ШРИ РАМАНА ГИТА

Компилирана от Ганапати Муни

ГЛАВА 1

Важността на упасаната1

1. Покланям се на Махарши Рамана, Картикея2, синът на Шива в

човешка форма, и представям неговото учение в тази осветляваща творба.

2. В една студена декемврийска нощ на 29-ти през 1913-та година от

новата ера, когато всички поклонници бяха седнали наоколо със
съсредоточени умове, аз помолих Бхагаван Махарши за точни отговори на
конкретни въпроси.

Първи въпрос:

4. Мукти (освобождение) само чрез различаването между реалното и

нереалното ли е възможно или има и други средства за освобождение?

Втори въпрос:

5. За жадуващия Знание (джнана) изучаването на писания само по

себе си достатъчно ли е за освобождение? Или е необходима също и
духовна практика в съответствие с наставленията на Учителя?

Трети въпрос:

6. Как човекът с „непоклатимо знание“ (стхитапраджна) ще знае,

че той е такъв? Заради пълнотата на своето осъзнаване ли? Или заради
прекратяване на съзнаването на обекти?

Четвърти въпрос:

7. По какъв признак учения разпознава Знаещия (джнани)?

Пети въпрос:

Самадхи (разтварянето на ума в Атмана) само до просветление ли

води или също и до изпълняване на желанията?
1
Важността на упасаната или практиката на абсорбция в Атмана (Себето).
2
Картикея е звезда в съзвездието Плеяди. Едно от имената на малкия син на Шива.
1
 Шести въпрос:

8. Ако човек, който практикува йога, за да изпълни някое желание,

стане стхитапраджна, това желание изпълнява ли се или не?

9. Чувайки въпросите ми, моят Гуру, океанът от Милост разсейващ

съмненията, отговори така:

Отговор на първия въпрос:

10. Само пребиваването в Атман освобождава от всички

зависимости. Различаването между „реалното“ и „нереалното“ води до
непривързаност (вайрагя).

11. Истинският джнани е непостижим и винаги пребивава само в

Атмана. Той не счита вселената за „нереална“ и не я разглежда като
отделна от себе си.

Отговор на втория въпрос:

12. Простото изучаване на писанията няма да доведе търсача на

Истината до крайната цел. Без упасана тя никога няма да бъде достигната.
В това няма съмнение.

13. Преживяването на естественото състояние в течение на

духовната практика се нарича упасана. Когато това състояние стане
устойчиво и постоянно, то се нарича Знание (джнана).

14. Пребиваването в собствената природа, пламъкът на Знанието,

след отхвърлянето на обектите на сетивата, се нарича естествено състояние
(сахаджа стхити).

Отговор на третия въпрос:

15. В устойчиво естествено състояние, посредством височайша

Тишина, свободен от всички склонности на ума3, джнани знае себе си като
такъв, без никакво съмнение.

Отговор на четвъртия въпрос:

16. Признакът за джнана е еднаквото отношение към всички

същества.

3
Васани – склонности на ума.
2
 Отговор на петия въпрос:

Когато практиката на абсорбция на ума в Сърцето (самадхи) е

започната заради изпълнение на желание, това желание определено ще
даде плод.

Отговор на шестия въпрос:

17. Ако, практикувайки йога заради желание, човек стане

стхитапраджна, въпреки че желанието е изпълнено, няма да има
ликуване.

Така завършва глава първа, наречена:

„Важността на практиката на абсорбция в Атмана (Себето)“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

3
 ГЛАВА 2

Трите пътя

1. По време на дъждовния сезон (чатурмсял) на 1915 година от

новата ера, Бхагаван Рамана Риши даде същността на неговите
наставления в следния стих:

2. В дълбините на пещерата на Сърцето, единствено Брахман сияе

под формата на Атман с непосредствена директност като „Аз-Аз“. Влез в
Сърцето или с изследващ ум, или като се потопиш дълбоко вътре, или чрез
регулиране на дишането и пребивавай в Атман.

3. Който разбере този стих, произнесен от Бхагаван Махарши,

съдържащ същността на Веданта, той никога няма да бъде обхванат от
съмнения.

4. В първата половина на стиха Бхагаван е указал разположението на

Атман вътре във видимото тяло, формирано от пет елемента.

5. Пак там е изложена самата природа на преживяването на

Себепознанието, различието от Брахман е отречено, директното
преживяване е потвърдено, различните описания на Атман са направени
излишни.

6. Във втората половина на стиха, на ученика са дадени три различни

метода, които в същността си са едно.

7. Първият път е себеизследването (маргана), вторият път е

потапянето в Сърцето (маджана) и третият път е регулирането на
дишането (прана-родха).

Така завършва втора глава, наречена

„Трите пътя“
в Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

4
 ГЛАВА 3

Върховният дълг

1. За наслада на мъдрия, разговорът между Дайравата и Рамачандра е

записан в тази глава.

Дайравата:

2. В какво се състои върховният дълг на човека, хванат в цикъла на

раждане и смърт. Бхагаван, моля ви, вземете решение и ми разяснете това.

Бхагаван:

3. За тези, които жадуват върховното, най-важното е откриването на

своята собствена истинска природа. Тази природа е основата на всички
действия и техните плодове.

Дайравата:

4. Накратко, чрез каква духовна практика човек осъзнава своята

собствена природа? Какво усилие води към възвишеното вътрешно
зрение?

Бхагаван:

5. Усърдно отхвърляйки всички мисли за обектите на сетивата, човек

трябва да остане фиксиран в устойчиво безобектно изследване.

6. Това накратко е практиката за познаване на собствената природа.

Само такова усилие води до възвишено вътрешно зрение.

Дайравата:

7. О, най-добър от мъдреците, съблюдаването на предписаните в

писанията правила за поведение (нияма) ще спомогне ли за духовното
усилие, докато успехът в йога не е достигнат?

Бхагаван:

8. Нияма спомага усилието на сериозните търсачи в йога. Тези

правила какво да правиш или да не правиш отпадат от само себе си от тези,
които са постигнали успех в йога.
5
 Дайравата:

9. Повторението на свещени срички ще донесе ли същия резултат,

като този от постоянната практика на устойчиво, безобектно
себеизследване?

Бхагаван:

10. Искрените търсачи, които непрекъснато и с непоколебим ум

повтарят мантри или свещената сричка ОМ, ще постигнат успех.

11. Чрез повторението на мантри или само чистото ОМ, умът се

оттегля от обектите на сетивата и става едно с Атман.

12. Този изумителен разговор се състоя на 7 юли 1917 година.

Така завършва трета глава, наречена

„Върховният дълг“
в Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

6
 ГЛАВА 4

Природата на знанието

Първи въпрос:

1-2. О, най-добър сред мъдреците, какво представлява Знанието

(джнана)? Дали е някое от утвържденията (вритти)4 „Аз съм Брахман“,
„Брахман съм аз“, „Аз съм всичко“ или „Всичко е Брахман“, или Знанието
(джнана) е различно от всичките тези четири вритти?

3. Бхагаван Рамана Муни, моят Гуру, милостиво изслуша този

въпрос на своя ученик и отговори така:

4. „Без съмнение, всичко това са вритти, просто концепции на ума.

Мъдрите казват, че само пребиваването в състоянието на чистия Атман е
джнана.“

5. При тези слова на Гуру, разсейващия съмненията, се появи ново

съмнение и аз отново го попитах.

Втори въпрос:

6. О, повелителю на мъдреците, може ли Брахман да се схване чрез

мисъл (вритти)? Моля ви, разсейте това съмнение в ума ми.

7. Чувайки този въпрос, Риши, приятелят на тези, които са намерили

убежище в него, ме озари с погледа си и каза така:

8. „Ако вритти иска да схване Брахман, който е собственото Себе,

Атман, тя става Това и губи своето отделно съществуване.

9. Този силно интригуващ кратък разговор между нас се състоя на 21

юли 1917 година.

Така завършва четвърта глава, наречена:

„Природата на знанието“
в Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

4
Вритти - модификации на ума
7
 ГЛАВА 5

Науката за Сърцето

1. В упомената по-горе година, вечерта на 9-ти август, Рамана Муни

говори изчерпателно за Сърцето.

2. Това, от което произтичат всички мисли на въплътените същества,

се нарича Сърце. Всички негови описания са въображение.

3. Казват, че „аз“-мисълта е коренът на всички мисли. Накратко,

това, от което „аз“-мисълта води началото си е Сърцето.

4. Ако Сърцето се намира в анахата чакра5, тогава защо практиката

на йога започва в муладхара6?

5. Това Сърце се различава от съкращаващия се орган, циркулиращ

кръвта. „Хридаям“ означава хрит плюс аям, „Това е Центърът“. Така е
изразена природата на Атман, Себето.

6. Това Сърце е разположено от дясната страна на гърдите, а не от

лявата. Светлината на съзнанието се излива от Сърцето по сушумна7 към
сахасрара8.

7. От сахасрара тя се разпростира из тялото и тогава възниква

преживяването на света. Разглеждайки се като различен от света, човек се
хваща в цикъла от раждане и смърт.

8. Сахасрара на човека, пребиваващ в Атман, е единствено чиста

Светлина. Никоя от мислите, които я приближават, не може да оцелее.

9. Даже когато обектите, заради тяхната близост, се възприемат, те

не се явяват пречка за йога, понеже умът не възприема различия.

10. Състоянието, в което осъзнаването е устойчиво и еднонасочено,

дори когато обектите са възприемани от сетивата, се нарича сахаджа

5
Анахата чакра - сърдечната чакра – четвъртата по ред, различна от Сърцето.
6
Муладхара чакра - коренната чакра – първата по ред.
7
Сушумна - психически канал, започващ от основата на гръбначния стълб и свършващ
във върха на главата, по който са разположени чакрите.
8
Сахасрара - хилядолистният лотос, най-горната и седмата чакра по ред.
8
стхити9. Състоянието, в което обектите не се възприемат, се нарича
нирвикалпа самадхи.

11. Цялата вселена е в тялото, а тялото – в Сърцето. Следователно

цялата вселена се съдържа в Сърцето.

12. Вселената не е нищо друго освен ума, а умът не е нищо друго

освен Сърцето. Следователно цялата история на вселената кулминира в
Сърцето.

13. Сърцето за тялото е като слънцето за света. Умът в сахасрара е

като орбитата на луната в света.

14. Както слънцето осветява луната, така Сърцето осветява ума.

15. Смъртният, отклонявайки се от Сърцето, възприема само ума,

както през нощта се възприема само лунната светлина, когато слънцето е
залязло.

16. Не осъзнавайки, че истинският източник на съзнанието е

неговият собствен Атман, Себето, и мислено възприемайки обектите като
отделни от себе си, невежите са в заблуждение.

17. Умът на просветления, пребиваващ в Сърцето, се е влял в

съзнанието на Сърцето, подобно на лунната светлина - в дневната.

18. Мъдрият знае, че повърхностният смисъл на думата праджнана10

е умът, а нейният истински смисъл е Сърцето. Върховното не е нищо друго
освен Сърцето.

19. Представата, че виждащият е различен от видяното, е само в ума.

За тези, които пребивават в Сърцето, виждащият е същото като видяното.

20. Потокът на мислите, внезапно прекратен от припадък, дълбок

сън, извънредна радост или мъка, страх и така нататък, се връща обратно в
своя източник – Сърцето.

21. Въплътените не съзнават, че тогава мисълта е влезнала в

Сърцето, но го съзнават в самадхи, когато човек съзнателно влиза в
Сърцето. Оттук и различието в названието на състоянията.

9
Сахаджа стхити - естественото състояние.
10
Праджнана - истинното знание.
9
Така завършва пета глава, наречена:
„Науката за Сърцето“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

10
 ГЛАВА 6

Укротяване на ума

1. Обяснявайки по такъв начин науката за Сърцето, Шри Рамана

Муни, най-добрият от знаещите Истината, говори за метода за укротяване
на ума.

2. Хората, привързани към обектите на сетивата и имащи безкраен

поток от мисли заради силата на техните латентни тенденции (васани),
намират за трудно удържането на ума.

3. Капризният ум трябва да се удържа чрез сдържане на дишането,

след което, като вързано животно, той престава да блуждае.

4. Контролът на дишането се получава и при сдържането на мислите.

Когато мислите се сдържат, човек устойчиво пребивава в източника им.

5. Контролът на дишането е наблюдението на дишането с ума. Едно

такова постоянно наблюдение води до естествено сдържане на дишането
(кумбхака).

6. За тези, които не са способни да постигнат кумбхака по този

начин, е предписана дихателната техника от хатха йога.

7. Тоест издишването (речака) трябва да се изпълнява за една

единица време, вдишването (пурака) също за една, а задържането на
дишането (кумбхака) за четири единици време. По този начин се очистват
каналите, по които тече жизненото дихание (прана).

8. Когато те станат чисти, постепенно се постига контрол над прана.

Пълният контрол над прана се нарича сиддха кумбхака.

9. Други, тоест джнаните, определят речака като изоставянето на

идеята „аз-съм-тялото“, пурака като търсенето на Себето (Атман) и
кумбхака като сахаджа стхити или пребиваването в Атман.

10. Умът се укротява и чрез повтаряне на мантри. Тогава мантрата

става едно с ума, а също и с праната.

11
 11. Когато вибрациите на буквите на мантрата станат едно с
жизненото дихание (прана), това се нарича дхяна, а когато дхяна стане
дълбока и устойчива, тя води до естественото състояние (сахаджа
стхити).

12. Също и при постоянната близост до Великите Просветлени, умът

се влива в собствения си източник.

Така завършва шеста глава, наречена

„Укротяване на ума“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

12
 ГЛАВА 7

Себеизследването и пригодността за него

1. Тази седма глава съдържа записа на превъзходната беседа между

Каршни от рода Бхаратваджа и Ачаря Рамана.

Каршни:

2. В какво се състои Себеизследването? Каква е неговата полза?

Съществува ли по-голямо благо, постижимо чрез други методи?

Бхагаван:

3. Казва се, че „аз“-мисълта е общата сума на всички мисли. Търси

(изследвай) източника на „аз“-мисълта.

4. Именно това е Себеизследване, а не изучаването на писанията.

Когато се търси източника, егото („аз“-мисълта) бива погълнато в него.

5. Когато егото, което е отражение на Атмана, се разтвори в него

напълно, остава единствено истинското Себе, в цялата си пълнота и
съвършенство.

6. Резултатът от Себеизследването е свободата от всички страдания.

Това е най-върховният от всички резултати, няма нищо по-върховно от
това.

7. Чрез други средства могат да бъдат постигнати удивителни

окултни сили, но дори човек да ги притежава, освобождението идва само
благодарение на Себеизследването.

Каршни:

8. Кой се счита за годен за това изследване? Може ли човек да узнае

собствената си пригодност?

Бхагаван:

9-10. Този, чиито ум е очистен чрез духовна практика (упасана) или

има заслуги, придобити в предишни животи, който има неохота към тялото
и обектите на сетивата, е пригоден за Себеизследване. За този, който

13
изпитва крайна неохота, когато неговият ум се налага да действа сред тези
обекти, и който осъзнава преходността на тялото, се казва, че е подготвен
за Себеизледването.

11. По тези два признака или по усещането за преходността на

тялото и по непривързаността към обектите на сетивата, можеш да узнаеш
собствената си пригодност за Себеизследването.

Каршни:

12-13. Когато човек е годен за Себеизследване, благодарение на

своята неохота към обектите на сетивата или на различаването, ще има ли
някаква полза от обредното къпане, молитвата в установеното време,
повторението на мантри, огнената церемония, пеенето на Ведите,
почитането на боговете, пеенето на песни на преданост (бхаджани),
поклонничеството в свети места, жертвата, даването на милостиня и
съблюдаването на специални духовни практики? Или всичко това ще бъде
загуба на време?

Бхагаван:

14. При начинаещите в Себеизследването с избледняващи

привързаности, всички тези спомагателни действия ще правят ума все по-
чист.

15. Добродетелните действия на ума, речта и тялото унищожават

противоположно насочената, греховната дейност на ума, речта и тялото.

16. Действията на зрелите, надарени с ум с върховна чистота,

облагодетелстват света.

17. Зрелите вършат действия, за да обучават със собствен пример и

за благоденствието на другите, а не от страх да не нарушат духовните
предписания.

18. Добродетелните действия, вършени без чувството за различие и

без привързаност, не възпрепятстват Себеизследването.

19. Неизпълняването на предписаните действия от този, който е зрял

и се занимава със Себеизследване, не влече след себе си грях. Понеже
Себеизследването само по себе си е най-похвално и очистващо.

14
 20. При зрелите, пригодните търсачи, се наблюдават два начина на
живот: отказ от действията заради уединено практикуване на йога
(медитация или упасана) и действие за благото на другите.

Каршни:

21. Ако има друг начин за Освобождение, различен от този на

Себеизследването, този начин един ли е или са много? Бхагаван, бъдете
така добър, разкажете ми за това.

Бхагаван:

22. Един се стреми да постигне нещо, друг изследва кой се стреми да

постига. Първият начин изисква повече време, но накрая се стига до
знанието на Себето (Атман).

23. Медитацията върху една единствена мисъл прави ума

еднонасочен, а тази еднонасоченост води до пребиваването в Атман.

24. Постоянно медитиращият накрая достига пребиваването в

Атман, дори да няма това за цел. Другият, търсещият източника на „аз“-
мисълта, съзнателно пребивава в Атман.

25. Възвишеният обект на медитация, бил той Бог или мантра,

накрая се разтваря във великолепната лъчезарност на Атман.

26. И чрез медитацията, и чрез Себеизследването, се достига една и

съща цел. Единият се разтваря в нея чрез медитация, а другият чрез знание.

Така завършва седма глава, наречена

„Себеизследването и пригодността за него“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

15
 ГЛАВА 8

За стадиите в живота

1. В отговор на още един въпрос на самия Каршни, Бхагаван Муни

разясни задълженията, свързани с четирите стадия в живота (ашрами).

2. Какъвто и да е човек - брахмачари или семеен (грихастха),

живеещ в гората (ванапрастха) или санняси, жена или шудра - ако е зрял и
годен, той може да търси Брахман.

3. Порядъкът на ашрамите, подобно на стъпалата на стълба, служат

за достигане на Върховното. За човек с наистина зрял ум, този порядък е
неприложим.

4. Този порядък е предписан така, за да могат делата на света да

продължават безпрепятствено. Задълженията на първите три ашрама не
пречат на пътя на Знанието (джнана).

5. Истинското отречение (санняса) е чисто Знание, а не мантия с цвят

на охра или обръсната глава. Все пак, този ашрам (стадий) е предназначен
да предотврати многочислените препятствия по пътя.

6. Този, чиито енергии са добре развити още на стадия на

целомъдрения ученик (брахмачаря) чрез прилежно изучаване на писанията
и практики подходящи за постигане на знание, в последващия живот ще
сияе все повече и повече.

7. Чистотата в брахмачаря води до чистота в стадия на домохазяина.

Ашрамът на глава на семейство носи полза на всички.

8. Ако той е изцяло непривързан, Върховната Светлина сияе даже

чрез главата на семейството. Това е несъмнено.

9. Знаещите предписват третия ашрам (ванапрастха) за тапас

(интензивна духовна практика). В този ашрам можеш да бъдеш с жена или
без такава.

10. За йогина със зрял ум, чиито грехове са изгорени чрез тапас,
четвъртият ашрам (санняса) идва от само себе си, в своето си време.

16
 11. Бхагаван даде наставленията в седма и осма глава на 12 август,
1917 година.

Така завършва осма глава, наречена:

„За стадиите в живота“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

17
 ГЛАВА 9

За развързването на възела

1. През нощта на 14 август зададох на Махарши въпрос относно

развързването на възела (грантхи бхеда), по който дори знаещите
писанията имат съмнения.

2. Лъчезарният Бхагаван, Рамана Махарши, изслуша моя въпрос,

медитира над него за малко и отговори по своя божествен маниер.

3. Възелът (грантхи) е връзката между тялото и Атмана.

Съзнаването на тялото възниква заради тази връзка.

4. Това тяло е материя, Атманът е чисто съзнание. Връзката между

тялото и Атмана се появява поради интелекта.

5. О, чадо, тялото действа, когато светлината на чистото съзнание се

отразява в него. Понеже светът не се възприема в дълбок сън, припадък и
т.н., е необходимо да се направи извод за местонахождението на Атман.

6. Както фините невидими електрически сили минават по грубите

видими проводници, така и светлината на съзнанието протича по каналите
(надите) в тялото.

7. Лъчезарната светлина на съзнанието, изходяща от един Център,

осветява цялото тяло, както слънцето осветява света.

8. Когато тази светлина се разсее в тялото, човек става съзнателен за

своето тяло. Мъдреците казват, че центърът на излъчването е Сърцето.

9. Наличието на потока на лъчите на съзнанието е подсказанo от

игрите на силите по каналите. Силите протичат през тялото, всяка по свой
собствен канал.

10. Особеният канал, по който тече чистото съзнание, се нарича

сушумна. Също така го наричат атма нади, пара нади или амрита нади.

11. Тъй като съзнанието прониква цялото тяло, човек се привързва

към тялото, разглежда тялото като себе си и вижда света като различен от
себе си.

18
 12. Когато различаващият стане непривързан, отказвайки се от
отъждествяването си с тялото, и практикува Себеизследване с еднонасочен
ум, в каналите започва избиване11.

13. При това избиване на каналите (надите) Атман се отделя от

другите нади и засиява, държейки се само за амрита нади.

14. Когато лъчезарната светлина на съзнанието сияе само в амрита

нади, тогава сияе единствено Атман.

15. Нищо видяно от такъв мъдрец няма отделно съществуване. Той

осъзнава Атман така ясно, както невежия – своето тяло.

16. Този, за който сияе единствено Атман – вътре, вън и навсякъде,

както името и формата за невежия – той е развързал възела.

17. Този възел е двоен, от една страна е вързан чрез каналите, а от

друга чрез умствените привързаности. Възприемащият, въпреки че е фин
по природа, вижда целия груб свят чрез каналите (надите).

18. Когато светлината на вниманието се оттегли от всички други

нади и остане само в амрита нади, тогава възелът с тялото се развързва и
човек пребъдва като Атман.

19. Тялото на този, който пребъдва в Атман чрез Себеизследване,

сияе, както нажежената желязна топка изглежда като сфера от огън.

20. Скритите склонности (васаните) от миналото, принадлежащи на

тяло-ума, са унищожени. Вече няма чувство за вършител, защото няма
телесно съзнание.

21. Понеже пребиваващият в Себето няма чувство за вършител, се

казва, че неговата карма е напълно унищожена. За него не се появяват
съмнения, тъй като за него не съществува нищо освен Атман (Себето).

22. Веднъж щом възелът е развързан, вече никога няма привързване.

Това е състояние на върховна сила и върховен покой.

11
Сравнението е с избиването на масло.
19
Така завършва девета глава, наречена:
„За развързването на възела“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

20
 ГЛАВА 10

За обществото

1. В тази десета глава е записан разговора между Яти Йоганатха и

Махарши Рамана, който ще зарадва обществото.

Йоганатха:

2. О, велики мъдрецо, каква е връзката между обществото и неговите

членове? Учителю, бъдете така добър да разясните това за благото на
обществото.

Бхагаван:

3. Обществото, състоящо се от хора, следващи разни начини на

живот, о най-добър от садхутата, напомня на тялото, а членовете на
обществото са подобни на органите на тялото.

4. О, санняси, членът на обществото просперира, работейки за

благото на обществото, подобно на орган, служещ на тялото.

5. Използвайки ума, речта и тялото, човек трябва винаги да се държи

така, че да служи на интереса на обществото и да подбужда своето
обкръжение да прави същото.

6. Човек трябва да изгради своето обкръжение така, че то да служи

на обществения интерес и да го накара да просперира, за да може самото
то да служи на интересите на обществото и да накара самото общество да
просперира.

Йоганатха:

7. Сред мъдрите някои превъзнасят вътрешния покой (шанти), а

други – силата (шакти). Кое от изброените, Учителю, се явява по-добро
средство, което да съдейства за благополучието на обществото?

21
 Бхагаван:

8. Шанти служи за очистването на собствения ум, а шакти за

прогреса на обществото. Обществото трябва да се повдигне с помощта на
шакти и тогава следва да се установи шанти.

Йоганатха:

9. О, велики мъдрецо, каква е върховната цел тук на Земята, която

трябва да се постигне от обществото като цяло?

Бхагаван:

10. Братството, основано на равенството, е върховната цел на

човешкото общество като цяло.

11. Посредством братството в човечеството ще се възцари върховен

покой и тогава цялата планета ще процъфтява като едно семейство.

12. Този разговор между Йоганатха, един санняси, и милостивия

Махарши, се състоя на 15 август 1917 година.

Така завършва десета глава, наречена:

„За обществото“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

22
 ГЛАВА 11

За съвместимостта на Знанието (джнана)

и свръхестествените сили (сиддхи)

1-2. Вечерта на 16 август, когато беше сам, аз се приближих до Гуру,

великият мъдрец, най-забележителният от просветлените, винаги
пребиваващ в Атмана, прославеният Рамана, сега в човешка форма, и му
изпях хваления като на благословен със Знание, толкова трудно за
достигане:

3. „Само във Вас се наблюдава върховното пребиваване в Атман и

най-чист интелект. Вие сте хранилище на цялото знание, така както
океанът – на всички води.

4. Вие станахте широко известен чрез мъдростта на преживяването

на Атман, недостъпно дори за йогите, от самото си детство, на
седемнадесет годишна възраст.

5. Кой може да опише, о Господи, Вашето състояние на Битие, в

което всички тези видими обекти изглеждат като някакви си сенки?

6. Вие сте върховно убежище за тънещите в тази ужасна самсара,

размятани насам - натам и стремящи се да прекосят този океан от огромно
страдание.

7. О, Брахман! Благодарение на финото зрение, дарено ми от

Бхагаван, аз отново и отново Ви виждам като Субрахманя, най-видния
сред познаващите Брахман в човешка форма.

8. Сега Вие, Господи, не пребивавате нито на Свамималай12, нито на

хълма Тируттани13, нито на върха на Венкатачала14, сега Вие пребивавате
на Аруначала.

12
13
14
Поклоннически места, свързани с пребиваването там на Субрахманя.
23
 9. О, Господи, в древността Вие преподадохте тайната на знанието за
основата на Битието (бхума видя) на Махарши Нарада, който ви служеше
като ученик.

10. Знаещите Ведите казват, че Вие сте Брахмарши Санаткумара.

Тези, които знаят Агамите, Ви провъзгласяват за Субрахманя, главният от
Боговете.

11. Само имената се различават, но човекът е същият. Всъщност

Санаткумара и Сканда са синоними за Вас самия.

12. Когато по-рано се родихте като Кумарилa, най-добрият от

брахманите, Вие възстановихте дхарма, изложена във Ведите.

13. О, Бхагаван, когато възникна объркване в дхарма, Вие се родихте

в земята на тамилите като Тирунянасамбандар15 и възстановихте пътя на
предаността.

14. Сега Вие отново се върнахте на Земята, о великолепни

Единствени, да огласите Знанието на Брахман, потулено от тези, които се
задоволяват само с изучаването на писанията.

15. Учителю, Вие разсеяхте множество съмнения на своите ученици.

Бъдете така добър, разсейте и това мое съмнение.

16. О, повелителю на мъдреците, Знанието и свръхестествените сили

взаимоизключващи ли са или има някаква връзка между тях?“

17. След всичките ми възхвали и въпроса, Бхагаван Рамана ме

погледна интензивно и каза:

18. „Сахаджа стхити (естественото състояние) е свободно от

леност. Твърдо установеният в сахаджа стхити изпълнява непрекъснат
тапас спонтанно, по природа.

19. Този непрекъснат тапас не е друго освен естественото,

безусилно пребиваване в Себето (Атмана). Чрез такъв непрестанен тапас,
от момент към момент идва нова зрялост.

15
Джнанасамбханда
24
 20. Чрез такава зрялост, с времето, при мъдреца може да дойдат
свръхестествени сили и ако така е предписано от прарабдха16, дори той
(джнани) може да поиграе с такива сили.

21. Също както мъдрецът вижда света като Себето (Атман), така
дори и играта на сиддхите се разглежда от него като нищо друго освен
Атман.

22. Ако използването на сиддхи не е предрешено от прарабдха,

мъдрецът е винаги неподвижен, като океан без вълни, въпреки че е пълен
със сила.

23. Пребивавайки в своето естествено състояние, той не търси нищо

друго. Пребиваването в Атман е общата сума на всички сили.

24. Състоянието на безусилен тапас се нарича естествено (сахаджа).

Счита се, че свръхестествените сили възникват благодарение на зрелостта,
родена от пребиваването в това състояние.

25. Твърдо установеният в Атман, въпреки че е заобиколен от

мнозина, изпълнява тапас, внушаващ благоговеен трепет. Той не се
нуждае от уединение.

26. Невежи са тези, които мислят, че мъдростта на Знанието е

лишена от сила, понеже джнани пребивава в своето истинно състояние на
Битие, което е изобилие от сила и пълно съвършенство.“

Така завършва единадесета глава, наречена:

„За съвместимостта на Знанието и свръхестествените сили“
от Шри Рамана Гита,
съчинена от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

16
Прарабдха - тази част от общата карма, натрупана от човек, която му е съдено да
преживее в настоящия живот.
25
 ГЛАВА 12

За шакти

1. На деветнадесети, Бхаратваджа Капали, възвишена душа и виден

познаващ писанията, запита Гуру Рамана.

Капали:

2. О, Бхагаван, в ежедневието, и при мъдреца, и при невежия, се

наблюдава триадата – субект, обект и разпознаване.

3. Тогава по каква специална характеристика мъдрецът превъзхожда

невежия? О, Господи, моля Ви, разсейте това мое съмнение!

Бхагаван:

4. За който субектът не се отличава от Атман (Себето), за него

обектът и разпознаването също не изглеждат различни от Атман.

5. За който, заради привързаността към тялото, субектът се отличава

от Атман, за него обектът и разпознаването също изглеждат различни от
Атман.

6. Даже в това привидно различие, мъдрецът (джнани) възприема

основното Единство. Невежият човек, хванат в привидни различия,
разглежда себе си като отделен.

Капали:

7. Господи, това Битие, в което се появяват тези различия в триадите,

надарено ли е със сила (шакти) или е лишено от такава?

Бхагаван:

8. Чадо, това Битие, в което тези различия на триадите се появяват,

знаещите Веданта казват, че е всесилно.

26
 Капали:

9. Тази Божия Сила, за която говорят ведантистите, динамична ли е

или е статична?

Бхагаван:

10. Чадо, именно благодарение на движението на шакти възниква

света, но Реалността, като основа на това движение, никога не се движи.

11. Това движение на шакти, което е основано на неподвижната

Реалност и се явява причината на този свят, познаващите писанията
наричат мая (неподдаваща се на описание илюзия).

12. Това движение е взето за реално от субекта. Всъщност в Битието

няма движение, о най-добър сред хората.

13. Привидното различие между Бог (Ишвара) и неговата сила

(шакти) възниква заради дуалистичния възглед на ума. Ако умът е
потопен в своя Източник, двете стават Едно.

Капали:

14. Бхагаван, тази активност на Ишвара, причината на тази огромна

вселена, вечна ли е или не? Моля Ви, осветлете ме.

Бхагаван:

15. Въпреки че Всевишният се движи благодарение на Неговата

Върховна Сила, Той всъщност е неподвижен. Само мъдрецът може да
разбере тази дълбока тайна.

16. Движението само по себе си е активност и активността я наричат

шакти. Върховната Личност посредством своята шакти е създала всичко,
което виждаме.

17. Активността бива два вида: проявление (правритти) и

поглъщане обратно (нивритти). Ведантическият текст: „Когато всичко
това стана самият Атман (Себето)“, се отнася за нивритти.

27
 18. Така че санскритската дума „сарвам“ („всичко това“) се отнася за
множеството, наблюдавано при дуалистичния възглед, а думата „абхуут“
(„стана“), подразбира някаква активност.

19. Специфичният израз „самият Атман“ предполага, че

множеството разнообразни неща, породени от Него, накрая ще се върнат в
Атман.

20. О, най-добър сред хората, Битието не може да се възприеме без

шакти. Шакти има две страни: активност (вяпара) и основание (ашрая).

21. Знаещите писанията говорят, че активността (вяпара) е работата

по създаването, поддържането и разтварянето на вселената. О, най-добър
сред хората, основанието (ашрая) не е нищо друго освен Битието.

22. Понеже Битието само по себе си е всичко, То не зависи от нищо.

Знае само този, който разбира шакти и като активност, и като основание.

23. При отсъствие на активност, разнообразието в Битието (Сат) не

би възникнало. Ако природата на Битието (сатта) бе различна от шакти,
тогава никога нямаше да може да възникне активност.

24. Ако, по някое време, настъпи великото разтваряне на вселената,

то тази активност сякаш се потапя в Битието без никакви различия.

25. Без шакти не е възможна никаква активност; нито творение, нито

познанието му, състоящо се от триадата: субект, обект и разпознаване.

26. Единната трансцендентна шакти, причината на всички причини,

е известна под две имена. Като основание я наричат „Битие“, а като
работата на творението я наричат „Активност“.

27. О, най-достоен сред хората, тези, които считат за отличителен

знак на шакти единствено движението, трябва да отбележат, че
съществува като нейно основание една върховна Реалност.

28. Същата върховна Реалност едни наричат шакти, други – Битие,

трети – Брахман, а четвърти – Личност.

28
 29. Има две средства, чадо, чрез които се възприема Истината. Тя се
определя чрез своите характеристики или е непосредствено преживяна
като Реалността.

30. Така знанието на Битието може да се постигне чрез два способа –

посредством Неговата активност или преживяването Му като такова; Тоест
косвено, чрез Неговите атрибути (характеристики), или директно, бидейки
едно с Него.

31. Говорят, че Битието се явява Основание, чадо мое, а активността

– Негов атрибут. Вниквайки в източника на активността с помощта на
активността, човек става твърдо установен в Основанието.

32. Битието се съпровожда от атрибути, а те вървят с Битието. Казва

се, че те са неделими.

33. Тъй както Битието се постига само чрез Неговите атрибути, а

именно – активността, То е вечно активно.

34. Всъщност активността не е различна от основанието. Представата

за различие би почивала на предположение.

35. Това творение, наречено играта на шакти, е само идея на

Ишвара. Ако се отиде отвъд нея, ще остане само Битието.

Така завършва дванадесета глава, наречена:

„За шакти“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

29
 ГЛАВА 13

Мъжът и жената са еднакво

пригодни за санняса (отречение)

1-4. Лунната светлина на своя род Атрея17, невеста в дома на

Васиштха, майка на невъзмутимия Махадева, познаващ Ведите, идеална
жена, предана в добруването на света и практиката Шри Видя18,
възхвалявана от мъдреците, първият Гуру на юг от Виндяса в Тара Видя19,
мой приятел в тапаса, прославената Вишалакши20, предаде чрез мен два
въпроса на мъдреца Рамана, приятелят на вселената:

5. „Ако жената се сблъска с препятствия за постоянното пребиваване

в Атамана, писанията позволяват ли й да се отрече от дома и да стане
странстващ аскет (санняси)?

6. Ако жена, освободена приживе, остави тялото си, кое ще бъде по-
правилно – да го кремират или да запазят мощите й?“

7. Бхагаван, великият мъдрец, знаещият същината всички писания,

изслуша двата въпроса и даде своето решение:

8. „Понеже писанията не забраняват това, няма нищо погрешно ако

една жена, пребиваваща в Атман, стане странстващ аскет, когато е
напълно узряла.

9. Освобождението и мъдростта не се различават за мъжа и жената,

затова тялото на жената, освободена приживе, не бива да се кремира, тъй
като то е Божи храм.

10. Неблагоприятните последствия, произтичащи от кремацията на

тялото на мъж, освободен приживе, изброени в писанията, са еднакво
приложими и когато е кремирано тялото на жена, освободена приживе“.

17
Родът на мъдреца Атрея от Упанишадите.
18
Шри Видя - една от формите за ритуално почитание.
19
Тара Видя - традиция в Тантра Шастра наследявана от Женски Гурута.
20
Вишалакши - името на жената на Ганапати Муни.
30
 11. Мъдрият Рамана Махарши осветли тези въпроси за жената,
освободена приживе, на 21 август 1917 година.

Така завършва тринадесета глава, наречена:

„Мъжът и жената са еднакво пригодни за санняса“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

31
 ГЛАВА 14

Освобождение приживе (дживанмукти)

1-2. Вечерта на 21 август, 1917 година, разсъдливият Бхаратваджа

Вайдарбха, роден в семейството на Шивакула, виден познаващ писанията и
опитен оратор, попита Махарши за освобождението приживе.
Изслушвайки въпроса, Махарши отговори на всеослушание.

3. Дживанмукти е твърдото пребиваване в Битието, недокоснато от

идеите на писанията или светските представи.

4. В трансцеденталното осъзнаване (праджнана) няма различия,

затова освобождението бива само един вид. Човек, освободен приживе, се
нарича дживанмукта.

5. Няма разлика в преживяването на дживанмукта и човек отиващ в

света на Брахма и получаващ там освобождение, както е описано в
писанията.

6. Преживяването на махатмата, чиито жизнени сили се вливат в

чистото Битие в момента на смъртта, е същото, като на споменатите по-
горе два случая.

7. Пребиваването в Атман е едно и също за всички, разрушаването

на обвързаността е едно и също за всички и има само един вид
освобождение. Различията между освободените се появяват само в умовете
на външните наблюдатели.

8. О, най-добър сред хората, жизнените сили на махатмата,

пребиваващ в Атман и получил освобождение приживе, също биват
абсорбирани в Атман дори тук.

9. В някои случаи, благодарение на зрелостта на тапаса,

освободеният приживе придобива способността да бъде неосезаем, докато
неговата форма е налична.

32
 10. С по-нататъшната зрялост може да стане дори невидим.
Оставайки като само чисто Съзнание, такъв сиддха, надарен с такава сила,
си играе както си иска.

11. О, най-добър сред хората, тези две свръхестествени способности

на тялото (сиддхи), могат да дойдат много бързо по Милостта на Бога.

12. Тези различия в сиддхите не означават някакво различие в

освобождението. Пребиваващият в Атман е освободен, независимо дали е
с тяло или без него.

13. Този, който се възнася към по-висшите светове през сушумна

нади и по пътя на Архис (на Светлината), незабавно постига
освобождение, благодарение на просветлението, което възниква там.

14. За искрения търсач с напълно узрял ум, това възнасяне към

върховната цел се случва по Божията Милост.

15. Той може да странства, както желае, във всички светове, да

приема толкова тела, колкото си поиска, и дори да дарява милост на
другите.

16. Някои мъдреци казват, че Кайлаша е светът на освободените,

други, че е Вайкунтха, а трети – Слънцето.

17. О, ерудит, както Земята и другите планети, тези светове на

освободените също са проекции на Атман чрез неговата удивителна
енергия (шакти).

Така завършва четиринадесета глава, наречена:

„Освобождение приживе (дживанмукти)“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

33
 ГЛАВА 15

Шравана, манана, нидидхясана

1. О, Господи, най-превъзходен от мъдреците, какво е шравана,

манана и нидидхясана?

2. Изслушвайки моя въпрос на сутринта на 22 август, 1917 година,

Шри Бхагаван, най-добрият от познаващите Брахман, каза на събралите се
ученици.

3. „Някои говорят, че шравана е слушането на Наставника, когато

той разяснява ведантическите текстове, давайки смисъл и тълкование.

4. Други говорят, че шравана е слушането на Учителя, познаващ

Атман, докато той на свой роден език и със свои думи обяснява природата
на Битието.

5-6. Изслушвайки ведантическите текстове или собствените слова на

Гуру или без тези две, а благодарение на заслуги, натрупани в предишни
животи, да слушаш собственото си Сърце, деклариращо себе си като
корена на „аз-мисълта“, различно от тялото и ума – това всъщност е
шравана.

7. Манана, съгласно някои, е изследването на смисъла на писанията

(шастрите). Всъщност това е изследването в Битието, Атман.

8. Някои говорят, че интелектуалната убеденост в идентичността на

Брахман и Атман, свободна от съмнения или неправилно възприятие, е
нидидхясана.

9. Знанието на тази тъждественост, просто почерпена от писанията,

колкото и да е свободно от съмнения или неправилно разбиране, само по
себе си не дава преживяването.

10. О, Васиштха, съмнението и неправилното разбиране се разсейват

само чрез преживяването, а не чрез стотици писания.

34
 11. Писанието разсейва съмнението и неправилното разбиране у
този, който има вяра. Когато вярата поотслабне дори малко, те се връщат
отново.

12. О, Васиштха, само при преживяването на Битието и двете са

изкоренени веднъж завинаги. Затова и твърдото пребиваване в Битието е
наречено нидидхясана.

13. Чадо мое, когато умът блуждае навън, без твърдото пребиваване
в Битието, даже изучаването на стотици писания не може да даде прякото,
непосредствено Знание.

14. О, велики свещенико, ако твърдото пребиваване в Битието стане

естествено и безусилно, това действително е окончателната свобода и
върховното състояние, наречено директно преживяване (сакшаткара).“

Така завършва петнадесета глава, наречена:

Шравана, манана, нидидхясана
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

35
 ГЛАВА 16

За бхакти

1. След това, попитан за бхакти, най-добрият сред хората,

вещаещият най-върховно добро, Бхагаван Шри Рамана Махарши, отговори
така:

2. „Себето е скъпо на всички, нищо друго не е толкова скъпо.

Непрекъсната любов, подобна на струя масло, се нарича бхкати.

3. Чрез любовта мъдрецът знае, че Бог не е друго освен неговото

собствено Себе. От друга страна, въпреки че преданият Го разглежда като
различен от себе си, той все пак също се разтваря в Него и пребивава като
Атман (Себето).

4. Любовта към върховния Господ, непрекъсната подобно на струя

масло, непогрешимо води ума към чистото Битие, дори той да няма
желание за това.

5 – 6. Когато преданият, разглеждайки себе си като отделна,

ограничена личност със слаб интелект и искайки да се избави от
страданието, взема Всепроникващата Върховната Реалност за някое
Божество и го почита, даже тогава накрая достига единствено Нея.

7. О, най-добър сред хората, въпреки че имената и формите са

насложени върху Божеството, посредством същите имена и форми човек
отива отвъд всички имена и форми.

8. Когато бхакти е станала съвършена, да чуеш за Реалността дори

един път е достатъчно, понеже това дарява съвършеното Знание.

9. Предаността, която още не тече непрекъснато, подобно на струя,

се нарича прекъсната бхакти. Но тя е обречена да завърши във върховна
преданост (парабхакти).

10. Човек, практикуващ бхакти заради някакво желание, не намира

пълно удовлетворение, когато то е изпълнено. После той продължава да
почита Бог в името на вечното щастие.

36
 11. Предаността, дори съпроводена с желание, не престава с неговото
изпълняване. Вярата във Всевишния се развива и продължава да нараства.

12. Увеличавайки се така, с времето тази преданост става съвършена.

Посредством такава съвършена и върховна преданост, също както чрез
Знанието (джнана), човек пресича океана от раждане и смърт.

Така завършва шестнадесета глава, наречена:

„За бхакти“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

37
 ГЛАВА 17

За постигането на джнана

1. На 25 август, 1917 година Вайдарбха, най-добрият от ерудираните,

смирено се поклони на мъдреца и го попита отново.

Вайдарбха:

2. Джнана постепенно ли идва, малко по малко, ден след ден? Или

тя, подобно на слънцето, изведнъж засиява с цялата си пълнота?

Бхагаван:

3. Джнана не идва постепенно, малко по малко, ден след ден. Тя

засиява изведнъж с цялата си пълнота, когато практиката е узряла до
съвършенство.

Вайдарбха:

4. Бхагаван, в течение на практиката „аз-мисълта“ понякога е

обърната навътре, а понякога – навън. Може ли обръщането на „аз-
мисълта“ навътре да се нарече джнана?

Бхагаван:

5. О, ерудит, ако умът, влязъл навътре, отново се отклони навън, това

е само практика, понеже джнана е преживяване, което никога не се
изплъзва.

Вайдарбха:

6. О, най-добър сред мъдреците, великите автори са споменали в

писанията няколко стадия на джнана. Как те се съгласуват?

Бхагаван:

7. О, мъдрий, всички стадии на джнана, споменати в писанията,

също както различията в освобождението, възникват в умовете на
„другите“. За тези, които знаят, джнана (Знанието) е само едно.

38
 8. Наблюдавайки движенията на тялото и сетивата на мъдреца
(джнани), които се случват в съответствие с неговата прарабдха, „другите“
си въобразяват различия в стадиите. Всъщност в джнана няма градация.

Вайдарбха:

9. Когато Знанието на Атман (Себето), унищожителят на цялото

невежество, е постигнато, няма ли то да изчезне поради невежество,
отново възникнало поради привързаност?

Бхагаван:

10. О, светлина на рода Бхаратваджа, веднъж щом Себепознанието,

противоположността на невежеството, е постигнато, то никога не се губи.

Така завършва седемнадесета глава, наречена:

„За постигането на джнана“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

39
 ГЛАВА 18

За славата на Просветлените (сиддхите)

1. Бхагаван Рамана, роден във великата линия на Парашара, като син

на ерудирания в писанията неопетнен Сундара Айер, с прекрасни широко
отворени като лотосови цветове очи, носещ слава на родените на Земята
брахмани.

2. Устойчивият и безупречен Парамханса, обитаващ ашрама на

Аруначала, въпреки че винаги пребивава в непреходния Атман, проявява
активност от състрадание.

3. Неговите слова разсейват всички съмнения, Неговият поглед като

анкуш (остен) сдържа бесния слон на заблудения ум. Той е вечно активен
за благото на другите, но напълно безразличен към нуждите на
собственото си тяло.

4. Неговото тяло сияе подобно на узрял плод манго. Абсолютен

господар на променливите сетива, Той е женен за безсмъртната Валли,
която е чистата Осъзнатост. С няколко думи Той предава същността на
всички писания.

5. Чрез своето чисто лъчезарно сияние Той, в подходящото време,

разсейва като слънце невъзприемчивостта на своите поклонници. Той е
непресъхващ извор на безкрайно благоприятни качества.

6. В речта си е необичайно мек, в погледа си е спокоен и

състрадателен, неговото лице напомня на напълно разцъфнал лотос.
Неговият ум е пуст, подобен на луна при дневна светлина. Той сияе в
Сърцето, като слънцето в небето.

7. Незаинтерсован от тялото, стриктен в спазването на дисциплина,

несклонен към сетивни удоволствия, Той е мъдрец без гняв и желания,
извън себе си от радостта на чистата Осъзнатост.

8. Свободен от заблудата на сетивата, от алчност, неотвличащ се от

мислите, лишен от завист, Той е винаги в Блаженство. Той е винаги

40
активен в помагането на другите да прекосят океана на карма без да очаква
каквато и да е изгода.

9. Когато Ганапати седнал на коленете на Парвати, казвайки: „Майка

е моя“, Субрахманя21 се качил на коленете на Шива, заявявайки: „Няма
значение: татко е мой!“ и бил целунат от Него по главата. Рамана е славно
проявление на този Субрахманя, който пробил със своето копие хълма
Краунча.

10. Той е тайният смисъл на мантрата „Ом вачадбхуве намах“,

„Приветствие на огъня на Брахман, откъдето възниква този свят“.

11. Въпреки че е аскет без данда (тояга), Той е Дандапани22. Въпреки

че е тарака, преплувал морето на страданието, Той е врагът на Тарака23.
Въпреки че се е отрекъл от бхава (света), Той е постоянен поклонник на
бхава (Шива)24. Въпреки че е хамса (птица, която живее в Хималаите или
мъдрец, парамханса), Той е без привързаност към манаса (езеро в
Хималаите или ума).25

12. Не по-малко невъзмутим от Меру, по-бездънен от океана, по

търпелив от Майката Земя, Той е образец на самоконтрола, нямащ нищо
общо с дори и най-малкото вълнение.

13. В разпръскването на Милост, Той е подобен на луната,

приятелката на синята лилия, в сиянието – на слънцето, приятелят на
лотоса. В пребиваването в състоянието на Брахман Той напомня на баща
си, Дакшинамурти, седящ под баняновото дърво26. Така съзерцавам върху
този непоклатим мой по-млад брат.27

14. Даже сега в хилядолистния лотос на главата му сияе Девасена28, с

прекрасен външен вид и ум във формата на благоприятни мисли; въпреки
21
Ганапати и Субрахманя са синове на Шива и неговата жена, Парвати.
22
Дандапани - въплъщение на Субрахманя, главнокомандващ божествената армия.
23
Игра на думи: тарака означава кормчия, а такова е името и на демона, асруата, убит
от Субрахманя.
24
Също игра на думи.
25
Двойна игра на думи.
26
Шива като Дакшинамурти.
27
Поетът се отъждествява тук с Ганапати, по-големия син на Шива, разглеждайки Шри
Бхагаван като въплъщение на Субрахманя, по-младия син (на възраст поетът е бил по-
стар от своя Гуру).
28
По-старата жена на Субрахманя.
41
това Той е свободен и от най-малката следа от желание. По този начин,
въпреки че е глава на семейство, Той е царят на аскетите.

15. Даващ божествени дарби на поклонниците; Гуру даже и на

великия Ганапати, овладелият мантрите. Подобно на божественото дърво
Калпатару, Той смекчава страданията на тези, които търсят сянката на
неговите нозе.

16. Той е превъплъщение на Кумарила (Бхатта), възхваляван от

всички ерудирани в писанията, авторът на Тантра Вартика, еликсирът на
Ведите, брилянтен в неговите различни находчиви идеи. Обаче в това
раждане Той разяснява само учението на Веданта.

17. Той е Наставникът, съчинил афористичната, но всеобхващаща и

изпълнена със скрит смисъл Аруначала Панчаратнам29, квинтесенцията на
изявленията на Веданта под формата на сутри.

18. Въпреки че е съвсем неук на санскрит, езикът на боговете, и

незапознат с поезията, Той все пак е автор на произведения, където
множество блестящи идеи се проследяват зад вдъхновяващи изрази.

19. Освен това, този безграничен Гений е друга поява на Майстора на

поезията, дваждироденото тамилско дете, закърмено от Майката на
вселената, което в радостни мелодии пяло възхвали на Шива.

20. Това е третата поява на Земята на Бога30, пронизал някога хълма

Краунча, но сега Той е дошъл да разсее тъмнината на обикновената логика
чрез живия пример на пребиваването в Брахман.

21. Той е блестящ поет, пишещ на тамилския език, обожаван от

Агастя и други мъдреци. Той интуитивно осъзнал вечната върховна
Светлина чрез своя фин интелект без помощта на Гуру.

22. В момченцето, в тъпия говедар, в маймуната или в кучето, в

мошеника, в ерудирания или в предания, Той навсякъде, без ни най-малко
пристрастие, вижда същото Битие.

29
Аруначала Панчартанам - „Петте скъпоценности на Аруначала“.
30
Кумара или Субрахманя.
42
 23. Изпълнен със сила, но все пак в пълен покой; изпълнен с
преданост, но все пак свободен от чувство за различие; свободен от
привързаности, но все пак обичащ цялото човечество; Проявеният Бог, но
все пак смирен в поведението.

24. Оставяйки бележката: „Това отива към присъствието на Отца, не

го търсете“, Той напуснал дома и пристигнал в подножието на Аруначала.

25. Саннаясинът Амританадха смирено попитал Бхагаван Рамана,

така щастливо надарен с изобилие от благоприятни качества, за
безграничната слава на Просветлените (сиддхите).

26. Бхагаван, обитателят на Светия Хълм (Аруначала), му отговорил:

„Славата на сиддхите е отвъд въображението, те са равни на Шива. В
действителност, те са самата форма на Шива и са способни да дават
божествени дарби.“

Така завършва осемнадесета глава, наречена:

„За славата на Просветлените“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапати

43