Нисаргадатта Махарадж - Семена на съзнание

Семена от съзнание – Мъдростта на Шри
Нисаргадатта Махарадж
Среща с вечността
Слава на Нисаргадатта Махарадж, велик мистик на Бхарат!

Външно той изглеждаше като обичаен домохазяин и говореше само на родния си
език Маратхи, но мъдростта на неговите спонтанни изказвания беше същата, като
мъдростта, открита във Ведите и Упанишадите. Той беше блестящ пример за човек,
който е в ненадминатото състояние на Вечна Осъзнатост. Към искрения търсач – който
иска да срещне жив мъдрец, равняващ се на мъдростта в писанията – той
представляваше осъществяването на най-съкровените му копнежи.
Шри Нисаргадатта Махарадж не позираше като Махатма, Бхагаван или
Парамахамса. Той нямаше Йога, нямаше философска система, която да предложи или
проповядва. Всичко, което знаеше и преживяваше, беше Истинската Природа –
Истинската Природа, обща за него и неговите слушатели. Той даде същия ясен призив,
който от незапомнени времена, Индия е давала на цялото човечество: “Знай твоето
Истинско Себе!”
В продължение на четиридесет години и повече, този велик човек продължаваше
да повтаря, “Бъди осъзнат за твоето състояние на битие – чисто и просто битие – без да
бъдеш това или онова или другото.” Той предизвикваше неговия слушател да задава
въпроси, но отговорите му не бяха просто отговори. Всеки път, отговорът беше едно
предизвикателство към питащия да открие за себе си, каква е неговата Истинска
Природа.
Той говореше от своето собствено директно прозрение и би казал, че само
разказва своята собствена “история”. Той не се нуждаеше от доказателство за неговите
изявления. Не го беше грижа да цитира никакъв авторитет относно тях, за да може
слушателят да оцени по-добре тяхната истина. Той също подтикваше неговия питащ, да
говори само от неговото собствено преживяване, а не да цитира от това, което другите
са казали. Той твърдеше, че неговата собствена “история”, ще стане и тази на неговия
слушател, че точно както това се е разгърнало в него, е обречено да се разгърне за
неговия слушател – щом се стабилизира в своето собствено “битие,” своето чисто
състояние на съзнание.
Когато досадните въпроси за предишни животи бяха повдигани, Махарадж
веднага задаваше въпроса дали питащият знае нещо за това, неговото настоящо
“раждане.” “Защо задаваш въпрос, който е напълно излишен?” би казал той. “Наистина
защо? Когато Буддха е бил попитан, какво е грях, Буддха отговорил: ‘Всичко, което не
е необходимо, е грях.’ Единственото необходимо нещо, е да откриеш кой задава
въпроса. Каква е твоята Истинска Природа? Какво е Реалността, която е там, преди това
‘Аз съм’ съзнание да възникне? Остани в твоето битие, и тогава ти ще видиш какво е
преди думите ‘Аз съм.’ ”
От проучване на Ведите, Упанишадите, и безброй други Хиндуистки писания,
ученикът може да получи бегъл поглед на Истината, сякаш гледа красива, реалистично
1
нарисувана картина на Истината. Но седейки близо до Нисаргадатта Махарадж и
слушайки живата Упанишада, беше да си в присъствието на самата ярка и жизнена
Истина.
Др. Дамаянти Дунгаги

Мумбай
Въведение
Когато бях помолен да “представя” Шри Нисаргадатта Махарадж на читателите

на тази книга, аз бях доста изненадан, защото едва ли бих считал себе си за подходящ.
Преди да можех да подредя аргументите в ума си, защо някой друг трябва да изпълни
тази почетна задача, ми казаха, че Махарадж би искал аз да го направя. Тогава, разбира
се, въпросът приключи без повече аргументи.
Аз винаги съм чувствал, дълбоко в моите кости, че в религията трябва да има
нещо по-дълбоко от това да се молим на един от Боговете да ни даде щастие и да държи
страданието далеч. Прочетох разумно количество от философията на Адвайта; така че,
когато за пръв път се натъкнах на книгата Аз съм Това, съдържаща диалози, събрани от
покойния Шри Морис Фридман, между Шри Нисаргадатта Махарадж и редица хора,
които го посещаваха, аз бях значително изненадан, че един Учител трябваше да е
живял не в Хималаите, а в моя роден град Мумбай, и така, въпреки моя дълбок интерес
по темата, аз съм нямал добрия късмет, през всичките години, да го срещна. Веднага
след това, разбира се, аз отидох и седнах в неговите нозе. (Всъщност, това беше чрез
статията на Г-жа Джийн Дън, през Октомври, 1978, издание на “Планинската пътека”,
когато за пръв път разбрах за Махарадж, но четенето на книгата беше това, което
главно ми повлия.)
Това първо посещение, когато се качих нагоре по стълбите към таванското
помещение на неговото приземно жилище, в жилищния блок Ванамали, на 10-та улица,
Кетвади, аз намерих Махарадж седнал в един ъгъл на стаята, палещ няколко агарбати
[ароматна пръчица], поставяйки ги в няколко съда пред него. Когато се поклоних пред
него за приветствие и поставих пред него дарът от плодове, той ме погледна с неговия
проницателен поглед, след това ми се усмихна топло и каза: “А, ти дойде, нали?
Седни.” За момент не можех да не се чудя, дали ме беше объркал за някой друг, защото
думите му сякаш загатваха, че той ме очакваше. Когато ме попита дали имам някакви
специфични питания, казах, че много бих искал да седна тихо и да абсорбирам както
неговите думи, така и духовната атмосфера, която преобладава в негово присъствие.
Той се усмихна и кимна. От тогава посещавах Махарадж редовно.
Моето преживяване беше, че Махарадж не беше склонен да говори за себе си
като за индивид, и всякаква лична информация за него трябваше да бъде събирана от
другите. Едно нещо е сигурно: той не е Садху или Санясин; всъщност той изобщо няма
някаква специфична поза. Той е обикновен човек, облечен в най-обикновените дрехи и
изглежда като обикновен семеен мъж, какъвто той е, точно както милиони други.
Наистина, по време на неговите беседи, той често казваше, че не е учен човек, че затова
той можеше да говори само от неговото лично знание или преживяване, и че каквото е
бил способен да узнае за неговото истинско битие, се отнася за всички други. Никога
няма да забравя едно негово конкретно изречение: “По едно време смятах себе си за
човешко същество от мъжки пол, женен и имащ деца; тогава срещнах моя Гуру и под
неговото посвещение и наставление, узнах, че аз съм Брахман.”
2
Шри Нисаргадатта Махарадж е роден в Мумбай като Марути Шиврампант
Кампли, през март, 1897. Неговият рожден ден съвпадал със благоприятния ден на
Хануман Джаянти; оттук името Марути. Ранното детство на Марути е прекарано в
Кандалгаон, село на известно разстояние от Мумбай, в което баща му се преместил
през “годината на чумата.” Спомням си, че Махарадж каза, че може би неговият най-
ранен личен спомен е, че е носен на раменете на баща му, отправящ се към хълма,
точно когато слънцето надзърташе над върха. С течение на времето, доходите от
фермата били недостатъчни за издръжката на семейството. След смъртта на баща им
през 1915, първо най-големият син, а след това самият Марути, трябвало да се върнат в
Мумбай, за да печелят семейната прехрана. Марути започнал неговата кариера като
продавач в частна фирма, но с неговия независим и приключенски темперамент, скоро
той започнал да търгува сам. (Това е едно от многото съвпадения, които съм забелязал
след моята асоциация с Махарадж, че веднага след като написах този конкретен абзац –
всъщност, на следващия ден – Махарадж се случи да спомене, че той винаги е бил
толкова независим по природа, че никога не би могъл да понася никакъв натиск от
никого: “По-добре един ден на независимост, отколкото един живот без свобода.” Той
ми даде осъзнаваща усмивка. Това беше един от редките случаи, когато Махарадж
говореше за неговия личен живот.)
Марути Кампли започнал неговото бизнес начинание с един магазин, правейки и
продавайки биди [ръчно направени местни цигари], и в сравнително кратък период
станал собственик на осем такива магазина. През 1924 той се оженил. Имал е четири
деца – един син и три дъщери. Неговият материален просперитет не можел да донесе на
Марути много удовлетворение. В общи линии дълбоката религиозна атмосфера и
ритуална традиция в семейството и особено неговата ранна асоциация в Кандалгаон с
учен Брахмин на име Вишну Горе, разпалили в него, съвсем рано в живота,
неизбежните въпроси за връзката между Човека, Външния свят и Бог. На един от
своите приятели, Йешвантрао Багкар, Марути дължал запознаването си със
Сидхарамешвар Махарадж от Навнатх Сампрадая. Багкар ясно осъзнавал искреното и
интензивно търсене на Истината на Марути и един ден решил да го заведе при неговия
Гуру. Както казва Махарадж: “Багкар на практика ме насили да го придружа, когато
той отиваше при Сидхарамешвар Махарадж. Дори традиционният гирлянд от цветя,
който ученикът поставя около врата на Гуру, беше закупен от Багкар, който според
диктатите на съдбата, практически ме тласна надолу в нозете на Гуру.” Скоро след
това, Марути получил своето посвещение от неговия Гуру и преследвал своите духовни
дейности с вроденото си усърдие и решителност, докато те достигнали кулминацията
си в постигането на неговата реализация. Това се случило между 1933 и 1936.
Шри Сидхарамешвар Махарадж навлязъл в Махасамадхи през 1936. Следващата
година Шри Нисаргадатта Махарадж внезапно решил да изостави семейството си и
неговия проспериращ бизнес и се заскитал из страната. След посещаването на няколко
свещени места и храмове в Южна Индия, когато бил на път към Севера, за да прекара
останалата част от живота си в Хималаите, се случило да срещне съученик. След
дискусия с него, Шри Нисаргадатта Махарадж дошъл до заключението, че подобни
скитания не били наистина необходими, и че активният живот на безпристрастни
действия бил далеч по-смислен. Може би добрата съдба на хилядите хора, които
оттогава са били способни да получат ръководството на Махарадж, е било това, което
го е довело обратно в Мумбай. Когато се върнал в Мумбай, той открил всички свои
магазини освен един, че били изгубени, но спокойно решил, че това е достатъчно за
неговите светски нужди. От тогава всичко се случвало спонтанно, нищо не било
правено с умишлено намерение или съзнателно усилие.
3
Докато той седял в неговия магазин, вършейки бизнеса си тихо и ефикасно,
някой приятел идвал да го види и разговорът винаги бил на същата тема, Парамартха –
върховното значение. Подобни разговори получавали толкова много публичност от
уста на уста, че винаги имало малка тълпа отвън пред малкия магазин, слушаща
перлите на мъдростта. Така че, когато неговият син бил способен да поеме
управлението на магазина, Махарадж се оттеглил в таванското помещение, което бил
изградил в своето жилище за негова лична употреба, и което оттогава тихо придобило
светостта на Ашрам.
Преди да продължа към моето лично преживяване с Махарадж, аз ще спомена
един значим инцидент в неговия живот. От време на време Махарадж споменаваше
момента на смъртта и как подобно преживяване, което е травмиращо за обикновения
човек, се превръща във велик/голям екстаз за Джняни. Понякога той казваше, че знае
това, защото е свидетелствал своята собствена смърт! Аз направих няколко
проучвания, и това е инцидентът, за който очевидно той споменаваше:
Всяка неделя вечер, преди няколко години, имаше Бхаджан програма, в
жилището на Бхаинатх Махарадж [Шри Сабнис], един от съучениците на Махарадж, и
Махарадж непременно присъстваше. Една неделя, ученик на Махарадж се обадил в
неговия дом, за да го заведе до жилището на Шри Сабнис, и открил Махарадж
очевидно болен в леглото, а членовете на семейството много угрижени. Махарадж не
искал да го преглежда лекар: Той предложил на ученика да отиде при Шри Сабнис и го
помолил да продължи с обичайната програма. Но ученикът не се премествал от
мястото, където лежал Махарадж и накрая Шри Сабнис пристигнал, за да разбере какво
се е случило. Махарадж настоял Шри Сабнис и ученикът да се върнат и да завършат
обичайната Бхаджан програма. Те неохотно се съгласили, но се върнали веднага щом
програмата била приключила, заедно с няколко други ученици. Те били доволни да го
намерят седящ и много подобрен. Няколко дни по-късно, в една от неговите беседи,
Махарадж разказа, че този следобед, той всъщност свидетелствал своята собствена
смърт и това бил най-екстатичния момент.
Ежедневната рутина на Махарадж от няколко години, сега беше проста и
редовна: диалози с посетители сутрин и следобед, за около 90 минути всеки път, и
Бхаджани четири пъти на ден, в съответствие с инструкциите на неговия Гуру. По
време на беседите/диалозите, събирането тези дни, нормално се състоеше от около
двадесет човека, нарастващи до може би тридесет и пет през неделите и празниците, за
да запълнят капацитета на малката площ. Доста от тях са обикновено чужденци, които
са дошли от далечно разстояние, не като туристи, но конкретно “да получат неговия
даршан”, и да слушат неговите беседи, тъй като след прочита на Аз съм Това, те не биха
могли да устоят на желанието да го срещнат. Някои от посетителите, индийци и
чужденци, бяха хора с изключителна интелигентност и успешни лидери в техните
съответни области. “Това не е ли едно чудо заради Милостта на моя Гуру,” казваше
Махарадж, “че тези изтъкнати хора, които нормално биха били недосегаеми за малък
човек като мен, идват тук със събрани в молитвен жест ръце, за да чуят беседите? Дали
идват да видят мен като индивид или идват да чуят излиянието на Милостта на моя
Гуру?”
Жилището на Махарадж от време на време привличаше хора, които искаха да
изложат техните собствени книжни познания и които се опитваха да привлекат
Махарадж в безплодни дискусии. Докато Махарадж не се колебаеше да нагруби такива
хора, когато престъпваха определена граница, на другите, които идваха с искрено
желание да го разберат и да подходят към него с просто смирение, той показваше
удивително количество на търпение и толерантност. Каквото и да казваше Махарадж,
излизаше с такава бърза спонтанност, спокойно отстояване, и хладен авторитет, че
4
човек нямаше начин как да не почувства инстинктивно присъствието на Учителя, и да
разпознае ИСТИНАТА, дори ако тогава човек не я разбираше съвсем! Той никога не
цитираше някакви авторитети, за да оправдае или подкрепи своите изявления, нито
дори Ведите. Той очевидно говореше от ниво отвъд думите, за което Ведите са
неспособни да говорят.
Махарадж често даваше да се разбере, че тези, които отиват при него с
надеждата за съвет, който би могъл да донесе материална облага или облекчение от
физическо увреждане или умствена утеха, ще бъдат разочаровани, защото той никога
не обсъждаше такива въпроси. Може би заради това Махарадж не е станал “популярен”
Гуру. Тези, които очакват потвърждение на техните собствени любими концепции или
форми на религия, не само биха били разочаровани, но може дори да се почувстват
огорчени и разочаровани от някои от изявленията на Махарадж, например: “Всички
писания казват, че преди светът да е бил, е бил Създателят. Но кой знае Създателя?
Само той, който е бил преди Създателя – твоето собствено истинско битие, Източникът
на всички Светове и техните Създатели.” В действителност ученията на Махарадж
нямат пряка основа в някоя установена религия. “Може ли някой да ми каже,” питаше
той, “религията на всеки от петте елемента?”
Какво тогава учи Махарадж? Както самият Махарадж често казва, всичко което
той прави, е да представи духовно огледало в което ние бихме могли, ако сериозно
искаме, да видим нашия истински образ. Ако някой би могъл да се осмели да го
направи, неговото основно учение би могло да бъде обобщено, както следва:
Цялата вселена [Махадакаш] съществува единствено в съзнанието [Чидакаш],
докато Джняни заема своята позиция в Абсолюта [Парамакаш]. В Абсолюта – чистото
битие – няма съзнание за “Аз съм”; той е преди мислите и думите. Тогава, без видима
причина, Съзнанието спонтанно се размърдва в съществуването. В Съзнанието светът
се появява и изчезва. Всичко, което е, съм Аз; всичко, което е, е Мое; преди всички
начала, след всички краища, АЗ СЪМ. Каквото и да се случва, аз трябва да съм там, за
да го свидетелствам. Следователно, не е това, че светът не съществува. Светът е
привидност в съзнанието, което е тоталността на познатото в необятността на
непознатото. Това, което започва и свършва, е просто привидност. Може да се каже, че
светът се ПОЯВЯВА, но не Е.
Махарадж ни казваше, че всеки път, когато всеки отделен индивид сънува, той
има действителното преживяване на света създаден в съзнанието. Когато човек не е
напълно буден и съзнанието просто се движи, той сънува; и в неговия сън, в тази
миниатюрна точка от съзнание, в един миг, е създаден цял един свят, точно подобен на
света отвън, и в този свят са видени земята, слънцето, хълмове и реки, и хора
(включително и самия него!), държащ се точно както в света отвън. Докато човек
сънува съня, светът е много реален: неговите преживявания – както удоволствие, така и
болка – са крайно реалистични. Но щом се събуди, целият сънуван свят се влива в
съзнанието, в което е създаден. В будното състояние, казва Махарадж, светът се
появява поради невежество [Мая] и те отвежда в състояние на буден сън. Както сънят,
така и будността са погрешни названия, понеже ти само сънуваш; ти сънуваш, че си
буден, ти сънуваш, че си заспал. Единствено Джняни знае истинската будност и
истинското спане. Виж всичко като сън и стой извън него. . . . Основната точка, която
трябва да се разбере, е, че ти си проектирал върху себе си един свят на твоето
собствено въображение, въз основа на спомени, желания и страхове, и че си опандизил
себе си в него. Осъзнай това, развали магията и БЪДИ СВОБОДЕН.
Сътворението на Света, появата в Съзнанието, има няколко аспекта:
родителският принцип е Пракрити-Пуруша, мъжката и женската дуалност; материалът
на сътворението е есенцията [Сатва] на петте елемента; Сатва действа чрез двете други
5
Гуни [атрибути] – Раджас [енергия] и Тамас [инертност и его]. Индивидът може да
мисли, че той е този, който действа, но наистина цялата дейност се осъществява от
петте елемента, чрез трите Гуни. Сатва е това, което събужда човек в Съзнанието;
Раджас, което тласка човек към ежедневна дейност; Тамас, което кара човек да поеме
позицията на вършител на дейността.
За сериозния ученик, подхода на Махарадж е директен, мощен и прост, макар и
в същото време дълбок и фин:
(А) Да предположим, че се натрупва някаква вода; след време, тялото на
насекомото се образува; то започва да се движи; то ЗНАЕ, че съществува. Едно парче
хляб е хвърлено в ъгъла и е оставено там за известно време; скоро формата на червея се
появява; той започва да се движи; той ЗНАЕ, че съществува. Яйцето на кокошката, след
прилагането на топлината на тялото за определено време, внезапно се разчупва и
малкото пиленце се появява; то започва да се движи; то ЗНАЕ, че съществува.
Спермата на мъжа покълва в утробата на жената и след девет месечния период е родена
като бебе и започва да минава през състояния на спане и будност, и извършва
физически функции; след няколко месеца, същата сперма, сега под формата на
пеленаче, започва да ЗНАЕ, че съществува и започва да придобива допълнителна
информация от майката, че е момче или момиче, и т.н., и т.н.
(Б) В тези четири случая – насекомото, червеят, пилето, и човешкото тяло –
какво всъщност е родено? Не е ли това, казва Махарадж, знанието “АЗ СЪМ,”
Съзнанието, което наистина е родено, заедно с двете състояния на спане и будност?
Това съзнание – идентично във всички четири случая – което внезапно се е появило във
всеки един от четирите вида форми, намирайки себе си без никаква “подкрепа,” отива в
конкретната физическа форма и се отъждествява с нея. С други думи, това, което
първоначално е било без никакво очертание или форма, посланието “АЗ СЪМ” –
простото знание за съществуване, общо (не някой конкретно) – e погрешно
отъждествило себе си с едно конкретно тяло, приело е неговото раждане и
впоследствие живее в постоянната сянка на ужаса на “смъртта.”
(В) Тази “АЗ СЪМ – ност,” това съзнание, без което, както Махарадж казва,
човек не би могъл да знае, че съществува – и което, следователно, всеки обича най-
много и би запазил на всяка цена, възможно най-дълго – е единственият “капитал”, с
който човек е роден. Това Съзнание не може да съществува без физическа форма, която
е само следствие от покълването на спермата на бащата, която е самата есенция на
храната, консумирана от родителите. Това е анализът на процеса, който доведе до
раждането на индивидуално тяло, съдържащо Съзнание, един процес, за стартирането
на който, засегнатият “индивид” никога не е бил консултиран! Ако човек, по този
начин, ясно види процеса на това, което се е появило, може ли да има някакво място за
индивидуална личност, с която човек може да се гордее, нещо, което е просто вързоп от
спомени и навици, без никаква реалност?
(Г) Ако тогава, наистина не може да има индивидуална личност, възниква
въпроса: за кого има някакво освобождение или Мокша? Само в случая на човешкото
същество възниква този въпрос, защото никоя друга форма на живот няма
интелигентност, за да пита за своето собствено съществуване или източник.
Освобождението се случва, казва Махарадж, когато знанието “АЗ СЪМ”
осъзнае:
(I) Че винаги е било неограничено и тотално свободно, и че самото то е причината за
цялото сътворение – ако няма съзнание, не може да има свят.
(II) Че обаче, е създало своите собствени окови на робство, чрез себе-
ограничение – отъждествявайки себе си с индивидуалното тяло.
6
(III) Че няма форма или дизайн – че е “качество” на хранителната есенция (която
е приела формата на тялото), като качеството на сладост в захарта.
(IV) Че когато хранителната есенция (тялото) стане старо и “умира,” неговото
качество, знанието “АЗ СЪМ,” също изчезва – т.е., бидейки не повече субект на трите
Гуни, става НИРГУНА и се слива с РЕАЛНОСТТА. Кой умира?!
Махарадж многократно обобщава своите учения, молейки своите слушатели да
отидат отвъд неговите думи, “ВЪРНИ СЕ В ИЗТОЧНИКА” и пребивавай там –
Източникът бидейки РЕАЛНОСТТА, истинското състояние на човек, преди
пристигането на Съзнанието, когато е нямало никакви нужди, състоянието преди
илюзията за потока от събития (като болест в нормално здраво тяло) – зачеване,
раждане на тялото, живот и накрая смъртта на тялото. “Ти” винаги си отделен от
цялото “случване,” просто свидетелствайки го; свидетелстването престава в края на
случването: кой умира?!
Да знаеш с категорично убеждение, казва Махарадж, че ти не си нито в тялото,
нито в ума, макар и осъзнат за двете, е вече себе-познание. Освобождението не е
въпрос на придобиване, но е въпрос на вяра и убеждение, че ти ВИНАГИ си бил
СВОБОДЕН, и въпрос на кураж да действаш с това убеждение. Няма нищо за
променяне; само, когато самата идея за променяне е видяна като фалшива, тогава
неизменното може да дойде от само себе си!
Слушателите на Махарадж са смутени от изцяло различен подход в неговите
учения. Например, по темата за любовта, обичайното учение винаги е било, че не може
да има никакъв духовен прогрес, освен ако човек не развие чувство на любов към
другите. Този подход може съвсем лесно да се превърне в чувство на
неудовлетвореност за честния търсач, който знае, че не обича и не може да обича
другите като себе си. Какво облекчение, следователно, когато Махарадж казва: “Бъди
верен на твоето собствено себе. Обичай себе си абсолютно. Не претендирай, че обичаш
другите като себе си. Ако не си осъзнал другите, като едно с теб, ти не можеш да ги
обичаш. Не претендирай да бъдеш това, което не си, не отказвай да бъдеш това, което
си. Твоята любов към другите, е резултат от себе-познанието, не негова причина.”
И накрая, какво насърчение да чуя Махарадж да казва: “Това, което научи тук,
става семето. Ти привидно може да го забравиш. Но то ще живее и в подходящия сезон
ще покълне и порасте и ще донесе цвят и плодове. Всичко ще се случва от само себе си.
Ти не трябва да правиш нищо: само не му пречи.”
Рамеш С. Балсекар
31 март, 1980
7 юли, 1979
Махарадж: В Нисарга [природата] всичко е обвързано с времето (сезони, сеитба,

жътва и т.н.), но самата природа не е обвързана с времето. Природата не е нито мъжка,
нито женска. Много Аватари идват и си отиват, но природата не е засегната. Историята
на природата се излъчва от всички впечатления поети в твоя ум, откакто се е случило
раждането. Докато се държиш за тези спомени, няма да има знание на Себето. Ако
просто изучаваш това, което се е случвало в природата, като история, велики животи и
т.н., не можеш да реализираш твоето Себе. Трябва да отидеш вътре. Каквито и велики
неща да са се случвали в природата, колкото и могъщи да са били, все пак те изчезват
точно тук. Тези ситуации се появяват и изчезват. В действителност това е абстрактно, а
това което е сигурно тук, е знанието “Аз съм”. Видяното и виждането изчезват. Аз
7
казвам това единствено на тези, които са подготвени да слушат. Каквото и да се
появява, то е обречено да изчезне. Най-великото явление е знанието “Аз съм”. Преди
раждането и след смъртта на тялото, то е невидимо, а докато е видимо, то е нещо
сигурно. Много велики Мъдреци са се появявали и са изчезвали поради могъщото семе
“Аз съм”. Когато прана напуска тялото, знанието няма подкрепа и то изчезва, т.е. то е
невидимо.
Това, което излагам, е много дълбоко. Ти може да преживееш дори Брахма, но
това преживяване няма да остане. Всички преживявания са в следствие на клетката “Аз
съм”. Както клетката, така и преживяването, ще изчезнат. Дори и най-добрите ти
спомени ще изчезнат един ден. Знанието “Аз съм” е обвързано с времето, цялото твое
знание покълва от концепцията, че ти си.
Милиони Мъдреци са идвали и са си отивали. Изживяват ли те сега състоянието
“Аз съм”? Те не са имали пълномощието да увековечат своето битие; тяхната “Аз съм -
ност’’ е станала невидима. Мъдреците не могат да промѐнят света ни най-малко.
Каквото се случва, се случва.
Питащ: Но Махарадж каза, че поради съществуването на Джнани, светът е
облагодетелстван.
М.: Това е казано на невежия, който се вкопчва в тяло-ума. Когато я няма “Аз
съм - ността’’, какво е това, от което се нуждаеш?
П.: Аз съм загубен.
М.: Кой говори? На кого?
П.: На себе си.
М.: Ако ти (знанието “Аз съм”) си наистина загубен, как ще знаеш за чувството,
че си загубен? Ти си увлечен от концепции. Това безкрайно малко семе съдържа
вселената. Ти пропускаш смисъла, не ме разбираш правилно. Аз отново и отново ти
говоря за този принцип “Аз съм”.
Разбери твоята идентичност. Каквото и да се появява, ще изчезне. Какво могат
да направят сега Рузвелт или Гандхи? В самите места, в които те командваха, се
случиха промени. Защо те не говорят? Когато праната напусне тялото дори великите
Мъдреци не могат да говорят.
П.: В Гита Шри Кришна казва, че където има бедствие и няма дхарма, той ще
дойде и ще я възстанови.
М.: Това е като сезоните, цикълът е там. В цикъла дълбокото значение на Себето
следва да бъде разбрано. Всички въпроси ще приключат щом разрешиш загадката на
“Аз съм”.
П.: Понякога се чувствам добре, а понякога зле, понякога блажен, понякога
подтиснат. Знам, че това е умът; Ведите казват, че умът е роден от луната и оттук той
се променя.
М.: Направи ми услугата, когато идваш тук, да оставяш своя ум настрана.
Доброто и лошото са единствено в сферата на ума. Откажи притежанието на каквото и
да идва от ума.
П.: Кой ми казва да идвам тук и да бъда във вашите нозе?
М.: Не може да бъде изречено с думи; може да го наречеш както ти харесва.
Луната означава умът, умът е като нещо течно, тъй като тече непрекъснато. Просто
невинно, безстрастно, наблюдавай потока на ума; не го признавай за свой. Бъди в
състоянието на “Аз съм - ност" без думи. Ти придаваш смисъл на думите, а накрая
думите си отиват; накрая осезаемите и наблюдаеми неща отиват в недоловимото и
ненаблюдаемо състояние. Разбери това. Ти ще разбереш това полека и ще имаш мир и
покой. Ти нищо не правиш. Това се случва. Ти говориш за знание, знанието, което си
прочел и чул от другите. Докато нямаш увереност в твоето собствено Себе, трябва да
8
черпиш от авторитета на другите, но Аз ти говоря от моето истинско състояние; както
Аз го преживявам, както Аз го виждам, Аз говоря без да цитирам авторитета на Гита
или Махабхарата. Когато говориш за Гита, трябва да знаеш, че тя се отнася за теб, всяка
дума от нея се отнася за твоето собствено Себе.
22 юли, 1979
Питащ: Съзнанието и свидетелят едно и също ли са?

Махарадж: За каквото и да е видимо, съзнанието е свидетелят. Има и друг
принцип, който свидетелства съзнанието и този принцип е отвъд света.
П.: Как свидетелствате съзнанието?
М.: Как свидетелстваш факта, че седиш? Без усилие или с усилие?
П.: Без усилие.
М.: По същия начин. Всеки път, когато влагаш усилие, е от телесна гледна точка.
Знанието “Аз съм” е душата на целия свят. Свидетелят на знанието “Аз съм” е преди
знанието “Аз съм”. Опитай се да разбереш себе си, като каквото си, не добавяй каквито
и да са квалификации. Точно както приготвяш различни ястия от различни съставки, ти
искаш да направиш нещо. Свидетелстването или осъзнаването е точно както
наблюдаваш твоя дълбок сън. Просто така.
П.: Не разбирам.
М.: Това не е разбираемо. Трябва да съзерцаваш себе си. Каквото и да идва
върху екрана на съзерцанието със сигурност ще изчезне. Съзерцаващият остава.
П.: Съзерцаващият не е ли също концепция на ума?
М.: Концепцията и умът са светлинни лъчи от Съзерцаващия.
П.: Дали “Аз съм” е общата сума на всичко, което човек възприема?
М.: Да. “Аз съм - ността” се появява и изчезва спонтанно; тя няма място на
обитаване. Тя е като сънуван свят. Не се опитвай да бъдеш нещо, дори духовен човек.
Ти си проявеното. Дървото вече е в семето. Подобно е и това “Аз съм”. Просто го виж
такова, каквото е. Не се опитвай да се намесваш в това, което виждаш. След като си
разбрал това, какво би могло да ти е нужно?
П.: Нищо.
М.: Трябва да се стабилизираш в това убеждение. Знанието [джнана] е душата на
цялата вселена. Не се въвличай в сиддхи [духовни сили]. Въпреки че може и да нямаш
за цел да преследваш сиддхи, около теб може да се случват някои чудеса. Не
претендирай за авторство върху тях. Твой поклонник, който е на разстояние хиляда
километра от теб, може да има твоя даршан във форма. Всеки път когато твой
поклонник възхвалява твоето знание, знанието приема определена форма. Не мисли, че
ти правиш нещо. Звукът изпълва цялото пространство; по същия начин, знанието “Аз
съм” ще изпълни цялото място. Щом разбереш това, няма смърт за теб. Ако смяташ
себе си за индивид, със сигурност ще имаш смърт.
Духовният търсач иска да бъде нещо; просто бъди това, което си. Ако хората
идват при теб, тогава думите автоматично излизат от теб. Въпреки че може да не си
изучавал Ведите, каквото и да излиза от теб ще бъде същото като това, което е във
9
Ведите и Упанишадите. В момента на говорене, ти няма да имаш и най-малката идея,
че си Джнани или ерудиран човек.
П.: Чувствам бремето на “Аз съм - ността”. Как да се отърва от него?
М.: Къде седи въпросът за отърване от него, когато не си го засаждал?
П.: Знам, но умът ми чувства, че трябва да се отърва от него.
М.: Може ли умът да разпознае най-висшия принцип? Не следвай ума; умът
следва своя собствен природен курс. Ти си се идентифицирал с ума и говориш за него.
С каква настойчивост може умът да направи промени в небето или пространството?
Пространството е монокълът на “Аз съм - ността”, чрез който тя наблюдава
света. Петте сетива не могат да знаят теб, ти знаеш петте сетива.
П.: Какво имате предвид под “ти”? Кое “ти”?
М.: Тъй като усещаш дуалност, имам предвид слушателя в теб.
П.: Аз не съм извън съзнанието.
М.: В действителност, ти си извън него и го разпознаваш. Ако казваш, че си
съзнанието, тогава ти си целия свят. Ти си отдѐлен от “Аз съм”. “Аз съм” само по себе
си е илюзия. Знанието “Аз съм” и светът са трикове на Мая. Няма реалност в тях.
Всъщност няма думи, ти изговаряш думите за твое удовлетворение.
Ти знаеш, че съществуват състоянията глад, жажда, будност и спане. Без тях,
какво си? Ти мислиш, че всички те са твои вечни нужди. Това е трикът на Мула Мая
[първоначалната илюзия]. “Аз съм - ността” има определена времева продължителност.
Колко дълго ще бъдеш свързан с тях?
П.: Паметта кара света да изглежда реален. Ако паметта не регистрира зеления
цвят, няма зелен цвят.
М.: Паметта е вътре в “Аз съм”. Относителното повторение е играта на Мая. Ако
не си способен да спиш в продължение на осем дни, ще оцелееш ли?
П.: Не.
М.: Тоест, ти ще бъдеш отвъд състоянията на будност и спане; накратко,
илюзията ще изчезне.
П.: Когато се събуждам всяка сутрин, откъде идва съзнанието “Аз съм”?
М.: Ти не си способен да го разбереш. Подобно на филм, тя вече е там и е
възпроизвеждана. Този химикал е наречен от Ведите най-великият принцип; това е
Хиранягарбха [златната утроба]. “Аз съм - ността” е забравена по време на дълбокия
сън и се появява и в будното и в състоянието на сънуване.
П.: Как си спомням предишните неща?
М.: Това е умението на “Аз съм - ността”. Каква идентичност имаш за себе си?
П.: Аз съм свидетелят.
М.: На какво?
П.: На всичките дейности на тяло-ума.
М.: Това е качество единствено на тяло-ума и не е Себе-познание. Червеите се
появяват в остаряла храна. По същия начин, тялото е остаряла храна; „Аз съм - ността“
се гърчи в нея. Когато тялото се разлага, червеят “Аз съм - ност” работи. Вкусът е “Аз
съм - ността”, на който то се наслаждава без език. Ние твърде много се гордеем от
вкусването на тази остаряла храна. Какво знание искаш?
П.: Моето истинско Себе.
10
М.: Докато мислиш, че си тялото, няма да получиш истинско знание. На
Маратхи има фраза “жена назаем”, тази която трябва да бъде върната. По същия начин,
това тяло е нещо назаем; ти трябва да го върнеш. Тази тъждественост с тялото трябва
да си отиде.
П.: Как човек да бъде успешен в това да се отърве от това отъждествяване?
М.: Опитай се да изследваш състоянията на дълбок сън и будност. Те са
ограничени от времето. Без преживяването на състоянията на будност и дълбок сън,
опитай се да обясниш какво си.
П.: Тогава аз съм без думи.
М.: Сигурен ли си? Ведите също са казали: “не е това, не е онова” и накрая са
замълчали, тъй като това е отвъд думите. Без състоянията на дълбок сън и будност,
знаеш ли, че ти си, или преживяваш ли “Аз съм”?
П.: Не.
М.: Какво е родено: ти или двете състояния? Ако идваш тук, ти скоро ще бъдеш
ликвидиран. Какво от тези състояния ще разпознаеш като себе си?
П.: Нищо.
12 август, 1979
Махарадж: Доволен ли си?

Питащ: Понякога има удовлетворение, понякога не.
М.: Кой казва това? Кой ти казва това?
П.: Аз виждам удовлетворение, усещане в съзнанието. Аз съм безразличен.
Каквото и да се случва, каквото и да се появява в моето съзнание, не съм засегнат, не
съм заинтересован. Нямам нищо общо с това.
М.: Не се нарича безразличие, това е непривързаност. Няма такова нещо като
нещастие. Ти не се безпокоиш за нищо, това е състоянието, истинското състояние. Не
усещаш привличане към нищо в този свят?
П.: Каквото и да се случва, няма спечелване, няма губене.
М.: Как се случи това?
П.: Не знам.
М.: Не се дръж като другите, просто защото те казват така. След като изслуша
тези учения, ти трябва да се държиш като цар или господар. Това трябва да бъде твоето
поведение, вътрешно и външно. Ахам Брахмасми, “Аз съм Господа.” Разбра ли или не?
П.: Не знам.
М.: Искаш ли да питаш още нещо?
П.: Налице е голямо напрежение в това усещане да бъда осъзнат за себе си. То
винаги е придружено от голямо напрежение в главата.
М.: Трябва да бъдеш свидетел на това. Ти си осъзнат за съзнанието, така че ти си
отвъд това. Ти си свидетел на това.
П.: Това усещане е там през цялото време.
11
М.: Твоето съзнание не е в тялото. Все още има привличане към тялото, така че
това усещане не си е отишло напълно. Твоето съзнание има някакво привличане,
някаква любов към тялото ти; следователно това напрежение е там.
Ти знаеш твоето съзнание, ти свидетелстваш твоето съзнание сега. В миналото,
това не е било вярно, защото ти считаше себе си за тяло. Ти знаеш също така, че не си
съзнанието.
По рано, преди да чуеш това, преди да дойдеш до Индия, твоето наименование
за съзнанието беше умът. Сега думата за съзнанието е Джнана [знание].
М [към друг]: И така, твоята цел е изпълнена. Доволен ли си?
П.: О да, преди много време, когато напуснах това място.
М.: След като си имал много преживявания, сега си дошъл до заключението, че
това което предшества преживяванията е едно и също. Ти не си засегнат от
преживяванията, които се случват в света?
П.: Да, стигнах до това заключение.
М.: Всички атракции в света са просто обикновени неща за теб? Ти не си
засегнат от тях? Постигна ли това състояние? Все още ли си жаден за уважението на
другите, все още ли си жаден за още знание за още умения?
П.: Не мога вече да се държа за това, така че не го жадувам. Нямам нищо, с което
да го запазя, но кой знае, ако намеря нещо, с което да го захвана, бих могъл.
М.: Жадуването означава, че мислиш, че това има някакви ползи, някакви
възможности.
П.: Това е безплодно, всичко се неутрализира накрая, така че това е безполезно.
М.: И така, видял си всичко, разбрал си всичко. Кое е това, което възтържествува
накрая?
П.: Това което възтържествува не е осезаемо.
М.: Кое е там, което е първично? Кое е в основата?
П.: Това, което е в основата, не е обект.
М.: Осъзнал си това?
П.: Не, не съм го осъзнал, защото това е по-голямо от Аз. Как бих могъл да го
видя?
М.: Когато преминаваш през различни преживявания, осъзнаваш ли, че има
нещо, което преобладаваше още от самото начало, за което ти не беше осъзнат. Ставаш
ли осъзнат за нещо, което е много по-велико от всички тези преживявания? Ако си
открил това, можеш ли да останеш с него? Все още ли преминаваш през
преживяванията?
П.: Не преминавам през преживяванията и, да, мога да остана с това. Това е все
едно, когато си на лодка; ти не мислиш, че водата се движи - ти знаеш, че лодката се
движи - но си осъзнат, че водата е там. Не е нужно да повтаряш на себе си: “О, да; аз се
движа върху водата.” Каквото е там се движи; отдолу е това, върху което се движиш.
М.: Когато преминаваш през всичко това, осъзнаваш ли, че това е все
изкуствено, че не е истинското? Какво преживяваш?
П.: Осъзнавам, че преминавам през моята създадена от мен проекция.
М.: Не виждаш ли, че това което осъзнаваш като илюзия, проекция, не е нищо
друго освен твоя собствена много малка модификация на твоето собствено Себе?
12
П.: О, да.
М.: Когато осъзнаваш това, нямаш ли проблясък за най-древното? За
неограниченото?
П.: Аз не съм ограничен от преживяването или от ограниченията на
преживяването.
М.: Светът е вечно променящ се, вечно нов, но не е нищо друго освен мислите
на древното, трикът на древното. Така че, къде е въпросът за това, че не си ограничен?
Отричаш ли неговото съществуване?
П.: Не, не отричам неговото съществуване, отричам неговата реалност.
М.: Да предположим, че имаш дете и това дете отива в Тимбукту и става негов
цар. Той все още ще бъде твое дете, не виждаш ли?
Каквото и да се случва, свидетелят на това случване трябва да е там, за да каже,
че то се случва. Прародителят на всички действия трябва да бъде там, за да наблюдава
тези действия, така че да може да ги разкаже.
П.: Абсолютът ли е този свидетел или той е в съзнанието? Трябва да има някой,
който свидетелства това преживяване.
М.: Аз не говоря за този свидетел. Говоря ти за ядрото, за това наше ядро-
прародител. Самата гора от храсти с боровинки, всички тези храсти, са израснали от
една боровинка. Поради тази единствена боровинка.
Кой е този принцип, който наблюдава сътворението и състоянието преди
сътворението? Абсолютът. Само състоянието на не-битие, състоянието на не-съзнание,
знае, че има съзнание. Това състояние на не-“Аз”.
Много хора ще ти говорят за твоите умствени наклонности, умствения поток,
дейностите в сферата на съзнанието. Че ако правиш това, ще получиш онова; но някой
казвал ли ти е за състоянието преди съзнанието?
Най-ниското състояние (в духовния път) е това на мумукшу. Мумукшу е човек,
който е започнал духовното търсене и се отъждествява с тяло-ума. Той винаги се
опитва да извлече ползи или печалби или загуби от усещането за тяло-ум. Той среща
Гуру и Гуру му казва: “Ти не си тяло-ума, ти си проявената ’Аз съм - ност.’ ” “Аз съм” е
проявеният свят и това той го осъзнава. Той установява себе си там и открива, че не е
тяло-ума, той е проявлението; своевременно, той осъзнава също: “Аз не съм тази ‘Аз
съм - ност’, Аз не съм това съзнание, нито проявения свят, а Аз съм Абсолютът.” Защо
си тих? Поради объркване ли е или понеже няма объркване си постигнал тази тишина?
Питащ: Това състояние на проявеното “Аз съм” непривързаност ли е?
М.: Какво наричаш тази “Аз съм - ност”?
П.: Съзнанието.
М.: Знаеш ли съзнанието? Свидетелстваш ли съзнанието?
П.: Не знам.
М.: На кой принцип даваш това име?
П.: Всичко, което възприемам или знам. Всичко.
М.: Кой знае съзнанието?
П.: Не знам.
М.: Това, което не знаеш, е най-преди.
13
П.: Изглежда, преживяванията в съзнанието постоянно се променят и, в същото
време, нещо остава същото.
М.: В невежество, ти си свикнал да го наричаш ум, но това е самото знание на
проявеното, това е силата на проявеното, това знание. То е източникът на проявеното
[Мула-мая]. То е Махешвара, това е най-висшият Ишвара принцип, чието име е Атман.
П.: Чието име?
М.: Чувството за “Аз съм”, което имаш – “Аз съм” без думи – това е Атман. То е
много динамично и подвижно. Съзнанието е умът на Абсолюта; силата на знанието,
силата на паметта, съобщението “Аз съм”.
П.: Състоянието на проявеното – това състояние на привързаност ли е?
М.: Неговото случване или създаване е спонтанно, без привързаност, но веднъж
щом се появи, привързаността започва.
Вие всички пазите тишина и не смеете да задавате въпроси.
П.: Въпросите са подготвени преди това; когато дойдете тук, те изчезват.
М.: В утробата на невежеството знанието беше там и това знание, с узряването, е
станало това проявление, но преди невежеството, този велик прародител е там.
Ти имаш знанието за съзнаване, единствено на основата на не-съзнаването.
Първоначално ти не знаеш; на тази платформа на не-съзнаването, покълва това
съзнаване, но основата е единствено невежество. Въпреки че е невежеството, когато
узрее, то се превръща в знание, става изобилно в собственото си проявление, и все пак
неговият прародител е единствено невежество. Преди невежеството е това
прародителско състояние на Абсолюта.
П.: Какви са признаците за разпознаване на един Джнани?
М.: Да мислиш, че някой е Джнани, интелигентен или пълен с мъдрост, е
безразсъдство. Щом човек предположи, че е пълен с мъдрост, той желае припознаване
от обществото, той желае един статус: това е безразсъдството.
Кой е Джнани? Самият Джнани не знае, че той е и кой кого да разпознае? От не-
действието, спонтанно, милиони творения се случват всеки момент и има толкова
много хаос. Джнани ще допусне ли да се случи нещо подобно?
Джнани разбира, че от невежеството е дошло знанието и в процеса всичко се
случва. Но тъй като основата е невежество, той не се намесва, защото той самият не
знае, че е. Джнани не може да фокусира своето внимание, защото той няма внимание.
Преводач: Това, което Махарадж нарича Знаещия, Абсолюта, не отдава никакво
внимание на нищо. Свидетелстването се случва, той не свидетелства. Той е отвъд този
атрибут, вниманието. И ти, съзнанието, не можеш да отдадеш внимание на това. То не
може да бъде познато.
П.: Може ли Махарадж да свидетелства състоянието си на дълбок сън?
М.: О, да, аз свидетелствам моя дълбок сън много добре.
П.: Имаше това преживяване, всичко – тялото и умът – беше там, и в същото
време, нищо.
М.: Това все още е преживяване. Преживяващият е различен от преживяването.
Ти можеш да опишеш преживяванията по хиляди начини, но преживяващия не можеш
да опишеш.
14
Преводач: Махарадж казва, че не може да опише Абсолюта, той може да говори
единствено за това, което се появява. Не може да бъде казано: “Той знае.” Той е там; не
е въпрос на съзнаване.
М.: Будността и дълбокият сън не знаят какво е било преди тях. Съзнанието не
знае това състояние, когато то не е било там. Абсолютът знае, но не принадлежи към
познатото.
Несъзнателно, съзнаването е започнало, спонтанно. Щом съзнаването изчезне,
тогава там няма нищо. Съзнаването поражда петте елемента. Когато съзнаването
изчезне, оставаш ти. Докато съзнаването е там, възползвай се от него и изследвай. Аз
съм ужилен от скорпион, какво е ужилването? Ужилването е тази “Аз съм - ност”.
Понеже можеш да търпиш ужилването на “Аз съм - ността”, ти търчиш от място на
място. За да неутрализираш отровата на това ужилване, наблюдавай “Аз съм - ността”,
наблюдавай твоето съзнаване. Ефектът на това ужилване е будното състояние,
състоянието на дълбок сън, глад, жажда и т.н. Прихвани това ужилване, това съзнаване.
П.: Робството необходимо ли е, за да станеш свободен?
М.: Първо разбери, какво е робството. Следи себе си непрекъснато в
продължение на двадесет и четири часа. Щом осъзнаеш “Аз не мога да бъда тялото или
ума,” тогава по естествен начин, ти си там.
След целия този разговор, намираш ли някаква необходимост от звука на
думите? От какъвто и да е разговор? Има ли някаква необходимост от думи? За
истинската духовност, има ли наистина някаква нужда от думи?
П.: Не.
Питащ: Гуруто е най-великата сила, контролирайки както външния свят, така и

вътрешния. Той е по-могъщ и от цар. Ето защо той е най-великият измамник. Той те
мами, че ти взима нещо, но ти мислиш, че губиш всичко.
Махарадж: Ако това е твоето преживяване, то е доста адекватно. Той е присвоил
всичко, включително теб самия. Това означава, че ти не си различна от него същност.
От теб вече нищо не е останало, единствено Гуру.
П.: Любовта го прави най-великия измамник.
М.: Любовта се дава на всеки един, в съответствие с неговите нужди. Ако няма
необходимост, може ли да има любов?
П.: От тази перспектива, не; но Абсолютът винаги е бил свързан с тази
концепция. Защо Го описваме като любов?
М.: Той не знае себе си. Той не знае, какво е той. Той не се нуждае от нищо. Той
не се нуждае да нарича себе си “Аз съм”. Абсолютното състояние е наречено Джнани,
единствено от невежите хора. Абсолютът не нарича себе си Абсолют или Джнани.
П.: Защо невежите са идеализирали Джнани като любов?
М.: За невежия това е въпрос на удобство. Докато не е постигнал това Джнани
състояние, той трябва да има някаква движеща сила; за да я получи, той нарича Джнани
15
човек изпълнен с любов, съчувствие, доброта и т.н. Тези определения са потвърдени
или наложени от невежия.
П.: От гледището на невежия това правилна гледна точка ли е?
М.: Да, за невежия. Има един идол на Витхобха; хората отиват и му се молят:
“Заради твоето милосърдие аз оцелявам и т.н.” Невежеството говори. Защо невежият
човек държи този камък [идол]? Защото той се нуждае да бъде жив, той иска да
увековечи своята “Аз съм - ност”, да продължи. Ето защо той обожава този камък;
заради необходимостта да бъде.
П.: Това не е ли също може би един от начините по които Божественото води
невежия обратно към Абсолюта?
М.: Да, има няколко начина или пътеки за невежия.
П.: Безусловната любов не би ли била вяра във форма?
М.: От моя гледна точка, любовта е качеството да бъдеш. Битието е любов.
Единствено когато тази “Аз съм - ност” се появи има любов. Може ли любовта да
остане, ако “Аз съм - ността” не е там? Ти имаш порива да бъдеш, да продължиш
своето битие – това е любовта.
М.: Цялото това проявление е океанът на това битие. Ти може да го наречеш
океана на Брахма или океана на Мая.
П.: Отвъд Мая, отвъд океана?
М.: Стои ли въпросът за отиване отвъд? Има унищожено битие-битие. То не
отива отвъд нищо. То изисква ли самолет, Боинг, за да отиде някъде? Откъде дойде,
къде отиде? Преди идването или отиването, ти си.
Тази “Аз съм - ност” пулсира “Аз съм - Аз съм”. Усещането “Аз съм” е там,
поради есенцията на хранителното тяло и жизнения дъх. Когато есенцията на храната и
жизнения дъх са си отишли, пулсацията на “Аз съм - ността” няма да я има. Битието
отива в не-битието.
За покълването на което и да е семе, е необходима вода. По същия начин, за
покълването на знанието “Аз съм”, са необходими водата и есенцията на храната. В
есенцията на храната, качеството на “Аз съм - ността” е в едно латентно състояние.
Атман – Себето-ядро – самият Той вижда “Аз съм - ността”, посредством соковете или
есенцията на храната.
П.: Съзнанието е еднакво за всички, универсално, спонтанно, едно. Защо то се
появява в толкова много различни форми?
М.: Това е неговото присъщо качество. Въпреки че битието е едно, то се
проявява в изобилие, много, множества.
П.: Какво е сатва гуна?
М.: Квинтесенцията на храната е тази “Аз съм - ност”, която е сатва гуна. Сатва
гуна се равнява на битие. Битието е активирано в проявения свят чрез [гуните] раджас и
тамас. Раджас е дейността. Тамас е гордостта, която имаш в чувството на правещ или
авторство. Сатва гуна е само битие, просто да бъдеш. Тези три гуни са поникнали от
есенцията на храната. Ако храната не е там, тази “Аз съм - ност” ще си отиде, всички
качества ще изчезнат.
16
П.: Този пламък на “Аз съм - ността”, който виждаме в настоящото състояние с
помощта на нашия интелект – изглежда, че има развитие, върви нещо като еволюция.
Какво мисли Махарадж – в каква посока се движи тя?
М.: Към унищожение. Каквато и да е (посоката на) еволюцията, накрая ще се
насочи към разтваряне.
Когато говореше по-рано, на какво се позоваваше? Има ли нещо, което искаш
или не искаш да защитиш?
П.: Не знам.
М.: Всичко това зависи от съзнанието, а ти не искаш да оставиш съзнанието.
П.: Аз не искам дори съзнание за съзнанието. Мислех да си напъхам памук в
ушите, когато Махарадж говореше за Себето.
М.: Кой казва това?
П.: Не знам. Защо трябва да е някой?
П.: Думи, просто думи.
М.: Каква е ползата от думите, ако съзнанието не е там?
П.: Съзнанието е там. Защо предполагате, че това съзнание не знае?
М.: Какъв е смисълът на това? Обясни какво искаш да кажеш.
П.: Каква е необходимостта от прикрепването на каквато и да е концепция към
каквото и да има там?
М.: Ако чувстваш “Това трябва да е или не трябва да е,” какво има в дъното на
това?
П.: Каквото и да има, го има.
М.: Очевидно е, че чувстваш, че ти си, и следователно това пониква в теб.
Когато чувстваш, че ти си, всички беди започват. Ако това чувство не е там, не
съществуват беди.
П.: Защо трябва да носи беди? Вие придавате имена и концепции на това, което
е. Ще го оставите ли на мира?
П.: Разбирането, което се появява в съзнанието.
М.: Значи, кое всъщност е обезпокоително? Светът ли те безпокои или
съзнанието, което се появява върху теб?
П.: Нищо не ме безпокои, ако си мълча.
М.: Това, че стоиш там – само по себе си ще бъде обезпокояващо за теб. Това е
твоята беда: ти не си в позиция да поддържаш това съзнание и не можеш да го понесеш.
Когато тялото не беше там, когато съзнанието не беше там, ти какво беше? Ти не си в
позиция да разбереш това.
П.: Преди тялото да бъде и съзнанието да се появи, беше, каквото беше.
М.: Понеже сега ти си, си съзнателен. Дали е защото го искаш или просто дойде
при теб автоматично, спонтанно?
П.: Изглежда, че спонтанно.
М.: Ти си съзнателен сега, спонтанно, не защото искаш да бъдеш. Това не е ли
факт?
17
П.: Да. Мисля, че цялата тази идея на духовността – да се опитва да се придаде
значение на това съзнание – когато съзнанието иска да разшири себе си и да бъде
всички тези неща, е единствената беда.
М.: Не, това не е обезпокояващо за теб. Обезпокояващото нещо е съзнанието
появяващо се върху теб. Единствено поради това, ти даваш имена или не даваш имена,
правиш нещо или не правиш нещо.
П.: Това е коренът на бедата. Ако съзнанието беше просто себе си и не се
опитваше да прилага концепции към всичко, не би имало беда.
М.: Всичко това е въображение.
П.: Много е просто. Всички преживявания, които наричаме живот, се случват в
съзнанието и значението на живота е просто да преживееш съзнанието навсякъде. Така
че, когато дойде краят, тогава това е всичко. Не може ли съзнанието просто да види и
да посрещне този край?
М.: Можеш ли да останеш в това?
П.: Но това, което не ми позволява да остана в тази празнота е гледането,
търсенето, опитването да направя това или онова.
М.: Когато съзнанието е там, и жизнената сила е там. Мислите текат и идват
много думи. Това е твоят ум. Просто разбери, че ти не си засегнат от съзнанието. То все
още ще бъде там, все още ще продължи, но ти не се идентифицираш с него, казвайки
“Аз съм това или Аз съм онова.”
Не трябва да има някакво затруднение, защото очевидният факт е, че ти си. Защо
не се спреш там и не разбереш този момент? Виж какво е това състояние.
Преводач: Махарадж иска да знае дали разбираш това, което той казва на този
друг човек. Ти.
П.: Да, той говори за съзнанието.
М.: Разбра ли значението на съзнанието?
П.: Съзнанието е всичко, което се появява.
П.: Усещането е, че “Аз“ го казвам.
М.: Кой преживява това?
П.: Съзнанието преживява себе си.
М.: Да. Слушай тези диалози още малко време. Каквото и да се случва, слушай
още малко. Да мислиш “Аз разбрах всичко правилно” – самото това е първата грешка.
Пространството е създадено и оттам съзнанието, което всъщност е безличностно, се е
превърнало в човек, ограничен до тялото и ума. Ти чувстваш, че съзнанието е
ограничено до тялото и ума, но ако съзнанието е прието като безличностно, тогава няма
беда. Понеже знанието “Аз съм” е там, ние провеждаме всички дейности. Сутринта,
когато се събудиш, ти получаваш тази първа гаранция, това убеждение “Аз съм”. След
това, поради това, че не си в позиция да поддържаш или да търпиш тази “Аз съм -
ност”, ти се размърдваш. Ти ставаш и ходиш тук и там и дейността започва. Ти
въвличаш себе си във всички дейности, защото искаш да поддържаш тази “Аз съм -
ност”. По-късно, тази “Аз съм - ност” забравя себе си в дълбокия сън; само тогава ти си
спокоен.
П.: Има ли мир в медитацията?
18
М.: Защо отиваш да медитираш? За да успокоиш “Аз съм - ността”. С “Аз съм -
ността” започна цялата мизерия. Ти трябва спонтанно да чувстваш повърхностността
на “Аз съм - ността”.
П.: Как?
М.: Това внимание, тази “Аз съм - ност”, е винаги там в будното състояние, но
ние не сме нащрек, за да я наблюдаваме. Няма друго внимание за следване. Бъди
внимателен към това внимание “Аз съм”.
П.: Има ли нещо, което остава в състоянието на дълбок сън?
М.: Каквото и да има в будното състояние, то се влива в дълбокия сън и е в
латентно състояние.
П.: Какво е правилно действие?
М.: Остави действията да се случват чрез теб. Не вземай себе си за извършител.
Ще има действия чрез теб; не казвай, че тези действия са добри, а онези са лоши. Това
не е твоя отговорност. Този, който мисли, че той е извършителят, е роб на умствените
наклонности, на умствените състояния. Джнани свидетелства действието на
съзнанието. Той няма участие в действията на съзнанието.
П.: Това изглежда, че е пристрастяване на съзнанието, да се тревожи за нещата
наоколо.
М.: Да, пристрастяване и също така забавление. Да предположим, че разлея вода.
Веднага взимам кърпата и я избърсвам, но не чувствам, че съм направил нещо глупаво.
Случило се е. Също както кърпата попива водата, без да мисли, че го прави.
П.: Каква странна любов за тази “Аз съм - ност”.
М.: Въпреки че е странна, тя става проявена в конкретни форми. Всички ние се
улавяме за концепции за спасяване на света, правене на добро. При всички велики
концепции и идеи, които великите хора са имали, къде са спасените и спасителите
днес? Какво искаш да е ей там?
П.: Бих искал всичко да бъде в хармония, не-хаотично.
М.: Не се улавяй за името и формата. Отърви се от името и формата.
П.: Защо е толкова трудно да разбера това просто нещо?
М.: Защото каквото и да си разбрал, ти се държиш за него, прегръщайки го.
Отърви се от това. Каквото и да си разбрал от този свят, ти се хващаш за него. Откажи
се от него. Начина по който разбираш себе си, откажи се и от това.
Махарадж: Колко години беше с твоя Гуру?

Питащ: Почти шест години.
М.: Каква беше целта на неговата Джнана, Йога, каквато и да е била?
П.: Той учи, че човечеството е готово да направи голяма стъпка в съзнанието.
Една ера на просветлението може да бъде създадена сега. Досега всички мъдреци,
светци и спасители, които света е имал, са работили върху идеи. Идеите не могат да
направят тази промяна, но ако малка част от човечеството повиши нивото на
19
съзнанието си, чрез типа медитация, която той е предоставил, в общи линии ефектът ще
бъде по-високо ниво на съзнание.
М.: Цялото съзнание е вече там, така че какво ще променяш? Как смяташ да
променяш?
П.: Но е факт, че промяната в съзнанието може да се осъществи във всяка
конкретна форма.
М.: Да, може да бъде променено, но не може да остане постоянно.
П.: Добре, не може да бъде направено постоянно; но това причина ли е, че
подобрение на съзнанието не трябва да бъде правено?
М.: Ти можеш да го промениш към по-добро, но кой да се наслади на това?
П.: Това е много важен момент за изясняване, труден момент, нали знаете. Ние
знаем, че светът ще експлодира на парчета, а някои хора казват, нека се самоунищожи,
той е непостоянен. Хората няма да допуснат, че подобна промяна в съзнанието може да
се осъществи сега.
М.: Това, което е спонтанно, това което е дошло без някаква причина, как ще го
спреш? Кой е направил цялото това нещо? Разбери от къде се излъчва този разговор.
Кой е източникът? Източникът е малкото докосване на “Аз съм - ността”, това малко
убождане, което няма размер. Но само виж какво проявление е сътворило, как този
разговор произтича, но откъде? От това малко убождане, безразмерното докосване на
“Аз съм - ността.”
Ти ми се ядосваш и усещаш това. Какво ще се случи? Не можеш да ме убиеш. Аз
ще се увеличавам все повече и повече, ще се увелича многократно. Аз говоря от този
ъгъл. Можеш ли да ме унищожиш? Виж, това, което е мъртво, е храната на илюзията,
умът. Това може да абсорбира произволен брой умирания. Това никога не умира. Мая
все още ще бъде там.
П.: Изумително е за нас, че Махарадж не изглежда да има любов към тази “Аз
съм - ност.” Той изглежда е някъде другаде, не участващ в това.
М.: Искаш да кажеш, че трябва да обичам тази беда? Какво ще се случи, ако
обичам това аз? Ще изстрадам повече болка или ще получа повече пари. Каква е
ползата от това?
Преводач: Махарадж казва, че ако носиш все повече и повече пари и му ги
даваш, какво ще се случи? Ще има паметник – красиви камъни, украсени и обожавани.
Това не му е от полза.
П.: Може би за него не, но това може да бъде полезно за някой друг.
М.: Ще бъде полезно единствено за други човешки същества. Това е всичко.
П.: Откъде Махарадж намери куража да остане съвсем уединен?
М.: Кой изисква кураж? Това е твоята природа. Защо трябва да се безпокоя за
това тяло? Само снощи двадесет и пет хиляди души загинаха в Гуджарат, само за една
нощ. Защо трябва да се безпокоя за това тяло тук?
Имах вяра, преданост, толкова много неща. Това съзнание, това леко убождане,
Аз знам неговата цялостна природа. Нищо не остава, нито вяра, нито преданост,
нищичко. Каквото и да имах в онези дни, всичко си отиде.
Преводач: “Азът”, който е срещнал неговия Гуру и “Азът”, който говори сега са
две различни нива.
20
П.: Тогава каква е ползата от проявения свят?
М.: Не стои въпросът за полза или липса на полза. Това е природата на
съзнанието, в която светът се появява. Светът е от полза за този, който смята себе си за
тялото. Чрез твоите сетива, светът изглежда, че е реален, но това е само временно, за
кратък период. Това е точно като болест, когато се чувстваш болен. Това е болестта на
тази илюзия, Мая.
П.: Ние сме въплътени в тяло; тогава как може да не сме тялото?
М.: Ако разглеждаш себе си като тяло, имаш повече за губене отколкото за
печелене. Ако не разглеждаш себе си като тяло, тогава какво можеш да кажеш, че си?
П.: Но ако ми отрежете краката, аз крещя.
[Махарадж тресна пепелника върху металния контейнер, който произведе силен
звън.]
М.: Погледни, това също чувства болката, също крещи – а сега е тихо! Ти
погрешно идентифицираш себе си с тялото. Ти не си това. Ти си този, който трябва да
го разбере.
П.: Понякога има проблясъци, когато не усещам тялото, и няма време – това е
(усещане) лишено от времето.
М.: Точно така. Въпреки че през повечето време ти се идентифицираш с тялото,
ако дори за кратко усетиш, че не си тялото, това е достатъчно. От невежество, възниква
знанието “Аз съм”; и в невежество, където не знае себе си, то ще се разтвори отново.
След разбирането на това, можеш да си вървиш и каквото и да правиш, няма значение;
всичко е Божа работа. Ти вече не си извършителя, никога не си бил. Когато телевизорът
е изгорен или е унищожен, ще усещат ли хората от филма болка, ще умрат ли? Ти
нямаш форма, нямаш очертание, ти си като небето. Жизненият дъх, който поемаш – ще
усеща ли някаква болка, когато умираш? Той просто отново ще се слее с въздуха, както
е бил преди.
Но просто да стоиш тук и да слушаш, няма да свърши работа. Трябва да
медитираш.
Махарадж: По време на състоянието на битие има две основни състояния –

будност и дълбок сън. Какво беше преди тези състояния? Ти ли си роден или
състоянията на будност и дълбок сън са родени? Будното състояние е подсещането, че
“Аз съм,” а дълбокият сън е забравянето на “Аз съм - ността”. Какво друго има освен
раждането на тези две състояния? Защо не говориш за това, за състоянията на памет и
не-памет? Ако те не са там, какво е това, което искаш? За придобиването на кое знание
си дошъл тук? Ако си съгласен с това, което казвам, защо искаш да дойдеш тук утре?
За да получиш какво?
Питащ: Не искам да печеля или да придобивам; искам да загубя. Искам да се
отърва от тази сфера на концепции.
М.: Ако тези две състояния ги няма, би ли могло да има концепции?
П.: Без състоянията на будност и дълбок сън, какво остава?
21
М.: Каквото и да е Това – без памет и не-памет – Това остава. Състоянията на
будност и дълбок сън са непостоянни. Всичко това е величието на този химикал, на
този велик Дух. Тези състояния и това проявление, този свят, идват от този принцип.
Ти не си състоянията на дълбок сън и будност, а без тях, ти не си. Където и да
ходиш, този разговор ще ти изскача отново и отново.
В утробата тази “Аз съм - ност” присъства под формата на невежество. Детето е
родено и след две-три години, това невежество става знаещо – “Аз съм”. Преди
разбирането на тази “Аз съм - ност,” има Балакришна, детското невежество. По-късно,
то разбира себе си – това е знание. Това знание неутрализира невежеството
Балакришна. В това Кришна състояние, Господ Кришна изложи знанието и след това
той се вля в неговото изначално състояние, Абсолютът.
Докато се дава тази двойка знание-невежество, всяко анулира другото. Подобно
на този пламък, докато невежеството е там, този пламък на знанието ще бъде там.
Когато невежеството е изтощено, свършено, пламъкът на знанието, също ще бъде
свършен.
Кой те насочи към това място?
П.: Анандамаи, Кришнабаи и някои приятели в Раманашрам.
М.: Кое е твоето родно място?
П.: И двамата сме от Франция.
М.: След като извърши цялата тази физическа и умствена дисциплина, какво
искаш да бъдеш?
П.: Моето собствено Себе.
М.: Твоят Гуру посочи ли ти какво е твоето Себе?
П.: Това е нещо, което вече е там и ние трябва да го открием.
М.: Кой да го търси?
П.: Трябва да премахна всички пречки, които предотвратяват наистина да живея
в настоящето.
М.: Кой ще премахне пречките?
П.: Аз.
М.: Кой си ти?
П.: Има един елемент на съзнание, който се опитва да разбере.
М.: Това съзнание – кой ти каза за него?
П.: Аз имах копнеж за този път, има нещо, което движи човек, води човек към
този път.
М.: Защо се въвличаш в думите? Ти знаеш, че ти си. Никой не трябва да ти каже,
ти го знаеш автоматично.
П.: Пречки предотвратяват това съзнание. . . .
М.: Нека се занимаваме с тези пречки [самскари] по-късно. Занимавай се със
Себето, знанието “Аз съм”. Първа присъства тази “Аз съм - ност”, не е ли така? –
първична. Преди да получиш тази болест, която е самскарата, първо трябва да е там
това “Аз”. Колко дълго ще си в Мумбай?
П.: Само още пет дни.
М.: Ако си получил номерче и си вече на опашката за това духовно знание,
тогава колкото и да са пречките няма да им се обръща внимание. Но ако не си на тази
22
опашка, ти ще се скиташ наоколо. Първоначално, ти трябва да разбереш, че знанието
“Аз съм” е продукт на есенцията на храната. Когато знаеш, че ти си, светът също е.
Както солта в морската вода, подобно и съзнанието се появява в тялото,
комбинирано с жизнения дъх. Съзнанието е това, което усеща болка или удоволствие,
не тялото или жизненият дъх. Щом узнаеш, че не си тялото, всички концепции за болка
и удоволствие ще изчезнат от само себе си. Убеден ли си, че това е вярно?
П.: Да.
М.: Тук получи знанието за това което си, сега трябва ти самият да го изживееш.
Да бъдеш тих и да се наблюдаваш се нарича медитация. Да останеш в това, което чу
тук, се нарича духовна практика.
Гуруто, Бог, твоето собствено знание – тези трите са едно. Ако знаеш това, ти
ставаш тих. Гуру значи знание, а знание означава “Аз съм.” Самата “Аз съм - ност” е
Гуруто.
Махарадж: Когато хората започнат своето търсене на духовно знание, те не

мислят за себе си. Те мислят само за това, какво знание [концепции] вече са придобили.
Мнозина, които идват тук, са прочели “Аз съм Това”. Те идват тук от
любопитство, за да видят кой е този човек. Те виждат и след това си тръгват. Ако
искаш да откриеш нещо повече, тогава седни тихо и слушай толкова дълго, колкото
можеш и се опитай да разбереш какво е казано.
Това, което трябва да бъде разбрано, разбра ли го?
Питащ: Имам затруднения с приемането. Наблюдавам как се надига това
невероятно съпротивление.
П.: Самото затруднение.
М.: Каквото трябва да бъде разбрано е там, Единствено. Това състояние, в което
ти беше, преди да придобиеш знанието “Аз съм”, е реалното състояние. Единствено
след като получи това знание, ти се отъждестви с тяло-ума. Каквото и да си придобил,
включително тяло-ума, то ще си отиде и е безполезно, и така стоят нещата. Но твоето
изначално състояние, преди да си придобил тялото, е Истината, Реалното състояние, и
то ще остане.
Ранната детска възраст се е превърнала в младост, средна възраст и старост.
През всички тези етапи, това удоволствие да бъдеш, да си жив, да съществуваш, което
си имал, всичко това е фалшиво. Всички тези етапи ще изчезнат и това което разбира,
дори то ще си отиде.
П.: Относно идването и отиването, за което Махарадж говори – това
преживявания на тялото ли са или на съзнанието?
М.: Чрез какво получаваш преживявания?
П.: Чрез сетивата.
М.: Каква е оригиналната причина за твоето съществуване, от какво е смес?
23
П.: Моето съществуване е това съзнание и всички събития вече се съдържат в
Не съм съгласен, че можеш да го загубиш, както казвате. Тялото може да си
отиде, но всички преживявания в съзнанието, самото съзнание, не си отиват. Това,
което си отива, е конкретната форма на това тяло, но знаенето, което е самото съзнание,
не си отива. То ще се появи отново в друга форма.
М.: Как получи твоята форма? Каква е причината за тази форма?
П.: Това е друг въпрос.
М.: Не е втори, не е трети и не е друг. Аз говоря на теб. Това се отнася до теб.
Аз питам теб за този първи момент на замесване. Това тяло, тази форма е там. Каква е
коренната причина?
П.: Двама души се събират. Тези двама човека се събират, това не е ли същото
знаене, удължаващо себе си? Самото съзнание поддържащо това движение. . . .
М.: Аз искам да знам името и формата на това замесване.
П.: Всички имена и всички форми.
М.: Ти не чуваш за какво говоря. Не достига до теб. Бъди тих.
Разбираш ли причината, поради която наричаш някой човек твой родител?
Поради телата ли е или поради есенциите на телата?
П.: Поради есенциите.
М.: Какво точно се е случило там?
П.: Не знам.
М.: Ти предполагаш, че си станал Джнани и ще напишеш книга, нали?
П.: Не, той предполага, че аз ще напиша книга. Поради това, че виждам един
Джнани, ето защо съм в тази дискусия.
М.: В това състояние, в което умът го нямаше - дръж твоето внимание там.
Обръщай внимание на това състояние.
Вие всички сте като хора, които посещават много магазини, духовни магазини.
За да получите хапка от различните деликатеси, вкусвайки парченце по парченце,
малко по малко.
П.: Ако Махарадж е отговорил на всички свои въпроси, защо всички тези
въпроси идват чрез ума му?
М.: Аз съм настрана от тези въпроси.
П.: Това не е решение, говоренето.
М.: Така ли ти изглежда? Обърни внимание и ще се случи. Трябва да се научиш
да живееш без да отъждествяваш себе си с тялото. Всички дейности, дори умственият
поток, идват от жизненото дихание. Обръщай внимание на съзнанието – това е
медитация.
П.: Мислите ни грабват и ни отвличат.
М.: Мислите имат толкова много сила, поради идентификацията с тялото.
П.: Много е трудно просто да наблюдаваш болката. Плаша се.
М.: Това, което наблюдава болката, си ти самият. Със съзнанието, ти трябва да
хванеш съзнанието. Обърни внимание на този “Аз” привкус. Не обръщай внимание на
страха, обърни внимание на това, което си. Веднъж щом узнаеш, какво си, ставаш
24
безстрашен. Премахни концепцията за смърт от своя ум. Не съществува такова нещо
като смърт. Сигурен съм, че няма да умреш. Това е само концепция или идея.
Твоята идентификация с тялото е продължила от детството, така че, за да се
отървеш от нея, също отнема време.
За да може битието да поддържа себе си, има занимание. Каквото и да
придобиеш, то няма стойност, и този, който придобива, също няма стойност. Ще
започнеш да разбираш празнотата на тази игра. Единствено в твоята фаза на
невежество, ти вземаш всичко за много важно. Ние отдаваме неоправдана важност на
нещата, които идват и си отиват.
Аз говоря от гледището, където не знам за себе си, че съм. Аз не принадлежа на
сферата на състоянията на будност и дълбок сън. Как мога да предположа, че съм като
това или онова? Ти предполагаш, че съм нещо или някой.
П.: Би ли могъл Махарадж да поговори малко за позата, за Хатха Йога?
М.: Аз не се занимавам с никакви физически дисциплини, нито с Йога, нито с
нещо, което получаваш от нея. Това, което се опитвам да обясня е: ти си единствено Аз,
Аз съм теб. Знам, че си само Аз, но ти не го знаеш; така че, аз се опитвам да ти дам това
въведение, това запознанство. Чрез извършването на тези физически Йога асани и т.н.,
ти получаваш някакво удовлетворение, но това не е духовно знание.
П.: Придобиват ли хората сили чрез Йога процеса?
М.: В Йога процеса, някои хора придобиват сили, но това има своя край. Това не
е Върховното, Вечното. Този Абсолют, тази Вечност, хората не я получават незабавно.
Хората се замесват в сили и чудеса и се наслаждават единствено на това. Те ще бъдат
заети с това, но не и с Абсолюта. Те ще претърпят прераждания.
Махарадж: Преживяването на съзнанието идва чрез тялото и когато започнеш да

гледаш към тялото, то не е нищо друго освен храна.
Питащ: Има толкова много склонности в мен – склонности към храната, към
сетивата, към привързаността, към мисленето – наречете го, както желаете. Слушам
Махарадж като един вид интелектуализирана музика, нещо, което не е интелект, а
музиката, която идва от интелекта. Как мога да игнорирам това? Не мога да го
игнорирам, то е там през цялото време. Знам, че всичко е произлязло от храната, но
това, което е преди мен не е храната; то е също като едно цвете.
М.: Кое е това, което има тези склонности?
П.: Като интегрирано, социално себе, аз чувам музиката. Как мога да игнорирам
това?
М.: Кой е принципът, който е основата на всички тези преживявания? Трябва да
разбереш това.
В момента, в който се събуждаш от сън, ти сякаш узнаваш целия свят. Това
преминаващо шоу, което е в състояние на постоянна промяна през цялото време, е
хвърлено като картина върху твоето битие. Чрез илюзията, ние мислим: “Аз” имам
отделна индивидуалност, “Аз” съм отделно себе. Съзнанието, което е всепроникващо,
25
няма това усещане за ограничено битие. Това всепроникващо съзнание няма
невежество и няма знание, но невежеството и знанието се раждат в него.
Когато възпламеня запалката, ти казваш, че пламъкът е, когато го изгася, ти
казваш, че пламъкът не е; по същия начин пламъкът на знанието е и не е.
До момента, когато твоите думи спрат, има смисъл в думите, а всъщност няма
нищо в смисъла. Самият смисъл е безсмислен.
П.: Ако думите са безсмислени, как трябва да ви слушаме?
М.: Не ме слушайте, слушайте своето собствено Себе и разберете колко
присъствате във вашата собствена компания.
П.: Ние не знаем как да бъдем с нашето собствено Себе. Толкова е грозно, че ние
винаги го избягваме.
М.: Но ти си хванат в него. Дори ако наречеш себе си грозен и не харесваш
своята собствена компания, можеш ли да решиш да вземеш твоята храна от него и да го
изоставиш?
Семето, което е посято е толкова малко и все пак толкова много цветя, плодове, дънера
– всичко е дошло от него. Аз ям всичко това, аз ям семето, а семето е за моята сила,
доволство и удовлетворение. Когато се превърна в моето Себе, аз разбирам, че битието
е с мен.
Толкова много желания, толкова много сънища идват в това тяло, което знае “Аз
съм”. Това битие е обхванало тялото от петте елемента. Ти трябва да откриеш, кое
поддържа себе си на (основата на) тялото, което е неговата храна.
Раждането и смъртта са само термини, имена. Когато дойде смъртта, това само
означава, че преживяването наречено раждане е погасено.
П.: Когато слушаме Махарадж, в ума влиза идеята, че смъртта е прекрасна и
може да дойде скоро и да бъде завинаги.
М.: Когато смъртта е завинаги, това означава този Вечен, Неизменен
Парабрахман.
П.: Освен слушането на Махарадж, има ли някаква друга таблетка, с която да
поканим смъртта?
М.: Ако решиш, окончателно, че ти не си това тяло, смъртта ще бъде
окончателна; смъртта ще умре. Следователно, опитай просто да живееш без това
съзнание за тяло и ум.
Тялото зависи от есенцията на храната. Храната зависи от петте елемента, а
петте елемента са живота на този, който няма име. Ако се опиташ да откриеш своето
битие – този източник, от който си дошъл – няма да има име, няма да има форма и няма
да има твоя собствена идентичност.
П.: Опитвам нов експеримент. Каквото и да съм, нямам нужда да го описвам,
нито да му давам име, нито да питам нещо. Каквото и да съм, Аз съм и това е. Не да
гледам към това, което е отделно от мен, а просто да съм.
М.: Ако можеш да управляваш това, тогава определено го прави. Ако имаш
покой и можеш да разбереш Истината по този начин, това е много добре.
26
Питащ: Защо разбирането е толкова мимолетно, променящо се?

Махарадж: То зависи от чувството за тяло. Всички хора ще получат знанието от
тук, но поведението на всеки ще бъде различно от това на другите.
П.: Аз самият се държа за същото съзнание и разбирането, което е отразено в
това съзнание, се променя напълно от ден на ден.
М.: О, да. Това знание “Аз съм” в полето на умствената склонност, умственото
разбиране, няма да остане същото. То се променя всеки момент. То никога няма да се
стабилизира в едно разбиране.
П.: Значи няма такова нещо като крайно разбиране?
М.: Началото и края на това разбиране е знанието “Аз съм.” Началото на
концепциите е започнало с първоначалната концепция “Аз съм.” След като си се скитал
през всички концепции и си ги отхвърлил, трябва да се отървеш от тази последна или
първа концепция.
П.: Това отхвърляне – то от изчезването на последната концепция ли идва,
просто като ù се обръща внимание?
М.: Виждаш ли този пламък от запалката? Той се появи, той изчезна; просто
така. Този пламък има ли някакви концепции? Това, което е без концепции, е най-
съвършеното, най-правилното. Свидетелстването трябва да бъде направено, когато се
концентрираш върху една цел. Да предположим, че искаш да се концентрираш върху
Рама, Кришна или Христос, тогава е налице въпросът за концентриране или
наблюдаване. Това е единствено знанието “Аз съм.”
П.: Проблемът е, че колкото повече внимание отдавам на съзнанието, толкова
по-голяма е концепцията, която се появява в ума.
М.: Как фокусираш внимание върху съзнанието? Самото съзнание трябва да се
фокусира.
П.: Това е, което имах предвид.
М.: Разбери съзнанието и ела до заключение, че ти не си съзнанието.
П.: Не мога. Не мога!
М.: Откажи се! Каквито и искания да имаш, аз няма да ги изпълня. Аз няма да ги
посрещна твоите искания. Няма да ти дам, каквото и да искаш. Аз просто ще ти кажа,
да наблегнеш на това, което си. Ти искаш да превърнеш или да трансформираш себе си
в нещо: “Искам да стана това”, “Ще направя онова.” Аз ще ти кажа какъв е твоят корен,
най-вътрешното ядро, това което си. Виж, аз не съм скулптор, аз не правя скулптори от
теб, така че да се превърнеш в това изваяние.
П.: От къде идва тази нужда на съзнанието, да види себе си като всичко?
М.: Ти знаеш, че ти си, и ти обичаш да бъдеш, оттук необходимостта. Въпреки
че казваш, че си разбрал, има някаква засечка някъде, нали?
П.: Една карта. Аз задържам една карта.
М.: Хвърли я! Къде е загубата? Откажи се от играта. Или слушай моите беседи,
или не слушай. Или идвай тук, или не идвай. Аз знам какво си, какво беше преди твоята
“Аз съм - ност.” Преди твоите родители да се срещнат, Аз те знам. Знам твоето
съзнаване след срещата на родителите ти, как то бе трансформирано през различните
27
етапи, как се разви в различни образи, Аз знам всичко това. Да предположим, че човек
е на сто двадесет и пет години; от детството той е растял през различните етапи, научил
е много светски неща. Сега каквото и да е научил или спечелил, всичко си е отишло и
той лежи на легло, и какво остава сега? Единствено това детско съзнание, това детско
невежество остава. И това също ще си отиде. Ще отиде ли то в рая или в ада? Не;
невежеството е поникнало и невежеството ще изчезне.
П.: Тогава въпросът е, дали това невежество може да изчезне единствено чрез
този процес на времето или може да бъде спряно сега?
М.: Може дори междувременно. То се поддържа от храна и вода. Ако това не е
доставяно, то ще си отиде, ще изчезне.
П.: Но то си е отишло в случая на Махарадж и при него има доставка на храна и
вода. Така че, това което питам е, този процес неизбежен ли е или той може просто да
свърши сега.
М.: Ти трябва да медитираш. Това няма да е на разположение безплатно.
Необходимият праг е единствено съзнанието. Трябва да попиеш и да бъдеш съзнанието.
В процеса на това да бъдеш в съзнанието, ти излизаш от него и там ти виждаш; а
медитацията е единственото лекарство.
П.: Колкото повече навлизаш в съзнанието, толкова повече изглежда
невъзможно да го трансцендираш.
М.: Дай му справедлив съдебен процес. Бъди в битието. Опитай се да бъдеш в
битието. Ти няма да го получиш тук и сега. Стъпка номер едно е: Бъди себе си, бъди
единствено в твоето битие. Въпреки че по начало Аз съм Иманентният Дух “Аз съм”,
ти трябва да бъдеш в това битие без чувството за тяло. Ти усещаш, че ти си тялото сега,
но когато пребиваваш в това битие, тогава ти ще знаеш как ти си без тяло. Но в същото
време не забравяй, че това тяло и жизненото дихание са много необходими. Веднъж
щом разбереш тези три същности правилно [тялото, жизненото дихание и посланието
“Аз съм”], тогава ти си отстрани. Знаещият тези три същности няма да бъде хванат от
родителите.
П.: Когато Махарадж беше потопен в неговото битие, какво точно е разбрал,
което го е накарало да трансцендира съзнанието?
М.: Нали знаеш телевизора? Медитирай и ще знаеш толкова осезаемо, както
виждаш телевизора. Тогава ти ще видиш: Аз не съм екрана на телевизора,
наблюдателят на телевизора не е в устройството. В процеса на медитация, повече
знание ще бъде събудено, ще бъде осъзнато от теб и в същия процес ти ще разбереш, че
каквото и да си разбрал, ти не си това.
П.: Ето защо, казах преди, че колкото повече съзнанието е съзнателно за себе си,
толкова по-голяма е концепцията, знанието.
М.: Да, това ще се случи, живият космос, милиони вселени са в твоето съзнание.
П.: Ами знаещият?
М.: Знаещият и каквото и да е познато, и двете ще си отидат. Нищо няма да
остане стабилно, постоянно. Този триъгълник, баща, майка и ти, как се случи? Запитай
се за това, медитирай върху това.
П.: Бащата, майката и аз не е ли едно и също нещо; просто потокът на това
съзнание?
28
М.: Не говори, опитай се да разбереш. Просто да говориш за ядене няма да
засити твоя стомах, ти трябва действително да ядеш. Ти няма да получиш вечен покой
чрез знание получено от думи, а единствено чрез Себе-познание, Себе-реализация.
Питащ: Как мога да постигна това, за което Махарадж говори?

Махарадж: Помни твоето битие. Знанието, че “Аз съм,” е дошло при теб от
твоята сатва гуна; това е битието. Сатва, раджас и тамас: трите гуни играят тук в
проявлението. Качеството на сатва, есенцията, е да знаеш, че ти си, да те подсигури с
основата, на която да действаш. Раджас е мотивиращият фактор, карайки те да се
движиш, а тамас е инертност, затвърждаване. Това знание “Аз съм” идва при теб след
като твоето тяло е родено; след това тялото от детството пораства само и става старо.
Какво остава след като всички амбиции, всички желания, са били изпълнени, всички
действия са били извършени в съответствие с естествената склонност?
Това, което остава накрая, е само едно нещо: “Аз съм.” Така че през целия живот
трябва да помниш да изследваш кой е този “Аз”; в противен случай раждането и
смъртта няма да имат значение за твоето битие, защото това битие също ще бъде
разтворено след смъртта на тялото.
П.: Битието ще бъде разтворено след смъртта на тялото?
М.: Това битие е качеството на есенцията на хранителното тяло. Всъщност, това
битие се поддържа живо от храната, която е твоето тяло. Всички тела са храна. Това
усещане за битие се появява в тялото и се разтваря, когато тялото отпада.
Битието означава да обичаш това усещане за аз. Любовта е включена в битието и
тази любов расте, както тялото расте. За да бъде дадена все повече и повече любов на
това битие, толкова много проявление, толкова много други неща са необходими, за да
задоволят тази любов. “Искам това, заради този комфорт,” комфортът на тялото и на
това битие, любовта да бъдеш. За да задоволиш това страстно желание, трябва да имаш
жена, трябва да имаш къща, трябва да имаш дрехи и други удобства и това продължава.
Това битие само създава карма. Всъщност, никой не е роден и никой не умира. Фактът
е, че битието се появява и битието изчезва.
П.: Как може кармата да действа от живот към живот, и какво да кажем за Бог?
М.: Този, който разбира значението на думата Бог, самият той е Бог.
П.: Какво остава след разтварянето на знанието на битието?
М.: Виж, запалката е запалена, сега е загасена, но това означава ли, че е мъртва?
Това битие, когато е загасено, се разтваря в Брахман, откъдето е дошло.
П.: Ако битието е разтворено, тогава няма карма?
М.: Ако това битие не е там, може ли да има действия? Когато битието е там,
проявлението е там, и действията се случват в сферата на съзнанието. Няма
извършител. Ние погрешно претендираме да сме извършителя.
Тази “Аз съм - ност” е като семе на боровинка. В това семе на боровинката,
цялата гора от храсти от боровинки е вече присъстваща в потенциално състояние. По
същия начин тази “Аз съм - ност” е семето на проявлението, в което действията се
29
случват, и няма извършител. Как семето е оформено в плод? Семето се образува от
есенцията на сока на този плод. Какво означава това, че семето е образувано? То
записва всички изображения на формирането на дървото, вече записани в самото дърво,
което отново, своевременно, ще се размножи в друго дърво, но всичко това е записано
само в семето. Когато семето е засадено, кога записва образа на родителите, така че
това специфично семе приема образа на бащата или майката, получава специфично
тяло? Кой е принципът?
Вземи за пример екрана на телевизора. На екрана ти виждаш всички
изображения да действат. Тези изображения са вече записани някъде и сега са
възпроизвеждани. Така че те няма да спрат дори ако им викаме и ги молим. Това е един
не много добър пример. Произлизащото от човешкото или природното семе записване
на растежа на същото или подобни изображения, е спонтанно, докато записването на
телевизора произлиза от умението на човешкия интелект.
П.: В Будистките учения няма цялостно решение. Има оставащи агрегати, които
ще формират ново битие.
М.: Каквато и да е философията на Буддха, тези (учения) са различни идеи,
различни концепции. Във всеки човек идеите поникват, и когато те спонтанно излязат,
той се държи съответно. Той следва тези идеи, защото ги харесва, те са излезли от него.
Аз не съм склонен да следвам различни идеи или преценката на другите.
Измежду преценките, най-добрата е дадена от Господ Кришна. Той казва, че ние трябва
да излезем от нашата собствена самопреценка, нашите собствени концепции за нас
самите. Не бъди зависим от някой друг.
Сега слушай тези беседи и осъзнай твоята собствена върховна позиция. Твоята
истинска позиция, която няма да загубиш отново. Стабилизирай се там. Моят Гуру
също ми посочи върховната дестинация и аз се стабилизирах в нея.
Във вниманието на човек възниква, че той е. Когато не беше във фокуса на
вниманието на този човек, принципът не беше ли там? Беше. Този принцип е неопетнен
и без внимание. В не-внимание, той възтържествува. Вечно.
И какво означава това – каквото и да е придобито, е предадено в жертва на
Брахман? Цялото това знание, това съзнаване, е предложено на Брахман.
П.: Ако тялото е храна за битието, ние ще чувстваме несигурност за тялото. То
няма да е спокойно, тихо, защото ние ще бъдем неспокойни за битието, чрез тялото.
М.: Когато напускаш тялото си, кой е клиентът на този покой?
П.: Дори ако не съм отъждествен с тялото, аз знам, че то е храна за битието,
чувствам се неспокоен.
М.: Добре е, че си внимателен и загрижен да опазиш тялото, но помни, че това
проявено тяло зависи от есенцията на храната, която ядеш.
От есенцията или соковете на растителността, са оформени всички видове:
насекоми, животни, човешки същества и т.н. Това качество на битието е в соковете,
растителността, в латентно състояние. Това съзнаване е във всеки от видовете. Този
принцип – просто да знаеш. Не става въпрос за нечие съзнаване, има единствено битие
или съзнаване.
П.: Има ли различни видове битие?
30
М.: Изразът на съзнанието чрез различните тела е различен. Формата на тялото е
различна, гласът е различен, идеите са различни, звукът е различен, вкусовете са
различни. Това е безкрайно разнообразно.
П.: Как може битието да бъде различно? Битието е само едно.
М.: Звукът като такъв е един и същ, но неговото изразяване чрез различни
инструменти е различно. От същото съзнание, с формирането на Кришна тяло, е роден
Кришна; магарето също е формирано съответно. Съзнанието е същото.
П.: Гуните зависят ли от храната, която ядеш или те са вече там?
М.: В първоначалния стадий, за теб е добре да разбираш, че потенциално всичко
е тази хранителна стойност. Ти започваш с тази хранителна стойност и жизнения дъх,
тази комбинация и тази “Аз съм - ност”; но по-късно ти трябва да изследваш и да
разбереш, как е дошла тази “Аз съм - ност”. Трябва да отидеш в корена, корен означава
мула, мула означава дете. Как се случи това детско формирование? В процеса, когато
отидеш до самия източник, ти ще осъзнаеш, че тази “Аз съм - ност” съдържа тази
проявена вселена, като семе. За да разбереш по-ясно, вземи за пример сънувания свят.
Ти си в дълбок сън и внезапно усещаш “Аз съм,” и тази “Аз съм - ност” създава един
сънуван свят. Подобно, този проявен свят е създаден от тази “Аз съм - ност.” Ти ще
осъзнаеш това по-късно в търсенето на истината. Последният прогрес за теб ще бъде да
трансцендираш също и тази “Аз съм - ност” и да се стабилизираш във Върховното.
Не си въобразявай, че като си разбрал цялото това светско знание, си пълен с
мъдрост. Да мислиш това, ще бъде нещо като да имаш тежък запек. Всичко, което
изложих за теб, трябва да бъде осъзнато от Себето.
Преди битието да дойде при теб, ти през цялото време беше там, но не беше
осъзнат за това. Абсолютът не знае себе си изобщо. Нашето истинско състояние не е на
знание, а преди знанието.
Питащ: Вашата философия започва там, където свършва науката. Самият аз

научих много в областта на медицината и другаде, но след като прочетох вашата книга,
аз се смирих във вашите нозе. Кой е този, когото наричате Атман? Кой е знаещият и
къде е разположен в тялото? Ако има някакво нараняване или контузия на пръста на
крака, ти разбираш това, но откъде идва това разбиране? От врата до главата, има
някой, който знае. Къде е разположено това знание?
Махарадж: То е в Брахма-рандхра [отвора в темето на главата]. Някои Йоги
събират целия си жизнен дъх там и се стабилизират, но те не разбират основния
принцип.
Един велик човек извършил тежко покаяние за дълго време; в края се появило
видение пред него. Великият човек бил много мръсен, така че той казал на видението,
“Ще почистя себе си и след това ще те срещна.” Когато мъжът изглеждал напълно чист,
видението го изяло. Те станали едно, една красота, блаженство и радост. Всичко това,
което преживяваш сега, е това, което трябва да бъде отхвърлено като мръсно, и в това
което трябва да бъде отхвърлено, това единствено знание, битие, съществува.
31
П.: Какво означава това?
М.: Тази част от тялото под врата е пълна със смрадта на вкисната храна, но
именно в това тяло живее тайната душа: тя не става мръсна. Този (Атман) живее тук и
неговият живот, неговата чувствителност, или знание, се е разпространила в тялото.
Той ти дава всичко, което е красиво, всичко, което е благоуханно. Твоето съществуване
е всепроникващо. Всички четири Веди не знаят как да те възхвалят.
В капката на “Аз съм - ността” се съдържа цялата вселена. Щом като разбираш
капката, можеш ли да бъдеш капката? “Аз съм - ността” посочва Парабрахман, но тя не
е Парабрахман.
П.: Съзнанието реално ли е или нереално?
М.: То е едно сънуващо съзнание. Ти си нереален, следователно светът е
нереален. То е илюзия, Мая.
П.: Защо илюзията, Мая, създава всички тези въплътени животи?
М.: Фермерът произвежда зърно, с цел да го яде, а Мая произвежда живот, за да
го яде. Мая не живее върху живота, а върху смъртта на този живот, защото без тези
форми, тя не може да функционира.
П.: Според учените, материята не може да бъде унищожена, тя винаги бива
трансформирана от едно състояние в друго.
М.: Кое е това състояние, където няма промяна, това неизменно състояние?
Хомогенното състояние, в което няма “аз” и няма “ти” – няма нищо; единствено това е
вечната истина. Каква е твоята истинска природа? Как идентифицираш себе си? Ако се
идентифицираш с тялото, ще умреш заедно с тялото.
П.: Опитвам се да разбия тази идентичност с егото.
М.: Да усещаш, че си индивид само по себе си е обуславяне; този, който иска да
разбие обуславянето, също е въображаем. Как ще унищожиш его, което не е там?
Знанието “Аз съм” е първото невежество и каквото и знание да придобиеш заедно с
него, то е невежество. Върни се към източника на твоето невежество.
С половин знание, ние мислим, че сме пълни с мъдрост, дълбоки; това е нашата
самонадеяност. Когато сме без мисли, само тогава ние сме дълбоки. Реализирай
свободното от мисли състояние. Не се тревожи за други хора и за други неща. Направи
твое собствено изследване, опитай се да разбереш, как се случи да бъдеш.
Този принцип, който разбира – неговият език е умът. Накрая, всичко, което е
разбрано, и този, който разбира, и двете са ликвидирани. Много хора са разбрали и са
потънали в тишина.
Махарадж: Съзнанието е навсякъде, латентно или обратното. Първо е

съзнанието, след това идва всичко, небето, земята и останалото.
Питащ: Това съзнание не е ли същото като “Аз съм”, съзнанието за Себе?
М.: Всеки път когато мислим за съзнанието, ние мислим за тялото, но това е
грешка. Изначалното състояние бе там и преди състоянията на будност и дълбок сън.
П.: “Аз съм” се разтваря след смъртта, така че това не е същото.
32
М.: Сега за индивидуалността ли говориш или за вселенското съзнание?
П.: За вселенското Себе.
М.: Съзнанието, което възтържествува, е вселенското съзнание. Светът е роден
от него, а не от гледната точка на индивидуалността.
П.: Каква е взаимовръзката между вселенското съзнание и “Аз съм - ността”?
М.: Като въгленчето от ароматната пръчицата и цялата пръчица – това е
взаимовръзката. Това съзнание, което възтържествува, преди да си осъзнат за двете
състояния, е вселенското съзнание. Ти няма да научиш това чрез твоите мисли, а когато
медитираш, това съзнание за битие ще се разтвори във вселенското съзнание и
единствено по този начин ще го разбереш. Вселенското съзнание винаги е
съществувало, неговата сила бидейки винаги присъстваща. Неговата творческа сила е
дала началото на този свят, то е произвело тази Пракрити и Пуруша, а неговата душа е
индивидуалното съзнание.
То е спонтанен, проявен, динамичен Дух. То няма аспект. То е всепроникващо.
Аз говоря за този Ведически принцип, Ведически суров материал, от който е започнал
този поток. Тази вселенска жизнена сила прониква всичко, но тя няма личност или
индивидуалност.
П.: Как човек свидетелства мислите, концепциите?
М.: Това става автоматично. Ти винаги си осъзнат за тези концепции и мисли.
П.: Знам това впоследствие, но не по време на това.
М.: Ако внезапно искаш да отидеш на някое място, ти ставаш и отиваш. Ти
знаеш това, така че може ли да става въпрос за друг свидетел? Ти беше седнал за
медитация тази сутрин, а когато започнаха бхаджаните, ти стана и си тръгна. Това
излизане се случи, нали? Искаш някакво друго измерение да го свидетелства ли?
П.: Отново същия въпрос: можем ли да бъдем свидетели на нашите собствени
умове?
М.: Сутринта твоят ум те насочи да си тръгнеш и ти излезе. Това не е ли
свидетелстване?
П.: Да, аз мога да свидетелствам едно движение, но не мога да бъда свидетел на
моите мисли по време на мисловния процес.
М.: Съзнанието действа като едно цяло, там няма извършител. Ние гледаме на
себе си като извършители и затова искаме да свидетелстваме това, което не може да
бъде направено. Затова пребивавай в думите на Гуру, които са: Ти си всепроникващият
фин принцип, по-фин от пространството. Отъждестви себе си с това.
П.: Човек иска да постигне покой чрез медитация, самадхи и т.н., но това е
временен покой, защото, както казвате, той е продукт на тялото. Как човек да получи
вечен покой?
М.: Ти свидетелстваш този покой, така че има покой и свидетел. Бъди там.
Своевременно, и покоят, и свидетелят, и двете ще си отидат. Това, което остава, е
Абсолютът. Това е много фино, последният етап. Там няма нищо осезаемо за разбиране
с грубите сетива. Това трябва единствено да се преживее.
След слушането на тези беседи, напусни това място и кажи на хората: “За Бога,
не ходете там! Главата ми е пълна със смут, всичко е объркано. Каквото и усещане да
имах, каквото и разбиране да имах, всичко си отиде!”
33
П.: Някои хора свидетелстват техните минали животи. Как става това?
М.: Това става, защото те го вярват. Точно като обещанията на политиците, това
са само приказки.
П.: Тибетците избират своя Лама, защото той е превъплъщение.
М.: Това е традиционна концепция и ние не взимаме под внимание подобни
концепции. Ако искаш някакъв отговор, ние ще се превърнем във всяка концепция,
която сме приели по време на смъртта. Тя ще приеме конкретна форма в съответствие с
концепцията.
П.: Ако имам концепцията за Бог по време на смъртта, ще се превърна ли в Бог?
М.: Но ти също трябва да имаш концепцията за какъв вид Бог! С четири ръце, с
три глави или с десет глави!
Проблемът е, че всички вие искате да извлечете някаква облага от вашите
концепции и идеи. Не използвай никакви мисли за лична изгода. Без да прибягваш до
мисли, разбери и остани.
Не е възможно хора с обикновени нужди или интелект да идват тук. Само
еволюирала душа може да си помисли да идва тук. Този човек идва ежедневно.
Мислиш ли, че това е индивидуална нужда или телесна нужда? Не. Това означава, че
душата иска да се върне към нейния източник. Великият светец Тукарам е казал:
“Искам да се върна в дома на моята майка.”
П.: Някой ми беше казал за преживяване, което е имал, след посещаване на
Махарадж. . . .
М.: Някои хора, които са идвали тук, са имали определени преживявания и те
наричат Махарадж “велик” и т.н. Кого наричат велик? Аз съм нищо, аз съм напълно
празен.
П.: Как човек да излезе от този порочен кръг?
М.: Ти си хванат в този водовъртеж; ако искаш да избягаш, трябва да отидеш до
центъра. Гмурни се дълбоко вътре. Този порочен кръг на живот, смърт, прераждане и
т.н., е започнал със съзнанието. Опитай се да разбереш това съзнание и в процеса на
разбирането, ти ще станеш неговия заден план, основата.
Питащ: Мога да видя, че ако няма център вътре в мен, аз не мога да управлявам
себе си. След придобиването на този център, за мое нещастие се появи
психологическото състояние. В моето тяло има определени усещания, случват се
определени пулсации, които ми носят приятни или неприятни усещания. Бих искал да
знам защо те са там.
Махарадж: Тези усещания възникват, защото петте елемента са създали
дуалност. Дуалност също означава един вид хаос и несъгласие, така че където има
елементи, ще има кавга между тях; следователно те ти носят тези приятни или
неприятни усещания. Каквото ядем ни носи преживявания, които ние наричаме
приятни или неприятни. Каквото и съгласие или несъгласие да има между тях, петте
елемента трябва да бъдат изтърпени от всички.
34
Ведите са ти казали начина на поведение: Много е необходимо човек да разбере
тези писания, защото те предоставят някакъв път, как да се държиш, как да управляваш
себе си.
Толкова е прекрасно, толкова удивително, че тази есенция, чрез теб, е приела
формата “Аз знам” и съзнанието се е появило в това тяло във формата “Аз съм”; и
следвайки това съзнание, също така, беше отворена голяма сметка.
П.: Как Махарадж гледа на нас?
М.: Аз съм знаещият вселенския живот и аз гледам на теб също като на мен, но
аз знам, че ти не знаеш какво си. Аз разбирам платформата, от която говориш, и също
така знам каква е твоята природа.
Ако станеш Джнани, ти някак си се чувстваш горд: “Аз” придобих това, “Аз”
направих онова – но това няма да продължи. Целият живот е вселенски живот, той няма
нищо общо с индивида. Няма усещане за възгордяване на „Аз“ за каквото и да знам или
да съм направил в живота.
П.: Това, което Махарадж нарича усещане, същото ли е като интелигентност?
М.: Всичко това е Едно, но каквото е тук, е направено нечисто от гуните: това е
състоянието на битие, знанието “Аз съм.”
П.: Няма ли някаква насока за тази интелигентност отвътре?
М.: Вътре в какво? Към какво насочваш твоето внимание?
П.: Към човешкото тяло. Човек преживява това усещане или тази
интелигентност и в същото време преживява много неща, които се оказват илюзорни,
които са все още под формата на елементи. Това създава толкова много проблеми. Как
човек да постъпи с това?
М.: Тази частица, от която това раждане е дошло, обхваща десетки милиони
елементи. Затвори очите си и ще видиш: това е семето на цялата вселена, най-малкото,
атомното, и все пак, съдържа десетки милиони вселени вътре в семето.
П.: Трябва ли просто да живеем с тях и да не правим нищо относно тях? Не
можем ли да действаме върху възможностите?
М.: С какво ще действаш? Преди да ядеш храна, ти можеш да направиш всичко с
нея, но щом като отиде в стомаха, какво можеш да направиш с нея? Това съзнание
прави каквото е било направено с храната. Какво правиш? Пробвай експеримента в
сънувания свят.
П.: Не, нямам никакъв сънуван свят. Говоря за себе си, елементите, които са в
мен, в това тяло; Аз действам от това.
М.: Заради това, много раждания ще дойдат. Ти не си тялото, ти нямаш
индивидуалност, ти си вселенският живот. Всичко това е вселенски живот. Защо се
считаш за някакъв определен индивид и страдаш?
Махарадж: От колко време носиш това облекло [охра одежди]?

Питащ: Двадесет и пет години.
М.: Осъзна ли своето Себе?
35
П.: Не съм го осъзнал. Аз просто се скитам, както казвате, в тъмната джунгла,
ходейки тук и там.
М.: Кой е този, който казва това?
П.: Вероятно Себето.
М.: Помни, че това, което е наречено Бог или Себе, е в тялото, и докато Той е
там, това битие също ще бъде. Когато битието не е там, няма да има Бог, няма да има
Себе. Когато човек умира, не Себето е това, което се превръща в труп, а тялото.
П.: Това е вярно. Вижте, разбирам всичко това теоретично, знам го като
философия, но съм възможно най-далеч от това да преживея празнотата, да знам
Реалното.
М.: Това, което е наречено Бог или Себе, съществува, защото има битие,
усещането, че “Аз съм.” Това е основният принцип, основата зад цялото твое знание, но
ти се отъждествяваш с тялото.
П.: Вярно.
М.: Когато няма душа, няма Бог, а когато ти не си там, твоето усещане за битие
не е там, няма нищо.
П.: Разбирам теорията. Прочетох толкова много книги. Но как да го осъзная?
М.: Когато разбираш значението на думите, трябва да откриеш, кой е този, който
разбира.
П.: Вижте, това е празнината, да знаеш е много трудно.
М.: Това което ще се превърне в труп – ти наричаш това “мен,” “Аз.” Това е
грехът, който извършваш и препятствието между теб и знанието.
П.: Това е разликата; празнината трябва да бъде запълнена.
М.: Всички тези думи са абсолютно ненужни. Понеже ти си, има светлина,
светлината на знанието, и когато ти си отидеш, светлината на знанието ще бъде
унищожена. Твоят Гуру не ти ли каза това?
П.: Това е точно като да кажеш, че този бонбон е сладък, усети ли неговия вкус?
М.: Твоят Гуру не ти ли каза, каквото слушаш сега?
П.: Да, да.
М.: Това означава, че ти не си съгласен с него. Ти все още не му се доверяваш.
П.: Съгласен съм, доверявам се, но може би ми липсва усилие.
М.: Не ти липсва нищо! Ти си разбрал себе си като труп, тяло. Ти ли си това,
което ще бъде унищожено?
П.: Аз знам, че не съм това.
М.: Тогава каква садхана ще изпълняваш? Ако ти не си това, което ще бъде
унищожено, ти няма да умреш.
П.: Разбирам тази позиция – не това е нещото, което не разбирам.
М.: Тогава защо обикаляш?
П.: Търся нещо. Опитвам се да намеря нещо, което не съм бил способен да
открия.
М.: Ти казваш, че разбираш и все пак казваш, че не го схващаш; лъжеш ли?
П.: Не познавам себе си. Вижте, за мен всичко е там, не е необходимо да
обикаляш. Сядаш на едно място в твоя собствен дом и го намираш; но аз все пак трябва
да го намеря. Така че идва мисълта да обикалям, това нетърпение да откриеш, което
36
движи човек от едно място на друго, докато той открие нещо. Е, аз не съм го открил. В
деня, в който го открия, тогава ще кажа: “Да, вътре е.”
М.: Когато затвориш очите си, с усещането “Аз съм” ти виждаш отвътре
Ганешан [тъмнина], а когато отвориш очите си, същото ти показва, какво е отвън. Не е
нужно да мислиш да извършваш това действие. Всичко се е появило без твоя активен
принос.
П.: Това е философията, но да го направиш е трудната част, много трудна.
М.: Защо не се възползваш от този факт? Каква полза от скитането от едно място
на друго? Ти позориш охра одеждите.
П.: Вярно.
М.: Виж, твоята душа е толкова прекрасна, толкова велика и толкова важна, че
ако седиш на безплодна земя, тя ще бъде изпълнена с красиви градини. Ти не разбираш
своето собствено величие, знанието, което си, твоето битие.
П.: Не, аз не съм велик, аз съм много смирен, много малък.
М.: Какво е смирен и какво е малък? Какво е там без твоето битие? Дори ако
извършваш големи покаяния, ти можеш, най-много, да накажеш твоето тяло. Можеш
ли да накажеш твоето битие?
П.: Не.
М.: Когато изпращат човек на бесилото, могат ли да обесят неговата душа,
неговото битие? Това тяло е обесено. Възможно ли е да накажеш битието?
П.: Не.
М.: Значи Той не е смирен или малък. Той се наслаждава на всички прекрасни
качества, но Той е абсолютно непривързан, не е опетнен от което и да е от тях. Виж,
твоето облекло показва, че ти имаш това (знание). Ние не носим такива облекла. Никой
няма да ме нарече Махатма.
П.: Аз не съм Махатма.
М.: Тогава защо носиш тези роби? Ти не се тревожиш за това, какво казваш на
другите, носейки такива одежди, но се наслаждаваш на усещането “Аз съм велик
Махатма, аз съм най-великият от всички.” Понеже знаеш и все пак не се наслаждаваш
на това знание, това е грях, за който ще трябва да страдаш. Ако една велика душа,
Махатма, те нарече глупак, ти трябва да изстрадаш това. Ако Махатма нарече някой
глупак, той трябва да страда, а ти наричаш твоето Себе нещо, когато все още то не е с
всеобхватно познание, не е знаещо. Това е грехът, който извършваш. Ти обезчестяваш
твоята велика душа.
Аз не искам да уча никого на нищо; Аз единствено държа огледало за тези,
които идват тук. Ще те накарам да застанеш пред огледалото и да погледнеш към себе
си. Трябва да се видиш в светлината, която се излъчва от твоето собствено Себе.
На бхаджаните ние казваме, “Затвори очите си и виж, че навсякъде стои Той,
навсякъде – отвътре, отвън, горе, долу” –трябва да го преживееш. Ако Бог не пребивава
в твоето тяло, ти няма да си там.
П.: Вярно. С тази ясна визия, Махарадж може да види и да каже. Аз мога да
кажа, но не и да видя.
37
М.: Ако не Го разпознаеш, точно сега в това раждане, няколко хиляди раждания
няма да ти дадат възможността да Го узнаеш. Поне сега, ще се опиташ ли да Го
прихванеш с концентрирано внимание?
П.: Човек се опитва.
М.: Кой е този човек и кой се опитва? Защо се тревожиш за другите. Ами ти? Аз
адресирам това към теб.
П.: Това, за мен, означава същото нещо, което отговорих. То е адресирано към
Себето и Себето отговаря.
М.: Аз не те попитах какво прави Себето. Попитах те, какво ти правиш за теб.
П.: Каква е разликата? Аз и Атма две различни неща ли са?
М.: Виж, когато говориш, ти се отнасяш към съзнанието, което е ограничено до
твоето тяло. Ако се отнасяш към вселенското съзнание, това е Атма или Бог. Затова,
изясни си дали се отнасяш към себе си като ограничен или неограничен.
П.: Аз съм ограничен. Както казах, аз разбирам, че трябва да кажа, че съм
неограничен. Със знанието, което имам, с това, което учителите са ми казвали, аз съм
неограничен; и все пак аз знам, че съм ограничен.
М.: Защото отъждествяваш себе си с тялото, ето защо обуславяш себе си.
П.: Вярно. Разбирам това. Знам, че трябва да го преодолея.
М.: Поради твоето отъждествяване с проявеното тяло, ти си изпуснал от поглед
твоята истинска природа. Ти трябва винаги да бъдеш осъзнат за Това. Това състояние
на съзнанието е нещо естествено, само не се откъсвай от него.
Виж, тук аз не разкривам акробатиката на Ведите на масите. Това е за другите
хора, които тънат в тяло-ума.
П.: Има толкова много знание отпечатано и разпространено тук, там, навсякъде
и все пак, аз бих казал, че мнозинството от хора живеят в тъмнина, въпреки това
знание.
М.: Аз не моля никого да следва някой определен път. Аз просто им казвам, да
бъдат това, което са, в тяхното естествено, спонтанно състояние. Стабилизирай се там,
в битието.
П.: Това са точно същите думи, каквито Баба използва. Просто бъди.
М.: След като си му служил двадесет и пет години, защо си отрекъл това?
П.: Не знам.
Питащ: Аз съм много объркан, но мисля, че за мен е най-добре първо да

медитирам.
Махарадж: Това няма да е от полза; докато има въпроси е по-добре да ги
повдигнеш. Потискането не води доникъде.
П.: Необходимо ли е за ума да стане тих?
М.: Ти си преди умът да е. Не обръщай внимание на мислите, обръщай внимание
на съзнанието. Мислите винаги ще текат заради жизнения дъх. Тези мисли, които са ти
от полза, можеш да ги използваш.
38
П.: Възможно ли е да се постигне състояние, където умът е тих?
М.: Да, ти преживяваш това състояние също и в дълбок сън. Чрез медитация, ти
ще го постигнеш.
П.: Не е въпрос на процес?
М.: При максимален интерес, ти ставаш абсорбиран в твоето Себе. Обръщайки
внимание само на твоето “Аз” съзнание, ти можеш да го достигнеш. Не да обръщаш
внимание на тялото, а на чувството “Аз съм.”
П.: Има ли такъв начин? Всеки човек има свой собствен път, нали?
М.: Поривът ти е да знаеш твоето Себе; Аз ти казвам директния път.
П.: Който е този?
М.: Аз просто ти показвам какво си ти преди думите. Никое от твоите
преживявания не е вечно, така че те не могат да бъдат истината.
П.: Все пак човечеството има проблясъци за Божественото.
М.: Това човечество е неистината.
П.: Но вие не можете да отречете човечеството, нали?
М.: Това човешко тяло не е качество на Себето.
П.: То е негово отражение.
М.: В пълна самост, докосването на “Аз съм - ността” се е появило. Точно както
в малко семе се съдържа цялото дърво, “Аз съм - ността” съдържа цялото творение.
П.: Способен ли е Махарадж да види нашето ниво на осъзнаване?
М.: Не, защото аз не те виждам като идентичност.
П.: Но нивото на осъзнаване е реалност, не просто концепция.
М.: От твоето собствено преживяване ли казваш това? Това са само идеи. Как
можеш да кажеш, че огънчето в ароматната пръчица прави прогрес? То е там или не е
там.
П.: Има различни разстояния, докато то е загасено.
М.: В края на краищата, когато то е загасено, има ли някакъв процес след това?
Загасеното си е загасено.
Подобно на червеите в кравешката тор, в момента в който тя изсъхне, те са
свършени, колкото и прогрес да са направили.
П.: Но Махарадж не е червей.
М.: Не е различно; това съзнание е продукт на хранителния материал. Каквато
форма приема хранителният материал – човек, маймуна, или червей – няма значение;
това съзнание е продукт на хранителния материал.
П.: Каква е точната разлика между дживата, Брахма и Абсолютът?
М.: Премахни всички имена и разбери. Всички те са концепции, хаотично
объркване от думи, нищо друго. Каквото и да ти говоря, това знание никога не
свършва, то няма начало и следователно няма край. Всичко това е продукт на петте
елемента, а елементите, включително пространството, са вещества. Пространството е
като тъмнина, нищо, като нощ. От него жизненият дъх е възникнал като вибрация.
Това тяло се е появило върху мен автоматично, без моето желание, и затова
станах озадачен. Това, което преживявах, е – Аз не съм тази материя. Това качество на
битийност, съзнателност, което е продукт на материята, е загасено и отново отива в
атмосферата с нарастваща прогресия и цикълът продължава. Това битие е отишло в
39
това състояние на материя, но то няма да остане в тази материя, то ще се погрижи да се
върне обратно към неговото състояние на абсолютна финост.
Махарадж: Истината е предвечна и отвъд описание. Който и да живее в нея и

каквото и да прави той, може ли егото да оспори Истината, която съществува завинаги?
Истината не може да бъде оспорена от никого.
Понякога ме залива една голяма вълна и аз усещам, че трябва да направя всичко
чисто. Но когато се опитам да се погрижа за това, аз знам, че нищо не може да бъде
направено, за да се промени фундаменталната Истина.
Аз виждам, че съзнанието, което възниква и се превръща в етера, както и самата
храна – и двете изчезват в нищото; така че как ще бъде променена?
Това, което се случва тук е следното – есенцията от шумата, тревата и
растителността е изядена и така се появява друго съзнание. Съзнанието е есенцията на
храната, която е била асимилирана и заедно с храната, това съзнание също ще загине.
По време на тази ограничена продължителност на живота, много са изучавали
писания, извършвали са аскези и са медитирали. Каквото е дошло от това като мисъл, е
запълнило хиляди книги. Но веднъж щом вниманието е фиксирано върху субстратума
на съзнанието, нищо не остава.
Съзнанието, което е дошло от петте елемента чрез тялото, е качество на битието
– знанието, че “Аз съм.” Това състояние на битие ще загине.
Аз осъзнах, че живея дори когато множество вселени са се появявали и са били
разтворени. Всичко това, Аз го виждам, знам и разбирам. Да, Аз знам, че съм бил
винаги, вечно и пребъдвайки. Каквото и да се е случило, аз съм тук, вечно присъстващ.
Питащ: Аз съм много разтревожен за моя живот, не съм удовлетворен.
М.: Ти си безсмъртен, ти няма да умреш; но се откажи от настоящото значение,
което придаваш на живота. Ти трябва да правиш само едно нещо: грижи се за другите
дотолкова, доколкото се грижиш за себе си. Дръж се така сякаш са ти роднини; това е
всичко, което можеш да направиш. Не е необходимо да следваш някой определен път,
всичко е едно и също. Мисли за това, което е центърът на космоса, не позволявай на
твоето внимание да се отклонява по някакъв начин от това осъзнаване на битието, “Аз
съм.”
Светци и Мъдреци са се въплъщавали в много предишни животи, но тези
животи са били ограничени само за този определен период. Всички тези битийности са
се появили на основата на невежество и цялото съзнание се наслаждава на съзнанието
чрез невежество, което е дошло от невежество. Ако изоставиш възгордяването и егото
от това знание, което си получил чрез невежество, тогава всичко е ясно.
Ти имаш някакви преживявания и се опитваш да се възползваш от тях, но помни,
че каквото и да ти бъде от полза, накрая ще ти навреди. В този свят на дуалност,
където има полза, има също и безполезност.
Каквото и да харесваш, то ще създаде вреда за теб. Каквото харесваш най-много,
накрая ще бъде най-вредно за теб, дори когато то е Параматман. Каквото се появява
40
върху теб, като знание, и се опитваш да го разбереш, и го харесваш, ще бъде причина за
много голяма скръб за теб.
Когато дойдеш до състоянието на Парабрахман, няма желания, няма харесвания
или нехаресвания. Това е Нискама Парабрахман.
П.: Какво е Нискама Парабрахман?
М.: Понеже този Нискама [лишен от желание] Парабрахман е, това проявление
се е появило и върши каквото си иска. Проявлението е Сакама [с желание], но неговата
опора е Нискама.
П.: Ако искаш да достигнеш това състояние, означава ли също, че се държиш
така – не ме е грижа какво се случва, нека се случва?
М.: Ако искаш да го обсъждаш чрез посредничеството на ума, ти си добре
дошъл да измислиш каквото и да е значение. Но каквото и да е направено, то има
граници. Всичко това е ограничена дейност.
Ако искаш това преживяване, ти трябва да наблягаш върху твоето Себе, твоята
собствена Атма-према [Аз-обич]. Не я изоставяй дори за миг. Наблягай (върху нея). Не
се моли на Богове или Богини, само виж Единния. Продължавай да осъзнаваш това “Аз
съм” и чрез това наблягане ти ще узнаеш състоянието, което искаш да достигнеш.
Питащ: Чувал съм много от тези разговори за храната, която се е превърнала в

мен, но въпросът не е много ясен. Какво означава?
Махарадж: Всяко органично същество, било насекомо или човек, зависи от
храната. Всички тези цветя, тези листа, са нашето предишно състояние. Ние бяхме в
това състояние преди, и постепенно, от есенциите на всички тела които ние сме
вземали, за да се наслаждаваме на това битие, е произлязло нашето човешко тяло. Тази
“Аз съм - ност” е просто качество на това хранително тяло, което ти наричаш “Аз.” Тя
няма нищо общо с което и да е друго нещо. Тя е чисто и просто качество на това битие.
П.: Възможно ли е за това битие, което е произлязло от храната, да направи
нещо оригинално, нещо напълно различно?
М.: Рамакришна Парамаханса е правил аскези и е станал самата Джагадамба
[Майка на целия свят]; други също са правили аскези и са разбрали Истината. Когато са
осъзнали Истината, какво биха могли да направят? Толкова много велики хора са
идвали, и каква промяна, кое е различното, което биха могли да направят? Каквото и да
се е случило, се е случило, когато не си знаел. Знанието е дошло от невежество, или от
пълно отсъствие на знание и на това, което се случва от край време, никаква различна
посока не може да се даде.
П.: Моят ум, интелект и разбиране са модифицирани, и аз си мислех, че
Махарадж ми дава нещо напълно ново. Така ли е или не?
М.: Каквито и промени или модификации да се случват в твоя ум или интелект,
аз не правя нещо, което е различно. Аз единствено отново ти представям това, което е
безкрайно древно. Няма нищо ново.
41
По време на процеса на въпроси и отговори, дори ако ми се ядосаш, аз няма да
ти кажа абсолютно нищо. Когато една майка взема своето дете на три месеца в скута
си, то рита, може да я зашлеви, да изцапа нейното облекло. Тя просто взема детето в
ръцете си и го гали и дори почиства себе си само след почистването на детето. Аз
гледам на теб точно така, дори ако твоето тяло е седемдесет и пет годишно.
П.: Аз виждам този момент много ясно и друго сравнение идва в ума; че аз съм
като художник. Всеки път, когато нарисувам нещо, Махарадж казва, “Виждам
връзката”, и в процеса ставам ядосан и може би мятам боя по него. Но него не го е
грижа, той все още се усмихва.
М.: Когато комбинацията от жизнен дъх и тяло е налице, битието е там. Битието
не умира. Вземи свирещия на хармоника: поради въздуха в хармониката се създава
звук; когато музикантът си дръпне ръката (държаща хармониката), въздухът си отива и
следователно няма звук. Звукът мъртъв ли е? Той просто изчезва.
П.: Кажете ми каква точно е връзката между това качество на битието и мен.
М.: Самата есенция на битието е това знание “Аз съм”, а ти все още питаш
“Каква е връзката?”. Качеството на това тяло или есенцията на храната е самото знание
“Аз съм”.
Който и да дойде при мен, аз няма да го уча, сякаш е смъртен. Аз гледам на него
като безсмъртен. Има много начални учители в света, които могат да учат на азбуката.
Дори ако му дам слаба инжекция или ухапване, така че да разбере, кой е той или
принципът зад знанието “Аз съм”, това ще му бъде достатъчно.
П.: Хората казват, че ние трябва да действаме с непривързаност. Какво е
непривързаност?
М.: Ако искаш да познаеш непривързаността, трябва да осъзнаеш личността или
индивида, като топящи се.
П.: Личността е толкова сраснала с мен, как да я стопя?
М.: Открий значението на Себето. Опитай се да разбереш значението на Себето
по някакъв начин. Преди това знание “Аз съм” да се появи върху теб, ти беше
абсолютно необвързан. Щом това знание изгря при теб, ти стана привързан към всичко
около теб. Единствено това фалшиво “Аз” е привързано. Всичко просто се случва, а
фалшивото “Аз” си приписва авторство за правенето на нещата. Ти си знаещият, не
извършителят. Ще ти дам един малък съвет: не прави нищо, което ще нарани друг, това
е всичко. Може да не правиш нищо, което да ги задължава или да им стори добро, но
внимавай да не нараняваш някой друг. И това също е в полето на съзнанието. Отвъд
това няма нищо.
Ако станеш с разширено съзнание със знанието на целия свят и живееш в
продължение на хиляда години, за да се наслаждаваш на това знание, просто помни, че
в края на тези хиляда години, цялото това знание ще бъде погасено. Дори ако този атом
просъществува в продължение на хиляда години, ти трябва да изследваш кога върхът
на химикала е докоснал хартията, за да отвори тази сметка.
П.: Какво отваря сметката?
М.: Това, което я отваря, е невежеството. Ганапати [съзнанието] е същността,
която е отворила тази сметка на стотици раждания. Всички тези раждания няма да ти
кажат за Ганапати. Ти трябва да откриеш източника на съзнанието. Мая е преди
42
единицата. Тази сметка е направена от този, който е започнал броенето с едно. За
броенето, трябва да има някой да брои, така че той трябва да съществува преди да е
имало някакво число; Мула-Мая, Ганапати, изследвай тези неща. Ганапати е Бог на
изначалния звук; звукът и словото са идентични. Този, който разбира Ганапати, е
Брахман.
Днешната тема е едновременно трудна и много лесна. Ти можеш да научиш
нещо извън себе си, но е доста трудно да разбереш твоето Себе. Щом го разбереш, щом
узнаеш твоето собствено битие, ти няма да го забравиш.
Докато живееш, живей безстрашно, защото никой не те е създал. Ти живееш от
твоята собствена светлина. Особено, живей с увереност в Себето.
Махарадж: От коя страна си и кой те насочи тук?

Питащ: Аз съм от Америка. Посещавах някои Ашрами и някои хора, които
срещнах, ми казаха за Махарадж и така дойдох. Изучавал съм различни философии в
продължение на години.
М.: Изучаването на всички тези различни философии няма какъвто и да е
смисъл. Ако нямаш огледало, в което да можеш да се видиш, какво му е хубавото на
това?
П.: Това, което търся, е огледало.
М.: Тези огледала, които си имал досега, са безполезни.
П.: Не, те не са безполезни. Те са просто части от огледалото, което мога да
съединя в едно истинско голямо огледало.
М.: Способен ли си да се погрижиш за всичко това?
П.: Не, не съвсем.
М.: Ти имаш постоянното дразнение в теб, че “ти си.” Този сърбеж причинява
всички неприятности, защото ти не знаеш какво точно си. Ето защо се скиташ от място
на място, в търсене на никого. Ти трябва първо да откриеш, кога този сърбеж започна.
Просто седни тук и слушай известно време и тогава задавай въпроси.
П.: Махарадж беше казал, че всичко е от храната, и също, че аз съм създателят
на всичко. Сега не знам дали аз съм създателят на всичко или съм нещо, което е
произлязло от храната.
М.: Без да питаш никого, каквото и знание да си придобил сам за себе си, е
абсолютно правилно.
П.: Аз преживявам трудности.
М.: То е отвъд всички трудности. Този, който знае трудностите, е отвъд тях.
П.: Чувство на голямо щастие възниква в мен, когато слушам думите на
Махарадж.
М.: Това моментно щастие изобщо не ти е от полза.
П.: Може би не съм го намерил, но аз се радвам да чуя за него.
М.: Всички тези твои идеи те обвързват. Щом разбереш, че няма знание, че
всичко това е невежество, ти си на правилното ниво.
43
Ти имаш идеята, че аз имам знание; това е само идея. Честно казано, няма
каквото и да е знание. То е отвъд цялото въображение, То няма атрибути. То не може да
бъде въобразено изобщо.
Без знанието, аз съм наистина много щастлив. Одобрявайки идеята “Аз имам
цялото знание”, тя се усилва ден след ден, но това знание няма покой, няма каквото и
да удоволствие. С няколко атрибута, това знание се върти бурно наоколо, но аз не съм
това знание. На всяко човешко същество е казано, че е негов основен дълг да придобие
знание, но той ще разбере, че това знание изобщо не е от полза, за да достигне неговата
върховна цел.
П.: Какво е Бог?
М.: Всичко, което виждаш, е Ишвара [Бог].
П.: Около мен, аз виждам света.
М.: Всичко е Ишвара, дори най-малкият атом е Ишвара. В голям град като
Мумбай, канавките са пълни с мръсотия и отпадъци, които създават миризма около теб
за известно време; след това тя си отива, в небето. Небето е винаги там, то изобщо няма
миризма, то е без примеси и чисто. Човешкото тяло е само мръсотия. С течение на
времето това тяло ще си отиде, тази мръсотия няма да мирише повече, всичко ще бъде
само чисто небе, нищо няма да остане. Но ти се обвързваш, ден след ден, чрез твоите
концептуални идеи: “Аз бях роден”, “Аз ще имам прераждане” и т.н., и ти оставаш в
цялата мизерия.
П.: Как мога да се измъкна от нея?
М.: Как ще се измъкнеш от нея, докато не узнаеш какво си?
П.: Ние виждаме, че небето и слънцето се грижат за земната мръсотия. Кой да
каже какво ще се погрижи за моята мръсотия?
М.: Няма да ти бъде доставено никакво знание, каквото и да е. Складът е пълен с
тези концепции и идеи. Всички те са мръсотия и по този начин се връзваш за колелото
на раждане и смърт.
П.: Не всички концепции са мръсни; някои са много красиви.
М.: Помни, че те са се появили в теб, който си продукт на мръсотията.
С вързопа от твоите концепции, ти си зает в света. Ти не си това “Аз,” което
ходи насам-натам с непоколебимата идея “Аз съм така и така.” Поведението ти е на
основата на това “Аз”, което отсъстваше преди раждането и ще отсъства след смъртта
на тялото. Това “Аз”, ограничено от времето, ти си взел за даденост. Отиди отвъд
концепциите и стани безидеен.
1 септември, 1979
Питащ: Струва ми се, че Махарадж увековечава концепциите, давайки ни

обяснения по неговия начин.
Махарадж: Целият този концептуален кръг е създаден от теб, защото имаш
концепцията “Аз съм,” която трябва да изкорениш ти самият.
44
П.: Защо да се създава цялото това разделение? Разделянето на каквото и да е от
някого, който би трябвало да бъде нещо различно от него? Това създава още
концепции.
М.: Единствено се казва, че аз не съм това. Когато си в дълбок сън, има ли
някакво преживяване на удоволствие и болка или раждане и смърт? Какво означава
това? Това означава, че концепцията “Аз съм” е изчезнала.
П.: Чудех се дали връзката с Махарадж поражда зависимост? Това, което
наричаме мързел?
М.: Това знание е пълно с живот; как някой може да бъде мързелив? Ти може да
наречеш тялото или ума мързеливи, но как ти си свързан с тях? По какъв начин усещаш
зависимост от Махарадж?
П.: Сякаш, че чакам нещо да се случи.
М.: Открий идентичността на този, който чака нещо да се случи.
Да предположим, че има обществен кладенец – тази вода [съзнание] се използва
от всички. Ти си взел част от тази вода за лична употреба. Това съзнание, което си взел
за себе си, е всезнаещо, всемогъщо, вездесъщо; и ти трябва да разбереш това. Не
можеш да си позволиш да бъдеш мързелив.
Когато си пристигнал от хиляди километри от твоята страна и си слушал това
велико знание, ще умреш ли като индивид от конкретна държава, каста и цвят?
Разбери, че това, което се случва наоколо, като твое тяло и име, е от естеството
на всепроникващо съзнание. Когато пътуваш в кола, ти колата ли си?
П.: Разбирам.
М.: Ти си символът на това съзнание; не е нужно да го разбираш; то е съзнателно
за себе си. Но ти ограничаваш себе си до тялото, това е всичко.
П.: Ако съзнанието е нещото, което прави това, ако самото съзнание приема това
ограничение, няма нищо, което мога да направя относно това.
М.: Това съзнание, чрез невежество, е приело върху себе си това ограничение.
Това невежество трябва да бъде изхвърлено.
П.: Фактът, който ми казвате, не ме кара да открия това. Аз самият трябва да го
открия; в противен случай аз мога да разговарям с Мъдреци в продължение на хиляди
години, без нито едно нещо да бъде променено. Как да го открия за себе си?
М.: Това се случва. Ако това е в съдбата ти, ти ще дойдеш тук и ще го чуеш, и
резултатът ще последва. Вчера двама човека дойдоха тук с тази дама и след това си
отидоха. Това не беше в тяхната съдба. Хората идват тук с предопределени концепции
за това, какво искат. Ти си дошъл тук, като че ли при шивач, с поръчка за костюм с
конкретни размери, цвят и плат. Но аз няма да ти дам това, което искаш. Аз няма да ти
дам знание според твоите предопределени концепции. Аз единствено ще ти кажа да
видиш себе си такъв какъвто си, да откриеш кой си.
Хиляди хора идват тук. Те ще използват това знание, единствено както им е
удобно. Това не е Истината; това е Истината, както се вижда през техните собствени
концепции, според техните собствени гледни точки. Това знание, филтрирано през
техните собствени гледни точки, не е знание, това е само гледна точка.
П.: Аз давам цялата си енергия, за да разбера какво казва Махарадж. Работя
много усилено. Днес аз съм на ръба да спра. В основата си нищо не се е променило.
45
Дойдох с идеята, че Махарадж е моят Гуру. Гуру означава този, който премахва
тъмнината, но тъмнината все още присъства. Сега аз усещам, че цялата моя работа, не
ме е отвела никъде. Усещам, че трябва да започна отново, от сега. Как мога да направя
това?
М.: Един човек, който стоял в плътна тъмнина, искал да премахне тъмнината и
започнал да се моли на Бог. Тогава някой дошъл и казал: “Какво?! Ще премахнеш ли
тази тъмнина с твоята преданост? Не. Ти трябва да внесеш светлина”. Светлината била
внесена и тъмнината си отишла. Правенето на практики не е необходимо, но ти трябва
да знаеш, че това е Истината. “Аз съм Истината”, и тази Истина няма брада или мустак;
все пак това е Истината, която трябва да осъзнаеш. Истината няма форма. Ако
Истината имаше форма, ти щеше да отидеш и да я вземеш. Без усилие, каквото е
естествено, това е тази Истина.
П.: Гуру ли е този, който единствено посочва пътя?
М.: Ти трябва да се придържаш към него, и постепенно, когато се разгърне,
светлината ще обхване всичко. Доказателството за Вечното е тази мимолетност,
доказателството за Истината е тази неистина и доказателството за Брахман е Мая.
П.: Ние задаваме въпроси и се опитваме да разберем с ума. Как да отидем отвъд
това?
М.: Ти не си ума, нито тялото. Кой има това затруднение? Кой трябва да отива
отвъд? Ти беше там преди да зададеш този въпрос. Преди появата на състоянията на
будност и дълбок сън, ти си.
П.: Как мога да осъзная това?
М.: Доколкото е възможно, помни това, което чу днес. Вярвай в него. То може
да не отговаря на твоите изисквания, но то е такова, каквото е. Ти трябва единствено да
го видиш, както е, и да бъдеш блажен с него.
Когато се превърнеш в това знание, повече няма да има нищо, от което да се
нуждаеш. Ти самият ще бъдеш безкрайност. Аз не цитирам писания, нито ти давам
възгледа на другите, но каквото е, ти го казвам. Ти никога няма да получиш
доказателство за съществуването на Брахман някъде другаде, освен вътре в теб.
Това, което е очевидно, е твърде вероятно да не се забележи. Това, което казвам,
е много ясно и просто. Ти не разбираш, защото искаш нещо сложно.
П.: Какво точно иска да ми каже Махарадж?
М.: Ти си доказателството, че има Бог. Ако ти не си там, няма Бог. Тази “Аз съм
- ност” е доказателството. Ти мислиш, че е ограничена до тялото, но тя е вселенска. Тя
е източникът на проявлението. Ти си знаещият тялото. Когато тази склонност от
миналото спре, тя е празнота и тази празнота е свидетелствана от някой, който не е
празен. Този, който знае, че има тъмнина – може ли той да бъде тъмнина? Ако пазиш
абсолютна тишина, тогава концепциите ще бъдат задушени до смърт.
Всеки ден аз не правя нищо друго, освен да ти изказвам винаги едно и също
нещо, но с различни думи. Да го видиш е твоя задача. Да го разбереш е твоя задача.
Потокът непрекъснато се излива, но ти не слушаш. В самото това тяло, в самото това
раждане, ти трябва да осъзнаеш това, което ти казах. Остави всички други концепции и
се дръж за тази. Когато един садхака [духовно стремящ се] се превърне в Джнани, това
означава, че той е разбрал, окончателно и абсолютно, какво е той.
46
Махарадж: Когато смъртта тe наближи, помни, че ти нямаш очертание и цвят.

“Аз съм Ниргуна [без атрибути]”; това е последната мисъл, която трябва да имаш. Ти
знаеш тялото, но ти не си тялото. Когато отидеш да спиш, заспивай помнейки тази
истина. “Много нечисти мисли идват и си отиват, но аз съм неизменен, аз съм безкраен,
аз съм Истината.” Заспивай с тези мисли и всички тези нечисти мисли са простени.
Не отивай да спиш като роб на ума; бъди негов господар. Формирай този навик,
стани абсолютно откъснат и господар на твоя ум.
Питащ: Как да изкореня страха?
М.: Страхът наречен раждане трябва да бъде изкоренен. Ти идваш тук с
придобивки от различни видове образование. Аз искам да подчиня тази твоя
придобивка и тази храна, която си поел. Преди тази храна и това знание, ти какво
беше? Искам да помислиш върху това.
П.: Какво е съзнанието?
М.: Дейността на твоето битие и дейността, която виждаш, на целия свят. Това
съзнание е без никакъв цвят, но където има личност, то приема цвета на тази конкретна
личност. Когато битието си отива, тази цветна личност се слива с безцветния,
съзнанието. Няма разлика в съзнанието, всичко е едно, но ние го наричаме с различни
имена.
Всичко това е знание, съзнание, то няма размери. Когато вкусът на това битие,
което усещаш днес, се слее с това вселенско съзнание, то няма съзнание за ограничена
индивидуалност. То не е дошло отникъде и не отива никъде.
Ти си съществуване, което е без някакво желание или цел; Великият, в който
няколко проявени вселени идват и си отиват.
П.: Аз съм чел и изучавал “Аз съм Това.” Все още се чувствам неудовлетворен
от моя начин на живот.
М.: Опитвал ли си да откриеш причината?
П.: Не. Предполагам, че обичам моята личност твърде много.
М.: Ти все още чувстваш, че си тяло-ума; ето защо се чувстваш нещастен.
П.: Това е вярно.
М.: Ти си чел с ума. Сега, всеки път когато четеш книгата, вземай под внимание,
че ти си вселенското съзнание, и от тази гледна точка извършвай своето четене и
изучаване. Чети я от гледната точка, че ти нямаш форма или цвят, че ти си светлината.
П.: Не мога да чета повече, ако мисля, че не съм тялото или ума.
М.: Не се безпокой дали ще си в състояние да четеш или не. Просто направи
това, което ти казах и постепенно нещата ще се разкрият. Някои хора са напълно готови
да поемат това, а някои хора трябва да бъдат бити и те все още не разбират, но ако си
готов, това ще се разкрие. Някои хора са толкова жилави, те са като индийското ястие
поппадум. То трябва да бъде бито много и дори тогава тестото е толкова жилаво, че
трябва да бъде разточено с много сила и след това се пържи. Някои хора трябва да
бъдат научени по този труден начин, докато други са напълно готови и ще възприемат
веднага, каквото им е казано. Други просто слушат и се концентрират върху моите
думи и внезапно има експлозия.
47
Трябва да медитираш върху това “Аз съм,” без да се държиш за тялото и ума.
Както сука от гърдите на твоята майка, когато си бил бебе, така сучи от това “Аз съм,”
знанието на твоето битие.
П.: В продължение на четири години се опитвам да помня да пребивавам в “Аз
съм.”
М.: Ще направиш ли това, което ти казах днес?
П.: Да чета книгата?
М.: Каквото чу. Ще живееш ли така, без усещането да бъдеш тяло-ума?
П.: Срамувам се, че бях много изплашен да дойда тук, защото никога не знаеш
какво ще се случи. Може би нищо, може би много неща. Така че, аз съм малко нервен.
М.: Твоят страх ще бъде напълно унищожен. Не само че няма да бъдеш нервен,
но самият ти страх ще си отиде. Ти трябва да сучеш от знанието “Аз съм.” Помни и
медитирай също върху това: “Аз нямам страх, аз съм отвъд страха.”
П.: Аз имам страх за всички хора. Ако вървя през град в Холандия, например, аз
се страхувам за всички хора.
М.: Аз ти казвам, че този страх постепенно ще намалее и ще си отиде напълно,
защото аз казвам така. Лекарството за този страх е моята дума.
П.: Какво е робството?
М.: Умът е самата основа на твоето робство и освобождение. Мюсюлманите
имат концепция, че след смъртта душата е държана в гроба до разтварянето на света;
затова те се грижат за тази душа. Също и в християнската религия казват, че човек,
веднъж погребан в гроба, ще бъде събуден единствено в деня на страшния съд и ще му
бъде дадена присъда.
П.: Това ли наистина се случва на тези хора?
М.: Ако те умрат с тази концепция, това трябва да се случи, защото умът създава
всичко. Умът създава робството и също освобождава. Да предположим, че днес не съм
в състояние да мисля, моят ум не е много ясен. Какво означава това? Моята хранителна
есенция e твърде бавно схващаща днес. Тя не влиза в химическо взаимодействие както
трябва; следователно способността да мислиш е също притъпена. Тази умствена
способност също спада към есенциите на тялото и аз не съм това.
Разбери ясно “Ти си” и “Аз съм”; тези усещания са продукти на грубата земя. От
земята идва растителността и субстанцията на “Аз съм – ността.” Тази “Аз съм – ност”
изчезва, когато тялото отпада, защото в основата си, тя е само продукт на хранителната
есенция.
Махарадж: Ти си дошъл тук с твоята концепция “Аз съм като това”, така че аз
трябва да започна да я разрушавам, да я хвърля зад борда.
Абсолютът не знае себе си, но на Абсолюта е предложена една възможност да
разбере себе си чрез този хранителен продукт, “аз”- а.
Питащ: Преди да дойда тук, аз очаквах да бъда изпълнен с любов, но се
чувствам слаб и изморен.
48
М.: Това е поради процеса на унищожение. За да започнеш, ти трябва да бъдеш
напълно разрушен и отново изграден. Преди семето да се засади, земята трябва да се
обработи и натори. Поникването ще се случи само след разораване на земята и
засаждане на семето.
Процесът на разрушение е необходим; това, което остава, е единствено
съзнанието и след това поникването се случва.
Всеки път когато чужденци идват тук, те повдигат въпроса за любовта. “Аз съм
– ността” е единствено любов. Ти си приел тази форма, това цвете на “Аз съм – ността,”
единствено поради любовта. Самото ядро на всички атоми е проникнато от това знание
“Аз съм.” Прегърни всички атоми на вселената с усещането, че всички те са дошли
вътре в нас под формата на знанието “Аз съм.”
Ти слушаш това знание за нещо, което не може да бъде преживяно от съзнанието
за тяло-ум, облечено в думи, чрез твоето съзнание за тяло-ум.
Всеки път когато говориш, ти първо отъждествяваш себе си с нещо, но това “аз”
няма да трае, то не е искрено, няма да бъде вечно.
Каквото ти казвам, ще бъде абсорбирано само от тези, чиято почва е подготвена
за това. Дори тези, които си мислят, че са разбрали, не са разбрали това, което искам да
разберат.
П.: Вчера не можех да заспя. Когато лежах върху моето легло, продължавах да
чувам звуци и да виждам светлини. Бях уплашен, изпотен, мислех, че умирам.
М.: Каквото и да се случва, се случва както трябва. Дори ако това, което си
усетил като умиране, беше наистина умиране, ти не беше мъртъв. Дръж това здраво в
ума.
Какъв вид любов се проповядва в твоята религия?
П.: Обичай ближния си.
М.: Твоята религия проповядва, че ти обичаш всяко същество, поради любовта
към Бог. Христос е казал да обичаш ближния си като себе си. Как прилагаш това на
практика?
П.: Идвайки понякога тук. Тази любов е тук.
М.: Любовта е в най-пречистена форма, когато няма разлика между обичащия и
възлюбения. В целия този твой свят, коя е причината за най-голямо страдание?
П.: Дуалността.
М.: Кога започна тази дуалност?
П.: С първото възприятие на нещо различно от мен.
М.: Началото на дуалността е, когато узнаеш, че ти си. Това е първоначалната
дуалност, самият източник на илюзията.
Не ме слушай така смирено. Задавай въпроси. Какво знание би желал да
придобиеш?
П.: За греха и заслугата.
М.: Това, чрез което се чувстваш щастлив и удовлетворен, е заслуга, а това, чрез
което си обезпокоен или неудовлетворен, е грях.
П.: Ако човек извърши грях и не съжалява за това, все още ли е грях?
М.: Не говори от гледището на личността, човешкото същество, илюзията! Кога
позна заслугата и греха? Само след като ти беше дадена концепция.
49
П.: Ако направиш нещо грешно, веднага ли страдаш или в твоя следващ живот?
М.: Ти може да страдаш веднага, и определено в твоя следващ живот. Началото
на страданието започна със спомена, че ти си.
П.: Тези, които извършват грехове, не изглежда да страдат.
М.: Това е твоя концепция, но отвътре има травматични преживявания.
П.: Как да се изправим пред нашите проблеми в ежедневния живот?
М.: Изпълнявай твоите задължения в съгласие с твоята тъждественост с това
Себе. Гледай на всички като на твоето Себе.
П.: В живота на един адвокат се случват толкова много неща всеки ден. Винаги
има неприятности.
М.: Ти говориш от чувството за тяло-ум. Излез от него.
П.: И след това да правя каквото ми харесва?
М.: След това ще се държиш според твоята собствена достопочтеност.
П.: Значи щом разбереш ясно знанието на Себето, затрудненията изчезват.
Тогава всичко продължава автоматично.
М.: Вярно. Тогава защо задаваш въпроси?
П.: Няма ли дейности в това състояние?
М.: Тогава ти ще знаеш, че нито дори едно листо не помръдва без теб. Заради
теб всички дейности се случват.
П.: Говори се за равновесие и спокойствие, но ми изглежда, че със страданието
има по-голям порив да осъзнаеш. Кунти, майката на Пандавите, помолила Кришна за
страдание, така че да може го помни. Мога ли да чуя вашите коментари?
М.: От колко време си тук? Това е предназначено за невежия. Ако откриеш
твоята собствена идентичност, подобни въпроси няма да възникват. Подобни идеи са
дадени, за да дадат кураж на невежия. Не на теб. Следващият въпрос би бил: “Кой е бил
свещеникът, който е извършил брачната церемония на Рама и Сита?”
П.: Ако Себе-познанието е правилния подход, има ли място за преданост?
М.: Те не са различни – Бхакти и Джнана. Това е осъзнато само, когато осъзнаеш
твоето собствено Себе. Понеже “Аз съм – ността” е там, ти имаш преданост към Бог.
Процесът на обичане на Себето от Себето е наченато чрез преданост към Рама,
Кришна, Христос и т.н., а неговото осъществяване е, когато Себето осъзнае Себето.
Тогава ти знаеш, че всичко е единствено Себето.
П.: В помощ ли е да се молиш душата да почива в мир?
М.: Това е само концепция. Мъртвият човек има ли останала душа, която да
отива да почива в мир? От любов към мъртвия човек, ти вземаш купа с мляко и я
предлагаш на мъртвата душа. Ще дойде ли той да го изпие? Това се прави само, за да ти
даде удовлетворение. Защо се интересуваш какво се случва след смъртта? Какво си ти
днес? Тази илюзия винаги те държи далеч от твоето собствено Себе. Ти винаги питаш
за всичко вън, но не се опитваш да откриеш какво си. През целия си живот, ти си
поддържал различни идентичности за себе си. След твоето раждане, ти си възприел, че
си бил дете, после тийнейджър, възрастен, на средна възраст и старец. Нито една от
тези идентичности не е останала с теб. За каквото и да се държиш като “мен”, то ще
изчезне.
50
Това трябва да бъде разбрано. Трябва да те води Сатгуру. Сатгуру е само онзи,
който е разбрал напълно.
Ти трябва да разбереш противоречието ясно. Когато обяснявам каквото и да е, аз
водя към нещо.
Ако кажеш, че си разбрал, не ти е прищракало. Ти трябва да дойдеш до
състоянието: “Нищо не съм разбрал.” Трябва да отидеш отвъд този стадий на
разбиране, да дойдеш до един стадий отвъд. Ти трябва да дойдеш до това заключение:
различните стадии от детството до старостта – каквото и да си разбрал и да си се
стабилизирал в него като твоя идентичност – се е оказало фалшиво. Също така, каквото
и да си се опитвал да разбереш по време на твоето духовно търсене, ще се окаже
фалшиво. Следователно нищо не трябва да се разбира. Мисли върху това.
Питащ: Какво да правим днес?

Махарадж: Свидетелствай това съзнание, това пакостливо, илюзорно съзнание,
заради което ти наблюдаваш различни стадии. Много e просто. Това съзнание по-рано
не беше там и то ще изчезне. Ти все пак ще бъдеш там и ще свидетелстваш това
съзнание. Ти, Абсолютът, си съвършеното състояние. Ти не си съзнанието, нито си в
съзнанието, което е пълно с искания и потребности.
Друг начин за разбиране: Каквито и знания да съм придобил чрез бхаджани,
преданост и т.н., е предадено на знанието на Бог, но аз не съм това. Аз не попадам в
парфюма на това знание или съзнание. Всичко е предадено на самото съзнание и аз съм
отделно от него. “Аз предавам цялото мое знание, включително себе си и съзнанието,
на това проявено съзнание Брахма.” Самото творение е Брахма, жертвеният огън също
е Брахма и жертвоприносителят е Брахма.
П.: Единственото нещо, което разбрах е, че ние сме Реалността, не тяло-ума. Аз
винаги мисля за това.
М.: Разкажи ми за твоето знание относно това.
П.: Много е трудно. Това е всичко, което е, и ние винаги сме това.
М.: Ти го намираш много трудно за описание, защото не можеш да му дадеш
име или форма. Какво е това, на което не можеш да дадеш описание?
П.: Аз просто усещам присъствието на тази “Аз съм – ност,” това съществуване;
не мога да го опиша.
М.: Ти не можеш да видиш това съзнаване, но то вижда всичко останало. Това
съзнание е същото във всичко и навсякъде. След като веднъж си осъзнал това с
убеждение, можеш ли да се възползваш от него?
П.: Не. Това не може да се използва.
М.: Каквото и да се случва в света – ще има ли същата привлекателност за теб?
П.: Не. Преди бях заинтересован от това, което се случваше, но това не ме засяга
сега.
М.: Нещата се случват в света, точно както винаги са се случвали, но човек е
осъзнал, че той няма име или форма и следователно няма дейности. Каквото и да се
51
случва в света, е от естеството на съновидение. Индивидуалността е загубена. Този,
който разбира това, не може да бъде заинтересован от подобряването на такъв един
свят. Той не се занимава с поведението в света.
Човек може да има най-яркия интелект в света и, с помощта на този интелект, да
събира максимум информация за света, но всичко това ще бъде безполезно, защото
основата е фалшива. След като чу значението на тези думи, ти достигна ли твоето
оригинално състояние? Ти.
П.: Не.
М.: Това е поради твоето отъждествяване и гордост с тяло-ума ти.
П.: Защо виждаме света? Защо виждаме погрешно?
М.: Когато задаваш този въпрос, не си ли осъзнат за себе си, нямаш ли
отъждествяване с твоето тяло?
П.: Да, имам.
М.: Откажи се от тази идея.
П.: Как мога?
М.: Реално няма нищо, от което да се отказваш. Ти имаш име; ти мислиш, че ти
си това име, но не си.
П.: Каква е функцията на името? На моето тяло? На моята индивидуалност?
М.: Ти нямаш индивидуалност. Всичко е в ума.
П.: Аз имам ум, и моят ум ми казва, че имам индивидуалност. Какво мога да
направя?
М.: Не умът, а неговото жизнено дихание е това, което те кара да чувстваш, че
си отделна единица. Жизнената сила поражда мислите, в противен случай няма ум.
Диханието поражда мислите в света, а ти само ги наблюдаваш.
Докато се отъждествяваш с тяло-ума, тази тема е далеч отвъд твоето разбиране.
Трябва да отидеш отвъд ума.
П.: Не искам да отивам отвъд.
М.: Идвай тук само ако си подготвен да слушаш без идентичността на тяло-ума,
в противен случай си губиш времето. Не идвай тук освен ако не си готов да се откажеш
от тази идентичност.
П.: Но аз продължавам да търся себе си тук!
М.: Добре, идвай тук, но продължавай да размишляваш относно това: че ти не си
тялото.
П.: Аз мисля за това през цялото време, но моето мислене не ме отвежда по-
далеч.
М.: Продължавай да мислиш и да различаваш. Когато тялото умира, ти не
умираш.
П.: Това трябва да е част от мен, която никога не съм знаел. Аз просто знам
моето тяло, моето име, моята индивидуалност. Това е всичко, което знам.
М.: Продължавай да мислиш за това и слушай. Чети за това, проучвай за това.
52
Питащ: Аз не знам какво съм, знам само, че съм в болка – толкова знам.
Махарадж: Това са противоположностите на болката и удоволствието.
П.: Тя е малко по-различна от обикновената болка.
М.: Някои от твоите склонности са били замърсени; затова преживяваш това
усещане.
П.: Как Махарадж знае това?
М.: Това не може да бъде обяснено. Не мога да кажа как се събудих или как
заспах.
П.: Може ли да ми помогнете в моята болка?
М.: Забрави телесното съзнание. Ти не трябва да гониш удоволствието. Каквото
наричаш удоволствие, не е Върховното.
П.: Аз не гоня удоволствие или щастие, но това нещо, което ме безпокои, трябва
да си отиде.
М.: То не е там. Това, че имаш тази болка, е само твое въображение, твоя идея.
Няма нищо по-чисто отколкото това, че ти си. Тази болка е само твое въображение,
илюзия, концепция.
П.: Как да изхвърля тази концепция?
М.: Има ли нещо за изхвърляне? Това, че ти беше роден – как получи тази
концепция?
П.: Трябва да я игнорирам?
М.: Само знай, само наблюдавай, бъди свидетеля – няма какво друго да се прави.
Не опитвай нищо. Само знай какво си.
П.: Значи, аз нямам спасение, трябва да свидетелствам цялата тази беда?
М.: Да. Ти трябва да гледаш право в лицето на това, източника на това, цялото
това нещо и да откриеш откъде е то. Погледни към този център, откъдето това знание
се е появило върху теб. Концентрирай се единствено върху него.
Когато достигнеш това ядро, ти ще откриеш лъчи светлина, излъчвани от него.
Каквото виждаш, е единствено играта на светлината. Слей се с този център, бъди едно с
него.
П.: Какво ще се случи с цялата вселена около мен, която съм отхвърлил?
М.: Ти си центърът, и когато се обърнеш навътре, ти ще откриеш, че цялата
вселена, която виждаш, е единствено чрез него.
П.: Аз виждам, че Махарадж е уредил своя собствен живот. Защо той не ни казва
какво трябва да правим от сутрин до вечер?
М.: Не обръщай внимание на това, което трябва да правиш от сутрин до вечер.
Просто не му обръщай внимание; ти не си тяло-ума.
П.: Тогава как Махарадж е уредил своя живот?
М.: Аз съм отвъд време и живот. Животът на вселената зависи от мен; аз не
завися от вселената.
П.: Може би е така, но това, което виждаме, е добре уреден живот.
М.: Аз съм недокоснат от петте елемента. Привидно може и да изглежда, че
извършвам действие след действие, но за мен няма действие.
53
Веднъж щом имаш проблясък за твоето истинско състояние, ти трябва да се
стабилизираш там завинаги. Моята майка ми каза, че аз съм момче; тя никога не ме
помоли да помня това, да повтарям “Аз съм момче.” Тя ми каза само веднъж и аз го
запомних. Ти не трябва да повтаряш: “Аз не съм тялото.” Щом веднъж го разбереш,
въпросът е приключен. Ти трябва да си толкова твърдо убеден, че не си тялото, колкото
си сигурен, че няма да родиш бебе, защото си мъж. Ти никога няма да приемеш идеята,
че ще родиш дете.
П.: Върху какво трябва да медитирам?
М.: Медитирай върху факта, че ти си, върху твоето битие.
П.: Защо наричате тази “Аз съм - ност” хранителна есенция?
М.: Тази “Аз съм - ност” е само табела, която указва Абсолюта, но табелата не си
ти.
Тялото е кукла, направена от суровия материал на тази проявена вселена. То
непрекъснато се променя и се изпарява в проявената вселена. Когато се изтощи, то сàмо
се трансформира в пространство. Когато това тяло е напълно трансформирано в
пространство, няма интелект. Тази интелигентност е там, само с наличието на тялото.
От пространството, тя се формира отново. В процеса на това формиране няма
интелигентност.
П.: Няма ли такова нещо като време?
М.: Твоята “Аз съм – ност” определя времето. То е само идея.
М. (към друг): Идваш ли с някакви въпроси?
П.: Миналата година дойдох до Индия, за да намеря Гуру, който би могъл да ме
доведе до Себе-Реализация. Аз дойдох с идеята да намеря форма, която ще ми даде
подробни инструкции, стъпка по стъпка. Когато срещнах Махарадж, вместо да намеря
Гуру с форма, всичко, с което си тръгнах, беше празна рамка или огледало. Аз открих,
че нямам никаква форма, нищо. Само празно пространство, което се променя през
цялото време. Когато мисля за Махарадж, понякога го виждам като себе си, понякога го
виждам като нищо. Човекът, който виждам пред мен, се променя през цялото време.
Няма нищо към което да посоча и да кажа: “Това е той.” Това е плашещо и страхът се
разраства.
М.: Това, което каза, е съвсем уместно, съвсем правилно. Каквото наблюдаваш,
не е нищо друго освен твоето Себе. Отърви се от телесния образ, който имаш за себе
си. Каквото си видял, е твоето Себе.
П.: Често концепциите, идеите, които са в книгите, или които са обсъждани тук,
идват в ума ми или неговия образ (на Махарадж) идва в ума ми. Веднага след това, не и
преди, идва усещане, че там няма нищо, че това, което чувам, не е това, което е, но само
след като мисля за него (Махарадж) усещам това пространство.
М.: Кой осъзнава, че нищо не е, че всичко е изчезнало? И когато всичко е
изчезнало, какво остава?
П.: Това е, което е плашещо.
М.: Когато всичко си е отишло, ти си Реалното.
П.: Като концепция, аз разбирам това. За секунда, аз осъзнавам и след това се
връщам към нереалното. Аз се привързвам към моето семейство, моята съпруга, моите
деца. Това е навик, аз се връщам.
54
М.: Толкова си свикнал с подкрепата на концепциите, че когато твоите
концепции те напуснат, въпреки че това е твоето истинско състояние, ти ставаш плах и
се опитваш да се прикрепиш отново към тях. Това е мястото на срещата на този
иманентен принцип и Вечното, границата. Защо интелектът е озадачен тогава? Това
битие, което ти преживяваш, се разтапя. Когато концепцията “Аз съм” си отива,
интелектът също си отива. Така че интелектът изпитва плашещото преживяване: “Аз си
отивам.”
П.: Как да преодолея страха?
М.: Просто наблюдавай този момент. Този, който усеща “Аз умирам”, не е
Джнани. Твоето истинско състояние е отвъд първичната концепция “Аз съм.”
Съзнанието е първичната концепция, но тази “Аз съм – ност” или съзнанието е продукт
на хранителното тяло. Ти, Абсолютът, не си това.
Смъртта идва за качеството на “Аз съм – ността,” която е продукт на храната, но
Абсолютът винаги възтържествува. Това е Върховното знание. Това знание беше
изложено от Господ Кришна на Арджуна на бойното поле, с приготвени коне, в
момента на започване на битката. Той никога не е препоръчвал на Арджуна да си
обръсне главата и да отиде в гората, за да прави тапас. Нищо подобно. Веднъж щом
разбереш това върховно знание, тогава прави това, което ти харесва. Господ Кришна е
казал: “С истински динамизъм, сражавай се в тази битка”; a аз казвам, веднъж щом
разбереш това, води своя светски живот с пълен ентусиазъм, пълен с жар, но разбери,
че твоята истинска идентичност е отвъд това качество на “Аз съм – ността.”
За Джнани, моментът на така наречената смърт е най-блаженият, защото той
отива в самия източник на блаженство. Вечността е безсмъртно блаженство, самият
океан от нектар.
Махарадж: След като стана осъзнат за твоето тяло и твоето битие, ти събра
впечатления от твоето обкръжение и наблюдава проявения свят около теб. След
размисъл върху панорамата на света, на теб в нея, трябва да си дошъл до някакво
собствено заключение.
Цялото твое поведение зависи от отъждествяването ти с тялото, което зависи от
знанието “Аз съм.” “Аз съм” зависи от хранителната есенция, поддържаща твоето тяло.
Това е твоят капитал, за да отидеш в света. Това съзнание на битие, което сега
преживяваш, зависи от есенцията на храната, която ядеш. Когато вече не можеш да
асимилираш тази храна, твоят жизнен дъх става все по-слаб и един ден ще си отиде,
заедно със съзнанието, че “ти си.” Ти ще разрешиш тази загадка, ако си жаден да
размишляваш над това. Преди да преживееш тялото или храната, нямаше абсолютно
никакво преживяване на себе си или на света. Това проявление е безначално. Първо се
роди небето; от небето дойде въздухът; от въздуха, светлината и топлината; от тази
топлина, водата; и от водата, каквото беше се превърна в земята, от която изникна
целият живот. Тези пет елемента заедно, са отговорни за това велико проявление.
55
Съзнанието е качество на есенцията на храната, която е във всичките пет елемента
заедно.
Питащ: Значи различните качества на храната трябва да произвеждат различни
качества на това съзнание?
М.: Петте елемента се различават един от друг. Гуната е различна във всяка
форма. Когато това съзнание е ограничено до тялото, то изглежда, че е различно, но
когато узнае себе си, то ще се слее с вселенското съзнание, което е всеобхватно.
П.: Как се роди илюзията?
М.: Как се роди сянката на веществото? Тя идва от всички вещества, които
съставят тялото. Тази Мая не е нищо друго освен любов към това бъдене.
П.: Ние не сме способни да излезем от този капан.
М.: Придържай се към това, което си в началото, без украси или привързаности.
Капанът, в който си хванат, е въображаем.
П.: Какво да правим, за да получим това преживяване?
М.: Не прави нищо. Просто бъди в твоята “Аз съм – ност” и не ѝ придавай
формата на твоето тяло.
П.: Защо трябва да се държим за “Аз съм – ността”?
М.: Ти трябва да знаеш съзнанието на твоето битие. По този начин, ти ще бъдеш
като човек, който е хванал Брахма в ръка. Както рибарят хваща рибата в своята мрежа,
така ще бъдеш и ти, след като узнаеш твоето битие.
П.: Его-умът винаги прави трудно това, да узная себе си.
М.: Умът не съществува без твоето съзнание. Всичко е въпрос на думи.
Жизненият дъх е родил ума.
П.: Защо трябва да се държим за това “Аз съм,” ако вече знаем, че сме отвъд
него? “Аз съм” е само концепция.
М.: Кога ти се стори, че “Аз съм” е само концепция?
П.: Осъзнах, че всичко е концепция, и че не трябва да живея с концепции.
М.: Не стои въпросът да бъдеш с това или онова. Просто бъди.
П.: Ние чуваме, че трябва да живеем, като това, което вече сме. Докато сме тук, в
тази стая, е много лесно да отхвърлим това, което не сме, но как да живеем навън в
света, който всъщност не съществува?
М.: Ти ще осъзнаеш, че не правиш нищо. Всичко се случва; и ще дойдеш до
знанието, че ти си само наблюдател на това, което се случва. Просто бъди. Къде е
светът за тези, които са осъзнали? Светът е в това битие.
П.: Не трябва да правя нищо?
М.: Какво си направил досега?
П.: Досега нашата връзка е от “трябва” и “бъди.” “Бъди” ли е първото, а после е
“трябва”?
М.: Това ще се погрижи само за себе си. Аз само ти показвам как стоят нещата;
какво ще правиш след това, си е твоя работа. От една страна, ти ще разбереш, че цялата
наличност на всичко, е чрез твоето Себе и от друга страна, ти ще трябва да загубиш
всичко.
56
Питащ: Защо Махарадж ни моли да осъдим грубата форма?

Махарадж: Аз не го правя. Всичко – мръсотията, тялото – съм аз, но процеса на
трансформация продължава непрекъснато. Тази груба форма отново се трансформира в
пространство; цикълът продължава.
П.: Защо трябва да се тревожим за ускоряването на цикъла?
М.: Кой се ускорява?
П.: Всички ние го правим.
М.: Откакто твоето разпознаване на себе си е от пръстите на краката ти до върха
на главата ти, кой те е карал да се тревожиш?
П.: Има две неща: светът и моята болка.
М.: Това е седалището на твоето отъждествяване с тялото.
П.: Трябва да игнорирам всичко около мен?
М.: Когато достигнеш това определено ниво на разбиране и асимилиране, ти ще
го преживееш и ще му се насладиш. Но щом го трансцендираш, ти ще го евакуираш
като фекална материя. Аз станах Брахма-дева, разбрах качеството на Брахма-дева, но
ако има нещо по-добро от качеството на Брахма-дева, аз ще го постигна, отхвърляйки
това и т.н. Това са отличителните белези или нивата на различните достойнства.
За мен не стои въпросът за някакво движение. Аз съм също динамичен и самата
неизтощимост. Въпреки че потокът е там, аз не мога да го изчерпя. Всичко в света се
влива в мен, успокоява се и почива.
Без съмнение Гурутата са много важни, много значими, но накрая те се вливат в
пространството. Каквото прегръщаш, и към каквото се придържаш, ще си отиде.
Откажи се от всичко и разбери какво си.
П.: Имам въпрос. Вчера Махарадж каза, че ако човек иска да осъзнае какво е,
той просто трябва да прегърне “Аз” съзнанието. Това подобно или еднакво ли е с
взаимоотношението между ученик и Гуру?
М.: Когато станеш едно с това знание, ти ще осъзнаеш, че знанието “Аз съм” е
самият Гуру на вселената.
П.: Питам, понеже чувствам любов и респект към Махарадж, и усещам, че той
също откликва, по много прост, безупречен начин. Аз се нуждаех от него, за да ми
помогне да започна да прегръщам “Аз” съзнанието, аз се нуждаех от мъдростта му.
Разбирането ми за него е пораснало. Трябва да разбера връзката между Гуруто и
ученика.
М.: Каквото трябва да бъде узнато, се съдържа в самото това нещо. Това, което
бе казано, е правилно.
П.: Откакто бях тук преди, неговият образ, всичко което е казал, идва през
цялото време, но аз също помня, че той каза, че трябва да бъда свободен от концепции,
дори от тази за Гуру.
М.: Това е много добре казано. Гуру е проявление на знанието, което ти също ще
бъдеш, с течение на времето.
П.: Аз приемам това, което казвате. Трябва ли да действам, или просто да оставя
нещата да идват и да си отиват?
57
М.: Няма нищо за правене. Остави го да тече, просто го наблюдавай, не прави
нищо относно него. Слънцето грее, лъчите отиват, където отиват. Има кукла направена
от захар. Тази кукла е само захар. По същия начин, когато видиш образа на Гуру, той
представлява единствено знание, твоето съзнание. Образът може да бъде на Гуру,
Господ Кришна, Христос и т.н.; той е проявление на знанието, което си.
П.: В този процес, всякакви видове знания, всякакви видове концепции,
космически, както и личностни, идват в ума ми непоканени. Когато те текат, изглежда
че докосват хората, взаимоотношенията се променят. Нещата се случват в света и аз не
знам как точно да се справя с тях.
М.: Да действаш като личност, като една илюзия, няма да бъде коректно.
Каквито и действия да се случват чрез теб, без твоето участие като личност, са уместни,
спонтанни действия.
П.: В моето пътуване и търсене в миналото, аз се натъкнах на различни видове
Гурута. Такива, които учат на Мантра Йога, Кундалини Йога и т.н. Каква е
подлежащата реалност? Трябва ли търсещият да знае за пробуждането на Кундалини
или за чакрите?
М.: Когато се стабилизираш в знанието на твоето битие, всички останали знания
също стават достъпни за теб.
П.: Където и да отида, това Кундалини знание изглежда, че ме следва. Искам да
знам, дали трябва да го изхвърля или да се обърна към него?
М.: Хвърли го, но се дръж за твоето битие, твоето собствено Себе. Не приемай
нищо, освен твоето битие. Просто бъди. Единственото чисто знание е на Себето.
П.: Аз открих Гаянтри мантра в една книга; имам определена привързаност към
нея; определена полза.
М.: Не се възползвай от нищо, с изключение на знанието “Аз съм.” Забрави
всичко останало. Разгледай великолепното дърво с много клони и листа. Отиди до
корена, а не до клоните.
П.: Защо Гурутата винаги са имали някакво посвещение с учениците?
М.: Това е тяхната природа. След брака, децата се умножават – това е природата
на съпружеската любов. Посвещението Гуру-ученик е естествен процес.
П.: Тук има ли посвещение?
М.: О, да. Дадено ти е определено изречение и си помолен да бъдеш бдителен и
да останеш като значението на тези свещени думи.
П.: Какъв трябва да бъде човек, или какво да прави, за да постигне тази позиция?
М.: Единствено имай твърдото убеждение, че значението на свещеното
изречение е твоето Себе. Ти трябва да бъдеш бдителен, твоето внимание трябва да бъде
присъстващо.
П.: Погрешно ли е да помолиш да бъдеш посветен?
М.: Не може да става въпрос за нещо грешно. Ако го искаш, ще бъде дадено.
Всъщност, това е формалното посвещение, но цялата тази беседа е единствено процес
на посвещение.
П.: Аз осъзнавам това, но бих искал формалното посвещение.
58
М.: Ще бъде дадено. Но с това ти се дава нещо повече от формално посвещение.
Цялата идея е, че ти трябва да пребъдваш като това. Ти трябва да обръщаш внимание
на значението на думата. Че ти си единствено това, нищо друго.
Махарадж: Човек поема върху себе си всички тези концепции на грях и заслуга.
Той обвързва себе си с всякакви видове концепции. Съзнанието приема безкрайно
проявление от форми според концепциите на индивида. Това, което се опитвам да
направя, е да коригирам тази концептуална идея.
Питащ: Каква е причината за следващото раждане?
М.: Щом това битие, “Аз знам,” е било заличено и се е сляло с вселенското
съзнание, какво посочваш като семе на следващото раждане?
П.: Не е ли желанието това, което причинява прераждане?
М.: Тези желания и страсти не са ли били асимилирани в това, което е наречено
атмосфера, и в този смисъл, не са ли били вселенски? Къде е индивидуалността? Къде е
семето за прераждане? Ако погледнеш какво е материята, тя е втвърдена вода, така че,
когато говориш за прераждане, кое е това, което ще се прероди? Виж този метал; той
вода ли е? Ти няма да го наречеш вода, въпреки че в крайна сметка, той е дошъл от
водата. Така че, ако искаш да откриеш за себе си, различавай правилно. Разбери точно
какво си. Защо се тревожиш за следващото раждане? Разбери какво си сега. Остави
всички неуместности.
Всички тези творения, които се случват, произлизат от този принцип, който е по-
фин от пространството. Самият този древен принцип се ражда в различни форми. Това
са инкарнациите, няма други реинкарнации.
Ти идваш тук, искайки някакво апетитно знание. Аз няма да го доставя; аз ще ти
предоставя фактическо знание. От самото детство ти си достигал различни етапи и
всички те са преминавали. Каквото и да си постигнал, то ще си отиде, така че за какво
ще се хванеш като себе си?
Ако искаш да бъдеш това, което си, то е безплатно и изобилно и на
разположение, без никакво затруднение; но ако искаш да бъдеш нещо различно от това,
което си, това е трудно.
П.: Но ние четем и чуваме за прераждането.
М.: Преживявал ли си смърт и прераждане? Това са идеите на другите. Разбери
за себе си, какво си; ти не трябва да приемаш отговорите от други хора. Ти можеш да
мислиш сам за себе си. Размишлявай, разбери какво си.
В момента, ти си проявеното знание. Когато се опиташ да възприемеш това,
самото възприемане ще ти даде цялото знание, но ти трябва да пребиваваш единствено
там.
П.: Какво загатва “Аз съм”?
М.: То означава, че има три състояния: будност, сън и дълбок сън. “Аз съм”
означава, че ти си тези три състояния; когато те си отидат, паметта също си отива, така
че не може да става въпрос за прераждане. Когато тялото е мъртво, то се разлага, много
59
червеи се формират. Те се формират, защото есенцията на петте елемента присъства, и
от нея, животът се появява. Как животът дава индикации за себе си? Всичко, целият
космос, е изпълнен с тази жизнена сила, която е изразена чрез хранителното тяло.
Следователно чувството “Аз съм”, жизнената сила на насекомите, животните, и т.н., е
вече присъстващо, само изразът е чрез това обективно хранително тяло.
Появата на тази първична концепция “Аз съм,” е началото на дуалността. Аз
започнах да броя със себе си, преди да започне броенето Това няма номер, Това е
Абсолютът. С това малко движение “Аз съм,” броенето започна.
П.: Аз разбирам напълно, интелектуално, но как мога да го осъзная?
М.: Кой разбира интелигентността – и с какво?
П.: Нашата нужда е да влезем в това напълно съзнателно състояние - ние го
наричаме свръх-съзнание. Можем ли съзнателно да влезем в това свръх-съзнание? Или
съзнанието трябва да бъде подчинено, за да се влезе в него?
М.: Аз заспах спонтанно, не съм изучавал изкуството на спането. По същия
начин, това съзнание потъва в не-съзнание.
П.: Трябва ли да полагаме усилия? Това изкуство на влизане в свръх-съзнанието
по Милост ли е?
М.: Положи ли някакви усилия, за да получиш тази телесна форма? Тя дойде
автоматично, спонтанно. Това също е спонтанно, но ти искаш да положиш усилия, да
използваш някакви специални умения, за да отидеш в това Абсолютно състояние, да
бъдеш.
П.: Какво е правилна медитация?
М.: Правилна медитация е, когато съзерцаваш твоето Себе. Не трябва да има
концепции или образи, докато съзерцаваш. Брахман е без концепции.
П.: Опитвам се да позволя на моя ум да блуждае, и постепенно, той идва до
стабилност за секунда. Понякога мога да свидетелствам мислите, но аз не достигам до
“Аз съм.”
М.: Това, което трябва да свидетелстваш, не са твоите мисли, а съзнанието “Аз
съм.” Всичко е изражението на “Аз съм,” но ти не си това; ти си преди “Аз съм.”
П.: “Аз съм – ността” означава цялото това хаотично светско състояние; така че,
кога съм в позиция просто да наблюдавам “Аз съм – ността”?
М.: Следвай Арджуна. Може ли да има по-хаотични условия, отколкото на
бойното поле? Точно насред бойното поле, Арджуна постигнал върховно разбиране.
П.: Ние трябва да наблюдаваме хаотичното състояние, без да го наричаме
хаотично, просто да го търпим тихо, вътре и вън. Можем ли да отидем отвъд хаоса и да
въведем новия ред в себе си, без нашето знание?
М.: Да. Когато има свидетелстване на съзнанието, единствено това е покой.
Каквото и да се опиташ да проектираш от твоята собствена концепция или интелект е
безполезно. Вечният няма аромата на “Аз съм” за Себе си. Той не знае, че Той е.
П.: Аз искам малко помощ от типа на общуване, за да бъдеш духовно повлиян,
просто за ускоряването на процеса на концентрация вътре в мен.
М.: Това вече се случва, в противен случай ти би напуснал. Защо хората идват
тук, харчейки много пари, пропътувайки много километри? Защо стоят тук? Има ли
някаква красива атракция тук? Хората идват тук, когато Абсолютът се отваря. Той се
60
отваря несъзнателно – това, което се случва съзнателно, няма да продължи. Той се
отваря несъзнателно, спонтанно, и ти няма да разбереш това. Каквото и да разбираш, то
няма да остане. Като дете, знаеше ли, че беше приел форма или дизайн, и че по-късно,
щеше да преживееш всички тези етапи? Всичко се случва спонтанно.
П.: Какво означава виждането на лилава светлина в медитация?
М.: Това са все образи, създадени от твоето собствено озарение. Тази светлина
би могла да приеме формата на Господ Кришна, Христос, Рама и т.н., но това е твоя
светлина, твое творение.
П.: Тя няма конкретна цел?
М.: Ти виждаш твоята собствена светлина. Всички писания пеят във възхвала на
този принцип, но ти, Абсолютът, не си този принцип. Без съмнение, това е много
значима стъпка; този принцип е велик, но аз, Абсолютът, не съм това.
Питащ: В процеса на медитация, когато човек достигне тишината и попита “Кой

съм аз?”, идва по-дълбока тишина, където идеята “Аз” не възниква. Това ли е
състоянието, и ако е така, може ли човек да има проблясъци за него преди Себе-
реализацията?
Махарадж: Тези преживявания са в сферата на твоето родено състояние.
П.: Състоянието, което имам предвид, е състоянието, където раждането е
забравено, както и името и формата.
М.: Това, което описа за самадхи или медитация е правилно, но то все още е
продукт на въображението на тяло-ума. Каквито и преживявания да имаш в медитация,
тази тишина също, са ограничени до сферата на съзнанието. Съзнанието е родено и ще
си отиде. Ти си преди него.
П.: Казано е също, че Себето е Себе-сияйно, че то е светлина, и че съзнанието се
появява чрез отражението на тази светлина. Ако човек трябваше да преследва тази
светлина, би ли могъл той да открие състоянието, за което Махарадж загатва?
М.: Каквото и да е проявено пред теб, е дошло от това съзнание.
П.: Аз говорех за Себе-сияйната светлина, която се равнява на Себето. Ако човек
е търсач на Истината, откривайки тази светлина, той би ли намерил Истината?
М.: Има истинска Осъзнатост, от която идва съзнанието, което е твоето чувство
“Аз съм”; бъди едно с твоето съзнание и това е всичко, което можеш да направиш,
Върховното състояние трябва да дойде при теб. Ти само можеш да наблюдаваш какво
се случва - нищо не можеш да направиш, за да го получиш.
П.: Има ли в осъзнатостта на Махарадж Себе-сияйна светлина, която не
ограничава неговата осъзнатост, но е част и дял от нея?
Преводач: Той потвърди това по-рано. Това са само имена – ти можеш да го
наречеш истинска Осъзнатост, Върховното състояние или сияйната светлина –
значението е същото.
П.: Това не е буквално?
Преводач: Това не е буквално.
П.: Много от религиозните текстове на Адвайта Веданта изразяват идеята, че
когато човек стане Себе-осъзнат, има светлина, която прониква навсякъде, и че
светлината, която светът или Мая имат, е отражение на тази първична светлина. Това
не е ли буквално?
61
М.: Мая е изражението на Онзи, който не може да бъде описан. Съзнанието
проявява себе си чрез всичко това, а ти си преди Съзнанието. Съзнанието е душата на
проявения свят, а ти, Абсолютът, си душата на съзнанието.
Каквото и да си прочел, е единствено концепциите на писателите. Това съвпада
ли с твоето лично познание?
П.: Не, това са насоките за постигане на чувството “Аз съм.” Те казват също, че
всички Гурута са едно.
М.: Гуру е същото всепроникващо съзнание “Аз съм.” Сат-Гуру е отишъл отвъд
всички тези концепции, включително първичната концепция “Аз съм.”
П.: Може ли това отиване отвъд да бъде направено стъпка по стъпка или това се
случва изведнъж?
М.: Ти казваш, че детето е родено, когато тялото се появи. Не отне ли девет
месеца да развиеш това тяло? Ако имаш предвид деветте месеца, е стъпка по стъпка, но
самото раждане е внезапно.
П.: Добре, има период на бременност, това аналогично съвместимо ли е с
фактите?
М.: Аз имам аналогията, че дори деветте месеца не са коректни. Ти Си преди
периода на бременност. Цялото нещо е Мая: никой не се ражда и никой не умира - това
е изкривяване.
П.: Това е вярно, но някои от нас са по-изкривени отколкото други. Въпросът е,
как да станем по-малко изкривени.
М.: Върни се обратно към изначалната позиция – нищо не трябва да се прави.
Бъди в твоето битие и всичко, което трябва да се случи, ще се случи. Ти трябва да имаш
дълбок копнеж да постигнеш Истината. Ти трябва да имаш интензивен копнеж да
разбереш. За такъв човек, Гуру идва и разбива черупката.
П.: Да, но има още едно предписание, че човек трябва да остане без желания;
копнежът също е желание.
М.: Към този момент, това е необходимост. Да станеш без желания, е
последното желание и то трябва да съществува.
П.: Как този копнеж трябва да прояви себе си?
М.: Трябва ли да ти бъде казано, че си буден?
П.: Понякога, да.
М.: Ти го знаеш.
П.: Е, понякога садхакът трябва да бъде ударен по главата.
М.: Съгласен съм. Твоето битие е нещо, с което си упълномощен. Това е твоят
първичен капитал в живота и то ще направи каквото трябва да се направи. Това
състояние, което беше твое преди да беше роден, и което е твое след като тялото умре,
е твоя постоянна собственост. Твоята “Аз съм – ност” е изгорена в този твой Върховен
капитал.
П. (Друг питащ): Аз имам въпрос. Защо се чувствам тъжен, когато виждам, че
моите родители и Гуру са само концепции. Аз имам толкова много любов, и да ги
виждам като концепции носи чувство на болка.
М.: Няма друга концепция освен тази, че “Аз съм роден”; в корена на всички
родители и Гурута, е тази първична илюзия.
П.: Нещата, които са грозни, си отиват лесно, но не и нещата, които човек обича;
това носи болка.
М.: Това са угризенията за нещата, които не е бивало да се правят и са
направени, и които е трябвало да бъдат направени и не са направени; оттук тези болки.
Тази привързаност не трябва да е свързана с тялото; преодолей това чувство на
отъждествяване с тялото. Любовта към Гуру е без усещането за дуалност.
62
П.: Има толкова малко Себе-реализирани същества и толкова много садхаци,
желаещи да станат реализирани. Защо са толкова малко тези, които са постигнали
успех?
М.: Всичко е спонтанно, това проявление няма причина; следователно нищо не
може да се посочи като причина за твоя въпрос, защо малцина стават Сиддхи. Не може
да се отговори на този въпрос.
Опитай се да бъдеш тази любов, която не е обусловена от тяло-ума. Ако ти си
тази любов, тя е тотална, цялостна любов, но ако възниква от твоето тяло-ум, това е
основната причина за твоето страдание. Непривързаността идва само след като си
свободен от твоята телесна любов. Бъди свободен от състоянието на тяло-ума и бъди в
състоянието на любов, и това ще бъде източникът на цялото блаженство.
П.: Понякога вярвам, че има духовна връзка – най-висшата духовна връзка – със
Сат-Гуру в тишината.
М.: Това е добро усещане, но то е лично.
П.: Може и да е лично, докато човек не стане абсорбиран от това, което той
обожава; тогава може да стане безличностно.
М.: Видя ли ни да правим поклонение тази сутрин?
П.: Да.
М.: Няма тъмнина, няма дневна светлина, няма дълбок сън, няма будно
състояние, няма глад, няма жажда. Това е състоянието, но всичко това е моето
изражение. Ти усещаш, че си в това, но аз усещам, че не съм в това. Аз обожавам, пея
бхаджани, но аз не съм в това. Моето истинско състояние е отвъд това.
П.: Чувствах се, сякаш Себето обожаваше Себето.
М.: Както и да го наречеш, е добре, но това е все още концепция. Всяка
концепция, която изричаш оформя твоето бъдеще; затова нямай каквито и да е
концепции. Ти вече си Върховното, не се опитвай да бъдеш нещо.
П.: Какво прави човек относно практическата страна на това относително
съществуване? Тоест работата, постигането, целенасоченото общество в което живеем,
семействата, които имаме; какво трябва да се направи относно тях?
М.: Това изражение на света идва от съзнанието от пет елемента, чиято
отговорност е да се грижи за този проявен свят. Светът е израз на твоето съзнание, но
ти не си съзнанието. Разбери този принцип и живей живота си, както ти харесва.
Махарадж: Пламъкът на Вишну се предполага, че е вечно-сияещ и блестящ;

понеже е проникнал това тяло, това не означава промяна в качеството. Независимо
дали този пламък е влязъл в животно или човешко същество, той не губи своето
естествено качество. Дори ако претендираш, че е твой, казвайки “Аз съм,” той все пак е
единствен. Империята на съзнанието е твоя, и когато осъзнаеш това, ти ще знаеш, че не
си личност.
Питащ: Махарадж каза, че “Аз съм” е съзнанието, чрез което идва светът; зад
това е осъзнатостта, но няма “Аз” съзнание. Това, което е скрито в думата осъзнатост, е
това съществуване; съществуването също така предполага притежание. Това означава
нечие съществуване? Човек се връща към чувството за “Аз.”
М.: Кой разбира, знае, твоето будно състояние?
П.: “Аз съм - ността.”
63
М.: Будното състояние е “Аз съм – ността,” но кой наблюдава тази “Аз съм –
ност?” Преди това будно състояние, не си ли там?
П.: Тази осъзнатост, или чувство за битие, има референтна точка и референтната
точка винаги трябва да се връща към това, което усеща нейното съществуване като
бъдене или “Аз съм – ност.”
М.: Няма притежател зад това чувство на осъзнатост.
П.: Как можеш да знаеш това?
М.: То само е; то е отвъд описание; думите не могат да бъдат от полза. То е
перманентно състояние и това проявление е само неговото движение. Никой не става
Парабрахман, никой не може да стане Парабрахман. Той е. Преди знанието “Аз съм”
да се появи върху теб, това е Парабрахман.
П.: Разбираемо е, че “Аз съм” се равнява на егото и ума. Сега Бог, в своето
собствено описание на Себе си, казва, “Аз Съм Това Аз Съм” като истината. Има два
замесени “Аз-а.”
М.: Единият “Аз” е субстратумът, а другият е движещия се космос.
П.: Ако се върнеш обратно и излезеш отвъд “Аз съм - ността,” все още остава
чувството за “Аз.”
М.: Ако се върнеш правилно, съзнанието “Аз съм” ще изчезне. Няма движение.
П.: Гуру е сравняван със слънцето, този Гуру излъчва светлина и е задължение
на търсещия да се обърне към тази светлина.
М.: Гуру е единствено най-чисто съзнание, което е всепроникващо.
П.: Но книгите описват ситуации, в които садхаката търси своя учител и се
казва, че Гуру търси по-усилено и копнее повече да открие садхаката.
М.: Не цитирай никакви книги тук. Питай директно. Не използвай дори думата
Гуру – най-чисто съзнание, това е всичко.
П.: Има търсач, който е настанен пред това най-чисто съзнание. Казано е, че
чистото съзнание проявява себе си личностно както и безличностно; може ли тогава
той да има личен интерес към садхаката, вместо да обърне садхаката към светлината?
М.: Истински търсач е този, който иска да получи единствено знанието на
Себето. Останалите желания ще ти дадат право да бъдеш наречен джива, а не садхака.
Това е само хвърченето на твоя интелект подобно на хвърчило.
П.: Това значи ли, че садхаката пред него обича чистото съзнание повече,
отколкото чистото съзнание обича него?
М.: Те не са две, те са едно. Няма разлика.
П.: Това е на Абсолютното ниво.
М.: Ако чувстваш, че потокът на любовта тече, твоето собствено чисто съзнание
е това, което тече. Не мисли, че обичаш някого, или че те е грижа за Гуру, или че Гуру
трябва да се грижи за теб. Твоето собствено Себе е това, което иска да знае, и което
тече с любовта. Тази любов е Себето обичащо Себето.
П.: Но не е ли вярно, че има нещо, което идва от чистото съзнание непрекъснато,
за да помага за осъзнаването на това?
М.: Припомнянето на Гуру удря само онези, които цялото им чисто съзнание
иска да бъде едно с него.
64
П.: Ние сме склонни да вярваме, че чистият ум е едно от необходимите условия
за постигане на Себе-реализация. Под “чист” да разбираме ли благоприятни мисли в
ума или никакви мисли, независимо от тяхното съдържание?
М.: Изхвърли ума напълно. Той е само индикация на съзнанието тяло-ум. Ти си
без форма или име. Когато водата излиза от реката, променя ли се като качество?
Вместилището на тази вода е само въображение, водата е една. Кой се проявява чрез
всичките велики въплъщения? Кой се проявява също и чрез магаретата и прасетата?
Всичко е единствено съзнание.
Питащ: В западната теология има един велик закон за жертвоприношение, който

има две ползи. Ако човек пожертва лоши навици, не само че тяхното повторение е
преодоляно, но и волята се засилва. Другото предимство от жертването на лоши навици
е, че когато дойде момент да поискаш нещо, със сигурност то ще бъде дадено. Този
закон отнася ли се и за Махарадж?
Махарадж: Това е абсолютно правилно. Волята се засилва и ти получаваш това,
което искаш. Жертвата е отдавайки и дарявайки себе си. В по висока степен на
изразяване се нарича непривързаност.
П.: Може ли Махарадж да препоръча, какво бихме могли да предадем
първоначално, за да постигнем тази цел?
М.: Когато идваш тук, аз не те приемам като обикновен човек. Предполагам, че
си учил достатъчно, преди да дойдеш тук. Следователно аз не ти казвам открито да
изоставиш това или онова, понеже аз вярвам, че твоят стандарт е много висок, много
по-висок; ти не си обикновен търсач. Ти имаш превъзходен интелект; ето защо аз
говоря с теб така.
П.: Този вид доверие ми пречи да поддържам този стандарт.
М.: Аз не те моля да спазваш определен стандарт; аз те моля единствено да
видиш какво е.
П.: Относно неговия въпрос за жертвоприношението, бидейки полезно за
постигането на онова, което човек иска: самото искане не е ли навик? Искането не идва
ли от невежество?
М.: Дъждовните капки падат; природата на дъжда не е ли да пада, на вятъра да
духа? Да искаш нещо е естествено, докато има идентичност с тяло-ума. Щом това е
трансцендирано, няма да има желания.
П.: Моето преживяване е, че колкото повече се отделям от тяло-ума, толкова по-
малко искам и повечето мои нужди са просто задоволени.
М.: Дори да мислиш, че си станал непривързан не е правилно, тъй като ти вече
си непривързан. Когато твоето его е напълно разтворено, тогава ти използваш
множество тела.
П.: Съзнателно или несъзнателно?
М.: Всичко се проявява и няма индивидуалност. Това е всепроникващо, не е
необходимо да го правиш съзнателно.
65
П.: Това просто се случва? Не стои въпросът за знание или незнание?
М.: Да. Защо обикновено се случва този конфликт? Защо е спорът между нас?
Хората идват тук с някои дълбоки концепции за духовност. Те мислят, че имат духовно
знание, и искат да им дам чист сертификат, “Да, ти си много ерудиран.” Аз не правя
това, аз взривявам техните концепции и оттук конфронтацията. Ето как започва
дисхармонията.
П.: Да, за тази конфронтация съм дошъл тук; все пак умът, нещото, което държи
концепциите, се страхува. Само волята ме поддържа.
М.: Кой е знаещият волята?
П.: Ако Махарадж иска да пита за знаещия, умът винаги е способен да даде
отговор, умът винаги е способен да даде концепция, но сега аз виждам какво е това и
доколкото мога правя усилие.
М.: Всичко е наред. Аз знам, че се идентифицираш с това ум-съзнание, знам го.
П.: Аз също го знам.
М.: Опитай се да узнаеш това “Аз.”
П.: Да. Когато за пръв път разбрах, че идвам тук, умът стана много развълнуван,
с много въпроси и идеи за това, какво е да бъдеш с Махарадж, но видях много ясно, че
това беше игра на ума. Така че, за да идвам тук всяка сутрин с въпроси, за мен лично, аз
знам, че това е играта на ума. За мен той трябва да влезе в конфронтация.
М.: Сега, след като си разбрал качеството на ума, постигна ли покой?
П.: Имало е моменти, и след това умът отново започва да скача от мисъл на
мисъл.
М.: Ти знаеш, че не си ума. Това състояние, в което свидетелстваш играта на
ума, по-рано ли го достигна или когато дойде тук?
П.: По-рано, това беше част от развитието. Преди десет години ми се случи
нещо. От казаното, това, което наричате Сатгуру, изглежда че е нещото, за което аз
нямам име. Следвах този зов в продължение на десет години. Няма разлика между
вътрешното нещо и това, което преживявам с Махарадж. Имам един въпрос за
техниката. Когато човек затвори очите и пребивава в “Аз съм,” първоначално има
тъмнина, която се наблюдава. Известно е, че този здрач може да бъде променен в
яснота и той ще стане безкраен. Как можеш да постигнеш това?
М.: Защо искаш да го променяш?
П.: Ако е във възможностите на човек, възприемащ тази тъмнина, да я промени в
светлина, защо да виси в тъмнината? Защо да не се наслади на светлината?
М.: Кой си ти, че да я превръщаш в светлина? В тази тъмнина текат няколко
светлини на светлините. Това не е тъмнина; това е басейнът от нектар. Гмурни се в
него. Остави го да бъде.
П.: Има още един проблем, срещан в състоянието “Аз съм,” че първоначално
състоянието се усеща поместено в самата глава и се развива в огромна сила, чието
освобождаване всъщност е разпростирането на съзнанието, за да запълни, да речем,
една стая. Това правилно ли е?
М.: Говори без телесното съзнание. Това съзнание, за което говориш, се
разпростира в стаята спонтанно, окупира стаята и космоса тотално. В процеса на
66
стабилизиране, то се разширява в космоса. Когато се разпростре напълно, тогава се
стабилизира в отверстието на Брахма, Брахмарандра.
П.: Има много ученици на Кундалини Йога, на Шакти; Чрез неговата практика,
чрез неговото битие, Джнани задължително ли събужда Кундалини, за което другите
говорят.
М.: Джнани няма никакъв интерес към Кундалини. Преди твоето раждане, къде
беше Кундалини? Това Кундалини е всичко, което възприемаш, всичко, което виждаш.
Наричат я с различни имена, това е всичко.
П.: Но някои Йоги концентрират сила, която минава през седемте чакри и
вероятно следва гръбначния стълб.
М.: Това, което казваш, е правилно, но преди твоето раждане, тя не беше там.
Това е само мисъл.
П.: Тогава всички те заблудени ли са, в следването на учението за Кундалини
Йога?
М.: Всеки, който иска да практикува нещо, може да го направи, но какво е то?
Нула – нищо.
П.: От това, което се каза, изглежда, че всичко това остава една игра на
съзнанието и ако човек избере да се отъждестви със съзнанието, той може да изиграе
безкраен брой игри.
М.: Независимо от това, което човек избира или харесва, той е подтикнат да
последва тази професия или забавление.
П.: Това, което правим, е да се опитваме да намерим истинска игра за игране, и
все пак всичко остава една игра в съзнанието.
М.: Ти не играеш, ти свидетелстваш.
П.: Видях, че това, което ме държи играещ в съзнанието е страх, че нищо няма
да се случи. Моментите, в които съм бил очевидно свободен от съзнанието, нещата се
случват така или иначе, но те не възникват от моето желание. Те се случват, понеже
вселената ги движи.
М.: Когато виждаш това, ти в съзнанието ли си?
П.: Поне изглежда, че съм извън него; виждам съня като сън.
М.: Ти не знаеш дали си в него или извън него; ти просто го свидетелстваш.
П.: Докато я има връзката с тялото, ми се струва, че свидетелят все още е в съня
по някакъв начин.
М.: Да, той не е буден, това е сън.
П.: Това е като онези моменти между съня и събуждането, когато човек е
внезапно осъзнат, че той сънува. Няма пауза в непрекъснатостта на този, който се
събужда в този сън. Аз съм буден в един сън.
М.: Този сън си ти самият. Каквото и да виждаш, то не е сънят, това е “Азът,”
който си. Това съзнание, което вижда всичко, вижда чрез самия сън.
П.: Ще бъде ли полезна мантрата в моменти на умствено колебание?
М.: Да, тя е само за това – да спре твоя колеблив ум.
67
Питащ: В практиката аз откривам, че точно сега има фина разлика в това да

бъдеш съзнанието “Аз съм.” Аз мога да медитирам “Аз съм,” но няма усещането, че
“АЗ СЪМ.” Това просто изглежда е външната страна на нещата.
Махарадж: Когато усещаш, че си отделен от чувството “Аз съм,” не е ли там
нещо или някой, който знае, че има разлика?
П.: Не, това е просто усещане.
М.: Разбери, несъзнателно ли си отделен?
П.: Усеща се като наблюдение.
М.: Всички ние поради нашата собствена воля да се родим ли сме тук или това
познание се е появило в нас несъзнателно?
П.: Несъзнателно.
М.: Това битие дойде при теб без твоето знание, но ти го използваш според
собствената си воля. Аз искам да осъдя тази индивидуалност на смърт. Не е ли
справедливо да произнасям тази присъда? Така че, помисли внимателно. Тази
индивидуалност трябва да си отиде. Парабрахман е най-чистото правосъдие и Истина.
Днес ние не говорим поради нашата собствена воля; ние мислим, че имаме
избор, но нямаме.
Ти може да постигнеш самадхи за ден или месец, но когато се върнеш към
нормалното, съзнанието не е различно. Ти мислиш, че си постигнал самадхи, но това,
което го мисли, вече е там, и не е дошло по твой избор.
П.: Възможно ли е да загубиш телесното съзнание, както при самадхи, докато
поддържаш “Аз съм - ността”?
М.: По време на самадхи това знание “Аз съм” е временно прекратено.
П.: Но нищо не си отива, нищо не се губи?
М.: Не, нищо не се губи.
П.: Това същото ли е като “Аз съм,” това желание, тази воля?
М.: Това е “Аз съм - ността.” Тя се появява спонтанно и след това е вкарана в
употреба от волята.
Свидетелстването се случва на принципа преди съзнанието, на Абсолюта, но
Абсолютът свидетелства с помощта на съзнанието. В съня няма присъстващ физически
“Аз,” но ти все пак виждаш. Субстратумът на всичко е тази Осъзнатост.
П.: Абсолютът спонтанно ли се появява и изчезва?
М.: Това състояние преди съзнанието е винаги тук. Това спонтанно появяване и
изчезване, е качество на съзнанието.
Обикновено Гуруто разяснява според нивото на човека. Обикновено той казва на
невежия, че при разтварянето или смъртта, всичко се влива в съзнанието. Той не говори
за принципа преди съзнанието, защото не всички ще разберат.
П.: Ще има ли Джнани друг изгрев след като слънцето е залязло? Може ли той
да повлияе друго съзнание?
М.: Няма изгрев или залез за този Джнани принцип. Ти не можеш да обусловиш
Джнани с твоите думи; той е Абсолютът.
П.: Може ли да има осъзнатост без съзнание?
68
М.: Абсолютът, Осъзнатостта, е подкрепящият принцип за съзнанието.
П.: Но осъзнатост за какво? Може ли да има осъзнатост без обект, за който тя да
бъде осъзната?
М.: В състоянието Парабрахман, качеството на познанието не е присъстващо,
нито пък има някакви украшения или декорации както проявеното съзнание.
Парабрахман състоянието не знае, че е, нито, че има това проявление. Въпреки
разтварянето на вселени и космос, този Абсолют е недокоснат. Той съществува. Този
принцип говори сега с помощта на съзнанието. В сферата на съзнанието, това
проявление продължава непрекъснато.
П.: Аз живеех на остров и често гледах океана. Вълните се появяваха и изчезваха
постоянно и аз осъзнах, че това е концепция. Че няма разлика в играта на вълните и
това, което виждах в света. Че моята индивидуалност е само една моментна искра; но
моето осъзнаване остава единствено описание на преживяване.
М.: Абсолютът е отвъд съзнанието, което е проявено. Това е играта на тази
динамична жизнена сила, този океан от знание.
П.: Този принцип отсъстващ ли е, когато вълните са неподвижни?
М.: Абсолютът няма връзка с този океан-съзнание принцип, но без Абсолюта,
той не може да бъде. Абсолютът е опората на принципа.
Питащ: Аз започнах курс по концентрация преди няколко години и след

известно време той ми помогна да намеря куките и дръжките за контролиране на ума.
Останах с едно упражнение за известно време. То беше умствената визуализация на
обект върху черен фон, до изключването на всичко останало. Аз разбирам, че
практиката на концентрация е толкова силна, че може да промени гънките на самия
мозък. Мога ли да продължа тази практика и какъв ще бъде крайният резултат?
Махарадж: Докато не познаваш себе си, няма да осъзнаеш ефектите на тази
концентрация, а щом познаеш твоето Себе, няма да се нуждаеш от концентрацията. Чия
е концентрацията; за какво?
П.: Способността да направиш ума еднонасочен, е предшественикът на всяка
форма на медитация. Да си способен да успокоиш ума, е крайъгълният камък на всеки
тип осъзнаване, тъй като всички мисли трябва да бъдат изкоренени, преди това, което е
зад тях, не направи себе си явно. Ето защо аз избрах изучаването на медитацията.
М.: Това, което искаш да научиш, постигнеш или осъзнаеш, чрез медитация и
концентрация ли идва? Преди медитацията, има ли вече някаква присъстваща единица?
П.: Да.
М.: Ти няма да получиш раждането на тази единица чрез твоята медитация; тя е
вече присъстваща.
П.: Аз мога да идентифицирам тази единица по-лесно, ако няма натрапчиви
мисли, които я замъгляват.
М.: Това е така, само заради всички тези мисли, че не достигаш единицата, която
желаеш да достигнеш.
69
П.: Но сега аз съм, само защото бях в състояние да успокоя и да контролирам
ума чрез практиката на концентрация.
М.: Ти ще откриеш твоята реализация или разбиране, според това какво
значение придаваш на твоите концепции или фантазии.
П.: Общоприето е, че медитацията е от полза, когато се опитваш да постигнеш
необходимите усещания. Например, медитацията върху “Аз съм всепроникващата и
безкрайна светлина ‘Аз съм’ ”, ще доведе човек до прага на състоянието, което
Махарадж има предвид.
М.: Да, тази медитация е, за да те доведе до това да бъдеш садхака. Какво
търсиш? Медитацията е само едно начално състояние.
П.: Но тя помощно средство ли е?
М.: Садхаката трябва да практикува медитация; за да постигнеш този конкретен
център, който търсиш, медитацията е абсолютно необходима. Медитиращият е преди
медитацията.
П.: Снощи в моята медитация ми дойде на ум, това, което Махарадж каза, че
отговорът предхожда въпроса, и видях, че наистина въпросът може да дойде само след
като си контактувал с отговора. Възниква един проблем; когато Махарадж казва, че ние
не сме тялото, има ли той предвид тялото като форма?
М.: Имаш ли някакво знание за това, как това тяло се появи?
П.: Тялото и съзнаването се появиха по едно и също време; аз нямам
предварително знание за тялото.
М.: Ти трябва да знаеш защо това тяло дойде, как това съзнание се появи върху
теб.
П.: Ако на този въпрос трябва да бъде отговорено истински, това ще е все още
пред мен, нещо, което искам да знам.
М.: Мисли само над тази точка, този въпрос. Как това съзнание се появи върху
теб?
П.: Ако Крайната Реалност е във всички атоми на вселената, не е ли тялото в
самата нейна атомна субстанция, Крайната Реалност?
М.: Кой атом е отговорен за това тяло? Имаш ли отговор?
П.: Това, което е отговорно за тялото, света, джива и Бог, е “Аз съм-ността.”
Когато тя възникне, това правят и всички останали.
М.: Какво следва?
П.: Тялото идва като сливане на две течности. Инструкциите, вътрешно присъщи
на тези течности, съставят формата. Ето как е получено тялото.
М.: Знанието “Аз съм” отсъстваше по време на деветте месеца в зародиша. Тази
“Аз съм - ност” дойде след раждането на тялото.
П.: Не; Махарадж каза, че “Аз съм - ността” е създадена по време на зачеването.
М.: В момента на зачеването, знаеше ли, че си присъстващ?
П.: Не, но това може да се дължи на моята неспособност по онова време.
М.: Докато не срещна твоята майка, знаеше ли нещо? След като беше
индоктриниран, ти стана съзнателен, че си тяло, син и т.н. Ти дори не помнеше себе си
до тогава.
П.: Това не е в съответствие с казаното по-рано.
70
М.: Каквото е казано по-рано, изобщо не се отнася за теб – изхвърли го.
Материалът за производство на захар е в захарната тръстика. Вземи захарта и изхвърли
захарната тръстика. По същия начин, каквото е казано сега, е захарта, получена от
захарната тръстика. Тази сладост няма нито име, нито форма. Ти го знаеш, аз го знам,
този вкус на сладост, който си. Какво ще се случи с този вкус?
П.: Продължавам да го усещам.
М.: Този вкус не е вечен, този вкус няма да продължи. Щом разбереш това,
какво е твоето бъдеще?
П.: Бъдещето остава мистерия.
М.: Може ли тази сладост да има мистерия?
П.: Тази сладост евентуално ще изчезне, така че мистерията няма да може да
бъде в сладостта. Вкусът не е мистерията, вкусващият е мистерията. Съзнанието ли е
вкусващият?
М.: Ти знаеш това. Ти знаеш отговора. Вкусът е от (полето на) петте елемента.
Източникът на тялото са петте елемента; ти не си тялото. Комбинацията от тялото и
жизнения дъх генерира това съзнание; ти не си съзнанието. Ти си подлежащият
принцип. Бъди в Това.
П.: Да бъда тук и да слушам Махарадж да го повтаря отново и отново, е съвсем
различно нещо, отколкото директно да се сблъскам с него; и в този момент на първа
конфронтация, човек няма пълна яснота.
М.: Кой да се изправи срещу кого? Всичко това са мисли. Ти си разбрал нещо и
не можеш да признаеш, че си разбрал; така че пази тишина, бъди в това.
М.: Откъде идваш? (Към друг:) Ти.
П.: Аз идвам от Раманашрам.
М.: Имаше ли добър самадхан там?
П.: Ако самадхан означава вътрешен мир, да, много.
М.: Ако течността се свари, за да се отстранят примесите в нея, състоянието,
когато мехурчетата престанат да се надигат, се нарича самадхан. Докато има някакви
вритти [движения] в ума, това не е самадхан.
П.: Аз все още получавам някакви мехурчета. Колкото по-дълбока е моята дхяна
[медитация, съзерцание], толкова по-слабо и по-болезнено е моето тяло. Състоянието
разсейва моя ум. Махарадж би ли предложил нещо?
М.: За известно време такива състояния може да се появят. Дори и Рамана
Махарши е имал някакви страдания в тялото по някое време [изгарящо усещане]. Не се
страхувай от тях. Внимателно продължи своята медитация, проучвай и нама смаранам
[помни името]. В садханата, преживяването на всеки един ще бъде различно, поради
разликите в пракрити [природата] и в гуните [качества] на инструмента.
П.: Аз искам Махарадж да ме благослови с необходимия кураж и вътрешна сила,
за да игнорирам тялото и ума.
М.: С пълна непоклатима вяра в Рамана Махарши продължи своята практика.
Можеш да идваш тук и да ме слушаш, но помни, че твоят Сат Гуру е Рамана Махарши.
П.: Аз се връщам в Раманашрам утре; Махарадж би ли ми дал нещо от неговия
прасад, което да мога да запазя с мен?
71
М.: Моят прасад за теб е това: че ти трябва да имаш Пурна, Ништа Бхакти
[пълна, непоклатима преданост] към твоя Гуру Рамана Махарши, каквото ще да става.
Дъжд или слънце, удоволствие или болка, живот или смърт, твоята вяра не трябва да
бъде разклащана. Не е нужно да ходиш където и да е или да посещаваш други Светци.
Той е твоят Гуру.
П.: Би ли ни казал Махарадж, каква е ползата, бидейки тук в негово присъствие.
М.: Това не може да бъде измерено. Ти не можеш да измериш пространството и
по същия начин добрият късмет да имаш Сат Гуру е неизмерим. Ако можеш да
разбереш това, ти си късметлия.
П.: Преди да дойда тук, мислех, че сърцето ми е студено, но сега откривам, че то
се размразява в присъствието на Велик Размразител.
М.: Нека всичко идва и си отива. Ти си само свидетел. Не бивай раняван или
въвлечен в този процес на топене; той е само на умствено ниво и различен от твоето
Себе. Каквото и преживяване да е извлечено чрез ума, то не може да те засегне. Ти си
отвъд умственото знание, отвъд петте елемента. Умът е направен само от тези
елементи.
Питащ: Какво са добродетел и вяра?

Махарадж: Добродетел е това, което притежаваш, когато знаеш какво си и
живееш в това знание. Знаейки Истината, ти трябва да действаш.
П.: Тогава добродетелта е поведение и тя идва като благословия от Мъдрецa, а
не нещо, което човек може да придобие. По същия начин, вярата е задължителна за
Себе-реализация и тя също идва като подарък от Мъдрецa. Би ли коментирал Махарадж
тези две твърдения?
М.: Това, което каза, е вярно и е казано за доброто на поведението на индивида;
но това, което аз казвам, е само за вселенското проявление, а не за личността.
П.: Махарадж веднъж беше споменал една напреднала душа. Наблюдението е, че
всички души са сходни; няма нито превъзходство, нито малоценност, но по-скоро има
усещането за братство на цялото човечество.
М.: Ние сме интимно свързани с цялата вселенска сцена. Това вселенско
братство е присъстващо във всеки атом, независимо дали в храната или в твоето тяло.
Когато моята индивидуалност е изоставена, разтворена, моето тяло и всички дейности
стават вселенски; те са за вселенска употреба. Няма предявяване на претенции на никое
действие като “мое”.
П.: Махарадж не отговори съвсем на въпроса ми.
М.: Ти питаш като индивид и аз отговарям от проявения принцип. Що се отнася
до това, как индивидът трябва да се държи с другите, има различни училища.
П.: Вчера беше зададен въпрос за ефикасността на гладуването и Махарадж даде
индивидуален отговор.
М.: Отговорът беше за невежия, а не за напредналия търсач.
П.: Аз търсех помощни средства, които биха помогнали за Себереализация.
72
М.: Не стои въпросът за Себереализация. Това “ти” осъзнава всичко, преживява
всичко, свидетелства всичко. Ти си преди него. Каквото и дълбоко убеждение да
държиш в твоята сърцевина, то ще се случи.
П.: Въпросите, които задавам, като изключим големите, на които вече бе
отговорено, са леки докосвания с четка, които дават завършващите щрихи на
картината.
М.: Когато си станал самата душа на всички души, необходимо ли е да търсиш
помощта на другите, за това как да приложиш завършващите щрихи? Ти не зависиш от
никого, всичко зависи от твоето убеждение, че ти си. Картината е завършена сега. Ти си
дошъл да получиш твоето разпознаване. Твоето разпознаване пребивава в Себето.
П.: Това е ново преживяване, ново нагаждане.
М.: Това изобщо не е ново. То е най-древно и вечно.
П.: Знам, знам! Казано е, че трябва да се отдадем; какво отдаваме?
М.: Ние отдаваме себе си, не само нашите притежания. Ние отдаваме цялото
знание. Има различни видове благотворителност, но най-великата благотворителност е
отхвърлянето на знанието “Аз съм.” Когато се откажеш от него, ти се освобождаваш от
раждането и смъртта.
П.: Как трябва да се движим в света?
М.: Просто остави движението. Ти не правиш нищо. Будното състояние
представлява дейност, състоянието на дълбок сън представлява покой, тишина. Когато
тези двете са присъстващи, означава, че “Аз съм” е там, но ти, Абсолютът не си нито
будното състояние, нито състоянието на дълбок сън, нито “Аз съм - ността.”
П.: Защо усещам само това тяло като мен, конкретно тяло като мое?
М.: Спри да мислиш за това тяло; задръж само будността и дълбокия сън като
теб.
Питащ: Ако цялото творение е считано за илюзия, как то се различава от

мисълта.
Махарадж: Разграниченито се прави само поради светската дейност; всичко е
едно и също.
П.: Когато някой каже, че е свободен от мисъл, той може да бъде свободен от
интелектуалната медитация, но ако неговите очи са отворени, илюзията продължава да
съществува. Това ли е свобода от мисълта?
М.: Изхвърли думата илюзия и я замести с думата Брахма. Ти можеш да
промениш само думите, нищо друго.
Ти отиваш при Джнани за знание, но за какво търсиш знание и кой е този, който
търси знание? Знанието, което търсиш е за Мая или илюзията, но ти няма да отдадеш
адекватно внимание на това, кой е този, който иска знанието.
П.: Мъдрецът е този, който може да изясни всички въпроси, били те относителни
или абсолютни, и затова такива въпроси се задават на мъдреца.
73
М.: Когато задаваш въпроси, чувстваш ли, че те ще решат твоите проблеми? От
съдържанието повдигнало въпроса ли ги задаваш, и гледаш ли твоето Себе, когато
питаш?
П.: Това, което е объркващо за мен сега, е индивидуалното поведение в живота
след като си тръгна оттук. Аз съм загрижен за това как умът ще се погрижи за себе си в
подкрепа на тялото и неговите дейности.
М.: Когато умът стане абсолютно пречистен, той ще се грижи за всичко.
П.: Аз разбирам, но чакането докато пречистването настъпи, е това, което ме
смущава.
М.: Докато жизненият дъх тече, умът ще тече.
П.: Аз изглежда че стигам до разклон по пътя и ето защо ….
М.: Аз само ти казвам, че това тяло, жизненият дъх и съзнанието са едно, и ти си
отвъд него. Твоят ум ще реши как трябва да се държиш, когато се върнеш. Остави
тялото и умът да работят според техните собствени наклонности и състояния, но знай,
че ти не си тях.
П.: Аз се чудех дали трябва да намеря тропически остров някъде и да стоя под
дърво и да абсорбирам това или да се върна в обществото и да продължа това, което
правех преди.
М.: Ще пречистиш ли твоето тяло или твоя жизнен дъх?
П.: Точно.
М.: Ако мислиш, че този разговор е глупав, изхвърли го и прави каквото ти
харесва. Аз не настоявам, че трябва да ме слушаш и да спазваш моите думи.
П.: Аз разбрах това, което Махарадж каза и той го повтори по няколко различни
начина. Аз разбирам!
М.: Какво друго има освен това докосване на “Аз съм”? Защо се безпокоиш за
откриването на Мая и Брахма и всичко това? Разбери какво е този принцип “Аз съм” и
ти си свършен. Това “Аз съм” е в робство заради концепциите.
П.: Връщане към относителното състояние: трябва ли да се върна към дейността
в която бях ангажиран, преди да дойда тук?
М.: Тази личност, към тялото ли се отнася, към жизненият дъх ли или към “Аз
съм”?
П.: Тялото.
М.: Как ти, свидетелят на тези три неща, си обезпокоен? Те могат да продължат
работата си в продължение на хиляди години; по какъв начин си засегнат? Въпросът е
възникнал защото ти имаш предвид тялото, което ще се разложи и изгние, когато
жизнения дъх го напусне. Ти се отъждествяваш с това тяло и го прегръщаш.
П.: Да.
М.: Твоите близки роднини, включително твоята жена и син няма да доближат
това тяло, когато то се разложи.
П.: Това е съвсем вярно.
М.: След като си разбрал, продължи своя бизнес. Не се безпокой.
Казано е, че когато Рама е искал да прекоси морето от Индия до Ланка,
маймуните му помогнали съвсем малко. Затова той благословил всички тях с рая.
Същите тези маймуни са дошли да се наслаждават сега в Западните страни. Те се
74
наслаждават на благодатта на материалното и небесното удоволствие, което Рама им
дал. Ришите, които са извършили много покаяния с намерението да спечелят рая, също
са родени там и се наслаждават. Сега това им е достатъчно и са започнали да идват тук,
за да потърсят Рама отново.
Махарадж: Никой велик човек, който се е родил, не е извършил (йота) промяна в

съзнанието. Това, което е, е; то никога няма да се промени. Ти просто трябва да видиш
и да знаеш; не се изисква действие или ритуал. Несъзнателно това съзнаване се появи в
теб, и ти трябва да преминеш през него, волю или неволю. Преживяването е там и
някой по-късно идва, за да го преживее.
Никой не може да промени това, с което трябва да се сблъска като преживяване,
докато се отъждествява с тялото и ума. Когато има наводнения или пожари, загуба или
печалба, ти просто трябва да ги приемеш. Това е работата на съзнанието.
Питащ: Аз имах интересно преживяване миналата нощ. Аз седях сам,
наслаждавайки се на вечерята си, когато един много груб човек влезе със семейството
си от пет души и си присвои масата ми, като ми каза, че аз не би трябвало да имам маса
за себе си. Чувствах че искам да го ударя. Какво трябва да направи човек?
М.: Трябва да се въздържаш, колкото се може повече.
П.: Не би било тялото това, което въздържа себе си.
М.: Тялото не прави нищо. Тялото е защитено от жизнения дъх и това качество
на битието. Жизненият дъх е отговорен за всяко движение, а качеството на битието
седи на висок пиедестал и наблюдава.
П.: Има ли състояние, където чувстваш, че това битие не е свързано с тялото?
М.: Защо не се стабилизираш в това битие? Забрави усещането за тяло, и това,
което остава, си само ти, Турия [състояние на Супер-съзнание].
П.: Аз имам вяра, че съм всичко – няма нищо друго – но това идва само рядко и
за кратко време.
М.: Дори когато свидетелстваш, че всичко си ти, това все още е качеството на
тялото от петте елемента и няма да трае. Будното състояние, дълбокият сън, и тази
Турия – всички тези са временни състояния.
П.: Тогава какво е вечно?
М.: Този, който не си забравял. Това вечно състояние е отвъд състоянието на
помнене и забравяне.
П.: Къде е доказателството?
М.: На този етап, какъвто и да е принципът, който изисква доказателство, само
този принцип остава. В това състояние няма нищо; така че къде е въпросът за
предоставяне на доказателство и за кого?
П.: Това, което имам предвид, е: на кой етап усещаш, че го имаш?
М.: Няма никой друг, само ти си. Това, което правиш, е да се отъждествяваш с
Бог, но Бог не може да бъде, освен ако ти не си.
П.: Аз не вярвам в Бог.
75
М.: Ако не вярваш в Бог, вярваш ли в тялото? Кой отхвърля Бог? Кой е това?
П.: Аз.
М.: Какво е това “аз”?
П.: Това е просто усещане.
М.: Ти си Бог; ако Бог не е, ти не си. Ако Бог е, ти си.
П.: Когато Христос е казал, че Той и Отец са били едно, посочвал ли е Той към
Неговия отец като Ишвара, а не като Върховното Същество?
М.: Този, чиито действия са отговорни за битието, е Отецът.
П.: Христос не е посочвал към физическо същество като Отецът?
М.: Аз не бих искал да реша това. Тъй като Христос е бил там, битието е било
поддържано от хранителното тяло. Христос е велик Мъдрец; не се въвличай в Неговия
семеен произход. Медитирай върху Него, сам бъди осветен с Неговото помнене; в
процеса, ти ще бъдеш пречистен. Никаква форма няма да остане от теб.
П.: В западната традиция е имало много Светци и Мъдреци, които са лекували
хората от различни страдания. Източните Мъдреци нямат склонност да се занимават с
лечение. Защо така?
М.: Източният Мъдрец също има сили да извършва чудеса. В процеса на
лекуване на хора, естествено неговият статус би бил висок и той би бил високо ценен
от обществото, в резултат на което има възможност той да развие гордост.
П.: Но там няма никой, който да чувства гордост.
М.: Не се въвличай в концепции; ще те задушат. Рядко някой Мъдрец може да
извършва чудеса и да не чувства гордост.
П.: Мъдрецът няма гордост. Кой е там да има гордост?
М.: Всички дейности на този проявен свят са чрез съзнанието. Ти си представяш
Мъдреца с тяло.
Това битие се съдържа във всичките пет елемента, но то не е лично, то е
вселенско. Ако отидеш да спиш със знанието, че ти си съзнанието, същата тази мисъл
ще преобладава през деня. Спи с убеждението, че тялото е пространство. Мисълта, че
си тялото е това, което носи страдание. Помни, всеки ден, че ти не си тялото, че ти си
просто знанието, съзнанието. След моята смърт, тялото ми ще се трансформира в
пространство; така че защо да не предположим, че сега то е пространство?
П.: Това е добавяне на още концепции.
М.: Аз се отървавам от концепцията, че ти си тялото. Защо казваш, че добавям
още концепции?
П.: Да кажеш, че моето тяло е пространство е още една концепция.
М.: Самата душа на всички концепции е “Аз съм.”
П.: Да мислиш “Аз съм пространство” преди да заспиш е техника.
М.: По-добре да напуснеш и да кажеш на всички, че си се натъкнал на един
глупак и че е щял да те обеси, но по някакъв начин си се спасил. Аз ти казах природата
на това съзнание; аз искам постепенно да те направя свободен от всички концепции.
Просто казвайки, че всичко е концепция, не те освобождава. Ти просто ще преминеш от
груба концепция към по-фина. Когато харесваш груби концепции като “Аз съм тялото,”
те се умножават в повече концепции: “Тялото ми е болно,” “Трябва да вземам хапчета,”
76
“Трябва да видя лекар,” и т.н. Да речем, че кажеш “Аз съм пространство”; каква
допълнителна концепция можеш да имаш?
Аз искам да те заведа до тази “Аз съм” концепция, която е последната стража на
илюзията и да те отърва от нея. Разбери качеството на тези концепции.
П.: Аз имам въпрос. По-рано Махарадж каза, че вниманието трябва да е
присъстващо. Може ли вниманието да бъде преживяно като чувство? Чувството
изглежда е преди съзнаването. Има подлежащо усещане, че винаги знам, че Аз съм.
Това равно ли е на възприемането, на свидетелстването?
М.: Чувството е същото като вниманието. Когато си осъзнат “Аз съм виждащият,
аз съм знаещият,” това просто е, и То няма форма. Това знание е безформено; когато
прегърнеш формата, проблемите възникват.
Махарадж: Аз не очаквам нищо от теб, аз съм свободно достъпен за теб. Ако

един невеж човек разбере и попие това, което казвам, той ще бъде освободен. Защо?
Заради вярата в Гуру, в скъпоценните думи на Гуру. Хора, които разчитат само на
интелекта, винаги ще се люлеят като махало. Попий напълно това, което ти казах,
направи го твое собствено. Не става въпрос за никакви помощни средства или
дисциплина; само чрез твоето твърдо убеждение, трансцендирай всичко.
Какъв капитал е на твое разположение? Само това “Аз съм”; то е продукт на
хранителната есенция от петте елемента. Първо стани това съзнание, после осъзнай, че
ти си проявлението.
Тъй като това тяло е създадено от тази груба земя, растителност и т.н., то е
вместилището на цялата мръсотия и болест, но самото това тяло може да се използва
правилно за реализация, ако разчиташ за напътствие на думите на Гуру. Този, който
осъзнава Себето, неговото местожителство се превръща в място за поклонение за
мнозина след това. Точно като Сай Баба, хората отиват и се покланят на неговата
статуя и на техните молитви е отговорено. Какво представлява тази статуя? Тя е
направена от камък.
Каквото ми каза моят Гуру, аз безусловно последвах с пълно убеждение, и с това
убеждение, аз получих резултати.
Ти трябва да имаш твърдото убеждение, че върховният Бог или Божество, е
знанието “Аз съм,” но ти трябва да получиш тези думи от Гуру, който самият той е
Джнани, този, който е разпознал и трансцендирал това знание “Аз съм.”
Бхагавад-Гита казва, че ние имаме пет сетива на знанието, те са много фини. По-
фин от сетивата е умът, по-фин от ума е интелектът и по-фин от тези е жизненият дъх.
И все пак по-фин е “Той,” битието, “Аз съм.”
Абсолютът не е тези неща. Ти си Абсолютът.
Питащ: Не съм способен да разбера това, което Махарадж казва.
М.: Ти знаеш, че си седнал тук. Бъди внимателен единствено към това знание.
Просто бъди в твоето битие. Това познание “Аз съм” е създало цялата вселена. Дръж се
77
за това; нищо не трябва да се прави. Щом разпознаеш този принцип, той става спокоен.
Стани едно с това и всички твои нужди ще бъдат задоволени.
На никой етап не забравяй този принцип; каквото и да правиш, твоето внимание
трябва да бъде там. Когато ядеш храна, кой се храни? Само това битие. Каквото и да
правиш, това е битието; обръщай внимание на това битие.
П.: Когато съм много внимателен към това, което е било преведено, “Аз съм”
изглежда изчезва, няма възникваща мисъл в мен.
М.: Щастлив ли си с това?
П.: Няма нито щастие, нито нещастие. Аз съм просто тих и свидетелстващ; няма
замесено чувство.
М.: Разбираш ли го или само интелектуално се бориш със себе си?
П.: Аз не се боря.
М.: В мир ли си със себе си? Това е крайният критерий.
П.: Не през цялото време. Когато не съм внимателен към това, аз ставам
въвлечен.
М.: Кой е този, който казва това?
П.: Това познание идва единствено след това. Вчера много емоции излязоха; аз
бях заслепен от тях. Докато това се случваше, аз не бях осъзнат, че не бях това.
М.: По време на емоциите, ти беше едно с емоцията – ти не свидетелстваше.
П.: Едно просветлено същество би ли било въвлечено в това чувство или щеше да
наблюдава?
М.: Твоето битие е едно – то не става едно или друго – но понеже това битие е
отъждествило себе си с твоите умствено-телесни емоции, неприятностите започват.
Дръж това съзнание отделно; тогава няма да бъдеш въвлечен.
П.: След емоционален изблик, защо има нещо подобно на очистващо чувство?
М.: Това е било временно състояние на ума. Когато това състояние на ума
изчезне, ти се връщаш към твоето естествено, спокойно състояние.
Йогинът има трик, чрез който той е извън това страдание и щастие. Той задържа
жизнения дъх във временно бездействие, но проблемът не е решен; това е състояние.
Ти имаш всичките сетива и умствения фактор. Ти трябва да разбереш функцията
на всяко едно и да ги използваш правилно. Не казвай, че няма да ги използваш, не ги
дръж извън функциониране. Използвай ги напълно, защото препитанието трябва да
бъде получено чрез тях. Ти трябва да разбереш, че не си въвлечен в тях; ти си само
свидетел.
Ако искаш да станеш цар, ти трябва да имаш твои поданици, армия и
администрация. По същия начин, за да станеш Джнани, ти трябва да имаш тези лични
принадлежности и да ги разбираш; само тогава ти царстваш.
П.: Трите състояния – свидетелстване, Ишвара съзнание и Абсолютът – по едно
и също време ли се случват?
М.: Това е актуалното състояние на нещата. Днес ти усещаш, че ти си тялото;
откажи се от тази идея. “Аз съм само това проявление”; бъди там. Ти си проявеният
Бхагаван, Ишвара принципът. Това е една проста медитация. Ти започваш да се чешеш
и продължаваш да се чешеш, докато не бликне кръв; това е интелектуалната борба.
Просто бъди тих. Остави я да се успокои. Не изравяй въпроси.
78
Аз бях много отворен, много категоричен. Аз ти казвах, че ти не си тялото, ти си
само знанието и този жизнен дъх е твоят превоз, инструмент, чрез който извършваш
своите дейности, а знанието “Аз съм” е много фино. Поради твоето знание, че ти си,
светът е.
Аз съм склонен да мисля, че за в бъдеще трябва да ти кажа, “Хиляда рупии в
брой, за да слушаш моите беседи.” Само тогава ще бъдеш сериозен. Аз трябва да те
таксувам хиляда рупии и да ти дам целия курс за един ден; каква е ползата от твоето
пребиваване тук за един месец? Когато плащаш за нещо, то става много ценно.
П.: В миналото хората са давали царства за това знание.
М.: Имаше толкова много дисциплини, те трябваше да живеят в гората,
преживявайки с плодове. Те не можеха да складират храна. Такива бяха условията.
Питащ: Много е трудно да убедя себе си, че съм “Аз съм”; винаги има малкото
усещане отвътре, че аз съм отвъд това. Така че как мога да прегърна “Аз съм” тотално?
Махарадж: Не използвай думите. Това е като семе, което е било засадено и което
трябва да поливаш всеки ден в продължение на три месеца, преди поникването да се
случи. Това, което си чул трябва да улегне вътре; то трябва да бъде асимилирано. Това
е все знание от думи. Просто наблюдавай.
От ашрам ли идваш?
П.: Да.
М.: Имаш ли вяра в твоя Гуру?
П.: Да, аз имам вяра в него.
М.: Защо изостави този Гуру, скитайки се наоколо по този начин? Трябва да
ходиш само при него.
П.: Аз все още не съм удовлетворен; Имам много резерви.
М.: Ако имаш резерви, най-добре е да го изоставиш; в противен случай напълно
отдай себе си – съмнения и убеждения, всичко.
Ако си приел един Гуру, безрезервна вяра – и пълно отдаване – е много
необходимо. Служенето на Гуру е следването на всяко указание, което той ти дава чрез
думите. Ти трябва да попиеш и да станеш едно с тези думи.
Преди да се отдадеш на който и да е Гуру, ти си свободен да се движиш
навсякъде, духовен търсач на свободна практика. Ходи навсякъде, събирай духовна
информация, прави каквото ти харесва; но веднъж щом си приел Гуру, трябва да има
пълно отдаване.
Не си мисли, че Гуру е някоя личност; това не е така. Гуру е това битие, а
битието е проявление. Целият свят е битие и това е Гуруто.
П.: Това важи ли, ако човек има Гуру, който вече не е въплътен? Махарадж каза,
че ако човек се отдаде на Гуру, той не трябва да пазарува насам и натам.
М.: Ако този Гуру повече не е, как би могъл да преживееш света? Този, който
разпознава това битие и го трансцендира, е Сат Гуру. Иначе има Гурута, които просто
са магазинери, търгувайки с духовност.
79
П.: Когато Махарадж говори Абсолютно, аз идентичен ли съм с Махарадж или
съм еквивалентен?
М.: Ние сме едно. Пребивавай в думите на Гуру. Този ученик е обсебен от
концепцията, която стои на раменете му. Моят Гуру даде същото това знание на
различни ученици, но поведението на всеки ученик е различно. Всеки има различна
концепция за това, което Гуру е казал и се държи за личната концепция, която той
харесва най-много.
Опитай се да разбереш значението на “Аз съм.” Колкото повече се опитваш да
преценяваш, толкова по-високо ще намериш качеството. Не омаловажавай себе си. Ти
не си мъж или жена; ти си този принцип, от който всичко е дошло.
П.: Вчера аз пребивавах в това “Аз съм” състояние от време на време, и в моето
умствено зрение дойдоха скъпоценни камъни. Те бяха толкова ясни: блестяха с тъмно
кехлибарен цвят, много красиво.
М.: Те са скъпоценните камъни на знанието. Камъните излъчват от знанието.
Ако те блестят върху другите, те ще бъдат освободени. Такива са тези скъпоценни
камъни. Въпреки моето посочване, какво си ти, ти все още разчиташ на тялото и
прегръщаш смъртта.
П.: Какво има предвид Махарадж под “блестят върху другите”?
М.: Слънцето пита ли дали неговата светлина ще блести върху другите?
Потвърди ли кой си ти?
П.: Намирам концепцията, че аз съм слънцето, за трудна.
М.: Бъди без никакви концепции. Потвърди, че ти не си тялото.
П.: Как да развия любов към другите?
М.: Не се опитвай да обичаш някого, бъди любов. Когато си любов, тази любов
ще бъде полезна на човечеството. Точно като водата, ако ти си вода, всичко ще расте.
П.: Христос е казал, че трябва да обичаме другите като Себето.
М.: Всичко е твоето Себе, няма друг. Всичко това е изразът на твоята любов. Аз
няма да натъртвам същите насочващи думи отново и отново. Абсорбирай това.
Питащ: Аз имах преживяване рано тази сутрин. Събудих се и седнах за

медитация в продължение на четиридесет минути. Имаше вибрационен-тип неща в
главата ми; нищо друго освен блаженство; нямаше видения. Аз бях центърът и имах
усещането за “Аз-Аз,” единия върху другия. Когато започнах да се връщам в
дуалността, аз чух цимбали, и в моето възприятие дойде Махарадж танцувайки,
свирейки на цимбали. Аз му казах, “Ние сме посред гората; трябва ли да свирите на
тези неща през цялото време?” Той продължи да свири и да танцува, но вече нямаше
звук.
Махарадж: След като си имал това преживяване, би ли искал да питаш нещо?
П.: Не.
М.: Преживяванията възникват в битието и в това знание те отново се вливат.
80
П.: Имаше преживяването “Аз съм,” но друго беше наложено върху него,
привличане да стигна отвъд “Аз съм.”
М.: Ако слънцето може да влезе в своята собствена светлина, тогава ти можеш
да отидеш отвъд твоето битие. Ти си този, който знае “Аз съм.” Всички тези
преживявания произтичат от твоето битие. Няма печалба и загуба от преживяванията.
Те не те засягат. Това битие ще стигне до този духовен път, когато е истински усърдно
да го направи, но докато и частица от телесната идентичност продължава да
съществува, то ще се проваля.
Всички вие искате преживявания, но те няма да ви заситят. Ако съзнанието
зажаднее да узнае Себето, то ще изхвърли всичко и ще затича към целта. Това е
собственото ми преживяване.
Стотици и хиляди местни хора и чужденци са били тук. Те станаха мои ученици
и си отидоха. Аз не съм поканил никого от тях; гладът на собствената им душа е това,
което ги доведе тук.
От глада и усърдието на моята собствена душа, аз достигнах до положението да
знам моето собствено Себе до такава степен, че философията на Бхагаван Кришна
стана моя. Това Кришна съзнание е моето Себе, и все пак аз съм извън него. Всичко е в
мен, почива в мен.
Абсолютът е Параматман. От тази тотална Реалност дойде чидакаша, желанието
да бъдеш. От там физическото пространство, цялото проявление възниква за част от
секундата. В дълбок сън няма нищо, след това има съвсем леко усещане, че искам да
бъда буден, след това цялото проявление се случи в рамките на миг. Проявеното се
появи върху Непроявеното и движението започна, но свидетелят е Абсолютът.
Преживяванията, които имаш – дават ли ти нещо? Опитваш ли се да разбереш
централната точка? Ние наричаме това, което ти се е случило, видение, и това видение
е винаги вътре в гледището.
П.: Когато за пръв път имах това преживяване, аз бях осъзнат за свидетелския
аспект. Когато преживях усещането “Аз-Аз”, попитах себе си, за кого дойде, и то
изчезна.
М.: Това временно ли беше, или през целия ден си вътре в него?
П.: Сега съм в него. Продължението на това усещане, което имах тази сутрин –
има нещо вътре в мен, което ме дърпа и в същото време ми дава абстрактно усещане.
Просто е много лесно за мен, точно сега, да вляза в “Аз съм.” Има определено усещане,
което прониква главата, както и гърдите, и аз мога да изчезна много бързо.
М.: Ти си буден и виждаш света, и свидетелстването на твоята будност и
виждането на света се случват. Колко е просто това: в будното състояние аз съм така и
така, и това будно състояние е свидетелят. Когато това будно състояние отива да спи,
тази осъзнатост е все още там. Ти си светлината зад състоянията. Кришна даде това
знание на Арджуна. Този, който слушаше знанието, пишеше. Така че това, което е било
дадено, е знание втора ръка, написано от трети човек.
Дали пише Ведантист или романист, това става само през неговите собствени
концепции. Романистът пише каквото идва във въображението му; по-голямата част от
това е боклук, глупост, която не e трябвало да бъде писана. Цялата тази мръсотия в
81
него е излязла. Каквото и да си имал вътре в себе си по време на твоето будно
състояние, се е проявило в преживяването, което си имал.
П.: Имате предвид, че има процес на пречистване, че ще излезе още мръсотия?
М.: Ти не си тялото. Каквото идва и си отива са просто проекции на ума или
П.: Ако има вероятност тези неща да излязат сега, трябва ли да бъда обезпокоен?
М.: Всичко, което си чул, всеки къс знание, всеки инцидент в твоя живот, дори
ако мислиш че си го забравил, това съзнание го е записало. Всяка секунда това
съзнание регистрира това, през което минаваш. Всичките пет сетива печатат
непрестанно. Ти можеш да продължиш нататък, навлизайки в по-дълбоки и по-дълбоки
води, размишлявайки над това, но ти трябва да се върнеш обратно, да се обърнеш към
източника. Откъде дойде? Върни се в източника, застани в твоето изначално състояние.
Скъпи мой, ти разбра всичко, сега го използвай. Стабилизирай се и тръгвай.
Махарадж: Когато усетя, че те имат достатъчно знание, с което могат да

продължат своето собствено търсене, аз им казвам да си тръгват. Ти си позволил на
това знание да потъне в твоето съзнание, но това знание ще изисква пълен покой. Това
би било на разположение за теб в някой ашрам. Има няколко добри в Индия.
Питащ: Единственият ашрам, в който искам да бъда, е островът на сърцето.
М.: Ти си го постигнал, но не е необходимо да присъстваш физически тук. Ти
имаш този остров в твое владение. Аз ти казвам по много прост начин, с няколко думи,
какво трябва да приемеш и ако наистина се опиташ да го попиеш, всичко свършва.
За новодошлите няма място; аз имам толкова малко пространство.
П.: Да предположим, че някой иска да остане за целите на предаността.
М.: При условие, че имаме място. Веднъж щом прихванеш този принцип, който
се движи с различни маски, идва край на илюзията. Този принцип, това съзнание, ще го
видиш като змия, след това като бивол, после като нещо друго.
Веднъж щом прихванеш принципа, ти разбираш.
Ние се интересуваме само от това. Не се тревожи за разни Махатми, а само за
това битие. Открий този принцип. Не се отвличай от издуманото знание. Попий
значението на това, което ти казах. Отиди в този Източник.
П.: Когато човек активно става свидетел, тихо наблюдава всичко, което се
случва, е необходима концентрация и това засяга вътре самия мозък; така че той се
изморява след известно време. По същия начин, в медитация, аз не мога да остана в
стадия “Аз съм” за по-дълго от тридесет или четиридесет минути. След това мозъкът
сякаш завибрира и аз трябва да се върна обратно в нормалното състояние. Ще се
подобри ли това или има ли някакви стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се
отърва от напрежението в мозъка.
М.: Защо се мацаш с това? Ти знаеш, че седиш тук, аз знам, че седиш тук. Кой
свидетелства, че седиш?
П.: “Аз съм.”
82
М.: Съзнанието седи, кой свидетелства седенето? Аз знам, че седиш тук, ти
знаеш, че седиш тук; това е напълно отворено, все пак много мистериозно в същото
време. Не полагай специални усилия, за да свидетелстваш, просто бъди в едно
релаксирано състояние. Ти изучаваш твоите умствени движения на нивото на ума.
П.: Да, точно това правя.
М.: Ти практикуваш свидетелстване, ти не си свидетелят. Няма специални
усилия, които да бъдат направени; това просто се случва. Относно концентрацията:
това е нещо като да се опитваш да направиш снимка на правителството на Мумбай.
Можеш ли да направиш снимка на правителството?
П.: Трудно е да го видиш цялото заедно.
М.: Същото правителство може да ти сложи белезници.
П.: Защо имам усещането, след като се върна от медитация, че е имало някаква
дейност и напрежение в мозъка?
М.: Това “ти”, което отива в медитация и се връща – опиши него. Защо следваш
тези упражнения? Откажи се от тях. Просто се отпусни в твоето естествено състояние;
това е най-висшето състояние. По-низше състояние е концентрацията и медитацията.
Не се въвличай в нищо, стой в съзнанието “Аз съм” и не отивай отново към
интелектуален гуляй.
Съзнанието сочи към съзнанието, разяснява знанието; но ти няма да пребиваваш
там, ти прегръщаш това тяло. Знанието “Аз съм” казва знанието за себе си единствено
на “Аз съм.” Не може да става въпрос за други. “Ти” и “аз” е във връзка с телата. Така
че ние ще пазим тишина, тъй като няма никой там. На фронта всичко е спокойно.
П.: Относно пречистването на ума – какво ще се случи?
М.: Повтаряй мантрата, която беше дадена; от това умът става пречистен.
П.: Трябва ли мантрата да бъде изричана във връзка с вдишването и
издишването?
М.: Ритмично, да. Това е същият дъх, който продължава през цялото време, но
ти го комбинирай с мантра, това е всичко.
Седни тук и аз ще говоря за известно време и след това ще ти кажа да си отиваш.
Точно както майката се грижи за детето; после след известно време тя му казва да
отиде и да си играе отвън. Не че майката не иска детето; тя обича детето. Гуру излага
знанието на ученика и го извежда от чувството за тяло-ум, и след това го моли да се
грижи за себе си.
Това битие е детето на това небитие, това Абсолютно състояние; когато битието
разбере битието, то постига небитие. След това то не се безпокои какво се случва с това
битие. Първо се отърви от този свят, след това се отърви от битието.
Всъщност това е естественото състояние, но ние се прилепваме към тялото и
всички беди започват. Когато не преживяваш тялото, няма желания или нужди, но
когато мислиш, че си тялото, ти искаш да удовлетвориш твоите желания, мислейки, че
тогава ще имаш покой. Няма покой в телесната идентичност.
П.: Ако професията на човек е писател, кой прави писането?
М.: Химикалът, “Аз съм” съзнанието; всичко е игра на съзнанието.
83
П.: Махарадж заяви, че когато времето е подходящо, в ума се случва експлозия,
която е директно предшестваща преживяването на чистото битие. Би ли могъл да се
спре на това?
М.: Това са шлюзовете на Истината, които се отварят. Отрязвайки въжето, той
отваря черупката. Семейството обикновено държи глинен съд, за да съхранява
мътеница и масло. Гърнето е черупката и виси от тавана на въжета. Отваряйки вратата,
той отрязва въжето [оковите], отваря черупката [тялото], изхвърля мътеницата и
поглъща маслото [есенцията], знанието “Аз съм.” След това какво е там? Нито “аз”,
нито “ти.”
П.: Махарадж каза също, че има инцидент, който провокира този механизъм и
това трябва да бъде разпознато или ще премине и ти ще трябва да чакаш за друг
инцидент.
М.: Не се безпокой за този инцидент преди експлозията или за каквото и да
било. Ти се тревожиш заради интелекта, но ти трябва единствено да продължиш в това
“Аз съм” с вяра; няма какво друго да правиш. Ти вероятно ще пропуснеш този
инцидент, ако се опитваш да използваш своя интелект. Просто го остави да се случи.
Дръж се за чувството “Аз съм,” не замърсявай това състояние, държейки се за
чувството за тяло.
П.: Махарадж каза, че ако човек пребивава в необходимия тип информация,
цялата информация ще потече от това. Как работи това?
М.: Химикалът го прави.
П.: Може ли човек да усили тази дейност по някакъв начин?
М.: Ти я усилваш, идвайки тук.
2 октомври, 1979
Питащ: Какво е свидетелят? Умът ли е или нещо отвъд ума.

Махарадж: Той е знаещият ума.
П.: Ако кажа “Аз съм,” това умът ли е?
М.: Битието се изразява чрез ума с думите “Аз съм.”
П.: В книгите, преведени от г-н Фридман, са използвани думите съдба и
справедливост. Те същите ли са като карма?
М.: Справедливостта е наложеното решение. Съдбата е складът, от който цялото
това проявление произтича. Тя е принципът, от който си произлязъл. Тя е нещо като
негатив на филм; съзнанието е вече присъстващо в този източник, от който си
произлязъл, така че филмът се проектира. Това, което трябва да се проектира, е вече
записано; така че каквито и дейности да се случват чрез това битие – което си ти – са
твоята съдба. Всяко действие, или всяка стъпка, която това битие ще предприеме, е
вече регистрирано във филма.
П.: Звездите показват ли този негатив, както твърдят някои астролози?
М.: Това е директно лъжесвидетелство. Девет месеца преди твоето раждане,
беше създадена съдбата.
П.: От кого?
84
М.: Никого; тя просто се случва.
П.: Негативът съществува преди съдбата да започне. Къде е отпечатан
негативът?
М.: Това е умението на Мула-Мая [първична илюзия].
П.: Някои хора вярват, че каквото посеят, това ще пожънат, така че някъде
преди, те са посели структурата на негатива.
М.: Това е само слух; имаш ли доказателство за него?
П.: Не.
М.: Мая е първичният източник на илюзия. На този етап любовта към Себето
започва; “Аз съм,” любовта да бъдеш. Нейният израз е цялото това проявление.
П.: Защо някои хора имат повече любов към това фалшиво себе, отколкото
други?
М.: Не става въпрос за някой, който обича повече от друг; състоянието на любов
е присъстващо и ти трябва да му се насладиш или да го изстрадаш. Дори когато
страдаме, ние обичаме нашето бъдене.
П.: Когато практикуваш свидетелстване, това съзнателно ли е?
М.: Какво имаш предвид под практикуване на свидетелстване? Това, което се
опитваш да направиш, е да засилиш твоето собствено бъдене. Свидетелстването ще се
случва автоматично, но Себето трябва да е отворено. Преди свидетелстването, ти си.
П.: Махарадж каза да се успокоя, но моят начин на живот прави трудно това да
бъда тих; в моята работа има много напрежение и дейност. Препоръчва ли Махарадж да
си намеря друга работа?
М.: Аз не казвам прави това или онова. Прави каквото ти харесва; просто знай,
че ти не си вършителя, това просто се случва. Съдбата, която е възникнала в първия ден
на зачеването, разгръща себе си. Няма нищо, за което можеш да претендираш, че си
извършителя. Щом знаеш кой си, тази съдба не те обвързва.
П.: Какво правят хората, които умират, за да разберат, че нямат тяло?
М.: Нищо не се случва, никой не е мъртъв. Текстовете казват, че тези, които
умират с неразтворени концепции, ще се преродят.
П.: Когато се преродят, имат ли избори за различни тела, такива като да отидат в
семейство А или семейство Б?
М.: Защо се безпокоиш за такива външни неща? Концентрирай се върху това да
убедиш себе си, че ти не си тялото. Това тяло е направено от петте елемента и е
всъщност едно хранително тяло; ти нямаш участие в него. Ти не си засегнат от това
хранително тяло. Силата, дъхът и битието са зависими от храна и вода. Без храна и
вода, “Аз съм - ността” е отсъстваща.
П.: Тогава “Аз съм - ността” връща ли се отново по-късно?
М.: Ти не си никое от тези неща. Не може да става въпрос за прераждане.
П.: Изглежда, че нещо, наречено храна, плава наоколо във въздуха. Ти можеш да
направиш тяло от нея и ако имаш някои погрешни концепции, ти ще се приземиш само
в това хранително тяло. Струва ми се, че действително, това, което е скрито в учението
е, че всъщност няма такова нещо като храна и хранително тяло; това е само концепция.
М.: От какво ниво говориш сега? Как разбираш, че това тяло не е там, че идва от
ума.
85
П.: Аз го схващам това от казаното от Махарадж в книгата.
М.: Осъзна ли го?
П.: Ако го бях осъзнал, бих бил Джнани.
М.: Точно. Дотогава тялото е родено по начина, по който всяко тяло е родено.
П.: Това ли е начинът, по който нещата са за нас сега, че ние имаме концепция за
тяло, която трябва да приемем, и да не създаваме друга концепция, че няма тяло?
М.: Отиди в източника. Кой знае, че има тяло? Нещо е преди създаването на
тялото.
П.: Всичките усилия, които правим в това отношение, имат ли някакъв ефект в
унищожаването на чувството за “Аз съм,” или това е част от филма? Така че усилието,
което хората си мислят, че правят, за да постигнат целта, няма ефект, просто всичко се
съдържа в този филм ли?
М.: Бъди в този източник, който е светлината зад съзнанието. Ти не си
съзнанието, разбери това. Това, което се случва е в тази Мула-Мая.
Касетата записва това, което казвам, но каквото и да е записано в тази касета, не
съм аз. Точно, както оригиналния глас не е в касетата, така и ти си отделен от
химикалът, тялото, “Аз съм - ността,” съзнанието.
П.: Реализацията във филма ли е?
М.: Тя не може да бъде във филма, понеже ти си знаещият филма. Сега
съзерцавай над каквото си чул и се върни в пет часа.
Този ум е само натрупване на мислите, които са присъстващи в проявлението.
Всички твои дейности зависят от ума, а умът зависи от всички твои спомени и каквото
си чул в този свят.
Ние абсорбираме каквото и да се случва в този свят, и също гледаме на него от
нашата собствена гледна точка, поставяйки собствените си концепции въхру тези неща.
И понеже това тяло-ум съзнание абсорбира всичко, което се случва в света, ние
продължаваме да кредитираме това “Аз съм” съзнание с предишни раждания, раждане,
карма, и т.н. Ти приемаш определени неща като добри и непорочни и отхвърляш други
като лоши или грешни, но това са само концепциите, които си придобил в света и няма
база за разграничение.
П.: Вчера Махарадж говори за чакрите [центрове на психическа енергия в
тялото] и Брахма-рандра. Чудех се дали трябва да сме загрижени за тях в нашата
медитация.
М.: Забрави за чакрите. Хвани знанието “Аз съм” и стани едно с него; това е
медитация.
П.: Кой да се хване за “Аз съм”?
М.: Кой задава този въпрос?
П.: Ние сме в състояние да отидем отвъд нашите мисли, или в Абсолюта,
мислите, част от филма ли са, и ако са, трябва ли просто да ги търпим?
М.: Кой иска да отива отвъд мисълта? Кой е той? Преди съзнанието да се появи
в будното състояние, това е Абсолютът; щом като съзнанието се появи, мислите идват.
Ти не трябва да ги търпиш, нито да ги отхвърляш; просто ги разбирай.
П.: Всички останали неща, които определят този, който наричате изначален –
тези неща не съществуват?
86
М.: Но това е само, когато постигнеш това изначално състояние, когато си
Джнани.
П.: Ние вече сме това.
М.: Ако го знаеше, не би имало въпроси и ти не би бил тук.
Питащ: Филмът, за който вчера Махарадж говореше: Чудех се дали когато

изследваме, “Кой съм аз?”, отговорът е идеята за това, което се случва във филма.
Тоест, “Кой съм аз?” и “Кой прави това?” са свързани помежду си във филма. Това така
ли е?
Махарадж: Откакто битието се появи върху теб, каквото е направено чрез това
знание, е изцяло резултатът от петте елемента, работещи чрез теб и чрез каквото знание
за “Аз съм” си получил от тези елементи. “Аз съм” е преди “знанието Аз съм,” но това,
което работи чрез знанието, в този момент – тази личност, която си взел за себе си – е
резултат от есенцията на храната, която произлиза от елементите. Докато не си
абсолютно тих и не стабилизираш себе си в “знанието Аз съм”, този резултат от
светските дейности ще е отделен от “Аз съм.” Ти трябва първо да се стабилизираш там.
П.: Дали свидетелят е част от филма, свидетелстващ част от филма?
М.: Веднага щом “Аз съм” се появи върху теб, когато се събудиш, това е
свидетелят, но след този момент цялото проявление идва в полезрението на “Аз съм” и
той свидетелства цялото проявление.
След дълбок сън, веднага щом съзнанието“Аз съм” изгрее в теб – това е
свидетелят. Преди този момент ти не знаеше, че си; нямаше свидетел, нямаше знание за
“Аз съм.”
Ти получи доказателството, че ти си, веднага щом съзнанието се появи върху
теб, но щом доказателството беше получено, това съзнание захвана тялото. Щом това
“Аз съм” захвана тялото, то трябваше да се държи според мислите, които се появяваха в
това проявление. Ние го наричаме склонност или ум.
П.: “Аз съм”– първичната концепция – тя ли е, която всъщност прави
свидетелстването, или това свидетелстване е аспект, като безлично свидетелстване?
М.: Съзнанието за мен или за теб е индивидуалното тяло. Аз казвам, че съм
съзнателен, ти казваш, че си съзнателен; така че отделно от съзнанието има принцип,
който е осъзнат за това съзнание.
П.: Значи изначалното състояние е това, което е свидетелят на съзнанието, но
това не е нещо лично. Махарадж каза, че в изначалното състояние свидетелстването не
изисква усилие; то автоматично се случва.
М.: Каквото е, е съзнанието; това е целият капитал, който имаме. Щом
съзнанието е изчистено от всичко, ти автоматично достигаш изначалното състояние; но
ако искаш да знаеш какво е това състояние, цялото това знание ще бъде там. Тъй като,
за да знаеш, какво е твоето изначално състояние, ти трябва да разбереш и трябва да се
откажеш от това Себе-отъждествяване с тялото и да бъдеш убеден, че нямаш форма или
име. Това е всичко, което трябва да бъде направено.
87
Докато се отъждествяваш с тяло-ума, ти си обусловен. Щом се стабилизираш в
знанието “Аз съм” безусловно, ти си проявената “Аз съм - ност” – вече не си индивид.
В проявеното състояние на “Аз съм - ност”, не може да става въпрос за твое действие,
тъй като ти повече не си индивид. Каквото и да се случва, се случва в твоето съзнание.
Каквото и да се случва чрез това, ти също знаеш, че ще се случи, но не може да става
въпрос за правене на или да бъдеш нещо.
От дъждовната вода растат добри и лоши неща; не се приписва грях на
дъждовната вода за растежа на лоши неща, нито заслуга за растежа на добри неща.
Къде е въпросът за прераждане на дъждовната вода и къде е грехът или заслугата за
дъждовната вода?
П.: “Аз”- ът и “Аз съм - ността” без думи, не са ли Аз-а, за когото мислим?
М.: Преди да го наименуваш, ти знаеш, че си. На този етап всичко е твоето Себе,
включително мръсотията и слънцето и луната. Това е Себето. Всичко е твое
проявление, но ти все пак си отвъд това.
Сега една стъпка по-нависоко. Съзнанието означава този свят, това проявление,
“Аз съм - ност,” битие. Това съзнание има всички цветове; то е предостатъчно,
изобилно, безкрайно. Аз, Абсолютът, не съм земята, огъня, водата, въздуха, нито
пространството. Аз съм неопетнен, недокоснат от нищо. Но ако вземем “Аз”- а, като
“Аз съм - ност” – битието – тогава цялото това проявление съм аз, и в тази проявена
“Аз съм - ност”, Аз съм също така недокоснат, от който и да е грях или заслуга.
П.: Аз бих искал да знам, защо зачеването е по-важен от всеки друг момент за
определяне на бъдещето.
М.: Зачеването е време, когато несъзнателно, спонтанно, освен на вселенската
ситуация в момента, е направена снимката на родителите.
П.: Тибетският Будизъм твърди, че душата не влиза в утробата, до може би,
докато настъпят третия или четвъртия месец.
М.: Какво е утробата?
П.: Това не е моя идея; аз просто я повтарям.
М.: Целият този проявен свят е комбинация от петте елемента. Ние сме в петте
елемента, ние сме част от петте елемента; цялата игра се случва в петте елемента.
П.: Кога се родиха петте елемента?
М.: В този момент, не е имало време.
П.: Ти не можеш да спечелиш.
М.: Не се опитвай.
П.: Кой зачена петте елемента, независимо дали във времето или отвъд.
М.: Тази първична концепция, Мула-Мая, източникът на илюзията. Кой зачена
всички тези къщи и сгради. Умствената концепция.
Питащ: Качеството на твоята връзка с друг човек, само от теб ли зависи или от
двамата?
88
Махарадж: Тя зависи от двамата. Именно идентичността с тялото е това, което
те кара да усещаш, че има двама.
П.: Цветята имат ли взаимоотношения?
М.: Те също имат есенцията на петте елемента в тях и това знание на битието е
есенцията на петте елемента. Ако ги поливаш, те са доволни и цъфтят, но ако не ги
поливаш, те са недоволни и ядосани; но ние можем да говорим, докато те нямат силата
да говорят.
П.: Аз бих искал да знам значението на езика. Защо ние говорим, а цветята не?
М.: Ти няма да знаеш, дори и те да говорят помежду си.
П.: Какво е значението на нашия език тогава?
М.: Нашите думи създават хаос, но каквото и значение да имат те, е само
моментно; те нямат трайно значение.
П.: Малките деца не говорят.
М.: Ето защо тяхното поведение е по-добро от твоето.
П.: Видът на връзката, която имаме с децата, е много различна от това, което
имаме с порасналите хора.
М.: Защото децата са толкова невинни. Ти можеш да вземеш детето на който и
да е и да го помилваш.
П.: Жалко е, че първо те трябва да се научат да говорят и по-късно да се научат
да не говорят.
М.: Научаването да се говори, е направено за благополучието на детето. Ти
оформяш детето, както нещо е оформено от злато. Понякога работните заплати за
формоване на парче злато, са повече от стойността на продукта.
П.: Аз бих искал да знам за артистите. Как се случва това, което някой човек
създава?
М.: Качеството на великото знание “Аз съм” е това, което създава.
П.: Можеш ли да бъдеш артист, ако не си свободен от концепцията тяло-ум.
М.: За артиста е помощ, че ние сме в тяло. Тялото е подкрепата на това битие. В
момента, в който битието беше засадено, се случи формирането на тялото. Светът е
създаден за него. В утробата това съзнаване е невежо за своето съществуване; “Аз съм -
ността” не присъства, но “Аз съм” принципът е започнал тук. Всички неща се случват
несъзнателно, но дори да разбереш това, е много трудно; това е отвъд нашето
разбиране.
П.: Ставаш ли нищо?
М.: В твоето несъществуване ти си съвършен, ти си тотален, a в твоето знаене,
ти си несъвършен.
П.: Тогава човек трябва да се откаже от своето самомнение?
М.: Просто разбери, че няма самомнение изобщо; осъзнай, че не си правил нищо
през цялото време.
Когато се отъждествиш с тяло-ума, ти ставаш отделен, ти не си едно с никого.
Когато си “Аз съм - ността”, ти си всичко. За да ти се помогне да разбереш, са дадени
различни концепции, като Пракрити и Пуруша, но всъщност няма нищо. Дори такива
концепции формират капан. Първият капан е любовта да бъдеш.
П.: Вечността на Абсолюта, вечността на относителното ли е?
89
М.: Абсолютът е перманентен, илюзията е непeрманентна.
П.: Абсолютът винаги ли е бил чист без непостоянната промяна?
М.: Абсолютът е винаги. Когато говорим за съжителството на Абсолюта и Мая,
не може да става въпрос за време. Абсолютът не е обвързан с времето; отвъд илюзията
няма такова нещо като време. Ти не можеш да мислиш, дали Абсолютът беше без
илюзията, тъй като времето не съществува изобщо. За няма и една стохилядна от
секундата, тази илюзия е родена, докато учените говорят за милиардите години на този
свят.
П.: Когато мисля за Абсолюта, като за океана, вълните не са океана, но те все
още са там. Ето защо въпросът дойде.
М.: Ти не трябва да изучаваш обективността, океанът и това тяло. Ти трябва да
разбереш за себе си. Ако си се гмурнал дълбоко в океана, къде са вълните? Когато
излезеш от океана, вълните се появяват.
Когато нямаш чувство за щастие или нещастие и нямаш чувство за “Аз съм -
ност”, ти си в състоянието на Ниргуна. Оттегли се назад, преди мислите.
Питащ: Как знаеш кой е първият филм?

Махарадж: Първият филм е, когато това съзнаване се появи върху теб. В това
знание “Аз съм”, се съдържа всичко.
П.: Но това, което имам предвид е, че си роден и след това умираш. Аз искам да
знам дали сега имаме спомен за това?
М.: Според твоето собствено знание, това съзнаване, което се появи върху теб,
първото ли е, или някое друго число?
П.: За мен това е първото.
М.: Това е всичко, което трябва да приемеш за даденост. Просто изхвърли,
каквото и да си чул или прочел. Кажи ми само това, което е от твоето собствено
преживяване.
Имаше човек, който ми каза, че ме е познавал в продължение на последните
единадесет раждания. Аз му казах, “Това е твоя концепция. Аз не те познавам.” Аз
нямам вяра в нещо, освен ако самия аз не съм го преживял.
П.: Навсякъде има насилие, войни и всякакви видове ужаси. Копнееш да бъдеш
отделен от това, а в същото време, ти си едно с него.
М.: Никой не е бил способен да промени тази Мая. Просто наблюдавай, без
приемане или отхвърляне. Решението може да бъде само тогава, когато пребиваваш в
твоето Себе. Изследвай как се случи да бъдеш.
П.: Защото аз бях създаден от моите родители.
М.: Единствено в този филм, когато филмът започна да знае себе си, “Аз съм”;
тогава ти започна да знаеш всичко това. Знаеше ли нещо преди това?
П.: Нямаше нищо.
М.: Точно. Това трябва да разбереш. Насочи питането си към “Кой съм аз?” и
“Какво съм аз?”
90
Един човек имал навика да пие чай, всяка сутрин в пет часа; За жалост,
принципът напуснал тялото в три. Това мъртво тяло ще поиска ли чай в пет часа? Ти не
докосваш областите, над които трябва да съзерцаваш, но искаш да знаеш всичко за
другите области, които са просто една преминаваща фаза.
П.: Не трябва ли да се променим, за да схванем това знание?
М.: Ти не си този, който се променя. Това, което се променя, е твоят ум, твоят
интелект, и твоето тяло. Когато идваш тук и слушаш, ти ще бъдеш вдъхновен да
мислиш отвътре; по-късно твоята природа се променя. Слушането е най-важно, а чрез
слушането на тези мъдри думи, умът постепенно ще се промени.
Това знание “Аз съм” е родено от любов, но илюзията така го е обладала, че
любовта към “Аз съм - ността”, е отишла на заден план. Да стоиш с нея, е станало все
по-трудно. Без проявлението, любовта беше тотална.
П.: “Аз съм” идентично ли е със съзнанието?
М.: Да, но тази “Аз съм - ност” ще бъде присъстваща, само докато горивото трае.
П.: Горивото в края на краищата трябва да е любов.
М.: Да. Тази любов е всепроникваща. Тези цветя са израз на моята любов.
Цъфтежът на цветята не е индивидуален израз на любов, но вселенски израз на любов.
П.: Как започна движението?
М.: Няма причина, няма повод, няма цел. То се случва спонтанно.
П.: Мая от гледната точка на движението ли е или от гледната точка, където е
създадена формата?
М.: Всичко се съдържа в съзнанието, цялото шоу.
П.: Дори привидността на самата илюзия?
М.: Да, всичко е илюзия. Твоето убеждение, че си роден, е илюзия.
П.: Кой е жертвата на илюзията и кой ще бъде освободен от нея?
М.: Знанието, че ти си, е жертвата и това ще бъде освободено. Фермерът посява
семената и получава продукцията. Той създава и той консумира; илюзия или Мая, или
Брахма, са все твои имена. Кой е освободен и кой е обвързан? Единствено ти.
Питащ: Когато седя в медитация, има много малко мисловна дейност, просто
осъзнатост, много спокойно състояние на ума. Tова състояние има ли нещо общо с
отиването към “Аз съм - ността”, или това е просто друго състояние в съзнанието?
Махарадж: Това спокойствие съществува, когато твоето битие си почива. Както
ти дойде в Индия, но не забрави, че си австралиец, така по същия начин, ти не трябва да
забравяш какво си. Убеден ли си по този начин?
П.: Интелектуално, да.
М.: Не говори за интелекта. Убеден ли си? Ти знаеш, че не си тялото, не си ума и
не си името, което ти е дадено от някой друг. Ти си съзнанието и то няма форма. Ти си
мъж, понеже се отъждествяваш с тялото. Ако не се отъждествяваш с тялото, какъв пол
си? След напускане на тялото, жизненият дъх и “Аз съм” се вливат в субстратума.
Тогава къде е мъжът или жената?
91
П.: Трябва ли да се медитира върху това?
М.: Медитацията е много необходима. По време на медитация, ти трябва да се
държиш за концепцията: аз не съм тяло-ума, аз съм единствено Себе-сияйното знание.
П.: Какво е самадхи?
М.: Удовлетворение. Когато постигнеш твоята цел, ти се чувстваш
удовлетворен. Ти искаш да постигнеш печалба и когато го направиш, се чувстваш
удовлетворен.
П.: Самадхи не е от полза за разбирането на Себето.
М.: Състоянието на удовлетворение в самадхи, е Себето. Когато ти нямаше
тялото, съществуваше пълно удовлетворение.
П.: Удовлетворението на самадхи, тотално удовлетворение ли е?
М.: Когато качеството на хранителната есенция е там, има обективно
удовлетворение. Това съзнаване, което е качество на хранителната есенция, е потънала
в удовлетворение.
Всички Мъдреци казват да боготвориш твоето собствено Себе, но хората не
разбират; те боготворят Рама или Кришна и т.н., но в процеса на боготворене на всички
тези Богове, твоето Себе покълва.
След като е изслушал разговора на Мъдреците, човек ще започне да се фокусира
върху Себето. Той може да продължи да изпълнява всички негови нормални
задължения, но неговото внимание ще бъде насочено към Себето; той няма да бъде
въвлечен в нищо. В този процес, постепенно той ще постигне Върховното, Абсолютът.
Възползвай се напълно от Джнани, Гуру или мъдреца, който си срещнал, но разбери
какво си. Стабилизирай се в Себето.
Поради нашето невежество, през цялото време ние сме зависели от ума; умът е
бил нашия Гуру, умът ни е насочвал и водил. Сега аз разбрах, че аз не съм ума, умът е
отделен от мен; в този процес, аз съм отделен от тяло-ума. Ако утре моето тяло трябва
да си отиде, нищо няма да се случи с мен.
П.: Какво трябва да е отношението на човек, когато слуша Гуру?
М.: Човек трябва да бъде много възприемчив, обичащ и смирен и да се предаде
напълно на Гуру.
П.: Колко дълго човек трябва да остане с Гуру?
М.: Ти трябва да останеш с твоето Себе, Себето е Гуруто. Вярата в думите на
Гуру трябва да бъде жива вяра; мисли може да идват и да си отиват, но вярата не трябва
да бъде обезпокоена. Ти трябва да пребиваваш в “Аз съм - ността”; когато направиш
това, ти си едно с Проявения Гуру. Сат Гуру е този, който наблюдава появата и
изчезването на този Гуру, “Аз съм - ността.” Когато пребиваваме в Абсолюта, това е
Сат Гуру. Първоначално ти се нуждаеш от човек, който е Сат Гуру. Тези, които имат
порива да знаят Истината, неизбежно ще се натъкнат на такъв Сат Гуру.
В моето изначално истинско състояние, аз нямам форма и мисли. Аз не знаех, че
бях, но внезапно друго състояние се появи, в което аз имах форма и мисъл, “Аз съм.”
Как се появи това? Този, който обяснява как са се появили тези явления, е Сат Гуру.
92
Махарадж: Не бъди обвързан от въображение или идеи, дръж се настрана от тях,

остави всичко да се случва според собствената си природа. Точно както сега, ти си
обвързан от усещането за тяло-ум, ти също си обвързан с взаимоотношенията в този
обективен свят, а това обвързване е наистина много сериозно. Истинската перспектива
вътре в Себето, е свободата, която е твоя.
Себето, което е вътре, е цялата празнота на небето. Чрез съзнанието, което се
появи върху теб, ти виждаш този обективен свят. Със знанието, че ти си буден, ти
откриваш, че светът е изпълнен с всички обективни картини, които са вътре в теб. В
дълбок сън няма картини, няма обективни гледки изобщо. Няма причина за
сътворението на този обективен свят – той дойде спонтанно; нямаше никакво действие
от страна на никого. Самото това съзнание ще каже на този, който е осъзнат за него, че
то е всичко, което виждаш.
Много е трудно да разбереш това; този, който е осъзнал, че съзнанието е
свидетелствано от вселенското съзнание, е постигнал Върховното. Но мнозинството от
хората са увити в проявеното знание, че “Аз съм.”
Светът е вътре в мен, аз не съм в света. Бхагаван [Бог] е светлината, която е
проявеният свят. Аз осъзнах тази светлина, но аз не съм обвързан от нея, аз не съм
вътре в нея.
Това е състоянието, в което проявлението е наблюдавано. Ишвара [Бог]
състоянието е границата, началото на Ниргуна – от битие към небитие – на влизане в
Абсолютното поле, откъдето свидетелстването на проявлението се случва. Това е
началото на Абсолюта. Той не е “Аз съм - ност.” Абсолютът не може да говори, но тази
беседа се отнася единствено за това.
Аз нямам метод да преследвам тази Истина; най-много ще ти кажа да пречистиш
жизнения си дъх. Ти ще бъдеш помолен да следваш медитация върху нама-мантра (име
на Бога), това е всичко; всички други неща са спонтанни.
Какво е значението на рецитирането на нама? Тя е първичната музика; пей тази
мелодия на нама-мантра. В процеса човек губи своето Себе и всички пакостливи мисли
изчезват.
Питащ: Тъй като аз съм това проявление, мога ли да внеса някои подобрения в
него?
М.: Когато се придържаш към тяло-ума, ти ставаш отделен от проявения свят и
виждаш различни единици. В това състояние ти ще имаш всякакви видове желания да
подобриш себе си или някой друг. Следващото състояние е “Аз съм - ността”, в което
всяко действие съм аз, всяко проявено нещо съм аз. В това състояние не стои въпросът
за подобрение; ти си само проявление, “Аз съм всичко.” Следващото е Нероденото
състояние, където няма битие, за да разбере “Аз съм.” Това е върховното състояние.
В момента, в който започна да наричам себе си саняси [монах], аз започвам да
обуславям себе си: “Аз трябва да имам сплетена коса,” “Аз трябва да се моля за храна,”
“Аз не трябва да ям това,” и т.н. Така че аз не съм заел никаква поза. Когато храната е
сервирана, на каквото това тяло се наслаждава, аз го ям, на каквото не се наслаждава, аз
го оставям. Не че това е добро, а онова е лошо – нищо подобно. Твоята първа стъпка е
93
битието: прегърни знанието “Аз съм,” бъди това. Аз се опитвам да говоря от моите най-
интимни тайни. Точно както сънуваният свят, непоискан, се появи и ти си принуден да
го наблюдаваш. Просто наблюдавай.
Спонтанно, несъзнателно, твоето битие се появи. Съзнателно, ти не знаеш “Сега
аз ще бъда”; едва след формирането на “Аз съм - ността”, ти знаеш “Аз съм.”
П.: Мога ли да изпълнявам моите нормални семейни задължения?
М.: Изпълнявай ги с целия ентусиазъм, но разбери това, което ти казах. Ако
наистина разбереш това, запомниш го и размишляваш над него, не е необходима
специална медитация.
Жизненият дъх е причината за умствения поток, той е зает непрекъснато, освен
по време на сън. Привидно може да извършваме ритуал, рецитирайки химни силно,
мислейки, че извършваме някое духовно действие, но умът не е концентриран върху
този химн и т.н.; той мисли за нещо друго.
П.: Когато някой се наслаждава тотално на това, което прави, няма усещане за
“Аз.”
М.: Битието е напълно абсорбирано в тази умствена склонност, но това
състояние на небитие само го свидетелства.
Медитирай върху този принцип, чрез който знаеш, че ти си и светът е. Това е
самият източник на този проявен свят. Всички действия са извършвани от жизнения
дъх; езикът на жизнения дъх, е наречен ум. Рецитирането на мантра или Джапа се
извършва от жизнения дъх, а това битие е просто свидетел на действията на жизнения
дъх. Съобщението “Аз съм” е просто свидетел – жизненият дъх стимулира всички
дейности. Подкрепата на тези две неща е хранителното тяло, хранителната есенция.
Знанието “Аз съм” е филмът, съдбата. В крайна сметка, какво е нашата съдба? Тя е този
рожден химикал, този филм, в който всичко е записано и всичко се случва. Къде си
“ти” в това? “Аз съм - ността” е химикал, в който всичко, което ще се случи, е записано.
Когато това е осъзнато, ти ще разбереш, че не си индивид.
Махарадж: Вие, хора, заедно ли се движихте в Индия?

Питащ: Да. Някои от нас са учили Хатха Йога и също така сме били в Шри
Раманашрам да медитираме.
М.: Движението, по двойки или в групи, е за забавление. Истинското търсене е
усамотено. Ако искаш да овладееш Хатха Йога, трябва да отидеш някъде другаде. За
медитация се върни обратно в Раманашрам; това е хубаво място. Тук ние практикуваме
Джнана Йога, не Хатха Йога.
П.: Но тя не помага ли да се научим да контролираме ума?
М.: Само поради присъствието на Атмана има ум. Мая е езикът на Атмана.
П.: Атман мислещият ли е?
М.: Атман е наблюдателят; умът и праната са само активатори.
П.: Те стават едно?
М.: Понеже смяташ себе си за тяло, мислиш, че те са отделни.
94
П.: Ами кармичното знание?
М.: Цялата енергия, която имаш, е карма, но тя не е Атманът.
П.: Човек винаги е инкарнация на нещо, което не знае.
М.: Това е единствено хранителното тяло. Само заради наличието на ума и
телесното съзнание, тези концепции идват.
П.: Умът и Себето различни ли са?
М.: Те са едно.
П.: Какво е смърт?
М.: Само страхът от смъртта е присъстващ, но не и действителното преживяване
на смърт. Точно както нямаш преживяване на раждането, ти нямаш преживяване на
смъртта – само страхът от смърт.
П.: Какво е преживяването на смърт?
М.: То е покой.
П.: Ние имаме ли преживяването на умиране?
М.: Не на умиране. Най-много може да видиш едно мъртво тяло лежащо там, а
ти да наблюдаваш тук.
П.: Когато се опитам да открия кой съм аз, не мога да остана дълго, без други
натрапчиви мисли.
М.: Кой знае мислите?
П.: Аз.
М.: Щом като знаеш мислите, ти не си мислите. Ако принципът не беше
присъстващ, кой би могъл да има мислите?
П.: Може ли човек да бъде свободен от мисъл, но да има прозрение в същото
време?
М.: Кой иска да бъде свободен от мисъл и да има прозрение за нещо друго? Кой
е този “Аз”? Ти си преди мисълта, ти трябва да се върнеш към източника.
Когато съзерцаваш над тези беседи, това би могло да се нарече медитация, но в
истинската медитация, ти трябва да медитираш върху медитиращия, да съзерцаваш
съзерцаващия. Когато го направиш, ще узнаеш кой си. Ти ще го осъзнаеш, без да се
консултираш с никого. В светския живот, както и в духовното преследване, ти винаги
искаш да се консултираш с някого.
П.: В нашия нормален светски ежедневен живот, би ли могла нашата “Аз съм -
ност” да се влее в Абсолюта?
М.: Не е възможно. Ето защо всички тези велики инкарнации са имали Маха-
самадхи. Маха-самадхи означава, че битието се е вляло в Абсолюта.
П.: Правейки Хатха Йога, аз мога да се концентрирам много по-добре, тялото ми
се чувства по-леко. Аз чувствам, че е добре за мен, че имам нужда да я правя.
М.: Докато не знаеш твоето Себе, ти няма да знаеш от какво имаш нужда или
нямаш нужда. Каквото и да си правил до момента, в който узнаеш твоето Себе, то е
безполезно. Ти знаеш, че тялото ще бъде оставено; кой ще остави това тяло? Мисли за
това.
П.: Това означава ли, че това отъждествяване е пречка?
М.: Да. Единствено концепцията е пречката.
П.: Как получихме тази концепция?
95
М.: Детето получава своите първи инструкции от майката, започващи с “Ние сме
родителите,” “Ти си синът,” “Ето как трябва да се държиш,” и т.н. Дотогава неговите
нужди бяха само физически и то не знаеше нищо за себе си. По-късно то получи
инструкции от неговите учители в училище, другите в неговото семейство и т.н.
Каквото и да се случи да узнае, е това, което му е казано от другите. Индивидът приема
и обсъжда различни концепции с други, но едва ли някой обръща някакво внимание на
този принцип, който е винаги присъстващ, който разпознава всичко това.
Това знание е най-ранното, базата на всички концепции. Знание е просто име,
което му е дадено – то няма име и няма форма. То е източникът на цялото възприятие.
То няма нужда от покой и тишина, понеже самото то е покой и тишина. В този принцип
на основна тишина, без дуалност, не възниква промяна, когато и да е. Този основен
принцип е отвъд всяко състояние. Каквото човек възприема чрез сетивата, може да
бъде само движение в съзнанието, което е присъстващо, когато състоянията на будност
и сън са присъстващи. Каквото и да се случва в тези три състояния, може да бъде само
временно.
Съзнанието само по себе си е Бог, а това битие или съзнание е единственото
нещо, чрез което на човек се разкрива тайната на цялото проявление, цялото
сътворение. Нищо друго няма да я разкрие така; всичко друго е концепция.
Докато този основен принцип – това основно знание на битие или съзнание – не
ти разкрие своята собствена тайна и не си интимен с него, каквото и знание да имаш, то
може да бъде основано единствено на концепции и е невярно; и дори този основен
принцип, който е източникът на цялото знание, е ограничен от времето. Това съзнание
не ти носи само знанието за твоето собствено съществуване, но също и знанието за
света; и когато това знание изчезне с изчезването на тялото, няма знание за себе си или
за този свят.
Тайното знание на това как “Аз” е възникнало, без никакво усилие, ще бъде
разкрито само чрез това съзнание-битие. Всеки Гуру, който ти дава духовно знание,
може да базира това знание само върху неговата собствена концепция, която той счита
като Истина. Концепцията може да бъде отлична; все пак тя е концепция, и каквото се
опиташ да разбереш чрез нея, няма да бъде перманентно.
Удивително е, че излагам това знание чрез това семе. Велики Йогини и Муни,
които правят покаяние, не са способни да го получат, защото те се държат за
определени идеи, надявайки се да придобият нещо много велико. Макар че уж правят
покаяние в името на Себе-реализация, в процеса те са много щастливи с това, което са
придобили, и те се стабилизират там.
П.: Сега аз разбрах това, което казахте и отивам да го изуча.
М.: Какво имаш предвид под изуча? Това означава, че само се опитваш да
запомняш концепции. Това, което казвам е, че ти трябва да станеш свободен от
концепции. Удари една секира на концепциите, включително и на концепцията “Аз
съм.”
П.: Изискват ли се някакви усилия, за да елиминираш концепциите, така че да
можем да знаем Истината, или това се случва от само себе си?
М.: Това става спонтанно. Самата концепция, че “Аз се събудих”, е коренът на
илюзията.
96
П.: Значи не трябва да има усилие, просто го приемаш така, както е?
М.: Един на милион ще приеме това. Другите искат да спечелят нещо.
П.: Как да излезем от умствения поток?
М.: Тези умствени неща текат и в мен, произтичащи от жизнения дъх, но аз не ги
приемам. В момента, в който невежият получи впечатление, той си го слага на негова
сметка, той го регистрира в неговия дневник.
Махарадж: Това знание “Аз съм” се появи от любов и тази любов се появява в
съществуването. Когато това знание изгря върху Себето, то беше абсолютно щастливо,
но след като детето е две или три годишно, постепенно то става въвлечено в “Аз” и
“моето”, и постепенно то губи хватката на радостта, че “Аз съм.” Резултатът от цялото
това въвличане е, че то идва до заключението, че е родено и ще умре.
Това знание се появи при теб и ти си таксуван с много грехове и раждания.
Обвиняемият стои на подсъдимата скамейка и е бил осъден на двадесет и пет години
строг затвор и смърт чрез обесване на двадесет и шестата година. И той пледира
виновен! Проучи себе си напълно: ти тяло-ум ли си? беше ли роден? кой си ти? какво
си ти? Открий за себе си. Преди да беше роден нямаше нищо, нямаше идея, че си приел
форма; тази форма дойде до твоето знание, само след като твоята майка те представи на
теб самия. След преминаването на този изпит, резултатът ще бъде, че никаква идея за
смърт няма да се появи върху теб.
Питащ: Какво е това знание, съзнаване?
М.: Това знание е есенцията на храната, която е била асимилирана от тялото. Тя
е толкова материална, колкото тялото, и ще изчезне, точно както този огън ще бъде
загасен. Ако искаме да живеем през следващия месец, не е ли необходимо да храним
нашето тяло? Да предположим, че имаш някаква застояла храна; ако я оставиш
настрана, тя ще стане вкисната и по някое време там ще се образуват червеи и
насекоми. Не е ли храната тази, която дава живот на тези червеи и насекоми? Какво
означава това? Жизнената сила, която се изразява в това насекомо, е единствено
хранителната есенция. Животворната сила е в тази хранителна есенция, а хранителната
есенция е храна сама на себе си.
П.: До тук – ако трябваше да висиш във въздуха точно тук и да не отиваш по-
нататък– това, което Махарадж каза, създаде впечатлението, че нещо като магнитно
поле, въвлечено в храната, се организира в “Аз съм.” С други думи, той е дал реалност
на храната, която съдържа в себе си поле, което съставлява “Аз съм.” Аз не мисля, че е
това, което той се опитва да предаде, но звучи така.
М.: Какво е това тяло? От елементите, земята, и растителността е формирано
едно тяло – не е ли така?
П.: Да.
М.: От казаното, къде си ти?
П.: Не знам къде съм.
97
М.: Вземи едно зрънце от захар; захарта е есенцията на захарната тръстика; тя е
единствено сладост. Ти вкусваш сладостта на захарта – ти не си захарта. Какво се
случва с тази сладост? Има ли форма?
П.: Винаги има възможност.
М.: Когато вкусът е изчезнал, отишъл ли е в рая или ада? Той не отива никъде;
той се е разтворил в теб.
П.: По-рано Махарадж говори за “Аз съм - ността”, възникваща от петте
елемента. Петте елемента не възникват ли също от “Аз съм”?
М.: Да, това е порочен кръг. Разбери го и излез от него. Ако тялото от храна не е
присъстващо, ти ще бъдеш, какъвто беше преди, когато хранителното тяло е изтощено.
Съзнанието, светът и това проявление, е израз, че “ти си.”
Заключението е: разбери всичко това и не се опитвай да се намесваш. Всички
пророци и социални работници са дошли и са си отишли; те не можаха да променят
това, което е. Това е играта на Мая. Всичко това се е случило от нищото и отива към
същото състояние.
Тази “Аз съм - ност” е продукт на петте елемента и “Аз съм - ността” от своя
страна създава петте елемента. Така че как да унищожим това?
П.: Ти не можеш да го унищожиш – просто трябва да отидеш отвъд него.
М.: “Аз съм - ността” е част от играта. Ти си преди “Аз съм - ността.”
Махарадж: Кой е направил всичките чудесни механични и технически

изобретения в този свят днес? Детето има потенциала на цялото това знание, съдържащ
се в сърцето му, и какъвто и материал да е поискало, е бил предоставен от петте
елемента, но това, което то е създало от него, е каквото виждаш в света днес. Това
невежество, което e излязло от утробата на майката, поражда толкова много знание.
Къде Арджуна видя тази велика вселенска форма, която Шри Кришна му
показа? Той я видя в това атомично съзнание в сърцето си. Който и да е действал като
Кришна и Арджуна, си ти.
Питащ: Това ми харесва.
М.: Готов ли си да приемеш това изявление?
П.: Да.
М.: Няма отделен Бог, който да се умилостивява и да прави нещата според
нашата воля. Без да правиш нищо, ти имаш знанието “Аз съм.” Огромният кураж,
героизъм и убеждението, че ти си – това е Ишвара, това си ти. Аз ти давам инструкции
по отношение на твоето безначално битие, но ти предпочиташ да бъдеш в тази
маймунска форма. Ти не си готов да изоставиш тази форма.
Какво е твоето намерение, каква е твоята цел? Твоята цел е да запазиш твоята
индивидуалност, твоята личност и да задоволиш всичките си нужди.
Тази жена тук идва при мен, така че тя и цялото ѝ семейство ще имат добро
здраве; това е цялото ѝ намерение, не Себе-познание. Семейството ще получи този
98
незначителен резултат, но този най-важен резултат, това Върховно (Себе), те няма да
получат.
В този свят няма същества, които са родени, или живеещи, или мъртви. Нищо
подобно; това е просто игра в съзнанието.
П.: Когато хората вярват в Бог, какво се случва след смъртта?
М.: Те имат спокойна смърт. Те виждат, че Бог идва и след това просто изчезват.
П.: Какво ще кажете за концепциите за рай и ад?
М.: Каквито и концепции човек да има, ще се случат.
П.: Как могат да оцелеят концепциите без хранителното тяло?
М.: Тази “Аз съм - ност” не е погасена веднага; тя продължава за известно време
под формата на фино тяло. Физическата форма си е отишла, но желанията, съдържащи
се във финото тяло, не са разтворени. Съзнанието трае, докато частицата хранителна
есенция продължава. Шри Кришна е казал: “Аз сложих всички тези различни същества
върху машината (чекръка) на тази илюзия; те се въртят механично.” Механичната
мотивираща сила за движението на всички тези същества е Мая, “Аз съм,” “Аз обич.”
Природата на тази любов е алчност, огромно харесване, интензивно желание да
бъдеш. Колко страстни любители на живота сме. Това е първичната Мая – “Аз обичам
да бъда.”
Чудо на чудесата е, че този принцип е приел такава форма, но ти му се
наслаждаваш и гледаш на него като “Аз”, и го ограничаваш до тялото. Сега ние трябва
да открием, кой е принципът, който е приел тази форма.
11 ноември, 1979
Питащ: Хората идват при мен и задават въпроси за ученията на Махарадж. Как
трябва да отговоря?
Махарадж: Ако знаеш отговора, определено го дай, но не смятай себе си за
някой по-висш. Ако човекът е само повърхностно заинтересован, дай му импровизиран
отговор. Ако има истинско намерение да разбере – ако човекът е много заинтересован
да знае – обсъди въпроса с него. Ако дадеш правилно знание на някой, който не е
наистина заинтересован от сърцето, то ще навреди на него и на другите, с които той
може да говори.
П.: Аз не знам дали мога да обясня Себето.
М.: Ние възприемаме неща, но ние трябва да разберем, че ние сме принципа,
който прави възприятието възможно. Обикновено индивидът отъждествява себе си с
каквото той вижда или възприема. Ти трябва да разбереш основната причина за това, че
си тук. Раждането на човек е основно асоциирано с утробата, и целият този процес
трябва да бъде ясно разбран. Много хора, които наричат себе си Гурута, не са разбрали
наистина това. Те вървят по традицията на думите. Те чуват нещо и оттам изхождат, но
те не се връщат към корена на въпроса. Имало е неколцина пророци, които са
измислили различни религии, според собствените им идеи и концепции. Тези религии
предписват различни кодекси за поведение: “Прави това,” “Не прави онова.” С всички
тези поощрения и забрани, има ли някаква промяна в основните инстинкти на хората?
99
Индусът хвърля камък към кравата и кравата умира. Заради неговата религия,
индусът мисли, че е извършил голям грях. В същото време, хора от други религии
колят крава и ядат месото. За тях няма грях. Касапинът и семейството му са съвсем
щастливи, и при това заможни! Те не са засегнати от грях. Индусът ще извърши
конвенционални действия, за да изплати неговия грях. Не влизай в тези различни
конвенционални кодекси. Отиди до корена.
От утробата на зачеването, от семето, ти си роден. По време на зачатието, твоето
битие е в латентно състояние и заради неговото присъствие, формирането на тялото се
случва в ембриона. Ти това ли си?
Ти не си много стабилен умствено. Всеки път, когато говоря, аз искам да отидеш
до източника; вместо да отиваш напред. Ти не възприемаш източника. Можеш ли да
задаваш въпроси?
П.: Как беше направено първото тяло?
М.: Дали е първото или последното, процесът е идентичен.
П.: Ако няма начало, това означава, че няма нищо. Нищо не започва, нищо не
свършва.
М.: Тук няма да получиш отговора на думите. Пребивавай в източника.
Стабилизирай се там и ще получиш отговора.
Пракрити и Пуруша, тези два принципа: Пуруша означава неподвижен,
Пракрити е движението. Те нямат тяло или форма. Ние започваме от самото
пространство, пространството е стабилно и там има движение на въздуха, Пракрити.
Така че проекциите на Пракрити започват там. С въздуха и небето има триене, и от
триенето има топлина, и когато тази топлина утихне, тя сълзи под формата на вода.
Водата пада като дъжд; (там) където се установи, се случва земното формиране, а от
земята възниква покълването на растителност.
Всичко това е играта на Пракрити и Пуруша. Само когато дойде до етапа на
земята и растителността, се случва формирането на тела, форми, очертания. Различни
насекоми, животни, човешки същества са родени. Но цялото формиране вече е решено
в пространството. Съдбата е вече отпечатана в пространството.
Има контакт на Пракрити и Пуруша в пространството, и неговата финална
кулминация е създаването на човешки тела, животни и т.н. Има осемдесет и четири
милиона вида според Индуистката митология.
П.: Какво кара творението да се случва?
М.: То не е реално, но в сферата на Мая е реално. Разбери цялата тази игра и
излез от нея.
П.: Ако не е реално, защо трябва да го разберем?
М.: Така ти ще разбереш колко безсмислено е да имаш тази форма. В процеса на
изследване, ти ще откриеш, че не си нищо от това. Човек ще бъде незабавно освободен,
когато осъзнае, “Нямам нищо общо с аферите на Пракрити и Пуруша.”
П.: Как може този житейски принцип в утробата да бъде “Аз” или моето битие?
М.: Твоето изследване започва от по-грубото състояние; ето защо тези
въпроси“аз” или “мое” възникват. Разбери целия процес. В този вселенски процес, ти
наистина ли си една от тези илюзии?
П.: Как да излезем от цикъла?
100
М.: Не сме ли отделни? Ти си там и аз съм тук. Разбери, че това е вселенската
игра на Пракрити и Пуруша; ти не си това, и ти не си в това. Това е проста логика. Да
предположим, че твой роднина умира и неговото тяло е кремирано. Роднината
кремиран ли е? Мъртвото тяло е кремирано. Той не е тялото. Жизненият дъх също е
напуснал тялото. Той не е жизнения дъх.
Да предположим, че е имало злополука и стотици хора са мъртви. Ти си чул, че
твоят най-скъп приятел е бил замесен, така че ти отиваш на мястото на събитието и
изследваш. Когато научиш, че твоят приятел не е бил там, незабавно ти си щастлив и
свободен от безпокойство. По подобен начин, когато изследваш целия този процес, ти
ще откриеш, че не си в него. Тогава ти си свободен от цикъла.
П.: Има толкова много атракции в света и Бог.
М.: Защо се безпокоиш за атракциите на света? Единствено, когато ти си там,
светът и Бог са там.
Накрая това, което трябва да открием е, на какво се дължи това битие? Щом
разбереш, че това битие е продукта на хранителната есенция, ти знаеш, че не можеш да
бъдеш това битие. Няма обект за медитация. Щом човек дойде до заключението, че
няма нищо друго освен неговото Себе, кого трябва да обожава? Този Един е всичко.
П.: Само Единният е там, но е обилен, многоброен.
М.: Ти знаеш това много добре, но си му обърнал гръб. Щом човек стане
Джнани, той е едно с Абсолюта, но що се отнася до тялото – това, което му се случва и
неговото поведение – всичко ще бъде различно от това на друг Джнани. Няма дизайн
(план) за Джнани; той не е индивид. Той не е заинтересован, как това тяло ще действа.
П.: Какво е истинското преклонение преди Джнани?
М.: Ти може да мислиш, че аз съм Джнани, но от моя гледна точка, каквото и да
виждам, е детска игра. Цялото нещо. Съществуването на света и знанието за света е
детска игра. Това дете е осемдесет и три годишно и това е играта на тази детска
илюзия.
Каква е играта, която се играе? Пеленачето е родено и възрастта принадлежи на
пеленачето, не на мен. Само един на сто хиляди наистина ще разбере знанието, което е
дадено. Повечето няма да се откажат от тяхното телесно чувство.
Всички тези беседи са като играта между майка и дете; просто забавление, но
няма истинско значение в него. Детето просто живее в настоящето, за този момент; то
няма безпокойство и няма отговорност. Същото нещо се случва, дори ако то е
осемдесет и три годишно.
Това съзнание, което прави възприятието възможно е Атма. Това, което е
осъзнато за съзнанието е Брахман. Аз говоря всеки ден върху същата тема; бедата е, че
когато чуеш нещо, ти го забравяш.
Махарадж: От раждането, какво е накарало тялото да расте? Това не е сила в

света; това е силата на битието, атома, Себето, съзнанието, наречи го както искаш.
101
Различни религии са дали различни начини да удовлетворим Бог, но
оригиналната чиста форма на обожаване е обожаването на Себето.
Владетели и крале са падали в нозете на хора, които на външен вид са били
много обикновени. Какво е това, което привидно обикновени хора са имали, което е
подтиквало могъщи владетели да паднат в нозете им? Това е знанието на Себето.
Много хора печелят много пари и постигат светска сила, а след това ги
използват така, че в крайна сметка, те губят и двете и живеят в бедност. Други, като
просяците, предлагат своите молитви за нещо, което е само временно, и те остават
просяци.
Всеки човек има силата на Себето, но какво се случва? Цялата тази сила се
използва за безполезни неща в живота. Тази сила не се пази и използва за знанието на
Себето. Ако тази сила на Себето е съхранена и увеличена при получаването на
знанието на Себето, целият свят е в твоите нозе. Ето го съветът даден от Мъдреца
Васиштха на Цар Рамачандра: “Това Себе става доволно от силата на медитацията и се
наслаждава на крайно щастие, понеже всички други удоволствия се абсорбират във
върховното щастие. Дори тези, които не са осъзнали напълно Себето, дори те се
наслаждават на моменти на краен екстаз чрез медитация.”
Питащ: По какъв начин ние пилеем тази сила?
М.: Ти я пилееш в светски афери, във взаимното възприемане, в клюки. Дори и
тук ти седиш в медитация и получаваш определено количество от потенциална сила и
всичко това е пропиляно. Така че каква е ползата от правенето на всичко това? Това
трябва да бъде съхранено, а не пропиляно в различни светски удоволствия.
Стотици хора ходят при Ананда Маи и тя храни всички тях пищно. Откъде тя
получава силата да добие всички тези пари? Самата Ананда Май има такава сила, че
хората отиват при нея и даряват пари. Какво направи самата Ананда Май? Нищо. Тя
само седи в собственото си щастие.
Ще държиш ли това в ума? Това е силата на Джнана Йога. В противен случай
един човек е като всеки друг човек. Силата на Себето е това, което отличава един човек
от друг.
П.: В медитация моята енергия отива нагоре и надолу, нагоре и надолу. Нямам
никакъв контрол над нея.
М.: Ти ще развиеш силата да контролираш тази енергия, когато му дойде
времето.
П.: Аз никога не съм вярвал, че трябва да насилвам медитацията. Ако я насиля,
аз ставам много унил и изморен. Когато не е там от само себе си, аз не мога да
медитирам.
М.: Ако не си способен да медитираш, рецитирай нама. Ако не можеш да
медитираш, рецитирай свещени думи непрекъснато. Имало един разбойник на име
Вали, който извършил много убийства и натрупал много грехове, седем глинени
гърнета от кръв, толкова грешен бил той. Той срещнал Мъдреца Нарада, който му казал
да повтаря името на Рама. Рама все още не бил роден. И така Вали започнал да
рецитира името непрекъснато, и тъй като той го рецитирал, Абсолютът се въплътил под
формата на Рама, заради Вали. Така че това е силата на повторението. Чрез силата на
рецитирането, Вали унищожил всички негови грехове и придобил много заслуги;
102
заради силата на заслугите, Рама се родил. Никой от нас не е такъв грешник, какъвто
Вали е бил. Най-висшето обожание е обожаването на Себето. Ти печелиш много
заслуги от твоята медитация, но ги прахосваш в светски афери.
П.: Много е шумно в моята стая и аз откривам, че моят ум също е шумен.
Достатъчно ли е да дойда тук и да медитирам?
М.: Където пожелаеш, когато имаш възможност да медитираш, прави го. Не е
необходимо да идваш тук. Чрез твоята дълбока медитация, Себето е удовлетворено и не
е необходимо да ходиш никъде другаде, за да придобиеш знание. Твоето собствено
Себе ще ти даде знанието. Смисълът на моето говорене е единствено този: ти трябва да
знаеш Себето, да се стабилизираш в Себето.
П.: Но какво е това съзнаване, то възприятие ли е?
М.: Започни медитация и Себето ще те насочи. Себето е иманентния проявен
дух; не му придавай форма, не го обуславяй в телесна форма. Щом Себето остави
тялото, какво е значението на тялото? То ще започне да гние и да се разлага.
П.: Когато човек е в медитация и няма мисли, може ли да се каже, че умът е
разтворен в Себето?
М.: Да. Какво е състоянието на Себето без тялото, ще ти се разкрие в медитация.
Идентичността на Себето или това блажено щастливо състояние на Себето, в отсъствие
на тялото, трябва да ти се разкрие, когато имаш тяло. Въпреки тялото, ти трябва да
постигнеш това състояние.
П.: Когато медитирам и умът е фокусиран, но не върху нещо, изглежда, че има
гранично състояние между “Аз съм - ността” и Себето. Можеш да наблюдаваш мислите
да се случват; след това понякога имаш усещане, че има някакво присъствие, като че ли
някой е дошъл вътре в стаята, макар и да не го виждаш. Такъв вид усещане.
М.: Ти може да усещаш това, но твоето внимание трябва да е върху Себето,
върху медитиращия.
П.: Но умът ти не е фокусиран върху това усещане; то идва без предупреждение.
М.: В процеса ти ще придобиеш също и много знание, но твоето внимание, твоят
интерес трябва да бъде Себето, не това, което получаваш. Себето ще стане проявено,
безкрайно, безпределно. Понастоящем това, което е обусловено в личността, ще бъде
разбито и ще стане проявено, неограничено.
П.: Когато аз съм в свободното от мисли състояние, аз имам това усещане за
тотален баланс, няма щастие, няма нещастие, просто баланс. Това правилно ли е?
М.: Да, състоянието на Себето, няма удоволствие, няма страдание. Това е
наречено идентичност с Върховното, когато не знаеш, че си. Докато жизнения дъх е
присъстващ, умът също ще бъде; бъди в Себето, не се въвличай в жизнения дъх и ума.
Игнорирай ума.
Питащ: Казаха ми, че аз съм проявеният иманентен Дух. Как стана така, че
станах въвлечен в това тяло?
103
Махарадж: Ако си иманентният Дух, какво е това друго ти, което е въвлечено в
това телесно състояние? Нещо друго ли е? Тяло, иманентен Дух и ти. Това не е нищо
друго освен динамичният, иманентен Дух. Неговото проявление възниква под формата
на гуната “Аз съм,” той разбира себе си като “Аз съм.” След това тази гуна въвлича
себе си в дейностите на света чрез трите гуни. Това е качеството.
П.: Кой съм аз?
М.: Каквото име искаш да дадеш на себе си, дай го! Ти може да го наименуваш
Брахма или Ишвара, или каквото ти харесва. Имената са необходими само за твоите
светски дейности или за комуникация.
Ако обвинението, че си роден, е прието като правилно, тогава ти си една
въплътена личност, светът е правилен, реален; така и този проявен Брахма е правилен.
Но когато започнеш да изследваш твоето собствено Себе, ти идваш до заключението,
че раждането не е факт, не е реално.
Така че ако това раждане не е факт, това битие също не може да бъде факт, тъй
като битието се е появило. Битие означава също този проявен свят, така че проявеният
свят не е реален. Следователно изследвай Себето.
Понастоящем това ниво на знание и твоето ниво на разбиране – съответстват ли
си? Ти!
П.: Да.
М.: Казаха ми, че съм бил роден, аз не преживях директно раждането. Това е
индиректно знание. Несъзнателно това битие се появи; внезапно аз знам “Аз съм,” и
това знание е директно. Когато изследваш “Аз съм,” намираш ли някаква връзка между
раждането и съзнаването?
П.: Не.
М.: Когато раждането е опровергано, великото благородно значение на
духовността и значението на този свят – всичко – е опровергано. Каква е дейността,
която идва от това битие?
П.: Каквато си искаш.
М.: Ти трябва да медитираш, съзерцавай върху тази определена точка. Ти не
можеш да поразиш това, което казвам, просто на думи. Ти трябва да го съзерцаваш.
П.: Аз съм свършен.
М.: Съгласен съм, и аз съм напълно убеден, че ти си ловък с думите. Хората
следват определени дисциплини с настойчивост, но те не се опитват да изследват
коренната причина. Ако се изправят лице в лице с този корен, те ще бъдат смаяни в
тишина.
Аз не ти казвам това, за да те критикувам, но съм загрижен, че трябва да
получиш фактическото знание. Аз имам голям респект към теб.
П.: Аз дойдох за това, което имам.
М.: Все пак трябва да кажа, че ти не си разбрал напълно твоето присъствие,
твоето битие. Ако наистина си го разбрал, всичко би било хвърлено зад борда.
П.: Аз не споря. Не търся одобрение, защото не съм направил никакво
изявление.
М.: Аз имам незначителната идея, че си се върнал тук, за да търсиш моето
одобрение за твоите постижения.
104
П.: Е, ако мислите така, вие сте прав.
М.: “Аз съм” е качество, атрибут обозначаващ битие, но Себето не е качество. За
това Върховно Себе не е необходимо светско знание. Думите не са призовани. Но за
поддръжката на това битие, тези думи и това светско знание са необходими.
П.: Да, знам това. По едно време аз исках знанието, след това видях, че вече бях
това.
М.: Битието се появи, и в битието цялата тази игра се случва. Това също е
нереално, но ако някой ме попита какво е това, аз ще му дам заглавие – всичко това е
играта на Брахма; заради битието, играта започна.
Всичко ще се влее в играта на този Брахма. Каква е причината на милиардите
звезди, луната и слънцето? Цялата мръсотия и останки, които лежат складирани на
повърхността на земята се превръщат в газ, и от този газ се появява блясък. Газта е
формирана от храната, която консумираш, и когато газта е запалена, факелът на
знанието “Аз съм” е поддържан. Това не е ли газ, която най-накрая излиза от въздуха и
водата? Този, който говори, не е ли продукт на газта, породена от храната и водата?
Пламъкът на съзнаването се поддържа от газта на храната. Съзнаването е нещо
като вкуса на сладостта, без език. То е най-финото. То е по-фино от пространството.
Махарадж: Божественият принцип в тялото ще захвърли тялото. Докато живееш,

запознай се с този принцип. Знай този принцип и бъди едно с него. Тялото няма да бъде
винаги с теб.
Съзнанието е отражение на Осъзнатостта, която е Абсолютът. Съзнанието ще
остане само, докато тялото е там. Продължавай да мислиш по този въпрос. Докато сме
живи, то е всичко и ние трябва да пребиваваме в него, но дръж в ума си, че съзнанието
ще изчезне.
Храната, която ядем ще изчезне като отпадък в рамките на двадесет и четири
часа, но принципът който е в нас, ще се изгуби ли както тялото? Мислиш ли наистина
за целта на твоето идване тук? Ти тялото ли си? Ти трябва да откриеш какво си. Ти
трябва да изследваш и да откриеш. Ти трябва да съзерцаваш върху това много
сериозно. Само тогава идвай тук и ме слушай. Точно тук и сега, докато имаш тялото с
теб, открий какво си.
Какво разбираш под духовност? Какво точно правиш в името на духовността?
Ти консумираш храна и пиеш вода и ги изхвърляш като фекална материя и
урина. По същия начин ти трябва да изхвърлиш тялото. Не забравяй също, че храната е
много вкусна, когато я ядеш, но по-късно тя придобива зловоние, тя става фекална
материя.
Този обитаващ Дух, това Божествено вътрешно присъщо качество, пребиваващо
в тялото – изследвай това. Някаква значимост е дадена на тялото, понеже обитаващият
Дух е божествен. Ако обитаващият Дух напусне тялото, то става като фекална материя.
Защо полагаш толкова много усилия за това тяло, което просто ще стане
отпадък?
105
Хармонията или приятелството, на които може да се наслаждаваш с други хора,
ще траят само, докато умовете са в унисон помежду си. Веднъж щом не си съгласен,
умът е в смущение и ти изхвърляш приятелството. Помни, щом жизненият дъх напусне
тялото, то ще бъде изхвърлено. Колко дълго ще глезиш това тяло?
Питащ: Какво е отричане?
М.: Отричане е да разбереш и изхвърлиш това, което не е полезно за теб. Ти
разбираш какво е тази “Аз съм - ност” и какво е този принцип преди битието. Това е
твоето Себе. То не е тялото. Това, което ти казвам, е най-важната цел на твоето
посещение тук.
Имаше ученик на Тику Баба, мюсюлмански мъдрец, който ме посещаваше всеки
ден в моя магазин за биди (цигари). Един ден той донесе съобщение, че имало много
проблеми в света и попита какво трябва да се направи. Аз му казах, “Изследвай
причината на раждането, което се е случило. Приложи причината като лекарство за
всичките тревоги и страдания на света. След това прави бхаджани в нейно име.” След
като изслуша, той започна да танцува. Попитай създателя на тялото, каква е
противоотровата на страданието. Всичките доктори и психиатри – какво ще направят?
Как ще се справят с пациента? Попитай самия създател. Прилагаш ли на практика това,
което казвам?
П.: Опитвам се.
М.: Като се опитваш, можеш ли да го приложиш?
П.: С вашата Милост.
М.: Стои ли въпросът за Милост? Тя вече е там с теб. Ти си това. Открий как
това създаване на тялото се случи. Поради какво? Каква е причината?
В този свят има десетки милиони статуи наречени човешки тела; всяка има
различно лице. Сега открий кой направи тази статуя, която наричаш тяло. От какво е
направена и кой е скулпторът? Там ли е той и не присъства ли той в това тяло?
28 декември, 1979
Питащ: Какво мисли Джнани за всички различни религии в света?

Махарадж: Джнани не безпокои себе си с различните религии в света. Те са
започнати от човешки същества. Какво е създал човекът от неговите различни религии?
Много малко щастие или удовлетворение и доста ревност, омраза, смущение и
различия. Човекът мъчи себе си чрез неговите концепции и въображение за различни
религии. Всяка нация има няколко религии; всичко е играта на петте елемента.
Всеки човек се е впримчил в определени свои собствени концепции и се стреми
да ги увековечи. Неприятното нещо е, че той не вижда фундаменталната основа на
това, какво е самият той. Понеже този, който е осъзнал тази основа, не може да има
страх от смърт.
П.: Беше ли Хитлер продукт на своята собствена мисъл или продукт на
хранителната есенция?
106
М.: Той беше продукт на петте елемента, така че няма смисъл да го
персонализираш. Истинската природа няма форма. Каквото се появява, е резултат от
петте елемента.
П.: Как Джнани разграничава между Джнани и Хитлер?
М.: Джнани изобщо не прави разлика между тях.
П.: Как пристигнаха те?
М.: Те просто дойдоха от петте елемента. От три или четири сурови материала,
готвачът може да сготви различни ястия, всяко с различен вкус, но в основата си, те са
от идентични материали. Така че ако попиташ откъде идва това ястие, какво можеш да
кажеш? То е смесица от тези материали.
П.: Индия има милиони угнетени хора. Някои искат да им помогнат, но учителят
ни предупреждава да не допускаме подобна цел.
М.: Когато има определено състояние на нещата, всичко е движение, то
продължава да се променя. Трябва да има някои хора, които имат капацитета да
поправят състоянието. Каквото и да се появи като лекарство, е част от играта на
елементите; така че къде участва индивидуалността? Всичко е част от случването.
П.: Как се появиха петте елемента? Кой е отговорен за тях?
М.: Ти. Открий как възникна това тяло. Изначалният въпрос те връща милиони
години назад. Нека се приближим по-близо, тоест до твоето собствено тяло. Открий как
това тяло възникна и ще дойдеш до отговора на твоя изначален въпрос.
Ние имаме това тяло, ум и съзнание. Открий колко от това е преходно, сезонно,
и какво е постоянно, което няма да се промени. Щом откриеш това, няма нищо повече
за правене.
П.: Аз разбирам, с убеждение, че точно както тялото и дъхът са се появили, така
те ще изчезнат, и това съзнание също ще изчезне, но трябва да има нещо, което е
неизменно и перманентно. Как да го открия?
М.: Има малко вода в гърнето и ти я изливаш в морето. Така че коя част от
морето ще иска да знае дали е свързана с водата в гърнето? Как знаеш коя част е била
отделна? Така че това малко парченце от съзнание се влива в тоталното съзнание.
П.: След смъртта на тялото, това съзнание ще се влее във вселенското съзнание.
Докато тялото присъства, възможно ли е да знаеш Върховното състояние?
М.: Когато човек се е слял, кой е този, който ще иска да знае? Много хора,
особено западняците, чувстват, че техните въпроси не са били отговорени уместно.
Това мнение коректно ли е?
П.: Не. Махарадж отговаря това, което наистина трябва да знаем, и когато той
отговаря, аз винаги осъзнавам, че би било по-добре да не задавам много от моите
въпроси. Той винаги отговаря това, което искам да знам, така или иначе.
М.: Идеалният отговор е да знаеш кой се стреми към щастие и страда от
трудности. Каква е истината, към която се стремя.
П.: Някои секти в християнството подчертават, че ако наистина изпълниш
всичките обещания в Библията, ти ще изчезнеш при смъртта, вместо да бъдеш
погребан. Аз бях убеден в това, в продължение на години, защото когато бях млад имах
Гуру, който изчезна пред нас и се появи отново, далеч на много мили, в същото време.
Аз мислех, че това беше важно. Разбира се, аз се отказах от това (мнение) преди много
107
време, но все пак, когато съм с Махарадж, мога да видя, че това е абсолютно нелепа
идея.
М.: Нямат край чудесата, които могат да се случат в света, но те все още са от
проявеното. Имало е много могъщи умове и могъщи същества, които чрез тяхното
покаяние или сила на ума, са придобили сили и извършват чудеса. Какво се е случило с
тях?
П.: Същото нещо, което се е случило на всеки.
М.: Ако са имали преживяването на тяхното истинско Себе, такива хора не биха
се опитвали да придобиват сили.
П.: Много западняци, които идват тук, вярват, че ако станеш Джнани или станеш
просветлен, всичко се подобрява. Това е, което те търсят.
М.: Нека идват. Всеки един идва със свои собствени концепции. Каквито и да са
техните концепции, те ще осъзнаят, че в крайна сметка няма счетоводност. Това
съзнание няма да остане с мен – това го знам – така че какво общо трябва да имам с
каквото и да е, всичките концепции или идеи, които някой ми казва?
П.: Възможно ли е да трансцендирам това съзнание, което имам?
М.: Къде е необходимостта? Ти ли започна това съзнание? Защо поемаш тази его
отговорност за това съзнание? Ти не си молил за него.
П.: Аз съм неимоверно благодарен на Махарадж. Най-отличаващото е, че
независимо от всичко, той казва това, което е най-полезно и правилно, но хората искат
да направят от ученията една система, която ги разрушава. Но Махарадж не се тревожи.
Той просто в сряда казва, че червеното е черно, в петък, че червеното е бяло, но
отговорът за момента е правилен, защото той променя ориентацията на питащия. Това е
неимоверно ценно и уникално.
М.: Като актьор, който играе различни роли.
1 януари, 1980
Махарадж: Щом Непроявеното стана проявено, възникна състояние на дуалност,

и всичко, което се случва в проявеното, е обвързано с времето. Ти си мислиш, че ти
говоря като на индивид, но аз говоря на проявеното, а не на индивида. Индивидът е
просто измислица на въображението.
Ти си гинеколог, занимаваш се с израждане и медицина. Това, което е дало
началото на ражданията, са петте елемента. Когато бебето е на една или две години,
съществуването му се съобщава от майката. Майката казва: “Ти си момиче, аз съм
майката” и т.н. Бебето до този момент просто действа. По-късно, каквото знание е
получено, е това, което една дума дава на друга дума. То е базирано на думи.
Когато човек е опериран, се прилага лекарство, за да го направи несъзнателен, и
когато той се върне в съзнание и започне да чувства болка, е дадено друго лекарство, за
да го направи неосъзнат за болката. По-късно той не се чувства гладен, така че друго
лекарство е дадено, за да стимулира апетита. Всичко това, което дава начало на бебето,
не е нищо друго освен друг вид лекарство, естествено лекарство, направено от петте
108
елемента. Каквото е, е от петте елемента. Ако това е ясно, къде ти участваш като
индивид? С какво се гордее човек като индивид?
Питащ: Какво трябва да се направи? Каква е целта в живота?
М.: Да се види собственото Себе, такова каквото е, да се види собствената
истинска природа.
П.: Как да се постигне този стадий?
М.: Чрез постоянна Джапа [повторение на мантра].
П.: Какво имате предвид под Джапа?
М.: Джапа означава “поеми грижа” на маратхи. Ти се грижиш единствено за
нещо, което имаш желание да поддържаш, така че Джапа се основава на желание.
П.: Значи садхаката е човек, който прави садхана, за да постигне нещо?
М.: Вярно е, че садхаката има желание да постигне нещо. Тези неща са давани
на мумукшу, първия стадий, когато човек чувства, че има нещо отвъд тази материална
вселена. Мумукшу все още се занимава с неговите тяло-ум, но когато стане убеден, че
той не е тяло-ума, отива в стадия на садхака, където е убеден, че той е битието или
съзнанието. Накрая идва до заключението, че той не е битието, понеже битието зависи
от храната и също е обвързано с времето.
П.: Има ли някаква стойност в повтарянето на мантра, и ако е така, до каква
степен?
М.: Да. Чрез повтарянето на мантрата с голяма концентрация, вътрешното
вместилище в тялото, е пречистено, така че човек става възприемчив за такова
вътрешно знание, което може да дойде, и умът изчезва в духа на реалността. Това,
което в общи линии се случва, е че човек започва да повтаря мантрата и после се чуди
дали чаят е готов или телефонът звъни и т.н.
П.: Моите пациенти ще позвънят и аз трябва да се занимавам с тях. Така че как
да се измъкнеш от това задължение?
М.: Ти трябва да вземеш решение какво искаш. Ако твоето желание е много
интензивно, че независимо дали тялото продължава или не, ти трябва да го имаш – ако
решителността е толкова голяма – тогава то трябва да дойде, но ако искаш нещо в
материалния свят, това не е възможно. Истинският ученик държи това в ума си и
медитира. Това битие в тялото е толкова могъщо, че ще си способен да видиш което и
да е божество, върху което медитираш. Това основно е силата на битието. Повечето
хора нямат време да отделят, за да повтарят името или за каквато и да е садхана. В края
на краищата, целта е да забравиш собствената индивидуалност.
П.: Това означава ли, че човек не трябва да прави нищо в света? Човек трябва да
се откаже от света?
М.: Решаващият въпрос е, от кого? Каквото е предизвикало зачеването, е
първичното семе на цялата вселена.
П.: Аз имам въпрос относно Бабаджи. Беше ли неговата способност да поддържа
себе си, в продължение на толкова много години, научена преди да стане Джнани?
М.: Способността не е придобита. Това е нещо, което се случва в природата, в
проявения свят. Няма закон или причина; всякакви чудеса се случват, всичко може да
се случи. Битието е прилепнало за тялото, не се е разтворило, то все още остава. В
традиционната хиндуистка литература има две същества, които са виждали колкото си
109
искаш вселени, създадени или унищожени. Щом зачеването се е случило и филмът е
бил създаден, бъдещето е било фотографирано и това е била тяхната съдба. Няма
причина; това просто се случва, едно от онези чудеса на природата.
П.: Последователите на този човек Бабаджи казват, че се предполага, че в
продължение на векове, той се появява и изчезва в Хималаите. Това, което Махарадж
казва е, че такъв човек трябва да е имал тази способност по рождение или че я е научил
от някой, преди да стане Джнани. След като е станал Джнани, той не би си присвоил
никакви сили, за да поддържа тялото.
М.: Аз знам, че това битие е обвързано с времето, така че защо трябва да се
безпокоя за някой друг? Защо който и да е да се безпокои за това? Каквото е било
произведено, в крайна сметка ще има своя край и ще се върне в състоянието, от което е
дошло. В края на това случване, то ще си отиде.
П.: Отхвърля ли човек цялата Йога, когато стане Джнани?
М.: Самото нещо, чрез което човек е бил способен да стане Джнани, ще изчезне.
Има насекомо, чието жило причинява сърбеж и гадене. Когато насекомото е
премахнато, сърбежът и гаденето спират. Всичкият сърбеж и гадене в живота са заради
това миниатюрно нещо в Брахма-рандра; заради това битие, всички тези беди
възникват в съзнанието. Щом узнаеш, че ти не си това, всичко свършва.
В момента, в който Сат Гуру направи всичко ясно, няма нужда от Джапа, или
мантра или каквото и да е. Ако си разбрал това, което ти говорех, няма нужда от
никаква садхана. Няма нужда да правиш каквото и да е, и можеш да правиш каквото и
да е.
Питащ: В непроявеното, в осъзнатостта, чувството “Аз съм” става тотално

съзнание, но съзнанието вътре в човека, което е обвързано с времето, знаещият това
съзнание, не може да бъде това съзнание. Той е тотално различен. Джнани е установен
в състоянието преди цялото знание.
Махарадж: От къде идваш? Кой те насочи тук?
П.: Аз съм от Австралия и бях тук преди три години, за няколко дни.
М.: Почувства ли някакви ефекти, откакто беше тук преди?
П.: Да, промяна.
М.: Ти идваш тук за знание, но би ли бил подготвен да приемеш живот без
тялото?
П.: Да. Какви са характеристиките на живот без тялото?
М.: Той е неизменен; животът с тялото е променящ се, преходен. Твоята
истинска природа е такава, че ти не си осъзнат за съзнанието или състоянията на
будност и дълбок сън.
Бедата е, че хората не разбират наистина с убеждение, че тялото, дъхът и
съзнанието, обвързани с времето и началото и края на живота, са нещо миниатюрно,
което се е случило в състоянието, което е перманентно. В края на деня, съзнанието ще
изчезне, и никой няма да иска да знае пътя, по който да пътува.
110
В живота човек идва с билет, а в края на живота, той трябва да си отиде; без
право на обжалване. Осъзнай, че животът, с неговото начало и край, е едно пътуване с
ограничен от времето билет, и знай, че в края на билета, каквото е дошло, ще си отиде;
и бъди свидетел на това, отстъпи от него.
П.: Изглежда, че има много доказателства, че съзнанието по някакъв начин
продължава след смъртта.
М.: Това е концепция. Всъщност никой не е имал преживяване дори на
раждането и смъртта на този живот.
П.: Как се случиха?
М.: Имал ли си някакви сънища?
П.: Да.
М.: Ти също присъстваш в твоите собствени сънища и ти виждаш като някой
тотално различен; в края на съня, всичко изчезва.
П.: Защо влязох в това телесно съзнание?
М.: Ти спиш здрав и читав в твоето легло, топло и комфортно. Така че защо
предаваш себе си в твоите сънища на състояние, където си борещ се за глътка въздух и
умиращ в кошмар? Цялото това проявление е само сън на Непроявеното и не се случва
наистина.
Това, което ни кара да вярваме, че ние сме, е причината, а при нейния край, ние
се връщаме обратно в нашето изначално състояние. Този, който знае това, няма страх
от каквото и да се случва.
П.: Би ли било разумно да кажеш, че Джнани има определени спонтанни
забележими характеристики, една от които може да е състрадание.
М.: Какво точно имаш предвид под думата състрадание.
П.: Всеки ден Махарадж среща хора и се опитва да комуникира един вид знание.
Защо го е грижа?
М.: Това състрадание не е за индивида, а за това битие, което се е впримчило в
отъждествяване със сума ти индивиди.
П.: Това състрадание, спонтанна връзка между Абсолюта и съзнанието ли е?
М.: В самата точка и в същото време, когато Непроявеното стана проявено,
причината за това състрадание възникна спонтанно.
П.: Разбирам. Когато тялото на Джнани умира, неговото истинско състояние е
необусловено, но това състрадание не умира. Преражда ли се тогава Джнани след това?
Какво се случва със състраданието, което прояви себе си и изчезна?
М.: Целият проявен свят е много ясен израз на спонтанното възникване на това
състрадание. Човек не осъзнава незабавния израз на това състрадание в света. Преди
бебето да се роди, млякото е образувано в гърдите на майката, и състраданието да
нахрани бебето, възниква в същия момент. Една жена не е склонна да храни бебето на
някой друг.
П.: Това, което исках да разбера е, дали след смъртта остава едно семе, един вид
продължение, дали Джнани желае да вземе ново тяло.
М.: Самата концепция за нещо продължаващо от едно раждане към друго, е
погрешна. Когато станеш съвършен Джнани, ти ще разбереш, че без теб, дори петте
елемента няма да имат никакъв живот. Знанието, което давам сега, e като да храниш
111
пеленачета, но когато имаш пълното знание, ти ще разбереш, че твоето битие поддържа
цялата вселена.
Това битие няма стойност, то не носи нищо друго освен нещастие и е обвързано
с времето, но едновременно, що се отнася до проявеният свят, най-малкото живо
същество е подкрепата на цялата вселена.
Това съзнание, което човек има, е от многопластова природа – то може да
приеме всяка форма, която иска – от друга страна, твоята истинска природа е
съвършена в себе си, неизменна.
Ти имаш знание за природата на човека и за природата на съзнанието. Какво
допълнително знание търсиш?
П.: В действителност аз се стремя да отида отвъд знанието.
М.: Всъщност няма отиване, нито отвъд, нито преди него. Това състояние е там.
Човек си мисли, че трябва да отиде от едно състояние в друго, но няма отиване. Има ли
още нещо, което търсиш?
П.: Просто да ми отпаднат всички фалшиви привързаности, фалшиви
отъждествявания.
М.: Това е цялата беда, човек мисли, че някакви погрешни схващания са дошли
при него. Всички тези концепции са движение в съзнанието, а щом самото съзнание
изчезне, движенията, които идват с него, също изчезват. Ти си вече в това състояние,
няма нищо за придобиване. Сега ти знаеш това, и за теб, всичко това е безполезно.
П.: Точно така. Аз бих искал Махарадж да обясни за Брахма-рандра. Аз съм
запознат с Йога учението за това, но Махарадж е леко различен.
М.: Има две неща, светът и собственото присъствие, чувството за присъствие,
тоест съзнанието, битието. То е Брах-ма, “Аз съм присъстващ”; рандра означава най-
малкият от отворите и в този отвор е тихият, първичен звук, който ти дава
впечатлението, че ти си, но ти всъщност не си. Този звук в този отвор ти дава
чувството, че ти си, но бъди сигурен, че ти не си.
П.: Много добре.
М.: Аз стоя в изначалното състояние, където не бях осъзнат, че съм. Това тяло и
битието са дошли, но знаейки неговата природа, аз не очаквам нищо от това.
Когато Йогинът е тотално абсорбиран в неговата медитация или Йога, този
беззвучен звук така го изпълва, че той става пиян от него за известно време и след това
той утихва.
Когато тялото умре, това индивидуално съзнание ще се слее с тоталното
съзнание, но дори и така, това тотално съзнание знае, че то е, и докато се знае, че то е,
то е в състояние на дуалност.
Махарадж: В момента, в който чувството на битие възникна, имаше чувство на

дуалност. Проявеният свят е пълен с движение, което създава и унищожава безброй
форми, през цялото време. Това съзнание е от вселенско естество; точно като
112
пространство. Съзнанието вътре в тялото, е незначително преживяване, но неговата
природа, неговото качество в основата си е същото, точно като пространство.
Въображението и паметта създават тяло и личност, а проявеното погрешно
предполага, че е тяло и личност.
Питащ: Какво кара битието да възникне?
М.: Точно както нямаш причина за твоя сън, няма причина за битието. Обясни
ми как имаш сън. Той е безпричинен; следователно той е без логика.
Всичко това, което виждаме в проявения свят, е точно като картина върху
телевизионния екран.
Кои хора наричаме родители? Единствено две физически форми; ако те
изчезнат, ние смятаме, че нашите родители са си отишли. Това, което е извело моето
битие, без моето знание, представлява моите родители, това е коренът.
Само защото Аз съм това, аз виждам света и мисля за Бог; следователно Бог е,
понеже Аз съм. Ако Аз не съм, Бог не е. Ще ти дам формула, която ще направи всичко
за теб: мисли непрекъснато от гледна точка на “Аз съм Бог, няма Бог без мен.” Когато
си твърдо установен в това, каквото е маловажно, постепенно ще изчезне.
Една стъпка по-нататък: аз ти казах да казваш “Аз съм Бог,” но сега, това, което
намеквам, не са думите “Аз съм Бог,” но това, което е преди разбирането на думите.
Това е Бог и това си ти, не думите.
Пощальонът идва тук да достави пощата. Той може да е малък човек, но той е
напълно осъзнат, че представлява правителството. Моето чувство, че Аз съм, е
регистрацията на присъствието на Бог.
Оригиналният въпрос беше как да отидеш отвъд това съзнание. Съзнанието е
обвързано с времето, но то е единственият капитал който имаме, и ето защо, то е
толкова важно.
П.: Аз все още не съм се хванал за него.
М.: Това е защото идентичността с тялото е толкова силна; не е лесно да се
откажеш от това.
П.: Дайте ни някой трик, чрез който можем да се откажем от тази идентичност с
тялото.
М.: Единственият отговор е непрекъсната практика на медитация и мислене
върху това, което казах. Постепенно това себе-ограничение ще изчезне и чувството за
отделеност ще си отиде. За да бъде решена загадката, човек трябва да медитира
дълбоко, за дълъг период. Медитация означава битието да абсорбира себе си в битието.
След дълъг период от време на този вид медитация, човек ще започне да знае Знаещия
това битие.
Аз съм Знаещия това съзнание. Аз мога да знам единствено нещо друго, аз не
мога да знам себе си; а тази загадка ще се реши сама, чрез непрекъсната дълбока
медитация.
Сега ти си убеден, не си ли, че ти си знаещия съзнанието?
П.: Да.
М.: Ти си убеден, но все още има умствено отъждествяване с тялото, което те
кара да чувстваш, че нещо добро ще се случи с теб. Сега ти имаш определено
количество знание и това те кара да се чувстваш много щастлив. Това знание е
113
прогонило невежеството. В измиването на невежеството, знанието също ще изчезне,
само ти оставаш.
Звукът, който трябва да бъде чут, е тихият звук. Само тихият звук може да чуе
действителния звук.
П.: Бог еквивалент ли е на проявеното безформено?
М.: Бог е беззвучният звук. Той е в проявеното, защото всичко, за което говорим
е проявеното; Непроявеното не може да говори изобщо.
Махарадж: Хората не ми вярват, когато им казвам, че те не познават себе си. Ти

си си позволил да бъдеш подмамван от това, което не е истината; чрез отъждествяване
с тялото, ти си изгубил това знание.
Питащ: Кой е този “ти”?
М.: Кой задава този въпрос?
П.: Тъй като това индивидуално битие зависи от тялото, как може да се каже, че
на тялото не може да се придаде твърде голяма важност
М.: Ние отдаваме твърде голямо значение на индивидуалността. Това съзнание в
тялото остава, само докато тялото продължава. Ние мислим, че когато тялото е
унищожено, съзнанието също е унищожено. То не е унищожено; то става едно с
вселенското съзнание.
Това битие, което е нашето най-ценно притежание и което искаме да запазим на
всяка цена, за предпочитане през цялото време, зависи от тялото, и ще продължи само
толкова дълго, колкото е крайният срок на всяко индивидуално съществуване.
Субектът трябва да бъде отделен от обекта, който той възприема. Тялото трябва
да изчезне, без значение колко интензивно, човек може да желае другояче. Себето е
отделно; то ще се слее с Вселенското Битие.
Себето е тотално различно от това, което слушателят си го представя да бъде. Аз
се обръщам към действителния слушател, не това, което слушателят си мисли, че е.
Има различни видове знание в този свят, но единственото истинско знание е знанието
на Себето.
П.: Заради моите преживявания, аз имах посещения и ръководство от много
Светци. Махарадж казва в книгата, че ние получаваме помощ от много различни хора.
Какви са тези хора, които ни дават помощ?
М.: Всички те възникват в твоето собствено битие, от твоето собствено
съзнание. Те не са отделни от теб.
П.: Значи изявлението в книгата не е завършено?
М.: Този отговор е бил за конкретен човек, а това, което ти казах сега, е
отговорът за теб.
П.: Аз мога да изолирам всичко или трябва да бъда възприемчив? Много е
трудно да отвориш вратата за Гуру и да държиш всичко друго навън. Медитацията
върху Гуру е много важна.
114
М.: Ако наставлението на тези така наречени мъдреци или водачи е приемливо
за теб, приеми го; в противен случай ги отхвърли и ги помоли да си ходят. Ако имаш
видение на гигантски бог, чиято глава докосва небесата, ако не си негова опора, къде е
видението? Аз не ти казвам какво трябва или не трябва да правиш. Аз искам да бъдеш
твоето Себе, самата опора на всичко. Твоето търсене на съвети ще зависи от твоето
собствено ниво, от твоята цел.
Чрез неговите учения, моят Гуру ме заведе до състоянието преди да е имало
каквото и да е обуславяне, каквото и да е преживяване, от какъвто и да е вид. Йогинът,
който се абсорбира в тихия звук, е там, преди тихия звук. Ти си достигнал състоянието,
където тези неща се случват, но помни, ти си там преди.
Ти имаш всички тези чудесни медитации. Ако упорстваш в твоята асоциация с
мен, ти ще загубиш всичко.
Махарадж: Преди деветте месеца затвор в утробата, какво беше моето

състояние? Аз не знам, но заключавам, че този затвор възникна заради съгласието на
мъжа и жената. Ананда [блаженството], на което двойката се наслаждаваше, сега е под
формата на това определено съзнание. Как можеш ти да си приписваш това? Открий
безполезността на това; ти не можеш да намериш истината там. Ти трябва да стигнеш
до точката: “Как може това да е истината – може ли това, което зависи от тялото, да
бъде истината?” Използвай своя интелект.
За да бъде това съзнание, което толкова много обичаш да бъдеш, тялото трябва
да е там.
Питащ: Би ли имало тялото някаква цел за това, което е преди неговото
зачеване?
М.: Какво е твоето състояние?
П.: Тялото.
М.: Това тяло форма от храна ли е?
П.: Да.
М.: А във формата от храна е паметта за твоето битие и това е съзнанието за “Аз
обич.”
Това знание е много рядко. С него, ти можеш да направиш много пари и да
получиш нещата от този свят; можеш да ходиш тук и там, и да говориш за това знание,
и хората ще те боготворят, ако искаш.
П.: Аз не искам това.
М.: От моя ъгъл, ти си нищо, ти нямаш идентичност; но ако чувстваш, че имаш
идентичност, можеш да продължиш в света с това знание, което съм предал досега.
Оригиналната илюзия, която е без никакви думи, няма да спре да действа. Ти не
можеш да премахнеш оригиналната илюзия – тя трябва да продължи; последващите
илюзии можеш да премахнеш, но не и оригиналната илюзия.
П.: Виждам.
115
М.: Това ще продължи. Ти ще виждаш тревата да расте, вода, която тече в
реките, вълни върху океана и т.н. Това е оригиналната Мая – ти не можеш да спреш
това, това е самата природа на илюзията. Оригиналната Мая няма цвят, няма очертание,
нищичко. Ти не можеш да схванеш тази оригинална Мая.
Можеш ли да използваш това за каквото и да е? Ти би могъл да натрупаш
огромно богатство. Кой ще се възползва? След твоята смърт, децата ти биха могли да
използват част от него, правителството би могло да вземе част. Всичко това е
публично, всичко е не-лично. Твоето знание няма да остане лично, то е предназначено
за другите. Ако по време на смъртта разбереш какво си, че никога не си бил личност,
това е достатъчно. Не чувствай, че си личност, и че можеш да направиш нещо за себе
си. Няма личност.
Каквото спечелиш, ти ще се опиташ да го защитиш, но то няма да те утеши
изобщо. Ти няма да видиш света отново, така че всичко ще трябва да се използва от
другите, не от теб. Точно сега, опитай се да разбереш, какво е това съзнание.
За твоето живеене, ти си зависим от силата, която твоето тяло получава от
храната, която ядеш, а есенцията на тази храна и хранителното тяло, е това съзнание
“Аз съм.” Твоето битие е вътре в теб, не някъде другаде.
Единственото нещо, което трябва да бъде разбрано, е това: Това битие е заради
Сатва Гуна, която се държи в света според другата гуна [раджас или тамас]. Ти не си
никоя от тях. Атрибутите се отнасят до всичко проявено, а изразът на Сатва гуна е това
битие.
Махарадж: Чрез нашите собствени концепции, ние решаваме, че нещо е мръсно

или не. Някои хора обработват екскрементите на глиган за определени болести, и това е
изключително ефективно, дори за онези, които са на точката на смъртта. Това, което
иначе е смятано за мръсотия, се използва като лекарство. Дори човешкото тяло е
създадено от това, което може да бъде считано за мърсотия. Би ли отдал човек значение
на човешката индивидуалност, ако той е размислил относно какво е това тяло?
Що се отнася до мен, аз нямам вяра в нещо, което е било казано, дори и това,
което е било казано от Ведите. Само в моето собствено преживяване.
Ти си имал много видения. Има ли някаква истина във виденията? Каква е
основата на което и да е видение?
Питащ: Съзнанието “Аз съм”.
М.: В традиционното схващане, се предполага, че Брахман трябва да е създал
света, Вишну да го поддържа, а Шива да го унищожи. Не е ли този Брахман, който
създава света, същият като Брахма-рандхра, от който идва чувството “Аз съм.” Кой е
този Брахман, освен тази “Аз съм - ност”? Всички тези имена са дадени на нея. Каквото
е ограничено във времето, е създадено от битието. Разбра ли основната концепция?
П.: Каквото и да се случва в нашето преживяване, всичко ли трябва да се
разглежда като нито добро, нито лошо?
М.: Защо говориш дори така? Какъв е смисълът?
116
П.: Правилно.
М.: Единственото нещо, за което трябва да се мисли, е: “Как тази форма и битие
дойдоха? Аз не искам да ги имам.” Каква е основата, върху която виждам всеки един,
който идва тук?
П.: Това е едно и също нещо.
М.: Това е “Аз съм”; това, което аз съм, и другите са. Ако приемеш това, което
казвам, каква идея имаш за себе си?
П.: Себето, което знаем, не е по-реално от това, което знаем за другите. С други
думи, всичко е илюзорно.
М.: Какво мислиш, че ще ти се случи?
П.: Аз се надявам накрая да открия частта, която е реална, и да не бъде
ограничена от времето.
М.: Защо? Осъзнавайки, че това, което човек вижда, е фалшиво, кой е “ти”,
който търси реалното? Има ли някакъв отговор?
П.: Не.
М.: След като направи това търсене, какво откри? Какво е твоето заключение?
П.: Аз се установих в това, просто да виждам какво се случва.
М.: Това очакване ли е или e защото човек е принуден?
П.: Нито едното, нито другото, то просто е, без очаквания. Това е мястото,
където съм точно сега. Означава ли това, че освен природата, няма нищо?
М.: Освен думата природа, няма нищо, на което можем да се опрем. Знаеш ли от
какво ние наблюдаваме това творение? Как разбираш сътворението на някой в име и
форма?
П.: Само по отношение на нашето собствено преживяване.
М.: Какво е това?
П.: Аз започвам със себе си, това, което наблюдавам вътре в себе си. Аз не
изграждам никакви теории зад това.
М.: Какво наблюдаваш?
П.: Всичко, което идва и си отива.
М.: Битието свидетелства спонтанно. Как свидетелстването на твоето битие, ще
ти бъде полезно?
П.: Аз наистина не знам, но приемам, че има стойност в това да го наблюдаваш
като нереално.
М.: След разбирането на това, каква е целта на твоето съществуване?
П.: Целта на тялото, да получи това състояние, което е преди, ли е?
М.: Кой казва това? Дай ми неговата идентичност.
П.: Не мога.
М.: Ако не можеш да дадеш някаква идентичност, защо говориш?
П.: Просто в подчинение на Махарадж.
М.: Това е защото самото разпитване става невъзможно на този етап. Тъй като
въпросите ги няма, каква е ползата от стоенето тук?
П.: Ние нямаме пълно прозрение за това да бъдеш нищо; има нещо малко, от
което трябва да се отървем.
117
М.: Това, което е тотално разтворено или заличено, е наблюдавано, Това, което
винаги Е, не е възприемаемо. Този принцип остава винаги. Всеки от вас, който е
разбрал ясно това, което казах днес, не е нужно да идва тук отново.
П.: Аз разбрах интелектуално, но не съм го осъзнал. Все още съм болен; ето
защо трябва да идвам тук.
М.: Когато си напълно убеден, че каквото и да виждаш, е нереално, защо се
държиш за нереалния принцип?
П.: Ние трябва да прибегнем към тази вяра или вярване?
М.: Да. Каква е тази вяра или вярване – тя е единствено принципът “Аз съм.”
Махарадж: Чрез нашите собствени концепции, ние решаваме, че нещо е мръсно

или не. Някои хора обработват екскрементите на глиган за определени болести, и това е
изключително ефективно, дори за онези, които са на точката на смъртта. Това, което
иначе е смятано за мръсотия, се използва като лекарство. Дори човешкото тяло е
създадено от това, което може да бъде считано за мърсотия. Би ли отдал човек значение
на човешката индивидуалност, ако той е размислил относно какво е това тяло?
Що се отнася до мен, аз нямам вяра в нещо, което е било казано, дори и това,
което е било казано от Ведите. Само в моето собствено преживяване.
Ти си имал много видения. Има ли някаква истина във виденията? Каква е
основата на което и да е видение?
Питащ: Съзнанието “Аз съм”.
М.: В традиционното схващане, се предполага, че Брахман трябва да е създал
света, Вишну да го поддържа, а Шива да го унищожи. Не е ли този Брахман, който
създава света, същият като Брахма-рандхра, от който идва чувството “Аз съм.” Кой е
този Брахман, освен тази “Аз съм - ност”? Всички тези имена са дадени на нея. Каквото
е ограничено във времето, е създадено от битието. Разбра ли основната концепция?
П.: Каквото и да се случва в нашето преживяване, всичко ли трябва да се
разглежда като нито добро, нито лошо?
М.: Защо говориш дори така? Какъв е смисълът?
П.: Правилно.
М.: Единственото нещо, за което трябва да се мисли, е: “Как тази форма и битие
дойдоха? Аз не искам да ги имам.” Каква е основата, върху която виждам всеки един,
който идва тук?
П.: Това е едно и също нещо.
М.: Това е “Аз съм”; това, което аз съм, и другите са. Ако приемеш това, което
казвам, каква идея имаш за себе си?
П.: Себето, което знаем, не е по-реално от това, което знаем за другите. С други
думи, всичко е илюзорно.
М.: Какво мислиш, че ще ти се случи?
П.: Аз се надявам накрая да открия частта, която е реална, и да не бъде
ограничена от времето.
118
М.: Защо? Осъзнавайки, че това, което човек вижда, е фалшиво, кой е “ти”,
който търси реалното? Има ли някакъв отговор?
П.: Не.
М.: След като направи това търсене, какво откри? Какво е твоето заключение?
П.: Аз се установих в това, просто да виждам какво се случва.
М.: Това очакване ли е или e защото човек е принуден?
П.: Нито едното, нито другото, то просто е, без очаквания. Това е мястото,
където съм точно сега. Означава ли това, че освен природата, няма нищо?
М.: Освен думата природа, няма нищо, на което можем да се опрем. Знаеш ли от
какво ние наблюдаваме това творение? Как разбираш сътворението на някой в име и
форма?
П.: Само по отношение на нашето собствено преживяване.
М.: Какво е това?
П.: Аз започвам със себе си, това, което наблюдавам вътре в себе си. Аз не
изграждам никакви теории зад това.
М.: Какво наблюдаваш?
П.: Всичко, което идва и си отива.
М.: Битието свидетелства спонтанно. Как свидетелстването на твоето битие, ще
ти бъде полезно?
П.: Аз наистина не знам, но приемам, че има стойност в това да го наблюдаваш
като нереално.
М.: След разбирането на това, каква е целта на твоето съществуване?
П.: Целта на тялото, да получи това състояние, което е преди, ли е?
М.: Кой казва това? Дай ми неговата идентичност.
П.: Не мога.
М.: Ако не можеш да дадеш някаква идентичност, защо говориш?
П.: Просто в подчинение на Махарадж.
М.: Това е защото самото разпитване става невъзможно на този етап. Тъй като
въпросите ги няма, каква е ползата от стоенето тук?
П.: Ние нямаме пълно прозрение за това да бъдеш нищо; има нещо малко, от
което трябва да се отървем.
М.: Това, което е тотално разтворено или заличено, е наблюдавано, Това, което
винаги Е, не е възприемаемо. Този принцип остава винаги. Всеки от вас, който е
разбрал ясно това, което казах днес, не е нужно да идва тук отново.
П.: Аз разбрах интелектуално, но не съм го осъзнал. Все още съм болен; ето
защо трябва да идвам тук.
М.: Когато си напълно убеден, че каквото и да виждаш, е нереално, защо се
държиш за нереалния принцип?
П.: Ние трябва да прибегнем към тази вяра или вярване?
М.: Да. Каква е тази вяра или вярване – тя е единствено принципът “Аз съм.”
119
Махарадж: Заради този измамлив свят, който е създаден от плюнка, хората са

искрено засрамени. Затова те не биха искали да излагат или показват самия мундщук,
от който тази плюнка е била изхвърлена. Ето защо те винаги искат да го крият. Като се
има предвид този аспект, как изобщо можеш да имаш някакво его? Най-окаяното
състояние на нещата. Откъде произлизаш и накъде продължаваш?
Питащ: Отникъде на никъде.
М.: Би ли искал да останеш още две седмици?
П.: О, да.
М.: Твоето самочувствие ще бъде напълно изложено; би ли искал това?
П.: Аз нямам какво да крия; единствено Махарадж ми каза да се изправя и да се
бия.
М.: С помощта на телескоп, аз наблюдавам целия проявен свят.
П.: Това вярване на Махарадж ли е или е негово преживяване?
М.: Няма нужда от вярване.
П.: Тогава защо Махарадж казва “Аз,” “Аз бях,” или “Аз съм”?
М.: Тази беседа се случва в телескопа.
П.: Какво е състоянието, когато махнеш телескопа?
М.: Когато не знаеше, че си бил, това е твоето истинско състояние. Въпреки че
си попил знание, ти все още искаш да направиш нещо, за да продължиш себе си. Аз съм
Непроявеното и с моето проявление, моята форма и тяло, целият този свят е. Аз не знам
как отъждествяваш себе си. Ти може да предполагаш, че имаш определено знание, но с
това, ти искаш да развиеш единствено твоето егоистично чувство.
П.: Трябва ли да загубиш цялото си знание?
М.: Ти трябва да разбереш; не е необходимо да отхвърляш знанието.
П.: От това, което беше казано по-рано, аз разбрах, че няма нужда от медитация,
но Махарадж ми каза да пазя тишина и да медитирам да осъзная какво съм аз.
М.: Откъде знаеш, че ти си? В съзнаването, всичко е.
П.: Аз просто го усещам. Чрез телескопа, аз разбрах, че не съм телескопа.
М.: Ти не си разбрал. Ти предполагаш, че си разбрал, но не си разбрал.
П.: Аз съм разбрал думите, но не съм разбрал?
М.: Каквото и да си разбрал, е нещо друго; ти не разбираш твоето Себе.
Магарето минава по пътя и ти изследваш относно магарето. Как си засегнат от
него? Тук няма да можеш да задоволиш сърбежа си с говорене. Другаде можеш да
говориш и да бъдеш задоволен с разговора.
П.: Аз чувствам, че нямам какво да правя. Ще извършвам моята медитация и
всичко ще дойде чрез нея.
М.: Това, което имам предвид под медитация, е да отхвърлиш всяко
преживяване и да бъдеш в състоянието без преживяване. За да разбереш това, ти трябва
да медитираш. Кое е преживяването? Преживяването “да бъдеш.” Този, който
наблюдава това битие и състояние на небитие, е Истинското състояние.
Следвай медитацията усърдно; в противен случай какво ще се случи? Ще се
движиш като теле, което просто скача тук и там. Аз настоявам да стабилизираш себе си
120
в медитация. Твоите сетива са много активни; те не са под контрол. Медитирайки, тази
специфична слабост на твоя ум, ще бъде поставена под контрол.
П.: Какво да правя? В продължение на дълго време, аз се опитвах. Не мога.
М.: Упоритост. Този дълбок копнеж трябва да е там. Ако много силно имаш
нужда от нещо, ти мислиш за него непрекъснато, ти си упорит в това; тогава ти ще
достигнеш този стадий.
Махарадж: Това съзнание е всепроникващо, когато докосването на “Аз съм -

ността” не присъства. Цялото това проявление е за теб, понеже ти си. Тъй като то
нямаше подкрепа да каже “Аз съм това или онова,” то се хвана за тялото и каза “аз съм
мъж или жена.”
Питащ: Значи единственото нещо, което трябва да правиш, е да видиш, че ти не
си нищо такова?
М.: До каква степен ще си кажеш, аз не съм това или онова?
П.: Веднъж щом човек е видял това, той не трябва да го повтаря?
М.: Веднъж щом разбереш, че ти не си тялото, тогава не си ли всичко? Не си ли
пет елементната игра? Каквото е, си ти. Посланието “Аз съм” няма никаква форма,
дизайн или цвят. Докато “Аз съм,” това преживяване на проявление, е, щом тази “Аз
съм - ност” изчезне, няма преживяване. Щом това послание “Аз съм” се появи, в
насекомо, животно или човешко същество, проявлението незабавно възниква с това
битие. Вътре или вън е пълно с проявление. Тези беседи не са за общо потребление, за
масите.
Повечето хора искат да извлекат определени облаги от определени действия, но
какво се случва тук? За кого е всичко? Самият кого се разтваря.
Аз ще ти кажа само едно нещо, продължавай да пееш тихо вътре Гуру, Гуру,
Гуру, който е “Аз съм - ност.” Продължавай да пееш тихо вътре “Аз съм” без думи,
непредизвиканият звук.
П.: Как можеш да преживееш това? Какъв е пътят?
М.: Оттегли се вътре в това. Всички питат за път; как мога да посоча път? Как
влязох в утробата на майка ми? Как мога да ти кажа? Всички искат път. Върни се по
същия път, по който дойде.
Посланието “Аз съм” няма форма; то е единствено хранителен контейнер. То е
там, то има значение, но ти не можеш да го възприемеш, да го наблюдаваш. Аз получих
писмо, което съдържа цялата информация за мен, но това послание не съм аз. Аз съм
наблюдателят на посланието. Посланието “Аз съм” е ограничено от времето.
Принципът, към който “Аз съм” се отнася, е отвъд времето, безкраен, вечен.
П.: Наблюдателят е точката на срещане на ограниченото от времето и вечното.
М.: Свидетелстването на проявения свят се случва на този Върховен принцип.
Когато наблюдаваш нещо, ти го получаваш, записваш го и мислиш над него;
следователно ти си въвлечен в него. Върховното не възприема и не записва
преминаващото шоу.
121
28 март, 1980
Махарадж: Това знание “Аз съм” е същото, независимо дали е насекомо, червей,
човешко същество или аватар [същество от най-висок порядък]; основното съзнание е
едно и също във всички тях.
За да прояви себе си, съзнанието се нуждае от рамка, конкретна конструкция, в
която то да може да се появи. Тази форма може да бъде всичко, но то се нуждае от
форма, и трае само, докато тази конкретна форма продължава да съществува. Докато
това съзнание не се появи, не може да има каквото и да било знание; знанието може да
бъде там единствено, когато тази основа, това знание “Аз съм” е там.
Мисълта възниква от дъха и мисълта изразява себе си в думи. Без думи не би
могло да има никаква комуникация в света. Светът продължава заради думата и името.
Хората не могат да бъдат идентифицирани без име, така че името има голямо значение.
Дори Бог трябва да получи име, и когато повтаряме това име, то има определена
значимост. На ранен етап, няма по-важен и по-успеваем метод от повтаряне на името на
Бог.
Питащ: Как се е появило това съзнание?
М.: Няма причина, поради която това съзнание се е появило, но щом се появи, то
не може да стои неподвижно; съзнание е същото като движение. Това движение се
случва чрез трите гуни, които са присъщи на това знание “Аз съм.” Цялото движение се
случва чрез тези гуни и това съзнание продължава да вибрира тихо. Една конкретна
форма се е появила чрез конкретна храна, и чрез комбинацията на гуните ще действа
според формата, която е приела. Червеят ще действа като червей, човекът като човек и
т.н. Качествата са предопределени. Поведението и действието се случват според
комбинацията на трите гуни.
Когато хората идват за пръв път тук, те идват с цел да изложат собственото си
знание или да ме привлекат към дискусия. Аз съм осъзнат за това и дори още по-
осъзнат, че такива хора не знаят нищо; че те са напълно невежи. Поради тази причина,
аз им казвам да не започват да задават въпроси или да обсъждат, докато не са слушали
беседите за известно време, и не са абсорбирали поне нещичко от това, което казвам.
Как знам, че си напълно невеж? От моя собствен опит. Откъде започна всичко
това? Това е част от знанието “Аз съм,” и това знание, и тази конкретна форма, целият
пакет, е бил създаден от петте елемента, а петте елемента нямат знание; така че цялото
нещо е чисто невежество.
Има някои хора които казват, “Аз бях така и така в предишно раждане и ще
дойда отново като така и така.” Как знаят те? Всичко това може да дойде единствено от
петте елемента, а преди създаването на петте елемента, предишното знание не би могло
да бъде – така че всичко това е боклук, безсмислица.
Има много Хатха Йогини, които имат велики сили; от тях, аз съм най-голямата.
Хатха означава упоритост, настойчивост. За какво е тази упоритост? Аз не знаех, че
съм роден; как получих тази форма? Това е целта, за която да си упорит. Аз трябва да
знам това. След това ми беше казано за Сатва. Какво е Сатва? Сатва е единствено
есенцията на петте елемента и в нея е знанието “Аз съм.” Всичко това е все още петте
122
елемента; така че как се е появило това? Тогава моят Гуру ми каза, “Ето това си ти,”
цялата история; така че от мой собствен опит, аз знам, че всичко това е невежество.
Моят Гуру ми посочи, че от самото начало, аз не съм имал нищо общо с всичко
това, и всичко което имам, с което да разреша тази мистерия на живота, е знанието “Аз
съм”; без това няма нищо. Така че аз го прихванах, както моят Гуру ми каза, и след това
исках да открия как този телесен аспект се е появил без моето знание и как само върху
това може да се появи някакъв друг отговор, и това отново е резултат от петте
елемента. Следователно, каквото някой си мисли, че е, е чисто невежество, и аз знам
това от моя собствен опит.
Ако това е невежество, тогава къде е моето битие? Моето битие е в град, който е
не-град, в място, което е не-място.
Как се е появило това? Заради това знание “Аз съм,” което е невежество, заради
Мая, която се появи внезапно, без да ме пита. Щом се появи, тази Мая хареса това,
което е създала, и поиска това битие да продължи завинаги. Мая прегърна това с такава
свирепост, че на всяка цена иска да удължи съществуването на това битие, толкова
дълго, колкото може.
Човек има сърбеж; каква е причината? Физическото тяло. Този сърбеж да
продължиш да живееш, да съществуваш, идва от петте елемента, и ще продължи,
докато тялото от петте елемента присъства.
Ти мислиш, че ме познаваш, и поради тази причина идваш тук, но аз нямам
очертание или форма. Това не-място, където моето истинско битие е, също няма форма
или очертание. Каквото и да говоря, е само това, което се е появило, заради есенцията
на петте елемента, но аз нямам нищо общо с това.
Изключително интелигентни хора идват тук и ми задават въпроси и аз им
отговарям, но те не приемат моите отговори. Защо? Те говорят от точката на
отъждествяване с тяло-ума, а аз им отговарям без отъждествяване с формата, така че
как могат да ме разберат? Как може отговорът да съвпадне с въпроса?
Кой задава въпросите? Тази личност, която е измерила себе си от състоянието на
времето, базирано на раждането на физическото тяло, което е измислица на
въображението, просто вързоп от спомени, навици и въображение. Аз знам това, но те
не. Ти разглеждаше себе си като тялото, въпреки че то няма реалност и може да изчезне
във всеки един момент. Все пак, въз основа на него, ти се опитваш да постигаш, да
придобиваш и т.н. Само това, което е било, преди това тяло да възникне, ще остане
след като тялото умре. В момента, в който тялото си отиде, този последен ден, дори
твоята памет за съществуване, ще изчезне. Каквото и да си асимилирал, е единствено
забавление – всичко ще изчезне. Това, което казах – съгласен ли си с него?
П.: Да.
М.: Ако наистина си го приел, тогава няма да те е грижа дали тялото остава или
си отива.
Цялата гордост на всяко същество се основава изцяло на това качество на
хранителната есенция, битието. Това е временна фаза, и разбирайки това, ти идваш до
заключението, че това е нереално. Този, който разбира, че това е нереално, е Вечният.
В тази игра, можеш ли да се придържаш към някаква идентичност, като
изключително твоя, която няма да изчезне?
123
П.: Не.
Преводач: Тези хора са дошли тук от едно село и искат да отведат Махарадж там
с кола, така че Махарадж попита:
М.: Ще бъде ли способен някой да разбере този тип беседа в твоето село?
П.: Не, никой няма да разбере, това ще влезе през едното ухо и ще излезе през
другото. Те може да бъдат разярени от подобна беседа и да ви пребият.
М.: Не, те няма да го направят. Чужденците може да се опитат да ме атакуват,
понеже те мислят, че аз критикувам Христос. Аз ти посочвам истинската позиция на
Христос, действителното състояние. Това, което беше направено с Христос, може също
да ми се случи, понеже Христос е казал фактите, истината, но хората станали разярени
и го разпнали. Сега те правят знака на кръста. Тъй като моите беседи са отвъд тяхното
разбиране, те ще бъдат обезпокоени.
По командата на моя Гуру, аз правя тези бхаджани и беседи. Когато отида до
това село, аз ще трябва да говоря за Бог и поклонника. Те няма да са способни да
разберат, така че аз ще говоря на тяхното ниво. За невежия това ще е добре: Бог е
вечен, има грях и добродетел. За невежия всички тези неща са верни, но всички те са
слухове.
Казано е, че Бог и светът са древни, вечни. Когато аз не бях, аз не знаех за този
вечен свят и Бог. Когато аз не бях, те не съществуваха.
Вземи примера за сънувания свят. В сънувания свят аз виждам голям спектакъл
от стари замъци, древни монументи, но моят сън е много свеж и нов. Аз имам съня
само за момента, така че как спектакълът може да е древен? По същия начин, това също
е за момента. Докато битието е там, светът е там. Без моето битие, няма свят.
Аз вярвам, че ти слушаш моите беседи и разбираш правилно. Ако това е така,
защо трябва да имаш някакъв страх от смъртта? Накрая, какво е смърт? Това тяло е
като лампа с гориво, а фитилът е пламнал с битие. Ти знаеш, че когато горивото е
изчерпано, пламъкът ще изчезне, “Аз съм - ността” ще изчезне.
Моят Гуру ми каза да бъда едно с това битие, а когато си едно с него, самият
този принцип ще ти разкрие всичките мистерии на това битие, и в този процес, ти ще го
трансцендираш; но бъди много смирен, бъди много посветен.
П.: Това битие, мисли, личност, дори моето идване тук, е просто случайност –
няма причина. Това правилно ли е?
М.: Да. Каквото се предполага, че се случва, е илюзия. Нищо всъщност не се
случва, понеже основната концепция, битието, самата тя е илюзия.
Когато избегнеш това тяло-ум състояние, ти си проявеното битие, но в това
проявено състояние, ти трансцендираш също и битието. Осъзнавайки, че ти си
проявеното, ти избягваш битието. Ти си почти в битие и небитие, отвъд това.
П.: Тогава ти си нищо, крайният етап?
М.: Кой е там, за да каже това, кой ще каже, че той не е там и с какво?
П.: Пламъкът на битието в отверстието на Брахма – какво да прави човек, когато
усеща това? Да го игнорира ли или да се концентрира върху това?
М.: Просто наблюдавай тези преживявания. Просто наблюдавай всичко това,
което виждаш, бъди осъзнат.
124
Битието, “Аз съм,” е просто инструмент, това не си ти. То е инструмент на
знание, и този велик инструмент на знание, е наречен Бог, който е качество на
хранителната есенция. Само от това ти ще бъдеш способен да видиш всичко друго.
П.: Разбрах ли, че не трябва да течеш с битието и да му се наслаждаваш?
Оттегляш се и наблюдаваш?
М.: Дори ако течеш с него, ти си отделен. Ти може и да си способен да виждаш
себе си също и наслаждавайки се, но все пак ти си наблюдателят, не участника. Ти
трябва да помниш, че тези преживявания са поради твоето битие. Битието е единствено
твое качество, а не теб. Ти може дори да видиш, че твоето тяло лежи мъртво там и е
част от битието, но ти не си това. Това трябва да осъзнаеш и наблюдаваш и видиш.
Какво си сега и какво би искал да бъдеш?
П.: Бих искал да се наслаждавам на всепроникващия, да бъда едно с това.
М.: Кой е този, който иска да стане едно с този всепроникващ принцип? Преди
всичко, отърви се от това “ти.” Това е мястото, където всички твои надежди, очаквания
и желания са напълно разтворени, унищожени. На този етап, какво е останало от теб?
Ти се занимаваш повърхностно с много концепции. Докато сме едно с това битие, ние
винаги бихме искали да имаме някакви много висши концепции за себе си.
29 март, 1980
Махарадж: Щом тялото дойде до края си, то се смесва с петте елемента,

жизненият дъх се смесва с въздуха, а съзнанието се смесва с вселенското съзнание.
Вследствие на това, съзнанието, което е било субект на трите гуни в тялото, става
свободно от тях, става Ниргуна. Идеята за прераждане е концепция, тъй като за да се
прероди нещо, нещо трябва да умре. Какво е мъртво? Нищо не е мъртво. Кой да бъде
прероден? Никой не се е раждал.
Каквото и образование да си получил, е било на основата на тяло-ума, така че
каквито концепции имаш, те ще останат единствено концепции. Но щом тялото се
смеси с петте елемента, дъхът се смесва с въздуха и съзнанието става вселенско
съзнание, концепциите няма да имат опора, подкрепа. Следователно, къде ще отидат?
Вселенското съзнание не идва отникъде; то е вселенско. То съществува в
латентна форма в тоталността на храната. То не идва отникъде, то е вече латентно, а
щом формата е създадена, автоматично жизнената сила и съзнанието са проявени в
него едновременно.
В безкрайно малкото семе, цялото дърво е вече присъстващо в латентно
състояние; в подходящ момент то ще порасне и ще се размножи. Това семе, този
химикал, това битие, съдържа цялата твоя вселена. Задавай въпроси от това твое битие,
а не от това, което си чул или събрал.
Това битие има свои собствени латентни качества, за да прояви себе си в това
проявление. Как то се държи в света? Чрез механични свойства; то има свой собствен
механичен начин за това, как ще се държи в света. Тези свойства са латентни в
химическия принцип. Вземи един червей или насекомо или плъх: те правят свои
125
собствени дупки, в които да живеят. Подобно, човешките същества работят по свой
собствен начин. Откъде извира това? Това идва от тяхното собствено битие.
Питащ: Но има само едно битие; няма много индивидуални битиета.
М.: Точно както пространството е едно, огънят е един, по същия начин,
съзнанието също е едно. Това е резултатът от интегрираната комбинация на петте
елемента. Така битието е продукт на хранителната есенция, която е дошла от потока на
петте елемента. По време на зачеването, този битиен принцип – този химикал – прави
снимка на ситуацията, каквато и да е тя. Тази химическа емулсия, която е на
фотографския филм, получава впечатленията.
Този принцип несъзнателно е направил снимката. На този етап, той няма
интелигентност; след това принципът става достатъчно зрял и постига своята цел, целта
на ембриона. Каква е целта? Да знае себе си като “Аз съм.” Това се проявява в
подходящ момент в детето.
Аз ти казвам твоята истинска природа – ти си Ниргуна, като Господ Кришна.
Господ Кришна е бил Неродения, Ниргуна принципа, точно както си ти.
Това вселенско съзнание ражда всеки момент толкова много форми, насекоми,
животни, човешки същества, всички видове; а хората ни казват, че сме имали много
раждания. Помнят ли те всички тези раждания? Съзнателно, аз нямам знание за моето
раждане, но аз съм обвинен в рождение. В действителност ти приемаш тези концепции,
защото се страхуваш от смъртта.
Този, който напълно се е отървал от идване и отиване, и накрая, който напълно
се е отървал от собствената си концепция, че “Аз съм”, е напълно освободен.
В Индия садханата е да рецитираш святото име на Бог. Без име или название, ти
не можеш да успееш в света. На теб ти се дава определено название или име за Бог;
това име е твоето собствено име. Когато рецитираш името, то ще избуи и ще ти даде
цялото знание. То е твоята собствена истинска природа. Това рецитиране не трябва да
бъде оставяно; независимо дали тялото живее или умира, ти трябва непрекъснато да
рецитираш това име. Дори ако един глупав човек рецитира святото име, неговата вечна
природа ще бъде разкрита. Така че, когато подобно нещо се случи, хората ще се трупат
около него, за да предложат тяхната почит или благоговение.
В Индия това рецитиране на свещени думи е много важно, но в чуждите
държави ударението е поставено върху интелекта, в резултат на което, чужденците са
много вещи в техния светски живот. Рецитирането на свещена нама-мантра е традиция
на моята Навнатх Сампрадая. Тези велики Мъдреци не са били образовани – те са били
доста наивни хора; въпреки това, те са постигнали най-висшето.
Много хора след като са прочели „Аз съм Това“, посещават моето място, но
когато съм сред тълпата, те не са способни да ме намерят, тъй като аз нямам чудесна,
бляскава личност.
Накрая, когато отида и седна на това леко повдигнато място за седене, те мислят,
“О, това трябва да е човека.” Но най-напред те гледат към мен и през мен.
П.: Тъй като Махарадж отрича идеята за предишни раждания, могат ли
самскарите да бъдат интерпретирани като съществуващи в този живот?
М.: Да, но твоите приятели в това раждане ще се опитат да ти кажат, че те са от
предишни раждания.
126
30 март, 1980
Питащ: Ако “Аз съм - ността” е продукт на есенцията на храната, как “Аз съм -
ността” на Бабаджи може да продължи да съществува без храна?
Махарадж: Причинното тяло, което е било родено от качеството на хранителната
есенция на Шри Бабаджи, все още поддържа себе си, но неговата причина е била
единствено храна. То може да е две хиляди или четири хиляди годишно; то все още
поддържа себе си.
В митологията също имаме две личности, които са увековечили тяхната “Аз съм
- ност” за хиляди години. Казано е, че те все още са живи някъде; те също имат
причинно тяло, което е килията на “Аз съм - ността,” формирана от хранителна
есенция. Въпреки това, въпреки този дълъг период на живот, биха ли могли те да
доведат до някаква промяна в играта на петте елемента? Биха ли могли да спрат потока
на това творение, поддържане и унищожение? Той се случва, както обикновено. Те не
могат да се намесват в него. Те са били единствено в тяхното причинно тяло,
наблюдавайки всичко.
П.: С какво човек преживява състоянията на рай, ад и т.н., след смъртта, когато и
тялото, и интелектът, се разтворят?
М.: Как може да има преживяване след смъртта, щом тялото и интелектът са
разтворени? Какво има там, за да преживява? Ако качеството на хранителната есенция
е напълно разтворено, изчезнало, тогава кой продължава по-нататък?
П.: Защо няма преживяване на “Аз съм - ността” от ранно детство до около две
години, когато хранителното тяло и жизненият дъх присъстват? Това ранно състояние,
чисто съзнание ли е?
М.: Това е нещо като неузряло манго; сладостта е там в латентно състояние, но
не е изразила себе си напълно. В узрялото манго, тя преживява себе си. По същия
начин, в детето, въпреки че това докосване на “Аз съм - ността” присъства в латентно
състояние, то не е напълно развито, не може да изрази себе си.
П.: Махарадж казва, че няма прераждане на индивида – съзнанието просто
изразява себе си. После той казва на друг, че неговото поведение ще донесе много
прераждания.
М.: На невежите, които са обсебени от идеи за прераждане и т.н., аз казвам, “Ти
ще имаш прераждания”; но на този, който е способен да разбира, аз ще дам единствено
знание.
П.: Махарадж каза по едно време, че Брахман не е свидетел, а на друг, че
Брахман е свидетел.
М.: Какъв е смисълът, който желаеш от този Брахман? Какво мислиш за тази
дума Брахман? Брахман означава излъчването на света, едновременно потвърждавайки,
че “Аз съм.”
В този Брахман, всичко е илюзия, но кой разбира това? Принципът, който
разбира, осъзнава и свидетелства, е Парабрахман. Свидетелстването се случва на
Парабрахман.
В това проявено състояние, всичко непрекъснато се променя, нищо не е
перманентно и всичко е илюзия.
127
Сега ти си приел един Гуру, и той ти е дал определено знание. Приемайки това
знание, накъде отиваш? Разбираш ли важността на това, което получи? Кога осъзна
твоето Себе, твоята истинска природа? Ти имаш банкова сметка, и казваш, че имаш
десет хиляди рупии. Вярно, парите са там, но те не са с теб. Ти имаш само
информацията, че десет хиляди рупии са кредитирани на твоята сметка. Подобно, ти си
чул за твоето раждане и смърт, но тази информация няма да остане с теб, дори
информацията, че си, ще изчезне.
Ти, който преследваш духовността, отиди до нейния край, довърши я; в
противен случай, следвай твоя нормален начин на живот. Ти трябва да дойдеш до
заключението, че ти си Неродения, ти трябва винаги да останеш Неродения. Светът и
умът – всичко – е нереално, но аз не съм тях.
2 април, 1980
Махарадж: Аз говорех нагоре и надолу, наляво и надясно, в пълен безпорядък.

След слушането на моите беседи, един човек беше напълно разстроен и разочарован и
си отиде. На следващия ден той отново се върна, предизвиквайки ме. Така че аз му
казах, “О, да, твоята беседа е много дълбока. Ако ме беше срещнал само малко по-рано,
аз бих те направил мой Гуру.” Тогава той беше много щастлив.
Питащ: Махарадж каза, че без храна, няма битие, но аз мислех, че битие и
съзнание са винаги присъстващи. Това е Абсолютът; така че това не е същото като
храна или материални неща.
М.: Всичко е това съзнание, но човек не е осъзнат за съзнанието, докато няма
тяло. Знанието за битие не се случва, докато няма форма, а тази форма не може да
поддържа себе си, докато няма храна.
П.: Съзнанието зависи ли от форма?
М.: Съзнанието присъства навсякъде, но знанието на това съзнание, зависи от
формата.
П.: Чисто съзнание, без форма, това възможно ли е?
М.: Съзнанието присъства, но не знанието за него. Кой ще има знанието?
П.: Но вчера Махарадж каза да се придържаме към знанието “Аз съм”; това би
било придържане към материалната форма.
М.: Не стои въпросът да се държиш за него, то е там – ти не можеш да се
измъкнеш от него.
П.: Върху какво трябва да медитирам тогава?
М.: Остани тих в съзнанието. Този, който разбира качеството на това битие, го
трансцендира и повече не е засегнат от раждане или смърт.
П.: Без съзнание, какво остава?
М.: Абсолютното състояние, от което петте елемента приемат очертание или
форма; когато движението е замразено, но потенциалът присъства. Това е
Парабрахман; няма движение.
П.: Но няма нищо съзнателно в него?
128
М.: Абсолютът не знае себе си. Без помощ от хранителната есенция, телесното
съзнание не знае себе си. Никой не знае себе си без телесната хранителна есенция.
П.: Махарадж е в Абсолютното състояние, значи той не е ли осъзнат за себе си?
М.: Аз знам това състояние завинаги.
П.: Но вие казахте, че То не знае Себе си.
М.: Ако само това състояние възтържествува, то няма да знае себе си, но когато
това тяло и битие са налични, то е познато чрез тях.
П.: Но когато тялото изчезне?
М.: Не-съзнаване.
П.: Значи, когато Махарадж е мъртъв, той не знае Абсолютното състояние
повече?
М.: Цялата тази игра е в сферата на петте елемента. Смърт означава какво? Това
тяло и битие ще се слеят с петте елемента.
Абсолютът има помощта на това битие от пет елемента и тяло на негово
разположение, за да изрази себе си, но битието е съставено от суровия материал на
петте елемента. Абсолютът няма нищо общо с това, освен да изрази Себе си чрез това.
В ежедневните, светските неща, ти прибягваш към духовността, за да разбереш
колко нереално е това. Щом разбереш предмета на духовността, ти също разбираш, че
духовността е нереална, и в процеса, ти отмахваш целия този свят.
Аз ти казвам на ясен и прост език: Ето я храната, която е сервирана; в тази
храна, тази “Аз съм - ност” е в латентно състояние. Тя наднича навън, само когато има
тяло. За съжаление, ти се опитваш да се отъждествиш с този хранителен продукт;
затова всички беди започват.
П.: Ако Махарадж отиде на разходка, и се препъне, и върху една скала, и върху
едно осакатяло просещо момче, те еднакви ли са за него?
М.: Относно какво бих направил разлика? Кого наричаш скала и кого момче? Аз
не съм индивид. Какъв е твоят въпрос?
П.: Значи Махарадж не би бил обезпокоен?
М.: Точката, която трябва да разбереш, е, че няма индивидуална личност. От
есенцията на петте елемента, идват всички форми и битийности. Забрави за Махарадж;
няма разлика.
Тялото или битието, ще отговаря по естествен начин за това битие. Аз,
Абсолютът не се занимавам с неговия отклик. Когато детето е на няколко дни, то е
единствено квинтесенцията на хранителната есенция. След няколко месеца, то развива
чувството за знание и получава впечатления. Тези впечатления са регистрирани като
фотография в този химикал. След това петте сетива на действие също извършват
тяхната част и получават още впечатления. По-късно реакциите се случват съобразно с
тях.
П.: Това закон ли е? Трябва ли да се случи по този начин?
М.: Цялата тази игра е механична, част от химикала. Раждане означава
формирането на този химикал. Квинтесенцията на хранителното тяло, е химикалът,
който е необходим за съзнанието да се появи, да чувства “Аз съм.” Разбираш ли сега?
П.: Сега разбирам. Но мисля, че Махарадж трябва да се шегува. Той казва, че не
вижда разлика между камъка и момчето просяк, все пак той прекарва часове и часове,
129
поучавайки глупави хора; има и бхаджани, ден след ден след ден, без почивка, но той
казва “Това се случва.” Аз мисля, че той трябва да се шегува.
М.: Всичко това е една шега.
Преводач: Това качество “Аз съм” в Махарадж, страда, виждайки невежеството
на другите. Това качество на неговото битие, обича да помага на другите. То не обича
да вижда страданието, родено от невежество.
П.: Защо не?
М.: Защото битието ще действа според неговата собствена природа. Това е
неговата природа.
П.: Това е доста странно. Повечето хора, или техните химикали, просто искат да
служат на себе си, но неговите химикали са толкова специални, че те искат да помагат
на другите.
М.: Това, чрез което знаеш, че ти си, е поради какво?
П.: Телесното съзнание, химикалите и т.н.
М.: Ти не фокусираш своето внимание, върху този принцип на битие. Просто
бъди там. В това битие всичко се случва, но ти, Абсолютът, не си това. Ти ще разбереш
постепенно.
П.: Аз знам, че не съм моя пръст, но аз не бих го отхапал.
М.: Не предприемай никакво действие. РАЗБЕРИ. Ти отново се опитваш да
действаш като индивид. За да разбереш това, което ти казвам, е наложително да
прибегнеш към медитация.
Не бъди отнасян от концепции, просто пребивавай в тишина.
130
Речник
Аватар: Божествена инкарнация.

Агни: Огън.
Адвайта: Не-дуалност.
Аджнана: Невежество.
Адя: Първичен; изначален.
Акаша: Етер.
Ананда: Блаженство; щастие; радост.
Арати: Божествена служба, извършвана рано сутрин или привечер.
Асана: Поза; място.
Атма: Себето.
Ахам: Аз; егото.
Ашрам: Уединено жилище.
Бижа: Семе; източник.
Брахман: Бог като създател.
Брахма – рандхра: Отваряне в короната на главата, фонтанелата.
Будхи: Интелект.
Бхагаван: Господ.
Бхаджан: Боготворене [на Господ].
Бхакта: Поклоник; последовател.
Бхакти: Преданост; любов [към Бог].
Вайкунта: Жилище на Бог/Господ Вишну.
Вайрагя: Безразличие към всички светски неща.
Вак: Реч.
Васана: Фино желание.
Ваю: Бог на Вятъра; въздух; жизнен дъх.
Веда: Писание на Индусите.
Веданта: Краят на Ведите.
Вивека: Дискриминация между Реалното и нереалното.
Виджнана: Принципът на чистата интелигентност.
Видя: Знание [на Брахман].
Вират: Макрокосмос; физическият свят.
Вичара: Изследване в природата на Себето.
Вритти: Мисловна вълна; ментална модификация.
Вяса: Името на един велик мъдрец, който е написал Брахма Сутрите.
Ганапати: Индуиско божество; Божествен аспект, носещ успех.
Гаятри: Свещена Ведическа мантра.
Гита: Песен.
Гуна: Качество, родено от природата, атрибут.
Гуру: Учител; наставник.
Дева: Божествено същество.
Джагат: Свят; промяна.
Джаграт: Будно състояние.
131
Джапа: Повтаряне името на Бог; повторение на мантра.
Джива: Индивидуална душа.
Джнана: Знание.
Дхяна: Медитация; съзерцание.
Ишвара: Бог.
Йога: Съюз; философията на мъдреца Паранджали, преподаващ обединяването
на индивида с Бог.
Йоги: Човек, който практикува Йога.
Калпана: Въображение на ума; творение.
Кама: Желание; похот.
Карма: Действие.
Карта: Вършител.
Кендра: Център; сърце.
Коша: Обвивка.
Крия: Физическо действие.
Кумбхака: Задържане на дъха.
Кундалини: Първичната космическа енергия разположена в индивида.
Лая: Разтваряне; сливане.
Лила: Игра; развлечение.
Линга: Символ.
Маха: Велик.
Манас: Умът, способността за мислене.
Манана: Постоянно размишляване; съзерцание; медитация.
Манолая: Инволюция и разтваряне на ума в неговата причина.
Мантра: Свещена сричка или дума или подредба от думи.
Марга: Пътека или път.
Махаттава: Великият принцип.
Махешвара: Върховният Бог.
Мауна или Моуна: Тишина.
Мая: Илюзорната сила на Брахман; воалът и проекцията на вселената.
Мокша или Мукти: Свобода; освобождение.
Моуна: Виж Мауна.
Мокша: Освобождение
Мукти: Виж Мокша.
Мула: Източник; корен; основа.
Мумукшу: Търсач на освобождение.
Муни: Мъдрец; аскет.
Мурти: Идол.
Нада: Мистичен звук.
Нади: Нерв; психически поток.
Нама: Име.
Намарупа: Име и форма; природата на света.
Нети-нети: „Не това, не това“; отричане на всички форми и имена, за да се
стигне до подлежащата истина.
132
Нирвана: Освобождение; крайно освобождение.
Нирвикапа: Без модификациите на ума.
Ниргуна: Без качества/атрибути.
Ниргунабрахман: Безличностният, безкачествен Абсолют.
Нискама: Без желание.
Пандит: Образован мъж; учен; човек на мъдростта.
Пара: Върховен; друг.
Парабрахман: Върховният Абсолют.
Праджна: Съзнание; осъзнаване.
Пракрити: Каузална материя; също наричана Шакти.
Пралая: Пълно разтваряне.
Прана: Жизнена енергия; жизнен дъх.
Према: Божествена любов [към Бог].
Пуджа: Богослужене.
Пурна: Пълен; съвършен; вечен.
Пуруша: Себето, което живее в сърцето на всички неща.
Раджас: Един от трите аспекта на космическата енергия; страст; безпокойство.
Сагунабрахман: Абсолютът, който се схваща като надарен с качества.
Садхака: Духовен аспирант.
Садхана: Духовна практика.
Садху: Набожен или праведен човек; Санясин.
Сакти или Шакти: Сила; енергия; мощ.
Самадхи: Единство; тук умът се отъждествява с обекта на медитацията.
Самсара: Процесът на светския живот.
Самскара: Впечатление.
Санкалпа: Мисъл; желание; въображение.
Састра: Виж Шастра.
Сат: Съществуване; битие; реалност.
Сат – Чит – Ананда: Съществуване – знание – блаженство.
Сатва или Саттва: Светлина; чистота.
Сатсанг: Асоциация с мъдрите.
Сварупа: Есенция; същинска природа; истинската природа на Битие.
Сиддха: Съвършен Йоги.
Сиддхи: Психична сила.
Слока: Свещен стих.
Спхурана: Пулсиране или пробив; да избуиш на преден план; вибрация.
Сутра: Сбито изречение.
Сушумна: Важен нервен канал, който минава през гръбначния стълб, по който
се издига Кундалини.
Сушупти: Дълбок сън.
Таттва: Елемент; есенция; принцип.
Турия: Свръхсъзнателно състояние.
Упанишад: Порция знание от Ведите.
133
Хануман: Могъщо божество; син на Бога на Вятъра; велик поклонник на Шри
Рама; известната маймуна, която помага на Рама в битката му с Равана.
Хатха Йога: Йога система за придобиване на контрол върху физическото тяло и
Прана.
Хету: Причина.
Хираниягарбха: Космическа интелигентност; космически ум; космическо яйце.
Чайтания: Съзнание.
Чакра: Плексус, сплит.
Чидакаша: Ментален етер (всепроникващ).
Чит: Вселенско съзнание.
Читта: Умствени неща.
Шастра или Састра: Свещено писание.
Шакти: Виж Пракрити; Сакти.
Шуня: Празен.
Яма: Бог на Смъртта.
134

Нисаргадатта Махарадж - Семена на съзнание

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Нисаргадатта Махарадж - Семена на съзнание

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Семена от съзнание – Мъдростта на Шри

Слава на Нисаргадатта Махарадж, велик мистик на Бхарат!

Др. Дамаянти Дунгаги

Когато бях помолен да “представя” Шри Нисаргадатта Махарадж на читателите

Махарадж: В Нисарга [природата] всичко е обвързано с времето (сезони, сеитба,

Питащ: Съзнанието и свидетелят едно и също ли са?

Махарадж: Доволен ли си?

Питащ: Гуруто е най-великата сила, контролирайки както външния свят, така и

Махарадж: Колко години беше с твоя Гуру?

Махарадж: По време на състоянието на битие има две основни състояния –

Махарадж: Когато хората започнат своето търсене на духовно знание, те не

Махарадж: Преживяването на съзнанието идва чрез тялото и когато започнеш да

Питащ: Защо разбирането е толкова мимолетно, променящо се?

Питащ: Как мога да постигна това, за което Махарадж говори?

Питащ: Вашата философия започва там, където свършва науката. Самият аз

Махарадж: Съзнанието е навсякъде, латентно или обратното. Първо е

Махарадж: От колко време носиш това облекло [охра одежди]?

Питащ: Аз съм много объркан, но мисля, че за мен е най-добре първо да

Махарадж: Истината е предвечна и отвъд описание. Който и да живее в нея и

Питащ: Чувал съм много от тези разговори за храната, която се е превърнала в

Махарадж: От коя страна си и кой те насочи тук?

Питащ: Струва ми се, че Махарадж увековечава концепциите, давайки ни

Махарадж: Когато смъртта тe наближи, помни, че ти нямаш очертание и цвят.

Питащ: Какво да правим днес?

Питащ: Защо Махарадж ни моли да осъдим грубата форма?

Питащ: В процеса на медитация, когато човек достигне тишината и попита “Кой

Махарадж: Пламъкът на Вишну се предполага, че е вечно-сияещ и блестящ;

Питащ: В западната теология има един велик закон за жертвоприношение, който

Питащ: В практиката аз откривам, че точно сега има фина разлика в това да

Питащ: Аз започнах курс по концентрация преди няколко години и след

Питащ: Какво са добродетел и вяра?

Питащ: Ако цялото творение е считано за илюзия, как то се различава от

Махарадж: Никой велик човек, който се е родил, не е извършил (йота) промяна в

Махарадж: Аз не очаквам нищо от теб, аз съм свободно достъпен за теб. Ако

Питащ: Аз имах преживяване рано тази сутрин. Събудих се и седнах за

Махарадж: Когато усетя, че те имат достатъчно знание, с което могат да

Питащ: Какво е свидетелят? Умът ли е или нещо отвъд ума.

Питащ: Филмът, за който вчера Махарадж говореше: Чудех се дали когато

Питащ: Как знаеш кой е първият филм?

Махарадж: Не бъди обвързан от въображение или идеи, дръж се настрана от тях,

Махарадж: Вие, хора, заедно ли се движихте в Индия?

Махарадж: Кой е направил всичките чудесни механични и технически

Махарадж: От раждането, какво е накарало тялото да расте? Това не е сила в

Махарадж: Божественият принцип в тялото ще захвърли тялото. Докато живееш,

Питащ: Какво мисли Джнани за всички различни религии в света?

Махарадж: Щом Непроявеното стана проявено, възникна състояние на дуалност,

Питащ: В непроявеното, в осъзнатостта, чувството “Аз съм” става тотално

Махарадж: В момента, в който чувството на битие възникна, имаше чувство на

Махарадж: Хората не ми вярват, когато им казвам, че те не познават себе си. Ти

Махарадж: Преди деветте месеца затвор в утробата, какво беше моето

Махарадж: Чрез нашите собствени концепции, ние решаваме, че нещо е мръсно

Махарадж: Чрез нашите собствени концепции, ние решаваме, че нещо е мръсно

Махарадж: Заради този измамлив свят, който е създаден от плюнка, хората са

Махарадж: Това съзнание е всепроникващо, когато докосването на “Аз съм -

Махарадж: Щом тялото дойде до края си, то се смесва с петте елемента,

Махарадж: Аз говорех нагоре и надолу, наляво и надясно, в пълен безпорядък.

Аватар: Божествена инкарнация.

You might also like