на султанската администрация. Този изключително важен извор за етническия състав на населението на рударските села около Чипровец е докладът La visita delict Bulgaria al 1640 на софийския католически епископ Петър Богдан Бакшев. Когато след Виенския мир от 1615 г. на 70 км източно от София. Клисура и Копиловци. са построени нови църкви 169 . Цит. маджари. с. някои слизащи доста по-надолу от нивото на водата. Siidost Forschungen. които се заселват в България. които пишат за тази ранна германска експанзия. наречена „Латинска църква". и епископска църква. Димитър. че те междувременно разрешават организацията на нова епископия. S-. от което можем да заключим. 165 Това и други сведения ни дават основание да заключим. дълга 16 км. Според запазения дарителски надпис е построена през 1624 г. 59.

богато на желязо. Тя е голяма за селските стандарти (17. Белград пада през 1521 г. и 440 жители католици. То има църква и манастир. мед. Той бил много богат. на който се водели службите и на който било написано Евангелието.9 5 . Нещо повече. Следващото католическо село в района е Копиловци с 1560 жители католици. с. е. или 1516. и 400 домакинства с 2000 жители „схизматици" (обичаен епитет за православните в католическата терминология. че в тази година турците са превзели Белград. пр. както подсказва и името. По стенописите в нартекса има много графити. според византийската традиция). фрагмент от регистър.60 х 6.за пропаганда на вярата в Рим през 1640 г. и изписван на църковните стени на Балканите поне от XIV в. популярен във византийската литургика от VII в.. и на сребро. Албанските католици 173 също са на път да бъдат асимилирани. или сто души. Железна. В нартекса е изписан пълният цикъл на Акатиста. Клисура има църква в селото и манастир в гористите планини наблизо. църквата трябва да се отнесе към XV в. защото в осемдесетте години между регистъра и посещението на Бакшев едно селище с 40 жители не може да се развие до такова с 640 с а м о по пътя на естествения прираст. публикува надписа и изчислението на годината (1521). построени през 1618 г. V. спадащо към каза Беркофча (Берковица). построена през 1613 г..174. Crkva Svetog Petra u Prespi. Османците трябва да са направили нещо забележително със статута му.In: F e r m e n d z i n . 176 Най-интересната църква в Желез171 P e t r i B o g d a n i B a k s i c . E. и нартекс почти с размерите на старата част. .Zbornik za Likovne Umetnosti. вж. използван и от православните по отношение на католиците). дошли от Албания 172 .) Bulgari". Друго село е Железна. средата на XVI в. Николай. Изглежда. Католиците от Железна били българи „като тези в Чипровец". построен през 1610 г. завършен в началото на XVI в. най-старият от които говори. Те били дошли в миналото от Албания и все още говорели езика. с. който по палеографски данни може да се датира от ок.: 8 8 . защото фрагментът не е датиран добре. Католиците в Чипровец разполагат с голяма стара църква. Годината е Р & £ 7 0 2 9 от сътворението на света (5508 г. н. Тъй като нартексът е бил добавен по-късно и се датира отпреди 1521 г. II. 97 . или още не е започнало да се развива. вероятно от края на XV в. пише епископът. Те имат църква и манастир. наос с цилиндричен свод и голяма полукръгла апсида. 175 Веднъж в Арбанаси и веднъж в манастира в Сеславци близо до София. е. Visita della Chiesa di Sofia in Bulgaria 1640. Православните християни имат две църкви и един манастир. 101. 172 Според бележка в иджмал дефтер. но в транскрипцията на надписа на църковнославянския текст има или печатна грешка. с. двама неженени и четири вдовици. Църквата е строена на два етапа: еднокорабна. както и 20 домакинства на „схизматици". разполагал с лозя и добитък и бил построен „преди 700 години". 1966.50 м) и е посветена на св. но знаели и славянски език. IY 1950. Според написаното годината е 7024. I7r ' В a c и л и е в. сребро и желязо. Това селище наброява 2140 католици „della nazione Slavi overo (т. Петър Бакшев рисува доста разнообразна картина на положението в селата. посветен на св. където има рударство и където жителите са били (и все още са) римокатолици. че селата са смесени католическо-православни и че православните разполагат със сравнително много църкви. По-важни за нашата тема обаче са бележките. Православната църква в Железна е оцеляла до наше време.171 Според него чипровските мини са богати и дават злато. За съжаление епископът не се интересува особено от тях. или пропуск на писаря. и най-сетне четири мюсюлмански домакинства. 1887 (Monumenta spectantia historian! meridionalium). Все пак това са само предположения.Разкопки и проучвания.. Средновековните църкви са по-тесни и по-високи. Църкви и манастири из Западна България. За Чипровец вж. В България темата се среща много рядко 175 . Според Бакшев жителите на селото са албанци. обем. почти всички търговци. 173 Вероятно те са д о ш л и от околностите на Шкодра/Скутари в Северна Албания. 174 Тя притежава всички черти на църквите от османския период като тип. които разполагат със собствена църква. „почти всички търговци". форма и пр. Последното от католическите села в Северозападна България е Клисура с 204 жители католици и малка църква. селото има и 50 домакинства с 200 „схизматици". За появата на темата през XIV в. или 1521 г. Тя е посветена на Дева Мария. А. има седем домакинства. Acta Bulgariae Ecclesiastica. като че ли към времето на посещението му саксонските рудари вече са асимилирани в българската среда. Изцяло е покрита със стенописи от XVI и XVII в. 141. Петър. Zagreb..: К n е z е v i с. . добри и благочестиви католици по думите на епископа. или около 40 жители! Селото или е западнало от по-процъфтяващо положение. олово. Br. която е същевременно и манастир. 254-264. запазен в София и публикуван в Т И Б И . . episcopi Gallipoliensis etc.

А. типичен пример на който е близкият Крепичевацки манастир. Съществува цяла мрежа за търговия с Влашко 178 и златарите от Чипровец дълго време обслужват двора на любителя на изкуствата . Самата църква е с тристранна апсида и две странични апсиди със същата форма. Николай".40 м широка. В Копиловци вече няма стари паметници. Село Клисура вече не съществува. М е h 1 а п. 101-103. Василиев публикува текста от 1677 г. в които се преплитат османски. J i re с е k. Някои от запазените произведения на тези майстори. И двете съдържат планове и снимки. Изглежда.. Църквата „Св. Освен това в Чипровец има златари. Това може би е причина за броя на търговците. . 463. Датата на строежа на чипровската църква не е известна. че са били добре запазени. 117-120. за които говори той. Този и други фактори дават възможност на католиците от Чипровец да се чувстват почти свободни. между османците и 177 I7S 179 180 98 За тези две църкви вж. Съществуващата православна църква . С. но е с голям нартекс. но най-старите графити по стените й споменават 1677 г. p.В: Комплексна научна експедиция в Северозападна България през 1956 г. които се радват на добро име. и С т о й к о в . дали са тласък на развитието на мините и са донесли относителен просперитет на района. . През XVII в. Струва ни се. 1958. В Чипровец се виждат руините на голяма православна църква. е 24 м дълга и 6. разгледан по-горе. за гях се знае. Въпреки това по време на войната от 1683-1699 г. но някои от стенописите са свалени точно преди това безсмислено разрушение и отнесени в Националния археологически музей в София.. p. планът е повлиян от Моравските църкви в близка Сърбия. че е съществувала поне някаква връзка между рудодобива и развитието на църковната архитектура и стенопис. Той е имал доста бурна история и днешната му църква е от 1829 г. Прегледът на датировките и имената показва по наше мнение.на е разрушена през 1941 г. която е изцяло запазена. Османците се опитват да насърчат икономиката им. разделена на нартекс и наос.. византийски и западни мотиви. Geschichte der Bulgaren. но големият православен манастир близо до него все още стои. Двете са строени по едно и също време и са много големи за времето и мястото. но отдавна са покрити от пътна настилка. и посещението на владиката на София (православния) митрополит Даниил.: Пак там. посветена на Възнесение Христово. 1964. има и втора. която не налага данъци 180 . Разгледани подробно от Джунеску с 26 снимки и модели. от която днес е останала само една стена. Maitres orfevres de Kiprovac en Valachie au XVI1° siecle. с. 177 За основите на католическата катедрала „Дева Мария" в Чипровец се казва. Изглежда. Градчето Чипровец е седалище на католическия епископ в София и като такова е център на католическия живот в България. католиците саксонци са се заселили по протежение на чипровската жила в последния период на Българското средновековие или в началото на османския период. D. Стенописите са след ремонта й през 1865 г. съч. като им дават привилегирован статут. 403.R E S E E (Bucarest). Цит. все още свидетелстват за техните високи технически и творчески способности 179 . е 14 м дълга и 5. Александър Невски" в София. За подробности вж.влашкия княз Матей Басараба. XVI век.Архангел Михаил" е построена през 1869 г.: G i u n e s c u . Запазената църква. .80 м широка. II. От доста години те са в постоянната експозиция на криптата музей на катедралата „Св. Този просперитет е привлякъл и българи. В периода на разцвета на османското рударство. дълъг колкото е и цялата основна част на църквата. че данните на епископ Бакшев за броя на населението отразяват бавния упадък на рударството. рударските села в Северна България трябва да са били с доста многобройно население. Те имат по-добър статут от православните „и техните манастири са дарени със защита. сигурност и свобода на вероизповеданието". които се издават далеч извън основното тяло на храма. че са били под покровителството на султанката майка (валиде султан). Мястото на католическата църква в Железна също се помни добре там. Г Култови и обществени сгради в Северозападна Б ъ л г а р и я . Доклади и материали. 468. Тя е посветена на известния български светец Иван Рилски и обителта отдавна е известна като Чипровски манастир. К.

съч. .186 . 1973. Оловна шлака се открива в близост до мините и в равнината 182 .184 Имало е и сръбски рудари или сърбизирани саксонци. спадащи към хаса на никополския санджакбей. В тази връзка е интересно да споменем бележка от османски обобщен (иджмал) регистър на Никополски санджак от 1485-1490 г. което не се възстановява от този удар. „гръцка махала" и църква „Св. нар. но липсват сведения от Античността и Средновековието. че само компрометираният по това време католицизъм е бил смазан. Евреите напускат града по време на неговия упадък през XIX в. П. Етрополе. сега съвсем западнал градец". разбира се. се възстановяват от „1688 г. че през 1600 и 1639 г. но той хвърля много повече светлина върху нашата тема. съч.. който. И. са били опожарени. Сараево. „но в миналото и особено през турската епоха е бил един от най-важните стопански и културни центрове в нашите земи". посветена на Архангел Михаил. а по-дълбоко . О. T. рударски център на северния склон на Балкана на 70 км източно от София. Избрани съчинения. Етрополе е „малък. че Рудар е привилегировано. за което толкова се говори в съвременна България. Георги". с. но фактът. че те са с римски произход.К| IS2 183 U4 185 1X6 Най-големите градове на Балканите под османска власт. село Рудар. Това е т.3 0 8 . Копиловци и Железна са оцелели и досега. С. М у та ф ч и е в. както показва и Мутафчиев. отвеждайки със себе си цивилното католическо население. и започва в началото на XVI в. С. 163. П. Цит. 3 0 3 . Това може да означава само. преселени от големите рударски центрове в Сърбия. Трите села. само на 150 км от Средиземноморието при Солун. с. Със сигурност е известно. Т И Б И . 99 . 415. За 12 други села в непосредствено съседство числото е 119 акчета. католиците са подтикнати към въстание.западните християнски сили. докато православието е било оставено незасегнато от армията дотолкова. М у т а ф ч и е в. Дейвис. Не така усложнен е казусът Етрополе. всички м ю с ю л м а н с к и центрове. но и за тях не се знае кога са пристигнали в Етрополе. говори по-скоро. Австрийските армии д о с т и г а т на юг до Скопие. публикуван от Шкорпил185. старото османско име на Етрополе. D a v i е s. а цивилното им население избито. Чипровец.и злато. не се посочва характерът на привилегията му.. Чипровско въстание (1688 г. По-късно османците отново вземат инициативата. Той добавя. доколкото това е възможно по време на тази най-сериозна криза в османската история 181 . Според същия кодекс „Сръбската махала" разполагала с църква. VII. 305.". Според Мутафчиев голямата рударска активност в Етрополе е през XVI-XVII в. СбНУ. Етрополските залежи са на олово със сребърно съдържание. Освен германци и сърби в Етрополе има и гърци. Из нашите старопланински манастири.).5 акчета на домакинство. Именно тогава равнините около Скопие и Тетово (Полог) губят цялото си турско население. но тъй като по вид регистърът е съкратен. II. О. както и от Освобождението на България досега се намират по-скоро в състояние на стагнация. изглежда. с.. Етрополе е все още село и разцветът му тепърва предстои. 1891. който посещава преди половин век някои големи стари мини в околностите на Етрополе. но през последните османски векове.. както и еврейска общност със своя синагога. Проучването на тяхната история като рударски селища на солидната база на запазената османска документация е все още задача. изказва предположението. Тогава селището наброява 54 домакинства. Според описанието на българския учен от „буржоазната" школа отпреди войната Петър Мутафчиев. Бележката изяснява и че към края на XV в. че по тези места рударството датира много отдавна. е бил недостъпен на Мутафчиев 183 . нашествениците са отблъснати и въстаническите отряди са разбити. които е трябвало да плащат общо по 19.В: С ъ щи я т. Очевидно въстаналите села са опустошени от османците. е имало „Сръбска махала". която предстои да се изпълнява. Според българския учен саксонски рудари от Трансилвания са били заселени от османците в Етрополе в началото на XVI в. че редица православни църкви отпреди въстанието са оцелели до наши дни. когато победните хабсбургски войски наближават рударските села. Този регистър споменава сред владенията. Оцелелите бягат по замръзналия Дунав във Влашко и Трансилвания. Скопие и Призрен. Цит.. спомената в кодекс. Изцяло католическата Клисура не е.

като Арбанаси например. четири пълни домакинства (чифт) и един неженен. която се наблюдава в много документи. Бележката за дервентджийския статут споменава само един предходен регистър. Ние имахме възможност да прегледаме само един от тях. Членовете на трите групи. свързана със земеделското производство. идва от испенчето на недервентджиите домакинства и неженени. и плащат испенче. Тя наброява 209 домакинства и цели 207 неженени. Друг е обръщенец в исляма второ поколение и е с албански произход (Мустафа син на Арнавуд Перване син на Абдуллах). плащат изцяло данъците. цялото селище наброява 1250 души и плаща годишно общо 9500 акчета. с п а д а щ о към каза Ловеч. 187 На л. Домакинствата са разделени в пет групи: 60 домакинства дервентджии. такса. Kuyudu K a d i m e . 212а-214б откриваме регистрацията на: „Село Едреболи. се говори за множество потвърждения. resm-i duhcin. сред кантарджиите . както са били и преди. Вместо това плащат такса за жителство. което е много по-ниско от обичайното облагане. 100 .Драган син на Урош и Кристо син на Урош. по 30 домакинства за двете страни на прохода].5 акчета годишно. можем да открием свидетелства в полза на предположението на Мутафчиев. Другите имена са по-обикновени и не дават някакви специални индикации. Това се казва и е о т б е л я з а н о в стария регистър. подробен регистър на Никополски санджак от 987 (1579/80) г. или 7900 акчета. Тези. Домакинствата. изглежда. Тези форми са характерни за сръбската именна система. За да бъде картината пълна . плащат изцяло десятъците и данъците. че дълго време Етрополе е било малко село и развитието му като дервентджийско село е започнало само няколко десетилетия по-рано. Пловдив и Саруханбейли [Септември] пресича планината. които са в повече от 60 домакинства. Християнската общност на Етрополе е значително по-многобройна. Из187 T K G M . испенче и десятъци върху зърното. отново стават дервентджии според тяхното желание и са освободени от авариз. Сега. когато са проведени нови регистрации. при новата регистрация. и това се вписва в новия р е г и с т ъ р . Всъщност всяка от групите плаща отделно и техните задължения са подробно описани в регистъра. а ресм-и чифт в размер на 22 акчета. че на домакинство в Етрополе се падат по 45. че рударите са дошли от други земи. 109 домакинства недервентджии. Споменатото село е освободено от авариз-и дивание и текялиф-и йорфие срещу служба като пазачи на мястото Баба. Дервентджиите плащат по 12 акчета испенче на домакинство. а непривилегированите — по 66 акчета. В Анкара и Истанбул са съхранени значителен брой регистри на Никополския санджак. пет незначителни суми. В други случаи. които отпреди са били дервентджии. не плащат испенче. навеждат на мисълта. " Следват имената на петима мюсюлмани. двама от които са новоприели исляма. които се събират от непривилегированите домакинства. девет кантарджии при мините (kcintarcin-i macden) и 13 ковачи при мините (ahengeran-i mcfden). Регистърът дава имената на всички глави на домакинства.по шест акчета.С помощта на османските регистри на теория е възможно да проследим в подробности развитието на Етрополе през XVI в. както и десятъци. авариз. в размер само на шест акчета на домакинство. Те плащат испенче и всяко домакинство дава по едно киле пшеница и ечемик в съответствие с обичая на проходите и охраняват прохода на две места. които са повече от 60 [от шестдесетте домакинства дервентджии. и пр. към който спада и Етрополе. Това означава. жито и ечемик според обичая на проходите. по 35 акчета на домакинство. През 1579/80 г. Дадени са им [на селяните] султански заповеди. Сред шахтьорите четем например Драгослав син на Иован и Михаил син на Иован. № 58. в който се съдържа този факт. Не се откриват унгарски или трансилвански саксонски имена. Следователно склонни сме да приемем. както е било наредено. Четири пети от тази сума. в които ние. но всички те остават неизползвани с оглед историята на този град. практика. свързани с мините. Като цяло бележките в регистъра от 1579/80 г. султански хас. рударите . където главният път между Никопол и София. Ankara. недервентджиите — обичайните 25 акчета. Дервентджиите изплащат всичките си такси накуп (пшеницата и ечемикът са изчислени в парично изражение).мюсюлманските домакинства не плащат испенче. шестдесетте домакинства. 18 домакинства минни шахтьори (kuyuci-i macden). че дервентджийският статут на Етрополе датира от времето на Селим II (1566-1574).

1900. съч. но в особено голяма степен на наличието на многобройно сръбско население сред жителите на града 193 .. бил възстановен през XVII в. За 1962 г. Ч а в ръ к о в. с. П.. Цит. По този повод в основите на новата постройка е вграден надпис. е била разрушена. имат основания и предположенията. че манастирът бил основан през 1158 г. Цит. че книгата е написана „в великом граде Етрополия" 189 . П. има близо 3400 жители. Цит. Той започва да запада през XVIII в. Това е най-големият подобен център в Северна България и от никое друго място в българските земи до нас не са достигнали толкова ръкописи 192 . 190 Икономическият разцвет на Етрополе през XVI и XVII в. 73-74. 101 . p. В наше време Етрополе е малко градче с 6001 жители през 1962 г. Етрополските ръкописи са с такова качество. където е посочен и източникът. Salname-i Vilayet-i Tuna. или 1682 г. и: М у та ф ч и е в. брадвари. наречен още Варовитец. Освен това османската армия поръчва изработката на оръдия в Етрополе 188 . но според бележка в стара кондика. Опис на ръкописите в Библиотеката на Св. наречени „еснафи" или „руфети" според арабо-турската терминология. по време на войната с Хабсбургската империя и Венеция. че рударите са се заселили по същото време. 234. Въпреки това в религиозен текст от 1820 г. През 1858 г. 7 3 . споменати в други извори. както предполага Мутафчиев. Пак там. В най-добрите си години градът наброява вероятно около десет хиляди жители. с. когато е изтощена полесно достъпната рудна жила. 321. Троица". които го оплячкосват и опожаряват напълно. Синод. и достига връх при кърджалиите. Надмощието на тази сръбска редакция в славянските писмена според Мутафчиев се дължи не само на сръбското културно влияние по това време. т. Османците трябва да са ревизирали отчасти статута му. Тези занаятчии са организирани в гилдии. изграден в планинска долина. Тя е изключително голяма за православна църква по принцип и особено за български храм. при игумена Михаил. с. както и кожари. манастирът „Св. Евреите и гърците. 320. До нас са достигнали чрез техните произведения имената на редица писатели и илюстратори от Етрополе. ножари. Според местната традиция гр. Според някои немного ясни сведения този манастир бил основан през 1158 г. публикувана от Мутафчиев 191 . Цит.. съч.. известен като ресавски правопис. Освен че е рударски център. със сигурност са пристигнали след съставянето на регистъра.. П.. П. Текстът е следният: „Поднови се манастирският храм Света Троица в село Етрополе. е. Етрополската школа следва стила. Преглед на имената и датировката на най-известните ръкописи и техните автори може да се види у: Ч а в р ъ к о в . съч. Е.: М у т а ф ч и е в. М у т а ф ч и е в. 306. а 1ХХ Isv |9Н 191 192 193 194 Известен е поне един случай. с. ключари. съч. Г. е център на самостоятелна и много активна литературна школа и на изработка на украсени книги. като се имат предвид местните стандарти. в Етрополе са развити и занаяти. който е най-късният османски документ от този тип. съвпада с активизиране на културната дейност и „интензивен духовен живот" (Мутафчиев). 304. се посочва. Варовитец.. М у т а ф ч и е в.. х. в годината 7191 от сътворението на света. Г. Повече подробности у: С п р о с т р а н о в . че разрастването на Етрополе като център на рударство и металургия е факт едва от XVII в. 2. Български манастири. вж. дава основание да се предполага. от Рождество Христово. тъй като според салнамето на Дунавския вилает от 1290 (1873/74) г. „касаба Етрепол" наброява освен 403 християнски домакинства и 270 мюсюлмански. 320. Вж. Упадъкът се подсилва от силното земетресение в средата на XVIII в. на около час път пеша южно от селището. Вж. че се разпространяват дори и в големия православен център Света гора 194 . с. подковачи. 1964. с. През XVI и XVII в. Цит.7 4 ." Тази стара църква е около 30 м дълга и има два нартекса. новият град поддържа и голям манастир. 344. за да отстъпи място на още по-голяма.. свързани предимно с металургията. през 1690 г. не в началото на XVI в. Регистърът от 987 г. в който се твърди. Освен известните три църкви. като златари. което не е малко. съч.: Кратка българска енциклопедия.глежда. Етрополе разполага със самоуправление и османските служители не са имали правото да пренощуват в него. С.

Въпреки това в Гърция. с изключение на Самоковско.. 233. Занаятчиите и търговците оставят траен спомен след себе си най-вече в многобройните ктиторски надписи и портрети. ММ 11 от 1515 г. които значително подпомагат дервентджийски. отвъд който е невъзможно по-нататъшно развитие. всички в ВВОА в Истанбул. не спасяват рударските градове. използваната терминология са специфично турскоислямски и дават основание да се мисли. Търговците Последната група християни. защото. два иджмал и един вакъфски дефтер. Тези занаяти не са само християнски. че по-скоро именно османците са ги въвели. Този пробив се осъществява в Англия през XVIII в. Тук ще посочим само отделни примери за ролята им. TD 151 от 1528/29 г. разбира се. Тя идва едва в годините след Втората световна война в Турция и в другите държави. TD 452 от същото време. турскомюсюлманското население доминира числено в гилдиите.. и Kuyudu Kadime № 42. Формата и организацията на гилдиите. особено в главните центрове на страната. недостижими със саксонските методи. не означава. Тъй като в икономическия живот на редица по-малки градски центрове в Западна и Централна България преобладават. за да се открие неговият действителен статут и да отпаднат все още стоящите въпроси. постигнат с помощта на напредничавата германска технология. TD 370 от времето на Сюлейман Великолепни ( 1 5 2 0 1566). че османските привилегии. необходима за провеждане на широкомащабна модернизация. се е смятало.Връзката между разцвета на рударството. че съществува връзка между тази професия и културното развитие. TD 126 от 1524/25 г. Тази идея е рожба на XIX в. Това. българите хрис195 196 Напр. издигнати и изработени с материалната подкрепа на рударския разцвет. наследнички на старата империя. че м ю с ю л м а н и т е жители на балканските градове са принадлежали към непроизводителната класа на администратори. TD 416 от с ъ щ о т о време. Те са съществували. TD 467 от 1568/69 г. Нашите данни отново са фрагментарни. с индустриалната революция. 58. както се е приемало преди 196 .. в които гордо подражават на практиката на аристокрацията от славянското Средновековие. Нужен е нов пробив в технологията. за да се копаят шахтите по-надълбоко до нива. са занаятчиите и търговците в градовете.. както сочат регистрите. на която ще се спрем. тъй като писмените данни за тях през ХУ XVI и XVII в. съществували преди завоеванието. но в много по-ограничен обем и работейки с различна технология. са изчезнали. 266 и 559 в Анкара. и не може да се поддържа повече. как и кога е бил въведен той. защото е създадено от османците. 102 . защото турците мюсюлмани също имат значителен дял в тях. и е може би най-забележителна именно в България. комбинирана с османските фискални и юридически привилегии и трудолюбиво население. където регистрите на населението все още са непознати. Те са най-вече занаятчийски средища. По това време е достигнат пределът на експлоатация в османските мини. Османските градове на Балканите са не само центрове на административната машина на бюрократичната империя. всички църкви и стенописи. Внимателното проучване на поне десет запазени регистъра на Никополския санджак195 (от които осем подробни) е изключително важно. TD 439 от с ъ щ о т о време. през трудния XVIII в. джелепски и войнушки селища. са оскъдни. 2. Тогава османското общество не разполага с настройката. религиозни функционери и земевладелци. които представляват пълен комплект от два муфассал. Това селище е още по-интересно с оглед на нашата тема. В много от градовете през XVI в. тя може да се срещне в сериозни публикации и води до неверни заключения. и активен център на православна християнска култура изглежда съвсем ясна в случая с Етрополе. Можем да добавим. отколкото да са заели предходни форми на организация. като София и Пловдив. че преди завоеванието в българските градове от средновековния период изобщо не са били развити занаяти. TD 832 от с ъ щ и я период.. всички от 987 (1580) г. Този преглед на данните за трите големи рударски центъра в България по наше мнение дава основание да се заключи. като Арбанаси и Копривщица. Преди да станат известни османските регистри.

Те имат статута на жители на Дубровник и освен един флорин не плащат нищо.. Петка Самарджийска" в София. всички м ю с ю л м а н и ." Различни търговци . всичко 6650 . Тази църква е добре запазена. най-вече по пристанищата. разкопана. Истанбул. Регистри за района на София са например: TD 82 от 1 5 1 2 .. Сливен. дрогеристи и пр. Тя лежи изцяло върху основите на средновековна църква със същите размери. Ст. с. или по-малко от половината данъчно бреме на селата. и оставена открита. XXII.5 акчета на глава. 4 2 . Кюстендил е на с. Част от апсидата на старата църква е включена в новата конструкция. и Kuyudu Kadime № 61. ситуацията не се различава съществено. от периода 1571-1580 г. Сред тях са 18 д у ш и от гарнизона. и такси за внос и износ на граничните пунктове. Арх.. християните поданици на империята (зимми) . както впрочем и всеки. BBOA. Правното положение и задълженията на търговците са отразени в някои наскоро открити в Истанбул бележки 199 . но от по-голямо значение са таксите бадж. Обикновено те плащат на хазната глобална сума. кожухари. Русе. 13 имами и мюезини в джамиите. е. който през 1601 г. занимават се с търговия. Русе се казва: „Общност на латините. като например центъра на санджак Кюстендил и множество други. Църквата е възстановена през 70-те години на XX в.5% такси върху собствените си или износните стоки. 130-131. TD 382. Споменатите не плащат харадж. в средата на полуподземен търговски пасаж под централния софийски площад. 5 1 . 23.5%. М и х а й л о в . е. 1959.7000 жители. които идват от вражески християнски земи (харби) — още повече. Църквата „Св. които са дошли от град Едирне и от град Галиполи и са се установили тук с цел търговия. Стенописите на църквата „Св. Отделни занаятчии се споменават в някои ктиторски надписи.7 0 . с. Буквално ' п у ш е к ' . 103 . В по-малките. 28 християни капитани на кораби и д е в е т християни. където четем за търговците от гр.2 0 6 . както и някои групи със специален статут. за да построят или възстановят църква или манастир. 197 Като правило гражданите плащат много по-малко данъци от селяните. 873. проучена и възстановена 202 . т.производители на сапун.българи християни.1 5 2 0 г. . медникари. Ще споменем например „Павле Мутафчия". Там сред християнското население са регистрирани златари. което прави 50. мюсюлманите търговци плащат 2. Петка Самарджийска" в центъра на София е изцяло възстановена и изписана в края на XV в. ф. наброяват 467 обикновени мюсюлмански домакинства с 288 неженени мъже и 628 християнски домакинства с 402 неженени. общо 154 домакинства 198 . че членовете на един или друг еснаф понякога са се обединявали. Това са 1890 облагаеми единици. Тази такса обикновено се налага на номади или подвижни групи. 201 Имаме впечатлението. инст. III. които плащат общо 95 726 акчета годишно. Съобщенията за нови находки очевидно остават непубликувани.тияни. Според мюсюлманското канонично право. или 'такса върху о г н и щ е ' . Търговците имат специфичен статут. както е обяснено в стария регистър. докато търговците обикновено са действали индивидуално за собствена сметка... TD 130 от 1525/6 г. публикуван в Т И Б И . От списъка на софийските жители джелепи може да се види колко разнообразни занаяти са били практикувани в големия град. от еснафа на самарджиите (седлари) в София. Istanbul.. Притежават документи. са споменати в регистри на София от XVI в. 69. а.Изв. който предлага стоки за продажба на пазарите във вътрешността на страната. муфассал на Никополски санджак. 95. Ор. По този повод стенописите са почистени от сажди и прах и реставрирани. че не са ничии поданици. обслужващи катапулти в крепостта Гюргево на отсрещния бряг срещу Русе. Според регистъра TD 382 от 1550/52 г. който е част от значителната фондация на вакъфа на султан Мурад II в Одрин: „общност на търговците (bazirgdn). TD 382. запазен в Анкара. а сред мюсюлманите . испенче. Пак там. Манастирът Струпец в красивото Искърско дефиле близо до Луковит се нарича „Терзийски манастир". Плащат ресм-и духан. Ще дадем един пример за това. там можем да очакваме наличието на църковни дарители и основатели. жителите на важния гр. на шивачите или на шивашкия еснаф. пристанище на Долния Дунав." 200 Всички тези търговци са мюсюлмани. Поради това е заповядано да бъдат вписани в новия по същия начин. шивачи. За тези от гр. поема изпис197 198 199 200 201 2112 В регистъра на джелепкешаните в Н Б К М . всички в ВВОА. а тези. както и десятъци.. които трябва да дават. ковачи. отд. сарачи и пр. освен ако нямат някакъв специален договор със султана. TD 236 от 1544/5 г. авариз. мутафчии.

Надписът е от манастира „Св. М у т а ф ч и е в .. ( Р Jk а = 7104 г. от сътворението) 205 .£ Манастирът Слимница близо до Преспанското езеро в Ю г о с л а в с к а Македония. „ П о р т р е т на божия с л у ж и т е л Купенс. или стенописите на цитирания по-горе 204 манастир „Св. Гръцка Македония. Троица" в Плевле. Николай" в с. от сътворението) със средствата на кир Драгне от с. на север от София. Д р у г ясен пример за занаятчия от този еснаф като дарител е „кир Георгиос Мутафи". = 7101 г. симидчия от София" през 1596 г. който през 1588 г. Във връзка със „Спахия Воин". основатели на този манастир". За съжаление долните редове на този надпис са изрязани от невежи монаси преди Втората световна война. 203 204 205 Дарителски надпис на църквата. син на кир Михайло и Стоянка от град Битоля. хлебар от София" и „Стоян. Иван Рилски" в с. с. 1599. Доброславци и изписана с подкрепата на „кир Стоян. 259. На ктиторски портрет св. която все о щ е притежава едни от най-висококачествените стенописи в стила на критските майстори. в частта за християните спахии. изписан през 1607 г. П. Козма води майстор Иван към престола на Богородица. ването на църквата „Св. Цит. че църквата е била построена през 1593 г. ( Й. съч. плаща за построяването и изписването на църквата „Св. където през 1592 г. се споменава някой си „Йован Златар Фочанин". Велвендос. но след като Мутафчиев публикува надписа в неговата цялост. и посочва. Курило. 104 . Спас" в Щип в стария Кюстендилски санджак 203 .

Ако няма отделен нартекс. Друг ранен случай на търговец като църковен ктитор имаме пак в същия район на Югозападна Македония. Bucarest. колкото и да изглеждат логични. и по-подробно. че натрупването на капитали в България е започнало през XVII и се е засилило особено през XVIII в. да са били разрушени с течение на времето. покрива и кулата. 207 За този процес вж. където. Това обаче е само хипотеза. Много рядко текстът е изсечен върху каменна плоча (в румънските з е м и това е обичайната практика) или с букви. T o d o r o v. 209 Света гора с нейния екстериториален статут може би предлага по-добри възможности за тяхната дейност. както е известно. ( Z2 /к /J /£ = 7115 г.. както е в манастира Панасарис близо до Гравиа. Developpement socio-economique et demographique. Такова е и положението в Арбанаси. отношенията между привържениците на двете религии са станали доста напрегнати. Редица други българи от градовете Видин. Във вътрешната част на църквата при олтара виждаме изображение. La ville balkanique aux XV C -XIX C siecles. 1599. Запазените стенописи го показват като здрав възрастен мъж. 2. разкриващо мотивацията на г-н Михаил. сред които специално е посочен кир Михайло Петков от Битоля. както е на кралския замък в Смедерево или цар Д у ш а новия надпис в Серес. която се основава на малкия брай паметници от XVIII в. 206 Почти неизменно дарителските надписи на православните църкви са изписани с мастило върху хоросанова основа над входната врата между нефа и нартекса. винаги вътре в сградата.Сведенията за търговци меценати. Там през 1764 г. инкрустирани с олово. изглежда. Възможно е и голяма част от произведенията на живописта от XVIII в. основатели на този манастир. класа. Сред тях са и търговец на аба210 и няколко чорбаджии. Несебър и Роженския манастир близо до Мелник. посветена на Възнесение Богородично. в България. 2ox g текста „съгради се и пописа се". но този път виждаме търговец вместо благородник." Случаят е сходен с този на боляр Радивой в Кремиковци. Там е изобразено момче на около 14 години в богата празнична градска одежда и текст: „Портрет на божия слуга Купенс.0 Вид лека вълнена тъкан. по-специално: T о d о r о v. отколкото през предходния период. той издига внушителна църква. където обикновено е поставян ктиторският надпис. Редки са и надписите върху тухли. Това може да има нещо общо с прехода от „феодално" към капиталистическо общество. N. Църквата на манастира е построена и изписана208 през 1607 г. В България случаят с полуразрушения надпис от Курило не е изключение. Пазарджик и другаде също са били ктитори там. 105 . Изрисуваните върху хоросан представляват около 9 8 % от общия брой. Ранни писмени сведения и ктиторски портрети могат да се видят в манастира Слимница близо до Преспанското езеро. По този повод е разрушавана западната стена на наоса. са били особено щедри към големите славянски манастири на Света гора може би защото възможностите за строителство и изписване на черкви в самата България през периода на упадъка на класическите османски институции са много по-затруднени209. В съседните гръцки и югославски територии са запазени много повече паметници. N. а с това е загубен и надписът 206 . Това е манастирът Зързе в планините над равнината на Прилеп. че търговците се появяват в ктиторски надписи и изображения по-често през XVIII в. през 1636 г. Гръцка Македония. 103-136. син на кир Михайло и Стоянка от град Битоля. търговец от Дебър". Копривщица. отколкото България. акт на възпоменание. виждаме например параклис на св. основан от сръбските крале през Средновековието. Същият хаджи Вълчо може да се види като ктитор и в българския светогорски манастир „Зограф". която към 1600 г. че като цяло това е характерно за България. Голям брой стари църкви са били разширени през XIX в. той се намира над главния вход. градски първенци. които все още носят ктиторските си надписи. са също така разпръснати и оскъдни. на средата на пътя между османския град Битоля и стария български културен център Охрид. че те не са съществували. Централна Гърция. 1980 (глава I). Смята се. Може да се каже. В мощния сръбски Хилендарски манастир на Света гора. Вярно е. Иван Рилски. което обаче не означава. Висококачествените стенописи в северния кораб на пространната църква в Зързе са направени с подкрепата на „ктитор Неделко. заедно с хаджи Петко и хаджи Васил и от Ловеч. Sur quelques aspects du passage du feodalisme au capitalisme dans les territoires balkaniques de FEmpire ottoman. Голям брой църкви около Рилския манастир все още имат стенописи от този век. откриваме имената на множество български търговци.207 Съществуват обаче данни за дарителство от страна на търговци през още по-ранен етап. Те. от сътворението) от група хора. е изцяло изчезнала. построен и изписан през 1757 г. с подкрепата на кир хаджи Вълчо от Банско заедно с манастирски килии. През XVIII в.

един от ктиторите на църквата „Успение Б о г о р о д и ч н о " в ( б ъ л г а р с к и я ) манастир З о г р а ф . 1757 г. Иван Рилски". Долу: хаджи Петко.Български търговци като дарители на Света гора Горе: хаджи Вълчо от Банско д а р я в а щ своя параклис на св. Хилендарски манастир. параклис „Св. . Иван Рилски.

сръбски търговци от Горне Ковин. от Лачка и Марко Йосич. разкриващо какво биха могли да правят при наличието на най-добри възможности османските търговци християни (долу: ктиторският надпис от 1576 г. 107 . построен през 1576 г.). северно от Белград. сръбска колония в Унгария (горе: църквата от изток) Църквата в Хопово е едно от най-големите и оригинални произведения на старото сръбско изкуство.Манастирът Хопово в планината Фрушка гора.

И двамата мъже са облечени в богато украсени многоцветни кафтани. че именно османската политическа и икономическа система прави възможна появата на тези групи. Все пак предстои да се отговори на въпроса. Причините. Параклисът „Св. Църквата в Хопово е един от най-големите паметници на сръбското изкуство. Йоан Кръстител". че османското завоевание разрушава монопола на благородничеството в тази област. Съществували са много повече възможности и християнското общество под османска власт е много по-разнообразно. Горне Ковин е Рац Кеве на унгарски. точно под Будапеща. Много е голяма вероятността унгарците отново да се бяха спуснали надолу и тогава нямаше да има много място за оцеляване на православието. p. т. Сърбия и славянска Македония. вече с различна форма и материали. не са от икономическо естество. който се издига високо и гордо над основната част на сградата. сред основаните от старите сръбски царе. През османските векове виждаме на практика участие на всички слоеве на православното християнско общество в построяването и закрилата на църквите и в тяхното изписване със стенописи и икони. Сръбски Ковин. и Бачково. след като мюсюлманското завоевание унищожава традиционната му опора: двора и аристокрацията. пак на Зограф. Портретите им са запазени в нартекса на тази грамадна сграда. За българската живопис през XVIII в. отчасти обрамчен с кожи. пълни със самочувствие. и носят калпаци от червен филц. богати фанариотски търговци от османската столица Истанбул. Ставрианос. На предходните страници се опитахме да покажем с помощта на множество примери от различен тип. благодарение на която е можело да съществува и да се разраства. Можем да кажем. 4 6 5 . Картината. отколкото се е твърдяло преди. които е най-добре да бъдат разгледани в специална глава. на о-в Чепел на Дунав. е много по-разнообразна от тази на „политически обез-правените народни маси".Hilandarski Zbornik (Beograd). Manastir Hilandar u XVIII veku. Part D. Старата църква е изцяло разрушена и напълно възобновена. която представихме. Бачковският манастир е основан първоначално от грузинския благородник Григорий Пакуриани. Тя дори преднамерено ги формира. а се дължат на други сили. но разкриват възможностите на търговците по онова време. е. А. която е толкова близка на някои представители на балканската историография. от Лачка и Марко Иосич. 1974. е построен и изписан през 1768 г. Вероятно най-прекрасните примери на дарителска дейност на балканските православни търговци са манастирите Хопово на Фрушка гора във Войводина.I който гледа на света с блестящи очи. водач на група грузинци. То и последвалата организация на мюсюлманската империя проправят пътя на много по-широк кръг от обществото към принос в покровителството на изкуството. С ъ щ о т о важи и за живописта от този период. Причината за това би била интересен предмет на детайлно изследване. от кир Георги и сина му кир Константин. Поствизантийската архитектура в гръцките земи е много по-богата от тази в България. в типичен обточен с кожи кюрк и висок калпак. Материалната база е била налице и тя е реална. Северна Сърбия. 211 2. Тя е с характерните за моравския стил три конхи и огромен купол. И двете църкви представляват изключения в сферата на славянското православно изкуство 213 . Облечен е богато. изпъстрени с флорални елементи . D. Трябва да се подчертае. на 30 км южно от Пловдив. Veze Hilandara sa Bugarima. 41 sq. .2 2П Вж.лалета и нарциси. вкл. 108 . тогава населен от сърби.: M e d a k o v i c . ако османците не бяха преминали в Европа. защо точно в България поствизантийското изкуство остава видимо по-назад от това в Сърбия и гръцките земи.. че християнското изкуство и култура на Балканите са монопол на Църквата и нейните представители. в турски стил. III. поне по наше мнение. търговци от Горне Ковин 212 . Дали това би се случило. че християнското изкуство на Балканите е имало материална база. не може да се каже. от хаджи Васили от Ловеч и синовете му Неделко и Коста. Снимки на някои от тези Хилендарски стенописи са публикувани у: В а с и ли е в. Надпис. Православната църква в Рац Кеве о щ е стои и в нейното гробище са запазени сръбски надгробия. Според добре запазен надпис манастирът Хопово е построен през 1576 г. обрамчен с кожи. В същото време участието на толкова разнообразни обществени групи поставя под въпрос тезата на известния балканист Л.5 5 5 . свидетели за този отдавна асимилиран славянски анклав близо до унгарската столица. всички изрисувани в експресивна ктиторска сцена 211 . през 1604 г. преселени в България по време на „византийското робство". най-голямата църква в страната отпреди Българското възраждане от XIX в.

Това ще бъде направено на базата предимно на османските документи от периода и на самите сгради. Авраам или Иисус (Муса. а не политическите изисквания или икономическите сили обаче са това. Основателят на исляма. но и на различни други вероизповедания. пророкът Мохамед. която оставя достатъчно простор за съществуване и легално действие не само на собственото. Последователите на по-старите божии пратеници (Иисус също е разглеждан като такъв) са възприемани като представители на по-ранни етапи на исляма. но тези. разгледана на предходните страници. се е възприемал не като основоположник на нова религия. изпратени на човечеството от Бог. и реалното състояние на нещата. Затова следва да обърнем поглед именно към ислямското богословие и право. но няма нито един християнски крал с името Мохамед. Ибрахим. защото понякога се наблюдава откровено противоречие между картината. Мойсей и Иисус били негови предшественици и затова високо ценени от Мохамед и последователите му през вековете. В ислямската и в османската история има множество султани с името Ибрахим и паши с името Иса. 1 2 3 Условие.].]. за да проследим истинските корени на османската търпимост към християнството (и юдаизма). без което не може [бел. направени от хора. Мюсюлманите не уважавали особено предпочелия да следва такава погрешна и остаряла форма на религия. че мнозина мюсюлмани носят имената на Мойсей. Не се осъзнава уникалният характер на една средновековна теократична империя. пр. така и да насочим поглед към провинцията. към което трябва да се насочим. Адам. пр.Глава Развитието на християнското изкуство в рамките на ислямското право Нормите на светското законодателство и на шериата и влиянието им върху ежедневната практика а) Същността на ислямското право представлява conditio sine qua поп] за развитието на християнското изкуство на Балканите през турския период. Традиционна гъвкавост [бел. за да го върне отново в правия път. Мохамед бил изпратен на човечеството. а след това към ежедневната практика на функциониране на една империя с много религии и народности. за да видим каква е реалната ситуация. Иса) и пр. В балканската историография относителната търпимост на османските владетели е възприемана като даденост или наймного като резултат от souplesse traditionnelle2 на управляващата класа. Те притежавали „божие писание4'. Ислямското богословие и право. очертана по документи. То е толкова важно. Това досега не е било осъзнавано и е довело някои сериозни изследователи до погрешни заключения.]. Авраам. който бил религията. но по някаква причина може би на този въпрос не е обръщано достатъчно внимание. В края на краищата [бел. пр. колкото и материалната база. А и подобна ситуация не съществува в Европа през Средновековието и Новото време. Тази принципна разлика между християнството и исляма се вижда ясно от простия факт. защото според Маркс im letzten Instanz3 точно материалните условия определят хода на историята. Доминираната от марксистки възгледи през последните 40 години балканска историография почти не отделя внимание на ислямското богословие и право като фактор за обяснение на историческите условия. изповядвана от Авраам и Мойсей. Следователно по този въпрос ще се наложи както да прегледаме документите. но в покварен вид заради по-късните допълнения. а като последен от веригата пророци. 109 .

брак. 1956. ако те са лоялни и изпълняват д о б р е задълженията си. 110 . различни от нашите. Извън обсега на шериата и съвсем разбираемо от по-нисш порядък са предписанията на обичайното право в един или друг регион (orf.канун. С а м о в района на Диарбекир в Източен Анадол е имало (и о щ е има) многобройни шафиити. докато Б о г заповядва. евреите. Що се отнася до Балканите под османска власт. развод и пр.. които притежават свещени писания.които желаели. когато няколко хиляди мюсюлмани е трябвало да управляват милиони различни от тях. постигнато между учените-правоведи) и къяс (норми по аналогия) за случаите. който християните получават в по-късните мюсюлмански държави. когато нормите му не противоречат на шериатските. W. а са насочени срещу християнския политически контрол. са признати за „Хора на книгата" {Ehli 'l-Kitab) и получават покровителството на ислямската държава срещу плащане на поголовен данък.. може би недостатъчна по нашите светски стандарти. От времето на Пророка до ден днешен можем да отбележим относителната толерантност към другите религии. Тази доктрина се развива бавно през ранноислямския период. Всъщност това е вътрешна политика спрямо малцинствата. [те и м а т ] закрилата на Б о г и з и м м а т а на Пророка завинаги. самият Коран. Въз основа на условията. Освен всичко това съществува и светско законодателство . През османския период то има институционална рамка и е известно като система на милетите.. което оставя повече място за човешка интерпретация.направление. между Пророка и християните от Йемен дава подобно основание. . че във вярата няма принуда {La ikraha fi'l-din). Именно на поведението на самия Мохамед са могли да се позоват законодателите на ранния ислям. В Анадола с ъ щ о д о м и н и р а ханифитската школа. Нещо повече. и ни един църковен настоятел от поста му. можели да й останат верни.6 0 . Коран. 4 5 6 Срв. божия вестител." Това е първото и основно положение в исляма. за да оправдаят доктрината на търпимостта. и за техните черкви и религиозни служби. Самият т. които стават юридическа основа на типа самоуправление. в които Коранът и хадисите не дават възможност за разрешаване на проблема. Коранът заедно със словата и деянията на Пророка (хадиси) стават основа на ислямското право (шериата). свързва всички монотеисти в обща съдба в деня на Второто пришествие и след това 5 . В повседневната практика на функциониране на една империя е имало голям простор за законодателна дейност и това е достатъчно видно от масата кануннамета на османските султани. на което се базират всички по-късни договори с християни. Нужно е само да си припомним прочутата фраза от ония времена — „По-скоро турска чалма. е ясен по този въпрос и твърди. за с а м и т е тях. но усещана и реална във векове. които не са съществували при кодификацията на ислямското право. Те имат статут на „зимми". И четирите направления са преподавани едновременно в една училищна сграда в големите богословски училища в древните земи на исляма. нежели папска тиара". Договор от Наджран от 631 г. действителната основа на исляма. Коранът. цитирани в този документ. 11:62. То е в сила. ще имаме предвид само ханифитската школа. сабианците и другите монотеисти. допълнени по-нататък от иджма (съгласието. В договора четем 4 : „Наджран и неговите последователи имат закрилата на Б о г и з и м м а [гаранция за сигурност] от пророка Мохамед. която е непонятна в наше време с неговите съвсем различни стандарти. що се отнася до наследство. земята им и техните стоки . Християните. Договорът от Наджран съдържа също условията. През първите векове на ислямската история се развиват четири канонични школи за тълкуване на ислямското право. тяхната общност. Ни един епископ няма да бъде лишен от неговата епархия и ни един монах от монашеската му служба. като го заменят със законите на исляма. при която членовете на всяка религиозна група живеят под юрисдикцията на собствен епископ и патриарх и по собствени закони и обичаи. който съдържа божествените откровения пред Мохамед. нар. То принадлежи на владетеля и третира проблеми.. без да съгрешават. M o n t g o m e r y W a t t . Oxford. 3 5 9 . отколкото останалите три 6 . Войните на исляма срещу християнството не целят то да бъде премахнато като такова. adet). M u h a m m a d in Medina. То е в основата на развитието на християнското изкуство в европейските владения на османците. основана от правоведа Абу Ханифа през VIII в.

Макар че не се налага да проследяваме цялата ислямска история и статута на християните, може би ще е интересно да цитираме няколко примера. Вероятно по времето на
втория наследник (халифа, оттам и халиф) на Мохамед, халиф Омар, през 638 г. мюсюлмански армии завладяват големия анадолски град Диарбекир. Местните християни капитулират пред тях при следните седем условия, които стават известни като „условията на
Омар" и служат по-сетне за модел при следващи капитулации: жителите трябва да плащат по една златна монета на година като поголовен данък (джизие); черквите и манастирите им в рамките на крепостните стени на града не трябва да се разрушават; свещениците, епископите и монасите са освободени от поголовен данък; търговците християни са
задължени да плащат същите мита, както и мюсюлманите; християните остават да живеят по домовете си в рамките на крепостните стени; телата на починали християни следва
да се погребват според собствения им обичай и в обичайните им гробища, които не могат
да бъдат превръщани в зеленчукови или овощни градини; никой не трябва да притеснява
онези, които носят покривала от фина коприна и памук (alaca). Османският пътешественик от XVII в. Евлия Челеби, когото споменахме във връзка със Самоков, отбелязва тези
условия и пише, че те продължават да са в сила по негово време, предавани от поколение
на поколение и признавани от всички следващи мюсюлмански династии, управлявали този
честит град 7 . Османският султан Селим I (1512-1520) без проблеми потвърждава привилегирования статут на Синайския манастир, снабден с многобройни документи от управлявалите Египет преди мамелюкски, аюбидски и фатимидски султани. Тези документи са
запазени и обнародвани под формата на анотации и публикации на пълния текст 8 . Всички
османски султани след Селим чак до XIX в. издават документи, потвърждаващи привилегиите на синайците в началото на всяко ново управление. Традиционно тези привилегии се
позовават още на времето на самия Пророк.
Възможността християнските поданици на ислямската държава да поддържат своя
собствена религиозна организация 9 с патриарх, архиепископи, епископи, игумени, монаси и свещеници и да честват религиозните си празници според своята традиция е елемент
от ислямската правна практика. Трябва да се добави, че в гръцките християнски територии, които османците изтръгват от венецианците или от други католически владетели, те
възстановяват епархиите с техните собствени епископи на местата, където по-рано са
били само протопопове, и връщат на първоначалните им собственици православните манастири, конфискувани от франкските католически владетели 10 . Една от първите стъпки,
които предприема султан Мехмед Завоевателя след завладяването на Константинопол, е
да узакони Източноправославната патриаршия, като поставя впечатляващия Генадий Схо7
х
9

10

Seyahatname, IV, f. 198v от автографа Bagdad Ko§kii 305 в Topkapi Sarayi Kutiiphanesi, предоставен ни л ю безно от д-р Р. Ф. Крьойтел, Кабул, което е значително по-богато от печатното издание.
S c h w a r z , К. Osmanische Sultansurkunden des Sinai-Klosters in tiirkischer Sprache. Freiburg im Breisgau, 1970.
В течение на времето османските власти екзекутират петима патриарси по различни причини. През 1638 г.
Кирил I Лукарис става жертва на борбата между протестантските и католическите сили. Кирил II, представян обикновено като безскрупулен и измамник, е обесен през 1640 г. в Алжир, година след отстраняването
му като патриарх. Партений II е екзекутиран през 1651 г. и с ъ щ о става жертва на п р о т и в о б о р с т в о т о между
протестанти и католици (за прословутото приемане на калвинизма от Кирил I вж. Глава VIII). Партений III
става жертва на клевета (1657). Григорий V е обесен през 1821 г., тъй като е считан отговорен (юридически)
за избухването на Гръцкото въстание за независимост. Те обаче не са екзекутирани, преди да б ъ д а т отстранени
и да бъде назначен техен наследник. Екзекутирани са не като патриарси, а като нелоялни поданици. Портата
не желае да посяга на църквата като институция, з а щ о т о нейният статут е фиксиран стабилно в непроменимия свещен закон. С а м о индивиди, които в очите на ислямското управление са се провинили, са наказвани.
Срв.: A r n a k i s, G. The Greek Church of Constantinople and the Ottoman Empire. - Journal of Modern History
(Chicago), XXIV, 1952, 2 3 5 - 2 5 0 .
За по-общо и написано от по-негативна гледна точка изследване вж.: R u n c i m a n , S. T h e Great Church in
Captivity. Cambridge, 1968, книга II, глава 2, или сериозното изложение H a M e y e n d o r f f , J. L'Orthodoxie
(различни издания), глава 5.
Например големият византийски манастир „Дафни" извън Атина е цистерциански център от 1211 до 1458 г.
(годината на османското завоевание) и православен оттогава насетне до началото на Гръцкото въстание от
1821 г. Срв. Reallexikon zur byzantinischen Kunst. Stuttgart, 1966, p. 1119. Този случай обаче изглежда поскоро изключение, отколкото правило и не бива да се преекспонира.

ill

ларий на патриаршеския трон. Малко след това той създава подобен височайш пост за
християните арменци в своите владения, както и за евреите. Неслучайно еврейският религиозен писател Капсали възхвалява султан Мехмед като месия, изпратен от Бог да спаси
неговия народ от преследванията в християнска Европа 11 . Тези патриарси и еврейският
главен равин са в истинския смисъл на думата народни водачи, управители на своя народ,
и то народ в средновековния смисъл, като религиозна, а не национална общност. Ето
защо първоначално различните балкански славяни, албанците и гърците са включени в
един „милет". През 1557 г. сърбите успяват да възстановят своята средновековна патриаршия, но Българската църква остава подчинена на Константинополската патриаршия
може би преди всичко заради това, че по времето на падането на старата българска държава тя е в тежко състояние на упадък и се състои от само три (или четири) епископии
заради вътрешнополитическото разцепление преди османското завоевание 12 . Едва през
Възраждането в средата на XIX в. българите успяват да си възвърнат собствената църковна организация. Също по времето на националното си Възраждане румънците и източноправославните албанци получават свои патриаршии, каквито никога не са имали през
Средновековието.
Сравнително проучване на запазените берати на източноправославни епископи, издадени от османските султани, дава ясна представа за правата на християните под османска власт 13 . Няма намеса в практикуването на религиозните им обичаи, те могат да имат
свои религиозни книги и икони и необезпокоявано да отслужват празнични литургии.
Църковната администрация и вътрешен ред са свободни от държавна намеса. Патриархът
и Светият Синод назначават духовници, контролират манастирите и черквите, разследват
жалби и наказват провинилите се духовници. Държавата няма право да сваля или задържа
епископи или свещеници без съгласието на патриарха. Имуществото на манастирите,
църквите или социалните институции е под контрола на патриарха. Църквата може да
събира в своя полза определени данъци. Тя наследява имуществото на неженени духовници (по правило нисшето духовенство в Източноправославната църква сключва брак, само
висшите духовници спазват обет за безбрачие). Това е много важна придобивка, защото
обикновено 10% от наследствените права са в полза на държавата. Нещо повече, всеки
християнин може, ако желае, да дари една трета от имуществото си на църквата или на
християнска социална или образователна институция. Личният статут на християнина
остава изключително под юрисдикцията на църквата и само тя има правото да санкционира брак и развод. Патриархът има правото на външни знаци на достойнство: да носи жезъл, да язди кон, да има телохранител, да се вози в големи открити лодки и пр.
6)
Финансовите въпроси на Източноправославната църква в Османската империя също
са уредени в подробности, продължавайки обикновено предосманските практики, които
са признати от османците като част от обичайните категории 14 . След 950 г. се плаща
каноникон за епископа и за патриарха. В славянските земи той се нарича 'милостиня',
възлизаща на 12 денария или по османско време 12 акчета на домакинство, и други 12
акчета за патриарха 1 5 . Патриархът получава приход и от епископите и манастирските
11
12
13
14

15

Срв. Глава I, бел. 37.
Залезът и краят на Б ъ л г а р с к а т а патриаршия ще бъдат описани подробно в Глава VIII.
Вж. по-нататък.
За това изложение с л е д в а х м е основно изследванията на: A r n a k i s, G. The Greek Church; H a d r o v i c s , L.
Le peuple serbe et son eglise sous la domination turque. Paris, 1947, което все още е класика; H e r m a n , Е. Das
bischofliche A b g a b e w e s e n im Patriarchat von Konstantinopel vom XI. bis zur Mitte des XIX. Jahrhunderts. Orientalia C h r i s t i a n a Periodica, V, 1939, 4 3 4 - 5 1 3 ; K a b r d a , J. Les d o c u m e n t s turcs relatifs aux impots
ecclesiastiques preleves sur la population bulgare au XVII C siecle. - Archiv Orientalni, XXIII, 1955, 136-177;
I d e m . Les documents turcs relatifs aux droits fiscaux des metropolites orthodoxes en Bulgarie au XVII C siecle. Archiv Orientalni, X X V I , 1958, 5 9 - 8 0 .
He всички пари, събирани от вярващите, отиват за издръжка на патриарха и неговия персонал. Той трябвало
да плаща значителна с у м а , за да получи султанско потвърждение за високия си пост, както и годишна сума.
G е r 1 a с h, S. Tage-Buch, p. 530, отбелязва през 1578 г., че сръбският патриарх в Печ трябвало да плаща на

112

игумени. Освен това има и „подаръци" (наричани „ембатикон"). Нисшите духовници в
средновековните балкански държави се издържат обикновено от приходите от притежаван от тях парцел земя, „бащина", и от данък от техните миряни, „бир". През османския
период от „бир" се осигуряват повече приходи, отколкото от „бащина". Селският свещеник получава допълнителен приход от доброволно направени подаръци. Миряните
плащат за благослов, за споменаване в молитвите на имената им, които за целта са
отбелязвани в поменик, за 40-дневна молитва за душата на починал или на жив човек
(„саранда литургия" или „сарандар"). Тези норми не се различават значително от съществуващите в западното християнство, преди държавата да поеме задължението да
издържа духовенството.
Посочените условия не само позволяват на християните под османска власт да съхранят своята църковна институция, но в някои случаи предоставят на духовенството и
възможност за относително забогатяване. Вярно е, че в различни случаи монасите и духовниците правят дълги преходи, за да събират пари за манастирите си, и се жалват от
своята бедност 16 . Московският цар и не по-малко щедрите дворове на полунезависимите
източноправославни владетели на Румънските княжества (османски васали от XV в. нататък) са предпочитаната цел на тези пътешествия. Жалбите им обаче противоречат на факта, че точно селските свещеници, манастирските игумени и епископите нерядко присъстват в дарителските надписи и сцени на често големите и богато украсени църкви. Много
селски свещеници срещаме в системата на джелепкешаните, което също не е белег на
бедност. Общата картина несъмнено е по-разнообразна, отколкото биха могли да ни накарат да повярваме странстващите свещеници. Трябва да добавим в този контекст, че
докладите им са по-известни, отколкото множеството хубави черкви, които са имали възможността да построят през същите години, защото много от докладите им са публикувани, докато църквите остават до голяма степен непознати. Тази ситуация обаче не бива да
ни подвежда.
Като най-представителен пример, какво биха могли да направят епископите, ще посочим манастира „Пива" в Черна гора (по османско време в Херцеговина), огромна трикорабна базилика, изцяло новопостроена между 1573 и 1581 г. от архиепископа на Херцеговина - Саватие, от прочутия род Соколовичи. Вторият пример е манастирската църква
„Дусико" близо до Трикала в Тесалия. Това е висока кръстокуполна църква със странични
апсиди и три високи купола. Цялата сграда е голяма колкото манастирските църкви в

16

Портата с у м а т а от 2000 дуката годишно „fur die Religions-Freyheit und seinem Stand zu erhalten" [за религиозната свобода и за да запази положението си, бел. пр.]. В османски парични знаци тази сума се равнява на
около 120 000 акчета. Не е възможно да се възстанови точната сума, която следвало да плаща всяко сръбско
домакинство, за да се събере тази сума. През 1520/30 г. в по-голямата част от територията, която през
1557 г. ще ф о р м и р а Печката патриаршия, има 240 000 домакинства (В a r k a n, О. L. Les deportations comme
methode de peuplement et de colonisation dans FEmpire ottoman. - Revue de la Faculte des Sciences Economiques
de TUniversite d'Istanbul, XI, 1—4, 1953, табл. 1). През 1578 г. това число би трябвало да е много по-голямо
заради рязкото увеличение на броя на населението през този век. Ако приемем 240 000 християнски домакинства в сръбските земи, както е според Баркан, това означава, че едно сръбско християнско домакинство
трябвало да плаща половин акче на година за патриарха, което е просто нищожно. През 1578 г. тази сума е
дори по-малка.
Друг показател за това, колко трябвало да плащат висшите църковни служители за службата си, се вижда в
първия османски бюджет за Кипър в годината след завладяването му от османските войски. Сумата е относително по-голяма от тази, която патриархът на Печ трябвало да плаща, но вероятно тук е налице заимстване от
венецианската администрация. „Патриархът" (Patrik-i cezire-i Kibris) на Кипър трябвало да плаща 79 594 акчета годишно. Той можел да събере тази сума от 23 000 християнски домакинства, живеещи тогава на острова.
Това прави 3,46 акчета на домакинство, което е също много малка сума (S a h i 11 i о g 1 u, H., H. ! n a 1 с i k.
Osmanli Idaresinde Kibris'in ilk Yili Butgesi. - Belgeler, Turk Tarih Belgeleri Dergisi, iy 1967, 1 - 2 2 , за задължението на патриарха на с. 21). Връзката между сумата, която трябва да се плати от епископа или патриарха и от
християнския данъкоплатец от района под неговия църковен контрол, не е правена досега.
Ситуацията, описана от Кабрда (бел. 14), се отнася за XVII в., след сериозната финансова криза от началото на века, бележеща началото на упадъка на империята, когато се засилва финансовият натиск.
За пътешествията на игумените на Рилския манастир до Русия (1559 и 1584 г.) вж. чудесната книжка: Д и л е в с к и й, Н. Рь1льский монастьфь и Россия в XVI и XVII веках. С., 1946, глава V

113

„Дусико", Тесалия, великолепна манастирска църква, построена през
1545 г. — пример за това, какво са можели да сторят епископите през
османско време за поддържане на християнското изкуство и култура
през най-добрите години на м ю с ю л м а н с к а т а империя.

Атон от времето на разцвета на Византия и очевидно е вдъхновена от тях 17 . Първоначалната черква е построена около 1515 г. от светия епископ Висарион, голям поддръжник на
монашеството в османска Тесалия (1391/92-1881). „Дусико" е възобновена из основи в
„този великолепен вид" през 1545 г. от кир Неофит, архиепископ на Лариса, съвместно с
епископите Лука - на Лица, Йосиф - на Деметриаде (Волос), и Мартин - на Фанар. Голям
надпис на турски върху стените на черквата, над който е поставена тугра (имперски монограм) на Селим II, потвърждава правата на манастира 18 . Имената на основателя, датата
на строежа и другите подробности са дадени в добре запазен дарителски надпис, поставен
над вратата между наоса и нартекса. Безбройни примери за сгради, издигнати от игумени
и други членове на духовенството, могат да се цитират, но посочените два са достатъчни.
Връзката между гореспоменатите оплаквания от бедност на членове на духовенството и
размера и броя на черквите, издигнати от същата прослойка, все още не е проучена.
17

Срв.: N i с о 1, D. М. Meteora, The Rock Monasteries of Thessaly. London, 1963, p. 118. Архитектурната история на „ Д у с и к о " не е проучвана както трябва. Този манастир проучихме през лятото на 1970 г., но резултат и т е от теренната работа все още са непубликувани. За удобно кратко изложение на фактите и датите за
манастира и неговата история (вкл. транскрипции на всички още съществуващи надписи) с много фотографии, но без планове вж.: О Aghios Vissarionos (Dousikon), by the Archbishop of Trikka and Stagi, Dionysios.
Athens, 1966.
Тази тугра, която очевидно вече не съществува, е видяна от Леон Хьози ( H e u z e y , L. Excursion dans la
Thessalie turque en 1858. Paris, 1927). Туграта на Селим II (1566-1574) би трябвало да е изобразена на стените на църквата, з а щ о т о нейният статут е променен при неговото управление (вж. по-нататък).

114

Източноправославните, както и католическите манастири 1 9 на Балканите през Средновековието разполагат с богати имоти, дарени им от владетели, царедворци или аристократи. Не се знае какво точно се е случило с тези огромни имоти по време на османското завоевание. Информацията ни е откъслечна и сведена до няколко изолирани случая, за
които не е известно доколко са представителни за цялостната ситуация. Някои от найизвестните ориенталисти и византолози от последните петдесет години направиха подробни проучвания 20 , но с изключение на едно всички други касаят само един или два манастира. Ако обединим тази информация и добавим това, което може да се открие в неизползваните досега османски документи, запазени в Истанбулските архиви, можем все пак
да стигнем до някои по-общи изводи.
Засега със сигурност можем да твърдим, че през целия османски период манастирите са имали приходи от значителни имоти. Трудно е да се каже дали тази собственост е
била същата като преди завоеванието, или е придобита по-късно. Изглежда, че спрямо
манастирските имоти не се провежда последователна политика, а отношението варира в
широки граници. Има индикации, че някои манастири губят повечето си имоти, отнети по
време или малко след завоеванието 21 . Налице са обаче свидетелства и за обратното. Изглежда, че съществуват големи различия в статута на манастирите, основаващи се на начина, по който въпросният манастир е бил включен в османската територия, с други думи,
по какъв начин се е подчинил на османското господство. Условията на споразумението за
предаване са разглеждани като договор между владетеля и управлявания и обвързват бъдещите поколения.
На Атон, където са най-големите и богати манастири на Балканите, битува отдавнашно поверие, че монасите от тази монашеска република стават поданици на султана
години преди действителното османско завоевание 22 . Смята се, че монасите са признали
Орхан бей в средата на XIV в., когато османците все още резидират в Бурса. Атонският
историк Смирнакис 23 цитира през 1903 г. османски ферман (султански декрет), отбелязващ, че „светите мъже станали османски поданици преди другите и се радвали на привилегиите и закрилата, осигурени от султана". По времето, когато се предполага, че е станало това, светата обител е под сръбски контрол и бреговете на Източното Средиземноморие са обект на рейдове на турски пирати от по-малките бейлици в Западен Анадол
(Айдън, Ментеше, Сарухан). Дали тук срещаме някакъв опит на светите мъже да получат
сигурност от най-силния от емирите в Западен Анадол, Орхан, син на Осман, или ггьк
в)

19

20

21

22
23

Особено големите францискански манастири във Фойница, Сутеска и Крешево в Босна и някои католически
институции в Северна Албания около гр. Шкодра/Скутари. Веднага след завоеванието босненските манастири получават от султан Мехмед II специални документи, наречени ахднаме, които уреждат техния статут
и потвърждават имотите им.
Срв.: L е m е r 1 е, P., P. W i 11 е k. Recherches sur 1'histoire et le statut des monasteres Athonites sous la domination
turque. - Archives d'histoire du droit oriental (Paris), III, 1948, 4 1 6 - 4 7 2 ; Z a c h a r i a d o u , E. A. Early Ottoman
Documents of the Prodromos Monastery (Serres). - Siidost-Forschungen, XXVIII, 1969, 1—12; O s t r o g o r s k i ,
G. Sveta G o r a p o s l e M a r i c k e bitke. - Z b o r n i k F i l o s o f s k o g F a k u l t e t a ( B e o g r a d ) , XI, 1, 1970, 2 7 7 - 2 8 2 ;
B e l d i c e a n u , N. Margarid, un timar monastique. - Revue des etudes byzantines (Paris), XXXIII, 1975, 227-255;
O i k o n o m i d е s, N. Monasteres et moines lors la conquete ottomane. - Siidost-Forschungen, X X X V , 1976, 1-10.
Д о б ъ р пример е текстът в Defter-i Mufassal-i Liva-i Iskenderiyye, TD 500, p. 372, B B O A , Istanbul, от 978
(1570/71) г., о п и с в а щ имотите на манастира „Козмекан" (?) в околността на манастира „Св. Спас", седалище
на сръбския патриарх:
„manastir-i mezbur mudded-i medid hdli ve harcib olub Ispas manastir yerleriyle mahlut ve mils a o I met gin 1spcis
manastir yerlerine ilhak olunub mezkiir Makariye nam rahib tasarruf eder" (понеже казаният манастир е бил
д ъ л г о време пуст и порутен, поземлените му имоти се разпръснали и смесили с тези на манастира [св.]
Спас; сега те се прибавиха към имотите на манастира [св.] Спас и са дадени във владение на инока Макарий).
Към отделните описания на парцелите земя е добавено, че Макарий ги е получил по силата на писмена
заповед на кадията. Хората, живеещи в тези земи, получили с имперски декрет статута на каяджии (подразделение на соколарите) и никой не можел да ги регистрира като обикновени поданици. М о н а х ъ т Макарий е
самият патриарх, б р а т на великия везир М е х м е д Соколович. Това м о ж е би обяснява з а щ о разпиляната собственост е м о г л а да бъде събрана наново.
Срв.: О i k о n о m i d е s, N. Цит. съч., 3 - 5 .
S ш у г n a k е s, G. To Aghion Oros. Athens, 1903, p. 109, цит. по: О i k о n о m i d е s, N. Цит. съч., c. 5.

115

всичко това е по-късна измислица, за да се подсили тяхната позиция? Все пак е ясно и
несъмнено, че монасите от големия манастир „Св. Йоан Предтеча", построен от сръбския
крал Душан близо до Серес в Македония, са получили ферман от Орхановия син Мурад I,
датиран между 25 декември 1372 и 5 януари 1373 г. и предоставящ свобода и закрила на
монасите, на манастира и неговите имоти цели десет години преди османците действително да завладеят региона (ключовата крепост Серес е завладяна през 1383 г.) 24 . Знае се
също, че турските нападения срещу Атон спират през 1372 г. по времето, когато османските войски триумфират по целите Балкани и са в сравнително по-добра позиция да осъществят успешни набези. Гръцкият учен Икономидис заключава, че монасите предлагат
на султана голяма морална победа срещу сигурност и потвърждаване на привилегирования им статут 25 .
След 1402 г., когато султан Баязид I е победен и заловен от страховития Тимур в
Анкарската битка, неговият син Сюлейман, владетел на европейската част от османските предели, връща на Византия Солун и територията, на която е разположен Атон.
Знаейки за привилегирования статут на манастирите, които са станали част от мюсюлманската империя без кръвопролитие и особени притеснения, е разбираемо защо император
Мануил II Палеолог забранява на атонските монаси да поддържат каквито и да е отношения с турците. Както сам пише, той желаел монасите „да не започват отново да се
подчиняват малко по малко" на султана 26 .
Принципно същото се случва и три века по-късно, когато през 1715 г. османските
войски отнемат Пелопонес от венецианците, които владеят полуострова от 1684 г. В
големия морейски манастир „Агнус" в планините Агролис между Коринт и Епидавър е
запазена сбирка от османски фермани, издадени от султани, започвайки от Ахмед III
(1703-1730) и приключвайки с Махмуд II (1808-1839), последния османец, който владее Южна Гърция 27 . Редица от тези фермани споменават трима монаси от манастира
„Агнус", които станали османски поданици преди всички останали. Написаният през м.
реджеб 1135 (април-май 1723) г. ферман на Ахмед III е вероятно най-показателният от
тях. В него се казва, че:
„съгласно височайш имперски берат [монасите от Агнус] не са обложени с десятък върху нивите им,
л о з я т а и овощните дървета, които притежават, и са освободени от поголовен (харадж) и други данъци
заради тяхното подчинение и съдействие, което са показали, когато преди всички останали са приели
с т а т у т на османски поданици, когато с божия помощ била завладяна Морея. Тъй като се установи от
прегледа в имперските регистри, че споменатите свещеници са плащали единствено годишен данък от
800 акчета 2 8 и че са освободени от десятъци, харадж, авариз-и дивание и останалите данъци, и понеже са
показали покорност и съдействие към държавата, като първи са побързали да се подчинят на османските
войски, е заповядано до адресатите [провинциалните османски власти] да вземат от тях данъци съгласно
условията в имперския регистър и да се въздържат от всякакво насилие." 2 9

24

25
26
27


29

За значението на завладяването на Серес от османците и проблемите на хронологията на с ъ б и т и е т о вж.:
O s t r o g o r s k i , G . L a prise d e Serres par les T u r c s . - B y z a n t i o n ( B r u s s e l s ) , X X X V , 1965, 3 0 2 - 3 1 9 ;
B e l d i c e a n u - S t e i n h e r r , I. La prise de Serres et le firman de 1372 en faveur du monastere Saint-JeanProdrome. - Acta Historica (Munchen), IV, 1965, 13-24; B a k e r , J. W. Manuel II Palaeologus ( 1 3 9 1 - 1 4 2 5 ) . A
Study in Late Byzantine Statemanship. New Brunswik-New York, 1969; Z a c h a r i a d o u , E. A. Early Ottoman
Documents.
O i k o n o m i d е s, N. Цит. съч., c. 6.
Пак т а м и цит. лит.
Колекцията е публикувана в гръцки превод у: Gh i t a k o s , М. I para tin nean Epidavron Moni Agnountos.
Athens, 1972, 25-40, о б щ о 17 документа. Изказваме благодарност на д-р М. А. Линденбург за нейната любезна
п о м о щ при превода на тези документи. Трябва да се добави, че почти всички преобразувани от м ю с ю л м а н ското по християнското летоброене години на Гитакос са погрешни, което го е довело до грешни изводи.
Тази с у м а е много ниска, защото стойността на акчето през XVIII век е нищожна.
Д р у г и т е документи от „ А г н у с " са потвърждения на статута на манастира от редица султани и относно спор о в е т е между монасите и местните мюсюлмански притежатели на земя във връзка с поземлените имоти.
Д о к у м е н т № 6 от шеввал 1134 (август 1722) г. се отнася за дело в кадийския съд между монасите на „ А г н у с "
и „Али, син на Исмаил ага, официален представител на Негово благородие Мустафа паша, командир на
Навплион". Кадията отсъжда в полза на монасите и в у щ ъ р б на своите високопоставени единоверци.

116

Дали не е твърде смело да приемем, че подобни неща са се случили на повечето места на
Балканите? Документът на Мурад I за „Св. Йоан Предтеча" близо до Серес става основа
за редица други, издадени от наследниците на Мурад: Баязид Светкавицата, Муса Челеби, Мехмед I и пр. „Св. Йоан Предтеча" не е изолирано явление. Проф. Иналджък споменава за документ на Баязид I (1389-1402) относно монасите от втората по големина монашеска република в Гърция, Метеора в Тесалия, която през 90-те години на XIV в. е
включена в османските предели 30 . Друг документ на Баязид Светкавицата се съхранява в
архива на атонския манастир „Св. Павел", както и документ от Мурад II от 1422 г. в
манастира „Св. Йоан Богослов" близо до Делвине в Южна Албания, територия, завладяна от османците между 1417 (анексирането на Гирокастро) и 1430 г. (капитулацията на
Янина). Не е известно какво се случва с големите български манастири. Има поне няколко
индикации за статута на манастира „Св. Иван Рилски", един от най-големите в страната.
Ферман на султан Сюлейман Великолепни (1520-1566) споменава за привилегирования
статут, който манастирът имал по времето на Баязид Светкавицата. Можем обаче да проследим какво става в рамките на един век само с имотите на един манастир. Това е сереският манастир „Св. Йоан Предтеча" 31 . При всички останали случаи се налага да реконструираме манастирския статут и собственост с помощта на документи от XVI в.
Поне до 1464/65 г. манастирът „Св. Йоан Предтеча" притежава пет села с общ приход от
8021 акчета. От 1372 до 1419 г. той има пълна собственост над тях, а при управлението на
Мехмед I (1413-1421) селата са трансформирани в манастирски тимар от типа, който ни
е известен и от някои сръбски манастири (Ресава, Раваница), или каквито са имали поне
петима епископи и един архиепископ в Южна Албания 32 . Подобни тимари са освободени
от задължението да се изпращат конници на бойното поле. Това, на което имат право
монасите, е владението на тези имоти, по османската терминология — тасарруф. Статутът на останалите имоти - градини, лозя и различни видове мелници, остава непроменен.
Начинът, по който пелопонеският манастир „Агнус" плаща данъците си на централната власт през ранния XVIII в. - като глобална сума срещу всички задължения, изглежда, е прилаган не само в този район и не само през XVIII в. В данъчен регистър за санджака Халки от 1506 г. например откриваме следната бележка в края на вписването на селата в казата Салона (Амфиса) 33 :
„Манастирът Варнахова в границите на Инебахтъ (Навпакт/Лепанто), Рахова (Арахова близо до Делфи)
и Олендирек (Лидорики), където винаги са живели монаси.
За градините и за обработваемите, но ненаселени площи (мезри), свързани със споменатия манастир, и за данък овце всяка година те плащат двадесет латински златни монети (филори) като харадж,
след което от тях не следва да се изисква нито харадж, ни испенче, данък овце и данък мезри. Ливадите
им са освободени от данъци. Те притежават имперски декрет, който казва: „никой да не ги притеснява
безпричинно или да подтиква към това", поради което те отново са регистрирани в [новия] опис съгласно имперския декрет. Датата на тази имперска заповед е деветият ден от почитаемия месец реджеб лето
деветстотин и първо (25 март 1496 г.)."

Предписанието носи белега на предосманската практика, пренесена в новата административна система. Сумата се равнява на около 900 акчета, или на годишната данъчна ставка
на шест-седем средноголеми селски семейства 34 . Другият пример, който имахме въз30

31
32

33

34

i n а 1 с 1 k, Н. Fatih Devri uzerine tetkikler ve vesikalar. Vol. I. Ankara, 1954, p. 154, n. 148. За документите за
„Св. Павел" и „Св. Йоан" близо до Делвине вж.: В i n о n, St. Les origines legendaires et 1'histoire de Xeropotamou
et St. Paul de I'Athos. Louvain, 1942, 2 7 4 - 7 5 ; Bo g a s , E. Dio istorika enthimimata tou 15 aionos et Voreiou
Iperou. - In: Deltion tis Istorikis kai Ethnologikis Etaielias tis Ellados, 13, 1959, 4 2 9 - 3 0 ( Z a c h a r i ad o u , E.
Early Ottoman Documents, p. 3, се опитва да покаже, че този документ е действително от времето на Мурад II).
Подробно проучено O T B e l d i c e a n u , N. Margarid.
I n a 1 с i k, Н. Suret-i Sancak-i Arvanid. Ankara, 1954, p. 43, 73, 99, 110 (пълна публикация на този най-ранен
известен дефтер за Балканите). Описът е изготвен през 1431/32 г.
Регистърът Maliyeden Mudevver 231, B B O A , Istanbul, иджмал дефтер за района на Премеди и Гьоридже
(Пермет и Корча) от 1434/35 г., споменава епископите на тези два града като тимариоти (с. 84, 148).
TD 35, BBOA, Istanbul, p. 284. Трябва да се добави, че дефтерът Maliyeden M u d e v v e r 4 4 2 6 , освен джизието на
о. Крит, включва и сумите „макту, които трябва да се плащат от манастирите на този остров". „Макту" е
технически термин за глобална сума. Този д е ф т е р е от 1089 (1678/79) г.
От 100 до 120 акчета на домакинство плюс 50 акчета харадж (джизие), което прави от 150 до 170 акчета на
домакинство (или около три венециански дуката).
117

можност да открием, е в рамките на съвременните български граници. Той се отнася за
Созопол на Черноморското крайбрежие, за който намираме следното в регистър от 935
(1528/29) г.35:
„Манастирът, разположен срещу [град] Созопол, където живеят монаси. Глобална сума от 153 акчета. Те
плащат споменатата сума вместо техния харадж. За останалото те са освободени от испенче, различните десягьци и авариза и притежават различни [имперски] заповеди [узаконяващи този с т а т у т ] . "

Изглежда, че монасите от манастира „Влатадон" в Солун, известен на османците като
„Чавуш манастир", не са плащали нищо за период от век и половина. Този манастир е в
доста добро положение по османско време. Съществуват легенди, според които именно
монасите от „Влатадон" казали на султан Мурад през 1430 г. откъде минават тръбите на
водопреносната система на града, по които войниците проникнали в обсаденото място.
По това време Солун е във венециански ръце (1423-1430) и това не е най-щастливият
период за града на св. Димитър. Може би спомените за периода на първото османско
управление на Солун (1386-1402) са по-добри, отколкото за времето на омразните венецианци 36 . Във всеки случай през януари 1446 г. монасите от „Влатадон" получават ферман от младия султан Мехмед II37, в който се посочва, че имотите им са освободени от
десятъци и данъци, а самите монаси не плащат харадж, авариз, текялиф и останалите
задължения, както и че никой не бива да се меси в делата им. Изглежда, че самият султан
дарил монасите с имот (чифлик), по-рано част от собствените му имения. Те можели да го
използват за своята издръжка и прехрана, но текстът във фермана е повреден лошо тъкмо
на мястото, в което се съдържа конкретното условие, и това допуска известна несигурност за правилния прочит на думите 38 .
„Влатадон" все още притежава много имоти, когато през 976 (1568/69) г. е направен
опис на манастирските владения в районите на Солун, Сидерокапса, Серес, Зъхна, Драма,
Верия и Правище (или почти цяла днешна Гръцка Македония). Текстът на този интересен
документ се съдържа в преписа на един регистър на споменатите райони. Преписът е от
1022 (1613/14) г.39 Оригиналът от 1568 г. е в Анкара 40 . Този извор досега не е използван
във връзка с темата ни. Наред с редица други подробности той дава също така отговор на
въпроса, кой е дал имота на „Влатадон" и защо. Описът започва със заглавие, което не
оставя съмнение за идентификацията му: „Църковни имоти. Манастирът Айо Латадо, известен като Чавуш, разположен в махалата (квартала) Асомати, във владение на монасите от споменатия манастир." Следва пълен опис на зеленчуковите и овощните градини,
маслиновите горички, водениците с общ данъчен приход от 2900 акчета, един чифлик с
годишен приход 5380, далян (голямо приспособление за риболов), който е даван на откуп
срещу 250 акчета на година, после седем воденици, три метоха (обители, всяка с жилища
и отделна черква), лятно и зимно пасбище, две черкви в Солун с принадлежащи им къщи
и магазини и други 50 магазина в чаршията на Солун, на нито един от които не е даден
приходът, и още няколко стаи, работилници и пр., както и друг чифлик, даващи общ при35
36

37

38

39

40

G б k b i 1 g i n, M. T. Pa§a Livasi, p. 372, n. 579 (c оригиналния текст).
Има и други откъслечни сведения, показващи проосмански чувства сред населението. Симеон, архиепископ
на Солун (1416/17-1429), прочут богослов, пише, че хората го мразели и искали да предадат града на турците. Срв.: K a r a y a n n o p u l o s , J., G. W e i s s . Quellenkunde zur Geschichte von Byzanz ( 3 2 4 - 1 4 5 3 ) . Zweiter
Hauptband. Wiesbaden, 1982, 541-542, c други посочени заглавия.
Според документа „средната десетдневка на месеца шеввал от годината 849". Това е по време на краткото
прекъсване на управлението на Мехмед II.
В a b i n g е r, F. Von Amurath zu Amurath. - Oriens, 3, 1950, 229-265, публикува снимка на този м н о г о важен
ферман, но без превод или транскрипция; S t о у i о g 1 о u, G. A. I en Thessaloniki Patriarchiki Moni ton Vlatadon
(Analekta Vlatadon 12). Thessaloniki, 1971, p. 168, публикува фотография на текста, която може да се чете.
С ъ щ о т о прави и Va s d r a v е 11 i s, J. Archaion Monis Vlattadon, (1446-1839). Серия: Istoria archeia Makedonias,
III. Thessaloniki, 1955, който добавя много л о ш превод на гръцки, използван от Стойоглу. Ние се придържаме към нашето четене.
TD 723, В BOA, Istanbul. Годината, в която е проведена регистрацията, е посочена ясно на с. 1008, но, изглежда,
е пропусната от онези, които са работили преди с регистъра. Имотите на Влатадон са дадени на с. 1044-1045.
T K G M , Ankara, Kuyudu Kadime 553. Надяваме се по друг повод да публикуваме целия раздел за македонските и атонските манастирски имоти.

118

1

-

«-vi

, A

j *

- ' W c r T t r ^ J

V ^ - V

wJ

у

j — • ' 4 L 'J > ATU

-Л-^.U * 5


_ L

; ,S ^

7Г.

•л -

у Ot / Л j и * ; ЛИ с у ^ ; j u i a-**

гиJ

^ ^ д Ь и ^ Д * ^ J JU.
•>J

oj>s t > U ^ • " ( J j J / l a

JvfloVi1*

Jw o / i u>
y. j ^ ^

723, BBOA,

S a n b u \ , P- 1 0 г ^ в е н о с т т а и ста ;
^ Г и Г м ^ а „Влатадон ,
Гун,през15бВг-

il/uI

^ ^ ' ' ^ U ^ J ^ J ^ i / j , . ^

^ j h j j j f ^ j t% 1л jsj* '/O P L-"
TD

J

^

•i

ход най-малко 9200 акчета. По този начин общият годишен приход на този манастир възлиза най-малко на 17 730 акчета, но точната сума не може да се каже, защото за много от
имотите не са посочени данни. Описът все пак ни дава представа за размера на имотите на
манастира и за финансовата му мощ. Той отговаря също на въпроса за чифлика, даден на
монасите, както се твърди, през 1446 г. Показва също така какво се е случило с имота
през 122-те години след издаването на фермана от Мехмед II, съхраняван понастоящем в
манастира. В регистъра от 1568 г. четем следното 41 :
„Чифлик на гореспоменатия манастир Айо [В]латадо, с името Домакина, [известен] о щ е като Малина
[следва списък на шест различни поземлени данъка и приход от една градина].
Когато султан Мурад хан, божия милост и състрадание за него, завладя Солун и взе земята, която
беше във владение на монасите, които живеят в споменатия манастир, той милостиво ги дари в замяна
със споменатия чифлик, парцел земя с приблизителен приход от двадесет муда 4 2 , освободен от десятъци
и други данъци. Бил им даден имперски декрет за свободен статут. По-късно техни величества султаните Мехмед хан, Баязид хан, Селим хан, Сюлейман хан и нашият султан на ислямската о б щ н о с т Селим II
[1566-1574], нека Бог увеличи победите му, издадоха потвърдителни заповеди [мукарернаме]. Те го
владеят в пълна собственост.
Понастоящем, след [новия] опис на района гореспоменатите монаси трябва да плащат десятъци за
споменатия парцел от 20 муда и за нивите, овощните градини, животните и маслиновите насаждения за
сметка на тяхната собственост и съгласно заповедите на предишните султани. Това б е ш е отбелязано в
новия опис съгласно с благородните заповеди."

По този начин манастирската собственост претърпява забележителна промяна във връзка с новата регистрация. От изследването на Пол Витек и Пол Льомерл 4 3 от 1948 г. на
монашеските имоти на атонските манастири през османско време е известно, че мерките,
предприети от централната власт през 1568/69 г., отчасти са резултат от усилията на
големия правовед от времето на Сюлейман Великолепни и Селим II, шейхюлисляма Ебуссууд, да приведе съществуващите в империята закони в по-голямо съответствие с нормите на шериата. От друга страна, това е акция на централната власт да въведе ред в неконтролируемото увеличаване на имотите на манастирите, което те правят под крилото на
старите привилегии, но за които не плащат нищо. Тези привилегии са им дадени по времето, когато те притежават доста скромна собственост. С годините, след закупуване на
голям брой приходоносни земи или сгради, техният статут вече не отговаря на действителността. Поради липса на други достъпни им извори Льомерл и Витек ограничават изследването си за Атон и оставят впечатлението, че правителствената мярка от 1568/69 г.
се отнася само за този регион. По-късно Бранислав Джурджев открива, че същото сполетява и манастирите в Северна Сърбия, Срем. Той не е познавал изследването на Льомерл
и Витек и заключава, че тази правителствена мярка е още една форма на потискане, която
ще да е съсипала манастирите 44 . През 1965 г. Сретен Петкович обаче заключи на базата
на впечатляващата строителна активност, демонстрирана от някои от т. нар. финансово
рухнали манастири малко след 1568/69 г., че положението вероятно е било доста поразлично 45 . Действително Льомерл и Витек подчертават мъдрите и справедливи мерки на
централната администрация, целящи да балансират отново ситуацията. В края на списъка
на имотите на македонските манастири от 1568/69 г. виждаме за всеки манастир бележка,
че монасите колективно са наследили ливадите, обработваемите ниви, пасбищата и пр. от
починалите, че те не плащат данък наследство и че не трябва да бъдат притеснявани по
41
42

43
44

45

T D 723, р. 1044.
Тежестта на муда варира в различните райони. Истанбулският муд за жито е бил 513,12 кг. Срв.: B e l d i c e a n u ,
N. Recherche sur la ville ottomane a u X V c s i e c l e . Paris, 1973, p. 300, или: H i n z, W. Islamische Masse und Gewichte
umgerechnet ins metrische System. Leiden, 1955, 4 1 - 4 2 . Така монасите от Влатадон добивали 10 000 кг жито.
Това е наистина кралско дарение.
L е ш е r 1 е, P., P. W i 11 е k. Recherches sur 1'histoire et le statut...
Dj u r d j е v, В. „Prodaja crkava i manastira" za vreme vlada Selima II. - Godisnjak Drustva Istoricara Bosne i
Hercegovine (Sarajevo), IX, 1958, 2 4 1 - 2 4 7 .
P е t k o v i c, S. Zidno Slikarstvo, p. 27. Дори и Петкович мисли, че реорганизацията на манастирската собственост при Селим II е причинила значителни затруднения на манастирите. Той, подобно на Джурджев, не е
гледал проучването на Витек и Льомерл.

120

I

никакъв начин, след като са изплатили десятъка от имотите си. Това невинаги е разбирано
от бирниците, защото ислямското право не познава колективната собственост. Нещо повече, по времето, когато е осъществена тази промяна, много атонски и други манастири
преминават от старата монашеска система на обща собственост към индивидуална собственост и самостоятелен начин на живот на отделните монаси, при което някои от тях
притежават значителна частна собственост и луксозни дрехи. Манастирът ги наследява.
Османските бирници с право се опитват да вземат за държавата дял от тези понякога
значителни наследства, но именно централната власт им забранява да правят това, оставяйки монасите на мира.
Горе-долу през същия период са изследвани не само манастирските имоти и привилегии в Атон или в Срем и Македония, както видяхме, но и тези в България. Сбирката от
османски документи, съхранявана в големия Рилски манастир, съдържа един документ от
983 (1575/76) г., който нарежда на монасите да опишат собствеността и привилегиите си46.
За съжаление все още не е известен опис, подобен на този за Македония от 1568/69 г.,
който да представя списък на всички монашески имоти в българските манастири, но не се
съмняваме, че такъв някога е съществувал.
В регистъра за Македония от 1568/69 г. ние виждаме и манастира „Св. Йоан Предтеча4' близо до Серес, който по това време притежава шест овощни градини, две маслинени
горички, 7 воденици, три имения (чифлик), три къщи и поне 7 кръчми и 18 магазина в град
Серес и няколко къщи, овощни градини, маслинени горички и зимни пасбища (къшлак) в
района на Зъхна, Солун и Сидерокапса. За тази собственост са плащани само десятъци и
саларие, както е отбелязано в регистъра, но монасите са освободени от всякакви други
налози и не трябвало да бъдат притеснявани по никакъв начин 47 .
Попадналите ни примери за статута, данъците и имотите на източноправославните
манастири в различни гръцки територии могат да бъдат считани за представителни по
отношение на статута на манастирите в Османската империя като цяло. Макар че разполагаме с много по-малко информация за българските манастири (регистърът от 976 г.
споменава дузина манастири само в Гръцка Македония), има достатъчно основания да
предполагаме, че това мнение не е далеч от истината. Споменахме голямата колекция от
султански документи, съхранявани в Рилския манастир. Ще дадем превод на един от тях
като подходящ пример, защото той ясно разкрива статута и административната история
на най-големия манастир в страната. Издаден е от Сюлейман Великолепни през декември
1520 г. Текстът е следният 48 :
„До високославния, просветен и достоен кадия на казата Б а н я - К ю с т е н д и л . Дано Б о г увеличи твоята
сила и съдебно-шериатската ти длъжност!
От съдържанието на тоя султански акт, украсен с императорските ми високи знаци, който ще го
получите, ще разберете какво носителите на тоя ми царски акт са монасите, които живеят в манастира,
наречен „Св. Отец", лежащ в планината Рила, която е под ведомството на вашата каза. Монасите от тоя
манастир заявяват пред императорския ми диван, че за манастирските недвижими имоти като лозя, воденици, ниви, ливади и валявици те не са плащали на правителството никакъв данък и десятък, понеже са
били освободени и привилегировани. Б и в ш и т е велики султани, Баязид хан I Й ъ л д ъ р ъ м и М е х м е д Челеби хан 1, са издали на монасите от тоя манастир свещени царски грамоти за привилегиите и правата на
манастира. Самите тия актове се пазят в ръцете на монасите, а тяхното съдържание е било записано в
старите правителствени дефтери, които имат сила на закон. Поменатите права и привилегии едно по
едно били записвани и подновявани и в новите правителствени държавни дефтери. Понеже от тези нови
дефтери се вижда, че манастирските имоти като ниви, лозя, ливади, воденици и земи, изкопани с брадва,
се считат за привилегировани и освободени (муаф) от всякакви данъци и налози, както това се твърди и
от старите правителствени дефтери, то и занапред речените манастирски земи, поименно записани и
определени, ще се считат за привилегировани и освободени от данъци.

46

47
48

Публикувани у: И х ч и е в, Д. Турските документи на Рилския манастир. С., 1910, док. № 12, 2 0 - 2 2 . Документът е от султан Мурад III, което показва, че реорганизацията на манастирската собственост все о щ е не е
приключила и продължава при управлението и на новия султан.
TD 723, BBOA, Istanbul, 1048-1050.
И х ч и е в, Д. Турските документи, док. № 7, 12-14.

121

регулиращи статуа на един или друг човек или институция. до когото е изпратен.n a m e M e h m e d a II iz 1463 godine. така че можем да сме достатъчно сигурни относно статута на тази институция. бе издал на речените монаси свещена грамота. лозя и градини. Това обстоятелство е записано както в старите. които се споменават. Аз като султан благоволих и издадох тоя си висок акт със строга заповед към моите служители да действат точно по с м и с ъ л а и духа му. Османската централна администрация оставя обаче малко възможности за подправяне. а съдържанието на фермана се ггбелязва и в канцеларията на местния кадия. 8 7 . Изявленията на монасите и съдържанието на фермана от края на правлението на Селим I са проверени първо в регистрите. но непубликуван досега извор отбелязва следното за Рила: „Манастирът на Светия Отец. а тоя списък с илям ще изпратите в императорския ми диван за м о е по-нататъшно разпореждане. Щастлива находка беше да открием регистър за Западна България в архива на старата централна администрация в Истанбул.: B o s k o v . но за земи. . от които заверен препис е извлечен и предаден в ръцете на монасите. че монасите от тоя манастир. р. 1977-1979. тъй като преписи на декрети и на поземлени описи. Ферманът от 1520 г. Мелник. написан в престолния ми град Костантиние. както са били и преди. . и едва гогава новият султан подновява документа. Те самите са освободени и за техните градини. ще ги запишете в особен списък име по име. така в новите дефтери. ливади." 'илският манстир е бил доста богат. Въпросният ^ефтер е ММ 170 от 925 (1519) г." 49 Срв. По тази причина покойният ми баща. разположен в съседство с планината Рила в споменатата каза [следват имената на игумена Ромил и на двадесет монаси]. Монасите от манастира занесли тоя свещен акт в престолния ми град и го представили на императорския ми диван. Вземете мерки и действайте по тоя въпрос напълно съгласно с извлечението. Тъй да знаете! Чест. Този ажен. „Опис на данъчните облекчения". Йоаким Осоговски". Лесново и „Св. т. а най-ранното ахднаме (договор за закрила и съюз) за босненки ге францисканци все още съществува като препис на оригинала на Мехмед II. Лицата. съдържащ опис на статута на големите български манастири в Кюстендилски санджк: Рила. c факсимилета на документа и р е з ю м е на немски. подробен регистър на Кюстендилския санджак. както и някои по-малки вътре или в близост до . съхранени в Рила. слава и пълна вяра отдайте на височайшите ми императорски знаци. когато обработват и посяват спахийски земи. След като прочетете тоя ми царски акт и след като снемете препис от него в кадийските сиджили. разбира е. но незаселени ниви (мезри). На стр. първи ден от месец м у х а р е м 927 от хиджра (12 декември 1520 г. ниви и ливади те не плащат нищо на когото и да било. воденици. Не позволявам никому. Както се вижда от поредицата фермани.). които се противят на моята царска заповед и не искат да и се покорят. Монасите на споменатия манастир притежават декрети от султан М е х м е д хан и султан Баязид хан [формула за благословия]. р. Освен това монасите получават легализирано извлечение от имперския регистър (mufassal tahrir defteri). Хр. Лежащи под тимара на някой спахия. султан С е л и м хан и шах I. да плащат законен десятък на надлежния спахия. за да го пазят. статутът му получава потвърждение при възкачването на трона на всеки нов султан. са мерки за сигурност срещу фалшификации. който и да бъде той. положението на Синай се основава на фалшифицирано писмо от пророка Мохамед. В Атон е пълно с подправени декрети на византийски императори. V. Всичко това.О щ е от старо време се е практикувало така. Pitanje autenticnosti Fojnicke A h d .1 0 4 . ако земите са ниви. туграта и м о н о г р а м а ми. Оттук насетне султан [формула] Селим хан запазва манастира свободен и прави монасите му свободни от данъци. 566 и 557а се съдържа Дефтер-и муафат. в чиито граници са разположени същите. могат да се смятат за загубени. показва в подробности как работи централната администрация на бююкратичната империя. съхранявани в столицата. споменати в запазения в Рила ферман. са съхранявани на различни места. да действа против правителствените ми дефтери и против свещените грамоти. Заповядвам ви да бъдете винаги ревностни за правата кауза и по никой начин недейте допуска небрежност в действията си.. Кадийските ротоколи от Кюстендил. X X V I I I . Въз основа на този акт монасите се молят на моя диван да издам нов подобен царски акт. неотдавна и наскоро култивирани/придобити/обработвани. ще го върнете и предадете в ръцете на монасите. но някои от регистрите на централната администрация са съхранени. което в заверен препис е взето от правителствените дефтери. но всъщюст е майсторски написано много след смъртта на Завоевателя от самите монаси. положени на чело на тоя ми царски ферман. а не в имперска канцелария 49 . е.X X X . Монасите по принцип продължават славгата традиция на фалшифициране на документи в своя полза.Godisnjak Drustva Istoricara Bosne i Hercegovine (Sarajevo). Този регистър потвърждава условията. за ливади или овощни градини те плащат десятъци на спахията.

).ь . iJ£V> N * • Ul 1* {bl ^ ^ I.? . Istanbul.у.'* -V-J J ^ I ^ - ^ v*' * / k) OrJ -u. ^ 123 . В В OA. д а в а щ имената на монасите и статута на Рилския и Осоговския манастир. f. 5566 (1519 г. J v. b)^ • V -Jl / rJri f 9 i • V „Регистър на освободените от данъци'" ММ 170.

Заповядано е от негово височество султанът на султаните на в р е м е т о ." 124 . Самите монаси тук са освободени от редица задължения.1 временните граници. градини и ливади. близо до мястото. Егри дере). Средновековното княжество на Константин Деянович е било разположено от двете страни на съвременната граница. която обработват в които и да е граници. божия милост за тях и раят да е техен дом. притежателят на хоризонта на времената. от пощенска и други с л у ж б и и от авариз и текялиф-и дивание. щото оттук насетне те самите да са освободени. е по-малко заможен от доста привилегированата Рила. Осоговският манастир при Крива река (осм. който наследява неговите граници през турско време. той е описан по-подробно от Рилския манастир: „ М а н а с т и р ъ т на Светия О т е ц при Егри дере в казата Ъ л ъ д ж а [Кюстендил]. Те са о с в о б о д е н и от задълженията да копаят ровове. както и Кюстендилският санджак. Тъй като този манастир е първи в Дефтер-и муафат. султан Селим хан. Монасите на споменатия манастир притежават имперски заповеди от техни величества покойните султани М е х м е д хан и Баязид хан. където през XVII в. да помагат при строежа на крепости. ще възникне градчето Крива паланка (паланката Егри дере). те плащат десятъци за земята. те не м о г а т да протестират против това и да го оспорват. [Следват имената на игумена В а р л а м и на 41 монаси]. но понеже нямат имперски заповеди за с в о и т е мезри. Б о г да му дава сила до края на всички дни и сили.

Името на следващия султан Мурад II (1421-1451) липсва вероятно защото именно при неговото управление манастирът е ограбен от османските войски по време на въстанието от 1443/44 г.Последното условие кореспондира със същата клауза във фермана на Сюлейман за Рила: монасите понякога обработват земя. като узна за този закон и предание. наречено Рила. който са имали през византийско-славянското Средновековие. Що се отнася до Рилския и до останалите манастири в Кюстендилския санджак. за всички владения и правдини. трябва да приемем. а принадлежи на един или друг спахия. когато манастирът е изоставен. Този документ е препотвърден от Мехмед Челеби (1413-1421). B u l g a r i s c h e Wirtschaftsgeschichte. което намираме постоянно в османските архиви. В Рилската грамота от 1378 г. сръбския благородник Константин Деянович. 1. че в манастира „Св. близо до град Кратово. с допълнителна литература по въпроса за автентичността на документа. че манастирът е изцяло освободен от намесата на всякакви правителствени служители или местни велможи.. отколкото за който и да е друг български манастир. споменат. за всички негови села и за всички негови метоси. сиреч нови и стари. във връзка с кръстоносния поход до Варна. след като набожните синове на епископ Яков от Крупник съживяват манастира малко преди 1469 г. Баязид се споменава като първият. от които получава приход мелнишкият архиепископ (по византийско време Мелник е важен културен център и гръцки етнически остров в българските земи). верен васал на султан Баязид Светкавицата. датираща от 1378 г. разкриващ статута му в предосманския период. и статута. Това е грамотата на последния цар на независима България. и цит. Регистърът ММ 170 споменава два манастира в град Мелник.: И в а н о в .. по който монасите на различни манастири са приели ислямското управление по време на завоеванието. Друго изложение на многобр о й н и т е з а д ъ л ж е н и я на с е л я н и т е в п р е д о с м а н с к а Б ъ л г а р и я вж. С.. Богородица". В случая с Рилския манастир ние отново разполагаме с повече документи. Данните подсказват. даващ отлична представа за навиците от това време и за тежкото положение на селячеството по времето непосредствено преди да дойдат османците. Тогава Рилският манастир притежава шест села. който се намира на мястото. и моето царство. Български старини из Македония (1931). откриваме условието. 9 5 . но старобългарският текст е много по-подробен. Срв. който може да се съпостави с използваните по-горе османски архиви. както беше отбелязано по-горе. 1929. Й. Berlin. лит. че те попадат под пряко османско управление непосредствено след смъртта на последния християнски владетел на Кюстендил.. 125 . Имаме предвид извор. Мехмед II е първият султан. че този статут може да варира значително. или 17 години преди османското завоевание (1395). издал документ на монасите в Рилския манастир. благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатно слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски. Затова във фермана от 1520 г. д-р Уилям Федер от Университета в Ниймеген за л ю б е з н о т о му съдействие при работата с този стар църковнославянски текст. която не е манастирска. както е и на други места. приложение „Бележки на редакторите". и че това се дължи на две причини: начина. същото. Накрая се съдържа бележката. от които обаче е лишен по османско време може би защото са били конфискувани в периода от 15 или 20 години. с. 1970. Текстът след някои формули е следният 5 0 : „. на когото те следва да плащат десятъците. нещастния Иван Шишман. има 16 монаси. С неговото име започва непрекъсната поредица от султански документи за Рилския манастир през дългите османски векове. възприет в някаква степен в османската администрация съгласно нейната практика да променя възможно най-малко местния обичай. който почива без подходящ наследник. Бележките в османските регистри и заповеди илюстрират достатъчно добре привилегирования статут на манастирите на българска територия. които съгласно стария регистър са освободени от данъци и са регистрирани наново според досегашния им статут. 50 В България този документ се разглежда като извор par excellence за административната история на средновековна България. с ъ щ о у: S a k a z o v . Б и х м е искали да благодарим на проф.1 0 2 . (фототипно издание). 700.

които следва да стоят далеч от мястото и „да не влизат със сила в тези села и поселения и между хората на този манастир в пределите на моето царство. те не са били към местния владетел. нито варничи. нито диавато. Троица" в Плевле.. нито градари. никой от тях да не смее да безпокои л ю д е т е на светия отец. нито митари. магаретата и колите". или ниви. пренесено по всяка верояртност от Средновековието в османския период. И така да пребивава този манастир на м о е т о царство „Свети Иван пустиннослужител" с всичките си имения. догдето слънцето сияе на земята и докато живее м о е т о царство. нито пък крагуяри.. поне легално. Към тези о щ е и това: гдето се намират селища или сенокоси. нито [коми]си [?]. нито дори на косъм.. над всички тях да има н е о т е м л и м а власт този манастир „Свети И в а н " на царството ми. които принадлежат на тези селища и тези люде. Й. биковете. 51 И двете съдържат същите условия за почти екстериториален статут на манастира и същия дълъг списък от царски служители. които имат в полето и които са в планините. показват ясно. или места за воденици.. а ако ги е имало. или [рибо]ловища. велики и малки. запазени в архивите на манастира „Св. Османските документи. за да взема силом хляб.6 0 1 . Към това още и следното: ако в манастирската област се дава някакво аерико. нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятствуван от някого при показването на това златопечатно слово на моето царство и да не му се взема кумерк. нито сенари.." Има още няколко запазени средновековни български документи от този тип. както и кадийските протоколи и мюхимме дефтерите в случаите. Чрътов дол. месо. Радомир и Кюстендил и тази за Драгалевския манастир в близост до София от 1382 г. нито кучкари. нито десеткари пчелни. че на провинциално равнище има злоупотреби и че местните служители или спахии са се опитвали да вземат повече. или воденици. Такава е грамотата на Иван Шишман за Пещерския манастир в триъгълника между Трън. свински и овчи. някои от Рилския и Атонските манастири. И над всички тези [земи] да има неотемлима власт този пустиннослужител Иван Рилски при показ на това златопечатно слово на моето царство. В този смисъл трябва да разбираме 51 Публикувани от: И в а н о в. а никой друг от тези да няма власт и да взема тварико [?]. отнасящи се за други манастири.. после нито перпираки.сиреч севасти. че след финансовата криза в края на XVI в. Списъкът от задължения. нито да убива птици. нито техните ниви. нито никое място под негова юрисдикция. Към това с ъ щ о и следното: никой от тези да не с м е е чрез насилие да влиза в селата и при л ю д е т е на този манастир на царството ми на светия отец. Повечето от тях не съществуват през османския период. имунитетът на манастирите може дори да породи злоупотреби. нито житари. нито нещо друго. М о е т о царство с чисто и ясно опущение отпуща и освобождава всички люде и всички села на този манастир на моето царство. нито аподохатори. нито някой друг от всичките боляри и служители на царството ми. Кръчино [неуточнени]. които изредихме погоре. а към централната власт. Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на м о е т о царство. нито добитък. нито да вземат данък. вино. С ъ щ о така и градът Стоб никак да няма власт над манастирските люде. но всички да б ъ д а т прогонвани и да отстоят далече при показа на това златопечатно слово на м о е т о царство. да не ги карат да работят каквото и да е във владенията. от които монасите са освободени. нито техните работници. практори. Във времена на по-малък просперитет от златния XVI в. нито дори нога да сложи в д в о р а им. нито да регистрират. Български старини из Македония. нито да взема за служба някой негов човек. Условието манастирите да бъдат освободени от намесата на местните власти. съдържа и известен риск. та да не с м е е да ги безпокои никой . нито съдии. хляб. нито над техните владения. Знае се. е дълъг. побирчии и находници. 6 0 0 . запазени за радост и направени достъпни чрез публикации. Жалбите на монаси или селяни обаче са чувани от централното управление в Истанбул.А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара. Б ъ д и н о [Дупнишко]. този манастир на царството ми на светия отец да взема всичко в изправност. нито винари. положението в провинцията се влошава и насочва много селяни към разбойничество. или лозя. свободно и без да бъде обезпокояван от някого. да не им вземат конете. Протоколите на битолския кадия. съдържат огромна информация за нарастващ брой разбойници и за предприети правителствени мерки да бъде изкоренено явлението. засягащи обикновените селяни. [следва изброяване на селища и имоти с границите им] . гозби или кокошки. отколкото позволява законът. или каквито и да било владения. Дриска . нито стратори. нито коне. намиращи се под властта на този манастир на м о е т о царство. нито биват изпращани по всяко време за всякакви данъци и служби на царството ми. нито техните зевгари да се вземат ангария. десятък. примикюри и алагатори. 126 .

полицейските началници и кадиите. Гаврил Лесновски" и един малък манастир в близост до село Търново. а сега е задължен да разследва разбойниците в тази област. защото дефтерът не съдържа други заповеди по този въпрос. но изглежда вероятно в епоха. превързване на р а н и т е на ранените разбойници и даване на храна. всички в района на Кратово. освободени от походни задължения]. която е издадена във връзка с това. М а к е д о н к а во 16 и 17 век. отколкото докаже. „Kefil" в оригиналния текст.. ще ги з а т в о р и ш и ще ги д о к л а д в а ш . които в с ъ ю з с р а з б о й н и ц и т е в ъ р ш а т пакости. CKonje. както и че привилегированият статут и имунитетът на манастирите са били действителни и стабилно урегулирани в правото. Нужна е заповед от самия държавен глава. че османските привилегии и придобитата и призната по легален път собственост позволяват на манастирите и на източноправославния клир да бъдат стълб на източното християнство и понякога да предприемат големи строителни инициативи и да създават прекрасни стенописи. че като гарантират привилегии на манастирите. широко използвана от османците. ще призовеш в [ с ъ д и л и щ е т о на] на Свещения закон споменатите м о н а с и . войводите. отнасяща се за манастирите „Св. да продължи величието му. По-лесно е да се каже. но има някои от тях. система на прехвърляне на отговорността от едно на друго лице. но и лекуват ранените разбойници." Често се твърди. да се докладва за тях [до Истанбул]. Д. ти ще н а п р а в и ш каквото е н е о б х о д и м о за тях с ъ г л а с н о С в е щ е н и я закон и няма да позволяваш на никого да д е й с т в а против Свещения закон. което ги освобождава от различни задължения. ще наредиш на гарантите 5 3 . Заповядвам. Йоаким Осоговски". И ти. които не принадлежат към разбойнически групи и са мирни. са соколари и [в техните д е л а ] не се месят санджакбейовете. Можем да приключим този параграф с общия извод. както и другите преминаващи оттам. да расте величието ти. да бъдат заловени и доведени. които се намират на пасбището Осогово близо до Крива река в с п о м е н а т а т а каза. ако се налага. Но ще д е й с т в а ш законосъобразно и ще се в ъ з д ъ р ж а ш да оказваш насилие и да м а л т р е т и р а ш под т а к ъ в претекст онези. да се разгледат деянията им съгласно шериата и да се приложи правосъдие. когато страхът от насилствено покатоличване е отминал и материалните позиции на някои обществени групи са изгубени. укриват ги и им дават храна. е ясен показател за подобно положение. който по-рано бил ага на манделерите [командир на инвалидите или други еничари. ами и слизат до пътищата и проходите и не с а м о убиват пътниците. Ако не следва да б ъ д а т докладвани. Не се знае как е приключил случаят с Лесновския и Осоговския манастир. В заповедта достатъчно ясно е посочено какво се е случило в трудните години на XVII в. които са подобър показател за действителното материално състояние. за да бъде разрешено на местните администратори да влязат във въпросния манастир. Глава У пар. да постъпите с ъ г л а с н о моята заповед. една от много малкото от този тип. Тук даваме нейния превод 52 : „Заповед до кадията на Кратово и до Хасан. когато [заповедта ми] пристигне. 127 . Ако се д о к а ж а т п р е с т ъ п л е н и я т а и закононарушенията като съюзяване с разбойниците по г о р е с п о м е н а т и я начин. Бележката в мюхимме дефтера. запазени в протоколните книги.и една бележка в мюхимме дефтер № 32 от 1617/18 г. Ако избягат. които са з а д ъ л ж е н и по силата на ш е р и а т а да ги открият. монаси разбойници [§aki ve haramzade rahibleri]. които и з в ъ р ш в а т престъпления и злини. Рударски селища. Неизвестно кога тези манастири получават соколарски статут. да ги намерят и доведат. османците създават източник на прикрита съпротива срещу собственото си управление. 1955. Последващата история на Лесновския манастир беше спомената по-горе 54 . 32 53 54 Публикация на оригиналния текст и превод на македонски е представен от: Ш о п о в а. Докладвано е следното: Свещениците (монасите) от м а н а с т и р и т е Лесново. като не се осланя само на обвинения. които не с а м о че са се сдружили с разбойниците в околността им. Тя е и добра илюстрация колко внимателно действа османската власт. и от закриляне на з а к о н о н а р у ш и т е л и т е за собствено облагодетелстване. „Св. Н я м а т край подобни престъпления и разбойничества. които нито веднъж не са разгледани с ъ г л а с н о свещения закон и са с давност не повече 15 години. отколкото спорадичните жалби за бедност. Затова наредих манастирските свещеници. и ще разследваш делата им. който си гореспоменатият Хасан. Крива река и Търново.

Подобни черкви-джамии са свързани обикновено със завладяването на града и символизират победата на исляма. Najstariji Vakufski dokumenti u Jugoslaviji na Arapskom Jeziku.. найголямата църква в града „Св. A. c превод на сърбохърватски. Срв. че сградата е съборена към края на XV в. Това вероятно става по-късно. Със сигурност се знае. 12. Законите на войната при много общества. че те имат определено право над такива църкви. има поне 53 черкви и 19 манастира 55 . но в различни балкански градове все още може да се види и на много места в местната история е отбелязано какво се е случило. 1970. (във връзка с депортацията на някои християнски жители на О х р и д в новооснования от султан Мехмед град Елбасан в Албания). т. Привличането на босненските мюсюлмани и на българските помаци към исляма и турската култура изглежда само по себе си достатъчен довод в полза на такова мнение. . отколкото религиозно. Става въпрос за конфискацията на една или няколко църкви в новозавладени градове и превръщането им в джамии. много вероятно използвайки някои от камъните от тази църква.: A n d r ej е v i с. и ги превръща в джамии за нуждите на мюсюлманския гарнизон. коментар и факсимиле на оригинала и снимка на надгробния камък на основателя. „Джамия на победата". 1. Ако османците наистина са имали такива намерения. 1913. Когато Охрид.). Това определено е невярно. седалище на автокефалната архиепископия и старата българска столица на цар Самуил. Topographie de Thessalonique. които ги следват като заселници. О. Голямата охридска катед55 56 37 Вж. M. вкл. Останалите черкви са оставени във владение на християнската общност.). Преди всичко това се случва в градове.: T a f r a l i . 11. . Тъй като нуждите на мюсюлманския гарнизон и малобройната група от администратори и мюсюлмани занаятчии. Затова те са наричани „Фетхие Джами". Не е известно дали това става непосредствено след завоеванието или по-късно 57 . е завладян (в края на XIV в. Те са били достатъчно силни да предприемат подобни действия и биха си спестили много неприятности. да екзекутират няколко епископи и игумени и пр. Вж. Георги" и „Св. завладени със силата на оръжието. е конфискувана църквата „Св. Като цяло конфискуването на църкви е ограничено до няколко изолирани случая. лит. втория по големина византийски град. В завладени по този начин градове ислямската държава конфискува една или няколко черкви. и цит. Notes on the History of Some Turkish Monuments in Thessaloniki. Това е място за молитва. в нашето. за да илюстрира това отношение като цяло. 111-143. Тези конфискации са използвани в различни съчинения като доказателство за предполагаемо османско желание да заличи християнството като организирана и институционализирана религия. които протичат на приливи и отливи и са свързани с извънредни обстоятелства. Все пак. Значението им е по-скоро политическо. В такива случаи мюсюлманското обществено мнение изисква от владетеля в качеството му на командир на вярващите да се грижи за поддръжката на новата джамия и за заплащането на нейния персонал.: K i е I. Много малко писмени доказателства за тези действия са направени публично достояние. но в с ъ щ о т о време и кухня за бедни от всички вери. Параскева Неръкотворна" и манастира „Св..г) Един аспект на османското отношение към християнската църква по наше мнение е получил твърде голямо внимание и е използван твърде много. са скромни. p. 149. Pretvaranje crkava u djamije. той конфискува голямата църква „Св. И м е т о означава „Джамията на имарета". в който през XIV в. когато на мястото й е построена сега съществуващата Имарет джамия 58 . признават или най-малкото допускат практиката да се взема плячка. вкл. както показва последващата история. Когато Мурад II завладява Солун. Urn. които срещали във времето на упадък (XVIII-XIX в. сред мюсюлманите в града остава чувството. Paris. разположен в такова селище. 128 . изглежда. Димитър" и също толкова големите и монументални църкви ротондата „Св. останалите градски църкви обикновено са оставяни на християните. 1976. За запазения акт за основаванието й вж. че по времето на разцвета си османците са можели лесно да сторят това. 123-156. обикновено най-хубавите. p. Йоан Предтеча". Pristina. 1972. между 1466-1481 г. 103. Мнозина са убедени. макар всъщност да имаме работа по-скоро с изключение. Климент". София" 56 .: К а 1 е s i. ще е било много по-резултатно да обявят църквата извън закона.Zbornik Lik. е. Н. да затворят черквите и манастирите.Balkan Studies.

всички римокатолици. 1689.рала „Св. 208. F. Те са превърнати в джамии много след 1382 г. Тя става Джамията на султан Мурад I и все още съществува. f4 ' За обсадата вж. XII.стари отпреди завоеванието или нови в замяна на онези в чертите на укрепения град 64 . Turski spomenici u Ohridu. VIII. 176-179. Същото става и в македонските градове Верия и Кастория. Това по принцип се отнася за венецианците и йоанитите. 62 С р в .63) строи множество джамии за свои нужди. Йоан Предтеча". Подробни описания на града през XVI в. 1965. Римокатолическите венециански жители изчезват. K.: В aj r a k t a r е v i c. F. Като пример ще посочим венецианската военноморска база Халки на о. След завоеванието всички християни са преместени от стария укрепен град и всички църкви са конфискувани и използвани за други цели. Вж.). в неукрепения град.. на чиято лоялност османците винаги могат да разчитат. Апостоли" е отнета от османците. 59 Всички останали охридски черкви обаче. Завладяната през 1382 г. S. голямата и доминираща над града „Богородица Перивлепта". V. 61 В Кастория все още има 70 църкви. Евбея. ще бъдат разгледани по-нататък. те можели да имат свои църкви (пет според Евлия Чел еби) . някои от които са запазени до днес. Същото се случва и когато е завладяна другата венецианска военноморска база на гръцките брегове. BBOA Istanbul.Ta VyzantinaMnimeiatisKastorias.5 2 2 a : „Defter oldur ki. където се връща скоро след приключването на битката.) и TD 484. както може да се види от неизвестен досега османски счетоводен баланс на основния ремонт за сметка на османската хазна през първата половина на 1548 г.A t h e n s . Юстиниановата базилика вън от старите крепостни стени на града. : О r I a n d o s . база на чужди сили на балканския бряг. 5 2 1 b . vol. 63 Срв. Това са римските и раннохристиянски църкви ротондата „Св. 6 2 . 137-147. 1938. nefs-i Ohri 'de dahil-i kal 'ede vaka' olan sultan Murad babalari sultan Mehmed Han — alehi alrahmet ve'l-gufran — cami'-i §erij. Този укрепен град остава за мюсюлманските жители и за евреите. от прочутия османски военачалник Гази Евренос бей. В такива случаи чуждите владетели. В Кастория само църквата (манастирът) „Св.). когато са завладени градове. има с ъ щ о в османските регистри TD 367. остават в християнски ръце през целия османски период (до 1912 г. 1953. разположена на най-високото място в крепостта. Voyagie door Italien. голямата мюсюлманотурска общност във Верия (412 мюсюлмански и 424 християнски домакинства през 1568 г. 7 5 7 . A. техните воини и граждани. . p.: TD 723. което не конфискува наличните църкви. н . . е конфискувана и превърната в джамия 62 .7 7 0 (от 976 r. Istanbul. София". свързани с втория случай. Е у i c e . където има десетки църкви 61 . София запазва своите видни църкви дълго след завоеванието. Останалите многобройни църкви в града остават в християнски ръце. TD 43 1. При това в Охрид има многобройно мюсюлманско население (179 християнски домакинства срещу 257 мюсюлмански през 1582 г.). 1954/55. В големия град Верия само средновизантийската базилика „Св. или пък е живяла и преди там. София" вероятно не е конфискувана непосредствено след завоеванието. Именно там. 8 8 . През XV и XVI в.. etc.. . Seyahatname. с изглед към целия град.1 0 1 (от 1570 г. според османската енциклопедия K a m u s u ' l . а строи собствени джамии 60 . Събитията. а техните къщи и църкви стават собственост на османската държава. за джамии. По различен начин се развиват събитията. 298-304. 3 6 3 9 . Ohri'nin Turk Devrine ait Eserleri. Yunanistan'da Turk Mimari Eserleri. а самите мюсюлмански заселници издигат нужните им джамии.). И двата града са завладени през 1385 г. VI. са изселени или сами напускат и се отправят обратно към старата си родина. Mehmed der Eroberer und seine Zeit. I .: B a b i n g e r . с ъ щ о подроб- 129 .. докато църквата/джамията в Кастория е изчезнала. или: Е у i c е. За западно описание от с ъ щ о т о време: S р о n. S. Георги" и „Св.4 0 . вкл. 1955. Навпакт (1500). W h е I е r.Vakiflar Dergisi.' A l e m . в османска Верия има 60 църкви и 19 джамии.7 0 . Не покъсно от времето на султан Мехмед I (1413-1421) тя е превърната в джамия и тогава получава неговото име. BBOA. 122-129 (от 1541 г.POF. Mtinchen. Vol. V. завладяна след кръвопролитна обсада през 1470 г. G. 60 За д ж а м и и т е в Охрид вж.Tiirkiyat Mecmuasi (Istanbul). f. както се твърди. но живеят извън крепостните стени 65 . 65 За турско описание на града вж: Е v 1 i у a Q е 1 eb i. В края на XIX в. вкл. на която той дължи сегашното си име.. Amsterdam." и т . . Archaion Vyzantinon Mnimeion tis Ellados. Гръцката православна част от населението е или преселена в откритите предградия. при който са конфискувани черкви. гърците остават. J. Вътре остават само мюсюлмани и 5У Регистърът Maliyeden Mudevver № 55. 612-617.

според който в града имало шест м ю с ю л м а н ски махали вътре в крепостта. какъвто е случаят с Родос. или като част от по-общо мирно споразумение. Това ни води до втората вълна и начин. 160-61. A.: J о r g а. свързани с необходимостта да се създадат мююлмански култови места за гарнизоните на новозавладени градове и тясно обвързани ьс завладяването на въпросния град. . Червената джамия. . 68 и османците сами издигат първата си джамия.: дефтер ММ № 1485. В публикацията на: i n a 1 с i k. има бележка за назначаване на имам в тази най-стара джамия (1431/32 г. Крит. когато дна западна база се предава на османците с договор след дълга обсада. 3 9 . Това се случва главно в период. в столиците на гръцките деспотства Морея и Епир. Гореспоменатият тип конфискация се ограничава в местата. 1968.х За завладяването на Б е р а т вж.70 В Янина 25-те на брой църкви и петте манастира 71 остават собственост на . Essays on the Latin Orient. Католическото население на тези градове ) е изселва в Италия. която съоръжава от тях джамии. и 13 християнски махали със с ъ щ о толкова църкви (Spon и Wheler са достъпни и във френска. Берат. или ги продава на частни лица. 17. Н. споменат по-горе. когато „албанската културна революция" помита всяаква организирана форма на религия. London. Същото се наблюдава и в Кипър (1570). K. H. някои църкви са отнети от християните за наказание. когато обединеното настъпление на силите на западното християнство довежда почти до колапс османския контрол над Балканите.6 Срв. Въстания избухват във времето на упадък на империга като логическо следствие от него и тогава въстават не само християни. които се предават доброволно с някакъв вид договор.. 1921 (препечатано в Амстердам през 1964). в който сманската власт все още не е консолидирана.естното християнско население от годината на доброволна капитулация (1430) до 1611.^ареи. В управляваните от местни балкански владетели ^елища. м V r a n o u s i s . 59. Defter-i Sancak-i Arvanid.EI 2. колкото и първият. Така е с гръцките пристанища Навплион и Монемвасия. р. Istanbul. Ankara. Собствено наблюдение. 1899. 1 n a 1 c l k. и се ограничава до някои извънредни обстоятелства. N. За литература за Арта и Мистра вж. Показателни примери за такива случаи има в Ди) рбекир. Athens. 1954. или във важния културен и административен център в Центална Албания. Незначителни са разликите. а гърците от Монемвасия също емигират. Arnavudluk. 7 ' За тази сделка вж. все още I расноречиво разкриват какво се е случило там. когато е завладян о. по време на голямата Варненска криза (1444). огато в резултат на сериозни смутове старите условия отпадат.. училища и др. немска и английска версия). Глава VIII. Той е толкова необичаен. на висок хълм в стария укрепен град при входа към Вътрешната крепост 69 . № 148. Арта Янина. Двадесетина църкви в Берат остават в християнски ръце до края на османския ериод (1912) и после до 1967 г. Преди всичко по време на бунтове. p. Освен това чертават се няколко вълни на антихристиянски чувства в резултат на политическите съоития на деня. църквите остават в ръцете на техните първоначални притежатели. за да се завърнат не след дълго 66 . съществува и друг начин за конфискуване на църк_и. 2C serie. ния османски регистър Kuyudu Kadime № 50 в Анкара. L.4 3 . Orlandos). Католическите църкви в Навплион и къщите на напусналите венецианци преминават към османската държава. Мистра. Берат се предава през 1417 г. а впечатляващите бляскави католически катедрали във Фамагуста и Никозия. както при въстанието на софийското нагление или поне на част от него. Прочутите малки и големи византийски църкви в Мистра и Арта остават християнски до края на османския период. завладени със силата на ръжието или отнети от западните сили. В първия случай по време на бунт старите споразумения се анулират заради бунта и след като той е потушен. Notes et Extraits pour servir a l'histoire des Croisades au XV e siecle. които след завоеванието служат за джамии. BBOA. 30 . . Освен гореспоменатите действия. с две джамии и три месджида. 2 4 2 . от 1002 (1593/94) г. W. турци или гърци 67 .). и двете в Пелопонес. гръцкото остава в Навплион. Istorika kai topografika tou mesaionikou kastrou ton Ioanninon. по който църквите са били отнемани. когато групи християни се присъединяват към нахлуваща армия или вдигат въстание.: М i 11 е г. който за Арта продължава до 1882 г. Картината е почти идентична и през втоата половина на XVII в. Paris.4 7 (препечатка от C h a r i s t i r i o n.

1973. 521. като оръжейница. църквите „Св. на тях им е позволено да отнесат мощите на Милутин в новия софийски митрополитски храм „Св. въпреки че не го о д о б р я в а т заради изразителната му скулптурна украса. е конфискувана около 1500 г. Пантелеймон" и вероятно някои други 79 . Evkaf. С. Великолепният мавзолей е построен в западната част на църквата до с т ъ л б о в е т е и не би могло да се разположи т а м по-късно. 2 vols.Vakiflar Dergisi.) Hans Dernschwam. Такъв тип реакция. известен покровител на л и т е р а т у р а т а и поезията. Съдбата на тези бежанци разпалва антихристиянски бунтове и предизвиква вълна от конфискация на църкви 75 . 1 553/55.. че църквата е била изписана непосредствено преди посещението му. Другата голяма софийска църква. който се интересува от взаимоотношенията м е ж д у м ю с ю л м а н и и християни на б и т о в о ниво. добре осведоменият турски историк. Стефан Герлах вижда мощите през 1578 г. Апостоли". за които нямаме сведения. Християните спахии. и отбелязва също така.Това се случва в София непосредствено след 1444 г.Muhcisebe-i ihracat-i termim-i mescid-i Suluca der Selanik cil-vaka' Ji §ahr-i §evval sene 933". че тогава г о л я м а т а църква е била в християнски ръце. Екатерина". пар. или манастира „Липс". От друга страна. че това е същата църква. Oxford. църквата на Спасителя в Хора (джамията „Кахрие"). Това по всяка вероятност е близо до истината. 17. направена според нейния добре запазен надпис през 1481 г. М а л к а т а м а н а с т и р с к а църква Hosios David в горния град вероятно с ъ щ о е била отнета по това време. империята е залята от мюсюлмански (и еврейски!) бежанци от Испания. Все пак за 72 73 74 75 76 77 78 79 За и с т о р и я т а на църквата „Св. и да бъдат превърнати в джамии след повече от 60 години от завоеванието на града и след като са използвани за християнско богослужение през цялото това време. който посещава София през 1578 г. Thessaloniki. Сред тези църкви са най-големите по това време в Солун — голямата базилика „Св. Miinchen. Корча (Срв. Солун. Стефан Герлах. в BBOA.: K o r ^ a . В последното десетилетие на XVI в. Осман Кескиоглу 74 пише. превърната в джамия от „Господаря на конете" (Мирахур) Иляс бей. S t e p h a n G e r l a c h . За тази гробница вж. споменава. Има поне едно описание на ремонта на тази сграда. № 6. 131 . направен за сметка на д ъ р ж а в а т а през 933 (1526/27) г. когато е порутена и изоставена до нейното възстановяване през 20-те години на XX в.EI 2. O . Б о я д ж и е в .. 3 .. T m i m a Architektonon.EI 2). което все още си остава ключово за всички п р о б л е м и от този тип и следва да се прочете от всеки. малко след 1492 г. (ed. великият везир Сиявуш паша я превръща в джамия и тя остава такава до известните софийски земетресения от средата на XIX в.6 3 (c п р о с т р а н н о р е з ю м е на английски език). 1967. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир 76 . Ст. t n a 1 c i k. . K e s k i o g l u . p. Istanbul. е описана много точно и подробно от: Н a s 1 u с k. албанец. София". Н а п р и м е р раннохристиянската базилика „Студион". Марина".. Димитър" 78 . превърнат в джамия от правоведа Фенари Иса. всички точно преди 1500 г. се провеждат големите чествания по повод пренасянето мощите на св. основател на гр. Ibnii'l-Emin Tasnifi. Глава V. когато е конфискувана голямата раннохристиянска базилика „Св.. С о ф и я " . Горещите политически събития са причина да бъдат конфискувани много църкви в Истанбул 77 . 1923. „Св. F.. която след завоеванието на Гранада осъществява националното си обединение и пропъжда всички „чужди" елементи. Когато църквата е отнета от християните. . To e p i t u m b i o tou Louka Spantouni sti basiliki tou Aghiou Dimitriou Thessalonikis. подробно: B o u r a s . „Св.: В a b i n g е r. p . С о ф и я " вж. p . в която според описанието на Владислав Граматик през 1469 г. Георги". Christianity and Islam under the Sultans. Tagebuch einer Reise nach Konstantinopel. „40-те години" на Герлах определено следва да се приемат символично. те не р а з р у ш а в а т паметника. че ротондата е превърната в джамия по времето на управлението на Баязид II. посредством дарения 72 . . че съхранява мощите на сръбския крал и светец Стефан Милутин (1282-1321). Когато османците вземат църквата. родом от България. VII. че ротондата била „допреди 40 години" църква. Софийската църква „Св.. H. Вж. Църквата е известна с това. а вероятно и на други места.Epistominikis Epetiris tis Politechnikis Scholis. W. митрополитският храм ротонда „Св. . Интересно е да припомним. немски църковен пастор. примесена с народни поверия и фолклор. Bulgaria. 1929. F. Д о б р е п о з н а т а т а гробница в ренесансов стил на солунския благородник и писател Лукас Спантунис. С. Tage-Buch. но че турците са я взели и превърнали в „месджид" 73 . изследване. е цитирана обикновено за да се покаже. о б ъ р н а т а в джамия със с р е д с т в а на великия везир Хадъм Али паша. При управлението на този султан. известна на османците като „Сулуджа месджид". 315. Немският пътешественик Ханс Дерншвам я вижда през 1553 г. страна.

както и обръщането на „Св. Съвременникът на Дионисиос. пристигнала имперска заповед за пре80 81 82 83 84 85 За надписа вж. 83 Църквата „Св. жителите й имат привилегирован статут. публикувано изцяло от Pouqueville (Voyage dans la Grece. I. Сигурната дата на конфискация на другите три църкви не е известна. Последователите му били предадени на евреите. Notes on the History of Some Turkish Monuments. 5 6 2 . М. директор на Македонския Исторически архив.: K i e l . Апостоли" е превърната в джамия от пенсионирания поет и държавник Джезери Касъм паша. Notes on the History of Some Turkish Monuments. 132 . Najstariji Vakufski Dokumenti. Специфичен и изолиран е случаят с епирската столица Янина. vol. който служи известно време като кадия в Солун. според която този християнски светец е идентичен с Хъдър-Иляс. От нейната относително безпроблемна анексия през 1430 до 1611 г. Максимиос Пелопонески. църквата/джамия отново е превърната в църква.. който пристроява към нея обществена баня и кухня. датират между 1506 и 1511 г. Димитър" мюсюлманите се позовават на ислямската традиция. който незабавно се притичва на помощ на хора в беда. Биографични бележки и допълнителна литература са дадени у: Ki е 1. Димитър". след известно колебание през 1613 г. бивш епископ на Трикала. също: P a p a d o p o u l o s . достигна до нас твърде късно. Оригиналът дълго време е бил съхраняван в криптата на църквата. № 8. 5). където бедни от всяка вяра получават безплатна храна (имарет)*А. където се споменават благотворителните му дейности в Солун. Базиликата „Св. популярен мюсюлмански светец. После той нападнал Янина и подпалил резиденцията на Осман паша.82 Църквата „Св. както се разбира от все още запазения надпис. I. М. Пантелеймон" е преобразувана в джамия от учения Кадъ Исхак челеби. Ankara. за да я използваме за настоящата книга. Екатерина" е превърната в джамия от поета воин Якуб паша. Лудият епископ бил заловен и без много суетене одран жив. които. О Larissis-Trikkis Dionysios II о 'Filosophos-Skylosophos'. Към това т р я б в а да се добави публикацията на биографии на поети на: K i n a l i z a d e H a s a n 9 е 1 е b i. преди да отиде в Битоля/Манастър. ги подложили на мъчителна смърт. Четирите акта за дарение (вакъфнамета).5 6 7 . Благодарности към д-р Васили Димитриадис. въоръжил ги с помощта на Венеция и нападнал нищо неподозиращите и напълно невъоръжени мюсюлмански села Туркограница и Заравуса. Вж. до голяма степен подобен на този на Диарбекир. Георги" и „Св. 150-188. Tezkiretii'§-$uara. 1933. Дионисий Скилософ (куче-философ). и като извлечение на английски от L е a k е. старото равновесие е изцяло нарушено от сериозни безредици. В случая със „Св. разположен някога над входа на църквата/джамията 80 . Биографични бележки за Джезери Касъм у: К i е 1. че когато за него било докладвано на централното управление в Истанбул. но точната година не е известна.). Travels in Northern Greece. но би следвало да се обвърже със същото събитие. 145-218. Друго следствие от случая е това. Четирите важни документа са публикувани с превод на сърбохърватски и коментар у: К а 1 е s i. С. 1983. разбунил група селяни. Подробната монография на: D e m e t r i a d i s . През 1611 г. „Св. когато мюсюлманите са прокудени от Испания. Скоро османските провинциални сили установили контрол над събитията. . един от големците от времето на Баязид. Жителите били избити. който след пенсионирането си се оттегля в Солун. където умира през 1510 г. Н. а селата разрушени.. Самият управляващ султан Баязид II се е погрижил за трансформирането на сградата и урежда материален източник за нейната издръжка 81 . Това трябва да е станало в началото на XVI в. 144. М. За въстанието на „философа куче" следвахме до голяма степен описанието на един хронист.гръцката общност в Солун остават множество по-малки храмове и двете големи стари църкви ротондата „Св.Epirotika Chronika. 1492 г. Thessaloniki. който е намерил податки за това в кадийските протоколи на Солун. който едва се измъкнал. Kutluk (ed. След 1912 г. Димитър" е конфискувана през същата година. 546-548. Солун и другаде на Балканите. София". V. където издига все още съществуващата джамия Исхакие и множество сгради за обществено благо. p. Notes on the History of S o m e Turkish Monuments. 1978. зарадвани от възможността да изтезават християни. Интересната турска баня все още съществува в занемарено състояние в близост до църквата/джамия. под хора. отлъчен от Църквата заради дейността му като астролог и предсказател и заради контактуване с демони 85 . го наричал „демонософ". в които са споменати неговите постройки и недвижима собственост в Битоля. М. Topografia tis Thessalonikis kata tin epochi tis Turkokratias.

9 0 . се споменава 1618 г. помолил Мехмед-и Ашък да напише текста на надписа. или са били мотивирани от страховете пред фаталната хилядна година. 1618 г. Димитър.. Ашък написал красив високопарен текст. Синан паша се погрижил и за по-нататъшната издръжка на новата джамия.и в двата случая 1027 г. последната 89 от големите и монументални църкви в града на св. (декември 1617/ декември 1618). В подобно психологическо състояние поличби никога не липсват. 7 2 1 . познати и на християнството. r е u t е 1.). 69. почитан по-късно като 86 87 88 89 90 V r a п о u s i s.7 2 6 . Няколко години покъсно (1622) местни извори съобщават. Този надпис трябвало да се постави над входа на сградата. Едва ли може да се очаква от такъв сериозен учен да спомене нещо за такива страхове. Историята е записана от османския географ Мехмед-и Ашък. Шейхът обаче не останал доволен. постановяващ преместването от укрепения град и на останалите християни и конфискацията на всички църкви в него 86 . Thessaloniki. Отдушник е намерен в конфискуването на някои видни стари църкви. Георги" в Солун. F. Случаят приключва чак през 1618 г когато пристига друг султански ферман.началото на септември 1595 г. Само мюсюлмани и евреи продължават да живеят в укрепения град. в който са описани конфискацията и трансформацията и който завършва с хронограма. ангажиран все още със строителството на минарето за новата джамия. В края на 1003 г. той преправил стиховете. София".: V a k а 1 ор о u 1 о s. Е. 133 . Ein Kirchenraub in Selanik. махнал половината от осемте оригинални стиха и включил редове. който по това време работи в Солун 90 . че християнски момчета са били рекрутирани за османската армия и за дворцова служба (добре известното девширме). Тази група. „Св. Надписът дава годината както в цифри.3 9 . Синан е бил връзката между групата в Солун и султана: той предал петицията. Миленаристките чувства. А. свързана в известна степен със събитията от 1492 г. дори и да не са били убедени. L. водена от влиятелния дервиш Шейх Хортаджъ.. първите до 1923 г. Той и някои други видни османски граждани сметнали за непристойно това. 1968. W. (края на август . Повече или по-малко известен е случаят с ротондата „Св. а османските управляващи среди. издигната в укрепения град. F. Когато Ашък напуснал града (малко след като написал стихотворението). тази на Арслан паша. така и в хронограма . В строителния надпис на първата голяма джамия. Christianity and Islam. като се позоват на правото на военна плячка заради насилственото завладяване през 1430 г. протича малко преди хилядната година по мюсюлманския календар (1591/92 г. останала християнска собственост. страхът от приближаващия „край на света" вълнуват мюсюлманското население на много места в империята. . Затова тя става официално известна като Джамията на Синан паша. Инициативата приключва с исканото султанско разрешение. Последващата история на втората по големина църква в Солун. Istoria tou Neou Ellinismou.Wiener Zeitschrift fur die Kunde des Morgenlandes. издействала от кадията да се прати петиция до Истанбул. защото въстанието отменило предишните привилегии 87 . R. Голямата църква е отнета две години преди хилядната година от хиджра. 1977. 346. III. Честите чумни епидемии дават по-нататъшно потвърждение за страха на хората. Kastro Joanninon. p. преценяват за политически целесъобразно да не се намесват прекомерно 88 . х.местването на половината християнски жители от укрепения град в предградията. докато сред народа е наричана джамията „Хортаджъ" по името на влиятелния мистик. За споменавания на първото „девширме" в Янина вж. споменаващи великия везир Синан паша. Не им е позволено да се върнат обратно по старите си домове. но по всяка вероятност те са играли някаква роля в генезиса на събитието. даваща годината 998. Така и било направено. отбелязващ събитието. 7 5 . Споменават се огнени кръстове в небето над Истанбул по време на унищожителната битка при Лепанто (1571). Друга вълна на конфискации. а последните до немската окупация през Втората световна война.. H a s 1 u c k.) шейхът. е повратен момент в историята на Янина. които са все още в християнски ръце. От разказа на Ашък не е ясно дали желанието им се дължи на това. 3 7 . че такава монументална сграда все още се използва за християнско богослужение. ще бъде дискутирана по-нататък. Най-достъпно е хубавото малко изследване на: К. че са можели да оправдаят своето деяние.

доколкото войната на Изток не вървяла добре за османците. През 1591 г. Става дума за готическата базилика „Св. загинал тук по време на една от арабските обсади на Константинопол (669) 91 . истанбулската църква „Памакаристос". което подклаждало у мнозина вярването. Малко след тази година испански араби масово се стичат в Истанбул. в първия том на обширния си пътепис. Годините между 1570 и 1610/15 са характерни със силни антикатолически чувства на мюсюлманското население в големите османски центрове.8 0 . Това е важно. 134 . Изглежда. но определено и от чувствата срещу доминиканците. отбелязва също. св. Някъде към края на XVI в. която арабският боец за вярата Маслама построил по време на продължителната арабска обсада на Константинопол през 717/18 г. затворил се в двореца. В Константинопол действително е имало арабска джамия. бележещи началото на Холандската война за независимост. е бил известен със суеверността си. Christianity and Islam. Надписът все още е запазен и датата му 999 г. Политиката. Има сведения. което завършва с неуспех. Точно през хилядната година е ремонтирана и разширена почитаната джамия Еюб Енсари в Истанбул. че тази църква била всъщност джамията. за да удовлетвори Маслама. За последващата история на Арабската джамия вж.. Византийският книжовник от X в. когато Константинопол е завладян от кръстоносците. По всяка вероятност тя е съществувала до 1204 г. е посочена с цифри и в хронограма. Патриархът се премества близо до Златния рог. са плячкосани или разрушени точно доминиканските и францисканските манастири. Tubingen. публикуван у: N u f f е 1. близо до форума на Константин Велики. Това трябва да се отнася за последното изгонване на криптомюсюлмани. суеверието и религиозните легенди в периода малко след хилядната година по хиджра водят до обръщането на една голяма стара църква в стария константинополски квартал Галата. Bildlexikon zur Topographie Istanbuls. Историята е твърде забележителна и си заслужава да бъде разказана отново. „които по времето на султан Ахмед (1603-1617) са дошли от Испания с големи страдания".. а не в квартала Галата. Авторът. Това е нейното най-старо известно описание. Miiller-Wiener приема 1474/78 като година на преобразуването. В хода на събитията било „открито". Van beroerlijke tijden in de Nederlanden en voornamelijk in Gent ( 1 5 6 6 . както красноречиво е отразено от очевидеца Marcus van Vaernewijck в неговия дневник. епилептик. Имало обаче други „оправдания" на постъпката. е превърната в джамия по заповед на султан Мурад III (1574-1595) в чест на победата му в Грузия. принц Константин Багренородни. през което е станала промяната. че и самият султан. че промяната вероятно е била насочена към повдигане на морала на мюсюлманските жители на града. където му е позволено да разположи Патриаршията. стоящи зад обръщането. помнят добре 92 . доколкото разкрива отношението и чувствата. че в нея се намира гробът на знаменосеца на Пророка. който е роден в десетилетието. че по време на първите вълни на народен протест и насилие в Нидерландия. Евлия Челеби отбелязва легендата за Маслама като строител на Арабската джамия. (пътешествениците от XVII в.светец. главните ловци на еретици на Църквата в Испания и другаде. През 1570 г. 7 9 . криптомюсюлманите мориски от Южна Испания се вдигат на въстание. църква на доминиканския манастир в Галата. Трябва да се добави. 1977. една реликва от управлението на кръстоносците във византийската столица (1204-1261). но тази джамия е била разположена вътре в укрепения град. който дава подробни данни. 1966. дават различни години) църквата на доминиканските монаси им е отнета и дадена на арабските бежанци от Гранада. отвежда91 92 За историята на истанбулските църкви следваме до голяма степен изложението на: Н a s 1 u с k. през 1610 г. и: M i i l l e r W i е n е r. че районът около джамията е бил населен от мюсюлмани. изглежда.1 5 6 8 ) . Н. Изборът на сградата е предопределен не само от неприязънта към католиците. в който описва родния си град. че е била построена от император Михаил III. Много вероятно е арабските бежанци да имат нещо общо с любопитната арка във форма на конска подкова на входната постройка. W. v a n. които бежанците от мюсюлманска Испания. В средата на XVII в. Hasselt. за която се смята. дотогава все още седалище на патриарха. споменава. F. W. Павел и Доминик". който дава съвсем различна година на основата на извори. Не можем да съгласуваме двете изложения. не е просто съвпадение. че мюсюлманското управление щяло да свърши през хилядната година. различни от тези на Hasluck.

. защото старият храм бил дом на техните предишни мъчители. населяващи този стар укрепен квартал. В. случаят с Арабската джамия вероятно е имал по-скоро политически. и двете католически. Fotieios Vivliothiki. М. ходжа при Дивана на султана. завладени със силата на оръжието и чието население е разпръснато и изтласкано извън крепостните стени или бавно се претопява в масата от нови заселници. „Стари паметници". се отбелязва. Според салнамето Ибрахим паша купил църквата от християнските свещеници за хиляда златни дублона и огромен парцел земя. Последно.три църкви. но съвсем чужда на османското изкуство. салнамето (административен годишник) на вилаета Селяник (Солун) от 1324 (1906/1907) г. тази църква е превърната в джамия през 930 (1523/24) г.3 3 . който е стоял някога над главния вход на сградата 95 . Ибрахим е велик везир между 1523 и 1536 г. върху която по това време е разположено седалището на митрополията 94 . За да приключим историята. но късен извор. По наше мнение това не означава.: A ra b a t s о g 1 о u. L'Arap-Djami ou Teglise Saint-Paul a Galata. 212. Що се отнася до голямата византийска църква „Св. 1324. има важен фактор. nap. който показва неоснователността на легендата и дава подробно описание на архитектурната история на църквата. Istanbul 1281. но засега не са ни известни свидетелства за други такива. от археологически разкопки или топографски проучвания. В старата част на Галата все още има множество храмове на различни християнски групи. p. Istanbul. публикувана от Ахмед Рефик в началото на настоящия век. че въз основа на този закон.. който не е неоснователен за времето и мястото. Тя е типична за мюсюлманското изкуство в Испания и Северна Африка. поставена във вътрешността на южната стена на сградата. но резултатите от нея са известни от сведенията на пътешественици. II. Тя е издълбана върху мраморна плоча. изглежда. Текстът е публикуван в: Hadikatii'I-Cevami. че всички църкви в Галата са отнети от различните групи християни. Constantinople. Много малко се знае за наличието и същността на тази норма. че в Галата е имало една френска и една венецианска църква. Стара снимка на този надпис се съхранява в Немския археологически институт в Атина. което е превод на гръцки на османски текст. те могат да бъдат съборени или превърнати в джамии" 96 . доколкото ни е известно. тя може да бъде преобразувана в джамия в случай на нужда или съборена и строителният материал от нея да се използва за други цели. превърната в джамия през която и да е от споменатите години. известен паметник от ранния VIII в. които са изоставени и повече от 50 години в тях не са провеждани религиозни служби. p. се е случило тъкмо обратното на гореописаните незаконни конфискации. връзката със суеверните вярвания около мюсюлманската хилядна година и отражението на политическите събития върху църквите на българските християни все още не са проучени и на нас не ни е известен нито един пример за църква. Трудно е да се намери източникът на това сведение. Оригиналният текст ни беше недостъпен. P. който. за които е бил 93 94 9-> 96 По-късно религиозната легенда за арабския произход на църквата/джамията намира поетичен израз в прослава от Хаджи Йованоглу през 1807 г. който довежда до изчезването на множество църкви в градове. ако една църква е изоставена от християнската общност по някакви причини и в нея не е имало религиозна служба в продължение на 50 години. Лесно е да си представим. 3 1 . 1946. Годината поне се потвърждава от надписа. отколкото религиозни основания. 1933. През с ъ щ а т а година поемата е изписана калиграфски от Хаджи Емин ага. Гърците имали „голям брой църкви и манастири". че „ако измежду старите църкви има такива. не е използван по този повод. публикуван от Ахмед Рефик в: Istanbul Hayati. Тази монументална входна постройка е част от преобразованието. от великия везир Ибрахим паша (син на албано-гръцки рибар от Парга в Епир). 217. добре подбран. G. Според един богат и добре осведомен.ща към двора на джамията. София" в Солун. което е последвало при адаптирането на църквата в джамия 93 . а арменците . Срв. Salname-i Vilayet-i Selanik. В заповед от 27 октомври 1564 г. По правило. Този случай вероятно не е изолиран. и във факсимиле и превод на френски от: P a l a z z o . Самият Евлия отбелязва след конфискациите.. Той е използван като отдушник за народния гняв и жест към бежанците от Испания. 135 . Ефектът от гореспоменатите народни опасения и възмущение.

p. той отбелязва. където завареното население е преместено и принудително презаселено в резултат на завоеванието. останали от предосманско време.1 8 9 . биограф на княза. . турски колонисти. Когато през 1567 г. съч. разрушени по времето на кръстоносния поход от 1444 г. който е в Белград през 1578 г.валиден. велик везир от сръбско потекло и чийто брат Макарий е по това време патриарх на Сръбската църква.. отнет от унгарците през 1521 г. 99 Когато Мехмед Соколович. 1968. но споменава само „една красива църква". а множество други. Марко Антонио Пигафета преминава през Белград. Znanosti (Zagreb). 1956.. c много илюстрации. Стефан Герлах. Цит. разказва почти същата история. като Ловеч или Шумен.: П е т р о в . 1567. Gradja X. отколкото са били преди. и с многобройна група нови заселници. Um. основан от цар Душан 100 . която обаче „била отнета от тях от турците и Мехмед паша направил от нея безистен и кервансарай" 98 . № II.2 8 5 . завзети от османците след продължителна обсада.. Arheol. Това несъмнено е красивата църква. Лесно е да си представим какво е станало в българските планински поселения. 1 7 5 . La region de la Serbie centrale au Moyen age. завзети със сила. Само по този начин можем да обясним защо във владетелско седалище като Скопие няма паметници. кн.Arheoloski Spomenici i nalazista u Centralnoj Srbiji (Beograd). предвождана от Пиколомини. Нещо подобно трябва да се е случило и в Скопие. както видяхме. направен по повод на последното. 530. „Правилото за 50-те години" ни помага да разберем по принцип какво е станало с църквите в такива места и с руините на такива селища. К. през 1689 г. сръбски владетелски център по времето непосредствено преди османското завоевание (1391).. разположено най-вече извън пределите на укрепения град . P. Надписът е публикуван от: V u j o v i c . които са искали да използват материала от тях за свои собствени нужди. Някои църкви в градовете. 130 (пълен текст на староиталиански). Срв. Тук се намирал манастирът „Св. джамията е построена през 1436 г. В случаите с църквите през османския период те първо остават дълго време неизползвани." 97 . Д ж а м и я т а оцелява в доста добър вид след известното скопско земетресение през 1963 г. В. Градът служи за седалище на владетеля и той наново го изгражда след почти пълното му разрушение в предходния период. е намерена по време на разкопки през 1967 г.. е Белград.Zbornik Lik. 1890. . с. факсимиле на важното историческо описание на Белград от Константин Костенечки. за да построи покрит пазар (безистен). и са възстановени едва през 1712 г. където Сава се влива в Дунав. споменаващ името на Стефан. . много средновековни църкви изчезват в градове. че великият везир Мехмед Соколович „изравнил със земята три църкви. Един пример повече или по-малко документиран. да припомним. които са преместени от тяхното средновековно местоположение на възвишения към по-добри и по-достъпни места. и предполагаемо възстановяване на целия текст. И д е н т и ф и ц и р а м е локалитетот на манастирот Св. Akad. През 30-те години на XV в. по-големи. Inst. но това още не е доказано от разкопки. 97 9Х 99 100 Срв. Голяма част от сградите са разрушени по време на опустошението на Скопие от австрийската войска. Putopis Marka Antuna Pigafettte u Carigrad od god. която сръбският деспот Стефан Jlaзаревич построява в града през десетилетията. особено в първия случай. S. От гранична крепост той се развива в търговска метрополия с многонационално население. като 50 години са взети символично за граница. 61.: D i n i с. Скопие и Белград са изградени наново като предимно мюсюлмански градове.Starine Jugosl. Важна част от дарителския надпис на тази църква.: М a t k о v i с. IV. са минали 49 мюсюлмански лунни години от завладяването на града. са разрушени с течение на времето и материалът от тях е използван за издигането на джамии или общополезни сгради. или в поселения. Неговите руини вероятно са били включени в новата постройка. G е r 1 a с h.там. и възстановени по-късно като градове в равнините.. които по-късно са изоставени. султан Мурад II построява голямата си джамия на хълма в края на стария град Скопие.Годишен зборник на Филозофскиот факултет (CKonje). кервансарай и други сгради. Както сочи надписът. Nadpis Despota Stefana Lazarevica. М. 20. . Георги". Митрополитската църква е била разположена в Долния град близо до Дунав. XXII. описано в д ъ л ъ г надпис. 136 . издига търговските си сгради. p. 2 8 3 . Георги Горгос. когато Белград е в сръбски ръце (14031427). са превърнати в джамии. където бързо се появяват нови мюсюлмански квартали. За възстановяването на Б е л г р а д от деспот Стефан вж. Съборените и изоставени сгради винаги са привличали вниманието на онези. 1968.

Цит. и превърна патриаршеската църква в месджид"). D. Герлах споменава. където се предполага да се е случило това. S. 521.. G е г 1 a с h. което става в средновековната й столица Търново.) 103 . 85 („Нея година Челеби.: P e t k a n o v a . Panegyrischen Literatur. четвърт век след самото събитие. Срв. а 1 u z n i a c k i. че това би трябвало да е патриаршеската църква „Възнесение Христово" на върха на хълма Царевец 106 . Марина 104 . с. че конфискациите. оставени по свидетелството на Герлах от 1578 г. съдържаща се в руската хроника на патриарх Никон107.: K a l u z n i a c k i . 128 и цит. лит.Смятаме. Тя е изцяло възстановена и значително разширена в средата на XIX в. както и няколко други инцидентни и несвързани случая (църквите „Св. че през 1578 г. c. на споменатия по-горе немски пастор Герлах от архиепископа на Солун по времето. Това. p. живял цял век по-късно. че християнството е било понижено от първостепенно на второстепенно място. бел. известния патриарх Никон. По наше мнение това високореторично съчинение в голяма степен е отговорно за изграждането на представата за падането на средновековна България. че османците са отнели една църква и едва след последващи проучвания става ясно. са израз на желание да бъде заличено християнството или че са били дори част от обмислен план с подобен замисъл. След събитията от 1444 и 1492 г. Издание на текста с въведение и коментар от: К. 219 и цит. за които стана дума. p. е. 521. 221. Петър и Павел" в Долния град да я използва за свое седалище. сред които и митрополитска. а 1 u z n i a c k i. Църквата все о щ е съществува. Пламенното съчинение на Цамблак е било вече известно през 1871 г. Георги" и „Св. Istanbul. Този търновски жител и възпитаник на Патриарх Евтимий пише похвално слово за своя стар учител. 1979. в София има не по-малко от дванадесет църкви. Османският пътешественик Евлия Челеби също пише за 30 църкви (през 1668 г. Eine Anthologie bulgarischer mittelalterlicher Literatur.). съч. S. Дори и след последователните вълни на конфискации християнската общност в многонационалната метрополия Солун разполага с тридесет манастири и църкви.. Е. срв. Пак там. на относително малката българска общност в града 102 . също има съвсем малобройно християнско население (81 домакинства срещу 609 мюсюлмански домакинства през 1528 г. М. Тя е съставена в средата на XVI в. но дължи името си на един от своите притежатели. Това става през 1415/18 г. все още показват мястото. 19.. който дава някакви сведения за завладяването на града от войските на Баязид Светкавицата след тримесечна обсада. всичко това не ни дава основания да предполагаме. Все пак в града има седем църкви. Този брой е посочен през 1572 г. пристига заповед за депортирането на част от жителите на града. в сърцето на старата българска столица. османският управител заповядва екзекуцията на 110 търновски първенци.. Пловдив. градът имал 250 християнски жители. което показват. сина на Амурат. G е r 1 a с h. когато Цамблак е архиепископ на Киев.. под които той несъмнено има предвид домакинства.. E.: К i е I. За съжаление единственият източник. Вторият по важност град в българските земи. след като султанът е напуснал града. при това типично теократична държава. лит. както и руският поклонник Барски половин век по-късно 101 . в която е написана творбата. Регистър TD 370. Вероятно мотивиран от страх за конспирация. Цит. Notes on the History of Turkish Monuments. За годината. Много по-късно. Единичният случай с търновската църква. В това похвално слово Цамблак споменава факта. съч. На него обаче му е позволено да съществува законно и това е достатъчно забележително в една предмодерна. p. Цит. Wien. Quellen reinen Wassers. Berlin. взе българските земи и неговия славен град Тьрнов . Най-добрият пример за ситуацията в България е може би това. 1901 (препечатано в Лондон през 1971). с. намира потвърждение в бележка от същата година (1393). Въведение. св. съч. 137 . които през XIX в. когато е публикувано в Русия. Преди края на века то е издавано многократно 108 .. посветена на св. е прочутото реторично съчинение на Григорий Цамблак. Хрониката на Никон е пространна компилация от по-стари източници. BBOA. 516. както е правено преди. Aus der panegyrischen Literatur der Siidslaven. Цамблак отбелязва и че самият султан оказал голяма почит към патриарха и му предоставил църквата „Св.. Подробности у: К. София" в София) са представяни като валиден пример за целия процес на османско завоевание на !()| 102 103 104 |0:> 10ft 107 " )S Срв. Това. Е. p. изглежда. Това трагично събитие е отразено и в местни легенди за Търново. на което той не е очевидец 105 . когато Герлах живее в Истанбул.

седем големи джамии. има половин дузина църкви извън чертите на стария укрепен град. 1959. както и кухня за бедни (имарет). VII. че по негово време (1800) в града имало шест или седем църкви. 112 Все пак въпреки разрушенията при насилственото завоевание и по-сетнешните конфискации. че в Янина има 18 джамии. все още се виждали руините на патриаршеската църква 111 . Смятало се е. разположен в търновската крепост (35 мъже и един командир през 1490 г.: B o j a d z i e v .) 110 . Официалното салнаме на вилаета Янина от 1317 (1899/1900) г. месджид в базара. вътре или извън въпросния град: мощи на светци. факсимилета 2 б .. някъде през XVIH в. описани по-горе.България и може да се открият в различни исторически съчинения.. но неотдавна Стефан Бояджиев приведе доказателство. плод на чисто въображение! С течение на времето и друга прочута търновска църква е превърната в джамия — манастирът „Св.. но монументална джамия. P. . p. 3. (. публикувано у: Fе г m е n d z i n. Джамията. c много документация. 40 мъченици" от 1230 г.. Les monuments osmanlis en Bulgarie. османците си построяват в укреплението на Търново сравнително малка. споменава. Тя вероятно е изчезнала постепенно през следващите векове. но в случая без какъвто и да е план. написани от българи или от онези западни учени. 3 3 4 . 1972. IV. и на няколкото десетки мюсюлмански семейства. Travels in Northern Greece. публикуван в: Т И Б И . живеещи в крепостта Царевец). или по-скоро руините. изграден в памет на победата на цар Иван Асен II над гърците при Клокотница. Повечето от тези сгради са разположени в Долния град..: Petar Bogdan Baksic.0 111 112 1. № 3 . 79. сходен брой турци... Търновско въстание от 1598 г. както е описано от Григорий Цамблак в допълнение към житието на тази светица. През 839 (1435/36) г. 138 . 1966. Е.et nel piii eminente luogo dove е stata la chiesa de Duomo sta la mite del campanile altissimo. две синагоги и единадесет църкви. доста скромна сграда. 1887. по всяка вероятност след т. 195.8 а . Георги" в Солун. XXIII. докато през 70-те години на XX в.4 3 7 . известни като източник на бърза помощ и изцеление за много болести. останали от нея след експлозията в началото на XX в. историята се обръща с почти цялостното й възстановяване върху някои много неясни останали основи..3 114 Османски регистър на вакъфски и мюлкови имоти в Никополски санджак от средата на XVI век. Патриаршеската църква вероятно е изоставена от османците сравнително рано.: М ij a t e v. осем църкви и един манастир 113 . мост на река Янтра в града. Срв. Цит. . 7 7 . 2. както и икони и пр. които безкритично следват техните стъпки.. L e a k e . като например цялостното възстановяване на катедралата в Кьолн.EB. Български вариант на проекти от XIX в. когато е използвана като склад за боеприпаси. че когато една църква е отнета от християните. след като църквата е била в руини дълго време. За джамията вж. Acta Bulgariae Ecclesiastica. са пренесени от Търново във Видин и оттам в Сърбия с разрешението на турските власти в Търново. с. 4 3 0 . принадлежащи на вакъфа на Фируз бей. S. кервансарай. както българите предпочитат да я наричат). училище за висше религиозно образование. Тя вероятно е задоволявала нуждите на малкия османски гарнизон. Подробности за нейната история след падането на Търново не са известни. че Търново наброява 2000 християнски домакинства. 143-158. Когато епископ Петър Богдан Бакшев посещава града през 1640 г. ако тя е по-малко представителна на вид от старата 114 . от 1640 г. F e r m e n d z i n . Мощите на св. търновските християни не са оставени без църкви. в повечето случаи те могат да издигнат нова църква на друго място. около новите постройки на Фируз бей.3 5 4 (посочени са с ъ щ о броят и имената на м ю с ю л м а н с к и т е граждани. В Янина след събитията от 1611 г. съч. които населявали това трудно за обитаване място на хълма. с. споменава различни постройки. обществена баня (хамам) и начално училище (мектеб) 109 . той установява. 16-17 и илюстрации VI-V1II. Много важно е наблюдението. Е. че османците са я превърнали в текето (дервишка обител) „Кавак баба" наскоро след завладяването. 16 джамии и две синагоги (Travels. написано от 109 1. L'Eglise des Quarante Martyrs a Tarnovo.Rocznik Orientalistyczny (Warszawa).7 9 . Zagreb. е si vedono intorno le pitture!") Срв. 139). са разчистени през 60-те години. Според муфассал д е ф т е р OAK 4/57 в Н Б К М . че това трябва да е станало много по-късно. Е. отбелязва. Един пример е новата църква „Св. Хамамът съществува и днес. Петка Епиватска (или Петка Търновска. нар. публикуван в Т И Б И . Османското поселение се развива в низината. Според пътешественици през XVII в. Те могат също да отнесат най-ценното от старите църкви на друго място.

към която е добавено минаре. което показва приемствеността в селището. За проблемите относно ислямизацията на Родопите вж. Нещо повече. Този момент не е бил осъзнаван преди. България 1300 години. които се опитахме да опишем. че след като завладяват Одрин. 1976. Изключение е ислямизацията на Родопите през XVII в. а друга е известна като „Килисе д ж а м и я " (Джамията църква). 70. че манастирите са стълб на православието и място. Мюсюлманотурските колонисти през XIV и XV в. Мощите на друга светица.9 120 Вж. Старите названия на селища. че в градската катедрала. водач на общност или дервиш. Търново . als Erganzung zu der einschlagigen Arbeit von Euthymius verfasst von Gregor Camblak. 1980. Мощите на крал Милутин обаче са пренесени в новата митрополитска църква на София „Св. Според един източник те са 150 на брой 119 .Родопски сборник. Werke des patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375-1393). днес почти напълно заличени от картата на България.7 1. В други случаи селяните мюсюлмани продължават да бъдат погребвани в дворовете на срутени църкви.6 1. Марина". основават собствени села по места. В провинцията има по-малко възможности за конфискация на църкви.учителя му Патриарх Евтимий 115 . Филотея. Трябва да се подчертае. където има достатъчно пространство. станало между 1393 и 1396 г. изглежда. Wien. Иван Рилски е положен да почива в собствения му манастир през същата година и все още е там. 3 2 . с който се занимаваме. Най-важното от всичко това е. съч. Разрешено е да се пренасят и икони.. 432-436. Богородица. S. 512).1 2 8 . след като Кафа е завладяна от войските на Мехмед И. . През османския период. Глава I. всички в днешните граници на България 1 2 0 . Хр. Отново според Герлах в Одрин и м а л о 15 църкви.. с. какво може да се открие в старата пътеписна книжнина. Приложение 2: Erzahlung von der Obertragung der Gebeine der heiligen Paraskeva von Trnovo nach Bdyn und von da nach Serbien. архиепископ на Видин. 121-127. васал на султан Баязид I. Археолозите намериха там основи на селска църква.3 3 . В описанието на Одрин/Адрианопол. 1901 (препечатано в Лондон през 1971). имало икона на св. с.. има множество манастири. намиращи се в стария гр. Га н де в. която била занесена там от друга голяма църква. посочени поименно от него (G er 1 ас h. могат да ни насочат в проследяването на този процес. Вж. Не така стоят нещата на село.. Срацимир. Най-сигурният начин да открием разпространението на джамии и месджиди по селата са съкратените списъци на обществени постройки. Прочутата „Черна Дева" от Кафа (на Кримския полуостров) все още е изложена на показ в генуезката църква в Галата. Като цяло няма сведения за конфискации в провинцията. Цит. където тя е пренесена. Процесите. . който съставя документално подплатен списък с имената и местоположението на 68 от тях. че ние сме принудени да се занимаваме с ограничен брой градове и само с градове. и на един от синовете на владетеля на Видин. с писмено разрешение на султана. Обикновено те се установяват около гроб на племенен вожд.на св. Е. Хр.. 147-180. сочи „150". защото селяните мюсюлмани. е случаят с дневника на Стефан Герлах от 1578 г. Св. По-конкретен е Христо Гандев. С. както посочихме по-горе. не са били твърде ентусиазирани да имат джамии в своите села. малка е била нуждата да се отнемат селски църкви и да се превръщат в джамии. славянската литература и преписването на книги. където са съсредоточени образованието. Пример за това. 1969. 116 Житията на светци дават понякога такава рядка информация. доста голяма сграда според неговите представи. С. 139 . пише разказ за това пренасяне. която е възстановена от султан Мехмед през 70-те години на XV в. при които религиозните общности живеят в непосредствено съседство. която по онова време се използвала от турците. Публикувано от Е. Известно е. Ст. но е от първостепенна важност за темата ни. и османските описи на населението. където са разположени повечето манастири 1 1 8 . османците вземат някои църкви. Х р и с т о в . II. Герлах отбелязва. Проблеми на Българското възраждане. Phiiothea. Георги" е превърната в джамия. съхранявани в Истанбул. Калужняцки с обширен коментар: Lobrede des Metropoliten von Bdyn Joasaphus auf die HI. Този пример може да бъде подкрепен от множество други 117 . друг възпитаник на Патриарх Евтимий. съдържащи се в османските 115 1. Иван Рилски от Търново през 1469 г. който поради големите му познания и дълбок интерес в религиозните дела е отличен извор. в частност през XVI и XVII в. което е повече или по-малко извън периода.. доклада на М и х а й л о в. Споменахме пренасянето мощите на св.Panegyrischen Litteratur. са типично градски.: K a l u z n i a c k i . с когото са се заселили на Балканите. са пренесени във Видин по молба на Йоасаф. Йоасаф. 9 1 . център на архиепископия. когато старата митрополитска цъ