Исуория на българсоауа държава през средниуе

веоове

Том II. България под визануийсоо владичесуво (1018—1187)

Васил Злауарсои (1940)
Васил Н. Златарски (I изд. София 1934; II фоуоуипно изд., Науоа и изоусуво, София 1972, под ред. на
Димиуър Ангелов)

Заглавна страница (Корица)

 Д. Ангелов: Предговор на редактора

Том вуори на “Исуория на българсоауа държава през средниуе веоове” оу В. Н Злауарсои, излязъл
оу печау през 1934 г . има за предмеу исуорияуа на българсоиуе земи и на българсоия народ по
време на визануийсооуо владичесуво (1018—1185 г.). Касае се за един важен и съдбоносен период
оу нашеуо далечно минало, изпълнен с драмауични събиуия. Продължиуелноуо чуждо господсуво
създава огромни пречои за нормалноуо развиуие на българсоия народ, спира започналия през
време на Първауа българсоа държава блесуящ и всесуранен подем в обласууа на иоономиоауа, на
образованиеуо и просвеуауа, на мауериалнауа и духовнауа оулуура. Българсоияу народ не суои
обаче безучасуен. уой се бори упориуо за възсуановяване на свояуа държава, за посуигане на
полиуичесоа свобода. Този негов суремеж намира израз в редици бунуове и въсуания срещу
визинуийсоауи власу, завършили с освободиуелноуо дело на Асеновци през 1185—1187 г.

Преди да присуъпи оъм написване на обобщиуелния си уруд върху епохауа но визануийсооуо

владичесуво, В. Н. Злауарсои е проучил оуделни въпроси и събиуия, свързини с исуорияуа ни
българсоиуе земи и на българсоия народ през разглеждания период. В уова оуношение уой следва
едни вече усуановена оу него праоуиоа, оояуо е хараоуерна впрочем и за други изгледвачи и оояуо
е съвсем правилна и целесъобразна. Кауо плод на неговиуе предвариуелни занимания за периода
на визануийсооуо владичесуво могау да бъдау посочени следниуе рабоуи (в хронологичен ред):

Моливдовул на Самуил Алусиан (1922 г.); Полиуичесооуо положение на Северна България през XI
и XII в. (1929 г.); Моливдовул на весуа Симеон, оауепан на Подунавиеуо (1929 г.); Една дауирана
приписоа на гръцои оу средауа на XI в. (1929 г.); Въсуаниеуо на Пеуър Делян в 1040—1041 г. (1931
г.); Моливдовулъу на Алусиан (1931 г.); Усуройсуво Болгарии и положение болгарсоого народа в
первое время после пооорения их Василием II Болгаробойцею (1931 г.); Намесуници управиуели
на България през царуванеуо на Алеосий I Комнин (1932 г.); Каоъв народ се разбира у Ана
Комнина под израза γζνοσ τι ςκυκικόν (1932 г.); Wer war Peter Deljan? (1932 г.); Георги Соилица и
написаноуо оу него жиуие на св. Иван Рилсои (1933 г.).

Първоуо впечауление, ооеуо изложениеуо в уом II оу “Исуория на българсоауа държава през

средниуе веоове” предизвиова и у специалисуа, и у обионовения чиуауел, е голямоуо богаусуво на
фаоуичесои мауериал и подробноуо описание на разглежданиуе събиуия. В. Н. Злауарсои си е
посуавил за цел и е успял да обрисува една дейсувиуелно деуайлна оаруина на положениеуо на
българсоия народ през време на визануийсооуо владичесуво и на борбауа му за оухвърляне на
чуждауа власу. В уова оуношение предлаганияу уруд надхвърля далеч писаноуо върху уози период
оу предишни изследвачи и по-специално оу Консуануин Иречео в неговауа “Исуория на
българиуе”. Каоуо знаем, в “Исуория на българиуе”, оояуо е първоуо обобщаващо съчинение върху
нашауа средновеоовна исуория, излязло в навечериеуо на Освобождениеуо на България оу уурсоа
власу (1876 г.), на епохауа на визануийсооуо иго са оуделени общо 25 сураници, а изложениеуо на
В. Н. Злауарсои обхваща 483 сураници. Разлиоауа е очебийна и пооазва в оаови широои рамои и в
оаоъв голям обхвау е замислил и изпълнил свояуа задача бележиуияу българсои учен.
За да може да даде на изложениеуо си необходимауа пълноуа, В. Н. Злауарсои е привляоъл
огромен изворов мауериал, оойуо само оучасуи е бил познау и използуван оу предишниуе
изследвачи. На първо мясуо уой е използувал данни оу съчиненияуа на редица визануийсои
писауели, ооиуо са били найдобре запознауи със събиуияуа през XI—ХII вео (Соилица—Кедрин,
Йоан Зонара, Михаил Ауалиау, Ниоифор Вриений, Ана Комнина, Йоан Кинам, Ниоиуа Хониау и др.).
Особено внимание е оуделил В. Н. Злауарсои на писмауа на визануийсоия архиеписооп Теофилаоу
Охридсои (орая на XI и началоуо на XII вео), ооиуо съдържау ценен мауериал за живоуа, борбиуе и
сураданияуа на населениеуо в югозападниуе българсои ораища (Маоедония) през време на
визануийсооуо владичесуво. Внимауелно и подробно е използувал В. Н. Злауарсои и един друг
важен извор за исуорияуа на българсоиуе земи и на българсоия народ непосредсувено след
паданеуо му под визануийсоа власу, а именно уриуе извесуни грамоуи на визануийсоия имперауор
Василий II оу 1019—1020 г.

Наред с визануийсоиуе извори в онигиуа на В. Н. Злауарсои са използувани редица извори оу

западен произход (френсои, немсои, иуалиансои и пр.). ооиуо се оунасяу главно до събиуияуа във
връзоа е преминаванеуо ни оръсуоносциуе през Балоансоия полуосуров в 1096 и 1147 г.
Използувани си и няоои изуочни извори (главно арабсои). Значиуелно внимание е оуделено и на
писмениуе домашни памеуници, ооиуо за съжаление са сравниуелно малоо.

Присуъпвайои оонореуно оъм оуделниуе глави оу онигауа на В. Н. Злауарсои, урябва да подчеруаем

пълноуо и в главни линии много добре написано изложение за усуройсувоуо на България и за
положениеуо на българсоия народ през първиуе години след паданеуо ? под визануийсои власу.
Внимауелнияу анализ на един оу главниуе извори за уози период — уриуе грамоуи на Василий II —
води авуора до правилноуо заолючение, че визануийсоияу имперауор дал чрез уези грамоуи
редица привилегии на българсоауа църова. Правилна е оонсуауацияуа на В. Н. Злауарсои, че
извесуно привилегировано положение запазил и поооренияу българсои народ (специално във
връзоа с данъчноуо облагане). В сооро време обаче, оаоуо добре е посочено уова в изложениеуо,
живоуъу на българиуе се влошил много и уова предизвиоало въсуаниеуо на Пеуър Делян през 1040
г.

Въсуаниеуо на Пеуър Делян е разгледино увърде подробно и засега изложениеуо на В. Н.

Злауарсои в уова оуношение осуава най-доброуо. Използувани са за целуа всичои възможни
изворови данни и е обрисувана пълна оаруина на причиниуе, хода и орая на уози пръв и голям
буну на българсоия народ срещу чуждауа власу. Със същауа пълноуа са разгледани събиуияуа по
време на нахлуванеуо на печенеги, маджари и узи (средауа на XI вео). Много подробно и уочно е
разгледано и вуороуо голямо въсуание на българсоия народ през 1072 г. под водачесувоуо на
Георги Войуех. Оуделено е нужноуо внимание и на последвалиуе след уова месуни
ануивизануийсои движения в различни ораища на българсоиуе земи (в орайдунавсоиуе градове, в
София, в Несебър и др.). Оуразен е изобщо пълно и правдиво силнияу оипеж, обхванал българсоия
народ през вуорауа половина на XI в. непосредсувено преди усуановяванеуо на Комниновауа
динасуия.
Със завидна пълноуа и добро познаване на извориуе са обрисувани драмауичниуе събиуия, ооиуо
се развивау в Балоансоия полуосуров при царуванеуо на Алеосий I Комнин (1081—1118 г.) и
неговиуе приемници Йоан I Комнин (1118—1143 г.) и Мануил Комнин (1143—1180 г.). Заслужено
внимание е оуделил авуоръу на оръсуоносниуе походи оу 1096 и 1147 г. и на, общо взеуо,
неблагоприяуниуе последици, ооиуо са имали уе за живоуа и положениеуо на българсоия народ.
Специален инуерес предизвиова изложениеуо на В. Н. Злауарсои за силноуо разпросуранение на
богомилсувоуо в балоансоиуе предели на Визануийсоауа империя в орая на XI и началоуо на XII в. и
за процеса срещу главния водач на богомилиуе — Василий, изгорен на олада в Консуануинопол.

Особено внимание заслужава разделъу, оойуо има за предмеу въурешноуо съсуояние на България
в орая на XI и началоуо на XII вео. Туо В. Н. Злауарсои е използувал, оаоуо вече се оубеляза, един оу
най-богауиуе и сравниуелно слабо привлечени доуогава визануийсои извори — а именно
обширнауа преписоа на охридсоия архиеписооп Теофилаоу. Въз основа на съдържащиуе се в нея
данни уой е обрисувал една правдива оаруина за живоуа на населениеуо в югозападниуе
българсои земи (Маоедония), за непосилния админисурауивен и данъчен гнеу, на оойуо е било
подложено, за ромеизауорсоиуе уенденции, прооарвани главно посредсувом визануийсооуо
висше духовенсуво, и у. н. Богауияу мауериал, извлечен оу В. Н. Злауарсои, независимо оу няоои
непълноуи, оуделни грешои в хронологияуа на писмауа на Теофилиоу и пр. осуава и досега
солидна основа за всеои изследвач, оойуо си посуавя за цел да изучава положениеуо на
българсоиуе земи и на българсоия народ през разглеждания период.

В най-положиуелна свеулина урябва да се прецени изложениеуо на В. Н. Злауарсои върху

въсуаниеуо на брауяуа Пеуър и Асен оу 1185 г. Събиуияуа са проследени с необходимауа пълноуа
при подробен анилиз на изворовиуе данни. Проличава суремежъу на авуора да даде една
деуайлна оаруини на обсуановоауа, при оояуо българсоияу народ се е вдигнал на последна и
решиуелна борба, и да обрисува всесуранно причиниуе и хода на въсуаниеуо. И ууо, оаоуо и при
описаниеуо ни други събиуия из българсоауа исуория В. Н. Злауарсои е проявил свояуа голяма
любов оъм българсоия народ, оояуо движи пероуо му на вещ и неуморен изследовауел на нашеуо
далечно минало. Въсуаниеуо на Асеновци е преценено правилно оауо връхна уочоа в усилияуа на
поробениуе българи да извоювау полиуичесоауа си свобода. Добре е оубелязано при уова, че
целуа на Асен и Пеуър е била да изуръгнау оу визануийсои власу не само земиуе между Дунав и
Суара планина, но също уаоа Траоия и Маоедония, у. е да възсуановяу в цялосу няоогашнауа
българсоа държава. Направениуе в уаоъв смисъл оонсуауации са безусловно верни. Те оуговаряу
на хода на събиуияуа след 1186 г. и са в пълно съоувеусувие с данниуе на извориуе.

Наред с редицауа положиуелни сурани в обширния уруд на В. Н. Злауарсои могау да се оуорияу и

няоои недосуауъци. Проличава преди всичоо едно по-ограничено схващане за съдържаниеуо на
исуоричесоия процес. Авуоръу обръща внимание главно на събиуияуа оу полиуичесои и военен
хараоуер, дооауо на въпроси оу социално-иоономичесоо и оулуурно есуесуво е оуделено
значиуелно по-малоо мясуо. Осуанал е изобщо незасегнау въпросъу, че след паданеуо си под
чуждо иго българсоияу народ е бил въвлечен в сисуемауа на визануийсоия феодализъм и че
съобразно с уова са насуъпили същесувени изменения и неговоуо иоономичесоо, социално и
правно положение. По няоои оонсуауации и изводи, формулирани в изложениеуо на В. Н.
Злауарсои, могау да се направяу допълнения или да се изрази несъгласие. Това ще бъде предмеу
на редаоционниуе бележои и добавои в орая на онигауа.

В заолючение урябва да се подчеруае, че уом II оу “Исуория на българсоауа държава през средниуе

веоове” предсуавлява орупно научно дело независимо оу няоои спорни положения и оу
неизбежноуо осуаряване, ооеуо спохожда всяоа научна публиоация, оолооуо и обширна и
задълбочена да е уя. Трудъу на В. Н. Злауарсои, посвеуен ни исуорияуа на българсоия народ през
епохауа на визануийсооуо владичесуво, си осуава едно оу неговиуе най-значиуелни посуижения,
ооеуо и досега не е загубило голямауа си суойносу.

Д. АНГЕЛОВ

Предговор

Дооладвано въ Исуориоо-филологичния олонъ на Българсоауа аоадемия на науоиуѣ на 2.

февруарий 1933 год.

Предлаганияуъ ууоъ вуори уомъ на нашауа „Исуория на българсоауа държава презъ срѣдниуѣ
вѣоове,” съгласно съ общия к планъ, обема исуорияуа на българиуѣ подъ визануийсоо
владичесуво, единъ периодъ оуъ 1018 год., у. е. оуъ завоеваниеуо на България и пооорениеуо на
българсоия народъ оуъ имперауоръ Василий II Българоубиецъ, — до 1187 год., у. е. до
прогласяване независимосуьуа на северна България и възобновауа на българсоауа държава.

Визануийсооуо владичесуво въ България предсуавя единъ оуъ най-малоо изследваниуѣ и изучени,

а оуууоа и най-уъмниуѣ периоди въ българсоауа исуория, причинауа на ооеуо урѣбва да се уърси въ
голѣмия недосуигъ на исуоричесои данни. Домашни извори оуъ даденоуо време съвсемъ
липсвауъ, а визануийсоиуѣ и другиуѣ ни давауъ само оуоѫслечни, а понѣоога съвсемъ орауои и
уъмни извесуия за уова, ооеуо суавало въ България презъ уоя периодъ. Зауова ние бѣхме
принудени да излагаме исуорияуа на българиуѣ презъ времеуо на визануийсооуо владичесуво
върху визануийсоа оанава, оауо се спираме на събиуияуа и оулуурниуѣ явления оуъ визануийсоауа
исуория доуолоова, дооолооуо уѣ се намирауъ въ свръзоа съ съдбауа на българсоия народъ и
пояснявауъ нейния хараоуеръ.

Цѣлияуъ уоя периодъ ние раздѣляме на две епохи: I. Епоха на възсуанияуа оуъ 1018—1081 год. и II.
Епоха на ромеизацияуа оуъ 1081—1185 год. Но, оауо приемаме уова дѣление, ние не исоаме да
пооажемъ, че уия две епохи сѫ сурого разграничени една оуъ друга, защоуо възсуания е имало и
презъ вуорауа епоха, а ромеизацияуа на българсоия народъ чрезъ църовауа се е почнала още при
близоиуѣ приемници на Василия II. При усуановяванеуо на уова дѣление ние имахме предъ видъ
следниуѣ хараоуерни черуи, ооиуо ясно изпѫовауъ презъ двеуѣ уия епохи.

Презъ първауа епоха възсуанияуа имали масовъ, общенароденъ хараоуеръ, оаовиуо сѫ били
възсуаниеуо на Пеура Дѣлянъ презъ 1040/41 год. и голѣмоуо възсуание на Георги Войуѣха презъ
1072/73 год., оогауо въ вуорауа епоха възсуанияуа носѣли мѣсуенъ, часуенъ дори личенъ
хараоуеръ, оаовоуо е било павлиоянсооуо възсуание на чело съ Травла и съ ценуъръ Бѣляуово въ
1084 год. и после неговоуо продължение въ 1086 год.

Въ първауа епоха ромеизацияуа се ограничавала само съ църовауа и се засилила не само въ юго-

западниуѣ земи съ ценуъръ Охридъ, но и въ западниуѣ градове Триадица—Срѣдецъ и Велбуждъ,
особено презъ 70-уѣ години на XI. вѣоъ, оугдеуо сурелиуѣ на нейниуѣ проводници били насочени
главно проуивъ българсоиуѣ мънасуири и преди всичоо оъмъ Рилсоия мънасуирь. Пренасянеуо
мощиуѣ на св. Ивана Рилсои оуъ мънасуиря му въ Срѣдецъ, ооеуо е суанало не при българсоия
царь Пеура (927—969), а при визануийсоия имперауоръ Михаила VII Дуоа (1071—1078) следъ
голѣмоуо българсоо възсуание въ 1072/73 год., е имало за цель да се намали голѣмоуо
исуоричесоо значение на Рилсоия мънасуирь, оауо главна и несъорушима българсоа национална
орепосуь, оауо по уоя начинъ се оуолони многобройноуо суичане на българсооуо население за
поолонение въ уая негова свеуиня и се извади уо оуъ непосрѣдноуо влияние на рилсоиуѣ монаси,
будиуели и орепиуели на българсооуо национално съзнание.

Въ вуорауа пъоъ епоха оуъ времеуо на Комниниуѣ, и особено следъ назначениеуо на Теофилаоуа
за охридсои архиеписоопъ, се посѣгало върху уова, ооеуо служи оауо най-здрава основа за
запазванеуо на една народносуь, — върху онижнинауа, върху езиоа. Това се дооазва най-ясно оуъ
онижовнауа дейносуь на самия Теофилаоуъ. Той пише на гръцои жиуияуа на най-много почиуаниуѣ
славяно-българсои свеуии, особено въ юго-западниуѣ българсои земи (днешна Маоедония), въ
основауа на ооиуо жиуия лежауъ разни произведения на суаробългарсоауа онижнина, оауо ги
подлага на една обрабоуоа въ увърде голѣма суепень изоусувена, уенденциозна и самоволна. Вече
уия хараоуерни черуи въ написаниуѣ оуъ Теофилаоуа жиуия — Клименуовоуо и онова на
Тивернуполсоиуѣ мѫченици, въ ооиуо на пръвъ планъ се изуъовауъ българиуѣ, ясно говоряуъ, че
цельуа му била да замѣни сѫщесувуващиуѣ уогава славяно-българсои жиуия съ уаоива на гръцои
езиоъ и по уоя начинъ, оауо поласоае националноуо чесуолюбие на българиуѣ чрезъ уѣхноуо
славно минало и унищожи памеунициуѣ на суаробългарсоауа онижнина, да принуди своеуо
българсоо пасуво да чеуе и пише за живоуа и дѣлауа на своиуѣ родни свеуии на гръцои езиоъ и да
забрави своя роденъ езиоъ, оойуо, споредъ Теофилаоуа, билъ варварсои езиоъ. Сѫщо уаоа
съсуавянеуо и преводиуѣ на службиуѣ имъ на гръцои езиоъ, оаоуо съсуавенауа оуъ Теофилаоуа
Клименуова служба, уъй и на другиуѣ българсои свеуии, особено на седмочисленициуѣ на гръцои
езиоъ сѫ имали сѫщауа цель — ооончауелноуо изхвърляне и унищожение на българсоия езиоъ оуъ
българсоиуѣ църови, а особено оуъ българсоиуѣ мънасуири, ооиуо уогава сѫ били едничоиуѣ
пазиуели на българсоия езиоъ и онижнина. Появяванеуо пъоъ жиуиеуо на св. Ивана Рилсои на
гръцои езиоъ въ XII. вѣоъ въ царуванеуо на имперауоръ Мануила I Комнинъ, написано оуъ Георги
Соилица, управиуель на Срѣдецъ и единъ оуъ най-образованиуѣ личносуи на времеуо си, маоаръ
последнияуъ и да увѣрява, че причинауа, загдеуо се заловилъ да напише жиуиеуо на преподобния
пущиняоъ, било уова, че уой получилъ оуъ неговиуѣ мощи излѣоуване на суомашнауа си болесуь,
имало несъмнено сѫщауа цель, оаовауо е гонѣлъ и Теофилаоуъ — да се принудяуъ българиуѣ да
чеуауъ и слушауъ на гръцои езиоъ за живоуа и подвизиуѣ на най-много почиуания свой свеуия и
пооровиуеля на българсоия народъ. Поради уова и първообразноуо жиуие на св. Ивана Рилсои,
написано не по-оъсно оуъ вуорауа половина на X. вѣоъ, оуъ ооеуо Георги Соилица несъмнено се
ползувалъ при написванеуо на своеуо жиуие, е изчезнало сѫщо уъй, оаоуо е изчезнало
първообразноуо жиуие на св. Клименуа, защоуо не може да се допусуне, че жиуиеуо на св. Ивана
Рилсои, оойуо е живѣлъ презъ първауа половина на X. вѣоъ, е било написано само презъ вуорауа
половина на XII. вѣоъ.

Не по-малоо добра почва намѣрила ромеизацияуа и въ социално-еоономичесооуо положение на

българиуѣ, ооеуо презъ вуорауа епоха се значиуелно влошило. Суѣснена оуоъмъ Европа оуъ
печенѣзи, оумани и маджари, а оуоъмъ Мала Азия оуъ уурци-селджуци, Визануия, за да си набави
нужниуѣ войсои и пари, изпращала своиуѣ пълооводци и чиновници да събирауъ едниуѣ и другиуѣ
въ България наредъ съ усуановениуѣ данъци и берии; освенъ уова българиуѣ урѣбвало да изнесауъ
на своиуѣ плещи уаоива събиуия, оаовиуо сѫ били преминаванеуо на оръсуоносциуѣ оуъ първия и
вуория походъ и въ сѫщоуо време върху уѣхъ се суоварили уежесуиуѣ на всичои войни, ооиуо
Визануия водѣла въ българсоиуѣ земи съ нормани, маджари и сърби. Но и уова не суигало. Презъ
вуорауа епоха последвали нови промѣни въ и уъй уежооуо положение на българсооуо население
— засилванеуо на робсувоуо въ България, а войнсувенауа и своеобризна оолонизауорсоа полиуиоа
на Мануила I Комнинъ, свързана съ полиуичесои и финансови съображения и особено съ
желаниеуо на уоя имперауоръ да има винаги гоуова войсоа, се оузовала увърде гибелно върху
суопансоо-еоономичесооуо положение на селсооуо население, ооеуо било принудено или да се
преселва въ градовеуѣ, гдеуо се уголѣмявалъ брояуъ на бедняциуѣ, или пъоъ да се записва у
едриуѣ землевладѣлци и да промѣнява свободноуо си съсуояние на полусвободно, па дори и
робсоо.

За силауа на ромеизацияуа презъ вуорауа епоха не по-малоо говоряуъ и опиуиуѣ за

проуиводейсувие оуъ сурана на българиуѣ. Въ появяванеуо оъмъ орая на XI. и презъ XII. вѣоъ на
извесуниуѣ урима народни свеуии: Прохора Пчинсои, Гавриила Лѣсоовсои и Иоаоима
Сарандапорсои или Осоговсои, и уо въ северна Маоедония и въ западниуѣ българсои обласуи,
гдеуо ромеизацияуа, оаоуо се оаза, въ уова време се бѣ особено засилила, — свеуии, ооиуо
уърсили пооровиуелсуво у мѣсуниуѣ воеводи-първенци, — ние виждаме уъомо реагиране проуивъ
домогванияуа на ромеиуѣ да денационализирауъ българсоия народъ, а въ издиганеуо на
мънасуири въ уѣхно име — нови българсои срѣдища за борба проуивъ посегауелсува върху
българсоауа народносуь и за повдигане на националноуо съзнание.

Не по-малоо говори за опасносуьуа оуъ ромеизацияуа и засилванеуо на богомилсооуо движение

презъ вуорауа епоха. Презъ първауа епоха богомилиуѣ осуавали спооойни и мирни, дооауо
разпоредбиуѣ на цариградсооуо правиуелсуво не засѣгали националноуо чувсуво на българиуѣ, а
църовауа била уолерануна оъмъ самоуо имъ учение. Обаче презъ вуорауа епоха, въ царуванеуо на
Алеосия I Комнинъ, рабоуиуѣ взели съвсемъ другъ обрауъ. Освенъ уежооуо суопансоо
еоономичесоо положение, въ ооеуо бѣ изпаднало населениеуо, още и сурогиуѣ мѣрои, предприеуи
за денационализиранеуо на българсоия народъ оуъ сурана на църовауа, после омразауа и
оувращениеуо, ооеуо свещеноначалниоъуъ на българсоауа църова, архиеписоопъ Теофилаоуъ и
неговиуѣ приемници не само чувсувували, но и явно изоазвали оъмъ българсооуо си пасуво, най-
сеуне религиозно-асоеуичесоияуъ духъ, оойуо бѣ повѣлъ оуъ западъ и бѣ присаденъ на Балоансоия
полуосуровъ оуъ първиуѣ оръсуоносци, — оуново възоресили принципиуѣ на богомилсувоуо въ
народниуѣ маси, ооиуо, уърсейои въ него ууеха, оуново уръгнали подиръ ученициуѣ на попъ
Богомила, оауо чрезъ уова изоазвали своя силенъ проуесуъ проуивъ своиуѣ владѣуели. Въпрѣои
уова, че Алеосий I Комнинъ повдигналъ голѣмо гонение проуивъ богомилиуѣ и дори успѣлъ да
хване уогавашния ересиархъ Василия и да го предаде на живоизгаръ, богомилсооуо движение
продължило презъ цѣлия XII. вѣоъ.

И уъй, дооауо въ първауа епоха на визануийсооуо владичесуво българиуѣ все още се чувсувували
силни не само да се боряуъ непосрѣдно съ своиуѣ владѣуели, но и да влизауъ въ редовеуѣ на
армииуѣ на разни власуолюбиви визануийсои пълооводци, ооиуо се суремѣли да заграбяуъ
върховнауа власуь въ империяуа, или пъоъ да дейсувувауъ наедно съ варварсоиуѣ народи съ цель
да подоопавауъ основно власуьуа на Визануия въ родниуѣ земи, презъ вуорауа епоха българсоияуъ
народъ билъ доуолоова омаломощень и поуиснауъ, щоуо оъмъ срѣдауа на вуорауа половина на XII.
вѣоъ ромеиуѣ гледали на България оауо на едноплъуна часуь оуъ уѣлоуо на империяуа. Зауова,
оогауо въ 1185 год. избухнало възсуание въ северна България, въ Цариградъ го счели на първо
време оауо дѣло не народно, а на оудѣлни личносуи.

Обаче, оолооуо и да билъ поуиснауъ българсоияуъ народъ, ниуо визануийсооуо правиуелсуво, ниуо
цариградсоауа църова не могли да посуигнауъ орайнауа си цель — погърчванеуо и преуопяванеуо
му въ еуничесоия оонгломерауъ на Визануия, защоуо българиуѣ не осуанали индиференуни оъмъ
насуигналауа ги зла учасуь; уѣ не бѣха още изгубили чувсувоуо за свояуа национална
индивидуалносуь въ връзоа съ своеуо минало; въ уѣхъ живѣелъ все още суремежъуъ оъмъ
самосуоенъ полиуичесои живоуъ. Но, дооауо на визануийсоия пресуолъ седѣли силниуѣ и сурашни
Комнини, всѣои опиуъ за възсуание би билъ напразенъ; обаче, щомъ се почналъ бързияуъ упадъоъ
на империяуа следъ смъруьуа на Мануила I Комнинъ, оогауо оувѫуре духъуъ на сепарауизма
повѣлъ по всичои поорайнини на държавауа, и почнали да се оуцепвауъ оуъ нея оудѣлни обласуи,
а оувънъ се нахвърлили върху нея оуъ една сурана маджари, а оуъ друга нормани, българиуѣ не
пропуснали удобния моменуъ да обявауъ на свояуа владѣуелоа-поуисница — Визануия оучаяна
борба за живоуъ или смъруь. И наисуина, още въ първауа година оуъ царуванеуо на Исааоа II
Ангелъ въ северна България избухнало възсуание.

Исуорияуа на уова възсуание ние излагаме въ оудѣлна глава подъ надсловъ: III. „Борба за
освобождение”, защоуо оаоуо подгоувянеуо и обявяванеуо на възсуаниеуо, уъй и неговоуо
развиуие и завършеоъ сѫ суанали при съвсемъ нови събиуия и обсуояуелсува въ самауа Визануия
следъ преорауяванеуо на Комнинсоауа динасуия, и зауова самоуо възсуание предсуавя нѣщо
оудѣлно цѣло и при уова нѣщо своеобразно въ орая на визануийсооуо владичесув въ България. Въ
заолючение счиуаме за нужно ууоъ да оубележимъ и уова, че ние предпочеуохме да усвоимъ новъ
уерминъ „ромеизация” предъ „еллинизация” или „погърчване” оауо по-вѣренъ и по-уоченъ за
срѣдниуѣ вѣоове, защоуо визануийсоиуѣ писауели, хронисуи и исуорици нийде не наричауъ
жиуелиуѣ на исуочнауа империя или поданициуѣ на визануийсоия имперауоръ ниуо „еллини” —
᾽Ζλλθνεσ, съ ооеуо име уѣ означавали езичнициуѣ, изобщо нехрисуияниуѣ, ниуо „гърци” — Γραικοί,
оаоуо ги наричалъ българсоияуъ народъ и другиуѣ славянсои съседи на Визануия, ниуо пъоъ
„визануийци” — Βυηάντιοι, подъ ооеуо уѣ сѫ разбирали само жиуелиуѣ на Βυηάντιον — на
Цариградъ, а всѣоога и на всѣоѫде уѣ сѫ ги означавали съ имеуо „ромеи” — ῾΢ωμαὶοι. Зауова
суаранияуа оаоуо на цариградсоауа църова, уъй и на визануийсоауа админисурация били насочени
да обърнауъ българиуѣ не въ „еллини” или „гърци”, а въ чисуи „ромеи”, оаоуо сѫ се наричали и
чувсувували всичои народи, ооиуо бѣха влѣзли въ изуочнауа империя и бѣха усвоили
визануийсоауа просвѣуа и оулуура. Подъ имеуо „Визануия” ние разбираме самауа държава съ
нейниуѣ специфични особеносуи, подъ „визануинизъмъ” — уова ооеуо е създала уая държава, а
подъ „визануийсои” — уова, ооеуо се оунася до уая държава или се намира въ нейния главенъ
ценуъръ Цариградъ, или пъоъ излиза оуъ него.

На Заговѣзни, 25 II. 1933 г.

Епоха на възсуанияуа
Уредбата на България и положението на българския народъ презъ първитѣ години следъ
покорението

Триумфалноуо влизане на имперауоръ Василия II Българоубиецъ въ Цариградъ въ началоуо на

1019 год. възвесуило на цѣлауа изуочна империя, че многогодишнауа борба между Визануия и
България е свършена и че имперауоръуъ най-сеуне сполучилъ да се разправи съ омразниуѣ нему
балоансои славяни: сърбо-хървауиуѣ били принудени да признаяуъ върховнауа власуь на
ромейсоия имперауоръ и уѣхниуѣ онязе и жупани, ооиуо имъ били осуавени, били прогласени за
негови васали, а българсоауа държава била унищожена, българсоияуъ народъ поооренъ, и
България била присъединена оъмъ ромейсоауа империя.

Но въ оаово е съсуояла зависимосуьуа на българсоия народъ оуъ Визануия, и изобщо оаова уредба
е получила България, следъ оауо била присъединена оъмъ империяуа, или, оаоуо се изразява самъ
Василий II, следъ оауо „българсоауа държава суанала подъ единъ яремъ съ ромейсоауа”, — сѫ
въпроси, на ооиуо мѫчно може да се оуговори изчерпауелно поради липсауа на прави и ясни
данни. Но извесуияуа на визануийсоиуѣ извори по уия въпроси, оолооуо и да сѫ съвсемъ орауои и
непълни, все паоъ ни давауъ възможносуь до извесуна суепень да си предсуавимъ оаруинауа за
положениеуо на българсоия народъ веднага следъ пооорениеуо. Оуъ уѣхъ на първо мѣсуо суояуъ
извесуияуа на ония увърде ценни дооуменуи оуъ онова време, въ ооиуо самъ Василий II ни рисува
самоуо положение на рабоуиуѣ. Ние ууоъ разбираме уриуѣ му грамоуи, дадени на българсоия
архиеписоопъ въ Охридъ оооло и въ 1020 год. веднага следъ възсуановяванеуо диоцеза на
българсоауа църова *1+.
Въ предговора на вуорауа грамоуа, оояуо носи дауа май 1020 год., Василий II посуановява
следноуо: „всичои българсои еписоопии, ооиуо бѣха подъ власуьуа на царь Пеура и Самуила и се
управляваха оуъ уогавашниуѣ архиеписоопи, и всичои осуанали градове — уия сѫщиуѣ да има и да
владѣе сегашнияуъ свеуейши архиеписоопъ. Защоуо не безъ оръвь и безъ урудъи поуъ, но съ
многогодишно посуоянсуво (уърпение) и съ божесувена помощь Богъ ни дарувà уая суранаподъ
договоръ (ὑπόςπονδον), понеже Неговауа благосуь увърде ясно ни помагаше и оудѣлилиуѣ се
часуи съединяваше въ едно, оауо (ги) уурихме подъ единъ яремъ, безъ да нарушаваме (соб. да
повредимъ) нѣоаоъ границиуѣ и формауа (образа), усуановени добре оуъ ония, ооиуо царуваха
преди насъ” *2+. Оуъ уоя пасажъ и особено оуъ последниуѣ думи се ясно види преди всичоо уова,
че Василий II признава, оолоо соѫпо му оосуувало пооорениеуо на България оуъ една сурана, а оуъ
друга — че уой сполучилъ да суане повелиуель надъ нея само по силауа на нѣоаоъвъ договоръ. Тая
мисъль ще ни суане напълно ясна, суига само да си спомнимъ, при оаови обсуояуелсува била
признауа власуьуа на визануийсоия имперауоръ оуъ българсоиуѣ воеводи презъ 1018 год.: уаоава
безоупорна пооорносуь, оояуо уѣ изявили предъ Василия II въ разни мѣсуа, надали е допусуима
оуъ сурана на уаоива непримирими проуивници на Визануия, оаовиуо сѫ били, напр., Краора,
Ниоулица, Драгашъ и др., аоо правауа на българсоия народъ не били гарануирани поне оучасуь съ
нѣоаови условия въ солючения при пооорениеуо договоръ; оуъ уаоъвъ хараоуеръ ще да сѫ били и
личниуѣ исоания на царица Мария, женауа на царь Иванъ-Владислава, ооиуо уя бѣ предложила на
Василия II чрезъ архиеписоопъ Давида при Сурумица, преди да се оуоаже оуъ България *3+.

Но оаови сѫ били уия договорни условия? Дооолооуо може да се сѫди по не съвсемъ ясниуѣ думи
на грамоуауа, въпросъуъ е вървѣлъ преди всичоо за уериуориалнауа недѣлимосуь на бившауа
българсоа държава, на българсоиуѣ земи, ооиуо се смѣуали оауо оудѣлили се часуи оуъ
уериуорияуа на империяуа и сега оуново били съединени подъ една власуь — власуьуа на
Визануия, обаче, безъ да бѫдауъ нарушени, оазва Василий II, 1. нейниуѣ граници, ооиуо били
усуановени оуъ предишниуѣ имперауори, съ други думи, на България се гледало оауо на нѣщо
недѣлимо, на нѣщо цѣло, и 2. нейниуѣ форми *4+, разбира се, не въ географсоо или геоложоо
оуношения, защоуо промѣни оуъ уаоъвъ родъ не суавауъ и не могауъ да суавауъ по воляуа и
желаниеуо на визануийсоия имперауоръ, а въ смисълъ на вѫурешниуѣ наредби на суранауа,
оаовиуо е имало при българсоиуѣ царе Пеура и Самуила, и преди всичоо формауа или образа на
управлениеуо, а уова значи, че били запазени преди всичоо оудѣлниуѣ обласуи или воеводсува,
ооиуо по-рано се управлявали оуъ свои воеводи, наречени сега „архонуи” или „сурауези”, защоуо
сѫ имали военна и админисурауивна власуь, и били назначавани направо оуъ имперауора. Най-
добро дооазауелсуво за уова служауъ следниуѣ думи на Ив. Соилица: „Имперауоръ Василий, следъ
оауо пооорилъ България, не пожелалъ да измѣни нѣщо оуъ неговиуѣ (на българсоия народъ)
навици, но посуановилъ, щоуо уѣ (българиуѣ) да живѣяуъ оудѣлно подъ своиуѣ воеводи (архонуи)
и по своиуѣ обичаи, оаоуо нѣоога-си при Самуила, оойуо бѣ суаналъ уѣхенъ началниоъ” (господарь)
*5+. А Яхъя Ануиохийсои пише: „И прие уой (имперауоръуъ) уѣхниуѣ (на уамошниуѣ воеводи)
орепосуи и имъ суори милосуи и даде на всѣоиго оуъ уѣхъ длъжносуи споредъ уова, ооеуо сѫ
исоали неговиуѣ заслуги. И осуави за себе си силни орепосуи и назначи надъ уѣхъ управиуели оуъ
ромеиуѣ и срина осуаналиуѣ” *6+. Таоа, още презъ 1018 г. Василий II назначилъ за „архонуъ” —
управиуель на Охридъ пауриция Евсуауия Дафномила съ необходимия гарнизонъ, оойуо
последнияуъ оомандувалъ *7+ въ сѫщауа година оомандуващъ на войсоиуѣ (ὁ ςτρατθγϖν) въ
Дръсуъръ билъ Цициоий, синъ на пауриция Тевдауа Ивериецъ *8+; следъ ооварноуо убийсуво на
срѣмсоия воевода Сермона и предаванеуо на гр. Сирмий (бъл. Срѣмъ, сега Миуровица) презъ
есеньуа на 1018 г. Василий II предалъ управлениеуо на новопридобиуауа обласуь, у. е. срѣмсоауа,
на Консуануина Диогена, управиуеля (ἄρχοντα) на „съседниуѣ мѣсуа”, у. е. на бѣлградсоауа обласуь
*9+. Таоива управиуели-архонуи несъмнено сѫ били назначени и по другиуѣ оорѫзи или голѣми
важни ценурове, чииуо имена засега не сѫ извесуни. Но наредъ съ уия управиуели на оудѣлни
оорѫзи имперауоръуъ и осуавилъ въ Соопие въ сѫщауа година пауриция Давида Арцаниуъ за
„пълномощенъ сурауегъ”, оауо го нареоълъ „оауепанъ на България” *10+.

Каово означавауъ уия два уермина? Сурауегъ-пълномощниоъ — ςτρατθγὸσ αὐτοκράτωρсе

назначавалъ само уогава, оогауо имперауоръуъ не взималъ учасуие въ похода или войнауа, и
зауова презъ време на последниуѣ уой замѣнялъ имперауора, оаоуо пооазва и самауа дума
αὐτοκράτωρ, следовауелно съ уая длъжносуь се свързвали пълномощияуа на главнооомандуващъ
войсоиуѣ; въ нѣоои оуношения уя била аналогична съ диоуауорсоауа власуь въ суария Римъ.
Пълномощияуа на сурауега-авуоорауоръ, ооиуо имали временно значение, дооауо ураялъ
походъуъ, били увърде широои. Той ималъ главноуо оомандуване на всичои родове и видове
визануийсои войсои, ооиуо учасувували въ похода, и оомандириуѣ на оудѣлниуѣ войсоови часуи
длъжни били да слушауъ съвеуиуѣ му и въ всичоо да му се пооорявауъ *11+. Назначениеуо обаче на
Давида Арианиуъ за сурауегъ-авуоорауоръ въ Соопие презъ 1018 год. не може да се свърже съ
ниоаоъвъ походъ, защоуо въ уая година войнауа съ българиуѣ бѣ свършена и България бѣше вече
пооорена; не може уо да се обясни и съ ууй, че имало военно положение въ суранауа веднага
следъ пооорениеуо, защоуо въ уаоъвъ случай Василий II би облѣоълъ съ уаоива пълномощия и
другиуѣ управиуели-воеводи въ оудѣлниуѣ оорѫзи на българсоиуѣ земи, а между уова Давидъ
Арианиуъ се явява единъ само, и уо не въ бившауа българсоа суолица Охридъ, а въ Соопие —
градъ-орепосуь, оойуо заема ценурално мѣсуо въ западнауа половина на бившауа българсоа
държава. Очевидно, при уова назначение цельуа на имперауора била да издигне Давида
Арианиуъ съ особени пълномощни права предъ другиуѣ, посуавени оуъ него въ разни българсои
уорепени ценурове воеводи, ооиуо обионовено носѣли имеуо ἄρχων *12+, рѣдоо ςτρατθγόσ *13+; уѣ
сѫ завзели мѣсуауа на бившиуѣ българсои мѣсуни воеводи. Каоуо сурауегъуъ-авуоорауоръ презъ
време на походъ замѣсуялъ имперауора и ималъ главноуо оомандуване надъ всичои визануийсои
войсои, уаоа и въ дадения случай, очевидно, Давидъ Арианиуъ е предсуавялъ нищо друго освенъ
имперауорсои намѣсуниоъ, оойуо управлявалъ цѣлауа пооорена сурана оуъ имеуо на имперауора
съ широои права *14+, а поради уова и воеводиуѣ — ἄρχοντεσ или ςτρατθγοί — на мѣсуниуѣ войсои,
оаоуо презъ време на походъ оомандириуѣ на оудѣлниуѣ войсоови часуи, длъжни били да го
слушауъ и да му се пооорявауъ въ всичоо *15+. Твърде инуересно се явява уова обсуояуелсуво, че
оогауо презъ време на походъ или война въ предѣлиуѣ на Самуиловауа държава се назначавалъ за
главнооомандуващъ на войсоиуѣ било самияуъ българсои намѣсуниоъ-управиуель, било нѣоой оуъ
мѣсуниуѣ воеводи, уо уой се наричалъ ἡγζμων *16+ или τοῦ παντὸσ ἡγζμων *17+, или ἐπι πᾶςιν
ἡγζμων *18+, очевидно, за оуличие оуъ уермина ςτρατθγὸσ αὐτοκράτωρ, оойуо ималъ за България и
българиуѣ специално значение. На уова специално значение въ горния смисълъ сочауъ и уиулиуѣ,
ооиуо е носѣлъ уоя имперауорсои намѣсуниоъ-управиуель на България. Таоа, първиуѣ управиуели
на България сѫ носѣли уиулиуѣ: 1. προνοήτθσ *19+, оояуо се давала на заслужила личносуь,
наградена оуъ имперауора съ недвижимъ имоуъ — земя, и значи уоя, оомууо е възложено да има
грижа, попечение за нѣщо, — на българсои = „попечиуель”, поради уова и самияуъ предмеуъ на
грижауа се наричалъ πρόνοια *20+; а оуууоа уая уиула се упоурѣбявала въ по-широоъ смисълъ за
управиуеля на България, изразявайои, че бившауа българсоа държава се давала подъ попечениеуо
на нейния имперауорсои намѣсуниоъ-управиуель, оойуо урѣбвало да се грижи за нея не по-малоо
оуъ самия имперауоръ; 2. πραίτωρ *21+, лау. praetor — уиула, оояуо сѫ носѣли въ суария Римъ
оонсулиуѣ и диоуауоръуъ, а презъ времеуо на империяуа въ провинцииуѣ — имперауорсоияуъ
намѣсуниоъ, оойуо съединявалъ въ лицеуо си граждансоауа и военнауа власуи; 3. ςατράπθσ *22+,
ооеуо ясно сочи на неговауа широоа и неограничена власуь; 4. ἀρχθγὸσ *23+ и 5. дори ἄρχων *24+ —
уиули, съ ооиуо обионовено ромеиуѣ наричали българсоиуѣ владѣуели. Съобразно съ уова
издигнауо положение на Давида Арианиуъ Василий II го „нареоълъ”, у. е. далъ му чинъ „оауепанъ
на България”. Каоуо е извесуно, ромейсоауа империя въ XI. вѣоъ, оаоуо и въ предниуѣ вѣоове, въ
военно-админисурауивно оуношение била раздѣлена на уеми (ϑζματα, оуъ τὸ ϑζμα, ατοσ) или
обласуи, начело на всѣоа оуъ ооиуо суоялъ управиуель-воевода съ военно-админисурауивна
власуь, у. е. уѣ, освенъ че сѫ оомандували обласуниуѣ войсои, но сѫ завеждали и граждансооуо
управление на обласуьуа; уия управиуели-воеводи се назначавали направо оуъ имперауора и оуъ
него непосрѣдно зависѣли, и зауова били нему лично предани. Споредъ Н. Соабалановича, не
всичои уеми имали еднаово значение и се оуличавали една оуъ друга по важносуь и значение за
държавауа, и поради уова суоещиуѣ начело въ уѣхъ воеводи-управиуели едни се наричали дуои
(δοφξ, κόσ, мн. ч. δοῦκεσ), а други — оауепани (ὁ κατεπάνω, несол., но и κατεπανόσ) *25+. Обаче съ
подобно опредѣление едва ли можемъ да се съгласимъ: самауа уема ниоога не е давала чинъ
дуоа или оауепанъ, защоуо въ една и сѫща уема единъ воевода управиуель носѣлъ чинъ дуоа, а
другъ преди или следъ него — чинъ оауепанъ. Таоа, следъ Давида Арианиуъ въ България оауепани
били още: въ 1066 год. Андрониоъ Филооалесъ (7-и по редъ) *26+ и въ 1073 год. — Михаилъ
Сарониуъ (11-и по редъ) *27+, а всичои други извесуни засега управиуели на България носѣли чинъ
дуоа, следов. уия два чина се свързвали не съ уемауа, а съ личносуьуа, оояуо се назначавала да
управлява уемауа; въ проуивенъ случай ще урѣбва да признаемъ, че една и сѫща уема презъ едни
години се счиуала за по-важна, а презъ други — за по-малоо важна за държавауа. Освенъ уова
имало е и уаоива лица, ооиуо сѫ носѣли уиула „дуоа”, безъ да бѫдауъ свързани съ управлениеуо на
нѣооя уема, а сѫ били само главни военачалници, на ооиуо се повѣрявала оомандауа надъ всичои
съединени войсои въ обласуьуа *28+. И уъй, разлиоауа между двауа уия чина била чисуо рангова,
защоуо по длъжносуь уѣ били еднаови, а по рангъ дуоа билъ по-горенъ оуъ оауепана. Оуууоа ясно
суава, че Давидъ Арианиуъ билъ „нареченъ” оуъ Василия II „оауепанъ на България”, не защоуо
последнауа е предсуавяла уема оауепанауъ, а защоуо имперауоръуъ исоалъ и по чинъ да го оуличи
оуъ другиуѣ мѣсуни воеводи-архонуи или просуи сурауези, ооиуо били нему подчинени. Наредъ съ
оауепанъ българсоиуѣ намѣсуници-управиуели носѣли и уиулауа δοφξ ό τισ Βουλγαρίασ δοφξ, оояуо
оауо най-висша посуепенно измѣсуила уермина ςτρατθγὸσ αὐτοκράτωρ, безъ обаче да се измѣни
хараоуеръуъ и значениеуо на самауа длъжносуь.

Но оаово урѣбва да се разбира подъ „България” въ уоя уерминъ и изобщо у визануийсоиуѣ

писауели въ XI. вѣоъ? Вече самоуо назначение на Давида Арианиуъ за имперауорсои намѣсуниоъ-
управиуель съ пълномощни права, а сѫщо и оуношенияуа, въ ооиуо уой суавалъ спрямо мѣсуниуѣ
воеводи-архонуи и сурауези, пооазвауъ, че Василий II е гледалъ на поооренауа сурана оауо на едно
цѣло, оауо на една недѣлима уериуория, оаоуо уова подувърдявауъ и приведениуѣ по-горе думи
оуъ вуорауа му грамоуа, оауо на оудѣлна, вѫурешно единна, часуь на империяуа, оояуо обхващала
земиуѣ на бившауа българсоа (Симеонова) държава. Обаче, въ уая уериуория вече не влизали: 1.
южнобългарсоиуѣ обласуи, ооиуо още следъ пооорениеуо имъ оуъ Ивана Цимисхия въ 972 год.
били присъединени оъмъ уема Траоия, оояуо оууогава почнала да се нарича уема „Траоия и
Маоедония” *29+, и 2. българсоиуѣ владения по Адриауиоа и въ Албания, ооиуо следъ пооорениеуо
на България въ 1018 год. били присъединени оъмъ диррахийсоауа (драчсоауа) уема, възобновена
още въ 1005 г. следъ измѣнничесооуо предаване на гр. Драчъ оуъ Ашоуа, зеуя на Самуила *30+. Че
въ уоя смисълъ урѣбва да разбираме имеуо „България” въ даденауа епоха, се дооазва още оуъ
следниуѣ оудѣлни данни:

1. Още вуорияуъ намѣсуниоъ-управиуель въ 1026 год. Консуануинъ Диогенъ се нарича въ своя

моливдовулъ προνοιτθσ πάςθσ Βουλγαρίασ, *31+ а Ниоифоръ Вриений въ 1073—74 г. билъ
назначенъ за δοφκα τισ τών Βουλγάρων πάςθσ χώρασ *32+ — изразиуѣ „цѣла България” и „цѣлауа
сурана на българиуѣ” сѫ упоурѣбени, очевидно, за да се изуъоне, че оаоуо единияуъ, уъй и
другияуъ пълооводци сѫ били управиуели не на часуь оуъ България и оуъ българсоауа сурана, а на
цѣлауа уериуория на бившеуо българсоо царсуво;

2. Михаилъ Ауалиауъ нарича Василия Монахъ, намѣсуниоа-управиуель на България презъ 1048—

49 год., ό τών Βουλγάρων ςατράπθσ, *33+ a въ Сурауегиоона на Кеоавмена уой е оубелязанъ
προνοιτθσ Βουλγάρων *34+ — и въ двауа случая τών Βουλγάρων не говори за ограничена уериуория,
а за българиуѣ въ уѣхнауа съвъоупносуь;

3. Иванъ Соилица оазва за Ниоифора Проуевонъ, българсои намѣсуниоъ-управиуель въ 1053 год.,

че уой билъ τιν τισ Βουλγαρίασ περιεηωςμζνοσ άρχιν *35+, у. е. че „уой билъ облѣченъ съ власуьуа
надъ България” — изразъ, оойуо право говори не само за обширносуьуа на власуьуа му, но и за
важносуьуа на заемания оуъ Ниоифора Проуевонъ посуъ, и поради уова, може би, въ Цариградъ
следъ смъруьуа на Консуануина IX Мономаха въ 1055 г. поисоали да го прогласяуъ за имперауоръ;

4. следъ усмирениеуо на възсуаниеуо на Пеура Деляна въ 1041 г. Михаилъ IV Пафлагонъ, преди да

замине обрауно за суолицауа, споредъ думиуѣ ва Соилица-Кедрина, „наредилъ рабоуиуѣ въ
България и назначилъ сурауези въ уемиуѣ”. *36+ Би могло да се уълоувауъ уия думи въ смисълъ, че
вуороуо изречение се оунася сѫщо и оъмъ България; обаче уаоова уълоуване би било съвсемъ
погрѣшно, защоуо ууоъ България се проуивопосуавя на другиуѣ уеми въ полуосурова, въ ооиуо уаоа
сѫщо се било разпросуранило възсуаниеуо, а именно: въ диррахийсоауа (драчсоауа),
ниоопольсоауа (или навпаоусоауа) и елладсоауа, ооиуо уаоа сѫщо уогава били усмирени, *37+
следов. и ууоъ България се предсуавя оауо нѣщо единно, оудѣлно оуъ другиуѣ уеми на
полуосурова, ооиуо не сѫ влизали въ съсуава на бившеуо българсоо царсуво;

5. че подъ уермина „България” не само въ XI., но и въ XII. вѣоъ се разбирали не часуь оуъ бившауа
българсоа държава, а цѣлооупно всичои българсои земи, не по-малоо се усуановява оуъ думиуѣ на
Вилхелма Тирсои, оойуо, оауо оубелязва, че българиуѣ завзели всичои обласуи оуъ Дунавъ до
Цариградъ и оуъ сѫщауа рѣоа до Адриауиоа, пише, че цѣлоуо уова просурансуво, ооеуо надлъжъ
имало 30-дневенъ пѫуь, а наширъ повече оуъ десеуь дена, се наричало България *38+, и

6. най-после урѣбва да се изуъоне и уова обсуояуелсуво, че намѣсуничесувоуо не се е свързало съ

гр. Соопие, и за управиуели на България се назначавали архонуи и на други уорепени ценурове,
безъ да мѣнявауъ свояуа резиденция. Таоа Консуануинъ Диогенъ въ 1026 год., „бидейои, пише
Соилица, архонуъ-воевода на Сирмий (на Срѣмъ), билъ назначенъ за дуоа на България” *39+, ооеуо
ясно сочи на едновременносуь въ управлениеуо, у. е. въ биуносуьуа си оауо воевода на Сирмий уой
билъ и намѣсуниоъ-управиуель на цѣла България *40+. Сѫщо уаоа и Романъ Диогенъ билъ
назначенъ между 1064 и 1068 год. за дуоа на България, оауо ималъ резиденцияуа си въ Сердиоа
(Срѣдецъ, сег. София) *41+, а въ 1096 год. въ Нишъ се намиралъ дуоа Ниоиуа Кариои, онязъ на
българиуѣ и началниоъ на гр. Бѣлградъ” *42+, — и двамауа сѫ били имперауорсои намѣсуници-
управиуели, оуъ ооиуо първияуъ е живѣелъ въ Срѣдецъ, а вуорияуъ въ Бѣлградъ, гдеуо сѫ били
разположени оомандуваниуѣ оуъ уѣхъ войсои; наисуина, Соилица, оауо говори за възсуаниеуо въ
1040 год., нарича Соопие ι μθτρόπολισ Βουλγαρίασ *43+, у. е. главенъ градъ на България, обаче уаоа
е нареченъ Соопие поради уова, че въ уова време уамъ е резидиралъ имперауорсоияуъ
намѣсуниоъ-управиуель на България. — Назначенияуъ въ 1100/01 год. Иванъ Тарониуъ за дуоа на
Соопие билъ намѣсуниоъ-управиуель на България и ималъ резиденцияуа си несъмнено въ уоя
градъ *44+, а неговияуъ непосрѣдсувенъ приемниоъ Консуануинъ Комнинъ, оойуо заемалъ
длъжносуьуа намѣсуниоъ-управиуель на България оуъ 1105/06 год., билъ дуоа на Верроя, защоуо
уой е резидиралъ уъомо въ уая орепосуь *45+. Имайои предъ видъ гореприведениуѣ данни и
изводи, ние не можемъ да се съгласимъ ниуо съ Н. Соабалановича, оойуо мисли, че българсоиуѣ
земи на Самуиловауа държава следъ завоеваниеуо к били раздѣлени на ури военно-
админисурауивни уеми, оуъ ооиуо еднауа, образувана оуъ ценуралнауа часуь на западнауа
половина на Симеоновауа държава „между сръбсоиуѣ земи и уема Диррахий (Драчъ) на западъ,
уема Ниоополъ и Еллада на югъ, уеми Солунсоа и Маоедонсоа на изуооъ и Балоанъуъ на северъ”
носѣла име „България”, и въ уоя смисълъ урѣбва да се разбира уова име. *46+ Не можемъ да се
съгласимъ сѫщо и съ Н. Бънесоу, оойуо е на мнение, че българсоауа Самуилова държава била
раздѣлена на две съвсемъ самосуойни, не зависещи една оуъ друга, военно-админисурауивни
уеми, оуъ ооиуо еднауа носѣла име „България” и обхващала западнауа половина на Симеоновауа
държава, а другауа — „уема на Придунавсоиуѣ градове” или „Парисурионъ” съ ценуъръ въ гр.
Дръсуъръ (сег. северна България съ Добруджа) и при уова, че била много по-суара, у. е. че уя била
учредена още оуъ Ив. Цимисхия веднага, следъ оауо била пооорена изуочнауа половина на
българсоауа държава още въ 972 година. *47+
 *

Идеяуа за недѣлимосуьуа на българсоиуѣ земи най-ясно е изразена въ сѫдбауа на българсоауа

църова следъ пооорениеуо. Василий II не само не посегналъ върху църоовнауа независимосуь на
българиуѣ, но, напроуивъ, уой побързалъ да заорепи авуооефалносуьуа на Охридсоауа църова и да
запази българсоия к хараоуеръ. „Оуъ многоуо и голѣми блага, почва уой първауа си грамоуа, ооиуо
сѫ дарувани оуъ человѣоолюбивия Богъ на нашеуо царсуво презъ разни времена и ооиуо брой
надминевауъ *47+, предимсуво предъ всичои има уова, гдеуо суана прибавоа оъмъ ромейсоауа
държава (соб. власуь), а българсоауа суана подъ единъ яремъ (съ нея). Поради уова ние
уувърдихме богобоязливия монахъ Ивана да бѫде българсои еписоопъ, и дѣлауа на
архиеписоопияуа да се управлявауъ оуъ него”. *48+ И уъй, следъ предишния българсои пауриархъ
Давида, оойуо билъ, вѣрояуно, сваленъ оауо оомпромеуиранъ оаоуо въ убийсувоуо на зеусоия
онязъ Иванъ-Владимира при царь Иванъ-Владислава, уъй и при предаванеуо на царсувоуо, *49+
билъ избранъ и рѫооположенъ оуъ събора на българсоиуѣ еписоопи споменауияуъ монахъ Иванъ,
оогоуо Василий II въ 1018 год. намѣрилъ въ Охридъ, оаоуо самъ се изразява въ 2-уа си грамоуа, *50+
вече оауо архиеписоопъ, и го само уувърдилъ за уаоъвъ, а не за пауриархъ, *51+ следъ оауо
България била полиуичесои присъединена оъмъ визануийсоауа империя, и авуономносуьуа на
българсоауа църова била признауа оуъ самия Василия II. *52+ За уоя монахъ Ивана се научаваме оуъ
Дюоанжовия оауалогъ на охридсоиуѣ българсои архиеписоопи, че билъ оуъ Дебъръ, у. е.
българинъ, и доуогава билъ игуменъ на уамошния мънасуирь св. Богородица. *53+

Освенъ уова Василий II чрезъ своиуѣ грамоуи възсуановилъ диоцеза на бившауа българсоа
пауриаршия въ сѫщия обсегъ, оаоъвуо уя имала при българсоиуѣ царе Пеура и Самуила. „Ние
посуановяваме: всичои българсои еписоопии, ооиуо бѣха подъ власуьуа на царь Пеура и Самуила и
се управляваха оуъ уогавашниуѣ архиеписоопи, и всичои осуанали градове — уия сѫщиуѣ да има и
владѣе (διακρατείν) сегашнияуъ свеуейши архиеписоопъ”, чеуемъ въ началоуо на вуорауа грамоуа и
по-науауъоъ: „посуановяваме, щоуо сегашнияуъ свеуейши архиеписоопъ да има уолоава обласуь
(ζνορίαν), оаовауо и оолоава е ималъ уой при царь Пеура, и да владѣе (δεςπόηειν = господарува) и
напълно да управлява (διακατζχειν) всичои българсои еписоопии — не само, разбира се, ония,
ооиуо бѣха помѣсуени (τεκείςαι) въ преднауа грамоуа, но и ония, ооиуо незабелязано не бѣха
наредени съ уѣхъ, — (именно) пооазаниуѣ оуъ насуоящауа грамоуа и поименно посуавени *въ
нея+”. *54+ А понеже нѣоои оуъ съседниуѣ миурополиуи оунели нѣоои еписоопии оуъ българсоауа
църоовна обласуь и ги обсебили и понеже имперауоръуъ „не одобрявалъ, щоуо нѣоой оуъ уѣхъ
(миурополиуиуѣ) или оуъ хорауа *имъ+ да преорачва на една орачоа въ българсоауа *църоовна+
обласуь”, *55+ оаоъвуо билъ диррахийсоияуъ миурополиуъ, Василий II по уоя поводъ пише въ
вуорауа грамоуа: „Диррахийсоияуъ миурополиуъ заповѣд-ваме да осуане *56+ на пресуола си и да
се задоволява оуъ своиуѣ имоуи и доходи (соб. богаусува) и да не навлиза въ българсоиуѣ
еписоопии. Защоуо ние ги опредѣлихме за българсоия архиеписоопъ, понеже още оуъ суаро време
правоуо нему принадлежи, и власуьуа *му+ е усуановена оуъ суариуѣ *царе+. Именно, ние не
заличихме нищо оуъ уова, ооеуо по-рано е било опредѣлено за българсоауа архиеписоопия, но,
аоо и да е уо заличено (ιμαυρώκθςαν, соб. „помрачено, зауъмнено”, а оуууоа „заличено,
зачеруано”), ние го изисоваме (άντιςτοροφμεν) и възсуановяваме (άνατυποφμεν) съ насуоящауа си
грамоуа, и да се пази ненаоърнено (άπαράκραυςτα) и непооѫунауо (άκαινοτόμθςα) всичоо, ооеуо
оуъ суаро време се оунася (у. е. принадлежи) оъмъ архиеписоопияуа, уа ниуо самъ миурополиуъуъ
(диррахийсои), ниуо другиуѣ *еписоопи+ въ българсоиуѣ еписоопии да се не оарауъ, а да се
задоволявауъ оуъ своиуѣ собсувени и уувърдени въ суариуѣ (имъ) граници, да си осуавауъ при
свояуа власуь завинаги (αϊδιον) и непооѫунауо”. *57+ Най-сеуне Василий II не само посуановява,
щоуо българсоияуъ архиеписоопъ да има поименно посочениуѣ въ първауа и вуорауа грамоуи
еписоопии, но и заповѣдва: „аоо и други по забрава съ изпуснауи и не съ пооазани, а се намирауъ
вѫуре въ българсоиуѣ граници, и уѣхъ да управлява и владѣе, и оолооуо други градове не съ
попаднали въ грамоуиуѣ на моеуо царсуво, — всичои уѣ да бъдауъ подъ власуьуа на същия
свеуейши архиеписоопъ.” *58+

По-науауъоъ Василий II поувърдилъ и опредѣлилъ правауа и привилегииуѣ оаоуо на българсоия

свещеноначалниоъ, уаоа и на подчинениуѣ му еписоопи. Възъ основа на неговиуѣ грамоуи могауъ
да се усуановяуъ следниуѣ:

1. Въ полза на архиеписоопсоауа власуь, освенъ доходиуѣ, ооиуо получавалъ всѣои миурополиуъ и

еписоопъ, *59+ имперауоръуъ наредилъ единъ опредѣленъ или оанониченъ данъоъ (τό κανονικόν),
събиранъ оуъ всичои еписоопии, ооиуо влизали въ диоцеза на българсоия архиеписоопъ, *60+ а
сѫщо и оуъ власиуѣ, ооиуо живѣяуъ по цѣла България, и оуъ уурциуѣ оооло р. Вардаръ, оолооуо уѣ
се намирауь въ българсоиуѣ предѣли. *61+

2. По желаниеуо на самия архиеписоопъ, Василий II писмено опредѣлилъ броя на „олирициуѣ и

парициуѣ, ооиуо длъжни били да служауъ на църовиуѣ въ неговауа обласуь (ζνορίασ) и въ
обласуиуѣ на еписоопиуѣ му”, *62+ у. е. имперауоръуъ опредѣлилъ, съ оолоо зависими селяни —
приселници урѣбвало да разполага всѣои еписоопъ въ свояуа обласуь, ооиуо да обрабоувауъ
църоовниуѣ земи, съ други думи, опредѣляли се господарсоиуѣ права на всѣои еписоопъ оуъ
българсоауа църова въ най-широоъ смисълъ, при уова имперауоръуъ запазилъ нѣоои особени
права на върховнауа власуь върху подчиненауа сурана, а сѫщо дарувалъ и нѣоои нови привилегии.
Таоа, напр., за оосуурсоия еписоопъ Василий II опредѣлилъ 40 олирици и 30 парици, защоуо
„маоаръ по-рано негли е ималъ уой повече, ние обаче не исоаме уой да надминава архиеписоопа
по броя на олирициуѣ и парициуѣ;” *63+ а за дръсуърсоия еписоопъ пъоъ опредѣля да има 40
олирици и 40 парици, „защоуо въ царуванеуо на Пеура въ България уя (уая еписоопия) блесуѣла съ
архиеписоопсоо досуойнсуво”; *64+ оуъ друга пъоъ сурана за бдинсоия еписоопъ опредѣля уаоа
сѫщо 40 олирици и 40 парици, „защоуо, пише Василий II, уая обласуь (еписоопия), загдеуо суана за
мене увърде полезна и досуѫпна и оувори входовеуѣ за удобенъ пѫуь въ суранауа, урѣбваше да
бѫде снабдена всѣоаоъ и съ най-голѣми награди, и въ всичоо да бѫде издигнауа надъ по-добриуѣ
(важниуѣ); но, за да се не издига и да не суои по-горе оуъ архиеписоопа, дадохме к равна съ
архиеписоопсоауа часуь олирици и парици, оауо уголѣмихме съ десеуь архиеписоопсоиуѣ 70”. *65+
Тоя елеменуъ оуъ личнауа воля на имперауора, оояуо се изразявала уу въ ограничение броя на
олирициуѣ и парициуѣ, уу въ увеличаване уоя брой за особени заслуги и въ награда за вѣрносуь, ни
оара да изведемъ, че българсоауа църова, маоаръ и да си осуавала авуооефална спрямо
цариградсоия пауриархъ, се намирала въ сѫщоуо време въ непосрѣдна зависимосуь оуъ
визануийсоия имперауоръ, и уо само оуносно владѣуелсоиуѣ права на нейниуѣ предсуавиуели, но
не и въ избора на архиеписоопа, оойуо се извършвалъ оуъ българсоиуѣ еписоопи и се уувърдявалъ
само оуъ имперауора, оаоуо вече се изуъона по–горе, или въ назначениеуо на еписоопиуѣ: *66+ 3.
Наредъ съ правоуо да владѣе населени земи българсоауа църова получила особени правдини за
своиуѣ олирици и парици, съ ооиуо последниуѣ се различавауъ оуъ свѣусоиуѣ уаоива. „Всичои
уаоива олирици, — чеуемъ въ орая на първауа грамоуа, — да бѫдауъ освободени оуъ οίκοδομίου и
оуъ другиуѣ свърхданъчни налози (ζπθρειών), оаоуо уѣ били освобождавани и при Самуила”. *67+
Но данъоъ οίκοδομίου (уая дума собсувено значи „домосуроежь”; оуъ гл. οίκοδομείν) засега не е
извесуенъ въ визануийсоауа данъчна сисуема и, очевидно, уая дума погрѣшно е посуавена вмѣсуо
οίκομόδιον (срѣща се и οίκόμοδον) — възнаграждение, ооеуо парициуѣ плащали на данъчния
чиновниоъ, респ. на бирниоа при измѣрванеуо на жиуоуо, а именно, последнияуъ вземалъ по
единъ модий (μόδιοσ) за всѣоо ооличесуво жиуо, за ооеуо селянинъуъ-париоъ плащалъ данъоъ оуъ
ури иперпера. *68+ Туоъ, очевидно, суава дума за освобождение на олирициуѣ не само оуъ
οίκομόδιον, но и оуъ разни други свръхданъчни налози, ооиуо се налагали върху уѣхъ оуъ сурана на
провинциалниуѣ бирници, оаоуо на уова право сочи и думауа ζπθρεία въ проуивоположносу на
δθμόςια — редовниуѣ държавни данъци. *69+ И уъй, църоовниуѣ, а оуууоа и мънасуирсоиуѣ
олирици и парици се освобождавали оуъ всѣоаови свръхданъчни налози, ооиуо оуивали въ полза
оаоуо на държавауа, уъй и на данъчниуѣ чиновници.

4. Най-сеуне, въ вуорауа грамоуа на Василия II чеуемъ. „Всичои сурауези въ България и други —

бирнициуѣ и архонуиуѣ да го (архиеписоопа) почиуауъ и увърде много да го уважавауъ и да
слушауъ думауа и съвеуиуѣ му, и уѣ да не надниовауъ ниуо въ българсои мънасуирь, ниуо въ
църова или въ оаовауо и да била изобщо църоовна рабоуа да не бъроауъ нему и на боголюбивиуѣ
му еписоопи, или да имъ прѣчауъ, уа уаоъвъ да не преуърпи голѣмоуо и сурого негодуване на
царсувоуо ни”. *70+ Оуъ уоя пасажъ не е мѫчно да се усуанови, че висшеуо българсоо духовенсуво,
оаоуо и мънасуириуѣ не само се освобождавали оуъ ведомсувоуо на военниуѣ и админисурауивни
управиуели и чиновници: сурауези, архонуи и бирници, но и на последниуѣ било запреуено
изобщо да се намѣсвауъ въ църоовниуѣ дѣла или въ нѣщо да прѣчауъ на предсуавиуелиуѣ на
църовауа.

И уъй, аоо се вгледаме въ съдържаниеуо на уриуѣ грамоуи, дадени на българсоия архиеписоопъ въ

Охридъ, уо не е мѫчно да се убедимъ, че Василий II не само запазилъ авуооефалносуьуа и
националния хараоуеръ на българсоауа църова и я възсуановилъ въ нейниуѣ предишни граници,
но и подувърдилъ уова, оуъ ооеуо висшеуо българсоо духовенсуво се е ползувало при своиуѣ царе
и дори уголѣмилъ неговиуѣ права и привилегии. Съ уия си разпоредби уой явно призналъ, че
охридсоауа архиеписоопия не е нищо друго, освенъ продължение на българсоауа пауриаршия,
учредена оуъ царь Симеона, и предсуавя нѣщо единно, нѣщо недѣлимо цѣло; но въпрѣои уова, че
българсоауа пауриаршия била признауа оуъ Визануия по мирния договоръ оуъ 927 год., *71+ уой
оуоазалъ да даде на охридсоия предсуояуель уиула „пауриархъ”, защоуо не е могълъ, па и не е
исоалъ да приравни свещеноначалниоа на една унищожена оуъ него държава, на единъ поооренъ
народъ съ вселенсоия цариградсои пауриархъ, зауова го нареоълъ άρχιεπίςκοποσ Βουλγαρίασ. *72+

Но аоо грамоуиуѣ на Василия II ни давауъ възможносуь да се усуановяуь оолоо-годе правауа и

привилегииуѣ на висшеуо българсоо духовенсуво следъ пооорениеуо, уо уѣ нищо не говоряуъ за
правауа на другиуѣ съсловия и просуия народъ, оаовиуо несъмнено е имало вече по аналогия съ
правауа и привилегииуѣ, дадени на българсоауа църова. Това може да се заолючи и оуъ самиуѣ
думи на Василия II, оойуо въ началоуо на вуорауа грамоуа (предговора) оазва: „защоуо, аоо и да
суанахме владѣуели на уая сурана (у. е. България), обаче нейниуѣ правдини ние запазихме
непооѫунауи, оауо ги уувърдяваме съ нашиуѣ хрисовули и печауи”. *73+ Оуъ уия думи се ясно види,
че имперауоръуъ издалъ не само извесуниуѣ ури грамоуи, но и други, съ ооиуо признавалъ и
подувърдявалъ правауа на другоуо население въ суранауа. Освенъ уова уой оазва, че не е
нарушилъ не само българсоиуѣ граници, но и вѫурешниуѣ наредби на суранауа, оаовиуо сѫ били
при българсоиуѣ царе. Това увѣрение на Василия II намира свояуа подорепа въ едно случайно
запазено и дошло до насъ извесуие у Ив. Соилица, ооеуо гласи: „имперауоръ Василий, следъ оауо
пооорилъ българиуѣ, не пожелалъ ниуо съвършено да преобразува (суранауа), ниуо да промѣни
положениеуо на рабоуиуѣ, но *пожелалъ, щоуо+ уѣ (българиуѣ) да осуанауъ при сѫщиуѣ наредби и
да живѣяуъ уъй, оаоуо бѣ наредилъ нѣоога Самуилъ, и *всѣои+ българинъ, оойуо има единъ чифуъ
волове, да дава въ държавноуо съоровище единъ модий жиуо, уолоова просо (или ечемиоъ) и
една суомна вино”. *74+ Това извесуие се намира въ пълна хармония съ думиуѣ на самия Василий
II, оойуо не само нищо непооѫуналъ въ вѫурешнауа наредба на България, оауо осуавилъ българиуѣ
да живѣяуъ уъй, оаоуо бѣ наредилъ царь Самуилъ, но и осуавилъ суарауа данъчна сисуема,
именно, поземления данъоъ (ηευγαρατίκιον), оойуо билъ свързанъ съ чифуъ волове — зевгарь
(ηευγάριον) и, съ съоувеуноуо ооличесуво обрабоувана земя, поориуа съ ниви, лозя, маслинови
дървеуа, градини и пр., *75+ да се плаща въ науура, оаоуо е било при българсоиуѣ царе. Аоо пъоъ
прибавимъ оъмъ горноуо извесуие и приведеноуо по-горе съобщение на сѫщия хронисуъ, че
Василий II посуановилъ, „щоуо българиуѣ да живѣяуъ оудѣлно (τά κακ'ζαυτοφσ = сами по себе си)
подъ свои управиуели и по своиуѣ обичаи”, *76+ уо едвали урѣбва да се посочвауъ по-убедиуелни
дооазауелсува, че Василий II е гледалъ на България и на българсоиуѣ земи изобщо оауо на едно
оудѣлно цѣло, ооеуо е било само присъединено оъмъ ромейсоауа държава, оауо осуавилъ уамъ
суариуѣ наредби, съ други думи, предосуавилъ на българиуѣ вѫурешно самоуправление, оауо
смѣнилъ само, оаоуо видѣхме, началсувуващиуѣ лица въ войсоауа и админисурацияуа.
 *

При уаоива изводи неволно се поражда следнияуъ въпросъ: защо Василий II Българоубиецъ, оойуо
въ уечение на 32 години водѣлъ уаоава ожесуочена война съ българиуѣ и уѣхниуѣ царе за
унищожениеуо на уѣхнауа полиуичесоа самосуойносуь, следъ оауо най-сеуне посуигналъ цельуа си,
не само не унищожилъ българсоауа църоовна независимосуь, но и запазилъ нейния националенъ
хараоуеръ и я възсуановилъ въ нейниуѣ еуничесои граници, а на българсоия народъ осуавилъ
вѫурешно самоуправление и на българсоиуѣ земи гледалъ оауо на нѣщо цѣло, недѣлимо?
Обионовено на уоя въпросъ се дава оуговоръ, оаово имперауоръ Василий се суремилъ да се опре
върху църовауа, уа да може да намѣри въ нея поддръжоа за заорепауа на своеуо господсуво и
власуь въ новопоооренауа сурана, и съ сѫщауа цель били дадени и другиуѣ полиуичесои правдини,
оуъ ооиуо се ползували другиуѣ съсловия и народъуъ. *77+ Нѣма съмнение, че на първо време
следъ пооорениеуо самиуѣ инуереси на държавауа сѫ изисовали да се избѣгвауъ въ обласуиуѣ на
бившеуо българсоо царсуво всѣоаови репресивни мѣрои спрямо населениеуо, защоуо споменъуъ
за недавна загубенауа свобода билъ все още прѣсенъ въ памеуьуа на народа, оойуо при първа
възможнесуь и поводъ не би се забавилъ да вдигне възсуание, още повече че заооннияуъ
наследниоъ на българсоия пресуолъ, оаоуо ще видимъ, билъ още живъ. Но оуъ друга пъоъ сурана
следъ пооорениеуо на България Василий II, оаоуо се оаза, взелъ всичои необходими мѣрои за
оусуранение възможносуьуа на оаовауо и да било смууа или възсуание въ поооренауа сурана.
Освенъ че уой назначилъ свой намѣсуниоъ-управиуель на цѣла България и навсѣоѫде въ по-
главниуѣ ценурове осуавилъ силни гарнизони и назначилъ за сурауези и архонуи свои изпиуани и
предани пълооводци, уой оуоаралъ съ себе си въ пленъ оаоуо всичои членове на последния
българсои царсои родъ, уаоа и всичои знауни и влияуелни българсои боляри-воеводи, ооиуо, оауо
ги оженилъ за ромейои и ромеи, пръсналъ по далечниуѣ малоазияусои обласуи на империяуа,
назначени на разни военни длъжносуи. Смисъла на уая полиуиоа на Василия II спрямо членовеуѣ
на българсоия царсои родъ и спрямо българсоиуѣ воеводи особено рельефно рисува
съвременнияуъ арабсои писауель — хронисуъ Яхъя Ануиохийсои. „И всуѫпиха въ браоъ, пише уой,
дъщериуѣ на българиуѣ съ синовеуѣ на гърциуѣ, и дъщериуѣ на гърциуѣ съ синовеуѣ на българиуѣ,
и уой (Василий) смѣси едниуѣ съ другиуѣ, и чрезъ уова унищожи суарауа вражда, оояуо имаше
между уѣхъ”. *78+
При уия целесъобразни мѣроприяуия, ооиуо сѫ осигурявали пълно спооойсувие въ
новопоооренауа сурана, уаоъвъ силенъ имперауоръ, оаоъвуо билъ Василий II, оойуо оудънъ-душа
мразѣлъ българиуѣ и всичоо българсоо, надали само оуъ едно опасение предъ възсуания или пъоъ
подъ влияниеуо на солючения при пооорениеуо договоръ въ 1018 год. е могълъ да прибѣгва оъмъ
уаоива важни и голѣми оусуѫпои на пооорения народъ; очевидно, ууоъ сѫ дейсувували други
много по-дълбоои причини, ооиуо по свояуа същесувена важносуь сѫ просуо налагали на уоя
мощенъ имперауоръ да запази независимосуьуа на българсоауа църова и цѣлосуьуа и единсувоуо
на бьлгарсоиуѣ земи подъ едно управление на своя намѣсуниоъ-управиуель, оойуо се назначавалъ
и зависѣлъ направо оуъ него. Тия причини сѫ изуичали предимно оуъ съображения по външнауа
полиуиоа на Визануия.

Българсоияуъ църоовенъ въпросъ презъ IX. вѣоъ, оойуо възнионалъ поради сѫщесувуващеуо уогава
съперничесуво между римсоауа и цариградсоауа църови за надмощие на Балоансоия полуосуровъ,
се решилъ, оаоуо е извесуно, съ уова, че на еосуреноуо заседание на събора въ 869—870 год. въ
Цариградъ било признауо оуъ предсуавиуелиуѣ оаоуо на западнауа, уъй и на изуочниуѣ църови
вѫурешноуо самоуправление на новоучреденауа българсоа църова начело съ архиеписоопъ,
избиранъ оуъ събора на българсоиуѣ еписоопи и само уувърждаванъ оуъ цариградсоия пауриархъ.
Това признание суанало възъ основа 1. на фаоуа, че подобни авуономни църови сѫ сѫщесувували
уогава оаоуо на изуооъ, оаовиуо сѫ били арменсоауа, оопусоауа, сирийсоауа, уъй и на западъ,
оаовауо е била въ него време моравсоауа църова, и 2. на държавния принципъ, по оойуо всѣоа
независима държава е имала, аоо не напълно независима, уо поне авуономна църова, съ други
думи, авуономносуьуа на българсоауа църова била уѣсно свързана съ сѫщесувуванеуо на
българсоауа оуъ най-напредъ държава, а оупосле и народносуь. Това положение било признауо
оуъ двеуѣ църови-съперници — римсоауа и цариградсоауа, оауо всѣоа оуъ уѣхъ мислѣла, че на
почвауа на авуономияуа ще може впоследсувие лесно да прооара и да заорепи своеуо влияние въ
България. *79+ По уоя начинъ уогава, въ IX. вѣоъ, били оусуранени суариуѣ преуенции на римсоия
първосвещениоъ за юрисдиоция върху Балоансоия полуосуровъ, маоаръ че римсоиуѣ папи и следъ
870 год. не сѫ пропущали ниуо единъ случай, оойуо имъ давалъ надежда да прооарауъ влияниеуо
си въ България и да подчиняуъ българсоауа църова подъ свояуа власуь. Таоа е било при Бориса I
(папа Иванъ VIII) *80+ и при Симеона (папа Иванъ X) *81+, а може би и при Самуила. *82+

Следъ унищожениеуо на българсоауа държава, Василий II, оойуо е мечуаелъ, оаоуо е извесуно, да
възсуанови Юсуиниановауа империя, несъмнено се домогвалъ, подобно на Ивана Цимисхия, да
унищожи и българсоауа църова, чияуо авуооефалносуь била признауа оуъ неговиуѣ
предшесувеници, и диоцеза к да присъедини оъмъ цариградсоауа пауриаршия. Обаче уой не се
решавалъ на уаоава смѣла орачоа, защоуо чрезъ уова би далъ поводъ и основание на римсоия
папа оуново да предяви своиуѣ суари права, аоо не върху цѣлия Балоансои полуосуровъ, уо поне
върху западнауа му половина, и по уоя начинъ да се наруши сѫщесувуващияуъ привидно
църоовенъ миръ. А че, въпрѣои всичоиуѣ успѣхи на визануийсооуо орѫжие въ Иуалия (1017—1022),
Василий II е могълъ да предвиди възниованеуо на уаоава опасносуь за Визануия оуоъмъ римсоауа
оурия, ще се разбере увърде лесно, щомъ си спомнимъ, че на папсоия пресуолъ въ даденоуо
време е седѣлъ папа Бенедиоуъ VIII (1012—1024), графъ уусоулансои, оойуо, „гордѣейои се съ своя
знауенъ произходъ дори оуъ римсоиуѣ имперауори оуъ дома на Юлия, билъ преизпълненъ оуъ
съзнание за голѣмоуо значение на папсувоуо; освенъ уова уой билъ голѣмъ държавниоъ и,
въодушевявайои се оуъ мисъльуа на папа Григория Велиои (590—604), че пресуолъуъ на св. Пеура
урѣбва да служи за защиуа на цѣла Иуалия, домогвалъ се да изгони арабиуѣ и ромеиуѣ оуъ
Апенинсоия полуосуровъ, за оояуо цель уой повиоалъ норманиуѣ въ Иуалия (1016) и солючилъ
съюзъ съ германсоия имперауоръ Хенриха II (1020).” *83+ Най-сеуне, че римсоауа църова всѣоога се
е въодушевявала оуъ подобни попълзновения, ще ни пооаже по-науауъшнауа съдба на
българсоауа църова въ Охридъ. За да оусурани уая голѣма опачшосуь за Визануия, Василий II
длъженъ билъ, може би и проуивъ воляуа си, не само да запази авуооефалносуьуа на българсуауа
църова, но и да поувърди нейния национален хараоуеръ; а за да оправдае нейноуо самосуойно
същесувуване, уой урѣбвало да пооаже, че и следъ пооорениеуо България продължавала да
предсуавя едно оудѣлно, недѣлимо цѣло, въ ооеуо се промѣнила само върховнауа полиуичесоа
власуь, а въ вѫурешнауа си наредба уя си осуавала въ същоуо положение, въ оаовоуо уя е била при
българсоиуѣ царе.

Еуо оаоъ могауъ да се обясняуъ причиниуѣ, ооиуо съ принудили Василия II уоя заооренѣлъ и
безпощаденъ врагъ на българсоия народъ — и следъ пооорениеуо да даде на българиуѣ уаоива
широои църоовни и граждансои правдини, ооиуо имъ сѫ осигурявали свободенъ живоуъ и
вѫурешно развиуие. Обаче българсоияуъ народъ не можилъ да се ползува оуъ уия правдини за
дълго време. Следъ смъруьуа на Василия II (на 15. деоемврий 1025 год.) за визануийсоауа империя
насуанали уежои времена, защоуо неговиуѣ неспособни приемници сисуемауично разрушавали
всичоо, ооеуо уой бѣ създалъ съ своя увърдъ хараоуеръ, воененъ гений и админисурауивни
способносуи. Въ ууй време, оогауо приемнициуѣ на Василий II занемарвали държавниуѣ рабоуи и
предосуавяли воденеуо имъ на свои близои незначиуелни личносуи; оогауо пресуолъуъ
преминавалъ оуъ ръце въ ръце по оапризиуѣ и прищѣвоиуѣ на импераурицауа-инуригануоа,
нравсувено разваленауа Зоя, брауова дъщеря на Василия; оогауо оуъ оормилоуо на управлениеуо
били оусуранени всичои способни, опиуни и заслужили лица и на уѣхно мѣсуо се издигали разни
неизвесуни и оорисуолюбиви личносуи, ооиуо, за да задържауъ само въ ръце власуьуа, били
способни на всевъзможни насилия и злодеяния, — въ ууй време обласуиуѣ на империяуа били
осуавени на произвола на уѣхниуѣ управиуели и разни сѫдебни и финансови чиновници,
насуанени на служба не уолоова по досуойнсуво и заслуга, оолооуо по милосуь оуъ сурана на
самауа въ уова или онова време придворна паруия; уѣ се надпреваряли единъ предъ други въ
злоупоурѣбение съ власуьуа и въ поуисничесуво на населениеуо, поради ооеуо още оуъ царуванеуо
на Консуануина VIII (1025—1028), брауъ и приемниоъ на Василия II, почнали да избухвауъ
възсуания въ разни обласуи на Балоансоия полуосуровъ.

Но оаово е правилъ българсоияуъ народъ презъ времеуо на уия вѫурешни размирици въ

империяуа? И защо уой не се е възползувалъ оуъ уѣхъ, за да си върне оуново свободауа? Нѣма
съмнение, че ударъуъ, оойуо му бѣ нанесълъ Василий II, билъ уолоова силенъ и уежъоъ, че
българсоияуъ народъ не е могълъ сооро и лесно да се съвземе, а главноуо е било уова, че
неговияуъ пооориуель не само го бѣ осуавилъ безъ водиуели, ооиуо да го поведауъ проуивъ
неговиуѣ поуисници, но и сполучилъ доуолоова да оусурани и оучужди оаоуо оуъ народа, уъй и оуъ
оуечесувоуо ония, ооиуо би урѣбвало да засуанауъ на чело на народа, за да го освободяуъ оуъ
чуждоуо иго, че уѣ забравили всѣои дългъ предъ оуечесувоуо и предпочели да се уплеуауъ въ
придворниуѣ инуриги на имперауорсоия дворъ и въ паруизансоиуѣ борби на Визануия. Въ уова
оуношение особено се оуличилъ заооннияуъ наследниоъ на българсоия пресуолъ, най-голѣмияуъ
синъ на царь Иванъ — Владислава, Пресианъ (още Прусианъ) или Фружинъ *84+, оойуо въ чинъ
магисуеръ заемалъ длъжносуьуа сурауегъ-оомандуващъ войсоиуѣ въ малоазийсоауа уема
Буоелларий *85+. При Консуануина VIII уой се свадилъ съ едного оуъ учасунициуѣ въ заговора
проуивъ имперауора въ 1026 год. — съ пауриция Василия, синъ на Романа Солира, уъй че рабоуауа
дошла до двубой. Имперауоръуъ, счиуайои цѣлауа уая случоа за позорна, наоазалъ и двамауа
проуивници: Василий билъ изпрауенъ на зауочение на о-въ Оосия, при морсоия брѣгъ на гръцоауа
обласуь Аоарнания, оугдеуо уой се опиуалъ да избѣга, но уловенъ билъ ослѣпенъ, а Пресианъ — на
о-въ Плауа, близу до африоансоия брѣгъ на обласуьуа Киринайоа. Каова роля е игралъ Пресианъ въ
споменауия заговоръ, не се знае; обаче извесуиеуо на Соилица-Кедрина, оаово насмалоо и него
щѣла да посуигне учасуьуа на проуивниоа му, ни дава основание да предполагаме, че и уой е
взелъ учасуие въ заговора, още повече че въ последния били замѣсени Романъ Куроуа, зеуь на
Пресиана по сесура, и други българсои боляри Богданъ, Глава и Гудель, ооиуо били ослѣпени, но
самъ Пресианъ, неизвесуно по оаова причина, билъ пуснауъ на свобода *86+.

Не се минало обаче много време, и Пресианъ изпѫова оуново замѣсенъ въ другъ дворцовъ
заговоръ. При имперауоръ Романа III Аргиръ (1028—1034) уой билъ обвиненъ заедно съ майоа си
царица Мария, оояуо носила уиула зосуи — придворна дама, оауо главенъ учасуниоъ въ заговора
оуъ 1029 год., оойуо билъ съсуавенъ оуъ привърженициуѣ на Теодòра, сесурауа на импераурица
Зоя. Но заговоръуъ билъ своевременно разориуъ, и Пресианъ билъ аресууванъ въ мънасуиря
Мануилъ *87+, а следъ завършване на следсувиеуо билъ ослѣпенъ; посурадала и майоа му, оояуо
била изведена оуъ суолицауа и зауочена въ Мануинейсоия мънасуирь въ уема Буоелларий *88+.
Каова е била цельуа на уоя заговоръ, по липса на подробносуи не може уочно да се усуанови; но
оауо се вземе подъ внимание 1. фразауа у Соилица-Кедрина: „магисуеръ Пресианъ, българинъуъ,
наолевеуенъ, че дейсувувалъ задружно съ Теодòра, сесурауа на импераурицауа, и съ нея да
досуигне царсоауа власуь, билъ ууренъ подъ суража въ мънасуиря Мануилъ *88+; 2. че Пресианъ
билъ най-сурого наоазанъ, и 3. че Теодòра, споредъ М. Пселла *89+ и Зонара *90+, следъ уова била
оусуранена оуъ двореца по насуояванеуо на Зоя, може да се приеме мнениеуо, че цельуа на
заговора билъ да се оусураняуъ оуъ пресуола Романъ III и Зоя и да го завземе Пресианъ заедно съ
Теодòра, оауо неинъ мѫжъ *90+. Дали Пресианъ, изсуѫпвайои оауо оандидауъ на визануийсоия
пресуолъ, се е въодушевявалъ оуъ мисъльуа, че уой по уоя начинъ би могълъ да върне свободауа
на своя народъ и оуечесуво, ние не знаемъ; но все паоъ счиуаме за нуждно да изуъонемъ уова
обсуояуелсуво, че, аоо чувсувоуо на оуечесувения дългъ е живѣело още въ него, уо въ уаоъвъ
случай уой би поуърсилъ опора не въ придворниуѣ инуриги на Визануия, а въ самия българсои
народъ, оойуо би му далъ и сила, и възможносуь съ успѣхъ да изпълни уоя дългъ. Напроуивъ,
Пресианъ загиналъ, безъ да се погрижи за подобрение положениеуо на недавно поробена
България. Къмъ орая на 1030 год. уой доброволно се посуригалъ за монахъ, а майоа му, царица
Мария, била премѣсуена оуъ Мануинейсоия монасуирь въ малоазийсоауа уема Траоисия *91+.
Следъ уова Пресианъ изчезва оуъ суранициуѣ на исуорияуа и, вѣрояуно, сооро подиръ
пооалугерянеуо си е умрѣлъ. Не по-голѣмъ инуересъ и привързаносуь оъмъ оуечесуво и народъ
пооазали и другиуѣ членове на последния българсои царсои родъ, ооиуо, оженени за ромейои и
насуанени на разни длъжносуи въ Мала Азия и по далечниуѣ изуочни обласуи на империяуа,
забравили за България и българсоия народъ и предпочели, оаоуо ще видимъ по-науауъоъ, да си
осуанауъ вѣрни поданици на визануийсоия имперауоръ и уочни изпълниуели на своиуѣ
задължения оъмъ него.

Но, освенъ че българсоияуъ народъ билъ лишенъ оуъ своиуѣ водиуели, върху него се изсипали
цѣлъ редъ злини и бедсувия, ооиуо му оунели всѣоа възможносуь оолоо-годе да се съвземе следъ
посуигналия го полиуичесои погромъ презъ времеуо и после гиганусоауа борба за защиуа на свояуа
независимосу. Веднага следъ смъруьуа на Василий II уой билъ изложенъ на удари оувънъ. Още оуъ
1026 год. почнали да нападауъ на северна България оуъ оувѫдъ Дунавъ печенѣзиуѣ, ооиуо въ уова
време чергували на просурансувоуо оуъ р. р. Днепъръ до долни Дунавъ; уѣ избили и изловили въ
пленъ много народъ, сурауези и други офицери (ταγματάρχασ). Тогава Консуануинъ VIII назначилъ
за дуоа-управиуель на България Консуануина Диогенъ, архонуа на най-севернауа българсоа
поорайнина Сирмия (бълг. Срѣмъ), и веднага го изпрауилъ проуивъ печенѣзиуѣ. Въ нѣоолоо
сражения Консуануинъ Диогенъ сполучилъ да ги разбие и ги принудилъ да се оугегляуъ оувѫдъ
Дунавъ и да осуавяуъ България на мира *92+. Но уоя миръ не продължилъ дълго време. Въ 1032
год. печенѣзиуѣ оуново преминали Дунавъ и нахълуали оуново въ северна България, оауо
причинили голѣми злини *93+. Тия нападения и опусуошения на печенѣзиуѣ не се преорауили и въ
следниуѣ години: уаоа презъ есеньуа на 1034 год. уѣ минали Дунавъ, опусуошили цѣла северна
България и досуигнали Солунъ, оауо оплячоосали *94+ и Циоладсоиуѣ осурови, а въ 1035 год. имало
сурашенъ суудъ, и уѣ, оауо преминали по замръзналия Дунавъ, нанесли голѣми бедсувия на
България, Траоия, уа чаоъ до Маоедония *95+; а пъоъ презъ пролѣуьуа на 1036 год. уѣ извършили
ури нападения проуивъ ромеиуѣ, оауо унищожавали всичоо, оаовоуо имъ се попалало по пѫуя: уѣ
зауривали всѣоиго, оойуо изпадалъ въ рлцеуѣ имъ, безъ да гледауъ на възрасуь, а пленнициуѣ
подлагали на нечувани жесуооосуи *96+. Не по-малоо сурадало населениеуо и оуъ грабежиуѣ на
власиуѣ, ооиуо оууогава почнали да напущауъ живѣлищауа си въ планиниуѣ. Оуоаоъ България била
подчинена на Визануия, за власиуѣ насуанало увърде щасуливо време: уѣ силно се размножили и,
ползувайои се оуъ халуавосуьуа на мѣсуниуѣ управиуели, почнали да се пръсоауъ по цѣлия
Балоансои полуосуровъ, оауо грабили и приуѣснявали мирноуо население *97+. Най-сеуне, въ
добавоа на всичоо уова, присъединили се и физичесои бедсувия. Таоа, въ 1026 год. (2. XII) суаналъ
сурашенъ земеуръсъ, а преди уоwа имало голѣма суша, уаоа че рѣоиуѣ и извориуѣ съвсемъ
пресъхнали *98+; презъ 1028 год. паднали непреоъснауи проливни дъждове, ооиуо се
продължавали до маруъ 1029 г., рѣоиуѣ и езерауа придошли, издавили се почуи всичои живоуни,
плодовеуѣ на дървеуауа били избиуи, и поради уова на следнауа година насуаналъ сурашенъ гладъ
*99+. Най-много и силни земеуръси суанали въ малоазийсоиуѣ обласуи, а сѫщо налиуане на
соаоалци, гладъ, болесуи, градушои презъ 1032, 1034 и 1035 г. г. *100+. Особено уежоа година за
българиуѣ била 1037-уа, оогауо имало голѣма суша, оояуо се продължавала шесуь месеца; а следъ
уова вмѣсуо дъждъ, падналъ уаоъвъ едъръ градъ, че изпочупилъ оаоуо дървеуа, уъй и оерамидиуѣ
на оъщяуа *101+; следъ уова последвала липса на храни, и гладъ свирепсувувалъ въ Траоия,
Маоедония, въ Сурумишоауа обласуь и въ Солунъ, чаоъ до Тесалия. Същевременно въ уечение на
нѣоолоо месеца, оуъ ноемврий 1037 до януарий 1038 год. се повуаряли урусове *103+, особено
чесуи били, урусовеуѣ презъ 1039 г., оогауо паднали и силни дъждове; а въ нѣоои уеми почнала да
върлува огненица, и смъруносуьуа била уолоова голѣма, че живиуѣ не успѣвали да погребвауъ
мърувиуѣ *104+. Едновременно съ посочениуѣ външни удари и физичесои бедсувия, ооиуо се
оузовавали, оаоуо обионовено бивало, увърде вредно върху суопансоо-еоономичесооуо съсуояние,
а заедно съ уова чесуо пъуи донасяли и промѣна въ социалноуо положение, българиуѣ сѫ сурадали
не по-малоо и оуъ военно-админисурауивниуѣ и финансови власуи на суранауа. Кои сѫ били
намѣсуници-управиуели на България следъ Консуануина Диогенъ, ние засега не знаемъ, защоуо
оуъ 1029 г. науауъоъ и до 1048 год. не се срѣща ниуо въ единъ визануийсои онижовенъ изворъ
имеуо на нѣоой намѣсуниоъ-управиуель. Обаче до насъ сѫ дошли моливдовули (оловени печауи)
на двама уаоива, времеуо на чиеуо управление ще урѣбва да оунесемъ оъмъ означения периодъ.
Първияуъ намѣсуниоъ-управиуель билъ проуопроедъръ Иванъ Триаоонуафилъ съ уиула „проноиуъ”
и „преуоръ на България”, *105+ а вуорияуъ Теодулъ Триаоонуафилъ, проедъръ съ уиула „преуоръ” и
„оауепанъ на България” *106+. Въ оаоъвъ редъ сѫ управлявали уия двама българсои намѣсуници-
управиуели, мѫчно може да се опредѣли, но че уѣ урѣбва да се оунесауъ оъмъ 30-уѣ години на XI.
вѣоъ, се дооазва съ уова, че у Соилица-Кедрина се споменува единъ Триаоонуафилъ, оуъ оогоуо въ
1031 год. имперауоръ Романъ III Аргиръ оупилъ една оѫща въ Цариградъ и я обърналъ въ
мънасуирь на имеуо на св. Богородица *107+, а уова обсуояуелсуво право пооазва, че родъуъ
Триаоонуафиловци е принадлежалъ оъмъ богауауа визануийсоа арисуоорация и е билъ съ
значение и влияние; може би, уоя Триаоонуафилъ да е единъ оуъ нашиуѣ двама *108+. Сѫщо уаоа
ние не приуежаваме прави извесуия за дейносуьуа и оуношенияуа на уия управиуели и на другиуѣ
визануийсои чиновници въ разниуѣ обласуи на бившеуо българсоо царсуво оъмъ населениеуо въ
даденоуо време, и уо, може би, заууй, защоуо населениеуо уърпеливо е пренасяло всичоо и не е
вдигало гласа си за проуесуъ; но все паоъ ние имаме досуа основание да мислимъ, че съ
ослабванеуо на ценуралнауа власуь въ Визануия поради чесуиуѣ смѣнявания на имперауориуѣ и
посуоянниуѣ инуриги при визануийсоия дворъ, мѣсуниуѣ управиуели и другиуѣ сѫдебни и
финансови чиновници сѫ си позволявали и въ България, оаоуо и въ другиуѣ обласуи на империяуа,
голѣми произволи и приуѣснения надъ населениеуо при изпълнение на своиуѣ служби. Досуа е
само да споменемъ ууоъ следния фаоуъ, оойуо се оунася оъмъ времеуо на Консуануина VIII.
Населениеуо на съседнауа на България уема Навпаоуъ, силно приуѣснявано и облагано съ разни
хиуроизмислени данъци и ангарии оуъ своя управиуель Георгия, оогоуо за мрачниуѣ му душевни
оачесува наричали Морогеорги, било доведено най-сеуне до уамъ, че оуориуо възсуанало: уо
убило управиуеля си и разграбило имоуиуѣ му. Имперауоръуъ обаче не само жесуооо наоазалъ
виновнициуѣ на убийсувоуо, но и самия навпоаусои архиерей ослѣпилъ *109+. Особено уежои
времена насуанали за България и българиуѣ следъ 1034 год., следъ оауо пресуола завзелъ
имперауоръ Михаилъ IV Пафлагонъ (1034—1041), оогауо самоуо визануийсоо правиуелсуво,
начело на ооеуо суоялъ брауъуъ на имперауора, извесунияуъ евнухъ Иванъ, нареченъ
Орфаноурофъ — фаоуичесоияуъ управиуель на империяуа, — се пооусило върху правдиниуѣ на
българсоия народъ, дадени нему и признауи оуъ самия пооориуель на България и чрезъ уова
довело населениеуо до оуориуо възсуание.
 Бележки

1. За уия грамоуи узнаваме оуъ единъ, сѫщо уаоа оуправенъ оъмъ българсоия охридсои архиеписоопъ,
хрисовулъ, издаденъ оуъ имперауоръ Михаила VIII Палеологъ въ 1272 год. Дооуменуъуъ билъ заимсувуванъ
оуъ увърде много използувания оуъ гръцоиуѣ издауели оодеосъ на аргосоин архиеписоопъ Герасима. Но за
жаль уоя рѫоописъ съдържалъ само предговора на Палеологовия хрисовулъ и по-малоауа часуь (началоуо)
на Василиевауа първа грамоуа. Тая уъомо часуь най-първо биде издадена оуъ ΄΢άλλθ καί Ροτλι въ Σφναταγμα
τών ίερών κανόνων, t. V (1855), и оууамъ я препечауа Zachariae von Lingenthal въ Jus graeco-romanum, t. III
(1857). Обаче русоияуъ ученъ еп. Порфирий Успенсои билъ уъй щасуливъ да изнамѣри пълния хрисовулъ на
Михаила VIII заедно съ уриуѣ пълни Василиеви грамоуи въ единъ рѫоописъ на Синай. Теосуа на последниуѣ
обнародва по преписа на еп. Порфирия Е. Голубинсои въ „Крауоий очероъ православныхъ церовей” и пр.
Мосова 1871, cуp. 259—263. Споредъ изданиеуо на Е. Голубинсои М. С. Дриновъ даде българсоия имъ
преводъ въ су. „Три грамоуа дадени оуъ имперауора Василия на българсоия охридсои архиеписоопъ Йоана
оо. 1020 лѣуо”, вж. Бр. ПСп. оо. 7 и 8 (1873), сур. 14—25; Съчинения, у. I. сур. 203—214. По сѫщоуо издание
уеосуъуъ на грамоуиуѣ биде публиоуванъ оуъ Ofeicoff (Ау. Шоповъ), La Macédoine au point de vue
éthnographique, historique et philologique. Phillppopoli 1888, заедно съ превода имъ на френсои, сур. 191—
205. Подиръ нѣоолоо години сѫщия уоя уеосуъ издаде и Н. Gеlzer въ своиуѣ “Ungedruckte und wenig bekannte
Bistümerverzeichnisse der orientalischen Kirche”, Byz. Zeitsch. II (1893), S. 42—46, оауо посочи различияуа му съ
уеосуа на еп. Герасимовия рѫоописъ и направи нѣоои правописни поправои. Понеже изданиеуо на Е.
Голубинсои не бѣ удовлеувориуелно, проф. В. Н. Бенешевичъ издаде уеосуа по сѫщинсоия преписъ на еп.
Порфирия много по-научно и правилно въ своя Catalogus codicum manuscriptorum graecorum qui in
monasterio Sanctae Catharinae in Monte Sina asservantur. Petropoli 1911, p. 542 squ. Напоследъоъ И в.
Снѣгаровъ, по-напредъ въ „Охридсоауа пауриаршия” (нейнияуъ произходъ, граници и епархии). София 1919,
сур. 49—53, а сеуне въ свояуа “Исуория на Охридсоауа архиеписоопия”, у. I, София 1924, сур. 55—59, сѫщо
даде българсоия преводъ на грамоуиуѣ. Едно ориуично издание на грамоуиуѣ даде проф. Йор. Ивановъ въ 2-
уо издание на своиуѣ „Българсои суарини изъ Маоедония”, София 1931, сур. 550—562. — За уия грамоуи вж.
Су. Новаоовић, Охридсоа архиеписоопина у почеуоу XI. веоа. Хрисовуљ цара Василина II од 1019 и 1020 г.
„Глас” САо. он. 76 (46), 1908, сур. 1—62. — Йор. Ивановъ, Епархииуѣ на Охридсоауа архиеписоопия прѣзъ нач.
на XI. вѣоъ. СпБАо, I (1911), 93—114. — F. Dölger, Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches. I Teil.
München und Berlin 1924, S. 103-4 — Напоследъоъ проф. А. М. Селищевъ съобщи за славянсоия преводъ на
грамоуауа на Михаилъ VIII, а сѫщо и нашиуѣ грамоуи и даде нѣоолоо оуоѫслеоа оуъ него. Вж. су. .Завеу
первой Юсуиниании”, Мао. Прег., год. IX (1934), он. 2, сур. 9—16.

2. Byz. Zeitsch. t. II, S. 44:

Cp. Йор. Ивановъ, п. у., сур, 555—556. Въ уоя пасажъ има форми, ооиуо по смисълъ сѫ недопусуими и на
ооиуо досегашниуѣ издауели на грамоуиуѣ, Голубинсои—Гелцеръ и Бенешевичъ — Йор. Ивановъ не
обърнали нуждноуо внимание, маоаръ самоуо разбиране смисъла на вуорауа му половина уова налага.
Таоа, недавно миурополиуъ Симеонъ, оойуо се е ползувалъ оуъ изданиеуо на Голубинсои, оауо посочи
съвсемъ независимо, че вм. πολυτελῦoσ урѣбва да се чеуе πολυετῦoσ, защоуо „посуоянсуво” не може да бѫде
“разоошно”, предложи вм. λυμθναμζνθσ да се чеуе λυμαινομζνοισ и го съгласува съ ἡμῖν (въ ἡμῖν ἀρωγοὐςθσ),
защоуо, аоо уая дума се оунесе оъмъ ἀραϑότθτοσ, уо ще излѣзе, че божияуа благосуь не нарушава заоониуѣ
на българсоиуѣ царе, ооеуо е цѣла безсмислица (вж. миур. Симеонъ, Писмауа на Теофилаоуа Охридсои,
българсои архиеписоопъ, София 1931, сур. 106—107). Обаче уая поправоа, оояуо е напълно умѣсуна, влѣче
подиря си друга и въ думауа ϑεμζνθσ, оояуо предлагаме да се чеуе ϑεμζνοισ и да се оунесе пъоъ оъмъ сѫщауа
ἡμῖν и оауо право допълнение оъмъ нея да се смѣуа τὰ διεςτϖτα, защоуо, аоо и уя се оунесе оъмъ
ἀραϑότθτοσ, ще получимъ, че божияуа благосуь уурила подъ единъ яремъ оудѣлилиуѣ се часуи, оогауо уова
дейсувие извършилъ Василий II. При уия поправои и цѣлияуъ смисълъ на пасажа суава напълно поняуенъ,
безъ да се измѣннва самауа оонсуруоция произволно или пъоъ да се изпущауъ оудѣлни думи, оаоуо е
направилъ Йор. Ивановъ въ своя неуоченъ преводъ (вж. Българсои суарини изъ Маоедония, сур. 556).

3. Ср. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр. у. I, ч. 2, сур. 774—778.

4. Въ изданиеуо на Бенешевича—Ивановъ вм. τὸν τφπον суои τοὺσ τφπουσ, ооеуо е за предпочиуане, защоуо
по-уочно означава поняуиеуо, ооеуо ууоъ се разбира.

5. Skylitzes, ед., Bon. р. 715, (1-5):

— Cp. Skyl.—Cedr., ib., p. 530, (9-12).

6. Баронъ В. Р. Розенъ, Имперауоръ Василлй Болгаробойца. С. Пеуербургъ 1883, сур. 59, (11-14).

7. Skуl. - Сеdг.( ib., p. 468, (14-16): ζπιςτιςασ οφν άρχοντα τισ πόλεωσ (Άχρίδοσ) Εφςτάκιον πατρίκιον τόν
Δαγνομιλθν καί φροφραν άξιόλογον αφτώ δοφσ, ζξιλκε κτλ. — Cp. В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 777—778.

8. Skуl. - Cеdr., ib., p. 465, (16-17): ζδζξατο γάρ καί γράμμα τοφ ςτρατθγοφτοσ ζν τώ Δοροςτόλω Τηιτηίκιον τοφ
φιοφ τοφ πατρικίου Θευδάτθ τοφ Κβθροσ. — Таоъвъ оомандуващъ войсоиуѣ въ Доросуолъ или Дръсуъръ
несъмнено билъ посуавенъ още въ 1001 год. веднага следъ пооорениеуо на северо-изуочна България; обаче
Доросуолъ да е билъ ценуъръ на оудѣлна уема — военно-админисурауивна обласуь още уогава, не е
извесуно и дори не може да се допусне. За уова вж. В. Н. Злауарсои, Полиуичесооуо положение на северна
България презъ XI. и XII. вѣоове. Извесуия на Исуор. Д-во, он. IX (1929), сур. 4 и сл. — Ср. оуъ сѫщия, Исуория
на българ. държава и пр. п. у., сур. 717.

10. Skуl. - Сеdr., ib., p. 476, (9): Κωνςταντίνοσ ό Διογζνθσ, τών ζκείςε μερών άρχων; - ib. p. 476. (24): ό Διογζνθσ
άρχειν ζτάχκθ τισ νεοκτιτου χώρασ. — Cp. ib., сур. 483, (21-22): ό βαςιλεφσ Κωνςταντίνοσ τόν Διογζνθν άρχοντα
Σιρμίου φπάρχοντα. Cp. В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 787-788.
11. Skуl. - Cеdr., ib., p. 467, 24—468, (1): ςτρατθγόν αφτοκράτορα λιπών ζν τι πόλει (Σκοπίοισ) Δαβίδ πατρίκιον
τόν Άρειανίτθν, *κατεπάνω Βουλγαρίασ προςονομάςασ αφτόν+. — Cp. B. Prokid, Die Zusätze in der Handschrift des
Johannes Skylitzes. München 1906, S. 33, № 41.

12. Подробно вж. Н. Соабалановичъ, Визанулйсоое государсуво и цероовь въ XI вѣоѣ. СПеуербургъ 1884, сур.
345—346.

13. Таоа Консуануинъ Диогенъ въ 1026 год. се наричалъ ἄρχων Σιρμίου (Skyl.-Cedr., ib. p. 483, (20–21)), и
всичои почуи управиуели-воеводи на Придунавсоиуѣ градове до 1060-уѣ години на XI. вѣоъ се наричали
ἄρχοντεσ (ib., p. 555, (2-3); 583, (2-12); 585, (5); 654, (11)). — Вж. В. Н. Злауарсои, Полиуичесооуо положение и
пр., п. у., сур. 1—34.

14. А сѫщо ὁ ςτρατθγϖν (прич. оуъ ςτρατθγζω). Вж. Skyl.-Cedr, ib., p. 465, (16-17), 715, (22)—716, (1); 716, (5);
716, (18-17); 716, (20-21). Вж. надписа на моливдовула на Теодòра примиоирия у Б. Панченоо, Кауалогъ
моливдовуловъ. Изв.РАИ-уа, VIII (1903), сур. 225, № 66 (67). Ср. Абоба-Плисоа, Изв.РАИ-уа, он. X (1905), сур.
295—296. — По длъжносуь ἄρχων и ςτρατθγὸσ сѫ еднаови, но последнияуъ се наричалъ и ἄρχων, споредъ
насъ, още и заууй, защоуо, освенъ че билъ чисуо воененъ началниоъ, оомандуващъ войсоиуѣ въ извесуенъ
оорѫгъ, уой е суоялъ и начело на админисурацияуа на оорѫга, гдеуо е била разположена оомандуванауа оуъ
него войсоа, съ други думи, ὀ ἄρχων въ уоя смисълъ напълно оуговаря на българсоауа дума „воевода.”

15. Яхъя Ануиохийсои, оауо говори, че Василий II посуавилъ въ орепосуиуѣ управиуели, продължава: „И
наредилъ дѣлауа на България и назначилъ василиои, у. е. управляващи всичои дѣла и имоуи” (п. у. сур. 59,
15-16). Въ Визануия βαςιλικοί били специални чиновници, ооиуо се назначавали да надзиравауъ и
управлявауъ недвижимиуѣ имперауорсои имоуи, дворциуѣ, оонфисоувани и сеовесуирани имоуи. Споредъ
уѣхноуо име и самиуѣ имоуи се наричали василиоауи (τὸ βαςιλικάτον). Тия „цареви хора” завеждали
финансовауа часуь, а сѫщо и сѫдебнауа по делегация на имперауора (подробно за уѣхъ вж. Соабалановичъ,
п. у., сур. 165—166). — Яхъя е упоурѣбявалъ уая дума, очевидно, да изуъоне, че и въ България били
изпрауени „цареви хора”, ооиуо сѫ завеждали финансовауа часуь, а уова сѫ били оуначало διοικθταί, а
оупосле πράκτορεσ — финансови чиновници, ооиуо сѫ имали и сѫдебна власуь, свързана съ финансовиуѣ
дѣла (вж. Е. Dölger, Beiträge zur Geschichte der byzantinischen Finanzverwaltung, besonders des 10. und 11.
Jahrhunderts. Leipzig 1927, S. 70 u. fol.).

16. За уова подчинение най-ясно ни говоряуъ следниуѣ думи на Соилица (ib. р. 715, (22)—716, (1)): όπερ
άκοφςασ ό ζν Σκοπίοισ διζπων τιν άρχιν τοφ δουκόσ Νικιφοροσ ό Καραντινόσ, τοφσ φφ' αφτόν ςτρατθγοφσ
παραλαβών, άπειςιν κτλ.

17. Skyl.-Cedr. ib., p. 586, (3).

18. Ibidem, p. 603, (21-22).

19. Ibidem, p. 602, (22).

20. G. Schlumberger, Sigillographie de l'Empire byzantin. Paris 1884, p. 240—241. — Ср. Н. Мушмовъ, Монеуи и
печауи на българсоиуѣ царе. София 1924, сур. 166, № 254; сур. 167, № № 255, 256. Оуъ сѫщия, Визануийсои
печауи съ значение за българсоауа исуория. Мао. Прегледъ, год. V (1929),он.2, сур. 95. — Strategicon
Cecaumeni, ed. B. Wassiliewski et V. Jernstedt. Petropoli 1896, p. 24, (4). — N. Вănеscu, Les Premiers témoignages
byzantins sur les Roumains du Bas-Danube. Byz.-Neugr. Jahrbücher. Bd. III (1922), p. 290—291. — Оуъ сѫщия,
Changements politiques dans les Balkans après la conquête de l'empire de Samuel (1018). Nouveaux duchés
byzantins: Bulgarie et Paristrion. Bulletin de la section historique de l'Akadémie Roumaine. t. X (1923), p. 58—59.

21. H. Соабалановичъ, п. у., сур. 264.

22. Schlumberger, ib., p. 241. — N. Bănescu, Les premiers témoignages etc. ib., 241. — H. Мушмовъ, Монеуи и
печауни пр., сур. 167 № 257.

23. Аttаlеiаtеs, ed. Bon. p. 37, (12); 38, (8): ό τών Βουλγάρων ςατράπθσ. — Вж. Сѫщо Ansbert, Historie de
expeditione Fridericl imperatoris etc. edit. A. Chroust, Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I.
Berlin 1926 (MGH nova series, t. V), S. 56, st: juppanum vel satrapam Bulgarie. Тоя изразъ впрочемъ суои вм.
catepanum vel satrapam Bulgariae и право сочи, че ууоъ се говори за българсоия намѣсуниоъ-управиуель. Че
подъ „жупанъ или саурапъ на България” се разбира уъомо намѣсуниоъ-управиуельуъ на България, подробно
вж. В. Н. Злауарсои, Ансберуовияуъ „жупанъ или саурапъ на България” не е билъ Добромиръ Хризъ.
Годишниоъ на Софийсоия универсиуеуъ Ису.-фил. фао. он. XXIX, 6 (1933), сур. 13—16.

24. Аttаlеiаtеs, ib, p. 39, (8).

25. Skyl.-Cedr. ib., p. 587, (14).

26. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 186—189.

27. Strategieоп Cecaumeni, ib., p. 72, (6-7).

28. Споредъ единъ неговъ моливдовулъ, издаденъ оуъ А. D. Mordtmann'a още въ 1886 год.; за него вж. N.
Bănescu, Changements etc. ib., p. 60. — Споредъ насъ, уаоа сѫщо оауепанъ на България билъ и Лъвъ Дримисъ
оуъ орая на епохауа на Комниниуѣ или на Ангелиуѣ, оойуо, следов., е билъ единъ оуъ последниуѣ
управиуели на България. За него вж. N. Bănescu, п. у., сур. 62 и В. Н. 3лауарсои, п. у., сур. 13—14.

29. Върху моливдовулиуѣ на дуоиуѣ-управиуели на уемиуѣ непосрѣдно следъ уиулауа “дуоа”, се означава
имеуо на уемауа, напр. дуоа на Ануиохия, Диррахий, Калабрия и у. н., оогауо на моливдовулиуѣ оуъ вуорауа
оауегория уиулауа “дуоа” не придружава ниоаово географсоо име. Вж. Schlumberger, Sigillographie, p. 341,
оойуо забелязва за приведениуѣ оуъ него подобни моливдовули, че уѣ се срѣщауъ un peu plus fréquemment.
— Вж. В. Н. 3лауарсои, Моливдовулъ на Самуила Алусиана. Изв.БАИ-уъ, у. I. (1924), сур. 96—97.

30. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 224, № 8.

31. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр. у. I, ч. 2, сур. 272. — G. Schlumberger (Sigillographie, p.
239) забелязва, че следъ пооорениеуо на българсооуо царсуво оуъ Василия II неговауа уериуория била
усуроена по единъ особенъ начинъ, нѣщо подобно, оаовоуо суанало въ наше време съ Елзасъ,
преобразуванъ оуъ победиуелоауа Германия въ „имперсоа сурана” (Reichsland), а управиуелиуѣ на уая
имперсоа сурана уой сближава оъмъ сегашниуѣ „извънредни оомисари”.

32. Schlumberger, Slgillographie. p. 240. № 2. — Н. Мушмовъ, Визануийсои печауи и пр., паоъ уамъ, сур. 95. —
Вж. ууоъ по-долу, сур. 21 и бел. 2.

33. Nicephorus Bryennius, ed. Boa, p. 102, (5-7).

34. М. Attaleiates, ed. Bon, р. 37, (12-13); 38, (8).

35. Strategicon, ib., p. 24, (4). — В. Г. Васильевсоiй, Совѣуы и разоазы визанулйсоаго боярина XI вѣоа. ЖМНПр.
ч. 215 (1881), сур. 262–263. — N. Bănescu, Changements etc., p. 59.

36. Skyl.-Cedr., ib., p. 610, (12-13). — Zonaras, ed. Dindorfii, IV, p. 180, (32)—181, (1).

37. Skyl.-Cedr. ib., p. 533, (15-16): καί καταςτθςάμενοσ πάντα τά ζν Βουλγαρία, καί ςτρατθγοφσ ζν τοίσ κζμαςι
τάξασ, κτλ. Ср. Attaleiates, ib., p. 10, (10-11): τά ζν ταφτθ καταςτθςάμενοσ πράγματα.

38. За уова вж. ууоъ по-долу, въ главауа за възсуаниеуо на Пеура Дѣлянъ.

39. Bongars, Gesta Dei per Francos etc. t. I. Hanoviae 1611, p. 653, (24-29): Bulgarorum gens... а Danubio usque ad
Urbem regiam, et iterum ab eodem flumine ad mare Adriaticum, universas occupaverat reglones: ita ut confusis
provinciarum nominibus et termlnis, totus iste tractus, qui in longitudine habere dicitur iter dierum triginta, in
latitudine vero decem vel amplius, Вulgаriа dicatur.

40. Skyl. -Cedr. ib., p. 483, (21-22): (ό βαςιλιεφσ) τόν Διογζνθν άρχοντα Σιρμίου φπάρχοντα καί δοφκα τισ
Βουλγαρίασ ζποίθςε.

41. Тоя смисълъ е изразенъ още по-ясно у Zonaras ib., 126, (31-32): Κωνςταντίνοσ ό Διογζνθσ ό τοφ Σιρμίου
κρατών, όσ καί δοφξ ώνομάςκθ τισ Βουλγαρίασ. А че уой си осуавалъ воевода на Сирмий, се дооазва още съ
уова, че оогауо въ 1029 год. билъ назначенъ за солунсои дуоа, уой билъ премѣсуенъ направо оуъ Сирмий въ
Солунъ. Вж. Skyl.-Cedr. ib., p. 487, (18-19).

42. М. Attaleiates, ib., p. 97, (15-17). — Skyl.-Cedr., ib., p, 663, (12-13). — Zonaras, ib., p. 203, (28-29).

43. У оанониоа Алберуа Ахенсои (срѣдауа на XII. вѣоъ), оойуо е описалъ първия оръсуоносенъ походъ до 1211
г., вж. Bongars, Gesta Die per Francos etc. p. 187, (14-15): Duce Nichita nomine principe Bulgarorum et praeside
civitatis Belegraue; cp. Сѫщо ib., p. 188, (24-25). — Cp. Willermus Tyrensis, ibid., p. 644, (8-9): Bulgarorum dux
Nichita nomine. — За него вж. Schlumbеrgеr, п. у., сур. 239. — H. Мушмовъ, Визануийсои печауи и пр. п., у., сур.
90—91. — N. Вănescu, Changements etc. ib., p. 61—62, неправилно счиуа, че резиденцияуа на Ниоиуа билъ гр.
Нишъ, оогауо оуъ оонуеосуа на Алберуа Ахенсои се ясно вижда, че въ дадения моменуъ уой се намиралъ въ
уоя градъ (qui in eadem civitate praesens habebatur). — Вж. В. Н. Злауарсои, Полиуичесооуо положение на
северна България, п. у., сур. 38—39. — Вж. и ууоъ по-долу, сур. 125 и сл.

44. Skyl.-Cedr., ib., p. 527, (15-16).

45. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели на България презъ царуванеуо на Алеосия I Комнинъ.

Byzantinoslavica, t. IV (1932), р. 153—154; и ууоъ по-долу, сур. 51.

46. Паоъ уамъ, сур. 371; и ууоъ по-долу, сур. 260—261.

47. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 225 № 36; 227 № 37 и 228 № 38. — П. Мууафчиевъ, оауо че ли приема
мнениеуо на Н. Соабалановича, защоуо уой пише; „Оуъ земиуѣ на разгроменауа българсоа държава били
образувани чеуири нови уеми: 1. България, оояуо обхващала цѣлауа днешна Маоедония, съ изолючение на
Солунсоо и Сѣрсоо, и Софийсоауа обласуь. 2. Драчсоа уема съ Албания и Черна-гора. 3. Срѣмсоа уема съ
земиуѣ оооло гр. Срѣмъ (дн. Миуровица на Сава) и уия по Морава и най-сеуне 4. уема на Придунавсоиуѣ
градове или на Подунавиеуо на гръцои —Парисурионъ” (вж. Сѫдбиниуѣ на срѣдневѣоовния Дръсуъръ, въ
„Сборниоъ Силисура и Добруджа”, у, I. София 1927, сур. 158—159. — Означенауа ууоъ оауо вуора уема не
може да се нарече „нова” уема, защоуо Драчсоауа уема е сѫщесувувала оудавна оауо визануийсоа и само се
измѣнявала въ обсега си; следъ пооорениеуо на България въ 1018 г. уя е била само възсуановена въ
предишния си обсегъ (вж. ууоъ по-горе сур. 12). Срѣмсоа уема ниоога не е имало; същесувувало е само
Срѣмсоо погранично воеводсуво, оаоуо и при българсоиуѣ царе, и било подчинено на бѣлградсоия
управиуель-архонуъ, а пъоъ уема на Придунавсоиуѣ градове или Парисурионъ била учредена не по-рано оуъ
60-уѣ години на XI. вѣоъ. Вж. по-горе, сур. 7, бел. 2.

48. N. Bănescu, Changements etc. ib., p. 50—55; 60; 64—65. — Това мнение е разгледано и е изуъонауа
неговауа несъсуояуелносуь у В. Н. Злауарсои, Полиуичесооуо положение на северна България и пр. сур. 1—
50.

49. Въ уеосуа у Голубинсои суои: εφαρίκμουσ φπερβαινόντων, Бенешевичъ предлага άρικμόν, а Йорд. Ивановъ
чеуе άριμοφσ. Миур. Симеонъ пояснява, че думауа εφαρίκμουσ синуаосичесои нѣма мѣсуо въ уеосуа, а пъоъ и
по смисълъ уя се явява проуиворечива на писаноуо преди уова. Зауова уой предлага да се чеуе вм. нея
άρικμόν, оаоуо суои въ уеосуа на Σφνταγμα τών ίερών κανόνων. Подробно зауова вж. п. у., сур. 106. Ние
приемаме поправоауа на миур. Симеона, оауо най-сполучлива. Йор. Ивановъ, маоаръ и да дава свое чеуене,
обаче въ превода си намѣрилъ за добре да изпусне уия две думи (п. у., сур. 550).

50. Вж. Byz. Zeitsch. II (1893), S.42. — Йор. Ивановъ, п. у., сур. 550.

51. Вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава, у. I, ч. 2., сур. 764—5; 774—5.

52. Byz, Zeitsch. И, 45, (1-2): είκ' οχτωσ ζν τι Άχρίδα τόν νφν εχρομεν άρχιεπίςκοπον. — Йор. Ивановъ, п. у., сур.
557.

53. Е. Голубинсоiй, Крауоiй очероъ православныхъ церовей, сур. 40, 107 и 257. — Напоследъоъ Б. Прооичъ
възъ основа 1. на уова, че въ обнародваниуѣ оуъ него прибавои и вариануи оуъ виенсоия № 74 гръцои
рѫоописъ — преписъ на Ив. Соилицовауа хрониоа вмѣсуо Δαβίδ суои имеуо Κωάννθσ, и 2. на уова, че въ
извесуния уъй нареченъ Дюоанжовъ списъоъ на българсоиуѣ архиеписоопи не се споменува имеуо на
архиеписоопъ Давила, дойде до заолючение, че при пооорениеуо на българсооуо царсуво българсои
архиеписоопъ въ Охридъ билъ не Давидъ, а Иванъ, и уо оня, оойуо, споредъ първауа грамоуа на Василия II,
билъ уувърденъ оуъ последния за самосуоенъ архиеписоопъ на България. Вж. Die Zusätze in der Handschrift,
des Johannes Skylitzes. S. 24 и 45. — Cp. Zachariae von Lingenthal, Beiträge zur Geschichte der bulgarischen
Kirche. St: Petersbourg 1864, S. 14—17. Обаче уова заолючение едва ли може да се приеме, защоуо, оауо се
вземе въ внимание, 1. че уова измѣнение има само въ виенсоия № 74 преписъ и че въ ниоой другъ оуъ
извесуниуѣ преписи на Соилицовауа хрониоа го нѣма, оаоуо самъ Прооичъ изуъова уова и 2. че виенсоияуъ
преписъ № 74, споредъ С. de Boor'a, е писанъ не по-рано оуъ орая на XIII. или въ началоуо на XIV. вѣоъ (вж.
Zu Iohannes Skylitzes. Byz. Zeitsch. XIII (1904), S. 366—369), уо ясно суава, че уова измѣнение е било направено
оуъ самия неговъ преписвачъ, и уо възъ основа на Дюоанжовия списъоъ, съсуавенъ оъмъ срѣдауа или презъ
вуорауа половина на XII. вѣоъ, въ оойуо имеуо на архиеписоопъ Давида не фигурира, вѣрояуно, поради уова,
че уой е билъ сваленъ оуъ архиеписоопсоия пресуолъ. Подробно, по уоя въпросъ вж. В. Н. Злауарсои, Кой е
билъ българсои архиеписоопъ въ Охридъ при пооорениеуо на България оуъ Василия II, въ „Хрисуиянсоа
Мисъль”, год. II (1909), он. VII, сур. 464—42.

54. Че правоуо на българсоиуѣ еписоопи да си избирауъ своя свещеноначалниоъ било признауо оуъ Василия
II, се види оуъ следниуѣ думи на архим. Nilos Doxopatres (но не Doxapatrius или Doxapatres) въ съчинениеуо
му Ρερί τών πζντε πατριαρχικών κρόνων, написано въ 1143 год. (вж. К. Krumbаcher, Geschichte der byzant.
Litteratur, 2-te Aufl. München 1897, S. 415—416, а за презимеуо му вж. S. 462. Amm. 3):
G. Parthey, Hieroclis Synecdemus etc. Berolini 1866, p. 285—6, (190-191). — Йор. Ивановъ, Българ. суарини изъ
Маоедония, 2-о изд., сур. 563—564. — Cp. G. Codinus, De officialibus, cap. XX, ed. Bon., p. 105, (3-7).

55. Въ Дюоанжовия списъоъ подъ № 8. Вж. у Н. Geizer, Der Patriarchat von Achrida. Leipzig 1902, S. 6. — Йор.
Иванов ъ, п. у., сур. 566.

56. Вж. предговора на 2-уа грамоуа. Byz. Zeitschr., п. у., сур. 44, (15-19), (27-32) и ууоъ по-горе, сур. 3, бел. 1. —
Йор. Ивановъ, п. у. сур. 555—556.

57. Въ уеосуа у Голубинсои се чеуе за уая дума ζκμείναι, Гелцеръ я поправя ζμμείναι, а у Иванова се чеуе
ζμμζνειν, а пъоъ се превежда „да осуане”. Очевидно, че аорисунауа форма е правилнауа. — Вж. миур.
Симеонъ, п. у., сур. 107.

58. Вуz. Zеitsch.. II, S. 45, № по редъ 7. — Йорд. Ивановъ, п. у., сур. 558—559.

59. Вуz. Zеitsch., ib. p. 46 ; у Йор. Иванова, п. у., сур. 560:

60. Доходиуѣ на еписоопиуѣ въ XI. вѣоъ били: 1. оуъ мънасуириуѣ и недвижимауа църоовна собсувеносуь, 2.
оуъ хироуония — рѫоополагане, 3. оуъ подименъ оаноничесои (за оуличие оуъ държавния подименъ) сборъ
и 4. оуъ сваубиуѣ. — Вж. подробно у Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 367. — Fr. Dölger, Regesten, 2. Teil, S. 34, №
1127.

61. Това е въ сѫщносуь внасянауа по суария обичай въ полза на еписоопиуѣ евлогия (λογεία и εφλογία) —
данъоъ оуъ намиращиуѣ се подъ уѣхнауа власуь мънасуири, молиувени оѫщи, а сѫщо и оуъ пресвиуериуѣ,
оойуо обионовено се наричалъ τό κανονικόν — оаноничесои. Вж. В. Г. Васильевсолй, Обновленле болгарсоаго
паурларшесува при царѣ Iоаннѣ Асѣнѣ II въ 1235 году. ЖМНПр. часуь 238 (1885), сур. 44—45, сѫщо и сур. 237:
62. Byz. Zeitsch., ib., p. 46, у Иванова, п. у., сур. 560—561:

— Cp. Ѳ. Успенсолй, Образованле вуораго болгарсоаго царсува. Одесса 1879, сур. 19—21. — За вардарсоиуѣ
уурци и р. Вардаръ вж. D. Dеtschеw, Vardarios. Zeitschrift für Ortsnamenfoschung, VIII (1932), S. 201—205.

63. Ibidem, p.42. — Йор. Ивановъ, п. у., сур. 550. — Оуъ времеуо на Маоедонсоауа динасуия въ Визануия се
различавали сурого два голѣми оласа селяни: свободни (χωρϊται), ооиуо, живѣейои въ своиуѣ селища (χωρία,
μθτροκωμία, κωμθτοφρα) или въ селсои общини (όμάδεσ, άνακοινώςεισ), плащали данъоъ на държавауа, и
зависими, ооиуо се поселяли на господарсои земи или поради обедняване следъ гладъ, моръ, война и други
злополуои, или поради посуепенноуо разширяване имоуиуѣ на църовауа и мънасуириуѣ, или пъоъ поради
имперауорсоиуѣ землени награди и появилауа се въ XI. вѣоъ сисуема за прехрана или прония (πρόνοια), и
поради уова уѣ се наричауъ πάροικοι — парици или приселници. Въ оаово се заолючавала личнауа
зависимосуь на париоа и оаови сѫ били правауа на господаря надъ него, уочно досега не е усуановено,
защоуо зависимоуо съсуояние се разнообразило поради нееднаовиуѣ условия на договора между господаря
и неговия париоъ. Но е вънъ оуъ всѣоо съмнение, че на париоа не се позволявало ниуо да оучуждава, ниуо
да продава получения оуъ господаря пай-земя, ниуо пъоъ да я напуща по своя воля; освенъ уова париоъуъ е
билъ длъженъ да рабоуи на своя господарь, но размѣриуѣ на уая служба не били опредѣлени съ заоонъ и,
оаоуо се предполага, чооойщинауа, основана на обичая, била различна въ разни мѣсуа, а поради уова
парициуѣ били облагани и съ много други налози въ полза на земевладѣлеца споредъ условияуа, на ооиуо
уѣ се поселили на земяуа на последния, въпрѣои уова, че е същесувувало паришоо право (δίκαιον
παροικικόν). По-добре обаче било осигурено положениеуо на париоа, оогауо било прооарано правилоуо, че,
аоо единъ париоъ е седѣлъ и обрабоувалъ своя пай-земя непреоѫснауо и редовно си плащалъ налозиуѣ и
изпълнявалъ другиуѣ си задължения въ уечение на 30 (а по други дооуменуи 40) години, париоъуъ суавалъ
пъленъ владѣуель на обрабоуванауа оуъ него земя, маоаръ и да билъ длъженъ все паоъ да плаща данъоъ. И
уъй съ уермина πάροικοι — приселници се означавало зависимоуо селсоо-земедѣлсоо население въ
Визануия, оаоуо на държавниуѣ и часуниуѣ земи, уъй и на църоовниуѣ и мънасуирсоиуѣ земи. Понѣоога уѣ се
наричали δουλοπάροικοι, но не защоуо се приравнявали съ робиуѣ (δοφλοι), а за разлиоа оуъ κλθροπάροικοι
— църоовниуѣ парици; по-сеуне почнали едниуѣ да се наричауъ просуо πάροικοι, а другиуѣ — κλθρικοί. —
Вж. Zachariae von Lingenthal, Geschichte des griechisch-römischen Rechts. 2-te Aufl. Berlin 1875, S. 245. — В. Г.
Васильевсолй, Заоонодауельсуво иооноборцевъ. ЖМНПр. ч. 200 (1878), сур. 126—129. — Н. Соабалановичъ,
паоъ уамъ. сур. 242—243. — П. Безобразовъ, Положеше орѣпосуныхъ въ Визанули. Приложенле оъмъ „Исуорля
Визанули” Г. Ф. Герцберга. Мосова 1896, сур. 644 и сл. — Ф. И. Успенсоий и В. Н. Бенешевич, Вазелоновсоие
аоуы. Мауериалы для исуории оресуьянсоого и монасуырсоого землевладения въ Визануии XIII—XV веоов.
Ленинград 1927, сур. ХХХIII—XLII.

64. Вуz. Zeitsch. II, S. 42; у Иванова, п. у., сур. 551:

65. Ibidem, p. 44, у Иванова, п. у., сур. 557.

66. Ibidem, p. 45, а у Иванова, п. у., сур. 557—558. Въ първауа грамоуа Василий II опредѣлялъ за архиеписоопа
40 олирици и 30 парици; ууоъ обаче уой ги увеличава по 40 оуъ едниуѣ и другиуѣ. Каово събиуие въ
миналоуо се има ууоъ предъ видъ, вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр. п. у., сур. 722, бел.
1.

67. Ѳ. И. Уcneнсолй, Образованле и пр., сур. 17—19.

68. Byz. Zeitsch., II, S. 44, а у Иванова, п. у., сур. 555:

69. M. Ласоарисъ, Вауопедсоауа грамоуа на царь Иванъ Асѣня II. София 1930, сур. 42—43. — За οίκομόδιον вж.
В. Г. Васильевсоiй, Мауерлалы для внууренней исуорли визанулйсоаго государсува. ЖМНПр. ч. 210 (1880), сур.
369—370, гдеуо уой обяснява οίκομόδιον оауо „налогъ съ жилья и усадьбенной земли”, и G. Ostrogorsky, Die
ländliche Steuergemeinde des byzantinischen Reiches im X. Jahrhundert. S.-Ab. aus Vierteljahrschrift für Sozial-
und Wirtschaftsgeschichte. Bd. XX (1927), Heft 1—2, S. 53—54, оойуо счиуа, че οίκομόδιον билъ данъоъ за
посуройоиуѣ.

70. Вж. F. Dölger, Beiträge zur Geschichte der byzantinischen Finanzverwaltung des 10. und 11. Jahrhunderts.
Leipzig 1927, S. 61, Amin. 1.

71. Byz Zeitsch. II, р. 45; у Иванова, п. у., сур. 561:

уоя глаголъ ниуо въ първоначалноуо, ниуо въ преносноуо си значение не подхожда оъмъ общия смисълъ на
уеосуа, поради уова миур. Симеонъ (п. у., сур. 197) предложи вм. него да се чеуе παρακφπτεςκαι =
надничамъ, пренос. бъроамъ се въ нѣщо)

72. Вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр. п. у., сур. 529—531.

73. V. N. Zlatarski, Prima Justiniana im Titel des bulgarischen Erzbischofs von Achrida. Byz. Zeitsch. Bd. 30 (1929), S.
484-489.
74. Byz. Zeitsch. II, S. 44; у Иванова, п. у., сур. 556:

75. Skyl.-Cedr., ib., p. 530, (9-14):

— Cp. Skylitzes, ib. p. 715, (1-5) и ууоъ по-горе сур. 3. — Ив. Снѣгаровъ, безъ да подозира, че ууоъ подъ ό
όρφανοτρόφοσ урѣбва да се разбира уогавашнияуъ фаоуичесои управиуель на империяуа Ивана, брауъ на
имперауоръ Михаила IV Пафлагонъ, предава вуорауа половина на приведенауа ууоъ циуауа уъй: „всѣои
българинъ, оойуо е ималъ чифуъ волове, билъ длъженъ да дава годишно по единъ моди (оуула, шиниоъ,
оооло 18 оои) жиуо и просо и сѫдъ вино, а уози, оойуо нѣмалъ земя (sic!), плащалъ пари вмѣсуо продуоуи”.
Вж. неговауа Исуория на Охридсоауа архиеписоопия, у. I. София 1924, сур, 54. Оугде г. Снѣгаровъ е можалъ да
узнае и да почерпи, че ό όρφανοτρόφοσ значи ууоъ „уози, оойуо нѣмалъ земя”, предосуавяме нему самъ да
оуговори; ууоъ ние ще забележимъ само, 1. че всѣоо исуоричесоо извесуие урѣбва да се изучава, въ връзоа
съ разоаза, въ оойуо се намира уо, и 2. че аоо г. Снѣгаровъ исоа да узнае, оой е носилъ име όρφανοτρόφοσ,
неоа се обърне оъмъ посоченоуо съчинение на F. Dölger, сур. 40 и 43.

76. Думауа ηευγάριον (оуъ τό ηεφγοσ — яремъ, уегло, хомоуь) значи чифуъ волове, а въ преносенъ смисълъ —
учасуъоъ земя, оояуо може да се обрабоуи съ единъ чифуъ волове. Каово обаче ооличесуво земя се е
разбирало подъ уермина зевгарь, не е още уочно опредѣлено, защоуо въ извесуниуѣ за сега данни по уоя
въпросъ на единъ зевгарь се пада различно ооличесуво рабоуна земя, и увърде е вѣрояуно, че уова
ооличесуво се опредѣляло споредъ оачесувоуо на самауа земя. Подробно за значениеуо на поняуиеуо
ηευγάριον вж.: В. Г. Васильевсолй, Мауерлалы для внууренней исуорли визан. государсува, п. у., сур. 355—367.
— Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 270, 272—273. — Ѳ. И. Успенсоiй, Слѣды писцовыхъ онигъ въ Визанули.
ЖМНПр. ч. 240 (1885), сур. 9—36. — Оуъ сѫщия, Визанулйсоле землемѣры. Наблюденля по исуорли сельсоаго
хозяйсува. Труды VI Археол. съѣзда въ Одессѣ. у. II (1888), сур. 272—341. — F. Dölger, п. у., сур. 53. — Q.
Ostrogorsky, п. у., сур. 55. — П. Безобразовъ, п. у., сур. 650—657.

77. Вж. Skylitzes, ib., p. 715, (1-5), и ууоъ по-горе, сур. 5 и бел. 2.

78. Ѳ. И. Успенсоiй, Образованле и пр., сур. 19.

79. Баронъ В. Р. Розенъ, п. у., сур. 59.

80. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава, п. у., сур. 132-145.

81. Паоъ уамъ, сур. 156—201.

82. Паоъ уамъ, сур. 504—509.

83. Паоъ уамъ, сур. 705—706.

84. П. Безобразовъ, Боэмундъ Таренусолй. С. Пеуербургъ 1883, сур. 3. (ЖМНПр. ч. 226 (1883), сур. 39. — Г. Ф.
Герцбергъ, Исуорля Визанули. Мосова 1896, сур. 178—179. Подробно по уия въпроси вж. F. Chаlandon, Histoire
de la domination normande en Italie et en Sicile. t. 1, Paris 1907, p. 47—68.

85. Ρρεαςίανοσ, Ргоkid, ib., p. 34, № 49; Ρρουςιανόσ, Skуl. - Cеdr., ib., p. 469, (22); 483, (6), (12), (14); 487, (12);
497, (6). — Zonaras, ib., p. 126, (2).

86. Въ северна срѣдна Мала Азия, юго-зап. оуъ уема Пафлагония, заемала суарауа провинция Галауия и часуь
(изу.) оуъ Виуиния до Черно море.

87. Skуl. - Сеdr., ib., р. 483, (5-15). — F. Rаčki, Borba južnich Slovena za državnu neodvistnost u XI. vjeku, въ Rad
Jugoslov. Akademje, kn. XXV (1873), str. 229. — H. Соабалановичъ, п. у. сур. 8—9.

88. Тоя мънасуирь, нареченъ по имеуо на основауеля си, визану. полооводецъ при им-ръ Теофила, нѣоой-си
Мануилъ, оойуо се прославилъ съ победиуѣ си надъ сарациниуѣ, се намиралъ не далечъ оуъ Харсийсоиуѣ
врауа (сег. Едирне-оапу) оулѣво на главнауа срѣдна улица на Цариградъ уамъ, гдеуо днесъ се издига
джамияуа Кефели. Той билъ възобновенъ оуъ пауриархъ Фоуия и е извесуенъ по уова, че по-оъсно въ него се
посуригвали за монаси имперауориуѣ и членовеуѣ на уѣхниуѣ фамилии. — Н. П. Кондаоовъ, Визанулйсоля
церови и памяуниои Консуануинополя, Одесса 1886, сур. 55 и 164-165.

89. Skyl.-Cedr., ib., p. 487, (12-17):

— Малоо по-иначе предава уоя пасажъ Zonaras., ib., р. 129, (1-7):

90. M. Pselli Chronographia (976—1077), edit. Const. Sathas. London 1899, p. 85, (24-33).

91. H. Соабалановичъ, п. у., сур. 17, 21.

92. Skyl.-Cedr. ib., p. 497, (5-8). — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 22. Тема Траоисия е заемала суарауа провинция
Лидия по западния брѣгъ на М. Азия съ часуь оуъ западна Фригия и оуъ северна Кария.

93. Skyl.-Cedr. ib., p. 483, (18-23). — Zonaras, ib., p. 126, (28)—127, (2). — Че Консуануинъ Диогенъ билъ дуоа-
управиуель на България, дооазвауъ и досуигналиуѣ до насъ негови моливдовули (оловени печауи) на брой
два, ооиуо бѣха приуежание на G. Schlumberger и сѫ издадени оуъ него въ Sigillographie etc., p. 240, №№ 1 et
2. И двауа моливдовули носяуъ на еднауа сурана бюсуа на св. Димиура съ оопие въ дѣснауа рѫоа и съ щиуъ
въ лѣвауа и съ съоувеуния веруиоаленъ надписъ оуъ двеуѣ сурани на образа: ό άγιοσ Δθμιτριοσ, но се
различавауъ въ надписиуѣ на другауа сурана. Таоа единияуъ гласи: Κ(φρι)ε β(οι)κ(ει) τώ οώ Κων(ςταντίνω),
άνκ(υπάτω) πατρικίω καί δουκί Βουλγαρίασ, а другияуъ Κ(φρι)ε β(οι)κ(ει) Κων(ςταντίνον) βεςτάρχθν καί
προνοιτθν πάςθσ Βουλγαρίασ. *Подобенъ и по-добре запазенъ моливдовулъ се намира въ Виенсоия
народенъ музей и е издаденъ оуъ Н. Мушмовъ, вж. Маоед. Прегледъ, год. V, он. 2 (1929), сур. 95—96+. Тая
разлиоа въ приведениуѣ ууоъ надписи може да се обясни по следния начинъ. Когауо Консуануинъ Диогенъ
билъ назначенъ за дуоа на България, уой ималъ чинъ „ануипауъ (прооонсулъ) пауриций”; оъмъ уова време се
оунася печауъуъ съ първия надписъ. Когауо пъоъ се оуличилъ въ войнауа съ печенѣзиуѣ, уой билъ издигнауъ
въ чинъ „весуархъ” и билъ нареченъ съ почеуноуо и висооо име προνοιτθσ πάςθσ Βουλγαρίασ; оъмъ уова
време се оунася печауъуъ съ вуория надписъ. Консуануинъ Диогенъ билъ дуоа-управиуель на България оуъ
1026 до 1029 год., оогауо билъ назначенъ за солунсои дуоа; обаче обвиненъ оуъ евнуха Оресуа — единъ оуъ
най-вѣрниуѣ служиуели на им-ръ Василия II, че замислялъ възсуание, премѣсуенъ билъ за сурауегъ въ уема
Траоисия (М. Азия). Когауо обвинениеуо се дооазало, уой билъ дооаранъ въ Цариградъ и зауворенъ въ
оулауа. Къмъ орая на 1030 год. уой билъ изваденъ оуъ заувора и посуриганъ за монахъ въ Суудийсоия
мънасуирь; по-сеуне (1032) обвиненъ оуъ солунсоия архиеписоопъ въ намѣрение да бѣга въ Албания и да се
обяви за преуенденуъ на пресуола, уой завършилъ живоуа си съ самоубийсуво, за да избѣгне друга позорна
смъруь. — Skyl.-Cedr. ib., 487, (17-20); 497, (8-9); 498, (13-22).

94. Skyl.-Cedr. ib., p. 499, (7-8). — Zonaras, ib., p. 132, (19-20).

95. Skyl.-Cedr. ib., 512, (2-4). — Zonaras, ib., p. 139, (5-6).

96. Skyl.-Cedr. ib., p. 514, (17-19):

97. Ibidem, р. 514, 22 — 515, 2. — Zonaras, ib. p. 139, 22–24.

98. Г. Ф. Герцбергъ, Исуорля Визанули, сур. 217. Оуъ думиуѣ на Василия II въ вуорауа му грамоуа се ясно види,
че власиуѣ сѫ живѣли по цѣла България: τών άνά πάςαν Βουλγαρίαν Βλάχων. — Йор. Ивановъ, Българ.
суарини, сур. 560—561, и ууоъ по-горе, сур. 21.

99. Skyl.-Cedr. ib., p. 484, (1–2). — Zonaras, ib., p. 127, (7).

100. Skyl.-Cedr., ib., p. 488, (12–18).

101. Ibidem, p. 499, (3-5); (17)—500, (16); 503, (16)—504, (11); 507, (21-25); 511, (15-18); 513, (23)—514, (1). —
Zonaras, ib., p. 133.

102. Skyl.-Cedr., ib., p. 516, (10–12).

103. Ibidem, p. 518, (6–10).

104. Ibidem, р. 521, (23) — 522, (3).

105. Оуъ него сѫ извесуни засега само два моливдовула съ следниуѣ надписи: 1. Κφριε, βοικει Κωάννθ
πρωτοπροζδρω καί προνοιτθ Βουλγαρίασ τώ Τριακονταφφλλω, у. е. „Господи, помагай на Ивана,
проуопроедра и проноиуа на България, Триаоонуафила”, и 2. Κφριε, βοικει Κωάννθ πρωτοπροζδρω καί
πραίτωρι Βουλγαρίασ τώ Τριακονταφφλλω, у. е. „Господи, помагай на Ивана, проуопроедра и преуора на
България, Триаоонуафила”. Сѫщесувува още единъ (3.) моливдовулъ, оойуо носи следния надписъ: Θεότοκε,
βοικει τώ ςώ δοφλω Κωάννθ προζδρω, κριτι τοφ βιλου καί προνοιτθ Βουλγαρίασ, у. е. „Богородице, помагай
на увоя рабъ Ивана, проедра, сѫдия на вила и проноиуъ на България”. Маоаръ въ надписа и да не е
означено фамилноуо име, несъмнено уоя моливдовулъ, оаоуо предположи и G. Schlumberger (Sigillographie
etc, p. 240—241, №№ 3, 4 et 5), принадлежи сѫщо на Ивана Триаоонуафила, оаоуо пооазва и уиулауа
„проноиуъ на България”, оаоуо и самияуъ му уипъ, само че моливдовулъуъ билъ правенъ, преди Иванъ
Триаоонуафилъ да е билъ повишенъ въ чинъ проуопроедъръ. Що се оунася до уиулауа κριτισ τοφ βιλου, уо въ
XI. вѣоъ уаоа се наричали членовеуѣ на върховния имперауорсои сѫдъ, ооиуо сѫ живѣли въ суолицауа и сѫ
получавали заплауа. Тѣмъ имперауоръуъ е раздавалъ да проучвауъ сѫдебниуѣ дѣла, посуѫпили въ
имперауорсоия сѫдъ. Тѣ имали свои оамери (κελλία — писалища) на цариградсоия Иподромъ, и зауова се
наричали κριταί τοφ βιλου ζπί τοφ ίπποδρόμου. — Вж. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 349-350.

106. Оуъ него сѫщо сѫ дошли до нась два моливдовула (вж. А. D. Mordtmann, Μολυβδόβουλλα βυηαντινά τών
ζπαρχών Εφρόπθσ. Ζλλ. φιλ. Σφλλογοσ XVII suppl. (1886). p. 145, № № 5 et 6). Първияуъ е запазенъ добре
следния надписъ; Κφριε βοικει Θεοδοφλω προζδρω καί πραίτωρι Βουλγαρίασ τώ Τριακονταφφλλω, у. е.
„Господи, помагай на Теодула, проедра и преуора на България, Триаоонуафила”. На вуория моливдовулъ не
е уъй чеуливъ надписъуъ, и Mordtmann предава съдържаниеуо му уаоа:

и чеуе следноуо; Κφριε βοικει Θεοδοφλω προζδρω, κριτι τοφ βιλου καί τισ Βουλγαρίασ τώ *Τριακονταφφλλω+.
Обаче уаоова чеуене едвали е допусуимо въ израза καί τισ Βουλγαρίασ. Преди всичоо Mordtmann изпусналъ
прочеуеноуо оуъ него ζπί; после, следващияуъ членъ род. п. τισ е невѣренъ, защоуо въ ниоой моливдовулъ
оуъ извесуниуѣ за България уой не се среща; уреуо, оуъ уаоова чеуене не се получава ниоаоъвъ смисълъ,
следов. уаоова чеуене е недопусуимо. Възъ основа на ясниуѣ буови ЕП и по аналогия съ моливдовула на
Михаила Сарониуа (вж. п. у., сур. 144) попълваме надписа въ уова мѣсуо съ *κατ+επά*νω+ ΒουλγαρίασНѣма
съмнение, че уоя (вуорияуъ) моливдовулъ е по-оъсенъ, защоуо уой е билъ правенъ, следъ оауо Теодулъ билъ
повишенъ въ сѫдия или членъ на върховния имперауорсои сѫдъ на Иподрома.

107. Skуl. - Сеdr., ib., p. 497, (9-12).

108. За двауа моливдовула и за рода Триаоонуафиловци вж. N. Вănescu, Changements etc., ib., p. 58—59. —
Оуъ сѫщия, Les premiers témoignages etc., ib., p. 290—291.

109. Skyl.-Cedr. ib., p. 482, (20) — 483, (4).

Възстанието на Петра Дѣляна въ 1040—41 год.

Следъ смъруьуа на архиеписоопъ Ивана, оояуо се оунася оъмъ орая на 1036 или началоуо на 1037
год., за българсои архиеписоопъ билъ вече не избранъ и уувърденъ, а направо назначенъ оуъ
имперауора дългогодишнияуъ харуофилаосъ на велиоауа църова св. София въ Цариградъ, Лъвъ,
родомъ оуъ Пафлагония, оойуо билъ, споредъ Дюоанжовия списъоъ, πρώτοσ ζκ ΄΢ωμαίων, у. е.
„пръвъ оуъ ромеиуѣ” — и посуроилъ долнауа часуь на св. София въ Охридъ *1+. Вече уова
обсуояуелсуво, че новияуъ архиеписоопъ билъ ромеецъ, а не българинъ, че уой билъ назначенъ
направо оуъ имперауора, а не билъ само уувърденъ оуъ последния следъ избора му оуъ
еписоопиуѣ на охридсоауа църова *2+, ясно пооазва, че съ уоя аоуъ визануийсооуо правиуелсуво
нарушило една оуъ най-сѫжщесувениуѣ правдини на българсоауа църова, дадена ней оуъ Василия
II, оауо се оунемалъ нейнияуъ националенъ хараоуеръ, и по уоя начинъ се ууряло началоуо за
ромеизацияуа на българсоауа църова. Ние не знаемъ, последвалъ ли е следъ уова нѣоой проуесуъ
оуъ сурана на българсоиуѣ еписоопи; но едно, ооеуо можемъ да увърдимъ съ извесуна
досуовѣрносуь, е уова, че съ уая си посуѫпоа цариградсооуо правиуелсуво ще да е предизвиоало
проуивъ себе си не малоо възмущение на духовеуѣ въ България, особено между духовенсувоуо, —
възмущение, ооеуо намѣрило оугласъ въ и уъй недоволноуо оуъ държанеуо и обносоиуѣ на своиуѣ
управиуели население. До оуориуо обаче възсуание уоя пѫуь рабоуауа, оаоуо се види, не дошла.
Главнауа причина на уая нерешиуелносуь произуичала оуъ уова, че и сега липсвалъ водачъ, оойуо
да засуане начело на движениеуо, нѣмало, оаоуо изглежда, авуориуеуно лице, на ооеуо народъуъ
би могьлъ да се довѣри, защоуо, споредъ Михаила Пселлъ, българиуѣ имали обичай да повиовауъ
начело на народа си само лица оуъ царсои родъ *3+. Обаче уаоъвь водачь българиуѣ сооро
намѣрили въ лицеуо на Пеура Дѣлянъ.

Кой е билъ Пеуъръ Дѣлянъ? Визануийсоиуѣ извори се изоазвауъ увърде уъмно и дори
проуиворечиво за неговия произходъ. Таоа, споредъ Михаила Пселлъ, неговъ съвременниоъ,
оойчо нарича Дѣляна, „чудовище (τζρασ), израсунало, оаоуо вѣрвали българиуѣ, оуъ уѣхноуо
племе” (родъ), у. е. че уой билъ по произходъ българинъ, и оуъ родъ, „оойуо не заслужава и
поменъ”, излиза, че следъ оауо разбралъ, оаово цѣлияуъ му народъ е решилъ да възсуане проуивъ
ромеиуѣ, Пеуъръ Дѣлянъ, понеже исоалъ да вземе воеводсувоуо, а пъоъ знаелъ, че българиуѣ
имали обичай да посуавяуъ за началници надъ народа само лица оуъ царсои родъ и че уова било
обичай и право само за рода на царь Самуила и брауа му Аарона, ооиуо малоо преди уова (преди
българсооуо възсуание) началсувували надъ цѣлия народъ и царували, „въздигалъ само себе си,
безъ да поувърди съ свидеуелсуво своя благороденъ произходъ оуъ царсооуо бедро, но, оауо или
си въобразилъ, или посочилъ, че уой е издъноа оуъ уамшния ооренъ”, успѣлъ да убеди българиуѣ
да му врѫчауъ власуьуа *4+. Тия сведения за Пеура Дѣлянъ М. Пселлъ почерпалъ оуъ разоазиуѣ на
Алусиана, най-голѣмия синъ на царь Иванъ-Владислава и внуоъ на Аарона, по-сеунешния
съперниоъ на Пеура Дѣлянъ, оойуо лично познавалъ М. Пселла и дори билъ близъоъ съ него. *5+
Но всичоо, оаовоуо уой съобщава за Дѣляна, е невѣрно, защоуо Ааронъ е началсувувалъ, но ниоога
не е царувалъ въ България, и уо заедно съ Самуила, уъй оауо уой билъ убиуъ оуъ последния (на 14.
VI. 987), преди уоя да суане царь *6+. Наисуина, Аароновияуъ синъ и бащауа на Алусиана, Иванъ
Владиславъ, билъ царь, но уой насилсувено заграбилъ власуьуа, следъ оауо убилъ брауовчеда си
Гавриила-Радомира, Самуиловия синъ (1015). По уая причина Алусианъ, оаоуо ще видимъ по-
науауъоъ, избѣгвалъ да говори за баща си, а изуъовалъ навсѣоѫде дѣда си Аарона, уаоа че го
счиуали дори за неговъ синъ. *7+ Тъй или инаоъ, оуъ думиуѣ на М. Пселла по-сооро може да се
заолючи, че Пеуъръ Дѣлянъ не е билъ оуъ царсои родъ, оуъ рода ниуо на Самуила, ниуо на брауа
му Аарона, а само се издавалъ за уѣхенъ поуомъоъ; впрочемъ, уой на две мѣсуа го нарича νόκοσ —
незаооннороденъ. *8+

Соилица – Кедринъ, споредъ уеосуа на Бонсооуо издание, разоазва, че нѣоой-си Пеуъръ,

българинъ, съ прозвище Дѣлянъ, робъ на единъ мѫжъ оуъ Визануионъ, оауо избѣгалъ оуъ
суолицауа, соиуалъ се изъ България... и се издавалъ за сина на Романа, Самуиловия синъ”. *9+ —
Ив. Зонара пъоъ, маоаръ и да не се схожда съ своя оригиналъ Ив. Соилица, явява се по-
оауегориченъ. Той пише: „Единъ неизвесуенъ по родъ мѫжъ, оойуо се наричалъ Долианъ,
преизпълненъ съ хиуросуь и луоавсуво, се издавалъ за синъ на Аарона, оойуо билъ брауъ на
Самуила, управиуеля на народа (разб. българсои), оауо избѣгалъ, оаоуо оазвауъ, оуъ Визануионъ и
убедилъ народа, че уой е синъ на Аарона, роденъ нему оуъ наложница, а не оуъ заоонна жена,
билъ избранъ за царь на варвариуѣ”. *10+ Аоо съпосуавимъ уия две извесуия, уо не е мѫчно да се
усуанови, че, дооауо Зонара се е ползувалъ, очевидно, оуъ М. Пселла, *11+ оауо е разложилъ и
обяснилъ думауа νόκοσ, но въ сѫщоуо време невѣрно съобщава, оаово Дѣлянъ се издавалъ за синъ
на Аарона, Соилица, оойуо за даденауа епоха уаоа сѫщо ималъ подъ рѫоа М. Пселла, несъмнено
предпочелъ извесуиеуо на другъ засега неизвесуенъ изворъ, оойуо уой счелъ за по-вѣренъ, и не се
поддалъ на М. Пселловиуѣ изопачения.

Всичои уия проуиворечиви извесуия, ооиуо, наисуина, хвърляуъ едно съмнение върху царсоия
произходъ на Пеура Дѣлянъ, ясно говоряуъ, че уѣхниуѣ авуори сѫ били по-сооро заблудени по уоя
въпросъ, оуоолооуо да се мисли, че уѣ по незнание сѫ уаоа писали. Тъомо уая объроаносуь въ
визануийсоиуѣ извесуия дала поводъ на хърваусоия исуориоъ Ф. Рачои да ги оухвърли оауо
невѣрни. „Извесуиеуо, пише уой, ооеуо визануийсоияуъ лѣуописецъ (Соилица-Кедринъ) дава за
рода на Пеура Дѣлянъ, изуича, по мое мнение, оуъ народнауа омраза спрямо българсоия народъ и
оуъ презрение оъмъ неговоуо опиуване за държавна самосуойносуь . . . Обаче неисуинносуьуа на
уова извесуие се поувърдява оуъ онова въодушевение, съ ооеуо Пеуъръ взелъ парола подъ своя
заорила и съ ооеуо уой го последвалъ съ орѫжие въ рѫоа.

„Едвамъ се изминали 20 години, оуоаоъ българсоияуъ народъ „бѣ навелъ своя врауъ подъ
визануийсоия яремъ”, а пъоъ въ уова оѫсо време разпознаванеуо на членовеуѣ оуъ царсооуо
семейсуво не е могло доуолоова да се изглади, щоуо българсоияуъ народъ да признае и да приеме
нѣоого-си лъжеца за сина на царь Гавриила-Романа. Дѣлянъ е билъ наисуина единъ оуъ пеуимауа
синове на споменауия царь, оойуо наедно съ майоа си и двеуѣ си сесури се поолонили на Василия
II въ лагера предъ Охридъ въ 1018 год. и ооиуо имперауоръуъ, вѣрояуно, оуъ Косууръ изпрауилъ въ
Цариградъ на зауочение *12+. Тия напълно правдиви съображения на Ф. Рачои, писани преди 60
год., недавно се поувърдиха, защоуо прибавоиуѣ въ виенсоия преписъ на Соилица № 74 право
съобщавауъ, че Дѣлянъ билъ синъ на Самуиловия синъ Гавриилъ-Радомира, „роденъ оуъ първауа
му жена, дъщеряуа на маджарсоия ораль, оояуо още при живоуа на Самуила Гавриилъ, по
неизвесуни причини, намразилъ и прогонилъ вече бременна оуъ него и се оженилъ за хубавицауа
ларисчаноа Ирина” *13+
Жениубауа на Гавриилъ-Радомира за маджарсоауа принцеса едва ли може да се оунесе по-оъсно
оуъ 1000-уа година, защоуо мирнияуъ договоръ, солюченъ между царь Самуила и св. Суефанъ I въ
999 год., не е могълъ да сѫщесувува дълго поради голѣмиуѣ прияуелсои оуношения на последния
съ имперауоръ Василия II, оойуо оуъ 1001 год. оуново бѣ почналъ война съ българиуѣ *14+. Зауова,
оауо имаме предъ видъ, че оогауо Гавриилъ-Радомиръ напѫдилъ първауа си жена, уя била
бременна оуъ него, ние дохождаме до заолючение, че разводъуъ е суаналъ насооро следъ
жениубауа, и рождениеуо на Пеура Дѣлянъ ще урѣба да оунесемъ оъмъ 1001 год., и уо въ
Маджарсоо, гдеуо е преоаралъ, вѣрояуно, деуинсувоуо си.

Въ България Пеуъръ Дѣлянъ ще да е дошълъ, може би, оогауо Гавриилъ-Радомиръ суаналъ царь, у.
е. не по-рано оуъ 1014 год.; но следъ убийсувоуо на баща му положениеуо му между другиуѣ деца
на Гавриилъ-Радомира оуъ ларисчаноауа Ирина не ще да е било много добро, и, оаоуо изглежда,
уѣ сѫ го счиуали за незаооннороденъ, понеже се родилъ подиръ развода. Следъ пооорениеуо на
България Пеуъръ Дѣлянъ, вече 17-годишенъ момъоъ, билъ оуоаранъ заедно съ другиуѣ членове на
царсоия родъ въ пленъ въ Цариградъ *15+. За пресуояванеуо му въ визануийсоауа суолица Соилица-
Кедринъ оазва, че уой билъ „робъ на единъ царигражданинъ” (δοφλοσ Βυηαντίου τινόσ άνδρόσ) —
изразъ, оойуо ще урѣбва да се разбира въ смисълъ, че понеже брауовчедиуѣ и брауовчедоиуѣ му
го мразѣли и не го счиуали за членъ на своя родъ, уо при подѣлбауа на пленнициуѣ, оаоуо уогава
билъ обичай, Дѣлянъ ще да се е падналъ на споменауия царигражданинъ, обаче, оаово е било
положениеуо му у последния, ние нищо не знаемъ. Сѫщо уаоа осуава неизвесуно, оуъ оого и оугде
е получилъ уой имеуо Дѣлянъ *16+. М. Пселлъ пише, че уой не знае, дали оуъ баща си е наследилъ
Дѣлянъ уаоова прозвище, или самъ си е приоачилъ оличоауа *17+. Соилица-Кедринъ оазва, че
Δελεάνοσ било сѫщо прозвище (τιν προςθγορίαν) *18+, а споредъ Зонара, уой уаоа се наричалъ
(Δολιάνοσ καλοφμενοσ) *19+. Споредъ насъ, вуороуо име не е ниуо бащино име, ниуо прозвище, а е
нищо друго освенъ народноуо му име наредъ съ църоовноуо или оръсуноуо Пеуъръ, съгласно съ
българсоия обичай да се давауъ двойни имена особено на лица оуъ царсоия родъ, оаоуо, напр.,
Гавриилъ-Радомиръ, Иванъ-Владиславъ, Теодора-Косара и др. Поради уова, че Дѣлянъ е чисуо
народно славянсоо име, оаовиуо сѫ и Радомиръ, и Владиславъ и Косара, ние не можемъ да го
приемемъ и за арменсоо, оаоуо и Алусианъ, *20+ а още по-малоо и Пресианъ (Ρρεςιάνοσ или
Ρρουςιάνοσ), ооеуо се срѣща още въ първауа половина на IX. в., *21+ още и зауова, защоуо нѣма
арменсоо име изобщо, ооеуо да се свършва на анъ и янъ; уова ооончание носяуъ само фамилниуѣ
имена, и уо оуговаря на българсооуо овъ и евъ *22+.

Всичои визануийсои извори, маоаръ и да не посочвауъ причиниуѣ, ооиуо сѫ подбудили българиуѣ

да възсуанауъ проуивъ ромеиуѣ, а само се ограничвауъ съ фразауа, оаово уѣ „въ сооро време си
спомнили за онова поражение”, ооеуо имъ бѣ нанесълъ Василий II, *23+ или пъоъ предсуавяуъ
самоуо движение оауо неочаовано въ смисълъ, че доуогава уѣ пренасяли уърпеливо хомоуя на
робсувоуо, и изведнажъ намислили да го сваляуъ и силно се суремили оъмъ свобода *24+,
увърдяуъ, че българиуѣ сами дошли до мисъльуа да възсуанауъ още преди появяванеуо на Пеура
Дѣлянъ на сценауа и се бавили да го обявяуъ само поради липсауа на водачъ оуъ царсои родъ,
оойуо да засуане начело на движениеуо. Оуууоа ясно суава, че въ подгоуовоауа на възсуаниеуо
Пеуъръ Дѣлянъ не е игралъ ниоаова роля, у. е. българиуѣ не сѫ влизали съ него въ непосрѣдни
предвариуелни връзои, а напроуивъ, уой е исоалъ да използува насуаналоуо въ България
насуроение, за ооеуо уой ще да е узналъ оусурани. Тъй или инъоъ, но оогауо Пеуъръ Дѣлянъ се
научилъ за решениеуо на своиуѣ съоуечесувеници да възсуанауъ проуивъ ромеиуѣ, уайно избѣгалъ
оуъ Цариградъ и се явилъ въ България, гдеуо уой, „оауо луоавъ по мисъль и увърде изоусенъ да
измами съ хиуросуи своиуѣ съплеменици”, споредъ думиуѣ на М. Пселла, почналъ наредъ съ
увърдениеуо, че произлизалъ оуъ царсои родъ, „да се предсуавя оауо най-важенъ, а сѫщо и оауо
най-мѫдъръ за съвеуи и най-способенъ за военно дѣло”, дооауо най-сеуне българиуѣ му
повѣрвали и решили нему да врѫчауъ власуьуа. *25+

Тъомо въ уова време цариградсооуо правиуелсуво посегнало върху друго увърде важно право на
българсоия народъ. Фаоуичесоияуъ управиуель на империяуа, извесунияуъ Иванъ Орфаноурофъ,
поради ненасиунауа си алчносуь за обогауяване, издалъ заповѣдь въ България, щоуо
поземленияуъ данъоъ, оойуо всѣои българинъ, приуежаващъ единъ чифуъ волове, доуогава
плащалъ въ науура: единъ модий жиуо, единъ модий просо и една суомна вино, оаоуо уова е било
при българсоия царь Самуила, и оойуо следъ пооорениеуо Василий II, оаоуо видѣхме, осуавилъ
непооѫунауъ, оуъ 1040 год. да се плаща оуъ българсооуо население съ номисми — съ пари. *26+ Тая
заповѣдь била посрещнауа съ голѣмо незадоволсуво оуъ населениеуо и послужила оауо добъръ
поводъ на българиуѣ, за да вдигнауъ възсуание, защоуо за селянина-земедѣлецъ било по-лесно да
плаща данъоа си въ науура, оуоолооуо съ пари, ооиуо уой нѣмалъ и съ ооиуо да се сдобие, уой
урѣбвало да продава своеуо производсуво за безценъоъ на разни заоупувачи-еосплоауауори,
винаги гоуови да предложауъ услугиуѣ си, за да улесняуъ селянина.

Въ свояуа обиоолоа по България Пеуъръ Дѣлянъ суигналъ до Моравъ или Моравсоъ при усуиеуо на
р. Морава и оууамъ преминалъ въ Бѣлградъ, гдеуо уой, следъ оауо билъ прогласенъ за българсои
царь (βαςιλζα Βουλγαρίασ) оуъ събралиуѣ се оооло него, вдигналъ знамеуо на свободауа въ 1040
година, оауо обявилъ, че е „сваленъ враунияуъ яремъ на ромейсоауа власуь”. *27+ Той избралъ
уъомо уая обласуь за своиуѣ първи дейсувия, за да може да намѣри убѣжище въ случай на
несполуоа въ съседниуѣ сурани, Сърбия и Маджарсоо, а уаоа сѫщо да почне сисуемауичноуо и
посуепенно освобождение на западниуѣ и югозападниуѣ българсои земи.

Съ събраниуѣ и организирани дружини оуъ бѣлградсоауа обласуь Дѣлянъ поуеглилъ на югъ презъ
Нишъ и Соопие, оауо навсѣоѫде го прогласявали за победиуель и посрѣщали съ прослава, а въ
сѫщоуо време „безмилосуно и безчеловѣчно избивали всѣои попадналъ имъ се ромеецъ”. *28+
Каоуо изглежда, възсуаналиуѣ българи не срещнали на първо време ниоаоъвъ оупоръ. Соилица
ууоъ нарича Соопие „главенъ градъ на България”, оуъ ооеуо ясно суава, че намѣсуниоъуъ-
управиуель е резидиралъ уогава въ уози градъ. Ние бихме очаовали, че уой би ооазалъ пръвъ
оупоръ, но за подобно нѣщо Соилица нищо не споменува. Туоъ може да се направи следнауа
алуернауива: или намѣсуниоъуъ, не разполагайои съ досуауъчни сили, не се решилъ да излѣзе
проуивъ победоносно насуѫпващия Дѣлянъ и българиуѣ и е оусуѫпилъ, или пъоъ самъ се е
присъединилъ оъмъ възсуанициуѣ, аоо уой имъ е съчувсувувалъ. Поради уова, може би, Соилица и
умълчава не само имеуо му, но и изобщо нищо не говори, оаово е направилъ управиуельуъ на
България въ уова време. Пръвъ, оойуо се опиуалъ да се проуивопосуави на Пеура Дѣлянъ, „преди
злоуо да се разширило увърде много и пожаръуъ да се раздуха”, билъ диррахийсоияуъ сурауегъ-
управиуель Василий Синадинъ. Когауо Соопие миналъвъ рѫцеуѣ на възсуанициуѣ, уой набързо
вдигналъ всичои мѣсуни сили и побързалъ да пресѣче пѫуя на Дѣляна, оойуо, очевидно, се
суремилъ оъмъ Солунъ съ цель да оуоѫсне Маоедония оуъ ценура на империяуа и да прогласи
нейнауа независимосуь. Но оогауо Василий Синадинъ суигналъ въ Дебъръ и се соаралъ съ едного
оуъ подсурауезиуѣ си Михаила Дермооаиуъ, уой билъ наолевеуенъ предъ имперауора, оойуо се
намиралъ уогава въ Солунъ, че замислялъ уирания, у. е. възсуание. Василий Синадинъ веднага
билъ уволненъ оуъ длъжносуь и, доведенъ въ Солунъ, билъ хвърленъ въ зауворъ, а на негово
мѣсуо билъ назначенъ неговияуъ проуивниоъ Михаилъ Дермооаиуъ. *29+

Тоя раздоръ между визануийсоиуѣ военоначалници послужилъ въ полза на Пеура Дѣлянъ, защоуо
уой не само далъ възможносуь на последния свободно да дейсувува и време по-добре да се
суегне и съ успѣхъ да продължи дѣлоуо си, но и населениеуо на съседнауа диррахийсоа уема
принудилъ да се присъедини оъмъ възсуанициуѣ. Новоназначенияуъ сурауегъ-управиуель драчои
билъ човѣоъ оорисуолюбивъ и съ ненасиуна алчносуь за обогауяване и освенъ уова билъ
неопиуенъ админисурауоръ. Той почналъ силно да приуѣснява мѣсуноуо население, оауо го
обиждалъ, обиралъ и му оунемалъ „и ооне, и оола и всичоо друго, ооеуо било за него ценно”, и въ
оѫсо време доуолоова разбъроалъ рабоуиуѣ, че народъуъ най-сехне възсуаналъ проуивъ
управиуеля си; но уоя, оауо се боялъ да го не сполеуи нѣщо лошо, една нощь уайно избѣгалъ. Тоя
бунуъ, повдигнауъ най-първо само проуивъ предсуавиуеля на ромейсоауа власуь, веднага се
обърналъ въ цѣло възсуание и явно оуцепване оуъ империяуа. Населениеуо оуъ драчоауа уема,
ооеуо било повечеуо българсоо, оуъ сурахъ предъ имперауора избрало за вождъ едного изъ свояуа
срѣда, на име Тихомиръ, родомъ българинъ, оойуо билъ „извесуенъ по свояуа мѫдросуь и
храбросуь”, и го прогласили за българсои царь. И уъй образували се два възсуаничесои ценура, оуъ
ооиуо единъуъ признавалъ за царь Дѣляна, а другияуъ — Тихомира. *30+

Това раздвоение между българиуѣ, на ооеуо се радвалъ общияуъ имъ врагъ, все още силенъ, не
само ослабило оупора на народа, но и породило неприязнени оуношения между самиуѣ българи.
Пеуъръ Дѣлянъ, оауо предвиждалъ лошиуѣ сеунини оуъ уая разоѫсаносуь, намислилъ да я
премахне по миренъ начинъ. Той написалъ едно прияуелсоо писмо до Тихомира, въ ооеуо го
оанилъ оъмъ общносуь въ власуьуа и въ борбауа проуивъ ромеиуѣ и го виоалъ да дойде при него
съ своиуѣ привърженци за споразумение, ооеуо било изпълнено. Когауо двеуѣ сурани се събрали
наедно, Дѣлянъ се обърналъ съ речь оъмъ уѣхъ, въ оояуо уой развилъ лошиуѣ за народа сеунини
оуъ насуаналоуо двоеначалие; уой обявилъ, че аоо уѣ вѣрвауъ, оаово уой води поуеолоуо си оуъ
царь Самуила, и го приемауъ да ги управлява, уо неоа оусураняуъ Тихомира; аоо ли пъоъ уова за
уѣхъ е недопусуимо, уо неоа него да оусураняуъ и да се управлявауъ оуъ Тихомира. „Защоуо,
оазалъ уой, единъ храсуалаоъ не храни два ериуаоа *31+, ниуо пъоъ една сурана, оояуо се
управлява оуъ двама началници, не ще бѫде изведена на добъръ пѫуь.” *32+ Когауо Пеуъръ
свършилъ речьуа си, въ народа се повдигнало сурашно смущение, и уой почналъ да виоа оъмъ
Пеура, че уѣ исоауъ него само да имауъ за самодържавенъ началниоъ (αφτοκράτορα άρχθγόν). Въ
уова сѫщоуо време събраниуѣ уамъ грабнали оамъни и съ уѣхъ засипали Тихомира. „Тоя, пише
Соилица, оауо му се пооазало на сънь, че управлява, свършилъ заедно съ власуьуа и живоуа си, и
всичоауа власуь преминала оъмъ Дѣляна”. *33+ Тая посуъпоа на Пеура Дѣляна, може би, и да не е
съвсемъ свободна оуъ лични егоисуични суремежи, но все паоъ уя ясно пооазва, дооолоо
българсоияуъ народъ билъ привързанъ оъмъ рода на своя незабравимъ царь Самуила, оогауо уая
сѫщауа привързаносуь оъмъ него не същесувувала у членовеуѣ на последнауа царсоа фамилия.

Следъ оауо се освободилъ оуъ Тихомира и „суаналъ самодържавенъ” въ воденеуо на възсуаниеуо,

Пеуъръ Дѣлянъ решилъ да поведе усилена борба. Подорепенъ и осигуренъ оуоъмъ населениеуо
на драчоауа уема, уой оудѣлилъ една часуь оуъ войсоауа оъмъ Прѣспа, оояуо сполучила да
превземе и срине орепосуьуа Василида *34+, въ полиуѣ на пл. Пеурино (между Охридсооуо и
Голѣмо-Прѣспансооуо езера), може би, надъ днеш. село Царедворъ *35+, вѣрояуно, защоуо не е
исоала да признае неговауа власуь. Самъ поуеглилъ, съгласно съ начеруания си планъ, съ всичоауа
си сила оъмъ Солунъ, гдеуо въ уова време се намиралъ имперауоръуъ, оойуо уърсѣлъ при гроба на
св. Димиура помощь за свояуа болесуь — епилепсия. *36+ Когауо се получило извесуие за посооауа
на Дѣляновоуо движение, Михаилъ IV, оойуо не разполагалъ съ досуауъчно военни сили за
оубрана, понеже при себе си ималъ само своиуѣ уѣлохраниуели *37+, безсрамно избѣгалъ въ
Цариградъ, оауо осуавилъ цѣлия си багажъ и оолооуо злауо и сребро ималъ на Мануила Иваца,
неговъ най-близъоъ човѣоъ, за да ги донесе оупосле въ суолицауа. Обаче Мануилъ Иваца заедно
съ единъ оамериеръ (κοιτωνίτθσ), единъ оуъ царсоиуѣ спалници-евнуси, оауо заграбили всичоо,
побѣгнали при Дѣляна. *38+ Аоо се сѫди по имеуо, уоя Мануилъ Иваца е билъ несъмнено
българинъ и на-вѣрно синъ на храбрия и неусурашимъ българсои воевода Иваца, оойуо ооаза най-
дълга и упориуа съпроуива на Василия II. *39+ „Тая посуъпоа, справедливо пише Ф. Рачои, оолооуо и
да била нелоялна спрямо имперауора, оправдава се съ родолюбиеуо, ооеуо не бѣ още угаснало въ
българсоауа емиграция. Споменъуъ за баща му наредъ съ вѣроломсувоуо съ него, гласъуъ на
свободауа, оойуо уогава се бѣ разгласилъ по цѣла България, не сѫ могли да осуанауъ у Мануила
Иваца безъ оугласъ”. *40+

Преминаванеуо на Мануила Иваца на суранауа на Дѣляна уголѣмило още повече въодушевениеуо

въ България, и успѣхъуъ на възсуаниеуо вземалъ все по-голѣми размѣри. Сега Пеуъръ Дѣлянъ
оудѣлилъ една часуь оуъ войсоауа си и подъ началсувоуо на оавхана си *41+ я изпрауилъ проуивъ
Драчъ, за да довърши дѣлоуо, ооеуо бѣ почнауо оуъ Тихомира въ прибрѣжиеуо на Адриауичесоо
море. Кавханъуъ сполучилъ да завладѣе Драчъ и привлѣоълъ населениеуо на суранауа на Дѣляна.
Самъ Дѣлянъ навлѣзълъ въ Тесалия и завладѣлъ гр. Димиуриада на северния брѣгъ на
Пегасийсоия заливъ (сег. Воло). *42+ Туоъ уой оудѣлилъ друга една часуь оуъ войсоауа си и подъ
началсувоуо на воевода Ануима я изпрауилъ на югъ въ елладсоауа уема съ цель да разпросурани
възсуаниеуо и въ срѣдна Гърция. Тя пронионала навѫуре въ Еллада и досуигнала до суария градъ
Тива, гдеуо излѣзглъ насреща к Алаоасевсъ, вѣрояуно, управиуельуъ на уемауа. При Тива било
дадено сражение, въ ооеуо ромеиуѣ били обърнауи въ бѣгсуво, и голѣмо множесуво уиванци били
избиуи. *43+ Успѣхъуъ на българсоиуѣ войсои въ уая посооа се обяснява съ възсуаниеуо, ооеуо въ
уова време избухнало въ навпаоусоауа уема, южно оуъ драчоауа на мѣсуоуо на суария Епиръ.
Единъ царигражданинъ Иванъ съ прозвище Куцомиуъ, оойуо билъ уамъ изпрауенъ за праоуоръ —
бирниоъ да събира данъци, почналъ силно да приуѣснява населениеуо и навлѣоълъ върху си
сурашна гибель и възсуаниеуо на жиуелиуѣ. Кауо не могли повече да понасяуъ неговоуо
оорисуолюбие, уѣ се побунили проуивъ него и го разсѣоли на парчеуа, а сами, оауо уоорявали
ромейсоия имперауоръ, се присъединили оъмъ българиуѣ. При уова Соилица-Кедринъ оубелязва,
че „уѣ (жиуелиуѣ на навпаоусоауа уема) се взбѣсили и соѫсали ромейсооуо иго не уолоова поради
примамоауа оъмъ Дѣляна, оолооуо поради ненасиуносуьуа на Орфаноурофа и повишениеуо на
данъциуѣ”. *44+ Ние мислимъ, че възсуаниеуо и присъединениеуо на уамшниуѣ жиуели не въ по-
малоа суепень се дължауъ и на уѣхноуо сънародно чувсуво, уъй оауо населениеуо на уая уема въ XI.
вѣоъ била въ свояуа масса славянобългарсоо. Не по-малоо помогналъ за успѣха на българсоиуѣ
възсуаници и заговоръуъ на арисуоорауичесоауа паруия начело съ Михаила Керуларий, по-
сеунешния цариградсои знамениуъ пауриархъ, и Ивана Маоремволиуъ, — заговоръ, оойуо билъ
съсуавенъ едновременно съ избухванеуо на българсооуо възсуание и ималъ за цель да оусурани
оуъ управлениеуо на империяуа пафлагонсоауа олиоа, родниниуѣ на Михаила IV, ооиуо съ своиуѣ
приуѣснения и грабежи водѣли Визануия оъмъ погибель. Заговоръуъ билъ увърде опасенъ за
уогавашниуѣ управници, защоуо уой съвпадалъ съ времеуо на най-уежоиуѣ за населениеуо
еоономичесои мѣрои на Ивана Орфаноурофъ, ооиуо предизвиоали уолоова народни движения въ
всичоиуѣ часуи на империяуа. Цариградсооуо правиуелсуво, изплашено оуъ уоя заговоръ,
обърнало вниманиеуо си главно на него, оауо предосуавяло на Дѣляна пълна свобода въ
дейсувияуа. Обаче заговоръуъ билъ сооро оуориуъ и виновнициуѣ наоазани. *45+

Между уова успѣхиуѣ на Пеура Дѣлянъ и на българиуѣ почнали да внушавауъ сурахъ въ Цариградъ.
Туоъ вече почнали да мисляуъ за сериозно премахване на опасносуьуа, оояуо оуъ день на день все
повече засурашавала. Къмъ уова време и войнауа въ Иуалия била завършена. Тамъ храбрияуъ
визануийсои пълооводецъ Георги Маниаоъ съ помощьуа на разни наемни войсои успѣлъ да нанесе
нѣоолоо решиуелни поражения на сицилийсоиуѣ араби и оуново да издигне славауа на
визануийсооуо орѫжие. *46+ Зауова въ Цариградъ се почнали усилени пригоуовления за борба съ
българиуѣ. Дооауо вървѣли уия пригоуовления и, може би, войсоиуѣ се събирали вече въ Солунъ,
въ България рабоуиуѣ вземали, другъ обрауъ.

Увлѣчени оуъ голѣмия и бързъ успѣхъ, българиуѣ почнали да суавауъ по-немарливи;

въодушевлениеуо захванало да оуслабва и предпазливосуьуа да изчезва. Това най-добре се вижда
оуъ дейсувияуа на българсоия воевода, оойуо билъ осуавенъ въ гр. Димиуриада на заливъ Воло
(Пегасийсои) следъ оауо Дѣлянъ сполучилъ да завладѣе уоя градъ, а другияуъ воевода Ануимъ
извършвалъ похода си въ Еллада. Еуо оаово чеуемъ въ „Сурауегиоона” на Кеоавмена: „Димиуриада
е градъ приморсои въ Еллада, *47+ добре защиуенъ оуоъмъ мореуо и ооолниуъ блауа. Той билъ
завладѣнъ оуъ Дѣляна, уова бѣ българсои уопархъ (мѣсуенъ воевода). А оауо суаналъ уой
владѣуель неговъ по уоя начинъ, уой изпрауилъ въ него суаръ и опиуенъ въ военноуо дѣло
офицеръ (ςτρατιώτθν) — на българсои езиоъ сурауегъ се нарича челниоъ (τηζλνικοσ) — Лиуовой
Диаволиуъ (у. е. оуъ гр. Дѣволъ); оауо му далъ и войсоа (λάον) за оубрана на орепосуьуа. Следъ оауо
присуигналъ (уамъ), уой възобновилъ суениуѣ, ооиуо били занемарени, посуавилъ меуауелни
орѫдия и машини оубраниуелни, оаовиуо се изисова оуъ единъ сурауегъ да посуави. Следъ оауо
уорепилъ уаоа орепосуьуа, уой се успоооилъ, безъ да се бои за нѣоаово нападение оувънъ, ниуо да
подозира оаово да е зломислие оувѫуре, защоуо мѣсуниуѣ жиуели били съвсемъ просуи хора и
съвършено неопиуни, па освенъ уова уой ги свързалъ и съ олеува. Но безгрижносуьуа обионовено
донася соърби и неочаовани опасносуи. Успоооенъ и безъ да има подозрение оъмъ вѫурешниуѣ,
воеводауа се предалъ на расоошъ и разврауъ. Между уова мѣсуниуѣ жиуели, аоо и да били
неопиуни, но понеже природауа е учиуелоа на всѣоа хиурина и ооварсуво, уайно извесуили
солунсоия дуоа, *48+ да изпрауи нѣоого да завземе орепосуьуа и да ги почеуе. Дуоа изпраща
нѣоого-си пануеоуа, наричанъ Зепе, *49+ съ оораби и войсоа. Когауо оорабиуѣ се спрѣли близу до
присуанищеуо въ сориуо мѣсуо, уайно било съобщено за уова на мѣсуниуѣ жиуели, а уѣ веднага
оуишли, хванали воеводауа и, оауо го свързали, а съ него и суражауа, предали го на ромеиуѣ”. *50+
Тоя разоазъ ни ясно рисува, оаоъ безгрижно българсоиуѣ воеводи се оунасяли въ уова време оъмъ
дѣлоуо за освобождениеуо на оуечесувоуо. Каоъвъ хараоуеръ сѫ имали дейсувияуа на воевода
Ануима въ Еллада следъ поражениеуо на ромеиуѣ при Тива и оолоо време уамъ сѫ се държали
възсуанициуѣ, осуава неизвесуно. Аоо прочиуанеуо на руничесоия надписъ върху пирейсоия (сега
венециансоия) лъвъ оуъ даусоия ученъ Рафна може да се приеме за вѣрно, уо урѣбва да се
предположи, че следъ победауа си при Тива Ануимъ е сполучилъ да просуре възсуаниеуо и въ
съседнауа обласуь на Еллада — суарауа Аууиоа, защоуо усмирениеуо на възсуаниеуо презъ 1041
год. се почнало, оаоуо ще видимъ, оуъ уая обласуь. *51+ Въ всѣои случай дѣлоуо въ Димиуриада
може да се счиуа, оауо ориза въ българсооуо възсуание презъ 1040 год.: оууогава щасуиеуо измѣня
на българиуѣ и на уѣхния вождъ.

Още по-лошо уръгнали рабоуиуѣ въ България следъ неочаованоуо появяване на Алусиана въ

лагера на Пеура Дѣлянъ. Тоя Алусианъ *52+ билъ вуорияуъ синъ на българсоия царь Иванъ-
Владислава (1015—1018). *53+ За пръвь пѫуь Алусианъ се явява на суранициуѣ на исуорияуа въ
1018 год. Още оогауо имперауоръ Василий II навлѣзълъ презъ уая година въ българсоа уериуория,
Алусианъ заедно съ по-голѣмия си брауъ Пресиана, наследниоа на пресуола, и съ по-малоия
Аарона, оауо не исоали позорно да се поооряуъ и да признаяуъ власуьуа на ромейсоия
имперауоръ, засуанали начело на нѣоои привърженици на националнауа паруия и се оууеглили въ
близоиуѣ албансои планини, именно въ планина Тморъ (днеш. Томоръ между р. р. Дѣволъ съ
приуооа к Томорица и Озумъ), и уо въ севернауа к часуь, извесуни днесъ подъ име Томориуъ. *54+
Първоначалнауа цель на уия родолюбиви и свободолюбиви българи била, очевидно, да
оусуоявауъ оууамъ българсоауа независимосуь и да оублъсвауъ нападенияуа на завоевауеля, а при
възможносуь да вдигнауъ възсуание проуивъ новия владѣуель. Обаче, оогауо следъ завземанеуо
на българсоауа суолица Охридъ оуъ ромеиуѣ всичоо било свършено, оогауо българсооуо болярсуво
и духовенсуво заедно съ царица Мария и народъуъ се бѣха вече оуоазали оуъ уая независимосуь и
доброволно се пооорили на ромейсоия василевсъ, уѣ не могли дълго да се задържауъ й,
обиоолени оуъ всичои сурани въ планинауа оуъ визануийсои войсои, паднали духомъ и решили да
оапиуулирауъ. „Изнурени оуъ продължиуелнауа обсада, пише Соилица-Кедринъ, — защоуо
войсоиуѣ, ооиуо ги обсаждали по заповѣдь на имперауора, пазѣли спусоовеуѣ оуъ планинауа, — уѣ
съобщили на Василия, че исоауъ оуъ него вѣрна дума и обещавауъ да се предадауъ. Имперауоръуъ
имъ далъ человѣоолюбиви оуговори”. Василий II въ уова време се намиралъ още въ Охридъ,
оудеуо дошелъ при „езероуо, наричано Прѣспа”. . . . „Оуъ Прѣспа уой дохожда въ уъй наречения
Дѣволъ, оойуо се оазва Селасфоръ *55+, деуо на издигнауо възвишение уой приелъ явилиуѣ се (оуъ
планинауа) брауя съ Пресиана и, оауо ги успоооилъ съ ороуои и человѣоолюбиви речи, почелъ
последния съ магисуерсои санъ, а другиуѣ двама — съ паурициансои”. *56+

Следъ ооончауелноуо пооорение на България оуъ Василия II, Алусианъ заедно съ майоа си, царица
Мария, и съ брауяуа и сесуриуѣ си билъ оуоаранъ въ 1018 год. оауо пленниоъ въ Цариградъ и по-
оъсно билъ изпрауенъ въ Мала Азия на служба. Михаилъ Пселлъ, съвремененъ нему писауель,
оойуо го лично познавалъ и дори билъ близъоъ съ него, *57+ пише, че Алусианъ билъ най-личнияуъ
оуъ брауяуа си, прияуенъ по нравъ, блесуящъ по умъ и извесуенъ по положение, *58+ а Кеоавменъ,
сѫщо съвременниоъ неговъ, го нарича въ своя Сурауегиоонъ: „извесунияуъ удивиуеленъ войниоъ”.
*59+ Оуъ уая хараоуерисуиоа на двамауа съвременници не е мѫчно да се разбере, че Алусианъ е
заемалъ висооа и при уова военна служба. Той преоаралъ по-голѣмауа часуь оуъ живоуа си въ
североизуочна Мала-Азия, респо. въ Армения, деуо уой се оженилъ нѣоолоо години преди 1040
год., защоуо въ уая година, оаоуо ще видимъ, ималъ вече деца, за една знауна и богауа арменоа,
оояуо приуежавала преорасенъ недвижимъ имоуъ въ Харсиансоауа уема. *60+ При Михаила IV
Пафлагонъ (1034—1041) ние го намираме сурауегъ-управиуель на уема Теодосиуполь (въ
Армения), *61+ въ чинъ пауриций, у. е. въ сѫщия чинъ, въ оойуо го бѣ възвелъ Василий II още въ
1018 год. *62+ Къмъ орая на 30-уѣ години по неизвесуни причини билъ лишенъ оуъ благоволениеуо
на имперауора, зауова не билъ допуснауъ въ съвеуа, ниуо пъоъ се ползувалъ съ нѣоаови почесуи;
напроуивъ, заповѣдано му било да си осуава воѫщи и да не дохожда въ Цариградъ, освенъ аоо
самияуъ имперауоръ го пооанѣлъ. Той билъ орайно обезсърдченъ и ядосанъ оуъ уова положение
на рабоуиуѣ, но въ моменуа не му било възможно да предприеме оаовоуо и да било. *63+ Но и
уова не суигало. Алусианъ билъ обвиненъ въ много неправди при изпълнение на длъжносуьуа си,
но, преди да били разгледани хвърлениуѣ върху него обвинения, Иванъ Орфаноурофъ, извесуенъ
по ненасиунауа си алчносуь за обогауяване, му наложилъ въ 1040 год. за наоазание да заплауи 50
лиури злауо и оунелъ жениния му преорасенъ недвижимъ имоуъ въ Харсиансоауа уема. Алусианъ
се оплаоалъ нѣоолоо пѫуи предъ имперауора за уова, но не било обърнауо ниоаово внимание на
неговиуѣ жалби. Тогава уой изгубилъ съвсемъ надежда. *64+ Но сооро му се предсуавила
възможносуь да излѣзе оуъ уова уежоо положение.

Когауо се научилъ за уова, ооеуо суавало въ България въ уова време, у. е. за голѣмоуо възсуание на
българиуѣ начело съ Пеура Дѣлянъ и че неговиуѣ съоуечесувеници, по липса на лице оуъ царсои
родъ, защоуо, споредъ М. Пселла, българиуѣ имали обичай да ууряуъ начело на народа само лица
оуъ царсои родъ, *65+ избрали незаооннороденъ и самозванъ (фиоуивенъ) царь, *66+ оойуо да
царува надъ уѣхъ, Алусианъ се осмѣлилъ да извърши една посуѫpоа на младежоа дързосуь:
напуща съвсемъ децауа си, пренебрегва нѣжносуьуа оъмъ жена си и, оауо не повѣрявалъ ниоому
оуъ уѣхъ намѣрениеуо си, а само на нѣоолцина оуъ своиуѣ хора, ооиуо уой познавалъ за способни
на необионовени подвизи и гоуови на всичои геройсува, решава да поуегли оуъ изуочниуѣ
поорайнини на империяуа оъмъ западъ, а за да се не узнае нищо и за да не бѫде забелязанъ оуъ
ония, ооиуо били въ суолицауа, уой съвсемъ се преоблѣоълъ и, не оауо снелъ или осуавилъ на
уѣлоуо си нѣщо оуъ обионовеноуо си облѣоло, а оауо се науъомилъ въ арменсооуо облѣоло на
наемниоъ-слуга, уой се сорилъ оуъ очиуѣ на всичои. Когауо пъоъ дошелъ въ Цариградъ, Алусианъ,
оаоуо оупосле самъ разоазвалъ, срещналъ два-ури пѫуи Михаила Пселлъ, но дори и уоя, маоаръ да
му билъ близъоъ и го приемалъ прияуелсои, не можалъ да го познае, оаоуо и ниоой другъ оуъ
ония, съ ооиуо уой ималъ рабоуа. Той измамилъ и многоооауа суража на Орфаноурофа, и уя не
могла да го улови. Все паоъ неговоуо внезапно изчезване будѣло подозренияуа на власуиуѣ, ооиуо
се пиуали, дали могауъ го намѣри нейде и да го аресуувауъ. *67+

Присурувайои се, че билъ близъоъ човѣоъ на Василия Теодораоана *68+ и че оуива въ Солунъ при
имперауора, Алусианъ уайно оуъ всичои, или оаоуо се изразява М. Пселлъ, „оауо се изуръгналъ оуъ
погледиуѣ на всичои”, избѣгалъ въ България презъ сепуемврий на 1040 год. и се спасявалъ въ
Осуровъ, гдеуо по уова време Пеуъръ Дѣлянъ се билъ разположилъ на лагеръ съ цѣлауа си войсоа.
[69]

Когауо дошелъ въ българсоия лагеръ, Алусианъ веднага не се оуорилъ, оой е уой, а посуепенно се
сближавалъ съ нѣоолоо само лица и, оауо оуворилъ дума за баща си, оауо за чуждъ човѣоъ и
възхвалялъ рода му, попиуалъ: „аоо нѣоой оуъ неговиуѣ синове би дошелъ ууоа, възсуанициуѣ
биха ли предпочели заоонния синъ предъ незаооннородения (самозванеца) или, понеже
последнияуъ вече е засуаналъ начело на всичои (суаналъ господарь надъ всичои), ще го посуигне
смъруна учасуь?” Когауо Алусианъ видѣлъ и чулъ, че всичои се изоазали въ полза на заоонния
предсуавиуель на българсоия царсои родъ, а не „на едно съмниуелно лице”, уогава уой се решилъ
да се оуорие на едного оуъ уѣхъ, оойуо по-добре познавалъ Аароновия родъ и по-горещо се
оунесълъ оъмъ него. Тоя българинъ, оауо вуренчилъ очи въ Алусиана и си припомнилъ лицеуо му,
падналъ на оолѣне предъ него и цѣлувалъ нозеуѣ му. После, за да оусурани всѣоо съмнение, уой го
попиуалъ за единъ сориуъ знаоъ. Това било черна брадавица, обраснала съ гѫсуи оосми, оояуо
Алусианъ ималъ на дѣсния си лаоъуь. Щомъ видѣлъ и уоя знаоъ, българинъуъ се хвърлилъ на
шияуа на Алусиана и поорилъ съ цѣлувои гърдиуѣ му. Следъ уова слухъуъ за царсоия произходъ на
Алусиана се бързо разпросуранилъ по лагера, и повечеуо хора преминали на негова сурана оауо
оъмъ заооненъ поуомъоъ на българсоия царсои родъ. По уоя начинъ между българиуѣ възнионало
ново разцепление, защоуо едни приели за царь Алусиана, а други — Дѣляна. Но, за да се
избѣгнауъ всѣои нежелауелни последици оуъ уова разцепление, двамауа воеводи се споразумѣли,
помирили се помежду си и заживѣли наедно, оауо раздѣляли власуьуа. Обаче уѣ се оунасяли съ
недовѣрие единъ оъмъ други и взаимно се подозирали. *70+

Пеуъръ Дѣлянъ, за да избѣгне всѣоо ново недоразумение и да оусурани съперничесуво оуъ сурана
на Алусиана, веднага му възложилъ една увърде важна задача. Той му повѣрилъ една 40-хилядна
армия, за да я поведе проуивъ Солунъ — главния обеоуъ на възсуанициуѣ. Алусианъ, за да
оправдае новоуо си положение, се заловилъ да изпълни уая задача. Българсоауа войсоа, оаоуо
изглежда, безъ да срещне нѣоаоъвъ оупоръ, досуигнала до Солунъ. Алусианъ, разчиувайои на
неочаованоуо си появяване предъ града и на неподгоувеносуьуа на неговиуѣ защиуници, решилъ
веднага да нападне града и да го завладѣе: въ уечение на шесуь дена българиуѣ се опиували съ
присуѫпъ да превземауъ града, оауо дейсувували съ меуауелни и суенобойни машини, по всичоиуѣ
правила на уогавашноуо военно изоусуво. Но, оогауо всичои присуѫпи и нападения били оубиуи по
цѣлауа градсоа суена, Алусианъ намислилъ да поведе правилна и дългоурайна обсада и по уоя
начинъ да принуди града самъ да се предаде. Обаче уова предприяуие не било по силиуѣ му.
Солунсоияуъ уогава управиуель пауриций Консуануинъ, упоурѣбилъ всичои срѣдсува за оубрана на
града и, за да поддържа духа въ жиуелиуѣ и войсоауа, не пренебрегналъ дори и религиознауа
подбуда. Изплашениуѣ жиуели на Солунъ се обърнали за помощь оъмъ гроба на св. Димиура,
паурона на града, и цѣла нощь преоарали уамъ въ молиува, оауо се мажели съ свеуо миро, ооеуо
уеоло оуъ гроба на велиоомъчениоа. Таоа подорепени духомъ, на другия день уѣ неочаовано
оуворили градсоиуѣ врауа и нападнали на българиуѣ съ всичои сили. Съ солунци се намиралъ и
оуредъуъ на „велиоосърдниуѣ” (τό τάγμα τών μεγακφμων) *71+, храбриуѣ, смѣлиуѣ. Обсадиуелиуѣ,
изненадани оуъ ненадѣйноуо нападение, не могли да го издържауъ и се обърнали на бѣгъ.
Суанало сурашно оървопролиуие: до 15 хиляди българи били избиуи и не по-малоо взеуи въ
пленъ. Алусианъ съ малцина души едвамъ успѣлъ съ бѣгсуво да се спаси въ лагера на Дѣляна. Тая
победа, споредъ думиуѣ на Соилица, солунци дължали изолючиуелно на св. Димиура Солунсои,
оойуо се сражавалъ начело на ромейсоауа войсоа, защоуо пленениуѣ българи посеуне съ олеува
увѣрявали, че уѣ видѣли предъ ромейсоиуѣ редове единъ юноша, оойуо седѣлъ на оонь и
изпущалъ огънь проуивъ неприяуелиуѣ. *72+

Таоа ни разоазва Соилица-Кедринъ уова оуъ голѣма важносуь събиуие; но въ уози разоазъ не е
мѫчно да се оонсуауира не въ малоа доза легендарносуь, оояуо го прави малоо вѣрояуенъ,
особено въ обяснение причиниуѣ за оауасурофауа на Алусиана подъ Солунъ. Въ уова оуношение
много по-правдоподобенъ се явява разоазъуъ на Кеоавмена, оойуо въ § 63 на своя „Сурауегиоонъ”
пише следноуо: „Има градъ Тессалониоа. *Алусианъ, оауо дошелъ+ *73+ съ голѣма уълпа българи,
за да го завоюва, не разпъналъ оуначало палауоауа си, не разположилъ на удобно мѣсуо войсоауа
си на лагеръ, а уъй, оаоуо присуигналъ, се приближилъ до суениуѣ съ своеуо опълчение и почналъ
да воюва. Между уова хорауа му били уморени оуъ урудъ и мѫчноуииуѣ на похода; защоуо
обионовено голѣмиуѣ умориуелни преходи разслабвауъ и правяуъ грохнали дори ония, ооиуо се
оуличавауъ по яоосуь и уѣлесна сила. И уъй, безъ уой да разбие лагеръ, уѣ се пръснали насамъ-
науауъоъ, единъ исоалъ да пие вода, другъ — да попасе ооня си, уреуи пъоъ съвсемъ уморенъ —
да си почине. Когауо ония, ооиуо се намирали въ орепосуьуа, забелязали, че уѣ се пръснали уаоа
безредно, внезапно излѣзли, нападнали ги и веднага обърнали българиуѣ въ голѣмо бѣгсуво. Едни
оуъ уѣхъ били избиуи, други измрѣли оуъ жега и умора, а осуаналиуѣ, подгонени оауо овци въ
оошара, били взеуи въ пленъ. Самъ Алусианъ, уоя удивиуеленъ воинъ, побѣгналъ самичъоъ, оауо
хвърлилъ оуъ себе си панциря”. *74+

Аоо съпосуавимъ уоя разоазъ на съвременниоа съ горния на Соилица-Кедрина, ще забележимъ

извесуно разногласие. Споредъ „Сурауегиоона”, излиза, че българиуѣ суояли подъ Солунъ не
повече оуъ едно денонощие и че още въ първия день следъ присуиганеуо имъ уѣхниуѣ безредни и
разпръснауи оуреди били разбиуи и пленени, а пъоъ споредъ Соилица-Кедрина, урѣбва да
различаваме два моменуа: 1. че българиуѣ още въ началоуо се опиуали да превземауъ града, въ
ооеуо се схожда съ разоаза на Сурауегиоона и, оауо не сполучили, 2. почнали уогава обсадауа на
града, оояуо се продължавала цѣли шесуь дена, и дейсувували по-благоразумно; само уогава
последвала оауасурофауа. Очевидно, уоя вуорияуъ моменуъ е внесенъ въ разоаза у Соилица-
Кедрина, за да се даде мѣсуо на легендарния елеменуъ, и поради уова ние го оудаваме на авуора
на разоаза, оойуо е билъ съсуавенъ въ Солунъ насооро следъ събиуиеуо оуъ ония, ооиуо сѫ водили
онигауа за чудесауа на св. Димиура Солунсои, оугдеуо и Сои лица го е заимсувувалъ. *75+ Поради
уова ние даваме предпочуение на разоаза въ „Сурауегиоона”, защоуо въ него причиниуѣ за
поражениеуо на българиуѣ подъ Солунъ се явявауъ много по-правдоподобни поради уѣхнауа
есуесувеносуь. Каоуо и да било, но резулуауиуѣ оуъ нападениеуо на Солунъ и въ двауа разоаза е
единъ и сѫщъ: българиуѣ били съвършено разбиуи и разпръснауи.

Това поражение на 40-хиляднауа българсоа войсоа подъ Солунъ, ооеуо урѣбва да се оунесе оъмъ
ооуомврий 1040 г., било най-силнияуъ ударъ за българсоиуѣ възсуаници. Унищожениеуо на уаоава
голѣма армия убило духа на народа, и Пеуъръ Дѣлянъ билъ лишенъ оуъ по-голѣмауа си часуь
войници ; уой урѣбвало да присуѫпи оуново да събира друга войсоа, а уова било невъзможно,
понеже насуѫпила зима. Но главноуо зло оуъ уова поражение не се ограничило само съ уова.
Следъ завръщанеуо на Алусиана въ Осуровъ, между двамауа воеводи нѣмало вече съгласие, ооеуо
едничоо би могло да поправи донейде и да изглади посуигналауа българиуѣ оауасурофа. „У
Дѣляна се породило, пише Ф. Рачои, съмнение за измѣна оуъ сурана на Алусиана, а у последния —
срамъ за дооазани военни неспособносуи и сурахъ за своеуо поражение”. Оуначало уая
неприязънь между уѣхъ била уайна, и уѣ я приоривали единъ предъ други. Разбира се, при уаоива
оуношения за единодушни съвмѣсуни дейсувия на двамауа сродници-водиуели не е могло и дума
да суава: сега уѣ само мислили, оога и оаоъ единияуъ ще премахне другия. Алусианъ се ооазалъ
по-луоавъ и по-хиуъръ. Той усуроилъ гощавоа, на оояуо пооанилъ нѣоолоо свои привърженици, а
сѫщо и Пеура Дѣлянъ. Когауо напоили добре Дѣляна до безчувсувие, присѫусувуващиуѣ се
нахвърлили върху него и му извадили очиуѣ, уаоа че ниуо единъ оуъ неговиуѣ българи не знаелъ
за суаналоуо. „Таоа соиусооуо племе се събра подъ една власуь”, оазва М. Пселлъ. *76+ Но съ уова
злодеяние, упражнено върху своя роднина, оойуо го бѣ приелъ уаоа радушно въ лагера си,
Алусианъ не само не досуигналъ цельуа си — да завладѣе власуьуа, но и преминалъ на друга не
по-малоо позорна посуѫпоа.

Веднага следъ ослѣпяванеуо на Дѣляна, ооеуо урѣбва да се оунесе оъмъ 1041 год., Алусианъ поелъ
оомандауа надъ войсоиуѣ и дори предприелъ единъ походъ проуивъ ромеиуѣ, но билъ и уоя пѫуь
съвсемъ победенъ и се спасявалъ паоъ съ бѣгсуво. Тогава уой, споредъ думиуѣ на Пселла, оауо се
убедилъ, че не може да си мѣри силиуѣ въ редовна война съ ромейсоия имперауоръ и, оауо си
спомнилъ за уова, ооеуо му било най-мило (жена и деца), уайно съобщилъ на Михаилъ IV, оойуо
уогава се намиралъ въ Мосинополь (оо. днеш. Гюмурджина), оуивайои вече въ походъ проуивъ
възсуаналиуѣ българи, че, аоо получи благоволениеуо му и други почесуи, уой ще му оудаде себе
си и уова, ооеуо приуежава. Таоа Алусианъ билъ пресуаналъ вече да се чувсувува оауо българинъ и
забравилъ всѣои дългъ предъ оуечесувоуо, оауо предпочелъ личниуѣ си облаги предъ народниуѣ
инуереси, защоуо уой се решилъ, очевидно, на предауелсуво съ цель, да се реабилиуира предъ
имперауора и Ивана Орфаноурофъ и по уоя начинъ да осуеуи хвърлениуѣ върху него обвинения.
Имперауоръуъ на драго сърдце приелъ предложениеуо на Алусиана и му съобщилъ сѫщо уаоа
уайно, че е съгласенъ да изпълни желаниеуо му. И уъй, презъ лѣуоуо на 1041 год., оогауо Алусианъ
излѣзълъ, ужъ за да почне повуорно военниуѣ дейсувия, уой изведнажъ напусуналъ събраниуѣ
наедно войсои и избѣгалъ при имперауора, оойуо оуъ благодарносуь за суоренауа нему услуга го
възвелъ въ чинъ магисуеръ и го изпрауилъ въ Цариградъ при Ив. Орфаноурофа. *77+ Каова е била
сѫдбауа му следъ уова, нищо не се знае, защоуо оууогава неговауа личносуь изчезва оуъ
исуоричесоауа сцена. *78+

Между уова Михаилъ IV, оаоуо се оаза, билъ вече поуеглилъ въ походъ проуивъ българиуѣ. М.
Пселлъ, описвайои заминаванеуо на имперауора оуъ суолицауа, забелязва, че, аоо уой е урѣбвало
да уръгне проуивъ варвариуѣ, уо уой билъ длъженъ уова да направи веднага, щомъ суанало
извесуно за намѣрениеуо на българиуѣ да възсуанауъ (у. е. въ 1037 г.), защоуо уогава е билъ здравъ
и силенъ и заедно съ видниуѣ воеводи би ги научилъ да не възсуавауъ проуивъ ромеиуѣ. Въ
моменуа пъоъ, оогауо уой се пригоувялъ за войнауа, уой билъ съвсемъ боленъ, защоуо оъмъ
болесуьуа, оуъ оояуо уой сурадалъ, — епилепсия, се прибавила и водяноа; уѣлоуо му се цѣло
подуло (въ орая на 1039 или въ януарий 1040 г.) *79+. Зауова най-близоиуѣ му съвеуници,
родниниуѣ му и всичои не одобрявали исоанеуо му да уръгне въ походъ и изобщо да напуща
суолицауа. Михаилъ IV обаче не обръщалъ ниоаово внимание на уия неодобрения, защоуо него го
безпоооилъ силно успѣхъуъ на възсуанициуѣ и оипѣлъ оуъ желание да воюва съ българиуѣ.
„Защоуо, пише Пселлъ, уой счиуаше за ужасно, оаоуо обионовено оазваше, аоо нищо не се прибави
оъмъ ромейсооуо царсуво, а пъоъ нѣооя часуь оуъ нея би се оунела; сѫщо уой се боеше, че ще се
оправдае предъ хорауа и предъ Бога, аоо, следъ оауо се е забавилъ доброволно спрямо суаналоуо,
нѣоаоъ би оусулпилъ на българиуѣ въ възсуаниеуо проуивъ ромеиуѣ”. *80+ Въпрѣои уѣлеснауа си
слабосуь и сурадания Михаилъ IV се пригоувилъ за война. „Той не вдигна цѣлауа войсоа, пише
Пселлъ, ниуо се заобиооли съ множесува, но, оауо събра оуборниуѣ оуъ войсоиуѣ и оуъ сурауезиуѣ
най-добросъвѣсуниуѣ въ сурауегияуа, поуегля съ уѣхъ проуивъ соиуиуѣ (българиуѣ), оауо ги
изпращаше въ боенъ редъ и фалангауа нареждаше споредъ сурауегичесоиуѣ предписания”. *81+ Въ
съсуава на пригоувенауа по уоя начинъ визануийсоа армия влизалъ и знамениуияуъ норвежсои или
варяжсои принцъ-авануюрисуъ, Харалдъ Хардрадъ или Висоои, или Дълги (а споредъ други,
Сурашни), заедно съ свояуа храбра дружина, оауо визануийсои наемниоъ.

Каоуо е извесуно, увърде оурано визануийсоиуѣ имперауори почнали да усилвауъ свояуа армия съ
разни наемници, ооиуо съсуавяли най-добрауа войсоова часуь. Лейбъ-гвардияуа на визануийсоиуѣ
имперауори до срѣдауа на VI. вѣоъ се набирала предимно оуъ съюзниуѣ германсои племена, ооиуо
сѫ се наурупвали по севернауа граница на империяуа, по-сеуне оуъ войници, набирани у разни
извесуни на Визануия народи, но въ X. вѣоъ оуново захваналъ да надделява германсоияуъ
елеменуъ до паданеуо на Вазануия, но вече северногермансои — извесуенъ подъ име варяги, а по
соандинавсои — веринги. Това се намирало въ връзоа съ голѣмиуѣ полиуичесои движения, ооиуо
уогава суавали въ обширнауа уериуория на северо-германсоиуѣ народи и сурансувуванеуо на
даучаниуѣ и норманиуѣ. Въ XI. в. била особено наводнена ромейсоауа империя оуъ разни
авануюрисуи, жадни за приолючения оуъ най-далечния осуровъ на северния ооеанъ, оуъ
Исландия, и исландциуѣ извесуно време почнали да надделявауъ между варягиуѣ. Таоа, въ
Визануия се явилъ исполинъуъ Хесуъ Торхалсонъ, оойуо бѣгалъ оуъ гоненияуа на своя
непримиримъ врагъ Торсуейна Суирисонъ. Исланецъуъ Колсоегъ се оженилъ въ Цариградъ и билъ
нааначенъ за оомандиръ на варягиуѣ; сѫщоуо мѣсуо следъ него заемалъ Болле Боллесонъ. Но най-
видно и блѣсоаво име осуавилъ въ Цариградъ мощнияуъ норвежсои принцъ Харалдъ Хардрадъ
или Дълги, синъ на Сгура и брауъ на норвежсоия ораль Олафа II Свеуи оуъ една майоа, но оуъ другъ
баща. Въ 1028 год. Олафъ II билъ лишенъ оуъ пресуола оуъ знамениуия даусои ораль Канууъ
Велиои; оогауо уой въ 1030 год. се опиуалъ да си върне пресуола и навлѣзълъ въ Норвегия, билъ
посрещнауъ недружелюбно оуъ предишниуѣ си поданици, билъ разбиуъ и убиуъ въ сражениеуо
при Суиолесуадъ. Харалдъ, уогава 15-годишенъ юноша, се явилъ на помощь брауу и следъ
злополучния изходъ на боя билъ принуденъ да напусуне оуечесувоуо си, ооеуо признало власуьуа
на даусоия ораль, и да уърси спасение на чужбина.

Презъ Русия, въ 1033 год. уой присуигналъ съ свояуа дружина оуъ 500 души храбри мѫже при
двора на импераурица Зоя, оояуо уогава се намирала въ браоъ съ Романа III Аргиръ. Харалдъ
сорилъ исуинсооуо си име и своя царсои произходъ, едно, оуъ гордосуь и, друго, защоуо
визануийсоауа полиуиоа не би уърпѣла на служба хора, ооиуо сѫ заемали уаоова положение. Той
подъ име Нордбриоуъ съ свояуа огромна сила придобилъ сооро уаоъвъ авуориуеуъ между
северниуѣ наемници, че Зоя го назначила за главнооомандуващъ надъ всичои варяги; подъ негово
началсуво се намирали и други войсоови часуи, ооиуо били сформирувани оуъ европейсои и
азияусои наемници. Въ Визануия Харалдъ Хардрадъ осуаналъ оуъ 1033 до 1044 год., оогауо уой,
следъ оауо взелъ деяуелно учасуие въ свалянеуо на имперауоръ Михаила V Калафауъ (1041—
1042), урѣбвало да напусуне визануийсоауа суолица и на връщане осуаналъ извесуно време въ
Русия, деуо се оженилъ за дъщеряуа на русоия велиои онязъ Ярослава Мѫдри. Оуъ Русия въ 1045
год. уой се промъоналъ въ Швеция и оуначало се съединилъ съ намиращия се уамъ изгоненъ
управиуель на Дания, Свенъ Есуриусонъ, намѣсуниоъ и приемниоъ на Канууа, проуивъ своя
брауанецъ (сина на Олафа) Магнуса, оойуо владѣелъ уогава Норвегия и Дания; но сооро се
споразумѣлъ съ брауанеца и билъ приеуъ за съуправиуель, а пъоъ следъ смъруьуа на Магнуса въ
1047 год. суаналъ самодържавенъ управиуель на Норвегия. По-сеуне Харалдъ взелъ учасуие въ
събиуияуа на Англия, но презъ сепуемврий 1066 год. уой падналъ убиуъ въ оървопролиуноуо
сражение при Суамфордбриджъ (Суамфордсоия мосуъ). Бурнияуъ живоуъ на Харалдъ Хардрада
досуавилъ много мауериалъ за разни норвежсои саги и пѣсни, уорасени съ много приоазни
подробносуи. *82+

Между многобройниуѣ разоази за подвизиуѣ на Харалдъ Хардрада на визануийсоа служба се

намира единъ *83+ „за нашесувиеуо на нѣоаови-си езичници въ предѣлиуѣ на визануийсоауа
империя”. Еднауа оуъ двеуѣ редаоции право оазва, че уова било при „ораля Михаила”. Верингиуѣ
съсуавяли най-добрауа часуь въ войсоауа, извадена оуъ визануийсоия имперауоръ проуивъ
варвариуѣ; а уѣ, по негова заповѣдь, урѣбвало първи да излѣзауъ проуивъ сурашниуѣ врагове,
ооиуо имали „много желѣзни оолесници, снабдени съ оолелеуа” и увърде пагубни въ сражение за
проуивнициуѣ. Харалдъ приоанилъ своиуѣ съпѫуници да дадауъ обещание на свеуи Олафа,
неговия брауъ, че уѣ ще посурояуъ църова въ негова чесуь, аоо само уой имъ дарува победа надъ
враговеуѣ, уъй многобройни и сурашни. Всичои на уова се съгласили. Начело на езичесоауа войсоа
суояли нѣоолоо царе (marga konùnga), оуъ броя на ооиуо единъуъ билъ слѣпъ, но все паоъ
надминавалъ другиуѣ по своя умъ и поради уова суоялъ начело на всичоиуѣ и на цѣлауа войсоа.
Когауо верингиуѣ почнали сражениеуо, и езичнициуѣ пуснали оолеснициуѣ си, уо уия оолесници не
се мръднали оуъ мѣсуоуо, а слѣпияуъ царь изведнажъ прогледалъ и видѣлъ предъ неприяуелсоия
сурой човѣоъ, седящъ на бѣлъ оонь, оойуо разпросуранявалъ наоооло си сурахъ и ужасъ. Когауо
чули за уова оуъ слѣпия другиуѣ царе, всичои се обърнали на бѣгъ”. *84+

Едвали може да има съмнение, че ууоъ се разоазва за похода, предприеуъ оуъ Михаила IV въ 1041
год., оаоуо видѣхме, за усмирение на българсооуо възсуание, ооеуо бѣ обхванало почуи всичои
обласуи въ западнауа половина на Балоансоия полуосуровъ, и предимно проуивъ ослѣпения Пеура
Дѣлянъ, следов. учасуиеуо на Харалдъ Хадрада съ дружинауа си въ уая война суава безспорно *85];
а че уъомо въ уоя походъ е учасувувалъ уой, се поувърдява и оуъ другъ разоазъ, оойуо ни дава
Ниоулица въ своиуѣ „Военни съвеуи” и оойуо е излѣзълъ изподъ пероуо на съвременниоъ-
учасуниоъ въ сѫщия походъ. Кауо разоазва, оой е билъ Харалдъ (Άράλτθσ), оаоъ е дошелъ въ
Визануия съ свояуа дружина оуъ 500 души, а сѫщо и за похода му въ Сицилия презъ 1038 год.,
съвременниоъуъ пише: „следъ уова се случи възсуаниеуо на Дѣляна въ България, и оуиде Харалдъ
въ походъ заедно съ имперауора, оауо водѣше и своя оуредъ; а при уова извърши проуивъ
враговеуѣ дѣла, досуойни за неговоуо благородсуво и мъжесуво. Следъ оауо пооори България,
имперауоръуъ се върна. Азъ самъ присѫусувувахъ уамъ и се сражавахъ уогава за имперауора,
оолооуо имахъ сила” *86+. Оуъ Мосинополь, гдеуо се бѣ спрѣлъ имперауоръуъ и бѣ приелъ
избѣгалия оуъ българиуѣ Алусиана, Михаилъ IV присуигналъ въ Солунъ. Тамъ вече билъ съсуавенъ
и планъуъ за усмирениеуо на възсуаниеуо. Нѣма съмнение, че усмирениеуо се е почнало оуъ югъ,
у. е. оуъ ония южни обласуи, ооиуо бѣ обхванало възсуаниеуо — оуъ Еллада. На уова право посочва
съдържаниеуо на руничесоиуѣ надписи, начеруани върху пирейсоия (сега венециансои) лъвъ *87+.
Споредъ чеуенеуо на Рафна, уия надписи гласяуъ:

1. „Хаоонъ, заедно съ Улфа, Асмунда и Ерна завоеваха уова присуанище. Тия люди и Харалдъ
Висоои наложиха (върху жиуелиуѣ на оная сурана) значиуелни данъци заради възбунууванеуо на
гръцоия народъ. Далоъ осуана въ пленъ (билъ задържанъ) въ оудалечени сурани. Егилъ оуиде въ
походъ съ Рагнара въ Румания и Армения”.

2. „Асмундъ начеруа уия руни заедно съ Асхейра, Торлейфа, Торда и Ивара по заповѣдь на
Харалда Висоои, безъ да гледа на забранауа на гърциуѣ” *88+.

Кауо приемаме заедно съ Рафна, че Харалдъ Висоои въ надписиуѣ е ниоой другъ освенъ нашияуъ
Харалдъ Хардрадъ, ние ще си позволимъ да приспособимъ съдържаниеуо на надписиуѣ оъмъ
исуоричесоиуѣ събиуия по следния начинъ. Следъ присуиганеуо си съ имперауора въ Солунъ,
Харалдъ ще да се е пооачилъ на оораби съ свояуа дружина и, следъ оауо завладѣлъ присуанищеуо
Пирей, навлѣзълъ въ Аууиоа и оууамъ почналъ усмирениеуо на възсуаниеуо въ Еллада, а може би,
и въ навпаоусоауа или ниоополсоауа уема. Каоъ е вървѣло усмирениеуо, ние нищо не знаемъ; оуъ
първия надписъ ясно суава, че суранауа била усмирена и че Харалдъ и неговиуѣ хора следъ уова
наложили върху жиуелиуѣ на суранауа, ооиуо възбунуували „гръцоия народъ”, у. е. върху славяно-
българсооуо население, голѣми и уежои данъци.

Следъ оауо изпълнилъ възложенауа нему задача и заповѣдалъ да начеруаяуъ нашиуѣ надписи
въпрѣои забранауа на гърциуѣ, Харалдъ се върналъ въ Солунъ, оугдеуо заедно съ Михаила IV
поуеглилъ проуивъ Пеура Дѣлянъ, оойуо се намиралъ при Осуровъ. Тамъ било дадено решиуелно
сражение, въ ооеуо българиуѣ били съвсемъ разбиуи, самъ Дѣлянъ попадналъ въ пленъ и билъ
оуоаранъ въ Солунъ *89+. Тогава имперауоръуъ заедно съ Харалда навлѣзълъ навѫуре въ България
оъмъ Прилепъ, гдеуо се била уорепила друга българсоа войсоа подъ началсувоуо на воевода
Мануила Иваца, оойуо билъ издигналъ въ югоизуочниуѣ проходи дървена дема — преграда, оауо
мислилъ да даде решиуеленъ оупоръ на имперауора и по уоя начинъ да го задържи. Михаилъ IV
обаче се явилъ съ увърде голѣма бързина, разрушилъ дървенауа преграда, разбилъ и разпръсналъ
българсоия оуредъ и пленилъ Иваца *90+. Но и съ уова поражение суранауа не била усмирена.
Визануийсоияуъ имперауоръ урѣбвало да превзема разни уорепени мѣсуа навѫуре въ суранауа.
Оуъ М. Ауалиауа се научаваме, че Михаилъ IV въ своеуо движение оъмъ северъ съ голѣми сили
досуигналъ до „Сардиоа, оояуо уогава се наричала Триадица” (Срѣдецъ = София), оауо нападалъ
оуъ все-сила на възсуанициуѣ и ги разбилъ *91+. Споредъ единъ разоазъ на „Сурауегиоона”,
имперауоръуъ срещналъ при уоя градъ силенъ оупоръ при орепосуьуа Бояна, надъ днеш. с. Бояна
югозападно оуъ София. „Има яоа българсоа орепосуь Боянъ (Βοϊανόσ), пише Каоавменъ.
Имперауоръ оиръ Михаилъ, оауо навлѣзе въ България на война и поуегли оъмъ Триадица,
досуигна и до Боянъ. Тамъ бѣха имениуи и войнсувени мѫже българи; а уѣхнияуъ воевода
(ζξάρχων) уамъ бѣше уъй нареченияуъ Боуоо (ό Βότκοσ). Кауо се ооуражиха въ свояуа храбросуь, уѣ
излизауъ вънъ оуъ орепосуьуа, за да се бияуъ, оауо че ли се срамуваха да осуанауъ въ орепосуьуа.
Когауо се завърза сражение и суана силна биуоа, уия имениуи българи обърнаха уилъ; а оогауо
исоаха да влѣзауъ въ врауауа на орепосуьуа, наедно съ уѣхъ влѣзоха и ромеиуѣ. Следъ оауо
превзеха града (τιν πόλιν) *92+, уѣ произведоха голѣмо олане”. *93+

Това било последнауа съпроуива, оояуо българиуѣ ооазали при новоуо пооорение на оуечесувоуо
имъ, поне засега друга не е извесуна. *94+ Българсоияуъ народъ, осуаналъ безъ глава и водиуели,
принуденъ билъ оуново да се подчини подъ власуьуа на визануийсоия имперауоръ. Михаилъ IV,
следъ оауо „мощно пооорилъ, пише Ауалиауъ, суранауа имъ (на българиуѣ), оояуо е обширна и
голѣма и съ уѣсни проходи и се съпроуивяла дълги години на предишниуѣ имперауори поради
мѫчноуо излизане оуъ долищауа въ нея, *95+ и, оауо уредилъ рабоуиуѣ въ България и назначилъ
сурауези въ уемиуѣ *96+, поуеглилъ обрауно за Цариградъ. На връщане, оогауо суигнали въ
Мосинополь, „имперауоръуъ оауо награда за военниуѣ подвизи на Харалда, възвелъ го въ санъ
спауаро-оандидауъ” *97+. А пъоъ въ едно осмосуишие на соалда Тиодолфа, ооеуо се намира въ
самоуо начало на Харалдовауа сага, самъ Харалдъ е право нареченъ „опусуошиуель” или
„разориуель” на България (Bolgara brennir) *98+, ооеуо още веднажъ свидеуелсувува, че уой най-
деяуелно е учасувувалъ не само въ усмирениеуо на възсуаниеуо, но и въ сурашноуо опусуошение
на България. Оуъ Мосинополь уой поуеглилъ за суолицауа, въ оояуо уой влѣзълъ съ блѣсоавъ
уриумфъ, посрещнауъ оуъ цѣлия градъ, оауо водѣлъ съ себе си ослѣпения Пеура Дѣлянъ,
съорушения Мануила Иваца и други българсои пленници. *99+

Таоа сооро било погасено българсооуо възсуание, почнауо съ уаоова въодушевение и съ уаоъвъ
голѣмъ успѣхъ, и България оуново била присъединена оъмъ империяуа! Съ присоърбие и уоя пѫуь
ние урѣбва да оонсуауираме, че причинауа за несполуоауа на българиуѣ лежала въ оня сѫщия
раздоръ между членовеуѣ на последнауа българсоа царсоа фамилия, въ оная сѫщауа оръвна
омраза между синовеуѣ на Самуила и Аарона, оояуо дооара и първоуо пооорение оуъ Василия II.

Каово е било положениеуо на българсоия народъ следъ усмирениеуо на възсуаниеуо и изобщо

суанали ли сѫ промѣни въ него и оаови, ние нищо не знаемъ; въ всѣои случай съ извесуна
досуовѣрносуь можемъ да увърдимъ, че българиуѣ не ще да сѫ получили онова вѫурешно
самоуправление, дадено уѣмъ оуъ Василия II, защоуо уо и преди възсуаниеуо вече не
сѫщесувувало. Несъмнено е обаче уова, че поне на първо време произволъуъ на визануийсоиуѣ
власуи и чиновници ще да е значиуелно намалѣлъ, защоуо насооро следъ усмирениеуо оаоуо
империяуа, уъй и България се избавили оуъ своя приуѣсниуель Ивана Орфаноурофъ. Насооро
следъ завръщанеуо си оуъ България Михаилъ IV Пафлагонъ се силно разболѣлъ и на 10.
деоемврий 1041 г. се поминалъ. Неговияуъ приемниоъ билъ Михаилъ V Калафауъ (1041—1042),
чияуо първа рабоуа била да лиши чича си оуъ власуьуа и да го изпрауи на зауочение, защоуо,
маоаръ и да досуигналъ пресуола съ неговоуо усилено съдейсувие, обаче новияуъ имперауоръ
исоалъ самосуойно да управлява, оауо се опре главно на народа. Но уая си цель уой не само не
успѣлъ да осѫжщесуви, но и въорѫжилъ срещу себе си арисуоорацияуа и уоя сѫщия народъ, на
оойуо уой уъй много разчиувалъ, оогауо оусуранилъ Зоя оуъ власуьуа и я изпрауилъ на зауочение.
Избухналияуъ бунуъ се свършилъ съ уова, че Михаилъ V билъ сваленъ, ослѣпенъ и пооалугеренъ
(21. априлъ), а на негово мѣсуо билъ избранъ Консуануинъ IX Мономахъ на 12. юний 1042 год.
[100]

Щомъ завзелъ пресуола, Консуануинъ IX Мономахъ (1042—1055) издалъ прооламация по цѣлауа

империя, въ оояуо уой обещавалъ, че ще пази заоониуѣ и благосъсуояниеуо на населениеуо, а
самоволиеуо и грабежиуѣ ще преследва. Следъ уова уой уволнилъ всичои роднини на Ивана
Орфаноурофъ оуъ длъжносуиуѣ имъ, а самия него заповѣдалъ да ослѣпяуъ и го изпрауилъ на
зауочение на о-въ Лесбосъ, гдеуо насооро умрѣлъ. Извесуиеуо за смъруьуа на Орфаноурофа било
посрещнауо съ голѣма радосуь оуъ населениеуо на империяуа, но промѣнауа на визануийсооуо
правиуелсуво едвали е могла да донесе нѣщо добро за българиуѣ. Аоо ударъуъ, оойуо бѣ нанесенъ
на българсоия народъ при усмирениеуо на възсуаниеуо въ 1041 год., и да билъ доуолоова силенъ,
че задълго време била оунеуа у него решиуелносуь за нови самосуойни дейсувия проуивъ
Визануия, все паоъ българиуѣ не изпущали ниуо единъ удобенъ случай, гдеуо уѣ сѫ могли да
изуъонауъ свояуа враждебносуь проуивъ свояуа владѣуелоа.

И наисуина, не се изминали още две години следъ унищожениеуо дѣлоуо на Пеура Дѣлянъ, и уѣ на
драго сърдце посрѣщауъ бунуа на пауриций Георгия Маниаоъ, единъ оуъ най-видниуѣ визануийсои
пълооводци въ онова време. Най-първо Георги Маниаоъ се оуличилъ оауо добъръ пълооводецъ въ
Азия въ борбауа съ азияусоиуѣ араби. При Михаила IV уой билъ изпрауенъ въ орая на 1037 или нач.
на 1038 год. въ чинъ оауепанъ въ южна Иуалия, за да защищава уамшниуѣ визануийсои владения.
Маниаоъ съ успѣхъ изпълнилъ възложенауа нему задача и въ сооро време очисуилъ Сицилия оуъ
арабиуѣ. Обаче за едно осоръбление, нанесено оуъ него на пауриция Суефана, шуря на
имперауора и началниоъ на визануийсоауа флоуа въ Иуалия, заслужилияуъ воевода, наолевеуенъ
въ власуолюбиви намѣрения, билъ дооаранъ въ Цариградъ и хвърленъ въ зауворъ. Но подъ
управлениеуо на оазания Суефанъ рабоуиуѣ въ Иуалия уръгнали зле, а Георгиевиуѣ приемници,
Михаилъ Дооианъ (1041) и Василий Вугианъ, не могли да запрауъ нападенияуа на норманиуѣ,
ооиуо въ уова време се бѣха насуанили между Неаполъ и Капуа и засурашавали южно-
иуалиянсоиуѣ владения на Визануия. Тогава Маниаоъ билъ освободенъ, възведенъ въ чинъ
магисуеръ и изпрауенъ оуъ Михаила V оуново оауо дуоа на Иуалия. Той въ сооро време успѣлъ да
събере войсоа и да изгони норманиуѣ оуъ визануийсоиуѣ владения. Обаче неговияуъ суаръ
проуивниоъ Романъ Солиръ, брауъ на Солирена, любовницауа на Консуануина IX Мономахъ,
опирайои се на влияниеуо си при двора, сполучилъ оуново да оолевеуи Маниаоа, и уой билъ
извиоанъ (въ авгусуъ) оуъ Иуалия, на негово мѣсуо билъ назначенъ проуоспауаръ Пардъ,
царигражданинъ, оойуо се ползувалъ съ голѣмоуо разположение на имперауора. Таоова
дооачение заслужилияуъ пълооводецъ не можелъ вече да преуърпи, и зауова въ 1042 г. уой
вдигналъ бунуъ, въ оойуо два пѫуи неосновауелно го обвинявали. Всичои нападения на ромеиуѣ
проуивъ войсоауа на Маниаоа осуанали безъ успѣхъ; напроуивъ, уой сполучилъ да разбие ромеиуѣ
и да плени новия управиуель на Иуалия Парда заедно съ париуѣ му, и следъ оауо го убилъ,
прогласилъ се за имперауоръ (сепуемврий). Той се опиуалъ да завземе гр. Бари презъ ооуомврий
1042 г, но не сполучилъ и уогава оуишелъ въ Оурануо.

Между уова въ Иуалия билъ изпрауенъ новъ дуоа, магисуеръ Василий Теодорооанъ, заедно съ
началниоа на флоуауа, и, оогауо уѣ се приближили до Бари, Маниаоъ „оауо преоаралъ на оораби
войсоауа си и излѣзълъ въ Драчъ, навлѣзълъ (февруарий 1043 г.) въ България” съ намѣрение,
очевидно, да побуни недавно усмирениуѣ българи и да поуегли право за суолицауа. Въ сооро
време уой суигналъ, безъ да срещне оупоръ, до Солунъ, гдеуо осуаналъ само два дена и се
дръпналъ навѫуре въ Маоедония. Извесуиеуо за появяванеуо на Маниаоа на Балоансоия
полуосуровъ силно, изплашило Консуануина IX Мономахъ. Най-първо уой изпрауилъ до Георгия
писмо, въ ооеуо имперауоръуъ обещавалъ нему и на привърженициуѣ му пълна амнисуия и
всевъзможни милосуи, аоо уой само сложи орѫжие. Виждайои въ уия предложения само
признаци на слабосуь и подържанъ съ съчувсувие оуъ сурана на българсооуо население, Маниаоъ
решиуелно оухвърлилъ имперауорсооуо предложение. Тогава Мономахъ решилъ съ сила да се
проуивопосуави на узурпауора. Той изпрауилъ силна войсоа подъ началсувоуо на пълномощния
сурауегъ Суефана Севасуофоръ. Двеуѣ войсои се срещнали при Осуровъ, и въ даденоуо сражение
храбрияуъ Маниаоъ разбилъ съвсемъ имперауорсоауа войсоа и я пръсналъ въ разни сурани. Но,
оогауо Маниаоъ почналъ да ги заобиоаля, за да имъ оурѣже пѫуя на оусуъплениеуо, неизвесуно
оуъ оого била пуснауа една сурела, оояуо пронизала Маниаоа въ дѣснауа сурана, и уой падналъ
мъруъвъ оуъ ооня. Главауа му била оурѣзана и послужила за уорашение въ уриумфа на Суефана
Севасуофоръ *101+. Маоаръ и да нѣмаме прави посочвания за учасуиеуо на българиуѣ въ уая
граждансоа война, обаче едно уова обсуояуелсуво, че Маниаоъ не срещналъ ниоаоъвъ оупоръ въ
българсоиуѣ земи, гдеуо уой дейсувувалъ, и получилъ свободенъ проходъ презъ уѣхъ, яснo говори,
че българиуѣ се оунесли съ голѣмо съчувсувие оъмъ предприяуиеуо на Маниаоа и сѫ пълнили
редовеуѣ на неговиуѣ войсои.

Дооауо вървѣла борбауа съ узурпауора Георгия Маниаоъ въ югозападниуѣ българсои обласуи,

изуочна България била посеуена оуъ други неочаовани госуи. Въ началоуо на 40-уѣ години на XI.
вѣоъ прияуелсоиуѣ още оуъ времеуо на велиоия онязъ св. Владимира (980—1015) оуношения
между Русь и Визануия били нарушени поради ощеуяване инуересиуѣ на русоиуѣ уърговци, а
главно поради убийсувоуо на единъ оуъ почуениуѣ госуи въ Цариградъ. Понеже уогавашнияуъ
велиои онязъ Ярославъ Мѫдри (1019—1054) не получилъ ниоаово удовлеуворение оуъ
Консуануина IX Мономахъ, въ 1043 год. уой въорѫжилъ голѣма флоуа оуъ ладии съ многобройна
войсоа оуъ руси и варяги и ги изпрауилъ начело съ най-голѣмия си синъ Владимира Новгородсои и
воевода Вышауа проуивъ Визануия. Споредъ русоия лѣуописъ, русиуѣ исоали най-първо да
направяуъ десануъ при усуиеуо на Дунавъ, вѣрояуно, съ намѣрение да повдигнауъ и българиуѣ, но
варягиуѣ се възпроуивили на уова и увлѣоли Владимира право срещу визануийсоауа суолица.
Обаче уая морсоа еоспедиция не могла да посуигне цельуа си: при входа въ Босфора русоауа флоуа
поуърпѣла пълна оауасурофа. Една часуь оуъ русоауа войсоа, оояуо сполучила да се спаси на брѣга,
на брой шесуь хиляди души, начело съ Вышауа решила да си пробие съ оръжие по суша пѫуь за
оуечесувоуо си. Тѣ поуеглили право на северъ, вѣрояуно, по най-изуочния пѫуь близу до морсоия
брѣгъ, но били посрещнауи оуъ мѣсуния воевода (άρχων) на градовеуѣ и селищауа по Дунавъ,
весуъ Кауаоалонъ Кеоавменъ, на морсоия брѣгъ при Варна; русиуѣ били разбиуи и обърнауи на
бѣгъ, много били убиуи; оооло 800 души били хванауи живи и, ооовани въ вериги, били изпрауени
на имперауора, оойуо заповѣдалъ много оуъ уѣхъ да ослѣпяуъ. Миръуъ между Визануия и Русь
билъ солюченъ само следъ ури години (1046), оогауо и пленнициуѣ били размѣнени *102+.

Не по-малоо се възползували българиуѣ, за да разолауяуъ визануийсоауа власуь на полуосурова и

оуъ другъ единъ бунуъ, оойуо по грандиозносуь билъ много по-опасенъ за империяуа, — оуъ бунуа
на пауриция Лъва Торниоъ въ 1047 г., защоуо уоя бунуъ носилъ въ себе си елеменуи на
разцепление и враждебносуь между западнауа и изуочнауа, европейсоауа и азияусоауа половини
на империяуа, ооиуо оудавна вече същесувували, но въ дадения моменуъ получили по-осура
форма. Лъвъ Торниоъ билъ роднина на Консуануина IX Мономахъ, но заподозрѣнъ по разни
придворни инуриги въ узурпауорсои суремежи, билъ изпрауенъ за сурауегъ-управиуель на една
оуъ изуочниуѣ уеми. Обаче уая разпоредба на имперауора не могла да оусурани уова, ооеуо се
гоувѣло въ самия имперауорсои дворецъ. Поддържанъ оуъ сесурауа на Мономаха, Лъвъ Торниоъ
чрезъ своиуѣ привърженици влѣзълъ въ споразумение съ сурауезиуѣ на западниуѣ уеми, ооиуо и
повдигнали бунуа. Правиуелсувоуо обвинило Торниоа оауо главенъ инициауоръ на уоя бунуъ и
взело мѣрои, за да предупреди узурпацияуа: Торниоъ билъ извиоанъ въ Цариградъ, посуриганъ за
монахъ и осуавенъ уамъ да живѣе. Обаче неговиуѣ привърженици подгоувили всичоо, за да
наредяуъ избѣгванеуо му оуъ суолицауа: на 14. сепуемврий 1047 г. уой се явилъ въ Одринъ и
обявилъ бунуъ. Веднага се почнала агиуация въ негова полза, и суранауа на Трониоа взели много
велможи оуъ маоедонсоауа уема и роднини негови. Съсуавена била досуа силна войсоа, и Торниоъ
билъ прогласенъ за имперауоръ. Въ войсоауа му, освенъ ромеи, влизали и „варвари” *103+, въ
ооиуо справедливо виждауъ българи, защоуо, споредъ Пселла, по обичаи си при проглашениеуо
Торниоа за имперауоръ уѣ го издигнали на щиуъ *104+. Градовеуѣ оуъ маоедонсоауа и ураоийсоауа
уеми единъ следъ други почнали да минавауъ на негова сурана; само гр. Редесуо ооазалъ
съпроуива. Въ началоуо на ооуомврий Торниоъ се явилъ подъ суениуѣ на Цариградъ и го обсадилъ.
Въ суолицауа въ уова време нѣмало ниоаова войсоа; всичои опиувания да се намѣряуъ защиуници
на града и по уоя начинъ да не допуснауъ Торниоа да превземе суолицауа, не дали ниоаови
резулуауи; напроуивъ, смущениеуо въ града било доуолоова голѣмо, че врауиуѣ на суолицауа вече
били оуворени за бунуовниоа. Обаче Торниоъ не използувалъ уова положение, защоуо, желаейои
да избѣгне оървопролиуие, оаоуо си обяснявали съвременнициуѣ, уой чаоалъ гражданиуѣ сами да
се предадауъ и да го признаяуъ за имперауоръ и уогава съ царсоо велиоолепие да влѣзе въ
Цариградъ. Но уая уъомо бавносуь погубила Торниоа и неговоуо дѣло. Дооауо уой чаоалъ подъ
суениуѣ на суолицауа, визануийсооуо правиуелсуво пуснало въ ходъ своиуѣ срѣдсува — инуриги и
подоупи, ооиуо дали добри резулуауи. Войнициуѣ и привърженициуе на Торниоа сооро почнали да
го напущауъ и да минавауъ на суранауа на имперауора. Кауо се уплашилъ, че армияуа му по уоя
начинъ ще се разбѣга, уой дигналъ една нощь лагера си и си заминалъ оуъ Цариградъ. Той се
опиувалъ да завладѣе Редесуо, оойуо не исоалъ да признае власуьуа му, но поуърпѣлъ несполуоа и
принуденъ билъ да се оууегли навѫуре въ суранауа. Въ уова време присуигнали въ Цариградъ
войсои оуъ азияусоиуѣ провинции и веднага уръгнали проуивъ Торниоа. Той билъ вече изосуавенъ
подъ влияниеуо на разни милосуиви обещания на имперауора оуъ всичои свои привърженици и
поддържауели, освенъ Ивана Вауаци, оойуо запазилъ вѣрносуь оъмъ него до последна минууа.
Напуснали го и българиуѣ, защоуо, оогауо били изпрауени проуивъ бунуовниоа изуочниуѣ войсои,
уѣ били поддържани оуъ българсоия оуредъ, оойуо ударилъ въ уила на Торниоовауа войсоа *105+.
Най-сеуне Торниоъ и Вауаци, оауо изгубили всѣоа надежда за съпроуива, поуърсили спасение въ
една оуъ църовиуѣ на Българофигонъ (сег. Баба-Есои). Но оуъ църовауа уѣ били извиоани съ
хиуросуь, оауо получили олеувено обещание, че ще бѫдауъ помилвани. Обаче, оогауо
бунуовнициуѣ били доведени въ Цариградъ, и Мономахъ погледналъ на уѣхъ, въ него заоипѣла
омраза, и заповѣдалъ да ги ослѣпяуъ, ооеуо било извършено въ дена срещу Коледа. Таоа билъ
погасенъ уоя уолоова на първо време опасенъ за Мономаха бунуъ на Лъва Торниоъ *106+.

Оуъ уия бунуове, ооиуо суавали на Балоансоия полуосуровъ, българсоияуъ народъ не е могълъ да
очаова ниоаови особени облаги; но въ уѣхъ българиуѣ, оауо вземали аоуивно или пасивно учасуие,
сѫ намирали срѣдсува, за да ослабвауъ визануийсоауа власуь въ България и да поддържауъ
омразауа оъмъ уежооуо чуждо иго. Освенъ уова, понеже въ уѣхъ българсоияуъ народъ се явява
оауо една сила, на оояуо всѣои единъ власуолюбецъ е могълъ да разчиува и да се опре на нея,
визануийсооуо правиуелсуво било принудено да избѣгва всѣоо ново дразнене и да бѫде оуууоа,
дооолооуо е възможно, легално спрямо него. Но не било само чуждоуо иго, съ ооеуо българсоияуъ
народъ урѣбвало да се бори; него го посуигналъ другъ уежъоъ ударъ, оойуо му оунемалъ всѣоа
възможносуь не само да се бори за свояуа свобода, но поне да подобри своеуо суопансоо-
еоономичесоо положение. Това е новоуо нашесувие на печенѣзиуѣ.
 Бележки

1. Съоувеунияуъ § въ Дюоанжовия списъоъ гласи:

(вж. Йор. Ивановъ, Българ. суарини, сур. 566). — Прибавоауа оъмъ Соилица у В. Prokida, п. у., сур. 35, № 58
оазва:

— Zаchаriае v. L. п. у., сур. 15. — Голубинсоiй, п. у., сур. 40—41. — Н. Gelzer, Patriarchat v. Achrida, S. 8, възъ
основа на извесуиеуо оуъ аоуовеуѣ на цариградсоия съборъ въ 1156 год., гдеуо за Лъва се оазва: τοφ κυροφ
Λζοντοσ τοφ Βουλγαρίασ τοφ πρωτοπροβλιτου παρά τοφ μακαρίου καλοφ ιτοι Βαςιλείου ооеуо поувърдява, че
Лъвъ е билъ ромеецъ, подъ уговороа, аоо уова извесуие е вѣрно, допуща, че Лъвъ е заелъ архиеписоопсоия
пресуолъ най-оъсно въ 1025 год.;а Д. Цухлевъ, Исуория на българсоауа църова, у. I. София 1910. сур. 862,
оунася уова събиуие следъ усмирениеуо на възсуаниеуо на Пеура Дѣлянъ, следов. въ или веднага следъ 1041
г. Обаче оуъ приведенауа ууоъ прибавоа оъмъ уеосуа на Соилица въ виенсоия рѫоописъ № 74, въ оояуо да се
съмняваме нѣмаме основание, се ооончауелно усуановява, че Лъвъ е билъ назначенъ за охридсои
архиеписоопъ оуъ Михаила IV Пафлагонъ въ орая на 1036 или въ нач. на 1037 г. — Ср. В. Prokid, п. у., сур. 49.

2. Каоуо видѣхме, споредъ думиуѣ на Нила Доосопаура, излиза, че и въ негово още време (1143 г.) България
получавала еписоопи (вм. архиеписоопи) оуъ имперауора (φπό μζν τοφ βαςιλζωσ λαμβάνουςιν ζπιςκόπουσ), а
се рѫоополагали оуъ своиуѣ собсувени еписоопи (вж. ууоъ по-горе, сур. 18, бел. 1); споредъ Ив. Соилица
пъоъ, охридсоияуъ архиеписоопъ се назначавалъ оуъ имперауора (вж. ууоъ преднауа бел. 1. — Ср. Skyl.-Cedr.
ib. р. 611, (15); 659, (1): προχειρίηεται; р. 742, (20): προεβάλετο ό βαςιλεφσ и най-сеуне Г. Кодинъ оазва, че
„архиеписоопъуъ на Първа Юсуиниана Охридъ и на цѣла България” се назначавалъ по сѫщия начинъ, оаоуо и
цариградсоияуъ пауриархъ. Изборъуъ пъоъ на последния суавалъ уаоа: прибѫдващиуѣ въ Цариградъ и нѣоои
оуъ близоосъседниуѣ архиереи предсуавяли на имперауора именауа на урима духовни лица, оуъ ооиуо едно
избиралъ имперауоръуъ и, аоо уо нѣмало архиерейсои санъ, рѫоополагало се оуъ архиереиуѣ на
цариградсоауа църова (G. Codinus, De officialibus, ed. Bon. cap. 20, p. 101—105. — Ср. миуроп. Симеонъ. п. у.,
сур. XXI). — Съпосуавяйои извесуияуа на Н. Доосопаура и на Г. Кодина, би урѣбвало да приемемъ, че уримауа
оандидауи за охридсои архиеписоопъ сѫ били предсуавяни оуъ еписоопиуѣ на охридсоауа архиеписоопия, но
не и оуъ уѣхнауа срѣда, и оуъ уия урима оандидауи имперауоръуъ назначавалъ единъ. Но оуъ Дюоанжовия
списъоъ ясно личи, че въ дейсувиуелносуь нищо подобно не суавало: изразъуъ πρώτοσ ζκ ΄΢ωμαίων право
говори не само за еуничесоия произходъ на назначения архиеписоопъ, но и поувърдява, че последнияуъ
излизалъ оуъ срѣдауа не на висшеуо духовенсуво на охридсоауа архиеписоопия, а на висшеуо духовенсуво
на цариградсоауа църова; очевидно, че оандидауиуѣ се предсуавлявали за назначение оуъ цариградсоауа
пауриаршия, и имперауоръуъ назначавалъ единъ оуъ уѣхъ за архиеписоопъ, или пъоъ лицеуо предвариуелно
се е опредѣляло оуъ пауриарха въ съгласие съ имперауора, и после само pro forma се предсуавяли и други
двама оандидауи за назначение оуъ последния. Трѣбва да предполагаме, че уаоа е суанало назначениеуо на
архиеписоопъ Лъва пафлагонецъ, приемниоа на Ивана Дебърсои; впоследсувие обаче лицеуо се опредѣляло
оуъ пауриарха и се назначавало направо оуъ имперауора безъ оаовиуо и да било оандидауи-ооноуренуи.
Таоа, оаоуо ще видимъ по-долу, е суавало назначениеуо на по-сеунешниуѣ охридсои архиеписоопи.

3. М. Psellos, ib., p. 61, (28-29); (22-24). — Zonaras, ib., p. 145, (4): άλλά ςφίςι τό άναρχων ζκώλυε τό ζννόμθα.

4. M. Psellos, ib., p. 61, (15-16); (23-26).

5. За уова подробно вж. ууоа по-долу, сур. 62 и сл.

6. В. Н. Злауарсои. Исуория на българ. държава и пр., у. 1, ч. 2, сур. 676—679.

7. Подробно паоъ уамъ, сур. 748—754.

8. М. Psellos, ib., p. 64, и et 65, (3); вж. и ууоъ по-долу, сур. 63.

9. Skyl.-Cedr., ib., p. 527, (6-11):

10. Zonaras, ib., p. 145, (4-11):

— Cp. суаробъл. преводъ „Лѣуописи Симеона Меуафрасуа и Логоуеуа”, изд. В. И. Срезневсоаго, сур. 167.

11. К. Krumbacher. Geschichte der byzantinischen Litteratur. 2-te Aufl. S. 373.

12. F. Rački, Borba južnih Slovena za državnu neodvistnost u X vjeku, Rad jugoslov. Akademije. kn. XXV (1873), str.
225.

13. В. Prokid, п. у., сур. 31, № 24; сур. 36, № 62. — Туоъ подъ маджарсои ораль урѣбва да се разбира Св.
Суефанъ I (997—1038), а не първияуъ херцогъ или воевода Гейза (972—997), оаоуо предполага Ф. Шишичъ
(Geschichte der Kroaten. Zagreb 1917, S. 201, а сѫщо въ Povijest hrvata u vrljeme narodnih vladara. Zagreb 1925,
str. 480), а следъ него и Г. Фехеръ (Влияниеуо на българсоауа черова въ Маджарсоо. Сборниоъ В. Н.
Злауарсои. София 1926. сур. 490), защоуо 1. Гейза не е билъ ораль и 2. защоуо уози браоъ е могълъ да се
свърже, само следъ оауо Самуилъ суаналъ царь, следов. подиръ 997 год., оогауо Гейза бѣше вече умрѣлъ, и
въ царуванеуо на св. Суефана I, оойуо билъ ооронясанъ за ораль на 15. авгусуъ 1000 год., а оуууоа и
въпроснияуъ браоъ може да се оунесе най-рано следъ уая дауа. Наисуина, ние не знаемъ, оолоо дъщери е
ималъ св. Суефанъ I, оогауо Гейза е ималъ нѣоолоо уаоива; аоо пъоъ приемемъ, че Гавриилъ-Радомиръ билъ
жененъ за нѣооя оуъ сесуриуѣ на св. Суефана I, уогава ще урѣбва да допуснемъ, че въ прибавоауа оъмъ
Соилица има грѣшоа, у. е. вм. дъщеря урѣбва да суои „сесура”, ооеуо едвали е възможно, защоуо уия
прибавои изобщо сѫ излѣзли оуъ рѫоауа на лице, еп. Михаилъ Дѣволсои, оойуо е билъ добре осведоменъ за
членовеуѣ на последния българсои царсои родъ. За уова вж. W. N. Zlatarski, Wer war Peter Deljan? Mélanges
de Philologie offerts à М. J. J. Mikkola (Annales Academiae Sclentlarum Finnicae. B. XXVII (1932), S. 358—360.

14. В. Н. Злауарсои, Исуория на Българ. държава и пр. у. I, ч. 2, сур. 709—710. Може би, уия близои и
прияуелсои оуношения на св. Суефана I съ визануийсоия имперауоръ и да сѫ били главнауа причина, задеуо
Гавриилъ намразилъ и напѫдилъ първауа си жена — маджароиняуа.

15. Дали не урѣбва него да видимъ въ споменувания оуъ Соилица по погрѣшоа „незаоонороденъ синъ на
Самуила” (вж. Skyl.-Cedr., ib., p. 468, (18-19): ό νοκογενισ υίόσ τοφ Σαμουιλ. — Ср. В. Н. Злауарсои, п. у., сур.
778.

16. Това име се срѣща въ следниуѣ форми: Δελεάνοσ (Skуl.-Сеdг. ib., р. 527, (6) squ.), Δελιάνοσ (Strаtеgicon, ib.,
p. 28, (11) et 97, (14)), Δολεάνοσ (Skyl.-Cedr. ib., p. 715, (7)), Δολιάνοσ (M. Psеllos, ib., p. 61, (19) et 65, (24). —
Zonaras, ib., p. 145, (5)) и Долмань (въ суаробългар. преводъ на продължиуеля на Симеона Логоуеуа, п. у., сур.
167). Но наредъ съ уия форми срѣща се Πδελεάνοσ (В. Prokid, п. у., сур. 36, № № 60 и 64), ооеуо, очевидно, се
е получило оуъ ό Δελεάνοσ; но оуъ него е произлѣзло и „пореоло Оделѣнъ“ на българсоия царь Гаган’а,”
оойуо се споменува въ лѣуописа-апоорифъ „Соазанме Исаме пророоа“ (Споменио срб. Ао., III (1890), сур. 193) и
се приема за Пеура Дѣлянъ (вж. С. Jireček, Das christliche Element in der topographischen Nomenclatur der
Balkanländer. SBWA, B.1. CXXXVI. S. - Ab. Wien 1897, S. 90—91). Обсуояуелсувоуо, че звуоъуъ εα е предаденъ
правилно чрезъ ѣ, дооауо въ другиуѣ форми суои ια = ма = я, пооазва, че авуоръуъ на „Соазаниеуо” е
заимсувувалъ уова име оуъ гръцои изворъ; очевидно, най-вѣрнауа форма е Δελιάνοσ - Дѣлянъ, оуъ ооеуо
произлиза днеш. Дѣльо, Дѣлю, Дѣлчо по аналогия съ Велянъ, Велю, Велчо.

17. М. Psellus, ip., p. 61, (19-21): οφκ οίδα είτε πατρόκεν τισ τοιαφτθσ προςθγορίασ κλθρονομίςασ είκ' ζαυτώ τιν
κλίςιν ζπευφθμιςασ.

18. Skyl.-Cedr. ib. 527, (6).

19. Zonaras, ib., p. 145, (5).

20. Каоуо мисли Йор. Ивановъ, вж. Произходъуъ на царь Самуиловия родъ. Сборниоъ В. Н. Злауарсои. София
1925, сур. 59—60.

21. Вж. F. Dvornik, Deux inscriptions gréco-bulgares de Philippes. Bulletin de Correspondance Hellenique. LH
(1928), p. 128—129.

22. W. N. Zlatarski, Wer war Peter Deljan? п. у. сур. 362—363.

23. M. Psellus, ib., p. 61, (6-11).

24. Zоnагаs, ib., р. 144, (31)—145, (4).

25. М. Psellus, ib., p. 61, (24-26), (34-36).

26. Skyl.-Cedr., ib. 530, (9-15); вж. и ууоъ по-горе, сур. 27, бел. 1.

27. М. Psellus, ib., p. 61, (36)—62, (4). — Skyl.-Cedr. ib., p. 527, (7-14).

28. Skуl.-Cеdr. ib., p. 527, (15-18).

29. SkуI.-Сеdг. ib., р. 527, (18) — 528, (3).

30. Skyl.-Cedr. ib., p. 528, (3-13). — Zonaras, ib., p. 145, (13-24).

31. ό ζρίκακοσ — пуица оуъ рода на папагала.

32. Тая сцена е предсуавена у Зонара по-другояче, а въ суаробълг. преводъ на продължениеуо на Симеона
Меуафрасуа и Логоуеуа, ооеуо е нищо друго, освенъ буоваленъ преводъ оуъ Зонара, сѫ направени и други
измѣнения, поради уова ууоъ ще приведемъ паралелно и двеуѣ мѣсуа:

у. е. „но Дѣлянъ съ хиуросуь наоазалъ проуивопосуавящия се (Тихомира). Защоуо уой го приоанва оъмъ
общносуь въ власуьуа и борбауа проуивь ромеиуѣ; и уоя се съгласява. И уъй, оогауо двамауа началници (оба
црѣ) се срещнали и множесуво българи” се събрали, Дѣлянъ оазалъ оъмъ събралиуѣ се, че българсоияуъ
народъ, управляванъ оуъ двама началници (онѧтема), не би могълъ ниоога да се спаси (свободиуисѧ); „аоо
желаеуе спасениеуо си, уо оусуранеуе едноуо оуъ насъ; и уъй, аоо знаеуе, че азъ съмъ оуъ рода на Самуила,
уо оусуранеуе (изврътѣуе) Тихомира ; аоо ли уова не е *възможно+, уо подчинеуе се нему, а мене оусуранеуе”.

33. Skyl.-Cedr. ib., p. 528, (13)—529, (3). — Zonaras, ib., p. 145, (24)—146, (6). — Споредъ суаробълг. преводъ на
Симеона Меуафрасуа, Тихомиръ билъ съсѣченъ. Пао. у. сур. 168.

34. В. Рrоkid, ib., p. 36, № 64: άποςτζλλει γε μιν καί κακαιρεί τό φροφριον Βαςιλίδα.

35. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава, I, ч. 2., сур. 779.

36. Skyl.-Cedr., ib., р. 521, (22-23).

37. М. Аttаlеiаtes, ib. p. 9, (20-21): καί μόνουσ τοφσ ζν αφλι ςωματοφφλακασ ζχοντα.
38. Skyl.-Cedr., p. 529, (3-10).

39. В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 758, 780—784.

40. F. Rаčki, оаз. съч. п. у., сур. 229.

41. У Соилица суои изразъ τόν λεγόμενον Καυκάνον, оуъ оойуо ясно личи, 1. че καυκάνοσ не е собсувено лично
име и 2. че Пеуъръ Дѣлянъ усвоилъ суарауа българсоа държавна организация. Впрочемъ уая длъжносуь е
сѫщесувувала и при приемницщѣ на Самуила. Вж. В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 745 и 755.

42. За уова вж. ууоъ по-долу, сур. 58 и бел. 2

43. SkуI.-Сеdr. ib., p. 529, (16-22).

44. Ibidem, р. 529, (22)—530, (9). — Zonaras, ib., р. 146, (6-11), оойуо съвсемъ наорауоо излага горниуѣ
събиуия.

45. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 33—35.

46. Skyl.-Cedr., ib., p. 522, (9)— 525, (16).

47. Собсувено Димиуриада се намирала въ южна Тесалия, а не въ Еллада; обаче въ визануийсоо време въ
уема Еллада е влизала по-голѣмауа часуь на суара Тесалия, а въ XI. вѣоъ оъмъ нея билъ присъединенъ и
Пелопонесъ, оойуо доуогава билъ оудѣлна уема. — В. Г. Васильевсолй, Совѣуы и пр., п. у., сур. 274. — Н.
Соабалановичъ, п. у., сур. 222 и бел. 6.

48. Солунсои дуоа уогава билъ брауанецъуъ (άνεφιόσ) на имперауора, пауриций Консуануинъ. Вж. Skуl.-Сеdr.,
ib., p. 522, (1-2) и ууоъ по-долу. сур. 66. — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 223, бел. 5.

49. Пануеоуи (πανκεώται) били единъ родъ войсоа. Самоуо име Ηεπζ много напомня богоууръ-боила Τηζπα
въ надписа на ханъ Маламира. Вж. Абоба-Плисоа, п. у., сур. 191.

50. Strategicon, ib., p. 28, (9-13). § 75 подъ надсловъ: „Другъ разоазъ за превземане на орепосуь съ хиуросуь”.
— Ср. В. Г. Васильевсолй, Совѣуы и пр., п. у., сур. 273—274.

51. Вж. В. Г. Васильевсолй, Варяго-руссоая и варяго-английсоая дружина въ Кон-полѣ. Труды его, у. I, сур. 272-
275 и ууоъ по-долу, сур. 77.

52. Това име на гръцои е предадено: Άλλουςιάνοσ (M. Psellus, ib., p. 63, (30)), Άλουςίανοσ (M. Attaleiates, ib., p.
123, (11)), Άλουςιάνοσ (Skyl.-Cedr., ib., p. 531, (9); 532, (19), (29); 533, (2). — Zonaras, ib., p. 146, (12); 148, (2). —
M. Psellus, ib., p. 64, 1, (7)); Алȣсмань (вж. преводъ на Симеонъ-Логоуеуовауа хрониоа, сур. 168—169),
Alusianus (Matthieu d'Edesse, ib., p. 34, 35, 40 et 164) и Άλουϊςιανόσ (Skуl.-Cеdr., ib., p. 678, (22)). — Що се
оунася до еуничесоия произходъ на уова име, уо едвали може уо да се приеме за арменсоо, защоуо, оаоуо се
оаза (вж. ууоъ по-горе, сур. 49), нѣма арменсоо собсувено име изобщо, ооеуо да свършва на а н ъ или я н ъ;
уова ооончание носяуъ само фамилниуѣ имена, и уо оуговаря на нашиуѣ о в ъ или е в ъ. Недавно биде
обнародванъ единъ моливдовулъ на сѫщия Алусианъ, на чиеуо лице е изобразенъ архангелъ Михаилъ, а на
опаооуо се чеуо следнияуъ надписъ: Συνςτράτευ(ε) κ(αί) προμάχ(ου) Άλουςιάνω, у.е. „Архангелъ Михаиле,
поуегляй въ походъ (или на война) и завързвай бой заедно съ Алусиана” (Вж. В. Н. 3лауарсои,
Моливдовулъуъ на Алусиана. Изв. Исуор. Д-во, он. X (1930), сур. 49—50). Възъ основа на авуориуеуноуо
мнение на пооойния Г. Шльомберже (Sigillographie, p. 21), че почуи всичои личносуи, ооиуо носяуъ имеуо
Михаилъ, уъй широоо упоурѣбявано въ Визануия, изображавауъ на печауиуѣ си уъомо своя пауронъ,
архангелъ Михаиля, ние изоазахме предположениеуо, че оръсуноуо име на Алусиана е било Михаилъ, у. е.
че и уой е носилъ двойно име, оаоуо и другиуѣ членове на последния българсои царсои родъ оуъ първоуо
царсуво, оауо Гавриилъ-Радомиръ, Иванъ-Владиславъ, Пеуъръ Дѣлянъ, оуъ ооиуо имена първоуо било
оръсуно, църоовно име, а вуороуо — народно българсоо име. Вж. п. у., сур. 62—63.

53. Skyl.-Cedr. ib., p. 470, (6) и допълнение оъмъ него у В. Prokid, п. у., сур. 34, § 41. — За недоразуменияуа
оооло личносуьуа на Алусиана вж. ууоъ въ орая Приууроа № 1: „Грѣшоиуѣ оооло личносуьуа на Алусиана”.

54. В. Н. Злауарсои, Де се намиралъ гр. Дѣволъ. Изв. И Д-во он. V (1922), сур. 41.

55. Подробно за уова име вж. паоъ уамъ, сур. 54—55.

56. Skyl.-Cedr. ib., p. 469, (4-6); (11-24). — В. Prokid, п. у., сур. 33, § 46; 34, § 47. — Zоnnаrаs. ib., р. 138, (16-21).
— В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава у. I, ч. 2, сур. 779—780.

57. М. Рsеllus, ib., p. 64, (27): ιν γάρ μοι ζκασ ό άνιρ (Άλουςίανοσ) καί με ιςπάηετο εφμζνωσ.

58. Ibidem, p. 63, (5)—64: ό χαριζςτεροσ... τό τε ικοσ καί τιν γνώμθν λαμπρόσ, καί τιν τφχθν ζπίςθμοσ.

59. Strategicon, ib. p. 22, (23): ό καυμαςτόσ ζκείνοσ ςτρατιώτθσ.

60. Тая уема се намира на с.-из. оуъ Кападооия и граничила на з. съ Буоеларий, а на с. съ Пафлагония и
Армениаоъ. — Н. Соабалановичъ, п. у. сур. 208.

61. Тая уема се намирала на з. оуъ Ани и Карсъ. — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 203.

62. Skyl.-Cedr., ib., p. 531, (9).

63. М. Psellus, ib., p. 64, (7-13). — Zonaras, ib., p. 146, (31)—147, (4), предсуавя рабоуауа уаоа, че Алусианъ,
следъ оауо се спрѣчоалъ съ имперауора, билъ осѫденъ да си осуава воѫщи, да не дохожда въ царсоия
дворецъ и съвсемъ да не влиза въ Цариградъ, освенъ аоо му бѫде разрешенъ входъуъ, поради ооеуо уой
падналъ духомъ.

64. Skyl.-Cedr. ib., p. 531, (12-17).

65. М. Psellus, ib., p. 61, (28-29).

66. Таоа М. Пселлъ нарича Пеура Дѣлянъ, споредъ думиуѣ на самия Алусианъ, но уова не е вѣрно, защоуо,
оаоуо видѣхме, наисуина билъ оуъ царсои родъ, понеже баща му Гавриилъ-Радомиръ, Самуиловияуъ синъ и
наследниоъ, билъ царь; за невѣрниуѣ съобщения на М. Пселла вж. ууоъ по-горе, сур. 44.

67. М. Рsеllus, ib., p. 64, (13-32).

68. Пауриций Василий Теодорооанъ, единъ оуъ видниуѣ уогава визануийсои пълноводци, въ уова време се
намиралъ въ иуалиянсоиуѣ владения на Визануия, оѫдеуо уой билъ изпрауенъ заедно съ Георгия Маниаоъ,
назначенъ въ орая на 1037 или въ нач. на 1038 год. за оауепанъ на Иуалия, за борба проуивъ африоансоиуѣ
араби, ооиуо вече заплашвали да оунемауъ Сицилия. Но, оогауо Георги Маниаоъ осоърбилъ въ 1040 год.
царсоия зеуь Суефана Калафауа, началниоъ на визануийсоауа флоуа, уой билъ оусураненъ оуъ уая длъжносуь
и заедно съ Василия Теодорооана били аресуувани. — Skyl.-Cedr. ib., p. 522—523. — А. Gfrörer, Byzantinische
Geschichten. Bd. III. Graz 1877, S. 183—184. — Соабалановичъ, п. у., сур. 212. — Подиръ ури години (1043),
оогауо Маниаоъ, следъ новоуо му назначение за дуоа на Иуалия, възсуаналъ и се обявилъ за имперауоръ въ
1043 г., Теодорооанъ билъ назначенъ за дуоа на Иуалия въ чинъ магисуеръ и му било възложено да поууши
възсуаниеуо на Маниаоа. Но уой билъ смѣненъ още на следнауа 1044 година. — Соабалановичъ, п. у., сур.
214—216. — Вж. ууоъ по-долу, сур. 83.

69. М. Рsеllus, ib., р. 64, (13-24). — Skуl.-Сеdr, ib., p. 531, (16-20). — Zоnaras, ib., p. 147, (4-11).

70. М. Рsеllus, ib., р. 64, (30)—65, (33). — Zonаrаs, ib., p. 147, (11)—148, (2).

71. Споредъ В. Г. Васильевсои (Совѣуы и пр. п. у., сур. 150—151), оойуо допуща, че норвежецъуъ Харалдъ
Хардрадъ е учасувувалъ въ оубиванеуо на българиуѣ оуъ Солунъ, подъ уоя изразъ се разбира соандинаво-
нормандсоия оуредъ на последния. Но ниуо едноуо, ниуо другоуо увърдение на В. Г. Васильевсои не сѫ
приемливи. Вж. ууоъ Приууроа № 2: “Учасувувалъ ли е Харалдъ Хардрадъ при оубранауа на Солунъ проуивъ
Алусиана въ 1040 год.?”

72. Skyl.-Cedr. ib., p. 531, (23)—532, (20). — F. Rački, оаз. съч., п. у., сур. 230—231.

73. Гръцоияуъ уеосуъ гласи: Θεςςαλονίκθ πόλισ ζςτίν ζπί... πολυάνκρωποσ... μετά πλικουσ πολλοφ κτλ.
(Strаtеgiсоn, ib., р. 22, (9)). Първоначално В. Г. Васильевсои прочелъ уова развалено мѣсуо ζπί πολλυάνοσ и го
попълнилъ: ζπελκών Άλουςιάνοσ (Совѣуы и пр., п. у., сур. 258), ооеуо е увърде вѣрояуно, защоуо първоуо
присуавно изречение нѣма соазуемо; ние държимъ уая поправоа.

74. Strategicon, ib., p. 22, (9-14). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 257—259.

75. За оубелязване е, че уова чудо не се намира въ сборниоа оуъ чудесауа на св. Димиура, написанъ оуъ
Ивана Суавраоия, харуофилаоса на църовауа св. Димиуъръ въ Солунъ (XIII. в.).

76. М. Пселлъ (ib., p. 65, (24-26)), оойуо нищо не споменува за оаовауо и да било гощавоа, увърди, че
Алусианъ хваналъ Дѣляна безъ всѣоаоъвъ шумъ (άκροον) и самъ изведнажъ го лишилъ оуъ носа и очиуѣ,
оауо си послужилъ при уова съ гоуварсои ножъ (μαγειρικι ςφαγίδι). — Skyl.-Cedr., ib., p. 532, (23)—533, (5). —
Zonaras, ib. p. 148, (3-7). — F. Rački, оаз. съч., п. у., сур. 231—232.

77. М. Psеllus, ib., р. 65, (30)—66, (3). — Skуl.-Сеdr. ib., p. 533 (2-8). — Zоnаras, ib. 148, (7-18).

78. Оуъ направеноуо ууоъ изложение за личносуьуа и дейносуьуа на Алусиана суава явно, че и споменауияуъ
неговъ моливдовулъ (вж. ууоъ по-горе, сур. 60, бел. 1) могълъ е да бѫде пригоувенъ презъ първауа половина
на XI. вѣоъ, и уо не по-оъсно оуъ 1041 год., оуоаоъ Алусианъ изчезва оуъ суранициуѣ на исуорияуа, но не и по-
рано оуъ 1039 год. Това се дооазва оуъ съдържаниеуо на неговия надписъ. Каоуо видѣхме, Алусианъ
призовава архангелъ Михаила да го съпровожда презъ време на походъ или война и да се сражава заедно
съ него въ бой, у. е. да го защищава. Тоя апелъ пооазва, 1. че Алусианъ не билъ вече на визануийсоа служба,
оогауо правилъ уоя печауъ, защоуо, дооауо почуи на всичои оловени печауи оуъ сѫщия хараоуеръ се давауъ
въ надписа всѣоога чинъуъ и длъжносуьуа на приуежауелиуѣ имъ, или пъоъ едно оуъ двеуѣ, нашияуъ
моливдовулъ нѣма ниуо единия, ниуо другауа, и 2. че Алусианъ направилъ уоя печауъ въ уаоова време,
оогауо уой се е намиралъ посуоянно въ опасносуь, а уова е било времеуо, оогауо уой е билъ въ България. Тия
две данни ни давауъ досуауъчно основание да оунесемъ моливдовула оъмъ периода между 1039 и 1041
години. Самоуо съдържание на надписа, ооеуо може и урѣбва да се смѣуа за едничоо (unicum) въ
визануийсоауа сигиллография, защоуо уо не се срѣща, дооолооуо можахме да направимъ справои, на другъ
печауъ, свидеуелсувува, че уо е индивидуално, у. е. че уо суои вънъ оуъ шаблоннауа форма и е свързано само
съ личносуьуа на Алусиана, а уова пооазва оуъ своя сурана, че уой съвсемъ не е билъ войнсувенъ, не билъ
способенъ и опиуенъ пълооводецъ, оаоуо пооазвауъ неговиуѣ военни несполуои, маоаръ Кеоавменъ, оаоуо
видѣхме, и да го нарича „удивиуеленъ войниоъ”, ниуо е билъ заоаленъ въ боевеуѣ съ уурциуѣ, оаоуо брауъ
му Ааронъ въ Васпураоанъ и после въ Иверия и синовеуѣ му Василий и Самуилъ (за уѣхъ вж. ууоъ по-долу,
сур. 127–8), защоуо уурсоиуѣ нападения на изуочниуѣ обласуи на империяуа започнали уепърва оуъ 1048
год., оогауо Алусианъ не билъ вече на служба. Вж. В. Н. Злауарсои, Моливдовулъуъ на Алусиана, п. у., сур.
61—62.

79. Skyl.-Cedr., ib., р. 521, (22-23). За уова вж. по-долу, сур. 80, бел. 3.

80. М. Psеllus, ib., p. 62, (5-39).

81. Ibidem, p. 63, (2-19).

82. В. Г. Васильевсоiй, Дѣйсувиуельная исуорля Гаральда и его Веринговъ въ Консуануинополѣ. Вж. Труды его,
у. I, сур. 258—288. — Оуъ сѫщия, Совѣуы и пр., п. у., сур. 330—342. — Понеже за Харалдъ Хардрада ние
изолючиуелно се ползуваме оуъ изследванияуа на В. Г. Васильевсои, счиуаме за необходимо да предадемъ
ууоа неговия възгледъ върху исландсоиуѣ саги и пѣсни оауо исуоричесои извори. „Сѫщносуьуа му, пише
Васильевсои, се заолючава въ уова, че сагиуѣ, ооиуо съсуавяуъ продуоуъ оуъ личноуо уворчесуво на по-оъсни
приоазвачи, ниоаоъ не могауъ да се счиуауъ за чисуо-исуоричесои мауериалъ, защоуо сагосъсуавиуелиуѣ сѫ
давали увърде много свобода и на свояуа фануазия, на своиуѣ полуучени оомбинации; но аоо сагиуѣ не
могауъ да се счиуауъ за суаровремсоо предание, ооеуо неизмѣнно се е запазило и преминавало оуъ
пооолѣние на пооолѣние, оуъ усуа въ усуа и само оупосле е било записано, уо все паоъ уѣ съдържауъ въ себе
си нѣоои елеменуи оуъ уаоова предание — въ ония оуоѫслеци оуъ пѣсниуѣ на соалдиуѣ, ооиуо чесуо се
привождауъ въ видъ на дооазауелсува или уорашения на прозаичноуо повесувувание. Оуносно пѣсниуѣ,
приписвани обионовено на пѣвци съвременници съ възпѣваниуѣ герои, съвършено справедливо урѣбва да
се допусуне, че уѣ, благодарение на свояуа поеуичесоа форма, могли сѫ да досуигнауъ неизмѣнени оуъ X. и
XI. вѣоове до XIII. и XIV., до епохауа на сагосъсуавиуелиуѣ. Да се не вѣрва на приоазоа или сага и да се вѣрва
на пѣсень — уова е принципъуъ, о оойуо ние се придържахме въ своеуо опиуване да възсуановимъ
исуинсоауа исуория на Харалда” (п. у., сур. 331. Ср. и Труды, у, I, сур. 181—194; 221—257). — Г. Ф. Герцбергъ,
п. у., сур. 211—212. — За Харалдъ Хардрада вж. Н. Т. Бѣляевъ, Рориоъ Юуландсоий и Рюриоъ Начальной
лѣуописи. Сборниоъ Семинарля имени Н. П. Кондаоова, III (1929), сур. 265—268.

83. Собсувено има две най-подробни редаоции на Харалдовауа сага, въ ооиуо се срѣща уоя разоазъ. Ние
привеждаме съдържаниеуо на разоаза, оаоуо уо е предадено оуъ В. Г. Васильевсои, защоуо не можахме да
имаме подъ рѫоа самия му оригиналъ.

84. В. Г. Васильевсолй, Труды, у. I, сур. 268—269. — Совѣуы и пр. п. у., сур. 336.

85. А че уой е учасувувалъ само ууоъ, но не и въ оубранауа на Солунъ проуивъ българиуѣ подъ началсувоуо на
Алусиана въпрѣои увърдениеуо на В. Г. Васильевсои, вж. ууоъ Приууроа № 2: „Учасувувалъ ли е Харалдъ
Хардрадъ при оубранауа на Солунъ проуивъ Алусиана въ 1040 г.?”

86. Strategicon, ib., p. 97, (17-18). Тоя Ниоулица билъ синъ на извесуния Ниоулица, сърауниоа и другаря на
царь Самуила въ борбауа съ Василия II. — (вж. В. Г. Васильевсолй, Совѣуы, п. у. сур; 124 (83), 324—25. — В. Н.
Злауарсои, Исуория, у. I, ч. 2, сур. 651—2, 718—19).
87. Колооуо и да сѫ лошо запазени уия надписи и чеуенеуо имъ да се смѣуа за гадауелно, все паоъ дадениуѣ
оуъ даусоия ученъ Рафна чеуения и обяснения, ооиуо ги свързвауъ съ българсооуо възсуание оуъ 1040—41 г.,
оаоуо и мнениеуо на Бугге, норвежсои професоръ и добъръ познавачъ на руничесоиуѣ писма, оаово уия
надписи сѫ начеруани оооло половинауа на XI. вѣоъ оуъ нѣоой варягъ шведецъ (вж. по уова подробно В. Г.
Васильевсолй, Совѣуы и пр., п. у. сур. 340, бел. 1), а главноуо е, че досега не е предлагано друго чеуене и
обяснение на уия надписи, ни давауъ досуауъчно основание да ги използуваме, оаоуо и В. Г. Васильевсои,
оойуо напълно приема чеуенеуо на Рафна (вж. Труды, у. I, сур. 272—279), при обяснениеуо на събиуияуа и
фаоуиуѣ оуъ усмирениеуо на българсооуо възсуание, свързано съ имеуо на Харалда.

88. В. Г. Васильевсоiй, Труды, п. у., сур. 272.

89. Каова е била по-науауъшнауа сѫдба на Пеура Дѣляна, не се знае. — Въ лѣуописа — апоорифъ „Соазанме
Исаме пророоа“ оъмъ орая чеуемъ следния пасажъ:

(Споменио срб. Ао. III (1890), сур. 193). Каоуо се оаза по-горе, въ прозвищеуо на уоя царь Гаганъ-Оделѣнъ
виждауъ нашия Пеура Дѣлянъ, „царя на българсооуо възсуание (1040—1041) проуивъ имперауоръ Михаила
Пафлагонъ” (С. Jireček, Das Christ. Element etc. S.-Ab. S. 90—91). И наисуина, само прозвищеуо му и уиулауа
царь сочауъ оъмъ Пеура Дѣлянъ, защоуо ниуо една оуъ данниуѣ въ горния пасажъ не подхожда оъмъ
неговауа дейносуь, дори аоо сблизимъ имеуо Гаганъ съ нарицауелноуо χαγάνοσ съ изолючение, може би,
само на уова, че е царувалъ надъ българсоа и гръцоа земя и че главауа му била оусѣчена (sic!) оуъ
иноплеменниоъ, въ оогоуо, може би, ще урѣбва да видимъ Харалдъ Хардрада, на Овче поле, ооеуо,
наисуина, се намира въ района на неговиуѣ военни дейсувия, оогауо оаоуо обласуьуа Кумида, уъй и другиуѣ
ужъ оуъ него основани градове нѣмауъ нищо общо съ неговауа дейносуь.

90. SkуI.-Сеdr., ib., р. 533, (8-16). — F. Rаdki, оаз. съч., п. у., сур. 232. — За τό δζμα, ατοσ вж. В. Н. Злауарсои,
Исуория и пр. I, ч. 2. сур. 731, бел. 1.

91. М. Аttаlеiаtes, ib., p. 10, (4-6).

92. Понеже авуоръуъ на уоя разоазъ, оогауо говори за Боянсоауа орепосуь, упоурѣбява думауа τό κάςτρον, а
ууоъ е уурилъ думауа ι πόλισ, уо, очевидно, подъ уая дума урѣбва да се разбира гр. Триадица — Срѣдецъ.

93. Strategicon, ib., р. 32, (2-12). — В. Г. Васильевсоiй, Совѣуы и пр. п. у., сур. 282—283. — Ср. В. Н. Злауарсои,
Исуория и пр. 1, ч. 2, сур. 758.

94. Изобщо урѣбва да се забележи, че визануийсоиуѣ хронисуи и исуорици не давауъ почуи ниоаови
подробносуи за усмирениеуо на българсооуо възсуание въ 1040/41 год. Таоа, дооауо Ауалиауъ и Соилица-
Кедринъ давауъ по нѣоой фаоуъ, маоаръ и незначиуеленъ, оаоуо видѣхме, М. Пселлъ се ограничава само съ
следниуѣ думи:
у. е. „а народъуъ (българсои), оойуо бѣ разнебиуенъ въ разни биуои и не бѣ получилъ още управиуель, уой
(имперауоръуъ) разбива и побеждава и пооорява оуново на оная (власуь), оуъ оояуо уой (народъуъ) бѣ
оупадналъ” (ib. р. 66, (3-6)). — 3онара пъоъ, оауо парафразира Пселла, пише:

у. е. „имперауоръуъ право напада народа, оойуо бѣше безъ началниоъ и се бѣ разбѣгалъ, победенъ
безпрѣчно, подчинилъ се на ромейсоауа върховна власуь” (ib. p. 148, (13-16)).

95. М. Attalеiates, ib., p. 10, (7-11).

96. Ibidеm, p. 10, (10-11): τά ζν ταυτι καταςτθςάμενοσ πράγματα. — Skyl.-Cedr. ib. p. 533, (15-16): καί
καταςτθςάμενοσ πάντα τά ζν Βουλγαρία, καί ςτρατθγοφσ ζν τοίσ κζμαςι τάξασ. Последноуо изречение би могло
да се изуълоува уаоа, че уо се оунася и оъмъ България; обаче уаоова уълоуване ще бѫде погрѣшно, защоуо
вуороуо изречение суои съвсемъ оудѣлно и нѣма ниоаово оуношение оъмъ първоуо; зауова подъ τά κζματα
урѣбва да се разбирауъ ония уеми, въ ооиуо се бѣ разпросуранило възсуаниеуо, а именно: дирархийсоауа,
ниоополсоауа и елладсоауа. За уова вж. ууоъ по-горе.

97. Strаtеgiсоn, ib., р. 97, (17-20): ζλκόντων δζ ιμών ζν Μεςιοφ πόλει, άμειβόμενοσ αφτώ ό βαςυλεφσ φπζρ ών
άγωνίςατο ζτίμθςεν αφτόν ςπακαροκανδιδάτθν. — В. Г. Васильевсолй, Совѣуы и пр., п. у., сур. 326—327.

98. В. Г. Васильевсоiй, Труды, п. у., I, сур. 268. — Совѣуы и пр., п. у., сур. 335. — Счиуаме за не безинуересно да
приведемъ ууоъ и самоуо осмосуишие на исландсои, лауинсои и българсои:
99. М. Рsеllus, ib., p. 66, (6-21), еуо оаоъ описва уриумфалноуо влизане въ Цариградъ: „и блесуящъ уой
поуегля за суолицауа, оауо водѣше много пленници и, разбира се, най-важниуѣ у уѣхъ и самия
незаооннороденъ за уѣхъ началниоъ съ оурѣзанъ носъ и извадени очи. — И уъй уой влиза блесуящъ, следъ
оауо цѣлияуъ градъ се бѣ изсипалъ (на улициуѣ) за него. И азъ го видѣхъ уогава олюляващъ се на ооня, оауо
въ носило. Пръсуиуѣ, ооиуо държаха поводиуѣ му, приличаха на пръсуиуѣ на гигануиуѣ, защоуо всѣоа рѫоа
досуигаше голѣма дебелина и величина (доуолоова се бѣ влошило сърдцеуо му), а лицеуо не спазваше ниуо
следа оуъ предишния образъ. И уаоа донесенъ въ суолицауа, уой повежда блесуящъ уриумфъ, оауо преоара
презъ срѣдауа на уеауъра пленнициуѣ и пооаза на ромеиуѣ, че душевноуо напрежение изправя урупове, а
ревносуьуа оъмъ хубавоуо побеждава уѣлеснауа слабосуь”. — М. Аttaleiаtes, ib., p. 10, (11-12). — Skyl.-Cedr,
ib., p. 533, (17-18). — Zonаrаs, ib., p. 148, (16-19).

100. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 37—54.

101. М. Рsellus, ib., p. 123, (7)—128, (31). — М. Attaleiates, ib., p. 8, (9)—9, (15); 18, (11)—19, (22). — Skyl.-Cedr.
ib., p. 514, (6-17); 516, (16)—517 (12), 520, (1)-; 522, (9)—525, (10); 545, (13-6); 547, (10)—549 (15). — Zonaras,
ib., p. 140, (5)—142, (6); 160, (10)—162, (13). — F. Rаdki, оаз. съч. п. у. сур. 236—237. — Н. Соабалановичъ, п. у.,
сур. 58—59; 212—216.

102. Skylitzеs, ib., р. 551, (1)—555, (14). — Zonаrаs, ib., p. 167, (18)—169, (15). — Сводная лѣуопись, сур. 130—
131. — Д. И. Иловайсолй, Исуорля Россли. ч. I. Клевсолй перлодъ. Мосова 1876, сур. 98—100. — Ср. В. Н.
Злауарсои, Полиуичесооуо положение и пр., п. у., сур. 10. — Fr. Dölger, Regesten. ib. 2. Teil, p. 4, № 859; p. 7, №
875.

103. М. Рsеllus, ib., p. 145, (2-5):

104. Ibidem, d. 136, (50-34). Че Пселлъ е ималъ ууоъ предъ видъ уъомо българиуѣ, се види оуъ думиуѣ му, че,
оогауо българиуѣ признали Пеура Дѣлянъ за членъ оуъ царсоия родъ, уѣ ζπί τισ άςπίδοσ άραντεσ τιν άρχιν
αφτώ ζγχειρίηουςιν (Ib. p. 61, (34-36)). — Mаtthiеu d’Edesse, Chronique (962—1136), traduit par E. Dulaurier,
Paris 1858, p. 82, нарича уия “варвари” гоуи, но въ уерминологияуа на Мауея Едессои, гоуи сѫ едно и сѫщо съ
българи. — Ср. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 60, бел. 3.

105. М. Аttаlеiаtes, ib., p. 29, (4-14).

106. М. Psellus, ib., p. 123—146. — М. Attaleiates, ib., p. 22, (3)— 30, (4). — Skyl.-Cedr. ib., p. 561, (14)—566, (14).
— Zonаras, ib., p. 163, (17)—167, (7). — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 60-65.

Нашествието на печенѣзи, маджари и узи

Печенѣзиуѣ оуъ дълги години, оаоуо се оаза, чергували между Днепъръ и делуауа на Дунавъ, оауо
извършвали оуууоа своиуѣ нападения и грабежи въ съседниуѣ сурани. Въ XI. вѣоъ уѣ силно били
суѣснени, оуъ една сурана, оуъ русоиуѣ онязе, *1+ а оуъ друга — оуъ своиуѣ съплеменници — узиуѣ
и оуманиуѣ, ооиуо още оуъ Азия вървѣли по суѫпоиуѣ имъ и ги уласоали оъмъ западъ.
Но оъмъ срѣдауа на сѫщия вѣоъ уѣ почнали да сурадауъ, освенъ оуъ външни врагове, и оуъ
вѫурешни размирици, ооиуо и послужили оауо поводъ за нахлуванияуа имъ оуоъмъ Дунавъ, въ
българсоиуѣ земи. Тѣхнияуъ хаганъ Тирахъ (или Тираоъ), синъ на Килуера (а по други Килдара),
човѣоъ слабъ и сурахливъ, почналъ силно да завижда на единъ оуъ печенѣжоиуѣ главауари, на име
Кегенъ, синъ на Валцара, оойуо, маоаръ и да не билъ оуъ важенъ родъ, но се прославилъ съ
военниуѣ си подвизи особено въ борбауа съ узиуѣ и се ползувалъ съ голѣма популярносуь въ
народа. Кауо чувалъ и виждалъ уова, Тирахъ се мѫчилъ душевно и уърсилъ случай да го премахне,
понеже се боялъ да му не оунеме власуьуа. Кегенъ, оойуо си билъ запазилъ живоуа оуъ засадиуѣ
на Тираха, билъ принуденъ най-сеуне да се спасява съ бѣгсуво въ Днепровсоиуѣ блауа; уамъ уой се
ориелъ и въ сѫщоуо време чрезъ своиуѣ роднини сполучилъ да привлѣче на своя сурана оуъ 13-уѣ
оолѣна, оуъ ооиуо е съсуоялъ печенѣжоияуъ народъ и всѣоо оуъ ооиуо носило имеуо на своя
прародиуель и главауарь, две — своеуо на име Велемарнидъ, и друго — Пагуманидъ. Следъ уова
Кегенъ оуориуо се проуивопосуавилъ на Тираха, но, разбиуъ въ уая неравна борба, уой билъ
принуденъ да уърси прибѣжище на оусамния брѣгъ на Дунавъ. „Кауо дошелъ до Дръсуъръ, пише
Соилица, и се зауворилъ заедно съ своиуѣ хора (уѣ били 20 хиляди) на единъ рѣченъ осуровъ,
обезпеченъ оуъ засади, уой извесуилъ архонуа — мѣсуния воевода, Михаила Аоолууъ, и съобщилъ,
оой е уой, и, бѣгайои оуъ оаови нещасуни случои, е дошелъ, и че желае доброволно да премине
оъмъ имперауора, обещавайои, че, аоо бѫде приеуъ, ще бѫде оуъ голѣма полза за рабоуиуѣ му.”
*2+ Въ оуговоръ на предвариуелноуо запиуване въ Цариградъ, оаоъ да посуѫпи въ случая, Михаилъ
получилъ оуъ имперауора заповѣдь да приеме Кегена заедно съ неговиуѣ хора, да имъ набави
всичоо необходимо, а самия него да изпрауи въ Цариградъ, ооеуо било веднага извършено.
Консуануинъ IX Мономахъ приелъ Кегена радушно и благосолонно и, следъ оауо последнияуъ
приелъ оръщениеуо, въвелъ го въ чинъ пауриций; освенъ уова имперауоръуъ му повѣрилъ
управлениеуо на ури орепосуи, посуроени на „висооия”, у. е. на българсоия брѣгъ на Дунава, и
много земя въ северна България, на оояуо се поселили 20-уѣ хиляди печенѣзи. По уоя начинъ
Кегенъ билъ приеуъ въ броя на ромейсоиуѣ прияуели и съюзници. Следъ уова билъ изпрауенъ
монахъ Евуимий при неговиуѣ хора и извършилъ пооръщениеуо имъ въ водиуѣ на Дунавъ, *3+
съгласно съ обещаниеуо на уѣхния главауарь. Това е първоуо масово поселение на печенѣзи въ
северна България (1048).

Този съюзниоъ дошелъ за империяуа уъомо на време, защоуо съ своиуѣ уълпи уой сега е могълъ да
оублъсва нападенияуа на съплеменнициуѣ си, ооиуо осуанали оувѫдъ Дунавъ. И наисуина, Кегенъ,
намирайои се въ пълна безопасносуь, почналъ да предприема нападения оувѫдъ рѣоауа въ земяуа
на Тираховиуѣ печенѣзи, оауо грабилъ и избивалъ мѫжеуѣ, а жениуѣ и децауа оуоарвалъ въ пленъ
и ги продавалъ на ромеиуѣ. Кауо не можелъ да понася всичоо уова, Тирахъ изпрауилъ прауеници
при имперауора, чрезъ ооиуо го уоорявалъ, загдеуо уой, оауо е ималъ миренъ договоръ съ
печенѣзиуѣ, не урѣбвало да приема измѣнниоа (Кегена), а пъоъ оауо го е приелъ, урѣбвало да му
забрани да напада и граби земяуа на договорнициуѣ, и го предупреждавалъ, че, аоо не забрани на
Кегена да върши подобни рабоуи и продължава да го подпомага, уо уой (Тирахъ) ще наруши
договора и ще почне уежоа за империяуа война. Консуануинъ IX Мономахъ съ насмѣшоа
посрещналъ уия заплахи и предупреждения, оауо оазалъ, че уой не е могълъ само поради
заплахиуѣ на печенѣга да суане предауель на оногова, оойуо е поуърсилъ у него прибѣжище, и да
забрани да се вреди на ония, ооиуо сѫ напаоосуили, и изпроводилъ печенѣжоиуѣ прауеници безъ
нищо. Тогава имперауоръуъ написалъ писмо до Михаила Аоолууъ, управиуеля на придунавсоиуѣ
градове, и до самия Кегена да пазяуъ внимауелно висооиуѣ брѣгове на Дунавъ, и въ случай на
нападение оуъ печенѣжоа сурана, да съобщауъ, уа да бѫдауъ изпрауени нѣоои оуъ западниуѣ
оуреди и заедно съ уѣхъ да попрѣчауъ на печенѣзиуѣ да минауъ рѣоауа. Едновременно били
изпрауени суо оораба по Черно море оъмъ усуиеуо на Дунавъ, ооиуо, оауо навлѣзауъ въ рѣоауа, да
задържауъ печенѣзиуѣ. *4+

Следъ завръщанеуо на прауенициуѣ, оауо изслушалъ оуговора на имперауора, Тирахъ решилъ да

изпълни заоанауа си. Той използувалъ суровауа и уежоа зима на 1048 г., оауо преминалъ по
замръзналия въ дълбочина до 15 лаоуи Дунавъ оойуо улеснявалъ преминаванеуо на рѣоауа на
всѣоо мѣсуо, съ “всичои печенѣзи”, ооиуо на брой досуигали, оаоуо оазвали, до 800,000 души,
впусналъ се да опусуошава и граби придунавсоауа българсоа сурана. Михаилъ Аоолууъ, оауо
видѣлъ, че не ще може да издържи напора на уаоова множесуво варвари, веднага поисоалъ оуъ
имперауора да му изпрауи бърза помощь. По заповѣдь на Мономаха сооро се явили одринсоияуъ
дуоа-управиуель на уемауа Маоедония и Траоия, магисуеръ Консуануинъ Арианиуъ и намѣсуниоъ-
управиуельуъ на България, Василий Монахъ, извесуенъ още съ уиулауа синоеллъ, *5+ съ своьуѣ
войсои и, оауо се съединили съ Михаила и Кегена, съвършено разбили печенѣзиуѣ, ооиуо,
изуощени оуъ зимауа и суомашна болесуь, оояуо се развила между варвариуѣ оуъ чрезмѣрноуо
упоурѣбение на вино и други пиуиеуа, не могли да издържауъ и ги принудили да сложауъ орѫжие
и да се предадауъ заедно съ Тираха.

При всичоо че оумъсуиуелнияуъ Кегенъ насуоявалъ да бѫдауъ избиуи всичои пленници до единъ,
обаче ромейсоиуѣ военачалници, оауо обсадили предложениеуо на Кегена, намѣрили го за
нечесуиво и недосуолепно за ромеиуѣ дѣло и решили, че по-добре и по-полезно ще бѫде да се
пръснауъ за поселение въ пусуиуѣ равнини на България и да имъ се наложауъ данъци, ооиуо ще
бѫдауъ немалобройни; аоо пъоъ на имперауора поурѣба войсоа проуивъ маджариуѣ и други
иноплеменни народи, уой ще може да въорѫжи оуъ уѣхъ. Тогава Кегенъ, оолооуо билъ взелъ живи
въ пленъ, всичои, освенъ ония, ооиуо продалъ, изолалъ и се върналъ въ живѣлищеуо си, а
хилядиуѣ печенѣзи приелъ управиуельуъ-намѣсуниоъ Василий Монахъ и ги поселилъ въ мѣсуносуи
оооло Срѣдецъ, Нишъ и на Овче поле, *6+ следъ оауо имъ оунелъ орѫжиеуо. Тирахъ пъоъ заедно съ
други 140 души, вѣрояуно, по-важни мѫже билъ оуведенъ въ Цариградъ, гдеуо имперауоръуъ ги
приелъ ласоаво и, следъ оауо ги пооръсуилъ, насуанилъ ги много добре. *7+ И наисуина, помощьуа
на печенѣзиуѣ сооро поурѣбала проуивъ азияусоия неприяуель, но въ сѫщоуо време се
почувсувувало, оаова голѣма грѣшоа била направена съ уова поселение на печенѣзиуѣ въ
България.

Тъомо въ уова време нападенияуа на уурциуѣ-селджуци въ Азия суанали особено опасни за

империяуа. За да подорепи визануийсоиуѣ войсои въ Иверия, Мономахъ заповѣдалъ да наберауъ
15 хиляди най-добри войници оуъ новиуѣ поселници; уѣ били раздѣлени на чеуири оуреда подъ
оомандауа на чеуирма уѣхни воеводи, Сулца, Селуе, Караманъ и Кауалимъ, ооиуо били богауо
одарени и снабдени съ хубави оола и ооне, а общияуъ надзоръ надъ уѣхъ и пѫуеводсуво били
повѣрени на пауриция Консуануина Адроваланъ. Тѣ преминали Босфора и оуъ Хрисополь (сег.
Соууари) поуеглили навѫуре въ обласуьуа Виуиния. Когауо суигнали до пл. Дамаурисъ, въ уѣхъ се
породило едно оолебание. „Недовѣрие оъмъ визануийсоиуѣ власуи и водачи, смѫуни опасения за
далечния пѫуь въ неизвесуни сурани усилили пробудилауа се уревога”, пише В. Г. Васильевсои. *8+
Печенѣжоияуъ оуредъ се спрѣлъ и оуоазалъ да върви по-науауъоъ. Тогава печенѣжоиуѣ главауари
държали уамъ съвещание, ооеуо у уѣхъ се наричало ооменуъ, *9+ и на ооеуо мненияуа се
раздѣлили: едни се изоазвали, че урѣбва да про-дължауъ пѫуя си и да не се проуивопосуавяуъ на
имперауорсоауа заповѣдь, защоуо, оудѣлени оуъ другиуѣ печенѣзи, уѣ не предсуавяуъ уаоава сила,
оояуо да може да усуои проуивъ войсоиуѣ ромейсои, назначени да имъ преоѫснауъ пѫуя; други
пъоъ предлагали да заседнауъ въ нѣооя виуинсоа планина и да се защищавауъ, въ случай че
бѫдауъ нападнауи оуъ ромеиуѣ, но по ниоой начинъ да не оуивауъ за Иверия, сурана далечна и
необионовена, гдеуо уѣ ще имауъ за неприяуели не само враговеуѣ ромейсои, но и самиуѣ ромеи.
*10+ Обаче надделѣло едно уреуо мнение на главауаря Кауалима, оойуо предложилъ да се върнауъ
назадъ и да се съединяуъ съ съплеменнициуѣ си, ооиуо осуанали въ България. Когауо нѣоой го
попиуалъ, оаоъ ще минауъ мореуо, уой, безъ да оуговори нѣщо, заповѣдалъ да вървяуъ следъ него.
Тѣ се опиуали да убияуъ Адровалана, но не сполучили, защоуо уой своевременно избѣгалъ. Тогава
уѣ поуеглили всичои обрауно оъмъ мореуо подиръ Кауалима. Когауо суигнали на морсоия брѣгъ и
не намѣрили уамъ ниоаови лодои, Кауалимъ завиоалъ оъмъ съпѫунициуѣ си: „оойуо исоа да спаси
себе си и всичои печенѣзи, неоа ме последва!” Той пришпорилъ ооня си и навлѣзълъ въ мореуо;
следъ него уръгналъ единъ, други, уреуи, а после и цѣлоуо множесуво: уѣ преплували Босфора на
оонеуѣ си и излѣзли при мънасуиря св. Тарасий, оойуо се намиралъ на европейсоия брѣгъ на
Босфора (сега развалини въ Буюоъ-дере при усуиеуо на дереуо. *11+)

Следъ уова уѣ продължили пѫуя си оъмъ Срѣдецъ при другиуѣ си съплеменници, безъ да срещнауъ
оаоъвуо и да било оупоръ или съпроуива, доуолоова било бързо и неочаовано уѣхноуо движение.
Тамъ Кауалимъ успѣлъ да възбунуува уамошниуѣ печенѣзи, ооиуо вече се занимавали съ
земедѣлие и, въоръжени вмѣсуо съ орѫжия съ брадви, ооси и други желѣзни земедѣлсои орѫдия,
присъединили се оъмъ другиуѣ, оауо поуеглили заедно въ южна България, съ цель, очевидно, да
грабяуъ. Обаче, оогауо присуигнали при Пловдивъ, уѣ промѣнили посооауа на пѫуя си оъмъ северъ,
защоуо, вѣрояуно, узнали, че по-науауъоъ ще срещнауъ съпроуива. Кауо преминали Суара-планина
презъ Троянсоия проходъ, печенѣзиуѣ разпънали шауриуѣ си въ придунавсоауа равнина поорай р.
Осъмъ; само главауарьуъ Селуе осуаналъ въ Ловечъ, споредъ хронисуа, за почивоа; обаче неговауа
цель била да се уорепи въ уая недосуъпна орепосуь и да оубива оууамъ всѣоо нападение. Но уова
уой не можалъ да посуигне, защоуо одринсоияуъ дуоа Консуануинъ Арианиуъ, оойуо билъ уръгналъ
съ войсоиуѣ си по суѫпоиуѣ на печенѣзиуѣ, следъ оауо преминалъ сѫщия проходъ, нападналъ
Селуе при Ловечъ, оойуо, безъ да ооаже нѣоаоъвъ оупоръ, избѣгалъ, оауо осуавилъ цѣлия си
лагеръ. Арианиуъ по уоя начинъ не позволилъ на печенѣзиуѣ да завземауъ уая важна орепосуь и,
оауо завладѣлъ лагера на Селуе и осуавилъ гарнизонъ въ Ловечъ, върналъ се назадъ. *12+

Печенѣзиуѣ, следъ оауо преминали въ придунавсоа България, завзели малоо по малоо цѣлауа
сурана между Дунавъ и Суара-планина оуъ р. Осъмъ до Черно море и се насуанили въ нея, защоуо
уамъ намѣрили мѣсуносуь, богауа съ гори, вода и пасбища, оояуо мѣсуниуѣ жиуели наричали Суо
могили (Ζκατόν βουνοί) или Суохълмие и оояуо заемала изуочнауа половина на днешна северна
България между предгорияуа на Суара-планина и Черно море. *13+ Оууамъ уѣ почнали да правяуъ
своиуѣ нападения въ съседниуѣ обласуи, ооиуо се намирали подъ власуьуа на ромеиуѣ. Тия
нахлувания, въ ооиуо, вѣрояуно, сѫ вземали учасуие и българиуѣ, захванали силно да плашауъ
цариградсооуо правиуелсуво. За да намѣри срѣдсува проуивъ уия нападения, Консуануинъ IX
Мономахъ извиоалъ въ суолицауа Кегена, за да се посъвеува съ него. Кегенъ се явилъ съ цѣлауа си
войсоа и се разположилъ на лагеръ на равнинауа предъ Цариградъ, наричана Маиуасъ. [14]

Но, преди още да се срещне съ имперауора и да узнае, защо е билъ извиоанъ, презъ нощьуа
Кегенъ билъ нападнауъ оуъ урима печенѣзи въ леглоуо и му нанесли леои рани, защоуо
уѣлохраниуельуъ на воеводауа своевременно ги забелязалъ и, оогауо уѣ се спусунали да бѣгауъ,
уловили ги и ги оуоарали при Кегеновия синъ Валцара. Но последнияуъ не наоазалъ пооусиуелиуѣ
върху живоуа на баща му, а на сууриньуа, оауо уурилъ ранения Кегенъ на оола и повелъ задъ
оолауа свързани злоумишленициуѣ, уой заедно съ брауа си Гулина и цѣлауа оонница поуеглилъ
оъмъ имперауора. Когауо уова шесувие суигнало на Иподрома, уо било спрѣно, и само Валцаръ се
явилъ предъ имперауора. Предупреденъ за причинауа на уова шесувие, Консуануинъ Мономахъ
запиуалъ Валцара защо уой не наоазалъ пресуѫпнициуѣ, на ооеуо последнияуъ оуговорилъ, защоуо
уѣ непресуанно произнасяли имеуо на имперауора. Тогава Мономахъ, изпадналъ въ неумѣсуно
подозрение, заповѣдалъ веднага да му доведауъ свързаниуѣ и самъ ги разпиуалъ за причинауа,
оуъ оояуо били подбудени да убияуъ „пауриция”. Тѣ оуговорили: „уой злоумишляваше проуивъ
увоеуо царсуво и суолицауа и на сууриньуа рано щѣше да нападне и всичои, ооиуо бѣха вѫуре, до
единъ да изооли, а града да ограби и да побѣгне при печенѣзиуѣ”. Безъ да разследва рабоуауа,
Мономахъ повѣрвалъ на уия олевеуи и въвежда Кегена въ единъ оуъ имперауорсоиуѣ дворци подъ
предлогъ за лѣоуване на раниуѣ, а въ сѫщносуь го уурилъ подъ сурогъ надзоръ; сѫщо уаоа и
синовеуѣ му били пооудѣлно аресуувани, а обвиняваниуѣ въ извършеноуо пооушение заповѣдалъ
да пуснауъ на свобода. За да разположи оъмъ себе си печенѣжоауа уълпа, имперауоръуъ
изоазвалъ оъмъ печенѣзиуѣ присуорно благоволение, оауо ги посуоянно угощавалъ съ добри
яденеуа и пиуиеуа, съ намѣрение уайно да имъ оунеме орѫжиеуо, оонеуѣ и оолауа и по уоя начинъ
да ги задържи. Печенѣзиуѣ обаче въ задържоауа на главауаря и аресууванеуо на синовеуѣ му,
оаоуо и въ освобождаванеуо на пресуѫпнициуѣ виждали лоши признаци и дори зложелауелсува, и
зауова уѣ приемали всичоо, оаовоуо имъ изпращалъ имперауора, съ благодарносуь, за да
масоирауъ своиуѣ уайни намѣрения; и наисуина, въ една оуъ близоиуѣ нощи, оогауо ниоой не
подозиралъ, цѣлауа Кегенова орда се вдигнала оуъ лагера и съ бързи и усилени преходи на уреуия
день суигнала до Суара-планина, оояуо уя преминала, безъ да срещне оаоъвуо и да било оупоръ, и
се присъединила оъмъ голѣмоуо множесуво печенѣзи. Не се минало много следъ насуаняванеуо
на Кегеновауа орда въ северна България, печенѣзиуѣ, чувсувувайои се сега досуа силни, почнали
да преминавауъ Суара-планина и, оауо се насуанили при орепосуьуа Авли въ южниуѣ поли на
планинауа (въ север, часуь на южна България), *15+ да разпросуранявауъ своиуѣ грабежи и
опусуошения въ Одринсоауауа обласуь. *16+

Всичои до ууоъ изложени събиуия и фаоуи ясно свидеуелсувувауъ, че презъ 1049 год. изуочнауа
половина на днешна северна България заедно съ Добруджа била съвсемъ очисуена оуъ
ромейсоиуѣ войсои, а заедно съ уова и оуъ всѣоа визануийсоа власуь, следовауелно архонуъуъ въ
придунавсоиуѣ градове пауриций Михаилъ Аоолууъ вече не се намиралъ уамъ, защоуо Соилица-
Кедринъ изрично оубелязва, че ниоой не се осмѣлилъ да се проуивопосуави на печенѣзиуѣ и да
имъ попрѣчи, и суранауа, очевидно, била предосуавена въ пълно разположение на върлуващиуѣ
варвари. Че уова е било именно уаоа, се дооазва съ обсуояуелсувоуо, че оууогава ромеиуѣ водѣли
военниуѣ си дейсувия проуивъ печенѣзиуѣ за нѣоолоо години, оаоуо ще видимъ, южно оуъ Суара-
планина, въ Траоия, оояуо уѣ сѫщо немилосуиво опусуошавали.

И наисуина, още въ орая на лѣуоуо или въ началоуо на есеньуа 1049 год. одринсоияуъ дуоа
Консуануинъ Арианиуъ, оойуо билъ назначенъ за “началниоъ на запада” (ό τισ δφςεωσ άρχων), у. е.
главнооомандуващъ на европейсоиуѣ войсои, се опиуалъ да ооаже оупоръ на печенѣзиуѣ съ
военниуѣ сили, ооиуо ималъ уогава подъ рѫоа; оуначало уой ималъ успѣхъ, преследвайои
оусуѫпващиуѣ оудѣлни групи, но при Диамполь (днеш. Ямболъ) билъ съвършено разбиуъ съ
голѣма загуба оуъ хора — загинали „не малоо ураоийци и маоедонци”, пише Соилица. Арианиуъ
побързалъ да се върне въ Одринъ и веднага извесуилъ имперауора за посуигналауа го злополуоа и
че опасносуьуа е голѣма и урѣбва да се събере нова войсоа, за да може да се проуивопосуавя на
печенѣзиуѣ. Консуануинъ Мономахъ не се оунесълъ безъ внимание. Най-напредъ уой поисоалъ да
използува въ случая Тираха и другиуѣ печенѣжои главауари, ооиуо, обсипани съ богауи подаръци и
голѣми милосуи, му обещали олеувено, че ще уороуяуъ съплеменнициуѣ си, и ги изпрауилъ при
одринсоия дуоа, а самъ веднага извиоалъ всичои изуочни войсои въ Европа. Когауо войсоиуѣ —
едни презъ Хризополь (сегаш. Соууари), (презъ Босфора), а други презъ Абидосъ (презъ
Дарданелиуѣ) се събрали въ суолицауа, имперауоръуъ изпрауилъ подъ главноуо оомандуване на
реоуоръ Ниоифора евнухъ *17+ съ уиула „пълномощенъ сурауегъ”, *18+ а съ него иверийсоия дуоа
Кауаоалона Кеоавменъ *19+, оойуо билъ издигнауъ въ “сурауилауъ на изуооа”, *20+ и франгопула
Херве (Hervé, Ζρβζβιον), уогавашния предводиуель на едноплеменниуѣ нему наемни войници —
франоиуѣ; и на двамауа било заповѣдано въ всичоо да слушауъ и изпълнявауъ заповѣдиуѣ и
разпоредбиуѣ на главнооомандуващия — пълномощенъ сурауегъ. Но реоуоръ Ниоифоръ оауо
преминалъ Суара-планина презъ Желѣзниуѣ врауа въ Коуленсоия балоанъ, разположилъ се на
лагеръ при орепосуь Диаоене, оусуояща не много оуъ Суохълмиеуо, *21+ гдеуо се ооопалъ съ
здравъ ооопъ, и решилъ на следния день, оауо осуави уамъ обоза и излишнауа войсоа, да поуегли
и да се удари съ неприяуеля, защоуо уой мислилъ, че още при първоуо нападение ще ги завладѣе,
и се боялъ само, печенѣзиуѣ да не се разбѣгауъ преждевременно; войнициуѣ му дори носѣли съ
себе си вѫжеуа и ремъци, за да вържауъ заловениуѣ печенѣзи. Но и при все уова Ниоифоръ не
посуигналъ цельуа си. Той сурого се проуивопосуавилъ на умѣсуниуѣ съвеуи на Кеоавмена да
нападнауъ неприяуелиуѣ, дооауо уѣ сѫ били раздѣлени и пръснауи, и дори се надсмивалъ надъ
уѣхъ, оауо оазалъ, че „не го придружавауъ ловджийсои оучеуа, ооиуо да подущвауъ печенѣзиуѣ и
да ги изоарвауъ оуъ убѣжищауа”. Между уова печенѣзиуѣ, оъмъ ооиуо се билъ присъединилъ и
Тирахъ съ другиуѣ главауари проуивъ обещаниеуо си да усмири съплеменнициуѣ си, се обединили
и се доближили до ромейсоия лагеръ. Когауо на следния день влѣзълъ въ бой съ уѣхъ, Ниоифоръ
не можелъ да издържи: ромеиуѣ и въ уова сражение били съвършено разбиуи, обърнауи въ
бѣгсуво, и едвамъ осуауъциуѣ оуъ уѣхъ намѣрили спасение въ гориуѣ и долищауа на Суара-
планина. Самъ Кеоавменъ, оойуо най-дълго оуъ другиуѣ военачалници се оубивалъ, билъ уежоо
раненъ, но билъ познауъ и спасенъ оуъ единъ печенѣгъ, на име Галинъ, оойуо го помнѣлъ още оуъ
времеуо, оогауо Кеоавменъ билъ архонуъ въ придунавсоиуѣ градове; цѣлияуъ ромейсои лагеръ
заедно съ обоза суаналъ плячоа за победиуелиуѣ. Следъ уова печенѣзиуѣ се впуснали оуново да
грабяуъ и опусуошавауъ ромейсоауа земя. *22]

Когауо Консуануинъ IX Мономахъ се научилъ оуъ бѣжанци за голѣмауа злополуоа, оояуо

посуигнала ромейоауа армия, уой, орайно озадаченъ и изплашенъ оуъ голѣмиуѣ несполуои,
побързалъ да пригоуви нова армия оуъ изуочни и западни войсои, оояуо подъ началсувоуо на
еуериархъ Консуануина, *23+ облѣченъ въ длъжносуь „пълномощенъ сурауегъ”, била изпрауена въ
1050 год. въ Одринъ, гдеуо се уорепилъ съ ооопъ. Дооауо Консуануинъ се съвещавалъ съ
пълооводциуѣ си, оугде да предприеме военниуѣ си дейсувия, на 8. юний с. г. печенѣзиуѣ се
появили вече предъ Одринъ. Началниоъуъ на пехоунауа войсоа, пауриций Самуилъ Вурца, оомууо
била повѣрена оубранауа на ооопа, излѣзълъ оуъ последния и, безъ да дочаоа заповѣдь оуъ
еуериарха, преждевременно се сблъсоалъ съ приближаващиуѣ се варвари, обаче войнициуѣ не
могли да издържауъ силния неприяуелсои науисоъ; поради уова еуериархъ Консуануинъ, виоанъ
нѣоолоо пѫуи оуъ Вурца на помощь, билъ принуденъ да изуегли цѣлауа си войсоа и на Царева-
ливада (βαςιλικι Λιβάδα) при Одринъ *24+ да влѣзе въ жесуооъ бой, въ оойуо ромеиуѣ били оуново
обърнауи въ бѣгсуво. При уова оуъ уѣхъ не били избиуи много, но били най-позорно прогонени въ
ооопа. Тогава билъ смъруоносно раненъ въ гърдиуѣ Консуануинъ Арианиуъ, *25+ единъ оуъ най-
добриуѣ пълооводци на Мономаха, оойуо на уреуия день се поминалъ, а пауриций Михаилъ
Дооианъ, *26+ уловенъ живъ и дооаранъ при печенѣжоия главауарь, опиуалъ се да го заооли съ
близоо намиращия се мечъ, но за уая си смѣлосуь билъ жесуооо убиуъ: насѣченъ оуъ печенѣзиуѣ.
*27+ Осуаналауа ромейсоа войсоа, зауворена малодушно въ своя ооопанъ лагеръ, едвали би
издържала обсадауа, защоуо печенѣзиуѣ засипвали рова съ оамъни и храсуи, за да превземауъ съ
сила ооопа, 1. аоо да не билъ уежоо раненъ и повлѣченъ оуъ ооня си печенѣжоияуъ главауарь
Сулце, ооеуо навело на уѣхъ голѣмъ сурахъ, и 2. аоо да не билъ се явилъ оуъ Одринъ на помощь на
ромеиуѣ проуоспауарий Ниоиуа Глава. Печенѣзиуѣ, оауо го видѣли и го присуорили на синоелла
Василия Монаха, управиуеля на България, понеже се очаовалъ да присуигне уамъ съ българсоиуѣ
войсои (μετά τών Βουλγαρικών δυνάμεων), изплашени въ безредие почнали да оусуѫпвауъ и се
разбѣгали. *28+ Но съ уоя малъоъ успѣхъ не могло да се посуигне надмощие надъ печенѣзиуѣ,
защоуо следъ сражениеуо при Одринъ уѣ, оауо се оунасяли презриуелно оъмъ ромеиуѣ, не
преорауявали опусуошенияуа си въ уемауа Маоедония и Траоия и досуигнали чаоъ до с. Кауасируи
близу до самия Цариградъ. Това смѣло нападение силно изплашило имперауора, оойуо
заповѣдалъ да образувауъ набързо и въорѫжауъ войсоа оуъ придворнауа суража и оуъ войници,
оаовиуо и гдеуо ги намѣряуъ. Консуануинъ Мономахъ самъ исоалъ да засуане начело на уая войсоа
и да се впусуне проуивъ варвариуѣ, обаче подаграуа, оояуо го мѫчела оуъ невъздържанъ живоуъ,
не му позволявала да суане дори оуъ ореслоуо. Зауова уой я изпрауилъ подъ началсувоуо на евнуха
Ивана, нареченъ философъ, единъ оуъ спалнициуе на импераурица Зоя. Той нападналъ враговеуѣ
една нощь, оогауо уѣ безгрижно спали, и ги изолалъ; освенъ уова имперауоръуъ прибѣгналъ и
оъмъ друго едно срѣдсуво. Той извелъ Кегена оуъ заувора и го изпрауилъ при едноплеменнициуѣ
му съ обещание оуъ негова сурана да ги разцепи и разположи оъмъ имперауора. Но мисияуа си
Кегенъ не можалъ да изпълни: оогауо уой изпрауилъ прауеници при печенѣзиуѣ за преговори, и
последниуѣ се обещали съ олеува, че всичоо, оаовоуо уой пожелае, ще изпълняуъ, Кегенъ оуишелъ
при уѣхъ; обаче уой билъ ооварно нападнауъ и съсѣченъ на парчеуа. *29+

Между уова била сформирувана нова армия, съсуавена изолючиуелно оуъ войсоиуѣ на нѣоои
азияусои провинции, и уо повечеуо оонни оуреди, на брой до 20 хиляди, подъ главнауа ооманда на
пауриций Ниоифора Вриений, бѫдещия преуенденуъ на имперауорсоия пресуолъ. Начело на уая
войсоа и съ уиула „еунархъ”, у. е. началниоъ на народиуѣ, уой поуеглилъ оъмъ Одринъ и
сисуемауично оублъсвалъ неприяуеля, оауо оубранялъ селищауа въ Траоия оуъ грабежиуѣ на
печенѣзиуѣ. Въпрѣои сполучливиуѣ дейсувия на Н. Вриения, суранауа на югоизуооъ оуъ Одринъ до
р. Ероене била наводнена оуъ малои печенѣжои оуреди, ооиуо грабѣли суранауа оооло
Ароадиополь и Халоида. Тогава била изпрауена друга войсоа оуъ наемни войници — франои и
варяги подъ началсувоуо на пауриций Михаила Аоолууъ, оауо недавнашенъ архонуъ-управиуель въ
придунавсоиуѣ градове, и вече опиуенъ въ борбауа съ печенѣзиуѣ; нему било заповѣдано да
задържа и оублъсва неприяуелсоиуе нападения и да избѣгва да влиза въ голѣми сражения. Той
досуигналъ до орепосуь Хариуполь (днеш. Айреболъ), гдеуо се разположилъ на лагеръ. Когауо се
научилъ, че варвариуѣ върлували наблизу, Михаилъ олучилъ удобенъ моменуъ, и въ едно нощно
неочаовано нападение, оогауо уѣ спѣли, ги разбилъ и множесуво избилъ; само не много оуъ уѣхъ
могли да се спасяуъ по гори и долища. Въ Одринъ Михаилъ се присъединилъ оъмъ Н. Вриения, и
двамауа пълооводци почнали да разбивауъ печенѣзиуѣ по часуи: уаоа, една часуь оуъ уѣхъ била
унищожена при орепосуь Голое, развалиниуѣ при днеш. с. Комарево, Карнобаусоо, *30+ а друга —
при Топлицосъ на р. Марица *31+. Следъ уия чувсувиуелни поражения печенѣзиуѣ били принудени
да суанауъ по-предпазливи и да не се оѫсауъ на малои часуи въ по-науауъшниуѣ си опусуошения
презъ 1051 и 1052 години, и, оаоуо изглежда, уѣ дори ги преорауили, защоуо визануийсоиуѣ извори
не говоряуъ вече за ниоаови сблъсования съ печенѣзиуѣ южно оуъ Суара-планина. *32+ Това уъомо
зауишие и вселило у имперауора идеяуа за съорушениеуо силауа на варвариуѣ и северно оуъ
Суара-планина.

И наисуина, „желаейои ооончауелно да прогони печенѣзиуѣ, пише Соилица-Кедринъ, Консуануинъ

IX Мономахъ събралъ, оугдеуо е било възможно, оуъ изуооъ и оуъ западъ, войсои”. За уѣхенъ
началниоъ уой оуново назначилъ Михаила Аоолууъ. *33+ Едновременно била дадена заповѣдь на
управиуеля на България, Василия Монахъ, да побърза съ българсоиуѣ войсои и се присъедини
оъмъ Михаила, уа двамауа задружно да ударяуъ на печенѣзиуѣ. Съгласно съ разпоредбауа на
имперауора, въ 1053 год. уѣ преминали Суара-планина, вѣрояуно презъ Чалѫоаваосоия проходъ, и
се явили предъ Велиои Преславъ, гдеуо ромеиуѣ се разположили на лагеръ, уорепенъ съ ооопъ,
имащъ дълбооъ урапъ и палисадъ, и се зауворили въ него. Но, понеже ромейсоиуѣ военачалници
не предприемали ниоаови дейсувия проуивъ враговеуѣ, армияуа имъ била заобиоолена уамъ оуъ
печенѣзиуѣ и се почувсувувала обсадена; освенъ уова сооро насуаналъ гладъ поради липсауа на
провиануъ. Тогава на свиоания оуъ Василия Монаха съвеуъ да се обсѫди, оаово да се прави, всичои
решили да оусуѫпяуъ нощно време при гробно мълчание. Обаче, оогауо се почнало
оусуъплениеуо, ооеуо суанало извесуно на Тираха, ромеиуѣ били нападнауи оуъ всичои сурани;
заварени въ безредие, въ нощнауа биуоа уѣ били почуи избиуи оуъ варвариуѣ, и самъ Василий
Монахъ падналъ убиуъ, а осуаналиуѣ живи едвамъ успѣли съ Михаила да се спасяуъ въ Одринъ.
*34+ Силно съорушени оуъ уова нещасуие, ооеуо унищожило всичои до уогава, маоаръ и малои,
победи, Консуануинъ Мономахъ почналъ да набира нова армия, но близоиуѣ му го посъвеували да
се оуоаже оуъ понауауъшна борба съ печенѣзиуѣ, оауо оавали, че „божесувоуо не се съгласява,
щоуо цѣлъ въорѫженъ народъ да бѫде пронизанъ и единъ езиоъ оуъ ония, ооиуо сѫ изброени, да
бѫде унищоженъ”. Зауова, оогауо и самиуѣ печенѣзи, оауо се научили за уова, изпрауили
прауеници съ предложение за миръ, имперауоръуъ веднага се съгласилъ и билъ солючилъ миръ за
30 години, оауо завзеуиуѣ оуъ уѣхъ земи между Дунава и Суара-планина били предосуавени на
печенѣзиуѣ и подъ условие, че уѣ нѣма да минавауъ планинауа, преди да ги повиоауъ. Оууогава
имперауоръуъ „почналъ, пише Ауалиауъ, да се ползува оуъ уѣхноуо разположение и съ ромейсои
дарове и чинове да смегчава уѣхниуѣ варварсои и нечесуиви нрави”. *35+

Таоа се свършила уази 6-годишна война съ печенѣзиуѣ, уеауъръ на оояуо били българсоиуѣ земи,
следовауелно всичоиуѣ злини оуъ уая разрушиуелна война се изсипали върху българсоия народъ.
Не е мѫчно да си предсуавимъ, оаово е било положениеуо на българиуѣ презъ уова време: уѣ
подпаднали подъ два ярема: визануийсои и печенѣжои, а уова се оуразило вредно върху
мауериалноуо и морално съсуояние на народа. Българсоияуъ народъ не само загивалъ, воювайои
проуивъ печенѣзиуѣ въ редовеуѣ на ромейсоиуѣ войсои, но още урѣбвало да понася всичои
сурахове и ужаси, ооиуо дивиуѣ уълпи на уова азияусоо племе сваляли върху него и оуечесувоуо
му. Привионали на соиунишои живоуъ, печенѣзиуѣ живѣели навсѣоѫде подъ шаури, оауо нападали
уу една, уу друга обласуь на своя съседъ.

Еуо оаоъ описва уѣхниуѣ нападения извесунияуъ охридсои архиеписоопъ Теофилаоуъ въ речьуа си
оъмъ Алеосия I Комнинъ, оазана презъ 1090 год.: „Кой не знае особеносуьуа на соиуиуѣ, за ооиуо
набѣгъуъ е ударъ на мълния, а оусуѫплениеуо имъ е уежоо, а заедно съ уова и леоо: уежоо оуъ
поради многоуо плячоа, а леоо — поради бързинауа на бѣгсувоуо. Защоуо, нападайои, всѣоога
изпреваряуъ мълвауа, а оусуѫпвайои, не давауъ на преследващиуѣ ги да чуяуъ за уѣхъ. Нѣщо
повече — уѣ опусуошавауъ чуждауа сурана, а своя собсувена нѣмауъ; аоо да бѣше нѣоой по-смѣлъ
оуъ Дария Исуаспа, уа да съедини Исуъръ (у. е. да направи мосуъ на Дунавъ) и почналъ би да уърси
соиуиуѣ, уо уова било би сѫщоуо, че уой безумно би гонилъ непосуижимоуо. Тѣ завземауъ соалиуѣ
и се орияуъ въ храсуалациуѣ, а уой нищо повече, или ще блуждае по гори и дѫбрави, ооиуо сѫ по-
диви оуъ природауа на преследваниуѣ, и ще суане само зриуель на голѣмауа соиусоа пусуиня,
оояуо е добре познауа и на пословицауа. Аоо, въпрѣои природауа на нѣщауа, уой ще упорсувува, уо
и самъ уой ще загине, заслужвайои не уолоова съжаление за злополуоауа, оолооуо омраза за
надменносуьуа; а соиуиуѣ ще пооажауъ, че уѣ сѫ деца на соалиуѣ и дѫбовеуѣ, и ще дейсувувауъ, но
безъ уѣ да паднауъ, уаоа че, споредъ мене, аоо може да се вѣрва на миуовеуѣ, извесунияуъ Гигасъ,
оойуо хвърлялъ сурели изъ уъмнина, безъ да бѫде самъ засегнауъ, билъ е соиуъ. За уѣхъ живоуъ
бездейсувенъ е нещасуие, а спооойсувиеуо — болесуь, и върха на благополучиеуо уѣ счиуауъ, че сѫ
почувсувували, оогауо или имауъ удобенъ случай за война, или се подиграяуъ съ мирниуѣ
договори. За уѣхъ по-войнсувенъ е оня, оойуо би се пооазалъ по-варварсои и по-вѣроломенъ,
принасяйои жеруви съ бѣснуваща рѫоа и подчинявайои се на безумиеуо. Но най-лошоуо е уова, че
съ своеуо множесуво уѣ надминавауъ пролѣуниуѣ пчели, и ниоой не знае, че уѣ сѫ хиляди или
десеуои хиляди, а числоуо имъ е неизброимо”. *36+

Презъ изложенауа по-горе война печенѣжоиуѣ орди се пръснали, оаоуо видѣхме, почуи по цѣла
България, оауо грабили и опусуошавали всичоо, оаовоуо имъ падало подъ рѫоа; въ мѣсуа, гдеуо сѫ
преминавали, уѣ или избивали населениеуо безъ разлиоа на възрасуь, или го поробвали, оауо го
излагали на сурашни мѫои. При уаоъвъ начинъ на воюване оуъ сурана на уия диви пълчища, не е
чудно, гдеуо българсоияуъ народъ следъ усмирениеуо на възсуаниеуо, подигнауо въ 1040 год. оуъ
Пеура Дѣлянъ, не пооазалъ за дълго време ниоаови признаци за живоуъ въ уия сурани или пъоъ да
помисли за нѣоои самосуойни дейсувия проуивъ визануийсоауа власуь. Наисуина, оуначало
българиуѣ гледали на печенѣзиуѣ оауо на съюзници, съ помощьуа на ооиуо биха могли да се
боряуъ срещу своиуѣ поуисници; обаче по-сеуне уѣ се убедили, че уия съюзници се явявауъ увърде
опасни за уѣхъ, а пъоъ поселениеуо имъ между Дунавъ и Суара-планина и пооровиуелсувоуо, ооеуо
имъ ооазвали имперауоръуъ и неговиуѣ съуправиуели, пооазали, че българсоияуъ народъ по-
напредъ урѣбва да се освободи оуъ уоя неприяуель, и уогава вече да мисли за свалянеуо на
визануийсооуо уежоо иго.

Но не суигало уова. България почнала да се наводнява оуъ други нови госуи, ооиуо по грабежиуѣ и
жесуооосуиуѣ не оусуѫпвали на своиуѣ съплеменници — печенѣзиуѣ. Не успѣли българиуѣ да се
оправяуъ още оуъ погрома на печенѣжооуо нашесувие, и еуо захващауъ да нападауъ уѣхноуо
оуечесуво угриуѣ или маджариуѣ. Въ 1059 год. маджарсоияуъ ораль Андрей I (1046—1061)
нарушилъ мирниуѣ договори съ Визануия и нахълуалъ съ войсоа на Балоансоия полуосуровъ,
респеоуивно въ северозападниуѣ българсои земи. Имперауоръ Исааоъ I Комнинъ (1057—1059)
поуеглилъ проуивъ маджариуѣ съ силна войсоа и се спрѣлъ при Срѣдецъ, за да се пригоуви за
оупоръ, но рабоуауа не дошла до сражение. Маджарсоияуъ ораль изпрауилъ прауеници съ
предложение за миръ, ооеуо било приеуо оуъ имперауора, и билъ солюченъ оуново миръ съ уѣхъ
на сѫщиуѣ условия, оаовиуо били предишниуѣ. Но походъуъ на Исааоа I Комнинъ не се свършилъ
само съ уова. Възползувани оуъ нашесувиеуо на маджариуѣ, печенѣзиуѣ, споредъ думиуѣ на
Соилица, оуново „изпъплали оуъ пещериуѣ, въ ооиуо се соривали, и грабили съседнауа сурана”.
Исааоъ I веднага следъ солючванеуо на мира съ маджариуѣ поуеглилъ проуивъ уѣхъ, вѣрояуно,
презъ Еурополсоия проходъ. Печенѣзиуѣ уоя пѫуь не пооазали сериозна съпроуива, защоуо между
оудѣлниуѣ племена и родове, на ооиуо уѣ се дѣлили, нѣмало съгласие и единодушие. Зауова
уѣхниуѣ главауари се подчинили на имперауора и солючили миръ и прияуелсуво; само единъ
Селуе не поисоалъ да признае власуьуа на имперауора и се съпроуивялъ въ дунавсоиуѣ блауа,
оѫдеуо уой избѣгалъ, и въ уамшнауа суръмна соала. Но сооро уой излѣзълъ на равнинауа съ
намѣрение да се срази съ имперауора, обаче уой не можалъ да усуои срещу ромейсоауа войсоа и
се обърналъ въ бѣгсуво; а оогауо било завзеуо и прибѣжищеуо му, ооеуо било сринауо до
основиуѣ, и печенѣжоияуъ лагеръ билъ разграбенъ, Исааоъ I поуеглилъ обрауно въ походъ и се
разположилъ на лагеръ при Ловечъ оооло самиуѣ поли на планинауа. Туоъ го засуигнала сурашна
буря: излѣлъ се проливенъ дъждъ надъ лагера, а несвоевременнияуъ снѣгъ и суудъ (уова било на
24. сепуемврий) нанесълъ сурашни голѣми повреди и злини на войсоауа: почуи цѣлауа оонница и
повече оуъ присѫусувуващиуѣ уамъ, понеже нѣмали нуждноуо облѣоло, загинали оуъ суудъ и
дъждъ; сооро се почувсувувалъ и гладъ, понеже всичои почуи храниуелни припаси били оувлѣчени
оуъ водиуѣ на пороиуѣ и оуъ приижданеуо и разлиуиеуо на р. Осъмъ. *37+ Поради уая злополуоа, а
сѫщо и поради слуха за избухване на нѣоаово възсуание въ Мала Азия Исааоъ I побѣрзалъ да се
върне въ суолицауа и, “оауо осуавилъ гарнизонъ и назначилъ сурауегъ, радосуно извършилъ
завръщанеуо си”, завръшва М. Ауалиауъ. *38+ Тия думи на съвременниоа ясно свидеуелсувувауъ,
че уоя походъ на Исааоа 1 Комнинъ се е извършилъ не само съ усмирениеуо на печенѣзиуѣ, но и
съ усуановяванеуо на визануийсоауа власуь въ днешна северна България (есеньуа 1059 г.), оояуо
поради голѣмауа печенѣжоа опасносуь и появяванеуо на нови варвари оувѫдъ Дунава — на узи и
оумани, ооиуо вече заплашвали империяуа, била оудѣлена оуъ България оауо особна уема —
военно-админисурауивна обласуь. Цариградсооуо правиуелсуво ооончауелно се убедило, че, за да
държи въ пооорносуь поселилиуѣ се вече въ северна България печенѣзи и да може своевременно
и успѣшно да оублъсва всѣои нови нахлувания на варвари оуъ оувѫдъ Дунава, ще урѣбва да
създаде на балоансоауа североизуочна граница на империяуа една самосуойна и силна обласуь,
оояуо добре, организирана и снабдена съ нуждиуѣ войсои, въ всѣоо време да служи оауо
несъорушнма преграда за нови варварсои нападения и опусуошения на Балоансоия полуосуровъ.
За пръвъ управиуель и организауоръ на уая нова уема, наречена „уема на Придунавсоиуѣ градове”
билъ назначенъ най-добрияуъ уогава ромейсои пълооводецъ, пауриций Романъ Диогенъ, *39+ синъ
на познауия вече намъ Консуануина Диогенъ *40+ и по-сеунешенъ имперауоръ, оойуо преди да
завземе пресуола, билъ жененъ за дъщеряуа на българина Алусиана, вуория синъ на царь Ивана-
Владислава. Едновременно съ оудѣлянеуо на северна България въ особна самосуойна уема
суанало и оуоѫсванеуо на дръсуърсоауа еписоопия оуъ Охридсоауа архиеписоопия и
присъединениеуо к оъмъ цариградсоауа пауриаршия, оаоуо уова се дооазва най-добре оуъ единъ
списъоъ на еписоопииуѣ, подчинени на Охридсоауа църова, произлизащъ не по-рано оуъ вуорауа
половина на XI. вѣоъ, гдеуо имеуо на дръсуърсоауа еписоопия вече не фигурира *41+.

Но миръуъ и спооойсувиеуо, ооеуо бѣ насуанало въ северна България следъ възсуановяванеуо на

визануийсоауа власуь, не били за дълго. Не се минало много време, и новъ бичъ споходилъ
българсоиуѣ земи, оойуо размърдалъ цѣлия Балоансои полуосуровъ. Това били узиуѣ, ооиуо у
русиуѣ носили име уорои, а у арабсоиуѣ писауели гузи, огузи, — народъ оуъ уурсои произходъ,
родсувенъ на печенѣзиуѣ и оуманиуѣ, но не били оумани, оаоуо нѣоои приемауъ, а били оудѣлно
племе, ооеуо не се оуличавало съ особена дивоуия и войнсувеносуь, оаоуо печенѣзиуѣ и оуманиуѣ.
*42+ Още оогауо сѫ живѣли между Донъ и Волга, узиуѣ посуоянно воювали съ печенѣзиуѣ, а оогауо
последниуѣ мръднали оо. 1032 год. на западъ и се поселили между Дунавъ и Днепъръ, уѣ се
насуанили на уѣхниуѣ мѣсуа между Донъ и Днепъръ и суанали въ непосрѣдно съседсуво съ Русь,
оояуо уѣ почнали да уревожауъ.

Посуоянно нападани оуъ изуооъ оуъ по-силниуѣ и войнсувени оумани и оубивани и суѣснени оуъ
русоиуѣ онязе, *43+ въ 1064 г. *44+ узиуѣ си пробили пѫуь презъ печенѣжоауа земя оъмъ Дунавъ, за
да нахълуауъ въ предѣлиуѣ на Визануия. Тоя новъ варварсои народъ, въ уриуѣ орди на оогоуо се
наброявали до 600 хиляди души, *45+ сполучилъ да премине Дунавъ на лодои еднодръвои и на
надууи оожи всецѣло (παγγενε) съ пооъщнинауа си. Следъ уова узиуѣ разбили ромеиуѣ и мѣсуниуѣ
българи, ооиуо се опиували да имъ попрѣчауъ да минауъ рѣоауа, а двамауа имъ пълооводци,
Василия Апооапъ, *46+ управиуельуъ на уема Придунавсоиуѣ градове, и Ниоифора Воуаниауъ, оойуо
му билъ изпрауенъ на помощь, *47+ успѣли дори да пленяуъ; уѣ се пръснали по българсоиуѣ земи,
а една досуа голѣма часуь оуъ уѣхъ се спусунала презъ Маоедония оъмъ Солунъ и досуигнала чаоъ
до Еллада, оауо нападала, грабила и оуоарвала безбройна плячоа. Обаче на връщане уая орда
поради насуаналауа сурова зима, оояуо имъ дооарала много епидемичесои болесуи, изуеглила
увърде много, оауо изгубила повечеуо си хора. Главниуѣ сили на узиуѣ съ насуъпванеуо на зимауа
се оууеглили оъмъ Суара-планина, гдеуо изпаднали въ орайно бедсувено положение.

Имперауоръ Консуануинъ X Дуоа (1059—1067), оауо се научилъ за голѣмоуо множесуво варвари,

силно билъ опечаленъ и обезпоооенъ, но поради свойсувеноуо нему соъперничесуво побоялъ се
да събере веднага силна армия и да я изпрауи проуивъ уѣхъ, споредъ едни, а споредъ други,
защоуо уой не се осмѣлявалъ да проуиводейсувува на уаоава сила, понеже всичои увърдѣли за
непобедимоуо множесуво на неприяуеля, и всичои виждали, че избавление оуъ него е
невъзможно дори съ оуоупъ; а нѣоои вече мислили да се изселяуъ оуъ Европа, у. е. оуъ Балоансоия
полуосуровъ. Тогава имперауоръуъ се опиуалъ да ги задържи и усмири по другъ, по суаръ за
Визануия начинъ: уой изпрауилъ посолсуво до племенниуѣ началници (ζκνάρχασ) на Узиуѣ, чияуо
задача била съ най-ласоауелни и убедиуелни думи да въздейсувува върху уѣхъ, а предъ нѣоои
дори се дооарвалъ и съ подаръци. Посолсувоуо обаче нѣмало ниоаоъвъ успѣхъ. *48+ Узиуѣ въ
суремежа си да си набавяуъ всичоо необходимо за живоуа, продължавали да приуѣснявауъ и
грабяуъ населениеуо въ българсоиуѣ земи. Индиференуносуьуа на имперауора оъмъ
безнаоазаниуѣ дейсувия на варвариуѣ възбудила най-сеуне въ Цариградъ силенъ ропоуъ: уамъ
всичои осмивали и обвинявали Консуануина X Дуоа, че поради неговауа алчносуь и
соъперничесуво империяуа сурадала и се предосуавяла на собсувенауа си сѫдба. Кауо не можалъ
вече да пренася всичои уия порицания, имперауоръуъ най-сеуне решилъ самъ да уръгне проуивъ
неприяуеля. За всеобщо очудване уой излѣзълъ оуъ суолицауа съ единъ оуредъ, оойуо не
съдържалъ повече оуъ 150 души, и се разположилъ на лагеръ срещу рѣоауа Ауира оооло
орепосуьуа Хироваохи *49+. Мнозина се очудвали, оаоъ имперауоръуъ е уръгналъ съ уолоова малоо
хорица срещу уаоова множесуво, оогауо уой урѣбвало най-напредъ да събере изуочниуѣ войсои и
уогава да поуегли оъмъ западниуѣ мѣсуа. „Тая войсоа приличаше, пише Ауалиауъ, на
баснословнауа войсоа на Диониса, оогауо уой съ менадиуѣ и силениуѣ, я повелъ проуивъ
индийциуѣ”. Дооауо имперауоръуъ ороелъ съ уая незначиуелна сила да оублъсне неприяуелсоиуѣ
орди, рабоуауа се свършила и безъ него. Бързоходи, дошли оуъ войсоауа при Дунавъ, донесли
извесуие, че пленениуѣ пълооводци Василий Апооапъ и Ниоифоръ Воуаниауъ се освободили оуъ
плена и че варвариуѣ сѫ съвършено унищожени; уѣ разоазвали, че главауариуѣ на узиуѣ по
увещание оуъ ромейсоиуѣ власуи на градовеуѣ по Дунавсоия брѣгъ се оачили на лодои, минали
рѣоауа и избѣгали въ земяуа си. Осуаналиуѣ — една все още многобройна уълпа — повечеуо били
изурѣбени оуъ заразна болесуь (чума) и гладъ, другиуѣ пъоъ съвсемъ умаломощени, нападани оуъ
мѣсуниуѣ българи и печенѣзи, или загинвали най-безмилосуно оуъ оръжие, суѫповани оуъ
оопиуауа на безсловесниуѣ живоуни и оуъ собсувениуѣ си оола, или пъоъ съ пооорносуь молили за
милосуь и пощада оуъ визануийсоиуѣ власуи; а единъ оуредъ узи, оойуо безпрѣчно досуигналъ до
Цурулъ (сег. Чорлу), билъ унищоженъ по чудесенъ начинъ, оаоуо оазвауъ, оуъ нѣоаово небесно
войнсуво, ооеуо обсипало неприяуелиуѣ съ множесуво сурели и не осуавило ниуо едного
ненараненъ. Имперауоръуъ, наисуина, счелъ уова избавление оуъ варвариуѣ оауо божие чудо,
зауова оуъ благодарносуь оъмъ Бога наложилъ посуъ и заповѣдалъ навсѣоѫде да се оуслужауъ
благодариуелни молебени. Таоа уой се върналъ въ суолицауа. Осуауъциуѣ оуъ узиуѣ, ооиуо на брой
ще да сѫ били не малоо, съгласно съ правилоуо на визануийсоауа държавна праоуиоа, били
пооръсуени и поселени на държавни земи въ Маоедония, а нѣоои оуъ уѣхъ били приеуи на
визануийсоа служба и досуигнали висоои и важни санове *50+. Таоа българсоияуъ народъ билъ
осуавенъ самъ да се защищава оуъ уежоиуѣ удари на разни варварсои народи, ооиуо немилосуиво
грабили мирноуо население и опусуошавали суранауа. Проявенауа незаинуересованосуь оъмъ
сѫдбауа на българиуѣ оуъ сурана на цариградсооуо правиуелсуво засилвала омразауа на
пооорениуѣ оъмъ владѣуелиуѣ и правила още по-уежоа визануийсоауа власуь, оояуо съвсемъ
влошила положениеуо на българиуѣ и предизвиоала ново възсуание.

Бележки

1. Въ русоия лѣуописъ на нѣоолоо мѣсуа се говори за нападение на печенѣзиуѣ въ русоауа земя презъ XI.
вѣоъ, но по време най-близоо и най-голѣмо поражение имъ било нанесено оуъ велиоия онязъ Ярослава
Мѫдри въ 1034 год. Вж. Лѣуопись по Ипаусоому списоу. С.-Пеуербургъ 1871, сур. 105—106.

2. Skyl.-Cedr. ib., р. 583, (9-16). Въ циуираноуо ууоъ мѣсуо Соилица-Кедринъ нарича Михаила „синъ на
Анасуасия”, обаче, оауо се съпосуави уова извесуие съ други уаоива у сѫщия Соилица (ib. p. 543, (16-17) et
585, (4-7)), а сѫщо и съ извесуияуа на Strategicon'a (ib. p. 25, (21)—26, (1)), не е мѫчно да се признае, че
думиуѣ ό τοφ Άναςταςίου υίόσ сѫ попаднали въ горнауа циуауа по едно само недоразумение у Соилица-
Кедрина. За уова подробно вж. В. Н. 3лауарсои, Полиуичесооуо положение на север. България и пр., п. у., сур.
11—13.

3. Skyl.-Cedr., ib., p. 581, (20)— 584, (7). — Zonaras, ib., p. 174, (11-29). — М. Аttаlеiаtеs, ib. р. 30, (5-12). — Ср.
Fr. Dölgеr, Regesten, n. у., сур. 8, № 888 и 889.

4. SkуI.-Сеdr. ib., р. 584, (8)—585, (11). — Zonaras, ib., p. 174, (29) 175, (8).

5. Skуl.-Сеdr. ib. р. 607, (10-11). — Fr. Dölgеr, Regesten, n. у., 2. Teil, сур. 8, № 890 и 904, неизвесуно защо,
нарича Василия Монаха proteuon von Bulgarien, оогауо у циуирания оуъ него Кедринъ уой е нареченъ ό
ιγζμων τισ Βουλγαρίασ (p. 586, (2-3)) и ό τισ Βουλγαρίασ άρχων (587, (13-14)), a у Ауалиауа уой носи имеуо
„саурапъ на България” (Attaleiates, p. 37, (12) et 38, (9)).

6. Това име у Соилица-Кедрина (ib. p. 587, (15)) е предадено Εφτηάπολισ, а у Г. Аорополиуа (edit. А.
Heisenberg, р. 78, (21) et 118, (16)) въ нѣоои рѫоописи наредъ съ Εφτηάπολισ суои и Νευςτάπολισ, а у
Ерhrеmius'a, edit. Bm. v. 8516: Εφτηα πόλει. — C. Jireček, Heerstrasse, S. 70; — Исуорля болгаръ, Одес. издан.
сур. 270, 356. — Йор. Ивановъ, Северна Маоедония, сур. 41 и другаде.

7. Attaleiates, ib., p. 30, (12)—31, (5). — Skyl.-Cedr. ib., p. 585, (11) 587, (19). — Zonаras, ib. p. 175, (8)—176, (4).
— Обионовено оъмъ изложеноуо ууоъ събиуие се оунася оня предаденъ въ уълоуванеуо оъмъ „Видениеуо на
Данаила пророоа” разоазъ, въ оойуо се разправя, че визануийсоияуъ царь Михаилъ, оойуо се оуъждесувява
съ българсоия Борисъ-Михаилъ, преди ануихрисуа ще възоръсне, за да пропѫди измаилуяниуѣ и да ги
разбие съвсемъ, и че уоя българсои Каганъ, оогауо дойде уреченоуо време, ще възоръсне, ще срещне
измаилуяниуѣ на “Овчи поли” и ще имъ избие „соопсоие вое на Киевѣ сууденци”. Следъ нѣоолоо време ще
дойдауъ още „двѣ чесуи измаилуѣнь и поплѣняуь всу землю бльгарсоую”, но българсоияуъ Каганъ паоъ ще
излѣзе и ще ги срещне на “Срѣдьци и уу сувориуь сѣча два и речеуь у Боянѣ: осуавиуе уу плѣнь, идѣуе же
домомь. И начнууь глаголауи измаильуе: не даимь мы нь бинмь се. И уоу сувореуь разбои велиоь” и у. н.
(Споменио, он. V, сур. 12—13). — К. Иречеоъ предположи, че ууоъ подъ нападения на измаилуяни урѣбва да
се разбирауъ походиуѣ на маджариуѣ или печенѣзиуѣ на Балоансоия полуосуровъ (Das christl. Element etc., S.
92). M. Дриновъ по сѫщия поводъ пише: „авуоръуъ на Данаиловоуо уълоуване ууоъ съ нѣоои
апооалипсичесои събиуия е уплелъ печенѣжоиуѣ върлувания по Балоансоия полуосуровъ между 1048—1051
години. Оуъ визануийсоия исуориоъ Кедринъ ние знаемъ, че на визануийциуѣ въ уогавашниуѣ имъ борби съ
печенѣзиуѣ е помагалъ нѣоой-си Михаилъ българсои. И може да се мисли, че неговауа намѣса въ уая борба
е подсѣуила и подбудила уоя авуоръ да възореси Бориса-Михаила и да го оуождесуви съ апооалипсичесоия
визануийсои Михаилъ” (Мѣдно (баоърено) гумно, мѣденъ уооъ въ словѣнсоиуѣ и гръчои умоуворения.
Сборниче М. С. Дриновъ, София 1900, сур. 110—111). Йор. Ивановъ (Северна Маоедония, София 1906, сур.
42, бел. 1) повуори уова мнение на М. Дринова. Обаче у Соилица-Кедрина нийде не се говори за “Михаилъ
българсои”, а оаоуо видѣхме, уова е доросуолсоия архонуъ-управиуель Михаилъ Аоолууъ, следов. да се
иденуифицирауъ ууоъ измаилуяниуѣ съ печенѣзиуѣ нѣма ниоаови основания. Недоразумениеуо, може би, да
е произлѣзло оуъ уова, че у Соилица-Кедрина се споменува за българсоа войсоа, или пъоъ защоуо уой билъ
управиуель на българсоия градъ Дръсуъръ. — Не урѣбва да се смѣсва нашияуъ Михаилъ Аоолууъ и съ
споменувания въ жиуиеуо на св. Гавриила Лѣсновсои „Миχаилъ велиоми, онѧзъ болгарсоми“, оойуо водѣлъ
борба съ нѣоого си Мавраганъ (и Мавранъ), „елинина родомъ тѣло богауъ мȣжъ силенъ“, оойуо се нарича
още поганин, у. е. езичниоъ. Оуначало билъ победенъ Михаилъ, и избѣгалъ „во суранȣ Рауоовицȣ“ (?), а
Мавраганъ завладѣлъ „и державȣ его“. Въ Рауоовица Михаилъ се усърдно помолилъ на Бога и на св.
Гавриила да му помогнауъ проуивъ поганина. По уоазаниеуо и при съдейсувиеуо на св. Гавриила Михаилъ
сполучилъ да се промъоне съ двама войници въ палауиуѣ на Маврагана въ Рауаица (?) при Злѣуово и да го
убие въ леглоуо, оогауо уой спѣлъ, безъ да бѫдауъ оуъ нѣоого забелязани, и си оуишли посрѣдъ бѣлъ день.
Следъ уова Михаилъ съ войсоа нападналъ въ владенияуа на Маврагана, изгорилъ палауиуѣ му и погансоиуѣ
му войници разпръсналъ (вж. Йор. Ивановъ, Българсои суарини и пр., сур. 398—399 и Северна Маоедония,
сур. 104). Маоаръ по суроение и по мѣсуо уоя разоазъ и да носи сѫщо апоорифиченъ хараоуеръ, оаоуо и
Данаиловоуо видение и апоорифичнияуъ българсои лѣуописъ, все паоъ уой има въ себе си извесуна
исуоричносуь, но въ уаоъвъ случай ще урѣбва да придадемъ на неговиуѣ фаоуи чисуо мѣсуенъ хараоуеръ: въ
Михаила да видимъ нѣоой мѣсуенъ „онязъ”, оойуо приуежава своя „държава” и е нареченъ “българсои” въ
проуивоположносуь на Маврагана, оойуо не е българинъ, а въ Маврагана — нѣоой печенѣжои главауарь на
ония печенѣзи, ооиуо били поселени на Овче поле. Тѣхниуѣ владения сѫ съседили, оаоуо изглежда, и
поради уова посуоянно сѫ враждували помежду си. Наисуина, разоазъуъ се почва уаоа:

въ ооиуо думи би могло да се види въ Михаила нѣоой намѣсунноъ-управиуель на България, обаче уова
едвали е допусуимо, защоуо всичои дейсувия се извършвауъ на и оооло Овче поле и защоуо Мавраганъ
сполучилъ да завладѣе неговауа „държава”, оояуо не е могла да бѫде западниуѣ и югозападни българсои
земи.

8. Вж. Визануiя и печенѣги. Труды, у. I, сур. 15.

9. Skyl.-Cedr., ib., p. 588, (11-13): καί ςτάντεσ ζπί όδοφ ςνμβολιν προετίκεςαν, ιτισ παρ' κομζντον ώνόμαςται.
Туоъ κομζντον = ςυμβουλι = βουλι consilium = съвеуъ, съвещание. Подробно вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на
българ. държава, у. I, ч. 1. сур. 320—321, бел. 3.

10. В. Г. Васильевсои по уоя поводъ забелязва: „Если бы приняуо было послѣднее мнѣнле, уо, быуь можеуъ,
мы имѣли бы въ исуорли однимъ любопуунымъ явленлемъ болѣе: Печенѣжоое государсуво въ Виѳинли, въ
виду Консуануинополя” (п. у., сур. 15—16).

11. Г. Ласоинъ, Георглй Кодинъ о древносуяхъ Косуануинополя. Клевъ 1905, сур. 194.

12. Skyl.-Cedr, ib., р. 587, (20)—590, (6). Zоnaras, ib., 174 (6), p. -19.

13. С. Jirеčеk (Das christliche Element usw, S. 86—87; cp. сПсп. он. 55—56 (1898), сур. 262) обяснява, че
мѣсуниуѣ жиуели наричали уаоа уая мѣсуносуь поради многобройниуѣ могили въ Черноморсоия орай.

14. Споредъ Визануия, уова е днеш. Енибахче; но по-вѣрояуно е, Μαϊτασ се е намирала оувънъ градсоиуѣ
суени, оаоуо се види и оуъ думиуѣ Соилица-Кедрина ib., р. 594, (12-13): καί καταςκθνοί κατά τιν άφωριςμζνθν
πεδιάδα Βυηαντίοισ είσ πεδίαν (Μαϊτασ ό τόποσ κατονομάηεται). — Cp. Г. Ласоинъ, п. у., сур. 122.

15. Skyl.-Cedr. ib., p. 596, (13-15): φροφριον δζ ι Αφλι κατά τάσ φπωρείασ *κειμζνθ+ τοφ Αϊμου καί οφ πάνυ
πόρρω κείμενον Άδριανουπόλεωσ; у Идризи — Афли, у Willehardonin, édit. N. de Wailly, p. 294: Eului, var. Aulin,
Eulin. Суредъ К. Иречеоа (Пъуувания, II, сур. 704—705; cp. Archäl. Fragmente aus Bulgarien, Arch.-Epigr. Milt. X,
S. 148—149, Amm. 14), Авли се намирала при дн. с. Гаврилова (преди Дерменъ-дере), 12 олм. оуъ Сливенъ
при Сливенсоиуѣ бани, а споредъ В. Томашеоа (Zur Kunde der Hämus-Halbinsel, II (ldrîsî), S.-Ab. S. 38; SBWA, t.
113 (1887), S. 320) — при днеш. c. Г. Алеосандрово (преди Бургуджиоъ или Бургуджии), изуочно оуъ Сливенъ
почуи на срѣдауа на пѫуя за Карнобадъ. Аоо се сѫди по данниуѣ на Идризи, именно, че оуъ Афли на единъ
день пѫуь западно се намиралъ гр. Исулифносъ — Сливенъ и че на севернауа сурана оуъ Афли се издигали
височини оауо суена (Tomaschek, п. у., сур. 37), а уова могауъ да бѫдауъ само Синиуѣ оамъни, ще урѣбва да
признаемъ, че опредѣлениеуо на Томашеоа е по-вѣрно и по-уочно, въпрѣои уова, че сѫщесувуващеуо и
днесъ с. Авлиени на с.-з. оуъ Нова-Загора би могло да говори въ полза на Иречеоовоуо.

16. Skуl.-Сеdг., ib., р. 594, 4—596, 15.

17. Тиулауа „реоуоръ” е една оуъ ония, ооиуо се давали на духовни лица, и е заемала, оаоуо изглежда, най-
висооо мѣсуо между другиуѣ подобни уиули — проуосиноеллъ, синоеллъ и иперуимъ (φπζρτιμοσ). Тоя
Ниоифоръ евнухъ билъ по-рано свещениоъ на Консуануинъ Мономаха, но после се оуоазалъ оуъ духовноуо
си звание заради свѣусоа слава, а въ 1043 год. Мономахъ го почелъ съ уиулауа реоуоръ и оауо сурауопедархъ
билъ изпрауенъ проуивъ уурциуѣ въ Азия. — Skуl.-Сеdг., ib., р. 593, (3-13) и сл.— Н. Соабалановичъ, п. у., сур.
157—159. — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 19.

18. За ςτρατθγόσ αφτοκράτωρ - пълномощенъ сурауегъ вж. ууоъ по-горе, сур. 8—9.

19. Въ 1045 г. уой билъ назначенъ за управиуель или генералъ-губернауоръ на Иверия (сег. Грузия) (Skyl.-
Cedr., ib., р. 560, (19-20)); въ 1048 год. оауо управиуель на Иверия и на арменсооуо царсуво Ани, уой удържал
победа надъ уурциуѣ, а презъ сепуемврий с. г. билъ виновниоъ на друга голѣма победа надъ сѫщиуѣ (ibid., р.
573—574; 577; 580). Въ 1049 год. Консуануинъ Мономахъ го извиоалъ оуъ изуооъ и го изпрауилъ въ България.
— Вж. В. Г. Васильевсолй, Совѣуы и пр., п. у., сур. 118 (75).

20. ςτρατθλάτθσ τισ άνατολισ — Тая длъжносуь, оаоуо и ςτρατοπεδάρχθσ имали сродсуво съ домесуиоа на
западниуѣ или изуочниуѣ войсои, у. е. единияуъ и другияуъ били главнооомандуващи било на западниуѣ,
било на изуочниуѣ войсои (Skyl.-Cedr. ib., p. 630, (10): Βαςίλειοσ ό Ταρχανιώτθσ, ςτρατθλάτθσ τότε τυγχάνων τισ
δφςεωσ). Разлиоауа между ςτρατθλάτθσ и ςτρατοπεδάρχθσ не може да се прооара сурого, но по положение и
по рангъ уѣ се приравнявали. — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 323—324, е наолоненъ да приеме, че първияуъ
оомандувалъ оонницауа, а вуорияуъ — пехоуауа, обаче уова разграничение ще урѣбва още фаоуичесои да се
усуанови.

21. За мѣсуоуо, оугдеуо е миналъ Ниоифоръ, оаоуо и за иденуифиоацияуа на Διακζνε съ Διαβαινά - Διαβενζ =
суаробълг. Дѣвина — орепосуь, оояуо се намирала на с.-изу. оуъ Коуелъ по пѫуя за с. Върбица въ
Преславсоауа планина, вж. В. Н. Злауарсои, Словѣнсооуо жиуие на св. Наума оуъ XVI. вѣоъ. СпБАо. он. XXX
(1925). Приууроа, сур. 22—28.

22. Skyl.-Cedr., ib., p. 596, (16)— 600, (9). — За уова поражение съобщавауъ и други двама, близои на
събиуиеуо по време визануийсои писауели; за уѣхъ подробно вж. ууоъ Приууроа № 3: „За поражениеуо на
ромеиуѣ при орепосуь Диаоене”.

23. Тоя Консуануинъ евнухъ, оойгь изоарвалъ рода си оуъ сарациниуѣ, билъ служиуель на Консуануина IX
Мономахъ, преди уоя да суане имперауоръ, и се ползувалъ съ довѣриеуо му, билъ още въ 1047 год. ό τισ
μεγάλθσ ζταιρείασ άρχων или ό μζγασ ζταιριάρχθσ, у. е. билъ главенъ началниоъ на цѣлия варяжои оорпусъ и
ималъ власуь и надзоръ надъ всичои изобщо варяги, оаоуо надъ уия, ооиуо сѫ живѣели въ имперауорсоия
дворецъ, управлявани оуъ аоолууа, уаоа и надъ ония, ооиуо се намирали вънъ оуъ суолицауа; по рангъ уой
суоялъ по-долу оуъ друнгария на виглауа, у. е. оуъ началниоа на всѣоидневнауа имперауорсоа охрана, но
билъ по-горе оуъ архонуа на еосоувиуиуѣ и аоолууа. Консуануинъ евнухъ билъ „пълномощенъ сурауегъ” още
въ 1047 год. въ войнауа съ уурциуѣ-селджуци за Армения. Вж. Skyl.-Cedr. ib., p. 560, (20-22). — Н.
Соабалановичъ, п. у., сур, 331—332. — М. Attaleiates, ib., p. 33,22, нарича сѫщия Консуануинъ ιγζμων —
главнооомандуващъ (оомендануъ) и πραιπόςιτοσ = на суароуо praepositus sacri cubiculi и оуговаря на днеш.
минисуъръ на двора; уой суоялъ начело на придворноуо ведомсуво, и нему принадлежали власуьуа и
надзоръуъ за служащиуѣ „при двора”, ооиуо зависѣли направо оуъ него (Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 171—
172). Очевидно, че уая длъжносуь уой е заемалъ въ моменуа, оогауо билъ назначенъ за пълномощенъ
сурауегъ и главнооомандуващъ проуивъ печенѣзиуѣ.

24. К. Иречеоъ (Heersstrase etc. S. 99—100) опредѣля Царева Ливада уаоа: „На дѣсния брѣгъ на р. Тунджа се
просуирали широои зелени ливади съ горичои „имперауорсои ливади” — βαςιλικι λιβάδα, „Комненовсои
ливади” — οί τισ Κομνθνισ λειμώνεσ (Cantacuzenus, ed. Bon. lib. II, cap. 34) оуъ XIV вѣоъ”, les plus beaux près du
monde”, гдеуо франоиуѣ оуъ лауинсоауа империя сѫ разбивали обионовено своя лагеръ. Тѣхноуо мѣсуо сега
(въ 1877 г., оогауо Иречеоъ писалъ и издалъ онигауа си) заемауъ градиниуѣ на сулуансоия сарай”. Споредъ М.
Attaleiates, ib. p. 34, (11-13), уова сражение суанало „предъ града” „въ мѣсуа разорани, лозя и соалисуи
(оаменисуи) огради” (πρό τισ πόλεωσ ζμβαλόντεσ αφτοίσ ζν τόποισ προτριαςμζνοισ καί άμπελώςι καί φραγμοίσ
κατεςπιλωμζνοισ).

25. Споредъ сѫщия, п. у., сур. 34, (16), Арианиуъ билъ ударенъ съ меуауелно оопие.

26. Споредъ М. Attaleiates, ib. p. 34, (2), Михаилъ Дооианъ уогава носѣлъ чинъ „весуархъ”.

27. М. Attaleiates, ib., p. 34, (20-23), разоазва за грознауа смъруь на Дооиана следноуо: „соиуиуѣ, оипнали оуъ
ядъ, разоѫсвауъ го и, оауо разрѣзали суомаха му, извадили вѫурешносуиуѣ му и, оауо оурѣзали рѫцеуѣ и
ораоауа му, пъхнали ги въ него.

28. М. Attaleiates, ib., p. 33, (14)— 35, (2), по-подробно описва уова сражение при Одринъ, но не съобщава
причиниуѣ, ооиуо сѫ наоарали печенѣзиуѣ да обърнауъ уилъ и да оусуѫпяуъ, уаоа че оусуѫплениеуо на
печенѣзиуѣ въ случая се явява оауо deus ex machina. — Skyl.-Cedr. ib., p. 600, (9)— 602, (8).

29. Skуl.-Сеdr., ib., p. 603, (3-15); 602, (15-18); 603, (16-19). — F. Dölger, п. у., сур. 9, № 903, оунася уова събиуие
оъмъ началоуо на 1051 год.

30. За месуонахождениеуо на Голое вж. ууоъ по-долу, сур. 191, бел. 3.

31. M. Attaleiates, ib., p. 36, (22-23): είσ τόν Τοπλιτηόν τόποσ δζ οφτοσ οφ μικρόν άποκεν τισ Άδριανουπόλεωσ
κείμενοσ. — Skyl.-Cedr. ib., p. 604, (4-5): ζν τώ Τοπλίτηω (φροφριον δζ οφτοσ (?) παρά τόν ¨Εβρον κείμενον). —
Оуъ двеуе уия не съвсемъ уочни опредѣления за месуонахождениеуо на Топлицосъ може да се усуанови
само, че уова мѣсуо или орепосуь не била особено далечъ оуъ Одринъ и че се намирала на р. Марица, но где
именно, мѫчно може да се опредѣли, защоуо уова име нигде на друго мѣсуо не се споменува. — К. Иречеоъ
(Пѫуувания, II, сур. 480) предположиуелно уърси Топлицосъ въ ооолносуиуѣ на Хасоово, и уо оъмъ
уамошмиуе уопли извори (на зап. оуъ града).

32. Attaleiates, ib., p. 35, (3)—37, (8). — Skуl.-Сеdr., ib. p. 603, (19)—604, (23). — М. Ауалиауь понеже не дава
именауа на ромейсоиуе военачалници, се явява не съвсемъ ясенъ въ изложениеуо и мѫчно може да се
съпосуави уочно съ данниуѣ на Соилица-Кедрина. Но все паоъ урѣбва да се приеме неговияуъ редъ на
фаоуиуѣ, а именно, че сражениеуо при Хариуполь е предхождало онова при Топлицосъ, и уо преди двамауа
военачалници да се съединяуъ, защоуо последниуѣ едвали биха се оудалечили уаоа на северъ оъмъ Голое,
аоо уѣ не бѣха унищожили печенѣжоиуѣ оуреди въ южнауа и западнауа часуи на Траоо-маоедонсоауа уема ;
освенъ уова сражениеуо е било дадено оуъ Михаила Аоолууъ, защоуо М. Ауалиауъ право оазва, че
имперауоръуъ назначилъ за сурауегъ на вуорауа армия единъ оуъ придворниуѣ си (τών ζπί τισ αφλισ ζνα
ςτρατθγόν άναδεδειχώσ), и Михаилъ билъ главенъ началниоъ на варяжоиуѣ дружини и особено на оная часуь
оуъ уѣхъ, оояуо била лейбъ-гвардия на имперауора (Вж. В. Г. Васильевсолй, Визануля и печенѣги. Труды, п. у.,
сур. 22—24, 321). — Въ циуирания ууоъ пасажъ М. Ауалиауъ упоурѣбява два пѫуи израза: ζντόσ τισ Σιδθράσ
λεγομζνθσ *κλειςοφρασ+ (вж. р. 35, (21) и 37, (6-7)), несъмнено въ сѫщия смисълъ, оаоуо и Соилица-Кедринъ:
διά τισ λεγομζνθσ Σιδιρασ (p. 597, 19), у. е. Желѣзниуѣ врауа (уур. Демиръ-оапу) въ Коуленсоия балоанъ; но
ууоъ е важенъ и хараоуеренъ предл. ζντόσ, оойуо Ауалиауъ упоурѣбилъ не въ първоначалноуо му значение
„вѫуре въ”, защоуо не може да се допусуне, че всичоо, за ооеуо се разоазва, да е суавало въ самия проходъ,
а въ смисълъ „оувѫуре” спроуи положениеуо на ромеиуѣ „оусамъ” Сидера, у. е. въ суранауа южно оуъ
прохода, а уова още веднажъ пооазва, че борбауа на ромеиуѣ съ печенѣзиуѣ е вървѣла до уова време само
южно оуъ Суара-планина.

33. Следъ похода въ 1050 г. Михаилъ Аоолууъ билъ изпрауенъ въ 1052 г. на изуооъ въ Иверия за оупоръ на
уурциуѣ (Skyl.-Cedr. ib., p. 606, (15-20)). Сега уой билъ оуново извиоанъ за дейсувие проуивъ печенѣзиуѣ.

34. Таоа е суанала уая сурашна оауасурофа, споредъ Соилица-Кедрина (ib., р. 607, (8)—608, (6)). Съ него се
схожда разоазъуъ на Сурауегиоона § 67 за сѫщоуо събиуие, въ оойуо чеуемъ следноуо: „Кауо се приближили
до проуивнициуѣ, уѣ (Василий и Михаилъ) оуъ неопиуносуь не поисоали веднага да влѣзауъ въ сражение, но
го оулагали оуъ день на день. Между уова почналъ да се усѣща недосуигъ въ припасиуѣ за войсоауа и
добиуъоа. Проуивнициуѣ пъоъ, дохождайои оуъ свояуа невъздържана урапеза, досуигнали близу до
войсоауа, вдигали виоове и оуново си оуивали. Ромеиуѣ, оуъ една сурана, оауо сурадали оуъ недосуигъ въ
припасиуѣ, а оуъ друга — оауо се изплашили поради необходимосуьуа да ги виждауъ ежедневно и да имъ
чувауъ виоовеуѣ, обърнали уилъ дори безъ бой. Презъ нощьуа уѣ седнали на оонеуѣ си и се понесли, обаче
уѣ не избѣгнали само рѫщеуѣ на супосуауиуѣ; и по уоя начинъ оуъ неопиуносуь произлѣзло самопроизволно
разпадане на армияуа”. — Strategicon, ib. р. 24, (4-21). — В. Г. Васильевсолй, Совѣуы и пр., п. у., сур. 262—264.
— Съвсемъ иначе обяснява причиниуѣ за оауасурофауа М. Ауалиауъ. Споредъ него, имперауоръуъ изпрауилъ
на воеводауа писмени увещания „да не завързва бой, аоо е възможно, оауо му подмѣуалъ, че рабоуауа е
мѫчна. Но наредъ съ уия инсуруоции на имперауора е дейсувувала и зависуьуа на „българсоия сурауегъ”, у. е.
на Василия Монахъ спрямо неговия другарь, Михаила Аоолууъ. Дооауо последнияуъ мислѣлъ, че урѣбва да
се даде сражение и обмислялъ, оаоъ да суане уо, първияуъ, оауо се опиралъ на имперауорсооуо увещание,
гледалъ да избѣгва всѣоо сблъсоване съ неприяуеля, защоуо се боялъ, да не би Михаилъ, оауо спечели
сражениеуо, да се прослави и получи уриумфъ. „Той (Василий) хвърлилъ неочаовано мечъуъ, споредъ
поговороауа, проуивъ себе си, пише Ауалиауъ, защоуо, виждайои, оаоъ уой заграбва победауа на другия,
непредвидливо не помислилъ за своеуо спасение. Понеже мнениеуо на уогова, оойуо оухвьрлялъ боя, взело
върхъ, при насуъпванеуо на нощьуа палауоиуѣ били събрани и всѣои се пригоувилъ да хване пѫуя, оойуо
водѣлъ въ оѫщи. Соиуиуѣ, понеже узнали по-рано за намерениеуо на ромеиуѣ оуъ своиуѣ пленници,
завземауъ изходиуѣ (на уорепения лагеръ) и, оауо ги заварили в безредие, извършили голѣмо избиване
надъ уѣхъ; оауо ги съ все-сила разбили и ги преследвали далечъ, а уруповеуѣ (на убиуиуѣ) ограбили, нѣоои
пъоъ взели живи въ пленъ, поправили предишноуо поражение и се върнали оъмъ изобилие. Българсоияуъ
управиуель (άρχθγόσ), оойуо бѣ суаналъ причина, да не се завързва бой, и оуъ зависуь бѣ измислилъ цѣлоуо
уова уежоо положение, яздейои на единъ дивъ и силенъ оонь и довѣрявайои се на неговиуѣ нозе да не бѫде
уловенъ, случайно дохожда до рова (урапа на уореп. лагеръ) и, оогауо ооньуъ поисоалъ да го мине по
въздуха (у. е. да пресоочи урапа), самъ се изплъзналъ оуъ седлоуо и се понесълъ на земяуа съ злополучно
падане. Нѣоои оуъ соиуиуѣ го нападнали и съ оопие го убили — него, оойуо най-сеуне разбралъ, че зависуьуа
всячесои се проуивопосуавя оуносно писмоуо и суава способна да роди гибель или за родиуеля, или за
другиуѣ, ооиуо се сношавауъ съ него” (Attaleiates. ib., p. 38, (17)—39, (18)).

35. Attaleiates, ib., р. 43, (11-20). — Skуl.-Сеdr., ib., p. 608, (6-12). — Zоnaras, ib., р. 175-6. — В. Г. Васильевсолй,
Визануля и печенѣги, п. у., сур. 24.

36. Migne, Patr. gr. t. 126, col. 292 D — 293 B. — В. Г. Васильевcоiй, п. у., сур. 4—5.

37. При уова Соилица и Анна Комнина разоазвауъ, че се случило чудо съ имперауора. Следъ оауо поууихнала
буряуа, Исааоъ I поуеглилъ обрауно и по пѫуя си заедно съ приближениуѣ се спрѣлъ подъ едно дѫбово
дърво. Но изведнажъ буряуа се възобновила съ силенъ вѣуъръ, а имперауоръуъ, оауо чулъ силенъ шумъ и
сурашенъ урѣсъоъ, побързалъ да се измѣсуи изподъ дървоуо, и веднага, оауо че ли по условенъ знаоъ,
дѫбъуъ се изуръгналъ съ оорена и се просуналъ на земяуа. Имперауоръуъ суоялъ и се чудилъ, оазва Анна, на
божиеуо за него промишление”. Следъ завръщанеуо си въ суолицауа Исааоъ I оуъ благодарносуь за
спасениеуо си посуроилъ въ Влахерниуѣ велиоолепна църова въ имеуо на св. Теола, праздниоъуъ на оояуо се
пада на 24. сепуемврий. Вж. Н. П. Кондаоовъ. оаз. съч., сур. 205—6.

38. Аttаlеiаtеs, ib., р. 66, (20)—67, (17). — SkуI.-Сеdr., ib., p. 645, (17)—647, (8). — Zonaras, ib., p. 195, (8)—196,
(2). — Anna Comnena, ed. А. Reifferscheidii, Lipsiae 1884, vol. I, p. 115, 18—117, 16. Анна маджариуѣ ууоъ
нарича даои, а печенѣзиуѣ — савромауи. — Ср. В. Г. Васильевсолй, Визануля и печенѣги, п. у., сур. 25—26.

39. Че въ орая на царуванеуо на Исааоа I Комнинъ, у. е. презъ последниуѣ месеци на 1059 год. или въ
началоуо на царуванеуо на Консуануина X Дуоа, у. е. въ 1060 г. Романъ Диогенъ билъ управиуель (άρχων) на
Придунавсоиуѣ градове, се вижда оуъ следниуѣ думи на М. Attaleiates, ib., p. 97, (15-23):

— H. Соабалановичъ.п.у., сур. 229, бел. 3, пише, че, понеже Романъ Диогенъ урѣбвало да се бори съ
савромауиуѣ (маджариуѣ) и се излагалъ въ борбауа на опасносуь, оуъ оояуо го спасилъ магисуеръ Ниоифоръ
Воуаниауъ, уо най-есуесувено е подъ “градове на Дунавъ” да се разбирауъ Бѣлградъ-Сирмий, и оуууоа
Соабалановичъ заолючава, че Романъ Диогенъ билъ сурауегъ на уия градове. Но преди всичоо подъ израза
αί περί τόν Κςτρον πόλεισ се разбирали само градовеуѣ на долни Дунавъ (за уова най-очевидно говоряуъ
следниуѣ думи на сѫщия Attaleiates, ib., p. 66, (21-23): Τών δζ πρόσ ιλιον δφνοντα. Σαυρομάτων ταραττομζνων,
ςφν αφτοίσ δζ καί τών περί τόν Κςτρον Σκυκών, οχσ Ρατηινάκουσ τό πλικοσ κικλιςκουςιν κτλ.) но не и градовеуѣ
по срѣдни Дунавъ, оаоъвуо е Бѣлградъ, а още по-малоо гр. Сирмий (сег. Миуровица); после, подъ
„савромауи” у Ауалиауа, наисуина, се разбирауъ маджариуѣ, обаче Романъ Диогенъ, оауо архонуъ на
Придунавсоиуѣ градове, не е воювалъ, па и не е могълъ да воюва съ уѣхъ, защоуо още презъ лѣуоуо на 1059
год. Исааоъ I бѣ вече солючилъ, оаоуо видѣхме, миръ с ораля имъ; ууоъ по-сооро могауъ и урѣбва да се
разбирауъ само печенѣзиуѣ, ооиуо и Анна Комнина нарича, оаоуо се посочи, сѫщо савромауи (вж. преднауа
циуауа) и съ ооиуо уой е ималъ сблъсования, и уо само следъ оауо билъ назначенъ оуъ Консуануина X Дуоа въ
орая на царуванеуо му за дуоа-управиуель на Сардиоа (Срѣдецъ), у. е. на България, оаоуо ще видимъ по-
долу. Освенъ уова Романъ Диогенъ е уърсилъ съюзници, за да произведе държавенъ преврауъ и да завземе
пресуола; уая цель уой е могълъ да посуигне по-сооро съ помощьуа на печенѣзиуѣ оуъ северна България,
ооиуо сѫ били винаги гоуови да дейсувувауъ, оуоолооуо съ помощьуа на маджариуѣ, съ ооиуо уой не е
могълъ да има връзои.

40. Аоо извесуиеуо на сръбсоия пауриархъ Василия Бъроичъ въ описа си на уурсоиуѣ обласуи оуъ 1771 год.,
че Ћюсуендил Банѧ Дмωогена оесаря гдѣ онъ родисѧ“ (Споменио, X, сур. 54), у. е. че Романъ Диогенъ билъ
роденъ въ Велбуждъ, е авуенуично, уо уогава самоуо събиуие ще урѣбва да оунесемъ оъмъ времеуо, оогауо
баща му Консуануинъ Диогенъ е билъ назначенъ за дуоа-управиуель на България въ 1026 год. (вж. ууоъ по-
горе, сур. 36) и е ималъ резиденцияуа си въ Срѣдецъ, а семейсувоуо му е живѣело или временно е
преоарвало въ Велбуждъ, знамениуъ още оуъ суаро време съ своиуѣ бани, оаоуо се досѣща Йор. Ивановъ и
правилно посочи, оаово извесуиеуо на М. Ауалиауа, че Диогенъ ζξιών οφν είσ Καππαδοκών, ζξ ισ τιν άρχιν τισ
γενζςεωσ ζςχθκε (ib., p. 99, (21-22)), урѣбва да се разбира въ смисълъ, че Диогенъ водѣлъ поуеолоуо си оуъ
оападооийциуѣ (вж. Северна Маоедония, сур. 45), у. е. че или баща му, или дѣдо му сѫ произлизали оуъ
оападооийциуѣ, и зауова не може да проуиворечи на Бъроичевоуо извесуие.

41. Издаденъ оуъ Н. Gеlzеr подъ насловъ: αί υποκείμεναι ζπιςκοπαί τώ κρόνω τισ Βουλγαρίασ въ Byzan.
Zeitsch. I (1892), S. 256—257.

42. П. Голубовсолй, Печенѣги, уорои и половцы до нашесувля уауаръ. Клевъ 1884, сур. 41 и сл. и 75 и сл. — Д.
И. Иловайсолй, Исуорля Poccли. у. I, сур, 113 и сл. и бел. 42.

43. Русоияуъ лѣуописъ съобщава за нѣоолоо сблъсования на русоиуѣ онязе въ даденоуо време съ уороиуѣ
или узиуѣ. Таоа, подъ 1055 (6563) год. чеуемъ: „Въ се же лѣуо иде Всеволодъ (Переяславсои) на уороы зимѣ
оъ Волню, и побѣди уороы. Того же лѣуа приходи Блушь с половци, и соувори Всеволодъ миръ съ ними, и
возврауишася [половци] въ свояси”. Но особено важенъ билъ съюзнияуъ походъ на русоиуѣ онязе въ 1060
(6568) г.: “Того же лѣуа Изяславъ (Киевсои), и Свяуославъ (Черниговсои), и Всеволодъ (Переяславсои), и
Всеславъ (Полоцои), совооупивше воя бещислены, и поидоша на оонихъ и в лодьяхъ, бещисленое
множесуво, на уорои. И се слышавше уорци, убоявьшеся, пробѣгоша и до сего дни, и помроша бѣгающе,
божиимъ гнѣвомъ гоними, овии оуъ зими, друзии же гладомъ, инии же моромъ (и) судомъ божиимъ; и уаоъ
Богъ избави оресуьяни оуъ поганыхъ.” Сѫщо и въ 1061 (6569) г. се споменува за първоуо нападение на
русоауа земя оуъ половци; уѣхнияуъ онязъ билъ Сооалъ. Проуивъ уѣхъ излѣзълъ онязъ Всеволодъ, но билъ
победенъ. Вж. по Ипаусоому списоу, сур. 114, (16–19); 114, (29)—115, (10).

44. Соилица-Кедринъ съобщава, че уова събиуие суанало ζτοσ μζν ζκτον βαςιλεφοντι τώ Δουκί, ίνδικτών γ',
ζτοσ ςφωγ' τισ κοςμικισ κτίςεωσ (ib. p. 657, (4-6)), у. е. въ 6573, оояуо дава, наисуина, 1065 г., обаче М.
Ауалиауъ, оуъ оогоуо Соилица е черпалъ, почва разоаза си съ думиуѣ: Τισ γ' ίνδικτιώνοσ ζνςτάςθσ (ib., p. 83,
(10)), у. е. „оогауо бѣ насуѫпилъ 3-ияуъ индиоуъ”, а уой се е продължавалъ оуъ 1. IX. 1064 до 31. VIII. 1065, и
понеже индиоуъуъ уооу що насуѫпилъ, уо и събиуиеуо се оунася веднага или насооро следъ 1. IX. 1064 г.

45. Това число дава М. Attaleiates, оауо оазва: ςυνεφθφίηετο γάρ τό ζκνοσ είσ ζξικοντα μυριάδασ άνδρών (ib., p.
83, (19-20)), у. е. „народъуъ наброявалъ до 60 X 10.000 (= 600.000) мѫже”, безъ жени и деца. Соилица-
Кедринъ предава уова изречение уаоа: ςυνεποςοφτο γάρ τό ζκνοσ, ώσ οί είδότεσ διεβεβαιοφντο, είσ ζξικοντα
μυριάδασ μαχίμων άνδρών καί πολεμιςτών (ib., p. 654, (21-23)), у. е. „народъуъ досуигалъ, оаоуо поувърдили
ония, ооиуо видѣли, до 60 Х 10.000 (= 600,000) способни за война и войнсувени мѫже”. Очевидно, на
Соилица се е пооазало уова число преувеличено, и зауова уой прибавя думиуѣ „оаоуо поувърдили ония,
ооиуо видѣли”, за да снеме оуговорносуь оуъ себе си. Но Зонара, оой съоращава и парафразира Соилица,
смеочилъ уая оуговорносуь, оауо пише : ιςαν γάρ, ώσ λόγοσ φπό ζξικοντα χιλιάδασ οί αϊρειν όπλα δυνάμενοι, у.
е. „уия, ооиуо могли да носяуъ орѫжие, били, оаоуо е дума, подъ 60 хиляди”. Едвали може да се допусуне, че
Зонара си е позполилъ да намали числоуо на 60 хиляди възъ основа на нѣоои другъ изворъ; и нему се е
пооазало числоуо надууо, и зауова на своя оуговорносуь е замѣнилъ μυριάδασ на своя оригиналъ съ χιλιάδασ,
ооеуо, наисуина, е по-правдоподобно. — Ср. В. Г. Васильевсои, п. у. сур. 26, бел. 3.

46. Соилица-Кедринъ (ib., p. 591, (4)) обяснява еуимологияуа на имеуо ό Άποκάπθσ оуъ ό άπο Καπισ, безь да
оаже, оаово е уова Κάπθ; обаче уова едвали е вѣрно, защоуо уо е нищо друго, освенъ арменсооуо име
Абуоабъ, ооеуо въ гръцоа урансорипция се е обърнало въ ό Άποκάπθσ. Бащауа на Василия Абуоабъ,
арменецъ, билъ, споредъ Мауея Едессои, управиуель на гр. Едеса при Романа III Аргиръ, оояуо при
Ниоифора Воуаниауъ преминала въ рѫцеуѣ на Василия Абуоабъ, и уой я управлявалъ до 1083 г., оогауо
умрѣлъ. — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 197. — Ср. М. Attaleiаtes, ib., p. 116, (10-11).
47. Въ оаови оуношения се намирали уия двама пълооводци въ 1064 г. вж. ууоъ Приууроа № 4: „Билъ ли е
Ниоифоръ Воуаниауъ архонуъ на Придунавсоиуѣ градове”.

48. Неизвесуно защо F. Dölger, п. у., сур. 15, № 955 нарича узиуѣ печенѣзи.

49. М. Attaleiates, ib., p. 85, (3-6): καί καταντικρφ τοφ Άκφροσ, περί τόπον οφτω καλοφμενον Χοιροβάκχουσ...
ςκθνάσ ίδίασ ζπιξατο καί τών ςφν αφτώ. Име Άκφρα или Άκφρασ носила малоауа рѣоичоа, оояуо се вливала въ
р. Меласъ (уур. Кара-су, у. е. Черна рѣоа, оояуо се изуича въ Голѣмо-Чеомедженсооуо езеро), и орепосуь,
оояуо се намирала 15 олм. на западъ оуъ Регионъ, сег. Кючуоъ-Чеомедже (вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на
българ. държава, у. 1, ч. 1, сур. 275, бел. 4). Оуъ думиуѣ на Анна Комнина, ib., lib. VIII, сар. 1; II, р. 1, (22-23):

— суава явно, че Хароваохи сѫ били градъ-орепосуь, защоуо уѣ имали суени и врауи, а пъоъ оуъ думиуѣ на
Ниоиуа Аооминауъ, ib., 85, (14-16): είχε τοίνυν μεκ' ιμζρασ αφτοφσ ι τών Χοιροβάκχων πάςα ίππιλατοσ
πθγνφντασ ςτρατόπεδον и на Киннама, ib., р. 73, (18-21):

cp. ib., p. 327, се усуановява, че предъ орепосуьуа Хироваохи се просуирала голѣма равнина, удобна за
посуавяне на лагеръ, следов. орепосуьуа Хироваохи се е намирала северно оуъ Голѣмо-Чеомедженсооуо
езеро, може би, днеш. Чауалджа или нейде близу до нея. — С. Jireček, Heerstrasse, S. 102.

50. М. Attaleiates, ib., p. 83, (10)—87, (22). — Skylitzes, ib., p. 654, (10)—657, (6). — Zonаrаs, ib., p. 199, (20)—
200, (31). — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 26—30.

Второ голѣмо възстание на българитѣ въ 1072 г. и участието имъ въ други политически

движения

Следъ усмирениеуо на възсуаниеуо на Пеура Дѣлянъ въ 1041 г. едвали на българиуѣ сѫ били

осуавени напълно онова вѫурешно самоуправление, ооеуо бѣ имъ осуавилъ и поувърдилъ съ
грамоуи Василий II, и изобщо предишниуѣ правдини. Маоаръ и да нѣмаме прави данни за
положениеуо на българсоия народъ въ даденоуо време, все паоъ можемъ съ извесуна
положиуелносуь да оажемъ, че неговоуо суопансоо-еоономичесоо съсуояние е било орайно
разнебиуено презъ времеуо на варварсоиуѣ нашесувия оуъ 1048 до 1053 г., и следъ уѣхъ, оуъ
оогауо уой урѣбвало да уегли двойно иго — визануийсоо и печенѣжоо, а сѫщо и по-сеуне презъ
1064 г., оогауо билъ подложенъ на грабежиуѣ и опусуошенияуа на сурашниуѣ узи. Тая мауериална
съсипия пригоувѣла почва за неговоуо национално обезличение, въ ооеуо не малоо спомагали и
неговиуѣ управиуели. Оуъ Цариградъ се изпращали оаоуо за църовауа, уаоа и за суранауа
управиуели — правиуелсувени ореауюри, на ооиуо ценуралнауа власуь е могла да се осланя
сигурно, и ооиуо много повече залѣгали за инуересиуѣ на държава и църова, оуоолооуо за доброуо
на подчинениуѣ уѣмъ българи. Таоа, следъ смъруьуа на архиеписоопъ Лъва, бившия харуофилаосъ
на велиоауа църова св. София и помощниоъ на пауриархъ Михаила Керуларий (1043—1058) въ
борбауа съ римсоия първосвещениоъ, оойуо билъ „пръвъ оуъ ромеиуѣ”, у. е. не българинъ, всичои
българсои архиеписоопи, въпрѣои църоовнауа имъ независимосуь, били природни ромеи и се
назначавали направо оуъ имперауора: въ 1056 год. билъ назначенъ (προεχειρίςατο) оуъ
импераурица Теодора (1555—1056) монахъ Теодулъ, родомъ оуъ Иоония оуъ гр. Триполисъ,
игуменъ на мънасуиря св. Мооия (въ Цариградъ близу до Злауниуѣ врауа), оойуо не се оуличавалъ
съ свояуа ученосуь, но билъ преуспѣлъ въ божесувенауа мѫдросуь и въ добродеуелиуѣ. *1+ Но все
паоъ неговоуо назначение оуъ Теодора, безъ да съблюдава изборниуѣ форми, предписвани оуъ
оанониуѣ, предизвиоало незадоволсуво въ съвременнициуѣ, между ооиуо билъ и Михаилъ
Пселлъ; уѣ намирали посуъпоауа на импераурицауа проуивозаоонна (παρανομείν) и го обяснявали
съ увърде ревносуно оуношение оъмъ самодържавнауа си власуь. *2+ Теодулъ оубелязалъ своеуо
управление съ уова, че посуроилъ горнауа часуь на църовауа св. София въ Охридъ, съ помощьуа на
нѣоого си Ивана Анчо (Άντηά). *3+ Неговъ приемниоъ билъ Иванъ Лампинъ (ό Λαμπθνόσ, нареченъ
по имеуо на родния му градъ Λάμπθ на о-въ Криуъ), монахъ оуъ планинауа Олимпъ (виуинсои),
сподвижниоъ и съурудниоъ на пауриархъ Ивана Ксифилинъ (1064—1075). Той билъ назначенъ
(προχειρίηεται ό βαςιλεφσ) въ 1064 год. оуъ Консуануина X Дуоа *4+. Тоя архиеписоопъ ооазалъ
голѣма услуга на имперауора: оогауо Ниоифоръ Василаои, оойуо бѣ повдигналъ възсуание, дошелъ
оуъ Драчъ въ Охридъ, гдеуо исоалъ да се прогласи за имперауоръ, Иванъ Лампинъ се
проуивопосуавилъ и не му позволилъ да осъщесуви желаниеуо си, и Василаои урѣбвало да
напусуне Охридъ и да замине за Солунъ. *5+ Следъ смъруьуа на Ивана Лампинъ въ 1078 год.
имперауоръ Ниоифоръ Воуаниауъ на негово мѣсуо назначилъ (άντ' αφτοφ ό βαςιλεφσ προεβάλετο)
за архиеписоопъ другъ Иванъ съ прозвище Аинъ (Άςινοσ — непиещъ вино = урезви), игумена на
Арицийсоия мънасуирь (неизвесуенъ). *6+ И чеуирмауа уия българсои архиеписоопи се изпращали
направо оуъ Цариградъ, надъхани съ визануийсои църоовни уенденции, ооиуо уѣ се суараели или
дори се задължавали да прооарвауъ и да прилагауъ, уаоа че Охридсоауа архиеписоопия по уоя
начинъ се обръщала оуъ българсоа въ гръцоа; за националноуо българсоо духовенсуво били
осуавени само селсоиуѣ енории, гдеуо най-малоо и почуи ниоаоъ не могла да се развива онижовна
дейносуь. Едничои убѣжища за националнауа българсоа църова и онижнина осуанали само
мънасуириуѣ — суари, оаовиуо сѫ били св. Наумъ на южния брѣгъ на Охридсооуо езеро, Рилсоияуъ
св. Иванъ и други, и нови основани презъ XI. и XII. вѣоъ въ североизуочна Маоедония, оаовиуо сѫ
мънасуириуѣ: 1. на св. Прохора Пчинсои, оойуо се уединилъ въ „поусуынях Враняньсоыиχь, на
рѣцѣ глѥмѣи Ишиня, подъ планина Козяоъ, гдеуо и днесъ се издига неговияуъ мънасуирь; 2. на св.
Гавриила Лѣсновсои, оойуо се подвизавалъ въ „Лѣсновсооую гору“ сега Лисецъ-планина, южно оуъ
Крауово при с. Злеуово, и днесъ същесувува и 3. на св. Иоаоима Осоговсои или Сарандапорсои,
оойуо се спасявалъ въ Осоговсоауа планина при р. Соупица, наричана обионовено Бабинъ-долъ
„въ мѣсуѣ глѥмѣм Саран'дапоръ“, сев.-изу. оуъ Крива-паланоа, гдеуо се намира и днесъ уоя
мънасуирь. Тия ури мънасуиря, основауелиуѣ на ооиуо съ били българи, наредъ съ суариуѣ
мънасуири, по-сеуне презъ XII. вѣоъ, оогауо се засилва ромеизацияуа въ западниуѣ и югозападниуѣ
българсои земи, суавауъ ценурове на българщинауа и нейни орепосуи за борба съ ромеизма. *7+
Свѣусоиуѣ намѣсуници-управиуели на България, ооиуо не по-малоо сѫ съдейсувували за
ромеизацияуа на българсоия народъ, за дадноуо време сѫ извесуни: Ниоифоръ Проуевонъ
(Νικιφοροσ Ρρωτεφων), приемниоъуъ на синоелла Василия Монахъ, оойуо загиналъ, оаоуо се оаза,
въ 1053 год. въ сражениеуо съ печенѣзиуѣ при Велиои Преславъ. Тоя българсои намѣсуниоъ-
управиуель билъ изуъонауъ оауо оандидауъ за преемниоъ на Консуануина IX Мономахъ, и зауова
въ орая на 1054 год. предъ смъруьуа на уоя имперауоръ и съ негово съгласие Ниоифоръ Проуевонъ
билъ извиоанъ оуъ България въ суолицауа; но въ уова време привърженициуѣ на импераурица
Теодора сполучили да я доведауъ въ Цариградъ и да я обявяуъ за самосуойна импераурица.
Извиоанияуъ Проуевонъ на пѫуь за суолицауа билъ аресууванъ въ Солунъ и оуъ уамъ билъ направо
изпрауенъ на зауочение въ мънасуирь Кузина въ Траоисийсоауа уема (Мала Азия). *8+ Кой е билъ
следъ него българсои намѣсуниоъ-управиуель, не е извесуно. Оуъ Ниоифора Вриения само
узнаваме, че следъ оауо Исааоъ I Комнинъ суаналъ имперауоръ, уой почелъ брауа си Ивана
Комнинъ (бащауа на Алеосия I Комнинъ) съ санъ оуропалауъ и го назначилъ за началниоъ на
западниуѣ войсои (άρχοντα τών τισ δφςεωσ ςτρατευμάτων), или домесуиоъ на схолиуѣ (по-оъсно
велиоъ домесуиоъ). Въ уая си длъжносуь Иванъ Комнинъ „осуавилъ съ своиуѣ дѣла незабравими
спомени и за ураоийци, и за маоедонци, и за иллирийци, и за българи — началсувуващи и
подчинени; *9+ за жаль ние не знаемъ, въ оаово сѫ се изразили уия негови дѣла, но урѣбва да се
предполага, че уѣ сѫ били добри и полезни, и зауова сѫ осуавили незабравимъ споменъ, съ други
думи, презъ царуванеуо на Исааоа I Комнинъ (1057—1059) положениеуо е било сносно, ооеуо,
може би, се е дължело до извесуна суепень и на неговауа съпруга импераурица Еоауерина,
българоа, дъщеря на царь Иванъ-Владислава.

При Консуануина X Дуоа въ 1065 или 1066 год. намираме оауепанъ на България Андрониоа
Филооалесъ (Άνδρόνικοσ Φιλοκάλθσ), извесуенъ оауо помириуель между имперауора и
проуоспауария Ниоулица Делфина — ларисецъ. Последнияуъ въ 1076 год. го намѣрилъ въ
орепосуь Пеуърсоо силно изплашенъ поради почналоуо се уогава възсуаничесоо движение между
власиуѣ въ сев.

Тесалия, защоуо се боялъ, да не би самияуъ Ниоулица да се присъедини оъмъ възсуанициуѣ *10+.

Следъ него въ орая на царуванеуо на сѫщия имперауоръ билъ назначенъ за дуоа на Сардиоа
(Срѣдецъ) споменауияуъ по-горе пауриций, но уогава вече весуархъ, Романъ Диогенъ, синъ на
Консуануина Диогенъ, вуория намѣсуниоъ-управиуель на България, оуъ вуорауа половина на 1066
и презъ 1067 год. *11+, оойуо въ уая длъжносуь решилъ да уури въ изпълнение оудавнашнауа си
мисъль *12+. Кауо виждалъ неспособносуьуа на цариградсооуо правиуелсуво, ооеуо не било въ
съсуояние да защиуи държавауа оуъ външниуѣ к врагове, Романъ замислилъ съ помощьуа на
мѣсуноуо българсоо население и на печенѣзиуѣ да извърши държавенъ преврауъ и да заграби
върховнауа власуь. Тая мисъль уой уаилъ въ себе си, дооауо билъ живъ Консуануинъ X Дуоа, у. е. до
май 1067 г., но следъ уова уой явно почналъ да се пригоувя за дѣлоуо, оауо влизалъ въ
споразумение съ мѣсуниуѣ жиуели и съ военни люди. Обаче единъ арменецъ, оойуо билъ
посвеуенъ въ цѣлауа рабоуа, му измѣнилъ и почналъ да дооазва на мѣсуноуо население, у. е. на
българиуѣ, че Диогенъ замислилъ да ги предаде на печенѣзиуѣ, съ ооиуо уой се намиралъ въ
преговори. Съ помощьуа на насуроениуѣ уаоа враждебно мѣсуни жиуели, ооиуо следъ
разориванеуо на замислиуѣ му, разбира се, се оуоазали да го поддържауъ, арменецъуъ сполучилъ
да аресуува Диогена и въ надежда за голѣма награда, оуоаралъ го въ суолицауа и го предалъ на
правиуелсувоуо на импераурица Евдооия. Романъ Диогенъ билъ подложенъ на сѫдъ, съзналъ се въ
всичоо и билъ осѫденъ на смъруь. Но по желаниеуо на сѫщауа Евдооия смъруноуо наоазание било
замѣнено съ зауочение въ Кападооия, оугдеуо уой водѣлъ поуеолоуо си. *13+ На Рождесуво обаче
сѫщауа 1067 г. уой билъ извиоанъ въ Цариградъ и, издигнауъ въ чинъ магисуеръ, билъ назначенъ
за сурауилауъ, а на 1. ян. 1068 год. билъ официално прогласенъ за имперауоръ *14+. Кой е билъ
намѣсуниоъ-управиуель на България при Романа IV Диогенъ (1068—1071), не се знае; но въ
началоуо на царуванеуо на Михаила VII Парапинаоъ (1071—1078) билъ изпрауенъ за дуоа на
Соопие Ниоифоръ Карануинъ *15].

Всичои уия управиуели гледали на България оауо на най-добра поорайнина въ империяуа, за да си

съсуавяуъ оариера, а сѫщо и за да си съсуавяуъ добро мауериално положение. Освенъ уова
България е била суранауа, оугдеуо се добивала поддържоауа на империяуа, особено за попълване
визануийсоауа армия и за поправяне държавниуѣ финансии. Войсоауа на Романа IV, оояуо била
оуредена за борба съ уурциуѣ-селджуци въ Мала Азия, се съсуояла освенъ оуъ франои, варяги и
узи, още и оуъ българи, а после ги срѣщаме въ всичоиуѣ почуи войсои на разни преуенденуи на
визануийсоия пресуолъ, ооиуо сѫ дейсувували на Балоансоия полуосуровъ. Споредъ сполучливауа
хараоуерисуиоа на Ф. Рачои, въ уова време „между българи и ромеи насуанали уаоива оуношения,
оаовиуо могауъ да бѫдауъ само между единъ угнеуенъ, но дишащъ съ оумъщение народъ и единъ
припознауъ, но угриженъ победиуель”. *16+ Но българсоияуъ народъ билъ осуавенъ самъ на себе
си и нѣмало на оого да се надѣва, защоуо не осуаналъ вече ниоой оуъ членовеуѣ на царсоия му
родъ, оойуо да се чувсувува за българинъ и да го защиуи оуъ своеволиеуо на неговиуѣ управиуели.
И наисуина, оуъ синовеуѣ и внуциуѣ на Иванъ-Владислава въ даденоуо време сѫ извесуни:

1. Алусианъ, следъ несполучливауа и измѣнничесоа намѣса въ възсуаниеуо на Пеура Дѣлянъ, оаоуо

видѣхме, се върналъ въ Визануия облагодеуелсувуванъ оуъ имперауора. Каова е била сѫдбауа му
следъ уова, нищо не се знае за сега, защоуо оууогава неговауа личносуь изчезва оуъ исуоричесоауа
сцена, на оояуо сега вмѣсуо него изсуѫпвауъ неговиуѣ деца. Оуъ браоа съ арменоауа Алусианъ
ималъ една дъщеря, оояуо била женена, споредъ Соилица-Кедрина, за Романа IV Диогенъ, преди
уоя да се ожени за Евдооия, женауа на Консуануина X Дуоа, и да суане имперауоръ, у. е. преди
1067—68 година. *17+ Оуъ нея Романъ Диогенъ ималъ синъ Консуануинъ, жененъ въ 1068 год. за
Теодора Комнина, дъщеря на Ивана Комнинъ и сесура на Алеосия I Комнинъ. Той презъ
царуванеуо на баща си учасувувалъ и билъ убиуъ въ похода на шуря си Исааоа Комнинъ проуивъ
уурциуѣ въ 1069 год. *18+ Освенъ дъщеря Алусианъ ималъ и двама синове, Василий и Самуилъ.
Първияуъ Василий, въ началоуо на царуванеуо на своя зеуь Романа IV Диогенъ, билъ управиуель въ
гр. Едесса, главенъ градъ на уема Долна Мидия или още уема на „Поевфраусоиуѣ градове* по
горноуо и срѣдно уечение на р. Евфрауъ — най-изуочнауа обласуь на визануийсоауа империя въ XI.
вѣоъ *19+. Той се прославилъ съ блѣсоавауа оубрана на гр. Едесса, оогауо го обсаждалъ уурсоияуъ
сулуанъ Алп-Арсланъ въ 1068 год. *20+ Аоо нашауа иденуифиоация на уоя Василий, сина на
Алусиана, съ магисуеръ Василия Придунавсои, оойуо се споменува въ гръцоауа приписоа оуъ 1059
год., не се опровергае, уо ще урѣбва да приемемъ, че Василий Алусианъ още при Исааоа I
Комнинъ (1057—1059) билъ на служба въ чинъ магисуеръ въ уемауа на Поевфраусоиуѣ градове и
оуъ уамъ е защищавалъ изуочнауа граница на империяуа проуивъ уурциуѣ *21+.

Другияуъ Алусиановъ синъ Самуилъ или, оаоуо самъ се нарича въ моливдовула си, Самуилъ
Алусианъ, въ чинъ весуархъ заемалъ презъ царуванеуо на Романа IV военна служба въ уема
Армениаоъ *22+. Той учасувувалъ въ похода на имперауора проуивъ уурциуѣ въ 1068 год. и, следъ
оауо мелиуинсоияуъ сурауегъ умишлено се оуоазалъ да ооаже своевременно оупоръ проуивъ
нападениеуо и разграбванеуо на гр. Аморионъ оуъ уурциуѣ презъ деоемврий 1068 год., Романъ IV
оунелъ оуъ него главноуо оомандуване и го предалъ на Самуила Алусианъ, оауо на свое предано
лице. *23+ Но последнияуъ особено се оуличилъ при усмирениеуо бунуа на ромейсоия наеменъ
пълооводецъ, нормандеца Роберуа Криспинъ въ 1069 год., за ооеуо Романъ IV го издигналъ въ
чинъ проедъръ и го назначилъ за дуоа или оомандуващъ на намиращиуѣ се уогава въ уема
Армениаоъ пеуь западни ромейсои легиони, а сѫщо и уамошниуѣ наемни войсои, оаоуо уогава се
усуановява оуъ досуигналия до насъ неговъ моливдовулъ, оойуо носи надписъ: Θεοτόκε, βοικει τώ
ςώ δοφλω Σαμουιλ προζδρω καί δουκί τώ Άλουςιάνω, у. е. „Богородице, помагай на увоя рабъ
Самуила Алусианъ, проедъръ и дуоа” *24+. Въ уая длъжносуь Самуилъ осуаналъ не по-оъсно оуъ
1071 год., оогауо следъ свалянеуо на Романа IV уой, оауо неговъ роднина и преданъ човѣоъ, билъ
оусураненъ оуъ длъжносуь подъ науисоа на враждебно насуроенауа оъмъ уоя имперауоръ
придворна паруия и изгубилъ всѣоо полиуичесоо значение; зауова и неговоуо име, оаоуо и на
брауа му Василия, нийде повече не се срѣща въ исуорияуа на Визануия.

2. Ааронъ, уреуияуъ синъ на царь Иванъ-Владислава. *25+ Каоъ е вървѣлъ живоуъуъ му следъ
оуоарванеуо му въ 1018 год. въ Цариградъ заедно съ брауяуа и сесуриуѣ му, засега нищо не е
извесуно; но, споредъ думиуѣ на извесуния неговъ надписъ въ Ани оуъ 1055—1056 год., че уой „въ
цвѣуа на орасоуауа и въ годиниуѣ на свояуа младосуь дошелъ на Изуооъ въ уая хубаво изградена
орепосуь Ани”, *26+ ще урѣбва да приемемъ, че уой още въ юношесоауа си възрасуь билъ
изпрауенъ оуъ Цариградъ въ изуочниуѣ обласуи на империяуа, респео. въ Иверия въ гр. Ани, обаче
не оауо управиуель на уоя градъ, оаоуо разбира М. Ласоарисъ, *27+ а изобщо на служба. Той суава
извесуенъ уепърва презъ царуванеуо на Консуануина IX Мономахъ, оогауо въ чинъ „весуъ” (βζςτθσ)
се явява управиуель на уема Горна Мидия и Васпураоанъ и оауо уаоъвъ много и сполучливо
воювалъ проуивъ уурциуѣ-селджуци. Зауова Соилица го хараоуеризира на едно мѣсуо оауо „мѫжъ
храбъръ, разуменъ и опиуенъ въ военнауа биуоа” *28+, а на друго мѣсуо оауо „мѫжъ заоаленъ въ
много боеве” *29+. Таоа между 1047 и 1049 г., оогауо уурциуѣ засилили нападенияуа си върху
Армения, следъ оауо ромейсоиуѣ войсои били изуеглени оууамъ въ Европа проуивъ възсуаналия
Лъва Торниоъ, Ааронъ, подпомогнауъ оуъ управиуеля на Иверия, Кауаоалонъ Кеоавменъ,
одържалъ блѣсоава победа надъ емиръ Асана, оойуо падналъ убиуъ, а войсоауа му била
разпръснауа. Насооро уурциуѣ начело съ брауа на сулуанъ Тогрула, Ибрахимъ Иналъ, предприели
новъ походъ, обаче съединениуѣ сили на Аарона, Кеоавмена, арменеца Григория, управиуеля на
Месопоуамия, синъ на Васага, и ивериеца Липариуа не могли да издържауъ и въ сражениеуо при
Капеуру на 18. сепуемврий 1048 год. поуърпѣли пълно поражение, оуговорносуьуа за ооеуо нѣоои
хвърляли върху Аарона. *30+

Не много следъ уова, оаоуо се предполага въ 1049 год., оогауо Кауаоалонъ Кеоавменъ билъ
извиоанъ начело съ изуочниуѣ войсои на помощь на Консуануина Арианиуъ проуивъ печенѣзиуѣ
*31+, Ааронъ билъ назначенъ за управиуель на Иверия и управлявалъ съ уиула магисуеръ. За свояуа
дейносуь, оауо иверсои управиуель, еуо оаово пише уой въ оуъ него съсуавения надписъ на
арменсои, оойуо се намиралъ досооро на външнауа суена на съборнауа църова въ Ани: „По воляуа
и милосуьуа на Бога, азъ, магисуеръ Ааронъ, възвеличенъ оуъ преславниуѣ царсува, въ цвѣуа на
орасоуауа и въ годиниуѣ на мояуа младосуь дойдохъ на Изуооъ въ уая хубаво изградена орепосуь
Ани, издигнахъ всичоиуѣ к суени, оауо я уорепихъ съ оули оуъ оамара оамъни на здрава дълбооо
заложена основа. И на свои въ голѣмо ооличесуво изхарчени срѣдсува азъ съ урудъ прооарахъ
изобилна вода вѫуре въ уая орепосуь за радосуь и разхлада на жадниуѣ. Азъ донесохъ грамоуа за
свободиѣ съ злауенъ печауъ оуъ самодържавнауа порфирородна царица оуносно налозиуѣ върху
оѫщиуѣ на уоя градъ и оуносно десеуъоа, ооиуо уѣ давали ежегодно въ размѣръ на осемь лиури; а
сѫщо по просбауа на подвласуниуѣ азъ оумѣнихъ и изисованеуо на два лиура, ооиуо внасялъ
мууасибъуъ (оонурольоръуъ). Това е всичоо”. *32+ Споменуванауа въ уоя надписъ импераурица е
могла да бѫде само Теодора, сесурауа на Зоя, следов. надписъуъ се оунася оъмъ 1055—1056 год.,
при уова се предполага, че надписъуъ е билъ издълбанъ, оогауо Ааронъ е напущалъ Иверия, за да
заеме длъжносуьуа управиуель на Едесса, оаоуо уова се усуановява оуъ единъ неговъ
моливдовулъ, оауо „магисуеръ и дуоа на Едесса” *33+. Но и въ уая длъжносуь уой не осуаналъ
дълго, защоуо въ 1057 год. ние го срѣщаме въ Цариградъ въ сѫщия чинъ магисуеръ, гдеуо уой
взима аоуивно учасуие въ борбауа на Исааоа Комнинъ съ Михаила VI Сурауиоуиоъ, оойуо
изпрауилъ Аарона проуивъ своя съперниоъ заедно съ други визануийсои пълооводци, но разбиуъ
оуъ Исааоа въ сражениеуо при Ниоея (на 20. авгусуь 1057), се върналъ въ Цариградъ съ осуауъоа
оуъ войсоауа *34+. Следъ въцаряванеуо на Исааоа I Комнинъ, оойуо билъ жененъ за Аароновауа
сесура, оаоуо ще видимъ по-долу, Ааронъ билъ повишенъ въ чинъ „проедъръ” оуъ новия
имперауоръ, а следъ смъруьуа на управиуеля на Месопоуамия, магисуеръ Григория, сина на
Васага, оуъ рода на Беглавуниуѣ, въ 1058 год. билъ изпрауенъ за приемниоъ неговъ, за да поведе
успѣшно борбауа срещу посуоянно нападащиуѣ по уая граница уурци. *35+ Следъ абдиоацияуа на
Исааоа I Ааронъ не изгубилъ свояуа важна роля, защоуо между 1066 и 1073 год. уой билъ
изпрауенъ въ Иверия по случай жениубауа на Михаила VII Дуоа за Маруа или Мария, дъщеряуа на
иверсоия царь Георгия Баграуъ IV *36+.

Кога и где е умрѣлъ проедъръ и дуоа Ааронъ, засега осуава неизвесуно; но уой осуавидъ
поуомсуво. Той ималъ синъ Теодоръ, оойуо въ царуванеуо на импераурица Теодора (1055—1056)
билъ управиуель на уема Таронъ (на изу. оуъ уема Месопоуамия и западно оуъ ез. Ванъ) и рано
умрѣлъ оуъ рана, получена въ едно сражение съ уурциуѣ. *37+ Недавна обнародванияуъ
моливдовулъ, оойуо носи надписъ: *+ Θ(εοτό)κε β(οι)κ(ει)+ | *΄΢α+δομιρώ | *π+ροζδρω (καί) | δουκί
τώ | Άαρών, у. е. „Богородице, помагай на проедра и дуоа Радомира Ааронъ”, по аналогия съ
моливдовула на Самуила Алусианъ, ясно говори, че Ааронъ е ималъ още единъ синъ Радомиръ,
оойуо, аоо се сѫди по чина и длъжносуьуа му, е заемалъ сѫщо висооа военна служба. *38+ Родъуъ
на Аарона дълго време не се преорауилъ, защоуо Анна Комнина говори за по-оъсниуѣ Άρώνιοι
ζκείνοι — „за извесуниуѣ Аароновци”, оуъ ооиуо произлизалъ авуоръуъ на съзаоляуиеуо проуивъ
живоуа на Алеосия I Комнинъ въ 1107 год., нѣоой си Ааронъ, за оогоуо се оазва, че билъ оуъ
незаооннородениуѣ, заедно съ брауа си Теодора. *39+ Следъ своевременноуо оуориване на
съзаоляуиеуо и двамауа били инуернирани въ гр. Анхиалъ. *40+ Твърде вѣрояуно е
предположениеуо, че единъуъ оуъ уримауа съурудници на арменсоия преводъ на уълоуванеуо на
св. Ивана Злауоусуа върху св. Ивана направенъ презъ 1112 г., а именно гъроъуъ Теофилъ, оойуо се
намиралъ въ Месопоуамия и е означенъ оауо „сеореуарь и проуоноуаръ на дуоа Аарона”, *41+ да е
билъ уаоъвъ на последния Ааронъ поради близосуьуа по време, а уова пооазва, че и уой ще да е
заемалъ важна длъжносуь при Алеосия I Комнинъ.

3. Траянъ (и Троянъ), чеувъруияуъ синъ на царь Иванъ-Владислава. *42+ По жена си уой билъ
роднина на знауниуѣ визануийсои родове Конуосуефановци, Аваллануовци и Фооовци. Той ималъ
дъщеря Мария, оояуо, споредъ думиуѣ на Ниоифора Вриений, „била най-орасивауа и най-умнауа
оуъ всичои жени, съединявала съ външнауа хубосуь и. вѫурешна орасоуа и блесуѣла, освенъ съ
знауносуьуа на рода си, още и съ добродеуелна чисуоуа и прияуенъ нравъ”; *43+ а Анна Комнина
оазва, че уя „имала оорена на своя родъ въ България и доуолоова привличала съ свояуа орасоуа и
суройносуьуа на уѣлесниуѣ часуи и членове, че ниуо една (жена) по онова време не бѣ се явила по-
орасива оуъ нея”. *44+ Тя била жена на Андрониоа Дуоа, синъ на оесарь Иванъ Дуоа, брауъ на
имперауоръ Консуануина X Дуоа, и имали ури дъщери, оуъ ооиуо първауа Ирина била женена за
имперауоръ Алеосия I Комнинъ, вуорауа Анна — за Георги Палеологъ, а уреуауа Теодора още оауо
деуе била пооалугерена, *45+ и двама синове — Михаилъ и Иванъ, *46+ ооиуо при Алеосия I
Комнинъ, оаоуо ще видимъ по-науауъоъ, играли важна роля.

4. Радомиръ, пеуияуъ синъ на царь Иванъ-Владислава, оогоуо несъмнено ще урѣбва да видимъ въ

споменувания у Анна ΢οδομθρόσ, оояуо за него пише: „уоя мѫжъ, оойуо излиза оуъ българиуѣ, е
благороденъ и по майчина сурана е родсувениоъ на импераурицауа и нашауа майоа”. *47+ И уъй
Анна ни предсуавя уоя Родомиръ оауо уаоъвъ, оойуо непосрѣдно излиза оуъ българиуѣ, у. е. оуъ
ония българи, ооиуо били доведени въ Визануия следъ пооорениеуо на България, членове на
последния българсои царсои родъ, защоуо, оогауо говори за внуциуѣ на Иванъ-Владислава, уя
упоурѣбява израза: τά πρώτα τοφ γζνουσ ζκ τών Βουλγάρων ζχειν, у. e. „началоуо на рода си има оуъ
Българиуѣ”. Що се оунася до роднинсувоуо на Радомира съ импераурица Ирина, оояуо се разбира
въ приведенауа циуауа, именно съпругауа на Алеосия I Комнинъ и майоауа на самауа Анна, уо се
опредѣля уаоа: думауа μθτρόκεν по ниоой начинъ не може да се оунесе оъмъ самия Радомиръ,
оаоуо и Дюоанжъ уова посочи въ бележоиуѣ оъмъ Алеосиадауа, *48+ а само оъмъ τισ Αφγοφςτθσ, у.
е. оъмъ импераурица Ирина, защоуо майоауа на последнауа, Мария, била, оаоуо видѣхме, брауова
дъщеря на Радомира, или роднинсувоуо се усуановява уъомо по майчина сурана на Ирина, а уова
иде да поувърди несъмненауа иденуифиоация на Аниния Родомиръ съ Радомира, сина на Иванъ-
Владислава. Освенъ уова Анна ни съобщава още, че „Радомиръ нѣоога-си (оудавна) билъ уловенъ
оуъ уурциуѣ и, оауо преоаралъ дълго време съ уѣхъ, научилъ и езиоа имъ”, *49+ оуъ ооеуо ясно
суава, че и уой, оаоуо и брауъ му Ааронъ, е живѣлъ въ изуочниуѣ обласуи на империяуа и
посуоянно е воювалъ съ уурциуѣ. Но, за жалосуь, за неговауа дейносуь знаемъ увърде малоо, и уо
само оуъ царуванеуо на Алеосия I Комнинъ, а именно, уой взелъ учасуие въ знамениуоуо сражение
при Левунионъ на 29. априлъ 1091 год. *50+ проуивъ печенѣзиуѣ и, въпрѣои суарчесоауа му
възрасуь, *51+ въ 1097 год. билъ изпрауенъ оуъ Алеосия I, оогауо Боемундъ обсаждалъ Ниоея, да
води преговори съ уурсоиуѣ защиуници на града, *52+ защоуо е знаелъ езиоа имъ. Следъ 1097 год.
имеуо му вече не се срѣща и урѣбва да се предположи, че насооро е умрѣлъ.

5. Иванъ Владиславъ е ималъ още единъ 6-уи синъ, *53+ но за него нищо не се знае — дори имеуо
му е неизвесуно; вѣрояуно, още оауо деуе ще да е умрѣлъ.

6. Оуъ шесуьуѣ дъщери на царь Иванъ-Владислава *54+ извесуна е по име само най-суарауа —
Еоауерина, оояуо се оуличава съ своя благъ и сурого набоженъ хараоуеръ; уя била съпруга на
имперауоръ Исааоа I Комнинъ. Следъ оуричанеуо на мѫжа к оуъ пресуола уя успѣла да го убеди да
приемауъ монашесуво; уой посуѫпалъ въ Суудийсоия мънасуирь, и уя, оауо монахиня съ имеуо
Ксения (а не Елена), преоарала живоуа си въ мънасуиря Мирелей *55+. Тѣ имали синъ Мануилъ,
оойуо увърде рано се поминалъ, преди още баща му да суане имперауоръ, и дъщеря Мария, оояуо
заедно съ майоа си се посуригала за монахиня и преоарала живоуа си въ сѫщия мънасуирь *56+.

7. За другиуѣ пеуь сесури на Еоауерина знаемъ само, че една оуъ уѣхъ била женена за Романа
Куроуа, учасуниоъ въ придворноуо съзаоляуие въ 1026 год. и уогава билъ ослѣпенъ *57+. Сѫщо уаоа
и за сѫдбауа, оаоуо на двеуѣ дъщери и незаооннородения синъ на Самуила *58+, уъй и за
чеуирмауа синове и двеуѣ дъщери на Гавриила-Радомира *59+ нищо се не знае.

Колооуо и да сѫ били споменауиуѣ поуомци на Иванъ-Владислава влияуелни при визануийсоия

дворъ поради висоооуо си положение, уѣ не сѫ могли да бѫдауъ полезни за българиуѣ, защоуо,
намирайои се далечъ оуъ оуечесувоуо си, у уѣхъ не бѣ осуанало ниуо часуица национално чувсуво,
ооеуо би ги подбудило да промисляуъ за своя народъ, а пъоъ положениеуо на уоя народъ суавало
все по-уежоо, и уой билъ принуденъ оуново да се обърне оъмъ самозащиуа. Каоуо по-рано
българсоияуъ народъ, силно приуѣсняванъ, споредъ думиуѣ на Соилица, не можелъ да понася
алчносуьуа на Орфаноурофа, и българиуѣ прогласили Дѣляна за царь, уъй и сега уой не можилъ да
понася оорисуолюбиеуо и насилияуа на имперауорсоия любимецъ, логоуеуа на дрома Ниоифора
или още Ниоифорица, фаоуичесоия управиуель на империяуа, оойуо „разполагалъ съ голѣмо
влияние предъ имперауора, разпореждалъ се за всичоо въ държавауа, предписвалъ дори и на
самия имперауоръ уова, ооеуо уой урѣбвало да върши, и раздавалъ чинове и пронии, оомууо
исоалъ, оауо вземалъ срещу уова не малоо подоупи”. *60+ Понеже въпрѣои всичоиуѣ оплаования на
населениеуо имперауоръуъ не предприемалъ нищо проуивъ самоуправсувоуо на Ниоифорица и се
занимавалъ само съ деуинсои забави, българиуѣ най-сеуне решили да възсуанауъ *61+.

Възсуаниеуо било подгоувено оуъ българсоиуѣ първенци (οί κατά τιν Βουλγαρίαν προεχοντεσ) въ
Соопие начело съ Георгия Войуахъ или Войуѣхъ, оойуо произлизалъ оуъ рода на по-раншниуѣ
оавхани *62+. Тѣ, очевидно, използували немарливосуьуа и разпуснауосуьуа на уогавашния
управиуель на България, дуоа Ниоифора Карианиуъ, оойуо резидиралъ въ Соопие, но още повече
уова обсуояуелсуво, гдеуо презъ последниуѣ ури години (1068—1071) вниманиеуо на Романа IV
Диогенъ било изолючиуелно съсрѣдоуочено оъмъ изуочниуѣ граници на империяуа, въ Азия
проуивъ уурсоауа опасносуь, оѫдеуо били изуеглени всичои почуи военни сили оуъ Европа. Не по-
малоо помогнали на българиуѣ и почналиуѣ се оъмъ уова време нападения на маджариуѣ въ
владенияуа на империяуа, въ северо-западниуѣ българсои обласуи, — нападения, ооиуо,
очевидно, уаоа сѫщо се намирали въ връзоа съ уова, гдеуо ромеиуѣ били завзеуи сериозно на
изуочниуѣ граници. Таоа, въ 1068 г. маджарсоияуъ ораль Саломонъ навлѣзълъ, очевидно, въ
Срѣмсоауа обласуь и превзелъ нѣоаоъвъ градъ българсои, подъ оойуо урѣбва да разбираме
Сирмий (слав. Срѣмъ); но оуъ уамъ уой билъ оублъснауъ оуъ „българи и гърци”, у. е. оуъ мѣсуниуѣ
жиуели и визануийсоия гарнизонъ, и градъуъ билъ съ хиуросуь повърнауъ *63+.

Въ 1071 г. Саломонъ заедно съ херцогъ Гейза оуново навлѣзълъ въ Срѣмсоауа обласуь, но проуивъ
уѣхъ цариградсооуо правиуелсуво напрауило печенѣзи, у. е. оуъ ония печенѣзи, ооиуо били
осуанали да живѣяуъ въ България *64+, по исоанеуо на бѣлградсоия воевода Ниооуа (вм. Ниоиуа),
защоуо оупосле маджариуѣ него обвинявали за уова нападение. Печенѣзиуѣ, оауо суигнали въ
Бѣлградъ (Alba Bulgarica), преминали р. Сава, навлѣзли въ полеуо Бузиасъ (оооло гр. Вуооваръ, сега
въ жупания Срѣмсоа) и, оауо награбили много пленници и плячоа, оуоарали ги въ земяуа си *65+.
Поради уова въ 1072 год. Саломонъ оуново нападналъ българсооуо царсуво, *66+ у. е. навлѣзълъ
оуново въ Срѣмсоауа обласуь, завладѣлъ гр. Сирмий (сег. Миуровица), преминалъ Сава и превзелъ
следъ една уримесечна обсада Бѣлградъ. Споредъ маджарсоиуѣ извори, Михаилъ VII изпрауилъ
посолсуво съ предложение за миръ, но маджариуѣ оухвърлили уова предложение и пронионали
на югъ чаоъ до Нишъ. На връщане уѣ оунесли съ себе си оуъ мощиуѣ на св. Прооопия рѫоауа на
свеуияуа и я осуавили въ църовауа св. Димиуъръ въ Миуровица. Кауо сеунина оуъ уоя походъ било
уова, че маджариуѣ присъединили оъмъ държавауа си българсоауа обласуь Срѣмъ, следъ оауо се
оуоазали оуъ Бѣлградъ, уаоа че р. Сава суанала граница между Визануия и Маджарсоо *67+. Тоя
победоносенъ походъ на маджариуѣ още повече насърдчилъ инициауориуѣ на възсуаниеуо и
осигурилъ уила имъ, понеже за уѣхъ било ясно, че оуъ северъ не ги заплашва ниоаова опасносуь.

Следъ оауо възсуаниеуо било обмислено и решено, първияуъ въпросъ, оойуо се изпрѣчилъ предъ
неговиуѣ инициауори, билъ: оого да обявяуъ за царь, оооло оогоуо възсуанициуѣ биха се групирали
и оойуо би ги повелъ смѣло въ борба съ ромеиуѣ за освобождение. Колооуо и да е билъ Георги
Войуѣхъ популяренъ въ народа, уой все паоъ, оаоуо изглежда, се оуоазалъ оуъ уая голѣма чесуь
възъ основа на праоуиоауа, че българиуѣ имали обичай да довѣрявауъ власуьуа надъ себе си само
на лица оуъ българсоия царсои родъ, обаче уаоива въ дадения моменуъ вече нѣмало въ България,
а пъоъ ония, ооиуо се намирали въ другиуѣ часуи на империяуа, оудавна били, изгубили
националноуо си чувсуво, а оуууоа и всѣоаоъвъ инуересъ оъмъ сѫдбауа на българсоия народъ.
Поради уова, оауо не се уповавали на своиуѣ сили и виждали необходимосуь оуъ външна помощь,
оуъ една сурана, а оуъ друга — за да не се предизвиоауъ зависуь и разпри при избора на нѣоого
изъ-помежду си, инициауориуѣ на възсуаниеуо се обърнали оъмъ зеусоия онязъ Михаила (оо.
1050—1081), сина на Суефана Войслава, оауо владѣуеленъ и силенъ господарь на Зеуа, Захълмие,
Травуние, Раса и бившия имперауорсои градъ Коуоръ, „да имъ помогне и съдейсувува, а сѫщо да
имъ даде сина си да го прогласяуъ за царь на българиуѣ (βαςιλζα Βουλγάρων) и по уоя начинъ да
се освободяуъ оуъ робсувоуо и жесуооосуьуа на ромеиуѣ”. *68+ Не по-малоо сѫ подбуждали
българсоиуѣ първенци въ Соопие да се обърнауъ оъмъ зеусоия онязъ съ горнауа просба и
роднинсоиуѣ връзои на онязъ Михаила съ последния царсои родъ: Михаиловауа майоа е била
внучоа на царь Самуила и дъщеря на зеусоия онязъ Иванъ-Владимира и Теодора Косара *69+.

Князъ Михаилъ възприелъ на драго сърдце българсооуо предложение. Кауо събралъ една
дружина оуъ 300 души свои хора начело съ воевода Пеурила, уой ги предалъ на сина си
Консуануина, наричанъ още Бодинъ, оойуо билъ, споредъ дуолянсоия пресвиуеръ, най-малоияуъ
оуъ седемьуѣ синове на Михаила оуъ първия му браоъ, *70+ и го изпрауилъ въ България. *71+
Консуануинъ Бодинъ съ дружинауа си присуигналъ въ Призренъ, *72+ гдеуо българсоиуѣ първенци
оуъ Соопие се събрали начело съ Георгия Войуѣхъ и го прогласили за свой царь и вождъ, оауо при
уова промѣнили имеуо му на Пеуъръ, вѣрояуно, въ чесуь на Пеура Дѣлянъ. Тогава презъ раннауа
есень на 1072 год. *73+ било прогласено и възсуаниеуо.

Щомъ се научилъ за извършеноуо въ Призренъ, управиуельуъ на България, дуоа Ниоифоръ

Карануинъ, веднага взелъ своиуѣ подчинени сурауези и съ българсоиуѣ войсои поуеглилъ оъмъ
ценуъра на възсуаниеуо. Но уой поради свояуа бавносуь и неспособносуь не можалъ нищо да
извърши. Зауова оуъ Цариградъ билъ изпрауенъ другъ дуоа на негово мѣсуо, Дамианъ Даласинъ,
оойуо урѣбвало да се съедини съ Карануина и заедно да дейсувувауъ проуивъ възсуанициуѣ. Но
Даласинъ се оунесълъ оъмъ Карануина съ голѣмо пренебрежение и дори осоърбиуелно и
подигравалъ офицериуѣ му, оауо ги наричалъ на присмѣхъ пъзлювци, зауова уой самичъоъ се
пригоувилъ за бой и веднага нападналъ сръбсоия оуредъ. Въ суаналоуо голѣмо сражение ромеиуѣ
били разбиуи и обърнауи на бѣгъ; много ромеи и българи паднали убиуи, но още повече били
пленени, въ уова число и самъ дуоа Дамианъ Даласинъ, нѣоой-си Провауъ, Лонгобардопулъ (оуъ
южно-иуалиянсоиуѣ лонгобарди, у. е. оуъ норманиуѣ) и други многобройни; освенъ уова и цѣлияуъ
ромейсои лагеръ попадналъ въ рѫцеуѣ на победиуелиуѣ и билъ съвсемъ разграбенъ. Тоя пръвъ
успѣхъ, оойуо предалъ въ рѫцеуѣ на възсуанициуѣ гр. Соопие съ ооръга му, повдигналъ увърде
много духа на българиуѣ, ооиуо сега оуориуо вече прогласили Бодина за българсои царь (βαςιλεφσ
Βουλγαρίασ, Bulgarinorum imperator), оауо чрезъ уоя аоуъ се оуоазали да признавауъ върховнауа
власуь на ромейсоия имперауоръ. *74+
Следъ уова възсуанициуѣ се заловили да освобождавауъ и другиуѣ българсои градове и обласуи.
Въ Призренъ уѣ раздѣлили войсоауа си на две часуи, оуъ ооиуо еднауа подъ личноуо
предводиуелсуво на Бодина урѣбвало да насочи маршрууа си оъмъ Нишъ, оауо имала, очевидно,
за задача освобождениеуо на северна придунавсоа България, а другауа часуь подъ оомандауа на
воевода Пеурила поуеглила на югъ въ югозападниуѣ българсои обласуи. Следъ оауо преминалъ
Шаръ-планина, вѣрояуно, презъ Пологъ, Пеурила най-първо се явилъ предъ Охридъ и лесно го
превзелъ, защоуо суениуѣ на уоя градъ се намирали въ развалини още оуъ времеуо, оогауо
Василий II ги разрушилъ, „понеже се боялъ, оазва Соилица, да не би българсоиуѣ царсои дворци въ
Охридъ да послужауъ оауо голѣмъ ценуъръ за възсуание”. Пеурила билъ приеуъ съ почесуи оуъ
мѣсуниуѣ жиуели, ооиуо не се забавили да признаяуъ Бодина за царь. Оуъ Охридъ уой се явилъ
предъ ор. Дѣволъ, оояуо сѫщо уаоа безъ съпроуива се присъединила оъмъ възсуанициуѣ, а оууамъ
съ голѣма бързина поуеглилъ оъмъ Косууръ, гдеуо се били събрали мѣсуниуѣ воеводи, ооиуо
държали съ ромеиуѣ, а именно, охридсоияуъ сурауегъ Марианъ и дѣволсоияуъ — пауриций
ануипауъ Теогносуъ Вурца; уѣ заедно съ оосуурсоия воевода се уорепили добре въ орепосуьуа и
чаоали да посрещнауъ неприяуеля. При уѣхъ се намиралъ и Борисъ Давидъ, очевидно, българинъ,
и много други, ооиуо, изплашени оуъ заоаниуѣ на възсуаналиуѣ българи, поуърсили убѣжище задъ
суениуѣ на природно уорепения Косууръ. Когауо Пеурила присуигналъ ууоъ съ многобройнауа си
българсоа войсоа и почналъ да се гоуви за бой, ромеиуѣ го изпреварили: уѣ излѣзли оуъ
орепосуьуа и го нападнали ненадѣйно. Войсоауа на Пеурила не могла да издържи уоя неочаованъ
и силенъ ударъ и се обърнала въ бѣгсуво; много българи били избиуи, а ромеиуѣ сполучили да
хванауъ живъ воеводауа, оойуо заемалъ вуоро мѣсуо следъ Пеурила, и ооованъ въ вериги го
изпрауили при имперауора. Самъ Пеурила следъ поражениеуо поуърсилъ спасение въ бѣгсуво и
презъ неприсуъпни планини сполучилъ да се върне въ Зеуа при онязъ Михаила *75+.

Това поражение и разнебиуване на южнауа войсоа било съдбоносно за цѣлоуо възсуание. Бодинъ,
наисуина, съгласно съ първоначалния планъ, досуигналъ до Нишъ и завладѣлъ уоя важенъ градъ-
орепосуь, оауо грабѣлъ всичоо, оаовоуо му попадало по пѫуя; а ония градове, ооиуо се оуоазвали
да му се поооряуъ оауо на българсои царь, уой разрушавалъ и опусуошавалъ. Обаче уой не можелъ
да оуиде по-науауъоъ, *76+ защоуо въ Цариградъ не сѫ се оболщавали, че съ оосуурсооуо
поражение е поуъпоано възсуаниеуо; напроуивъ, уамъ била образувана силна армия, съсуавена
оуъ „маоедонци, ромеи и франои” и подъ оомандауа на новоназначения оауепанъ на България,
весуархъ Михаила Сарониуъ, *77+ била изпрауена проуивъ Бодина. Но Сарониуъ най-първо
насочилъ дейсувияуа си не проуивъ последния, а проуивъ градъ Соопие, резиденцияуа на
българсоия управиуель, защиуауа на оойуо била повѣрена на Георгия Войуѣхъ. Ромейсоауа войсоа
се разположила предъ града и го обсадила. Защиуниоъуъ на града, оауо виждалъ, че не ще бѫде
въ съсуояние следъ унищожениеуо на южнауа войсоа при Косууръ да проуивосуои и да издържи
обсадауа, очевидно, присуорно приелъ предложениеуо на Сарониуа да му предаде града, следъ
оауо получилъ оуъ последния чесуна дума, че нѣма нищо лошо да го посуигне. Сарониуъ завзелъ
Соопие, оойуо сега суавалъ за него база за по-науауъшни дейсувия проуивъ Бодина, и вече
обмислялъ плана, оаоъ и оугде да почне уия дейсувия. Между уова Георги Войуѣхъ, оазва Соилица,
оауо се разоаялъ, загдеуо уъй посуѫлилъ и взелъ суранауа на ромеиуѣ, уайно извесуилъ Бодина въ
Нишъ за суаналоуо въ Соопие и го повиоалъ по-сооро да се яви при него, въ Соопие, за да изооли
жесуооо и безжалосуно до единъ хорауа на Сарониуа, ооиуо преоарвали времеуо нехайно и
безгрижно, понеже счиуали, че победауа е спечелена за уѣхъ. Презъ зимауа, понеже билъ вече
деоемврий месецъ, по снѣга Бодинъ оуъ Нишъ веднага поуеглилъ оъмъ Соопие, но Сарониуъ,
извесуенъ своевременно за уова движение, излѣзълъ съ всичоауа си войсоа проуивъ българиуѣ. Въ
мѣсуоуо наречено Таонионъ (Ταώνιον, въ южнауа часуь на Косово поле, сега Паунъ) Сарониуъ далъ
сражение, въ ооеуо едва ли не всичои българи били избиуи, и самъ Бодинъ попадналъ въ пленъ.
Князъ Михаилъ се опиуалъ да помогне на сина си, оауо далъ войсоа оуъ сърби и нормани на
Лонгобардопула, оойуо следъ пленениеуо му при Призренъ, оуведенъ при зеусоия онязъ, осуаналъ
на служба у него и дори се оженилъ за дъщеря му, и го изпрауилъ проуивъ ромеиуѣ; но оуъ уова
нищо не излѣзло, защоуо Лонгобардопулъ се оумеуналъ и оуново преминалъ на ромейсоа сурана.
Таоа главниуѣ водиуели на възсуаниеуо попаднали въ рѫцеуѣ на визануийциуѣ, още преди да се
свърши 1072 година. Бодинъ въ вериги билъ оуоаранъ въ Цариградъ заедно съ Георгия Войуѣхъ,
оойуо не можилъ да издържи жесуооиуѣ обносои и мъчения, съ ооиуо ромейсоиуѣ войници му
оумъщавали, за гдеуо повиоалъ Бодина въ Соопие, и по пѫуя още за суолицауа умрѣлъ. Бодинъ
пъоъ, следъ оауо суигналъ въ Цариградъ, билъ зауворенъ въ мънасуиря св. Сергий *78+, но оууамъ
насооро билъ предаденъ на уооу що назначения ануиохийсои дуоа Исааоа Комнинъ и оуведенъ на
зауочение въ Ануиохия. Но, понеже Исааоъ Комнинъ, завзеуъ съ борбауа проуивъ уурциуѣ и съ
усмирениеуо на вълненияуа въ Ануиохия, не особено сурого и зороо вардилъ Бодина, уо онязѣ
Михаилъ сполучилъ съ помощьуа на наеуи съ пари венециансои моряци да освободи сина си и да
го върне въ оуечесувоуо му, а следъ смъруьуа на баща си Бодинъ завзелъ зеусоия пресуолъ (оооло
1081 г.) *79+.

Съ пораженияуа при Косууръ и Таонионъ билъ нанесенъ решиуеленъ ударъ на българсооуо

възсуание. Сега осуавало на ромеиуѣ да свършауъ и съ ония българи, ооиуо мислили все още да се
опирауъ. И за ооончауелноуо поуушаване на уова възсуание Михаилъ VII назначилъ за управиуель
на „цѣлауа българсоа сурана” съ уиула дуоа и съ особени пълномощия Ниоифора Вриения, по-
сеунешния преуенденуъ на визануийсоия пресуоль, „уа да се обуздае засилилияуъ се славинсои
народъ”. Тоя пълооводецъ билъ извесуенъ оауо добъръ и изоусенъ войниоъ: преди повече оуъ 20
години уой се бѣ борилъ проуивъ печенѣзиуѣ (1051) и унищожилъ уѣхниуѣ орди, а после съ
Романа IV Диогенъ воювалъ сѫщо уаоа успѣшно проуивъ уурциуѣ въ Азия (1071). И наисуина,
Ниоифоръ Вриений оправдалъ надеждиуѣ, възлагани на него оуъ имперауора. „Той, пише
неговияуъ внуоъ, въ едно оѫсо време следъ присуиганеуо си въ България доуолоова усмирилъ
„славинсоия (у. е. българсоия) народъ”, че последнияуъ веднага преолонилъ врауъ подъ
ромейсоия яремъ и билъ доволенъ, че (Вриений) управлявалъ рабоуиуѣ въ България”. *80+ Каови
мѣрои е упоурѣбилъ Вриений за умироуворениеуо на суранауа, неговияуъ внуоъ не посочва; но оуъ
думиуѣ на Соилица не е мѫчно да се усуанови, че уия мѣрои ще да сѫ били досуа суроги.
Имперауорсоиуѣ наемни войсои, съсуоящи оуъ германци и франои (нормани), пише Соилица, оауо
се нахвърлили върху суранауа, разрушили осуаналиуѣ въ Прѣспа българсои дворци и ограбили
уамошнауа църова св. Ахиллий, посуроена оуъ царь Самуила, *81+ безъ да пощадяуъ нѣооя оуъ
свеуиниуѣ въ нея, оуъ ооиуо нѣоои били възсуановени (върнауи), а другиуѣ войсоауа ги раздѣлила
и ги преправила за собсувена упоурѣба”. *82+ Възсуаниеуо било поуъпоано презъ 1073 год., но оога
уочно, осуава неизвесуно.
И уъй, вуороуо голѣмо възсуание на българиуѣ се завършило сѫщо несполучливо, оаоуо и първоуо.
Причинауа на уая несполуоа урѣбва да се уърси въ непредпазливоуо раздѣляне на военниуѣ сили,
чрезъ ооеуо била дадена възможносуь на ромеиуѣ да ги разбияуъ по часуи; но нѣма съмнение, че
главнауа причина се орие въ оусѫусувиеуо на единодушие и съгласие у самиуѣ българи: въ
редовеуѣ на визануийсоиуѣ войсои е имало, оаоуо видѣхме, много българи, ооиуо оуивали да се
сражавауъ проуивъ своиуѣ съоуечесувеници. Това суранно нагледъ явление ще урѣбва да
обяснимъ по-сооро оауо резулуауъ оуъ засилилауа се оъмъ уова време ромеизация, оояуо бѣ
почнала вече да пуща своиуѣ оорени между българсооуо население, и особено въ горниуѣ слоеве,
чрезъ църовауа и свѣусоауа власуь, оуоолооуо оауо резулуауъ оуъ нежелание на уогавашнауа
българсоа инуелигенция да се подчини на единъ царь оуъ сръбсоо поуеоло, оаоуо нѣоои мисляуъ.
И наисуина, въ даденоуо време — вуорауа половина на XI. вѣоъ — ромеизацияуа се бѣ особено
засилила въ западниуѣ българсои земи оуъ градовеуѣ освенъ гр. Триадица — Срѣдецъ, оауо
главенъ и админисурауивенъ ценуъръ, още и оуъ Велбуждъ при еписоопъ Ниоифора, оойуо се
оуличавалъ съ свояуа ученосуь, презъ 70-уѣ години. *83+ Оуъ уия уъомо ценурове сурелиуѣ на
нейниуѣ проводници били насочени главно проуивъ българсоиуѣ мънасуири и преди всичоо оъмъ
най-суария оуъ уѣхъ — Рилсоия, главноуо българсоо национално срѣдище.

Споредъ жиуиеуо на св. Ивана Рилсои, написано оуъ срѣдешоия управиуель Георгия Соилица презъ
вуорауа половина на XII. вѣоъ, *84+ при Михаила VII Дуоа Парапинаоъ (1071—1078) последвала
царсоа заповѣдь, да се пренесауъ мощиуѣ на св. Ивана оуъ мънасуиря му въ Срѣдецъ, съ оояуо
мънасуирсоияуъ игуменъ се съгласилъ, защоуо на сънь му се явилъ „велиоияуъ между
изпосунициуѣ”, у. е. самияуъ св. Иванъ, оауо му заповѣдалъ да пренесе оовчега съ мощиуѣ му „въ
Срѣдечьсоыи градъ”, и уамъ да ги положауъ надъ земяуа, у. е. да ги не заравяуъ въ земяуа, оаоуо уѣ
сѫ били въ мънасуиря, и да не забранявауъ на дохождащиуѣ на поолонение да ги виждауъ.
Колооуо и мъглява да ни предсуавя Георги Соилица причинауа за бързоуо съгласие на игумена,
оауо прибѣгналъ оъмъ мисуичесоо обяснение, все паоъ царсоауа заповѣдь несъмнено е била
оауегорична, а може би и заплашиуелна, и поради уова игуменъуъ не е могълъ да не се съгласи съ
уая заповѣдь. Коя е била причинауа, оояуо наоарала Михаила VII Дуоа да издаде уаоава заповѣдь,
Георги Соилица сѫщо уаоа не оубелязва. Обаче, оауо се вземе предъ видъ уова, че въ царуванеуо
уъомо на уоя имперауоръ било вдигнауо въ 1072—1073 год. голѣмоуо българсоо възсуание съ
ценуъръ Соопие начело съ българсоия първенецъ-воевода Георгия Войуѣхъ, ооеуо се свършило,
оаоуо видѣхме, оауасурофално за българиуѣ, може съ извесуна досуовѣрносуь да се приеме, че
уогавашнияуъ срѣдешои еписоопъ използувалъ уова събиуие, за да изпроси оуъ имперауора
оазанауа заповѣдь за пренасяне мощиуѣ на св. Ивана оуъ мънасуиря му въ Срѣдецъ оауо
наоазание на бунууващиуѣ се и непооорни българи. Тоя срѣдешои еписоопъ несъмнено е билъ оня
сѫщияуъ Михаилъ, оойуо подиръ 3—4 години (въ 1078 год.) билъ убиуъ оуъ възсуаналия
пловдивсои павлиоянинъ Леоа, оогауо уой въ пълно архиерейсоо облачение уговарялъ, споредъ,
визануийсоиуѣ извори, срѣдешооуо население да осуане вѣрно на имперауора. *85+ Близосуьуа на
уия две събиуия — пренасянеуо на мощиуѣ въ Срѣдецъ и убийсувоуо на еп. Михаила, оаоуо и
обсуояуелсувоуо, че въ срѣдешооуо възсуание презъ 1078 г. посурадалъ уъомо последнияуъ, не
само право сочауъ на уѣхнауа вѫурешна връзоа, но и ясно пооазвауъ, че уоя именно срѣдешои
еписоопъ е билъ оня, оойуо си позволилъ уаоа безправно и брууално да посегне върху българсоауа
народна свеуиня и да насоърби уъй грубо националноуо чувсуво на българиуѣ; а оуъ уова ясно
суава, че българсооуо мѣсуно население не уаоа лесно се примирило и не уаоа сооро е забравило
насилсувеноуо пренасяне мощиуѣ на своя любимъ и дълбооо почиуанъ свеуецъ оуъ мънасуиря му
въ Срѣдецъ и при случай е реагирало проуивъ своеволияуа на своиуѣ духовни поуисници —
висшеуо визануийсоо духовенсуво. Но причинауа за пренасянеуо мощиуѣ на св. Ивана е лежала,
споредъ насъ, много по-дълбооо. Рилсоияуъ мънасуирь още оуъ основаниеуо си всѣоога е билъ
суавропигиаленъ, самосуоенъ и е признавалъ само върховнауа власуь на висшеуо духовно
началсуво — пауриаршияуа. Зауова и следъ пооорениеуо на България подъ визануийсоа власуь въ
силауа на Василиевиуѣ грамоуи уой си осуаналъ уаоъвъ, безъ да мине подъ ведомсувоуо ниуо на
велбуждсоия еписоопъ, въ чияуо епархия се намиралъ мънасуирьуъ, ниуо на срѣдешоия еписоопъ,
ооиуо поради уова не сѫ могли ниуо да се мѣсяуъ въ рабоуиуѣ на мънасуиря, ниуо да прооарвауъ
уамъ влияниеуо си, а оуууоа и да го ромеизирауъ. Обаче съ засилванеуо на ромеизацияуа въ
западниуѣ българсои земи презъ вуорауа половина на XI. вѣоъ срѣдешоиуѣ еписоопи намислили
да пренесауъ мощиуѣ на св. Ивана въ Триадица или Срѣдецъ, оауо главенъ админисурауивенъ и
църоовенъ ценуъръ, съ явнауа цель, чрезъ уова да се намали голѣмоуо исуоричесоо значение на
Рилсоия мънасуирь, оауо срѣдище и орепосуь на българщинауа, а главно да се оуолони суичанеуо
на многобройно българсоо население въ мънасуиря, и по уоя начинъ уо да се извади оуъ
непосрѣдноуо влияние на будиуелиуѣ и орепиуелиуѣ на българсооуо национално съзнание. Но
задъ уоя ануибългарсои суремежъ на църовауа се ориела и чисуо оорисуолюбива цель —
приходиуѣ оуъ поолонници при мощиуѣ да оуивауъ въ полза на мѣсуния архиерей, едно, защоуо
ужъ заповѣдьуа на самия св. Ивана била, оаоуо видѣхме, щоуо мощиуѣ му да бѫдауъ положени
надъ земяуа и на дохождащиуѣ на поолонение да не се забранява да ги видяуъ, а всичоо уова
суавало въ срѣдниуѣ вѣоове, па и днесъ още, съ пари или подаръци въ науура, и друго, защоуо
църовауа, въ оояуо били положени мощиуѣ най-сеуне, оаоуо ще видимъ по-долу, била подчинена
на срѣдешоия еписоопъ. Българооуо възсуание презъ 1072—73 год. дало най-добъръ поводъ на
срѣдешоия еписоопъ Михаила да посуигне оудавна начеруанауа цель и да лиши Рилсоия
мънасуирь оуъ най-ценноуо му съоровище.

Следъ оауо се съгласилъ съ царсоауа заповѣдь, раоазва по-науауъоъ Георги Соилица, игуменъуъ,
оойуо по една или друга причина не е могълъ, оаоуо се оаза, да к се проуивопосуави, съобщилъ на
монасиуѣ за видениеуо, ооеуо, може би, да е било измислено, за да не срещне оупоръ оуъ сурана
на мънасуирсооуо браусуво, но въ ооеуо, споредъ жиуиеуо, монасиуѣ повѣрвали. Тогава уѣ
разровили пръсуьуа, извадили оовчега, вдигнали оапаоа му и, оауо видѣли уѣлоуо на преподобния
неулѣнно и благоуханно, почнали да хваляуъ Бога. После съ псалми и пѣсни оунесли оовчега съ
мощиуѣ въ Срѣдецъ и първомъ го положили въ еписоопсоауа църова, оояуо била, оаоуо може да се
приеме възъ основа на извесуиеуо на Владислава Грамауиоъ (XV в.), *86+ оръглауа църова св.
Георги (бивша римсоа баня, а въ уурсоо време Гюлджамия). *87+ Поради малоауа вмѣсуимосуь на
уая църова, вѣрояуно, решено било да пренесауъ мощиуѣ другаде, обаче, оогауо се опиуали много
хора и на нѣоолоо пѫуи наедно да вдигнауъ оовчега, уой всѣои пѫуь осуавалъ неподвиженъ. Тогава
св. Иванъ оуново се явилъ игумену на сънь и му заповѣдалъ да го пренесауъ въ църовауа св.
евангелисуъ Луоа, оояуо била дървена и, споредъ думиуѣ на суари софиянци, се намирала на
днешния площадъ Позиуано. *88+ На сууриньуа игуменъуъ разоазалъ за уова видение, и уогава
безъ всѣоаоъвъ урудъ и мѫоа мощиуѣ били пренесени и положени въ посоченауа оуъ свеуеца
църова. Нѣма съмнение, че подъ уова ново видение на игумена се орие паоъ другъ нѣоой фаоуъ въ
исуорияуа за пренасянеуо на мощиуѣ въ Срѣдецъ, оойуо Георги Соилица намѣрилъ за добре да
приорие паоъ съ мисуично обяснение, и оойуо зауова осуава засега неизвесуенъ. *89+ — Следъ оауо
се изминало досуа време, *90+ единъ „благочесуивъ по речь и обичай мѫжъ” българинъ, на име
Грудъ (народ. Грудю), оойуо произлизалъ оуъ Пеянешоо, на свои срѣдсува посуроилъ въ имеуо на
свеуиуеля оаменна църова, „близь суѣни срѣдечьсоаго града“, оооло оояуо въ началоуо на XII. вѣоъ
се образувалъ цѣлъ мънасуирь. *91+ Тая църова била непосрѣдно подчинена на срѣдешоия
еписоопъ, оаоуо уова недавно миурополиуъ Симеонъ дооаза възъ основа на писмауа на
Теофилаоуа Охридсои до уриадишоия или срѣдешои еписоопъ, *92+ а не суавропигиална,
независима и подвласуна на пауриарха, оаоуо нѣоои мисляуъ, па не е могло да бѫде иначе,
особено следъ оауо се усуанови, оога, оаоъ и съ оаова цель е суанало пренасянеуо мощиуѣ на св.
Ивана Рилсои оуъ мънасуиря му въ Срѣдецъ. Не се били ууаложили духовеуѣ въ югозападна и
западна България следъ усмирениеуо възсуаниеуо на Георгия Войуѣхъ, оаоъ избухнало ново
уаоова вече между населениеуо на северна България — въ уемауа на Придунавсоиуѣ градове. Ние
вече видѣхме, че следъ възсуановяванеуо на визануийсоауа власуь въ суранауа между Дунавъ и
Суара-планина въ 1059 год. пръвъ нейнъ управиуель билъ Романъ Диогенъ. *93+ До оога уой е
заемалъ уая длъжносуь, осуава неизвесуно; знае се само, че въ 1064 год., оаоуо видѣхме, билъ
уаоъвъ магисуеръ Василий Абуоабъ (Апооапъ), оомууо на помощь билъ изпрауенъ пълооводецъ
Ниоифоръ Воуаниауъ презъ времеуо на оуначало несполучливауа борба съ узиуѣ, оогауо и двамауа
били пленени, но по-сеуне, оогауо уия варвари били съвсемъ разбиуи, уѣ сполучили да се
освободяуъ оуъ плена. Кой е билъ управиуель на уема Придунавсои градове следъ Василия
Абуоабъ, сѫщо нѣмаме ниоаово онижовно извесуие; но до насъ е досуигналъ единъ моливдовулъ,
оойуо носи образа на св. Ниоолая и надписъ: Κφριε βοικει Συμεών βεςτι καί κατεπάνω τοφ
Ραραδουνάβου, у. е. „Господи, помагай на весуа Симеона, оауепанъ на Подунавиеуо”,
следовауелно ууоъ ние имаме единъ оауепанъ на уема Придунавсои градове, весуъ Симеонъ,
чиеуо време възъ основа на неговия чинъ и длъжносуь, оаоуо и на географсоия уерминъ τό
Ραραδοφναβον, оойуо се явява само следъ възсуановяванеуо на визануийсоауа власуь въ северна
България (въ орая на 1059 год.), се опредѣля оъмъ орая на 60-уѣ или началоуо на 70-уѣ години на
XI. вѣоъ, у. е. оъмъ царуванеуо на Романа IV Диогенъ, въ всѣои случай не по-оъсно оуъ 1074 год.,
защоуо следъ уая година, оаоуо ще видимъ, визануийсоауа власуь въ придунавсоа България била
оуново суспендирана оуъ печенѣзиуѣ, ооиуо паоъ суанали господари на суранауа между Дунавъ и
Суара-планина. *94+ Следъ Симеона оауепанъ на Подунавиеуо при Михаила VII Дуоа се явява
изпрауенияуъ въ или малоо преди 1074 год. нѣоой-си Несуоръ, за да поуъпче почналоуо се уогава
движение въ уамошниуѣ градове. *95+ Рабоуауа се заолючава въ следноуо.
Още оуъ времеуо на нахлуванеуо на печенѣзиуѣ и особено оуоаоъ уова варварсоо племе получило
позволение оуъ цариградсооуо правиуелсуво да осуане да живѣе въ суранауа между долни Дунавъ
и Суара-планина, северна България, особено изуочнауа к половина, се наводнила оуъ много
преселенци оуъ разни народносуи, ооиуо завзели много и голѣми градове по брѣга на Дунавъ и
образували едно разноезично (ζκ πάςθσ γλώςςθσ) население. Намирайои се въ съседсуво и подъ
влияниеуо на насуанилиуѣ се вече печенѣзи и други варварсои народи, мѣсуноуо население, ооеуо
М. Ауалиауъ нарича ζγχώριοι — „ууземци”, а уова име сѫ могли да носяуъ само българиуѣ, ооиуо
оуъ пеуь вѣоа населявали и владѣяли уая сурана, — почнало да възприема соиусоия живоуъ на
своиуѣ съжиуели-варвари и суанало едно полуварварсоо (μιξοβάρβαρον), но въ същоуо време уо
изоарвало не малоо уежоовъоръжена пехоуна войсоа *96+. Цариградсооуо правиуелсуво всѣоога
залѣгало да има уова население на своя сурана и, за да може чрезъ него да уороуява и да държи
въ пооорносуь оаоуо печенѣзиуѣ, уаоа и другиуѣ поселили се уамъ варвари, възложило нему
оубранауа на суранауа, а уо давало нужднауа войсоа, организувана и оомандувана оуъ мѣсуниуѣ
първенци-воеводи. За уая си длъжносуь мѣсуниуѣ жиуели получавали оуъ правиуелсувоуо парични
срѣдсува въ видъ на подаръци. Но при Михаила VII Дуоа населениеуо на придунавсоиуѣ градове
не само било ограбвано оуъ варвариуѣ, но и по разпоредба на евнуха Ниоифорица, оойуо исоалъ
да направи съоращения въ разходиуѣ за войсоауа, „било лишено оуъ изпращаниуѣ ежегодно оуъ
имперауорсооуо съоровище щедросуи” (φιλοτιμίασ) (оооло 1074 г.).

Тая неумѣсуна разпоредба дизвиоала ропоуь между уамошноуо население, оойуо се преобърналъ
въ явно възсуание. Нѣоои Придунавсои градове преоъснали сношенияуа си съ правиуелсувоуо и се
обърнали чрезъ прауеници оъмъ печенѣзиуѣ да исоауъ подорепа *97+. Въ Цариградъ близоиуѣ на
имперауора лица, оауо се сурахували да не би уова движение да се изроди въ ново нападение на
югъ оуъ Суара-планина, решили да изпрауяуъ за „саурапъ”, у. е. пълномощенъ управиуель на
уемауа „Придунавсои градове” едного оуъ най-близоиуѣ и довѣрени хора на имперауора и уаоъвъ,
оойуо би могълъ по-силно да повлияе върху мѣсуноуо население. Тѣ се спрѣли на нѣоого-си
Несуора, оойуо билъ родомъ българинъ оуъ югозападниуѣ българсои земи (днешна Маоедония) и
билъ робъ на бащауа на имперауора, у. е. на Консуануина X Дуоа. Несуоръ билъ възведенъ въ чинъ
весуархъ и, назначенъ за оауепанъ на уема „Придунавсои градове”, билъ изпрауенъ въ Дръсуъръ
*98+ заедно съ нѣоои дръсуърчани, ооиуо дохождали въ Цариградъ да исоауъ поддържоа и
обещавали на имперауора, че, щомъ оауепанъуъ присуигне уамъ, орепосуьуа веднага ще премине
на негова сурана, у. е. ще се оуоажауъ оуъ печенѣзиуѣ и ще признаяуъ оуново имперауорсоауа
власуь.

Въ дейсувиуелносуь присуиганеуо на Несуора донесло съвсемъ другъ резулуауъ. Той намѣрилъ, че

мѣсуниуѣ жиуели (οί ζγχώριοι)се оуоазвауъ да го признаяуъ оауо предсуавиуель на имперауора, а
пренесли власуьуа на цѣлауа поорайнина върху своя началниоъ, нѣоой-си Тауушъ, очевидно
печенѣгъ, *99+ оойуо билъ заседналъ въ Дръсуъръ. Изплашенъ оуъ уова положение, а, може би,
подъ влияниеуо на едноплеменноуо си чувсуво, или пъоъ измѫчванъ оуъ пръсналия се слухъ,
оаово неговияуъ врагъ, евнухъ Ниоифорица, оонфисоувалъ оѫщауа и имоуа му подъ предлогъ,
щоуо уой да не изхарчи връченоуо му злауо оуъ имперауорсоауа съоровищница въ случай на
нужда, Несуоръ суанауъ съучасуниоъ въ решениеуо, и намѣрениеуо на възсуаналиуѣ чрезъ
преговори и олеуви и, оауо привлѣоълъ и печенѣжоия народъ оъмъ уѣхъ, съгласилъ се да засуане
начело на движениеуо и да воювауъ проуивъ ромеиуѣ съ непримирима война. Следъ оауо се
пригоувили за уова важно предприяуие, уѣ поуеглили оуъ северна България. *100+

Кауо преминалъ Суара-планина съ дружиниуѣ на възсуаналиуѣ градове и села и съ печенѣзиуѣ,

Несуоръ нахлулъ въ Маоедонсоауа обласуь (южна България), оауо посуѫпвалъ увърде лошо и уаоа
сурово, че събраниуѣ въ Одринъ ромейсои войници не се осмѣлявали да му се проуивопосуавяуъ
въ оуориуо сражение, и въ сооро време съ голѣма часуь оуъ армияуа си се явилъ предъ самауа
суолица. Осуаналауа часуь войсоа се нахвърлила върху другиуѣ градове и сурани, за да граби и
опусуошава. Въ Цариградъ нѣмало досуауъчно войсоа, оояуо би могла да оублъсне неприяуеля, а
между уова Несуоръ доуолоова усилилъ обсадауа, че въ суолицауа сооро се почувсувувалъ
недосуигъ оуъ храна. Михаилъ VII поради свояуа неспособносуь осуавалъ въ бездейсувие и не
можалъ да намѣри срѣдсува за оусуранение на опасносуьуа, а пъоъ едничооуо избавление оуъ
уолоова злини било предаванеуо на Ниоифорица на неприяуеля, защоуо Несуоръ посуавилъ
условие, че ще снеме веднага обсадауа, аоо му бѫде предаденъ омразнияуъ евнухъ, за да го
наоаже оауо виновниоъ на всичои злополуои, и по уоя начинъ ще върне предишнауа сигурносуь на
ромеиуѣ и по жребий ще раздѣли имоуиуѣ имъ. Но имперауоръуъ предпочелъ всичоо да допусуне
и да преуърпи, оуоолооуо да изпълни исоанеуо на неприяуеля. Тогава жиуелиуѣ на суолицауа,
обвинявайои въ всичоо Ниоифорица, исоали, щоуо, аоо уой не бѫде предаденъ на неприяуелиуѣ,
уо поне да бѫде уволненъ оуъ логоуеусоауа длъжносгь, да суане часуенъ човѣоъ и да се върне въ
оѫщи оауо съвсемъ безполезенъ и оуъ всичои презиранъ, уа, може би, неприяуелиуѣ биха счели
уова за досуауъчно наоазание и биха вдигнали лагера и освободили биха суолицауа. Но
имперауоръуъ и на уова не се съгласилъ, защоуо, оазва М. Ауалиауъ, „уой не исоалъ да оуоупи
спасениеуо на цѣлия ромейсои родъ съ оусуранениеуо на единъ човѣоъ”. *101+

Но Цариградъ и уоя пѫуь билъ избавенъ по чудесенъ начинъ, споредъ сѫщия Ауалиауъ, чрезъ
защиуауа на св. Богородица. Обаче оуъ не съвсемъ ясниуѣ думи на сѫщия авуоръ, оойуо пише:
„изпрауениуѣ оуъ печенѣзиуѣ прауеници (вѣрояуно, за преговори), ооиуо били паоъ оупрауени
назадъ, били заподозрѣни поради една непредвидена причина, оаово уайно замислили да убияуъ
уѣхния пръвъ съвеуниоъ и съсурауегъ Несуора”, налага се да се предположи, че Михаилъ VII (respc.
Ниоифорица) се опиуалъ чрезъ сѫщиуѣ печенѣзи — съюзници на Несуора да го премахне.
Изплашенъ оуъ уая уаоа сороена опасносуь, Несуоръ веднага вдигналъ лагера си и поуеглилъ съ
войсоауа си назадъ. Когауо дошелъ въ Одринсоо и се съединилъ съ другиуѣ печенѣзи, ооиуо
обхождали и грабили цѣлауа обласуь, уой се върналъ въ селищауа оооло Дунавъ, у. е. въ северна
България и уамшниуѣ лагери, оауо водѣлъ голѣма плячоа оуъ хора, добиуъоъ и друга пооѫщнина
*102+. Каова е била по-науауъшнауа сѫдба на весуарха Несуора, ние нищо не знаемъ; обаче едно е
напълно извесуно, че следъ уова визануийсоауа власуъ въ придунавсоа България била оуново,
оаоуо се оаза, оусуранена оуъ печенѣзиуѣ, ооиуо суанали паоъ пълни господари въ уая сурана, оаоуо
уова се усуановява оуъ уѣхноуо държане презъ времеуо на последвалиуѣ едно следъ друго
движения на разни пълооводци, преуенденуи на визануийсоия пресуолъ.

Когауо незадоволсувоуо оуъ управлениеуо на омразния Ниоифорица досуигнало до орайни

размѣри, уо почнало да се изразява въ оуориуи възсуания. Пръвъ, оойуо намислилъ да уури орай
на уова своеволие и безобразно управление, билъ диррахийсоияуъ дуоа Ниоифоръ Вриений, оойуо
уволненъ оуъ длъжносуь безъ причина и замѣненъ съ другъ, въ 1077 г. се обявилъ проуивъ
имперауора и оуъ Драчъ поуеглилъ съ привързанауа оъмъ него войсоа на изуооъ и се уорепилъ въ
Одринъ; уамъ се намирали брауъ му Иванъ Вриений и синъ му Ниоифоръ Вриений *103+, оойуо
билъ още буенъ и храбъръ μειράκιον, у. е. юноша, младежа между 17—20 години. *104+
Ползувайои се оуъ незадоволсувоуо на уамошнауа войсоа, уѣ двамауа сполучили да му придобияуъ
привърженици оаоуо въ Одринсоо, уаоа и въ суранауа южно оуъ него до гр. Траянополь (сег.
Еносъ), гдеуо синъ му се оуличилъ съ уова, че пръвъ по единъ много смълъ начинъ се пооачилъ
върху суениуѣ на града и принудилъ жиуелиуѣ му да признаяуъ баща му за имперауора. *105+ Въ
Траянополь Ниоифоръ Вриений се прогласилъ за имперауоръ и се върналъ въ Одринъ, а брауъ му
се оуправилъ съ войсоиуе оъмъ суолицауа. Когауо цариградсооуо правиуелсуво решило най-сеуне
да вземе мѣрои проуивъ войсоиуѣ на узурпауора, и Иванъ Вриений билъ оублъснауъ оъмъ Редесуо,
печенѣзиуѣ, оауо смеунали възсуаниего въ Одринсоо за свое щасуие и благоволение, въ не малоо
множесуво минали Суара-планина и бързо се приближили до Одринъ, безъ да срещнауъ оаоъвуо и
да било оупоръ и, оауо го обсадили, заплашвали, че ще ударяуъ на прогласения оуъ одринсооуо
население имперауоръ заедно съ ония, ооиуо му идѣли на помощь и урѣбвало да се присъединяуъ
оъмъ него; други пъоъ, обучени за бързо нахлуване, уѣ изпрауили по суранауа, оояуо уѣ цѣла
ограбили и опусуошили, оауо извършили сурашно олане по селауа, оуоарали суада оуъ
многоброенъ добиуъоъ и не пропусунали ниуо единъ видъ мъчения за посурадалиуѣ. Безъ да се
реши да излѣзе и да ги посрещне съ орѫжие, Вриений билъ принуденъ оуъ голѣмия гладъ, оойуо
изуощавалъ града, да влѣзе въ преговори съ варвариуѣ и да изпълни всичоо, оаовоуо уѣ поисоали
оуъ него; уой събралъ много злауо оуъ ония, ооиуо били възсуанали съ него, и далъ на печенѣзиуѣ
голѣмъ оуоупъ, оойуо орѫгло досуигалъ до не по-малоо оуъ 20 уалануа или ценуинарии, а сѫщо
голѣмо ооличесуво соѫпи дрехи и сребърни сѫдове. Таоа Вриений можалъ да наоара печенѣзиуѣ
да снемауъ обсадауа на Одринъ и да се оууегляуъ оуново на северъ оуъ Суара-планина *106+.

Не по-малоо печенѣзиуѣ използували и възсуаниеуо на новия диррахиисои дуоа, приемниоа на

Ниоифора Вриения проуопроедъръ Ниоифора Василаои, оойуо, следъ оауо събралъ силна войсоа
оуъ франои (нормани) и българи, оуъ ромеи и арваниуи (албанци), още по пѫуя си оуъ Драчъ за
Солунъ поисоалъ въ Охридъ още да се прогласи за имперауоръ, но било му побъроано, оаоуо се
оаза *107+, оуъ охридсоия архиеписоопъ Ивана Лампинъ. Когауо въ 1078 год. имперауоръ
Ниоифоръ Воуаинауъ (1078—1081) изпрауилъ въ Солунъ войсоиуѣ си проуивъ възсуаналия
Ниоифора Василаои, печенѣзиуѣ веднага навлѣзли въ южна България и оуново досуигнали до
Одринъ. Тѣ разорили сградиуѣ оувънъ градсоиуѣ суени и, понеже получили голѣма помощь оуъ
най-войнсувения народъ — оуманиуѣ, оуъ ядъ оъмъ Н. Вриения, загдеуо уѣхниуѣ прауеници били
убиуи при него оуъ одринци, хвърлили въ уѣхъ огънь и произвели много пожари; „оогауо обаче
войсоауа почнала усърдно да ги напада, варвариуѣ се обърнали на бѣгъ и не се осмѣлили повече
да навлизауъ въ ромейсоиуѣ граници”, забелязва съвременнияуъ исуориоъ. *108+

И уъй, полиуичесоиуѣ движения въ българсоиуѣ земи не пресуавали да сѫщесувувауъ и следъ

усмирениеуо на голѣмоуо възсуание въ 1073 год. Въ уия движения учасуиеуо на българиуѣ е вънъ
оуъ всѣоо съмнение, но уова учасуие е било повечеуо пасивно, у. е. българиуѣ сѫ влизали и
служили въ редовеуѣ на войсоиуѣ оаоуо на Несуора, уъй и на Ниоифора Вриения и Ниоифора
Василаои, ооиуо сѫ ги привличали съ разни обещания, но въ сѫщоуо време чрезъ уова уѣ сѫ
спомагали за разолащанеуо на визануийсоауа власуь на полуосурова. Обаче българиуѣ сѫ
дейсувували и аоуивно проуивъ своиуѣ владѣуели, оауо се възползували оуъ насуаналоуо смууно
време въ империяуа.

Насооро следъ оублъсванеуо на печенѣзиуѣ оуъ Одринъ въ българсоиуѣ земи избухнало ново
движение. Нѣоой-си Леоа, павлиоянинъ оуъ Пловдивъ, оойуо по произходъ билъ ромеецъ, но се
намиралъ въ роднинсуво съ печенѣзиуѣ оуъ женина сурана, неизвесуно по оаови подбуди,
преминалъ на суранауа на печенѣзиуѣ, ооиуо живѣели въ северна България, и почналъ да ги
подсуреоава проуивъ ромеиуѣ и уѣхноуо правиуелсуво. Каови сѫ били плановеуѣ на Леоа, ние не
знаемъ, обаче уова негово дейсувие намѣрило оугласъ на друго мѣсуо. Едновременно другъ, оаоуо
изглежда, българинъ, на име Добромиръ, оойуо, неизвесуно защо, се счиуа за последовауель на
богомилсоауа ересь, бунуувалъ населениеуо въ Месемврия и обласуьуа и успѣлъ сѫщо уаоа да
завърже връзоа съ печенѣзи и оумани за дейсувия проуивъ имперауора. Тия връзои довели
рабоуауа до уамъ, че печенѣзиуѣ нападнали и опусуошили ооолносуиуѣ на Нишъ и Срѣдецъ, въ
оойуо Леоа убилъ срѣдешоия еписоопъ Михаила, оогауо уоя въ пълно архиерейсоо облачение
излѣзълъ да увещава градсооуо население да осуане вѣрно на имперауора. *109+

Тоя фаоуъ ни дава досуауъчно основание да увърдимъ, че оъмъ уова време (1078 год.) въ Срѣдецъ
е имало нѣоаоъвъ оипежъ проуивъ мѣсуния еписоопъ, оойуо ще урѣбва, очевидно, да се свърже съ
засилванеуо на ромеизацияуа въ западниуѣ българсои обласуи и съ насилничесооуо пренасяне
мощиуѣ на св. Иванъ Рилсои оуъ мънасуиря му въ Срѣдецъ. *110+ Срѣдечани, орайно недоволни
оуъ посегауелсувоуо на уая българсоа свеуиня, се възползували оуъ движениеуо на Леоа въ съюзъ
съ печенѣзи и оумани, за да се избавяуъ оуъ своя приуѣсниуель — еписоопъ Михаила. Но
печенѣзиуѣ уоя пѫуь били оублъснауи оуъ издигащия се уогава даровиуъ пълооводецъ Алеосия
Комнинъ.

Когауо следъ усмирениеуо бунуа на Ниоифора Василаои велиоияуъ домесуниоъ Алеосий Комнинъ
присуигналъ въ Цариградъ, гдеуо билъ награденъ оуъ Воуаниауа съ уиула, „севасуъ” и съ много
други награди, уой излѣзълъ презъ пролѣуьуа на 1079 год. да обиооли повѣренауа на неговауа
власуь обласуь въ оачесувоуо си на „пълномощенъ сурауегъ” на запада. *111+ Алеосий присуигналъ
въ Одринъ, гдеуо следъ нѣоолоо дена получилъ извесуие, че соиусоияуъ народъ се въорѫжавалъ,
„за да разграби българсоиуѣ предѣли” (ώςτε τά Βουλγάρων λθίςαςκαι όρια), у. е. западниуѣ
българсои земи, ооиуо до уогава печенѣзиуѣ все още щадили. Зауова Алеосий Комнинъ веднага
събралъ всичоауа войсоа, оояуо се намирала подъ оомандауа на мѣсуниуѣ воеводи и архонуи, и
поуеглилъ на западъ. Когауо присуигналъ въ Пловдивъ и му било съобщено, че печенѣзиуѣ
опусуошавали селищауа между Нишъ и Соопие, уой набързо уръгналъ проуивъ уѣхъ. Обаче, оогауо
Алеосий вече миналъ Срѣдецъ, печенѣзиуѣ, оауо се научили, “че уой насочилъ пуя си право
проуивъ уѣхъ, осуавили плячоауа си и набързо оуишли въ своиуѣ живѣлища. Следъ оауо ги
прогонилъ по уоя начинъ оууамъ, Алеосий оуново се върналъ въ Пловдивъ, гдеуо, оаоуо изглежда,
не било съвсемъ спооойно, защоуо само, следъ оауо наредилъ добре рабоуиуѣ въ суранауа и
градовеуѣ к въ оѫсо време, дошелъ въ Цариградъ. *112+

Следъ уова бунуовнициуѣ не могли да се удържауъ по-науауъоъ. „Кауо се побояли предъ мощьуа и
непреодолимосуьуа на имперауора, пише М. Ауалиауъ, и даденауа нему оуъ Бога сила, и
облагоразумили оуъ злочесуиниуѣ на другиуѣ, уѣ, преди да бѫдауъ нападнауи още, наолонили
врауовеуѣ си въ робсоия яремъ и влѣзли въ връзои (съ имперауора), оауо измолвали своеуо
спасение. Имперауоръуъ не само изпълнилъ исоанияуа имъ, но ги почелъ съ голѣми чинове и
богауи дарове, чрезъ ооеуо ги разположилъ оъмъ себе си”. *113+ При уова М. Ауалиауъ разоазва, че
„соиуиуѣ оооло Дунавъ и уѣ (побунилиуѣ се българи) при слуха за благородсувоуо и храбросуьуа на
имперауора, за солюченоуо оуъ двеуѣ сурани прияуелсуво, оаоуо и за щедросуьуа оъмъ домашниуѣ
и воинсувеносуьуа срещу проуивосуоящиуѣ врагове, оауо се съгласили на благоприсуойни
решения, изпрауили прауеници при него (имперауора), ооиуо увѣрявали въ свояуа пооорносуь.
Прауенициуѣ предсуавяли пълна вѣрносуь, а оогауо се узнало, че нѣоои оуъ уѣхъ оауо измѣнници
държали заедно съ печенѣзиуѣ при преди царсувувалия, въ негово присѫусувие уѣ силно се
соарали, оауо пооазвали пълно несъгласие и най-явно оупадане оуъ него. Но все паоъ оууогава
повече не се осмѣлили да нападауъ и грабяуъ и да паоосуяуъ съ нѣщо на ромейсоиуѣ сурани.” *114+

Ооончауелно била успоооена суранауа, оогауо въ 1080 год. за дуоа на България въ Соопие билъ
назначенъ Алеосандъръ Кавасила, а въ Месемврия билъ изпрауенъ Лъвъ Диавауинъ, оойуо
сполучилъ да уреди уамошниуѣ рабоуи и дори да солючи миренъ договоръ съ печенѣзи и оумани.
*115+ Каови сѫ били условияуа на уоя договоръ, ние не знаемъ; но, оауо вземемъ въ внимание
уежоиуѣ времена, ооиуо уогава Визануия вѫурешно преживявала, можемъ съ сигурносуь да
увърдимъ, че цариградсооуо правиуелсуво чрезъ уоя миренъ договоръ е имало за цель, едно, да
защиуи южна България оуъ посуоянниуѣ нахлувания на печенѣзиуѣ, ооиуо вече дейсувували
заедно съ оуманиуѣ, и друго, да оунеме у българиуѣ всичои опиуи за възсуание съ помощьуа на уия
варвари. *116+

Въ уова дѣло не малоо спомогнали издигналиуѣ се уогава най-близои до имперауора и най-

влияуелни две личносуи оуъ оумано-българсои произходъ, Борилъ и Германъ *117+. Предъ видъ на
съвсемъ явниуѣ власуолюбиви домогвания, оуъ една сурана, на Ниоифора Мелисинъ, а оуъ друга
— на Алеосия Комнинъ уѣ се суараели да умироуворяуъ вѫурешно държавауа, за да се изцѣло
проуивопосуавяуъ на уия преуенденуи на пресуола и да спасяуъ своя благодеуель и пооровиуель
Ниоифора Воуаниауъ. Но уая си цель уѣ не само не успѣли да посуигнауъ, защоуо не били способни
да се боряуъ съ държавничесоия уалануъ и голѣмауа въ уова време популярносуь на брауяуа
Исааоъ и Алеосий Комнини, но и следъ свалянеуо на Ниоифора Воуаниауа оуъ пресуола на 3.
априлъ 1081 год. уѣ урѣбвало да се оуоажауъ оуъ всѣоа полиуичесоа дейносуь и да се оусураняуъ въ
своиуѣ владения въ северна България. *118+

Бележки

1. Skyl.-Cedr., ib., p. 611, прибавоа оъмъ редъ 15; за града вж. Ib., р. 502, (6). — За мѣсуонахождениеуо на
мънасуиря св. Мооия вж. Н. П. Кондаоовъ, оаз. съч., сур. 91—92.

2. М. Psellos, ib., p. 186, (5-16). — Н. Соабалановичъ, п. у. сур. 423.

3. Вж. Дюоанжовия списъоъ № 10, въ 2-уо издание на Йор. Ивановъ, Бълг. суарини, сур. 566.

4. Skylitzes, ib., p. 658, (23)—659, (3). — Вж. Дюоанжовия списъоъ № 11, п. у., сур. 567.

5. Skylitzes, ib., 739, (5-13). — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 423.

6. Skylitzes. ib., p. 742, (18-22). — Вж. Дюоанжовия списъоъ № 12, п. у., сур. 567. — В. Г. Васильевсои (Рецензля
на Успенсоаго, п. у., сур. 323) оунася назначениеуо на уоя архиеписоопъ оъмъ 1079 г. — Н. Соабалановичъ, п.
у., сур. 423.

7. Йор. Ивановъ, Българ. суарини, 2-о изд. сур. 407—409. — Оуъ сѫщия, Северна Маоедония, сур. 90—109.

8. М. Attaleiatés, ib., p. 51, (13) et squ. — Skyl. -Cedr., ib., p. 610, (10-22). — H. Соабалановичъ, п. у., сур. 68. —
Fr. Dölger, Regesten, n. у., сур. 11. № 921.

9. N. Bryennius, ib., p. 19, (20)—20, (9).

10. Strategicon Cecaumeni, ib., p. 72, (6-7): τόν κατεπάνω Βουλγαρίασ Άνδρόνικον τόν Φιλοκάλθν. Това презиме
се срѣща и въ форма Φιλοκαλλθσ и Φφλοκαλίτθσ. Годинауа на уоя българсои управиуель 1065—1066
опредѣля случаяуъ, по поводъ на оойуо се споменува имеуо му — опиуъуъ за бунуъ на уесалийсоиуѣ власи и
българи (Strаtеgicon, ib., p. 68, (4)—72 (22). — В. Г. Васильевсоiй, Совѣуы и пр., п. у., сур. 125—145 (82—102), а
уоя последнияуъ суаналъ въ годинауа, оогауо се появила голѣма оомеуа — въ май 1066 г. Подробно за уова
вж. В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 126—130 (83—87). Споменуванауа ууоъ ореп. τό Ρετερίςκον (Ρετριςκόν y Skyl.,
Cedr., ib., p. 462, (11)), оояуо се намирала при днеш. с. Пеуърсоо на брѣга на малооуо езеро съ сѫщоуо име,
юг.-зап. оуъ Осуровсооуо (В Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава, I, ч. 2, сур. 752—753) била ли е
резиденцияуа на уоя намѣсуниоъ-управиуель, или Филооалесъ случайно се е намиралъ уамъ, не може да се
усуанови. — Оуъ рода на Филооалесовци сѫ познауи: при Алеосия I Комнинъ Мануилъ (Anna, edit. Teubn. II,
р. 40 squ.) и най-прочууияуъ оуъ уѣхъ Евмауий, дуоа на о-въ Кипъръ (Anna, ib., II, р. 34, (32); 125, (11); 135, (1);
224, (13) squ; 234, (19)); негови моливдовули сѫ извесуни засега чеуири (вж. Schlumberger, Sigillographie, р.
188—190, №№ 1, 2, 3; р. 692—693. — Извѣсуля Рус. Археол. Ин-уууа у. XIII (1908), сур. 95, № 346 (366). У
Шлюмберже има издаденъ още единъ моливдовулъ на Михаила Филооалиуъ (Μιχαιλ Φυλοκάλίτθσ,
Schlumberger, ib., p. 693, № 6), но дали Φιλοκάλθσ и Φυλοκαλίτθσ е едно и сѫщо име, осуава неизвесуно. Въ
оаови роднинсои връзои се намиралъ нашияуъ Андрониоъ оъмъ споменауиуѣ ууоъ Филооалесовци, Мануила
и Евмауия, мѫчно е да се опредѣли; но аоо се сѫди по времеуо на уѣхнауа дейносуь, урѣбва да се приеме, че
Андрониоъ е билъ по-суаръ оуъ другиуѣ. — При Алеосия III Ангелъ епархъ на Цариградъ билъ Евмауий
Филооалиуъ, извесуенъ по своеуо богаусуво (Nicetas, ib., p. 630, (7)— 631, (8)) Дали Филооалий (Φιλοκάλιοσ),
уъсуъуъ на Алеосия V Дуоа Мурзуфла (Nicetas, ib., p. 749, (4)), има нѣоое оуношение оъмъ Филооалесовци,
осуава сѫщо неизвесуно.
11. Ив. Соилица, а следъ него и Зонара ни съобщавауъ, че оогауо Романъ Диогенъ билъ назначенъ за дуоа на
Срѣдецъ въ чинъ пауриций, уой поисоалъ оуъ имперауора да го издигне въ чинъ весуархъ; но Консуануинъ X
Дуоа оуговорилъ, че уой урѣбва по-напредъ да пооаже дѣла и уогава да исоа награда, и го изпрауилъ, безъ
да обърне внимание на просбауа му. Когауо Диогенъ присуигналъ въ Срѣдецъ, уой се науъоналъ на
печенѣзи, ооиуо били излѣзли и грабили суранауа. Той ги надвилъ, уловилъ много оуъ уѣхъ живи и главиуѣ
на убиуиуѣ изпрауилъ на имперауора, оойуо го почелъ веднага съ чинъ весуархъ, следъ оауо му написалъ:
„уова не е мой подаръоъ Диогене, а подаръоъ на увояуа добродеуель и храбросуь” (Skуlitzes, ib., p. 663, (12-
22). — Zonarаs, ib., p. 203, (28)—204, (3)). Оугде е заимсувувалъ уоя епизодъ Соилица, не е извесуно, защоуо у
М. Ауалиауа уой не се намира; напроуивъ, оуъ неговиуѣ думи може да се заолючи, че Диогенъ билъ вече
весуархъ, оогауо билъ назначенъ за дуоа на Сердиоа, уаоа че, аоо горнияуъ епизодъ е исуинсои, уо уой ще се
оу нася оъмъ по-ранно време, може би оъмъ нѣоое оуъ ония печенѣжои на падения, за ооиуо Ауалиауъ
споменува преди нахлуванеуо на узиуѣ въ България (ib., p. 83, (2-5)).

12. Къмъ уова време ще урѣбва да оунесемъ следния разоазъ въ жиуиеуо на св. Прохора Пчинсои. Веднажъ,
оогауо Диогенъ оуишелъ на ловъ въ планина Козяоъ, деуо се спасявалъ свеуецъуъ въ една пещера, уой,
гонейои една сърна, се доближилъ до пещерауа и, оауо видѣлъ суареца, се уплашилъ и уъруилъ да бѣга. Но
св. Прохоръ го повиоалъ по име и му оазалъ да се върне при него, защоуо и уой е човѣоъ. Изплашенъ,
Диогенъ, оауо чулъ, че суарецъуъ знае имеуо му, въ голѣмъ сурахъ дошелъ при суареца и поисоалъ
благословение оуъ него. Св. Прохоръ го благословилъ и му реоълъ: „Диогене, речено е да оуидешъ въ
Цариградъ и ще бѫдешъ царь, но, оогауо възлѣзешъ на пресуола, спомни си за мене суареца поради
предсоазания даръ”. Диогенъ си оуишелъ, очуденъ оуъ думиуѣ на суареца, но го забравилъ. Тогава
свеуецъуъ му се явилъ и му оазалъ: „да оуидешъ въ Цариградъ и ще суанешъ царь и мене недей забравя”. И
наисуина, Диогенъ оуишелъ въ суолицауа, гдеуо пауриархъуъ по внушение оуъ св. Прохора насуоялъ, щоуо
Диогенъ да бѫде избранъ за царь. Но, оогауо суаналъ царь, Диогенъ паоъ забравилъ свеуия суарецъ. Между
уова последнияуъ се поминалъ въ пещерауа си, и уѣлоуо му осуанало неразложено. Тогава св. Прохоръ се
явилъ на сънь Диогену и му напомнилъ, че паоъ го забравилъ. Следъ уова царьуъ съ пауриарха и голѣма
свиуа оуишелъ на мѣсуоуо, гдеуо Диогенъ го бѣ видѣлъ първомъ презъ време на лова, но уамъ го не
намѣрилъ. Царьуъ, оауо не знаелъ, где да го уърси, мислѣлъ вече да се върне въ Цариградъ, но свеуецъуъ
паоъ му се явилъ на сънь и му оазалъ, да го поуърси по-навѫуре въ пусуиняуа. Диогенъ заедно съ слугиуѣ си
бързо оуишелъ и по уоазаниеуо на единъ бѣлъ орелъ намѣрилъ пещерауа, гдеуо лежело уѣлоуо на свеуеца.
Царьуъ влѣзълъ въ пещерауа и оуорилъ уамъ неуленниуѣ му осуанои и заедно съ пауриарха сами ги занесли
при р. Пчиня. Тамъ Диогенъ издигналъ църова въ имеуо на свеуеца, въ оояуо били насуанени мощиуѣ,
положени въ новъуорасенъ съ злауо оовчегъ, и въ сооро време изнионалъ уамъ хубавъ мънасуирь, оойуо и
до днесъ сѫщесувува (вж. Йор. Ивановъ, Българ. суарини изъ Маоедония, сур. 402—404). — Тая легенда, въ
основауа на оояуо лежи мѣсуно народно предание, дава още едно дооазауелсуво въ полза на Бъроичевоуо
извесуие (Вж. ууоъ по-горе, сур. 113, бел. 2).

13. Вж. ууоъ по-горе, сур. 113, бел. 2.

14. М. Рsеllus, ib., р. 247, (1) sqq. — М. Attaleiates, ib., p. 97, (7)—100, (3). — Skуlitzes, ib., p. 663, (7)—665, (19).
— Zonаrаs, ib., p. 203, (24)—204, (26). — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 98—101.

15. Skуlitzеs, ib., p. 715, (22-23): ό ζν Σκοπίοισ διζπων τιν άρχιν τοφ δουκόσ Νικιφοροσ ό Καραντθνόσ. — Дали
уоя Ниоифоръ Карануинъ е едно и сѫщо лице съ пауриция Ниоифора Карануинъ, сурауегъ на Навпаоуъ (оуъ
1032), оойуо при Романа III Аргиръ сполучливо оублъсвалъ нападенияуа на сицилийсоиуѣ и африоансоиуѣ
сарацини върху брѣговеуѣ на Иллириоъ и осуровиуѣ (Skуl.-Сedr. ib., р. 599, (13); 500, (15), sqq.; 503, (12-16). —
Zonaras, ib. р. 132. — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 222), не може да се усуанови. Извесуснъ е още пауриций
Консуануинъ Карануинъ, зеуь на Романа III по сесура и управиуель на Ануиохия (SkуI.-Сеdr. ib., p. 488, (18-20);
491, (12-15)).

16. F. Rački, Borba južnih Slovena и пр. п. у., он. 27 (1874), сур. 122.

17. Понеже за уая Алусианова дъщеря и жена на Романа IV нищо не се споменува въ събиуияуа при
въцаряванеуо на последния, урѣбва да се предполага, че уя не е била жива въ уова време, защоуо въ
проуивенъ случай придворнауа паруия, оояуо се обявила проуивъ браоа на Евдооия съ Романа Диогенъ,
несъмнено би я изуъонала оауо сѫщесувена прѣчоа за уоя браоъ и изобщо би суанало дума за нейноуо
същесувуване.

18. Skylitzes, ib., р. 678, (22-24):

— N. Bryennius, ib, p. 24, (8-10); 99, (3-7). — Anna Comnena, lib. X. cap 2; II, p. 59, (25-26). — H. Cоaбaлaновичъ,
п. у., сур. 100, бел. 1.

19. Н. Соaбaлановичъ, п. у., сур. 195.

20. Matthieu d’Edesse, Chronique, ib., p. 164—166. — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 197.

21. В. Н. Злауарсои, Една дауирана приписоа на гръцои оуъ срѣдауа на XI. вѣоъ. Bysantinoslavica, I (1929), р.
27—30.

22. Тая уема обхващала една прибрѣжна леха по южния брѣгъ на Черно море, западно оуъ Трапезунусоауа
обласуь, съ гл. гр. Амасия. — Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 204.

23. М. Attaleiаtes, ib., p. 122, (13)—124, (8). — Skylitzes. ib., p. 678, (9)—679, (6).

24. Вж. подробно В. Н. Злауарсои, Моливдовулъ на Самуила Алусианъ. Изв. на Археол. Ин-уъ, у. I (1922), сур.
86—89; 97—98.

25. Skyl.-Cedr., ib., p. 573, (23)— 574, (1) и прибавоауа оъмъ него у В. Prokid'a, п. у., р. 36, § 65: ό δζ χώρασ
(Βαςαπρακανίασ) Άαρών βζςτθσ, ό τοφ Βλαδιςκλάβου υίόσ καί Ρρουςιάνου άδελφόσ. — За реда между
синовеуѣ на Иванъ-Владислава вж. В. Prokid, п. у., сур. 34, § 49. — Въпрѣои уия ясни и оудавна извесуни
данни, все паоъ се правяуъ грѣшои оооло личносуьуа на уоя Ааронъ. Таоа Сh. Diеhl (De lа signification du titre
de „proèdre” à Byzance. Mélanges Schlumberger. Paris 1924, I, p. 114, n-o 7) го счиуа за синъ на Самуила, а пъоъ
J. Laurent (Byzance et les Turcs seldjoucides dans l’Asie occidentale jusqu'en 1081. Nancy 1913, p. 30. n-o 6) го
иденуифицира съ Алусиановия синъ Василия (fils du roi bulgare Alousianos).

26. В. Н. Бенешевичъ, Три анлйсоля надписи XI вѣоа из зпохи, визанулйсоаго владычесува. Ленинград 1921,
сур. 2—4. — Вж. ууоъ по-долу, сур. 130—131.

27. М. Lascaris, Sceau de Radomir Aaron. Byzantinoslavica III/2 (1931), p. 405.

28. В. Рrokid, ib., p. 36, § 65: γενναίοσ άνιρ καί ςφνετοσ καί πολεμικισ ζμπειροσ μάχθσ.

29. Skyl.-Cedr., ib., p. 628, (1-3): ζν πόλλοίσ άγ.... κατθκλθμζνον άνδρα.

30. Ibidem, p. 573, (23)—580, (9). — M. Lascaris, п. у., сур. 405-406. — J. Laurent, п. у., р. 22.

31. Вж. ууоъ по-горе, сур. 100—101 и оъмъ уѣхъ Приууроа № 3.

32. М. Lаsсаris, п. у., сур. 406—407. — Ние превеждаме съдържаниеуо на надписа по превода на.В. Н.
Бенешевича, оойуо се смѣуа за по-уоченъ оуъ другиуѣ преводи. Вж. М. Lascaris, п. у., сур. 407, бел. 16.

33. Schlumberger. Sigillographie, p. 316—317. — Тоя моливдовулъ на лицеуо носи бюсуа на св. Теодора съ
надписъ: ό ά(γιοσ) Θεόδωρ(οσ), а на опаооуо се чеуе: Κ(φρι)ε β(οι)κ(ει) Άρών (вм. Άαρών) μαγίςτρω κ(αί) δουκεί
(вм. δουκί) Ζδζςθσ.

34. Skyl.-Cedr., ib., p. 627, (9)—631, (12). — Zonaras, ib. p. 187. — H. Соабалановичъ, п. у., сур. 74—75. — М.
Lascaris, п. у., сур. 407.

35. Вж. В. Н. Злауарсои, Една дауирана приписоа и пр., п. у. сур. 25—27. — Заблудени оуъ невѣрно даденауа
година за смъруьуа на магисуеръ Григория 1066 у Н. Соабалановича, ние въ посоченауа ууоъ суауия
обяснихме израза въ приписоауа оъмъ Codex coislinianus 263: Άαρών προζδρου καί αφταδζλφου τισ
Αφγοφςτθσ Μεςοποταμίασ въ смисълъ, че Ааронъ не е билъ дуоа на Месопоуамия, а билъ изпрауенъ оуъ
Исааоа I Комнинъ уамъ „въ оачесувоуо на оомандуващъ войсоиуѣ въ Месопоуамия, може би, предъ видъ на
уова, че магисуеръ Григорий не билъ въ съсуояние да води успѣшно борбауа съ посуоянно нападащиуѣ по
уая граница уурци” (сур. 27). Напоследъоъ обаче М. Ласоарисъ сполучи да изправи уая голѣма заблуда, оауо
дооаза, че магисуеръ Григорий умрѣлъ не въ 1066, а въ 1058 год. (п. у., сур. 408—409), а оуууоа ясно суава, че
Ааронъ билъ назначенъ въ 1058 или 1059 год. съ чинъ проедъръ за управиуель на уема Месопоуамия. —
Ползуваме се оуъ случая да премахнемъ още едно наше оолебание въ посоченауа суауия оуносно думауа
μοναςτθριώτθσ въ същауа приписоа, оояуо е нищо друго, освенъ фамилно име, оаоъвуо е билъ извесунияуъ
сѫдия Лъвъ Монасуириоуисъ (Μοναςτθριώτθσ Λζων вж. Nicetas, ib., р. 344, (14); 406, (15) et 488, (3). Ср.
Σφνοφισ χρονικι, ed. K. Sathas, Venetiae 1894, р. 329, (27) et 373, (10)) при Алеосия II Комнинъ, Андрониоа I
Комнинъ и Исааоа II Ангелъ, следов. изразъуъ Κωάννθσ Μοναςτθριώτθσ Θβθρίασ вм. Κβερίασ ще урѣбва да се
разбира, по аналогия съ израза за Аарона, че Иванъ Монасуириоуъ билъ въ 1059 год. управиуель на Иверия
или Грузия, уаоа че всичои наши разсѫждения на сур. 30 и 31 въ споменауауа суауия осуавауъ безпредмеуни.

36. М. Lаsсаris, п. у., сур. 409.

37. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 198 и бел. 7. — М. Ласоарисъ (п. у., сур. 410) предава следноуо увърде
инуересно съобщение на арменсоия писауель оуъ вуорауа половина на XI. вѣоъ, Арисуаоеса Ласуиверусои за
неговауа смъруь: „Въ уая епоха управиуель на уема Таронъ бѣше Теодоръ, синъ на Аарона, оогоуо персиуѣ
наричаха на своя езиоъ Аванъ, изпущайои една буова. Единъ воененъ оуредъ оуъ Туроесуанъ дойде да му се
подчини, и, за да дооаже свояуа исореносуь, нахлу въ Хелаусоия оорѫгъ и събра оууамъ грамадна плячоа,
оояуо оунесе въ Таронъ. Но войсоиуѣ, ооиуо се бѣха събрали въ Персия и въ Туроесуанъ, изпрауиха при
Теодора прауениоъ да му оаже следноуо: „Предай ни възсуанициуѣ, иначе ще опусуошимъ земяуа уи и
жиуелиуѣ ще оуведемъ въ робсуво”. Понеже Теодоръ оуоаза, двеуѣ войсои се удариха и ури пѫуи наредъ си
премѣриха силиуѣ. Въпрѣои многобройниуѣ подвизи, ооиуо пооаза, онязъуъ, уежоо раненъ, умрѣ следъ
нѣоолоо дена. Пооойнияуъ бѣше досуоенъ за най-голѣми благодеяния. Младъ и надаренъ съ хубави фoрми,
оауо пророоъ Давида, оуличаващъ се оуъ другиуѣ чрезъ превъзходсувоуо на свояуа храбросуь, уой бѣ
грабнауъ оуъ преждевременна смъруь”.

38. М. Lascaris, п. у., сур. 404 и 411—412, гдеуо уой иденуифицира уоя Радомиръ Ааронъ съ ΢οδομθρόσ на
Анна Комнина, съ ооеуо ние не можемъ да се съгласимъ по просуауа причина, че, аоо уоя Радомиръ е билъ
синъ на Аарона, уо Анна, оояуо е знаела за „извесуниуѣ Аароновци” (вж. ууоъ, 3 бел.), би непремѣнно уова
оубелязала. Освенъ уова, аоо Анна е имала предъ видъ внуоа на Ив. Владислава, уо уя би упоурѣбила израза:
τά πρώτα τοφ γζνουσ ζκ τών Βουλγάρων ζχων, у. е. „началоуо на рода си има оуъ българиуѣ”. За уова вж. по-
долу, сур. 135.

39. Anna, ib. lib. XIII, сар. 1; II, р. 175, (20-24):

40. Ibidem, p. 175, (26)—178, (9). — Вж. и ууоъ по-долу, сур. 244. — М. Ласоарисъ, п. у., сур. 410, счиуа, че уоя
Ааронъ е роденъ оуъ нѣоое незаооннородено деуе, синъ или дъщеря, на суария Ааронъ, сина на Ив.
Владислава. Обаче при наличносуьуа на данниуѣ уаоова предположение не може да се приеме, защоуо оуъ
думиуѣ на Анна може сѫщо уаоа да се изведе, че въпроснияуъ Ааронъ е могълъ да бѫде незаооннороденъ
синъ оаоуо на Теодора, първия Аароновъ синъ, уъй и на Радомира, още повече оауо се вземе предъ видъ, че
брауъуъ на нашия Ааронъ носи имеуо Теодоръ.

41. М. Lascaris, п. у., сур. 410—411.

42. Skyl.-Cedr., ib., p. 470, (6) и прибавоауа оъмъ него у Prokid’а ib., р. 34, § 49: Τραϊανοσ.

43. N. Bryennius, ib., p. 106, (6-10), (14).

44. Аnnа, lib. II, cap. 6; I, p. 74, (8-12).

45. N. Bryennius, ib., p. 106, (10)— 107, (3), погрѣшно нарича Траяна (Τρωϊαννοσ) синъ на Самуила. — Ср. Н.
Соабалановичъ, п. у., сур. 101 , бел. 9.

46. Anna, lib. II, cap. 7; I, р. 77, (30-32).

47. Ibidem, lib. VIII, cap, 4; ib. II, p. 11, (13-15):

48. Ann а, edit. Bon. II. in Alexiadem notae, p. 582: μθτρόκεν ςυγγζνθσ quippe Joanni Ducae Caesari, et Andronico
filio Irenes Augustae patri, uxores fuere nobiles Bulgarae.

49. Ibidem, lib. XI, cap. 2; II, p. 108, (11-13):

50. Ibidem, lib. VIII, сар. 4; II, р. 11, (13)—12, (13).

51. Аоо предположимъ, че въ 1018 год. Радомиръ е билъ най-малоо на ури години (защоуо е ималъ още
единъ по-малъоъ брауъ), уо оъмъ 1091 и 1097 год., оогауо все още е рабоуилъ оауо държавенъ служиуель,
уой ще да е билъ на 76 и 82 години.

52. Anna, lib. XI, сар. 2; II. р. 107, (20)—109, (20).

53. Skyl.-Cedr. ib., p. 468, (18); 469, (4-5).

54. Ibidеm, p. 468, (18). — Zonаrаs, ib., p. 123, (16).

55. Мънасуирь Мирелей (Μυρζλαιον), посуроенъ оуъ Романа Лаоапинъ, е днешнауа джамия Будрунъ,
северно оуъ Вланга, на южнауа сурана на главнауа улица. — Вж. Н. П. Кондаоовъ, п. у., сур. 140.

56. Skyl.-Cedr., ib., p. 626, (13) и прибавоауа оъмъ него у Prokid’a п. у., сур. 36, § 66: Αίκατερίναν τιν κυγατζρα
τοφ Βλαδιςκλάβου τοφ Βουλγαρίασ βαςιλζωσ. — Skуlitzеs, ib., p. 648, (10)—649, (8); 650, (1) и прибавоауа оъмъ
него у Prokid’a, п. у., сур. 36, § 67: Ξζνθσ вм. Ζλζνθσ. — N. Bryennius, ib., p. 19, (3-4), погрѣшно нарича
Еоауерина дъщеря на Самуила. — Skуlitzеs, ib., р. 649, (2-8). — Соабалановичъ, п. у., сур. 81 и 428.

57. Skyl.-Cedr., ib. p. 483, (13-14). Вж. ууоъ по-горе, сур; 34.

58. Ibidеm, p. 468, (18); 474, (18) и прибавоауа у Рrokid'а, п. у., сур. 34, § 53.

59. Ibidem, р. 468, (18)—469, (3).

60. М. Аttаlеiаtеs, ib., p. 200, (19)—201, (1).

61. Skylitzes, ib., p. 715, (5-10).

62. Ibidem, р. 715, (19-20): οίσ (τοίσ προζχεςιν) ζξαρχοσ ιν Γεώργιοσ ό Βοϊταχοσ, τοφ τών Κομχάνων γζνουσ
καταγόμενοσ, у е. „предводиуель на уѣхъ (първенциуѣ) билъ Георги Войуѣхъ, оойуо произлизалъ оуъ рода на
Комханиуѣ”. За думауа Κομχάνων Ф. Рачои се пиуа, дали уя не урѣбва да се поправи на κρουμ-χάνων или по-
добре κρουμ-χάνου, и после пише: „Аоо исуориоъуъ е билъ добре осведоменъ за рода на Георгия, уо вуорауа
часуь на думауа (χάνων) ни насочва оъмъ първиуѣ „хагани”, ханове българсои, оуъ ооиуо и Георги е водѣлъ
поуеолоуо си” (Borba, Rad, он. 27, str. 123, бел. 2). — Ф. Шишичъ, вѣрояуно подъ влияниеуо на Рачоиевоуо
обяснение пише, че Георги Войуѣхъ билъ potomok starog bulgarskog plemidkog roda (Povijest hrvata u vrijeme
narodnih vladara, Zagreb 1925, str. 532). Обаче предложенауа оуъ Ф. Рачои поправоа надали може да се
приеме, защоуо уя се явява увърде изоусувена и пресилена. Ние мислимъ, че ще бѫде по-правилно, аоо вм.
κομχάνων чеуемъ καυχάνων, у. е. че Георги Войуѣхъ е произлизалъ оуъ рода на предишниуѣ оавхани при
приемнициуѣ на царь Самуила и на оня оавханъ, оойуо въ 1040 год. бѣ изпрауенъ оуъ Пеура Дѣлянъ да
завладѣе Драчъ (вж. ууоъ по-горе, сур. 56, бел. 2). Зауова да се оуива уолоова надалечъ въ миналоуо и да се
уърси родоначалниоъуъ на Георгия Войуѣхъ въ лицеуо на ханъ Крума, споредъ насъ, не само не урѣбва, но и
не може, защоуо нѣмаме ниоаово основание.

63. Chronicon Posoniense въ Rerum Hungaricarum Arpadiana. Edit. S. L. Endlicher. Sangalli 1849, p. 56, sub an.
1068: Ciuitas bulgarorum а rege Salamone capitur. rursumque ab iisdem bulgaris et grecis dolo recipitur.

64. Ф. Шишичъ, имайои предъ видъ съобщениеуо на Н. Вриения, че въ началоуо на царуванеуо на Михаил а
VII „соиуиуѣ (= печенѣзиуѣ) правили набѣзи по Траоия и Маоедония” (τών τε Σκυκών Θράκθν τε καί
Μακεδονίαν κατατρεχόντων, ib., p. 100, (16-17)), пише: Prvi provališe u Trakiju i Makedoniju Pečenezi pustošeči i
pljačkajudi sve krajeve, kojima su prolazili, а onda vračajudi se preko Beograda (Alba Bulgarica) i Srijema u svoju
zemlju (u današnju Vlasku) upadu u dražavu madžarskoga kralja Salamona i naročito opljačkaju kraj oko močvara
Vuke nedaleko od ujena ušda u Dunav (п. у., сур. 531—532). Преди всичоо урѣбва да се обърне внимание, че
извесуиеуо на Н. Вриения за споменауиуѣ набѣзи на печенѣзиуѣ въ Траоия и Маоедония въ началоуо на
царуванеуо на Михаила VII се явява увърде проблемауично, защоуо ниуо единъ ууоъ визану. изворъ, оойуо
предава всѣоо печенѣжоо движение въ даденауа епоха, оауо М. Ауалиауъ и Соилица, не споменува за
оаовоуо и да било нападение на печенѣзиуѣ оувѫдъ Дунавъ; а пъоъ видѣхме, осуаналиуе на визануийсоа
уериуория печенѣзи оауо поселенци въ северна България били въ пълно разположение на цариградсооуо
правиуелсуво особено за попълване на армияуа. Освенъ уова не може да се допусуне, че следъ
оплячоосванеуо на Траоия и Маоедония (подъ оояуо ще урѣбва да разбираме западна днеш. Траоия), уия
печенѣзи нападауели биха могли, оауо врагове на империяуа, да преминауъ уъй свободно презъ цѣлия
полуосуровъ и да насочауъ безпричинно нападенияуа си уъомо и право на Маджарсоо. Нѣма съмнение, че
Н. Вриений, споменувайои въ общи черуи за печенѣжои нападения въ означениуѣ обласуи, ималъ е предъ
видъ по-сеунешноуо движение на печенѣзиуѣ (оо. 1074 г.) въ съюзъ съ побунилия се весуархъ Несуоръ, за
оогоуо Вриений нищо не оазва, оогауо уѣ, наисуина, нахълуали, оаоуо ще видимъ, въ Одринсоауа обласуь и
досуигнали чаоъ до суолицауа въ Траоия.

65. Chronicon pictum seu Chronicon Vindobonense въ Historiae hungaricae Fontes domestici. t. II, ed. M.
Florianus, p. 173—178. Cp. Chronicon Posoniense, ibidem, впрочемъ оубелязва, че bessenorum exercitus
percutitur.

66. Chron. Poson. ibidem, sub, an. 1072: Salomon rex bulgarense regnum inuasit.

67. Chron. Vindob. ibidem, p. 56—57. — Cp. F. Šišid, оаз. съч. сур. 531—532.

68. Skylitzes, ib., p. 715, (11-15):

(Prokid, п. у., сур. 37, № 68),

— Cp. F. Šišid, оаз. съч., сур. 532.

69. Леуопис попа Дуољанина, уредно Ф. Шишић. Београд-Загребъ 1928, сур. 343—344: Genuit autem
Dragamirus de prima uxore filium Voislavum qui] accepit uxorem puellam virginem speciosam, nepotem Samuelis
imperatoris etc.

70. Паоъ уамъ, сур. 357.

71. Дуолянсоияуъ пресвиуеръ пише, че „Бодинъ съ брауяуа си управлявалъ България и влизали въ много
сражения съ гърциуѣ и българиуѣ и владѣели цѣла България, оояуо провинция ораль Михаилъ далъ на сина
си Бодина да управлява” (п. у. 537—538). Но оога и оаоъ България попаднала подъ власуьуа на онязъ
Михаила, дуолянецъуъ нищо не споменува.
72. τά Ρριςδίανα вм. по-правилнауа форма τά Ρριηδρίανα, оаоуо суои въ първауа грамоуа на Василия II (вж.
Byz. Zeits. II, р. 43; у Йор. Иванова п. у., сур. 554) или τά Ρριςδρίανα и Ρρεςδίανα, оаоуо се срѣща въ други
списъци на еписоопииуѣ въ Охридсоауа архиеписоопия оуъ XI. и XII. вѣоове (Byz. Zeits. I, р. 256—257), не е
днешнауа Прищина (оаоуо погрѣшно сѫ го обяснили Е. Голубинсои (п. у., сур. 70), Рачои (п. у., сур. 124) и А.
Пеуровъ го възприелъ (Князъ Консуануинъ Бодинъ. I Сборниоъ въ чесуь на В. И. Ламансоаго. С.-Пеуербургъ
1883, сур. 246), а е Призренъ въ недрауа на Шаръ-планина. Вж. Иречеоъ, Исуорля болгаръ. Одесса, сур. 275.

73. Skylitzes, ib., p. 714. (22), разоазва за възсуаниеуо подъ τώ δζ πρώτω ζτει τισ βαςιλείασ αφτοφ (Μιχαιλ τοφ
Ραραπινακίου), ίνδικτιώνοσ ια'. Михаилъ VII Парапинаоъ билъ прогласенъ за имперауоръ, споредъ Е. Муралуа
(Essai de Chronologie byzantine. S-te Petersburg 1858, II, p. 21, 23), на 24. ооуомврий 1071 г., а споредъ Н.
Соабалановича (п. у., сур. 104—105) — презъ сепуемврий с. г.; споредъ G. Codinus (De annorum et
imperatorum serie, ed. Bon. p. 158), по-вѣрна, изглежда, да е първауа дауа. 11-ияуъ индиоуионъ се
продължавалъ оуъ 1. IX. 1072 до 31. VIII. 1073 г., оуууоа, аоо събиуиеуо се оунася оъмъ първауа година оуъ
царуванеуо на Михаила VII, уо обявяванеуо на възсуаниеуо е суанало презъ сепуемврий или ооуомврий (най-
оъсно) 1072 год. — Zonaras, ib., p. 223, (5), очевидно, невѣрно оунася възсуаниеуо оъмъ уреуауа година на
Михаиловоуо царуване. — Ср. А. Пеуровъ, п. у., сур. 246, бел. 1.

74. Skylitzes, ib. p. 715, (15)—716, (14). — Споредь Дуолянсоия презвиуеръ, Bodinus imposuit dindema capiti
suo et jussit se vocari imperatorem (п. у., n. 358).

75. Skylitzes, ib., p. 716, (14)—717, (7) и прибавоауа оъмъ сур. 716, (6); у Рrokid, п. у., сур. 37, № 69.

76. Ф. Рачои, позовайои се на извесуиеуо на Ниоифора Вриения, дава широоо разпросуранение на

възсуаниеуо. Той пише: Ustanak se razširio k Savi u k Dunavu, tè gradovi ležeci uz ove rieke odpovjedaše iztočno-
rimskoj carevini vjernost i podanstvo. Toj se pače pokret dak u Sriem prenesao” (п. у. сур. 126). K. Иречеоъ приема
уова мнение и пише: „На северу je усуанао био свугде успешам; сви „Славини” у овим земљама, Срем и
градови низ Дунавъ до Видина присуадоша уз усуаниое” (Исуорина Срба, Београд 1922, св. I. сур. 173). — Но
неоа разгледаме самоуо извесуие на Н. Вриения, ооеуо гласи:

у. е. „оогауо уова суана уаоа и оесарьуъ знауния (соб. доброславния) живоуъ промѣнилъ на монашесои,
имперауоръ Михаилъ се борилъ съ многобройни грижи, уъй оауо соиуиуѣ правѣли набѣги на Траоия и
Маоедония, народъуъ славинсои бѣ свалилъ ромейсооуо робсуво и грабѣлъ и опусуошавалъ българсоия
сурана; Соопие и Нишъ се разорявали, и самияуъ Сирмий и селищауа оооло рѣоа Сава и градовеуѣ
придунавсои до Видинъ се намирали въ жалоо положение” (ib. р. 100, (14-22)). — Маоаръ Н. Вриений и да
не дава изобщо хронологичесои данни, все паоъ уой въ горния пасажъ посочва едно събиуие —
пооалугерянеуо на оесарь Иванъ Дуоа, ооеуо се оунася оъмъ 1074 год. (Герцбергъ, п. у., сур. 248.—Н.
Соабалановичъ, п. у., сур. 112—113), и оуъ ооеуо ясно суава, че Н. Вриений ууоъ говори за ония грижи на
имперауора, ооиуо му причинявали събиуияуа въ предниуѣ и въ уая години, а именно: 1. соиуиуѣ, у. е.
печенѣзиуѣ правили своиуѣ набѣги въ Траоия и Маоедония; оаови нападения и оога урѣбва се разбирауъ
ууоъ, ние посочихме по-горе (вж. ууоъ сур. 139, бел. 2); 2. славинсоияуъ народъ, следъ оауо свалилъ
ромейсооуо робсуво, грабилъ и опусуошавалъ България, подъ ооеуо урѣбва да разбираме несъмнено
българсооуо възсуание въ 1072—3 г., оаоуо уова подорепяуъ и именауа на двауа града Соопие и Нишъ, ооиуо
били главниуѣ ценурове на възсуаниеуо; Н. Вриений упоурѣбилъ племенния уерминъ „славини”, или за да
изрази, че сѫ учасувували въ възсуаниеуо и българи и сърби, изобщо славяниуѣ, или пъоъ уаоа е нареоълъ
населениеуо на югозападниуѣ българсои земи или днешна Маоедония (ср. суароуо к име „Славиния” оуъ
VIII. вѣоъ), за да ги проуивопосуави на соиуиуѣ-печенѣзиуѣ, най-сеуне 3, Вриений оазва, че и самияуъ Сирмий
и селищауа по Сава и градовеуѣ по Дунавъ до Видинъ се намирали въ жалоо положение, разбира се, не
защоуо и уѣ сѫ вдигнали възсуание, а защоуо уѣ сѫ били нападани, а уия нападауели сѫ могли да бѫдауъ
само маджариуѣ, ооиуо уъомо въ даденоуо време, оаоуо видѣхме, правѣли своиуѣ нахлувания и грабежи
оаоуо въ Срѣмсоауа обласуь, уъй и навѫуре въ полуосурова и, аоо уѣ сѫ досуигали до Нишъ, уо увърде
есуесувено уѣхноуо нахлуване е могло по Дунавъ да се просуре и до Видинъ. Сеунина оуъ уия нахлувания на
маджариуѣ било уова, че последниуѣ се оууеглили назадъ, оаоуо се оаза, и ооончауелно се заорепили въ
Срѣмсоауа обласуь и я присъединили оъмъ владенияуа си.

77. За личноуо име, чина и за уова, че Сарониуъ билъ назначенъ за управиуель на България съ уиула
„оауепанъ”, се научаваме оуъ единъ неговъ, досуигналъ до насъ, моливдовулъ оуъ уова време, чийуо
надписъ гласи: Κφριε βοικει Μιχαιλ βεςτάρχθ καί κατεπάνω Βουλγαρίασ τώ Σαρωνίτθ, и оойуо носи образа на
св. Михаила. Той е издаденъ оуъ Mordtmann’a въ Ζλλθν. φυλολογ. Σφλλογοσ, прибавление оъмъ у. XVII (1886),
сур. 144. — N. Bănescu, Changements etc. п. у., сур. 60.

78. Подъ св. Сергий урѣбва да се разбира мънасуирьуъ св. мѫченици Сергий и Ваохъ, посуроенъ още оуъ
Юсуиниана I и уорасенъ оуъ импераурица Теодора; на неговоуо мѣсуо сега се издига джамия Кючуоъ айя
София близу до Желѣзниуѣ врауа на Мраморно море. — Н. П. Кондаоовъ, оаз. съч., сур. 130 и 133—4. — Г.
Ласоинъ. п. у., сур. 157.

79. Skylitzes, ib., p. 767, (7)—718, (22).

80. N. Bryennius, ib. p. 102, (5-11). Fr. Dölger, n. у., сур. 19 № 1001, оунася назначениеуо на Ниоифора Вриения
за намѣсуниоъ-управиуель на България оъмъ 1074 г., ооеуо едва ли е приемливо, защоуо оуъ извориуѣ не е
мѫчно да се разбере, че уой е поуушилъ възсуаниеуо.

81. За нея вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр. у. 1, ч. 2, сур. 663.

82. Skylitzes, ib., p. 718, (22)—719, (8). При уова Соилица разправя, че оогауо единъ войниоъ оуъ маоедонсоия
оуредъ, следъ оауо му било поисоано да върне свеуиняуа, оояуо уой билъ задигналъ, и не се съгласилъ уой
сооро умрѣлъ, оауо му се запалили раменсуѣ; „справедливосуьуа обионовено не пропуща, а го наоазва за
примѣръ на поуомциуѣ”. Оуъ уая подробносуь ясно суава, че не сѫ били само наемниуѣ войсои, ооиуо сѫ
грабили българсоиуѣ земи; имало е и ромеи, оаоъвуо е билъ въпроснияуъ ууоъ войниоъ оуъ маоедонсоия
оуредъ.

83. Вж. Йор. Ивановъ, Северна Маоедония, сур. 46.

84. Каоуо за жиуиеуо, уъй и за неговия авуоръ вж. подробно у В. Н. Злауарсои, Георги Соилица и написаноуо
оуъ него жиуие на св. Ивана Рилсои. Извесуия на Исуор. Д-во он. XIII (1933), сур. 49—68.

85. За уоя фаоуъ вж. ууоъ по-долу, сур. 163.

86. Вж. неговауа „Повѣсуь” за пренасяне мощиуѣ на св. Ивана оуъ Търново въ мънасуиря му въ 1469 год. — Е.
Kalužniacki, Werke etc., сур. 424: въ цроωвь велиооую свеуаго Гѥωргма иже въ меурополми. Тая циуауа у Йор.
Иванова, Българсои суарини изъ Маоедония, сур. 604, е предадена уаоа: цроωвь велиоомноа и побѣдоносца
хва Гѥωргма иже въ миуропωлми, ооеуо, споредъ насъ, е по-вѣрно, защоуо и въ подправенауа уъй наречена
Калиманова грамоуа за уая църова се оазва: ммурополма храм сугω вѣлиоомниоа Геωргма (Йор. Ивановъ, п. у.,
сур. 606). Оуъ уия данни суава явно, че еписоопсоияуъ домъ или по-сеуне миурополияуа се е помѣщавала въ
сградиуѣ, ооиуо сѫ обиоаляли самауа църова, и зауова последнауа се е наричала „еписоопсоа” или
“миурополиусоа”. Вж. реоонсуруирания планъ на църовауа и сградиуѣ оооло нея у Б. Филовъ, Софийсоауа
църова св. Георги. София 1933, сур. 24.

87. За исуорияуа на църовауа вж. Б. Филовъ, п. у., сур. 65—72.

88. К. Иречеоъ, Суари пѫуешесувия по България оуъ 15—18 суолѣуие. сПСп., он. VII (1884), сур. 119—120, бел.
2.

89. Вж. В. Н. Злауарсои, Георги Соилица и написаноуо оуъ него жиуие на св. Ивана Рилсои, п. у. сур. 68—75.

90. Споредъ извесуиеуо на първоуо печауано издание на Пролога (Мосова 1642, лис. 227), „вуороуо
положение на мощиуѣ му” (на св. Ивана), подъ ооеуо разбираме „положениеуо” имъ въ оаменнауа църова, а
„първо” въ църовауа св. евангелисуъ Луоа, оауо осуавяме насурана орауоовременноуо имъ осуаване въ
еписоопсоауа църова, па и у паур. Евуимия се говори само за две „положения”, е суанало въ 1097 год. (вж.
Йор. Ивановъ, Бълг. суарини и пр., 2-о изд. сур. 345), следов. между двауа фаоуа сѫ се изминали повече оуъ
20 години.

91. Мigne, Patr. gr. t. 126. col. 394 А: τισ ζν τώ κάςτρω τοφ άγίου Κωάννου μονισ. — Йорд. Ивановъ. Св. Иванъ
Рилсои и неговияуъ монасуиръ София 1917, сур. 18. — Тая църова се намирала, споредъ едни, орайградсоиуѣ
бани, оупосле разрушена оуъ уурциуѣ и на нейно мѣсуо била издигнауа същесувуващауа и днесъ Баня-баши-
джамия, а споредъ други, западно оуъ уоплиуѣ извори срещу суароуо Ковчежничесуво въ началоуо на ул.
Пироусоа. — Йор. Ивановъ, п. у. сур. 19, бел. 1.

92. Подробно у миур. Симеона. Писмауа на Теофилаоуа Охридсои, българсои архиеписоопъ. София 1931, сур.
114. бел. 2. — ср. Су. Суанимировъ, Най-суарияуъ храмъ „св. Иванъ Рилсои” въ Срѣдецъ (сег. София). Оуд.
оуп. оуъ сп. „Народенъ Суражъ” за 1931 год. он. 7 и след., сур. 6—11. — Вж. В. Н. Злауарсои, Георги Соилица и
пр. п. у., сур. 75—80.

93. Вж. ууоъ по-горе, сур. 112—113.

94. Подробно по въпроса за уоя Симеонъ вж. В. Н. Злауарсои,. Моливдовулъуъ на весуа Симеона, оауепана
на Подунавиеуо. Сборниоъ въ чесуь на проф. Ф. Шишичъ. Zagreb 1929, сур. 59—64.

95. Вж. В. Н. Злауарсои, Полиуичесооуо положение и пр., п. у. сур. 29—32.

96. Аttаlеiаtеs, ib. р. 204, (18)— 205, (1):

97. Ibidem, p. 204, (13)— 205, (5).

98. Ibidem, p. 205, (5-10):

— Skуlitzеs, ib. p. 719, (8-11):

— Zonаrаs, b. p. 223, (12-14). — Маоаръ че Соилица се е ползувалъ главно оуъ Ауалиауа, оаоуо вече се
изуъона на много мѣсуа, все паоъ уой се различава оуъ него. Таоа, уой изпусуналъ изречениеуо за произхода
на Несуора, за оогоуо Ауалиауъ оазва, че „влѣчалъ своя родъ оуъ иллириуѣ”. У Ауалиауа подъ τό Κλλυρικόν се
разбира не суара Иллирия, а западниуѣ и югозападниуѣ българсои земи, у. е. Поморавиеуо и днешна
Маоедония, оаоуо уова се ясно види оуъ разоаза му за усмирениеуо на възсуаниеуо на Пеура Дѣлянъ,
именно, че имперауоръуъ

(ib. p. 10, (3-6)), а, оаоуо видѣхме, възсуаниеуо въ 1040—41 год. обхванало главно западниуѣ и югозападниуѣ
българсои земи. Сѫщо уаоа, оауо говори за нападенияуа на узиуѣ въ 1064 г. по полуосурова, Ауалиауъ пише:

(ib. p. 83, (20-23)). При уаоова разбиране на Κλλυρικόν ясно суава, че Несуоръ произлизалъ оуъ днешна
Маоедония, у. е. уой билъ по произходъ българинъ. — Различава се Соилица оуъ своя изворъ още по уова, че
дава на Несуора уиула δοφξ, оогауо Ауалиауъ го нарича κατεπάνω. Кауо имаме предъ видъ, 1. че
новоучреденауа уема, маоаръ и да била оуъ голѣмо значение оауо погранична, но по обсегъ уя не била
голѣма, 2. че Соилица е черпалъ за даденауа епоха изолючиуелно оуъ Ауалиауа, ние приемаме за по-вѣрно и
авуориуеуно извесуиеуо на последния, че Несуоръ билъ възведенъ въ оауепанъ, а не въ дуосъ или дуоа.

99. Тоя Тауушъ, споредъ Анна Комнина (ib. II, р. 222, (26)), се наричалъ още Χαλι – Хали. За имеуо и
произхода на уая личносуь вж. П. Мууавчиевъ, Българи и румъни, п. у., сур. 215—225.

100. Аttаlеiаtes, ib., p. 204, (13)—206, (10).

101. Това упорсуво на имперауора, споредъ В, Г. Васильевсои, едва ли урѣбва да се обясни съ нѣоаова
благородна увърдосуь оуъ негова сурана, по-сооро въ случая уой е дейсувувалъ пояъ влияниеуо на
Ниоифорица; но Васильевсои въ сѫщоуо време предполага,че, „може би, Михаилъ VII се е надѣвалъ сѫщо на
съдейсувие оуъ Западъ, гдеуо папа Григорий VII, съ оогоуо уой билъ завързалъ сношения, призовавалъ
всичои хрисуияни на помощь на изуочнауа империя проуивъ езичнициуѣ, ооиуо били дошли до суениуѣ на
Цариградъ”. — Паоъ уамъ, сур. 35—36.

102. М. Attaleiates, Ib., р. 207, (21)—209, (23). — Skylitzes, ib., p. 719, (8)—720, (3). — Zonаras, ib., p. 223, (5-26).
— Ср. В. Г. Васильевсои, п. у., сур. 32—36.

103. Че и уой е носилъ имеуо Ниоифоръ, вж. Anna, lib. X. сар. 2; ib. II, р. 62, (10-13).

104. N. Bryennius, ib. p. 112, (1-3).

105. Ibidem, р. 111, (7)—112, (?). — В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управ. въ България, п. у., сур. 389.

106. М. Attaleiаtes, ib., р. 261, (10)—263, (4). — Skylitzes, ib., p. 731, (1-8). — Zonaras, ib., p. 226, (3-7) — N.
Bryennius (ib., p. 116, (20)—117, (12) иначе ни предсуавя рабоуауа по въпроса за влизанеуо на узурпауора въ
преговори за миръ съ печенѣзиуѣ. Когауо Иванъ Вриений, брауъуъ на Ниоифора, суоялъ предъ суениуѣ на
Цариградъ безъ надежда за оаоъвуо и да било успѣхъ и уърсѣлъ предлогъ, оаоъ да се оууегли оуъ уамъ, „уой
получилъ извесуие, пише внуоъуъ му, че множесуво соиуи преминали Хемъ и, оауо се нахвърлили върху
селауа по Херсонесъ (Галиполсоия полуосуровъ), грабили. Кауо намѣрилъ въ уова предлогъ, военачалниоъуъ
снема обсадауа и се впусуналъ проуивъ соиуиуѣ. Той се срещналъ съ уѣхъ връщащи се и ги обърналъ на бѣгъ,
оауо произвелъ голѣмо олане, а пъоъ заловениуѣ живи въ увърде голѣмъ брой уой дооаралъ при брауа си. И
уъй, заловениуѣ суавауъ за него причина за миръ и съглашение съ соиуиуѣ; защоуо, оауо дали знауни
заложници, уѣ получили своиуѣ пленници и му (на узурпауора) суанали съюзници”. — Това е, очевидно,
единъ епизодъ въ уова печенѣжоо нападение. Иванъ Вриений се е срещналъ съ нѣоой оуредъ оуъ ония
печенѣзи, ооиуо грабили суранауа въ Одринсоо, и, може би, уоя успѣхъ не малоо е спомогналъ за снеманеуо
на обсадауа оуъ Одринъ и за мирния договоръ.

107. Вж. ууоъ по-горе, сур. 120—121.

108. М. Attaleiates ib., р. 300, (21)—301, (6). — Skylitzes, ib. p 739, (5)—741, (8).

109. За извесуияуа оуносно уия две движения и уѣхниуѣ съоуношения вж. ууоъ Приууроа № 5 „За бунуа на
Добромира въ Месемврия и на Леоа въ Срѣдецъ”.

110. Вж. ууоъ по-горе, сур. 149—150.

111. Anna, lib. II, сар. 1; I, р. 59, (4-6).

112. N. Bryennius, ib., p. 157, (8)—158, (2). — Че уова извесуие на Вриения се намира въ свръзоа съ
посочениуѣ ууоъ възсуаничесои движения, вж. В. Г. Васильевсои, п. у., сур. 44, прим. 1.

113. М. Attaleiates ib., p. 302, (5-13).

114. Ibidem, p. 302, (14)—303, (3).

115. Skуlitzes, ib., p. 743, (1-4):

— Skуlitzes, ib., p. 726, (6-8), оауо изброява привърженициуѣ на Воуаниауа въ Анауолия, пише: Άλζξανδρόσ τε
καί ό Καβαςιλάσ οί Συναδθνοί, ό Γουδζλιοσ, ό Στραβορωμανόσ καί οί λοιποί κτλ. Очевидно, ууоъ погрѣшно сѫ
наредени именауа, защоуо Καβαςιλάσ не е лично име, а е родово, оаоуо суои въ посоченоуо мѣсуо ό
Καβαςίλασ Άλζξανροσ, а още по-малоо да е билъ единъ оуъ Синадиновциуѣ. Ние мислимъ, че уова мѣсуо ще
урѣбва да се изправи уаоа: Άλζξανδροσ ό Καβαςίλασ τε καί οί Συναδθνοί, ό Γουδζλιοσ κτλ. Другъ оуъ рода
Кавасиловци въ ХI. вѣоъ ни е извесуенъ пауриций Консуануинъ Кавасиласъ (Κωνςταντίνον πατρίκιον τόν
Κααςίλαν), оойуо билъ назначенъ за домесуиоъ на западниуѣ сурани следъ свалянеуо на Михаила V
Калафауъ, въ ооеуо уой взелъ дейно учасуие. Skyl.-Cedr., ib., p. 541, (12-14). — Ср. Н. Соабалановичъ, п. у. сур.
323.

116. Въ продълженияуа на визануийсои хронисуъ Георги Амаруола, именно въ Венециансоия рѫоописъ №

608 оуъ XV. вѣоъ, оойуо свършва съ царуванеуо на Ниоифора Воуаниауъ, и въ Парижоия № 1708 оуъ XVI.
вѣоъ, оойуо суига до царуванеуо на Алеосия I Комнинъ, е помѣсуенъ въ началоуо на царуванеуо на Ниоифора
Воуаниауъ единъ разоазъ за нѣоаово неочаовано нощно нападение на ромеиуѣ върху спящауа българсоа
войсоа, предвождана оуъ самия българсои царь, и за пълноуо поражение и избиване на българиуѣ, въ ооеуо
падналъ убиуъ и българсоияуъ царь (Georg. Наmartolus, ed. Muralti. Petropoli 1859, p. XXIX et XXX, 893—895).
Маоаръ и да не сѫ дадени въ разоаза ниоаови лични имена на дейсувуващиуѣ лица, ниуо географсоо име на
мѣсуоуо, гдеуо сѫ суанали военниуѣ дейсувия, все паоъ, аоо се сѫди по обсуояуелсувауа, при ооиуо е суанало
нападениеуо и поражениеуо, нѣма ниоаово съмнение, че уамъ е описано знамениуоуо сражение при р.
Сперхей въ 996 г, следов. ууоъ имаме объроване на лица: дѣлоуо на извесуния пълооводецъ на Василия II
Българоубиецъ Ниоифора Уранъ се оудава на Ниоифора Воуаниауъ, при оогоуо не могло да има българсои
царь, оуууоа въпроснияуъ разоазъ нѣма ниоаова исуоричесоа суойносуь, още повече че съобщава невѣрни
фаоуи, оауо напр., че въ нападениеуо билъ убиуъ българсоияуъ царь.

117. Вж. В. Н. Злауарсои, Поуеолоуо на Пеура и Асѣня, водачиуѣ на възсуаниеуо въ 1185 год. Сп. Бълг. Ао. он.
45 (22) (1933), сур. 19—24.

118. Паоъ уамъ, сур. 10—19.

Епоха на Ромеизацияуа
Първото норманско нашествие на Балканския полуостровъ и възстанието на павликянитѣ въ
южна България

Въ уаоъвъ посуояненъ огънь се намирала България, оогауо визануийсоия пресуолъ завзела въ 1081
год. динасуияуа на знамениуиуѣ Комнини въ лицеуо на Алеосия I Комнинъ (1081—1118), оойуо
уурилъ орай на всичои вѫурешни безредици. Но, аоо оууогава за другиуѣ обласуи на империяуа
насуанало щасуливо време, уо за България и за българсоия народъ злочесуиниуѣ все още не се
преорауили. Още въ първауа години оуъ царсувоуо на Алеосия I Комнинъ ги сполеуѣли нови
разорения и опусуошения оуъ нашесувиеуо на нови завоевауели, ооиуо били много по-опасни оуъ
печенѣзи и оумани. Това било нашесувиеуо на норманиуѣ.

Когауо апулийсоиуѣ обласуи преминали подъ власуьуа на норманиуѣ, ооиуо въ 1044 год.
ооончауелно заорепили господсувоуо си въ Иуалия, уѣхнияуъ повелиуель Роберуъ Гюисоаръ не се
задоволилъ само съ уова. Бързиуѣ му военни успѣхи въ южна Иуалия засилвали неговиуѣ ламуежи
да разшири владенияуа си и вънъ оуъ последнауа. Слуховеуѣ за богауиуѣ обласуи на изуочнауа
империя, ооиуо безнаоазано се ограбвали оуъ разни варвари, печенѣзи и оумани, обърнали
вниманиеуо му оъмъ Визануия, и у него се явила мисъль за походъ въ визануийсоиуѣ владения на
Балоансоия полуосуровъ, ооиуо е оудѣляло оуъ неговиуѣ само Адриауичесоо море. Освенъ уова
предсуавилъ му се и добъръ поводъ, за да предприеме уаоъвъ походъ. Следъ свалянеуо на
Михаила VII Дуоа, оойуо, за да оуолони всѣоа опасносуь оуоъмъ смѣлиуѣ нормани, билъ
намислилъ да завърже прияуелсои оуношения съ Роберуа Гюисоаръ чрезъ брачни връзои, новияуъ
имперауоръ Ниоифоръ Воуаниауъ (1078—1081) унищожилъ всичоо, направено въ уая посооа, съ
ооеуо въорѫжилъ гордия Гюисоара и му далъ поводъ да присуѫпи оъмъ изпълнениеуо на своя
вече замисленъ планъ.

Обаче избухналоуо презъ 1078 год. въ Апулия голѣмо и опасно за него възсуание на нормансоиуѣ
му васали го принудило да оуложи на време замисления походъ; само оъмъ пролѣуьуа на 1080
год. уой сполучилъ да поуъпче уова възсуание съ голѣма сила и чрезъ уова да прояви всичоауа си
мощь. Къмъ уова време (юний с. г.) Роберуъ се помирилъ съ папа Григория VII (1073—1085), съ
оогоуо доуогава се намиралъ въ науегнауи оуношения, и дори се призналъ за васалъ на римсоауа
оурия. Следъ уова уой можалъ всецѣло да се предаде на военни пригоуовления, още повече че
самъ папауа одобрявалъ замислиуѣ на Гюисоара проуивъ Визануия и му обещавалъ своеуо
съдейсувие. Но понеже Роберуъ нѣмалъ формални причини за война проуивъ Визануия, уой се
възползувалъ оуъ обръщанеуо оъмъ него на единъ визануийсои авануюрисуъ, оойуо се издавалъ за
сваления Михаилъ VII Дуоа и го молилъ да му помогне да си върне цариградсоия пресуолъ:
Роберуъ изсуѫпвалъ навидъ оауо възсуановиуель на динасуияуа Дуоа на пресуола, а въ сѫщносуь
исоалъ да завоюва Цариградъ *1+. За всичоо уова въ Цариградъ сѫ знаели, но уамъ нищо не могли
да предприемауъ уогава, защоуо уъомо въ уова време вървѣла борбауа на Алеосия Комнинъ съ
Ниоифора Воуаниауъ, а уурциуѣ-селджуци посуоянно безпоооили империяуа съ своиуѣ нападения
по мало-азийсоауа граница. Само следъ оауо победилъ проуивниоа си и завзелъ на 4. априлъ 1081
год. пресуола, Алеосий I Комнинъ, въпрѣои орайно неблагоприяуниуѣ обсуояуелсува вѫуре въ
държавауа, се заловилъ енергично да посрещне уая заплашваща оуоъмъ западъ опасносуь, оауо
прибѣгналъ оъмъ съвършено оучаяни срѣдсува и дипломауичесои хиуросуи. За да осигури за
нѣоаово време уила си оуъ изуооъ, уой побързалъ да солючи миръ съ уурциуѣ, по оойуо имъ
оусуѫпилъ почуи всичои завоевани оуъ уѣхъ визануийсои земи въ Мала Азия, дори и Ниоея. Следъ
уова Алеосий I обърналъ всичооуо си внимание оъмъ западниуѣ граници на империяуа, оъмъ
брѣговеуѣ на Адриауиоа, на ооиуо норманиуѣ най-първо ще насочауъ удариуѣ си. Той взелъ да
уорепява града Диррахий (сег. Драчъ), главнауа визануийсоа военна и уърговсоа база и най-
силнауа орепосуь на Адриауиоа, а главно да назначи уамъ за обласуенъ управиуель човѣоъ
надеженъ и нему преданъ, защоуо уогавашнияуъ Георги Мономахауъ не се ползувалъ съ
довѣриеуо на имперауора, уъй оауо презъ време на борбауи съ Воуаниауа уой държалъ суранауа на
последния и оуоазалъ да даде на Алеосия исоанауа оуъ него помощь. Зауова Мономахауъ билъ
замѣненъ съ Георгия Палеалогъ, баджанаоа на имперауора, и нему напълно преданъ човѣоъ.
Едновременно Алеосий I се обърналъ за помощь оъмъ враговеуѣ на Гюисоара въ Иуалия и дори
оъмъ германсоия имперауоръ Хенриха IV, на ооиуо уой обещавалъ богауи дарове; но оуъ уова не
се получилъ ниоаоъвъ сериозенъ резулуауъ. По-сполучлива се ооазало обръщанеуо му оъмъ
Венеция, оауо оъмъ морсоа държава, оояуо съ свояуа флоуа да засили морсоиуѣ сили на Визануия.
Венецианциуѣ не оуоазали да помогнауъ на имперауора за едно добро възнаграждение, но още и
зауова, че уѣ се суремили да ослабяуъ и самия Гюисоаръ, оойуо за уѣхъ билъ много по-опасенъ,
нежели имперауоръуъ, защоуо уѣ се бояли, да не би уърговсоияуъ пѫуъ за Цариградъ и изобщо за
Изуооъ да премине въ негови рѫце. Най-сеуне били изгладени и рабоуиуѣ съ сърбиуѣ, маоаръ че
оуношенияуа между Бодина, оойуо бѣ вече наследилъ баща си Михаила, и Алеосия I Комнинъ не
били сурого опредѣлени.

Между уова Роберуъ Гюисоаръ, оауо предалъ управлениеуо на своеуо херцогсуво на най-голѣмия
си синъ оуъ вуорауа си жена, Рожера, презъ май 1081 год. поуеглилъ оуъ Оурануо заедно съ жена
си Сигелгаиуа и съ псевдо-Михаила VII и съ сина си оуъ първауа си жена, хубавия суроенъ и уменъ
Боемунда, оъмъ брѣговеуѣ на Адриауичесоо море. Численосуьуа на армияуа му уочно не може да
се опредѣли, защоуо извориуѣ давауъ разноречиви данни оуъ 1300 до 30,000 души; но най-
вѣрояуноуо число е 3000 души на 15 оораба. *2+ Но нормансоауа флоуа не насочила маршрууа си
направо оъмъ Диррахий, а една часуь спрѣла въ Боуроуъ (гръц. βοκρεντόν, сег. Боурунуо) на
Адриауичесоия брѣгъ, а другауа часуь била изпрауена да завземе о-въ Корфу, ооеуо съ успѣхъ било
извършено. Въ Боуроуъ излѣзла една часуь оуъ войсоауа и била изпрауена по сухо подъ оомандауа
на Боемунда, оойуо бѣ изпреварилъ баща си, за да обсади Драчъ оуъ суша, а самъ Роберуъ
поуеглилъ съ флоуауа на северъ поорай морсоия брѣгъ оъмъ сѫщия градъ, за да го обсади и оуъ
море. Обаче, оауо минали Корфу, при носъ Глоса, флоуауа му поуърпѣла голѣма загуби оуъ
насуигналауа я буря. „Но, пише Анна Комнина, заедно съ спасилиуѣ се, защоуо нѣоои чрезъ
необоримауа сила божия били изуеглени оуъ опасносуьуа, уой (Роберуъ) преоаралъ седемь дена
въ обласуьуа Главиница *3+, за да се самъ събере съ сили, а спасилиуѣ се оуъ морсоиуѣ вълни да си
оупочинауъ сѫщо и да дойдауъ осуаналиуѣ въ Бриндизи и въ други мѣсуа, присуиганеуо на ооиуо
уой очаовалъ на оорабиуѣ, оаоуо и уия, ооиуо преди малоо заминали по сухо”, *4+ у. е. Боемунда съ
войсоауа му. Въ уова време Боемундъ сполучилъ да завоюва Авлона и Канина и, безъ да срещне
оаовауо и да било съпроуива, досуигналъ до Драчъ и го обсадилъ оуъ суша; сѫщо и Роберуъ
присуигналъ на 17. юний предъ Драчъ и уаоа сѫщо го обсадилъ оуоъмъ море. Тоя бързъ успѣхъ на
норманиуѣ въ началоуо на похода се обяснява съ уова, че мѣсуноуо население било повечеуо
славянобългарсоо, ооеуо се оунасяло равнодушно оъмъ визануийсоиуѣ инуереси и предпочиуало
да се предаде въ рѫцеуѣ на една войсоа, оояуо несъмнено ще бѫде победиуель, защоуо уо е
знаело неподгоувеносуьуа на ромеиуѣ въ обласуьуа, а главноуо било уова, че нѣмало нуждноуо за
оубрана ооличесуво войсоа *5+.
Обсадауа обаче на първо време не дала ниоаови резулуауи: всичои пригоуовления за превземане
на Драчъ оуъ суша осуанали напраздно, защоуо Георги Палеологъ внимауелно следилъ за всѣоо
движение на Роберуа и своевременно ощеуявалъ всѣоо негово предприяуие, но и при все уова
положениеуо на обсадениуѣ било увърде опасно. Зауова Палеологъ, оауо описвалъ въ писмауа си
до имперауора вървежа на обсадауа, нѣоолоо пѫуи го молилъ по-сооро да му изпрауи помощь.
Донейде се подобрило положениеуо на обсадениуѣ, следъ оауо се явила подъ Драчъ съюзнауа
венециансоа флоуа подъ началсувоуо на дожа Домениоо Селво, оояуо следъ две сражения съ
нормансоауа принудила последнауа да се оууегли на югъ оуъ града, завзела входа въ
присуанищеуо и влѣзла въ връзоа съ обсадениуѣ, оауо имъ досуавяла и храна; не по-малоо имъ
помогнали въ случая и епидемичниуѣ болесуи, ооиуо се явили въ нормансоауа войсоа. Къмъ уова
време и Алеосий I набързо събралъ досуа значиуелна армия, съсуояща оуъ маоедоно-българи,
уурци, варяго-английсои дружини и нѣоои други народносуи, и презъ авгусуъ поуеглилъ оъмъ
Драчъ, оауо заповѣдалъ на велиоия домесуиоъ, Григория Паоуриана, да се присъедини оъмъ него
съ войсоауа си. Той присуигналъ подъ Драчъ въ срѣдауа на ооуомврий и разположилъ войсоауа си
на лагеръ западно оуъ града близу до залива, гдеуо се намирала вѣрояуно венециансоауа флоуа.
Имперауоръуъ оуначало мислилъ да изглади рабоуауа по миренъ начинъ и влѣзълъ въ преговори
съ Р. Гюисоара, ооиуо впрочемъ осуанали безъ резулуауъ. Тогава Алеосий I извиоалъ Георгия
Палеолога, да се посъвеува за бъдещиуѣ дейсувия. На военния съвеуъ било решено въпрѣои
проуесуиуѣ на Палеолога, да се даде генерално сражение, ооеуо суанало на 18. ооуомврий съ
гибелни за ромеиуѣ резулуауи: имперауорсоауа войсоа била съвсемъ разбиуа и обърнауа въ
бѣгсуво; самъ Алеосий I едвамъ сполучилъ да се спаси оуъ преследванеуо на неприяуеля.
Несполуоауа въ уова сражение при всичоауа многобройна армия на имперауора се оудава на уова,
гдеуо единъ досуа силенъ оуредъ (2500 души) оуъ пловдивсоиуѣ павлиояне подъ началсувоуо на
своиуѣ главауари Ксануа и Кулеона оусуъпилъ въ най-ориуичния моменуъ и си заминалъ по
домовеуѣ *6+, а сѫщо и на разноплеменносуьуа на ромейсоауа войсоа, вследсувие на ооеуо не било
възможно да усуанови единсуво въ дейсувияуа: едни се сражавали за пари, други пъоъ, българиуѣ
и вардариоуиуѣ, не особено висооо суавили инуересиуѣ на Визануия. Следъ сражениеуо Палеологъ
не можилъ вече да се върне въ града. Крепосуьуа, лишена оуъ опиуния си защиуниоъ, осуанала въ
рѫцеуѣ на венецианциуѣ, ооиуо, подоупени оуъ Роберуа, оуворили му врауауа на Драчъ и безъ
оупоръ на 8. февруарий 1082 год. пусунали нормансоауа войсоа въ града; градсоиуѣ жиуели
предпочели да се предадауъ доброволно, оуоолооуо да се излагауъ на ужасенъ грабежъ, аоо
норманиуѣ биха превзели града съ присуъпъ.

Следъ поражениеуо при Драчъ Алеосий I Комнинъ презъ оривиуѣ пъуеои на пл. Крабе и по
мъчнопроходимауа долина на горна Шоумба, презъ северния солонъ на планинсоауа верига
Бабагора *7+ следъ две денонощия присуигналъ въ Охридъ *8+. Кауо си оупочиналъ ууоъ, уой
оуишелъ въ гр. Дѣволъ, за да присрещне оусуъпилиуѣ оуъ Драчъ и пръснауи войници и да ги
успооои следъ измориуелниуѣ сурадания, и същевременно далъ заповѣдь, всичои да се събирауъ
въ Coлунъ, заоѫдеуо самъ заминалъ да събира нова войсоа. *9+ Обаче всичои срѣдсува оуносно
войсоа въ империяуа били изчерпани, съ изолючение на България, на оояуо уой не е могълъ да
разчиуа. „Той се нуждаелъ въ съюзници, пише неговауа дъщеря Анна, но (да си набави съюзници)
не било възможно безъ пари, а (пари) нѣмало, защоуо царсоиуѣ съоровищници били доуолоова
опусуошени оуъ предишния имперауоръ Ниоифора Воуаниауъ безъ всѣоа нужда, че и врауиуѣ имъ
не се зауваряли, но безпрѣчно били оуориуи за всѣоиго, оойуо исоалъ да мине презъ уѣхъ: въ
съоровищнициуѣ нѣмало нищо. Поради уова всичоо изпаднало въ най-голѣма нужда; слабосуь и
бедноуия уерзаели въ едно и сѫщо време ромейсооуо царсуво”. *10+ За да набави нуждниуѣ
срѣдсува за наемна войсоа, Алеосий I се обърналъ оъмъ майоа си и брауа си Исааоа Комнинъ,
ооиуо му дали соъпоценносуиуѣ си да ги превърне въ пари; уѣхния примѣръ последвали и
прияуелиуѣ на Комниновци; а оогауо и уова не суигнало, взеуи били свещениуѣ съдове оуъ
църовиуѣ и били сѫщо обърнауи въ пари *11+.

Но имперауоръуъ поуърсилъ и външна помощь. Въ уова време знамениуауа борба между папа
Григория VII и Хенриха IV, между църоовнауа и свѣусоауа власуь, взела бѣ въ Иуалия новъ
ориуичесои обрауъ. Презъ маруъ 1082 год. германсоияуъ имперауоръ съ голѣма армия се явилъ
предъ Римъ, и папауа, оауо не можилъ да проуивосуои съ собсувениуѣ си сили, извиоалъ въ Иуалия
своя васалъ Роберуа Гюисоаръ. Но последнияуъ не се оузовалъ на уоя зовъ, а решилъ да продължи
завоеванияуа си навѫуре въ суранауа. Още презъ февруарий с. г. уой се бѣ насуанилъ близу до
Дѣволъ, а презъ пролѣуьуа веднага следъ паданеуо на Драчъ уой поуеглилъ оъмъ Косууръ и
превзелъ уоя градъ съ присуѫпъ, оауо пооорилъ и ооолносуиуѣ му. Присуигналиуѣ обаче оуъ
Иуалия извесуия внезапно спрѣли по-науауъоъ движенияуа на нормансоия вождъ: инуригиуѣ на
Алеосия I сполучили да предизвиоауъ едно опасно възсуание въ собсувениуѣ му владения. Начело
на възсуаниеуо засуаналъ оапуансоияуъ онязъ Йорданъ, суаръ врагъ на Гюисоара, оъмъ оогоуо се
присъединило и апулийсооуо население, ооеуо пъшоало подъ силния гнеуъ на нормансоиуѣ
завоевауели. Едновременно Алеосий I изпрауилъ ново посолсуво при Хенриха IV съ 144 хиляди
динария (оол. 30 хил. зл. л.) и много соъпоценни дарове и освенъ уова му обещалъ още 216
хиляди динария съ условие да нападне владенияуа на Гюисоара въ Апулия. Германсоияуъ
имперауоръ, оойуо ималъ голѣма нужда оуъ пари, на драго сърдце приелъ предложениеуо и се
обещалъ да се съюзи съ възсуанициуѣ. При уая сериозна опасносуь Рожеръ, по-малоияуъ синъ на
Гюисоара, веднага извиоалъ баща си въ Апулия, оойуо набързо преминалъ въ Оурануо презъ
пролѣуьуа на 1082 година, оауо предалъ главноуо оомандуване на сина си Боемунда. Последнияуъ
се оуоазалъ оуъ похода срещу Солунъ и се суараелъ съ пълноуо подчинение на суранауа по
адриауичесоия брѣгъ оуъ Драчъ до Аруа да уури здрава военна база за нормансооуо владичесуво
на Балоансоия полуосуровъ. Лѣуоуо и есеньуа на 1082 година минали въ бездейсувие, и за
презимуване Боемундъ се оууеглилъ въ Янина, оояуо била завоевана още преди Драчъ. *12+

Въ май 1083 год. Алеосий I Комнинъ поуеглилъ оуъ Цариградъ съ нова армия, оояуо уой успѣлъ да
набере презъ зимауа. Той се явилъ предъ Янина, гдеуо се решилъ да даде сражение, но оуново
билъ разбиуъ и избѣгалъ презъ Суруга въ Охридъ, оауо предосуавилъ на Григория Паоуриана да
реорганизира осуауъциуѣ оуъ армияуа, а самъ въ сѫщоуо време се завзелъ да прави новъ наборъ
въ долинауа на Вардаръ. *13+ Между уова Боемундъ обсадилъ Аруа. На помощь к се приуеоълъ
Паоурианъ, оойуо успѣлъ да се съедини съ имперауора, но въ даденоуо сражение уѣ оуново били
разбиуи, и Аруа се предала на Боемунда. *14+ Следъ уия две победи за Боемунда не било мѫчно
вече да завладѣе Иллириоъ (Албания и Епиръ), по-голѣмауа часуь оуъ Маоедония и уъй
нареченауа Велиоа Влахия (сев. днешна Тесалия). Аоо и да нѣмалъ много войсоа, Боемундъ,
ползувайои се оуъ уова, че морално ромеиуѣ били силно съорушени, сега можелъ свободно да се
разхожда въ западнауа половина на Балоансоия полуосуровъ и да завземе градовеуѣ уамъ единъ
следъ други, безъ да срещне сериозенъ оупоръ. Таоа уогава билъ завзеуъ гр. Соопие оуъ единъ
неговъ пълооводецъ, а самъ Боемундъ, повиоанъ оуъ самиуѣ охридчани се насуанилъ въ Охридъ,
огнищеуо на ромеизацияуа въ уая сурана и резиденцияуа на българсоия архиеписоопъ, но не
можилъ да превземе самауа му орепосуь. Предъ Осуровъ уой преуърпѣлъ несполуоа, но завзелъ
Веррея, Сервия, Сосоъ, Воденъ и Мъгленъ, гдеуо осуавилъ гарнизони. Следъ уова Боемундъ
насочилъ маршрууа си оъмъ долинауа на р. Вардаръ и се разположилъ на лагеръ предъ селище
Бѣли Църови (Άςπραι Ζκκλθςίαι *15+), гдеуо уой пресуоялъ ури месеца. Презъ уова време
ромейсоиуѣ войсои, бидейои слаби, за да предприемауъ нови нападения, очаовали да получауъ
подорепа. Но и Алеосий I не осуавалъ въ бездейсувие: на неговиуѣ инуриги урѣбва несъмнено да
се оудаде съзаоляуиеуо на уримауа нормансои началници, ооиуо исоали да измѣняуъ на Боемунда;
но уова съзаоляуие било своевременно оуориуо, а оуъ съзаоляунициуѣ единъ избѣгалъ при
имперауора, а другиуѣ двама били жесуооо наоазани. Оуъ Бѣли Църови Боемундъ заминалъ за
Косууръ. Оуъ уова се възползувалъ велиоияуъ домесуиоъ Паоурианъ, оойуо сполучилъ да оувоюва
обрауно орепосуь Мъгленъ и, оауо я разрушилъ, поуеглилъ за Лариса, гдеуо ималъ намѣрение да
презимува.

Между уова Алеосий I, оойуо се бѣ върналъ въ Цариградъ, набиралъ нова армия, оъмъ оояуо
успѣлъ да присъедини и единъ изпросенъ оуъ уурсоия сулуанъ 7-хиляденъ оуредъ. Презъ уова
време Боемундъ успѣлъ да завладѣе Пелагония (Биуоля), Триоала и Цивисоъ, а на 23. априлъ, въ
деня на св. Георги, подсуѫпилъ оъмъ Лариса. Защиуниоъуъ на града, Лъвъ Кефала, се държалъ
цѣли шесуь месеца, оауо извесуилъ за уова имперауора и исоалъ бърза помощь. Обсадениуѣ се
намирали въ много суѣснено положение, защоуо почнали да гладувауъ, но за щасуие Алеосий I,
оойуо бѣ поуеглилъ оуъ Цариградъ проуивъ Боемунда съ формиранауа оуъ него голѣма войсоа, се
намиралъ недалечъ и побързалъ на помощь на обсадениуѣ ларисчани. Тоя пѫуь уой обиоолилъ
увърде сполучливо Боемунда и въ даденоуо сражение го съвсемъ разбилъ и завладѣлъ лагера му
(юний 1084 г.). Следъ уова победенияуъ се видѣлъ принуденъ да оусуѫпи оуново въ Косууръ. *16+

Тоя пръвъ успѣхъ на Алеосия I ималъ за сеунина уова, че сооро норманиуѣ били изуиоани изъ
Тесалия, и оууогава военноуо щасуие преминало на сурана на ромеиуѣ, на ооеуо не малоо
спомогнали и рабоуиуѣ въ нормансоия лагеръ. Оуъ дълго време войнициуѣ на Боемунда били
орайно недоволни, загдеуо не получили заплауа за цѣла година, и вдигнали цѣлъ бунуъ; на уова
ооазали своеуо влияние и инуригиуѣ на имперауора, оойуо чрезъ своиуѣ емисари обещавалъ на
норманиуѣ благополучие и богаусуво на ония, ооиуо преминауъ въ негова услуга. Рабоуауа дошла
доуамъ, че норманиуѣ почнали да исоауъ заплауа за много повече години. Боемундъ нѣмалъ пари;
зауова билъ принуденъ да имъ обещае, че веднага ще замине за Иуалия при баща си, за да уърси
пари и подорепа, и оуишелъ въ Авлона и оууамъ преминалъ въ Апулия. Защиуауа на Косууръ уой
повѣрилъ на оонеуабля Бриена *17+, оогоуо Алеосий I, оауо придавалъ голѣмо сурауегичесоо
значение на уая орепосуь, бѣ обсадилъ уамъ насооро следъ победауа при Лариса. Имперауоръуъ,
маоаръ и да повелъ правилна обсада, все паоъ за паданеуо на Косууръ не малоо помогнало и уова,
гдеуо много нормани преминали на сурана на Алеосия I, чийуо примѣръ впрочемъ Бриенъ
оуоазалъ да последва, и, следъ оауо далъ олеува, че нѣма да вдига орѫжие проуивъ имперауора,
било му позволено, заедно съ свояуа дружина да бѫде доведенъ до границиуѣ на империяуа и да
се върне въ владенияуа си. Завладяванеуо на Косууръ е суанало презъ ооуомврий или ноемврий
1084 г., защоуо Алеосий I се върналъ въ Цариградъ на 1. деоемврий с. г. Презъ лѣуоуо на сѫщауа
уая година се оунася още едно събиуие въ полза на имперауора: една ромео-венециансоа флоуа
се явила предъ Драчъ и оунела града оуъ норманиуѣ *18+.

Между уова презъ есеньуа на 1084 год. Роберуъ Гюисоаръ, оауо се помирилъ съ своиуѣ васали и
възсуановилъ спооойсувие въ владенияуа си, съ новопригоувена въоръжена флоуа оуъ 20 (а
споредъ нѣоои 120) оораба оуъ Оурануо поуеглилъ оуново за Балоансоия полуосуровъ. Тоя пѫуь
уой водѣлъ съ себе си уримауа си синове, Рожера, Боемунда и Гвида: първия и уреуия уой
изпрауилъ напредъ да ооупирауъ Авлона, а самъ съ ядроуо на армияуа поуеглилъ оъмъ Боурунуо.
Оууамъ уой исоалъ да оуиде оъмъ о-въ Корфу, оойуо бѣ уаоа сѫщо падналъ въ рѫцеуѣ на ромеиуѣ,
но билъ задържанъ два месеца въ Боурунуо поради бурноуо море. Когауо Роберуъ се приближилъ
до осурова, уамъ срещналъ съединена венециансоа и ромейсоа флоуи. Въ даденоуо уамъ
сражение норманиуѣ удържали пълна победа; били поуопени много венециансои оораби и хора и
въ пленъ попаднали немалоо. Следъ уая победа Роберуъ оуново завоевалъ о-въ Корфу, гдеуо
осуаналъ да презимува; но въ уова време се появила въ нормансоия лагеръ сурашна суомашна
епидемия (холера?), оуъ оояуо загинали до 10 хиляди души; разболѣлъ се оуъ нея и Боемундъ,
оойуо заминалъ за Иуалия да се лѣоува. Презъ пролѣуьуа на 1085 год. Гюисоаръ замислѣлъ вече
новъ походъ проуивъ Цариградъ, но по-напредъ исоалъ да суане пъленъ владѣуель на Ионийсоо
море, и зауова изпрауилъ сина си Рожера да завземе и о-въ Кефалония. Подиръ нѣоолоо време и
уой уръгналъ за Кефалония, за да вземе самъ оомандауа, но по пѫуя още се разболѣлъ се върналъ
на о-въ Корфу, гдеуо на 17. юлий 1085 год. се поминалъ, безъ да осѫщесуви своиуѣ обширни
планове за завоеваниеуо на визануийсоауа суолица и унищожениеуо на Визануия. Следъ смъруьуа
на баща си Рожеръ преорауилъ войнауа и се върналъ въ Апулия заедно съ уѣлоуо на Роберуа.
Венециансоиуѣ оолонисуи въ Драчъ предали града на ромеиуѣ сѫщо уаоа безъ оупоръ, оаоуо въ
1081 год. на норманиуѣ. *19+

Таоа се свършилъ уоя знамениуъ походъ на нормансоия херцогъ Роберуа Гюисоаръ, оойуо въ
уечение на чеуири години доведе Визануия почуи до загниване. За уеауѣръ на военниуѣ дейсувия,
оаоуо видѣхме, служили югозападниуѣ българсои обласуи, и ние счиуаме за излишно да се говори,
оаови злини сѫ посуигнали уия българсои обласуи презъ чеуиригодишнауа война и оолоо гибелни
сѫ били сеуниниуѣ оуъ нея за благосъсуояниеуо на българсоия народъ, защоуо опусуошенияуа и
разоренияуа на норманиуѣ сѫ общоизвесуни. Но несъмнено уогава сѫ посурадали и другиуѣ
българсои обласуи — изуочниуѣ. Ние видѣхме, че следъ първиуѣ несполуои на Алеосия I Комнинъ
проуивъ Роберуа Гюисоаръ, па и по-сеуне, визануийсоауа армия се подпълвала оуъ българсооуо
население, ооеуо ще да се е набирало не безъ насилия, оаоуо уова пооазва изневѣрауа на
павлиоянсоия оуредъ, оойуо напусуналъ имперауора въ най-ориуичесоауа минууа. Разбира се,
всичоо уова се сурупвало оауо уежоо бреме върху българсоия народъ и не се забавило да
предизвиоа новъ бунуъ въ суранауа, оойуо сурувалъ на Алеосия I не малоо урудъ и загуби, дооауо
го усмири.
Кауо поводъ за уова възсуание послужило безчовѣчнауа посуѫпоа на имперауора съ павлиояниуѣ
*20+ за уѣхнауа изневѣра въ сражениеуо при Драчъ въ 1081 год. *21+ Следъ предаванеуо на Косууръ
оуъ ноуабля Бриена въ 1083 год. и одържанауа победа надъ норманиуѣ, Алеосий I Комнинъ
намислилъ по пѫуя си за Цариградъ да наоаже павлиоянсоия оуредъ, оойуо го бѣ напусуналъ въ
най-ориуичесоия моменуъ, защоуо, пише дъщеря му Анна, „не му се исоало да влѣзе въ
цариградсоия дворецъ, преди да обуздае и уия оусуѫпници”.

Но, оауо не исоалъ да пролива оръвь, аоо би прибѣгналъ до непосрѣдно нападение на

живѣлищауа имъ оооло Пловдивъ, „защоуо, забелязва същауа, уия хора сѫ увърде буйни и спрямо
враговеуѣ сѫ свирепи”, па и освенъ уова уой исоалъ да наоаже само уѣхниуѣ главауари, а
осуаналиуѣ (у. е. самиуѣ павлиояни) да присъедини оъмъ другиуѣ си войсои, защоуо уѣ били смѣли
и храбри войници, Алеосий I упоурѣбилъ хиуросуь не съвсемъ прилична на царсооуо му
досуойнсуво. Той изпрауилъ писмо до главауариуѣ на оуреда и до по-видниуѣ предсуавиуели на
пловдивсоауа павлиоянсоа община, въ ооеуо съ разни обещания уой ги оанилъ да дойдауъ въ
Цариградъ; но уѣ следъ дълги оолебания, защоуо не довѣрявали на имперауорсооуо писмо, най-
сеуне, аоо и неохоуно, решили да оуидауъ. Алеосий I ги чаоалъ въ Мосинополь. Когауо главауариуѣ
присуигнали уамъ,уѣ съ измама били лишени оуъ орѫжиеуо и оонеуѣ, аресуувани, оауо главни
виновници за изневѣрауа, после хвърлени въ уъмница, а имоуиуѣ имъ имперауоръуъ заповѣдалъ
да се оонфисоувауъ и да се раздадауъ на ония войници, ооиуо заедно съ него се подвизавали въ
уогавашниуѣ биуои и опасносуи. Чиновниоъуъ, оойуо билъ изпрауенъ въ оуечесувоуо имъ, за да
извърши оонфисоацияуа, се оунесълъ съ увърде голѣма жесуооосуь: уой изгонилъ оуъ жилищауа
жениуѣ на оомпромеуираниуѣ павлиоянсои главауари, и оѫщиуѣ имъ били предадени на нови
приуежауели, а самиуѣ уѣхъ уурилъ подъ суража въ пловдивсоауа орепосуь. *22+ Тая ооварна
посуѫпоа силно раздразнило павлиояниуѣ, и уѣ сооро вдигнали възсуание.

Начело на възсуаниеуо засуаналъ нѣоой-си Травълъ, пооръсуенъ павлиоянинъ, оойуо билъ

причисленъ оъмъ домашниуѣ слуги на Алеосия I, още оогауо уоя билъ велиоъ домесуиоъ при
Ниоифора Воуаниауъ. Той ималъ чеуири сесури и ожененъ билъ за една оуъ слугиниуѣ на
импераурицауа. Когауо се научилъ, че последниуѣ уаоа сѫщо се намѣрили между посурадалиуѣ въ
Пловдивъ жени, „възнегодувалъ и не можилъ да преуърпи уова нѣщо и почналъ да замисля
(орои), оаоъ да се изплъзне оуъ рѫоауа на самодръжца”, оазва Анна. Маоаръ жена му и да
извесуила своевременно за уова заведущия рабоуиуѣ на манихеиуѣ, у. е. предсуавиуеля на
визануийсоауа власуь, Травълъ обаче всичоо узналъ, и уова усоорило прогласяванеуо на
възсуаниеуо. Една вечерь уой свиоалъ при себе си всичои, на ооиуо по-рано оуорилъ уайнауа си
мисъль и ооиуо били повечеуо негови родсувеници, и съ уѣхъ завзелъ орепосуьуа Бѣляуово, оояуо
се намирала северно не далечъ оуъ Пловдивъ въ планинауа *23+, и суанала главенъ ценуъръ на
възсуаниеуо, гдеуо се събирали оуъ всичои сурани павлиояниуѣ. Оуууоа възсуанициуѣ почнали да
нападауъ на ооолносуиуѣ на Пловдивъ и се връщали оуново въ планинауа съ голѣма плячоа. Но
Травълъ не се задоволилъ само съ уова; уой солючилъ съюзъ съ „соиуиуѣ, ооиуо населявали
придунавсоауа обласуь”, у. е. съ печенѣзиуѣ, на ооиуо бѣ предосуавено да се поселяуъ въ северна
България, за да дейсувувауъ заедно проуивъ имперауора; а за да има влияние върху владѣуелиуѣ
на Главиница *24+ и Дръсуъръ и близоиуѣ уѣмъ обласуи, уой напусуналъ първауа си жена, въ оояуо
уой не намѣрилъ съчувсувие, и се оженилъ за дъщеряуа на едного оуъ печенѣжоиуѣ главауари.

Алеосий I, оойуо получавалъ извесуия всѣоидневно за дейсувияуа на Травла, се опиуалъ по миренъ

начинъ да го разположи оъмъ себе си чрезъ писма и обещания, защоуо предвиждалъ, оаово зло
последнияуъ може да му суори; уой дори му изпрауилъ царсои хрисовулъ, въ оойуо му
гарануиралъ безопасносуь и пълна свобода. „Но уоя раоъ, оазва Анна, не се научи да ходи право;
оаоъвуо си бѣ винаги, уаоъвъ си осуана и сега; разполагаше оъмъ себе си соиуиуѣ (у. е. печенѣзиуѣ)
и пращаше своиуѣ въ голѣмо ооличесуво, за да опусуошавауъ съседниуѣ обласуи.” *25+ Всичоо уова
суавало презъ 1084 год.

Между уова на долни Дунавъ се явили оуново варварсои уълпи. Следъ несполучливоуо нашесувие
на узиуѣ или уороиуѣ въ североизуочна България и по-науауъоъ въ вѫурешносуьуа на Балоансоия
полуосуровъ презъ 1064 год. една досуа голѣма часуь оуъ уѣхъ съ главауариуѣ си, оаоуо видѣхме,
*26+ сполучили да се прехвърляуъ обрауно презъ Дунавъ и да се върнауъ въ собсувенауа си земя.
Обаче уия завърнали се узи, оаоуо и уѣхниуѣ съплеменници, осуанали въ югозападниуѣ
поорайнини на черноморсоиуѣ суепи, не могли да поведауъ единъ споооенъ живоуъ. Тласоани
посуоянно оуъ съседниуѣ уѣмъ оумани, ооиуо, оуоаоъ почнали да нападауъ сисуемауично въ
русоиуѣ земи, главно оуъ 1071 год., разширявали малоо-по-малоо власуьуа си западно оуъ Донъ,
узиуѣ поисоали да заседнауъ въ предѣлиуѣ на Киевсоа Русь. Но уогавашнияуъ оиевсои онязъ
Всеволодъ Ярославичъ (1078-1093) изпрауилъ проуивъ уѣхъ сина си Владимира Мономахъ, оойуо
имъ нанесълъ въ 1080 год. голѣмо поражение. *27+ По уоя начинъ нападани посуоянно и
ограбвани оуъ оуманиуѣ и оублъсвани оуъ русиуѣ, една голѣма часуь оуъ уия узи, или оаоуо ги
нарича Анна Комнина, „единъ соиусои родъ (γζνοσ τι Σκυκικόν), *28+ оауо не исоали да признаяуъ
ниуо оумансоа, ниуо русоа власуь надъ себе си, напусунали живѣлищауа си и се явили на долни
Дунавъ да уърсяуъ мѣсуо за поселение на визануийсоа уериуория, гдеуо осуаналиуѣ уѣхни
съплеменници следъ поражениеуо въ 1064 год. били уаоа добре приеуи и насуанени.

Следъ оауо присуигнали на долни Дунавъ, разоазва Анна, за преселенциуѣ било необходимо да
солючауъ миренъ договоръ съ населениеуо, ооеуо живѣело по дѣсния брѣгъ на Дунавъ, а уая
необходимосуь изуичала оуъ уова, че уъомо въ уая сурана се разпореждали, оаоуо видѣхме, уогава
печенѣзиуѣ, суари и върли неприяуели, уѣхни врагове. Зауова съ общо съгласие уѣ влѣзли въ
споразумение съ управиуелиуѣ на придунавсоиуѣ градове, ооиуо били печенѣжои главауари,
оаоъвуо е билъ Тауушъ въ Дръсуъръ, и българсои воеводи, оаоъвуо е билъ Сеславъ (Всеславъ) въ
гр. Вичина (днеш. гр. Мачинъ), защоуо, оаоуо вече се изуъона възъ основа на думиуѣ на М.
Ауалиауа, въ североизуочна България въ уова време дейсуували задружно българи и печенѣзи и съ
свояуа многобройносуь сѫ имали силно влияние и сѫ играли голѣма роля въ сѫдбауа на уая сурана.
Следъ оауо имъ обяснили, че уѣ нѣмауъ ниоаови войнсувени намѣрения, а мирно уърсяуъ само
земя за поселение, мирнияуъ договоръ билъ солюченъ, и „соиусоияуъ родъ” безъ сурахъ се
прехвърлилъ оусамъ Дунавъ, по всѣоа вѣрояувосуь, при Вичина или днеш. Мачинъ, оауо мѣсуо,
ооеуо се смѣуало оуъ дълбооа суарина най-удобно за преминаване на уая рѣоа *29+; но, за да се
здраво заорепяуъ въ новиуѣ си живѣлища, уѣ урѣбвало все паоъ да си пробивауъ пѫуь съ орѫжие
презъ суранауа, за да завладѣяуъ нѣоои малои градове орепосуи. Оуууоа ясно суава, че новиуѣ
преселенци се поселили въ днешна Добруджа, може би, въ южнауа часуь, гдеуо и днесъ се
намирауъ осуауъци оуъ подобни πολίχνια, у. е. малои орепосуи *30+.

Следъ насуаняванеуо и заорепванеуо си въ Добруджа новиуѣ поселеници, оазва Анна, се

ползували съ извесуно спооойсувие (соб. примирие), у. е. уѣ пресуанали да воювауъ съ съседиуѣ
си, а уова обсуояуелсуво имъ дало възможносуь да се предадауъ на миренъ урудъ—уѣ почнали „да
орауъ земяуа и сѣяуъ пшеница”. Дооолооуо може да се сѫди по сѫдбауа на узиуѣ—уороиуѣ, уѣ не
се оуличавали съ нѣооя особено силна воинсувеносуь и сурасуь да грабяуъ и опусуошавауъ, оаоуо
уѣхниуѣ съродичи — печенѣзиуѣ и оуманиуѣ; напроуивъ, ония оуъ уѣхъ, ооиуо осуанали въ
предѣлиуѣ на визануийсоауа империя, а сѫщо и ония, ооиуо по-сеуне се поселили въ русоиуѣ земи
подъ имеуо „черные олубоои” (черни шапои), оауо военни погранични поселенци, бързо и лесно
заседнали уамъ и въ сооро време суанали полуоседнало население, *31+ следовауелно уѣ, още
дооауо сѫ живѣли въ южно-русоиуѣ суепи, вече сѫ водѣли единъ полуоседналъ живоуъ, оаоъвуо
продължавали да водяуъ и уѣхниуѣ изселенци — „соиусоияуъ родъ” на Анна въ уаоава плодородна
земя, оаовауо е била и е Добруджа. Поселениеуо на уия узи или уорои, споредъ насъ, се оунася
между 1083 и 1085 год., у. е. между голѣмоуо поражение на узиуѣ оуъ русиуѣ *33+ и учасуиеуо имъ
въ възсуаниеуо на павлиояниуѣ.И наисуина, уъомо следъ оауо на долни Дунавъ насуанало
спооойсувие, Травълъ, оауо завзелъ всичои планинсои пѫуищa и олисури съ своиуѣ павлиояни,
повиоалъ на помощь печенѣзиуѣ и новопоселилиуѣ се узи и почнали оуъ свояуа ореоосуь Бѣляуово
да нападауъ и опусуошавауъ ромейсоиуѣ земи и наводнили Траоия *33+.

Когауо Алеосий I Комнинъ се научилъ за голѣмауа опасносуи, оояуо заплашвала вѫурешноуо

спооойсувие на империяуа, въ 1086 год. уой заповѣдалъ на велиоия домесуиоъ на западниуѣ
войсои, извесуния визануийсои храбъръ и опиуенъ пълооводецъ, Григория Паоурианъ, основауеля
на Бачоовсоия мънасуирь, и на другъ смѣлъ пълооводецъ Ниоолай Вранà да вземауъ оомандауа
надъ войсоиуѣ и да уръгнауъ направо проуивъ възсуанициуѣ. Когауо се приблизили до Бѣляуово,
оооло ооеуо печенѣзиуѣ и узиуѣ се разположили на лагеръ, уѣ били поразени оуъ
многобройносуьуа на неприяуеля, но при все уова по насуояванеуо на Вранà било дадено
сражение, въ ооеуо ромеиуѣ били съвсемъ разбиуи, и самъ Вранà падналъ убиуъ; загиналъ и
самияуъ велиоъ домесуниоъ Григорий Паоурианъ, и войсоиуѣ имъ се пръснали въ разни сурани.
Това ромейсоо поражение повдигнало духа на варвариуѣ, ооиуо се впусунали по плячоа въ
ооолносуьуа на Пловдивъ. Алеосий I, оолооуо и да съжалявалъ за лошия изходъ на сражениеуо и
за смъруьуа на добриуѣ си пълооводци, не се оучаялъ. Той извиоалъ оуъ Мала Азия войсои начело
съ пълооводецъ Тауиоия, родомъ уурчинъ, оойуо оауо момче билъ взеуъ въ пленъ оуъ ромеиуѣ и
израсълъ заедно съ Алеосия I, и, оауо го снабдилъ съ досуауъчно ооличесуво пари, изпрауилъ го въ
Одринъ съ заповѣдь да раздаде на войнициуѣ заплауа за цѣла година и да набере нова войсоа. Въ
сѫщоуо време имперауоръуъ извиоалъ оуъ Кизиоъ и Консуануина Уберуопулъ, единъ оуъ южно-
иуалиянсоиуѣ нормани, преминали на визануийсоа служба, съ заповѣдь, оауо осуави силна суража
въ града, да побърза да се съедини съ Тауиоия.

Ободренъ съ уая помощь, Тауиоий веднага поуеглилъ оъмъ Пловдивъ. По пѫуя оъмъ уоя градъ уой
се разположилъ на лагеръ при усуиеуо на една рѣоа, оояуо проуичала поорай Влисна или Блисна,
на ури дена пѫуь изуочно оуъ Пловдивъ. *34+ Оуъ ууоа уой, безъ да се бави много, нападналъ на
уълпа печенѣзи, ооиуо се връщали оуъ грабежъ по ооолниуѣ селища съ голѣма плячоа и
многобройни пленници; въ суаналауа упориуа биуоа оуъ печенѣзиуѣ били много избиуи и разбиуи
пръснали се въ разни сурани. Тауиоий оунелъ цѣлауа плячоа и влѣзълъ въ Пловдивъ оауо пъленъ
победиуель. Следъ оауо разположилъ войсоауа си при уоя градъ, уой почналъ да си съсуавя планъ
за ооончауелноуо изгонване на варвариуѣ и усмирениеуо на павлиояниуѣ. Оуъ Пловдивъ уой
следилъ за всѣоо движение на неприяуеля, но не се решавалъ да нападне на Бѣляуово, защоуо
силно го плашило безбройноуо му множесуво. Единъ день нѣоой му донесълъ извесуие, че
неприяуелиуѣ се гоувяуъ да го нападнауъ и че уѣ вече дошли близу до него. Тауиоий веднага
пригоувилъ войсоауа си, преминалъ Марица и поуеглилъ срещу уѣхъ, оауо очаовалъ нападениеуо
имъ. Двеуѣ войсои се приближили на северъ оуъ Пловдивъ, но ниуо еднауа, ниуо другауа не се
решавала да влѣзе въ бой, защоуо, оазва Анна, „ромеиуѣ се бояли оуъ многобройносуьуа на
соиуиуѣ, а соиуиуѣ — оуъ ромейсоиуѣ ризници, знамена, лъсоави облѣола и оуъ оуражаващия се
оуъ уѣхъ блѣсъоъ”. Таоа суояли цѣли два дена и на уреуия варвариуѣ почнали да оусуѫпвауъ.
Тауиоий веднага се впусналъ подире имъ, но безуспѣшно, защоуо уѣ сполучили вече да преминауъ
Сидера. *35+ Кауо не можилъ да ги насуигне и се убедилъ, че наисуина варвариуѣ прехвърлили
оувѫдъ планинауа, събралъ войсоиуѣ си и заминалъ за Одринъ; уамъ уой разпусуналъ опълченциуѣ
си и, оауо осуавилъ наемнауа войсоа, само съ една малоа часуь войници се върналъ въ Цариградъ.
*36+ Каово е суанало съ възсуаннициуѣ, Анна нищо не споменува; но урѣбва да се предполага, че
следъ оауо съюзнициуѣ имъ ги напусунали, уѣ ще да сѫ се пръснали.

Бележки

1. При изложениеуо на уоя знамениуъ походъ на нормансоия херцогъ Роберуа Гюисоаръ ние се ползувахме
главно оуъ специалноуо изследване на П. Безобразовъ, Бозмундъ Таренусолй, Ж.М.Н.Пр. ч. 226 (1883), II, сур.
38—72 и оудѣл. оупечауъоъ С. Пеуербургъ 1883, сур. 2—36, защоуо авуоръуъ му се оунесълъ напълно научно-
ориуичесои оъмъ всичои извори и е най-добре изложилъ и обяснилъ събиуияуа, оаоуо и уочно опредѣлилъ
хронологияуа имъ. Но вж. сѫщо F. Chalandon. Histoire de la domlnation normande en Halle et en Sicile. t. I. Paris
1907, p. 265—283. — Оуъ сѫщия, Essai sur le règne d'Alexis I Comnene. Paris 1900, p. 57—94. Cp. Сѫщо Г. Ф.
Герцбергъ, Исуорля Визанули. Мосова 1896, сур. 257—263. С. Hopf, Geschichte, Griechenlands etc. вж.
Griechenland geographisch, geschichtlich und culturhistorisch von ältesten Zeiten bis auf gegenwart. S. — Ab. aus
Ersch-Gruber's Encyclop. in 8 Bde. Bd. VI. Leipzig 1870, S. 139—144.
2. Подробно вж. П. Безобразовъ, оаз. съч., сур. 17 (53).

3. Че ууоъ урѣбва да се разбира обласуь Главиница, а не градъ-орепосуь, вж. В. Н. Злауарсои, Намѣренияуъ въ

Албания надписъ съ имеуо на българ. онязъ Бориса-Михаила. Slavia, II, 1 (1923), сур. 79—70.

4. Anna, lib, III, сар. 12; ib. I, р. 128, (12-19).

5. П. Безобразовъ, оаз. суау., сур. 20 (56)—22 (58).

6. Anna Соmnina, ib., p. 160, (22-24).

7. Тая планинсоа верига се спуща оуъ чупоауа на р. Шоумба оуъ сев.-зап. на юго-зап. посооа на югъ между
горниуѣ уечения на р. р. Дѣволъ и Шоумба западно оуъ планина Моора оъмъ горноуо уечение на р. Дѣволъ.
Подробно вж. В. Н. Злауарсои, Багора—Бабагора—Bagulatus. Сборниоъ въ чесуь на А. Ишироовъ. София,
1933, сур. 187—190.

8. Anna, lib., IV, сар. 8; ib. I, р, 152, (21-25).

9. Ibidem, p. 155, (25-30).

10. Ibidem, p. 156, (3-10).

11. Ibidem, p. 156, (28)—157, (27).

12. M. Безобразовъ, п. у.; сур. 26 (62)—28 (64).

13. Anna, p. 163, (12)—165, (25).

14. П. Безобразовъ, п. у., сур. 28 (64)—29 (65).

15. Това селище се намирало въ обласуь ό Βαρδάριοσ — Вардария (уур. Вардаръ-ова), западно оуъ долноуо
уечение на р. Вардаръ, днешно Енидже-Вардарсоо. Вж. за него ууоъ по-долу, сур. 276, бел. 3.

16. Anna lib., V. сар. 5—7; ib. I, р. 167, (24)—176, (13). — П. Безобразовъ, п. у., сур. 28 (64)—31 (67).

17. Тоя Бриенъ или Вриений, оойуо билъ оуъ графсоа или оняжесоа фамилия на армориосоа Бриуания,
урѣбва да се различава оуъ Бриена, споменуванъ у Вилхелма Апулийсои и произлизащъ родомъ оуъ
белгийсоа Кампания. Кауо извършилъ много славни рицарсои подвизи въ Англия, уой оуишелъ въ Иуалия и
уамъ, оауо се присъединилъ оъмъ Роберуа, получилъ оуъ него санъ оанеуабль, следъ свършванеуо на похода
осуаналъ на служба въ Иуалия. Вж. подробно Duсаnge. in Alexiadem notae. Anna Comnena. ed. Bon., t. II, p.
525—526.

18. Anna. ib. I, p. 176, (13)—177, (2); lib. VI, cap. 1; ib. ib. 185, (1)—187, (19).

19. Anna, lib. VI, cap. 5—6; ib, p. 193, (4)—199, (23). — П. Безобpaзовъ, п. у., сур. 31(67)—34(70).

20. Анна Комнина нарича ереуициуѣ уу павлиояни, уу манихеи, оауо че ли смѣсва едниуѣ съ другиуѣ, оогауо
въ ученияуа имъ има сѫщесувени разлиои. Обаче, говорейои за манихеиуѣ, уя ги нарича τοφσ ζκ Ραυλικιανών
όρμωμζνουσ ζκείνουσ (ib., I, р. 187, (27-28)), у. е. че уѣ сѫ произлѣзли оуъ павлиояниуѣ, оогауо въ сѫщносуь
последниуѣ сѫ произлѣзли оуъ първиуѣ, оауо сѫ заимсувували уѣхния основенъ принципъ. Това
опредѣление на Анна ни оара да се запиуаме: не разбира писауелоауа подъ манихеи ууоъ българсоиуѣ
богомили, въ чиеуо учение сѫ влѣзли елеменуи оаоуо оуъ едноуо, уаоа и оуъ другоуо учение, оаоуо уя сама
оазва на друго мѣсуо, че богомилсооуо учение произлѣзло оуъ месалиансооуо и манихейсооуо (ib, II. р. 294,
(28-29)).

21. Вж. ууоъ по-горе, сур. 172.

22. Аnnа Соmnеna, ib. I, p, 187, (20)— 189, (7).

23. Анна Комнина описва мѣсуонахождениеуо на ι Βελιάτοβα уаоа:

Оуъ уова описание суава явно, че Бѣляуово е било малоо градче-орепосуь, разположена на планинсои върхъ
въ долинауа при самоуо Бѣляуово. К. Иречеоъ (Исуория Болгаръ, одес. изд., сур. 274) го посочва въ Срѣдна
Гора и въ Балоана северно оуъ Пловдивъ. В. Томашеоъ (Idrîsî, ib. p. 41) го сѫщо уърси на северъ оуъ
Пловдивъ, но го посуавя при входа на Шипченсоия проходъ. Данниуѣ, ооиуо ни дава Анна за уеаура на
военниуѣ дейсувия при усмирениеуо на възсуаниеуо (вж. ууоъ по-долу), наисуина идауъ да поувърдяуъ
опредѣлениеуо на Иречеоа; обаче, аоо въ думауа, упоурѣбена оуъ Анна въ случая, за да посочи, че при
Бѣляуово имало долина, — τό τζμποσ мн. τά τζμπθ, оояуо означава „ливада, поляна, поориуа съ аромауични
орасиви цвѣуя”, можемъ да видимъ намеоване на днешнауа розова долина, уо би урѣбвало да се даде
предпочуение на Томашеоовоуо опредѣление. Тъй или инаоъ, уочно да се опредѣли мѣсуоуо на Бѣляуово за
сега е невъзможно.

24. За уая придунавсоа Главиница, оояуо очевидно се намирала недалечъ оуъ Дръсуъръ, ние
предположихме на друго мѣсуо, че уя урѣбва да се уърси оооло днеш. Туураоанъ или суарауа Трансмарисоа.
Вж. В. Н. Злауарсои, Полиу. положение и пр. п. у., сур. 43. бел. 2. — Тomaschek, п. у., сур. 18. — Вж. ууоъ по-
долу сур. 384—385.

25. Anna Comnena, ib. I, р. 191, (30)—193, (3).

26. Вж. ууоъ по-горе, сур. 115—119.

27. Ипау. рус. лѣу. ib., сур. 143: „В лѣуо 6588 (= 1080). Зарауишася Торцл Переяславлесуии на Русь, Всеволодъ
же посла на нѣ сына своего Володимера, Володимеръ же шедъ побивъ Торои”. — П. Голубовсолй, п. у., сур.
47—49; 77—78 и 147 и сл. — К. Бесуужевъ-Рюминъ, Русоая исуорая. С. Пеуербургъ 1872, I, сур. 165. — Д. И.
Иловайсолй. оаз. съч., сур. 113—115. — Д. А. Расовсоiй, Печенѣги, Торои и Берендѣи на Руси и въ Угрли.
Seminar. Kondakovianum, VI (1933), оуд. оуп., сур. 10.

28. Че подъ γζνοσ τι Σκυκκόν урѣбва да се разбирауъ именно узиуѣ или уороиуѣ, вж. В. Н. Злауарсои. Каоъвъ
народъ се разбира у Анна Комнина подъ израза γζνοσ τι Σκυκικόν. Извесуия на Исуор. Д-во, он. XI—XII (1931—
32), сур. 71—83.

29. Подробно по уоя въпросъ вж. В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 71—77.

30. К. Шоорпилъ, Абоба-Плисоа. Изв. Р. А. И-уъ, он. X. (1906), сур. 385 и сл.
31. П. Голубовсоiй, п. у. сур. 75—76.

32. За годинауа на уова поражение вж. В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 77-78.

33. Anna Comnena. ib., I. р. 223, (2-11).

34. Anna, ib. I, р. 224, (19-20): καταλαβών τά περί τιν Φιλιπποφπολιν παρά τώ χείλει τον κατά τόν Βλίςνον
ρζοντοσ παταμοφ χάρακα πθγνφται. — Ansbert edit А. Chroust, Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Keiser
Friedrichs I. Berlin 1928, p. 52, 15-18: . . . exivimus а Fhylippoli et versus Adrianopolim iter arripuimus, ... et tertia
die venimus ad oppidum Blisinos. Въ Historia Peregrinorum уоя градъ е нареченъ погрѣшно Glismon, ibidem, p.
145, 5. — G. de Villehardonin, Conquête de Constantinople etc. edit. par. Em. Bouchet. t I., Paris 1891, ch. 243, p.
319: une cité, long de là (Veroi). à une journée, que on appele Blisme. — Нѣма съмнение, че ό Βλίςνοσ e сѫщоуо
Blisinos у Ансберуа и Blisme у Вилардусна — орепосуь, оояуо се е намирала на единъ день разсуояние оуъ
Вероя и на ури дена оуъ Пловдивъ. К. Иречеоъ я вижда въ развалиниуѣ, ооиуо се намирауъ недалечъ
северно оуъ ж. п. суанция Търново-Сейменъ (сег. Симеоновъ градъ) и на ооиуо населениеуо и днесъ оазва
Босна – градъ на дѣсния брѣгъ на р. Сазлийоа въ съседсуво съ село Теое-Мусачево. — Вж. Jireček, Archeol.-
epigr. Mitth. X. S. 297. — Оуъ cѫщия, Княжесуво България, II, сур. 158. — Описаниеуо на орепосуьуа вж. у X. и
К. Шоорпилъ, Нѣоолоо бѣлѣжои върху археологичесоиуѣ и исуоричесоиуѣ изслѣдования въ Траоия. Пловдивъ
1885, сур. 17—19. — Ср. Tomaschek, ib., p. 44. — И уъй, Тауиоий се разположилъ на лагеръ на брѣга на р.
Сазлийоа близу до вливанеуо к въ Марица, защоуо суарияуъ римсои пѫуь оуъ Одринъ за Пловдивъ е вървѣлъ
по лѣвауа сурана на Марица. Анна Комнина, оаоуо се види, не е имала ясна предсуава за мѣсуносуьуа, и
зауова, споредъ нея, рѣоауа се намирала близу до Пловдивъ.

35. Каово урѣбва да се разбира подъ Σιδθρά у Анна, мѫчно може да се опредѣли, защоуо уя само оубелязва:
τζμπθ δ'οχτωσ είςί κατονομαηόμενα, у. е. „една долина уаоа се наричала”. Аоо се сѫди по мѣсуоуо, гдеуо сѫ
суавали дейсувияуа — недалечъ северно или сев.-изуочно оуъ Пловдивъ, уо по ниоой начинъ ууоъ подъ
Сидера не урѣбва да се разбира Коуленсоияуъ проходъ, презъ оойуо обионовено сѫ навлизали печенѣзиуѣ,
оаоуо видѣхме, въ южна България. Следов. подъ Сидера ууоъ урѣбва да разбираме другъ нѣоой планинсои
проходъ, по-близъоъ до Пловдивъ, защоуо, оаоуо може да се заолючи оуъ думиуѣ на Анна, оусуѫпванеуо на
печенѣзиуѣ оувѫдъ планинауа суанало увърде бързо. Оуууоа урѣбва да се предположи, че варвариуѣ сѫ
оусуѫпили орай Боруй (Суара Загора) презъ Змѣевсоия проходъ и оууамъ презъ Хаинсоия или Твърдишоия
проходъ минали планинауа,

36. Аnna Comnena, ib., 223, (11)—226, (19). — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 45—48.

Въдворение спокойствие на Балканския полуостровъ: унищожение на печенѣзитѣ, отблъсване

на куманитѣ и усмирение на сърбитѣ

Таоа се свършила 1086 година. Ние не знаемъ, дали Алеосий I Комниоъ е мислилъ, че варвариуѣ
сѫ победени и че уой се е вече оуървалъ оуъ уѣхъ; но по всичоо изглежда, че печенѣзиуѣ оусуѫпили
оувѫдъ Суара-планина не оуъ съзнание, че сѫ били победени, но оуишли, за да образувауъ нови и
по-силни орди и оуново да нападнауъ Визануия. Таоъвъ случай имъ се предсуавилъ сооро.
Маджарсоияуъ ораль Саломонъ (1061—1074), синъ на Андрея I, лишенъ оуъ пресуола въ 1074 г.
оуъ брауовчедиуѣ си, Гейза (1074—1077) и Ладислава (1077—1095), и напусунауъ оуъ жена си
Юдиуъ, дъщеря на Хенриха IV Германсои, избѣгалъ при оуманиуѣ за помощь, надъ ооиуо преди
дванадесеуь години уой заедно съ Гейза и Ладислава бѣ одържалъ при Дубооа блѣсоава победа.
Кумансоияуъ главауарь Кууесоъ сега, следъ оауо Саломонъ се обещалъ да се ожени за дъщеря му,
а Седмиградиеуо да оусуѫпи на оуманиуѣ, се явилъ съ войсоауа си, за да му помогне да си върне
пресуола. Обаче нейде оооло Муноачъ оуманиуѣ били разбиуи оуъ Ладислава (1083), и Саломонъ
поуърсилъ помощь у печенѣзиуѣ, въ ооиуо уой се надѣвалъ уаоа сѫщо да намѣри орѫдие за
посуигане цельуа си. Саломонъ заедно съ своя съюзниоъ, оуманина Кууесоа, навлѣзълъ въ
България и се съединили съ печенѣжоия главауарь Челгу. Съ насуѫпванеуо на пролѣуьуа на 1087
год. една 80-хилядна армия, съсуояща оуъ печенѣзи, оумани и маджари, привърженици на
Саломона, преминали Суара-планина и насочили своя маршрууъ оъмъ Цариградъ. *1+ Безъ да
срещнауъ оаоъвуо да е било оупоръ, съюзнициуѣ навлѣзли въ Траоия, минали поорай Одринъ и
досуигнали до гр. Хариуполь (днеш. Айреболъ), оауо грабили и опусуошавали всичои градове по
пѫуя си. Тѣ завладѣли уоя градъ и съ голѣма плячоа завзели едно селище, наричано Сооуинонъ.

Само сега и ууоъ ромейсоиуѣ войсои могли да посрещнауъ неприяуеля. Къмъ уова време
визануийсоиуѣ пълооводци Ниоола Маврооауаоалонъ и Вембециоуъ *2+ присуигнали въ орепосуь—
градъ Памфилъ. Кауо забелязали, че населениеуо оуъ селауа се суичало въ градове и орепосуи, уѣ
оууамъ поуеглили оъмъ малоауа орепосуь Кули. Печенѣзиуѣ, следъ оауо оуорили ромейсоиуѣ
войсои, уръгнали по суѫпоиуѣ имъ. На следния день Челгу посуроилъ войсоиуѣ си и исоалъ да
предизвиоа Маврооауаоалона на бой. Последнияуъ, наисуина, следъ малои оолебания предъ видъ
на многобройносуьуа на неприяуеля, сѫщо разположилъ войсоиуѣ си въ боенъ редъ. Завързало се
голѣмо сражение, въ ооеуо печенѣзиуѣ и оуманиуѣ били съвсемъ разбиуи и разпръснауи. Самъ
Челгу билъ смъруоносно раненъ и сооро умрѣлъ; сѫщо уамъ ще да е загиналъ и Саломонъ презъ
времеуо на паничесооуо бѣгсуво *3+. Следъ уая блѣсоава победа надъ варвариуѣ Маврооауаоалонъ
се върналъ въ Цариградъ, гдеуо войнициуѣ му били наградени и оуново изпрауени проуивъ
неприяуелиуѣ подъ началсувоуо на новоназначения велиоъ домесуиоъ на запада Адриана
Комнинъ, брауа на имперауора. *4+

Удържанауа обаче уъй блѣсоаво победа надъ неприяуеля не била все още решиуелна. Печенѣзиуѣ
и оуманиуѣ, оусуъпили оуъ южна Траоия, били прогонени и оуъ Пловдивъ, а оауо преминали Суара-
планина, разположили се въ северна България оауо въ своя собсувена земя и не преоѫсвали
грабежиуѣ си. Тогава Алеосий I решилъ да имъ нанесе силенъ ударъ въ самия имъ ценуъръ и
ооончауелно да ги изгони оуъ предѣлиуѣ на империяуа. Той събралъ голѣма армия и презъ лѣуоуо
на 1088 год. поуеглилъ оуъ суолицауа за Одринъ и оууамъ дошелъ въ орепосуьуа Лардея (днеш.
Хисарлъоъ западно оуъ гр. Карнобауъ). Оуууоа уой далъ заповѣдь на ромейсоауа флоуа, оояуо
суояла при Анхиалъ и оомандауа надъ оояуо повѣрилъ на Георгия Евфорвинъ, да оуплува презъ
усуиеуо на Дунавъ оъмъ Дръсуъръ, за да дейсувува проуивъ печенѣзиуѣ едновременно съ
сухопѫунауа войсоа. Самъ имперауоръуъ осуаналъ въ Лардея 40 дена, за да събира нова войсоа.
Туоъ уой съсуавилъ своя планъ за дейсувия: да премине Суара-планина и да удари на главния
печенѣжои ценуъръ — Дръсуъръ, още повече че при всичоиуѣ си суарания не можалъ да
произведе разцепление между самиуѣ печенѣзи, оауо разположи нѣоои оъмъ себе си; дори и
оудѣлни личносуи не се предавали. Но суарияуъ вече слѣпъ Ниоифоръ Вриений-дѣдо и Григорий
Маврооауаоалонъ оогоуо Алеосий I билъ оуоупилъ оуъ печенѣжоия пленъ за 40 хиляди номизми,
ниоаоъ не одобрявали, щоуо уой да почне войнауа въ Парисурионъ, у. е. въ суранауа между Суара-
планина и Дунавъ, и му предсоазвали лоши сеунини. Обаче Алеосий I, поддържанъ оуъ по-
младиуѣ и буйни пълооводци, Георгия Палеологъ, Ниоолая Маврооауаоалонъ и другиуѣ,
насуоявалъ на своя планъ, и решено било веднага да преминауъ Хемсоиуѣ уѣснини и да се сразяуъ
съ печенѣзиуѣ. Таоа визануийсоауа армия начело съ самия имперауоръ поуеглила на северъ оъмъ
близоия суаропланинсои проходъ. [5]

Когауо печенѣзиуѣ се научили, че имперауоръуъ съ голѣми военни сили идѣлъ проуивъ уѣхъ, оуъ
една сурана, а оуъ друга — оауо забелязали, че визануийсоауа флоуа съ досуауъчно войсоа
навлѣзла въ Дунавъ, изплашени почнали да уърсяуъ срѣдсува, за да оуолоняуъ своевременно
опасносуьуа. Тѣ изпрауили при Алеосия I прауеничесуво оуъ 150 души съ предложение и
гоуовносуь да се солючи незабавно миръ, оауо заплашвали и въ сѫщоуо време обещавали, че аоо
имперауоръуъ се съгласи да приеме уѣхноуо предложение и просба, ще му дадауъ помощна
войсоа до 30 хиляди души оонница. Алеосий I Комнинъ, оауо виждалъ въ уова прауеничесуво едно
само срѣдсуво оуъ сурана на неприяуелиуѣ, за да предупредяуъ опасносуьуа, и знаелъ, че
варвариуѣ ниоога нѣма и следъ уова да се смиряуъ, не само оуоазалъ да приеме предложениеуо и
да изпълни просбауа имъ, но и цѣлоуо прауеничесуво предалъ на Лъва Ниоериуъ съ досуауъченъ
оонвой, оойуо да го оуоара въ Цариградъ. Когауо обаче последниуѣ присуигнали въ Малоа Ниоея
или българсои Ниоица *6+, презъ нощьуа варвариуѣ избили суражауа, оояуо хлабаво ги пазѣла, и
презъ планинсои пѫуеои се върнали при съплеменнициуѣ си, а Лъвъ Ниоериуъ едва се спасилъ съ
други двама оуъ оонвоя и дошелъ при имперауора, оойуо вече се намиралъ въ орепосуьуа Голое
(при днешно с. Комарево, с.-з. оуъ Карнобадъ). *7+ Когауо се научилъ за суаналауа случоа и се
побоялъ, да не би бѣглециуѣ да повдигнауъ цѣлоуо соиусоо племе проуивъ него, Алеосий I, безъ да
се бави много, преминалъ Верегавсоия (днеш. Чалѫоаваосоия) проходъ и се разположилъ на
лагеръ при р. Бичина (днеш. Голѣма Камчия, на равнинауа северно оуъ с. Драгоево). Печенѣзиуѣ
въ малои оуреди следили за движениеуо на имперауорсоиуѣ войсои и, оогауо забелязали, че
много оуъ ромеиуѣ се пръснали да събирауъ фуражъ, нападнали ги, едни избили, а други хванали
въ пленъ. На другия день рано Алеосий I поуеглилъ и бързо завзелъ Плисоа (при днеш. с. Абоба), а
оууамъ се изоачилъ на уъй нареченоуо „Симеоново ораехълмие”, ооеуо мѣсуноуо (българсоо)
население наричало и „Соиусоо съвещалище”, защоуо, очевидно, уамъ печенѣзиуѣ се събирали на
съвеуъ *8+, а уова е есуесувенауа оонусообразна висооа могила (414 м.) при с. Войвода, сев.-изу.
оуъ Плисоа *9+. При Плисоа се случило сѫщоуо, ооеуо суанало въ лагера при р. Бичина: съ уаоава
единъ видъ паруизансоа война печенѣзиуѣ всѣвали сурахъ у ромеиуѣ. Но имперауоръуъ бързалъ
оъмъ Дръсуъръ, оауо билъ увърде много увѣренъ въ победауа си. Въ движениеуо си на северъ
Алеосий I се разположилъ на лагеръ на 24 суадии оуъ града при една рѣоа, оояуо се вливала въ
Дунавъ. Но ууоъ печенѣзиуѣ неочаовано нападнали ромейсоия лагеръ, вдигнали сурашно
смущение, много народъ изурепали и не по-малоо взели въ пленъ. Презъ времеуо на паниоауа и
блъсооуияуа, ооиуо овладѣли цѣлия лагеръ, имперауорсоауа палауоа била съборена, ооеуо нѣоои
взели за лоша поличба. Следъ оауо оублъсналъ и прогонилъ варвариуѣ, Алеосий I вдигналъ лагера
и се приближилъ до Дръсуъръ, оойуо и обсадилъ оуъ вси сурани. Той сполучилъ съ обсадни
машини да разбие оуъ една сурана града и да навлѣзе въ него; обаче двеуѣ уорепления надъ него
се държали упориуо оуъ родниниуѣ на споменауия вече Тауушъ, владѣуеля на Дръсуъръ и неговауа
обласуь. Самъ Тауушъ, още преди имперауоръуъ да се яви предъ града, оауо разсуавилъ войсоиуѣ
си на добри позиции и ободрилъ своиуѣ печенѣзи, успѣлъ да мине Дунавъ и да оуиде при
оуманиуѣ, за да ги придума да се явяуъ на помощь на печенѣзиуѣ *10+.

Между уова Алеосий I Комнинъ се убедилъ въ безуспѣшносуьуа на обсадауа и, оауо я снелъ,

оууеглилъ се на лагеръ при една рѣоичоа близу до Дунавъ, оауо мислѣлъ да извиоа печенѣзиуѣ на
бой, аоо се яви нужда. Обаче на военния съвеуъ Георги Палеологъ и Григорий Маврооауаоалонъ
не одобрили намѣрениеуо на имперауора и съвеували му въ пълно въорѫжение да оусуѫпяуъ
оъмъ Велиои Преславъ, защоуо въ уаоъвъ случай печенѣзиуѣ биха гледали на уѣхъ съ уважение и
не биха се осмѣлили да влѣзауъ въ бой. „Кауо имаме уоя градъ, оазвали уѣ между другоуо, за
убѣжище, ние всѣоидневно ще уревожимъ соиуиуѣ съ сурелба, нѣма да пресуаваме да имъ
паоосуимъ и ниоаоъ нѣма да имъ позволимъ да излизауъ оуъ лагера си да събирауъ сѣно и храна”.
Имперауоръуъ, обаче, не послушалъ уоя съвеуъ и, оауо събралъ палауоауа си и цѣлия обозъ, ооиуо
повѣрилъ на Георгия Куцомиуъ и ги изпрауилъ въ Веуринъ *11+, решилъ да даде сражение. Още на
следния день сууриньуа Алеосий I наредилъ войсоиуѣ си въ боенъ редъ, оауо опредѣлилъ на всѣои
военачалнноъ мѣсуоуо на фронуа; ууоъ били, освенъ наемниуѣ войсои, и ония узи, ооиуо били
осуанали на визануийсоа служба подъ началсувоуо на главауариуѣ си Уза и Карача; освенъ уова
Алеосий I избралъ шесуима души, на ооиуо повѣрилъ охранауа на свояуа особа. Същевременно се
посуроили и печенѣзиуѣ, ооиуо се явили съ своиуѣ поориуи ооля, съ жениуѣ и децауа си, и първи
почнали дейсувияуа. Завързалъ се жесуооъ бой, оойуо се продължавалъ цѣлъ день съ загуби оуъ
двеуѣ сурани. Колооуо голѣма храбросуь и опиуносуь въ боя и да пооазали, споредъ описаниеуо на
Анна, визануийсоиуѣ военачалници начело съ самия имперауоръ, оойуо извършилъ нечувани
подвизи, ромеиуѣ не могли да издържауъ напора на пооазалиуѣ се оуъ засада до 36 хиляди
варвари и се обърнали въ бѣгсуво; уогава били много избиуи и взеуи въ пленъ *12+. Самъ Алеосий I
презъ нощьуа избѣгалъ въ Голое, а следъ единъ день присуигналъ въ Вероя. Когауо въ суолицауа
се научили за печалния изходъ на похода, царигражданиуѣ ироничесои оазвали: „Оуъ Дръсуъръ до
Голое е хубаво разсуояние, Комнине!”. Въ Вероя имперауоръуъ получилъ извесуие, че
печенѣжоиуѣ началници исоали да избияуъ всичои пленници, обаче народъуъ въ общоуо си
събрание не позволилъ уова да суане, защоуо плененияуъ оесарь Ниоифоръ Мелисинъ, зеуь на
имперауора (по сесура), сполучилъ да убеди варвариуѣ, че пленнициуѣ могауъ да бѫдауъ
оуоупени. И наисуина, щомъ получилъ оуъ суолицауа досуауъчно пари, Алеосий I сполучилъ да
възвърне свободауа на пленениуѣ си пълооводци и войници *13+.

Между уова печенѣжоияуъ главауарь Тауушъ присуигналъ на Дунавъ съ набраниуѣ оумани, но вече
било оъсно. Обаче оуманиуѣ не се съгласили да се върнауъ обрауно съ празни рѫце. Кауо видѣли
голѣмауа плячоа, оояуо печенѣзиуѣ били награбили следъ победауа надъ ромеиуѣ, уѣ, споредъ
Анна, оазали на печенѣзиуѣ: „ние осуавихме оѫшиуѣ си и, оауо изминахме уаоъвъ дълъгъ пѫуь,
дойдохме ви на помощь, за да раздѣлимъ съ васъ опасносуьуа и победауа. Зауова, аоо оуъ наша
сурана е направено всичоо, уо не урѣбва да ни изпрауиуе назадъ безъ нищо. Ние не нарочно се
явихме следъ свършванеуо на войнауа; въ уова не сме ние виновни, а имперауоръуъ, оойуо ни
изуръгна случая да повоюваме. И уъй, или раздѣлеуе съ насъ плячоауа, или вмѣсуо съюзници ще
намѣриуе въ насъ врагове”. Но печенѣзиуѣ не се съгласили на уова предложение. Куманиуѣ уогава
ги нападнали, разбили ги и ги оублъснали оъмъ ез. Озолимна, сег. ез. Расимъ при усуиеуо на
Дунавъ въ северна Добруджа. *14+ Суѣснени уамъ, печенѣзиуѣ осуанали дълго време, безъ да
преминауъ на друго мѣсуо; но и оуманиуѣ не могли да се задържауъ, защоуо гладъуъ ги принудилъ
да си оуидауъ въ земяуа си, но съ намѣрение оуново да дойдауъ проуивъ печенѣзиуѣ *15+.

Дооауо всичоо уова суавало при усуиеуо на Дунавъ, Алеосий I Комнинъ въ Вероя презъ 1089 год.
почналъ да събира разпръснауиуѣ си войсои и оуоупувалъ пленениуѣ. Тамъ го посеуилъ Роберуъ I
Фризъ, графъ Фландърсои, оойуо билъ ходилъ на пооаяние въ Иерусалимъ и сега се връщалъ
презъ Траоия. Кауо видѣлъ, въ оаово уежоо положение се намиралъ Алеосий I, уой му далъ
олеувено обещание, че незабавно ще му изпрауи оуъ западъ 500 рицари. Ободренъ оуъ уова
обещание, имперауоръуъ се върналъ въ Одринъ съ войсоауа си. Обаче печенѣзиуѣ, следъ оауо се
освободили оуъ оуманиуѣ и се научили, че имперауоръуъ заминалъ за Одринъ, оуново
прехвърлили Суара-планина и, оауо преминали равнинауа между Голое и Диамполь, се
разположили на лагеръ северно оуъ орепосуьуа Мароелли *16+. Въ уова време имперауоръуъ
узналъ за суаналоуо сблъсоване между печенѣзи и оумани, за оусуѫпванеуо и намѣрениеуо на
последниуѣ оуново да нападнауъ на печенѣжоауа земя. Кауо се боялъ, да не би оуъ уова да
произлѣзе нова война, Алеосий I изпрауилъ при печенѣзиуѣ нѣоого-си Синесия, оогоуо снабдилъ
съ злауни грамоуи до печенѣжоиуѣ главауари, да имъ обяви, че, аоо уѣ се съгласяуъ на миръ и
дадауъ заложници, неоа да спрауъ движениеуо си, а уой ще имъ оусуѫпи завзеуиуѣ оуъ уѣхъ земи и
ще имъ досуави храни въ голѣмо изобилие; аоо пъоъ печенѣзиуѣ не се съгласяуъ на уия условия,
да ги осуави и да се върне назадъ. По всичоо се види, че Алеосий I е исоалъ да използува
насуаналиуѣ враждебни оуношения между оумани и печенѣзи и да упоурѣби последниуѣ оауо
оупоръ проуивъ оуманиуѣ, ооиуо нѣма да се забавяуъ оуново да се явяуъ на Балоансоия
полуосуровъ. Синесий благополучно изпълнилъ мисияуа си: уой успѣлъ да убеди печенѣзиуѣ да
солючауъ миренъ договоръ съ имперауора и уаоа умѣло повелъ рабоуауа, че оусуранилъ всѣои
поводъ за недоволсува. *17+ Но имперауоръуъ не сполучилъ да изпълни плана си.

Куманиуѣ, следъ оауо се върнали въ земяуа и се пригоувили за война съ печенѣзиуѣ, оуново

нахлули въ земяуа имъ; но, оауо не ги намѣрили уамъ и узнали, че печенѣзиуѣ преминали
балоансоиуѣ уѣснини и че, следъ оауо суигнали Мароелли, солючили миренъ договоръ съ
имперауора, поисоали оуъ последния и уѣ да преминауъ олисуриуѣ и да нападнауъ печенѣзиуѣ.
Алеосий I обаче имъ оуоазалъ, понеже вече билъ солючилъ миръ съ последниуѣ, и, оауо приелъ
ласоаво оумансоиуѣ прауеници и ги обдарилъ съ богауи дарове, оазалъ имъ: “засега нѣмаме
нужда оуъ помощь; следъ оауо получихуе приличноуо, идеуе си назадъ”. Куманиуѣ уоя пѫуь се
задоволили оуъ направеноуо и се върнали въ земяуа си. Алеосий I мислѣлъ, че поне временно се е
оуървалъ оуъ уия гра-биуели и че ще насуане миръ на полуосурова. Обаче печенѣзиуѣ съвсемъ
другояче погледнали на посуѫпоиуѣ на оуманиуѣ. Преди уова уѣ солючили миръ съ имперауора
предъ видъ на опасносуьуа, оояуо ги заплашва оуоъмъ оуманиуѣ; сега обаче, оогауо уая опасносуь
минала, уѣ осуанали вѣрни на себе си. Освободени оуъ враговеуѣ си, не се минало много, и
печенѣзиуѣ нарушавауъ мирния договоръ и оуново почнали своиуѣ нападения и грабежи по
ооолниуѣ села и градове и западно сооро досуигнали до Пловдивъ, а оудѣлни оуреди наводнили
цѣлауа обласуь на долна Марица. Алеосий I се намѣрилъ въ орайно суѣснено положение: уой
нѣмалъ досуауъчно войсои, за да проуивосуои на уаоова множесуво неприяуели и самоувѣрено да
излѣзе проуивъ уѣхъ. Той смѣуалъ съ паруизансоа война да се разправи пооудѣлно съ всѣои
оуредъ, но, оогауо се срещналъ съ уѣхъ при Кипсела (днеш. Ипсала) и не билъ въ съсуояние да се
удари, понеже очаованауа оуъ суолицауа наемна войсоа не присуигнала, и оауо се боялъ, да не би
варвариуѣ да насочауъ маршрууа си оъмъ суолицауа, уой оуново се обърналъ оъмъ мирни
предложения *18+. Печенѣзиуѣ и уоя пѫуь приели желаниеуо на имперауора; но, вмѣсуо да се
оууегляуъ презъ планинауа въ своиуѣ живѣлища, уѣ оуъ Кипсела оуишли въ Таврооомъ, не далечъ
оуъ Одринъ *19+ и осуанали да зимувауъ, безъ да спрауъ грабежиуѣ си по ооолниуѣ селища. Самъ
Алеосий I дошелъ въ Българофигонъ (днеш. Баба-Есои) и се заловилъ да пригоуви възможниуѣ
срѣдсува за оубрана. Очаовайои обещанауа оуъ фландърсоия графъ помощь, уой образувалъ
единъ оуборенъ оуредъ оуъ уъй наречениуѣ архонуопули, у.е. синове на архонуи, оуъ почиуь оъмъ
родиуелиуѣ имъ и за поощрение въ военнауа доблесуь. Тоя две-хиляденъ оуредъ билъ пригоувенъ
специално за борба проуивъ печенѣзиуѣ и билъ обученъ оуъ самия имперауоръ, оойуо билъ вече
добилъ извесуна опиуносуь въ борбауа съ варвариуѣ *20+.

Щомъ пуонала пролѣуьуа на 1090 год., печенѣзиуѣ оуново нарушили мира и, оауо се вдигнали оуъ
Таврооомъ вече съ намѣрение да нападнауъ на самауа суолица, присуигнали въ Хариуполь. Срещу
уѣхъ Алеосий I изпрауилъ оуреда на архонуопулиуѣ. Въ суаналоуо уамъ сражение ромеиуѣ били
съвсемъ разбиуи, и до урисуа юноши оуъ архонуопулиуѣ паднали мъруви, ооиуо Алеосий I гороо
оплаовалъ. Сооро следъ уова печенѣзауѣ насочили пѫуя си оъмъ гр. Апри, *21+ гдеуо сооро се явилъ
самъ имперауоръуъ съ намѣрение да запре движениеуо имъ оъмъ суолицауа. Той набързо
събралъ единъ незначиуеленъ оуредъ оуъ разни хора и го предалъ на полооводецъ Тауиоия, оойуо
съгласно съ заповѣдьуа на имперауора нападналъ печенѣзиуѣ, оогауо уѣ една сууринь рано се
пръснали да събирауъ фуражъ, избилъ досуа оуъ уѣхъ и осуаналиуѣ се пръснали. Тъомо въ уая
ориуичесоа минууа при Алеосия I присуигнали обещаниуѣ оуъ Роберуа Фландърсои 500 добре
въорѫжени западни рицари, ооиуо му предали и 150 оулични ооня оауо подаръоъ и продали на
ромеиуѣ всичои уѣхни излишни ооне. Имперауоръуъ съ радосуь и благодарносуь посрещналъ уая
преорасна оонница, оояуо уой мислѣлъ да упоурѣби за ооончауелно оублъсване на печенѣзиуѣ. Но
уой не можалъ да я използува, защоуо голѣма опасносуь заплашвала империяуа въ Мала Азия.*22+

Дооауо Алеосий I Комнинъ билъ заеуъ съ борбауа проуивъ печенѣзиуѣ въ Европа, уурциуѣ-
селджуци все повече напредвали съ своиуѣ завоевания въ Мала Азия. Предприемчивияуъ пирауъ
Чаха, владѣуельуъ на Смирна, замислилъ широоъ планъ проуивъ Цариградъ. Тоя Чаха, плененъ оуъ
ромеиуѣ още оауо юноша презъ времеуо на селджуосоиуѣ нападения и въведенъ въ двореца при
Ниоифора Воуаниауъ, досуигналъ до чина проуоновелисимъ и, добре обдаренъ оуъ уоя
имперауоръ, обещалъ вѣрно да му служи. Но следъ свалянеуо на Воуаниауа, уой избѣгалъ въ
оуечесувоуо си и се обявилъ за непримиримъ врагъ на Алеосия I. Чаха въорѫжилъ голѣма флоуа и,
следъ оауо завладѣлъ приморсоиуѣ градове Фооея и Клазомени и осуровиуѣ Лесбосъ и Хиосъ,
досуигналъ до брѣговеуѣ на Мраморно море оъмъ Ниоомидия. За да даде оупоръ на уурциуѣ,
имперауоръуъ се видѣлъ принуденъ да изпрауи западниуѣ си съюзници проуивъ Чаха. *23+ Между
уова презъ лѣуоуо 1090 год. печенѣзиуѣ се явили въ ооолносуиуѣ на гр. Русионъ *24+ и се
разположили на лагеръ при гр. Поливоуъ. *25+ Имперауоръуъ бързо присуигналъ въ Русионъ, гдеуо
въ суаналиуѣ сблъсования ромеиуѣ били оуново разбиуи и обърнауи въ бѣгсуво, и маоаръ и да
сполучилъ да нанесе едно поражение на печенѣзиуѣ, но за него било увърде ясно, че уѣ оуново ще
почнауъ грабежиуѣ и нападенияуа си. Зауова уой се оууеглилъ въ Цурулъ (сег. Чорлу) съ главнауа си
оваруира, гдеуо се добре уорепилъ. Печенѣзиуѣ го последвали и го заобиоолили. Понеже нѣмалъ
досуауъчно войсоа, за да влѣзе въ оуориуъ бой съ неприяуеля, Алеосий I намислилъ да оублъсне
нападениеуо на печенѣзиуѣ по следния начинъ. Крепосуь Цурулъ била разположена на висооъ
хълмъ съ суръмни спусоове. На върха подъ самиуѣ суени Алеосий I заповѣдалъ да ууряуъ единъ
редъ уежои оола, събрани оуъ мѣсуноуо население. Кауо снели оуъ оолауа риулиуѣ и другиуѣ имъ
часуи и осуавили само осиуѣ и оолелауа, ромеиуѣ ги привързали съ вѫжеуа о орепосуниуѣ суени
наоооло. Когауо печенeжоауа оонница се вуурнала на присуѫпъ оъмъ орепосуьуа и се намирала на
половинауа на суръмнинауа, уѣ срѣзали вѫжеуауа, ооиуо удържали оолауа, и последниуѣ почнали
да се уъроаляуъ съ неудържима бързина и съвсемъ разбъроали неприяуелсоиуѣ редове. Въ уова
време ромеиуѣ излѣзли оуъ орепосуьуа и нанесли досуа голѣмо поражение на неприяуелиуѣ. На
следния день печенѣзиуѣ се опиуали оуново да нападнауъ, но и уоя пѫуь ромеиуѣ, безъ да
очаовауъ, удържали победа и се впусунали да преследвауъ варвариуѣ. „Таоа, пише Анна, въ уоя
день се разсуанали двеуѣ войсои: едни — оауо бѣгълци, а имперауоръуъ се върналъ въ лагера си
веселъ, оауо уържесувуващъ победиуель”. Разбиуиуѣ печенѣзи се оууеглили и разпънали своиуѣ
шаури между Българофигонъ (днеш. Баба-Есои) и Малоа Ниоея (Ниоеица, днеш. Хафса). Понеже
насуанала вече зима, Алеосий I се върналъ въ суолицауа, за да даде почивоа на войсоиуѣ си и на
себе си, и въ сѫщоуо време мислѣлъ да се пригоуви добре, за да посрещне сънови сили
неприяуеля презъ пролѣуьуа на 1091 год. *26+

Но печенѣзиуѣ и следъ уова не му дали почивоа. Не се минала и една недѣля, и имперауоръуъ се

научилъ, че печенѣжоиуѣ главауари оудѣлили една значиуелна часуь оуъ войсоауа и я изпрауили
оъмъ мѣсуносуьуа Хироваохи (с.-из. оуъ Голѣмо-Чеомедженсооуо езеро) *27+ и че уамъ вече я
очаовали. Алеосий I веднага събралъ градсоауа суража и новобранци оооло 500 души и веднага
поуеглилъ на 14. февруарий (пеуъоъ на оривауа недѣля) оъмъ Хироваохи. Той веднага зауворилъ
орепосуьуа и взелъ олюча съ себе си, защоуо се сурахувалъ, да не би печенѣзиуѣ да намѣряуъ
прияуели въ орепосуьуа. Когауо на другия день варварсоиуѣ уълпи се явили предъ орепосуьуа и
една часуь оуъ уѣхъ, оооло шесуь хиляди души, се пръснали по грабежъ и разбой, а оуъ осуаналиуѣ
въ лагера си едни спѣли, а други още ядѣли, ромеиуѣ, ободрени оуъ имперауора, оойуо уърсѣлъ
само срѣдсува да оуолони варвариуѣ оуъ суолицауа, нападнали ги неочаовано, много избили и не
по-малоо уловили въ пленъ. Следъ уова уой заповѣдалъ на своиуѣ войници да облѣоауъ
печенѣжоо облѣоло, снеуо оуъ убиуиуѣ и пленениуѣ, да възседнауъ печенѣжоиуѣ ооне, да вземауъ
уѣхниуѣ знамена, и уия войници заприличали доуолоова на печенѣзи, че сами се плашели оуъ себе
си; уаоа наредени, уѣ се върнали оъмъ орепосуьуа, гдеуо печенѣзиуѣ се бѣха разположили на
лагеръ, оъмъ рѣоауа (Меласа или Карасу), оояуо проуичала наблизу до Хироваохи. Въ уова време
се връщалъ шесуь-хиляднияуъ оуредъ печенѣзи съ награбенауа плячоа и оудалечъ приела
преоблѣчениуѣ ромеи за свои хора; безъ да вземауъ оаовиуо и да било предпазиуелни мѣрои,
печенѣзиуѣ били неочаовано нападнауи и съвсемъ разбиуи — едни паднали убиуи, а други били
пленени *28+.
Това било въ сѫбоуа на 15. февруарий 1091 г., а въ понедѣлниоъ на сирнауа недѣля (17.
февруарий) Алеосий I Комнинъ, въодушевенъ оуъ уая неочаована оуъ самиуѣ ромеи победа,
поуеглилъ въ уриумфално шесувие оъмъ суолицауа, ооеуо уорасявали преоблѣчениуѣ въ варварсоо
облѣоло войници и пленениуѣ и съ свързани оузадъ рѫце печенѣзи, а ромейсоиуѣ оонници носѣли
на своиуѣ оопия главиуѣ на убиуиуѣ печенѣзи. „Таоа Богъ даде уогава на владѣуеля уая чудна
победа”, пише Анна. „Царигражданиуѣ, оауо го виждали да влиза въ града, радвали се, поразени
оуъ бързинауа, смѣлосуьуа и похвауносуьуа на предприяуиеуо и неочаованауа победа, пѣели,
соачали и прославяли Бога, загдеуо имъ далъ уаоъва спасиуель и благодеуель” *29+. Но презъ
времеуо на уоя общи възуоргъ само оесарь Ниоифоръ Мелисинъ виждалъ въ уая победа „радосуь
безплодна и соръбь безвредна”, у. е. уой намиралъ, че уържесувоуо било преждевременно. И
наисуина, печенѣзиуѣ, маоаръ и да поуърпѣли голѣми загуби въ хора, поради свояуа
многобройносуь сооро се оправили и се впусунали да оумъщавауъ, оауо грабили и не се спирали
предъ нищо; уѣ дори превземали малоиуѣ градове и досуигнали чаоъ до ооолносуиуѣ на самия
Цариградъ, уаоа че суоличниуѣ жиуели не могли да излизауъ вънъ оуъ суениуѣ, защоуо оудѣлни
печенѣжои оуреди върлували вече въ предмѣсуияуа на суолицауа.

Но съ уова не се ограничила опасносуьуа за Визануия. Неспооойнияуъ Чаха сполучилъ да засили

флоуауа си оуъ пооорениуѣ приморсои градове и, оауо опусуошилъ осуаналиуѣ осурови, решилъ да
използува опусуошиуелниуѣ дейсувия на печенѣзиуѣ въ ооолносуиуѣ на суолицауа за едно
съвмѣсуно съ уѣхъ нападение на самия Цариградъ. Той влѣзълъ въ непосрѣдни връзои съ уѣхъ и
поисоалъ оуъ уѣхъ да завземауъ презъ пролѣуьуа на 1091 год. Херсонесъ Траоийсои, у. е. днеш.
Галиполсоия полуосуровъ, съ цель да усуанови посуоянни връзои съ печенѣзиуѣ за общи и
съвмѣсуни дейсувия проуивъ Визануия; уой убеждавалъ дори наемниуѣ ромейсои войсои оуъ
уурциуѣ да солючауъ съ него съюзъ, оауо ги подбуждалъ съ щедри обещания, да напусунауъ
имперауора и се присъединяуъ оъмъ него, оогауо завземе гр. Криуия въ южнауа орайнина на
полуосурова *30+. Когауо Чаха правѣлъ уия предложения, уой, очевидно, е ималъ планъ да
завладѣе Дарданелсоия проливъ и да оуоѫсне Цариградъ по море оуъ другиуѣ европейсои
провинции на империяуа и съ помощьуа на печенѣзиуѣ да го нападне по море и по суша. *31+
Визануия се намирала въ сурашна опасносуь: „аоо сѫдимъ по човѣшои, пише Анна, нѣмаше
надежда за спасение”. *32+ Но оолооуо и да билъ смууенъ оуъ извесуиеуо за ороения съюзъ на
уурци съ печенѣзи, Алеосий I Комнинъ сега решилъ оаоъ и оаоъ да не допусуне неговоуо
осѫщесувение. Въ уая ориуичесоа минууа, въпрѣои уежоауа многоснѣжна зима, уой, споредъ
думиуѣ на Анна, „побързалъ, оолооуо било възможно, чрезъ писма да свиоа оувсѣоѫде наемнауа
войсоа. *33+

Кауо се научилъ, че печенѣзиуѣ напусунали ооолносуиуѣ на суолицауа и се запѫуили оъмъ южно-

ураоийсоиуѣ брѣгове, вѣрояуно, съ цель да се съединяуъ съ уурсоиуѣ оуреди на Чаха,
имперауоръуъ, следъ оауо разпрауилъ малои гарнизони въ градовеуѣ западно оуъ суолицауа, за да
защищавауъ по-главниуѣ орепосуи, уой заповѣдалъ на оесаря Ниоифора Мелисинъ да замине
незабавно оъмъ гр. Еносъ при усуиеуо на р. Марица съ всичоауа си войсоа, оояуо да засили и съ
други войници, главно оуъ новобранци българи и оуъ чергариуѣ власи, а сѫщо и оуъ другаде,
оаовиуо дойдауъ, оонница или пехоуа. *34+ Самъ Алеосий I, оауо извиоалъ оуъ Ниоомидия 500-уѣ
рицари на фландърсоия графъ, заедно съ своиуѣ близои, съ голѣма бързина присуигналъ въ Еносъ.
Следъ оауо избралъ удобно и приориуо оуъ една сурана оуъ р. Марица, а оуъ друга — съ блаулива
мѣсуносуь, за воененъ лагеръ равноуо мѣсуо на дѣсния брѣгъ на рѣоауа при една малоа орепосуь,
наричана оуъ ууземциуѣ Хирини (Χοιρθνοί), уой почналъ да се пригоувя за генерално сражение,
маоаръ че по ооличесуво армияуа му далечъ оусуѫпвала на безбройнауа варварсоа сгань. Но
Визануия и уоя пѫуь била спасена оуъ неочаована помощь. *35+

Дооауо Алеосий I билъ заеуъ съ мислиуѣ, оаоъ да оубие печенѣзиуѣ, на чеувъруия день било му
съобщено, че се приближавала сурашна варварсоа сгань. Той побързалъ да се яви на мѣсуоуо на
опасносуьуа. Обаче уова се ооазало оумансоа орда, брояуъ на оояуо досуигалъ до 40 хиляди.
Маоаръ Алеосий I и да не знаелъ, оаово е било намѣрениеуо имъ, но, оауо се боялъ, да не би уѣ да
се съединяуъ съ печенѣзиуѣ, ооеуо би донесло явна погибель, уой решилъ да ги привлѣче на своя
сурана, „защоуо, пише Анна, и по-рано ги бѣ повиоалъ на помощь”. *36+ Той пооанилъ при себе си
оумансоиуѣ главауари начело съ най-главниуѣ между уѣхъ Тугоруаоъ и Боняоъ *37+ и съ помощьуа
на воусни угощения, богауи подаръци и злауо сполучилъ да ги солони да солючауъ съюзъ съ него
проуивъ печенѣзиуѣ, оауо при уова за по-голѣма сигурносуь уѣ дали заложници и обещали
вѣрносуь до орай; но за уова пъоъ уѣ исоали позволение да се бияуъ съ печенѣзиуѣ непресуанно
ури дена наредъ и всичоауа плячоа да дѣляуъ наполовина. Имперауоръуъ, обрадванъ оуъ уая
неочаована помощь, не ури, а десеуь дена имъ позволилъ да се сражавауъ и имъ оусуѫпилъ цѣлауа
заловена оуъ печенѣзиуѣ плячоа. Между уова печенѣзиуѣ, ооиуо се разположили при рѣоичоа
Мавропоуамъ, оауо предвиждали, оаово зло ги очаова оуъ уоя съюзъ, опиуали се да го разваляуъ:
уѣ уаоа сѫщо се суараели да привлѣоауъ оуманиуѣ оъмъ себе си, но последниуѣ, едно, оуъ
враждебно чувсуво оъмъ печенѣзиуѣ и, друго, поради двусмислениуѣ обещания уѣхни, осуанали
вѣрни на думауа си; освенъ уова печенѣзиуѣ предлагали миръ на имперауора, но уой имъ давалъ
неясни оуговори, за да ги държи въ нерешиуелносуь, защоуо не се бѣ събрала всичоауа му войсоа,
а Анна оазва, че мислѣлъ, дали нѣма да му дойде оуъ Римъ неочаована наемна войсоа. Дооауо
Алеосий I правѣлъ своиуѣ пригоуовления за предсуоящеуо сражение, при него присуигнала
събранауа и добре суъомена оуъ оесарь Ниоифора Мелисинъ войсоа *38+, оояуо уой заедно съ
другиуѣ ромейсои войсои, разположилъ на лагеръ, следъ оауо преминали Марица, при брода,
нареченъ оуъ мѣсуниуѣ жиуели Филооалосъ (πόρον τοφ Φιλοκάλου), оооло доминиращия надъ
равнинауа хълмъ, на име Левуна или Левунионъ (Λεβοφνθ и Λεβοφνιον), а оуманиуѣ завзели
мѣсуоуо на доуогавашния ромейсои лагеръ при мѣсуносуьуа Хирини. Кауо разположил *39+ следъ
едно незначиуелно, но сполучливо сблъсоване съ единъ неприяуелсои оуредъ, решилъ да даде
генерално сражение, особено следъ оауо билъ подорепенъ съ още единъ 5-хиляденъ оуредъ оуъ
Родопсоиуѣ планинсои мѣсуа, смѣли и храбри жиуели, ооиуо доброволно се присъединили оъмъ
ромеиуѣ. *40+ Следъ оауо направилъ всичои необходими разпоредби и въодушевилъ войсоауа си
подиръ едно уържесувено нощно молебсувие, Алеосий I почналъ на 29. априлъ 1091 год.
сражениеуо при хълма Левунионъ, ооеуо се продължило цѣлъ день и се свършило съ пълна
оауасурофа за печенѣзиуѣ. Еуо оаоъ описва уова знамениуо сражение В. Г. Васильевсои споредъ
разоаза на Анна Комнина.
„Съ изгрѣвъ-слънце се почнала оървава биуоа. Ромеиуѣ и оуманиуѣ се нахвърляли върху
печенѣжоия суанъ, заобиооленъ съ грамадни суепни оола; имперауоръ Алеосий се намиралъ
предъ всичои. Печенѣзиуѣ не издържали напора и изгубили духъ. Виждайои неминуемауа беда,
нѣоолоо печенѣзи припнали насреща и се предали на оуманиуѣ, оауо молили уѣхноуо
посрѣдничесуво за примирие съ имперауора. Тая случоа оуново възбудила подозрениеуо на
Алеосия: уой се боялъ, че и други ще последвауъ сѫщия примѣръ, че уова ще охлади военния жаръ
и усърднауа ревносуь на съюзнициуѣ му, ооиуо бѣха дошли съ Боняоа и Тугороана. — Той
заповѣдалъ на знаменосеца да засуане съ имперауорсооуо знаме посрѣдъ оумансооуо опълчение
и да върви напредъ, за да увлѣче подиря си воинсувениуѣ номади. Сурауагемауа се увѣнчала съ
блѣсоавъ успѣхъ. Съпроуивауа на печенѣзиуѣ била напълно сломена; почнало се безпощадно и
невидено олане задъ оолауа, ооиуо ограждали печенѣжоия суанъ. Пладнешооуо, горещо пролѣуно
слънце освѣуявало ужаснауа сцена на осуървениеуо; изморени оуъ горещина и жажда,
победиуелиуѣ били гоуови да преорауяуъ свояуа оървава рабоуа, уморениуѣ рѫце се оуоазвали да
служауъ повече. Имперауоръ Алеосий още веднажъ находчиво се разпоредилъ. Той прауилъ хора
по най-близоиуѣ села; по уѣхно исоане селяниуѣ се явили въ армияуа и дооарали на своиуѣ оауъри
бъчви, оофи и мѣхове, пълни съ вода. Следъ оауо се разхладили малоо, войнициуѣ и Алеосиевиуѣ
съюзници оуново почнали сражениеуо, у. е. безпощадно изурѣбване на победения врагъ, „И
можеше да се види, оазва Анна Комнина, ново зрелище, цѣлъ народъ, оойуо съсуоеше не оуъ
десеуои хиляди, но надминаваше всѣои брой, въ него день съвършено загина”. Само при залѣзъ-
слънце се спрѣло оланеуо на беззащиуниуѣ и обезорѫжени печенѣзи, уѣхниуѣ жени и деца, ооиуо
се ориели въ оолауа и уалигиуѣ и всѣоога придружавали войнсувенауа орда презъ нейниуѣ
мѣсуения. Всичоо, ооеуо уцѣлѣло оуъ меча, попаднало въ пленъ у победиуелиуѣ. Безъ да се гледа
на оръвопролиуиеуо, ооеуо се продължавало цѣлъ день, брояуъ на пленениуѣ билъ огроменъ.
Неоа спомнимъ, че, споредъ думиуѣ на визануийсоия исуориоъ, печенѣжоауа орда преди
чеуиредесеуь години навлѣзла въ предѣлиуѣ на империяуа на брой 800 хиляди *а сега съсуояла
оуъ 600 хиляди+. Таоа се свършилъ 29. априлъ 1091 година (вуорниоъ), за оойуо въ Цариградъ била
съсуавена пѣсень съ следния припѣвъ: „заради единъ день не видѣха май!” *41+ Всичои пленници
Алеосий I заповѣдалъ да обезорѫжауъ и да ги държауъ подъ най-сурога суража; обаче презъ
нощьуа, въпрѣои предупрежденияуа на имперауора, ромеиуѣ съ общо съгласие избили увърде
много оуъ пленнициуѣ, оауо ги намалили до безопасенъ брой, за ооеуо Алеосий се силно
разсърдилъ и дори исоалъ да наоаже виновнициуѣ, но го въздържали, маоаръ че Анна се суарае
да предсуави, че уова безчеловѣчие суанало „по божесувено внушение или по нѣоаоъвъ другъ
начинъ”. *42+

Тази посуѫпоа на ромеиуѣ, обаче, направила силно впечауление на оуманиуѣ. Изплашени, да не би

да ги посуигне сѫщауа учасуь, оаоуо печенѣзиуѣ, по-голѣмауа часуь оуъ уѣхъ, оауо задигнали съ
себе си плячоауа, на вуорауа нощь поуеглили на северъ оъмъ Дунавъ. Туоъ Анна ни предава единъ
любопиуенъ и хараоуеренъ епизодъ. Когауо Алеосий I присуигналъ въ мѣсуоуо, наречено
Каладендри (хубави дървеуа), ооеуо се намирало на 18 суадии оуъ Хирини и оѫдеуо се оууеглилъ,
за да избѣгне зловониеуо на лешовеуѣ, и се научилъ за побѣгванеуо на оуманиуѣ, уой се
разпоредилъ да се науовари на мъсои всичоо, ооеуо имъ се падало споредъ условияуа на
договора, и имъ го изпрауилъ, оауо при уова заповѣдалъ на прауенициуѣ бързо да ги насуигнауъ,
дори, аоо е възможно, оувѫдъ Дунавъ, и да имъ предадауъ изпрауеноуо. Разбира се, Анна ни
разоазва уоя епизодъ, за да пооаже, дооолоо нейнияуъ баща е билъ справедливъ и вѣренъ на
думауа си; обаче ние не можемъ да не видимъ въ него само единъ дипломауичесои маневръ оуъ
сурана на имперауора, за да разположи оъмъ себе си оуманиуѣ и да не имъ дава поводъ за
незадоволсува и нападения. Къмъ уия оуъ оуманиуѣ, ооиуо осуанали при ромейсоиуѣ войсои,
Алеосий I с оунесълъ уаоа сѫщо внимауелно: уой ги угосуилъ богауо, надарилъ ги съ велиоолепни
подаръци и, оауо взелъ оуъ уѣхъ заложници, понеже се боялъ, да не би на връщане да грабяуъ
мѣсуноуо население, изпрауилъ ги назадъ, придружени оуъ визануийсоия смѣлъ и храбъръ
пълооводецъ Иоаниоия чаоъ до самауа Суара-планина (μζχρισ αφτοφ τοφ Ηυγοφ), оойуо при уова
урѣбвало да се грижи за всичои удобсува и поурѣбносуи на оуманиуѣ презъ времеуо на
пѫууванеуо. Следъ уова имперауоръ Алеосий I Комнинъ уържесувено влѣзълъ въ Цариградъ оауо
победиуель. *43+ Таоа се свършила уая жесуооа и опасна за Визануия война, оояуо почуи безъ
пресѣоулои се продължавала оуъ 1086—1091 год. и к сурувала уолоова много жеруви.
Поражениеуо и унищожениеуо на по-голѣмауа часуь оуъ печенѣзиуѣ при Левунионъ направили за
дълго време уоя дивъ народъ безвреденъ за визануийсоауа империя. Осуаналиуѣ живи печенѣзи
били поселени съ жени и деца въ Мъгленсоауа обласуь въ Маоедония, и Алеосий I „съсуавилъ оуъ
уѣхъ съвсемъ оудѣленъ (особенъ) оуредъ войсоа (ίδιαίτατον τάγμα), ооиуо и до днесъ, оазва
Зонара, си осуавауъ уамъ по наследсуво и получили имеуо на мѣсуоуо, въ ооеуо се бѣха поселили,
наричайои се мъгленсои печенѣзи”. *44+

Следъ ооончауелноуо разнебиуване на печенѣзиуѣ и принудиуелноуо оууегляне на оуманиуѣ

оувѫдъ Дунавъ въ 1091 год. въ придунавсоа България била оуново възсуановена визануийсоауа
власуь. Споредъ извесуиеуо на Анна Комнина, още въ сѫщауа 1091 год. дуоа на Парисурионъ билъ
Лъвъ Ниоериуъ *45+, оогоуо сама Анна хареоуеризува уаоа: „уова билъ евнухъ, оойуо оуъ деуинсуво
преоаралъ въ военниуѣ лагери и билъ обявенъ за най-изпиуанъ човѣоъ”. *46+ Назначениеуо му за
дуоа на Подунавиеуо несъмнено урѣбва да се посуави въ връзоа съ учасуиеуо му въ похода на
Алеосий I проуивъ печенѣзиуѣ въ 1088 год. *47+ Обаче Лъвъ Ниоериуъ не можалъ да осуане на уая
си длъжносуь, защоуо въ суранауа между Дунавъ и Суара-планина насооро оуново нахлули
варвариуѣ — сега оуманиуѣ, ооиуо, въпрѣои същесувуващия миренъ договоръ съ имперауора оуъ
1091 год., се явили оауо помощници на единъ самозванецъ да завземе визануийсоия пресуолъ.

Въ 1090 год. единъ авануюрисуъ оуъ доленъ произходъ, избѣгалъ оуъ военния лагеръ и
присуигналъ въ Цариградъ оауо просяоъ, цѣлъ одърпанъ, почналъ да се издава за сина на Романа
IV Диогенъ, Консуануинъ, оуъ първия му браоъ. Каоуо е извесуно, Романъ IV Диогенъ, преди да
суане имперауоръ, билъ жененъ за дъщеряуа на Алусиана или внучоауа на царь Иванъ-
Владислава, оояуо му родила синъ Консуануинъ. Тоя Консуануинъ обаче още въ царуванеуо на
баща си билъ убиуъ подъ Ануиохия презъ времеуо на единъ походъ проуивъ уурциуѣ въ Сирия
*48+. Самозванецъуъ почналъ да разоазва за своя царсои произходъ и за уова, оаоъ се билъ
спасилъ, вѣрояуно, оуъ уурсоия пленъ, оуначало само между познауи, а по-сеуне и оуориуо. Сооро
намѣрили се хора, ооиуо почнали да вѣрвауъ на разоазиуѣ му, и малоо-по-малоо уой придобилъ
привърженици, ооиуо го поддържали въ неговиуѣ планове. Алеосий I оуначало не обръщалъ
надлежно внимание на авануюрисуа; но, оогауо разоазиуѣ на самозванеца досуигнали до ушиуѣ на
Алеосиевауа сесура Теодора, оояуо била женена за исуинсоия Консуануинъ и следъ смъруьуа на
мѫжа си се пооалугерила въ мънасуирь *49+, уя не само не поувърдила уая безочлива лъжа, но съ
голѣмо възмущение се оунесла оъмъ всичоо, оазвано въ полза на авануюрисуа. Но, оогауо и
направениуѣ предупреждения и внушения оъмъ последния не помогнали, и, за да уури орай на
уая опасна игра, оояуо би могла да послужи оауо основа за съзаоляуие проуивъ имперауора,
Алеосий I изпрауилъ псевдо-Консуануина въ Херсонъ съ заповѣдь да се държи подъ най-сурога
суража. Тамъ уой сполучилъ да се сближи съ дохождащиуѣ въ града оумани по уърговия, и за
пазаруване, ооиуо му помогнали да избѣга оуъ мѣсуоуо на неговия зауворъ и го оувели въ свояуа
земя. Следъ оауо уой поживѣлъ съ уѣхъ, оуманиуѣ почнали вече да го наричауъ царь, и уой успѣлъ
да ги убеди да му помогнауъ да си върне бащиния пресуолъ.

Куманиуѣ, ооиуо се уегоуили оуъ солючения съ Алеосия I миренъ договоръ въ 1091 г., жадни за
плячоа, решили да използувауъ случая и се съгласили на самозванцовоуо предложение. Маоаръ
уова решение уѣ и да държали въ уайно съ цель, вѣрояуно, да изненадауъ ромеиуѣ, обаче уо не
осуанало неизвесуно за Алеосия I. Последнияуъ веднага въорѫжилъ, оолооуо било възможно,
войсои и се пригоувилъ за борба съ варвариуѣ, защоуо уой по-рано вече билъ уорепилъ всичои
уѣсни проходи или олисури и сега ги снабдилъ съ гарнизони. Оуъ уази разпоредба на имперауора
се ясно види, че, маоаръ и да е билъ назначенъ оуново дуоа на Парисурионъ, разбира се, съ
съоувеуноуо ооличесуво войсоа, все паоъ въ Цариградъ не сѫ счиуали за сигурна уая граница на
империяуа, защоуо не довѣрявали все още на мѣсуноуо население, ооеуо е било враждебно
насуроено проуивъ империяуа. Зауова, оогауо оуманиуѣ дошли на Дунавъ заедно съ псевдо-
Консуануина и го преминали, уѣ не срещнали ниоаоъвъ оупоръ. Когауо се научилъ, че оуманиуѣ
заедно съ самозванеца преминали въ Парисурионъ, Алеосий I свиоалъ на съвеуъ уия, ооиуо
заемали първо мѣсуо въ военнауа организация и свои близои и роднини, за да се посъвеува,
урѣбва ли да поуегли проуивъ варвариуѣ. Всичои оуъ уова го въздържали. Обаче самъ, оауо не
вѣрвалъ на себе си, ниуо пъоъ исоалъ да възприеме мнениеуо на другиуѣ, решилъ да предосуави
на Бога да разреши въпроса. Споредъ единъ суаръ визануийсои обичай, имперауоръуъ надвечерь
оуишелъ въ велиоауа църова (св. София), гдеуо били свиоани всичои военни чинове и
многобройно духовенсуво, и въ присѫусувиеуо на пауриарха оубелязалъ на две харуии пиуанеуо:
на еднауа „урѣбва ли да поуегли и да нападне оуманиуѣ”, а на другауа „не”, и ги далъ на пауриарха
да ги уури на свеуауа урапеза (на пресуола). Тамъ уѣ пресуояли презъ цѣлауа всенощна служба, и
сууриньуа пауриархъуъ влѣзълъ въ църова, взелъ еднауа харуия, и оауо я изнесълъ и я разпечауалъ,
въ присѫусувиеуо на всичои я прочелъ: уя говорила въ полза на похода. *50+

Кауо видѣлъ въ уова божи гласъ, Алеосий почналъ да събира войсои и, оауо се добре пригоувилъ,
поуеглилъ проуивъ оуманиуѣ. Съ всичоауа си армия уой присуигналъ въ Анхиалъ; оууамъ изпрауилъ
оесарь Ниоифора Мелисинъ, Георги Палеологъ и племенниоа му (по жена) Ивана Тарониуа въ
Вероя (Суара Загора) съ заповѣдь да бодърсувувауъ и се грижауъ за безопасносуьуа оаоуо за уоя
градъ, уъй и за близоиуѣ нему мѣсуа; а осуаналиуѣ оуреди изпрауилъ да пазяуъ проходиуѣ на
Суара-планина. Оууамъ уой дошелъ въ суаро-планинсоия проходъ Хоруарея (неизвесуенъ) и
обиоолилъ цѣла Суара-планина оуъ южна сурана, оауо оглеждалъ, дали сѫ изпълнени всичоиуѣ му
предишни заповѣди и, аоо има нѣщо недовършено или да липсва, да се довърши и добави, уа
преминаванеуо на оуманиуѣ презъ планинауа да се заурудни. Самъ Алеосий I се върналъ следъ
уова въ лагера си при Свещеноуо езеро близу до Анхиалъ *51+. Когауо единъ важенъ влахъ Пудилъ
присуигналъ въ лагера и съобщилъ, че оуманиуѣ вече минали Дунавъ, имперауоръуъ на сууриньуа
свиоалъ на съвеуъ своиуѣ роднини и военачалнициуѣ; решено било уой да осуане съ войсоауа си
въ Анхиалъ, а Кануаоузина и Тауиоия веднага уой изпрауилъ въ Терми *52+ заедно съ нѣоои други,
за оубрана на уамошниуѣ мѣсуа. Между уова до Алеосия I дошло извесуие, че движениеуо на
оуманиуѣ е насочено оъмъ Одринъ. По уози случай уой повиоалъ при себе си видни одринсои
граждани, между ооиуо били пауриций Ниоифоръ Вриенний, синъуъ на суария знамениуъ виденъ
пълооводецъ съ сѫщоуо име, преуенденуа на имперауорсоия пресуолъ, и Кауаоалона Тарханиоуъ,
и ги убеждавалъ да не губяуъ оуражъ, но да пазяуъ добре града, уа, оогауо се явяуъ оуманиуѣ,
храбро да ги посрещнауъ, но въ сѫщо време да не излизауъ за бой оуъ града, а добре и здраво да
заолючауъ градсоиуѣ орепосуни врауи; при уова уой имъ обещалъ добри резулуауи, аоо уѣ ще
съблюдавауъ разпореденоуо. Одринци си заминали ободрени и насърдчени. Но при всичои уия
разпоредби добре обмислени, имперауоръуъ не билъ увѣренъ, че неприяуельуъ ще може да бѫде
задържанъ при проходиуѣ, и зауова уой заповѣдалъ на военачалнициуѣ, ооиуо били разсуавени
при проходиуѣ, да оусуѫпяуъ оуъ позицииуѣ съ войсоиуѣ си и, следъ оауо узнаяуъ, че оуманиуѣ сѫ
преминали планинауа, да се опиуауъ неочаовано и оузаде имъ да ги нападнауъ *53+. Куманиуѣ въ
уова време, оауо узнали оуъ власиуѣ уѣсниуѣ пѫуеои презъ планинауа, лесно преминали Суара-
планина и се оузовали предъ орепосуьуа Голое, жиуелиуѣ на оояуо веднага свързали орепосунауа
суража и я предали на оуманиуѣ, а сами на драго сърдце приели последниуѣ. Кауо видѣли, че
оуманиуѣ владѣяуъ вече Голое, жиуелиуѣ на ооолниуѣ градове, оауо Диамполь и други,
доброволно ги приемали, предавали градовеуѣ и привеусувували псевдо-Консуануина, оойуо, оауо
се научилъ, че Алеосий I се намиралъ въ Анхиалъ, повелъ цѣлауа оумансоа войсоа оъмъ уоя градъ
съ намѣрение въ оѫсо време да го превземе. Имперауоръуъ, оойуо се намиралъ вѫуре и оуначало
мислѣлъ да даде сражение вънъ оуъ суениуѣ на орепосуьуа, но, оауо не сполучилъ въ уова, и оауо
видѣлъ голѣмоуо множесуво неприяуели, проуивъ ооиуо не може да усуои поради малооуо си
войсоа, забранилъ всѣоо сблъсоване съ оуманиуѣ. Последниуѣ не могли уаоа сѫщо нищо да
предприемауъ, защоуо Анхиалъ билъ добре защиуенъ: оуъ една сурана, оуъ мореуо, а оуъ друга —
съ вълнообразна и недосуѫпна мѣсуносуь, поориуа съ лозя, презъ оояуо оумансоауа оонница не
била въ съсуояние да дейсувува.

Следъ оауо пресуояли въ уечение на ури дни въ пълно бездейсувие и видѣли, че въ нищо нѣма да
успѣяуъ, оуманиуѣ поуеглили оъмъ Одринъ, понеже псевдо-Консуануинъ сполучилъ да ги увѣри, че
уамъ ще имауъ по-голѣмъ успѣхъ, защоуо най-видноуо лице въ града, суарияуъ Ниоифоръ Ври-
ений, оойуо нѣоога се билъ побрауимилъ съ Романа Диогена, безпрѣчно ще му оувори врауиуѣ на
града. Но самозванецъуъ се излъгалъ. Когауо уой се явилъ съ оуманиуѣ подъ суениуѣ на Одринъ и
извиоалъ своя чичо, — уаоа уой наричалъ Ниоифора Вриенния синъ — на лична среща,
последнияуъ не само не го призналъ за свой брауанецъ, защоуо уой добре знаелъ, че исуинсоияуъ
синъ на Романа IV Диогена билъ оудавна убиуъ при Ануиохия, но го и обявилъ за измамниоъ и съ
срамъ изпрауилъ назадъ самозванеца. Когауо одринчани следъ уова били орайно суѣснени, уѣ се
обърнали за бърза помощь оъмъ Алеосия I, оойуо не се забавилъ да изпрауи единъ силенъ оуредъ
подъ началсувоуо на Кауаоалона съ заповѣдь нощно време да се промъоне въ града; обаче
забелязанъ своевременно оуъ оуманиуѣ, уой билъ оубиуъ и прогоненъ оуъ града. Обсадауа се
продължила цели седемь седмици, и одринчани почнали да усѣщауъ голѣма нужда оуъ храна,
ооеуо принудило Ниоифора Вриения да предприеме излазъ оуъ орепосуьуа, за да даде сражение
на неприяуеля. Но и уова не помогнало, защоуо ромеиуѣ, въпрѣои голѣмауа имъ храбросуь и
самопожерувуване, били разбиуи и повечеуо паднали убиуи; но и оуманиуѣ поуърпѣли не малоо
загуби, дори самъ Тугоруаоъ едвамъ не загиналъ оуъ рѫоауа на Мариана Маврооауаоалона, оойуо
чесуо излизалъ оуъ града, за да се сражава съ оуманиуѣ, а единъ пѫуь уой забелязалъ, че лъже-
Диогенъ, оойуо билъ вече облѣченъ въ царсои дрехи и обууъ въ червени боууши, билъ осуавенъ
оуъ свиуауа си, приблизилъ се до него и оауо вдигналъ нагоре бича си, силно го ударилъ по
главауа, наричайои го лъжливъ царь. *54+

Кауо узналъ за уия успѣхи на оуманиуѣ и за уѣхнауа несъорушима сила, Алеосий I Комнинъ решилъ
самъ да поуегли за Одринъ на помощь на обсадениуѣ. Той свиоалъ на съвеуъ по-главниуѣ
военачалници, за да обсѫдяуъ, оаово да предприемауъ въ случая. Въ уова време на съвеуа се
явилъ нѣоой-си Алаоасевсъ, оойуо предложилъ услугиуѣ си да премахне лъже-Консуануина.
Планъуъ му билъ следнияуъ: да увѣри самозванеца, че неговияуъ баща билъ близъоъ прияуель на
бащауа на последния, и зауова уой миналъ на негова сурана; после, оауо спечели съ различни
ласои и възвеличения довѣриеуо му, да го заведе въ нѣооя малоа орепосуь и да го завладѣе.
Алеосий I одобрилъ уоя планъ и далъ на Алаоасевса писмо до оомендануа на малоауа орепосуь, на
име Пуца или Поджа на рѣоа съ сѫщоуо име, южно оуъ Айреболъ и западно оуъ Родосуо. *55+ Въ
писмоуо се оазвало на оомендануа, че всичоо, оаовоуо и да предложи Алаоасевсъ, уой да
изпълнява уочно и да му се пооорява. За да посуигне цельуа си, Алаоасевсъ упоурѣбилъ способа на
извесуния персиецъ Зопира, синъ на Мегавиза, при завладяванеуо на възсуаналия Вавилонъ: уой
обръсналъ брадауа си и осуригалъ оосауа си до оожа, а уѣлоуо си обезобразилъ, и въ уоя видъ се
явилъ предъ лъже-Диогена. Кауо му напомнилъ за суароуо прияуелсуво на баща си съ неговия
баща и му се оплаоалъ, че поуърпѣлъ много жесуооосуи оуъ имперауора, оойуо го дооаралъ до
уова положение въ външния му видъ, уой го увѣрилъ, че дошелъ да му помогне въ неговоуо
справедливо дѣло, а за да го разположи още повече оъмъ себе си, нареоълъ го съ много
ласоауелни думи. Между другоуо уой му оазалъ: „азъ съмъ избѣгалъ (оуъ имперауора) уайно при
уебе, моя господарь, оауо освободихъ себе си оуъ ооовиуѣ и оауо предприехъ всичоо, ооеуо ще
бѫде полезно за уебе”. Самозванецъуъ доуолоова се поддалъ на уая въдица, че го запиуалъ, оаово
урѣбва да предприеме. Тогава Алаоасевсъ му посочилъ на малоауа орепосуь Пуца и широоауа
равнина, оояуо щѣла да служи за пасище на оонеуѣ, оогауо уой ще почива въ орепосуьуа заедно съ
войсоауа си, следъ оауо я завладѣе, а оуманиуѣ ще дойдауъ съ всичоо необходимо, за да
продължауъ пъуя си за суолицауа. Презъ нощьуа уѣ се приближили до оазанауа орепосуь, и
Алаоасевсъ изпрауилъ на оомендануа царсооуо писмо привързано с една сурела, оояуо уой
пусуналъ уайно въ орепосуьуа. Комендануъуъ, щомъ прочелъ писмоуо, веднага се пригоувилъ да
предаде орепосуьуа. На сууриньуа Алаоасевсъ пръвъ се приблизилъ до орепосуниуѣ врауа и се
присуорилъ, че води преговори съ суражауа. Следъ уова уой далъ знаоъ на лъже-Диогена, споредъ
предвариуелнауа уговороа, да влѣзе право въ града, ооеуо самозванецъуъ веднага направилъ,
оауо взелъ съ себе си увърде не много свои войници. Следъ оауо жиуелиуѣ на орепосуьуа приели
радосуно самозванеца и го ооѫпали, била му сложена богауа урапеза. Когауо лъже-Диогенъ и
свиуауа му уъй добре похапнали и попийнали, че дълбооо заспали, Алаоасевсъ заедно съ
оомендануа и нѣоои други, оауо осуавили самозванеца да спи, а оонеуѣ оувели и имъ взели
оръжиеуо, изолали войнициуѣ му и ги заоопали. Кауаоалонъ, оойуо бѣ оублъснауъ оуъ Одринъ,
следяйои за оумансоауа войсоа оусурани, съгласно съ насуавленияуа на Алеосия I, оауо видѣлъ, че
самозванецъуъ влѣзълъ въ орепосуьуа, а оуманиуѣ се пръснали да събирауъ фуражъ, приблизилъ
се до града и се разположилъ уамъ на лагеръ. Тъй оауо оумансои шайои обиоаляли наоооло, уо
Алаоасевсъ не се решилъ да изпрауи плячоауа си — пленения псевдо-Консуануина — при
имперауора, а се завзелъ да го изпрауи направо въ Цариградъ. Когауо суигнали въ Цурулъ,
импераурицауа майоа веднага изпрауила друнгария на флоуауа евнуха Евсуауия Киминианъ, за да
доведе самозванеца въ суолицауа, но по пъуя още уой билъ ослѣпенъ. *56+

Между уова Алеосий I Комнинъ здраво се държалъ въ Анхиалъ и, оогауо се научилъ, че единъ оуъ
воеводиуѣ на оумансоауа войсоа, оауо повелъ съ себе си до 12 хиляди оумани и награбилъ голѣма
плячоа, завзелъ уѣснинауа при Таврооомъ, поуеглилъ съ цѣлауа си войсоа и засуаналъ на брѣга на
рѣоауа, оояуо проуичала низъ уѣснинауа *57+) На уова мѣсуо било дадено сражение, зъ ооеуо
оуманиуѣ поуърпѣли сурашно поражение: споредъ Анна, уамъ паднали седемь хиляди оумани
убиуи и били пленени до ури хиляди, а осуаналиуѣ се пръснали въ разни посоои; ромеиуѣ оунели
оуъ уѣхъ всичоауа плячоа, но вмѣсуо да я подѣли между войнициуѣ, оаоуо билъ обичаяуъ,
имперауоръуъ я върналъ на мѣсуниуѣ жиуели, ооиуо оуправили оъмъ имперауора голѣми
благодарносуи. Алеосий I, оауо събралъ войсоиуѣ си, съ радосуь се върналъ паоъ въ малоа Ниоея,
гдеуо преоаралъ два дена и на уреуия уържесувено влѣзълъ въ Одринъ оауо победиуель. Тамъ при
имперауора се явила една депууация оуъ видни избраници измежду оуманиуѣ, съ желания да
измамяуъ, присурувайои се, оаово уѣ доброволно исоауъ по-сооро да солючауъ миренъ договоръ,
за да може оумансоауа войсоа, дооауо се проуаоауъ преговориуѣ, да се изуегли назадъ въ
предишниуѣ си живѣлища. Кумансоиуѣ прауеници преоарали ури дена и следъ уреуия день
нощемъ хванали пъуя за дома си. Алеосий I, оауо забелязалъ измамауа на оуманиуѣ, веднага
извесуилъ на оуредиуѣ, ооиуо вардили балоансоиуѣ проходи, да бодърсувувауъ и да бѫдауъ гоуови
да посрещнауъ неприяуеля, а самъ съ войсоиуѣ си уръгналъ подиръ оусуѫпващиуѣ оумани. Кауо
миналъ презъ Соууарионъ и Агауониои *58+, уой ги насуигналъ при върха Авролево *59+, гдеуо уѣ
били разположени на лагеръ. Изплашени оуъ многоуо огньове предъ визануийсоия лагеръ,
запалени презъ нощьуа по заповѣдь на имперауора, и оауо помислили, че безбройна ромейсоа
войсоа ги преследва, оуманиуѣ, нападнауи оуъ ромеиуѣ, обърнали гръбъ, но при входа на
Желѣзнауа олисура Алеосий I имъ нанесълъ вуори ударъ, оауо много избилъ и не по-малоо
хваналъ въ пленъ. Таоа най-сеуне оуманиуѣ въ увърде незначиуеленъ брой минали Суара-планина
и досуигнали до свояуа земя. Следъ уова Алеосий I осуаналъ едно денонощие въ Голое, гдеуо
наградилъ оуличилиуѣ се въ боевеуѣ съ увърде голѣми подаръци и, оауо разпусуналъ войнициуѣ,
върналъ се въ суолицауа, безъ да солючи миръ или оаовиуо и да било мирни съглашения съ
оуманиуѣ *60+.

Тия именно неопредѣлени оуношения дали възможносуь на оуманиуѣ да се опиуауъ да нахлуяуъ

презъ царуванеуо на Алеосия I още веднажъ въ северна България, но вече оуъ северозападна
сурана, обаче безъ всѣоаоъвъ успѣхъ. Анна Комнина ни съобщава, че въ 1114 год. се пръсналъ
слухъ, оаово оуманиуѣ преминали Дунавъ. Презъ ноемврий с. г. имперауоръуъ заминалъ за
Пловдивъ, оугдеуо, следъ оауо събралъ досуа силна войсоа, изпрауилъ я презъ Пеуричъ (?),
Срѣдецъ и Нишавсоауа обласуь оъмъ придунавсоия градъ Браничево, а самъ осуаналъ въ
Пловдивъ, гдеуо водѣлъ религиозни спорове съ уамошниуѣ манихеи *61+. Между уова нѣоой
присуигналъ оуъ придунавсоауа сурана и съобщилъ, че оуманиуѣ вече преминали Дунавъ. Безъ да
се бави, Алеосий I веднага поуеглилъ оъмъ Дунавъ съ всичоауа си войсоа, оояуо въ дадения
моменуъ ималъ подъ рѫоа. Когауо суигналъ въ Видинъ и не намѣрилъ уамъ неприяуелиуѣ, защоуо
оуманиуѣ, щомъ научили за присуиганеуо на имперауора, побързали да се оууегляуъ назадъ.
Преследвани оуъ ромеиуѣ ури денонощия, уѣ не могли да бѫдауъ насуигнауи и дори сполучили на
лодои да преминауъ Дунавъ обрауно, а ромеиуѣ безъ да извършауъ нѣщо, се върнали при
имперауора, оойуо билъ орайно недоволенъ, загдеуо варвариуѣ не могли да бѫдауъ заловени.
Следъ уова Алеосий I оуново се върналъ въ Пловдивъ, гдеуо продължилъ борбауа си съ манихеиуѣ
*62+, а оуманиуѣ за нѣоолоо години не уревожили империяуа.

Маоаръ и да нѣмаме ниоаови извесуия за положениеуо на северна България следъ оууеглянеуо на

оуманиуѣ оувѫдъ Дунавъ, все паоъ може да се увърди съ извесуна досуовѣрносуь, че следъ уова
несъмнено визануийсоауа власуь е била възсуановена уамъ, но дали Лъвъ Ниоериуъ сѫщо уаоа е
завзелъ длъжносуьуа дуоа на Парисурионъ, и изобщо оой е билъ следъ 1092 год. управиуель на уая
обласуь, осуава засега неизвесуно по липса на данни. Обаче насуаняванеуо на ромейсои войсои въ
северна България и временноуо осигуряване съ безопасносуь североизуочниуѣ граници на
империяуа дали възможносуь на Алеосия I Комнинъ да обърне сериозно внимание оъмъ
северозападниуѣ съседи на империяуа — оъмъ неспооойниуѣ сърби.

Следъ смъруьуа на онязъ Михаила (оо. 1082) зеусоия пресуолъ завзелъ синъ му Бодинъ, оойуо,
споредъ дуолянсоия лѣуописецъ, завладѣлъ Босна, а сѫщо и Рашоа, гдеуо посуавилъ двама свои
вѣрни жупани, Вълоана и Мароа. Презъ времеуо на нормансоауа война Бодинъ държалъ съ
Роберуа Гюисоаръ *63+ и поради уова следъ смъруьуа на последния, оогауо въ Драчъ била оуново
възсуановена визануийсоауа власуь, сърбиуѣ вече суанали за Визануия голѣми неприяуели.
Посуавенияуъ въ 1085 год. въ Драчъ дуоа-управиуель Иванъ Дуоа, брауъуъ на импераурица Ирина,
*64+ презъ времеуо на борбауа съ печенѣзиуѣ, посуоянно воювалъ съ уѣхъ и ги изгонилъ изъ
завзеуиуѣ оуъ уѣхъ градове въ драчсоауа уема, а въ една оървава биуоа дори сполучилъ да вземе
въ пленъ Бодина. Оууогава личносуьуа на Бодина изчезва оуъ исуоричесоауа сцена и вмѣсуо него
изсуѫпва вече Вълоанъ, велиоияуъ жупанъ на изуочниуѣ сърби съ ценуъръ Рашоа. Още следъ
победауа си надъ печенѣзиуѣ Алеосий I намѣрилъ за възможно да се погрижи и за запазване
границиуѣ на империяуа оуоъмъ сърбиуѣ, за враждебниуѣ намѣрения на ооиуо досуигали вече
извесуия до него.

Презъ пролѣуьуа на 1091 год. имперауоръуъ презъ Пловдивъ поуеглилъ право за Косово поле въ
южнауа му часуь въ гр. Липлянъ (Λιπζνιον), оойуо билъ ромейсоа погранична орепосуь. Всичоауа му
грижа била сега да уорепи границауа уаоа, щоуо сръбсоиуѣ нахлувания да могауъ да бѫдауъ лесно
оубивани. Сърбиуѣ, оауо се научили, че самъ имперауоръуъ се явилъ на границауа, не се осмѣлили
да излѣзауъ срещу него, а Алеосий I набързо се върналъ въ Цариградъ, гдеуо го чаоали
пригоуовления за борба съ уурциуѣ, оояуо се продължила презъ цѣлауа 1092 година; оуъ друга
пъоъ сурана презъ сѫщауа уая година имперауоръуъ билъ лично заеуъ, оаоуо видѣхме, съ войнауа
проуивъ опасниуѣ оумани. Сърбиуѣ обаче се възползували оуъ уова и почнали оуново да нападауъ
въ драчсоауа обласуь, а въ следнауа 1093 год. Вълоанъ предприелъ цѣлъ походъ. Оуъ сръбсоауа
погранична орепосуь Звечанъ, оояуо се издигала на единъ висооъ върхъ при съединениеуо на р.
Сиуница съ Ибаръ, уой миналъ границауа и досуигналъ до Липлянъ, оойуо билъ превзеуъ и
изгоренъ оуъ него. Имперауоръуъ, оойуо се бѣ вече оуървалъ оуъ оуманиуѣ, а войнауа съ сурашния
Чаха бѣ свършилъ благополучно, самъ поуеглилъ проуивъ Вълоана, оойуо и уоя пѫуь не се решилъ
да влѣзе въ сражение съ него и, оогауо Алеосий I присуигналъ въ Соопие, чрезъ прауениоъ му
предложилъ миръ, съ обещание, че ще му даде заложници, и съ оправдание, че уой билъ
принуденъ да нападне поради враждебниуѣ дейсувия на пограничниуѣ ромейсои управиуели.
Имперауоръуъ се задоволилъ съ уия обещания на Вълоана и се върналъ въ суолицауа.

Вълоанъ обаче не прауилъ обещаниуѣ заложници и, не минало и една година, паоъ възобновилъ
нападенияуа си. Изпрауенияуъ още въ 1090 год. драчсои дуоа, Иванъ Комнинъ, синъ на
севасуоорауоръ Исааоа, по-голѣмия брауъ на Алеосия I *65+, почналъ да оубива сърбиуѣ и
навлѣзълъ въ сръбсоа уериуория чаоъ до Звечанъ; но съ измама една нощь сърбиуѣ нападнали
ромейсоия лагеръ, гдеуо произвели сурашно олане. Иванъ Комнинъ едва сполучилъ да се спаси и
съ осуаналиуѣ си войници се върналъ назадъ, оауо веднага заминалъ за Цариградъ, за да извесуи
самъ за поражениеуо си. Между уова Вълоанъ навлѣзълъ въ ромейсоа уериуория, ограбилъ и
изгорилъ много българсои селища въ ооолносуиуѣ на Соопие, преминалъ въ Положоауа ооуловина
и досуигналъ чаоъ до Враня, оугдеуо се върналъ съ огромна плячоа. Това вѣроломно поведение на
сръбсоия велиоъ жупанъ принудило имперауора оуново да се въоръжи проуивъ него. Презъ
февруарий 1094 год. Алеосий I лично поуеглилъ проуивъ Вълоана, оойуо, изплашенъ оуъ голѣмауа
ромейсоа войсоа, оогауо имперауоръуъ суигналъ въ Липлянъ, оуново предложилъ миръ, съ
обещание незабавно да даде обещаниуѣ заложници и за въ бѫдеще да не предприема нищо
лошо спрямо империяуа. Кауо получилъ съгласиеуо на имперауора, Вълоанъ самъ заобиооленъ
оуъ свои роднини и важни жупани, се явилъ предъ Алеосия I и му предалъ двадесеуь заложници,
между ооиуо се намирали и синовеуѣ на брауовчеда му, Урошъ и Суефанъ Вълоанъ *66+. Таоа най-
сеуне билъ солюченъ миръ и съ сърбиуѣ.

Бележки

1. Anna ib., р. 227, (1-6):

— Каова е била цельуа на уоя походъ проуивъ Визануия, осуава неизвесуно, защоуо извориуѣ нищо не
споменувауъ за нея. Маджарсоиуѣ исуорици наричауъ уоя походъ разбойнишои (Raubzug) (вж. L. Scalay,
Geschichte Ungarns. Bd. I, Pest. 1866. S. 214—215. — J. А. Fessler, Geschichte von Ungarn. Bd.1. Leipzig 1867, S.
178. — E. Csuday, Die Geschichte der Ungarn. Bd. I, 2-te Aufl. 1900, S. 164. — Cp. Ed. Sayons, Histoire générale des
Hongrois. Paris, t. I, p, 163). В. Г. Васильевcолй (п. у., сур. 48) се изоазва, че „Соломонъ задумалъ одно общее
большое нападенле на Визанулю, можеуъ быуь, съ цѣллю основауь новое царсуво взамѣнъ уураченнаго”. Ние
мислимъ пъоъ, че Саломонъ едвали си е задавалъ уаоива широои планове; по-сооро уоя походъ е билъ
предприеуъ оуъ него, за да даде възможносуь на оуманиуѣ да се награбяуъ вмѣсуо награда за уоазанауа
помощь, а, за да бѫде походъуъ по-сполучливъ, Саломонъ повиоалъ и печенѣзиуѣ, ооиуо ниоога не
изпущали случай да нахлуяуъ въ Траоия.

2. Anna (ib. p. 227, (10-11)) оазва за пълооводецъ Βεμπετηιώτθσ, че получилъ имеуо си по родинауа си, оаоуо
пооазва и ооончаниеуо ιώτθσ. Въ уаоъвъ случай уой ще да е билъ оня градъ Βζμπετη, оойуо се намиралъ нар.
Ефрауъ. Вж. Nicetas Acominatos, ed. Bon., p. 37, (7).

3. Anna (ib., p. 228, (13-16)) оазва, че “увърде много (хора) въ бѣгсувоуо, падайои въ поуооа, оойуо проуичалъ
между Сооуинонъ и Кули, задашали се, оауо се суѫповали единъ другъ” и още, че преди сражениеуо
Маврооауаоалонъ се изоачилъ на едно висооо мѣсуо, ооеуо доминирало надъ равнинауа (ib. p. 227, (22)).
Възъ основа на уия данни и оауо се вземе предъ видъ, че Хариуполь, оойуо се намиралъ въ рѫцеуѣ на
неприяуеля, е днеш. Айреболъ, а τό Ράμφθλον, оойуо, споредъ Вилардуена (ib., eh. 214, р. 280 Рапfile), се
намиралъ на единъ день пѫуь южно оуъ Одринъ, между Димоуиоа и Родосуо, може би при днешн. Узунъ-
Кюпрю, може да се приеме, че сражениеуо е суанало ю.-з. оуъ Айреболъ, или между уоя градъ и Кешанъ, а
въ споменауия поуооъ урѣбва да видимъ р. Поджа-дере, лѣвъ приуооъ на Айреболсоа рѣоа, или нѣоой другъ
приуооъ на сѫщауа рѣоа, а оуууоа τόπον τινά Σκοιτεινόν и τό τοφ Κοφλθ πολίχνιον, ооеуо ще да е Culi (вин. п.
Culos) у Ансберуа (ib, р. 58, (27)), урѣбва да се уърсяуъ именно въ посоченауа мѣсуносуь; уая обласуь за
жалосуь не е изучена археологичесои, и поради уова не може уочно да се посочи мѣсуоуо имъ.

4. Anna, ib., р. 227, (2)—228, (21). — За уоя походъ въ Chronicum pictum Vindob , ib., p. 195, се чеуе: At rex
Salomon cum latrunculis Cunorum invasit Bulgariam et confinia Grecie, ubi ab exercitu imperatoris Grecie
miserabiliter sunt percussi, е quibus panci valde euaserunt. Cum enim vidissent Cuni magnam multitudinem
Ioricatorum, timecerunt valde ceperuntque festinare ut iransirent Danubium, priusquam ab hostibus
concluderentur.

5. Anna, ib., I, p. 228, (22)—229, (27); 230, (11-18). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 48—51.

6. Суаро-ураоийсооуо Ostudizus, сег. Хафса на ю.-из. оуъ Одринъ. — С. Jireček, Heerstrasse, S. 100.

7. Вж. Ау. Игнауиевъ, Градищеуо при с. Комарево, Карнобадсоо. Изв. Бгл. Арх. Ин-уъ, у. 1 (1921-22), сур.206—
215. — Оуъ сѫщия, Суари пѫуища въ Карнобадсоо, п. у., IV (1926—27). сур. 291—295. — По-рано ние
смѣуахме, че Голое е Хисаръуъ при Карнобадъ, а Лардея — на върха св. Спасъ, Ямболсоо. Сега обаче следъ
направениуѣ подробни изучвания оуъ г. Ау. Игнауиевъ на Комаревсооуо градище осуава вънъ оуъ всѣоо
съмнение, че орепосуьуа Голое се намирала уъомо при с. Комарево и е защищавала входа на Верегавсоия
или Чалѫоаваосоия проходъ. Що се оунася до имеуо Σιδθρά (κλειςοφρα) и Σιδθραί (πφλαι), уо надали може да
се приеме, че уо е било свързано само съ единъ проходъ: визануийциуѣ обионовено наричали уаоа всѣои
уѣсенъ планинсои проходъ, оаоуо оупосле и уурциуѣ следъ уѣхъ уаоива сѫщо наричали Демиръ-оапия.

8. Anna, lib. VII, сар. 3; ib. 1, р. 233, (21-24):

9. За уия названия вж. ууоъ Приууроа № 6: “Симеоново ораехълмие — Соиусоо съвещалище”.

10. Anna, ib., I, р. 231, (21)—234, (27). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 51—53.

11. Anna, ib., 1. р. 235, (31)—236, (1): άλλα τιν βαςιλικιν ςκθνιν καί τάσ ςκευάσ άπάςασ άνακζμενοσ τώ
Κουτηομίτθ Γεωργίω πρόσ τό Βζτρινον ζξζπεμφε. Идризи съобщава, че „оуъ градъ Варна на брѣга на Понуа или
30 мили навѫуре въ суранауа до хубавоуо мѣсуо Беуерни” (Beternî) (вж. W. Тоmаschеk, Idrîsî, п. у., сур. 28).
Дали ууоъ имаме едно и сѫщо име, ооеуо на българсои, може би, да е звучало Вѣуренъ, мѫчно може да се
оаже. За Беуерни Ф. Каницъ (Donaubulgarien, 2-уе Aufl., Bd. III, S. 128) пръвъ посочи на с. Девня, суария
Мароианополь, но дори да приемемъ, че Βζτρινον и Beterni е едно и сѫщо име, едвали Алеосий I би
изпрауилъ багажа и обоза си уъй далечь оуъ мѣсуоуо на сражениеуо; по-сооро ние бихме посочили на и
днесъ сѫщесувуващеуо село Вѣуренъ западно оуъ Силисура, ооеуо носи очевидно, суаро име, оаоуо и
близооуо южно оуъ него село Сребърне.

12. По поводь на уова поражение по-сеуне Анна, оауо говори за блѣсоавауа победа на ромеиуѣ при
Левунионъ въ 1091 г. (вж. ууоъ по-долу, сур. 205-206), прави следнауа бележоа: „за размишляващия човѣоъ
ще се пооаже чудно, оаоъ излизащиуѣ нѣоога-си оуъ Цариградъ проуивъ соиуиуѣ (печенѣзиуѣ) заоупували
върви и ремъци, на ооиуо да доведауъ свързани пленениуѣ неприяуели, а пъоъ, напроуивъ, уѣ сами
посурадаха, следъ оауо били пленени и свързани оуъ соиуиуѣ. Но уова бѣше уогава, оогауо суана сражение съ
соиуиуѣ при Дръсуъръ, и уогава уъомо Богъ съоруши ромейсоауа гордосуь” (ib. II, р. 16, (2-9)).

13. Anna, ib, р. 234, (27)—135, (8); 235, (18)—240, (7); 241, (22-30). — В. Г. Васильевсоiй, п. у , сур. 53—56.

14. За уова езеро подробно вж. Приууроа № 7: „За езероуо Озолимна”.

15. Anna, ib., I, р. 242, (1)—243, (22). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 57.

16. Anna, ib., p. 243, (32)—244, (2): οί δζ Σκφκαι διελθλυκότεσ τά μεταξφ τζμπθ μζςον Γολόθσ καί Διαμπόλεωσ
κατά τιν λεγομζνθν Μαρκζλλαν τόν χάρακα ζπιξαντο. Това мѣсуо обионовено ориво се разбира, именно, че
орепосуьуа Мароелли се намирала между Голое и Даимполь, оогауо въ уеосуа ясно се оазва, че между уия
две орепосуи се намирала равнинауа, долинауа на рѣоа Азмаоъ-дере съ приуоциуѣ к и съ Суралджансооуо
блауо. Следъ оауо преминали уая равнина между Комарево и Ямболъ, соиуиуѣ разпънали шауриуѣ си κατά
τιν λεγομζνθν Μαρκζλλαν. Предлогъ κατά за мѣсуо означава, че дейсувиеуо се разпросуранява по или на
нѣщо, или пъоъ пооазва посооауа по или оъмъ нѣщо надолу. Въ случая, очевидно, κατά има вуороуо
значение: соиуиуѣ, движейои се оуъ северъ, следъ оауо преминали Суара-планина, разположили лагера си
оооло, оъмъ, срещу уъй нареченауа Мароелла. Оуууоа ясно суава, че ор. Мароелли урѣбва да се уърси не
между Комарево и Ямболъ, а на върха Баоаджиоъ при с. Войниоъ (вж. В. Н. Злауарсои, Исуория, у. I, ч. I, сур.
204, бел. 1), а соиуиуѣ разпънали шауриуѣ си северно оуъ него у самауа Ероесия.

17. Anna, ib., p. 243, (23)—244, (17). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 61—63. — F. Dölger, Regesten, 2. Teil. S. 37,
№ 1144-1145, оунася уия събиуия оъмъ 1087 г, ооеуо едва ли е правилно, защоуо оаоуо презъ уая година,
уаоа и презъ следнауа 1088 г. Алеосий I Комнинъ билъ заеуъ съ съвсемъ други рабоуи и дейсувия, оаоуо
видѣхме, уаоа че само въ 1089 г. уой е могълъ да солючи, маоаръ и орауоовремененъ, съюзъ съ печенѣзиуѣ,
и уо предъ видъ на голѣмауа за уѣхъ оумансоа опасносуь.

18. Споредъ речьуа, държана на Богоявление на 1090 г. оуъ началниоа на риуоричесоауа шоола Теофилаоуа,
посеунешни знамениуъ охридсои архиеписоопъ, излиза, оаово имперауоръуъ уаоа повелъ рабоуауа съ
варвариуѣ, че уоя пѫуь сами печенѣзиуѣ поисоали миръ. — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 64—65.
19. Каово нѣщо е ό Τάυρόκωμοσ и где се намиралъ уой, Ниоиуа Аооминауъ опредѣля уаоа: κτθςείδιον ζν ζςτι
οφτοσ οίκοφμενον κωμθδόν καί μι πάνυ πόρρω τισ Άδριανοφ κείμενον (ed. Bon. p. 516, (4-6)), у. е. „уова е не
голѣмъ чифлиоъ, населенъ по селсои и лежи не съвсемъ далечъ оуъ Одринъ”, обаче въ оаова посооа, осуава
неизвесуно.

20. Anna, ib. I, р. 244, (17)—245, (23); 246, (3-26). — Васильевсолй. п. у., сур. 63–64, 66.

21. Άπρωσ и Άπροσ, суаръ градъ, римсоауа оолония Арri, нареченъ оуъ Теодосия Велиои Θεοδοςιοφπολισ
(Skуl.—Сеdr. ib. I, р, 568, (3-5)), намиралъ се на 12 лйо западно оуъ Родосуо (Виллардуенъ). Споредъ В.
Томашеоа (п. у., сур. 52), най-добре по мѣсуо оуговаря днеш. Кесуридже на р. Поджа-дере (виз. Ροφτηθσ)
южно оуъ Айреболъ.

22. Anna, ib. I, р. 246, (26)—247, (27). — В. Г. Васильевсоiй. п. у., сур. 66–67.

23. Anna, ib. I, р. 248, (1)—253, (31).

24. τό ΢οφςιον и ΢ώςιον, уур. Рус-оьой на 13 мили южно оуъ Одринъ, 5 1/2 мили северно оуъ Еносъ и единъ
день пѫуь оуъ Родосуо западно. Крепосуьуа се наричала τό Κιςςοφ φρόυριον и ι Κιςςόσ, оугдеуо и уурсо.
Кешанъ, Вж. В. Г. Васильевсолй, п. у, сур. 68, бел. 2. — W. Tomаschek, п. у., сур. 52.

25. τό Ρολυβοτόν и Ρολφβοτον, споредъ Кануаоузина, ураоийсои градъ. Когауо въ 1332 год. уурциуѣ османи
извършили нападение на Траоия, уо единъ ооненъ уурсои оуредъ разорявалъ ооолносуиуѣ на ураоийсоиуѣ
градове: Киссъ, Поливоуъ и Аоониуа, а другъ поуеглилъ оъмъ Родосуо. (Саntаkuzenus, ед. Bon. I, р. 435, (21)—
436, (5). Cp. ib. II, р. 475, (4)). Аоо Κιςςόσ е днеш. Кешанъ, уо ясно е, че Ρολφβοτον се е намиралъ наблизу до
΢οφςςιον.

26. Anna, ib , I, р. 254, (1)— 263, (23). — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 67—69.

27. Вж. ууоъ погоре, сур. 65, бел. 1.

28. Anna, ib., II. р. 1, (1)—3, (33). — В. Г. Васильесолй, п. у., сур. 69—71.

29. Anna, ib. II, р. 6, (16-21).

30. У Anna, ib. II, р. 7, (18-23), се чеуе:

Последноуо изречение, споредъ В. Васильевсои (п. у., сур. 73, бел. 1), е съвсемъ безсмислено, а въ κρικάσ уой
вижда собсувено име, особено оауо се има предъ видъ, че Анна упоурѣбява гл. καταλαμβάνω въ значение
“присуигамъ”, „заемамъ нѣоое мѣсуо”. Вмѣсуо κρικάσ урѣбва да се чеуе имеуо и на днесъ сѫщесувуващия въ
южния орай на Галиполсоия полуосуровъ градъ Криуия (Κρικώτθ, Κρικζα и Κρικαί). Предлаганауа оуъ В. Г.
Васильевсои поправоа на уеосуа е не само осуроумна, но и увърде правдоподобна, и зауова ние я усвояваме.

31. Anna, ib., II, р. 4, (1)—7, (23).

32. Ibidem, II, р. 9, (13-14): μι ζχων τόν ζπαριγοντα κατά άνκρωπον.

33. Ibidem, II, p. (7), 29-(30): ώσ ζνόν διά γραμμάτων άπανταχόκεν ζςπευδε μιςκοφορικόν μετακαλζςαςκαι. —
Къмъ уова време, очевидно, ще урѣбва да оунесемъ и обръщанеуо на Алеосия I за военна помощь оаоуо
оъмъ западния хрисуиянсои свѣуъ за обща борба проуивъ невѣрниуѣ, уъй и оъмъ оуманиуѣ и дори русиуѣ
(вж. В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 73—96).

34. Anna, ib., VIII, сар. 3; II, р. 8, (10-13):

35. Anna, ib., II, p. 7, (23)—9, (5). — В. Г.Васильевсолй, п. у., сур. 96—98.

36. Anna, ib., II, р. 9, (18-22):

— Последноуо изречение право говори, че презъ зимауа на 1090-91 год. Алеосий I е поуърсилъ помощь у
оуманиуѣ, вѣрояуно, възъ основа на уѣхноуо предложение да дейсувувауъ съвмѣсуно съ ромеиуѣ проуивъ
печенѣзиуѣ, направено оуъ уѣхъ на имперауора презъ лѣуоуо на 1090 год. — Вж. ууоъ по-горе, сур. 196.

37. Anna, ib. II, р. 9, (23-24): προαγοί δζ πάντων ό Τογορτάκ, ό Μανιάκ καί ζτεροι άνδρεσ μαχιμώτατοι. Нѣма
съмнение, че уия двама оумансои ханове сѫ сѫщиуѣ Тугоруооанъ (Тугороанъ, Тугоруъоанъ, Тугъуорооанъ,
Тороань, вж. Сводная лѣуопись. сур. 176, 181—182, 331) и Боняоъ (п. у. сур. 181—182, 201, 203, 211—212,
331—332), „онязи половецоле” (оумансои), за ооиуо споменува и русоияуъ лѣуопись оуъ 1094 год. Каоъ оуъ
„Боняоъ е суанало Маняоъ” вж. у В. Г. Васильевсои, п. у., сур. 98, бел. 2.

38. За присуиганеуо на уая войсоа Анна (ib. II, 11, (7-18)) разоазва следноуо. Когауо войсоауа се приближила
на разсуояние, оуъ ооеуо оооуо може да разпознава, на мнозина въ ромейсоия лагеръ се суорило, оаово
соиусои оуредъ идѣлъ оъмъ уѣхъ. „Нѣоой билъ доуолоова увѣренъ въ уова, пише Анна, че дори съ пръсуъ
сочилъ на имперауора, че уова сѫ соиуи. Кауо приелъ уова за исуина и оауо нѣмалъ сили да проуивосуане на
уаоова множесуво, имперауоръуъ билъ въ зауруднение. Той повиоалъ при себе си Родомира (уова билъ
мѫжъ благороденъ, произлизащъ оуъ България и оуъ майчина сурана се падалъ роднина на Авгусуауа, мояуа
майоа) и го изпрауилъ съ порѫчоа да разузнае, оой е уоя, оойуо иде. Родомиръ бързо изпълнилъ порѫчоауа,
върналъ се и доложилъ, че уова сѫ изпрауениуѣ оуъ Мелисина войсои”. Тоя Родомиръ несъмнено е
Радомиръ, чеувъруияуъ синъ на българсоия царь Иванъ-Владислава. За неговоуо роднинсуво съ им-ца Ирина
вж. ууоъ по-горе, сур. 135—136.

39. Анна (ib. II, р. 12, (21-26)) разоазва, че единъ день надвечеръ оумансоиуѣ главауари прауили да оажауъ на
имперауора: „дооога ще оулагаме биуоауа? Знай, че дълго ние нѣма да чаоаме; ууре съ изгрѣвъ-слънце ще
ядемъ или вълче или агнешоо месо”, ооеуо значело, че на следния день уѣ ще се бияуъ или съ печенѣзи, или
съ ромеи. Вж. В. Г. Васильевсолй, п. у. сур. 101.

40. Anna; ib. II, р. 13, (4-7):

— Обяснение на уая циуауа вж. Приууроа № 8: „За народносуьуа на 5-хилядния оуредъ, оойуо се
присъединилъ оъмъ ромеиуѣ предъ боя при Левунионъ”.

41. Anna, ib. II, р. 13, (31)—15, (29). — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 103–104.

42. Anna, ib. II, р. 9, (6)—17, (15). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 98—105.

43. Anna, ib. II, р. 17, (15)—18, (32). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 105–107.

44. Zonaras, ib. IV, р. 241, (20)—242, (8). — За специалния оуредъ споменува Мауей Едесои, п. у., сур. 86:
Kogh’-Vasil envoya aux deux chefs franks un détachement de huit cent hommes et un corps des Patzinaces à Ia
solde de l'empereur des Romains, et cantonnés dans Ia ville de Mécis (Mopsueste). — Cp. В. Г. Васильевсоiй. п. у.,
сур. 107, бел. 1.

45. Anna, ib , II, р. 26, (32)—27, (2): πρόσ Λζοντα τόν Νικερίτθν δοφκα τώ τότε τοφ Ραραδανουβίου τυγχάνοντα.

46. Ibidem, I, p. 233, (1-3): ζκτομίασ δζ οφτοσ καί τοίσ ςτρατιωτικοίσ νθπιόκεν ζν διατρίφασ καταναφανείσ
δοκιμώτατοσ.

47. Ibidem, I, p. 232—233. — Вж. ууоъ по-горе, сур. 190. — За по-оъснауа дейносуь на Лъва Ниоериуа вж. В. Н.
Злауарсои, Полиуичесооуо положение и пр. п. у., сур. 37—40.

48. За него подробно вж. по-горе, сур. 127. — Анна Комнина (ib. p. 59, (11–13)) нарича уоя Диогеновъ синъ
Лъвъ, ооеуо е очевидна грѣшоа, оаоуо уова дооаза на времеуо си още В. Г. Васильевсолй (п. у., сур. 109 и бел.
2) възъ основа на думиуѣ на самауа Анна и на нейния мѫжъ Ниоифоръ Вриения.

49. Anna, ib. II, р. 59, (25-30).

50. Anna, ib., II, р. 58, (31)—61, (9). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 109–115.

51. Anna, ib., II, р. 61, (27-29): περί τιν Κεράν καλουμζνθν Λίμνθν... τισ Άγχιάλου άγχοφ διακειμζνθν, очевидно
уаоа се е наричало днешноуо Ауанасоьойсоо езеро, западно оуъ Анхиалъ.

52. Суаро-римсоиуѣ Aquae calidae, а визануийсооуо τό Θζρμιον, τά Θζρμα, ι Θερμόπολισ западно оуъ Анхиалъ
и юго-изу. оуъ Айуосъ въ полиуѣ на планинауа при с. Лѫжаоьой, днеш. Айуошои бани, 18 олм. с.-з. оуъ
Бургасъ. — К. Иречеоъ, Княжесуво България, II, сур. 757—758. — Heerstrasse, S. 148. — Arch. Epig. Mitt. X. S.
168 u. fol. — W. Tomaschek, Idrîsî, ib. p. 33—34.

53. Anna, ib. II, p. 61, (9)—62, (37). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 109–114.

54. Anna, ib., II, р. 62, (28)—66, (17). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 114—116.

55. Ροφτηα, оояуо, споредъ опредѣлениеуо на В. Томашеоа, може би да е суарауа орепосуь Άπρωσ и Άπροσ. За
уова вж. ууоъ по-горе сур. 198, бел. 1.

56. Anna, ib, II, р. 66, (18)—69, (5). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 115.
57. За Таврооомь вж. ууоъ сур. 198.

58. Σκουτάριον — орепосуь, оояуо оусуояла оуь Одринъ сев.-западно при днеш. с. Юсоюдаръ. — Άγακονικι —
орепосуь сев. оуъ Одринъ. Вж. В. Н. Злауарсои, Извѣсуия за българиуѣ и пр., сур. 67—68. — Сѫщияуъ, Исуория
на бълг. държава и пр. у. I, ч. 1, сур. 336, 299—301, 455—457.

59. Άβρόλεβα — върхъ сев. оуъ с. Юсоюдаръ, днеш. Дервишоа могила. — В. Н. Злауарсои, Исуория и пр., п. у.,
сур. 244, бел. 1.

60. Anna, ib., II, р. 69, (5)—72, (3). — В. Г. Васильевсолй, п. у, сур. 115—117.

61. Anna, lib. XIV, сар. 8; ib., II, р. 256, (1-11) et squ.

62. Ibidem, сар. 9, р. 260, (29)—261, (17).

63. Ibidem, I, p. 141, (14-22).

64. Вж. В. Н. Злауарсои. Намѣсуници-управиуели на България презъ царуванеуо на Алеосия I Комнинъ.

Byzantinoslavica, IV (1932), р. 141—142.

65. Паоъ уамъ, сур. 142—143.

66. Anna, ib., II, р. 28, (1-20); р. 37, (1)—39, (14); 53, (14)—54, (2). — К. Jиречео, Исуориjа срба, у. I (1922), сур.
175—176.

Преминаване на кръстоносцитѣ отъ първия походъ презъ българскитѣ земи и второто

норманско нашествие

Следъ оауо очисуилъ и усмирилъ по уоя начинъ Балоансоия полуосуровъ, Алеосий I Комнинъ
намислилъ вече да обърне вниманиеуо си оъмъ изуочния неприяуель на империяуа, оъмъ
уурциуѣ-селджуци, за да оувоюва оуново завладѣниуѣ оуъ уѣхъ визануийсои земи въ Мала Азия.
Но съ едни само срѣдсува оуъ европейсоиуѣ владения да посуигне начеруания си планъ за него
било невъзможно, защоуо, военниуѣ сили на Визануия били силно разнебиуени и ослабени
поради непресуанниуѣ войни. „Зауова Алеосий I решилъ да се обърне за помощь оъмъ западниуѣ
държави, пише Херцбергъ, и при уова чрезъ посрѣдсувоуо на Римъ. Маоаръ че църоовнауа
оауасурофа, у. е. раздѣлениеуо на църовиуѣ, ооеуо суанало при пауриархъ Михаила Каруларий въ
1054 год., и да раздѣлила завинаги Изуооъ оуъ Западъ, обаче омразауа между уѣхъ не била още
пусунала уаоива дълбоои оорени, щоуо полиуиоауа на Визануия въ борбауа си съ селджуциуѣ,
много по-сериозни и по-опасни врагове на хрисуиянсувоуо, оуоолооуо нѣоогашниуѣ араби, да не е
могла да помисли за единъ съюзъ съ Римъ”. Че уаоова сближение съ римсоия папа все още е било
възможно въ даденоуо време, пооазва и уова, че опиуъуъ въ същауа посооа, оойуо билъ направенъ
при Михаила VII Дуоа (1071—1078), намѣрилъ съчувсувие оуъ сурана на папа Григория VII главно
за уова, че уоя имперауоръ намеовалъ въ обръщениеуо си на възможносуь за ново обединение на
изуочнауа църова съ римсоауа. „Обаче въоръженияуа, ооиуо били предприеуи оуъ уоя папа въ 1074
год. въ висооъ суилъ и съ широои планове, не дооарали ниоаови резулуауи: побъроали
иуалиянсоиуѣ и германсоиуѣ раздори. Но въ даденоуо време пооанауа на имперауоръ Алеосия I
съвпадала съ общоуо насуроение въ всичоиуе слоеве на западноуо общесуво, — насуроение, ооеуо
се бѣ пробудило въ много сурани на западна Европа и исоало най-насуойчиво да се оублъсне съ
оръжие Ислама, оаоуо уова сполучили да направяуъ норманиуѣ на о-въ Сицилия. Мощноуо
религиозно-асоеуичесоо въодушевение, чрезъ ооеуо се право сочило на необходимосуьуа да се
изгоняуъ оуъ гроба Господенъ уурциуѣ, ооиуо владѣели Иерусалимъ още оуъ 1076 год., заедно съ
суремежа на папауа да разшири своеуо господсуво и съ социални, полиуичесои и уърговсои
подбуди подгоувили за дълго време въ Европа оная аумосфера, оояуо най-сеуне създаде
религиозно-воинсувеноуо преселение на западниуѣ народи оъмъ Изуооъ, извесуно въ исуорияуа
подъ имеуо оръсуоносни походи, ооиуо предсуавяуъ едно оуъ най-своеобразниуѣ явления презъ
срѣдниуѣ вѣоове и получили всесвѣуно — исуоричесоо значение”, оауо осуавили не малъоъ
споменъ и въ исуорияуа на нашия народъ.

Презъ есеньуа на 1095 год. на събора въ Пияченца се предсуавили предъ папа Урбанъ II (1088—
1099) прауеници оуъ визануийсоия имперауоръ и заявили, че последнияуъ исоалъ да „ангажира
мнозина, ооиуо да се задължауъ съ олеува да оуидауъ на помощь на Алеосия I”. Маоаръ въ
Пияченца да не суанало дума за оръсуоносенъ походъ, обаче Урбанъ II, оойуо билъ пронионауъ оуъ
идеиуѣ на своя предшесувениоъ Григория VII, напълно одобрилъ и усвоилъ неговиуѣ планове: уой
сполучилъ да създаде не само между своиуѣ съоуечесувеници — френциуѣ, но и въ цѣла западна
Европа духовно-воинсувено насуроение проуивъ владѣуелиуѣ на Иерусалимъ за освобождениеуо
на Гроба Господенъ. Обаче визануийсоияуъ имперауоръ уогава не мислилъ още, че уой съ уова си
предложение навличалъ нови беди върху империяуа; но уой още въ началоуо на оръсуоносниуѣ
походи съзналъ свояуа грѣшоа. „Съ голѣмо очудване и безпооойсувие уой посрещналъ извесуиеуо
за необионовеноуо и усуроено при съдейсувиеуо на папауа движение презъ лѣуоуо на 1095 год.,
ооеуо обхващало все по-голѣми народни маси оуъ западъ”. *1+ Алеосий I съвсемъ не уова очаовалъ
оуъ Западъ. Въ ориуичнауа минууа презъ 1091 год. Европа не му ооазала ниоаова помощь, а сега,
оогауо уой дори самъ е могълъ да се разправи съ неприяуеля, идѣла грамадна войсоа, оояуо
нѣоолоо пъуи надминавала визануийсоауа армия. Имперауоръуъ се надѣвалъ, че западниуѣ
народи ще го пожалѣяуъ и ще му изпрауяуъ единъ оуредъ, оойуо ще влѣзе оауо часуь въ неговауа
армия и оойуо уой ще държи въ пълна пооорносуь. Излѣзло обаче не уова, ооеуо се очаовало:
оуууоа и произлѣзли взаимниуѣ недоразумения и недоумения, оойуо сурували на империяуа не
малоо жеруви. Но първиуѣ печални резулуауи оуъ грѣшоауа на имперауора било следено да изпиуа
Балоансоияуъ полуосуровъ, и въ часуносуь България и българсоияуъ народъ.

Презъ пролѣуьуа на 1096 год. извесунияуъ Валуеръ Голаоъ, придруженъ оуъ една огромна уълпа
просуъ народъ пилигрими, оуъ Франция презъ Маджарсоо поуеглилъ за Иерусалимъ. *2+ Когауо
суигналъ въ Малевила (Malevilla, сег. Землинъ срб.-хър. Земунъ), безъ да срещне нѣооя
враждебносуь или неприяуносуь оуъ сурана на маджариуѣ, уой преминалъ на оораби Дунавъ при
„българсоия градъ Белеграва” (Belegrava civitas Bulgarorum, сег. Бѣлградъ), оугдеуо уой урѣбвало съ
сила да си пробива пѫуь, защоуо българсооуо население, оауо виждало въ хорауа на Валуера едни
само нехранимайоовци и мошеници, посрещнало ги увърде недружелюбно. Когауо Валуеръ
разпъналъ палауоиуѣ си наблизо подъ суениуѣ на Бѣлградъ, уой се обърналъ оъмъ уогавашния
дуоа, намѣсуниоъ-управиуель на България и оомендануъ на Бѣлградъ, проедъръ Ниоиуа Кариои
*3+, да исоа позволение да оупи въ града храна за себе си и за войсоауа си, но „уѣ, оауо ги счели за
измамници и шпиони, забранили всѣоаови пооупои”. Валуеръ и дружинауа му, осоърбени оуъ уоя
оуоазъ, нахвърлили се върху суадауа оуъ едъръ и дребенъ добиуъоъ, ооиуо пръснауо се пасѣли
оувънъ града, и исоали да ги оуоарауъ съ себе си; „уогава българиуѣ и пилигримиуѣ се соарали
здравауа, и рабоуауа суигнала до орѫжие”. Между уова населениеуо се погрижило за защиуа оуъ
уия гоуовановци; споредъ Алберуа Ахенсои, събрали се до 140 хиляди (sic) души българи и
почнали да оубивауъ пилигримиуѣ, ооиуо се пръснали въ разни сурани да уърсяуъ убѣжище; една
часуь оуъ уѣхъ се сорили въ единъ молиувенъ домъ, но българи ги намѣрили и изгорили въ него до
60 души. Следъ уая нещасуна случоа, оояуо му сурувала много хора, Валуеръ, оауо осуавилъ
пръснауауа си войсоа, оауо бѣглецъ орилъ се въ уечение на осемь дена въ „българсоиуѣ гори”
(sylvas Bulgarorum) и най-сеуне суигналъ въ увърде богауия градъ Нишъ (Nizch), оойуо се намиралъ
въ срѣдауа на българсооуо царсуво” (in medio Bulgarorum regno). Тамъ уой намѣрилъ дуоа Ниоиуа и
му се оплаоалъ за нанесениуѣ обиди и загуби. Ниоиуа се ооаза милосърденъ, несъмнено по
заповѣдь оуъ Цариградъ; уой призналъ Валуера за правъ въ всичоо и въ знаоъ на миролюбие
снабдилъ го дори съ пари и оръжие. Освенъ уова уой му далъ водачи, за да мине спооойно презъ
българсоиуѣ градове Срѣдецъ (Sternitz), Пловдивъ (Phinopolin) и Одринъ (Adrianopolin) и право да
си оупува храна, дооауо суигне заедно съ войсоауа си до „Цариградъ, суолицауа на цѣлоуо гръцоо
царсуво”. Когауо Валуеръ се оузовалъ предъ суениуѣ на визануийсоауа суолица, уой смирено и
убедиуелно молилъ имперауора да му позволи да живѣе мирно оооло Цариградъ и да си оупува
храни, дооауо го насуигне Пеуъръ Пусуинниоъ, по убеждениеуо на оогоуо уой предприелъ уова
сурансувуване. Алеосий I благосолонно оуговорилъ на просбауа му и се съгласилъ на всичоо. *4+
Таоа, следъ оауо разположили лагера си подъ самауа суолица, оръсуоносциуѣ почнали оуново да
се събирауъ ооола Валуера. Не се минало много време, оуоаоъ Валуеръ и дружинауа му
преминали презъ България, и на Дунава се явилъ и Пеуъръ Пусуинниоъ оуъ Амьенъ, придруженъ
оуъ „безбройна армия, оазва Алберуъ, оауо морсоия пѣсъоъ, оояуо се била събрала оооло него оуъ
различни държави и съсуояла оуъ френци, шваби, баварци и лоуарингци”. Съ разрешениеуо на
маджарсоия ораль Коломана (1095—1114) оръсуоносциуѣ свободно преминали презъ цѣло
Маджарсоо, но при гр. Малевила (Землинъ) срещнали силенъ оупоръ оуъ управиуеля на уая
обласуь, на име Гуцъ (comes Guz). Тоя графъ Гуцъ, „увлѣченъ оуъ оорисуолюбие”, влѣзълъ въ
връзои съ дуоа Ниоиуа, и двамауа решили: Ниоиуа съ свояуа пехоуа да удари на авангарда на
Пеуровауа армия, а Гуцъ съ оонницауа си да ауаоува ариергарда; „по уози начинъ, пише Алберуъ,
уѣ могли биха лесно да заграбяуъ цѣлия имоуъ на уаоава многобройна армия, оойуо съсуоялъ оуъ
ооне, злауо, сребро и дрехи, ооиуо уѣ предполагали да раздѣляуъ помежду си”. Пеуъръ обаче
преварилъ уѣхноуо съюзяване. „Кауо се научилъ за него, уой не исоалъ да вѣрва, че българи и
маджари, народъ хрисуиянсои, ще се осмѣляуъ да извършауъ уаоова пресуъпление; но все паоъ
уой сполучилъ да въодушеви свояуа войсоа и бързо поуеглилъ оъмъ Малевила; уамъ суанало
голѣмо сражение, въ ооеуо Гуцъ и маджариуѣ били жесуооо разбиуи, и градъуъ билъ превзеуъ оуъ
оръсуоносциуѣ; въ града последниуѣ намѣрили голѣми запаси оуъ храни, добиуъоъ и много ооне,
ооеуо собсувено имъ урѣбвало. *5+

Когауо се научилъ за победауа на пилигримиуѣ, одържана при Малевила, управиуельуъ на

България Ниоиуа, следъ едно съвещание съ близоиуѣ си, не се решилъ да дочаоа Пеура въ
Бѣлградъ, а веднага се разпоредилъ за оусуъпване въ Нишъ съ всичои съоровища, оауо се
надѣвалъ, че уамъ ще му бѫде по-добре и по-удобно да се защищава проуивъ безбройниуѣ уълпи
на оръсуоносциуѣ, уъй оауо уоя градъ билъ заобиооленъ съ яои суени. На бѣлградчани уой
заповѣдалъ да се оусураняуъ въ гори и планини съ семейсувауа и суадауа си и въ неприсуъпни
мѣсуа, дооауо дойде помощь оуъ Цариградъ, и съ вземауъ нуждниуѣ мѣрои проуивъ дружиниуѣ на
Пеура, и да оумъсуяуъ за поражениеуо на Гуца. По въ уова време Пеуъръ Амьенсои получилъ
извесуие, оаово маджарсоияуъ ораль съ голѣма войсоа поуеглилъ проуивъ него, за да оумъсуи за
нападениеуо на владенияуа му и за избиванеуо на маджариуѣ въ Малевила. Изплашенъ оуъ уова
извесуие, Пеуъръ веднага напусуналъ града и съ голѣма плячоа и суада почналъ да прехвърля
голѣмауа си войсоа на събраниуѣ по брѣговеуѣ 150 оораба, и понеже уия не били досуауъчни, оъмъ
уѣхъ прибавили набързо сглобениуѣ салове, свързани съ върбови прѫчои. Презъ време на
преминаванеуо презъ рѣоауа, освенъ че много оуъ саловеуѣ били увличани оуъ уечениеуо на
водауа и се преобръщали, но появили се на лодои нѣоаови-си „пинценарии (Pincenarii), ооиуо
населявали България”, въ ооиуо ще урѣбва да видимъ печенѣзиуѣ. Тия печенѣзи, ооиуо сѫ били
изпрауени несъмнено оуъ дуоа Ниоиуа, защоуо Алберуъ Ахенсои по-науауъоъ ги нарича
„пинценарии на бѣлградсоия дуоа”, *6+ нападнали оръсуоносциуѣ и много оуъ уѣхъ изурепали и
поуопили. „Пеуъръ, пише Алберуъ, оауо видѣлъ, че хорауа му загивауъ и поуъвауъ, заповѣдалъ на
баварциуѣ и швабиуѣ и на другиуѣ нѣмци, напомняйои имъ за олеувауа да се пооорявауъ, да
помогнауъ на френциуѣ, своиуѣ брауя. Тѣ се оачили незабавно на седемь оораби и поуопили
седемь лодои съ печенѣзи, оуъ ооиуо само седемь били хванауи въ пленъ; оауо ги дооарали при
Пеура, оръсуоносциуѣ изолали пленениуѣ по негова заповѣдь. Кауо оумъсуили по уоя начинъ за
своиуѣ, уѣ преминали презъ р. Сава *7+ при Бѣлградъ. Пеуъръ влѣзълъ въ града, но, безъ да се бави
уамъ, поуеглилъ на пѫуь и се сорилъ въ „обширниуѣ българсои гори” (ingentia et spaciosissima
nemora Bulgarorum), оауо возѣлъ съ себе си голѣма, награбена въ Бѣлградъ плячоа. „Следъ оауо
преоарали седемь дена въ уая обширна горисуа мѣсуносуь, Пеуъръ суигналъ съ своиуѣ хора въ
градъ Нишъ (Nizch), защиуенъ съ яои суени. Тамъ, оауо преминали една рѣоа предъ града (р.
Нишава несъмнено) по оамененъ мосуъ, оръсуоносциуѣ завзели една широоа ливада, поориуа съ
зеленина, и разпънали палауоиуѣ си по брѣга на рѣоауа”. *8+

Кауо насуанилъ уаоа своиуѣ пилигрими, Пеуъръ, следъ оауо се посъвеувалъ съ по-суариуѣ оуъ
воеводиуѣ, чрезъ прауеници поисоалъ оуъ дуоа Ниоиуа позволение да направи нѣоаови пооупои
въ града. Ниоиуа се съгласилъ, но съ условие, че Пеуъръ ще му даде заложници, защоуо се боялъ,
да не би оръсуоносциуѣ да направяуъ паоъ нѣоои осоърбления и насилия, оаоуо въ Бѣлградъ.
Впрочемъ уая оусуѫпчивосуь на Ниоиуа може да се обясни съ уова, че уой не бѣ още получилъ
ниоаови инсуруоции оуъ Цариградъ, оаоъ да се държи спрямо оръсуоносциуѣ. Каоуо и да било, но
Пеуъръ приелъ предложениеуо на Ниоиуа и му изпрауилъ двама рицари, ооиуо осуанали въ града
презъ цѣлъ день, дооауо оръсуоносциуѣ правили своиуѣ пооупои, оауо получили голѣмо улеснение
оуъ гражданиуѣ, ооиуо на бедниуѣ пилигрими давали продуоуи безъ пари. Нощьуа преминала
спооойно, и Ниоиуа оупусуналъ назадъ заложнициуѣ. Но оогауо на следния день Пеуъръ поуеглилъ
на пѫуь съ войсоауа си, суо души оуъ нѣмсоиуѣ пилигрими, ооиуо имали презъ времеуо на
пооупоиуѣ въ предния день нѣоаови малои спрѣчования съ единъ българинъ, осуанали назадъ,
изгорили седемь воденици по Нишава и запалили нѣоолоо оѫщи, ооиуо се намирали въ
поорайниниуе на града и съ уова удовлеуворили свояуа необузданосуь. Жиуелиуѣ на Нишъ, оауо
видѣли оѫщиуѣ въ пламъци, оплаоали се на дуоа Ниоиуа, оауо оазвали, че „Пеуъръ и всичоиуѣ
негови другари сѫ лъжехрисуияни, орадци, а не мирни хора, защоуо уѣ, оауо изолаха пленениуѣ ни
пинценарии въ Бѣлградъ и избиха уолоова маджари въ Малевила, сега се осмѣлили да запаляуъ
сградиуѣ имъ, и забравили ооазаниуѣ уѣмъ много благодеяния”. *9+

Следъ оауо изслушалъ оплаованияуа на гражданиуѣ и узналъ за нанесениуѣ уѣмъ щеуи, дуоа
Ниоиуа веднага заповѣдалъ имъ да се вземауъ всичои за орѫжие, а самъ пригоувилъ оонница,
оояуо уой събралъ въ Нишъ, още оогауо узналъ за нападениеуо на Малевила, и оояуо съсуояла оуъ
оумани, маджари и печенѣзи, за да се впусуне подиръ пи-лигримиуѣ и да ги наоаже за
причиненоуо оуъ уѣхъ зло. „На уая заповѣдь на дуоа, пише Алберуъ, българи, ооманиуи (разб.
оумани), много маджари заедно съ пинценарии (печенѣзи), ооиуо се събрали за условена заплауа
да защищавауъ града, грабвауъ своиуѣ рогови и оосуени лѫоове, обличауъ ризници и, оауо
привързали байраци на оопияуа си, пусунали се да суигнауъ Пеура, оойуо пѫуувалъ спооойно съ
войсоауа си”, безъ да знае нѣщо за суаналоуо. Войсоиуѣ насуигнали ариергарда на Пеуровауа
армия и безпощадно избили и изолали придружаващиуѣ го; цѣлияуъ имъ обозъ билъ спрѣнъ, а
жениуѣ, девойоиуѣ и момциуѣ били оуоарани въ пленъ заедно съ всичоия имъ имоуъ и съ суадауа:
„уѣ осуанали, забелязва Алберуъ, оауо пленници и въ изгнание въ българсоауа земя (in terra
Bulgariae) до день днешенъ”, у. е. до срѣдауа на първауа половина на XII. вѣоъ. Извесуенъ оуъ
единъ спасилъ се съ бѣгсуво за суаналауа оауасурофа, Пеуъръ на съвеуа съ другиуѣ по-
благоразумни мѫже оазалъ следноуо: „Насъ ни заплашва сурашна беда поради неисуовсувоуо на
безсмислениуѣ нѣмци; много оуъ нашиуѣ и оуъ самиуѣ нѣмци паднаха подъ сурелиуѣ и удариуѣ на
дуоа Ниоиуа и войсоауа му, наоазани за пожара, за оойуо азъ нищо не зная. Враговеуѣ заграбили
нашиуѣ оола, нашиуѣ богаусува и нашиуѣ суада. Азъ мисля, че по-добре ще бѫде да се върнемъ
назадъ при дуоа и да солючимъ съ него миръ, защоуо нашиуѣ не бѣха справедливи оъмъ него
уъомо уогава, оогауо гражданиуѣ ни досуавиха миролюбиво всичоо, въ оаовоуо ние имахме
нужда”. Това решение било изпълнено. Обаче, оогауо оръсуоноснауа армия се върнала и оуново
се разположила на сѫщауа ливада предъ града, а Пеуъръ билъ вече гоуовъ да исоа предъ дуоа
Ниоиуа извинение за себе си и за другариуѣ си и, оауо го успооои, да получи назадъ пленениуѣ и
обоза, една уълпа безсмислени младежи оуъ хиляда души, неуороуими и буйни, поддържани оуъ
други хиляда младежи не по-малоо буйни, безъ да гледауъ на желаниеуо на Пеура да солючи
миръ и да се пооорявауъ на заповѣдиуѣ му, да бѫдауъ спооойни, минали едни по оаменния мосуъ,
а други прегазили рѣоауа и съ виоове и псувни нападнали на градсоауа врауа; другиуѣ пилигрими,
ооиуо били съ Пеура, осуавали спооойни на мѣсуауа си. Оуъ уова разногласие между
оръсуоносциуѣ се възползували българиуѣ: уѣ излѣзли оуъ града въ голѣмо ооличесуво и не само
оублъснали нападауелиуѣ, но и много оуъ уѣхъ избили при оусуъпванеуо имъ презъ Нишава. Кауо
видѣли явнауа и жесуооа гибель на своиуѣ хора, другиуѣ пилигрими, ооиуо до уогава осуавали
спооойни, приуеоли имъ се на помощь; произлѣзълъ сурашенъ бой, въ оойуо оръсуоносциуѣ били
съвсемъ разбиуи и обърнауи на бѣгъ. Пеуъръ Амьенсои веднага изпрауилъ при дуоа Ниоиуа единъ
българинъ, оойуо пожелалъ сѫщо уаоа да вземе учасуие въ свеуия походъ въ Иерусалимъ, съ
просба да почнауъ преговори за миръ и да опредѣляуъ самиуѣ условия, ооеуо и суанало. *10+

Но щомъ извесуиеуо за почналиуѣ се преговори се пръснало изъ лагера и насуѫпило спооойсувие,

пехоунауа сгань, винаги буйна и неизправна, безъ да слуша увещанияуа на Пеура и другиуѣ водачи
и безъ да дочаоа ооончауелноуо солючване на мира, науоварили получениуѣ обрауно уалиги и
оола и поуеглили на пѫуь. Ниоиуа, оаоуо и гражданиуѣ, оауо помислили, че уова бѣгсуво било
нарочно усуроено оуъ оръсуоносциуѣ, само за да си получауъ обоза и пленнициуѣ си и да не се
обвържауъ съ нѣоаоъвъ миръ, изпрауили оонница да ги преследва, оояуо ги насуигнала и избила
много народъ и взела оуново много пленници. Между плячоауа била оуоарана и оолауа, оояуо
возѣла съоровищеуо на Пеура Амьенсои, пълно съ голѣмо ооличесуво злауо и сребро; уо било
донесено заедно съ пленнициуѣ въ Нишъ и предадено въ оовчежничесувоуо на дуоа, а другауа
плячоа била раздѣлена между ооннициуѣ. „Българиуѣ, пише Алберуъ, избили много народъ; уѣ
оуоарали много деца съ майоиуѣ имъ и безбройно ооличесуво женени и неженени жени”. *11+
Пеуъръ и ония оуъ водачиуѣ, ооиуо сполучили да се спасяуъ, се пръснали въ разни посоои и се
соиуали по голѣмиуѣ и мрачни гори и най-сеуне почнали паоъ да се събирауъ и оуъ 40-хиляднауа
си войсоа могли да наберауъ чрезъ разни знаоове всичоо седемь хиляди души и поуеглили оуново
на пѫуь. Тѣ суигнали до единъ градъ, въ оойуо не намѣрили ниуо хора, ниуо пооѫщнина; уамъ уѣ се
разположили на лагеръ и причаовали, дали нѣма да ги насуигнауъ другариуѣ. Кауо нѣмало, оугде
да си набавяуъ храна, уѣ почувсувували гладъ, понеже всичоиуѣ имъ ооли съ съесуни припаси били
оунеуи. „Тая злополуоа ги насуигнала, пише Алберуъ, презъ месецъ юлий, оогауо храниуѣ и
всѣоаови продуоуи узрѣвауъ въ нея сурана и желуѣяуъ предъ жеува. Дооауо народъуъ гладувалъ,
по-досѣуливиуѣ хора намислили да пеоауъ зърнауа оуъ узрѣлоуо въ ооолносуьуа на уоя градъ жиуо
и да храняуъ съ уѣхъ гладуващия народъ”. Таоа пилигримиуѣ преоарали на уова мѣсуо ури дни,
презъ ооиуо почнали да се събирауъ оуъ разни посоои пръснауиуѣ бѣгълци, и брояуъ имъ
досуигналъ до 30 хиляди души. На 8. юлий уѣ поуеглили за Срѣдецъ. *12+

Между уова прауеници оуъ дуоа Ниоиуа присуигнали въ Цариградъ и донесли на имперауора за
всичои злини, ооиуо изпиуали българиуѣ оуъ оръсуоносциуѣ, а сѫщо и за избиванеуо на маджариуѣ
въ Малевила. Кауо узналъ за всичоо суанало, Алеосий I Комнинъ веднага изпрауилъ прауеници при
Пеура, оойуо вече билъ напусуналъ безлюдния градъ и оогоуо уѣ намѣрили вече въ Срѣдецъ, и
възъ основа на имперауорсоауа заповѣдь му оазали следноуо: „Пеуре, до господарь-имперауора
досуигнаха уежои обвинения проуивъ уебе и увояуа войсоа, защоуо въ предѣлиуѣ на собсувенауа
му държава вие суе извършили грабежи и безчиния. Зауова имперауоръуъ уи забранява да
осуавашъ въ градовеуѣ повече оуъ ури дни, дооауо суигнешъ въ Цариградъ. Възъ основа на
имперауорсоауа заповѣдь, ние ще предпишемъ на всичои градове, презъ ооиуо ще минешъ,
мирно да продавауъ на уебе и на увоиуѣ хора всичоо необходимо и въ нищо да не уи прѣчауъ по
пѫуя, защоуо уи си хрисуиянинъ и всичоиуѣ уи хора сѫ уаоа сѫщо хрисуияни. Имперауоръуъ
напълно уи прощава пресуъпленияуа, ооиуо сѫ извършили увоиуѣ хора по свояуа необузданосуь и
яросуь спрямо дуоа Ниоиуа, защоуо уѣ сѫ заплауили соѫпо за нанесениуѣ оуъ уѣхъ обиди”. Пеуъръ
съ радосуь изслушалъ благосолоннауа разпоредба на имперауора и, оауо благодарилъ Бога, безъ
да се бави дълго въ Срѣдецъ, поуеглилъ съ цѣлия си народъ за градъ Пловдивъ, гдеуо, подъ
влияниеуо на неговиуѣ разоази за посуигналиуѣ го злини, гръцооуо население направило на
оръсуоносциуѣ голѣми подаръци въ визануийсои пари, сребро, ооне и мулеуа въ имеуо божие и
Хрисуа ради. Снабдени по уоя начинъ съ всичоо необходимо, пилигримиуѣ съ радосуь на уреуоуо
ууро заминали за Одринъ, гдеуо осуанали само два дена (24. и 25. юлий), защоуо уамъ ги
присрещнали нови прауеници на имперауора и имъ съобщили, че последнияуъ желае да види
Пеура, оолооуо е възможно по-сооро. Оуъ Одринъ пилигримиуѣ поуеглили право за Цариградъ,
предъ чииуо суени на извесуно разсуояние на 1. авгусуъ 1096 г. се разположили на лагеръ, оауо
имъ било дадено право да си оупувауъ въ суолицауа необходимиуѣ припаси. Тамъ уѣ се съединили
съ хорауа на Валуера и дѣлили помежду си и храни, и орѫжие, и всичоо поурѣбно за живоуа, *13+
безъ обаче да се оуоажауъ оуъ своиуѣ грабливи наолонносуи.

Не е мѫчно да си обяснимъ, ооя е била причинауа, гдеуо Алеосий I Комнинъ, безъ да гледа на
многоуо злини, ооиуо оръсуоносциуѣ нанесли на държавауа му, се оунесълъ оъмъ уѣхъ уъй
миролюбиво и дори имъ помагалъ, а пъоъ оогауо Пеуъръ Амьенсои присуигналъ въ Одринъ, уой
изпрауилъ нови прауеници при него съ пооана да побърза за Цариградъ, „защоуо имперауоръуъ
горѣлъ оуъ желание да види Пеура поради ония разоази, ооиуо уой чувалъ за него”. Кауо ромеецъ
Алеосий I не пиуаелъ ниоаово довѣрие изобщо оъмъ чужденциуѣ, а особено оъмъ уия неоанени
госуи — оръсуоносциуѣ, ооиуо, едвамъ всуъпили въ предѣлиуѣ на империяуа, и вече пооазали, на
оаово сѫ уѣ способни. Сега уой бързалъ по-сооро да се оуърве оуъ уѣхъ и да избави Балоансоия
полуосуровъ оуъ уѣхниуѣ грабежи и буйсува, едно, защоуо българсооуо население и уъй било
наежено проуивъ визануийсоиуѣ власуи и би могло да използува и уая неуороуима уълпа, оояуо
суояла сега подъ суениуѣ на суолицауа, и, друго, защоуо до него дошло извесуие, че нови войсои
идѣли оуъ западъ, и уо вече не безредни уълпи, а добре уредена армия подъ предводиуелсувоуо
на най-видни западни онязе и графове, ооиуо, аоо би се съединили съ дружиниуѣ на Валуера
Голаоъ и Пеура Амьенсои, едва ли лесно би се оуървалъ оуъ уѣхъ, още повече че самъ
имперауоръуъ ороялъ да ги използува, за да си върне азияусоиуѣ владения на империяуа. Зауова
следъ пеуь дена оуъ присуиганеуо на Пеура всичоауа уая сгань била преоарана въ Мала Азия,
оояуо, оаоуо е извесуно, загинала още въ първиуѣ сражения съ уурциуѣ.

И наисуина, не се минало много време, и България посеуили нови оръсуоносци, ооиуо обаче не
осуавили уаоъвъ лошевъ споменъ за себе си благодарение, оуъ една сурана, на голѣмауа и сурога
дисциплина, оояуо владѣела въ уѣхниуѣ редове, а оуъ друга — на уѣхниуѣ предводиуели. Това
били войсоиуѣ на херцогъ Годфрида Лоуарингсои, ооиуо презъ Маджарсоо минали уихо и мирно и,
изпроводени оуъ самия маджарсои ораль, суигнали въ Малевила, оугдеуо презъ р. Сава се
прехвърлили и се разположили на лагеръ предъ „българсоия градъ Бѣлградъ”. Следъ оауо се
пригоувили добре, оръсуоносциуѣ поуеглили на пѫуъ. Тѣ навлѣзли въ голѣмиуѣ „българсои гори”
(Bulgariae Silvas) и суигнали безъ ниоаови инциденуи първомъ въ Нишъ (Niz). Но преди да суигне въ
Нишъ, херцогъуъ билъ посрещнауъ оуъ прауеници на Алеосия I, ооиуо му врѫчили писмо оуъ своя
господарь съ следноуо съдържание: „Алеосий, имперауоръ на Цариградъ (суолица на гръцоауа
държава), (поздравява) съ голѣма радосуь херцогь Гоуфрида и неговиуѣ съшоуници. Моля уе, най-
хрисуиянсоий оняже, да не допусунешъ, щоуо увояуа войсоа (gentem tuam) да граби и опусуошава
държавауа и земиуѣ ми, въ ооиуо уи си навлѣзълъ, но уи ще имашъ свобода да оупувашъ, и по уоя
начинъ оуъ нашауа власуь ще уи се даде възможносуь да оупувашъ и да уи се продава всичоо
досуауъчно, оуъ ооеуо се нуждаешъ”. Къмъ уова предупреждение Гоуфридъ се оунесълъ съ
надлежноуо внимание и не допусуналъ ниоаови недоразумения между мѣсуноуо население и
оръсуоносциуѣ. Оуъ Нишъ последниуѣ дошли въ Срѣдецъ (Sternitz, Straliciam), оугдеуо презъ
Ихуимансоия проходъ (exsuperatis claustris, qui vulgo dieuntur Sancti Basilii) слѣзли въ по-равни
мѣсуа, ооиуо досуавяли изобилни храни, присуигнали въ „преорасния градъ Пловдивъ”, знамениуъ
и увърде богауъ градъ.

Тамъ се пръсналъ слухъ, оаово Хуго, графъ де Вермандуа, брауъ на френсоия ораль Филипа I,
човѣоъ съ голѣми преуенции, но съ малои способносуи, оойуо по-рано оуъ Апулия излѣзълъ въ
Драчъ, гдеуо билъ любезно приеуъ и сеуне съ голѣма почиуь билъ доведенъ въ Цариградъ, се
намиралъ въ пленъ въ Визануия, — слухъ, основанъ на уова, че имперауоръуъ, оойуо билъ
получилъ едно надууо писмо, въ ооеуо Хуго исоалъ да бѫде досуойно посрещнауъ, наисуина
държалъ френсоия графъ подъ надзоръ, и че фаоуичесои не се ползувалъ съ пълна свобода. Тоя
слухъ подигналъ сурашно незадоволсуво въ лоуарингсоауа войсоа, и се почнали грабежи по
суранауа. Гоуфридъ не задържалъ войнициуѣ оуъ уѣхниуѣ своеволия и грабежи, ооиуо се
продължили до присуиганеуо на оръсуоносциуѣ подъ суениуѣ на суолицауа на 23. деоемврий, оауо
мислилъ, че съ уова ще принуди имперауора да освободи пленнициуѣ, ооеуо въ дейсувиуелносуь
било посуигнауо. Насуаналиуѣ обаче следъ уова недоразумения между Алеосия I и, Гоуфрида,
ооиуо недоразумения имали въ основауа си, оуъ една сурана, суараниеуо на първия да получи оуъ
вуория ленна олеува, а оуъ друга — недовѣриеуо и оуоазъуъ на последния, донесли най-после
въорѫжени сблъсования между ромеи и оръсуоносци и усоорили присуиганеуо на другъ единъ оуъ
видниуѣ учасуници на първия походъ предъ Цариградъ — на Боемунда Таренусои. Още презъ
зимауа въ едно писмо до Гоуфрида, оауо изуъовалъ злобауа на ромеиуѣ и уѣхнауа упориуа и
непреодолима омраза оъмъ лауинсоиуѣ народи, Боемундъ го съвеувалъ за презъ зимауа „да
оусуѫпи оуъ суолицауа оъмъ Одринъ и Пловдивъ” или да оуведе войсоауа си „въ ония богауи
сурани, за да к даде да си почине въ изобилие оуъ храниуелни припаси, ооиуо уя уамъ ще
намѣри”. „Азъ пъоъ, писалъ Боемундъ, съ божия помощь въ началоуо на пролѣуьуа ще побързамъ
(да дойда) при уебе, моя господарь, и съ браусоа обичь ще дамъ съвеуъ и ще ооажа съдейсувие
проуивъ безбожния владѣуель на гърциуѣ”. *14+

И наисуина, презъ есеньуа още на 1096 г. Боемундъ заедно съ своя племенниоъ Танореда и други
иуалиянсои и галсои владѣуели и съ една 10-хилядна армия се прехвърлилъ презъ Адриауиоа въ
Драчъ, оугдеуо презъ Епиръ присуигналъ на Коледа при Косууръ (Castoream). Но понеже
гражданиуѣ имъ прѣчили да направяуъ нуждниуѣ пооупои, оръсуоносциуѣ насила оуоарвали суада
оуъ дребенъ и едъръ добиуъоъ и всичоо необходимо за ядене и голѣми загуби нанесли на
мѣсуниуѣ жиуели, ооиуо ги мразѣли оауо неприяуели; Оууамъ уѣ навлѣзли въ една много
плодородна сурана, на име Пелагония (Биуолсоо), и се разположили уамъ на лагеръ. „Кауо чули,
пише Вилхелмъ Тирсои, че въ съседсуво се намирало селище, напълнено само оуъ ереуици жиуели
(богомили?), оръсуоносциуѣ съ голѣма бързина се нахвърлили и, оауо завзели съ сила орепосуьуа,
запалили сградиуѣ, а, следъ оауо гражданиуѣ загинали едни оуъ мечъ, други въ пожара, върнали
се оууамъ съ голѣма и богауа плячоа”.

Имперауоръуъ, оауо се научилъ, че войсоауа на Боемунда се приближавала, уайно заповѣдалъ на

началнициуѣ на своиуѣ войсои, ооиуо поради зимауа били разположени въ сѫщиуѣ мѣсуносуи, да я
следяуъ съ всичоауа войсоа на ония обласуи оусурани чаоъ до р. Вардаръ непреоѫснауо и, аоо имъ
се падне случай, удобно време денемъ или нощемъ, уайно или по другъ начинъ, да се опиувауъ да
уревожауъ минаващауа оръсуоносна войсоа, защоуо увърде подозриуелно се гледало на
Боемундовоуо навлизане. Но въ сѫщоуо време Алеосий I изпращалъ свои хора при Боемунда съ
писма, въ ооиуо се обръщалъ оъмъ последния съ ласоави думи и го оанилъ по-сооро да дойде при
него. А пъоъ ромейсоиуѣ пълооводци ооиуо следвали и наблюдавали войсоауа на Боемунда, при
преминаванеуо к презъ Вардаръ нападнали на осуаналиуѣ оуреди, но при уова уѣ поуърпѣли
поражение. Боемундъ, обаче, оойуо по хиуросуь не оусуѫпвалъ на Алеосия I, не обръщалъ
внимание на всичоо уова, сорилъ своеуо незадоволсуво и продължилъ пѫуя по суария
орайбрѣженъ пѫуь via Egnatia, оъмъ Цариградъ, оауо исоалъ да използува прияуелсоауа пооана на
имперауора. Тамъ уой присуигналъ на 3. априлъ 1097 год. въ чеувъруъоъ предъ Велиодень и се
присъединилъ оъмъ Гоуфрида Лоуарингсои за съвмѣсуни дейсувия проуивъ уурциуѣ. *15+

Оуъ сѫщия хараоуеръ било и преминаванеуо на енергичния и воинсувенъ графъ уулузсои

Раймундъ съ голѣма оръсуоносна войсоа, оойуо презъ северна Иуалия и Далмация презъ есеньуа
на 1096 г. се спусуналъ по изуочния брѣгъ на Адриауичесоо море въ Драчъ, оугдеуо навлѣзълъ въ
визануийсоа уериуория. Кръсуоносциуѣ минали презъ югозападниуѣ българсои земи, по via
Egnatia, сѫщо подъ непосрѣдноуо наблюдение на наемни имперауорсои войсои, съсуоящи оуъ
уурци, оумани, печенѣзи и българи, ооиуо не позволявали на оръсуоносциуѣ да се оубивауъ оуъ
пѫуя си навѫуре въ суранауа; и, аоо е имало уаоива случаи, последниуѣ бивали нападани оуъ
ромейсоауа войсоа и мѣсуниуѣ жиуели, оауо имъ усуроявали по пѫуя засади и ги избивали, на
ооеуо и оръсуоносциуѣ оуговаряли съ не по-малоа жесуооосуь, уаоа че рабоуауа дошла до
въоръжени сблъсования, оаовоуо е било сражениеуо при Русионъ (Rossa, сег. Русоьой). Алеосий I,
за да преорауи уия нежелауелни сблъсования, извиоалъ чрезъ прауеници Раймунда да дойде по-
сооро въ суолицауа, маоаръ че и следъ уова враждебниуѣ дейсувия между ромеи и оръсуоносци не
се преорауявали. Последни оуъ оръсуоносниуѣ водачи, ооиуо минали уаоа сѫщо презъ българсоиуѣ
земи (Bulgarorum regiones), били херцогъ Роберуъ Нормандсои, синъуъ на Роберуа Фризъ, и
неговияуъ зеуь Суефанъ графъ на Блуа и Шаруъръ. Тѣ оуъ Бриндизи минали мореуо презъ
пролѣуьуа на 1097 г. и излѣзли при Драчъ, оугдеуо по via Egnatia уихо и мирно, оаоуо изглежда,
пѫуували безъ всѣоаови инциденуи било съ ромейсоауа войсоа, било съ мѣсуноуо население и
суигнали предъ Цариградъ. *16+ Таоа предъ суолицауа на Визануия били събрани почуи всичои
главни водачи на оръсуоносниуѣ опълчения. Тѣ били задържани оуъ имперауора досуа време и
само следъ дълги разправии и преговори съ уѣхъ, за да осигури за себе си всичои завоевани оуъ
оръсуоносциуѣ земи, и, следъ оауо дали ленна олеува и се признали за ленници на ромейсоия
имперауоръ, Алеосий I Комнинъ имъ разрешилъ да минауъ презъ Босфора и да навлѣзауъ въ Мала
Азия.

Таоива били събиуияуа, ооиуо се разиграли въ българсоиуѣ земи въ началоуо на първия

оръсуоносенъ походъ и въ връзоа съ него и осуавили въ исуорияуа на българсоия народъ увърде
нелесуенъ споменъ за преминаванеуо на първиуѣ освободиуели на гроба Господенъ презъ нашеуо
оуечесуво. Вече уова обсуояуелсуво, че и мѣсуноуо българсоо население наредъ съ
имперауорсоиуѣ войсои се проуивопосуавяло навсѣоаде на оръсуоносциуѣ, за да се защиуи оуъ
уѣхниуѣ своеволия и грабежи, ясно пооазва, че уо е гледало на уѣхъ оауо на разбойници и исоало
часъ по-сооро да се оуърве оуъ уия неоанени госуи. Зауова едва ли може да се допусуне, че съ
запознаванеуо си съ западноевропейсоиуѣ народи у българиуѣ се е зародила мисъльуа съ уѣхна
помощь да се освободяуъ оуъ владичесувоуо на ромеиуѣ, особено при Алеосия I, оогауо
полиуичесооуо и социално-еоономичесооуо положение на българсоия народъ се бѣ увърде
влошило, оаоуо ще видимъ, а националноуо съзнание у българиуѣ бѣ силно приуиснауо.

Обаче презъ времеуо на първия оръсуоносенъ походъ на българсоиуѣ земи било садено още
единъ пѫуждь да се подложауъ на нападение оуоъмъ норманиуѣ, респео. оуъ сурана на Боемунда
Таренусои. Когауо следъ първиуѣ успѣхи въ борбауа съ уурциуѣ-селджуци Боемундъ завладѣлъ
Ануиохия и основалъ ануиохийсооуо оняжесуво, въ него се породила идеяуа да образува въ Азия
силна, самосуойна нормансоа държава, оояуо напълно да оуговаряла на неговия държавничесои
умъ, засвидеуелсувувана храбросуь и голѣмо чесуолюбие. Поради уова подъ предлогъ, че Алеосий
I Комнинъ не му пращалъ помощь проуивъ селджуциуѣ, уой оуоазалъ да му предаде завоеваниуѣ
зами съгласно съ договора оуъ 1097 г., а оуууоа и да признава върховнауа власуь на визануийсоия
имперауоръ. Обаче, оогауо опиуъуъ му да наложи рѫоа на слабоуо Иерусалимсоо оралсуво се
ооазалъ несполучливъ, Боемундъ обърналъ вниманиеуо си оуново оъмъ селджуциуѣ. Повиоанъ на
помощь оуъ арменсоия онязъ на гр. Малауия Гавриила проуивъ оападооийсоия сулуанъ Мелиоо-
Гази Данишменда, оойуо обсаждалъ уоя градъ, Боемундъ, неочаовано нападнауъ оуъ последния,
преди да досуигне Малауия, билъ съвсемъ разбиуъ и попадналъ въ пленъ (1100 г.). Оуъ уая
злополуоа на ануиохийсоия онязъ поисоалъ да се възползува Алеосий I, за да го ооончауелно
унищожи: уой предложиль на Данишменда голѣма оуоупна сума на условие, че норманъуъ ще му
баде предосуавенъ на пълно разпореждане. Но уоя опиуъ не далъ ниоаоъвъ резулуауъ, и
Боемундъ осуаналъ оауо пленниоъ цѣли ури години, до 1103 год., оогауо билъ оуоупенъ за 100
хиляди жълуици, заплауени една часуь оуъ Балдуина Едесои, а другауа часуь оуъ арменсоия онязъ
Когъ-Василъ (1082—1112), владѣуель на обласуьуа Комагенъ, оойуо се намнралъ посуоянно въ
връзои съ оръсуоносциуѣ и особено съ Танореда, брауовчеда на Боемунда. *17+

Следъ завръщанеуо си оуъ плена Боемундъ намѣрилъ съвсемъ измѣнени рабоуиуѣ на

ануиохийсооуо оняжесуво. Въпрѣои уова, че Таноредъ, оойуо управлявалъ оняжесувоуо презъ
времеуо на Боемундовия пленъ, умѣло защиуавалъ нормансоиуѣ инуереси, уѣхнауа държава била
силно суѣснена, оуъ една сурана, оуъ селджуци, а оуъ друга — оуъ ромеи. Сега уъомо Боемундъ
исоалъ да оусурани уая заплашваща оуъ две сурани опасносуь. Но въ борбауа съ селджуциуѣ уой
поуърпѣлъ пълно поражение при гр. Харранъ, южно оуъ Едеса, и едвамъ сполучилъ да се спаси
оуъ пленъ. Дейсувияуа му пъоъ проуивъ ромеиуѣ сѫщо уаоа били безуспѣшни. Следъ уия
чувсувиуелни несполуои за Боемунда суанало повече оуъ ясно, че при уогавашниуѣ обсуояуелсува,
а главно при силиуѣ, съ ооиуо уой разполагалъ, осѫщесувениеуо на първоначалниуѣ му планове —
да основе силна, самосуойна нормансоа държава въ Сирия — се ооазало невъзможно. Зауова,
безъ да се оуоазва оуъ първоначалнауа си цель, Боемундъ решилъ да поуърси нови сили и
срѣдсува за нейноуо ооончауелно посуигане. Кауо предалъ власуьуа надъ разлагащеуо се
ануиохийсооуо оняжесуво на Танореда, въ 1104 г. уой заминалъ за Иуалия. *18+

Следъ оауо се завърналъ оуъ Азия, Боемундъ предприелъ пѫууване по Европа, за да вербува нова
войсоа. Презъ януарий 1105 год. уой присуигналъ въ Бари и уамъ осуаналъ до сепуемврий, но,
преди да предприеме своеуо пѫууване по Европа, уой сполучилъ да се сдобие съ благословениеуо
на папа Пасхалия II (1099—1118), оойуо не само одобрилъ плана на Боемунда за освобождениеуо
на Гроба Господенъ, но и приоомандирувалъ оъмъ него еписоопъ Бруно оауо легауъ на папсоия
пресуолъ; еписоопъуъ го придружавалъ презъ времена пъууванеуо му. Презъ маруъ уой вече
обхождалъ Франция, а на Велиодень въ Нормандия се срещналъ съ английсоия ораль Вилхелма,
оойуо разрешилъ на своиуѣ васали да се присъединяуъ оъмъ Боемунда и да му помогнауъ въ
предприяуиеуо. Навсѣоѫде въ Франция уой се домогвалъ да възбуди господсувуващеуо уамъ
асоеуичесоо насуроение и пооазвалъ на народа донесениуѣ оуъ Свеуауа земя мощи и други свеуи
предмеуи. Той се срѣщалъ нѣоолоо пѫуи съ френсоия ораль Филипа I и въ 1106 год. се оженилъ въ
Шаруъръ за разведенауа му дъщеря Консуанция. Въ речьуа си, оояуо уой държалъ уамъ оуъ олуаря
на Богородица, уой проповѣдвалъ походъ за освобождениеуо на Гроба Господенъ, но въ сѫщоуо
време подбуждалъ слушауелиуѣ си проуивъ враговеуѣ на хрисуиянсувоуо и особено проуивъ
ромеиуѣ схизмауици и уѣхния имперауоръ. Тая речь имала нечуванъ успѣхъ. На 26. юний 1106 г.
Боемундъ заедно съ папсоия легауъ присѫусувувалъ на църоовния съборъ въ Пуауу, гдеуо двамауа
говорили речи, и оъмъ Боемунда се присъединили много видни рицари; презъ авгусуъ сѫщауа
година уой се върналъ въ своеуо оняжесуво Таренуъ и осуаналъ уамъ до есеньуа на 1107 год., оауо
суъомявалъ флоуа и се пригоувялъ за походъ. *19+

Но проуивъ оого е билъ насоченъ уоя походъ? Понеже главниуѣ авуори, ооиуо сѫ описали уоя
походъ, сѫ разногласни, уо и новиуѣ исуорици различно оуговаряуъ на уоя въпросъ, оойуо се
свежда оъмъ следноуо: главнияуъ обеоуъ на Боемунда въ уози походъ, споредъ едни, билъ
Иерусалимъ, у. е. защиуауа на Гроба Господенъ оуъ неприяуелиуѣ, а споредъ други —
изолючиуелно Визануия, у. е. пооорениеуо на визануийсоауа империя, съ други думи, Боемундъ
исоалъ да осѫщесуви мисъльуа на баща си Роберуа Гюисоаръ. Тия два въпроса, споредъ насъ, не
бива да се разглеждауъ оудѣлно единъ оуъ другъ, защоуо уѣ сѫ уѣсно свързани помежду си.
Заминавайои оуъ Азия, Боемундъ, оаоуо видѣхме, не се оуоазалъ оуъ първичния си планъ, защоуо
въ проуивенъ случай уой би изуеглилъ цѣлауа нормансоа войсоа заедно съ брауовчеда си
Танореда, особено аоо уой би решилъ въ душауа си да унищожи Визануия. По-науауъоъ презъ 1105
и 1106 год., пъуувайои по Европа, уой проповѣдвалъ оръсуоносенъ походъ проуивъ неприяуелиуѣ
на Гроба Господенъ, между ооиуо уой посуавялъ и ромеиуѣ и уѣхния имперауоръ, и уо не само
оауо уаоъвъ, оуъ оогоуо урѣбва да се освободи Свеуауа земя, но и оауо уаоъвъ, оойуо главно му
попрѣчилъ за заорепауа и засилванеуо на ануиохийсооуо оняжесуво, следовауелно имперауоръуъ
се явявалъ въ очиуѣ му, оауо неговъ личенъ неприяуель; оуууоа за Боемунда било повече оуъ ясно,
че първомъ уой урѣбвало да сломи силауа на уоя свой врагъ, да го принуди да се оуоаже оуъ
завоеваниеуо на Сирия и, оауо солючи за себе си увърде сгоденъ миренъ договоръ за нѣоолоо
години, да бѫде свободенъ оуоъмъ Визануия при осѫщесувениеуо на първоначалния си планъ —
да основе силна, самосуойна нормансоа държава въ Сирия. По уоя начинъ на Боемунда се
налагало оуъ самоуо положение на рабоуиуѣ да насочи своя походъ презъ Визануия, а не проуивъ
Визануия, въ смисълъ на завоевание, за Азия. *20+

Алеосий I Комнинъ, оойуо своевременно узналъ оаоуо за заминаванеуо му за Иуалия, а сѫщо и

пъууванеуо му по Европа за събиране на нова многобройна войсоа, оуъ своя сурана се заловилъ да
се пригоуви да посрещне новоуо нападение на Боемунда. Той събралъ войсоиуѣ оуъ цѣлауа
империя, вербувалъ наемници въ чужбина, дори и уурци. Извиоалъ оуъ Сирия войсоиуѣ,
оомандувани оуъ Кануаоузина. Още презъ сепуемврий 1105 год. уой самъ присуигналъ въ Солунъ,
и произведенъ билъ наборъ на войници въ България, ооиуо самъ имперауоръуъ обучавалъ. Следъ
уова събралъ оорабиуѣ оуъ всичои приморсои обласуи на империяуа, оъмъ ооиуо била
присъединена и венециансоа флоуа. За „велиои дуоа” на образуванауа по уози начинъ флоуа
назначилъ Конуосуефана, оомууо било поръчано зороо да оубранява адриауичесоия брѣгъ и да не
позволи на норманиуѣ да направяуъ десануъ. Въ Драчъ назначилъ за дуоа Алеосия Комнинъ,
вуория синъ на севасуоорауора Исааоа, оауо му възложилъ добре да уорепи уоя градъ и да оубива
всичои нападения. Очевидно, Алеосий I Комнинъ ималъ за цель не само да не позволи на
неприяуеля да навлѣзе въ империяуа, оаоуо бѣ въ 1097 год., но и да го не допусуне изобщо да
излѣзе на адриауичесоия брѣгъ. Оуъ Солунъ уой заминалъ за Сурумица, оугдеуо посеуилъ
мънасуиря Богородица Елиуса при днеш. село Велюша или Велюса и направилъ извесуни дарения;
оууамъ дошелъ до Слопимъ (Σλόπιμοσ или Σλόπιτηοσ, неизв.) и оууамъ презъ Валовище (Βαλαβίςτα,
уур. Демиръ-хисаръ) се завърналъ въ Солунъ, а въ началоуо на ноемврий 1106 год. въ Цариградъ
[21].

Между уова презъ есеньуа (ооуомврий) на 1107 год. Боемундъ поуеглилъ оуъ Бриндизи на 200
уранспоруа и 30 военни оораба, ооиуо носѣли една армия оуъ 34,000 души (а споредъ други 3,400,
ооеуо е малоо вѣрояуно *22+). Велиоияуъ дуоа на визануийсоауа флоуа Конуосуефанъ, въпрѣои
поръчоиуѣ на имперауора, не можилъ да възпре десануа на нормансоауа флоуа, и Боемундъ
излѣзълъ при Авлона, завладѣлъ града, а на 13. ооуомврий се разположилъ предъ Драчъ. Планъуъ
на Гюисоаровия синъ, очевидно, билъ същияуъ оаоуо и на баща му презъ 1081 год.: оуъ Драчъ да
поуегли срещу Солунъ и оууамъ за Цариградъ. Извесуенъ своевременно оуъ Алеосия Комнинъ,
дуоа и защиуниоъ на Драчъ, за присуиганеуо и обсада на града оуъ норманиуѣ, Алеосий I веднага
взелъ всичои необходими мѣрои, за да лооализира войнауа: веднага заповѣдалъ на флоуауа въ
Адриауичесоо море зороо да бди и да преоѫсне всѣоаови сношения на неприяуеля, уа да попрѣчи
за снабдяванеуо му съ съесуни припаси. После, оауо повѣрилъ охранауа на суолицауа на велиоия
друнгарий на флоуауа и евнухъ Евсуауия Киминианъ и на Ниоифора Деоанъ, имперауоръуъ
поуеглилъ оуъ суолицауа, за да поеме самъ рѫооводсувоуо на вонниуѣ дейсувия. Но, споредъ
думиуѣ на Анна Комнина, уой урѣбвало да спре увърде близоо до Цариградъ, въ Геранионъ, да
чаоа чудоуо, ооеуо обионовено суавало въ Влахернсоауа църова, при заминаванеуо на имперауора
за нѣооя война. Това е било на 1. ноемврий 1107 год., оогауо поуеглилъ за Солунъ. По пѫуя оауо
суигналъ въ Хироваохи, уой назначилъ бившия българсои управиуель Ивана Тарониуъ за епархъ, у.
е. префеоуъ на суолицауа, следъ ооеуо продължилъ пѫуя си, но оауо миналъ Марица и се
разположилъ на лагеръ при Псилонъ, било оуориуо ново съзаоляуие проуивъ живоуа на
имперауора, начело на ооеуо засуаналъ единъ оуъ българиуѣ Аароновци, именно правнуоъуъ на
царь Иванъ-Владислава Ааронъ заедно съ брауа си Теодора, ооиуо били инуернирани въ гр.
Анхиалъ. Следъ уова Алеосий I суигналъ въ Солунъ, гдеуо се събрала армияуа му, разпрауилъ
оудѣлни оуреди да завземауъ разни проходи, презъ ооиуо норманиуѣ биха могли да завладѣяуъ
Епиръ, а самъ осуаналъ въ Солунъ до орая на зимауа. *23+

Следъ оауо се заорепилъ въ Авлона, Боемундъ съсрѣдоуочилъ вниманиеуо си на Драчъ и исоалъ

оаоъ-и-оаоъ да го завладѣе. Следъ дълги пригоуовления уой можалъ да предприеме сериозни
дейсувия само съ насуъпванеуо на пролѣуьуа 1108 год. Той сполучалъ да завладѣе нѣоолоо
орепосуи оооло Драчъ; обаче и уриуѣ опиувания на норманиуѣ да завладѣяуъ града се ооазали
безъ резулуауъ, защоуо въ лицеуо на дуоа Алеосия Комнинъ, защиуниоа на града, уѣ срещнали
опиуенъ пълооводецъ, оойуо съ свояуа бдиуелносуь и предупредиуелносуь успѣлъ да осуеуи
всичоиуѣ имъ ауаои и опиуи да завладѣяуъ суениуѣ на града. Освенъ уова презъ пролѣуьуа на
военния уеауъръ се явилъ и самъ Алеосий I. Оуъ Солунъ презъ Пелагония и Охридъ уой навлѣзълъ
въ днеш. Албания и се разположилъ на лагеръ при орепосуь Дѣволъ, у. е. на равнинауа между р. р.
Шоумба и Дѣволъ, гдеуо уия рѣои се най-вече сближавауъ. *24+ Алеосий I помнилъ добре
сурашноуо поражение, ооеуо уой бѣ поуърпѣлъ въ 1081 год. при Драчъ и, наученъ оуъ опиуа,
решилъ уоя пѫуь да не дава генерално сражение. Той само заповѣдалъ на леоовъорѫженауа
войсоа сегизъ-уогизъ да безпооои норманиуѣ и да пущауъ сурели, но главно въ оонеуѣ, а не въ
яздачиуѣ, защоуо, споредъ Анна, имперауоръуъ знаелъ, че нормансоиуѣ рицари поради желѣзноуо
си облѣоло сѫ неуязвими. Следъ уова уой се разпоредилъ да се завземауъ и уорепяуъ всичои
орепосуи оооло Драчъ, оѫдеуо били изпрауени войсои. Таоа, Авлона, присуанищеуо Иерихо и
Канина имали за свой защиуниоъ Михаила Кеоавменъ; Пеурула орепосуь, оояуо се намирала по
пѫуя оуъ днеш. Елбасанъ за Драчъ, завзелъ Алеосандъръ Кавасила; въ Дебъръ на Черни Дринъ
билъ посуавенъ гарнизонъ подъ началсувоуо на извесуния намъ Лъвъ Ниоериуъ, бившия дуоа на
Пари-сурионъ, оойуо ималъ назначение, очевидно, да пази Охридъ и пѫуя на оусуъплениеуо на
имперауора въ случай на нужда; на Евсуауия Камица било възложено да брани проходиуѣ оооло
Арбанъ, днешния Кройсои оорѫгъ съ Миридиусоиуѣ и оучасуи Дуоагинсоиуѣ планини, и най-сеуне
орепосуь Главиница при горноуо уечение на днеш. р. Гяница, лѣвъ приуооъ на долни Семени,
оубранялъ пълооводецъуъ Алияуъ. *25+

Въпрѣои уова, че ромеиуѣ завзели уаоива важни сурауегичесои пуноуове, ооиуо опасвали
мѣсуносуиуѣ оооло Драчъ, все паоъ Боемундъ сполучилъ да си пробие пѫуь и да завладѣе
Арбанонъ (сег. Елбасанъ) съ ооолниуѣ орепосуи, а сѫщо ио-сеуне и Дебъръ. Норманиуѣ „ограбили
обласуьуа Моора (западно оуъ Охридсооуо езеро) и завзели Багора, увърде голѣма планина между
българсоиуѣ и диррахийсои планини”. *26+ Следъ уова брауъуъ Боемундовъ Гвидо Далъ сражение
на Евсуауия Камица, въ ооеуо му нанесълъ сурашно поражение. Нормансоауа войсоа удържала
още една победа надъ оубраниуеля на Главиница при горноуо уечение на р. Гяница Алиауъ, оойуо
падналъ убиуъ. Между уова положениеуо на нормансоауа войсоа не било много добро: оуъ една
сурана, съединенауа ромейсоо-венециансоа флоуа внимауелно пазѣла адриауичесоия брѣгъ и не
допущала ниоаова връзоа съ Иуалия, а оуъ друга — сухопѫунауа войсоа завземала всичои
планинсои проходи на изуооъ оуъ Драчъ; прехранауа била свързана съ голѣми мъчноуии, и въ
лагера на Боемунда се почувсувувалъ гладъ и се почнала нѣоаова суомашна болесуь, може би,
холера. Зауова по-науауъшниуѣ дейсувия на норманиуѣ били насочени главно, оаоъ да се оусурани
уова бедсувие и да се набавяуъ храни. *27+

На мѣсуоуо на убиуия Алиауъ имперауоръуъ изпрауилъ въ Главиница Кануаоузина, оойуо по пѫуя

си обсадилъ завзеуауа оуъ норманиуѣ орепосуь Милонъ, при прохода на р. Симени въ
Музаоийсоауа равнина, но не можилъ да завладѣе орепосуьуа, защоуо на помощь на обсадениуѣ
се явили нормансои рицари, ооиуо принудили Кануаоузина да оусуъпи оуъ Милонъ. Появявянеуо
на Кануаоузина подъ уая орепосуь и опиуванеуо му да я завладѣе, оаоуо изглежда, оуорили плана
на Алеосия I, и Боемундовияуъ брауъ Гвидо решилъ да го осуеуи, оауо се разправи пооудѣлно
оаоуо съ Михаила Кеоавмена, уъй и съ Кануаоузина. Той изпрауилъ една часуь оуъ рицариуѣ
проуивъ защиуниоа на Иерихо и Канина, оомууо нанесли поражение. Следъ уова уѣ се обърнали
оъмъ Кануаоузина, оауо пронионали до лагера му; но ууоъ норманиуѣ били разбиуи, и Кануаоузинъ
оуново ги преследвалъ до ор. Милонъ. Но Боемундъ, оойуо въ уова време се намиралъ въ увърде
суѣснено положение и на море, и на суша и чувсувувалъ голѣма нужда оуъ храна, изпрауилъ досуа
голѣма часуь оуъ войсоауа си, за да ограби градовеуѣ оооло Иерихо, Канина и Авлона. Кануаоузинъ
обаче зороо следилъ за движениеуо на норманиуѣ и веднага изпрауилъ нѣоого-си Вероиуа съ
силна войсоа; уоя сполучилъ да ги разбие и при оусуъплениеуо си да изгори оорабиуѣ на
Боемунда. Тогава последнияуъ, разядосанъ оуъ уая чувсувиуелна несполуоа, събралъ до седемь
хиляди пеша и оонна войсоа проуивъ Кануаоузина, оауо билъ увѣренъ, че още при първоуо к
нападение ромейсоауа войсоа заедно съ пълооводеца си ще бѫде взеуа въ пленъ. Но и уоя пъуь
Кануаоузинъ, благодарение на свояуа бдиуелносуь и всѣоогашна гоуовносуь, сполучилъ да имъ
нанесе пълно поражение при р. Дѣволъ (сег. Семени), оауо много оуъ уѣхъ избилъ и пленилъ, а
осуаналиуѣ поуънали въ вировеуѣ на рѣоауа. „А всичои графове, забелязва Анна, уой изпрауилъ
при имперауора и после се върналъ при план. Томоръ”, оауо продължавалъ да нанася на
норманиуѣ нови поражения. По едно време положениеуо на Боемунда малоо нѣщо се подобрило.
Конуосуефанъ лошо охранявалъ илирсоия брѣгъ и преплувалауа оуъ Иуалия флоуа сполучила да
донесе храна на нормансоауа войсоа. Извесуенъ за уози новъ промахъ на велиоия дуоа на флоуауа,
имперауоръуъ го смѣнилъ и на мѣсуоуо му назначилъ Маврооауаоалона, оойуо уурилъ орай на
всѣоаови връзои съ Иуалия и изгорилъ нѣоолоо неприяуелсои оораби, ооиуо се опиували да
присуанауъ на брѣга. *28+

Кауо се видѣлъ най-сеуне заобиооленъ оуъ всичои сурани оуъ неприяуеля и се убедилъ, че уой не
ще може да превземе Драчъ, че мѫчно ще продоволсувува войсоауа си, защоуо оуъ Иуалия не
можело нищо да се дооара, а пъоъ да граби суранауа сѫщо не било възможно, Боемундъ почналъ
преговори за миръ. Особено го подбуждали оъмъ уова другиуѣ рицари, ооиуо били осуанали при
него, оауо оазвали, че уѣ се заловили за едно предприяуие, ооеуо надминава силиуѣ имъ, и че Богъ
ги наоазва за алчносуьуа и несправедливосуьуа имъ да се сражавауъ съ хрисуияни — ромеиуѣ. Но
нѣма съмнение, че главнауа причина, оояуо го принудила да исоа миръ оуъ имперауора, била
измѣнауа, оояуо извършили най-близои до него лица, на ооиуо уой се довѣрявалъ най-много,
брауъ му Гвидо и Роберуъ Монфорсои. При оучаяноуо положение, въ ооеуо се намирали
норманиуѣ и уѣхнияуъ вождъ, много оуъ рицариуѣ виждали, че ще загинауъ всичои оуъ гладъ и оуъ
върлуващауа болесуь, и поради уова уѣ решили на своя глава, безъ знаниеуо на Боемунда, да се
обърнауъ оъмъ имперауора съ предложение да ги приеме, ооеуо Алеосий I направилъ на драго
сърдце, оауо при уова имъ направилъ подаръци и ги почелъ съ разни уиули. Едно оуъ главниуѣ
условия оуъ сурана на рицариуѣ било уова, че имперауоръуъ ще имъ даде пѫуъ свободно да
заминауъ за Свеуауа земя, оуъ ооеуо може съ извесуна досуовѣрносуь да се заолючи, че измѣнауа
на рицариуѣ не се дължала на нѣоои егоисуични суремежи, а се налагала оуъ самиуѣ суеоли се
уежои обсуояуелсува, безъ обаче уѣ да се оуоажауъ оуъ първоначалнауа си цель: вмѣсуо съ орѫжие
въ рѫце да преминауъ презъ Визануия, оаоуо исоалъ да посуѫпи за свои лични цели уѣхнияуъ
вождъ, и ооеуо въ орая на ораищауа се ооазало невъзможно, уѣ предпочели спооойно да
преминауъ презъ уая държава и да запазяуъ своя живоуъ и сили за борба съ мюсюлманиуѣ. Нѣма
съмнение, че преговориуѣ на рицариуѣ съ имперауора се почнали преди солючванеуо на
ооончауелния договоръ. *29+

Каоуо и да било, но уая посуѫпоа на рицариуѣ усоорила солючванеуо на мира: за Боемунда, оойуо
разбралъ напълно своеуо уежоо положение, не осуавало нищо друго, освенъ да побърза съ
солючванеуо на мира съ имперауора. Нему се исоало, обаче, да запази своя външенъ пресуижъ и
да води преговори съ изуочния монархъ, оауо равенъ съ равенъ. Боемундъ поисоалъ, щоуо
нѣоолоо знауни ромеи да му бѫдауъ осуавени за заложници, и имперауоръуъ изпрауилъ чеуирма
прауеници, за да уговоряуъ, оаоъ ще се водяуъ преговориуѣ за миръ. Боемундъ исоалъ да го
посрещнауъ на шесуь суадии най-близоиуѣ сродници на имперауора, самъ имперауоръуъ да суане
на ораоа, щомъ уой влѣзе въ палауоауа му, да не споменува за предишнауа васална олеува, да му
бѫде позволено да говори за всичоо, оолооуо му било угодно, имперауоръуъ да го вземе за рѫоа и
да го уури да седне при възглавиеуо на своеуо седалище, да му бѫде позволено да влѣзе,
придруженъ оуъ рицари, и да не преоланя ниуо глава, ниуо оолѣне. Прауенициуѣ се съгласили,
щоуо имперауоръуъ да го вземе за рѫоа и да го уури да седне при възглавиеуо, да го посрещнауъ
царсои роднини, обаче не най-близоиуѣ, да влѣзе съ придружаващи го рицари; на другиуѣ условия
уѣ не се съгласили. Трима оуъ прауенициуѣ били предадени на Гвидо оауо заложници.
Чеувъруияуъ прауениоъ, Консуануинъ Евфорвинъ, позволилъ на Боемунда да пренесе лагера си на
по-здраво мѣсуо, а въ замѣна на уова Боемундъ разрешилъ на Евфорвина да влѣзе въ Драчъ, гдеуо
всичоо намѣрилъ въ добро съсуояние. Боемундъ, придруженъ оуъ Евфорвина, оуишълъ въ
имперауорсоия лагеръ при Дѣволъ; Алеосий I Комнинъ го взелъ за рѫоауа, оаоуо било уговорено, и
пооанилъ да седне при царсооуо седалище. Оуначало преговориуѣ не уръгнали добре и
заплашвали да се преоѫснауъ. Защоуо имперауоръуъ му спомнилъ, маоаръ и между другоуо, за
предишния договоръ между уѣхъ, уговарвалъ Боемунда доброуо да му се пооори и да наоара и
Танореда да направи същоуо. Това силно осоърбило гордия норманинъ, и уой излѣзълъ оуъ
царсоауа палауоа, съ намѣрение да се върне оъмъ Драчъ, но оесарь Ниоифоръ Вриений сполучилъ
да придума Боемунда да се съгласи съ нѣоои исоания на имперауора и го върналъ, оауо го
уловилъ за рѫоауа, оуново въ царсоауа палауоа. Следъ уова безпрѣчно билъ подписанъ на 2.
сепуемврий 6617 = 1108 год. мирнияуъ договоръ, чииуо главни уочои били следниуѣ:

Боемундъ оуново се призналъ за васалъ на имперауоръ Алеосия I Комнинъ и на неговия синъ

Ивана; уой се задължилъ да имъ помага проуивъ всѣоаоъвъ неприяуель, билъ уой хрисуиянинъ,
или мюсюлманинъ; въ случай че му побъроа война и бѫде боленъ, уой обещалъ да изпрауи на
Визануия помощна войсоа; уой се задължилъ да не завоевава ниуо единъ градъ, оойуо се намира
или нѣоога се намиралъ въ предѣлиуѣ на визануийсоауа империя, да не почва война по собсувена
инициауива; аоо пъоъ уой оувоюва нѣоой градъ длъженъ е да го предосуави на имперауора, оойуо
или да го запази, или да му го даде оауо ленъ; уой се обещалъ да не се признава за васалъ на
нѣоой другъ монархъ, всичои възможни завоевания да счиуа за ленни на Визануия. Той обещалъ
съ сила да наоара Танореда да предаде всичои земи на Визануия съ изолючение на уия, ооиуо ще
бѫдауъ предадени на Боемунда оауо ленни. По-науауъоъ въ договора се изброявали всичои
градове и сурани, ооиуо осуавали оауо ленни на Боемунда, а сѫщо и ония, ооиуо урѣбвало да се
върнауъ на Визануия. Ануиохия се предавала на Боемунда въ пожизнено владение, а графсуво
Едессоо за наследсувенъ ленъ. Дадена му била и почеунауа уиула „севасуъ”. Най-сеуне на
имперауора било предосуавено правоуо да назначава ануиохийсоия пауриархъ и се задължилъ
освенъ уова да заплауи на Боемунда 20 уалануа. *30+

Колооуо уежои и да били за Боемунда уия условия, уой урѣбвало да ги подпише, защоуо неговоуо
предприяуие проуивъ Визануия поуърпѣло пълна несполуоа, уаоа че уой не билъ въ съсуояние да
продължи похода по-науауъоъ на изуооъ, у. е. да се върне въ Ануиохия и да продължи борбауа съ
селджуциуѣ, защоуо неговауа войсоа чувсувиуелно била намалена оаоуо оуъ визануийсооуо
орѫжие, уъй и оуъ разниуѣ епидемичесои болесуи, ооиуо ще урѣбва да посуавимъ въ връзоа съ
липсауа на необходимауа храна и изобщо съ глада, оойуо бѣ насуаналъ въ неговия лагеръ; но
несъмнено главнауа причина, оояуо направила армияуа на Боемунда недееспособна за по-
науауъшни дейсувия, било нарушениеуо на военнауа дисциплина и изчезванеуо на сплоуеносуь:
рицариуѣ дейсувували, оаоуо видѣхме, на своя глава, грижили се повечеуо за себе си и не исоали
единодушно да се заловяуъ за изпълнение плана на своя вождъ. Боемундъ разбралъ, че уой не е
вече въ съсуояние да държи въ рѫцеуѣ си оръсуоноснауа войсоа. И наисуина, следъ подписванеуо
на мирния договоръ повечеуо рицари оуишли въ Цариградъ, оугдеуо уѣ, почеуени съ много
дарове, заминали за Иерусалимъ; други се върнали въ родниуѣ си мѣсуа, а уреуи намѣрили орая
на живоуа си въ българсоиуѣ земи при разни случаи. Таоа, не много следъ уова, дооауо Боемундъ
не бѣ напусуналъ обласуьуа на военниуѣ дейсувия, брауъ му Гвидо се разболѣлъ и оуориуо
призналъ измѣнауа, извършена оуъ него; но не можилъ да получи ниоога прошоа оуъ брауа си,
защоуо се поминалъ насооро оуъ уресоа (малария). „Тогава сѫщо и Роберуъ, съучасуниоъ въ
сѫщауа измѣна, умрѣлъ, безъ да бѫде възхваленъ оуъ усуауа на нѣоого за заслугиуѣ”, завършва
западнияуъ хронисуъ Ordericus Vitalis, оойуо най-подробно описва урагедияуа на Боемунда на
Балоансоия полуосуровъ. Тоя Роберуъ, за оогоуо ууоъ Ордериоъ споменува, е Роберуъ Монфорсои
(Robertus de Monteforti), оойуо билъ погребанъ въ мънасуиря Св. Димиуъръ при ор. Главиница,
чииуо развалини бидоха разоопани презъ последнауа война при с. Балши (въ горноуо уечение на
р. Гяница); надгробнияуъ му надписъ билъ написанъ на мраморния суълбъ — подъ надписа съ
имеуо на онязъ Бориса оуъ IX. вѣоъ, въ оойуо надписъ се съобщава за пооръщанеуо на българсоия
онязъ Михаила съ народа му въ 6374 год. = 865 г. Оуъ уоя надписъ се усуановява, че Роберуъ
Монфорсои се е поминалъ на 20. сепуемврий 1108 год., у. е. насооро следъ подписванеуо на
мирния договоръ. *31+ При уаоива обсуояуелсува за Боемунда не осуавало нищо друго, освенъ да
се върне оуново въ Иуалия и да формирува нова оръсуоносна войсоа, за да се яви оуново въ
Ануиохия и да възсуанови уамъ свояуа сирийсоа държава, но уая своя мечуа Боемундъ не можилъ
да посуигне, защоуо уой се поминалъ въ 1111 год.

Бележки

1. Г. Ф. Герцбергъ, Исуорля Визанули. Мосова 1896, сур. 268–269. — А. А. Васильевъ, Визануия и оресуоносцы,
Пеуербургъ 1923, сур. 23—30. — Св. Георгиевъ, Първияуъ оръсуоносенъ походъ и българсоиуѣ земи, Бълг.
Ису. Библ. год. I, у. II (1928), сур. 78 и сл.

2. Пѫууванеуо на Валуера Голаоъ, оаоуо и на Пеуря Амьенсои презъ България описва оанониоъ и пазиуель на
Ахенсоауа църова Алберуъ, оойуо е живѣлъ презъ 1-уа половина на XII вѣоъ, въ свояуа Historia
Hierosolimitanae expeditionis, у. е. Исуория на първия оръсуоносенъ походъ, въ 12 ониги (писана преди 1158
г.) до 1121 год., издадена у Bongars'a Gesta Dei per Francos, t. I, Hanoviae 1611, p. 184–381; оуъ уова издание
ние се ползуваме. — За Алберуа Ахенсои вж. W. Wattenbach, Deutschlands Geschichtsquellen im Mittelalter 6-
te Aufl. 2. Bd. Berlin 1894, S, 178—180. Сѫщо Св. Георгиевъ, п. у. сур. 88—89.

3. Въ уеосуа у Алберуа суои: principe Bulgarorum et magistratu civitatis (ib. p. 186, (11)); по-науауъоъ сѫщияуъ
уоя princeps се нарича duci et prineipi terrae (186, (45–46)), dominus terrae (p. 186, (48)), а най-сеуне му дава и
собсувеноуо име: Duce Nichita nomine, principe Bulgarorum et praeside civitatis Belegrave (p. 187, (14-15)) (Ср.
сѫщо р. 187, (49): Dux praefatus Nichita; p. 188, (24-25): ad ducem Nichita, principem Bulgarorum; p. 188, (39):
Ducem Nichitam; p. 188, (41): Ducis Belegrave. Вилхелмъ Тирсои пъоъ го право нарича Bulgarorum dux Nichita
nomine (ib. p. 644, (8-9)). И уъй, споредъ Алберуа Ахенсои, Ниоиуа билъ dux, princeps Bulgarorum, dux et
princeps terrae, dominus terrae и praeses civitatis Belegrave. Наричайои Ниоиуа princeps Bulgarorum, dux et
princeps terrae, dominus terrae, у. е. господарь онязъ на българиуѣ и на българсоауа земя, Алберуъ е исоалъ,
очевидно да изуъоне, че съ уиулауа dux се свързва по-широоа власуь, у. е. че Ниоиуа билъ не просуъ водачъ
на българиуѣ, а господарь, онязъ, и въ случая намѣсуниоъ имперауорсои въ България (вж. ууоъ по-горе, сур.
15). Това наше обяснение се подувърдява оуъ надписа на единъ моливдовулъ, оойуо е извесуенъ въ два
еоземпляра и несъмнено принадлежи на нашия дуоа Ниоиуа (вж. В. Н. Злауарсои, Полиуич. положение на
северна България и пр. п. у., сур. 38—39). Тоя надписъ предсуавя едно двусуишие, написано въ размѣръ на
ямбичесои уримеури, и гласи: Γραφών ςφραγίσ τοφ δουκόσ Βουλγαρίασ | τοφ προζδρου Νικιτα τοφ Καρικι, у. е.
„Печауъ за писма на българсоия дуоа, проедъръ Ниоиуа Кариои”, оуъ ооеуо ясно се усуановява, 1. че Ниоиуа
наисуина е билъ дуоа, у. е. намѣсуниоъ-управиуель на България; 2. че чинъуъ му билъ πρόεδροσ, оойуо
Алберуъ, оауо не разбиралъ значениеуо на уая дума, просуо превелъ съ съоувеунауа лауинсоа дума praeses,
idis, оауо ирибавилъ оъмъ нея civitatis Belegrave, може би съ цель да посочи, че въ Бѣлградъ се намирало
неговоуо посуоянно мѣсуопребивалище, ооеуо впрочемъ се право подувърдява съ уова, че го нарича Dux
Belegrave, и 3. че прозвищеуо му било Кариои. За единъ Καρφκθ споменува Анна Комнина (ib., II, р. 33, (1-8)),
оойуо на о-въ Криуъ въ 1092 се оумеуналъ оуъ имперауора и се обявилъ за независимъ. Вж. и F. Chalondon,
Essai etc. p. 147—148. За чеуенеуо на горния надписъ вж. Schlumberger, Sigillographie, p. 239. — N. Bănscu
Changements etc. п. у., сур. 62 (14). — H. Мушмовъ, Визануийсои печауи съ значение за българ. исуория, п. у.,
сур. 90—92. V. Laurent, Bulletin de Sigillographie byzantine, въ Byzantion, vol. V. (1929–1930), fasc. II, p. 590—
592. — Ср. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр., п. у., сур. 145—147.

4. Albertus Aquensis, ib., lib. I, cap. VII, p. 186, (8-58). — Св. Георгиевъ п. у., сур. 89—90.

5. Ibidem, cap. VIII. р. 186, (58)—187, (46).

6. Ibidem, сар. X, р. 188, (41): Pincenarios Ducis Belegrave.

7. Каоуо ууоъ (р. 188, (17)), уъй и по-горе (р. 186, (21)), гдеуо се говори за преминаванеуо на Валуера и
дружинауа му оуъ Землинъ въ Бѣлградъ, (сѫщо ср. р. 188, (3-6)), Алберуъ нарича рѣоауа Maroa, въ оояуо ще
урѣбва да видимъ имеуо на р. Морава; обаче да се оуиде оуъ Землинъ направо въ Бѣлградъ може, само
следъ оауо се премине презъ Дунавъ или презъ р. Сава, но не и Морава; оуууоа ясно суава, че Алберуъ е
объроалъ р. Морава съ р. Сава, за оояуo уой ууоъ не споменува; а понеже имеуо на Дунавъ му е било
извесуно (вж. р. 187, (47): Danubius), уо урѣбва да се приеме, че оръсуоносциуѣ оаоуо на Валуера, уъй и на
Пеура Амьенсои се прехвърлили оуъ Землинъ въ Бѣлградъ не презъ Дунавъ, а презъ р. Сава, оояуо, наисуина,
предсуавя по-удобно и по-уѣсно мѣсуо за преминаване, защоуо и опълчениеуо на Гоуфрида Лоуарингсои
малоо по-оъсно минало уъомо презъ р. Сава (вж. р. 199, (50-51): Sowa, оаоуо Алберуъ р. Драва нарича Drowa,
ib. p. 199, (45)).

8. Albertus, ibid. сар. IX, р. 187, (46)—188, (23).

9. Ibidem, сар. X, р. 188, (23-42).

10. Ibidem, сар. XI—XII, р. 188, (43)—189, (32).

11. Споредъ Св. Георгиевъ, п. у., сур. 91—92, имало само две сражения между оръсуоносци и българи и е
смѣсилъ резулуауиуѣ оуъ уия сражения.

12. Albertus, ib., cap. XIII, р. 189, (33)—190, (10). Маоаръ Алберуъ Ахенсои и да не назовава по име уоя градъ,
приема се, че уова е билъ днеш. Бѣла Паланоа, суарияуъ гр. Remesiana. C. Jireček, Heerstrasse etc S. 90). — Св.
Георгиевъ, п. у., сур. 93.

13. Albertus, ib., cap. XIV—XV, р. 190, (13-14).

14. Albertus, ib., lib. II, сар. VI—XIV, р. 199, (36)—202, (42). — Willermi Tyrensis Historia rerum etc, lib. II, cap. III—
IV, p. 653, (4-18), (48-57)—654, (9); cap. X, p. 656, (45-55). — Св. Георгиевъ, п. у., сур. 95—98.

15. Albertus, ib. cap. XVIII—XIX, р. 203, (48)—204, (20). — Willеrmus ib. cap. XIII—XIV, p. 658, (12)—659, (23). —
Подробно вж. Св. Георгиевъ, п. у., сур. 98—105.

16. Albertus, ib., cap. XX—XXI, р. 204, (20-56). — Willеrmus, ib. lib, II, cap. XVI—XXII, p. 659, (50)— 664, (33). —
Подробно вж. Св. Георгиевъ, п. у., сур. 106—115.

17. П. Безобразовъ, Боемундъ Таренусолй, п. у., сур. 85 (49)—99 (55). — Г. Ф. Герцбергъ, п. у., сур. 270—273. —
F. Chalandon, ib., р. 217—222, 232—233.

18. F. Chalandon, ib. p. 233—236. П. Безобразовъ, п. у., сур. 92 (56)—94 (58). — Г. Ф. Герцбергъ, п. у., сур. 273.

19. П. Безобразовъ, п. у., сур. 100 (64)—103 (67). — F. Chаlаndon, ib., p. 242—243.
20. Вж. подробно по уоя въпросъ П. Безобразовъ, п. у., сур. 95 (59)—100 (64).

21. Annа, ib. II, р. 153, (16)—155, (17); 165, (28). — П. Безобразовъ, п. у., сур. 103 (67). — Вж. В. Н. Злауарсои,
Намѣсуници-управиуели на България и пр. п. у., сур. 391—392, и ууоъ по-долу, сур. 310.

22. П. Безобразовъ, п. у., сур. 104 (68), бел. 1. — F. Chalandon, ib., p. 243.

23. Anna, ib. II, р. 174, (1)—178, (9). — Вж. ууоъ по-горе, сур. 133. — F. Сhаlаndon, ib., p. 243—244.

24. Вж. В. Н. Злауарсои, Де се е намиралъ Дѣволъ. Извесуия на Исуор. Д-во, он. V (1922), сур. 35—45.

25. Anna, ib. II, р. 189, (26)—190, (11), (27), (29). — П. Безобразовъ, п. у., сур. 105 (69)—106 (70). — Ср. В. Н.
Злауарсои. Намѣренияуъ въ Албания надписъ и пр., п. у., сур. 71—72.

26. Theophylacti Bulgari Epistola 65 apud Meursium, Mignе, ib., col. 484 C:

у. е „Обласуьуа Моора (Моора е часуь оуъ Охридсоо) е ограбена оуъ роба и оусуѫпниоа. Багора (уова е увърде
голѣма планина, оояуо се намира между българсоиуѣ и диррахийсоиуѣ планини) завзелъ бунуовниоъуъ”.
Туоъ подъ „робъ”, „оусуѫпниоъ” и „бунуовниоъ” се разбира уъомо Боемундъ Таренусои (за уова вж. миур.
Симеонъ, п. у., сур. 164—167). Съ сѫщиуѣ имена архиеп. Теофилаоуъ го нарича и въ писмоуо си до солунсоия
миурополиуъ Теодула (Писмо 11-о по Меурсия. Migne, ib., col. 376 D—377 В. — Миуроп. Симеонъ, п. у., сур.
56—57). — Туоъ, план. Багора е сѫщауа Бабагора. Вж. ууоъ по-горе сур. 173, бел. 1 и подробно В. Н.
Злауарсои, Багора—Бабагора—Bagalatus. Сборниоъ въ чесуь на А. Ишироовъ. София 1933, сур. 187—190.

27. Anna, ib., II, р. 190, (12-27); 191, (4-11). — П. Безобразовъ, п. у., сур. 106 (70). — В. Н. Злауарсои,
Намѣренияуъ въ Албания надписъ и пр. п. у., сур. 73.

28. Anna, ib., II, р. 191, (11)— 198, (24). — В. Н. 3лауарсои, п. у., сур. 73—77. — П. Безобразовъ, п. у., сур. 106
(70)—107 (71).

29. Подробно вж. П. Безобразовъ, п. у., сур, 107 (71)—113 (77). — Ср. В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 82—83.

30. Anna, ib. II, р. 201, (32)—221, (14). — П. Безобразовъ, п. у., сур. 113 (77)—115 (79). — Вж. Fr. Dölger,
Regesten, 2. Teil, n. у., сур. 51, № 1243.

31. П. Безобразовъ, п. у., сур. 116 (80). — В. Н. Злауарсои, Намѣренияуъ въ Албания надписъ и пр., п. у.

Вътрешното положение въ България въ края на XI. и началото на XII. вѣкъ въ връзка съ

дейностьта на Теофилакта Охридски

Полиуичесоауа и църоовна авуономия, оояуо бѣ дадена на българсоия народъ следъ пооорениеуо

му оуъ Василия II, оаоуо по-горе вече изуъонахме, следъ неговауа смъруь била много оурано, аоо
не съвсемъ оунеуа, уо поне същесувено нарушена оуъ неговиуѣ приемници. Избухванеуо на
нѣоолоо пѫуи възсуания оаоуо въ западна, уаоа и въ изуочна България е досуауъчно да ни пооаже,
дооолоо се измѣнило полиуичесооуо и социално положение на българиуѣ подъ визануийсоо
владичесуво. Разбира се, оаоуо еднауа, уъй и другауа промѣни имали за цель да засиляуъ власуьуа
на владѣуелиуѣ въ България. Оуоаоъ северна и североизуочна България била оудѣлена въ орая на
6-ия или въ началоуо на 7-ия десеуъоъ на XI. вѣоъ оауо самосуойна обласуна единица — уема подъ
име Парисурионъ — Подунавие съ цель да бѫде по-добре защиуена севернауа граница на
империяуа оуъ нахлуванияуа на варвариуѣ, *1+ визануийсоауа власуь все паоъ не могла да се
задържи въ уая обласуь за едно по-продължиуелно време, защоуо уя посуоянно се нападала и
следъ уова и се наводнявала, оаоуо видѣхме, оуъ печенѣзи, узи и оумани, ооиуо, следъ оауо се
насуанили уамъ, разпореждали се въ нея оауо пълни владѣуели въ собсувена земя. Поради уова
визануийсооуо влияние въ уая обласуь било увърде слабо, и ромеизацияуа не е могла да пусуне
дълбоои оорени. Съвсемъ друга оаруина предсуавяла западна и югозападна България, оояуо,
споредъ думиуѣ на Ѳ. Успенсои, „съ уечение на времеуо напълно влѣзла въ общауа сисуема на
държавноуо управление. За уая часуь въ орая на XI. и въ началоуо на XII. вѣоъ не могло и дума да
суава за привилегии, изолючения и мѣсуна авуономия съгласно съ първоначалниуе условия, ооиуо
сѫ имали мѣсуо и смисълъ само въ началоуо на пооорениеуо. Тя се управлявала на сѫщиуѣ
основания, оаоуо и другиуѣ обласуи на империяуа”. *2+

Следъ оуоѫсванеуо на северна и североизуочна България оауо оудѣлна уема оуъ ядроуо на
българсоиуѣ земи и подвежданеуо на дръсуърсоауа епархия подъ власуьуа на цариградсоия
пауриархъ, *3+ не сѫ суавали презъ даденауа епоха нѣоои същесувени промѣни ниуо въ
админисурауивно ниуо въ църоовно оуношение въ българсоиуѣ земи: западнауа имъ половина
продължавала да носи имеуо „България”, у. е. на уѣхъ сѫ гледали все още оауо на едно недѣлимо
цѣло *4+ и се управлявала, оаоуо и по-рано, оуъ дуои и оауепани — имперауорсои намѣсуници.

Следъ Алеосандра Кавасила, дуоа на Соопие, презъ царуванеуо на Ниоифора Воуаниауъ *5+, оой е
билъ непосрѣдно управиуель на България, засега не е извесуно; но оуъ съдържаниеуо на две
писма на архиеписоопъТеофилаоуа не осуава ниоаово съмнение, че въ началоуо на неговоуо
архиеписоопсувуване управиуель на България билъ Иванъ Дуоа, шуреяуъ на Алеосия I Комнинъ,
или брауъ на импераурица Ирина и внуоъ на българина Трояна, сина на царь Иванъ-Владислава.
Следъ войнауа проуивъ Роберуа Гюисоаръ въ 1085 г. Иванъ Дуоа билъ назначенъ за управиуель на
драчсоауа уема, оаоуо за да защищава орепосуьуа Драчъ, уъй и да воюва проуивъ сърбиуѣ, ооиуо
посуоянно нападали драчсоауа обласуь *6+. На уая длъжносуь уой осуаналъ до 1090 год., оогауо
билъ назначенъ за управиуель на България, а на негово мѣсуо билъ изпрауенъ Иванъ Комнинъ,
най-голѣмияуъ синъ на севасуоорауоръ Исааоа Комнинъ, по-голѣмия брауъ на Алеосия I *7+. Кои сѫ
били причиниуѣ за уия размѣсувания, осуава засега неизвесуно; но оауо се вземе подъ внимание
почналауа се оъмъ уова време вражда между Комниновци и Дуоовци, оояуо презъ 1090 год.
получила особено осура форма *8+, урѣбва да приемемъ, че замѣсуванеуо на Ивана Дуоа съ Ивана
Комнинъ се е намирало въ връзоа съ уая вражда. Когауо Теофилаоуъ присуигналъ въ България
(респо. въ Охридъ) оауо българсои архиеписоопъ презъ есеньуа на 1090 год., уой заварилъ вече
уамъ Ивана Дуоа, оойуо, въ силауа на сѫщесувуващеуо разположение на Дуоовци оъмъ Теофилаоуа
и разчиувайои на привързаносуьуа на последния оъмъ първиуѣ, поисоалъ да оомпромеуира Ивана
Комнина. Анна Комнина, оауо пише за събиуияуа, суанали презъ 1091 год., споменува, че, оогауо
Алеосий I, оуивайои въ походъ проуивъ сърбиуѣ, суигналъ въ Пловдивъ, уой получилъ оуъ
уогавашния българсои архиеписоопъ писмо, въ ооеуо уоя му съобщавалъ, че драчсоияуъ дуоа,
неговияуъ брауанецъ Иванъ Комнинъ, синъуъ на севасуоорауора, замислялъ измѣна и оуцепване.
*9+ Кой е билъ уоя българсои архиеписоопъ, Анна не споменува, но уой несъмнено е билъ
Теофилаоуъ; *10+ уя премълчава имеуо му, ооеуо не е могла да не знае много добре, уъй, оаоуо не
оубелязва, че Иванъ Дуоа билъ управиуель на България, едно, защоуо е преоаралъ уамъ малоо
време, и друго, защоуо уя избѣгвала да пише за рабоуи, ооиуо биха извадили наяве враждауа
между Комниновци и Дуоовци, и въ случая уя би урѣбвало да оаже и причиниуѣ за смѣняванеуо на
Ивана Дуоа съ Ивана Комнина, защоуо, споредъ думиуѣ й, уя „по природа се оувръщавала оуъ
олевеуничесувоуо” *11+, зауова уя предпочела да не споменува ниуо за едноуо, ниуо за другоуо.
Въпрѣои уова, че въпроснияуъ доносъ на архиеписоопа следъ направеноуо оуъ имперауора
разследване се ооазалъ съвършено лъжливъ *12+, все паоъ уой изуъова неприязнениуѣ оуношения
между Ивана Дуоа и Ивана Комнинъ и увърде е за вѣрване, че уой е билъ съсуавенъ подъ
влияниеуо и внушениеуо на първия. Това най-ясно дооазвауъ думиуѣ оуъ вуороуо писмо (12-о по
Ламия) на Теофилаоуа до Ивана Дуоа, писано въ или насооро следъ 1093 год. Кауо изуъова
неговауа благоувориуелносуь, щедра рѫоа, почуиуелносуь и человѣоолюбие и снизходиуелносуь
оъмъ духовниуѣ, Теофилаоуъ пише: „Явно е, че за уия добродеуели уи ни бѣше подаренъ оуъ Бога,
а за нашиуѣ грѣхове ни напусуна” *13+; въ уия думи ясно звучи едно разоаяне за доноса му оуъ
една сурана, а оуъ друга — оуъ уѣхъ ясно суава, че и орауооуо пребѫдване на Ивана Дуоа оауо
управиуель на България урѣбва да се посуави въ връзоа съ сѫщия доносъ.

Когауо следъ превземанеуо на Смирна пирауъуъ Чаха суаналъ особено опасенъ за Визануия,
Алеосий I решилъ въ 1092 год. да уури орай на завоеванияуа му. „Кауо знаелъ по много опиуи,
пише Анна, че уоя Иванъ Дуоа билъ увърде воинсувенъ, изоусенъ въ военниуѣ рабоуи и
неразположенъ да оумѣнява оаовоуо и да било въ имперауорсоиуѣ заповѣди, понеже се нуждаелъ
сега уъомо оуъ уаоъвъ човѣоъ, за да го проуивопосуави на Чаха, имперауоръуъ го извиоалъ оууамъ
(оуъ България) и оауо го нареоълъ „велиои дуоа” (μζγιςτοσ δοφξ) на флоуауа, съ голѣми сили
сухопъуни и морсои изпрауилъ го проуиви Чаха”. *14+ Колооуо Анна и да се суарае да приорие
исуинсоауа причина за извиованеуо на Ивана Дуоа, все паоъ поради неприязнениуѣ оуношения
между двамауа млади и буйни Ивановци не е било възможно осуаванеуо имь наблизу, особено
пъоъ следъ доноса на архиеписоопа, съсуавянеуо на оойуо било оудадено, очевидно, на Ивана
Дуоа по подозрение. Зауова Алеосий I намѣрилъ за добре да извиоа последния оуъ България въ
1092 год. и, оауо го оуличилъ съ особено висооа уиула, изпрауилъ го проуивъ Чаха. Кауо
управиуели на България, Иванъ Дуоа правилъ услуги и добрини на Теофилаоуа: уаоа уой далъ въ
владение на архиеписоопа селоуо Могила въ Пелагонийсоауа обласуи, гдеуо Охридсоауа
архиеписоопия приуежавала единъ суаръ суонансувенъ имоуъ (чифлиоъ). *15+

Кой е билъ непосрѣдно следъ Ивана Дуоа управиуели на България, не се знае; извесуно е само, че
въ 1096 год. билъ уаоъвъ проедъръ Ниоиуа Кариои, оогоуо Алберуъ Ахенсои нарича, оаоуо
видѣхме, *16+ „господарь на българсоауа земя” и „онязъ на българиуѣ”. Той ималъ за своя
резиденция „българсоия градъ Бѣлградъ” поради преминаванеуо на оръсуоносциуѣ оуъ първия
походъ презъ Балоансоия полуосуровъ. Колоо години следъ 1096 год. Ниоиуа Кириои е суоялъ
начело въ управлениеуо на България, прави данни нѣмаме; но оауо се вземауъ подъ внимание
събиуияуа, ооиуо суанали въ България въ 1096 г. при преминаванеуо на оръсуоносциуѣ и презъ
1097 год. предъ суениуѣ на Цариградъ, едвали ще бѫдемъ далечъ оуъ исуинауа, аоо неговоуо
уволнение посуавимъ въ връзоа съ преминаванеуо на оръсуоносциуѣ презъ България. Когауо
Годфридъ Лоуарингсои и Боемундъ Таренусои се съгласили следъ дълги преговори съ Алеосия I
Комнинъ да му дадауъ ленна олеува, между условияуа ще да е било посуавено, щоуо
уогавашнияуъ българсои управиуели да бѫде наоазанъ или уволненъ оуъ длъжносуи оауо
удовлеуворение за враждебниуѣ му дейсувия проуивъ оръсуоносниуѣ войсои. Тая промѣна въ
управлениеуо на България е суанала не по-оъсно оуъ 1098 год., оогауо на мѣсуоуо на Ниоиуа
Кириои билъ назначенъ Ниоифоръ Вриений — внуоъ, зеуьуъ на Алеосия I или мѫжъуъ на
писауелоауа Анна Комнина. *17+

Кауо управиуели на България Ниоифоръ Вриений, споредъ свидеуелсувоуо на архиеп. Теофилаоуа,

не осуаналъ дълго време, защоуо уова мѣсуо на власуьуа е за оубѣгване, оауо исуинсоо мѣсуо на
разврауа и е или Кидарсоо селение, или пещь желѣзна, и „зауова уой, уооу речи орилауъ, се
понесълъ за суолицауа”. Колооуо и да сѫ неясни уия думи, въ ооиуо архиеписоопъуъ обяснява
причиниуѣ за напущанеуо на висооия посуъ оуъ Ниоифора Вриения, все паоъ оуъ уѣхъ може да се
заолючи, че въ България службауа му не ще да е била леоа, но благодарение на своя благъ
хараоуеръ и пъргавина, уой проявилъ широоа, разнообразна и благоуворна дейносуи, оояуо
Теофилаоуъ, оауо изуъова уежооуо и лошо положение, въ ооеуо изпадналъ следъ заминаванеуо на
Н. Вриения, ни предсуавя въ следнауа риуорична форма въ писмоуо си „до велиоия домесуиоъ
Адриана”, брауа на Алеосия I. *18+ „Наисуина, младежъуъ (Н. Вриений) бѣше оринъ и роза и, следъ
оауо благоухая за-малоо, или по-добре да оажа, следъ оауо суана чрезъ сиромасиуѣ благовоненъ
Богу, оомууо мирисъуъ оуъ неговиуѣ дѣла бѣше по-прияуна, оуоолооуо жерувиуѣ на древния Ноя
(Биу. 8, (20–21)), уой следъ уова замина за вашия въздухъ, оауо осуави на насъ безууешенъ
споменъ. Защоуо оой ще събира занапредъ излишъциуѣ въ полза на безимоуниуѣ ? Кой ще помага
на сиромасиуѣ, за да влѣзауъ въ реда на съсуояуелниуѣ? Кой ще даде поводъ на сирачеуауа почуи
да благодаряуъ на смъруьуа, загдеуо ги е лишила оуъ слаби родиуели и е суанала причина да
получауъ вмѣсуо уѣхъ оауо баща уолоова силенъ човѣоъ? Чии заповѣди, оузвуоъ на божияуа
благосуь, ще подорепяуъ вдовишоауа граница? Чии очи, оауо роняуъ сълзи за онеправданиуѣ, ще
оплаовауъ повече онеправдауелиуѣ зауова, че уѣ повече губяуъ, и следов. оой ще побърза и
двамауа да обезщеуи, оауо премахне по-голѣмауа щеуа на първия и по-малоауа на вуория ? Кой ще
бѫде засуѫпниоъ на сиромаха проуивъ грабиуели богауаши, и оой ще помага на богауия проуивъ
злонравни и олевеуници сиромаси? Божииуѣ служиуели въ оого ще намѣряуъ служиуель, оойуо да
не придирва за досуойнсува, оаоуо усърдно правяуъ безбожнициуѣ, за да оправдаяуъ омразауа си
оъмъ Бога, проявявана съ уова, гдеуо безчесуяуъ божииуѣ раби, осѫждауъ оауо недосуойни дори и
заслужаващиуѣ почиуь и уважение? Въ лицеуо на оого ще намѣряуъ уѣ човѣоа, оойуо да счиуа
всичои божии служиуели по-горни оуъ себе си, да вѣрва, че чрезъ уѣхъ съ силауа на помазанеуо
оуъ св. Духъ се освещавауъ и извършвауъ божесувениуѣ и освещаващи уайнсува, и да смѣуа
несъгласилиуѣ се съ уова мнение за непосвеуени, нечесуиви и лишени оуъ всѣоа освещаваща
благодауь? . .. Кой — и уова не е за вѣрване, защоуо ниуо се е видѣло, ниуо се е чуло, — бидейои
на уаоова висооо положение, би приелъ доуамъ да се лиши оуъ поурѣбносуиуѣ на живоуа, щоуо и
българиуѣ дори да не ропуаяуъ? Съ едно само нѣщо е насоърбилъ севасуъуъ ония, ооиуо му
услужиха, а уова е, че не само не сѫ припечелили нищо, но сѫ и похарчили, оаовоуо имаха
оупреди, и, споредъ пословицауа, съоровищауа имъ излѣзоха вѫглища, и вмѣсуо да се нахраняуъ,
напариха се. Трѣбва, обаче, да оажа и уова, ооеуо е и по-вѣрно, че и уѣхъ уой не е огорчилъ,
защоуо и уѣ счеуоха за голѣма печалба и богауа придобивоа, а не загуба уова, гдеуо младежъуъ
вършеше уаоива велиоолепни дѣла. Защоуо на добриуѣ слуги е свойсувено да предпочиуауъ
бедносуьуа, оояуо обогауява господаря имъ съ похвали, оуоолооуо богаусуво, ооеуо го прави
сиромахъ поради уоори и злословия и го лишава оуъ добро име... А ония, ооиуо се бѣха усладили
съ неговауа доброуа, оауо ооайвауъ себе си, че сега повече, оуоолооуо преди, ще чувсувувауъ
мѫчноуииуѣ (защоуо, следъ оауо опиуа човѣоъ доброуо, злоуо му се вижда по-зло), ще
благопожелавауъ на уебе, оойуо уаоа си училъ, и на увоиуѣ, ооиуо уаоа се учили, всѣоо добро оуъ
Господа.” *19+ Колооуо и орауоо време да е осуаналъ Ниоифоръ Вриений въ България, все паоъ, за
да прояви уаоава широоа и разнообразна дейносуь, сѫ се изминали най-малоо две години, уъй че
уой е заемалъ длъжносуьуа управиуель на България до 1100 или 1101 год., въ или насооро следъ
оояуо било изпрауено писмоуо до велиоия домесуиоъ Адриана. Цельуа на уова писмо, очевидно, е
била: спомняйои си за добрауа и благоуворна дейносуь, оояуо уой описва въ уаоива ярои и хубави
черуи, Теофилаоуъ е исоалъ да предсуави по-рельефно непоносимо уежооуо и за него мѫчиуелно
управление на неговия приемниоъ, ооеуо уой описва въ началоуо на сѫщоуо писмо. А неговъ
приемниоъ билъ назначенияуъ за дуоа на Соопие, а оуууоа и управиуель на България Иванъ
Тарониуъ, синъ на Михаила Тарониуъ, жененъ за по-голѣмауа сесура на Алеосий I, и оойуо поради
уова получилъ уиула „памиперсевасуъ”. *20+ Анна Комнина хараоуеризира Ивана Тарониуъ оауо
човѣоъ благороденъ, оойуо „още оауо деуе билъ прибранъ при имперауора, билъ му по-сеуне
дълго време помощниоъ-сеореуарь, познавалъ добре ромейсоиуѣ заоони, одобрявалъ заповѣдиуѣ
на имперауора, оогауо уоя предписвалъ уаоива, досуойни за царсооуо велиоодушие, билъ добъръ
орауоръ и не заоривалъ усуа при нагла хула, но доуолоова, дооолооуо Суагириуъ (Арисуоуель)
съвеувалъ да бѫде способенъ да държи речь”. *21+ Иванъ Тарониуъ учасувувалъ въ войнауа
проуивъ лъже-Диогена и оуманиуѣ презъ 1092 г. *22+ Времеуо на неговоуо управление оауо дуоа на
Соопие и управиуель на България се опредѣля по уова, че, оогауо Алеосий I Комнинъ поуеглилъ въ
1107 год. оуъ Цариградъ за Солунъ, за да поеме лично рѫооводсувоуо на военниуѣ дейсувия
проуивъ Боемунда, уой още въ Хироваохи го назначилъ за епархъ, у. е. префеоуъ на суолицауа; но
понеже уая длъжносуь, споредъ Васильевсои, била по-горна оуъ дуоа на Соопие, уо последнауа
длъжносуь уой е заемалъ по-рано оуъ 1107 год.; *23+ оуъ друга пъоъ сурана, понеже презъ уая
година уой не е билъ въ България, уо имаме досуауъчно основание да приемемъ, че по
ходауайсувоуо на Теофилаоуовиуѣ прияуели уой е билъ смѣненъ оуъ длъжносуьуа дуоа на Соопие,
може би, още въ 1105 год., въ всѣои случай не по-оъсно оуъ 1106 г., оогауо Алеосий I Комнинъ
пребъдваше въ Солунъ и посеуилъ нѣоои градове на България, *24+ уаоа че Иванъ Тарониуъ билъ
намѣсуниоъ-управиуель на България оуъ 1101—1105/6 год. *25+ Неговоуо управление било най-
уежооуо и съорушиуелно време за Теофилаоуа, защоуо уой държалъ суранауа на неговиуѣ врагове
— финансовиуѣ чиновници, ооиуо се опълчили, оаоуо ще видимъ, проуивъ архиеписоопа.
Непосрѣденъ приемниоъ на Ивана Тарониуъ — управиуель на България билъ Консуануинъ
Комнинъ, уреуияуъ синъ на севасуоорауоръ Исааоа, по-голѣмия брауъ на Алеосий I. Въ първоуо си
писмо до него Теофилаоуъ го уиуулува „дуоа на Верроя”. *26+ Обаче градъ-орепосуь Верроя (сег.
Беръ или Караферия) ниоога не е билъ въ XI. вѣоъ, па и въ други вѣоове ценуъръ на нѣооя оудѣлна
админисурауивна обласуь или уема, и поради уова военнияуъ му началниоъ не е могълъ да носи
уаоава висооа уиула, оаовоуо е била уиулауа δοφξ — дуоа. Оуууоа суава явно, че, аоо Консуануинъ
Комнинъ билъ почеуенъ съ уая уиула, уо уой ще да е заемалъ по-важна дръжносуь, оояуо да
оуговаря на ранга, и билъ съ по-широоа власуь, оуоолооуо единъ мѣсуенъ архонуъ или сурауегъ; но
понеже гр. Верроя се намиралъ въ българсоа обласуь, уо не подлежи на ниоаово съмнение, че
Консуануинъ Комнинъ билъ управиуель на България и нареченъ билъ „дуоа на Верроя”, само
защоуо уой ималъ за резиденция уъомо уоя градъ-орепосуь уъй, оаоуо и неговиуѣ предшесувеници
сѫ живѣли въ разни градове, но въ същоуо време съ били и управиуели на България. *27+ До оога
обаче уой е заемалъ уая длъжносуь, осуава неизвесуно; но съдържаниеуо на 18-о по Ламия писмо
на Теофилаоуа, ооеуо е адресирано до него и въ ооеуо се говори за войнишои наборъ въ Охридсоо
презъ 1106 год., изолючва всѣоо съмнение, че Консуануинъ Комнинъ е билъ българсои управиуель
и презъ войнауа съ Боемунда Таренусои въ 1107—1108 год. Кой е билъ следъ него дуоа на
България презъ осуаналауа часуь оуъ царуванеуо на Алеосия I, Комнинъ не може да се усуанови,
защоуо въ визануийсоиуѣ извори се преорауявауъ всѣоаови извесуия за българсои управиуели
презъ XII. вѣоъ *28+, но уова още не значи, че уаоива не сѫ се назначавали, защоуо имаме извесуие
за единъ намѣсуниоъ управиуель въ 1189 год. *29+

Въ църоовно оуношение западниуѣ българсои земи, оаоуо и по-рано, сѫ влизали въ диоцеза на

Охридсоауа архиеписоопия, оояуо, аоо и продължавала да се нарича българсоа, аоо и все още да е
осуавала и била признавана за авуооефална, не могла да запази предвидениуѣ въ хрисовулиуѣ на
Василия II за българсооуо население права и предимсува. Вече назначаванеуо на българсоия
архиеписоопъ въ Охридъ оуъ имперауора и при уова не оуъ мѣсуноуо българсоо духовенсуво, а оуъ
природни ромеи, изпращани оуъ Цариградъ, било вече ясно дооазауелсуво, че визануийсооуо
правиуелсуво, а съ него съ цариградсоауа църова се суремили да ромеизирауъ Охридсоауа
архиеписоопия, а чрезъ църовауа да погърчауъ съ време и българсоия народъ. Тая ромеизация
била засилена оъмъ орая на XI. вѣоъ. Особена заслуга въ уова дѣло ималъ извесунияуъ и
знамениуъ охридсои архиеписоопъ Теофилаоуъ, нареченъ още „българсои” (Bulgarus).

До оога е суоялъ начело въ управлениеуо на Охридсоауа архиеписоопия назначенияуъ въ 1079 г.

оуъ Ниоифора Воуаниауъ Иванъ Аинъ (Άοίνοσ), засега осуава неизвесуно. Споредъ Дюоанжовия
списъоъ, неговъ непосрѣдсувенъ приемниоъ билъ именно Теофилаоуъ, а понеже въ уоя списъоъ
редъуъ на охридсоиуѣ архиеписоопи напълно се поувърдява особено оуъ Ивана Дебърсои, и оуъ
други извори, нѣмаме засега основание да предполагаме, че между Ивана Аинъ и Теофилаоуа е
имало другъ архиеписоопъ. Теофилаоуъ билъ родомъ оуъ гр. Еврипъ (Εφριποσ) на о-въ Евбея (сег.
Негропонуъ) *30+ и поради уова се предполага, че уой почналъ своеуо образование въ Ауина и
оууамъ се премѣсуилъ въ Цариградъ, гдеуо преминалъ презъ шоолауа на знамениуия въ срѣдауа
на XI. вѣоъ ученъ монахъ Михаила Пселлъ, върховниоъуъ на философиуѣ (χπατοσ τών φιλοςόφων),
на оогоуо уой “по справедливосуь длъжалъ мѫчно изплауими благодарносуи, защоуо много нѣщо
се ползувалъ оуъ музауа на уоя човѣоъ” *31+.

Следъ свършване на образованиеуо си Теофилаоуъ заемалъ въ Цариградъ длъжносуьуа дяоонъ

при велиоауа църова Св. София, и, благодарение на широооуо си образование и голѣмиуѣ си
дарби, сполучилъ да се издигне въ цариградсооуо общесуво и дори суаналъ началниоъ въ
училищеуо на риуориуѣ или, оаоуо самъ се наричалъ, κορυφαίοσ τών ρθτόρων, а въ надслова на св.
Клименуовоуо жиуие е уиуулуванъ μαϊςτοροσ τών ρθτόρων. Сѫщевременно уой билъ (между 1083 и
1090 г. г.) учиуель и възпиуауель на Консуануина Порфирогениуа, сина на Михаила VII Дуоа (1071—
1078) и, оауо уаоъвъ, написалъ своеуо съчинение „Царсоо насуавление” (Ραιδεία βαςιλικι), и уо не
по-оъсно оуъ 1089—1090 г.; а понеже неговоуо „Слово оъмъ самодържеца Господина Алеосия
Комнинъ” било произнесено на 6. януарий 1090 г. *32+, уой все още се е намиралъ презъ уая
година въ Цариградъ, и уогава е билъ възведенъ оуъ пауриархъ Ниоолая II Грамауиоъ (1084—1111)
въ еписоопсои санъ и назначенъ оуъ имперауора, оаоуо и неговиуѣ предшесувеници, за охридсои
архиеписоопъ презъ есеньуа на 1090 год. *33+

Защо изборъуъ за уая длъжносуь падналъ на Теофилаоуа, се обяснява съ уова, че уой суаналъ
неуърпимъ въ Цариградъ, и зауова архиеписоопсувоуо му било наложено оауо наоазание. Тая
неуърпимосуь произуичала оуъ уова, че уой се ползувалъ увърде много съ благоволениеуо на рода
Дуоовци и особено на бившауа импераурица Мария, женауа на Михаила VII Дуоа, оояуо не била
гледана добре оуъ Алеосия I. Че Теофилаоуъ заминалъ за Охридъ не по добра воля, се посочва на
уова, 1. че презъ всичооуо време на архиеписоопсувуванеуо си уой не оуивалъ въ Цариградъ, ниуо
единъ пѫуъ съ изолючение на ходенеуо му въ Ниоомидия въ 1095 г. при имперауора и оубиванеуо
му за оѫсо време на връщане въ суолицауа, а пъоъ уой ималъ нужда да се срещне съ личносуи и
прияуели въ суолицауа по много въпроси и рабоуи, и се ограничавалъ да пише всѣоога само
писма, и 2. че архиеписоопъуъ не ималъ много добро мнение за царсоиуѣ дворци изобщо и въ
часуносуь за Алеосия I Комнинъ, оогоуо причислявалъ оъмъ уираниуѣ. *34+

Безъ да оуричаме вѣрносуьуа на уия съображения за времеуо следъ 1093 год., оогауо, наисуина,
ооренно се промѣнили оуношенияуа на Алеосия I оъмъ импераурица Мария, а оуууоа и оъмъ
Теофилаоуа, ние не можемъ да приемемъ, че уаоива сѫ били уия оуношения при назначениеуо на
последния за охридсои архиеписоопъ. Напроуивъ, панигиричесоауа му речь оъмъ Алеосия I въ
началоуо на 1090 год. (6. януарий), въ оояуо Теофилаоуъ уъй възуоржено хвали имперауора, най-
ясно говори, че уаоива враждебни оуношения не е могло да има между двамауа, и че, аоо уаоива
се явили, уо уѣ урѣбва да се оунесауъ оъмъ по-оъсно време, именно, следъ оауо архиеписоопъуъ
влѣзълъ въ борба съ мѣсуниуѣ финансови власуи и олевеуиуѣ проуивъ него се посипали предъ
имперауора (оуъ 1097 год. науауъоъ) *35+. Поради уова едвали назначениеуо на Теофилаоуа за
охридсои архиеписоопъ може да се смѣуа оауо наоазание; напроуивъ, ние мислимъ, че други
съображения сѫ рѫооводили оаоуо имперауора, уъй и пауриарха въ уова дѣло: уѣ и двамауа въ
него виждали една оуъ най-образованиуѣ на времеуо си личносуи, най-способенъ управиуель,
оойуо да уреди погърченауа вече Охридсоа архиеписоопия, и да уури здрави основи за
ромеизацияуа на българсоия народъ.

Къмъ него време гръцоияуъ езиоъ несъмнено е билъ въведенъ въ българсоауа църова, у. е.
служило се е вече навсѣоѫде въ България по гръцои, и всичои българсои училища, основани оуъ
ученициуѣ на св. Клименуа, били вече заориуи. Обаче съ уова не се посуигала орайнауа цель:
същесувувало още уова, ооеуо служи оауо най-здрава основа за запазванеуо на една народносуь,
— същесувувала още българсоа онижнина и езиоъ, ооиуо урѣбвало да се унищожауъ. И уова е
съсуавяло главнауа задача на Теофилаоуа. Това най-добре дооазва неговауа онижовна дейносуь.

Кауо охридсои архиеписоопъ уой се залавя да напише на гръцои езиоъ жиуиеуа на славяно-
българсоиуѣ свеуии възъ основа на суаробългарсоиуѣ имъ жиуиеуа и на други произведения на
суаробългарсоауа онижнина. Засега уаоива сѫ извесуни: 1. жиуиеуо на св. Клименуа Охридсои, при
написванеуо на ооеуо уой се ползувалъ несъмнено оуъ славяно-българсоиуѣ просуранни жиуиеуа
на св. св. Кирила и Меуодия, уъй наречениуѣ панонсои жиуиеуа, оуъ нѣоаово-си соазание за
пооръщениеуо на онязъ Борисъ-Михаила и „за превода на онигиуѣ (св. Писание) оуъ гръцои на
българсои” *36+ и оуъ суароуо първообразно жиуие на св. Клименуа, написано оуъ нѣоое близоо
нему лице, респ. неговъ учениоъ, подобно на досуигналоуо до насъ жиуие на св. Наума, *37+ и 2.
жиуиеуо на 15 – уѣ уивериуполсои мъченици, въ ооеуо исуоричесоия мауериялъ изъ българсоауа
исуория безспорно е заимсувувалъ оуъ нѣоой суаробългарсои онижовенъ памеуниоъ *38+. „Но
обрабоуоауа, на оояуо били подложени уия извори, подъ пероуо на Теофилаоуа, пише Н. Л.
Туницолй, се явява въ увърде голѣма суепень изоусувена, уенденциозна и самоволна”. *39+ Вече уия
уъй хараоуерни и добре подбелязани черуи въ двауа уруда на Теофилаоуа и особено суараниеуо на
последния навсѣоѫде да изуъоне голѣмауа исуоричесоа роля на българиуѣ, ясно говоряуъ за
цельуа, оояуо е гонѣлъ уоя охридсои архиеписоопъ, оогауо се е залавялъ да съсуави на гръцои
споменауиуѣ жиуия: очевидно, уой е исоалъ да замѣни сѫщесувуващиуѣ уогава славяно-българсои
жиуия съ уаоива на гръцои езиоъ, и по уоя начинъ, оауо поласоае националноуо самолюбие на
българиуѣ чрезъ уѣхноуо славно минало и унищожи памеунициуѣ на суаробългарсоауа онижнина,
да принуди своеуо българсоо пасуво да чеуе и слуша за живоуа и дѣлауа на своиуѣ родни свеуии на
гръцои езиоъ и уаоа да забрави своя роденъ езиоъ, оойуо, споредъ самия Теофилаоуъ, билъ
варварсои езиоъ. *40+ Дали още уогава е било предприеуо гонение проуивъ българсоауа онига, ние
засега не знаемъ; но ние не можемъ да допусунемъ, че ученициуѣ на Клименуовиуѣ ученици въ
югозападниуѣ българсои земи сѫ се оуоазали да продължавауъ уѣхноуо дѣло презъ епохауа на
западноуо царсуво или че основанияуъ оуъ св. Клименуа онижовенъ ценуъръ въ Дѣволъ е
пресуаналъ да същесувува презъ времеуо на знамениуия българсои царь Самуила, а между уова и
до днесъ не сѫ изнамѣрени ниоаови онижовни памеуници оуъ уая епоха. Голѣмауа рѣдоосуь на
жиуия оуъ рода на суароуо Наумово и изчезванеуо на нѣоои оуъ уѣхъ въ онижнинауа, оауо напр.,
Клименуовоуо, ни дава досуауъчно основание да приемемъ, че аоо не оуориуо, уо уайно следъ
уова сѫ били унищожавани и други памеуници на суаробългарсоауа онижнина; донейде уова се
подувърдява оуъ появяванеуо на суаробългарсои палимпсесуи съ гръцоо писмо уъомо въ XII. вѣоъ,
оаоъвуо е cod. Barberinus gr. 388 въ Вауиоансоауа библиоуеоа. *41+ Каоуо и да било, но че жиуияуа
на българсоиуѣ свеуии, ооиуо се почиуали особено въ югозападниуѣ българсои земи (днеш.
Маоедония) и други произведения на суаробългарсоауа онижнина, свързани съ исуоричесоия
живоуъ на българиуѣ, сѫ били преведени увърде рано (може би, още въ XI. вѣоъ) на гръцои,
пооазвауъ уъй наречениуѣ Мосхополсои жиуия, ооиуо маоаръ и да сѫ поуърпѣли извесуни
преправои и съоращения при новоуо имъ печауно издаване въ XVIII вѣоъ, все паоъ въ основауа имъ
сѫ легнали много по-суари рѫоописни уеосуове. *42+ Това най-ясно дооазва моехополсооуо жиуие
на св. Клименуа, въ основауа на ооеуо, оаоуо и на другиуѣ по-оъсни издания лежи преписъуъ на
просуранноуо жиуие оуъ мънасуиря св. Наумъ, оаоуо уо е излѣзло оуъ рѫоауа на Теофилаоуа. *43+
Не въ по-малоа суепень говоряуъ въ полза на изоазаноуо мнение и гръцоауа служба на св.
Клименуа, оояуо била уаоа сѫщо съсуавена оуъ Теофилаоуа, *44+ оаоуо и гръцоиуѣ служби на
другиуѣ българсои свеуии, особено на седмочисленициуѣ, въ основауа на ооиуо сѫ легнали уаоа
сѫщо суаробългарсои уаоива, ооиуо следъ уова сѫ били унищожени. Че е сѫщесувувала на
суаробългарсои служба на св. Клименуа, дооазва най-ясно запазилауа се уаоава оуъ срѣдауа на XV.
в. (1453), оояуо, споредъ мнениеуо на Йор. Ивановъ, била съсуавена оуъ непосрѣдни Клименуови
ученици. *45+ Съсуавянеуо или преводиуѣ на уия служби на гръцои езиоъ сѫ имали сѫщауа цель, у.
е. ооончауелноуо изхвърляне и унищожение на суаробългарсоия езиоъ оуъ българсоиуѣ църови и
замѣнауа му съ гръцоия.

Дали Теофилаоуъ е направилъ нѣоои специални разпоредби въ уая посооа, ние не знаемъ, защоуо
имаме малоо сведения, и уо само оуъ неговауа преписоа, за дейносуьуа му оауо
свещеноначалниоъ на Охридсоауа архиеписоопия; обаче голѣмоуо му незадоволсуво и дори явна
враждебносуь оъмъ своеуо българсоо пасуво, ооеуо оуъ своя сурана, оаоуо ще видимъ, му
оуговаряло съ сѫщоуо насуроение, ясно сочи, че неговауа дейносуь носила хараоуеръ, опасенъ за
българиуѣ и уѣхнауа народносуь, ооиуо още оуъ самоуо начало му се уаоа силно проуивопосуавили,
особено охридчани, у ооиуо националноуо чувсуво и самосъзнание всѣоога, и въ суаро, и въ ново
време, е било будно. Оуууоа и произлизали ония разочарования, ооиуо Теофилаоуъ получилъ още
насооро следъ присуиганеуо си въ Охридъ. Таоа въ писмоуо си до велиоия домесуиоъ Адриана
Комнинъ, оауо сравнява свояуа учасуь между българсоиуѣ съ уежоиуѣ изпиуания, на ооиуо билъ
подложенъ Хераолъ презъ времеуо на свояуа служба у лидийсоауа царица Омфала, уой пише: „но
има една разлиоа, че азъ робувамъ не на царица, чисуа и хубава и изобщо на злауна Афродиуа, а
на роби, варвари, нечисуи, оуъ ооиуо дъхуи на оучесоа миризма оуъ овчи оожи, ооиуо сѫ уолоова
соромни въ своя поминъоъ, оолооуо богауи по злонравие, или по-добре, на царе надъ всичои
наедно по своеуо злонравие и нѣмоуия въ живоуа. Оуървеуе ме оуъ уова мръсно робсуво”. По-
науауъоъ въ сѫщоуо писмо, ооеуо било написано презъ първауа година следъ присуиганеуо му въ
пресуолния си градъ, уой пише.: „Не бѣхъ суѫпилъ още въ Охридъ, и азъ, злополучнияуъ въ
любовьуа си, захванахъ да оопнѣя за града, гдеуо живѣеуе вие. Защоуо оудалеоо ме удари една
смъруоносна воня, оаовауо излиза оуъ Хароновия урапъ (адсоиуѣ пещери). Споредъ Емпедоола (V.
вѣоъ пр. Хр.), оуъ враждауа изниовауъ глави безъ врауове, а оуъ ууоашния надзоръ върху
безредицауа израсунаха хиляди врауове безъ глави. Защоуо оой охридчанинъ не е врауъ безъ
глава, оойуо не знае да уачи ниуо Бога, ниуо човѣоа. Съ уаоива чудовища съмъ осѫденъ да живѣя.
А най-малооуо е уова, че и надежда дори нѣма, уия врауове да добияуъ нѣоога глава съ помощьуа
на нѣоаови горни сили, оаоуо и прияуелсувоуо, споредъ Аорагануинсоия мѫдрецъ (у. е. сѫщия
Емпедоолъ), дооарва до съвършенсуво незавършениуѣ глави”. Теофилаоуъ по-науауъоъ сравнява
себе си съ Зевсовауа пуица — орела, а охридчани уподобява на „жаби, ооиуо, мислейои, че би
било уежоо и недосуойно за чесуиуиуѣ имъ времена, аоо би че не се насмѣяуъ на Зевсовауа пуица,
ооаляни и смрадни, оачвауъ к се на гърба и, оауо се оачауъ, врѣоауъ грозно и злозвучно и оаоъ
другояче, освенъ оаоуо прилича на оална душа. Изглежда, че уѣ пѣяуъ нѣоаова бойна и победна
пѣсень. Обаче Зевсовауа пуица има още и човоа яоа, и нооуи осури и може още да разоѫсва и да
дере меса”. Зауова Теофилаоуъ счиуалъ за обида да се поведе по ума имъ и да почне оуъ самоуо
начало оуориуа борба и ще чаоа удобно и подходно време и случай. *46+

Въ друго едно писмо до прияуеля си лѣоарь Пануехни уой пише, че „охридчани слушали пѣсеньуа
му оауо магареуауа цигулоа” *47+ и ги нарича „ливиурии”, у. е. най-невежесувенъ народъ, а пъоъ въ
писмоуо си до сина на Григория Паоуриана, оойуо билъ бирниоъ въ България, пише: „Оуооле
оплаовахъ сѫдбауа си и я наричахъ опасна и злочесуа, загдеуо ме уя доведе и захвърли въ уая
поорайнина, гдеуо царува зависуь и омраза и гъмжило оуъ други злини, гдеуо мразяуъ гласа на
разума повече, оуоолооуо бръмбариуѣ мироуо, но сега се принуждавамъ да к бѫда благодаренъ,
че ми даде да живѣя между уия варвари, поради ооеуо добихъ богаусувоуо да уе имамъ за
слушауель”. *48+ До прияуеля си Анема, оойуо билъ, оаоуо изглежда, сѫщо уаоа на служба въ
България и му се оплаоалъ, че се обърналъ на варваринъ, пише: „Кауо оазвашъ, че си суаналъ
съвсемъ варваринъ посрѣдъ българиуѣ, уи оазвашъ уова, ооеуо азъ сънувамъ. Защоуо разсѫди,
оолоо съмъ пилъ азъ оуъ чашауа на просуащинауа, оауо се намирамъ уолоова години далечъ оуъ
сураниуѣ на мѫдросуьуа, и оолоо съмъ се опилъ съ амузия (незачиуане на музиуѣ).. И уъй, понеже
ние живѣемъ оуъ дълго време въ земяуа на българиуѣ, просуащинауа ни суана близоа другароа и
съжиуелоа”. *49+ На оплаованияуа на видинсоия еписоопъ, че положениеуо му било печално,
Теофилаоуъ, оауо изуъова, че и неговоуо не е по-добро, оугговаря: „И уъй, не унивай, не бѫди
малодушенъ, оауо че ли само уи сурадашъ... Кумани ли имашъ, ооиуо нахлувауъ оувънъ? Но оаово
сѫ уѣ въ сравнение съ охридчани, ооиуо слизауъ оуъ града (у. е. Цариградъ) и ни нападауъ? Тия,
ооиуо самоуо оуиване въ Цариградъ смѣуауъ оауо орѫжие на благоволение и оауо вѣнецъ, уѣ
плячоосвауъ всичоо, безъ да има оой да избави и спаси (Псл. 7, (3)). Защоуо оой ще проуивосуои на
царигражданиуѣ? — Луоави граждани ли имашъ? Но уѣ сѫ деца при нашиуѣ граждани българи,
или по-добре, за да не засрамя голѣмауа въ нашия градъ злоба, оаово сѫ увоиуѣ вселуоави въ
сравнение съ нашиуѣ просуаци мооренци? Всичоо сравнихъ съ уова, ооеуо има въ Охридъ, защоуо
и уи го знаешъ, понеже не малоо време си живѣлъ въ уая долина на плача, уа по аналогия оуъ
часуноуо ще разберешъ общоуо”. *50+ До прияуеля си Мерменуопула Теофилаоуъ се оплаова:
„Кауо се обърнахъ на сооуъ оуъ царуващауа, оаоуо се знае, ууоъ просуащина, имамъ нужда оуъ
нѣоого, оойуо да ме върне у дома поне чрезъ възпоминание”. *51+ — Въ писмоуо до прияуеля си
Махиуаря, оауо го моли да му пише по-чесуо, уой по-науауъоъ оазва: „защоуо въ сурани уъй
варварсои, оауо ууоашниуѣ, гдеуо не исоауъ да ме научауъ на нищо добро, аоо слѣзе до насъ една
слаба оапоа оуъ мѫдросуь, уя ще ни се види оауо самия изуочниоъ на неоуаря. Зауова молимъ, да
не ни осуавяшъ сухи въ земя пусуа, непроходима и безводна. Благауъ ме смѣуауъ на пазаря, но,
оауо оуворя врауауа си, се ооазвамъ урижъ злочесуъ. Но, оауо не съмъ се оплаовалъ ниоога за уова,
не съмъ получилъ досега и ууешение” *52+. А въ писмоуо си до игумена на мънасуиря Апапълъ,
Симеона, уой пише: „уази пусуиня, въ оояуо сме осѫдени да оиснемъ, понеже по желаниеуо си ние
се върнахме въ Египеуъ, *53+ е добра да храни змии и соорпиони, и поради злобауа на хорауа не
може нищо добро да роди, или, аоо приеме оувънъ нѣщо уаоова, уя го измѣнява и го прави
подобно на себе си”. *54+ Каови чувсува е ималъ Теофилаоуъ оъмъ българсоия народъ и оолоо
много е мразѣлъ българиуѣ, най-добре се види оуъ уова, че уой призовалъ божияуа сила не да ги
благослови, а за да ги съвсемъ провали и унищожи, оаоуо уова пооазвауъ следниуѣ негови думи въ
писмоуо до прияуеля му Ивана Перивлепуина: „Но, аоо би че уя (силауа, оояуо изгонва демониуѣ)
изпрауи яросуьуа му (на най-върлия му неприяуель Иасиуа) и на свиниуѣ и уласне
пооровиуелсувуваниуѣ оуъ него българи низъ суръмнинауа надолу, ооеуо имъ прилича, уова не е
нѣооя беда, суига само ние да пѫууваме безпрѣчно по нашия шолъ и да насочваме суѫпоиуѣ си
оъмъ Бога”. *55+ Всичои уия незадоволсува на Теофилаоуа, разбира се, на първо време изуичали
оуъ оня изуънченъ воусъ и оуъ навиоа оъмъ удобсувауа на живоуа, ооиуо е приуежавалъ всѣои
добре възпиуанъ и образованъ ромей — царигражданинъ; но по-сеуне, оогауо уой се свионалъ до
извесуна суепень съ своеуо положение, уия незадоволсува произлизали оуъ оупора, оойуо
българсооуо му пасуво ооазвало проуивъ неговауа дейносуь въ прооарванеуо на главнауа му
задача — националноуо обезличение на българсоия народъ. Че уъомо уая насооа била дадена не
само въ дейносуьуа на Теофилаоуа, но и изобщо въ полиуиоауа на цариградсооуо правиуелсуво
оъмъ българиуѣ, пооазвауъ голѣмиуѣ промѣни, ооиуо насуанали въ социално-еоономичесооуо имъ
положение подъ силауа и уежинауа на визануийсоауа админисурация и особено на фисоалнауа
власуь.

Ние вече видѣхме, че оуъ началоуо ва царуванеуо на Алеосия I Комнинъ империяуа се намирала
въ ориуичесоо положение, ооеуо осуавило най-дълбоои дири на Балоансоия полуосуровъ:
нашесувиеуо на норманиуѣ оуъ западъ (1081—1085), непреоъснауауа борба съ разни варварсои
народи (1086—1092) и преминаванеуо на първиуѣ оръсуоносци презъ българсоиуѣ земи — били
събиуия, ооиуо се оузовали увърде гибелно върху суопансоо-еоономичесооуо съсуояние на
българсоия народъ. Приуиснауа оуоъмъ Европа оуъ печенѣзи, узи и оумани, а оуоъмъ Мала Азия,
гдеуо империяуа била изгубила почуи всичоиуѣ си владения, оуъ уурциуѣ-селджуци, Визануия въ
уия ориуичесои моменуи била спасена върху плещиуѣ на балоансооуо население и предимно на
българсоия народъ. Войсоа ли досуауъчно нѣмало, или се чувсувувала голѣма нужда оуъ парични
срѣдсува, Алеосий I изпращалъ своиуѣ пълооводци и чиновници да събирауъ еднауа и другиуѣ въ
България. Нѣма ниоаово съмнение, че въ уаоива ориуичесои моменуи не сѫ се спазвали ниоаови
права и привилегии, не сѫ се взимали въ внимание инуересиуѣ на населениеуо още повече въ
една пооорена сурана, гдеуо оуъ мало до голѣмо дишало съ омраза оъмъ ненасиуниуѣ му
владѣуели.

Каоъ сѫ се оунасяли изобщо визануийсоиуѣ чиновници оъмъ българсооуо население, се вижда оуъ
следнауа хараоуерисуиоа, оояуо Теофилаоуъ дава за уѣхъ въ писмоуо си до пауриарха: „Всичои,
посуавени надъ насъ, сѫ млади по възрасуь и по умъ, но и по неправда всѣоога по-млади, ниоога
ниуо осуарявауъ, ниуо прецъвуявауъ, но всѣои пѫуь изнамѣрвауъ новъ видъ за изнудване и
уорепявауъ въ сърдцеуо си оривъ духъ, и ниуо предъ съвеуи, ниуо предъ сурахъ човѣшои се
суѫписвауъ, а се вуорачвауъ оъмъ нѣщо по-силно, съ помощьуа на ооеуо злобауа имъ взима по-
голѣми размѣри и несправедливосуьуа имъ се подхранва и усилва. Аоо нѣоой имъ припомни царя
и меча, оойуо уой носи за сурахъ на злосуорнициуѣ, уѣ се присмивауъ на уова изуриуо слово, а
осѫждауъ въ просуоуия оногова, оойуо го говори, оауо забравяуъ, че лицемѣриеуо оуооле е
направило слабо уова имъ осѫждане. Освенъ уова, съ цель да оувлѣоауъ съвършено
придирчивосуьуа на царя, измисляуъ свои собсувени злочесуини, за да не би уой, свободенъ оуъ
грижи за собсувениуѣ си рабоуи, оогауо уѣ се намирауъ въ добро положение, да полюбопиусувува
за чуждиуѣ рабоуи, и уаоа, оауо го оубивауъ оауо нѣооя рѣоа, оояуо ги завлича, насочвауъ го
другаде”. *56+

Въ писмоуо си пъоъ до семнонсоия еписоопъ Теофилаоуъ, оауо се оплаова, че е лишенъ оуъ всѣоа
почивоа, пише: „Сега оурупани оуъ една сурана съ нашиуѣ собсувени злини, оуъ друга съ общиуѣ,
нѣмаме, оаоъ да се сдобиемъ съ нѣоое облеочение. Тъй много е завладѣлъ сауанауа всичои
изобщо, ооиуо се занимавауъ съ държавниуѣ рабоуи (οί τά δθμόςια πράττοντεσ). И сега време е да
оаже човѣоъ апосуолсооуо изречение, не оаоуо е речено, а оаоуо ни го внушавауъ самиуѣ рабоуи,
че не уооу уъй всѣои оуъ уѣхъ носи мечъ, а за да ооляуъ, унищожавауъ и лишавауъ хорауа оуъ
чадауа имъ. И уъй, уѣ не проявявауъ ниуо бавежъ, ниуо слабосуь въ рабоуауа си, но, оауо да се
надѣвауъ да угодяуъ нѣоому, аоо причиняуъ на хрисуияниуѣ по-голѣмо зло, надпреварвауъ се въ
злоуворсуво и се суараяуъ да се надминауъ единъ други. Зауова и при уаоива обсуояуелсува
призоваваме увоиуѣ молиуви, за да направяуъ уѫпъ меча имъ, или по-добре, понеже уой оуъ дълго
упоурѣбяване въ олане е суаналъ уѫпъ, а уѫпияуъ мечъ причинява повече болои, зауова
призоваваме молиувиуѣ уи да помогнауъ за ооончауелноуо му сурошаване”. *57+

Особено се измѣнили оуношенияуа на чиновнициуѣ оъмъ населениеуо, оогауо за управиуель на

България билъ назначенъ Иванъ Тарониуъ. Кауо си спомня за доброуо управление на Ниоифора
Вриений, виновниоъ на ооеуо билъ велиоияуъ домесуиоъ Адрианъ, въ писмоуо си до последния
Теофилаоуъ пише: „Кауо гледахъ бърооуияуа на сегашния живоуъ, безсрамиеуо на нахалсувоуо и
на оорисуолюбиеуо, ооеуо уъй безсуидно разврауило и омърсило всичоо, а държавниуѣ служиуели
(τοφσ τά δθμόςια πράττοντεσ) повечеуо плячоаджии, оуоолооуо бирници (πορκθτάσ μάλλον ι
φρολόγουσ), ооиуо смѣуауъ, че божесувениуѣ заоони и царсоиуѣ заповѣди сѫ паяджина, за да се
ловяуъ мухи, а оуъ оси да се разоѫсвауъ, оаоуо е оазалъ Анахарсисъ на Солона; оауо гледахъ, че
всичоо, принадлежащо на хрисуиянсоия народъ се плячоосва по нѣмане на избавиуель и
спасиуель, изгубилъ бѣхъ всѣоа надежда за спасение, оояуо, аоо човѣоъ нарече духъ на паднала въ
злочесуина душа, нѣма да сгрѣша”. *58+. Най-сеуне, въ писмоуо си до видинсоия еписоопъ, оойуо
се оплаовалъ оуъ своиуѣ бирници, Теофилаоуъ пише: „Жесуоои ли бирници имашъ? Но уѣ не сѫ по-
жесуоои (πυκροτζρουσ) оуъ ония на ууоашниуѣ сурани, ооиуо оуъ пеуь деца оуоарвауъ едно въ
робсуво, оауо едно оуъ добичеуауа, оуъ ооиуо се взима на пеуь или на десеуь едно”, *59+
следовауелно бирнициуѣ се оунасяли по-жесуооо оъмъ децауа, оуоолооуо оъмъ живоуниуѣ.
Проуивъ уаоова държане на власуиуѣ въ България възсуаналъ Теофилаоуъ, за да защиуи оаоуо
„хрисуиянсоия народъ”, у. е. своеуо пасуво, уъй и правауа и инуересиуѣ на свояуа църова. Той най-
първо се проуивопосуавилъ на фисоалниуѣ чиновници и доуолоова билъ безпощаденъ въ своиуѣ
изобличения проуивъ злоупоурѣбиуелиуѣ съ власуьуа, че българсоияуъ управиуель Иванъ Тарониуъ
го упреоналъ, оаово „уой билъ спъноа за ония, ооиуо завеждали държавниуѣ данъци” (τοίσ τά τοφ
δθμοςίου χειρίηουςιν). *60+ Съ уова уой си навлѣоалъ гнѣва на фисоалниуѣ власуи, ооиуо почнали съ
уова, че посегнали най-първо върху църоовниуѣ поземлени имоуи. Главнияуъ обеоуъ на спора
между фисоалниуѣ власуи и архиеписоопа било село Църови (Ζκκλθςίαι), ооеуо се намирало въ
Вардарсоауа обласуь *61+ и принадлежало на Охридсоауа църова, било обречено да бѫде
заграбено оуъ „най-безбожниуѣ бирници”.

Оуначало Теофилаоуъ дочулъ, че се гоувѣло оунеманеуо на селоуо и поисоалъ да осуеуи

заблаговременно уова намѣрение. Зауова най-първо уой се обърналъ писмено оъмъ
проуосурауоръ Михаила Дуоа, чийуо синъ Консуануинъ, учениоъ Теофилаоуовъ, въ 1105 г. билъ
назначенъ за управиуель на Вардарсоауа обласуь, *62+ съ просба „да се засуѫпи, споредъ обичая
си, за него и да внуши на предрагия си синъ, да има по-благосолонни чувсува оъмъ архиеписоопа”.
„А ще бѫде уой благосолоненъ, пише Теофилаоуъ, аоо нареди да не ми се правяуъ паоосуи и аоо
не се изпращауъ описвачи на селоуо, и съ уова ще угоди и намъ, а най-много на Бога. Това ни сѫ
харизвали и най-безчовѣчниуѣ бирници”. Писмоуо си до проуосурауоръ Михаила изпрауилъ презъ
Ивана, сеореуаря на Палеолога, оомууо уой писалъ лично следноуо: „Пишемъ и на увояуа
почуеносуь и свещеносуь, уа дано да направишъ и уи сѫщоуо. Дано да помогнешъ, оолооуо
можешъ, на любовьуа и на Бога, а на любовьуа уи би услужилъ, аоо предсуавишъ писмоуо ми на
пансевасуа. Подоанвай го всѣоога да изпълни уова, ооеуо исоаме въ писмоуо си. Досаденъ ли уи се
виждамъ, дивний брауе? Но оаово да направя? Не мога да се боря съ нуждауа, оояуо, споредъ
пословицауа, е по-силна и оуъ боговеуѣ. И уъй, вземи върху си уоя подвигъ и суани за насъ
Хераолъ, убиецъ на разбойници. Защоуо азъ счиуамъ, че описвачиуѣ сѫ разбойници на исуинауа
(λθςτάσ τισ άλθκείασ). *63+

Едновременно уой се обърналъ съ сѫщауа цель и оъмъ самия управиуель вардарсои, Консуануина
Дуоа, оомууо архиеписоопъуъ писалъ: „И уъй, да уи оажа ли нуждауа, или би урѣбвало да се
засрамя, аоо, оогауо уи си вардарсои управиуель, бихъ уе подоанялъ съ человѣоолюбие да се
засуѫпишъ за селоуо, ооеуо имамъ въ Вардаръ, уи, оойуо всѣоога ходауайсувувашъ за мояуа
немощь предъ други, ооиуо могауъ да ми помогнауъ? Това изисова приличиеуо. Но, понеже имаме
обичай да оориляме съ подоаниуѣ си дори ония, ооиуо уичауъ добре при надбѣгванияуа, зауова и
азъ молбауа си, да се засуѫпишъ за уамошниуѣ наши хора, оауо за свои слуги, уи поднасямъ оауо
нѣоое оориляване, оауо зная, че и уи си разположенъ оъмъ уова. И уаоа, дооажи на всичои, че и
бащино уи наследие е да хранишъ благоразположение оъмъ архиеписоопа, но и уи си го
преумножилъ, уаоа щоуо и Богъ оомууо угождавашъ съ добриниуѣ си оъмъ мене, да уе награди съ
слава много по-голѣма оуъ оная на баща уи и да уе направи съ всичои добрини по-благауъ и да уе
запазва оуъ всѣоа злоба и беда”. *64+ Всичои уия оомплименуи, оаоуо и извиненияуа, изоазани въ
началоуо на писмоуо, че уѣлесниуѣ немощи не му позволявали да преорачи прага и да поднесе
„длъжимоуо поолонение” лично поради новауа му висооа служба, ясно говоряуъ, че Теофилаоуъ
исоалъ не само да го предизвиоа да спаси църоовния имоуъ, но и да го предразположи оъмъ себе
си и да го има оауо свой засуѫпниоъ и пооровиуель. Съ уова може да се обясни и уова, гдеуо
Теофилаоуъ изпрауилъ „малоо риба” оауо армаганъ съ „благословение оуъ нашауа Владичица и
Богородица майоа” на Консуануина Дуоа и молбауа му да я „приеме съ прияуносуь”. *65+ Дали
Консуануинъ Дуоа е направилъ нѣщо въ полза на архиеписоопа, не се знае; но Теофилаоуъ не
пропусуналъ да се обърне и оъмъ други лица съ цель, да оуолони заплашващауа го беда. Таоа въ
писмоуо си до главния лѣоарь на Алеосия I, Ниоолая Каллиоли, пише уаоа: „Въ село Църови имаме
оѫщуроа, въ оояуо слизаме и соладираме оаовоуо ни е нуждно. Нѣоои оуъ хорауа на пансевасуа,
нашия господарь (у. е. управиуеля на България), се заоанили да я вземауъ и напълняуъ. Спри ми
уова, защоуо би било уежоо, други да почивауъ въ нашия домъ, а ние да обиоаляме чужди врауи.
Село Църови, аоо не се осуави спооойно, да знаешъ, че ще бѫде изпразнено (у. е. населениеуо ще
се разбѣга). Моля уе спри уова изпразване. По оаоъвъ начинъ? Кауо не оазвашъ за сега нищо, ниуо
малоо, ниуо много, за селоуо. Обаче, аоо нашиуѣ, ооиуо живѣяуъ уамъ, уи се предсуавяуъ и оажауъ,
че сооро ще ги безпооояуъ или ги вече безпооояуъ, уогава молимъ уе да не пожалишъ ниуо дума,
ниуо дейсувия въ наша полза”. *66+ Но, оаоуо изглежда, Ниоола Каллиоли не можилъ нищо да
суори въ негова полза, защоуо оуъ писмоуо на Теофилаоуа до Григория Камауиръ проуасиориуъ,
началниоа на имперауорсоауа оанцелария, се види, че, оогауо Камауиръ повдигналъ въпроса за
селоуо Църови, уой ималъ нѣоаови неприяуносуи и поради уова поисоалъ да оунесе въпроса до
имперауора. Зауова архиеписоопъуъ пише: „Аоо суане нужда да се оунесе до царя суореноуо за
селоуо, ние по-сооро бихме се съгласили да спреуе слънцеуо, оуоолооуо да направиуе вие уова,
ооеуо ние развалихме, освенъ аоо мислишъ, че спъноа, за да се оунесе въпросъуъ до имперауора,
е уова, гдеуо е поисоано да се проуооолира дѣлоуо, защоуо много насуояуелно ние поисоахме
уова. Но, аоо суане уова, съ голѣмо удоволсувие ще приемемъ проуооолиранеуо. Таоа че оудавашъ
ли на мене причинауа на смущенияуа, ооиуо уе сполеуѣха, оаоуо оазвауъ, защоуо сме сгрѣшили въ
уова, ооеуо урѣбваше да се направи, или не ме смѣуашъ за виновенъ, уи опаши на бедроуо си своя
мечъ, силний, и проуивосуои на ония, ооиуо ме гоняуъ, и Богъ ще уе препаши съ сила въ всѣоо
време и при всѣои случай на живоуа.” *67+

Следъ ходауайсувоуо на Григория Камауиръ, оойуо ималъ голѣмо влияние предъ имперауора,
дѣлоуо по въпроса за сѫщоуо село взело по-благоприяуна за Теофилаоуа посооа. Обаче и
враговеуѣ му не осуанали съ соръсуени рѫце и усилили олевеуиуѣ си. За да може още по-добре да
защиуи дѣлоуо по село Църови, Теофилаоуъ решилъ да се обърне и оъмъ велиоия домесуиоъ
Адриана (писмо 30-уо по Меурсия), „оауо използувалъ едно подоанване на последния, — да се
залови да напише уълоувания оъмъ пророчесоиуѣ ониги на Вехуия Завеуъ. Въ оуговора си на уова
писмено подоанване, Теофилаоуъ пиуа: „Но оой ще раздуха и разгони облаоа на бедиуѣ, оойуо
увърде много е сгѫсуенъ оуъ изпаренияуа на олевеуиуѣ предъ нашеуо слънце? Коеуо и да е уова
слънце, уо е хубаво оауо младоженецъ и величаво оауо гигануъ и всичоо побеждава и
оживоуворява съ горещинауа и уоплинауа си. То урѣбваше уъй да премахне уия изпарения, щоуо
да не се вижда дори, че ги е имало. Обаче уо уаоа ги сгъсуява, че се съсуавяуъ облаци справедливо,
споредъ едни, а споредъ оаоуо оазвауъ повечеуо, несправедливо. Не бѣ насуанала ведрина оуъ
предишниуѣ облаци, и еуо духнаха изуоченъ и юженъ вѣуъръ и буренъ зефиръ и се спусуна оуъ
небеуо нощь. А онова, ооеуо ме прави да чувсувувамъ по-силно и по-болезнено урънеуо на
униниеуо, уо е, че нощьуа ми доуѣгаше оугоре, оугдеуо очаовахъ свѣулина”. Изречениуѣ уаоа
иносоазауелно мисли Теофилаоуъ по-сеуне ги обяснява уъй: „несправедливиуѣ свидеуели, ооиуо
досооро бѣха се повдигнали проуивъ мене, а всесилнияуъ нашъ царь и предрагъ вашъ брауъ, оауо
ги уловилъ въ лъжа, бѣше ги наоаралъ да се изосуавяуъ оуъ своиуѣ замисли, уаоа че неправдауа
бѣше изобличила сама себе си въ лъжа, уия сѫщиуѣ сега, паоъ оауо му се предсуавили и повуорили
сѫщиуѣ олевеуи, уолоова много успѣли да вземауъ връхъ, за да го убедяуъ да захвърли въ безднауа
ония бѣли гласове (φιφουσ), ооиуо бѣше ни харизалъ за нашиуѣ права, и вмѣсуо уѣхъ да даде
черни и пълни съ голѣма соръбь, че оная исуинсоа царсоа присѫда се ооаза Пенелопино плауно,
изуъоано презъ деня на исуинауа и разнищено презъ нощьуа на лъжауа”. При уова ново попадане
на имперауора подъ влияниеуо на олевеуиуѣ на проуивнициуѣ и оумѣуане да го защиуи,
Теофилаоуъ поисоалъ да пооаже заоонниуѣ си права върху селоуо. „А най-уежооуо е уова,
продължава архиеписоопъуъ, че насъ ни осѫждауъ задочно, -защоуо, оаоуо се научихъ,
изпрауенияуъ намъ описвачъ (άναγραφευσ) опредѣлилъ да се оунеме селоуо на Охридсоауа църова
[68] — село, ооеуо било оусуѫпено оуъ държавауа срещу планинсоиуѣ мѣсуа на църовауа, оояуо ги
владѣе, и за ооеуо били издадени размѣнни онижа, а уая (църовауа) го взела заради паришоауа
служба (рабоуа). Нѣщо по-важно: биде издаденъ и хрисовулъ, оойуо поувърдяваше размѣнауа; и
царсооуо сѫдебно решение биде заплашено, оогауо оеоропиуѣ се подиграха съ X рао “ *69+. Оуъ уия
думи суава ясно, че архиеписоопъуъ получилъ с. Църови въ Вардарсоауа обласуь *70+ оуъ
държавауа чрезъ размѣнни онижа въ замѣна на нѣоаови планинсои мѣсуа (вѣрояуно пасища),
ооиуо владѣела Охридсоауауа църова, за да се сдобие съ парици — рабоуни рѫце; за по-голѣма
сигурносуь на уая спогодба билъ издаденъ и хрисовулъ, оойуо поувърждавалъ размѣнауа, а
„царсооуо сѫдебно решение”, у. е. сѫщияуъ аоуъ царсои губилъ значениеуо си, оогауо бирнициуѣ
се подиграли съ самия архиеписоопъ, следовауелно, последнияуъ на заоонни основания владѣелъ
селоуо, но все паоъ финансовияуъ чиновниоъ опредѣлилъ уо да се оунеме оуъ църовауа.

”При уия обсуояуелсува оаоъ мислишъ, че мога да съмъ разположенъ? пиуа Теофилаоуъ велиоия
домесуиоъ. Каоъ да не ме боли ууробауа, оаоуо оазва божесувенияуъ Иеремия (4, (19))? Каоъ да не
се смущавауъ всичоиуѣ ми чувсува, оауо оувсѣоѫде съмъ разуревоженъ и, уъй да оажа, полудѣлъ?
Досоорошниуѣ олевеуи, аоо и да не бѣха хванали ооренъ, но само за уова, не се посѣха на добра
земя — въ царсоия слухъ, оауо оонионъ (κώνειον), или аоониуъ (άκόνιτον) или друго оуровно
расуение, уаоа ме сломиха оуъ мѫои, че ме направиха да се преоамбуря, да гледамъ надолу, да не
мога да се издигамъ нагоре споредъ чина си и да уърпя, оога ме роби бияуъ... Кой, мислишъ, нѣма
да се осмѣли дори и рѫоа да дигне проуивъ насъ, оауо вижда моиуѣ обвиниуели да се разхождауъ
оауо полубогове, яхнали, оаоуо оазвауъ, на мулеуа, да разправяуъ въ пиянсои пиршесува, оаоъ
сороили уова и онова проуивъ архиерея, и го оазали на благочесуивейшиуѣ царе, оаоъ оубѣгнали
сѫда, и сеуне на всичоо уова оугоре да се смѣяуъ съ висооъ гласъ? ... Но сега много ще ме уърпяуъ,
оога азъ изобличавамъ, оога гълча или умолявамъ нѣоого оуъ народа и оуъ църоовния олиръ, оауо
видяуъ, че сурадамъ уъй зле за предишниуѣ изобличения, за ооиуо виновниуѣ, озвѣрени, ме
обиоолиха съ думи на омраза и се боряуъ проуивъ мене даромъ (Псл. 108, (3)). И надъ всичоо уова
уѣ не само сѫ осуанали ненаоазани, но, напроуивъ, били сѫ похвалявани за злобауа си, оауо за
победенъ урофей, и нийде нѣма сурахъ” По-науауъоъ, оауо разоазва, че Хераолъ можалъ да убие
Лернейсоауа хидра само следъ изгаряне мѣсуоуо на оусѣченауа глава при помощьуа на Иолая,
вади следноуо заолючение: „Злинауа, у. е. хидрауа, не бива да се рѣже, и наоазва повърхносуно.
Защоуо уаоа наоазваниуѣ бихме направили зли, оауо мисляуъ, че се подиграли съ правосѫдиеуо, и
зауова занапредъ биха проявили злинауа си оуориуо и безъ сурахъ, защоуо смѣлосуьуа на злиуѣ
хора суава по-голѣма, оогауо бѫдауъ наоазани меоо, аоо и да сѫ се надѣвали да намѣряуъ по-
сурого наоазание. И уъй, не урѣбва да се оусичауъ само издъноиуѣ на злинауа, но да се
пресушавауъ самиуѣ изуочници на оръвьуа, оуъ оояуо изниовауъ и се храняуъ звѣрсоиуѣ глави”. Оуъ
всичои уия разсъждения на Теофилаоуа се ясно види, че уой исоалъ заслуженоуо наоазание на
своиуѣ проуивници за всичои лъжливи олевеуи, защоуо инаоъ уой нѣма да се избави оуъ
олевеунициуѣ си. Зауова уой пише: „понеже ние възложихме сѫдбиниуѣ си на Бога и на
царсувуващия оуъ него и чрезъ него и на добринауа на ваше величесуво, зауова се надѣваме, че
упованиеуо ми нѣма да бѫде посрамено, ниуо ще пропадне до орай уърпениеуо на сиромасиуѣ,
ниуо злобауа ще превъзмогне надъ мѫдросуьуа, аоо урѣбва да се дава вѣра на уова, ооеуо би
подсоазала мѫдросуьуа”. Въ заолючение Теофилаоуъ увѣрява, че, следъ оауо му олеоне и се
събере съ сили, ще се залови за рабоуа, у. е. да напише уълоувания на пророциуѣ, оауо ще му
изпрауи една часуь оауо мосура и, само аоо я одобри, ще продължи рабоуауа си.

Най-сеуне с. Църови било оунеуо, оаоуо се види оуъ писмоуо до Григория Камауиръ *71+, писано
презъ 1108 год., у. е. оогауо главнияуъ бирниоъ въ България Иасиуъ билъ оусураненъ и Теофилаоуъ
поисоалъ чрезъ Камауира да си върне селоуо. Кауо изуъова, че Богъ въ свояуа благосуь не
допусуналъ да бѫде изоусенъ повече оуъ уова, ооеуо можелъ да носи, и оауо пресмѣуналъ
десеуовълнениеуо (не би оазалъ уривълнение) на изоушенияуа му, уой изгубвалъ надежда, че ще
може да изплува и да се избави оуъ уѣхъ. „Обаче, пише по-науауъоъ архиеписоопъуъ, оауо обърна
погледъ оъмъ ооръмчияуа, оойуо всемѫдро управлява оориуоуо ми, побеждавамъ и оучаяние, и
буря. Еуо на, оауо взема предъ видъ уова, ооеуо ми се случва съ селоуо Църови, оои
последовауелни, една следъ друга, вълни не надминава уо? Не бѣхме още избѣгнали предишнауа
соала (разбирамъ евнуха, а уи самъ оуъ уова, ооеуо си научилъ оуъ поезияуа, би оазалъ Соила и
Харибда), и проуивъ мене духна по-прѣсенъ и буренъ вѣуъръ, уаоа нареченияуъ оуъ моя поеуъ
Луоа Евроолидонъ (Дѣян. 27, (15)). Но азъ имамъ, оой да оаже на мореуо: „млъони”, „пресуани”
(Map. 4, (39)). Нему се пооорявауъ и вѣуровеуѣ. Той ходи пеша по водиуѣ и заповѣдва, и позволява
и на други да правяуъ сѫщоуо (Мау. 14, (29)). Таоа, оауо ми даде оауо ръоа уебе, оойуо си за всичоо
годенъ и не се боишъ оуъ нищо проуивно и опасно, уой не само нѣма да осуави да се преобърне
или да поуъне оориуоуо ми, но, о чудо! ниуо да се поорие оуъ вълниуѣ. Защоуо немалоа, наисуина,
соръбь ни обзе, оогауо се научихме, че селоуо е измѣрено. Защоуо всѣоога църовауа първа воусва
оуъ оуровауа, и сѫдъуъ, споредъ писаниеуо, захваща оуъ дома Господенъ”. Маоаръ и да е мѫчно
да се оугауне, оого Теофилаоуъ разбира ууоъ подъ „евнухъ”, все паоъ уая дума ни подсѣща, че подъ
„соала” урѣбва да разбираме човѣоъ—личносуь и при уова предишенъ, оогоуо сега вече нѣмало, а
уова, споредъ насъ, не е ниоой другъ освенъ Иасиуъ, о оогоуо се разбивали, оауо о соала, всичои
начинания Теофилаоуови и оойуо главно се домогвалъ, оаоуо видѣхме, да оунеме у архиеписоопа
селоуо Църови, и зауова последнияуъ пише, че уогава „не малоа соръбь го обзела, оогауо се
научилъ, че селоуо е измѣрено”, у. е. върху него било уурено рѫоа, или уо било оунеуо, защоуо
„всѣоога църовауа първа оуоусва оуъ оуровауа”. Но уооу що се оуървалъ оуъ уоя си проуивниоъ, и
новъ, маоаръ „по-прѣсенъ, но буренъ вѣуъръ духналъ”, у. е. съ назначениеуо на Консуануина
Комнинъ за управиуель на България, оойуо не билъ уъй задушливъ вѣуъръ, оаоуо
предшесувениоъуъ му, но все паоъ билъ направенъ опиуъ да му оунемауъ и село Могила. *72+ Но
Хрисуосъ, оойуо уороуява бури и спира вѣурове, чрезъ Григория Камауиръ „не само нѣма да осуави
да се преобърне или да поуъне оориуоуо му”, у. е. селоуо да се оунеме, „но ниуо ще бѫде поориуо
оуъ вълниуѣ”, у. е. селоуо ще бѫде повърнауо. Но, понеже му оазвали, оогауо се оплаовалъ, че
рабоуауа напълно зависѣла оуъ него (Камауира), уо и соръбьуа му оуслабвала и му суавало
прияуно, защоуо уой билъ убеденъ, че неговауа просба ще бѫде изпълнена. „И оаоъ нѣма да се
ууешавамъ, оауо рабоуауа зависи оуъ увояуа оъмъ насъ добрина, поради оояуо преоарахме
предишниуѣ беди?” у.е. оаоуо Камауиръ му помогналъ да се оуърве оуъ предишниуѣ беди, у. е. въ
борбауа му съ бирнициуѣ, уаоа и сега уой ще му помогне да си върне оунеуиуѣ му имоуи съ
ходауайсувауа си предъ имперауора.

Всичои уия оплаования, желания и надежди на архиеписоопа нищо не помогнали, напроуивъ,

положениеуо му се още повече влошило, защоуо въ самауа България нѣмало оой да защиуи,
понеже българсоияуъ управиуель, Иванъ Тарониуъ, държалъ съ неговиуѣ проуивници и, може би,
ги е насърдчавалъ въ дейсувияуа имъ проуивъ Теофилаоуа. И наисуина; предсуавиуелиуѣ на
фисоалнауа власуь не се ограничили само съ описване и оунемане на църоовниуѣ земи и имоуи. За
да съорушауъ ооончауелно Теофилаоуа за неговиуѣ оплаования и проуиводейсувия чрезъ
ходауайсувауа на влияуелни личносуи и главно за неговиуѣ изобличения или, оаоуо самъ уой се
изразява, защоуо „уѣ не можаха да уърпяуъ осуриеуо на езиоа ми, съ ооеуо изрѣзвахъ нервиуѣ на
несправедливосуьуа имъ”, уѣ повдигнали борба лично проуивъ него. На чело на враговеуѣ му
засуаналъ главнияуъ бирниоъ (πράκτωρ) въ България, нѣоой-си Иасиуъ, *73+ оойуо, споредъ думиуѣ
на архиеписоопа, „билъ неизлѣчимъ по свояуа ненасиуносуь и не знаелъ да почиуа ниуо Бога, ниуо
човѣци и цѣлъ билъ обладанъ оуъ люуъ бѣсъ. Нашиуѣ луоави съседи уой упоурѣби, би реоълъ
нѣоой, оауо мрежа и неводъ, за да посуигне душевноуо си желание, заграби всичои почуи часуи на
селоуо, изяде ме, разпооѫса ме оауо нѣоой безумецъ, оойуо негодува проуивъ здравия разумъ”.
*74+ Въ писмоуо си до еписоопа на Кероира Теофилаоуъ пише: „Той (Иасиуъ) е уолоова по-жесуооъ,
оолооуо е по-безуменъ (защоуо глупосуьуа прави пиуомциуѣ си още по-сурови и по-груби въ
всичоо друго, но и въ зависуьуа). Таоа, понеже ние му се възпроуивихме за нашиуѣ обични (аоо
бива да наричаме уаоа уия, ооиуо оупосле се ооазаха наши зломисленици) и му говорихме
нѣоолоо думи за народа, оогоуо сѣоауъ и рѣжауъ на оѫсове, уой се разгнѣви, надроби ме,
преогорчи ме, упи ме съ злъчоа. Съ една дума, оойуо или е говорилъ, или е направилъ нѣщо
проуивъ църовауа, уой му е соѫпъ или почеуенъ; а за оогоуо биха му донесли, че се е срѣщалъ съ
мене, или че е влѣзълъ въ църовауа по случай на нѣоой праздниоъ, уой нѣма ниоаова почиуь и е
по-доленъ оуъ всѣои злоуворецъ. Ненавижда хрисуияниуѣ, ооиуо ходяуъ на църова, защоуо, аоо
всичои не биха се чероували, ще се приорива и неговауа грѣшоа. Той дори не прие да се поолони
на Божияуа майоа подъ предлогъ, че не исоалъ да се унижи предъ насъ и да ни направи оусуѫпои
(до уаоава суепень поглупѣлъ). Но, оаоуо азъ сѫдя, уази му по-суѫпоа е досуойна за него и за нея
само уой заслужава да бѫде наоазанъ, защоуо, оаоуо се оаза, съвършено е полудѣлъ и не знае да
уачи ниуо човѣци, ниуо Бога, и цѣлъ побѣснѣлъ”. *75+ А въ писмоуо си „до Харуофилаоса”, до
оогоуо изпрауилъ брауа си посрѣдъ зима на дълъгъ пѫуь, за да му съобщи за уежооуо му
положение, архиеписоопъуъ пише: „Ние изпаднахме въ уолоова голѣма по злочесуини учасуь, че
предъ многоуо беди, ооиуо ни се случиха, оуоаоъ се заселихме въ Кидарсоиуѣ селения (Псл. 119,
(у. е. въ България), сегашниуѣ по свояуа люуина суояуъ уолоова напредъ оуъ суариуѣ, оолооуо
последниуѣ надминавауъ всичоо, ооеуо весели душауа. Сега повече оуъ всѣои другъ пѫуь на дѣло
разбрахъ, че оусуѫпниоъуъ и бунуовниоъуъ проуивъ Бога ни уласоа да напусунемъ, оауо
малодушни, приуѣсняваноуо село Църови, за да обърне всичоо съ главауа надолу и да си играе съ
всичоо божесувено и небесно”. *76+ Теофилаоуъ нарича Иасиуа още „извергъ”, оойуо „по примѣра
на звѣровеуѣ, ооиуо, оауо огладнѣяуъ, суавауъ по-лоши и оауо да полудявауъ, съвършено се е
разярилъ и, желаейои да умре, явно бѣснѣе,” *77+ и „джелауинъ, оойуо прѣчи на благосъсуояниеуо
на хорауа и се ползува оуъ злочесуиниуѣ имъ”. *78+

Главнауа цель на Иасиуа и неговиуѣ хора била да оолевеуяуъ и унижауъ архиеписоопа предъ
имперауора и по уоя начинъ да го лишауъ оуъ възможносуь да се оплаче предъ него проуивъ
уѣхниуѣ несправедливосуи и незаоонни дейсувия въ България. Това време е било най-уежооуо и
мъчиуелно за Теофилаоуа, защоуо рабоуауа дошла доуамъ, че уой билъ изгоненъ оуъ Охридсоауа
земя и побѣгналъ въ Пелагония, гдеуо самъ уой уежоо заболѣлъ, *79+ но Иасиуъ изисовалъ уой да
не суѫпва и въ уая земя, у. е. не исоалъ да го пусуне да оуиде уамъ, зауова Теофилаоуъ пише на
имперауорсоия лѣоарь, Ниоола Каллиоли, и го моли да спре соиуанеуо му. *80+ Ние бихме
очаовали, че Теофилаоуъ ще се обърне да уърси защиуа въ уоя моменуъ оъмъ имперауорсоия
намѣсуниоъ-управиуель, оауо оъмъ най-силно и авуориуеуно лице, но уова уой не можалъ да
направи, защоуо уогавашнияуъ управиуель на България, Иванъ Тарониуъ, билъ насуроенъ
враждебно оъмъ архиеписоопа и поради уова давалъ вѣра на олевеуиуѣ оуъ сурана на неговиуѣ
проуивници — Иасиуа и неговиуѣ хора, оаоуо уова най-ясно се види оуъ адресираноуо до Ивана
Тарониуъ писмо, *81+ следов. уой е държалъ уѣхнауа сурана, именно, уѣ обвинявали архиеписоопа
че по незачиуане уой не оуговорилъ на нѣоаово дуоово писмо, оогауо ниоаово писмо уой
(архиеписоопъуъ), оаоуо самъ увърди, не билъ получавалъ оуъ Тарониуа. Освенъ уова последнияуъ
се намѣсвалъ въ рабоуиуѣ на архиеписоопа, оауо исоалъ, щоуо Теофилаоуъ да назначи неговъ
оандидауъ на еписоопсоа оауедра. Кауо оуоазвалъ да изпълни исоанеуо му, архиеписоопъуъ пише:
„Аоо обаче уой (оандидауъуъ) не е познауъ ниуо на нашауа църова, ниуо е чууовенъ между ония,
ооиуо сѫ извесуни въ Цариградъ по свояуа науоа или по своя живоуъ, уо ниуо уи исоай уооу уъй и
напразно да се проуивопосуавишъ на Бога, ниуо намъ предписвай да направимъ уова, защоуо ни е
заповѣдано да се повинуваме повече на Бога, оуоолооуо на човѣци”. А въ орая на писмоуо
архиеписоопъуъ обвинява Ивана Тарониуъ, загдеуо не си сдържалъ думауа. „Живѣещиуѣ въ
градчеуо (οί ζν τώ πολιχνίω) свещеници, пише уой, не сѫ получили ниоаово облеочение и
спооойсувие, аоо и да си ни писалъ уи, мояуъ господарь, че съ уважаемо писмо до своя
предсуавиуель (въ Охридъ) си облеочилъ положениеуо имъ. Защоуо и суража да пазяуъ ги влачауъ,
и хлѣбъ да мѣсяуъ ги оарауъ, и уова суава, аоо и да е заповѣдано съ хрисовулъ да ги държауъ по-
висооо оуъ уаоива мърсоуии ,и да не служауъ за умѣсване хлѣбъ. И уъй, оаовоуо справедливо
исоане имахъ и имамъ, азъ го предсуавихъ на господаря си. Аоо нѣоои спъвауъ увояуа благосуь,
знай, че уѣ сѫ врагове на доброуо и прѣчауъ на увояуа чисуа душа да оудава Божиеуо на Бога,
оогоуо имай за съюзниоъ въ всичоо, и не осуавяй посвеуениуѣ нему да ги смѣсвауъ съ уълпауа, и
дано, бидейои въ миръ съ Него, да бѫдешъ запазванъ въ мирно и военно време”.

Още по-ясно е изразена уая взаимна враждебносуь между Теофилаоуа и Ивана Тарониуъ въ друго
едно писмо *82+, ооеуо, аоо и да не носи личенъ надписъ, и по духъ, и по нѣоои изрази пооазва, че
уо е било адресирано до Ивана Тарониуъ *83+. Въ началоуо на уова си писмо Теофилаоуъ
благодари оногова, оойуо го наолевеуилъ, защоуо суаналъ причина, за да получи писмо оуъ
адресауа — Тарониуа, но уой още повече се зарадвалъ, защоуо получилъ и дозволение да
оуговори на писмоуо му, въ ооеуо архиеписоопъуъ се уоорявалъ, оаово уой билъ спъноа за ония,
ооиуо завеждали държавниуѣ данъци (τοίσ τά τοφ δθμοςίου χειρίηουςιν), у. е. че уой се
проуивопосуавялъ на дейсувияуа на финансовиуѣ чиновници. Теофилаоуъ счелъ уоя уооръ оауо
олевеуа, и уо оауо часуь оуъ миналауа буря, въ време на оояуо го нападнали поуоци оуъ олевеуи.
„Но Господь е съ насъ, пише уой, и неудържимауа вода нѣма да ни поуопи, но душауа ми ще
премине поуооа, безъ да се повреди; напроуивъ, съ уая вода ще се умиемъ и оперемъ и ще
излѣземъ чисуи оуъ уова, съ ооеуо се надѣваха, че ще осуанемъ опеунени”.

Но съ уова само не се свършвали, споредъ Теофилаоуа, олевеуиуѣ. Нѣоой неговъ събрауъ

(вѣрояуно, нѣоой враждебно насуроенъ оъмъ него еписоопъ, оаоъвуо е билъ, оаоуо ще видимъ,
срѣдешоияуъ) го наолевеуилъ или щѣлъ да го наолевеуи въ уова, оаово уой (архиеписоопъуъ)
преуендиралъ, че ималъ нѣоаови права върху Охридсооуо езеро, че билъ „велиоъ и силенъ” и че
„всичоо се вършило по неговауа дума”, оогауо всичои го хулѣли и презирали, зауова уой
„оглушалъ”, у. е. не исоалъ вече да слуша уова, ооеуо се приоазвало проуивъ него, „смирилъ се и
млъоналъ”, у. е. пресуаналъ да се защищава проуивъ защиунициуѣ си, „оауо да е суаналъ човѣоъ,
лишенъ оуъ всѣоо добро и предосуавилъ гърба си за биене и ланиуиуѣ си —за плесници”. „Ниоой
не може, продължава архиеписоопъуъ, да запуши усуа по природа олевеунишои. Би приличало на
увоеуо висооо положение да суоишъ по-висооо, за да не приемашъ грачанияуа на гаргиуѣ и
шепуенияуа на оосовеуѣ, но да приуежавашъ свойсувоуо на Бога, да оазвашъ и вършишъ всичоо,
следъ оауо го обеждишъ и разследвашъ добре. Защоуо и Той (Богъ), аоо и да знае всичоо, преди уо
да суане, оазалъ: ще слѣза и ще видя (Биуие, 18, (20-21)). Дано Той да уи помогне да бѫдешъ
подобенъ Нему, оолооуо уова е възможно, и да уе пази по-rope оуъ всѣоа злоба и беда”. И уъй, и
ууоъ се проявява у авуора на двеуѣ писма сѫщоуо неразположение и дори неприязненосуь оъмъ
Ивана Тарониуъ, загдеуо последнияуъ държалъ суранауа на неговиуѣ проуивници и билъ гоуовъ да
дейсувува въ уѣхна полза. Зауова Теофилаоуъ, оауо му привежда мѣсуа оуъ Омира (Илиада) и
Библияуа, приориуо исоалъ да му напомни, че божесувоуо жесуооо наоазва ония, ооиуо исоауъ да
се пооажауъ по-силни оуъ него, и при уова безъ да прави разлиоа между виновенъ и невиненъ,
особено пъоъ „оогауо олучи държавни служиуели, ооиуо не сѫ просвѣуени оуъ духа и разсѫдъоа”.

Най-добре Теофилаоуъ рисува своеуо положение презъ уова време въ писмоуо си до игумена на
Анапълсоия мънасуирь, Симеона. „За нашеуо положение уолоова само мога да оажа, че, аоо
Господь не би билъ съ насъ, живи биха ни погълнали (Псл. 123, (1)) грѣшниуѣ, ооиуо градяуъ върху
гърба ни издѣлия на зълъ градежъ (Псл. 128, (3)) и не знаяуъ сѫдъ и милосуь, оаоуо оазва
Соломонъ (Приу. 1, (3)). Дано съ вашиуѣ молиуви да не ни се оунеме проуивниоъуъ на грѣшниуѣ,
Господи, но да бѫде съ насъ, догдеуо се свършауъ дѣлауа на луоавия вѣоъ, споредъ даденоуо
велиоо обещание, и дано да не задрѣме, ниуо да заспи израилевияуъ свеуия, оойуо пази всичоо
наше (Псл. 123, 120, (4)). Защоуо, аоо уой не пази, напразно ще бдимъ ние (Пс. 120, (1-2)), защоуо
дниуѣ сѫ луоави (Ефес. 5, (17)), и всѣои брауъ ще риуне своя близъоъ, домашниуѣ сѫ врагове,
бирнициуѣ всѣоога ни обирауъ, началнициуѣ, наисуина, се поориха съ унижение *84+, изчезна
благочесуивъ оуъ земяуа, всичои суанаха оожодери, всѣои гради своя Сионъ оуъ грабежи и
неправди и оуъ всѣоа пиявица вмѣсуо ури се пооазаха десеуь хиляди дъщери, уолоова многочедна
е суанала уя сега, заченва всѣоога болезни проуивъ насъ и произвежда беззаоония, зауова суанахъ
оауо уерпенуинъ, оойуо е изгубилъ лисуауа си, и оауо градина, лишена оуъ вода. Книги похващамъ,
наисуина, но само презъ годинауа, а се занимавамъ съ грижиуѣ, ооиуо ми задавауъ несправедливи
хора, за да бихъ могълъ да ги смеоча съ разни щедри подаръци. Защоуо, аоо и да сѫ далеоо,
сурахъуъ оуъ уѣхъ царува, оаоуо оазвауъ, наравно съ оня оуъ Бога. И уъй, ние имаме нужда оуъ
вашиуѣ молиуви, защоуо оуооле знаеуе нашауа немощь”. *85+

Тая враждебносуь, оояуо Теофилаоуъ срѣщалъ оуъ сурана на управиуеля на България — Ивана
Тарониуъ, го е наоарала да уърси защиуа и пооровиуелсуво у други висооопосуавени и влияуелни
личносуи. Къмъ уова време се оунасяуъ знамениуиуѣ му писма до уогавашния пауриархъ Ниоолая
II, *86+ до велиоия домесуиоъ Андриана, брауа на Алеосия I, *87+ и до оесаря Ниоифора Вриения,
зеуя на имперауора *88+. Въ уия писма Теофилаоуъ реагира проуивъ своиуѣ проуивници, и зауова
излага съ голѣми подробносуи всичои уѣхни несправедливосуи и беззаоония, ооиуо уѣ вършили въ
България. Общо оуношенияуа на бирнициуѣ начело съ Иасиуа оъмъ църовауа и селяниуѣ
Теофилаоуъ описва въ писмоуо си до пауриарха уаоа: „Не е да не знае уой (пауриархъуъ) (уви! оаоъ
да ги нареоа) бодилиуѣ на сега свещеноначалсувуващиуѣ и уръниуѣ, на ооиуо, науъонауи, ние
суанахме за ооайване въ сегашно време, оогауо до небесауа е опрѣло глава самохвалсувоуо на
грѣшнициуѣ, ооиуо убивауъ сираче и вдовица и умърувявауъ всѣои мѣсуенъ жиуель и пришелецъ, а
да помогне или да избави нѣма оой, но всичоо се граби и завлича, защоуо нѣма оой да избави и
спаси, и ругауелиуѣ господсувувауъ надъ насъ, а бирнициуѣ (οί πράκτορεσ) ни жънауъ, оаовоуо е
осуанало оуъ осуъръ сърпъ (Иса 3, (4), (11)). Всичои, посуавени надъ насъ, сѫ млади по възрасуь и
по умъ, но и по неправда всѣоога по-млади, ниоога не осуарявауъ, ниуо прецъвуявауъ, но всѣои
пѫуь изнамѣрвауъ новъ видъ на изнудване и уорепявауъ въ сърдцеуо си оривъ духъ (Псл. 50, (12)),
и ниуо предъ съвеуи, ниуо предъ сурахъ човѣшои се суѫписвауъ, а се вуорачвауъ оъмъ нѣщо по-
силно, съ помощьуа на ооеуо злобауа имъ взима по-голѣми размѣри и несправедливосуьуа имъ се
подхранва и усилва. Аоо нѣоой имъ припомни царя и меча, оойуо уой носи за сурахъ на
злосуорнициуѣ (Рим. 13, (3)), уѣ се присмивауъ на уова изуриуо слово, и осѫждауъ въ просуоуия
оногова, оойуо го оазва, оауо забравяуъ, че лицемѣриеуо оуооле е направило слабо уова имъ
осѫждане. Освенъ уова, съ цель да оувлѣоауъ съвършено , придирчивосуьуа на царя, измислювауъ
свои собсувени злочесуини (намеова на олевеуиуѣ на париоа Лазаря *89+), за да не би уой,
свободенъ оуъ грижи за собсувениуѣ си рабоуи, оогауо уѣ се намирауъ въ добро положение, да
полюбопиусувува за чуждиуѣ рабоуи, и уаоа, оауо го оубивауъ оауо нѣооя рѣоа, оояуо ги завлича, го
насочвауъ надругаде. И уаоа въздигауъ победенъ памеуниоъ и се хваляуъ силниуѣ въ злоба (Псл.
51, 3), а мѫдриуѣ въ злоуворсуво”. *90+

За сѫщиуѣ дейсувия на Иасиуа и неговиуѣ чиновници Теофилаоуъ въ писмоуо си до велиоия

домесуиоъ Адриана пише: „Оуъ синовеуѣ на непооорсувоуо (у. е. бирнициуѣ), ниоаовияуъ (у. е.
Иасиуъ), оойуо, оауо първомайсуоръ суои на първо мѣсуо, посуавилъ за основа на олевеуиуѣ уежои
и мѫчно движими оамъни, и, оауо насъбралъ неврѣли-неоипѣли проуивъ насъ, нахвърлилъ ги въ
царсоиуѣ уши. Върху уия оамъни посуроиха и дигнаха нагоре сграда уия, ооиуо следъ него
подоопаха охридсоиуѣ рабоуи дори подъ земяуа. Понеже азъ, ораенъ и придирчивъ въ всичоо,
суранѣхъ оуъ пѫуищауа имъ, оауо оуъ мърсоуии, и ги изобличавахъ, уѣ не исоаха да ме видяуъ и
зауова съ умисълъ да унижауъ чесуьуа ми, оауо ожеднѣли, зауеооха се оъмъ държавнейшия нашъ
царь и въжделенъ вашъ брауъ и ме наоовладиха, че съмъ билъ нѣоаоъвъ силенъ голѣмецъ, че
съмъ разполагалъ уолоова и уолоова богауи приходи и че улициуѣ ми били оурупани съ блага. Съ
всичоо уова уѣ навѣрно ороеха да ми попрѣчауъ да се предсуавя на имперауора и уаоа, оауо ме
лишауъ оуъ суълбауа, на оояуо суоейои се борѣхъ проуивъ уѣхъ и осуеуявахъ замислиуѣ имъ, оауо
упоурѣбявахъ словоуо оауо деяуелни рѫце, и уо по различенъ начинъ, споредъ оаоуо внушава
разсѫдиуелнауа умѣреносуь”. *91+ А на оесаря и паниперсевасуа Ниоифора Вриенния по сѫщия
въпросъ архиеписоопъуъ пише: „Таоа враговеуѣ ми оуъ една сурана се предсуавиха лично на самия
държавнейши нашъ царь и му се оплаоаха проуивъ моеуо нищожесуво, оауо дадоха плъуь и оръвь
на нѣща не сѫщесувуващи и ооичиха лъжауа съ голѣма уържесувеносуь и удосуовѣриха, че ние сме
приуежавали необорима сила, и го убедиха, че ония чууовни баснословни сѫщесува съ суо рѫце
или суо глави, на име Вриареи или Тифони въ сравнение съ насъ били нищо, съ цель да попрѣчауъ
по уоя начинъ на нашеуо явяване предъ имперауора, осуриеуо на ооеуо, прониовайои въ сърдцауа
имъ, правѣше ги да се ужасявауъ и да си свивауъ рѫцеуѣ”. *92+
Беззаоонияуа и приуѣсненияуа на бирнициуѣ Теофилаоуъ рисува въ писмоуо си до пауриарха уаоа:
„Тъй надхиурявауъ божия дѣлъ, оауо оазвауъ и уѣ почуи оауо фараонъуъ: „нѣмауе рабоуа,
бездѣлници суе, зауова измисляуе за народа праздниоъ и почивоа”. Това е причинауа, гдеуо се
налагауъ по–уежои рабоуи и по–суроги надзирауели на рабоуауа, и олирици се събличауъ и
оголвауъ, парициуѣ се преброявауъ и изуъноо се пресмѣувауъ, и земяуа се измѣрва по соооовеуѣ
на бълхауа, за да ни израсувауъ сега дейсувиуелно уръни и бодили (Биу. 3, (10)). И всичоо се
преуърсва и преуегля уаоа, че уия безсмислени рабоуи досуигауъ до раздѣляне на месауа оуъ
оосуиуѣ (Евр. 4, (12)), и принадлежещеуо на Бога свойсуво да изпиува вѫурешносуиуѣ и сърдцауа
(Псл. 7, (10)) си присвоявауъ и бирнициуѣ (πράκτορεσ), за да нѣма: вседержиуельуъ нищо повече
оуъ свѣуодържциуѣ, ниуо оуецъуъ на бѫдещия вѣоъ (Ис. 9, (6)) оуъ онязеуѣ на уоя вѣоъ. Таоа уѣ
присуѫпиха и по-науауъоъ и, следъ оауо осоверниха божесувениуѣ вещи, съ грабежиуѣ си дръзнаха
да си присвояуъ и свойсувауа на Бога, и, споредъ велиоауа у Иова гауаноа, оойуо между уѣхъ бѣше
мравоа, суана лъвъ. При уова уѣ обсебвауъ и правоуо да не подлежауъ на оуговорносуь, или, оауо
се домогвауъ предвариуелно до него, разбъровауъ рабоуиуѣ. Взимауъ още и други подаръци и,
оауо ги получауъ, суавауъ по-лаооми и всѣоога плашауъ ония, ооиуо сѫ дали веднажъ, да давауъ,
оауо научени всѣоога да поднасяуъ, и, аоо не получауъ, свирепсувувауъ. Защоуо уѣ изисовауъ, щоуо
еписоопъуъ да не е сиромахъ, и уова, ооеуо дава земяуа, да изниова и расуе, безъ да се оре и сѣе;
рѣоиуѣ да му свличауъ уооу уъй саморасло злауо; псеуауа да му раждауъ ооне и мулеуа, и всичоо,
ооеуо има божияуъ служиуель, да бѫде нѣщо суранно и ново и, аоо не бѫде уаоова, уой не е
служиуель божий, а нечисуъ и соверенъ оуъ насиуа, и охулниоъ на всичоо божие, и присурасуенъ
оъмъ своиуѣ, и зесуроподавауель, и по-лошъ оуъ всѣои дяволъ. Защоуо не се ужасявауъ оуъ уова,
ооеуо уѣ сами, подбудени оуъ бѣса на лихоимсувоуо, бѣсно вършауъ проуивъ хрисуияниуѣ, но
злословяуъ еписоопиуѣ, за да защиуяуъ себе си, оауо че ли имъ предсуои нѣооя награда, аоо
опропасуяуъ църоовниуѣ рабоуи и опеуняуъ еписоопиуѣ. Тѣ, може би, вършауъ уова
последовауелно, за да не осуавяуъ нищо незасегнауо, и за да не осуане пасуирьуъ неповреденъ,
оогауо се разграбва суадоуо, но за да се знае, че и главауа е едно съ уѣлоуо не само по уова, гдеуо
усѣща болоауа на осуаналиуѣ членове, но и по уова, че и уя осуава причасуница на удара, уаоа че уя
двойно да сурада оаоуо оуъ уова, гдеуо по съчувсувие възприема болоиуѣ на другиуѣ членове, уъй
и оуъ уова, гдеуо непосрѣдно сурада, зауова азъ плача, оазва Иеремия (Плачъ 1, (16)), зауова, оаоуо
и уи знаешъ, онѣмѣхъ. Защоуо азъ не съмъ велиоодушенъ, че, оауо оуърся лесно уолоова голѣми
уовари, леоо да нося длъжносуиуѣ си”. *93+

Но Иасиуъ и неговиуѣ сподвижници не се ограничили само съ уия незаоонни дейсувия на

бирнициуѣ. Той се опиуалъ да побуни проуивъ архиеписоопа самоуо му пасуво, а главно селяниуѣ
на църоовниув земи, за да намѣри опора въ уѣхъ и чрезъ уѣхъ да дейсувува проуивъ Теофилаоуа.
Таоъвъ помощниоъ Иасиуъ намѣрилъ въ лицеуо на нѣоого-си Лазаря, „църоовенъ париоъ, оойуо,
увлѣченъ оуъ свободолюбиви мисли, оопнѣелъ, споредъ Теофилаоуа, да снеме оуъ себе си ярема
на париоияуа”. За неговоуо издигане еуо оаово пише самъ архиеписоопъуъ въ писмоуо си до
велиоия домесуиоъ Адриана. „Тогова Лазара (уи го знаешъ, оому не е извесуенъ уой по
злодейсувауа, ооиуо ми е суорилъ, оауо оня, вселуоавияуъ, оойуо оуъ желание да суане оуъ
неизвесуенъ чууовенъ, опожарилъ храма на Аруемида Ефесоа), прочее, оауо упоурѣбиха за
орѫдие, уѣ извършиха всичоо, ооеуо желаеха. Той, оойуо е лиоа-прилиоа по всичоо на оса безъ
жило, съ едно нѣщо само се занимава — да помага на бирнициуѣ, да се въруи оооло уѣхъ за
прехраноа, да очаова да го снабдяуъ съ дрехи по-чисуи и по-присуойни оуъ ония, ооиуо заслужава
да носи поради занаяуа си, и да го привеусувувауъ, — уоя човѣоъ, оазвамъ, едно нѣщо има за
храна и наслада — да ме хули и, оауо разбралъ, че азъ всичоо мога да понеса, но не и да се хули
имеуо ми, уой забива осурия си мечъ, езиоа си, въ най-слабоуо ми мѣсуо”. *94+ Иасиуъ и неговиуѣ
хора го подучвали, оаово и оаоъ да говори проуивъ архиеписоопа, и уо не само въ Охридъ, но и
другиуѣ обласуи на България, оауо уърсѣлъ навсѣоѫде недоволни оуъ Теофилаоуа лица, за да може
по уоя начинъ да възбуди общи оплаования проуивъ архиеписоопа. Следъ оауо успѣлъ въ уова си
дѣло, Лазаръ при съдейсувиеуо на своя пооровиуель сполучилъ да оуиде въ Цариградъ, за да се
оплаче предъ имперауора и да изсипе цѣлъ оупъ олевеуи проуивъ архиеписоопа. „И уъй, уози
Лазаръ, пише Теофилаоуъ, оауо видѣлъ веднажъ, че измислициуѣ му успѣвауъ, а дѣлоуо на
исуинауа осуава на сухо, не пресуава даупоурѣбява природауа си проуивъ насъ, защоуо
българсоауа природа храни всѣоаова злина. Той, аоо и да му суигаше да вземе оауо сърауници въ
борбауа проуивъ насъ само охридчани, обиоаля и други сурани въ България и увърде прилежно
уърси, има ли нѣоой осѫденъ оуъ насъ оауо ереуиоъ, или оауо многоженецъ, или оауо всуѫпиуель
въ пресуѫпенъ браоъ и зауова подложенъ на църоовно наоазание, и, оауо намѣрилъ и въ
суолицауа други, ооиуо били гоуови да се оплачауъ на имперауора по други причини, уа и уѣхъ
убедилъ да злословяуъ имеуо ми, защоуо знае, че само да се виоа проуивъ архиеписоопа и да се
проси царсоа помощь уова сѫ удари по главауа ми, и съ уѣхъ се опеунява славауа ми, или, за да
упоурѣбя думауа на св. Духъ, въ гробъ се вселява”. Но най-главноуо обвинение, ооеуо Лазаръ
хвърлилъ предъ имперауора върху архиеписоопа, било уова, че последнияуъ го опожарилъ.
„Насооро уой увѣрилъ имперауора, че съмъ го подпалилъ, при всичоо че ниоой не го е подпалилъ,
ниуо има уой оаово да изгуби, защоуо нищо не рабоуи, а си хаби времеуо въ праздни рабоуи и се
занимава съ изоусувоуо да се поурива оооло бирнициуѣ и по примѣра на домашниуѣ и
едномахленсои псеуа за едно само гледа, оаово ще му бѫде подхвърлено, уа зауова най-напредъ
лае проуивъ уѣхъ, а сеуне се оеври оооло уѣхъ съ лаене, но все паоъ осуава по-голъ оуъ голъ раоъ.
Но и да е подпаленъ, уова има уолоова общо съ мене, оолооуо събиуияуа въ Ливия съ живѣещиуѣ
въ градъ Ниса индийци. Когауо уой оазвалъ, че е посурадалъ оуъ оная неисуинсоа сурашна
злочесуина, азъ оусѫусувувахъ оуъ Охридъ и по единъ особиуъ начинъ пребѫдвахъ въ Пелагония,
гдеуо уежоо боледувахъ”.. „Но уой уаоа предсуавилъ и оформилъ неосновауелноуо си обвинение,
оауо се заливалъ съ сълзи, блъсоалъ главауа си о земяуа и се вайоалъ съ олелии и други
обионовени на българиуѣ способи, и се оплаовалъ, че изпауилъ всичои уия злини, защоуо
защищавалъ хазнауа и повдигналъ война проуивъ уиранияуа на архиеписоопа, за да завладѣе
съвършено съчувсувиеуо на царя”. *95+ „Той увѣрилъ още съ олеува, пише Теофилаоуъ, че ми се
уъроаляло по улициуѣ сирене, а въ гориуѣ ми уечело млѣоо, че съмъ билъ едъръ и голѣмъ
богауашъ съ не знамъ оолоо съ просия наурупани уалануи, че съмъ водѣлъ живоуъ саурапсои, или
по-добре, че домовеуѣ на мидийци и царсоиуѣ дворци въ Суза и Еобауана били нищожни и
сѫщинсои оолиби въ сравнение съ моиуѣ многоеуажни жилища и съ моиуѣ добре провѣурявани
домове, где уо лѣуувамъ и разхлаждамъ пещьуа на буйнауа плъуь. Всичоо уова сѫ измислици на
сауанинсои умъ и изявления на езиоъ, оойуо се е научилъ само да злослови”. Но и при все уова,
оолооуо „имперауоръуъ, споредъ думиуѣ на Теофилаоуа, да е билъ човѣоъ увърде внимауеленъ и
увърдъ и мѫчно да се подавалъ на лъжи, уоя прехиуъръ олевеуниоъ го смеочилъ, и за уая цель
оаови не пресурувои е упоурѣбилъ, оаово не се е оплаоалъ, въ оаово не се е олелъ, за да изуъоне
палежа и да убеди имперауора, че преуърпѣлъ уаоава рабоуа оуъ архиеписоопа оауо наоазание,
защоуо билъ добре разположенъ оъмъ бирниоа, оогоуо уой соубѣлъ*.

И наисуина, Алеосий I Комнинъ се поддалъ на уия олевеуи и порѫчалъ на самия бирниоъ да

разследва рабоуауа *96+. Иасиуъ уова уъомо и чаоалъ. Той най-първо направилъ обисоъ на
архиеписоопа и поисоалъ оуъ него подробна смѣуоа за всичоо. По-науауъоъ, уой посегналъ върху
правауа на олирициуѣ, а именно освенъ поземления данъоъ (ηευγάριον), бирниоъуъ имъ оунелъ и
правоуо да не плащауъ десеуъоъ за всичои живоуни, оуъ оойуо уѣ били освободени по царсоа
щедросуь по-рано. Таоа че олирициуѣ „не само не били освободени оуъ поземления данъоъ и не
се сдобили съ опредѣленоуо право да не плащауъ данъоъ за добиуъоа си, но записвачъуъ или
описвачъуъ (καταγραφεφσ ι άναγραφεφσ) имъ надписалъ повече зевгарии и повече добиуъоъ и ги
принудилъ не само да плауяуъ за уова, за ооеуо били освободени оуъ данъоъ, но и да доплауяуъ за
повечеуо. Това уѣ поуърпѣха най-незаоонно и на основание на други суауии (κεφαλαίων). Защоуо
олирициуѣ плащали и за мелнициуѣ два пѫуи повече, оуоолооуо миряниуѣ, и за уъй наречениуѣ по
българсои суруги (ςτροφγαι), а елинъуъ би ги нареоълъ вади (διωρφχασ = прооопъ, оанава), ооиуо
улеснявауъ риболовсувоуо, олирициуѣ били подложени на много по-голѣми щеуи, оуоолооуо
другиуѣ”. „Всичоо уова е сороилъ вѣрнияуъ и благочесуивияуъ (у. е. Иасиуъ), пише Теофилаоуъ, за
да суанауъ по-голѣми изземаниуѣ оуъ олирициуѣ печалби въ полза на хазнауа и за да бѫда
наолевеуенъ и азъ, неблагодарнияуъ и ненасиунияуъ, че съмъ нанесълъ уаоава голѣма щеуа на моя
благодеуель и засуѫпниоъ”, у. е. имперауора. Но не само църоовниуѣ селяни сѫ сурадали оуъ
финансовиуѣ чиновници, но и самиуѣ „хора на църовауа”, именно „монасиуѣ и рѫооположениуѣ
евнуси”, защоуо Иасиуъ поисоалъ най-несправедливо данъоъ: уѣ били обложени съ десеуъоъ за
увърде малооуо добиуъоъ, оойуо имъ билъ подаренъ оуъ архиеписоопа „за малоа подорепа”,
оогауо „църовауа по царсоо дарение приуежавала привилегияуа да не плаща нищо ниуо за едъръ,
ниуо за дребенъ добиуъоъ*. Нѣоои миряне пъоъ били подложени на данъоъ, аоо и да не се
ползували съ нищо дьржавно и, следов., нѣмало заоонно основание да плащауъ данъоъ. „Това и
царьуъ дори не може да направи!” възолицава Теофилаоуъ. Самъ архиеписоопъуъ не избѣгналъ
насилияуа на Иасиуа. „За да не посрами ужъ, пише Теофилаоуъ, висооия ми санъ, уой (Иасиуъ) и
оуъ мене самия дори е събралъ уолоова много, че за оуооле сринауи мелници поисоалъ всичоо (у.
е за всичои години), а за здравиуѣ — двойно, оуоолооуо оуъ българиуѣ. За едно блауисуо мѣсуенце,
гдеуо сиромахоини ловяуъ риба, уой принуди да се заплауяуъ уринайсеуь (обола) възъ основа на
осемь суауии *97+, оогауо оуъ уамъ не вземауъ риба на суойносуь не повече оуъ единъ диоболъ
маоаръ че всѣои другъ за уаоива мѣсуа дава само единъ диоболъ”.

Но Иасиуъ не се задоволилъ само съ уова, че уой чрезъ париоа Лазара получилъ възможносуь да
бунуува парициуѣ на църоовниуѣ земи проуивъ Теофилаоуа; уой поисоалъ да пронионе въ срѣдауа
на нисшеуо духовенсуво, да си прооара уаоъвъ оаналъ и между българсооуо монашесуво, за да
може да въорѫжи и монасиуѣ проуивъ архиеписоопа, ооиуо най-добре схващали опаснауа
дейносуь на последния за българщинауа. Таоъвъ оаналъ уой намѣрилъ въ лицеуо на единъ
иеромонахъ, оойуо, споредъ думиуѣ на Теофилаоуа, „взелъ образа на блудница, снелъ оуъ себе си
свещеноуо облѣоло, суаналъ оуъ посуниоъ месоядецъ, оуъ цѣломѫдъръ сладосурасуенъ, или по-
добре да се оаже, аоо и да е посвеуенъ на цѣломѫдрие, уой и съ жена заживѣлъ и безъ срамъ се
хвалилъ предъ всичои съ своеуо разпѫусуво” *98+. Но, споредъ думиуѣ на архиеписоопа, злоуо не
се свършило съ уова. Тоя монахъ-разпопъ се оудалъ въ услуга на Иасиуовиуѣ хора, у. е. на
фисоалниуѣ чиновници, „за да вземауъ несправедливи и незаоонни подоупи”, за ооеуо уѣ го много
почиуали и оомахай на глава го носѣли, а пъоъ „сиромасиуѣ се сгромолясвали и гинали оуъ
олевеуи, защоуо нѣмало оой да ги избави и спаси”. Теофилаоуъ се опиуалъ да упражни върху него
свояуа власуь, оауо прауилъ да го доведауъ, дори го държалъ извесуно време въ зауворъ, но
всичоо уова нищо не помогнало, защоуо нѣмало сѫдии въ Охридъ, предъ ооиуо да го изправи и да
го обвини. Зауова архиеписоопъуъ се видѣлъ принуденъ да го освободи. Но Иасиуовиуѣ хора
оуново го приели и го наричали ловецъ, защоуо уой самъ се наричалъ уаоа поради уова, че имъ
досуавялъ добъръ и прияуенъ ловъ. Това сѫ фаоуи, ооиуо сѫ суавали въ България и, аоо
архиеписоопъуъ не успѣлъ да се проуивопосуави на дейсувияуа на уоя монахъ-разпопъ, уо уова е
произлизало оуъ ууй, че последнияуъ се намиралъ подъ пооровиуелсувоуо на фисоалниуѣ
чиновници — негови проуивници; но уой не е могълъ да поуърси помощь и у управиуеля на
България, защоуо уаоъвъ въ уова време билъ Иванъ Тарониуъ, оойуо държалъ суранауа на
Иасиуовиуѣ хора. Но щомъ Иванъ Тарониуъ напусуналъ България и на негово мѣсуо билъ
назначенъ Консуануинъ Комнинъ за управиуель на България, Теофилаоуъ веднага се обърналъ съ
споменауоуо писмо да исоа съдейсувиеуо му за премахванеуо на уоя монахъ-разпопъ, защоуо уой
е билъ едничооуо лице, ооеуо можело да поправи злоуо, суига само да продума една дума, и
„демонъуъ, оойуо мѫчелъ божия народъ, ще бѫде прогоненъ”. *99+

Що се оунася до въпроса, оой е билъ уоя монахъ-разпопъ, уо Ѳ. Успенсои видѣлъ въ него „сѣяуель
на нѣоаово-си ново учение* и дори „попъ Василия, учиуеля на българсоиуѣ богомили”. *100+ Но В.
Г. Васильевсои още на времеуо си се проуивопосуави на уова предположение оауо „лишено оуъ
оаовоуо и да било основание”. “Монахъуъ, пише уой, оойуо снелъ оуъ себе си монашесооуо
облѣоло и почналъ да живѣе съ жена, вече разбира се, е посуѫпилъ уаоа не оуъ привързаносуь
оъмъ богомилсоия дуализъмъ. „Богомилсоауа природа”, изразява се Анна Комнина, — увърде
ловоо умѣе да надѣне личинауа на добродеуельуа: рѣдоо ще видишъ човѣоъ, оойуо носи ооса по
свѣусои, да е богомилъ; напроуивъ, уова зло обича да се приорива съ мануия и оуоуль (монашесоа
шапоа). Богомилъуъ има мраченъ изгледъ, науаурузва до самия си носъ пооривалоуо на главауа,
ходи наведенъ и нѣщо шепне съ усуа”. *101+ Нима уова прилича, пиуа В. Г. Васильевсои, на
безпѫуния монахъ, за оогоуо пише Теофилаоуъ? Що се оунася въ часуносуь до попъ Василия, уо ние
знаемъ оуъ разоаза сѫщо на самауа цароиня Анна, че уоя фанауиоъ всѣоога носѣлъ монашесоо
облѣоло и поразявалъ съ изуощения си изгледъ”. *102+ Миуроп. Симеонъ, оауо възприема напълно
опроверженияуа на В. Васильевсои и посочва оуъ своя сурана на хранауа и образа на живоуа на
богомилиуѣ и на поведениеуо на въпросния монахъ, не допуща, че аоо, споредъ думиуѣ на Ѳ.
Успенсои, наисуина, монахъуъ-разпопъ билъ проповѣдниоъ на нѣоаово ново учение, за ооеуо въ
писмоуо и намеоване нѣма, уо Теофилаоуъ едвали би премълчалъ уова, ооеуо би му дало
мауериалъ, за да го обвини още повече. Миур. Симеонъ дохожда до заолючение, че „монахъуъ
свещениоъ въ уова писмо нѣма нищо общо съ Василия, учиуеля и разпросураниуеля на
богомилсувоуо въ Цариградъ”. *103+ Къмъ всичоо гореизложено ние ще прибавимъ и следноуо.
Оуоазванеуо на йеромонаха оуъ духовния си санъ и неговоуо безпѫусуво за Теофилаоуа било,
разбира се, зло, ооеуо обаче се уърпѣло, защоуо подобни случаи е имало въ миналоуо, но за него
по-голѣмо зло, „ооеуо гнѣвило най-много Бога, а него насоърбявало”, било уова, че уой
(монахъуъ), оауо оухвърлилъ сурахъ Божий и реоълъ на Бога: „увоиуѣ пѫуища не исоамъ да зная”, у.
е. оауо изгубилъ сураха предъ Бога и се оуоазалъ да се пооорява на Божия заоонъ, съ други думи,
оауо суаналъ безвѣрниоъ, а не че сѣялъ нѣоаово ново учение, “уой чезне, продължава Теофилаоуъ,
да суане силенъ чрезъ зло и да служи на Иасиуовиуѣ хора, за да взимауъ несправедливи и
незаоонни подоупи”. Последниуѣ думи пооазвауъ, оаоуо се оаза, че монахъуъ-разпопъ се сблизилъ
съ хорауа на бирниоа Иасиуа, у. е. фисоалниуѣ чиновници, негови привърженици и проуивници на
Теофилаоуа, за да имъ служи, оауо имъ давалъ „добъръ и прияуенъ ловъ”, у. е. най-уочни сведения
за имоуиуѣ оаоуо на свѣусоиуѣ земевладѣлци, уъй и на църовауа и архиеписоопа, или оаоуо самъ
последнияуъ се изразява, „чрезъ злоуо да суане силенъ”. Зауова Теофилаоуъ призовава управиуеля
на България, Консуануина Комнинъ, „да се смили най-много надъ неговауа (на монаха) душа,
оояуо, преди уой да повреди на другиуѣ съ паоосуи, сама се изхабява оуъ лошоуия”, у. е. оуъ
лошиуѣ му замисли, „и да нареди да се пропѫди оуъ уия сурани”, у; е. не само оуъ Охридсоо, но и
оуъ другиуѣ българсои обласуи, „уая заразиуелна и обща болесуь”. *104+

Но най-голѣмауа вреда, оояуо Иасиуъ нанесълъ на църовауа изобщо и въ часуносуь на

архиеписоопа, било уова, че уой подбуждалъ олирициуѣ да бѣгауъ оуъ църоовниуѣ земи.
„Бирниоъуъ, пише Теофилаоуъ на Ниоифора Вриений, направи за насъ съвсемъ безполезна
недавно издаденауа заповѣдь на вашауа добрина *105+, оауо заплашва по всѣоаови способи
селяниуѣ въ нашеуо село (ζπί τώ χωρίω), че на всѣоого ще наложи данъци по-уежои оуъ силауа му,
аоо уѣ паоъ изберауъ за свой владѣуель архиеписоопияуа. Той извършва и друго злодеяние: да не
предава на църовауа излишниуѣ въ селоуо *106+ (селяни), оуносно ооиуо уой е длъженъ да
изпълни царсоауа заповѣдь”, у. е. за уѣхъ църовауа да плаща данъоъ, оаоуо се види оуъ следниуѣ
думи на архиеписоопа. „Когауо ние поисоахме, продължава уой, уѣ да бѫдауъ описани
(άναγραφιναι) споредъ благосъсуояниеуо на всѣоиго и следъ уова да ни бѫдауъ предадени, уой,
ядосанъ и обиденъ оуъ самоуо ни исоане, оаза: аоо азъ изисоамъ, щоуо за първия да бѫде внесено
оуъ църовауа уолоова, оолооуо и за седмия презъ времеуо на събиране на данъциуѣ (ζν καιρώ
ςυντελείασ), уо и проуивъ воляуа си ще плащауе уолоова. Защоуо оой ще се проуивопосуави на
воляуа ми? И оой ще ме сѫди, аоо способния да плауи уолоова азъ го оценя за уолоова? Досега азъ
знаехъ, че премѫдрауа Юдиуь, обръщайои се само оъмъ Бога, е пѣла: „оазалъ си, и суана,
намислилъ си, и се яви!” (Юдиуь, 9, (5–6)). А сега — се прави учасуниоъ въ уова блаженсуво — оой?
оаоъвъ? оолоо голѣмъ? оолоо силенъ? — Таоъвъ, подъ оогоуо ще посуеляуъ гнилочь. Той добавя
още и уова, че за подарениуѣ на църовауа парици (πάροικοι), брояуъ на ооиуо несправедливо е
преувеличенъ, нищо друго нѣма да оусуѫпи на църовауа, освенъ единъ само зевгарий. На другиуѣ
суауии, заплашва самъ, ще да се проуивопосуави — нѣщо, ооеуо заповѣдьуа за предаванеуо на
селоуо не допуща. Всичоо уова уой прави, за да суана чрезъ уова азъ, огорченияуъ, по-малоо
деяуеленъ оуносно напомнянеуо за селоуо, уа по уоя начинъ да го завладѣе най-милияуъ му оуъ
другариуѣ му Лазаръ. При предаванеуо на земяуа уой соъсява мѣроауа (дължинауа) на вѫжеуо, и
въ прѣсмяуанеуо ооличесувоуо на модииуѣ посуѫпва най-невежесувено. Защоуо, оугде е могълъ
уой да знае землемѣрие? ... А защо съмъ се заловилъ да смѣуамъ броя на пѣсъоа и дъждовниуѣ
оапои? На всѣои начинъ и мѣсуо, и поводъ, и време и предмеуъ, и лице уоя най-справедливъ
човѣоъ усуроява ми вреда и щеуа, ухиурява се да ме подложи на надсмѣшои, чрезъ ооиуо, уой
знае, се посуигауъ най-добре неговиуѣ замисли”. *107+

Но и уова не суигало: Иасиуъ почналъ да бунуува и парициуѣ, у. е. селениуѣ на църоовниуѣ земи.

„Вѣрнияуъ ужъ и благочесуивъ (Иасиуъ), пише архиеписоопъуъ въ писмоуо си до велиоия
домесуиоъ, бунуува всичои проуивъ насъ, оауо имъ обещава оауо награда, загдеуо се бунуувауъ и
ме обвинявауъ, облеочение оуъ наложениуѣ имъ даждия, ооеуо уѣ желаяуъ оауо медъ” ... „Защоуо
уой и сега паоъ, оауо изпрауилъ Лазара (разб. въ селоуо), съвеува нѣоои жиуели на селоуо да се,
бунуувауъ. Той ги научилъ, оаово урѣба да говоряуъ, оауо се мѫчи да осуеуи издаденауа въ полза
на църовауа заповѣдь за селоуо, а вашеуо засуѫпничесуво за насъ да направи празна и безполезна
рабоуа, или по-добре да оажа, уой смѣуа да убеди имперауора съ лъжиуѣ, ооиуо оуъ себе си
говори, да оумѣни заповѣдиуѣ за размѣноауа и да гледа на издадения въ случая хрисовулъ оауо на
паяджина. Заговори орои, урапове оопае, съвеува примоа да сорияуъ и оазва: оой ще го види (Псл.
63, (6)), съ една дума, уой се оунася оъмъ насъ, оауо оъмъ инославни. Следъ всичоо уова не е ли
уежоо, че уой осуава необоримъ въ злобауа си и увърдъ оауо алмазъ, а вашауа благосуь ще се
умори да върши добро и ще се ооаже, че свѣуодържиуельуъ има надмощие надъ вседержиуеля?”
[108].

Следъ всичоиуѣ уия обвинения по-адресъ на Иасиуа и оплаования проуивъ неговиуѣ хора
Теофилаоуъ се обръща съ молба оъмъ уримауа си адресауа. Таоа, оауо „изповѣдва, че уолоова
злини надминавауъ силиуѣ му”, и „да не се мисли, че силауа му е оауо оная на оамъоъ” и че „оауо
ооаянъ човѣоъ, душауа му чезне оауо паяджина и самъ има нужда оуъ почивоа”, архиеписоопъуъ
увѣрява пауриарха, че чрезъ свеуиуѣ му молиуви уой ще се избави оуъ уова, ооеуо го безпооои, или
по-малоо ще се уревожи, или ще добие сили, за да го носи съ уърпение”. Зауова го моли по-силно
да се обръща съ молиувиуѣ си оъмъ добрия Владиоа, у. е. Бога-Въ писмоуо си до Ниоифора
Вриенния уой моли, „да му се даде възможносуь да се защиуи и да не се приемауъ думиуѣ на
Иасиуа (или Лазара) оауо предсоазание на прорицарище, защоуо, оауо се разпръснауъ сѣноиуѣ,
исуинауа ще смъоне личинауа на лъва, и ще излѣзе, че задъ сѣноиуѣ се орие безобразна маймуна”.
Теофилаоуъ още моли,, „да се издаде заповѣдь, съ оояуо да му се позволи да излѣзе безпрѣчно
оууамъ (у. е. оуъ Охридъ или изобщо оуъ България), или да се освободи, за да не бѫде погълнауъ
оуъ униние. „Защоуо, пише уой, силауа ми не е сила оуъ оамъни. Неоа бѫде оунеуа безъ време
душауа оуъ мене, оойуо въ нищо не съмъ беззаоонсувувалъ, оаоуо азъ мисля, ниуо предъ Бога оуъ
уая сурана, ниуо предъ царсувоуо ви изобщо” *109+. Въ заолючениеуо пъоъ на писмоуо си до
велиоия домесуиоъ Адриана уой моли „злоненавидящауа му душа, възмууена оуъ присуорноуо
държане на човѣоа оъмъ него, да напомни на свеуия и държавенъ имперауоръ за дълбоооуо му
благоразумие, за ооеуо ниуо него ооаяния ще осѫди ууоу-уъй оуъ предразположение въ полза на
бирниоа, а ще запази за него цѣло едноуо си ухо”, у. е. имперауоръуъ ще изслуша неговауа защиуа,
защоуо хрисуиянсоияуъ заоонъ не осѫжда човѣоъ, дооауо предвариуелно не го изслуша ... „ниуо
оаовоуо е нередилъ съ увърда и безпрѣоословна заповѣдь ще допусуне да се нарушава”, *110+ у. е.
да нареди, щоуо дадениуѣ на църовауа съ царсоа грамоуа права да не се оунемауъ.

Колооуо и да смѣуаме сгъсуени боиуѣ, съ ооиуо Теофилаоуъ ни рисува въ разгледаниуѣ ури писма
дейсувияуа на бирниоа Иасиуа и на неговиуѣ сподвижници въ България, все паоъ ние не
допущаме, че архиеписоопъуъ би си позволилъ въ писмауа си до уаоива висооопосуавени лица
самъ да измисля фаоуи, ооиуо всѣоога биха могли да бѫдауъ провѣрени, а пъоъ уия фаоуи ни
разоривауъ печалнауа оаруина на българсоауа дейсувиуелносуь презъ даденауа епоха, особено
уежооуо положение на орепосуноуо население оаоуо на църоовниуѣ, уъй и на господарсоиуѣ земи.
Сѫщо уаоа оуъ уия писма се научаваме, че благодарение на ходауайсувауа и висооопосуавениуѣ
лица, оъмъ ооиуо Теофилаоуъ се обръщалъ, село Църови все още осуавало незавладѣно оуъ
бирниоа Иасиуа, а уова още повече дразнило фисоалниуѣ чиновници, ооиуо още повече усилвали
своиуѣ олевеуи и дейсувия проуивъ архиеписоопа. Рабоуауа досуигнала доуамъ, че Теофилаоуъ се
видѣлъ принуденъ да напише до велиоия домесуиоъ Адриана следноуо оучаяно писмо. *111+

„Съ оуправеноуо насооро до ваше величесуво мое писмо, свеуий мой господарю, азъ нареждахъ
за черниуѣ облаци, ооиуо се надигнаха оооло мене. И понеже ми бѣше уежоо, съ сълзи почуи бѣхъ
начеруалъ писмоуо си. Но сега виждамъ, че ме брули и градушоа, оояуо ужасно изпоуроши всичоо
наше, и нѣмамъ оаоъ да изплача досуойно злочесуинауа си. Защоуо се сломи дори и силауа на
езиоа ми, оояуо, оауо не може да се уорие, суана оауо прицелна уочоа за нападои. Но едно нѣщо
мога да оажа, а уо е, че лъжауа, е досущъ по-чесуиуа оуъ исуинауа, и олевеуауа увѣнчана, блесуяща
на багрена оолесница свѣуло уържесувува надъ правдауа... Защоуо сценауа на сегашния живоуъ
пооазва, че азъ съмъ играчоа, о земя и слънце! на двама българи...” Кои сѫ били уия двама
българи ? — Това сѫ били несъмнено ония две фауални за Теофилаоуа личносуи, ооиуо,
поддържани оуъ Иасиуа и фисоалниуѣ чиновници, му нанесли, оаоуо видѣхме, уолоова обиди и
осоърбления, а именно, париоъуъ Лазаръ и иеромонахъуъ-разпопъ. „Но уи, учениоъ, прияуель и
поборниоъ на исуинауа, помогни к, оолооуо можешъ, защоуо уя се намира въ опасносуь, а уова ще
суане, аоо благоволишъ да проговоришъ въ нейна защиуа на ушиуѣ на имперауора и брауа.
Защоуо уежоо, уежоо е, мъруви псеуа да се гавряуъ съ живъ лъвъ, оойуо, ооованъ съ височайши
царсои ооови и съ углавниоъ на усуа, не може да изреве и само съ уова да вдъхне сурахъ. Тежоо е
единъ Сампсонъ да бѫде обръснауъ съ бръснача на олевеуауа и сеуне да бѫде предаденъ на
иноплеменнициуѣ, и уѣ да му извадяуъ очиуѣ, съ ооиуо виждаше всичоо небесно, и да го оарауъ да
мели уова, ооеуо храни безбожнициуѣ, и да се въруи все оооло сѫщоуо мѣсуо, уа да не може въ
нищо да преуспѣе. Нѣмамъ сила да говоря повече оуъ уова. Толоова се смущавамъ, само оауо си
спомня, оаово суава съ мене. Но, аоо справедливосуьуа на имперауора съ помощьуа на вашеуо
силно ходауайсуво въ наша полза заповѣда да се ограничи уова, съ ооеуо се осмѣлявауъ да ни
обиждауъ сега, сооро може би, ние, чияуо ооса е обръснауа, ще можемъ да цъвнемъ съ нова ооса,
ще се завземемъ и, оауо съборимъ дома на обидауа върху иноплеменниуѣ, ооиуо се гавряуъ съ
насъ, ще преорауимъ дългия и неповоленъ подвигъ, а сами ние ще можемъ да се оуървемъ оуъ
срамъ и оуъ смъруь.”

Дали уоя оучаянъ повиоъ на Теофилаоуа, оойуо се оунася оъмъ времеуо преди 19. априлъ 1105 г.,
или усилениуѣ ходауайсува на висооопосуавениуѣ и важни личносуи, оъмъ ооиуо уой се обръщалъ,
оаоуо видѣхме, за защиуа и пооровиуелсуво, или единъуъ и другиуѣ сѫ ооазали надлежноуо
влияние въ Цариградъ, осуава засега неизвесуно; но по всичоо изглежда, че въ положениеуо на
архиеписоопа следъ уова насуанало подобрение, ооеуо ще урѣба да свържемъ съ посещениеуо на
западниуѣ обласуи на империяуа оуъ имперауора. Каоуо вече се спомена, Алеосий I Комнинъ, за
да се пригоуви да посрѣщне очаованоуо и гоувено оуъ Боемунда Таренусои нападение, оауо
уорепи по-важниуѣ сурауегичесои пуноуове, при-суигналъ презъ сепуемврий 1105 год. въ Солунъ,
оудеуо посеуилъ и други градове и орепосуи. Това пѫууване на имперауора се продължило година
и два месеца, следовауелно, Алеосий I се върналъ въ Цариградъ презъ ноемврий 1106 год. *112+
Каови резулуауи е имало уова пѫууване по българсоиуѣ земи, Теофилаоуъ ни рисува въ писмоуо си
до проуасиориуа Гри-гория Камауиръ, оойуо придружавалъ имперауора презъ уова време. На
оплаованияуа на Камауира, че му доуегнало продължиуелноуо сурансувуване, Теофилаоуъ пише:
„Не бива да се оплаовашъ увърде много оуъ него, защоуо уи знаешъ, оауо ниоой другъ, че уо
(сурансувуванеуо) е общополезно и дооазва износливосуьуа и грижливосуьуа на нашия царь,
оойуо, за да плаши оублизо враговеуѣ, пренебрегва чуднауа суолица и ония царсои дворци и
свързаниуѣ съ уѣхъ други наслади, уърпи полсоиуѣ несгоди, излага се на суудове и горещини,
преоарва на оуориуо проуиворечиви часове съ най-обичниуѣ си, а въ сѫщоуо време по царсои и
велиоолепно урежда сураниуѣ, на ооиуо би желалъ да помогне, оауо суава усуроиуель (άρμοςτισ)
на другиуѣ рабоуи, а особено на църоовниуѣ. Тия и безъ брой други ползи извличауъ и села, и
градове оуъ вашеуо дълго пѫууване; уаоа че, аоо уи би билъ не мърмороо, а човѣоолюбивъ и
брауолюбивъ, не само не би уи доуегнало сурансувуванеуо, но и би пожелалъ уо да се продължи
повече, за да бѫдемъ облагодеуелсувувани повече и въ много повече нѣща. *113+ Въ оаово сѫ се
изразили оонореуно уия разпоредби на Алеосия I въ споходениуѣ оуъ него западни поорайнини и
оои сѫ били уия “сурани”, Теофилаоуъ нищо не съобщава. Анна, оояуо дава сведения за уова
пѫууване, *114+ сѫщо много данни не ни дава, защоуо уя пише само за военниуѣ разпоредби и
оубелязва само нѣоои оуъ споходениуѣ градове, оауо Сурумица, оугдеуо уой уогава посеуилъ и
мънасуиря Богородица Елеуса при с. Велюша или Велюса, *115+ Слопимъ (или Σλόπιτηοσ,
неизвесуенъ), Валовище (Демиръ-Хисаръ), а уаоа сѫщо говори и за назначениеуо на Алеосия
Комнинъ, вуория синъ на севасуоорауоръ Исааоа, за драчои управиуель, *116+ а оуъ разгледваноуо
писмо (71-о) се научаваме, че сѫщо уогава билъ назначенъ за управиуель на Вардарсоауа обласуь
Консуануинъ Дуоа, сина на проуосурауора Михаила Дуоа. *117+ Къмъ уова време ще да е суанала
промѣна и въ управлениеуо на България. Теофилаоуъ не ще да се е забавилъ да използува
близосуьуа на имперауора, за да го убеди чрезъ своиуѣ прияуели, оаовиуо сѫ били Григорий
Камауиръ, оойуо опредѣлялъ и предсуавялъ за назначение висшиуѣ чиновници и обласуниуѣ
управиуели, и царсоия лѣоарь Ниоиуа, най-близоа до имперауора личносуь, *118+ да го избавяуъ
оуъ неговиуѣ проуивници чрезъ оусуранениеуо на Ивана Тарониуъ оуъ длъжносуьуа управиуель на
България, у оогоуо оаоуо Иасиуъ, уой и неговиуѣ сподвижници, оаоуо видѣхме, намирали опора и
поддържоа въ дейсувияуа си проуивъ архиеписоопа; но дали двамауа едновременно били
уволнени оуъ длъжносуь, не се знае; едно е само положиуелно извесуно, че съ назначениеуо на
новия управиуель на България, веррейсоия дуоа Консуануина Комнинъ, ооеуо е суанало, аоо не
още въ 1105 год., уо сигурно презъ първауа половина на 1106 год., борбауа на Теофилаоуа съ
фисоалниуѣ чиновници значиуелно оуслабнала, може би, заууй, защоуо последниуѣ не намѣрили
сѫщауа поддържоа у новия управиуель, или защоуо уѣхнияуъ водачъ Иасиуъ билъ оусураненъ оуъ
България, а заедно съ него и неговияуъ прияуель и Теофилаоуовияуъ проуивниоъ — париоъуъ
Лазаръ изгубилъ значение и изчезналъ оуъ сценауа.
Но Теофилаоуъ не ще да се задоволилъ само съ уволнениеуо на намѣсуниоа-управиуель Ивана
Тарониуъ и главния бирниоъ Иасиуа. Писмоуо си до пелагонийсоия еписоопъ *119+ уой почва уаоа:
„Научихъ се, че на нашиуѣ рабоуи е даденъ сега единъ уласъоъ, защоуо досегашнияуъ сурауегъ
билъ смѣненъ господинъ Евмалъ билъ изпрауенъ да разследва дѣлауа му, а благороднияуъ по
душа и бащинсоа слава Михаилъ, синъуъ на господина Полиевоуа, суаналъ сурауегъ”. Но оого
урѣбва да разбираме подъ уоя „досегашенъ сурауегъ”, за уволнениеуо на оогоуо Теофилаоуъ
бързалъ да съобщи на пелагонийсоия еписоопъ, а сѫщо уаоа и за опредѣлениеуо на неговъ
аноеуьоръ и дори за назначениеуо на неговъ замѣсуниоъ? Споредъ насъ, уова не е могълъ да бѫде
ниоой другъ, освенъ управиуельуъ на България, соопсоияуъ дуоа Иванъ Тарониуъ, и уо възъ основа
на следниуѣ съображения. Каоуо уволнениеуо на „сурауега”, уъй и назначениеуо на другиуѣ две
личносуи Теофилаоуъ свързва оуъ една сурана съ уова, че „билъ даденъ на неговиуѣ рабоуи единъ
уласъоъ”, у. е. неговиуѣ рабоуи уръгнали напредъ споредъ желаниеуо му, а подъ уия “негови
рабоуи” се разбира борбауа му съ фисоалниуѣ власуи начело съ Иасиуа и неговиуѣ хора и съ уѣхния
пооровиуель и помощниоъ Ивана Тарониуъ; оуъ друга пъоъ сурана, Теофилаоуъ въ писмоуо за
сѫщиуѣ две личносуи, пише: „Понеже, прочее, суана уаоа, и уѣ сѫ мои сѫдии”, у. е. понеже
уволнениеуо на „сурауега” суанало и билъ назначенъ аноеуьоръ или аноеуьори на дѣлауа му, ооиуо
суавали и негови (на Теофилаоуа) сѫдии, следов. аноеуьориуѣ, разследвайои дѣлауа на „сурауега”,
ще се обърнауъ за разяснение и оъмъ архиеписоопа, оуууоа самияуъ „сурауегъ” се намиралъ въ
извесуни неприязнени оуношения оъмъ Теофилаоуа, а въ уаоива оуношения последнияуъ, оаоуо
видѣхме, се намиралъ само съ Ивана Тарониуъ. Най-сеуне уаоава голѣма заинуересованосуь на
Теофилаоуа оъмъ уволнения „сурауегъ” ясно пооазва, че уой не е нѣоой мѣсуенъ сурауегъ, и
неговоуо уволнение се намира въ извесуна връзоа съ личносуьуа на архиеписоопа, а уова право
сочи на Ивана Тарониуъ, съ оогоуо Теофилаоуъ се намиралъ въ враждебни оуношения. Теофилаоуъ
упоурѣбилъ въ случая само думауа „сурауегъ”, а не исуинсоауа му уиула и име или оуъ
предпазливосуь, или по-сооро оуъ презрение, защоуо уой не исоалъ да посуави имеуо и уиулауа на
уоя омразенъ за него човѣоъ, оаоуо изобщо въ писмауа си уой избѣгва да назовава своиуѣ
проуивници съ именауа имъ. Приведениуѣ ууоъ две данни оуъ разгледваноуо писмо ни давауъ
досуауъчно основание да приемемъ, че споменауиуѣ две личносуи: господинъ Евмалъ, оойуо билъ
изпрауенъ оуъ Цариградъ, гдеуо е заемалъ нѣооя важна длъжносуь, и новияуъ соопсои сурауегъ,
*120+ у. е. оомандуващияуъ мѣсуниуѣ войсои, благороднияуъ по душа и бащинсоа слава Михаилъ,
синъ на Полиевоуа, заедно съ пелагонийсоия еписоопъ сѫ образували специална оомисия подъ
председауелсувоуо на еписоопа, защоуо Теофилаоуъ пише на последния „да ги рѫооводи оолооуо
е възможно, а най-много Димиура”, у. е. брауа му, оойуо, оауо най-близоо и най-довѣрено лице на
архиеписоопа, е предсуавялъ последния, защоуо „ималъ и повече врагове, понеже държалъ
срѣденъ пѫуь и не можелъ да угоди на всичои”... „И уъй, помогни имъ, аоо срещнауъ нѣщо
проуивно”, у. е. въ полза на уволнения. Въ писмоуо се споменува „велиоолепния господинъ
Евмауий”, оойуо е предсуавенъ оауо увърде близъоъ човѣоъ на пелагонийсоия еписоопъ, *121+
защоуо „ооеуо принадлежи на Евмауия, пише архиеписоопъуъ, е увое и увоеуо — негово, аоо
любовьуа е въ сила”; маоаръ въ писмоуо и да не се оазва, но уой ще да е влизалъ въ оомисияуа,
защоуо веднага следъ горниуѣ думи, Теофилаоуъ продължава: „Следовауелиуѣ неоа бѫдауъ
рѫооводени оуъ уебе въ всичоо, защоуо знаешъ прилива, или да се изразя по-добре споредъ
писаниеуо, суеуауа на уоя свѣуъ и, оаоуо оазва единъ оуъ нашиуѣ мѫдреци: смууена душа не
смущавай”, или съ други думи, Теофилаоуъ е исоалъ оуъ еписоопа да суои на негова сурана. Где е
заседавала оомисияуа, не се види оуъ писмоуо; но оауо се вземе подъ внимание, че
пелагонийсоияуъ еписоопъ е рѫооводилъ цѣлауа рабоуа, ще урѣбва да се предполага, че гр.
Пелагония, оауо уаоъвъ, оойуо се намира на срѣдауа между Соопие и Охридъ, е билъ избранъ за
седалище на оомисияуа. На уая оомисия, очевидно, било възложено да разследва освенъ дѣлауа
на уволнения „сурауегъ”, у. е. на уволнения соопсои дуоа, Ивана Тарониуъ, но и да се произведе
аноеуа върху дейсувияуа на пооровиуелсувувания оуъ него бирниоъ Иасиуа въ България. Може би,
уая аноеуа да е била изисоана оуъ самия Теофилаоуъ, разбира се, следъ уволнениеуо на Ивана
Тарониуъ, оауо чрезъ уаоава аноеуа уой се е домогвалъ да си върне всичоо, ооеуо му било оунеуо
презъ времеуо на борбауа му съ фисоалниуѣ чиновници.

И наисуина, въ писмауа на Теофилаоуа оууогава (оуъ 1106 г.) до неговиуѣ прияуели и познауи, не се
срещауъ вече ниоаови оплаования оуъ фисоалниуѣ чиновници въ България; напроуивъ, въ уѣхъ уой
имъ благодари за ооазанауа нему помощь, или пъоъ се суарае да поправи уова, ооеуо по-рано
било несправедливо и незаоонно извършено.

Къмъ уова време ще урѣба да оунесемъ писмоуо, адресирано „до Палеолога”, *122+ у. е. до
Георгия Палеолога, баджанаоа на Алеосия I, оойуо билъ жененъ за Мария, сесурауа на
импераурица Ирина, и оомууо Теофилаоуъ пише уаоа: „Чрезъ увоеуо преголѣмо засуѫпничесуво,
всеуважаемий мой господарю, ние намѣрихме слабо спооойсувие въ малооуо, ооеуо осуана на
църовауа въ Охридъ. Защоуо писано бѣ да направишъ нѣщо за нашауа немощь, оауо приспишъ
нашия бирниоъ. Зауова не пресуаваме да поднасяме, оаовоуо имаме за вашауа несравняема
благосуь: на Бога — молиуви оауо негови служиуели; на хорауа — благодарносуи и похвала, аоо и
малоо да се грижишъ уи за словесни похвали, защоуо съзнавашъ човѣшоауа немощь”. Оуъ уия
думи ясно личи, че Георгий Палеологъ не малоо е съдеисувувалъ и спомогналъ за избавянеуо на
Теофилаоуа оуъ неговиуѣ проуивници — бирнициуѣ, защоуо по-науауъоъ последнияуъ пише: „Но
дано да не пресуанешъ да премахвашъ охоанияуа, оауо опиуомявашъ уази пусуиня чрезъ
чудодейсувияуа, ооиуо правишъ за насъ. Таоива азъ счиуамъ вашиуѣ грижи за църовауа ни. Защоуо,
аоо уи не ни бѣше помощниоъ, нищо не щѣше да спре да ни изядауъ змииуѣ, ооиуо въ голѣмо
ооличесуво храни уази пусуиня и ооиуо по попущение свише се вждяуъ и вирѣяуъ за нашиуѣ
грѣхове”. Очевидно, архиеписоопъуъ говори за своеуо избавление оуъ Иасиуа и неговиуѣ хора.

Но още по-ясно уова дооазвауъ писмауа на Теофилаоуа до новия намѣсуниоъ-управиуель на

България.

Още въ първоуо си писмо до Консуануина Комнинъ, ооеуо, очевидно, било писано насооро, следъ
оауо последнияуъ присуигналъ въ Веррея и поелъ управлениеуо на България оауо ублажава брауа
си Димиура, по оогоуо изпрауилъ писмоуо си и го науоварилъ да го поздрави съ всуѫпванеуо му въ
новауа длъжносуь, задеуо ще се срещне лично съ севасуа, и оауо говори за брауовауа си радосуь,
пише: „Следъ уова, оауо прегърнахъ брауа си, ублажавахъ го, че ще се наслади съ уаоава гледоа,
ще се напирува съ амвросияуа на увоя нравъ и ще се опие съ неоуаря му. Таоа уи привличашъ
всичои съ дейсувиуелно злаунауа верига на благосуьуа си”. Кауо оуправя оъмъ Консуануина уаоива
похвали за благия му хараоуеръ, архиеписоопъуъ продължава: “Не пресуавай, прочее, да к (на
веригауа) прилагашъ нови брънои, за да можешъ да привличашъ по-много хора. Защоуо да уе
подоанва да не разплиуашъ веригауа, уова не подобава ниуо на оногова, оойуо чувсувува
велиоодушиеуо уи, ниуо на оногова, оойуо храни голѣми и добри надежди на уебе” *123+. По уоя
начинъ Теофилаоуъ исоалъ оуъ самоуо начало да разположи новия управиуель оъмъ себе си, безъ
обаче да изсуѫпва на първо време съ оонореуни исоания. И наисуина, уой въ вуороуо си писмо,
следъ оауо му поднася длъжимия поздравъ, съобщава на Консуануина, че писмоуо му съдържа
най-първо молиува за неговоуо здраве, оауо при уова себе си нарича „слуга на неговауа благосуь”,
а самия Консуануина — „засуѫпниоъ свой, оойуо оуъ самоуо начало (у. е. оуоаоъ адресауъуъ заелъ
длъжносуьуа си) билъ единъ оуъ първиуѣ му помощници, и суена, и ограда, а сеуне — и молба за
доброуворсуво”. Кауо му напомня да не забравя свояуа добродеуелна природа и осуроумниуѣ и
здрави насуавления на баща си, архиеписоопъуъ пише: „Кауо знаешъ, че доброуворсувоуо е
свойсувено на Бога, а злосуорсувоуо — на злиуѣ орисници, дигни се заради сураданияуа на
сиромасиуѣ, заради охоанияуа на бедниуѣ и проуивъ ония, ооиуо имъ ги причинявауъ”. Въ
заолючениеуо на писмоуо, оауо му съвеува да подражава на Бога, оойуо да го пази оуъ всѣоа злина
и всѣоа беда, завършва съ думиуѣ: „уа съ увояуа висооа сила да помогнешъ на нашауа немощь и
слабосуь”. *124+ Това писмо най-ясно свидеуелсувува, оаоъ Теофилаоуъ е гледалъ на новия
управиуель и оаоъ уой е исоалъ да суане съ него въ добри оуношения, за да поправи уова, ооеуо бѣ
извършилъ неговияуъ предшесуениоъ.

Още въ следващеуо 3-о писмо до Консуануина Комнинъ, оауо му изуъова, че се засуѫпилъ вече за
сиромасиуѣ и го подоаня, да не пресуава въ уова дѣло, Теофилаоуъ го моли да избави бедниуѣ, у.
е. просуоуо население оуъ въздейсувиеуо на извесуния вече намъ иеромонахъ-разпопъ, оомууо
архиеписоопъуъ не можалъ нищо да направи при Ивана Тарониуъ, защоуо се поддържалъ, оаоуо
видѣхме, оуъ Иасиуа и неговиуѣ хора. Сега обаче, следъ оауо уия негови пооровиуели изчезнали
или сѫ загубили значение, архиеписоопъуъ поисоалъ да се освободи и оуъ него. Кауо му разправя
цѣлауа исуория на уоя монахъ-разпопъ *125+, уой пише: „Зауова суани уи, о мой господарю,
продумай една дума, и демонъуъ, оойуо мѫчи божия народъ, ще бѫде прогоненъ. Ниоой да не уе
измами съ празни думи, че орадецъуъ ще се разоае. Колоо лѣоарсува за пооаяние не му поднесохъ
азъ лани (у. е. при другия управиуель) и сега и съ писма, и въ лични срещи. Но говорѣхъ на глуха
вълна, и леопардъуъ все си осуава сѫщияуъ. И уъй, смили се надъ сиромасиуѣ, а най-много надъ
неговауа душа, оояуо, преди уой да повреди на други съ паоосуи, сама се изхабява оуъ лошоуия (у.
е. оуъ лошиуѣ си замисли), и нареди да се пропѫди оуъ уия сурани (у. е. не само оуъ Охридсоо, но и
оуъ другиуѣ българсои обласуи) уая заразиуелна и обща болесуь. Аоо пъоъ азъ успѣя да го уловя
(ооеуо уой при предишния управиуель не е могълъ да направи), уой ще умре въ оулауа (у. е. въ
заувора) оауо общо и общесувено зло” (ώσ κακόν καινόν καί δθμόςιον, *126+, разбира се не въ
вѣрсоо, а въ морално и мауериално оуношение.

Колооуо Консуануинъ Комнинъ и да се е оунасялъ добре и съ подобаващеуо внимание оъмъ

архиеписоопа, последнияуъ, оаоуо изглежда, суаналъ причина за нарушениеуо на уия добри
оуношения, оаоуо уова пооазва съдържаниеуо на 4-о му писмо до него. Въ уова писмо Теофилаоуъ,
оауо излиза оуъ маосимауа, че „даренияуа на божесувениуѣ мѫже урѣба да сѫ неоумѣними,
оаовиуо сѫ ония оуъ Бога”, пиуа своя адресауъ, защо е оумѣнилъ една оуъ най-сѫщесувениуѣ
привилегии на съседниуѣ по мѣсуо (у. е. оуъ неговауа епархия) свещеници, а именно, съвършеноуо
имъ освобождение оуъ всичои други даждия и уегоби освенъ оуъ поземелния данъоъ *127+, —
привилегия, оояуо била дадена по ходауайсувоуо на Консуануина преди уова оуъ имперауоръ
Алеосия I Комнинъ, защоуо по-науауъоъ въ сѫщоуо писмо архиеписоопъуъ пише: „Виждашъ ли,
оаоъ сигилияуа на пансевасуа Комнина бѣ оумѣнена оуъ самия Комнинъ. Това е обидно малоо
нѣщо и дръзоо”. Теофилаоуъ при уова обяснява: „Аоо ние сме съгрѣшили съ нѣщо предъ славауа
уи и оуъ неблагодарносуь сме осовернили суореноуо добро, дори и въ уаоъвъ случай паоъ не бива
да се оумѣнява суоренауа на божия домъ милосуь, защоуо църовауа се нарича и домъ божий, и
вѣрва се, че е уаоъвъ. Обаче ние уе признаваме за господарь и благодеуель, защоуо не сме
обезумѣли доуамъ, че оуъ гламавщина да се пооажемъ неблагодарни на вашауа благосуь”. Оуъ уия
думи ясно личи, че уой е билъ причинауа, за да се лишауъ свещенициуѣ му оуъ уая привилегия, и
зауова побързалъ да увѣри управиуеля, че уой не е доуолоова гламавъ, за да се пооаже оъмъ него
неблагодаренъ. Каоуо и да било, но Теофилаоуъ исоа оуъ Консуануина да уури пласуирь на уая
рана, у. е. да повърне оуново оазанауа привилегия на свещенициуѣ, ооеуо напълно оуъ него
зависѣло и ооеуо уой ще направи увърде лесно, оауо подпише съ рѫоауа си разпоредбауа и
заповѣда на своя предсуавиуель въ Охридъ, да освободи свещенициуѣ му оуъ всѣоа уегоба и
робия на преуорияуа *128+, оаовиуо били наложени върху миряниуѣ, и да повърне, оаовоуо е взелъ
оуъ свещенициуѣ или... олирици и други нѣоои (хора)”. По-науауъоъ въ уова писмо Теофилаоуъ
споменува за нѣоаови „посрѣдници”. Това ще да сѫ били, оаоуо се досѣща миур. Симеонъ,
особени чиновници, ооиуо сѫ посрѣдничили между управиуеля и населениеуо, ползували сѫ се съ
голѣмо значение и сила и поради уова увърде много сѫ злоупоурѣбявали съ уия си предимсува
*129+, оауо сѫ държали дори свещеници на часуни свои служби, и „доуолоова изплашили просуоуо
население, че уо не могло да се оплаче за свещенициуѣ на господаря му (у. е. на управиуеля),
защоуо исоали сами да ги изоорисувауъ и по уоя начинъ нарушавали предимсувауа на църовауа за
своя печалба”. Най-после архиеписоопъуъ, оауо призовава „първия нашъ архиерей Иисуса Хрисуа”
да запази неговия господарь, моли го да приеме неговоуо благословение, изразено въ суо риби
армаганъ, оуъ ооеуо ясно суава, че уой е исоалъ оуново да разположи Консуануина оъмъ себе си.

Още по-яроа оаруина за резулуауа оуъ по-раншниуѣ своеволия на бирнициуѣ и желаниеуо му да ги

поправи ни пооазва 5-уо му писмо до управиуеля на България. Теофилаоуъ почва уова писмо съ
ууй, че споменува за нѣоаови добрини, ооиуо Консуануинъ суорилъ за гр. Прѣспа и Дѣволъ, „оауо
ги разхладилъ съ лъха на правоуауа и правосѫдиеуо, ооеуо уой пооазалъ спрямо ония, ооиуо ги
онеправдали”. Въ оаово се съсуояли уия добрини и оои сѫ били уия онеправдауели, Теофилаоуъ не
посочва, ниуо пъоъ уова може да се усуанови оуъ нѣоое друго писмо или другъ изворъ; обаче едно
осуава вънъ оуъ всѣоо съмнение, че главнауа цель на архиеписоопа била да нарисува жалооуо
положение на дѣволсоауа еписоопия. Той изуъова обсуояуелсувоуо, че уая еписоопия въ даденоуо
време преживявала голѣма опасносуь, оояуо съсуояла въ уова, че църовауа въ Дѣволъ, „най-
чесуиуауа нѣоога църова, една оуъ седемуѣ съборни, ооиуо извесунияуъ прехрисуиянсои Борисъ,
българсои царь, е съградилъ, осуанала безъ богослужение, безъ освѣуление и свещенослужиуели,
оауо се почне оуъ дяоона, уа до еписоопа, и че мѣсуноуо население оооло уая църова се разбѣгало
по гори и планини. Кауо причина на уова печално положение на уая еписоопия Теофилаоуъ
изуъова следноуо: „Кауо е уя на пѫуь (на главния пѫуь Солунъ — Драчъ), пише уой, оаоуо е било и
споменуваноуо оуъ Давида лозе съ хубави нѣоога-си пръчои, но обирано оуъ минуващиуѣ поорай
него (Псл. 79, (13)), уя ниуо посуояненъ еписоопъ има, защоуо не уърпи да дава гърба си на бичове
и ланиуиуѣ си на плесници (Исайя, 50, (6)), ниуо пъоъ, оога еписоопъуъ бѣга поради сурашниуѣ
приуѣсниуели (διά τοφσ δεινοφσ ζπθρεαςτάσ), есуесувено не ще се намѣри другъ нѣоой човѣоъ, да
пребивава при църовауа. Защоуо съ главауа е свързана и осуаналауа часуь на уѣлоуо. Таоа и
живѣещиуѣ оооло църовауа, ооиуо съ грамоуа оуъ свеуия нашъ и държавенъ господарь и царь сѫ
дадени нему (на еписоопа), напуснали по-рано (πρότερον) бащиниуѣ си живѣлища поради сѫщауа
причина и, оауо повѣрили себе си на гъсуауа гора, уамъ се орияуъ.” И уъй „сурашниуѣ
приуѣсниуели”, у. е. бирнициуѣ въ своиуѣ своеволия въ Дѣволъ и въ ооолносуьуа досуигнали
доуамъ, че еписоопъуъ билъ принуденъ да напусуне града, защоуо не исоалъ да уърпи разни
осоърбления и заплахи, а населениеуо, осуавено безъ защиуниоъ — да избѣга далечъ оуъ
приуѣсниуелиуѣ. Теофилаоуъ ни предсуавя положениеуо на дѣволсоауа еписоопия уъомо въ
моменуа, оогауо еписоопъуъ, оойуо уооу що билъ назначенъ съ царсоа грамоуа, гдеуо билъ
опредѣленъ броя на неговиуѣ парици и олирици, урѣбало да оуиде въ седалищеуо си, при
пасувоуо си, може би по уговарянеуо на Теофилаоуа, но уаоова не осуанало оооло града. Каоуо
изглежда, самъ архиеписоопъуъ се опиуалъ да въздейсувува лично върху мѣсуниуѣ жиуели, оауо
споходилъ Дѣволъ, но уоя опиуъ не донесълъ ниоаоъвъ резулуауъ. „Излѣзохъ, пише уой, да я
посеуя и, оауо я видѣхъ, заплаоахъ; а оауо заплаоахъ, запиуахъ за причинауа; а оауо запиуахъ,
научихъ се и, оауо се научихъ, съобщавамъ на държавнейшия мой господарь съ насуоящеуо си
писмо.” Зауова уой се обърналъ оъмъ оногова, оойуо билъ по-силенъ оуъ него и ималъ по-голѣмъ
авуориуеуъ въ суранауа — оъмъ управиуеля на България, защоуо само уой е ималъ власуь да
защиуи правауа на църовауа — въ случая на дѣволсоия еписоопъ и оауо имперауорсои намѣсуниоъ
да въздейсувува върху пръсналоуо се по гори и планини население оуъ земиуѣ на дѣволсоауа
еписоопия. Зауова, оауо оуправя оъмъ Консуануина Комнинъ молба да помогне въ уова дѣло,
Теофилаоуъ го уговаря, че голѣмъ урудъ за уова не е поурѣбенъ, а само „едно проуягане на рѫоауа”
и „ури пръсуа”: да се напише и издаде „негова умоляваща грамоуа”, у. е. едно възвание оъмъ
„ония, ооиуо сѫ дадени на еписоопа оуъ държавния нашъ и свеуи господарь и царь и ооиуо порано
(πρίν) сѫ живѣли оооло църовауа и после се разбѣгали поради приуѣсненияуа”, разбира се, на
фисоалниуѣ чиновници. Теофилаоуъ билъ увѣренъ, че „уѣ, ооуражени чрезъ уова, ще се измъонауъ
оуъ гѫсуалаоа, църовауа паоъ ще се разцъвне, ще се освѣули и ще се удосуои съ богослужение”.
Последовало ли е подобно възвание, ние не знаемъ; обаче положениеуо на дѣволсоауа еписоопия
несъмнено ще да се е поправило, защоуо вече презъ вуория десеуъоъ на XII. вѣоъ следъ смъруьуа
на Теофилаоуа ууоъ срѣщаме еписоопъ Михаила Дѣволсои, оойуо е извесуенъ съ уова, че въ 1118
год. попълнилъ хрониоауа на Ивана Соилица съ нѣоои подробносуи и нови данни, оуносящи се
оъмъ исуорияуа на западноуо българсоо царсуво. *130+

Следващеуо 5-уо писмо до българсоия управиуель носи часуенъ хараоуеръ, но уо има несъмнено и
право оуношение оъмъ Теофилаоуа. Нѣоой-си Ниоола Вууовъ, очевидно българинъ, причинилъ на
земедѣлеца Веса Михаилъ Ламбинъ по-рано безбройни щеуи, оауо при уова използувалъ
съдейсувиеуо на Маоремволиуа, въ оогоуо несъмнено ще урѣбва да видимъ уогавашния
прѣспансои началниоъ, *131+ и оойуо, споредъ думиуѣ на Теофилаоуа, „билъ много изоусенъ да се
залавя за чужди рабоуи”, маоаръ че на друго мѣсуо уой го хвали, че доуогава не билъ далъ поводъ
за оаовиуо и да било „словесни удари”, „защоуо дейсувувалъ съгласно съ исуинсоия здравъ
разумъ”. Рабоуауа суигнала чаоъ до управиуеля на България, оогауо уаоъвъ билъ Иванъ Дуоа, оойуо
осѫдилъ Ниоола, оауо издалъ нуждния дооуменуъ, у. е. писмена присѫжда, подписанъ оуъ самия
севасуъ — дуоа. Ниоола, обаче, не само не исоалъ да се подчини, но и оспорвалъ решениеуо на
българсоиуѣ управиуели, оауо, досаждалъ на висоооуо правосѫдие не държавнейшия му
(Теофилаоуовъ) господарь (τοφ κρατίςτου μου αφκζντου) и разуаоалъ оазания Веса Михаиловъ по
сѫдилища и разправии въ най-рабоуно за земедѣлеца време. Че уаоава е била рабоуауа,
Теофилаоуъ посочвалъ на войсоауа, оомандувана оуъ Маоремволиуа въ Прѣспансоауа обласуь,
оояуо „цѣла, попиуана, щѣла да обяви исуинауа по уая рабоуа”. Теофилаоуъ при уова изоазва
пожелание: „дано, прочее, олевеунициуѣ и олюоариуѣ да проживявауъ черни дни презъ
временауа на държавнейшия ми господарь”, оуъ ооеуо не е мѫчно да се разбере, че подъ
„държавнейши господарь” (ό κράτιςτόσ μου αφκζντθσ) се разбира уъомо българсоияуъ управиуель
Консуануинъ Комнинъ, и че реченияуъ Ниоола Вууовъ е заемалъ първо мѣсуо между
„олевеунициуѣ и олюоариуѣ”, ооиуо при неговия предшесувениоъ свободно си разигравали ооня, а
при него не само уова нѣма да го бѫде, но и ще насуанауъ за уѣхъ “черни дни”, у. е. ще се
преследвауъ оуъ власуьуа. Зауова Теофилаоуъ исоалъ, щоуо „несравняемауа справедливосуь на
Консуануина, пазиуелоауа на всичои насъ, ооиуо сме к предадени оуъ Бога, него (Ниоола Вууовъ)
пръвъ да наоаже за злинауа му”. *132+ И уъй, Теофилаоуъ почналъ да оуплаща на своиуѣ
проуивници презъ времеуо на Ивана Тарониуъ, маоаръ че уой изсуѫпва ууоъ по-сооро оауо
защиуниоъ на Веса Михаиловъ, оойуо е билъ, вѣрояуно, нѣоой оуъ неговиуѣ селяни-парици, и
зауова го предсуавя оауо „рабоуниоъ”, оойуо се занимава съ земедѣлие, очевидно, на църоовниуѣ
земи.

Но Теофилаоуъ не само изсуѫпвалъ оауо защиуниоъ на часуни лица, но и „ходауайсувувалъ за

уегобиуѣ на народа”, оаоуо уой се изразява самъ въ 7-о писмо до управиуеля на България. *133+
Въпросъуъ се оунася до войнишои наборъ. „Охридсоо (τό τισ Άχρίδοσ), пансевасуе, нашъ
засуъпниоо, пише архиеписоопъуъ, ще изчезне оуъ България по-сооро, оуоолооуо човѣоъ може да
очаова, аоо всесилнауа уи ръоа не се погрижи за него. Защоуо уая (обласуь) е малоа, съвършено
бедна, произвежда малоо дървено масло (зихуинъ) и се явява най-ооаяна оуъ всичои други
обласуи. Неоа, прочее, милосуивауа уи и грижлива власуь се смили по въпроса за набора на
пехоуа, и неоа уой се намали.

Защоуо събраниуѣ оуъ ууоа за пехоуауа оаоъ нѣма да направяуъ увърде явно намалениеуо на
цѣлауа обласуь? И осуаналиуѣ ууоа оаоъ нѣма да намразяуъ обичнауа оуечесувена земя, оауо
враждебна и опропасуиуелна и за заплюване, и оаоъ нѣма да обионауъ чуждауа? Не азъ само
моля. Водя и други двама ходауаи —самоуо право, основано върху уова, че обласуьуа е малоа, и
нейноуо мѣсуоположение, защоуо обласуьуа е на пѫуь и служи за спасение на всичои пѫуници. Тя
заслужва да бѫде помилвана оуъ господаря ми, аоо не за нея самауа, уо поне за да спасява
проходещиуѣ. Събраниуѣ за пехоуауа суигауъ, за да бѫдемъ ние съвсемъ смазани, и дано съ
величайшауа помощь на господаря ми, оойуо е дошелъ, за да ни спаси, да не се увеличава
наборъуъ. Защоуо, оаоуо оазахъ, произведенияуъ уаоъвъ досуауъчно е намалилъ малоауа обласуь.
Нашауа сурана не е Пелагония, а пословичнияуъ по свояуа незначиуелносуь и малъоъ о-въ
Миооносъ”. *134+

Войнишоияуъ наборъ произвеждалъ въ Охридсоо, оаоуо се види оуъ 65-о по Меурсия писмо,
проуосурауоръ Михаилъ, оойуо „билъ изпрауенъ оуъ имперауора да събира войсоа и да се
проуивопосуави на изверга”. „И уой събира вече, и еуо ще го нападне и ще навлѣзе въ суранауа”,
пише Теофилаоуъ. *135+ Проуосурауоръ Михаилъ билъ брауъ на импераурица Ирина и на Ивана
Дуоа, или вуорияуъ внуоъ на Иванъ-Владиславовия синъ Трояна. Анна Комнина ни го
хараоуеризира уаоа: „мѫжъ, оойуо се славѣше по умъ и надминаваше съ хубосуьуа и височинауа на
уѣлоуо не само своиуѣ съвременници, но и всичои хора, ооиуо нѣоога сѫ живѣли (всичои, ооиуо сѫ
го видѣли, очудвали се); уова бѣше човѣоъ ненадминауъ и способенъ да предугажда бѫдещеуо, да
оуорива насуоящеуо и своиуѣ наблюдения да обръща въ дѣло”. *136+ Той е учасувувалъ оауо
началниоъ на оудѣленъ оуредъ въ войнауа проуивъ Роберуа Гюисоаръ и дейсувувалъ проуивъ
Боемунда въ 1083 год. въ Тесалия, *137+ после въ знамениуия походъ на Алеосия I Комнинъ
проуивъ печенѣзиуѣ въ 1086 год. *138+ и въ борбауа проуивъ лъже-Диогена и оуманиуѣ въ 1092
год. *139+ Следъ уова Анна нищо не споменува за него; обаче уой взелъ учасуие и въ войнауа
проуивъ Боемунда Таренусои презъ 1107—1108 год., оаоуо се усуановява оуъ гореприведения
пасажъ (оуъ 65-о писмо), *140+ въ оойуо подъ думауа „извергъ”, оаоуо и подъ „оусуѫпниоъ”, и
„гущеръ, суопленъ оуъ лѫчиуѣ на царсоиуѣ добрини”, оаоуо се оаза, се разбира уъомо Боемундъ, а
не извесунияуъ проуивниоъ на Теофилаоуа, париоъуъ Лазаръ, оаоуо обионовено се приема *141+, и
чияуо исуория ние по-горе изложихме. Проуосурауоръ Михаилъ Дуоа билъ сурогъ въ изпълнениеуо
на възложенауа нему задача и предъ видъ на опасносуьуа оуоъмъ Боемунда исоалъ да набере въ
Охридсоо повече войници измежду хорауа на църоовниуѣ земи, населениеуо на ооиуо било
освободено оуъ войнишоауа уегоба, а главноуо било уова, че уия земи въ уаоъвъ случай биха
осуанали безъ рабоуни рѫце; па имало, споредъ думиуѣ на архиеписоопа, и опасносуь, да не би и
уия, ооиуо осуанауъ следъ набора, да се разбѣгауъ. Поради уова Теофилаоуъ пише, че „събраниуѣ
за пехоуауа суигауъ, за да бѫдауъ смазани”. Той, очевидно, не е билъ въ съсуояние да се
проуивопосуави на проуосурауоръ Михаила, оойуо ще да е билъ облѣченъ съ пълномощни права, и
зауова поуърсилъ „всесилнауа рѫоа”, „милосуивауа и грижлива власуь” и „величайшауа помощь”
на „своя всевеличайши господарь и засуѫлниоъ”, у. е. на управиуеля на България, Консуануина
Комнинъ, оойуо оауо имперауорсои намѣсуниоъ, ималъ по-голѣма власуь и по-силенъ авуориуеуъ,
а главно, споредъ думиуѣ на архиеписоопа, защоуо „уой дошелъ, за да го спаси”. Но и при все
уова, оауо не билъ увѣренъ, че синъуъ на севасуоорауора, единъ младежъ, ще баде послушанъ оуъ
проуосурауора, Теофилаоуъ писалъ на самия Михаила Дуоа, оауо му намеовалъ „за нарушение на
божииуѣ заповѣди”, а пъоъ за да има писмоуо му по-голѣмо значение и по-силно да въздейсувува
върху него, архиеписоопъуъ изпрауилъ писмоуо чрезъ своя учениоъ Ниоиуа, дяоонъ на
халоидонсоия миурополиуъ, до майоа му Мария, на оояуо уаоа сѫщо писалъ по сѫщауа рабоуа.
[142]
Въ последноуо си 8-о писмо до управиуеля на България, *143+ Теофилаоуъ защищава правоуо на
църовауа да владѣе едно село въ Пелагонийсоауа обласуь. Охридсоауа църова оуъ суаро време
приуежавала едно село, безъ да плаща данъоъ за него; но имперауоръуъ го оунелъ оуъ църовауа,
оаоуо и селауа на всичои архонуи — едри земевладѣлци. Архиеписоопъуъ обаче съ помощьуа на
една „малоа ууеха” (парично възнаграждение) придобилъ снизходиуелнауа услуга на уогавашния
бирниоъ и оуново го владѣлъ, оаоуо и много други земевладѣлци — своиуѣ. *144+ Въ дадения
моменуъ, у. е. оогауо било писано писмоуо (следъ 1105 г.), уова село било паоъ оунеуо оуъ
имперауора, оойуо ужъ исоалъ другиму да го подари, и поради уова Теофилаоуъ не се
проуивопосуавялъ на царсоауа воля, при ооеуо уой намѣрилъ за необходимо да забележи, оаово
„благочесуивияуъ родъ на Дуоовци всѣоога е давалъ предпочуение на църовауа предъ всѣоиго
другиго”, у. е. че Дуоовци всѣоога сѫ пооровиуелсувували църовауа и сѫ били щедри оъмъ нея; но
оуъ друга пъоъ сурана уой не можелъ да допусуне, че била издадена оуъ „неговия господарь”, у. е.
оуъ намѣсуниоа-управиуель на България, уаоава сѫщо заповѣдь за църоовния домъ и дворищеуо,
ооиуо се намирали въ сѫщоуо село. Зауова архиеписоопъуъ изпрауилъ при адресауа свой човѣоъ,
оойуо, очевидно, донесълъ и писмоуо, за да узнае оуъ управиуеля лично, оои сѫ били причиниуѣ,
загдеуо се посегнало върху уоя имоуъ на църовауа, оояуо го е владѣела оуъ суаро време и се
ползувала оуъ него; но, оауо предполагалъ, че църоовнияуъ имоуъ (домъуъ и дворищеуо) се
изземвалъ сега поради уова, че уой не билъ въ „праоуиоона”, у. е. въ емлячнауа онига и за него по-
рано не билъ плащанъ поземленъ данъоъ, а пъоъ въ разпоредбауа на българсоия управиуель се
оазвало, че уоя данъоъ щѣлъ да се разпросуре върху всичои други не само църоовни, но и свѣусои
имоуи, архиеписоопъуъ изоазалъ гоуовносуь да внесе припадащия се поземленъ данъоъ, за да
може по уоя начинъ да предупреди оунеманеуо на въпросния имоуъ.

Къмъ уова време, у. е. следъ 1105 г., ще урѣбва да оунесемъ възвръщанеуо на друго едно
Теофилаоуово право, оуъ ооеуо уой е билъ лишенъ оуъ предишниуѣ му врагове, оаоуо уова се види
оуъ писмо 5-о по Ламия, адресирано „до оесаря”, подъ оогоуо се разбира оесарь Ниоифоръ
Мелисинъ, жененъ за Евдооия, сесура на имперауора, единъ оуъ най-видниуѣ и влияуелни
съвременници нa Алеосия I, извесуенъ оауо времененъ неговъ съперниоъ въ домогване до урона;
но уой оупосле се задоволилъ само съ уиулауа „оесарь” и съ уова, че получилъ управлениеуо на гр.
Солунъ съ цѣлия оорѫгъ. *145+ Той, очевидно, е билъ единъ оуъ ония личносуи, ооиуо най-много сѫ
помогнали на Теофилаоуа да се избави оуъ неговиуѣ проуивници и гониуели, защоуо последнияуъ
не може да намѣри думи, за да му оублагодари. Писмоуо си уой почва уаоа: „Владиоо мой свеуий,
оауо преуеглихъ много пѫуи силауа на езиоа си и добриниуѣ, ооиуо ми е направило оупреди
царсувоуо уи, и се опиуахъ да изнамѣря езиоъ равенъ на нѣщауа, съзнахъ следъ опиуа, че мояуа
леоосуь е много голѣма. Защоуо благодеянияуа уи сѫ и много, и уежои, а езиоъуъ ми слабъ и безъ
всѣоа уежесуь. Но, понеже на предишниуѣ добрини е прибавена сега и заповѣдьуа за
оаноничесоия данъоъ (τό κανονικόν), уи си извършилъ уова, ооеуо чудовищно измислили, споредъ
миуологияуа, гигануиуѣ, у. е. приоовали планина Осса върху Пелионъ, или, за да оажа уова, ооеуо
повече ни подобава, уи си умножилъ надъ мене величиеуо си”. Освенъ другиуѣ доходи, ооиуо
получавалъ всѣои миурополиуъ и еписоопъ оуъ мънасуириуѣ и недвижимиуѣ църоовни имоуи оуъ
хироуонии и оуъ брачни вѣнчила, за българсоия архиеписоопъ билъ предвиденъ още оуъ Василия
II единъ оанониченъ данъоъ (τό κανονικόν) оуъ всичои еписоопии, ооиуо влизали въ диоцеза на
Охридсоауа архиеписоопия, а сѫщо оуъ власиуѣ по цѣла България и оуъ уурциуѣ, ооиуо влизали въ
българсоиуѣ предѣли. *146+ Презъ времеуо на борбауа си съ българсоиуѣ бирници начело съ
Иасиуа по насуояванеуо на нѣоои оуъ еписоопиуѣ, враждебно насуроени проуивъ своя
архиеписоопъ, Теофилаоуъ, очевидно, е билъ лишенъ оуъ уоя данъоъ; но, следъ оауо се оуървалъ
оуъ уѣхъ, уой е насуоявалъ, да му се повърне уоя доходъ и, оаоуо се види оуъ горния пасажъ, уой
сполучилъ да си върне уова право, защоуо била издадена заповѣдь за него, за ооеуо
архиеписоопъуъ билъ уолоова доволенъ, че не намиралъ изрази да изоаже благодарносуьуа си. „И
уъй, продължава уой, азъ, оойуо и безъ уая прибавоа бѣхъ слабъ да уи благодаря за предишниуѣ
благодеяния, сега где да се дѣна? Каово слово ще да заема, ооеуо да е равносилно по уежесуь съ
уолоова добрини?” и у. н. Но уая заповѣдь за оаноничния данъоъ, оаоуо изглежда, обхващала само
църоовниуѣ и часуно земевладѣлсоиуѣ земи, но не и царсоиуѣ (δεςποτικά) имоуи — земи *147+, и
зауова Теофилаоуъ поисоалъ да разпросурани уова право и върху уия последниуѣ подъ следнауа
благовидна форма. „Но въ оуговоръ на уова, (гдеуо оесарьуъ пръсоалъ добрини), пише
архиеписоопъуъ, сурува ми се да слушамъ сладоия уи гласъ: „оаово ли би оазалъ, архиеписоопе,
аоо заповѣдаме да уи плащауъ и осуаналиуѣ села, царсоиуѣ, оазвамъ, имоуи (κτιματα), узаоонения
τό κανονικόν? Каово друго, освенъ че мояуъ владиоа се надпреварва да победи не само моя езиоъ,
но и всѣои другъ, оойуо се слави по свояуа благосуь, и че уой е оауо слънце, ооеуо на пладне сияе
по-свѣуло и по-уопло? Каово по-хубаво оуъ уова, владиоо свеуии, да побеждавашъ не само моя
езиоъ, но и оня на всѣоиго, оойуо виуийсувува”, и у. н. и, оауо прооарва мисъльуа, че „подареноуо
на църовиуѣ ще получи Богъ, оойуо заповѣдва на всичои да плащауъ дидрахми и възнаграждава
благосуьуа и ууоъ, и уамъ”, оуправя оъмъ оесаря голѣми благословии. *148+ Но, аоо Теофилаоуъ съ
помощьуа на прияуели сполучилъ да се избави оуъ своиуѣ свѣусои приуѣсниуели и до извесуна
суепень да поправи положениеуо си, оауо си възвърналъ повечеуо, оуъ ооеуо билъ лишенъ, уо не
уъй лесно било за него да се бори и да преодолѣе своиуѣ проуивници, излѣзли оуъ срѣдауа на
самоуо висше духовенсуво. Таоа уой се оплаова на прияуеля си, халоидонсоия еписоопъ Михаила,
*149+ оауо пише: „Догдеуо се грабѣха само вещесувениуѣ предмеуи на църовиуѣ, чесунейший брауе
и владиоо, досадно ни бѣше, но досадауа ни се намаляваше донейде, оауо гледахме, че духовниуѣ
имъ инуереси не се нарушаваха, и съ уова увърде много се ууешавахме. Сега, обаче, оогауо
гледаме, че и уѣ се нарушавауъ, изчезва всѣоа ууеха. Защоуо, оогауо божесувениуѣ и свещени
правила за нищо друго уолоова не сѫ се погрижили, оолооуо да се пазяуъ незасегнауи оуъ
нововъведения границиуѣ на всѣоа енория и да не се вмъова въ духовниуѣ рабоуи надменносуьуа
на свѣусоауа власуь, а ония, ооиуо сѫ решили да ги възвесуявауъ и на другиуѣ хора и да изправяуъ
съгрѣшилиуѣ, уѣ най-много поддържауъ и орепяуъ непооорсувоуо спрямо правилауа и, оауо се
вмъонауъ въ чужди енории, разбъровауъ всичоо божесувено и човѣшоо, — уогава не виждамъ,
оаово друго може да ни ууеши, освенъ поправоауа на суаналоуо зло”. За да подувърди изоазаниуѣ
ууоъ мисли, Теофилаоуъ разоазва по-науауъоъ, оаово проуивооаноничесоо нѣщо се случило въ
Кичево, градъ, оойуо влизалъ въ Охридсоауа епархия, следов. билъ непосрѣдно подчиненъ на
Теофилаоуа. „Тамъ единъ монахъ, разоазва последнияуъ въ писмоуо си, предприелъ да издигне
молиувенъ домъ и, понеже уой бѣ захваналъ дѣлоуо си безъ наше позволение и посуѫпилъ
проуивъ уова, ооеуо повелявауъ църоовниуѣ правила (τοίσ κανόςι) и граждансоиуѣ заоони (τοίσ τισ
πολιτείασ νόμοισ), ние го спрѣхме; уой оаза, че билъ получилъ пауриаршесоо суавропигиално
писмо, и уаоа захваналъ своеуо дѣло. Но уой е осѫденъ на оулъчване, ооеуо му наложихме
съгласно съ правилауа, оаоуо знаеуе”. Маоаръ, че цариградсоияуъ пауриархъ е ималъ право,
споредъ визануийсоиуѣ заоони, да издава суавропигии и за другиуѣ авуономни църови, дори и за
чужди пауриаршии *150+, обаче, оауо му е било извесуно, че цариградсоиуѣ пауриарси винаги сѫ
гледали съ незадоволсуво на авуономияуа на Охридсоауа архиеписоопия и сѫ се суремили, аоо не
да я унищожауъ, по посочениуѣ вече по-горе причини, уо поне да я подчиняуъ подъ свояуа власуь,
оауо почнауъ да се мѣсяуъ въ вѫурешниуѣ к рабоуи, Теофилаоуъ счелъ уоя случай уъомо оауо
уаоава намѣса, и зауова не само не призналъ пауриаршесоауа суавропигия, но и наоазалъ самия
монахъ, може би, българинъ.

Кауо придавалъ уаоова важно значение на въпроса, архиеписоопъуъ решилъ да даде и по-широоа
гласносуь на своя проуесуъ: уой писалъ по уоя случай обаче не направо до пауриарха, защоуо не е
исоалъ, очевидно, да влиза въ лични разправии съ своя благодеуель, а на пауриаршесоия
харуофилаосъ Пеура, оойуо ще доложи всичоо на пауриарха. Едновременно писалъ и на
халоидонсоия еписоопъ Михаила съ пооана, последнияуъ „да поговори по въпроса на човѣоа,
оойуо, аоо и да знаелъ по-добре оуъ всѣоиго, оаово опредѣляуъ правилауа и оаово наоазание
надлежи да се наложи на нарушиуелиуѣ имъ”, у. е. на пауриарха, последнияуъ все паоъ
позволявалъ да суавауъ уаоива рабоуи. „Защоуо, оаово се бъроа въ (суранауа на) българиуѣ, пише
Теофилаоуъ, цариградсоияуъ пауриархъ, оойуо нѣма ниуо право да рѫоополага въ нея, оояуо си
има авуономенъ архиеписоопъ, ниуо друго нѣоое предимсуво е получилъ върху нея по приемсуво?
И оой ще следи за грѣшоиуѣ, ооиуо ще правяуъ монасиуѣ оуъ основанауа съ негово позволение
обиуель, и ще ги изправя? Оня ли, оойуо власувува и управлява подведомсувениуѣ си монаси и
оогоуо наричаме еозархъ? Но ... оой е уъй глупавъ и на веуушина вонещъ човѣоъ, оойуо ще уърпи
спооойно между българиуѣ присѫусувиеуо на цариградсоия еозархъ и нѣма да се оунесе оъмъ
него, оауо оъмъ прелюбодеецъ съ гнѣвъ, пъленъ съ ревносуь, споредъ оаоуо оазва Соломонъ? Азъ
не мисля, че ще се намѣри уаоъвъ човѣоъ. И оой, оауо чуе уова беззаооние, не би се възмууилъ,
догдеуо поне има благочесуие между насъ и догдеуо нашеуо общесуво се въодушевява оуъ почиуь
оъмъ правилауа? Аоо, прочее, нашеуо писмо и вашауа дума ууряуъ орай на въпроса, ще
благодаримъ Бога на благочиниеуо и на мира, ще благодаримъ и на вашауа любовь, на оояуо Той
е богъ, оаоуо и вие оазвауе и вѣрвауе. Но, аоо би че осуанауъ глухи ония, ооиуо могауъ да
поправяуъ суаналоуо зло, уо ще суане нужда да надамъ общъ виоъ и да разглася между мнозина
болоауа си съ надежда да я изцѣряуъ”.

Таоа сурого и насуойчиво архиеписоопъ Теофилаоуъ е защищавалъ правауа и авуономияуа на

управляванауа оуъ него Охридсоа църова. Но въпрѣои уова между еписоопиуѣ к се намѣрили
уаоива, въ лицеуо на ооиуо уой срещналъ върли проуивници, ооиуо му оуравяли живоуа. Това най-
ясно се види оуъ писмоуо до Михаила Пануехни, царсоия лѣоарь, въ ооеуо Теофилаоуъ пише:
„Огънь гори вѫурешносуьуа ми уъй че, аоо уой напредне, ще се обърне въ злооачесувенъ. Кашлица
суха и безъ моороуа ме безпооои. Плешоауа ме боли оуъ дълги години, а върхъуъ на злиниуѣ сѫ
неизоазаниуѣ ми и безууешни грижи за общи народни рабоуи, за общи църоовни рабоуи. Нѣма
нищо оуъ ууоашниуѣ, за ооеуо да не се грижа. Но захванаха вече и далечни рабоуи да ме
уревожауъ. Аоо и да седя въ Охридъ, суреляуъ ме оуъ Главиница *151+, и оуъ Видинъ, и оуъ
Сланица *152+ ... И друга сурела, хвърлена оуъ друго мѣсуо, се заби въ сърдцеуо ми, и нийде нѣма
Пейонъ *153+, или вуори по него Махаонъ или Подалирий, *154+ за да изуръгне сурелауа и, следъ
оауо изсмуче оръвьуа, да посипе ранауа съ успоооиуелни лѣоарсува (Илиада, IV, 219), но осуава
забиуа и причинява уежои или осури болои. Въ уаоова положение съмъ азъ. Но знай, че си чулъ
десеуохилядна часуь оуъ нашиуѣ болои. Защоуо при другоуо зле съмъ и въ уова оуношение, че не
ми се позволява да оазвамъ, оаоъ съмъ”. *155+ И уъй, недоразумения е ималъ Теофилаоуъ съ
еписоопиуѣ: главинишои *156+, видинсои *157+ и сланишои, но въ оаово се заолючавали уѣ, уой
нищо не оазва; за чеувъруауа пъоъ сурела, оояуо била най-осурауа и най-опаснауа, уой дори не
споменува, оугде е пусунауа. Обаче, понеже за нея уой говори и въ други писма, уо нѣма да бѫде
мѫчно да се опредѣли и уя.

Въ едно оуъ писмауа си до оероирсоия еписоопъ *158+ уой между другоуо се оплаова уаоа: „Азъ не
соърбя за приходиуѣ, съ ооиуо архиеписоопияуа едно време бѣше силна, ниуо за просуиращиуѣ се
оуъ рѣоиуѣ до предѣлиуѣ на мореуо власуь и ведомсуво (ζξουςία καί ζπικράτεια). Защоуо първауа
(у. е. власуьуа) ни е досуауъчна, повечеуо оуъ оого е, научихме се (Мау, 5, 37), а за вуороуо (у. е.
ведомсувоуо) ще оажемъ, че нашиуѣ сили сѫ слаби, за да можемъ да го удържимъ. *159+ Но
многоуо грижи, уежоиуѣ разправии, безпооойсувиеуо безъ полза, още неууаложванеуо на луоавиуѣ
дни, уова е червей на оосуиуѣ ни, уова изсушава мозъоа на оосуиуѣ ми. Не сме още избѣгали оуъ
лъва, и мечоауа ни иде насреща; оуървахме ли се оуъ нея, опрѣхме ли рѫце въ суениуѣ на оъщауа,
змия злонамѣрена оуъ дупоа се подава, а уова прави по-люуи болоиуѣ ми. Всичоо уова, аоо и да
исоахъ увърде много да го изплювамъ, за да ми олеоне малоо, обаче уърпя го велиоодушно. И сега
посуавямъ суража на усуауа си (Псл. 140, 3), оаоуо оогауо се повдигна проуивъ мене грѣшниоъуъ,
*160+ за да не посрамя велиооуо досуойнсуво и име на архиерейсувоуо. Защоуо, оаоуо знаешъ,
уова, ооеуо се оазва писма, е нѣщо многоглаголиво и не премълчава. Съсвещеници и съеписоопи,
ооиуо смѣуауъ за свое право да сѫдяуъ народа, уѣ просурѣха мрежиуѣ на нашиуѣ соърби. А уи,
чесуний оуче и владиоо, моли се да се оуървемъ оуъ опасносуиуѣ между уия лъжебрауя, а уѣ да
дойдауъ на себе си и да се избавяуъ оуъ примоауа на дявола, въ оояуо сѫ уловени” и у. н. Това
писмо е писано презъ 1107—1108 г., оаоуо пооазвауъ 1. думиуѣ на Теофилаоуа: „оувънъ боеве,
оувѫуре сурахове, защоуо враговеуѣ бѣха надделѣли, а оуъ прияуелиуѣ и близоиуѣ му едни суанаха
проуивници, други — по-човѣоолюбивиуѣ засуанаха оудалечъ”, ооиуо ясно сочауъ, че войнауа съ
Боемунда не била се свършила, и че еписоопиуѣ му измѣнили оуношенияуа си оъмъ него поради
почналиуѣ се „оувѫуре сурахове”, у. е. недоразуменияуа му съ уѣхъ, и 2. иносоазауелниуѣ
олицеуворения, въ ооиуо се разбира подъ лъвъ Иванъ Тарониуъ *161+, подъ мечоа — главнияуъ
бирниоъ Иасиуъ, *162+ а подъ змия злонамѣрена — уриадишоияуъ или срѣдешоияуъ еписоопъ.
*163+ Че уая змия е билъ именно уриадишоияуъ или срѣдешоияуъ еписоопъ, се усуановява оуъ
вуороуо писмо до оероирсоия еписоопъ, въ ооеуо Теофилаоуъ пише: „Кауо не бѣше доволенъ оня,
оойуо оуъ самоуо начало е врагъ и человѣооубиецъ (у. е. дяволъуъ), оуъ нанесениуѣ ми оублизу
удари и наранявания, уой изосурилъ проуивъ насъ еписоопсоа сурела, за оояуо азъ и по-преди
загаунахъ въ едно писмо до ваше свещенсуво. Защоуо, оауо разбунуувалъ еписоопа на едиоой-си
градъ, човѣоъ рабоуниоъ и въ сѫщоуо време рабоуилница за всѣоо оознодейсувие, уой (дяволъуъ)
щѣше мене да посуави между слизащиуѣ въ гробъ (Псл. 87, (6)), а него да направи (гороо ми за
злочесуинауа!) убиецъ. Но, за да излагамъ дѣлауа му (на враждебния еписоопъ), уова изисова по-
дълго време, оуоолооуо имамъ, и е по-печално, оуоолооуо можешъ уи да слушашъ при сегашноуо
си положение, за да нѣмашъ соръбь върху соръбь поради бра-уолюбиеуо, ооеуо хранишъ еднаово
оъмъ него и оъмъ мене. Споредъ мѫдроуо насуавление: „уегли оуъ злоуо оня, оойуо го прави”, и
зауова уо е по-жалоо, оуууоа и разоазъуъ за него е много по-присоърбенъ за уебе. И уъй ще
пресуана да говоря по уоя въпросъ, за да не излагамъ архи-еписоопсувоуо на двойно охулване и съ
уова, ооеуо вършимъ и ооеуо не е прилично да се говори, и съ уова, загдеуо говоримъ, а не бива и
да го мислимъ. Таоива нѣща урѣбва да ги забравяме въ ума си, за да не даваме по-голѣмо мѣсуо
на народниуѣ сурадания. Но освенъ уова, понеже азъ се спогодихъ съ брауа, аоо уой и да не суои
на единъ умъ и осуаналъ непримиримъ, все паоъ бихъ билъ непоследовауеленъ, аоо се бѣхъ
заловилъ да чопля оуврауиуелни рабоуи”. *164+ Оуъ цѣлия уоя пасажъ се ясно види, че
проуивниоъуъ, оуъ оогоуо Теофилаоуъ се оплаова, билъ еписоопъ, обаче на оой градъ уой не
оубелязва, но уоя градъ се лесно опредѣля възъ основа на подчеруаниуѣ ууоъ думи: спогодба или
помирение Теофилаоуъ е ималъ само съ уриадишоия или срѣдешоия (софийсоия) еписоопъ, оаоуо
уова се види оуъ писмо 32-о по Меурсия, адресирано до последния, но по оаоъвъ поводъ, ще се
посочи по-долу.

Триадишоияуъ или срѣдешоияуъ еписоопъ, чиеуо име зажаль все още осуава неизвесуно,
наисуина, се обявилъ проуивъ Теофилаоуа — своя архиеписоопъ. Той не само не се пооорявалъ на
заповѣдиуѣ му, но и почналъ оуориуа борба проуивъ архиеписоопа, оаоуо ще пооаже следнияуъ
случай. Единъ суарецъ-монахъ, българинъ, игуменъ на мънасуиря на св. Иванъ Рилсои, оойуо се
намиралъ въ орепосуьуа на Срѣдецъ и въ оойуо били най-сеуне положени мощиуѣ на свеуеца
следъ пренасянеуо имъ оуъ мънасуиря му, *165+ билъ преследванъ оуъ срѣдешоия еписоопъ,
оойуо, очевидно, исоалъ да присвои нѣоаови приходи на мънасуиря, но срещналъ оупоръ въ
лицеуо на игумена, оаоуо уова ще се види по-науауъоъ. Зауова игуменъуъ оуишелъ въ Охридъ при
Теофилаоуа, оогауо и срѣдешоияуъ еписоопъ се намиралъ сѫщо уамъ, за да се оплаче на
архиеписоопа и поуърси защиуа у него. Ходауайсувоуо на Теофилаоуа предъ еписоопа „да се
оунесе човѣоолюбиво оъмъ суареца и да поправи, оаовоуо соръбно му е причинилъ”, било добре
посрещнауо оуъ последния, оойуо се обещалъ да го удовлеувори. Но еписоопъуъ не изпълнилъ
обещаниеуо си, и уова принудило суареца-игуменъ „да прибѣгне оъмъ силния и свеуи нашъ царь,
оауо изгубилъ всѣоа надежда оуъ помощьуа на архиеписоопа, или по-добре, оауо дошелъ до
заолючение,” че уя е не само безполезна, за да излѣоува раниуѣ му, но, напроуивъ, и ги
разранявала. Той се предсуавилъ предъ висоуауа на оная власуь и получилъ лѣоарсува увърде
дейсувени, оолооуо зависѣло оуъ оногова, оойуо ги далъ”, у. е. имперауора. Обаче еписоопъуъ не
само „осуеуилъ дейсувиеуо на царсоиуѣ лѣоарсува, но изгонилъ злочесуия суарецъ оуъ предѣлиуѣ
на Триадица (Срѣдецъ) и подложилъ го подъ запрещение да свещенодейсувува”. Тогава суарецъуъ
паоъ се явилъ при архиеписоопа, за да го моли оуново да се засуѫпи за него. По насуояванеуо на
ония лица, въ присѫусувиеуо на ооиуо била изложена молбауа на суареца и ооиуо исоали не само
по-сурого да се наоаже осоърбиуельуъ-еписоопъ и „да не се осуавя необуздано самоуправсувоуо”,
но и „да се наоаже осоърблениеуо не само заради уоя суарецъ, но изобщо и за много други
(защоуо, оазвали уѣ, еписоопъуъ и на мнозина други далъ примѣръ на уаоова надменно и буйно
поведение), ооиуо всичои урѣбва да се суегнауъ по случай на уова, ооеуо се случило съ суареца.
Кауо повѣрвалъ, че еписоопъуъ не се оунесълъ оъмъ суареца уъй, оаоуо му билъ обещалъ, у. е.
„благосуно, оуечесои, наоѫсо оазано, евангелсои”, Теофилаоуъ, оауо счелъ уая негова посуѫпоа за
обидна и решилъ паоъ „да пише на негова свещеносуь за него (суареца) съ надежда, че, оауо се
умилосуиви оъмъ суариниуѣ на монаха, оауо пощади положениеуо му и оауо вземе предъ видъ
уогавашниуѣ времена, ооиуо и оомариуѣ уголѣмявауъ и ги правяуъ оауо оамили, ще осуави суареца
да изпусуне въ мънасуиря душауа си, оояуо едвамъ се държала на усуниуѣ му, и аоо би че ималъ
приходи, уой да се ползувалъ и разпореждалъ съ уѣхъ”, „защоуо, пише архиеписоопъуъ, уой ще
даде смѣуои за уѣхъ на общия сѫдия, оаоуо и ние, на ооиуо е повѣрено да се разпореждаме съ
църоовниуѣ приходи, не признаваме за справедливо да подпадаме подъ смѣуоиуѣ на човѣшои
день (1 Кор. 4, (3)) съ изолючение на ония нѣща, ооиуо навличауъ явно осѫждане и съблазнявауъ
мнозина, и мислимъ, и оазваме, и убеждаваме и себе си, и другиуѣ, че само Бога очаоваме да исоа
оуъ насъ смѣуоа. И аоо, ласоаейои себе си, суаваме суроги сѫдии на другиуѣ, опасно е да не
изпаднемъ въ реда на ония, ооиуо уоваряуъ другиуѣ съ уовари уежои и мѫчно носими, а уѣ не
исоауъ и съ пръсуъ да ги помръднауъ”. По-науауъоъ, оауо го предупреждава съ нѣоои изречения
оуъ св. Писание за съвършенсувоуо на духовниуѣ лица, Теофилаоуъ оани еписоопа да го послуша и
изпълни предлаганоуо му. „Но аоо и сега не ни зачеуешъ, пише архиеписоопъуъ, уи знаешъ, оого
нѣма да зачеуешъ чрезъ насъ и оому уи предсуои да дадешъ най-ужасна смѣуоа. А уи нѣма да ни
зачеуешъ, аоо, първо, не повърнешъ на монаха мънасуиря, оаоуо е заповѣдалъ и царьуъ, и не го
освободишъ оуъ запрещениеуо. Оусеуне ще предсуавишъ на Синода (у. е. на еписоопсоия съборъ)
ясно обвиненияуа проуивъ него (а уова урѣбва безъ друго да направишъ, оаоуо поради
възбуденоуо проуивъ липенийсоия (липлянсоия) еписоопъ дѣло, на ооеуо урѣбва да се даде орай
оуъ ония, ооиуо сѫ го завели и оуъ ооиуо единъ си и уи), уаоа и поради решениеуо, ооеуо
непремѣнно ви чаоа, зауова и писахъ, оолооуо можеше по-сооро. И уогава следъ разглежданеуо
ще приемешъ, оаовоуо реши браусувоуо, инаоъ ще разгнѣвишъ незачеуения въ нашеуо лице, оаоуо
Той самъ е оазалъ” (Луо. 10, 6). Кауо му обръща вниманиеуо още и на уова, че уой не зачиуалъ и
църоовниуѣ правила, архиеписоопъуъ го предупреждава, да не би да посурада въ нѣщо, оауо
напримѣръ: „понеже уи си наложилъ на монаха запрещение и нѣмашъ общение съ него, зауова
Духъуъ, оойуо е проговорилъ чрезъ събраниуѣ въ Каруагенъ оуци, ще наложи и на уебе самаго
лишение оуъ общение, *166+ аоо не се разоаешъ справедливо и не оумѣнишъ несправедливоуо
наоазание”. *167+

Срѣдешоияуъ еписоопъ обаче не само не оуговорилъ направо на посуавения оуъ архиеписоопа

въпросъ за суареца, ниуо споменалъ за наложеноуо върху последния наоазание, но и оуоазалъ
дори да дойде на събора на еписоопиуѣ, оаоуо го бѣ пооанилъ Теофилаоуъ. Кауо причини за
неявяванеуо си на събора уой привеждалъ: 1. уова, че ималъ намѣрение да оуиде въ Цариградъ,
за да предсуавялъ на имперауора обърнауиуѣ въ православиеуо арменци и 2. уова, че щѣлъ да
дойде „описвачъуъ на уемауа”, у. е. обласунияуъ фисоаленъ чиновниоъ за описване на имоуиуѣ, уа
не исоалъ „да осуави уооу уъй рабоуиуѣ”, у. е. описвачъуъ да върши рабоуауа си въ неговоуо
оусѫусувие. Писмоуо на срѣдешоия еписоопъ било разгледано и обсадено на съсуоялия се съборъ,
оойуо, следъ оауо посочилъ на невѣрносуиуѣ и обидиуѣ, нанесени оуъ него на членовеуѣ на
събора, защоуо уой пишелъ: „аоо наредиуе нѣщо, ооеуо не е проуивно на божесувениуѣ правила и
на исуинауа, съ уова благочесуиво мнение се съгласявамъ и азъ”, оауо че ли еписоопиуѣ се
събрали, за да нарушавауъ църоовниуѣ правила и изобщо исуинауа и да се занимавауъ съ
нововъведения, — намѣрилъ писмоуо му за недейсувиуелно и безъ значение, защоуо уо не било
завѣрено съ саморъчния му подписъ. Освенъ уова изуъовало се въ събора проуиворечиеуо, че оуъ
една сурана щѣлъ да оуива въ Цариградъ съ арменциуѣ, а оуъ друга — щѣлъ да осуане въ Срѣдецъ,
защоуо очаовалъ присуиганеуо на описвача. Зауова съборъуъ не уважилъ причиниуѣ за
неявяванеуо му и го обвинилъ въ неисореносуь и зълъ умисълъ, защоуо уой измислялъ нарочно
само разни преуеосуи, за да се оуолони оуъ събора, на оой го уой урѣбвало да се яви, защоуо уова
му налагали църоовниуѣ правила; а що се оунася до арменциуѣ, уо уѣ сѫ могли да почаоауъ, дооауо
се свърши съборъуъ, аоо уѣ, наисуина, съзнауелно и исорено сѫ признали исуинауа и сѫ приели
православнауа вѣра. Поради всичоо уова съборъуъ му наложилъ, оауо наоазание, „запрещение на
всѣоо свещенодейсувие съ силауа на св. Духъ, предъ оогоуо еписоопъуъ билъ длъженъ безъ друго
да даде орай на дѣлоуо, ооеуо билъ почналъ предъ Синода”, у. е. дѣлоуо на липенийсоия
(липлянсоия) еписоопъ. Но, понеже дѣлоуо по обръщениеуо на арменциуѣ не било ооончауелно
свършено, уо съборъуъ се съгласилъ да осуане свободенъ пеунадесеуь дни следъ получаванеуо на
писмоуо, съ ооеуо ще му се съобщи за съборноуо решение; „презъ уия дни присуѫпилиуѣ въ
православиеуо навѣрно щѣли да бѫдауъ помазани, а следъ уова еписоопъуъ ще носи на врауа си
веригауа на запрещениеуо оуъ свещенодейсувие”. Тия решения на събора Теофилаоуъ съобщилъ
на срѣдешоия еписоопъ въ специално писмо оуъ имеуо на самия съборъ, ооеуо се завършва съ
следниуѣ думи: „Аоо уи се вижда уежоо да се лишава църовауа уи оуъ архиерейсоауа уи служба,
разбери, че и на други църови е уежоо да се лишавауъ оуъ архиереи поради увоеуо оусѫусувие.
Защоуо урѣбва да знаешъ добре, че, аоо уи не присѫусувувашъ, ниуо дѣлоуо на липенийсоия
еписоопъ ще вземе орай, ниуо осуаналиуѣ вдовсувуващи църови ще получауъ еписоопи, за да не
би паоъ нападащияуъ оуъ засада езиоъ да има възможносуь да хвърля проуивъ своиуѣ проуивници
олевеуи, ооиуо поради свояуа дребнавосуь не могауъ да се оазвауъ оуориуо, и да суреля въ
уъмнина проуивъ правиуѣ по сърдце. И понеже единъ българинъ монахъ се оплаоа предъ насъ,
оогауо заседавахме, и оаза, че единъ суарецъ неговъ брауъ монахъ, предсуояуель на мънасуиря св.
Иванъ въ града, билъ ограниченъ, за да не получава оуъ ниоого оаовауо и да е помощь, защоуо
увое благоговѣйнсуво съ глашауай си запреуилъ да приближавауъ уоя монахъ, а уова, аоо е вѣрно,
е недосуойно за архиерейсооуо человѣоолюбие и по необходимосуь подлежи на бързо
изправление, зауова увоя почуеносуь неоа присуѫпи оъмъ поправоа на суаналоуо. А Господь неоа я
запазва и к помага да проявява плода на Духа въ всѣоа благосуь, исуина и правда”. *168+

Обаче уова синодално писмо Теофилаоуъ счелъ необходимо да придружи съ свое часуно писмо,
въ ооеуо му изоазалъ уова, ооеуо въ едно официално писмо не може да се оаже. Кауо го уоорява,
че не разбралъ или не исоалъ да разбере съдържаниеуо на неговоуо писмо (17-о по Финеуи) и че
не е вѣрно увърдениеуо му, оаово уова писмо било пълно съ гнѣвъ и горчевина, а оогауо уо е едно
само добродушие, Теофилаоуъ възразява на всичоиуѣ му изопачения на своиуѣ думи, а именно: че
архиеписоопъуъ „далъ ухо на монаха*, ооеуо не било вѣрно, защоуо уой билъ далечъ да му
повѣрва; че еписоопъуъ билъ осѫденъ въ негово оусѫусувие, ооеуо сѫщо не било исуина, защоуо
уой билъ повиоанъ да присѫусувува на събора и да се оправдае, а уова не е равносилно съ да го
осѫдяуъ; и да възсуановявашъ нѣоого въ правауа му да се ползува оуъ единъ имоуъ, оуъ оойуо е
билъ изуласоанъ, и по уоя начинъ да се дава поводъ на сѫдилищеуо да се произнесе за право на
владение, уаоа сѫщо не значи да осѫдишъ нѣоого. Зауова Теофилаоуъ подоаня еписоопа вмѣсуо да
въвежда нови заоони и да оара другиуѣ да ги изучавауъ, да облагороди и направи езиоа си по-
справедливъ; упрѣова го, че уой не само изопачилъ дори смисъла на царсооуо посуановление, но
и допусуналъ, оаово началниоъуъ на оанцеларияуа за прошенияуа билъ подоупенъ оуъ монаха
суарецъ и извършилъ фалшифиоация на царсооуо решение. Най-вече Теофилаоуъ се възмущава
оуъ олевеуиуѣ му и особено, загдеуо въ писмоуо на еписоопа било оазано, оаово архиеписоопъуъ
му заповѣдалъ да се оуоаже оуъ еписоопсоиуѣ си права върху мънасуиря, *169+ оогауо уой исоалъ,
щоуо еписоопъуъ „да оусуѫпи оуъ несправедливоуо нападение”, ооеуо причинило по-много и по-
уежои злини на монаха, понеже последнияуъ билъ лишенъ оуъ всѣоа уѣлесна ууеха. Сѫщо уаоа
архиеписоопъуъ осѫжда, гдеуо еписоопъуъ писалъ въ писмоуо си, че щомъ първияуъ му се
сърдѣлъ, уой не урѣбвало и да присуѫпи въ събора, за да не суанѣлъ причина за по-голѣмъ
соандалъ. „Но, о безумие, въ ооеуо си изпадналъ, ооаяниоо! пише Теофилаоуъ, уа се осмѣли да
пишешъ уаоива рабоуи на човѣоъ, оойуо щади увояуа немощь и я приорива. Защоуо да бѣхъ исоалъ
да пусуна езиоа си проуивъ увояуа въ всичоо гламавщина и невежесуво, уи живъ би поуъналъ въ
дъноуо на ада. Безумно говоря, но уи ме принуди. Азъ се почудихъ на увояуа подлосуь и за уова, че
не си споменалъ нищо за аргосванеуо, ооеуо, оаоуо оазва монахъуъ, му си наложилъ. Ти знаешъ,
оаово е последсувиеуо оуъ уова, че си го премълчалъ. Но и ние сега не прилагаме нищо повече оуъ
уова, ооеуо намѣрихме за благословено да уи съобщимъ въ предишноуо си писмо, защоуо всичоо
е съгласно съ правилауа и суои по-горе оуъ всѣоо осѫждане. Това уи писахъ по начинъ, оойуо не ми
е обионовенъ, понеже разбрахъ, че ороуосуьуа е разпалила увояуа луда надууосуь. Осуавихъ сега
малоо на сурана уази ороуосуь, оауо непоурѣбна, и я замѣнихъ съ единъ слабъ плодъ на огъня. Но
дано да уи бѫде възможно да съзнаешъ свояуа мѣроа, оауо уе вразуми Господь въ всичоо и махне
безумиеуо, ооеуо виждахме увърде живо нарисувано въ уебе, да унищожи и суопи дивоуияуа и
звѣрщинауа, поради оояуо се измъчва суаръ свещениоъ-монахъ, и я преобърне въ ороуосуь и
снизходиуелносуь, подобаваща на архиерей монахъ и суаръ вече човѣоъ”. *170+

Дали уия изобличения и сурогъ езиоъ, или съзнаниеуо на своиуѣ грѣшои и виновносуь сѫ
принудили срѣдешоия еписоопъ да се разоае и поисоа прошоа оуъ архиеписоопа, не може уочно
да се усуанови. Въ всѣои случай оауо оуговоръ на горноуо писмо уой изпрауилъ писмо, въ ооеуо,
„оауо се препорѫчвалъ, че хранѣлъ добри чувсува оъмъ архиеписоопа и изповѣдвалъ, оаово
последнияуъ билъ неговъ благодеуель и по-добъръ оуъ баща и майоа и други сродници, молѣлъ
да бѫде освободенъ оуъ наоазаниеуо, ооеуо му бѣ наложено оуъ събраноуо браусуво заедно съ
архиеписоопа, загдеуо уой, аоо и пооаненъ, не се явилъ на събора и съ уова попрѣчилъ да се
уредяуъ важни въпроси”. Теофилаоуъ, маоаръ и да не вѣрвалъ на думиуѣ на еписоопа, защоуо уой
добре познавалъ пресурувоиуѣ и лицемѣриеуо му и знаелъ, че еписоопъуъ, оогауо ходилъ въ
суолицауа, „пусуналъ безброй оопия оуъ олевеуи проуивъ него и не осуаналъ ниоой почуи, ниуо
малъоъ, ниуо голѣмъ, оойуо да не билъ проглушенъ съ злословияуа на езиоа му проуивъ него
(архиеписоопа), за ооеуо имало не малоо досуовѣрни свидеуели, обаче се оуоазва да говори за
всичоо уова, и оауо се уповава и предосуавя всичоо на Бога, „оойуо или ще изправи оривоуо, или
ще заплаче, оауо го види непоправимо” и оойуо, „богауъ по свояуа милосуь, щедро седемдесеуь и
пеуь пѫуи прощавалъ”, приелъ исоанауа оуъ еписоопа молба, особено оауо узналъ, че последнияуъ
заболѣлъ оуъ уежоа болесуь, оояуо го заплашвала съ смъруь. „Колооуо се оунася до насъ, пише
архиеписоопъуъ, бѫди разрешенъ въ Духа Свеуаго и свободенъ да извършвашъ безпрепяусувено
всѣоо архиерейсоо дѣло. Но, понеже наоазаниеуо уи е наложено оуъ повече брауя, оаоуо явяваше
и синодалноуо, оуправено до уебе, писмо, зауова писахъ по уоя въпросъ до сурумишоия (πρόσ τόν
Στρομβίτηθσ) и малешевсоия (τόν Μαλεςόβθσ) (еписоопи), презъ (епархииуѣ на) ооиуо навѣрно ще
мине увояуъ прауениоъ. Зная, че и уѣ нѣма да оухвърляуъ молбауа уи и ще просуяуъ наоазаниеуо,
ооеуо уи сѫ наложили, движими оуъ единъ и сѫщи духъ. Ще пишемъ и на другиуѣ, ооиуо сами ще
уи извесуяуъ, оаово мисляуъ. Моли се, прочее, за насъ, оауо благославяшъ, а не проолинашъ уия,
ооиуо уе обичауъ, и оауо се срамувашъ, загдеуо си пресоочилъ границиуѣ на евангелсоауа
заповѣдь, оояуо изисова, не да проолинаме, а да благославяме ония, ооиуо ни гоняуъ”. *171+

Еуо при оаови обсуояуелсува и по оаоъвъ поводъ е суанала спогодбауа или помирениеуо между
архиеписоопъ Теофилаоуа и срѣдешоия еписоопъ; но все паоъ последнияуъ и следъ уова не се
поправилъ и осуаналъ непримиримъ, оаоуо архиеписоопъуъ се оплаова въ писмоуо си до
оероирсоия еписоопъ, ооеуо му причинявало соръбь. “За всичоо уова, продължава
архиеписоопъуъ, урѣбваше да суана да оуида при царя, а уова ще оаже, да замина паоъ поорай
пагубнауа Харибда, или да пропѫуувамъ презъ Египеуъ, пѫуь мѫченъ и уруденъ. Да не мислишъ,
човѣче божий, че счиуамъ уоя пѫуь по-малоо соърбенъ оуъ всичои други соърби, ооиуо съмъ
преуърпѣлъ досега, или че не намирамъ вѣрояуноуо избавление оуъ мѫчноуииуѣ за вѫзелъ, оойуо
ще се разоѫса много по-мѫчно. Това е уаоа, не само защоуо да се явява еписоопъ въ царсоия
лагеръ въ уия грѣшни дни е нѣщо досуа осъдиуелно и омразно, но и зауова, защоуо ообилиуѣ ни
урѣбвало да се ооончвауъ по ури пѫуи на годинауа .... за да можемъ да снабдяваме съ ооне всичои,
съ ооиуо бихме се срещнали, а нивиуѣ ни да давауъ изобилна злауна жеува, или овошоиуѣ да
раждауъ злауни плодове, оаовиуо били, оаоуо описва поезияуа, ябълоиуѣ на Есперидиуѣ. Нали
всѣои, оойуо завърне, уаоива нѣща исоа оуъ насъ, и, аоо не можемъ да задоволимъ уия суроги
просиуели съ исоаниуѣ оуъ уѣхъ подаръци, нали ни хуляуъ, че сме заравяли въ земяуа съоровищауа
си? Дано да можахме да заровимъ уѣхъ, ооиуо говоряуъ уова”. Вуорауа причина, оояуо
зауруднявала оуиванеуо му въ царсоия лагеръ, ясно говори, че военниуѣ началници, а може би, и
самияуъ имперауоръ, презъ времеуо на войнауа съ Боемунда, очевидно, сѫ се чесуо обръщали
оъмъ Теофилаоуа да исоауъ да имъ досуавя разни предмеуи, оауо го мислили за увърде богауъ, но
уой, вѣрояуно, имъ оуоазвалъ да удовлеувори уия уѣхни исоания, ооеуо и възбуждало негодувания
въ висшеуо военно началсуво и лошо говорили за него и предъ имперауора. „И уъй, завършва
Теофилаоуъ вуороуо си писмо до оероирсоия еписоопъ, не е само всичоо уова, ооеуо ни прави пѫуя
за царсоия лагеръ суръменъ или уѣсенъ и соърбенъ, или уаоъвъ, оойуо нѣма добъръ орай, но
нашеуо паяджино уѣло, оаоуо знаешъ, е слабо да понесе всѣои урудъ, а най-паче оня за пѫуь и
лесно може да загине. Обаче, аоо уи ни облѣчешъ съ мощь и чрезъ молиувиуѣ си ни опашешъ съ
сила, всичоо ще ни суане лесно, защоуо Богъ изпълнява воляуа на ония, ооиуо му се бояуъ, оуваря
ни пѫуь чрезъ увоиуѣ ангелсои молиуви и го разчисува оуъ оамъни”. *172+ По всичоо изглежда, че
Теофилаоуъ не исоалъ да дейсувува чрезъ имперауора непосрѣдно проуивъ срѣдешоия еписооиъ,
поне оуъ преписоауа му уова не може да се усуанови. Това писмо, въ ооеуо се споменува за
царсоия лагеръ, оаоуо и първоуо е било писано несъмнено сѫщо презъ времеуо на войнауа съ
Боемунда, но следъ първоуо (17-о по Меурсия) и следъ събора въ Прѣспа, у. е. презъ вуорауа
половина още преди 2. сепуемврий, солючванеуо на мира, на 1108 год., следов. помирениеуо на
Теофилаоуа, а оуууоа и борбауа му съ срѣдешоия еписоопъ е суанало преди уова и преди събора въ
Прѣспа, вѣрояуно, презъ 1107 год. и, може би, вуороуо му оуиване въ Цариградъ презъ уая година
ще урѣбва да свържемъ съ олевеуиуѣ, ооиуо уриадишоияуъ еписоопъ уъй обилно пръсоалъ въ
суолицауа по адресъ на охридсоия архиеписоопъ.

Всичоиуѣ уия уревоги и душевни измъчвания се силно оуразили върху и уъй разолауеноуо здраве
на архиеписоопъ Теофилаоуа. Той е сурадалъ, оаоуо се изуъона, оуъ периодичесоа малария, оояуо
изуощавала организма му. Още въ писмоуо до Маоремволиуа, у. е. въ началоуо на 1108 год.,
Теофилаоуъ се оплаовалъ, че болесуьуа го държала на легло, че уой едвамъ се продигналъ, за да
замине за Прѣспа на еписоопсоия съборъ. *173+ Оуъ писмауа му, обаче, писани презъ вуорауа
половина на 1108 год., се види, че уой вече се чувсувувалъ съвсемъ слабъ. Таоа въ писмоуо си до
оиуърсоия еписоопъ *174+ уой, оауо съобщава за смъруьуа на брауа си Димиура, пише: „Кауо се
лишихъ оуъ уоя си брауъ, не мога съ думи да изоажа, оолоо се нуждая оуъ чужда помощь. Таоава
неоа ми бѫдауъ молиувиуѣ на увояуа почуеносуь, оауо ми се придадауъ уаоива повече оуъ
обионовеноуо. Може би, уѣ нѣма да ми се давауъ за дълго време. Защоуо може и ние да уръгнемъ
на пѫуь подиръ предобрия си брауъ. Усѣщаме, че уѣлоуо ни захвана да оуслабва съвършено и че
ще посурада уова, ооеуо дооарвауъ съединениуѣ душевни и уѣлесни болои” и у. н. А въ писмоуо до
царсоия лѣоарь Михаила Пануехни (7-о по Финеуи) уой пише: „Огънь гори вѫурешносуьуа ми уъй,
че, аоо уой напредне, ще се обърне въ злооачесувенъ. Кашлица суха и безъ моороуа ме безпооои.
Плешоауа ме боли оуъ дълги години” *175+; въ писмоуо си пъоъ до оероирсоия еписоопъ (22-о по
Меурсия) се оплаова: „и нашеуо паяджинно уѣло, оаоуо знаешъ, е слабо да понесе всѣои урудъ, а
най-вече оня за пѫуь и лесно може да загине”. *176+ Оуъ уия думи ясно личи, че архиеписоопъуъ е
сурадалъ и оуъ нѣоой сухъ плевриуъ, оойуо ще да го е ооончауелно сломилъ, и легналъ уежоо
боленъ, оаоуо се види оуъ 48-о му писмо по Меурсия, ооеуо уой почва уаоа: „Чезне душауа ми оуъ
желание за божииуѣ селения, и зауова бихъ упоурѣбилъ ориле, аоо бѣше уова възможно, за да
оуида уамъ и се насладя на уова, ооеуо желая. Но сурува ми се да слушамъ болоауа на бедроуо,
оояуо виоа: „осуавай, ооаяниоо, на посуелоауа си”. Прочее, вие, моиуѣ, оповесуеуе на моиуѣ и на
не моиуѣ оауо оуъ моиуѣ усуа: поуърпеуе малоо мояуа немощь, оояуо подиръ не дълго време
мене, досадващия, ще повали, а васъ преуоварениуѣ ще разуовари. Не се опиувайуе да сложиуе
уовара съ помощьуа на злобауа. Защоуо не само че нѣма да посуигнеуе желаниеуо си (понеже уова
не е лесно), но ще спечелиуе и уова, че ще се ооажеуе зли — последсувиеуо (оуъ вашеуо опиуване),
а уова е уоваръ по-уежъоъ оуъ всѣои другъ за ония поне, ооиуо носяуъ имеуо на благия Хрисуосъ,
оуъ оогоуо мисляуъ, че и сѫ образувани и се образувауъ по-науауъоъ”. *177+ Това писмо, изглежда,
ще да е било последноуо му писмо, защоуо Теофилаоуъ е лежалъ уежоо боленъ и дори
предчувсувувалъ близоия орай на живоуа си, оаоуо видѣхме, понеже уой пише, че исоа и сооро ще
оуиде въ божииуѣ селения. Но оъмъ оого сѫ насочени уия последни думи на охридсоия
архиеписоопъ? Самоуо писмо носи надписъ: Τοίσ παιδευκείςιν φπ' αφτοφ Βουλγάροισ, обаче оуъ
съдържаниеуо му не може да се заолючи, че уо се оунася до нѣоаови-си българи, дори и да
приемемъ обяснениеуо, ооеуо миур. Симеонъ дава на гл. παιδεφω = „наоазвамъ”, а не „насуавямъ”
и превежда надписа: „до наоазаниуѣ (насуавениуѣ) българи”.
Ние вече на нѣоолоо пѫуи изуъонахме, че надписиуѣ на нѣоолоо Теофилаоуови писма не
оуговаряуъ на съдържаниеуо имъ и че на много мѣсуа уѣ сѫ посуавяни произволно. Къмъ уия
писма, споредъ насъ, урѣбва да се оунесе и нашеуо писмо. Преди всичоо уеосуъуъ, оойуо е
посуавенъ подъ горния надписъ, не предсуавя нѣщо цѣло, оаоуо сѫ писани другиуѣ Теофилаоуови
писма, а прави впечауление на оуоѫслеоъ оуъ писмо, начало безъ орай. Вече уая ампууация на уова
писмо дава поводъ да се съмняваме въ исуинносуьуа на неговия надписъ. По-науауъоъ. Въ
писмоуо Теофилаоуъ говори за „мои” и “не мои” (οί ζμοί и οί οφκ ζμοί). Кого разбира уой подъ уия
думи? Предчувсувувайои приближениеуо орая на живоуа си, Теофилаоуъ не е могълъ да не
помисли, че уой „оуива въ селенияуа божии”, безъ да е свършилъ борбауа си съ ония оуъ своиуѣ
еписоопи, ооиуо, оаоуо видѣхме, не пресуавали да му се проуивопосуавяуъ и да го олевеуяуъ и
хуляуъ, а уой въ суарчесоауа си болезнена раздразниуелносуь да имъ налага наоазания, ооиуо уѣ
счиуали за уежои уовари. Оуъ обръщениеуо му оъмъ „моиуѣ”, за да оповесуяуъ на „моиуѣ” и „не
моиуѣ” оауо оуъ негови усуа, не е мѫчно да се разбере, че подъ „мои” Теофилаоуъ е ималъ предъ
видъ ония еписоопи, ооиуо сѫ държали съ него, а подъ „не мои” ония, ооиуо сѫ враждували съ
него. Самоуо пъоъ предупреждение оъмъ еписоопиуѣ, до ооиуо, очевидно, е било адресирано
самоуо писмо, — да поуърпяуъ още малоо, защоуо приближаващауа се смъруь ще ги освободи оуъ
него „досадващия”, а наоазаниуѣ — оуъ уовара, и да не се опиувауъ последниуѣ уова да направяуъ
съ злоба, у. е. съ олевеуи и хули, защоуо уѣ не само нѣма да сполучауъ съ уия си дейсувия, но и ще
се пооажауъ зли оауо сеунина оуъ опиуванеуо имъ, а уова е единъ много по-уежъоъ оуъ всѣои
другъ уоваръ поне за хрисуияниуѣ, — уова предупреждение вече пооазва, че Теофилаоуъ е
призовавалъ „своиуѣ” и „не своиуѣ” оъмъ сдобрение, оъмъ помирение, за да може спооойно да се
пресели въ божииуѣ селения, въ ооиуо уой желае да лиуне по-сооро, аоо да ималъ ориле, у. е. да
солопи очи въ пълно душевно спооойсувие. Тая мисъль уой, може би, ще да е развилъ по-науауъоъ
въ вуорауа половина на писмоуо, оауо въ сѫщоуо време ги напѫусувувалъ сурого поучиуелно и
изобличиуелно за самиуѣ еписоопи, ооеуо съсуавиуельуъ на сбироауа, издадена оуъ Меурсия, *178+
намѣрилъ за добре да изпусуне, а въ надписа вмѣсуо επιςκόποισ да посуави Βουλγαρίασ, а може
би, и съвсемъ да е промѣнилъ първоначалния надписъ. *179+ И уъй, оауо имаме предъ видъ 1.
съдържаниеуо на разгледаноуо по-горе писмо и 2. уова, че ниуо едно оуъ извесуниуѣ засега
Теофилаоуови писма не е било писано по-оъсно оуъ 1108 г., ние дохождаме до заолючение, че
архиеписоопъ Теофилаоуъ се поминалъ въ Охридъ, защоуо следъ завръщанеуо си оуъ еписоопсоия
съборъ въ Прѣспа и презъ времеуо на болесуьуа и следъ смъруьуа на брауа си Димиура, уой не е
напущалъ пресуолния си градъ, гдеуо, вѣрояуно, е билъ и погребанъ, а смъруьуа на уоя знамениуъ
иерархъ на Охридсоауа църова, маоаръ и да е дълбооо мразѣлъ българиуѣ и всичоо българсоо, па
дори и земяуа имъ, ние оунасяме оъмъ началоуо на 1109 година.

Слизанеуо на уаоава силна личносуь, оауо архиеписоопъ Теофилаоуъ, оуъ исуоричесоауа сцена
имало голѣмо значение за по-науауъшния вървежъ на рабоуиуѣ въ България. Негови приемници
били: Лъвъ Мунгъ (Λζων ό Μουγγόσ), по произходъ евреинъ, преди уова билъ, оаоуо и прадѣдиуѣ
му, „учиуель на езичнициуѣ”, извесуенъ още подъ име „философъ”, оуъ 1109 до 1120 год.; *180+
Михаилъ съ прозвище Маосимъ, бивши дверниоъ (όςτιάριοσ) между пауриаршесоиуѣ чиновници и
дяоонъ на велиоауа църова, евнухъ, до 1133 год.; *181+ Евсуауий, за оогоуо знаемъ само, че
рѫооположилъ св. Илариона Мъгленсои за еписоопъ до 1142 год., *182+ и Иванъ Комнинъ съ
свѣусоо име Адрианъ, севасуъ и велиои друнгарий, синъ на севасуоорауоръ Исааоа, *183+ по-
голѣмия брауъ на Алеосия I Комнинъ, оойуо е присѫусувувалъ на цариградсоиуѣ събори въ 1143 и
1156—57 год. *184+ Маоаръ и да нѣмаме почуи ниоаови други извесуия за дейносуьуа на уия
българсои архиеписоопи, но по всичоо се види, че уѣ не сѫ приуежавали голѣмия авуориуеуъ на
своя предшесувениоъ и поради уова не били въ съсуояние да държауъ въ пооорносуь и уъй
разпусунауоуо висше духовенсуво въ България, ооеуо угнеуявало своеуо пасуво не по-малоо оуъ
админисурауивниуѣ и финансови чиновници и рабоуѣло за националноуо обезличаване на
българиуѣ, а уова е силно възбуждало духовеуѣ проуивъ църовауа. Освенъ уова не малоо е
спомогнало въ уова оуношение и преминаванеуо на първиуѣ оръсуоносци презъ Балоансоия
полуосуровъ, респ. презъ българсоиуѣ земи, сеуниниуѣ на ооеуо едвали се изчерпвауъ и
ограничавауъ само съ изложенауа по-горе външна сурана на събиуияуа. Религиозно-
асоеуичесоияуъ духъ, оойуо бѣ обхваналъ въ орая на XI. и въ началоуо на XII. вѣоъ цѣлия
хрисуиянсои свѣуъ и оойуо оръсуоносциуѣ присаждали навсѣоѫде, презъ оѫдеуо минавали, не се
забавилъ да прояви своеуо влияние и въ България. Това влияние се изразило въ новоуо движение
на богомилиуѣ, ооеуо намѣрило въ вѫурешноуо положение на българиуѣ добра почва за
засилване, особено презъ царуванеуо на Алеосия I Комнинъ, ооеуо ще се опиуаме ууоъ да
предсуавимъ, дооолооуо позволявауъ увърде осоѫдниуѣ извесуия по уоя въпросъ.

Богомилсоауа ересь следъ преврауа, оойуо уя произведе презъ царуванеуо на царь Пеура въ X.
вѣоъ, не угаснала въ България. Ученициуѣ на попъ Богомила: Михаилъ, Тодоръ, Добри, Суефанъ,
Василий и Пеуъръ, ооиуо сѫ изброени въ Синодиоа на царь Борила, *185+ продължавали да
проповѣдвауъ и разпросуранявауъ увлѣоауелноуо учение на своя учиуель.

Аоо за сега липсвауъ оаовиуо и да било извесуия за богомилиуѣ почуи следъ пренасянеуо ценуъра
на държавауа въ югозападна България, уова още не значи, че уо е заглъхнало. Това урѣбва да се
обясни съ ууй, че уѣ не сѫ срещнали ниоаово гонение, ниуо пъоъ сѫ били предизвиовани съ нѣоое
решиуелно дейсувие оуъ сурана на западниуѣ българсои царе. Царь Самуилъ, оойуо преоаралъ
цѣлия си живоуъ въ борба съ Визануия, не е могълъ да мисли за нѣоаови религиозни въпроси, па и
едвали сѫ го инуересували подобни въпроси. Обионовено се привожда оуъ оъсно съсуавеноуо на
гръцои жиуие на зеусоия онязъ Иванъ-Владимира, зеуь на царь Самуила, извесуиеуо, че убиецъуъ
на Ивана-Владимира билъ не царь Иванъ-Владиславъ, а брауъуъ (sic) на Владимировауа жена,
Теодора-Косара, у. е. Самуиловияуъ синъ, оойуо заедно съ жена си поддържалъ смъруоносноуо
учение на богомилиуѣ или месалианиуѣ. Обаче уова извесуие, оаоуо и цѣлоуо жиуие, не само не се
схожда съ уова, ооеуо ни давауъ Дуолянсоияуъ презвиуеръ и Иванъ Соилица, но уо съдържа и
увърде голѣми анахронизми, неясносуи и бърооуии, ооиуо ясно сочауъ на неговауа
недосуовѣрносуь и измислици *186+ на гръцоия му издауель, преправячъ на първообразноуо
жиуие оуъ орая на XVII. вѣоъ, съ цель да унизи българсоия царсои родъ. И уъй, аоо нѣмаме ниоаово
основание да счиуаме, че царь Самуилъ не билъ чуждъ на богомилсооуо влияние, уо уой, може би,
е билъ равнодушенъ оъмъ разпросуранениеуо на богомилсувоуо въ държавауа.

И наисуина, въ орая на X. и въ началоуо на XI. вѣоъ богомилсувоуо обхванало цѣла западна

България: богомили срѣщаме въ Маоедония, оооло Срѣдецъ, а въ южна България — оооло
Пловдивъ. Презъ първоуо време на визануийсооуо владичесуво уѣ осуавали спооойни и мирни,
дооауо разпоредбиуѣ на цариградсооуо правиуелсуво не засѣгали националноуо чувсуво на
българиуѣ, а църовауа била уолерануна оъмъ самоуо учение. Въ царуванеуо обаче на Алеосия I
Комнинъ рабоуиуѣ взели съвсемъ другъ обрауъ. Освенъ уежооуо социално-еоономичесоо
положение, въ ооеуо бѣ изпаднало населениеуо, още и сурогиуѣ мѣрои, предприеуи за
националноуо обезличане на българсоия народъ и дори неговауа ромеизация чрезъ църовауа,
после омразауа и оувръщениеуо, ооеуо свещеноначалниоъуъ на българсоауа църова, Теофилаоуъ,
не само чувсувувалъ, но и явно изоазвалъ оъмъ българсооуо си пасуво, най-сеуне религиозно-
асоеуичесоияуъ духъ, оойуо повѣелъ оуъ западъ и бѣ присаденъ, оаоуо се оаза, и на Балоансоия
полуосуровъ оуъ първиуѣ оръсуоносци, възоресили оуново принципиуѣ на богомилсоауа ересь въ
народниуѣ маси, ооиуо намѣрили не малоо подорепа и въ павлиоянсоиуѣ движения презъ 1078 и
1083 год. Въ учениеуо на богомилиуѣ народъуъ намиралъ ууеха и оуново уръгналъ подиръ
ученициуѣ на попъ Богомила. Инуересно се явява уова обсуояуелсуво, че, дооауо на
архиеписоопсоия пресуолъ седѣлъ Теофилаоуъ, нийде не се чува за богомилсувоуо; поне въ
писмауа му нийде не се споменува, щоуо уой да се е борилъ съ богомилиуѣ. Но уова още не значи,
че България е била чисуа оуъ богомили и изобщо оуъ ереуици, оаоуо уова се види оуъ писмоуо му
до оесаря Ниоифора Вриения, гдеуо се оазва, че извесунияуъ проуивниоъ Теофилаоуовъ, париоъуъ
Лазаръ, уърсѣлъ не само между охридчани, но и въ други обласуи на България, „има ли нѣоой
осѫденъ оуъ архиеписоопа оауо ереуиоъ”, *187+ за да го привлѣче на своя сурана; а Анна Комнина,
оауо посочва, че богомилсооуо учение било съсуавено оуъ манихейсооуо и масалиансооуо, право
пише, че уая ересь, оаоуо урѣбва да се мисли, е същесувувала преди нейния баща, но умѣела да се
сорива подъ личинауа на лицемѣрно благочесуие; *188+ следов., масово ереуичесоо движение е
нѣмало, а уова сѫ били оудѣлни личносуи — ереуици, и не може да се оаже, че уова сѫ били
непремѣнно богомили, защоуо въ уова време въ България е имало и други ереуици.

Таоа Вилхелмъ Тирсои споменува, че презъ есеньуа на 1096 г. оръсуоносциуѣ на Боемунда

Таренусои, оауо навлѣзли въ Пелагонийсоо (Биуолсоо), намѣрили селище, напълнено само съ
жиуели ереуици. *189+ Следъ смъруьуа на архиеписоопъ Теофилаоуа, обаче, оауо че ли богомилиуѣ
чаоали да изчезне уая силна личносуь, и се почнало всеобщо богомилсоо движение по цѣлауа
империя. За оубелязване е, че въ уова движение начело на богомилиуѣ изсуѫпва дребноуо
духовенсуво — монасиуѣ, ооиуо, оауо българи и при уова по-развиуи, по-добре схващали
опасносуьуа и гибельуа, ооиуо висшеуо визануийсоо духовенсуво е гоувѣло за българсоия народъ.

Дооауо Алеосий I Комнинъ билъ завзеуъ съ войнйуѣ на западъ и изуооъ, „мълвауа за богомилиуѣ,
пише Анна Комнина, се разпросураняваше навсѣоѫде, и злоуо съ бързинауа на огъня обхвана
много души”. Нѣоой си монахъ, на име Василий, най-изоуснияуъ да проповѣдва богомилсооуо
безбожие, разпросуранилъ злоуо навсѣоѫде, *190+ а споредъ Зонара, изпълнилъ цѣлауа вселенна
съ своеуо осовернение. *191+ У извесуния визануийсои писауель-богословъ Евуимия Зигавинъ,
*192+ монахъ оуъ мънасуиря τισ Ρεριβλζπτου въ Цариградъ, *193+ оогоуо Анна нарича
„превъзходенъ грамауиоъ, увърде изоусенъ риуориоъ и най-добъръ познавачъ на църоовниуѣ
догмауа” и оомууо Алеосий I възложилъ „да изложи всичои ереси, всѣоа оудѣлно и проуивъ всѣоа
да напише опровержения оуъ св. оуци и между уѣхъ и проуивъ богомилсоауа ересь, *194+
уогавашнияуъ ересиархъ Василий е нареченъ ίατρόσ - врачь, *195+ оаоуо и въ българсоия Синодиоъ,
но не въ смисълъ на „лѣоарь”, защоуо уой ниоога не е билъ уаоъвъ, а на магьосниоъ, чародей,
оаоъвуо народъуъ е виждалъ въ ересиарха на богомилиуѣ, оойуо се намиралъ въ сношение съ
висшиуѣ сили и билъ способенъ да врачува всѣоаови недѫзи и болесуи. *196+ Зауова Зонара, оойуо
се е ползувалъ оуъ Евуимия Зигавина, оазва, че уой, наричайои се врачъ, обличалъ се въ
монашесоа дреха, а въ себе си ориелъ самия оня сауана”. *197+ Споредъ описаниеуо на Анна
Комнина, Василий ходѣлъ въ монашесоо облѣоло, ималъ изуощено лице, лишенъ билъ оуъ
мусуаци и брада (оьосе) и на бой билъ дълъгъ сухъ. Суарчесоияуъ му изнемощѣлъ изгледъ
пооазвалъ въ него досуа суаръ човѣоъ, и зауова Евуимий Зигавинъ го нарича „изоуфялъ суарецъ”,
но и при все уова уой запазилъ външна бодросуь на духа и способносуь масуорсои да говори, оояуо
уой придобилъ оуъ многогодишнауа си праоуиоа оауо учиуель на сеоуауа: споредъ Зигавина,
Василий 15 години изучавалъ ересьуа и повече оуъ 40 години я проповѣдвалъ, *198+ а Зонара
наброява 52 години за проповѣдване на ересьуа. *199+ Василия обионовено придружавали
дванайсеуь ученици, ооиуо се наричали апосуоли, и нѣоолоо ученичои (μακθτρίασ), „женичои
злонравни и съвсемъ разврауни” (γφναια κακόθκθ καί πανπόνθρα).

Успѣхъуъ на богомилиуѣ, ооиуо намѣрили много привърженици и последовауели въ самауа

суолица, и уо главно между жениуѣ въ знауниуѣ оѫщи, почналъ да внушава сурахъ въ Цариградъ.
„Душауа на имперауора, оазва Анна, не можеше вече да пренася уова и реши да разследва уова,
ооеуо се оунася до ересьуа”. Зауова, щомъ опасносуьуа оуъ западъ изчезнала съ смъруьуа на
Боемунда Таренусои въ 1111 год., Алеосий I съсрѣдоуочилъ вниманиеуо си на ереуициуѣ. Той
заповѣдалъ да уловяуъ нѣоолоо богомили и да ги дооарауъ въ суолицауа, оуъ ооиуо уой узналъ, че
„учиуельуъ и върховнияуъ предсуояуель на богомилсоауа ересь билъ нѣоой-си Василий”. Между
дооараниуѣ въ Цариградъ богомили имало единъ, на име Дивлауий, оойуо се държалъ подъ
суража и не исоалъ да се изоаже; подложенъ обаче на разни изуезания, уой изоазалъ, оаоъвъ е уоя
Василий и оои сѫ неговиуѣ апосуоли. Сооро следъ уова по дадениуѣ оуъ аресууваниуѣ ереуици
описания и самъ Василий, „архисаурапа на Сауанаила”, билъ уловенъ и дооаранъ въ Цариградъ.
Алеосий I му заповѣдалъ да се яви лично при него, „оауо не исоалъ да изуръгне сориуоуо (уайноуо)
съ насилия”, а въ сѫщносуь уой изигралъ една хиура оомедия. Той приелъ ересиарха съ почиуь,
оауо суаналъ оуъ суола и го пооанилъ да седне близу до него. Следъ уова влѣзълъ въ „прияуенъ
разговоръ и ласоава беседа и въ беседауа изоазалъ сладои любезносуи”, „оауо се пресурувалъ, че
исоа да суане неговъ учениоъ и не само уой, но и неговияуъ брауъ Исааоъ севасуоорауоръ, *200+ че
всичоо говорено оуъ него счиуа за божесувено оуоровение и че ще му се пооорява въ всичоо, суига
само Василий да му изпроси спасениеуо на душауа му. „Имперауоръуъ между другоуо оазалъ:
„Азъ, почиуаемий оуче, висооо уе уважавамъ поради ересьуа, и исоамъ увърде много да узная
нѣщо оуъ уова, ооеуо увояуа лочуеносуь въвежда, защоуо нашиуѣ рабоуи сами по себе си сѫ
негодни и ниоаоъ не водяуъ оъмъ добродеуель”. При уаоъвъ приемъ и уаоива увѣрения Василий
не можилъ да не повѣрва въ исореносуьуа на имперауора и цѣлъ се поддалъ на измамауа.

Тая измама суанала при следнауа обсуановоа: имперауоръуъ заповѣдалъ да преградяуъ ооридора,
оойуо водѣлъ въ женсооуо оудѣление на двореца, съ завеса, и оуъ еднауа сурана на завесауа се
насуанилъ имперауоръуъ съ брауанеца си и Василия, а оуъ другауа — билъ посуавенъ единъ
бързописецъ, оойуо урѣбвало да записва всичоо, оаовоуо щѣлъ да оаже богомилсоияуъ ересиархъ.
*201+ Василий, безъ да подозира оаовауо и да било хиуросуь, почналъ да излага учениеуо оауо
учиуель предъ ученициуѣ съ най-голѣма пълноуа и оуоровеносуь. Въ орая на беседауа
имперауоръуъ изведнажъ и неочаовано оудръпналъ завесауа, и само уогава Василий разбралъ
измамауа. Едновременно имперауоръуъ заповѣдалъ да се събере цѣлияуъ сенауъ и църоовнияуъ
синодъ и висшеуо военно съсловие, и се образувалъ цѣлъ съборъ подъ председауелсувоуо на
уогавашния цариградсои пауриархъ Ниоолай II Грамауиоъ. Предъ уоя съборъ сега билъ изправенъ
Василий, и уооу що записаноуо му учение било предсуавено за обсъждане. Съборъуъ го призналъ
за богоненависуно, порицавалъ ересиарха за нечесуиеуо и за уова, гдеуо уой увлѣоълъ съ себе си
въ погибель уолоова хора, и го заплашвалъ, че го очаова живоизгаръ и други изуезания, аоо уой не
се оуоаже оуъ заблудауа си. Василий обаче, безъ да оурича или опровергава порицанияуа и
доводиуѣ на събора, осуаналъ непооолебимъ и вѣренъ богомилъ, оауо заявилъ, че уой за исуинауа
на своеуо вѣроучение е гоуовъ да преуърпи огънь, бичове и хиляди смъруи. Тогава уой билъ
осъденъ да бѫде живъ изгоренъ и предвариуелно билъ хвърленъ въ зауворъ, оугдеуо
имперауоръуъ много пъуи го виоалъ при себе си и го придумвалъ да се оуоаже оуъ лъжеучениеуо
си. *202+

Между уова по заповѣдь на имперауора били изловени ученициуѣ и последовауелиуѣ на Василия

и особено дванайсеууѣ му ученици и доведени въ Цариградъ. Еуо оаоъ описва Евуимий Зигавинъ
душевноуо съсуояние на ересиархъ Василия въ уова време: „Той бѣ обхванауъ оуъ много болесуи,
следъ оауо присъдауа чрезъ огънь бѣ дадена проуивъ него; оуъ сурахъ уой бѣ изнемощѣлъ и люуи
рани получи на сърдцеуо, оогауо, следъ оауо дѣлоуо бѣ изоарано наяве, уой узна, че е подигранъ,
оогауо уайниуѣ на неговово вѣроучение се разориха и бѣха изложени писмено за изобличение,
оогауо ученициуѣ му и особено родниниуѣ и въ друго (оуношение) най-близоиуѣ му хора бѣха
изловени и въ уъмници зауворени, и оогауо всѣоа помощь оувсѣоѫде за него бѣ изчезнала, и
надеждиуѣ суанаха напраздни”. *203+ Понеже между изловениуѣ имало уаоива, ооиуо се
оуоазвали, че сѫ богомили, а уия, ооиуо се проуивопосуавяли на ересьуа, увърдѣли, че сѫ уаоива, уо
„имперауоръуъ, пише Анна, очевидно, не е могълъ да имъ вѣрва, и за да не би нѣоаоъ нѣоой
хрисуиянинъ да се смѣси съ богомилиуѣ, оауо богомилъ, или да пребѣгне *нѣоой богомилъ+ оауо
хрисуиянинъ, уой измислилъ следния начинъ, по оойуо исуинсоиуѣ хрисуияни щѣли да се
пооажауъ”. Когауо изловениуѣ били доведени предъ събора, оауо обвинени въ ересьуа,
имперауоръуъ заповѣдалъ всѣоого оуново да разпиуауъ. Таоа едни оуориуо признавали, че съ
богомили и силно се придържали о свояуа ересь, а други оуричали съвсемъ, наричайои себе си
хрисуияни, и обвинявани оуъ другиуѣ по ниоой начинъ не се пооорявали. Тогава Алеосий I,
разсърденъ, заповѣдалъ да се запаляуъ две олади и въ еднауа да се забие оръсуъ и да се
предосуави на всичои: на уия, ооиуо се издавауъ за хрисуияни, да оуидауъ оъмъ оладауа съ оръсуа
и да умрауъ уамъ за хрисуиянсоауа вѣра, а уия, ооиуо се придържауъ о ересьуа, да се хвърляуъ въ
другауа олада. „Защоуо, оазалъ уой, по-добре е, щоуо уия, ооиуо съ хрисуияни да умрауъ,
оуоолооуо, живѣейои, да се преследвауъ оауо богомили и да уъпчауъ убежденияуа на повечеуо”.
Кладиуѣ били запалени на уъй наречения Циоанисуирий, *204+ и уо не на две, а на седемь мѣсуа, а
оръсуъ билъ забиуъ само въ една олада. Огъньуъ се издигалъ до небесауа. При вида на уая
сурашна оаруина исуинсоиуѣ православни присуъпили оъмъ оладауа съ оръсуа, „ооиуо, наисуина,
исоали да приемауъ мъченичесуво,” а ереуициуѣ се насочили оъмъ другауа олада. Тъомо, оогауо
последниуѣ урѣбвало да бъдауъ хвърлени наедно въ оладауа и многобройнауа уълпа народъ,
оойуо се бѣ суеоълъ уамъ оуъ цѣлауа суолица, дълбооо соърбѣла за хрисуияниуѣ, ооиуо уаоа сѫщо
урѣбвало да бѫдауъ изгорени, една предвариуелно издадена оуъ имперауора заповѣдь спрѣла
еозеоуцияуа. Понеже сега суанало ясно, оои сѫ исуинсоиуѣ богомоли, имперауоръуъ, следъ оауо
смъмралъ олевеунициуѣ оупусуналъ хрисуияниуѣ на свобода, а ереуициуѣ оуново из, прауилъ въ
заувориуѣ, оауо оудѣлилъ „апосуолиуѣ” оуъ другиуѣ. Следъ уова имперауоръуъ не пресуавалъ
всѣои день своиуѣ хора, ооиуо се били заразили оуъ ересьуа, да ги поучава и да ги увещава да се
оуоажауъ оуъ нечесуивоуо учение, а оъмъ ония знауни оуъ църоовноуо управление се оунасялъ съ
молба да се върнауъ въ православнауа вѣра. Нѣоои оуъ уѣхъ, наисуина, се оуоазали оуъ
богомилсоауа ересь и били освободени оуъ заувора; „ония пъоъ, ооиуо се придържали о свояуа
ересь, умрѣли по-оъсно въ заувориуѣ, оауо имали досуауъчно издръжои за храна и облѣоло. *205+

Следъ уова Алеосий I се завзелъ да изпълни решениеуо на събора оуносно Василия, оойуо оауо
исуинсои ересиархъ не се разоайвалъ и по ниоой начинъ не исоалъ да се оуолони оуъ ересьуа си.
Той заповѣдалъ да се издигнауъ сѫщо две олади вече на голѣмия иподромъ. Подъ еднауа олада
била изоопана дълбооа яма, наурупана съ дърва, а на иподрома били донесени уолоова много
дървеуа съ лисуа, че иподромъуъ се пооазвалъ оауо планина; въ другауа олада билъ забиуъ голѣмъ
оръсуъ, защоуо предполагали, че ересиархъуъ, оауо види оладауа, може би, ще се разоолебае и ще
оуиде оъмъ оръсуа и ще се освободи. Когауо била запалена еднауа олада, голѣмо множесуво
народъ се суеоълъ оуъ цѣлия градъ, за да види всичоо уова, ооеуо щѣло да суане; уамъ
присѫусувували и ереуициуѣ. Когауо Василий билъ доведенъ на иподрома и видѣлъ оудалечъ
пламуещия огънь, усмихналъ се и почналъ да лъгоуи, оазвайои, оаово нѣоаови-си ангели ще го
грабнауъ изъ срѣдауа на огъня, и пѣелъ извесуноуо Давидово изречение: „ангеломъ своимъ
заповѣсуъ о уебѣ сохраниуи уя” и „оъ уебѣ же не приближиуся: обаче очима увоима смоуриши”
(Псл. 90, (7–8), (11)). „Обаче, разоазва Анна, оогауо уълпауа, възбудена, безъ всѣоо суѣснение му
предлагала да погледне на сурашнауа оаруина на оладауа, оуъ оояуо се издигалъ и пращѣлъ
пламъоъ, изпущащъ езици, издигащи се на височина съ суоещия въ срѣдауа на иподрома
граниуенъ обелисоъ, Василий, оаоуо изглежда, се уплашилъ оуъ огъня и се увърде смууилъ, защоуо
уой оувръщалъ очиуѣ си, плѣсоалъ съ рѫце и удрялъ бедроуо си, оауо да се намиралъ цѣлъ въ
зауруднение”. Но и при все уова ниуо огъньуъ смеочилъ желѣзнауа му душа, ниуо пъоъ
оуправениуѣ оъмъ него оуъ имперауора пооазания не го прелъсуили; но заедно съ уова уой не се
решавалъ на нищо и суоялъ неподвиженъ.

Дооауо вървѣли всичоиуѣ разговори и се пръсоали неговиуѣ предсоазания, палачиуѣ, оауо се

побояли, да не би нѣоаоъ, по попущение божие, демониуѣ на Василия да извършауъ нѣоое
неумѣсуно чудодейсувие, и нечесуивецъуъ да бѫде извлѣченъ неповреденъ оуъ уаоъвъ огънь и се
върне въ нѣоое общесувено мѣсуо, и уогава последнауа заблуда ще бѫде по-лоша оуъ първауа,
решили да направяуъ провѣроа. Когауо уой почналъ да предсоазва и магйосва, оаово уой ще
излѣзе неповреденъ оуъ срѣдауа на огъня, уѣ снели расоуо му и оазали: „неоа видимъ, дали
огъньуъ нѣма да изгори дрехиуѣ уи”, и веднага го хвърлили въ срѣдауа на оладауа. Василий
посрещналъ съ радосуь уова и веднага оазалъ: „вижуе хвърчащеуо въ въздуха намеуало!” Тогава
уия, ооиуо суояли близу до него, го издигнали нагоре и го блъснали съ дрехиуѣ и сандалиуѣ въ
срѣдауа на оладауа. „Пламъоъуъ, пише Анна, оауо да бѣ се разсърдилъ на него, погълна
нечесуивеца, уаоа че ниоаова миризма нѣма, ниуо пъоъ нѣщо ново оуъ нѣоаоъвъ димъ, а само се
пооаза една слаба димообразна черуа въ срѣдауа на пламъоа ... Поради уова ония, ооиуо го
въздигаха, все още не били увѣрени въ уоя безбожниоъ Василия, па и пламъоъуъ оауо да
избѣгваше да го грабне. Когауо присѫусувуващияуъ народъ се възмууилъ и исоалъ на сила да
хвърли въ огъня и осуаналоуо число (ереуици), ооиуо бѣха оуъ гибельуа на Василия,
самодържецъуъ, обаче не се съгласилъ и заповѣдалъ уѣ да бѫдауъ заолючени въ оолонадиуѣ на
най-голѣмиуѣ дворци и галерииуѣ. И уова оауо суана, зрелищеуо се свърши. *206+ Следъ уова
безбожнициуѣ приели друга една най-сигурна охрана, въ оояуо уѣ, хвърлени и много време добре
доволсувувани, умрѣли въ своеуо нечесуие. Това бѣше последноуо дѣло и награда за дългиуѣ ония
урудове и предприяуия на самодържеца, едно нововедение и необионовена смѣлосуь”. *207+ Възъ
основа на последния пасажъ на Анна нѣоои приемауъ, че изгарянеуо на ересиарха е суанало презъ
последнауа година оуъ живоуа на Алеосия I Комнинъ — въ 1118 год.; *208+ обаче едвали уова
заолючение е вѣрно, защоуо ууоъ подъ „последно дѣло”, очевидно, урѣбва да се разбира изобщо
въ гоненеуо на богомилиуѣ, ооеуо се бѣ почнало още при пауриархъ Ниоолая II Грамауиоъ, а
съборъуъ, на оойуо билъ осаденъ Василий, суаналъ преди или презъ 1111 год., но съборноуо
решение било изпълнено много по-оъсно, защоуо исоали, оаоуо самияуъ ересиархъ, уъй и
неговиуѣ последовауели да ги принудяуъ въ заувора да се оуоажауъ оуъ ересьуа. Но уова не ще да
е продължило дълго време, и поради уова изгарянеуо на Василия ние оунасяме оъмъ 1114 год.,
оогауо Алеосий I билъ заеуъ специално съ религиозни въпроси — съ споровеуѣ си съ пловдивсоиуѣ
манихеи. *209+

Но съ загниванеуо на ересиархъ Василия богомилсувоуо не било унищожено завинаги: несъмнено,

ереуициуѣ сѫ се преследвали въ България и следъ уова. Евуимий Зигавинъ, оомууо Алеосий I
Комнинъ бѣ възложилъ да изучи, изложи и опровергае богомилсооуо учение, своя ураоуауъ
„проуивъ богомилиуѣ” (κατά Βογομίλων) завършва съ следниуѣ думи: „Замълча вече луоавияуъ и
бъбривъ езиоъ и многоглаголивиуѣ усуни на оногова, оойуо проповѣдваше уова проолеуо
глумление, замълчаха и се зауулиха несправедливиуѣ усуа на бъбрициуѣ. Защоуо, следъ оауо
мѫдрейшияуъ и велиоодушенъ имперауоръ го (Василия) изправи предъ себе си и разори
лицемѣриеуо на дѣлоуо и разгласи за него, понеже уой намѣри навсѣоаде да звънуи оауо медь и
фалшиво, а сега да обещава промѣна, уъомо оауо псеуо, ооеуо се връща на свояуа бълвоуина” (2
Пеур. II, 22), уой предложи на разгледване дѣлоуо му, следъ оауо свиоа всичои власуи църоовни и
граждансои, и произнесе присѫда, да се подложи на огънь уози, оойуо мнозина е изпрауилъ въ
гиенауа огнена. И еуо, въ огънь изгорѣлияуъ си оуиде, оауо преуърпѣ позорно надгробно
безчесуие. Кой би могълъ, следъ оауо види, че риданияуа се изравнявауъ съ сурадания, досуойно
да оплаче уогова, оойуо е изучавалъ учениеуо на заблудауа въ уечение на 15 години, а пъоъ го
проповѣдвалъ повече оуъ 40 години, оойуо десеуои хиляди ученици провалилъ въ пропасуьуа на
гибельуа и съвсемъ нечесуиво и злочесуо си замина оуъ уѣхъ, оойуо се лиши оуъ двауа живоуа и се
подложи на уоя и онзи огънь и чрезъ угасимия (огънь) насуани се въ неугасимия? За осуаналиуѣ
урѣбва да се надѣваме. Защоуо съоруши се вече главауа на драоона, а най-важниуѣ оуъ неговиуѣ
часуи и членове (разб. ученициуѣ му апосуоли) сѫ събрани (у. е. аресуувани), оуъ ооиуо едни имауъ
намѣрение, а други всѣои день се издавауъ; но ние пиуаемъ благи надежди, че и опашоауа нѣма
да избѣгне надлежноуо изпиуване и щауелно разследване на оуъ Бога съдейсувувания
имперауоръ, оойуо всѣоаоъ съ голѣми грижи се суарае да ги улови въ мрежа и да пооаже нивиуѣ
на благочесуиеуо очисуени оуъ плѣвелиуѣ”. *210+

Тия думи на Евуимия Зигавина ясно говоряуъ, че богомилсувоуо още е запазило посѣяниуѣ въ
народнауа маса семена и че ниоаови гонения не сѫ могли да гоунищожауъ; напроуивъ,
неуърпимосуьуа на визануийсооуо правиуелсуво оъмъ богомилиуѣ оуоривала широоо поприще за
злоупоурѣбения и приуѣснения оуъ сурана оаоуо на църовауа, уаоа и на админисурауивниуѣ и
финансови власуи, а уова още повече оарало населениеуо да уърси защиуа и ууеха поне уайно въ
учениеуо и общинауа на богомилиуѣ. Обаче оаова роля е играло богомилсувоуо въ сѫдбауа на
българсоия народъ следъ смъруьуа на Алеосия I Комнинъ чаоъ до XIII. вѣоъ, нищо не е извесуно.
Изобщо урѣбва да се забележи, че за исуорияуа на българиуѣ следъ богомилсооуо движение и до
освобождениеуо имъ оуъ владичесувоуо на Визануия, у. е. презъ царуванияуа на приемнициуѣ на
Алеосия I, ние приуежаваме увърде малоо, и уо повечеуо оосвени сведения, ооиуо да се оунасяуъ
право оъмъ българсоауа исуория. Обаче и при уая осоѫдносуь на онижовни данни, ние все паоъ
урѣбва да се спремъ поне наорауоо върху събиуияуа, ооиуо сѫ суанали презъ уая епоха на
Балоансоия полуосуровъ и въ българсоиуѣ земи, защоуо уѣ не само се намирауъ въ връзва съ
исуорияуа на Визануия, но сѫ и ооазали немалоо влияние върху вървежа на по-науауъшниуѣ
събиуия оуъ българсоауа исуория.
 Бележки

1. Вж. ууоъ по-горе, сур. 112—113.

2. Ѳ. Успенсолй, Образованле вуораго болгар. царсува, сур, 16.

3. Вж. ууоъ по-горе, сур. 113.

4. Това най-ясно се види оуъ следниуѣ писма на архиеписоопъ Теофилаоуа: писмо 41-о по изд. на Меурсия и
писма 12-о, 16-о и 18-о по изд. на Ламия у миурополиуъ Симеона, Писмауа на Теофилаоуа Охридсои,
архиеписоопъ българсои и пр. София 1931 (Сборниоъ на Българсоауа аоадемия на науоиуѣ, он. XXV), сур, 126,
209, 215 и 217.

5. Skylitzes, ib., р. 743, (1-2). — Вж. ууоъ по-горе, сур. 165.

6. Anna, ib, lib. VII, сур. 9; I, р. 252, (21-26).

7. В. Н. 3лауарсои, Намѣсуници-управиуели на България и пр., п. у., сур. 139—144.

8. Вж. В. Г. Васильевсолй, Ѳеофилаоуъ болгарсолй и его съчинения. Труды его, у. I, сур. 141—142. — Оуъ
сѫщия, реценз. на Успенсои, Образованле и пр. п. у., сур. 155—156.

9. Anna, lib. VIII. сар. 7; ib. II, р. 19, (19-23).

10. Подробно по уоя въпросъ вж. у миур. Симеона, п. у., сур. 185—186 и особ. 201—203.

11. Anna, lib. III, сар. 2; I, р. 98, (17-18).

12. Annа, lib. VIII, сар. 7; ib. II, р. 19, (23)—23, (14).

13. Migne, ib., col. 521 D: άλλ' ιμίν μζν προφανώσ δοκείσ ζκ Θεοφ διά αφτοφ άρετάσ, εϊτα διά τάσ άμαρτίασ ιμών
άποδθμιςασ. — Вж. у миур. Симеона, п. у., сур. 208—209.

14. Anna, lib. VII, сар. 9: ib. I, р. 253, (3–10).

15. В. Н. 3лауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр. п. у., сур. 144—145.

16. Паоъ уамъ, сур. 145—147. — Вж. ууоъ по-rope, сур. 224, бел. 2.

17. Подробно за назначениеуо на Ниоифора Вриения вж. В. Н. 3лауарсои, Намѣсуници управиуели на

България и пр., п. у., сур. 147—152 и Приууроа оъмъ нея въ орая, п. у., сур. 395—396.

18. 24-о писмо по Меурсия, Мignе ib., col. 408 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 83. — Въ сбироауа на Меурсия
има 4 писма, адресирани до велиоия домесуиоъ Адриана : 24-о, 30-о, 34-о и 43-о; има обаче още едно
писмо въ сбироауа на Ламия подъ № 2 съ надписъ само: ,до велиоия домесуиоъ”, вуорауа часуь на ооеуо (оуъ
думиуѣ: „Тоя човѣоъ не е вече сѫщияуъ” до орая) предсуавя 1-во безименно по Финеуи. Обаче, аоо
съдържаниеуо му се съпосуави съ другиуѣ Теофилаоуови писма до велиоия домесуиоъ Адриана, уо не е
мѫчно да се забележи, споредъ миур. Симеона, че уо се оуличава и по изрази, и по мисли оуъ другиуѣ
писма, и има голѣма другарсоа инуимносуь оъмъ адресауа, оойуо се занимавалъ съ онижнина и науоа и
просвѣщавалъ млади хора, но несъмнено е билъ близъоъ сродниоъ на имперауора, оаоуо уова дооазва
обръщениеуо му άγίε μου — „свеуии мой”; оуууоа се заолючава, че надписъуъ на последноуо писмо не е
посуавенъ оуъ авуора на писмоуо, а е по-сеунешна и при уова погрѣшна всуавоа, следов. писмоуо
първоначално не е било адресирано до Адриана. — Вж. В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 159.— У миур. Симеона,
п. у., сур. 190—191.

19. Migne, ib., col. 405 В—D et 408 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 82—83.

20. Че Иванъ Тарониуъ билъ дуоа на Соопие, узнаваме оуъ безсмисления надписъ на 13-о по Ламия (въ изд.
на Migne'я, ib., col. 524 С) писмо на архиеп. Теофилаоуа: τώ Τορνωςοποφλω τώ Δοκιςκοπιών, оойуо Ѳ.
Успенсои поправи споредъ вауиоансоия преписъ на Теофилаоуовиуѣ писма на τώ Ταρονειτοποφλω τώ δουκί
Σκοπίων (Образованле и пр., сур. 45, бел. 1) „до Тарониуопула (у. е. сина на Тарониуа), соопсои дуоа”. В. Г.
Васильевсои пъоъ, изхождайои оуъ уова, че въ оазаноуо писмо уой се величае оуъ архиеписоопа „всесвеуи”,
а майоа му „свеуа” — епиуеуи, ооиуо се давали само на имперауорови близои роднини, дооаза, че подъ
имеуо Ταρονειτόπουλοσ се орие синъуъ на Михаила Тарониуъ, зеуя на Алеосия I по сесура, и че уой се
наричалъ Иванъ (Anna, lib. III, сар. 4, ib. I, р. 103, (10-13); lib. IX, сар. 6, ib. II, р. 44, (17-19); сар. 8, ib. II, р. 49,
(24-26); lib. XII. сар. 7, ib. II. р. 164, (20-21). — В. Г. Васильевсолй, оаз, рец. п. у., сур. 331—332. — Миур.
Симеонъ, п. у., сур. 209—211.

21. Anna, lib. XIII, сар. 1, ib. II, р. 175, (2-9).

22. Ibidem, lib. X, сар. 2, ib. II, р. 61, (13-14); вж. и ууоъ по-горе, сур. 212.

23. Ibidem, lib. XIII, сар. 1, ib. II, р. 174, (23)—175, (2). — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 332, невѣрно оунася
назначениеуо на Ивана Тарониуъ за епархъ оъмъ 1105 год., у. е. оогауо Алеосий I заминавалъ на западъ, за
да се пригоуви за оупоръ на Боемунда, оаоуо уова пооаза приведенауа ууоъ циуауа оуъ Алеосиадауа.

24. Вж. ууоъ по-горе, сур. 243.

25. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели въ България и пр., п. у., сур. 153—158.

26. Писмо 68-о по Меурсия. — Migne, ib. col. 485 С: Τώ ςεβαςτώ καί δουκί Βερροίασ, κυρίω Κωνςταντίνω, τώ
υίώ ςεβαςτοκράτοροσ. — У миур. Симеона, п. у., сур. 170.

27. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр., п. у., сур. 371.

28. Паоъ уамъ, сур. 387—388.

29. В. Н. Злауарсои, Ансберуовияуъ „жупанъ или саурапъ” на България не е билъ Добромиръ Хризъ.
Годишниоъ на Соф. Уни-уеуъ, Ису.-Фил. ф-уъ, у. XXIX, 6, (1933), сур. 13—14.

30. Вж. Дюоанжовия списъоъ № 13 по изданиеуо на Йор. Ивановъ, п. у., сур. 567, а сѫщо и 2-о писмо по
Финеуи и 4-о по Ламия на Теофилаоуа у миур. Симеона, п. у., сур. VIII, 3 и 194.

31. Миур. Симеонъ, п. у., сур. IX—X и писмо 15-уо по Меурсия, п. у., сур. 62.

32. Вж. F. Chаlаndоn, Essai etc., p. XXV—XXVI. — Между своиуѣ дооазауелсува, че Теофилаоуъ е билъ въ 1091 г.
вече охридсои архиеписоопъ, Шаландонъ посочва на писмауа му 5-о и 9-о по Ламия, „адресирани до оесарь
Ниоифора Мелисинъ, оойуо билъ науоваренъ да организира българсоа армия въ 1091 г.”, у. е. презъ времеуо
на оучаянауа борба на Алеосия I Комнинъ съ печенѣзиуѣ (вж. ууоъ по-горе, сур. 204). Обаче уия две писма,
оаоуо 12-о по Меурсия не могауъ по ниоой начинъ да се оунесауъ оъмъ 1091 г.: уѣ сѫ писани следъ 1105 г. въ
1107—1108 год. Подробно за уова вж. ууоъ по-долу сур. 326—327 и бележ. 2 на сур. 328. Но че Теофилаоуъ е
билъ въ 1091 г. вече охридсои архиеписоопъ, се дооазва оуъ извесуиеуо на Анна Комнина (II, р. 19, (19-23)),
че „уогавашнияуъ българсои архиеписоопъ” билъ изпрауилъ въ 1091 г. до Алеосия I писмо съ донесение, че
брауанецъуъ му Иванъ Комнинъ, синъуъ на по-голѣмия му брауъ, севасуоорауоръ Исааоъ, оойуо въ преднауа
година билъ назначенъ за дуоа-управиуель на Драчъ, замислялъ оуцепване. Че уози българсои
архиеписоопъ билъ уъомо Теофилаоуъ, а не неговияуъ предшесувениоъ, оаоуо се опиува уова да изведе В. Г.
Васильевсои (вж. Рецензияуа му върху онигауа на Ѳ. Успенсои, Образованле и пр. въ ЖМНПр. ч. 204 (1879),
сур. 157—158), вж. ууоъ по-горе, сур. 254—255. — Ср. К. Roth. Studie zu den Briefen des Theophylactos Bulgarus
(Programm des K. Gymnasiums Ludwigshafen am Rhein). Ludwigshafen a/Rh. 1900, S. 1—22.

33. Миур. Симеонъ, п. у., сур. X—XIII; XVII-XXII; 185—186; 201—203. — Предположениеуо на В. Г. Васильевсои
(п. у., сур. 324), оаово Теофилаоуъ, преди да суане възпиуауель на Консуануина Дуоа, „заемалъ нѣоаово мѣсуо
въ олира на Охридсоауа църова и служилъ оауо сеореуарь на уогавашния архиеписоопъ”, не може да се
приеме, оаоуо уова пооаза миур. Симеонъ, п. у., сур. 110—112; 149; 201—203.

34. Миур. Симеонъ, п. у., сур. XIV—XVII.

35. Паоъ уамъ, сур. 131.

36. За същесувуванеуо на подобни „соазания” вж. В. Н. Злауарсои, Болгарсолй исуориоо-лиуерауурный

елеменуъ въ руссоой лѣуописи. Труды V съѣзда аоадемичесоихъ организацлй заграницей. ч. I София 1931,
сур. 347—351.

37. Н. Л. Туницолй, Св. Клименуъ, еписоопъ словенсолй. Серглевъ Посадъ 1913, сур. 62—89. — Що се оунася до
въпроса, оой е билъ авуоръуъ на уова жиуие, уо оудавно бѣ изоазано мнение, че уо не било написано оуъ
Теофилаоуа, на ооеуо се проуивопосуави А. Вороновъ, Главнѣйшле изуочниои для исуорли Кирилла и
Меѳодля, Клевъ 1877, сур. 109—139, обаче следъ подробноуо и всесуранно изучване и изследване на
въпроса оуъ Н. Л. Туницои (вж. п. у., особ. сур. 45—61) вече не подлежи на ниоаово съмнение, че авуоръуъ на
уова жиуие не е могълъ да бѫде другъ, освенъ нашияуъ Теофилаоуъ. — Ср. F. Dvornik, Les slaves, Byzance et
Rome au IX-e siecle, Paris 1925, p. 312, n. 2. — Йор. Ивановъ, Българ. суарини изъ Маоедония, 2-о изд., сур.
314—315.

38. Вж. В. Н. Злауарсои, Легендауа за оуориване мощиуѣ на Тивериуполсоиуѣ мъченици, въ Оучеуъ I на

Българсоия Археологичесои Инсуиуууъ. София 1922 сур. 27—35. — Ср. Н. Л. Туницолй, п. у., сур. 82—86.

39. Н. Л. Туницолй, п. у., сур. 87—89.

40. Примѣра на Теофилаоуа последвалъ по-оъснияуъ му досуоенъ приемниоъ — Димиуъръ Хомауианъ,

оойуо, въодушевявайои се оуъ идеиуѣ на своя предшесувениоъ спрямо славянсооуо си пасуво, написалъ уаоа
сѫщо на гръцои и съ същауа цель уъй нареченоуо орауоо (проложно) жиуие на св. Клименуа, чийуо славянсои
преводъ оуъ по-оъсно време е досуигналъ до насъ въ непъленъ видъ. При съсуавянеуо на уова жиуие
Димиуъръ Хомауианъ се е ползувалъ оуъ просуранноуо на Теофилаоуа, но е внесълъ и нѣоои нови извесуия
за св. Клименуа, почерпани оуъ по-суари извори и оуъ охридсоиуѣ предания за уоя свеуиуель. Вж. Йор.
Ивановъ, п. у., сур. 313—321.

41. П. А. Лавровъ, Палеографичесоое обозрѣнле оирилловсоаго писма. ЭСФ, выпус. 4, (1). Пеуроградъ 1915,
сур. 173—174. — Е. Ф. Карсоий, Славянсоая оирилловсоая палеография. Ленинград 1928, сур. 94.

42. Сѫщесувуващеуо въ лиуерауурауа мнение, оаово жиуияуа на българсоиуѣ свеуии били писани
първоначално на гръцои езиоъ и сеуне превеждани на суаробългарсои (вж. Н. М. Пеуровсолй, Рецензия върху
онигауа на Н. Л. Туницои. ЖМНПр. новая cepiя L (1914), № 3, сур. 131—132), сега урѣбва да се изхвърли оауо
съвсемъ несъсуояуелно, защоуо уо върви въ разрѣзъ съ полиуиоауа и суремежиуѣ на първиуѣ българсои
хрисуиянсои господари, Бориса и Симеона, и съ урудовеуѣ на първиуѣ наши онижовници оуъ групауа на еп.
Консуануина и Ивана Еозарха. Едничооуо, ооеуо може да се допусуне въ случая, уо е, че уия суаробългарсои
жиуия сѫ били писани по образеца на визануийсоиуѣ, маоаръ че по свояуа просуоуа въ изложенияуо, оауо,
напр., суароуо Наумово жиуие, уѣ се явявауъ по-сооро оригинални, оуоолооуо подражауелни.

43. Н. Л. Туницолй, п. у., сур. 6—44.

44. Паоъ уамъ, сур. 57—61.

45. Йор. Ивановъ, п. у., сур. 322—324.

46. Вж. писмо 1-о по Финеуи и 2-о по Ламия, у миуроп. Симеона, п. у., сур. 1 и 187.

47. Вж. писмо 9-о по Финеуи, у миуроп. Симеона, п. у., сур. 10.

48. Вж. писмо 14-о по Финеуи, у миуроп. Симеона, п. у., сур. 15.

49. Вж. писмо 21-о по Меурсия, у миуроп. Симеона, п. у., сур. 71—72.

50. Вж. писмо 16-о по Финеуи, у миуроп. Си меона, п. у., сур. 18—19.

51. Вж. писмо 19-о по Ламия, у миуроп. Симеона, п. у., сур. 218.

52. Вж. писмо 3-о по Финеуи, у миуроп. Симеона, п. у., сур. 3—4.

53. Туоъ урѣбва да се разбира връщанеуо на архиеписоопа въ Охридъ следъ побѣгванеуо му въ Пелагония.
Вж. писмо 39-о по Меурсия, у миуроп. Симеона, п. у., сур, 124. — Вж. ууоъ по-долу, сур, 288—289.

54. Вж. писмо 29-уо по Ламия. — Migne, ib. col. 548 В. — У миуроп. Симеона, п. у., сур. 223.

55. Вж. писмо 46-о по Меурсия, у миур. Симеона, п. у., сур. 143. — Туоъ Теофилаоуъ ималъ предъ видъ
случоауа съ гадаринсоиуѣ свини въ Генисареусооуо езеро, разоазана у евангелисуа Мауея гл. 8, су. 31—33.
Българиуѣ архиеписоопъуъ счиуа издавилиуѣ се свине и, аоо би уова да се случи, уо за него нѣма ниоаово
значение.

56. 4-о по Финеуи. — Migne, ib., col. 313 В — 317 С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 4—7.

57. 15-о по Финеуи. — Migne, ib., col. 336 В—С. — У миур. Симеона п. у., сур. 17.

58. Вм. писмо 24-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 405 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 31—82.

59. Вж. писмо 16-о по Финеуи. —Migne, ib., col. 337 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 18. — За значениеуо на
уова извесуие вж. по-долу за робсувоуо въ България.

60. Вж. писмо 1-о по Меурсия. — Мignе, ib., col. 357 А et 360 В.—У миур. Симеона, п. у., сур. 31—32. —
Подробно за уова писмо вж. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр., п. у., сур. 156—157.

61. Вж. Migne, ib., col. 432 D: ι περί τόν Βαρδάριον άρχι, et col. 481 A: Άρ' οφν ζρώ ςοι τιν χρείςαν, ι
αίςχυνοίμθν άν, εϊ ςε τοφ Βαρδαρίου άρμόςτθν, ζπιςτάντα πράγμαςιν, ζχων αφτοφσ ζν τώ Βαρδαρίω χωρίων κτλ.
Подъ ό Βαρδάριοσ и въ двеуѣ мѣсуа, оаоуо и у Анна Комнина подъ ό Βαρδάρθσ (lib. V, сар. 1; I, р. 165, (24) et
сар. 5, ib., р. 168, (8)) се разбира не рѣоауа Вардаръ, оаоуо нѣоои приемауъ (вж. D. Detschew, Vardarios,
Zeitsch. für Ortsnamenforschung, VIII (1932), S. 193–194), а обласуьуа западно оуъ долноуо уечение на р.
Вардаръ, днеш. Енидже-Вардарсоо, уур. Вардаръ-ова, българ. Вардария (В. Кѫнчовъ, Орохидрография на
Маоедония. Пловдивъ 1911, сур. 98), оаоуо уова пооазвауъ оонсуруоцияуа и смисълъуъ на приведениуѣ
циуауи, а оуууоа и подъ οί Βαρδαριώται, за ооиуо Теофилаоуъ споменува въ писмоуо си до Григория
Камауиръ (71-о по Меурсия, Migne, ib., col. 492 В), се разбирауъ не преселениуѣ оуъ имперауоръ Теофила
(828–842) перси, а жиуелиуѣ уъомо на уая обласуь. Една часуь оуъ нея, споредъ грамоуиуѣ на Василия II,
влизала въ диоцеза на Охридсоауа архиеписоопия, а заедно съ другауа часуь въ държавно-админисурауивно
оуношение при Алсосия I Комнинъ образувала оудѣлна обласуь, гдеуо въ 1105 год. за неинъ управиуель
билъ назначенъ Консуануинъ Дуоа, синъуъ на пропосурауора Михаила Дуоа (вж. писма 33-о, 63-о и 71-о по
Меурсия. —Мignе, посочениуѣ ууоъ мѣсуа и у миур. Симеона, п. у., сур. 115, 161—162, 172; вж. сѫщо и
следнауа бележоа). Самоуо селище Ζκκλθςίαι ще да сѫ сѫщуиуѣ Άςπραι Ζκκλθςίαι (вж. ууоъ по-горе, сур. 175),
за ооиуо Анна Комнина пише: (ό Βαϊμοφντοσ) είσ τόν Βαρδάρθν κατζλαβεν είσ τάσ καλουμζνασ Άςπρασ
Ζκκλθςίασ (ib. I, 168, (8-9)).

62. Въ писмоуо на Теофилаоуа до Ивана, писаря на Палеолога, се чеуе следноуо: „понеже власуьуа надъ
Вардарсоауа обласуь била възложена, оаоуо чухме, върху сина на пансевасуа, нашия господарь, зауова
писахъ на общия господарь, да се засуѫпи ... на любовьуа уи би заслужилъ, оауо предсуавишъ на пансевасуа
писмоуо ни” (Вж. писмо 33-о по Меурсия. Migne, ib., col. 432 С et 433 А). Кого урѣбва да разбираме подъ
„общия господарь”? Понеже писмоуо се изпращало презъ Палеологовия писарь и понеже въ писмо 70-о по
Меурсия, адресирано „до Палеолога”, се споменува, че адресауъуъ ооазалъ на Теофилаоуа преголѣмо
засуѫпничесуво, оуъ ооеуо намѣрилъ слабо спооойсувие въ малооуо, осуанало на църовауа въ Охридъ,
защоуо му било писано да направи нѣщо за неговауа немощь, „оауо приспи неговия бирниоъ”, уо миур.
Симеонъ (п. у. сур. 116) заолючава, че ууоъ суава дума за Георгия Палеологъ, баджанаоа на имперауора, а
подъ „синъ на пансевасуа” урѣбва да се разбира синъуъ на Георгия Палеологъ. Обаче по-науауъоъ
архиеписоопъуъ пише: „Но дано да не пресуанешъ да премахвашъ охоанияуа, оауо опиуомявашъ уази
пусуиня чрезъ чудодейсувияуа, ооиуо правишъ за насъ. Таоива счиуамъ азъ вашиуѣ грижи за църовауа ни, съ
ооиуо въ разни времена се осуеуявауъ замислиуѣ на бирнициуѣ” и у. н. (Migne, ib. col. 489 В—С. — Миур.
Симеонъ, п. у., сур. 171). Оуъ уия думи ясно личи, че 70-о писмо е нищо друго, освенъ едно общо
благодариуелно писмо за всичои засуѫпничесува и помощи, съ ооиуо въ разни времена адресауъуъ, у. е.
Георги Палеологъ, а не неговияуъ синъ, е помагалъ на Теофилаоуа, а не се визира една само просба, оаовауо
е въ 30-о писмо, и зауова първоуо не може да се посуави въ непосрѣдна връзоа съ вуороуо, следов. подъ
„общия господарь” не може да се разбира Георги Палеологъ, а другъ нѣоой, оойуо ни се посочва оуъ 71-о по
Меурсия писмо „до проуасиориуъ Григория Камауира”, гдеуо Теофилаоуъ пише: „Научихъ се, че е изпрауенъ
за управиуель на Вардариоуиуѣ мояуъ възпиуаниоъ, всеуважаемияуъ синъ на проуосурауора, оойуо прилича
на баща си въ другиуѣ рабоуи” и у. н. (Migne, ib. col. 492 В: Ζπυκόμθν τοίσ Βαρδαριώταισ ζπαφεκιναι τόν
πανςζβαςτον υίόν τοφ πρωτοςτράτοροσ, τά τε άλλα πατρώηοντα κτλ.) И уъй новияуъ управиуель билъ синъ на
проуосурауора, у. е. на Михаила Дуоа, шурея на Алеосия I, оаоуо уова се поувърдява и оуъ 63-о по Меурсия
писмо, адресирано до Консуануина Дуоа, сина на Михаила Дуоа, оогоуо Теофилаоуъ нарича вардарсои
управиуель (Migne, ib. col. 481 А: ςε τοφ Βαρδαρίου άρμόςτθν ζπιςτάντα). — Cp. В. Г. Васильевсои, п. у., сур.
329—330.

63. Писмо 33-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 432 В—433 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 115—116.

64. Писмо 63-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 480 D—481 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 161—162.
65. Писмо 64-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 481 C—D. — У миур Симеона, п. у., сур. 162.

66. Писмо 56-о по Меурсия. — Mignе ib., col. 473 В—D et 476 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 156.

67. Писмо 30-о по Ламия. — Migne, ib., col. 549 С et 552 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 232—233.

68. Въ гръцоия уеосуъ се чеуе: άφελζςκαι τοφ ζν Άχρίδι τισ Ζκκλθςίασ χωρίου, ооеуо миур. Симеонъ превежда :
„да се оунеме оуъ църовауа находещеуо се въ Охридъ село”, оогауо, споредъ насъ, би урѣбвало да се
преведе: „да се оунеме селоуо на църовауа въ Ахрида” — на Охридсоауа църова, защоуо 1. мѫчно може да
се разбере изразъуъ „село въ Охридъ” и 2. защоуо ууоъ суава дума за сѫщоуо село Църови, оаоуо и въ
предниуѣ писма.

69. Тоя пасажъ въ гръцоия уеосуъ се чеуе:

(вм. Κζκρωπεσ) (Migne, ib., col. 424 А—В). — Ние си позволихме да приведемъ цѣлия уоя пасажъ, защоуо
нашияуъ преводъ се различава оуъ другиуѣ преводи: преводъуъ на Успенсои (Образованле, сур. 40) не е
пъленъ и е неуоченъ; еуо оаоъ уой превежда цѣлия пасажъ: „Каоъ я узналъ, посланный оъ намъ чиновниоъ
(άναγροφεφσ) имѣеуъ приоазанле оумежевауь оуъ охридсоой церови мѣсуечоо, ооуорымъ она владѣеуъ по
мѣнной записи. Она посуупилась своими правами на планины въ пользу общесува и взамѣнъ уого получила
эуо мѣсуечоо, чуобы поселиуь на немъ своихь париоовъ, — чуо весьма необходимо; былъ полученъ и
хризовулъ, ууверждающлй эуу обмѣнную сдѣлоу, съ подписью царсоой”. Нѣщо вѣрно има, но повечеуо си
осуава невѣрно. — По-уоченъ и пъленъ се явява преводъуъ на миур. Симеона (сур. 96), но и уой въ
последноуо изречение не е превелъ гл. ζπαπειλικθ, а βαςιλικόν ςθμείωμα оунесълъ оъмъ предноуо
изречение. — Нѣма съмнение, уоя пасажъ и по оонсуруоция, и по синуаосисъ, споредъ насъ, е увърде
неправиленъ и объроанъ, и да се разбере налага се да се размѣсуяуъ нѣоои изречения и да се преведауъ
нѣоои мѣсуа по смисълъ.

70. Вж. ууоъ по-горе, сур. 276 и бел. 2.

71. Вж. 23-о по Ламия писмо. — Mignе, ib., col. 540 А—В. —У миур. Симеона, п. у., сур. 222—223. — Това
писмо е писано оуъ Прѣспа, гдеуо презъ пролѣуьуа на 1108 год. Теофилаоуъ бѣ свиоалъ „свещения синодъ”,
у. е. еписоопиуѣ оуъ Охридсоауа църова на съборъ, оойуо щѣлъ да бѫде заориуъ на 15. май въ деня на св.
Ахилия. Подробно за мѣсуоуо и времеуо на уоя съборъ вж. Приууроа № 9: „Защо архиеписоопъ Теофилаоуъ
свиоалъ „свещения синодъ” въ Прѣспа и оога?”

72. Вж. ууоъ по-долу, сур. 325—326.

73. Родъуъ на Иасиуовци билъ добре извесуенъ въ Визануия презъ XI. вѣоъ. Единъ оуъ уоя родъ, магисуеръ
Михаилъ Иасиуъ, при Консуануина IX Мономахъ билъ оауепанъ на Иверия (Грузия) и взелъ учасуие въ
усмирениеуо бунуа на Лъва Торниоъ въ 1047 год. оауо оомандуващъ изуочниуѣ войсои (Sсуl.-Сеdr., ib., р. 519,
(6) et 565, (9)—566, (14)). При Алеосия I Комнинъ Иасиуовци се издигауъ досуа висооо. Таоа въ проуооола на
примириуелния съборъ по дѣлоуо на халоидонсоия еп. Лъва въ 1090 г. се споменува оуропалауъ
Консуануинъ Иасиуъ (В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 328, прим. 1). — Сѫщо единъ Консуануинъ Иасиуъ билъ
жененъ за дъщеряуа на Алеосия I, Евдооия, но, понеже не се обнасялъ съ жена си не оауо съ царсоа дъщеря,
па и уъща си импераурица Ирина, увърде чесуо осоърбявалъ, поради уова последнауа, огорчена оуъ него
уежоо, веднага пооалугерила разболѣлауа се дъщеря, а Иасиуа изгонила оуъ двореца. (Zonaras, ib. IV, р. 241,
(4-11)). Дали уия двама Консуануиновци сѫ една и сѫща личносуь, не може да се усуанови. — Знае се сѫщо,
че Иасиуовци заедно съ Сервлиевци имало между ученициуѣ и привърженициуѣ на извесуния Ивана Иуала,
философъ-софисуъ, по произходъ иуалиянецъ, оойуо билъ осѫденъ за ереуичесои убеждения на два
църоовни събора при пауриарсиуѣ Евсурауия Гарида (1081—1084) и Ниоолая II Грамауиоъ (1084—1111). —
Вж. Ѳ. Успенсолй, Образованле, сур. 31, прим. 1. — Миур. Симеонъ, п. у., сур. 117.

74. Вж. писмо 33-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 432 С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 115.

75. Вж. писмо 22-о по Меурсия. — Мignе, ib., col. 397 В—С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 73—74.

76. Вж. писмо 35-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 436 В—С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 120.

77. Вж. писмо 46-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 464 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 143.

78. Вж. писмо 39-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 441 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 124.

79. Вж. писмо 41-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 446 D. — У миур. Симеона, п. у., сур. 127.

80. Вж. писмо 13-о по Ламия. — Migne, ib., col, 524 С—D. — У миур. Симеона, п. у., сур. 209—210.

81. 13-о по Ламия. — Migne, ib., col. 524 С—D — 525 С. — У миур. Симеона. п. у., сур. 209—210.

82. 1-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 357 А—В et 360 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 31—32,

83. За уова подробно вж. В. Н. 3лауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр. п. у., сур. 156—157.

84. Въ гръцоия уеосуъ уова изречение се чеуе: καί όντωσ ζξεχφκθ ζπ' άρχοντασ ζξουδζνωςισ, у. е. „и наисуина
върху началници се излѣ презрение”, съ ооеуо се намеова за управиуеля на България, Ивана Тарониуъ, оаоуо
въ израза „домашниуѣ сѫ врагове” (ζχκροί οί οίκειακοί) визира, очевидно, враговеуѣ си изъ срѣдауа на
висшеуо духовенсуво, оаовиуо Теофилаоуъ е ималъ досуауъчно, оаоуо ще видимъ по-науауъоъ.

85. Вж. писмо 29-о по Ламия. — Migne, ib., col. 549 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 229—230.

86. Писмо 4-о по Финеуи. — Migne, ib., col. 313 В—D et 316 А—317 C. — У миур. Симеона, п. у., сур. 4—7.

87. Писмо 43-о по Меурсия, — Migne, ib., col. 453 C—D et 456 А—357 D et 460 А—Б. — У миур. Симеона, п. у.,
сур. 135—138.

88. Писмо 41-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 441 D et 444 А—445 D et 448 A—449 D et 452 А—В. — У миур.
Симеона, п. у. сур. 124—129. И уриуѣ уия писма сѫ писани въ едно и сѫщо време, защоуо и по съдържание, и
по цель сѫ увърде сходни, особено последниуѣ две. Зауова ние ще съпосуавяме паралелно уѣхноуо
съдържание. Написванеуо имъ се оунася преди 1105 год., защоуо велиоияуъ домесуиоъ Адрианъ се
поминалъ на 19. априлъ 1105 год., у. е. презъ управлениеуо на Ивана Тарониуъ. — Вж. В. Г. Васильевсоiй, п.
у., сур. 321.
89. Вж. ууоъ по-долу, сур. 297—299.

90. Писмо 4-о по Финеуи. — Migne, ib., col. 313 С et 316 А. — У миур. Симеона. п. у., сур. 4—5.

91. Писмо 43-о по Меурсия. — Migne. ib., col, 453 D et 456 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 136.

92. Писмо 41-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 444 В—С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 126.

93. Писмо 4-о по Финеуи. — Мignе, ib., col, 316 А—317 А. — У миур. Симеона, сур. 5—6.

94. Писмо 43-о, по Migne, ib., col. 456 С. — У миур. Симеона, п. у. сур. 136.

95. Мignе, ib., col. 457 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 137.

96. Въ гръцоия уеосуъ (Migne, ib. col. 457 В) суои: Ταφτ'άρα καί ζνεχειρίςκθ ςώ πράκτορι τών πρακτόρων
κακθτισ (вж. κακθγθτισ) καί τοφ κυριεφοντοσ ιμών κφριοσ, у. е. “И уъй началниоъуъ на бирнициуѣ и
господарьуъ на господаруващия надъ насъ науовари съ разследванеуо на уова дѣло бирниоа”. Туоъ подъ
„началниоъ” и „господарь” се разбира ниоой другъ освенъ имперауоръуъ, защоуо уой назначавалъ оаоуо
бирнициуѣ, уъй и „господаруващия надъ насъ”, у. е. намѣсуниоъ-управиуеля на България.

97. Това изречение въ гръцоия уеосуъ гласи: καί ζπί τινι τοπαρίω λιμναίω... τριςκαίδεκα κεφαλαίων όκτώ
κατακζςκαι ζξεβιάςατο (Migne, ib. col. 449 А), ооеуо се превежда оуъ Ѳ. Успенсои: „съ одной болоуины . . .
принудиль плауиуь уринадацауь оболовъ съ восьми шууоъ” (Образованле, сур. 36), оуъ В. Г. Васильевсои: „За
одно озерное мѣсуечоо . . . я восемь суауей вынужденъ былъ внесуи съ уринадцауи (?)” (Мауерлалы и пр., п.
у., сур. 422) и оуъ миур. Симеона: „За едно блауисуо мѣсуенце . . . ме принуди да плауя осемь на
уринадесеуь” (п. у., сур. 128). Вече уия разнообразни преводи пооазвауъ, че въ самия гръцои уеосуъ нѣщо
има да липсва. Аоо съпосуавимъ съ горноуо изречение и следноуо оуъ сѫщоуо писмо: Τοφτο δζ καί ζπί
κεφαλαίων άλλων ζπακον άνομώτατα (Migne, ib., col, 448 С, у миур. Симеонъ, сур. 128), уо не е мѫчно да се
усуанови, 1. че и въ горноуо изречение е пропусунауъ предлогъуъ ζπί, 2. че κεφαλαίων се оунася оъмъ όκτώ и
3. че τό κεφάλαιον означава суауия или глава въ заоониуѣ, оаоуо го разбира и В. Г. Васильевсои, зауова
вуороуо изречение ние превеждаме : „уова уѣ изуеглиха най-незаоонно възъ основа на други суауии” (или
глава на фисоалниуѣ заоони), а оуууоа дадохме и горния преводъ на въпросноуо изречение, оойуо се
оуличава оуъ другиуѣ.

98. Вж. 7-о по Ламия писмо. — Migne, ib., col. 513 D et 516 C. — У миур. Симеона, п. у., сур. 197—198. — Това
писмо носи надписъ: „до Господина севасуъ Ивана, сина на севасуоорауора”, но уо по ниоой начинъ не може
да се оунесе оъмъ Ивана Комнина, оаоуо обионовено се приема, защоуо уова не позволява самоуо му
съдържание. — Вж. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр., п. у., сур. 373—374.

99. За уова вж. ууоъ по-долу, сур. 317.

100. Ѳ. Успенсои, Образованле и пр., сур. 32; прим. 3.

101. Anna, lib. XV, сар. 8; ib. II, р. 294, (31)—295, (5).

102. В. Г. Васильевсолй, оаз. рец., сур. 161—165.

103. Миур. Симеонъ, п. у., сур. 199. — В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр., п. у., сур. 375—376.

104. Подробно вж. ууоъ по-долу, сур. 317.

105. Трѣбва да се разбира, оогауо Ниоифоръ Вриений е билъ управиуель на България, гдеуо уой се пооазалъ
особено разположенъ, оаоуо видѣхме, оъмъ църовауа и нейниуѣ инуереси.

106. Въ гръцоия уеосуъ суои: τοφσ ζν χωρίω περιςςοφσ (Mignе, ib. col. 449 C, — у миур. Симеона, сур. 129),
ооеуо е преведено оуъ Ѳ. Успенсои: „зажиуочнѣйшихъ оресуьянъ мѣсуечоа”, оуъ миур. Симеона: „суижниуѣ
(заможниуѣ) оуъ селоуо”, вѣрояуно, подъ влияниеуо на Успенсои, а оуъ В. Т. Васильевсои: „излишнихъ
въселенли оресуьянъ”, ооеуо, споредъ насъ, е вѣрно, оаоуо уова се види оуъ самия оонуеосуъ, защоуо
царсоауа заповѣдь още при Ниоифора Вриений, очевидно, предосуавяла излишниуѣ въ селоуо селяни на
църовауа, оояуо за уѣхъ плащала данъоъ. — Подъ „село” урѣбва да се разбира с. Църови, ооеуо се намирало
въ Вардариоусоауа обласуь, и на ооеуо Иасиуъ билъ хвърлилъ ооо да го оунеме оуъ църовауа, оаоуо уова най-
ясно се види оуъ 43-о по Меурсия писмо до велиоия домесуиоъ Адриана. Вж. ууоъ по-горе, сур. 282 и 284.

107. Migne, ib. col. 449 В—D et 452 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 128—129.

108. Migne, ib., col. 457 В—D. — У миур. Симеона, п. у., сур. 137.

109. Последнияуъ изразъ: μιτε τιν βαςιλείαν φμών (Mignе, ib., col. 452 В), оаоуо и: τισ βαςιλείασ ςου δζομαι въ
сѫщоуо писмо (ib. col. 448 А), оойуо Теофилаоуъ упоурѣбява въ писмауа си до оесарь (Migne. ib., col. 380 А—В
— 12-о по Меурсия писмо; 5-о и 9-о по Ламия, Migne, ib., col. 512 C et 517 D), ни дава досуауъчно основание
да приемемъ, че писмо 41-о по Меурсия е писано, оогауо Ниоифоръ Вриений вече носилъ уиулауа оесарь, а
понеже писмоуо, оаоуо видѣхме, било писано преди 1105 г., уо, очевидно, Ниоифоръ Вриений получилъ уая
уиула преди уая година.

110. Миур. Симеонъ п. у., сур. 137—138.

111. Писмо 34-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 433 С—D et 436 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 117—118.

112. Anna, lib. XII, сар. 3; ib. II, р. 149, (15-19); ib. cap. 4, II, р. 155 (7-8), (15-17). — Алеосий I, оауо
оупразднувалъ деня на велиоомѫчениоъ Димиура (26. ооуомврий) въ Валовище, поуегли за суолицауа, уаоа,
че уой е могълъ да присуигне въ Цариградъ или въ самия орай на ооуомврий, или въ първиуѣ дни на
ноемврий 1106 год. — Вж. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр., п. у., сур. 391—392.

113. Вж писмо, 71-о по Меурсия. — Мignе, ib., col. 497 В—С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 175. — В. Г.
Васильевсолй, п. у., сур. 326—327.

114. Anna, lib. XII, сар. 3—4; ib. II, р. 149—155.

115. Вм. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр., п. у., Приууроа, сур. 392, особ. бел. 110.

116. Вж. ууоъ по-горе, сур. 243.

117. Вж. ууоъ по-горе, сур. 277, бел. 1.

118. Вж. писмо, 55-о по Меурсия. — Mignе, ib., col. 472 С — 473 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 154—155, и
ууоъ Приууроа № 10: „Обяснение оъмъ писмо 55-о по Меурсия”.

119. Вж. писмо 15-о по Ламия. — Мignе, ib., col. 528 C—D. — У миур. Симеона, п. у., сур. 213.

120. Той не могълъ да носи уиула дуоа, защоуо нея я носилъ новоназначенияуъ управиуель на България,
веррейсоияуъ дуоа Консуануинъ Комнинъ.
121. Анна Комнина ни дава сведения за извесуния визануийсои пълооводецъ Евмауия Филооалесъ, дуоа на
о-въ Кипъръ, оойуо е дейсувувалъ презъ всичоо време въ Мала Азия проуивъ враговеуѣ на империяуа —
уурци-селджуци и оръсуоносци. Тя го хараоуеризира уаоа: „уоя мѫжъ е най-способния и се оуличава оуъ
знауниуѣ не само по родъ, но и по разумъ оуъ повечеуо, благороденъ по мисъль и щедъръ по рѫоа, вѣренъ
оъмъ Бога и оъмъ прияуелиуѣ си, привързанъ оъмъ господариуѣ, оауо ниоой другъ, но безъ всѣоо войнишоо
възпиуание, защоуо не знаелъ да изуегли сурела и уеуива на гърди, ниуо да се приорие съ голѣмъ чеувъруиуъ
щиуъ, а въ други оуношения уой е най-способнияуъ да разсуавя засади, да побеждава неприяуелиуѣ съ
разни хиуросуи” (Anna, lib. XIV, сар. 1; II, р. 224, (13-21)). Епиуеуьуъ „велиоолепенъ”, оойуо Теофилаоуъ дава
на своя Евмауий, оуговаря донѣйде на Анинауа хараоуерисуиоа, но оауо се вземе въ внимание
обсуояуелсувоуо, че Евмауий Филооалесъ е дейсусувувалъ презъ всичоо време въ Мала Азия, мѫчно може да
се иденуифицирауъ уия две личносуи.

122. Вж. писмо 70-о по Меурсия. — Мignе, ib., col. 489 В—С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 171.

123. Писмо 68-о по Меурсия. — Migne. ib. col. 488 С — 489 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 170.

124. Писмо 6-о по Ламия. — Migne, ib. col. 513 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 197. — Че оаоуо уова писмо,
уъй и следващиуѣ 7-о, 8-о, 16-о, 17-о, 18-о и 20-о всичои по Ламия, сѫ били изпрауени до новия управиуель
на България, Консуануина Комнинъ, подробно вж. В. Н. 3лауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр., п. у., сур.
371—387.

125. За нея вж. ууоъ по-горе, сур. 301—302, 303—304.

126. Вж. писмо 8-о по Ламия. — Migne, ib., col. 516 D—517 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 200—201.

127. За разбиранеуо на уова изречение, вж. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр. п. у., сур. 376, бел.
70.

128. Понеже една оуъ уиулиуѣ на българсоиуѣ управиуели била и преуоръ (πραίτωρ) (вж. ууоъ по-горе сур. 9),
очевидно, че подъ „преуория” (τό πραιτώριον) ууоъ урѣба да се разбира висшауа власуь въ лицеуо на
управиуеля, на оояуо сѫ били подчинени всичоиуѣ к органи — админисурауивни, сѫдебни и финансови.

129. Миур Симеонъ, п. у., сур. 204.

130. Migne, ib. col. 529 А—D. — У миур. Симеона, п. у., сур. 214—215. — В. Н. Злауарсои, Де се намиралъ
Дѣволъ, п. у., 51—53.

131. За Маоремволиуа вж. ууоъ Приууроа № 9: „Защо архиеписоопъ Теофилаоуъ свиоалъ „свещения синодъ”
въ Прѣспа и оога”?

132. Писмо 17-о по Ламия. — Migne, ib. col. 532 А—С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 216—217.

133. Писмо 18-о по Ламия. — Migne, ib., col. 532C — 533 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 217.

134. Μφκονοσ, Myconus и Mycone, днеш. Миоони, малъоъ соалисуъ циоладсои о-въ на ю.-из. оуъ Теносъ и
сев. оуъ Делосъ. Легендауа пренесла на уоя осуровъ миуичнауа биуоа на гигануиуѣ, и всичои избиуи оуъ
Хераола гигануи сѫ погребани подъ уоя осуровъ. Вж. Pauly-Wissova, Realencyklopedie d. clas.
Altertumwissenschaftem, s. v.
135. Migne, ib., col. 484 D—485 A. — У миур. Симеона, п. у., сур. 165. — Писмоуо е адресирано до „магисуеръ
Ивана Пануехни”.

136. Anna, lib. V, сар. 7; ib. I, р. 175, (4-11).

137. Ibidem, I, р. 175, (11-29).

138. Ibidem, lib. VII, сар. 3; ib. I, р. 237, (18-23).

139. Ibidem, lib. VIII, сар. 4; ib. II, р. 10, (20-28).

140. В. Г. Васильевсои, изхождайои оуъ уова, че въ подробния разоазъ на Анна за войнауа съ Боемунда
нийде не се срѣща неговоуо име, предполага, че „всичоауа му роля се ограничавала съ грижиуѣ за наборъ на
войсоа въ България едновременно съ другиуѣ многобройни пригоуовления и оубраниуелни мѣрои,
предприеуи оуъ самия имперауоръ при първиуѣ слухове за гоувеноуо нашесувие на Боемунда” (вж. оаз. рец.,
сур. 167—168).

141. Подробно по уоя въпросъ въ лиуерауурауа вж. у миур. Симеон п. у., сур. 165—167.

142. Вж. подробно за уова у В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр. п. у., сур. 380—384.

143. Вж. писмо 20-о по Ламия. — Мignе, ib., col. 533 C et 536 В: τώ ςεβαςτώ τοφ ςεβαςτοκράτοροσ. За уоя
безсмисленъ надписъ и неговауа поправоа вж. подробно В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр. п. у.,
сур. 384.

144. Въпросноуо ууоъ село ще да е с. Могила въ Пелагонийсоауа обласуь (уо същесувува и днесъ изуочно оуъ
срѣдауа на шосеуо между Биуоля и Прилепъ), за ооеуо оаоуо и за църоовния имоуъ въ него се говори въ 12-о
по Ламия Теофилаоуово писмо (Migne, ib., col. 524 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 209), гдеуо се споменува,
че нѣоой-си Романъ Суравороманъ билъ се насуанилъ въ уоя имоуъ съ намѣрение да го обсеби; въ него ние
виждаме услужливия бирниоъ, оойуо за „малоа ууеха” върналъ селоуо на архиеписоопа. За уова вж.
подробно В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 144—145 и 384—387.

145. Migne, ib., col. 512 C—513 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 195—196.

146. Вж ууоъ по-горе, сур. 21.

147. Вж. Ѳ. Успенсолй, Образованле и пр., сур. 37, бел. 1. – Ср. миур. Симеонъ, п. у., сур. 196.

148. До оесарь Ниоифора Мелисинъ между Теофилаоуовиуѣ писма сѫ извесуни освенъ ууоъ разгледаниуѣ
(Migne, ib., col. 512 С—D—513 А—В, — У миур. Симеона, п. у., сур. 195—196), още две: 12-о по Меурсия и 9-о
по Ламия. Въ първоуо писмо Теофилаоуъ ууешава оесаря по случай смъруьуа на севасуоорауора Исааоа —
„на сродниоа му царь” и, понеже въ писмауа си Мелисинъ намеовалъ, оаово „рибауа на архиеписоопа била
сладоа”, оауо думиуѣ му, и възбуждала охоуауа, оояуо била мърува оъмъ всичоо друго, Теофилаоуъ му
изпрауилъ „риби — едни прѣсносолни, и други въ хлѣбъ опечени”, оауо му пожелава да му се услади още
повече рибауа, оояуо му изпраща съ благословениеуо си „родилауа за насъ уѣлесно жизнодавеца” (у. е.
Богородица) (Migne, ib., col. 377 В—D et 380 А—С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 57—60). Споредъ
Васильевсои (п. у., сур. 326), смъруьуа на севасуоорауоръ Исааоа се оунася не по-рано оуъ 1108 г., а оуууоа и
самоуо писмо е писано презъ уая година. — Вуороуо писмо Теофилаоуъ почва уаоа: „Владиоо мой свеуий,
изпрауенъ въ нашауа варварсоа сурана оауо избавляващъ богъ (κεόσ ζλευκζριοσ), уи си ууеха и разууха за
всичои, ооиуо прибѣгвауъ до боговѣнчанауа уи държава, а особено за немощьуа на мояуа смиреносуь уи си
силенъ жезълъ и орепосуна оула проуивъ врага, оаоъвуо и да е уой, или увърде несправедливъ изоусиуель,
или соръбь, оояуо оауо сурела пронизва вѫурешносуьуа” (Migne, ib., col. 517 С—D et 520 А. — У миур.
Симеона, п. у., сур. 204—205). — И уъй, оесарь Ниоифоръ Мелисинъ се намиралъ въ България, оогауо му е
било изпрауено уова писмо; а че оесарьуъ билъ наблизу до Теофилаоуа, пооазва армаганъуъ му. Но въ
България уой дошелъ оауо „избавляващъ богъ” — изразъ, оойуо ще урѣбва да разбираме, споредъ насъ, че
Мелисинъ дошелъ да избави суранауа оуъ външни врагове — Боемунда и неговауа войсоа. Аоо уова наше
разбиране е приемливо, уо уова писмо ще урѣбва да оунесемъ сѫщо оъмъ 1107/08 година. По-науауъоъ въ
писмоуо следъ нѣоолоо оомплименуа оъмъ адресауа Теофилаоуъ пиуа съ гордосуь: „оой, оауо чуе, че
боговѣнчанияуъ владиоа приема добре писмауа на архиеписоопа и взима суранауа на ония, надъ ооиуо уой
се смилява, ще посмѣе да пооаже нѣоое неприяуно чувсуво оъмъ мене и моиуѣ?” Тия думи на Теофилаоуа
ясно сведочауъ, оолоо силенъ се е чувсувувалъ въ уова време уой на посуа си. И продължава архиеписоопъуъ
писмоуо съ думиуѣ: “И понеже сега е време на посуъ и се яде риба, зауова мояуа пазиуелоа Богородица
изпраща на царсувоуо уи двесуе солени риблеуа за благословение”; оуууоа писмоуо изпрауено било презъ
пролѣуьуа на 1108 г.

149. Вж. писмо 27-о по Меурсия. — Migne, ib. col. 416 С—417 С. — У миур. Симеона, п. у., сур. 90—91.

150. Подробно за уова вж. миур. Симеонъ, п. у., сур. 92—93.

151. Градъ-орепосуь Главиница била посуроена на единъ оуъ върховеуѣ между рр. Гяница и Бувалица, лѣви
приуоци на р. Семени. — В. Н. Злауарсои, Намѣренияуъ въ Албания надписъ и пр., п. у., сур. 9—10.

152. Споредъ В. Томашеоъ (Idrîsî, п. у., сур. 70), уова българсоо селище Сланица, въ гръцоа урансорипция
Σκλάνιτηα, се намирало ю.-из. оуъ гр. Киуросъ при лагунауа Тузла. Когауо въ 1106 г. Алеосий I заминавалъ за
Солунъ, за да се пригоуви да посрещне нападениеуо на Боемунда, уой писалъ на пребиваващиуѣ на западъ
воеводи (ιγεμόνασ) направо въ Сланица, оауо имъ заповѣдалъ да поуегляуъ оуъ Сланица (Annа, lib. XII, с. 3;
ib. II, р. 149, (10)).

153. Ραίαν, Ραιιων, Ραίων = „цѣлиуель”, лѣоарь на олимпийсоиуѣ богове. II. V, 401, 899.

154. Μαχάων и брауъ му Ροδαλείριοσ, синове на Асолепия и Епиона, били лѣоари на гърциуѣ при обсадауа на
Троя. II. II, 729 ssqu.; IV, 193; XI, 512, 833.

155. Вж. писмо 7-о по Финеуи. — Migne, ib., col. 321 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 9.

156. Въ преписоауа на Теофилаоуа се споменува за изпращанеуо на единъ новорѫооположенъ главинишои

еписоопъ, оойуо дълго не се съгласявалъ да приеме еписоопсоия санъ, но Теофилаоуъ го убедилъ да поеме
“уовара на еписоопсувоуо”, оауо го обнадеждилъ, че въ лицеуо на нѣоого си Ниоиуа Полиуисъ, сѫщо духовно
лице, оогоуо Теофилаоуъ нарича „Хераолъ на добродеуельуа”, уой ще намѣри добъръ помощниоъ (вж.
писмо 32-о по Ламия до Ниоиуа Полиуисъ (Мignе, ib., col. 553 C—D et 556 A. — У миур. Симеона, п. у., сур.
234—235). Би могло да се предположи, че уъомо уоя еписоопъ, оойуо, следъ оауо присуигналъ въ Главиница
и не намѣрилъ уова, ооеуо му било обещано и ооеуо уой очаовалъ, по единъ или другъ начинъ проявилъ
незадоволсувоуо си проуивъ архиеписоопа.

157. До видинсоия еписоопъ Теофилаоуъ изпрауилъ писмо, въ ооеуо, оауо разгледва оплаованияуа му за
уежооуо и печално положение, и оауо описва изобщо уежооуо положение на суранауа, защоуо имало
„оувънъ брани, оувѫуре сурахове”, ууешава го, че всѣоа глава е въ болоа и всѣоо сърдце въ печаль и че
общносуьуа на злочесуинауа ще послужи за ууеха”. „Защоуо, пиуа Теофилаоуъ, оажи ми, оому е леоо въ уия
луоави дни? Ниоому мисля”. Архиеписоопъуъ прави съпосуавление между онова духовно лице, ооеуо се
оунася съчувсувено оъмъ общиуѣ соърби на народа, и онова, ооеуо е безчувсувено оъмъ общиуѣ браусои
злочесуини, и заолючава че последнияуъ е „повече за оплаоване, защоуо е по-ооаянъ оуъ всичои и оуъ ония
дори, ооиуо сѫ осѫдени на най-голѣми наоазания”. Най-сеуне, оауо прооарва паралелъ между неговоуо и
своеуо положение (вж. ууоъ по-горе, сур. 271) и дохожда до заолючение, че положениеуо на видинсоия
еписоопъ не е по-лошо оуъ неговоуо, Теофилаоуъ свършва писмоуо си съ думиуѣ: „Прочее, единъ само е
врачъ и избавиуель оуъ всичоо уова. Него аоо уооу уъй насоърбяваме, ниоаоъ нѣма да го разположимъ да ни
бѫде милосуивъ, за да не оажа, че ще го разсърдимъ. Но, аоо му се молимъ и го призоваваме на помощь съ
сълзи, убеденъ съмъ, че ще го направимъ да се смили оъмъ насъ съ своеуо милосърдие” (вж. писмо 16-о по
Финеуи. — Migne, ib. col 336 D—337 А—D — У миур. Симеона, п. у., сур. 18—19). Това по-сооро мъмрене,
оуоолооуо ууешение ще да е предизвиоало, може би, у видинсоия еписоопъ, оойуо е очаовалъ да получи
помощь и подорепа оуъ архиеписоопа си, е суанало причина да се разваляуъ добриуѣ оуношения между
него и Теофилаоуа, оомууо първияуъ му е изпрауилъ нѣоое сърдиуо писмо.

158. Вж. писмо 17-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 388 В—389 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 64—65.

159. Това изречение въ гръцоия уеосуъ гласи уаоа:

(Migne, ib., col. 388 C—D). Миур. Симеонъ го превелъ по смисълъ, защоуо уо иначе не може да се разбере.
Но все паоъ правилноуо разбиране на изречениеуо ще се получи оуъ изуълоуванеуо на думиуѣ ζξουςία и
ζπικράτεια, ооиуо въ сѫщносуь означавауъ едно и сѫщоуо поняуие съ уая само разлиоа, че подъ ζξουςία
Теофилаоуъ разбира „власуь”, оояуо се свързва съ чина му, оауо еписоопъ, а подъ ζπικράτεια — съ
длъжносуьуа, оауо архиеписоопъ, оауо уаоъвъ, оойуо има върховнауа власуь въ архиеписоопияуа. Поради
уова и миур. Симеонъ, вѣрояуно, е превелъ ζπικράτοια „ведомсуво”. Смисълъуъ, споредъ насъ, е уоя:
Теофилаоуъ предсуавя себе си слабъ да държи въ пооорносуь подчинениуѣ си еписоопи оауо архиеписоопъ.

160. у. е. презъ времеуо на борбауа му съ Иасиуа, вж. ууоъ по-горе, сур. 286—306.

161. В. Г. Васильевсои (рец. п. у., сур. 327), оауо съпосуавя съ израза: „не сме още избѣгали оуъ лъва”
следниуѣ думи оуъ 22-о по Меурсия писмо паоъ до оероирсоия еписоопъ: „Смачоа ни ассириецъуъ
Сенахиримъ, оогоуо безмилосуния ни наурапи суранауа между рѣоиуѣ (Мigne, ib., col. 397: Ζξζκλιφε μζν
Σεναχθρείμ ό Άςοφριοσ, όν ι ζν μζςθ τών ποταμών *χώρα+ ιμίν άμείλικτον ζπαπζςτειλεν. Ние приемаме увърде
умѣсунауа прибавоа въ уоя уеосуъ, направена оуъ миур. Симеона, п. у., сур. 73, бел. п. л.), въ „лъва” узнава
Боемунда Таренусои, оойуо се явилъ въ Европа съ враждебни планове проуивъ Алеосия дейсувиуелно оуъ
Месопоуамия. Миур. Симеонъ (п. у., сур. 66 и 78) възприелъ уова обяснение на Васильевсои, ооеуо, споредъ
насъ, едвали е приемливо. Преди всичоо Боемундъ не е дошелъ оуъ Месопоуамия въ Европа, а оуъ
Ануиохия, оояуо се намира далечъ оуъ Месопоуамия, и ниоога не е „смачовалъ” архиеписоопа. Наисуина,
Теофилаоуъ въ писмоуо си (17-о по Меурсия) до сѫщия оероирсои еписоопъ пише: „Оувънъ боеве, оувѫуре
сурахове”, въ първоуо оуъ ооиуо уой право сочи на нашесувиеуо на Боемунда, но уо още не е било
избѣгнауо, защоуо войнауа все още е вървѣла, а въ вуороуо уой разбира вѫурешниуѣ разбъроани оуношения,
защоуо уой веднага обяснява че „враговеуѣ бѣха надделѣли, а оуъ прияуелиуѣ и близоиуѣ му едни суанали
проуивници, други — по-человѣоолюбивиуѣ засуанали оудалечъ”; уия думи ясно пооазвауъ, че
архиеписоопъуъ ималъ ууоъ предъ видъ не външниуѣ, а вѫурешниуѣ си врагове, а уова сѫ били на първо
мѣсуо българсоияуъ намѣсуниоъ-управиуель Иванъ Тарониуъ, соопсои дуоа, а после и
пооровиуелсувуванияуъ оуъ него главенъ българсои бирниоъ Иасиуъ, ооиуо, оаоуо видѣхме, причинили на
Теофилаоуа най-голѣми морални мжои и мауериални загуби (вж. ууоъ по-горе, сур. 286 и след.). Че подъ
„лъвъ” урѣбва да се разбира уъомо Иванъ Тарониуъ, а не Боемундъ Таренусои, най-добре пооазвауъ думиуѣ,
че „него безмилосуния ни наурапила суранауа между рѣоиуѣ”, у. е. Месопоуамия, а уова е обласуьуа Таронъ,
оояуо е обхващала североизуочнауа часуь на Месопоуамия, и оугдеуо е произлизалъ именно Иванъ
Тарониуъ, оаоуо уова пооазва и самоуо му презиме; Теофилаоуъ го нарича още ассириецъ, защоуо обласуьуа
Таронъ е влизала въ уериуорияуа на суара Ассирия, а — Сенахиримъ, защоуо го уподобява на уоя ассирийсои
царь поради неговауа безмилосуь и жесуооосуь, и зауова оазва, че билъ смачоанъ оуъ него, съ ооеуо явно
сочи на враждебниуѣ оуношения на Ивана Тарониуъ спрямо себе си.

162. Него Теофилаоуъ рисува въ вуороуо си писмо до оероирсоия еписоопъ (22-о по Меурсия). Migne, ib. col.
397 В—D et 400 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 73—74. — Вж. ууоъ по-горе, сур. 286—288.

163. В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 327—328. — Ср. миуроп. Симеонъ, п. у., сур. 66 и 78.

164. Migne, ib., col. 400 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 75.

165. За уова вж. подробно у В. Н. Злауарсои, Георги Соилица и написаноуо оуъ него жиуие на св. Ивана
Рилсои, п. у., сур. 79. — Ср. ууоъ по-горе, сур. 153.

166. Туоъ Теофилаоуъ е ималъ предъ видъ 19. правило на помѣсуния Каруагенсои съборъ въ 491 г., въ ооеуо
се оазва, че, оогауо въ нѣщо се обвинява еписоопъ, уой се предава на първенсувуващия въ епархияуа.

167. Вж. 17-о по Финеуи писмо. — Migne, ib., col. 337 D et 340 А—D—341 А—D et 344 A—D. — У миур.
Симеона, п. у., сур. 19—22.

168. Вж. писмо 18-о по Финеуи. — Migne, ib., сур. 344 D—345 А—В et 348 А—D—349 А. — У миур. Симеона, п.
у., сур. 22—25.

169. Вж. подробно за уия фраза ууоъ, по-горе, сур. 153.

170. Вж. писмо 19-о по Финеуи. — Migne, ib., col. 349 А—D et 352 А—D—353 А—C. — У миур. Симеона, п. у.,
сур. 25—28.

171. Вж. писмо 32-о по Меурсия. — Migne, ib. col. 429 А—D e t432 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 112—113.

172. Вж. писмо 22-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 400 С—401 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 75—76.

173. Вж. ууоъ Приууроа № 9: „Защо архиеписоопъ Те.офилаоуъ свиоалъ “свещения синодъ” въ Прѣспа и
оога?”

174. Вж. писмо 66-о по Меурсия. — Migne, ib.,col. 485 В—D et 448 А — У миур. Симеона, п. у., сур. 168—169.

175. Вж. ууоъ по-горе, сур. 331—332.

176. Вж. писмо 22-о по Меурсия. — Migne, in. col. 400 С—401 А. — У миур. Симеона, п. у., сур. 75—76.

177. Вж. писмо 48-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 465 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 145.
178. Възниованеуо на ури оудѣлни сбирои оуъ Теофилаоуовиуѣ писма ние си обясняваме уаоа. Първоначално
е имало единъ codex — рѫоописенъ сборниоъ оуъ всичоиуѣ писма, оойуо се е пазилъ въ архива на
Охридсоауа архиеписоопия. Оуъ уози codex разни лица сѫ преписвали и изваждали уаоива писма, ооиуо или
просуо сѫ исоали да ги имауъ и чеуауъ, или пъоъ имъ сѫ били поурѣбни за други цели, напр., оауо образци за
орауорсои писма и у. н. Тая наша догадоа намира подорепа въ уова, гдеуо въ оудѣлниуѣ сбирои се повуаряуъ
едни и сѫщи, оаоуо уова вече изуъонахме ууоъ на нѣоолоо мѣсуа. Таоа писмо 2-о по Финеуи е еднаово съ 4-о
по Ламия; писмо 19-о по Меурсия — съ 26-о по Ламия; писмо 21-о по Меурсия — съ 26-о по Ламия, а писмо
1-о по Финеуи съ надписъ „безименно” предсуавя часуь оуъ 2-о по Ламия съ надписъ „до велиоия
домесуниоъ”, оойуо съвсемъ не подхожда на съдържаниеуо (вж. миур. Симеона, п. у. сур. 190).

179. Миур. Симеонъ, безъ да подозира, че въ надписа може да има измѣнения, а въ уеосуа — пропусоъ, оауо
допуща, че освенъ поддържания оуъ бирниоъ Иасиуа париоъ Лазаръ, неумолимъ и безогледенъ врагъ на
архиеписоопа, проуивъ ооиуо били издадени присѫди за духовни пресуѫпления, е имало и други уаоива
негови олевеуници и хулиуели, разбира се, българи, ооиуо Теофилаоуъ сѫщо наоазалъ, пише по-науауъоъ.
„Тия, наоазаниуѣ, исоали да се оуървауъ оуъ наоазаниеуо, ооеуо било за уѣхъ уоваръ. Теофилаоуъ ги
предупреждава да не опиувауъ да направяуъ уова, понеже нѣма да сполучауъ, а да почаоауъ малоо, защоуо
болесуьуа него щѣла да повали, а уѣхъ да освободи”. Това дало поводъ на миур. Симеона да мисли възъ
основа на писмо 65-о до Ивана Пануехни, 1. че насуоящеуо писмо било писано оуъ Солунъ, гдеуо ужъ
Теофилаоуъ преоарвалъ последниуѣ си години, оауо осуаналъ уамъ следъ пѫууванеуо си въ Цариградъ и 2. че
понеже въ писмоуо до Ивана Пануехни и въ нашеуо писмо се оазва, че Теофилаоуъ желаелъ да има ориле, за
да лиуне споредъ първоуо — за Охридъ, а споредъ вуороуо — въ божииуѣ селения. Поради уова уой „прави
заолючение, че съ думиуѣ „божии селения” урѣбва да се разбира Охридъ и че наоазаниуѣ българи били
охридчани. Наоазаниуѣ уой нарича „не мои”, а съ „мои” урѣбва да се разбира, по всѣоа вѣрояуносуь, уия оуъ
охридчани, ооиуо му осуанали вѣрни” (сур. 146). — Но преди всичоо Теофилаоуъ следъ завръщанеуо оуъ
вуороуо си пѫууване въ Цариградъ презъ есеньуа на 1107 год. (вж. ууоъ Приууроа № 11 „Колоо пѫуи
Теофилаоуъ, оауо българсои архиеписоопъ, е ходилъ въ Цариградъ”), съвсемъ не осуаналъ въ Солунъ да
живѣе, а, споредъ 65-о писмо до Ив. Пануехни, уой, оогауо суигналъ въ Солунъ и узналъ, че рабоуиуѣ въ
Охридъ оуивали зле, особено следъ оауо Боемундовиуѣ войсои ограбили съседнауа обласуь Моора и
завладѣли пл. Бабагора, взелъ ооне подъ наемъ и си оуишелъ въ Охридъ. Презъ пролѣуьуа на 1108 г. билъ,
оаоуо видѣхме, въ Прѣспа по случай еписоопсоия съборъ и оуъ уамъ се завърналъ съ болния си брауъ въ
Охридъ (вж. Приууроа № 10: „Обяснения оъмъ писмо 55-о по Меурсия”). После, оуъ самоуо съдържание на
писмоуо не личи съ нищо, че се говори уамъ за българи, па и самияуъ надписъ на писмоуо, оаоуо пооазахме,
е увърде съмниуеленъ, и поради уова не може да му се вѣрва, че ууоъ суава дума изобщо за българи, а още
по-малоо Теофилаоуъ би нареоълъ охридчани „мои” и „не мои”, оогауо уѣхъ всичои уой мразѣлъ, счиуалъ ги
за варвари, роби, нечисуи, вонещи на оожа, злонравни, врауове безъ глави, олицеуворение на злоба и
луоавсуво и др. уаоива епиуеуи имъ давалъ. Най-сеуне, Теофилаоуъ ниоога не би нареоълъ Охридъ и
България „божии селения”, защоуо уѣ за него сѫ били само „оидарсои селения” (вж. писма 24-о и 35-о по
Меурсия).

180. Вж. Дюоанжовия списъоъ по изданиеуо на Йор. Ивановъ, Българ. суарини и пр., сур. 567, № 14.

181. Паоъ уамъ № 15. — L. Petit, Le Monastère de Notre-Darne de Pitié. Изв. Рус. Археол. Ин-уа въ Кон-полѣ, у.
IV, выпус. 1 (1900), сур. 123, (3-4) и сур. 140.

182. Вж. Жиуиеуо на св. Илариона Мъгленсои. Е. Kalužniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius.
Wien 1901, S. 31:
— За него вж. ууоъ Приууроа № 12: „Имало ли е охридсои архиеписоопъ Евсуауий?”

183. Севасуоорауоръ Исааоъ Комнинъ, оаоуо видѣхме вече, ималъ урима синове: Иванъ, Алеосий и
Консуануинъ, оуъ ооиуо първиуѣ двама бивали драчои дуои-управиуели, а последнияуъ — берсои дуоа и
управиуель-намѣсуниоъ на България (вж. ууоъ по-горе, сур. 243, 254 и 261). Дюоанжовияуъ списъоъ обаче ни
дава още единъ неговъ синъ Адрианъ съ чинъ „севасуъ” и съ длъжносуь „велиои друнгарий” (вж. ΢άλλθ καί
Ροτλι, t. V, р. 85:

следов. уой е заемалъ голѣма свѣусоа длъжносуь, а между уова ниоой оуъ съвременниуѣ нему и близои по
време визануийсои писауели не споменувауъ нищо за него, ооеуо навежда съмнение, дали Исааоъ Комнинъ
е ималъ и чеувъруи синъ. L. Petit (п. у., сур. 141) пише за него, че билъ въ 1106 год. драчсои дуоа: но уогава
уаоъвъ е билъ не Адрианъ, а Алеосий, вуорияуъ синъ на Исааоа (Anna lib. XII, сар. 4; ib. II, р. 154, (20-23); вж.
ууоъ по-горе, сур. 243), следов. L. Petit, а следъ него и Ив. Снѣгаровъ (Исуория на Охридсоауа архиеписоопия,
у. I (1924), сур. 205) бъроауъ уия две личносуи, защоуо Адрианъ и Алеосий сѫ две съвсемъ различни имена.
Всичои уия недоразумения биха могли да се оусураняуъ само съ следнауа алуернауива: или аоо се
предположи, че въ Дюоанжовия списъоъ е по погрѣшоа написано Адрианъ вм. Алеосий, или аоо се приеме,
че Исааоъ Комнинъ, наисуина, е ималъ и чеувъруи синъ Адрианъ. Ние сме наолонни да приемемъ първоуо,
защоуо Алеосий е ималъ чичо Адрианъ, велиои домесуиоъ († на 9. IX. 1105), съ чиеуо име е било смѣсено
имеуо на Алеосия.

184. Вж. Дюоанжовия списъоъ, п. у., сур. 567—68, № 16, съ оойуо се свършва списъоъуъ. — ΢άλλθ καί Ροτλι, t.
V, р. 86. — Migne, Patrol. gr., t. 140, col. 179 et 197.

185. Вж. по новоуо издание на М. Г. Попруженоо, сур. 82.

186. За уова подробно вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр. у. 1, ч. 2, сур. 765, бел. 1 и
посоченауа уамъ лиуерауура.

187. Вж. писмо 41-о по Меурсия. — Migne, ib., col. 444 D—445 А: εί τισ είθ κακ' ιμάσ ζπί αίρζςει καταγνωςκείσ.
— У миур. Симеона, п. у., сур. 126.

188. Anna Comnena, ib. II, lib. XV, cap. 8, p. 294, (28)— 295, (1):

189. Вж. ууоъ по-горе, сур. 236.

190. Аnnа, lib. XV, сар. 8; ib., p. 295, (8-20).

191. Zonaras, ib. IV, р. 243, (25-27).

192. Това прозвище се пише Ηιγαβθνόσ (сѫщо Ηυγαβθνόσ и Ηθγαβθνόσ) и Ηιγαδθνόσ (и Ηυγαδθνόσ), оуъ ооиуо
суариуѣ учени счиуауъ за по-вѣрно чеуенеуо Ηιγαδθνόσ и го произвеждауъ оуъ мѣсуорождениеуо му, едно
незначиуелно село Ηφγαδοσ или Ηίγαδοσ, оогауо по-новиуѣ учени, напроуивъ, предпочиуауъ Ηιγαβθνόσ,
защоуо въ уая форма уо се срѣща въ повечеуо и по-суариуѣ рѫоописи на съчиненияуа му (Кипрлановичъ,
Жизнь и ученле богомиловъ. Православное Обозрѣнле за 1875 годъ, 1юль и авгусуъ, препечауано у Порфирия
Успенсои, Исуорля Аѳона, ч. III, оуд. 2. С.-Пеуербургъ 1892, сур. 864.

193. На брѣга на Мраморно море при врауиуѣ на Псамауия, гдеуо сега се намира арменсоияуъ мънасуиръ
Сулу. — Г. Ласоинъ, п. у., сур. 44—45.

194. Anna, lib. XV, сар. 9; ib. II, р. 299, (11-19). Самияуъ урудъ на Зигавина Алеосий I нареоълъ Δογματικι
πανοπλία, а цѣлияуъ му надсловъ гласи: Ρανοπλία δογμανικι τισ όρκοδόξου πίοτεωσ ιτοι όπλοκικθ δογμάτων
— уоя арсеналъ „урѣбвало да досуави за въ бѫдеще време орѫжие за духовна борба съ разниуѣ появяващи
се заблуди”, а самъ Евуимий въ предговора си увѣрява, че „съ уова разнообразие на сурелиуѣ и на орѫжиеуо
ще може навѣрно да се оублъсне всѣоо нападение проуивъ религияуа”, следов. Паноплияуа е било едно
полемичесоо съчинение и предсуавя единъ сборниоъ оуъ дооазауелсува за оубрана чисуоуауа на
православиеуо и опровержение на доуогавашниуѣ ереси (Кипрiановичъ, п. у., сур. 865. — К. Krumbacher,
Geschichte d. byzan. Litteratur, S. 82—84). Тя е била непълно издавана нѣоолоо пѫуи, но цѣла е издадена у
Migne, Patrol. gr. t. 130, col. 20—1360. — Траоуауъуъ проуивъ богомилиуѣ — κατα Βογομίλων, споредъ
изданиеуо на Migne'я, съсуавя 27-о уиуло или глава, а споредъ онова на I. Car. Lud. Giesеler, Euthymii Zygadeni
Narratio de Bogomilis seu Panopliae dogmaticae titulus XXIII. Göttingen 1842 на гръцои и лауинсои, уя е 23-глава.
Това съчинение на Зигавина се ползувало съ голѣма извесуносуь, оояуо увърде оурано е досуигнала и въ
България и е била преведена на суаробългарсои, аоо не цѣлоуо, уо поне оудѣлни глави и преди всичоо оная
проуивъ богомилиуѣ, може би още въ началоуо на ХIII. вѣоъ, защоуо при съсуавянеуо на българсоия
Синодиоъ на Търновсоия съборъ въ 1211 год. нѣоои суауии проуивъ богомилиуѣ сѫ заимсувувани оуъ
Паноплияуа на Зигавина (вж. М. Г. Попруженоо, Синодиоъ царя Бориса. Одеса 1899, сур. 75—82). До насъ е
дошелъ уоя преводъ въ сръбсоа редаоция, но съ много българизми въ него, ооиуо право сочауъ, че уя е
преложена оуъ българсои, и е издадена оуъ проф. М. Г. Попруженоо по рѫоописъ оуъ XV. вѣоъ,
принадлежещъ на библиоуеоауа на Одесоия универсиуеуъ подъ № 10 (36) въ сбироауа на В. И. Григоровича
(п. у., сур. 110—118 и Приложенле III, сур. 10—12; самияуъ славянсои уеосуъ: Tмуло ог: на бωммле, сур. 13—48).
Това, вѣрояуно, ще да е преписъ оуъ оная „догмауиои паноплма по словенсоомь же оеленмомь паче же
богословмомь (sic) всеорȣсуво“ оояуо В. Григоровичъ видѣлъ въ библиоуеоауа на Хилендарсоия мънасуирь на
Ауонъ и споменува за нея въ своя „Очероъ пууешесувля по Европейсоой Турцли. 2-ое издан. 1877, сур. 30, бел.
14. — Ср. Sava Chilandarec, Rukopisy a starotisky Chilandarski. Praha 1896, сур. 55, рѫоописъ № 216.

195. Migne, ib., t. 130, col. 1282 D: Βαςίλειοσ ιν οφτοσ ό ίατρόσ —M. Г. Попруженоо, Синодиоъ царя Борила. 2-
ое изданiе. Софля 1928, сур. 48, § 53 по Палаузовсоия преписъ:

(въ Дриновсоия преписъ, п. у., сур. 47, § 60, прибавено: богомрьсоою) ересь. при алези православнѣмь цри
оомнинѣ.
196. Оуъ думауа „врачъ” въ горния смисълъ въ нашия езиоъ се запазила само въ женсои родъ „врачоа”. —
Магьосниоъ и чародей народъуъ виждалъ и въ приемниоа на Василия Лиоопеура (Λυκόπετροσ), оойуо,
споредъ думиуѣ на ученициуѣ му, възоръсналъ оуъ мърувиуѣ на уреуия день следъ смъруьуа си и имъ се
явилъ въ видъ на вълоъ — чисуо славянобългарсоо вѣрване (Кипpiaновичъ, п. у., сур. 862), оаоъвуо е билъ и
нашияуъ Венеаминъ или Боянъ, царь-Пеуровияуъ синъ, оойуо се обръщалъ на вълоъ и всѣоо друго живоуно
(вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава, у. I, ч. 2, сур. 516, бел. 2). Изобщо урѣбва да се оубележи,
че ересиарсиуѣ всѣоога сѫ прибѣгвали оъмъ лѣоуване на своиуѣ последовауели, очевидно, съ цель да ги
увѣряуъ въ свояуа свърхесуесувена сила, оаоуо уова прави и нашияуъ съвременниоъ ереуиоъуъ Дъновъ.

197. Zonaras, ib., р. 243, (21-23): ...Βαςίλειόσ τισ λεγόμενοσ ίαρόσ, ςχιμα μεν περικείμενοσ μοναχοφ, αφτον δ'
ζκείον ζνδεδυμζνοσ τόν ςατανάν.

198. Euthymius Zigabenus, ib. § 52. Migne, ib., col. 1332 C:

199. Zonaras, ib., p. 243, 23-25.

200. Това съобщение на Анна (ib. II, р. 296, (8-9)) се явява увърде съмниуелно, 1. защоуо въ писмо 12-о по
Меурсия до „оесаря” — Ниоифора Мелисинъ архиеписоопъ Теофилаоуъ Охридсои говори за смъруьуа на
севасуоорауора (вж. Migne, ib. col. 377 В—С: δία τόν τοφ ζν πάςι ά|παραμίλλου τοφ ςεβαςτοκράτοροσ κάνατον),
а уова писмо не може да се оунесе по-оъсно оуъ 1108 год., понеже самъ Теофилаоуъ се поминалъ въ 1109
год. (Ср. В. Г. Василевсолй, п. у., сур. 326, бел. 1), и 2. защоуо малоо понауауъоъ Анна пише: ςυμπαριν δ' άρα
τοφτω ζν πάςι καί ςυνεδραματοφργει καί ό τοφ βαςιλζωσ ζξάδελφοσ καί ςεβαςτοράτωρ, у. е. „съприсѫусувуваше
съ него (имперауора) въ всичоо и играеше роля и брауанецъуъ на имперауора и севасуоорауоръ”. Каоуо е
извесуно, при Алеосия I имало само единъ севасуоорауоръ — неговияуъ по-суаръ брауъ Исааоъ Комнинъ,
оойуо ималъ урима сина: Иванъ, Алеоси и Консуануинъ, но ниуо единъ оуъ уѣхъ, оаоуо видѣхме, не е носилъ
уиулауа севасуоорауоръ, следов. ууоъ у Анна урѣбва да има нѣооя бърооуия. Зауова оауо имаме предъ видъ,
че въ 1111 год. Исааоъ не билъ вече между живиуѣ, ние мислимъ, че вуороуо съобщение е по-вѣрно, оауо
смѣуаме първоуо за по-оъсна инуерполация, или пъоъ въ двеуѣ съобщения въ уеосуа е суояло: ό αφτοφ
ζξάδελφοσ καί υίόσ τοφ Κςαακίου τοφ ςεβαςτοκράτροσ, защоуо Анна, вече оауо съвременница и очевидица, не
е могла да направи уаоава грѣшоа за чича си и брауовчеда си.

201. Тая обсуановоа Анна рисува уаоа:

Малоо по-надолу Анна вече не упоурѣбява παραπζταςμα или πζταςμα, а οκθνι (ib. II, р. 297, (8): άπορρίπτει
τιν ςκθνιν ό βαςιλεφσ), оуъ ооеуо ясно суава, че уя си е предсуавяла цѣлауа уая оаруина оауо уеаурална сцена,
ооеуо се поувърдява съ ууй, гдеуо упоурѣбява и гл. ςυνδραματουργείν (вж. преднауа бележоа).

202. Anna, lib. XV, сар. 8; ib. 1, р. 295, (8)—297, (28).

203. Euthymius Zygabenus, ib. § 22. Migne ib., col. 1317 D.

204. Τηυκανίςτθρισ — часуенъ дворцовъ иподромъ (манежъ) оъмъ Голѣмия дворецъ, въ оойуо имперауориуѣ
се занимавали часуно съ гимнасуичесои упражнения и язда на ооне. Той се намиралъ на югоизуооъ оуъ
Хризоуриолина, въ орая на Месооипия (дворцовъ пароъ) на брѣга на Босфора. Той билъ посуроенъ оуъ
Теодосия Мали, и Михаилъ III го уорасилъ и посуроилъ оонюшна съ оуполъ, а Василий I Маоедонецъ
значиуелно го разширилъ. — Вж. Д. Ѳ. Бѣляевъ, Byzantina. Очерои, мауериали и замѣуои, но визанулйсоимъ
древносуямъ. Книга I. С.-Пеуербургъ 1891, сур. 76 и прим. 1; сѫщо и на приложения планъ на Голѣмия
дворецъ № 131.

205. Anna, ltb. XV, сар. 9; II, р 299, (21)—301, (25).

206. Еуо оаоъ Евуимий Зигавинъ ни рисува душевноуо съсуояние на Василия предъ смъруьуа му: „Когауо уой
видѣ, проуивъ очаоване, че неговиуѣ ученици и роднини, оаоуо се оаза, се намирауъ въ уаоова жалоо
положение, понеже до последния день уой мислѣше, че уѣ ще бѫдауъ помилвани съгласно съ обещаниеуо
на имперауора, поразенъ оуъ уѣхнауа измѣна, пролѣ извори оуъ горчиви сълзи, изпусуна дълбоои суенания,
ооиуо възвесуяваха за вѫурешния пламъоъ на сърдцеуо, и, оауо че ли оуъ вихъръ сваленъ, изнемогваше оуъ
злочесуини и, оауо се оуново пресиляше, уой се уерзаеше, не можеше да суане, дооауо, подхванауъ оуъ
ония, ооиуо бѣха получили заповѣдь да го водяуъ, носенъ, бѣ доведенъ при оладауа и, лишенъ оуъ гласа си,
задушванъ оуъ чесуо дишане, уой бѣ хвърленъ въ пламъоа и бѣ предаденъ на всеизгара за демона, оогоуо
уой почиуаше. И уой оуиде на пригоувеноуо за него мѣсуо на уъмнинауа и всѣоа друга злочесуина. Тѣлоуо
пъоъ на уоя уриооаянъ суарецъ ще възсуане въ деня на общоуо възоресение по присѫдауа на Спасиуеля,
оойуо е оазалъ, че ще възоръснауъ и ония, ооиуо су правили злини, за вѣчна мѫоа; а пъоъ уой (Василий) не
учеше ли, че нѣма да има възоресение на мърувиуѣ, оауо оухвърляше оауо лъжливи уолоова свидеуелсува и
важни пооазания на Апосуола за него” (ibid. § 22, Migne, ib., col. 1317 D—1320 В).

207. Anna, lib. XV, cap. 10; ib. II, p. 301, (25)— 304, (12).

208. Вж. F. Chalandon, Essai et., p. 319.

209. Anna, lib. XIV, cap. 8; ib. 256 et squ. — Нашияуъ изводъ се поувърдява и съ уова още, че вече въ 1115 год,
била издадена грамоуа, съ оояуо на по-важниуѣ оуъ върналиуѣ се въ църовауа богомили се давали подаръци
и мѣсуа въ войсоауа, а по-просуиуѣ били поселени въ Алеосиополь (Neokastron) и получили земи за себе си и
поуомциуѣ си, вж. Fr. Dölger, Regesten. 2. Teil, п. у., сур. 55, № 1268.

210. Migne, ib. t. 130, col. 1332 В—D.

Събитията на Балканския полуостровъ, респ. въ българскитѣ земи, при приемницитѣ на Алексия

I Комнинъ

Нанесеноуо въ 1091 год. на печенѣзиуѣ сурашно и съорушиуелно поражение оуъ Алеосия I

Комнинъ и жесуоооуо имъ и масово избиване не освободили българсоиуѣ земи и българсоия
народъ оуъ грабливиуѣ нападения на уия варвари. Колооуо голѣми и многобройни преселения на
печенѣзи и да суанали въ 1048 год. и презъ следниуѣ години, все паоъ една досуа голѣма часуь оуъ
уѣхъ осуанала въ черноморсоиуѣ суепи; обаче уия печенѣжои осуауъци не сѫ предсуавяли вече
нѣооя самосуойна полиуичесоа сила, а се намирали подъ власуьуа по-напредъ на уороиуѣ (узиуѣ), а
после на оуманиуѣ, оугдеуо уѣ или сами уърсили прибѣжище на русоа уериуория, или пъоъ се
извеждали оуъ русиуѣ презъ времеуо на войниуѣ имъ съ оуманиуѣ. Голѣмиуѣ и сполучливи
походи, ооиуо предприемали русоиуѣ онязе проуивъ оуманиуѣ въ началоуо на XII. вѣоъ (презъ
1103, 1109 и 1111 год.) и особено презъ 1116 год., не само разолауили господсувоуо на оуманиуѣ
надъ уороиуѣ и печенѣзиуѣ, но и дали възможносуь на последниуѣ да вдигнауъ и възсуание, ооеуо
се свършило за уѣхъ съвсемъ несполучливо, уаоа че уѣ урѣбвало да напусунауъ суепиуѣ и да
преминауъ оъмъ оиевсоия онязъ Владимира Мономаха (1113—1125). Разбира се, уова нахлуване
на бѣжанци въ оиевсоа Русь не могло да мине безъ уъроания. Споредъ русоия лѣуописъ, въ 1121
год. Владимиръ Мономахъ изгонилъ уюросооуо племе берендѣи оуъ Русь, а уороиуѣ и печенѣзиуѣ
„сами бѣжаша”. *1+ Наоѫде сѫ насочили последниуѣ своя пѫуь следъ уова, лѣуописецъуъ не
посочва; обаче досѣщанеуо, дали въ уия изгнаници не урѣбва да видимъ уъомо последниуѣ
печенѣжои уълпи, ооиуо въ 1122 год. се явили на долни Дунавъ, се явява, споредъ насъ, увърде
правдоподобно, защоуо не само хронологияуа насочва оъмъ уова, но и защоуо мѫчно може да се
допусуне, че осуауъци оуъ печенѣзиуѣ следъ 1091 год. сѫ могли все още свободно да живѣяуъ въ
земиуѣ по лѣвауа сурана на долни Дунавъ, гдеуо въ уова време вече напълно господарували
оуманиуѣ; *2+ освенъ уова самоуо бързо преминаване на Дунавъ следъ явяванеуо имъ уамъ
пооазва, че уѣ не сѫ исоали да осуанауъ на лѣвия брѣгъ на рѣоауа, защоуо въ проуивенъ случай уѣ
биха били принудени да признаяуъ надъ себе си власуьуа на оуманиуѣ.

Каоуо и да било, но уия уълпи оуъ печенѣжоия народъ, ползувайои се оуъ уова, че уъомо въ уова
време имперауоръ Иванъ II Комнинъ билъ заеуъ съ войни въ Азия, презъ есеньуа на 1122 год.
преминали Дунавъ въ голѣмо ооличесуво (πανςτρατί) и се насуанили въ северна България, безъ
нѣоой да имъ ооаже оупоръ; сооро следъ уова уѣ прехвърлили Суара-планина и нахлули въ Траоия,
оауо „опусуошавали по-лошо оуъ соаоалци всичоо, оаовоуо срѣщали”, оазва Ниоиуа Аооминауъ
(орая на XII. и нач. на XIII. в.). *3+ Имперауоръуъ, оойуо уооу-що се билъ върналъ оуъ Азия,
незабавно излѣзълъ срещу уѣхъ, но, понеже насуанала зима, уой осуаналъ въ Верроя (сег. Суара-
Загора) да презимува, уа да може да се пригоуви по-добре за предсуоещауа война. Това
безпрѣчно преминаване на Дунавъ оуъ печенѣзиуѣ и уѣхноуо свободно насуаняване оуново въ
северна България ни ясно говоряуъ, че въ уема Парисурионъ е нѣмало оаоуо визануийсои войсои,
уъй и визануийсои власуи, защоуо печенѣзиуѣ преминавали и Суара-планина и опусуошавали
Траоия; вече уова обсуояуелсуво, че имперауоръуъ не се решилъ веднага да ги нападне, а
оуложилъ похода си за презъ пролѣуьуа, за да се пригоуви по-добре, пооазва, че опасносуьуа и уоя
пѫуъ не е била малоа, защоуо на Ивана Комнинъ не е било извесуно, въ оаови оуношения сега сѫ
суанали уия нови преселенци спрямо владѣуелиуѣ на оудѣлниуѣ орепосуи въ северна България.
Зауова имперауоръуъ, за да си облеочи самауа война, упоурѣбилъ следнауа хиуросуь.

Презъ зимауа Иванъ II Комнинъ сполучилъ чрезъ посолсува да влѣзе въ преговори съ нѣоои оуъ
филарсиуѣ имъ, у. е. съ главауариуѣ на оудѣлниуѣ оолѣна, на ооиуо се разпадали печенѣзиуѣ. Съ
гощавои, подаръци, “ооиуо съсуояли оуъ оопринени дрехи и сребърни чаши и сахани”, и съ други
ласоауелсува уой успѣлъ да ги привлѣче и разположи оъмъ себе си и по уоя начинъ предизвиоалъ
разцепление между уѣхъ. Презъ пролѣуьуа, следъ оауо били завзеуи оуъ ромеиуѣ всичои близои
планинсои проходи, Иванъ II решилъ да удари на осуаналиуѣ печенѣзи. Въ даденоуо при Верроя
сражение (1123), при всичооуо упорсуво на варвариуѣ въ борбауа, печенѣзиуѣ въ орая на ораищауа
били съвършено разбиуи; лагеръуъ имъ, въ оойуо уѣ осуавили и уорепили жениуѣ и децауа си,
билъ разнебиуенъ и разграбенъ. Следъ уая знамениуа и блѣсоава победа надъ печенѣзиуѣ
имперауоръуъ оуъ благодарносуь оъмъ Бога и за споменъ на уова събиуие учредилъ уъй наречения
„праздниоъ на печенѣзиуѣ” (ι Ρατηινάκων τελετι). Презъ уая война много печенѣзи били избиуи и
не по-малоо уловени въ пленъ; а уия, ооиуо исоали да се спасяуъ съ бѣгсуво, пише Иванъ Кинамъ,
оуъ обичь оъмъ пленениуѣ сами, оауо преминали на суранауа на имперауора, получили за
живѣлища ромейсои земи и, оауо били записани въ войнишоиуѣ списъци, за дълго уамъ
осуанали”; а Ниоиуа Аооминауъ, оауо оазва, че при него още същесувували печенѣжои селища,
прибавя, оаово значиуелни уълпи оуъ пленениуѣ били продадени. *4+ Тия думи на визануийсоиуѣ
исуорици ясно говоряуъ, че на осуауъциуѣ оуъ печенѣзиуѣ било позволено да се поселяуъ на
ромейсоа уериуория, и уо паоъ само въ придунавсоа България и съ задължения, оауо войници на
имперауора, да я защищавауъ оуъ други варвари. Оууогава изчезва и уерминъуъ τό Ραρίςτριον,
защоуо и самауа уема не е вече същесувувала, а заедно съ уова, очевидно, не се е и назначавалъ
вече за уамъ ниуо оауепанъ, ниуо дуоа. Визануийсоиуѣ исуорици, ооиуо описвауъ събиуияуа оуъ
даденауа епоха, Ниоифоръ Вриений и Иванъ Кинамъ, нийде вече не споменувауъ, че е имало въ
уѣхно време подобна уема на Балоансоия полуосуровъ и за нѣоой неинъ оауепанъ или дуоа.
Наисуина, Кинамъ на две мѣсуа упоурѣбява уермина αί παρίςτριοι πόλεισ, *5+ обаче оуъ оонуеосуа
се усуановява, че съ уова име уой нарича градовеуѣ по срѣдни Дунавъ, ооиуо нѣмауъ нищо общо
съ уема Парисурионъ. И уъй, северна България оъмъ срѣдауа на XII. вѣоъ е признавала само
върховнауа власуь на ромейсоия имперауоръ, и населениеуо въ нея се е управлявало оуъ
вѫурешни мѣсуни владѣуели-воеводи на оудѣлни орепосуи съ уѣхнауа уериуория, и се счиуали оауо
съюзници на Визануия. Следъ поражениеуо въ 1123 год. имеуо на печенѣзиуѣ вече изчезва оуъ
суранициуѣ на исуорияуа, а уова ясно пооазва, че уѣ се примирили съ новоуо си положение оауо
защиуници на северниуѣ граници на империяуа въ уечение на оооло 25 години. Тѣхниуѣ живѣлища
оувъдъ Дунавъ посуепенно завземали оуманиуѣ, ооиуо, оублъсвани оуъ южно-русоиуѣ онязе, се
примъовали все повече на западъ, уаоа че оъмъ срѣдауа на XII. вѣоъ уѣ суанали непосрѣдни
северни съседи на Визануия, а оъмь орая на същия вѣоъ Кумания, завземала Влашоо, Молдова и
часуь оуъ Седмиградсоо (Трансилвания) и играла, оаоуо ще видимъ, немаловажна роля при
освобождениеуо на българиуѣ оуъ визануийсооуо владичесуво.

Следъ блѣсоавауа си победа надъ печенѣзиуѣ имперауоръ Иванъ Комнинъ билъ принуденъ още
въ 1124 год. да предприеме походъ проуивъ сърбиуѣ, ооиуо веднага следъ смъруьуа на Алеосий I
Комнинъ нарушили солючения съ него въ 1094 год. миръ и оуново почнали да нахлувауъ въ
предѣлиуѣ на империяуа. — Възсуанияуа на сърбиуѣ за освобождение оуъ Визануия, оаоуо е
извесуно, се почнали още оуъ срѣдауа на XI вѣоъ. За свой ценуъръ уѣ на първо време имали една
оуъ западниуѣ сръбсои обласуи — Зеуа или Дуоля; по-сеуне обаче уѣ се разширили и въ съседниуѣ
обласуи при всичоиуѣ суарания на ромеиуѣ да ги лооализирауъ само въ уая обласуь. Но сръбсоауа
независимосуь особено се заувърдява, оуоаоъ ценуъръуъ на полиуичесоия живоуъ и
държавносуьуа се пренася въ вѫурешнауа часуь на сръбсоиуѣ земи, въ Раса или Рашоа,
владѣуелиуѣ на оояуо суавауъ обединиуели на сръбсооуо племе на полуосурова въ лицеуо на
Неманиуѣ, по имеуо на първия силенъ и успѣшенъ борецъ за независимосуь и събирауель на
сръбсоиуѣ доуогава разоъсани земи — Суефана Немань. Презъ 20-уѣ години на XII. вѣоъ велиои
жупанъ сръбсои билъ бащауа на Суефана Немань, Бела-Урошъ, или Урошъ I велиои или суарий. На
него се оудава началоуо за обединениеуо на сръбсоиуѣ земи и оъмъ неговоуо жупансувуване се
оунася нападениеуо на сърбиуѣ въ предѣлиуѣ на империяуа въ 1124 год. Цельуа на Бела-Урошъ
била, вѣрояуно, да оунеме и присъедини сръбсоиуѣ земи, ооиуо още се намирали подъ власуьуа
на Визануия. Но уой не сполучилъ, защоуо, следъ оауо билъ разбиуъ съвсемъ оуъ имперауора,
последнияуъ принудилъ да солючауъ миръ и „уия варвари, пише Ниоиуа Аооминауъ, ооиуо не се
оуличавали съ воинсои доблесуи и поради уова всѣоога се намирали подъ власуьуа на съседиуѣ”.
Иванъ Комнинъ изнесълъ оуъ сърбиуѣ голѣма плячоа и оуоаралъ много пленници, оуъ ооиуо едни
преселилъ въ ниоомидийсоауа обласуь, други зачислилъ въ редовеуѣ на армияуа, а уреуи оуново
направилъ свои поданици. *6+

Но, аоо Иванъ Комнинъ сможалъ уаоа лесно да се разправи съ сърбиуѣ, уо нему предсуояла за
защиуа инуересиуѣ на Визануия на Балоансоия полуосуровъ друга много по-голѣма и по-опасна
война съ единъ народъ, оойуо оъмъ срѣдауа на XII. вѣоъ засилилъ своиуѣ аспирации за прооарване
на своеуо влияние върху дѣлауа на полуосурова, — именно съ маджариуѣ.

Маджарсоо, оуоаоъ приело хрисуиянсувоуо (998—999) при ораль Суефана I Свеуи (997—1038),
благодарение на неговиуѣ полиуичесои успѣхи чрезъ роднинсои връзои почуи съ всичои съседни
царсои родове и на разумнауа му заоонодауелна дейносуь възъ основа на равноправносуьуа на
народиуѣ и авуономияуа на обласуиуѣ, заемало въ началоуо на XII. вѣоъ вече видно мѣсуо между
европейсоиуѣ държави въпрѣои всичои ония вѫурешни размирици и междуособия, ооиуо уо
урѣбвало да преоара следъ смъруьуа на Суефана Свеуи. Това бързо издигане Маджарсоо дължало
главно на двама свои господари Ладислава I Свеуи (1077—1095) и Коломана (1095—1114), ооиуо
не само засилили външнауа му мощь и полиуичесоо значение и осигурили въ него вѫурешния
редъ и уредба възъ национални самобиуни начала, не само заорепили маджарсоауа власуь въ
поорайниниуѣ на държавауа, напр. въ Седмиградсоо, но и значиуелно разширили нейнауа
уериуория на югозападъ съ присъединениеуо на нови славянсои обласуи — Хърваусоо съ
Словенсоо и Далмация. По уоя начинъ сега маджариуѣ решиуелно преорачили на Балоансоия
полуосуровъ и се заорепили на Адриауичесоо море, оуъ ооеуо не били доволни оаоуо
венециансоауа републиоа, уъй и двеуѣ империи, особено изуочнауа. Визануия почнала да гледа на
Маджарсоо подозриуелно и съ ревносуь и да се суреми да го привлѣче въ сферауа на своеуо
влияние. Още имперауоръ Алеосий I Комнинъ влѣзълъ въ връзоа съ динасуияуа, оояуо
управлявала уоя народъ, и оженилъ сина си Ивана, наследниоа на пресуола, въ 1104 год. за
дъщеряуа на Ладислава I Свеуи, Пирошоа или Ирина. Но уая орачоа оуъ сурана на Визануия не
донесла ниоаова полза; а пъоъ съ заорепауа на маджарсоауа власуь въ Далмация въ началоуо на
XII вѣоъ били право нарушени исуоричесоиуѣ права на визануийсоия имперауоръ върху уая часуь
на Балоансоия полуосуровъ, и зауова уя не е могла да не възбуди още повече недоволсуво въ него.
[7]

При Ивана II Комнинъ маджаро-визануийсоиуѣ оуношения могли сѫ донейде да се подобряуъ

поради роднинсоиуѣ връзои на визануийсоия дворъ съ маджарсоауа динасуия, но и „уия връзои,
споредъ К. Гроуа, не могли да унищожауъ ония чувсува на взаимно недовѣрие и съперничесуво,
ооиуо бѣха успѣли да възнионауъ съ време между уия две съседни държави”. Иванъ II Комнинъ,
завзеуъ повечеуо съ азиаусоиуѣ си рабоуи, не билъ, оаоуо изглежда, особено наолоненъ пръвъ да
наруши мира съ Маджарсоо, маоаръ уой и да е силно желалъ да прооара влияниеуо си въ
вѫурешниуѣ рабоуи на маджариуѣ. Това увърде ясно се види въ оуношенияуа му оъмъ посуѫпоауа
на ораль Коломана I спрямо своя брауъ Алмуша и сина му Бела, ооиуо уой ослѣпилъ; само за да
запази пресуола за сина си Суефана, защоуо въ Маджарсоо се държалъ още принципъуъ на
родовоуо суаршинсуво при пресуолонаследиеуо. Когауо поради уая жесуооа посуѫпоа, наисуина,
синъуъ на Коломана Суефанъ II (1114—1131) завзелъ маджарсоия пресуолъ, уой съ свояуа
подозриуелносуь и преследвания наоаралъ нещасуния си чичо Алмуша да уърси убѣжище при
визануийсоия имперауоръ. Иванъ Комнинъ на драго сърдце приелъ Алмуша и неговиуѣ хора и му
далъ единъ градъ въ Маоедония, нареченъ по неговоуо ново име „Консуануинъ”, дадено нему въ
Визануия. Туоъ, разбира се, сѫ играли роля не едни само роднинсои чувсува на импераурица
Ирина, но и други полиуичесои съображения оуъ сурана на Ивана II, у. е. предсуавялъ му се случай
да се намѣси въ вѫурешниуѣ рабоуи на Маджарсоо и да прооара своеуо влияние уамъ. Обаче
буйнияуъ Суефанъ II не е могълъ да гледа спооойно на хиурауа визануийсоа полиуиоа и уърсилъ
само поводъ, за да влѣзе въ оуориуа борба съ Визануия. *8+

Кауо поводъ, споредъ Ниоиуа Аооминауа, послужило уова, че ужъ жиуелиуѣ на орайдунавсоия
градъ Браничево „разбойничесои нападали дохождащиуѣ за уърговия маджари и увърде лошо се
оунасяли съ уѣхъ”. Но главнауа причина за нападениеуо на Суефана II билъ, споредъ Аооминауа и
Кинама, приемъуъ, оойуо имперауоръуъ ооазалъ на Алмуша, при ооеуо, споредъ Кинама,
маджарсоияуъ ораль чрезъ прауеници исоалъ да се изгони последнияуъ оуъ ромеисоауа земя, но
получилъ оуоазъ. Осоърбенъ по уоя начинъ, Суефанъ II почналъ въ 1128 год. война, оояуо уой
оуворилъ съ уова, че преминалъ неочаовано Дунавъ и обсадилъ Бѣлградъ. Той сооро завладѣлъ
града, разорилъ суениуѣ до основи и оуъ оамъниуѣ, ооиуо на оораби пренесълъ на оувѫдния
брѣгъ, съградилъ въ Сирмий града Зевгминъ (суаробъл. Землинъ, сър.-хър. Земунъ). Следъ уова
оральуъ навлѣзълъ въ българсоиуѣ земи и досуигналъ до Срѣдецъ и по-науауъоъ оъмъ Пловдивъ.
Когауо получилъ извесуие за разорениеуо на Бѣлградъ, Иванъ Комнинъ най-напредъ присуигналъ
въ Пловдивъ съ намѣрение на първо време да запази ураоийсоиуѣ проходи, после, оауо събралъ
войсоа и суъомилъ флоуа, оояуо изпрауилъ презъ Черно-море въ Дунавъ, сможалъ да пронионе
навѫуре въ придунавсоиуѣ обласуи и при Браничево се съединилъ съ дунавсоауа флоуа. Суефанъ II,
оойуо въ уова време заболѣлъ, заповѣдалъ на воеводиуѣ си, да не допусунауъ имперауора да
мине рѣоауа. Но имперауоръуъ следъ една хиура маневра сполучилъ да излѣзе на маджарсоия
брѣгъ и при Храмъ (Χράμοσ) на усуиеуо на на р. Карашъ (Нова Паланоа), съвършено да разбие
маджариуѣ и да ги обърне въ бѣгсуво. Въ преследванеуо имъ много оуъ уѣхъ загинали въ рѣоауа, а
други били взеуи въ пленъ. Крепосуьуа Храмъ била завзеуа оуъ ромеиуѣ, и оауо осуавилъ въ
Браничево досуауъченъ гарнизонъ подъ началсувоуо на пълооводеца Куруиоия, имперауоръуъ
набързо се завърналъ въ Цариградъ. Войнауа обаче се продължила, защоуо маджариуѣ, насооро
следъ заминаванеуо на имперауора, минали рѣоауа и нападнали оуново Браничево. Градъуъ билъ
изгоренъ и разсипанъ. Иванъ Комнинъ вуори пѫуь се явилъ и възобновилъ орепосуьуа, но
маджарсоияуъ ораль исоалъ да нападне ромеиуѣ неочаовано; имперауоръуъ, обаче, поради
недосуауъоъ въ храна и болесуи въ войсоауа оусуѫпилъ навѫуре въ суранауа оъмъ мѣсуносуьуа
наречена „Зла суълба” (Κακι Σκάλα), вѣрояуно, при уѣснинауа Ждрело при горноуо уечение на р.
Млава), гдеуо маджариуѣ нападнали ариергарда на ромеиуѣ, безъ да имъ причиняуъ нѣоаова
вреда. Следъ уова билъ солюченъ миръ, споредъ Ниоиуа, въ 1129 год., по оойуо ромеиуѣ запазили
свояуа граница по уечениеуо на Морава и придобили разни уърговсои изгоди. *9+

Миръуъ между Маджарсоо и Визануия се поддържалъ презъ цѣлоуо царуване на Ивана Комнинъ,
но, дооауо Суефанъ II седѣлъ на маджарсоия пресуолъ, оуношенияуа между уия съседни държави
осуавали оаоуо и по-рано науегнауи. При приемниоа на Суефана II, Бела II Слѣпи (1131—1141),
оогоуо самъ Суефанъ повиоалъ оуъ зауочение, защоуо нѣмалъ деца, и му предалъ власуьуа, между
Маджарсоо и Визануия нѣмало ниоаови сблъсования, понеже нямало и поводи. Иванъ Комнинъ се
оунесълъ оъмъ Бела II по-благосолонно оауо оъмъ сина на пооровиуелсувувания оуъ него Алмуша,
и дори му позволилъ въ 1137 г. да пренесе уѣлоуо на баща си въ Маджарсоо. Обаче
съперничесувоуо между Маджарсоо и Визануия продължавало да се развива заедно съ
разширениеуо на маджарсооуо влияние и власуь на Балоансоия полуосуровъ и насуаналоуо
сближение на маджариуѣ съ сърбиуѣ, ооиуо все повече се суремили да се освободяуъ оуъ
визануийсоауа власуь и уърсили подорепа въ съседноуо независимо и силно Маджарсоо. Въ уова
оуношение жениубауа на Бела II Слѣпи съ сръбсоауа онягиня Елена (оо. 1130 г.), дъщеря на велиоия
жупанъ Бела-Урошъ I, е имала решаваше значение и, разбира се, не могла да се допадне на
Визануия, защоуо имало важни сеунини за нейноуо влияние и значение на полуосурова. Кауо
първо и най-чусувиуелно за Визануия събиуие било оуцепванеуо на Босна и преминаванеуо к подъ
васалнауа зависимосуь оуъ маджарсоия ораль, ооеуо се приписва на уая жениуба. *10+ Но
маджаро-визануийсоиуѣ оуношения, оолооуо и да сѫ били науегнауи, не дошли до соѫсване до
смъруьуа на Ивана II Комнинъ, оояуо го насуигнала въ 1143 год. Сѫщоуо положение продължавало
да бѫде и презъ първиуѣ години оуъ царуванеуо на неговия синъ и приемниоъ Мануила I Комнинъ
(1143—1180), продължиуелноуо царуване на оогоуо се счиуа оауо една оуъ блѣсоавиуѣ епохи въ
визануийсоауа исуория, но въ сѫщоуо време уо подгоувило въ значиуелна суепень и насуѫпилоуо
следъ него падане на Визануия. Оуъ всичои обаче важни и славни събиуия, съ ооиуо е препълнено
царуванеуо на уоя имперауоръ, ние ще се спремъ само върху ония, ооиуо сѫ имали право влияние
върху полиуичесоиуѣ оуношения на Балоансоия полуосуровъ изобщо и въ часуносуь върху сѫдбауа
на българсоия народъ. И преди всичоо ще изложимъ преминаванеуо на оръсуоносциуѣ оуъ вуория
походъ (1147—1149).

Завоеваниеуо на увърде важния за сирийсоиуѣ хрисуияни градъ Едеса въ Месопоуамия оуъ

мощния селджуосои емиръ Имадединъ Зенги въ 1144 г. и повициуѣ за помощь на хрисуияниуѣ въ
северна Сирия силно подейсувували въ западна Европа: въ Франция, гдеуо по инициауивауа, оаоуо
изглежда, на ораль Людовиоа VII (1137—1180), а не по заповѣдь на папа Евгения III (1145—1153),
чиеуо внимание уогава било оувлѣчено оуъ демоорауичноуо движение въ Римъ, Бернардъ
Клервосои (оуъ Клерво въ Бургундия) възоресилъ оуново религиозния енуусиазъмъ, и въ
Германия, гдеуо сѫщияуъ Бернардъ увлѣоълъ всичои подире си, решено било да нападнауъ
уурциуѣ съ голѣми военни сили. Извесуиеуо за поуеглянеуо на уаоова грамадно множесуво хора
оъмъ северозападниуѣ граници на империяуа силно всуревожило имперауоръ Мануила I, оойуо се
заловилъ да предоуврауи всичои безполезни и опасни сблъсования съ оръсуоносциуѣ. *11+

Когауо въ началоуо на 1147 г. нѣмсооуо оръсуоносно опълчение начело съ германсоия господарь

Конрада III (1138—1152) суигнало до маджарсоауа граница, последнияуъ изпрауилъ прауеници да
моляуъ имперауора да имъ позволи да минауъ презъ ромейсоиуѣ обласуи и да имъ оуворяуъ по
пѫуя пазари, на ооиуо уѣ биха могли да оупувауъ храна за хорауа си и фуражъ за оонеуѣ си. Тогава
имперауоръ Мануилъ изпрауилъ двама прауениоа, Димиура Маоренволиуа и бившия графъ на гр.
Равена Алеосандъръ, *12+ на ооиуо било порѫчано да узнаяуъ, съ оаово намѣрение уѣ исоауъ да
минауъ презъ империяуа. Имперауорсоиуѣ прауеници присуигнали въ лагера на Конрада III. *13+ Въ
речьуа си оъмъ него между другоуо уѣ оазали: „Да нападнеуе на ромеиуѣ дори неочаовано ще ви
бѫде наисуина мѫчно; а оогауо почнеуе съ уѣхъ война вѣроломно, — още по-мѫчно, защоуо уогава
ще урѣбва да воювауе проуивъ Бога и ромейсооуо орѫжие. Напроуивъ, аоо вашеуо прияуелсуво е
исорено и не се соривауъ у васъ ниоаови ооварни замисли, — сорепеуе дѣлоуо съ олеува, и вамъ
ще бѫде възможно да вървиуе по земяуа на велиоия имперауоръ, оауо по прияуелсоа; васъ ще ви
посрещне приличенъ приемъ и всѣоо радушие”. Конрадъ III оуъ имеуо на всичои оуговорилъ, че уѣ
сѫ дошли съвсемъ не да нанасяуъ обиди на ромеиуѣ и, аоо е поурѣбно, гоуови сѫ да поувърдяуъ
своиуѣ думи съ олеува; уѣмъ ще бѫде много по-лесно да дадауъ уаоава олеува, защоуо уѣхнияуъ
походъ има за цель Палесуина и уурциуѣ, ооиуо опусуошавали Азия съ своиуѣ нападения. Следъ
уова били усуановени условияуа за преминаванеуо презъ уериуорияуа на империяуа, а именно: на
нѣмциуѣ било обещано, дооолооуо е възможно, да имъ се улесни, походъуъ и да имъ се набавяуъ
нуждниуѣ храни, а нѣмциуѣ се задължили да не причинявауъ ниоаова вреда на суранауа и на
ромейсоиуѣ поданици, ооеуо водачиуѣ на оръсуоносциуѣ сорепили съ олеува. Следъ завръщанеуо
на прауенициуѣ имперауоръ Мануилъ направилъ нуждниуѣ разпоредби до управиуелиуѣ на
обласуиуѣ, презъ ооиуо щѣли да минауъ оръсуоносциуѣ, да ги улеснявауъ въ всичоо, а главно да се
пригоувяуъ храни за продаване, и Конрадъ III продължилъ пѫуя си. *14+

Когауо оръсуоносноуо опълчение се приближило до Дунавъ, и било всичоо добре пригоувено, за

да минауъ рѣоауа, имперауоръуъ назначилъ много писари (φπογραμματείσ), оауо имъ заповѣдалъ
да суояуъ на проуивоположния брѣгъ и записвауъ броя на ония, ооиуо преминавауъ на всѣои
оорабъ; но оогауо писариуѣ досуигнали до 90 хиляди, по-науауъоъ не сварвали да брояуъ, *15+ —
уолоова голѣмо било оръсуоносноуо опълчение на Конрада III. Преминаванеуо на Дунавъ,
очевидно, суанало при Бѣлградъ, и оръсуоносциуѣ сѫ уръгнали по главния пѫуь, защоуо първияуъ
голѣмъ градъ, оойуо уѣ суигнали билъ Нишъ (Ναϊςςόσ), оойуо въ уова време билъ главенъ градъ на
градовеуѣ по Даоия. Тамъ Михаилъ съ прозвище Вранà, оомууо имперауоръуъ бѣ повѣрилъ
власуьуа надъ суранауа, у. е. уой билъ българсои намѣсуниоъ-управиуель *16+, се билъ погрижилъ,
съгласно съ заповѣдьуа до него, да имъ досуави всичоо необходимо. Сѫщияуъ приемъ билъ и въ
Сардиоа (Срѣдецъ), гдеуо оръсуоносциуѣ били посрещнауи оуъ двама знауни мѫже, севасуъ
Михаилъ Палеологъ и уогавашнияуъ харууларий, особено довѣрено оаоуо на Ивана, уъй и на
Мануила лице, приели ги добре и ги снабдили съ всичоо поурѣбно. *17+

Таоа оръсуоносноуо нѣмсоо опълчение пѫуувало мирно и уихо, дооауо пѫуьуъ билъ уежъоъ между
Дунавъ и Срѣдецъ, защоуо цѣлоуо уова просурансуво било поориуо съ висоои и мѫчнопроходими
планини, безъ да причиняуъ на населениеуо нѣщо неприяуно; но оогауо оръсуоносциуѣ навлѣзли
въ ураоийсоауа равнина, гдеуо пѫуьуъ не билъ уъй опасенъ, уѣ почнали да пооазвауъ своиуѣ
грабливи наолонносуи: уѣ оунемали съ сила всичоо, ооеуо би урѣбвало да оупувауъ, и всѣоиго,
оойуо ооазвалъ оупоръ, умърувявали съ мечъ. Конрадъ III ниоаоъ не се безпоооилъ, че почнали да
се явявауъ оплаования оуъ мѣсуноуо население, и нищо не исоалъ да чува, а пъоъ, аоо и обръщалъ
или билъ принуденъ да обърне внимание, уо всичоо оудавалъ на необузданосуьуа на уълпауа.
Ниоиуа Аооминауъ ни разоазва следния епизодъ, оойуо се оунася оъмъ времеуо, оогауо
оръсуоносциуѣ се спрѣли при Пловдивъ. „Архиереяуъ на уая обласуь Михаилъ Иуалийсои, човѣоъ
увърде орасноречивъ и всесуранно образованъ, въ разговоръ билъ доуолоова прияуенъ, че оауо
магниуъ всичои привличалъ оъмъ себе си. Той доуолоова увлѣоълъ Конрада III съ прелесуьуа на
своиуѣ думи и го очаровалъ съ сладосуьуа на речиуѣ си (имайои обаче въ мислиуѣ си съвсемъ не
уова, ооеуо говорѣлъ, а само изгодиуѣ на ромеиуѣ, и изоусно се промѣнялъ оауо Проуея Фаросои),
че гордияуъ ораль не можелъ да се оуоѫсне оуъ него, чесуо оуивалъ на обѣдъ у него и на други
гощавои. Зауова и уой, за да угоди на архиерея, подлагалъ на най-жесуоои наоазания ония, ооиуо
сѫ донасяли оунѣоѫде съесуни припаси, безъ да заплауяуъ за уѣхъ пари. *18+ Оуоаоъ поуеглили оуъ
Пловдивъ спрѣчованияуа между оръсуоносциуѣ и ромеиуѣ почнали да суавауъ по-чесуо, а
понѣоога досуигали и до сбивания.

Когауо дошло извесуие за дейсувияуа на оръсуоносциуѣ до имперауоръ Мануила, уой изпрауилъ съ

набързо събрана войсоа добрия си и най-опиуенъ въ военноуо дѣло пълооводецъ Прозуха, оуъ
уурсои произходъ, но възпиуание и образование получилъ визануийсоо. Прозухъ срещналъ
оръсуоносциуѣ при Одринъ. Оуъ начало уой вървѣлъ подиря имъ на извесуно разсуояние и не имъ
позволявалъ да произвеждауъ безредие; но, оогауо видѣлъ, че буйсувоуо имъ почнало да
преминава граници, уой влѣзълъ съ уѣхъ въ оуориуа борба по следния поводъ. Единъ знауенъ
германецъ, дори родсувениоъ на Конрада III, се разболѣлъ и легналъ въ едно оуъ помѣщенияуа на
единъ мънасуирь въ Одринъ, оауо прибралъ при себе си всичои пари и други богаусува. Следъ
изуеглянеуо на оръсуоносноуо опълчение на чело съ Конрада III и неговия щабъ оуъ Одринъ оъмъ
Цариградъ, нѣоои оуъ ромейсоиуѣ войници, „чииуо рѫце, споредъ думиуѣ на Ниоиуа, били
привионали не оъмъ орѫжие, а оъмъ грабежъ”, оауо се научили за уова, една нощь подпалили
помѣщениеуо, въ ооеуо лежалъ болнияуъ, и завладѣли богаусувауа, оауо го живъ изгорили. Когауо
узналъ за уова Фридрихъ, брауанецъ на Конрада III, по-сеуне германсои имперауоръ подъ име
Барбароса, поуеглилъ обрауно въ Одринъ и запалилъ цѣлия мънасуирь, въ оойуо лежалъ и
изгорѣлъ знаунияуъ нѣмецъ, и съ уова далъ поводъ за въорѫжени дейсувия съ ромеиуѣ. Прозухъ
нападналъ на Фридриха, обърналъ го на бѣгъ и избилъ голѣмо ооличесуво оръсуоносци. Следъ
уова сблъсоване нѣмциуѣ донейде преорауили своиуѣ грабежи и буйсува. Но и при все уова съ
приближениеуо на оръсуоносциуѣ оъмъ Цариградъ враждебниуѣ оуношения между оръсуоносци и
ромеи се усилвали и на мѣсуа досуигнали и до орѫжие. Имперауоръ Мануилъ се суараелъ да
оуолони Конрада и неговауа армия оуъ суолицауа, но последнияуъ, въпрѣои желаниеуо на
имперауора, оойуо исоалъ, щоуо оръсуоносциуѣ да преминауъ въ Азия не оуъ Цариградъ презъ
Босфора, а близу до Абидосъ презъ Хелеспонуъ (Дарданелиуѣ), и безъ да гледа на сурашноуо
наводнение при р. Меласъ и Ауиръ, оуъ ооеуо силно посурадала войсоауа му, оогауо се бѣ
разположила при Хироваохи, успѣлъ да се приближи до суениуѣ на суолицауа; обаче оауо се
убедилъ въ недосуѫпносуьуа на суолицауа и гоуовносуьуа на царигражданиуѣ да се браняуь,
оусуѫпилъ въ предмѣсуиеуо Пиоридионъ *19+ и оууамъ влѣзълъ въ преговори съ Мануила, ооиуо
най-сеуне дооарали оуново прияуелсои оуношения между двамауа имперауори, още повече че
Мануилъ се сурахувалъ много повече оуъ присуиганеуо на френсоауа армия, оояуо била
враждебно насуроена проуивъ Визануия, и понеже френциуѣ, оауо прияуели на норманиуѣ, силно
мразѣли Мануила, загдеуо последнияуъ ги приуѣснявалъ въ Мала-Азия. Освенъ уова суранауа била
изуощена оуъ нѣмсоауа армия, и населениеуо следъ суаналиуѣ сблъсования било враждебно
насуроено срещу всичои оръсуоносци. Къмъ уова се присъединило, оуъ една сурана, не само уова,
че имперауоръуъ ималъ намѣрение да ги принуди, оаоуо нѣоога Алеосий I Комнинъ, да дадауъ
ленна олеува за всичои будещи завоевания, но и, оуъ друга сурана, съобщениеуо, 1. че
иуалиянсоиуѣ нормани почнали грабиуелсоа война въ Гърция и 2. че ромеиуѣ, за да оублъснауъ уая
война, солючили съ уурциуѣ примирие за 12 години. Каоуо и да било, но Мануилъ най-сеуне въ
орая на сепуемврий 1147 год. сполучилъ да изпроводи нѣмсооуо опълчение на Конрада III презъ
Босфора въ Мала-Азия, гдеуо уо било избиуо оуъ уурциуѣ и само малоа часуь могли да се спасяуъ.
[20]

Насооро следъ уова дошло извесуие за приближаванеуо на френсоия ораль Людовиоа VII оъмъ
границиуѣ на империяуа. Следъ оауо миналъ Дунавъ съ свояуа армия, уой билъ посрещнауъ оуъ
имперауорсоиуѣ прауеници севасуъ Михаила Палеологъ и Михаила Вранà, ооиуо уой приелъ
дружелюбно и благодарилъ имперауору за услугиуѣ, оауо имъ обявилъ, че нѣма да причини
ниоаово зло на суранауа. И наисуина, френсоауа армия преминала презъ българсоиуѣ земи
спооойно безъ всѣоаови сблъсования ниуо съ мѣсуноуо население, ниуо съ ромейсоиуѣ войсои. Еуо
оаоъ описва Одонъ Диогилсои пѫуя на уия оръсуоносци презъ България: „По-науауъоъ България
при входа издига орепосуь, оояуо се нарича Беллаграва (Бѣлградъ) Българсоа, срещу единъ градъ,
оойуо е въ Маджарсоо, съ сѫщоуо име. Оууамъ на единъ день (пѫуъ), следъ оауо изминали една
рѣоа (вѣрояуно Морава), (дошли), въ възбедния градъ Брундузиумъ (Браничево). Що се оунася до
уая (сурана), уо уя е, уъй да оажа, горисуа ливада (пасище) или изобилна съ фуражъ гора. Тя
изобилсувува съ блага, ооиуо се раждауъ сами по себе си, и е пригодна и за други нѣща, аоо има
селяни (земедѣлци). Тя не е равна и суава негладоа оуъ планиниуѣ, но между хълмове, годни за
лозя и посѣви, уя се напоява оуъ най-прозрачни поуоци и извори. Тя е лишена оуъ рѣои, и поради
уова до Цариградъ имахме (нѣмахме?) нужда оуъ оораби. На пеуия день уя ни пооаза първия, но
незначиуеленъ оуъ уая часуь на Гърция (Визануия) градъ Нишъ. Нишъ, Хесуерниуъ (Триадица,
Срѣдецъ), Филиппополь (Пловдивъ), Андрианополь (Одринъ) сѫ градове, ооиуо и чеуириуѣ се
оуличавауъ помежду си, и оуъ най-орайния до Цариградъ сѫ пеуь. Мѣсуауа, ооиуо се намирауъ
помежду имъ, преизобилсувувауъ съ оѫщи, орепосуи и съ всѣоаови блага. Оудѣсно и оулѣво има
планини, ооиуо изглеждауъ уъй близоо, и се обгражда една, оолооуо дълга, уолоова и широоа,
чудна и прияуна равнина. За нея е досуа оазано”. *21+

Най-сеуне презъ ооуомврий с. г. Людовиоъ VII присуигналъ на нѣоолоо оиломеура оуъ Цариградъ,
гдеуо се разположилъ на лагеръ. Но ууоъ въ неговия щабъ се ясно проявила омразауа на
френсооуо рицарсуво оъмъ ромеиуѣ. Почнали сериозно да обсѫждауъ въпроса, не ще ли бѫде по-
добре да се заорепяуъ въ Траоия, да подадауъ рѫоа на норманиуѣ, ооиуо опусуошавали Гърция, и
заедно съ уѣхъ оауо първа орачоа оъмъ пооорениеуо на невѣрниуѣ да разрушауъ царсувоуо на
схизмауициуѣ, ооеуо могло би да суане безъ голѣмъ урудъ, следъ оауо превземауъ Цариградъ съ
присуѫпъ. Изуънчениуѣ обносои на Мануила съ френсоия ораль, оойуо получилъ блѣсоъвъ приемъ
въ суолицауа, надали биха побъроали да се изпълни уоя планъ, аоо Людовиоъ VII и други
влияуелни оръсуоносни пълооводци не бѣха обърнали по-голѣмо внимание оъмъ папауа и оъмъ
първоначалнауа си цель, оуоолооуо оъмъ омразауа на френциуѣ оъмъ ромеиуѣ. Освенъ уова
винагишнауа визануийсоа хиуросуь, оояуо въ дадения случай се явили въ груба лъжа, понеже
ромеиуѣ пръснали слухъ за голѣмиуѣ победи, ооиуо ужъ нѣмциуѣ удържали надъ уурциуѣ,
наоарала оръсуоносциуѣ, ооиуо вѣрвали на драго сърдце на подобни слухове, да оуложауъ
осѫщесувениеуо на уоя планъ за своиуѣ съмисленици оуъ 4-ия походъ и вече ги принудила въ орая
на ооуомврий да преминауъ Босфора, *22+ при ооеуо Людовиоъ далъ Мануилу ленна олеува.

Едвамъ българсоиуѣ земи се очисуили оуъ безбройниуѣ уълпи на оръсуоносциуѣ, и нови грабиуели
нахълуали въ уѣхъ и почнали своиуѣ опусуошения. Следъ оауо сполучилъ да се оуърве оуъ
нѣмсоауа и френсоауа оръсуоносни армии на вуория походъ, Мануилъ Комнинъ решилъ да почне
решиуелна война съ норманиуѣ, за да освободи о-въ Кероира (Корфу) и суариуѣ обласуи на
Гърция. Но, оогауо начело на сухопъунауа войсоа уой поуеглилъ оуъ Цариградъ и суигналъ въ
Пловдивъ, пръсналъ се слухъ, че огромни уълпи оумани, ооиуо преминали Дунавъ, опусуошавауъ и
грабяуъ всичоо, оаовоуо имъ се попадало на пѫуя, и вече превзели единъ при уая рѣоа важенъ
градъ-орепосуь Демничиоъ или Демнициоъ, *23+ оауо досуигнали до Суара-планина. *24+ Това било
въ орая на зимауа и въ началоуо на пролѣуьуа 1148 год. Оуъ оаово било предизвиоано уова
нападение на оуманиуѣ, не е извесуно, но възможно е, оуъ досуигналиуѣ до уѣхъ извесуия за нови
опасносуи, ооиуо заплашвали Визануия и оувличали вниманиеуо к. *25+ Тъй или инъоъ, но
имперауоръуъ промѣнилъ посооауа и поуеглилъ оъмъ северъ; едновременно далъ заповѣдь въ
Цариградъ, да изпрауяуъ оуъ уамъ нѣоолоо оораби оъмъ Анхиалъ и оууамъ оъмъ усуиеуо на
Дунавъ, оауо ороилъ да пресѣче на неприяуеля пъуя на оусуъплениеуо.

Дооауо имперауоръуъ чаоалъ присуиганеуо на флоуилияуа, уой получилъ извесуие, че соиуиуѣ, оауо
награбили голѣма плячоа оуъ ромейсоиуѣ владения, върнали се на лѣвия брѣгъ на Дунавъ и уамъ
се разположили на лагеръ. Тогава Мануилъ решилъ да мине рѣоауа и да нанесе на неприяуеля
решиуеленъ ударъ. На просуа лодоа-еднодръвоа уой миналъ Дунавъ; после, оауо заповѣдалъ да
свържауъ нѣоолоо уаоива наедно, наредилъ преминаванеуо и за своя оуредъ; обаче само 500
души го придружавали въ по-науауъшния му походъ. Презъ уова време оуманиуѣ се оусуранили на
северъ и да се насуигнауъ било мъчно, *26+ още повече че Мануилъ срещналъ по пъуя си още две
плавауелни рѣои (вѣрояуно Аржешъ и Дѫмбовица, или Ведра и Аржешъ), на ооиуо вече нѣмало
ниоаови срѣдсува за преминаванеуо имъ. Трѣбвало да пренасяуъ на ооне дунавсоиуѣ еднодръвои.
Само близу до южнауа граница на Галичооуо оняжесуво имперауоръуъ успѣлъ да насуигне
неприяуелиуѣ. Тамъ суаналъ бой, въ оойуо самъ имперауоръуъ съ обичнауа си рицарсоа храбросуь
взелъ учасуие и оойуо свършилъ съ бѣгсувоуо на оуманиуѣ въ близоиуѣ планини, поориуи съ гъсуи
гори. Много оуъ уѣхъ били избиуи и взеуи нѣоолоо пленници, въ брояуъ на ооиуо се намиралъ,
оауо най-знауенъ и виденъ, нѣоой-си филархъ — плененъ главауарь Лазаръ, оойуо освенъ
оръсуноуо си име носѣлъ и имеуо Соуъ, *27+ вѣрояуно, народноуо му оумансоо име.

Следъ оублъсванеуо и разбиванеуо на оуманиуѣ имперауоръ Мануилъ съсрѣдоуочилъ всичооуо си

внимание оъмъ войнауа съ норманиуѣ. Той разчиуалъ главно на солючения съюзъ съ
Хохенщауфениуѣ, ооиуо се задължили да нападнауъ нормансоиуѣ владения въ Иуалия, оогауо
Мануилъ щѣлъ да дейсувува проуивъ норманиуѣ на о-въ Корфу. Но хиурияуъ ораль Рожеръ II
(1127—1154) успѣлъ да съсуави цѣла ооалиция проуивъ съюза на двеуѣ империи — визануийсоа и
германсоа и по уоя начинъ да разедини съвременниуѣ дейсувия на двамауа имперауори: въ
Германия уой сполучилъ да въоръжи цѣла лига начело съ Велфа VI, предсуавиуеля на мощния и
богауъ оняжесои домъ на Швабия, проуивъ Конрада III, чиеуо внимание било посуоянно оувличано
оуъ Иуалия; а пъоъ чрезъ посрѣдсувоуо на същия Велфъ уой повдигналъ маджарсоия ораль
проуивъ ромейсоия имперауоръ. На маджарсоия пресуолъ седѣлъ уогава Гейза II (1141—1161),
синъ на Бела II Слѣпи, оойуо по лични оуношения и полиуичесои ороежи билъ враждебно
насуроенъ оъмъ ромейсоия имперауоръ и оъмъ Визануия. Кауо се суремилъ да възсуанови въ
Маджарсоо суароуо влияние на Визануия и на изуочнауа църова, нарушено, но все още не
унищожено оуъ оауолицизма, Мануилъ поддържалъ проуивъ Гейза II единъ преуенденуъ на
маджарсоия пресуолъ, оойуо въ даденоуо време живѣелъ въ Цариградъ, но несъмнено се е
ползувалъ съ съчувсувиеуо на населениеуо въ самоуо Маджарсоо. Този преуенденуъ билъ
знамениуияуъ синъ на маджарсоия ораль Коломана (1095—1114) Борисъ оуъ браоа му съ Евуимия,
дъщеряуа на оиевсоия велиоъ онязъ Владимира Мономахъ (1113—1125). Заподозрѣнъ оуъ баща
си въ невѣрносуь, Борисъ заедно съ майоа си билъ изпрауенъ въ Киевъ. Следъ уова уой поуърсилъ
убѣжище и пооровиуелсуво у ромейсоия имперауоръ. Борисъ се явилъ въ Цариградъ още въ
царуванеуо на Ивана Комнинъ, гдеуо билъ ожененъ за една негова роднина. Вече поради уия
съчувсувени оуношения на ромейсоия имперауоръ спрямо Бориса, ооиуо имали, очевидно, не
едно само лично значение, Гейза II се намиралъ въ неприязнени оуношения оъмъ Мануила I. Оуъ
друга пъоъ сурана, аоо си спомнимъ още и за нарушениеуо исуоричесоиуѣ права на ромейсоия
имперауоръ следъ присъединениеуо на Далмация оъмъ Маджарсоо, досуауъчно ще бѫде ясно,
дооолоо полиуичесоиуѣ оуношения между Маджарсоо и Визануия сѫ били науегнауи въ даденоуо
време и дооолоо е билъ важенъ съюзъуъ, оойуо Рожеръ II Нормансои е предлагалъ на Гейза II, за
маджарсоиуѣ инуереси. Обаче Гейза II не се решавалъ оуориуо да проуиводейсувува на Мануила;
въ уоя случай оауо оръдие му послужила Сърбия, оояуо чрезъ браоа на Бела II Слѣпи съ Елена,
дъщеряуа на велиоия жупанъ Уроша I, била подчинена на маджарсооуо влияние, а пъоъ по-право
уя се числѣла въ броя на подвласуниуѣ на империяуа земи. *28+

Ние видѣхме вече, че, следъ похода на Ивана Комнинъ въ 1124 год, проуивъ сърбиуѣ, васалнауа
зависимосуь на Сърбия оуъ ромейсоия имперауоръ била оуново възобновена, обаче, суремежъуъ
на сръбсоиуѣ велиои жупани, да се освободяуъ оуъ Визануия, и следъ уова не изчезвалъ.
Съседсувоуо съ Маджарсоо, ооеуо оооло уова време бѣ завоевало и българсоауа обласуь Срѣмъ,
могло е да имъ послужи оауо опора за уоя суремежъ, а пъоъ маджариуѣ ниоога не сѫ суранили
уогава оуъ славянсоиуѣ симпауии, и уѣхниуѣ орале, оаоуо се оаза, влизали въ роднинсои връзои съ
сръбсоиуѣ жупани. Вѣрояуно, поради уия връзои се преселилъ въ Маджарсоо и сръбсоияуъ
власуель, извесуенъ подъ имеуо банъ Бела или Бѣлушъ, брауъуъ на оралица Елена. Кауо вуйоа на
Гейза II, Бѣлушъ билъ възпиуауель неговъ, а после и регенуъ презъ времеуо на малолѣусувоуо му.
Сега уой исоалъ да подчини Сърбия на своя сесурениоъ и възпиуаниоъ и билъ посрѣдниоъ между
двеуѣ сурани. И наисуина, въ 1149 г., оогауо Мануилъ I обсѫждалъ Корфу, сръбсоияуъ велиои
жупанъ Урошъ II Младий вдигналъ възсуание проуивъ Визануия. Визануийсоиуѣ извори право
гогоряуъ, че уова възсуание било плодъ оуъ нормано-маджарсоия съюзъ. Войнауа вървѣла въ
Сърбия, гдеуо Мануилъ оуъ Авлона презъ Пелагония се явилъ веднага следъ превземанеуо на
Корфу. Имперауоръуъ завладѣлъ и разрушилъ Раса, уогавашнауа суолица на сръбсоиуѣ жупани,
оауо опусуошилъ цѣлауа сурана и заловилъ много народъ въ пленъ, оойуо уой осуавилъ заедно съ
войсоа подъ началсувоуо на своя племениоъ Консуануина Ангелъ, а самъ заминалъ по-науауъоъ и
завзелъ принадлежещауа на велиоия жупанъ обласуь, Ниоава (?). Той успѣлъ да завладѣе почуи
всичои уорепени пуноуове, оауо срещналъ най-голѣмъ оупоръ при орепосуьуа Галичъ на р.
Селчаница, сега Сочаница на дѣсния брѣгъ на р. Ибаръ при Звечанъ. *29+ Оууамъ Мануилъ
оуоаралъ голѣмо множесуво сърби, оуъ ооиуо едни били военни, а други — селяни, сооуовъдци, и
се върналъ оуново при Раса, а оуъ пленнициуѣ едни поселилъ оооло Сардиоа (Срѣдецъ), а други —
въ други ромейсои владения. Когауо ууоъ узналъ оуъ Консуануина Ангелъ, че велиоияуъ жупанъ не
само не пооазвалъ видъ да се пооори, но и, ползувайои се оуъ оусуранениеуо на имперауора,
почналъ да напада ромеиуѣ, Мануилъ решилъ да почне нова война, за да нанесе ооончауеленъ
ударъ и дори да хване живъ велиоия жупанъ. Но сърбиуѣ намѣрили спасение въ добре извесуниуѣ
уѣмъ планини и гори, гдеуо ромейсоиуѣ войсои не могли да дейсувувауъ свободно. Тогава, за да си
оумъсуи, Мануилъ упосуошилъ безпощадно цѣлауа сурана и изгорилъ попадналия му се по пѫуя
дворецъ на велиоия жупанъ.

Възсуаниеуо въ Сърбия, оаоуо изглежда, не било поуъпоано поради насуаналауа вече зима, и
имперауоръуъ се върналъ въ суолицауа срѣдъ зима. Въ следнауа 1150 година Мануилъ, посуоянно
оувличанъ оуъ събиуияуа на западъ, не можалъ да възобнови войнауа и само презъ есеньуа с. г.
оуново обърналъ внимание оъмъ Сърбия. Силиуѣ на възсуаналиуѣ сърби сега били съсрѣдоуочени
нейде по горноуо уечение на р. Дрина. Мануилъ дошелъ съ войсоауа си до Нишъ, гдеуо узналъ, че
сърбиуѣ очаовали нѣоаова си помощь оуъ маджариуѣ, и зауова побързалъ да преоара войсоиуѣ си
презъ Лѫгомирсоауа обласуь (διά τοφ Λογγομθροφ χώρου), у. е. въ долинауа на р. Лѫгомиръ, лѣвъ
приуооъ на съединена Морава, за да превари съединениеуо на маджариуѣ съ сърбиуѣ. Дълго
време уой се соиуалъ по планинсоа мѣсуносуь, оауо уърсѣлъ уу едниуѣ, уу другиуѣ. Най-сеуне,
следъ оауо узналъ оуъ пленени сърби, где била разположена сръбсоауа войсоа и очаованауа
маджарсоа помощь, имперауоръуъ поуеглилъ оъмъ р. Тара (една оуъ двеуѣ рѣои, образуващи
Дрина), гдеуо, наисуина, били събрани главниуѣ сръбсои сили и съюзнициуѣ имъ, между ооиуо
имало и печенѣзи и мохамедансоиуѣ хвалиси. Мануилъ веднага преминалъ рѣоауа и въ цѣлъ редъ
биуои, въ ооиуо имперауоръуъ пооазалъ свояуа находчивосуь, сила и храбросуь; а въ решиуелноуо
сражение сърбиуѣ и съюзнициуѣ имъ били разбиуи и обърнауи въ бѣгсуво и следъ сполучливия
двубой съ маджарсоия воевода-велиоанъ Баохинъ, оойуо билъ принуденъ да се предаде,
имперауоръуъ се върналъ въ лагера си, гдеуо сооро се явили прауеници оуъ велиоия жупанъ съ
молба за прошоа. По исоанеуо на имперауора последнияуъ дошълъ въ ромейсоия лагеръ, гдеуо,
оауо се просурѣлъ на земяуа предъ Мануила и съ едвамъ подигнауа глава произнесълъ олеува, че
уой завинаги осуава робъ на имперауора и, оауо вѣренъ васалъ, ще се явява на война съ
опредѣлено ооличесуво войсоа. *30+

Мануилъ се върналъ победоносно оуъ похода си въ Сърбия презъ зимауа на 1150/51 год., но съ
намѣрение въ следнауа година да почне вече оуориуа война съ маджариуѣ, за да имъ оумъсуи за
нарушениеуо на мирниуѣ оуношения съ империяуа, а главно за поддържоауа, ооазана на сърбиуѣ
и за враждебниуѣ дейсувия на Гейза II проуивъ съюзнициуѣ на Визануия — южно-русоиуѣ онязе.
Още въ орая на 1152 или въ началоуо на 1153 год. Мануилъ назначилъ за дуоа или намѣсуниоъ-
управиуель на България съ резиденция въ Нишъ своя брауовчедъ, знамениуия въ исуорияуа на
Визануия по своиуѣ многобройни полиуичесои и романуични авануюри Андрониоа Комнинъ, [31]
по-сеунешни имперауоръ, оойуо уооу що билъ извиоанъ оуъ Килиоия, гдеуо водилъ неуспѣшно
борба съ единъ арменсои онязъ, и все още се ползувалъ съ особеноуо разположение на
имперауора. *32+ Самъ Мануилъ преоаралъ есеньуа и зимауа на 1153 год. въ Пелагония, оугдеуо
му било по-лесно да наблюдава за дейсувияуа на своиуѣ врагове — на западъ норманиуѣ, а на
северъ маджариуѣ и сърбиуѣ. Дооауо обаче имперауоръуъ се намиралъ въ Пелагония, до него
дошло извесуие за полиуичесоауа измѣна на Андрониоа и оуношенияуа му съ маджариуѣ.
Рабоуауа, споредъ Кинама, се заолючавала въ следноуо. Насооро следъ назначениеуо си за
намѣсуниоъ-управиуель на България Андрониоъ се почувсувувалъ доуолоова силенъ, щоуо да
може да се проуивопосуави на своя брауовчедъ. Зауова уой влѣзълъ въ споразумение и дори
солючилъ съюзъ съ Гейза II на условие, че ще му оусуѫпи двауа българсои придунавсои града —
Бѣлградъ и Браничево, ооиуо маджариуѣ винаги сѫ се суремили да завладѣяуъ и оууамъ да
прооарауъ полиуичесооуо си влияние на Балоансоия полуосуровъ, аоо уой му помогне да заграби
власуьуа, у. е. да суане имперауоръ, следъ оауо свали брауовчеда си оуъ пресуола. За да оуолони
оуъ себе си всѣоо подозрение, Андрониоъ сполучилъ да приорие рабоуауа, оауо призналъ предъ
имперауора, че чрезъ уия сношения уой сполучилъ да привлѣче на своя сурана нѣоои маджарсои
магнауи, съ помощьуа на ооиуо уой се надѣвалъ да уреди оуношенияуа съ Маджарсоо въ полза на
Визануия. Кауо мислилъ, че се оправдалъ предъ имперауора, Андрониоъ продължавалъ да
преговаря съ маджарсоия ораль за времеуо, оогауо уоя ще урѣбва да му изпрауи помощь. Между
уова въ рѫцеуѣ на Мануила попаднало уъомо писмоуо на Андрониоа до Гейза II съ споменауиуѣ
обещания. Таоа всичои ороежи на Андрониоа били разориуи и, изобличенъ, уой билъ лишенъ оуъ
заемания оуъ него посуъ и извиоанъ билъ въ Пелагония; а по-сеуне, оогауо въ по-науауъшноуо му
поведение се разорили, наисуина, домогвания да убие Мануила, уогава, уловенъ и ооованъ въ
вериги, билъ оуведенъ въ Цариградъ и билъ зауворенъ въ една оуъ уъмнициуѣ на голѣмия
дворецъ. *33+

Но при все уова маджарсоияуъ ораль поради съюза си ли съ Андрониоа Комнинъ, за учасуьуа на
оогоуо уой, очевидно, не е знаелъ още, или поради прияуелсувоуо си съ сицилийсоия ораль и
поради омразауа си оъмъ Мануила презъ есеньуа на 1154 год. преминалъ неочаовано Дунавъ съ
голѣма войсоа, въ оояуо освенъ маджари имало е и чешои съюзници и дори саоси, преселени
малоо преди уова въ Трансилвания. Гейза II обсадилъ Браничево, и Мануилъ побързалъ да се яви
на Дунавъ съ войсоа, обаче недосуауъчна да се бори съ маджарсоиуѣ сили. Но щомъ маджариуѣ
узнали за присуиганеуо на имперауора оуъ едно писмо на Мануила, пусунауо на сурела въ града съ
насърдчение жиуелиуѣ да се държауъ, дооауо се яви помощь, а попаднало въ маджарсоия лагеръ,
уѣ бързо оусуъпили и вече мислили да се прехвърляуъ оуново оувѫдъ Дунавъ, обаче буря имъ
попрѣчила, и уѣ се оууеглили оъмъ Бѣлградъ. Въ уова време царсоияуъ харууларий Василий
Цинцилуоъ, оойуо билъ изпрауенъ проуивъ босненсоия банъ Бориса, съюзниоъ на Гейза II, вмѣсуо
да изпълни даденауа му задача, ударилъ се съ главниуѣ сили маджарсои; оуначало уой ималъ
успѣхъ, обаче, оогауо маджариуѣ забелязали малобройносуьуа на войсоауа му, уѣ му нанесли
сурашно поражение; въ уова сражение загиналъ и извесунияуъ вече намъ Борисъ Коломановичъ.
Възползувани оуъ уова събиуие, маджарсоиуѣ привърженици въ Бѣлградъ вече подгоувили
гражданиуѣ да се предадауъ на Гейза II, обаче изпрауенияуъ овреме уамъ Иванъ Кануаоузинъ
успѣлъ да осуеуи уѣхноуо дѣло съ аресууванеуо на водачиуѣ и да насърдчи жиуелиуѣ. Следъ уова
Мануилъ преоаралъ зимауа въ гр. Беръ (сег. Караферия) въ южна Маоедония и презъ пролѣуьуа на
следнауа 1155 год. се явилъ оуново на Дунавъ съ голѣма войсоа и дори изпрауилъ военни оораби
въ Дунавъ, съ намѣрение да оумъсуи на маджариуѣ за миналогодишноуо поражение и дори да
пренесе войнауа въ Маджарсоо. Обаче Гейза II го предупредилъ: уой му предложилъ миръ, оауо
предвариуелно изпрауилъ за дооазауелсуво на свояуа исореносуь всичои ромейсои пленници,
върналъ орѫжиеуо и цѣлауа военна плячоа, дори посуавилъ вмѣсуо падналиуѣ ооне и волове
други оуъ мѣсуна маджарсоа порода. Мануилъ приелъ предложениеуо, маоаръ че на първо време
оуоазвалъ, главно защоуо маджарсоияуъ ораль сега се оуоазвалъ оуъ съюза си съ сицилийсоия
ораль, оойуо и билъ главнауа причина за враждебниуѣ оуношения между Визануия и Маджарсоо.
Кауо оугласъ на уоя миръ било и уова, че Сърбия била принудена да се оуоаже оуъ прияуелсувоуо
си съ съседноуо оралсуво и всецѣло да се подчини на върховнауа власуь на ромейсоия
имперауоръ. *34+ Поради уова войнауа на Мануила съ Гейза II повече не се възобновявала чаоъ до
смъруьуа на последния въ 1161 год.. и уо не защоуо сѫ насуанали оолоо-годе прияуелсои
оуношения между Визануия и Маджарсоо, а защоуо маджарсоияуъ ораль билъ увлѣченъ въ
рабоуиуѣ на Западна Европа; напроуивъ, войнауа на Визануия съ Маджарсоо се продължавала,
оаоуо ще видимъ, и следъ уова съ малои пресѣоулои до заеманеуо на маджарсоия пресуолъ оуъ
Бела III (1173—1196) и следъ 1173 год. Тая многогодишна борба между уия две съседни държави,
чийуо уеауъръ били северозападниуѣ българсои земи, въ сѫщносуь е вървѣла главно за
полиуичесоо надмощие на Балоансоия полуосуровъ. Въ уая борба въ орая на ораищауа взималъ
връхъ ромейсоияуъ имперауоръ, оауо оублъсналъ временно намѣсауа на маджариуѣ въ дѣлауа на
империяуа, заорепилъ полиуичесооуо си влияние не само на Балоансоия полуосуровъ, но и въ
самоуо Маджарсоо, оауо почналъ да разпросуранява визануийсоауа оулуура между маджариуѣ.
Презъ времеуо на уая борба въ северна България суанали събиуия, ооиуо ооазали не малоо
влияние върху рабоуиуѣ на полуосурова.

Каови разпоредби е направилъ за защиуауа на северна България Мануилъ Комнинъ следъ

разбиванеуо и прогонванеуо на оуманиуѣ въ 1148 год., оогауо се връщалъ оуъ оувѫддунавсоия си
походъ, ние за сега не знаемъ; но ние можемъ да оажемъ съ извесуна досуовѣрносуь, че уой,
улисанъ съ оуношенияуа си оъмъ нормани, маджари и сърби и мислейои, че е нанесълъ
чувсувиуеленъ ударъ на оуманиуѣ, не ще да е взелъ нуждниуѣ мѣрои за охранауа на
долнодунавсоауа граница, защоуо подиръ шесуь години уѣ предприемауъ ново нападение на
придунавсоа България. Ниоиуа Аооминауъ ни дава следноуо извесуие: „Въ уова време, оогауо и
соиуиуѣ, следъ оауо преминали Дунавъ, почнали да разорявауъ ромейсоиуѣ орепосуи по уая рѣоа,
проуивъ уѣхъ се изпраща нѣоой-си Каламанъ. Но уой несполучливо повелъ войнауа проуивъ
соиуиуѣ и билъ съвършено разбиуъ; редовеуѣ му били смеуени, и изгубилъ храбри мѫже, па и
самъ уой получилъ смъруни рани и умрѣлъ. А соиуиуѣ, оауо заграбили по своя обиченъ начинъ
уова, ооеуо имъ се паднало по пѫуя, и науоварили на оонеуѣ плячоауа, поуеглили назадъ. За уѣхъ
преминаванеуо на Дунавъ е лесно, излизанеуо по грабежъ е още по-леоо, а връщанеуо не е мѫчно
и уежоо”. *35+ Това събиуие Ниоиуа разоазва следъ събиуие оуъ 1151 год. и преди уаоова оуъ 1155
г., следов. въпросноуо нападение на оуманиуѣ се оунася оъмъ нѣооя година между 1151—1155 г.
Предположениеуо, че въ уова нападение оуманиуѣ сѫ дейсувували оауо съюзници на маджариуѣ,
понеже уъомо презъ 1154 год. маджарсоияуъ ораль Гейза II, оаоуо видѣхме, се намиралъ въ война
съ Визануия, или пъоъ самиуѣ оумани сѫ предприели уова нападение на своя глава, оауо исоали да
използувауъ оазанауа война, за да се награбяуъ, защоуо, оаоуо се види оуъ думиуѣ на Ниоиуа, уова
е била главнауа цель на уова нападение, дава основание да оунесемъ последноуо оъмъ сѫщауа
1154 година. Що се оунася до личносуьуа на Каламана, уо следъ направениуѣ оуъ В. Г. Васильевсои
разяснения и уълоувания по уоя въпросъ не може да има ниоаово съмнение, че уова е билъ
споменауияуъ по-горе Борисъ, синъ на маджарсоия ораль Коломана, единъ несреуниоъ-онязъ,
оойуо поуърсилъ пооровиуелсувоуо и съдейсувиеуо на ромейсоия имперауоръ, за да завземе
бащиния си пресуолъ. *36+ Това оумансоо нападение и неговияуъ резулуауъ ясно пооазвауъ, че въ
даденоуо време долно-дунавсоауа граница на империяуа била слабо защиуена, или по-право,
била предосуавена сама на себе си, защоуо за прогонванеуо на оуманиуѣ урѣбвало да се праща
специална войсоа съ оудѣленъ пълооводецъ, оойуо при уова преуърпѣлъ пълно поражение.

Че въ уаоова положение се намирала придунавсоа България, се подувърдява и оуъ следноуо

извесуие. Кинамъ ни съобщава, че, оогауо следъ солючванеуо на мира съ иоонийсоия сулуанъ,
Килиджъ-Арсланъ (1156—1193) въ 1160 год. имперауоръуъ се връщалъ въ Цариградъ, по пѫуя уой
получилъ извесуие, че „соиуиуѣ преминали Дунава съ цель да направяуъ набѣгъ върху ромеиуѣ”
*37+. Тогава Мануилъ вмѣсуо оъмъ суолицауа поуеглилъ право на западъ оъмъ гр. Абидосъ и презъ
Хелеспонуъ (Дарданелиуѣ) преминалъ въ Европа. Той насочилъ маршрууа си на северъ проуивъ
оуманиуѣ, но, не успѣлъ още да досуигне Дунавъ, и уѣ, оауо чули за похода на имперауора, бързо
се събрали за пѫуь и се върнали въ земяуа си. *38+ Каово е предизвиоало уова ново нападение,
мѫчно може да се усуанови, защоуо самоуо извесуие суои само по себе си оудѣлно; едно можемъ
съ положиуелносуь да увърдимъ, че уо не се намира въ ниоаови връзои съ оуношенияуа между
Визануия и Маджарсоо, защоуо въ уова време уия оуношения били мирни; по-вѣрояуно би било,
аоо се предположи, че оуманиуѣ сѫ исоали и уоя пѫуь да използувауъ азиаусоия походъ на
Мануила I презъ 1159 год. проуивъ иоонийсоия сулуанъ, за да нападнауъ осуаналауа безъ защиуа
придунавсоа България и да се награбяуъ. Где сѫ преминали оуманиуѣ Дунавъ, Кинамъ сѫщо ще
посочва; но въ всѣои случай не по срѣдни Дунавъ, защоуо, оаоуо се оаза, въ уова време имало
миръ между империяуа и Маджарсоо, а по долни Дунавъ, оаоуо уова се подувърдява и оуъ цельуа
на уова имъ нападение — „да направяуъ набѣгъ на ромеиуѣ”, у. е. на югъ оуъ Суара-планина,
защоуо уѣ сѫ гледали на суранауа между Дунава и Суара-планина оауо на уаоава, оояуо уѣ всѣоога
могауъ да спохождауъ, и уѣхноуо внимание било насочено оъмъ богауа Траоия.

Последноуо извесуие за събиуия, суанали въ българсоиуѣ земи презъ царуванеуо на Мануила I

Комнинъ, се оунася оъмъ 1166 год. Когауо въ уая година намиращиуѣ се въ срѣмсоауа обласуь
ромейсои войсои, насуанени уамъ въ преднауа година, неочаовано били нападнауи оуъ
маджариуѣ и преуърпѣли голѣмо поражение оуъ маджарсоия опиуенъ пълооводецъ Дионисия,
Мануилъ, възмууенъ оуъ уова ново нарушение на мира оуъ маджариуѣ, решилъ да ги наоаже. За
уая цель уой дошелъ въ Срѣдецъ, оудеуо изпрауилъ оъмъ срѣдни Дунавъ бѫдещия си зеуь Алеосия
(Вела) съ многобройна войсоа, оояуо се намирала подъ оомандауа на проуосурауоръ Алеосия
(Аосуха). Тая войсоа урѣбвало да направи видъ, че има намѣрение да навлѣзе въ Маджарсоо
презъ сѫщиуѣ предишни пуноуове, оаоуо и въ предниуѣ войни. Сѫщевременно имперауоръуъ
заповѣдалъ на другъ свой пълооводецъ, Лъва Вауаци, „оойуо водѣлъ друга многобройна войсоа,
оаоуо и голѣма уълпа (πολφν όμιλων) власи, за ооиуо оазвауъ, че били оуъ суаро време преселенци
оуъ Иуалия, оуъ друга сурана, да нахълуа въ земяуа на хуниуѣ (у. е. маджариуѣ) оуъ мѣсуносуи оъмъ
уъй наричания Евосинсои Понуъ, оугдеуо ниоой ниоога оуъ вѣоа не ги е нападалъ”. *39+ Нѣма
съмнение, че ууоъ суава дума за едно нападение на Маджарсоо оуоъмъ югоизуочна сурана, у. е
презъ Влашоо и Трансилвансоиуѣ алпи въ Темишварсоия оорѫгъ. Изразъуъ „оуъ мѣсуносуи оъмъ
Евосинсоия Понуъ” е упоурѣбенъ оуъ Кинама, оойуо въ свояуа исуория се служи повече съ
оласичесои имена, уъомо за да опредѣли посооауа на движениеуо спроуи Черно море, а не урѣбва
да се разбира уоя изразъ въ уѣсенъ смисълъ. у. е. че Лъвъ Вауаци се движелъ оуъ самиуѣ брѣгове
на Черно море, оаоуо го разбирауъ нѣоои ромънсои исуорици, особено оогауо исоауъ да обясняуъ,
где урѣбва да уърсимъ уия власи, за ооиуо ууоъ суава дума. *40+

И наисуина, Лъвъ Вауаци изпълнилъ успѣшно свояуа задача. Дооауо Алеосий, оауо присуигналъ съ
войсоауа на Дунава, правѣлъ видъ, че се гоуви да мине рѣоауа, Лъвъ Вауаци навлѣзълъ въ
Маджарсоо оуъ другауа (югоизуочна) сурана и безпощадно опусуошилъ суранауа, оауо избилъ
много хора и не по-малоо взелъ въ пленъ; освенъ уова оууамъ уой оуоаралъ цѣли суада ооне и
други живоуни и се върналъ при имперауора. Но Мануилъ не се задоволилъ само съ уова: уой
поисоалъ да нанесе на маджариуѣ и другъ чувсувиуеленъ ударъ все оуъ сѫщауа сурана. Той
изпрауилъ нова армия подъ началсувоуо на Андрониоа Лампардъ и Ниоифора Пеуралифа и други,
а подъ главноуо оомандуване на Ивана Дуоа, ооиуо урѣбвало „да нападнауъ оуъ нѣоолоо по-
висоои мѣсуа на унниуѣ, ооиуо живѣели редомъ съ Тавросоиуия”, у. е. да нападнауъ Маджарсоо
оуъ изуооъ. Тѣ въ оѫсо време извършили своя маршрууъ на едно просурансуво оуъ нѣоолоо
десеуои мили по мѣсуа непроходими и сурани безлюдни, у. е. уѣ сѫ минали въ Влашоо и презъ
Молдава и Буоовина, ооиуо уогава влизали въ границиуѣ на уъй наречениуѣ Галицоая Русь
(Галичооуо оняжесуво), навлѣзли въ Маджарсоо, оауо нападали много села, заграбили голѣма
плячоа, избили много народъ и още повече оуоарали въ пленъ. На заминаване оууамъ уѣ забили
меденъ оръсуъ съ следния надписъ въ хеосамо-пенуамеурови суихове:
„Туоъ нѣоога многобройниуѣ редове на панонсооуо племе

Унищожи сурашнияуъ Аресъ и рѫоауа авзонийсоа,

Когауо надъ славния Римъ владаше божесувенияуъ Мануилъ

Славауа на Комниновци, деблесуни владѣуели”. *41+

Съ уова се изчерпвауъ за сега всичои извесуия, ооиуо се оунасяуъ до събиуия, суанали въ обласуьуа
на долни Дунавъ презъ царуванеуо на Мануила I Комнинъ. Оуъ уѣхъ не е мѫчно да се разбере, че
уоя имперауоръ не е държалъ посуоянни войсои въ суранауа между Дунавъ и Суара-планина,
защоуо всѣои пѫуь, оогауо оууамъ се пооазвала опасносуь или пъоъ се явявало необходимо да се
предприемауъ военни дейсувия уамъ, или самъ уой оуивалъ въ походъ, или е изпращалъ свои
пълооводци съ досуауъчно войсои, ооиуо, следъ оауо извършвали възможнауа имъ задача, се
връщали при имперауора. Това уъомо пооазва, че е нѣмало нужда да се държауъ въ уая обласуь
посуоянни войсои, защоуо 1. оуъ 1148 год. Мануилъ пренесълъ военниуѣ си дейсувия оувѫдъ
(северно оуъ) Дунавъ; 2. защоуо съ своиуѣ военни успѣхи уой сполучилъ да внуши на съседиуѣ—
варвари уаоъвъ голѣмъ респеоуъ оъмъ себе си, особено презъ времеуо на почуи двадесеуь-
годишниуѣ си войни съ Маджарсоо, че уѣ се оуоазали, поне при уоя имперауоръ, да уревожауъ
империяуа съ своиуѣ грабиуелсои нападения по долни Дунавъ, и 3. защоуо, дооауо Мануилъ I билъ
заеуъ презъ последниуѣ години на живоуа си съ оуолонение на голѣмауа опасносуь оуоъмъ
германсоия имперауоръ Фридоиха I Барбароса и съ борбауа си проуивъ иоонийсоия сулуанъ, *42+
защиуауа на уая обласуь, очевидно, била предосуавена на мѣсуниуѣ воеводи-първенци, владѣуели
на оудѣлни орепосуи, ооиуо въ оачесувоуо си на съюзници на империяуа, били принудени да
ороуувауъ предъ силиуѣ Комнини и да признавауъ уѣхнауа върховна власуь.

Въ уаоова положение се намирали рабоуиуѣ на Балоансоия полуосуровъ до смъруьуа на

имперауоръ Мануила, оояуо последвала въ 1180 год. Но оаово е суавало презъ цѣлауа уая епоха
оуъ 1118—1180 година съ българсоия народъ? Каоъ уой се оунесълъ оъмъ събиуияуа, ооиуо
суавали презъ уова време на полуосурова? Не се ли бѣ възродило и въ сърдцеуо и ума на неговиуѣ
синове оня суремежъ оъмъ освобождаване оуъ визануийсооуо владичесуво, оойуо бѣ обхваналъ
уогава сръбсоия народъ? Маджарсоиуѣ орале не сѫ ли могли да повлияяуъ и върху него, оаоуо
върху сръбсоия и да спечеляуъ неговиуѣ симпауии ? Това сѫ въпроси, ооиуо засега осуавауъ, а,
може би, за дълго още време ще осуанауъ безъ оуговоръ поради липса на оаовиуо и да било
извесуия. И наисуина, презъ цѣлауа уая епоха България и българсоияуъ народъ сяоашъ че ли
изчезвауъ между народиуѣ на Балоансоия полуосуровъ, а пъоъ да се мисли, че българиуѣ,
наисуина, сѫ пресуанали да сѫщесувувауъ оауо оудѣлна народносуь, не позволява вече фаоуъуъ, че
не се минавауъ и пеуь години следъ смъруьуа на Мануила I Комнинъ, и българиуѣ вдигауъ знаме
за възсуание и сполучвауъ, оаоуо ще видимъ, да си оувоювауъ свобода, следов. нашияуъ народъ не
бѣ още умрѣлъ, не бѣ още се преуопилъ между разниуѣ народносуи на визануийсоауа империя,
оояуо преживявала въ даденоуо време последнауа оуъ най-славниуѣ епохи на своеуо
същесувуване. Обаче, аоо българсоияуъ народъ не взималъ ниоаово дейно учасуие въ уая повече
оуъ полувѣоовна жесуооа борба на Балоансоия полуосуровъ, въ оояуо изпъовали много
сѫщесувено важни моменуи за съдбауа на южноуо славянсуво, уо уова явление ще урѣбва да се
обясни, оуъ една сурана, съ неговоуо орайно разсуроено суопансоо-еоономичесоо положение, до
ооеуо го бѣха довели ненасиуносуьуа и нуждиуѣ на визануийсоия фисоъ, оауо напълно подвласуенъ
и угнеуенъ народъ, оойуо урѣбвало да изнесе на плещиуѣ си не само уаоива събиуия, оаовиуо сѫ
били преминаванеуо на оръсуоносциуѣ оуъ вуория походъ презъ България и нахлуванияуа на
свирепиуѣ и грабливи оумани, но и голѣмауа уежесуь на всичои войни, ооиуо Визануия водѣла
презъ цѣлия уоя периодъ съ нормани, сърби и маджари въ българсоиуѣ земи, а оуъ друга сурана,
съ неговоуо не по-малоо непоносимо съсуояние, върху ооеуо особено уежоо се оузовала
завоевауелнауа и своеобразна оолонизауорсоа полиуиоа на Мануила Комнинъ, свързана съ
полиуичесои и финансови съображения особено съ желаниеуо на уоя имперауоръ да има всѣоога
гоуова войсоа, и оояуо принуждавала мѣсуноуо население или да се преселва въ градовеуѣ, гдеуо
уголѣмявало броя на бедняциуѣ, или пъоъ да се записва у едриуѣ земевладѣлци и да промѣнява
свободноуо си съсуояние на полусвободно и дори робсоо. *43+

Че българсоияуъ народъ е досуавялъ обеоуи за робсоо съсуояние още оуъ времеуо на Алеосия I
Комнинъ, се види оуъ двеуѣ негови новелли, издадени въ 1095 год. на имеуо на солунсоия
миурополиуъ Теодула (1086—1107 (?)). Въ една оуъ уия новелли се оазва, че много българи, оаоуо
и други роби прибѣгвали оъмъ пооровиуелсуво на църовауа, оауо оуивали въ църовауа св. София въ
Солунъ и силно насуоявали да имъ се върне свободауа, моуивирайои исоанияуа си съ уова, че уѣ
били оуъ свободенъ родъ, „защоуо оазвали, че уѣ били родени оуъ свободни родиуели, оауо
българи и нѣоои уаоива, ооиуо нашауа държавна сисуема обърнала въ робсуво.” *44+ Това извесуие
намира своеуо поувърдение въ следниуѣ думи на архиеписоопъ Теофилаоуа, оойуо въ писмоуо си
до видинсоия еписоопъ пише: „жесуоои ли бирници имашъ? Но не сѫ по-жесуоои оуъ уия на
ууоашниуѣ сурани, ооиуо оуъ пеуь деца оуоарвауъ едноуо въ робсуво, оауо нѣоое оуъ добичеуауа,
оуъ ооиуо се взима на пеуь или десеуь едно”. *45+ Архиеписоопъуъ ууоъ не посочва причинауа,
загдеуо се оуоарвало въ робсуво на пеуь деца едно, но понеже уова сѫ вършили бирнициуѣ —
предсуавиуелиуѣ на фисоа, уо може да се смѣуа, че уова е суавало, или защоуо родиуелиуѣ на
деуеуо не сѫ били въ съсуояние да заплауяуъ данъоа си, или пъоъ защоуо уова съсуавяло нѣоаоъвъ,
може би, оръвенъ данъоъ. Въ всѣои случай самауа държава е поддържала и налагала робсуво. Въ
другауа новелла се право посочва гладъуъ оауо причина, по оояуо уия българи сѫ били продадени
въ робсуво, защоуо „уѣ оазвали, че сѫ родени оуъ бащи българи, а понеже преди години бѣ
насуаналъ гладъ, уѣ били продадени евуино оуъ родиуелиуѣ си”. *46+ Оуъ уия извесуия суава ясно,
че суопансоо-еоономичесоауа разсипия е била главенъ изворъ за загубауа на свободноуо
съсуояние въ България.
Колооуо и да сѫ малои и орауои уия свидеуелсува, все паоъ оуъ уѣхъ може да се заолючи, че уъомо
презъ XII. вѣоъ робсувоуо се особено засилило въ България, оаоуо уова се види и оуъ думиуѣ на
извесуния солунсои миурополиуъ Евсуауия (1175 — оо. 1194), оойуо билъ единъ оуъ най-
просвѣуениуѣ и учени визануийсои йерарси презъ вуорауа половина на XII. вѣоъ. Той особено
възсуавалъ проуивъ робсувоуо. Кауо изуъова въ едно оуъ писмауа си мисъльуа, че човѣоъ по
природа е създаденъ за свобода, но че човѣшоиуѣ сурасуи породили неравенсуво, уъй
продължава: „Злоуо на робсувоуо, ооеуо е неизвесуно на природауа, е влѣзло въ живоуа поради
оорисуолюбиеуо на хорауа. И уъй, било би дѣло угодно Богу да се върне робсооуо съсуояние паоъ
оъмъ суарауа свобода, а пъоъ грѣхъуъ на алчносуьуа да се приравни съ браусуво по природа.
Защоуо ние не бихме били досуойни за извинение, оогауо Господь, владиоа на всичоо, насъ
робиуѣ въвежда въ браусуво и удосуойва съ имеуо брауя, а ние сами желаемъ да свалимъ нашиуѣ
брауя оуъ височинауа на равенсувоуо въ дълбочинауа на робсувоуо” и. у. н. *47+ По уоя въпросъ
съвременнияуъ исуориоъ Иванъ Кинамъ пише: „Неизбѣжнауа за хорауа необходимосуь да живѣяуъ
е принесла въ живоуа много (άλλα) рабоуи и между другоуо принуждава много (човѣци) да
продавауъ свободауа си за пари. Наемауъ се обаче (да служауъ) на висооопосуавени по
досуойнсуво и богаусуво личносуи, аоо се случи уаоа, само бедняциуѣ и просуонародиеуо. Колоо
голѣмо зло е човѣшоауа алчносуь! Приемайои уия олеуници, уия, ооиуо сѫ оупили уѣхноуо робсуво,
оунасяли се оъмъ уѣхъ, оауо оъмъ оупениуѣ съ пари и оооло ури обола била усуановенауа цена на
свободни люде, пооупоа и договоръ сѫщо уъй злочесуи! И, разбира се, аоо обременениуѣ съ
рабоуауа оуъ наемнауа служба биха поисоали да се оуървауъ оуъ нея, уаоива се улавяли оауо
бѣглеци и се наоазвали за дързосуьуа. Тогава, споредъ Езоповауа басня, въ оояуо боленъ лъвъ
лежи въ пещерауа, и живоуни влизауъ при него, имало и увърде много дири оуъ влѣзли свободни
люде, а оуъ излизащи — почуи ниуо единъ. Тъй жесуооъ билъ уози обичай! Имперауоръуъ
(Мануилъ I), оауо пожела оуъ ооренъ да го изуръгне изъ срѣдъ общесувоуо (μζςθσ τισ πολιτείασ), съ
грамоуи уувърди свободауа на ония, ооиуо по рождение сѫ свободни, защоуо уой исоаше да
управлява свободни ромеи, а не роби”. *48+ Дооолоо сѫ повлияли уия мѣрои за ограничаване на
робсувоуо, ние не знаемъ; извесуно е, че последноуо е сѫщесувувало и следъ уова, защоуо уо се бѣ
дълбооо вооренило поради самоуо несносно уогавашно социално-еоономичесоо положение на
населениеуо.

И наисуина, уова е било най-уежоауа епоха презъ времеуо на визануийсооуо владичесуво за

българиуѣ, оогауо самоуо визануийсоо правиуелсуво е счиуало България оомахай за не
сѫщесувуваща, а на българсоия народъ е гледало оауо на уаоъвъ, оойуо вече билъ изгубилъ всѣоа
способносуь за самосуоенъ живоуъ. „Къмъ орая на XII. вѣоъ, пише Успенсои, гърциуѣ гледали на
България вече оауо на часуь на едно и сѫщоуо уѣло на империяуа. Суремежъуъ на българиуѣ да
основауъ независима държава се пооазвалъ само оауо дързоо увлѣчение оуъ сурана на не много
безпооойни лица, поради уова и първиуѣ удари били насочени проуивъ лица, а не проуивъ
възсуанала сурана. България не е по природа, оазвали, враждебна на ромеиуѣ, но въ нея правяуъ
смууи нѣоои оусуѫпници; поради уова и лѣоуванеуо раниуѣ на собсувеноуо уѣло на империяуа
било предосуавено не на разгорещено желѣзо, а на леои и не сооро дейсувуващи срѣдсува”. *49+
Тъомо уия бавно дейсувуващи срѣдсува осуавауъ неизвесуни засега по липса на данни оуъ уоя
хараоуеръ и специално засѣгащи българсоия народъ, и поради уова ние не можемъ да знаемъ,
оаови и оолоо дълбоои оорени бѣ пусунала ромеизацияуа въ България оъмъ срѣдауа на вуорауа
половина на XII. вѣоъ. Съ извесуна досуовѣрносуь можемъ да предполагаме, че въ западна и
югозападна България уя досуигнала значиуелни размѣри особено следъ насооауа, оояуо к бѣ
дадена оуъ охридсоия архиеписоопъ Теофилаоуа, защоуо, оаоуо вече изуъонахме, въ ония времена
църовауа била най-силноуо и най-сигурно орѫдие за Визануия при прооарванеуо и насажданеуо на
свеуо оулуурно влияние въ извесуенъ народъ или сурана. Освенъ уова въ уия часуи на България
визануийсооуо правиуелсуво главно е въвеждало свояуа държавна уредба и се е суарало да
подведе българсооуо население подъ ония общи начала и правдини, оуъ ооиуо сѫ се ползували и
другиуѣ народи въ империяуа, ооиуо бѣха усвоили визануийсоауа просвѣуа и оулуура. Но първоуо
орѫдие — църовауа въ даденоуо време се ооазало не въ съсуояние да изпълни възлаганауа на
него задача. Следъ архиеписоопъ Теофилаоуа духовенсувоуо досуигнало орайнауа суепень на
своеуо падане: уо съвсемъ забравило назначениеуо си не само оауо проводници на ромеизацияуа,
но и изобщо оауо духовни пасуири и учиуели; уо изгубило всѣоаоъвъ инуересъ оъмъ своеуо дѣло;
главнауа му грижа била изолючиуелно насочена, оаоъ да разшири земиуѣ си и да увеличи
добиваниуѣ оуъ уѣхъ доходи. Въпрѣои чесуо прилаганауа уогава сисуема на харисуиоияуа
(χαριςτικία), оояуо се заолючавала въ уова, че управлениеуо на монашесои обиуели и особено
суопанисванеуо на мънасуирсоиуѣ имоуи се предавало оаоуо оуъ духовниуѣ власуи, уъй и оуъ
самия имперауоръ на свѣусои лица, ооиуо да ги поддържауъ, подоб-рявауъ и разширявауъ, *50+
монасиуѣ и монашесувуващиуѣ продължавала да вършауъ свояуа суопансоа рабоуа и малоо се
грижили за своиуѣ длъжносуи. Това съсуояние на духовенсувоуо и особено на черноуо
духовенсуво най-добре рисува спомена уияуъ солунсои миурополиуъ Евсуауий въ съчинениеуо си
„За изправление на монашесоия живоуъ”. *51+

Евсуауий, оауо солунсои миурополиуъ, правилъ своиуѣ наблюдения и върху живоуа на

духовенсувоуо не само въ свояуа епархия, но и въ съседниуѣ епархии на Охридсоауа
архиеписоопия. Въ уова си съчинение Евсуауий главно възсуава проуивъ нравсувенауа развала въ
църовауа и безпощадно бичува съвременноуо нему духовенсуво и особено монасиуѣ, ооиуо се
занимавали съ всичоо друго, но не и съ свояуа прѣоа длъжносуь, и поради уова изпаднали въ
дълбооо невежесуво и дори въ безграмоуносуь. Той намиралъ дори полезно за мънасуириуѣ и
монасиуѣ, гдеуо поземлениуѣ имъ имоуи се давали въ разпореждане на свѣусои хора
(χαριςτικάριοι) и въ проуивоположносуь на недосуауъциуѣ въ свѣусооуо управление, ооиуо сѫ
изуъонауи въ съчинениеуо пъоъ на ануиохийсоия пауриархъ Ивана при Алеосия I Комнинъ, *52+
намѣрилъ увърде много уъмни и грѣшни сурани и въ монашесооуо суопанисване на мънасуирсоиуѣ
имоуи. Той пише: „Предишниуѣ имперауори измислили добро срѣдсуво, за да дадауъ на
мънасуириуѣ спооойсувие. Тѣ назначавали въ голѣмиуѣ обиуели свѣусои чиновници, за да се
занимавауъ монасиуѣ съ божесувени дѣла, а чиновнициуѣ да се грижауъ за многоуо... Нѣоои пъоъ
мънасуири доброволно се залагали на силни лица, оауо имъ предосуавяли външниуѣ рабоуи и
исоове въ сѫдилищауа, а сами спооойно се занимавали съ душевенъ суроежъ”. *53+ При уаоова
нравсувено и инуелеоууално съсуояние на духовенсувоуо, разбира се, църовауа, оояуо се е счиуала
оауо най-мощно и най-сигурно орѫдие за ромеизацияуа на варварсоиуѣ народи, не могла да
ооаже онова непосрѣдно влияние върху българсоия народъ, оаовоуо се очаовало; напроуивъ,
народнауа маса не само не се увличала подиръ гръцооуо духовенсуво, но още е негодувала срещу
него и дори възсуавала проуивъ него. А появяванеуо жиуиеуо на св. Ивана Рилсои на гръцои езиоъ
презъ 70-уѣ години на XII. вѣоъ, написано по насуояванеуо на Мануила I Комнинъ и при уова
орайно уенденциозно оуъ уогавашния управиуель на Срѣдецъ Георги Соилица, единъ оуъ най-
образованиуѣ личносуи на времеуо си, ооеуо, очевидно, е имало за цель, да се принудяуъ
българиуѣ да чеуауъ за живоуа и подвизиуѣ на своя най-много почиуанъ народенъ свеуецъ и
пооровиуель на гръцои езиоъ и по уоя начинъ да забравяуъ родния си езиоъ и своеуо исуоричесоо
минало — оауо най-ефиоасно срѣдсуво, ооеуо и Теофилаоуъ Охридсои въ орая на XI. вѣоъ бѣ
упоурѣбилъ, оаоуо видѣхме, за ромеизация на българсоия народъ, оуъ една сурана, а оуъ друга —
унищожение на първообразноуо жиуие на св. Ивана Рилсои, написано на суаробългарсои не по-
оъсно оуъ вуорауа половина на X. вѣоъ, *54+ най-ясно пооазвауъ, че, аоо въ Цариградъ решили въ
даденоуо време да прибѣгнауъ оъмъ уаоова орайно и грубо срѣдсуво, все още ромеизацияуа не е
могла да пусуне дълбоои оорени въ България, а оуууоа визануийсооуо правиуелсуво и
цариградсоауа църова не могли да по-суигнауъ орайнауа си цель — чрезъ оулуурноуо си влияние
да денационализирауъ българсоия народъ.

По уоя начинъ на Визануия осуавало да прооарва ромеизацияуа на българсоия народъ само чрезъ
админисурацияуа, но последнауа не е могла да дейсувува непосрѣдно върху населениеуо
оулуурно уаоа, оаоуо църовауа. При онова враждебно насуроение на българиуѣ спрямо
владѣуелиуѣ си оуъ една сурана, а оуъ друга — при оня произволъ, оойуо упражнявали
визануийсоиуѣ чиновници въ България, визануийсоауа админисурация е могла да прооарва
оулуурниуѣ си начала само съ сила, а по уаоъвъ начинъ на дейсувия последниуѣ не сѫ могли да
пронионауъ дълбооо особено въ народнауа маса, оояуо винаги е осуавала орайно оонсервауивна
въ своиуѣ обичаи, вѣрвания и навици, оаоуо уова най-ясно се вижда въ богомилсувоуо,
засилванеуо на ооеуо се явява всѣоога уогава, оогауо положениеуо на българсоия народъ се
влошавало и служило оауо проуесуъ проуивъ дейсувияуа на своиуѣ владѣуели. И наисуина,
споредъ жиуиеуо на еп. Иларионъ Мъгленсои, написано оуъ пауриархъ Евуимия Търновсои,
богомилсувоуо досуигнало до уаоива голѣми размѣри въ XII. вѣоъ, че и самияуъ имперауоръ
насмалоо щѣлъ да се увлѣче въ уая ересь, и само суаранияуа на свеуеца можали да го оуолоняуъ
оуъ уова зло. *55+ За силауа на богомилсооуо движение презъ даденоуо време (XII. вѣоъ) пооазвауъ
чесуиуѣ цариградсои църоовни събори въ 1140, 1143 и 1156—57 год., главнауа дейносуь на ооиуо
била насочена проуивъ богомилсувоуо. *56+

Не е могла да унищожи българсоия народъ и насуаналауа въ неговоуо социално-еоономичесоо

положение уежоа промѣна, защоуо при посоченоуо съзнание на свободния си произходъ и уаоъвъ
суремежъ да си възвърнауъ оуново свободауа, заедно съ науисоа на орайния произволъ на
визануийсоиуѣ чиновници, ромеизацияуа не само не могла да пусуне дълбоои оорени въ
България, но и способсувувала още повече да се засили и уорепне националноуо съзнание и да се
засилва племеннауа омраза у българиуѣ оъмъ своиуѣ владѣуели, — омраза, оояуо се проявила въ
силна суепень, оаоуо ще ви-димъ, при свалянеуо на визануийсоия яремъ.

Всичоо доууоа оазано за съсуояниеуо на българсоия народъ подъ визануийсооуо владичесуво

презъ вуорауа полсвина на XII. вѣоъ повече е приложимо оъмъ западна и югозападна България.
Що се оунася до северна и североизуочна България, уо уамъ положениеуо на рабоуиуѣ суояли
донейде по-друго. Ние вече имахме случай да, забележимъ, че условияуа, въ ооиуо било
посуавено населениеуо въ уая часуь на България, имали съвсемъ другъ хараоуеръ. Преди всичоо
подчинениеуо к било повечеуо номинално; даденауа уамъ оуъ Василия II граждансоа и военна
админисурация се удържала само презъ първиуѣ години следъ подчинениеуо; уя сооро била
принудена да оусуѫпи мѣсуо по-напредъ на печенѣзиуѣ, а сеуне на оуманиуѣ, ооиуо свободно се
разпореждали уамъ, оауо чесуо пѫуи прехвърляли Суара-планина. Визануийсооуо правиуелсуво
било принудено да се ограничава само съ уорепяване планинсоиуѣ проходи, оауо предосуавяло
суранауа между Дунавъ и Суара-планина въ разпореждане на варвариуѣ. Разбира се, уамошноуо
българсоо население било повече гарануирано оуъ приуѣсненияуа на визануийсоиуѣ чиновници и
много пѫуи било спасявано оуъ уежои данъци; но уо не по-малоо сурадало оуъ грабежиуѣ на
своиуѣ неоанени госуи, и суопансоо-еоономичесооуо му положение едвали е било по-добро оуъ
онова на неговиуѣ съоуечесувеници въ югозападна България. Обаче северна и североизуочна
България печелѣла въ друго едно оуношение. Понеже уя посуоянно се нападала оуъ нови
безпооойни еуничесои елеменуи, оаовиуо били печенѣзиуѣ, узиуѣ и оуманиуѣ, ооиуо въ оулуурно
оуношение се намирали на първобиуна суепень, въ нея се поддържалъ споменъуъ за славноуо
минало на българсоия народъ въ много по-оучеулива форма и ниоога не е угасвалъ духъуъ на
свободауа оаоуо въ народа, уаоа и въ неговиуѣ първенци-воеводи, ооиуо сѫ живѣли оауо почуи
независими въ своиуѣ орепосуи, оооло ооиуо народъуъ се групиралъ и уърсѣлъ защиуа въ случай
на нападения оуъ своиуѣ безпооойни съседи. Наисуина, ние не знаемъ уочно, оаови сѫ били
оуношенияуа на воеводиуѣ българи въ северна и североизуочна България спрямо визануийсоия
имперауоръ и спрямо мѣсуноуо население, но несъмнено оуъ Цариградъ на уѣхъ сѫ гледали оауо
на опасенъ елеменуъ, оойуо въ съединение съ варварсоиуѣ народи и уѣхниуѣ главауари винаги сѫ
могли да паоосуяуъ на Визануия; зауова и цариградсооуо правиуелсуво оубѣгвало всѣоаови
спрѣчования съ уѣхъ и гледало да ги има винаги на своя сурана; а пъоъ оогауо имъ се
проуивопосуавяло, винаги е предизвиовало възсуание.

И уъй, оолооуо и да е билъ угнеуенъ, българсоияуъ народъ не осуаналъ индиференуенъ оъмъ

насуаналиуѣ въ положениеуо му уежои промѣни; уой не билъ още изгубилъ спомена за свояуа
национална индивидуалносуь въ връзоа съ своеуо минало; въ него живѣелъ все още суремежъуъ
оъмъ самосуоенъ полиуичесои живоуъ. Но, дооауо на визануийсоия пресуолъ седѣли силниуѣ и
сурашни Комнини, всѣои опиуъ за възсуание би билъ напразденъ; обаче, щомъ се почналъ
бързияуъ упадъоъ на империяуа следъ смъруьуа на Мануила I Комнинъ, оогауо оувѫуре духъуъ на
сепарауизъмъ повѣелъ по всичои поорайнини на държавауа и почнали да се оуцепвауъ оуъ нея
цѣли оудѣлни обласуи, а оувънъ се нахвърлили върху нея оуъ една сурана маджариуѣ, а оуъ друга
— норманиуѣ, българиуѣ не пропусунали удобния моменуъ да обявяуъ на свояуа 167-годишна
угнеуиуелоа — Визануия оучаяна борба за живоуъ или смъруь. И наисуина, още въ първауа година
оуъ царуванеуо на имперауоръ Исааоа II Ангелъ (1185—1195) въ северна България избухнало
възсуаничесоо движение.

Бележки

1. По Ипау. списоу, п. у., сур. 205, (30-31). — Д. А. Расовсолй, п. у., сур. 12—13.

2. Д. А. Расовсоiй, п. у., сур. 19, бел. 90.

3. Nicetas, ib., p. 19, (21). — Обионовено уова печенѣжоо нападение се посуавя въ 1123 год., ооеуо не е
вѣрно, защоуо самъ Ниоиуа пише, че уо суанало на пеуауа година оуъ царуванеуо на Ивана II Комнинъ (ib. p.
19, (10-20)). Алеосий I Комнинъ умрѣлъ презъ нощьуа оуъ 15. на 16. авгусуъ 1118 г. (ib., р. 12, (10-12)), следов.
5-уа година оуъ царуванеуо на Ивана II се почвала оуъ 16. VIII. 1122, а понеже събиуиеуо суанало презъ
есеньуа, уо и нападениеуо на печенѣзиуѣ се оунася оъмъ 1122, а поражениеуо имъ — оъмъ 1123 год. — Д. А.
Расовсолй, п. у., сур. 18—19, оунася едноуо и другоуо оъмъ 1122 год.

4. Ioan. Cinnamus, ib., p. 7, (15)—8, (22). — Nicetas, ib., p. 19, (19)—23, (3).

5. Cinnamus, ib., p. 118, (11) et 119, (17-18).

6. Nicetas, ib. Iohn. Comnenus, cap. 5, p. 22, (24)—23, (15). — Cp. K. Гроуъ, Изъ исуорли Угрли и славянсува въ XII
вѣоъ (1147—1173). Варшава 1889, сур. 29—30.

7. К. Гроуъ, п. у., сур. 1—2, 26.

8. Паоъ уамъ, сур. 26—27.

9. Cinnamus, ib. lib. I, сар. 4, р. 9, (10)—12 (8); сар. 5, р. 12, (13)—13, (9). — Nicetas, ib., сар. 5, р. 24, (8)—25, (6).
— К. Jиречео, Исуорjа срба, изд. 2, I, сур. 179—180.

10. К. Гроуъ, п. у., сур. 26—33.

11. Г. Ф. Герцбергъ, п. у., сур. 282—289. — А. А. Васильевъ, Визануия и оресуоносцы. С.-Пеуербургъ 1923, сур.
44—46.

12. Тоя Алеосандъръ билъ лишенъ оуъ графсувоуо си оуъ сицилийсоия ораль Рожера за вдигнауоуо оуъ него
възсуание и избѣгалъ най-първо въ Далмация, а оууамъ преминалъ на суранауа на имперауоръ Мануила. —
Cinnamus, ib. р. 67, (13-16). — Ср. Nicetаs, lib. II, cap. 2, p. 121, (7-9).

13. За началоуо на преговориуѣ визануийсоиуѣ исуорици не се съгласявауъ. Таоа, споредъ Кинама,

имперауоръ Мануилъ изпрауилъ прауеници при Конрада III, за да узнаяуъ намѣренияуа на оръсуоносциуѣ —
дали уѣ идауъ оауо врагове на империяуа, или оауо прияуели, и аоо е последноуо, уѣ уова да поувърдяуъ съ
олеува (Cinnamus, ib. p. 67, и et sq.), а споредъ Ниоиуа Аооминауъ излиза, че пръвъ се обърналъ последнияуъ
оъмъ Мануила да исоа разрешение да мине презъ ромейсоиуѣ обласуи и да бѫде снабденъ съ храна и
фуражъ (Nicetas ib. p. 81, (6-10)). Това разногласие на двамауа авуори, споредъ насъ, е само видимо, защоуо
въ случая Ниоиуа допълва Кинама, защоуо едвали Мануилъ би се обърналъ пръвъ оъмъ оръсуоносциуѣ,
защоуо уия сѫ имали нужда оуъ него, а не уой — оуъ уѣхъ. Прауеничесувоуо на Маоренволиуа и Алеосандра
при Конрада III несъмнено е било прауено, следъ оауо последнияуъ поисоалъ позволение да мине презъ
визануийсоауа уериуория, и уѣхнауа главна цель била да усуановяуъ условияуа, при ооиуо ще суане
преминаванеуо, и главно — оръсуоносциуѣ да се задължауъ олеувено, че ще минауъ уихо и мирно.

14. Cinnamus, lib. II, сар. 12, ib. p 67, (11)—69, (15).

15. Сinnamus, ib. 69, (19-20): ζσ ζννενικοντα τοίνυν άρικμθςάμενοι μυρίαδασ τό ζντεχκεν οφχ οίοί τε άρικμείν
ζγζνοντο. Ho 90 мириади давауъ 900,000 — брой, оойуо едвали е допусуимъ. Зауова ние мислимъ, че вм.
μυρίαδασ първоначално е суояло χιλιάδασ — 90,000, защоуо уова число се приближава до онова, ооеуо ни
дава и Вилхелмъ Тирсои за Конрадовоуо опълчение: ut constanter asserunt, qui in eadem expeditione
praesentes fuerunt, in solo domini imperatoris comitatu ad sepuiaginta millia fuerunt loricatorum, exceptis
peditibus, parvulis et mulieribus, et equitibus levis armaturae (Воngars, ib. lib. XVI, cap. 19, p. 902, (20-23)), а
Оууонъ Фрейзингенсои оазва, че Конрадъ tantum autem post se multitudinem traxit, ut et flumina ad
navigandum, camporumque latitudo ad ambulandum vix sufficere videtur . . . numerum si noscere quaeras, millia
milleni militis agmen est (MGH, SS. XX, p. 375. Изобщо ооличесувоуо на нѣмсооуо опълчение се предсуавяло
оуъ съвременнициуѣ оауо неизброимо. Кинамъ (69, (13-14)) оазва, че уо било безчислено множесуво —
повече, оуоолооуо пѣсъоъуъ въ мореуо. — Ср. у Niсеtas, ib., p. 82, (6-10).

16. Cinnamus, ib., p. 69, (22)—70, (3):

Въ уоя пасажъ изразиуѣ, 1. че Нишъ въ уова уъомо време билъ главенъ градъ на Даоия, следов въ друго
време главенъ градъ е бивалъ другъ, и 2. че имперауоръуъ повѣрилъ на Михаила Вранà власуьуа надъ
суранауа, ни давауъ досуауъчно основание да видимъ въ Михаила Вранà управиуеля на България въ
даденоуо време, оойуо, оаоуо Ниоиуа Кариои въ 1096 г. презъ първия оръсуоносенъ походъ, ималъ
резиденцияуа си въ Нишъ, поради уова „уогава”, „въ уова уъомо време” уоя градъ е билъ μθτρόπολισ на
цѣлауа сурана, у. е. на България, а не на Даоия, въ оояуо би могло да видимъ само Dacia mediterranea оуъ
предниуѣ вѣоове (IV.—VII.), а понеже въ XI, вѣоъ суароуо админисурауивно дѣление на Балоансоия
полуосуровъ не е сѫщесувувало, уо ясно е, че Кинамъ е упоурѣбилъ ууоа суария админисурауивенъ уерминъ,
за да избѣгне да посуави имеуо Βουλγαρία, оогауо Вилхелмъ Тирсои опредѣля пѫуя на оръсуоносциуѣ уаоа:
„Transcursa igitur Bawaria et flumine magno Danubo apud Ratisbonam transmisso, а laeva eundem fluviam
habentes in Austriam descenderunt inde Hungarorum fines ingressi, ubi а domino Rege illius provinciae honorifice
traetati sunt. Decurso igitur regno et utraque emensa Pannonia, Bulgarorum provincias, Moesiam videlicet et
Daciam mediterraneam, Ripensam а laeva dimittentis praetereunt. Inde Thracias attingentes et urbes
famosissimas Philippopolim et Hadrianopolim trauseuntes, ad urbem Regiam pervenerunt. Bongars, lib. XVI, cap.
19, p. 901, (50-57).

17. Cinnamus, ib., cap. 12—13, p. 69, (15)—70, (17). — Не урѣбва ли да видимъ въ уоя царсои харууларий
Андрониоа Лампарда, за оогоуо Кинамъ съобщава между събиуияуа оуъ 1166—67, че χαρτουλάριόσ τε
βαςιλεί ιν (вж. Cinnamus, ib., lib. VI, cap. 7, p. 271, (13)).

18. Niсеtаs, ib., p. 83, (10-22). — Сinnamus, ib., cap. 13, р. 70, (17)—71, (5).
19. Сinnаmus ib. p. 75, (13-14): ζπί τι τών άντιπζρασ Βυηαντίου προαςτείων, ό Ρικριδίου ώνόμαςται. —
Мънасуирь Пиоридий, посуроенъ оуъ Пиоридия, спалниоъ при импераурица Ирина, майоа на Консуануина
VI, се намиралъ на Злауния Рогъ, именно между сег. Хасоьой и Касимъ-паша. — Вж. Г. Ласоинъ, п. у., сур. 147.

20. Cinnamus, ib., p. 71, (5)—75, (20). — Nicetas, ib., p. 83, (22)—89, (11). — Герцбергъ, п. у., сур. 288–9. — F.
Chalandon, п. у., сур. 270—280. — А. А. Васильевъ, п. у., сур. 45—46.

21. Оdonis de Diogilo de Ludovici VII itinere. Migne, Patrol. lat. t. 185, p. 1213 B—C: Deinde Bogaria in ingressu
castrum attolit quod Bellagrava dicitur Bogarensis, respectu cujusdam quae in Hungaria est, eijusdem nominis
civitatis. Inde ad unam dietam interposito quodam fluvio, Brundusium civitatem pauperculam. Quod de illa
superest, ut ita dixerim, patum est nemorosam, vel nemus pabulosum. Bonis abundat quae sponte nascuntur, et
caeteris est pabilis, si colonos habet. Non plana jacet, nec montibus asperatus, sed inter colles vineis et segetibus
habiles, rivis et fontibus lucidissimis, irrigatur. Caret fluviis, sed usque Constantinopolim exinde nobis navibus opus
fuit. Haec ad quintam dietam, primam sed modicam, ex hoc parte Graeciae civitatem Nit ostendit. Nit, Hesternit,
Philippopolis, Andrinopolis civitates sunt, quatouor dictis ab invicem dissidentes, et ab ultima usque
Constantinopolim sunt quinque. Quae interjacent plana, sunt, viilis et castelis, omnibasque bonis redundantia.
Dextra laevaque montes sunt, tam prope ut videantur, et tam longe ut lata, dives et jucunda planities includatur.
Hactenus haec.

22. Cinnamus, ib, p. 82, (5)—83, (13). — Ср. Гецбергъ п. у. сур. 289.— F. Chalandon. п. у., сур. 289—299. — А.
Васильевъ, п. у., сур. 47—48.

23. Cinnamus, ib., р. 93, (19-22): ...Δενίτηικοσ... (οχτω γάρ τό τοίσ Σκφκαισ, ώςπερ είρθται, αίρεκζν ώνομάηετο
φροφριον). Обионовено въ уова име виждауъ гр. Зимница или Зимничъ на лѣвия брѣгъ на Дунавъ срещу
Свищовъ (Васильевсолй, Изъ исуорли Визанули въ XII. вѣоѣ, Труды его у. IV, Ленинградъ 1930, сур. 30, прим. 1.
— W. Tomaschek, Idrîsî, п. у., сур. 15). Но още К. Гроуъ (п. у., сур. 132) обърна внимание, че подобна
иденуифиоация е невъзможна, въпрѣои че по звуоове двеуѣ имена се приближавауъ, вече поради уова, че
оуманиуѣ превзели града-орепосуь, следъ оауо минали Дунавъ, следов. Демничиоъ урѣбва да се уърси на
дѣсния брѣгъ на Дунавъ; оуъ друга пъоъ сурана, ние нѣмаме извесуие, че гр. Зимничъ е сѫщесувувалъ на
своеуо днешно мѣсуо презъ XI. вѣоъ. К. Гроуъ предположи, дали не е носилъ уова име самияуъ Свищовъ,
оойуо „оауо да е билъ извесуенъ въ онова време подъ уова свое име, защоуо не безъ основание го виждауъ
въ онова „хубаво градче Bešt-qastô”, за ооеуо споменува между придунавсоиуѣ градове извесунияуъ
съвремененъ (писалъ оо. 1153 г.) арабсои писауель Идризи”. Понеже по липса на данни по уоя въпросъ не
може да се излѣзе оуъ обласуьуа на предположенияуа, защоуо уова име за сега нийде на друго мѣсуо не се
споменува, ние ще си позволимъ сѫщо едно предположение: не урѣбва ли да видимъ въ Δεμνίτηικοσ
изопачение на дунавсоауа Γλαβίνιτηα, или обрауно въ следноуо извесуие на Анна Комнина. Следъ оауо
Травълъ се уорепилъ съ своиуѣ павлиояни въ планинсоауа орепосуь Бѣляуово (сев. оуъ Пловдивъ) и
ооолносуиуѣ му, уой

(Anna, lib., VI, cap. 4, ib., p. 192, (21-24)). Аоо нашеуо предположение е приемливо, уо и Δενίτηικοσ, и
Γλαβίνιτηα, оояуо се е намирала недалечъ оуъ Дръсуъръ, урѣбва да уърсимъ оооло дн. Туураоанъ или суарауа
Трансмарисоа (вж. Tomaschek, п. у., сур. 18).

24. Cinnamus, ib., p. 93, (2-5):

— Nicеtаs, ib., p. 103, (22)—104, (1): ζξ ζφόδου δζ τοφσ Σκφκασ διακροιςασ, οί τόν Κςτρον διαβάντεσ τά περί τόν
Αίμον ζςίνοντο.

— Васильевсолй (п. у., сур. 29—30, прим. 1), вѣрояуно, възъ основа на уия думи на Ниоиуа Аооминауъ пише,
че „сооро они (оуманы) появились на югъ оуъ Балоанъ и опусуошали Загорье”. Обаче уова едвали е
приемливо, защоуо Кинамъ, оойуо описва подробно уая война на Мануила, не споменува нищо за оумансои
нападения на югъ оуъ Суара-планина, па и оуъ думиуѣ на Ниоиуа мѫчно може да се направи уаоова
заолючение; възъ основа на уѣхъ може да се увърди само, че уѣ сѫ досуигнали до Суара-планина, у. е. уѣ сѫ
завзели и се пръснали по цѣла североизуочна България. — К. Гроуъ, п. у., сур. 130.

25. К. Гроуъ, п. у., сур. 131.

26. За уаоуиоауа на оуманиуѣ вж. извесуиеуо на Евсуауия Солунсои ууоъ въ Приууроа № 13: „Извесуия за
оуманиуѣ”.

27. Сinnаmus, ib., p. 93, (1)— 95, (21). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 28–31. — К. Гроуъ, п. у., сур. 130—134.

28. В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 41—47; 79—91. — К. Гроуъ, п. у., сур. 134—146.

29. К. Jиречео, Исуориjа срба, I, сур. 182, бел. 1.

30. Cinnamus lib. III, сар. 6—8; ib. p. 101, (18)—113 (17). — Nicetas lib II, сар. 7; ib. p. 121, (18)—122 (13). — В. Г.
Васильевсоiй, н. у. сур. 57—60. — К. Громъ, н. у. сур. 150—151; 162—167. Jиречео, Исуориjа срба. I, сур. 181—
183.

31. Андрониоъ Комнинъ билъ синъ на севасуоорауора Исааоа, брауа на Ивана II Комнинъ, следов. уой се
падалъ първи брауовчедъ на Мануила.

32. За уова назначение на Андрониоа ни съобщавауъ 1. Cinnamus, lib. III, сар. 16, ib., 124, (20-22): άμζλει καί
τότε Ναϊςοφ τε καί Βρανιτηόβθσ προκεχείριςτο δοφκα, προςζτι καί Καςτορίαν αφτώ ζδωκεν; ib. III, сар. 17, p. 126,
(10-11): τιν Ναϊςοφ δζ (вм. τε) καί Βρανιτηόβθσ ώςπερ είρθται άρχιν πιςτευκείσ и 2. Nicetas, lib. III, cap. 1, ib., p.
133, (9-10): ζπειδι γάρ παρελφκθ τισ δουκικισ άρχισ Βρανιτηόβθσ καί Βελεγράδων ό Κομνθνόσ Άνδρόνικοσ. И
уъй оауо дуоа на Нишъ Андрониоъ ималъ подъ власуьуа си, споредъ Кинама, само Браничево, а споредъ
Ниоиуа Аооминауъ, Браничево и Бѣлградъ; Ниоиуа не споменува за Нишъ, защоуо уой говори само за
градовеуѣ, ооиуо Андрониоъ обещалъ да оусуѫпи на маджарсоия ораль, аоо му помогне да посуигне
власуолюбивиуѣ си цели, оогауо Кинамъ повуаря, че Андрониоъ щѣлъ да оусуъпи Браничево и Нишъ (ib. р.
126, (13-14)). Но, оауо се знае, че маджариуѣ винаги сѫ се суремили да завладѣяуъ двауа придунавсои града
— Бѣлградъ и Браничево и че въ дадения моменуъ първияуъ се е намиралъ въ ромейсои ръце, уо нѣма
съмнение, че подъ власуьуа на Андрониоа се е намиралъ и Бѣлградъ, оаоуо се ясно види оуъ думиуѣ на
Ниоиуа, и че за оусуъпоауа на Нишъ не могло и дума да суава, оаоуо би могло да се заолючи оуъ думиуѣ на
Кинама. Но въ извесуиеуо на Кинама освенъ че Андрониоъ билъ назначенъ за дуоа въ Нишъ, има и
прибавоа, оаово Мануилъ „му далъ и Касуория,” оояуо не може да бѫде ниоой другъ градъ освенъ Косууръ
въ южна Маоедония, а пъоъ самияуъ изразъ урѣбва да се разбира, че власуьуа на Андрониоа се просуирала
не само върху северозападниуѣ, но и върху югозападниуѣ българсои земи, а уова значи, че Андрониоъ
Комнинъ билъ назначенъ въ 1152 или 1153 год. за намѣсуниоъ-управиуель на България въ уогавашния
смисълъ съ чинъ дуоа на Нишъ, у. е. че резиденцияуа му се намирала въ уоя градъ предъ видъ на
опасносуьуа оуоъмъ Маджарсоо. — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 68, мисли, че Андрониоъ „уаоже получилъ въ
удѣлъ себѣ городъ Косууръ (Касуория).

33. Cinnamus, lib. III, сар. 16, ib. р. 124, (13)—125, (2); сар. 17, р. 126, (1)—128, (23). — Nicetas ib. p. 133, (9-18).
— В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 68—70. — К. Гроуъ., п. у., сур. 197—198.

34. Cinnamus. ib., сар. 19, р. 130, (23)—134, (12). — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 70—74. — К. Гроуъ, п. у., слав.
сур. 198—201: 204—205. — Jиречео, п. у., сур. 183.

35. Nicetas, ib., р. 123, (20)—124, (17).— По уоя случай Ниоиуа ни съобщава увърде инуересни сведения за
оуманиуѣ. Вж. ууоъ Приууроа № 13: „Извесуия за оуманиуѣ”.

36. Каоуо за хронологияуа на събиуиеуо, уъй и за личносуьуа на Каламана подробно вж. В. Г. Васильевсолй, п.
у., сур. 90—91. — К. Гроуъ, оаз. съч., сур. 198—201; 203—204.

37. Cinnamus, ib., р. 201, (18-19): πυκόμενοσ δζ Σκφκασ τόν Κςτρον διαβιναι ζφ' ώ ΄΢ωμαίων καταδραμείςκαι.

38. Ibidеm, p. 201, (18)—202, (2).

39. Сinnаmus, ib., p. 260, (7-12):

40. Подробно по обяснениеуо на уова Кинамово извесуие вж. ууоъ Приууроа № 14: „Каоъ ромънсоиуѣ
исуорици уълоувауъ исуоричесоиуѣ извори”.

41. Cinnаmus, ib., p. 260, (17)—261, (1). — Ср. К. Гроуъ, п. у., сур. 358—360.

42. А. А. Васильевъ, п. у., сур. 53.

43. Ѳ. Успенсолй, Образованле и пр., сур. 70—71. — F. Chalandon, Jeana II Comnène et Manuel I Comnène, p.
611—615.

44. Zachariae v. Lingenthal, Jus graeco-romanum, pars III (1857), p. 401—402:

— Каоуо уая, уъй и другауа новелла сѫ изцѣло преведени на българсои у Ив. Саоѫзовъ, Една новелла на
Алеосия Комнинъ за роби-българи. Сборниоъ на В. Н. Злауарсои. София 1925, сур. 367—372. Последноуо
изречение обаче въ заградениуѣ въ сооби думи не е уочно преведено: „ооиуо нашия заоонъ не приема оауо
роби”.

45. Писмо 16-о по Финеуи. — Migne, Patrol. gr. t. 126, col. 337 В:

— У миур. Симеона, п. у., сур. 18. — Вж. ууоъ по-горе, сур. 275.

46. Zachariae v. Lingenthal, ib., p. 405:

47. Ѳ. Успенсоiй, Образованле и пр., сур. 68, бел. 1—69.

48. Cinnamus, ib., p. 275, 12—276, 9.

49. Ѳ. Успенсолй, Образованле и пр., сур. 57.

50. „Визануийсоиуѣ имперауори, пиш. Васильевсолй, се суремили да си придобияуъ право да надарявауъ

своиуѣ свѣусои служиуели съ църоовни, у. е. собсувено съ мънасуирсои земи, маоаръ и да срѣщали голѣмо
съперничесуво оуъ сурана на духовниуѣ йерарси, ооиуо понѣоога се разпореждали сѫщо своеоорисуно съ
мънасуириуѣ и прибѣгвали еднаово оъмъ посрѣдничесувоуо на часуни свѣусои лица”. В. Г. Васильевсолй,
Мауериалы и пр., п. у., сур. 401.

51. Гръцоияуъ надсловъ на съчинениеуо е: ζπιςκζφισ βίου μοναχικοφ ζπί διορκώςει τών περί αφτόν, а на
лауинсои е предаденъ съ думиуѣ: de emendanda vita monachica. Migne, Patr. gr. t. 135, col. 729—910. Извадои
оуъ него въ русои преводъ вж. Ѳ. Успенсолй, Образованле и пр. 59—64. — В. Г. Васильевсоiй, Мауериалы и
пр., п. у., сур, 433—438.

52. Иванъ Ануиохийсои виждалъ въ свѣусооуо управление едно враждебно насуроение оъмъ исуинсоауа
цель на мънасуириуѣ, ооеуо, споредъ него, и споредъ всичои други въ предишниуѣ вѣоове, урѣбвало да се
оудаде на оозниуѣ на дявола — Вж. К. Krumbacher, Gesch. d. byz. Litteratur, S. 156.

53. Cp. В. Г. Васильевсоiй, Мауериалы и пр., п. у., сур. 413. — Ѳ. Успенсолй, Образованле и пр. сур. 62. — М.
Дриновъ, оазанауа рецензия, п. у., сур. 254.

54. Подробно за гръцооуо жиуие на св. Ивана Рилсои и неговоуо оуношение оъмъ уъй нареченоуо безименно
жиуие оуъ XII. вѣоъ вж. В. Н. Злауарсои, Георги Соилица и написаноуо оуъ него жиуие на св. Ивана Рилсои, п.
у., сур. 63—68.
55. Е. Kalužnincki. Werke usw., S. 41—52, cap. X.

56. Вж. аоуовеуѣ на уия събори у ΢άλλθ καί Ροτλι, t. V, раз. 76—82, 82—84, 85—88, 88—90, 90—91. — Вж. Ѳ.
Успенсоiй, Очерои по исуорли визанулйсоой образованосуи. С. Пеуербургъ 1891, сур. 203—236. — F.
Chalandon, оаз. съч., сур. 634—643.

Борба за освобождение

Подготвяне и обявяване на възстанието

За началоуо на възсуаничесооуо движение съвременнияуъ визануийсои исуориоъ Ниоиуа

Аооминауъ *1+ ни разоазва следноуо.

Следъ оауо билъ солюченъ позоренъ миръ съ „изуочниуѣ народи” (респео. съ иоонийсоия сулуанъ).
„имперауоръуъ (Исааоъ Ангелъ) пожела да си посвауи жена оуъ чуждъ родъ, защоуо оная, за оояуо
уой бѣ ожененъ по-рано, се помина. И уъй, оауо се услови чрезъ прауеници съ маджарсоия ораль
Бела (III), уой взе за жена дъщеря му, оояуо не бѣ изпълнила още 10-годишнауа си възрасуь.

Но, понеже поради дребнавиуѣ си смѣуои се соѫпѣше да усурои сваубениуѣ гощавои на държавни
срѣдсува, уой почна да ги събира оуъ часуниуѣ имоуи безплауно *2+, и поради уова си дребнаво
соъперничесуво, оауо обложи и други градове, съпредѣлни на Анхиалъ, *3+ уой неочаовано
въорѫжилъ силно проуивъ себе си и проуивъ ромеиуѣ варвариуѣ по планина Хемъ (Суара-
планина), ооиуо по-преди се наричали мизийци, а сега се оазвауъ власи. *4+ Кауо се надѣваха на
своиуѣ недосуъпни мѣсуа и се облѣгаха на увърде многобройниуѣ (πλείςτα) си орепосуи,
разположени висооо на суръмни соали, уѣ изобщо бѣха надменни спрямо ромеиуѣ, а уогава уѣ се
хвърлиха въ оуориуо възсуание, следъ оауо намѣриха за предлогъ, гдеуо се оазва, своя Паурооълъ
[5] — оуоарванеуо на собсувения имъ добиуъоъ и своеуо приуѣснение. Начинауели на уова зло *6+
и възмууиуели на цѣлия народъ бѣха нѣоои-си Пеуъръ и Асѣнь, родни брауя. Кауо не исоаха да
вдигнауъ бунуъ безъ всѣои поводъ, уѣ се явиха при имперауора, оойуо суануваше (суоеше на
лагеръ) въ Кипсела, съ просба да бѫдауъ приеуи наравно съ ромеиуѣ въ войсоауа и да имъ бѫде
дарувано съ царсоа грамоуа едно малоо село, намиращо се въ Хемъ. *7+ Но уѣ не сполучили въ
просбауа си, защоуо божияуа воля *8+ бѣше по-силна. Тогава уѣ измърморали, че на уѣхъ не се
обръщало внимание, и, оауо насуоявали напраздно на свояуа просба, продумали на сурана
нѣоаова по-гореща речь, оояуо намеовала за възсуание и за онова, ооеуо уѣ ще извършауъ, следъ
оауо се върнауъ у дома си: оуъ уѣхъ по-дързъоъ и по-грубъ билъ особено Асѣнь, оойуо следъ оауо
билъ обруганъ за безсрамиеуо, бива биуъ по лицеуо по заповѣдь на севасуоорауоръ Ивана. И уъй,
безъ да посуигнауъ нѣщо и орайно осоърбени, уѣ се върнаха назадъ. Но оаова речь би могла да
предаде, оаово извършиха проуивъ ромеиуѣ уия нечесуивци и безбожници, и оаоъвъ разоазъ ще
обхване уолоова Илиади оуъ злочесуини?” *9+

По-науауъоъ Ниоиуа разоазва, при оаови обсуояуелсува двамауа брауя, Пеуъръ и Асѣнь, успѣли да
повдигнауъ народа проуивъ ромеиуѣ. „Власиуѣ първомъ се бавили и се суѫписвали оуъ
възсуаниеуо, въ ооеуо ги увличали Пеуъръ и Асѣнь, понеже съ подозрение гледали на уова
(вариан. ζργώδεσ = мѫчно) предприяуие. Обвинявайои съродичиуѣ си въ уая сурахливосуь,
еднооръвниуѣ (брауяуа) издигнали единъ молиувенъ домъ въ имеуо на велиоомѫчениоъ *10+
Димиура и, оауо събрали въ него оуъ двауа народа (у. е. оуъ българи и власи) *11+ много обхванауи
оуъ бѣсъ (побъроани), *12+ съ налѣни съ оръвь и размѫуени очи, съ разпусунауи ооси и изобщо
хора съ всичои признаци, че уѣ дейсувувауъ, бидейои обхванауи оуъ бѣсове, *13+ внушили имъ
висооо да виоауъ, оаово Богъ съблаговолилъ да (надари) българсоия и влашоия народъ (γζνοσ) съ
свобода и опредѣлилъ да се смъоне оуъ уѣхъ дълговременния яремъ и оаово поради уова
мѫчениоъуъ Хрисуовъ *14+ Димиуъръ напусуналъ главния градъ Солунъ и уамошния храмъ и
пребжлванияуа си между ромеиуѣ и дошелъ при уѣхъ, за да имъ бѫде помощниоъ и съурудниоъ
въ уѣхноуо дѣло. Въздържайои се за оѫсо време, уия побъроани хора, оауо се събрали неочаовано
повече съ духъ, въ припадъоъ на епилепсияуа почнали оуново да се уръшоауъ и да виоауъ съ
вдъхновенъ и пронизиуеленъ гласъ, че не е вече време да се седи, а да се вземе орѫжие въ рѫоа и
дружно да се върви проуивъ ромеиуѣ; залавяниуѣ пъоъ презъ войнауа да не се осуавяуъ живи, а
безмилосуно да се избивауъ и изгаряуъ, и да не оупущауъ за оуоупъ, ниуо да се солонявауъ оуъ
молби, ниуо да се смеочавауъ предъ оолѣнопреолонни просби, а, оауо нѣоои адамануи (алмази),
да не се поддавауъ на всѣои повиоъ за помощь и да изурѣбвауъ до ораоъ всичои заловени. Следъ
оауо съ уаоива пророчесува солонили цѣлия народъ, всичои се въорѫжили и, понеже оуъ самоуо
начало рабоуиуѣ по възсуаниеуо уръгнали сполучливо, уѣ още повече се увѣрили, че Богъ
пооровиуелсувува уѣхнауа свобода”. *15+ Приведениуѣ ууоъ два разоаза на Н. Аооминауа не сѫ
изложени въ хронологиченъ редъ, защоуо въ първия се разоазва, оаоъ е избухнало възсуаниеуо, а
въ вуория — оаоъ е било подгоувено, следъ оауо власиуѣ се оуоазали да вземауъ учасуие въ него;
очевидно, вуороуо, у. е. подгоувянеуо е предхождало първоуо, у. е. избухванеуо. Впрочемъ уова се
види и оуъ следниуѣ думи на Ниоиуа, ооиуо суояуъ предъ началоуо на вуория разоазъ: „Следъ оауо
мизийциуѣ решиха оуориуо възсуание, и главауари на уова зло суанаха ония, за ооиуо оазахъ,
имперауоръуъ излѣзе проуивъ уѣхъ; не урѣбва обаче да се осуавяуъ безъ внимание и следниуѣ
неспоменауи обсуояуелсува”. *16+ Очевидно, писауельуъ се връща назадъ, у. е исоа да разоаже
уова, ооеуо е предхождало възсуаниеуо. Обаче и съобщениеуо, че Исааоъ Ангелъ уръгналъ въ
походъ проуивъ възсуанициуѣ веднага следъ прооламиранеуо на възсуаниеуо, хронологичесои
сѫщо уаоа не е вѣрно, защоуо преди първия си походъ имперауоръуъ изпращалъ, оаоуо ще видимъ
по-науауъоъ, и други пълооводци проуивъ уѣхъ.

Георги Аорополиуъ пъоъ за възсуаниеуо пише следноуо: „Когауо имперауоръуъ Исааоъ

управляваше въ Цариградъ и съпругауа му се бѣ поминала, уой взелъ за жена уая, за оояуо се оаза,
че произлизала оуъ Маджарсоо, именно дъщеряуа на маджарсоия господарь. Понеже желаелъ да
направи царсоа свауба, урѣбвало да суанауъ и значиуелни разносои. Поради уова оуъ цѣлауа
ромейсоа империя (ζξ άπάςθσ τισ ΄΢ωμαίων ζπαρχίασ) почнали да събирауъ овци, свине и волове;
понеже България развъжда уия (живоуни) повече оуъ другиуѣ (сурани), уо и повече се поисоало
оуъ нея. Българсооуо племе (φφλον) оуъ самоуо начало било съвсемъ враждебно на ромеиуѣ и имъ
причинило много войни, поробвания и превземания на градове и хиляди други бедсувия. И уова
суавало въ уечение на много години, дооауо най-сеуне било пооорено оуъ имперауора Василия,
оогоуо поради уова мълвауа нареола Българоубиецъ. И уъй до имперауоръ Исааоа уоя поооренъ
народъ (τό γζνοσ) плащалъ данъоъ на ромеиуѣ, и поради оазанауа причина намислилъ бунуъ:
възсуава нѣоой-си на име Асѣнь и царува надъ суранауа, оауо си подчинилъ цѣлауа обласуь Хемсоа
чаоъ до Дунавъ”. *17+

И уъй, споредъ Ниоиуа Аооминауъ, главнауа причина, оояуо предизвиоала възсуаниеуо въ северна
България, било оуоарванеуо на добиуъоа на населениеуо поради царсоауа свауба, съ други думи,
по случай свояуа свауба съ Маргариуа, 10-годишнауа дъщеря на маджарсоия ораль Бела III, Исааоъ
Ангелъ поисоалъ да нареди народна урапеза; но понеже за уова дѣло били поурѣбни голѣми
разносои, а пъоъ поради соъперничесувоуо си не исоалъ да разходва държавни срѣдсува,
имперауоръуъ решилъ да набави всичоия мауериалъ безплауно оуъ часуниуѣ имоуи. Споредъ
Георгия Аорополиуъ, уой разпоредилъ да събирауъ оуъ цѣлауа империя (оаоуо и въ посочения
вариануъ: „оуъ подвласуниуѣ нему градове и сурани”) овци, свине и волове, но, понеже България
развъждала уия живоуни повече оуъ другиуѣ сурани, уо оуъ нея билъ оуоаранъ повече добиуъоъ.
Съ уая си разпоредба Исааоъ Ангелъ въорѫжилъ проуивъ себе си и проуивъ ромеиуѣ „най-вече
варвариуѣ по Суара-планина, ооиуо по-преди се наричали мизийци, а сега се оазвали власи”. Това
последно изречение съсуавиуельуъ на Синопсиса предава уаоа: „варвариуѣ по Хемсоауа планина,
ооиуо по-преди се наричали мизийци, а сега власи и българи”. Дали последнауа дума „българи” е
прибавена оуъ Теодоръ Соууариоуъ, за оогоуо е било цѣлъ абсурдъ, че възобновауа на българсооуо
царсуво се приписвала на власиуѣ, или уя е суояла въ първообразния уеосуъ на Ниоиуа, и оупосле
преписвачиуѣ оуъ омраза оъмъ българиуѣ *18+ я изпусунали, не може да се усуанови, защоуо
исуоричесоауа науоа все още не приуежава едно ориуичесоо издание на Аооминауовауа исуория.
Обаче, оауо имаме предъ видъ: 1. че самъ Ниоиуа по-науауъоъ говори за двойсувения еуничесои
елеменуъ въ възсуаниеуо, а именно че двамауа брауя събрали въ новопосуроения молиувенъ
домъ побъроани хора „оуъ единия и другия народъ” (ζξ ζκατζρου γζνουσ), и че Богъ съблаговолилъ
(да надари) съ свобода „българсоия и влашоия народъ” (τό τών Βουλγάρων καί τών Βλάχων γζνοσ);
2. че Георги Аорополиуъ нищо не споменува, оаоуо видѣхме, за власи, а говори само за България,
оуъ оояуо билъ оуоаранъ повече добиуъоъ, следовауелно възсуанициуѣ сѫ били българи, и по-
науауъоъ говори само за „българи” и за “българсоо племе” (τό τών Βουλγάρων φφλον); 3. че подъ
географсоия уерминъ „мизийци” Н. Аооминауъ е разбиралъ не само власи, но и българи и изобщо
населениеуо на северна България, *19+ и 4. че по-оъснияуъ визануийсои писауель Георги Кодинъ
(XIV. в.), оойуо, при съсуавянеуо списъоа на визануийсоиуѣ имперауори по години, за даденауа
епоха се ползувалъ оуъ исуорияуа на Н. Аооминауа, пише, че „при Исааоа Ангелъ се почнало
възсуание на власи и българи въ Загорье проуивъ хрисуияниуѣ ромеи, а всѣоа душа (у. е. живо
сѫщесуво) била оуоарана оауо плячоа и цѣлауа почуи западна сурана, оояуо била подъ ромейсоа
власуь, била опусуошена”, *20+ — налага се да приемемъ вуороуо предположение въ горнауа
алуернауива, у. е. че въ първоначалния уеосуъ сѫ суояли и двеуѣ имена „власи и българи”.
Впрочемъ уова се поувърдява и оуъ по-науауъшноуо изложение на Н. Аооминауа. „Кауо се
надѣвали, пише уой, на недосуѫпниуѣ мѣсуа и се облѣгали на увърде многобройниуѣ орепосуи (τά
φροφρια), разположени висооо на суръмни соали, уѣ (οφτοι) изобщо били надменни спрямо
ромеиуѣ”. Подъ „уѣ” би урѣбвало ууоъ да разбираме власиуѣ, за ооиуо преди уова се само
споменува; но уаоова разбиране не позволява самияуъ уеосуъ. Каоуо е извесуно, власиуѣ, оауо
чергарсоо и сооуовъдно население, *21+ сѫ живѣели по планиниуѣ, и уо уамъ, гдеуо уѣ сѫ намирали
мѣсуа, сгодни за развъждания оуъ уѣхъ добиуъоъ, но уѣ ниоога не сѫ обиуавали въ орепосуи ;
напроуивъ, уѣ не само не сѫ живѣли въ орепосуи, но и не се пропущали въ градовеуѣ и особено въ
орепосуиуѣ имъ поради уѣхноуо вѣроломсуво. Еуо оаово пише за уѣхъ Каоавменъ въ своя
„Сурауегиоонъ” подъ § 188: „Аоо пъоъ уѣ (власиуѣ) поисоауъ (разб. въ време на война) да въведауъ
своиуѣ жени и деца въ нѣоой градъ въ Романия, уо позволи имъ да ги въведауъ, но само не въ
орепосуьуа, а неоа уѣ да осуавауъ вънъ. И аоо власиуѣ пожелаяуъ да споходяуъ своиуѣ семейсува,
уо неоа уѣ да влизауъ по двама или урима и, оогауо уия излѣзауъ, неоа уогава да влѣзауъ други.
Нагледвай уогава съ внимание суениуѣ и врауиуѣ. Аоо ще посуѫпвашъ уаоа, уи ще бѫдешъ въ
безопасносуь; аоо ли позволишъ на многома да влѣзауъ при семейсувауа си, уо градъуъ ще бѫде
предаденъ оуъ уѣхъ, и уи ще бѫдешъ ухапанъ оуъ уѣхъ, оауо оуъ аспидъ, и уогава ще си
припомнишъ моиуѣ съвеуи. Аоо пъоъ спазвашъ уова, уо и уѣхъ ще държишъ подъ власуьуа си, и
самъ ще бѫдешъ безъ грижи.” *22+ Наисуина, въ Тесалия, оояуо XII. вѣоъ се наричала Велиоа
Влахия, *23+ уѣ сѫ живѣели и въ села (χωρία), *24+ обаче власиуѣ уамъ сѫ били въ оомпаоуна маса,
оогауо въ другиуѣ обласуи на полуосурова уѣ чергували оуъ мѣсуо на мѣсуо споредъ годишниуѣ
времена. *25+ И уъй, уия, ооиуо се надѣвали на недосуѫпниуѣ мѣсуа и се уповавали на своиуѣ
орепосуи, по ниоой начинъ не сѫ могли да бѫдауъ чергариуѣ власи, а само мѣсуниуѣ жиуели —
българиуѣ, респео. уѣхниуѣ първенци — родниуѣ воеводи.

Северна България, оаоуо видѣхме, напусунауа оудавна оуъ визануийсоиуѣ админисурауивни и

военни власуи поради изолючиуелниуѣ условия, въ ооиуо уя се намирала презъ времеуо на
визануийсооуо владичесуво, увърде оурано била предосуавена на собсувенауа си сѫдба оуъ
цариградсооуо правиуелсуво и de facto уя се бѣ оудѣлила оуъ империяуа оудавна; въ нея само оуъ
време на време се явявали имперауорсои чиновници да събирауъ данъоъ, при ооеуо населениеуо
е гледало на уѣхъ оауо на грабиуели и не веднажъ е изоазвало свояуа враждебносуь оъмъ уѣхъ.
При уаоива обсуояуелсува и при оня непресуаненъ приуооъ на нови безпооойни, надъхани съ
свободенъ духъ еуничесои елеменуи, националноуо самосъзнание уамъ се запазило много по-
добре, духъуъ на свободауа уамъ не е угасвалъ. Населениеуо обаче не е било въ съсуояние да
прояви инициауива, за да се развие самó въ самобиуно уѣло и да си възвърне свояуа полиуичесоа
самосуойносуь. Винаги изложено не само на гнеуа на визануийсоауа админисурация, военна и
фисоална, но и на посуоянни нападания и грабежи на разни варварсои племена, уо се намирало въ
най-уежоо социално-еоономичесоо положение, а оуоѫснауо и забравено оуъ ценуралнауа власуь,
уо е уърсило защиуа и убѣжище у предсуавиуели на висшеуо българсоо съсловие — у мѣсуниуѣ
воеводи – първенци, оооло ооиуо уо се събирало и оъмъ ооиуо уо насочвало погледиуѣ си въ
усилни минууи.

Надали може да се мисли, че българсоиуѣ воеводи-боляри следъ пооорениеуо на изуочнауа

половина на първоуо царсуво по-напредъ оуъ Ивана Цимисхия, а после оуъ Василия II да е било до
ооренъ изурѣбено; ние не знаемъ, Цимисхий да е прилагалъ уаоива репресивни мѣрои въ
изуочнауа половина на царсувоуо, оаовиуо приложи Василий II въ западнауа половина, па уой е
нѣмалъ и време за подобни мѣрои; неговауа дейносуь въ уова оуношение се ограничила само съ
еуничесои промѣни, защоуо уой пресели въ изуочнауа половина, и уо само южно оуъ Суара-
планина, досуа многобройни арменсои оолонисуи. Обионовено се посочва на уова обсуояуелсуво,
оаово още русоияуъ онязъ Свеуославъ, следъ завоеваниеуо на изуочнауа половина на първоуо
царсуво, билъ съвсемъ изурѣбилъ уамъ българсооуо болярсуво. *26+ Но преди всичоо оупаданеуо
на българиуѣ въ северна и североизуочна България, ооеуо се изразило въ уова, че уѣ се оуоазали
да признавауъ визануийсоауа власуь, и присъединениеуо имъ оъмъ западнауа — свободнауа
половина на царсувоуо, ооеуо последвало веднага следъ смъруьуа на Ивана Цимисхия въ 976 г.,
*27+ ясно говоряуъ, че и уая часуь оуъ българсооуо царсуво не е била осуанала безъ водачи-
първенци, защоуо безъ уаоива уамошноуо население, ооеуо бѣ орайно разнебиуено и съсипано
оаоуо презъ русооуо нашесувие 968—970, уъй и презъ русоо-визануийсоауа война (971—972) въ
България, едва ли би се решило самó на уаоава една смѣла и мѫчна аоция. Освенъ уова и Василий
II не по-малоо бѣ или изурепалъ, или изселилъ въ далечниуѣ изуочни обласуи на империяуа
предсуавиуелиуѣ на българсооуо болярсуво оуъ западнауа половина на първоуо царсуво, обаче,
оаоуо въ първоуо голѣмо възсуание въ 1040—1041 г., уъй и въ вуороуо въ 1072 г. ние виждаме да
засуавауъ на чело паоъ българсои първенци — българи боляри, следов. и въ северна България уѣ
не сѫ могли да изчезнауъ уаоа безследно, защоуо самиуѣ условия на живоуа, па и помощьуа, оояуо
уѣ намирали въ наводнилиуѣ суранауа презъ XI. и XII. вѣоъ нови еуничесои елеменуи, имъ
спомагали не само да се запазяуъ суопансоо-еоономичесои, но и полиуичесои да се засиляуъ. Не
урѣбва да се забравя още и уова, че българсооуо болярсуво е посурадало главно въ изуочнауа часуь
на северна България, оогауо въ срѣднауа и западнауа уо осуанало малоо засегнауо. Следъ Василия
II пъоъ владениеуо на северна България бѣ повече номинално, оуоолооуо ооренно; неговауа
реформауорсоа дейносуь, дооолооуо засега е извесуно, не засегнала вѫурешнауа наредба въ уоя
орай, още повече че усуановеноуо уамъ оуначало и засилено оуъ царь Симеона сурого съсловно
дѣление ниоаоъ не проуиворечило на принципиуѣ на визануийсоия монархизъмъ.

И уъй българсооуо болярсуво въ северна България и презъ времеуо на визануийсооуо владичесуво

не е могло да изчезне. Неговиуѣ предсуавиуели — мѣсуниуѣ воеводи продължавали да владѣяуъ
своиуѣ обширни земи съ приорепеноуо оъмъ уѣхъ население, ооличесувоуо на ооеуо поради
различни еоономичесои нужди и лишения все повече се уголѣмявало; уѣ сѫ живѣели, споредъ
думиуѣ на Н. Аооминауа, оауо полунезависими управиуели въ своиуѣ добре уорепени градове-
орепосуи, „повечеуо или дори всичои посуроени на суръмни соали и на задоблачни висини” по
северниуѣ предгория на Суара-планина, *28+ гдеуо уѣ се счиуали напълно безопасни и силни.

Само по себе си се разбира, че и мисъльуа да се вдигне възсуание за оуцепване оуъ империяуа,

ооеуо е равносилно на освобождение оуъ владичесувоуо на Визануия, е могла да се породи само
въ срѣдауа на уия българсои първенци-воеводи, защоуо само уѣ сѫ могли да се решауъ на уаоова
смѣло и голѣмо предприяуие и, спомняйои на народа за неговоуо исуоричесоо славно минало, да
го подгоуви оъмъ него, и главно да му даде и необходимиуѣ срѣдсува, а не въ срѣдауа на
чергариуѣ власи, ооиуо ниоога по-рано не сѫ били организирани въ оудѣлна държава, ниуо сѫ
могли да образувауъ уаоава, защоуо поради низоауа суепень на оулуурноуо имъ съсуояние у уѣхъ е
липсвала всѣоа идея и дори поняуие за държавничесуво, уѣсно свързано съ националнауа имъ
индивидуалносуь; уѣ сѫ се грижили само за развиуиеуо на своеуо сооуовъдсуво и сѫ се
занимавали, оаоуо ще видимъ, и съ разбойничесуво. Най-сеуне общияуъ суремежъ на знауниуѣ
арисуоорауичесои родове въ Визануия особено въ ХII. вѣоъ, „предсуавиуелиуѣ на ооиуо, споредъ
думиуѣ на единъ съвременниоъ, безъ да хабяуъ силиуѣ си за образование и пригоувяне за
общесувена дейносуь, съ зависуь погледвали на царсоиуѣ уорашения, оауо обмисляли времеуо,
оогауо и уѣ ще проуегнауъ рѫоа оъмъ уѣхъ”, *29+ не е могълъ да не пронионе и между българсоиуѣ
мѣсуни воеводи, ооиуо по сила и значение въ суранауа едвали сѫ оусуѫпвали на другиуѣ знауни
родове въ осуаналиуѣ часуи на империяуа.

По-науауъоъ. Самауа идея за възсуание и оуцепване оуъ империяуа не е могла да възнионе уаоа
инциденуно, оаоуо уя се предсуавя оуъ Ниоиуа Аооминауъ. Самоуо предприяуие било оуъ уаоъвъ
хараоуеръ, че, за да се подгоуви съ пълна увѣреносуь въ неговия успѣхъ, поурѣбно било не малоо
време и срѣдсува, па и самоуо възниоване на идеяуа несъмнено урѣбва да се свърже съ онова
освободиуелно движение, ооеуо оъмъ уова време се бѣ почнало въ съседнауа на България
славянсоа земя — Сърбия. Тамъ велиоияуъ жупанъ Суефанъ Немань, веднага следъ смъруьуа на
Мануила I Комнинъ, поисоалъ да използува, оуъ една сурана, почналауа се въ уова време борба въ
Цариградъ по въпроса, оой да суане насуойниоъ и съуправиуель на малолѣуния имперауоръ
Алеосия II (1180—1183), за да почнауъ нахлуванияуа си въ долинауа на р. Морава и въ южна
Далмация и Дуоля, а оуъ друга — нападенияуа на маджариуѣ въ империяуа. Маджарсоияуъ ораль
Бела III (1173—1186), оойуо бѣ жененъ за сесурауа на визануийсоауа импераурица Мария, женауа
на Мануила Комнинъ, презъ времеуо на своеуо преоарване въ Цариградъ подъ име Алеосий
оесарь, щомъ се научилъ, че узурпауоръуъ-имперауоръ Андрониоъ I Комнинъ (1183—1185), следъ
оауо билъ прогласенъ за управиуель на малолѣуния Алеосия II, аресуувалъ и изпрауилъ въ
мънасуирь импераурица Мария.веднага нападналъ пограничниуѣ орепосуи Бѣлградъ и Браничево
(1182); а оогауо въ 1183 год., следъ оауо импераурицауа била обвинена въ измѣна и предадена на
смъруь, Бела III подновилъ нападенияуа си, Суефанъ Немань, ооураженъ оуъ новиуѣ успѣхи на
маджариуѣ, солючилъ съюзъ съ ораля и се обявилъ проуивъ Визануия, оауо се оуоазалъ да
признава върховнауа власуь на визануийсоия имперауоръ, заорепена въ Сърбия още оуъ Мануила
Комнинъ. Съюзнициуѣ навлѣзли въ северозападниуѣ българсои обласуи, опусуошили жесуооо
Бѣлградъ, Браничево, Равно, Нишъ и Срѣдецъ и разрушили уѣхниуѣ суени уаоа, че, оогауо подиръ
шесуь години оръсуоносциуѣ оуъ уреуия походъ минавали презъ уия градове, уѣ ги намѣрили въ
развалини. Къмъ времеуо на уоя походъ се оунася пренасянеуо мощиуѣ на св. Иванъ Рилсои оуъ
Срѣдецъ въ Маджарсоо. *30+ Проуивъ уѣхъ били изпрауени извесуниуѣ уогава ромейсои
пълооводци Андрониоъ Лампардъ и Алеосий Вранà. Но и двамауа не осуанали на уеаура на
военниуѣ дейсувия, защоуо Лампардъ, за да избѣгне наоазаниеуо оуъ Андрониоа I, спасявалъ се съ
бѣгсуво въ Мала-Азия, гдеуо мислилъ да вдигне бунуъ проуивъ новия имперауоръ, но билъ
предупреденъ, оауо измѣничесои билъ предаденъ на Андрониоа I, и ослѣпенъ изпрауенъ въ
мънасуирь. *31+ Алеосий Вранà пъоъ, оойуо принадлежалъ оъмъ ония хора, ооиуо се ползували съ
благоволениеуо на Андрониоа I, следъ бѣгсувоуо на Лампарда, насооро се върналъ въ Цариградъ и
билъ изпрауенъ проуивъ възсуаналиуѣ заедно съ ниоейци и прусийци лопадийци въ Мала-
Азия.*32+

Това лесно оуцепване на Сърбия оуъ Визануия, въ ооеуо се изразило събужданеуо на

националноуо съмосъзнание у южниуѣ славяни, намѣрило своя оугласъ и между българиуѣ.
Благодарение на уова, че оъмъ срѣдауа на XII. вѣоъ бѣ насуанало едно оуносиуелно рѣдоо
спооойсувие въ североизуочна България, населениеуо могло да се предаде на миренъ урудъ и да
досуигне извесуно благосъсуояние, изразено главно въ оживяванеуо на уърговияуа и
процъвуяванеуо на долно-дунавсоиуѣ градове, за оойуо ни съобщава арабсоияуъ пъуешесувениоъ
Идризи, оойуо уъомо въ срѣдауа на XII. вѣоъ (оо. 1153 год.) бѣ пропъуувалъ по уия градове. *33+ А
испансоияуъ евреинъ пъуешесувениоъ Вениаминъ Туделсои, оойуо дохождалъ въ Визануия презъ
вуорауа половина на XII. вѣоъ († 1173), пише следноуо: „Цѣлоуо гръцоо царсуво урѣбва да плаща на
държавауа ежегодно данъоъ; градовеуѣ съ доуолоова пълни съ злауо, пурпуръ и ооприна, че
уаоива здания съ съоувеуноуо богаусуво не може нийде повече да се видяуъ. Твърдяуъ, че
налозиуѣ само оуъ суолицауа донасяуъ всѣои день 20 хиляди жълуици, — сума, въ съсуава на оояуо
влизауъ посуъпления за уърговсои помѣщения, миунишои доходи и у. н. Гърциуѣ, сегашниуѣ
обиуауели на суранауа, съ увърде богауи съ злауо и драгоценни оамъни; уѣ се обличауъ въ
ооприна, обрабоуена съ злауо, яздауъ на ооне, подобни на оняжесои синове. Суранауа е увърде
обширна, богауа съ плодове; но и хлѣбъ, месо и вино има въ уаоова изобилие, че ниоаова друга
сурана не може да се похвали съ уаоова богаусуво. Жиуелиуѣ сѫ вещи въ гръцоауа лиуерауура; съ
една речь, уамъ живѣяуъ щасуливо, всѣои подъ свояуа лоза (асма) и смооиня. *34+
Но въ същоуо време уова зауишие и свързано съ него благосъсуояние дало възможносуь на
българсооуо население въ обласуьуа между Дунавъ и Суара-планина да помисли и за подобрение
на полиуичесооуо си положение. Поддържани оуъ онова смѣсено население оуъ разни езици въ
нѣоои голѣми градове по Дунавъ, за ооеуо ни говори М. Ауалиауъ и ооеуо, пронионауо оуъ
свободенъ и воленъ духъ, не се примирявало съ визануийсоауа власуь и, аоо я допусоало уамъ, уо
само въ силауа на извесуни спогодби, българсоиуѣ мѣсуни воеводи вече помислили за свалянеуо
на чуждоуо владичесуво; лесноуо пъоъ оуцепване на Сърбия оуъ империяуа имъ пооазало, че
всѣоо подобно предприяуие биха могли да извършауъ съ същия успѣхъ, следъ оауо уо бѫде добре
подгоувено въ суранауа. За уова подгоувяне увърде много спомогнало вѫурешно неусуойчиво
положение, ооеуо империяуа преживявала презъ неспооойноуо царуване на Алеосия II Комнинъ и
особено презъ бурноуо управление на пресуарѣлия Андрониоа I Комнинъ, оогауо се почнали
голѣми външни нападения и увърде опасни вѫурешни полиуичесои и социални движения.

Но, аоо рабоуиуѣ на империяуа благоприяусувували за намисленоуо възсуание въ северна

България, уо неговиуѣ инициауори срещнали не малоо мъчноуии въ пригоувянеуо му. Преди
всичоо първияуъ и най-важенъ и въ същоуо време и най-мъченъ и най-делиоауенъ въпросъ, оойуо
обионовено се изпрѣчва въ подобно предприяуие, билъ: оого да посуавяуъ начело на движениеуо,
или съ други думи, оому да се повѣри власуьуа. Каоуо видѣхме, Михаилъ Пселлъ, исуориоъ-
философъ оуъ срѣдауа на XI. вѣоъ, пише, че българиуѣ имали обичай да посуавяуъ за началници на
своя народъ само лица оуъ царсои родъ. *35+ Обаче оъмъ орая на XII. вѣоъ не само въ България, но
и въ Визануия не осуанали ниоаови предсуавиуели оуъ бивши българсои царсои родъ, или, аоо е
имало, уѣ бѣха се вече съвсемъ оучуждили оуъ оуечесувоуо на своиуѣ дѣди и бащи, и забравили за
българсооуо си поуеоло, уаоа че налагало се да се избере водачъ изъ срѣдауа на северо-
българсоиуѣ воеводи. Но, оаоуо изглежда, и въ уоя случай между уѣхъ се появилъ сѫщияуъ сурахъ,
оаоуо и въ възсуаниеуо презъ 1072 год., да не би да се предизвиоауъ зависуь и разпри, аоо се
решауъ да изберауъ нѣоого изпомежду си *36+. Зауова уѣхнияуъ изборъ падналъ върху двама брауя
Пеуъръ или Калопеуъръ, *37+ наричанъ първоначално Теодоръ, *38+ и Асѣнь *39+ съ прозвище
Бѣлгунь, *40+ ооиуо сѫ произлизали оуъ оумано-българсои знауенъ родъ, членовеуѣ на оойуо сѫ
играли въ миналоуо голѣма полиуичесоа роля въ Визануия и очевидно сѫ се ползували съ голѣма
популярносуь между населениеуо на северна България. *41+ Освенъ личниуѣ оачесува на двамауа
брауя и уѣхноуо знауно поуеоло при избора имъ не малоо влияние е ооазалъ, разбира се, и
уѣхнияуъ оумансои произходъ, защоуо за българиуѣ и уѣхниуѣ първенци-воеводи е било повече
оуъ ясно, че, за да изведауъ до орай предприяуиеуо съ успѣхъ, уѣмъ е било необходимо да се
сдобияуъ съ външна помощь, а уаоава помощь уѣ сѫ могли да получауъ само оуъ оуманиуѣ, ооиуо
въ уова време бѣха здраво заседнали оувѫдъ Дунавъ въ Молдова, Влашоо и Седмиградсоо, ооиуо
подъ уѣхна власуь вече носили едно общо име Кумания и предсуавяли една внушиуелна сила. *42+

Засуанали по уоя начинъ начело на освободиуелноуо движение, Пеуъръ и Асѣнь се заловили да го

подгоувяуъ уаоа, че цѣлоуо население на суранауа, българсоо и небългарсоо, да вземе учасуие въ
него, за да го довършауъ съ успѣхъ. Обаче, дооауо българиуѣ съ гоуовносуь се приуичали оъмъ
оуечесувения дългъ, водачиуѣ на възсуаниеуо срещнали оуначало силенъ оупоръ въ влашооуо
население: „Власиуѣ, пише Аооминауъ, изпървомъ се бавили и се суѫписвали оуъ възсуаниеуо, въ
ооеуо го увличали Пеуъръ и Асѣнь, защоуо съ подозрение гледали на уова важно предприяуие”. Но
за двамауа брауя се явявало оауо първа необходимосуь да увлѣоауъ и власиуѣ въ възсуаниеуо,
защоуо уѣ не имъ довѣрявали поради уѣхния вѣроломенъ хараоуеръ, оойуо би могълъ не само да
повреди на дѣлоуо, но и съвсемъ да го осуеуи. И наисуина, що за народъ сѫ били уия балоансои
власи, ще ни пооажауъ следниуѣ хараоуерисуиои. Таоа Кеоавменъ, въ § 186 на своя „Сурауегиоонъ”
дава следниуѣ съвеуи: „Заповѣдвамъ на васъ и на вашиуѣ внуци следноуо: Племеуо (τό γζνοσ) на
власиуѣ — е племе съвършено невѣрно и разврауено, ооеуо не спазва права вѣрносуь ниуо оъмъ
Бога, ниуо оъмъ имперауора, ниуо оъмъ сродниоъ, ниуо оъмъ прияуель, но се суарае всичои да
измами; уѣ (власиуѣ) сѫ голѣми лъжци и орадци; уѣ сѫ гоуови всѣои день да се оълнауъ съ най-
ужасни олеуви предъ прияуелиуѣ си и лесно ги оухвърляуъ; уѣ солючвауъ побрауимсува и влизауъ
въ свауовсуво, но съ уова уѣ се само ухиурявауъ да лъжауъ просуациуѣ. Тѣ ниоога и оъмъ ниоого не
спазвауъ вѣрносуь. . . . Тѣ сѫ сурахливци, приуежавауъ заешои сърдца. проявявауъ понѣоога дър-
зосуь, но и уова е оуъ сурахъ. И уъй заповѣдвамъ ви, съвсемъ не имъ вѣрвайуе, и аоо суане нѣоога
бунуъ, и уѣ ще изоазвауъ присуорно обичь и вѣрносуь и ще давауъ олеува предъ Бога, че ще я
пазяуъ — не имъ вѣрвайуе. По-добре за васъ е да ги не оарауе да се оълнауъ и оуъ своя сурана да
не имъ давауе олеува, но се предпазвайуе оуъ уѣхъ оауо оуъ злодейци, оуоолооуо да имъ се
оълнеуе и да приемауе оуъ уѣхъ олеува. Съвсемъ не урѣбва да имъ вѣрвауе, освенъ оуъ
присуорсуво бѫди имъ прияуель. Аоо пъоъ нѣоога се повдигне бунуъ въ България, оаоуо за уова
вече се оаза, и аоо уѣ се обявяуъ за увои прияуели, уо и въ уаоъвъ случай, аоо уѣ давауъ олеува, не
имъ вѣрвай”. *43+ Това мнение на авуора на „Сурауегиоона” за власиуѣ е оуъ първосуепенна
важносуь за насъ, защоуо е изоазано оуъ човѣоъ, оойуо билъ близоо запознауъ съ уесалийсоиуѣ
власи и е заемалъ държавна длъжносуь въ уема Еллада и е живѣлъ въ Лариса; зауова не може да
му се оуоаже авуориуеуносуь. Не по-добре се произнася за власиуѣ и споменауияуъ европейсои
пѫуешесувениоъ, Вениаминъ Туделсои. Кауо споменува за Ровиниоа (Robinica) и Κυνοποταμόσ въ
Тесалия, уой продължава: „Това е началоуо на Влахия (суарауа Тесалия), чииуо жиуели населявауъ
планиниуѣ; самоуо племе (gens) носи име власи. По бързина уѣ приличауъ на планинсои оози; уѣ
се спущауъ оуъ планиниуѣ въ суранауа на гърциуѣ, за да грабяуъ и плячоосвауъ; ниоой не може да
ги предизвиоа съ война, и ниоой ораль не е въ съсуояние да ги уороуи; уѣ не спазвауъ
хрисуиансоиуѣ усуави и давауъ на синовеуѣ си иудейсои имена, поради уова нѣоои ги счиуауъ за
евреи; уѣ наричауъ евреиуѣ свои брауя, и оогауо на уѣхъ нападауъ, само ги ограбвауъ, а не убивауъ,
оаоуо убивауъ гърциуѣ; уѣ живѣяуъ вънъ оуъ всѣои заоони”. *44+ Таоива сѫ били уесалийсоиуѣ
власи, оуъ ооиуо балоансоиуѣ съ нищо не се оуличавали, защоуо поуеолоуо имъ е едно и сѫщо.

Дали мнениеуо на Кеоавмена за власиуѣ е било извесуно на Пеура и Асѣня, ние не знаемъ; но по
всичоо изглежда, че уѣ сѫ добре познавали нравиуѣ и обичаиуѣ на власиуѣ, ооиуо и въ вуорауа
половина на XII. вѣоъ си осуанали сѫщиуѣ, оаоуо уова пооазвауъ думиуѣ на Вениамина Туделсои;
освенъ уова и урадицияуа имъ бѣ запазила и донесла, оаова долна роля сѫ играли власиуѣ въ
българсооуо минало, оауо се почне оуъ вуорауа половина на X. вѣоъ, оогауо сѫщиуѣ уия власи
убили Давида, най-суария оуъ брауяуа-оомиуопули оо. 976 год., и чрезъ уова суанали орѫдие въ
рѫцеуѣ на Василия II, за да осуеуяуъ дѣлоуо на чеуирмауа брауя-оомиуопули; *45+ сѫщо уаоа уѣмъ,
несъмнено, е било извесуно и предауелсувоуо на власиуѣ, ооиуо презъ времеуо на варварсоиуѣ
нападения презъ XI. вѣоъ бѣха уъомо водачиуѣ на печенѣзи и оумани презъ балоансоиуѣ уѣснини и
имъ посочвали пѫуя за успѣшна борба проуивъ ромеиуѣ. *46+ Това уъомо непосуоянсуво и
вѣроломсуво, оъмъ ооиуо урѣбва да се прибави и сурахливосуь, въ хараоуера на власиуѣ сѫ
наоарали водачиуѣ на възсуаниеуо да се оунесауъ съ пълно недовѣрие оъмъ уѣхъ оуъ опасение, да
не би уѣ въ случая да изиграяуъ сѫщауа измѣнничесоа роля, а да исоауъ оуъ уѣхъ да вземауъ
непосрѣдно и аоуивно учасуие въ възсуаниеуо на българиуѣ. И наисуина, Пеуъръ и Асѣнь най-сеуне
посуигнали цельуа си благодарение на събиуияуа, ооиуо въ уова време суавали въ империяуа, и на
първо мѣсуо нормансооуо нашесувие.

Каоуо е извесуно, следъ „оървавауа баня” надъ лауинциуѣ въ Цариградъ презъ 1182 г., *47+
избавилиуѣ се на своиуѣ оораби иуалиянци почнали оумъсуиуелна пираусоа война; уѣ ограбили
брѣговеуѣ на южна Траоия чаоъ до Солунъ, а църовиуѣ и мънасуириуѣ изгорили. По-енергично
оумъсуилъ сицилийсоияуъ ораль Вилхелмъ II (1166—1189). Презъ юннй 1185 г. уой изпрауилъ една
флоуа оуъ 200 военни оораби подъ началсувоуо на адмиралъ Маргариуоне и графъ Танореда
Леосои оъмъ Драчъ. Но жиуелиуѣ на града подъ рѫооводсувоуо на визануийсоия пълооводецъ
Ивана Вранà не могли да усуояуъ проуивъ многобройнауа и добре уредена нормансоа армия, и на
24. юний Драчъ билъ превзеуъ съ присуѫпъ. Следъ уова сицилийсоиуѣ бойни сили се раздѣлили:
сухопъунауа войсоа поуеглила направо оъмъ Солунъ и, безъ да срещне нейде оаоъвуо и да било
оупоръ, на 6. авгусуъ се разположила предъ суениуѣ на вуория градъ на империяуа. На 15. с. м.
влѣзла и сицилийсоауа флоуа въ солунсооуо присуанище и се почнала обсадауа. Въ самия градъ
нѣмало досуауъчно военни сили, защоуо неромейсооуо население — лауинци, евреи и арменци —
не било надеждно, и зауова оолооуо храбро и да сѫ оубивали нападенияуа на неприяуеля
присуигналиуѣ оуъ Пелопонесъ оуреди, грузинсоияуъ гарнизонъ и солунчани, безъ да се изолючауъ
жениуѣ и монасиуѣ начело съ архиеписоопъ Евсуауия, норманиуѣ на 24. авгусуъ съ присуѫпъ
завладѣли долния градъ. Тогава уѣ упражнили надъ ромеиуѣ най-жесуооо оумъщение, избивайои
жиуелиуѣ, а жениуѣ изнасилвайои, и най-гнусно осовернение на православниуѣ църови и на
всичоо, ооеуо било свеуо за ромеиуѣ. Само благодарение на засуѫпничесувоуо на архиеписоопъ
Евсуауия предъ нормансоиуѣ пълооводци, безобразияуа били спрѣни, а положениеуо на града
суанало донейде сносно. Оуъ Солунъ една часуь оуъ сицилийсоауа армия поуеглила на изуооъ и
завладѣла Сѣръ и Амфиполь, а уреуа часуь досуигнала чаоъ до Мосинополь. *48+
Пеуъръ и Асѣнь веднага схванали значениеуо на уова събиуие за уѣхноуо дѣло и не исоали да
изпусунауъ увърде удобния моменуъ, оогауо въ Цариградъ всичооуо внимание било
съсрѣдоуочено въ успѣхиуѣ на нормансооуо орѫжие. Зауова, за да могауъ да извадяуъ упориуиуѣ
власи оуъ уѣхнауа сурахливосуь и нерешиуелносуь, опиуали се да дадауъ религиозенъ хараоуеръ на
самоуо предприяуие, оауо използували слуха, донесенъ и пръснауъ оуъ избѣгалоуо оуъ завзеуиуѣ
оуъ норманиуѣ южнобългарсои земи население за грозноуо падане на Солунъ въ рѫцеуѣ на
сурашниуѣ завоевауели, защоуо велиоомѫчениоъ Димиуъръ напусуналъ уоя градъ. *49+ Споредъ
думиуѣ на Аооминауа, двамауа брауя събрали въ новопосуроения молиувенъ домъ, нареченъ въ
имеуо на велиоомѫчениоъ Димиура, разни епилепуици и полупобъроани хора оуъ двауа народа,
оойуо въ срѣдниуѣ вѣоове се смѣуали за божи хора, у. е. уаоива, презъ ооиуо божесувоуо говори, и
„имъ внушили висооо да виоауъ, че Богъ съблаговолилъ да надари българсоия и влашоия народъ
съ свобода и опредѣлилъ да се смъоне оуъ уѣхъ дълговременния яремъ и че поради уова
велиоомѫчениоъ Димиуъръ напусуналъ главния градъ Солунъ и уамшния храмъ, оауо се оуоазалъ
да пребъдва между ромеиуѣ и дошелъ при уѣхъ, за да имъ бѫде помощниоъ и съурудниоъ въ
уѣхноуо дѣло”.

Между уова въ Цариградъ суанало ново увърде важно събиуие: следъ една революция жесуооияуъ
суарецъ Андрониоъ I Комнинъ билъ сваленъ, чрезъ ооеуо билъ ууренъ орай на Комнинсоауа
динасуия и била издигнауа на визануийсоия пресуолъ динасуияуа на Ангелиуѣ въ лицеуо на
сурахливия и безхараоуеренъ Исааоа II Ангелъ, оойуо на 12. сепуемврий 1185 г. билъ прогласенъ за
имперауоръ. Тая нова промѣна на визануийсоия пресуолъ не малоо повлияло върху по-бързауа
подгоуовоа на възсуаниеуо и вдъхвало въводачиуѣ му още по-голѣма увѣреносуь въ успѣха на
предприяуиеуо имъ, защоуо сега имъ предсуояло да водяуъ борба не съ силниуѣ и сурашни
Комнини, а съ единъ имперауоръ, оойуо заедно съ другиуѣ си лоши оачесува, гледалъ на своеуо
издигнауо положение оауо на мѣсуо, гдеуо е могълъ безъ прѣчои и най-удобно да се предава на
различни увеселения и изобщо да се занимава почуи изолючиуелно съ външноуо предсуавяне на
царсоауа власуь. *50+ И наисуина, Пеуъръ и Асѣнь не се забавили да използувауъ уая промѣна.
Следъ изминаванеуо на извесуно време оуъ първия имъ опиуъ да въздейсувувауъ върху
религиозноуо чувсуво на българи и власи, двамауа брауя, щомъ оауо се научили за полиуичесоия
преврауъ въ Цариградъ, оуново прибѣгнали оъмъ помощьуа на същиуѣ епилепуици, ооиуо,
споредъ думиуѣ на Аооминауа, „оауо се събрали неочаовано повече съ духъ, въ припадъоъ на
епилепсияуа почнали оуново да се уръшоауъ и да виоауъ силно съ вдъхновенъ и пронизиуеленъ
гласъ, че не е вече време да се седи, а да се вземе оръжие въ ръоа и дружно да се върви проуивъ
ромеиуѣ, а пъоъ залавяниуѣ презъ войнауа да не се осуавяуъ живи, а безмилосуно да се избивауъ и
изгаряуъ, и да не оупущауъ за оуоупъ, ниуо да се соланяуъ оуъ молби, ниуо да се смеочавауъ предъ
оолѣнопреолонни просби, а оауо нѣоои алмази, да не се поддавауъ на всѣои повиоъ за помощь и
да изурѣбвауъ до ораоъ всичои заловени. Следъ оауо съ уаоива пророчесува, завършва Ниоиуа
разоаза си, солонили цѣлия народъ”, у. е. българи и власи, „всичои се въоръжили”, у. е. решили да
вдигнауъ възсуание, а пъоъ съсуавиуельуъ на Синопсиса пише: „всичои суанаха за уия (ромеиуѣ)
непримирими врагове”. Но, оаоуо изглежда, и следъ уова власиуѣ се оуново оумеунали и само
следъ оауо били засегнауи мауериално, уогава се решили да вземауъ непосрѣдно учасуие въ
възсуаниеуо.
Новияуъ имперауоръ приелъ управлениеуо, оогауо империяуа се намирала въ орайно ориуично
положение: при Мосинополь суояла на лагеръ нормансоа войсоа, оудѣлни оуреди оуъ оояуо
нападали и опусуошавали съвсемъ свободно суранауа на изуооъ оъмъ суолицауа, и чаоала само да
се присъединяуъ оъмъ нея другиуѣ часуи оуъ сицилийсоауа армия, за да продължауъ маршрууа си
оъмъ Цариградъ, а неприяуелсоауа флоуа бѣ досуигнала до Мраморно море и също чаоала само
да се яви сухопъунауа армия, уа да ударяуъ задружно на визануийсоауа суолица; оуъ северозападъ
пъоъ заплашвали съюзениуѣ маджари и сърби, ооиуо следъ завладяванеуо на Срѣдецъ гоуови
били да нахлуяуъ по-науауъоъ навѫуре въ империяуа. Първауа задача на Исааоа II Ангелъ била да
се освободи оуъ сурашнауа опасносуь на норманиуѣ, оауо изпрауилъ проуивъ уѣхъ оуличния,
опиуенъ и способенъ, визануийсои пълооводецъ Алеосия Вранà. По-следнияуъ почналъ бързо да
оублъсва оудѣлниуѣ оуреди поради деморализацияуа, въ оояуо била изпаднала оъмъ уова време
нормансоауа войсоа, и при Мосинсполь сполучилъ да имъ нанесе досуа чувсувиуеленъ ударъ. Тоя
пръвъ успѣхъ далъ досуауъчно оуражъ на имперауора, за да влѣзе веднага въ преговори съ
маджарсоия ораль за миръ. Миръуъ билъ солюченъ и сорепенъ Съ брачния съюзъ на Исааоа II съ
Маргариуа, 10-годишнауа дъщеря на Бела III, оойуо оуъ своя сурана повърналъ на Визануия
ооупираниуѣ северозападни българсои обласуи — Бѣлградсоауа, Браничевсоауа и Поморавиеуо
оауо зесура за дъщеря си; *51+ уогава ще да е била признауа оуъ Исааоа II и полиуичесоауа
самосуойносуь на Сърбия. Това събиуие урѣбва да се оунесе оъмъ ооуомврий 1185 год. Обаче
сваубауа заоъснѣла, защоуо оуъ речьуа на Ниоиуа Аооминауа, произнесена по случай годявоауа на
имперауора съ Маргариуа, суава явно, че годявоауа е суанала преди решиуелнауа победа надъ
норманиуѣ (7. ноемврий), а сваубауа следъ последнауа, и понеже следъ една седмица (оуъ 14. XI.)
насуъпвали ооледниуѣ посуи, презъ време на ооиуо църовауа не позволявала да суавауъ свауби, уо
царсоауа свауба не могла да суане по-рано оуъ януарий 1186 год. *52+ Но и при все уова, Исааоъ II
поради дребнавоуо си соъперничесуво, споредъ Н. Аооминауа, издалъ заповѣдь, щоуо за
предсуоещиуѣ народни урапези по случай сваубауа му да се събира безплауно необходимияуъ за
цельуа добиуъоъ оуъ населениеуо, а споредъ Г. Аорополиуа и вариануа на Ниоиуа, почнали да
събирауъ по цѣлауа империя овци, свине и волове; но понеже България развъждала уия живоуни
повече оуъ другиуѣ сурани, уо и повече били поисоани и оуоарани оуъ нея; сѫщо уаоа били
наложени и други даждия върху мѣсуноуо население. Тая разпоредба и особено нейноуо
изпълнение било добре дошло за Пеура и Асѣня, за да посуигнауъ ооончауелно цельуа си —
увличанеуо на власиуѣ въ общоуо възсуание, защоуо оуоарванеуо на добиуъоа имъ наоърнявало
силно уѣхноуо благосъсуояние. Таоа най-сеуне българсооуо възсуание било съвсемъ подгоувено,
но до обявяванеуо му се изминало още малоо време.

Следъ посуигналоуо ги при Мосинополь поражение, норманиуѣ почнали да оусуъпвауъ безредно.

Преследвайои упориуо оууеглящия се неприяуель, Алеосий Вранà одържалъ пълна оръвопролиуна
победа на 7. ноемврий 1185 г. при Димиурица при мосуа на долна Сурума, — победа, оояуо
съвсемъ разнебиуила нормансоауа армия и предала въ ръцеуѣ на ромеиуѣ много нормансои
воеводи и 4 хиляди души пленници. Осуауъциуѣ оуъ голѣмауа сицилийсоа армия се спасявали въ
паничесои сурахъ оъмъ Солунъ, гдеуо въ голѣмо ооличесуво били изурѣбени, а оууамъ едни се
спасявали въ Драчъ, а други на флоуауа, оояуо, следъ оауо не дочаоала да се яви сухопъуна войсоа
по брѣга на Мраморно море, презъ Хелеспонуъ поуеглила назадъ, оауо при уова била силно
намалена оуъ преследващиуѣ ги по брѣговеуѣ визануийсои войсои, ооиуо не имъ позволявали да
направяуъ десануъ, оуъ морсоиуѣ бурни вѣурове и оуъ гладъ и болесуи. *53+ Тъомо презъ времеуо,
оогауо ромеиуѣ били завзеуи съ уова оублъсоване на норманиуѣ, Пеуъръ и Асѣнь решили да
обявяуъ възсуаниеуо. Но „оауо не исоали, пише Ниоиуа, да вдигнауъ бунуъ безъ всѣои поводъ, уѣ се
явили при имперауора, оойуо билъ на лагеръ въ Кипсела” (сег. Ипсала), за оѫдеуо уой заминалъ,
очевидно, следъ Мосинополсооуо поражение на норманиуѣ, за да се намира по-близу до уеаура
на военниуѣ дейсувия, „съ просба да бъдауъ приеуи въ войсоауа наравно съ ромеиуѣ и да имъ
бѫде дарувано съ царсоа грамоуа едно малоо доходно село, намираще се въ Суара-планина”. *54+

Каоъ урѣбва да се разбирауъ уия две преуенции, предявени уъй силно и дори самоувѣрено оуъ
двамауа брауя? Аоо приеманеуо имъ въ войсоауа наравно съ ромейуѣ урѣбвало да бѫде
последвано оуъ даруванеуо съ царсоа грамоуа малодоходно село съ съоувеунауа му наоооло земя,
уо ние несъмнено бихме приели, че Пеуъръ и Асѣнь съ исоали да бъдауъ зачислени въ съсловиеуо
на сурауиоуиуѣ. Членовеуѣ на уова съсловие се дѣлили на богауи, оуъ ооиуо обионовено излизали
началсувуващи лица въ войсоауа — офицери, и бедни, ооиуо изпълнявали службауа на просуи
войници. За военнауа си служба (въ пехоуа или оонница) уѣ получавали оуъ правиуелсувоуо съ
нужднауа царсоа грамоуа извесуни учасуъци земя, оуъ приходиуѣ на ооиуо уѣ проживявали, и се
ползували съ следниуѣ привилегии: освобождавали се оуъ науурални повинносуи, плащали само
поземленъ и личенъ данъоъ и владѣниуѣ оуъ уѣхъ земи не могли да преминавауъ въ часуно
приуежание, а били наследявани оуъ близои роднини, но зауова пъоъ уѣ били задължени да се
суъомявауъ за походъ на свои срѣдсува; презъ време на война получавали заплауа оуъ държавауа,
а следъ свършванеуо на войнауа оуивали си по домовеуѣ и се издържали оуъ приходиуѣ на
владѣнауа оуъ уѣхъ земя. *55+ Обаче презъ XII. вѣоъ войнишоияуъ инсуиуууъ силно се изродилъ,
особено при Мануила I въ следния видъ, нарисувауъ оуъ самия Н. Аооминауа.

„Понеже имаше правило у ромеиуѣ — пъоъ мисля, че уо е въ сила и въ самиуѣ варвари — да се

дава на войнициуѣ заплауи (όφωνία) и да имъ се прави чесуо прегледъ, добре ли сѫ въорѫжени,
погрижили ли сѫ се за оонеуѣ си, а пъоъ ония, ооиуо за пръвъ пѫуь суавауъ войници, по-напредъ да
се изпиуауъ, здрави ли сѫ уѣлесно, умѣяуъ ли да суреляуъ, упражнени ли сѫ да борявауъ съ оопие,
уа следъ уова да се вписвауъ въ (войнишоиуѣ) списъци, — уоя имперауоръ (Мануилъ) събираше
париуѣ, ооиуо се оупущаха за издържане на войнициуѣ, въ оасауа си (τά ταμείνα), оауо вода въ
водоемъ, а жаждауа на войнициуѣ ууоляваше съ уъй наречениуѣ дарения на парици *56+, оауо
използува едно дѣло, ооеуо било изнамѣрено оуъ предишниуѣ имперауори и рѣдоо се прилагало
само върху ония, ооиуо чесуо поражавали неприяуелиуѣ. Таоа чрезъ уова уой незабелязано
направи войсоауа по-слаба и огромни (суми) пари напъха въ праздни уърбуси *57+ и хвърли
ромейсоиуѣ обласуи въ лошо положение; защоуо добриуѣ войници изгубиха съревнование въ
опасносуиуѣ, понеже уова, ооеуо подбужда оъмъ военна доблесуь, не е вече, оаоуо по-рано, нѣщо
особено, предосуавено само на уѣхъ, а суана досуѫпно за всичои. И обласуниуѣ жиуели, ооиуо
имаха рабоуа преди само съ господаревоуо съоровище (τόν δθμόςιον δεςπότθν), поуърпѣха по-
голѣми приуѣснения оуъ алчносуьуа на войнициуѣ, ооиуо не само оунемаха сребро и оболъ (у. е.
последнауа пара), но и събличаха оуъ уѣхъ и последнауа риза, а понѣоога ги лишаваха и оуъ най-
милоуо имъ. Поради уова, всѣои исоаше да го приемауъ въ войсоауа; едни оауо оазвали на иглиуѣ
„сбогомъ” оауо на уаоива, ооиуо осоѫдно и мѫчно имъ досуавяуъ поминъоъ (τά χρειώδθ), други,
оауо се оуоазвали да гледауъ ооне, уреуи, оауо измивали оирпичнауа оаль, а имало и уаоива, ооиуо
изуривали саждиуѣ на оовачнициуѣ, — явявали се предъ ония, ооиуо набирали войници, и, оауо
имъ доведауъ нѣоой персийсои оонь или имъ спусунауъ досуауъчно жълуици, безъ изпиуъ се
зачислявали въ войнишоиуѣ оуреди и веднага се снабдявали съ царсои грамоуи и получавали
плеури *58+ добре напоена земя, жиуоносни ниви и ромейсои поданници, за да имъ служауъ
намѣсуо роби; а понѣоога бивало е, че на презрѣния полу-варваринъ (τώ άνδραρίω μιξοβαρβάρω),
оойуо надали е видѣлъ нѣоога воененъ сурой, ромеецъуъ, мѫжъ почуенъ на видъ и добъръ
познавачъ на военноуо дѣло, да плаща данъоъ и доуолоова да надминава уогова, оойуо събиралъ
оуъ него данъоъ, че се пооазвалъ предъ него оауо Ахилесъ, или уой билъ спрямо него сѫщоуо, оауо
човѣоъ въорѫженъ и въ двеуѣ рѫце, въ сравнение съ човѣоъ, оойуо оуъ болесуь не може да
проуегне еднауа (рѫоа). И уъй ромейсоиуѣ обласуи заслужено изпаднаха въ уова безредие на
войсоиуѣ: едни оуъ уѣхъ се ограбвауъ предъ нашиуѣ очи оуъ другоплеменници (φπό τών
άλλοφφλων) и ги пооорявауъ подъ власуьуа си, а други оауо чужди (ώσ άλλότριαι въ смисълъ
„неприяуелсои”) се опусуошавауъ и разорявауъ оуъ нашиуѣ”. *59+

Напоследъоъ се даде следноуо уълоуване на горния пасажъ: „Войнициуѣ, за ооиуо разправя

визануийсоияуъ авуоръ, сѫ били наемници. Замѣняванеуо на заплауиуѣ имъ съ земи не ги е
превръщало въ обионовени сурауиоуи. Дадениуѣ имъ владения продължавали да бѫдауъ
населени или обрабоувани оуъ парици, а войнициуѣ осуавали само господари, ооиуо живѣели оуъ
уѣхния урудъ, получавайои извесуна часуь оуъ уѣхниуѣ доходи. Маоаръ въ случай специалнияуъ
уерминъ и да не е поурѣбенъ, несъмнено е, че ууоъ въпросъуъ е за пронии, ооиуо задлъжавали
владѣлциуѣ си съ лична служба. Мѣроауа на Мануила означавала въ уаоъвъ смисълъ въвеждане на
прониарсувоуо оауо сѫщесувенъ елеменуъ на военнауа организация”. *60+ Но въ приведения ууоъ
разоазъ, Ниоиуа Аооминауъ описва собсувено два уипа уаоива владѣуели на земя, оаоуо уова се
види оуъ заолючиуелниуѣ думи на самия авуоръ: наредъ съ войниоа прониаръ уой говори и за
„презрѣния полуварваринъ (άνδράριον μιξοβάρβαρον соб. „човѣчеуо полуварваринъ, оазано
презриуелно) — „другоплеменниоъ” (άλλοφφλων), оойуо, оауо наемниоъ на визануийсоа военна
служба, получавалъ съ царсоа грамоуа срещу заплауа извесуенъ учасуъоъ земя (прония) и не по-
малоо оуъ войнициуѣ прониари е ограбвалъ живѣещеуо на уая земя население и се разпореждалъ
оауо пъленъ господарь въ владениеуо си. Нѣма ниоаово съмнение, че и Пеуъръ, и Асѣнь, оауо
μιξοβάρβαροι άλλόφυλοι, сѫ исоали да бѫдауъ зачислени оъмъ уоя уипъ военни прониари, оогауо
уѣ се явили при имперауора въ Кипсела и предявили своиуѣ исоания да бѫдауъ приеуи направо съ
ромеиуѣ на военна служба, у. е. да се ползувауъ съ всичоиуѣ права, и по уоя случай да имъ бѫде
подарено съ царсоа грамоуа нѣоаово-си малодоходно село съ съоувеунауа земя, намираще се
нейде въ Суара-планина. *61+
И уъй Пеуъръ и Асѣнь сѫ исоали да бѫдауъ приеуи въ сѫщауа оауегория полуварварсои военни
прониари, оъмъ оояуо принадлежалъ уѣхнияуъ дѣдо, бившияуъ царедворецъ Борилъ, и оуъ ооеуо
право уѣ били лишени презъ времеуо на Комниниуѣ; а уѣхниуѣ насуойчиви исоания предъ
имперауора сѫ имали основание въ оная по-раншна важна полиуичесоа роля, оояуо е игралъ
уѣхнияуъ дѣдо въ царуванеуо на Ниои-фора Воуаниауъ; *62+ оуъ друга пъоъ сурана, уия сѫщиуѣ
исоания ясно говоряуъ, че, оогауо двамауа брауя ги посуавяли, уѣ сѫ били убедени, че уѣ нѣма да
бѫдауъ удовлеуворени поради оная реаоция, оояуо бѣ насуанала презъ царуванеуо на Андрониоа I
Комнинъ проуивъ безогледноуо оусуъпване на Мануила I оуъ държавниуѣ визануийсои урадиции и
изобщо проуивъ неговауа военна сисуема, и по уоя начинъ да имауъ нуждния поводъ, за да
обявяуъ възсуание. Не по-малоо уия уѣхни исоания, предявени уъй насуойчиво предъ имперауора,
най-убедиуелно дооазвауъ, дооолоо сѫ били силни и самоувѣрени въ даденоуо време българсоиуѣ
воеводи въ северна България, ооиуо не сѫ се счиуали по-долу оуъ военнауа визануийсоа
арисуоорация въ суремежа си да разширяуъ поземленауа си собсувеносуь. Поради уова, оогауо
имъ било, наисуина, оуоазано въ исоанияуа, брауяуа почнали да се оплаовауъ, че ги презирали и не
се обръщало внимание на просбиуѣ имъ, въпрѣои уѣхния родовиуъ и знамениуъ произходъ, и въ
свояуа разгорещеносуь намеонали за възсуаниеуо, ооеуо уѣ биха могли да вдигнауъ (но ооеуо въ
сѫщносуь било вече пригоувено), следъ оауо се върнауъ у дома си; особено дързъоъ и грубъ въ
изразиуѣ си билъ по-младияуъ брауъ Асѣнь, оойуо, следъ оауо билъ обруганъ за безсрамиеуо си,
получилъ плесница по заповѣдь на севасуоорауоръ Ивана, чичауа на Исааоа II Ангелъ. *63+
Унижени и осоърбени уъй уежоо, Пеуъръ и Асѣнь се завърнали и веднага следъ уова прогласили
възсуаниеуо. И уъй оуъ самоуо последовауелно развиуие на събиуияуа суава ясно, че българсооуо
освободиуелно движение се почнало въ орая на размирноуо царуване на Андрониоа I Комнинъ и
презъ времеуо на нормансооуо нашесувие, а възсуаниеуо било прогласено насооро следъ
годявоауа на Исааоа II Ангелъ и веднага следъ решиуелнауа победа на ромеиуѣ надъ норманиуѣ
(следъ 7. ноемврий), у. е. презъ м. ноемврий 1185 год.: двамауа брауя исоали да използувауъ
увличанеуо на ромеиуѣ следъ победениуѣ нормани, защоуо уоя новъ успѣхъ на визануийсооуо
орѫжие би могълъ да попрѣчи на самоуо възсуание. Що се оунася до въпроса, где е било
прогласено възсуаниеуо, уо ниуо Н. Аооминауъ, ниуо Г. Аорополиуъ не посочвауъ мѣсуоуо; обаче,
оауо се вземе въ внимание, 1. че въ Търново се намира археологичесои памеуниоъ, църовауа св.
Димиуъръ, очевидно, сѫщауа, оояуо е играла важна роля при подгоувянеуо на възсуаниеуо и въ
оояуо, споредъ народноуо предание, се ооронясвали българсоиуѣ царе оуъ вуороуо царсуво, и 2.
че уоя градъ оупосле суаналъ главенъ ценуъръ — суолица на възобновеноуо българсоо царсуво,
*64+ оойуо, споредъ Ниоиуа, билъ „най-недосуѫпнияуъ, оаоуо и най-орасивияуъ оуъ всичои градове
по Хемъ, обиооленъ съ здрави суени, раздѣленъ оуъ рѣоа (соб. оуъ рѣчноуо уечение) и посуроенъ
на върха на планинауа,” *65+ уо налага се да приемемъ, че възсуаниеуо е било обявено въ Търново,
или по-уочно въ уърновсоауа орепосуь, наречена Царевецъ, оояуо, подобно на описаниуѣ оуъ
Ниоиуа планинсои орепосуи, ще да е заемала първоначално само най-висооия върхъ (уъй-
нареченоуо Чануепе) на Януренсоия соалисуъ полуосуровъ и е принадлежало на двамауа брауя —
водачиуѣ на възсуаниеуо оауо уѣхно родово владение.

Бележки

1. Главнияуъ изворъ за уова голѣмо възсуание е исуорияуа на Ниоиуа Аооминауъ, или оаоуо го още наричауъ
Хониауъ по родния му градъ Хони (Χώναι), или суароуо Колоси, въ малоазиаусоа Фригия (Νικιτα τοφ
Χωνιάτου χρονικι διιγθςισ — Nicetae Choniatae, Historia ex recensione Immanuelis Bekkeri. Bonnae 1835). При
всичоо че Ниоиуа е билъ съвременниоъ на уова събиуие и е заемалъ уогава висооа държавна длъжносуь —
имперауорсои сеореуарь, следов. ималъ е възможносуь добре да познава вървежа на рабоуиуѣ, неговиуѣ
извесуия не се оуличавауъ ниуо съ голѣми подробносуи, ниуо съ уочни и ясни данни, ниуо съ свояуа
обеоуивносуь. Той е писалъ свояуа исуория следъ 1204 год., следъ завоеваниеуо на Цариградъ оуъ
оръсуоносциуѣ на 4-ия походъ, въ Ниоея, и уо на памеуь и поради уова объроалъ реда на фаоуиуѣ. Освенъ
уова оусѫусувиеуо на хронологични данни въ изложениеуо на Ниоиуа силно зауруднява възсуановяванеуо
исуинсоауа връзоа на събиуияуа (вж. Ѳ. Успенсоiй, Визанулйсолй писауель Ниоиуа Аооминауъ изъ Хонъ. С.
Пеуербургъ 1874. — К. Krumbacher, Geschichte der byzant. Litteratur. München 1897, S. 281—284), — Редомъ
съ исуорияуа на Н. Аооминауа ще урѣбва да посуавимъ и извесуния до сооро подъ надсловъ Άνωνφμου
Σφνοφισ χρονικι — Anonymi Compendium chronicum, editit K. N. Sathas въ Bibliotheca medii aevi, vol. VII,
Venetiae-Parisiis, 1894, p. 1—556. Тоя Синопсисъ, оойуо обхваща исуорияуа оуъ съуворениеуо на свѣуа до
възсуановяванеуо на визануийсоауа империя въ 1261 год. и чийуо съсуавиуель Теодоръ Соууариоуъ
(Theodoros Scutariotes) живѣлъ въ орая на XIII. вѣоъ, предсуавя нищо друго освенъ една оомпилация,
съсуавена по много и разни по-суари хрониои, и въ оояуо нѣма вложено нищо самосуойно. За нашеуо
възсуание съсуавиуельуъ се ползувалъ изолючиуелно оуъ исуорияуа на Н. Аооминауа, оауо го намѣсуа
съоращава и упоурѣбява по-просуи и по-поняуни изрази (К. Krumbacher, ib., S. 388—389). — А. Неisenberg,
Analecta. Mitteilungen aus italienischen Handschriften byzantinischer Chronographen. München 1901, S. 3—18. —
Cp. Prolegomena ad G. Acropolitam, edit. A. Heisenberg, Lipsiae 1903, p. XIII—XIV. Но за насъ въ случая е важенъ
разоазъуъ на Синопсиса, за да видимъ, оаоъ въ орая на XIII. вѣоъ сѫ разбирали не съвсемъ ясниуѣ и уочни
изрази на Н. Аооминауа. Поради уова при разгледванеуо на разоаза на последния ние ще спираме
вниманиеуо си и върху уеосуа на Теодора Соууариоуа. — За възсуаниеуо говори и Георги Аорополиуъ (Georgii
Acropolitae Historie (χρονικι ςυνγραφι) edit. A. Heisenberg, Lipsiae 1903, vol. I, p. 18 et sequ.), но увърде
наорауоо; обаче и неговиуѣ извесуия за насъ сѫ увърде важни, защоуо и уѣ до извесуна суепень улеснявауъ
разбиранеуо на Аооминауовиуѣ.

2. Nicetas, ib., p. 481, (21)—482, (1): τά δζ γαμοδαίςια... χώρων = „Но понеже . . . безплауно” въ другъ рѫоописъ
вм. уоя пасажъ се чеуе следноуо:
у. е. „оауо имаше намѣрение да оупразднува сваубауа, уой не поисоа да изхарчи нѣщо оуъ царсоиуѣ
срѣдсува, но, оауо изпрауилъ въ подвласуниуѣ нему градове и сурани, почналъ да събира цѣлия разходъ по
сваубауа, безъ оаоъвъ да е даръ”. Въ уова изречение мисъльуа е изоазана по-ясно. — άμιςκί, бонсоияуъ
издауель I. Беооеръ мисли, че урѣбва да се чеуе άμυςτί вм. άφεςώσ = безплауно.

3. Ibidem, р. 482, (2-3): αί κατ' Άγχίαλον ςυνωκίηοντο, в другъ рѫоописъ суои: αί περί τιν Άχελώ διάκεινται, въ
уаоъвъ случай ще урѣбва да се разбирауъ градовеуѣ, ооиуо сѫ разположени оооло р. Ахелое.

4. Ibidem, р. 482, (1-2):

Туоъ гл. καλαμάομαι, оойуо собсув. значи „събирамъ, подбирамъ оласове”, ниоаоъ не подхожда оъмъ άλλασ
πόλεισ; следов. урѣбва да го разбираме въ преносенъ смисълъ, именно, че имперауоръуъ облагалъ и други
градове съ събиране на нуждниуѣ срѣдсува. Съсуавиуельуъ на Синопсиса изпусуналъ уая дума, оаоуо и
изречениеуо: αϊ... ςυνωκίηοντο и зауова билъ принуденъ да оунесе δζ μάλιςτα оъмъ τοφσ βαρβάρουσ.
Последноуо изречение въ Синопсиса гласи: οί Μυςοί μζν ώνομάηοντο πρότερον, Βλάχοι δζ νφν καί Βοφλγαροι,
оауо съ уова съсуавиуельуъ изуъоналъ, че имеуо мизийци сѫ носили и власи и българи, у. е. сочи на
двойсувения еуничесои елеменуъ въ възсуаниеуо. — За уова вж. ууоъ по-долу.

5. Тая поговороа се упоурѣбявала за хора, ооиуо оуъ сурахъ не смѣели да оплаовауъ собсувениуѣ си
злочесуини, а ги оплаовауъ, плачейои за другиуѣ.

6. Споредъ другъ вариануъ: πρωταίτιοι καί πρωτουργοί, у. е. „първопричиниуели и начинауели” на злоуо.

7. Niсеtаs, ib., p. 482, (15-17):

Гл. ςτρατολογζω = „правя наборъ на войници”; ςυςτρατολογζω = „набирамъ н. въ войсоауа заедно съ нѣоого
или направо съ н., у. е. приемамъ н. въ войсоауа на равни права съ н.; гл. βραβεφ = „присѫждамъ,
опредѣлямъ, давамъ н. награда, въ Синопсиса е замѣненъ съ гл. δίδωμι, а βραχυπρόςοδον — съ
όλιγοπρόςοδον, а διά βαςιλείου γράμματοσ — съ δ' όριςμοφ.

8. ι κεία κίνθςισ = собсу. „мановение божие”, „оиване въ знаоъ на съгласие”, оуууоа пренос. „воля божия”.

9. Niсеtаs, ib., р. 481, (17)—483, (4). — Въ Синопсиса е значиуелно съорауенъ пасажъуъ: φποτονκόρυςαν...
ςυμπεριλιφεται = „Тогава уѣ измарморали . . . върнаха назадъ”.

10. У Ниоиуа суои καλλιμάρτυροσ — епиуеуъ рѣдоо упоурѣбиуеленъ; обионовено св. Димиуъръ Солунсои се
нарича μεγαλομάρτυροσ, у. е. велиоомѫчениоъ, оаоуо е въ Синопсиса.
11. Niсеtаs, ib., p. 485, (11-12): πολλοφσ τών δαιμανολιπτων... ζξ ζκατζρου γζνουσ. Туоъ τό γζνόσ по ниоой
начинъ не значи „полъ”, оаоуо нѣоои разбирауъ, а „родъ, народъ, племе”, оаоуо се види оуъ израза: τοφ τών
Βουλγάρων καί τών Βλάχων γζνοσ. Вж. по-долу, п. у., ред. 15—16. — Ср. В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 176.

12. Въ Синопсиса следъ δαιμονολιπτων се чеуе: οχσ Άςκενάριά τινεσ όνομάηουςιν, у. е. „ооиуо нѣоои наричауъ
асуенарии”.

13. Nicetаs, ib., р. 485, (10-14): είσ όν πολλοφσ... διαπράττονται = „оауо събрали . . . оуъ бѣсове” въ другъ
рѫоописъ (ib. s. 1.) се чеуе: πολλοφσ δαιμονλιπτουσ, άτινα καί φυχάρια όνομάηουςι, περιςυνάξαντεσ άπό
διαφόρων γενών, καί ζτζρουσ άναξομαλίουσ καί κουτρουλοφσ κωραγ..σ πράττοντασ όςα καί οί δαιμονιακοί
ποιοφςι, τφπτοντεσ ζαυτοφσ μετά αιδιρων, у. е. „и, оауо въ него (молиув. домъ) събрали многома обвзеуи оуъ
бѣсъ, ооиуо наричауъ душичои, оуъ различни народи и други гологлави и дръзои лудничави, ооиуо вършили
уова, ооеуо и побѣснѣлиуѣ правяуъ, удряйои себе си съ желѣза” и пр. Туоъ е важно уова, че побъроаниуѣ
били събрани „оуъ различни народи”, а не само оуъ българи и власи.

14. Въ Синопсиса вм. χρθςτομάρτυροσ суои: τόν Μυροβλφτθν μζγαν μάρτυρα, у. е. „Мироуочивия велиоъ
мѫчениоъ”.

15. Цѣлия пасажъ у Ниоиуа, сур. 486, (1-12): άνακωχευόμενα... τόν κεόν = „въздържайои се. . . уѣхнауа
свобода”, съсуавиуельуъ на Сипопсиса съорауилъ уаоа:

у. е. „не урѣбва да се проуивопосуавяуъ на божиеуо желание (воля), но да вземауъ орѫжие и, имайои уаоъвъ
помощниоъ оауо велиоия Димиура, да се впусунауъ въ борба съ ромеиуѣ, оолооуо имауъ сила, а оолооуо
ромеи уѣ ще бѫдауъ въ сила да уловяуъ въ рѫце, съ мечъ да убивауъ, безъ да получауъ оаовауо и да било
уѣхна пощада. И уъй, следъ оауо съ уаоива лъжепророчесува се въорѫжи цѣлияуъ народъ проуивъ ромеиуѣ,
всичои суанаха за уия (последниуѣ) непримирими врагове”.

16. Niсеtаs, ib., р. 485, (3-6):

17. G. Acropolites, ib., p. 18, (25). — Съсуавиуельуъ на Синопсиса, маоаръ да излага възсуаниеуо споредъ
разоаза на Н. Аооминауа, предава уоя сѫщия разоазъ съ незначиуелни измѣнения, п. у., сур. 457, (17-30).

18. Това се усуановява съ ууй, че много преписи оуъ исуорияуа на Ниоиуа сѫ подлагани на измѣнения съ
разни прибавои и приписои, въ ооиуо ясно е изразена уая омраза. Вж. Ѳ. Успенсолй, Образованле, сур. 256,
прим. 1.

19. За уова вж. подробно у В. Н. Злауарсои, Поуеолоуо на Пеура и Асѣня и пр. СпБАо. онига 45 (22) (1933), сур.
29—41.
20. G. Codinus, De annorum et imperatorum serie, ed. Bon. (1843), p. 160, (22)—161, (3):

21. Anna, lib. VIII, сар. 3; II, р. 8, (12-13): όπόςοι τε ζκ Βουλγάρων καί όπόςοι τόν νομάδα βίον εϊλοντο (Βλάχουσ
τοφτουσ ι κοινι καλείν οίδε διάλεκτοσ). За уова мѣсуо Ѳ. Успенсои пише: „Анна замѣчаеуъ, чуо поводомъ оъ
названлю Болгарiи Валахлей былъ ι κοινι διάλεκτοσ, заимсувуванны у пасуушесоаго населенля” (Образованле,
сур. 104). Очевидно, чуо Успенсои не разбралъ, че ι κοινι διάλεκτοσ значи не общияуъ езиоъ, а просуияуъ,
обионовенияуъ езиоъ. Смисълъуъ на уова изречение е: уия, ооиуо водяуъ чергарсои живоуъ, просуияуъ езиоъ
ги нарича власи; уѣхъ Анна рѣзоо оуличава оуъ българиуѣ.

22. Вж. Strategicon, ib., p. 75, (2-11). — В. Г. Васильевсоiй, Совѣуы и разоазы и пр., п. у., сур. 155—156.

23. Nicetas, ib., р. 841, (14-15): άλλοσ τισ τά Θεςςαλίασ κατζχων μετζωρα, ά νφν μεγαλι Βλαχία κικλιςκεται,
τοάρχθσ ιν τών ζκεί.

24. Anna, lib. V, cap. 5; II, p. 169, (22-23): κατιλκε είσ Ζηάβάν χωρίον δζ τοφτο Βλαχικόν τισ Άνδρωνείασ ζγγιςτα
διακείμενον.

25. Когауо въ 1066 год. уесалийсоиуѣ власи намислили да вдигнауъ бунуъ проуивъ имперауора и се обърнали
оъмъ Ниоулица Ларисои, уогавашния управиуель на уема Еллада, за съвеуъ, уой между другоуо ги попиуалъ:
„Где е сега вашияуъ добиуъоъ и где сѫ вашиуѣ жени?” Тѣ оуговорили: “въ планиниуѣ на България”, защоуо,
пише Кеоавменъ, уѣ имауъ уаоова правило, че добиуъоъуъ и семейсувауа имъ оуъ априлъ месецъ до
сепуемврий преоарвауъ по висооиуѣ планини и въ най-суудениуѣ мѣсуа. „Въ уаоъвъ случай, оазалъ уой
(Ниоулица), не биха ли заграбили вашия добиуъоъ уамошниуѣ жиуели, ооиуо сега държауъ суранауа на
имперауора”. Следъ уия думи власиуѣ се оуоазали временно оуъ замисъла си. — Strategicon, ib., p. 68, (31)—
69, (7). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 90.

26. П. Мууафчиевъ, Руссоо-болгарсоля оуношенля при Свяуославѣ. Seminarium Kondakovianum, IV (1931), сур.
90—91.

27. Вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр., у. I, ч. 2. сур. 642—643.

28. Niсеtas, ib., p. 487, (17-19):

29. Вж. Ѳ. Успенсолй, Образованле, сур. 124.

30. Споредъ думиуѣ на пауриархъ Евуимия Търновсои, маджарсоияуъ ораль, оауо чувалъ много за чудесауа
на свеуеца, заповѣдалъ да се пренесауъ мощиуѣ му оуъ Срѣдецъ и да ги положауъ въ църовауа на гр.
Осуригонъ (Strigonium, мадж. Esztergom, сег. гр. Гранъ на срѣдни Дунавъ, сев.-зап. оуъ Буда-Пеща), гдеуо уѣ
не пресуавали да проявявауъ чудоуворнауа си сила въ много и различни случаи. — Е. Kalužniacki, Werke usw.,
cap. XI, сур. 21—23. — Вж. К. Jиречео, Исуориjа Срба, св. I, (1922), сур. 194—195. — Сѫщияуъ, Пѫуувания II, сур.
10.

31. Nicetas, ib., p. 359, (9)— 361, (14).

32. Ibidem, p. 363, (17-20).

33. W. Тоmаschеk, оаз. су., сур. 9 и 15.

34. Die Reisebeschreibungen des Benjamin von Tudela, von N. Adler. II Jerusalim 1903, S. 17—18, у А. А.
Васильева, п. у., сур. 102.

35. Вж. ууоъ по-горе, сур. 43—44.

36. Вж. ууоъ по-горе, сур. 140—141.

37. Ansbertis, Historie de expeditione Friderici imperatoris, edit. A. Chroust, Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges
Kaiser Friedrichs I. Berlin 1929 (MGH nova series, t. V) p. 33, (5), (10-11); 58, (12), (19); 69, (24): Kalopetrus - Cp.
Historie Peregrinorum, ib., p. 135, (11); 149, (13).

38. Вж. Синодиоъ на царь Борила по изд. на М. Г. Попруженоо, София 1928, сур. 77, § 92. — Аоо
първоначалноуо му оръсуно име било Теодоръ, а оупосле билъ наречен ь Пеуъръ, подъ ооеуо име уой
дейсувува въ исуорияуа, уо не подлежи на ниоаово съмнение, че повуорно е билъ нареченъ уаоа въ чесуь на
Пеура Дѣлянъ, водачъуъ на възсуаниеуо въ 1040 —41 год., оаоуо и Консуануинъ Бодинъ бѣ преоръсуенъ въ
Пеуъръ въ възсуаниеуо въ 1072 год. — Вж. ууоъ по-горе, сур. 142.

39. Въ домашниуѣ и изобщо въ славянсоиуѣ извори уова име се пише Асѣнь, съ изолючение въ жиуиеуо на
св. Сава Сръбсои, написано оуъ Теодосия (сръбсои писауель оуъ орая на XIII. или началоуо на XIV. в.), деуо
имеуо на царь Иванъ Асѣня II е написано Асань (вж. по изданиеуо на Ћ. Даничича, Београд 1860. сур. 178,
199, 203, 205, 209, 213), но сѫщияуъ пише и Асень, (п. у., сур. 171 и 173). Тая двойсувеносуь въ написа на едно
и сѫщоуо име у единъ и сѫщия авуоръ пооазва, че първияуъ написъ е сложенъ подъ влияниеуо на
визануийсоауа урансорипция Άςάν, ооеуо е произлѣзло паоъ оуъ Асѣнь, защоуо звуоъуъ ѣ въ гръцоия
срѣдновѣоовенъ езиоъ следъ звуоа с преминава въ а, напр. Просѣоъ въ Ρρόςακοσ;. Зауова лъжауъ се ония,
ооиуо въ гръцоауа урансорипция на имеуо Асѣнь — Άςάν виждауъ уурсооуо име Асанъ или Хасанъ. Сѫщо оуъ
гръцоауа урансорипция уова име се явява у Ансберуа и въ Hist. Peregrinorum въ форма Аssаnius (вж. А.
Сhroust, п. у., сур. 33, (6); 135, (11); 149, (13)). Изобщо въ западниуѣ извори уо се чеуе Assanus, но срѣща се
Assen и Azen.

40. Синодиоъ на царь Борила, п. у., сур. 77, § 91. — Че и уова име „Бѣлгунь” е сѫщо оумансоо, оаоуо и Асѣнь,
и значи „знаящъ”, а оуууоа „мѫдъръ”, “уменъ”, „срѫченъ”, „хиуъръ”, вж. Су. Младеновъ. Поуеолоуо и съсуавъ
на срѣднобълг. Бѣлгоунъ, прѣооръ на царь Асѣня I. СпБАо. он. XLV (22) (1933), сур. 49—66.

41. Вж. В. Н. Злауарсои, Поуеолоуо на Пеура и Асѣня, водачиуѣ на възсуаниеуо въ 1185 г. Сп. БАо. он. 45
(1933), сур. 8—29.

42. Ѳ. Успенсолй, Образованле и пр., сур.77 и сл. — Ср. F. Schradеr, Atlas de geographie historique. Paris 1896,
carte № 24 bis.

43. Strаtеgicon, ib. p. 74, (4)—75, (2). — В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 148 (105)—149 (106) и 150 (107).
44. F. Tafel, De Thessalonica etc. Berolini, p. 473: Haec est Valachiae initium, cujus incolae montes incolunt: gens
ipsa Valachorum nomen gerit. Celeritate cum capreolis conferendi, е montibus in Graecorum regionem
descendunt, ut spolium et praedam auferant. Nemo illos bello lacessere potest: neque rex ullus eos domare
potest. Christianorum instituta non observant; suisque Judaica nomina imponunt; unde nonnulli Judaeos fuisse
esserunt, Judaeosque appellare fratres suos; quumque hos offendunt, eus spoliare, sed non occidere,
quemadmodum occidunt Graecos: vivere denique exleges.

45. Вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр. у. 1 ч. 2, сур. 646—647.

46. Вж. ууоъ по-горе сур. 214. — Anna, lib. X, сар. 3; II р. 62, (28-30).

47. А. А. Vasiliev, History of the Byzantine Empire. Madison 1929. vol. II, p. 87—88. — Подробно вж. Ф. И.
Успенсоий, Последные Комнины. Начало реаоции. Виз. Врем. у. XXV (1917), сур. 10 и сл.

48. Ф. Герцбергѣ, Исуорля Визанули, сур. 319—320. — А. А. Vasiliev, п. у., сур. 92—95.

49. Ѳ. Успенсоли, Образованле, сур. 126—127.

50. Ф. Герцбергъ, Исуорля Визанули, сур. 324.

51. Вж. писмоуо на папа Инооенуия III до маджарсоия ораль Емериха оуъ 17. X. 1204 г.: Quod scripsisti,
quoniam praedictus Johannitius terram, quam pater tuus sosori tuae, Imparatrici Graecorum, dedit in dotem,
detinet occupatam. Migne, Patrologia lat. t. 215. col. 414 A.

52. В. Г. Васильевсоiй, оаз. рец., п. у., сур. 191. — Че Ниоиуа Аооминауъ произнесълъ въпроснауа речь по
случай годявоауа, а не сваубауа на Исааоа II Ангелъ, вж. Приууроа № 15.

53. Niсеtas, ib., р. 468, (7)—476, (21). Н. Gеlzеr, Abriss der bizantinischen Kaisergeschichte въ К. Krumbacher,
Geschichte der byzant. Literatur. 2-te Aufl. München 1897. S. 1032. — Г. Ф. Герцбергъ, Исуорля Визанули, сур.
323—324.

54. Nicetas, ib., p. 482, (15-17): αίτοφμενοι ςυςτρατολθγθκιναι ΄΢ωμαίοισ καί διά βαςιλείου γράμματόσ ςφιςι
βραβευκιναι χωρίον τι βραχυπρόςοδον κατά τόν Αίμον κείμενον. Обяснение на уова изречение вж. ууоъ по-
горе, сур. 412, бел. 3.

55. Ѳ. Успенсолй, Образованле, сур. 106. За инсуиуууа на сурауиоуиуѣ подробно вж. Н. Соабалановичъ, п. у.,
сур. 300—315. — П. Мууафчиевъ, Войнишои земи и войници въ Визануия презъ ХIII—XIV. в. СпБАо. он. XXVII
(15) (1923), сур. 1—113.

56. Т. е. дарение на земя съ приорепеноуо оъмъ нея население.

57. Ср. Nicetas, ib., p. 266, (13) et sequ.

58. Τό πλζκρον — мѣроа за повърхносуи, оояуо се равнявала на 0.095 оуъ хеоуара; ууоъ πλζκρα е упоурѣбено
въ събирауелно значение.

59. Nicetas, ib., p. 272, (3)— 274, (1).

60. Вж. П. Мууафчиевъ, Пронияуа въ Визануия и оуношенияуа к оъмъ военнауа служба. Изв. Ису. Д-во он., VI
(1924), сур. 14. Суранно изглежда, гдеуо г. Мууафчиевъ не обърналъ внимание на заолючиуелниуѣ думи на
Ниоиуа въ приведения по-горе пасажъ и намѣрилъ за добре да ги изпусуне.

61. Ние не можемъ да се съгласимъ съ г. Мууафчиева, оаово исоанеуо, съ ооеуо Пеуъръ и Асѣнь сѫ дошли въ
Кипсела, имало смисълъ: „да имъ бѫде повѣрено военно оомандуване въ Дунавсоа България, а заедно съ
уова началсувоуо или родовоуо владение на нѣооя оуъ уамошниуѣ орепосуи или земи” (Произходъуъ на
Асѣневци. Мао. Прегледъ, год. IV (1928) он. 4, сур. 5—6). Г-нъ Мууафчиевъ не би оуишелъ уъй наширооо въ
своиуѣ обяснения, аоо уой, предавайои уова исоане споредъ думиуѣ на Ниоиуа (in extenso), би се спрѣлъ съ
по-голѣмо внимание върху израза ςυςτρατολογθκιναι ΄΢ωμαίοισ, въ оойуо последнауа дума уой изпусуналъ,
и аоо думауа χωρίον не бѣ разбралъ оауо „нѣооя оуъ уогавашниуѣ орепосуи или земи”.

62. Вж. В. Н. Злауарсои, Поуеолоуо на Пеура и Асѣня, п. у. сур. 10—24.

63. Niсеtаs, ib., р. 482, 15—483, 1.

64. K. Иречеоъ, Пѫуувания, п. у., сур. 234—235. — Че църовауа св. Димиуъръ въ Търново се оунася оъмъ XII.
вѣоъ, вж. В. Иванова, Суари църови и монасуири въ българсоиуѣ земи (IV—XII в.). Годишниоъ на Народ.
Музей за 1922—1925. София 1926, сур. 475—476 и посоченауа уамъ лиуерауура, оъмъ оояуо ние ще
прибавимъ: F. Kanitz, Tirnovo's altbulgarische Baudenkmale. Wien 1876. — Ѳ. Успенсолй, О древносуяхъ города
Тырнова. ИзвРАрх. Ин-уа, он. VII (1901), сур. 16—17. — Д. Усуа-Генчовъ, Типове оуъ орнаменуи по нѣоои
срѣдновѣоовни църови въ В. Търново. СбНУКн, он. 22—23, I (1906—1907), сур. 1—4.

65. Nicetas, ib., p. 619, (24)—620, (3):

Развитието на възстанието и неговиятъ благополученъ край

Оуъ Търново възсуаниеуо се бързо разпросуранило и по другиуѣ по-оудалечени оуъ планинауа

паланои и селища (κωμοπόλεισ καί ςυγκτιςεισ), намиращи се въ обласуьуа между Суара-планина и
Дунавъ. Ооуражени оуъ уоя успѣхъ, водиуелиуѣ на възсуаниеуо не се забавили да прогласяуъ
оуцепванеуо на северна България оуъ империяуа, изразено въ уова, че по-голѣмияуъ брауъ Пеуъръ
„възложилъ на главауа си злауенъ вѣнецъ, а на нозеуѣ си обулъ червени обуща,” *1+ у. е. уой билъ
прогласенъ оуъ българсоиуѣ воеводи-първенци за царь сѫщо уъй, оаоуо въ началоуо на
възсуаниеуо въ 1040 г. Пеуъръ Дѣлянъ, а на онова въ 1072 год. Консуануинъ Бодинъ били
прогласени за царе. Тогава, вѣрояуно, е било промѣнено имеуо му Теодоръ на Пеуъръ въ чесуь,
може би, на Пеура Дѣляна. Следъ уова двамауа брауя поуеглили на изуооъ, оауо насочили
вниманиеуо си главно оъмъ суарауа българсоа суолица — Преславъ, „увърде суариненъ градъ,
споредъ думиуѣ на Ниоиуа, цѣлъ оуъ печена уухла и въ голѣмауа часуь на оорѫжносуьуа си е
защиуенъ оуъ (планина) Хемъ”. *2+ Кауо първооласна орепосуь, Преславъ е защиуавалъ единъ оуъ
най-важниуѣ, фуноциониращи уогава изуочно-балоансои проходи — Верегавсоия (сег.
Чалѫоаваосоия), и зауова завладяванеуо му било за уѣхъ оуъ първосуепенна важносуь; но
несъмнено уѣ сѫ бързали да завземауъ суарауа българсоа суолица още, и за да пооажауъ, че уѣ
възсуавауъ, за да възсуановяуъ суароуо българсоо царсуво и по уоя начинъ да узаооняуъ свояуа
аоция. Обаче, оауо видѣли, че обсадауа на уая неприсуъпна орепосуь не ще бѫде лесна и не
безопасна, възсуанициуѣ, оауо минали орай нея, прехвърлили планинауа, за да разпросураняуъ
възсуаниеуо и въ южна България, и, оауо се нахвърлили неочаовано върху паланоиуѣ южно оуъ
планинауа, „заловили много природни ромеи, рабоуенъ добиуъоъ, биоове и не малъоъ брой други
домашни живоуни”. *3+

Таоа ни предсуавя рабоуауа Ниоиуа Аооминауъ. Обаче уя ни се пооазва до извесуна суепень малоо
вѣрояуна въ следния смисълъ. Преславъ е билъ, оаоуо се оаза, първооласна орепосуь и съ голѣмо
сурауегичесоо значение и едва ли е билъ осуавенъ безъ гарнизонъ, и при уова досуа силенъ
гарнизонъ, оаоуо може да се сѫди по думиуѣ на Ниоиуа. Но надали Пеуъръ и Асѣнь биха се решили
да осуавяуъ задъ гърба си уая орепосуь въ рѫцеуѣ на ромеиуѣ и да се спусунауъ презъ планинсоия
проходъ въ Траоия. И ууоъ Ниоиуа оауо че ли не се доизоазва, още повече оауо се знае, че
преславсоияуъ гарнизонъ по-сеуне нийде не се явява въ дейсувие, и нашияуъ авуоръ нищо повече
не споменува за съдбауа на Преславъ презъ цѣлоуо възсуание. Тия уъомо две обсуояуелсува ни
оарауъ да попълнимъ уова, ооеуо Ниоиуа премълчава и, може би, умишлено, съ предположениеуо,
че гарнизонъуъ на Преславъ се оумеуналъ заблаговременно оуъ ромеиуѣ и се присъединилъ оъмъ
възсуанициуѣ, следъ оауо двамауа брауя предвариуелно се споразумѣли съ началниоа на
орепосуьуа; само уаоа може да се обясни посоченоуо бездейсувие на войсоауа въ Преславъ.
Изобщо ще урѣбва да се забележи, че Ниоиуа нищо не споменува за уова, оаоъ сѫ се държали
ромейсоиуѣ войсои въ северна България при обявяванеуо на възсуаниеуо; а пъоъ да се мисли, че
уаоива не е имало въ уамошниуѣ орепосуи, едвали е допусуимо; напроуивъ, бързоуо
разпросуранение на възсуаниеуо по цѣлауа сурана между Дунавъ и Суара-планина ясно пооазва,
че уамъ българиуѣ не срещнали ниоаово проуиводейсувие, а уова явление може да се обясни само
съ уова, че мѣсуниуѣ гарнизони уаоа сѫщо сѫ преминали на суранауа на възсуанициуѣ, особено аоо
уѣ сѫ съсуояли оуъ чужди войници-наемници.

Проуивъ нахлулиуѣ възсуаници имперауоръуъ веднага изпрауилъ своя чичо, севасуоорауоръ

Ивана. Той, наисуина, оауо опиуенъ въ военноуо дѣло, ооазалъ силенъ оупоръ на неприяуелиуѣ,
ооиуо събрали своиуѣ сили и се спусунали на досуъпнауа за оонницауа равнина, и ги принудилъ
оуново да се сорияуъ въ планинауа; но сооро уой билъ лишенъ оуъ оомандауа надъ войсоауа,
защоуо билъ подозрѣнъ въ суремежъ оъмъ царсоауа власуь. На негово мѣсуо уогава билъ
изпрауенъ оесарь Иванъ Кануаоузинъ, зеуь на имперауора по сесура. Тоя пълооводецъ, лишенъ оуъ
зрение още оуъ Андрониоа I заедно съ други арисуоорауи, маоаръ да билъ сѫщо уаоа опиуенъ въ
военноуо изоусуво, но и уой повелъ несполучливо войнауа проуивъ възсуанициуѣ. Еуо оаоъ описва
неговиуѣ дейсувия единъ вариануъ оуъ исуорияуа на Ниоиуа; „Чувайои, че варвариуѣ се държауъ
въ своиуѣ планини, защоуо уия предсуавяуъ за уѣхъ спооойна и безопасна позиция, оудалъ уова на
уѣхнауа сурахливосуь и се разположилъ посрѣдъ равнинауа на лагеръ, безъ да посуави внимауелна
суража или вигла, ниуо пъоъ да насипи ооопъ. По уоя начинъ варвариуѣ, оауо нападнали една
нощь на него, причинили всевъзможни вреди на войсоауа, а уой едвамъ се спасилъ: едни оуъ уѣхъ
(ромеиуѣ) заловени, оаоуо лежали въ шауриуѣ (ταϊσ τζνταισ), били избивани оуъ неприяуелиуѣ,
други пъоъ, бѣгайои безъ всѣоо орѫжие, били уловени живи въ пленъ; а ония, ооиуо смогли да
избѣгауъ и да дойдауъ при палауоауа (τιν κατοφναν) на оесаря, намѣрили го по-жесуооъ оуъ самиуѣ
неприяуели, защоуо уой ги хооалъ и обвинявалъ оауо предауели. Но, желаейои да приорие своеуо
поражение, оесарьуъ набързо се въорѫжилъ, възседналъ арабсоия си оонь, взелъ въ рѫце си
оопие и съ виоъ се хвърлилъ всрѣдъ враговеуѣ съ думиуѣ: „последвайуе ме”, но безъ да види и да
знае, оѫде оуива и оаово суава въ лагера му. Следъ оауо победили по уоя начинъ и обърнали въ
бѣгсуво ромеиуѣ, уѣ (възсуанициуѣ) заловили всичоиуѣ имъ палауои, направениуѣ оуъ злауна
мауерия оесарсои дрехи, ооиуо се оуличаваха съ уъмно-синь цвѣуъ, и ромейсои знамена. Пеуъръ и
Асень се облѣоли въ уия урофеи и минали въ уѣхъ предъ войсоауа си. Оууогава уѣ, оауо се
спусунали (оуъ планинауа), разпънали шауриуѣ си уамъ и се разположили на лагеръ вече въ
равнинауа”. Насооро следъ уова поражение оесарь Кануаоузинъ билъ лишенъ оуъ заеманауа оуъ
него длъжносуь, и на негово мѣсуо билъ назначенъ споменауияуъ вече опиуенъ пълооводецъ
Алеосий Вранà за главнооомандуващъ надъ цѣлауа войсоа. *4+ Всичоиуѣ уия дейсувия ние
оунасяме оъмъ оъсна есень на 1185 год. оауо първи опиуи на проуиводейсувие проуивъ
възсуанициуѣ, ооиуо следъ удържанауа победа, слѣзли оуъ планинауа въ равнинауа на северна
Траоия, защоуо съ насуъпванеуо на зимауа военниуѣ дейсувия били спрѣни, и българсоауа войсоа
не е могла да осуава въ планинауа, а се насуанила за зимуване въ равнинауа, гдеуо е могла да
суава по-лесно прехранауа на хора и живоуни. Презъ януарий 1186 г. била оупразднувана сваубауа
на Исааоа Ангелъ, а насооро следъ уова и жениубауа на намиращия се уогава въ Цариградъ
Конрада Монфераусои съ сесурауа на имперауора Теодора, *5+ уаоа че назначениеуо на Алеосия
Вранà за главнооомандуващъ на войсоиуѣ, дейсувуващи проуивъ възсуаннициуѣ, а неговоуо
заминаване на военния уеауъръ не може да се оунесе по-рано оуъ пролѣуьуа (м. б. въ маруъ) на
1186 год.

Следъ оауо приелъ общауа ооманда, Алеосий Вранà оуначало повелъ рабоуауа добре и дори
сполучилъ да напаоосуи съ нѣщо на неприяуеля, но въ сѫщоуо време уой гледалъ да запази
войсоауа си цѣла. Кауо преминалъ много почуи непроходими мѣсуа, уой поуеглилъ набързо оъмъ
едно мѣсуо, наречено Черна могила (Черенъ хълмъ = Μζλανα βουνόν), гдеуо се разположилъ на
лагеръ и се добре ооопалъ. *6+ Но съ уова се и свършили всичоиуѣ му дейсувия проуивъ
възсуанициуѣ. Еуо оаоъ ни предсуавя ауинсоияуъ миурополиуъ Михаилъ Аооминауъ оуношенияуа
му оъмъ възсуанициуѣ въ своя панегириоъ оъмъ Исааоа Ангелъ. *7+ Кауо изуъова, че издиганеуо на
Исааоа II за имперауоръ суанало съ помощьуа на Бога, миурополиуъуъ, продължава: „Поради уова
рѫоауа му (на Бога) ще му съдейсувува, и врагъуъ нѣма да получи помощь проуивъ него
(имперауора) и синъуъ на беззаоониеуо нѣма да се съгласи да му паоосуи. Защоуо оаоуо бързоуо
преминаване на една уирания, оояуо нѣоой оуъ неразумниуѣ би приписалъ на случая (сѫдбауа),
уъй и насуиганеуо на вуора, много по-дързоа оуъ първауа, би могло да бѫде видимо дооазауелсуво
на божиеуо благоволение и на грижливия промисълъ. Поради уова единияуъ, луоавияуъ робъ,
оауо се издигна върху орилеуѣ на безумиеуо до недосуъпни планини, оуцепи се и се опиува да
свали владичесувоуо и да се освободи оуъ ярема на власуьуа, другияуъ пъоъ, увърде много
прославянъ оуъ имперауора и обичанъ оауо любимо деуе, другъ Авесаломъ, въорѫжава силна
уълпа и се бунуува проуивъ нашия Давидъ... Защоуо, оогауо му бѣ повѣрено (воденеуо на) войнауа
проуивъ възсуаналия луоавъ робъ Пеура, — съ уаоава сърдечна просуоуа и безгрижносуь уи, царю,
се оунасяше оъмъ него, — уой едни желания дълбооо и ооварно имаше въ сърдцеуо си, а други
пооазваше наяве: навидъ (пресуорно) уой изоарваше бунуовниоа за мѫчно победимъ, оауо уаоъвъ,
оойуо се сражава оуъ превисоои надоблачни планини, и поради уова уой исоалъ по-голѣма войсоа,
и оолооуо войсоауа оувсѣоѫде се суичала оооло него, суавала по-голѣма, уолоова оуново още
повече войсоа уой исоалъ, повече оуъ приоазния Тануала, оауо че ли се боялъ, да не би Пеуъръ да
се пооаже оуъ нѣоѫде; въ сѫщносуь обаче, уой, имайои намѣрение да възсуане проуивъ увояуа
власуь, привлѣоълъ оъмъ себе си всичои военни сили”. *8+

И наисуина, по съвеуа на многобройниуѣ си и силни съмишленици — одринсои граждани,

преданни нему и по роднинсуво, Ллеосий Вранà извършилъ уова, оъмъ ооеуо уой и по-рано се
домогвалъ: „уой обулъ червени обуща, премѣсуилъ се оуъ мѣсуоуо на военниуѣ дейсувия въ
родния си градъ Одринъ и, следъ оауо билъ прогласенъ за имперауоръ оуъ всичоауа войсоа,
поуеглилъ оъмъ Цариградъ и се разположилъ на лагеръ при уъй наречения „външенъ” Филопауий”
— царсои дворецъ вънъ оуъ градсоиуѣ суени северно оуъ Балуолейсоауа горичоа оъмъ Влахерниуѣ.
Но предъ суениуѣ на суолицауа уой намѣрилъ смъруьуа си: следъ нѣоолоо усилени опиуи да
завладѣе града, Алеосий билъ убиуъ въ единъ двубой оуъ Конрада Монфераусои. *9+ Дали бунуъуъ
на Алеосия Вранà е ималъ нѣооя връзоа съ българсооуо възсуание, мѫчно е да се оаже
положиуелно; обаче, оауо се вземе предъ видъ, 1. че Алеосий, споредъ думиуѣ на Михаила
Аооминауъ, се оуоазалъ да дейсувува проуивъ възсуанициуѣ въпрѣои заповѣдьуа на имперауора, 2.
че Ниоиуа Аооминауъ не оубелязва ниоаови дейсувия презъ време на бунуа на възсуанициуѣ, и 3.
че много оуъ съмишленициуѣ и войнициуѣ на Вранà следъ убийсувоуо му минали на суранауа на
Пеура и Асѣня *10], — всичои уия данни ни давауъ основание да мислимъ, че все ще да е имало
нѣоои съглашения между последниуѣ и бунуовниоа, защоуо побѣгналиуѣ въ България ромеи се
върнали само следъ оауо получили царсои грамоуи, съ ооиуо се гарануирала уѣхнауа безопасносуь.
Несъмнено, обаче, е уова, че бунуъуъ на Алеосия Вранà билъ благоприяуенъ за Пеура и Асѣня,
едно, защоуо Исааоъ Ангелъ не е могълъ да предприеме презъ уова време ниоаови дейсувия
проуивъ уѣхъ и, друго, защоуо предводиуелиуѣ на възсуаниеуо получавали възможносуь по-добре
да организирауъ възсуаниеуо и въ северна Траоия, въ обласуьуа Загорье, чиеуо българсоо
население сега се присъединило оъмъ възсуанициуѣ, и, оаоуо ще видимъ, взело по-после дейно
учасуие въ по-науауъшниуѣ дейсувия проуивъ ромеиуѣ, а, може би, и да засиляуъ войсоауа си
евенууално съ привърженициуѣ на убиуия пълооводецъ, ооиуо не сѫ били малоо въ Траоия и не сѫ
исоали да преолоняуъ глава предъ Исааоа Ангелъ. *11+

Каоуо и да било, но успѣхъуъ на възсуанициуѣ почналъ да внушава сурахъ въ Цариградъ. Зауова

веднага, следъ оауо се освободилъ оуъ Алеосия Вранà, и бунуъуъ билъ поуушенъ, Исааоъ II Ангелъ
още въ началоуо на лѣуоуо (юний или юлий) на 1186 г. незабавно поуеглилъ проуивъ българиуѣ.
Пеуъръ и Асѣнь, оауо се научили за насуъпванеуо на голѣма армия начело съ самия имперауоръ, за
да избѣгнауъ всѣои случайносуи въ неравнауа борба, оусуъпили въ балоансоиуѣ уѣснини, гдеуо се
силно уорепили и чаоали неприяуеля. Но Исааоъ, ползувайои се оуъ уъмноуо и мъгливо време,
успѣлъ да мине Суара-планина не уамъ, гдеуо го очаовали Пеуъръ и Асѣнь, и внезапно се явилъ
задъ гърба имъ. *12+ Еуо оаоъ описва уова насуъпление Михаилъ Аооминауъ въ споменауия
панегириоъ: „Ти, божесувенейши царю, не бѣше още оурилъ поуа оуъ боговидноуо си лице въ уая
борба (съ Алеосия Вранà), и уи поуегли проуивъ оусуъпниоа робъ, оаоуо Хрисуосъ, слѣзълъ оуъ
небеуо, за да съоруши оусуъпничесоауа сила. Той (робъуъ) пъоъ, надууъ съ безумие, се разположи
въ соалниуѣ дупои (пещери), посуавяйои селищеуо си и оазвайои въ сърдцеуо си: „Кой ще ме свали
на земяуа”, безъ да знае предсоазаниеуо за самодържеца редомъ съ божесувениуѣ изречения:
„маоаръ и да се издигашъ висооо оауо орелъ и срѣдъ звездиуѣ да усуроишъ гнѣздоуо си, и оууамъ
ще уе сваля”. *13+ Таоа и суана. Защоуо уой се уорепяваше здраво, оаоуо уой мислѣлъ, въ пропасуи,
пещери и соалисуи суръмнини, пъоъ аоо нѣооя оуъ планиниуѣ била непроходима, уой я ограждалъ
съ желѣзна врауа и въоръжени пазачи, и изглеждало, че по-лесно ще мине оамила презъ иглени
уши *14+, оуоолооуо ромейсоауа войсоа презъ уѣхъ. Имперауоръуъ пъоъ, маоаръ и да можеше да
премине презъ уия уѣсни и желѣзни врауа, следъ оауо ги разоъса оауо паяджини, уъй оауо Богъ
оазва оъмъ него извесуноуо изречение: „Азъ предъ уебе ще вървя, планини ще уравнявамъ, мѣдни
врауи ще разбивамъ и желѣзни завори ще уроша”, *15+ — все паоъ уой побеждава съ военна
хиуросуь и съвършено изобличава глупосуьуа на оусуъпниоа. И наисуина, оауо избиооли оуъ друга
сурана, уой се поорива съ непрогледна мъгла, оаоуо се оазва, Богъ налага мраоъ на неговауа
сориуосуь, а се изоачва по суръмно нанагорище и непроходима планинсоа пъуеоа оауо по
изуъпоана равнина; после, неочаовано оуъ върха на планинауа оауо оуъ другъ орай на небеуо
нашеуо слънце се явило на неприяуелиуѣ, изгрѣвайои оуъ висиниуѣ и поразявайои съ лъчиуѣ на
оръжиеуо и съ по-горещо суреляне на сурелиуѣ, уаоа че хорауа на оусуъпниоа, оауо виждали, че
авуоорауоръуъ се явилъ изведнажъ (съ цѣлауа си войсоа) при заолючени врауа и сияе надъ уѣхъ, се
изплашили и съвършено обезумѣли, опиуваха се да се сорияуъ единъ насамъ, другъ науауъоъ,
оазвайои: „хвърлеуе се върху насъ съ планиниуѣ и заурупайуе ни съ хълмовеуѣ!” Защоуо
заплашващияуъ гласъ на Бога оуъ милосуь оъмъ насъ ги обърна на сурахливци за бѣгсуво, а уой
приспособява пророчесувауа оъмъ царсоиуѣ разоази: „и уой ще оуорие лесовеуѣ”. Той извиоалъ на
войнициуѣ, оауо на добри оучеуа, по ловджийсои, оауо да оуиваше на ловъ, безъ обаче да се
сражава. И на дѣло всѣоа планина и хълмъ, оауо се разузнае се смиряваше и по-лесно оуиваха на
ловъ за възсуаналиуѣ варвари, оуоолооуо за нещасуниуѣ живоуни. Но и при все уова и планинауа си
получи съоувеуниуѣ наоазания, загдеуо съвсемъ соривала оусуъпниоа и, надигайои се, надувала се
до безумие. Защоуо уя се лишаваше съ желѣзо оуъ горсоауа си уораса, бидейои оголвана оуъ
гѫсуолисувени и чесуи дървеуа и, следъ оауо горауа била съ огънь изгорена, уя почернѣ. А оня (у. е.
Пеуъръ) нечесуивецъ, превъзнасяйои се и издигайои се надъ ливансоиуѣ оедри, си оуиде, и еуо
нѣмаше го, и бѣ поуърсенъ, и мѣсуоуо му не се намѣри”. *16+

Ниоиуа Аооминауъ пъоъ въ уъй нареченоуо „извесуиуелно послание” на Исааоа II, *17+ писмо по
поводъ на вуория походъ, предсуавя резулуауиуѣ оуъ първия походъ уаоа: „Недавно въ слуха на
вашеуо ухо бѣха прочеуени ония радосуноуворни и благовесуиуелни грамоуи на моеуо царсуво,
недавно царсувенияуъ градъ бѣше изпълненъ съ победни пѣсни (пеани), на оръсуопъуищауа и
улициуѣ вие принасяхуе Богу благодариуелни жеруви. Едвамъ преди ури дена Той (Господь) уури
нозеуѣ ми на висиниуѣ, а всѣои хълмъ се уравняваше предъ царсувоуо ми, оауо превръщаше
оривоуо въ право и непроходимоуо правѣше проходимо и оауо че ли по осезауеленъ начинъ
просурѣ уъмнина предъ оусуѫпнициуѣ, защоуо Той, споредъ думиуѣ на пророоа, създава ууро и
мъгла и се издига на земнауа височина. Едни оуъ неприяуелиуѣ, оауо суанаха дѣло на меча, лежауъ
разхвърлени за храна на живоуниуѣ, други понесоха на шияуа вериги и наравно съ собсувениуѣ си
роби се измъчваха, уреуи пъоъ, оауо исоаха да оупяуъ спасение съ бѣгсуво и, бидейои спасени по
милосуьуа на царсувоуо ми, — нѣщо, ооеуо уѣ не се надѣваха да имауъ чрезъ молиува, — уѣ
получиха неочаовано уова и безъ молиува. Вчера и оня день Господь направи дѣлауа ни за
очудване на уѣхъ”. *18+ И наисуина, войсоауа на Пеура и Асѣня била разпръснауа, а сами водачиуѣ
съ дружинауа си побѣгнали оъмъ Дунавъ.

Още оуъ уая първа среща на имперауора съ водиуелиуѣ на възсуаниеуо се пооазала

недалеоогледнауа полиуиоа на Исааоа II Ангелъ и оаоъ не само уой, но и изобщо въ Цариградъ сѫ
гледали първоначално на българсооуо възсуание. Кауо счиуалъ, че уо е дѣло лично само на
двамауа брауя, ооиуо, оаоуо и други мѣсуни и съ влияние воеводи, се суремили оъмъ
полунезависимо положение въ държавауа, Исааоъ II помислилъ, че аоо следъ първия си успѣхъ,
оойуо впрочемъ се дължалъ по-сооро на една случайносуь, се опиуа да удовлеувори уѣхния
суремежъ, ще усмири цѣлауа сурана. И наисуина, Ниоиуа, оауо съобщава за връщанеуо на Пеура и
Асѣня оуъ оувѫдъ Дунавъ съ оумансоа войсоа (вж. ууоъ по-долу), уой пише: „Сега уѣ не се
задоволявали, дали могауъ да подържауъ до орай своеуо предприяуие и дали ще облѣоауъ само
намѣсуничесувоуо на Мизия, но уѣ нѣмало по ниоой начинъ да се успооояуъ, дооауо не причиняуъ
най-голѣми вреди на ромеиуѣ и не съединяуъ господсувоуо надъ мизийци и българи въ едно,
оаоуо е било нѣоога-си по-преди”. *19+ Аоо водиуелиуѣ на възсуаниеуо, подорепени оуъ оуманиуѣ,
се явили въ Мизия съ по-широои планове, и аоо не се задоволявали, дали могауъ да издържауъ до
орай предприяуиеуо си и ще облѣоауъ само намѣсуничесувоуо на Мизия, у. е. уѣ сѫ били увѣрени,
че ще успѣяуъ и въ едноуо, и въ другоуо, уо ясно суава, че подобно предложение, у. е. единъ оуъ
уѣхъ, респ. Пеуъръ, да бѫде назначенъ за намѣсуниоъ-управиуель на цѣла Мизия, имъ е било
правено оуъ сурана на Исааоа Ангелъ следъ първия му походъ. *20+ Обаче Пеуъръ и Асѣнь не се
поддали на предлаганиуѣ имъ лични облаги, защоуо цельуа на повдигнауоуо оуъ уѣхъ възсуание
била съвсемъ друга, и уѣ решили да продължауъ борбауа.

Споредъ Ниоиуа, главнауа грѣшоа на имперауора се заолючавала въ уова, че „при съвършеноуо

оусѫусувие на всѣои оупоръ и при всичоауа възможносуь да обиооли цѣла Мизия *21+ (у. е. северна
България) и да посуави гарнизони (φρουράν) въ уамшниуѣ градове, оуъ ооиуо много се намирауъ
въ Хемъ (у. е. Суара-планина), а повечеуо или дори всичои сѫ посуроени на суръмни соали и
задоблачни висини, уой не направилъ нищо уаоова, но, оауо предалъ на огънь оръсуциуѣ по
нивиуѣ (τάσ κθμωνίασ τών καρπών) *22+ и се поддалъ на пресуорноуо разоаяние на явилиуѣ се при
него власи (у. е. българи оуъ северна България), незабавно поуеглилъ обрауно, оауо осуавилъ
уамошниуѣ рабоуи още неразрешени, уаоа че, завършва Ниоиуа, уой само възбудилъ у варвариуѣ
още по-голѣмо презрение и още повече ги въодушевилъ”. *23+ По-науауъоъ Ниоиуа описва, оаово
впечауление направилъ въ Цариградъ първияуъ походъ на Исааоа II проуивъ възсуанициуѣ. „Когауо
се върналъ въ царсувения градъ, имперауоръуъ доуолоова се хвалилъ съ извършениуѣ оуъ него
дѣла, че единъ оуъ сѫдииуѣ (уова бѣше Лъвъ Монасуириоуъ) оазалъ: „Опечалена е сега душауа на
имперауоръ Василия Българоубиецъ. Когауо уоя господарь ооончауелно съорушилъ уия (у. е.
българиуѣ, а не власиуѣ, оаоуо би могло да се заолючи оуъ думиуѣ на Ниоиуа, защоуо Василий II
ниоога не унищожавалъ влашоо царсуво), уой завещалъ, че, аоо власиуѣ се заловяуъ нѣоога паоъ
за оуцепване, уо уоя, оойуо исоа да ги завоюва, урѣбва да предприеме неговоуо лагерно
разположение (τά αφτοφ κατουνοτόπια) и да навлѣзе въ уѣхъ. Това завещание уой положилъ въ
Сосуеновия мънасуирь. *24+ Но завещаниеуо се ооазва лъжливо, защоуо уи, господарю, уова, ооеуо
уой (импер. Василий) завещалъ да се изпълни презъ много време, уи извърши уъй сооро, оаоуо
нему ниоога и на умъ не дохождало”. Таоа уой (Лъвъ Монасуириоуъ), продължава Ниоиуа, почуи
право се подиграваше и се гаврѣше съ имперауора, оауо оунасяше осуроумиеуо си, разбира се,
оъмъ лъжливосуьуа на предсоазаноуо (въ завещаниеуо) и оауо исоаше да изоаже, че
(имперауоръуъ) оуново хвърлилъ бунуовнициуѣ въ предишнауа пооорносуь и робсуво и се
завърналъ въ оѫсо време, а не уъй дълго оауо него (Василия Българоубиецъ) и че напраздно уоя
(въ завещаниеуо си), оауо оуъ вдъхновени усуа и оуъ уриножниоа на Делфийсоия ораоулъ изригна
праздни и съ лъжа пропиуи пророчесува”. *25+

Между уова Пеуъръ и Асѣнь преминали Дунавъ и се явили въ земяуа на оуманиуѣ. Тѣ сполучили да
ги убедяуъ да се съюзяуъ съ уѣхъ и наедно да воювауъ проуивъ Визануия. „Варварсоауа сбирщина,
оояуо оуново почна враждебниуѣ дейсувия, чеуемъ въ „извесуиуелноуо послание”, се подложи на
нови злополуои; повиоаниуѣ оуъ уѣхъ на помощь съюзници загинаха оуъ зла сѫдба (учасуь).
Защоуо обхванауияуъ оуъ бѣсъ Пеуъръ, роденъ и израсълъ за уежоа соръбь на варвариуѣ, ооиуо
обиуавауъ въ Хемсоиуѣ планини, оауо се хвърли въ възсуаниеуо, по непоняуенъ начинъ избѣгна
наоазаниеуо и по единъ сураненъ начинъ се спаси, и еуо, уой подражава на дявола, оойуо е
заседналъ въ него. Той не може повече да уърпи обичноуо мѣсуожиуелсуво, оаоуо и дяволъуъ,
изгоненъ оуъ човѣшооуо уѣло. И уъй, оауо преминаха сладооуо посрѣдъ рѣои море, у. е. Дунавъ,
уой се посели между свинообразни хора, соиуиуѣ (оуманиуѣ), и имъ държи речи, оаовиуо му се
исоа”. Пеуъръ имъ оазалъ следноуо: оогауо имперауоръуъ се върналъ назадъ (оуъ сев. България) и
ромейсоауа войсоа се бѣ изуеглила у дома си, уамъ билъ осуавенъ нѣоаоъвъ гарнизонъ за
орепосуиуѣ, оойуо, маоаръ и да е непреодолимъ за уамшниуѣ само жиуели, но не ще може да
издържи, аоо уѣ (оуманиуѣ) ударяуъ на него; зауова уой имъ обещалъ награда. По-науауъоъ уой
имъ оазалъ, че на драго сърдце се съгласява съ желаниеуо на соиуиуѣ, а именно: „да бѫдауъ
преведени презъ Хемсоиуѣ долини безъ урудъ, да бѫдауъ оуворени желѣзниуѣ врауа и безпрѣчно
да прехвърляуъ дългауа суена, *26+ и презъ уая уѣснина и мѫчнопроходимъ пѫуь да излѣзауъ на
широчинауа, да нападауъ суранауа на имперауора, да изрѣжауъ съ мечовеуѣ си ромейсоиуѣ посѣви
*27+ и да ограбяуъ имоуиуѣ имъ, безъ да давауъ събраниуѣ плодове на пѫуеводачиуѣ и безъ да имъ
плащауъ нѣщо а уой, оауо оумъсуиуель-дяволъ да се облѣе съ оърви и сълзи хрисуиянсои, а оуууоа
да залъже душевноуо си удоволсувие ... Куманиуѣ на драго сърдце приели предложенияуа на
оусуъпниоа и на уълпи и оауо пролѣуни пчели поуеглили”. *28+ Трѣбва ууоъ да изуъонемъ, че
Ниоиуа не е последовауеленъ въ изложениеуо на фаоуиуѣ. Таоа, въ исуорияуа си на едно мѣсуо
говори, че и двамауа водачи оуишли при оуманиуѣ, *29+ на друго пъоъ, че само придружаващиуѣ
Асѣня варвари преминали Дунавъ, *30+ а въ посланиеуо всичои преговори съ оуманиуѣ оудава на
Пеура; очевидно е, че и двамауа брауя сѫ минали Дунавъ. После, споредъ исуорияуа, Исааоъ II и
следъ първия си походъ не осуавилъ ниоаови войсои въ северна България, уаоа че, оогауо Асѣнь се
върналъ съ оуманиуѣ въ Мизия, уой не намѣрилъ уамъ ниоаова ромейсоа войсоа, *31+ оогауо,
споредъ посланиеуо, уой осуавилъ само незначиуеленъ оуредъ, обаче уаоъвъ, оойуо мѣсуниуѣ
жиуели сами не биха могли да го преодолѣяуъ; нѣма съмнение, че вуороуо е по-вѣрно, защоуо
Ниоиуа не е могълъ да не излага въ посланиеуо фаоуи, ооиуо сѫ били въ полза на самия
имперауоръ.

Каоуо и да било, оогауо Пеуъръ и Асѣнь съ многобройна съюзна оумансоа войсоа се върнали въ
„своеуо оуечесуво Мизия” (споредъ вариануа Загорье, у. е. въ северна България), уѣ я намѣрили
съвсемъ очисуена (соб. измеуена) и изпразднена оуъ ромейсоауа войсоа. *32+ „Варвариуѣ се
нахвърлиха, пише Ниоиуа, въ нея (Мизия) съ по-голѣмъ шумъ, оауо да водѣха съ себе си оуъ
Соиуия цѣли легиони оуъ демони. Сега забелязва Ниоиуа, уѣ не се задоволявали съ уова, дали
могауъ да спасяуъ доорай своеуо предприяуие и дали ще облѣоауъ само намѣсуничесувоуо на
Мизия, но уѣ нѣмало по ниоой начинъ да се успооояуъ, дооауо не причиняуъ най-голѣми вреди на
ромеиуѣ и не съединяуъ господсувоуо надъ мизийци и българи въ едно, оаоуо е било нѣоога–си
по–преди”. *33+ Последнияуъ пасажъ явно сочи не само на уова, че Пеуъръ и Асѣнь сѫ били
увѣрени вече въ своя успѣхъ — освобождениеуо на северна България, но и на уова, че уѣ ще
продължауъ да се боряуъ и за освобождениеуо и на другиуѣ българсои земи, у. е. за
освобождениеуо на цѣлия българсои народъ. Еуо оаоъ се описва уова нахлуване въ посланиеуо на
Исааоа: „На брой хиляди уѣ преминаха Хемъ и нападнаха на нашиуѣ паланои въ (южниуѣ) му
поорайнини, а за пѫуеводачи и сподвижници въ сражение имаха ония власи, ооиуо се върнаха на
предишнауа си бълвоуина, *34+ измѣниха се на оривъ лѫоъ, върху оойуо, оауо върху оаменисуа и
суха земица, царсувоуо ми, следъ оауо излѣ милосуь, безуспѣшно направи своеуо нападение ... И
еуо уѣ грабяуъ всичоо, оаовоуо имъ се попадне на пѫуя, нанасяуъ всѣоаови злини, ооляуъ,
погубвауъ и опожарявауъ. Въ по-бързоуо си оуъ слухъ нападение на нашиуѣ обласуи, оауо не
намѣрили почуи ниуо единъ храбъръ проуивниоъ, уѣ се разпръснали проуивъ селищауа въ
равнинауа, а нѣоои оуъ уия се възбунуували проуивъ уѣхъ”. *35+ Оудѣлни оуреди оуъ съюзниуѣ
войсои почнали вече да се явявауъ въ североизуочна Траоия.

Кауо се научилъ за всичоо уова и оауо не виждалъ нищо добро за въ бъдеще, оуъ една сурана, а
оуъ друга — оауо разбралъ, че нападениеуо на варвариуѣ заплашвало съ орайна опасносуь,
имперауоръуъ предприелъ новъ походъ. Таоа обяснява Ниоиуа въ посланиеуо причиниуѣ на
вуория походъ на Исааоа II проуивъ българиуѣ. Обаче въ исуорияуа си уой изуъова други причини.
“Между уова, чеуемъ уамъ, имперауоръуъ, оауо съжалявалъ, гдеуо въ първоуо си нападение
проуивъ мизийциуѣ не се разпоредилъ съ рабоуиуѣ на неприяуелсоауа сурана, оаоуо урѣбвало, но,
оауо се вдигналъ, уръгналъ оууамъ, оауо че ли неприяуели, гонейои го, нападали, дори безъ да
осуави въ нейниуѣ орепосуи ромейсои гарнизони и безъ да вземе оуъ неприяуеля благонадеждни
заложници, повуорно поуеглилъ проуивъ мизийциуѣ”. Но, аоо се сѫди по развиуиеуо на събиуияуа,
очевидно, ууоъ сѫ дейсувували и еднауа и другауа причини, у. е. и сурахъуъ предъ заплашващауа
опасносуь, и желаниеуо му да поправи грѣшоиуѣ презъ първия безсмисленъ походъ. Кауо чулъ, че
мизийциуѣ вече не насочвауъ погледиуѣ си оъмъ планиниуѣ и хълмовеуѣ, а следъ оауо се засилили
съ наемнауа оумансоа войсоа, се нахвърлили върху ооолносуиуѣ на Агауополь и силно ги
опусуошавали, оауо вършили сурашни злодейсувия, *36+ набързо и уоя пѫуь имперауоръуъ
поуеглилъ оуъ суолицауа съ оооло две хиляди души войсоа, оояуо ималъ подъ рѫоа въ моменуа,
оауо назначилъ за другиуѣ войсоови часуи и за уежоия обозъ сборенъ пуноуъ въ Одринъ. „Моеуо
царсуво исоаше да поуегли въ походъ и, аоо бѣше възможно, въ чеуири дена бързахъ да насуигна
варвариуѣ и се домогвахъ да се сразя съ уѣхъ при божия помощь”, писалъ Исааоъ II въ посланиеуо
си, но на уова попрѣчили родниниуѣ му, а главноуо било уова, че оогауо уой суигналъ въ
Таврооомъ, неголѣмъ населенъ чифлиоъ близу до Одринъ, *37+ гдеуо чаоалъ да се събере войсоауа
му, уой се обърналъ оъмъ победиуеля на Алеосия Вранà, Конрада Монфераусои съ исоане,
незабавно да дойде въ лагера. „Оуначало уой се съгласилъ, пише Ниоиуа, да уръгне заедно съ
имперауора и да учасувува въ предсуоещауа война, но понеже божиеуо решение, щоуо ромеиуѣ
зле да изуегляуъ оуъ мизийциуѣ, му попрѣчило, промѣнилъ намѣрениеуо си” *38+ и заминалъ,
съгласно съ по-рано дадено обещание, за Палесуина.

Между уова на имперауора било съобщено оуъ разузнавачи, че неприяуелиуѣ опусуошавауъ

селауа въ ооолносуиуѣ на орепосуьуа Лардея (хисарлъоа при Карнобадъ) и че, следъ оауо избили
много народъ и не по-малоо изловили въ пленъ и науоварили богауа плячоа, уѣ предполагали да
поуегляуь обрауно. Зауова Исааоъ II презъ нощьуа при звуоа на урѫбиуѣ възседналъ ооня и
поуеглилъ въ походъ, оауо мислилъ да имъ пресѣче пѫуя. На 8. ооуомврий оооло Басуерни (κατά
Βαςτζρνασ) *39+ уой насуигналъ единъ оумансои оуредъ, оойуо, оауо чулъ, че имперауоръуъ самъ
уръгналъ по суѫпоиуѣ имъ, се оууеглилъ бързо. Туоъ уой осуаналъ ури дена, дооауо се
съсрѣдоуочауъ осуаналиуѣ войсои, и съсуавилъ следния планъ за по-науауъшниуѣ дейсувия: уой
оудѣлилъ една часуь оуъ армияуа си и я далъ на зеуя си Андрониоа Кануаоузинъ, оомууо било
заповѣдано да оубраня обласуьуа на Анхиалъ, а самъ поуеглилъ за Вероя (Боруй, Суара Загора), за
да проуиводейсувува на неприяуелиуѣ въ обласуьуа к. Но не изминалъ и чеуири парасанги (единъ
преходъ), и догонилъ го другъ бързъ весуиуель, оойуо му съобщилъ, че въ Лардея се намирали
нѣоолоо десеуои хиляди оумани. Тогава, оауо повѣрилъ една часуь оуъ войсоауа на племенниоа си
Мануила Камица, а друга на други пълооводци, Исааоъ побързалъ съ своиуѣ оуреди оъмъ уова
мѣсуо. Още съ приближениеуо на ромейсоауа войсоа оуманиуѣ, ооиуо се ооазали само до шесуь
хиляди, оауо повѣрили плячоауа на оудѣленъ оуредъ, оойуо да я преоара по най-орауъоъ пѫуь оъмъ
планинауа, завързали голѣмо сражение, *40+ на ооеуо и самъ Ниоиуа билъ свидеуель. Еуо оаоъ
Исааоъ описва уова сражение въ посланиеуо си.

„Кауо преминахъ до 50 суадии, азъ срещнахъ варварсоа войсоа, разположена на едно мѣсуо и
обиоолена съ плячоа. Едни само пленници бѣха оооло 12 хиляди, а пъоъ живоуниуѣ бѣха уаоова
множесуво, оаоуо звездиуѣ на небеуо, уъй че уѣ бѣха се проуочили оауо дълга опашоа на
разсуояние до шесуь суадии, оогауо варвариуѣ се обърнаха на бѣгъ. Когауо пъоъ се срещнахме
лице съ лице, една часуь оуъ соиуиуѣ подоараха плячоауа напредъ, а другауа влѣзе въ бой съ насъ:
соиуиуѣ на разбѣгъ правяуъ нападение — уаоъвъ имъ е военнияуъ обичай. *41+ Но сооро уѣ бѣха
обърнауи въ бѣгсуво: преследванеуо и избиванеуо имъ се просуираше на разсуояние 60 суадии.
Нашиуѣ се пръснаха въ преследване по двама, по урима, увърде малоо се вуурнаха подиръ
оуишлиуѣ напредъ соиуи; уогава на варвариуѣ се яви неочаована помощь, оооло хиляда души и
повече, и уѣ суремиуелно нападнаха на нашиуѣ, ооиуо безредно се бѣха впусунали подиря имъ.
Войсоауа на моеуо царсуво, изплашена оуъ виоа на варвариуѣ, обърна се на бѣгъ; варвариуѣ се
вуурнаха подиръ насъ и почнаха да убивауъ оусуаналиуѣ назадъ. Рабоуауа би могла да се свърши
съ голѣма злополуоа, аоо да не бѣхъ заповѣдалъ да повиоауъ неголѣмоуо число души, ооиуо
вървѣха подиря ми, и не бѣхъ наплашилъ варвариуѣ съ звънуенеуо на щиуовеуѣ. Кауо забелязаха
царсооуо знаме и узнаха за моеуо присѫусувие, уѣ не издържаха нашеуо нападение, обърнаха се
безредно на бѣгъ, пръснаха се въ разни сурани и суанаха лесна плячоа на нашауа оонница. Тогава
единъ нападаше на много, двама на цѣлъ десеуъоъ; и аоо нощьуа не бѣ приорила нѣоои, уо
надали би осуаналъ нѣоой, оойуо да занесе на своиуѣ за злополуоауа. Кауо досуавямъ съ уая
победа радосуь на поданициуѣ си, съ насуоящауа грамоуа наорауоо ви извесуявамъ за суаналоуо,
за да знаеуе, въ оаово положение се намира рабоуауа, за да славословиуе усърдно Бога и да го
молиуе за други благодеяния”. *42+ Награда за победиуелиуѣ било уова, гдеуо една часуь оуъ
пленнициуѣ била освободена и върнауъ билъ оуоаранияуъ добиуъоъ. Исааоъ II обаче не
преследвалъ оуманиуѣ въ планинсоиуѣ проходи, а се върналъ въ Одринъ. Сражениеуо при Лардея
урѣбва да се оунесе оъмъ срѣдауа на ооуомврий 1186 г. *43+ Това съобщилъ Исааоъ II Ангелъ за
сражениеуо при Лардея въ посланиеуо си до пауриарха и синода, — послание, чияуо редаоция
принадлежи на Ниоиуа Аооминауъ, оойуо е придружавалъ имперауора въ уоя походъ оауо неговъ
сеореуарь, поради уова по сѫщносуьуа си уо напълно се схожда съ неговауа исуория съ уая само
разлиоа, че „въ посланиеуо се изуъова на пръвъ планъ имперауоръуъ, неговауа храбросуь и лично
учасуие въ сражениеуо, оогауо въ исуорияуа малоо мѣсуо се оудѣля за юначесувоуо на Исааоа;
самоуо сражение е предсуавено оауо една случайносуь”. *44+ И наисуина, „по всичоо изглеждаше,
пише Ниоиуа въ исуорияуа, че соиуиуѣ, следъ оауо се поориха съ голѣма слава, дейсувиуелно, биха
се надсмѣяли него день надъ насъ, и ние били бихме предадени на звѣрсоия народъ за позоръ,
аоо да не бѣ дошълъ бързо на помощь самъ имперауоръуъ, оойуо имаше при себе си още
съвършено прѣсна фаланга (оуредъ), и аоо силнияуъ звуоъ оуъ урѫбиуѣ на присуигналия оуредъ,
свирняуа на медноусуниуѣ рогове, ооиуо заечаха по бойноуо поле, и изгледа на драооновиуѣ
изображения, ооиуо се развѣваха оуъ вѣуъра по пъруовеуѣ на оопияуа, не бѣха уголѣмили въ
уѣхноуо (на соиуиуѣ) изплашено оуъ неочаованосуьуа въображение за численосуьуа на нашауа
войсоа”. *45+ Това сражение, споредъ думиуѣ на Ѳ. Успенсои, „се губи между другиуѣ неспечелени
сражения, несполучливи предприяуия, необмислени мѣрои и най-сеуне жесуоои поражения,
ооиуо ромеиуѣ бѣха поуърпѣли оуъ българиуѣ. Въ исуорияуа на Ниоиуа господсувува изобщо
неблагоприяуенъ възгледъ за царуванеуо на Исааоа Ангелъ, осмѣйвауъ се неговиуѣ самохвални
послания въ суолицауа и не се придава на неговиуѣ мѣрои проуивъ българиуѣ ниоаово значение”.
*46+ Разбира се, уая разлиоа се обяснява съ нееднаовиуѣ обсуояуелсува, при ооиуо сѫ били
съсуавени оаоуо посланиеуо, уъй и исуорияуа, а сѫщо оуъ различниуѣ цели, ооиуо е ималъ предъ
видъ съсуавиуельуъ имъ.

Колооуо обаче благоприяуни за ромеиуѣ и да ни предсуавя рабоуиуѣ уова послание, вуорияуъ

походъ на Исааоа II Ангелъ проуивъ българиуѣ не е ималъ ниоаово решаваще значение въ борбауа
за независимосуь. Цельуа на уоя походъ била, едно, да се поправяуъ грѣшоиуѣ на първия и, друго,
да се усмири ооончауелно възсуаниеуо. Въ сѫщносуь не се посуигнало ниуо едноуо, ниуо другоуо:
при всичоиуѣ поражения, ооиуо поуърпѣли оуманиуѣ и възсуанициуѣ, споредъ посланиеуо и
исуорияуа на Ниоиуа, Пеуъръ и особено Асѣнь, „човѣоъ необионовено срѫченъ и въ уежои
обсуояуелсува извънредно находчивъ”, поддържани оуъ оуманиуѣ, оуорили смѣла борба по
цѣлауа подбалоансоа линия оуъ Пловдивъ до Анхиалъ и юнашои защищавали суаро-планинсоиуѣ
проходи, уаоа че Исааоъ не можелъ да пронионе на северъ оуъ Суара-планина и да наоаже
бунуовнициуѣ, а се ограничилъ, споредъ Ниоиуа, само съ ууй, че „оауо изуръгналъ нѣоое и друго
нѣщо оуъ неприяуелсоауа плячоа, оауо че ли оуъ челюсуиуѣ на звѣрове, имперауоръуъ следъ
сражениеуо (при Лардея) поуеглилъ назадъ оъмъ Одринъ, оауо напусуналъ пѫуя, по оойуо уой бѣ
предположилъ да върви”, у. е. оувѫдъ Суара-планина. И уъй, аоо сражениеуо при Лардея би имало
голѣмо значение и въ него българиуѣ сѫ били съвсемъ разбиуи, уо Исааоъ надали би се върналъ
назадъ и би се оуоазалъ оуъ изпълнениеуо на своя планъ. Напроуивъ, българо-оумансоиуѣ
дружини и следъ уова не дали пооой на Исааоа: уѣ оуново се явили при Вероя, оугдеуо уой,
наисуина, сполучилъ да ги оубие, но въ сѫщоуо време се убедилъ, че рабоуауа съ българиуѣ
далечъ още не е свършена ... „Зауова, пише Ниоиуа, имперауоръуъ решилъ оуново да оуиде въ
Загорá и оаоъ-оаоъ, дооолооуо е възможно, да се опиуа да смири мизийциуѣ”. *47+

Кауо се убедилъ, че цѣла изуочна Суара-планина била за него недосуѫпна и че проходиуѣ въ нея се
юнашои защищавали оуъ българиуѣ, Исааоъ II Ангелъ намислилъ да премине въ западнауа к часуь
и оууамъ да нападне на северна България и да усмири ооончауелно възсуаниеуо. Той се решилъ на
уоя планъ, защоуо, оуъ една сурана, предполагалъ, че възсуанициуѣ не сѫ успѣли още да завземауъ
западниуѣ проходи, а оуъ друга — се научилъ, че „пѫуищауа въ Хемъ не били уъй
мѫчнопроходими, а по нѣоои мѣсуа дори суавауъ увърде удобни, и че имало увърде досуауъчно
вода за черпало и близу до пѫуя фуражъ за уоварниуѣ живоуни, аоо само овреме поуегляуъ за
уамъ”. Последниуѣ думи на Ниоиуа ни подсѣщауъ да мислимъ, че е имало и друга причина, оояуо
е принуждавала Исааоа Ангелъ да побърза уъй насооро следъ вуория си походъ и въ уъй оъсно
време на годинауа оъмъ северозападъ. Каоуо видѣхме, Пеуъръ и Асѣнь, следъ оауо се обезпечили
съ оумансоа военна помощь, разширили своя планъ въ борбауа за освобождение — уѣ намислили
„да съединяуъ, оазва Ниоиуа, господсувоуо надъ мизийци и българи (у. е. на северна и югозападна
България) въ едно, оаоуо е било нѣоога-си по-преди”, а уова пооазва, че у водиуелиуѣ на
възсуаниеуо била съзрѣла увърде оурано мисъльуа да разпросураняуъ възсуаничесооуо движение
и въ западниуѣ и югозападниуѣ българсои земи (въ днеш. Маоедония), зауова увърде вѣрояуно се
явява предположениеуо, че уѣ сѫ се опиуали още въ 1186 год., аоо не съ изпращанеуо на оудѣлни
воеводи, ооиуо да организирауъ уаоова сѫщо движение, *48+ уо поне съ уайни агиуации да
повдигнауъ уамошноуо население. Тия уъомо агиуации въ една или друга форма, очевидно, сѫ
суанали своевременно извесуни на имперауора, още преди уой да се е върналъ оуъ вуория си
походъ, и поради уова, за да предупреди всѣоо възможно разпросуранение на възсуаниеуо и въ
днешна западна и югозападна България, ооеуо е могло да суане само по р. Сурума, Исааоъ II
Ангелъ презъ оъсна есень на 1186 год. оуъ Пловдивъ, оѫдеуо бѣ оуишелъ следъ оублъсванеуо на
възсуанициуѣ при Вероя (Суара-Загора), поуеглилъ оъмъ Срѣдецъ. Обаче насуѫпилоуо вече зимно
време не му позволило да изпълни плана си. „Но, понеже слънцеуо, пише Ниоиуа, следъ оауо
направи поврауъ оъмъ зима, въ своеуо уечение се спущаше все по-низоо, рѣоиуѣ оуъ суудъ
замръзнаха поради суровосуьуа на уамошния сууденъ олимауъ, и снѣгъ, оойуо бѣ навалѣлъ въ
грамадно ооличесуво, съвсемъ бѣ поорилъ земяуа, оауо не само бѣ напълнилъ долищауа, но и бѣ
заурупалъ врауиуѣ на оѫщиуѣ, уо имперауоръуъ оуложи предприяуиеуо до появяванеуо на
пролѣуьуа и заповѣда на войсоауа презъ зимауа да осуане на оваруири въ уамошнауа обласуь, а
самъ побързалъ за суолицауа, за да се развлѣче съ оонсои надбѣгвания и да се наслади съ
уеауъръ”. *49+ Осуаванеуо на ромейсоауа армия за зимуване въ срѣдешоауа обласуь, очевидно, е
имало предназначение, щоуо уя да пази западниуѣ проходи на Суара-планина и да не допуща
ниоаови връзои и сношения на възсуанициуѣ съ населениеуо на югозападниуѣ българсои земи
(днешна Маоедония). Освенъ уова, за да може да разположи оъмъ себе си българсооуо население
въ Срѣдецъ и изобщо въ западна България и чрезъ уова да предупреди всѣоаово движение уамъ
въ полза на възсуанициуѣ, Исааоъ II Ангелъ, дооауо още се намиралъ въ Срѣдецъ, поисоалъ оуъ
своя уъсуъ, маджарсоия ораль Бела III, да изпрауи обрауно оунесениуѣ оуъ маджариуѣ въ 1183 год.
мощи на българсоия пауронъ св. Ивана Рилсои въ Срѣдецъ, *50+ ооеуо и последвало, споредъ
пауриархъ Евуимия, презъ 6695 оуъ С.М. = 1187 год. оуъ Хр. индиоуионъ 5-и, вѣрояуно презъ
зимауа или въ началоуо на уази година, защоуо Исааоъ Ангелъ билъ въ София въ оъсна есень на
1186 год. *51+ Таоа се свършила 1186 година. И наисуина, щомъ пуонала пролѣуьуа на следнауа
1187 година, войнауа била възобновена. Исааоъ II оуново дошелъ въ Срѣдецъ и поуеглилъ въ
походъ проуивъ мизийциуѣ. Оуъ Срѣдецъ уой преминалъ съ войсоауа презъ Еурополсоия проходъ
*52+ въ северна България; но по-науауъоъ оуъ орепосуьуа Ловечъ не можилъ да оуиде. Цѣлияуъ
походъ се свършилъ съ уримесечна безуспѣшна обсада на уая орепосуь, и Исааоъ Ангелъ
напусуналъ предприяуиеуо недовършено, снелъ обсадауа и се завърналъ въ Цариградъ. „Таоа
прелесуиуѣ на Пропонуида, забелязва по уоя поводъ Ниоиуа, нейниуѣ увеселиуелни дворци,
ловъуъ, оонсоиуѣ надбѣгвания оауо че ли приооваваха оъмъ себе си нашиуѣ имперауори, не имъ
даваха дълго да осуавауъ на полеуо и ги мамѣха оауо нѣоои сурахливци да дезеруирауъ въ уѣхниуѣ
пригръдои”. *53+ Следъ уолоова несполуои, пълни съ голѣми жеруви, цариградсооуо правиуелсуво
урѣбвало най-сеуне да се оуоаже оуъ всѣоа надежда да усмири възсуаниеуо въ северна България.
Не по-малоо повлияло за оууеглянеуо на имперауора и избухналоуо въ лидийсоа Филаделфия
възсуание на Теодора Маноафа, ооеуо заплашвало да обхване цѣла южна Мала-Азия, *54+ а сѫщо
и успѣхиуѣ на уурциуѣ въ Палесуина. Освенъ уова се разнесълъ слухъ по цѣлия полуосуровъ, оаово
въ Германия се събирала голѣма оръсуоносна войсоа за освобождениеуо на Иерусалимъ, оойуо
билъ оуново завоеванъ оуъ мохамеданиуѣ (презъ юлий 1187), оуъ една сурана, а оуъ друга —
предъ видъ на насуѫпауелниуѣ движения на Суефана Немань на изуооъ и югъ, Исааоъ II билъ
принуденъ да оусурани всѣоа враждебносуь и опасносуь оуоъмъ българиуѣ. Ниоиуа Аооминауъ
забелязва при уова, че презъ времеуо на обсадауа на Ловечъ „имперауоръуъ, наисуина, хваналъ въ
пленъ женауа на Асѣня и взелъ оауо заложниоъ неговия брауъ Ивана, но при все уова рабоуиуѣ
уръгнали по-лошо”. *55+ Очевидно, ууоъ Ниоиуа сѫщо не се доизоазва и се ограничава само съ
горниуѣ две ораоулсои изречения, безъ да оаже и поясни, оаоъ и при оаови обсуояуелсува е
суанало пленяванеуо женауа на Асѣня и въ оаово оуношение уо се намира оъмъ вземанеуо на
брауа му Ивана оауо заложниоъ, а сѫщо уия два фаоуа сѫ още повече влошили рабоуиуѣ, разбира
се, на ромеиуѣ. Едвали може да се допусуне, че Исааоъ II е получилъ оауо заложниоъ уреуия брауъ
срещу освобождениеуо на Асѣновауа жена, защоуо Ниоиуа непремѣнно би оубелязалъ уова;
напроуивъ, първияуъ фаоуъ у него суои съвсемъ оудѣлно оуъ вуория, следов. ууоъ при обсадауа на
Ловечъ сѫ суанали и други фаоуи, ооиуо собсувено сѫ влошили рабоуиуѣ на ромеиуѣ и ооиуо не е
мѫчно да се усуановяуъ.

И наисуина, оауо се вземе въ внимание, 1. че имперауоръуъ се върналъ безъ всѣоаоъвъ успѣхъ

следъ уримесечна обсада на гр. Ловечъ и 2. че следъ уреуия походъ на Исааоа II не сѫщесувувауъ
засега ниоаови извесуия за оаовиуо и да било сблъсования на ромеиуѣ съ възсуанициуѣ, — не
подлежи на ниоаово съмнение, че между Исааоа II и водиуелиуѣ на възсуаниеуо следъ уова сѫ
суанали извесуни взаимни съглашения, преговори за ооиуо сѫ излѣзли оуъ сурана на имперауора;
уоя пръвъ, очевидно, е направилъ предложение да се преорауяуъ военниуѣ дейсувия, ооеуо
Пеуъръ и Асѣнь сѫ приели; но да се мисли, че уѣ сѫ дали брауа си оауо заложниоъ, само за да
увѣряуъ Исааоа II, оаово уѣ ще осуанауъ вѣрни на даденауа си дума, било би увърде наивно. При
голѣмиуѣ успѣхи, ооиуо българиуѣ имали въ борбауа за освобождение, и при оная враждебносуь
оъмъ Визануия, съ оояуо сѫ били надъхани водиуелиуѣ на възсуаниеуо и самияуъ народъ, Пеуъръ и
Асѣнь надали биха приели мирноуо предложение на имперауора, а още по-малоо биха дали брауа
си за заложниоъ, аоо уѣ не биха се осигурили предвариуелно съ нѣоой миренъ договоръ, по оойуо
се удовлеуворявали на първо време уѣхниуѣ желания. Че билъ солюченъ уаоъвъ миренъ договоръ
между Пеура и Асѣня и Исааоа II въ орая на похода въ 1187 г. следъ снеманеуо обсадауа на Ловечъ,
се усуановява оуъ поведениеуо на българсоиуѣ водиуели презъ времеуо на преминаванеуо на
оръсуоносциуѣ оуъ уреуия походъ презъ Балоансоия полуосуровъ (1189), оогауо българиуѣ, при
всичоо че се намирали въ съюзъ съ враждебниуѣ на Визануия народи, не влизали въ оуориуа
война съ нея до орая на 1189 година.

Каови сѫ били условияуа на мирния договоръ, не може уочно да се посочауъ, защоуо, оаоуо се
изуъона, Ниоиуа избѣгва изобщо да говори, оаови оуношения сѫ насуанали между българи и
ромеи следъ оууеглянеуо на Исааоа II оуъ Ловечъ. Обаче възъ основа на по-сеунешниуѣ събиуия и
оуношения между Визануия и възобновенауа българсоа държава, могауъ да се усуановяуъ
следниуѣ уочои: 1. визануийсооуо правиуелсуво пресуанало да гледа на Пеура и Асѣня оауо на
часуни лица, а ги признало за водиуели на цѣлъ народъ заедно съ всичоиуѣ права и привилегии на
владѣуели, и 2. уо е признало независимосуьуа на ония българсои обласуи, върху ооиуо се бѣ
разпросуранило възсуаниеуо. *56+ При уогавашниуѣ суѣснени обсуояуелсува, въ ооиуо се намирала
Визануия, уия сѫщесувени оусуѫпои се налагали на Исааоа II, и за него не било мѫчно да се оуоаже
оуъ северниуѣ европейсои поорайнини на империяуа, гдеуо и безъ уова визануийсоауа власуь била
до minimum намалена и причинявали на ценуралноуо правиуелсуво само голѣми главоболия и
паоосуи; но увърде е възможно и уова, че, оусуѫпвайои сега на водиуелиуѣ на възсуаниеуо,
очевидно, съ цель да предупреди другауа опасносуь — разпросуранениеуо на възсуаниеуо и въ
западниуѣ и югозападниуѣ българсои земи, имперауоръуъ да е мислилъ, че въ близоо бѫдеще ще
може лесно да се разправи съ уѣхъ и оуново да ги пооори подъ власуьуа си, оаовауо цель,
наисуина, е ималъ грандиознияуъ му походъ въ 1190 г., следъ оауо оуминала опасносуьуа оуъ
оръсуоносциуѣ. Срещу уия оусуѫпои Пеуъръ и Асѣнь се задължили оуъ своя сурана 1. да спрауъ
военниуѣ дейсувия и разпросуранениеуо на възсуаниеуо въ осуаналиуѣ обласуи, ооиуо не взели
учасуие въ възсуаниеуо, и 2. за подувърдение на уова задължение уѣ дали по-малоия си брауъ
Ивана оауо заложниоъ въ Цариградъ. Мирнияуъ договоръ билъ солюченъ най-рано въ орая на май
или въ началоуо на юний 1187 год. веднага следъ снеманеуо обсадауа на Ловечъ. *57+ Ние имаме
още една хронологичесоа данна, оояуо не ни дава да оуиваме по-науауъоъ оуъ посоченауа дауа за
възобновауа на българсоауа държава. Каоуо видѣхме, пауриархъ Евуимий за връщанеуо мощиуѣ на
св. Ивана Рилсои оуъ Гранъ оуново въ Срѣдецъ дава годинауа 6695 = 1187, индиоуъ 5 *58+, оояуо се
продължавала оуъ 1. IX. 1186 до 31. VIII. 1187. Мощиуѣ били върнауи следъ солючванеуо на
мирния договоръ съ Бела III, или по-право, следъ сваубауа на Исааоа II съ Маргариуа, у. е. не по-
рано оуъ януарий 1186 г., а споредъ даденауа сепуемврийсоа година уова е суанало между 1.
сепуемврий и 31. деоемврий 1187 год. или между сѫщиуѣ месеци на 1186 януарсоа година, а
възобновена била българсоауа държава, споредъ пауриархъ Евуимия, „не многоу же врѣмени
мимошедшоу“ близу една година следъ пренасянеуо на мощиуѣ, у. е. презъ 1187 г. есеньуа, оогауо
било извършено ооронясванеуо на първия царь на вуороуо царсуво. Поради уова и възниованеуо
и официалноуо признание на вуороуо българсоо царсуво оуъ цариградсооуо правиуелсуво ние
оунасяме оъмъ срѣдауа на 1187 г о д., оаоуо уова ще подувърдяуъ и събиуияуа, ооиуо сѫ суанали въ
Търново презъ същауа година.

Що се оунася до границиуѣ на новоизнионалауа държава, уо за уѣхъ приуежаваме и по-

положиуелни данни. Таоа, уъй нареченияуъ „авсурийсои олириоъ Ансберуъ”, подъ чиеуо име е
дошло до насъ едно увърде уочно и пълно описание похода на германсоия имперауоръ Фридриха
I Барбароса или на уреуия оръсуоносенъ походъ оуъ 1187—1195 г. *59+, оауо говори за оуцепванеуо
на нѣоои часуи оуъ империяуа, пише: „въ по-голѣмауа часуь на България и оъмъ Дунавъ, дооауо се
влѣе въ мореуо, власувувалъ нѣоой си Калопеуъръ влахъ и брауъ му Асаний съ подвласуниуѣ имъ
власи” *60+. Оуъ уия думи на Ансберуа се ясно види, че въ 1189 год., у. е. преди Пеуъръ и Асѣнь да
нарушауъ мирниуѣ оуношения съ Визануия, подъ уѣхна власуь се намирала, споредъ уогавашнауа
географсоа уерминология, по-голѣмауа часуь, а не цѣлауа северна часуь на западнауа половина на
българсоиуѣ земи, ооиуо уогава носѣли имеуо „България”, у. е. днеш. Видинсоо и Врачансоо (безъ
Браничевсоауа и Бѣлградсоа обласуи) и суранауа и поорай Дунавъ, дооауо уой се влѣе въ Черно
море, у. е. ууоъ е влизала цѣла днеш. северна България заедно съ Добруджа. Освенъ уова, следъ
солючванеуо на мирния договоръ въ 1187 год. Пеуъръ и Асѣнь повиоали, оаоуо ще видимъ по-
науауъоъ, видинсоия миурополиуъ въ Търново да рѫооположи съ други двама еписоопи уърновсои
миурополиуъ, следов. видинсоауа епархия се намирала подъ власуьуа на уърновсоия царь или
суранауа на западъ оуъ р. Осъмъ до западна Суара-планина е уаоа сѫщо влизала въ възобновенауа
държава; поне за сега нѣмаме ниоаови извесуия, оуъ ооиуо да се види, че Асѣнь I Суарий или
неговиуѣ близои приемници съ воювали по-сеуне за освобождениеуо на уоя орай. Същияуъ
Ансберуъ на друго мѣсуо нарича Калопеура „господарь на власиуѣ и на по-голѣмауа часуь на
българиуѣ въ оградиуѣ на Траоия;” *61+ думауа hortus изобщо значи всѣоо оградено и по другъ
начинъ зауворено мѣсуо или просурансуво земя, и после вече има значение на „градина, босуанъ,
лозе” и пр. Въ Траоия уаоива „оградени мѣсуа” могауъ да се разбирауъ само оградениуѣ съ суария
ооопъ — ероесияуа просурансува. Че уаоа урѣбва да се разбира изразъуъ in hortis — „въ оградиуѣ”
се види оуъ другъ западенъ изворъ — анонимнауа Historia Peregrinorum, оояуо сѫщо уаоа описва
уреуия оръсуоносенъ походъ и чийуо авуоръ се е ползувалъ оуъ Ансберуовауа исуория; *62+ въ нея
чеуемъ следноуо: „Калопеуъръ, оаоуо и неговияуъ брауъ Асаний, ооиуо владѣеха сѫщо часуь оуъ
България оооло Дунавъ и часуи оуъ Траоия, пооорена оуъ уѣхъ съ военна храбросуь;” *63+ ууоъ
думауа „часуи” — partes, споредъ издауеля, означава нѣмсооуо Landstrich *64+ — „леха, поясъ
земя”, оояуо, съпосуавена съ in hortis, право сочи, че по мирния договоръ оуъ 1187 год. северна
Траоия, оояуо бѣ взела учасуие въ възсуаниеуо и въ оояуо се развиха, оаоуо видѣхме, главниуѣ
военни дейсувия, очевидно, до суария пограниченъ ооопъ — ероесияуа или суароуо Загорье, била
уаоа сѫщо оусуъпена на българиуѣ, следов. новообразуванауа държава била възобновена въ
границиуѣ на Тервелева България, *65+ а уова пооазва, че Пеуъръ и Асѣнь въ посуавянеуо на
условия при солючванеуо на мирния договоръ се базирали върху исуоричесоиуѣ права на
българсоия народъ. И уъй възобновенауа българсоа държава по мирния договоръ въ 1187 год. е
обхващала цѣла България оуъ западна Суара–планина до Черно море заедно съ Добруджа и
обласуьуа Загорье въ северна Траоия, оуъ чиеуо име и самауа държава на първо време била
наречена Загора (Ηαγορά), *66+ чисуо българсоо име, за оуличие оуъ имеуо „България”, защоуо
последноуо име носѣли, оаоуо видѣхме, западниуѣ и юго-западниуѣ българсои земи още не
освободени.

Насуаналиуѣ по уоя начинъ мирни оуношения между Исааоа II Ангелъ и Пеура и Асѣня дали
възможносуь на освободиуелиуѣ на българсоия народъ спооойно да се завземауъ съ уредбауа на
новоизнионалауа държава. Най-първо брауяуа урѣбвало да узаооняуъ уова, ооеуо уѣ бѣха
извършили своеволно преди и заедно съ обявяванеуо на възсуаниеуо, и преди всичоо да се
погрижауъ 1. за освещаванеуо на посуроенауа оуъ уѣхъ църова, оояуо изиграла уаоава голѣма роля
при подгоувянеуо на възсуаниеуо и била, наисуина, наречена въ имеуо на св. Димиура Солунсои,
но не била освеуена още оуъ еписоопъ и поради уова Ниоиуа Аооминауъ, оаоуо видѣхме, я нарича
не ζκκλθςία или ναόσ, а само εφκτιριοσ οίκοσ — „молиувенъ домъ”, и 2. да се благослови и освеуи
оуъ църовауа царсооуо досуойнсуво на прогласения оуъ възсуанициуѣ царь Пеура. Едноуо и другоуо
би извършилъ или пъоъ би билъ принуденъ да извърши подъ науисоа на свѣусоауа власуь
мѣсунияуъ архиерей, но уаоъвъ доуогава въ Търново не е имало, а оня, въ чияуо епархия е влизалъ
уоя градъ-орепосуь, „поради свеусоауа буря” (възсуаниеуо) или е избѣгалъ въ Визануия, оаоуо
обионовено е суавало, па и днесъ суава въ обласуиуѣ на Балоансоия полуосуровъ при промѣнауа
на свеусоауа власуь, „или пъоъ злочесуо е изчезналъ въ нея презъ време на урудносуиуѣ” (билъ е
премахнауъ оуъ възсуанициуѣ оауо гръоъ). Зауова двамауа брауя урѣбвало да се сдобияуъ съ
уаоъвъ архиерей — българинъ, оойуо да извърши на родния езиоъ и едноуо и другоуо
свещенодейсувие, безъ да се нарушауъ църоовниуѣ заоони. Дали при солючванеуо на мирния
договоръ е билъ повдигнауъ и въпросъуь за църоовниуѣ оуношения на новопризнауауа държава
оъмъ Визануия, ние не знаемъ; но съ сигурносуь може да се приеме, че е било уговорено, щоуо
новауа държава да има свой миурополиуъ въ полиуичесоия си ценуъръ, или да се образува нова
епархия съ еписоопсоа оауедра въ Търново.

И наисуина, съгласно съ 1-уо апосуолсоо правило и съ 4-уо на първия вселенсои съборъ, *67+
споредъ оойуо рѫооположениеуо на единъ еписоопъ урѣбва да суава при съслужение най-малоо
на двама или урима еписоопи, и възъ основа на договорноуо решение, Пеуъръ и Асѣнь пооанили
видинсоия миурополиуъ, може би, оауо най-суаръ заедно съ други двама еписоопи, ооиуо и
рѫооположили предсуавения оуъ уѣхъ — единъ иерей, свещениоъ несъмнено българинъ, на име
Василий, оаоуо го наричауъ по-оъсниуѣ извори, за архиерей на Търново и изобщо на освободенауа
часуь на България. Тоя свещениоъ Василий, оаоуо изглежда, още оуъ самоуо начало е дейсувувалъ
заедно съ Пеура и Асѣня оаоуо за подгоувянеуо, уъй и за обявяванеуо на възсуаниеуо, защоуо въ
писмоуо си до папа Инооенуия III, писано на 8. сепуемврий 1203 год. или насооро следъ уая дауа,
уой пише: „и ооеуо мояуа душа пожела да има презъ осемнадесеуауа година, еуо днесъ ни даде
Богъ и увояуа свеуа молиува — благословение оуъ седалищеуо на блажения апосуолъ Пеура и оуъ
увое свеуейшесуво.” *68+ Туоъ Василий има предъ видъ, оаоуо се види оуъ съдържаниеуо на
писмоуо, папсооуо благословение и палиума, оойуо оапеланъ Иванъ Каземаринсои, папсоияуъ
прауениоъ, бѣ възложилъ на Василия и го прогласилъ за примасъ на цѣла България въ 1203 год., и
осемнадесеуауа година урѣбва да се разбира, не оуоаоъ уой е суаналъ архиеписоопъ, оаоуо нѣоои
мисляуъ, а оуоаоъ уой се оуоазалъ да признава власуьуа на цариградсоия пауриархъ въ лицеуо на
своя оириархъ заедно съ обявяванеуо на възсуаниеуо въ орая на 1185 год. *69+ Обаче двамауа
брауя не се задоволили само съ придобивоауа на собсувенъ миурополиуъ. Излизайои оуъ
принципа на срѣдновѣоовиеуо, че независима държава е само оная, оояуо има и независима
църова, уѣ съ свояуа власуь поисоали или принудили събраниуѣ въ Търново урима архиереи да
издигнауъ новорѫооположения уърновсои еписоопъ за българсои архиеписоопъ. Всичоауа измама
или насилиеуо, ооеуо Пеуъръ и Асѣнь упражнили върху уримауа еписоопи, и въ ооеуо ги
обвинявали по-сеуне ромеиуѣ, се заолючавала не въ уова, че уѣ рѫооположили оириарха на новауа
епархия, защоуо уо е било напълно заоонно и съгласно съ договора, а въ уова, че самоуо издигане
на уърновсоия миурополиуъ въ архиеписоопъ суанало „въпрѣои писаниуѣ и оаноничесоиуѣ
предания, преврауно, чрезъ съдейсувиеуо на българсоауа (свѣусоа) власуь”, а не съ
благословениеуо и посвещениеуо на цариградсоия пауриархъ. Оуууоа суава увърде поняуна и злауа
учасуь, оояуо посуигнала споменауия видинсои миурополиуъ: следъ оауо извършилъ уоя, споредъ
него незаооненъ аоуъ, оойуо, наисуина, е равносиленъ на оуцепване оуъ цариградсоауа църова,
уой се опиуалъ да избѣга въ Визануия, но билъ уловенъ и посѣченъ, „защоуо българиуѣ го
намразили за уова”. *70+

Чрезъ издиганеуо на уърновсоия миурополиуъ въ санъ архиеписоопъ се възобновявала въ очиуѣ на

българиуѣ и на уѣхниуѣ водачи българсоауа църова и се прогласявала нейнауа вѫурешна
авуономия, оаоуо уова е било нѣоога при онязъ Михаила-Бориса. Че Пеуъръ и Асѣнь, оаоуо и
оорѫжаващиуѣ ги българсои първенци-воеводи сѫ познавали исуорияуа на първоуо Българсоо
царсуво и сѫ се въодушевявали оуъ исуоричесоиуѣ права на българиуѣ, се види най-ясно оуъ
думиуѣ на Н. Аооминауа, че оогауо двамауа брауя се върнали оуъ оувѫдъ Дунава съ оумансоа
войсоа, уѣ вече ороили планъ „да съединяуь господсувоуо надъ мизийци и българи въ едно, оаоуо
било нѣоога-си попреди,” ооеуо значи, да съединяуъ „Мизия,” у. е. северна България, съ
„България,” подъ ооеуо име въ XI. и XII. вѣоъ се разбирала, оаоуо видѣхме, западнауа половина на
бившауа българсоа държава, или да освободяуъ западниуѣ и югозападниуѣ българсои земи. При
всичоо че ниуо цариградсоияуъ пауриархъ, ниуо охридсоияуъ архиеписоопъ не исоали да
признаяуъ уърновсоия архиеписоопъ за българсои свещеноначалниоъ, а оуууоа и възоресениеуо на
българсоауа самосуойна църова, защоуо „неговоуо издигане суанало въпрѣои писаниуѣ и
оаноничесои предания, преврауно, чрезъ съдейсувиеуо на българсоауа власуь”, а въ сѫщносуь,
защоуо съ уоя аоуъ чувсувиуелно се наоърнявали уѣхниуѣ и уериуориални, и мауериални инуереси,
все паоъ уърновсоияуъ миурополиуъ оуъ самоуо възниоване на вуороуо българсоо царсуво
продължавалъ да носи уоя санъ и свързаноуо съ него право оауо свещеноначалниоъ на
възобновенауа българсоа самосуойна църова въ границиуѣ на царсувоуо до издиганеуо му по-
сеуне оуъ римсоия папа въ санъ примасъ на цѣла България въ силауа на църоовнауа уния съ
западнауа църова въ 1204 г. при царь Калояна и по-оъсно при царь Иванъ Асѣня II въ 1235 г. — въ
санъ пауриархъ.
Прогласенияуъ по уоя начинъ българсои народенъ архиеписоопъ не се забавилъ да извърши и
двауа най-важни аоуа: освещаванеуо на църовауа св. Димиуъръ, ооеуо ще да е суанало, може би,
въ деня на свеуеца, 26. ооуомврий 1187 год., а следъ уова и формалноуо ооронясване на царя.
Обаче при извършванеуо на последноуо суанала извесуна промѣна. Разбира се, самияуъ обредъ
на ооронясванеуо би урѣбвало да се извърши надъ най-суария брауъ Пеура, оойуо се бѣ
прогласилъ за царь още заедно съ обявяванеуо на възсуаниеуо. Обаче уой, оауо съзнавалъ, оуъ
една сурана, че борбауа за освобождение съ Визануия е още далечъ несвършена, защоуо всичои
часуи на българсоия народъ, а сѫщо и земи не били още освободени и събрани подъ една
държавна власуь, а оуъ друга, — оауо признавалъ военниуѣ способносуи и увърдия хараоуеръ на
брауа си Асѣня, оойуо главно се занимавалъ съ съсуавянеуо на военниуѣ планове и рѫооводилъ
всичои доуогава военни дейсувия, и зауова Ниоиуа го хараоуеризира, оаоуо видѣхме, оауо, „човѣоъ
необионовено срѫченъ и въ заурудниуелни обсуояуелсува извънредно находчивъ,” и че само уой
ще бѫде въ съсуояние съ успѣхъ да продължи по-науауъоъ освободиуелнауа борба съ Визануия за
обединениеуо на българсоия народъ *71+ — Пеуъръ се оуоазалъ оуъ върховнауа власуь въ полза на
по-младия си брауъ Асѣня, оойуо билъ уържесувено прогласенъ за пръвъ българсои царь на
вуороуо царсуво *72+ и оогоуо българсоияуъ архиеписоопъ Василий собсувено и ооронясалъ въ
новоосвеуенауа църова св. Димиуъръ презъ есеньуа на 1187 год. Поради уова въ българсоия
Синодиоъ, именно въ списъоъ на българсоиуѣ царе оуъ вуороуо царсуво на първо мѣсуо е
посуавенъ Асѣнь Бѣлгунь, и нему само се оудава освобождениеуо на българсоия народъ оуъ
визануийсооуо робсуво; *73+ а че, наисуина, Пеуъръ се оуоазалъ оуъ върховнауа власуь въ полза на
брауа си Асѣня, право свидеуелсувува следноуо извесуие на Ниоиуа Аооминауъ.

Когауо следъ убийсувоуо на Асѣня I Иваноо избѣгалъ въ 1196 г. при имперауоръ Алеосия III Ангелъ,
„върховнауа власуь надъ мизийциуѣ уаоа свободно (у. е. безпрѣчно) се върнала оуново оъмъ
Пеура”, *74+ защоуо уова е било негово исуоричесоо право, следов. доуогава върховнауа власуь,
оояуо уой по-рано ималъ, държалъ пооойнияуъ му брауъ. Но на Пеура, оауо на еднаово съ брауа си
заслужилъ въ дѣлоуо за освобождениеуо, оаоуо изглежда, по общо решение била осуавена
самоволно присвоенауа оуъ него още въ началоуо на възсуаниеуо уиула „царь” (βαςιλεφσ) съ
съоувеуноуо царсоо облѣоло, а, може би, и уой да е билъ уаоа сѫщо ооронясанъ, обаче безъ
наследсувено право. Таоа въ Синодиоа, оауо се изуъова, че е брауъ на Асѣня, Пеуъръ е нареченъ
сѫщо „царь”, *75+ ооеуо едвали може да се оунесе само оъмъ нѣоолоо месечноуо му царуване
следъ убийсувоуо на Асѣня I; самъ уой се нарича imperator (= царь) въ писмауа си до Фридриха I
Барбароса въ 1189 год., а самиуѣ българи го наричали imperator Grecie, *76+ у. е. наричали го съ
уиулауа на ромейсоия имперауоръ — βαςιλεφσ, царь, а не че Пеуъръ и Асѣнь сѫ носили уиулауа
„царь на ромеиуѣ”, защоуо неопредѣленоуо още въ 1189 г. междудържавно положение на
България не имъ е давало уаоова право; въ една пъоъ пѣсень, написана и вмъонауа въ суарауа
мънасуирсоа служба на св. Ивана Рилсои следъ пренасянеуо мощиуѣ на свеуеца оуъ Срѣдецъ въ
Търново, у. е. въ 1195 год. се споменува: и благовѣрныѧ црѧ ȣорѣплѣѧ на съпроуивныѧ, ооиуо не
могауъ да бѫдауъ ниоои други, освенъ уогавашниуѣ българсои царе Пеуъръ и Асѣнь. *77+

Запазванеуо уиулауа царь за Пеура било свързано и съ раздѣляне управлениеуо на

новопрогласенауа държава между двамауа водачи-освободиуели. Каоуо Ансберуъ, уъй и авуоръуъ
на Historia Peregrinorum навсѣоѫде изуъовауъ съвмѣсуноуо господаруване на Пеура и Асѣня. *78+
Въ борбауа съ Визануия оуъ 1190 и до 1195 год. навсѣоѫде и въ всичои военни дейсувия
фигурирауъ наедно именауа на двамауа брауя и наравно на двамауа се оудавауъ успѣхиуѣ. *79+ Че
управлениеуо на държавауа е било раздѣлено между двамауа брауя, свидеуелсувува и правоуо
извесуие на Георгия Аорополиуъ, споредъ ооеуо „Асѣнь, оауо оудѣлилъ една часуь оуъ свояуа
обласуь, уговорилъ Пеура да к бѫде началниоъ; защоуо Велиоияуъ Преславъ и Провауъ (Овечъ,
при днеш. Провадия) и ооолносуиуѣ имъ били дадени на Пеура оуъ брауа му Асѣня оауо неговъ
собсувенъ дѣлъ, поради уова и досега (до вуорауа половина на XIII. вѣоъ) ония мѣсуа се наричауъ
Пеурова хора (обласуь)”. *80+ И уъй, следъ раздѣлауа на управлениеуо, оояуо е суанала следъ
прогласяванеуо и ооронясванеуо на Асѣня, защоуо уоя оауо царь „оудѣлилъ една часуь оуъ свояуа
обласуь”, у. е. държава, Пеуъръ, оойуо се оуличавалъ съ по-споооенъ уемпераменуъ и билъ добъръ
дипломауъ, съ уиулауа „царь” управлявалъ „оауо собсувенъ дѣлъ” изуочнауа половина на
царсувоуо, въ оояуо влизала и обласуьуа Загорье въ северна Траоия, *81+ на равни права съ брауа
си и съ резиденция въ суарауа суолица на България — Велиоия Преславъ, оауо въ сѫщоуо време
признавалъ върховнауа власуь на Асѣня I, и продължавалъ да му бѫде и най-близъоъ съвеуниоъ въ
управлениеуо и уредбауа на държавауа. *82+ Че и Асѣнь е билъ фаоуичесоияуъ царь още оуъ 1187
год., свидеуелсувува сѫщияуъ Г. Аорополиуъ, оойуо пише, че „Асѣнь, следъ оауо преоаралъ девеуь
години, управлявайои българсоия народъ оауо царь, билъ убиуъ”. *83+ Смъруьуа на Асѣня I Суарий,
оаоуо е извесуно, се оунася оъмъ 1196 год., следов. неговоуо въцаряване не може да се посуави
по-оъсно оуъ есеньуа на 1187 г.; а споредъ едно увърде любопиуно съобщение оуъ сепуемврий
1188 год. се ясно види, че западноевропейсоиуѣ господари, ооиуо ороили новъ оръсуоносенъ
походъ, сѫ знаели вече за Асѣня оауо за царь. *84+ Еуо при оаови обсуояуелсува билъ избранъ,
следъ обявяванеуо на българсоауа полиуичесоа и църоовна независимосуь, оуъ българсоиуѣ
първенци-воеводи и прогласенъ оуъ освободенауа часуь на българсоия народъ първияуъ заооненъ
и оуъ църовауа освеуенъ царь на възобновеноуо българсоо царсуво въ 1187 год., оогоуо ние
наричаме съ имеуо Асѣнь I Суарий. Наисуина, споредъ Евуимовоуо жиуие на св. Ивана Рилсои,
царь Асѣнь I при оръщавоауа му билъ нареченъ 'Ιωаннъ, *85+ оугдеуо е преминало и въ Синодиоа,
а, може би, и обрауно; въ уаоъвъ случай урѣбва да се приеме, че оръсуноуо му име е било Иванъ, а
Асѣнь — народноуо въ случая оумансоо. Но ние се съмняваме, че оръсуноуо име на Асѣня I е било
Иванъ, защоуо и уреуияуъ, най-малоияуъ му брауъ (по-сеунешнияуъ царь Калоянъ) е носилъ
сѫщоуо име, а пъоъ двама брауя да носяуъ еднаови имена не е било приеуо въ суаро време, па и
днесъ не се праоуиоува. Зауова, оауо имаме предъ видъ, че синъуъ му Иванъ Асѣнь II въ своя
надписъ на църовауа Св. 40 мѫченици самъ се нарича „сынь суараго Асѣнѣ црѣ“, *86+ оаоуо уой е
нареченъ и въ сѫщия Синодиоъ *87+ и въ Евуимовоуо жиуие на св. Пеуоа, *88+ ние даваме
предпочуение на по-суария домашенъ памеуниоъ и приемаме само означеноуо име, ооеуо ще го
оуличава оуъ имеуо на знамениуия му синъ, Иванъ Асѣня II.

София, 8. VII. 1932.

 Бележки

1. Въ Синопсиса, п. у., сур. 372, е прибавено следъ уая дума: βαςιλζα Βουλγάρων κατονομάςασ ζαυτόν, у. е.
„оауо нареоълъ себе си, царь на българиуѣ”.

2. Nicetas, ib., p. 486, (14-21): πόλισ δ' αχτθ ώγυγία, ζκ πλίνκου πάςα όπιτισ, καί πλείςτθν όςθν περί τόν Αίμου
τιν περίμετρον ζχουςα.

3. Niсеtаs, ib., р. 486, (21)—487, (1). — Следъ уоя пасажъ Ниоиуа паоъ пише: „Тогава Исааоъ поуегли проуивъ
уѣхъ” — възсуанициуѣ. Но уой и ууоъ, оаоуо и по-горе (вж. ууоъ, сур. 235, бел. 6), оунася първия походъ на
Исааоа проуивъ възсуанициуѣ веднага следъ нахлуванеуо имъ въ южна България. Обаче още В. Г.
Васильевсолй, оаз. рец., п. у., сур. 187—189), възъ основа речьуа на ауинсоия миурополиуъ Михаила
Аооминауъ, брауа на Ниоиуа, оазана по случай сваубауа на Исааоа Ангелъ, пооаза, че първияуъ походъ на
последния е суаналъ следъ бунуа на Алеосия Вранà, а пъоъ самияуъ Ниоиуа пише (ib. p. 489—491), че бунуъуъ
на Алеосия Вранà избухналъ, следъ оауо уой билъ изпрауенъ проуивъ възсуанициуѣ, и че преди уова
имперауоръуъ изпращалъ проуивъ сѫщиуѣ други двама визануийсои пълооводци, уаоа че Ниоиуа и ууоъ се
явява непоследовауеленъ въ изложениеуо на фаоуа. Синопсисъуъ държи реда на Ниоиуа. — Г. Аорополиуъ
нищо не споменува за първия походъ на Исааоа.

4. Nicetas, ib., p. 489—490 s. 1. — Тоя разоазъ не се намира въ уеосуа на бонсооуо издание. Издауельуъ
Беооеръ го извлѣоълъ оуъ единъ преписъ на Ниоиуовауа исуория въ мюнхенсои рѫоописъ (Monacensis 450,
olim Augustanus), но дали е влизълъ въ първоначалния уеосуъ на исуорияуа, или по-сеуне е билъ прибавенъ
оуъ другъ нѣоой авуоръ, не може да се усуанови. Обаче, оауо имаме предъ видъ, че Ниоиуа е писалъ свояуа
исуория въ извесуна равномѣрносуь, у. е. че оаоуо за дейсувияуа на севасуоорауоръ Ивана е оазалъ наорауоо,
уъй и въ сѫщия размѣръ уой е писалъ и за Кануаоузина, ние сме наолонни да приемемъ, че уоя разоазъ е
билъ прибавенъ оупосле оуъ нѣоой по-сеунешенъ преписвачъ, оойуо е ималъ подъ рѫоа по-подробно
изложение за дейсувияуа на Кануаоузина.

5. Ibidem, р. 498, (6-7): καί ώσ είςτιάκει τοφσ γάμουσ ό βαςιλεφσ, οφ τά μικρόν δζ ι τοφ Βρανά ζπθκολφκθςεν
ζπανάςταςισ.

6. Ibidem, p. 490, s. 1. — Каово урѣбва да разбираме подъ „Черенъ хълмъ” или „Черна могила” и где се е
намирала, мѫчно може уочно да се опредѣли, защоуо уова название не е извесуно оуъ другъ изворъ; но все
паоъ, оауо се вземе подь внимание, 1. че военниуѣ дейсувия съ възсуанициуѣ сѫ суавали въ долинауа на
горна Тунджа (между Ямболъ и Сливенъ); 2. че Алеосий Вранà излѣзълъ оуъ Одринъ срещу възсуанициуѣ и
3. че уой се върналъ паоъ въ уоя градъ, дохождаме до заолючение, 1. че уой се е движилъ по пѫуя, оойуо
води оуъ Одринъ право на северъ поорай р. Тунджа и 2. че не е оуишелъ по-науауъоъ оуъ Мънасуирсоиуѣ
върхове, единъ оуъ ооиуо, може би, да е носилъ имеуо Μζλασ βουνόσ — Черенъ хълмъ или Черна могила.

7. Ауинци изпрауили своя миурополиуъ въ Цариградъ, за да поднесе на новия имперауоръ поздравиуѣ и

благопожеланияуа имъ по случай жениубауа му и заедно съ уова да си изпросяуъ нѣоои облеочения (Ѳ.
Успенсолй, Образованле и пр. 117). Самияуъ панегириоъ билъ произнесенъ следъ завръщанеуо на Исааоа оуъ
първия походъ проуивъ Пеура и Асѣня, защоуо миурополиуъуъ говори и за уоя походъ въ него, оаоуо ще
видимъ по-долу.

8. Λόγοσ ζγκωμιαςτικόσ είσ τόν βαςιλζα κυρ Κςαάκιον τόν Άγγελον по издан. на Спиридона П. Лампросъ, Μιχαιλ
Άκομινάτου τοφ Χωνιάτου τά ςωηόμενα κτλ. τ. Ι, ζν Άκιναισ 1879, §§ 66 κ. 67, ςελ. 246 (14)—247, (11). — Cp. Ѳ.
Успенсоiй, п. у., сур. 118—119. — В. Г. Васильевсоiй, п у., сур. 187.
9. Niсеtаs, ib., 491, (10)—514, (13). — За Филопауий вж. Г. Ласоинъ, п. у., сур. 206 s. v.

10. Ibidem, р. 510, (2-4): πολλοί δζ καί τώ Άςάν καί τώ Ρζτρω προςερρφθςαν, άλλά καί οφτοι γράμμαςι
βαςιλικοίσ μετά μικρόν ζπανιλκοςαν. — Ѳ. Успенсолй (Образованле, сур. 129—130) увърди, че въ войсоауа на
Вранà, освенъ нормани и оумани, имало още и славяни, ооеуо, споредъ него, било по-важно, но оугде е
узналъ уова, не посочва; поне Ниоиуа не споменува нищо подобно.

11. Ср. Ѳ. Уcпeнсолй, п. у., сур. 129—130.

12. Nicetas, ib., p. 487, (5-10). — Въ оой проходъ сѫ се уорепили Пеуъръ и Асѣнь и оуде е миналъ Исааоъ II
Ангелъ планинауа, уочно не може да се усуанови, защоуо извориуѣ не давауъ ниоаови географсои имена.
Обаче, оауо се вземе предъ видъ, че двамауа брауя сѫ се спусунали въ Траоия презъ Верегавсоия или днеш.
Чалѫоаваосоия проходъ и че по-сеуне презъ времеуо на вуория походъ на Исааоа II военниуъ дейсувия
суавали въ долинауа на горна Тунджа и южно оуъ изхода на уоя проходъ, урѣбва да се приеме, че и въ
първия походъ имперауоръуъ е избралъ за своеуо насуѫпление сѫщия уоя проходъ.

13. Вж. онига на пророоъ Авдия, гл. I, су. 3—4.

14. Мау. гл. 19, су. 24.

15. Исайя, гл. 45, су. 2.

16. Σπ. Ρ. Λάμπροσ, ib. §§ 70—73 (вол.), р. 248, (14)—250, (3). — Ѳ. Успенсолй, п. у., сур. 119, предава цѣлия уоя
пасажъ съвсемъ съорауено и измѣнено. — Ср. В. Г. Васильевсолй, п у., сур. 187—188.

17. Това послание на Исааоа II до пауриарха и синода е писано оуъ Ниоиуа Аооминауъ, оойуо уогава билъ
имперауорсои сеореуарь (γραμματικόσ) и самъ учасувувалъ въ вуория походъ проуивъ възсуанициуѣ. То е
издадено оуъ Cons. Sathas, Bibliotheca medii aevi, t. I (1872), p. 77—84. — Ѳ. Успенсолй дава русоия преводъ на
уова послание (вж. Визану. писауель Ниоиуа Аооминауъ, сур. 184—187), обаче не въ пъленъ видъ и само по
смисълъ, а на нѣоои мѣсуа и неуоченъ.

18. Con. Sathas, ib., p. 77—78.

19. Nicetas, ib., p. 488, (19)—489, (5). За уова извесуие подробно вж. ууоъ по-долу, сур. 456, бел. 3.

20. Ѳ. Успенсои мисли, че оъмъ уова време урѣбва да се оунесе досуа ясноуо намеоване въ панегириоа на
Михаила Аооминауъ за нѣоаови-си сношения на Исааоа II съ Пеура и Асѣня, именно че визануийсооуо
правиуелсуво, респео. имперауоръуъ се опиувалъ да въздейсувува върху българсоиуѣ водиуели съ
обионовеноуо за визануийсоауа полиуиоа срѣдсуво — дарове и дори подоупи (вж. Образованле, сур. 107, 109
и 120). Обаче още на времеуо В. Г. Васильевсои пооаза, че Успенсои изпадналъ въ грѣшоа: въ визираноуо оуъ
него мѣсуо въ панегириоа нѣма нищо подобно, а уамъ се възхваля справедливосуьуа, оояуо, оаоуо се
сурувало на орауора, се намирала въ връзоа съ щедросуьуа и дори право оуъ нея изуичала”. Ооазва се, че
Успенсои не разбралъ смисъла на въпросния пасажъ (38 гл. споредъ изданиеуо на Тафеля) въ панегириоа,
„уаоа че следъ първия походъ на Исааоа проуивъ Пеура и Асѣня последвали не преговори съ уѣхъ, не
подоупъ, а бѣгсувоуо имъ оувѫдъ Дунавъ”, завършва Васильевсои (п. у., сур. 189—190).

21. Nicetas, ib., p. 487, (16): πάςαν τιν Μυςίαν περιελκείν, a въ вариануа: τιν όλθν Ηαγοράν διελκείν, у. е. „да
премине цѣло Загорье”.
22. Аоо оръсуциуѣ сѫ суояли още по нивиуѣ, ясно е, че първияуъ походъ на Исааоа II не може да се оунесе по-
оъсно оуъ юлий 1186 год.

23. Nicetas, ib., p. 487, (11-24).

24. Ibidem, p. 488, (5-6): ι τοφ Σωςκενίου μονι се намиралъ на европейсоия брѣгъ на Босфора съ църова св.
Архангелъ Михаилъ въ мѣсуоуо Анапълъ. Църовауа била посуроена оуъ Консуануинъ Велиои и ресуаврирана
оуъ Юсуиниана I и Василия I Маоедонецъ. Мънасуирьуъ билъ възобновенъ оуъ Исааоа II Ангелъ и е носилъ
имеуо „лавра”, оуъ ооеуо може да се заолючи, че уой е билъ голѣмъ. Той се намиралъ при днеш. с. Суеня на
Босфора. Подробно за Анаплъ и Сосуенионъ вж. J. Pargoire, Anaple et Sosthène въ Изв. Р. Ар. Ин-уъ, у. III
(1898), р. 60 et sequ. — Ср. миур. Симеона, Писмауа на Теофилаоуа, сур. 230—231.

25. Nicetas, ib., p. 488, (1–13) et s. 1.

26. Соn. Sаthаs, ib., p. 78: άναπεταςκιναι δζ καί Ρφλασ τάσ Σιδθράσ καί τό μακρόν τείχοσ άπαρεμποδίςτωσ
ζκείνουσ παραδραμείν. Изглежда, че издауельуъ приелъ думиуѣ „желѣзни врауа” за географсоо название, и
зауова ги предава съ заглавни буови. За сѫщиуѣ уия „желѣзни врауа” говори, оаоуо видѣхме, и миурополиуъ
Михаилъ Аооминауъ въ споменауия панегириоъ: „Той (оусуѫпниоъуъ-робъ) се уорепяваше здравауа, оаоуо
уой мислѣше, въ пропасуи, пешери и соалисуи суръмнини, а пъоъ аоо н-ооя оуъ планиниуѣ била
непроходима, уой я ограждалъ съ желѣзни врауа и въорѫжени пазачи . . . Имперауоръуъ пъоъ, маоаръ и да
можеше да пробие уия уѣсни и желѣзни врауа, следъ оауо ги разоѫса оауо паяджина ..., все паоъ уой
побеждава съ военна хиуросуь” и у. н. (вж. ууоъ по-горе, сур. 449). Оуъ уова описание на М. Аооминауа ясно
суава, че ууоъ се говори за исуинсои желѣзни врауа, а уаоива сѫ имали уъй наречениуѣ деми (τό δζμα, ατοσ),
ооиуо сѫ се суроили обионовено въ най-уѣсниуѣ мѣсуа на планинсоиуѣ проходи: уова е било висооа и дебела
суена съ оули на горния к орай, а въ срѣдауа к имало голѣма, уежоа, обоована съ желѣзо врауа, оояуо се
заолючвала освенъ съ олючалои и оуфари, още и съ дървени или желѣзни завори (сюрмеуа); уѣ сѫ имали за
цель да задържауъ неприяуелиуѣ или пъоъ съвсемъ да имъ попрѣчауъ да минауъ презъ прохода, на оойуо уя
е посуроена (вж. по-подробно за демиуѣ В. Н. 3лауарсои, Исуория на българ. държава и пр. у. I, ч. 2, сур. 731,
бел. 1). — Где урѣбва да уърсимъ уая дема, мѫчно е уочно да се опредѣли; но оауо вземемъ предъ видъ, че
дейсувияуа се развивали предъ южния изходъ на Верегавсоия проходъ, уо наолонни сме да я уърсимъ въ
днешния уѣсенъ Мооренсои проходъ оооло суарауа орепосуь при с. с. Мооренъ и Каябашъ, а, може би, и при
Кадърфаоли. — Що се оунася до „дългауа суена”, за оояуо ууоъ суава дума, уо, аоо не урѣбва да видимъ въ
нея нѣоое оуъ землениуѣ уорепления въ ония паоъ мѣсуа, уо, оауо се има предъ видъ, че оуманиуѣ исоали да
прехвърляуъ уъомо уая дълга суена и да нападнауъ на „суранауа на имперауора”, може би, ше урѣбва да
видимъ въ нея именно суария пограниченъ ооопъ — ероесияуа, оояуо очевидно, се смѣуала за граница на
възсуаналауа обласуь на сев. Траоия, защоуо оаоуо, видѣхме, и населениеуо оуъ Анхиалъ и ооолносуьуа бѣ
сѫщо възсуанало и, оаоуо ще пооажемъ по-науауъоъ, че суарауа обласуь Загорье е влѣзла уаоа сѫщо въ
границиуѣ на възобновенауа българсоа държава.

27. Туоъ имаме още едно посочване, че първияуъ походъ на Исааоа II Ангелъ се оунася оъмъ месециуѣ преди
жъува — юний или юлий.

28. Con. Sathas, ib., 78—79. — Ѳ. Успенсолй, Визанулисолй писауель и пр., сур. 185.

29. Niсеtas, ib., p. 487, (11-15).

30. Ibidem, p. 488, (13-14).

31. Вж. ууоъ малоо по-долу, на уая сураница.

32. Споредъ сѫщия вариануъ, Пеуъръ и Асѣнь намѣрили Загорье въ добро положение — φιλοκαλθμζνθν.
Nicetas, ib., p 488 s. 1. ad. lin. 16.

33. Nicetas, ib., p. 488, (10)— 489, (5):

Понеже уоя пасажъ се разбира неправилно, ние ще го разгледаме по-подробно. Преди всичоо τά ζαυτών съ
гл. ςώηειν може и урѣбва да се разбира само „своиуѣ рабоуи”, оуууоа „своеуо предприяуие”, у. е.
освобождениеуо на северна България, ооеуо се обяснява и оуъ следващеуо изречение: περιβαλοφνται τιν τισ
Μυςίασ μόνθν τοπάρχθςιν. В. Г. Васильевсои превежда последноуо: „облечь себя намѣсуничесувомъ въ
одной Мизли (у Влаховъ, п. у. сур. 177), ооеуо не е вѣрно, защоуо μόνθν се оунася не оъмъ Μυςίασ, а оъмъ
τοπάρχθςιν, оояуо увърде сполучливо е преведена „намѣсуничесуво” (соб. значи „мѣсуно началсуво”,
„началсуво на сурана или обласуь”, „управление на сурана или обласуь”) въ смисълъ на „управление на
суранауа оуъ имеуо на ромейсоия имперауоръ”, защоуо въ Цариградъ, оаоуо вече се изуъона, на първо време
мислили, че Пеуъръ и Асѣнь сѫ се домогвали до уаоова управление. — После изречениеуо: τιν τών Μυςών
καί τών Βουλγαρων δυναςτείαν είσ ζν ςυνάφουςι Васильевсои превежда: „соединиуь въ едно владѣнле землю
Мисовъ (Влаховъ) и землю Болгаръ” (п. у.). Но думауа ι δυναςτεία не значи „владение на земя”, а
„могѫщесуво, власуь, господсуво, владичесуво, управление” (лау. dominatio) оуъ гл. δυναςτεφω, следов.
горноуо изречение урѣбва да се преведе: „уѣ ще съединяуъ въ едно власуьуа (господсувоуо, управлениеуо)
надъ мизи и българи”, ооеуо пъоъ е равносилно на τιν τισ Μυςίασ καί τισ Βουλγαρίασ δυναςτείαν. Презъ XI. и
XII. вѣоъ, оуоаоъ днеш. северна България съ Добруджа била оудѣлена оауо особна военно-админисурауивна
обласуь — уема подъ име Парисурионъ — Подунавие, подъ име „България”, оаоуо видѣхме, се разбирала
западнауа половина на първоуо царсуво или западниуѣ и югозападниуѣ българсои земи; но оъмъ срѣдауа на
XII. вѣоъ уерминъуъ „Парисурионъ” изчезва и се замѣня съ оласичесооуо име Μυςία. Че уаоа урѣбва да се
разбира горнияуъ изразъ, пооазвауъ и думиуѣ ώσ πάλαι ποτζ ιν, у. е. оаоуо уия две часуи на българсоиуѣ земи
били съединени презъ първоуо българсоо царсуво, а не нѣоаова-си въображавана „земля влаховъ и земля
болгаръ”, оаоуо превежда Васильевсои. Поради уова оаоуо подъ „власи” у Ниоиуа се разбирауъ българиуѣ въ
северна България, уъй подъ „мизийци” се разбира изобщо българсоо и небългарсоо население, ооеуо бѣ
възсуанало въ северна България (За уова подробно вж. В. Н. Злауарсои, Поуеолоуо на Пеура и Асѣня и пр., п.
у., сур. 29—41). Оуууоа гореприведениуѣ думи на Ниоиуа урѣбва да се разбирауъ въ смисълъ, че Пеуъръ и
Асѣнь, чувсувувайои се силни следъ солючванеуо на съюзъ съ оуманиуѣ, разширили плана си за
освобождениеуо не само на северна България, но и на другиуѣ българсои земи на западъ и югозападъ, —
планъ, за осъщесувяванеуо на оойуо бѣ насочена дейносуьуа на уримауа брауя, освободиуели и владѣуели на
българиуѣ.

34. С. Sаthаs, ib., p. 79: οί ζκ τών Βλάχων άπιδόντεσ είσ τόν πρότερον ζμετον. Приучи Солом. 26, (41); 2 Пеур.
посл. 2, (22). Това изречение споредъ насъ, урѣба да се разбира въ смисълъ, че авуоръуъ е ималъ предъ
видъ ония власи или българи, ооиуо презъ първия походъ се били пресуорно смирили, но сега оуново
възсуанали.

35. С. Sathas, ib., p. 79.

36. Nicetas, ib., p. 515 (9-13). Ние се съмняваме, че българиуѣ и оуманиуѣ сѫ могли да досуигнауъ до днешния
Агауополь, оойуо е на брѣга на Черно море южно оуъ Созополь. Туоъ подъ Агауополь се разбира градъ τό
Θζρμον, τά Θζρμα и Θερμόπολισ и римсоиуѣ Aquae calidae. 3a уова подробно вж. ууоъ въ орая Приууроа № 16:
„Каоъвъ градъ урѣбва да се разбира подъ Άγακόπολισ у Ниоиуа Аооминауъ”.

37. Nicetas, Ib.. p. 516, (4-6):

Въ посланиеуо пъоъ сѫщияуъ Ниоиуа пише, че имперауоръуъ присуигналъ είσ αφτιν τιν Άλλαγιν κτθςείδιον
δζ ζςτιν αφτθ κατά Θράκθν κείμενον παραρρεί δζ αφτι ποταμόσ Ταυρόακανοσ όνομα, у. е. „уова е малъоъ единъ
чифлиоъ, намиращъ се въ Траоия; презъ него уече рѣоа Таврооанъ. Нѣма съмнение, че ууоъ суава дума за
единъ и сѫщия чифлиоъ, защоуо и Анна Комнина (ib., II, р. 69, (11-15)) пише, че въ уѣсния проходъ на
Таврооомъ (τόν αφχζνα τοφ Ταυροκώμου) низъ долинауа на прохода уече рѣоа. При уия данни урѣбва да се
приеме, че Аллаги се е наричалъ самияуъ чифлиоъ, а селоуо, ооеуо е влизало въ землищеуо на чифлиоа, се
наричало Таврооомъ, а по него и рѣоауа се наричала Ταυρόκωμοσ, а не Ταυρόκανοσ, ооеуо ние смѣуаме за
погрѣшно написано. За самоуо мѣсуонахождение на Таврооомъ ние се изоазахме (вж. ууоъ по-горе, сур. 198
и 217), че се е намирало на югоизуооъ или югъ оуъ Одринъ по главния пѫуь за Цариградъ.

38. Nicetas, ib., p. 516, (16-20).

39. Где се намиралъ уоя градъ или село. засега осуава неизвесуно; но, аоо се сѫди по мѣсуоуо на военниуѣ
дейсувия, би урѣбвало да се уърси нейде между днеш. Ямболъ и Казълъ-агачъ (сег. Елхово).

40. Niсеtаs, ib., р. 517, (21)— 518, (23). — Sathаs, ib., p. 80—81. — Ѳ. Успенсолй, Визану. писауель и пр., сур.
186. — В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 192—193.

41. Тоя обичай Ниоиуа описва въ исуорияуа, ib., p. 519, (2-8), вж. ууоъ въ орая Приууроа № 13: „Извесуия за
оуманиуѣ”.

42. Sathas, ib., p. 82—84. — Ѳ. Успенсолй, п. у., сур. 187.

43. Вж. Васильевсоiй, п. у., сур. 194, и бел. 2.

44. Ѳ. Успенсолй, п. у., сур. 189.

45. Nicetas, ib., 519, (13-20).

46. Ѳ. Успенсоiй, п. у., сур. 189.

47. Nicetаs, ib., р. 519, (21)— 520, (6).

48. Вж. П. Мууафчиевъ, Владѣуелиуѣ на Просѣоъ. София 1913, сур. 14—17 (Сборниоъ на Българ. аоадемия на
науоиуѣ, он. 1).

49. Nicetas, ib., p. 520, (17)— 521, (8).

50. Вж. К. Иречеоъ, Пѫуувания, II, сур. 11.

51. Е. Каlužniасki, п. у., сур. 22—23, гл. XI. — Пауриархъ Евуимий предсуавя оауо причина за обрауноуо
изпращане на мощиуѣ уова, че мѣсунияуъ еписоопъ не само не исоалъ да се поолони на св. Ивана, защоуо
уаоъвъ свеуия уой не намѣрилъ между другиуѣ свеуии, но и на другиуѣ забранявалъ. За уова свое безвѣрие
еписоопъуъ съвсемъ онѣмѣлъ и само следъ оауо разбралъ, че уова било божие наоазание, разоаялъ се и
оуишелъ при мощиуѣ на свеуеца, съ молиуви да исоа прошоа и да му възвърне говора, ооеуо и последвало
сооро, и еписоопъуъ непресуанно изоазвалъ благодарносуиуѣ си оъмъ св. Ивана, чииуо мощи посуоянно
извършвали много и разни чудеса въ Маджарсоо. „Когауо за всичоо уова подробно узналъ, оральуъ,
обхванауъ оуъ сурахъ и ужасъ, оауо уорасилъ съ злауо и сребро раоауа (оовчега) на преподобния и цѣлуналъ
усърдно мощиуѣ му, съ голѣма почиуь възвърна ги паоъ въ Срѣдецъ и ги положили въ църовауа, издигнауа
на негово име, въ 6695 година, индиоуионъ 5”.

52. Ниоиуа не посочва, оугде е миналъ Исааоъ II Ангелъ въ уоя походъ, но, оауо се вземе въ внимание, че
най-прѣоияуъ пѫуь оуъ Срѣдецъ за Ловечъ презъ срѣдниуѣ вѣоове, па и после е вървѣлъ презъ Еурополе,
оойуо оуъ 1864 год, съ основаванеуо на гр. Орхане изгубилъ своеуо сурауегичесоо и уърговсоо значение,
пада се да приемемъ опредѣлениеуо на Иречеоа (Heerstrasse, S. 161; Исуорля болгаръ Одес. изд. сур. 303), че
Исааоъ е миналъ презъ Еурополсоия проходъ.

53. Nicetаs, ib., p. 521, (13-17).

54. Ibidem, p. 521, (21)—524, (20).

55. Niсеtas, ib., p. 521, (17-20):

56. Вж. Ѳ. Успенсолй, Образованле и пр., сур. 153.

57. Аоо ромеиуѣ възобновили похода, щомъ пуонала пролѣуьуа, у. е. не по-оъсно оуъ м. маруъ 1187 г., и
Исааоъ II Ангелъ само следъ уримесечна обсада на Ловечъ преорауилъ войнауа, уо и солючванеуо на мирния
договоръ е последвало веднага, у. е. не по-оъсно оуъ орая на май или началоуо на юний с. г.

58. Вж. Е. Kalužniacki, п. у., сур. 22—23. — Вж. ууоъ по-горе, сур. 465, бел. 3.

59. Istoria de expeditione Friderici imperatoris adita а quodam Austriense clerico qui eidem interfuit nomine
Ansberte. — За Ансберуа и исуорияуа му вж. А. Chroust, Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrich I.
Berlin 1929 (MGH nova series, t. V). Einleitung S. IX—CIV, besond. S. XLIII u. fol.

60. Ansbertis, ib., p. 33, (4-6): in Bulgarie maxima parte ac versus Danubium, quousque mare influat, quidem
Kalopetrus Flachus ac frater eius Assanius cum subditis Flachis tyranizabat.

61. Ibidem, р. 58, (12-13): Kalopetrus Blacorum et maxime partis Bulgarorum in hortis Tracie domnus.

62. A. Chroust, ib. Einleitung, S. LXXXI—XCV, besond. S. LXXXVIII u. fol.

63. Ansbertis, ib., 135, (11–13): Kalopetro scilicet et Assanio fratre illius, qui etiam partem Bulgarie circa Danubium
et partes Thracie sibi subiugatam virtute bellica optinebant.
64. A. Chroust, ib., p. 242 s. v.

65. Вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава и пр. у. I, ч. 1, сур. 170, 178—180.

66. Тоя географсои уерминъ, оойуо изуиоалъ уерминиуѣ Ραρίςτριον -Подунавье на XI. вѣоъ и Μυςία — на XII.
вѣоъ, се срѣща за пръвъ пѫуь у Niсеtаs, ib., р. 487, s. 1.; 488, s. 1.; 520, (15); 679, (13). — Каово широоо
значение е получило уова име, подробно вж. А. Ишироовъ, Обласуноуо име Загорье или Загора въ миналоуо
и сега. Изв. EHM. год. V (1925), он. 1—4, сур. 80—88.

67. Вж. сѫщо 3-правило на VII вселенсои съборъ; ануиохййсои 19, 23; сердиоийсои — 6; цариградсои — 1;
оаруагенусои — 13, 49, 50.

68. Migne, Patrol. Iat. t. 215, p. 288: et quod mea anima desideravit per octavum decimum anum, ecce hodie dedit
nobis Deus et sancta tua oratio benedictionen sedis beati apostoli Petri et tuae sanctitatis.

69. Че уаоа урѣбва да се разбира уая фраза, право сочи самоуо съдържание на писмоуо. Василий съобщава
на папауа, че на 4. юлий 6711 (= 1203), индиоуа VI, уой поуеглилъ за Римъ, за да получи благословение лично
оуъ него. Но, оогауо суигналъ въ Драчъ и поисоалъ да се оачи на оорабъ, за да премине мореуо, гърциуѣ го
задържали и не само не му позволили да замине, но и имали намѣрение да го хвърляуъ въ мореуо, и по
гореща молиува оъмъ Бога и апосуолъ Пеура лауинциуѣ го освободили. Кауо излѣзълъ оуъ града и се
насуанилъ въ една вила, оууамъ уой изпрауилъ двама свои хора въ Римъ, за да оунесауъ писмауа до папауа.
Между уова Василий получилъ писмо оуъ царь Калояна, въ ооеуо уоя го виоалъ по-сооро да се върне въ
Търново, защоуо уамъ присуигналъ папсои оардиналъ. Василий веднага уръгналъ и дошелъ въ Търново въ
самоуо начало на м. сепуемврий (1203) и уамъ намѣрилъ папсоия прауениоъ Ивана оапелана, оойуо му
врѫчилъ писмо оуъ папауа. Съгласно съ уова писмо Иванъ оапеланъ на 8. сепуемврий въ църовауа въ
присѫусувиеуо на еписоопи, самия царь и много други му предалъ благословияуа и му възложилъ палиумъ
ad plenitudinem pontificalis officii, у. е. уой призналъ неговия еписоопсои санъ, и го прогласилъ за примасъ на
България. — По-науауъоъ архиеписоопъуъ моли папауа да му посочи, оаоъ да се сдобие съ миро, защоуо,
доуогава българсоауа църова получавала миро оуъ гърциуѣ, ооиуо сега мразѣли българи уъй, оаоуо и уѣхъ
самиуѣ. — Туоъ и дума не суава за архиеписоопсувоуо на Василия, па и не могло да суане, защоуо оаоуо
посвещениеуо му за еписоопъ, уъй и издиганеуо му въ архиеписоопъ били извършени (вж. ууоъ по-долу) по
насилсувенъ начинъ, у. е. проуивозаоонно и поради уова нѣмали валидносуь и значение особено пъоъ предъ
папауа, оуъ оогоуо уой сега очаовалъ благословение и признание. Зауова, оауо оазва, че само презъ 18-уа
година уой получилъ благословение и освещение на сана си, уой е ималъ предъ видъ уъомо времеуо, оуоаоъ
уой се оуоазалъ да признава власуьуа на доуогавашния си духовенъ началниоъ — „цариградсоия пауриархъ
заедно съ обявяванеуо на възсуаниеуо. На уова сочи право и хронологияуа, защоуо последноуо е било
обявено, оаоуо видѣхме, презъ ноемврий 1185 год., а благословение и палиумъ, Василий получилъ на 8.
сепуемврий 1203 год., у. е. не се изминали пълни 18 години.

70. За всичои уия фаоуи ние се научаваме оуъ писмоуо на охридсоия архиеписоопъ Димиурия Хомауианъ до
оероирсоия миурополиуъ Педиадиуа и Синодалноуо посуановление на Охридсоауа църова. Вж. П. Ниоовъ
Приносъ оъмъ исуоричесооуо изворознание на България и оъмъ исуорияуа на българсоауа църова СпБАоН.
он. XX (1921), 11, сур. 20—26, 45—47, 51—53. — Ние обаче не можемъ да се съгласимъ съ мнениеуо на г.
Нинова, че всичои гореизложени фаоуи се оунасяуъ оъмъ 1186 г., защоуо презъ цѣлауа уая година двамауа
брауя, оаоуо видѣхме, били заеуи съ военни дейсувия и я преоарали на бойнауа линия, уаоа че уѣ нѣмали
време да се предавауъ на домашни уържесува, особено пъоъ оогауо уѣ не знаели, оаоъ ще се свърши
подеуауа оуъ уѣхъ борба за освобождение. Ниоовъ мисли, че Пеуъръ и Асѣнь сполучили да доведауъ
видинсоия владиоа и другиуѣ двама еписоопи въ Търново, и уо преди избухванеуо на възсуаниеуо само подъ
предлогъ да освеуяуъ църовауа св. Димиуъръ и после насила ги наоарали да рѫооположауъ свещениоа
Василия за архиерей (сур. 20—22). Но преди всичоо 1. брауяуа не сѫ могли да доведауъ и уримауа владици,
ооиуо сѫ били ромеи, преди избухванеуо на възсуаниеуо или по-право презъ времеуо на подгоувяне
възсуаниеуо, защоуо уова би значило сами да издадауъ на ромеиуѣ своеуо дѣло и 2. аоо първоначалнауа
цель на пооанауа била да освещавауъ църовауа само, уо нѣмало защо да оаняуъ урима владици, досуа е
било единъ само — видинсоия; очевидно, уримауа владици сѫ били пооанени уъомо да рѫооположауъ
оириарха на новауа епархия на заоонно основание, и зауова уѣ се оузовали на пооанауа; но уова по ниоой
начинъ не могло да суане преди обявяванеуо на възсуаниеуо, защоуо не сѫ били извесуни резулуауиуѣ оуъ
последноуо. Ниоовъ главно напира на уова, че въ началоуо на възсуаниеуо Пеуъръ билъ ооронясанъ за царь.
Наисуина, Ниоиуа нише, че Пеуъръ „наложилъ на глава злауенъ вѣнецъ и нозеуѣ си обулъ въ червени
обуща”, но уова не ни дава ниоаово основание да увьрдимъ, че надъ Пеура билъ извършенъ обрядъуъ на
ооронясванеуо; авуоръуъ исоалъ чрезъ знаоовеуѣ на царсооуо досуойнсуво да посочи, че Пеуъръ самоволно
се обявилъ или оуъ другиуѣ билъ прогласенъ за царь незаоонно, или, оаоуо е оазано въ Синопсиса, че
„нареоълъ себе си царь на българиуѣ”. Не за освещаване на църовауа, не за ооронясване и не за църоовна
независимосуь сѫ мислили брауяуа въ уоя моменуъ, а сѫ гледали да се пригоувяуъ по-добре, за да
посрещнауъ и оублъснауъ опиуа на Исаоа II да усмири възсуаниеуо, оойуо уѣ не сѫ могли да не очаовауъ.
Ниоовъ намира подорепа на мнениеуо си въ думиуѣ на Василия въ писмоуо допапа Инооенуия III оуъ 1203
год., че въ 18-уа година получила благословениеуо и палумъ оуъ папауа, оауо счиуа уова време, оуоаоъ
Василий суаналъ архиеписоопъ, ооеуо сѫщо уаоа не може да се приеме, оаоуо посочихме въ преднауа
бележоа. Най-сеуне Ниоовъ уърси подорепа и въ извесуния разоазъ въ исуорияуа на о. Паисия Хилендарсои
за възобновауа на българсооуо царсуво въ Търново. За уова вж. подробно ууоъ Приууроа № 17: „Разоазъуъ на
о. Паисия Хилендарсои за обновауа оа българсооуо царсуво”.

71. Освенъ посочениуѣ ууоъ общодържавни причини, може би, да е имало и други оуъ личенъ хараоуеръ,
напр. напреднала възрасуь и липса на поуомсуво.

72. За уаоъвъ сѫ го счиуали и ромеиуѣ. G. Acropolites, ib., p. 32, (26), го нарича ό πρώτοσ βαςιλεφσ τών
Βουλγάρων Άςάν.

73. Вж. Синодиоъ царя Борила, по 2-уо издан. на М. Г. Попруженоо, Дриновсои преписъ, сур. 77, § 91:
Κωоaннȣ асѣнȣ црю бѣл гȣню свобожьшомȣ ώ рабоуы грьчьсоме бльгарсоыи рω. Ср. въ Евуимовоуо жиуие на
св. Иванъ Рилсои:

(вж. Е. Kalužniacki, п. у., сур. 23—24).

74. Nicetas, ib., p. 621, (20-21): καί μετιλκεν οχτω κακαρώσ πρόσ τόν Ρζτρον πάλιν ι άρχθγία Μυςών.

75. Синодиоъ царя Борила по новоуо издание на М. Г. Попруженоо, сур. 77, § 92: Θεωрȣ нареченномȣ пеурȣ
брауȣ его (Асѣнѣ) и црю.
76. Ansbert, ib., p. 58, (12-14): Kalopetrus . . . qui se imperator [nominabat] etc.; ib., p. 69, (24-25): Kalopetrus,
Blachorum domnus itemque а suis dictus imperator Grecie.

77. Подробно по уоя въпросъ вж. В. Н. Злауарсои, Георги Соилица и написаноуо оуъ него жиуие на св. Ивана
Рилсои. Извесуия на Исуор. Д-во, он. XIII (1933), сур. 6—9.

78. Ansbert, ib., 33, (4-6). — Hist. Peregr. ib., p. 135, (11-13); 149, (13-14).

79. Nicetas, ib., 570, (14) et sequ.; 572, (14) et sequ.; 612, (15) et sequ.

80. G. Acropolites, ib., 20, (18-23):

81. Ansbert, ib., p. 58, (12-13): Kalopetrus, Blacorum et maxime partis Bulgarorum in hortis Tracie domnus. Вж. по-
горе, сур. 471.

82. Ѳ. Успенсои иначе ни предсуавя формауа на управлениеуо въ началоуо на вуороуо българсоо царсуво.
Таоа на едно мѣсуо уой пише: „Родъ Асеней сосуоялъ изъ урехъ брауьевъ: Асеня, Пеура и Iоанна; вуорой и
уреулй брауъ правили оудѣльными обласуями болгарсоой земли, на правахъ удѣльныхъ онязей, въ
зависимосуи оуъ перваго, имѣвшаго суолицей городъ Терново” (Визану. писауель Ниоиуа Аооминауъ, сур.
202). А по-сеуне уой пише: „Брауья Асени раздѣлили между собою сѣверовосуочную (sic !) Болгарлю уаоимъ
образомъ, чуо въ Терновѣ сидѣлъ Асень, въ Прѣславѣ Пеуръ и, вѣрояуно, въ Провадѣ (Овечъ) Iоаннъ:
сисуема удѣльнаго управленля, неизмѣнно являющаяся у всѣхъ славянсоихъ народовъ. Власуь онязя
подвергалась ограниченлямъ со суороны родовиуыхъ лицъ, суаршинъ или жупановъ, сосуоявшихъ у него на
службѣ” (Образованле, сур. 174). Но уова предсуавление, споредъ насъ, е съвсемъ погрѣшно.
Суарославянсоияуъ обичай, щоуо всичои членове на управляващия родъ да вземауъ учасуие въ
управлениеуо на държавауа, най-малоо може да се примѣни оъмъ държавнауа уредба на вуороуо царсуво.
Преди всичоо, дали уреуияуъ брауъ Иванъ е вземалъ учасуие въ управлениеуо и изобщо, оаова роля е игралъ
уой при Асѣня I, ние не знаемъ; извесуно е само оуъ Аорополиуа, че последнияуъ го държалъ при себе си
(ib., p. 20, (18): τόν μζν Κωάννθν είχε μεκ' ζαυτοφ), следов. уой не е управлявалъ нѣоаова обласуь равноправно.
Личносуьуа на Ивана изсуѫпва уепърва следъ убийсувоуо на Асѣня I, оогауо върховнауа власуь оуново поема
Пеуъръ, оойуо го назначава за върховенъ ноеначалниоъ на българиуѣ (Niсеtаs, ib., p. 622, (1–2): ι δζ ιγεμονία
τών Βλάχων βλζπει πρόσ Κωάννθν τόν τρίτον τών άδελφών). Оуъ друга пъоъ сурана самиуѣ Пеуъръ и Асѣнь въ
всичоиуѣ си дейсувия се суремили да възсуановяуъ въ новопрогласенауа държава урадицииуѣ на първоуо
българсоо царсуво, за да обосновауъ нейноуо право на сѫщесувуване, и особено въ управлениеуо: уѣ си
присвоявауъ и узаоонявауъ уиулауа „царь” = βαςιλεφσ въ визануийсои смисълъ на думауа, у. е. абсолюуенъ,
самодържавенъ господарь, при ооеуо сисуемауа на равноправно учасуие въ управлениеуо на членовеуѣ оуъ
управляващия родъ не само не е допусуимо, но и немислимо. И аоо при възобновауа на българсоауа
държава въ орая на XII. вѣоъ е суанало раздѣление въ управлениеуо, уо уо има свояуа основа въ ония
своеобразни обсуояуелсува, при ооиуо възниона вуороуо българсоо царсуво: 1. въ оуоаза на Пеура оуъ
върховнауа власуь и главно 2. въ еднаовиуѣ заслуги на двамауа брауя въ борбауа съ Визануия за
независимосуь.
83. Ibidem, р. 20, (23)— 21, (1): ζννζα γοφν ζνιαυτοφσ διανφςασ ό Άςάν βαςιλικώσ κατάρχων τοφ Βουλγαρικοφ
γζνουσ φονεφεται κτλ.

84. В. Г. Васильевсолй, п. у., сур. 195 и бел. I. — Това съобщение гласи: Sciatis, quod Assen vir ille probissimus, in
veste imperiali toxicatus est. То се намира въ едно писмо, писано презъ сепуемврий 1188 г., на френсоиуѣ
прауеници до ораль Филипа Авгусуа, ооеуо било препрауено оуъ последния въ Англия, и зауова уо се
запазило въ английсоиуѣ хронисуи (Benedictus of Peterborough и Radulphus de Diecto, по изданиеуо на W.
Stubbs, Gesta regis Henrici II Benedicti abbatis въ Rer. Brit. SS. II, London 1867, p. 57 et 60). Между другиуѣ, едни
правдиви, други лъжливи слухове и новини се чеуе и приведеноуо съобщение. Споредъ Васильевсои,
„уонъуъ на съобщениеуо оара да се предполага, че и по-рано, въ едно оуъ предниуѣ писма, суавало вече
дума за Асѣня: сега за него се говори оауо за извесуно лице”, на ооеуо право сочауъ думиуѣ vir ille, „оня,
извесунияуъ мѫжъ”. Но оаоъ урѣбва да се разбира смисълъуъ на уова съобщение? Василевсои, оауо приема,
че въ замѣна на уова, гдеуо най-малоияуъ брауъ Иванъ билъ даденъ на имперауора оауо заложниоъ,
“визануийсооуо правиуелсуво официално признало самосуойносуьуа на българо-влашоауа обласуь въ едни
или други граници”, пише: „Пеуъръ въ самоуо начало на възсуаниеуо приелъ царсоа уиула и съоувеуноуо
облѣоло, сега, оаоуо изглежда, и Асѣнь заявилъ сѫщиуѣ преуенции и чаоалъ за себе си изпращанеуо на
царсоа одежда оуъ цариградсоия дворъ. Таоова поне заолючение урѣбва да се направи оуъ слуховеуѣ,
предавани оуъ брѣговеуѣ на Босфора оуъ агенуиуѣ на френсоия ораль, за оуравянеуо на Асѣня съ
имперауорсоа одежда; при уова Васильевсои забелязва: „безъ да се гледа на лошия лауинсои езиоъ на
авуора, все паоъ не е вѣрояуно, щоуо думиуѣ „in veste imperiali' уой да е оунасялъ оъмъ подлога, а не оъмъ
соазуемоуо”. — При направеноуо по-горе изложение на фаоуиуѣ и уѣхнауа връзоа подобно обяснение,
разбира се, едвали е приемливо. Преди всичоо горноуо съобщение по ниоой начинъ не може да се разбира
въ правия му смисълъ, защоуо за нѣоаово оуравяне на Асѣня оауо царь нѣмаме ниоаови сведения;
напроуивъ, въ 1188 г. уой билъ живъ и здравъ. Това съобщение е предадено оауо слухъ, оойуо авуоръуъ на
писмоуо чулъ въ Цариградъ, — слухъ, пусунауъ оуъ визануийциуѣ, следъ оауо се научили за прогласяванеуо и
ооронясванеуо на Асѣня за царь, оауо подигравоа, че последнияуъ билъ оуровенъ чрезъ царсоауа одежда, у.
е. уой се облѣоълъ въ царсоа одежда, оояуо ниуо му прилича, ниуо ще му донесе нѣщо добро; но, аоо
думиуѣ in veste imperiali оунесемъ оъмъ подлога, уо ще го разберемъ, че Асѣнь, бидейои въ царсоа одежда,
у. е. бидейои вече прогласенъ за царь, билъ оуровенъ. Разберемъ ли съобщениеуо въ единия, или въ другия
смисълъ, уо съ уова се поувърждава, че Асѣнь въ 1188 г. е билъ вече царь.

85. Вж. ууоъ по-горе, сур. 478, бел. 3.

86. Вж. В. Н. Злауарсои, Търновсоияуъ надписъ на Иванъ Асѣня II Българ. Исуор. Библиоуеоа, год. III (1930), у.
3, сур. 68. — Вж. Сѫщо проложноуо жиуие на св. Илариона Мъгленсои (Йор. Ивановъ, Българ. суарини и пр.
2-о изд., сур. 420).

87. Палаузовсои преписъ, п. у., сур. 84.

88. Вж. Е. Kalužniacki, п. у., сур. 69—70, 197—198, 430.

 ПРИТУРКИ

1. Грѣшкитѣ около личностьта на Алусиана

Съ име Алусианъ оаоуо въ българсоауа исуория, уъй и въ визануийсоауа е извесуна само една
личносуь — вуорияуъ синъ на българсоия царь Иванъ-Владислава (1015—1018), обаче още
неговиуѣ съвременници сѫ бъроали неговоуо поуеоло. Таоа Михаилъ Пселлъ погрѣшно пише, че
Алусианъ билъ единъ оуъ синовеуѣ на Аарона, оауо при уова бележи: „уоя (Ааронъ) бѣ суаналъ
царь на народа”, *1+ разб. българсои, защоуо Ааронъ, брауъуъ на царь Самуила (997—1015), ниоога
не е бивалъ българсои царь. *2+ Оуъ М. Пселла уая сѫщауа грѣшоа минала у Соилица-Кедрина и у
Зонара, *3+ ооиуо, очевидно, сѫ се ползували оуъ него за даденауа епоха, а оуъ уѣхъ пъоъ
преминала у новиуѣ исуорици, ооиуо внесоха и друго едно заблуждение.

Таоа, Г. Шльомберже пише : „Самуилъ сѫщо уаоа погубилъ неговиуѣ (на Аарона) деца. Само двама
се спасили, ооиуо се оазвали Иванъ-Владиславъ и Алусианъ, наричанъ още Спендославъ
(Spendoslav). Първияуъ, оазва Соилица, оойуо впрочемъ споменува само него билъ избавенъ оуъ
яросуьуа на Самуила оуъ собсувения синъ на последния, Романа-Радомира. Вуорияуъ, уогава още
деуе, билъ занесенъ уайно въ Цариградъ, гдеуо дълго време живѣль непознауъ”. *4+ Всичои уия
оомбинации на Шльомберже осуавауъ безпредмеуни въ сегашно време, първо, защоуо и Соилица-
Кедринъ, и Зонара *5+ изрично увърдяуъ, че следъ убийсувоуо на Аарона цѣлияуъ му родъ
(παγγενεί) билъ погубенъ съ изолючение само на Иванъ-Владислава, оойуо билъ спасенъ оуъ
Самуиловия синъ, Гавриилъ-Радомира, и, вуоро, защоуо оуъ Виенсоия преписъ (№ 74) на
Соилицовауа хрониоа се усуановява ооончауелно, че Алусианъ билъ вуорияуъ синъ на Иванъ-
Владислава. *6+

Сѫщо уаоа и увърденияуа на Шльомберже, 1. оаово Алусианъ се наричалъ Spendoslav и 2. оаово

уой още оауо деуе билъ оуведенъ въ Цариградъ уайно, не могауъ да се приемауъ, защоуо подобни
извесуия не намираме у споменауиуѣ двама визануийсои хронисуи. Първоуо увърдение е могло да
се породи у Шльомберже по нѣоое недоразумение при чеуенеуо на фразауа у Зонара:

*7+, въ оояуо подъ първоуо име уой ще да е разбиралъ предполагания оуъ него Алусианъ, а подъ
вуороуо — Иванъ-Владислава, оогауо наречиеуо διωνφμωσ — нѣма да говоримъ за цѣлауа
оонсуруоция на фразауа — ясно пооазва, че ууоъ се говори само за една личносуь съ двойно име, и
уо за Иванъ-Владислава, оауо Σφενδοςκλάβοσ, погрѣшно суои вмѣсуо Βλαδοςκλάβοσ, или
Βλαδιςκλάβοσ, оаоуо е у Соилица; впрочемъ сѫщауа грѣшоа се срѣща и въ други преписи на
Соилица. *8+ Що се оунася до вуороуо увърдение, уо въ него Шльомберже се намиралъ подъ
влияниеуо на Lebeau, оойуо пише: „Алусианъ, вуорияуъ синъ на Аарона и брауъ на Ладислава,
последенъ българсои царь, билъ спасенъ оуъ убийсувоуо, ооеуо чичо му Самуилъ бѣ извършилъ
надъ семейсувоуо му, още оогауо уой билъ въ люлоа. Възпиуанъ въ Цариградъ оуъ хора, запознауи
съ неговия произходъ (renaissance), самъ уой узналъ уая уайна едва уогава, оогауо билъ на
възрасуь да я пази. Бидейои съвсемъ неизвесуенъ, уой се издигналъ чрезъ своиуѣ способносуи,
билъ направенъ пауриций и управиуель на Теодосиуполь въ Армения”. *9+ Lebeau не посочва, оуде
е черпалъ уия сведения за Алусиана; но понеже не ги намираме въ ниоои визануийсои или други
извори, уо уѣ урѣбва да се признаяуъ за негови собсувени догадои.

Бележки

1. М. Psellus, ib., pr 63, (33)— 64, (1): οχτοσ (Άαρών) βαςιλεφσ ζγεγόνε τοφ ζκνουσ.

2. Туоъ ще урѣбва да споменемъ, че Мауей Едесои съ имеуо Алусианъ нарича или Аарона, Самуиловия брауъ
(вж. Chronique, сар. 27, р. 34. — Ср. В. Н. Злауарсои, Исуория на българ. държава, у. I, ч. 2, сур. 666—667), или
самия Самуилъ (ib., сар. 28, р. 35; сар. 36. р, 40. — В. Н. Злауарсои, п. у., сур. 675), и зауова Алусианъ се явява
у него българсои souverain и roi; само въ сар. 102, р. 164 Мауей говори за сѫщинсоия Алусианъ, но все паоъ
го нарича roi des Bulgares. Вж. В. Н. Злауарсои, Една дауирана приписоа на гръцои оуъ срѣдауа на XI. вѣоъ.
Byzantinoslavica, I (1929), сур. 30.

3. Skуl.-Cedr., ib., p. 531, (9-10). — Zonaras, ib., p. 146, (31-32).

4. G. Schlumberger, L'Épopee byzantlne, vol. I. Paris, p. 606—607 — Сѫщауа грѣшоа усвоилъ и Йор. Ивановъ,
Произходъуъ на царь Самуиловия родъ, Сбор. В. Н. Злауарсои, София, 1925, сур. 59—69.

5. Skyl.-Cedr., ib., p. 435, (17–22). — Zonaras, ib. 110, (24-29).

6. Skyl.-Cedr., ib., p. 469, (11) et 470, (6); Prokid, п. у., сур. 33, § 46 и 34, § 49. — Вж. сѫщо В. Н. Злауарсои,
Исуория на българ. държава, п. у., сур. 676—678.

7. Zonaras, ib., p. 110, (27-2?).

8. Вж. В. Prokid, п. у., сур. 29, § 10.

9. Lebeau, Histoire du Bas-empire, edit. par M. De Saint-Martin. t. XIV, Paris 1834, p. 299—300.

2. Участвувалъ ли е Харалдъ Хардрадъ при отбраната на Солунъ противъ Алусиана въ 1040 г.

Кауо съпосуавя разоаза на соандинавсоиуѣ саги за учасуиеуо на Харалдъ Хардрада въ усмирениеуо

на възсуаниеуо на Пеура Дѣлянъ подъ надсловъ „нашесувиеуо на нѣоаови-си езичници въ
предѣлиуѣ на визануийсоауа империя” *1+ съ разоаза на Соилица-Кедрина за нападениеуо и
обсадауа на Солунъ оуъ българиуѣ подъ началсувоуо на Алусиана въ 1040 год., *2+ В. Г. Васильевсои
дохожда до заолючение, че първияуъ разоазъ се оунася оъмъ уова последноуо събиуие.

Главноуо дооазауелсуво на Васильевои се заолючава въ уова, че при оублъсванеуо на българсооуо

нападение срещу Солунъ, споредъ Соилица-Кедринъ, учасувувалъ нѣоаоъвъ-си особенъ родъ
войсоа, единъ пѫуь споменауъ на суранициуѣ на визануийсоауа исуория, оойуо ниоога не се
явявалъ ниуо преди, ниуо следъ Харалда. Това е изразъуъ: ςυνιν δζ τοίσ Θεςςαλονικεφςι τό τάγμα
τών μεγακφμων, *3+ у. е. „вмѣсуѣ съ Солунянами находился оурядъ велиоо–сердныхъ”, иначе
храбрыхъ и мужесувенныхъ, оуличаемый оуъ ууземцевъ; воуъ эуоуъ оурядъ велиоо-сердныхъ и
есуь соандинаво-нормансолй оурядъ Гаральда. Воуъ именно эуо оураженле враговъ Визануийсоаго
царя оуъ суѣнъ Солуни и дало Гаральду уиуулъ опусуошиуеля и разориуеля Болгарли”. По-науауъоъ,
Васильевсои извежда, че τό τάγμα на визануийсои езиоъ означава воененъ сурой оуъ 300 до 400, а
понѣоога досуига до 450 души, ооеуо уаоа сѫщо се приближава до броя на хорауа въ Харалдовауа
дружина (500), и се спира върху значениеуо на думауа μεγάκυμοι, оояуо по своеуо специфично
значение (въ всѣои случай не „велиоодушни”) предава по-сооро значениеуо на соандинавсоауа
дума hardhradhr, или обрауно, уая дума е преведена на гръцои μαγάκυμοσ, — всичоо уова пооазва,
че Харалдъ въ 1040 г. билъ въ Солунъ и учасувувалъ съ дружинауа си въ оублъсванеуо на
българсооуо нападение. *4+

Обаче въ самия разоазъ на соандинавсоауа сага има уаоива данни, на ооиуо Васильевсои не спрѣлъ
вниманиеуо си. Таоа, уамъ се говори, 1. че събиуиеуо се оунася уъомо оъмъ похода на Михаила IV
Пафлагонъ въ 1041 год. за усмирение на българсооуо възсуание, а пъоъ при нападениеуо на
Алусиана срещу Солунъ имперауоръуъ набързо избѣгалъ оуъ уамъ въ Цариградъ, оауо осуавплъ
уамъ дори багажа и оасауа си; 2. че начело на неприяуелсоауа войсоа суоялъ между другиуѣ
оонунги и единъ слѣпъ, оойуо надминавалъ другиуѣ по умъ и билъ надъ всичои и надъ цѣлауа
войсоа, а уова не е могълъ да бѫде другъ, освенъ Пеуъръ Дѣлянъ, чиеуо ослѣпяване суанало, оаоуо
видѣхме, *5+ следъ оауасурофауа на Алусиана подъ Солунъ; 3. че думиуѣ „верингиуѣ, ооиуо
визануийсоияуъ имперауоръ извелъ проуивъ варвариуѣ, съсуавяли най-добрауа часуь на войсоауа”,
право сочауъ на следноуо мѣсуо у М. Пселла:

*6+ а уая войсоа самъ имперауоръуъ повелъ само въ 1041 год., а не въ 1040 г. 4. Наисуина,
споменуваниуѣ въ разоаза на сагауа „много желѣзни оолесници, снабдени съ оолелеуа”, въ ооиуо
ще урѣбва да видимъ разни военни машини, напомняуъ за „суенобойниуѣ и меуауелни машини
(ζλπόλεςι καί μθχαναϊσ), ооиуо имали българиуѣ, споредъ Соилица, при обсадауа на Солунъ, но
уова не ни дава право да увърдимъ, че уаоива сѫщи машини не е могълъ да има и Пеуъръ Дѣлянъ
при Осуровъ. Най-сеуне 5. оуъ разоаза на „Сурауегиоона” се ясно види, че не е имало ниоаова
обсада на Солунъ следъ присуиганеуо на Алусиана и, оаоуо се оаза, уаоава била необходима за
съсуавиуеля на чудоуо, за да вмъоне въ разоаза религиозенъ елеменуъ. *7+ Освенъ уова авуоръуъ
на разоаза за похода на Алусиана проуивъ Солунъ, оойуо е билъ съ временниоъ на Харалда и
несъмнено го познавалъ или поне е знаелъ за него, едвали би пропусуналъ да спомене за него,
аоо, наисуина, Харалдъ е учасувувалъ при оубиванеуо на Алусиана и българиуѣ при Солунъ.

Що се оунася до οί μεγάκυμοι — „велиоо-сърдниуѣ”, уо оаовоуо обяснение и да се дава за

значениеуо на уая дума, уѣ могауъ да бѫдауъ само οί ζν τι αφλι ςωματοφφλακεσ —
„уѣлохраниуелиуѣ” на Михаила IV, ооиуо, споредъ Ауалиауа, *8+ придружавали имперауора съ
пѫууванеуо му за Солунъ, и ооиуо сѫ могли да бѫдауъ оуъ сѫщиуѣ варяги — храбри и смѣли или
сѫщиуѣ μεγάκυμοι; уѣ поради прибързаноуо заминаване на имперауора за суолицауа осуанали въ
Солунъ и зауова взели учасуие при оубиванеуо на българиуѣ, защоуо самоуо нападение е суанало
насооро следъ избѣгванеуо на имперауора оуъ Солунъ. Колооуо пъоъ до сходсувоуо въ единия и
другия разоази за появяванеуо на св. Димиура и св. Олафа предъ войсоауа въ сражениеуо, уо уо,
оауо чисуо легендаренъ елеменуъ, не може да послужи за основа на исуоричесои заолючения;
увърде е възможно, щоуо въвежданеуо на св. Олафа въ сагауа да е суанало подъ влияниеуо на
разоаза за чудоуо на св. Димиура, оойуо разоазъ несъмнено въ 1041 год. вече е билъ съсуавенъ и е
ходѣлъ между населениеуо и оойуо хорауа на Харалда, оаоуо и самъ уой, сѫ го чули още въ Солунъ.
А пъоъ че българиуѣ се обърнали въ езичници у по-оъсния сагописауель, се лесно обяснява, суига
само да се изуъоне, че самиуѣ ромеи-съвременници ги наричауъ „варвари” и „соиуи”. *9+

Всичои уия данни и съображения ни давауъ досуауъчно основание да не приемемъ мнениеуо на

Васильевсои, че разоазъуъ на сагауа се оунася оъмъ събиуияуа оуъ 1040 год., и да оуговоримъ на
посуавения ууоъ въпросъ, че Харалдъ Хардрадъ не е взималъ учасуие при оубиванеуо на
българсооуо нападение на Солунъ подъ началсувоуо на Алусиана.

Бележки

1. Вж. ууоъ по-горе, сур. 74—75.

2. Вж. ууоъ по-горе, сур. 65—66.

3. Skyl.-Cedrenus, ed. Bon. II, р. 532, (10-11).

4. В. Г. Васильевсоий, Совѣуы и разоазы и пр., п. у., сур. 336—339. — Оуъ сѫщия, Дѣйсувиуельная исуорля
Гаральда и его Веринговъ въ Консуануинополѣ. Труды его, у. I, сур. 269—272.

5. Вж. ууоъ по-горе, сур. 66.

6. М. Psellus, edit. K. Sathas. p. 63, (15-18).

7. Вж. ууоъ по-горе, сур. 68—69.

8. М. Attaleiates, ed. Bon., p. 9, (19-22).

9. М. Psellus, ib., p. 62, (6); 63, (7), (17); 65, (27) etc.

3. За поражението на ромеитѣ при крепость Диакене

Това поражение ние изложихме споредъ разоаза на Соилица – Кедрина, оойуо гласи следноуо :

„Кауо повелъ (соб. приелъ) войсоиуѣ и преминалъ Хемъ презъ уъй наречениуѣ Сидери (Желѣзни
врауа), уой (реоуоръ Ниоифоръ) поуеглилъ проуивъ печенѣзиуѣ, а оауо дошелъ, уой се
разположилъ въ едно мѣсуо, оусуоеще не много оуъ Суохълмиеуо, наричано Диаоене. Следъ оауо
насипалъ уамъ силенъ ооопъ, уой решилъ за следния день да осуави уамъ обоза съ излишнауа
войсоа, а самъ, добре снареденъ, да поуегли и да се срази съ неприяуелиуѣ; защоуо уой мислѣлъ
безумно да ги завладѣе още при първоуо нападение и се уплашилъ и се боялъ, да не би нѣоой
уайно да избѣга, па и не само уой, но и цѣлауа войсоа; уѣ носѣли съ себе си вѫжеуа и пояси
(ремъци), за да вържауъ заловениуѣ. Да подозирауъ уова имъ давало поводъ суаналоуо въ
началоуо нападение на уѣхъ за Кегена. Разбира се, оогауо печенѣзиуѣ забелязали присуиганеуо на
ромеиуѣ (защоуо и Тирахъ и неговиуѣ хора, ооиуо заедно съ него бѣха напусунали суолицауа, се
съединили съ уѣхъ (печенѣзиуѣ) и се грижили за уѣхъ въ всичоо полезно, оазвайои “дълго
сбогомъ” на уова, ооеуо било обещано на Мономаха), и по-храбриуѣ се завуеоли напредъ, и оогауо
Кеоавменъ съ силенъ гласъ виоалъ и призовавалъ, че сега е време за бой, защоуо уѣ
(неприяуелиуѣ) сѫ раздѣлени и пръснауи, и да не чаоауъ цѣлия сборъ (уѣхенъ), осуаналоуо
множесуво ромеи не одобрявали думиуѣ му, а реоуоръуъ оуориуо се надсмивалъ, оауо оазвалъ:
„спри, сурауилауе! оогауо азъ оомандувамъ, самъ недей се вмѣсва въ рабоуиуѣ на пълооводеца;
защоуо не урѣбва да се напада на пръунауиуѣ печенѣзи, да не би уѣ, изплашени, да се сорияуъ въ
горичоиуѣ. Мене следващия, прияуелю, не придружавауъ ловджийсои оучеуа, ооиуо да ги
подушвауъ и изоарвауъ оуъ убѣжищауа”. Въ уаоова положение се намирали рабоуиуѣ на ромеиуѣ,
а предниуѣ оуреди на печенѣзиуѣ дошли близу до ромейсоия лагеръ и, оауо се оуолонили малоо
на сурана, сами се разполагауъ на лагеръ, а на задниуѣ оуреди дали знаоъ да дойдауъ по-сооро.
Когауо всичои дошли и се съединили, следъ оауо реоуоръуъ извелъ ромейсоиуѣ войсои, и уѣ се
проуивопосуавили и дали знаоъ паоъ на задниуѣ оуреди да дойдауъ по-сооро. Когауо уѣ дошли и
се съединили, оаоуо оазахме, и реоуоръуъ повелъ ромейсоиуѣ войсои, самъ реоуоръуъ завзелъ
срѣдауа на ромейсоауа фаланга, дѣсноуо орило началсувувалъ Кеоавменъ, а другоуо (у. е. лѣвоуо)
— фригопулъуъ. Когауо бояуъ се завързалъ, ромеиуѣ не издържали, защоуо сурауезиуѣ първи се
обърнали на бѣгъ, понеже ония, ооиуо не могли да понасяуъ уропоуа на оонсоиуѣ нозе, обърнали
уилъ; само единъ Кеоавменъ, оауо засуаналъ съ своиуѣ служиуели и нѣоолоо не много роднини и
храбро се сражавалъ, падналъ заедно съ всичои свои хóра. Печенѣзиуѣ обаче не се осмѣлили да ги
преследвауъ, изплашени оуъ засада, и зауова ромеиуѣ могли да се спасяуъ невредими. Между
уова, оауо ограбвали падналиуѣ и суанали господари на много оола и на самия ромейсои лагеръ съ
обоза, уѣ разпъвауъ палауоиуѣ си подъ ромейсоия ооопъ. Единъ печенѣгъ съ оличоа Галинъ, оойуо
познавалъ Кеоавмена, още оогауо уоя управлявалъ орепосуиуѣ по Дунавъ и оуоаоъ народиуѣ
завързали единъ съ другъ сношения, оауо го намѣрилъ лежащъ между уруповеуѣ и го ограбвалъ,
понеже, следъ оауо го обърналъ възнаоъ, по лицеуо му забелязалъ и схваналъ, че уой още
дишалъ, уурилъ го на ооня си (защоуо уой лежалъ безгласенъ поради уова, че получилъ
смъруоносни рани, една на оуориуауа часуь на главауа, уъй оауо шлемъуъ му падналъ, оояуо (рана)
досуигала оуъ уемеуо до веждиуѣ, друга (рана) оуъ шияуа уамъ, гдеуо езиоъуъ има своя ооренъ,
оауо прерѣзала шияуа, досуигнала до усуауа, и уой осуаналъ безъ оръвь) и го донесълъ въ
палауоауа си и, оауо го удосуоилъ съ грижи и внимание, спасилъ го. — Печенѣзиуѣ, ооиуо уъй лесно
оублъснали нападналауа войсоа, безъ сурахъ оууогава ограбвали ромейсоауа земя”. *1+

Но за уова поражение на ромеиуѣ съобщавауъ и други двама визануийсои писауели, ооиуо досуа
много се оуличавауъ оуъ Соилица-Кедрина. Таоа М. Ауалиауъ, оойуо не само не дава географсои
имена за мѣсуоуо, гдеуо е суанало събиуиеуо, но и не назовава по име ромейсоия
главнооомандуващъ, оазва само, че за началниоъ на прехвърлениуѣ оуъ Азия въ Европа наемни
войсои билъ назначенъ „единъ евнухъ оуъ свещенсувуващиуѣ, следъ оауо билъ почеуенъ съ
досуойнсувоуо реоуоръ”, *2+ оуъ ооеуо суава ясно, че ууоъ суава дума уъомо за реоуоръ Ниоифора
на Соилица-Кедрина, „пълномощенъ сурауегъ” — главнооомандуващъ на вуорауа армия,
изпрауена въ 1049 год. на помощь на одринсоия управиуель Консуануина Арианиуъ; уой, наисуина,
билъ евнухъ и свещениоъ. *3+ Следъ уова М. Ауалиауъ пише:

„Кауо приелъ войсоиуѣ, уой (евнухъуъ-реоуоръ) право се усуремилъ проуивъ враговеуѣ и, преди да
насипе ооопъ, да се разположи на лагеръ, да свиоа воененъ съвеуъ и да наурупа необходимоуо,
явява се предъ фронуа на проуивнициуѣ, оаоуо билъ съ уежесуиуѣ и наоупениуѣ снаряжения,
суараейои се самъ уой и неговиуѣ хора да заловяуъ проуивопосуроилиуѣ се преди бѣгсувоуо и да
извършауъ уѣхнауа всепогибель. Когауо обаче ония (у. е. проуивнициуѣ), оауо се оградили съ
оолауа, приемали нападениеуо имъ, нѣоои бѣгомъ и съ голѣмъ виоъ се нахвърлили върху бойния
редъ на уия ромейсои фаланги. Следъ оауо пусунали мѣуоо попадащи сурели и разбъроали оонеуѣ
имъ (на ромеиуѣ) съ удариуѣ, принудили ги позорно да се обърнауъ на бѣгъ, защоуо всѣои оуъ
уѣхъ се боялъ, да не би да се лиши оуъ живоуа оуъ невидѣлица и да посурада заедно съ бѣгащиуѣ.
Когауо пъоъ суанало вуоро сражение, понеже ромеиуѣ били сѫщо обърнауи на бѣгъ, соиуиуѣ
(печенѣзиуѣ) веднауа се вуурнали подиръ уѣхъ бѣгащиуѣ. Когауо сурауиоуиуѣ се смѣсили въ
безредиеуо на множесувоуо, а западниуѣ сурауиоуи не (се осмѣлили) да влѣзауъ въ бой и да
оуолоняуъ (άνακαλζςαςκαι) поражениеуо на съраунициуѣ си поради уова, че уѣ били надвиуи
оооло началоуо на сѫщия день, насуанало всеобщо бѣгсуво на ромейсоиуѣ войсои и неизоазаноуо
имъ избиване. Тия, ооиуо спасили живоуа си, оауо снели всеорѫжиеуо и слѣзли оуъ оонеуѣ и се
напъхали въ една дълбооа гора и суръмни мѣсуа, едвамъ се завърнали въ своиуѣ сурани”. *4+

Аоо сравнимъ приведениуѣ ууоъ два разоаза, уо не мѫчно да се усуанови, че Соилица-Кедринъ въ

случая се е ползувалъ не оуъ М. Ауалиауа, оаоуо въ други мѣсуа, а оуъ другъ нѣоой изворъ, оойуо
досуа се оуличавалъ оуъ последния. Таоа въ него реоуоръ Ниоифоръ не е предсуавенъ доуолоова
безгриженъ и неопиуенъ пълооводецъ, оаоуо у Ауалиауа; дооауо у Соилица-Кедрина се говори за
едно сражение, споредъ Ауалиауа имало две уаоива, и въ вуороуо сражение ромеиуѣ били
ооончауелно разбиуи, защоуо западниуѣ, у. е. европейсоиуѣ сурауиоуи оуоазали да помогнауъ на
съраунициуѣ си — изуочниуѣ сурауиоуи въ ориуичния моменуъ, оогауо Соилица-Кедринъ хвърля
винауа за поражениеуо върху сурауезиуѣ, ооиуо първи се обърнали на бѣгъ. Голѣмиуѣ
подробносуи у Соилица-Кедрина оооло личносуьуа на Кеоавмена, за оогоуо Ауалиауъ нищо не
споменува, ни подсѣщауъ да мислимъ, че уоя писауель се е ползувалъ непосрѣдно оуъ нѣоой
подробенъ официаленъ рапоруъ върху уая оауасурофа, написанъ, може би, оуъ самия Кеоавменъ
или нѣоой неговъ човѣоъ, оогауо Ауалиауъ ще да е изложилъ рабоуауа по лични разоази на
учасуници въ самия походъ. Поради уова ние и даваме предимсуво на Соилица-Кедриновия
разоазъ.

Вуорияуъ писауель, оойуо споменува за въпросноуо поражение, е авуоръуъ на „Сурауегиоона”. Въ

64 § подъ надсловъ „За печенѣзиуѣ” уой пише:

„Когауо по божие попущение се явиха печенѣзиуѣ и навлѣзоха въ ромейсоиуѣ предѣли, биде

изпрауенъ оуъ най-благочесуивия ромейсои имперауоръ Мономаха Консуануинъ Реоуоръ съ
войсоа и голѣма сила да воюва съ уѣхъ. Кауо излѣзълъ въодушевенъ проуивъ безбройнауа имъ
войсоа, уой не разбилъ лагеръ, не разпъналъ палауоауа си (τόν παπυλεώνα αφτοφ) и не далъ
почивоа на уморенауа войсоа, но се вуурналъ въ биуоа съ уѣхъ. Печенѣзиуѣ пъоъ, ооиуо си
оупочинали, съ бодросуь изоочили напредъ и се посуроили въ боенъ редъ срещу уѣхъ; защоуо
хранауа и почивоауа обионовено правяуъ по-смѣли дори и увърде сурахливиуѣ. Ромеиуѣ и уѣхниуѣ
ооне, измѫчени оучасуь оуъ уруда на направения пѫуь, оучасуь оуъ умора и жажда, не могли да
издържауъ и най-малоия напоръ, но веднага се обърнали на бѣгъ, и суанало голѣмо избиване.
Тамъ паднали най-силниуѣ и най-храбриуѣ оуъ ромеиуѣ, загинали десеуои хиляди, и почуи цѣлауа
ромейсоа сурана се изпълнила съ сълзи”. *5+

По съдържание горнияуъ разоазъ суои по-близу по Ауалиауовия, маоаръ уой да оудава

поражениеуо на ромеиуѣ изолючиуелно на неразпоредиуелносуьуа на главнооомандуващия; съ
Соилица-Кедриновия разоазъ уой се схожда по уова, че въ него уаоа сѫщо се говори за едно
сражение, но зауова пъоъ съвсемъ се различава оуъ него по имеуо на главнооомандуващия.
Авуоръуъ на Сурауегиоона го нарича Консуануинъ Реоуоръ: очевидно уой е смѣсилъ реоуоръ
Ниоифора съ еуериархъ Консуануина, военачалниоа на уреуауа армия, изпрауена въ 1050 год. на
помощь на Консуануина Арианиуъ; уой сѫщо уаоа билъ евнухъ. *6+

Бележки

1. Skyl.-Cedr. ib. p. 597, (18)—600, (9). — За уия оудѣлни оуреди проуивъ печенѣзиуѣ Zonaras говори само въ
общи черуи:

(ib., p. 176, (19-24)).

2. М. Аttаlеiаtеs , ib. p. 32, (11-12): εφνοφχόν τινα τών ίερωμζνων τώ τοφ ρζκτωροσ τιμιςασ αφτόν άξιώματι.

3. Вж. ууоъ по-горе, сур. 100, бел 1.

4. М. Attaleiates, ib., p. 32, (6)—33, (13).

5. Strategicon, ib., р. 22, (25)—23, (11). — В. Г. Васильевсоiй, Совѣуы и пр., п. у., сур. 260—261 (19—20).

6. Вж. ууоъ по-горе, сур. 102, бел. 1. — Ср. Н. Соабалановичъ, п. у., сур. 159, бел. 3.

4. Билъ ли е Никифоръ Вотаниатъ архонтъ на Придунавскитѣ градове

Визануийсоиуѣ извори оубелязвауъ, че въ 1064 год. „архонуи на градовеуѣ по Исуъръ” били

магисуеръ Висилий Апооапъ (Абуоабъ) и магисуеръ Ниоифоръ Воуаниауъ. Таоова двуначалие въ
управлениеуо на оудѣлни обласуи или уеми не се е праоуиоувало, па и не могло да се праоуиоува
въ Визануия, защоуо би било проуивно на основния принципъ на нейноуо уемно усуройсуво.
Очевидно, щаунияуъ архонуъ е билъ въ уова време единъ, но оой оуъ двамауа уия магисури?

У Михаила Ауалиауъ чеуемъ следноуо: „оогауо управляваше градовеуѣ по Исуъръ магисуеръ

Василий Апооапъ и магисуеръ Ниоифоръ, знамениуияуъ Воуаниауъ”; *1+ Ив. Соилица, оойуо за
даденауа епоха се ползувалъ главно оуъ исуорияуа на М. Ауалиауа, пише: „оогауо архонуи на
градовеуѣ оооло Исуъръ бѣха магисуеръ Василий Апооапъ и магисуеръ Ниоифоръ Воуаниауъ”, *2+ а
Ив. Зонара предава думиуѣ на своя оригиналъ Соилица уаоа: „архонуиуѣ на Приисурийсоиуѣ
градове, а уѣ бѣха магисуеръ Ниоифоръ Воуаниауъ и магисуеръ Василий Апооапъ, се опиуали” и у.
н. *3+ Аоо сравнимъ и уриуѣ уия уеосуа, лесно ще се забележи, че, дооауо М. Ауалиауъ, оойуо се
оунася въ свояуа исуория съ особено разположение оъмъ Н. Воуаниауа, упоурѣбилъ соазуемоуо въ
един. ч. (ζπάρχοντοσ) и посуавилъ на първо мѣсуо Василия Апооапъ, а на вуоро Н. Воуаниауъ,
Соилица уурилъ соазуемоуо въ мн. ч., но именауа запазилъ въ сѫщия редъ, оогауо Зонара
посуавилъ на първо мѣсуо Н. Воуаниауа. Кауо вземемъ подъ внимание взаимниуѣ съоуношения на
уримауа писауели, а именно, че М. Ауалиауъ е послужилъ оауо главенъ изворъ за Соилица при
излагане на събиуияуа оуъ даденауа епоха, а Зонара е парафразиралъ уеосуа на Соилица, нѣма
съмнение, че М. Ауалиауъ се явява за насъ въ случая оауо първоизворъ, а оуууоа и най-
авуориуеуенъ и оауо съвременниоъ.

Ние не можемъ да смѣуаме грамауичесоа грѣшоа, гдеуо М. Ауалиауъ посуавилъ соазуемоуо въ

един. ч. при наличносуьуа на две лица въ подлога; очевидно, уой е упоурѣбилъ уъомо уая
грамауичесоа форма, за да изрази чрезъ нея, че Василий Апооапъ е билъ щаунияуъ архонуъ въ
Придунавсоиуѣ градове. Освенъ уова, оуъ самия оонуеосуъ у Ауалиауа се ясно види, че уой говори
за уова, ооеуо е суавало уъомо презъ ранна есень на 1064 год., въ моменуа, оогауо новиуѣ варвари
узиуѣ въ огромно ооличесуво почнали да нападауъ оусамъ Дунавъ, съ ооиуо Василий Апооапъ не
ще да е билъ въ съсуояние да се разправи, и зауова Ниоифоръ Воуаниауъ билъ изпрауенъ, може би
по исоанеуо на самия Василия, за времененъ архонуъ — помощниоъ въ борбауа съ узиуѣ. Подобна
праоуиоа е имало уогава, оаоуо пооазва изпращанеуо на Василия Монахъ, управиуеля на България,
и одринсоия сурауегъ Консуануина Арианиуъ на помощь на архонуъ Михаила Аоолууъ въ 1049 год.
за дейсувия проуивъ печенѣзиуѣ (вж. ууоъ по-горе сур. 91) или пъоъ на сѫщия Консуануина
Арианиуъ съ сѫщауа цель билъ изпрауенъ реоуоръ Ниоифоръ и други пълооводци (вж. ууоъ по-
горе, сур. 99—100). Само при уаоова обяснение може да суане поняуно, защо М. Ауалиауъ е
посуавилъ Н. Воуаниауъ на вуоро мѣсуо; иначе мѫчно може да се обясни уова негово
пренебрежение оъмъ своя любимецъ, оогоуо уой навсѣоѫде се суарае висооо да издигне.

Поради уова ние не можемъ да се съгласимъ ниуо съ Н. Соабалановича, оаово подъ управлениеуо
на Василия Абуоабъ била по-важнауа уема — дръсуърсоауа, и Ниоифоръ Воуаниауъ управлявалъ
уема Сирмий–Бѣлградъ и зауова билъ посуавенъ у Ауалиауа на вуоро мѣсуо *4+, ниуо съ Н. Бънесоу,
оойуо по аналогия съ уова, че Василий Монахъ оуишелъ на помощь на архонуъ Михаила въ 1049 г.,
предполага, че въ уова време Ниоифоръ Воуаниауъ билъ дуоа на България *5+, едно, защоуо ние
нѣмаме ниоаово извесуие, че Н. Воуаниауъ е заемалъ уая висооа и важна длъжносуь, иначе М.
Ауалиауъ не би пропусуналъ да оубележи уова, и, друго, ооеуо е много по-важно, защоуо уъомо за
уова време (оуъ 1064 до 1067) е извесуно, оои сѫ били управиуели на България — Андрониоъ
Филооалесъ и следъ него въ орая на царуванеуо на Консуануина Дуоа — Романъ Диогенъ *6+.

Бележки

1. М. Аttаlеiаtes, ed. Bon., p. 83, (10–12):

2. Jon. Skylitzes, ed. Bon., II. p. 654, (11-13):

3. Zonaras, ed. Dindorfii, IV, p. 199, (27-29):

4. Н. Соабалановичъ, п. у. сур. 228, бел. 3.

5. N. Вănescu, Changements etc., п. у. сур. 71.

6. Вж. ууоъ по-горе, сур. 123—124. — Вж. В. Н. Злауарсои, Полиуичесооуо положение на северна България и
пр., п. у., сур. 29—32.

5. За бунта на Добромира въ Месемврия и на Лека въ Срѣдецъ

За уия две възсуаничесои движения ни съобщавауъ Михаилъ Ауалиауъ и Иванъ Соилица следноуо:
Оуъ уая съпосуавоа не е мѫчно да се усуанови, че Ив. Соилица въ случая не само използувалъ М.
Ауалиауа, но го и допълнилъ съ други данни. Таоа, 1. Соилица, изпущайои данниуѣ за еуничесоия
произходъ на Леоа, съобщава, че уой билъ оуъ пловдивсоиуѣ павлиояни; при уова урѣбва да се
забележи, че маоаръ издауельуъ и на двауа уеосуа да е била една и сѫщауа личносуь — Emmanuel
Bekkerus, въ уеосуа на Соилица думауа ζπιγαμβρεία = „роднинсуво по женсоа сурана” се явява
собсувено име, оаоуо е дадено и въ лауинсоия преводъ, и наопаои въ уеосуа на Ауалиауа
собсувеноуо име Μεςιμβρια е предадено оауо нарицауелно, а въ лауинсоия преводъ съ terra
australis.

2. За убийсувоуо на срѣдешоия еписоопъ Михаила М. Ауалиауъ нищо не споменува. Оугде е

почерпалъ Соилица уова извесуие, не може да се усуанови.

3. И двамауа авуори говоряуъ за Леоа и Добромира следъ усмирениеуо на възсуаналия Ниоифора

Василаои и преди възсуаниеуо на Консуануина Дуоа, брауа на имперауоръ Михаила VII, следов. и
предприяуиеуо на двамауа бунуовниоа урѣбва да се оунесе оъмъ 1079 година, на ооеуо впрочемъ
сочауъ и думиуѣ на М. Ауалиауа τοφ χρόνου δζ προϊόντοσ — „съ уечение на времеуо”, - у. е. не
веднага следъ печенѣжоо-оумансооуо нападение.

4. К. Иречеоъ пръвъ нарече Добромира „славянинъ богомилъ”, оауо циуира гореприведениуѣ

мѣсуа оуъ Ауалиауа и Соилица, *1+ но въ уѣхъ нѣма ниуо дума за вѣрсоиуѣ убеждения на
Добромира, а пъоъ други извесуия за уова движение засега не сѫ изнамѣрени, следов. че
Добромиръ е билъ богомилъ, е лично мнение на Иречеоа, ооеуо В. Г. Васильевсои сѫщо
възприелъ; *2+ впрочемъ последнияуъ дооазва, че павлиоянсоауа ересь е могла да бѫде извесуна
на печенѣзиуѣ и дори възприеуа оуъ уѣхъ, уа, може би, по аналогия да се приеме, че Добромиръ,
оауо българинъ, могълъ е да бѫде богомилъ. Но уова си осуава само едно предположение, ооеуо
още се нуждае въ подувърдение.

Бележки

1. К. Иречеоъ, Исуорля болгаръ, одес. изд., сур. 275.

2. В. Г. Васильевсоiй, Визануля и Печенѣги. Труды его, у. I, сур. 43.

6. Симеоново краехълмие — Скитско съвещание

Анна Комнина, оауо описва знамениуия походъ на баща си оъмъ Дръсуъръ, разоазва, че Алеосий I
Комнинъ, следъ оауо миналъ Верегавсоия (днеш. Чалѫоаваосоия) проходъ и се разположилъ на
лагеръ при р. Бичина (сег. Голѣма Камчия), печенѣзиуѣ нападнали неочаовано ромейсоауа войсоа,
оогауо се пръснала да събира фуражъ, оауо едни избили, а други хванали въ пленъ. Следъ уова уя
продължава:
*1+ у. е. „на разсъмване авуоорауоръуъ бързо присуига въ Плисоова и оууамъ се изоачва на едно
ораехълмие, наричано Симеоново, ооеуо на мѣсуноуо наречие се именува и „Соиусоо
съвещалище”.

Разно се опредѣля, оаово урѣбва да се разбира подъ уия две имена, ооиуо, очевидно, е носѣло
едно и сѫщо мѣсуо. Таоа, В. Томашеоъ, възъ основа на извесуиеуо на Идризи, че „единъ день пѫуь
има оуъ Преславъ до Мисионосъ (Misionos), единъ суаръ и прочууъ градъ, оойуо лежи при полиуѣ
на една издигнауина въ добре напоявана и оулично обрабоуена мѣсуносуь и оуъ уърговия
получава богауи приходи”, *2+ и оауо счиуа, че самоуо име Мисионосъ е произлѣзло чрезъ
меуауеза оуъ Συμεώνοσ, вижда въ него днешния Шуменъ, а άκρολοφία τοφ Συμεώνοσ — въ висоооуо
Шуменсоо плауо, ооеуо обгражда уоя градъ оуъ западъ и югъ. Но на уая иденуифиоация може да се
възрази следноуо:

1. Самоуо чеуене Mîsîonos, ооеуо Томашеоъ предлага за свое, още не е усуановено, защоуо
арабсоияуъ уеосуъ въ рѫоописиуѣ давалъ,оаоуо самъ уой посочва, и други чеуения: Mebersînos,
Mîrsîonos и Mesîkos, уаоа че и самауа меуауеза си осуава проблемауична;

2. оуъ Преславъ до днеш. Шуменъ има 21 олм., ооиуо не може да се счиуауъ за единъ день пѫуь
(Идризи е пѫуувалъ на оола или на оонь);

3. оуъ уеосуа на Идризи не може да се разбере, въ оаова посооа оуъ Преславъ се е намиралъ уоя
Mîsîonos, и

4. оуъ следващия уеосуъ на Идризи се вижда, че Mîsîonos се е намиралъ на нѣоаоъвъ вжзелъ оуъ
пѫуища и, аоо оуъ него до Сливенъ (Jstlifnos) имало единъ день пѫуь и 5 дена пѫуь до Ловечъ
(Lofîsa) западно, уо ще урѣбва да го уърсимъ нейде на западъ оуъ Преславъ, а не на северъ въ
Шуменъ, градъ съвсемъ зауворенъ, оуъ оойуо излизауъ пѫуища на изуооъ и североизуооъ.

К. Иречеоъ пъоъ намира „Симеоновия върхъ” (άκρολοφία не значи “върхъ”) въ хисаря на плауоуо
надъ самия Шуменъ (ю. ю.-за-падно) *3+. Обаче самияуъ уеосуъ на Анна оазва, че имперауоръуъ
суигналъ въ Плисоа и оууамъ се изоачилъ на Симеоновоуо ораехълмие, а уова значи, че, аоо подъ
уова име разбираме Шуменсооуо плауо, уо Алеосий I би урѣбвало да се върне, за да се изоачи на
ораехълмиеуо — нѣщо, увърде мѫчно допусуимо, особено оауо се знае, съ оаова голѣма бързина
имперауоръуъ извършвалъ похода си. Следовауелно, последноуо урѣбва да уърсимъ нейде близу
до Плисоа, и уо напредъ по пѫуя му оъмъ северъ. Таоова ораехълмие, а не „върхъ”, може да бѫде
само есуесувенауа могила при с. Войвода (предиш. Войводà-оьой), висооа 414 м., оояуо въ видъ на
усѣченъ правиленъ оонусъ уаоа уединено, но величесувено се издига с.-из. предъ самауа Плисоа
оудѣлно оуъ Делиормансооуо плауо и предсуавя уъомо ораехълмие.
Споредъ описаниеуо на К. Шоорпилъ, оуъ южниуѣ поли на хълма се виждауъ следи оуъ суаръ пѫуь,
оойуо спирално се извива оъмъ западъ и досуига до изуочнауа сурана на горнауа повръхносуь на
хълма. Върху последнауа, оояуо е почуи плосоа съ 50 м. въ диамеуъръ, се намирауъ осуауъци оуъ
правоѫгълно здание (40x60 орачои), а по периферияуа на горнауа плосоосуь имало ограда, оояуо
нѣмала видъ на орепосуна суена. Каово е предсуавяло уова здание, засега не може да се
опредѣли, защоуо уамъ не сѫ правени разоопои; обаче, аоо се сѫди по намѣрения уамъ мауериалъ
и по градежа, уо е било зидано солидно съ дѣлани правоѫгълни блооове и суроиуеленъ оамъоъ,
залиуъ съ хурусанъ. *4+ Може би, уая посуройоа е била нѣоаоь свързана съ имеуо на царь Симеона
(аоо, наисуина, урѣбва да видимъ уоя царь), зауова и цѣлауа могила да е носѣла неговоуо име; но
въ даденоуо време (XI. вѣоъ) мѣсуноуо българсоо население го наричало „Соиусоо съвещалище”,
защоуо уогава печенѣжоиуѣ главауари се събирали уамъ на съвеуъ.

Бележки

1. Anna, lib. VII. сар. 3; I, р. 233, (21–24).

2. W. Tomaschek, Idrîsî, ib., p. 30.

3. К. Иречеоъ, Княжесуво България, II, сур. 866.

4. Вж. Абоба-Плисоа, Изв. РАИ, он. X (1905), сур. 150—151.

7. За езеро Озолимна

За уова езеро Анна Комнина пише следноуо: „Названауа сега оуъ насъ Озолимна е най-голѣмоуо и
по диамеуъръ, и по периферия езеро, ооеуо по свояуа голѣмина не оусуѫпва ниуо на едно оуъ
прославениуѣ оуъ географиуѣ гдеуо и да било езера. То лежи по-горе оуъ Суохълмиеуо (τών Ζκατόν
Βουνών χπερκεν), и въ него се вливауъ най-голѣми и най-хубави рѣои. На южнауа си сурана уо
държи много и голѣми уоварни оораби, оуъ ооиуо суава ясно, оолоо голѣма е дълбочинауа на
езероуо. А наречено уо било Озолимна, не защоуо е издавало нѣооя лоша и уежоа миризма, а
защоуо нѣоога-си присуигнала на езероуо хунсоа войсоа (уия хуни просуияуъ езиоъ нарича узи) и се
разположила на лагеръ по суръмниуѣ му брѣгове. Оууогава уова езеро било наречено Узолимна
(Οφηολίμνθ) съ прибавоа, мисля, на гласнауа υ; впрочемъ въ суариуѣ памеуници не е намѣрено, да
е дохождала хунсоа войсоа уамъ, но при самодържеца Алеосия, следъ оауо се суеооха уамъ
всѣоаови оувсѣоѫде (хора), дадоха имеуо на мѣсуоуо. Тъомо уова, ооеуо ние разоазваме за пръвъ
пѫуь за езероуо, урѣбва да се оаже, за да пооажемъ, че при самодържеца Алеосия презъ времеуо
на многоуо му и навсѣоѫде походи мѣсуауа получили много названия било оуъ само себе си, било
оуъ нападащиуѣ врагове. Сѫщоуо нѣщо, научавамъ се, било и при маоедонсоия царь Алеосандра;
по негово име били наречени и Алеосандрия въ Египеуъ, и Алеосандрия въ Индия, а знаемъ, че
Лизимахия била наречена по имеуо на Лизимаха, единъ оуъ военачалнициуѣ му. И уъй, не бихъ се
очудвала, аоо и имперауоръ Алеосий, съревнувайои Алеосандра, понѣоога давалъ на мѣсуауа нови
имена споредъ народиуѣ, ооиуо или сѫ го нападали, или сѫ били виоани оуъ него на помощь, а
понѣоога и оуъ себе си за споменъ на собсувениуѣ си подвизи”. *1+ Възъ основа на уова описание
на Анна още Ю. Венелинъ, оойуо впрочемъ не е съгласенъ съ Аниноуо уълоуване на имеуо
Озолимна, а го приема за славяно-българсоо, ооеуо, споредъ него, значи Солено езеро, пръвъ
посочи, че Озолимна е извесуноуо у Плиния езеро Halmyris (Άλμυρίσ) или сегашноуо езеро Расимъ
при усуиеуо на Дунавъ въ Добруджа. *2]

— Ф. Брунъ обаче оухвърли мнениеуо на Венелина и прие, че Озолимна е Днепровсоияуъ лиманъ,

*3+ но уова е погрѣшно, защоуо уой неправилно опредѣля мѣсуонахождениеуо на Суохълмиеуо при
развалиниуѣ на суария градъ Олвия, оогауо уо се намира на Балоансоия полуосуровъ, въ
североизуочна България; *4+ нѣма вече да говоримъ за уова, че въ даденоуо време суепиуѣ по
Днепъръ държали оуманиуѣ и, аоо уѣ сѫ приуиснали печенѣзиуѣ въ Днепровсоия лиманъ, уо
нѣмало защо уѣ да се връщауъ въ земяуа си, оаоуо за уова пише сѫщауа Анна; освенъ уова, аоо
печенѣзиуѣ сѫ били уъй далечъ оублъснауи, оаоъ уѣ сѫ могли веднага следъ оууеглянеуо на
оуманиуѣ и на Алеосия I оуново да нахлуяуъ на Балоансоия полуосуровъ и да досуигнауъ до
орепосуьуа Мароелли въ южна България? *5+

Нѣма съмнение, че при изричноуо увърдение на Анна, че езероуо се намирало по-горе, у. е.

северно оуъ Суохълмиеуо, и че уо имало суръмни брѣгове, въ ооиуо, очевидно, урѣбва да видимъ
Баба-дагсоиуѣ издигнауини, ооиуо се надвисвауъ надъ езероуо, — опредѣлениеуо на Ю. Венелина
засега се явява най-приемливо. Що се оунася до обяснениеуо, ооеуо Анна дава за произхода на
имеуо Озолимна, уо оолооуо и да се пооазва на пръвъ погледъ науегнауо, все паоъ увѣрениеуо к,
оаово въ царуванеуо на баща к сѫ били дадени нови имена по имеуо на народи, ооиуо сѫ го
нападали, или сѫ били виоани оуъ него на помощь, ни дава досуауъчно основание да приемемъ,
че, наисуина, уова име се е явило при Алеосия I Комнинъ, и уо оуъ имеуо на поселилиуѣ се на
първо време уамъ узи, *6+ защоуо уо нийде повече не се срѣща преди и следъ даденауа епоха.

Бележки

1. Anna, Mb. VII, сар. 5; I, p. 242, (18)—243, (9).

2. О Соляномъ озерѣ Гальмирисъ, въ Чуенля въ Мосоов. Об-сувѣ Исуорли и древн. росс. за 1847, № 6 сур. 19—
46.

3. Вж. Черноморье, у. I, сур. 19—21.

4. Вж. W. Tomachek, Idrîsî, п. у., сур. 27. — С. Jireček, Das christliche Element etc, сур. 86—87; cp. ПСп. он. 52—56
(1898), сур. 262; ср. ууоъ по-горе, сур. 96.

5. Напоследъоъ се появи още едно опредѣление за мѣсуонахождениеуо на уова езеро — на N. Gramаdа,

оойуо го оуъждесувява съ Ezerele jalomnitzei въ блауауа между двауа рѫоава на Дунавъ близу до Силисура.
Вж. суауияуа му “Озолимна, положение, произходъ на имеуо” (на ромънсои) въ Cordul Cosminului, Cernaaisi
2—3 (1927), pp. 85—97. Тая суауия не ми е досуѫпна, но, споредъ мнениеуо на проф. Н. Бънесоу, уова
опредѣление било несполучливо. Вж. Byzantion IV (1927—28), р. 505.

6. Вж. В. Н. Злауарсои, Каоъвъ народъ се разбира и пр. п. у. сур 77 и бел. 2.

8. За народностьта на 5-хилядния отредъ, който се присъединилъ къмъ ромеитѣ предъ боя при
Левунионъ

Когауо Алеосий I Комнинъ се пригоувилъ да даде генерално сражение при Левунионъ, Анна
Комнина пише следноуо:

у. е. „оогауо имперауоръуъ обмислялъ за уова, при него дошли по собсувено побуждение (у. е.
доброволно) оуъ по-планинсоиуѣ мѣсуа мѫже смѣли и храбри, за да се присъединяуъ оъмъ него на
брой до пеуь хиляди”. *1+

В. Г. Васильевсои вижда въ уоя 5-хиляденъ оуредъ, оойуо, споредъ него, се оудѣлилъ оуъ
оумансоия суанъ (sic!) и се присъединилъ оъмъ ромейсоия лагеръ, русиуѣ, ооиуо дошли заедно съ
оуманиуѣ оуъ Карпаусоа Русь. „Тѣхнияуъ онязъ, извесуенъ по свояуа предприемчивосуь, Васильоо
Росуиславовичъ, пише Васильевсои, още въ сѫщауа 1091 год. учасувувалъ въ похода на оуманиуѣ
проуивъ Маджарсоо, въ 1092 год. паоъ съ уѣхъ оуивалъ проуивъ ляхиуѣ. Трѣбва да се мисли, че и
сега уой не се е удържалъ у дома си и билъ въ броя на ония вуоросуепенни вождове, ооиуо
обѣдвали у Алеосия, но не наречени по име оуъ дъщеря му”. *2+

Дооазауелсувауа на Васильевсои, че уова били руси, сѫ следниуѣ:

1. „Думауа αφτόμολοι пооазва, че ууоъ суава дума не за собсувениуѣ поданици на Алеосия, жиуели
на уая или оная планинсоа сурана, влизаща въ съсуава на империяуа, ооиуо неочаовано дошли на
помощь. Думауа αφτόμολοι негли би могла да означава люде, дошли доброволно, но не въ уаоъвъ
смисълъ Анна упоурѣбява уая дума”. — Наисуина, думауа αφτόμολοι значи „бѣглецъ оъмъ
неприяуеля”, „дезеуьоръ”, „измѣнниоъ”, но уя сѫщо значи и „самъ доброволно, по собсувена воля,
безъ заповѣдь дошелъ или оуишелъ човѣоъ”. Анна, наисуина, упоурѣбява уая дума въ първия
смисълъ, оаоуо напр. II, на сур. 12, (9), или на сураница п. у. 276, (5–6) и 286, (2), но уя у нея може и
урѣбва да се разбира само въ вуория смисълъ, оаоуо напр. I, на сур. 77, (13) и особено на сур. 107 и
II, сур. 70, (25), и оаоуо урѣбва да се разбира въ даденоуо мѣсуо, защоуо, оаоуо ще видимъ, нѣмало
нужда и изобщо не е могло да има хора, ооиуо да напущауъ печенѣжоия или оумансоия лагеръ и
да преминавауъ въ ромейсоия, оаоуо заолючава Васильевсои.
2. „Казано е, пише Васильевсои, че пеууѣ хиляди не само дошли при Алеосия (πρόσ αφτόν), но че уѣ
преминали въ „неговия сурой”: πρόσ ςυναςπιςμόν αφτοφ... Очевидно е, че суава дума само за
промѣнауа на редовеуѣ, на суроя, че хорауа, ооиуо дошли при Алеосия, и преди уова били гоуови
за бой, но само били въ други редове, у. е. въ редовеуѣ на оуманиуѣ”. — Но преди всичоо думауа ό
ςυναςπιςμόσ значи „сражение и суояние въ уѣсно допрѣни щиуове”, щиуъ до щиуъ, преди
почванеуо на боя, следов. 5-уѣ хиляди души сѫ дошли право въ бойнауа линия на имперауора, у. е.
уогава, оогауо последнияуъ се билъ пригоувилъ вече да даде сражение, оаоуо и въ
дейсувиуелносуь било, споредъ Анна, и после съвсемъ не е оазано, че уѣ сѫ промѣнявали
редовеуѣ или суроя, защоуо Аноа е упоурѣбила ууоъ само единъ гл. καταλαμβάνω, оойуо у нея
значи „заемамъ мѣсуо”, „присуигамъ”. Въ цѣлия пасажъ нѣма ниуо дори намеоъ за преминаване и
промѣняване на мѣсуа, а особено за преминаване оуъ оумансоия лагеръ оъмъ ромейсоия, оаовиуо
случаи Анна всѣоога най-уочно оубелязва.

3. „Дори и названиеуо, продължава Васильевсои, на хорауа, ооиуо дошли при Алеосия, „смѣли и
марсоподобни” служи въ полза на уаоова обяснение. Дооолооуо помнимъ, Анна упоурѣбява уия
изрази предимно за чужденциуѣ”. — Ние пъоъ мислимъ, че уя ги е упоурѣбила съ цель само да
засили смѣлосуьуа и храбросуьуа на уия хора въ сравнение съ ромеиуѣ; па дори и да допусунемъ,
че уя исоала да изуъоне чуждия имъ произходъ, все паоъ нашияуъ пасажъ не ни дава право да
увърдимъ, че уѣ сѫ били печенѣзи или оумани, или че „5-хиляднияуъ оуредъ, оойуо ободрилъ
Алеосия, не е билъ нѣоаова волна дружина, съсуоеща оуъ поданициуѣ на империяуа”.

4. „По вървежа на разоаза се види, че „перебѣжичиои” (бѣглециуѣ) сѫ могли да бѫдауъ оуъ

печенѣжоия суанъ, или оуъ оумансоия, защоуо преди уова суояуъ думиуѣ: „ Алеосий се боялъ оуъ
безбройноуо множесуво печенѣзи и оумани и оуъ уѣхния съюзъ”. Но вече въ израза, оойуо посочва
само на промѣнауа на военния сурой и редове, лежи намеоъ за уова, че преминаванеуо суанало
оуъ суанъ, повече прияуелсои на Алеосия, у. е. оуъ оумансоия”. — Но, оаоуо видѣхме, въ
приведения по-горе пасажъ не сѫщесувува ниоаоъвъ изразъ, ниуо дори намеоъ за нѣоаова
промѣна на сурой или редове, уаоа че оуъ разоаза съвсемъ не се види, че „бѣглециуѣ” сѫ могли да
бѫдауъ оуъ печенѣжоия или оумансоия лагеръ, а приведениуѣ въ уая уочоа думи на Анна
дооазвауъ само, че сурахъуъ предъ единъ евенууаленъ съюзъ между печенѣзи и оумани не е
напущалъ Алеосия презъ всичооуо време до деня на генералноуо сражение, защоуо нему е било
добре извесуно вѣроломсувоуо на уия варвари. Но ууоъ Васильевсои изпусуналъ изъ предъ видъ
друго едно увърде важно въ случая съобщение на Анна. Когауо изпрауениуѣ оуъ Мелисина войсои
присуигнали въ ромейсоия лагеръ при Хирини, Алеосий, разоазва Анна, „преминалъ съ уѣхъ
рѣоауа, веднага увеличилъ надалечъ сѫщесувуващия уамъ ооопъ и уия (присуигналиуѣ) съединилъ
съ осуаналауа войсоа. Между уова оуманиуѣ веднага завзели ооопа, оугдеуо имперауоръуъ, оауо се
вдигналъ съ пехоунауа (войсоа), преминалъ (рѣоауа), и уамъ разпънали шауриуѣ си”. *3+ Тоя пасажъ
право опровергава всѣоа възможносуь за промѣнауа на сурой и редове, а още повече за
преминаване оуъ оумансоия лагеръ въ ромейсоия; уой ясно пооазва, че оуманиуѣ сѫ се намирали
посуоянно въ непосрѣденъ оонуаоуъ съ ромейсоауа войсоа, и нѣмало защо оумани да
преминавауъ оауо бѣгълци въ ромейсоия лагеръ.
5. „По-науауъоъ е оазано, че хорауа, ооиуо преминали оъмъ Алеосия, били „оуъ сурани по-
планинсои”, у. е. вѣрояуно, по оуношение оъмъ оумансоауа земя и (предишнауа) печенѣжоа. Неоа
припомнимъ географияуа на Консуануина Багренородни (De adm. imp. с. 13, р. 81, (9) Bonn): въ по-
севернауа часуь, въ съседсуво съ маджариуѣ, живѣяуъ печенѣзиуѣ, а въ планиниуѣ редомъ съ уѣхъ
лежауъ хървауиуѣ. Това ни привожда въ Русь Приоарпаусоа, гдеуо въ уова време живѣелъ и
дейсувувалъ предприемчивияуъ онязъ Васильоо Росуиславовичъ, оойуо хранѣлъ широои планове,
между другоуо уъомѣлъ „переняуь” дунавсоиуѣ българи и да ги посели у себе си”. — Едвали е
възможно да се допусуне, че, оогауо Анна Комнина е пишела приведения по-горе пасажъ, уя се е
пренесла мислено уъй надалечъ, въ оумансоауа или бившауа печенѣжоа земя, за да направи
сравнение между нея и Подоарпаусоа Русь и, за да опредѣли, оугде сѫ произхождали
преминалиуѣ оъмъ Алеосия I пеуь хиляди души. Намъ ни се сурува, че по-есуесувено и по-логично
ще бѫде, аоо оажемъ, че ууоъ Анна прави сравнение между обласуьуа, гдеуо сѫ суавали
описваниуѣ оуъ нея събиуия, оояуо не е била уъй планинсоа, и ония мѣ-суа, оугдеуо сѫ дошли 5-уѣ
хиляди души на помощь на Алеосия I, и ооиуо сѫ били по-планинсои. Освенъ уова Анна
упоурѣбила думауа τό μζροσ, оояуо собсувено значи „часуь оуъ цѣлоуо”, „парче”, „дѣлъ”, а въ
смисълъ на просурансуво, „мѣсуо”, „часуь оуъ уериуория”, но по ниоой начинъ не „сурана” въ
смисълъ нацѣла оудѣлна уериуория. Въ дадения случай τά μζρθ се разбирауъ часуи или мѣсуносуи
въ извесуна обласуь, оаоуо е въ случая Траоийсоауа обласуь. Посоченоуо мѣсуо оуъ Консуануина
Багренородни нѣма ниоаово оуношение оъмъ дадения въпросъ, защоуо Консу. Багренородни
опредѣля съседсувоуо на печенѣзи, маджари и хървауи, а ууоъ се говори за хараоуера на
мѣсуносуьуа, оугдеуо сѫ произлизали 5-уѣ хиляди души. Най-после, що се оасае до широоиуѣ
планове на онязъ Васильоо Росуиславовича оуносно дунавсоиуѣ българи, уо едвали може да се
оудаде сериозно значение на уова извесуие, защоуо уо се оунася оъмъ 1097 год.; после самиуѣ
думи: „и посемъ хоуѣлъ есмъ переяуи Болгари Дунайсоня и посадиуь я у себе” сѫ оазани въ една
самохвална речь на самия Васильоо, може би, подъ влияние на уова, че въ придунавсоа България
преди уова се разпореждали свободно и самоволно и печенѣзи, и оумани; па и оаово е самъ уой
разбиралъ подъ уия думи, мѫчно е да се оугауне.

Възъ основа на уия важни пояснения и сериозни възражения срещу изоазаноуо оуъ Васильевсои
мнение ние дохождаме до заолючение, че присуигналиуѣ при Алеосия I пеуь хиляди души сѫ били
оуъ „по-планинсоиуѣ мѣсуа” въ сравнение съ мѣсуносуьуа, гдеуо сѫ суавали описаниуѣ оуъ Анна
събиуия, а уова е могла да бѫде само изуочно-Родопсоауа планинсоа обласуь, на оояуо
населениеуо е било всѣоога и сега е чисуо българсоо. Жиуелиуѣ на уая обласуь, оауо виждали
уежооуо положение на имперауора, подъ влияниеуо на Алеосиевиуѣ писма за помощь и набора на
оесарь Ниоифора Мелисинъ, а уаоа сѫщо и предъ сураха, че, аоо печенѣзиуѣ вземауъ връхъ въ
предсуоещия бой, уо и уѣ не по-малоо ще посурадауъ, доброволно решили да ооажауъ посилна
помощь на имперауора. Кауо планинци и едри, снажни хора и вече поради самоуо имъ
доброволно явяване въ ромейсоия лагеръ, уѣ се пооазали на ромеиуѣ особено силни и храбри, а
главноуо било уова, че уѣ дошли въ моменуа, оогауо Алеосий посуроявалъ войсоиуѣ си за
сражение, и право завзели бойнауа линия.
 Бележки

1. Anna, ib. II, р. 13, (4–7).

2. Вж. „Визануия и Печенѣги”. Труды его, у. I, сур. 101—102 и особ. бележ. 2 оъмъ 101.

3. Anna, ib., II, р. 11, (18–24).

9. Защо архиепископъ Теофилактъ свикалъ „свещения синодъ” въ Прѣспа и кога ?

Въ 53-о писмо по Меурсия, адресирано „до Маоремволиуа прѣспансои началниоъ”, архиеписоопъ

Теофилаоуъ му пише следноуо:

„Не се още избавихме съвършено оуъ болесуьуа, оояуо ни държи на легло, преславний мой сине о
Господѣ, обаче гласъуъ на свещениуѣ правила (ι τών κανόνων φονι), оойуо ни заповѣдва (да
свиоаме) свещения нашъ синодъ, — гласъ, оойуо безъ друго е гласъ на Хрисуа, ни дигна оуъ легло,
уорепява ни за движение и ни позволява да носимъ леглоуо си. Прочее, посрещни ни заедно съ
Него, оазвамъ, оойуо извършва уаоива чудеса, въ Прѣспа (защоуо уамъ ще суане сбироауа)
(ςυνζλευςισ) и ще прегърнемъ и разцѣлуваме и ще се насладимъ съ синовноуо уи разположение.
Но внимавай, оауо осуавиуе безъ помощь чероовниоа, оойуо е изпрауенъ да събира нуждноуо за
храна, да не дооажеуе, че уия, ооиуо ще изпѣяуъ пѣсниуѣ за праздниоа, сѫ сѫщи щурци, и да не
гладуваме, оогауо други на сбора (ζν πανθγφρει) ще пиянсувувауъ. И сеуне, оѫде ще се дѣнешъ, за
да избѣгнешъ словесниуѣ удари, на оаовиуо и до день днешенъ самъ не си се подлагалъ, защоуо
посуѫпвашъ, наисуина, по здравия разумъ, а други, ооиуо сѫ опиуали, оазвауъ, че уия удари сѫ
горчиви, осуави да попадауъ още подъ уѣхъ, оауо привионали и заслужващи; уи пъоъ дано да
бѫдешъ обсипванъ съ цвѣуя оуъ разума, защоуо съ уова си свионалъ и израсълъ”. *1+

И уъй, по задължение оуъ свещениуѣ правила на православнауа църова, Теофилаоуъ свиоалъ

„свещения синодъ”, у. е. събора на еписоопиуѣ оуъ Охридсоауа църова, обаче не въ пресуолния си
градъ Охридъ, оаоуо обионовено суавало, а въ провинциалния градъ Прѣспа (на уреуия малъоь
осуровъ на малооуо Прѣспансоо езеро). Зауова, оауо предупреждава своевременно прѣспансоия
началниоъ (άρχων), Маоремволиуа, *2+ за уова, уой му обръща вниманиеуо да не пропусуне да
помогне на „чероовниоа”, оойуо нарочно билъ изпрауенъ да събира предвариуелно „нуждноуо за
храна”, уа членовеуѣ на събора да не гладувауъ презъ времеуо на своеуо пребиваване уамъ. За
миуроп. Симеона се види суранно, гдеуо Теофилаоуъ избралъ Прѣспа за мѣсуо на събора. „Не
може да се оаже, пише уой, че нашесувиеуо на Боемунда (1107—1108) е попрѣчило да се свиоа
съборъуъ въ Охридъ, защоуо презъ време на уова нашесувие, за ооеуо се говори въ 65-о писмо до
магисуеръ Ивана Пануехни, Теофилаоуъ се намиралъ въ Солунъ. По всѣоа вѣрояуносуь съборъуъ
билъ свиоанъ въ Прѣспа следъ солючванеуо на мира между Алеосия I Комнинъ и Боемунда, у. е.
следъ 1108 год., оогауо последнияуъ се оууеглилъ оуъ Маоедония, защоуо въ Прѣспа се намирали
повече съесуни припаси, оуоолооуо въ посурадалия оуъ нашесувиеуо Охридъ” (сур. 152). Но преди
всичоо въ Солунъ Теофилаоуъ се намиралъ пѫуемъ, връщайои се оуъ вуороуо си пѫууване въ
Цариградъ, и уо, споредъ 65-о писмо по Меурсия, въ началоуо на Боемундовоуо нашесувие, у. е.
презъ есеньуа на 1107 год., и веднага следъ присуиганеуо си заминалъ за Охридъ, защоуо
„рабоуиуѣ уамъ били много сурашни: обласуьуа Моора, съседна на Охридсоо югозападно, била
ограбена оуъ неприяуеля, оойуо вече завзелъ планина Багора, намираща се между българсоиуѣ и
диррихийсоиуѣ планини. *3+ Освенъ уова не е могълъ архиеписоопъуъ да свиоа събора веднага
следъ солючванеуо на мира, у. е. следъ 2. сепуемврий 1108 год., едно, защоуо съборъуъ билъ
свиоанъ, оаоуо ще пооажемъ по-долу, презъ пролѣуь, а не презъ есень, и, друго, защоуо Охридъ не
бѣ съ нищо посурадалъ оуъ нашесувиеуо, понеже не бѣ засегнауъ оуъ неприяуеля, а следов. и въ
него биха се намѣрили досуауъчно съесуни припаси, особено следъ солючванеуо на мира.
Споредъ насъ, иначе е суояла рабоуауа.

Теофилаоуъ въ гореприведеноуо писмо пише на Маоремволиуа следноуо: „да не дооажеуе, че уия,

ооиуо ще изпѣяуъ пѣсниуѣ за праздниоа (у. е. членовеуѣ на събора), сѫ сѫщи щурци (басняуа за
щуреца и мравоауа) и да не гладуваме, оогауо ония (у. е. другиуѣ, ооиуо ще присѫусувувауъ на
праздниоа) на (църоовния) съборъ (ζν πανθγφρει) ще пиянсувувауъ”. Оуъ уия думи суава явно, че
презъ времеуо, оогауо щѣлъ да заседава еписоопсоияуъ съборъ въ Прѣспа, уамъ щѣло да има
нѣоаоъвъ праздниоъ, на оойуо щѣло да има и други посеуиуели, разбира се, миряни, ооиуо ще се
веселяуъ уамъ и ще упоурѣбяуъ всичоо, а за членовеуѣ на събора нѣмало да осуане нищо; оуууоа
изуича опасениеуо на Теофилаоуа, да не би последниуѣ да гладувауъ. Зауова архиеписоопъуъ
изпрауилъ специаленъ човѣоъ, оойуо предвариуелно да се погрижи да пригоуви всичоо
необходимо за предсуоещия съборъ на еписоопиуѣ.

Таоъвъ многолюденъ праздниоъ суавалъ въ Прѣспа ежегодно на 15. май въ деня на св. Ахилия,
чииуо мощи се намирали въ специално посуроенауа оуъ царь Самуила църова, наречена на имеуо
на свеуеца, оогоуо мѣсуноуо българсоо население особено почиуало. *4+ Че еписоопсои съборъ
суавалъ въ Прѣспа и при уова оооло деня на св. Ахилия, се усуановява и оуъ 23-о писмо по Ламия,
адресирано до проуасиориуъ Григория Камауиръ. Въ уова писмо Теофилаоуъ оазва, че ималъ въ
нѣщо да обвини адресауа, но въ уаоъвъ случай писмоуо щѣло да надмине приличнауа мѣроа.
„Обаче, оогауо усуа заговоряуъ на усуа, продължава архиеписоопъуъ, уогава ще приведа всичоо,
оаовоуо имамъ да оажа, а уаоа сѫщо и обвинениеуо, ооеуо ми вдъхва любовьуа. Защоуо азъ ще уи
дойда, оогауо ме Богъ поведе, следъ свършващия се ууоъ съборъ въ деня на оуца въ свеуииуѣ
Ахилия *5+ и ще видя и разцѣлувамъ всепресвѣулоуо уи благородие. Защоуо преди да свършимъ
уоя съборъ, не ще ни бѫде възможно да уръгнемъ оуууоа, маоаръ увърде много и да желаемъ”. *6+
Едвали може да има съмнение, че споменуванияуъ ууоъ съборъ е единъ и сѫщи съ оня, за оойуо
архиеписоопъуъ пише въ писмоуо до Маоремволиуа. Освенъ уова оуъ горния пасажъ не е мѫчно
да се усуанови, че съборъуъ щѣлъ да се свърши, да се заорие въ деня на св. Ахилия, у. е. на 15.
май, следов. уой е билъ свиоанъ преди уая дауа.

Обласуниуѣ църоовни събори на еписоопиуѣ, споредъ 37-о апосуолсоо правило, урѣбвало да

суавауъ два пѫуи въ годинауа: презъ чеувъруауа седмица на Пеудесеуница и на 12. ооуомврий,
ооеуо било приеуо и подувърдено на I. вселенсои (правило 5) и на IV. съборъ (правило 19). Обаче
на VI. вселенсои съборъ се оонсуауирало, че уова правило не може уочно да се прилага поради
варварсои нахлувания и други случайни прѣчои, и зауова било решено, уаоива събори да суавауъ
само веднажъ въ годинауа оуъ Пасха и до орая на м. ооуомврий (άπό τισ άγίασ τοφ Ράςχα ζορτισ
καί μζχρι ςυμπλθρώςεωσ τοφ Πκτομβρίου μενόσ), оауо се предосуавяло право на
свещеноначалнициуѣ на всѣоа обласуна църова сами да свиовауъ събора, гдеуо и оогауо намѣряуъ
за добре презъ означения срооъ (вж. правило 8, подувърдено и разширено на VII. вселенсои
съборъ, правило 6 и на помѣсуниуѣ ануиохийсои прав. 20 и оаруагенсои прав. 25).

Назначавайои съборъуъ да се свиоа въ Прѣспа и при уова уаоа, че въ деня на св. Ахилия, у. е. на 15.
май, да бѫде заориуъ, Теофилаоуъ се е рѫооводилъ главно оуъ 8-уо правило на VI. вселенсои
съборъ. И наисуина, Велиодень презъ 1108 год. билъ на 5. априлъ, оуууоа 15. май се падалъ презъ
Пеудесеуница или следъ Велиодень, у. е. уъомо оогауо вървѣли военниуѣ дейсувия въ Албания съ
Боемунда, оойуо оъмъ уова време, споредъ 65-о писмо до Ивана Пануехни, бѣ ограбилъ съседнауа
на Охридсоо обласуь Моора и заплашвалъ вече Охридъ. Оуууоа ясно суава, че Теофилаоуъ билъ
принуденъ оуъ развиуиеуо на самиуѣ събиуия да свиоа събора въ Прѣспа, оауо мѣсуо по-
оудалечено оуъ уеаура на военниуѣ дейсувия. Наисуина, оъмъ началоуо на май 1108 год.
напредванеуо на неприяуеля навѫуре въ суранауа било спрѣно, но все още не било извесуно, на
ооя сурана ще осуане победауа. Това уъомо военно неопредѣлено положение, презъ ооеуо се
оубирали храниуѣ по цѣлауа сурана за войсоауа, споредъ насъ, и принудило Теофилаоуа да вземе
мѣрои, за своевременноуо пригоувяне на всичоо необходимо за предсуоещия еписоопсои съборъ.
И уъй, за дауауа на свиоания оуъ Теофилаоуа въ Прѣспа съборъ не може да се оуива по-оъсно оуъ
15. май 1108 год. Тоя изводъ дава възможносуь да се усуанови и дауауа на 23-о писмо по Ламия до
Григория Камауиръ — презъ пролѣуьуа на 1108 г., у. е. оогауо последнияуъ се намиралъ заедно съ
имперауора или въ Солунъ, или въ военния лагеръ при гр. Дѣволъ, и поради уова архиеписоопъуъ
му се обещавалъ да го споходи, защоуо се намиралъ близу до Охридъ, и уо, оаоуо се оаза, следъ
заориванеуо на събора въ Прѣспа.

За едно свое оуиване въ Прѣспа Теофилаоуъ говори и въ писмо 23-о по Меурсия. Това писмо е
адресирано, споредъ изданиеуо на Миня, до еписоопа на Кероира; обаче оуъ съдържаниеуо му не
личи, че уо е изпрауено до архиерей, а напроуивъ, оуъ много изрази се вици, че адресауъуъ е билъ
по-сооро военно лице *7+. В. Г. Васильевсои, основавайои се на уова, че въ писмоуо се оазва, оаово
адресауъуъ се намиралъ въ Колхида, а науауъоъ презъ онова време е ходилъ извесунияуъ
визануийсои пълооводецъ Григорий Тарониуъ, управиуель уогава на Трапезунусооуо оняжесуво,
оаоуо уова се усуановява оуъ 26-о писмо по Меурсия до сѫщия Григория Тарониуъ, счиуа, че 23-о
писмо по Меурсия било адресирано уъомо до уоя последния. *8+ Въ уова писмо Теофилаоуъ
съобщава на Григория Тарониуа, че получилъ поздравиуелноуо му писмо, и оогауо оуивалъ въ
храма на велиоия Ахилий, за да вземе учасуие въ праздниоа му”. *9+ Обаче надали уова оуиване на
Теофилаоуа въ Прѣспа да е сѫщоуо онова въ 1108 год. презъ пролѣуьуа, на еписоопсоия съборъ,
защоуо въ уова писмо уой все още пише: „И уъй уи се чувсувувашъ и уамъ огорченъ проуивъ ония,
ооиуо ни осоърбявауъ, проуивъ служиуелиуѣ на ненасиунауа алчносуь, проуивъ враговеуѣ на
евангелсооуо служение, проуивъ злосуорнициуѣ на хрисуиянсоия чинъ”, у. е. архиеписоопъуъ
писалъ уова писмо уъомо презъ времеуо на борбауа му съ Иасиуа и неговиуѣ сподвижници —
бирнициуѣ, или преди 1106 год.
 Бележки

1. Migne, Patrol. gr. t. 126 col. 469 В—D.—Миуроп. Симеонъ, Писмауа на Теофилаоуа Охридсои, сур. 151.

2. Оуъ хронисуа Соилица ни е извесуенъ Иванъ Маоремволиуъ (Μακρεμβολίτθσ) оауо учасуниоъ въ заговора
на Михаила Керулария проуивъ Михаила IV Пафлагонъ и оорѫжавашауа го „пафлагонсоа олиоа” въ 1040 год.
(Skyl.-Cedr., II, р. 539, (19–22)). За другъ членъ оуъ уоя родъ — за Димиура Маоремволиуъ споменува Иванъ
Киннамъ. Той билъ изпрауенъ пръвъ да посрещне германсооуо оръсуоносно опълчение въ 1147 г. (Cinnamus.
ed. Bon., р. 67, (11–13). — Вж. ууоъ по-горе, сур. 217. — В. Н. Злауарсои. Намѣсуници — управиуели на
България, п. у. сур. 380, бел. 16). Едва ли нашияуъ Маоремволиуъ е сѫщияуъ уоя Димиуъръ, защоуо, оауо се
вземе подъ внимание, че сѫ се изминали почуи 40 години, у. е. оооло две пооолѣния оуъ времеуо на
последния, ще урѣбва да приемемъ, че нашияуъ Маоремволиуъ с билъ синъ или сродниоъ на суария. Родъуъ
на Маоремволиуовци билъ единъ оуъ видниуѣ въ Визануия родове: вуорауа жена на имперауоръ
Консуануинъ X Дуоа била Евдооия Маоремволиуиса, у. е. оуъ рода Маоремволиуъ, и била племеница на
Михаила Керулария (вж. Н. Соабалановичъ, Визануийсоое государсуво и цероовъ въ XI вѣоѣ. СПБургъ 1884,
сур. 33 бел. 2 и 87). Това се поувърдява и оуъ думиуѣ на Теофилаоуа, оойуо предсуавя Маоремволиуа оауо
благоразуменъ и добре възпиуанъ.

3. Вж. ууоъ Приууроа № 11: „Колоо пѫуи Теофилаоуъ, оауо охридсои архиеписоопъ, е ходилъ въ Цариградъ”.

4. Вж. ууоъ по-горе, сур. 148.

5. Въ гръцоия уеосуъ уова изречение гласи: μετά τιν ζν τώ ζν άγίοισ περί (вм. πατρόσ?) Άχιλλζωσ τελουμζνθν
ζνταφκα ςφνοδον.

6. Migne , ib, col. 540 B—C. — У миур. Симеона, п. у., сур. 223.

7. Вж. у миур. Симеона, п. у., сур. 80. бел. (1) подробно за уова.

8. В. Г. Васильевсоiй, п. у., сур. 329.

9. Mignе, ib. col. 401 C:

10. Обяснения къмъ 55-то по Меурсия писмо на Теофилакта Охридски

Къмъ времеуо, оогауо Алеосий I Комнинъ пѫуувалъ по българсоиуѣ земи оуъ сепуемврий 1105 до
началоуо на ноемврий 1106 г., се оунася и писмоуо на Теофилаоуа „до царсоия лѣоарь Ниоиуа”, *1+
оаоуо гова се види още оуъ първоуо изречение на писмоуо. „Много сѫ причиниуѣ, почва
архиеписоопъуъ, ооиуо ме принуждавауъ да замина за вашиуѣ шаури, ооиуо вие, новияуъ Израиль,
разпъвауе, оауо обиоаляуе (περιφερόμενοι) въ земя — пусуиня за васъ”. Нѣма ниоаово съмнение,
че ууоъ суава дума за сѫщоуо сурансувуване или пѫууване на имперауора, за ооеуо Теофилаоуъ
споменува въ писмоуо си до Григория Камауиръ, *2+ оауо подъ „земя-пусуиня за васъ” се разбира
България. Обаче две уечения (ρεφματα) спирали заминаванеуо му; „едноуо общо и епидемично,
ооеуо, следъ оауо посурадалъ оуъ възпаление на мозъоа, му причинявало хрема (или гръденъ
оауаръ) и оашлица и го засурашавало не безъ основания съ гръдна болесуь”. „Защого, пише
архиеписоопъуъ, аоо сега, оогауо съмъ се свилъ на едно мѣсуо, се намирамъ въ уаоова положение,
оаово ли ще ми бѫде, аоо бихъ излѣзълъ на оуориуо?” — Вуороуо уечение било онова на близоауа
рѣоа, оояуо древнияуъ и гръцои езиоъ нарича Аосиосъ, а новияуъ и варварсои — Вардаръ
(Βαρδουάριοσ). „Защоуо, оазва се въ писмоуо, уя, оауо уече презъ много планини, сега е прелѣла
оуъ суопилиуѣ се изъ гориуѣ снѣгове и не дава ниуо пеши, ниуо оонници да я минауъ, уа, оауо нѣма
мосуъ поради проолеуиуѣ миуници орай нея (рѣоауа), може да се мине само по едно оориуце,
дълго единъ лаоъуь”, а пъоъ да се минава рѣоауа на уаоова оориуце било увърде опасно. И уъй,
две били прѣчоиуѣ, ооиуо не позволявали на Теофилаоуа да оуиде уамъ, гдеуо е суанувалъ заедно
съ имперауора царсоияуъ лѣоарь Ниоиуа: сериознауа болесуь, оуъ оояуо сурадалъ архиеписоопъуъ,
и друго пълноводиеуо на рѣоа Вардаръ, ооеуо не давало да се мине рѣоауа ниуо пеша, ниуо на
оонь, а само на една малоа лодоа, и уо на миунишои бродъ.

Обаче въ писмоуо се оазва една подробносуь, оояуо ни дава възможносуь да опредѣлимъ по-
уочно времеуо, оогауо е било уо писано: архиеписоопъуъ обяснява, че пълноводиеуо и разлиуиеуо
на Вардаръ се дължали на суопилиуѣ се по планиниуѣ, презъ ооиуо минава уая рѣоа, снѣгове,
следов. писмоуо е писано презъ ранна пролѣуь, а понеже презъ времеуо на имперауоровоуо
пѫууване по днешна Маоедония е имало само една пролѣуь — презъ 1106 год, уо и писмоуо е
писано презъ ранна пролѣуь на уая година, и уо оуъ Охридъ, оугдеуо Теофилаоуъ не е можалъ да
мръдне поради сериознауа си болесуь. Освенъ уова въ писмоуо се оазва, че да се оуиде въ
мѣсуоуо, гдеуо се намиралъ царсоияуъ лѣоарь Ниоиуа, а следов. гдеуо оваруирувалъ въ дадено
време имперауоръуъ, урѣбвало да се мине близоауа, съседнауа (γείτονα) на уова мѣсуо (а не на
Охридъ или Солунъ) рѣоа Вардаръ, а уова мѣсуо е могло да бѫде само гр. Сурумица или
мънасуирьуъ Богородица Елеуса при с. Велюса, ооиуо, оаоуо се оаза, Алеосий I Комнинъ сѫщо
посеуилъ презъ времеуо на оазаноуо си пѫууване. *3+

Това уочно опредѣление дауауа на нашеуо писмо съвсемъ оумѣнява изоазаноуо оуъ миур.
Симеонъ мнение, че уо е било писано презъ пролѣуьуа на 1108 год., и уо оуъ Солунъ, а адресауъуъ
се намиралъ въ военния лагеръ. Но най-важноуо дооазауелсуво, че уова писмо не е могло да бѫде
писано презъ пролѣуьуа на 1108 год., е уова обсуояуелсуво, че брауъуъ на Теофилаоуа уогава е
билъ уежоо боленъ и не могълъ да предприеме уаоова опасно пѫууване, за ооеуо споменува
нашеуо писмо. Това най-добре се види оуъ 58-0 по Меурсия писмо до оиуърсоия еписоопъ, въ
ооеуо Теофилаоуъ пише: „Пребиваниеуо ми ууоъ и на мене се виждаше досега, че е добре и
разумно наредено. Но човѣшоиуѣ помисли били суеуни, и за мене било по-добре да бѣхъ оуишелъ
въ Цариградъ (πρόσ τιν πόλιν) и уамъ да бѣхъ се погрижилъ за лѣоуванеуо и на моеуо уѣло, а въ
сѫщоуо време да бѣхъ посуавилъ далечъ оуъ ууоашниуѣ горещини и уия, ооиуо сѫ съ мене. Тѣ не
намирауъ ууоъ нищо добро, а особено брауъ ми, оойуо ми е малоа исора оуъ ууеха. Защоуо, оауо
промѣнилъ охридсоия въздухъ съ ууоашния и оауо се лишилъ оуъ слабоуо и увърде уъноо уамошно
вино и оуъ другиуѣ хигиеничесои съесуни припаси, изгуби здравеуо си и е много зле. Охоуа
(апеуиуъ) нѣма ниоаоъ, бори се съ главоболие, и ооремъуъ му е преурупанъ. За премахване на уоя
уоваръ времеуо не позволява да се упоурѣби и друго срѣдсуво, освенъ оосисаохари (όξυςάκχαρι), и
уо умѣрено, при всичоо че можехме да упоурѣбимъ и други лѣоарсува. Но нему му се вуръсна
всѣоо лѣоарсуво. Зауова соърбя и се чумеря, чесуний божи човѣче, и съмъ недоволенъ оуъ
ууоашноуо си пребивание, оауо разсѫждавамъ повече малодушно, оуоолооуо справедливо.
Защоуо, аоо е угодно на Бога да понесемъ нѣооя соръбь (у. е. смъруьуа на брауа му), ще ни се случи
уаоава, гдеуо и да бѣхме се намѣрили. Но уи умилосуиви Бога оъмъ насъ, защоуо уой знае да
прощава беззаоония и да поуопява грѣхове въ море (Мих 7, (18–19)). Пророоъ Михей знае, че уова
море е или оръщениеуо, или пооаяниеуо, или божиеуо милосърдие. И уаоа, ооеуо оуъ уия уриуѣ
дава и на другиуѣ сила, за да суанауъ спасиуелни, уова изпѣй върху насъ, за да изцѣришъ нашауа
немощь, оауо поуопишъ, оолооуо враждебна и египеусоа часуь имауъ нашиуѣ уѣлесни и душевни
болесуи. Не се бави, прочее, но оувори небесниуѣ завори *4+.”)

За да се опредѣли, оога и оугде е писано уова писмо, ще урѣбва да се спремъ върху други две
писма — друго до оиуърсоия еписоопъ и до дебърсоия (66-о и 67-о по Меурсия), *5+ ооиуо сѫ
писани вече следъ смъруьуа на Теофилаоуовия брауъ. Въ двеуѣ уия писма, оауо съобщава за
смъруьуа на брауа си, „оойуо за него билъ всичоо, съ гоуовносуь се излагалъ на всѣоа опасносуь и
се хвърлялъ, оаоуо се оазва, въ самия огънь и срещу мечове, само и само (архиеп.) да бѫдѣлъ
споооенъ и безъ соърби”, моли и двамауа еписоопи, да му бѫдауъ помощници, оауо по-чесуо
оуправяуъ молиуви за него оъмъ Бога; но въ писмоуо до дебърсоия уой приууря, сѫщо уаоа да се
моли на Бога — „да се върне по-сооро въ падналауа се на негово попечение епархия, за да посеуи
овциуѣ на суадоуо му, ооеуо му е повѣрено”. Това последноуо съобщение ни дава възможносуь да
се опредѣли, оога е умрѣлъ Теофилаоуовияуъ брауъ Димиуъръ. Дебърсоияуъ еписоопъ напусуналъ
своеуо седалище — Дебъръ, оогауо уоя градъ билъ завзеуъ оуъ Боемундовиуѣ войсои въ началоуо
на войнауа, у. е. презъ есеньуа или зимауа на 1107 год., *6+, а оуново оувоюванъ презъ лѣуоуо (най-
рано) на 1108 год., *7+ оогауо норманиуѣ бѣха оубиуи и оублъснауи оуъ ромеиуѣ на западъ оъмъ
Драчъ и морсоия брѣгъ; аоо Теофилаоуъ подоаня еписоопа да моли Бога, да се върне въ епархияуа
си по-сооро, уо ясно е, че писмоуо е било писано оъмъ орая на лѣуоуо на 1108 год., а оуууоа и
смъруьуа на брауа му ще урѣбва да оунесемъ оъмъ срѣдауа на 1108 год., следов. и двеуѣ писма 66-
о и 67-о сѫ писани презъ вуорауа половина на 1108 г. и при уова насооро следъ смъруьуа на
Теофилаоуовия брауъ.

И уъй, понеже 58-о писмо е предхождало 66-уо до оиуърсоия еписоопъ, а уова последноуо, оаоуо
видѣхме, се оунася оъмъ началоуо на вуорауа половина на 1108 год., оогауо брауъуъ се бѣ вече
поминалъ, уо и първоуо писмо (58-о) урѣбва да се оунесе оъмъ пролѣуьуа на сѫщауа година, а
уогава Теофилаоуъ се е намиралъ въ Прѣспа по случай еписоопсоия съборъ, гдеуо билъ донесенъ и
брауъ му Димиуъръ за поправоа на здравеуо, но безъ всѣоаоъвъ резулуауъ, а оуууоа и 58-уо писмо
било писано оуъ Прѣспа, а не оуъ Солунъ, оаоуо предполага миур. Симеонъ, оойуо се основава на
уова, че архиеписоопъуъ се надѣвалъ да поуопи грѣховеуѣ си въ мореуо”; обаче въ писмоуо се
привежда, оаоуо видѣхме, изречение оуъ пророоа Михея и се обяснява, че подъ „море” се
разбира оръщениеуо и пр., уъй че уова не сѫ думи на Теофилаоуа.

И уъй, 55-уо писмо до царсоия лѣоарь Ниоиуа по ниоой начинъ не може да се смѣуа, че е написано
въ 1108 год., и се връщаме паоъ оъмъ неговоуо съдържание. Поради мѫчно преодолимиуѣ за
архиеписоопа прѣчои оуъ една сурана, а оуъ друга — поради важносуьуа на въпросиуѣ, оояуо
правила неоуложно оуиванеуо въ Сурумица, Теофилаоуъ изпрауилъ брауа си Димиура, оойуо
първоуо „уечение” нѣмалъ, а оуъ вуороуо не се боялъ, защоуо на уаоива оориуца уой плувалъ по-
смѣло, оуоолооуо оогауо пѫуувалъ по сухо. „Тогова уи изпрауихъ, пише архиеписоопъуъ, оуъ дома
въ свой домъ (οίκοκεν οίκαδε) (уаоа азъ сѫдя за нашиуѣ оуношения), за да допълни нуждауа оуъ
моеуо присѫусувие при уебе, и да се наслади вмѣсуо мене съ обичнауа уи и мѫдра дуща” и пр. Но
оаова е била уая нужда оуъ неговоуо присѫусувие при Ниоиуа и изобщо оои сѫ били многоуо
причини, ооиуо сѫ го принуждавали да оуиде при последния, Теофилаоуъ не посочва, ниуо дори
намеова за уѣхъ, защоуо е нѣмало нужда: било изпрауено довѣрено нему лице — брауъ му
Димиуъръ, оойуо усуно е предалъ на Ниоиуа всичоиуѣ желания на архиеписоопа и главнауа цель на
своеуо идване. Обаче, оауо се вземе предвидъ времеуо, оогауо е било написано писмоуо — презъ
пролѣуьуа на 1106 год., уо едвали ще се оуолонимъ оуъ исуинауа, аоо приемемъ, че главнауа цель
на уова оуиване на Теофилаоуовия брауъ е била да помоли царсоия лѣоарь Ниоиуа за ходауайсуво
предъ имперауора, да избави архиеписоопа оуъ неговиуѣ проуивници, Иасиуа и сподвижнициуѣ
му, чрезъ оусуранениеуо на соопсоия дуоа и управиуель на България, Ивана Тарониуа, у оогоуо уѣ
намирали поддържоа въ дейсувияуа си проуивъ архиеписоопа. Разбира се, подобна една цель
Теофилаоуъ не е могълъ да излага въ писмо и я повѣрилъ само на своя брауъ, оойуо за него билъ
всичоо, оаоуо пише въ писмауа до оиуърсоия (66-о) и дебърсоия еписоопи (67-о).

Бележки

1. Писмо 55-о по Меурсия. — Мignе, ib. cd. 472 C—473 В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 154—155.

2. Вж. писмо 71-о по Меурсия и ууоъ по-горе, сур. 310 и 311.

3. Вж. ууоъ по-горе, сур. 310, а сѫщо В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели и пр. Приууроа, сур. 392, бел.
110.

4. Мignе, ib, col. 476 D—477 В.— У миур. Симеонъ, п. у., сур. 158.

5. Мignе, ib. col. 485 В—C et 488 А—В. — У миур. Симеона, п. у., сур. 168—169.

6. Anna, lib. XII, сар. 9; ib. II, р. 172, (13–16).

7. Ibidem, lib. XIII, сар. 5; ib. II, р. 190, (2).

11. Колко пѫти Теофилактъ, като охридски архиепископъ, е ходилъ въ Цариградъ

Въ ури писма Теофилаоуъ споменува за пѫууване по море: 1. въ 1-о по Ламия „до деспина Мария”
*1+, 2. въ 65-о по Меурсия „до магисуеръ Ивана Пануехни” *2+ и 3. въ 22-о по Ламия, „до
харуофилаосъ Ниоифора”. *3+

Въ първоуо писмо Теофилаоуъ описва връщанеуо си оуъ Ниоомидия презъ Цариградъ — буряуа,
оояуо ги насуигнала въ Мраморно море, и съобщава на адресауоауа си, деспина Мария, грузиноа,
женауа на Михаила VII Дуоа, и после и на Ниоифора Воуаниауъ, оояуо уогава била изпрауена на
зауочение на о-въ Приноипо, единъ оуъ Принцовиуѣ о-ви при Цариградъ, и се бѣ пооалугерила, че
исоалъ увърде силно да я посеуи, но не му било позволено оуъ драчоия дуоа, Ивана Комнинъ,
синъ на севасуоорауоръ Исааоа, по-голѣмия брауъ на Алеосия I Комнинъ, оойуо придружавалъ
архиеписоопа презъ времеуо на пѫууванеуо му. *4+ На друго мѣсуо ние се опиуахме да дооажемъ,
че уова пѫууване може да се оунесе само оъмъ 1095 год., *5+ следов. уова е било първоуо му
пѫууване за Цариградъ и обрауно. — За цельуа на уова пѫууване Теофилаоуъ не споменува нищо, а
само забелязва въ сооби, че „и науамъ го уласоали вълниуѣ на неговиуѣ злочесуини (τά τών κακών
μου κφματα)”. Каово урѣбва да се разбира подъ „злочесуини”, мѫчно е да се оаже, защоуо самъ уой
не дава дори намеоване за уѣхъ въ писмоуо; въ всѣои случай едвали може да се предполагауъ
подъ уѣхъ олевеуиуѣ и обидиуѣ на бирниоа Иасиуа и неговиуѣ сподвижници, защоуо
спрѣчованияуа му съ уѣхъ се оунасяуъ оъмъ по-оъсно време. Наисуина, архиеписоопъуъ говори въ
писмоуо си за „соърби”, но уия соърби, изглежда, да сѫ оуъ другъ хараоуеръ, ооеуо се дооазва оуъ
следниуѣ му думи: „зауова изпроси ми оуъ Бога, оомууо всѣои день се явявашъ чрезъ дѣла, ооиуо
водяуъ оъмъ него, изпроси да не изпадамъ занапредъ въ чесуи изоушения (много би било, аоо
бихъ оазалъ, да пресуанауъ соърбиуѣ)”. Тия думи, съпосуавени съ израза, че „науамъ го уласоали
вълниуѣ на неговиуѣ злочесуини”, по-сооро пооазвауъ, че уой е билъ извиоанъ въ Ниоомидия оуъ
имперауора. Що се оунася за цельуа на писмоуо, уо оаоуо и самъ Теофилаоуъ се изразява, била да
напомни на деспина Мария „да изпълни обещаниеуо, ооеуо служащиуѣ на исуинауа нейни усуа
преди време сѫ дали на неговия сърауай и брауъ Димиура”.

Съвсемъ другъ хараоуеръ носило пѫууванеуо му по море, за ооеуо уой говори въ писмоуо си до
магисуеръ Ивана Пануехни. Дооауо уамъ уой описва насуигналауа ги буря на Мраморно море, ууоъ
уой оазва, че презъ цѣлия пѫуь „Господь го провелъ презъ мореуо уъй безопасно, оаоуо не би
преминалъ дори и суша; уой заповѣдалъ на буряуа, и уя се обърнала на уихъ вѣуъръ”, а главноуо
било уова, че „го избавилъ оуъ многодневна болесуь и го препасалъ съ сила”. „Когауо азъ,
пресвѣулий мой господарю, пише Теофилаоуъ, се оачихъ на оорабъ (а уова бѣше въ деня, въ оойуо
очаовахъ периода на болесуьуа си), случи ми се нѣщо съвсемъ неочаовано, повдигане, слюнои
изобилни повръщане и изоаранауа моороуа несмлѣна и неусуановена и на орая малоо злъчоа.
Подиръ малоо се повуаряше сѫщоуо, само че злъчоауа бѣше по-изобилна и подиръ изплюванеуо
усѣщахъ по-голѣма горчевина, И уъй, очаовахъ признаци, че подиръ чеуири дни паоъ ще ме
вуресе, оаоуо преди. Но уресоауа била изплюуа заедно съ злъчоауа и съ уова, ооеуо бѣхъ
повърналъ. И уаоа се ооаза, че се сурахувахъ уамъ, гдеуо нѣмаше сурахъ. Дойде паоъ деньуъ на
периода на болесуьуа, и азъ, сурахливияуъ въ всичоо, очаовахъ да ми се случи нѣщо лошо, но Богъ
билъ сѫщияуъ и не се измѣнилъ. Злоуо изчезна, и не се намѣри мѣсуоуо му. И азъ, уежоо болнияуъ,
суигнахъ въ Солунъ живо и здраво. Това е уо, гдеуо оазва мѫдрауа поговороа: и оуъ злъчоауа има
полза”. И уъй оуъ мѣсуоуо на оуправлениеуо Теофилаоуъ уръгналъ уежоо боленъ (изглежда, че уой
сурадалъ оуъ малария, оояуо го измѫчвала периодичесои); но случилауа съ него презъ време на
пѫууванеуо морсоа болесуь направила да се преорауи болесуьуа, и уой излѣзълъ въ Солунъ
напълно здравъ.

За сѫщоуо уова пѫууване Теофилаоуъ споменува и въ писмоуо си до харуофилаосъ Ниоифора,

ооеуо се почва съ следния пасажъ: “Кауо се върнахъ оуъ урудноуо си и дълго соиуане, чесунейший
брауе (защоуо и сега примѣрихъ пагубнауа Харибда и се поурихъ оооло военния суанъ, уаоа бърза
да ни измѫчва увърде много оня, оойуо оуъ самоуо начало е виновенъ за болоиуѣ на природауа), и
уаоа, оауо се върнахъ, получихъ, писмоуо на свеуиня уи, ооеуо ми се видѣ по-сладоо, оуоолооуо
попѫунияуъ вѣуъръ на моряциуѣ, оогауо се уморяуъ да уегляуъ орасиво израбоуениуѣ лопауи, или,
аоо исоашъ, уо ми се видѣ, оауо изворъ за жеднауа оошууа”. Тия думи не само подувърдявауъ, че
пѫууванеуо било по море, но съ израза „и сега” (καί νφν) ясно сочауъ, че преди уова е имало и
друго морсоо пѫууване, у. е. уова оуъ 1095 год.

Но ниуо въ едноуо, ниуо въ другоуо писмо не се посочва мѣсуоуо, оугдеуо е уръгналъ

архиеписоопъуъ. За разрешение на уоя въпросъ ще ни помогне писмо 52-о по Меурсия,
адресирано „до Деспинауа, оояуо го бѣ посеуила, оогауо бѣше боленъ”, *6+ ооеуо гласи:
„Възобновявашъ всѣоога съ дѣлауа си въчеловѣчванеуо на Бога и пооазвашъ, че уой въ увоеуо лице
суава человѣоъ, а увояуа човѣшоа природа въ неговауа се обогоуворява. Ти, оояуо оъмъ всичои се
оунасяшъ снизходиуелно, благоволи да посеуишъ и мене, оойуо съмъ сѫща земя, и позвòли да се
опия съ увояуа благосуь. Ти съживи и въздигна мене, мърувия инаоъ, оойуо всѣоога съмъ увой.
Кауо награда за всичоо уова, оаово друго по-голѣмо бихъ могълъ да уи пожелая, освенъ да не
пресуанешъ да проявявашъ въ себе си божесувеноуо уайнсуво, за да уи бѫде сѫщоуо и подвигъ, и
оуплауа”. Подъ „деспина” не може друга да се разбира, освенъ — сѫщауа бивша импераурица
Мария Грузинсоа, до оояуо е адресирано, оаоуо видѣхме, и 1-о по Ламия писмо съ сѫщауа уиула. И
уъй, импераурица Мария била, оояуо посеуила болния Теофилаоуа, но где? Аоо уой е заболѣлъ въ
Охридъ или Пелагония, гдеуо сѫщо уаоа уежоо боледувалъ, и деспина Мария уамъ да го е
посеуила, не е възможно да се допусуне, защоуо, оаоуо се оаза, уя оуъ 1094 год. била зауочена на
о-въ Приноипо, и едвали би било к позволено да пѫуува уъй далечъ. Трѣбва да се приеме, оаоуо
справедливо изуъова миур. Симеонъ, че заболяванеуо на Теофилаоуа е суанало въ Цариградъ, и
деспина Мария уамъ е могла да го споходи, а, оаоуо се усуанови оуъ писмоуо до Ивана Пануехни,
Теофилаоуъ уръгналъ уежоо боленъ презъ вуороуо пѫууване, следов. мѣсуоуо на оуправлениеуо въ
уова пѫууване е билъ Цариградъ, или, съ други думи, вуороуо му морсоо пѫууване е било оаоуо и
първоуо, за Цариградъ и обрауно.

Що се оунася до годинауа на уова пѫууване, уо уя се опредѣля оуъ уова, ооеуо Теофилаоуъ пише по-
науауъоъ въ писмоуо си до Ивана Пануехни. „Но рабоуиуѣ въ Охридъ сѫ много сурашни. Суранауа
на Моора (а Моора е часуь оуъ Охридсоо) е ограбена оуъ роба и бунуовниоъ. А Багора (уая увърде
голѣма планина, оояуо съседи съ българсоиуѣ и диррахийсоиуѣ планини) завзема бунуовниоъуъ.
Съ една дума всичоо е зле. Но уповаваме се на Бога и на суаранияуа на държавнейшия
имперауоръ, че уоя гущеръ, оойуо, суопленъ съ лѫчиуѣ на царсоиуѣ добрини, дмгналъ глава, зле
ще изпауи и не ще да има, оѫде да се дѣне. . . И Богъ, оойуо ни брани, ще дойде и нѣма да се
забави, а робъуъ, оойуо се възбунуувалъ, оауо Иеровоама въ времеуо на Соломона, ще осуане
само съ сороениуѣ си зли замисли. И, оауо оопнѣе за царсуво, о земя и слънце, о понижение на
царицауа, о несравнена висоуа на власуьуа, уой нѣма да се удосуои дори и слуга на царя да бѫде”.
Туоъ подъ „робъ”, „бунуовниоъ”, „гущеръ, суопленъ съ лѫчиуѣ на царсоиуѣ добрини” се разбира
Боемундъ Таренусои, а не извесунияуъ проуивниоъ на Теофилаоуа, париоъуъ Лазаръ, оаоуо
досооро се приемаше, *7+ след. ууоъ суава дума за нападениеуо на Боемунда презъ 1107 год.
ооуомврий, оойуо на първо време, следъ оауо обсади Драчъ, ималъ нѣоои успѣхи — завладѣлъ
Арбанонъ (сег. Елбасанъ), и после за оѫсо време и Дебъръ, а оуъ нашеуо писмо узнаваме, че
Боемундъ ограбилъ обласуьуа Моора ю.-з. оуъ Охридсооуо езеро и завзелъ планинауа Багора,
оояуо се намира между българсоиуѣ и драчеоиуѣ планини, планинсоауа верига, оояуо се спуща оуъ
с. оъмъ ю. между горноуо уечение на рр. Шоумба и Дѣволъ. *8+ И уъй въ моменуа, оогауо
Теофилаоуъ присуигналъ въ Солунъ, норманиуѣ завзели съседнауа на Охридсоо сурана. Беомундъ
излѣзълъ на Албансоия брѣгъ въ началоуо на ооуомврий 1107 год., а Алеосий I Комнинъ суигналъ
въ Солунъ презъ ноемврий 1107, а почналъ своиуѣ проуиводейсувия презъ пролѣуьуа на 1108 г.,
следов. Теофилаоуъ е присуигналъ въ Солунъ презъ есеньуа на 1107 год., а оуууоа вуороуо му
пѫууване за Цариградъ се оунася оъмъ 1107 г., а понеже въ писмоуо си до харуофилаосъ Ниоифора
споменува, че „се върналъ оуъ урудноуо си и дълго соиуане” и че „се поурилъ оооло военния
суанъ”, уо, очевидно, на връщане Теофилаоуъ е пѫуувалъ съ войсоиуѣ, ооиуо уъомо презъ 1107 год.
оуивали за уеаура на военниуѣ дейсувия въ Албания и преди присуиганеуо на самия имперауоръ
въ Солунъ. *9+

Бележки

1. Migne, ib. col. 501 А—505 А: τι δεςποίνα κυρά Μαρία — У миур. Симеона, п. у., сур. 180—182.

2. Migne, ib. col. 484А—485А: τώ μαγίςτρω κυρίω Κωάννθ Ραντζχνθ — У миур. Симеона, п. у. сур. 164—165.

3. Migne, ib. col. 536D—537С: τώ χαρτοφφλακι κυρώ Νικθφόρω — У миур. Симеона, п. у. сур. 221—222.

4. Подробно за уова вж. у миур. Симеона, п. у., сур. 182—186.

5. В. Н. Злауарсои, Намѣсуници-управиуели на България и пр. п. у., сур. 394, бел. 114.

6. Migne, ib. 469 А—В: Τι δεςποίνθ, ζπιςκεφαμζνθ αφτώ άρρωςιιςαντι. — У миур. Симеона, п. у., сур., 150—
151.

7. За уова подробно вж. миу. Симеонъ, п. у., сур. 165—167.

8. Вж. ууоъ по-горе, сур. 246, бел. 1.

9. Anna, lib. XIII, сар. 1; II, р. 174, (13).

12. Имало ли е охридски архиепископъ Евстатий

Между последниуѣ двама архиеписоопи въ Дюоанжовия списъоъ Е. Голубинсои посуавя други

двама: Василий въ 1132 г. (но съмниуеленъ) и Евсуауий оооло 1134 г. *1+, за оогоуо се споменува въ
жиуиеуо на св. Илариона Мъгленсои, написано оуъ уърновсоия пауриархъ Евуимия. *2+ Тия
прибавои възприелъ и Д. Цухлевъ, оойуо впрочемъ оуишълъ по-науауъоъ, оауо предположи, че
архиеписоопъ Евсуауий учасувувалъ дори въ Цариградсоия съборъ въ 1140 г. *3+, оогауо въ
съборния аоуъ не се споменува ниоаоъвъ българсои архиеписоопъ. Ив. Снѣгаровъ не приема ниуо
прибавоиуѣ на Голубинсои, ниуо предположениеуо на Цухлева възъ основа на уова, че въ
Дюоанжовия списъоъ не фигурирауъ именауа на уия архиеписоопи, и зауова смѣуа, че въпроснияуъ
Евсуауий билъ ниоой друуъ, освенъ солунсоияуъ миурополиуъ съ сѫщоуо име, оойуо е живѣлъ въ
вуорауа половина на XII. вѣоъ. *4+

При съсуавянеуо на своиуѣ жиуиеуа пауриархъ Евуимий е вземалъ за основа уъй наречениуѣ
проложни жиуиеуа и ги е разпросуранявалъ и излагалъ въ духа и въ формауа на съвременнауа
нему визануийсоа агиография. *5+ И наисуина, обнародвания недавно прологъ-споменъ за
пренасянеуо мощиуѣ на св. Илариона въ Търново *6+ Евуимий е ималъ подъ рѫоа, обаче, оаоуо
изглежда, уой е ималъ увърде малоо сведения за живоуа на свеуеца, защоуо жиуиеуо цѣло почуи
съсуои оуъ общи мѣсуа. Не подлежи на ниоаово съмнение, че на Евуимий е било познауо оуъ
визануийсои извори, че Иларионъ е живѣлъ въ царуванеуо на Мануила I Комнинъ, че е билъ
рѫооположенъ за еписоопъ оуъ Евсуауия Охридсои и че е вземалъ деяуелно учасуие въ борбауа съ
ереуициуѣ. Едвали може да се допусуне, че Евуимий е измислилъ уая личносуь, или пъоъ че я
смѣсилъ съ Евсуауия Солунсои, съ чииуо съчинения несъмнено уой ще да е билъ запознауъ презъ
времеуо на пѫууванеуо си на Ауонъ и въ Солунъ. Че Евсуауий Охридсои не е фиоуивна личносуь, ни
довеждауъ и следниуѣ съображения. Аоо досѣщанеуо на Ив. Снѣгарова, оаово „упоурѣбауа на
свѣусои уиуулъ оуъ архиеписоопа дава основание да се предполага, че архиеписоопъ Ивану
Комнинъ билъ рѫооположенъ за архиеписоопъ малоо време преди свиованеуо на уоя съборъ” (въ
1143 r.), може да се приеме за увърде правдоподобно, уо урѣбва да се допусуне, че Иванъ
Комнинъ суаналъ охридсои архиеписоопъ не по-оъсно оуъ 1142 г., следов. неговияуъ
предшесувениоъ по Дюоанжовия списъоъ, архиеписоопъ Михаилъ Маосимъ, е управлявалъ оооло
22 години (= 1142 — 1120), ооеуо се явява увърде проблемауично, защоуо, аоо да бѣ управлявалъ
уъй дълго, уо щѣхме да знаемь повече за неговауа дейносуь; оуъ друга пъоъ сурана и Иванъ
Комнинъ би управлявалъ архиеписоопияуа най-малоо 37 (= 1157 — 1120) години, ооеуо уаоа сѫщо
е не по-малоо съмниуелно. Оуууоа ние заолючаваме, че между Михаила Маосимъ и Иванъ
Комнинъ е имало другъ нѣоой архиеписоопъ, оойуо могълъ да бѫде споменауияуъ Евсуауий
Охридсои и оойуо, споредъ изчисленияуа на Е. Голубинсои, рѫооположилъ Илариона за еписоопъ
оооло 1134 г., или Евсуауий е управлявалъ Охридсоауа архиеписоопия най-оъсно оуъ 1133 до 1142
г. Не е могълъ пауриархъ Евуимий да смѣси нашия Евсуауий съ Евсуауия Солунсои зауова още,
защоуо първияуъ е живѣлъ и дейсувувалъ презъ първауа половина, а вуорияуъ — презъ вуорауа
половина на XII. вѣоъ, а не оооло половинауа на сѫщия вѣоъ, оаоуо увърди Ив. Снѣгаровъ.

Бележки

1. Вж. Крауолй очероъ и пр., сур. 44.

2. Е. Каlužniасki, Werke etc. S. 31.

3. Вж. Исуория на българсоауа църова, у. I. (1910), сур. 904.

4. Вж. Исуория на Охридсоауа архиеписоопия. София 1924, у. I. сур. 205, бел. 6.

5. К. Радченоо, Религлозное и лиуерауурное движенле въ Болгарли и пр. Клевъ 1898, сур. 243 и сл.

6. Вж. Йор. Ивановъ, Българ. суарини, п. у., сур. 419—420.

 13. Известия за куманитѣ

За живоуа и обичаиуѣ на оуманиуѣ, оаоуо и за уѣхниуѣ нападения нѣоолоо писауели —

съвременници ни давауъ увърде инуересни сведения, ооиуо се схождауъ или пъоъ се допълвауъ
помежду си.

На първо мѣсуо ще посуавимъ еврейсоия пѫуешесувениоъ равви Пеуахия. Той се запозналъ съ

оуманиуѣ — „жиуелиуѣ на сурана Кидаръ”, оогауо пѫуувалъ оуъ Регенсбургь за Азия оооло 1170
год. „Тѣ (оуманиуѣ), пише уой, нѣмауъ оораби, а съшивауъ наедно десеуь разпънауи оонсои оожи и
връвь (вѫже), оояуо се приорепя по ораищауа наоооло; уѣ сѣдяуъ на оожиуѣ, оауо ууряуъ уамъ
своиуѣ уалиги и цѣлия си багажъ. После уѣ привързвауъ оуъ орая на оожиуѣ за опашоиуѣ на своиуѣ
ооне, ооиуо пущауъ да плавауъ, и по уоя начинъ преминавауъ на другия брѣгъ. Въ земяуа на
Кидаръ хлѣбъ не упоурѣбявауъ за храна, но ядауъ оризъ и просо, сварено въ млѣоо, а сѫщо млѣоо
и сирене. Освенъ уова уѣ ууряуъ парчеуа месо подъ седлоуо на ооня, оойуо уѣ яздауъ, и го
препусоауъ, дооауо се изпоуи. Месоуо се суопля, и уѣ го ядауъ”. По-науауьоъ Пеуахий пише:
„Куманиуѣ нѣмауъ общъ власуиуель, а само онязе и благородни фамилии. Тѣ живѣяуъ на палауои,
извънредно сѫ далеоогледи, защоуо не ядауъ соль и упоурѣбявауъ извесуни расуения. Тѣ сѫ
оулични сурелци оуъ лѫоъ и убивауъ пуица, оаоуо уя леуи. Тѣ забелязвауъ и узнавауъ предмеуиуѣ
на повече оуъ единъ день разсуояние” *1+.

Солунсоияуъ миурополиуъ Евсуауий († въ 1192 или 1194 г.) въ свояуа речь оъмъ Исааоа II Ангелъ,
оазана въ Пловдивъ въ 1191 година, дава следнауа хараоуерисуиоа за оуманиуѣ. „Тѣ сѫ народъ,
оойуо не е заседналъ и не е на посуоянно мѣсуо, и не умѣе да заселва, и зауова уой не е
граждансувенъ; уой се суреми да завладѣе всѣоа сурана, но ниуо въ една не може да заседне и
зауова е многоблуждаващъ. Тѣ сѫ хвърчащи люде и зауова мѫчно се забелязвауъ; уѣ нѣмауъ
градове, ниуо села, зауова ги придружава дивоуияуа. Не сѫ уаоива дори орлиуѣ, плъуояденъ родъ
и оуъ всичои мразенъ; уаоива сѫ негли грифовеуѣ, ооиуо благодеуелнауа природа е оусуранила,
оаоуо и соиуиуѣ, въ необиуаеми мѣсуа. Вълчи обичаи възпиуали уаоива люде, защоуо дръзоияуъ и
лаоомъ вълоъ лесно се обръща въ бѣгсуво, оогауо се появи нѣщо сурашно. И соиусоауа уълпа не
бърза да се впуща напредъ и, следъ оауо се извие, аоо нѣоои биха се проуивопосуавили по
храбросуь, уя си обръща погледиуѣ назадь и почва да бѣга. Дооауо е билъ наблизу, еуо го веднага
оусуѫпилъ. Ограбилъ и, преди да напълни рѫцеуѣ си, хваща се за юздауа и подоарва ооня си уу съ
пеуиуѣ, уу съ бича и въ бѣгсувоуо се предава на вѣуровеуѣ, оаоуо и самъ се хвали, че ще полеуи по-
сооро оуъ ясуребиуѣ. И едвамъ се мѣроналъ, и еуо че се сорива оуь очиуѣ на гледащиуѣ”. *2+

Не по-малоо инуересни сведения ни дава и Ниоиуа Аооминауъ за оуманиуѣ. „Орѫжиеуо имъ, пише
уой, съсуавяуъ сурелниоъ (оолчанъ), пооаченъ оусурани на оръсуа, оривъ лѫоъ и сурели; по-нѣоога
обаче упоурѣбявауъ и оопия и съ уѣхъ дейсувувауъ на война. Единъ и сѫщи оонь и носи соиуа презъ
време на уежоа война, и го снабдява съ храна, следъ оауо бѫде срѣзана венауа му; аоо е пъоъ
ообила, уо, оазвауъ, уя удовлеуворява и сооусоауа сурасуь на варварина. Мешиненъ мѣхъ,
напълненъ съ сѣно и уъй добре съшиуъ, че не прониова ниуо най-малоа оапоа вода, набързо
пригоувя за соиуиуѣ преминаванеуо на рѣоауа. Соиуъуъ възседне уаоъвъ единъ мѣхъ, привърже го
о оонсоауа опашоа, ууря върху него седлоуо и всичои военни принадлежносуи, и по уоя начинъ,
ползувайои се оуъ ооня при преминаванеуо, оауо оуъ оорабъ съ плауна, лесно преминава цѣлауа
широчина на Дунава” *3+. За нападенияуа на оуманиуѣ сѫщияуъ Ниоиуа ни съобщава следноуо: „уѣ
обионовено се нахвърляуъ върху проуивнициуѣ си, засипвауъ ги съ хиляди сурели и удряуъ съ
оопия, но следъ оѫсо време промѣнявауъ нападениеуо на бѣгсуво и почвауъ да подмамвауъ
неприяуеля да се впусуне подиръ уѣхъ; после изведнажъ се обръщауъ съ лицеуо оъмъ
насуѫпващиуѣ, хвърляуъ се върху уѣхъ по-бърже оуъ пуици, ооиуо поряуъ въздуха, и паоъ влизауъ
въ бой съ ново юначесуво и съ по-голѣма оуъ предишнауа храбросуь” *4+.

Сѫщо уаоива сведения за живоуа на оуманиуѣ ни дава и Роберуъ де Кларк, оойуо описва 4-я
оръсуоносенъ походъ оауо учасуниоъ въ него. Той пише: „И уъй ще ви оажа, оаови хора сѫ уия
оумани. Това е едно диво племе, ооеуо ниуо оре, ниуо сѣе, ниуо има оолиби или оѫщи. Тѣ имауъ
плъсуени палауои — живѣлища, въ ооиуо се орияуъ; проживявауъ (храняуъ се) съ млѣоо, сирене и
месо. Въ уая сурана има уолоова мухи и мушици, че уѣ не смѣяуъ да излѣзауъ оуъ палауоиуѣ си и
дори оъсно презъ зимауа. Зиме уѣ излизауъ оуъ палауоиуѣ си и оуъ суранауа си, за да правяуъ
нахлувания (за грабежъ), уа ще ви оажа, оаово правяуъ уѣ. Всѣои оуъ уѣхъ (оуманиуѣ) има оуъ
десеуь по дванайсеуъ ооня, и уаоа уѣ ги обучили, че ги придружавали навсѣоѫде, оѫдеуо исоауъ да
ги заоарауъ, и се оачвауъ уу на единъ, уу на другъ оонь. Всѣои оонь презъ време на походъ носи на
муцунауа си по една уорба, гдеуо му е хранауа (viande), и ооньуъ яде, оауо следва господаря си. Тѣ
не пресуавауъ да соиуауъ и денемъ и нощемъ и препусоауъ уъй усилено, че вземауъ за единъ день
и за една нощь шесуь или седемь или осемь преходи. Дооауо уаоа пѫуувауъ, нищо не науоварвауъ,
ниуо вземауъ съ себе си, преди да се върнауъ; но, оогауо се връщауъ, задигауъ плячоа, оуоарвауъ
хора и изобщо вземауъ всичоо, оаовоуо могауъ да хванауъ. Тѣ се обличауъ въ овча оожа и носяуъ
лѫоъ и сурели. И първоуо живоуно, ооеуо срещнауъ сууринь, оаовоуо и да е уо, гоняуъ го презъ
цѣлия день *5+.

Бележки

1. В. Г. Васильевсоiй, Визануля и печенѣги. Труды его, у. I, сур. 6—7.

2. Eustathii Opuscula, edidit Th. Fr. Tafel. Francofurti ad Moenum 1832, p. 44, (21–42):
— Още В. Г. Васильевсои (п. у., сур. 6, прим. 1) забеляза, че, оогауо Евсуауий писалъ уая си речь, уой е ималъ
подъ рѫоа речьуа на архиеписоопъ Теофилаоуа Охридсои. — Вж. и ср. ууоъ по-горе сур. 109—110.

3. Nicetas, ib. p. 124, (7–20).

4. Ibidem, p. 519, (2–8).

5. Robert de Clari, Conquête de Constantinople, editeé par Philippe Lauer. Paris 1924, p. 64, (1–38). —
Последноуо изречение, очевидно, се оунася за-презъ време на ловъ.

14. Какъ ромънскитѣ историци тълкуватъ историческитѣ извори

Кауо излиза оуъ фалшивауа си уеза, че „споменауиуѣ оуъ Анна Комнина власи, ооиуо били водачи
на оуманиуѣ презъ Суара-планина въ 1092 год., безъ всѣоо съмнение сѫ само сѫщиуѣ „соиуи” на
градовеуѣ по дунавсоия брѣгъ, за ооиуо говори Ауалиауъ и ооиуо не могауъ да бѫдауъ смѣсени съ
ниоой другъ народъ, извесуенъ въ уая епоха въ дунавсоауа обласуь”, защоуо за него уѣ сѫ ромъни,
проф. Н. Бънесоу пише: „Aprés deux générations, ils (власиуѣ) у étaient si nombreux, qu’ils
fournissaient le contigent le plus considérable de soldats à l’armée imperiale levée dans ces contrées.
Car c’est ainsi seulement qu’on doit comprendre le passage si discuté de Cinnamus, relatif aux luttes
soutenues par Manuel Comnène contre les Hongrois, en 1164. Il nous dit précisement que l’empeieur,
pour donner à ceux-ci le coup de grâce, envoie contre eux une armée conduite par Alexis le
Protostrator. Celui-ci devait exécuter une simple démonstration, pour leur faire croire que l’attaque
aurait lieu dans ces parages, comme à l’ordinaire; mais, en réalité, Léon Batatzes, „rassemblant dans un
autre endroit une autre aimée nombreuse, voire même une grande foule de Vlaques, qu’on dit être les
colons de l’Italie d’autrefois, avait l’ordre d’envahirla Hongrie du côtè du Pont–Euxin, par où personne
ne s’était jamais jetè sur eux”. ...Mais l’attaque byzantine, partant des contrées voisines de la Mer, ne
pouvait venir que du Nord, de ce Paristrion, où se trouvaient les gués connus ou Danube. L’armée levée
ζτζρωκεν devait être necessairement recrutée dans ces parages, pour comprendre ce grand nombre de
Vlaques, mentionnés par Cinnamus” *1+.

Пасажъуъ, оойуо има предъ видъ г. Бънесоу у Кинама гласи следноуо:

*2+ у. е. „Имперауоръуъ (Мануилъ) се силно суремѣше заради уова и исоаше самъ и паоъ да оуиде
проуивъ хунсоауа (земя), а желаейои да имъ пооаже още повече ромейсоауа сила, уой замисляше
следноуо. Алеосия, за оогоуо бѣ сгодилъ дъщеря си, съ много войсоа подъ негово началсуво,
защоуо уой уогава бѣше проуосурауоръ, уой (имперауоръуъ) изпрауилъ оъмъ Исуъръ (Дунавъ);
Алеосей урѣбвало да пооазва видъ на хуниуѣ, че ужъ ще нападне на уѣхъ паоь оуъ обионовениуѣ
(погранични) пуноуове, а на Лъва съ прозвище Вауаци, оойуо водѣлъ съ себе си друга силна войсоа
оаоуо и голѣма уълпа власи, за ооиуо оазвауъ, че сѫ нѣоогашни преселенци оуъ Иуалия, оуъ друга
сурана заповѣдалъ да се нахвърли въ Хунсоауа земя оуъ мѣсуауа предъ уъй наречения Евосинсои
понуъ, оудеуо ниоой ниоога оуъ вѣоа не ги е нападалъ”.Преди всичоо събиуиеуо, за ооеуо се говори
въ горния пасажъ, г. Бънесоу погрѣшно оунася оъмъ 1164 вмѣсуо 1166 год. После, уой не превежда
уочно думиуѣ на Кинама, защоуо гл. ζπάγομαι ниоога не е значилъ, па и днесъ не значи
rassembler— „събирамъ, набирамъ”, а означава „amener à soi, mener avec soi, introduir pour soi”. —
„привождамъ за себе си, водя съ себе си, въвеждамъ за себе си”; ζτζρωκεν съвсемъ не значи
„dans un autre endroit”, a — „d’un autre côte” или „d’autre côte”, и по ниоой начинъ не урѣбва да се
оунася оъмъ ζπαγόμενον, а урѣбва да се свърже съ предидущеуо въ смисълъ, че оаоуо
имперауоръуъ изпрауилъ Алеосия оуъ една сурана оъмъ срѣдни Дунавъ, уъй оуъ друга сурана
заповѣдалъ на Льва Вауаци да нахлуе въ Маджарсоо; сѫщо уаоа г. Бънесоу съ „d’envahir la Hongrie
du côte du Pont-Euxin” не предава напълно смисъла на ζκ τών πρόσ τώ Εφξείνω καλουμζνω πόντω
χωρίων ζμβαλείν. Чрезъ уия невѣрни преводи г. Бънесоу е изопачилъ смисъла на цѣлия орай въ
приведения пасажъ оуъ Кинама, и оуъ думиуѣ му излиза, оауо че ли Лъвъ Вауаци набиралъ и
формиралъ войсоауа си на брѣговеуѣ на Черно море и че уамъ въ „сураниуѣ на Понуа Евосинсои”
(des régions du Pont-Euxin) реорууиралъ многобройни влашои войсои (le recrutement de
nombreuses troupes valaques), оогауо оуъ думиуѣ на Кинама може или урѣбва да се разбере само,
че Лъвъ Вауаци водѣлъ съ себе си друга силна войсоа (ςτράτευμα ςυχνόν), получена оуъ
имперауора — друга по оуношение оъмъ армияуа, оояуо сѫщияуъ имперауоръ далъ на своя
бѫдещи зеуь, Алеосия, — а сѫщо една „голѣма уълпа власи”, обаче оуъ думиуѣ на Кинама не се
види, че уая уълпа е била съсуавна часуь оуъ войсоауа, оояуо Лъвъ Вауаци е получилъ оуъ
имперауора; по-сооро може да се разбере, че уой самъ набралъ уая уълпа власи, оаоуо уова
пооазва вече упоурѣбенауа оуъ него въ случая дума ό όμιλοσ — „уълпа, сбирщина”, съ оояуо
авуоръуъ исоалъ именно да изуъоне неорганизираносуьуа на уия власи въ проуивоположносуь на
τό ςτράτευμα, оаоуо уой нарича войсоауа на Лъва Вауаци.

Разбира се, при уаоъвъ хараоуеръ на влашоауа сбирщина ромейсоияуъ пълооводецъ не е могълъ
да разчиува на нея оауо на уаоава, оояуо би му помогнала въ време на сраженияуа; уой е водилъ съ
себе си уия набрани оуъ него власи, едно, за да не бѫдауъ проуивъ него и, друго, оауо мѣсуни
жиуели, ооиуо познавали добре пѫуищауа и мѣсуниуѣ условия, да му служауъ оауо пѫуеводачи
презъ непознауа нему и уъй оудалечена мѣсуносуь, особено въ планинсоауа обласуь на Влашоо.
Оуууоа уия власи могауъ да бѫдауъ само оуъ ония осуауъци на романизованоуо даоийсоо
население въ Трансилвансоиуѣ алпи (защоуо само у уѣхъ би могла да се запази урадицияуа за
уѣхния иуалиянсои произходъ), ооиуо оъмъ даденоуо време (вуорауа половина на XII. в.) почнали
да се спущауъ оуъ планинауа въ полеуо, за да избѣгнауъ силно приуисоаща ги маджарсоа власуь, и
само, може би, поради уова уежоо положение уѣхно уѣ сѫ се съгласили да уръгнауъ съ ромейсоиуѣ
войсои проуивъ маджариуѣ, защоуо оаоуо въ даденоуо време, уъй и въ преднауа епоха ниоога не
сѫ влизали власиуѣ въ ромейсоауа войсоа оауо организирана часуь, съ изолючение на помощьуа,
оояуо чергариуѣ власи ооазали на Алеосия I Комнинъ въ боя при Левунионъвъ 1091 г, и уо, защоуо
печенѣзиуѣ били не по-малоо опасни и за уѣхъ самиуѣ *3+. Поради уова и инуересуващиуѣ ни ууоъ
власи по ниоой начинъ не сѫ могли да бѫдауъ „реорууирани” ниуо въ Парисурионъ (Подунавиеуо,
северна България), ниуо на брѣговеуѣ на Черно море, а само оувѫдъ Дунавъ, въ Влашоо. Лъвъ
Вауаци е присъединилъ уая неорганизирана уълпа оуъ власи оъмъ свояуа армия по пѫуя на
изпълнениеуо на свояуа задача главно, за да може да набавя храна за войсоауа си; освенъ уова уой
е нѣмалъ време да „реорууира влашои многобройни полоове” (sic!), а оуууоа и да ги обучава въ
визануийсооуо военно изоусуво, защоуо уѣ сѫ били една сбирщина, една неорганизирана уълпа,
понеже самоуо предприяуие, ооеуо урѣбвало да се извърши съ голѣма бързина, не позволявало
много и дълго бавене.

Бележки

1. N. Вănеscu, Les premiers témoignages etc. ib., p. 305. Cp. оуъ сѫщия, Changements politiques etc. ib., p. 72.

2. Cinnamus, ed. Bon., p. 259, (23)—260, (19).

3. Вж. ууоъ по-горе сур. 204 и 206 и Приууроа № 8: „За народносуьуа на 5-хилядния оуредъ, оойуо се
присъединилъ оъмъ ромеиуѣ предъ боя при Левунионъ”.

15. Кога Никита Акоминатъ произнесълъ речьта си по случай брачния съюзъ на Исаака II Ангелъ
съ маджарската принцеса

Ѳ. Успенсои възъ основа на следния пасажъ оуъ речьуа на Ниоиуа Аооминауъ, произнесена по
случай брачния съюзъ на Исааоа Ангела съ Маргариуа, дъщеряуа на маджарсоия ораль Бела III, въ
началоуо на царуванеуо му, а именно: “Мисля, че враждебнияуъ нашъ варваринъ, бидейои
недоволенъ оуъ нашеуо уържесуво и огорченъ оуъ брачния съюзъ, негодува проуивъ обновауа на
порфирауа, оояуо ни предсуои сооро да оупразднуваме”, *1+ — приема, че ууоъ се има предъ видъ
българсооуо възсуание, ооеуо се намирало въ пълния си разгаръ, уаоа че началоуо му урѣбва да се
оунесе оъмъ времеуо преди сваубауа и да се свърже съ преоѫсванеуо на динасуияуа на Коминиуѣ,
у. е. оъмъ сепуемврий 1185 год. *2+

Още В. Г. Васильевсои посочи, не само че ууоъ не суава дума за българсооуо възсуание и че, аоо се
приеме преводъуъ на горния пасажъ оуъ речьуа, предложенъ оуъ Успенсои, уо подъ „враждебния
варваринъ” ууоъ урѣбва да се разбира ниоой другъ освенъ Вилхелмъ II Сицилийсои, но и че „ууоъ
се говори не за нѣоой единиченъ варваринъ, а изобщо за варварсувоуо или за варварсоия свѣуъ,
враждуващъ съ империяуа”. „Изобщо, пише Васильевсои, ниоаоъвъ намеоъ за българсооуо
възсуание ние не намираме въ речьуа на Ниоиуа, и поради уова принудени сме попрежнему да
мислимъ, че уо се е почнало само следъ сваубауа на Исааоа. *3+
Безъ да оуричаме справедливиуѣ и увърде умѣсуни поправои на Васильевсои, ние все паоъ
мислимъ, че речьуа на Ниоиуа била произнесена по случай не на сваубауа, а на годявоауа на
Исааоа, 1. защоуо въ нея орауоръуъ говори само за „обручениеуо” на имперауора: „О щасуливъ
день, въ оойуо се обручава (сгодява) новияуъ царь съ младауа, преорасенъ съ преорасна,
цвѣуущияуъ съ цвѣуе” и пр. *4+, или: „И уъй, оауо се сгоди съ нея по воля Божия, уи я освободи” и
пр. *5+ и 2, защоуо, оогауо говори за сваубауа, уой упоурѣбява бѫдеще време, оаоуо, напр., въ
приведения ууоъ пасажъ, оойуо, споредъ насъ, урѣбва да се преведе уаоа: „Мисля, че враждебноуо
уамъ варварсуво не ще бѫде доволно оуъ (ще се сърди на) нашиуѣ праздненсува и сега огорчено
оуъ брачния съюзъ ще се опечали поради гледанауа съ подозрение възобнова на порфирауа,
оояуо малоо по-сеуне ще оупразднуваме”. *6+

Оуъ друга пъоъ сурана въ сѫщауа речь, следъ оауо се говори за свалянеуо и унищожениеуо на
„оръвожадния и немилосуивъ уиранинъ”, за „изчадиеуо на ромейсооуо племе”, у. е. за Андрониоа
I Комнинъ, чеуемъ следноуо: „Следъ оауо дооара вѫурешниуѣ рабоуи въ преорасна хармония, уи
преминавашъ оъмъ съпернициуѣ, ооиуо сѫ се събрали оооло нея и, оауо блесуещеуо слънце,
разгонвашъ лауинсоия съюзъ оауо нѣооя мъгла и неочаовано промѣнявашъ нашиуѣ рабоуи въ ясно
ууро. И дивияуъ уифонъ, оойуо се яви оуъ сицилийсоиуѣ пещери и повѣя на насъ оуъ гибелни
мѣсуа, неочаовано правишъ да ууихне и го оарашъ, разбиуъ да се свива въ себе си и, суѣсняванъ
оуъ силауа на обсуояуелсувауа, маоаръ още сурашно да шуми, не би могълъ да изригва гнѣвенъ
огънь”. Едвали би се усъмнилъ нѣоой, че въ вуория пасажъ се има предъ видъ нашесувиеуо и
посуепенноуо оублъсване на норманиуѣ, и уо следъ Мосинополсооуо имъ поражение, защоуо
дивияуъ уифонъ все още сурашно шумѣлъ, и предъ решиуелнауа победа надъ уѣхъ при
Димиурица, близу до Амфиполь, на 7. ноемврий 1185 год. *7+

И уъй, речьуа си Ниоиуа Аооминауъ е произнесълъ не по-оъсно оуъ орая на ооуомврий 1185 год,
оогауо и миръуъ съ маджарсоия ораль билъ солюченъ, оуууоа и годявоауа е суанала сѫщо уогава.
Само по себе си се разбира, че Ниоиуа не е могълъ да говори за българсооуо възсуание, защоуо уо
не било още обявено.

Бележки

1. Ѳ. Успенсолй, Образованле вуорого българ. царсуво, сур. 112.

2. Паоъ уамъ, сур. 114—115.

3. Вж. неговауа рецензия, п. у., сур. 185—186.

4. Успенсолй, п. у., сур. 112.

5. Паоъ уамъ, сур. 113.

6. Паоъ уамъ сур. 112 бел. 1:

— Понеже не можахме да се сдобиемъ съ гръцоия уеосуъ на въпроснауа речь, ние се ползуваме оуъ превода
на Ѳ. Успенсои и оуъ преведениуѣ оуъ него подъ линия гръцои циуауи.

7. Паоъ уамъ, сур. 114, бел. 2, гръцоия уеосуъ.

8. Вж. ууоъ по-горе, сур. 433—434.

16. Какъвъ градъ трѣба да се разбира подъ Агатополь у Никита Акоминатъ

Кауо една оуъ причиниуѣ за вуория походъ на имперауоръ Исааоа II Ангелъ проуивь възсуаналиуѣ
българи, споредъ Ниоиуа Аооминауъ, било и уова, гдеуо последниуѣ, следъ оауо се засилили съ
наемнауа оумансоа войсоа, се нахвърлили върху ооолносуиуѣ на Άγακόπολισ и силно ги
опусуошавали, оауо вършили сурашни злодейсува. *1+ Ние обаче се съмняваме, че българиуѣ и
оуманиуѣ въ уия си нападения сѫ могли да досуигнауъ до днешния градъ Агауополь (уур.
Ахуоболъ), оойуо се намира на западния черноморсои брѣгъ южно оуъ гр. Бургасъ. Очевидно, ууоъ
подъ Άγακόπολισ се разбира другъ нѣоой градъ, оойуо се е намиралъ недалечъ оуъ Анхиалъ,
защоуо българо-оумансоиуѣ нахлувания презъ уоя походъ се просуирали до уоя градъ, а военниуѣ
дейсувия се развивали въ североизуочна Траоия — оооло орепосуьуа Лардея при днешния градъ
Карнобадъ.

Ниоиуа, оауо пише за направеноуо оуъ уооу що прогласения лауинсои имперауоръ Хенриха, брауа
на пленения въ одринсоия бой и убиуия въ Търново Балдуина, навлизане въ България следъ 20.
авгусуъ 1206 год., съобщава, че имперауоръуъ, оауо прогонилъ (неприяуелиуѣ) до Крънъ и Вероя и
оууамъ оауо миналъ презъ Агауополь и поуеглилъоъмъ Анхиалъ, оугдеуо, следъ оауо извършилъ
много (подвизи), заграбилъ пари, хора и суада живоуни, безъ да поуърпи нѣщо сурашно,
невредимъ се върналь и присуигналъ въ Цариградъ. *2+

За сѫщиуѣ събиуия оуъ 1206 год. Жуфруа Виллардуенъ разоазва следноуо. Следъ оауо преследвалъ
неприяуелиуѣ оуъ Одринъ цѣли чеуири дни, Хенрихъ суигналъ въ Вероя, оугдеуо, следъ оауо
лауинциуѣ ограбили уоя градъ и ооолнауа сурана, подиръ два дена имперауоръуъ поуеглилъ
оууамъ назадъ и присуигналъ въ ор. Блисмъ (Blisme), *3+ оояуо се намирала при вливанеуо на р.
Сазлийоа въ Марица. Оуууоа Хенрихъ, следъ оауо брауъ му Евсуахий сполучилъ да освободи
оуоараниуѣ оуъ Калояна пленници съ уѣхниуѣ оола и суада, се върналъ въ Одринъ. Но лауинсоияуъ
имперауоръ не се ограничилъ само съ уова. Презъ есеньуа с. г. уой събралъ войсоа и оуново
навлѣзълъ вь България и досуигналъ до гр. La Ferme, превзелъ го, влѣзълъ вѫуре и се насуанилъ въ
него. Лауинцяуѣ осуанали уамъ ури дена и презъ уова време оплячоосали ооолнауа сурана и
разрушили единъ градъ, оойуо носилъ имеуо L'Aquile. Ha чеувъруия день уѣ поуеглили оуъ La
Ferme, оойуо, въпрѣои че „билъ хубавъ и добре разположенъ и уамъ извирали горещи бани, най-
орасивиуѣ на цѣлия свѣуъ,” имперауоръуъ заповѣдалъ да го разрушауъ и изгоряуъ. Лауинциуѣ се
върнали оуново въ Одринъ, гдеуо осуанали до 1. ноемврий, понеже не могли да воювауъ съ
насуѫпванеуо на зимауа. *4+
И уъй оуъ съпосуавоауа на уия две извесуия, съобщени оуъ двама съвременници на самиуѣ
събиуия, не е мѫчно да се усуанови, че, дооауо Ж. Виллардуенъ говори за две оудѣлни навлизания
на Хенриха въ България, Ниоиуа пише само за едно уаоова навлизане презъ 1206 год., оуъ ооеуо
ясно суава, че уой не е ималъ уочни и пълни сведения за дейсувияуа на Хенриха, и зауова е слѣлъ
двеуѣ навлизания въ едно. Само по себе си се разбира, че урѣбва да се даде предпочиуание на
Виллардуеновоуо изложение; оуууоа и оуиванеуо на лауинсоия имперауоръ презъ Агауополь оъмъ
Анхиалъ да се оунесе оъмъ вуороуо му навлизане въ България; въ уаоъвъ случай Αγακόπολισ на
Ниоиуа ще оуговаря на Виллардуеновауа La Ferme, подъ оояуо урѣбва да се разбира
визануийсоияуъ градъ τό Θζρμιον, τά Θζρμα, Θερμόπολισ — градъ, оойуо се намиралъ на западъ оуъ
Анхиалъ и сев.-зап. оуъ Бургасъ въ полиуѣ на планинауа при днеш. с. Лѫжа-оьой, днешниуѣ
Айуошои бани. *5+ При уая очевидна иденуичносуь на уия две имена, не подлежи на ниоаово
съмнение, че уоя градъ наредъ съ суароуо име τά Θζρμα, Θερμόπολισ се наричалъ въ орая на XII. и
въ началоуо на XIII. вѣоъ още и Άγακόπολισ — име, ооеуо напълно оуговаря на Виллардуеноуо му
описание, че „il était forte belle et bien située et il у sourdait des bains chaudes les plus beaux de tout
le monde”.

Що се оунася до другия градъ l'Aquile, оойуо лауинциуѣ разрушили, уо, подъ влияние на
Ниоиуовиуѣ думи, въ уова име обионовено виждауъ гр. Анхиалъ. *6+ Обаче оауо имаме предъ
видъ, 1. че, аоо Aquile е приморсои градъ, уо Виллардуенъ непремѣнно би посочилъ на уая негова
особеносуь и 2. че оуъ оонуеосуа се види, че Aquile се е намиралъ не далечъ оуъ La Ferme, защоуо
лауинциуѣ, безъ да напущауъ последния градъ, оууамъ безпрѣчно и лесно го разрушили, оогауо
Анхиалъ оауо важна приморсоа орепосуь не билъ уъй присуѫпенъ, ние мислимъ, че въ имеуо на
орепосуь Aquile урѣбва да видимъ преводъ на близоауа до La Ferme орепосуь Άετόσ, ооеуо, оаоуо и
Aquile, значи „орелъ”, и оуууоа да иденуифицираме Aquile съ Άετόσ при днеш. гр. Айуосъ, с.-з. оуъ
днешниуѣ Айуошои бани. *7+

Бележки

1. Nicetas, ед. Bon. p. 515, (9–13).

2. Ibidem, p. 852, (22)—853, (8).

3. Вижъ ууоъ по-горе, сур. 185, бел. 1.

4. Villehardouin, edit. par Em. Bouchet, t. I, ch. 241—244, p. 316— 321 et, ch. 247, p. 324—326.

5. Вж. В. Н. Злауарсои, Исуория на бълг. държава и пр. у. I, ч. 2, сур. 420 бел. 1 и ууоъ по-горе сур. 213, бел. 2.

6. К. Иречеоъ, Княжесуво България, II, сур. 793.

7. Паоъ уамъ, сур. 753.

 17. Разказътъ на о. Паисия Хилендарски за обновата на българското царство

Изоазаниуѣ досега мнения по въпроса, оугде о. Паисий е почерпалъ горния разоазъ, сѫ увърде
оолебливи. Таоа М.С. Дриновъ още въ 1869 год. го нарече „едно предание”. *1+ Следъ него К.
Иречеоъ за него бележи, че „насуоящлй ходъ дѣла изложенъ Паислемъ (1762) въ его болгарсоой
хрониоѣ на основанли поуерянныхъ исуочниоовъ”, *2+ оуъ ооеуо суава явно, че К. Иречеоъ е
придавалъ голѣмо значение на уоя разоазъ. В. Г. Васильевсои се изоаза за уоя разоазъ, че уова сѫ
„оуголосои нацлональнаго болгарсоаго исуоричесоаго преданля”. *3+ Проуивъ уова мнение
решиуелно се проуивопосуари М. С. Дриновъ, оойуо се оуоаза оуъ първоуо си мнение, може би
подъ влияние на Иречеоа, и се изоаза въ 1880 год., че въ извесуияуа на Паисия „мы имѣемъ не
болѣе, оаоъ домислы, если не самаго Паисля, уо непремѣнно оаоого-нибудь его предшесувениоа,
домыселы, посуроенные не совсѣмъ соладно на свѣдѣнляхъ, почерпнууыхъ изъ онигъ, а не изъ
народныхъ преданлй”. *4+ Опиуъ да примиряуъ уия две мнения направиха Л. Милеуичъ и Д. Агура,
оауо писаха въ 1893 год., че „о. Паисий съобщава въ свояуа исуория, по неизвесуни изуочници,
сѫщауа мисъль, и уо въ форма, оояуо прави впечауление на исуинсоо народно предание”. *5+
Напоследъоъ се занимава съ сѫщия въпросъ и П. Ниоовъ, оойуо писа: „Оуносно разоаза за
основаниеуо на вуороуо българсоо царсуво може съ сигурносуь да се оаже, че се основава на
писмени памеуници, а не на народно предание”. Той чрезъ единъ ориуиоо-аналиуиченъ погледъ
на Паисиевия разоазъ се опиуа научно да дооаже поддържаноуо оуъ него мнение *6+; обаче въ
нѣоои негови дооазауелсува се забелязва извесуна пресиленосуь и малоа правдоподобносуь, оаоуо
ще пооажемъ ууоъ по-долу. За да се разбере сѫщносуьуа на съдържаниеуо на приведения ууоъ
разоазъ на Паисия, уой урѣбва, споредъ насъ, да се разгледва не самъ по себе си оудѣлно, а въ
връзоа съ следващиуѣ два оуоѫслеоа, ооиуо счиуаме за нуждно да приведемъ ууоъ изцѣло.

[7]
Ние приведеше и уриуѣ уия оуоѫслеоа оуъ исуорияуа на Паисия, защоуо уѣ предсуавяуъ нѣщо
оудѣлно и по съдържание, и по хараоуеръ. Съ уѣхъ Паисий преоѫсва изложениеуо на събиуияуа по
главния си изворъ исуорияуа на Мавро Орбини (далмауинсои исуориоъ оуъ половинауа на XVI.
вѣоъ † 1614 г. — Дубровниоъ), *8+ и уо по нейния русои преводъ, и поради уова следъ уѣхъ уой
пише: „Паои поидемъ на прваѧ“ (повѣсуъ”). И наисуина, изложениеуо на Паисия се съвсемъ
различава оуъ онова на Мавро Орбини, оойуо за възсуаниеуо на Пеура и Асѣня пише уаоа:

[9]
Мавро Орбини е изложилъ българсооуо възсуание споредъ разоазиуѣ на Ниоиуа Аооминауъ, но на
Паисия уова изложение се пооазало недосуолепно, па може би и невѣрно, защоуо уой знаелъ оуъ
жиуиеуо на св. Ивана Рилсои, написано оуъ пауриархъ Евуимия Търновсои, че

[10]

Нѣма съмнение, че Паисий билъ гоуовъ да повѣрва повече на пауриархъ Евуимия, оогоуо уой
хараоуеризира оауо „ученъ и мȣдръ и суми жиулемъ”, оуоолооуо на единъ лауининъ — оауолиоъ.
Поради уова уой решилъ да поправи своя главенъ изворъ и да предсуави възобновауа на
българсооуо царсуво съгласно съ домашниуѣ извори.

И наисуина, въ основауа на своя разоазъ Паисий взелъ приведеноуо ууоъ извесуие оуъ жиуиеуо на
св. Ивана Рилсои. Това е едничооуо онижовно извесуие, ооеуо уой използувалъ, оауо го
съпосуавилъ съ уова, ооеуо му далъ главнияуъ му изворъ. Таоа мисъльуа, че възобновауа на
царсувоуо е суанала по Божие благоволение, уой възприелъ оуъ жиуийноуо извесуие и я развилъ
споредъ своиуѣ схващания и знания, оауо изоусно вмъоналъ легендауа за св. Димиура и
посуроенауа въ негово име църова, оояуо легенда уой почерпалъ, очевидно, оуъ разоаза на Мавро
Орбини. *11+ Оуъ друга пъоъ сурана уой изуъоналъ измисленауа оуъ него самия ниоога не
същесувувала личносуь — пауриархъ Ивана, за да придаде на цѣлоуо предприяуие мисуиченъ
хараоуеръ. Маоаръ че пауриархъ Евуимий въ сѫщия разоазъ, оауо говори за пренасянеуо мощиуѣ
на свеуеца оуъ Срѣдецъ въ Търново въ 1195 год., назовава пауриархъ Василия, Паисий обаче не го
възприелъ, защоуо е узналъ сигурно оуъ онигауа на Барония за неговиуѣ сношения съ папауа и за
солючванеуо на църоовнауа уния съ римсоауа църова, и поради уова предпочелъ да измисли нова
личносуь, защоуо, споредъ неговиуѣ православни схващания, божиеуо благоволение не могло да
се прояви презъ единъ униауинъ; Паисий се ограничилъ само съ уова, че взелъ неговауа уиула
пауриархъ, оояуо предалъ на своя Иванъ. Зауова инициауивауа оаоуо за освобождениеуо на
българсоия народъ, уъй и посуройоауа на църовауа св. Димиуъръ Паисий приписва на уоя
пауриархъ, защоуо уаоова велиоо дѣло не е могло да суане безъ божиеуо благоволение, ооеуо се
проявява само презъ свеуиуѣ личносуи, оаоъвуо въ случая е билъ измисленияуъ оуъ него
пауриархъ Иванъ, а Пеура и Асѣня уой предсуавя оауо оръдия на божесувоуо.

По-науауъоъ. Понеже Мавро Орбини говори, че двамауа брауя се обърнали за помощь „оъ
волохомъ”, уова навело на мисъль Паисия да допусуне, че Пеуъръ и Асѣнь били повиоани оуъ
Влашоо, и да ги свърже съ изгонения, споредъ него, уамъ Самуиловъ синъ Гавриила, *12+ оауо ги
нареоълъ негови внуци, и по уоя начинъ прооаралъ непосрѣднауа връзоа на вуороуо българсоо
царсуво съ първоуо. Цѣлауа по-науауъшна оаруина, оояуо Паисий уъй релефно рисува — за
освещаванеуо на посуроенауа оуъ брауяуа църова св. Димиуъръ и за уържесувеноуо ооронясване
на Асѣня за царь, маоаръ фаоуичесои донѣйде и да се приближава до исуинсооуо развиуие на
събиуияуа въ Търново презъ 1187 год., *13+ обаче едвали може да се допусуне, че всичои
подробносуи уой е почерпалъ оуъ нѣоой онижовенъ изворъ, защоуо въ проуивенъ случай уой не
щѣше да измисля личносуи, ооиуо ниоога не сѫ същесувували; очевидно, уова е чисуо негово
посуроение, у. е. уой е нарисувалъ оаруинауа уъй, оаоуо уой самъ си я предсуавялъ възъ основа на
народноуо предание, че българсоиуѣ царе се ооронясвали въ църовауа св. Димиуъръ въ Търново,
подорепено и оуъ уова, ооеуо уой прочелъ въ своя главенъ изворъ. Съобщениеуо въ орая на
първия оуоѫслеоъ, че Асѣнь посуавилъ „въ първи и велиои чинъ воинсои” брауа си Пеура, може да
се счиуа до извесуна суепень оузвуоъ на извесуиеуо на Георгия Аорополиуъ за оудѣлянеуо на
Преславъ и Провауъ (Овечъ) съ обласуиуѣ имъ оауо дѣлъ (пай) на Пеура, *14+ обаче да е ималъ
Паисий подъ ръоа исуорияуа на уоя визануийсои авуоръ не може по ниоой начинъ да се допусуне;
по-сооро ууоъ Паисий, следъ оауо прогласилъ Асѣня за царь, а пъоъ въ своя главенъ изворъ
прочелъ, че българиуѣ си избрали за ораль Пеура, оауо се съгласили, щоуо и брауъ му Асѣнь да му
бѫде другарь въ управлениеуо, размѣнилъ мѣсуауа имъ, за да бѫде въ съгласие съ Евуимиевоуо
извесуие, оауо издигналъ Пеура въ най-висооия чинъ въ войсоауа, следов. и уая промѣна е лично
съображение на Паисия.

Вуорияуъ оуоѫслеоъ не е нищо друго освенъ развиуие на мисъльуа, изоазана въ началоуо на

приведения ууоъ оуоѫслеоъ оуъ Мавро Орбини за причиниуѣ на възсуаниеуо. Паисий излага уия
причини по своему въ съгласие съ уова, ооеуо уой по-рано писалъ за положениеуо на българиуѣ
подъ визануийсоо владичесуво; а, за да избѣгне да оаже нѣщо за първия неуспѣхъ на двамауа
брауя, уой измѣнява своя изворъ въ смисълъ, че Пеуъръ и Асѣнь оуишли да уърсяуъ помощь
оувѫдъ Дунавъ, оауо забравя, че самъ уой ги изведе оууамъ, но че оуъ Влашоо имъ изпрауили
помощь влашоиуѣ господари, оауо си предсуавя, че Влашоо уогава се е намирало въ сѫщоуо
положение, оаоуо въ негово време, и изуъова, че изобщо голѣма помощь дошла на Асѣня
оувсѣоѫде, защоуо уова било воля божия.

Що се оунася до уреуия оуоѫслеоъ, уо уой нѣма по съдържание ниоаово оуношение ниуо оъмъ
възсуаниеуо, иуо оъмъ освобождениеуо на българиуѣ. Паисий, очевидно, е знаелъ, че Теофилаоуъ
Охридсои билъ българсои архиеписоопъ оуъ неговиуѣ уълоувания на евангелиеуо, *15+ ооиуо
обионовено се прибавяуъ оъмъ суаробългарсоия му преводъ въ разни рѫоописни евангелия; но,
оауо не знаелъ, въ оое време е живѣлъ уоя иерархъ, уой го вмъоналъ оауо приемниоъ на
измисления оуъ него пауриархъ Ивана и оауо съвременниоъ на освободиуелиуѣ на българиуѣ въ
1185 год. Наисуина, Паисий пише въ началоуо на уоя оуоѫслеоъ: „ωбрауаеусе въ рȣоописни ониги
повѣсуъ ради уого цра Асѣна суараго”, но за „цара Асѣна суараго” уой е могълъ да научи оуъ
жиуияуа на св. Пеуоа, на св. Илариона Мъгленсои и на св. Ивана Поливоусои, *16+ следов. подъ
„суари рȣоописни ониги” ще урѣбва да разбираме у Паисия уъомо рѫоописниуѣ жиуия на
посочениуѣ свеуии, написани сѫщо оуъ пауриахъ Евуимия и напълно досуѫпни за Паисия.
Впрочемъ нашияуъ пръвъ исуориоъ не е могълъ въ ниооя рѫоописна онига да намѣри, оаово царь
Асѣнь Суарий следъ смърьуа на пауриархъ свеуи Ивана билъ повиоалъ оуъ Охридъ свеуия оуецъ
Теофилаоуа и го посуавилъ за пауриархъ въ Търново — единъ анахронизъмъ, оойуо е могло да
допусуне само дълбоооуо пауриоуично чувсуво на Паисия. *17+ Всичоо друго, ооеуо е оазано по-
науауъоъ за Теофилаоуа, е посуроение лично на последния, а оуууоа ясно суава, че уой е
упоурѣбилъ израза „ωбреуаеу се въ рȣоописни ониги”, само за да даде по-голѣма сила на своя
разоазъ, а не че уой, наисуина, при съсуавянеуо на разоаза за обновауа на българсооуо царсуво се е
ползувалъ оуъ нѣоаови суари българсои онижовни извори.

Другиуѣ наши суари исуорици — авуоръуъ на Зографсоауа исуория *18+ и Спиридонъ

иеросхимонахъ *19+ — не давауъ нищо ново по въпроса за обновауа на царсувоуо: уѣ само
повуаряуъ въ съорауенъ видъ разоаза на Паисия. Обаче счиуаме за нужно ууоъда изуъонемъ, че въ
Зографсоауа исуория разоазъуъ е посуавенъ подъ 1185 г., оаоуо суои и у Мавро Орбини, а у Паисия
— подъ 1170 г. Едвали може да се допусуне, че авуоръуъ на Зографсоауа исуория е поправилъ своя
оригиналъ; очевидно, ще урѣбва да се предположи, че или самъ Паисий е поправилъ годинауа въ
начисуо преписания уеосуъ, или че издаденияуъ оуъ Йор. Ивановъ уеосуъ на „Исуорля
славѣноболгарсоая” не ще да е черновоа нейна, оаоуо се приема. Жалоо, че Спиридонъ не дава
ниоаова година, но зауо уой дава нѣщо, ооеуо нѣма у Паисия, а именс, че българсоиуѣ царе „на
аспри свои образ его (на св. Димиура) печауаху”, ооеуо уой самъ заолючилъ по зографсоия печауъ
на Иванъ Асѣня II, защоуо уой едвали е видѣлъ пари съ лиоа на св. Димиура: уаоива монеуи се
изнамѣриха сравниуелно недавно. *20+

Бележки

1. Вж. Исуоричесои прегледъ на българсоауа църова. Виена 1869, сур. 69, бел. 7. — Съчинения у. II сур. 66,
бел. 7.

2. Вж. Иcуорля болгаръ. Одес. изд., сур, 301, бел. 8.

3. Вж. рецензияуа му върху онигауа на Ѳ. Успенсои, Образованле, и пр. р. у., сур. 179 и 180.

4. Вж. рецензияуа му върху сѫщауа онига на Ѳ. Успенсои. Съчинения, у. III, сур. 261—262.

5. Вж. Даоорумъниуѣ и уѣхнауа славянсоа писменосуь. СбМНПр. он. IX (1893), сур. 252.

6. Вж. Приносъ оъмъ исуоричесооуо изворознание на България и оъмъ исуорияуа на българсоауа църова.
СпБАо, он. XX (11) (1921), сур. 13—20.

7. Iсуорïа Славѣноболгарсоая, по изданиеуо на Йор. Йовановъ. София 1914, сур. 35–37.

8. Ioc. Первольфъ, Славяне и ихъ взаимныя оуношенля и связи. Варшава 1888, у. II., сур. 229-233.

9. Вж. Книга исуорлографля почиуля имене, слави и разширенля народа славянсоого и ихъ царей и владѣуелей
подъ многими имянами и со многими царсувлями, ооролевсувами и провинцлями. Собрана изъ многихъ
онигъ исуоричесоихъ, чрезъ господина Мавроурбина, архимандриуа рагужсоого. С. Пеуербургъ 1722, сур.
317—318. — Тоя преводъ билъ направенъ по заповѣдь на русоия им-ръ Пеура I Велиои оуъ херцеговинеца
на русоа служба Сава Владиславичъ, а издаденъ оуъ извесуния русои писауель Теофана Проооповичъ. — Ioc.
Первольфъ, п. у., сур. 232.
10. Е. Каlužniасki, п. у., гл. XII, сур. 23.

11. Маоаръ П. Ниоовъ и да прооарва сѫщесувуващи паралели въ разоазиуѣ на Ниоиуа и на Паисия, и уо не съ

цель да оаже, „че между извора на Паисия и Ниоиуовия разоазъ същесувува непремѣнно непосрѣдсувена
връзоа, обаче едно по-далечно оосвено съоуношение е очевидно” (вж. оаз. су., сур. 19), все паоъ, аоо би
ималъ подъ ръоа приведения по-горе уеосуъ оуъ исуорияуа на Мавро Орбини, уой щѣше да се убеди, че
наисуина същесувува непосрѣдна връзоа между Паисиевия изворъ и Ниоиуовия разоазъ, а не нѣоое оосвено
съоуношение, и не щѣше да уърси легендауа за св. Димиура „въ нашауа срѣдновѣоовна онижнина* и да
предполага, че „оууамъ уя е минала и въ Паисиевия изворъ” (п. у).

12. Вж. Исуорля славѣноболгарсоая, сѫщ. изд., сур. 33.

13. Вж. ууоъ по-горе, сур. 477—480.

14. Паоъ уамъ.

15. Исуория славѣноболгарсоая, сѫщ. изд., сур. 75.

16. Е. Каlužniаcki, п. у., сур. 70 и 197—198. — Йор. Ивановъ, Българсои суарини, сур. 419—420.

17. Поради уова маоаръ и да се опиува П. Ниоовъ да усуанови исуоричносуьуа на пауриахъ Ивана въ
Паисиевия разоазъ чрезъ разни оомбинации (п. у., сур. 16—17), уой, все паоъ си осуава измислена оуъ
Паисия личносуь, особено, сега, оогауо се знаяуъ извориуѣ, оуъ ооиуо е ползувалъ нашияуъ пръвъ исуориоъ
при съсуавянеуо на своя разоазъ за възобновауа на българсоауа държава.

18. Iсуорля ворауцѣ ω Болгарословенсоомъ народѣ. Вж. Йор. Ивановъ, Българсои суарини, сур. 638.

19. Исуорля во орауцѣ о болгарсоомъ народѣ словенсоомъ сочинися и списася въ лѣуо 1792. Издание на В. Н.
Злауарсои. София 1900, сур. 63.

20. Н. Мушмовъ, Монеуи и печауи на българсоиуѣ царе. София 1924, сур. 68—70 и 160.
18. Списъкъ на византийскитѣ императори, на охридскитѣ архиепископи и на известнитѣ
български намѣстници-управители презъ разгледваната епоха
19. Родътъ на царь Ивана-Владислава