You are on page 1of 32

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ.

КЛИМЕНТ
ОХРИДСКИ”
ГЕОЛОГО-ГЕОГРАФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА “СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ”

Функционална диференциация на
третичния сектор в
градското пространство на София
 
 
Ирина Милчева Цветкова

Научен ръководител: Доц. д-р М. Михайлов
Избор на тематиката
 Въведение
- Преход към информационно общество и “общество на услугите”
(Илирис, 1996)
- Предприятията от третичния сектор при разграничаване на
глобалните градове
- Година
Преструктуриране 1998 1999 2000
на икономиката 2001 2002
в България след 2003
1989 г.2004
Селско и горско 18.8 16.3 13.9 13.4 12.5 11.5 10.8
стопанство

Индустрия 31.5 28.9 30.1 29.6 28.7 29.7 30.0

Услуги 49.7 54.8 56.0 57.0 58.8 58.9 59.2

Отраслова структура на брутна добавена стойност % по данни на НСИ (Стат. Годишник 1998-2005 г.)

 Актуалност на темата
Цел и задачи на дисертацията

 Основна цел:
Разкриване и определяне на структурата, динамиката и локализационните фактори на
третичния сектор и на примера на избрани групи услуги да бъдат изведени основните тенденции
при избора на локализация.
 Задачи:
1. Определяне, разграничаване и систематизиране на понятието “услуги” от гледна точка на
използването му при икономгеографските изследвания.
2. Теоретично обосноваване на външната и вътрешната класификация на третичния сектор и
разкриване на основните функционални групи.
3. Определяне на ролята и значението на услугите за икономическото развитие на градския
регион.
4. Определяне на основните фактори, които влияят върху пространствената локализация на
услугите.
5. Разкриване на форми и модели на териториална организация на третичния сектор в градското
пространство.
6. Роля на услугите при формиране на градското пространство.
1. Определяне, разграничаване и
систематизиране
на понятието “услуги”

Дефиниране на понятието услуга:
Услугата представлява извършена полезна работа от лице или институция,
която в рамките на контакт с потребителя води до създаване на
темпорална, пространствена и/или материална (духовна) полза чрез
промени за получателя на услугата.

Критерии за разграничаване:
- нематериалност
- едновременност при производство и консумация на услугите “uno acto”

Характерни, но не необходими особености са преходност, невъзможност за
съхранение, индивидуалност.
2. Теоретично обосноваване на външната и
вътрешната
класификация на третичния сектор
и разкриване на основните функционални групи.

Дял на заетите по икономически сектори - модел на Фурастие (Fourastie 1949) за България 1900 –2000 г.
Функционална класификация на третичния
сектор
Функционална група Ориентация на Краен продукт Икономическа Квалификационно
услугите спрямо стойност спрямо ниво
търсенето дела на заетите
Бизнес-услуги Предимно Интегриран в Създават голяма Високо
(“производствени” частни индустрията икономическа образователно
услуги- producer стойност спрямо ниво на заетите
services) дела на заетите

Социални услуги Държавни Насочен към Изискват големи Високо
краен вложения, а не образователно
потребител създават голяма ниво на заетите.
икономическа
стойност спрямо
дела на заетите
Дистрибутивни Частни и Краен Създават голяма Ниско
услуги държавни потребител и икономическа образователно
индустрия стойност спрямо ниво на заетите
дела на заетите

Индивидуални услуги Предимно частни Насочен към Броят на заетите е Ниско
(personal services) краен изключително образователно
потребител висок спрямо ниво на заетите
икономическата
стойност, която
създават
3.Състояние и развитие на третичния сектор

Инвестиции в третичния сектор

Ф инансово
1800 посредничество
1600
1600 Търговия и ремонт 1400
1400 1200
Телекомуникации
1200 1000
1000 800
Недвижимо
600
800 имущ ество и бизнес-
услуги 400
600 Хотели и ресторанти
200
400 0
Транспорт 1992 1994 1996 1998 2000 2002 2004
200
0 Издателска и София-град (млн. USD)
1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 общо полиграфска
-200
дейност
3.Състояние и развитие на третичния сектор

Заетите в третичния сектор

Фиг.9 Наети лица в столичната икономика по
икономически дейности за третичния сектор за 1998-2000 г.
4. Определяне на основните фактори, които влияят
върху пространствената локализация на услугите.

- Функционалният подход изхожда от взаимовръзките между функциите и
местоположението на една фирма, като анализира типичния за дадена
функция локализационен избор и извежда от това определящите
локализацията условности.

- Историческо-генетичният подход се опитва да изведе локализациония избор
от исторически причини в градското пространство.

- Важен за избора на локализация е видът на взаимодействието и степента на
мобилност от страна на предлагането и на търсенето, а от друга страна се
изхожда и от анализ на степента на централизация и децентрализация.

Пространственото разпределение на услугите акцентира върху
специфичните особености в градското пространство и системата от
вътрешноградски центрове, като възможни модели на пространствената
организация са йерархичният модел, клъстерният модел и моделът на
мрежите (по Кулке 2004).
Фактори, влияещи върху централизираното,
респ. децентрализираното локализиране

Насочени към центъра Отдалечаващи се от центъра

- значение на ситито (централна градска - недостиг на налични площи в
част) централна градска

- обхват на трудови ресурси част

- транспортна мрежа, ориентирана към - наличност на свободни площи в
периферията
централна градска част
- тенденция към субурбанизиране
- фактор престижност и имидж (субурбанизация

- значение на контактите лице в лице на жилища, търговия и бизнес-услуги)

- увеличаване на управленския капацитет - увеличаващо се значение на малките
при предприятия

централна организация - повсеместност на информацията
по Ло/ Шамп (Lo/Schamp 2002)
- запазване на вече задействани инвестиции - възможност за работа вкъщи

- преимущество на големите предприятия
Нетрадиционни “меки” локализационни фактори
по Heineberg/De Lange 1983; DIFU 1995
Ориентиране спрямо Пазарна граница, структура, близост и гъстота
на търсенето /предлагането
търсенето/предлагането
навици

Достъпност Функционално местоположение в
пространството /транспортна достъпност

Агломерационни предимства Привличане от конкуренцията/ подобни по
бранш

Фактори на градската Икномическа структура на града / Значение като
централно място (вътрешноградски центрове)
функционалност
Интеракции Лични (служебни) възможности за контакт
между еднакви, подобни или разнотипни
предприятия

Пространство - наличие, необходимост, Наличност / Възможности за пространствено
разширяване / Разходи за наем/подръжка
разходи
Влияние на планирането Устройствен/регулационен план; специални
(директни) мерки на планирането

Институционално влияние Обвързаност в професионални сдружения и
организации /влияние на професионални
камари
Фактори за организацията на Структура и организация на предприятието
/наличие на персонал/ разделение на труда в
дейността в самите предприятия самото предприятие

Локализационна традиция Прoстранствено-времева устойчивост на дадено
местопожение

Имидж/ репрезентативни фактори Историческа стойност/символика/атрактивност
Методичен подход на дисертационния труд
и конструиране на емпиричното изследване

Първични данни Вторични данни

Конструиране на въпросници, Анализ на броя на заетите в третичния сектор
провеждане на анкетите и проверка, по отделни функционални групи,
анализ на данните от анкетите, образователна структура,
картиране на обектите от търговия и инвестиционна активност,
бизнес-услуги състояние и развитие
на търговската и офис площ

Конструиране на ГИС-модел

торически анализ, имащ за цел да разкрие локализационната традиция при разпределението на обекти
Статистически дескриптивен анализ, имащ за цел да разкрие основните насоки на развитие на сектора
Анализ на локализационните фактори (по Хайнеберг/Де Ланге/DIFU) .
5. Разкриване на форми и очертаване на модели на териториална
организация на третичния сектор в градското пространство

Профил на функционалната група дистрибутивни услуги на примера
на търговията на дребно

Защо търговията на дребно?
 Търговията винаги е придружавала основаването и разрастването на градските селища и определя
икономическия им растеж
 Притежава значение за оформлението на градското пространство
 Причината да бъде разгледана тъговията на дребно се обяснява поради това, че тя реагира най-бързо
на всички социални, икономически и политически промени и позволява да бъде изследвана
динамиката на тези промени, като се явява индикатор за успешно протичащия процес на
трансформация
 Търговията на дребно представлява един от най-големите дялове на икономиката с над 10% от броя на
заетите

20000

10000

0
1900 1934 1976 1985 1991 1993 1998 2002

брой на магазини и павилиони
Търговията на дребно и плановата икономическа система

С процеса на национализация, търговията на
дребно в началото на плановата икономика
се характеризира с намаляване на броя на
търговските обекти

Търговията е обобществена със специален
закон, като се създават държавни и
кооперативни търговски организации

Начало на ново търговско планиране със
създаването на йерархична система от
универсaлни магазини – ЦУМ и РУМ

Равномерно териториално разпределение на
търговските обекти поради нормативи за
площ на търговска мрежа на дребно на 1000
жители
Търговията на дребно в процеса на трансформация

 Приватизация и реституция

 Изместване тежестта на
градската икономика от
индустрия към услуги
 Бавно навлизане на инвестиции
 Бурно нарастване на
амбулантна, сергийна,
павилионна търговия
 Градските пазари
Актуално развитие на търговията на дребно в София

100

► Икономическа стабилизация с 90

въвеждането на валутния борд 80
70
► Повишената покупателната
способност на населението 60

рефлектира в по-високо качество, 50
нов стандарт и естетика на 40
обслужването 30
► Амбулантната и павилионна 20
търговия достига “стадий на 10
пренасищане” 0
Неспециализирани
санитарни

Оптики

Парфюмерия и

Текстилни изделия

Облекло

Обувки и кожени
осветителни тела и

Електродомакински

Железария,

Строителни и

Книги, вестници,

Моторни превозни
лакове, бои

отоплителни
Аптеки и
► Навлизане на интернационални
козметика

списания

средства и
изделия
вериги –хипермаркети
магазини

Мебели,
уреди
► Влиянието на интернационалната
търговия има различни
измерения в централната градска
част и в субцентровете 1998 2002

Средна площ на търговска зала по стокова специализация в кв.м.
(Източник: София в цифри 2004)
Трансформация на субцентровете и навлизането
на интернационални вериги магазини
Централната градска част и навлизането на
интернационални вериги магазини

Април 2004 максимум Април 2004 минимум

3000

2500

2000

1500

1000

500

0
Бул. Витоша

Ул. Граф Игнатиев

Бул. П. Евтимий

Бул. Дондуков

Бул. Гоце Делчев

Руски паметник

Бул. Мадрид

кв. Иван Вазов

Бул. Дж. Баучер

Бул. Хр. Ботев

кв.Изток

Бул. Т. Александров

Бул. Цар Борис III

Разположение на интернационални вериги магазини
по избрани търговски улици в централната градска част
Резултати от проведеното анкетно изследване –
формиране на нови навици в пазаруването

За да разгледаме нагласите при пазаруването проведохме следната анктета за периода май –
юли 2004
 Интервюрани бяха устно: 200 души живущи в област София -град, разпределени по
възрастови групи:
 20-30 години - 15%
 30-50 години - 35%
 50-65 години - 30%
 Над 65 години - 20%

 Живущи:
 34% - градски център
 45% - панелни жилищни комплекси
 19% - други жилищни квартали
 2% - извън компактния град
5. Разкриване на форми и очертаване на модели на териториална
организация на третичния сектор в градското пространство

Профил на функционалата група на бизнес-услугите
на примера на консултантски услуги

Защо консултантски услуги?
 “Мотор” за развитие на бизнеса - оказват влияние върху производството,
иновацията, и конкуренцията между фирми, отрасли и региони.

 Те не се влияят от личните доходи, а от икономическото развитие като цяло, поради което и
тяхната група нараства динамично, като предимно в големите градове и метрополните
региони те съставляват базата за икономическото развитие на градската икономика.

 Основното за тези услуги е “know-how” и предлагането на научноинтензивни услуги или
висока индивидуалност на услугата, без рутинни дейности, които лесно могат да бъдат
подложени на стандартизация.
Юридически услуги Консутантски услуги Маркетинг и рекламни
услуги

Адвокатски Нотариални Счетоводни агенции Консултантски агенции Маркетингови агенции
кантори кантори Рекламни агенции

Професионални Задължително Задължително Задължително висше Задължително висше Висше образование
ограничения висше висше счетоводно или друго образование
образование “ образование икономическо БАУКО е акредитирана да
юрист” “юрист” образование + трудов присъжда
специализира стаж квалификационната
н изпит за Правоспособност за степен сертифициран
нотариус заклети експерт- управленски консултант
счетоводители (СМС).
Професионални Задължително Задължително Института на Българската асоциация по Асоциацията на
организация членство в членство в дипломираните експерт- управленско консултиране рекламните
Адвокатски Нотариална счетоводители (ИДЕС) (БАУКО)
колегии камара – респ. "Съюз на Българска Международна
агенции
регионална счетоводителите в Стопанска Асоциация медиен съвет,
колегия България". (БИБА ), медиен фестивал
Българска
Предприемаческа Камара
(БПК), Българска
Стопанска Камара (БСК),
Професионален Закон за Законът за Закон за счетоводството Българска Търговско-
и регулации адвокатурата нотариусите и Закон за независимия финансов одит
Промишлена Палата
нотариалната (БТПП)
дейност

Професионален Етичен Етичен Професионално-етичен Етичен кодекс на БАУКО Все още няма
кодекс кодекс на кодекс на кодекс етичен кодекс,
адвоката нотариусите

Общ брой на 4531 119 600 експерт- 56 СМС български
регистрираните Софийска регистрирани счетоводители за София консултанти
адвокатска нотариуси 52 регистрирани фирми 19 фирми пълноправни
колегия за счетоводни услуги членове
4 асоциирани членове
Пространствено разпределение на консултантски услуги в София - картиране 2005 г.
Пространствено разпределение на маркетинг и рекламни агенции в София
Основни тенденции на пространственото разпределение на офис
площи
на бизнес – услугите
140

120

100

80

хил.кв.м
първокласни офис
площ и
60 цена на наем

40

20

0
1999 2000 2001 2002 2003 2004
Анализ на проведеното анкетно проучване
за локализационни фактори на бизнес-услуги

 пилотното изследване 20.09.2005 г. до 30.12.2005 г.проверка на конструираните
въпросници
 Писмена стандартизирана анкета чрез електронна поща
 От картирараните 301 фирми за бизнес-услуги въпросници разпратени на 246
фирми
110 предлагат нотариални услуги и консултации (разпратени до 55);
48 адвокатски консултации;
33 счетоводните услуги;
59 общо консултантски фирми;
51 маркетинг и реклама
---- успешно регистрирани въпросници са върнали 42% (102 фирми)
36% нотариални услуги
56% адвокатски консултации
36% общо консултантски фирми
43% маркетинг и реклама
Анализ на конструираните въпросници

• Група въпроси: Развитието на фирмите свързани с бизнес-услугите

2. Група въпрос: Специализирани въпроси отнасящи се до избора на локализаиця на фирмата
- 60% от фирмите основани 1990 – 1995 г. са премествали повече от 3 пъти офиса си – липсва
устойчивост на местоположението и локализационна традиция
- Близост до институциите и администрацията, представителна и лесна за намиране сграда
- Изнасяне от централна градска част към периферни местоположения/ изнасяне от пригодени апартамент към
нови бизнес-сгради

Брой на заетите Маркетинг и Адвокатски Консултантски
реклама кантори агенции
1-10 32% 60% 64%
10-25 46% 26% 12%
Над 25 22% 14% 24%
Година на
основаването на
кантората
1990 – 1995 г. 63% 70% 48%
1995 – 1999 г. 23% 15% 36%
След 2000 г. 14% 15% 16%
6. Роля на услугите при формиране на градското пространство

Функционално разграничаване при третичния сектор, проявяващо се в
градсктото пространство

Дистрибутивни и
Бизнес-услуги
Формиране на субцентрове
Централна градска част
в периферни местоположения

Предимство: Предимство:
Транспортна мрежа, ориентирана към Наличност на свободни площи
централна градска част Наличност на места за паркиране
Близост до институции и администрация Бизнес-паркове
Локализационна традиция Повсеместност на информацията
и репрезентативност

Разтоварване чрез вторични центрове Конкуренция на централна градска част
Градоустройствена политика и ролята на третичния
сектор за формиране на центровата система

 В исторически контекст е разгледана градоустройствената политика на София, и в частност
формирането на центровата система, като се подчертава необходимостта от ново осмисляне
на системата от центрове и градски маркетинг.

 За текущото състояние на градоустройствената политика се подчертават недостатъчните
качества към определените според ОУП локализации, които според новите изисквания за
локализация не могат да създадат нужната за бизнес среда.

 Желаното състояние на градоустройствената политика на София трябва да преминава
националните граници, като определя местоположението й в рамките на региона, а
увеличаването на нейната атрактивност се налага именно чрез локализация на предприятия
от третичния сектор и управленски централи.

 Важността на градските центрове трябва да бъде еднозначно подчертана за формирането на
градското пространство.

 В системата от градски центрове се засилва конкуренцията между централна градска част и
периферни субцентрове, което трябва да бъде регулирано чрез градската политика.
Изводи

- Разкрива се същността на понятието третичен сектор, извършен е анализ на
вътрешна и външна класификация и се дава дефиниция на понятието “услуги”.

- Въз основа на анализа на динамиката на броя и структурата на заетите и на
инвестициите, се разкрива, че третичният сектор (предимно дистрибутивни и
бизнес-услуги) и занапред ще играе първостепенна роля за градската икономика.

- Предложена е функционална класификация, съобразно която се отчитат и
основните различия при локализацията на отделните икономически дейности.

- Извършеният анализ на локализационните фактори отрежда голямо значение
на нетрадиционните “меки” локализационни фактори за услугите.

- Доказва се диференцирано развитие на отделните функционални групи според
локализационните фактори за централна градска част и новоформираните субцентрове
в периферията.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО