Ръководство за цифрова фотография

Холистично и нетрадиционно ръководство за цифрова фотография
Фотографията е повече от това да се правят снимки!
Абстрахирайки се от техническите подробности, целият процес се свежда до:

1. Заснемане на образ върху някакъв носител.
2. Подготовка на снимката.
3. Показване на готовото произведение.
Доскоро фотографията беше - заснемане върху филмова лента, подготовка на

снимката, включваща проявяване на филма, леки корекции и отпечатване на фото-
хартия, и показване на готовото произведение, най-често като поставяне на снимката
в рамка или подреждане на снимки в албум.
Фотографията вече не е това, което беше!
Цифровата фотография замени дългата и скъпа подготовка на фотоапарата и

продължителното обмисляне на всеки кадър с привидно хаотично щракане по
копчетата на апарата и с безкрайни часове на взиране в монитора.
Ръководството е холистично (демек цялостно), защото в него са застъпени и трите

етапа. Предвид коренната промяна в работата с изображения, подходът в това
ръководство е „нетрадиционен“. Тоест отзад напред. Започва с размисли за крайния
резултат (част 1), минава през подготовката (част 2 и 3) и завършва със самото
снимане (част 4). Във 2-ра част са добавени малко обща теория, философски размисли и
терминология. В приложението са добавени практически примери. В тях са описани
използваните компютърни програми. Където не е упомената програмата се има
предвид GIMP (GNU Image Manipulation Program - http://www.gimp.org/). Всички цитирани
програми са безплатни. Аналогични резултати може да се постигнат и с други
програми за обработка на растерни изображения.
1. Представяне на готовото произведение.

И така, помислете какво всъщност искате да постигнете, преди въобще да вземете
фотоапарата в ръце!
Навярно искате да запечатите вълнуващи моменти, места и събития и да ги споделите с

приятели? Та, как точно си представяте да стане това? За споделянето става дума.
Възможните начини са:
1.1. Отпечатване на снимка на фото-хартия.

Снимките се отпечатват във фото-ателие, поставяте ги в рамка или във фото-албум.
Това беше традицията доскоро. Всеки знае какво и как се прави. Единствената
особеност е при отпечатване на „плакат“ т.е. „твърде голяма снимка“. Задължително е
изображението да бъде с голяма разолюция. Например 10 или повече мега пиксела.
1.2. Използване на цифрова фото-рамка.

Напоследък това е модерно решение. Записвате любимите си снимки в паметта на
рамката, правите няколко настройки и се наслаждавате на творчеството си. Няма
опасност къщата ви да заприлича на окичен с рамки средновековен замък, в който сте
подредили портрети на цялата ви рода.
Как точно се прави? - Ами прочетете упътването от производителя на рамката.

Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:44 стр. 1/15
1.3. Разглеждане на снимките на компютър.
Така-а-а-а. Започва да става интересно. Тук имате няколко възможности:
• да подредите снимките тематично в папки.
Така ще можете да използвате любимата си програма, за да ги разглеждате. Почти
всички предлагат режим slideshow, който е особено подходящ при по-голям брой
снимки (виж програмите описани в т.1.6).
• да подредите снимките в „презентация“ (това е вид slideshow).
Предимството е, че освен снимки можете да добавите музика, текст, анимация и
сложни ефекти. Недостатък е, че се ограничавате до конкретна програма (или
програми), за да видите презентацията.
Ако решите да стартирате „презентацията“ от друг компютър, първо се уверете, че
на него разполагате със същата програма (или с аналогична, която разпознава този
файлов формат).
Как се правят презентации не е предмет на настоящото, макар и „цялостно“

ръководство. (Все пак, препоръката е да използвате OpenOffice.org Presentation или
друга платформенонезависима програма.)
1.4. Разглеждане на снимките на телевизор

Това също е нова идея и звучи доста интригуващо, особено ако имате добър телевизор.
Възможностите тук са:
• Да свържете компютъра към телевизора.
Това всъщност е т.1.3, описана по-горе. Разликата е, че вместо монитора гледате
в телевизора.
• Да запишете снимките на оптичен диск (BlueRay, DVD или CD). Поставяте диска в
DVD или в BlueRay-плеъра и се наслаждавате.
- По-лесният подход е да подредите снимките тематично в папки, но вграденият
софтуер за разглеждане предлага само базова функционалност.
- По-сложният (но доста по-атрактивен) подход, е да направите „филм“ и да го
запишете в подходящ формат. Така освен снимки можете да добавите музика,
видео, меню и сложни ефекти. Практически примери за създаване на на филм са
добавени в Приложение №1.
1.5. Интернет. Web-албум

Традициите се променят доста бързо. Класическият фотоалбум беше един от първите,
който премина във виртуалното пространство. Вариантите за виртуален фотоалбум са:
• използвате някой от добре познатите сайтове за споделяне на снимки
(http://picasa.google.com; http://flickr.com; и т.н.).
Обществените сайтове предлагат достатъчен по обем hosting, но обикновено има
ограничение в размера на снимките.
Основните предимства са: галерията е достъпна денонощно; различни права за
достъп; няма изисквания за особени знания от ваша страна; директен upload от
програмата ви за съхраняване на изображения (виж т. 1.6.);
• инсталирате web-галерия на собствения компютър и го конфигурирате да е
достъпен от интернет.
Тук възможностите са много, но изискванията към вашите знания са доста
сериозни. Все пак, можете да разгледате: Gallery2 (http://www.Gallery2.org);
Plogger (http://www.plogger.org/); (E)2 Photo Gallery (http://www.e2interactive.com/)
1.6. Организиране на изображенията

Неприятен страничен ефект е, когато само след един-два месеца се затрупате с няколко
хиляди снимки. Изведнъж осъзнавате, че не успявате да намерите и покажете малкото
ценни снимки, които сте успели да направите. Отнесете се сериозно към този въпрос и
потърсете подходяща програма за съхранение и категоризиране на изображения. Ето
няколко предложения:
• Google Picasa (http://picasa.google.com/) - за MS Windows, Linux и Mac OS.
Picasa (както почти всеки продукт на Google) е пример за добре написан софтуер.

Функционален, разбираем, лесен за употреба и приятен за окото. Предлага:
създаване на албуми; основни функции за редактиране на снимки; директен
upload към http://picasa.coogle.com; и т.н.
Единствената особеност (не знам дали е недостатък) е, че не се грижи за
реалното съхраняване на снимките, а просто индексира местоположението им на
компютъра ви.
• F-spot (http://f-spot.org/) - за Linux и Mac OS.
Почти същата функционалност като Picasa с това допълнение, че може да
поддържа подходяща файлова структура за съхранение на снимките ви.
• digiKam (http://www.digikam.org/) - за Linux и Mac OS.
Същата функционалност имаме и тук. Въпрос на лично предпочитание е коя
програма ще изберете да ползвате.
2. Подготовка на снимките
Преди да започнете да подготвяте (т.е. редактирате) снимките, помислете отново за
търсения краен резултат.
Редактирането на изображения включва промяна на:

• размер
• композиция
• цвят, контраст и фокус
• фото-монтаж
Снимката трябва да бъде с пропорции на страните и с разделителна способност,

съобразени с начина по който ще я покажете.
Обикновено снимките на фото-хартия са с размери 10х15, 13х18, 15х21, 18х24, 20х30,
30х45см. Добре е да преоразмерите снимката спрямо желаното съотношение на
страните. В противен случай, готовата снимка ще има две бели ивици или ще бъде
изрязана от двете си страни. Добре е да запазите максимална разделителна способност,
ако ще разпечатвате снимката.
Ако показвате снимката на телевизор или монитор се съобразете с разделителната му
способност. В зависимост от разделителната им способност, телевизорите биват:
• SD (Standard Definition) – разделителна способност 720×576 (за PAL сигнал),
обикновено имат 5х4 съотношение на екрана.
• HD (High Definition) – съществуват различни разделителни способности: 1024х768,
1280х720, 1366х768, и т.н. Съотношение на екрана 5х4 или 16x9. По-популярното
означение на този вид телевизори е HD Ready.
• FullHD (High Definition) - разделителна способност 1920x1080 точки, съотношение
на екрана 16x9.
Това е от значение, защото видео-сигналът (т.е. снимките ви) ще бъде „преработен“, за
да може телевизора да го покаже. Важно е да имате предвид какъв телевизор
притежавате, за да знаете какви резултати да очаквате. Не се учудвайте, ако това което
виждате на телевизора е различно от очакваното. Даже FullHD телевизорите показват
едва 2 073 600 точки. С други думи 2MP (2 мегапиксела), а навярно снимките ви са с
около 10 или повече мегапиксела.
След като сте наясно с целта, ето и средствата, с които бихте могли да я постигнете.
2.1. Изрязване (Crop)

Целите при тази операция са две. Да постигнем:
• правилно съотношение на страните
• композиционно въздействаща снимка
Съотношението на страните се задава в Aspect ratio. Например: 16:9, 4:3, 1:1.5 и т.н.
Размерите на изрязваната област се виждат (или задават) в Size.
Highlight и Guidelines ви помагат в „композицията“ на снимката. Highlight „затъмнява“
всичко, освен маркираната област. С guidelines лесно работите с „правилото на
третините“ или със „златното сечение“.

Можете да очертаете по-сложни по
форма области като използвате
различните режими в Mode.
С бутона Save options to ... можете
да запазите настройките и по-
късно да ги приложите към
останалите ви снимки. Така всички
те ще имат еднакво форматиране.
Image -> Crop to Selection запазва

само така очертаната област.
Всичко извън тази област се
изтрива. По този начин се запазва
съществуващата EXIF-информация
към оригиналната снимка.
Обърнете внимание, че ако
направите Copy и Paste в нов файл,
EXIF-данните няма да се
прехвърлят към новата снимка.
Стремете се да запазите EXIF данните! Те са необходими за създаване на HDR снимки
(описани по-долу в т.3.2).
Запомнете, че по-малкото е по-въздействащо. Стремете се да не включвате разсейващи

детайли. Т.е. „изрежете“ само тази част, която показва идеята на снимката.
Crop е един от най-често използваните методи за корекция. В повечето случаи това е

напълно достатъчно, за да постигнете композиционно въздействаща снимка.
2.2. Оразмеряване (Resize)

Image -> Scale image и въвеждате широчината или
височината на снимката в пиксели. Другата стойност се
изчислява автоматично.
Добре е да запазите максимална разделителна способност,

ако ще разпечатвате снимката. Ако ще правите „филм“ или
презентация е добре да запишете снимките във FullHD
разделителна способност (1920х1080).
Можете да „увеличите“ изображението, ако е твърде малко.

В новата снимка ще бъдат вмъкнати допълнителни пиксели,
цвета на които ще бъде определен спрямо избрания метод за интерполация. Кубичната
(Cubic) интерполация обикновено е най-подходящата. Тя дава
забележително по-добри резултати от линейната.
Алгоритъмът Sinc се използва само при силно модифицирани
и изкривени изображения.
2.3. Levels
Levels е средство с което можете да промените хистограмата
на дадено изображение. С него можете да регулирате
яркостта, контраста и цветовата гама, като задавате
положението на абсолютно черно, абсолютно бяло и средните
тонове. Тъй като хистограмата на всяка снимка е различна, то
няма универсален начин за настройка на нивата за всичките
ви снимки. Осмислянето на хистограмата е от ключово
значение за по-доброто представяне на цветовете във вашите
снимки.

2.4. Colour Balance
Color Balance е средство за коригиране на
доминиращия цвят в изображението. Промените при
тази техника не са драстични. Можете да запазите
настройките и по-късно да ги приложите към
останалите ви снимки. Така всички те ще имат еднакви
промени в цветовия баланс.
2.5. Острота
Остротата описва доколко са добре изразени
детайлите в една снимка. Подходящите фотографски
техники и техниките за последваща обработка могат
до известна степен да подобрят остротата, въпреки че
тя изначално е лимитирана от качеството на
фотографското оборудване, увеличението на образа и
разстоянието, от което се снима. Остротата значително
се повлиява и от техниката на снимане. Дори съвсем
леко потрепване на камерата може драматично да
намали остротата на образа. Тя зависи много и от избора на скорост и от това дали се
употребява статив.
Unsharp Mask може да се окаже полезен и творчески инструмент за подчертаване на
текстурата. Имайте предвид, че прекомерната обработка внася „ореол“ в
изображението (halo effect).
2.6 Премахване на нежелани обекти

Често в кадър влизат разни досадни елементи (стълбове, жици, боклуци, и т.н.), които
имат неприятното свойство веднага да привличат вниманието и развалят цялата идилия
на снимката. С Clone Tool можете да „рисувате“ върху такива области, като ги
припокривате с друга област от изображението. Тази техника изисква известно време за
научаване, но веднъж усвоена, ви помага да постигнете забележителни резултати.
Пример за премахване на нежелани обекти е добавен в Приложение №3.
2.7 Намаляване на шум (Noise reduction)

„Шумът“ в снимката са тези детайли, които не съществуват в оригиналната сцена.
Обикновено се вижда като цветни точки, прашинки или люспи на места, където би
трябвало да има еднородна повърхност или сянка. Електронният шум в цифровата
фотография се поражда в процеса на конвертиране на светлината в цифров сигнал от
фоторецепторите, изграждащи светочувствителната матрица. Шумът е по-ясно изразен
при снимане с висока чувствителност (високи стойности на ISO) или при ниска
осветеност на сцената.
Техниките намаляващи този ефект са: снимане при висока осветеност, ниски стойности
на ISO, висока скорост на затвора, не използвате zoom. Тези съвети не винаги може да
бъдат следвани. В такива случаи прибягвате до помощта на компютърни програми за
обработка на изображения. С филтър Wavelet denoise можете в голяма степен да
намалите шума в изображението. Пример за премахване на шум е добавен в
Приложение №3.
Дотук с „леките“ корекции. Следващите методи представят драстичния подход в

създаване и редактиране на изображения. Преди да продължим с тях ще разгледаме
малко обща теория за фотографията.
Идеята за „реално представяне на света“ е доста стара, но поради ограниченията

наложени от технологиите, съвсем наскоро придоби актуалност. Първо да започнем с
малко обща теория и размисли за фотографията.
Човекът вижда светлина и така си изгражда представа за заобикалящия го свят. Целта

на фотографията е да запечати същия този свят.
Терминология.
Светлината, като всеки комплексен феномен, можем да разглеждаме от много гледни
точки. От физична гледна точка, тя е радиометрична мярка за спектрална радиация.
Спектралната радиация измерва трептенето на фотона на определена дължина на
вълната. Фотометрията се интересува само от светлината във видимия за човешкото
око спектър. Затова дефинира друга мярка – осветеност (luminance). Осветеността
обединява спектралната радиация от видимия спектър. Обхватът на осветеността
варира от „облачно безлунно небе“ (3.10-5cd/m2) до повърхността на слънцето
(2.109cd/m2).
Динамичен обхват е може би най-често бърканият термин в цифровата фотография.

Той представлява отношението на най-високата към най-ниската осветеност в
изображението. Пример: Минималната осветеност на добър LCD монитор в нормално
осветена стая е 1cd/m2. Ако максималната осветеност на екрана е 300cd/m2, то
динамичният обхват е 1:300.
Човекът е несъвършено създание, което за да оцелее разчита предимно на очите си.

Въпреки жизненоважното значение, този му орган е доста несъвършен. Човешкото око
има голяма област на периферно зрение (от която окото филтрира голяма част от
светлината) и малък зрителен ъгъл на ясно виждане. Като капак на всичко, мозъкът
му обработва само малка част от „видяното“ от очите.
Фотоапаратът е проектиран да запечати света, както го вижда човешкото око, а не

какъвто всъщност е. Той се опитва да пресъздаде реалистична представа за яркост,
наситеност и цветова гама на оригиналната сцена. За целта регистрира информацията
за уловената светлина и я записва без изменения в RAW файлов формат (описан по-
долу), или прилага алгоритмите, заложени във firmware-а му (под формата на
настройки и предварително дефинирани програми), и записва направената снимка в
JPEG-формат.
Популярните файлови формати, като JPEG или GIF, са с много ограничени

възможности за съхраняване на динамичния обхват и цветовата гама на реалния свят.
Изображения записани в такива формати са известни като LDR-снимки (Low Dynamic
Range Images). За нуждите на конкретни научни области са разработени файлови
формати, съхраняващи реалната осветеност и цветова гама на изображенията. Във
фотографията се използва RAW файлов формат. Най-популярното обяснение е, че RAW-
форматът представлява „цифров негатив“. Той не е подходящ за директна
визуализация, но съхранява най-пълната необработена информацията за уловената от
фотоапарата светлина.
Изображения с широк динамичен обхват (High Dynamic Range Imaging). HDR-

снимките по-точно представят нивата на светлина в реалната сцена. Обикновено
динамичният им обхват е по-голям от обхвата, който може да се представи на монитор
или отпечатан на хартия. За да се визуализират HDR-снимките, се налага да бъдат
конвертирани в LDR формат. Този процес е познат като mapping.
Единствената причина, поради която съвременните техники за заснемане и обработка

на изображения дават приемлив резултат е, че човешкото око има огромна
толерантност към несъвършенства в снимките. Разпечатките или изображенията на
мониторите почти не се сравняват с реалните сцени, а по-скоро със запомнената
представа за тях. Освен това, разликите в условията за наблюдаване (осветеност,
зрителен ъгъл и т.н.) между реалността и репродукцията, не позволяват да се получи
същото визуално усещане. Затова целта на съвременните технологии е да пресъздаде
усещането на снимката, а не непременно да достави реалното физическо усещане за
очите ви.
От написаното дотук следва, че идеалният фотоапарат има следните параметри:

притежава отлична оптика, качествена матрица и достатъчна по обем памет.
Основната му функция е: бързо и без изменение да записва информацията генерирана
от матрицата за количеството уловена светлина.
3. Изображения с широк динамичен обхват – HDR (High Dynamic Range Imaging).

HDR-снимките по-точно представят нивата на светлина в реалната сцена. HDR е
качествена промяна в цифровата фотография, съпоставима с преминаването от черно-
бели към цветни снимки.
Важно е да помните два съвета при работа с изображения с широк динамичен обхват:
• „Бъдете реалисти.“
Стремете се да запазите реалния изглед на снимката. Дори малки промени в
обработката водят до видими резултати. При неадекватно зададени параметри
снимките може да добият неестествени цветове или контраст, освен ако
всъщност това не е целта ви.
• „От всяко дърво свирка не става.“
HDR не е панацея във фотографията. Този подход дава добри резултати при
добре осветени сцени с висок контраст. Мъгливи, сумрачни и слабоосветени
сцени по принцип са с тесен динамичен обхват. Няма причина да ги „мъчите“ и да
опитвате да „разширите“ обхвата.
3.1. Създаване на изображение с широк динамичен обхват.

Целта на фотоапарата е да запише без изменение информацията генерирана от
матрицата за количеството уловена светлина.
• Ако снимката е записана в RAW формат, значи вече разполагате с HDR-
изображение.
• Но ако снимката е записана в JPEG формат, значи тя е с ограничен динамичен
обхват, защото апаратът вече е приложил последователност от необратими
обработки върху първоначалното изображение. За да получите изображение с по-
голям обхват, трябва да съберете няколко LDR-снимки в една HDR.
Снимките трябва да са направен като „клин на експозиция“ (Exposure Bracketing)
от 2, 3 или повече снимки. („Клин“ е поредица от снимки на една и съща сцена,
при която има малко изменение на някоя от настройките. Например: клин на
фокусно разстояние; клин на белия баланс; клин на експозиция; и т.н.)
Използвайте функция AEB (Auto Exposure Bracketing), ако апарата я има . В
противен случай, ръчно задавате експозиция и направете съответния брой
снимки.
Пример: Клин на експозиция от 9 снимки +2; +1½; +1; +1/2; 0; -1/2; -1; -1½; -2;
Пример: Клин на експозиция от 5 снимки +2; +1; 0; -1; -2;
Примери за създаване на HDR снимка от няколко LDR са добавени в Приложение
№2.
3.2. Обработка на изображение с широк динамичен обхват (HDR).

Хартията и мониторите не са подходящи за визуализиране на снимки с широк
динамичен обхват. HDR снимките трябва да се обработят и финално да се запишат в LDR
формат.
Тук човек си задава въпросът: „Защо въобще да снимам HDR, като накрая пак ще
запиша снимката в JPEG формат?“. Ами защото не е добре да бъдете ограничавани от
вашия фотоапарат. Независимо колко светлина улови, апаратът ще приложи вградените
си програми и ще преработи снимката. Програмите и настройките представляват
вградени методи за обработка на уловеното изображение. Тези алгоритми са доста
ограничени, поради ограничените хардуерни ресурси на апарата. Казано накратко:
Фотоапаратът е за снимане!
Обработката на снимка се прави с компютър!

Методите за обработка и увеличаване на динамичния обхват са познати като mapping.
Tone mapping е метод за обработване на изображения намаляващ общия контраст на

снимката, но запазващ локалния контраст между пикселите. Този метод трябва да се
използва разумно, защото при прекомерна обработка изображението придобива
нереални цветове и контраст.
Съществуват доста различни алгоритми, по-известните са:
• Durand Този алгоритъм създава може би най-реалистичните снимки. С много
детайли и без крайни ефекти.
• Reinhard04 е сравнително прост алгоритъм създаващ реалистични изображения.
Той дава по-добри резултати в сравнение с другите алгоритми, ако оригиналното
изображение е с малко детайли и е с високо ниво на шум (например нощни
снимки).
• Fattal Обикновено този алгоритъм се използва, ако искате да постигнете силен
ефект. Тези снимки не изглеждат реалистично, но пък са много впечатляващи.
Имайте предвид, че ако снимката има шум, той ще се усили значително (шумът се
възприема като „детайли“) и ще стане забележим. По-добре е да не прилагате
този метод на снимки с високо ниво на шум.
Описание на алгоритмите и техните параметрите можете да намерите на адрес:
http://osp.wikidot.com/parameters-for-photographers. Примери за обработка на
изображение с широк динамичен обхват са добавени в Приложение №2.
4. Снимане
Най-накрая достигнахме и до самото заснемане. По тази тема има доста литература.
90% от всички книги за фотография разглеждат предимно това. Така, че намерете си
добра книга и я прочетете. Даже няколко пъти. Задължително лично изпробвайте
всички съвети и техники в нея.
Но-о-о-о, имайте едно на ум. Въпреки, че книгите за фотография за ценни, обемисти и

поучителни, почти всички имат едни и същи недостатъци (човек започва да си мисли, че
авторите преписват един от друг ☺ ). А именно:
• Предимно разглеждат аналоговата фотография.
• Наблягат на вградените алгоритми (т.е. настройки и режими) във фотоапарата.
• Ограничават се до самото снимане.
• Ако въобще има примери за редактиране на изображения, то те са с платен
софтуер надхвърлящ цената на фототехниката ви.
С две думи: Карат си я както едно време. Така, че четете „между редовете“. Осмисляйте
и запомняйте ценните съвети и техники, и игнорирайте порочните или остарели
практики.
Ето и няколко съвета какво да правите, и по-важното, какво да не правите.

• Мислете за светлината.
Количеството уловена от апарата светлина е критичен фактор за сполучлива
снимка.
• Използвайте добри обективи.
Оптиката е вторият наистина важен фактор!
• Използвайте фотоапарат с голяма и качествена CCD матрица.
• Използвайте статив или друг метод (самоснимачка, дистанционно, здраво
хванали апарата, и т.н.), за да намалите треперенето на апарата.
Не разчитайте много на вградената стабилизация макар, че дава добри
резултати. В почти всички случаи стативът е по-доброто решение. А в някои -
абсолютно задължителен.
• Записвайте снимките в RAW формат.
RAW снимките са обемисти. По-добре си купете още 1-2 карти памет, отколкото да
правите компромиси, записвайки в JPEG.
• Снимайте „клин“ (Bracketing).
Упражнявайте се. Снимайте „клин“ с всеки параметър, за който предполагате, че
може да доведе до по-добри резултати.

Това е бавен и труден за научаване процес. Основно заради това, че трудно ще
видите разликите на екрана на апарата. (Екранът показва около 2% от пикселите
на реалната снимка.)
• Не използвайте цифров zoom.
Компютърните алгоритми за интерполация са много по-добри от вградените във
фотоапарата ви (виж т.2.2.).
• Използвайте оптичен zoom само в крайни случаи.
Приближете се, ако искате да снимате обекта в близък план. Оптичното
приближаване дава по-лоши резултати в сравнение със снимане отблизо. То се
използва единствено при физическа невъзможност да се доближите или от
съображения за вашата безопасност.
• Не използвайте допълнителните „екстри“ на апарата – D-Lighting, Vivid Colours,
премахване на червени очи, отблясъци и т.н.
Те представляват вградени методи за обработка на снимката. Фотоапаратът е за
снимане! Ако ви трябва обработка – ще я направите на компютър.
• Научете се да „разчитате“ хистограми.
• Разучете някоя компютърна програма за обработка на растерни изображения.
Не е задължително да е най-добрата (такава не съществува), важното е вие да се
чувствате комфортно с нея. GIMP е много добър избор.

Приложение 1: Представяне на ....
Създаване на DVD-Video с dvd-slideshow (http://dvd-

slideshow.sourceforge.net/wiki/)
1. Разполагате със снимки, отговарящи на изискванията ви. Записвате избраните
снимки в директория.
2. В команден режим, изпълнете следната команда:
dir2slideshow o DVDdisk t 5 c 1 n Ваканция2009 T s „Моята ваканция“ a
Music.mp3 p Photos2009
• o директория в която ще запише готовия конфирурационен файл.
• t секунди за всяка снимка .
• c секунди за преход (Crossfade) между снимките.
• n име на файла. В горния пример, готовият файл ще се нарича Ваканция2009.txt
• T подрежда снимките според датата и часа на снимане. Задължително снимките
трябва да имат EXIF данни. В противен случай се подреждат по азбучен ред.
• s Надпис, който ще се добави на първия екран.
• a добавяне на аудио файл.
• p филмът ще бъде записан в PAL стандарт.
• Photos2009 директория съдържаща снимките.
3. Изпълнете командата:
dvdslideshow o DVDdisk w f Ваканция2009.txt
• o готовия филм ще бъде записан в директория DVDdisk.
• w създава се филм със съотношение на страните 16:9. Ако този параметър се
пропусне, съотношение е 4:3.
• f име на конфигурационния файл. В горния пример, файлът е Ваканция2009.txt
4.
### dvd-menu
Създаване на филм (MPEG-4, DVD-Video, SVCD) с avidemux

### да се добави ###
Възможните формати са:
– SVCD (Super Video CD) – 480x576
– DVD-Video - 720 × 576
– MPEG-4 филм – с разделителна способност до 1920х1080 точки.

Приложение 2: Създаване и редактиране на HDR снимки
Създаване на HDR снимка от няколко LDR-снимки с Qtpfsgui

(http://qtpfsgui.sourceforge.net/)
1. Стартирате Qtpfsgui
2. Избирате File -> New Hdr...
3. Избирате LDR-снимките.
4. Програмата проверява EXIF-данните на
всяка снимка. Ако такива няма, то ръчно
трябва да въведете информация за EV
(exposure values).
5. На следващата стъпка избирате някой от
предварително дефинираните профили.
Обикновено първият дава добри
резултати.
6. Снимката се записва с File -> Save Hdr as...
Това беше. Вече разполагате с HDR-
снимка.
Имайте предвид, че така създадената
HDR-снимка не става за „гледане“. Тя е добро начало за последваща обработка.
Tone mapping на LDR-снимка с GIMP: Advanced Tone mapping

(http://blog.tasuki.org/tone-mapping-with-gimp/)
1. Записвате скрипт Advanced Tone Mapping от горния адрес в директория $GIMP-
PATH/scripts
2. Отваряте LDR-снимка в GIMP
3. Filters -> Enhance -> Advanced Tone Mapping...
Advanced Tone Mapping има четири параметъра:

• Gauss. Blur (% of img size) — is the amount
saying how much the blurring should be used
for the tone mapping. It is in percents of
image size (where image size =
(width+height)/2). Ten is a good default, but
different values might be interesting too.
• Opacity of blurred layer — стойността по
подразбиране е 75, which can be changed if
you want stronger or weaker effect.
• Opacity of merged layer — стойността по
подразбиране е 90. Ако 100 не е
достатъчно, увеличете “copies of merged
layer”.
• Copies of merged layer — when one, it’s barely noticeable, you can deny any
accusations of postprocessing easily. Три добавя лек “ореол“ (halo effect), а
стойности над 5 напълно изменят цветовете.
Tone mapping на HDR-снимка с Qtpfsgui

1. Отваряте вече създадена HDR-снимка в Qtpfsgui.
2. Image -> Tonemap the Hdr...
### да се добави ###

Tone mapping на LDR-снимка с GIMP
### GIMP ###

Приложение 3: Често прилагани ефекти
Премахване на нежелани обекти

На лявата снимка се забелязват два странни обекта. Не става дума за статистите, а за
бирата вдясно и червения пакет вляво. На снимка вдясно това вече е коригирано.
Оригинал Променена снимка

Процедурата е следната:
1. Отваряте оригиналната снимка в GIMP
2. Приближавате зоната за корекции, за да работите по-удобно.
3. Tools -> Paint Tools -> Clone
4. Избирате диаметър на четката, съобразен с размера на обекта за коригиране.
5. С Ctrl + ляв бутон на мишката избирате област от която ще се взима информация
за новия фон.
6. С ляв бутон на мишката започвате да „рисувате“ върху нежеланите обекти.
7. Записвате файла под ново име, когато сте доволни от резултата.
Избирателно оцветяване

2. Layer -> Duplicate Layer
3. Маркирате новото ниво, за да сте сигурни, че работите с него.
4. Colors -> Desaturate -> Luminosity
5. Маркирате областта, която искате да се оцвети. Най-често за тази цел се
използва „ласо“ (Tools -> Selection Tools -> Free Select).
6. Edit -> Clear
7. Записвате файла под ново име.
### обяснение на стъпките ###

Премахване на ефект „червени очи“
2. Маркирате очите
3. Filters -> Enhance -> Red Eye Removal...
Обли и „размити“ ъгли на снимка
Оригинал Променена снимка №1 Променена снимка №2

6. Select -> All
7. Select -> Shrink -> 5
8. Select -> Rounded Rectangle -> 10
9. Select -> Feather -> 5
10. Select -> Invert
11. Edit -> Clear
Най-дясната снимка е получена, като на стъпка 2 е
маркирана по-сложна по форма област.
Добавяне на „сянка“
Добавяне на „отражение“
2. Layer -> Duplicate Layer
3. Маркирате новото ниво, за да сте сигурни, че
работите с него. Image -> Transform -> Flip Verticaly
4. Маркирате обърнатия образ и го премествате.
5. Layer -> Mask -> Add Layer Mask (white)
6. Gradient Fill
Смяна на фон

Ефект „Polaroid“

2.
Ефект „Pop up“


Ръководство за цифрова фотография

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Ръководство за цифрова фотография

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Холистично и нетрадиционно ръководство за цифрова фотография

Фотографията е повече от това да се правят снимки!

Абстрахирайки се от техническите подробности, целият процес се свежда до:

Доскоро фотографията беше - заснемане върху филмова лента, подготовка на

Фотографията вече не е това, което беше!

Цифровата фотография замени дългата и скъпа подготовка на фотоапарата и

Ръководството е холистично (демек цялостно), защото в него са застъпени и трите

1. Представяне на готовото произведение.

Навярно искате да запечатите вълнуващи моменти, места и събития и да ги споделите с

Възможните начини са:

1.1. Отпечатване на снимка на фото-хартия.

1.2. Използване на цифрова фото-рамка.

Как се правят презентации не е предмет на настоящото, макар и „цялостно“

1.4. Разглеждане на снимките на телевизор

1.5. Интернет. Web-албум

1.6. Организиране на изображенията

Редактирането на изображения включва промяна на:

Снимката трябва да бъде с пропорции на страните и с разделителна способност,

2.1. Изрязване (Crop)

Image -> Crop to Selection запазва

Запомнете, че по-малкото е по-въздействащо. Стремете се да не включвате разсейващи

Crop е един от най-често използваните методи за корекция. В повечето случаи това е

2.2. Оразмеряване (Resize)

Добре е да запазите максимална разделителна способност,

Можете да „увеличите“ изображението, ако е твърде малко.

2.6 Премахване на нежелани обекти

2.7 Намаляване на шум (Noise reduction)

Дотук с „леките“ корекции. Следващите методи представят драстичния подход в

Идеята за „реално представяне на света“ е доста стара, но поради ограниченията

Човекът вижда светлина и така си изгражда представа за заобикалящия го свят. Целта

Динамичен обхват е може би най-често бърканият термин в цифровата фотография.

Човекът е несъвършено създание, което за да оцелее разчита предимно на очите си.

Фотоапаратът е проектиран да запечати света, както го вижда човешкото око, а не

Популярните файлови формати, като JPEG или GIF, са с много ограничени

Изображения с широк динамичен обхват (High Dynamic Range Imaging). HDR-

Единствената причина, поради която съвременните техники за заснемане и обработка

От написаното дотук следва, че идеалният фотоапарат има следните параметри:

3. Изображения с широк динамичен обхват – HDR (High Dynamic Range Imaging).

3.1. Създаване на изображение с широк динамичен обхват.

3.2. Обработка на изображение с широк динамичен обхват (HDR).

Tone mapping е метод за обработване на изображения намаляващ общия контраст на

Но-о-о-о, имайте едно на ум. Въпреки, че книгите за фотография за ценни, обемисти и

Ето и няколко съвета какво да правите, и по-важното, какво да не правите.

Създаване на DVD-Video с dvd-slideshow (http://dvd-

Създаване на филм (MPEG-4, DVD-Video, SVCD) с avidemux

Създаване на HDR снимка от няколко LDR-снимки с Qtpfsgui

Tone mapping на LDR-снимка с GIMP: Advanced Tone mapping

Advanced Tone Mapping има четири параметъра:

Tone mapping на HDR-снимка с Qtpfsgui

Премахване на нежелани обекти

Оригинал Променена снимка

Оригинал Променена снимка

Обли и „размити“ ъгли на снимка

Оригинал Променена снимка №1 Променена снимка №2

Оригинал Променена снимка

Ефект „Pop up“

You might also like