Дипломна работа

БЪЛГАРСКОТО ОБРЕДНО НАРИЧАНЕ

КАТО АРТ ТЕРАПИЯ

дипломант Розмари Де Мео

научен ръководител: доц. Александра Иванова

Нов български университет

София

2015г.

1
 Съдържание:

I. УВОД
1. Цели, рискове и източници.........................................................стр.3
2. Основни понятия на българската народна вяра – корен, съдба
(орисия), лична сила (воля), сянка, огнище, Господ, обред (тайнство),
магия .......................................................................................стр.5

II. Българско обредно наричане (БОН)

1. Какво представлява БОН....стр.8
2. Принципи на БОН с терапевтично значение................................стр.10
2.1. Закон за свободната воля
2.2. Лечение чрез работа с вярата на всеки добросторник
2.3. Лечение чрез почит към Корена
2.4. Лечение чрез силата на родния език
2.5. Участието в наричане като постижение
2.6. Лечение чрез определяне на ясна цел и намерение за промяна
3. Психология, психотерапия и БОН..............................................стр.17
4. БОН като арт терапия...............................................................стр.19

I I I . ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
1. Обект на практическото изследване – участници, цел, хипотеза,
очаквания................................................................................стр.21
2. Програма за терапевтична работа в дневен рехабилитационен център
за лечение на зависими от ПАВ (психоактивни вещества)...........стр.22
3. Протоколи от сесии
3.1. Взаимно опознаване и „забранени теми”. Разговори за вярата, бога
и личната сила....................................................................стр.23
3.2. Провокативни игри..............................................................стр.26
3.3. Въпросник за обредно наричане и обсъждане........................стр.31
3.4. ПОСТИЖЕНИЕТО – българско обредно благо наричане...стр.40
3.5. Въпроси и дарове (снимки) след обреда................................стр.52

I V. Анализ и заключение.......................................................стр.6 4
V. Литературни и действителни източници..........................стр.68

VI . ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложения №1 записки – баба Рада Илиева за магията.....................стр.69

Приложение №2 – асоциация „Солидарност” и дневен център..............стр.71

Приложение №2 атестация от Г. Камбуров – арт терапевт....................стр.72

Приложение №3 атестация от д- р С.Стоева – психиатър, хомеопат.......стр.75

2
 „И помни чедо, за да викнеш радостта, първом требе да й дадеш
име...После всичко се търкулва на мястото си...”

С обич, почит и благодарност посвещавам този труд

на баба Магда Богданова

УВОД

1 . Цели, рискове и източници.

Целта на тази дипломна работа е защитата на метод за

терапевтиране, който е базиран изцяло на 10 годишен личен опит и
общуване с хора, които далеч не са научни работници. Започнах
терапевтично обучение точно, за да мога да открия адекватен начин
да облека в терапевтична и съвременна форма тайнството на старото
обредното наричане на българите. Признавам, че не очаквах това,
което ми се случи по време на обучението. То се превърна в
невероятно смислено предизвикателство за мен. Начинът, по който арт
терапията работи с извора на човешкото вдъхновение е твърде сходен
с начина по който наричането работи с дъха на бога в душата –
личната сила.

За мен е изключително трудно да цитирам източници по

общоприетия ред. Учителите ми не са признати учени и изворът ми на
знание не е от литературни източници. Начинът, по който ми беше
предадено това практическо знание следва древните закони на
запазване на тайната, а именно - всяка дума и практика ми бяха
предавани устно. Всички записки, които съм успявала и преценявала
да направя са след съответния обред или разговор. Парадоксът в
подобен вид работа, се състои в това, че за да бъде тя призната,
следва да докажа, че знание на стотици години, предадено устно и
оцеляло и до днес, може да бъде полезно. А доказателството за една
стара истина, може да бъде само по- млада истина като
психотерапията. Всъщност по- надолу ще стане ясна друга стара
истина – че е абсолютно възможно да се постига едно знание отново и
отново по различно време, на различно място, от различни умове, на
различни езици. Ще се позова на някои трудове, до които стигнах,
когато се захванах да диря и други потвърждения за онази магия, до
която бях стигнала сама. Но всички те са следствия и потвърждения, а
не източници.
3
 Един от най- големите дарове, които получих, започвайки точно
това дирене, беше срещата ми със системата на професора по
неврология и психиатрия Виктор Франкъл, наречена логотерапия.
Терапията на смисъла на живота на Франкъл до голяма степен се
покрива с лечението на личната сила и нейният устрем в обредното
наричане.

В книгата си «Човекът в търсене на смисъл» Франкъл цитира

множество пъти любимата си фраза на Ницше:

„Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти

всяко как!”

Баба Магда Богданова, моят учител, казваше:

„Ако в голямата чернилка в тебе, успееш да видиш поне

един жив въглен, да знаеш, че ще те бъде!”

През 2004 г., период, в който живеех в Италия, реших да се

прибера в България , за да «си почина». Слагам почивката в кавички,
защото никой от близките ми не можеше да разбере от какво всъщност
съм изморена. Животът ми и социалното ми положение според всички
бяха прекрасни. Лично на мен ми отне няколко месеца да формулирам
причината за състоянието си - абсолютен психически срив. Сякаш
радостта и цветовете бяха изтекли от живота ми. Предполагах, че
невероятната тъга и мъка, която изпитвах, се дължат на тежка
носталгия. Това се изразяваше във всякакви абсурдни, дори налудни
твърдения от моя страна – че българските кестени са по красиви от
италианските, че българският залез е далеч по- величествен, че
българите са много по- добри и грамотни хора, че климатът в Тоскана е
отвратителен, защото нямат сняг, че изпитвам постоянна болка в
костите си, заради тяхната влага... Бях силно отслабнала , не исках да
се храня и страдах от безсъние. Съпругът ми в Италия беше
притеснен, помогна ми да си направя всякакви изследвания, но нито
едно от тях не показа някакво отклонение. А някои от близките и
приятелите ми в България, с които непрестанно говорех по телефона,
по един или друг начин ми обясниха, че ми е направена магия. Цялото
това «залиняване» било типична проява на такова въздействие.
Разбира се, че не обърнах внимание на подобни абсурдни и
неграмотни твърдения. Копнеех за България! И една сутрин просто
взех решение да се прибера, за да си почина.

Така попаднах в Южна България, в едно почти обезлюдено село,

в празната къща на мой приятел, който беше така добър да ми я

4
предостави. Беше края на април. Отидох с мисълта да остана 10- тина
дни. На 4- тия ден бях съвсем друг човек. В селото останах почти
година. В България – завинаги.

Там, в една от махалите «случайно» пътят ми ме заведе при

жената, която промени живота ми – баба Магда Богданова, наречница,
вече покойница. Тя ме изправи на крака и ме дари със знание и
смисъл. Малко преди да си отиде от този свят, получих благословията
й сама да НАРИЧАМ и бъда водач в Българско обредно наричане. От
тогава не съм спирала.

2 . Философия и основни понятия на българското знание за

душата.

Знанието за душата и нейният корен, заложено в българските

предания, обичаи и обредни практики, не случайно е живо и до днес.
Историята доказва, че тежката проверка на времето издържат само
най- истинските истини. Българинът е много практичен и свързан със
земята си човек. При него нещата или работят, или не работят. Когато
един обичай или обред е доказал, че върши работа, неговият път и
живот стават вековни. Някои дори са достигнали до нас, без
тълкуванията си, само с практиката си. Хората отдавна са изгубили
значението, но повтарят отново и отново действието, което сработва.

Според това старо, българско, практическо знание, предадено ми

от три възрастни жени, най- вече от баба Магда Богданова, душата на
човека идва и си отива от този свят многократно. Целта на всяко ново
идване е душата да си научи уроците, защото уроците се учат само
докато човекът е жив. Когато отново реши „да слезе”, душата винаги
прави два избора – към земята и към родителите. Тъй като е стара и
мъдра, тя преценява от къде човекът трябва да започне да си учи
уроците този път и кои да са първите му учители. От там се търкулва
Съдбата му (орисията). На земята душата се свързва с Корена и
получава като дар Личната си сила. Нека разгледаме същината на
тези три понятия:

„Коренът” е понятие от народната вяра и обредност, което

съдържа в себе си изначално заложените отправни точки в
индивидуалното човешко развитие и генетичните кодове – род, земя,
родова памет и генетична наследственост.

5
 „ Съдбата” (орисията) следва от корена и онези два
първоначални избора на душата(към земята и към родителите) -
съвкупност от причинно- следствени връзки, определени от
предишните идвания на душата на този свят и гените. Орисниците са
тези, които могат да определят или променят съдбата чрез наричане
( орисване) С тях са свързани най- вече обреди, съпровождащи
раждане или ново начало. Те носят и друго име – наречници.

„Личната сила” представлява волята – дарът, който е даден на

човека във всяко идване на този свят, за да избира как и дали да учи
или не уроците по пътя. Т.е. свободната воля е двигателят, който
помага или пречи в развитието на човека.

Съществена част от човешкото същество е неговата „Сянка”. В

сянката се съдържат и черното и бялото. И силата на сътворението, и
силата на разрушението. Тя не е нито само лоша, нито само добра.
Сянката е човещината. За това се казва, че човек, който не хвърля
сянка, не е от този свят. На човек, на който му се зазида сянката,
залинява и умира. Когато някой сам избере „да отреже” сянката си,
поставя ново начало в живота си. До ден днешен съществуват обреди
със сянката. Мъжкият обред „преобразение”, който се извършва три
пъти в живота е свързан с „отрязване” на сянката.

Баба Магда казваше, че „ в човекът, който е рожба на Слънцето

има едно ОГНИЩЕ.В него горят три огънчета - на духа, душата и
тялото. Там не трябва да се трупа пепел. Ако само единият огън
угасне, огнището се затлачва и димът започва да влиза навътре,
запълва и задушава човека.” За това трите огъня се подържат с
еднаква сила. Т.е ако човек се грижи само за тялото или само за
душата, рано или късно се разболява.

Един от основните компоненти в българската народна вяра,

каквато я виждаме днес, е понятието Господ. Неговият народен образ
е много различен от християнското му възприемане. Във фолклора той
се изобразява антропоморфно и фитоморфно. В антропоморфен вид
той се представя като яздещ кон или сур елен, разделящ света между
стихиите и светците след сътворението. Във фитоморфен вид той най-
често се представя като вековно дърво. Дървото е символ на предела
между световете, както и на големия, дългопаметен, здрав род. В
старата българска вяра най- голяма почит е отдавана на рода, кръвта и
земята. Те са сила и закрила едновременно – мъдрото и дългопаметно
наследство на старата ни родова държава. Хората са се клели в

6
родова пръст и са смесвали кръвта си, като най- свещен знак за дадена
дума и побратимяване.

Що е то обред? Обредът е вид свещенодействие (религиозно, лично

или народно) с ясно установен ред на специфични действия,
инструментариум, водач и участници. Съществуващата и днес
българска народна обредност е истинско явление на световната сцена
на вярата, заради преплитането и силната спойка между старото
езичество и каноните на православието. Баба Рада много обичаше да
повтаря: „ Толкоз е силен корена на българина, че е накарал църквата
да се съобразява с неговото слънце!”

По тази тема пише един от най- големите български етнолози –

Димитър Маринов. И наистина, никъде другаде не могат да се срещнат
свещеници с мартеници, курбани в църковни дворове, писани яйца на
Великденска служба и червени ябълки , окичени върху богородични
икони. Това доказва невероятната устойчивост на старите езически
обичаи и обреди на българска земя.

Що е то Магия?

Тук е мястото да засегна и понятието „магия”, толкова често срещано

във фолклора, толкова целенасочено дискредитирано векове наред от
официалната църква и толкова противоречиво в наши дни.

Магия е изкуството да влияеш на човешкото подсъзнание и

околната среда чрез силата на човешката воля! Думата магия е с
персийски корен и означава „знание и великолепие”. От нея
произлиза и научното звание на знаещия - „магистър”.

Баба Магда казваше: „Магията не е бяла, черна или пембяна. Тя няма

цвят, има Майстор! Какъвто е майсторът, такава е и магията”. В този
смисъл знакът на влияние – позитивен или негативен, зависи от
източника. Самата магия е неутрална. При нея действат природни и
физични закони – на свободната воля, на честотата на трептене на
енергията и на равновесието в природата. Тъй като водачът на едно
обредно наричане влияе на подсъзнанието на участниците, с цел
предизвикване на промяна в живота им, бихме могли да твърдим, че
това тайнство е магия.

В съвременния свят човекът, въздействащ на подсъзнателно ниво, с

цел промяна в живота на клиентите си, е психотерапевтът. Магьосник
ли е той? Да. Ако е Майстор.

Ще припомня и други ежедневни примери за въздействие , в които

хората спокойно употребяват понятието „магия” – магията на
телевизията, на любовта, на изкуството, на страха, на страстта, на
вината, на прошката... – все въздействия, които човек упражнява
7
върху подсъзнанието на други хора, или върху собственото си, чрез
волята си и нейните инструменти.

Всички посочени по- горе понятия в българската народна обредност и

вярата, свързана с тях, са неразделна част от обредното наричане и
неговото въздействие върху психиката на човека. Другата дума, която
бабите употребяваха, обяснявайки действията си беше „сила”.
Забележете, че те не твърдят, че човекът, извършващ обреда е
магьосник. Те го наричат Майстор. В народните ни приказки, предания
и песни всъщност не се среща понятието „магьосник”. Но пък
„майсторът” често притежава свръх сили – умее да лети, да прекрачва
планини, да кове вълшебни мечове...

Когато преди години присъствах на едно наричане, се случи

неприятен инцидент. При баба Рада имаше жена, която не можеше да
има деца. Пред къщата имаше опашка от хора. Изведнъж вратата се
отвори с трясък и в малката стаичка влетя мъж на средна възраст,
който започна да крещи срещу старицата, наричайки я вещица, която
говори със сатаната. Обърна се и към хората, наричайки ги неверници
и престъпници. Думи като „черна магия” и „анатема” свистяха с
неверотна злост в стаята. Когато няколко души изведоха мъжа и
отново останахме сами, баба Рада се обърна към жената, която беше
дошла за помощ. Разбира се тя беше изключително смутена от
случилото се. Старицата я попита: „ А ти що си дошла да ти правя
магия, а?” Жената се обърка още повече, обяснявайки, че никога не
си е помисляла за магия, а бабата рязко й обясни, че точно магия ще й
прави, за да й помогне. В Приложение №1 можете да прочетете целия
разговор, един от малкото, които успях да запиша с Рада Илиева.

II. БЪЛГАРСКО ОБРЕДНО НАРИЧАНЕ (БОН)

1 . Какво представлява БОН?

Обредното наричане произхожда от автентични, български

народни практики, които са плод на преплитане на християнски и
езически знания, умения и вярвания. Наричането е обредно тайнство.
То предизвиква, «пресуква» и изпраща към сбъдване най-
съкровените желания и копнежи на тези, които са пожелали и успели
да постигнат участие в него.

Но защо толкова стара истина намира мястото си отново, точно сега?

8
 Според Виктор Франкъл „екзистенциалният вакуум, който е
масовата невроза на днешното време, може да бъде определен като
нихилизъм. А нихилизмът е твърдение, че битието няма смисъл.
Психотерапията не само отразява нихилистичната философия, но и
„неволно” става нейн проводник. Теорията, че човекът не е нищо
друго освен резултат от биологични, физиологични и социални
условия или продукт на наследственост и околно среда, кара
невротика да вярва в онова, в което и бездруго е склонен да вярва –
че той е пионка и жертва на външни влияния или вътрешни
обстоятелства. Този невротичен фатализъм се засилва от една
психотерапия, която отрича, че човекът е свободен. Да, свободата на
човешкото същество е ограничена, тя не е свобода от условията, но е
свобода да се заеме собствената позиция спрямо тези условия. Но , за
да заемеш позиция, трябва да откриеш смисъла да го направиш -
онази светлина в края на тунела, която е твоят смисъл да продължиш”

Когато някой идваше за помощ при баба Магда и дълго й се

жалваше от несгоди в живота си и хора, които му ги причиняват, тя
винаги започваше с тези думи: „Я сега ми кажи, ти за какво си
виновен.” Ако човекът не можеше да отговори, тя обикновено го
отпращаше. Казваше „Аз на овца не мога да помогна, ти си знаеш от
време оно, че те водят на заколение и от тогаз си го чакаш. На тебе
всички са ти душмани, пък ти си жертвения агнец. Аз на пътя към
дръвника няма да се изправя. Той си е твой.”

За моя радост тайнството БОН се възстановява толкова бързо

като практика, заради потребността на хората да разберат Смисъла,
използвайки и съзнавайки енергията на родната си земя и
родовата памет. Участниците в него се именуват добросторници –
те се събират, за да сторят добро за себе си, заявявайки ясно и
осъзнато промяна в живота си.

В същината си българското обредно наричане е вид активна

терапия, в която участниците изричат на глас Правото си слово –
личната си истина за радостта и копнежите си. Обредът постига своите
цели чрез старото знание за силата на думите и най- вече - на
истината, заложена в тях. «Речено- сторено», «Голям камък хвърли,
голяма дума не казвай!», « Дума с камък полагам!»

За разлика от много други обреди, тук свещенодействието не се

извършва само от водача. В това тайнство няма просто смирени
зрители. В него има само участници, които сами наричат бъднините си
и «редят» пътя си, предизвикани от водача.

9
 В повечето случаи, в зависимост от целта на обреда, се
меси обреден хляб и се нарича вода. Заедно с тези действия се
достига особена концентрация на мисълта, което пък води до ясно
формулирано намерение за промяна. «Правенето на вода» е
съпровождащо обредно действие, произлизащо изцяло от знанието, че
водата има памет. Изпращането на намерения чрез думи към водата, я
зареждат с определен вид сила, която се използва в обреда. За това
познаваме понятия като: мълчана вода, мислена вода, наречена вода,
пъстра вода, жива вода, любена вода ...

За българина Хлябът е свещен и е на огромна почит. „Никой не е по-

голям от хляба!” Хлябът в бита на българите, освен за ежедневно
изхранване, се явява и съществена част от обредите. Той съдържа
идеите за раждането, умирането и възкресението (ново раждане).

Българите вярват, че хлябът е „душа“, ето защо в някои райони на

България на топлият хляб казват „душица“. Във връзка с линията
„хляб – душа – живот“ е обичаят, когато бременна жена усети за пръв
път детето да мърда, да омеси погача и да я раздаде на хората.
Резултат на същата връзка е и омесването на „прощъпулник” – питка,
която се търкулва пред прохождащо дете, за да го „отведе при
неговите дарове”. Това са различни предмети със символично
значение към които детето посяга и по този начин се гадаят бъднините
му.

В Българското обредно наричане чрез хляба добросторниците общуват

по между си и се свързват с корена си. Тавата минава през ръцете на
всеки един от тях. Месейки обредната си пита, добросторниците
споделят почит, участ, съдба и намерения. Всеки един се изповядва
пред хляба и „полага думите си” в него. Това е особен вид клетва пред
душата за речената истина и последващото действие в посока
сбъдването й.

2 . Принципи на Българското обредно наричане с

терапевтично значение:
2 .1 . Законът за свободната воля.

По време на наричане се спазва законът за свободната воля. За

разлика от някои други обреди и народни лекувания, като баенето
например, в наричане може да участва единствено човек, заявил
лично и изрично желанието си. От терапевтична гледна точка, този
човек сам е осъзнал, че му е нужна промяна и е заявил нуждата си от
помощ. Обредът изисква той лично да изрече думите си и да поеме
отговорността. Ако той е във физическа невъзможност да присъства,
следва да уведоми водача на обреда и да пожелае той да отиде при

10
него. Тук важи правилото «очи в очи и душа в душа преплетени» -
очите и душата на водача трябва „да виждат” очите и душата на
добросторника. Тайнството не допуска да се наричат други хора, било
то близки и роднини, дори с добри намерения. То почита старата вяра,
че всеки има път и уроци по пътя си, които сам избира как и дали да
учи.

2 .2 . Лечение чрез работа с вярата на всеки добросторник.

Подготовката за обредно наричане включва разговори за бога и

вярата. Тези разговори не са религиозни, а са дълбоко откровение за
онази висша сила, на която се уповава всеки човек. Това са разговори
за силата, прошката, уроците, смъртта и какво се случва след нея. От
терапевтична гледна точка вярата е огромен ресурс (източник на
сила) и двигател. Разбира се, по някога вярата е свързана с
религиозно убеждение. Но много по- често тя е нещо лично и
съкровено, за което човек рядко има възможност да говори. Този
изключителен извор на надежда и сила е предмет на предварителен
разговор с водача в тайнството. Целта е търсенето на още една
причина за промяна – най- топлата и най- дълбоката. В Тайнството
заедно могат да бъдат Добросторници хора от всички религии,
вероизповедания, духовни учения или атеисти, тъй като всяко
обредно наричане е „В името на свободната воля да наричаш бога си,
както душата ти е избрала”

В БОН участват заедно само хора, които могат да разсъждават

спокойно и с желание върху вярата си, и се отнасят с уважение и
разбиране към вярата на всички останали.

2 .3 . Лечение чрез почит към Корена (родовата памет).

В процеса на подготовка или по време на тайнството става ясно, че

отношенията в рода са от изключително важно значение. От терапевтична
гледна точка се работи със семейните отношения, мястото на добросторника
в тях и прошката, ако има нужда от такава. Според философията на БОН
прошката е вид осъзнат акт, в който „мехлемът за белега на нанесената
рана” е покаянието на този, който е сторил раната. Тук не присъства
християнското „ прости ми това, което волно или неволно съм ти сторил...”
На обред се изричат само осъзнати „волни” грешки и рани, с ясни имена, за
да може реченото да се превърне в пречистване. Съзнанието за
принадлежност към определен род и земя често се превръща в отдавна
търсено обяснение за несгоди или пък в нужното спокойствие и радост, че
нещо голямо и здраво стои зад гърба на всеки.

2 .4 . Лечение чрез силата на родния език.

11
 Това е един от най- интересните принципи от терапевтична
гледна точка. Водачът отговаря езикът в тайнството да е ясен, точен и
прост, без метафорични и абстрактни отклонения. Още преди начало
на обреда водачът призовава участниците да опитат по време на
тайнството да говорят единствено на родния си език, без в него да се
вплитат ненужни чуждици. Когато започне същинското наричане
водачът помага и за това.

Бих искала да обясня същината на този принцип. Всяка дума,

освен своето значение, притежава и определена вибрация, трептене
(в резултат на комбинирането на звуците в нея). По тази причина
думи с едно и също значение, но на различни езици, могат да имат
различна вибрация. Всеки език има своя неповторима музика. Когато
имитираме даден език, без да го познаваме, всъщност ние имитираме
музиката му и той веднага бива разпознат от слушателя. В наричане
се приема, че всяка излишна чуждица би нарушила ритъма в музиката
на родния език, а ритъмът в този обред е изключително важен.. Тъй
като езикът на един народ е тясно свързан с неговите корени, култура
и памет, наречените думи на родния език имат най- голяма сила и
най- много топлят душата. Това се отнася особено за духовните
практики. По време на такава чувствителност и осъзнатост, Душата по
своя воля и използвайки собственото си намерение навлиза в Бога
(енергията), черпейки сила от корена си. Ако в такъв момент почетем
първия избор на душата си и изричаните думи са на езика на корена,
осъзнаването и срещата с Истината се случват по невероятно мощен,
човечен и “магичен” начин.

Ще дам няколко примера за формиране (определяне) на намерение и

цел, чрез силата на родния език:

Пример №1: „Искам да срещна подходящ партньор!”-

нарича добросторникът в тайнството, месейки хляб.

Водачът се намесва: „Намери българска дума за „партньор” и

опитай пак!”

За съжаление една от най- трудно намираните български думи по

време на обред е думата за „партньор”! Винаги следва колебание,
различно по дължина, но с успешен край:

„Искам да срещна сродната си душа...или спътник в живота

си...или либето си (рядко, но прекрасно)...или...просто моят човек...

Странно или не, тогава идват и сълзите.

„Опитай да го извикаш. Какъв трябва да бъде? Не как да

изглежда, опиши качествата му, как са отнася към теб...Създай го!”

12
 „Искам да е креативен, да може той да поема инициативата...”

„Не спирай да говориш на български. И не спирай да месиш!”

„Искам да е...творец...да създава...да мисли, да е умен и...той да

измисля разни неща, къде да ходим, какво да правим, да ме
провокира, не, това не е на български (изпреварва ме) ...да ме
заразява със силата си, да ме предизвиква, увлича...

Сълзите са и от радост, че намира думите и сътворява сам

собствената си любов.

Пример №2 „Искам да се науча да комуникирам по- добре

с хората!”

„Моля те, намери българска дума и опитай пак!”

Тук колебанието е по- кратко:

Искам да общувам по- добре...да ме разбират...да ги изслушвам и

те мен...просто...да си говорим...с него...

Тогава идват и сълзите.

Пример №3 „Искам да има хармония в семейството ми и

отношенията ни да са балансирани!”

„Хайде да намериш българските думи и да опиташ пак!”

Колебание няма:

„Искам да спрем да се караме...да ме уважават повече...да ме

зачитат...те дори не ме забелязват...искам да си помагаме, да си
разпределяме задълженията...да има равновесие...да знам, че ...и аз
съм важна за тях...

И сълзите текат ли текат...

Пример№4 „Искам да съм по- релаксиран/а!”

„Това пък що за дума е?!”

Никакво колебание:

„Искам покой...искам да мога да си почина...да намеря време за

себе си, да прочета една книга...да ида някъде в природата...да видя
свят...да видя някой изгрев в тихото...толкова съм уморен/а...
13
 И толкова много има за изплакване...

Огромна част от въздействието на това лечение се състои в силата и

топлината на родния език. Много често хора, които идват на обред са
били и на някаква друга терапия или духовна практика. Думите, които
употребяват, говорейки за себе си, са подчинени на определи
„стандарти” и те с лекота прибягват до познатия си инструментариум и
в тайнството. Изведнъж се оказва, че това не е „сесия”, че тук никой
не ги „интервюира” , никой не ги пита за техните „ресурси”, никой не
ги „изважда от зоната им на комфорт” и не се занимава с техните
„позитиви, негативи, потенциал, партньорство, релакс и криейтив”. Те
спират да са обекти и стават участници в собствената си жива
история. Има просто и топло общение и събуждане на собствената
сила. Това винаги предизвиква силно вълнение и превърта ключа в
ключалката на душата.

Коренният език на един човек е точно такъв ключ. Според нашето

знание езикът е част от корена. Той е носител на мисловни, паметови,
емоционални и културни модели.. При работа с душата, тя някак
успява да разпознае топлината и трептенето на родния си език. И се
разтваря много по- лесно и честно.

2 .5 . Участието в обредно наричане е постижение.

Не всеки може да участва в обред. Добросторникът следва да премине

през две изпитания.

- Трябва да може да обясни в какво вярва.

- Трябва да има ясна цел за промяна в живота си.

Преди обред, баба Магда приемаше хора или говореше по телефона с

тези, които искат да стават добросторници. Задаваше два въпроса:
„ Как ти се казва Бога?” и „Как ти се казва радостта?” Ако някой не
беше наясно в каква сила вярва или какво иска в живота си, тя го
отпращаше. Най- много се ядосваше на отговор : „Не знам какво
искам, искам да дойда на обред, за да разбера мисията си в живота”.
Такива хора, тя гневно отпращаше „да си събират акъла” или да ходят
на врачка. Понякога тези разговори се проточваха. Понякога след тях,
нямаше нужда повече от наричане.

Другите много важни въпроси бяха „На коя земя си избрал да се

родиш, на кой ден си избрал да се родиш, как се казват родителите,
дето си избрал, как се казват децата, дето са те избрали...?” Това в
наричането е „адрес” за водача и начин, по който добросторникът
14
обявява изборите на душата си. В съвременните градски условия
бъдещите добросторници предварително попълват въпросник, който
сами са пожелали да им бъде изпратен. Могат да се направят и
няколко предварителни срещи – самостоятелни или в група. В рамките
на определено време и понякога след дълга кореспонденция, водачът
отговаря кой е успял да достигне до тайнството и едва тогава то бива
сторено.

2 .6 . Лечение чрез определяне на ясна цел и намерение за

промяна.

По време на обредното наричане задачата на водача на

тайнството е „да изплете нишката на ясната и проста истина (цел) на
всяка душа”.

Както вече посочих, наречницата не позволява на добросторника да

се впуска в абстрактни търсения на смисъла в живота си, криейки се
зад метафорични и екзистенциални понятия. С много внимание и
почит, но и с твърда ръка, тя направлява душата да прогледне в
посока първо на личната си човешка радост и цел и после да поеме
отговорност за собствените си стъпки към осъществяването им.

Най- често срещаното желание във въпросниците и по време на обред

е: „Искам да намеря смисъла, смисъла на живота си!!!” Какво по-
абстрактно желание от това!

Какво казва Виктор Франкъл в логотерапията: „Нека да видим какво

можем да направим ако пациентът попита какъв е смисъла на неговия
живот. Съмнявам се дали един лекар може да даде общ за всички хора
отговор. Защото смисълът на живота е различен за всеки човек, за
всеки ден и час. ...Този въпрос е сравним с въпроса, поставен на
шампион по шах „Кажете ми майсторе, кой е най- добрият ход на
света?” Просто няма най- добър или добър ход извън рамките на
определена ситуация в играта и конкретната личност на противника.
Същото важи за човешкото съществуване. Човек не трябва да търси
абстрактен смисъл на живота си. Всеки има свое особено призвание
или житейска мисия, всеки трябва да изпълни определено
предназначение. ...Задачата на всеки е неповторима, както и
специфичната му възможност да я превърне в дело. … В крайна
сметка, човек не би трябвало да се пита какъв е смисълът на неговия
живот, а по- скоро да приеме, че той е запитаният. Накратко – животът
задава въпрос на всекиго и той може да му отговори единствено
отговаряйки за своя собствен живот, поемайки отговорност за него.”

15
Сега да видим какво се случва по време на обредно наричане.
Навремето, когато присъствах на обреди и се учех, се удивлявах на
хладнокръвието и прагматизма, с които реагираше баба Магда. На
наричане от страна на добросторник, че иска да намери смисъла, тя
бодро отговаряше : „Е за туй и Господ не мож ти помогна! Дай да
видим ти как ще я караш и ти какво требе да сториш, как ще си
понесеш последствията, пък той смисъла сам ще си се намести.” И
започваше твърдо, ясно и последователно да „изплита нишката” на
ежедневните, реални крачки към смисъла и неговото осъществяване.
Тя не се изморяваше да повтаря : „Ти първом си прекопай нивата, пък
после вдигни очи към Бога!”

Целта на тайнството е заявяване на ясно и конкретно намерение за

промяна. Работи се със свободната воля, която носи името „жизнена
сила”. Колкото е по- голяма жизнената сила, толкова по- лесно е за
човека да върви напред, за заявява себе си и да сбъдва своите
радости. Затова тази сила следва да бъде култивирана и възпитавана.
Човекът първо трябва да бъде предизвикан да стигне до своята истина
– какво е това просто нещо, което би дало смисъл на неговото
съществуване, би го направило щастлив?

Логотерапията казва, че „щастието не може да се преследва, то трябва

да последва. Човек трябва да има причини, да бъде щастлив. Дори
само да види и определи целта и причината, той вече е щастлив.
Когато търсенето на цел се окаже успешно, то не само се отплаща с
щастие за човека, но и го прави способен да се справя със
страданието си. Той вече вижда, че нещо предстои.”

Баба Магда все казваше, че „магията се състои в това, да намериш

истинското име на радостта си”. Само тогава можеш да я извикаш и да
я понесеш. „Хората все искат щастие. Ама знаят ли какво е тяхното?
За всяка душа радостта има различно име. За някои е пари, за други
обич, за трети да си починат някъде...Ако не знаеш как ти се казва
радостта, как да я повикаш? Като им речеш да я назоват ясно и точно,
не щеш ли се оказва, че хабер си нямат какво е. Човекът му е по-
лесно да знае какво не ще, а не какво иска. И ти требе да хванеш
нишката на неговата истина, да я изпредеш полекичка и да я
измъкнеш навън, да излезе заедно с думите, да я види човекът, пък да
я рече на глас и положи в хляба!”

16
 3 . Психологията, психотерапията и БОН. Може ли древното
обредно наричане да се превърне в съвременна научно
обоснована „терапия – лечение”?

Какво е психология? (на гръцки: ψυχή — душа, дух, пеперуда, λόγος

(логос)— наука) е група от академични, клинични дисциплини,
занимаващи се с обяснение и предсказване на поведението,
мисловните процеси и чувствата на хората. На простичък език –
наука за душата.
От гледна точка на БОН душата е най- важната част у човека -
безсмъртната му част, дъхът на бога, онова, което те прави различен
от животните и те държи жив. По време на обред на почит е душата и
нейният избор – корена. Зад обредно наричане стои вековно
разбиране за душата.

Какво е екзистенциализъм? (от немски: die Exist enz -

съществувание, живот) философия на съществуването. Водещите
философи екзистенциалисти възприемат човека като субект, а не като
обект на изследването си. Фундаментална идея за екзистенциализма е
мисълта на Сартр от книгата му „Екзистенциализмът е хуманизъм“, че
същността и идентичността на човека се формират като сбор от
неговите избори. Всеки негов избор формира неговата същност или
идентичност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това,
което е избрал.

В обредно наричане няма обект, който е наричан от някой друг, има

участници, които заявяват лично собственото си намерение за
промяна. По време на обред се предизвиква силата на волята – тази,
която прави изборите. Всяко страдание, всяка болест, всяка самота и
всяко разочарование са плод на личен избор. Наричането задава нова
посока на избора – към радостта и целта в живота.

Какво е психотерапия? на гръцки: ψυχή — душа и терапия

(лечение) . Тук вече говорим не само за наука за душата, а за нейното
лечение.

В обредно наричане се извършва точно това – викане и предизвикване

на силата на волята, за да се излекува душата, да провиди радостта си
и да се устреми към сбъдване.

Какво е екзистенциална психотерапия? Като погледнем горе

споменатата етимология на понятията, това би следвало да означава
лечение на душата чрез собствен анализ на нейното съществуване.
Фокусът на терапията е върху преживяванията тук и сега, а не върху
миналото. Първоначалната и трайна задача на терапевта е
феноменологична: да разбере колкото се може по- пълно реалността
на клиента - как той изживява себе си, другите хора и природата и

17
следователно какъв за него е смисълът на живота (дори и ако този
смисъл не се осъзнава).

Изричаните цели и желания по време на тайнството се отнасят

единствено и само до бъдещето. Не се занимаваме с това „каква
трагедия се е случила в детството ми” или „какво не желая повече да
се случва в живота ми”, а единствено с „какво желая да се случва от
тук нататък” – ясна и конкретна цел, свързана с конкретно битие и
бъдещи действия и лична отговорност за тях.

Какво е транс- персонална психология? Терминът

„трансперсонален” означава надличностен.Трансперсоналната
психология е онзи най- прогресивен, всеобхващащ клон на
съвременната психология, отговарящ на постоянно разширяващите се
граници на познанието за същността на човека и вселената, чрез
научния си подход към древната мъдрост на световните духовни
системи. Пионери в съвременната трансперсоналната школа са такива
значими в психологията фигури като Карл Густав Юнг, Уилям Джеймс,
Абрахам Маслоу, Ауробиндо Гош, Роберто Асаджоли, Станислав Гроф,
Кен Уилбър, Робърт Антон Уилсън.

Обредното наричане е древна практика за култивиране на силата на

духа. Цялата система от обредни действия и нейният инструментариум
са подчинени на старото вярване на българите за човека като
«огнище», за връзките между човека и вселената и равновесието
между тях.

Какво е логотерапия? от гръцки: λόγος (логос) — смисъл. Лечение

чрез намиране на смисъл. Родоначалник на логотерапията е Виктор
Емил Франкъл австрийски невролог и психиатър ( 26 март 1905 г. - 2
септември 1997г.). Той разработва собствено психотерапевтично
учение, още през 1926 г. , в което разработва и понятието "дух".
Духът е онова измерение на човешкото, което в най- голяма степен
вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл и от което според него
изобщо тръгва различието между хуманната и ветеринарната
медицина. Духът може да се разбира като свобода, съзнание и като
волята за смисъл. Франкъл става обект на собствената си терапия,
когато през 1944г. е откаран в концлагер в Аушвиц. След оцеляването
си, той започва същинския си път на логотерапевт.

Бих искала тук да пресъздам един весел и показателен разговор

между Виктор Франкъл и един американски лекар, който го попитал:

- „Кажете докторе, вие психоаналитик ли сте?

18
- Нека кажем, че съм психотерапевт.
- А коя школа поддържате?
- Моя собствена теория, наречена логотерапия.
- Можете ли да ми кажете с едно изречение какво се разбира под
логотерапия? Или поне каква е разликата между психоанализа и
логотерапия?
- Да – казал Франкъл. – А можете ли първо вие да ми кажете с едно
изречение каква е същността на психоанализата?
- По време на психоанализа, клиентът лежи на кушетка и ви
разказва неща, които понякога са му неприятни за казване.
- Вижте, при логотерапията човекът може да остане и седнал, но
трябва да чуе неща, които понякога са неприятни за чуване.”

Тук ще цитирам и баба Рада, изиграла роля в моето лично обучение и

път. Споделих с нея, че съм изумена как баба Магда се кара на
хората и колкото повече им се кара, толкова повече я търсят. Тогава
баба Рада рече:

„Магда е голям майстор. Като застане пред човека и му надзърне в

очите , му вижда право в душата. А душата е цяла затлачена, седи в
блатото и дреме. Магда знае, че за да я събуди, трябва да я разръчка
здраво. И хем й е яка ръката, хем внимава да не я счупи. Здраво пипа
тя, ама топло. Може я тая работа, дарба е туй. Да ти се накара тъй, че
да ти отприщи сълзите, да си отвориш очите и сърцето, пък да я
видиш оная пуста светлина, от къде изгрява...”

Гръцката дума λόγος (логос) обаче, има още значения - дума, реч, ум,
принцип, причина, разказ, разговор.

В този ред, би следвало българското обредно наричане, което е

лечение чрез думите и тяхната истина, също да е логотерапия. Но тъй
като това е народна, българска практика, тя не се нуждае от чужди
наименования.

4 . Българското обредно наричане като арт терапия.

От къде произлиза думата арттерапия – от арт – изкуство, творчество

и терапия – лечение.
Това е вид лечение чрез творчески процес при хора, преживяващи
психично заболяване, депресия, дълбока емоционална травма или
житейски несполуки. С помощта на творчеството и размисъла върху
изкуството, както и на самия процес, през който преминават,
клиентите получават възможност да обогатят своето познание за себе
си и другите, да се справят със заболяването, стреса и травматичните
преживявания.

19
По време на арт терапия участникът е провокиран да сътворява, без
да имат значение неговите умения – той успява да съгради, създаде и
изрази своята символична реалност и това му носи невероятно
удовлетворение.
Много често в началото хората се притесняват, когато им е възложена
задача да рисуват. Те казват „аз не мога да рисувам, никога не съм го
правил!” И изведнъж се оказва, че това няма никакво значение.
Единственото, което трябва да направиш е да се изразиш чрез
цветовете. И тогава се случва магията на терапевтичния процес –
отключваш вдъхновението си и започваш да сътворяваш.
Оказва се, че и страданието има цвят и форма. И може би така е по-
лесно да го изразиш, дори е по- красиво...Отсреща стои някой, който
просто иска да му разкажеш какво си нарисувал.
И разказвайки му, сам разбираш какво...

Баба Магда казваше, че когато, човек умира, той издъхва,

защото дъхът на бога го напуска. Казваше, че вдъхновението идва
точно тогава, когато „можеш да чуеш дъха на бога в душата”. Казваше
и че това е дарба – дар на душата, който всеки носи, но не всеки
познава. Тя умееше да предизвиква точно тази дарба.
Лечението чрез сътворяване има такъв невероятен резултат, защото
работи точно с най- великият дар на човешката душа – вдъхновението.
Чрез него душата може да бъде стоплена, предизвикана, успокоена,
подмладена и излекувана.
В този смисъл БОН е точно арт- терапия на вдъхновението.

III. ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

1 . Обект на практическото изследване , участници, цел,

хипотеза и очаквания.
20
Обект на изследването е българското обредно наричане като арт-
терапия и успешното прилагане към хора в риск на древните
принципи на народните практики за лечение на душата и волята.

Участници в изследването са група високо функциониращи

зависими от ПАВ (психоактивни вещества) и екип психолози, от
дневен център за психосоциално лечение в София към асоциация
„Солидарност”. (Приложение №2)

Цел на изследването – доказване на терапевтичното въздействие на

българското обредно наричане в работата със зависими, във връзка с
тяхната рехабилитация и ресоциализация.

Хипотеза – БОН провокира по различен и изключително бърз и

ефективен начин промяна в гледната точка на зависимите и им помага
да формулират и задвижат собственото си намерение за промяна.

Очаквания – нямах. Научих се да не се привързвам към определени

очаквания, за да не изхабя любопитството и удивлението си от
начина, по който БОН работи с корена, вярата и волята,
предизвиквайки промяна и развитие във всеки човек.

След приключване на обучението ми, според правилата на програмата

следваше и практика. Малко преди това ме потърсиха от дневния
център с покана за провеждане на българско обредно наричане с
група терапевтирани. По мое предложение и с разрешение на екипа
бяха проведени още 3 предварителни срещи (сесии) като подготовка
за обред и една последна, като обратна връзка след преживяното.

Имената на участниците в терапията са сменени с цел запазване на

тяхната анонимност. В протоколите са изведени само част от
споделените истини на участниците, като е запазена тайната на
личната им история и е уважена силната им лична емоция, изразена
по време на съвместната ни работа.

2 . Програма за терапевтична работа, проведена в рамките на

пет сесии, в дневен център „Солидарност” за психоциално
лечение на зависими от ПАВ (психоактивни вещества)
21
1 - ва сесия. Предварителна среща с екипът от психолози и
групата терапевтирани, взаимно опознаване и разговор за
вярата и личната сила.

2 - ра сесия – провокативни игри за опознаване.

• Арт терапевтична игра за загряване, опознаване и

предизвикване БУРКАН № 1 - общо човешки въпроси, на които
се отговаря за време.
• Арт- терапевтична задача – игра „ПОВЕЧЕ ОТ 7”. За домашна
работа – попълване на въпросници за участие в Обредно
наричане

3 - та сесия - Обсъждане на попълнените въпросници. Всеки участник,

заедно с терапевта, водач на тайнството решава дали има желание и е
готов за участие в БОН.

4 - та сесия – БЪЛГАРСКО ОБРЕДНО НАРИЧАНЕ

След обреда, за домашно – всеки трябва да приготви своя „израз” на

преживяното по време на обред – нещо нарисувано, или написано,
или сътворено от него, или просто дар, свързан с тайнството.

5 - та сесия - Обратна връзка след обреда. Коментар на донесените

„дарове” и въздействието на тайнството.

име възраст зависимост престой в

програмата
Ана 36г. хероин и алкохол 6 месеца

Мира 35г. булимия,алкохол 18 месеца

Васил 38г. алкохол и марихуана 11 месеца

Стефан 27г. хероин 3 дни

Милена 18г. хероин 1 месец

Ирина 41г. алкохол 5 месеца

Нора 38г. медикаменти 13 месеца

3 . Практическа работа и протоколи от сесиите:

22
 3 .1 . 1 - ва сесия - Взаимно опознаване и „забранени теми”.
Разговори за вярата, бога, благополучието и личната
сила.

Работата ми в рехабилитационния център започна с

предварителна среща с екипа психолози. Те познаваха работата ми
единствено от страницата ми в интернет, с която се бяха запознали.
Ето и част от първият разговор с ръководителят на екипа:

„Притеснявам се, че твърде свободно боравите с понятия като бог,

вяра, душа, смърт и магия в едно изречение. Разбрах и че
разграничавате религиозните от вярващите хора. Можете ли с едно
изречение да ми обясните какви са разликите?”

За момент се поколебах. Разпознах в очите и тона на психолога съда

на собственото му религиозно разбиране за християнство. Можех ли
да поема риска да му отговоря честно и да обрека от самото начало
съвместната ни работа?

„Да, ще ви отговоря с едно изречение: Вярващият човек, вярва в това,

до което е стигнал сам, а религиозният човек вярва сляпо в това,
което някой друг е заявил, че е правилно.”

Възхитих се от хладнокръвния начин, по който той ми каза „Явно

двамата с вас ще трябва да продължим този разговор, а сега имате ли
нужда да попитате нещо за групата преди сесията си?”

„Бих искала да знам говорили ли сте до сега за вяра, душа, страх от

смъртта и прераждане с тази група? Водили ли сте някакви разговори
за бога?”

„Трябва предварително да сте наясно, че религиозните теми тук са

абсолютно табу!” – отговори ръководителят на екипа.

„В такъв случай би трябвало да си тръгна веднага, защото

единствените теми , които ще засегна в моята терапия са тези. Освен
ако не приемете, че тези теми могат да бъдат просто човешки, а не
религиозни.”

„Желая ви приятна и ползотворна работа!”- ми пожела рязко

психологът, а аз до ден днешен съм му изключително благодарна за
възможността да се срещна с някои от най- интересните хора в
практиката си. Според правилата на рехабилитационният център на
всяка сесия трябваше да присъства член на екипа. В този случай, това
беше арт терапевтът Георги Камбуров.

23
Какво представляват разговорите за бога и личната сила? –
Когато БОН се използва целенасочено като терапия, винаги
предварително има нужда от една или повече срещи, в които се
провеждат разговори за вярата. Вярата не като абстрактно или
религиозно понятие, а като най- съкровена част от всяка човешка душа
и неизчерпаем източник на сила. Това са въпроси, отговори и
размишления на тема: какво представлява душата, какво е бог, в
каква сила вярваш, какво е смърт, има ли прераждане, какво е добро
и лошо, има ли живот след смъртта, какъв е смисълът от страданието,
какъв е смисълът на твоя живот, какво е жертва, какво е щастие,
какво е съвест, какво е съдба, какво означава род и корен, какво е
лична сила, какво е свободна воля....

По абсолютно обясними културни, политически и религиозни причини

в България това продължават да са теми табу. Езистенциалният
вакуум на съвремието и нуждата от такива теми обяснява и
невероятният бум от източни и западни духовни практики последните
няколко години. За съжаление, голяма част от тях отново са свързани
с проповядване на поредни духовни истини и правила, а не с
разговори за истинската, лична, човешка вяра. За съжаление и
огромно количество психолози също избягват темата, слагайки я в
графа „религиозни” и „ходене по тънък лед”, страхувайки се от
„безконтролни”емоционални изблици от страна на клиентите си.

Виктор Франкъл разказва: „Психологът и психиатърът, които

подминават понятия като свръхсмисъл, вяра и бог, рано или късно ще
бъдат поставени в затруднение от своя пациент, точно като мен,
когато дъщеря ми на шестгодишна възраст попита:

- Защо наричаме Господ добър?

- Преди няколко седмици ти беше болна от морбили и тогава
добрият Господ ти изпрати оздравяване, помниш ли? – попитах

Ала малкото ми момиче не беше удовлетворено:

- Но моля те татко, не забравяй, че най- напред той ми изпрати

морбили!”

На един от семинарите ми „Скритото знание на българите” помолих в

залата да вдигнат ръце тези, които вярват в любящия бог. Вдигнаха
ръце около 80% от присъстващите. Тогава попитах:

„Може ли някой от вас да отговори къде е любящият бог, когато някой

изнасилва 4- годишно момиченце? Къде е любящият бог, когато кола
убива на улицата майка на три деца? Къде е, когато едно 14 годишно
дете за първи път посегне със спринцовка към вената си?”

24
Настана миг тишина. В такъв вид тишина във времето се научих
безпогрешно да разпознавам обидата и безсилието на религиозните
хора и трескавата мисъл и съмнение на вярващите. Една жена
изведнъж се обади тържествуващо:

„Това е карма!” – хората се разшумяха с облекчение.

„А защо любящия бог не отмени тази тежка карма, нали е вездесъщ и

ни обича?” – попитах

„...Не може...не трябва...това не зависи от него...не, всъщност ...не

знам. Нали всичко е в някакво постоянно равновесие?...”

Този семинар продължи с час повече, защото хората имаха огромна

нужда да обсъдят този въпрос. Имайки нужда да вярват, че някаква
сила бди над тях и ги обича, бяха и достатъчно търсещи и любопитни
в посока собственото си предназначение и смисъл на съществуване.
Някъде в края те стигнаха и до собствената си воля, нейната жизнена
сила и причинно- следствените връзки в живота си...и преди него.

Когато става дума за клиенти на психотерапията, включени в

различни програми за рехабилитация, нуждата от подобен вид
разговор се превръща в насъщна. Най- често срещаният проблем при
наркозависимите например, е липсата на всякакъв смисъл и двигател
в живота. Предизвикателството към тяхната най- лична вяра би било
невероятно резултатно и смислено точно в тази посока.

Целта на първата ми среща с групата, освен разговорът за вярата

беше и запознаването с тайнството на БОН, в конкретния случай с
Благото наричане – наричане за благополучие. Бъдещите
участници в него следваше предварително да разберат, че за да
стигнат до наричане трябва да имат остър поглед, за да видят ясно
целта и кураж да призоват радостта в живота си! Заявих им, че ще
бъдат изпитани.

Приказката, която им разказах започваше със старата истина на баба

Магда за душата, която идва отново и първите избори, които прави –
към земя и родители. После стигнахме и до същината на тайнството,
което им предстоеше.
Благото наричане е групов обред, посветен на изначалното право на
душата да дарява и получава добро (благо). Защото душата е Дъхът
на Бога (изворът на живот) и самата й същност е в Благото. Няма
душа, дошла отново на този свят, която да не се стреми към щастие.
Разбира се към щастието има Път, а по пътя Учене.

Какво всъщност представлява „благото”? Всичко, което може да се

нарече „добро” и от което човек има нужда, за да сбъдне радостта в
живота си и да го превърне в пълноценен: здраве, любов, сила,

25
мъдрост, признание, достойнство, споделяне, развитие, работа,
материални блага, верни приятели, самочувствие, красота, дом,
зачеване, ново начало, семейство, покой, равновесие, ясен поглед,
бистър ум, възможност за избор...и смисъл.

Същината на тайнството се състои в това, че първото и задължително

условие на сбъдването е да знаеш кое точно е твоето благо.
Какво точно искаш да получиш, за какво (кого) точно мечтаеш, как
точно е “името” на най- големия ти копнеж?
Всички имат нужда от любов, промяна или сила...но какви точно са
твоите. Любов от кого? Сила за какво? Промяна в каква посока?
Коя точно е новата работа която искаш? Разбра ли за какво те бива?

Няма как да получиш нещо, ако не знаеш точно какво е.

Точно както няма как да извикаш някой, ако не знаеш името му.
За да започне нещо да съществува, трябва първо да му дадем име.
Точно това е НАРИЧАНЕ.

Групата, която в началото ме посрещна със съмнение, слушаше със

затаен дъх. Като лидер в тази малка общност веднага се открояваше
Нора. В първите минути тя ясно заяви позицията си на скептицизъм
спрямо „ религиозните внушения”, които можех да упражня върху нея.
В края на срещата беше разбрала, че битка няма да има, просто
защото няма разговор за религия. Нора беше първият човек в тази
група, който събуди огромен интерес в мен и желание за общуване.
Оказа се, че темите, по които ги предизвиках да говорим, са
интересни за всички. Всеки един от тях взе участие в разговора и
държеше да бъде чут и да му бъде отговорено. Страхът от смъртта и
понятия като „грях и наказание” са особено болезнени за хора в
състояние на зависимост. Те искаха да говорят за това, останах с
впечатление, че искат от много дълго време. Никой от тях не беше
говорил за вярата си и страхът от смъртта до сега. Това, което ми
направи впечатление е, че никой от тях не беше религиозен, освен
Ирина в някаква неопределена степен. Реагираха остро на тема
религия и църква. В същото време копнееха да говорят за вярата си
извън религиозните понятия и правила. Това, че никой не съдеше
вярата им, за тях беше огромно предизвикателство, нещо ново,
любопитно и...добро.

3 .2 . 2 - ра сесия – провокативни игри за опознаване

Преди тази сесия психолозите ме уведомиха, че през изтеклата

седмица групата е демонстрирала сериозен интерес към темата.
Екипът ми отправи молба този път освен арт терапевтът, още трима от
тях да присъстват на сесията. Така и стана. Оказахме се 7
терапевтирани и 5 терапевти .

26
Сесията започна със загряващата игра БУРКАН №1, в която по моя молба
се включиха и психолозите. Това е игра, която включва 50 въпроса,
измислени от автора и 10 деца (4- 9г.) . Времето за отговор се измерва
с пясъчен часовник и е около 50 сек. Правилото е, че участник, не
успял да отговори за това време или нежелаещ да даде отговор,
посочва на кого от групата ще изпълни желание.

Примерни въпроси от играта:За какво не ти достига смелост? Защо

идват сълзите? Какво е дарба и коя е твоята? Какво е бог? Кой човек е
силен? Къде отиваме, когато умрем? Ако си магьосник, какво би
направил?...

Беше интересно за всички и особено за психолозите. На някои

въпроси някои участници не искаха да отговорят и предпочитаха да
изпълнят желание. Веднага стана ясно, че е по- безопасно да
изпълниш желание на Ирина, а не на Нора.

Последните две години БУРКАН №1 доказа своето терапевтично

въздействие в 12 ресурсни центрове в страната.

ИГРАТА „Повече от 7”. Листът е разчертан на 6 еднакви полета.

Целта е във всяки от тези 6 полета да са изписани повече от 7 думи!

Поле №1 – повече от 7 качества. Участникът изписва вертикално

името си. След което с всяка начална буква се изписва по едно
качество, с което участникът се самоопределя. Ако буквите са по-
малко от 7 се добавят допълнителни качества.

Поле №2 – любими герои. Всеки участник изрежда повече от 7

любими герои. Целта е да се разбере какво за участника съдържа
понятието „герой” – нереални герои от приказки, национални герои
или хора от живота, на които подражават и се възхищават.
Резултатите са много показателни!

Поле №3 – любими изкуства или художествени произведения – повече

от 7! Резултатът показва прекрасен източник на вдъхновение,
въображение, красота и покой.

Поле №4 – повече от 7 желания!

Поле №5 – повече от 7 любими неща за правене. За рехабилитиращи

се зависими това поле показва степента на волята за действие и
апатия. Има ли нещо, което да правиш извън програмата, до което си
достигнал сам и което ти носи удоволствие и удовлетворение.

27
Поле №6 – повече от 7 чудеса, които би направил ако си магьосник и
имаш неограничена мощ!

Поле №4 и поле №7 показват разграничението между „това, което е

реално да постигна сам” и „това, което искам, но съм сигурен, че е
невъзможно!”

Тук прилагам извадките точно от тези две полета на всеки участник.

Самите резултати от играта можете да видите в Приложение №1.

АНА

Резултати от Играта ПОВЕЧЕ ОТ 7:

7 ЖЕЛАНИЯ:
- Шофьорска книжка
- Перфектен английски и турски
- Да си достроя къщата в Бистрица
- Да имам прекрасна градинка
- Да пътувам на изток
- Да отслабна

7 магии, които ще сторя ако съм магьосник за един ден:

- Искам шапка невидимка, за да мога да си воайорствам.

- Ще спра всички религиозни войни
- Ще накарам политиците за един ден да ходят голи.
- Ще променя мисленето на хората към ненасилие към по- слабия.
- Да живея в Истамбул.
- Да разгадая масоните.
- Магия за здраве!

МИРА

7 ЖЕЛАНИЯ:
- Да отслабна
- Да си намеря работа
- Да имам дете
- Да съм здрава
- Да имам пари
- Да си оправя зъбите
- Да науча перфектно италиянски
- Да пътувам и др.
7 магии, които ще сторя ако съм магьосник за един ден:

- Да е вечно пролетно време

- Да няма войни
- Да няма насилие върху животните
- Да няма алчност, злоба и завист
- Да има условия за хората с увреждания
- Да няма болести

28
 - Да покорим космоса
- ДА НЯМА СМЪРТ!

ВАСИЛ

7 ЖЕЛАНИЯ:
- Да видя брат си
- Да ми мине кракът
- Да кача Еверест.
- Да отида на концерт на AC/DC в Лондон.
- Да отида в Африка
- Да пътувам навсякъде.

7 магии, които ще сторя ако съм магьосник за един ден:

- Бих спрял Интернета и ще върна хората към природата. Ще ги науча да

се разбират с животните.

СТЕФАН – по това време, той още не беше постъпил в програмата.

МИЛЕНА -
7 ЖЕЛАНИЯ:
- Да живея със сестра ми. Тя ме разбира най- добре.
- Да бъда разбрана.
- Да се върна назад във времето.

7 магии, които ще сторя ако съм магьосник за един ден:

- Летящи коли
- Магически замък
- Летящи хора
- Невидими играчки, които само децата да виждат
- Море от желирани бонбони

ИРИНА
7 ЖЕЛАНИЯ:
- Да си имам коте
- Дъщеря ми да успее в живота
- Да получа отговори на важни за мен въпроси.
- Да имам възможност да пътувам.
- Да прекарвам повече време със семейството си.
- Да съм в хармония с природата
- Да работя

7 магии, които ще сторя ако съм магьосник за един ден:

- Да пътувам по света.
- Да направя хората по- добри.
- Да надникна в отвъдния свят.

29
- Да пътувам в космоса
- Да поправя това, което хората са направили на планетата.
- Да си имам зоопарк

НОРА
7 ЖЕЛАНИЯ:
- Хората да спрат да нараняват животни
- Хората да спрат да ползват животните като продукт – дрехи, храна,
украсаи др.
- Хората да са по- състрадателни
- Да не сме големи егоисти
- Да спрем да тровим планетата
- Да спрем да се нараняваме и избиваме
- Да се запозная със създателите си (Изясни, че няма предвид родителите
си, а енергията, която я е създала)

7 магии, които ще сторя ако съм магьосник за един ден:

- Да направя всички хора вегани

- Да предизвикам среща със създателите си.
- Да направя животните вегани.
- Да спра консуматорството.
- Да направя хората нерасисти.
- Да си помагаме.

На въпрос към Нора „кое е това, което би си пожелала за себе си?” се оказа,
че такова нещо дори не й е минало през ума. Въпросът обаче, много й
хареса. Помоли да продължи и да напише и тези желания. Ето ги:

- Да си изтрия гадните и болезнени спомени.

- Да имам перфектно тяло.
- Да имам хубави зъби.
- Да отслабна
- Да прекъсна зависимостта си от вещества.
- Да изкарам пари и да оправя здравето си, и външността си, и зъбите си.
- Да си осиновя още две- три котки.
- Да емигрирам в Берлин – там е най- голямото веган общество.

Попитах я може ли да изреди няколко неща, с които хората превъзхождат

животните. Въпросът ми я ядоса. Не можа дълго да отговори. На края каза,
че единственото е това, че хората могат да си помагат.

Задание за домашна работа: въпросниците!

3 .3 . Въпросник за обредно наричане и обсъждане

30
 Както вече казах, в съвременни условия БОН се случва с хора,
предварително попълнили въпросник и постигнали участие. Когато
става въпрос за терапия, въпросникът и неговото попълване стават
предмет на групови и индивидуални сесии, чиято цел е формиране на
ясно и точно намерение за промяна в мисленето на клиента, а от там в
живота му. Групата терапевтирани са предварително наясно, че
участието в обред е постижение и те трябва да стигнат до него.
Наясно са и че най- важното условие за тяхното участие е собствената
им воля! Наричането не би следвало да се превърне в част от
задължителна групова терапия. Този принцип предизвика
съпротивление в част от психолозите, но успяхме да стигнем до
споразумение. Прилагам съдържанието на въпросника, който
използвах в практиката си с тази група. Въпросниците раздадох
предварително, за да имат всички една седмица време да размисъл,
отхвърляне или приемане.

БЪЛГАРСКО ОБРЕДНО БЛАГО НАРИЧАНЕ въпросник

1 . Име:

2 . Дата и място на раждане, които Душата ти е избрала:

3 . Имена на родителите, които Душата ти е избрала

4 . Имена на децата ти, които са те избрали (ако имаш такива)

5 . Какво е Бог? Този въпрос не се отнася задължително до

религия и вероизповедание. Моля да опишеш силата , в която
точно ти вярваш!

6 . Защо искаш да участваш в НАРИЧАНЕ? Какви са

очакванията ти?

7 . Какво за теб е душата?

8 . Какво ще си поискаш в тайнството? За какво искаш да

наричаш и да бъдеш наречен? Как си представящ щастието в
живота си? Изреди честно и ясно най- големите си желания! Дай
име на нещата, които трябва да свършиш или на стъпките, които
е нужно да сториш, но може би не ти стигат сили!

Не забравяй, че единствено куражът да видиш и изречеш ИСТИНАТА

за себе си и за твоята Радост е същинската причина за участието ти в
това тайнство! Месенето на хляб в НАРИЧАНЕ е постижение, до което
не всеки достига. Като водач на обреда, запазвам правото си да

31
преценя дали си готов за него. Разбира се, ако нямаш сили или нужда
от това, просто можеш да не приемеш участие!

Очаквам отговорите ти с почит и радост!

Благодаря ти и Здравей, Добросторнико!

Този въпросник предоставих и на екипа психолози в дневния център.

След сесията обсъдихме заедно с тях следващия етап. Вече бяхме

говорили, че самото тайнство ще бъде извършено в пространство,
извън центъра, където работя от години. Отново бях запозната с
изискването за присъствие на супер вайзър - професионален психолог
по време на всяка сесия, включително на обред. Обясних, че смисълът
на тайнството би бил нарушен от присъствие на „супер вайзър”
(упражняващ контрол). И както в програмата на дневния център
съществуват ясни и точни правила, така има и принципи в БОН, които
не бих нарушила. Наложи се да обясня, че за разлика от класическите
правила на терапията, в наричане се спазват правилата на
„човещината” и обредът се извършва единствено при честно, равно и
всеотдайно участие на всички, включително на водача. Разговорът за
прескачането на границата между терапевт и клиент беше излишен,
защото в БОН такива понятия просто не съществуват. Оставих
въпросници и за психолозите. Въпросник попълни арт терапевтът от
екипа.

3 - та сесия - Обсъждане на попълнените въпросници.

Всеки участник, заедно с терапевта (водач на тайнството) решава

дали има желание и е готов за участие в българско обредно наричане.

На тази сесия всеки донесе своя попълнен въпросник, с изключение

на Милена и Нора. Милена предпочиташе да не пише, а да говори.
Нора заяви, че отказва да участва в обред и за това не е попълнила
въпросник. Разбрахме се накрая да сподели защо.

Ето попълнените въпросници на групата и някои допълнения и

коментари към тях. Не прилагам отговорите на първите 4
въпроса, защото съдържат лична информация.

ВЪПРОСНИЦИТЕ:

32
АНА

Какво е Бог? Бог и Природата и нейните закони и движение.

Бог е едно куче и кучето е в Бог. GOD DOG

Защо искаш да участваш в НАРИЧАНЕ? Какви са очакванията

ти? Искам, защото съм любознателна към всяко ново, интересно
преживяване.

Какво за теб е душата? Душата е временния стопанин на тялото тук,

на земята. 21 грама.

Какво ще си поискаш в тайнството? За какво искаш да наричаш

и да бъдеш наречен?

- Искам да имам книжка и да карам кола по света

- Искам да съм влюбена в приятеля си, както първата ни година
- Искам хубава работа със снимане и движение.

Допълнение след коментар на въпросника : „Искам страст и секс,

тръпката да не си отива...тя много ми липсва...”

МИРА:

Какво е Бог?
Вярвам, че има сила, която е висша сила. Наричам я „Господи”, но не
вярвам, че господ ни е създал по своя образ и подобие. Често си се
моля на моя господ, дори за дребни нещица. Често му и благодаря. Не
обичам да ходя на църква, въпреки, че го правя от време на време.
Имам икони в нас. Повечето са на Дева Мария. Оф, не знам –
объркана съм от това, което църквата, филмите и библията казват.
Дали наистина е имало такъв свят човек, който е възкръснал и
изкупил греховете ни? Божи син...Ще ми се да е така.
Но въпреки всичко вярвам, че има нещо там горе, някаква голяма
сила.

Защо искаш да участваш в НАРИЧАНЕ? Какви са очакванията

ти? Вярвам в магии и мистични ритуали. Вярвам, че имат ефект върху
човека.Вярвам, че желанията ми ще се сбъднат по този начин.
Желания, които са ми съкровени и наистина искам да ми се случат.

Какво за теб е душата? Душата е нашата истинска същност. И тъй

като душата се преражда и преражда всеки път, тя носи в себе си
чувствата, несгодите и преживяванията от всички прераждания. Тя ни
определя в този живот какви да бъдем. Тя прави избора в кое тяло да
се прероди и какъв живот да води. С какви трудности да се сблъска,
за да поправи минали грехове и в следващия живот да сме по- мъдри.

33
Какво ще си поискаш в тайнството? За какво искаш да наричаш
и да бъдеш наречен?

- Искам да отслабна и да стана каквато бях в ученическите си години.

- Искам да си намеря работа, която да ми харесва и удовлетворява.
- Искам да имам дете – не от приятеля ми!
- Искам аз, майка ми и приятеля ми да сме здрави!
- Искам да има разбирателство и хармония в семейството ми.

ВАСИЛ

1 . Какво е Бог? Бог е Светлина!

2 . Защо искаш да участваш в НАРИЧАНЕ? Какви са

очакванията ти? Защото съм любопитен и ми е интересно.

3 . Какво за теб е душата? Съвършенството на тялото

4 . Какво ще си поискаш в тайнството? За какво искаш да

наричаш и да бъдеш наречен? Здрав и щастлив живот!

Допълнение след коментар на въпросника: Попитах го има ли

около себе си достатъчно любов.
„Имам цялата любов на света! Близките ми много ме обичат и се
грижат за мен.”
Попитах го не иска ли да има любов в лицето на жена, на спътник.
„Не. Не е дошло времето. Не съм готов за това.”
Разказвах, че тялото е храм на душата и трябва да се грижим за
храма. Ако е болно тялото, ако го изтезаваме, душата ще страда...А
Васил тихичко каза в ъгъла: „Значи аз много съм го закъсал”. В очите
му имаше сълзи.
След малко сподели, че не е бил сигурен дали иска да участва.
Разказа историята, която го е накарала:
Като излизал от предишната ни сесия, срещнал приятел в трамвая и
му разказал. Оказало се, че приятелят му ме познава, даже имал в
себе си списание, в което съм публикувала. Веднага го показал на
Васил. Това била статията с един мъжки обред за рязане на сянката.
Беше ми странно, защото говореше за доста стар брой на списанието.
Но за Васил това се превърнало в знак, че трябва да дойде на
БЪЛГАРСКО ОБРЕДНО НАРИЧАНЕ. Историята му беше изключително
емоционална и развълнува и останалите в групата...и мен.

СТЕФАН

34
Това беше първата ми среща с него. Беше постъпил в програмата
преди три дни. Ръководителят на екипа ме попита има ли някакъв
проблем да влезе нов човек в последния момент. Разбира се, че
нямаше. Някъде по средата на сесията се обърнах към него и го
попитах дали би искал да отговори на тези въпроси и дали би
участвал в тайнството. Твърде уверено той заяви, че иска и че му е
много интересно. Беше кратък, а вечерта изпрати на имейла ми
отговорите си:

Какво е Бог? Това е висшата ми сила, вътре в мен

Защо искаш да участваш в НАРИЧАНЕ? Какви са очакванията

ти? Любопитен съм.

Какво за теб е душата? Душата е моята психика

Какво ще си поискаш в тайнството? За какво искаш да наричаш

и да бъдеш наречен?
Да се отърва от зависимоста си - психично здраве.

МИЛЕНА

Милена не беше попълнила въпросник и обясни, че предпочита да ми

отговори на място, по време на сесията. Това е част от разговора:

За какво искаш да бъдеш наречена?

„Да съм щастлива!” Обясних, че за всички щастието е различно. И на

обреда всеки ще даде име на своето щастие. Тогава тя отговори: „Да
пътувам! Да съм здрава...” Казах й, че здравето е рзултат. Попитах я
каква е точно болестта, от която иска да се излекува? А тя отговори –
„Искам да оздравея от хепатит!”

На края на сесията помолих Милена, ако иска да участва да положи

усилие и да ми изпрати на имейл отговорите на въпросите си.

Тя изпрати въпросника си в последния момент, вечерта преди обреда:

Какво е Бог? Бог е силата, която ми помага.

Защо искаш да участваш в НАРИЧАНЕ? Какви са очакванията

ти? Интересно ми е какво ще се случи на това тайнство.

Какво за теб е душата?

Душата е не материалното в хората, нашият ум и съзнание.

35
Какво ще си поискаш в тайнството? За какво искаш да наричаш
и да бъдеш наречен?
Здраве, пътувания, пари, добър приятел.

ИРИНА

Какво е Бог? Богът за мен е енергия, която е в мен и около мен и ме

съпътства в земния ми живот.

Защо искаш да участваш в НАРИЧАНЕ? Какви са очакванията

ти? Искам да участвам, защото очаквам да пречистя себе си, за да
придобия сила и увереност в себе си.

Какво за теб е душата? Душата на човек е съзнателна енергия,

която продължава своя път на обучение в човешкото тяло. Много
често се получава дисбаланс между човешката душа и неговото
физическо съществувание. Не знам защо.

Какво ще си поискаш в тайнството? За какво искаш да наричаш

и да бъдеш наречен?

- Искам да постигна хармония в себе си, за да бъда в хармония с близките

за мен хора.
- Да бъда уверена, здрава и щастлива.
- Да пътувам по света и да науча много интересни неща за света около
мен.
- Искам да си намеря работа, която да ме удовлетворява.

След молба от моя страна да замести думата „хармония” с българска,

тя отговори: Искам да се науча на търпение. Да разбера с какво наранявам
хората. Да спра да се боря със семейството си заради мъжа си. Много ме е
страх от смъртта.

НОРА

36
След като всички обсъдиха въпросниците си, поканих Нора да сподели
защо не иска да участва в обреда. Тя отговори, че се страхува, че се
чувства много напрегната от това, което би се случило. Каза, че дори
в момента й се повръща от напрежение.
В този момент Васил реагира остро и с огромна ирония, което вбеси
Нора. Намесих се. Използвах език, далечен от терапевтичният и
отношенията терапевт- клиент. Обясних й, че съм изненадана. Че за
мен тя е жена „с топки” и огромна сила. И че най- малко от нея
очаквам страх. Казах й че за мен щеше да е предизвикателство
нейната сила да се срещне със силата на корена й в български обред.
Това я разтрои и предизвика. Доста агресивно и през сълзи тя ми
обясни, че ДА!!!, има огромна сила. Разказа как успява да внуши
разни неща на близките си, за да може да си купува хапчета. Как със
силата на мисълта си успява да ги накара да забравят някъде пари
или вратата отворена. Казах й, че това никак не ме изненадва. Но
явно нещо в системата се е повредило и не сработва правилно. Явно
тази сила е объркала посоката, а би могла да й донесе огромна радост
и признание.
Тогава тя кратко отговори: „Идвам. Какво трябва да направя?”
Казах й, че искам да ми отговори на въпросника и да ми го изпрати на
имейл. Умишлено изказах съмнение, че в оставащите дни може отново
да се откаже. Нора ме изгледа и рече: „Като съм казала, значи ще
дойда!”

След два дни, на имейла ми пристигна нейния въпросник:

Здравей Розмари,

пише ти жената "с топките" от центъра за хора със зависимости. След

като ти бе така добра да не се откажеш от мен, аз пожелах да дойда.
Сега ти изпращам попълнения въпросник и очаквам с нетърпение да
се видим в сряда следобяд.

Какво е Бог? Бог за мен е моята собствена сила, която е вътре и

извън мен. Също така е и силата на волята ми. Силата с която мога да
променям събития и себе си по своя воля.

Защо искаш да участваш в Наричане? Искам да внеса по- малки и

по- големи промени в живота си - начин на мислене, начин на
управление на силата, начин на поведение и на подход, самоконтрол
и главно справяне със зависимостта си към наркотиците. Тъй като на
обреда ще сме хора от моята група, мисля, че обединената ни сила ще
бъде много мощна по отношение на желанието за прекъсване на
модела на зависимост. Стига всички от нас да си го пожелаят, разбира

37
се.
Какво е душата? Душата е самото същество, което при зачеването се
вселява в ембриона и расте с тялото до самата му смърт (на тялото).
Но може да се вселява непосредствено след раждането. Може и до
края на първата година да не обитава постоянно приемника. Според
мен то обитава цялото тяло, но ядрото му се намира при слънчевия
сплит. Мисля така, защото по мое мнение чувствата и емоциите са
изцяло плод на дущата, а не на физическото тяло. Когато ме боли
душата следствие на отхвърляне, обида, разочарование, хващане в
изневяра, разязване от гадже, обиди и бой от страна на майка ми
когато бях тийнейджърка ... ме боли винаги в областта на слънчевия
сплит. Често болката е непоносима.

Какво ще си поискаш в тайнството? За какво искаш да наричаш

и да бъдеш наречен?
- Искам да преборя зависимостта си към хероина и към преспивателните.
- Искам не само да имам контрол над веществата, ами и над психиката си и
над емоциите си. Искам при еднократна упортеба (срив) да мога веднага
да отреагирам и да възвърна контрола си.
- Искам да спрат да ме болят кръстът и гърбът. Имам шипове в тях и искам
болката да спре.
- Искам да ми се наредят хормоните и да почне да ми идва цикалът.
- Искам да имам здрави органи и кожа.
- Искам да отслабна с 30- 35 кила. Искам да не ми увисва кожата следствие
на отслабването.
- Искам процесът на стареене в тялото ми да спре. Искам кожата ми да
бъде винаги млада, жизенена, еластична, сияйна, гладка и мека на
допир.
- Искам да си оправя зъбите и един ден да им бъдат направени фасети.
Искам да имам здрави и хубави нокти.
- Искам стриите по тялото ми да изчезнат.
- Искам косата ми да се сгъсти и да е много лъскава.
- Искам да работя с животни - спасявайки ги и грижейки се за тях.
- Искам това да ми носи и доходи, за да мога да живея задоволително, а и
да ми остават пари, за да помагам допълнително с тях на животните.
- Искам да съм смела, да се впускам в нови приключения и да не изпитвам
страх от това.
- Искам да съм пълна с живот, жизненост и сила. Искам да престана да
познавам мързела.

- Искам да се науча да управлявам силата си за позитивни неща. Такива,

които да правят добро и такива, които да ми носят удовлетворение и
щастие. Напр. да си насочвам силата в посока на това да си намеря
сродна душа веган (като мен), който да обожава животните и с който да
имаме съвместен живот, съвместна обща кауза, да се обичаме лудо, да
имаме много динамичен и разнообразен живот заено. Да сме много
щастливи. Да поддържаме оъня дори след 20 години. Да обичаме много
секса и да го практукуваме по няколко пъти на ден с огромна страст.

38
 ИСКАМ ДА БЪДА ОБИЧАНА И ДА ОБИЧАМ! Да спасяваме заедно животни и
двамата да сме бойци за свободата на животните и да не се предаваме
никога, каквото и да ни струва това.

- Искам да съм по- толерантна към хората, които са различни от мен,

защото аз бързо или веднага ги отритвам.
- Искам да пробвам и практикувам екстремни спортове, като скок с
бънджи, парашут, парапланер и подобни.
- Искам да се научка да плувам хубаво, да карам ски, сноуборд, ролкови
кънки и кънки на лед.
- Искам да се науча да карам мотор и кола и скутер.
- Искам да се науча да снимам хубаво и да си купя най- хубавия
фотоапарат.
- Искам да рисувам много хубаво. Искам да ходя на сулфеж или и без него
да пея много хубаво и да ми се изчисти дрезгавината от цигарите.
- Искам да свиря на цигулка, китара, пиано, барабани и арфа.
- Искам да обиколя всички места по света, за да ги разгледам и за да видя
къде на земята ще се чувствам най- добре.
- Искам да чета много. Искам да запомням много. Искам да пиша бързо и
красиво.
- Искам зрението ми да е идеално.
- Искам да повлиявам на хората, които познавам да станат поне
вегетарианци на първо време, а после вегани.
- Искам мъжете да ме забелязват и да ме смятат за красива. Искам да съм
чаровна и сексапилна.
- Искам да не наранявам хората, които обичам, а да ги радвам или поне да
им нося спокойствие.
- Искам да се грижа за себе си. Искам да мога да бъда самостоятелна и да
се оправям с живота ..... то има още сигурно стотици неща, които искам,
но тези са най- важните.

Прегръдки
Нора

Терапията и въпросника:
Тук бих искала да споделя, че през годините разбрах колко е трудно за така
наречените „здрави” хора да формулират просто, съкровено, човешко
желание.
Първата пречка разбира се, е страхът от споделяне на лични истини с чужд
човек.
Втората причина е, че за първи път човекът сяда пред един бял лист, за да
напише желанията си. Това неизбежно води до въпроса „Какви са те
всъщност?” Първата битка е с дългия списък на нещата, които „НЕ искам в
живота си”. Когато стане ясно, че този списък не върши работа за наричане,
човекът се замисля какво всъщност иска. Налага му се да го назове
„правилно”, ясно и честно. Често се случва да стигне до прозрението, че
всъщност за първи път му се случва да се замисли за това.
Има хора, които изплакват море от сълзи над въпросника, откривайки за
първи път своята си истина.

39
Има такива, които се опитват да се крият зад метафорични и неясни
отговори. Когато върна обратно такъв въпросник с допърнителни въпроси,
има два варианта:
Човекът се отказва, защото е разбрал, че все още не му стигат силите. Или
опитва отново, и отново до като стигне до обред.
Изключително рядко се случва „здрави” хора да успеят да изредят повече от
5 или 10 желания във въпросника.
Впечатли ме „зависимата” Нора, която изреди 30. За мен това е прекрасен
знак!
3- тата сесия в дневния център завърши с напомняне от моя страна, че
предстоящият обред е извън задължителната терапевтична програма на
центъра и всеки е свободен да вземе сам окончателното решение за
участието си.

3 .4 . 4 - та сесия - ПОСТИЖЕНИЕТО – Българско обредно благо

наричане .

От цялата група всички, без изключение дойдоха на обред. Наравно с

всички взе участие и арт терапевтът от екипа.

Тайнството беше извършено в специално обособено за тази цел

обредно пространство, което с течение на годините хората, били
добросторници започнаха да наричат „у дома”.

Тъй като обредното наричане е тайнство, ще запазя в тайна обредните

действия на водача, съхранени и предадени ми от баба Магда. Ще
запазя и съкровената част от силното душевно преживяване на всеки
един от участниците, дълбоката мъка от минали грешки, болката и
страха от настоящето и радостта от невероятното откритие на
собствените си сила и истина.

След извършването на задължителните обреди действия, групата беше

готова за същинското наричане. Отправих молба към тях да говорим
само на прост и чист български език и да избягваме метафорите и
чуждиците. Успокоих ги, че този път няма точно определено време,
което трябва да спазват и че обредът ще продължи до тогава, до като
имат нужда да говорят, дори ако това е цял ден. Започнахме заедно да
месим хляб. Всеки месеше по отделно и „полагаше” своите думи в
хляба.

Ще започна с протоколът от наричане на Ана, защото той е

показателен за начина, по който се държи водачът в такова тайнство
спрямо добросторникът. „Изплитането на нишката на истината и
реденото на стъпки по Пътя” предполагат хладнокръвно и понякога
агресивно поведение от страна на терапевта – водач в тайнството.

40
Според логотерапията душевното здраве се основава на известно
напрежение между вече постигнатото и това, което предстои да бъде
осъществено, или разликата между това, което човек е, и това което
трябва да стане. Това напрежение е присъщо за човешкото същество и
поради това е необходимо за психическото му благополучие.
Следователно не трябва да се колебаем да предизвикваме човек,
който има да осъществява собствения си смисъл! Само така ще
пробудим неговата воля от латентното й състояние.Опасен е
погрешният възглед, че това от което човек се нуждае на първо място,
е равновесие, или както се нарича в биологията „хомеостаза” –
състояние без напрежение. Това, от което човек наистина се нуждае
не е безметежно състояние, а стремеж и борба за смислена цел.
Човекът се нуждае не от хомеостаза , а от екзистенциална динамика в
поле на напрежение, като единият полюс представлява смисълът,
който трябва да бъде осъществен, а другия индивидът, който трябва
да го осъществи. Ако терапевтите искат да подхранят психичното
здраве на клиентите си, те не трябва да се страхуват да създадат
разумно по сила напрежение, чрез преориентиране към смисъла на
живота и начина за постигането му!”

АНА

„Искам да изкарам шофьорска книжка! Тя ще ми даде свободата да се

придвижвам и да пътувам! Искам да си оправя къщата на село и да
отидем с мъжа ми и детето да живеем там...”

„Това ли са най- важните неща, които искаш?”

„Да, книжката ми е най - важна. Мечтая си за нея!”

„И как ще вземеш книжка, като си зависима от хероин и алкохол? Как

ще караш детето си пияна и надрусана?”

Тя спря и ме погледна с огромна неприязън. Тихият глас на гайдата,

която бях пуснала да звучи, изведнъж се чу в стаята.

„ Тогава първо ще трябва да се справя с това, нали?”

„Кой твърди, че трябва?”

„Аз, естествено!” – ядоса ми се.

„Хубаво, наречи си го тогава.”

41
„Искам да имам сили да се справя със зависимостта си!”

„Да бъде!”

„Искам да си намеря и работа. Трябват ми пари за къщата на село.”

„Какво искаш да работиш?”

„Не знам, това е проблема...нямам никаква представа...”

„Разбрала ли си коя е дарбата ти?”

„Не. За съжаление мисля, че нямам дарба”

„А за какво те бива? Какво можеш да правиш най- добре?”

„О, мога да снимам. Мисля, че правя много хубави снимки. Приятелите

ми постоянно ме карат да ги снимам.”

„А къде си се учила на това?”

„Никъде. Просто така ми идва и ми доставя огромно удоволствие...”

„ Значи имаш дарба! Тогава си поискай такава работа!”

„Не съм сигурна, че е възможно...много е скъпа техниката...аз нямам

такива пари...”

„Поискай си ги тогава!”

„Не знам...в България това е трудно...ако съм в чужбина е друго...”

„Поискай да отидеш в чужбина тогава!”

„Там никой няма да ме вземе...нямам такова образование...пък и не

знам език...”

„Поискай да учиш тогава!”

Настана кратко мълчание. Ръцете на Ана застинаха в тавата с хляба.

„ Не спирай да месиш!” казах й.

И изведнъж тя започна бързо да меси и да нарича:

„Искам да уча фотография и английски. Искам да ставам сутрин и да

бягам в парка, както го правех като малка. Искам след това да отивам
на училище. Като завърша, искам да кандидаствам с фотография и да
ме оценят в чужбина и да отида да живея и да работя там...не, там ще

42
съм сама...не искам там...може ли да се поправя и да си нарека да
остана в България?”

„Не знам, можеш ли?”

„Искам като се дипломирам да си намеря работа в България, но добра

работа, високо платена и да мога да се грижа за семейството ми!”

„Каква заплата ти е нужна?”

„1000лв...не... искам да съм толкова добра, че да взимам 2000лв!” Ана

плачеше и се смееше.

„Друго искаш ли?”

„Не. Това ако стане...”

„Кажи сега кое е най- важното! Кое е това първо нещо, което като се
случи и всичко ще се затърколи след него”

Тя ме гледаше с широко отворени очи и месеше тестото. Мина време.

После тихо каза:

„Да се справя. Да се справя със зависимостта...Това е! И...реченото ми

да бъде сторено!”

ДА БЪДЕ! – гласовете на групата

МИРА

Когато и подадох тавата с хляба, тя вече плачеше.

„Искам да си родя две деца – момче и момиче!”

„Не наричай какви да бъдат! Каквито дойдат, добре дошли!”

„Добре, но искам две! Много искам!”

„Хубаво. И как ще отгледаш две деца, докато пиеш?”

„Няма. Първо ще спра!”

„Дай отначало тогава!”

„Първо искам да се справя със зависимостта от алкохола! После искам

да си имам детенце...”

„От кого?”

43
„От...от приятеля ми. Но преди това искам той да започне да се държи
добре с мен...”

„Това е негова работа Мира, той избира как да се държи, а ти избираш

дали да си съгласна с него. Дай да видим ти какво ще правиш. Искаш
ли го?”

„Да... искам го...искам аз да направя така, че той пак да ме обича...и

да не си крещим...”

„Вярваш ли, че е възможно или искаш да си тръгнеш от него?”-

последва дълга пауза.

„Вярвам...обичам го...искам да се справя!”

„ Така да бъде! Друго какво ще искаш?”

„Искам отново да видя татко!” – тук тя се разплака с глас.

„Къде е баща ти?”

„Почина преди година и половина...Искам да го сънувам...да ми се

яви...да говоря с него...липсва ми...Защо не ми се явява?...Постоянно
се моля...”

„Знаеш ли, в едни български села има едни баби, дето не палят свещ
за мъртъв човек. Те смятат, че душата му е на път да си отиде у дома,
в Бога. Ти вярваш ли в това?”

„Да...но защо не палят свещ?”

„Защото вярват, че всяка запалена с болка свещ и всяка сълза от мъка

дръпват душата обратно. Дълго време нишката, която свързва душата
със земята продължава да я има. И всеки път, когато близък човек на
земята заплаче, неговата душа дръпва душата на починалия обратно
за нишката. И тя тъкмо е извървяла един път, към светлината и трябва
да направи няколко крачки назад. А не случайно умрелият се нарича
”починал”, той си отива, за да си почине от земния път. Знаеш ли, че
някога смъртта се е празнувала като най- голям празник? Тогава
душата си отива у дома! И са я изпращали с музика и голяма софра, и
почести. Не му разваляй на баща си празника, Мира!”

„А той...ще се грижи ли за мен...от там...на където е тръгнал?”

„Винаги! А ти не му изпращай мъката си, а радостта си! Грижи се и ти

за него!”

44
„Ще се грижа. А когато нишката...се скъса...кога се къса тя?”

„Когато си готова, мила моя. Сама ще разбереш. И тя не се къса сама,

а ще я пуснеш ти.”

„Искам да имам сили да...пусна татко...и да приема...че е на хубаво

място и от там се грижи за мен...Искам да мога да му изпратя радостта
си!...Реченото ми да бъде сторено!”

ДА БЪДЕ – гласовете на групата.

ВАСИЛ

Васил поиска да нарича пръв!

„ Искам да съм здрав!”

„Хубаво. Дай да видим от какво си болен.”

„Болят ме краката, кръста, тъпанчето ми...”

„Чакай! Хайде да го наредим както трябва да бъде – искам да се

отърва от...”

„Искам да се отърва от болките в краката. Искам да спре постоянно да

ми тече тъпанчето и да оздравее, и да чувам добре с него...”- тук Васил
наистина изброи много здравословни проблеми и физическа болка от
най- различно естество.

„Друго искаш ли?”

„Не, искам да съм здрав! Това е най- важното! Ако оздравея, ще мога
всичко.”

„А зависимостта?”

„Да и тя е проблем, но тя е следствие... Добре де, искам да спра

зависимостта си.”

„От какво?”

„Е, ясно е от какво!”

„ На хляба не му е ясно.”

„От всичко...от алкохола, от тревата, от всичко!”

„Василе, кое е най- голямото желание в живота ти?”

45
„Не знам...искам да разбера. Искам да разбера защо Господ не ме
оставя да умра. Бях малък, когато ми се случи първия инцидент. Не
знам как оживях. Никой не знае. После се случи пак, и пак! И все се
спасявах...искам да разбера защо. Какъв е смисъла?”

„Явно Господ има някакъв план за тебе. Нещо имаш да свършиш,

Василе! И не те пуска, докато не го свършиш, това е. ”

„И какво е? Не знам, не рабирам...какво е?!?!”

„Това е твоя работа, ти трябва да разбереш, задачата си е твоя.”

„Изморих се вече...не мога повече...не ми се занимава вече...”

„Чудесно, значи ще си един от малкото велики хора, посмяли да

предадат Господ! Ей на това му викам аз голяма работа и голяма
сила!”

Васил ме погледна за първи път. В очите му имаше невероятна, тъмна

болка.

„Не съм казал, че се предавам.”

„А какво казваш? Хайде, наречи го, да видим!”

„Искам си силата! Искам силата да разбера! Това е.”

„Повтори сега след мен – реченото ми да бъде сторено!”

Васил отново ме погледна:

„ Това е като клетва, нали? Пред кого се заклевам, в какво?”

„ Пред тебе, Василе! И в тебе! Можеш да не го изричаш, ако не си

готов.”

„...Аз... Реченото ми да бъде сторено!” Васил затвори очи.

ДА БЪДЕ – гласовете на групата.

СТЕФАН

„ Искам да се справя със зависимостта от хероин! Искам да намеря

любовта и да съм щастлив с нея!”

„ Ти нали имаш приятелка. Искаш ли да се разделиш с нея?”

46
„Не. Не искам това.”

„Но искаш нова любов така ли?”

„Да, нещо ново, свежо и хубаво.”

„Това не е честна игра, не мислиш ли? И как ще си поискаш ново

момиче, като не си пуснал старото?”

„Не съм мислил...но си права, знаеш ли?”

„Аз знам, а ти?”

„Мога ли да опитам отново?”

„ Давай!”

„Искам да намеря смисъл...не, причина...искам да имам сили да

опитам с приятелката ми отново. Тя е страхотна. И се грижи за мен. Но
ме познава и това е гадно...тя никога за нищо не ми се
възхищава...знам, че е тъпо, но...понякога ми се иска... Тя е истински
пич...Не искам да я предавам. Искам да се обичаме много! Това е!
Искам да спра наркотиците и да сме щастливи с нея. Да я зарадвам! И
двамата да си се радваме...Реченото ми да бъде сторено!”

ДА БЪДЕ! – гласовете на групата

МИЛЕНА

Милена беше успяла във времето, в което другите наричаха да

„репетира” на ум и веднага изрецитира:

„Искам да се справя със зависимостта. Искам да си завърша средното

образование, след това искам да следвам. И искам , когато оздравея и
завърша да си намеря работа и да помагам на хора, които имат
проблеми като нашите – със зависимостта!”

„Браво, отличничка! Можеш ли да ми кажеш кое е това, което ако ти

се случи утре, ще те направи щастлива?”

Милена не беше подготвена. „Не знам...не съм мислила...”

Никога не беше и месила и се притесняваше. Помесихме малко заедно.

Попитах я:

„Милена, с кого ще излезеш утре да се разходиш?” Реакцията й за миг

ме притесни. Огромно беше усилието й да се овладее.

47
„Нямам с кой...не излизам с никой...никъде...”

„Тогава си наречи приятел!”

„Искам да си намеря приятел...не мъж...не като...гадже...А приятел,

който да ме разбира. Да си говоря с него за всичко...или с нея. Да
излизаме заедно... Искам да живея при сестра ми. Само тя ме разбира.
Но нашите не ме пускат...”

„А този приятел, дето го искаш, как ще го намериш като не излизаш?”

„Ще излизам. Има как. Просто не го правя, но ще почна. Знам как!

Ето, наричам си! Искам да излизам и да си намеря приятел!”

„Хубаво. Искаш ли да се излекуваш?”

„Искам! Искам да се излекувам от хепатит! Искам наистина да се

справя с хероина. И после да помагам на други да се справят...да съм
им пример...че е възможно!”

„Милена, ти си най- малка, имаш 100 пъти повече време и сили да се

справиш! Можеш наистина да помагаш на зависими и да бъдеш
невероятно полезна, разбираш ли? Можеш да превърнеш целия ад в
невероятно приключение и да научиш и други, нали?”

„Да. Ще се справя! Но първо искам да си намеря приятел! Това ми е

най- важно! Ще ми даде сила... и... Реченото ми да бъде сторено!”

ДА БЪДЕ! – гласовете на групата

ИРИНА

„Искам да ме разбират и да ме приемат!”

„Кой?”

„Всички – мъжът ми, дъщеря ми, семейството ми...”

„А ти разбираш ли ги?”

„Не, искам и аз да ги разбирам! Искам да им докажа, че мога да се

справя с алкохола. Знам, че тогава ще ме уважават повече...искам да
пътувам много...навсякъде...”

„С кого, с мъжа ти ли?”

„Не...той...няма да иска...няма да разбере...”

„Ирина, мъжът ти държи ли се добре с теб, опора ли ти е?”

48
„Аз...не съм готова да отговоря...”

„Добре, продължавай.”

„Искам да спра да се страхувам, че няма да се справя...че ще се

проваля ...че няма да победя алкохола и че...и че...” – разплака се и
гласът й секна. Изчаках.

„Страх ме е че...ще умра. Много ме е страх...страх ме е от

смъртта...постоянно...”

„Говориш ли с някого за това?”

„Не, това е абсурдно... как бих могла, с кого...никой не говори за

това...дори в центъра не говорим...”

„Искаш ли да намерим време и двете да поговорим за това?”

„Може ли?”

„Можеш ли?”

„Искам да мога да говоря за това! За смъртта...за това какво има

после...това ми е много важно! То ми е най- важно. Да се сдобря със
смъртта, това искам! Реченото ми да бъде сторено!

ДА БЪДЕ! – гласовете на групата

НОРА

Със самото начало на обреда, Нора изпита огромно вълнение. Сълзите,

които започнаха да се стичат по лицето й предизвикаха огромна
изненада в цялата група, а искреността на преживяванията й се
отразиха на всички. Нора нямаше търпение да започне да меси и да
нарича.

„Искам да се откажа от зависимостта си от алкохол и приспивателни.

Искам да спра да пуша. Искам да спра да ям сладко и тестени изделия
постоянно. Искам да отслабна. Искам да си намеря работа...”

„Чакай! Върни на отслабването. Смяташ ли, че като спреш да ядеш

сладко и тесто ще отслабнеш?”

„Не. Трябва и да спра да ям късно вечер. Ако спра, ще отслабна.”

„Колко килограма искаш да свалиш?”

49
„Поне 15!”

„ Е, няма да стане! С диета само не става.”

„Тогава ще тръгна пак на йога...навремето ми беше любимо...”

„И с йога не става.Това, дето си го натрупала трябва да се стопи с

физическо натоварване! Яко физическо натоварване и потене! Това
разбираш ли го?”

„Не ми харесва. Никога не съм обичала такова натоварване.”

„ И си личи. Докарала си се до тук, правейки само неща, които

обичаш. Е, как работи удоволствието?”

„Зле... Добре. Искам да започна да спортувам!”

„Това е защото успях да те убедя или защото наистина искаш?”

„Искам. Много добре знам, че само това ще помогне. Само да можех да

се накарам...Всъщност сега мога точно това, нали? Да си го нарека!” –
очите й блестяха – „Да! Искам да имам волята да ходя да тренирам.
Ама истинска сериозна тренировка. И да отслабна. Искам, когато
отслабна, кожата ми да не увисва. Искам косата ми пак да е лъскава и
гъста! Искам да спрат болките в гърба! Искам зрението ми да се
оправи! Искам да си оправя и зъбите...Искам да съм красива! И да ме
харесват! Искам да пробвам екстремни спортове - бънджи, парашут,
парапланер...Искам да се науча да карам ски, сноуборд, ролкови
кънки и кънки на лед. Искам да се науча да карам мотор и кола и
скутер...Казах ли, че искам да съм пак красива?...Казах.”
Нора замълча за малко, продължаваше да меси, а нивото на вълнение
се покачваше.
„Искам да срещна любовта. Най- накрая! Да е истински мъж! Да ме
подкрепя, да ме обича, да е винаги зад гърба ми! Искам да има страст,
да правим невероятен секс, не онзи секс, а такъв с истинска любов!
Да се държим за ръцете и да пътуваме заедно! Аз и той! Във всичко!
Искам да си намеря работа. Аз трябва да работя с животни. Това ме
зарежда най- много! Искам да се грижа за правата на животните, да ги
защитавам! Да работя в някоя организация, в която да имам точно
такава възможност! Ох, толкова неща ти бях писала, че сега не се
сещам...”

„Искаш ли да печелиш от тази работа?”

„О, да! Искам трудът ми да е възнаграден!”

„Колко искаш да получаваш?”

50
„800лв. ще ми стигнат...или хиляда най- много. Аз нямам много
разходи...Не! Чакай! Трябват ми около 1500, защото трябва да
дарявам за животните. Те имат огромна нужда и все не стигат парите!
Абе...нека да са 3000! Искам 3000лв., за да дарявам достатъчно! Това
е. Чакай сега да ги подредя: Искам да се справя със зависимостта, да
спра да се тъпча, да започна да спортувам, да бъда отново красива, да
срещна сродната си душа и да започна работа! Да, така е добре!
Харесва ми! Реченото ми да бъде сторено!

„ДА БЪДЕ!” – гласовете на групата

Някои въпроси непосредствено след тайнството.

- Ти поглеждаше в очите на всеки. Беше много странно...тъжно ....и

страшно.... Какво видя там? Сякаш видя нещо вътре в мен? – Нора
- Тебе видях, такава каквато си всъщност – истинска.
- Страшно ли беше?
- От къде ти дойде на ума? Беше невероятно красиво!

- Защо ни се покланяше? - Ана

- Светлината в мен, поздравява светлината във вас.

- А защо на Васил се поклони най- дълго?

- Не знам Ани, може би два светлика са се познали.

- Какво правеше докато сме със затворени очи? Нещо правеше! -

Мира

- Държах силата на корените ви и я преплитах. Как се чувствате

сега?

- Хубаво...малко странно...беше си и страшно от време на време...но

невероятно, радостно ми е, приказно... – отговаряха един през
друг. Васил мълчеше.

Когато обредът приключи обясних, че имаме още една последна

среща. Помолих всеки да приготви нещо, което да е отражение на
обреда, на преживяното. Обясних, че това може да е нещо

51
нарисувано, написано или просто някакъв предмет, който отразява
отношението им.

Когато ги изпращах на вратата, Васил се обърна и тихо ми каза –

„Много отдавна не бях се усещал така – все едно съм си у дома.”

10 минути, след като групата излезе от обредната ми стая, скъп за мен

човек ми поднесе подарък – малката книжка „Човекът в търсене на
смисъл” на Виктор Франкъл.

3 .5 . 5 - та сесия – Въпроси и дарове след обреда

Повечето от групата бяха приготвили своя „дар”, с който да изразят

отношението си и въздействието на обреда. Ще започна с общите
въпроси и отговори:

- Какво беше усещането ви, докато месихте хляб?

Повечето отговори бяха приблизително еднакви:

- Много особено. В началото е трудно да меся и да говоря...после

ако спра да меся, сякаш не мога да говоря по същия начин...сякаш
е някаква магия...свещенодействие...като че ли хлябът те кара да
говориш...
- Кажете нещо за музиката, за гайдата...
- Странна, стресна ме, никога не съм слушал/а такава, сякаш
идваше от много далеч...
- Каква друга музика бихте пуснали на такъв обред?
- Никаква друга! - всички
- Имаше ли нещо, което ви притесни?
- Не! – всички

52
Ана

Ана ми донесе гердан. Беше го нанизала сама и опаковала в зелена

опаковка. Герданът е направен от портокалови корички и мъниста.

- Реших да ти донеса това, за да те зарадва и да ти мирише хубаво!

Герданът беше с цвят на слънце и миришеше на Коледа.

- Разкажи ми за обреда. Какво беше усещането ти, как се почувства?

Кое беше различното от разговорите и терапиите до сега?
- Беше много различно. Много необичайно...когато правим групите,
тук в центъра, все ни карат да мислим. Общо взето – мислиш,
следователно съществуваш. И все нещо не правим правилно...все е
някак на сила...А в обреда всичко просто се
случва...интуитивно...разбирам какво искам от живота си, но
някакви реални, истински неща. И каквото ми дойде на ума...все е
правилно. Важно е да го кажа на глас. Успях да подредя за първи
път нещата, които трябва да правя. Но не някакви сложни и
отнесени неща, а прости и ясни - първо, второ , трето...
- Кое беше най- важното, което си нарече, помниш ли?
- Да, да взема книжка, да съм свободна да ходя на всякъде...

53
- И какво трябваше да се случи първо, за да изкараш шофьорски
курс?

Мария поутихна – Първо да завърша успешно програмата.

Мира

Мира не присъстваше на тази последна сесия. Беше помолила да ми

предадат една малка плюшена играчка – морско конче.

Стефан

Стефан беше забравил за задачата и се притесни. За обреда каза

следното:

- Преди да вляза бях много притеснен. Нямах никаква представа

какво да очаквам. Мислех си, че като вляза вътре, съвсем ще се
притесня. И изведнъж стана обратното – в момента, в който седнах
се успокоих. После не исках да свършва...

54
Васил

- Искам да кажа, че обредът работи. Това, което най- силно си

пожелах, беше да ми се оправят краката и да мога да ходя както
преди. На Великден станах и тръгнах пеша към манастира. Това са
4 км. Върнах се съвсем сам, пак пеша. Станаха 8 км. Това не ми се
е случвало от години...Знам, че краката ми започнаха да се
оправят! Знам го, наричането проработи!

- Какво си донесъл?

- Нося ти една кукла. Тя е много стара и доста мръсна...но е много

скъпа – донесена е преди много години от Израел. Разказах на
майка ми какво сме правили. И тя каза, че трябва да ти дам точно
тази кукла...нося ти я...нека да е при теб!

55
Милена

Тя каза, че нещо е объркала датите и за това не е донесла нищо, но го

била измислила. Попитах я какво е щяла да донесе?

- Много исках да донеса някакъв корен. После си помислих да ти

донеса фиданка – от ябълка.
- Разкажи ми за обреда.
- В началото се притеснявах много. Най- много от погледа ти.
- Защо?!
- Ами тук съм свикнала да си говорим, да обсъждаме някакви неща,
но никой не ме е гледал така...все едно гледа вътре в мен...и не
мога да скрия нищо...
- Но успя да скриеш, нали?

Милена се стресна: - Ето и сега ме гледаш така! – разсмях се.

- Беше ми малко страшно да казвам толкова лични неща пред хора,

които виждам всеки ден.
- Хубава работа! Вие сте група. Минавате заедно през най- различни
разговори с психолози и през различни терапии. Знаете доста
неща един за друг...

Изведнъж всички се разжужаха: - Не, не е вярно! Тук никога не си

говорим лични неща. Никой нищо не споделя и не знае за
другите...Никой не ни пита такива работи...

Това ме свари неподготвена. Вярно е, че нямах никаква представа от

програмата в дневния център, но не можех да си представя, че по
време на терапия не е ставало дума за мечтите и желанията на тези
хора! Обърнах се към присъстващия терапевт и той ми обясни:

- Така е, прави са. В програмата има различни нива, които трябва да

покрият. Някои са тук повече от година, но и те все още са на
второ ниво – не очакваме от тях да споделят, още е твърде рано.
- Е, признавам, че сериозно ме изненадахте! – казах - В такъв
случай бих искала да поздравя всички, защото с този обред явно
преминахте директно на 5- то ниво! – уж шеговитата ми забележка
накара всички да аплодират.

56
Ирина

Ирина започна с това, че дълго е мислила какво да донесе. Спряла се

на купа с камъчета, които е събирала заедно с дъщеря си.

Избрала 9 – числото на рождената си дата. Обясни ме, че дълго е

държала всяко камъче в ръка, за да избере всяко от деветте. Каза ми,
че тези девет са част от сърцето й и когато ги държи, изпитва радост.
Каза, че те парят. Попита ме защо?

Обясних й, че когато човек успее да промени гледната си точка,

магията се случва винаги. Когато успееш да погледнеш отвъд и да
повярваш в собствената си сила да промениш света, той ти отвръща с
такива дарове. Попитах я какво й е донесъл обреда.

- Всичко! Разбрах, че мога...мога да се справя!

- Ирина, кого помниш от обреда? Има ли някой от другите, който
най- много те впечатли?
- Нора.

57
- Защо?
- Тя стоеше до мен. Ние сме всеки ден заедно. Но аз за първи път я
видях. Беше съвсем различна, друга Нора, не тази която съм
виждала, беше...тя.
- Ирина, хайде да сключим сделка. Аз ще взема само един от твоите
девет камъка...
- Не, моля те, вземи ги всичките! Важно е...нарекла съм ги!
- Разбрах, взимам всичките! Но когато завършиш успешно
програмата и вече всичко е наред, искам да ми се обадиш и да ми
кажеш – „Розмари, имам при теб едни камъни, искам си ги
обратно!”
- Може ли?
- Обещай ми!
- Обещавам!

Попитах всеки един по- отделно има ли наричане по време на обреда,

което им е направило най- силно впечатление. Оказа се, че за
повечето , това е наричането на Мира. Нейното желание да се свърже
с починалия си баща и мъката й бяха разтроили всички. За сетен път
се убедих в нуждата на тези хора да говорят за смъртта по друг
начин.

После ги попитах кого помнят най- ясно от обреда – с две изключения,

всички помнеха Нора. Единодушно потвърдиха думите на Ирина, че за
първи път я виждат такава.

НОРА

Умишлено я оставих последна. И както обикновено групата чакаше

тежката й дума. Тя не ги разочарова:

- Аз няма да кажа толкова хубави неща, нали мога да бъда

откровена?
- На това разчитам.
- Е, добре. Както всички знаят в началото, аз не исках да участвам в
този обред, смятах, че е манипулация. После ти ме предизвика и
реших да участвам. Когато тръгнахме към теб, вече съжалявах,
беше ми много напрегнато. Представях си всякакви ужасии – по
такива обреди все има разни идиотщини, предмети...
- Била ли си на такива обреди друг път?
- Не, но мога да си представя. И така стана. Ти пусна
музика...правеше нещо, после мълчеше...трябваше да си затворим

58
 очите...беше ужасно. А като погледна в моите очи, настръхнах,
много се уплаших...
- Момент! Пак питам, има ли някой друг, който се е уплашил, или
притеснил от нещо?

Както й очаквах, те чакаха Нора да посмее да го съобщи, за да се

присъединят към нея. Почти всички признаха, че е имало момент на
сериозно притеснение, особено когато е трябвало да ме гледат в
очите. Нора продължи:

- Освен това имаше нещо нагласено. Сякаш предварително се беше

разбрала с психолозите, че каквото и да наричаме, трябва
задължително да кажем, че искаме първо да се справим със
зависимостта. Това не ми хареса, беше нагласено!

Другите се разшумяха одобрително и потвърдиха. Трябваше да

отговоря:

- Аз не съм част от екипа психолози, който работи с вас тук и по

никакъв начин не съм обсъждала работата си с тях. Особено обред,
от който те нямат никаква представа. Но това няма значение.
Искам да ви попитам: Има ли някой в тази група, който си мисли,
че може да сбъдне което и да е от желанията си, ако не се справи
със зависимостта? Има ли някой, който си мисли, че може да
работи, да обича, да е здрав, да пътува или да постига целите си,
бидейки зависим от алкохол или наркотици? Мисля, че сме си
казали твърде много лични неща, за да посмеете да ми отговорите.
Отговорете ми! Или чакате Нора да ми отговори първа?!

Обидиха се.Отговориха ми. Беше ясно.

- Разбира се, че исках от вас да наречете това! Категорично смятам,

че сте достатъчно умни да се сетите сами, защо на някои от вас им
беше изключително трудно да изрекат точно това. Или ви
надценявам? - Не, не ги бях надценила. – Нора, продължавай,
помня, че ти сама си нарече да се справиш първо със зависимостта
си.
- Аз да, но имаше други, на които знам, че не им беше приятно, но
няма да кажат...
- А кой ви е викнал на обред, за да ви е приятно? На обредно
наричане отиваш, ако искаш да промениш живота си и ти е ясна
посоката. А за това се иска много смелост и категорично
намерение. Всички стигнахте до този обред сами. Отговаряхте на
въпроси, на които никога не сте отговаряли. Битката беше на всеки
един и всеки я спечели според силите си. Казвате, че сте се
притеснявали, че някои са се страхували, а всъщност се справихте
блестящо. Нека видим защо. Защо никой не опита да стане, да
излезе или поне да отвори очи? Ирина?
- Чувствах се странно, но исках да продължа, да стигна до края...

59
- Милена?
- Стреснах се, но исках да видя...дали мога...
- Василе?
- Дори не съм си помислил да изляза...исках да съм там...
- Нора?
- Аз по едно време отворих очи и погледнах...
- И?
- Нищо...и ти си стоеше и мълчеше...стори ми се , че си с нас, че си
част от нас...
- Нора, защо повечето помнят теб? Какво се е случило?
- Не знам. Сигурно защото не са ме виждали така. Не можех да спря
да плача, опитвах, но не можах. Аз не хленча никога, никой не ме
е виждал да хленча, ето питай ги! – другите веднага потвърдиха –
Но беше невероятно да си кажа желанията. Никога не съм го
правила. Особено пък на глас...то аз ги чух за първи път...само
защо не можех да спра да плача, не знам...
- Извинавай, защо употреби думата „хленча” преди малко? Поправи
ме, ако бъркам, но не помня да си хленчила, помня, че плака, това
е друга работа.

Нора се сепна, присви очи и ме погледна – Не знам. Вярно е, не

хленчех, плаках. И то два часа без да спра. Защо? Какво стана?

- Тъкулнало се е камъче, пък след него свлачище, това е.

- А камъчето, кой го търкулна, ти ли?
- Ти! Твоята сила. Голяма сила е тази, която позволява на
замръзнали сълзи да се отприщят, Нора! Помниш ли, и преди ти
казах, че силата ти е голяма. Само трябва да й смениш посоката!
- Но аз просто плачех и не можех да спра.
- И какво от това? Ти и думите си не спря, нали?
- Да...колко много неща исках да кажа. Знаех, че ако ги кажа, до
като меся...точно тогава...може и да се сбъдне...разбрах го. Беше
важно, че го казвам! Искаше ми се да кажа още, още много, но се
уплаших, че ще започна в детайли...не знаех до къде мога и кога
трябва да спра...беше невероятно...това е истината...

Нора замълча. Не прекъснах мълчанието й.

- И аз искам да кажа, като Васил, че нещо проработи. С баща ми се

спогодихме да ми даде пари за фитнес. Купих си дрехи. Остават
само маратонките, че нямам. Започвам да спортувам, реших го! От
една седмица чета отново. Започнах да си опреснявам и
френския... и съм ти донесла една книга.

Нора ми подаде малка книжка „Приключенията на Том Сойер”, беше

на френски.

60
- Ще кажа още нещо, което до сега не съм казвала, но вече не ми
пука. От първи до пети клас живях във Франция с нашите, там
ходех на училище. Това са най- щастливите години от живота ми,
единствено тогава знаех, че майка и татко ме обичат. Когато
дойдохме в България всичко се скапа...Тази книжка ми е
любимата, чела съм я тогава. Искам да бъде при теб.

Нора надписа книжката на място. Признавам, че от всички дарове,

този ми беше най- скъп!

61
- Искам да кажа нещо накрая! – Ана – Искам да споделя, че това,
което стана, много ми напомня за един български филм – „Писмо
до Америка”. Там едно момче беше тръгнало по селата да търси
стара народна песен, която да събуди приятелят му от кома. И една
баба му я изпя. Беше...като на обреда.

Нещо ме стисна за гърлото...реших да съм честна с тия хора до край:

- Странно е, че го казваш, Ани. Песента се казва „Пуста младост”.

Това е стара обредна песен, с много магия в нея. Тя се пее, за да
оздравее тежко болен човек, за да му се викне силата. Или се пее,
когато се изпраща смъртник. На вашия обред щях да ви я изпея, но
не стигнахме до там...
- Защо? – попита Нора.
- Не бяхте готови...Има време... – умълчаха се. В тези няколко дълги
секунди се запитах „до къде мога да си позволя да стигна, бидейки
откровена точно с тези съсипани хора. Продължих.
- Бихте ли повторили такъв обред? Василе?
- Да, искам да го направя пак. Ти беше казала, че правиш и
Еньовден, ама в някаква гора, там искам да дойда.
- Еньовден е сериозно изпитание. Това е нощно бдение, мълчание,
сам си в гората без светлина. Много сили трябват.

62
- Аз идвам – Нора – искам да видя дали ще ми стигнат силите!
- И аз – още три гласа.
- До такъв обред могат да стигнат само здрави физически и
психически хора. Хора със силна воля и абсолютен самоконтрол.
- Ще видим! – гледаше ме Нора в очите.
- В такъв случай, реченото ми да бъде сторено! – каза Васил.

Това беше. В края на тази последна среща записах на дъската

последната си задача към групата:

Да се прочете „Човекът в търсене на смисъл” на Виктор

Франкъл!

Осъмнах с твърдото решение да измисля начин да продължа работата

си с тях. Сбъднах всички предупреждения на приятели- психолози,
които ми казваха : „Само не им се връзвай! Те са много
изобретателни. Не си мисли, че можеш да ги спасиш!” Мисля, че в тези
прости три съвета се крие ключа към провала на много
професионални психолози с дългогодишен опит.

Не мисля, че някой някого трябва и може да спасява, особено ако

вторият сам не е взел това решение. В това се състои философията на
обредното наричане. Но пък вярвам, че има хора, които все още могат
да бъдат предизвикани. Вече доста години виждам, че това е сериозна
първа крачка по пътя към радостта.

63
 I V. Анализ и заключение:

Според Виктор Франкъл „екзистенциалният вакуум е широко

разпространен феномен през този век. Това е разбираемо. От както е
станал същинско човешко същество, някъде по пътя на своята
еволюция човекът е понесъл сериозни загуби. Той е загубил инстинкта
си да знае какво трябва да прави и е загубил коренната си и родова
памет да знае какво е длъжен да прави. Напоследък той дори не знае
какво иска да прави. Тогава той започва да прави това, което правят
другите или това, което другите искат от него.

...Липсата на смисъл в живота се проявява главно в отегчение.

Фактът е, че отегчението със сигурност поставя пред психолози и
психиатри повече проблеми за разрешаване от стреса. Широко
разпространени явления като депресия, агресия и пристрастяване
остават необясними, ако не разпознаем в основата им
екзистенциалния вакуум – липсата на смисъл в живота.”

Българското обредно наричане не поучава, не анализира и не

проповядва. То се опитва единствено да разшири зрителното поле на
своя добросторник, така че той да види и осъзнае цялата палитра от
потенциални смисли и сбъднати желания в живота си. Хората, които
днес идват на обредно наричане, някога биха отишли при пастора си
или изповедника си. Пред тях те биха поднесли своята изповед – най-
съкровено споделяне за най- скрити мъки, грехове, прошки и радости.
Не случайно църквата отдава на изповедта свещено, пречистващо
значение.

Съвременният човек отива при психолога си. Свещеникът

отблъсква съвременния ум с поученията и внушенията си за
греховност и обреченост. Психологът за съжаление, понякога прави
същото. Той впримчва клиента си в „опознаване” на собственото си
„тежко” минало, оправдавайки настоящите му проблеми, често без да
ги разрешава. За да започне своята работа, психологът има нужда да
опознае клиента, предварително да получи отговори, за да види
проблема и да предложи разрешение. Тук идва въпросът: Защо, когато
влезе в храм, човекът успява да поднесе честно, било то болезнено
своята изповед в рамките на половин час, изричайки най- съкровени
тайни? Защо на същия този човек ще му отнеме поне половин година и
сериозен брой сесии, за да сподели същите тези тайни с психолога си?

Простият отговор е, че когато към душата се посяга като към

нещо свято, тя е готова да се разтвори много по- бързо. Разбира се,
отдавна на човека не му достигат остарелите и неадекватни
64
„инструменти” на свещеника. А нуждата от свещенодействие в посока
собствената му душа остава неудовлетворена.

Българското обредно наричане е лечение чрез свещенодействие.

Това е неповторим начин да се приложи терапия чрез сакрално
свързване с душата, за да се предизвика нейната истина.

В българския език думата „здравословен” има особено значение.

Хората са свикнали и приели, че здравословният начин на живот
включва диети, спорт, излизане в природата, позитивно мислене,
определена хигиена и дисциплина. В българската дума „здравословен”
е запечатана старата ни коренна истина за щастлив живот – здравото
слово, силното слово, чистото слово – истината. Научих от баба Магда,
че ако разбера коя е моята истина и имам кураж да я заявява на глас,
животът ми ще се промени към по- добро! Тя казваше, че не бива да
оставяме околните да гадаят коя е нашата истина, през собственото ни
мълчание, че не трябва да криволичим в думите си, а да изричаме
здравото слово ясно и точно. Единственото условие за това е силата
на собствената ни воля.

Именно затова българинът е създал практики за предизвикване,

разпознаване, назоваване и изразяване на тази воля. Точно такава
практика е обредното наричане.

Целта на това практическо изследване беше доказване на

терапевтичното въздействие на българското обредно наричане в
работата със зависими.
След приключване на работата ми в дневния рехабилитационен
център, отидох там още два пъти за среща с психолозите. Предоставих
им протоколите от работата ми с групата. За 5 сесии бяхме успели да
постигнем сериозни резултати. В групата имаше хора, терапевтирани в
програмата вече година и повече, но до сега те не бяха постигали
такова ниво на лично споделяне със своите психолози и помежду си.
Най- голямото постижение беше, че те успяха за първи път да подредят
ясно и просто стъпките по пътя към собствената си промяна. Вече
имаха възможна цел, която да преследват. Цел, която бяха сътворили
сами. И двата пъти, в които ги видях отново преминаха в кратки,
емоционални разговори за това кой какво вече е направил, а това
което ги вълнуваше най- много беше дали ще продължим съвместната
си работа. Предложих това на екипа и въпреки някои разбираеми
съпротиви, продиктувани от непознатото естество на метода, се
разбрахме да обсъдим програма за бъдещо партньорство.

Арттерапията в Българското обредно наричане

65
 По време на арт терапия участникът е провокиран да сътворява
и назовава, без да имат значение неговите умения – той успява да
съгради, създаде, назове и изрази своята символична реалност и това
му носи невероятно удовлетворение.
Лечението чрез сътворяване и назоваване има такъв невероятен
резултат, защото работи точно с най- великият инструмент на
човешката душа – вдъхновението. Чрез него душата може да бъде
стоплена, предизвикана, успокоена, подмладена и излекувана.

В народната вяра на българите най- великите дарове, които бог е

дал на човека са Вдъхновението, Сътворяването и Свободната воля.
Тези три дара са най- голямото доказателство, че човекът е рожба на
могъща сила и е част от нея. Творчеството, като резултат от
вдъхновението се смята за най- великото постижение на човека. Арт
терапията е огромен скок напред в еволюцията на психотерапията. Тя
не се занимава с тежкото минало на клиента, а с вдъхновението му и
възможността му да се развива. Дори когато изразява своята болка
чрез инструментите на арт терапията, клиентът постига цветове,
светлина и сътворяване. А изворът не се намира в анализите на
неговия уморен и често болен ум, а в неподозираните възможности на
вдъхновението на собствената му душа. И в БОН и в арттерапията
човекът не е обект, а участник в собствената си неповторима история,
чрез вдъхновението и волята си. Артерапевтът и водачът в тайнство не
си позволяват анализ и поучения. Те единствено предизвикват и
подкрепят вътрешната сила на довереника си.

БОН работи със силата на вдъхновението и сътворяването,

задвижващи силата на свободната воля чрез истината на думите. За
това се именува обредно изкуство. Обредното изкуство е вид
психодрама с особена характеристика. В нея никой не се представя за
някой друг, а обратното – всеки сътворява собствената си
действителност. Поставен в особена мистична атмосфера, в съчетание
с автентична народна музика, месенето на хляб и „ограничението” на
родния си език, добросторникът започва да „пресуква нишката” на
най- съкровената си истина. Резултатът е среща със смисъла на
собствения му живот. Водачът на обред е главната действаща фигура
в тази психодрама, чиято роля е да провокира участниците,
контролирайки правилата в тайнството да бъдат спазени. Езикът му по
време на тайнството е простичък, придържащ се към родни български
думи и топлотата, която те носят. Изпълнявайки ролята на водач, той
е суров и рязък, когато се наложи, показвайки най- вече почит към
силата и куража на всеки един, осмелил се да положи думите си в
хляба.

66
 Неговото изкуство също притежава особена характеристика – той
не е единствено органичен актьор в изпълнението си, а съпричастен и
достоен свещенослужител. Освен че притежава уменията на
терапевта, той е сценарист, режисьор, лечител, мъдрец и човек
едновременно. Както вече казахме, наричането, бидейки обред, освен
терапия е и свещенодействие. Всяка наречница знае, че посягането
към човешката душа и работата с нея е свещен акт, за който тя се
подготвя с вяра и почит. За да може терапията да премине в
свещенодействие се изисква сливане на душата на водача с душите на
неговите добросторници. Точно на това ниво в БОН се извършва
лечението на душата.

В днешния свят твърде малко хора успяват да обърнат ума си

към душата. Резултатът от такова общуване с Аза е намирането на нов
неизчерпаем източник на сила в посока промяна на начина на
мислене, а от там – на съществуване. Последните думи в обредно
наричане олицетворяват мъдростта и силата на положената дума,
пренесена през вековете „НЕКА РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!”
Това е особен вид договор, който всеки сключва със себе си пред
собствените си душа, да тръгне по пътя на радостта в живота си. А
такъв договор се пристъпва изключително трудно.

В продължение на един човешки живот в крайна сметка всичко у

човека остарява – остарява тялото му, психиката му, изморява се умът
му, изхабява се волята му. Само един малък огън не остарява и не
изтлява никога. И това е душата му. Да поработим с нея! Там има
огромни запаси от сила! Дано успеем да прозрем, че в мъдростта на
обредните практики на народа ни, можем отново да намерим лек за
душите си в днешния свят!

67
 V. Литературни и действителни източници:

Проф. д- р Анчев А. „Фолклор и аналитична психология”, издателсво

„Фенея”, 2008г.
Дарли С. и Хийт У.„Практическо ръководство по експресивна арт
терапия” , Център за психосоциална подкрепа, 2013г.
Маринов Д. „Народна вяра и религиозни народни обичаи”, издателство
на БАН, 1994г.
Франкъл В. „Човекът в търсене на смисъл”, издателство „Хермес”,
2013г.
Франкъл В. „Лекарят и душата”, издателство „Леге Артис”, 2011г.
Юнг К.Г. „Психология и религия”, www.koob.ru
Юнг К.Г. „Психология на източната религия”, издателство „Леге
Артис”, 2014г.

В дипломната работа са използвани разсъждения и откъси от

разговори с наречниците, вече покойници:
Баба Магда Богданова – на 81г.
Баба Рада Илиева – на 78г.
Съобразявайки се със законите на предаденото ми знание, както и
почитайки паметта на двете жени, запазвам в тайна имената на
населените места и контактите с близките им.

68
 VI . ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение №1

Из записки от работата ми с Рада Илиева, наречница.

Към момента на този разговор тя е на 78г.

24.01 2005г.

„ ...Вратата изведнъж се отвори и в стаята влетя мъж на средна

възраст, който крещеше „анатема” и нареждаше:

- Проклета да си, развали хората....Не ви ли е срам, бре, очи

нямате ли....Тая вещица ви е омагьосала всичките с черната си
магия....В ада ще се пържиш и ти и тия престъпници, дето идват
тука...
Хората навън се посмутиха, посбутаха се.

Баба Рада не трепна. Викна двамата си сина и те изведоха мъжа.

После взе една метла и мълчаливо премете. Сложи метлата напряко на
вратата и се върна. Погледна младата жена в очите и я попита:

- А ти що дойде да ти правя магия, а?

- Стига де, бабо Радке – притесни се жената – ако мислех, че ще
ми правиш магия, щях ли да дойда?
- Ами сбъркала си. Щото наричането си е чиста магия.
- Ама...как...ти нали за здраве...нали ти ми оправи гърдите... –
жената направо се разтрепера.
- Викаш, оправила съм те. Я сега да ме чуеш ясно. С магия си
оправена!
- Ама как....ти нали...тука има икони...и ти се кръстиш ...
- Има икони, ама има и думи, и метла, и камък, и куршум. И ти
викам, че е магия.Ти какво мислиш, че прави попа като чете за
здраве? Същото!
- Бабо Радке, недей, попа е свят човек, той не прави магии...той
нали с Господа...
- С Господа викаш. Онзи дето ходи с един тефтер и записва кой
крив , кой прав. И попа говорел от негово име, тъй ли? Слушай
сега аз да ти река за Господа:
Ти си Господ. И аз. И думите. И камъка. И земята. И когато Господа
в тебе чуе гласа на Господа в останалото, всичко се оправя! Мойта
сила е да правя тъй, че гласовете да се чуват един друг. И туй е
Магия!

- Хората знаят, че магията е нещо лошо. – тихичко каза жената.

69
- От къде знаят? Кой им е казал, а? От време оно църквата говори,
че магията идва от сатаната. Особено от жена ако дойде.
Бъркаме им ние тяхната работа, не ни щат. На силата посегнаха,
не се свенят на дарбата да посегнат... Знаели хората. Нищо не
знаят! Знаят само тия, дето мислят и питат. На другите акъла им
е в мъгла... Хайде сега да си вървиш.
- Ама...аз искам да остана – погледна я жената.
Баба Рада стана и ни обърна гръб. Загледа се през прозореца, в
хората, които чакаха отвън. Там имаше опашка.

- Върви си. Ела утре.

Жената стана , позамота се, кимна ми и излезе.

Останахме двете. Помълчахме.

- Църквата раздели хората – продума баба Рада. – Тя им каза кой

Господ е правилния. Тя им каза кое добро е право добро...Тя им
каза , че правото добро става само в името на нейния Господ,
дето тя го стопанисва...Ама всеки си заслужава Господа, да
знаеш!...Върви си и ти...Кажи на хората да дойдат утре.

Станах, беше ми болно.

- Бабо Радо, мислила ли си да спреш?

Тя се обърна рязко.

- Никога! Всеки трябва да прави туй, за което го бива. Аз гледам в

душите на хората. Там е техния Господ. Някой и с него трябва да
говори.
Излязох.

Навън, докато говорех с хората, едно от децата ме дръпна :

- Ама баба Рада наистина ли е вещица?

- Да! – отвърнах
- Еха! Мамо, нали ще дойдем пак – блестяха очите на
момиченцето...”

70
ПРИЛОЖЕНИЕ №2 Асоциация „Солидарност”
Извадка от представителния сайт на асоциацията
www.solidarnost - bg.org

Кои сме ние? Асоциация "Солидарност" работи в областта на

психосоциалното лечение на алкохолна зависимост (алкохолизъм),
хазартна зависимост и наркоманиите (зависимост от наркотици).
Основната дейност е развитие на програма за рехабилитация и
ресоциализация на зависими от алкохол, наркотици и хазарт.
Програма "Солидарност" е дневна терапевтична общност, създадена
през 2003 г. и е с голям опит във възстановяването от хероинова
зависимост.

Наркоманиите (зависимостта от наркотици), алкохолизмът

(зависимостта от алкохол) и хазартната зависимост представляват
разстройства на поведението, които възпрепятстват нормалното
функциониране на индивида в обществото. Именно поради това
възстановителната програма на "Солидарност" се фокусира върху
научаването и поведенческата промяна.

Нашата програма функционира като дневен център (отворена

нерезидентска програма) - хората, които идват за рехабилитация при
нас остават в центъра между 9.00 и 17.00 ч. всеки работен ден. През
това време те участват в различни ателиета, дискусионни, обучителни
семинари и терапевтични групи, споделяйки затрудненията, до които
ги е довела употребата на наркотици и алкохол или проблемите с
хазарта, търсейки алтернативи на зависимостта.

Програмата за лечение е доброволна - в нея се влиза по желание и

всеки е свободен да напусне по собствено съгласие. Оптималната
продължителност на възстановителния процес е 12 месеца. След него
следват минимум 6 месеца ресоциализация.

Програма "Солидарност" е легитимна - тя е в съответствие със

стандартите на Националната стратегия за борба с наркотиците и
съвременния световен опит. Ние имаме становище за добра практика
от Националния център по наркомании, както и лиценз за социална
работа от Министерството на труда и социалната политика.

„Солидарност“ е член на Европейската федерация на терапевтичните

общности (EFTC), на Европейската фондация на информационните
линии за наркотици (FESAT), на европейската мрежа за обучение на
професионалисти European com panionship in educat ion, t raining by
t ravel и е носител на приза на Фондация „Лале“ „Проект на годината“
за 2007г. Проектът е финансиран по програма МАТРА на
Министерството на външните работи на кралство Нидерландия за
периода 2008- 2010 г.

71
ПРИЛОЖЕНИЕ №3 Атестация за работата на Розмари Де Мео
в дневен рехабилитационен център „СОЛИДАРНОСТ” за работа със
зависими от ПАВ

Розмари Де Мео бе поканена от екипа да води обредно наричане с

група от седем участници в дневна програма за рехабилитация от зависимост
към психоактивни вещества, на възраст от 18 до 42 години. Единствената
предварителна договорка и изискване от нейна страна беше обреда да е
групов и участието в него да е доброволно, като са спазени изискванията,
които важат за всеки участник. Тя обясни, че би искала да приложи този
подход по същия начин, по който той бива прилаган към „здрави” хора, без
да бъде специално адаптиран към нуждите на зависимите. Разясни кратко
пред екипа, че не би третирала рехабилитиращите се като „специални”,
защото ще работи с тази част от тях, която остава незасегната от вякаква
зависимост – душата. Признавам, че първото й появяване предизвика
противоречиви реакции в екипа.
Първата среща се проведе на територията на дневния център, в стаята за
групови занимания. Срещата започна с представяне от страна на водещата
на бъдещия обред, последвано от индивидуално представяне на всеки от
участниците, а от страна на дневния център присъстваше арттерапевта, също
като участник. Заниманията се проведоха през седмица в един и същи ден и
час.
Участниците в групата се представиха като възраст, от колко време се
лекуват и с какъв проблем. След това водещата на обреда се представи и
разказа собствената си история и с какво се занимава. Това им беше много
интересно и вниманието им беше съсредоточено изцяло в това, което им бе
разказавано. Това премина в свободна дискусия за философията на
българското знание и значението на понятия като душа, Бог, съдба, истина и
магия и българските корени, знания и наричания. Разяснени бяха понятия в
контекста на обреда, както и същността на обредното наричане.
Разговора по тези теми предизвика силни реакции от всеки, защото
дискусията позволяваше и насърчаваше спор за понятията и много от
участниците в групата имаха мнение и държаха да споделят собствените си
разбирания. Тук водеща роля изигра неподправената откровеност на
водещата, както и искрения й интерес към бъдешите участници в обреда.
Останалите теми от разговора бяха за свободата, съдбата и силата на
свободната воля. Тези теми и представите за тях на клиентите на програмата
не попадат като фокус на обсъждане в терапевтичните групи, а се оказа, че
са много важни и че участниците имат мнения, които искат да споделят. За
хора, които прекарват деня си заедно беше откритие и провокация да чуят
взаимно разбиранията си за вярата и силата на личността.
В края на определеният час и половина се оказа, че всички имат интерес да
участват в обреда и в още три тематични групи с водещата.
Следващото занимание включи провокативни игри и нов разговор,
които засягаха директно и индиректно желанията, чертите на характера и
идеите за бъдещето на участниците. На това занимание заявиха желание да
участват още трима колеги. Атмосферата в групата беше приповдигната,
постигнато беше доверие с водещата и коментарите бяха искрени и пряко
свързани с темата.
Изискване за участие в обреда към всеки участник е попълнен
предварително въпросник. Въпросите са малко на брой, но от искреността на
отговорите зависи допускането до обреда. Розмари раздаде въпросниците

72
предварително и помоли за следващата сесия попълнените въпросници да са
готови, за да бъдат обсъдени. Един участник не попълни въпросник, а втори
реши да не участва.
Третата сесия премина в обсъждане на отговорите на въпросника и
необходимото преформулиране на тези, които звучаха твърде общо и
метафорично. Като резултат всички въпросници отговаряха на изискванията.
Участникът не попълнил въпросника, отговори устно пред групата, а другия,
отказал участие изведнъж реши да опита.
Това трето занимание беше значително по- предизвикателно за
участниците, защото въпросите на водещата са за много конкретни и лични
неща, които до сега не бяха споделяни. Да се споделя пред останалите, а и
да се понесе отхвърляне на лични отговори, като неискрени, беше много
провокативно за групата. Динамиката бе наистина конструктивна, а всички
участници концентрирано работиха до достигане на необходимото ниво за
обред. По един нов за мен начин Розмари водеше разговора леко агресивно,
много уверено и с особен вид уважение към всеки един по отделно.
В деня на обреда участниците бяха много развълнувани и любопитни. За тях
се оказа важен и факта, че Розмари пожела да ги изведе от центъра и им
гласува цялото си доверие да ги въведе „у дома” – в специалната си обредна
стая.
Обредното наричане протече според предварително заявените
правила. Изговориха се истини, очаквания, споделиха се мечти.
Атмосферата беше много интимна, сакрална, със силни чувства и с много
внимание и подкрепа за всеки по отделно. Споделени бяха лични желания,
непознати досега, като се има предвид, че членовете на групата са
споделяли доста лични неща в различните терапевтични групи в
рехабилитационната програма и то от доста време. Тук за първи път чух
някои дълбоки прозрения, изразени през силна емоция, предизвикана от
атмосферата и водещата.
Обредът включваше специална обстановка, музика, предмети от
фолклора и месене на хляб. Последва и разговор за завършек и кратко
споделяне, както и указания с какво могат да продължат вкъщи започнатото
тук. Участниците си тръгнаха много доволни.
Последното групово занимание се отнасяше до преживяванията на
участниците и обратна връзка към водещата на обреда. Имаше и обратни
връзки към самите лични наричания, бяха отработени изцяло солидарно и с
взаимна подкрепа, а не критика. Стана ясно, че обреда е дал възможност на
всеки един да види другите по- различен начин и това беше много интересно
за дискутиране.
Груповата динамика беше насочена изцяло към личността на водещата и се
наблюдаваше тревожност и трудност с наближаващата раздяла. Това
напрежение спадна при обещанието за бъдещи срещи и отворената покана
за индивидуални посещения и на други по форма занимания.

Заключение: Автентичното участие от страна на всеки, груповия формат и

истината в споделянията, желанията и наричанията смятам за най- голяма
трудност и най- голямото постижение. Положителните резултати отдавам на
харизматичната личност на водещата и на непознатите до сега(поне за мен)
похвати, които използва. „Човещината”, както я нарича самата тя е
многопластова амалгама от агресивна понякога провокация, съчетана с
искрена демонстрация на уважение към личността. Този подход успя да

73
предизвика споделяне на твърде интимно ниво само след една среща, което
беше сериозно постижение за психосоциалната работа с тази група.
Разговорите за Бог, душа, истина, вяра, воля, непрекъснатото връщане към
българското, родовото и всичко в личността, свързано с личната сила се
превърнаха в причина за едни хора, зависими от ПАВ, поне да изразят
гледната си точка, а за част от тях в желание да се променят.
Много важен фактор беше и непрекъснатото послание, че участието в обреда
е нещо, което трябва да се заслужи и че много желаещи до сега са отпадали.
Това постави участниците в повдигната позиция, придаде им допълнителната
символична важност и вяра, съчетани с приемане и разбиране, което се
доказа, като огромен по важност терапевтичен фактор.

Българското обредно наричане включва всички елементи на арт

терапията. Рамката, музиката, фолклорния инструментариум, думите и
символите като традиционни, български и древни затвърждават
положителната идентичност, като връзка с рода и вяра в собствените
възможности. Упражненията и с вербални художествени средства са подход
към разпознаване и назоваване на собствените нужди и желания първо пред
себе си и после пред другите,за да се нарече промяна.
Най- важната и обединяваща част в тази терапия е самият обред. Той
събира всички създадени и наречени желания и ги превръща в реална
промяна и бъдещо щастие.
Практиката обредно наричане, преминавайки проверката на времето е
изградила много ясна и работеща арт терапевтична конструкция. Смятам за
постижение начина, по който водещата е „сдобрила” тази конструкция със
съвременните потребности, без да нарушава автентичните закони на самото
тайнство. Според мен Българското обредното наричане представлява групова
арт терапия в защитена среда с ясни правила, асоциативни съдържания,
работа със собствената личност, осмисляне и назоваване на истини,
научаване на емпатична критика към себе си, както и поемане на лична
отговорност към постигането им пред себе си и околните, като свидетели.
Автентичните елементи на обреда, както и интелектуалната, духовна
подготовка за осмисляне на самия обред провокират и подкрепят желанието
за положителна промяна, разпознаване и търсене на щастието.

29.04 2015г.
Георги Камбуров - арт терапевт
в дневен рехабилитационен център
за работа със зависими от ПАВ

74
ПРИЛОЖЕНИЕ №4

АТЕСТАЦИЯ за работата на Розмари Де Мео

в терапевтични групи за Българско обредно наричане

Дългогодишната ми работа като психиатър в държавна психиатрична

болница с диспансер ме изпълваше с неудовлетворение от акцента върху
предписването на медикаменти при лечение на душевно болни хора, чието
състояние бе плетеница от действие на причини отвъд обичайните
схващания за причинно- следствени връзки. Героят от тяхната „приказка”
след дълго лутане не можеше да продължи пътешествието си, дори и след
стихване на биохимичната буря в мозъка, подпомогнато от
фармакологичните средства. За хората след „нормализиране” на състоянието
им се отваряше бездна от въпроси без отговор и безпътица на същества без
произход и без съдба, без свързаност с това, което е било и това, което ще
бъде. Заедно с тях извървях търсенето на отговори, които дават посока –
знанието за това откъде идваме, голямата картина за това как е дошъл
животът до нас, какво носим от предците си и какво избираме да бъдем.
Заедно откривахме благодатта на състоянието, което се ражда от
осъзнаването, че можеш да си позволиш да преминеш отвъд страданието -
като почетеш всичко, което е, след като го опознаеш чрез собствените
сетива,чувства и преживяване. Отговорите отблагодаряваха усилията в
търсене на смисъл и лична сила да бъде осъществен.

Отговор е запознаването с родовата ни история, натрупаното народно

знание и достойнството на хората, живели преди нас и справили се с
изпитанията, а също и достойнството на всички, живели трагично, но
сторили всичко по силите си. Отговор е финото и нежно лечение с билки и
други природни средства, подкрепящи разумността на природата на телата
ни и уважаващи вселенските закони. Отговор е заниманието с изкуства,
облагородяващи суровите ни инстинкти и отварящи светове. Отговор е
умението да намираме точните думи да назовем себе си така, че да се
разберем и другите да ни разберат по- ясно, и това е градеж на мостове
между всички нас и вътре в нас.

Българското обредно наричане притежава силата да сътворява светове и то

за миг , съдържа в себе си и проявява по нещо от изброените по- горе
способи. Това мое прозрение се случи още на първия обред в група на
Розмари Де Мео преди 3 години. В следващите няколко групи, в които
участваха и мои клиенти се затвърди. Осъзнах, че постигнатия като по чудо
резултат на свързване със себе си и своите истински желания, копнежи,
намерения, се случва в момента на опита за назоваването им и търсенето и
намирането на все по- прости, цветни и живи думи, така че и най- леките и
скрити нюанси на душевното състояние да излязат наяве. Усещаше се леко и

75
съкровено това преминаване през думите като свирене на клавиши до
извайване на човешката песен на всеки. Осъзнах и правилата на това
тайнство - че всичко, за да се сбъдне по този начин, е започнало с
внимателния подбор на всеки участник, преценката на неговите подбуди и
зрелост и съзвучие с всички останали в групата.

Пространството, което водещата предоставяше на всеки като нещо

свещено, бе нейната покана да се изявят и излязат на светло всички
стаявани вопли и терзания, да бъдат подкрепени и излекувани в общото
поле на съпричастност и да дадат място на новата радост. Това, което
отличава работата на водещата в тези обреди, от академичния стил на
всички психотерапевтични групи, в които съм била участник и обучавана за
водещ, е освен изключително внимателното отношение, зачитане на личното
преживяване и воля за промяна у всеки, но и работа в тишина, където
паузите са повече от думите. Съчетанието на умела ненамеса от позицията
на водене с твърдост в „изплитането” на личната истина, предполага да
знаеш повече от тези, които те следват, но в конкретния случай да
организираш и пазиш едно защитено свещено пространство за раждане на
скъпо платената истина на всеки.

Това което много ме впечатли на времето беше, че водещата участва

наравно с всички в обреда. Тя също застава в кръга и нарича бъднините си,
без да крие личните си страхове, страдание и сълзи. Това има огромен
терапевтичен ефект, заличавайки границата терапевт- клиент , създавайки
искрено човешко общуване. В обреда няма обекти на изследване, нито
терапевтирани с проблеми, има добросторници. Всеки е там по своя воля, за
да стори добро в живота си и да понесе отговорността. Водещата е една от
всички и е пазител на процеса на всеки. В общата притихналост
предизвиква и позволява да се прояви това, което е, да бъде чуто и видяно и
най- ранимото, да бъде привикано за сбъдване и най- немислимото, щом е
припознато от човека като гласа на душата му.

Конкретната терапевтична полза от обреда е в инсайта за личното и

неговата ясна цел, а голямата невидима в този миг полза, която оставя
отпечатък у всеки, е завинаги. Нарича се хуманност. И още по- лечебно, по
български – човечност. Защото учи как връзката с корена дава сила за
промяна и благословия за политане към сбъдване на радостта.

29.04 2015г.

Д- р Светла Стоева – психиатър , фамилен терапевт,

преподавател по хомеопатия

към Асоциация на лекарите хомеопати в България

76
77