Professional Documents
Culture Documents
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:44 стр. 1/15
1.3. Разглеждане на снимките на компютър.
Така-а-а-а. Започва да става интересно. Тук имате няколко възможности:
• да подредите снимките тематично в папки.
Така ще можете да използвате любимата си програма, за да ги разглеждате. Почти
всички предлагат режим slideshow, който е особено подходящ при по-голям брой
снимки (виж програмите описани в т.1.6).
• да подредите снимките в „презентация“ (това е вид slideshow).
Предимството е, че освен снимки можете да добавите музика, текст, анимация и
сложни ефекти. Недостатък е, че се ограничавате до конкретна програма (или
програми), за да видите презентацията.
Ако решите да стартирате „презентацията“ от друг компютър, първо се уверете, че
на него разполагате със същата програма (или с аналогична, която разпознава този
файлов формат).
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:44 стр. 2/15
Функционален, разбираем, лесен за употреба и приятен за окото. Предлага:
създаване на албуми; основни функции за редактиране на снимки; директен
upload към http://picasa.coogle.com; и т.н.
Единствената особеност (не знам дали е недостатък) е, че не се грижи за
реалното съхраняване на снимките, а просто индексира местоположението им на
компютъра ви.
• F-spot (http://f-spot.org/) - за Linux и Mac OS.
Почти същата функционалност като Picasa с това допълнение, че може да
поддържа подходяща файлова структура за съхранение на снимките ви.
• digiKam (http://www.digikam.org/) - за Linux и Mac OS.
Същата функционалност имаме и тук. Въпрос на лично предпочитание е коя
програма ще изберете да ползвате.
2. Подготовка на снимките
Преди да започнете да подготвяте (т.е. редактирате) снимките, помислете отново за
търсения краен резултат.
След като сте наясно с целта, ето и средствата, с които бихте могли да я постигнете.
Съотношението на страните се задава в Aspect ratio. Например: 16:9, 4:3, 1:1.5 и т.н.
Размерите на изрязваната област се виждат (или задават) в Size.
Highlight и Guidelines ви помагат в „композицията“ на снимката. Highlight „затъмнява“
всичко, освен маркираната област. С guidelines лесно работите с „правилото на
третините“ или със „златното сечение“.
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:44 стр. 3/15
Можете да очертаете по-сложни по
форма области като използвате
различните режими в Mode.
С бутона Save options to ... можете
да запазите настройките и по-
късно да ги приложите към
останалите ви снимки. Така всички
те ще имат еднакво форматиране.
2.3. Levels
Levels е средство с което можете да промените хистограмата
на дадено изображение. С него можете да регулирате
яркостта, контраста и цветовата гама, като задавате
положението на абсолютно черно, абсолютно бяло и средните
тонове. Тъй като хистограмата на всяка снимка е различна, то
няма универсален начин за настройка на нивата за всичките
ви снимки. Осмислянето на хистограмата е от ключово
значение за по-доброто представяне на цветовете във вашите
снимки.
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:44 стр. 4/15
2.4. Colour Balance
Color Balance е средство за коригиране на
доминиращия цвят в изображението. Промените при
тази техника не са драстични. Можете да запазите
настройките и по-късно да ги приложите към
останалите ви снимки. Така всички те ще имат еднакви
промени в цветовия баланс.
2.5. Острота
Остротата описва доколко са добре изразени
детайлите в една снимка. Подходящите фотографски
техники и техниките за последваща обработка могат
до известна степен да подобрят остротата, въпреки че
тя изначално е лимитирана от качеството на
фотографското оборудване, увеличението на образа и
разстоянието, от което се снима. Остротата значително
се повлиява и от техниката на снимане. Дори съвсем
леко потрепване на камерата може драматично да
намали остротата на образа. Тя зависи много и от избора на скорост и от това дали се
употребява статив.
Unsharp Mask може да се окаже полезен и творчески инструмент за подчертаване на
текстурата. Имайте предвид, че прекомерната обработка внася „ореол“ в
изображението (halo effect).
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:44 стр. 5/15
на фотографията е да запечати същия този свят.
Терминология.
Светлината, като всеки комплексен феномен, можем да разглеждаме от много гледни
точки. От физична гледна точка, тя е радиометрична мярка за спектрална радиация.
Спектралната радиация измерва трептенето на фотона на определена дължина на
вълната. Фотометрията се интересува само от светлината във видимия за човешкото
око спектър. Затова дефинира друга мярка – осветеност (luminance). Осветеността
обединява спектралната радиация от видимия спектър. Обхватът на осветеността
варира от „облачно безлунно небе“ (3.10-5cd/m2) до повърхността на слънцето
(2.109cd/m2).
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:44 стр. 6/15
притежава отлична оптика, качествена матрица и достатъчна по обем памет.
Основната му функция е: бързо и без изменение да записва информацията генерирана
от матрицата за количеството уловена светлина.
Важно е да помните два съвета при работа с изображения с широк динамичен обхват:
• „Бъдете реалисти.“
Стремете се да запазите реалния изглед на снимката. Дори малки промени в
обработката водят до видими резултати. При неадекватно зададени параметри
снимките може да добият неестествени цветове или контраст, освен ако
всъщност това не е целта ви.
• „От всяко дърво свирка не става.“
HDR не е панацея във фотографията. Този подход дава добри резултати при
добре осветени сцени с висок контраст. Мъгливи, сумрачни и слабоосветени
сцени по принцип са с тесен динамичен обхват. Няма причина да ги „мъчите“ и да
опитвате да „разширите“ обхвата.
Тук човек си задава въпросът: „Защо въобще да снимам HDR, като накрая пак ще
запиша снимката в JPEG формат?“. Ами защото не е добре да бъдете ограничавани от
вашия фотоапарат. Независимо колко светлина улови, апаратът ще приложи вградените
си програми и ще преработи снимката. Програмите и настройките представляват
вградени методи за обработка на уловеното изображение. Тези алгоритми са доста
ограничени, поради ограничените хардуерни ресурси на апарата. Казано накратко:
Фотоапаратът е за снимане!
Обработката на снимка се прави с компютър!
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:44 стр. 7/15
Методите за обработка и увеличаване на динамичния обхват са познати като mapping.
4. Снимане
Най-накрая достигнахме и до самото заснемане. По тази тема има доста литература.
90% от всички книги за фотография разглеждат предимно това. Така, че намерете си
добра книга и я прочетете. Даже няколко пъти. Задължително лично изпробвайте
всички съвети и техники в нея.
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:45 стр. 8/15
Това е бавен и труден за научаване процес. Основно заради това, че трудно ще
видите разликите на екрана на апарата. (Екранът показва около 2% от пикселите
на реалната снимка.)
• Не използвайте цифров zoom.
Компютърните алгоритми за интерполация са много по-добри от вградените във
фотоапарата ви (виж т.2.2.).
• Използвайте оптичен zoom само в крайни случаи.
Приближете се, ако искате да снимате обекта в близък план. Оптичното
приближаване дава по-лоши резултати в сравнение със снимане отблизо. То се
използва единствено при физическа невъзможност да се доближите или от
съображения за вашата безопасност.
• Не използвайте допълнителните „екстри“ на апарата – D-Lighting, Vivid Colours,
премахване на червени очи, отблясъци и т.н.
Те представляват вградени методи за обработка на снимката. Фотоапаратът е за
снимане! Ако ви трябва обработка – ще я направите на компютър.
• Научете се да „разчитате“ хистограми.
• Разучете някоя компютърна програма за обработка на растерни изображения.
Не е задължително да е най-добрата (такава не съществува), важното е вие да се
чувствате комфортно с нея. GIMP е много добър избор.
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:45 стр. 9/15
Приложение 1: Представяне на ....
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:45 стр. 10/15
Приложение 2: Създаване и редактиране на HDR снимки
1. Стартирате Qtpfsgui
2. Избирате File -> New Hdr...
3. Избирате LDR-снимките.
4. Програмата проверява EXIF-данните на
всяка снимка. Ако такива няма, то ръчно
трябва да въведете информация за EV
(exposure values).
5. На следващата стъпка избирате някой от
предварително дефинираните профили.
Обикновено първият дава добри
резултати.
6. Снимката се записва с File -> Save Hdr as...
Това беше. Вече разполагате с HDR-
снимка.
Имайте предвид, че така създадената
HDR-снимка не става за „гледане“. Тя е добро начало за последваща обработка.
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:45 стр. 11/15
Tone mapping на LDR-снимка с GIMP
### GIMP ###
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:45 стр. 12/15
Приложение 3: Често прилагани ефекти
Избирателно оцветяване
Добавяне на „сянка“
Добавяне на „отражение“
1. Отваряте оригиналната снимка в GIMP
2. Layer -> Duplicate Layer
3. Маркирате новото ниво, за да сте сигурни, че
работите с него. Image -> Transform -> Flip Verticaly
4. Маркирате обърнатия образ и го премествате.
5. Layer -> Mask -> Add Layer Mask (white)
6. Gradient Fill
7. Записвате файла под ново име.
### обяснение на стъпките ###
Смяна на фон
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:46 стр. 14/15
Ефект „Polaroid“
Creative Commons Attribution-ShareAlike (CC BY-SA) license дата 2.03.2010 г. 7:53:48 стр. 15/15