Лесният начин за отслабване

(Как да си хапвате с удоволствие, без да напълнявате)

Алън Кар

За автора

Алън Кар (1934-2006) е световноизвестен автор на книги за самопомощ. Неговият

метод за отказване от вредни навици и зависимости е помогнал и продължава да помага
на милиони хора от цял свят да живеят по-щастливо и пълноценно.
Кар получава дипломата си за експерт-счетоводител през 1958 г. Кариерата му е
успешна, но стоте цигари, които изпушва всеки ден, го довеждат до отчаяние. През 1983
година, след безброй опити да престане да пуши чрез воля и дисциплина, в крайна
сметка той стига до заключението,че светът очаква именно това - лесен начин за
отказване на цигарите. Тогава напуска работата си и решава да излекува света от
тютюнопушенето. Книгата му “Не пуша вече” е преведена на десетки езици (на български език е
публикувана от ИК “Кибеа”), преиздадена е многократно, от нея са продадени близо 10 милиона
екземпляра и тя продължава да се търси, както преди. Алън Кар е автор и на книги, които могат да
помогнат на всеки да се освободи от зависимостта от алкохола, от наднорменото тегло, както и редица
други бестселъри.
В 47 страни на света работят 150 клиники, които прилагат метода на Кар. От 2007 година такава
клиника има и в България.

За книгата
Лесният начин за отслабване на Алън Кар ни учи как да контролираме теглото си и да се освободим
от излишните килограми, като следваме наръчника с упътвания на Майката Природа. Това не е шокова
терапия, не се изискват усилия на волята, нито желязна дисциплина, необходимо е само да се разберат
някои прости истини. Както подчертава авторът, основната цел на метода е да се радваме на живота.
Защото човек не може да се радва на живота, ако заради наднорменото си тегло постоянно се чувства
изморен и отпуснат, лишен от нещо, изпитващ угризения за физическите и психическите вреди, които
сам си причинява.
С убедителни примери от личния си опит Алън Кар развенчава митовете за диетите и атакува
промиването на мозъци, поради което хората купуват и консумират ненужни и вредни храни. От
книгата научаваме, че можем да се избавим от излишните килограми и без да се отказваме от любимите
си храни, както и без да си налагаме сурови ограничения.
Посланието на тази книга ще ви подскаже как да преоткриете мъдростта, която винаги сте
притежавали, дори без да подозирате, и ще ви помогне да водите здравословен, щастлив и приятен
живот.

www.spiralata.net 1
 На Ан Емъри, Кен Пимблет, Джон Киндред, Джанет Колдуел и една катерица

ВЪВЕДЕНИЕ
Докато медицината напредва в изследването на болестите и техните причини, неспособността ни да
използваме знанията, които вече имаме, продължава да води до високо ниво на заболяваемостта и
преждевременна смърт. Рискът от тютюнопушенето беше открит за първи път в проучване, свързващо
навика на лекарите да пушат с причините за тяхната смърт. Така стана ясно, че ракът на белия дроб
почти винаги е свързан с цигарите.
Общопрактикуващите лекари отдавна поеха отговорност да насърчават хората да откажат
пушенето и да водят здравословен начин на живот, но за жалост, много от тях не отделят достатъчно
време и внимание на този аспект от работата си, да не говорим за прекомерното влияние на рекламите
на цигари, насочени предимно към младите.
За първи път чух за Алън Кар от един мой пациент, който ме изненада с новината, че е открил лесен
начин да спре цигарите. Впоследствие аз лично препоръчах книгата “Не пуша вече!” на всички мои
пациенти, а резултатите са впечатляващи. Интересът ми към метода на Алън Кар ме накара да
изследвам за себе си ефекта от този подход.
След като помогна на толкова много хора да спрат пушенето, Алън Кар се насочи към метод, с
който се отслабва бързо и с лекота: нещо, за което повечето от нас си мечтаят. Когато чух и прочетох за
подхода на Алън Кар към този упорит проблем, бях изненадан, че почти неволно възприех неговата
мъдрост. Резултатът беше повече от добър и сега аз се движа значително по-леко, особено на игрището
за скуош, и се чувствам по-здрав и по-щастлив. Бях доволен и защото няколкото излишни килограма
около талията не ме притесняваха кой знае колко. Когато прочетете книгата на Алън Кар, сами ще се
убедите колко лесно може да бъде решен въпросът с контрола над теглото.
Д-р МАЙКЪЛ БРЕЙ
магистър по медицина, бакалавър по хирургия,
член на Кралския колеж на общопрактикуващите лекари

1
ЛЕСНИЯТ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ

Строго погледнато, заглавието би трябвало да бъде: “Как най-лесно да тежим точно толкова,
колкото искаме”. Само че е твърде дълго. Все пак повечето хора се притесняват от излишните
килограми. Въпреки това искам да подчертая, че моят метод, който оттук нататък ще наричам просто
ЛЕСНИЯ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ или само ЛЕСНИЯ НАЧИН, е еднакво ефективен и за покачване
на теглото, и за отслабване. Всъщност контролът над теглото не е главната цел на метода: тя е просто да
се РАДВАМЕ НА ЖИВОТА!
Как можете да се радвате на живота, ако заради наднорменото си тегло постоянно се чувствате
изморени и отпуснати, лишени от нещо, притеснени и виновни за физическото и психическото
нещастие, което сами си причинявате?
Както може би вече знаете, аз станах известен, защото открих метод, с който всеки пушач може да
откаже цигарите не само лесно, но и с удоволствие. Днес ме смятат за един от водещите специалисти в
областта на отказването от тютюнопушенето. Тези, които са разбрали и изпитали моя метод, дори
считат мен и моите терапевти за единствените специалисти.
По-късно открих, че с едно съществено изключение методът работи също толкова добре при
отказването от всички видове зависимост с предимно психически корени, каквито са повечето
зависимости, включително алкохолизъм и други форми на наркомания. Мнозина от т. нар. специалисти
по наркоманиите твърдят, че основният проблем са химическото пристрастяване и физическите
симптоми при отказването. Затова и търсят химически решения под формата на заместители. А
простото и лесно решение за всяка зависимост се крие изцяло в ума.
Не може да не сте забелязали, че днес отслабването се е превърнало в мултимилионен бизнес.
Всяка седмица някоя знаменитост рекламира нов уред за отслабване, филм или книга с нова чудодейна
www.spiralata.net 2
програма или революционна диета, която щяла да реши проблема ви като с вълшебна пръчица.
Съществуват много близки физически и ментални асоциации между пушенето и храненето, а още
повече - между спирането на цигарите и отслабването. И пушачът, и спазващият диета страдат от
особен вид шизофрения и водят постоянна битка в ума си. За пушача тя изглежда така - от една страна:
“Мръсен и отвратителен навик, който ме убива, струва ми цяло състояние и ме поробва”, а от друга:
“Това е моето удоволствие, подкрепа и компания”. За онзи на диета: “Аз съм дебел, сънлив, болнав,
изглеждам ужасно и се чувствам още по-зле”, а от друга: “Леле, как обичам да си хапвам!” Затова ви
прощавам, ако си мислите, че и аз просто искам да спечеля от цялата тази работа, разчитайки на
репутацията си.
Уверявам ви, че сте много далеч от истината. Напротив, единственото съществено изключение, за
което споменах по-рано, е контролът на теглото. Години наред твърдях, че методът ми не е подходящ за
тази цел, но се оказа, че съм грешал.
Можеше спокойно да спечеля от известността си. Получавал съм десетки предложения за подкрепа
на различни продукти, включително за отслабване. Отклонявах ги, не защото съм толкова богат, че да
не ме интересуват солидни финансови оферти, а защото ценя репутацията си и съм готов да я
защитавам така свирепо, както лъвица брани малките си. Отделно от това, не съм виждал нито една
известна личност да рекламира продукт, който да не изглежда съмнително. Държа още да подчертая, че
ЛЕСНИЯТ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ не подкрепя нечии чужди идеи. Точно както и при пушенето,
методът е изцяло мой, и точно както знаех, че Лесният начин за отказване на цигарите ще работи при
пушачите, още преди да бъде изпитан и доказан, така и докато стигнете до края на тази книга, вие ще
знаете, че ЛЕСНИЯТ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ ще помогне и на вас.
При спирането на цигарите повечето пушачи напълняват, но аз отслабнах с няколко килограма в
рамките на шест месеца. Използвах комбинация от редовни физически упражнения и диета с високо
съдържание на фибри. Съзнавах, че разчитам на силата на волята и дисциплината. Но въпреки това ми
беше приятно. Много приличаше на ранните ми опити да спра цигарите с усилия на волята. Когато
решителността ви е силна, изпитвате мазохистично удоволствие от факта, че се чувствате “по-католик и
от папата”, задето устоявате на изкушението. Докато отслабването беше основната цел на живота ми,
всичко беше наред. Проблемът, също както при отказването на цигарите, беше, че постепенно
решителността ми взе да отслабва и всеки път, когато изникнеше нещо по-важно, диетата и
упражненията оставаха на заден план и аз отново напълнявах.
За онези, които са запознати с моя метод, трябва да изчистя едно често срещано недоразумение.
Тъй като аз съм човек на волята и позитивното мислене, мнозина страдат от заблудата, че методът ми се
основава на тяхното прилагане. Не е така. Аз имах силна воля и мислех позитивно много преди да
открия метода. Дори се удивлявах защо хора с очевидно по-слаба воля от моята успяват да откажат
цигарите, а аз - не.
Мисля позитивно, защото така повелява здравият разум. Когато мислиш позитивно, животът е
много по-лек и приятен. Но това не ми помогна нито да откажа цигарите, нито да отслабна!
Позитивното мислене означава: “Знам, че се държа глупаво, затова със силата на волята си и с
дисциплина ще поема нещата в свои ръце и ще престана да постъпвам така”. Не се и съмнявам, че
много хора са спрели да пушат или са отслабнали тъкмо с такава тактика. Браво на тях. Аз мога само да
кажа, че при мен това никога не е вършило работа, а ако беше проработило при вас, нямаше да четете
тази книга.
Не, това, което ме караше да продължавам да пуша, не беше нито липсата на воля, нито
негативното мислене, а объркването, постоянната шизофрения, от която страдат всички пушачи, докато
са още пушачи. Част от мозъка им ненавижда този навик, а друга вярва, че без цигара не могат да се
наслаждават на живота.
Точно същото отношение любов-омраза изпитват към храната хората с наднормено тегло. Моите
пушачески проблеми не изчезнаха благодарение на позитивното мислене, а когато изчезна объркването.
Разбрах защо пушенето е просто хитър, прикрит номер за самочувствие и защо чувството, че ми помага
да се радвам на живота и да се справям със стреса, е просто заблуда. С това объркването ми приключи,
изчезнаха и шизофренията, и желанието ми да пуша. Не беше нужна нито сила на волята, нито
www.spiralata.net 3
позитивно мислене.
Беше лесно!
Много трудно е да убедиш спазвалия диета, или пушача, опитвал да откаже цигарите с метода на
волята, че може да успее и без това. Независимо дали имате силна воля или не, важното е да разберете
защо тя не ви е нужна, за да отслабнете по ЛЕСНИЯ НАЧИН. Трудно е за обяснение, затова ще опитам
да дам пример.
Представете си, че се намирате в лагер за военнопленници. Минава лекар на визитация и почва да
ви поучава: “Тук е много влажно, може да хванете пневмония. Освен това, не се храните добре.
Осъзнавате ли какви тревоги причинявате на близките си? Те се притесняват, че ще се погубите.
Изглеждате ми интелигентен човек, защо не се вразумите и не се приберете у дома?” Този доктор ще ви
се види пълен кретен.
Същото обаче се получава, когато някой лекар започне да ви говори за рисковете от
тютюнопушенето или наднорменото тегло. Военнопленникът, пушачът и лакомникът отлично знаят
какви опасности ги грозят. Логично е дори да предположим, че те са по-добре запознати с негативните
последици от човека, който ги поучава, след като лично страдат.
Вярно е, че със сила на волята, дисциплина и всеотдайност пленниците могат и да успеят да
избягат, пушачите - да откажат цигарите, а дебелите - да отслабнат. Без съмнение, хиляди са го правили.
Свалям им шапка, заслужават поздравление. Но аз мисля за онези военнопленници, които въпреки
силата на волята и т. н. не са могли да избягат. На тях им трябва не лекция, а ключ от затвора. В същото
положение се намират пушачите и хората с наднормено тегло. Последното, от което имат нужда, е
някой покровителствено да им говори как неправилното хранене води до загуба на самоуважение,
недостиг на въздух, лошо храносмилане, киселини, язва, синдром на раздразнените черва, високо
кръвно налягане, висок холестерол, заболявания на сърдечно-съдовата система, стомаха, червата,
бъбреците и черния дроб и т.н., и т. н.
Това, от което пушачът има нужда, е някой да му предложи ключа, с който ще избяга от
никотиновия капан. Точно това направих аз. Затова и методът ми е толкова успешен. Той позволява на
всеки пушач лесно да откаже цигарите (нали затова се казва ЛЕСНИЯТ НАЧИН!)
Това, от което хората с наднормено тегло имат нужда, е ключ към лесното контролиране на
теглото. Точно това открих и затова се казва ЛЕСНИЯТ НАЧИН!
Може би ще възразите, че е подвеждащо да сравняваме пушачите и пълните хора с
военнопленници, защото военнопленниците са затворени от външна сила, докато никой не кара
пушачите да пушат или пълните хора да преяждат, освен самите те. В тяхна власт е да променят
положението, а ако са толкова глупави да не го правят, никой не им е виновен, да се сърдят на себе си.
Всъщност и в трите случая става дума за едно и също. Покровителствените лектори може да ни
смятат за глупави. Ние можем да се смятаме за глупави, защото отлично знаем, че сами си причиняваме
проблема. И ако пушите или страдате от наднормено тегло с пълното съзнание, че си съсипвате живота,
и не правите нищо по въпроса, наистина сте глупаци. Но ако сте се опитали да промените положението
и не сте успели, вие не сте глупаци. Може да се чувствате като такива, може и да се обвинявате в
слабохарактерност. Има ли значение, че сте едновременно затворник и тъмничар? Единствената
причина да си стоите в затвора, който сами сте си създали, е, че не знаете как да избягате.
Ако бяхте глупаци, нямаше да четете тази книга. Правите го, защото отчаяно искате да избягате от
затвора. При това истината е, че пушачите и хората с наднормено тегло не създават собствения си
затвор. Както ще обясня по-нататък - той е създаден от промиването на мозъци в западното общество.
ЛЕСНИЯТ НАЧИН ще ви даде ключа от тъмницата, а когато имате ключ,
Не ви е нужна сила на волята
Целенасочено ли се стремях да открия ЛЕСНИЯ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ? Не! Точно както не
съм търсил и лесен начин за отказване от цигарите. Всъщност го открих, точно когато се бях примирил,
че никога няма да спра да пуша, и спокойно си признавам, че като всички велики открития, и това стана
повече с късмет, отколкото с някакъв особен гений от моя страна. Затова и реших, че ако има лесно
решение на проблема с наднорменото тегло, някой трябва вече да го е намерил. Лично аз се чувствах
като печеливш от лотарията. Да спечелиш веднъж е невероятен късмет, но да очакваш да спечелиш два
www.spiralata.net 4
пъти, си е чиста глупост!
Как тогава открих решението на проблема с контрола над теглото? Вярно е, че дължа много на
естественото отваряне на ума ми след решаването на проблема с тютюнопушенето. През голяма част от
живота си бях приемал, че някои факти за пушенето са верни, без да ги поставям под въпрос: че
пушачите пушат, защото така искат, че обичат вкуса на цигарите, че пушенето е просто навик. Не
трябваше да си Шерлок Холмс, за да разбереш, че подобни твърдения са абсурдни. Нужен ми бе само
малко самоанализ. Но след като свикнах да поставям под въпрос уж общоприети факти, открих, че не
мога да не се съмнявам във всичко, свързано с пушене, хранителни навици или каквото и да било друго.
Всички сме с промити мозъци - от обществото като цяло, от лекарите, здравните специалисти и
диетолозите, които искат да вярваме в определени факти за навиците на хранене, макар да са пълен
абсурд и в много случаи - напълно противоположни на истината.
Д-р Брей, авторът на въведението към тази книга, първоначално искрено се изненада, че нямам
медицинско образование. И не беше само той. Скоро осъзнах, че липсата на медицински познания ми
дава сериозно предимство не само в опитите да помогна на пушачите, но и в откриването на решение на
проблема с наднорменото тегло. Лекарят е длъжен да се концентрира върху физическата вреда от
пушенето или неправилното хранене, но пушачите не пушат и пълните хора не преяждат, защото това
може да ги убие, също както военнопленниците не седят в лагера, за да си съсипят здравето.
Единственото истинско решение на проблема е да се премахнат причините, които ни карат да пушим
или да прекаляваме с храната, а моят метод прави точно това.
Фактът, че нямам медицинско образование, ми дава още едно съществено предимство: няма нужда
да се държа покровителствено с вас. Не използвам професионален жаргон и не ви заслепявам с научни
познания. Аз съм досущ като вас. Преживял съм това, което вие преживявате, страдал съм от същите
съмнения и фрустрации като вас. Не ви е необходима нито сила на волята, нито позитивно мислене. Ще
видите: решението е толкова просто, че ще се чудите как сте се заблуждавали през всичките тези
години.
Три бяха основните моменти, които ми помогнаха да установя, че е точно толкова лесно и просто
да контролираш теглото си, колкото и да откажеш цигарите.
Единият беше отстраняването на една бариера - убеждението, че контролът над теглото прави
изключение от моя метод. Защо смятах, че той няма да работи в този случай? Защото същността на
метода се заключава в това, че е лесно изобщо да не пушиш, но са необходими изключителна сила на
волята и дисциплина, за да можеш да намалиш и контролираш количеството на изпушените цигари. Ако
приложите същата максима към храненето, съвсем скоро ще установите, че сте решили не само този, но
и всичките си други проблеми.
Та какво се случи, за да сваля психическата бариера и да стигна до истината? Какво причиняваше
този блокаж? Гладът за никотин и гладът за храна водят до едно и също чувство на празнота и
несигурност. А задоволяването на този глад води до едно и също чувство на удоволствие.
Привидното сходство между пушенето и яденето обаче е илюзия. В действителност те са пълни
противоположности. Да пушиш означава да копнееш за отрова, която, ако продължаваш, в края на
краищата ще те убие, да ядеш означава да копнееш за храна - нещо, от което зависи животът ти.
Приемането на храна е не само първично удоволствие, но и наистина задоволява глада, докато опитите
да се задоволи никотиновия глад водят до вдишване на вредни вещества и всяка следваща цигара само
го усилва.
Като оставим настрана, че не можем напълно да се откажем от яденето, аз смятах, че методът ми
няма да бъде съвместим с две други дейности, които макар да изглеждат сходни помежду си, са
диаметрално противоположни.
Бях допуснал фундаментална грешка. Сравнявах пушенето с яденето. А яденето не е проблем: то е
прекрасно, приятно занимание, на което бихме се наслаждавали през целия си живот. Това, с което
трябваше да сравнявам пушенето, беше друго, почти толкова зловредно и пагубно занимание:
Преяждането!
Никога не бях разглеждал яденето и преяждането като две отделни неща. За мен преяждането беше
просто продължение на яденето (може би защото самият аз много обичах да си похапвам). Иронията е,
www.spiralata.net 5
че и пушачите са убедени, че не могат да откажат цигарите, защото им харесва да пушат. Всъщност не е
така. Само им се струва, че е така, защото се чувстват нещастни и лишени, когато им се забранява да
пушат. По същия начин хората, които преяждат, вярват, че проблемът им е, че твърде много обичат да
ядат. Може да се чувствате нещастни и лишени, когато не можете да се нахраните, но това не означава,
че обичате да преяждате.
Хората обичат да ядат, но не обичат да преяждат. В краткосрочен план преяждането причинява
киселини и лошо храносмилане, подуване, умора и сънливост, а в дългосрочен - напълняване, ниско
самочувствие и влошено здраве.
Преяждането има още един голям недостатък: чувството за вина и проблемите, причинени от него,
унищожават удоволствието от храненето изобщо.
Важно е от самото начало да правим разлика между нормалното хранене и преяждането.
Нормалното хранене е истинско удоволствие. Преяждането причинява дискомфорт както по време на
яденето, така и след него, а редовното преяждане води до трайно влошено здраве и преждевременна
смърт. Преяждащите добре го съзнават, но също като пушачите се заблуждават, че им харесва да го
правят и че това компенсира донякъде неприятните ефекти. Както ще обясня по-нататък, удоволствието
е илюзорно. Преяждащите са нещастни и докато преяждат, и след това. Затова сега четете тази книга.
Приемете простите факти!
Какво е “преяждане” и как да разберем дали се храним или преяждаме? Страхувам се, че самото
споменаване на думата “преяждам” ще остави погрешното впечатление, че проблемът е в прекаляването
с количеството храна и следователно, трябва да намалите консумацията. Ако се опитам да ви успокоя,
като ви кажа, че не е важно колко, а каква храна ядете, ще решите, че вече не можете да си позволявате
любимите храни.
Ако следвате простите указания, които давам, ще можете да консумирате колкото искате от
любимите си храни, без да напълнявате. Указанията обаче ще дойдат по-късно. Моят метод за отказване
от пушенето и Лесният начин за отслабване приличат на инструкции за измъкване от лабиринт. Важно е
да ги следвате в правилния ред.
По-рано казах, че три неща ми помогнаха, за да открия тайната на контрола над теглото. За първото
и най-важното от тях съм задължен на една
катерица.
2
КАТЕРИЦАТА

Знам, че котката ми просто следва естествените си инстинкти, но ми е трудно да я обичам, когато

гони някоя безпомощна птичка или гризач. Достатъчно лошо е, когато птичката е злобен скорец, но
когато е червеношийка или синигерче, направо е невъзможно.
Един ден тя беше притиснала сива катерица срещу стената на съседната къща. Като знам какви
пъргави и жилави същества са катериците, не се притесних особено. Конфликтът изглеждаше
неизбежен и аз бях любопитен дали котката най-после ще си получи заслуженото. Това, което последва,
ме смая. Катерицата избягна конфронтацията, изкатервайки се по отвесната стена.
Наясно съм, че катериците са способни на всякаква акробатика по дърветата, но те само привидно
преодоляват гравитацията, като забождат нокти в кората на стволовете и клоните. Стената на къщата
беше облицована с камъни и предполагам, че имаха достатъчно ръбчета, за да не падне катерицата.
Напълно бях забравил за тази случка, докато веднъж не видях как една катерица се гощава с
фъстъците, които жена ми Джойс редовно поръсваше във вътрешния двор. Помня, че през ума ми мина:
“Продължавай да се тъпчеш и следващия път няма да можеш да се изкатериш по стената!” Едва си го
бях помислил и катерицата спря да хрупа, и посвети останалата част от следобеда да заравя фъстъците.
Зачудих се защо катерицата престана да яде. Надали притежаваше интелекта да прецени, че ако
изяде твърде много фъстъци, ще надебелее и няма да може да бяга от преследвачите си.
Помислих си също така, че ако някой беше сложил купа с фъстъци или чипс пред мен, нямаше да
устоя на изкушението да ги излапам докрай. Ето че аз, представителят на най-разумния вид на
планетата, умувах как така катерицата имаше достатъчно мозък да не изяде всичко.
www.spiralata.net 6
 През следващите няколко дни продължих да размишлявам какво бе накарало катерицата да спре да
яде и да си прибере храната за по-късно. Ние с вас разбираме защо това е разумно, но откъде го знаеше
катерицата? Защо катериците нямат проблеми с теглото? Защо изобщо дивите животни нямат проблеми
с теглото? Може би си мислите, че хипопотамите и тюлените все пак са дебелички. В сравнение с
хрътките може и така да ви изглежда. Но техните размери напълно отговарят на начина им на живот,
климатичните промени и средата, в която са свикнали да живеят. Представете си пасаж риби, стадо
антилопи или каквато и да било друга група диви животни. Те може да се различават на ръст помежду
си, но винаги имат едни и същи пропорции. Защо най-разумният вид на планетата е единственият,
който има проблеми с теглото, наред с домашните животни, чиито хранителни навици контролира?
Това беше първото значимо доказателство: осъзнаването, че 99.99 процента от съществата на тази
планета поемат колкото си искат от любимата си храна и колкото често си поискат, без да напълняват.
Очевидно те знаят някаква тайна, която ни е неизвестна. Не е ли ирония, че нашият висш разум е създал
проблем, вместо да реши един такъв, защото ние сигурно също сме знаели тайната преди да придобием
върховните си познания? Има само едно възможно обяснение. Може би фактът, че по отношение на
разума сме изпреварили всички останали видове, ни прави арогантни и самодоволни - дотолкова, че да
мислим, че знаем повече от разума, който ни е създал. Явно можем да научим нещо важно от дивите
животни.
Споменах за наблюдението си пред един близък приятел на име Кен Пимблет. Той каза: “Чел си за
естествената хигиена”. Признах си, че никога не съм чувал този израз, и се зачудих каква е връзката
между редовния душ, миенето на зъбите, смяната на бельото и нещата, над които си блъсках главата.
Кен ми обясни, че това е стара теория, която няма нищо общо с навиците за чистота, а засяга начина, по
който западното общество се е отдалечило от естествените хранителни навици. Той навлезе в големи
подробности за механиката на храносмилането и отделителната система. Трябва да призная, че звучеше
леко отблъскващо. Имах чувството, че се опитва да ме убеди да стана вегетарианец. В същото време не
можех да не се впечатля, че този мъж, с десет години по-възрастен от мен, изглеждаше с десет години
по-млад; слаб, стегнат, без нито един излишен килограм.
Едно от големите предимства на ЛЕСНИЯ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ е, че не се изискват никакви
специални познания. Разчита се единствено на здравия разум. Без съмнение, лекарите и диетолозите
биха настоявали за технически подробности. Но като обикновен човек, аз само се обърквах от тях, без
да мога да преценя колко солидни са всички аргументи. С други думи, все едно слушах най-новите
реклами за някой “вълшебен” продукт за отслабване, които те затрупват с технически подробности,
доказващи, че можете да отслабнете с четири килограма за една седмица без никакви странични ефекти.
Установих, че дърветата ми пречат да видя гората. Техническите подробности само отвличаха
вниманието ми от наистина силните и важни аргументи: ЧИСТИЯ ЗДРАВ РАЗУМ! Затова нямам
никакво намерение да се впускам в детайли и разчитам единствено на вашия здрав разум.
Какво беше истинското значение на случая с катерицата? Помислете си колко прекрасно би било да
можехте да ядете колкото искате и колкото често искате от любимите си храни и да запазвате желаното
тегло без диети и специални упражнения, без да използвате сила на волята или дисциплина. Точно това
ви позволява ЛЕСНИЯТ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ. Това е
Моето твърдение!

3.
МОЕТО ТВЪРДЕНИЕ!

С очевидното допускане, че можете да си позволите любимите си храни:

Вие можете да ядете колкото искате и колкото често искате от любимите си храни и да запазвате
желаното тегло без диети и специални упражнения, без да използвате сила на волята и без да се
чувствате нещастни или лишени от каквото и да било.
Точно това ви позволява ЛЕСНИЯТ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ.
Звучи ви твърде хубаво, за да е истина? Не, точно така си е! Преди да отхвърлите предложението
ми като нереалистично и по тази причина незаслужаващо внимание, замислете се над фактите: за 99.99
www.spiralata.net 7
процента от съществата на тази планета нещата стоят точно толкова просто. Искате ли да разберем как
го правят?
Едно от възможните обяснения е, че животните са ограничени по естествен начин от недостига на
храна. Много от тях умират от глад и недохранване. Въпреки това, дори когато имат пред себе си
изобилие от храна, те пак не надебеляват. Моята катерица беше един пример. Същото важи за
термитите. Не вярвам да не им достига дървен материал. Може би ще възразите, че ние също нямаше да
напълняваме, ако ядяхме само гнила дървесина. Прави сте, но както ще стане дума по-нататък,
термитите не ядат дърво, за да поддържат формата си, а защото това е любимата им храна.
Каква е тайната на дивите животни? Да чуем за вълшебната диета на Алън Кар. Трябва обаче от
самото начало да отхвърля две възможни заблуди. Първо, не е вълшебна. Подобно на програмата ми за
отказване от тютюнопушенето, тя само изглежда така на някои хора. Второ, ЛЕСНИЯТ НАЧИН не е
диета. Съжалявам, че привличайки вниманието ви към разликата между ядене и преяждане, може би
съм създал впечатление, че проблемът е в прекомерното количество храна и че ще трябва да го
намалите. Обещавам ви, че ще можете да хапвате колкото ви душа иска. Преяждането всъщност е
следствие от неправилното хранене, но за това ще говорим по-нататък.
Може би живеете с илюзията, че един ден някой ще открие вълшебна диета, която ще реши
проблема ви с килограмите. Важно е преди всичко да се избавите от тази илюзия, като разберете
Защо диетите не вършат работа

4.
ЗАЩО ДИЕТИТЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА
Доказателствата са повече от красноречиви. Само помислете за последните години, в които ни
бомбардират с реклами на невъобразимо множество от диети. Спрете за момент: ако някоя от тях
наистина беше толкова ефикасна, проблемът щеше вече да е решен. Аз нямаше да пиша тази книга, вие
нямаше да я четете. Това, което трябва да разберете, е защо диетите не вършат работа, и ако някога
бъдете изкушени да пробвате най-новия чудодеен еликсир, да знаете, че е измишльотина.
Искам да почертая, че в тази глава ще използвам думата “диета” не в общия й смисъл на
хранителен режим, включващ разнообразната храна, която конкретен човек или група от хора са
свикнали да консумират, а в рестриктивния й смисъл - на ограничено приемане на храна. Всъщност това
е проблемът с диетите! Те ви ограничават! Не можете да ядете нито каквото обичате, нито колкото
искате.
Когато не сте на диета, можете да ядете каквото си искате и когато си искате. Яденето не се
превръща в основна, а само в особено приятна част от живота ви. В мига, в който си кажете: “Трябва да
намаля количеството/вида на храната, която приемам”, вие правите истинска саможертва. Ще се
чувствате лишени и нещастни. Храната няма да ви привлича по-малко. Напротив, ще ви изглежда десет
пъти по-примамлива. И колкото по-ценна ви се струва тя, толкова по-лишени и нещастни ще се
чувствате. Ще създадете вечна причинно-следствена верига, почти същата като при пушачите, които се
опитват да откажат цигарите с помощта на волята си. Рано или късно съпротивителните ви сили ще се
изчерпят и вие ще се отдадете на гуляй.
Когато сте на диета, вие сте постоянно гладни. Целият ви живот е подчинен на мисълта за
следващото хранене. Чувствате се нещастни, защото не можете да хапнете, а когато най-сетне дойде
времето за храна, продължавате да се чувствате така: или защото не можете да изядете толкова, че да
утолите глада си, или защото това, което ви е разрешено да ядете, не ви харесва, а най-често изпитвате и
чувство за вина, защото все пак изяждате повече, отколкото повелява диетата.
Когато не сте на диета, може да си оставите част от храната или изобщо да пропуснете хранене без
чувство за загуба. Но ако пропуснете хранене, когато сте на диета, със сигурност си го записвате, за да
не забравите да го наваксате. Когато сте на диета, никога не консумирате по-малко от разрешените
калории, а твърде често - повече.
Известен факт е, че в дългосрочен план много диети водят не до отслабване, а до напълняване. Това
няма да ви изненадва, ако анализирате психологията на спазването на диета.
Но дори да притежавате изумителна сила на волята и лична дисциплина, за да се придържате
www.spiralata.net 8
строго към диетата, дори да успеете да постигнете целта, която сте си поставили, какво се случва
тогава? Диетата ви е приключила. Най-после можете да ядете каквото и когато си искате и - изненада!
Преди да се усетите, сте си върнали килограмите, с които сте започнали диетата. Всички тези седмици,
които са ви се сторили години, всички тези усилия и лишения за броени дни отиват на вятъра.
Да си го кажем направо: единственото, което диетата постига, е да накара храната да ви изглежда
още по-примамлива, като в същото време превръща храненето в същински кошмар. Именно спазването
на диети и последващото чувство за лишение, нещастие и в крайна сметка провал ни карат да
потръпваме от ужас при мисълта, че трябва да отслабнем. Приемете фактите: ДИЕТИТЕ ПРОСТО НЕ
ВЪРШАТ РАБОТА. Истинският проблем, това, което всъщност трябва да променим, са
Нашите хранителни навици

5
НАШИТЕ ХРАНИТЕЛНИ НАВИЦИ

Харесва ли ви или не, диетите не вършат работа. Истинският проблем е, че мозъкът ни е промит
така, че да възприемем глупави хранителни навици. Сега сме на път да ги променим, и то не само за
няколко дни или седмици, а за цял живот. Може би ви се струва, че се опитвам да ви кажа, че трябва да
минете на диета до края на живота си?! Нищо подобно! Вие просто променяте положението, което не ви
харесва, и го правите по чисто егоистични подбуди - за да можете повече да се радвате на живота. Дори
няма да трябва да чакате да постигнете желаните килограми. Можете да започнете да се наслаждавате
на процеса още сега.
Хората подхождат с мрачно настроение и чувство на обреченост към проблемите с теглото, защото
единственото решение, което виждат, е или да започнат диета, или да се посветят на непосилна
програма с физически упражнения, или и двете наведнъж. Това е равносилно на опитите на пушачите да
откажат цигарите със силата на волята. Затова всички търсят магическо решение. Наистина има
магическо решение, което ще ви спаси от вашия проблем:
Лесният начин за отслабване!
В интерес на истината, той изобщо не е магически. Но ако следвате стриктно указанията, ще ви се
стори, че е именно такъв. ЛЕСНИЯТ НАЧИН ще промени вашите хранителни навици. Без съмнение,
сега си мислите: “Я почакайте малко, нали казахте, че ще мога да си ям колкото и когато си искам от
любимите си храни, и да поддържам желаното тегло. Аз вече ям колкото и когато си искам от любимите
си храни и точно затова съм напълнял. Ако трябва да променя хранителните си навици, значи вече няма
да ям колкото си искам от любимите храни!”
Повечето пушачи искрено вярват, че обичат вкуса на цигарите. В действителност не е така. За
щастие, повечето си спомнят колко противна им е била първата цигара. Ако чуете пушач да казва:
“Обичам вкуса на цигарите!”, можете да го попитате: “Ама ти ядеш ли ги? Какво общо има вкусът?”
Очевидно няма нищо общо. Мисълта ми е, че ако милиони пушачи могат да бъдат подведени да вярват,
че обичат вкуса на нещо, което всъщност е неприятно и отвратително и при това не го ядат, много по-
лесно е търговците да ни убедят, че определени храни са чудесни, когато всъщност те са безвкусни и
дори гадни.
Класически пример са стридите, приемани за скъп деликатес. Опитвали ли сте ги? Всъщност са
доста трудни за ядене. Трябва да ги погълнете цели. Ако сте опитвали стриди, вероятно сте се уверили,
че бихте могли да се насладите на същото изживяване на значително по-ниска цена, като хапнете
солено желе. Истината е, че повечето хора, след като експериментират със стридите, не си правят труда
да повторят.
Взех един съвсем очевиден пример. Но фактът, че повечето хора са наясно какво стои зад фасадата
на храни като стриди и хайвер, не пречи те да продължават да се смятат за скъпи деликатеси.
Промиването на мозъците е много силно и важи дори при храни, които приемаме за важни и основни.
Не си съсипвайте преждевременно шансовете за успех с нагласата, че храните, които в момента
мислите, че са ви любими, имат най-добрия вкус. Прекрасната истина е, че храните с най-добър вкус са
в същото време и най-полезни, и ви позволяват да поддържате желаното тегло.
www.spiralata.net 9
 Не очаквам да приемете думите ми на доверие. Но очаквам желание да разберете. Не трябва да
позволявате на вкуса да управлява живота ви. Целта на вкуса е да ви доставя удоволствие, не да ви
вреди. От вас се иска да го използвате по предназначение. Преди да решите кои са любимите ви храни,
научете повече за тях и за процеса на храносмилане.
Без съмнение, вече сте решили колко искате да тежите. След малко ще ви обясня защо е нелогично
да държите на предварителната си представа за идеалното тегло. Но още по-лошо е да имате
предварителна идея за любимите си храни. Може би ви се струва нахално да твърдя, че знам повече за
любимите ви храни от вас самите, но на този етап ще ви помоля за малко толерантност и търпение.
Всичко скоро ще се изясни.
Не е ли вярно, че повечето храни, които консумираме, не са въпрос на личен избор, а на насадени
още от раждането навици? Вие ли сте решили дали искате да сучете от гърда или шише? Или колко
често го искате? Вие ли сте решили кога да се отбиете и какво и колко често да ядете след това?
В училище можехте ли да ядете каквото и когато поискате? В стола на фирмата, в която работите,
можете ли да поръчате всичко, което ви се яде? У дома кой избира по-често менюто, вие или човекът,
който приготвя храната? Дори вие да сте поели тази незавидна роля, в опитите да задоволите
различните вкусове на членовете на семейството с бюджет, който прави задачата практически
нерешима, вероятно пак нямате никакъв избор.
Може би ще възразите, че жена ви (мъжът ви) е отличен готвач и сътворява чудеса с нищожен
бюджет. Моята жена - също и с радост бих обявил съревнование между нея и вашата, но така или иначе
тежах дванадесет килограма повече от необходимото, преди да започна Лесния начин за отслабване. Не
обвинявам Джойс за това. Напротив, ястията й са толкова вкусни, че просто не можех да спра да ям.
Единственото, за което ви моля, е на този етап да приемете, че храните, които консумирате, не са
плод на личния ви избор. Дори когато отидете на ресторант, вие сте ограничени от определено меню, и
може би също като при мен проблемът ви не е да изберете измежду множеството чудесни ястия, а да
намерите поне едно, което ще ви хареса.
Още един въпрос: и вие ли като мен обичате да си изяждате всичко в чинията? А колко често вие
определяте количеството, което ще ви бъде сервирано? В ресторанта не можете да го направите, освен
ако не е тип “шведска маса”. Установил съм обаче, че при “шведските маси” положението е още по-
лошо. Пълня си чинията с три пъти повече неща, отколкото е достатъчно да изям и после се мъча да я
опразня.
А какво ще кажете за малките похапвания между храненията? Ние ли решаваме, че сме гладни, или
сме провокирани от някоя телевизионна реклама, от вкусното ухание, защото някой ни черпи, защото се
чувстваме отегчени или несигурни или пък защото ни се струва, че заслужаваме малка награда? Всяка
от тези причини може да ни накара да ядем повече, отколкото всъщност ни се иска. Така лесно си
изграждаме навик редовно да преяждаме.
Според мен хранителните навици са резултат не толкова от личен избор - колкото от навици,
обусловени от родителите и културата, които, на свой ред, са обусловени от повсеместната реклама на
силни търговски интереси.
Освен това мисля, че сега вие трябва да решите каква храна, кога, колко често и в какви количества
да консумирате. От този момент вие поемате нещата в свои ръце. Може би тази перспектива ви плаши.
Ако е така, съчувствам ви. Но не се тревожете, всъщност е леко и приятно. Това е ЛЕСНИЯТ НАЧИН !
Може би вече сте заключили, че моето твърдение е напълно несъстоятелно, и се изкушавате да
хвърлите тази книжка в кошчето за боклук. Но преди това помислете още малко! Офертата си я бива.
Можете да ядете колкото искате и колкото често искате от любимите си храни и да запазвате
желаното тегло без диети и специални упражнения, без дори да използвате сила на волята или
дисциплина.
Спрете за момент. Не си ли струва едно малко усилие от ваша страна? Дори да ви изглежда
невъзможно, след като 99.99 процента от съществата на земята го постигат, защо и вие да не сте сред
тях?
Всъщност офертата е много по-добра, отколкото си пролича дотук. Можете ли с ръка на сърцето да
кажете, че това, което ядете в момента, ви харесва? Освен че ще се чувствате по-леки, здрави,
www.spiralata.net 10
енергични и самоуверени, ако следвате простите указания, които ще ви дам, ще започнете и истински да
се наслаждавате на храната. Нещо повече, няма да имате гузна съвест.
ЛЕСНИЯТ НАЧИН има още едно голямо предимство: не само не трябва да пазите диета, но и няма
нужда от още по-неприятното броене на калориите. Като се замисля колко старателно измервах
дневната си дажба масло и захар, а после гледах обезсърчено мизерните порции, нищо чудно, че се
чувствах победен, още преди да съм започнал.
Сигурно се питате къде е уловката. Не ви виня, че сте скептично настроени. Напротив, ако не беше
така, щях да ви сметна за наивни. Но ви гарантирам - няма уловка. Аз държа на репутацията си. Не ми
трябва да се пъча с абсурдни твърдения, да не говорим, че ще изглеждам като перфектен глупак, ако се
провалите, защото съм ви излъгал. Единственото, което се иска от вас, за да успеете с ЛЕСНИЯ
НАЧИН, е да следвате всички указания. Ето първото:
Следвайте всички указания
Първото указание може да ви остави с впечатлението, че програмата сама по себе си е доста строга.
Не е така. Едно от предимствата на ЛЕСНИЯ НАЧИН е именно неговата гъвкавост.
Няма да ви моля просто да ми се доверите, защото е важно не да следвате сляпо указанията, а да
разбирате техните основания. Така е по-малко вероятно да пренебрегнете някое от тях. Ще обяснявам
причините за всяка отделна инструкция.
Ето и второто указание:
Опитвайте се да разберете
Това е най-трудното от всичко, което ви моля да направите. Може би си мислите, че бездруго умът
ви е отворен и не очаквате никакви проблеми в това отношение. В такъв случай внимавайте: има
вероятност умът ви всъщност да е плътно затворен. Казах, например, че ще ви давам обосновка за всяко
указание. А за първото пропуснах да ви дам. Нека ви е простено, ако сте сметнали, че основанието е
толкова очевидно, че няма смисъл да се спирам на него. Не е така.
Някои смятат, че моят метод представлява поредица от полезни съвети, които могат да приемат или
отхвърлят в зависимост от това колко удачни им изглеждат. Не е така. ЛЕСНИЯТ НАЧИН е цялостна
програма, която ще ви позволи да постигнете целта си, ако следвате ВСИЧКИ указания. Направих
аналогията с измъкването от лабиринт. Мога да ви дам точни инструкции “как да излезете” и ако ги
следвате точно, резултатът е гарантиран. Но ако пропуснете или сбъркате дори само в една инструкция,
колкото и старателно да следвате останалите, ще си останете в лабиринта. Същият принцип важи за
ЛЕСНИЯ НАЧИН.
Странно е колко много хора не желаят да разберат нищо. Те ни изглеждат предубедени,
пристрастни, дори тесногръди. Но това като че ли не се отнася до нас. Не се заблуждавайте. Аз
например винаги съм се имал за справедливо, открито човешко същество. За мен беше огромно
облекчение да избягам от тютюневия затвор. Но още по-огромен беше шокът за моето его. Как е било
възможно толкова дълго да затварям очи за факти, които са тъй очевидни? Същото беше и по
отношение на хранителните ми навици.
За да отворите ума си, трябва първо да осъзнаете, че досега е бил затворен. Едно от най-големите
постижения на човечеството е способността ни да предаваме познания по целия свят почти мигновено.
Както е казал Джон Уейн1: “Пушката е само инструмент - ни по-добра, ни по-лоша от човека, който я
носи!” Подобно на повечето постижения, и сложните комуникации не правят изключение от това
правило: те не са нито по-добри, нито по-лоши от информацията, която пренасят. Онези от вас, които
вече са запознати с метода за отказване от тютюнопушенето, са наясно колко ефикасно съвременните
комуникации промиват мозъците на пушачите.
Това се случва в почти всеки аспект на живота. Да вземем някои очевидни примери. Всеобщата
представа за хамстер е пухкаво създанийце за гушкане с приблизителния размер на мишка.
Единствената разлика между хамстера и мишката е дължината на опашката. Повечето хора обаче с

1
Мериън Робърт Морисън (на английски: Marion Robert Morrison), по-известен като Джон Уейн (на английски: John Wayne)
е американски актьор, който е играл в неми и звукови филми. Мнозина го определят като най-известната кинозвезда в
историята на американското филмово изкуство.

www.spiralata.net 11
удоволствие биха гушнали хамстер, но ще изпаднат в паника само при вида на мишка, да не говорим за
плъх. Холивудските филми оставят впечатлението, че в такава ситуация жените се разпищяват и скачат
на най-близката маса, а кавалерите стоят невъзмутимо и леко се усмихват на истеричното поведение на
дамите. В действителност естественият инстинкт на мъжете е да се присъединят към дамите. Проблемът
е, че мозъкът ни е бил промит да вярваме, че не е мъжествено да се страхуваме от дракони, камо ли от
мишки, затова се преструваме, че те не ни правят впечатление. Обаче Биг Брадър знае.
Но защо ние, и мъже, и жени, имаме различна представа за две доста приличащи си животинки?
Върху фактите ли почива тя? Колко хора познавате, които наистина са били ухапани или нападани от
мишка или плъх? Не, просто от деца ни промиват мозъците така, че да свързваме мишките с болести.
Бубонната чума, Свирачът от Хамелин, Оруеловата “1984”. Наистина, бубонната чума е била пренесена
от черния плъх, който днес е изчезващ вид заради разпространението на кафявия плъх. Но също така е
вярно, че хората отглеждат мишки и плъхове като домашни любимци и дори учените, които ги
използват за лабораторни експерименти, ги намират за чисти, приятни и високоинтелигентни животни.
Нима мнението ни за повечето животни не е резултат от промиването на мозъци? Защо смятаме
змиите за зли и отблъскващи? Вие виждали ли сте змия сред природата, да не говорим дали сте пипали
или дали ви е хапала?
Защо коалите ни изглеждат толкова мили, дружелюбни създания? Вярвате ли, че те нямат бълхи
или че не са способни да ви отхапят пръста като всяко друго диво животно?
Нека сега разгледаме някои примери за промиване на мозъци, свързани с храната. Скаридите и
лангустите се смятат за скъп деликатес и аз лично много ги обичам. Но на вид те не се отличават
особено от скорпионите. А никога не съм се изкушавал да ям скорпиони (не че съм имал възможност).
Но дори да ми бе паднал случай, надали бих могъл да изям скорпион, без да повърна. Защото са
отровни, ще кажете. Само че повечето животни, които ядем, имат и отровна част и ние просто я махаме.
Може би скорпионът има ужасен вкус? Възможно е. Но е възможно и да е извънредно вкусен. Не мисля,
че вкусът би имал значение: така или иначе щях да повърна!
Смятате ли, че бихте могли да изядете дебел, сочен, жив червей, без да повърнете? А много
същества, включително милиони хора, приемат живите червеи за деликатес. Защо се ужасяваме, когато
открием червеи в ябълката? В края на краищата имаме 98 процента ябълка! Мисълта да ядат конско или
кучешко месо отблъсква много хора, но мислите ли, че ще различите къри от телешко и къри от куче? А
и да можехте, защо бихте яли едното, но не и другото, освен заради промития си мозък?
Ясно си спомням първото китайско ястие, което опитах. Наистина вярвах, че е голяма авантюра от
моя страна. Блюда като супа от перка на акула или птиче гнездо бяха трудносмилаеми за мозъка, какво
остава за стомаха. Представях си цялото съдържание на едно птиче гнездо, включително насекомите и
курешките, пуснато в тенджера с вряща вода за десет минути. Изобщо не ми хрумна, че китайците са
оцелели като цивилизация пет пъти по-дълго от собствените ми прадеди, и че това надали е щяло да се
случи, ако са консумирали отровна храна.
Освен това, и през ум не ми мина, че това, което ям, няма нищо общо с това, с което се хранят
болшинството китайци; че ми сервират някакво западно подобие на китайска кухня. Няколко години
по-късно имах подобно преживяване с къри.
Между другото, известно ли ви е, че основната съставка на супата от птиче гнездо е слюнка от
лястовица? Не знам за вас, но на мен ми се повдига, когато видя някой да плюе на улицата или на
игрището. Възможно ли е супата от птиче гнездо да има толкова превъзходен вкус, че лястовиците да са
застрашени от изчезване заради високото търсене на слюнката им?
Ако на десетгодишна възраст ми бяхте казали, че един ден ще ям охлюви и жабешки бутчета, не
само без да ми се повдига, но и с убеждението, че са вкусни, нямаше да ви повярвам. Не се съмнявам, че
романтичната екскурзия с корабче по Сена с минимум една бутилка вино вътре в мен свърши своя дял
от промиването на мозъка. Безспорно, наслаждавах се на изживяването. Но дали наистина се
наслаждавах на вкуса на охлювите и жабешките бутчета? Не мога да отговоря честно на този въпрос.
Бяха обилно покрити с чеснов сос.
Преди мразех чесън. Сега обичам. Защо мога да се наслаждавам на вкуса на някои храни, само ако
са подправени с чесън? Как е възможно да сме толкова глупави, та да си мислим, че харесваме вкуса на
www.spiralata.net 12
нещо, когато единственото, което усещаме с езика си, и единственото, което хората около нас могат да
помиришат, е чесън!
Изглежда, можем да бъдем убедени в добрия вкус на каквото и да било, както и обратното. Да
вземем слюнката на лястовицата. Дали мозъкът на китайците е промит да вярват, че онова, което аз
намирам за отвратително, е страхотно, или моят мозък е бил промит да намирам за отвратително нещо с
отличен вкус?
Нужни са кураж, интелект и въображение, за да преодолеем промиването на мозъка. Но това не
означава, че трябва да бъдем нещастни. Всъщност третото указание гласи:
Изпитвайте вълнение и възторг от самото начало
Не е изключено и това да ви затрудни в началото. Може би още изпитвате чувства, вариращи от
едва доловими опасения през мрачни предчувствия до откровена паника. Ако е така, те безспорно са
породени от спомена за нещастието и лишенията, от които сте страдали при предишните си опити да
пазите диета, съчетани със загубата на самочувствие поради неуспеха и убеждението, че просто не
притежавате необходимите качества, за да постигнете целта си.
Трябва ясно да разберете, че неуспехите ви не се дължат на някакви недостатъци на вашия
характер. Да предположим, че ви помоля да станете прави и да вдигнете единия си крак над земята.
Просто, нали? Всеки глупак може да го направи. Сега ще ви помоля да вдигнете и другия си крак, без да
сваляте първия, така че да се озовете във въздуха. Дори няма да се опитате, защото знаете, че е
невъзможно. Може би ще се затрудните да обясните научно защо е невъзможно, но не е и необходимо:
вие знаете, че е така. Ще се почувствате ли като неудачник, че не сте успели да го направите? Не,
разбира се.
Когато сте се мъчили да контролирате теглото си с диета, вие сте опитвали да постигнете
невъзможното. Вече обясних причината: диетите не вършат работа! Неуспехът ви не се е дължал на
ваши недостатъци, а на факта, че сте се заели с нещо невъзможно. Разбирате, че е невъзможно да
вдигнете и двата си крака едновременно във въздуха; защо да не разберете, че и диетите са
невъзможни? Причините са няколко.
Едната е, че хората, които рекламират диети, ви объркват, като представят много убедителни,
научни, но все пак лъжливи аргументи за тяхната ефективност. Другата е, че вие самите най-вероятно
някога сте постигали временен успех с диета. Затова мислите, че е възможно. Само че това не е било
истински успех! Резултатът е бил краткотраен и това е един от основните недостатъци на диетите. Най-
убедителната причина обаче е: макар да вярваме, че не притежаваме нужните качества, за да постигнем
ефект с диета, познаваме много хора, които имат достатъчно силна воля, за да успеят.
Пушачите вярват, че липсата на воля им пречи да се откажат. Аз ги питам: “Ако цигарите ви
свършат посред нощ, колко далеч сте готови да отидете пеша, за да си купите?” Повечето са готови да
преплуват Ламанша. Иронията е, че тъкмо силната воля ги кара да продължават да пушат. Пушачите,
които все пак се отказват с помощта на волята, го правят, защото страхът им да не умрат от рак на белия
дроб надделява над илюзорната нужда от цигари. Само волеви човек може да се застави да не мисли за
рисковете за здравето си, финансовия аспект, мръсотията и общественото клеймо и да продължава да
пуши. В края на краищата никой не го кара насила. Не липсата на силна воля, а конфликтът на
желанията пречи на пушачите да се откажат.
Същото е и с диетите. Спазването на диета граничи с шизофренията. Една част на мозъка ви казва:
“Аз съм дебел, грозен и болнав”, а в същото време другата настоява: “Много искам да си хапна една
паста с крем!” Главата ви е постоянно бойно поле на две желания.
Анализирайте хората, които са спазвали успешно диета, или по-точно, вие вярвате, че те са успели.
Дали не принадлежат към определени категории: актьори, жокеи, балерини, боксьори, спортисти и т. н.?
Все хора, за които контролът на теглото е не само желателен, но и абсолютно наложителен. Не смятате
ли, че след като са устояли на изкушението на тортата, тя им изглежда още по-примамлива, отколкото
на вас? Виждали ли сте колко много от тях се надуват като балони, щом се пенсионират, а някои - и
преди това? Трябва ясно да проумеете, че тези хора остават слаби, защото желанието им да бъдат слаби
надделява над изкушението да си хапват. Но за целта е нужна строга дисциплина. За мен това не е
успех. Те постигат контрол над теглото си, но той е неизменно съпътстван от постоянно чувство за
www.spiralata.net 13
лишение.
Така или иначе, нека приемем, че за вас успехът чрез диета е невъзможен и че предишните ви
провали не се дължат на някакви ваши недостатъци, а на използването на погрешен метод. Вече ви
обясних защо ЛЕСНИЯТ НАЧИН не зависи от силата на волята и не е упражнение по позитивно
мислене. Важно е обаче да мислите позитивно или другояче казано, да престанете да мислите
негативно.
Алпинистите, които изкачват Еверест, изживяват прекрасно чувство за постижение и възторг. Те са
развълнувани и въодушевени още от мига, когато в съзнанието им покълне идеята за начинанието.
Чувството на възторг остава в тях не само по време на изключителното физическо и психично
натоварване от изкачването, но и през целия продължителен период на подготовка и тренировки. Това
чувство отстъпва само на чувството за обезсърчение, ако страхът от провал надигне глава.
Сравнявайки опитите за контрол на теглото с изкачване на Еверест, може би затвърждавам вашето
убеждение, че сте на път да пробвате нещо изключително трудно, макар да не е невъзможно. Не е така.
Еверест е невероятно труден за изкачване, това е факт. Дори при внимателно планиране, подготовка и
правилна нагласа, събития извън властта на алпинистите, например лошото време, могат да провалят
шансовете за успех. Факт е обаче също така, че контролът над теглото е смешно лесен. Над 99.99
процента от живите същества на тази планета го правят цял живот, без дори да се замислят. Но ако
стартирате със страх и чувство на обреченост, ще унищожите шансовете си, още преди да сте опитали.
Разберете: нищо лошо няма да се случи. Напротив, ще се избавите от постоянно нарастващата
тъмна сянка, която години наред влошава качеството на вашия живот. Най-лошото, което може да
стане, е да не успеете. Тогава няма да сте по-зле, отколкото в началото. Намирате се в чудесна позиция:
нямате какво да губите. А от друга страна, можете много да спечелите.
Една жена, която успешно използва моя метод, сподели, че била толкова въодушевена, че
досаждала на приятелите си с какви ли не подробности. Те я обвинили, че се държи като “прероден”
проповедник. Не искам да мисля за себе си като за проповедник, но “прероден” е чудесен израз,
съдържащ прекрасното чувство за освобождение от света на мрака, страха, невежеството и
самопрезрението и раждането в свят на светлина, здраве и самоуважение. Точно така се чувствах,
когато осъзнах, че притежавам ключа да избягам от дебелака, който ме държеше в плен толкова много
години.
Нека засега изобщо не мислим за възможността от провал. Вие не четете тази книга, за да се
провалите, а ЛЕСНИЯТ НАЧИН не може да се окаже неуспешен, стига да следвате ВСИЧКИ указания,
включително третото:
Изпитвайте вълнение и възторг от самото начало
За да ви помогна да осъществите моето твърдение, ще използвам две основни сравнения. Едното
вече го споменах: дивите животни. Те вече знаят тайната. Второто сравнение ще ви позволи да
споделите тази тайна. То е автомобилът. Вероятно се чудите какво общо има автомобилът с проблемите
ви с теглото, освен че ако ходехте повече пеша и шофирахте по-малко, може би щяхте да си помогнете
за решаването на проблема.
Всъщност между автомобила и тялото има много общо. И двете са превозни средства,
предназначени да ни придвижват от място на място. Имат сходни изисквания, за да функционират
успешно. Не могат да работят без достатъчно гориво и въздух. И двете искат поддръжка, за да са
ефективни и да не се повреждат.
Между колата и тялото обаче има и две съществени различия и е важно да ги знаем. Ако се
тревожите, че ви трябва инженерно образование по двигатели с вътрешно горене и устройство на
автомобила, комбинирани с медицински познания по анатомия, за да разберете тази книга, уверявам ви,
че не е така. Като човек, който още се консултира с внука си, за да запише успешно някое телевизионно
предаване, вече споделих, че намирам специализирания жаргон за объркващ, досаден и разсейващ.
Обещавам ви, че дори никога да не сте имали кола и да не сте сядали зад волана, няма да ви е трудно да
разберете моите аргументи.
Първата важна разлика между колата и човешкото тяло е разликата в степента. Нашият организъм е
най-сложната машина на тази планета - милиони пъти по-сложна от най-сложния космически кораб. В
www.spiralata.net 14
сравнение с тялото автомобилът е като ръчно сметало пред най-новия компютър. Дори най-стриктно да
спазвате указанията на производителя, средностатистическият автомобил може да издържи най-много
15 години, докато човешкото сърце ще бие неуморно повече от 60 години въпреки редовните
злоупотреби с него.
Понеже човешкото тяло е толкова невероятно сложно устроено и понеже не можем напълно да
разберем вътрешните му механизми, ние сме склонни да го приемаме за даденост. А е важно да
осъзнаем истинската сложност на
Невероятната машина

6
НЕВЕРОЯТНАТА МАШИНА

Ако ви помоля да вдигнете лявата си ръка, може би ще се замислите за секунда коя ръка ви е
лявата, но малцина биха описали действието като безкрайно сложно. Можете да обучите и кучето си на
това. Представете си обаче какво би било да поискате всички милиарди хора на Земята едновременно да
вдигнат лявата си ръка. Неосъществима задача, дори при съвременните комуникации. А точно такава
координация е налице всеки път, когато изпълнявате и най-простото и несъзнателно действие, като
например да се почешете по носа.
Тялото ви се състои от трилиони клетки, всяка от които е отделно цяло, но всички работят в
идеална съгласуваност през целия ви живот. Мислите ли, че можете да обелите ябълка, да прочетете
вестник, да играете карти или да вдигнете телефона? Естествено, че можете - нито една от тези задачи
не е особено сложна. Представете си обаче, че трябва да свършите всички едновременно!
Ние напълно съзнаваме невероятните умения, които определени човешки същества проявяват в
дейности като спорт, музика, скулптура, живопис и т. н., но трилионите клетки, които изграждат телата
ни, извършват не една, а десетки удивително сложни задачи едновременно през целия ни живот.
Будни или заспали, белият ви дроб неизменно вдишва кислород, а сърцето ви неспирно изпомпва
този кислород и други вещества през кръвоносните съдове, за да снабдява с тях другите части на
тялото. Вътрешният ви термостат непрекъснато поддържа подходящото ниво на телесна температура.
Храносмилателната система обработва храна, усвоява необходимото гориво и хранителни вещества и
изхвърля ненужното. Имунната система води непрекъсната битка с болести и инфекции.
Проблемът е, че тъй като тези функции са автоматични и не изискват съзнателно участие от наша
страна, ние сме склонни да ги приемаме за даденост. Не е нужно да познавате човешката анатомия в
най-големи подробности, трябва да разбирате невероятната сложност на човешкото тяло.
Още по-важно е да разбирате втората важна разлика между автомобила и тялото:
Човекът е създал автомобила, но не е създал себе си.
Може би се чудите какво общо има това с контрола над теглото. Ще ви кажа, че това е сърцевината
на ЛЕСНИЯ НАЧИН. Вече подчертах колко важно е умът ви да бъде отворен и да се опитвате да
разберете това, което ще чуете. ЛЕСНИЯТ НАЧИН е ключът към решаването на проблемите с теглото,
а разбирането на следващите три глави е ключът към разбирането на ЛЕСНИЯ НАЧИН.
Човекът е създал автомобила и следователно може да бъде смятан за водещия авторитет, който
определя от какво гориво и поддръжка се нуждае всеки модел. Това не означава, че трябва да сме
експерти по колите, също както не е необходимо да сме електротехници, за да включим лампата.
Истинските експерти ни предлагат упътвания, а от нас се иска само да следваме инструкциите.
Само че човекът не е създал себе си. В такъв случай той е бил създаден от Бог или някакъв друг
висш разум. За по-голямо удобство ще го наричам Създателя или Майката Природа. Лично на мен ми е
трудно да мисля за Създателя като за белобрад старец, който постоянно ме наблюдава и съди. Освен
това не ми се вярва да иска да го боготворя. Самият факт, че говоря за него в мъжки род може би
означава, че го смятам за човешко същество от мъжки пол. За мен това е точно толкова логично,
колкото да мисля, че компютърът вярва, че човекът, неговият създател, има също формата на компютър
и че едно безполово човешко същество е създало компютрите и всичко останало на света. Лично аз
говоря за Създателя в мъжки род, защото не знам как да се изразя по друг начин. Но очевидното за
www.spiralata.net 15
всички е, че Създателят трябва да е милиони пъти по-интелигентен от човека.
Откъде получаваме информация какво и кога да ядем? Подобно на всички бозайници, когато
напуснем утробата, и ние отначало сме зависими от майчиното мляко или неговите заместители,
измислени от човека. Когато мама ни отбие, пак хората (и по-конкретно, нашите родители) решават с
какво да се храним. А те откъде знаят коя храна е най-добра за нас? Откъде получават информация?
Черпят я от най-различни източници: от собствените си родители, от лекарите и диетолозите, но най-
вече от масовата реклама и промиването на мозъци, осъществявано от огромни корпорации с мащабни
търговски амбиции.
Нямаше ли да е хубаво, ако Създателят ни беше дал упътване, за да знаем какво точно и кога да
ядем и да не се налага да преценяваме купищата противоречива информация, която получаваме от
човешките експерти? Имам добра новина за вас:
Упътване има!
Може би ви е трудно да го приемете, но наистина ли мислехте, че е възможно разум, способен да
създаде нещо толкова сложно като човека, да не говорим за всички други чудеса на Майката Природа,
да пропусне елементарното нещо да ни даде упътване, с което да ни посъветва с какво, колко и кога да
се храним?
Как според вас са оцелели животните в продължение на милиони години? А как са оцелявали
нашите прадеди без супермаркети, микровълнови фурни, лекари или диетолози? За съществуването на
неща като калории и витамини научихме едва през последните сто години.
Създателят е дал упътване на всички живи същества, включително на човека. Дивите животни го
следват! Затова не страдат от проблеми като наднормено тегло.
Може би и вие страдате от същата заблуда, с която се залъгвах през по-голямата част от живота си.
На младини сериозно се съмнявах в съществуването на Създател. Проблемът ми вероятно е бил типичен
за милиони хора в западното общество. Започнах живота си с отворено съзнание. Разказваха ми за феи,
Дядо Коледа и Бог - старецът с дълга, бяла брада, който ни е създал, закриля ни, знае всяка наша мисъл
и действие и накрая ще ни съди.
Не ми трябваше много време, за да разбера, че феите и Дядо Коледа са мит. Вече сериозно се
съмнявах и в съществуването на Бога. Бях се научил, че не може да се вярва на това, което пише във
вестниците за събития от предния ден. Как можех тогава да вярвам на написаното за неща, случили се
преди хиляди години? Особено когато книгата бе преведена от древен език.
Имаше толкова много объркване и противоречия. Някой е спасен като по чудо от удавяне - казват:
“Слава на Бога”. А когато някой пита защо Той допуска да има земетресения, се отговаря: “Кои сме ние,
че да съдим Всемогъщия? Трябва да имаме вяра”. Не можех да приема това. Мислех си, че ако Бог
обира овациите за всички хубави неща, които се случват, трябва да поема вината и за лошите.
Ако Бог е създал всичко, значи той е създал и ада. Защо му е на добър и всеопрощаващ Бог да
прави подобно нещо? И ако Той е създал, защо не ни е направил безгрешни? Ако лошият майстор
обвинява инструментите си, що за майстор е този, който не обвинява нито себе си, нито инструментите,
а творението си? Как може да се очаква, че едно дете би повярвало или изобщо би схванало, че ще
трябва да прекара цяла вечност в пъкъла само защото Бог е прецакал творението си?
Младежкият ми ум не можеше да го приеме. Това, което най-много ме объркваше, бяха
категоричните твърдения на проповедниците, обясняващи какво мисли Бог и какво иска от нас, все едно
си общуваха пряко с него. А ако си общуваха, защо не го питаха за земетресенията?
Жадувах за повече информация, ала отговорите никога не звучаха задоволително. Основната
причина да не вярвам в Бог беше, че макар всички проповедници да говореха с безкрайно убеждение,
имаше толкова много различни религии, и всичките с претенцията, че са единствените правилни. Ако
има хиляда различни учения за Бога и Сътворението, всички освен едно би трябвало да грешат. Нямаше
никакви доказателства, че тъкмо религията, в която са ме възпитали, е правилната. Напротив, от мен се
искаше да се уповавам на вярата си. Ако бъде доказано, че всички религии, с изключение на една, са
погрешни, пак не е сигурно, че и тя е вярна: съществува математическа вероятност всичките да грешат.
Аз не само изгубих вярата си в Бога, но и предположих, че всички останали изпитват същите
съмнения и несигурност, включително свещениците, които говореха толкова авторитетно и сигурно.
www.spiralata.net 16
Все пак противоречията трябва да са били очевидни и за тях. Но неоспоримото доказателство за мен
беше това: ако възнамерявате да извършите грях, но искрено вярвате, че Бог ви наблюдава, щяхте ли да
го направите? Дали крадецът ще открадне, ако знае, че полицаят го гледа? Не, естествено. Ако някой
наистина вярва, че Господ знае всяка негова мисъл и действие и че го очаква Съдният ден, нямаше да
прегрешава.
После научих за Дарвин, за “Произхода на видовете” и за теорията за Големия взрив. Всичко
звучеше толкова логично. Съмненията и объркването мигом изчезнаха. Нямаше Бог. От древната супа,
получила се след Големия взрив, като по чудо се появили прости, едноклетъчни, амебоподобни
същества, които в процеса на еволюцията и естествения подбор три милиона години по-късно се
развили в невероятно сложното човешко тяло.
Мислех това за миг на велико просветление. В действителност обаче точно тогава умът ми се
затвори, оставайки така през по-голямата част от живота ми. Точно както много хора си затварят очите
за множеството противоречия на религията, защото им е трудно да приемат, че няма Бог, така и аз се
вкопчих в концепцията за еволюцията и естествения подбор, защото не можех да приема, че има Бог.

Ето че подхванах въпроса за религията. Помощниците ми ме съветваха да не го правя, за да не

отблъсна читателите. Напълно разбирам техните съображения. Атеистите може би ще си създадат
впечатлението: “Алън ще поиска от мен да повярвам в Създателя и ще ме убеждава да отслабна, защото
промисълът на Всемогъщия е да бъда строен и здрав”. Нека изясня. Няма да ви моля да се уповавате на
вяра, а единствено на неоспоримите факти, които са еднакво очевидни, независимо дали вярвате в
Създателя или не. В същото време религиозните може би ще се притеснят, че ще поставя под въпрос
тяхната вяра или че вече съм го направил. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.
Дали Вселената е била създадена от разум, който наричаме Бог, или е резултат от случайност?
Някои гледат на еволюцията и естествения подбор като на алтернатива на теорията за сътворението,
също както правех и аз някога. Как е възможно да съм бил толкова глупав? Години наред се гордеех, че
притежавам логичния, аналитичен мозък на експерт счетоводител. Истината е, че мозъкът ми е бил
колкото на гигантска мида. Бях отхвърлил възможността за съществуване на Създател, защото не можех
да разчитам на вярата: имах нужда от доказателство. Как може да съм бил толкова сляп, когато целият
ми живот бе низ от доказателства!
Представете си, че сте първият човек на Луната. Сред целия прахоляк и камъни виждате да блести
диамантен пръстен. Какво ще си помислите? “Що за случайност - в този хаос да се образува диамантен
пръстен!” или: “Как, по дяволите, се е озовал този пръстен тук?”? А диамантеният пръстен не е толкова
сложен предмет. Не е непостижимо за въображението да си представи, че диамантен пръстен може да се
получи по естествен път.
Но ако беше чисто нов ролс ройс? Щяхте ли и за секунда да се усъмните, че е бил създаден от
разумен творец? Мислите ли, че нещо толкова сложно като ролс ройс може да се получи случайно?
Само кръгъл идиот може да стигне до подобно заключение.
Ако ви е трудно да повярвате, че ролс ройсът на Луната е плод на случайността, а не на разумно
сътворение, колко по-трудно е да повярвате същото за машина, милиони пъти по-сложна от
автомобила?
Аз не виждам противоречие. Хипотетичният ролс ройс на Луната би бил приписан на създател.
Човешкият вид съществува и математическата вероятност е трилиони към едно той да е плод на
случайността. Затова е разумно да заключим, че сме били създадени.
Еволюцията и естественият подбор също са очевидни факти. Но те не противоречат на теорията, че
сме продукт на сътворение. Ролс ройсът не е бил създаден за една нощ с вълшебна пръчица. Нужни са
били хиляди години на приложен интелект, опити и грешки, за да се разгърне откритието на колелото в
модерен ролс ройс. Като се замислите, развитието на човешкото тяло и всички други живи същества от
едноклетъчните организми много наподобява прогреса от колелото до многообразието от съвременни
машини. Еволюцията и естественият подбор не са просто случайност, а очевидно са процеси,
използвани от Създателя, за да усъвършенства творенията си.
В теорията, че еволюцията и естественият подбор са отговорни за невероятната сложност на
www.spiralata.net 17
човешкия организъм без намесата на разумен Създател има сериозен недостатък. Тя почива на
допускането, че човешкото тяло е еволюирало от прости едноклетъчни организми като амебите. Няма
съмнение, че сравнена със сложността на човешкия организъм амебата може да бъде описана като
опростена. Но нека погледнем обективно на нещата. В една клетка няма нищо просто. С всичките си
познания и напреднали технологии човекът не може да създаде нито една жива клетка. Само си
помислете за невероятната енергия, която се освобождава при деленето на атома. Клетката не само е
милиарди пъти по-сложно устроена и от най-сложния космически кораб, но и според учените в една
клетка от нашето тяло има повече интелект, отколкото цялото натрупано знание на човешката раса.
Всяка клетка е изградена от милиарди отделни части. Това е, което знаем засега. Кой може да каже дали
всяка от тях също не е изградена от петдесет милиарда части?
Клетката се състои предимно от пространство с протони, неутрони и електрони, обикалящи около
ядрото, както планетите обикалят около звездите. Дали звездите не са просто клетките, изграждащи
галактиката? Дали галактиките не са просто клетките, изграждащи Вселената? Дали Вселената не е
просто клетка от едно по-голямо същество, а то - клетка от нещо още по-голямо?
Някога такива размишления щяха да бъдат сметнати не само за спекулативни, но и за откровено
фантастични. Но от научните данни, с които разполагаме за структурата на материята, всеки обект
независимо от големината си се състои преди всичко от пространство с малки тела, обикалящи около
център. Не е ли наивно да вярваме, че доказаната структура на материята ще се променя с намаляването
или увеличаването на нейния размер?
Но какво общо има всичко това с контрола над теглото? Ето какво: през всичките тези години,
когато вярвах, че не съществува Създател, към кого се обръщах за закрила, напътствия и съвети? Към
най-интелигентния вид на планетата. За мен човекът се превърна в Бог. За да бъда по-точен: ученият,
специализираният, образованият, обученият, професионалистът, технологично напредналият човек
стана мой Бог. Аргументите на проповедниците бяха толкова категорични и в същото време толкова
противоречиви и явно несъстоятелни, че ги отхвърлих. Голямата ми грешка беше, че заедно с това
отхвърлих и концепцията за съществуването на Създател. Изхвърлих бебето заедно с водата. Не ми
хрумна, че не теорията за сътворението е несъстоятелна, а интерпретацията на онези, които твърдяха, че
притежават истинското познание.
Важният извод, който искам да подчертая, е, че мнозина вярват, че човешката раса е по-скоро
резултат на случайност. Още повече са тези, които вярват, че хората са творение на Създател, но
изпитват сериозни съмнения относно формата и мотивите на този Създател. Има и такива, които не се
съмняват. Но дори най-ревностните вярващи не могат да му звъннат по телефона и да го питат каква
храна препоръчва. В същото време човечеството е набрало неимоверна преднина пред най-близките си
съперници и е постигнало забележителен технически прогрес. Учудващо ли е тогава, че търсим съвет от
човешките специалисти? А и какво друго ни остава?
За щастие, все пак имаме избор. Можем да следваме указанията на Майката Природа, както правят
животните. Сега сигурно ви се струва, че си противореча. Как е възможно да говоря за невероятното
превъзходство на човешкия род над най-близките му съперници и в същото време да намеквам, че има
какво да научим от дивите животни? Аз не само го намеквам, аз категорично твърдя, че е така. Тъкмо
защото сме най-напредналият вид и тъкмо защото много от нас вярват, че имат пряка връзка със
Създателя, сме станали високомерни и склонни да приемаме Човека за Бог; по-точно, учения,
специализирания, образования, обучения, професионалиста, технологично напредналия човек.
Може би сме високомерни, но какво лошо има в това да използваме интелекта си, за да
усъвършенстваме създаденото от Майката Природа и да запазим превъзходството си над другите
видове? Точно за това говоря. Мисля, че вече не го правим. Напротив, в много отношения, включително
хранителните навици, ние противоречим на Майката Природа. Време е да поставим под въпрос
съветите на така наречените специалисти.
Нека поговорим за постиженията на
Най-интелигентния вид на планетата

7
www.spiralata.net 18
 НАЙ-ИНТЕЛИГЕНТНИЯ ВИД НА ПЛАНЕТАТА

Научили сме се да създаваме бомби, които са в състояние да унищожат Земята. И какво беше
оправданието за създаването на тези бомби? Да направим войната невъзможна. Корея, Виетнам,
Персийският залив, Фолкландските острови, Югославия и т. н. да останат само във въображението ни.
Само че не можахме да използваме бомбите, за да предотвратим тези войни, защото те щяха да
унищожат не само нас, но и целия живот на планетата. Създали сме бомбата на Апокалипсиса, която не
изпълни единствената си функция. Толкова ли интелигентно беше да направим оръжие, което не можем
да използваме? Бомбата не реши никакъв проблем, само създаде друг, много по-голям. Дори да успеем
да унищожим всичките си оръжия, как бихме могли да унищожим познанието си за тяхното
изработване и да му попречим да се разпространява? Ако бяхме наистина толкова цивилизовани и
интелигентни, не можехме ли да изобретим много по-лесен метод за избягване на войните от
разрушаването на планетата? Със сигурност най-простият начин да избегнеш война е изобщо да не я
започваш.
Нека сега помислим за другите велики постижения на цивилизацията - замърсяването на цялата
планета, унищожаването на околната среда, изчерпването на природните ресурси, свръхнаселението,
погубването на рибата, превръщането на плодородните земи в пустеещи, безработицата, наркотиците,
необузданото насилие.
Колко пъти сте чували да казват, че футболните хулигани се държали като животни? Такава е
изкривената представа на цивилизования човек за дивите животни. Те не се държат така. Те убиват,
само за да оцелеят, при това почти никога индивиди от собствения си вид.
Може би сте чували и че лисиците са готови да изядат всички кокошки от курника. Само че не
лисицата престъпва законите на природата, а човекът. Той поставя естествената плячка на лисицата в
неестествена среда. Дори да срещне толкова много кокошки в природата, лисицата няма да може да
улови повече от една. Човекът лишава плячката от всяка възможност за бягство. Представете си, че сте
на мястото на лисицата. Когато единственото, което искате, е да грабнете едно пиле и да се измъкнете
тихо и незабелязано, настава същински ад. Дори лисицата да убие всички кокошки, тя няма да ги изяде!
Само интелигентните, цивилизовани човешки същества убиват и се нараняват без никаква логична
причина!
Помислете само: Били са ни нужни три милиарда години, за да еволюираме до сегашното си
положение, а технологията ни се е развила до сегашното си ниво само през последните сто години. Ако
историята някога има шанс да погледне обективно назад към този период, кои според вас ще се окажат
истински значимите фактори? Изобретяването на двигателя с вътрешно горене, на компютрите или на
телевизията? Стъпването на човек на Луната? Или фактът, че за по-малко от век сме изобретили куп
начини да унищожим това, което е било създадено за три милиарда години, и макар че болшинството от
нас напълно съзнава рисковете, не сме успели да премахнем нито един от тях?
Може би ви се струва, че гледам само едната страна на монетата. Нали няма да отрека невероятния
напредък в областта на медицината? Не, няма. Всъщност убеден съм, че именно защото напредъкът ни е
толкова впечатляващ, оставаме слепи за факта, че болестите, с които се борим, също са следствие от
цивилизацията. Също като Лени от класиката на Стайнбек “За мишките и хората”, който беше толкова
благодарен на Джордж, задето го спаси от удавяне, че забрави, че именно Джордж го е накарал да скочи
във водата.
Ако сме толкова интелигентни, защо, като изключим домашните животни, сме единственият вид,
чиито представители загиват предимно от болести и агресия от страна на себеподобните си? Дивите
животни рядко умират от болести, освен ако не са причинени от замърсяване на планетата, пак по вина
на хората, или от целенасочено разпространени болести, като миксоматозата 2, предназначени да
премахнат даден вид (което тя не успя да направи). Дивите животни загиват или от инциденти, или от
глад, или защото биват изядени от други същества.

2
Болест при зайците, която е била умишлено внесена в Австралия и Великобритания с цел контролиране на популацията. -
Бел. прев.

www.spiralata.net 19
 През последните стотина години познанията ни за човешкото тяло значително напреднаха. Можем
да присаждаме органи и да постигаме зашеметяващи резултати с помощта на генното инженерство. Но
тъкмо най-големите специалисти признават, че колкото повече проникват в устройството и начина на
функциониране на човешкото тяло, толкова повече се убеждават колко малко знаем за тази изумителна
машина. Твърде често се оказва, че в дългосрочен план ограничените ни познания създават повече
проблеми, отколкото решават.
Защо котката ми може да пие вода направо от рибарника, без да й стане нищо, а мен ме заболява
корем, щом си сложа лед в питието? Защо дивите животни могат не само да стоят изправени, но и да
тичат броени часове след раждането си, а човешките бебета лежат месеци наред?
Голяма част от съвременната медицина е насочена към откриването на магични лекарства, които да
облекчават различни симптоми. Аз например години наред страдах от запек. Това не ме учудваше. От
деца ни промиват мозъците, че болестите и неразположенията са нещо естествено. Очакваме да се
разболеем от варицела, морбили, коклюш, настинки, грипове, лошо храносмилане, запек, диария и т. н.,
и т. н. Това е напълно естествено. Докторът предписва лекарства и се оправяш. Моят ми даваше
слабително и след няколко дни проблемът със запека се решаваше.
Но наистина ли вярвате, че е нормално едно такова висше устройство като човешкото тяло да
страда от запек? Помислете за сложността на трилионите клетки. Дали са били създадени, за да се
превръщат в ракови? Защо докторът не ми каза, че запекът се дължи на неправилното хранене?
Склонни сме да решаваме всички други проблеми в живота, като коригираме източника им, а не
като се опитваме да облекчим симптомите. Ако покривът ви тече, цял живот ли ще държите отдолу
леген, в който да капе, или ще замените липсващата керемида? Може би примерът е твърде очевиден, а
може би това е причината за нелогичния ни подход към медицината: човешкото тяло е толкова сложно,
че дори лекарите, които знаят много повече от нас, се справят не по-ефективно от вашата маймунка, ако
я оставите да поправя компютъра ви.
Щом светне лампичката за маслото на автомобила, ще решите ли проблема, като я махнете? Такова
решение би било не само малоумно, но и пагубно за двигателя. Той може и да не спре веднага, но
светлинният индикатор няма вина. Напротив, това е ценно предупреждение, че нещо не е наред.
Склонни сме да гледаме на болката, главоболието, кашлицата, високата температура, гаденето или
сънливостта като на отделни заболявания. Само че те не са. Както лампичката за маслото, и те са само
симптоми, които ни предупреждават, че нещо в тялото не е наред. Медицината се е посветила на
търсенето на лекарства, които да премахнат симптома, но симптомът не е болест. Дори понякога
симптомът е не само предупреждение, но и част от излекуването, както е например с кашлицата и
повръщането. Кашлицата е начинът, измислен от Майката Природа, белият дроб да изхвърля чуждите
тела, а повръщането - стомахът да се очиства от отровите.
В много случаи лекарствата, които докторите предписват, за да премахнат симптомите, само
задълбочават проблема. Много лекари днес откриват, че средства като валиума или либриума могат
както да облекчават, така и да причиняват нови проблеми. Те имат ефект, подобен на алкохола -
отвличат мислите на човека от проблемите му, но не ги решават. Когато действието им отслабне, трябва
да се търси друг медикамент. Сами по себе си лекарствата са отрова и могат да имат физически и
психически странични ефекти. Организмът си изгражда резистентност. Пристрастеният продължава да
изпитва първоначалния стрес, а може да развие и допълнителен физически и психически стрес в
резултат от своята зависимост.
В крайна сметка организмът става толкова устойчив на лекарството, че то дори не създава
илюзията, че работи. Твърде често решението е или да се приемат по-големи дози, или да се намери още
по-силно и смъртоносно лекарство. Целият процес се превръща в ускоряващо се падане в бездънна
пропаст.
Много лекари се опитват да оправдаят използването на такива лекарства с твърдението, че с тяхна
помощ пациентът може да избегне нервната криза. Отново се опитват да отстранят симптомите.
Нервната криза не е болест, а напротив, червена предупредителна лампичка и отдушник, част от
изцелението. Това е начинът на природата тялото да каже: “Не мога да поема повече стрес, проблеми
или отговорности. Аз съм дотук. Трябва ми почивка. Веднага! “
www.spiralata.net 20
 Как така слоновете могат да живеят по-дълго от хората без помощта на лекари, без дрехи и
подслон, без да могат да складират храна? Защо всички други същества могат да оцеляват по този
начин, както впрочем и ние някога сме можели? Все пак лекарите са сравнително ново явление в
историята на човешката раса, а диетолозите се появиха едва през последните години. Дори днес гледаме
на медицинските процедури отпреди един век като на варварски. Оказва се, че човешкото тяло е най-
издръжливата машина на планетата. Всички естествени функции, които притежаваме, имат за цел да
гарантират нашето оцеляване, независимо дали ни харесва, а най-силното оръжие срещу болестите си
остава имунната ни система.
Когато премахваме симптомите на заболяването, без да се справим с причината, ние прекъсваме
сигналите към мозъка, които биха задействали невероятната ни имунна система.
Представете си, че сте претърпели корабокрушение. Над вас прелита хеликоптер, пилотът забелязва
сигналните ракети, изчаква ги да изгаснат и доволно се връща в базата, мислейки си: “Решихме още
един проблем”. Струва ви се откачено? Но вие правите точно това, като премахвате симптомите, а не
причината за болестта.
Може би ви изглежда лицемерно от моя страна да нападам така съвременната цивилизация. Щях ли
да предпочета да живея в колиба насред блата? Не, разбира се. Но не съм сигурен дали не бих разменил
данъците и задръстванията, които търпя всяка сутрин в замърсения въздух, само и само да мога да
стигна до офиса, в който ще седя до вечерта, за дървена хижа край езеро с чиста, прозрачно синя вода,
бъкаща от риба, заобиколен от естествена среда.
Няма спор, че човечеството е постигнало огромен напредък по отношение на предаването на
знанията и осигуряването и съхранението на храната. Но каква полза, ако тези знания и храни са вредни
за нас? Ако цивилизацията ни е толкова успешна, защо след като всички живи същества се стремят да
оцеляват, ние сме единственият вид, който прави живота си толкова нещастен, че мнозина извършват
самоубийство? В животинското царство самоубийството е непознато. Ами лемингите, ще попитате вие.
Всъщност няма доказателство, че лемингите скачат съзнателно от скалите, за да сложат край на живота
си, както няма и доказателства, че китовете нарочно излизат на брега. Освен това, ние сме единственият
вид, който се е научил да плаче. Ами крокодилите? Крокодилските сълзи са фалшиви, това е
всеизвестно.
Човешкото тяло наистина е невероятна машина. Но тя все пак има един сериозен недостатък. Време
е да научим кой е
Недостатъкът на невероятната машина

8
НЕДОСТАТЪКЪТ НА НЕВЕРОЯТНАТА МАШИНА

Никой разумен човек не би оспорил, че причината за превъзходството на човека над останалите

видове в областта на технологията е неговият висш интелект. Наред с инстинктите си нашият вид
притежава способността да помни предишните си преживявания и чрез дедукция да прилага
натрупаните познания към различни ситуации. Тъкмо тази способност да правим заключения и да си
предаваме знания не само от поколение на поколение, но и от една раса, култура и език на други ни дава
голяма преднина пред всички наши съперници. Това ни кара да вярваме, че сме господари на съдбата
си.
Основната разлика между хората и останалите видове е, че поведението на дивите животни се
определя от техните инстинкти. Ние също имаме инстинкти, но освен тях сме надарени и с разум, така
че когато инстинктите и логиката се окажат в конфликт, можем да използваме интелекта си, за да
потиснем инстинктите.
Това е и недостатъкът на човешката машина. Това е нашата ахилесова пета и ако не започнем бързо
да се учим от грешките си, той ще ни доведе не само до унищожение на собствения ни вид, но и на
целия живот на планетата.
Тъй като не разбираме причината за инстинктивните си действия и логичното ни поведение се
основава на разумни дедукции, когато инстинктът и разумът си противоречат, смятаме за логично да
www.spiralata.net 21
заложим на разума. Нека ви задам един въпрос. Представете си, че трябва да направите прогноза за
резултата от спортно събитие. Можете да потърсите съвет от един от двама души. Единият е най-
интелигентният човек на света, който е направил сто такива прогнози и се е оказвал прав в три четвърти
от случаите. Вторият е пълен невежа, но е направил милион такива прогнози и се е оказвал прав всеки
път. Чий съвет ще изберете?
Склонни сме да гледаме на инстинктите като на налучкване. Не е така. Те са резултат от милиарди
години експерименти - не теории, а действителни проби и грешки. Те позволяват на птиците да строят
сложни гнезда, а на паяците - да плетат изумителни мрежи. Знаете ли, че като се вземат предвид
дебелината и тежестта на паяжината, пропорционално тя е по-здрава от всичко, което човекът е създал?
Благодарение на инстинктите си всички живи създания се размножават, хранят се и отличават ядивното
от отровното. Дивите животни раждат малките си без цялата суетня, която ние преживяваме, и без
помощта на доктори. Фактът, че не могат да четат и пишат и нямат академични степени, ни най-малко
не им пречи.
Съзнавам, че има хора, които толкова силно вярват във Всемогъщия и/или в способностите и гения
на човешкия род, че са убедени, че какъвто и облак да се зададе на хоризонта, решение ще се намери.
Единственият логичен аргумент е, че винаги досега се е намирало решение. Не се съмнявам, че и
динозаврите са били също толкова убедени, че ще оцелеят.
Дори да смятате, че не съществува Създател и че човекът е най-разумната сила на света, пак ще е
глупаво да противоречим на опита и познанията, натрупани от Майката Природа в продължение на
повече от три милиарда години. Трябва да използваме разума си, за да подобрим живота си, а не да го
правим все по-нещастен и в крайна сметка да го унищожаваме. Не казвам да не използваме разума си, а
че когато разумът и инстинктите си противоречат, не е логично да се противопоставяме на инстинктите
си.
Целта на предишните три глави е да ви напомнят, че колкото и да са велики човешките постижения,
ние все пак сме просто мравчици в сравнение с чудото на Майката Природа.
Лично за мен най-ефикасният начин да оценим сравнителната си безпомощност е да се опитаме
сами да сътворим нещо. Опитайте да създадете продукт с размерите на жълъда, който пускате небрежно
на земята и напълно забравяте, а той започва да расте година след година, докато не добие размерите на
дъба, който ще живее стотици години и всяко лято ще ражда хиляди други жълъди, с които видът ще
оцелее завинаги. Следващия път, когато видите дъб или подобно чудо, помислете за невероятния разум,
който е сътворил жълъда, способен да порасне в голямо дърво без никаква помощ от страна на човека,
да почерпи внушителната си осанка и сила само от слънчевата светлина и водата и минералите от
земята година след година, век след век. И дъбът не е плод на въображението, а реален факт.
Говорим за чудесата на природата. Всъщност те ни изглеждат чудеса, защото технологията, която
ги е създала, е толкова по-висша от тази, с която ние разполагаме, че ни е трудно изобщо да ги
проумеем. Но те съществуват и не можем да ги отречем.
Аз съм възпитан да имам пълна вяра на докторите. Не поставям под въпрос техния
професионализъм, особено когато са явно интелигентни, с добро образование и всеотдайни. Но
всъщност не те, а Майката Природа е истинският специалист по въпросите на човешкото тяло. Ако
колата ви се повреди, ще оставите ли маймуна да я ремонтира? И най-големият глупак на света не би го
направил. А постъпваме точно така, като позволяваме на ерудираните си мозъци да надделяват над
повелите на Майката Природа.
Може би сте останали с впечатлението, че според мен всички лекари и диетолози са шарлатани.
Уверявам ви, че това е много далеч от истината. Не познавам по-прекрасна професия от тази и съм горд,
че тъкмо нея избра най-малкият ми син, Ричард. По ирония хората, които най-много ценят удивителната
сложност на човешкото тяло, са онези истински лекари, които го познават най-добре. Колкото повече
учат, толкова повече разбират колко малко знаят. Но ако разчитат на ограниченото си познание, без да
съзнават пълния ефект от своите действия, те ще бъдат като маймуната, която ремонтира колата.
Лекарите са човешки същества. Приемам, че знаят повече от мен и вас за начина, по който функционира
тялото. Но в сравнение с разума, който ни е създал, знаят горе-долу колкото една маймуна. Това е и
четвъртото указание: ако някой ви даде съвет, който противоречи на съвета на Майката Природа,
www.spiralata.net 22
колкото изтъкнат и квалифициран да е този някой,
Не му обръщайте внимание!
Ще формулирам този принцип така:
Пазете се от маймуната-майстор!
Днес повечето хора са наясно с пагубните ефекти от замърсяването с изгорелите автомобилни
газове върху нашата екосистема и още по-пагубните ефекти на тютюна върху белите дробове. Известна
ни е вредата от инсектицидите и другите химикали върху организмите, по-ниско в хранителната верига.
Защо тогава повечето от нас си мислят, че са защитени от тях? Защо затваряме очи за последиците от
това, което всеки ден предлагаме на стомаха си? Дали защото гледаме твърде елементарно на това,
което консумираме, и като храна, и като отрова? Добре, знаем, че дадени храни са по-добри от други, и
че някои хора страдат от алергии. Тоест, храната за един може да е отрова за друг. Де да беше толкова
просто!
Струва си да се замислим, че стига да осигурят достатъчно от любимата храна, дивите животни не
страдат от запек, диария, киселини, лошо храносмилане, язва, синдром на раздразнените черва, високо
кръвно налягане, повишен холестерол, заболявания на стомаха, бъбреците, черния дроб и червата.
Чували ли сте някога за тигър, който има нужда от изкуствени зъби, слухов апарат, очила, перука или
пейсмейкър? Нужни ли са на дивите животни машини за хемодиализа? Умират ли те от инсулт,
инфаркт, рак или диабет?
Не е ли очевидно, че тези болести са пряко следствие от това, което ядем? Не претендирам да съм
по-голям специалист от вас по темата. Моля ви само да допуснете, че както производителят на вашия
автомобил знае най-добре от какво гориво и поддръжка се нуждае той, така и разумът, който ни е
създал, знае какво е най-добро за нас.
Сега може би си мислите: “Всичко това е много хубаво: не е необходимо да съм механик, за да
извлека максималното от колата си, за целта има упътвания и аз трябва само да ги следвам. Но откъде
да си набавя упътването на Майката Природа?”
Гарантирам ви, че такова упътване съществува, при това винаги сме можели да го използваме,
стига човешките експерти и търговци да не бяха промили мозъците ни. ЛЕСНИЯТ НАЧИН ще ви даде
именно този съвет и аз подчертавам, че това не е моят съвет. Това е съветът на разума, който ни е
създал, и е на разположение на всички, които имат куража и въображението да разберат, да свалят
наочниците и да се отърсят от промиването на мозъка.
Останалата част от ЛЕСНИЯ НАЧИН е посветена на разяснения върху упътването на Майката
Природа. Да започваме с програмата. За щастие, има само три фактора, които ни интересуват, за да
осъществим моето твърдение. Нека започнем с първия и най-очевидния:
Колко точно искате да тежите?

9
КОЛКО ТОЧНО ИСКАТЕ ДА ТЕЖИТЕ?

Сигурно вече сте решили към какво тегло се стремите. Няма да навлизам в подробности как сте
стигнали до въпросното число. Какъвто и метод да сте използвали, моля ви просто го забравете. Може
би сте се консултирали с някоя от онези таблици, които изчисляват подходящото тегло според
височината и възрастта. Ако е така, да знаете, че никак не е научно. Вече сте повикали маймуната-
майстор. Тези таблици са просто налучквания, измислени не от Майката Природа, а от човека.
Те обаче ви дават идеално оправдание. Винаги съм казвал, че проблемът ми е в 15-те сантиметра
височина, които не ми достигат, а не в 12-те килограма в повече. Таблиците претендират за научност, но
внимателният анализ сочи обратното. Вземат ли предвид индивидуалния размер на костите? И кой ги е
изготвил? С какво право авторите им смятат, че всички хора с еднакъв ръст трябва да имат еднакво
тегло, и как са преценили кое е идеалното тегло?
Забравете за себе си за момента. Знаете ли колко тежи Линфорд Кристи? Не ви и трябва. Той явно е
в отлична физическа форма. Погледнете сега приятелите си. Трябва ли да ги сложите на кантара, за да
прецените дали са напълнели?
www.spiralata.net 23
 Заложете на здравия си разум. Не кантарът ще ви каже дали сте с наднормено тегло. Той може само
да потвърди онова, което вече знаете. Огледалото ви показва дали сте напълнели. Тези неугледни
паласки, комбинирани с отеснелите дрехи и постоянния недостиг на въздух или сънливостта, са
предостатъчни.
С мисълта за идеалното тегло вие поставяте каруцата пред коня и си създавате ненужни
затруднения. Нямаше ли да е хубаво, ако знаехте със сигурност колко точно трябва да тежите? Можете
да разберете! Ако тежите колкото трябва, когато застанете пред огледалото само по бельо, ще гледате
отражението си и ще се възхищавате на гледката. Всяка сутрин ще се събуждате напълно отпочинали,
изпълнени с енергия, очакващи новия ден с истинска joie de vivre3.
Петото указание гласи:
Не си поставяйте предварителна цел за теглото си
Прочетете отново последния абзац. Не е ли това теглото, към което се стремите? По всяка
вероятност то ще бъде близко до целта, която сте си поставили предварително. Надали ще се различава
много и от стойността, която таблиците са ви подсказали. Но сега не се налага да гадаете. Имате точна
представа колко искате да тежите. Това е именно целта на ЛЕСНИЯ НАЧИН: да направи нещата лесни
и прости.
Очевидно нищо от това, което предлагам, няма да промени формата на носа или устата ви. Говоря
за количеството тлъстини или по-скоро за тяхната липса и за това колко стройни ще бъдете. Дори да не
сте напълно доволни от чертите, с които ви е благословил Създателят, ще видите, че всички
въображаеми недостатъци ще избледнеят не само във вашите очи, но и в очите на другите. Малко неща
изглеждат по-привлекателни от едно стройно, здраво тяло.
Може би ви се струва, че липсата на определена цел ще ви създаде проблеми. Уверявам ви, че е
точно обратното. Ако приемете този критерий за определяне на теглото, вече сте решили една трета от
проблема. Ако не можете да го направите и настоявате да се придържате към определена предварителна
цел или към някаква модна представа за външния вид, все едно казвате, че искате тегло, което ви кара
да се гледате с неодобрение в огледалото. Или че искате да се чувствате сънливи и болнави. На всичко
отгоре това значи, че сте нарушили всички дадени дотук указания - може би с изключение на третото:
Изпитвайте вълнение и възторг от самото начало. Но дори да сте го изпълнили, боя се, че възторгът ви
ще бъде краткотраен. Идеята на ЛЕСНИЯ НАЧИН е да помага на хората с проблемно тегло, а не да
губи времето на глупаци. (В Приложението са дадени всички указания за улеснение.)
Ако приемате критерия, но имате основания да се съмнявате в собствената си преценка, особено
ако вашите приятели и роднини твърдят, че изглеждате добре, а вие не се чувствате така, позволете
лекарят да стане арбитър и се доверете на неговото мнение.
Вероятно сега се изкушавате да изхвърлите теглилката. Недейте! Тя е изключително важна част от
програмата. Една от причините да качваме килограми е, че това става много постепенно. Прилича на
остаряването: отражението, което виждаме в огледалото всеки ден, прилича досущ на вчерашното. Едва
когато погледнем снимка отпреди десет години, се впечатляваме от разликата. Но дори тогава, когато
не можем да отречем, че остаряваме, се опитваме да подсладим горчилката. Не казваме: “Колко съм
остарял!”, а “Колко млад съм изглеждал тогава!” Това е една от добрините на Майката Природа:
процесът на остаряване е недоловим. Но е и нож с две остриета. Напълняването също е сравнително
недоловим и постепенен процес. Ако десетте излишни килограма и паласките около талията се появят
за една нощ, щяхме да се шокираме. Щяхме да видим ясно проблема, да го приемем като заболяване
(каквото е всъщност) и да направим нещо по въпроса. Но ние напълняваме малко по малко и изобщо не
се стряскаме: съзнанието ни свиква да го приема.
Когато станем дебели и отпуснати, вече сме свикнали и с това. Проблемът е, че обратният процес
на подобрение също е много постепенен. Теглото, енергичността и отражението в огледалото отново
изглеждат досущ като предния ден.
Както подробно ще обясня по-нататък, този постепенен процес е основен аспект на ЛЕСНИЯ
НАЧИН. Искам да подчертая, че основната сила на метода е здравият разум. Резултатите по отношение

3
joie de vivre (фр .) - Радост от живота - Бел. прев.

www.spiralata.net 24
на отслабването, физическата форма и външния вид са наистина впечатляващи. Но здравият разум
подсказва, че всеки метод, който претендира за бърз и драстичен ефект, задължително е съпроводен от
симптоми на абстиненция, липса на енергия и значителни усилия на волята, съчетани със силно чувство
за лишение. Такъв метод в никакъв случай не би могъл да се нарече лесен.
Въпреки че елементът на постепенна промяна прави ЛЕСНИЯ НАЧИН едновременно безболезнен
и приятен, той има един недостатък - губите представа за значимите резултати, които постигате. Това
може да ви накара да се усъмните в системата. Не мога да отрека факта, че днес се чувствам прекрасно
след половин час натоварващи физически упражнения и три километра бягане, а само преди няколко
години оставах без дъх заради няколко стъпала. Но няма как да се върна в онова си тяло, за да разбера
колко нездрав съм се чувствал. Можеше да се снимам всеки месец, за да наблюдавам как се подобрява
видът ми, но щеше да е малко досадно.
Няма да ви струва никакво усилие обаче да си записвате редовно теглото. Колкото повече спада то,
толкова повече ще се повишава настроението ви. А когато погледнете назад и видите, че сте свалили
осем килограма за шест месеца без никакви усилия, ще се почувствате невероятно окрилени.
Още по-голям бонус е да откриете, че дрехите ви са неудобни, не защото са ви твърде тесни, а
защото са ви твърде широки! Аз имам един любим кожен колан. Преди да започна програмата, го
закопчавах на втората дупка от края. Сега използвам деветата. Всъщност той имаше само шест дупки и
всеки път, когато поискам да го стегна, трябва да пробивам нова. Не мога да ви опиша какво
удоволствие изпитвам от пробиването на дупки в колана. Част от радостта от моя метод е да знаете
колко точно сте отслабнали от началото. Подобни насърчения са много важен аспект на ЛЕСНИЯ
НАЧИН. Те са абсолютното доказателство, че системата работи, а редовното записване на показанията
на теглилката показва, че вие печелите.
Липсата на предварително зададено желано тегло има още едно, не толкова очевидно предимство.
Ако се стремите към определени килограми, докато не ги постигнете, ще живеете с чувството, че не сте
осъществили целта си. Хубавото на ЛЕСНИЯ НАЧИН е, че не спазвате диета, а само променяте
хранителните си навици. Ако искате да имате трева в двора, достатъчно е да засеете. Няма нужда да
стоите наоколо и да чакате да порасне. Същото е и с ЛЕСНИЯ НАЧИН. В момента, в който започнете
програмата, вече сте решили проблема. Не е нужно да седите и да чакате постигането на желаното
тегло. Можете спокойно да продължите да се радвате на живота с ясното съзнание, че наднорменото ви
тегло е в миналото. А теглилката, огледалото и дрехите са все допълнителни насърчения.
Ако приемем, че имате достатъчно здрав разум да не се натоварвате с хипотетично, предварително
определено идеално тегло, остават ви другите два фактора от уравнението:
Приемът и разходът

10
ПРИЕМЪТ И РАЗХОДЪТ

Прием: обемът и типът храна, които консумираме

Разход: изгарянето на енергия и изхвърлянето на ненужните вещества

В цялата книга терминът “хранене” ще включва и пиене, а “храна” - и напитките, освен ако
контекстът не сочи друго.
Ако приемът редовно превишава разхода, напълняваме, и обратното. Целта е да постигнем баланс
между приема и разхода, така че цял живот да поддържаме оптимално тегло.
Вероятно смятате, че в уравнението участват и други фактори, като например ендокринни
заболявания или промени в метаболизма. “Ям по-малко от врабче, но килограмите продължават да се
трупат.” Всички сме чували подобни изявления, може би сами сме изричали такива, но смразяващите
снимки от Белзен4 са достатъчно доказателство за тяхната несъстоятелност.

4
Берген-Белзен - нацистки концентрационен лагер в Долна Саксония, в който в периода 1943-1945 г. загиват над 50 000
души, а още близо 30 000 умират впоследствие от получените поражения. - Бел. прев.

www.spiralata.net 25
 В действителност аз смятам, че тези фактори са измислица, предназначена да дава оправдание на
хората, които не съумяват да контролират какво приемат.
Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че хората не страдат от ендокринни заболявания. Нито пък
твърдя, че всички имаме еднакъв метаболизъм. Допускам също, че метаболизмът на всеки индивид се
променя с възрастта. Мисълта ми е, че не можеш от камък да изстискаш вода. Всеки градинар знае, че
когато почвата се тори, растенията стават по-големи. Никое растение няма да покълне върху стоманена
плоча. Факт е, че когато хората не могат да поемат достатъчно храна, например във военнопленнически
лагери или области с унищожена реколта, жертвите отслабват невъзвратимо.
Ако метаболизмът или състоянието на жлезите ви са такива, че трябва да се храните по-малко от
съседа си, така да бъде. Означава ли това, че не можете да ядете колкото си искате? Не, не означава. Не
скачайте като ужилени. Притеснява ли ви, че колата на съседа гори два пъти повече бензин от вашата?
Аз няма да ви ограничавам в нищо. Всичко е във ваши ръце.
Вече сте забелязали, че ЛЕСНИЯТ НАЧИН има претенцията да ви помогне да постигнете желаното
тегло без специални упражнения. Повечето хора, които се определят като специалисти по темата,
твърдят, че редовните упражнения са от съществено значение за успеха на всяка програма за
намаляване на теглото. Но това е поредната заблуда. Вярно е, че колкото повече упражнения правите,
толкова повече енергия ще изгаряте, което съответно повишава разхода. Но в същото време
упражненията ви карат да огладнявате и ожаднявате, което води до увеличаване на приема. Животни
като ленивците, охлювите и костенурките не са кой знае колко физически активни, но и не страдат от
наднормено тегло.
Дори ако фактори като физическите натоварвания, жлезите и метаболизма влияят на ПРИЕМА и
РАЗХОДА, факт е, че ако ПРИЕМЪТ превишава РАЗХОДА, напълняваме, и обратното. Така че нека се
концентрираме върху основното.
Да се върнем на сравнението с автомобила. Няма, предполагам, и един на хиляда шофьори, който
да знае колко тежи колата му. Аз поне не знам. Но не ни и трябва да знаем. Когато бензинът свърши,
пълним резервоара и теглото на колата се увеличава. Докато караме, горивото намалява, а заедно с него
“олеква” и колата, но основното й тегло не се променя. Да предположим, че по някаква причина колата
ви се струва прекалено тежка. Мислите ли, че ще решите проблема, ако карате единствено и само за да
горите бензин? Само глупак би постъпил така. А на практика точно това правим, когато се посвещаваме
на физически упражнения с едничката цел да отслабнем.
Може би аналогията не ви допада. Сигурно искате да ми напомните, че когато изразходваме
всичкия бензин в резервоара, автомобилът просто спира, докато тялото прибягва до запасите си от
мазнини и така отслабваме. Това е вярно, но за да успеете, когато направите строгите си упражнения и
черпите от резервните мазнини, трябва да гладувате или поне да намалите количеството на приеманата
храна. В противен случай просто ще възстановите запасите си. Но точно след физическо натоварване
най-много ви се яде и пие. Ако не можете да си го позволите, ще се чувствате ощетени и нещастни. Ще
трябва да използвате силата на волята си и дисциплината. Това си е направо диета. За известно време
може и да има успех. Сигурно ви се е случвало да постигате такъв успех в миналото. Но той е бил
нетраен, защото
Диетите не вършат работа!
Ако вършеха, сега нямаше да четете тази книга. А и защо да се мъчите по трудния начин, ако може
по ЛЕСНИЯ?
Може би сте си създали впечатлението, че съм против физическите упражнения. Нищо подобно.
Само се опитвам да обясня защо упражненията не се отразяват на основното ви тегло. В предпоследната
глава ще се занимаем подробно с тях.
Точно както всички автомобили имат собствено неизменно тегло, което зависи от марката и
модела, така и всички създания имат идеално или стандартно тегло. Защо това е ясно, когато става дума
за коли, а не искаме да го разберем, когато говорим за тялото си? Защото човекът е създал автомобила и
знае точно защо трябва да му налива бензин в резервоара и колко глупаво би било да го прахосва
излишно. Но причините да ядем ни остават неясни. Трябва да си припомним отговора на този въпрос:
Защо ядем?
www.spiralata.net 26
 11
ЗАЩО ЯДЕМ?

Отговорът е очевиден: за да не умрем от глад. Това е вярно, а и на всички ни се е случвало

неведнъж да казваме “Умирам от глад”. Но спомняте ли си да сте сядали на масата с мисълта: “Ям това
само, за да не умра”? Имаше един случай, когато сериозно се притесних да не умра от жажда, но не си
спомням и един ден в живота си без храна, а подозирам, че това важи и за болшинството хора на Запад,
разбира се, с изключение на онези, които нарочно постят по определен повод.
Въпреки че крайната цел на яденето е да избегнем гладната смърт, трябва да се съгласите, че всяко
хранене само по себе си е продиктувано от по-непосредствена причина, като например: “Свикнал съм
да ям по три пъти на ден” или “Обичам да си хапвам”, или “Чувствам се гладен/ отегчен/ нервен/
нещастен”, или “Ухае вкусно”, или просто “Има нещо за ядене и не мога да устоя на изкушението”.
Може би се храним поради една от тези причини или поради всичките едновременно. Объркващо,
нали? Нищо чудно, че пълнеем. Представете си, че със същата объркана нагласа пълните резервоара на
колата си с бензин:
- Малко съм отегчен и нервен, скъпа, затова ще сляза в гаража да напълня колата с бензин.
- Ама ти я напълни преди половин час!
- Знам, знам, ще ми отнеме само десетина минутки. Представете си още по-абсурдната ситуация:
- Свикнал съм да наливам по 30 галона5 в резервоара всяка неделя сутрин. Така съм спокоен, че
никога няма да остана без бензин.
- Ами ако тази седмица не използваш колата?
- Пак ще налея. Навик ми е. Понякога обаче не се получава. Резервоарът побира само 35 галона. Не
е приятно да гледам как скъпият бензин се разлива. Пък е и опасно. Постоянно споря със собственика
на гаража и с други шофьори, но какво да правя: навик.
- А какво става, ако някоя седмица ти се наложи да изразходиш повече от 35 галона? - Свършва ми
бензинът. Затова съм свикнал да я наливам догоре всяка неделя!
Може би тези диалози ви се струват малко откачени. Вероятно си мислите, че никой идиот не би се
държал така, камо ли разумно човешко същество, и ще бъдете съвършено прави. С колите си не се
държим така, но
Точно така постъпваме с тялото си!
Причината на Майката Природа да ни кара да искаме да се храним е същата като тази на
производителя на колата ви. Ако не й наливате гориво и не я поддържате, тя няма да върви. Ако не се
храните, ще умрете.
Не очаквам в бъдеще да започнете да приемате храната с такава нагласа. Моля ви само да приемете,
че единствената цел на Майката Природа е да оцелеем. За щастие, процесът на хранене е много
приятен, но крайното му предназначение все пак е да осигури “горивото” и необходимите вещества на
организма.
Имате ли навика да сипвате по десет галона бензин в резервоара по три пъти седмично, независимо
дали има нужда? Не, естествено! Ако начинът ви на живот е такъв, че автомобилът ви изразходва
приблизително 30 на седмица, може и да свикнете да го правите. Но ако някоя седмица не използвате
колата, няма да се опитвате да налеете бензин в бездруго пълния резервоар, и да гледате как се разлива
по земята. Би било нелепо. Но на практика точно така постъпваме по отношение на храненето! Нима
повечето от нас не са свикнали да сядат на масата по три пъти дневно, пред чиния с определено
количество храна, и да се опитват да го погълнат, независимо колко енергия възнамеряват да
изразходят?
Километражът, който изминаваме с колата си, не се определя от количеството бензин в резервоара.
Решаваме колко далеч искаме да пътуваме и след това осигуряваме необходимите литри бензин.
Такова поведение изглежда напълно разумно и точно това е принципът, на който би трябвало да

5
Един галон се равнява приблизително на 3.7 литра – Бел. пр.

www.spiralata.net 27
работи човешкото тяло. Така се хранят дивите животни. Затова онази катерица спря да яде фъстъците и
започна да си ги складира. А ние слагаме каруцата пред коня. Опитваме се да налеем 30 галона в
резервоара, макар че вече е пълен.
Тялото не умее да се справя с излишъка. По различни причини, които ще обсъдим по-нататък, то
просто не успява да изхвърли всички ненужни вещества, които попадат в него. Вместо това ги складира
под формата на неприятни паласки около талията и на други места и ние трупаме излишни килограми и
дебелеем.
Може би си мислите, че проблемът е в ПРЕЯЖДАНЕТО, но както вече казах, истинският проблем е
какво ни кара да преяждаме. А то е
Неправилният прием
Скоро ще обясня всичко подробно. Междувременно важният принцип, на който искам да ви обърна
внимание, е, че използваме колите си според нуждите и желанията си. Те може да се променят всеки
ден или всяка седмица и това не ни създава никакви проблеми. Стига да можем да си позволим да
купуваме бензин, просто регулираме “приема” на колата. Не се притесняваме за теглото й или за
изгорелите газове. Единствената ни грижа е тя да работи добре и да има необходимото гориво.
По същия начин Майката Природа иска да работят телата ни. Дивите животни не страдат от
наднормено тегло, нито се притесняват как ще изхвърлят ненужното от храната, която са консумирали.
Проблемът им обикновено е точно обратният: как да си осигурят достатъчно храна. За щастие, този
проблем в западното общество отдавна е решен.
Ето че вече решихме две трети от задачата. Няма защо да се чудим какво е идеалното ни тегло.
Няма нужда и да се притесняваме за скоростта, с която ще горим енергия и ще изхвърляме ненужните
вещества. Сега можем да съсредоточим цялото си внимание върху един единствен аспект:
Храната, която приемаме

12
ХРАНАТА, КОЯТО ПРИЕМАМЕ

Казах, че вече сме решили две трети от проблема: няма нужда да се тревожим за теглото си, нито за
начина, по който горим енергия и изхвърляме ненужните вещества. Шофьорът няма защо да се
притеснява за теглото на колата си, нито за разхода на гориво, нито за изгорелите газове; стига му да
сипва подходящото количество и вид гориво, масло и всичко, каквото е необходимо. Иначе казано, ако
колата се “радва” на подходящ прием, останалото само се нарежда.
Точно същият принцип важи и за тялото. Ако приемът е правилен, останалото само ще се нареди.
Може би си мислите: “Не ми ли казвате точно това, което си знаех от самото начало: че ям твърде много
и неподходящи неща!” Може и така да е, може и да не е. Още не сме стигнали до този етап, но
мисленето ви вероятно е объркано от представата за идеалното тегло или от угризенията, че ви липсват
достатъчно физически упражнения. Аз искам само да ви помогна да си изясните ситуацията, както и да
разберете какъв ефект има неправилният прием върху тялото ви.
Усещам как се промъква паника. Единственото, което остана да намесим, е типът и количеството на
храната, която консумирате. Добре, може би не сте преценили съвсем правилно колко трябва да тежите,
но със сигурност знаете кои са любимите ви храни. Виждате уловката. Мога да се опитам да ви убедя,
че чиния с марули, настъргани моркови и ядки е най-вкусното нещо на света. Само че няма да го сторя.
Вие сте прави. Това е решителният момент. Мигът, който ще определи дали ще успеете или ще се
провалите. Най-важното е да разберете посланието. Методът е прост, лесен и приятен.
Да се върнем на колата. Ако тя е с бензинов двигател, дали ще си мечтаете да я пълните с дизел?
Дори на хора, които нямат и понятие от двигатели с вътрешно горене, не би им хрумнало да го
направят. Много шофьори не се срамуват да си признаят, че не разбират нищо от коли. Но дори и те
поназнайват нещичко. Да познавате някого, който е решил да замени моторното масло с петмез? Не,
разбира се. В упътването е казано от точно какво масло се нуждае двигателят, а с пробната пръчица
установявате кога трябва да долеете. Няма конфликт на интереси.
Ако налеете неподходящ вид гориво в резервоара, колата няма да работи добре. Автомобилът има
www.spiralata.net 28
сложна система за запалване на смесите от бензинови пари с въздух. Упътването съдържа инструкции
какво гориво следва да използваме и само глупак би ги пренебрегнал.
Майката Природа и еволюцията са създали невероятно разнообразие от създания, от амеби до
жирафи. Защо някои животни имат толкова ограничен хранителен режим? Защото през милионите
години живот на тази планета различните видове е трябвало да се борят за храната си. Някои от тях са
по-добре пригодени от други да си осигуряват любимата храна във време на изобилие и единствената
възможна храна - във време на недоимък.
Шията на жирафа, хоботът на слона, ципите на крайниците на видрата са все видими физически
характеристики, които са се развили, за да може съответният вид по-ефективно да лови или намира
храната си. Някои животни имат много специфично хранене. Коалите живеят и се хранят изключително
и само с листата на евкалипта, а пандите - с бамбук. Няма съмнение, че причината за това е, че никой
друг вид не намира бамбука и евкалипта за толкова примамливи. Сега и двата вида обаче са застрашени,
тъй като средата, от която зависят, бързо изчезва.
Но специализираният хранителен режим не води непременно до изчезване. Термитите са
просъществували успешно милиони години преди появата на човека и ако не променим скоро
поведението си, ще оцелеят и милиони години след нас, освен, разбира се, ако не унищожим цялата
планета заедно със себе си. Диетата на термитите се състои от дървесина. Според вас и мен може да не
звучи особено апетитно, но щяха ли те да я ядат, ако не им харесваше? Научавайки се да храносмилат
дървото, термитите са си гарантирали неизчерпаем източник на лесно достъпна храна, стига,
естествено, хората да не продължат да превръщат планетата в бетонни джунгли и пустини.
Днешното развитие на някои видове е не само очевидно, но и впечатляващо. Но краката и шията на
жирафа и хоботът на слона не са достигнали тези размери за една нощ. Промените са ставали
постепенно в продължение на стотици хиляди години. Заедно с външните белези еволюирали и
вътрешните органи, включително храносмилателната система. Човекът има само един стомах, но
кравата разполага с четири.
Точно както производителят на колата ви препоръчва конкретен вид гориво, масло и т. н., така и
Майката Природа е дала на всяко същество точно определен пакет или пакети от храна. Чували сте
поговорката, че храната за един човек е отрова за друг. Още по-точно би било да кажем, че храната на
един вид е отрова за друг.
Производителят на колата ви препоръчва най-подходящото за съответния двигател гориво. С
еволюцията обаче изглежда става обратното: храносмилателната система се нагажда спрямо наличната
храна. Само че разликата е по-скоро привидна. Човекът не е изобретил първо двигателя и заради това
после е открил бензина. Напротив, измислил е мотор, който да работи с наличните горива. И също както
при еволюцията, и двигателите, и технологията за обработка на нефта значително са напреднали през
годините.
Важният извод е този: двигателите ще продължават да се развиват, но какъвто и мотор да имате в
момента под капака на колата си, сте длъжни да му осигурявате подходящото гориво и масло. Същият
принцип важи и за храносмилателната система. Не се съмнявам, че след още сто хиляди години хората
също ще са еволюирали. Но ние ще живеем много по-дълго и щастливо, ако се грижим за
храносмилателната система, с която разполагаме в момента и която надали се е променила кой знае
колко, откакто прадедите ни са слезли от дърветата.
И още нещо: ако налеем дизел в резервоара на кола с бензинов двигател, тя няма да върви. В
същото време можем да ядем какво ли не и все пак да оцеляваме. Защо тогава твърдя, че за човека са
предназначени точно определени храни? Но не е ли тъкмо това причината да четете тази книга? Вие
приемате неправилните храни. Затова сте с наднормено тегло, отпуснати и затлъстели.
Да, оцеляваме, но това е само защото тялото ни е извънредно издръжливо, значително повече от
който да било автомобил. Дотолкова, че ако погълнете парче стъкло или монета, организмът ще съумее
да ги изхвърли. Това не означава да започнете да се храните с монети. Можем да обработваме известни
количества нездравословна храна без странични ефекти. Но това не е оправдание да третираме тялото
си като контейнер за боклук, нали? ДИВИТЕ ЖИВОТНИ ПРИЕМАТ САМО НАТУРАЛНИ ХРАНИ!
Какво представлява натуралната храна?
www.spiralata.net 29
 13
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НАТУРАЛНАТА ХРАНА?

Натурална храна е всяка храна, която приемаме в естественото й състояние, тоест не е била
обработена от човека. С други думи, не е била готвена, рафинирана, замразявана, маринована,
бутилирана, консервирана, подсладявана, овкусявана, опушвана, смесвана и т. н. Тя не съдържа никакви
добавки и подправки, включително сол и пипер.
Простете, ако съм ви накарал да си помислите: “Сега какво, не може да готвим храната си ли? Не
можем да я подправяме и овкусяваме?” Разбира се, че може. Една от прелестите на ЛЕСНИЯ НАЧИН е,
че няма забрани. Единственото, което искам от вас, е да помислите кои храни приемате в естествения
им вид, без да се налага да ги готвите и обработвате, които не само имат чудесен вкус, но и не е нужно
никакво допълнително подправяне и овкусяване. Не са ли това само пресните плодове, зеленчуци и
ядки? Не казвам, че всички такива храни ще ви се усладят. Казвам само, че няма други храни, които да
са приятни и апетитни за човешкото същество в естественото им състояние.
Да помислим колко човешка намеса има в една елементарна закуска като препечена филийка с
масло и конфитюр. Пшеницата е смелена, а брашното - обработено. Добавени са мая и други съставки,
тестото е опечено. След това филийката е повторно затоплена. Маслото е получено от краве мляко.
Може би млякото ви се струва естествена храна и е така - но само за теленцата. Освен това, млякото е
пастьоризирано, хомогенизирано и затоплено, а след това допълнително обработено, за да се получи
маслото. Маслото е замразено, за да не граняса. Конфитюрът е получен от обработени плодове, сварени
със захар, която също е била рафинирана и обработена. Това е невероятно много човешка намеса само в
една малка закуска.
“И какво от това? - може би си мислите сега. - Всяка намеса подобрява качеството на храната.”
Наистина ли е така? Или това е работа на маймуната-майстор? Дали така само не унищожаваме
полезното в храната? Ще го обсъдим по-нататък. На този етап наблягам, че макар природата да ни е
дала голямо разнообразие от естествени храни, запитайте се колко от тях сте консумирали през
последните няколко дни. Ще видите, че рядко ви се случва да хапнете нещо в естественото му
състояние.
Свикнали сме да категоризираме различните видове животни като месоядни, тревопасни и всеядни.
Някои от тях, като козите, могат да ядат почти всичко и пак оцеляват. Но съществото, което има най-
широк спектър от храни, е човекът и по-специално човекът в западното общество. Причината е, че той
има достатъчно интелект да открива, достига, улавя, отглежда, съхранява, складира, готви, овкусява,
рафинира и съчетава по-широко разнообразие от храни, отколкото всички други видове на планетата,
взети заедно. Козата може и да има храносмилателна система, способна да преработи хайвер, но рядко й
се удава такава възможност.
Западният човек наистина се намира на върха на дървото на оцеляването и може да избира измежду
огромно разнообразие от вкусни и полезни храни. Няма съмнение, че термитите са се “специализирали”
в яденето на дървесина, защото никой друг няма интерес към нея или не притежава необходимия
стомах. Искам да се съсредоточите върху последното изречение. Точно както естественият подбор
постепенно е променял външните физически характеристики на животните, за да могат по-ефективно да
откриват, достигат или ловят храната си, така още по-сложните вътрешни физически и химически
процеси на храносмилане, избор и извличане на хранителните вещества, разпределяне на енергията и
изхвърляне на ненужното са се променяли, за да се адаптират към наличната храна.
Козите са всепризнати с издръжливия си организъм. Но когато стане дума за разнообразие на
приеманата храна, човекът няма равен. Другите всеядни поне консумират по един вид храна наведнъж.
Ние не само си осигуряваме разнообразие от ястия по време на всяко хранене, но и всяко отделно ястие
само по себе си се състои от различни видове храна, при това с добавени сосове и подправки. Глътнем
ли хапката, повече не я мислим, защото храносмилателната ни система действа автоматично. И щом
досега се е справяла, защо да не я оставим да продължава така и занапред?
Представете си, че ви свърши бензинът и аз кажа: “Почакайте. Колата върви със смес от бензин и
www.spiralata.net 30
въздух. Ето едно парче пластмаса. Случайно знам, че пластмасата, също като бензина, се произвежда от
суров нефт. Да нарежем една пластмасова кофа на малки парченца, да ги набутаме в резервоара и после
да духнем вътре въздух - и готово, проблемът е решен!” За гений ли ще ме сметнете или за избягал от
лудницата? Всеки знае, че това са пълни глупости. Но ние се отнасяме към тялото си точно така през
голяма част от живота си. Ще го нарека
Синдром на пластмасовата кофа

14
СИНДРОМЪТ НА ПЛАСТМАСОВАТА КОФА

Автомобилът е скъпа машина. И най-малкият знак за проблем ни хвърля в тревога. А в същото

време се отнасяме към най-ценното ни притежание, превозното средство, от което зависи
продължителността и качеството на живота ни като към вещ за еднократна употреба. Заради
ограничената си храна коалата и пандата са застрашени от изчезване, но това не означава непременно,
че голямото разнообразие е равносилно на оцеляване. Напротив, то става причина за преждевременната
смърт на милиони хора.
Наивно определяме всичко, което сме способни да погълнем, като храна или отрова. И ако е храна,
се чувстваме в правото си да го изядем, без изобщо да мислим как ще го смелим, как ще извлечем
полезните вещества и как ще изхвърлим ненужните.
Може би си мислите, че синдромът на пластмасовата кофа е преувеличение. Повярвайте, не е.
Храносмилателната ни система е изключително сложно нещо.
Процесът започва, още преди да сме сложили и залък в устата си. Първо приготвяме храната, като
премахваме неядивните части или я сготвяме, за да я направим по-лесно смилаема. По отношение на
храненето съществуват множество поговорки, натрупани през годините. Една известна английска
пословица гласи: “Не отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш”. Изглежда очевидно, но защо?
Ние можем да преглътнем доста големи парчета храна и без да ги дъвчем. Но недостатъчното сдъвкване
е тясно свързано с лошото храносмилане и запека. Така е възникнала и друга подобна пословица:
“Дъвчи всяка хапка по сто пъти!” Опитвали ли сте да сдъвчете парче банан сто пъти?
Когато дъвчем храната, тя се смесва със слюнката, която също има важна роля. След това
преглъщаме и храната отива в стомаха, където се разгражда благодарение на стомашните сокове. Те са
различни в зависимост от вида храна, различни са и времето, и енергията, необходими за смилането на
всеки отделен вид. На този етап се извличат полезните вещества (стига храната да е била добре смляна)
и започва процесът на тяхното разпределение, както и отделянето на ненужните.
По ирония тъкмо тъй наречените специалисти създават синдрома на пластмасовата кофа. От деца
сме научени, че имаме нужда от протеини и калций, за да бъдат костите, мускулите и зъбите силни и
здрави. А кой е най-добрият източник на протеини? Очевидно, месото. Затова ядем крави. Но толкова
ли е очевидно наистина? Кравите откъде вземат протеини? Те са вегетарианци. Кои са най-големите
животни на сушата? Слоновете, жирафите, хипопотамите, носорозите, конете, биковете, горилите -
всички те са тревопасни. Ако “специалистите” твърдят, че трябва да ядем мускули, за да си набавяме
протеини, логично е да ядем пък кости и зъби, за да си набавим желязо и калций. А защо просто не
хапваме тебешир и железни стърготини? Защото очевидно е безумие. И така, съветват ни да ядем
сирене и да пием мляко. Това е също толкова абсурдно, но не толкова очевидно. Кое животно има най-
големите зъби? Не сте ли съгласни, че бивните на слона са по-големи от всички други зъби, които
някога сте виждали? Имате ли представа колко литра мляко и колко килограма сирене трябва да
погълне един слон, за да се образуват и поддържат тези бивни? Николко. Слонът получава цялата си
енергия и невероятна сила от растителна храна.
Разбирането на синдрома на пластмасовата кофа е от съществено значение за ЛЕСНИЯ НАЧИН.
Следващия път, когато някой “специалист” ви посъветва да консумирате определен вид храна или да
вземете хапче с витамини и вещества, които ви липсват, си помислете за парчетата пластмаса в
резервоара на колата. Храносмилателната ни система просто не работи по този начин. Автомобилните
карбуратори са сложни устройства, предназначени да превръщат сместа от бензин и въздух в гориво. За
www.spiralata.net 31
тях има и специално създадени видове бензин със съответното октаново число. Храносмилателната
система е несравнимо по-сложна. Майката Природа е създала специални храни за всички живи
същества на планетата и ако не се съобразяваме и с това или ги обработваме преди консумация, как да
очакваме да бъдем здрави и енергични?
Може би се притеснявате за недостига на витамини, за балансирания режим или за количеството
калории. Не се безпокойте: това са проблеми, създадени от цивилизования човек, който не следва
упътванията на Майката Природа. Помнете: животът на тази планета е просъществувал милиони години
без тези проблеми. Дивите животни нямат такива грижи.
Знам, че е много трудно да не последвате съвета на диетолог или лекар, чиято специалност е да
познава функционирането на човешкото тяло. Но си спомнете четвъртото указание: пазете се от
маймуната-майстор! Ако някой специалист ви даде съвет, който противоречи на съвета на разума, който
ни е създал, значи противоречи и на здравия разум изобщо. Този експерт може да ви посъветва да
напълните резервоара с парченца пластмаса!
Може би си мислите, че дивите животни не трябва да разчитат на здравия си разум, както и че си
нямат понятие как работи храносмилателната им система, но явно ядат най-различни храни без вредни
последствия; тогава защо да не можем и ние да правим същото? Точно това се опитвам да ви кажа. Не е
необходимо да знаем как работи автомобилът. Достатъчно е да следваме указанията на производителя.
На дивите животни не им трябва да знаят как функционира храносмилателната им система. В определен
смисъл те са щастливци: не притежават интелект, който да се противопоставя на предписанията на
производителя. Те просто ядат това, което им казва Майката Природа. Нашият проблем е, че мозъкът ни
е промит да вярваме, че човекът, а не Майката Природа знае най-добре какво трябва да ядем. Допускаме
умът да се меси и да пречи на вродените ни инстинкти.
Единствената причина да искам сега да научите повече за храносмилателната си система е, за да
разберете колко глупаво е да не следвате указанията на Майката Природа и да осъзнаете последствията
от тяхното игнориране.
Като страстен пушач рискът да получа рак на белия дроб не успя да ме накара да се откажа.
Възприех нагласата, че ако имам късмет, ще ми се размине. Но съм убеден, че на мига щях да захвърля
цигарите, ако бях видял какъв ефект има пушенето върху тялото ми отвътре. Не говоря за дробовете, а
за кръвосъсирването, за прогресивното стесняване на кръвоносните съдове, за невероятното бреме,
стоварено върху сърцето ми, което храбро се мъчеше да изпомпва все по-гъстата ми кръв през все по-
тесните вени и артерии, без да пропусне и удар, камо ли да си вземе почивен ден.
Благодарен съм, че човешкото тяло е толкова издръжливо и моето оцеля след всички тези мъчения.
Но аз нямаше да постъпвам така, ако знаех какво му причинявам. Не бих го обвинил, ако по някое
време вземе да ми каже: “Виж сега, от нас се очаква да сме партньори. Ако не ти пука какво ще стане с
теб, защо продължаваш да блъскаш моята глава в стената?” Представете си, че имате ролс ройс. Щяхте
ли да очаквате майсторът да се отнася с интерес и загриженост, ако постоянно го поливате със солена
вода? Е, нямате късмета да притежавате ролс ройс. Но имате машина, която е милиарди пъти по-ценна и
сложно устроена от един ролс ройс:
Вашето тяло
През по-голямата част от живота си имах навика да си заравям главата в пясъка по отношение на
моите хранителни навици, както правех и с цигарите. Намирах се в плен на илюзията, че жертвам
дълголетието в името на по-кратък, но по-приятен живот. Как съм можел да вярвам, че животът с
наднормено тегло, летаргия, задъхване, лошо храносмилане, запек и постоянно чувство за вина и
лишеност едновременно, може да бъде сладък! Единственото ми оправдание е, че точно както с
пушенето, мислех, че нямам избор.
За щастие, избор има. Съжалявам само, че и в двата случая ми отне толкова много време да се
преборя със заблудите, които ми бе втълпило обществото.
Не е за вярване колко се суетим около течностите, които наливаме в колата си, а се отнасяме към
тялото си като към контейнер за боклук, в които изхвърляме всякакви храни в какви ли не комбинации,
и го оставяме да се справя както може, без да помислим, че го претоварваме. Нагласата ми беше “Дотук
- добре!”, точно както си казал падащият от двадесетия етаж, когато прелитал покрай десетия.
www.spiralata.net 32
 Сега, когато имам известни познания за процесите на храносмилане, за мен си остава загадка не
защо съм страдал от лошо храносмилане и запек, а как изобщо съм оцелял, след като съм поставял пред
тялото си невъзможна задача в продължение на повече от петдесет години. Човешкото тяло наистина е
изумителна машина! Защо насила му утежняваме живота? Нали от него зависят щастието и
дълголетието ни? Трябва да работим в хармония с тялото, да го улесняваме, а не да му пречим. За тази
цел са ни необходими някои основни познания за начина, по който то работи.
Покровителствено ли се държа, като ви поучавам, че вашето тяло е най-ценното ви притежание?
Нали и вие го знаете! Но защо се грижим толкова старателно за колите си и не ги обливаме всеки ден
със солена вода, а в същото време постоянно тровим и наказваме най-скъпото, което имаме? От глупост
ли го правим или има по-рационално обяснение като невежество и объркване? Когато става дума за
колата, ние разполагаме с упътването на производителя и знаем какво точно трябва да правим, докато
хранителните ни навици са конгломерат от традиции, невежество, комерсиалност, реклама, удобство,
противоречия и объркване. Имаме не едно, а хиляди упътвания.
Изпитвали ли сте някога прекрасното чувство да работите с чисто нова косачка? Остриетата с
лекота режат тревата. От време на време се натъквате на скрит камък. Изтръпвате, защото знаете, че
косачката не е предвидена да реже камъни, но можете да внимавате повече да не се опитва да го прави.
Започнете да мислите за тялото си като за машина, предназначена да изпълнява множество
функции. Една от най-важните е храносмилането. Човек яде, за да осигури гориво на тази машина. За
разлика от колата, тялото се самопоправя и самоподдържа, но изисква най-различни вещества, за да
създава нови клетки на мястото на милионите, които умират всеки ден. Тези важни вещества също се
набавят чрез храната.
Поне веднъж в живота си тези от вас, които имат деца, са преживявали ужаса малките да глътнат
монета, безопасна игла или друг също толкова страховит несмилаем предмет. Дали от това следва смърт
или тежка операция? Нищо подобно, в повечето случаи по-късно предметът като по чудо излиза от
“другия край” без никакви последици нито за детето, нито за монетата.
Предполагам, че такива инциденти, както и хората, които гълтат огън, натрошено стъкло и дори
метал, ни карат да си мислим, че можем да изядем всичко и пак да оцелеем. Тялото ни наистина е
чудодейно и може да преживее подобни изолирани травми, също както острието на косачката надали
ще се счупи от един камък. Но колко дълго, мислите, че ще оцелее косачката, ако се опитате да окосите
Скалистите планини?
Такава мисъл и през ум не ви минава. Но точно това правят повечето членове на западното
общество с най-ценната машина, която притежават, ВСЕКИ ДЕН ОТ ЖИВОТА СИ!
Принципите за ефективна работа на храносмилателната система са същите като при всяка друга
поточна линия. Необходимо е редовно осигуряване на правилното качество и количество на суровите
материали и гладко обработване и разпределяне на готовите продукти и отпадъците, без недостиг на
материали, без претоварване, задръстване и аварии.
Нека сега научим малко повече за това, какво представлява наръчникът с упътвания на Майката
Природа. Задавали ли сте си някога въпроса:
Как животните отличават храната от отровата?

15
КАК ЖИВОТНИТЕ ОТЛИЧАВАТ ХРАНАТА ОТ ОТРОВАТА?

Вече казах, че дивите животни инстинктивно разпознават храната и отровата. Питали ли сте се как
го правят? За нас е лесно - ние сме разумни човешки същества. Внимаваме да не даваме отрови на
децата си и в повечето случаи гледаме да ги държим далеч от тях, на места, на които не могат да ги
стигнат. Научили са ни кое е храна и кое - отрова. Но как го правят дивите животни?
Поставете се за момент на мястото на Майката Природа. Създали сте невероятно разнообразие от
видове. Как ще се погрижите да не се самоотровят? Всички имат специализирани храносмилателни
системи, предназначени за определени видове храна. Как ще направите така, че да ядат най-
подходящата храна? Един от начините е да им дадете сетива. Давате им зрение: да виждат кое изглежда
www.spiralata.net 33
като храна. Давате им осезание: кое изглежда като храна, но на пипане е като камък. Давате им
обоняние и вкус. Ако мирише лошо и е ужасно на вкус, значи е отрова. Ако мирише добре и е приятно
на вкус, значи е храна. А ако мирише чудесно и е страхотно на вкус, значи е храна, предназначена за
мен. Звучи ли ви разумно подобна система? Естествено, то е очевидно! Защо тогава законът на Мърфи
отново влиза в действие? Защо Създателят е направил всички неща, които ни вредят - пушенето,
алкохола, сочните пържоли, сметаната и екзотичните сладки - да изглеждат толкова приятни? Защо не
се е постарал нещата, които не ни се отразяват добре, да имат лош вкус, а полезните - добър? Имам
чудесна новина за вас:
Точно това е направил той!
Само че въздействието на човека, което ни е промило мозъка, ни кара да вярваме, че е особено
приятно да се тровим с никотин, алкохол и вредни храни. А прекрасната истина е, че
Най-вкусните храни са и най-полезните
Помнете: единствената цел на вкуса е да помага на животните да разпознават храната си. Какво по-
гениално и просто упътване от това?
Забелязвали ли сте как котката първо подушва храната си, после я докосва с нос, а накрая лекичко я
опитва, преди да реши дали да я излапа или да отмине с вирната муцунка, сякаш сте се опитали да й
пробутате отрова? При това с вирната опашка, за да ви покаже какво мисли за вашия буламач. Някога
тази неблагодарност ме вбесяваше. Дори не беше наша котка! Просто един ден се нанесе в къщата ни,
явно решила, че я устройва засега, докато не си намери нещо по-добро. Не разбираше ли, че съм й
купил най-хубавата и най-скъпата котешка храна в магазина и че производителите на котешки храни и
аз знаем много по-добре от нея какво е най-полезно да яде?
Как е възможно да съм бил такъв глупак! Да си въобразявам, че производителят и аз знаем по-добре
от котката коя е любимата й храна, е също толкова нелогично, колкото един мъж, колкото и
квалифициран да се смята, да се опитва да съветва родилка каква е най-добрата поза за раждане.
Системата на Създателя е толкова съвършена, че дори не се налага да слага етикети за срока на
годност на храната. Когато започне да се разваля, тя изглежда ужасно, мирише ужасно и е ужасна на
допир и вкус. Класически пример е изгнилата ябълка.
Не съм толкова умен, че да знам как се е справил Създателят с подробностите. Всъщност съм
толкова глупав, че прекарах петдесет години на тази планета, преди дори да ми проблесне за
съществуването на проблема, да не говорим за решението. Как дивите животни различават храната от
отровата? Мисля, че ако моят самодоволен, интелигентен и образован ум не ми беше попречил да си
задам този въпрос, отговорът щеше да бъде съвсем прост и очевиден:
Храните са приятни на вкус и миризма! Отровите са гадни на вкус и миризма!
Вкусът е основният показател кои храни трябва да ядем. Миризмата е тясно свързана с вкуса. Всеки
добър готвач знае, че видът и консистенцията също са важни. Презрелият банан продължава да мирише
добре и да има приятен вкус, но ефектът се разваля от кашавия вид и консистенция. Дори петото сетиво,
слухът, също може да влезе в уравнението. Обичам звука на бекон, който се препържва до хрупкава
коричка. Миризмата му е още по-прекрасна. Но вкусът е солен, а видът - отблъскващ: или защото е
плувнал в мазнина, или защото прекалената хрупкавост ми изглежда несмилаема. Нищо чудно, че от
бекон винаги ме боли стомах.
За да бъде една храна приемлива, не е задължително да удовлетворява всички сетива. Но ако дори
едно от сетивата ви е “против” - внимавайте. Пазете се особено от неща, които миришат добре, но не са
добри на вкус, като тютюна и кафето. Това обикновено е признак на пристрастяващо вещество,
комбинирано с отрова. Макар вкусът и миризмата да са тясно свързани, не приемайте за даденост, че
щом миризмата ви харесва, трябва непременно да е хубаво и на вкус. Пробвайте да отпиете от любимия
си парфюм! Като се замисля, по-добре недейте.
Точно както производителят на автомобила ясно е указал кое е най-подходящото гориво, така и
нашите сетива ни казват каква храна да консумираме и когато не са в конфликт, всичко е наред. Но най-
важното може би е шестото чувство. Няма значение дали го наричате интуиция или инстинкт. То идва
на помощ, когато логичният ум стига до дадено заключение, а инстинктът му противоречи. Не
забравяйте, че инстинктите ви са продукт на три милиарда години опит, както и че дивите животни
www.spiralata.net 34
нямат този проблем, тъй като логиката при тях липсва и те разчитат изцяло на инстинкта си. Какво по-
логично от това?
ЛЕСНИЯТ НАЧИН е толкова приемлив, защото за първи път в живота си, когато мислите за
проблемите си с теглото, няма да има противоречие между логичния ви ум и инстинктите. Методът
обяснява защо между логиката и инстинктите съществува истинска хармония и премахва
шизофренията, от която често страдаме. Несигурността, съмненията и объркването изчезват, защото
разбираме, че храната, от която се чувстваме здрави и в отлична форма, всъщност е и най-добра на вкус.
Вече не страдаме от раздвоението да копнеем за храни, които знаем, че са вредни за нас.
На този етап не очаквам да разберете защо храните, които имат най-добър вкус, са в същото време
и най-полезни за вас. Но също както удоволствието от тютюна е измамно, така е и с приятния вкус на
вредните храни. Преди да тичаме, трябва да се научим да ходим. Затова се налага да научите повече за
упътването на производителя. Скоро ще ви обясня как се е стигнало до тази илюзия и как можете да я
коригирате. Междувременно ще ви помоля да приемете, че храните, които имат най-добър вкус, са
наистина най-полезни за вас. Така е определила Майката Природа и затова дивите животни нямат
нашите проблеми.
Все още не сме уточнили кои храни са най-подходящи за човешкия вид, но поне установихме
принципа на избора какво да консумираме. Остава обаче въпросът
Как да разберем кога да започнем и кога да спрем да ядем?

16
КАК ДА РАЗБЕРЕМ КОГА ДА ЗАПОЧНЕМ И КОГА ДА СПРЕМ ДА ЯДЕМ

Да видим как са решили въпроса производителите на автомобили. Те са създали бензиномер с

допълнителна предупредителна лампичка, в случай, че забравим да гледаме стрелката, както и
устройство на бензиновите колонки, което спира подаването, когато резервоарът се напълни.
Как е решила проблема Майката Природа? Нека за момент се престорим на Създателя. Сътворили
сме изумително многообразие от видове. Дали сме им сетива, с които да се пазят от отровите. Но как да
направим така, че изобщо да им хрумне да ядат? Ако един организъм не приема достатъчно храна, той
ще умре. За хората е лесно: родителите ни се грижат да се храним, а когато станем достатъчно големи,
за да се отделим от тях, сами осъзнаваме необходимостта от храна. Достатъчно е веднъж седмично да се
отбиваме в супермаркета, а после редовно да вадим храната от хладилника и да я пъхнем в
микровълновата. Но за повечето диви животни осигуряването на храна е изключително тежка и опасна
задача, която може да означава дълги часове, а понякога и дни на търпение, изтощение и фрустрация,
като в много случаи накрая те се превръщат в храна за друг, вместо обратното. Как тогава да се
погрижим всички животни редовно да се хранят?
Решението е много просто. Снабдяваме всяко от тях с един гениален механизъм, наречено ГЛАД.
Така дивите животни разбират кога да се хранят: когато огладнеят! Така разбират и кога да спрат:
когато се почувстват сити.
Може да е просто, но е гениално. Склонни сме да приемаме глада като неприятно усещане, особено
когато сме посветили години от живота си на борбата с излишните килограми. Истината е, че гладът ни
гарантира повече удоволствие, отколкото която и да било друга човешка дейност.
Защо определям глада като гениален механизъм? Да бъдеш гладен със сигурност не е особено
примамливо. Ако живеете в Третия свят и гладувате, ще се съглася с вас. Но дори тогава не гладът е
същинското зло: той просто ви казва, че трябва да си осигурите храна, в противен случай ще умрете.
Така или иначе, целта на тази книга не е да помогне на гладуващите по света, а да реши точно обратния
проблем.
Спомняте ли си кога за последен път сте се чувствали истински гладни? Освен ако вярата ви не
изисква често да постите, това вероятно е било при последната ви диета. И колко дълго изкарахте без
храна? Месец? Седмица? Един ден? Може би никога не ви е грозила опасността от гладна смърт, но
дори и така да беше, мога ли да описвам глада като нещо приятно?
Да помислим по-внимателно. Какво представлява гладът? Той много наподобява бензиномера на
www.spiralata.net 35
колата. Докато изгаряме енергия и трилионите клетки в нас постоянно умират и се регенерират,
запасите от енергия и необходимите за функционирането ни вещества намаляват и се нуждаят от
допълване. Също както когато напълним резервоара, известно време не гледаме стрелката, така и след
като се нахраним, известно време не изпитваме глад.
Ще ви дам себе си за пример. Като изключим факта, че сега закусвам всеки ден, хранителните ми
навици са същите, както когато бях пушач. След закуска не ям повече чак до вечеря, която обикновено е
към шест часа. Може би си мислите, че ви препоръчвам да се храните два пъти дневно. Не е така.
Спомнете си: ограничения няма. Аз ям два пъти не от воля и дисциплина, а по най-егоистичната
причина: това пасва на начина ми на живот. Не ми е удобно да прекъсвам работата си. Гладът е начинът
природата да каже: “Трябва отново да напълниш резервоара с гориво и хранителни вещества”.
Очевидно между закуската и вечерята запасите ми постепенно намаляват, но аз не чувствам глад и не
страдам от никакво неприятно усещане. Напротив, както ви казах, щеше да ми е неприятно да ям през
деня. Пак повтарям, ограничения няма и аз не ви убеждавам да възприемете този навик.
В същото време, ако имам случай да изляза през деня и подуша отнякъде сготвена храна или пък
ако работя до късно и от кухнята се донесе уханието на някой от кулинарните шедьоври на Джойс,
постепенното обедняване на химическите вещества в организма ми, което не спира през целия ни
живот, светва с червена лампичка в мозъка ми: “ГЛАДЕН СИ! ТРЯБВА ДА ЯДЕШ!” Ето защо гладът е
толкова чудесен, гениален механизъм. Ако следваме напътствията на Майката Природа, няма да се
чувстваме зле. Отначало дори не съзнаваме, че сме гладни. А когато го съзнаем, стига да можем да
утолим глада, ще изпитаме невероятно удоволствие.
Гладът е нещо безкрайно по-сложно от бензиномера. Дори при наличието на предупредителна
лампичка, на колко от вас никога не им се е случвало да останат без бензин? Надали много хора щяха да
остареят, ако да останеш без гориво означаваше смърт.
Не приемайте глада като зло, а като ваш приятел
Осъзнаването на факта: че гладът не е зло, а невероятно гениален механизъм, който може да носи
безкрайно удоволствие без тежки последици, беше второто от важните доказателства, за които
споменах още в началото на книгата. То ми хрумна, докато сравнявах желанието за цигара с глада. Беше
и най-важното, защото така се отърсих от убеждението, че методът ми няма да проработи по отношение
на хранителните навици заради предпоставката, че е лесно напълно да се въздържаш, но е невъзможно
да намалиш и контролираш консумацията.
Прекрасната истина е, че методът е дори по-ефективен за регулирането на теглото: не трябва да се
въздържате! Не трябва нищо да намалявате! Можете спокойно да се наслаждавате на утоляването на
глада до края на дните си. Стига, разбира се, да следвате наръчника на Майката Природа и всички
указания.
Да предположим обаче, че не можете незабавно да утолите глада си. Тогава той се превръща в нещо
ужасно, нали? Хубаво помислете. Какво точно ви боли, когато сте гладни?
Добре, коремът ви къркори, но това не е физическа болка. Страданието ви е изцяло и само
психическо. Дивите животни изпадат в паника, когато огладнеят. Това им помага да си намират храна
максимално бързо. Ние обаче можем да използваме интелекта си. Ако изпаднете в униние, защото не
можете веднага да задоволите глада си, естествено, ще се чувствате нещастни. Но ако погледнете на
ситуацията обективно, ще видите, че колкото по-дълго гладувате, толкова повече ще нарасне апетитът
ви и толкова по-приятна ще ви бъде храната, която изядете. Така дори отлагането ще се превърне в
удоволствие.
Казах вече, че храните с най-добър вкус са и най-полезните за вас. Но няма как да го разберете, без
да поговорим за
Важната връзка между глада и вкуса

17
ВАЖНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ГЛАДА И ВКУСА

Французите са общоприети спецове по удоволствието от храната. Неслучайно преди да хванат

www.spiralata.net 36
приборите, те казват “Bon appetit!”: не пожелание да хапнете вкусно, а да имате добър апетит. А какво
означава “имам добър апетит”? Не е ли всъщност “ГЛАДЕН СЪМ!”?
Мисълта ми е, че не можем да се наслаждаваме на вкуса на храната, ако не сме гладни. Може би ви
звучи странно. Много хора вярват, че храната или има добър вкус, или не. Нека проверим. Коя е
любимата ви храна? Опитайте се да изядете не една, а много порции от нея. Не само ще ви прилошее,
но ще ви се повръща от вкуса й! Няма нужда дори да пробвате сами. Гледали ли сте филма
“Непокорният Люк”6, в който Пол Нюман трябваше да изяде всичките сварени яйца? Оттогава насам не
съм ял варено яйце. Ако се замислите, и вие сигурно ще си спомните случай, в който сте преяли с някоя
храна.
Ако и вие като мен обичате къри, знаете колко прекрасно ухае, когато сте гладни. Но ако ви се е
случвало да изядете повече, отколкото трябва, знаете също така, че миризмата, от която преди няколко
минути устата ви се е изпълвала със слюнка, сега ви е направо неприятна. Особено ако седите близо до
кухнята и продължавате да я усещате. Веднъж изядох половин порция китайско в леглото и на другата
сутрин се събудих с другата половина още на шкафчето. Месеци наред след това не исках и да погледна
китайско.
Храната има приятен вкус, само ако сме гладни. Ако достатъчно дълго не сте слагали и залък в
уста, дори плъх ще ви се види вкусен. Може би ви е трудно да повярвате, но всеки, който някога е
гладувал, знае, че е истина. В такива случаи хората прибягват дори до канабализъм. За щастие, в
западното общество на повечето от нас никога не се налага да го проверяват. На света обаче има
достатъчно гладуващи, които могат да го потвърдят - стига, разбира се, да имат късмета да уловят плъх.
Подходяща илюстрация е филмът “Папийон”7. В първото канче с овесена каша, което получава
Стив Маккуин в затвора на Дяволския остров, има жива хлебарка. Той я изхвърля с погнуса. Всички го
разбираме. И на нас все някога ни се е случвало да намерим в храната си нещо, на което мястото му не е
там. Три месеца по-късно обаче Стив Маккуин се мъчи да лови хлебарки, за да ги яде. Трудно можем да
си представим да изпаднем в такова положение. Няма и защо да си го представяме: достатъчно е да се
доверим на разказите на хората, които са го преживели.
Запомнете, че истинското удоволствие от яденето е в утоляването на глада. Затова шестото
указание гласи:
Не яж, ако не си гладен
Храната мирише приятно и е вкусна само когато си гладен!
Знам, че много от вас ще възразят срещу това твърдение. Някои ще се опитат да ме убедят, че в
самия ритуал на храненето се крие невероятно удоволствие. Какво по-приятно нещо от хапване навън, в
уютна обстановка, приятна атмосфера и добра компания? Съгласен съм, че ритуалът сам по себе си
може да бъде приятен или неприятен. Но това не означава непременно, че храната ще ви се услади. Аз
съм от хората, които ако имат избор между приятна компания и неприятна храна или обратното, винаги
ще предпочетат приятната компания. Да излизам с приятели на ресторант е едно от любимите ми
развлечения, но когато искам да хапна нещо наистина вкусно, се храня у дома.
Промитите ни мозъци имат тотално объркани представи защо се храним, поради което ние всеки
път се стараем да не оставяме нищо в чинията си. Ако се придържате към принципа да ядете само
когато сте гладни, и да спирате, щом утолите глада си, не само ще изпитвате удоволствие от всяко
хранене, но и няма да имате проблеми с теглото. Искам обаче да подчертая: “щом утолите глада си”, а
не “лакомията си”. Това би ли ви накарало да се чувствате лишени от нещо? Помислете добре. Това
ограничение ли е в действителност? Защо ви е да искате да ядете, когато не сте гладни? Трябва да
осъзнаете нещо:
Яденето е приятно, преяждането - противно
Тук малко ще поспра. Очаквам протести. Може би съм поредният “светец”, който иска да ви лиши

6
Филм на режисьора Стюарт Розенбърг от 1967 г. = Бел. пр.
7
„Папийон“ или „Пеперудата“ - филм на режисьора Франклин Шафнер от 1973 г. по автобиографичната книга на Анри
Шариер – Бел. прев.

www.spiralata.net 37
от всички удоволствия в живота? Наистина ли твърдя, че в храненето няма друга наслада, освен
утоляването на глада - все едно да носим тесни обувки само заради удоволствието да ги събуем? Точно
така. Но това не бива да ви притеснява. Всъщност новината е добра. Изобщо всичко, което ви казвам, е
добра новина - спомнете си твърдението ми!
Да носиш тесни обувки определено е неприятно, но Създателят така е измислил глада, че да не
страдаме от никакъв дискомфорт, когато не го усещаме, а в същото време да изпитваме истинско
удоволствие от задоволяването му по няколко пъти на ден до края на живота си. Какво лошо има в
това? Факти като този ме карат да вярвам, че какъвто и разум или система да са ни създали, целта е била
единствено да се наслаждаваме на живота и ако не успяваме, вината си е изцяло наша.
Връзката между вкуса и глада има важно значение за нашите хранителни навици. Подобно на
повечето неща в живота, и това е нож с две остриета. Всички живи същества, включително хората, имат
любима храна или храни и когато разполагат с тях, нямат желание да се ограничават. Може би сега е
моментът да разсеем още една често срещана заблуда по отношение на промяната на хранителните
навици: страхът, че вече няма да можете да се наслаждавате на едно от най-големите предимства на
съвременната цивилизация:
Невероятното разнообразие от храни

18
НЕВЕРОЯТНОТО РАЗНООБРАЗИЕ ОТ ХРАНИ

Една от характерните черти на човешката изобретателност е, че независимо дали става дума за

пушене, пиене или ядене, сме успели да си създадем невероятно разнообразие от възможности.
Пушачите могат да избират между енфие, лули, пури, цигари, никотинови дъвки, лепенки и спрейове.
Във всяка от тези категории има различни марки - от пет при лепенките до пет хиляди при цигарите.
Същото е положението с алкохола. Съществуват буквално хиляди разновидности.
Свикнали сме да смятаме това разнообразие за нещо ценно, но е любопитен парадокс, че повечето
пушачи предпочитат да получават никотин винаги от една и съща марка и се разстройват, когато не
успяват да се сдобият с обичайната марка. Пиещите също имат любими питиета. Може би нещастието,
което изпитваме, когато сме на диета, ни кара да вярваме, че широкото разнообразие от храни е от
решаващо значение за удоволствието. Но както обичаме да се придържаме към един и същ вид и марка
тютюн и алкохол, не е ли така и с храната?
Голямото разнообразие е по-скоро привидно, отколкото реално. Отново ще дам себе си за пример.
Преди време закуската ми се състоеше от зърнени продукти. Ядях едно и също всеки ден. От време на
време сменях марката, но рядко. Не разнообразявах и това не ме притесняваше. Струва ми се, че
повечето хора с охота се придържат към любимата си храна, била тя овесени ядки, бекон с яйца или
сандвичи: истината е, че сме склонни да закусваме едно и също ден след ден.
Същото важи и за останалите хранения през деня: разнообразието далеч не е такова, каквото си
въобразяваме. Това ми проблесна една вечер, докато прелиствах менюто в любимия си индийски
ресторант “Тандури”. По закона на Мърфи най-хубавият ресторант се намира в затънтен квартал,
където никой да не може да го открие.
Тази вечер в ресторанта имаше много хора. Двамата с Джойс умувахме какво да си поръчаме.
Малик, собственикът, започна с безизразен глас да изрежда деликатесите, които възнамерявахме да
вземем. Явно още с предишните ни идвания беше прозрял, че пак ще искаме същото. А аз изобщо не се
бях усетил. Осъзнах, че правя същото и в любимите си китайски и италиански ресторанти. Старателно
преглеждах цялото меню и после си поръчвах същото, както винаги.
Нима не е вярно, че сме научени да консумираме разнообразни храни отчасти, за да си осигурим
балансиран режим, отчасти заради самото разнообразие, за да не ни доскучават ястията? Не е ли също
вярно, че когато разгледаме цялото меню, просто си избираме това, което обичаме най-много? С други
думи, любимата храна. Предпочитанията ни могат да са повлияни от най-различни фактори, например
времето или глада. Изборът ни може да се променя от ден на ден или от година на година. В това няма
нищо лошо. Няма нищо лошо обаче и всеки път да ядете любимите си храни, стига, разбира се, те да ви
www.spiralata.net 38
осигуряват необходимата енергия и хранителни вещества, за да бъдете здрави и щастливи. Няма ли да е
глупаво да се лишавате от любимото си ястие, ако можете да си го позволите?
Може би се притеснявате, че и любимата храна ще ви омръзне, ако я ядете всеки ден. Няма
проблем: винаги можете да я смените, също както аз сменях видовете зърнена закуска. Но една от
причините да приемаме най-различни храни според мен е това, че те не само не са ни любими, а дори са
вредни за нас. Производителите на храни за домашни любимци измислят все нови и нови смеси и се
очаква те да бъдат неустоими за моята котка. Да, ама не. За сметка на това, по някаква странна причина
никога не й омръзва вкусът на прясна мишка или врабче.
Нека веднъж завинаги се откажем от подозрението, че ЛЕСНИЯТ НАЧИН ограничава избора.
Точно както днес ядете това, което най-много ви харесва, на закуска, обед и вечеря, и точно както сами
решавате дали да хапнете вкъщи или на ресторант, така и в бъдеще ще продължите да ядете любимите
си ястия. Единствената разлика ще бъде, че това ще бъдат ястия, които истински харесвате, а не тези,
които струват три пъти повече и които някой ви е накарал да мислите, че харесвате. Това ще бъдат
храните, които ви дават енергия и joie de vivre, а не обратното!
Това ме подсеща за един много важен аспект на ЛЕСНИЯ НАЧИН:
Допустимите граници

19
ДОПУСТИМИТЕ ГРАНИЦИ

Стига да могат да си я осигурят, дивите животни винаги ядат любимата си храна. Но това не всеки
път е възможно. Ако Майката Природа ги беше програмирала да не ядат нищо друго, освен най-
полезната за тях храна, те често щяха да гладуват. Затова тя е създала гениалния авариен механизъм на
оцеляването: колкото повече огладняваш, толкова по-вкусни ти се виждат второкачествените и
третокачествените храни.
Вече казах, че това е нож с две остриета. Да вземем за пример горилата. Тя предпочита плодове, но
когато не може да си ги достави, яде и други видове растителност. Въпреки това нито напълнява, нито
получава гастрит и други болести на стомаха. Новината е добра за нас. Тя означава, че Майката
Природа ни е осигурила либерални допустими граници за грешки и ако основната част от храната ни е
тази, която е предназначена за нас, можем спокойно и без негативни последици да приемаме и немалки
количества “вредни” или ненужни храни. Тези допустими граници са важен елемент от ЛЕСНИЯ
НАЧИН. Те означават, че няма строги ограничения. Няма нужда да си казвате “Не мога да ям това или
онова”. По-нататък ще се занимаем с допустимите граници в по-големи подробности.
Трябва да поясня, че използвам израза “ненужни храна” не в смисъла, в който би я употребил един
диетолог, а в нейното естествено значение. Малко специалисти, биха определили млякото или сиренето
като “ненужна храна”, но както ще видите по-късно, те са точно това.
Рискът при допустимите граници е, че ако горилите и другите диви животни ще се върнат към
любимите си храни, веднага щом могат да си ги осигурят, западната цивилизация е стигнала до етап, в
който ненужните храни стават обичайни за нас, веднага щом бъдем отбити от майчината гърда.
Честите аналогии със слонове, горили и други диви животни може би ви карат да си представяте
как на следващата Коледа хапвате прясно обелена кора от овошките в двора. Нищо подобно. За щастие,
човекът е изобретателно същество. Но отсега нататък ще използваме това качество в своя полза.
По-рано споменах за един парадокс: “Аз вече ям колкото и когато искам от любимите си храни и
точно затова съм напълнял. Ако трябва да променя хранителните си навици, значи вече да не ям
колкото си искам от любимите храни!” Помолих ви да поддържате ума си отворен и да се опитвате да
разберете. И също както ви посъветвах да не осуетявате усилията си, като си набелязвате предварително
идеално тегло, изчислено според несъстоятелни съображения, сега ще поискам от вас още нещо: да не
решавате предварително кои са любимите ви храни.
Нека сега поговорим за
Любимите ни храни

www.spiralata.net 39
 20
ЛЮБИМИТЕ НИ ХРАНИ

Няма съмнение, че за да се погрижи да ядем най-полезните храни, Майката Природа ги е направила

и най-вкусни. Склонни сме обаче да мислим за вкуса като за нещо прозаично. Храната има или добър
вкус, или лош, или по средата. С готовност приемаме, че различните хора имат различни вкусове.
Въпросът ми е: защо?
Смятате ли, че е случайно, че китайците предпочитат ориз, италианците - паста, а преди във
Великобритания да се появят тези храни, ние сме наблягали на хляба и картофите? Случайно ли е
според вас, че винаги мама готви най-добре? Или мислите, че по-вероятно е просто да развиваме вкус
към най-приятните от храните, с които разполагаме?
Може би вярвате, че любимите ви храни не са въпрос на избор, а на вкус. Ако една храна има добър
вкус, тя ви харесва, и обратното. Но ако храната или има добър вкус, или няма, защо тогава
предпочитанията ни се променят с течение на времето? Как е възможно да развиете вкус към нещо,
което има лош вкус? И ако има лош вкус, защо ви е да развивате вкус към него?
Повече от сигурно е, че Майката Природа иска да ядем храните с най-добър вкус. Това е бил
замисълът й. Не по-малко очевидно е, че тя иска да развием вкус към по-лошите храни, за да не
умираме от глад. Но няма никакво доказателство, че е искала да се придържаме към тях, когато
успяваме да си осигурим най-подходящото за нас. Затова предполагам, че любимите ви в момента
храни не са резултат нито от избор, нито от вкус, а от промиване на мозъка и придобити навици.
Нека проверим това мое предположение. Ако вкусът е факт, защо се променя с годините? Спомняте
ли си тръпката от рождените дни, когато бяхте деца? А помните ли промиването на мозъка? “Тортата -
след като изядете сандвичите!” Кой беше върховният деликатес след сандвичите и тортата? Не беше ли
желираният крем?
Спомняте ли си колко вълнуващо изглеждаше той, поклащащ се в чинията? Каква безкрайна радост
беше да хапнете нещо толкова вълнуващо? О, щастливи спомени от детството! А помните ли колко
студено беше желето? И колко безвкусно? Желето не е нещо скъпо. Сега колко често ядете желиран
крем? Аз съм твърдо “за” всичко, което може да увеличи удоволствието от живота, независимо дали сте
на пет или на деветдесет и пет години, но когато даваме на децата желе и ги убеждаваме, че е piѓce de
rѓsistance8, не ставаме ли част от машината за промиване на мозъка?
Защо желираният крем е сред любимите храни на децата? На вас кога за последен път ви се е
прияло желе? Защо първия път, когато опитах китайско или къри, стомахът ми се обърна? Защо след
това ми станаха любими? Със сигурност познавате хора, които са пиели чая си с четири лъжички захар,
а след това рязко са я отказали, и когато им сипете дори само половин лъжичка в чашата, те я изплюват
върху скъпия ви килим, сякаш сте им дали арсеник.
Това беше третото важно доказателство и същевременно седмото указание:
Не робувайте на вкусовите рецептори!
Човек се научава да харесва вкуса на всяка храна, която редовно консумира; защо тогава не се
научите да харесвате полезните храни, вместо ненужните?
Може би ви е трудно да приемете тази идея. Някои от вас сигурно си мислят, че до края на живота
си трябва да ядат моркови и зеле. Не е така. В ЛЕСНИЯ НАЧИН няма ограничения и вие можете да
ядете каквото ви харесва. Така че дори да решите да ядете зеле и моркови до края на живота си, това
няма да ви притеснява: ще ги ядете, само ако са вашата любима храна.
Ако вкусът е толкова гъвкав откъде да знаете, че не се опитвам да ви промия мозъка, та да
повярвате, че най-полезните храни са и най-вкусни? Не! Както вече обясних, вкусът е гъвкав дотолкова,
че да гарантира оцеляването. И наистина е факт. Скоро ще ви покажа как разумният човек се е
заблудил, че вредната храна има добър вкус.
Истината е, че хранителните ни навици са кулминацията на един невероятен миш-маш - от
невежество, невярна информация, промиване на мозъци и отявлена глупост - нямащ нищо общо с

8
piѓce de rѓsistance (фр.)– основно ястие, гвоздеят на програмата. – Бел. пр.

www.spiralata.net 40
избора или вкуса.
Но ако мозъкът ни е толкова промит, че изкривява сетивата ни, откъде да знаем кои храни имат
наистина добър вкус? Допълнително затруднение е и огромното разнообразие от храни в нашата
цивилизация. Ако промиването на мозъците е унищожило инстинктите ни, ще можем ли отново да ги
използваме? Всъщност те не са унищожени, а само объркани. Преди да запали първата си цигара, всеки
бъдещ пушач знае, че в това има нещо зло и неестествено. Отвратителният вкус само го потвърждава.
Но пристрастяването в съчетание с масивното промиване на мозъци ни обърква и ни пречи да се
измъкнем от капана.
Абсолютно същото е положението с хранителните навици. Природните ни инстинкти не са
изчезнали, но са объркани. Вие сами знаехте повечето от важните факти, върху които ви обърнах
внимание. Известно ви беше, както че слоновете са най-силните животни на сушата, така и че са
тревопасни и не се нуждаят от месо за масивните си кости и мускули. Знаехте, че не пият мляко и не
ядат сирене, за да си доставят калций за огромните бивни. Аз само се опитвам да разсея объркването.
Това му е хубавото на метода: щом се измъкнете от паяжините, ще видите, че всичко е въпрос на здрав
разум. Аз ви казвам нещата, което вие вече инстинктивно знаете. Дивите животни нямат такива
проблеми, а ние използваме аналогията с тях, просто за да потвърдим това, което бездруго знаем. Но
нека преди всичко си изясним защо изобщо инстинктите ни са се объркали.
Къде сбъркахме?

21
КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?

Още от появата на живота на Земята се води постоянна борба между различните видове и между
индивидите от един вид за осигуряването на достатъчно храна за оцеляване. Майката Природа е дала на
живите същества множество механизми, които им помагат да преживяват в периоди на лишение.
Класически пример е зимният сън или складирането на припаси (както правеше моята катерица). Едно
от обясненията за успеха на насекоми като мравките и пчелите е способността им да съхраняват храна.
Причината човекът да е най-успялото същество на планетата е фактът, че използваме висшия си
интелект не само за да ловим, събираме и отглеждаме най-различни видове храни, но и да откриваме
начини за нейното дълготрайно съхранение.
Това обаче има един сериозен недостатък. Ако вие не ядете храната, друг ще го направи, и по-точно
бактериите. Обикновено гледаме на бактериите като на голямо неудобство. Те обаче имат точно
толкова право да се радват на живота, колкото и ние, и също както за нас, и за тях хубавото хапване е
едно от основните удоволствия. За да им попречим да откраднат придобитата с пот на челото храна,
трябва да я обработим по някакъв начин. Но какво всъщност означава това? Независимо дали я готвим,
рафинираме, замразяваме, опушваме, мариноваме, консервираме, бутилираме, подслаждаме,
изсушаваме, осоляваме, в крайна сметка целта е да я направим неапетитна или неядивна за бактериите.
Но ако храната ни не е достатъчно добра за бактериите, със сигурност не може да е добра за нас!
Някога мариноването било единственият начин да се осигурят краткотрайни заместители на пресните
продукти по време на дългите пътувания с кораби. Но всички моряци знаели, че продължителната им
употреба може да доведе до редица заболявания: скорбут, рахит, жълта треска. И бързали да намерят
качествена храна, веднага щом стигнат до брега.
С прогреса на цивилизацията, с придвижването на населението от селата към градовете и
небивалото му нарастване осигуряването на храната постепенно преминало от ръцете на индивида и
семейството към големите ферми и фабрики.
Голяма част от хората били лишени от пресни плодове: те се превърнали в лукс. Като дете в
работническо семейство, ясно си спомням, че в чорапа ми за Коледа задължително имаше портокал,
мандарина и орехи. Също като пилето орехите бяха лукс, запазен само за празник.
Тъжно е, че съвременните ферми за бройлери и компании като “Кентъки Фрайд Чикън” превърнаха
яденето на пилешко месо в ежедневие. Защо пилешкото стана толкова популярно? Възможно ли е
причината да е в лошата реклама на консумирането на червено месо? Или защото ни е трудно да се
www.spiralata.net 41
отърсим от пожизненото промиване на мозъците? Дали пък не си казваме: “Приемам, че червеното месо
е вредно, затова ще направя компромис и ще ям бяло”? Не ви ли звучи като: “Не искам да изгубя крака
си, затова ще жертвам няколко пръста”?
Сега ние сме напълно зависими от супермаркетите, фризерите, пакетираните и обработените храни.
В същото време от самото си раждане ни засипват явни и прикрити реклами, чиято цел е да ни убедят
не само колко полезни са тези храни, но и че не можем да оцелеем без тях.
Да видим какво се случва, когато обработваме натуралната храна. Най-обичайният начин е
готвенето. Когато загрявате храната над 50 градуса, вие практически убивате не само бактериите, но и
всички хранителни вещества. Това вече е една буквално мъртва храна. Същевременно променяте и
състоянието й. Храните съдържат различно количество вода, а по време на готвенето тази ценна течност
се изпарява.
В утробата кислородът и животоподдържащите хранителни вещества за бебето се доставят изцяло
от течност: кръвта на майката. След раждането през първите си месеци кърмачето също се храни само с
течност: майчиното мляко. Отбиването означава захранване с твърди храни. От този миг насетне
започваме да разделяме яденето на храна и пиенето на течности. Но бебето не минава директно от
мляко на пържоли и пържени картофи. Отначало твърдите му храни продължават да се състоят
предимно от вода, като например плодови и зеленчукови пюрета.
Високото съдържание на вода е жизнен принцип на Майката Природа. Дъбът, за който говорих в
Осма глава, получава внушителната си сила от минерали и хранителни вещества, които извлича от
водата. Дори хората съзнават предимствата на течностите. Нищо случайно няма в това, че горивото,
маслото и другите материали, с които поддържаме автомобилите си, са в течно състояние. Принципът
на съдържание на течност и по-конкретно вода в храната си остава водещ през целия ни живот. Храните
с ниско водно съдържание са трудни за предъвкване, преглъщане, смилане, усвояване на полезните
вещества и отделяне на ненужните. Помните ли синдрома на пластмасовата кофа? Истината е, че можем
да оцелеем много по-дълго без храна, отколкото без вода. Не смятате ли, че в такъв случай храната с
високо водно съдържание е значително по-ценна?
Действителният проблем по отношение на хранителните навици е, че вместо да следваме
инструкциите на производителя и да приемаме натуралните храни, които Създателят е отредил за нас,
ние консумираме предимно произведени от човека храни. Което е почти толкова умно, колкото да
оставим домашния любимец, маймунката, да решава какво гориво и масло да наливаме на колата си.
Нищо чудно, че имаме проблеми с теглото и други разстройства, свързани с храненето. Може би най-
силното доказателство за съвършеното устройство на тялото ни е фактът, че оцелява толкова дълго.
Кои храни са най-добре пригодени за нашия организъм и същевременно имат най-добър вкус?
Въпреки масираното промиване на мозъци, има множество и състоятелни показатели за храните, които
Майката Природа е създала за нас. Нека изчистим част от паяжините, като елиминираме две важни
хранителни групи, които явно не са предназначени за нас. Първата е
Месото

22
МЕСОТО

За целите на ЛЕСНИЯ НАЧИН с термина “месо” обобщавам месото от всички животни, птици,
риби и морски деликатеси.
Трудно можем да си представим нещо по-ефективно от промиването на мозъците във връзка с
консумацията на месо. Бедните семейства постоянно биват питани: “Имате ли възможност да
консумирате достатъчно месо?” Засипват ни реклами на меса, колбаси и хамбургери. Говорим за
британско говеждо, датски бекон, агнешко от Нова Зеландия.
Традицията повелява в неделя да обличаме най-хубавите си дрехи, а печеното месо на обяд
представлява най-важното ястие от седмицата. А какво приготвяме за Коледа? Пуйка, гъска, патица,
пиле.
Трудно е за вярване, че полезните качества на месото са нищожни, докато недостатъците му са
www.spiralata.net 42
значително повече. Що се отнася до вкуса, малко са храните, които имат по-посредствен вкус. Надали
може да се открие храна, която да е по-малко пригодена за човека от месото. Не ви се вярва, но нека
оставим фактите да говорят.
Вече оборихме мита, че имаме нужда от месо, за да си набавяме протеини. Най-големите и силни
животни на сушата са тревопасни. А кой е царят на животните, чувам да питате. Лъвът, а лъвовете са
хищници. Още малко заблуждаващ фолклор. Лъвът може да се смята за цар на джунглата, само че не се
и доближава до слона по сила, а ако си го представяте като кипящ от енергия, нека ви напомня, че
лъвовете спят двадесет часа в денонощието. Орангутанът, който не яде месо, спи само шест часа; а и
енергията на лъва не е придобита от месото.
Вярно, че лъвовете са месоядни, но дори те предпочитат да не ядат месо. Те убиват леопарди и
пантери, но обикновено не ги ядат. Общо правило в природата е, че хищниците не ядат други хищници.
Следващия път, когато гледате научнопопулярен филм, обърнете внимание как доминиращият мъжкар
разкъсва стомаха на жертвата и изяжда съдържимото. Ето откъде лъвът получава протеини - от
растителната храна, погълната от тревопасните.
След това той се насочва към вътрешните органи: сърце, черен дроб, черва, бели дробове, мозък.
Като изключим костите, месото остава на най-заден план. Всъщност обикновено го изяждат животни от
по-ниските стъпала на йерархията: хиени и лешояди. Това е и една от причината те да изглеждат
толкова съсухрени и грозни.
Ако не ви се вярва, че не сме създадени да ядем месо, допитайте се до здравия си разум. Ако
опитате сурово месо, няма да успеете да го сдъвчете, камо ли да го храносмелите. Понякога ни е трудно
да го сдъвчем дори сготвено. Човекът не притежава необходимата храносмилателна система и
химикали, за да смила месото, да извлича хранителните вещества и да отдела ненужните. Вярно,
японците ядат сурова риба. Но те я мариноват, подправят и режат на съвсем малки парченца. Дали им
харесва на вкус, не мога да знам, но обичаят не е плъзнал по целия свят като горски пожар.
Не забравяйте, че готвенето на храната е сравнително късно нововъведение в развитието на
човешката раса и че са необходими хилядолетия на еволюция, за да можем да нагодим
храносмилателните процеси към променените обстоятелства.
Месото на практика не дава енергия. Горивото се състои от въглехидрати. Месото съдържа много
малко въглехидрати. Нещо повече, на него му липсват така важните за доброто здраве и храносмилане
ФИБРИ.
Когато ядете месо, представяйте си животните, които се хранят предимно с него: лешояди, хиени,
крокодили. Лешоядът не лети истински, а разчита на въздушните течения и когато се нахрани, няма
енергия да излети. Крокодилът прекарва по-голямата част от живота си в неподвижно лежане на земята
или във водата.
Може би мислите, че основната цел на готвенето е да се подсили вкусът на месото. Но ако сготвено
то е толкова прекрасно, защо му добавяме сосове и подправки? Целта ни не е да подсилим вкуса, а да
прикрием неговата липса или неприятния вкус. Има две основни причини да готвим месото. Най-
съществената е, че не можем да го ядем сурово. Втората е, че то бързо се разваля и е необходимо да
убием опасните бактерии. Дори студеното месо е предварително сготвено. При топлинната обработка
обаче унищожаваме не само бактериите, но и всички хранителни свойства. Освен това, и така важната
влага се изпарява, а месото бездруго я съдържа в твърде малки количества, дори преди да е сготвено.
Друго доказателство са зъбите ни. Месоядните животни имат дълги резци и кучешки зъби и дълги,
остри нокти, с които да разкъсват плячката. В стомаха им има много по-голямо количество солна
киселина, предназначена да разгражда токсините в месото. Месото бързо загнива, затова хищниците
имат сравнително къси черва, за да могат да го изхвърлят възможно най-скоро.
Дори емоционално не сме пригодени да ядем месо. Харви Даймънд9 казва: “Дайте на едно дете
ябълка и зайче. Ако изяде зайчето и се заиграе с ябълката, ще ви купя нова кола”. Наблюдавайте вашата
котка. Котките са истински хищници: дори след хиляди години домашен живот, природните им

9
Американски писател, занимаващ се с въпросите на здравословния начин на живот. На български език е публикувана
неговата книга “Сила за живот“, изд. Кибеа, 1993 г. – бел. пр.

www.spiralata.net 43
инстинкти не са се променили. И най-лекото драскане ги кара да наострят уши. Независимо дали става
дума за птичка, мишка или кълбо прежда, котката не може да му устои и секунда. Инстинктът й диктува
да убива и изяжда всичко, което мърда.
Подобно поведение за нас е отблъскващо. Представете си, че се движите по черен път в
провинцията през пролетта и забелязвате новородено агънце да подскача щастливо край шосето,
изпълнено с радост, че е живо. Завладява ли ви първичен импулс да се нахвърлите върху него, да
разкъсате шията му, да изпиете кръвта и да изядете вътрешностите? Или се обръщате към спътника си и
казвате: “Виж какъв сладур!”
Може би ви се струва, че сме цивилизовани човешки същества, възпитани да се въздържат от
варварски действия. Всъщност не е така. Агънцата се раждат с единствената цел да бъдат убити и
изядени. Напоследък много се говори за условията, в които се отглеждат кокошките в големите
птицеферми, и за търговията с телешко месо. Развъждането на агнета, пилета, крави и прасета е
мащабен бизнес, който старателно се грижи съвестта ни да бъде чиста, а апетитът - незатормозен от
гледки и дори мисли за кървавите подробности.
Следващия път, когато ядете агнешко, помислете си за онова подскачащо от радост същество.
Мислите ли, че сте в състояние сами да го заколите? Истината е, че повечето хора нямаше да ядат месо,
ако им се налагаше лично да убиват животните.
Ако ви се струва, че апелирам към вашата съвест, за да ви убедя да не ядете месо по морални
причини, ще ви кажа, че не е така. Само подчертавам, че хората не са хищници по природа. Ние не само
нямаме необходимия за целта стомах, но дори и сърце и душа да го правим. Вътрешният ни инстинкт е
да обичаме животните. Мисълта да изядем домашните си любимци ни е противна, а що се отнася до
съществата, от които сме научени да се плашим и гнусим като плъхове, змии и паяци, тях не смеем да
докоснем, камо ли да изядем!
Дали отглеждате домашните си любимци, за да има какво да ядете, ако изпаднете в затруднение?
Не се съмнявам, че във времена на краен недоимък човекът е предпочитал да убие домашните си
животни, отколкото да гледа как семейството му умира от глад. Вероятно това е сложило началото на
днешната организирана месна индустрия. Факт е, че някои са прибягвали дори до канибализъм. Колкото
и потресаващо да ми изглежда това, аз имам щастието никога да не съм страдал от продължителен глад,
затова не мога да съдя.
Знам за няколко случая на хора, които са отглеждали пилета или прасета с единственото намерение
рано или късно да ги изядат. Но когато е идвало времето, те не само не са имали сърце да ги заколят, но
и не са позволявали някой друг да го направи.
Да оставим домашните животни. Повечето от нас изпитват силно желание да хранят и закрилят
дивите животни. Обичаме градината ни да е пълна с птички и други животинки. Тревожим се дали
живеят добре, дали са щастливи. Когато отидем в зоопарка, се любуваме на животните, а не ги
премерваме на око и не се облизваме с блеснали очи, мислейки: “Ммм, как ми се иска да те хапна!” А
точно това е първата ни мисъл, когато видим дърво, отрупано с големи, сочни, узрели плодове.
Човекът е по-висше създание от дивите животни. И това ни натоварва с определена отговорност.
Животът им и средата, в която живеят, зависят от нас. Не намирате ли, че има нещо нередно в това да
отглеждаме животни, които ни се доверяват, защото им даваме храна и подслон, а после да ги
предаваме, като ги убиваме и изяждаме? Не е ли ирония, да определяме доброто поведение като
хуманно, а грубото - като животинско? Като че ли сме обърнали всичко наопаки.
Ние не само се ужасяваме от мисълта сами да убием животно, но и повечето от нас потръпват от
гледката на хищник, който убива друго животно в природата. Когато котката ви хване пухкаво
синигерче, на кого съчувствате? Оправдаваме подобни случки с убеждението, че това е част от
природата и хищниците също имат право на оцеляване. Но едно е да убиваш, за да оцелееш, съвсем
друго е да отглеждаш живи същества,
Само за да можеш да ги убиеш и изядеш
Щеше да е разбираемо, ако вече нямахме изобилие от храна. Но при положение, че от месото се
пълнее, че от него ставаме сънливи и болнави, че нищо не говори в негова полза, а напротив, заради
него не ядем храните, които ни дават здраве и енергия,
www.spiralata.net 44
 Това не е нищо друго, освен невежество и глупост!
Но главният аргумент срещу консумирането на месо е не толкова минималната полза от него, а
фактът, че е най-трудно смилаемата храна. Дори когато го сготвите и сдъвчете добре, пак ще ви липсват
подходящите ензими, с които се разгражда. Месото не дава енергия, но за смилането му е нужна много
енергия.
Месото поначало съдържа малко вода, а по време на готвенето и тя се изпарява. Стомахът се
затруднява при разграждането му, а преминаването му през чревния тракт отнема около двадесет часа.
Месото дава най-много отпадни продукти.
Представете си, че отделяте един час, за да пръскате моравата с вещество, което погрешно сте взели
за тор, а всъщност е отрова за тревата; след това целият ви ден отива, за да я изчистите. Ще се
разстроите, че сте сбъркали, и в никакъв случай няма да го повторите съзнателно. А точно това правите,
като ядете месо, дори и да не ви се вярва.
Сигурно намирате, че преувеличавам: отчасти защото не виждате какво се случва вътре в тялото ви,
когато ядете месо, отчасти защото организмът ви успява да издържи и това посегателство... засега. Но
наистина ли смятате, че това е оправдание да се отнасяте с тялото си като с кофа за боклук? Замислете
се какво става в тялото, когато не следвате указанията на Майката Природа. Болестта “луда крава” е
само една от многото трагедии, резултат от принуждаването на животните да ядат неестествени за тях
храни.
Да приемем неоспоримите факти: няма никакви доводи в полза на яденето на месо. Колкото можем
да решим проблема, като напъхаме пластмаса в резервоара на колата, нарязвайки я на парчета, също
толкова можем да решим и проблема със сдъвкването и смилането на месото, като го готвим. И в двата
случая не печелим нищо, а само си създаваме неприятности. С интелигентния си мозък човекът е
намерил решение за дъвченето на месото, но няма ли да бъде най-разумно да се съобразим с очевидното
предупреждение на Майката Природа, че то не е предназначено за наша храна? Или поне не в такива
големи количества.
Нека сега се спрем на една друга група хранителни продукти, които сме научени да вярваме, че са
не само полезни, но и жизненоважни за оцеляването ни, макар че всъщност те само съкращават живота
ни:
Млякото и млечните продукти

23
МЛЯКОТО И МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ

Всеки е чувал като дете колко е важно да се пие поне по една чаша мляко на ден. Надали можем да
бъдем укорени, че вярваме в достойнствата на млякото. Дори сега, въпреки че знам колко е абсурдно,
когато ожаднея, често посягам към млякото, вместо към водата.
Не е за учудване. В детската градина беше задължително да пием мляко, независимо дали ни
харесва. Същото продължи и в училище. Едва през последните години медицината започна да осъзнава
вредата, която млякото и другите млечни продукти нанасят на човешкия организъм. Но дори сега
лекарите не го признават докрай, а само препоръчват да се пие обезмаслено мляко и да се избягва
сметаната.
Когато казвам мляко и млечни продукти, всъщност говоря за млякото - както си личи по
обобщеното название, сметаната, сиренето, киселото мляко и маслото представляват просто обработено
мляко.
Трябва да призная, че най-трудно преодолях именно този аспект на промиването на мозъци. Нима
щяха да ни задължават да пием мляко, ако не беше наистина полезно? Щяха ли да ни го налагат, ако
беше вредно?
Разбира се, тогава бях млад и наивен. Наистина вярвах, че специалистът е човек, който познава в
дълбочина даден въпрос. Не знаех, че специалистът е просто някой, който вярва в по-нови заблуди, а не
в тези на предишното поколение. Кой бях аз, та да се противопоставям на експертите, които говореха
убедено от позицията си на авторитети по темата, макар че съветите им противоречаха на здравия
www.spiralata.net 45
разум?
Не е толкова трудно да се досетим защо сме се заблуждавали. В края на краищата, майчиното
мляко е любимата храна на всички новородени бозайници. Какво по-естествено от това? По тази
причина ми беше толкова трудно да се преборя именно с това недоразумение.
Представете си едно здраво бебе, което суче от здравата гърда на майка си. Ще се притеснявате ли,
че не приема достатъчно разнообразна храна? Ще се опитвате ли да му давате витамини, калций и
желязо на хапчета? Не, разбира се. Инстинктивно знаете, че то приема храната, която природата е
отредила за него. Точно това пише и в упътването на производителя. Погледнете с каква изумителна
скорост растат кърмачетата. Според Хърбърт Уелс, най-божествената храна е медът. Може и така да е...
но за пчелите. За бозайниците повече от очевидно това е майчиното мляко.
По-наблюдателните от вас са обърнали внимание, че не казвам “мляко”, а “майчино мляко”. Нима
не е вярно, че когато майката е здрава и има достатъчно кърма, тя знае, че бебето й се храни както
трябва? Тревогите започват с млякото от шише и отбиването. С други думи, когато не използваме
наръчника с упътвания на Майката Природа, а разчитаме на търговските гиганти за бебешки храни.
Няма проблем, докато произвеждат това, което майките бездруго биха давали на децата си: плодови и
зеленчукови пюрета. Но бебето се отбива не само от млякото, но и от наставленията на природата. Така
започва промиването на мозъци, а с него възникват съмнения и несигурност.
Е, ако млякото е храната на боговете и изборът на Майката Природа, ако то доставя на едно бебе
всички хранителни вещества в този най-стресиращ и уязвим период в живота му, как мога да говоря
против него? Как може да ни навреди приемането му в големи количества през останалата част от
живота ни?
Има две основателни причини повече да не пием мляко. Те са продиктувани от здравия разум.
Първата е, че тази храна е предназначена специално за конкретното новородено. Механизмът е толкова
сложен и съвършен, че хранителното съдържание на кърмата се променя с възрастта на бебето. Освен
това, всички бозайници започват живота си с мляко. Но универсално мляко не съществува. За всеки
животински вид има различно мляко. Тюленското мляко е еликсир за малките тюленчета, но отрова - за
мишлетата.
Второто важно съображение е, че Майката Природа е създала млякото именно за бебетата и се е
погрижила те да бъдат отбивани на сравнително крехка възраст. Знаете ли за други възрастни животни,
с изключение на човешките същества и техните домашни любимци, които пият мляко?
Дори кравите не пият мляко!
Да се върнем към аналогията с автомобилите. Смукачът е забележителен механизъм, който подава
богата смес от въздух и гориво, за да улесни запалването на двигателя и работата му, докато още е
студен. Със затоплянето му обаче сместа постепенно започва да се подава по нормалния начин.
Постоянната работа на смукача значително би съкратила живота на двигателя. Това може да не бъде
очевидно за самия шофьор, но димът от ауспуха със сигурност няма да убегне на шофьора на колата
отзад.
Ако Майката Природа е постановила да бъдем отбивани от млякото, защо някой, който смята себе
си за интелигентен, би се противопоставил на тази повеля? Ензимите, отговорни за разграждането и
смилането на млякото, са ренинът и лактазата. При повечето хора около тригодишна възраст те
изчезват. Организмът ни не е пригоден да обработва млякото и то силно натоварва храносмилателната и
отделителната системи. Можете да продължите да пиете мляко, но наистина ли го искате? Ако е така,
имайте предвид още, че млякото съдържа казеин, който коагулира в стомаха и образува големи, плътни
и трудни за смилане съсиреци. Кравето мляко съдържа 300 пъти повече казеин от човешкото.
Защо в нашето просветено време млякото продължава да е единствената храна, която редовно ни
доставят до прага? Обществото постепенно се пробужда. Много възрастни спират да консумират мляко
и дори не го слагат в кафето или чая. Трудно е напълно да го избягваме. То се съдържа в хлебните
изделия, бисквитите, йогурта, палачинките, шоколада, сладоледа, пудинга, кейковете, кремсупите,
заливките на печивата и т. н.
Повече от очевидно е, че възрастните човешки индивиди не са пригодени да пият мляко, особено
краве мляко, нито да консумират млечни продукти. Още по-очевидно е, че не сме пригодени да ядем
www.spiralata.net 46
месо или храни, обработени от човека. Какви други категории храни остават тогава? Пресни плодове и
зеленчуци, ядки, пшеница, ориз, други зърнени и растителни продукти. Може би сега гледате този
списък и си мислите: “Чакайте малко! Вие искате да стана дори не вегетарианец, а веган!”
Сигурно тази перспектива ви плаши, както някога плашеше и мен. Аз не съм вегетарианец, но вече
не се стряскам от идеята да стана такъв. Ако на този етап ви безпокои мисълта да се откажете от
животинските продукти, нека подчертая, че изредените храни бездруго съставляват основна част от
менюто на повечето хора. Може би сега е подходящ момент да ви припомня и моето твърдение: можете
да ядете колкото искате и колкото често искате от любимите си храни и да запазвате точно това тегло,
което искате. Вече споменах, че много хора не слагат мляко и захар в кафето си. Сега може би ще
решите, че ви забранявам да пиете чая си с мляко. Уверявам ви, че не е така. Отново ще го кажа: аз не
ви налагам никакви ограничения. Спомнете си за “допустимите граници”. Единственото, което се
опитвам да направя, е да ви накарам да разберете. Не да приемате всичко без да задавате въпроси, а да
осъзнаете, че съществува истински специалист, който ни е дал надежден и автентичен наръчник с
упътванията на производителя.
Направих уговорката, че няма да давам конкретни рецепти. Има само едно изключение. Причината,
поради която ми беше толкова трудно да се преборя с промиването на мозъка по отношение на млякото,
беше, че съзнавайки колко много вредна храна консумирам, мислех, че купичката зърнена закуска с
мляко е най-полезното, което ям през целия ден. Вярно, че дори самата зърнена закуска да беше
подсладена, аз пак си досипвах захар с голямата лъжица и това определено допринасяше за
удоволствието. Ако приемех, че млякото е табу, вече никога нямаше да мога да се насладя на такава
закуска. Мисълта да я ям суха беше кощунствена. Един от най-ужасяващите аспекти на много диети са
сухите бисквити. Идеята да добавям вода изглеждаше още по-лоша. Но ако и вие обичате зърнена
закуска, пробвайте да я полеете с портокалов сок. Става невероятно вкусно и не е необходимо
допълнително подслаждане.
Диетолозите постоянно говорят за намаляване на калориите, но в същото време се безпокоят да не
се лишим от някои важни вещества. Както винаги, интелигентният човешки мозък се намесва в
законите на Майката Природа и стига до напълно погрешен отговор. Няма защо да се притеснявате за
калориите: калориите са енергия, а енергията никога не е излишна.
Но ако калориите не са от “подходящия вид”, храносмилателната ви система няма да може да се
справи. Все едно да имате форд ескорт и да си мислите, че щом един болид от “Формула 1” развива 200
километра в час, значи и вие можете да ползвате същото гориво. Отново синдромът на пластмасовата
кофа. Проблемът не е, че приемаме твърде много калории, а че храносмилателната ни система не е
предназначена да преработва определени видове храни, като например рафинирата захар. Сигурно ви е
трудно да го приемете, но би ли ви хрумнало да напълните резервоара на колата си с гориво за
реактивни самолети?
В желанието си да избегнат дефицита на витамини и минерали лекарите и диетолозите
пренебрегват факта, че излишъкът от тези вещества е също толкова вреден. Ако препълните двигателя с
масло, то ще прелее и ще омаже навсякъде. Но поне излишното се оттича на земята. Излишъкът в
организма обаче не може просто да се оттече, а трябва да премине през стомаха, червата, бъбреците,
черния дроб, пикочния мехур. При определени обстоятелства той изобщо не може да бъде изхвърлен и
“остава на склад”. И понеже тялото поначало няма големи складове, то си създава нови: тлъстините,
които ще носите със себе си до края на съкратения си живот.
Представете си, че отивате в супермаркета и купувате храна не за една, а за две седмици, а след
това цял живот трябва да носите този багаж на гърба си, без да можете да го свалите, независимо дали
спите, работите или си почивате. В западното общество няма защо да се страхуваме от глад. Не е ли по-
разумно да съхраняваме излишъка от храна в хладилника, вместо да го разнасяме навсякъде със себе
си?
Колкото и да е трудно да приемем, че месото, млякото и млечните продукти не са предназначени за
хората, не можем да оспорим фактите. Но как да разберем със сигурност кои са подходящите за нас
храни?
Доказателствата за това ще ви се сторят още по-състоятелни. Най-добре да видим какво сме
www.spiralata.net 47
консумирали, преди интелектът ни да изкриви инстинктите. За тази цел трябва да се върнем назад във
времето, преди пещерния човек, преди да сме се научили да палим огън, да садим растения и да
отглеждаме животни. Да поговорим за най-близките ни предци.
С какво се хранят горилите?

24
С КАКВО СЕ ХРАНЯТ ГОРИЛИТЕ?

Общоприето е схващането, че човекоподобните маймуни са най-близките ни братовчеди. Може би

ще възразите, че е минало достатъчно дълго време, откакто дедите ни са слезли от дърветата, за да може
храносмилателната ни система да се пригоди към променените хранителни навици. Но нека се
придържаме към фактите: все още приличаме забележително много на маймуните, особено когато
останем без коса. А вътрешно сме на практика същите. Неотдавна учените установиха, че ДНК на
шимпанзето е 98 процента идентична с тази на човека.
Когато успяват да си набавят достатъчно количество плодове, горилите предпочитат да ядат само
тях. Ако не могат, допълват храната си с други видове растителност. Никога не ядат месо и млечни
продукти. Някои маймуни, например шимпанзетата, от време на време хапват месо, но по-голямата част
от менюто им се състои от растителна храна.
Преди да ви дожалее за горилите, нека ви напомня, че те ядат любимата си храна, и следващия път,
когато някой “специалист” ви поучава, че в режима ви липсват важни вещества,
Помислете за горилата!
Запитайте се как тя е станала многократно по-силна от вас. И как човешката раса е успяла да
оцелее, преди да открие огъня, да не говорим за витаминните добавки. Използвайте здравия си разум:
Доверете се на упътването на производителя!
Може би се чудите защо, щом са толкова силни, горилите са застрашени от изчезване. По същата
причина, поради която и много други видове: когато човекът не успява да унищожи средата им, той я
замърсява.
Според мен, когато говорим за естествения хранителен режим, установен от Майката Природа,
всички доказателства сочат в една посока: ПЛОДОВЕ! Това са предпочитали да ядат нашите предци с
непромити от масовата реклама мозъци. А ако се вгледате във фактите, ще видите, че и ние
предпочитаме да ядем това.
Спомнете си желираните кремове и сладоледите, които толкова сте обичали като деца.
Какъв вкус щяха да имат без допълнителните аромати? Абсолютно никакъв. И какъв вкус им
добавяхме? На свинско, телешко, агнешко или пуешко? Не, избирахме ягода, ананас, ванилия. Всичките
- извлечени от плодове или други растения. А скъпоценното месо, което толкова обичаме, не само че
трябва да бъде сготвено, но и ако беше толкова вкусно, защо ще му добавяме сол, пипер, сосове, чесън,
туршия и други? Представете си да добавите нещо такова на пресен зрял плод.
А от какво се състоят сосовете и подправките, които добавяме на месото? Заливаме свинското с
ябълков сос, агнешкото - с ментов, пуйката - с боровинков, говеждото - с хрян или горчица, пълним
пилето с градински чай и лук, а студеното месо поднасяме с туршия: все плодове и други растителни
продукти. Когато пием млечен шейк, безалкохолно или алкохол, какви вкусове добавяме? Отново ягода,
малина, банан, портокал, лимон, ананас, касис, зелени лимони и т. н.
Мозъкът ни е промит да вярваме, че добавяме сосове и подправки, за да усилим вкуса на месото.
Истината е, че без тях месото само по себе си има безличен или дори неприятен вкус. Ако беше хубаво,
защо ще искаме да променим вкуса му?
Опитвали ли сте по-силна подправка от чесъна? Защо не добавяме сол, пипер или чесън към
плодовете, за да усилим вкуса им? Когато ядете нещо с чесън, усещате ли вкуса на друго, освен на
самия чесън? Защо ви е той, ако храната сама по себе си е вкусна?
Фолклорът ни също е съхранил някои мъдрости за плодовете: “Една ябълка на ден държи доктора
далеч” или “Толкова са богати, че имат плодове у дома, когато никой не е болен”.
Спомнете си колко важно е високото водно съдържание в храната за нейното смилане, усвояване на
www.spiralata.net 48
полезните вещества и изхвърляне на ненужните. Никоя друга храна не отговаря по-добре на този
критерий от плодовете. На тях почти не им е необходимо разграждане. Те преминават почти директно
от стомаха към червата, където се извличат енергията и хранителните вещества. Затова не се учудвайте,
когато тенисистите хапват по един банан между геймовете.
Може би ще възразите, че ако високото съдържание на вода беше толкова важно и човекът се е
сетил да осигури течно гориво за автомобила, защо Майката Природа не е проявила достатъчно
съобразителност да ни предложи храна в течно състояние? Ами предложила ни е! Плодовете се състоят
предимно от вода. Повечето съдържат над 90 процента от живителната течност. Това е едно от
гениалните хрумвания на Майката Природа: да ни даде нещо основно течно в твърда форма. Защото
течностите се разливат, а твърдите вещества са много по-лесни за пренасяне и съхранение. Нима би ви
се искало да ходите до най-близката река, за да напълните “резервоара”? Не е ли много по-удобно да
засявате семена и да отглеждате плодове в близост до дома си, оставяйки дърветата сами да извличат
водата и минералите, от които имате нужда? Така получавате храната си в “пакет”, пълен с хранителни
вещества, сочен и вкусен, за да можете да утолите едновременно и глада, и жаждата. Можете да го
направите веднага или да ги съхранявате някъде седмици наред. Не роптайте срещу системата. Склонни
сме да я приемаме за даденост, но колкото повече вникваме, толкова повече се убеждаваме, че това е
същинско чудо. Възхищавайте се на Майката Природа, която ни е спестила необходимостта да ровим в
земята, за да си набавяме минерали. Колко по-приятно е да се ядат плодове! Забелязали ли сте колко
освежаващо действат в зноен летен ден? Готовите напитки имат такъв ефект, само ако са добре
изстудени или с лед. Нека наистина не роптаем срещу системата и да се наслаждаваме на нейната
гениалност!
Другата прелест на плодовете е ниското съдържание на ненужни вещества, което прави
изхвърлянето им от организма изключително лесно. Когато консумирате плодове, вие си набавяте
максимум енергия с минимален разход за смилане, усвояване и отделяне. Плодовете дават излишък от
енергия. Някой ще запита: “За какво ни е излишък от енергия?” и ще се заоплакват, че бездруго са
хиперактивни, нервни, неспособни да се отпуснат, сякаш многото енергия е причина за всичко това.
Невъзможно е да страдате от твърде много енергия, точно както парите никога не са в повече.
Енергията е чудесно нещо, абсолютно необходимо условие за пълноценен и радостен живот.
Пресните плодове са идеалната храна за човешкия род. Бебетата обожават плодове; само с
промиване на мозъка ще ги накарате да заобичат месо и млечни продукти. Веднага след пресните
плодове идват пресните зеленчуци, ядките, семената, зърнените храни и други растителни продукти.
В случай, че ви притеснява недостигът на важни вещества, ще ви успокоя, че тези храни ви
доставят всички необходими витамини и минерали. Както казах по-рано, витаминният дефицит е рожба
на цивилизацията.
Друго голямо предимство на пресните плодове и зеленчуци е сравнително ниската им цена, а ако
имате градина, ще ви излязат направо без пари! Да спрем за момент и да помислим
Какво следва от това

25
КАКВО СЛЕДВА ОТ ТОВА

Надявам се, че когато осмислите всички факти, ще стане очевидно, че най-доброто за човека са
пресните плодове, допълвани от ядки, зеленчуци, зърнени култури и други растителни храни. Откъдето
и да погледнете - енергия, фибри, витамини, минерали, водно съдържание, лесно смилане, усвояване и
отделяне - пресните зрели плодове са идеалната храна за нас. Освен това ухаят приятно, сладки са и
действат освежаващо. А най-хубавото е, че не изискват добавки. Те са естествена, натурална храна.
ТОВА Е ХРАНАТА, ПРЕПОРЪЧВАНА ОТ МАЙКАТА ПРИРОДА!
Може би ще попитате защо Майката Природа ни е дала такова многообразие от плодове. Нямаше
ли да е по-просто, ако за всеки животински вид имаше по един определен вид храна? Сигурно щеше да
е по-просто, но и безумно скучно. Аз, например, съм изключително признателен за тази чудесна
възможност за избор. В края на краищата, разнообразието е солта на живота, още едно доказателство, че
www.spiralata.net 49
Създателят иска да се радваме на живота.
Ако имаше само един вид храна, дали нямаше да протестираме? Нима перспективата да станем
вегетарианци ни плаши не защото не обичаме плодове, а защото ще се чувстваме лишени от много
други храни, които сега намираме за ценни?
Вече показахме, че пресните плодове, ядки, зеленчуци, зърнени храни и други видове растителни
продукти са единствените, които нашият вид може лесно и ефективно да консумира и преработва в
естествената им форма, без намесата на разумния човек. Всички хора инстинктивно обичат плодове.
Сега може би ще предпочетете пиле тика10 пред купичка вкусни ягоди, чепка грозде, круша, ананас,
резен пъпеш или чаша портокалов сок, но това е единствено и само заради промиването на мозъка.
Детето с положителност би избрало плода.
В наше време дори институциите, отговорни за промиването на мозъците на хората, постепенно са
принудени да приемат неизбежното. След като цял живот са ни учили, че най- вкусното и полезно нещо
са пържолата и пълномасленото мляко, сега ни съветват да не консумираме твърде много месо, особено
червено. Много хора се насочват към пилешкото месо и обезмасленото мляко, убедени, че вземат най-
доброто и от двете области. Всички, дори авторитетите, които никак не обичат да признават, когато си
променят мнението, сега ни съветват да ядем повече плодове и зеленчуци.
Може би червеното месо наистина е по-вредно от бялото, а пълномасленото мляко - от
обезмасленото. Но то е все едно да посъветваш някого: “Намали арсеника или мини на стрихнин, той не
е толкова отровен”.
Защо експертите просто не излязат и откровено не заявят, че месото и млечните продукти са вредни
и че полезните за нас храни са пресните плодове, зеленчуци и ядки? Дали защото нямат куража да
направят обратен завой и да признаят, че са сгрешили? Или заради огромните финансови интереси,
които са замесени в този проблем? Или защото им е трудно, дори невъзможно да повярват, че
разумният, цивилизован човек така е оплел конците?
Може би отговорът е в съчетанието на всички тези фактори. Но преди да обвиним системата, да си
дадем сметка можем ли ние с вас да приемем изводите? Защото това не е толкова лесно.
Помислете само за хилядите години проучвания и опит, натрупан с експериментиране на най-
различни комбинации от храни. Помислете за океана от готварски книги. Да приемете изводите от
думите ми означава да приемете, че единственият резултат от цялото това познание е не усилване на
вкуса на най-питателните и полезни храни, а маскиране на ненужните храни.
Длъжен съм да подчертая, че за разлика от големите производители на шоколад, например, които са
съвършено наясно с намеренията си, всички домакини, майстори готвачи и автори на готварски книги
винаги са имали за цел просто да създадат добра за всички храна. Но за съжаление, резултатът от
техните усилия е да ни накарат да ядем второкачествена, лишена от полезни свойства или прикрита
ненужна храна.
Няма да ви бъде лесно да приемете този факт: за това са нужни и кураж, и въображение. Но е много
важно да го направите. Пазете се от всяка храна, която не е в естественото си състояние. Това всъщност
е осмото указание:
Пазете се от обработените храни!

26
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ОБРАБОТЕНИТЕ ХРАНИ

За да елиминираме ефекта от промиването на мозъка, трябва да разберем какви са действително

последствията от консумирането на обработени храни.
Независимо дали готвите, рафинирате, замразявате, опушвате, мариновате, консервирате,
бутилирате, подслаждате, изсушавате или осолявате храната, от това обикновено произтичат три
неблагоприятни последствия. Първо, унищожават се хранителните вещества. Второ, добавят се
токсини. Трето, намалява важното водно съдържание.

10
Пиле тика масала - традиционно индийско ястие с пилешко месо и сос. - Бел. прев.

www.spiralata.net 50
 Може би ще възразите, че дехидратацията се компенсира, като в процеса на готвене се добавя вода
или вино, или като се приемат течности по време на хранене. За съжаление, не е точно така, подобно
мнение може да се определи като синдром на пластмасовата кофа. Организмът умее да обработва
храната във вида, в който природата го е научила. А пиенето по време на хранене може само да увеличи
проблемите, като отмие стомашните сокове.
Склонни сме да приемаме глада като глас на тялото, който казва: “Нуждая се от храна!” В
действителност той е нещо много по-сложно. Дивите животни изпитват глад за различни видове храна
според това кои хранителни вещества и минерали не им достигат. Когато бременните жени искат
определени неща за ядене, това ни изглежда като нелогична прищявка. А всъщност е съвсем разумно и
логично: тялото им казва какво му е нужно, за да задоволи нуждите на живота, който расте вътре в тях,
както и собствените си променящи се нужди.
Това е поредният пример колко по-сложно и съвършено е човешкото тяло в сравнение с
автомобила. Горивото и другите помощни вещества в автомобила се подават през няколко различни
системи. В тялото един и същ “пакет” храна осигурява и енергия, и поддръжка, а всичко се обработва от
една и съща уста и храносмилателна система. Автомобилът изисква редовен сервиз и обслужване от
страна на човека. Различните части се износват за различно време и се нуждаят от подмяна. Но дори и
всички части на колата да бъдат сменени с нови, продължителността на живота на един
средностатистически автомобил е по-малко от петнадесет години.
Човешкото тяло се самообслужва от първия до последния си ден. Макар че се държим с него като с
контейнер за боклук и го тровим с тютюн, алкохол, автомобилни изпарения и други замърсители,
средностатистическото сърце бие повече от седемдесет години без почивка. Чудя се какво ли би било,
ако се отнасяхме към тялото си с цялото дължимо уважение? За съжаление, съвременната медицина
също е възприела подхода за замяна на частите с нови. Наистина ли смятате, че трансплантациите на
сърце, бял дроб и бъбреци са интелигентно решение? Трябва ли да си Айнщайн, за да се сетиш, че
единственият разумен отговор е да избягваме причините за упадъка на един орган.
Ако храната има добър вкус само когато сме гладни, защо някои продължават да се тъпчат?
Невъзможно е да са още гладни, следователно единственото обяснение е, че продължава да им е вкусно.
Истината обаче е точно обратната. Храната добива противен вкус. Такива хора определяме като
лакомници или чревоугодници, но е факт, че те още са гладни.
Как е възможно това? Как могат да са едновременно гладни и подути от преяждане? Обяснението е,
че когато задръстим системата с ненужна храна, не подаваме на тялото необходимата енергия и
хранителни вещества. Това, убеден съм, е целият ключ към ЛЕСНИЯ НАЧИН: тялото продължава да
изпраща сигнали към мозъка, докато не получи истинското си гориво и помощни вещества, така че
нищо чудно да се чувствате издути от ядене и същевременно гладни.
Иронията е, че скоро отново ще изпитате глад и неудовлетворение. Може би ще се изненадате да
научите, че изразходваме повече енергия за смилането на храната, усвояването на полезните и
отделянето на ненужните вещества, отколкото за която и да е друга човешка дейност. Обикновено не го
съзнаваме, защото след като преглътнем храната, процесът продължава автоматично. Затова се
чувстваме толкова изморени след коледния обяд и имаме нужда от дрямка.
И така, ако напълните стомаха си с ненужна храна, не само че няма да си набавите необходимата
енергия и хранителни вещества, но и допълнително ще влошите положението, защото ще използвате
бездруго намалелите си запаси от енергия и хранителни вещества, за да се отървете от нея.
Какво е решението? Да изядем още нещо! Така, естествено, само още повече се задълбочава
проблемът. Затова хората със значително наднормено тегло непрекъснато се тъпчат:
Просто не могат да задоволят глада си!
Класически пример за това е коледният обяд. Тъпчем се с едно ястие след друго и не можем да се
спрем. Колкото повече поглъщаме, толкова повече енергия ни трябва за смилането и преработването на
храната. Накрая ни спасява само фактът, че физически не можем да сложим и залък повече в устата си.
Но дали се чувстваме добре и изпълнени с енергия? Напротив; единственото ни желание е да поспим и
да оставим тялото си да се бори с непосилната задача да смели всичко това. Напълно безплодно
упражнение.
www.spiralata.net 51
 Колко иронично, че използвам думата “безплодно”! Поредното доказателство за значението на
плодовете и мястото, което са си извоювали в историята и фолклора.
Може би най-лесно би било да направим аналогия с жаждата. Жаждата е сигнал на тялото, който
казва на мозъка: “Имам нужда от вода”. Рядко изпиваме повече от една чаша вода, за да утолим
жаждата си. Но в същото време спокойно можем да погълнем две, три, че и повече бири и да
продължим да се чувстваме жадни. Това е защото бирата съдържа и алкохол, а алкохолът не само че не
утолява жаждата, но и предизвиква допълнителна дехидратация. Същият принцип важи и при
храненето. Яжте неподходящи храни и ще страдате от постоянен глад, както и от постоянно
затлъстяване, отпуснатост и лошо здраве.
Важно е да разберете какво стои зад деветото указание, а именно:
Опитайте се да задоволявате глада си с истинска храна
Обърнете внимание, че не съм категоричен: казвам “опитайте се”, а не “непременно”. Причината,
естествено, са допустимите граници, за които вече говорихме. Сега не се безпокойте твърде много за
този аспект. Както ще обясня по-нататък, ще видите, че с напредването ви в програмата желанието ви за
ненужни храни постепенно ще изчезва и ще се превърне по-скоро в изключение, отколкото в правило.
Важно е обаче от самото начало да разберете, че не можете да утолите глада си, ако не дадете на тялото
необходимата му енергия и витамини.
Какво ще си помислите за някого, който приема работа за сто лири седмично, ако разходите му са
сто и петдесет? Същото е и когато се опитваме да залъжем тялото си с обемиста, но ненужна храна.
Човек се храни, за да си набавя енергия. Когато консумираме обемиста, но ненужна храна, ние
изразходваме повече енергия за нейната преработка, отколкото получаваме. Затова много от нас се
будят сутрин уморени и отпуснати, вместо отпочинали и кипящи от енергия.
Сега вече сигурно си мислите, че като изключим силните отрови като арсеник, най- лошото, което
можете да причините на тялото си, е да ядете ненужни храни. Има обаче нещо още по-опасно и на
съвременния човек често му е трудно да избяга от него:
Рафинираните храни

27.
РАФИНИРАНИТЕ ХРАНИ

Обичаме да хапваме пресни зрели плодове отчасти заради приятния аромат, отчасти заради сладкия
вкус, отчасти заради високото водно съдържание, което прави хранителните вещества лесни за
усвояване и в същото време утолява жаждата. Обичаме и ядки, защото също имат сладък вкус.
В Деветнадесета глава ви обещах да обясня как разумният човек заблуждава самия себе си, че
ненужните храни са вкусни. Всъщност вече предложих една от техниките, с които мамим вкусовите си
рецептори и вродените си инстинкти: добавяме изкуствени аромати и овкусители към ненужната храна.
Друг похват е подслаждането с рафинирана захар.
В процеса на рафиниране на захарта на практика се отнемат всичките й хранителни свойства.
Унищожават се почти всички фибри, витамини и минерали. От захарта се напълнява, защото тя доставя
само празни, нискокачествени калории и голямо количество въглехидрати, които впоследствие се
превръщат в мазнини. Когато консумирате храни с високо съдържание на захар, сладкият вкус ви
подвежда да си въобразявате, че приемате нещо полезно.
Ще кажете, че понякога добавяме захар дори на ягодите, за да усилим вкуса им. Така е, но само ако
не са узрели! А плодовете са предназначени да се консумират, когато узреят. Подслаждайки незрели
плодове със захар, ние не подсилваме техния вкус, а прибавяме плодов аромат на захарта.
Вече обясних как е възможно човек да се чувства подут от храна и все пак гладен. Консумирането
на изкуствено подсладени храни е още по-лошо. Така не само не си набавяме необходимата енергия и
хранителни вещества, но дори не запълваме стомаха си и продължаваме да изпитваме зверски глад. Как
решаваме проблема в повечето случаи? Ядем още ненужна храна. Но така решаваме ли го? Не, разбира
се! Само става още по-лошо.
Причината да напълняваме не е, че ядем твърде много, а че ядем твърде много ненужни храни.
www.spiralata.net 52
Макар да прави всичко по силите си, тялото ви не може да изхвърли всички токсини, с които го
затрупвате.
Ето че сега знаем кои храни са най-полезни за нас и кои - най-вредни. Но преди да се заемем с
практическата задача да пригодим хранителните си навици към новото разбиране, трябва да се
запознаем с два важни принципа:
Кога да се храним и как да съчетаваме храните

28.
КОГА ДА СЕ ХРАНИМ И КАК ДА СЪЧЕТАВАМЕ ХРАНИТЕ

По въпроса кога да се храним съществува едно-единствено правило и то е да не ядем плодове,

когато в стомаха ни има друга храна. Когато поговорим за съчетаването на храните, причината за това
ограничение веднага ще стане очевидна.
Преди съчетавах храните единствено от гледна точка на съвместимостта на вкуса. Бях типичният
лакомник, който гледа на тялото си като на контейнер за боклук. Единствената ми грижа беше да хапна
вкусно. Отговорностите ми се изчерпваха с преглъщането.
Всеядните животни като козите, например, са способни да смилат много видове храна, но рядко
консумират два вида на едно ядене. Към проблемите, които сме си създали с обработването на храните,
процъфтяването на животновъдството и съхраняването на големи количества храна сме добавили още
един: склонни сме да ядем различна храна не на едно ядене, а на една хапка.
Защо това да е проблем? Защото храносмилателната ни система не е предназначена да се справя с
различни видове храна наведнъж. Преди да се възмутите, нека поясня, че това не означава да ядете само
по едно нещо на всяко хранене. Трябва обаче да разберете какво се случва вътре в тялото, когато го
затрупвате с неприемливи комбинации. Точно както обработването може да превърне полезната храна в
ненужна, така зле подбраните храни взаимно унищожават положителните си свойства и водят до
затруднено храносмилане, усвояване и отделяне.
Често срещана грешка е съчетаването на високопротеинови храни (например месо) с въглехидратни
(например картофи). Стомахът отделя киселинни сокове, за да смели протеиновата храна. Но соковете
за разграждане на въглехидратната са алкални (основни). А какво става, когато смесите киселина с
основа? Те се неутрализират. Резултатът е, че не се смила нито месото, нито картофите. Възложили сте
на стомаха си нерешима задача, а последствията са лошо храносмилане и киселини.
Докато всичко това се случва, никак не е изключено да продължат да постъпват и други видове
храна, предизвиквайки още по-голям хаос. Обясних вече защо плодовете са най- подходящата храна за
човека. За съжаление, обикновено ги приемаме като десерт в края на храненето. Но когато консумирате
плодове на пълен стомах, те не могат да преминат достатъчно бързо през червата. От това не само се
губи полезният ефект, но и плодовете загниват, и всички хранителни вещества се унищожават.
Следващия път, когато ви заболи стомах или получите киселини, представете си несмилаемата маса от
месо и растителни продукти в стомаха си. Лошо композираните храни могат да останат там повече от
осем часа. Рано или късно стомахът казва: “Съжалявам. Опитах; повече нищо не мога да направя” и
предава всичко на червата. Те, от своя страна, също не могат да направят кой знае какво. Всички
хранителни вещества бездруго са вече съсипани. Енергията, която са можели да извлекат, е
изразходвана в напразни опити да се справят с гниещата токсична маса, която продължава по маршрута
и някак се изхвърля от тялото.
Не искам да бъда груб, но всеки, който е страдал от запек, знае какви вреди причинява той на
червата. Средностатистическото време за преминаването на храна, различна от плодове, през целия
стомашно-чревен тракт е между 25 и 30 часа. Ако сте консумирали месо, времето се удвоява.
Представете си колко енергия се изисква и какво напрежение е за храносмилателната ви система да
изтласка всичко през десет метра черва. Затова нека помислим за
Някои конкретни съвети за правилно съчетаване на храните

29
www.spiralata.net 53
 НЯКОИ КОНКРЕТНИ СЪВЕТИ ЗА ПРАВИЛНО СЪЧЕТАВАНЕ НА ХРАНИТЕ

1. Не консумирайте плодове заедно с друга храна.

2. Не смесвайте протеини с въглехидрати по време на едно хранене.
3. Не приемайте повече от една концентрирана храна в рамките на едно и също хранене.
Концентрирани храни са всички храни, освен пресните плодове и зеленчуци.
4. Несъдържащите скорбяла зеленчуци (с високо водно съдържание) се разграждат както от
основни, така и от киселинни стомашни сокове, следователно могат да бъдат смесвани с протеини
(месо, риба, птици и млечни продукти) или с въглехидрати (пшеница, хляб, ориз, паста, картофи,
зърнени продукти).
Другият фактор, който споменахме по-рано, е
Времето за хранене
По отношение на избора на време за хранене има само едно правило и то е свързано с плодовете.
Не само че не трябва никога да консумирате плодове заедно с други видове храна, но и трябва да ги
приемате само на гладен стомах. Ето защо закуската е идеалното време за плод. Освен това си оставяйте
поне половин час между яденето на плод и следващото хранене.
Съветите по-горе вероятно са ви накарали да си помислите: “Но това значи, че вече никога няма да
мога да ям риба с картофи или хляб със сирене, или яйце с препечена филийка, или “Корнфлейкс” с
мляко!” Не, не значи! Това му е хубавото на ЛЕСНИЯ НАЧИН: няма ограничения. Принципите по-горе
не са правила или инструкции, а просто част от упътванията на производителя. Това не е диета. Просто
сте на път да промените навиците си, за да можете да изпитвате истинско удоволствие от всяко хранене.
Добре е да превърнете тези принципи по-скоро в правило, отколкото в изключение. Няма нищо лошо в
това, от време на време да ги нарушавате. Можете дори да участвате в коледното надяждане, без да
напълнеете и без да страдате от обичайното чувство за вина.
Целта на тези принципи е да помогнат на храната да преминава през тялото, снабдявайки го с
максимално количество енергия и полезни вещества и минимални усилия за изхвърлянето на токсините,
така че накрая да кипите от енергия. Не забравяйте, че тъкмо храните, които са най-вкусни и приятни,
са същевременно най-здравословни и енергийни.
A сега нека поговорим за
Напитките

30
НАПИТКИТЕ

Пожелавали ли сте някога да сте изобретили играта “Монополи” или Кубчето на Рубик? Кое според
вас е мечтата на търговеца? При всички тези богати, затлъстели, пресмятащи всяка калория същества по
целия свят, колко ли пари щяхте да спечелите, ако можехте да измислите напитка, която не съдържа
никакви калории, но е по-вкусна и утолява жаждата по-добре от всички други!
Боя се, че сте изпуснали влака. Мосю Перие се е сетил преди много години, а оттогава насам доста
хора са се облажили от неговата идея. Ето как той описва своя продукт: “Минерална вода от природата,
подсилена с газ от извора”. Не уточнява какъв извор и що за газ. Само че водата искри като шампанско.
По някаква ирония, на мосю Перие и съдружниците му се наложило да похарчат цяло състояние, за да
рекламират гениалния си продукт.
Още по-иронично е, че истинският изобретател на напитката я е създал преди повече от три
милиарда години. Тя тече свободно по всички планински потоци. Тя е напитката, с която утоляват
жаждата си всички живи организми. До настоящата микросекунда в историята на човечеството тя е
била единствената напитка на хората от отбиването от майчината гръд до последния им ден.
Човекът обаче е същество, надарено с разум. Той именно му позволил да усъвършенства един
продукт, създаден много отдавна от несравнимо по-висш разум. Попитайте кой да е ръгбист коя
напитка най-добре утолява жаждата след мач и девет от десет ще ви отговорят, че това е пинта битер
или пинта битер бира.
www.spiralata.net 54
 Според моя речник думата “битер” се отнася за остър, неприятен вкус. Всъщност този вид бира се
казва така заради горчивия си вкус. Още не съм видял човек, който при близването на първата си бира,
независимо дали е била битер, светла, лека, кафява, тъмна или “Гинес”, да не си е помислил съвсем
тайничко: “Трябва ли да изпия тази гадост докрай? Предпочитам чаша лимонада”. Но нали само децата
пият лимонада; възрастните пият бира! Е, всички ли трябва да пием лимонада? Не! Убеждението, че
лимонадата е хубава напитка, също е резултат от промиването на мозъци, на което сме подложени.
Промиването на мозъци е толкова ефективно, че дори сме склонни да пием безалкохолна бира.
Само си помислете: приучваме мозъка и тялото си да не реагират на неприятната миризма и вкус, за да
можем да бъдем опиянени от алкохола. После махаме алкохола и си оставаме с неприятната миризма и
вкус, след което се опитваме да убедим сами себе си колко ни харесва!
Не е важно дали става дума за храна или напитки: аз само илюстрирам колко лесно е да се
заблудиш. Ако можем да бъдем подведени, че ни харесва вкусът на напитка, която се казва “битер”,
просто защото наистина е горчива, колко по-лесно е да бъдем накарани да повярваме, че напитки като
“Кока-кола” са вкусни, дори когато махнем пристрастяващия кокаин. Благодарение на промиването на
мозъци мнозина смятат, че едно питие не е достойно да бъде опитано, ако няма зелен или лилав цвят,
половин килограм намачкани вътре плодове и малко чадърче отгоре. Ако видим кучето или котката да
пие подобно нещо, ще ни се стори абсурдно.
Според мен е удивително, че хората, които се притесняват за теглото си, упорито отказват сметана
в десерта, но с готовност изяждат крем-супата, в която има сметана, и изпиват няколко коктейла, в
които тя е основната съставка.
Колко иронично, че мосю Перие трябва да харчи пари, за да ни убеди в нещо, което отдавна
можехме да научим от наръчника с упътвания на производителя:
Най-освежаващата напитка е чистата вода
Няма да се изненадам, ако още се съмнявате в това. Да бъдем обективни. Замислете се и се
опитайте да си припомните случаите, когато истински сте се наслаждавали на някое питие. Може би
спонтанно ще отвърнете: “Обичам чаша вино с вечерята”. Аз също, но не си спомням някога да съм
пресушавал чашата на две глътки, после да съм я пълнил отново догоре и да съм повтарял процедурата.
Удоволствието от виното се заключава не толкова в утоляването на жаждата, колкото в усещането, че
храната би била някак си непълна без него. Съзнавам, че това не е действителна необходимост, а част от
промиването на мозъка ми.
Сега ви моля да си припомните случаите, когато сте били толкова жадни, че сте изгълтали половин
литър течност наведнъж и след малко - още толкова. Нима жаждата не се подчинява на същите
принципи като глада? Ако наистина сте гладни, всяка храна ще ви бъде вкусна. Имайте предвид, че
повечето напитки, включително бирата, се състоят предимно от вода. Ако наистина сте жадни, всяка
хладна, бистра течност, която утоли жаждата ви, ще бъде прекрасна на вкус, независимо дали е бира,
кока-кола, лимонада или онази освежаваща, даряваща здраве течност, която Създателят е сътворил
специално за нас:
Студена, бистра, богата на кислород, пречистваща, освежаваща вода
Сигурно още не можете да го приемете. Но представете си, че сте изгубени в пустинята, без вода.
Слънцето ви изгаря, гърлото ви от часове е пресъхнало. Вече мислите, че ще умрете от жажда. За каква
напитка ще копнеете? Да предположим, че по някакво чудо се озовавате в оазис с луксозен хотел. На
бара са наредени бутилки с искряща лимонада и кока-кола, халба горчива бира с половин пръст пяна
отгоре и чаша студена, чиста вода. Към кое ще посегнете? Може би сега ви се струва, че това ще е
бирата. Някога аз щях да избера лимонадата. Но вече знам, че има и по-добро решение.
Веднъж се опитах да изкача един връх в Испания. Попаднах в растителност като джунгла, от която
не можех да се измъкна, и сериозно се уплаших, че ще умра от жажда. Мислех единствено за вода.
Когато най-сетне стигнах до цивилизацията, можех да избирам между различни напитки, с които
обикновено утоляваме жаждата си. Помолих за вода. Нямаше значение дали ще е студена и бистра,
имах нужда просто от вода. Тогава се опитах да си спомня кога за последно съм пил вода и не можах.
Също както промиването на мозъците по отношение на обработената храна, така сме научени да
търсим и неестествени напитки. Властите не могат да се сдържат и дори обработват водата, която тече
www.spiralata.net 55
от чешмата.
Може би ще възразите, че ако не я обработваха, нямаше да оцелеем дълго. Вероятно сте прави. Но
това не е ли поредното обвинение срещу разумния, цивилизован човек? Замърсили сме реките и вече не
можем да пием от тях. А дивите животни могат.
Явно е, че замърсяването и съмнителното качество на чешмяната вода имат своя принос за
търсенето на други напитки. Също така явно е според мен, че силният натиск върху нас да пием мляко е
спомогнал за възприемането на тази нагласа. Нищо чудно, че големите търговски корпорации успяват
да ни убедят, че тяхната напитка е най-освежаваща и най- богата на полезни хранителни вещества и
енергия.
Чашата кафе или чай сутрин ни изглежда най-естественото нещо на света. А в това всъщност няма
нищо естествено. Това са изобретения на човека. Да, не споря, че е приятно да изпиеш чаша кафе или
чай като се събудиш. Те се състоят предимно от вода и всъщност вие се наслаждавате на утоляването на
осемчасовата жажда, натрупана по време на съня.
Привлекателното в чая и кафето е съдържащият се в тях наркотик, кофеинът. Когато тялото ви се
освобождава от него, вие чувствате празнина и несигурност, която ви кара да консумирате още повече
кофеин. Втората чаша вече не утолява жаждата, а облекчава симптомите на пристрастяване, породени
от първата. Третата облекчава симптомите от втората и така ad infinitum11.
Има много хора, пристрастени към кофеина, които изпиват по двадесет чаши дневно, без да
разбират защо се чувстват жадни и раздразнителни.
Колкото и да е невероятно, производителите на кафе са изнамерили подход, сходен с този на
безалкохолната бира. Когато не сте жадни, единственото удоволствие от кафето си остава
облекчаването на симптомите на пристрастяване към кофеина. Ако махнем кофеина, премахваме и
единствената причина да пием кафе. И се смятаме за разумни човешки същества?!
Е, добре, може би не сте толкова глупави, колкото се опитвам да ви изкарам. Може би пиете
безалкохолна бира и безкофеиново кафе, защото искрено вярвате, че обичате вкуса им. Помните ли, че
ви предупредих да се пазите от всички храни, за които трябва да придобиете вкус? Това означава, че те
по същността си са отрови. Освен това, ако трябва да проявите усилие, значи става дума за
пристрастяващо вещество. Децата и животните не обичат миризмата на кафето, алкохола и никотина,
докато не се пристрастят. Дори тогава те не харесват вкуса, а само така си внушават, точно както
наркоманите си мислят, че обичат ритуала на забождане на иглата във вената.
Младежите, когато пият кафе или чай, си добавят захар и мляко, за да подобрят вида им и да
тушират неприятния вкус. С появата на проблеми с теглото постепенно се отказваме от млякото и
захарта. С малко упорство не след дълго установяваме, че можем спокойно да пием кафе и чай, без да
ги подслаждаме. Но ако те наистина са толкова прекрасни, защо не ни харесват още с първата глътка?
По същата причина, поради която пушачите намират първата си цигара за противна. Защото цигарите
наистина са противни. Но ако постоянствате, тялото ви ще свикне с лошата миризма и вкус, за да може
да си набави наркотика.
Онези от вас, които не са чели книгата ми за наркотичната зависимост, може би смятат, че си
струва да извлекат някои плюсове от наркотика. Ще подчертая, че плюсове няма. Нямам предвид, че
минусите превишават плюсовете. Това всеки наркоман го знае. Имам предвид, че всички “плюсове”
изобщо са измамни. С други думи, наркотиците нямат нито едно положително качество.
Пушачите вярват, че цигарите им помагат да се отпуснат, да се концентрират, да облекчат скуката и
стреса. В действителност ефектът е точно обратният. Но е много трудно да ги убедите. Концентрацията
и скуката са противоположности, отпускането и стресът - също. Ако се опитате да продадете на един
пушач вълшебно хапче, с което може да постигне два коренно различни ефекта, той ще ви обяви за
шарлатанин. Но по отношение на цигарите вярва точно в това.
Темата е изключително сложна и не може да бъде обхваната в няколко изречения. Но най- простото
сравнение е с наркомана, който вярва, че наистина му харесва да се боде със спринцовката.
Заблуждават ни, че наркоманите стигат до това ниво на деградация заради “върховното”

11
Adinfinitum (лат.) - до безкрайност. - Бел. прев.

www.spiralata.net 56
преживяване от хероина. Да погледнем на нещата от друг ъгъл. Представете си наркоман, оставен без
хероин. Разстроен е, защото не може да постигне желаното състояние. Ние с вас обаче също обичаме да
изпитваме върховно удоволствие, но не изпадаме в паника, когато няколко дни не можем да си го
позволим. Представете си ужаса и мъката, които преживява наркоманът, останал без наркотик.
Представете си вълнението и блаженството, когато най- сетне успява да забоде иглата във вената си и
да сложи край на кошмарното очакване. Непристрастените не изпадат в паника. Преди да се
пристрастят пристрастените също не са изпадали в паника и не са страдали. Хероинът не облекчава
паниката. Напротив, той я предизвиква. Ако сте пушачи или някога сте били такива, знаете каква
паника може да ви обхване, когато останете без цигари. Непушачите не страдат от подобно чувство;
пушачите също не са страдали, преди да станат пушачи. Никотинът не облекчава стреса, той го създава.
Може би си мислите, че драматизирам, като сравнявам хероиновата зависимост с чаша чай или
кафе от време на време. В края на краищата, милиони хора по целия свят пият чай и кафе, без да се
пристрастяват.
Това е поредната често срещана заблуда. Широко разпространено е схващането, че можем да
“използваме” наркотици, без да се пристрастим. Единствената разлика между “ползващия” наркотици и
наркомана е, че първият още не знае, че е пристрастен. А единствената причина да пиете чай или кафе
е, че сте пристрастени към кофеина. Може би си мислите, че ги пиете, защото ви харесва вкусът.
Спомнете си обаче две от моите указания. Едното беше да не робувате на вкусовите си рецептори.
Второто беше да поддържате ума си отворен.
Ако можете с лекота да се откажете от млякото и захарта, защо не направите още една крачка - още
по-лесно би било изобщо да се откажете от чая и кафето. Тогава няма да се налага да се примирявате с
неприятния вкус.
В една от моите клиники по време на почивка попитах дали някой иска кафе, чай или безалкохолно.
Една жена отговори: “За мен чай без мляко, без захар и без чай, моля”. Нужни ми бяха няколко секунди
да осмисля какво казва. Тя просто искаше чаша гореща вода!
Може би си мислите, че е била разсеяна или се е превземала. Нищо подобно. Разбирате ли
психологията на тези думи? Мозъкът й беше промит да вярва, че обича чай. Разумът обаче й
подсказваше да махне всички вредни съставки, а именно, млякото, захарта и чая. Но в ума си тя все пак
щеше да се наслади на чаша хубав чай!
А в действителност искаше да се наслади именно на напитката, която Майката Природа е създала
специално за нас. По ирония денят беше топъл и удоволствието щеше да е много по- голямо, ако водата
беше студена. Тогава обаче нямаше да е чай, а обикновена, безинтересна, скучна вода.
Трябва да се избавим от промиването на мозъци. Трябва да видим измишльотините на човечеството
в истинската им светлина: трикове, предназначени да ни заблудят, че можем да подобрим еликсира,
даден ни от един разум, несравнимо по-съвършен от човешкия.
За мен няма нищо по-жалко от гледката на човек, отказал се от алкохола, който пие сок от ананас
по време на някакво събиране. Той е убеден, че не може да прекара приятно, ако постоянно не налива
нещо в гърлото си. Събиранията са хубаво нещо, защото се отпускаш, не трябва да работиш и водиш
приятни разговори с приятни хора. Мит е, че алкохолът може да направи преживяването още по-
приятно. Не се сещам за нито един случай, в който да не съм се забавлявал, ако компанията ми е
приятна. Сещам се обаче за много събирания, на които не съм се забавлявал заради неприятната
компания въпреки изобилието от питиета. Истината е, че прекарването винаги се съсипва заради
липсата на ограничение, когато някой от гостите прекали и стане агресивен или досаден.
И така, кои са напитките, препоръчвани от производителя? Водата, очевидно: това пият и другите
живи същества. Ако изпитвате необходимост да пиете нещо друго, най-добрият избор е плодовият сок,
но без никакви добавки, освен вода. Повечето пресни плодове обаче бездруго съдържат достатъчно
вода, за да могат едновременно да утолят и глада, и жаждата. Ако хапвате достатъчно плодове, изобщо
няма да ви се пие. Плодовете утоляват жаждата много по-приятно от напитките. В почивката между
полувремената футболистите и ръгбистите не пият, а хапват портокал. Но ако все пак държите да пиете
нещо, има само един истински еликсир:
Студената, бистра, богата на кислород, пречистваща, освежаваща вода
www.spiralata.net 57
 Погледнете величествения, силен дъб. Ако той може да израсне благодарение на водата, помислете
само какво ще направи тя за вас! Остава само да открием
Как да се освободим от промиването на мозъка

31.
КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ПРОМИВАНЕТО НА МОЗЪКА

Първата стъпка е да осъзнаете, че мозъкът ви е промит. Но сама по себе си тя не решава проблема.

Следващата е да решите да направите нещо. Третата е НАИСТИНА ДА ГО НАПРАВИТЕ.Това гласи и
десетото указание:
Направете го!
Не е достатъчно да разбирате какво ви говоря и да кимате в знак на съгласие, важното е да
направите съзнателно усилие и да го приложите на практика.
Не се притеснявайте. Аз ще ви казвам какво да правите и ако следвате всички указания, ще ви се
види не само лесно, но даже приятно.
Освобождаването от промиването на мозъка представлява двойна атака. Първата част е да
започнете да виждате добрите за вас храни в истинската им светлина. Следващия път, когато си обелите
сочен, зрял портокал или ананас, насладете се на прекрасния аромат, на хладната вода в него.
Организмът ви ще го смели леко и бързо, ще усвои ценната енергия и хранителни вещества и ще
изхвърли ненужното.
Втората част е да започнете да виждате храните, които сте смятали за свои любими в резултат от
промиването на мозъка, в истинската им светлина: овца, маскирана като агне. А дали по-добре да не
кажем свиня, маскирана като ябълка? Следващия път, когато забодете парче месо с вилицата си,
помислете дали то наистина е толкова вкусно и дали действително желаете да натоварите организма си
с тежката задача да го преработва и да изхвърля всички токсини, при това в крайна сметка без никаква
полза! И то при положение, че тялото ви изобщо успее да изхвърли всички токсини.
По ирония, тъкмо този аспект на ЛЕСНИЯ НАЧИН изглежда най-труден при повечето хора:
страхът, че вече няма да могат да ядат любимите си храни. Прилича на страха на пушача, че няма да
може да се наслади на хубавото хапване или да вдигне телефона, без да запали цигара. И точно както
страхът на пушача е плод на метода за отказване с усилие на волята, така и страхът на пълния човек е
породен от лишенията на диетите.
Аз успях да приема този принцип донякъде благодарение на осъзнаването, че готвенето унищожава
полезните вещества, и че Майката Природа не препоръчва да готвим храната си. Не можех да не се
съглася с това, но тъй като по-голямата част от всичко, което консумирах, с изключение на зърнената
закуска, беше готвено, ми беше много трудно да го приложа на практика.
Причината може би беше, че готвената храна ухае толкова хубаво! Сега може би ще възразите, че
едно от правилата на Създателя при проверката дали дадена храна е предназначена за нас е добрата
миризма. Така е, но това важи само за естествените (натуралните) храни. Парфюмът също има
великолепен аромат, но не го пиете. Неведнъж ми се е случвало да доловя прекрасно ухание откъм
кухнята и да попитам Джойс: “Мирише страхотно! Какво готвиш?”, а тя да отвърне: “Нищо, почиствам
печката”.
Основната функция на миризмата в природата е да ни помага да откриваме храната си. Вече
споменахме, че едно от гениалните свойства на глада е, че не го усещаме, докато не стане твърде силен,
или докато нещо друго не ни подсети за него. Видът и миризмата на храната са точно такива
подсещащи механизми. И тъй като консумираме много готвена храна, мозъкът ни е свикнал да свързва
миризмата на готвено с глада и яденето, но това не означава непременно, че готвеното има добър вкус.
Пушачите, които се опитват да се откажат, обичат миризмата на чуждата цигара, но ако сами
запалят, ще им се стори ужасна на вкус. Трябва да се освободим от измамната представа за връзката
между миризмата на готвено и чувството за глад. Ако не готвите, миризмата ще престане да ви
изкушава и няма да ядете, докато не усетите истински глад. Тогава ще можете много по-пълноценно да
се насладите на храната.
www.spiralata.net 58
 Сигурно ви се струва, че това, което правя, също е промиване на мозъка. КАТЕГОРИЧНО НЕ! Това
е упражнение срещу промиването на мозъка и изобщо не е толкова трудно, колкото може би ви
изглежда.
Да направим още една аналогия. Представете си, че сте се влюбили в човек с красиво лице,
съвършено тяло, добър характер и приятно излъчване. Проблемът е, че този човек не ви понася.
В същото време има друг човек, който боготвори и земята, на която стъпвате. Проблемът тук е, че
за вас той е грозен, скучен и безличен; липсва му излъчване и чувство за хумор. Аз съм магьосник и вие
ме молите за помощ. Предлагам ви да си изберете едно от две хапчета, които ще решат проблема.
Първото хапче струва само десет лири. Ако го изпиете, ще се влюбите в грозния и ще започнете да
гледате на него със същото възхищение, с което сега гледате първия. Второто хапче ще ви струва
хиляда лири, а когато го изпиете, обектът на обожанието ви ще отвърне на любовта ви. Ако приемем, че
парите не ви притесняват, кое хапче ще изберете?
Мисля, че ако трябва да бъдем честни, повечето бихме избрали второто. Да, истина е, че и двете
хапчета ще решат проблема. Първото дори има две съществени преимущества: по- евтино е и по-
благородно, тъй като с второто хапче ще има един разочарован.
Защо тогава болшинството от нас ще предпочетат второто хапче? Предполагам, защото ще ни се
струва, че първото хапче просто ще ни заблуди да вярваме, че човекът насреща е красив, когато той
всъщност е грозен. Аз не съм магьосник и такива хапчета не съществуват. Но заблудите са нещо съвсем
реално. Обмислете сега същата хипотеза, но си представете, че сте се заблудили в красотата и
приятното излъчване на първия и грозотата и безличието на втория човек. Със сигурност сте гледали
филми, в които звездата изглежда ту обикновена и непривлекателна, ту атрактивна и динамична; или
пък на 19 и на 90 в зависимост от прищявката на режисьора. В живота също ви се е случвало
първоначалните ви впечатления да се преобърнат на 180 градуса.
Да предположим, че всъщност човекът, в когото сте влюбени, е грозно патенце, а този, който ви
обича - красив лебед. Тогава няма да са ви нужни магии и чудотворни хапчета; ще трябва само да
отворите очите и ума си.
Точно това е положението, в което се намирате в момента.
Вашият мозък вече е промит!
Храните, които са ви накарали да вярвате, че са прекрасни, като месото, сметаната, млечните
продукти и екзотичните десерти, не ви обичат. Даже напротив: те ви мразят и ви погубват! От друга
страна, храните, които ви обичат, се грижат за вас и ви дават здраве и енергия, но вие сте склонни да ги
приемате за даденост и ги третирате като второразредни. Зеленчуците са просто гарнитура към
основното ястие. Плодът е просто една възможност за избор. Хлябът и картофите не са деликатес,
защото са евтини и ги смятаме за естествено допълнение към всяко хранене. Но ако са толкова важни за
правилното хранене, не са ли именно те истинският деликатес? В края на краищата, в сандвича си
можете да сложите какво ли не, но основната част си остава филията!
Факт е, че мозъкът ви е промит да вярвате, че ненужната храна е полезна за вас. Предполагам,
смятате себе си за разумен и интелигентен човек. Ако могат да ви убедят, че ненужната храна е полезна,
няма ли да е още по-лесно да видите ненужната храна и истинската храна такива, каквито са, стига да
направите съзнателно усилие да се освободите от промиването на мозъка?
Истината е, че само вие можете да си помогнете. Вътре в себе си вие знаете, че това, което казвам, е
вярно, и повече няма да можете да се заблуждавате. Отсега нататък ще започнете да се замисляте за
обработените храни. Ще се усъмнявате в причините за обработката. Дали целта не е ненужната храна да
изглежда вкусна? Дали натуралното в нея не е унищожено?
Да вземем един класически пример за храна, която вероятно предизвиква най-много фрустрация от
всички останали:
Шоколадът

32.
ШОКОЛАДЪТ

www.spiralata.net 59
 Всеки човек с проблеми с теглото ще ви каже: “Обожавам шоколад! Как да го откажа?” Ако
наистина обожават шоколада, защо ще искат да го отказват? Очевидният отговор е, че според тях
виновникът за излишните килограми е прекалено многото шоколад. Ако е така, защо не попитат: “Как
да ям толкова шоколад, колкото искам, без да напълнявам?” Странно, че никой никога не ми е задавал
такъв въпрос.
Някога самият аз имах същия проблем с шоколада. Отварях си кутия с бонбони асорти и вземах от
любимите си. Първият винаги имаше приказен вкус. С втория вече не беше така. Оттам насетне
започвах да се тъпча с бонбони, докато не ми прилошее. Изяждах не само любимите си, но и тези, които
не обичах чак толкова. Скоро оставаха само тези, които определено не харесвах, и спокойно можех да
спра. Но дори тогава те продължаваха да ми намигат и аз нямах мира, докато не омета всичките до
един. Не съзнавах къде е проблемът. Сега знам.
Всички сме отгледани с шоколад: и ние, и децата, и внуците ни. Затова зъбите им се развалят и
затова толкова често са нервни и неспокойни. Шоколадът се прави от семената на какаото. Опитайте да
хапнете неподсладено какао. Вкусът му е ужасен. Помнете: лошата на вкус храна е опасна.
Шоколадът се състои от три основни компонента:
1. Какао, съдържащо пристрастяващ, неприятен на вкус, отровен наркотик, наречен теобромин.
Именно той ви кара да продължавате да ядете шоколад, дори когато вече ви се повдига от него.
2. Рафинирана захар за прикриване на лошия вкус.
3. Мляко, предназначено за теленца, за да изглежда по-приятен на вид.
И трите съставки не са полезни за човешкия организъм и му вредят в една или друга степен.
Общият им ефект обаче е да ни накарат да повярваме, че консумираме нещо вкусно и хранително.
Шоколадът е един от най-лошите примери за рафинирана храна и един от най- хитрите примери за
промиване на мозъка.
Убеден съм, че някои хора изпитват същите противоречиви чувства на любов - омраза към
шоколада, както пушачите - към цигарите. Инстинктът им говори, че са се увлекли по злото. Може би
си мислите, че пристрастяващият ефект на шоколада е толкова силен, че нямате достатъчно сила на
волята да му устоите? Не е така. Пристрастяващите вещества ще ви действат, само ако ги приемате. Не
изяждайте първото парче шоколад и няма да ви се налага да устоявате на второто. Дали бихте изяли
лайно, ако към него е добавен подсладител и вещество, което да ви кара да искате още и още? Нищо
чудно, ако не знаете, че е лайно. Но ако знаете, нищо няма да е в състояние да ви накара дори да го
близнете. Трябва съзнателно да се освободите от промиването на мозъка по отношение на шоколада.
Видите ли шоколад, мислете си за трите съставки, смесени в лепкава каша, само и само да ви заблудят.
Скоро ще се чудите как изобщо сте се поддавали на тази манипулация. В моята книга “Не пуша вече!”
описвам начина, по който търговците опаковат отровите, за да им придадат приемлив вид. Представете
си как изяждате кутия шоколадови бонбони, а после ви казват, че кремът в тях е бил направен от
смляни и овкусени мишки. Щяха ли да ви харесат, ако знаехте предварително? Не, разбира се. Но тъй
като не сте го знаели, рафинираната захар успешно е прикрила истинския им вкус и вие сте изпитали
удоволствие от бонбоните.
Теоброминът е по-вреден от умряла мишка. Трябва да разберете, че големите търговски компании
просто маскират ненужната храна като истинска. Следващия път, когато ви поднесат кутия с бонбони,
помислете за пълнежа. Нищо чудно да е от умрели мишки.
Посветих цяла глава на шоколада. Но той е само един от многобройните примери за начините, по
които компаниите с мащабни икономически интереси ни заблуждават, че смъртоносната отрова е храна.
Съществуват още хиляди такива, но не е възможно тази книга да обхване всичките. Пък и вече
обобщихме темата още с осмото указание:
Пазете се от обработените храни
Причината да се спра на шоколада е, че е твърде разпространен. Консумираме го не само в чистия
му вид (прощавайте за противоречието, няма такова нещо като чист шоколад), но и като съставка в
много други измишльотини, които сами по себе си са крайно ненужни. Мозъците ни са толкова
промити, че приемаме безрезервно шоколад. А ако искате да усетите истинския му вкус, пробвайте
какао без добавки.
www.spiralata.net 60
 Сега обаче е време да поспрем и да видим
До какви изводи стигнахме

33.
ДО КАКВИ ИЗВОДИ СТИГНАХМЕ

Преди да продължим нататък, нека помислим какво установихме дотук. Благодарение на наръчника
с упътвания на Майката Природа вече не изпитваме нужда да знаем какво е идеалното ни тегло, също
както не е нужно и на дивите животни. Използваме теглилката и си отбелязваме килограмите, само за да
си докажем, че ЛЕСНИЯТ НАЧИН работи. Когато можем да застанем голи пред огледалото и да се
почувстваме доволни от отражението си, това ще бъде нашето идеално тегло.
Знаем кои храни имат най-добър вкус: пресните плодове и зеленчуци, ядките, пшеницата и другите
зърнени храни. Знаем също така, че именно те са най-подходящи за нашата храносмилателна система и
ни даряват с дълголетие, здраве и енергия. Знаем какво трябва да избягваме: всички обработени храни и
най-вече месото и млечните продукти. Знаем кога да ядем: когато сме гладни, и кога да спрем да ядем:
веднага щом заситим глада. Изяснихме и основните принципи за съчетаването на различните видове
храна.
Но как да осъществим на практика промяната в хранителния си режим, за да можем действително
да се придържаме към тези принципи. Как да си изградим правилната
Рутина

34.
РУТИНАТА

Добре им е на горилите: когато огладнеят, откъсват си бананче. Но ние трябва да работим през
деня. Това всъщност не е проблем, защото системата е гъвкава не само по отношение на разнообразието
от храни, които можем да приемаме, но и заради факта, че през по-голямата част от времето изобщо не
осъзнаваме глада.
Лошото е, че често поставяме каруцата пред коня. Свикваме да се храним по три пъти на ден и
старателно да опразваме чиниите. С други думи, водещ фактор става рутината. Видът и количеството на
храната и интервалът между храненията се определят от навиците и рутината. Както вече обясних,
понеже консумираме твърде много ненужна храна, не успяваме да задоволим глада, поради което
вследствие на рутината се чувстваме постоянно неудовлетворени и трупаме излишни килограми. Ако
консумирате храните, които са предназначени за вас, ще можете да ядете, колкото си поискате, без да
напълнявате.
Ако сте от хората, които изпитват необходимост цял ден да дъвчат нещо, може би се притеснявате,
че пак ще ви се иска да го правите. Уверявам ви, че няма. Когато преминете на истинска храна като
плодовете, ще успявате да задоволите глада си и няма да изпитвате желание непрекъснато да ядете.
Но не е ли рутината същото като навика? Точно това беше проблемът преди: хранехме се обилно по
три пъти на ден, независимо дали имаме нужда. Всъщност храненето нямаше нищо общо с нуждите ни.
В рутината няма нищо лошо. Дивите животни също имат рутина. Елените пасат от сутрин до мръкнало,
а лъвът яде веднъж в денонощието. Правят го по най- егоистичната причина: така им е удобно. За
щастие, и ние можем спокойно да си установим рутина от същото егоистично съображение. Но вместо
да поставяме каруцата пред коня, както диктува промиването на мозъка, тоест вместо да пригаждаме
нашите нужди и храносмилателна система към рутината, сега ще преобърнем нещата: ще се храним
така, че видът, количеството и честотата на хранене да отговарят на нуждите ни.
Помнете: гладът е чудесно нещо; човек се наслаждава на храната само когато има добър апетит. Не
можете да имате добър апетит, ако не сте гладни. А не можете да огладнеете, ако известно време не се
въздържате от храна. Дали с това не се опитвам да ви кажа, че през по- голямата част от живота си
трябва да се чувствате гладни? Не! Както вече обясних, гладът е толкова съвършен механизъм, че ако
възприемете разумна рутина, изобщо няма да го усещате, докато не стане време за следващото хранене.
www.spiralata.net 61
Така ще можете истински да се наслаждавате на всяка хапка. Дори да усетите глад, но по някаква
причина не можете веднага да го задоволите, няма защо да изпадате в паника: гладът не означава
физическа болка. Е, коремът ви може да къркори, но помнете, че колкото повече стоите гладни, толкова
по-голям ще бъде апетитът ви и толкова повече ще ви се услади храната. Да, гладът наистина е
скъпоценен дар: уважавайте го, почитайте го! Вярвам, че една от причините сега да се храня с
удоволствие е, че го правя само два пъти дневно.
Горещо ви препоръчвам да започнете програмата, като направите само една промяна в сегашната
си рутина:
Закусвайте с плод и нищо друго

35.
ЗАКУСВАЙТЕ С ПЛОД И НИЩО ДРУГО

Закусвайки с плод, вие ще сте направили най-важната крачка в прилагането на ЛЕСНИЯ НАЧИН.
Трудно е да си представим плодовете като най-апетитната закуска. Свикнали сме да ги третираме
като десерт. Но това е част от промиването на мозъка. Точно на закуска стомахът е празен и готов да
приеме пресен плод - примамлив, сочен, вкусен, пречистващ, с високо съдържание на вода и
хранителни вещества, даряващ здраве и енергия. На повечето хора им е трудно да повярват, че могат да
закусват с пресни плодове, но много скоро започват да виждат чинията с яйца, наденички и бекон не
като вкусна английска закуска, а като това, което е в действителност:
Купчина несмилаеми мазнини!
Отначало някои се тревожат за липсата на разнообразие в плодовата закуска. Подобно
безпокойство е напълно лишено от основание. Вярно е точно обратното. Вече обясних, че бездруго
обикновено ядем едно и също за закуска. Сега хапвам различен плод всеки ден и се радвам на избора
между ябълки, круши, портокали, мандарини, банани, пъпеши, грейпфрути, ягоди, малини, къпини,
сливи, грозде, касис, цариградско грозде, черници, ананаси, праскови и кайсии. Всички те имат своите
разновидности. При това споменавам само част от плодовете, които традиционно се консумират на
Запад. Днес в супермаркетите могат да се намерят и най-различни екзотични плодове като манго и
личи. Като се замислите за това множество от вкусни плодове и за възможните комбинации, ще видите,
че проблем с разнообразието не съществува. Освен това можете да ядете колкото си искате плодове.
БЕЗ ДА НАПЪЛНЯВАТЕ!
Ще отбележа отново: не казвам, че трябва да закусвате с плодове до края на живота си. Понякога,
когато съм на почивка, обичам да хапвам например пушена риба (обикновено когато няма плодове). Но
това не е проблем. Допустимите граници дават тази свобода.
А сега да поговорим за
Другите хранения през деня

36.
ДРУГИТЕ ХРАНЕНИЯ ПРЕЗ ДЕНЯ

Бих ви препоръчвал изобщо да не се опитвате да промените останалите си хранителни навици,

докато не започнете истински да се наслаждавате на плодовата закуска. Всяка промяна в начина на
живот означава физическа, емоционална и психическа настройка. Ако искате да тичате, преди да сте се
научили да вървите, няма да направите нищо. Дори когато промяната е за добро, като например нова
работа или кола, пак може да има известен период на дезориентация.
Точно както и при пушенето, единственият реален проблем е освобождаването от промиването на
мозъка, продължило през целия ви живот. Но има една съществена разлика. Ние нямаме нужда от
цигарите и след като го осъзнаем, най-лесното е просто да спрем да пушим. Не можем обаче да спрем
да ядем, пък и защо бихме искали нещо подобно? Яденето е едновременно необходимост и
удоволствие, на което можем да се наслаждаваме до края на дните си. Пушачите относително лесно
сменят марката цигари. Отначало вкусът им е странен, но скоро свикват и новата марка им става
www.spiralata.net 62
любима. Това е единственото, което се иска: постепенно да замените храните, които употребявате, с по-
полезни за вас. И тъй като те имат най-добър вкус, със сигурност скоро ще ви станат любими.
Едно от хубавите неща на ЛЕСНИЯ НАЧИН е, че можете да правите всичко бавно и спокойно.
Това е единадесетото указание:
Не бързайте
Програмата е сигурна. Пушачът решава проблема си в момента, в който спре да поема никотин.
Няма нужда да чака белият му дроб да се изчисти, за да започне отново да се радва на живота. По същия
начин и вие решавате проблема с теглото в момента, в който започнете да прилагате ЛЕСНИЯ НАЧИН.
Всъщност, ако следвате указанията, вашият проблем е бил решен още когато сте разлистили книгата.
Няма нужда да чакате да достигнете идеалните килограми. Подобрението започва с първата крачка.
Ако правите още промени, преди напълно да сте се приспособили към яденето на плод за закуска,
докато все още тайно копнеете за яйца с бекон, ще приличате на онези пушачи, които отказват цигарите
с усилия на волята и до края на живота си копнеят да си дръпнат отново. Всяка допълнителна промяна
ще утежни положението. Ще постигнете отрицателния ефект на диетата.
Отначало ще ви бъде странно, че се започва именно с плодовата закуска, но ако използвате
техниките за освобождаване от промиването на мозъка, описани по-горе, само след няколко дни ще се
чудите как изобщо някога сте закусвали друго. В същото време ще отслабвате, ще се чувствате в по-
добра форма и ще бъдете по-енергични. Но най-важното е, че ще ви бъде приятно да хапвате плодове
сутрин. Така ще се уверите, че методът не само звучи разумно, но и
Наистина работи!
Този период ще ви даде също така възможност да приложите техниките за освобождаване от
промиването на мозъка по отношение на обработените храни като шоколада, млечните продукти и
месото и да ги замените с полезни вкуснотии. Като му дойде времето, вече ще се чувствате като куче,
опънало каишката от нетърпение да ги опита. Няма нужда да бързате. Докато излишните килограми и
паласките от тлъстини се топят, а вие се чувствате все по- здрави и енергични, ще откривате, че
любимите ви храни са станали натуралните храни с високо водно съдържание, а обработените ви се
струват вредни и ненужни.
Може би ще се разочаровате, че в тази книга няма рецепти. Всеки ме пита: как мога да напиша
книга за храненето без нито една рецепта? Признавам, че логиката е на ваша страна, но инстинктът ми
подсказва да не го правя. Според мен причината е, че във всяка книга за хранителните навици, която
съм чел, рецептите винаги са били разочароващи. Основателно или не, добивах усещането за диета и се
чувствах лишен от нещо. С ЛЕСНИЯ НАЧИН не е така. Собствените открития са дори част от
удоволствието: както когато аз установих, че с портокалов сок зърнената закуска е по-вкусна, отколкото
с мляко, и няма нужда от подслаждане. Изпитах възторг, когато открих, че каймата със зеленчуци е
също толкова вкусна и без кайма, а агнешките пържоли с пресни картофи и грах - без пържолите. Но
ако все пак имате нужда от рецепти, има десетки книги, от които да избирате.
Струва ми се, че моментът е подходящ да се занимаем с още един въпрос, който вероятно отдавна
ви тревожи:
Трябва ли да стана вегетарианец?

37.
ТРЯБВА ЛИ ДА СТАНА ВЕГЕТАРИАНЕЦ?

Един от въпросите, които най-често ми задават, е: “Накрая ще стана ли вегетарианец?” Познато

усещане. Нямам нищо против животните, но мисълта никога повече да не хапна месце ме изпълва с
чувство за лишение. Само че подобни опасения са абсолютно неоснователни, тъй като това е една от
прелестите на нашата програма: можете да ядете каквото ви харесва.
Моят вкус постепенно се промени и продължава да се променя. Преди няколко седмици
ненавиждах салатите. Сега любимото ми ястие е сандвич с авокадо, домат, краставица и маруля.
Мисълта ми е, че дори да станете вегетарианци, то ще бъде, само защото сте променили представата за
любимите си храни!
www.spiralata.net 63
 През по-голямата част от живота си аз гледах на вегетарианците по същия начин, както на
непушачите и въздържателите. Макар да се възхищавах на моралните им устои и благоприличното
поведение, те бяха прекалено безгрешни за моя вкус. За мен бе истински шок да узная, че повечето от
тях го правят от крайно егоистични подбуди: така се радват повече на живота. Колкото и да се
възхищавам на вегетарианците, които не ядат месо, защото намират за нередно от морална гледна точка
да се убиват животни, при положение, че има толкова много друга храна, с голяма изненада установих,
че за болшинството от тях просто вегетарианството е по-здравословно и приятно.
Хубавото на ЛЕСНИЯ НАЧИН е, че никога не трябва да си казвате: “Не ми е разрешено да ям
шоколад” (или мляко, сладолед, пържола, сирене...) Спомнете си за допустимите граници. Факт е, че
човешкото тяло се състои от 70 процента вода. Вашата цел е постепенно да промените хранителните си
навици, така че ненужната храна да се превърне в изключение, а поне 70 процента от консумацията ви
да се състои от пресни храни с високо водно съдържание като плодове и зеленчуци. Ако съчетавате
разумно храните, можете да запълните оставащите 30 процента с каквото си искате, без да напълнявате.
Може би си мислите, че 70 е твърде висок процент. Всъщност не е така. Ако и вие, като мен, се
храните по два пъти на ден, и на закуска хапвате само плодове, вече сте постигнали 50 процента. Ако
предпочитате да се храните по три пъти, това пак са значителните 33 процента, а ако обядвате със
салата, на вечеря можете да ядете каквото ви харесва.
Ще установите, че голяма част от ястията ви бездруго се състоят от зеленчуци. Ако е така, трябва
само да се погрижите те да не бъдат готвени на висока температура, която унищожава хранителните
вещества и водата от тях се изпарява. Добър вариант е да ги консумирате приготвени на пара.
Ще видите, че като прилагате техниките за освобождаване от промиването на мозъка и стопяването
на излишните килограми, вие не само ще се чувствате по-здрави и енергични, но и желанието ви за
ненужна храна ще намалее. Аз например вече не пия мляко, чай и кафе. Не ям десерти, сладкиши,
шоколад, торти, бисквити и млечни продукти с изключение на масло, а страничният ефект от това е, че
вече не изпитвам нито нужда, нито влечение към рафинираната захар.
Отпадането на тези продукти от менюто ми не е изисквало никакви съзнателни усилия. Напротив,
постигнах прекрасно чувство за сигурност, удоволствие и удовлетворение, като избягвах храните, за
които знаех, че не предоставят нищо полезно на организма ми, а само го затрудняват, и ги замених с
храни с благотворен ефект. Малко по малко желанието ми да ям ненужна храна се изгуби. Все още се
позовавам на допустимите граници и понякога хапвам месо и млечни продукти, особено когато нямам
друга възможност.
Освен че храносмилателната ми система не е пригодена да се справя с месото, честите репортажи за
болести като “луда крава” и за недопустимо използване на стероиди при изхранването на животните,
плюс неимоверното количество оцветители на месото, също помогнаха привързаността ми към месото
да намалее.
Единственото съзнателно усилие, което съм направил, беше да ям само плод на закуска. Но и това
не беше трудно. Съжалявам само, че не съм го направил още в деня, в който са ме отбили!
Време е да обобщим
Няколко полезни идеи

38.
НЯКОЛКО ПОЛЕЗНИ ИДЕИ

Дивите животни се хранят, когато са гладни, и спират да ядат, щом се заситят. Хората обаче се
хранят по навик, рутина, от скука или защото мозъкът ни е промит да вярваме, че яденето само по себе
си е удоволствие. Има няколко позитивни стъпки, които можете да направите, за да коригирате тези
опасни тенденции.
Помнете, че единствената цел на яденето е да достави на тялото ви необходимите хранителни
вещества, за да се радвате на дълголетие, здраве и енергия. Създателят нарочно е направил яденето и
задоволяването на глада приятно занимание, за да можем да му се наслаждаваме през целия си живот и
това удоволствие да бъде както физическо, така и психическо.
www.spiralata.net 64
 Помнете също, че не можете да се наслаждавате на храната нито физически, нито психически, ако
не сте гладни. Създайте си такава рутина на хранене, че да сте гладни, когато дойде времето за ядене, и
не разваляйте удоволствието, като междувременно хапвате по нещо.
Не забравяйте, че не можете истински да се заситите с ненужна храна. Най-лесният начин да
престанете да я консумирате е да престанете да я купувате.
Дори и днес е обичайно да отрупваме чиниите на семейството и гостите си с повече храна,
отколкото те имат нужда или биха желали. С няколко приятелски двойки имахме обичай, когато си
гостуваме, да се поднасят екзотични сладкиши. Никой не смееше да откаже, за да не обиди домакините.
Всеки следващ домакин пък се чувстваше длъжен да не остане назад и дори да надмине предишния по
разнообразие и количество. По някаква ирония, неизменната тема на разговорите беше единодушното
желание да отслабнем. Някога, когато храната не е достигала, такова гостоприемство е било символ на
щедрост и достойно за възхищение. Но времената се менят. За по-голямата част от западното общество
днес проблемът е прекалено многото храна. Преди се смяташе за забавно да налееш на някого повече
алкохол, отколкото би искал. За щастие, кампаниите срещу шофирането в пияно състояние накараха
повечето разумни хора да се откажат от този глупав жест. Също толкова глупаво е да се смята, че
добрите маниери изискват да сипваш прекалено много храна в чиниите, независимо дали хората страдат
от наднормено тегло или не.
Помнете, че също като вас, и другите членове на семейството, и гостите ви биха желали да водят
приятен, здравословен начин на живот. Те ще ви бъдат много по-благодарни, ако ги подкрепяте. Ако и
във вашата компания има такива практики, поговорете с приятелите си: променете стандартите, за да
бъде ясно, че добър домакин е не този, който осигурява обилни количества ненужна храна, а този, който
предлага полезни, хранителни и вкусни ястия.
Ако чинията ви се окаже препълнена от друг или от вас самите, не се чувствайте длъжни да изядете
всичко само от любезност. Не обичам да оставям нещо в чинията си, но все по- често си задавам
въпроса: “Наистина ли ти е приятно да ядеш това?” Ако отговорът е отрицателен, просто спирам да ям.
Помнете, че колкото по-малко поемете на едно хранене, толкова повече ще ви се услади следващото.
Избягвайте капана с фъстъците. Задължителната купичка с фъстъци, чипс и други дреболии за
хапване е вбесяваща практика в много домове и ресторанти. В такива случаи се сещам за израза:
“Понякога трябва да си лош, за да си добър”. Тези хора правят тъкмо обратното: показват се като добри,
а всъщност се отнасят зле с гостите си. Единственото, което правят, е да изпречват изкушение на пътя
ти. Ако не изядеш нито един фъстък, всичко ще бъде наред, но хапнеш ли първия, скоро ще си омел
цялата купичка. Ще си развалиш апетита, а после ще се чудиш защо основното блюдо не е било вкусно
като друг път. На мен лично не ми е нужно усилие на волята, за да се сдържа да не изям първия фъстък.
Не мога да ви опиша какво невероятно удоволствие изпитвам, като си помисля какви щяха да бъдат
последствията, ако го бях изял. Чувството се допълва от гледката на другите клети души, които тъпчат
ли, тъпчат с пълни шепи в техния контейнер за боклук. Приятелите и ресторантьорите трябва да
осъзнаят, че така не правят услуга на своите гости и клиенти.
Внимавайте с обработените храни. Ако много обичате някоя от тях, запитайте се какво точно в нея
ви допада. Ако е сладък екзотичен десерт или месо, залято със сладък сос, помислете дали ви харесва
вкусът на самата храна или на рафинираната захар. Ако е второто, значи се лъжете. Познавам много
хора, които не можеш да накараш да изпият половин чаша сметана, нито половин чаша чисто уиски, но
когато двете са смесени и се предлагат като прочута напитка, не могат да се спрат.
Не робувайте нито на промиването на мозъка, нито на сегашното състояние на вкусовите си
рецептори. Помнете, че храните с високо съдържание на вода винаги имат най-добър вкус, и се
опитвайте да следвате принципите за правилно съчетаване на храните и времето за тяхното
консумиране.
Преди да преминем към заключението, искам да се спра на още един въпрос, който няма нищо
общо с контрола на теглото. Ще го отделя в самостоятелна глава, тъй като вярвам, че той има особено
важно значение за щастливия, здравословен и приятен начин на живот:
Физическите упражнения

www.spiralata.net 65
 39.
ФИЗИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ

Повечето диетолози настояват, че физическите упражнения са задължителни за отслабването.

Звучи логично, но както вече обясних, с горенето на повече бензин теглото на колата не се променя,
само дето по-често зареждаме. Аналогично, от физическите упражнения се чувстваме гладни и жадни,
което ни кара да ядем и пием повече.
Охлювите и костенурките не тичат постоянно напред-назад, но не страдат от наднормено тегло.
Всъщност хората и домашните животни са единствените видове, които намират за необходимо да
правят самоцелни физически упражнения.
Ако започнете програма от упражнения с цел да отслабнете, не само няма да постигнете целта си,
но и ще получите същия резултат, както при спазването на диети. Ще гледате на упражненията като на
някаква форма на самоналожено наказание и ще трябва да използвате воля и дисциплина, за да не се
откажете преждевременно. Вярно, отначало ще се чувствате много горди от себе си, но когато запасите
от воля започнат да намаляват или в живота ви се появят по-важни събития, упражненията веднага ще
останат на заден план. Ако не ми вярвате, вижте рубриката “Продавам” в малките обяви във вестника.
Ще откриете повече велоергометри, гребни тренажори и т. н., отколкото всички други обяви, взети
заедно. Дали защото собствениците им са постигнали върхова форма и вече нямат нужда от тях или
защото след две седмици употреба са им омръзнали?
Въпреки това ще ви препоръчам да правите редовно упражнения, не защото това ще ви помогне да
отслабнете, а поради егоистичната причина да се чувствате в добро здраве и форма, а когато тялото ви е
с отличен тонус, много повече ще се радвате на живота.
Така или иначе с намаляването на килограмите енергията се повишава и вие ще изпитвате
естествено желание за по-голяма активност.
Едно предупреждение: ако в момента не се чувствате в добра физическа кондиция, увеличавайте
натоварванията постепенно. Ще видите, че с подобряването на енергията и цялостната ви форма сами
ще искате да се упражнявате все повече. Така се задейства една прекрасна причинно-следствена
реакция, която скоро ще ви накара да се почувствате по-млади. Никога не се пресилвайте. По принцип
тялото и здравият разум могат да ви насочват достатъчно добре, но ако имате съмнения, първо се
консултирайте с лекар.
На пазара се предлагат най-различни спортни уреди. Има множество клубове, видеофилми и т. н.,
претендиращи да ви помогнат да отслабнете и да се почувствате по-здрави и енергични. Моят съвет е да
не им обръщате никакво внимание. Също както упражненията с цел отслабване създават чувство за
наказание, така е и ако ги правите с цел да влезете във форма.
Не е нужно упражненията да се превръщат в досадно задължение. Нима като деца сме го приемали
като задължение? А като тийнейджъри давали ли сте сума пари, за да ходите на плуване или танци,
тенис, голф, защото сте искали да отслабнете и да се почувствате във форма? Не, разбира се. Правили
сте го за чисто удоволствие. Сигурно си мислите, че тогава е било удоволствие, защото сте имали
енергия за такива забавления. Може и да сте прави. Но причината не е, че енергията е запазена марка на
младостта, а промененият начин на живот.
Но всичко това ще се промени: това е целта на ЛЕСНИЯ НАЧИН. Ако следвате указанията, скоро
ще кипите от енергия. Имате късмет, че на ваше разположение е такъв голям избор от дейности в
зависимост от възрастта, силата, здравословното състояние и личните ви предпочитания: голф, боулинг,
скуош, тенис, бадминтон, лека атлетика, туризъм, колоездене, кънки, футбол, крикет, ръгби, плуване,
хокей, баскетбол, нетбол, ски, гимнастика... и много, много други.
Всички те могат да бъдат приятни сами по себе си, но имат и допълнителни плюсове като социални
контакти, поддържане на здравословен апетит и възможност да хапвате по-често от любимите си храни,
без да напълнявате. Спортуването тонизира мускулите и ви поддържа здрави и в добра форма. Внася
повече смисъл и радост в живота. Има и още едно голямо преимущество, което понякога остава
незабелязано: помага да се отървем от скуката, която е една от основните причини за преяждане.
Повечето животни се радват ежедневно на достатъчно физическо натоварване, докато ловуват или
www.spiralata.net 66
търсят храна, както и докато се стараят да не се превърнат в храна за някой друг. Западният човек
използва мозъка си, за да не му се налага да го прави. Някои от нас са заменили този тип активност с
ръчен труд. Лично аз съм убеден, че редовните физически упражнения играят съществена роля за
радостта от живота. Тялото ни е създадено за движение, а не за застой. Упражненията не трябва да
бъдат наказание, а удоволствие, съпроводено от множество благотворни ефекти.
За това всъщност става дума в тази книга. Всички ние сме получили най-големия дар на света:
живота. Всички човешки същества са двойно привилегировани, защото притежават най-сложната и
съвършена машина за оцеляване на тази планета. И ако имате късмета да сте се родили без сериозни
физически и умствени увреждания, вие наистина сте суперпривилегировани.
И така, остава ни само
Заключението

40.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Заглавието на книгата може би е оставило у вас впечатлението, че основната цел на ЛЕСНИЯ

НАЧИН е отслабването. Не е така. Също както всяка книга за отказване от цигарите всява ужас и
паника у пушачите, така и книгите за отслабване имат подобен ефект върху хората, които имат
наднормено тегло.
Изключителният успех на моя метод за отказване от пушенето се дължи на факта, че главната ми
цел не е да накарам пушачите да спрат цигарите, а да разберат, че като непушачи ще извличат много по-
голямо удоволствие от събиранията с хора и по-лесно ще се справят със стреса. С други думи, целта е
да се радват повече на живота. Може би ще попитате каква е разликата. Разликата е тънка, но
решаваща. Ако пушачът се фокусира върху отказването от цигарите, той ще има нагласа на обреченост
и лишение, която води към потиснатост и почти сигурен провал. Но ако пушачът преди всичко осъзнае,
че от нищо не се лишава и че пушенето няма да му липсва, а напротив, ще се радва повече на живота,
той ще спре да гледа на цигарите като на удоволствие или опора. Няма да последва чувство за лишеност
и потиснатост. Обратното, бившият пушач ще вижда отказването от тютюна в истинската му светлина -
краят на едно заболяване. Това ще направи процеса лесен и приятен, вместо невъзможен и депресиращ.
Точно същият принцип важи и при контрола на теглото. Повечето хора с такива проблеми изпитват
същите чувства на обреченост и потиснатост. Третото указание гласеше да започнете от самото начало с
вълнение и възторг. Ако тогава сте успели да го постигнете, толкова по-добре. Ако ли не, важно е сега
да го направите.
Основната цел на тази книга е да започнете да се радвате на живота и да го живеете възможно най-
пълноценно. Няма защо да се чувствате потиснати и нещастни. Нищо лошо не се случва.
Напротив, случва се нещо чудесно!
Не можете да се наслаждавате на живота, ако страдате от задух, липса на енергия, ниско
самочувствие, диспепсия, запек, диария, лошо храносмилане, киселини, язва, раздразнени черва, високо
кръвно налягане, повишен холестерол и най-различни заболявания на сърцето, артериите, вените,
стомаха, червата, бъбреците и черния дроб.
Не можете да се радвате на живота, ако се чувствате едновременно виновни, че сте яли твърде
много, и лишени, защото не можете да ядете колкото ви се иска. А защо да не ядете наистина колкото и
когато искате от любимите си храни, без да напълнявате, без да страдате от някой от изброените
проблеми, а да се наслаждавате на всяка хапка?

Лесно е! Над 99.99 процента от създанията на нашата планета правят точно това. Успяват, защото
следват упътванията на Майката Природа. ЛЕСНИЯТ НАЧИН обяснява как и защо тези упътвания
винаги работят. Вие трябва само да използвате здравия си разум. Пред вас стои съвсем прост избор: да
продължите да консумирате предимно храни, които водят до затлъстяване, отпуснатост, сънливост,
лошо здраве, чувство за вина и потиснатост, или да наблегнете на храните, които ви даряват със здраве,
енергия и joie de vivre. А най-големият плюс е, че
www.spiralata.net 67
 Те са много по-вкусни!
Какво имате да губите? Абсолютно нищо! Напротив, можете много да спечелите. Вие също
можете:
Да ядете колкото и когато искате от любимите си храни
Да тежите толкова, колкото искате
Да се радвате на здраве и енергия
Да се наслаждавате на всеки ден от живота си

Трябва само да
Следвате всички указания

Защо не си ги припомните? В Приложението са изброени единадесетте указания с кратки

пояснения, където е необходимо. Ако са ви нужни повече подробности, върнете се към текста на
книгата.

Радвайте се на живота!

ПРИЛОЖЕНИЕ

Указания

1. Следвайте всички указания

2. Опитвайте се да разберете
3. Изпитвайте вълнение и възторг от самото начало
И защо да не ги изпитвате и след това? Чувството е прекрасно.
4. Пазете се от маймуната-майстор
Ако някой специалист, колкото и изтъкнат да е той, ви даде съвет, който противоречи на съвета
на Майката Природа, не му обръщайте внимание!
5. Не определяйте предварително идеалното тегло, което искате да постигнете
6. Не яжте, когато не сте гладни
Храната мирише добре и е приятна на вкус само когато сте гладни!
7. Не робувайте на вкусовите рецептори!
8. Пазете се от обработените храни!
9. Старайте се да задоволявате глада си с истинска храна
10. Направете го!
11. Не бързайте!

Книгата на Алън Кар

НЕ ПУША ВЕЧЕ е помогнала на над 10 000 000 души по света да се спасят от пушенето.
Но ако вие не успявате да го сторите и имате нужда от помощ, заповядайте в Първата българска
клиника за спиране на тютюнопушенето “Алън Кар” или на www.nepushaveche.com

Ние работим в България от 2007 година и всяка седмица помагаме на десетки пушачи да се избавят
завинаги от робството на тютюна. Ние сме единствените по рода си, които дават пълна гаранция на
всеки свой клиент - АКО НЕ ВИ ПОМОГНЕМ ДА СПРЕТЕ ДА ПУШИТЕ, ЩЕ ВИ ВЪРНЕМ ПАРИТЕ.
Клиника “Алън Кар” е част от едноименната световна корпорация, която понастоящем има над 150
клиники в 47 страни по света. Офисът на българското представителство е в София, но терапевтите
пътуват и във Варна, Сливен, Бургас, Пловдив.
Терапията по метода на Алън Кар се провежда в групи до 20 души под опитното ръководство на
сертифицирани терапевти - самите те бивши пушачи, спрели цигарите по същия метод.
Клиники “Алън Кар” правят корпоративни сесии за компании като Pepsi, BMW, HP Invent, Sony,
www.spiralata.net 68
IKEA, Pfizer, DuPont, Levi Strauss, Virgin, IBM, Schweppes, Unilever, Nestle, Mercedes, Peugeot, Heineken,
Ford, Philips, Siemens, Microsoft, Hilton, DHL, ING, British Airways и др.
От 2009 г. към българските корпоративни клиенти се присъединиха фирми като “Бруната
България”, “Темира”, магазини “Sinequanon” радиостанциите N-Joy, Z-rock, Jazz FM, Melody и др.
В клиниките на Алън Кар по света от цигарите са се отказали знаменитости като Антъни Хопкинс,
Анджелика Хюстън, Стефано Габана, Деми Мур, Аштън Къчър, Лиза Стенсфийлд, Джордж Харисън,
Ричард Брансън, Лиъм Нийсън, Голди Хоун и много други.

За повече информация и записвания:

тел. 0899889907 и 0888907050. e-mail: contact@nepushaveche.com, website: www.nepushaveche.com
Therapist: Rumyana Kostadinova
Превод от английски Ирина Манушева

www.spiralata.net 69