Джеймс ван Прааг, Разговори с небесата

Разговори с небесата
Посланията на един медиум за живота след смъртта

Джеймс Ван Прааг
На корицата:
„Това е една чудесна, повдигаща духа книга, която аз силно ви препоръчвам. Ако някога
сте се страхували от смъртта или сте страдали от загубата на любим човек, духовните истории
и уроци на Джеймс Ван Прааг ще излекуват сърцето ви. Той е без съмнение един от
най-надарените медиуми на планетата в момента. Тази вдъхновяваща книга просто трябва да
бъде прочетена.“
Д-р Брайън Л. Уайс, автор на „Не един живот, не един учител“.
„Всеки, който се съмнява в живота след смъртта, трябва да прочете „Разговори с

небесата“. Тя не само потвърждава съществуването на духовен свят, но ви дава и сили да се
освободите от страха от загубата. Това изпълнено с любов произведение ви дава напътствие
как да развиете своите собствени способности, за да общувате с онези, които са се завърнали
отново у дома.“
Даниън Бринкли, автор на „Да намериш покой в светлината“
Посланията на един медиум за живота след смъртта

Джеймс Ван Прааг се радва на една необикновена дарба - може да общува с духовете на
мъже, жени, деца и животни, които са починали. Рядката способност, която той притежава,
гради мостове над пропастта между физическия и духовния свят, дава утеха на онези, които са
загубили любимите си същества, и им предава ценни послания от отвъдния свят. В своята
забележителна, вдъхновяваща книга този признат в цялата страна медиум ни показва какво
лежи зад видимия свят и отговаря на нашите най-съкровени въпроси за живота след смъртта.
Малко са хората, които разбират духовния свят по-добре от Джеймс Ван Прааг. Като
малък, той дори не осъзнавал своя особен талант. Но след като разбрал какъв е и какво може да
прави, той превърнал дарбата си в средство, с което да помага на другите. Оттогава насам
много хора са идвали при Ван Прааг, за да търсят утеха и доказателства за съществуването на
отвъдния свят, където могат да се срещнат отново с онези, които са загубили.
В книгата Разговори с небесата, авторът ще сподели с вас много лични и дълбоко
трогателни истории за общуване между хора от двата свята - от разказа на майка, която намира
надежда и смисъл да живее, след като чува нежни и окуражителни думи от своята малка
дъщеричка, починала от СПИН, до историята на един смел войник, загинал във Виетнам. Ще
бъдете развълнувани от разказа за момчето, което моли майка си да му прости
самоубийството, и ще ликувате заедно със съпруга, който отново се среща с покойната си
жена на тяхната 50-годишнина от сватбата. Онова, което тези духове споделят за себе си, за
прекрасното място, изпълнено със спокойствие и светлина, и за неразрушимите връзки на
любовта, ще ни изпълни със страхопочитание и вдъхновение.
Тъй като осъзнава мъчителната болка, която смъртта носи, Ван Прааг ни предлага
положителен и здравословен начин за справяне със скръбта и загубата. Той ни показва как
сами можем да се свържем със света на духовете и не само да открием своите духовни водачи,
но и да опознаем "духовните знаци", които любимите хора ни изпращат тук, на Земята.
Отчасти духовна биография, отчасти ръководство, Разговори с небесата е могъщо и
вълнуващо послание от другия свят. Изпълнена с надежда и просветление за нашето духовно
бъдеще, това е една книга, която завинаги ще промени отношението ви към смъртта и живота.
Джеймс Ван Прааг е световноизвестен медиум, популярен с това, че осъществява
комуникация между двата свята и съобщава послания от духовния свят. Той е участвал в
многобройни радио и телевизионни шоу-програми и е водещ на Другата страна, едно
предаване по Ен Би Си. Ван Прааг пътува много из страната, изнася лекции, прави
демонстрации и разпространява знанията си за живота след смъртта. Той провежда
специализирани гостувания в духовните центрове по целия свят, включително Бразилия,
http://www.spiralata.net 1
Египет, Мексико и Седона, Аризона. Създал е серия от касети за медитация и видеокасети с
инструкции за развитие на интуитивните способности. Ван Прааг живее в Лос Анджелис.
На Кони,
първият ангел, когото срещнах на Земята и
който ми показа как да докосна слънцето.
БЛАГОДАРНОСТИ
Когато някой се захване със задачата да си припомни своите преживявания в
хронологичен ред, като им вдъхва живот чрез думите, това се прави с надеждата, че в някаква
степен, макар и малка, тези думи ще дадат знания, ще кажат интересни неща и ще бъдат един
помощник в осветяването на пътя на другите. Писането на това произведение беше едно
начинание, което вероятно не можеше да бъде осъществено самостоятелно. То беше създадено
в резултат от съчетаване на мислите, идеите, опита и живота на онези, които смело се
докоснаха до мен.
Преди всичко трябва да благодаря на Творческото начало, което бива назовавано с
различни имена като Бог, Аллах, Йехова, Божественото и Великата Светлина. Точно тази сила
ще нарека "Източник", "Източникът на Всичко".
Искам да благодаря на онези скъпи хора на Земята, които дойдоха при мен с историите
си, изпълнени с трагедии и любов, за да търсят напътствия, близост, изцеление и мир. Надявам
се, че съм задоволил техните очаквания и съм успокоил умовете и сърцата им.
Благодаря и високо ценя всички онези скъпи същества в духовния свят, които като
съновидения се връщаха при мен, за да помогнат в земния живот на своите семейства и
приятели. Тези спомени, сега втъкани в килима на времето, са доказателство и утеха, защото
ни убеждават, че няма смърт, а само живот. Чрез силата на любовта и само чрез любовта тези
изпълнени с любов духове се свързват с нас, дават ни смелост, кураж, сила и напътствия и ни
помагат да следваме собствените си земни съдби.
Искам да благодаря на небесните си водачи и учители, които са с мен от раждането на
моята дарба. Те никога не са пропускали да обединят своята сила, мощ и мъдрост, за да ми
помогнат като се превърнат в пример за развитие, просветление и усъвършенстване не само за
мен, а и за цялото човечество.
Също така изказвам любовта и благодарността си на онези хора, които живеят на тази
земя и които ми помагат по пътя с тяхната любов, подкрепа и окуражителни думи: Брайън Е.
Хърст, Керъл Шумейкър, Мари Ан Саксън, Мерилин Дженсън, Питър Редгроув, Линда
Томкин и Ками Фароун.
Изказвам благодарността си към всички и към всеки поотделно от моето семейство,
приятели и любими хора в този живот. Времето, прекарано с тях на Земята не само обогати
моята душа, но от тях получих и ценни уроци по отношение на емоционалното изразяване на
човешкото сърце. Любовта е прослава на живота. Благодаря ви, че прославихте целостта на
това, което сме били, което сме и което ще бъдем.
Благодаря на всички за това, че споделиха с мен своята светлина и това никога
незавършващо пътуване на любов и живот ръка за ръка.
Част I
РАЗБУЛВАНЕТО
Глава 1
МЕДИУМЪТ
Често ме питат дали съм роден медиум, или съм станал такъв в резултат на ужасна
болест или на странен инцидент, който е бил причина за някакъв вид травма на главата, или
това е следствие от друго изживяване, при което съм се докоснал до смъртта. Колкото и
впечатляващи да са тези възможности, не мога да заявя, че съм преживял подобен драматичен
момент, който да се е превърнал в причина за основната дейност в живота ми.
Аз не съм по-различен от останалите. Всички ние се раждаме с определено ниво на
парапсихични способности. Въпросът е дали ги съзнаваме и използваме след това. Подобно на
много други хора и аз не знаех какво означава да имаш парапсихични способности. Струва ми
се, че за първи път чух термина "парапсихичен" в една телевизионна игра. Бях щастлив, ако
успеех да го произнеса, да не говорим за това, че ми беше напълно непонятно какво означава
той. Тази дума се оказа най-подходяща като обяснение на това, защо знаех разни неща за хора
току-що влезли в стаята. Това беше и причината моята учителка от католическото училище,
което посещавах, да ме задържи един ден след часовете.
Обедната почивка беше свършила и децата се втурнаха в класната стая. Аз току-що бях
приключил с обичайния си домашно приготвен обяд, когато моята учителка, госпожа
Уейнлик, влезе в стаята. Очите ни се срещнаха и внезапно ме завладя чувство на тъга. Тогава
се приближих към нея и казах: "Всичко ще бъде наред. Джон си е счупил крака." Тя ме
погледна с ядосано изражение и каза: "За какво говориш?" Аз отвърнах: "Джон с бил блъснат
от кола, но е добре. Само си е счупил крака." Стори ми се, че очите й ще изхвърчат от
орбитите си. Тя посочи моя чин и ми каза да не ставам от там до края на учебния ден. Около
час по-късно на вратата се показа директорът и съобщи нещо на госпожа Уейнлик. Внезапно
тя се изплаши, пребледня и изтича с писък от стаята.
На следващия ден изглежда моята учителка беше дошла на себе си и всичко беше
нормално, с изключение на това, че през цялото време не спря да се взира в мен. Помоли ме да
остана след часовете, за да разговаряме. Бог да я благослови! От този разговор разбрах за
парапсихичните си способности. Изглежда, че предишния ден синът й Джон е бил блъснат от
кола, но по чудо се отървал само със счупен крак. Тя ме попита: "Как разбра какво ще се
случи?" Аз се чудех как да й отговоря. Просто знаех. Чувствах го. Тя ме гледаше втренчено и
аз започнах да плача. Дали аз не бях виновен за този инцидент и за травмата на сина й?
Е, не е необходимо да казвам, че тя ме успокои и ми каза да не се разстройвам. "Много
деца и възрастни хора знаят неща, преди те да се случат", каза госпожа Уейнлик. Тя ме нарече
"един от Божиите посланици и ми съобщи, че Господ ме е надарил с талант. След това
продължи: "Един ден ще можеш да помагаш на хората" и ме посъветва никога да не се
чувствам виновен за онова, което виждам. "Ти си особен", каза тя, но ме предупреди да
внимавам с кого споделям онова, което знам.
Това беше първото за мен разяснение, свързано с парапсихичните способности. Когато
се връщам към спомена за тази случка, аз съм много благодарен на моята учителка за
разговора. Той ми помогна толкова много. Ако тя беше монахиня, а не светска жена, животът
ми може би щеше да протече по съвсем различен начин.
Днес аз напълно разбирам способностите си да виждам и да чувствам неща, които не са
от физическия свят. Много често наричани шесто чувство, парапсихичните способности са
известни и като интуиция, вътрешно усещане, предчувствие или знаене на нещо. Всички ние
използваме тази способност непрекъснато, без дори да забелязваме. Например колко пъти сте
си мислили за някого и минути след това телефонът звъни, а този човек е от другата страна на
линията? Или пък имате предчувствие, че трябва да смените платното по магистралата и
по-нататък по пътя откривате, че има катастрофа в платното, в което сте карали. Вероятно на
път към работата сте имали чувството, че шефът ви ще бъде в лошо настроение, и когато
стигате там, се оказва, че това е вярно. Колко пъти сте си мислили за песен и само след минути
сте я чували по радиото? Това са примери за парапсихични способности. Откъде идва това
шесто чувство? Думата "психически" е с гръцки произход и означава "духовен". Когато
използваме тези способности, ние се настройваме на честотата на душата, или на естествените
сили на живота, с които е проникнато всяко живо същество.
Като бебета ние сме имали дори още по-големи парапсихични способности, отколкото
имаме като възрастни. Всъщност може би не сме били с по-големи парапсихични способности,
а с по-отворени парапсихични възприятия. Може би е така, защото речта и мислите ни не са
били добре развити и е трябвало да се осланяме на нашите чувства или усещания, за да се
справяме с физическия свят, а не само защото сме били все още прекалено близо до другата
страна на живота. Всички сме виждали как едно бебе започва да плаче, когато го вземе на ръце
някой човек, и спира веднага, когато го поеме друг. Бебето със сигурност чувства
по-хармоничните или безопасни вибрации при втория. Ето защо бебетата винаги искат своите
майки. Между майката и нейното бебе съществува силна парапсихична връзка. Колко често тя
се втурва в детската стая, защото чувства, че бебето има нужда от нея, и открива, че то
току-що се събужда? Тази връзка става все по-здрава и скоро майката просто чувства нуждите
на своето дете дори без то да говори.
Парапсихичната енергия действа и в царството на растенията и животните. Растенията
са изключително чувствителни и често виреят по-добре, ако усещат, че за тях се грижат с
любов и внимание. Това ми напомня за една много интересна история. Когато работех на
фиксирано работно време - от девет до пет - един ден закарах моя колежка до дома й. След
като влязох в апартамента й, чух един писклив звук. Тази крещяща вибрация изпълваше
цялото пространство наоколо. Тя беше такава сякаш някой е наранен и плаче за помощ.
Огледах се и накрая разбрах откъде идваше. Всички растения в апартамента на колежката ми
бяха изсъхнали и умираха. Те плачеха за вода. Аз веднага й казах за това и тя ми съобщи, че не
ги е поливала повече от две седмици.
Идеята за плачещите растения може да се стори странна на много хора. На тях бих
препоръчал да прочетат някои книги на тази тема, особено една от тях със заглавие Тайния
живот на растенията от Питър Томкинс. Трябва да осъзнаем, че магията на ЖИВОТА се
проявява във всички форми, размери и цветове, дори и при растенията. Ние можем да научим
повече за тези форми на живот, ако отделим време да отворим сетивата си и да се вслушаме в
собствените си парапсихически способности и в енергията около нас.
Освен царството на растенията, за животните също е известно, че се осланят на шестото
си чувство. Наблюдавайте поведението на вашите домашни любимци. Колко често сте
виждали кучето да настръхва или да лае безспирно, когато срещне определени хора? Или как
става така, че се залепва за един човек, докато се разхожда в стая, пълна с хора. Защо по време
на природни бедствия, като земетресения, торнадо, урагани, животните стават нервни и
дезориентирани и често се крият в шкаф или под мебелите. Животното не е чуло новината от
екрана на телевизора, както правим ние. То просто знае. Обикновено животните предусещат
бедствията. Освен това са много чувствителни към човешкото безпокойство. Ако искате да
разберете каква е прогнозата за времето, тогава наблюдавайте животните около вас. Преди
буря кравите често лягат на тревата. От началото на съществуването си, животните силно са
зависили от парапсихичните си възприятия или инстинкти, които са им помагали да се
защитят и да продължат живота си.
ИСКАМ ЛИЧНО ДА ВИДЯ БОГ

Дори преди да осъзная своите парапсихични способности, аз често мислех за
съществуването на Бог. Макар че съм отгледан в семейство на католици и девет години съм
посещавал католическо училище, открих, че католическата представа за Бог е прекалено
ограничена и нереалистична. Ние трябваше да приемем божествеността на сляпа вяра и това
много ме объркваше. Вълнуваха ме въпроси като: Как да разберем дали Бог наистина
съществува? Виждал ли го е някой някога? Как Господ създава неща от нищото? Кой е
написал историите в Библията и дали те са истина?
Колкото и да исках да вярвам в Бог, представен от ритуалите и каноните на Църквата, аз
не го чувствах вътре в себе си. Мой дълг ли беше просто да изтърпявам ежедневните
церемонии? Чувствах, че съм пропуснал една частица от пъзела. Може би монахините бяха
скрили нещо от мен? Дали в бъркотията бях пропуснал онова, което всички останали бяха
разбрали? Аз ли бях единственият, който се съмняваше в техните вярвания? "Ако има Бог,
нека видя доказателство за това!" - тази молба изглеждаше съвсем естествена за детския ми
ум.
Получих отговор на молитвата си, когато бях на осем години. Рано една сутрин, както си
лежах в леглото, почувствах силен полъх на хладен вятър около лицето си. Аз придърпах
одеялото по-нагоре и погледнах към прозореца на спалнята. Той беше плътно затворен.
Докато се опитвах да разбера как този полъх е нахлул в стаята ми, погледнах нагоре към
тавана и видях една огромна ръка с обърната надолу длан. Ръката блестеше с пулсираща бяла
светлина. Бях като хипнотизиран, но изобщо не се страхувах. Не разбирах какво става, но не се
боях, вероятно защото бях още дете. Искаше ми се да приема образа, който виждах като
истински. Изведнъж ме изпълни чувство на изумително спокойствие, радост и любов. Макар
че отсъстваше ехтящият глас на Бог (както често се описва в Библията), който да отговори на
въпросите ми или да разкрие съдбата ми, аз знаех, че това е той. Също така бях сигурен, че ще
направя каквото е необходимо, за да изпитам това радостно чувство отново. Тогава разбрах, че
животът е нещо много повече от това, което бях учил и което можех да видя с физическите си
очи.
Светещата божия ръка беше първото ми изживяване като ясновидец и макар че образът
беше впечатляващ, аз никога не споменах за това пред другите. Чувствах го като моя тайна, а
освен това и никой нямаше да ми повярва. По-късно щях да науча още много неща за
ясновиждането, при което умът е изпълнен с най-различни образи, форми, сцени, духове, лица
и далечни места, невидими за физическите очи. Например вечер преди заспиване съзнанието
се изпълва с много различни форми, лица и сценарии. Ясновиждането е подобно на това, да
виждаш такива картини в ума си. На ясновиждането ще се спра подробно в Глава 2.
СЕАНСЪТ В РАННИТЕ ЧАСОВЕ НА ЕДНА СЪБОТНА ВЕЧЕР

След изумителната поява на ръката вече бях убеден в съществуването на Бог. В края на
краищата само той можеше да се появи от прозрачния въздух. Но много нови въпроси се
втурнаха в моето съзнание. Бях заинтригуван от идеята за смъртта и от това, какво става след
като умрем. Бях изпълнен с желание да науча повече за небето и за живота след смъртта. Къде
отиваме, след като умрем? Има ли наистина рай или ад, или междинно място? Дали
животът е безкраен? Всичко, което знаех, беше онова, което ме бяха учили в католическото
училище, и то беше прекалено едностранчиво. Какво вярват другите хора, че представлява
Бог и живота след смъртта? Исках да разбера това. Исках да знам повече. Исках да
продължа да намирам отговори. Тогава изобщо не подозирах, че съвсем скоро отново ще се
сблъскам със свръхестествено изживяване.
Скот и аз бяхме добри приятели. Играехме на топка и правехме всички останали неща,
които децата вършат заедно. Не пропускахме и да експериментираме с обикновените
паранормални игри, които изглежда са част от порастването на повечето деца. Шеговито
задавахме въпроси на "Магическата осморка", но насмешливото ни настроение скоро
изчезваше, след като се появяваха отговори като: "Отговорът е неясен"и "Попитайте отново
по-късно". Как всъщност тя би могла да знае? Освен това ние разговаряхме с духове с
помощта магическа дъска, макар че всеки от нас тайно вярваше, че другият бута малкия диск.
Така че съвсем естествено една събота сутрин решихме да проведем сеанс в седем часа същата
вечер. Седем беше най-близо до представа за злокобния час на дванадесетгодишни момчета
като нас.
Спомням си този ден съвсем ясно. Изглеждаше сякаш никога няма да се изниже. През
съзнанието ми минаваха образи от филми, свързани с духове. По някакъв начин усещах, че
тази вечер ще бъде специална - нещо голямо трябваше да се случи. В седем без петнадесет
повече не можех да чакам. Два часа по-рано бях намерил една бяла свещ и я пъхнах в джоба
си. Мислех си, че ще ни бъде необходима, за да създадем подходяща обстановка. Изтичах до
къщата на Скот за рекордно кратко време. Казах припряно "Здравейте!" на родителите му и се
втурнахме към неговата стая. Дадох му свещта, той я запали и тържествено я постави в
средата на един пепелник на масата между нас. Затворихме прозорците, загасихме
осветлението, седнахме един срещу друг и зачакахме. И двамата бяхме малко нервни, макар и
да си казвахме, че това е само игра. Атмосферата беше призрачна и съвсем подходяща. Свещта
създаваше странни сенки в стаята и очертаваше лицата ни с тайнствена светлина.
Най-интересното в тази игра беше да видим кой ще се изплаши и ще хукне да бяга пръв.
Седяхме тихо около половин час. Накрая вече не можех да издържам.
- Какво ще правим сега? - попитах нетърпеливо. Скот сви рамене.
- Може би трябва да поискаме да говорим с някого.
Този ден се навършваше една година от смъртта на Дженис Джоплин, така че Скот
предложи да извикаме нея. Следващите десет минути ние призовавахме духа й. След това
зачакахме. Нищо не се случи. Повикахме я отново. Пламъкът на свещта остана неподвижен.
Нямаше мистериозни почуквания по масата. През стаята не премина студен полъх. Почакахме
още малко. Очите ни непрекъснато шареха наоколо, като следяха за всяко движение, за всеки
знак, че Дженис е пристигнала. Но, за съжаление, ние бяхме две дванадесетгодишни момчета,
които започваха да се отегчават.
Реших да опитам с една последна молба.
- Дженис, ако си в стаята, дай ни знак със свещта - изкомандвах аз с най-дълбокия си и
мелодраматичен глас.
Пламъкът леко потрепна. Изведнъж се наклони наляво и остана там около секунда. След
това се премести вдясно и застина за известно време. Скот и аз седяхме вцепенени на местата
си. Пламъкът се движеше френетично наляво, надясно и обратно. Нито един от нас не можеше
да си поеме дъх от страх. Не знам какво го местеше, но със сигурност не беше нито един от
нас. Ние бяхме прекалено вцепенени, за да правим каквото и да било. Внезапно свещта загасна
и стаята потъна в пълен мрак. В пристъп на смелост и двамата се втурнахме с писъци към
вратата, за да потърсим сигурност при родителите на Скот.
Бяхме ли се свързали с Дженис Джоплин? Кой знае? Аз истински вярвам, че отворихме
една врата към нещо или към някой извън физическия свят. Но наистина ми се струва
иронично, че това, което започна като игра на две деца, беше едно забавно начало на онова,
което щеше да се превърне в моя професия.
ДРУГИ ПАРАПСИХИЧНИ ФЕНОМЕНИ

Припомняйки си и други събития от моето детство, мога да кажа, че съм имал много
странни изживявания, които не принадлежат на този свят. Вероятно бихте си помислили, че
този сеанс е бил най-злокобният и драматичен. Но той беше само едно от няколко подобни
изживявания, които - сега разбирам това - бяха ясни предсказания, че моят земен път ще бъде
изпълнен с духове, напрежение и мистерия. Онова, в което съм вярвал през целия си живот, е,
че: НЕПОЗНАТОТО Е НЕЩО, КОЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОТКРИТО. Част от моята природа е
да търся необясними неща и да намирам техните отговори. Така че моето любопитство често
ме водеше на места, където дори ангелите се страхуваха да пристъпят. Като дете, аз често
измислях различни игри, предмети, забавления, които ми помагаха да докажа съществуването
и пленителността на окултния свят. Едно от най-привлекателните и любими мои занимания
бяха къщите с духове и гробищата. Мисълта, че къщата вероятно се обитава от невидими живи
същества, които се разхождат из коридорите, силно ме вълнуваше. Детективът в мен
надделяваше и аз не намирах покой, докато не разбудя мистерията, която стоеше пред мен.
Бел Хауз беше една такава мистерия. Това беше страховито изглеждаща къща със стара,
олющена сива боя и износени капаци на прозорците, които едва се крепяха на пантите си.
Някои от тях бяха полузатворени над блестящите в жълто прозорци. Бел Хауз беше преживяла
векове и помнеше времето, когато коне и двуколки са обикаляли по улиците, а добитъкът
кротко е пасял по ливадите. Къщата, или Господарското имение, както я наричаха,
представляваше една злокобна гледка, която се намираше далеч от улицата, скрита под
вековни дървета. През детските ми очи изглеждаше сякаш острите върхове на кулите й се
забиваха в небето. Бел Хауз беше изоставена повече от петдесет години, но тя стана един
призрачен знак по пътя ми към и от училище. Спомням си, че когато минавахме оттам, ние
бягахме колкото е възможно по-бързо заради историите, които се разказваха за нея. В една от
тях се споменаваше за стара беловласа дама, чиито безспирни ридания се носели из къщата.
Според историята, тази жена имала син, който бил морски търговец. След много месеци
безделие, тя настояла той да тръгне отново на път. Синът заминал неохотно и никой повече не
го видял. Изглежда, че времето внезапно се променило и корабът, на който плавал синът,
потънал, когато се извила страховита буря. Никой не оцелял. Майката никога не се примирила
с това обяснение и мислела, че синът й се е отървал. Оттогава, тя често била виждана да се
лута из стаите на къщата, да търси своето момче и тъжно да ридае през нощта. Понякога
оставяла запалена свещ, като се надявала, че синът й ще я види и това ще му помогне да
намери пътя към дома. Но това не беше най-лошото. Всички ние, децата, знаехме, че ако
случайно погледнем към къщата и очите ни попаднат на лицето на старата дама, тя ще дойде в
спалнята ни през нощта и докато спим, ще ни вземе и ще ни заведе в къщата си, където ще
трябва да останем да живеем с нея завинаги!
Моите приятели и аз никога не забравяхме тази история за Бел Хауз и дори и да не беше
истина, тя определено добавяше малко вълнение към скучното ежедневно ходене от вкъщи до
училище и обратно. Когато станах малко по-голям, вероятно около десет, единадесетгодишен,
аз вече не вярвах толкова на безобидните разкази за старата дама и нейния син, но все още бях
невероятно заинтригуван от къщата. Спирах пред нея и гледах към прозореца на втория етаж,
като се надявах да зърна пламъка на горяща свещ или да чуя приглушени звуци на утихващ
плач. Определено имаше нещо в тази къща. Знаех го. Изглежда, че то ме привличаше и аз
трябваше да отговоря на този повик.
Един ден го направих. Моят бъдещ другар в света на мистиката, Скот, и още няколко
смелчаци, които бяха съседски деца, решиха да ме последват в къщата. Трябваше по някакъв
начин да влезем в нея. Решихме, че е най-добре да се вмъкнем вътре от задната страна, която
беше буквално затрупана под дърветата. Нямаше ограда, която да ни пречи, така че работата
беше по-лесна, отколкото си мислехме в началото. След като си проправихме път през
дърветата, пред очите ни се изправи старата и разнебитена дървена къща. Крепостта, която
някога беше предмет на толкова страховити и ужасяващи истории, изглежда не беше нищо
повече от купчина изгнило дърво и остарял цимент.
За наш късмет, до задната врата имаше прозорец. Докато едно от момчетата
наблюдаваше, останалите махнахме капаците от прозореца. Слънчевите лъчи докоснаха от
векове потъналия в мрак дом. Ние внимателно пропълзяхме в къщата, която беше почти
разрушена от годините. Веднага, след като влязох в една от стаите, по тялото ми преминаха
ледени тръпки. Но внезапното ми чувство на уплаха и страх премина в чувство на радост и
веселие. Като се огледах наоколо, видях стая, която приличаше на огромен, много дълъг хол.
По стените имаше мокри петна от дъжда, паднал предния ден, и пропитите с вода розови
тапети висяха изтънели и скъсани. На места по стените имаше огромни, зеещи дупки, които
бяха покрити с дървени дъски. Докато вървях из стаята, аз имах странно чувство, че това е
било място, където са се играели салонни танци. Почти можех да видя хората във вихъра на
валса. В единия ъгъл на голямата стая си представях малък оркестър, който свири за гостите
до малките часове на другата утрин. Продължих напред и стигнах до една прилежаща стая от
срещуположната страна. Най-вероятно това беше трапезария и тя беше с размери достатъчни,
за да се побере доста голяма група хора. Можех да видя маса за банкет, пълна с най-изискани
блюда. Над масата имаше полюлей и светлината от неговите свещи осветяваше вечерната
забава. Внезапно бях изтръгнат от мислите си от крясъците на моя приятел Кевин.
"Боже Господи, погледнете тук", викаше той.
Когато отидох при него и при останалите момчета в другата стая, аз видях онова, което
ги беше развълнувало толкова. На пода лежаха разхвърляни различни книги и снимки във
всички форми и размери. По-голяма част от литературата беше на търговска и морска
тематика. Имаше и няколко счетоводни книги, които бяха изпълнени с написани с молив
цифри. Когато всички забелязахме, че книгите са на морска тематика, лицата ни пребледняха!
Заедно се втурнахме към вратата - най-близкото място, откъдето да избягаме. Всички веднага
ясно си спомнихме разказите от ранното ни детство за сина-търговец и за неговата майка.
Беше ли това истина в края на краищата? Страхувахме се дори да си помислим какво може
да ни се случи. Ами ако това място е изпълнено с духове, които ни дебнат из коридорите? Не
знам каква беше причината, но никой не показа колко е изплашен, макар и да знаех, че всички
треперим от страх. Решихме да стоим близо един до друг и да продължим да претърсваме
къщата.
Аз взех няколко снимки от пода и ги погледнах. На една от тях имаше бебе, а на друга -
две спретнато облечени момчета. Тяхната прилика ясно ми подсказа, че са братя. Докато
държах снимките, имах чувството, че някой стои зад мен. Знаете това усещане - когато си
мислите, че някой ходи зад вас. То е същото. Силно изплашен, аз веднага пуснах снимките на
пода. Това сигурно е белокосата дама, която идва да ме вземе! Бавно завъртях главата си,
погледнах назад, но не видях нищо. Трябва да е било въображението ми.
И тогава се случи най-странното нещо. Внезапно почувствах подтик да отида до ъгъла
на стаята и да вдигна снимката, която беше най-близо до стената. И така, отидох до там,
наведох се и вдигнах снимката, която беше в рамка. От нея ме гледаше една очарователна дама
в дълга тъмна рокля, която държеше красив букет. Тя имаше забележително красиво лице с
дълбоки очи, които изглеждаха сякаш гледат право в мен; косата й беше на кок, покрит с
мрежа. Когато погледнах снимката по-отблизо, почувствах, че това е майката на децата от
двете снимки. Не мога да опиша как точно разбрах, но просто знаех. Погледнах надолу и видях
снимка на мъж с мустаци. Ръцете му бяха скръстени и очите му гледаха право напред. Вдигнах
и тази снимка. Докато я разглеждах, знаех че това е съпругът на дамата. Имах усещането, че
това семейство често е давало приеми. Вероятно са били много заможни и влиятелни хора в
областта. Докато разглеждах другите семейни снимки, у мен се появи чувство, че те са имали
някаква връзка с политиката. Не можех да обясня на приятелите си защо мисля така и всички
си помислиха, че съм луд или имам доста живо въображение. Но знаех, че има някаква сила,
която ме е подтикнала да отида в този ъгъл на стаята. Каква беше тя? Кой беше това? Откъде
знаех, че това семейство е обичало да дава приеми или че са се месили в политиката? Дали
ми го бяха казали призраците, които все още се разхождаха из коридорите? Беше ли истина
историята, която знаех от детството си, за дамата с бялата коса и за нейния
син-търговеи?
Отговорите на всички тези въпроси открих три години по-късно. Никога няма да забравя
това. Бях сам у дома и пощата току-що беше пристигнала. Имаше една брошура от
историческото дружество "Бейсайд" със заглавие Бейсайд - вчера и днес. В нея се описваха
първите заселници в града - различни индиански племена, след това датчани и накрая
английски търговци. Моят интерес се възбуди, когато стигнах до страницата, където се
разказваше за Бел Хауз.
Ейбръхам Бел, заможен морски търговец, купил триста акра земя, върху която построил
имение за семейството си през 1849 г. То било доста голямо, защото имал двама сина на почти
еднаква възраст. Той бил един от първите заселници в Бейсайд. Аз продължих да чета.
Семейство Бел било част от елита, от висшето общество, и често давали приеми за държавни
служители от Ню Йорк и за различни политици от Вашингтон. Впечатлен, аз продължих да
чета. Прелистих следващата страница и зяпнах от изненада. Оттам ме гледаха господин и
госпожа Бел - от същите снимки, които бях държал в ръцете си преди три години! Това беше
потвърждение на чувствата, които ме изпълниха при онова запомнящо се посещение.
И останалите ми изживявания, изпълнени с мистичност, се появиха приблизително по
това време, когато бях десет, единадесетгодишен. Веднъж по време на една обедна почивка аз
и още няколко момчета силно се отегчавахме и искахме да правим нещо различно от това, да
играем на топка или да скачаме на въже с момичетата. Някои от по-хладнокръвните ни
съученици отиваха в града да видят колко неща могат да задигнат от местния смесен магазин
за всичко, без да ги хванат. Когато се връщаха в училище след обяд, те гордо ни показваха
плячката си - обикновено химикалки, линии и маркери. (Чудесно извънучебно занимание за
ученици в католическо училище!)
Както и да е, тъй като аз не бях нито хладнокръвен, нито крадец, правех нещо друго,
което смятах, че е геройство. Заедно с няколко момчета ходех в гробището "Лоурънс". Това
гробище, построено в началото на миналия век, беше частна собственост. От тогава то се бе
превърнало в историческа забележителност. При едно посещение на гробището имах много
интересно и интригуващо изживяване. Аз и още двама мои съученици седяхме под едно дърво
и вече приключвахме с обяда. Изцяло се наслаждавахме на слънчевия и топъл пролетен ден
сред спокойствието на гробището и се изкушавахме от идеята да не се връщаме в училище до
края на деня. Докато обсъждахме доводите за и против, ние ненадейно чухме две деца да се
смеят недалеч от нас. Всички погледнахме към мястото, откъдето идваше смехът, но не
видяхме нищо. Помислихме си, че вероятно има деца в задния двор на една къща, която се
намираше наблизо, и че техните гласове долитат до нас. Задоволихме се с това обяснение, но
смехът отново достигна до нас. Бяхме много озадачени и леко изплашени, но все пак решихме
да проверим откъде идва смехът. Както вървяхме към това място, чухме гласовете на децата
още веднъж, но не можехме да видим нищо и неохотно продължихме нататък.
Когато наближихме, моят приятел Питър изкрещя: "Вижте!" Видяхме две малки деца,
момче и момиче, които си приличаха. Изглеждаха около пет, шестгодишни. Когато тръгнахме
към тях, те избягаха и ние не можахме да ги намерим никъде. Това е странната част. Бяхме
посещавали гробището толкова пъти и почти не бяхме срещали човек, да не говорим за малки
деца. Решихме, че е по-добре да се върнем в училище. Когато се обърнахме да си тръгваме,
приятелят ми Тим изпищя: "Погледни тук." Той се беше вторачил в нещо. Това беше
надгробна плоча с имената на две деца, брат и сестра, които бяха починали на четири и
петгодишна възраст! Бяха ли това духове? Честно казано, не мога да твърдя, но приятелите ми
никога повече не пожелаха да говорим за този случай.
Тези събития биха могли да ми подскажат моето бъдеще, ако можех да ги разбера
навреме. Но като всяко друго нормално дете, аз проявявах по-голям интерес към бейзболните
карти, топката и детския футболен отбор.
ГОДИНИТЕ В КАТОЛИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ

Между забавленията ми в изоставени къщи и гробища, аз посещавах католическото
училище на ордена на Светото Сърце. Подобно на много други деца на моята възраст, никога
не успях да разбера напълно концепцията за Бог. Мислех си, че той е приятен мъж с брада,
който ни обича, но ако направим нещо лошо, той ще ни намрази и за наказание ще горим в
ада. Малко страшно за малко дете, не мислите ли? Спомням си, че седях в църквата и гледах
стенописите над олтара. Там имаше една красива стара фреска, от която Исус се усмихваше на
света. Спомням си, че си мислех: Как може такъв човек да те изпрати да гориш в ада?
Другото, което учехме, бяха молитви. Господ трябваше да ги чуе и да отговори на тях.
Ами, аз не си спомням някоя от молитвите ми да е получила отговор. Изобщо не можех да
разбера тази концепция. Като дете непрекъснато задавах въпроси за Бог, на които рядко
получавах отговор. А когато получавах, отговорите не задоволяваха първоначалните ми
въпроси, а вместо това пораждаха още повече въпроси. Например монахините в училището
бяха облечени в черни одежди, на места акцентирани с бяло. Когато ги видях за първи път, аз
така се изплаших, че не исках да ходя на училище. Тези жени не приличаха на Божиите
невести от моите представи, особено с това черно облекло. Когато попитах: "Защо сте
облечени в черно?", те не можаха да отговорят.
От най-ранна възраст аз бях изпълнен с усещане за небето. Макар че си го представях с
врати, украсени с бисери, крилати ангели и т.н., знаех, че то е повече от това. Знаех, че когато
ние отидем там, ще видим всичките си приятели и членове на семейството ни, които са
починали преди нас. Монахините се съгласяваха, че ще срещнем нашите любими хора на
небето, но те говореха за тях като за души. Аз никога не разбрах какво е душа. Знаех, че хората
живеят на небето, но ако те живееха там, тогава къде бяха техните души? Беше ли душата
част от тях? Такива въпроси отново объркваха монахините. За нещастие, техният стандартен
отговор беше: "Бъди послушен и не задавай толкова много въпроси." И към това добавяха:
"Един ден ще разбереш къде отиват тези души и тогава ще ти се иска да не беше питал толкова
много." Предполагам, те са имали предвид, че ще открия отговора, когато отида на оня свят.
Спомням си един случай, когато бях във втори клас, който ме накара да задавам на Бог
още повече въпроси. Нямах за урока молив в подходящ цвят, затова сестра Матилда ме удари -
толкова силно, че паднах на пода и за момент загубих съзнание. Когато седнах отново на
мястото си, тя вече се намираше на другия край на стаята. Беше ясно, че не проявяваше
загриженост за моето състояние. Тогава бях само на седем години. Спомням си, че си
помислих: Защо ме удари? Никого не бях наранил. Не бях направил нищо лошо. Как може
някой, който говори да се обичаме един друг, някой, който е омъжен за Бог, да се отнася с
мен по този начин? Така че от много ранна възраст вярата ми в Католическата църква се
превърна в деликатно балансиране между това, което се говореше, и онова, което се правеше.
Всичко това породи у мен съмнения.
Останах в католическото училище заради строгата ми майка, която беше ирландска
католичка. Тя ходеше на църква всеки дек и настояваше, че това е единственият път към рая.
Когато я разпитах за другите религии, тя просто ги наричаше "онези езичници." (Според
Католическата църква, единствената праведна религия е нейната.) Аз не исках да бъда езичник
или да горя в ада, така че останах в Светото Сърце, но бях скептично настроен към тези дебели
дами, които приличаха на пингвини!
Сега, като погледна назад, мога да разбера защо сестрите бяха толкова груби с децата и
защо някои (не всички) от свещениците ставаха алкохолици, педофили или имаха някакви
непристойни връзки. Мисля, че е много трудно и някак си нечовешко да се живее
благоприлично през цялото време. Моля ви се, ние сме просто човешки същества! Разбира се,
има хора, които могат да водят такъв суров живот и не казвам нищо лошо за тях. За
по-голямата част обаче това е невъзможно. Не е чудно тогава, че има такъв огромен спад в
броя на кандидатите за семинариите и за богословските училища. Католическата църква има
невероятно архаична система от вярвания. В много отношения това са принципите на
петнадесети век. Животът непрекъснато се променя и развива. Онова, което е било истина за
нашите прародители, вероятно вече не се отнася за нас. Ние непрекъснато израстваме и се
развиваме като същества на Земята. Вместо да разграничаваме хората в зависимост от
религиозните им вярвания, ние трябва да погледнем на себе си като едно цяло. Не казвам, че
религията е лошо нещо. Напротив. Ако повечето от нас живеят с идеалите на религията, която
изповядваме, този свят определено ще бъде едно по-щастливо място за живот. Никой няма да
бъде убиван на съседната улица или във война. Никой няма да бъде гладен или бездомен. За
нещастие мисля, че религиозните водачи се интересуват повече от това, да притежават
по-голяма власт на Земята, отколкото да подготвят стадото си за спасението.
ЖИВОТЪТ В СЕМИНАРИЯТА НЕ БЕШЕ ЗА МЕН

След осем години в "Светото Сърце" аз продължих образованието си в семинарията
"Еймард" в Хайд Парк, Ню Йорк. Идеята да стана свещеник беше на майка ми, не моя. Но аз
винаги съм искал да бъда далеч от родния си град и гледах на тази възможност като на шанс.
Животът в семинарията беше много труден за мен. Това беше първият път, когато бях далеч от
дома, и изпитвах носталгия. Нешо повече, чувствах се изоставен. Аз бях едно
четиринадесетгодишно, силно депресирано момче. За щастие, открих, че много от
съучениците ми преминаваха през подобно емоционално приспособяване. Ако има нещо, на
което Католическата църква учи добре, това е, че обикновената тъга е мощен обединител. В
края на краищата всички свикнахме с този живот.
В семинарията аз се върнах още веднъж към подредения и дисциплиниран живот. Тъй
като бях чувствителен, често бивах объркван от свещениците и братята. Чувствах, че повечето
от тях предпочитаха светските удоволствия, но поради неизвестна причина бяха отдали
живота си на Бог. Когато бях студент в семинарията, аз също исках да отдам живота си на Бог,
но не исках да ставам свещеник или брат, защото този начин на живот беше прекалено
ограничаващ. Също така се съмнявах, че идеите, които се изразяваха в проповедите, са
абсолютна истина. Освен това, както в началното училище, аз не се чувствах доволен от това,
че моята религия е изцяло свързана само с Бог. Изглеждаше, че има прекалено много правила
и прекалено малко проявяване на думите на Бог в земния живот. Единственото упорито
спазвано правило беше събирането на парични помощи за църквата.
През първата година в семинарията често размишлявах върху въпросите, свързани с Бог.
Винаги пазех подобни мисли за себе си, защото се страхувах, че останалите ще ме сметнат за
луд. Често, докато слушах някоя проповед, аз се съсредоточавах върху мисълта: кой или какво
е Бог? Когато го правех, изживяването с протегнатата ръка, обгърната в светлина, отново се
появяваше в ума ми. Мислех си: Дали тази ръка ме беше превела през католическото
училище? Дали тя беше насочила пътя ми към семинарията? Колкото повече въпроси си
задавах, толкова по-несигурен се чувствах по отношение на религията. Защо не можех да
получа отговор на тези въпроси? Не след дълго най-накрая открих отговора.
Това се случи през Страстната седмица и по-точно на Разпети Петък. Всички
произведения, дело на човешка ръка, бяха отстранени от олтара, а останалите статуи, кръстове
и други подобни бяха завити с покривка. Дарохранителницата беше поставена на страничния
олтар. (Дарохранителницата е много дълъг, златен кръст с орнаменти, със светени нафори,
които представят тялото на Христос.) Всички студенти се изредихме за молитва пред нея.
Нямахме строго установени молитви, така че се осланяхме изцяло на онова, което чувствахме.
Всеки от нас коленичеше или седеше в продължение на тридесет минути в определеното му
време в петък, събота или неделя.
Когато на Разпети Петък седнах там, това вероятно беше първия път след изживяването
с ръката, когато почувствах Бог. Разположих се в малката стая и се вторачих в това невероятно
златно късче изкуство, украсено с цветя. Продължих да се взирам в него и след двадесет
минути осъзнах, че Бог беше в стаята. Не в буквалния смисъл, като фигура, която стоеше до
мен, а като усещане за спокойствие вътре в мен. Това беше същото чувство, което имах,
когато бях на осем години. Още веднъж усетих, че това е доказателството, което търсех,
доказателството, че Бог съществува. Знаех, че това не е нафората пред мен. Той беше много
повече от нея. Беше вътре в мен. Той говореше в сърцето ми - не с думи, а чрез усещането за
невероятната любов, която Бог има за мен и от която аз бях част. Тогава разбрах, че това
усещане за Бог не може да бъде намерено в семинарията или в църквата, а навсякъде и във
всичко. Господ е безпределен. Най-сетне имах отговор и знаех, че това беше причината да бъда
в семинарията. Трябваше да запазя това усещане за Бог в себе си. Оттогава никога повече не
съм си задавал въпроси за съществуването му. Просто трябваше да погледна в сърцето си, за
да го видя.
След това изживяване вече не се чувствах задължен да завърша семинарията. Знаех, че
няма какво повече да науча там. Ако преподавателите ми бяха възнамерявали да ме подготвят
да разбера Божието присъствие, тогава те бяха успели. Осъзнах, че Бог е част от мен и от
всичко, което правя. Той беше любов и неосъждане, разбиране и компромиси, справедливост и
честност. Аз осъзнах, че всички ние носим Бог в себе си.
Животът в семинарията ме научи на много неща, и в ретроспектива, аз съм благодарен
за това, че имах подобен опит. Открих собственото си усещане за Аза, което преди това ми
липсваше. По принуда бях свързан с другите и трябваше да разпознавам доброто и злото в тях.
По ирония на съдбата семинарията ми помогна също така да осъзная, че католицизмът не е за
мен. Аз открих нещо много по-богато и дълбоко, в което да вярвам - Бог. Но това не беше Бог,
който седеше на трон в небесата, или неговият син, който висеше на кръста. Това, което беше
у мен, беше Богът на любовта.
След тези открития осъзнах, че не мога да продължа да се прекланям пред Бог,
обременен от църковни правила, които бяха остарели и неверни. Не можех повече да вярвам в
митология, която беше съсредоточена върху вината и наказанието.
Все още ми се струва малко невероятно, че Католическата църква учи на подобни неща.
Моля ви, не ме разбирайте погрешно. Всеки има право да вярва в онова, което смята за
правилно. Аз просто говоря за моя собствен опит.
ОБЩУВАНЕ С ОТВЪДНОТО
Напуснах семинарията след първата година и прекарах следващите три години в
Общественото училище в Ню Йорк. Още веднъж напуснах дома си, когато влязох в
Държавния колеж в Сан Франциско, за да се специализирам в областта на работата в радиото и
телевизията. Мечтаех за кариера на сценарист. Имах късмета, докато ръководех конференция с
творческия екип на "Блусовете на Хил Стрийт", да се сприятеля с един от продуцентите на
шоуто. Когато му казах, че скоро завършвам, той ми предложи нещо, което смятах за първия
си голям пробив. Никога няма да забравя неговите магически думи: "Обади ми се, когато
пристигнеш в Лос Анджелис. Вероятно ще можем да те назначим като асистент на продукция
в шоуто." Асистент на продукция! Внезапно животът ми се беше завъртял.
След като завърших, пропилях известно време в Ню Йорк. След това си купих кола,
опаковах си нещата и се отправих на запад. Пристигнах в Лос Анджелис на 7 юли, 1982 г.
Най-накрая бях сред големите звезди. Отидох в Холивуд! Зарекох се, че няма да напусна
Тинсъл Таун, докато не реализирам мечтата си и не стана сценарист. Звъннах на моя приятел,
продуцента, за да му кажа, че съм готов да започна новия си живот. Него го нямаше.
Преживях известно време, работейки на временен договор за пълен работен ден в мазето
на агенцията на "Уйлям Морис". На плещите ми лежеше огромната отговорност да махам
телчетата от папките, които се подготвяха за микрофиш. Прекарвах по-голяма част от времето
си като мечтаех да стана известен автор на сценарии и да живея бляскав живот. Макар че
настоящата ми работа не беше тази, която бленувах, аз имах странното вътрешно усещане, че е
важно да остана там. Много скоро разбрах защо.
Един ден с моята началничка, Керъл Шумейкър, говорехме за метафизика. Тя имаше
среща с един медиум на име Брайън Хърст. "Искаш ли да дойдеш с мен?", попита ме тя. Аз
нямах никаква представа какво е това медиум, но се възползвах от възможността да напусна
пощенската стая и да открия нещо ново.
Пристигнахме в Манхатън Бийч няколко минути преди определеното ни време в седем.
В края на краищата може би все пак часа седем беше злокобния час. Аз бях малко нервен по
отношение на всичко това. В главата ми непрекъснато нахлуваха спомени за сеанса със Скот и
Дженис. Започнах да се питам дали контактът с покойник е добра идея.
Не се успокоих дори от вида на усмихнатия англичанин с големи зелени очи, който ни
посрещна на вратата. Когато се представи, си помислих, че изглежда прекалено приятен човек
за такава работа. Докато влизахме в дома му, умът ми работеше на бързи обороти и в него
нахлуваха образи на демони, които магьосникът можеше да накара да се появят. Независимо
от това, Керъл и аз се настанихме удобно на един яркооранжев диван. Бяхме ли готови за
изпитанието? Не бях много сигурен.
Брайън посвети следващия половин час в описание на това, какво да очакваме. Той ни
обясни, че е ясночуващ - буквално можеше да чува гласове на духове с ушите си. След това
каза: "Духовете имат много бързи вибрации. Те говорят с голяма скорост. Понякога звучат
като морзовата азбука. Аз получавам информацията като пиукане." След като приключи с
обяснението, той каза на Керъл, че нейният баща стои в ъгъла на стаята. "Изглежда сякаш си е
наранил пръста."
Керъл отговори, че баща й си е срязал пръста точно преди да почине. Аз бях поразен.
Откъде той знаеше това! Седнах накрая на дивана и нетърпеливо зачаках да чуя още нещо.
Брайън продължи да говори за бащата на Керъл. Нямаше никакви мятащи се в различни
посоки пламъци на свещи или почуквания по масата.
След двадесет минути Брайън се обърна към мен. Каза, че е дошъл още един дух на име
Джеймс, който много ме обича и проявява интерес към моя живот. Нямах представа кой е той.
По-късно научих, че наистина съм имал чичо на име Джеймс, който е починал преди години.
Към края на сеанса Брайън каза: "Ти знаеш, Джеймс, че притежаваш силни способности
на медиум. Духовете ми казват, че един ден ще можеш да правиш разпитания като това на
други хора. Духовете смятат да те използват."
Не знаех как да отговоря на това, което чух. В края на краищата, целите ми бяха в
напълно различна посока. Не бях готов животът ми да се завърти на сто и осемдесет градуса.
Малко ядосан, аз отговорих: "И без това си имам достатъчно проблеми в живота. Защо трябва
да искам да говоря с покойници?"
Брайън просто се усмихна и спокойно ме увери: "Един ден ще го правиш."
В ТЪРСЕНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ МИ ПАРАПСИХИЧНИ СПОСОБНОСТИ

Месеци след този сеанс предсказанието на Брайън ме преследваше. Той непрекъснато
ми обясняваше, че не всеки може да издигне вибрациите си на ниво, което да позволи
директна връзка с духовете. "За щастие ти, Джеймс, ще можеш да осъществиш това
приспособяване."
Аз бях смаян от връзката на Брайън със света на духовете и учуден от преценката му за
моите способности да правя същото нещо. Любопитството от моето детство излезе на преден
план. Защо аз? Какво съм направил, за да мога да върша това? В сърцето си знаех, че това е
моето бъдеще и че всички събития в живота ми досега са ме подготвяли за този обрат на
нещата. Но мозъкът ми не можеше да възприеме такава необичайна перспектива. В края на
краищата, това не беше животът, който бях планирал. Какво ще стане с кариерата ми на
сценарист? Нали това беше причината да съм в Лос Анджелис? Може би има някакъв друг
план за мен? Реших да открия за себе си дали имам парапсихични способности.
Купих си всички книги, които можех да намеря, свързани с развиването на
парапсихичните и медиумни способности. Много от тях описваха различни техники, с които
да се усъвършенстват естествените парапсихични способности, които всички притежаваме.
Част от техниките бяха следните: Трябваше да държа предмет, да затворя очите си и да видя
какви усещания, свързани с него, ще изпитам. Те можеха да бъдат под формата на картини,
звуци, имена или емоции. Друга техника беше да държа снимка на един или на няколко човека
и да записвам на лист хартия всички свои мисли за тях, например за тяхната възраст, нещата,
които харесват и не харесват, дали са щастливи, тъжни, напрегнати, обезпокоени за нещо и
други подобни. Едно от упражненията включваше цяла група хора. Един човек трябваше да
седи на стол, така че групата да не вижда лицето му. Друг човек трябваше да застане на около
половин метър зад него. Тогава онзи, който седи на стола, трябваше да опише всичко, което
чувства за правостоящия индивид. Дали излъчваната енергия е на мъж или на жена? Кои бяха
най-отличителните черти на човека? Да опише неговите дрехи. Да каже дали той носи очила.
Всички тези упражнения бяха предназначени да ми помогнат да използвам чувствата,
вместо главата си, за да усетя света около мен. Съвсем скоро аз прилагах някои от
упражненията във всекидневния си живот. Например по пътя си към офиса се опитвах да
позная кой асансьор ще дойде пръв. Или се стараех интуитивно да отгатна в какви цветове ще
бъдат дрехите на моите колеги този ден. Колкото повече практикувах, толкова по-често
догадките ми се оказваха верни.
В няколко случая тези упражнения ми бяха много полезни и забавни в същото време.
Спомням си, че в службата ми организирахме събрание в една зала за конференции, и аз се
опитах да отгатна колко човека ще дойдат. Първото число, което ми дойде наум, беше
двадесет и четири. Затова, без да питам никой, поставих двадесет и четири стола и двадесет и
четири чаши с вода. По това време много от колегите ми знаеха за парапсихичните ми
игрички, така че не бяха изненадани като видяха стаята предварително подредена. След като тя
беше готова, групата започна да влиза през вратата. Един по един те сядаха на масата, докато
не се запълниха двадесет и две от местата. Помислих си: "Как мога да сбъркам с двама?"
Моята колежка Джоди ме погледна и ми намигна, сякаш искаше да ми каже: "По-голям късмет
следващия път." Не е необходимо да казвам, че наведох разочаровано глава. Пет минути, след
като събранието беше започнало, директорът съобщи, че е наел нов служител. Вратата се
отвори и там застана г-н Райън и неговата секретарка Кармен. Те седнаха на свободните два
стола. Аз погледнах Джоди и също й намигнах: "Видя ли."
Когато станах по-уверен в интуицията, която бях развил, аз започнах да правя разчитане
на хората. Правех това като превключвах на тяхното емоционално ниво. Предполагам, че ще
наречете този метод интуиция. Работех по същия начин, както при упражнението със
снимката. Изкушавах се да почувствам какво става вътре в човека. Дали беше добър? Криеше
ли нещо? Беше ли щастлив или тъжен? Какви бяха неговите желания? Какво го мотивираше?
Аз регистрирах чувствата си и след това поглеждах физическия човек пред мен, за да видя
дали това, което бях схванал интуитивно, му подхождаше физически. В началото ми отнемаше
известно време да преценявам какви въпроси да си задавам. Но след известна практика ми
бяха необходими само няколко секунди, за да направя разчитане на някого.
Отново се убеждавах, че колкото по-често следвам първоначалния си порив, толкова
по-често съм прав. Трябваше да се науча да не се страхувам да питам себе си: Дали чувството,
което усещам, е оцветено от собствените ми пристрастия и преценки? Дали това е
наистина първото ми впечатление, или съм мислил прекалено много? Бързо ми стана ясно, че
е необходимо да се науча да вярвам на първите си впечатления и да следвам първоначалния си
порив, защото те са много ценни, независимо от причините, поради които го правя, и от това,
къде ме води пътя на живота ми.
Около година след началото на моята програма с упражнения за интуицията,
чувствителността ми се беше изострила драматично. Хората в работата започнаха да ме канят
в домовете си и да ми задават въпроси за бъдещето. Повечето от тези въпроси имаха връзка с
взаимоотношенията им и тези вибрации бяха най-лесните за разчитане. Поне аз можех веднага
да почувствам дали има нещо, което не е наред. Започнах да виждам в съзнанието си лицата на
хората, за които говорим. Можех да определя цвета на косата и очите им, формата на лицата
им, понякога дори можех да посоча белег по рождение. Почти всеки път, когато по телефона
описвах физическите характеристики на нечий любим човек, аз бях неизменно прав. Можех
също да кажа и типа на емоционалната връзка, която съществува.
Например, веднъж правих разчитане по телефона на жена на име Паула. Когато тя ме
попита за нейния приятел, Майкъл, аз веднага се настроих на нейната емоционална вибрация и
почувствах, че тя е самотна. (Много по-лесно е да правиш това по телефона, защото външният
вид пречи на чувствата.) Казах й, че усещам, че в емоционално отношение тя е самотна и че
отчаяно желае да има балансирана и нормална връзка с Майкъл, но той проявява безразличие
към нея. Тя отговори: "Да." По-нататък й съобщих, че той не само емоционално е далеч от нея,
но често отсъства и физически. (Когато един човек има връзка с друг, енергията на всеки от
партньорите остава при другия.
Ако една двойка не прекарва достатъчно време физически заедно, енергията около
другия човек значително се разсейва.)
При един друг случай млада жена на име Синди ме попита какво мисля за нейния
годеник. Аз почувствах енергията на Синди по телефона и попитах за името на годеника й.
Настроих се на честотата на неговото име и на нейната енергия и усетих пълно разминаване.
Казах й, че смятам нейния избор за не особено добър. Посъветвах я да отложи брака си за
известно време. Тя каза: "Вие напълно грешите", и това беше краят на разговора ни. Две
години по-късно една приятелка случайно ми напомни за разговора ми със Синди по телефона.
Тя ми каза, че Синди наистина се е омъжила за младия мъж три месеца по-късно. Бракът им
продължил пет месеца и след това те подали молба за развод.
Не искам да оставате с впечатлението, че никога не греша. Разбира се, че се случва и
това. Просто искам да обясня, че за мен най-лесния начин да направя разчитане на някого е
чрез емоциите. Емоциите са най-необработената форма на енергията и независимо дали го
осъзнават, повечето хора сякаш носят сърцата на ревера си.
Колкото повече време минаваше, толкова повече използвах интуитивните си
способности, толкова по-силни ставаха те и аз се учех все повече да им вярвам. Съвсем скоро
приятелите, а след това и приятелите на приятелите ми, започнаха да ми звънят, за да ми
задават въпроси, които касаеха живота им. Никога не ми бе хрумвало да вземам пари от някой
от тях, защото все още учех. Освен това, за мен беше достатъчна отплата фактът, че моите
усещания се потвърждаваха. По време на този етап на самоналожено интуитивно развитие се
сбъднаха и предсказанията на Брайън за общуване с духове. Говорех по телефона с една млада
дама за нейния проблем. Внезапно почувствах завладяващо желание да я попитам дали
познава някоя Хелън.
- Да - отговори тя. - Хелън е моята баба. Тя почина преди известно време.
- Тя мисли за Идахо. - продължих аз.
- Да, тя живееше там! - каза момичето
- Баба ви ми съобщава, че е обичала да бродира и е направила няколко възглавнички за
дивана си. Тя иска табуретката й за крака винаги да стои на обичайното си място. Също така
казва, че е обичала да гледа красивата покривка на рози, която е върху табуретката. Хелън иска
да знаете, че е направила подобна и на небето.
Последва дълго мълчание от другата страна на телефона. Момичето беше шокирано, но
потвърди, че всичко, което съм й казал, е истина. Аз оставих слушалката и веднага взех два
аспирина. Не можех да повярвам, че това наистина се случва. Предсказанието на Брайън се
беше сбъднало - аз действително бях говорил с духове. Дори след всичко, което бях научил и
след като знаех за моето бъдеще, не бях подготвен за този момент. Един изцяло нов свят от
невероятни чувства и разбирания се беше открил пред мен. Възможностите бяха вълнуващи,
отговорностите - огромни.
Научих, че когато издигна вибрацията си, за да достигна до другия свят, връзката ме
изпълва с невероятно усещане за свобода, любов и радост. Това беше същото чувство за Бог,
което ме беше изпълнило като малко момче. Задържането на вибрациите на толкова високо
ниво ме изтощаваше, но онова, което получавах в замяна, си струваше. Трудностите идваха,
когато сеансът свършваше и аз отново трябваше да се върна към триизмерния, физически свят.
Трябваше да се науча да балансирам добре, за да остана с разума си.
Молбите за разчитане започнаха да валят. Аз никога не съм убеждавал клиенти - всички
те идваха, защото някой ме беше препоръчал. Скоро желаещите бяха толкова много, че аз
трябваше да направя избор. Или трябваше да остана на новата си работа в отдела за
договори в Парамаунт Студио, или трябваше да практикувам дарбата, която ми беше
дадена, на пълен работен ден. В действителност, избор нямаше. Толкова много от моите
преживявания ме бяха довели до този момент. Просто трябваше да имам куража и
самоувереността да предприема следващата стъпка. И аз я направих.
През изминалото десетилетие имах щастието да говоря с хиляди хора по време на
индивидуални разчитания, групови срещи, международни симпозиуми, а напоследък и по
радиото и телевизията. Преживяванията им, за някои от които ще прочетете в тази книга, бяха
изключително приятни, силно емоционални и с изумително позитивно въздействие. Аз
трябваше да се науча да не се поддавам на личните си желания и да позволявам на живота ми
да тече в своята си посока. Това определено беше едно вълнуващо приключение. И сега с
нетърпение чакам да видя какво следва.
В КАКВО ВЯРВАМ
След изживяването с ръката, когато бях осемгодишен, и след времето, прекарано в
католическото училище, аз продължих духовното си търсене. По време на моите пътувания
често ме питат дали вярвам в съществуването на Бог, на рай и ад. Като се опирам на опита си
при духовното общуване и на стотиците книги, които съм прочел, мога да направя следните
заключения.
Преди всичко, аз наистина вярвам в Бог. В действителност, вярвам, че всички ние сме
Бог. Какво означава това? Ами, вярвам, че всички ние сме създадени по образ и подобие на
Бог. Говоря не за човешките, а за духовните качества. Макар че имаме различна външност, ние
сме еднакви отвътре. Когато осъзнаем духовността на личността, ние започваме да виждаме
Божията Светлина в човека и с тази мъдрост осъзнаваме, че всички сме едни и същи. Всички
сме създадени от Божията искра. Дори и най-нисшите същества, които пълзят по земята, са
създадени от същата Божия искра. Дори онези, които изглеждат лоши и зли, са създадени пак
от тази Божия искра. Злите същества вероятно са най-отдалечени от Бог, защото той е
съвършенство във всичко. Бог е съзидателност във всичко. Всеки от нас може да бъде
съвършен, ако само потърси своята божественост. Но повечето хора са впримчени в своето
его, или в своята човешка част, така че рядко се доближаваме до истината за това, кои сме
всъщност.
Къде се намира Бог? Моят отговор е: вътре в нас. В самата ни сърцевина. Бог е нашата
същност. Той е самият живот. Аз не мисля, че той е фигура в пространството, която ни
наблюдава. Имало е много хора, които са представяли великата Божия Светлина в човешка
форма, и същата Божия искра, която е била в тях, е във всеки един от нас. Бог е моята
светлина, твоята светлина и всички останали хора също носят тази светлина. Разликата
вероятно е в степента - някои светлини са по-ярки, а други много мъгляви.
Второ, аз вярвам в живота на небето. Вярвам, че небето е другата страна на нашия
физически свят и то много прилича на физическия ни свят, има подобни гледки и звуци, които
обаче са по-живи и много ярки. Небето е място, където можем да се разходим в градината, да
караме колело или лодка. В действителност ние можем да правим всичко, което пожелаем и
колкото пожелаем, стига да сме го заслужили. Много от нас обаче са изпълнени с идеята за
"Християнско" небе. Аз често се питам: Къде отиват мюсюлманите или евреите след
смъртта си? Определено не отиват на християнското небе! Достатъчно е да се каже, че всяка
религия си има рай и ад, съответстващи и на нейните вярвания.
Освен това смятам, че небето има много нива и ние отиваме на това ниво, което сме
заслужили с нашите мисли, думи и дела, докато сме били на Земята. Тези от нас, които са
израснали до едно и също духовно ниво, ще останат заедно и на небето. Съществата, които са
духовно по-развити, отиват на по-високо ниво, а по-малко развитите души остават на по-ниско
ниво. Ние никога не можем да преминем на по-високо ниво, докато не го заслужим. Но тези
същества, които са по-съвършени духовно, могат да преминат в по-ниската сфера и в много
случаи те наистина го правят, за да помагат на онези души, които не са достатъчно развити. И
така, къде отиват лошите и злите хора? Те отиват на небето, или в ада, който са изградили със
своите думи, мисли и дела на Земята. Те също живеят заедно с други същества, които са на
тяхното ниво на духовно развитие.
(В тази книга се надявам да изясня тези вярвания, така че вашите въпроси, свързани с
Бог и с духовния свят, да получат отговор, така както получиха моите.)
Глава 2
ДАРБАТА
Какво е енергия? Енергия е всичко. Ако трябва да й дадем едно по-просто определение,
енергията представлява молекули, които се въртят или вибрират с различна скорост. Освен
това всичко във физическия свят вибрира с постоянна скорост. Ето защо предметите и живите
същества на Земята изглеждат твърди. Колкото по-ниска е скоростта, толкова по-твърди и
плътни са телата, например столът, на който седите, тази книга, която четете, къщата, в която
живеете, и, разбира се, вашето физическо тяло. Отвъд нашия триизмерен свят молекулите
вибрират много по-бързо или с много по-висока скорост. Следователно, в такава фина среда,
или ефирно измерение, каквото е света на духовете, нещата са по-свободни и с по-малка
плътност.
В нашето физическо тяло се намира още едно, което се нарича астрално, ефирно или
духовно тяло. То е абсолютно копие на физическото и също има очи, коса, ръце, крака и т.н.
Голямата разлика между физическото и ефирното тяло е, че молекулите на ефирното тяло
вибрират много по-бързо, с по-висока скорост, отколкото неговия физически двойник.
Обикновено ние не можем да видим астралното тяло, макар че някои хора са способни на това.
По време на промяната, която се нарича смърт, ефирното тяло се откъсва и се освобождава от
физическото. Ефирното тяло не се поддава на заболявания и умора, които някога са били част
от физическото тяло, и има способност да се движи от едно място на друго чрез мислите.
ЕДИН МЕДИУМ МОЖЕ ДА ПРИТЕЖАВА РАЗНООБРАЗНИ СПОСОБНОСТИ

Хората, които по физически или ментален начин могат да се включат на по-бързата
вибрация на духовното тяло след смъртта, се наричат медиуми. Както предполага терминът,
медиумът е човек, който е посредник между физическия и духовния свят. Медиумът е
способен да използва енергия, за да проникне през тънкия воал, който разделя физическия и
духовния живот. Начинът, по който трябва да гледате на медиумната връзка, е следният:
Човешките същества са сътворени със свръхсъзнателен, подсъзнателен и съзнателен ум. При
медиумната връзка всички мисли, чувства и картини се прехвърлят в свръхсъзнателния, или
духовен, ум. Ние непрекъснато събираме духовни впечатления по този начин, но само
медиумът може да ги интерпретира. След това посланието преминава в съзнателния ум и се
освобождава.
Терминът "ясновидец" често се използва като общо понятие за всеки, който работи в
сферата на свръхестественото. Всеки човек е ясновидец в една или друга степен, но не всеки е
медиум. Медиумът не предсказва бъдещето. С други думи, медиумите са ясновидци, но не
всички ясновидци са медиуми. Ясновидците и медиумите използват едни и същи структури на
ума, но медиумната връзка се различава от това, "да бъдеш ясновидец", или от ясновидството.
Както медиумната, така и ясновидската връзка е телепатична. Телепатия е друга дума, която се
употребява, за да отрази комуникацията. Например вие сте с приятел и казвате точно онова,
което той си мисли. Вашият приятел отговаря: "Ти изглежда си ясновидец." Човек с
ясновидска дарба може да прави разчитане на неодушевени предмети или хора като се настрои
на вълните на енергията, която се излъчва от обекта или от човека. Именно чрез тази аура на
предмета или на човека ясновидците могат да разкриват факти от миналото и бъдещето им. Те
могат също да получават енергия от предмета или от човека, като я почувстват или видят. Тъй
като в енергийния свят не съществува категорията време, малко ясновидци могат да ви дадат
точната времева рамка за информацията, която получават.
От друга страна, медиумът е човек, който може да чувства и/или да чува мисли, гласове
или да има внушения от света на духовете. Духовете също използват телепатия. Медиумът е
способен да стане напълно възприемчив към високите честоти, или енергията, с която
вибрират те. Освен това мислите на духовете се изявяват и се отпечатват върху
свръхсъзнателния ум на медиума. Оттам посланията преминават в съзнателния му ум и
медиумът разкрива онова, което духът мисли или чувства. Медиумите навлизат много
по-надълбоко от обикновените ясновидци, защото те отварят себе си за безплътната енергия.
Информацията на ясновидците не идва от безплътните духове, които се намират на
по-високочестотно ниво. Невидимият свят използва голяма част от жизнената енергия на
медиумите, за да изпрати посланието. Медиумите работят направо с духовете и двете страни
трябва да имат желание да вземат участие в процеса на комуникация. В противен случай тя
няма да се осъществи.
По-ясна представа за медиумните връзки можем да получим с помощта на сънищата.
Много често сънуваме роднини или приятели, които са починали. Сънищата изглеждат
толкова истински, че ние можем да се закълнем, че наистина сме били с тях. Толкова силно е
чувството, което остава у нас. Това е така, защото по време на съня си ние наистина сме били с
нашите любими същества на духовно ниво. Когато спим, ефирното ни, или астрално, тяло
пътува из неземни места, където се срещаме с обичани от нас хора и можем да си поговорим с
тях.
Медиумите могат да бъдат разделени в две ясно разграничени категории. Първият и
най-често срещан тип са менталните медиуми. Както показва думата ментален, те използват
ума си - интуитивния или космически ум, а не рационалната или логическата му част. Този
тип се подразделя на няколко категории: ясновиждащи, ясночуващи, ясноусещащи и
възприемащи внушени идеи.
Ясновиждане
Самото название подсказва същността на тази способност. Ясновиждащият използва
инстинктивните си усещания от вътрешното си зрение, за да види отделни предмети, цветове,
символи, хора, духове или сцени. Тези картини са невидими за просто око и обикновено
нахлуват в съзнанието на медиума, сякаш са истински. В повечето случаи, гледките трябва да
могат да се разпознаят от човека, на когото се прави разчитане и когото наричам "питащия".
Ясночуване
Ясночуващите възприемат с помощта на парапсихичното, или свръхчувствителното, си
ухо. Те могат да чуват звуци, имена, гласове и музика, които вибрират с висока честота.
Подобно на кучетата, които чуват звуци с по-висока честота, отколкото хората, медиумите
също имат слух за звуците, които са извън нормалната честота, която ние възприемаме. Ясно
чуващите казват на питащия точно онова, което чуват на по-високото ниво на вибрация.
Макар че долавят истинските гласове на духовете или техния шепот със същата модулация, с
която те са говорили на Земята, те казват на своите клиенти със собствения си глас онова,
което чуват.
Ясноусещането
Това е форма на ментална връзка на медиума посредством ясни усещания. Тези медиуми
усещат, когато духовете са в стаята. Истинският ясноусещащ обикновено чувства личността
на духа, която прониква в цялото му същество. Той може да съобщава послания на питащия,
които са получени чрез силни и изразителни чувства и емоции, идващи от духа. Тук се
използва не само умът на медиума, но и неговото емоционално тяло.
Възприемане на внушени идеи
Този метод е известен още като внушение за говорене, внушение за писане или
внушение за изкуство. При него медиумът получава мисли, впечатления, знание - и всичко
това без преднамереност. То се различава от ясноусещането, тъй като тук емоционалното
състояние не е така очевидно, както когато личността на духа прониква в предаваното
съобщение. Възприемането на внушени идеи е много обективна медиумна връзка. В нея
отсъстват и силните емоции и свързаността на личността на духа с посланието. Тя е свързана с
ясноусещането. Макар че внушените идеи идват от духове, личността им не се натрапва на
медиума.
В много случаи няколко души могат да въздействат на един земен реципиент по този
начин. Тази група обединява своите мисли и внушава на даден човек да напише определена
музика или да нарисува конкретна картина. Отново искам да подчертая, че това не се прави на
емоционално ниво, а по-скоро става въпрос за чисто вдъхновение. Много велики художници
като Микеланджело, Моне, Реноар и музиканти като Бах, Моцарт и Шуберт са били медиуми.
Известни са и велики учени и лекари от миналото, които също са били медиуми и са
използвали внушени идеи. И днес около нас имаме прекрасни артисти, музиканти, писатели,
актьори и говорители, които използват внушени идеи или друг тип медиумни способности.
Вторият тип медиуми са физическите медиуми, които се различават от първите. Те
използват истинското си физическо тяло, докато менталните медиуми използват само своя ум.
Създаването на канал е една много известна форма, която се използва от физическите
медиуми.
Нашите тела излъчват вещество, което е известно като ектоплазма. Този термин
произлиза от гръцката дума ectos, което означава "външен", и рlasma, което означава "нещо
моделирано или оформено". Ектоплазмата е открита от д-р Шарл Рише, френски
професор-физиолог, след като той забелязал една мъглява субстанция да се излъчва от телата
на няколко медиума. Ектоплазмата е невидима и освен това варира по плътност. Може да се
появи като газ, течност или най-често като прозрачна субстанция. Тя е безцветна, без миризма
и се смята, че теглото й е около 8.6 грама на литър. Ектоплазмата се среща при повечето хора,
но е особено добре развита при медиумите. Може да бъде видяна главно в тъмна среда, тъй
като е изключително чувствителна към светлината. Ектоплазмата може да излиза от ушите,
устата, носа или областта на слънчевия сплит на медиума. Този гъст, газообразен материал
може да се използва по най-различни начини. Ето някои от тях.
Вокална кутия
При този конкретен вид медиумна връзка ектоплазмата се моделира така, че да се
оформи една изкуствена вокална кутия, от която излиза гласът на духа. Звукът е подобен или
напълно съшия като гласа на човека, докато той е бил жив на Земята. Аз съм присъствал на
четири сеанса, където беше представен този феномен. Имах щастието да се запозная с
известния английски физически медиум Леели Флинт. На неговите сеанси идваха много
знаменитости. Сред най-честите посетители беше Мей Уест, която също редовно прави
сеанси. По време на третата ми среща с Лесли се появи моята майка и гласът й звучеше по
същия начин, както на Земята. Тя ме назова с галеното ми име, което никой друг, освен нас
двамата, не знаеше. Изживяването, меко казано беше вълнуващо и незабравимо. За нещастие,
този вид медиуми се срещат рядко и аз зная само за още един медиум, който е сред живите и
който може да използва този феномен.
Материализация
Това е най-рядко срещаната форма на физически медиумни връзки и
най-впечатляващата. С помощта на духове - медиумите могат да образуват отделни крайници,
лица, глави, торсове и дори цяло тяло, което е точно копие на покойника, така както той е
изглеждал на Земята. Плътността на материализацията зависи силно отличните способности
на медиума. В началото на този век са живели много известни медиуми, които са
практикували материализация. Сред тях са били Джак Уебер, Етел Поуст-Периш и Хелън
Дънкан.
Материализиране на дребни предмети Това е феномен, при който различни обекти
като бижута, цветя, монети и други подобни се материализират в стаята, където се провеждат
сеансите. Едно от вярванията, свързано с този вид материализация е, че един предмет се
дематериализира на едно място и се материализира на друго. Според друго вярване предметът
се образува направо от света на духовете.
Лечителски способности
Друга форма на проява на физическите медиуми са лечителските способности. Тялото
на медиума е изпълнено с лечебна енергия от света на духовете. След много практика той
може да лекува хората от различни нелечими заболявания. Това няма връзка с магнетичното
лечение, където за лекуване се използват жизнените сили на медиума.
Фотографиране на духове
Този тип прояви на медиуми е по-често срещан. Призрачни фигури или точни копия на
покойници се появяват на различни снимки. Също така върху тях могат да се забележат бели
петна, светлини или "искри".
Аз съм ментален тип медиум и използвам дарбата си за ясновиждане и за ясноусещане.
Обикновено казвам на питащия, че съм просто един телефон към света на духовете. Както
хората възприемат ежедневно различни мисли, така и аз осъзнавам и съм чувствителен към
мисловната честота, която духовете създават и изпращат към съзнанието ми. За да се настроя
на честотата на мислите и чувствата на духа, аз трябва да издигна моите вибрации на
по-високо ниво, а духът на свой ред трябва да намали своята честота на вибрациите. Понякога
това може да се окаже много трудно. Обикновено не чувам цели изречения, както при
нормален разговор с хора. Когато един дух казва: "Здравей, как си днес!", аз ще чуя нещо от
рода на: "вей, си днес".
Когато съм с клиент, е важно енергията в стаята да хармонира и с него, и с мен.
Предпочитам да извършвам сеансите си у дома, където условията са балансирани, спокойни и
е тихо и приятно. Когато питащият влиза в стаята, аз мога веднага да кажа дали той е нервен,
ядосан, неспокоен, изплашен, вглъбен, отворен или некомуникативен. С други думи, мога да
почувствам енергията около питащия. Ако е необходимо, карам човека да се отпусне чрез
кратка медитация. След нея, когато клиентът ми е по-спокоен, аз обяснявам как работя и какво
трябва да се очаква. Клиентите могат да записват на касета сеансите си с мен.
ОБЩУВАНЕТО С ДУХОВЕ
Когато почувствам фината енергия около мен да се променя, аз се отпускам и отварям
ума си за мислите на онези, които се опитват да се свържат. Повтарям на питащия точно
онова, което получавам, без да мисля или да се опитвам да интерпретирам думите. Дори ако
мислите ми изглеждат несвързани, най-вероятно те ще бъдат разбрани от него. Макар че се
опитвам да не анализирам онова, което чувам, понякога го правя. Но трябва непрекъснато да
си напомням, че онова, което на мен ми изглежда незначително, може да се окаже от
изключителна важност за този човек.
Също така, като ясночуващ, аз мога да усетя условията, при които е настъпила смъртта
на индивида, с когото се свързвам. Когато духът се връща към земната атмосфера, у него се
появяват спомени, свързани с последните му мигове във физическия свят. За почти всеки
смъртта е най-яркият спомен. Например, ако човек е починал от сърдечен пристъп, аз мога да
почувствам духовното присъствие чрез стягаща болка в областта на гърдите. Ако някой е
починал от рак или СПИН, аз най-вероятно ще почувствам тялото си опустошено. Ако
смъртта е настъпила внезапно, като при убийство, тялото ми ще бъде разтърсено. Ако пък
човекът се е самоубил, усещането ми ще съответства на начина на самоунищожение. С други
думи, ако са използвани таблетки, аз ще почувствам тежест в стомаха и внезапна сънливост.
Ако човекът се е застрелял, може би ще почувствам остра болка в областта, където е влязъл
куршум. Първите ми впечатления се проявяват на емоционално ниво. Следователно, ако един
дух е разстроен и плаче, аз вероятно внезапно ще се почувствам депресиран и ще започна да
плача. Ако той се смее и шегува, и аз ще започна да се смея.
Личността на духа почти винаги придружава емоционалните послания, които изпращам.
Например, ако един дух е бил авторитарен, когато е живял на Земята, в тона на гласа ми могат
да се появят заповеднически нотки. Ако той е имал остър език, аз най-вероятно ще започна да
говоря по същия начин. Ако индивидът е бил лишен от емоции, прикривал е чувствата си и не
е обичал да се разкрива, на мен може би ще са ми необходими много усилия, за да опиша нещо
емоционално.
Обикновено, духовете изпращат посланията си на питащия така, че да бъдат лесно
разбрани. В началото на комуникацията духът казва името си или къде живее, или някакъв
незначителен факт, който е очевидно доказателство за питащия, че неговият любим човек е
тук. Много често духовете съобщават незначителна информация, която е известна само на
питащия. Например бабата на клиента ми може да каже, че харесва одеялото на цветя, което
покрива леглото му. Или може да започне да говори за книгите, които той наскоро е извадил
от кашоните и е поставил на втория рафт на библиотеката си.
Много хора ме питат защо духовете съобщават толкова дребни неща, когато има цял нов
свят, за който могат да говорят. Отговорът е много прост: това е едно най-обикновено
доказателство, което потвърждава, че духът съществува и наистина комуникира с вас.
Освен това, ако духът е имал хоби или е проявявал интерес към определена дейност на
Земята, най-вероятно той ще съобщи за това свое влечение по време на разчитането. Например
аз имах клиентка, чийто покоен съпруг й каза, че трябва редовно да слага храна в жълтата
хранилка на птиците, която виси в задния им двор. Тя каза: "Боже Господи, това е той. Всяка
сутрин имаше навик да ходи и да слага семена в хранилката. Не мога да повярвам. Той е прав.
Тази седмица забравих да сложа храна. Това е толкова невероятно." На всеки друг тази мисъл
може да изглежда доста незначителна, но за нея това беше потвърждение, че наистина говори
със своя съпруг. Имената са важни, но дребните детайли наистина помагат да се види, че
комуникацията между духа и питащия е автентична. Тя е необходимото доказателство, че
духът е този, за който се представя.
Човек трябва да осъзнае, че когато някой премине от другата страна, това не означава, че
той е научил всички тайни на вселената. При смъртта се изоставя само физическото тяло, така
както се захвърля старо палто. В действителност, личността остава същата, притежава същите
предпочитания, предразсъдъци, таланти и нагласи. След време духът може да напредне и да
премине на по-високо духовно ниво и вероятно да постигне просветление, но това също
зависи от отделния индивид. Освен това ние трябва да осъзнаем, че познанието на духа
обикновено е на малко по-високо ниво, отколкото при хората от физическия свят.
ДУХОВЕТЕ НЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ КАРМАТА

Много клиенти идват при мен и търсят информация от духовете във връзка със своето
благосъстояние, любов или кариера. Обикновено аз им казвам, че вероятно ще бъдат
разочаровани. Духовете не винаги могат да им дадат подобна информация. Всичко зависи от
това, дали духът знае отговора и също така дали му е позволено да го разкрие. Когато една
душа идва на тази земя, за да научи определени уроци или да постигне духовен напредък,
последното нещо, от което се нуждае, е някое духовно същество да й даде отговорите на
ситуации, които се явяват като тест. Ние трябва да разберем, че има духовни закони и духовете
не могат да се месят или да се опитват да влияят върху духовния напредък или върху кармата
на друг. Така че определена информация може да бъде забулена или скрита от питащия.
Духовете ни обичат прекалено силно, за да си позволят да попречат на нашето израстване.
Позволете ми да ви обясня по-ясно механизма на духовните уроци чрез следния пример:
Една жена на име Марси дойде при мен и първия й въпрос беше дали ще има дете.
Появи се нейният дядо и й каза:
- Първо трябва да смениш дома си и да отидеш на място, което е разположено високо
над вода и тогава ще родиш момче. Не преди това!
- Но аз съм минала 40-те. Какво да правя? - отговори тя.
- Важно е Божието време, не твоето - каза дядо й.
Марси научи още подробности за своето преместване и за семейството си. Духът й каза,
че това ще се случи в подходящия момент. След година и половина тя дойде отново и ми
съобщи, че вече живее в къща близо до Тихия океан и е бременна в третия месец.
Друг подобен случай се отнасяше до едно момиче на име Нанси, което беше пред
развод. Дойде майката на Нанси и й каза, че тя ще напусне настоящия си съпруг, но скоро ще
се омъжи отново - този път за човек, с който много повече ще си подхождат.
- Къде ще срещна този мъж и как изглежда той? - попита Нанси.
- Не мога да ти кажа това, но трябва да знаеш, че то е истина - отговори майка й.
Майката не можеше да съобщи на дъщеря си отговорите на тези жизненоважни въпроси,
защото момичето трябваше да премине през живота и да вземе някои предизвикателни
решения самостоятелно. Може би те щяха да й помогнат в личностното й израстване и да я
направят по-силна.
Успешна комуникация се осъществява, само ако съществува силно желание и от двете
страни. Всички ние можем да общуваме със скъпите за нас хора, с които сме разделени. Само
трябва да бъдем с отворени умове и между нас да съществува общо разбиране за любовта и
енергията. Когато направим това, ние сме само на крачка от вълнуващи открития.
В Глави 10 и 11 обяснявам как можем да се подготвим, за да бъдем по-възприемчиви
към посланията на духовния свят, и давам разнообразни упражнения и методи, с помощта на
които да се настроим на честотата на по-висшите светове.
Глава 3
ДУХОВНИ ПОМОЩНИЦИ
Човечеството винаги е вярвало в съществуването на по-висши същества, или ангели.

Макар митологична по своята същност, тази идея за някой, който ни наблюдава, е широко
възприето вярване. Според религиозните текстове, ангелите са духовно развити същества,
които живеят в небесата и ни предпазват от неизбежни опасности или беди. Повечето от нас за
първи път са се сблъскали с идеята за ангелите, когато са били малки деца и им е било казано,
че всички си имаме собствени ангели-хранители.
Идеята за ангела-хранител е една от няколкото общоизвестни истини, които
организираната религия не е разрушила. Ние наистина си имаме ангели-хранители, или
водачи, които се намесват и ни помагат в земната ни мисия, но те не са такива, каквито често
ги описват. С други думи, тези ангели нямат крила, нито седят в облаците и свирят на арфи.
Подобни образи произлизат от митологията и са били разкрасени в картините от художниците.
В действителност, крилата не са нищо друго, освен чудесните цветни ивици, които заобикалят
един ангел. Може да се каже, че това е аурата на ангела или енергийното поле, нещо, което
заобикаля всяко живо същество от растенията, животните и дърветата до нас самите и нашата
безценна Земя.
ДУХОВЕТЕ-ВОДАЧИ СА УНИКАЛНИ ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК

Има много видове водачи. За мен водачите и ангелите-хранители са едно и също нещо.
Още преди да се родим, ние създаваме проект за нашето житейско пътуване. Когато излезем
от коловозите на пътя, обикновено нашият водач ни помага да се върнем обратно към него. В
зависимост от индивидуалната ни духовна еволюция и от земните дела, които ни предстоят,
ние привличаме към себе си различни помощници от три отделни категории.
Първата група са лични водачи. Това са личности, които познаваме от предишните си
прераждания или от времето между нашите животи и с които имаме някаква връзка. Те ни
направляват от духовния свят, като ни внушават как да постъпваме в определени ситуации.
Подобни внушения са знаци от нашите духове-водачи. През по-голямата част от времето тези
деликатни подсказвания остават незабелязани. Но ако отделим време, за да спрем, да се
вслушаме и да преценим нашия ден, ние можем да започнем да виждаме или да чуваме
посланията на духовете.
За повечето хора е трудно да почувстват помощта, която получават от духовете, защото
те искат и/или очакват някакви крещящи напътствия, очакват едва ли не ангелите да се появят
като глашатаи, които бият барабани и така изпращат посланията си. Съжалявам, но
обикновено не се получава по този начин. Посланията и/или напътствията са деликатни и едва
доловими.
Следващият случай е един пример за това, как обикновено се осъществява
комуникацията. Четвъртък е и вие имате среща с потенциален партньор, който очаквате да ви
направи бизнес-предложение. Тръгвате към уговореното място, но или губите адреса, или
обърквате пътя, докато се опитвате да стигнете до офиса му. Това ви изглежда доста странно,
защото добре познавате тази част на града. След около половин час лутане, вие съзирате
сградата, но не можете да намерите място да паркирате. Накрая намирате едно, което е на
няколко преки разстояние. Когато се запътвате да влезете в сградата, главният вход се оказва
заключен, така че се опитвате да намерите друга врата. Охраната я отваря и вие вземате
асансьора до желания етаж. Когато слизате, установявате, че офисът е заключен и на вратата е
оставено съобщение, от което разбирате, че трябва да отидете в друга стая или на друг етаж.
Накрая намирате офиса и се срещате с бъдещия си бизнес-партньор. Слушате внимателно и по
време на разговора имате чувството, че нещо ви човърка отвътре. Усещате нещо, но още не
знаете какво. Независимо от това се съгласявате да започнете съвместен бизнес. Няколко
месеца по-късно, след като сте инвестирали всичките си спестявания, вашият нов партньор
изчезва от града с всичките пари и доказателства, че някога сте имали нещо общо.
Осъзнавам, че току-що описаният сценарий е преувеличен, но исках да посоча как
действат духовете, когато ни дават напътствия. Това е един модел - прекалено много завои,
объркани посоки и затворени врати. Ако бяхте отделили време, за да доловите фините намеци,
щяхте да разберете, че някой се опитва да ви каже нещо. Вашите духове-водачи са се
опитвали да ви предупредят!
За нещастие, прекалено много от нас преминават през живота в мъгла и обикновено
трябва да бъдат ударени по главата с бейзболна бухалка, за да осъзнаят какво се случва.
А сега ще ви дам и един положителен пример за комуникация с духове. От известно
време си търсите работа, но нямате късмет. Една приятелка, с която не сте се чували отдавна,
ви звъни и ви кани да обядвате заедно. Вие проверявате ангажиментите си и установявате, че
денят, който тя предлага, е единственото ви свободно време. Когато се срещате, се чувствате
така, сякаш не сте се разделяли и за миг. Всичко върви перфектно. Вие споменавате за своя
проблем и тя ви отвръща, че ще види дали може да намери нещо за вас. Ден по-късно вашата
приятелка звъни и ви казва, че има едно място в съседния отдел, което току-що се е
освободило. Вие веднага се обаждате, за да си запишете час за интервю, като съобщавате, че
звъните от нейно име. Лесно си определяте среща за следващия ден. Отивате на интервюто
доста по-рано от определеното време. По време на интервюто началникът на отдела, който
обикновено е извън града, е тук и вие можете да разговаряте направо с него. Той се среща с
вас, харесва ви и вие получавате работата.
Можете ли да забележите разликата? Всичко във втория случай върви гладко. Не мисля,
че това е съвпадение или късмет. Нашите духове-водачи ни дават това, което заслужаваме.
Жената, която си търси работа, предприема действия, който са подсказани от духовете. Тя е
можела спокойно да реши да не се срещне с нейната приятелка, но е избрала да го направи.
Нейните водачи са общували с нея и тя е била достатъчно разумна, за да следва съветите им.
След това изглежда всичко си отива на мястото.
Често, когато правя разчитане, аз получавам подобни послания, които ми помагат.
Спомням си, веднъж казах на един от клиентите си, че скоро си е купил къща и той потвърди
това. Съобщих му, че всичко около тази покупка е било перфектно и го попитах дали може да
си спомни начина, по който я е придобил, защото е имало нещо странно. Казах му: "Или някой
не е изпълнил поето писмено задължение да купи къщата, или собственикът е бил прекалено
отстъпчив." Неговият отговор беше: "Да. Точно това се случи." Казах му, че неговата покойна
съпруга му е помогнала да вземе къщата като му е давала знаци по пътя. Той отвърна: "Всичко
изглеждаше толкова лесно." Той наистина само беше следвал знаците, макар и без да го
осъзнава.
Един от първите хора с парапсихични способности, които срещнах в Лос Анджелис, ми
каза нещо много важно. Аз го помня и до ден днешен и искам да го споделя с вас. Ако всичко
върви добре и изглежда няма препятствия, вие сте отворени към духа и следвате неговите
напътствия. Ако напротив, нищо не се получава, вие изглежда не слушате съветите и накрая
ще поемете погрешен път. Наистина е така.
Личен водач може да бъде и някой, който сте познавали в този живот. Например това
може да бъде майка или баща, баба или дядо, леля, чичо или приятел, който е преминал в
духовния свят. Когато някой напусне физическия свят, той не спира да мисли за вас. Любовта,
създадена на Земята, продължава и в духовния свят.
След като вече е на небето, духът може да преосмисли живота си и да види как е можел
да ви помогне, докато е бил на Земята. Сега вече той има възможност и ще я използва
пълноценно, за да ви осигури подкрепа, в каквото може. Това най-вероятно ще бъде под
формата на помощ при ежедневните ви задължени семейните проблеми или при личните ви
тревоги житейски промени.
Личните водачи могат да правят сериозни опити да ви напътстват в ежедневието и да ви
подскажат най-добрия начин да се справите с определени ситуации. Но в същото време, много
важно е да отбележа, че вашите скъпи същества не могат и не се месят при онези уроци или
предизвикателства, които сте създали на Земята, за да се учите и израствате чрез тях. Процесът
на научаването никога не е лесен и за да имаме най-голяма полза от определена ситуация или
житейски урок, много често водачите само стоят и наблюдават как вземаме решения. Когато
нещата изглеждат непоносими, именно тогава научаваме най-много.
Много хора питат дали нашите водачи са с нас през цялото време, или трябва да се
обърнем към тях и да ги помолим да дойдат. Моят отговор е: ние никога не сме сами. Нашите
водачи винаги са с нас. Тяхната духовна задача е да ни наблюдават и да ни помагат. Те могат
да се сменят от време на време в зависимост от задачата, с която се заемаме. Но никога не се
налага да ги викаме, тъй като винаги знаят нашите нужди и винаги са готови да ни подадат
ръка.
Следващата категория е съставена от т.нар. специални или специализирани помощници.
Това са духове, които се прикрепват към нас в зависимост от дейностите, които изпълняваме.
Те притежават определен опит в сферата, в която се опитваме да се изявим. Обикновено тези
същества са специалисти в тяхната област на познание. Например, ако решите да пишете
фантастичен роман, вашите мисли ще привлекат автор, който е работил или се е
специализирал точно в този тип произведения. Този водач може да ви подскаже определени
методи, които да използвате, за да развиете писателските си способности и най-добре да
изложите идеите си. Същото се отнася и за музикантите, художниците, математиците,
учените, учителите, социалните работници и други. Тези водачи идват при нас, след като се
заемем с работата си или ако помолим за помощ. Колкото по-отворени сте за впечатления и
чувства, толкова по-успешни са комуникацията и крайният резултат. Това е вярно за всички.
То е просто въпрос на възприемчивост. Всички творби, особено тези на големите майстори, са
вдъхновени от духовния свят.
Защо тези водачи искат да ни помогнат? Отговорът е прост: Това е пътят. Когато
преминем в духовния свят, за нас става недвусмислено ясно, че всички сме едно цяло. Затова
искаме да помагаме на човечеството да се развива, да научава, да споделя идеи и да става все
по-добро. Чрез внушаването на своите мисли на хората и чрез помощта, която им оказват,
духовете-водачи съдействат на човечеството да се настрои към духовната сила във всички
неща. И да повторя отново, в зависимост от това, доколко сме отворени за комуникация,
посланията от духовния свят могат да бъдат невероятни и будещи страхопочитание или пък
търпеливо да чакат деня, в който ще бъдат забелязани.
В третата категория помощници се намират нашите духове-учители. Тези същества са
достигнали доста висока степен на духовно развитие. Те може никога да не са живели във
физическия свят или да са участвали в различни аспекти на духовна работа в продължение на
много животи на Земята. Подобно на другите водачи, те също гравитират около нас в
зависимост от нашето ниво на духовна еволюция и разбиране. Духовете-учители имат силно
желание да ни помагат в нашия духовен напредък. Те често се опитват да ни подскажат
нашите духовни дарби и потенциал. Техните напътствия са безценни за всеки, който е тръгнал
по пътя на духовното просветление.
Повечето от нас ще имат един или двама подобни учители по време на духовната си
еволюция живот след живот. Тези същества са се настроили на честота на нашата духовносг и
ще ни помагат да израстваме духовно по време на пребиваването ни във физическия свят,
както и ще ни помагат между отделните животи. Освен това ние ще имаме допълнителни
лични духове-учители по време на всеки отделен живот. Искам да кажа още веднъж, че въз
основа на нашата духовна еволюция към нас се привлича водач, който ни помага при важните
уроци или развиването на отделни аспекти от нашата личност, които се нуждаят от
подобряване. Например можем да имаме водачи, които да ни помагат при усвояването на
безусловната любов. Или учител, който да ни помага да се отърсим от егоизма. Тук важи
поговорката "Когато ученикът е готов, учителят ще се появи."
ОСЪЗНАВАНЕ НА МОИТЕ ВОДАЧИ

Разбрах за присъствието на моите водачи и учители по няколко различни начина.
Веднъж една надарена ясновидка, Ирен Мартин-Гайлс, от Англия ме информира, че има една
монахиня от ордена на Милосърдните сестри, която работи заедно с мен, за да се науча на
състрадание. Нейното име е сестра Тереза. Ясновидката описа сестра Тереза в подробности,
чак до ясно синия цвят на очите й. Когато тя ми съобщи това, бях силно впечатлен. Както
споменах по-рано, в продължение на осем години посещавах католическо училище. То беше
ръководено от ордена на Милосърдните сестри.
Ирен продължи, като ми каза, че един китаец на име Ченг също е мой духовен учител.
Ченг е идвал много пъти да ми помага да предавам послания на клиентите си. Накрая Ирен
започна да рисува портрета на духа, който виждаше с очите на ума си. Когато видях топлото
лице на учителя Ченг, веднага почувствах силно привличане. Той носеше малка шапка без
периферия с оранжев връх и синя отстрани. Този тип шапка е била доста разпространена в
Китай в началото на нашия век. Той беше загърнат в дълга, кобалтово синя роба, която
напълно покриваше тялото му. Тя беше украсена с оранжева мандаринска яка и маншети в
същия цвят. Ръцете му бяха скръстени вътре в ръкавите. Лицето му беше издължено и слабо,
очите му бяха кафяви и излъчваха мъдра доброта. Той носеше характерната за този период
китайска прическа с конска опашка. Блясъкът на голата му глава беше притъпен от
величествена козя брадичка. В средата на робата, близо до чакрата на сърцето му, имаше
златна звезда с десет върха, която говореше за духовна мъдрост. В центъра на звездата се
намираше зелен скъпоценен камък, който е символ на безусловната любов. Тялото му се
къпеше в златната светлина на най-висшите нива на духовния свят. Тази златиста светлина
беше доказателство за това, че Ченг е духовен учител.
Не разбрах нищо за последния му живот на Земята и дали изобщо е живял тук. Много
често водачите се обличат в одежди, които принадлежат на определен период, който те
най-много харесват или който разкрива доминиращ аспект от тяхната индивидуалност. Въз
основа на портрета на Ченг, който видях, мога да кажа, че това е душа, която много пъти се е
докосвала до човешкото съществуване. Беше истински духовен учител.
По един нетрадиционен начин научих за още двама от моите водачи. Когато бях в
началото на работата си, беше важно да развивам способностите си при общуване с други
хора. Така че веднъж седмично заедно с още шест човека, които аз бях избрал, седяхме в
тъмна стая. В действителност тази практика е доста често срещана сред хората с
парапсихически способности, които искат напълно да развият екстрасензорните си дарби. По
време на четвъртия сеанс в един момент почувствах, че съм крайно изтощен и изпаднах в
състояние на лек транс. При това състояние съзнателният ум се затваря за всякакво осъзнаване
на тялото и мислите изчезват. То се среща много по-често отколкото си мислим. Например
много от нас изпадат в транс, когато са погълнати от телевизионно шоу или четат книга, която
не могат да оставят. Освен това изпадаме в транс и точно преди да заспим.
Когато, половин час по-късно, излязох от това състояние, аз понита: "Какво се случи?"
Групата беше много нетърпелива да ми съобщи забележителните резултати. "Чрез теб се яви
един английски лекар, който каза, че името му е Хари Алдрик", каза единия от тях. По-нататък
те продължиха с това, че Хари Алдрик е бил лекар, който живял в северозападната част на
Лондон. Стана ясно, че е починал в началото на 30-те години. Един човек от групата беше
записал сеанса и когато чух касетата, едва разпознах гласа си. Чух ясно различим английски
акцент, а гласът ми звучеше някак си спокойно и бавно. В известен смисъл тонът беше
заповеден, но неговите съвети за здравето ми и за бъдещите сеанси с групата бяха точни. Той
каза, че е избрал да се върне в този момент на Земята, за да ми помага в работата като медиум.
Един от начините, по който този водач ми помага, е като усилва енергията около
физическото ми тяло по време на разчитането. Той също така може да разпознава физическите
страдания, които имат моите клиенти. Хари Алдрик е много мил човек, но аз ясно чувствам
авторитарното му присъствие, когато идва.
Няколко седмици по-късно отново проведохме такъв сеанс, при който изпаднах в транс,
и пак имаше едно невероятно явяване. Когато излязох от това състояние, жена ми каза:
- Никога няма да повярваш какво се случи!
- Какво? - попитах аз.
- Дойде един мъж на име Златния баща - отговори тя.
- Това е индианец - казах аз.
- Северноамерикански индианец, ако трябва да бъдем точни - продължи тя.
Един от членовете на групата превъртя касетата и я пусна. Не можах да повярвам на
ушите си. Чувах звука на барабан.
- Откъде се появи този барабан? - попитах аз.
- Това не е барабан. Това е масата пред нас - беше отговорът.
По-рано същата вечер бяхме поставили маса в средата на стаята. Погледнах към нея.
Помислих си, че е доста забавно този уникален звук на индиански там-там да се появи именно
от тази маса.
Биенето на барабана продължи известно време, след това внезапно над този звук се
извиси гърлен глас, който изпълняваше индианска песен на местен индиански език. Тонът
беше прекрасен и завладяващ. След пет минути пеенето рязко спря. В този момент започна да
говори един индианец: "Всички ние сме братя. Ти и аз сме братя. Идвам при теб, за да ти
донеса любов. Всичко е любов. Човек може да я види във всичко. Моето име е Златния баща.
Аз съм от братството. Ние винаги сме с теб. Носим ти любов. Като символ на нашата обич,
даваме на всеки перо от нашата украса за глави.“
Аз седях втрещен. Беше толкова истинско, че още мога да си спомня всяка част от този
сеанс. Разбрах, че това беше особен момент и аз бях безкрайно развълнуван, че той е записан
на касета и видян от другите. Оттогава нашата група има сеанси всеки вторник. Понякога
Златният баща идва чрез мен с чудни и изпълнени с любов думи.
Ако не друго, тези случаи ми помагат да повярвам, че не си измислям. Знам, че наистина
съществуват духове, невидими и непознати, които работят за мен и ми помагат при
житейските промени. А като помагат на мен, те помагат и на онези, до които се докосвам.
КАК ДА ОТКРИЕТЕ ВАШИТЕ ДУХОВЕ-ВОДАЧИ

Лично аз никога не бях мислил за моите водачи, преди те да се явят на мен или на
другите медиуми, които ми ги описаха. Не мисля, че е необходимо човек да знае кои са
неговите водачи, но някои хора искат да са наясно с кого говорят. Това е начин да осъзнаят, че
някой дух е край тях и ги направлява. За тях не е достатъчно да знаят, че имат учители; те
искат да персонализират тази връзка. Това е напълно разбираемо. Няколко техники могат да
ви улеснят при разпознаването на духовете-водачи.
Първата стъпка е медитацията. (В Глава 11 се обяснява как да медитирате.) Трябва да
започнете медитацията с твърда решимост да срещнете някой от духовните си водачи. Когато
достигнете достатъчно релаксирано състояние, мислено започнете да молите вашия учител
или учители да се разкрият пред очите на ума ви. Ако сте достатъчно отпуснати и без силни
предварителни очаквания за това, какво ще се случи, вие ще видите с очите на ума си лицето
на някого или част от облеклото му. Например може да видите перо и да разберете, че то
принадлежи на индианец. В този момент може да помолите да видите повече и да поискате
вашият водач да се разкрие пред вас. След като се запознаете достатъчно добре с един от
учителите си, може да поискате да видите друг. Или да помолите първият да ви подскаже
какви са уроците, които трябва да усвоите. Преди края на медитацията благодарете на вашите
водачи. Съветвам ви да започнете да си водите дневник и в него да записвате всичко за
духовете, които ви напътстват, и за информацията, която ви разкриват, особено тази, която се
отнася за тяхната мисия.
Успешният резултат от това първо упражнение зависи от степента на отпускане и
медитация. Ако срещате трудности при откриването или виждането на вашите учители, има и
друг начин да получите същата информация. Докато лежите в леглото преди да заспите,
помолете вашия учител или учители да ви се разкрият в съня. Повтаряйте молбата си наум,
като мантра, отново и отново. Когато заспите, ще сънувате своите водачи. Моля ви, бъдете
търпеливи, защото резултатите вероятно няма да дойдат веднага. Може би ще се наложи да
повтаряте желанието си всяка вечер в продължение на дни, преди да получите резултат.
Част II
СЕАНСИТЕ
Глава 4
ТРАГИЧНА СМЪРТ
Когато клиентите влизат в моя кабинет, аз нямам предварителна информация за
ситуацията, в която се намират, и за причината за тяхното посещение. Нито пък знам нещо за
събитията в техния живот или с кого желаят да се свържат. Но през следващия един час те
споделят с мен някои от най-интимните моменти от своя живот. При комуникацията им със
скъпите за тях същества се разкрива и тяхната печал, и болката, и най-съкровените им
желания. Често по време на този контакт се правят драматични разкрития. А когато установят,
че техните любими близки са в действителност живи и могат да общуват с тях така, както са го
правили в ежедневието си, у тях отново се запалва искрица живот. За онези, които са останали
на Земята, пътят напред се прояснява и те се чувстват сякаш излизат от мъгла. И по някакъв
начин започва да им се струва, че животът отново е възможен.
Самолетът
Много от клиентите ми са невероятно объркани и нервни, когато идват за сеанс. Те са
опечалени от загубата, несигурни в това, какво трябва да очакват, и нервни по отношение на
света, с който ще се срещнат. Тези силни емоционални вибрации могат да повлияят върху
качеството на комуникацията по същия начин, по който включеният сешоар или
прахосмукачка смущават работата на телевизора. За да се успокоят тези вибрации и за да
помогна да се синхронизира енергията в стаята, аз често започвам сеанса като давам на
клиента напътствия за релаксираща медитация. Това помага да се успокои умът му и
комуникацията с духовете да се осъществи по-лесно.
Мерилин беше забележимо по-спокойна, когато свършихме с медитацията.
Напрежението, което я беше завладяло и което забелязах при влизането й, беше отстъпило
място на една по-спокойна възприемчивост. Аз я приех в стаята за сеанси и се опитах да я
накарам да се почувства колкото е възможно по-удобно. Накратко й обясних какво може да
очаква. Почти веднага почувствах мъжко присъствие от нейната лява страна.
- Познавате ли човек на име Роджър? - попитах аз.
Тя отговори, че Роджър е името на съпруга й.
- Виждам, че има червеникаво руса коса, която непрекъснато реши.
Докато имитирах движението, с което той решеше косата си, нейните очи се зачервиха.
- О, да, той беше много суетен по отношение на косата си.
- Той ми показва кабина на самолет. Уредите на контролното табло са спрели да
функционират. Виждам пушек и пламъци, след това всичко потъва в мрак. Разбирате ли за
какво става въпрос?
Мерилин започна да трепери и извади салфетка, с която да избърше очите си.
- Роджър почина при самолетна катастрофа преди една година. Самолетът му падна през
нощта. Той беше човекът, с когото се надявах да се свържа.
- Той ми казва да ви предам, че ви обича много и отдавна чака да говори с вас. Много е
развълнуван. Иска да ви честити годишнината.
Тя беше смаяна.
- Нашата годишнина беше миналата седмица. Боже Господи!
- До него стои още някой, когото познавате.
Мерилин беше онемяла.
- Това е малко момче. Казва, че името му е Томи. Познавате ли го?
Мерилин беше силно развълнувана и френетично повтаряше:
- Да, о-о, да! Томи е моят син. Той беше в самолета с Роджър. Така започна всичко.
Томи искаше баща му да го вземе да се повози на самолета.
Той казва: "Мамо, не се страхувай. Аз съм тук с татко!" Моли ви да отидете в неговата
стая и да свалите от стената плаката на Междузвездни войни. Твърди, че повече няма нужда от
него.
Мерилин поклати невярващо глава.
- Този плакат виси точно над леглото му.
- Той споменава името Боби и иска да му каже нещо.
- Боби е другият ми син - обясни Мерилин.
- Томи казва, че в действителност не му е ядосан, задето е взел неговата червена риза от
второто чекмедже и я носи.
Настъпи мълчание. Мерилин отново не можеше да пророни дума. Аз я попитах дали
знае какво има предвид момчето.
- Боби облича днес тази червена риза. Преди да изляза я остави на място.
Мерилин беше убедена, че говори със съпруга си и със сина си. Роджър продължи да й
съобщава нова информация. Той спомена името на свой приятел, с когото са били заедно във
военновъздушните сили, и каза къде се намира той и какви са задълженията му в момента.
Внезапната загуба на член от семейството е просто опустошаващо душата събитие.
Положението е още по-тежко, когато починат и съпругът, и детето от такава неочаквана
смърт. Тези рани много често заздравяват изключително трудно. Но когато сеансът приключи,
Мерилин се чувстваше много по-добре. Докато я изпращах до колата, тя каза:
- Джеймс, вие променихте живота ми. Чувствам, че черният облак, който беше
надвиснал над мен, се разкъса. Фактът, че знам, че те са заедно и са добре, ме кара да се
чувствам много по-спокойна. Благодаря ви.
Аз й казах, че съм щастлив, защото тя е получила информацията, от която се нуждае.
Тя поседя за миг в колата си, след това свали стъклото на прозореца, погледна ме в
очите и каза:
- В действителност, аз съм повече от добре. Смятам, че сега мога да започна да живея
отново.
Тя продължаваше да се усмихва, докато слизаше с колата от тротоара.
Удавянето
Често по време на сеанс с клиент стаята е препълнена от духове на членове на
семейството или на приятели, които се изкушават да изпратят своите послания едновременно.
Но както на Земята, когато всички говорят едновременно, така и при тази комуникация е
трудно да дешифрираш индивидуалните мисли и от кого идват те. В повечето случаи, ако
клиентът си мисли за някого, обикновено този дух идва пръв. Но понякога може да се появи
дух на човек, който е пълна изненада за питащия.
Нечаканите духове обикновено се явяват към края на сеанса. Успокояващо е да знаем, че
дори от другата страна добрите маниери са на почит. Нечаканият дух няма да се намеси по
време на срещата на питащия с обичания от него човек или докато не се появи подходяща
възможност. Често този дух има информация, която не може да устои да не сподели с
питащия.
Марк току-що беше приключил прекрасния разговор с неговия баща, който беше
починал преди няколко години. В един доста типичен сеанс той получи отговори на
въпросите, които беше задал. Когато сеансът беше към края си, аз почувствах друго
присъствие. Попитах го дали познава човек на име Дъг.
Лицето му пребледня и той започна трескаво да клати глава надолу нагоре.
- Да... да, какво казва той?
-Той иска да ви съобщя, че повече няма да излиза в дъжда. Моли да бъдете така добър да
кажете на родителите му, че е добре. Разбирате ли неговите послания?
Марк започна да пелтечи.
- Да, продължавайте.
- Той говори за това, че е бил завлечен от някакво наводнение и твърди, че ужасно
съжалява, че не е осъзнал колко е опасно. Това е много странно. Той казва също, че си има
ново колело.
- Да, разбирам.
- Да не би това момче да се е удавило? Имам усещането за попадане във водовъртеж.
Струва ми се, че той ту изплува на повърхността, ту потъва надолу и белите му дробове се
пълнят с вода.
Когато усещането, което е имал Дъг при смъртта си, изпълни тялото ми, почувствах
натиск върху гърдите си.
- Усещам замаяност. Той започва да губи съзнание и след това всичко потъва в мрак.
- Невероятно! - възкликна Марк.
- Знаете ли дали наоколо е имало хора от спасителните отряди или пожарникари? Той
ми показва, че те стоят на брега на реката.
- Да, имаше много спасителни работници, които се опитаха да го извадят на няколко
различни места по реката.
Аз продължих:
- Той говори за това, как се е мъчил да се хване за едно въже, но не е могъл да го
достигне.
Марк беше много мрачен.
- Нещо друго?
- Иска да поздравите Макс. Знаете ли за кого става въпрос?
- О, Боже! Макс е моят син и Дъг често се грижеше за него. Те станаха много добри
приятели. Това е забележително!
- Той говори за Флорида. Показва ми една бейзболна шапка с нещо... Не разбирам това.
Почакайте. Той си мисли за Марла или Мерлин.
- "Флорида Марлинс"! - извика Марк. - Аз дадох ни Макс шапката на Дъг с надпис на
"Флорида Марлинс". Той я обича, защото му напомня за Дъг.
- Той иска Макс да й се радва. А също така иска да поздравите всички съседски деца.
Марк обясни, че всички са обичали Дъг. Той е бил луд на тема спорт и всички деца от
съседните къщи го харесвали.
- Дъг ми съобщава за някакъв нов велосипед, който обичал много. Не знам защо
непрекъснато говори за това - признах си аз.
Марк седеше на края на стола си.
- Невероятно - възкликна накрая той. - В известен смисъл велосипедът беше причината
за това нещастие. Дъг получи нов велосипед два дни преди бурята и решил да го покара по
брега на реката, за да провери височината на водата в коритото. Изглежда, че колелото е било
повлечено от надигащата се вода. Когато Дъг решил да го извади, паднал и той вътре. Водата
била прекалено силна и той не могъл да излезе.
- Иска да предадете на Линда специални поздрави.
- Линда е съпругата ми - обясни Марк. - Ще я поздравя непременно от него.
- Той е много щастлив, че дойдохте при мен, и иска да кажете на всички, че се чувства
великолепно.
- Дадено, приятел - усмихна се Марк като наклони назад глава и погледна нагоре.
След няколко дни по телефона ми се обади семейството на Дъг. Те бяха впечатлени от
подробната информация, която им съобщил Марк и която не била излъчена в такива детайли
по телевизията. Те си записаха час при мен и няколко седмици по-късно говориха със сина си.
Отново се убедиха, че неговият живот продължава в духовния свят. Както Дъг обясни на
родителите си, неговият живот не е свършил в придошлата река. Той им каза, че планувал да
завърши училище и дори се надявал един ден да си има приятелка. Те бяха щастливи да
разберат, че животът на Дъг наистина продължава.
Не е това, което си мислите
Докато пишех тази книга, трябваше да си припомням сеанси отпреди няколко години, за
да ви представя онези лични срещи с любими същества, преминали отвъд, които са
най-типични. В своето проучване се натъкнах на няколко разпитания, които ясно се
отличаваха от останалите. Може би те са уникални или включват неочаквана проява на силата
на духа, или по време на комуникацията са се разкривали невероятни и изненадващи факти.
Струва ми се, че следващият сеанс е един забележителен пример за всичко, което казах.
Това е историята на една двойка, чийто живот е бил опустошен от смъртта на техния син. Тази
смърт е предизвикала повече въпроси, отколкото отговори. Духът на сина им беше много
благодарен, че има възможността да изясни на своите родители противоречивите събития
около своята смърт. В края на сеанса той можа не само да върне спокойствието на родителите
си, но и, по-важното, неговата душа най-сетне намери покой.
Алън и Сандра дойдоха при мен по препоръка на техни приятели. Те бяха доста
скептично настроени и много неохотно се съгласиха да участват в нещо толкова странно като
спиритичен сеанс. В началото направих обичайното въведение, като им обясних как
получавам информация, какво да очакват и какво не. Те слушаха и изглежда разбраха, че
трябва да бъдат готови за всичко.
Първият човек, който видях в стаята, беше майката на Сандра. Аз казах:
- Сандра, майка ви е тук. Тя е много близо до вас и казва да внимавате с този кухненски
нож.
- О, Боже! - отговори Сандра. - Аз го острих днес и за малко да порежа пръста си. Тя ли
ме е видяла?
- Трябва да е майка ви, защото аз не съм бил във вашата кухня. - казах.
Сандра се усмихна, а майка й продължи да изпраща посланията си.
- Майка ви казва, че харесва начина, по който сте направили верандата.
- Да, така е. Онзи ден купихме мебелите от "Сеърс". Тя обичаше да седи отвън на
пейката, докато живееше с нас.
- Тя има чудесно чувство за хумор. Казва, че е седяла там в очакване на смъртта.
Внезапно бях прекъснат от мислите на друг дух, който настояваше да бъде чут.
- Да, чувам - казах му аз - Има някой друг до майка ви, Сандра. Това е млад мъж, който е
починал неочаквано. Майка ви казва, че вие сте искали да се свържете с него.
Очите на двамата родители започнаха да се пълнят със сълзи, но аз продължих.
- Говори ли ви нещо името Стивън?
Те и двамата пребледняха и започнаха да плачат. След това потвърдиха, че Стивън е
техният син и причината, поради която са дошли при мен.
Аз продължих.
- Стивън е много развълнуван. Той не може да намери покой. От известно време е
търсил начин да се свърже с вас. Преди около две години ли е починал?
- Не, само преди десетина месеца, близо година.
- Хм-м. Той твърди, че смъртта му силно ви е разстроила и ужасно съжалява за нея.
Опитвал се е да поправи злото. Не знам за какво говори. Вие разбирате ли какво има предвид?
Алън промълви.
- Да, така мисля. Какво друго казва?
- Пфу-у, имам чувството, че нещо ме изгаря. Усещам главата ми да се разкъсва на
парчета. Съжалявам, но той ме кара да изпитвам точно това. Дали не е бил застрелян с
пистолет?
-Да.
- Той казва, че сте го намерили в спалнята.
- Точно така.
Те и двамата избърсаха очите си.
- Съжалявам, че трябва да ви предам тази информация, но мисля, че вашият син е
употребявал наркотици, или поне е опитвал.
- Да, знаехме за това - каза Сандра.
- Синът ви е много силен. Той крещи, че е бил Рони! Кой е Рони?
- Рони беше един негов приятел.
След това аз им предадох информация, която промени чувствата на всички в стаята - не
само на двойката, но и на мен.
- Неговият часовник. Той говори за златния си часовник.
- Ние не можахме да го намерим след смъртта му. Търсихме го навсякъде - каза Алън.
- Синът ви го е дал на Рони вместо пари. Рони бил ядосан. Знаете ли дали е имало борба
преди смъртта на сина ви?
- Не.
- Стивън крещи: "Аз не съм се самоубивал. Беше Рони. Той го стори. Аз не съм се
самоубивал!"
В стаята настъпи гробна тишина. Никой от нас не можеше да повярва на онова, което
току-що беше казано. Много рядко се случва дух да съобщи името на своя убиец. В този
случай Стивън искаше справедливост. Аз се облегнах назад и се опитах да се успокоя, преди
да продължа.
- Стивън говори нещо за самоубийство. Вероятно сте мислили, че той се е самоубил?
Двамата признаха, че е било така.
- Вашият син се опитва да ви каже, че не се е самоубил. Той не го е направил. Знаете ли
дали полицията е разследвала смъртта му?
- Не, всички мислехме, че Стивън се е самоубил, защото употребяваше наркотици. В
тялото му откриха голямо количество дрога - каза Сандра.
- Съвсем ясно чувствам, че синът ви и този Рони са се били. Рони искал някакви пари и
наркотици. Алън, имате ли пистолет или друго малко оръжие?
- Да, и той беше използвал точно него.
- Стивън ми казва, че го е взел от най-долното чекмедже на гардероба. Вярно ли е?
- Господи, откъде по дяволите знаете това? Да, така е.
- Знаете ли дали този Рони има досие в полицията?
- Не, не мисля - отбеляза Сандра.
- Вашият син непрекъснато ми показва, че е имало някаква борба за пари. Стивън е
дължал пари на Рони. Това момче наистина е било превъртяло за нещо. Много е бил ядосан.
Говоря за Рони. Слушайте, синът ви ми показва някакъв гараж. Това е тухлен гараж с бяла
врата. Има три малки прозореца. Той отваря вратата и отива наляво към стената.
- Ние нямаме гараж. Какво означава това?
- Не знам, но запомнете това, моля ви. Може да стане ясно по-късно. Вашето момче е
щастливо, че ви е съобщило за това. Той твърди, че ще разберете един ден какъв е смисълът на
посланието му. Да се върнем отново към Рони. Синът ви споменава едно име - Шарън или
Шери.
- Това е неговата сестра - съобщи Алън.
- Родила ли е тя наскоро бебе?
- Не.
-Ами, не знам какво означават думите му, просто запомнете тази информация, по-късно
ще видим какъв смисъл има. Майка ви отново се намесва и ми казва, че много е помагала на
Стивън. Сега той е добре.
- Благодаря.
- Тя също така ми показва нещо, което има общо с белене на картофи.
- Вчера правих картофена супа по рецепта на мама. Мислех си за нея - отговори Сандра.
- Тя казва, че е станала вкусна.
След тези думи и двамата се усмихнаха. Сеансът продължи още малко. Стивън говореше
за неговото погребение и как е искал майка му да не бе имала толкова неприятности с
надгробната му плоча. Срещата свърши и ние се сбогувахме. Двамата бяха убедени, че са се
свързали с техния син. Те ми казаха, че ще прослушат касетата още веднъж и ще се опитат да
открият какъв е смисълът на тази невероятна информация.
Няколко месеца по-късно по телефона ми се обади Сандра. Тя искаше да ми каже колко
ми е благодарно нейното семейството за помощта и да ме информира, че междувременно са се
случили няколко неща. Те извикали полиция и говорили с детектив, който бил запознат със
смъртта на сина им. Детективът започнал да разследва историята за Рони. Когато посетил
къщата му, той намерил тухления гараж с трите прозореца. Отляво в стената имало един
килограм хероин, други наркотици и златния часовник на I Стивън. Детективът арестувал
Рони. След като бил разпитан от полицията, той накрая признал, че Стивън му дължал пари за
наркотици, които все още не бил платил. Той му предложил златния часовник, който Рони
взел, но все още си искал парите. В деня, когато Рони дошъл да си ги вземе, Стивън взел
пистолета на баща си от чекмеджето, за да се защити. Когато казал на Рони, че няма
останалите пари, Рони побеснял, сграбчил оръжието и прострелял Стивън в главата. Рони
признал, че тогава бил дрогиран. След това имало процес и в момента Рони излежава
доживотна присъда.
Войникът от морската пехота
Хората напускат живота по най-различни начини. Някои умират спокойно, докато спят,
други се самоубиват, а трети загиват при някакъв инцидент. Макар че дълго преди да дойдем
на Земята, ние си избираме начина, по който да напуснем физическия свят, нищо не изглежда
по-трагично от насилствената смърт. Поне изглежда, че тя е най-голямото изпитание за онези,
които още са във физическа форма.
В много случаи човекът, който напуска земния свят насилствено или внезапно, не може
да осъзнае, че е дошла смъртта. Поради това, че всичко става толкова бързо, духът може
буквално да бъде изхвърлен от физическото тяло и да не осъзнае своето положение в
продължение на много години. През това време той може да посещава всичките му познати
места на Земята и да вярва, че все ще е жив, но сънува. Този феномен носи името загубени
души или както много от нас ги наричат - призраци. Ако един дух е тревожен, нещастен, не
може да намери покой, ние го категоризираме като полтъргайст. За щастие, много духове от
другата страна се включват в спасяването на безпътните души.
При определени обстоятелства, когато има досадни духове, има няколко начина за
справяне с тях. Запомнете, че те притежават само толкова сила и контрол, колкото им
позволите. Вие носите отговорността и никога не бива да забравяте това. При повечето случаи
с полтъргайст духът не осъзнава, че е починал, така че имайте това предвид. Също така
обстоятелствата около смъртта на всеки дух са различни. Бих ви посъветвал да отидете на
онова място в къщата, което е най-засегнато. Времето, което е необходимо, за да отстраните
тази енергия, варира при отделните случаи. Преди да започнете, съветвам ви да направите
ритуал за лична защита и да помолите вашите духове-водачи, или ангели-хранители, да бъдат
с вас и да ви помагат. Това трябва да се прави винаги преди започване на такава интуитивна
работа.
Първото нещо, което трябва да направите, е да създадете подходяща атмосфера в къщата
или в стаята, като повишите вибрацията на това място. Това се получава чрез звученето на
духовна или религиозна музика като "Нашия отец", "Аве Мария" или друг химн, песен или
музика с високи духовни вибрации. След това пречистете засегнатата зона, като пречистите
атмосферата наоколо. Изгарянето на градински май в стаята е много подходящо за тази цел.
Други, също толкова ефикасни аромати са тамян и смирна. Тези три аромата могат да се
почувстват на изключително високи честоти и помагат да се пречисти тъмната енергия. Трето,
необходимо е да има колкото е възможно повече естествена светлина. Махнете щорите и
дръпнете завесите настрани. Накрая, важно е да медитирате като се опитвате да достигнете до
неспокойния дух. Без значение е дали ще го видите, или ще го почувствате. Накарайте го да
разбере, че е преминал в друго измерение и му кажете, че е необходимо да помоли родител
или близък да го направлява в другото измерение. Напомняйте му непрекъснато, че не е
необходимо да стои от тази страна и че наистина духовният свят е едно много по-щастливо
място, където ще се чувства напълно свободен. Моля ви, внимавайте и изпратете тези
послания на духа с любов и състрадание. В зависимост от сериозността на ситуацията,
пречистването може да отнеме няколко дни или дори седмици.
Има и много други ситуации, където човек преминава в духовния свят насилствено,
например при самоубийство. Духът обикновено осъзнава своето положение след известен
период на приспособяване. В повечето случаи той бива посрещнат веднага от роднина или от
водач. Следващият сеанс ви предлага една уникална гледна точка на дух, който описва
осъзнаването на собствената си смърт.
Преди да продължа, важно е да отбележа, че когато правя разчитане, казвам на питащия
всичко, което достига до ума ми. Аз имам споразумение с духовния свят, че ако те ми дават
информация, тогава е важно да казвам всичко, което чуя от тях, на моя клиент. И аз правя
това, защото съм само един медиум. Не е моя работа да цензурирам дадената ми информация.
Освен това, вероятно има някакъв особен факт, който питащият няма да разбере, ако не му
кажа всичко. Следователно, аз описвам визуалните детайли и сцени толкова живо, колкото ми
се представят, като не пропускам цветовете и чувствата, независимо дали са радостни, или
неудобни.
Един млад мъж дойде в кабинета ми по препоръка на негов приятел. Не знаех нищо за
него и не можах да разбера внезапния порив, който почувствах от другата страна. Някой беше
нетърпелив да говори, така че започнах.
- Изглежда, че има голямо разстояние между вас и семейството ви. Далеч от тях ли
живеете? Имам предвид, дали те живеят в друг щат?
- Да - беше отговорът.
- Името Лаура означава ли нещо за вас?
- Да, това е сестра ми, тя живее в Аризона.
- Не знам защо, но наистина искам да остана на честотата на семейната вибрация. Три
деца ли има в семейството, две момчета и едно момиче?
- Ъ-хъ... Ами, имаше.
- Да, защото започвам да чувствам силното присъствие на млад мъж. Мисля, че е ваш
брат. Така ли е?
- Точно за него си мислех.
- Той ми съобщава името Майк. Означава ли това нещо за вас?
Младият мъж се развълнува.
- Да, да, това е той. Това е неговото име.
- Той казва, че е добре. Много е щастлив, че сте дошъл тук днес. Иска да кажете на
родителите ви, че е добре. Той споменава Тексас.
- В Тексас живеят родителите ми. Това е щата, в който сме израснали. Как е той?
- Добре. Не може да повярва, че го чувам. Искал е да се свърже с вас от толкова дълго
време. Срещнал е някои приятели в духовния свят. От армията. Негови .другари. Разбирате
ли?
- Да, разбирам. Моля ви, продължавайте.
- Той бил ли е във Виетнам? Защото говори много бързо за войната. Войната във
Виетнам. Той казва, че се е срещнал с негови другари от корпусите във Виетнам. Майк не е
искал да ходи там.
- Точно така! Аз бях малък тогава, но мама ми е казвала, че той не е искал да ходи.
- Изглежда, че е загинал внезапно.
Почувствах, че изпадам в дълбок транс. Бях захвърлен в свят на огън и болка. Намирах
се сред сраженията във Виетнам. Изглеждаше сякаш светът е полудял. Заобиколен бях от ярки,
огнени картини в жълто и оранжево. Точно пред себе си почувствах оглушителен пукот.
Вторачих се в клиента си и обясних, че трябва да спра за миг. Помолих моите водачи да
изличат това изживяване от паметта ми. То въздействаше върху физическото ми тяло
прекалено силно. Те бързо ми помогнаха. Сцената се появи отново, но този път аз бях
наблюдател.
- Виждам мъж в храстите. Много е тъмно. Този мъж, който мисля, че е вашият брат,
изглежда доста нервен. Движи се с останалите войници. Опитва да си свали шинела, но
изглежда, че долната му част се е закачила за нещо на неговия колан.
Младият мъж опита без успех да задържи сълзите си. Той разбираше, че аз му
пресъздавам сцената на смъртта на брат му.
- Виждам, че той се опитва да извади една граната и най-горната й част се откъсва,
защото се е закачила на шинела му. След това тя експлодира със страшна сила и тялото на
войника е разкъсано. Накрая всичко потъна в мрак.
Аз погледнах клиента си.
- Знаете ли дали вашият брат е загинал от граната, която се е закачила в дрехите му?
Младият мъж се отпусна в стола си. Бавно, като се опитваше да намери правилните
думи, той изрече:
- Да, това се съобщаваше в документа, който ни беше изпратен от правителството.
Не можех да повярвам. Никога не беше идвал дух, който толкова ярко да представи
картината на смъртта си. Беше ми трудно да сдържа вълнението си и да продължа.
- Това е забележително. Вашият брат е фантастичен комуникатор. Почакайте, нека
видим какво друго има да каже. Той описва как е почувствал смъртта. Сторило му се, сякаш се
събужда. Казва, че изглежда след няколко секунди е дошъл в съзнание. Огледал се наоколо и
му било странно, защото се чувствал по много различен начин - не бил толкова уморен,
колкото преди. Видял част от другарите му да стоят в кръг и да крещят, но не можел да чуе
думите им, докато не се приближил към тях. Те го викали: "Майк! Майк!" Той им отговорил,
но те не го чували. Приближил се още повече към тях и забелязал, че всички гледат към
останките от човешки труп. Внезапно през тялото му преминало много странно и зловещо
чувство. Той погледнал към личния знак на трупа, който неговият другар по взвод държал в
ръцете си, и видял своето име върху него.
Младият мъж беше смаян.
- Това е невероятно. Той в действителност е знаел какво се случва.
- Брат ви казва, че е бил малко объркан, но е осъзнавал, че може би е мъртъв. Описва
силно и завладяващо чувство на мир и спокойствие. Почакайте... Иска да ви каже, че в
духовния свят е бил посрещнат от Алис. Познавал ли е някоя Алис?
- Алис беше нашата баба.
- Е, тя дошла да му помогне. Той бил шокиран и в същото време щастлив и облекчен.
Казва, че тя стояла близо до него. Иска да ви съобщя, че е видял и Папи, освен това и Йо Йо е с
него.
- Папи беше моят дядо, а Йо Йо беше неговата немска овчарка. Майк и Йо Йо бяха
винаги заедно. Това е невероятно. Значи и животните продължават да живеят след смъртта?
- Всички живи същества продължават да съществуват. Вашият брат иска да ви кажа, че
ужасно съжалява, задето ви е причинил толкова тревоги и болка. Моли ви да повярвате, че е
добре и живее пълноценен живот.
- Не е необходимо да се тревожи за това. Просто му кажете, че ние го обичаме много и
сме щастливи, че той е с нас. С нетърпение чакаме да го видим отново един ден.
- Брат ви казва, че той и всички тук... смее се..., включително Йо Йо ви чакат.
Когато по време на разчитане се появи животно, както в този случай, клиентите
обикновено -ме гледат озадачено. Ние не мислим за това, че малката Флафи или Ровър
оцеляват след смъртта. Но защо не? Животните са създадени от същата божествена сила, както
и хората. Когато дойде едно животно, вибрациите са подобни на човешките. Характерните
черти на домашните любимци (а те наистина ги притежават) са много ясни. Често едно
животно ще изрази това, че е харесвало определена храна или че е обичало да седи на
определен стол. Подобно на хората, животното понякога може да опише в детайли как точно е
починало или колко трудно му е било да преглъща храна, когато е било болно, или пък накрая
колко мъчително е било за него да ходи.
Онова, което ще ви разкажа сега, е прекрасна история от едно разчитане от английски
медиум, който вече не е сред живите. Смятам, че тя показва наистина безусловната любов на
животните.
Имало едно време един обикновен фермер, който живеел в Англия. Както се случва
понякога, настанали тежки времена за неговото стопанство и накрая всички в семейството
починали. Единственото нещо, което му останало в живота, било неговото старо, бяло, с
хлътнали страни конче на име Пати, на което той помогнал да се появи на бял свят. Пати и
нейният стопанин живели заедно много, много години, докато не дошъл денят, когато било
ред на кончето да напусне този свят. Фермерът останал сам и обезумял от скръб. След години,
когато съдбата отредила фермерът да премине в отвъдния свят, той се събудил като дух и
открил, че се намира на една прекрасна поляна. Не знаел къде се намира и си помислил, че
сънува. Погледнал към хълма в далечината. Внезапно от там в галоп към него се спуснал един
кон. Това била неговата стара приятелка Пати, но тя изобщо не била стара, с артрит и с
хлътнали страни, както той си я спомнял. Вместо това, тя била красива, млада и изпълнена с
енергия кобила. Колкото повече се приближавал конят, толкова по-ясно фермерът осъзнал, че
това наистина е неговата Пати и чувствал нейната любов. Именно обичта на Пати го
направлявала в духовния свят.
Обичта, която ни свързва с нашите домашни любимци, не ни напуска и в отвъдния свят.
Любовните връзки, без значение с кого са, продължават завинаги.
Глава 5
ФАТАЛНИ ЗЛОПОЛУКИ
Един ден всички ние ще се върнем в нашия духовен дом и в това можем да бъдем
сигурни. Но начинът, по който напускаме Земята, и това, къде точно ще отидем, зависи от
всеки отделен индивид. Много от нас напускат тялото си неочаквано и трагично, така както
Майк във Виетнам. За нещастие, много хора умират при автомобилни катастрофи. Като
посредник между духовния и земния свят, аз получавам много послания от тези, които са
починали внезапно. Налага се да обясня защо това е така.
Първо, злополуки няма. Те са пряк резултат от духовния закон за причината и
следствието, или кармата. Нека опиша какво имам предвид. Един човек отива на парти и
съзнателно решава да пие алкохол. След като вече е пил доста, той решава, че за тази вечер
достатъчно е гулял, и тръгва към дома си. В същото време една двойка се прибира от кино.
Зрението на пияния шофьор е замъглено и той вижда идващата срещу него кола прекалено
късно. За нещастие, връхлита върху двойката и те умират на място.
В този сценарий смъртта е резултат, или следствие от решението на мъжа да употреби
алкохол. Пияното му състояние е причина за катастрофата и той носи отговорност за
отнемането на два човешки живота. Това е една кармична ситуация. Нещата ще бъдат
балансирани в следващ живот, защото сега двойката е преминала в отвъдния свят. С други
думи, за всички наши действия получаваме онова, което заслужаваме, положително или
отрицателно, в този или в друг живот. Този закон за причината и следствието е естествен,
неизменен закон на Вселената и за всяко изживяване има решение, което е или кармично
предопределено, или по волята на Бог.
Онова, което изглежда като нещастни случаи или дори като природно бедствие, не
винаги е това, което ни се струва. Нищо не става случайно. Не само че събитията са свързани с
кармични задължения, но една душа или няколко се съгласяват с определена участ, преди да
дойдат във физическия свят. Всичко в живота се случва като част от духовен план. Всички
събития са насочени към това, да се учим от преживяванията си. С цел да опознаем пълнотата
на живота, всяка душа трябва да изпита всичко. Следователно, заедно с положителните, една
душа трябва да премине и през отрицателни изживявания. Човек трябва да разбере
двойнствеността на природата. Само когато познаем лошото, можем да оценим доброто.
Като имат това предвид, някои души в отвъдния свят се съгласяват да изживеят
природно бедствие или самолетна катастрофа и нямат нищо против да напуснат физическите
си тела по този начин. Съзнателно решение ли е това? Не, не вярвам, че е така. Нашето его не
би позволило такова нараняване на телата ни. Друг начин, по който можем да гледаме на
бедствията и на злополуките, е следния: тези души може би довършват минала карма от друг
живот. Тогава отново възниква въпрос: помогнал ли е по някакъв начин този инцидент или
бедствие на другите? С други думи, как влияе смъртта на даден човек върху семейството и
неговите приятели? Дали те ще придобият по-ясна представа за любовта и ще започнат ли
повече да ценят живота? Дали преминаването в отвъдния свят на любимия човек е ценен урок
за тяхното духовно израстване? Ние не можем да разберем тези неща с нашия рационален ум,
защото подобни въпроси имат духовна природа. Достатъчно е да кажем, че животът ни е част
от много по-голяма картина, отколкото можем да си представим.
Често клиентите питат дали техният любим човек е чувствал болка по време на
фаталното събитие. В повечето случаи духът изпада в безсъзнание и не си спомня. Духовете
често казват, че са видели катастрофиралото превозно средство и са се чудили кой ли
нещастен човек е бил убит. Едва когато разпознаят своята безжизнена форма, тогава
осъзнават, че те са преживели тази катастрофа.
Когато духовете за първи път осъзнаят собствената си смърт, те може да бъдат доста
разстроени, меко казано, особено, ако все още се чувстват съвсем като живи. При смърт
поради злополука, когато духът буквално бива изхвърлен от тялото, обикновено наблизо има
роднина, добър приятел или водач, който да помогне на новодошлия да приеме промяната.
Духът скоро разбира, че има живот в духовна форма. Той поглежда към духовното си тяло и
установява, че то е идентично с неговото предишно физическо тяло. Понякога духът може да
се събуди в болница, която не е същата като болниците на Земята, и да бъде посрещнат от
роднина или от скъп приятел, който му казва добре дошъл и го информира за това, че е
починал в резултат на злополука.
Човек трябва да разбере, че при всяка смърт, особено при внезапната, един дух може да
се нуждае от допълнителна помощ и разбиране, за да привикне към новата среда. Слава Богу,
съществуват онези прекрасни души, които му помагат. На Земята подобни хора бихме нарекли
социални работници или терапевти, защото като тях духовните помощници помагат на
новодошлите в тази непозната обстановка.
Когато работя със съкрушени от мъка родители, те често казват, че загубата на детето е
най-тежкото изживяване, което може да се случи в живота на човек. Никой никога не е
подготвен за смъртта на дете. Опечалените родители неизменно се обвиняват за нея, сякаш те
са отговорни или са можели да предпазят рожбата си. Но само Бог има тази сила.
Както ще видите в следващото разчитане, едно дете се опитва да убеди майка си, че е
добре и че тя не бива да се чувства виновна за неговата смърт. С много любов, шеги и интимна
информация детето се мъчи да успокои своята майка. Когато разчитането свърши, аз забелязах
пълна промяна в жената. Тя вече не плачеше.
Момчето с мотоциклета
Това разчитане се състоя в дома на клиентката. Присъстваха осем човека. Никога преди
това не бях срещал тези хора, нито пък знаех нещо за духовете, с които те желаеха да
контактуват.
След три разчитания, внезапно обърнах главата си наляво и забелязах една жена, която
седеше на дивана. Тя плачеше.
- Мога ли да дойда при вас? - попитах аз.
Тя вдигна очи и колебливо отговори:
- Да, заповядайте.
- Има един млад рус мъж, който седи на дивана до вас цялата вечер. Дали е някой,
когото познавате?
- Да, мисля че е така.
- Той ми казва, че името му е Стивън. Познавате ли го?
Жената избухна в плач и възкликна:
- Да, да, познавам го. Това е моят син.
Аз продължих:
- Изглежда, че той има превъзходно чувство за хумор и обикновено се смее от сърце.
Разбирате ли какво имам предвид?
- Да, точно така беше.
- Чувството му за хумор е сухо и малко остро, ако разбирате какво искам да ви кажа?
Жената поклати глава утвърдително. Тя леко се усмихна, защото осъзна, че наистина се
свързва със сина си.
- Той казва да предадете поздрави на Диана и говори за някакъв купон, за който тя е
знаела.
- Диана беше неговата приятелка.
Жената се опита да се сети за какъв купон става дума, но не можа да направи връзка.
Внезапно тя възкликна:
- О, Боже! Диана беше на този купон с него през нощта, когато той почина. Той беше
организиран от техен приятел.
- Той ми показва мотоциклет на хлъзгав път. Разбирате ли това?
- Да - отговори тя.
- Той влиза в един завой много бързо и след това тръгва надолу по склона. Хм-м, знаете,
той е бил леко пийнал, когато е карал този мотоциклет.
Докато слушаше, жената продължи да кима с глава.
- Какво означава "Грийнлийф"? Той ми показва табела с това име.
- Това е името на улицата, където се случи инцидентът - отговори жената.
- Разбирам. Сега той ми показва една тъмносиня кола. Да не би неговият мотоциклет да
се е ударил в този автомобил?
- Да, така беше. Стивън бил изхвърлен от мотоциклета под гумите на тази кола. - Тя се
разрида.
- Стивън иска да знаете, че много харесва снимката си в годишника с прекрасния надпис
под нея.
- Разбирам. Всъщност ние имаме копие от нея, което е закачено в хола.
- Той иска да знаете нещо много важно. Казва, че вие изпитвате силна вина за неговата
смърт и че това е несправедливо. Вие не носите отговорност.
- О, ако бях говорила с него тази вечер, вероятно нямаше да отиде на този купон.
- Стивън казва, че така или иначе е щял да отиде, вие знаете това. Той винаги е правел
онова, което е искал.
- Да, така е - отговори жената. - Той е прав. Предполагам, че не е имало начин да
предотвратя тази злополука. Но се чувствам толкова зле от това, че нищо не можах да направя.
- Да, но разбирате ли, че вината не е ваша?
- Да, сега го осъзнавам, благодаря ви. - Тя наведе глава и продължи да слуша останалата
част от разчитането.
Стивън спомена още няколко неща, които майка му знаеше, че ще убедят баща му и
сестра му в реалността на осъществения контакт.
До този момент всичко беше съвсем обикновено. Информацията, която последва обаче,
беше интригуваща и доста невероятна. Стивън се превърна в мой добър приятел. Той
комуникираше отлично и можеше да описва различните детайли по доста забавен начин.
- Стивън иска да предадете поздрави на всичките му приятели. Господи, те наистина са
много!
- Да, така е.
- Знаете ли дали приятелите му са направили помен при смъртта му? - попитах аз.
- Не, не мисля. Всъщност... те поставиха цветя на мястото на злополуката, но не мисля...
- Той ми показва инициалите J.D. и човек, който вдига тост. Ама че работа, изобщо не
мога да разбера какво означава това.
Жената започна да се смее и извика:
- О, да, негови приятели минаха през оградата и оставиха бутилка "Джак Дениълс" на
гроба му. Предполагам това има предвид под отделен помен.
Всички в стаята се засмяха, а след това отидоха и всеки поотделно прегърна жената.
Стивън я убеди, че ще бъде винаги около нея и тя трябва да е по-твърда. Майка му погледна
към тавана и сама започна да говори с него. Тя не само че успя да приеме смъртта му, но и се
освободи от ирационалното чувство на вина, което изпитваше. Освен това беше щастлива от
това, че синът й все още може да вижда всяка нейна крачка.
Клакьорката
Когато на Земята нещо ни безпокои, ние чувстваме, че се нуждаем от някакво
разрешение. В духовния свят е същото. Когато преминем в него, съществуваме на основата на
мислите и действията от нашия земен живот. Ако когато сме във физическа форма направим
нещо, от което бихме се срамували, нашите негативни чувства или състояния ще останат в
съзнанието ни дълго време.
Ако умрем с неразрешени проблеми, не можем да почиваме в мир и да напредваме
духовно, докато не ги разрешим. Една от причините да съм удовлетворен от своята работа е,
че помагам на духовете да потърсят и да получат опрощение за някои от грешките си на
Земята. Така духът се освобождава от отрицателните си връзки с физическия свят и може да
продължи напред като се развива от другата страна на живота.
Както споменах по-рано, много пъти се появяват нечакани духове. Когато случаят е
такъв, има нещо много важно, което този дух иска да съобщи на питащия. В следващия
пример духът е стара приятелка от училищните години, която иска опрощение за действията
си в миналото.
По време на един групов сеанс късно една събота вечер, когато вече се готвех да
свършвам, аз бях насочен към две жени и един мъж, които седяха срещу мен. По някакъв
начин разбрах, че те са свързани помежду си. Аз отправих въпросите си към жената, която
седеше в средата.
- Извинете, мога ли да дойда при вас?
- Да - отговори тя.
- Тук има една млада жена, която е приблизително на вашата възраст. Струва ми се, че е
обезпокоена от нещо, сякаш нещо я тревожи. Познавате ли човек на име Стейси?
- Да, бяхме съученички.
- Тя е починала съвсем неочаквано. Показва ми стъкло и кръв и след това посочва към
главата си. Не е била подготвена за смъртта си. Разбирате ли това послание?
- Да, да. Мислех си за нея по време на сеанса.
- Тя казва, че не би пропуснала това събиране за нищо на света. Трябва да ви съобщя,
струва ми се, че Стейси е обожавала купоните.
- Да, така беше.
- Имам чувството, че тя е била много популярна в училище и най-желаният гост на
всички купони.
Те се засмяха.
- Преди да почине, главата й е била замаяна, изглежда, че е употребила наркотици или
алкохол. Виждам я в кола. Последвал е удар в главата. Виждам много стъкла и кръв. Смятам,
че е претърпяла автомобилна катастрофа и съжалявам, че трябва да кажа това, чувствам, че
може би е излетяла през предното стъкло.
- Точно така - извикаха и двете момичета.
- Тя ми казва, че това се е случило на едно кръстовище. Тя е била на купон и казва, че
доста е пийнала.
-Да.
- Съобщава ми, че ви познава и двете. Така ли е?
- Да. Ходехме заедно на училище.
Сега отправих въпросите си към Джули, другата жена на дивана.
- Тя ми показва снимка на трите. Имате ли тази снимка, за която говоря?
- Да, току-що я погледнах.
- Това е странно. Сега ми показва нещо като спортни екипи. Не съм сигурен дали са на
футболен тим, или униформа на колеж. Показва ми буква на горната част.
Джули отговори:
- Ние бяхме клакьорки в училище. Аз току-що погледнах снимката ни като клакьорки. И
трите носехме униформа. Отпред на блузите ни имаше по една буква.
Аз си избърсах челото и въздъхнах облекчено. Бях доволен, че те разбраха
информацията. След това продължих:
- Тя винаги е искала да бъде майка.
- Точно така. Стейси често говореше, че иска да има семейство и всички неща, които
произтичат от това.
- Тя иска да ви кажа, че там, където е в момента, се грижи за деца. Тя е нещо като
социален работник и това й харесва.
Двете жени кимнаха с глави и се усмихнаха. Внезапно настроението на Стейси започна
да се променя.
- Това е много странно - продължих аз. - Тя предизвиква у мен тягостно чувство и
започва да плаче. Много е разстроена за начина, по който се е отнасяла с вас. Тя казва, че се е
държала зле с вас.
И двете поклатиха утвърдително глави.
- Казва ми, че е поддържала приятелството си с вас, защото е искала да бъде с хора,
които са били по-популярни в училище. Казва, че е била ревнива и е предизвиквала конфликти
между хората. Винаги е искала да бъде център на внимание. Спирали ли сте да й говорите за
известно време?
- Да, точно така. Ние не говорехме с нея няколко месеца, преди да загине.
- Тя иска да ви кажа, че много съжалява. Държала се е зле и ви моли да й простите за
това. Твърди, че непрекъснато е била обсебена от мисълта да бъде най-популярният човек в
училище и затова е пренебрегвала чувствата на другите. Това е било глупаво.
Момичетата започнаха да плачат.
- Ще й простите ли? Тя много страда заради начина, по който се е държала с вас.
- Да, разбира се, че й прощаваме - каза Джули.
- Тя иска да знаете, че чувства болката, която ви е причинила. Изпитала е същото на
гърба си и се ненавижда за начина, по който се е отнасяла с вас.
Момичетата избърсаха сълзите си.
- Джули, вероятно вие и младият мъж до вас сте се оженили през лятото?
- Да, през август.
- Мислили ли сте, че щеше да бъде добре, ако Стейси присъстваше на сватбата ви като
шаферка?
- Да. И двамата мислехме за това. Всичко е толкова странно.
-Тя ми показва розова рокля, а косата й е вързана с розова панделка. Джули извика:
- О, Боже Господи! Роклите на шаферките наистина бяха розови. Всички имаха розови
панделки в косите си.
- Стейси иска да ви кажа - продължих аз, - че е присъствала на сватбата ви от духовния
свят. Тя пита: "Смятате ли, че би могло да има празненство, от което да отсъствам?"
При тези думи всички се засмяха и й благодариха за това, че е дошла. Тя на свой ред
благодари на приятелките си за неизгасващата любов и опрощение. В този момент я видях да
се доближава до момичетата и да прегръща всяка една от тях, след това се обърна и ми се
усмихна, за да ми покаже своята благодарност, а после бавно изчезна в ефирното
пространство. На тримата им бяха необходими няколко минути, за да осъзнаят странното
изживяване и чувството на мир и любов, което бяха изпитали.
Важно е да се разбере, че ние непрекъснато имаме възможности да променим нашето
отношение и поведение, след като напуснем физическите си тела. Ако някой е бил подъл и
нечестен, докато е бил жив, както Стейси си призна, той може да преосмисли отново
поведението си, когато отиде от другата страна. Тя е разбрала, че се е държала зле на Земята, а
също така е осъзнала, че е имала много възможности във физическия свят да донесе любов, но
вместо това е избрала да създава неприятности. С това осъзнаване е дошло разбирането и
желанието за опрощение.
Най-често срещаната молба от духовете в повечето от разчитанията е желанието за
опрощаване. Това не само има изцелителна сила за духа, съжаляващ за злините, които е
сторил на Земята, но е и подтик за онези, които все още са във физическия свят, да започнат да
разрешават проблемите си и неприятностите с другите хора. Духовете искат да започнем да
живеем без предразсъдъци и без да осъждаме. Те отново и отново ни показват, че любовта и
опрощението са единственият изход!
Полицаят
Един от най-често задаваните въпроси е: ако духовете знаят за събитията преди те да
се случат, защо не ни казват какво ни очаква? Хората трябва да разберат, че духовете могат да
ни съобщят само това, което знаят и което е редно да ни кажат. Макар че притежават
по-изострено чувство на осъзнаване и разширено съзнание, те могат да ни дадат информация
само от нивото на просветление, до което са достигнали.
Нека да поясня още нещо. Земята е нашето училище. Ние идваме тук, за да усвоим
различни уроци, и те са конкретни за всеки човек. Всеки от нас се намира на определено ниво
на развитие и се нуждае да премине през различни преживявания, за да стане по-мъдър, да
разшири представата си за живота и да го види като една по-голяма картина. Както казва
Христос: "В дома на баща ми има много имения." Това означава, че има различни духовни
нива на съществуване. Когато умираме, ние отиваме на това духовно ниво, което съответства
на нашите мисли и дела от земния ни живот. Един дух може да ни предаде познание само от
духовното ниво, на което се намира.
Нещо повече духовете уважават и се придържат към съществуващите закони. Ако ги
пренебрегнат, те ще действат против естественото състояние на хармония и равновесие и няма
да могат да се развиват духовно. Така че вместо да ни дават готови отговори за това, какво
може да се случи, те се придържат към духовните закони и ни позволяват да правим сами своя
избор.
Например, ако някой попита покойната си майка дали да се ожени, има две вероятни
възможности. В първия случай е възможно майката да знае исканата информация и да даде
отговор. От друга страна, ако този брак е кармичен урок за детето й, тя няма да поиска да
пречи на духовното му развитие като даде отговор на един предстоящ кармичен тест. Всеки
човек трябва да премине самостоятелно през своя живот. Дори с помощта на своите водачи и
ангели-хранители, всеки трябва да стигне до собствени решения, основаващи се на неговите
разбирания. Може да се каже, че всеки от нас непрекъснато е подложен на тест.
Следващото разчитане е прекрасен пример за това, как един дух може да не знае
определени факти от земния живот, но да види определени подробности от бъдещо събитие.
Искам да подчертая, че обикновено не се получава така, но както ще видите, невероятно е
когато точно това се случва. Този сеанс беше проведен с група хора. Аз отидох при една дама
в стаята и се включих на честотата на вибрациите на нейната баба, която стоеше съвсем близо
до нея. Бабата дойде, за да съобщи някои факти. Тя разказа как е починала и говори за новите
възглавници на леглото на нейната внучка. Мислех си, че разчитането е приключило, когато се
случи нещо странно.
- Карла, познавате ли човек на Земята на име Джон?
Тя започна да мисли и не можа да си спомни в живота й да присъства човек с това име.
Аз продължих.
- Ами, тук до мен седи един мъж, който твърди, че го познавате.
Тя все още не можеше да си спомни за такъв човек.
- Той говори за инцидент с мотоциклет. Починал е при катастрофа с мотоциклет, докато
се е прибирал от работа.
Тя продължи да мисли. След миг внезапно лицето й пребледня и тя изкрещя:
- О, Боже! Сетих се.
- Той ми споменава името Кати.
- Да. Кати е моята най-добра приятелка, а Пол беше нейният съпруг. Той почина при
мотоциклетна катастрофа.
Карла силно се развълнува и ние трябваше да спрем за няколко минути, за да започне да
се контролира отново. След това аз продължих.
- Пол ми показва униформа, полицейска униформа. Също така виждам редица от
полицейски коли - изглежда, че това е някаква процесия.
- Да, това беше на погребението му.
- Виждам полицаи да носят неговия ковчег. Знаете ли дали гробът му е близо до някаква
стена?
- Не си спомням... не, в действителност, не зная. Трябва да попитам Кати.
- Знаете ли, дали Кати е закачила на тази стана неговата почетна значка и снимката му?
- Не зная.
- Моля ви, попитайте. Той казва, че я е видял да стои пред този портрет и да говори с
него.
- Добре, ще попитам.
Точно тогава Пол започна да ми съобщава информация, която беше невероятна и
напълно неочаквана. Аз не винаги знам как да интерпретирам онова, което чувам, но
следващите думи изобщо не разбрах.
- Пол казва, че е видял бебето. Той знае за него. Говори за някакво момиченце и казва, че
е присъствал на раждането му. Разбирате ли това?
Карла гледаше безизразно. След това започна да плаче и постави ръка на устата си.
После заговори, като хлипаше между думите.
- Да, да... разбирам. Когато Пол почина, Кати беше бременна във втория месец, но той
не знаеше. Кати роди преди пет месеца. Името на детето е Джон.
Всички в стаята ахнахме.
По-късно Карла научила, че Пол наистина е погребан близо до една стена, от едната
страна на мавзолей. Кати била поставила в рамка значката на Пол и заедно със снимката му
били окачени в дневната стая. Тя разказала на Карла как е стояла пред снимката на съпруга си
и го молела за знак, че е добре. Кати много се зарадвала, като разбрала за сеанса.
Оттогава тя е убедена, че любимият й съпруг е не само жив в отвъдния свят, но и се
грижи от небето за тяхната малка дъщеричка.
Моята майка и автобусът

Този сеанс беше проведен в полза на един проект за борба със СПИН в Лос Анджелис
през 1992 г. Бях поканен да направя една демонстрация пред публика като възможност да се
погледне на смъртта от един по-нетрадиционен ъгъл. Тъй като на публична демонстрация
могат да присъстват повече от петстотин човека, трябваше да намеря начин да свържа
духовния свят и земните участници. Това беше осъществено с помощта на моите духове
водачи, които знаят съдбите на отделните духове и много внимателно подбират
представителите на духовния свят, с които ще общувам. Аз нямам думата за това, кой да дойде
и от кого да получа информация, и никога не знам кой ще се появи.
По време на моето четвърто разчитане дойде духът на една жена и започна да говори.
- Има една дама тук и тя ми казва, че е починала в Мексико. Има ли някой в залата, на
когото това да говори нещо?
Не последва отговор, така че аз продължих.
- Тази жена ми казва, че е починала при катастрофа между лека кола и автобус. Да,
мисля, че колата й е била смачкана от автобус. Има ли човек в залата, на когото да е известна
тази информация?
Отново не последва отговор. Рядко се случва човек от множеството да не разбере
подобна информация. Когато това стане, по-късно откривам, че някой от публиката е
разпознал своя близнак, но или е бил прекалено шокиран от точността и не е искал тя да става
публично достояние, или информацията не е можело да бъде правилно интерпретирана, преди
да се стигне до края.
В този конкретен случай беше второто. След двучасова демонстрация, аз се сбогувах и
се готвех да напусна залата, когато един тъмнокос мъж дойде при мен.
- Извинете, казвам се Ед Оъгьр.
- Здравейте, с какво мога да ви помогна? - отговорих аз.
- Просто се питах дали информацията за дамата от Мексико не се отнасяше за мен.
Майка ми е починала при катастрофа, но тя не е била с автобус, а с камион.
- Не, тази дама съвсем ясно ми показваше автобус - му казах аз. - Той имаше някакви
надписи отстрани. Сигурен ли сте, че е било камион?
- Ъ-хъ, така мисля, но ще попитам баща ми. Благодаря много.
След тези думи ние напуснахме залата и тръгнахме в различни посоки. След месец Ед
настойчиво ме потърси по телефона. Той ми каза, че е говорил с баща си в Мексико, който
потвърдил, че инцидентът е бил с автобус. Той дори изпратил на Ед копие от вестникарска
статия, посветена на събитието. Ед беше много разстроен, че не е разпознал информацията
първия път и се надяваше, че майка му не е обидена от това. След това ми каза причината,
поради която не е бил сигурен за информацията: когато това се е случило, той е бил на две
години. Уговорихме си среща с надеждата, че Ед може да се срещне с майка си, която почти не
познава.
-Ед, майка ви е била много красива жена. Тя е имала прекрасни кафяви очи и
тъмнокестенява коса. Виждам я да я вдига на кок.
- Имам само една нейна снимка и на нея тя изглежда точно така - отговори Ед.
- Ами, тя не е съгласна с вас. Твърди, че имате още една нейна снимка в дневната стая.
- Не, не мисля, че е така.
- Тя казва, че това не е обикновена снимка. Има нещо особено в нея. Интересно, твърди,
че снимката е била направена малко преди да се омъжи за баща ви. Знаете ли нещо за този
неин портрет?
- О, Господи, да! Аз имам портрет на майка ми, когато е била на деветнадесет години и
той е закачен във всекидневната ми. Направен е наистина точно след като тя се е запознала с
баща ми.
- Тя се смее. Казва, че сте много педантичен към всичко във всекидневната. Показва ми
и някакви маски. Мисля, че са племенни.
- Да, те се намират на стената срещу тази, на която е закачен портретът й. Аз
колекционирам африкански маски. Това е смайващо!
. - Тя говори за баща ви. Казва нещо за това, че той има медал. Нека да разбера
по-добре за какво става въпрос, почакайте. Да, баща ви е получил някаква награда, медал или
почетна лента?
Ед не беше сигурен.
- Майка ви е била от много уважавано семейство. Мисля, че те са били много известни в
политическите среди. Вярно ли е това?
- Да, точно така. В Мексико нейният баща е бил кмет - много високопоставена и
влиятелна фигура.
- Тя се опитва също така да ми каже своето име. Съобщава ми три отделни думи.
Испански. Едната от тях звучи като Камил или Камила?
- Невероятно. Името й е било Камила Долорес Гарда.
- О, добре. Това е наистина чудесно. Майка ви комуникира отлично.
Последва пауза от няколко минути.
- Съжалявам, че ще ви кажа това, но трябва да ви съобщя точно думите, които чувам. Не
мога да цензурирам нищо.
- Не е необходимо, казвайте.
- Знаете ли дали вашата майка е била принудена да се омъжи?
- Какво имате предвид?
- Ами, тя казва нещо за принудителен брак.
Ед беше шокиран. Той никога не бе чувал за това и му беше трудно да повярва. Казах
му, че е възможно да не съм разбрал правилно, затова е добре да попита баща си. Разчитането
продължи още известно време. Майка му спомена за един диамантен пръстен и говори за
работата му във финансовата сфера и за предстоящото му повишение.
Ед си тръгна доволен, но все още озадачен. След няколко дни позвъни и каза, че е
говорил с баща си за тази среща. Той потвърдил, че притежава медал, който получил като
войник. Казал също така, че го държи в едно чекмедже в спалнята до диамантения пръстен,
който дал на съпругата си.
След това Ед обясни посланието, което се отнасяше до принудата за брак. Оказа се, че
бащата на Ед се оженил отново две години след като майка му починала. Той казал, че това се
е наложило, защото тази жена била бременна и ако не го направел, това щяло да съсипе
репутацията му. Баща му не съобщил новината на никого и пазел този факт като семейна
тайна.
Ед беше много щастлив, че е общувал със своята майка. Той беше доволен да знае, че тя
е винаги с него, и заяви, че ще чака да се срещнат в духовния свят, когато дойде неговия ред да
напусне Земята. Той каза, че чака с нетърпение мига, когато двамата ще се срещнат и ще
останат заедно завинаги.
Глава 6
СПИН
Във всички епохи всяко поколение е било изправяно пред един или друг вид
опустошителна епидемия. Тъжно ми е, че трябва да напиша глава посветена на тази тема, но
СПИН се превърна във всекидневна тема за съвременното общество. Той зае мястото си след
раковите и сърдечните заболявания като масов убиец. Често ме питат: Защо съществува
СПИН? Какъв урок трябва да усвоим чрез него? Написани са стотици книги, които се опитват
да разкрият отговорите на тези въпроси. Аз не мога да претендирам, че притежавам големи
познания по тази тема, нито ще се опитам да давам обяснения тук, защо съществува това
заболяване. Вярвам, че причините са прекалено сложни и не може лесно да се отговори на тези
въпроси. Мога само да предоставя на читателите информация за моите срещи, свързани с това
заболяване, от духовна гледна точка - информация от онези, които са преминали прага на
смъртта, и са обяснили защо те лично е трябвало да преживеят това.
Нека да повторя пак. Всичко се създава от вселенската мисъл. Макар и да не я виждаме,
тя съществува. Както посочих по-рано в тази книга, съществува закон за причината и
следствието, който действа неизменно, подобно на движението на енергията, която оживява
нашия свят. С други думи, нашите мисли създават условията, при които живеем. Много малко
от нас разбират истината за това кои сме всъщност. Вместо това, ние погрешно използваме
силата на собствените си мисли. Дори онези, които проповядват истината изглежда не са
способни да заживеят според своята божествена философия. Затова вместо да използваме
нашите мисли, за да живеем според идеалите на един безусловно обичащ ни Бог, ние
изразходваме енергията си, за да стигнем до фанатизъм и да създаваме предразсъдъци.
Прекалено много хора изглеждат заети с това, да се държат като богове на Земята. Някои
използват своята материална сила, за да контролират и да доминират над другите. Единствено
егото е алчно да притежава власт, която може да обслужва само неговите интереси, и това
може да се срещне навсякъде - в корпоративните бордове или сред членовете на
правителството, както и в църковния амвон. Зад жаждата за власт стои вярването, че
определено количество материални блага ни правят специални или по-ценни. Всички знаем, че
някои от нас са печелили и все още печелят от експлоатацията на други човешки същества. Но
всеки трябва да разбере, че нашата стойност и цена не могат да бъдат измерени с количеството
пари, които имаме в банка, или от големината на нашата къща, нито пък от броя на колите,
които притежаваме. Когато преминем от другата страна, единственият въпрос, който ще ни
бъде зададен е свързан с количеството любов, която сме побрали в сърцата си.
Ние всички сме еднакви. Бог не е поставил една група над друга. Когато се осмелим да
приемем това, ние ще започнем по-добре да разбираме света, ще проявяваме повече
състрадание и ще гледаме на всеки като на част от вселенската божествена енергия. Ще бъдем
свободни от предразсъдъците и ненавистта, основани на цвят, раса или пол. Бог е безграничен.
Само човешките същества ограничават своето мислене. Аз лично вярвам, че чрез
разпространяването на омразата, предразсъдъците и липсата на толерантност ние сме
допринесли много за разпространяването на СПИН. Нашият погрешен начин на мислене
причинява чувство за общо неразположение и отсъствие на хармония, с които светът днес се
сблъсква.
Хората често питат дали има лек за СПИН. Аз им казвам: Да. Всяко заболяване, което ни
застига, може бъде изцелено, но лекарство няма да бъде намерено, докато не променим нашето
съзнание. Ние трябва да се откажем от егоистичното си съществуване и да започнем да се
обичаме един друг.
Състоянието, известно като СПИН, макар и да е едно ужасно заболяване, е и невероятна
възможност за израстване и за просветление. Преди време то се свързваше с
хомосексуалистите, но днес се разпространява сред всички слоеве на обществото. Хората на
тази планета не искат да осъзнаят истинските размери на епидемията. Но накрая все пак поне
разбрахме, че всички сме застрашени от СПИН. Неговото съществуване ни принуди да се
научим да бъдем толерантни, да проявяваме разбиране и по-голямо търпение.
Това заболяване изведе на преден план елементи от човешката личност, за които хората
не подозираха, че съществуват. Много от заразените хора, наред с другите въпроси, които си
задават, се питат и за своята духовна същност, за уникалното си съществуване във Вселената,
за страховете от неизвестното и най-важното, за любовта. Нашите души израстват най-много
при най-тежките изпитания. Това е вярно не само за болните, но и за техните семейства и
приятели.
По време на сеансите с духовете на хора, които са починали от тази болест, много от тях
съобщават за причините, поради които е трябвало да изживеят това. Духовете започват
комуникацията с обяснения, че техният житейски път е бил избран дълго преди да дойдат на
Земята. Много от тях казват, че по този начини помогнали да се балансира отрицателната
карма на планетата, създадена чрез погрешно мислене и поведение. Хора, които са починали
от рак, ми съобщават същите неща.
Посвещавам тази глава на всички, които са заразени с това ужасно заболяване, на тези,
които споделя живота им и им помагат, и на хората, които са загубили своите любими
същества по този жесток начин.
Малкото момиче на мама
Важно е да посоча, че способностите за комуникация на духа са изключително важни и
те до голяма степен определят успеха на един сеанс. Следващото разчитане е доста
впечатляващо поради две причини. Първо, детето се изразяваше ясно, точно и разбираше
процеса на комуникация. Второ, когато се явяват деца, те са много чисти същества и думите
им са изпълнени с невинност.
Един ден една много объркана дама на име Мириъм ми позвъни и помоли за моята
помощ. Тя ми каза, че нейното малко момиче е било заразено със СПИН при кръвопреливане и
е починало. "Не мога да продължавам да живея, ако не съм сигурна, че момиченцето ми е
добре", каза тя. Един човек ми беше позвънил, за да се откаже от сеанса, така че можех да й
дам неговия час.
След като пристигна, Мириъм Джонсън ми каза, че е запозната с начина, по който
работя. Призна, че е на ръба на пропастта и че всеки, който може да й даде дори съвсем малка
искрица светлина, ще й бъде полезен. Аз я поканих да седне и й обясних подробно как работя
и какво да очаква. Мириьм беше малко нервна, но след като осъзна, че не съм измамник и не
представлявам никаква заплаха за нея, тя се отпусна и се остави в ръцете на предстоящото
изживяване.
Започнах с обичайната молитва и след това последва разчитането. Изминаха няколко
минути преди ли успея да чуя слабо нашепване.
- Сигурен съм, че вашето малко момиче е тук. Тя има дълга кестенява коса, ярко зелени
очи и възхитителна усмивка. Изглежда малко притеснителна.
Мириъм отговори с насълзени очи:
- Тя ли е? Наистина ли е тя?
- Тя каза да.
- Как да съм сигурна? Имам предвид какво може да ми каже тя?
- Съобщава ми името Бети - продължих аз.
Мириъм зарида неутешимо.
- Да, това беше галеното й име. Аз винаги я наричах Бети. Истинското й име е Елизабет.
- Много странно... тя държи нещо, което не мога добре да различа. Почакайте. О, има ли
тя някакви плюшени животни?
- Да, в стаята си.
- Тя споменава, че сте й подарила някаква плюшена играчка. Почакайте. Показва ми я.
Хм, изглежда като червено пони. Разбирате ли това?
- Не, не си спомням да е имала такава играчка. Предполагам, че е така, но не си спомням.
След това по телепатичен път помолих Бети да ми каже повече за това животно. След
няколко минути аз продължих:
- Бети ми показва болничната стая, и вие стоите там с плюшеното червено пони.
Изведнъж Мириъм се досети.
- О, да, разбира се. Джон и аз й го купихме и тя го държеше през цялото време, докато
беше в болницата. Съжалявам, че не можах да си спомня.
- Трябва да кажа, че вашето момиче е много умно и определено е дошло на Земята с
мисия. Харесва ми нейната енергия и жаждата й за живот. Никой не би предположил, че може
да почине толкова млада.
Мириъм поклати глава в знак на съгласие и избърса сълзите от очите си.
- Тя говори за някакъв лагер. Спомняте ли си да е ходила на лагер?
- Да, миналото лято.
- Звучи като рейн...
- Да, лагерът се казваше "Рейниер".
- Вероятно е това. Вашата дъщеря ми показва медал, има някаква панделка на него.
Разбирате ли това?
- Да - ахна Мириъм. - Тя спечели медал. Преди малко го гледах. Той беше за гребане.
Спечели го в състезание по гребане.
- Да, тя е била с вас в спалнята тази сутрин, когато сте го вадила от кутията - казах аз.
Мириъм не можеше да повярва на онова, което чуваше.
- Тя иска да предадете на Джон, че го обича, и да му кажете, че е съгласна с вашето
решение. Съжалявам, но нямам представа какво има предвид.
Очите на Мириъм отново се изпълниха със сълзи. Тя се вторачи в мен и каза:
- Днес казах на Джон, че ще се омъжа за него, но не бях сигурна дали моето малко
момиче ще бъде съгласно.
- Тя казва да. Видяла е Джон как се навежда и я целува по челото, когато е починала в
болницата.
След още няколко невероятни факта, които детето съобщи, попитах Мириъм дали има
още въпроси.
- Да. Ще срещна ли моето малко момиче, когато отида на небето?
В този момент бях завладян от прекрасна и силна любов, която се излъчваше от малката
Бети. Тя искаше да кажа на майка й, че не само ще се срещнат, но тя ще дойде да я вземе и да я
заведе на небето.
Когато сеансът приключи, Мириъм беше усмихната. Тя не можа да се сдържи, прегьрна
ме и ми каза, че ми е безкрайно благодарна. Чувстваше, че може да започне живота си отново,
защото знаеше, че малкото й момиче е здраво и съвсем живо. Изпълнена преди малко с
отчаяние, сега Мириъм сияеше.
Сърцето
Хубавото в моята работа е не само това, че просветлявам другите за истината за живота
след смъртта, но и това, че съм видял невероятни и чудодейни промени в хората, след като я
разберат. Следващият сеанс беше един трогателен пример за вечна любов, на каквато рядко
съм се натъквал.
Много пъти получавам информация, на която човек разбира смисъла доста по-късно.
Такъв беше случаят при разчитането, което правех на един млад мъж на име Том. Когато се
настроих към неговата енергия, забелязах един млад мъж да стои от дясната му страна. Той
започна да описва начина, по който е починал, факти, за които аз не знаех нищо преди това.
- Тук има един мъж, който е изпълнен с любов към вас. Той стои от дясната ви страна.
Има сини очи. кестенява коса и брада. Починал е доста млад. Изглежда, че е трябвало да живее
още. Хм... Знаете ля кой може да е това?
- Да, така мисля - отговори Том.
- Имам чувството, че той не е бил с ясно съзнание, сякаш е употребявал наркотици.
Може би е вземал лекарства за успокояване на болката, нещо от рода на морфина.
- Да, точно така.
- Също така чувствам, че е имал проблеми с дишането. Струва ми се, че е бил с
кислородна маска. Освен това се чувствам много слаб. Усещам състоянието му като на болен
от СПИН. Разбирате ли това?
Том започна да плаче:
- Да, разбирам.
- Той ви предава своята любов и казва, че е непрекъснато около вас. Опитвал се е да ви
покаже, че е с вас, но вие не сте го видели и той сериозно се е объркал. Съобщава ми, че сте
получили повишение в работата.
- Ами, да, началникът ми днес говори с мен за такава възможност.
- Вашият приятел се смее. Казва, че ви е помогнал за това и сега сте му длъжник.
Том се засмя.
- Познавате ли човек на име Гари?
- Това е неговото име!
- Той споменава нещо за предния двор и за вашето желание да засадите цветя. Показва
ми поливане на трева и говори нещо за това, че сте взели неподходящи цветя. Знаете ли какво
означава това?
- Да, така мисля. Миналата седмица купих цветя за предния двор. Занесох ги вкъщи, но
все още не съм ги засадил.
- Защо? - попитах аз.
- Когато се прибрах у дома, ги поставих до другите и видях, че цветовете не си
подхождат, затова се отказах. Гари беше много придирчив към своята градина и я поливаше
всеки ден. Чувствах, че няма да му хареса смесването на тези цветове. Не се осмелих да засадя
цветя, които са несъвместими с цветовата гама. Той просто нямаше да ги хареса!
- Наистина е така - възкликнах аз. И двамата се засмяхме.
- Той ми казва, че сте бил в гаража и сте разглеждал някакви кутии. Показва ми албуми.
Разбирате ли това послание?
- Да, това правих тази седмица. Смятах да се преместя и исках да видя какво да задържа
и какво не.
- Гари казва, че вече сте говорил с човек за продажбата на къщата и сте гледал дом,
който се намира зад мястото, където живеете сега.
- Не разбирам това.
- Гари казва да изчакате и ще разберете. Показва ми нещо, което прилича на две
свързани сърца. Имате ли подобен предмет в спалнята?
Том не можа да си спомни за сърцата. Мислено преброди къщата и не можа да види
онова, което аз описвах. Казах му, че вероятно нещата ще се изяснят по-късно.
- Гари иска да ви кажа, че много ви обича и чувствата му никога няма да се променят.
Той иска да знаете, че винаги ще бъде с вас.
Том също изрази своята любов към Гари и щастието си от това, че той е винаги около
него.
- Гари ще ви изпрати някакъв знак, който да ви увери, че е с вас.
- Това ще бъде прекрасно. Нетърпелив съм да го видя.
С тези думи сеансът завърши. Том ме увери, че се чувства облекчен. Той беше сигурен,
че наистина е разговарял с Гари. Благодари ми и пое по своя път.
След четири месеца той се върна да ме види и ми разказа за едно забележително
събитие. Каза, че след сеанса с мен се върнал вкъщи и прибрал записа, без да мисли повече за
сеанса. След три седмици получил промоцията, за която говореше Гари. Том продължи
по-нататък: "Една моя колежка ми даде две картички. Първата беше поздравителна за
повишението. След това каза: "Случи се нещо странно." Когато излизала от магазина за
картички, тя спряла пред една и почувствала силен подтик да я купи. Не разбирала защо, но
знаела, че трябва да го направи и да ми я даде. Когато Том отворил картичката, на нея имало
две свързани сърца. Надписът вътре гласял: "Обичам те."
Том каза, че картичката му се сторила позната, така че се прибрал вкъщи и започнал да
рови в кутиите с писма и картички от Гари. Когато ги отворил, той разбрал смисъла. Всички
били подписани по един и същи начин: "Обичам те... Гари."
Мамо, татко, това съм аз!

Много хора, които идват на сеанс, са безкрайно скептични. Обикновено техните
вярвания не им позволяват да отворят съзнанието си и да приемат възможността за живот след
смъртта. Работата ми е предизвикателство за повечето традиционни вярвания, които са се
развили през векове, изпълнени с ограничени идеи и едностранчиво мислене.
Около всяко живо същество съществува енергия, Която се нарича аура. Когато един дух
ви посещава, той ви вижда като енергийна форма. Вижда ви не само катго физическото тяло
(лице, гръден кош, крака и т.н.), но и на много други нива. В аурата духът може да види
вашето емоционално, ментално и духовно тяло и състоянието на всяко едно от тях. Всички
ваши мисли, думи, дела, чувства и здравословни проблеми се съдържат в полето на аурата ви.
Следователно, духовете могат да забележат всяко заболяване или емоционално разстройство,
което изживявате. Подобна информация се дава най-вече, когато духът чувства, че нещо може
да се направи, за да се помогне на този човек. Духовете също така могат да дават и друга
информация, която е записана в аурата, например бъдещи събития, за които вие си мислите.
Следващото разчитане напълно промени начина на мислене на моя клиент. Отново
искам да повторя, че не нося отговорност за това кой идва и какво казва. Може да се появи
дух, който никой не очаква, и да предостави някаква невероятна информация.
Двойката, Вивиън и Пол Строс, седна пред мен. Веднага разбрах, че са скептично
настроени и затова започнах, без да губя време.
- Сега, разбира се, аз не знам с кого искате да се свържете, но трябва да ви попитам дали
сте загубили момиче?
Двамата се спогледаха озадачено и след това насочиха погледите си отново към мен.
Вивиън проговори:
- Не. Какво искате да кажете с това?
- Има едно момиче, младо момиче, около двадесетгодишно, което стои до вас.
Съжалявам, но не мога да видя името й. Нека погледна. Може би тя ще ми помогне да разбера
коя е.
Изминаха няколко минути.
- Вивиън, тук дойде една по-възрастна дама, която има връзка с вашата майка и говори
за Чикаго.
- Да, това е баба ми, майката на моята майка. Тя живееше в Чикаго. Какво казва?
- Разтревожена е за майка ви. Тя има ли проблеми с очите или може би се готви да отиде
на очен лекар?
Пол започна нервно да се движи на стола си. Тази информация го беше впечатлила и той
изрече.
- Това е напълно вярно.
- Тази дама споменава, че имате проблеми с майка ви и че не й говорите. Нека да го кажа
така: вашата майка обича малко да се налага и нито една от двете не отстъпва. Разбирате ли
това?
И двамата не можеха да повярват на онова, което чуваха. Бях описал ситуацията, точно
както стоеше.
- Да, не се разбирам с нея така, както бих желала - каза Вивиън - Тя е труден човек.
- Вашата баба, нейната майка, иска да се отнасяте с нея по-добре. Казва, че е необходимо
да проявявате повече разбиране.
Двамата кимнаха с глави в знак на съгласие и аз продължих.
- Тази дама ви изпраща своята любов. Кой е Пол?
- Това е моето име - каза Пол.
- Има и друг човек в света на духовете със същото име.
Вивиън и Пол се спогледаха. Видях, че очите им се изпълват със сълзи.
- Мисля, че той е ваш син. Така ли е?
- Да, така е.
- Пол, искам да ви предам онова, което вашето момче казва. Трябва да се грижите повече
за себе си. Синът ви е много обезпокоен за вашето здраве. Той казва, че все още не можете да
преживеете смъртта му и не можете да позволите на скръбта да ви напусне. Това вреди на
здравето ви. Трябва да се освободите от това чувство и да се заемете с други неща. Обичате ли
градинарството?
- Да.
- Синът ви иска да засадите цветя в предния двор.
- Онзи ден мислех точно за това.
- Той е помогнал тази мисъл да се появи в главата ви.
Двамата се вторачиха в мен с безизразни лица. Очевидно бяха впечатлени от точността
на информацията и се хващаха за всяка моя дума.
- Това може да ви прозвучи много странно - казах аз, - но трябва да ви кажа, че вашият
син иска да знаете, че приятелката му е до него.
Вивиън закри лицето си с ръце и започна да плаче. След това промълви:
- Точно така. Добре ли е тя?
Аз не разбирах ситуацията, затова помолих родителите да ми изяснят това послание.
- Да не би и неговата приятелка да е починала?
- Да, няколко месеца след сина ни. Тя ни беше като дъщеря - обясни Вивиън.
- Боже Господи. Това е невероятно - отговорих аз. - Тя иска да знаете, че са заедно. О,
това е момичето, което дойде в началото на сеанса.
И двамата поклатиха глави в знак на съгласие. Разчитането продължи още известно
време и аз им съобщих за някои черти от характера на Пол и за начина, по който е починал.
- Знаете, синът ви е бил малко буен. Трудно му е било да води обикновен живот. Той
наистина е имал приятелка, но със сигурност това не е била единствената му връзка.
- Да, точно така. Имаше много приятелки, или поне така казваше.
- Мисля, че е харесвал музиката. Знаете ли за китарата в гаража?
- Да - отговори Пол - съвсем скоро я гледахме. Пол искаше да свири в група. По цял ден
се упражняваше.
- Той каза да я погледнете, когато се приберете у дома. Ще видите, че втората струна е
скъсана.
Пол не беше сигурен, но каза, че ще провери.
- Той ми съобщава за някаква кола. Имате ли пикап?
-Да.
- Синът ви говори за нови гуми или за купуване на нови гуми, или за това, че се
нуждаете от нови гуми.
Помислих си, че този мъж ще получи инфаркт. Лицето му стана бяло като платно.
- Точно така. Смених ги миналия петък.
- Вашето момче казва да проверите фаровете, защото и те се нуждаят от смяна.
- О, Боже, забелязах това снощи.
Двойката беше вцепенена.
- Вашият син е починал доста бързо. Имам странно чувство в главата, сякаш съм
дрогиран, макар че не мисля, че е починал от свръхдоза. По-скоро става въпрос за заболяване
вътре в тялото му. Той непрекъснато повтаря, че не е страдал дълго и е доволен от това. Имал
ли е някакви проблеми с кръвта?
- Да!
- От СПИН ли беше болен?
Двамата започнаха да плачат отново.
- Да.
- Странно. Повечето хора, които идват и които са били болни от СПИН, са страдали
доста дълго преди да починат. Но това не е така при вашия син. Имам предвид, той изглежда
се е разболял и е починал много бързо.
- Да. Пол откри заболяването и седмица по-късно отиде в болницата и почина. Стана
много бързо - отговори бащата.
- Младата дама също ли почина от СПИН? - попитах аз.
- Да - каза майката.
- Тя много иска да ви предам нейната любов и да поздравите Кари. Разбирате ли? Иска
да й кажете, че я обича и че й благодари.
- Кари е нейната майка.
- Вашето момче желае да ви каже, че съжалява, че е трябвало да преживеете това и че
сега той е добре. Възнамерява отново да свири.
Вивиън и Пол хванаха ръцете си. Онова, за което се бяха молили - да погледнат в един
съвсем нов свят - се беше сбъднало. Те знаеха, че никога няма да могат да си върнат сина
обратно, но чрез мен имаха сигурно доказателство, че той е жив от другата страна. Двамата
бяха готови да започнат изцелителния процес. Оттогава взаимоотношенията на Вивиън и
майка й доста се подобриха, а Пол си направи собствена красива градина с цветя, където
седеше, размишляваше и съзерцаваше живота от един нов ъгъл.
Чао, бебче
Както споменах по-рано, никога не знам коя част от разчитането ще има най-голямо
значение за един клиент. Повечето от информацията изглежда незначителна, но разбира се, аз
осъзнавам, че тя се съобщава за доказателство. Има случаи, когато получавам послание и го
редактирам, защото ми се струва, че повлиявам на информацията или че съобщението е
прекалено неясно. Обаче по-късно откривам, че една конкретна дума, фраза или описание
имали особено значение за клиента. Въпреки че отдавна върша тази работа, откривам, че
непрекъснато се уча да вярвам на общуването ни с духовете. Следващият сеанс е чудесен
пример за това, как нещо толкова незначително може да промени живота на един човек
завинаги. Провеждах групов сеанс в дома на една жена в Сан Бернардино, Калифорния. След
като направих разпитания на трима от присъстващите, аз се обърнах към една млада дама,
която седеше сама на дивана. Името й беше Лори. В продължение на половин час й предавах
послания от нейната баба, която описваше вещите на семейството, у кого се намираха нейните
предмети и къде са разположени в къщата.
Вече бях към края, когато се появи дух на млад мъж, който седна от дясната й страна.
Изглеждаше, сякаш той държи нейната ръка в своята. Той започна да ми предава информация.
- Трябва да ви кажа, че виждам един мъж да седи до вас, който твърди, че той е
причината вие да сте тук тази вечер. Разбирате ли това?
Помислих си, че Лори ще припадне. Лицето й пребледня, очите й се зачервиха, докато се
опитваше да сдържи сълзите си. Устните й едва се разделиха и тя промълви:
- Да, тук ли е той?
- Има един мъж, който казва, че ви обича и много съжалява. Съжалява за онова, което е
направил.
Лори избърса сълзите и ме погледна с ликуваща усмивка.
- Той ми дава инициали за своето име. Разбирам може би М е в началото и И в края?
- Да, точно така. Неговото име е Марти.
- Той приятел ли ви беше?
- Да.
Марти говори за някакви неприятности и че понякога не е бил почтен с вас.
- Зная. Всичко е наред. Моля ви, кажете му да не се тревожи.
След това аз обясних на Лори как тя сама може да му изпраща мислите си, без да има
нужда от мен, за да общуват.
- Марти ми изглежда трудно момче. Той има много добро чувство за хумор, но малко
прекалява понякога. Разбирате ли това? Имам предвид, че често е казвал неща, които са
напълно несъвместими с доброто поведение и хората са получавали погрешна представа за
това, което се опитва да им каже.
Лори се усмихна с разбиране и каза, че той често е "притеснявал хората" с думите си.
- Той говори за това, че сте планували да живеете заедно, но не сте могли, или сте имали
някакви неприятности. Казва ми, че прекалено много хора са се опитвали да се намесят.
Разбирате ли?
- Ами, майка ми в действителност не харесваше Марти и не искаше да бъдем заедно,
така че заради нея имахме много кавги, когато обсъждахме нашия съвместен живот.
- Той разбира. Казва ми, че е имал ужасно минало и вие сте му помогнали да се
възстанови. Мисля, че е общувал с неподходящи хора.
Лори кимна в знак на съгласие. Аз продължих:
- Наистина смятам, че той е употребявал наркотици в доста големи количества. Струва
ми се, че това е начинът, по който се е заразил с вируса - от общи спринцовки. Знаете ли за
това?
- Не. Той не ми беше казал, но си мислех, че това е начинът, по който се е заразил. Беше
доста зле преди да го срещна.
- Той ми казва, че вие сте най-хубавото нещо, което му се е случвало. Това е малко
иронично. Говори за някакъв годеж. Планували ли сте да се ожените?'
Лори отново започна да хлипа.
- Говорихме за това. Той каза, че го иска и се готвехме да определим дата.
- Той ми съобщава за годежен пръстен. Казва, че го е избрал за вас.
Лори избухна в плач. След няколко минути тя ни показа диамантен годежен пръстен,
който носеше на верижка около врата си. През сълзи, тя обясни:
- Неговата майка го намери заедно с едно писмо, върху което беше написано моето име.
Той е възнамерявал да ми го даде в деня на смъртта си.
Всички в стаята ахнаха. Аз изчаках няколко минути, за да получа още информация от
Марти.
- Той иска да ви благодари, че сте се грижила за него. Помагала ли сте му да се храни и
да се къпе?
- Да, грижех се за него. В действителност никой друг не искаше да се занимава с него
изобщо. Аз му помагах, аз го обичах.
- Това е било толкова мило от ваша страна. Това е бил тест за вас от духовния свят и вие
със сигурност сте го издържала.
През останалата част от разчитането Марти продължи да благодари на Лори за това, че е
придала смисъл на живота му е му е помагала, когато е бил зле.
Той се опита да й каже, че все още я обича. Лори вярваше, че говори с духа на своя
покоен приятел, но ни мен ми се струваше, че таи някакви резерви. Енергията ми вече
отслабваше и моите водачи ме посъветваха да приключа за тази вечер.
Благодарих на всички, обърнах се към Лори и изрекох:
- Марти каза, чао, бебче.
Лори се изправи и се разплака с глас. Попитах я дали всичко е наред и тя възкликна:
- Снощи, когато си мислех за него, аз казах: "Ако наистина си жив и се появиш, назови
ме с галеното ми име." Моето галено име е Бебчето.
След тези думи всички ахнахме и поклатихме учудено глави, с възхищение от духа и
силата на любовта.
Глава 7
САМОУБИЙСТВА
Като живи същества, ние сме формирани от всичко, което сме изживели в предишните
си животи. С други думи, настоящият ни живот е сбор от минали мисли, действия и дела,
положителни или отрицателни, които носим в нас. Поради минала карма, ние се прераждаме в
определени семейни ситуации с даден икономически и социален статус, който е необходим за
нашето духовно израстване.
Преди да се прероди на Земята, душата се подготвя в духовния свят за своя нов живот.
Често се случва тя да се върне към онази сфера на работа, с която е била свързана или към
която е имала интерес в предишното си съществуване. Да си представим, че една душа
планува да изживее земния си живот през 2021 г. като човек, който се занимава с медицина. Тя
ще прекара доста време със своите водачи и учители, за да развие необходимите умения, също
така ще добие представа за медицинските постижения и технологии, които ще съществуват по
това време. Освен това може да научи какви нови заболявания или епидемии ще поразят
човечеството и ще разбере как да помага и да разпространява знание и любов към всеки чрез
бъдещата си работа на Земята. След като усвои това знание, душата се превръща в нова
личност. Жизнено важно е тя да разбира стойността на своето участие в бъдещето на
човечеството и как то ще повлияе върху живота на другите.
Като духовни същества, ние непрекъснато се учим, развиваме и усъвършенстваме.
Гледаме на нашето бъдещо прераждане като проект, който ще ни помогне да осъществим и да
научим онова, което да искаме, когато преминем във физическото тяло. Следователно, ние
използваме всички възможности и случаи на Земята, които са оптимални за нашето духовно
израстване и осъзнаване. Избирането на точния момент за следващото ни прераждане и
преживяванията, които ще имаме в него, са свързани с нашата карма.
Но основното е, че всички ние сме тук, за да се научим да обичаме. Може да звучи
просто, но всъщност е много дълбоко и изобщо не е лесно. Любовта има много аспекти. Един
от първите уроци, които се опитваме да усвоим, е да се научим да обичаме себе си. Без любов
към себе си и без осъзнаване на това, кои сме всъщност, ние няма да знаем как да обичаме
другите. След като усвоим тази безусловна любов към себе си и към другите, ние ставаме
просветлени и спазваме естествения закон за причината и следствието не защото искаме
по-добро положение в живота, а по-скоро защото знаем, че това е единственият възможен път.
Чрез разбирането на тази закон и като живеем, ние започваме да уважаваме уникалността на
всеки човек. Тогава можем да живеем в хармония с другите човешки същества и да работим за
усъвършенстването на всички хора.
СКЛОННОСТТА КЪМ САМОУБИЙСТВО

Земята е място, където се изживяват елементи и аспекти от човешки състояния, които не
могат да бъдат изпитани никъде на друго място. Тук ние се развиваме, което изобщо не е
лесно. Повечето хора, които живеят на Земята днес, са изправени пред непрекъснато
предизвикателство на тревогите по оцеляването. Бомбардирани сме от финансови,
емоционални и здравословни притеснения или от проблеми с работата. Много пъти те се
свързват с желание за самоунищожение. Мислим си: "С това не мога да се справя" или
П
" о-добре да бях мъртъв."
Съвсем обичайно е повечето хора да имат желание да се самоубият поне веднъж в
живота. Но тези чувства идват и си отиват с промяната на ситуацията. Типът личност, който е
обсебен от идеята за самоунищожение и е направил няколко опита да приключи своя живот,
обикновено принадлежи към една от следните категории хора:
1. Човек, който обикновено се контролира, но при настоящата ситуация е излязъл от
контрол.
2. Човек, който има много ниско самочувствие. Струва му се, че няма никаква стойност,
защото чувства, че не е полезен на обществото. Смята, че на тази планета ще бъде по-добре без
него.
3. Човек, който е безнадеждно болен и не иска да изживява цялата болка и страдания
преди смъртта.
4. Човек, който е душевно болен или има биохимичен дисбаланс.
Разбираемо е, че в определени чувства, обстоятелства и вярвания човек може да намери
идеално извинение, за да се раздели с живота си. Но от духовна гледна точка това не е
правилно. Всеки от нас има участ, поради която е роден. Нашата кармична съдба може да
продължи само един месец или тридесет и пет години, или пък осемдесет години. Преди да се
върнем на тази Земя, ние се изпълваме със силно желание да се родим, с жажда за физически
живот и навлизаме в този свят с механизъм за отмерване на времето, вплетен в психиката ни.
Когато животът е прекъснат преждевременно, нашето физическо тяло престава да съществува,
но ние трябва да разберем, че магнитните връзки, които ни свързват със Земята, все още
действат. Те биват прекъснати само след като приключи предопределеното ни време на
физическо ниво. Както се казва, всеки сезон има свое време.
Когато човек се самоубие, едно от първите неща, които осъзнава е, че не е мъртъв. Той е
изпълнен с чувство, че е много тежък, защото връзките със Земята все още са част от неговата
природа. В известен смисъл, можем да кажем, че душата му не е напълно свободна. Смъртният
човек умира, но не и безсмъртната душа. Тя остава заклещена между физическия и духовния
свят - човекът е жив, но не може да общува с любимите си същества или с когото и да било
друг. Душата чувства вина, болка и гняв за преждевременно изгубения живот. Тя научава за
своята съдба и разбира колко полезен и смислен би могъл да е животът й, ако беше останала
жива. В духовния свят научава защо е трябвало да премине през тази конкретна ситуация,
която е довела до самоубийството. Тя също така чувства скръбта и гнева на онези, които е
изоставила. Най-неприятното обстоятелство е, че се намира в едно междинно състояние. Не
може да отиде нито на небето, нито да се върне във физическия свят. Душата е заклещена в
"ничия земя" с непрекъснати спомени за своето ужасно действие. Тя вижда отново и отново
смъртта си, която й изглежда като лош филм. Оказва се, че е хваната в капан, от който няма
изход.
Докато някои разбират какво са направили, много жертви на самоубийства може дори да
не осъзнаят, че са починали. Обикновено тези души автоматично преживяват своята смърт
отново и отново. Самоубийството се превръща в едно безкрайно изживяване, което
обикновено е ужасно. Накрая идва моментът, когато тези души разбират, че в действителност
са мъртви на физическо ниво.
ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА САМОУБИЙСТВАТА

Зад всеки акт лежи могъща сила, която е известна като мотив. Точно този мотив е
определящият фактор не само за самоубийството, но за всяка постъпка в живота ни. Мотивът е
причина за действието и действията се основават на мотивите. Както вече казах, съществува
естествен закон за причината и следствието. С други думи, действието е директен резултат от
мотива.
За да спестят на своите семейства време, пари и емоционални проблеми, някои
безнадеждно болни или възрастни хора извършват самоубийства. Те не осъзнават духовната
страна на своите действия. Вероятно преди да дойдат във физическия свят членовете на
семействата им са определили дадени условия и ситуации, които да изживеят, за да отработят
своята групова карма. Или пък се нуждаят от изживяването на ситуация, в която да се грижат
за болен човек. Има обаче хора, които смятат, че най-добре е да помогнеш на някого да се
самоубие, защото това преустановява мъките и в смъртта има някакво достойнство. Но кой
може да се прави на Бог? Откъде да знаем, че душата не е избрала да премине през фаталното
заболяване, за да се освободи от карма? Ако ние прекъснем нечие естествено време на Земята,
никога няма да разберем дали не бихме научили нещо важно от тази ситуация, нещо, което ни
е било необходимо, за да достигнем до по-високо духовно ниво.
Винаги, когато има самоубийство, душата ще трябва отново да премине през подобно
изживяване и да се учи от него. Затова се налага тя да се върне на Земята в друго прераждане,
в което ще застане пред същото или подобно изпитание. То може да не бъде така драстично,
както в предишния живот, защото част от него вече е изживяна. Обикновено една душа трябва
да премине през дадено заболяване, за да не може да бъде повалена от него отново в някой от
следващите си животи.
Има две изключения, при които самоубийството не е зло:
1. Ако самоубийството е извършено от човек, който е душевно болен или има
биохимичен дисбаланс. При подобни ситуации хората не осъзнават напълно своите решения.
Когато починат, те се оказват в нещо като болнично отделение, където им помагат да изцелят
своята душа и да възстановят нормалното й състояние.
2. Следващото изключение е, когато една душа се върне във физическия свят,
преди да е дошло времето й. Тогава тя не е достатъчно узряла, за да усвои уроците, които са й
отредени. Макар душата да си мисли, че притежава определена сила, когато пристигне на
Земята, тя не се чувства удобно. Тези, които идват преждевременно във физическия свят,
преди смъртта си изричат думи като: Мястото ми не е тук или Не мисля, че това е
подходящото за мен време.
Тъй като в природата на душата е да се развива и учи, в живота ние винаги сме
изправени пред определени ситуации, които трябва да преодоляваме или да балансираме. Ако
осъзнаем, че докато сме на Земята, е естествено да изживяваме физическа, душевна или
емоционална болка и че самоубийството няма да премахне, вярвам, че на света ще има много
по-малко самоубийства. Ние трябва да се образоваме в тази насока, да запознаваме младите
хора със "злините", които идват от самоубийствата, и да акцентираме върху отговорността да
се изживее целия живот.
КАК ЖИВИТЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ НА МЪРТВИТЕ?

Много хора са ме питали какво трябва да се направи с тялото на човек, който се е
самоубил? Тялото е просто една обвивка. След напускане на тази обвивка, духът повече не се
чувства свързан с нея. Тя е като остаряла дреха. В случай на самоубийство или на фатална
злополука, е важно тялото да бъде кремирано. Ако духът по някакъв начин все още е свързан
със Земята, кремацията разрушава тялото бързо и духът вече не чувства физическата си връзка
с него. Така ще бъде по-лесно за душата да осъзнае новата ситуация, в която се намира.
Трябва да разберем, че този проблем няма просто разрешение, защото обстоятелствата
около всяко самоубийство са различни. Но все пак можем да помогнем на онези, които са
извършили тази ужасна грешка. Вржно е да се разбере, че нашите мисли са единствения
начин, по който можем да бъдем полезни на подобни жертви. Първо, ние можем да изпращаме
на тези същества мисли, в които да ги съветваме да спрат хабят енергията си, като се опитват
да се върнат обратно във физическия свят. Също така можем да им вдаваме чувства си на
любов, спокойствие и всеопрощение. Чрез тези прекрасни чувства, измъчените души ще бъдат
успокоени и ще започнат да осъзнават своята ситуация.
Както вече споменах, зад всяко самоунищожение стоят различни причини, но
резултатът за всички е еднакъв. До днес не съм срещнал нито един дух, който да е дошъл и да
ми е казал, че е щастлив от решението, което е взел, нито пък че би извършил подобен акт
отново. Точно обратното. Всички жертви на самоубийства са изпълнени със съжаление за
престъплението срещу техните души. Мога да твърдя, че всички, които са общували с живите,
са ги предупреждавали да не повтарят техните грешки. Актът на самоубийството е намалил
скоростта на техния духовен прогрес и те са изживели много трудни мигове, докато простят на
себе си.
Избрах следващите сеанси като пример за условията и причините, поради които хората
се самоубиват, и за техните реакции, когато накрая имат възможност да разговарят с
любимите си същества. Много често не успявам да се свържа с жертва на самоубийство,
просто защото тя не разбира своето състояние или се намира в "ничия земя".
Съжалявам
Следващият случай ясно показва един объркан дух, който след като е разрушил живота
си, не иска нищо повече от това, да покаже на любимите си хора, че е с тях и че се нуждае от
опрощение. Той също така разкрива големия смут, който предизвиква подобно действие в
душата на хората, останали на Земята. В средата на разчитането моята клиентка избухна в
сълзи и започна да моли духа за прошка, защото се чувстваше виновна за самоубийството на
приятелката си.
Готвех се да извърша ежемесечната демонстрация в Обединената методистка църква в
Холивуд. Всекидневната ми, която беше обичайно място на демонстрациите ми, се оказа
прекалено малка, за да побере хората, които присъстваха тази вечер. Стаята можеше да
приюти тридесет човека, а църквата двеста.
Тази вечер небето беше злокобно. Мислех си, че всеки момент може да се отвори и
улиците да бъдат заляти от проливен дъжд. Стоях пред олтара и гледах огромното множество.
Моментът изглеждаше доста странен. Хвърлих един поглед към хората, след това се огледах
около себе си. Не можех да повярвам, че правя сеанс в църква. Вътрешно се смеех и си мислех:
Х
" а, ако можеше сега да ме види семейният свещеник!"Започнах с молитва и, докато изричах
думите, чувах звука на падащите капки, които барабаняха по покрива. Това не беше обикновен
дъжд. Това беше порой! Чу се оглушителен гръм, след миг ярка светкавица проблесна в
прозореца. Беше направо зрелище - Спилбърг не би могъл да го направи по-добре!
Казах на вярващите пред себе си:
- Е, ако все още не сте изплашени, обзалагам се, че сега това ще се случи!
Както при всички останали групови срещи или демонстрации, аз никога не знам кой ще
дойде пръв. В този случай, както и друг път, скоро долових мислите на същество от духовния
свят.
- Има една жена тук, която твърди, че се казва Сюзън.
Веднага чух женски плач, който идваше от втората пейка от лявата ми страна.
Погледнах я и казах:
- Разбирате ли тази информация?
- Не съм сигурна - отговори тя - Имам предвид, че познавам човек с това име.
- Тя казва, че познавате нейната майка - продължих аз.
- Говорих с майка й вчера. С нея се разбираме. - Жената отново заплака. Изглеждаше, че
не може да се контролира. Всички погледнаха към нея. Очевидно беше, че изпитва неописуема
болка. Изчаках няколко минути.
- Тази жена иска да дойда при вас. Странно, не изглежда да е от вашето семейство. Но е
доста близо до вас и казва, че ви обича.
Жената поклати глава в знак на съгласие. Аз се приближих.
- Тя ми дава името Кати. Така ли е?
Жената избърса сълзите от очите си и без да погледне нагоре, едва промълви:
- Това е нейното име.
- Тя ми казва, че току-що сте започнала нова работа и иска да знаете, че ви е помогнала
да я получите. Освен това ми показва и две малки котета - едното е на сиви ивици, а другото на
бели и черни петна. Тя ги нарича ваши деца.
- Да, това са моите котета, така е. Тя вижда ли ги в къщата? - попита жената.
- Да, тя иска да знаете, че ги вижда. Говори ми за камбаната, с която си играят в кухнята.
Мисля, че е вързана за дръжката на вратата.
Жената кимна.
- Тя ми показва една къща. Сега тя изглежда различна. Хм-м... Това е една дървена
къща. Бих казал, че е от бяло дърво. Изглежда като къща в планината. Около външната пейка
има дървени парапети. Знаете ли коя е тази къща?
- Да, тя беше наша.
- Тя ми казва, че сте имали планове да я ремонтирате или да построите още нещо.
Странно е, но непрекъснато нарича майсторите измамници.
- Ъ-хъ, ние поправяхме външната стена - каза жената, - която е до пейката, и не можехме
да намерим подходящи работници. Непрекъснато ни мамеха.
- Тя ми показва една снимка, която има формата на сърце. Разбирате ли това?
- Да, това е снимка на Кати, която аз имам. Единствената нейна снимка, която
притежавам. Моля ви, кажете й, че съжалявам.
- Тя знае, че съжалявате, но казва, че вината не е ваша. Разбирате ли това?
- Не, вината беше моя. Аз съм причината за нейната смърт.
Аз слушах съсредоточено и внезапно почувствах пистолет в устата си.
- Чувствам пистолет в устата си. Дулото е доста хладно. Съжалявам, но ми се струва, че
тя се е самоубила с пистолет в устата. Така ли е?
Жената въздъхна и отговори:
- Да.
- Знаете ли, чувствам, че преди да умре, тя е страдала и плакала. Може би е имало и
борба?
- Да.
- Тя казва, че е била много объркана и се е заключила за няколко часа в спалнята.
- Да. Ние се бихме. Точно така. Моля ви да й кажете, че ужасно съжалявам и че я обичам
много.
- Да, тя знае това - отговорих аз.
- Вашата приятелка ми казва, че решението да се самоубие е било нейно. Тогава тя е
искала да се чувствате виновна, но сега знае, че не е била права и ви моли за прошка за
болката, която ви е причинила. Тя иска да знаете, че не е имала куража да приключи връзката
си с вас и мисълта за присъствието на трети човек е била непоносима за нея. Разбирате ли
това?
- Да, така е. Разбирам, но никога няма да си простя.
- Трябва. Вие не сте дръпнала спусъка. Опитала сте се да говорите с нея, но тя не е
слушала. Вие не сте Господ. Трябва да разберете, че вашата приятелка не е могла да намери
достатъчно любов в себе си и да осъзнае, че е неповторима. Тя е дошла да ви каже, че вината
не е ваша.
Жената изглежда се вслуша в думите ми. Сеансът продължи още няколко минути,
докато не преминах на следващото послание, предназначено за друг човек от вярващите.
През почивката жената дойде при мен и ме прегърна.
- Никога не бих повярвала в това преди - каза тя, - но сега зная, че това наистина беше
Кати. - Посланието й беше помогнало невероятно много.
- Имаше прекалено много доказателства, че това наистина е тя.
След това жената продължи, като ми разказа как се е опитвала да си прости и е молила
Кати за помощ.
По-късно научих, че тя е имала връзка с друга жена. Когато казала на Кати, че не иска
тяхната връзка да продължава и е време да се разделят, последвал скандал. Кати отишла в
спалнята, взела пистолета и го заредила. След това се заключила в банята, поставила оръжието
в устата си и се самоубила.
Последното нещо, което Кати спомена пред нейната приятелка, беше, че споменът за
собствената смърт още я преследва, но тя получава помощ от другите, които живеят в
духовния свят.
Никога не е прекалено късно да кажеш: " Обичам те!"
Наистина е срамно, когато млад мъж, който има всичко, за да живее добре, реши да
сложи край на живота си. Семейството му веднага започва да чувства вина и членовете му
мислят, че по някакъв начин са можели да предотвратят това. Духът на този мъж е не само
засрамен, но му е трудно да си прости и да започне да обича себе си отново.
Следващият случай е точно такъв. Един млад мъж се върна да говори с майка си за
любовта, която не бе осъзнавал, докато не станало прекалено късно. Макар че у него се беше
насъбрала ужасно много болка и страдание, имаше и оптимизъм. Това беше едно от
най-трогателните разчитания и може би един случай, в който изпитах истинска безусловна
любов. Когато обичта е толкова силна, не съществува осъждане.
Аз отворих вратата и там стоеше една средно висока жена с красива усмивка и мека
кожа. Изглеждаше около 58, 59-годишна и излъчваше чувство на спокойствие и
самоувереност. Беше доста мила и практична по отношение на себе си и за живота като цяло.
В началото тя каза, че никога не е била на подобен сеанс и не вярва много, но нейният
лекар смятал, че това може да й помогне да се справи с някои проблеми от своето минало. Тя
заяви, че за да може да продължи да живее, трябва да направи всичко, което би й помогнало.
"Освен това - продължи тя - искам да опитам всички възможности." След тези думи веднага
почувствах, че тя ме привлича. Беше прекрасна, очарователна личност и имаше великолепно и
освежаващо чувство за хумор. Разбира се, аз не разполагах с факти или друга информация за
нея или за човека, с който искаше да се свърже.
- Спокойна ли сте? - я попитах аз.
- Чувствам се прекрасно - отговори тя. И така, започнах с разчитането.
- Зад вас стои един мъж и той ми казва да ви поздравя с рождения ви ден.
- О, благодаря много. Рожденият ми ден беше преди два дни.
- Този мъж ви е бил много близък - продължих аз - и споменава нещо за пътуване в
Африка или че сте били в Африка. Разбирате ли това?
- Да, така беше. Съпругът ми и аз прекарахме доста време там и се надяваме да се
върнем отново. Това ли имате предвид?
- Вие имате син и дъщеря, така ли е?
- Не, само две момчета.
- Мъжът, който е зад вас, ми казва нещо за вашия син. Не съм сигурен дали това е той,
или духът говори за него.
- Не знам.
- Почакайте. А, разбирам. Вашият по-малък син е починал. Така ли е?
- Той е тук. Той е мъжът зад вас и е направо смаян, защото не може да повярва, че онова,
което правим в момента, е истина. Или, по-скоро, че вие сте дошла.
- Разбирам го прекрасно.
- Знаете ли за колекцията от стари племенни символи?
- Да, съпругът ми се интересува от антики. Къщата е пълна с тях. Боже, това е просто
изумително.
- Чувам името Андрю или Анди.
- Това е неговото име. Наричахме го Анди. Носеше името на баща си.
- Показва ми една красива къща и по стените й има прекрасни маслени картини.
Изглежда, че те са събирани от целия свят. Къщата прилича направо на музей.
- Това е вярно. Господи, вие сте невероятен! Колекционирам картини, главно рисувани с
маслени бои, и имам доста голяма колекция. Не мога да повярвам.
Струваше ми се, че тази жена се опитва да разбере откъде имам тази информация.
- Той също ми показва някаква екзотична материя. Одеяла или завивки. Има ги из цялата
къща. Всъщност, той се опитва да ми внуши, че са закачени по стените.
Тя поклати глава.
- Какво означава това "живея отзад"? Анди говори за живота си отзад.
- Ние имаме къща за гости и Анди я използваше като ателие. Прекарваше по-голямата
част от времето си там.
Аз разбрах думите му.
- Ето защо той ми показва такива красиви цветове. Да, наистина виждам една палитра.
Срещата продължи още поне половин час, през който бяха съобщени невероятни неща,
които доказва съществуването на живот след смъртта. Анди описваше с подробности къде е и
какво изживява.
- Той ми казва, че когато за първи път е пристигнал тук, е бил в нещо като болница.
Твърди, че са му помогнали при неговото душевно състояние. Също така съобщава, че сега
живее в една колония на художници, където всеки се занимава със своите уникални творчески
изяви. Разказва, че се среща с хора, които разбира и които го разбират, и че напоследък е
научил .страшно много неща.
След това той продължи да говори за своята връзка с майка си и за начина, по който е
починал.
- Синът ви е бил много чувствителен. Струва ми се, че е бил доста нещастен. Не точно
нещастен, по-скоро депресиран. Чувствам, че не е можел да контролира емоциите си. Вземал
ли е някакви лекарства?
- Да. Вземаше лекарства, които му бяха предписани от неговия лекар за
маниакално-депресивното му състояние. Освен това употребяваше и наркотици.
- Хмм. Да, знам, че е употребявал наркотици, но трябва да ви кажа, че той определено
смята, че химическият дисбаланс го е довел до смъртта му. Твърди, че доста пъти ви е казвал,
че ви мрази.
- Да, наистина.
- Знаете, че не го е мислил сериозно. Той е бил болен.
- О, да, чувствах това.
- Той иска да знаете, че лекарствата, наркотиците и неговата обърканост са говорили.
Преди смъртта си не е разбирал вашата гледна точка. Синът ви казва, че с години сте се
опитвала да му помогнете и не сте се предавала. Той твърди, че никога дори не сте му
повишавала глас, когато е правел нередни неща.
Жената се раздвижи притеснено на стола си. След това проговори.
- За това не знам. Но, да, обичах сина си. Осъзнавах, че той има проблем. Какво друго
може да направи една майка. Аз го обичах, без да го съдя, и го подкрепях.
- Дори и в най-тежките мигове - прекъснах я аз - От онова, което ми съобщава той,
разбирам, че се е отнасял зле с вас, а вие просто сте премълчавала.
- Аз разбирах какво става. Поне се опитвах с всички сили да го разбера. Правех каквото
мога за Анди, за да се убедя, че е добре. Исках да бъде щастлив, но той винаги беше толкова
самотен. Обичах .. и винаги ще го обичам. Баща му и аз направихме всичко възможно, макар
че струва ми се, че баща му загуби търпение. Но по един странен начин, аз разбирах Анди. На
моменти ми се струваше, че сякаш мога да погледна направо в душата му. Знаех колко е
нещастен. Чувствах се ужасно за това, че той страда така.
- Той съжалява за мъката, която ви е причинил.
- Не е необходимо. Аз го обичам.
След това темата се промени и последва описание на смъртта на Анди, един разказ,
който беше много вълнуващ.
- Вашият син е в задната част на къщата и се чувства много объркан. През главата му
минават мисли да приключи с всичко. Чувства, че повече не може да продължава така.
Непрекъснато разглежда картините си. Пита се какво ще стане с тях, когато него няма да го
има. След това просто не му пука. Чувства се толкова депресиран. Събрал е много омраза в
себе си. Чувства се нестабилен. Бяхте ли вкъщи, когато той се е самоубил?
- Не. В действителност ние се върнахме от едно пътешествие същия след обяд. Баща му
го намери.
- Синът ви ми показва поле зад къщата. Изглежда като ливада или голям заден двор.
- Точно така. Това е направо невероятно. Просто не знам какво да кажа, но това е
абсолютно вярно.
Аз прекъснах разчитането, за да я попитам дали е добре и дали иска да продължим. Тя
отговори, че всичко е наред и че трябва да продължим на всяка цена.
- Вашият син ми показва едно голямо дърво. Прилича на дъб. Много голям и дебел. Той
се изкачва по него.
Внезапно започнах да чувствам стягане в гърлото и не можех да дишам. Веднага разбрах
как е починал Андрю, защото той ми предаваше точно онова, което е почувствал. В този
момент спрях разчитането и го помолих да бъде така добър да ми покаже смъртта си визуално,
така че да не е необходимо да я чувствам. Също така помолих моите водачи да наблюдават
комуникацията, тъй като духът не може да контролира ситуацията, при която е починал. След
няколко минути продължих разчитането. Андрю ми представи визуално сцената на своята
смърт.
- Синът ви се е обесил на дъба в задния двор. Той се е изкачил с помощта на стълба до
един от клоните. Така ли е било?
Майката на Андрю започна да хлипа. Извади една салфетка от чантата си, избърса очите
си и потвърди, че информацията е вярна.
- Чувствам се толкова зле - продължих аз. - Това е толкова потресаващо. Рядко съм
чувствал или виждал нещо по този начин. Духът на вашето момче е напуснал тялото през
главата.
Анди ми показа как се носи над тялото си.
- Не може да повярва, че е мъртъв, защото той се чувства толкова жив. Той смята, че е
превъртял и непрестанно се опитва да влезе в тялото си пра главата. Не може да го направи и е
много объркан. Започва да плаче!
Аз бях завладян от това изживяване. Продължих да описвам на майката
забележителната гледка, която виждах. След няколко минути й съобщих:
- Анди казва, че се е носел във въздуха, без да е сигурен какво да прави. Видял е, че баща
му го е намерил и е бил много разстроен. Анди веднага осъзнал, че онова, което е направил, е
грешка. Чувствал се зле заради вас и баща му. Гледал как вашият съпруг ви казва и как вие
избухвате в ридания. Чул вашите мисли за това, че винаги сте знаела, че това ще се случи.
Също така чувствал любовта ви към него. Чувствал се ужасно за онова, което ви е причинил.
- Моля ви, кажете му, че го разбирам.
- Той иска да ви предам думите му: "Благодаря ти, мамо. Прости ми. Обичам те толкова
много и татко също. Тук получавам помощ. Има прекрасни хора, които се грижат отново да
бъда добре. Много трудно ми беше, мамо."
Аз обясних на жената, че духът има свободна воля и може да се е преродил в
неподходящо време. Когато това се случи, човек обикновено преминава през живота с
чувството, че животът му не е в съзвучие с времето. Аз продължих с думите, че той се е
чувствал не на място, защото това не е бил подходящият момент за неговата душа да изживее
един земен живот. Тя не е била достатъчно узряла, за да премине през ситуациите, които са
били предопределени за нея. Много често това е смазващ товар и душата търси начин да
избяга. Това е причината, поради която някои хора извършват самоубийство.
Жената напълно разбра думите ми. Тя ме информира, че Анди наистина не е бил за този
свят.
- Дори като малко дете - каза тя, - той изглеждаше много различен от своя брат и от
децата на неговата възраст.
В известен смисъл това разчитане потвърди предположението, че той е дошъл на Земята
прекалено рано.
Майката беше безкрайно доволна, че е имала възможност да контактува със своя син. Тя
каза, че се е надявала един ден да се случи чудо и че този ден е дошъл. След това съобщи на
Анди, че ще изживее остатъка от живота си с мисълта за него, така че той да може да усети
поне малко от земния живот чрез нея.
Сбогувах се с тази жена и се чувствах благословен за това, че този ден бях с една мъдра
душа, която можеше да открие любовта във всеки човек и във всяко преживяване.
Майка ми и баща ми
Едно от най-опустошителните изживявания, пред които се изправя едно семейство, е
негов член да отнеме собствения си живот. Не само се образува една празнина, която не може
да бъде запълнена, но те се оказват и преследвани от безброй въпроси. Защо го направи?
Можех ли да го предотвратя? Дали съжалява за онова, което направи? Сега какво ще му се
случи?
Всяка година стотици хора преминават през трагични преживявания, свързани със
самоубийството на член от семейство. Макар че аз съм просто човек и срещам само с
ограничен кръг от хора, получавам огромно задоволство, когато мога да отговоря на техните
въпроси чрез любимите им същества, които са се преселили в духовния свят.
В следващото разчитане успях да направя така необходимото изясняване на идеята на
духа за живота и на мотивите му за този вид поведение на Земята. Тази информация беше
ценна за моята клиентка поради две причини. Тя не само й помогна да промени чувствата си
към самоубийството, но и й даде отговори на въпросите за връзката й с нейните родители -
една връзка, която тя се бе опитвала да разбере през целия си живот. Тогава започна
изцелителният процес и нейния живот коренно се промени.
Аз отворих вратата на една много привлекателна жена, която се казваше Нанси. Тя беше
очарователна, но и малко неспокойна и нервна. Веднага отидохме в хола и аз й обясних какво
щеше да се случи тази вечер. Тя ми каза, че се чувства малко неудобно за това, че се опитва да
се свърже със света на духовете. Убедих я, че няма от какво да се страхува или да се
притеснява. Казах й, че работя с помощта на Христовата светлина на любовта и ако поради
някаква причина по време на сеанса се почувства неудобно, веднага ще спрем.
Нанси попита какво имам предвид с "Христовата светлина на любовта" и аз й обясних,
че това е чиста, неосъждаща и много силна любов, която е получила телесно въплъщение чрез
тялото на учителя, когото познаваме като Исус. Това е същата любов, на която са основани
повечето християнски религии. Винаги, когато си върша работата, аз призовавам тази
светлина на любовта, която ме пази.
Тя каза, че ми вярва, и ние бавно се заизкачвахме по стълбите към стаята за сеанси. След
като казах въвеждащата си молитва, аз започнах.
- Нанси, един египетски водач, който работи с мен, ме информира, че тук е твоето
семейство. Той ми казва, че тези, с които искаш да говориш, наистина са тук.
Нанси се вторачи в мен с големите си сини очи. От изненада отвори уста и не можа да
пророни и дума.
- Зад вас стои една дама. Тя носи зелена рокля и изглежда доста красива. Има
светлокестенява коса. Усмивката й е едва загатната, но много приятна. Знам, че това звучи
странно. Очите й са с красив син цвят. Тя иска да ви кажа, че сега е добре.
Нанси продължи да се взира в мен.
- Чувствам, че тази жена е майка ви. Името Джоан говори ли ви нещо?
- Да, това е името на майка ми и тя почина. И начинът, по който я описахте, е точно
същият, по който тя изглеждаше.
- Струва ми се, че тя е много по-млада, отколкото си я спомняте. Да, тя ми казва, че вие
имате снимка от нейната сватба и така изглежда сега.
- Да, снощи гледах тази снимка.
Нанси избърса появилите се в очите й сълзи. Тя повтори, че не може да повярва и че
това е невероятно. Аз продължих с разчитането.
- Майка ви иска да знаете, че е видяла Маргарет и Катерина.
- Маргарет е нейната майка, а Катерина е сестра й - отговори Нанси.
- Тя също така ми споменава името Джон. Известно ли ви е това име?
- Боже Господи! Джон е моят съпруг. Това е неговото име. Тя вижда ли го?
- Да. Тя иска да го поздравите и да му кажете да се грижи за себе си.
Нанси беше смаяна. Тя поклати невярващо глава.
- Нанси, майка ви създава у мен чувството, че е била доста болна, преди да почине.
Струва ми се, че е употребявала много лекарства. Разбирате ли това?
- Ъ-хъ, така беше.
- Знаехте ли, че вашият баща я е намерил? Мисля, че е била на пода в спалнята?
- Да. Татко я намери.
- Майка ви много съжалява. Тя ви моли да й простите. Казва, че не е имала намерение да
ви причинява такива неприятности. Трябва да ви съобщя, че ми се струва, че тя не е била
добре психически. Беше ли често депресирана?
- Да, беше. Не знам от какво страдаше, но мама винаги беше болна. Имам предвид, дори
когато бях дете, тя никога не се чувстваше добре.
- Майка ви се извинява за това, че не е била добра майка. Често ли е била в болници?
- Да, през по-голямата част от живота си. Тя страдаше от маниакална депресия.
- Зная това - отговорих бързо. - Липсвала й балансираност. Тя е била човек, който е
позволявал животът да му се случва, вместо да поеме нещата в собствените си ръце. Сега се
опитва да ви каже, че ви обича много и съжалява за това, че не е могла да ви го каже, когато е
била жива. Мисля, че майка ви не е разбирала любовта и не е била сигурна как да я изрази.
- Това звучи съвсем вярно. Господи!
- Нанси, мисля, че душевното състояние на майка ви е причината за нейната смърт.
Може би тя се е самоубила?
Нанси започна да плаче.
- Да. Аз се опитах да й помогна, но тя не ме допусна до себе си. Мисля, че просто беше
прекалено депресирана. Аз опитах, Джеймс, но не знаех как да се държа с нея. Има ли нещо,
което съм можела да направя, за да предотвратя това нещастие?
- Не, майка ви е била най-лошият си враг. Вие не сте могла да я спрете. Тя не би ви
послушала. Не е приемала съвети от никого.
Нанси се усмихна и поклати глава.
- Вашата майка съжалява, че не е могла да ви бъде истинска майка. Тя не е искала да ви
наранява. Желае да ви кажа, че обича животните.
- О, Господи, да! Мама просто обожаваше животните.
- Сега Скипи или Скипър е с нея. Какво е това? Очите на Нанси широко се отвориха и
долната й челюст съвсем увисна от изненада.
- Това беше кучето, което имахме, когато бях дете. Мама го обичаше. О, те бяха толкова
добри приятели. Скипър имаше навик нощем да спи при нея. Джеймс, мога ли да ви попитам,
щастлива ли е мама? Имам предвид дали тя е на добро място и какво ще й се случи
по-нататък? Къде ще отиде?
Аз изпратих въпросите на нейната майка, Джоан, по телепатичен път и изчаках няколко
минути за отговор. Понякога, когато се задава въпрос на дух, е необходимо известно време, за
да се разбере въпросът и след това обратно да се изпрати отговор.
След няколко минути казах:
- Вашата майка иска да ви предам, че тя е получила помощ от друга жена. Нещо като
съветник. Тя е прекъснала собствения си живот, но това не е било съзнателно. В
действителност майка ви не е съзнавала какво върши. Откакто е починала, тя работи, за да
промени душевното си състояние и да се научи как отново да възвърне любовта в сърцето си.
Иска да открие обичта у себе си. Тя е на добро място, което много прилича на Земята, но е
по-красиво. Майка ви казва, че макар и да е мъртва, тя не почива. Дори нещо повече. Опитва
се по свой начин да навакса загубеното време.
От този момент сеансът пое в напълно различна посока. Аз продължих да предавам на
Нанси послания от нейната майка.
- Тя иска да знаете, че е добре. Заедно е със своето семейство, но все още има работа,
която трябва да свърши сама. Знае, че никой не може да я замести и че трябва да се справи
сама. Майка ви се чувства ужасно заради вашия баща. Тя ми говори за това, че той се е смятал
за виновен. Не разбирам какво има предвид.
- Аз разбирам. - След тези думи Нанси отново започна да плаче.
- Добре, нека да продължа. Вашият баща, х-мм. Може би той е бил много мил човек.
Трябва да ви кажа, че докато майка ви говори за него, аз почувствах вибрациите на един мъж.
Той стои близо до мен. Баща ви починал ли е?
- Да, той почина наскоро след мама. Добре ли е той? Трябва да знам, моля ви, кажете ми.
Може ли да ме чуе?
- Да, баща ви е добре. Той е заедно с майка ви. Казва, че всичко, което е желаел, е да
бъде с нея и сега това се е сбъднало. Той обяснява колко различен е светът, в който се намират
сега. Представял си е небето като място с ангели и арфи, но все още не е видял подобно нещо.
Там, където е той, всичко е покрито със зеленина. Сега говори за това, колко глупав е бил.
- Продължавайте.
- Това е много странно. Баща ви обичал ли е конете?
- Ами, той е израснал във ферма. Мисля, че са имали коне, но не съм сигурна. Аз...
В този момент аз я прекъснах, защото нейният баща ми каза още нещо.
- Не, баща ви говори за конните състезания. Той е обичал конните състезания. Залагал е.
- О, Боже, точно така. Всяка събота той отиваше на хиподрума. Това е невероятно. Все
още ли прави това?
- Съобщава ми, че има възможност, ако иска. И там съществуват такива неща, но не
залагат пари. Това се прави повече или по-малко заради спорта. Нанси, баща ви иска да ви
кажа да се успокоите. Той съжалява, но е бил толкова самотен. Струва му се, че ви е съсипал.
- Разбирам, татко - каза Нанси. - Наистина ми беше тежко.
- Нанси, не знам какво означава това. Баща ви ми показва оръжие. Изглежда като
калибър 45, извинете ме, но не мога да различавам едно оръжие от друго. Непрофесионален
пистолет е, но не е малък. Също така виждам и една стая, неговата стая може би. Има бюро и
рафтове с книги навсякъде.
- Той ги колекционираше.
- Вашият баща ми показва локва кръв, а той е облегнат назад на стола. Господи, да не би
той да се е застрелял?
Нанси избухна в плач и едва промълви:
- Да.
Аз бях в шок. Едно самоубийство беше твърде много, но и двамата родители да се
самоубият, това беше немислимо. Почувствах силна тъга в сърцето си и състрадание и
съчувствие към Нанси. Трябваха ми няколко минути, за да се успокоя. Просто не можех да
повярвам.
- Съжалявам, Нанси, не исках да бъда толкова директен, но трябваше да ви предам
онова, което виждам. Баща ви се е застрелял в лявото слепоочие. Той казва, че знаете това.
Така ли е?
- Да, аз бях тази, която го намери. Цял ден му звънях по телефона, но той не вдигаше
слушалката, така че отидох до дома му, когато се връщах от работа. Влязох в кабинета му и го
намерих облегнат назад на стола. Пистолетът лежеше на пода под неговата ръка.
- О, толкова съжалявам. Това е ужасно. Вашият баща иска да ви кажа, че това е било
грешка. Той не е знаел как да продължи да живее без майка ви. Също така казва, че не е искал
да бъде в тежест на вас и Джон. Вие сте имали свой собствен живот. Това е доста интересно.
Чувал съм го и преди. Баща ви твърди, че така или иначе е нямало да живее още дълго и че
животът му и без това е бил към края си.
- Какво има предвид?
Аз обясних на Нанси, че когато някой извърши самоубийство, той все още е свързан със
Земята, докато не дойде естественото време за смъртта му. Земният път на баща й щял да
свърши съвсем скоро. Когато се самоубил, времето, което му оставало във физическия свят,
било сравнително малко. Аз също така предадох на Нанси, че нейният баща е бил посрещнат
от майка й.
След това Нанси попита:
- Как е могла?
- Вашата майка е била на малко по-високо ниво в духовния свят. Тези, които са на
по-високо ниво, могат наистина да се връщат на по-ниски нива, за да помагат на другите. Но
онези, които са на по-ниските мина, не могат да отидат на по-високите, докато не са готови.
Тази идея изглеждаше малко странна на Нанси, но това беше нейната първа среща с
метафизическия свят. Аз я убедих, че колкото повече се занимава с метафизика, толкова
повече тази идея ще й се изяснява.
- Нанси, вашият баща иска да ви кажа, че отново е щастлив. Той е заедно с майка ви.
- Това ме радва толкова много. Господи, аз се тревожех за него. Толкова съм щастлива,
че е добре и че са заедно.
- Да, те са заедно. Странно, баща ви ми споменава за езеро или за къща до езеро. Казва,
че майка ви го наблюдава как лови риба на брега. Не знам какво означава това.
- Аз разбирам. Когато бях малко момиче, ние имахме вила на едно езеро и баща ми
обичаше да ни води там за риба. Той ни учеше как да я ловим.
- Е, вашият баща иска да знаете, че е в рая.
- Щом ходи за риба, значи е в рая.
След тези думи нашата среща приключи и аз благодарих на духовете и на нашите
водачи. Също така добавих специална молитва за Нанси, за да може тя да използва
информацията за своето изцеление. Сигурен съм, че молитвата е била чута, защото когато си
тръгваше, тя се обърна към мен, все още със сълзи на очите, и каза:
- Джеймс, не зная какво да кажа. Това беше чудо. Чувствам такава лекота. Изпълнена
съм с такова спокойствие. Това е спокойствието, което търся повече от десет години, но досега
не успявах да го намеря. Благодаря ви много, че ми помогнахте да го открия. Беше толкова
невероятно. Бог да ви благослови!
СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ
Искам да включа в тази глава още два случая, в които има преждевременно прекъсване
на живот. Макар че нито смъртното наказание, нито медицинските интервенции имат
характера на самоубийство, те също са свързани с прекъсването на съдбата на една душа. Като
казвам това, искам да изтъкна, че не само самоубийството е грешка, но и смъртното наказание
Едно от най-лошите неща, които можем да си представим, е дадено човешко същество
да отнеме живота на друго, преди да е дошло подходящото време. Това е ужасен и
опустошаващ акт, който изглежда напълно непростим. В случай на убийство им утежняващо
обстоятелство - несправедливостта. Съществува едно необяснимо разбиране, че ако отървеш
обществото от злодея, този брутален акт ще бъде възнаграден. Но това в действителност не е
истина. Съществува и аргумент, че чрез бързата екзекуция ще бъдат спестени пари и така
смъртното наказание започва да изглежда приемливо.
Но, да се отнема живота на друг човек е грешка и това е вярно за всякакви
обстоятелства, включително и за смъртното наказание. Моля ви да спрете за миг и да
погледнете на тази ситуация от духовна гледна точка, а не от емоционална. Нашата Вселена е
много по-голяма, отколкото смятаме, и ние трябва да започнем да гледаме на подобни
ситуации и на всяко действие посредством духовните си очи. С безкрайната си мъдрост Бог е
създал ритъм в целия живот. Слънцето изгрява и залязва, планетите се въртят около него,
вълните прииждат и се отдръпват. Душите също имат свой ритъм на възход, упадък и край.
Този ритъм е причина да съществува естествено време, в което душата да напусне физическата
реалност и да се завърне в духовния свят. И само Бог знае целия план.
Когато един човек е принуден насилствено да напусне своето тяло преди
предопределеното му време - естественото време, когато душата трябва да премине в отвъдния
свят - това поражда определени духовни последствия. Както при самоубийството, и тук
магнитните връзки на душата остават в земната атмосфера, докато не дойде определеният
момент тя да напусне физическото ниво. Когато духът на човек е изтръгнат насилствено от
тялото, както е при смъртното наказание, личността на престъпника остава същата, както
преди екзекуцията. Когато тя премине от другата страна, обикновено е изплашена и ядосана,
защото най-често не е достигнала висока степен на развитие и е невежа за духовните закони. В
повечето случаи тази душа броди безкрайно из по-нисшия астрален свят с други подобни
души. Тъй като тези измъчени същества са изпълнени с гняв и ненавист, те често търсят
отмъщение за своята преждевременна смърт. Затова намират лекомислени хора на Земята, на
чието съзнание могат да повлияят и да ги накарат да убиват или да нараняват другите. Звучи
като филм, нали? Но е самата истина.
Най-доброто нещо, което можем да направим, е да ги реабилитираме и да просвещаваме
хората, които работят в затворите, за святостта на живота. Знам, че това звучи като
неосъществима мечта, но ако прекъснем живота на човек, преди да е дошло естественото му
време, ние му отнемаме всички шансове да се промени и да бъде реабилитиран. Необходимо е
човек само за миг да види божествената светлина, за да заживее нов живот. Подобни
превъзпитани индивиди един ден могат да помагат на други и да ги предпазят от това, да не
отнемат нечий живот. Вратата към израстването и просветлението винаги трябва да бъде
отворена.
Чрез смъртното наказание ние продължаваме да насърчаваме насилието. Нека не
бързаме толкова да дърпаме шалтера, без да сме помислили за последствията от нашите
действия. Чрез разбиране на духовните отклонения ние можем да започнем да променяме
нашите вярвания и да не проявяваме такова нетърпение да изпращаме хората на електрическия
стол. Нашето общество е изправено пред духовната и етична отговорност да помага на онези
души, които са измъчени и недостатъчно развити. Нека не се отнасяме към тях като към
вчерашния боклук, който сме събрали в кофите си за смет.
Моля да ме разберете - не се опитвам да извинявам хората за убийствата, които са
извършили. Само искам да изтъкна, че човек, който отнема живота на друг, го прави защото
все още не е развил напълно осъзнаването, което е заложено в божествената му природа. Ако
човек напълно осъзнава, че е сътворен по подобие на Бог, той ще знае, че убийството не е дори
въпрос на избор. Кои сме ние, за да се съдим един друг? Знаем ли достатъчно за законите на
живота, за да се правим на Бог? Искам да ми повярвате, че не сме толкова могъщи. Нека
отново да повторя, че трябва да държим ума си отворен и да се учим да гледаме на нещата от
духовна гледна точка, с необходимата за това отговорност.
ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Когато някой е жив, благодарение на животоспасяващи съоръжения като респиратори,
аз вярвам, че отново в действие е божествения план. Зад всяко заболяване или криза се крие
напредък, някакъв вид еволюция, от която ние, като индивиди, и обществото като цяло можем
да се поучим. Медицинските постижения и новите технологии са част от нашето израстване.
Всяко откритие се появява в подходящия за това момент. Може би щеше да има други, още
по-невероятни постижения и открития, ако човешкото его не беше управлявано предимно от
политически или финансови изгоди.
Но човечеството притежава достатъчно количество знания за създаването на онова,
което е необходимо, за да се помага на хората да живеят по-продуктивен и качествен живот.
Много животи са спасени от модерни медицински технологии, включително силни лекарства
и ваксини, неизвестни допреди век. Науката трябва да се гордее с тези постижения, особено
със способността да поддържа качеството на човешкия живот. Ключовата дума е качество.
Медицинските работници не са на Земята, за да се правят на богове, нито пък могат, дори и да
искат. Не искам да вземам страна и да казвам дали е правилно, или не да се поддържа един
човешки живот с тези средства, но ще изтъкна следното:
Както споменах и по-рано, има точно определен момент за започване и за завършване на
даден живот. Аз наистина вярвам, че когато той е дошъл, когато духът трябва да се отдели от
тялото, той ще го направи. Науката не може да спре часовника на Вселената, колкото и да си
мисли, че ще успее, и независимо колко усилия полага. Ще повторя още веднъж - вярвам, че
една душа се опитва да изживее всяка ситуация, която може. Когато е прикрепена за
животоспасяваща машина, тя може би помага по някакъв начин на науката да се направи още
едно велико откритие за бъдещите поколения - не само в медицината, но и в други сфери на
човешкия живот. Ние трябва да гледаме на тези ситуации от духовна гледна точка. Вероятно
преди да се прероди душата се е съгласила да премине през подобни преживявания. Може би
тази ситуация помага на членовете на семейството и на приятелите да се научат на любов и
състрадание. Нека не забравяме, че душата трябва да усвои определени уроци, да се научи да
цени любовта, която й дават, и святостта на живота.
Подобно на всяка морална преценка, душата трябва сама да вземе това решение. Още
веднъж ще повторя, че всяка душа е уникална, има различни духовни нужди и трябва да
изживее онова, което е най-добро за нейното израстване. Няма правилни и грешни постъпки.
Нашата работа не е да преценяваме решенията на другите по тези въпроси, а да преосмислим
живота си от духовна гледна точка.
Глава 8
СРЕЩИ С ЛЮБИМИ ХОРА
Аз лично вярвам, че най-важната част от моята работа е да разсейвам силата, която

придаваме на страха. Той е не само една илюзия, но най-голямото препятствие в личностното
израстване и за потенциала на човешките същества да се усъвършенстват. Страхът води до
вътрешен конфликт у хората и им отнема чувството за лична свобода. Когато изпитваме
страх, ние не можем да обичаме и по заобиколен начин казваме сбогом на един живот,
изпълнен с творчество и съзидателност.
Страхът е като порочен кръг. Когато ни завладее, ние се отказваме от истинския живот,
след това привличаме онова, от което се страхуваме, и като последствие то се превръща в
реалност. С други думи, старата поговорка: "От каквото се страхуваш, това ще ти се случи", е
вярна. Не бива да забравяме, че нашите мисли създават реалността. Мисълта е творческата
божествена енергия. Ние можем да я използваме, както намерим за добре, защото имаме
свободна воля. Също така трябва да осъзнаем, че сме отговорни за резултатите от нашите
мисли. Когато упорито разсъждаваме по определен начин, като например когато изпитваме
страх, тази мисловна енергия оформя облика на нашия живот.
В началото на сеансите с моите клиенти аз ги информирам за степента, в която те са
позволили на страха да завладее ума им, и как той влияе на телата им, на здравословното им
състояние и на живота им като цяло. По най-простия възможен начин аз им помагам да
почувстват този свой неприятел и да намерят начини, по които да променят вярванията, които
са довели до техните страхове. Ако наистина ме разберат, те достигат до творчески
способности, които са били скрити у тях.
В началото е много трудно. Хората нямат желание да се променят толкова бързо,
особено след като десетилетия наред са били под влияние на семейната среда, обществото и
религията. Но все пак аз успявам да посадя семената и да им помогна да видят всички
възможности. Като отворя нова врата в тяхното мислене мога да ги направлявам да използват
мислите си по позитивен начин, който е изпълнен с любов.
Един от най-големите страхове е страхът от загуба. За някои той се превръща в
невъзможност да бъдат щастливи, да се радват и да водят пълноценен живот. Онези, които
имат всичко, което желаят, в определен момент могат да почувстват, че не заслужават това
щастие или че не са достойни за изобилието в своя живот. Други пък дори не могат да си
представят един идеален и радостен живот, защото е прекалено хубаво, за да бъде истина. Те
непрекъснато си мислят, че нещо лошо ще се случи, и обикновено става така. Често казвам на
клиентите си да не забравят, че ние сме създадени от Светлината. Тя изпълва всичко и е
винаги творческа, винаги изобилна. Дори и човек да не я вижда, трябва да вярва, че
посредством Бог (Светлината) всичко е възможно. Бог винаги казва "Да!"; ние сме онези,
които изричат "Не".
Този страх от загуба включва и страха от смъртта.
Аз определено вярвам (и това може би се дължи на часовете по психология, в които
изучавахме Фройд), че на подсъзнателно ниво желанието и инстинкта да останем живи са
най-силни. Много от нас в основата си са егоцентрични и дори не искат да приемат, че
съществува край на живота, и затова се страхуват от смъртта. Този страх идва от факта, че
смъртта е състояние, което ние не можем да контролираме. Тя е абсолютно непозната.
Смъртта е отвъд нашите човешки усещания и рационалното логическо мислене. Ние не само
че не знаем какво да очакваме от смъртта, но не знаем и къде ще отидем, ако изобщо отиваме
някъде. Жалко е, че смъртта е последното, защото сме свикнали да мислим по този страхлив
начин, непрекъснато подхранван от обществената примитивна гледна точка за смъртта, която
подсилва нашия страх.
За мен е смайващо толкова много хора все още да вярват, че когато умрем, ние
преставаме да съществуваме. Чувствам, че работата, с която се занимавам, е ценна, защото
помага за разрушаване на тази гледна точка и за отваряне на ума на хората към нещо, което е
отвъд техните физически сетива. В момента, в който предавам духовно послание от любим
човек, обикновено животът на моя клиент се променя завинаги. Като гледам назад през
годините, иска ми се да бях уловил тези невероятни преживявания на видеолента. Трудно е с
думи да разкажеш за реакциите на хората, защото не е същото като да ги гледаш пред себе си с
всичко, което става в душите им. С тази книга съм се опитал да споделя с вас някои от техните
чувства. Когато се осъществи връзката между двата свята - физически и духовен - ставам
свидетел на истинско чудо.
Съвсем разбираемо е, че когато идват при мен, хората са нервни. Обикновено това е
тяхното първо съприкосновение със спиритуализма и те не разполагат с нищо, с което да
свържат това изживяване, с изключение на малкото, което са чели, или неточните картини,
които може би са видели във филмите или по телевизията. Когато пред мен стои клиент, който
е нервен и притеснен, аз трябва от самото начало да направя всичко възможно, за да може
духът да използва неговата енергия, както и моята. Информирам клиентите си, че енергията
много прилича на електрически ток и ако те са нервни, ще се получат смущаващи вълни и
мислите ще идват при мен неразбираеми. Колкото по-спокойни са те, толкова по-добра е
връзката и за мен е по-лесно да видя мислите на духа. Най-важното нещо за мен е клиентите да
ми повярват поне малко. Когато започна да им разказвам неща за тях, които никой друг не
знае, те разбират, че не ги лъжа, и техните защитни прегради започват да се срутват. Тогава
мога да продължа, да отворя врати за духа и да запозная клиентите си с неизвестното.
Един сеанс може да започне с назоваване на име или на отличителна личностна
характеристика, или пък с описание на духа, който виждам. Може да бъде съвсем просто:
"Вашият баща е тук и той ми казва, че е починал от инфаркт." В момента, в който човекът
разпознае информацията и нейния духовен източник, цялата енергия в стаята се променя.
Срещата се осъществява и радостно чувство изпълва въздуха. За клиента настъпва не само
промяна в мисленето, но и физическа промяна - очите широко се отварят, долната челюст
увисва, на челото избиват капки пот и сърцето ускорява своя ритъм. В този момент той иска да
чуе повече и започва да говори направо с духа. Обикновено се налага да го помоля да се
успокои, защото духът прави големи усилия да ми изпраща мислите си и ненужното вълнение
може да повлияе на сигнала.
Освен че изпитва очевидна радост, клиентът става много емоционален и често започва
да плаче. Плачът е смес от тъга, безкрайно удоволствие, щастие и облекчение. Когато говоря
за характерните маниери и склонности на човека, клиентите ми осъзнават, че това наистина е
техният свиден близък и че той изобщо не е мъртъв. В добавка, те наистина чувстват
любовта на духа да се излива като живителен дъжд в стаята. Подробните описания
продължават и всеки "Тома Неверни" се освобождава от своя скептицизъм и се изпълва с
надежда. Печалните изражения скоро се променят и по лицата грее радост, блаженство и
доволство. Нещо повече, посланията, изпълнени с факти, служат като доказателства, че след
смъртта наистина съществува живот, и това има дълбок ефект върху всеки.
Когато срещата между хора от двата свята се осъществи, това може би е първият път,
когато човекът от физическия свят разбира, че смъртта не му е отнела любовта, на която той се
е радвал сред семейството и приятелите си на Земята. Вместо това, хората разбират, че техните
скъпи същества са все още с тях и непрекъснато се интересуват от ежедневните им дела.
Хората се изпълват със спокойствие, защото знаят, че ще се срещнат с тези, които обичат,
когато дойде тяхното време да преминат в духовния свят. Те също осъзнават, че вече не могат
да живеят по същия начин, след като са почувствали любовта и са чули доказателства от
отвъдния свят и онова, което някога е било неизвестно за тях, вече не е. Със знанието, че няма
смърт, те са свободни да живеят истински живот. Само за миг животът, белязан с печал, се
превръща в живот, в който всеки ден и всеки миг са изпълнени с нещо ново.
Като осъзнават по нов начин, хората разбират, че трябва да дадат своя принос в живота
на тази земя и вече не искат да губят безценното си време, което им остава. Те също така
започват да гледат на живота със знанието, че всички сме едно цяло и онова, което влияе
върху един живот, влияе върху всички. Те започват да се вглеждат във всяка своя мисъл и
действие със сериозна отговорност, защото са разбрали с помощта на любимите си същества,
че ще се изправят пред своите действия в духовния свят. Нещо повече, клиента ми получават
информация от близките си в духовния свят, че Земята не е единственото място за срещи.
Духовете също са се срещнали с членове на техните семейства, с приятели и съученици. След
години раздяла, те отново могат да бъдат заедно с любимите хора, от които прекалено дълго са
били отделени.
С други думи, никой не може да бъде самотен вечно.
Честита годишнина
Една от най-трогателните срещи се осъществи преди няколко години. Това беше среща
между двама души, които имаха сериозна, изпълнена с любов връзка. По телефона ми се обади
мъж на име Лари Грей. Той беше около 69-годишен, вежлив мъж, който говореше с дълбок
театрален глас. Каза ми, че е чул за мен от приятел и се питал дали мога да му помогна да
направи "нещо специално." Аз се поинтересувах какво е то. А той ми отговори, че наближава
петдесетгодишнината от брака му и иска да я празнува с жена си.
Единствената пречка била, че тя е починала. Казах му, че това може да се уреди и
определихме датата и часа.
Уреченият ден дойде. В 12.30 ч. на вратата се позвъни и аз отворих. Там стоеше Лари
Грей, 197 см висок, облечен в приятен кафяв костюм в стила на 70-те. Аз му хвърлих бърз
поглед и не можах да се сдържа да не помисля "Какъв приятен човек."
Лари проговори пръв.
- Здравейте, нали не ви притеснявам?
- Не, изобщо. Вие трябва да сте Лари Грей.
- Да, да, аз съм. Надявам се, че не съм закъснял или че не прекъсвам нещо.
Лари имаше навик да се извинява за всичко, сякаш да не нарани никого или да не му
пречи.
- Не, не, изобщо, Лари. Аз ви очаквах. Моля, заповядайте.
Въведох го в стаята за гости и му предложих да седне на дивана. Той отново започна да
говори и аз осъзнах, че Лари много обичаше да прави това. Трябваше да го прекъсна, защото в
противен случай нямаше да имаме време за сеанса. Съобщих му моите опасения и той много
любезно каза:
- О, толкова съжалявам. Виждате, аз съм един възрастен мъж и хората като мен обичат
да говорят. Съжалявам. Разбира се, че основно вие трябва да говорите. Това е причината,
поради която съм тук, нали? - засмя се Лари.
Аз седнах и му обясних как работя. Произнесох въвеждащата молитва и когато свърших,
погледнах към неговата дясна страна и видях една красива брюнетка, облечена в стила на
40-те.
- Мисля, че Кей стои до вас - казах аз - облечена в светлорозова рокля. Тя много ми
напомня на една актриса.
- Това е защото тя беше актриса. Ние се срещнахме в "Беркели" - отговори Лари.
-Тя ви нарича Любов моя - продължих аз. - Каза Любов моя, вместо името ви.
- Това е чудесно. Ние се наричахме един друг по много начини. Ах, колко стар
изглеждам. Вече съм с побеляла коса.
- Тя казва, че се е омъжила за вашето сърце, а не за косата ви. - И двамата се засмяхме, а
след това аз продължих: - Кей твърди, че имате прекрасен глас. Казва, че непрекъснато пеете.
- Да, това е вярно. Всяка събота и неделя ходя в Църквата на християнската наука и пея в
хора. Така се занимавам с нещо. Хората там са много мили.
- Сега тя говори за вашата сватба. Струва ми се, че сте се оженили извън Калифорния,
например в Ню Йорк?
- Да, Ню Йорк Сити. Може ли да ви каже и годината?
- Мисля, че ми съобщава 1940 г.
- Да, точно така. А какво ще каже за църквата? Ще съобщи ли името й?
- Нека видя.
Аз изчаках няколко минути и всичко, което разбрах беше, че става въпрос за някаква
църква, посещавана от актьори.
- Ами, църквата беше точно зад ъгъла - отговори Лари - и всички артисти от театрите
наоколо ходеха там. Ще ви каже ли къде живеехме?
Аз изпратих този въпрос на жена му по телепатичен път и след няколко минути казах:
- Тя говори за горната част на града. Струва ми се, че става въпрос за горната част на
Уест Сайд, в много малък апартамент.
- О, това е добре, това е добре. Да. Районът, в който живеехме, беше известен като
високия квартал на Вашингтон. Ах, това направо ме кара да потръпвам.
- Лари, тя споменава нещо за Филаделфия. Има ли някакви връзки с Филаделфия?
- Да.
- Тя спомена нещо за пътуване до Филаделфия с влак. Имате ли някакви роднини във
Филаделфия? Разбирате ли какво има предвид?
- Да.
- Било е по същото време, когато сте се оженили. Живели сте в Ню Йорк, но често сте
ходили до Филаделфия.
- След като се оженихме, аз трябваше да ходя до моята църква във Филаделфия всяка
неделя за известно време, докато не я напуснах и не си намерих нова в Ню Йорк.
Аз започнах да се смея и плеснах с ръце.
- Това е добра причина. Страхотно. Ами, почакайте, нека видим какво друго ще ни каже.
Тя съобщава, че когато е починала, е била самотна, но така е искала. Моли ви да не се
тревожите за това.
- Да, аз бях много разстроен от това, Кей. За Бога, можеше да почакаш.
- Не, тя е трябвало да напусне Земята в подходящия момент. Кей е толкова приятна
жена. Носи красива шапка. Изглежда, че и тя е от 40-те години. Казва ми, че е обичала да носи
шапки и често ви е казвала: "Отивам в града, да си купя шапка."
- Да, това е вярно. Ах, колко отдавна беше. Но Кей наистина харесваше шапките си.
Господи, тя имаше доста красива колекция. Винаги се обличаше толкова хубаво. Тя харесваше
хубавите цветове и красивите неща.
- Все още е така. Тя ми говори за някакво пиано. Лари започна да се смее и настоя Кей да
продължи да разказва за това.
- Тя твърди, че сте имали пиано у дома и тя е обичала да свири на него. Свирила е през
цялото време. Също така споменава името на Вагнер. Говори ли ви нещо това?
- Да, говори ми. Това е невероятно! Аз купих пиано на Кей и то все още е в къщата. Но
аз свирех, а не тя. Аз свирех, а тя пееше с мен. Ние бяхме страхотен дует. Спомняш ли си,
Кей? О, да, аз още свиря на него. Вижда ли ме тя, когато го правя?
- Тя не само че ви вижда, но и стои на същото място от лявата страна, както го е правила
приживе. Какво общо има Вагнер? - попитах Лари.
- Ами, ах, срамувам се да кажа това, но аз събирам стари плочи. Имам доста голяма
колекция. Особено харесвам класическа музика и съвсем скоро си пуснах Вагнер на
грамофона. Може би е лудост, но го слушах цял ден. Действа отпускащо. Предполагам, че
това не е грях. Не съм наранил никого.
- Не - отговорих аз, - само игличката на грамофона.
След това й двамата доста се посмяхме, преди да продължа с посланията.
- Лари, Кей иска да знаете, че е била с вас преди това на гробищата.
- Е, днес е нашата годишнина и аз исках тя да знае, че я обичам и мисля за нея. Ти не се
съмняваш в това, нали, Кей?
- Да, тя е много доволна. Харесва розите, които сте й занесли.
- О, това е нищо. Знаех си, че ще ги хареса.
- Така е - продължих аз. - Тя ми показва една крипта. В крипта ли е погребана?
- Да, така е. И аз ще бъда точно до нея.
-Тя ми показва вас с цветята. Интересно, поставя някакъв прът в ръката ви. Не знам
какво означава това. Вие разбирате ли?
- Ами, така мисля. Когато отидох на гробището, трябваше да взема прът, за да поставя с
негова помощ цветята пред криптата й. Нейното място е много високо. Може би за това
говори.
- Да, за това е. И за пътя нагоре.
Кей започна да ми изпраща друго съобщение много бързо. Аз погледнах нагоре и й
отговорих: "Разбрах... разбрах... благодаря." След това се обърнах към Лари:
- Нейният гроб от задната страна ли се намира? Малко трудно се стига до него. Пътят, по
който се минава, е малко объркан. Гробът е отзад, надолу по едни мраморни стълби и след
това встрани. Тя ми разказва подробно за това.
Лари не беше сигурен. Докато се опитвах да дешифрирам съобщението на Кей, аз
наистина доста добре успях да объркам и себе си, и Лари в този лабиринт. След това
продължих:
- Една дама стои до Кей. Тя има много характерен глас. Много театрален. Струва ми се,
че е оперна певица. Тя отново ми показва пианото. Знаете ли защо?
-Да, разбира се. Това е Естер. Тя беше невероятна певица. Тримата работехме заедно в
театъра. Естер беше моя учителка по пиано години наред. О, Боже, колко е приятно да се
срещна и с нея.
- Тази дама иска да ви кажа, че там има голямо театрално общество. Много учители,
които се занимават с музика и с обработка на гласовете. Макар че е различно от Земята, твърди
тя. Музиката не е същата, като на Земята. Тя е много по-завладяваща. Естер казва, че там
съществува чиста хармония. На Земя хората само говорят за това, но не се доближава много до
истината.
- Красиви думи.
Разчитането продължи още известно време с неговата жена и с учителката и те си
припомняха мигове от времето, когато са живели заедно на Земята. Беше такава прекрасна
годишнина. Мислех си: "Какво ли още ще каже тя?"И тогава Кей го изрече:
- Лари, знаете ли нещо за Париж? Имам предвид, дали вие с Кей сте прекарали известно
време там?
- Да. така беше. Какво казва тя?
- Тя иска да ви припомня за Айфеловата кула в Париж. Да ви кажа, че това са били едни
от най-щастливите дни в живота й. Разбирате ли за какво пътуване говори тя?"
Лари се разплака. Той извади една салфетка, избърса очите си и погледна точно над мен.
- Това бяха едни от най-щастливите дни и в моя живот. Там прекарахме първия ден от
нашия меден месец.
- Кей казва, че и останалата част от живота ви заедно е била като меден месец - добавих
аз.
Лари се усмихна и аз продължих с нейното послание.
- Тя казва, че винаги ще бъде с вас, Лари, и... почакайте, казва, че иска да си отидете у
дома и да й изсвирите една любовна песен на пианото.
При тези думи Лари се усмихна и каза:
- Господи, това наистина е Кей. Никога не знае кога да спре.
- И никога няма да се научи - добавих аз.
Чарли
Очарованието на моята работа се дължи в голяма степен на това, че осъществявам
срещи между хора, които се обичат. По този начин разсъждавах, докато един ден телефонът
ми иззвъня. Операторът ми съобщи, че една глухоняма жена иска да говори с мен. Аз казах
"Добре" и операторът се зае да превежда нашия разговор. Дамата се казваше Сюзън, беше
много депресирана и настояваше за разчитане. Искаше да знае дали може да се проведе. Аз
предадох на оператора утвърдителния си отговор и определихме дата.
В деня на разчитането не бях сигурен дали ще се получи нещо. В единадесет часа на
вратата се позвъни. На прага стояха две жени - едната доста слаба, с тъмна коса, другата беше
малко по-едра и имаше червеникава коса. Слабата жена се представи като Кати и ми каза, че тя
ще бъде преводачът.
Аз ги поканих и им предложих по чаша вода.
- Надявам се, че не е било трудно да намерите мястото - казах аз.
Погледнах зад себе си и видях, че Кати е заета да превежда със знаци на Сюзън. Когато
се преместихме в стаята за сеанси, ние решихме, че най-добре ще бъде Сюзън да седи пред
мен, а Кати да стои зад мен и да превежда.
В началото им обясних как протича процесът на комуникация с духове. Като кореняк
нюйоркчанин, аз говоря доста бързо, но Кати през цялото време се стараеше да не изостава.
Бях впечатлен колко бързо може да предаде онова, което казвах. Когато се връщам назад към
тази среща, винаги си спомням как се чувствах и какво си мислех, особено за любовта и за
изцелението, с които беше изпълнена работата на Кати. Бях впечатлен от преводаческите й
способности, както и тя от моите умения.
Започнах разчитането на Сюзън като й направих портрет. Когато правя подобно нещо,
обикновено държа бележник и химикалка, настройвам се към енергията на индивида и пиша
или чертая моите впечатления. Понякога го правя в началото на сеансите, за да улесня
комуникацията по време на разчитането. Ако дам на човека правилна информация за него, той
разбира, че не съм измамник. Съмненията биват стопени и процесът на комуникация с духа е
много по-лесен. Сюзън изглеждаше ужасно самотна и безкрайно упорита. Аз описах
семейството й, което беше доста затворено и не обичаше да общува. Казах й, че глухотата й се
дължи на две малки костици в ушите, които не са били напълно развити при нейното раждане.
Тя потвърди, че съм прав, и изглеждаше доволна, че можах да й дам такава специфична
информация. След като приключих с портрета й, казах молитвата и започнах комуникацията с
духовния свят. Веднага започнах да получавам информация за нейния дом.
- Доста странно е, но виждам нещо, което мисля, че е вашата къща. Имате ли кафяв
диван под прозореца, с цветно одеяло или покривка върху него?
След като си размениха знаци с преводачката, Кати ми предаде отговора на Сюзън.
- Да, точно така. Той е непосредствено под прозореца и върху него има одеяло, но то не
стои там през цялото време.
Трябва да кажа, че беше доста по-различно да получавам отговор от човек, който стои
зад мен, дори това да е преводач.
- Има няколко снимки върху метална поставка от дясно на дивана - продължих аз. -
Също така виждам нещо, което ми се струва като пластмасови или копринени цветя на рафта.
- Да, това е напълно вярно.
- Освен това виждам един оранжев килим. Той е протрит на няколко места, особено пред
вратата. Мисля, че това е входната врата на апартамента ви. Също така виждам кухня.
Изчакайте. Не знам кой ми дава тази информация. Нека попитам.
По телепатичен път помолих духа да се представи. Не последва отговор и аз седях силно
озадачен. След това видях много снимки върху хладилника и ги описах на Сюзън.
- Виждам много снимки върху хладилника. Повечето от тях са на едно куче.
Сюзън започна да се смее. Тя ми каза, че това са снимките на нейното куче. Аз
продължих и внезапно бях изпълнен с невероятно много любов, която нахлу в стаята. Това
изглеждаше любов, която беше необичайно благородна и безусловна. След това промълвих...
"Чарли."
При тези думи Сюзън започна истерично да плаче. Аз бях напълно объркан и се
вторачих в нея, като чаках да чуя отговор или обяснение. Очевидно бях уцелил болното й
място и очаквах да разбера какво беше то.
Кати изрече вместо Сюзън:
- Да! Чарли беше моето куче. Чарли е причината да бъда сега тук. Той почина преди два
месеца и ми липсва страшно много.
Почти не можех да повярвам на онова, което чувах. Разбрах защо ми беше толкова
трудно да разбера от кого получавам послания. Очевидно информацията идваше от куче! То
ми показваше нещата, които разбираше.
Сюзън беше заета да обяснява на Кати с помощта на знаци и Кати накрая изрече:
- Сузи ми казва, че Чарли е обичал да седи непрекъснато на дивана и неговото любимо
място е било одеялото. От време на време той забивал нокти в килима пред вратата и се
държал сякаш заравя нещо.
- Разбирам. Стори ми се странно да виждам картините от такава ниска гледна точка, но
сега разбирам защо. Аз съм гледал през очите на Чарли.
След миг разчитането продължи.
- Чарли ви предава огромната си любов. Той ми показва червена светлина и ми казва, че
е правил нещо с нея.
Сюзън беше безкрайно развълнувана и трескаво обясняваше нещо на Кати.
- Да, това беше светлината, която ми позволяваше да разбера, че телефонът звъни. Чарли
идваше до мен и ме побутваше, докато не погледна и не я видя. Беше страхотен! Притежаваше
много човешки качества.
- Предава ми, че е имал красива червена каишка със скъпоценни камъни... ами, струва
ми се, че са диаманти. Мисля, че не са истински.
Сюзън се засмя и ни каза, че не са истински, но наистина са блестяли. Тя каза, че много
се е разстройвала, когато хората са се шегували с Чарли за "женската му каишка".
След като се посмяхме, аз продължих.
- Чарли описва как сте го разхождала до магазина на ъгъла, за да купите хляб и мляко.
- Да, така беше.
След това аз започнах да се смея. Чарли ми изпрати една много забавна мисъл и аз
предадох посланието.
- Той ми казва, че не е харесвал къпането в мивката.
- Да. Всеки петък вечер го къпех и вие сте прав, гой изобщо не харесваше това. Борехме
се през цялото време. Мисля си, че след време свикна. Мога ли да попитам нещо?
- Да, разбира се.
Сюзън започна да плаче и да задава въпроса си с помощта на своите ръце.
- Изпитвал ли е голяма болка, докато умираше? И може ли да му кажете, че съжалявам.
- Имал ли е проблеми с краката по това време - попитах аз. - Имам предвид, можеше ли
да ходи? Защото чувствам болка от дясната страна.
- Не до самия край. Беше на медикаменти.
- Знаете ли дали е имал диабет?
- Да, имаше. Също така страдаше и от бъбреци. Каза ли ви това?
- Да, предава ми какво не е било наред със здравето му преди смъртта. Също така ми
казва, че ви обича много и че сте го облекчила. Вие ли му помогнахте да заспи вечния си сън?
- Да, но не исках.
- Вашето куче е изпитвало силни болки накрая. Вие наистина сте му помогнала. Знаете
ли това?
Сюзън не отговори. Само наведе глава и я поклати в знак на съгласие.
- Чарли все още спи при вас в края на леглото. Разбирате ли това послание?
- Да. Той винаги се качваше върху леглото през нощта. Аз се събуждах и виждах главата
му на възглавницата до себе си.
- Познавате ли някого с име Айви? Зная, че е странно, но ми се струва, че това е името.
Сюзън започна да мисли, но не можа да си спомни. След няколко минути тя се досети:
- Да! Аз говорих с нея по телефона миналата седмица. Тя ми помага да си намеря ново
куче. Много е трудно човек, който има проблеми със слуха, да си намери куче и тя ми каза, че
може би ще успее да направи нещо.
- Получавам много силни вибрации или усещания от вашия домашен любимец, който
твърди, че ще си вземете друго куче и скоро няма вече да бъдете самотна. Чарли казва, че ще
ви помогне и ще се увери, че другото куче знае какво да прави. Между другото той ми показва
бяло куче. То много прилича на хъски.
Сюзън силно се развълнува.
- Това е породата, която Айви се опитва да ми намери.
- Ще го имате, не се тревожете. Чарли ми казва, че никога няма да бъдете самотна!
След това ние благодарихме на света на духовете за помощта и аз ги помолих да помагат
на Сюзън в нейния земен път.
Както казах по-рано в тази книга, животните също оцеляват след смъртта. Когато те
преминат в духовния свят, приемат тази промяна като естествено събитие. Ние наистина
можем да се поучим от тях. Често ме питат: "Къде ще отиде моят домашен любимец?" Той
също се отправя към небето. Отива в един много красив свят - същото място, където отиват и
хората. Когато едно животно почине, то бива посрещнато от човешките същества, с които се е
срещнало на Земята. Ако там няма никой от тях или ако едно животно не е прекарало земните
си дни с хора, то често бива посрещнато от духове, които се грижат за него. Те са щедри,
любвеобилни души и го поемат, докато в духовния свят не пристигне член на семейството,
който е свързан с животното със силна любов. Обикновено тези, които се грижат за
животните, са обожавали животни и на Земята.
Доста често наскоро починалите животни се връщат в земния си дом. Често те седят на
същия стол, спят на същото място и ви наблюдават отблизо. Те си спомнят нежността и
любовта, която са получавали от вас на Земята, и често се връщат, за да ви наблюдават и
защитават.
Затова, моля ви, никога не приемайте едно животно или друга форма на живот като
притежание. Ние сме тук, за да споделим мистерията на божествения план на любовта за
всички Божии същества.
Болестта на Алцхаймер
Бавната и мъчителна смърт от болестта на Алцхаймер не само лишава живота на човека
от достойнство, но и на моменти е нечовешка. Всяка година стотици хиляди хора заболяват от
нея и изпитват ужасно страдание. Болестта на Алцхаймер е състояние, при което нервните
клетки в мозъка дегенерират и той се свива. Заболяването е придружено със забравяне, загуба
на паметта и дезориентация за времето и мястото. В крайните фази човек може да страда от
сериозни психози, включително халюцинации и параноя.
Все още не е известна причината за това заболяване, но има няколко теории. Някои
учени смятат, че то е генетично, а други мислят, че влияние оказват фактори от околната
среда, като оловото или други метали. Едно нещо е сигурно. Колкото повече се увеличава
възрастното население, толкова по-често семействата и здравните работници ще се срещат с
това страдание. Аз искрено се надявам, че ще се направят нови изследвания и ще бъде намерен
начин, за да се сложи край на това опустошително заболяване.
Хората са ми задавали много въпроси за приятели и членове на семействата им с болест
на Алцхаймер, като. Може ли да ме чуе? Вижда ли ме? Къде е сега? Все още ли е тук?
Мъртъв ли е? Душата напуснала ли е тялото? Може ли душата да продължи да живее?
Какво може да ми разкаже за живота си?
Един ден аз имах среща с очарователна дама на име Сидел. Тя беше насочена към мен от
близка приятелка. В началото на разчитането спомена, че баща й е починал и тя трябва да
разреши някои свои проблеми. Тя най-вече искаше да знае дали той е намерил покой.
Когато започнахме сеанса, в първоначално аз имах много силното усещане, че Сидел е
ужасно нервна и несигурна не само по отношение на разчитането, но и за своето бъдеще.
Изглеждаше, че много въпроси се въртяха в главата й. Уверих я, че се надявам нейните
страхове и тревоги да изчезнат след общуването с духовния свят и започнах да се настройвам
към нейната енергия. Незабавно разбрах, че между нея и майка й има известна враждебност.
- Сидел, говорите ли си с майка ви?
- Да, говорим си.
- Нямам намерение да се бъркам в личния ви живот, но имам чувството, че не се
разбирате добре.
- Не съм сигурна, но ми се струва, че знам какво имате предвид.
- Изглежда сякаш тя на моменти е като товар за вас и вие губите търпение.
- О, да. Това е вярно. Трудно ми е, когато разговарям с нея.
Сеансът пое в друга посока и аз почувствах нещо като отворена врата зад себе си, през
която нахлу върволица от хора.
- Внезапно почувствах, че сякаш стаята се изпълни. Почакайте... нека да видя кой е тук.
Аз затворих очи и видях фигура на мъж. Той стоеше изправен и имаше много сериозно
изражение. Имах чувството, че не разбира какво става.
- Сидел, мисля, че баща ви е тук. Струва ми се, че нещо не е било наред с главата му,
преди да почине, защото имам ясно впечатление, че областта на главата е била засегната от
заболяване. Също така имам усещането, че той е в болница или в клиника за продължителен
период от време. Бил ли е на легло дълго време?
- Да, баща ми страдаше от болестта на Алцхаймер от тринадесет години.
- О, Боже, ето защо се чувствам толкова неразбиращ. Той не може да повярва на всичко
това. Трябва да кажа, че все още не се чувства в пълно съзнание. Имам предвид, че се оглежда
и таи някакво чувство на недоверие.
- Ами, не мисля, че той вярваше в тези неща.
- Може и така да е, но... Вашият баща иска да ви благодари за запалената свещ.
- Да, когато беше болен, запалих свещи, за да му помогна да премине в отвъдния свят.
- Той иска да ви благодари за това и за молитвите. Те наистина много са му помогнали.
Казва, че все още е объркан, но малко по малко започва да разбира нещата. Погребението в
храм ли беше?
- Да.
- Той е бил там. Казва, че ви е видял всички. Но е бил малко изненадан от броя на
хората. Казва, че е очаквал два пъти повече.
- Той имаше толкова много приятели, но тъй като беше далеч от живота дълго време,
накрая не му бяха останали много.
- Кой е Джак?
- Това е той. Джак е неговото име.
- Той споменава едно африканско одеяло и говори за снимки. Видял е всички снимки.
Излагали ли сте снимки на баща ви, които да показват различни етапи от неговия живот?
- Да, точно така. На погребението подредих на едно от неговите африкански одеяла
снимки. Исках чрез тях да представя целия му живот.
- Коя е Роуз?
- Неговата майка.
- Той иска да знаете, че тя е дошла да го посрещне, когато е преминал в духовния свят.
Той не я е бил виждал от дълго време. Вярно ли е?
- Тя е починала, когато той е бил дете.
- Роуз е много забавна. Знаете ли, че тя ви наблюдава, когато сте в кухнята. Също така
харесва дрехите, които носите. Показва ми ефирни рокли.
Сидел се засмя на глас и ми благодари за това, че има възможност да говори със своята
баба.
- Изобщо не я познавам, но съм щастлива, че тя е около мен.
Джак отново започна да говори и аз продължих да предавам посланията му.
- Баща ви споменава името Марк и казва, че той му е помогнал.
- Марк е моят брат. Това е много интересно, защото Марк пое бизнеса на баща ми, след
неговата смърт.
- Знаете ли дали Марк носи копчетата за ръкавели и иглите за вратовръзки на баща ви?
- Да, носи копчетата за ръкавели.
- Знаете ли, че на стената в офиса му има награди и грамоти?
- Да, той е в офиса на баща ми и той изглежда точно по начина, по който баща ми го
остави. Наградите са за най-добър търговец. Те са на стената зад бюрото.
- Баща ви ми показва своя тъмнозелен стол. Той е същият, на който седи брат ви в
офиса. Моля ви, попитайте го дали има разкъсано или сцепено място на седалката. Мисля, че е
от дясната страна, под крака му, когато седне.
- Това звучи странно. Но, знаете ли какво? Марк споменаваше, че трябва да купи нов
стол, защото старият е доста износен. Не знам дали е скъсан, но няма да забравя да го попитам.
Това е просто невероятно.
Много рядко се случва клиент да поиска бизнес-съвет от отвъдния свят. В такива случаи
аз съобщавам, че не е задължително някой от духовния свят да знае как ще се развият нещата
на Земята. Както казах по-рано, прекалено много фактори играят роля, включително и
законите на кармата. Казвам на клиентите си: "Ние можем да попитаме духа, но моля ви да
разберете, че трябва да вземате собствени решения. Не е задължение на духовете да казват как
да управлявате живота си или бизнес делата си“.
Информирах и Сидел за същото и тя отговори, че иска съвет от баща си, защото
бизнесът е бил негов.
- Аз съм сигурна, че той ще ми даде ценен бизнес-съвет.
Предадох й онова, което получих.
- Знаете ли дали вашият брат обмисля възможността да си намери партньор?
- Не съм сигурна, но ще го попитам.
- Добре. Баща ви ми казва, че вече е много трудно да се изкарват пари с тази работа.
Доста тежко е. Но той смята, че трябва да почакате, защото нещата ще се променят и накрая
вие ще продадете тази фирма.
Сидел ахна. Тя каза, че нямат намерение да я продават. Или поне плануват да задържат
бизнеса в семейството, колкото е възможно по-дълго.
- Вашият баща казва, че се е тревожил прекалено много за бизнеса си и това му е отнело
доста време от живота. Не иска и вие да продължавате по същия начин. Той смята, че щяло да
бъде по-добре, ако е имал повече време на Земята, за да се занимава и с други неща, а не само с
работа. Смята, че е щял да направи много повече, ако е живял по друг начин. Бил е строг и
взискателен към работата. Искал е всичко да бъде идеално, за да докаже себе си. Казва, че би
могъл да научи много неща от вас.
Сидел много се развълнува, както и нейният баща. След това той заговори за майка й.
- Той се безпокои за вашата майка. Казва ми, че много са се карали. Част от него все още
я обича и сега той я разбира по-добре. Тя не е щастлива, защото очаква другите да направят
всичко вместо нея. Вие трябва да живеете свой собствен живот. Кажете й това.
- Ще го направя.
Аз попитах Сидел дали има някакви въпроси към баща си. Нейният въпрос ми помогна
да променя мнението си за хората, които страдат от болестта на Алцхаймер.
- Къде е бил баща ми, когато страдаше от тази болест? Имам предвид, къде беше
неговият дух? Дали го беше напуснал и отишъл някъде другаде?
- Баща ви намира вашия въпрос за интересен и казва, че ще се опита да отговори,
колкото е възможно по-ясно. Между осъзнаването в земния и в духовния свят съществува
разлика. Той твърди, че по-голямата част от времето не е съзнавал положението си и се е
чувствал като в просъница. Но споменава, че е имало моменти, в които за него е било напълно
ясно, че е извън своето тяло и онова, което той мисли, че е бил неговият дух, е гледало към
тялото му на леглото и към хората в стаята. За него е било трудно, защото не е имал ясна
представа за времето и пространството, така както всички ние имаме на Земята.
- Виждал ли е други духове около себе си?
- Той е чувствал някаква енергия наоколо, но преди да почине не е знаел какви са тези
хора. Казва, че неговият баща и Роуз са дошли да го вземат.
Казах на Сидел, че и много други от духовния свят, които са страдали от болестта на
Алцхаймер, са давали подобни отговори. Някои от тях не са осъзнавали къде се намират.
Някои са били в състояние на сън по време на цялото заболяване. Други често са били извън
телата си и са виждали своите семейства и много пъти са се опитвали да им предадат нещо.
Сидел продължаваше да настоява.
- Защо той трябваше да преживее това заболяване?
- Той не мисли, че ще го разберете правилно, но независимо дали вярвате, или не, той го
е избрал, преди да дойде на Земята. Твърди, че е трябвало да го изживее, за да се уравновесят
нещата.
След това добавих моето разбиране за ситуацията: в много случаи един дух трябва да
премине през някакво заболяване, за да го надмогне, да стане по-силен и да прекъсне връзката,
така че то да не засяга други членове на неговото семейство.
След този сеанс, който аз проведох преди много години, със Сидел станахме добри
приятели. На всеки няколко месеца тя ми звъни, за да види как съм, и съвсем наскоро ми
съобщи:
- Не зная дали си спомняш това, но в едно от първите разпитания, аз попитах баща си за
нашия бизнес. Той каза, че ще намерим партньор и накрая ще продадем фирмата. Просто
исках да ти кажа, че брат ми от няколко месеца има партньор, а точно сега подписва
документите, за да направи продажбата.
История от планините
Следващият сеанс е един от най-благодатните моята кариера. Една година след него се
появи новината за невероятните подробности, които са станали известни, и шоуто на Ен Би Си
"Неразгадани мистерии", искаше да го пресъздадем. Няколко месеца по-късно работещите в
това предаване се опитваха да намерят човек, който да изглежда като мен. След още няколко
месеца шоуто беше записано. От момента на неговото записване преди две години, то стана
един от най-популярните епизоди в историята на "Неразгадани мистерии" и често се излъчва
по кабелния канал "Лайфтайм". Това е един от сеансите, които си спомням най-ярко.
Беше през юни 1995 г. Аз седях в своя апартамент и чаках следващия си клиент.
Погледнах разписанието си, но не можах да се сетя кои бяха хората, записани за 6 часа - Дон и
Сю Ръскин. В шест без пет двойката пристигна. Спомням си първата реакция, когато ги видях.
Мъжът не изглеждаше добре. В действителност той ми се стори доста болен и си помислих, че
жената с него е негова дъщеря, но се оказа, че тя е съпругата му.
След като казах молитвата си, аз веднага забелязах, че няколко духа ме заобиколиха.
Чувствах, че повечето от тях са жени, но имаше и много силна мъжка енергия. Започнах да
говоря за чувствата и наблюденията си, като се надявах, че присъстващите духове наистина са
онези, с които двойката искаше да комуникира.
- Трябва да ви кажа, че когато влязохте през вратата, имаше един млад мъж, който
стоеше зад вас, Дон. Изглежда, че е починал млад. Имате ли син в духовния свят?
Те се спогледаха изумени. След това Дон много бавно вдигна очи към мен и потвърди,
че това е вярно.
- Да.
- Той казва, че ви обича много, много и че няма от какво да се страхувате. Той наистина
ви обича. Обича ви. Не престава да ми казва това. Инициалът А означава ли нещо за вас?
Може би е познавал някого на име Адам?
- Не мисля така - отговори Сю.
Аз погледнах към Дъг и му казах за неговите майка и баща.
- Вашият син казва, че майка ви и баща ви също са тук тази вечер. Те тримата в момента
си държат ръцете. Говори ли ви нещо инициалът М?
- Да, това е моят баща. Неговото име беше Майк - отговори Дъг.
- Освен това тук има една дама, която се казва Лили, Мили или Ели.
Сю се намеси:
- Това е сестра ми. Тя също почина.
- Наричали ли са я още Бебе?
- Да, наред с другите й имена.
- Сестра ви е много забавна. Тя и банда ви се смеят заедно. Разбират се добре. Но вашият
син иска да говори. Казва, че той е почетният гост тази вечер. Бил ли е в болница?
- Да.
- Той казва, че му е било много неудобно. Смъртта му беше ли голяма изненада за вас?
Той твърди, че хората са били шокирани. Казва, че всичко е било много неочаквано. Изглежда
като някакъв инцидент. Имал ли е наранявания по главата?
Семейство Ръскин се хванаха за ръце и се вкопчиха здраво един в друг.
- Той ми показва, че е чувствал болка в главата. Също така мисля, че и вратът му е бил
наранен. Прекарал ли е известно време в хеликоптер? Защото ми говори за пътуване с
хеликоптер.
- Да, беше закаран с хеликоптер до болницата.
- Имам много силно усещане, че той се изкачва. Показва ми планина. Също така
чувствам, че е имало подхлъзване или падане. Разбирате ли?
Двамата съпрузи започнаха да плачат и потвърдиха, че информацията е вярна.
- Той казва, че винаги е знаел - продължих аз, - че нещо подобно ще му се случи. Винаги
е живял на ръба. Нищо не сте могли да направите. Трябва да спрете да се обвинявате за това,
защото не сте могли да го спрете. Той някога възнамерявал ли е да се отдаде на
въздухоплаване? Показва ми делтапланер. Казва, че ако не е бил загинал при катерене в
планината, е щял да умре при въздухоплаване.
Дон проговори:
- Той винаги е имал много авантюристичен дух. Винаги е правил такива неща.
- Обичал ли е фотографията? Казва, че е правил снимки по целия свят. Знае, че сте
разглеждали албумите. Казва, че там не можете да намерите нито една снимка, която да даде
представа за мястото, където се намира. Цветовете на небето... Те са толкова богати.
Неописуемо е! Светловиолетово и розово. "Не се тревожете за мен - казва той. - Тук участвам
в невероятно приключение." Кой е Там или Тами?
- Това е сестра му.
- Ще й кажете ли, че той я обича и й благодари за всички добри пожелания, мисли,
молитви и за нейната любов. Тя означава много за него!
- Да, разбира се, че ще й предадем.
- Знаете ли дали племенницата му е написала писмо или картичка?
- Да, така мисля - отговори Дъг. - Това беше на погребението.
- Вашият син я е обичал. Моля ви, кажете й. Той също така споменава човек на име
Марк. Познавал ли е човек с това име?
- Да, той беше негов добър приятел.
- Поздравете го от Дъг. Моля кажете му, че той непрекъснато ще бъде до него и завинаги
ще останат добри приятели.
След това погледнах към Дон, който не изглеждаше толкова добре. Осъзнах, че скръбта
напълно е завладяла живота му и той изглеждаше като една празна раковина. Съобщих му за
тревогите на неговия син за здравето му.
- Дон, Дъг казва, че трябва да внимавате да не получите язва. Той твърди, че имате
проблеми със съня. Ходили ли сте на лекар за това?
- Да, миналата седмица. Той ми предписа таблетки за сън.
- Той иска да ви кажа и на двамата, че сте помогнали да изживее най-пълноценно живота
си. Винаги сте го подкрепяли. Винаги сте вярвали в него. Вие сте страхотни. Страхотни сте,
казва той. Имало ли е негова снимка на погребението?
- Да.
- Той ми показва поставка с много снимки върху нея и в средата има една голяма
снимка. Твърди, че много сте се затруднили, докато изберете тази централна снимка.
И двамата се засмяха и след това Сю проговори.
- Търсихме навсякъде. Имаме много снимки на Дъг, направени по време на различните
му пътувания.
- Той е видял колко много снимки сте поставили и мисли, че не е било необходимо да се
затруднявате толкова.
- Така искахме. Това беше представяне на целия му живот.
- Дъг ми казва, че на погребението му е имало музика. Казва, че тя е била с шотландско
или ирландско звучене, като Ения.
- Ения е точно онова, което пуснахме! - каза Сю. Аз погледнах към Дон, тъй като Дъг
адресира следващия си въпрос към него.
- Дон, спортувате ли редовно? Тъй като Дъг ми показва кон. Защо двамата заедно не
отидете да се позабавлявате, като яздите заедно?
- Моят най-добър приятел и аз го правим - отговори Дон.
- Забавлявай се татко. Моля те, забавлявай се и заради мен. Просто се забавлявай.
В този момент последва един много интригуващ въпрос и неговият отговор ме смайва и
до днес.
- Имате ли негова снимка, от която сте извадили няколко копия или е била
репродуцирана? Той се смее на нея, защото изглежда, че в нея има някаква шега.
- Тази снимка беше направена, когато бяхме на едно пътешествие. Дъщеря ни забеляза,
че в средата има светло петно, което изглежда като облаче пушек и е с формата на сърце. Тя
видя думите "Обичам те!"в сърцето.
- Той казва: "Аз направих това" и се смее. "Разбирате ли? Това бях аз. Това бе моят
подарък за вас. Мислете за снимката като картичка от небето“.
Последната информация показа още веднъж, че силата на любовта преминава всякакви
граници. Останалата част от сеанса продължи с майката и бащата на Дон и с неговата леля,
Беа. Всеки от тях подробно описваше как си спомня Дон като малко дете. След това дойде Дъг
и говори до края и с всяка своя мисъл той ни представяше смайващи доказателства за живота
след смъртта.
Аз попитах Сю:
- Изрязвали ли сте статии от вестници?
- Да.
- Всички са стояли около вас и са ви наблюдавали докато ги изрязвате. Кога е било това?
- Миналата седмица. Във вестника имаше голяма статия за Дъг, свързана със смъртта. Тя
не беше конкретно за неговата смърт, а за планината Фуджи.
- Смятате ли да направите нещо от рода на възпоменателна книга? Той казва, че сте я
подредила вече, но все още не сте залепила снимките. Просто сте ги пъхнала там. Дъг знае за
това.
Те двамата се усмихнаха и аз продължих.
- Киото. Какво означава това?
- В Япония е, много близо до мястото, където случи инцидентът. Ние бяхме с него в
Киото.
- Имал ли е той велосипед, планински велосипед? Знаете ли за него?
- Изпратиха ни го у дома.
- Той споменава колко много харесва снимката, която му е направена в подножието на
планина Фуджи. Имате ли я?
- Ами, има някои снимки от изкачването, които се проявяват сега и все още не сме ги
получили.
- Ще запомните ли за тази снимка?
- Да, разбира се.
Срещата продължи още четвърт час. Семейство Ръскин напусна къщата ми с много
по-различни чувства от онези, с които дойде. Изразът на лицето на Дон беше сигурен знак, че
той е поел по пътя на възстановяването. Те знаеха не само, че техният син все още е жив, но и
че през цялото време е около тях.
По-късно разбрах, че Дъг Ръскин не е бил просто един обикновен син. Той изглежда
като ангел от небето. Прекарал е няколко години като е пътувал до различни страни и е
помагал на бедните. Той дори е плувал през бурни води с раници с храна на гърба, за да може
да им помогне. Имал е приключенски дух, но е бил грижовен и всеки, чийто живот е бил
докоснат от това момче, е усетил неговата светлина.
Около два месеца след това първо разчитане телефонът позвъня и от другата страна на
линията беше Сю Ръскин. Тя ми съобщи, че току-що е получила пощата. Групата, която се
изкачвала заедно с Дъг, й беше изпратила снимките. Тя каза:
- Първата снимка, която извадих, беше една, на която Дъг, усмихнат до ушите, стои в
подножието на планината Фуджи.
Част III
СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА
Глава 9
ОТВЪД СКРЪБТА
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш и време
да умреш.
Еклесиаст 3:1
Дали някога надмогваме скръбта от загубата на любим човек? Възможно ли е да
започнем живота си отначало, без свидното същество, което е било до нас? Дали нашите
спомени за прекрасните мигове заедно ще ни помогнат да се върнем отново към живота?
Няма лесни отговори на тези въпроси. След като някой премине от земния към духовния
свят, ние никога няма да можем физически да изпитаме близостта си с него, както досега. Но
винаги можем да бъдем заедно с близките си хора, като запазим спомените си за тях живи в
нашите умове и сърца и като осъзнаем, че като духовни същества те не са ограничавани от
физически прегради и са край нас дори по-често, отколкото преди.
Както е казано в Библията, има естествено време и място за всяко събитие и
преживяване на тази земя. Всеки път, когато се връщаме във физическия свят, ние
преминаваме през събития, от които душата израства. Всяка случка в живота ни предопределя
и измерва нашия напредък. Подобно на кръговрата на сезоните, не е възможно да има живот
без край и ново начало. Всичко, което правим, е в името на усъвършенстването.
Докато върви към своя край, всяко живо същество на тази планета изживява една или
друга загуба. Може да бъде загуба на работа, загуба при развод, поради злополука или
престъпление. Може да става въпрос и за неосъзната цел или просто загуба на младостта. Ние
можем да приемем тези раздели като потресаващи житейски промени, но често откриваме, че
те също имат свое време и място в нашия живот. За да изживеем загубата и за да я
трансформираме, има няколко стъпки, които можем да предприемем, за да тръгнем по
успешния път към един по-здравословен, пълноценен и балансиран живот. Първата от тази
стъпки е да признаем скръбта си и да се справим с нея.
ПОЗНАВАНЕ НА СКРЪБТА
Скръбта има много проявления - физическо, духовно и емоционално. Безпомощност,
тревога, безсъние, страх, отчаяние, раздразнителност, гняв, депресия, гадене, недостиг на
въздух, сърцебиене, дори мисли за самоубийство - всичко това може да се смята като
симптоми или признаци на скръбта. Важно е да осъзнаем, че мъката от загубата на някого (или
дори на друго - като работа) е нещо нормално и съвсем естествено. Когато страдаме, ни се
струва, че животът ни е свършил и никога няма да бъде съшият. Струва ни се, че не можем да
живеем и ден без човека, който сме загубили. Чувстваме, че сякаш целият свят се е обърнал
надолу с главата. Всичко ни изглежда странно и без никакъв смисъл. Като че ли напълно сме
загубили балансираността във всеки аспект от живота ни. Не можем да мислим разумно, не
можем да вземаме правилни решения. Често откриваме, че не можем да контролираме
емоциите си или че понякога се разплакваме и при най-дребните предизвикателства. Всички
тези чувства до голяма степен са част от процеса на скръбта и никога не бива да се правим, че
не ги забелязваме, или да ги оценяваме като нещо нередно.
В такива моменти много често съкрушените хора изпитват чувство на апатия към
собственото си физическо, емоционално и духовно състояние. Изключително важно е човекът
да може да се справи със скръбта си с цел да възстанови усещането за добруване в своя живот.
Как да направим това? Как можем да се възстановим от скръбта? Макар че тази книга е
съсредоточена върху загубата на любими хора, следващите етапи могат да бъдат приложени
към всяка загуба - на човек, на домашен любимец, на дом, на работа или когато сме болни от
неизлечима болест. Този оздравителен процес може да протича в повечето ситуации, в които
чувстваме някаква загуба.
1. Шок
Когато хората научат, че любимият човек е починал, тяхната първа реакция е шок или
вцепеняване, като си мислят: "Това не може да е истина."Възможно е да откажат да приемат,
че това изобщо се е случило. Изглеждат сякаш са в транс или са станали зомби. Вървят
напред-назад, без да осъзнават онова, което ги заобикаля. По-късно може и да не си спомнят
първия ден, когато са научили за загубата. Тази загуба на паметта е естествен начин да си
помогнем. Като се затваря, умът ни несъзнателно се опитва да се справи с внезапната промяна
в живота ни.
Този първоначален шок може да продължи няколко часа или няколко дни и след като се
отърсим от него е много важно да имаме до себе си близък приятел или любим човек, който да
ни помага да се справим със скръбта. Често семейството и приятелите са наша опора по време
на погребението, но след като всичко свърши, те си заминават. Обикновено в този момент
излизаме от шока и се нуждаем най-силно от някого, защото когато шокът отстъпи, започва
истинската болка.
Когато изпитвате болка, запомнете, че гневът и чувството за нараненост са естествени
реакции към загубата. Вие ще се справите. Животът ще се върне отново към естествения си
ритъм.
2. Отказ да приемем реалността
Когато се чувстваме наранени, ние имаме склонност да отказваме да приемем фактите. С
това сякаш облекчаваме болката. Ние толкова силно желаем тя да не съществува и затова чрез
отричането й се заблуждаваме като мислим, че тя не ни е завладяла. Отново ще повторя, че
това е несъзнателната част у нас, която се опитва да се справи със загубата. Отричането на
болката може да се прояви по много начини:
1. Загубваме интерес или спираме да изпълняваме ежедневните си задължения.
2. Спим прекалено много или се оплакваме от безсъние.
3. Загубваме апетита си.
4. Проявяваме небрежност към ежедневната си хигиена.
5. Изпадаме в депресия и няма изгледи някога да се отървем от нея.
Нека повторя: много е важно да разберем, че отказът да приемем болката е нормален
етап от процеса на скръбта и че накрая ние ще преодолеем и това състояние.
3. Просто чувствайте
Първата стъпка по пътя на изцелението е да осъзнаем реалността на ситуацията - ние
сме преживели загуба. Тя е действителна и е важно да я приемем. Нормално е да я
почувстваме. Убедете се, че я чувствате! Не потискайте своя гняв, своята тъга, своето
разстройство или безпомощност. Тези чувства са съвсем естествени. Не ги стаявайте и
прикривайте, като си мислите, че сте незряли или че подобно поведение е неприемливо. Ако
искате да поплачете, направете го. Плачете! Плачът е естествена реакция и е много необходим
за изцелителния процес. В действителност има научни доказателства, че сълзите от мъка са
биохимически различни от сълзите от смях и радост. Така че плачът в действителност ви
помага да се освободите от някои вредни вещества във вашето гяло.
Естествено е често да си спомняте за любимия си човек и когато го правите, понякога
гневът да се прокрадва в мислите ви. Ако сте ядосани, позволете на гнева да се излее, без да
наранявате себе си или другите. Освободете се от него като спортувате, удряте с юмрук
възглавница или отидете на самотно място и крещите, докато не ви олекне на душата.
Разбираемо е да се чувствате наранени и да изпитвате болка, а освобождаването от гнева по
подходящ начин е здравословно.
Също така не определяйте начина, по който би трябвало да се чувствате. Ние сме
различни и нашите връзки с другите са уникални. Следователно, всеки реагира по различен
начин на различните ситуации, особено на загубите. Не преценявайте себе си в зависимост от
начина, по който се чувстват другите. Няма правилно и погрешно поведение.
Също така доста често искаме да се освободим от болката колкото е възможно по-скоро,
така че може да опитаме да се излекуваме с транквиланти. Понякога е възможно да се нуждаем
от тях като бързо временно облекчение. Но лекарствата пречат на нашето изцеление в
дългосрочен план и чувствата, които се опитваме да потиснем, обикновено излизат на
повърхността по един или друг начин.
В моите сеанси през всички тези години съм срещал стотици хора и веднага мога да
кажа кога те не са успели да се справят със загубата. Техните тела го показват, тъй като
външността е огледало на вътрешния свят. Те са потискали чувствата си толкова силно, че
това е повлияло зле на здравето им. Неизживените чувства на скръб буквално са ги разяли и си
проличават по безброй здравословни проблеми и болести, включително пълнота, алергии,
болки, проблеми с дишането и в някои случаи, рак.
Следователно, за да останем здрави, ние трябва изцяло да преминем през преживяването
на чувствата. Нашите чувства са барометър на живота ни.
4. Признаване и приемане
След като веднъж сме преминали през шока, през отказа да приемем действителността,
през болката и гнева, ние навлизаме във фазата на признаването и приемането на смъртта.
Това е и първата стъпка към възвръщането на равновесието в нашия живот. Приемането на
смъртта на нашите любими хора не означава, че ние я одобряваме. Ние просто гледаме
реалистично на ситуацията. Разбираме, че скъпият ни човек е починал и повече няма да го
виждаме физически. Но ние ще се срещнем отново с него, когато дойде нашият час да
преминем в духовното измерение.
Загубата си е загуба и няма начин да променим това. Степента на болката, която ще
изпитвате, ще бъде пряко свързана със силата на чувствата ви към покойния човек. Но е важно
да осъзнаете, че чрез нея вие в действителност се лекувате от нея. Вие можете и ще започнете
да си възвръщате силата, ще се върнете към живота си и ще продължите да учите онова,
заради усвояването на което сте на Земята.
Заемете се с практически въпроси
Освен че е необходимо емоционално да се справите със загубата, важно е и да
установите ред във всекидневния си живот от финансова и практически гледна точка. Това е
наложително, особено ако във вашата връзка покойният човек се е занимавал с финансовите
въпроси. Отново повтарям, не се страхувайте да помолите за помощ. Ваш роднина или
приятел вероятно ше може да ви предложи съвет в тази област и да ви помогне много повече,
отколкото сте си мислили.
Ако е имало някакъв вид застраховка, погрижете се за нея, за да бъде съзнанието ви
спокойно и за да имате известна финансова свобода. Колкото по-скоро се заемете с това,
толкова по-добре ще се почувствате. Също така ще искате да видите какво е финансовото ви
състояние, да прегледате всичките си активи, банкови сметки, собствеността, която
притежавате, и т.н. Вероятно ще се нуждаете и от списък на всички ваши разходи, дългове и
заеми, така че да ги плащате навреме. Може би ще се наложи да се разделите с вашите активи,
ако това е едно добро решение. В повечето случаи е добре да информират кредиторите си за
нещастието, така че те да могат да водят своите документи в съответствие с новата ситуация.
Това е моментът, когато ще трябва да се грижите за всички проблеми, които се отнасят
до вас и до покойния човек. За да се справите с повечето практически и финансови въпроси,
вие ще се нуждаете от копия от смъртния акт. Може би също така ще трябва да се свържете с
адвоката си, ако има наследство или недвижим имот, около който да уредите формалностите.
6. Продължете
След като слънцето залезе, то утре отново ще изгрее. Вие преминавате през един
невероятно емоционален период. Понякога животът изглежда непоносим и вие не искате да
продължите напред. Но идва моментът, когато сте готови да преоцените живота си и да се
върнете отново на пистата. Започва нова глава във вашия живот.
Сега е най-подходящият момент да потърсите напътствия или съвет в група за
поддръжка. Има много групи за хора, които са преживели някаква загуба, например загуба на
партньор, на дете или загуба на човек, който е починал от СПИН, рак и т.н. Хората в тази
група са имали подобно на вашето изживяване и като вас са наранени. Всеки от тях се нуждае
от помощ, за да се завърти отново колелото на живота му. Предлагам ви да посетите една
сбирка на подобна група и да наблюдавате. Вижте дали тя ви подхожда и дали се чувствате
удобно с другите членове. Може би ще искате приятел или роднина да ви придружава първия
път. Важно е да не се страхувате да помолите за помощ.
Това е моментът, в който може би ще поискате да се включите в някаква постоянна
физическа дейност. Да правите упражнения, да играете тенис или голф, да се разхождате или
да бягате. Важно е да участвате в подобни физически дейности, за да запазите бистротата на
ума си, формата на тялото и баланса на чувствата. Физическите дейности помагат да се
отърсите от гнева, от депресията и в тялото ви да се образуват здравословни хормони.
Както вече изтъкнах, със скръбта и изцелението не можете да се справите за една нощ и
няма начин да се определи времето, което ще е необходимо на отделния индивид да се
възстанови и да започне нов живот. Вашите любими същества винаги ще бъдат около вас,
макар и да не осъзнавате тяхното присъствие. Вие може винаги да сте щастливи и радостни
със спомените, които ще запазите за тях. Не пренебрегвайте тези спомени, защото те са също
толкова специални, колкото са били събитията, които са ги създали.
ВНИМАВАЙТЕ ПОВЕДЕНИЕТО ВИ ДА НЕ ВИ ДОВЕДЕ ДО ДУШЕВНО
РАЗСТРОЙСТВО ИЛИ НАРАНЯВАНЕ
Важно е да осъзнаете, че ще имате и неуспехи, така че променливите чувства и
настроения са необходимост. Много хора например отказват да приемат действителността и не
вярват, че смъртта е дошла. Някои индивиди не могат да излязат от това състояние на печал и
отказ да се приеме действителността и могат да проявят самоунищожително поведение.
Внимавайте за посочените по-надолу признаци. Ако те продължават дълго време, необходима
е професионална помощ.
1. Възможно е да започнат да се появяват мисли за самоубийство. Това е нормално в
началото, но ако човек продължи с обмислянето на действителни планове за извършване на
това деяние и на начина как да го направи, това е червен флаг. Необходима е превантивна
помощ.
2. Скърбящият човек може в началото да се нуждае от лекарства, като транквиланти и
хапчета за повдигане на настроението. Тъй като е много лесно пристрастяването към тях, той
трябва внимателно да се самонаблюдава. Понякога може да се опита да притъпи болката и
травмата, които изпитва. Затова редовно трябва да се провеждат консултации с
професионалист. Колкото по-бързо бъде прекъснато лечението, толкова по-скоро мъглата се
вдига и човекът може да се справи със загубата и да започне изцелителния процес.
3. Ако човек изцяло се откаже от нормалните си дейности и започне да се изолира, да
иска да бъде сам и е в депресирано състояние за дълъг период, време е да се потърси
професионален съвет за това, как може да бъде преодоляна мъката. По този начин може да се
помогне на човек да се върне обратно в реалността.
Макар че скръбта е болезнена, тя е част от живота, през която ние трябва да минем.
Всички ще преживеем загубата на някого, когото обичаме. Трябва да разберем, че ще оцелеем.
Може точно сега това да ви се струва невъзможно, но вашата светлина е необходима на
тази земя. На света няма друг подобен на вас, защото вие наистина сте уникални. Хората се
нуждаят от вас. В момент на загуба вие може да изпитвате чувство на вина или собствена
значимост, като си мислите "Ако само бях..."или "Трябваше да...", но тези самообвинения не са
необходими. Не потъвайте в тях! Осъзнайте, че скръбта, която изпитвате, може да ви помогне
да станете малко по-чувствителни към другите, които са в подобно състояние. Един ден вие
ще можете да помогнете на някой друг да превъзмогне своята скръб. Загубата, която сте
изживели, без значение колко е голяма, не може да се сравни с вашата значимост. Бъдете
добри към себе си и си подарете една целувка. Кажете си колко много се обичате и цените
затова, че сте живи и имате силата и куража да преминете през това невероятно приключение,
наречено живот!
Глава 10
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТАКТ
При мен са идвали много хора, които искат сами да се свържат с любимите същества, от
които са отделени. Има и други, които чувстват, че и те притежават силни парапсихични или
медиумни качества и искат да развият още тази своя дарба. В тази глава ще дам информация и
на двете групи хора. Според мен няма да бъде правилно да обучавам онези от вас, които искат
да осъществят контакт с любимите си хора, без да им кажа някои основни неща за медиумните
връзки. Вярвам, че колкото повече знание притежавате по тези въпроси, толкова по-добри ще
бъдат резултатите. Необходимо е да прочетете следващите редове и да прилагате наученото,
когато е необходимо.
Това не е игра. Аз нямам намерение да ви науча на някои трикове, така че да можете да
забавлявате другите с парапсихичните си способности. На развиването на интуицията трябва
да се гледа сериозно и с уважение. Няма да можете чрез позвъняването с камбана да
предизвикате незабавно явяване на духа. За да имате успех, ще трябва да положите усилия.
Помнете, че резултатите ви зависят от дисциплината, времето и желанието ви за развиване на
вашите способности. В същото време трябва да осъзнаете, че вашето духовно семейство също
има желание да влезе във връзка с вас и ще направи всичко необходимо, за да ви позволи да
разберете, че са живи.
Духовете непрекъснато са около нас и макар че някои от тях могат да успеят да се явят
без много усилия от наша страна, за други това може да се окаже много трудно. Всички ние
сме медиуми по свой собствен начин. Както всеки знае, медиумът е един инструмент, една
връзка, която светът на духовете използва, за да предава определени послания. Медиумите
получават мисли, думи и чувства, които са различни от тези в земния свят. Художниците,
музикантите, лекарите, готвачите и почти всяко живо същество има мисли. Много пъти ние си
въобразяваме, че те са наши, но по-често те идват от духовния свят. Чрез тези мисли се
проявява най-добрата част от нашите творчески способности. Творчеството не е ограничено
само в изкуството. Лекарят, който използва скалпел, го прави със същия творчески заряд, само
че в неговата си област, с който една балерина изпълнява пирует.
Когато ние възнамеряваме да общуваме с духовния свят, трябва първо да разберем, че
светът на духовете, или божественото творческо начало, не се намира на определено място,
някъде из облаците, далеч от нас. По-скоро творческият дух е отгоре, от долу, около и във нас.
Той се е смесил със собствения ни свят. Трябва да осъзнаем, че този физически свят е само
едно измерение от многото, че нашата слънчева система е една от многото и че съществото,
известно като човек, е само един от многото видове. Следователно, нашият първи урок е да
отворим напълно ума си и да започнем тази работа с чувство на смирение и любов. Когато се
отворим за духовния свят, ние трябва да използваме цялото знание, което имаме на
разположение. Колкото повече знаем и сме убедени в методите, възприетия етикет и в
естествените духовия закони, толкова по-ефективни ще бъдат медиумните ни връзки, а
резултатите по-ясни и точни.
Когато поемах по своя път, аз прочетох над сто книги, написани в различни краища на
света. Литературата, която прегледах, включваше произведения преди около петдесет години
и книги, създадени сега. Говорих с всички психолози, медиуми и духовни учители, които
можах да намеря. Посетих много църкви в моя район. Разбира се, причината да се стремя към
тази работа беше да помагам на хората и да разпространявам любовта и знанието за живота
след смъртта. Ако вие искате просто да можете да се свързвате с любимите ви същества или с
водачите си, вашата мотивация е лоста различна от моята. Не е необходимо да извършвате
същата работа като мен, но запомнете, колкото по-пълно е осъзнаването ви за този вид работа,
толкова по-лесно ще ви бъде да разберете и да получите определени резултати.
Дисциплината играе много важна роля в развиването на духовните дарби или на
духовната комуникация. Това, че вие имате желание да достигнете своето духовно семейство,
като не означава, че като изключите осветлението, те магически ще се появят. Вие трябва да
бъдете дисциплинирани и да се отнасяте към работата си сериозно. Всичко, което правите
небрежно, може да бъде опасно и резултатите ще бъдат всякакви други, но не и
задоволителни. Нека още веднъж да повторя - ако искате да се свържете или да се отворите за
духовния свят, съветвам ви да не го правите за забавление или от любопитство, а с почит,
смирение, уважение и дисциплина. Вашето духовно развитие не е евтин трик или невероятно
развлечение. Подобните неща се привличат и вие ще получите от работата си онова, което сте
вложили в нея. Следователно, трябва да се потопите в нея с разбиране за физическите и
духовни закони, които я управляват. За да започнете, вие трябва да сте запознати с духовните
и физически закони и с това как те влияят на вашето развитие.
МОТИВАЦИЯ И ЖЕЛАНИЕ
Каква е причината, която стои зад вашия интерес да развиете вътрешните си
способности и да се свързвате с любимите си същества? Дали е нещо повърхностно, например
да питате за печелившите числа в лотарията? Дали е с цел да откриете къде ваш роднина е
оставил завещанието, за да можете да получите своя дял от имението му? Дали е, за да научите
името на човека, който е убил вашето дете? Или единствената причина е любопитство,
породено от безделие? Ако интересът ви се ръководи от една от тези причини, тогава съветът
ми е да прочетете един добър роман на тази тема и да получите необходимото ви вълнение от
там. Вие не можете да се стремите към контакт, за да отмъстите или да задоволите личната си
алчност. В духовния свят няма място за самоугаждане; това е пространство, където кипи
работа в името на лишената от егоизъм любов. За това любовта е най-силният компонент,
който ни сближава с духовния свят. Ако искате да се свързвате, за да изследвате духовния
свят, да се усъвършенствате духовно, а след това да помагате и на другите да бъдат
просветени, тогава и само тогава мисля, че вашата мотивация е правилна.
ПОДГОТОВКА
Винаги, когато се занимаваме с парапсихична работа, ние трябва да се подготвим по
подходящ начин, за да бъдем чист канал за духовния свят. Подготовката трябва да се
осъществява не само на физическо, но и на емоционално, умствено и духовно ниво.
На физическо ниво човек трябва да бъде на здравословна диета. Колкото по-чиста е
храната, която трябва да бъде основно вегетарианска, с малко или без рафинирана захар и
кофеин, толкова по-добре тялото може да се настрои, за ла получава информация от духовния
свят. Червеното месо намалява вибрациите на тялото и по този начин отслабва силата на
чувствителността. Най-използваните жлези в тази работа са жлезите с вътрешна секреция и
по-специално надбъбречните жлези. Следователно, ние трябва да ги пазим и да ги
натоварваме, колкото е възможно по-малко. Сладкишите и кофеина, освен че нарушават
нивото на кръвната захар, са противопоказни за надбъбречните жлези, защото ускоряват
работата им. Алкохолът намалява естествените вибрации на тялото и никога не бива да се
употребява, когато се готвим да общуваме с духовния свят. Продължителната употреба на
алкохол и наркотици най-вероятно ще привлекат към вас същества, които са от нисшите
вибрационни пояси на астралния свят. Те лесно могат да повлияят на вас и на информацията,
която получавате, по отрицателен и дори пагубен начин. Запомнете, че се отварят за много
нива на духовния свят. Трябва да се уверите, че правите всичко възможно, за да се свържете с
най-високото възможно ниво.
Емоционалното и умственото ви състояние също се нуждаят от подготовка. Когато се
занимавате с тази работа, е важно умът и чувствата да бъдат добре балансирани. Вашите
мисли са реалност и те са пряк резултат от начина, по който се чувствате. Следователно,
винаги се старайте да поддържате колкото е възможно по-позитивна представа за живота. За
тази цел горещо ви препоръчвам медитация, визуализация или позитивни утвърждения
сутрин, докато се разхождате. Запомнете, много от вашите първи мисли влияят върху начина,
по който ще се чувствате през останалата част от деня.
Чувствата работят ръка за ръка с вашата нервна система. Ако тя е разстроена и
напрегната, това ще затвори важни канали за вашата парапсихична енергия, която се движи в
областта около гръбнака в ефирното тяло. Вие няма да можете да получавате чиста и ясна
духовна информация, ако тези центрове са блокирани. Интересно е да се отбележи, че по
време на сеансите, когато явилият се дух плаче, защото е прекалено развълнуван от факта, че
ще разговаря с любимите същества, аз откривам, че моите канали и центрове за възприемане
са блокирани поради емоционалното състояние на духа. Всички системи работят в унисон и
всяка от тях е еднакво важна. Така че вие трябва да се убедите, че сте в напълно балансирано
състояние.
Друг изключително важен елемент е подготовката на духовния Аз. Нашата духовна
работа е изпълнена с любов и служене на хората. Ние трябва винаги да се стремим да дадем
колкото е възможно повече любов и разбиране на всеки, с който сме в контакт. Духовните ни
приятели и водачи искат да работят с нас. Ние трябва да бъдем сигурни, че им даваме нещо,
което заслужава тяхното време. Духовете повече от всичко обичат да подаряват своето знание
за по-висшите светове. Те винаги търсят личности, чрез които да предават послания,
изпълнени с любов, във всяка част на планетата, но те могат да предават само информация,
която е в границите на разбиранията на медиума. Например, ако аз бъда помолен да изпълня
концерта за пиано във Фа минор на Брамс и нямам представа от музика, за мен ще бъде
невъзможно да го сторя, защото нямам такъв опит. Ако, от друга страна, в продължение на
години вземам уроци по пиано и разбирам от музика, да изпълня произведение на Брамс може
да се окаже елементарно за мен. Следователно, за да предаде висше послание от небесния свят,
човек трябва непрекъснато да се настройва към по висши духовни ценности, най-висшата от
които е любовта.
Трябва да започнем да живеем изпълнени с любов и в служба на другите във всичко,
което правим и с което се срещаме. Бъдете един жив пример, образец на любовта. Гледайте на
всичко като направление на съзидателната любов, наречена Бог. Осъзнайте, че няма смисъл от
осъждане и че тази склонност е присъща на нисшия физически Аз, или на егото, защото какво
право имате да съдите другите за това, че все още не са усвоили някои човешки уроци?
Осъждането често произтича от страха. Страхът отсъства у Бог. Той по-скоро ви подтиква да
обърнете гръб на истината. В копнежа към по-добро разбиране на проявленията на Аза, вие
трябва да отстраните от себе си всичко, което не е истинско: осъждането, предразсъдъците и
дребните удари под пояса. Вместо това, отворете сетивата си за светлината на толерантност и
любов - любовта в най-чистата й форма - и не се опитвайте да замъглите картината с ненужни
подробности.
Когато се опитваме да развием нашата духовна същност, ние трябва да се стремим да се
усъвършенстваме като четем духовна литература, медитираме и др. Струва ми се, че един
прекрасен образователен и непретенциозен урок е, когато вървейки по улицата, чувстваме и да
преживяваме условията на живот на нашата планета и мислено изпращаме светлина и любов
на онези, които са загубили своя път и се нуждаят от посока.
ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И ОСЪЗНАВАНЕ
Когато сме в сферата на духовното, ние се занимаваме със свят много различен от
всичко, което можем да видим с физическите си очи. За да вършим работата си добре, трябва
да започнем да изключваме външния свят и да бъдем подготвени да влезем в света на
вътрешното виждане и познание. Винаги, когато изнасям лекции, казвам на хората, че ние
започваме да изследваме един нов свят, една напълно нова вселена - нашия вътрешен свят.
Той е достъпен за всеки, който желае да отдели време, за да го осъзнае. Като опознаваме и се
отваряме за вътрешната ни същност, ние внасяме една нова съзнателност във всяка сфера на
нашия живот. Започваме наистина да живеем един по-пълноценен живот, отколкото сме си
представяли, и той е по-щастлив - онзи, за който винаги сме си мечтали. В центъра на този
свят ние се срещаме с нашата божествена същност и с безграничните възможности, които са
част от нашата природа. Когато започнем с лекота да използваме това вътрешно познание, ние
започваме да се учим как да заместим страха с вяра във всяка ситуация от живота си. След
като поемем по този път, ние никога повече не можем да гледаме на физическия свят по
начина, по който сме го правили досега. Много е трудно да се върнем обратно към гледната
точка, от която сме възприемали живота.
За да осъзнаете своя вътрешен свят, най-добре е да започнете с медитация. Първата
стъпка е да затворите очи и да осъзнаете дишането си. Докато го правите, ще усетите, че всяко
вдишване е дар от Бога и трябва да се отнасяте към него по подходящ начин - с чувство на
уважение и почит. Човек никога не знае кога ще бъде последното му вдишване. Докато
издишвате, вижте всички ненужни мисли и отрицателни чувства, обърканост и съмнения,
които имате, и им позволете да ви напуснат. Осъзнайте своето тяло! Почувствайте всеки
мускул, орган и тъкан. Вижте как кръвта свободно тече в тялото ви. Почувствайте я! Бог ви е
дал тяло, не само за да поддържа живота на физическата планета, но и за да се развивате
вътрешно, така че да станете възможно най-висшето духовно същество. Затова обърнете
внимание на всичко! Когато отваряте очи, не трябва просто да виждате стола пред себе си,
вратата, цветята. Вижте ги с нови очи - очите на душата, вътрешните очи. Използвайте очите
си, както използвате ръцете си. Почувствайте жизнената сила на цветята и на дърветата.
Настройте се към вибрацията на енергията на всяко живо същество. Тя е прекалено истинска,
но не е прекалено очевидна. Това е фина енергия, която можете да усетите само с чувствата си.
ЕНЕРГИЯ
Всичко е направено от енергия\ Ние трябва да свикнем с това разбиране. Молекули от
жизнена сила ни заобикалят и преминават през нас непрекъснато. Следователно, всеки от нас е
индивидуален енергиен център, един малък собствен свят с енергийни кръгове и връзки, които
минават през нашето тяло и около него. Ние можем да променяме тези енергийни модели,
цветове и честоти, които се определят от нашите мисли и желания. Можем да изпращаме и да
получаваме енергия, докато каналите ни са отворени и чувствителни.
Как можем да почувстваме тази енергия?
Нека започнем с едно просто упражнение, което ще ви помогне да я усетите. Затворете
очи и дръжте дланите си обърнати една към друга на разстояние около 60 см. Останете в това
положение около три-четири секунди. Съсредоточете се изцяло върху пространството между
дланите и много бавно ги приближавайте една към друга, сякаш събирате акордеон. Осъзнайте
усещането между дланите, докато те се приближават. Направете кръгово движение с ръцете си
и почувствайте как фината енергия се променя. Вероятно трябва да опитате това няколко пъти,
но не се безпокойте, накрая ще я почувствате. Можете да поставите ръката си на около 10 см
над тялото и бавно да движите дланта си към него. Колкото повече пъти правите това, толкова
повече ще започнете да усещате фината енергия около тялото. Може да забележите, че
определени части от тялото ви се струват по-плътни от други. Някои може да изглеждат,
сякаш имат повече енергия, поради няколко причини. Възможно е да има остатъци от старо
нараняване. Когато в тялото има нараняване, то не само повлиява на физическото тяло, но и на
ефирното. Следователно, обикновено има някакъв вид индикация за него, като най-често
енергията е по-концентрирана. Друга причина за концентриране на енергия в определени
части на тялото може да бъде здравословното състояние. Както споменах по-рано,
преобладаващото здравословно състояние се отпечатва в ефирното тяло, а енергията около
него обикновено е по-плътна и цветът й е по-различен, отколкото на останалата част от аурата.
ЕНЕРГИЙНИ ЦЕНТРОВЕ
Когато развивате парапсихичните си способности, важно е да познавате седемте главни
енергийни центъра. Те са известни като чакри, санскритска дума, която означава "енергийно
колело". Тези седем главни чакри са разположени на границата на ефирното тяло и са врата,
или вход, към астралната енергия. Ефирното тяло, или двойник, както понякога се нарича, е
енергийно тяло, което обгръща физическо. То е негово точно копие. Това тяло най-точно
отразява физическото състояние. Всяка негова чакра е различна по вид и цвят, вибрира или се
върти със собствена скорост и изпраща енергия - духовна, умствена, емоционална или
физическа - до нивото, което й съответства.
Коренна чакра
Тя е разположена в основата на гръбначния стълб и е известна като място на жизнената
ни сила. На физическо ниво тя се свързва с гръбначния стълб, надбъбречните жлези,
бъбреците и дебелото черво. Тя е червена на цвят и представя инстинкта ни за оцеляване -
силен физически капацитет и жизненост. Използва се за установяване на енергията обратно в
тялото. Също така чрез нея се изтегля космическа енергия от Земята, за да се витализират
другите чакри.
Чакра на слънчевия сплит
Известна е още като свещена чакра и се намира на 5 см под пъпа. Това е мястото на
цялата интуиция и на парапсихичната чувствителност. Известна е като център на чувствата -
място, където се съхраняват всички сурови емоции. Тъй като този център основно е на
чувствено ниво, ясноусещането и психометрията са свързани с тази област. На физическо ниво
тази чакра е свързана с половите органи, с далака и с жлъчката. Цветът е оранжев.
Чакра на далака
Третият център е разположен над пъпа в областта на далака. На това ниво суровите
емоции се издигат до една фина вибрация. Това е центърът на нашите чувства, желания и
самостоятелност. Тази област влияе на храносмилането и на стомаха, на панкреаса,
надбъбречните жлези, черния дроб и жлъчния мехур. На физическо ниво тя е връзката със
сребърната нишка и ни помага за астралните пътувания. Сребърната нишка е концентрация на
енергия, която свързва ефирното с физическото тяло. Ясновидците я виждат като обагрена в
сребристобял цвят. Нощем, когато спим, ние напускаме физическото тяло и пътуваме на
големи разстояния в астралния свят. Способни сме да направим това, защото ефирното ни
тяло, онова, което пътува, е свързано с физическото чрез тази нишка на живота. Когато
настъпи действителна физическа смърт, сребристата нишка се къса и ефирното тяло се
освобождава. Чакрата на далака обикновено има жълт цвят.
Сърдечна чакра
Разположена е в средата на гръдния кош между плешките и е място на безусловната
любов. Тук се усещат висши духовни чувства като състрадание, вяра, умения да получаваме и
да даваме и желание да се служи на хората. Тя е свързана и със състоянието на транс и с
усещането на присъствието на същества от духовния свят. На физическо ниво тя се свързва
със сърцето, с тимусната жлеза и с кръвообращението. Зеленото е цветът на този център.
Чакра на гърлото
Когато се развие този център, той се използва за ясночуване - за долавяне на звуци от
духовния свят. Човек действително може да чуе физическото звучене на гласовете на духовете
или техните мисли сякаш слуша говора им. Тази чакра заедно със сърдечната чакра работи при
състояние на транс. При медиумите връзки чакрата на гърлото, заедно с тези на далака и на
слънчевия сплит, помага при чуването на гласове и при създаването на канали за връзка с
духовния свят. Този център е източник на всички творчески изяви. Във физическото тяло той
пряко влияе върху щитовидната жлеза, хипоталамуса, гърлото и устата. Когато отваряте този
център, медитирате върху синия цвят.
Чакра на третото око
Това вероятно е най-известната на хората чакра. Този важен център е разположен в
средата на челото. Когато се развивате на парапсихично ниво, той се използва при
ясновиждането. Когато е отворен, ние можем да виждаме аури, образи във всички форми и
цветове и духове. Във физическото тяло е свързан с ушите, хипофизата, епифизата и носа.
Цветът, който съответства на тази чакра, е индиго.
Теменна чакра
Седмият център се намира отгоре на главата. Той е вратата към по-висшите, или
космически, сили. Когато е развит, може да се използва, за да влияем върху другите чакри и да
внесем най-висшите духовни истини в цялостната ни парапсихична работа. Това е място на
молитви, защита, мистицизъм и просветление. Медитирайте върху красив виолетов цвят,
който съответства на тази чакра. Тя влияе върху мозъчната кора и централната нервна система
на физическото тяло.
ТЪРПЕНИЕ
За да можем да се усъвършенстваме благодарение на нашите преживявания, ние трябва
да си дадем необходимото количество време за развитие, защото както всичко останало, така и
творческата енергия има свой ритъм. В много случаи, особено в сферата на паранормалното,
няма часовник, който да отмерва нашия прогрес. Едно от най-важните средства е търпението.
У нас се заражда нещо ново - една част, която е спала в продължение на много, много години.
Миналото е било изпълнено с различни вярвания, поведение и емоционално заредени
изживявания и ние трябва да си прекопаем път през тях, за да се върнем обратно към истината
и към нейния безкраен източник. Говоря за онази част от детето у нас, която сме затворили,
когато сме били на шест или на седем години и когато невинността е била заместена от
практическото мислене. В тази работа, колкото повече използваме практическия си ум,
толкова по-малък ще бъде прогресът ни. Когато хабим прекалено много сили, за да
анализираме всяка мисъл или послание, ние оставяме малко от тази безценна енергия за
действителна парапсихична и духовна работа. Прогресът изисква време.
Когато сте изпълнени с търпение и дисциплина, вие ще видите промените. Бъдете
внимателни към себе си и се радвайте на всяка малка парапсихична проява, която осъзнавате.
Наслаждавайте се на вълнението. Не се отчайвайте, ако резултатите не са такива, каквито
очаквате. Духовните ви водачи и приятели знаят, че се опитвате, и ще направят всичко, което е
по силите им, за да ви помогнат. Запомнете, че сте навлезли в тази работа със стари
предразсъдъци и на духовете им е необходимо време, за да променят ума ви и да събудят
чувствителността ви. Бъдете търпеливи!
ОТВОРЕН УМ
Когато влизате в духовния свят, вие се запознавате с една действителност, която
повечето хора не вярват, че съществува. Много от тях са се отказали от чувствата си преди
години с надеждата, че това поведение ще им помогне да оцелеят в емоционалната пещ на
физическия свят.
Всеки ден ние преживяваме неща, които не могат да бъдат обяснени. Някои ги наричат
тези съвпадения, инциденти или най-обикновен късмет. Такова нещо няма! Когато сме
искрени със себе си и излъчваме мисли за нашите нужди и желания, често онова, за което сме
настоятелни в мислите си, идва в нашия живот. Сблъскваме се с такива ситуации, които ни
помагат да учим и да израстваме. По време на сеансите казвам на моите клиенти да се
освободят от предубежденията и очакванията за това, какво ще се случи. По този начин те ще
бъдат готови за всички възможности. С отворен ум можем да проникнем в идеите и изявите,
които сме пренебрегвали или изобщо не сме забелязвали.
ОБЩИ УСИЛИЯ
Вие не вършите тази работа сами, а действате заедно с тези, които са в света на
духовете. Както казах по-рано, вие вършите вашия дял, а духовете - техния дял от работата.
Когато искате да се свържете със света на духовете, трябва да знаете, че тези, които са там,
имат свободна воля. Ако изберат да дойдат, те ще работят с енергийните вибрации и ще се
концентрират върху предаването на послание. Но те могат и да не искат. Ако изберат да
работят с вас, те трябва да разберат какво се опитвате да им кажете. Това, че са преминали от
другата страна не означава, че веднага са усвоили механизмите на духовното общуване. Вие
трябва да им кажете как искате да комуникират. Кажете им по какъв начин да ви предадат
съобщение. Например, ако искате да разберете дали енергията, която идва, е на мъж или жена,
помолете ги да ви подскажат своя пол. Второ, ако искате да знаете дали говорите с майка или
баща, трябва да установите система за комуникация и да обясните как работи тя, за да могат
духовете да я възприемат.
Ще ви дам пример с начина, по който работя аз. Ако общувам с бащата или с член от
неговото семейство, аз поканвам духа да застане от лявата страна на човека. Ако той е от
семейството на майката, му казвам да застане от дясната страна на човека, на когото правя
разчитане. Ако духът е дете, аз го моля да застане отпред, а ако е баба или дядо - да застане зад
питащия. По този начин съм създал ясна система, която духовете могат да използват.
Освен това, ако не ги чувате, вие трябва да им изпратите по телепатичен път молбата си
да говорят по-високо. Духовете не винаги осъзнават различните честоти, към които трябва да
се приспособят, за да могат да бъдат чути. Вие трябва да им подскажете това.
Често хората виждат, че обръщам главата си и говоря на празното пространство: Д " а, чух
това."или "Не, повторете". Това е моят начин да информирам духовете за нашата комуникация.
Така че, разбирате, трябва да установите свои правила, основани на взаимните усилия и
доверието.
Колко често трябва да се свързвам с духовете? Безпокоя ли ги? Много хора са ми
задавали тези въпроси и аз само ще повторя онова, което съм споменавал по-рано. Вашето
семейство и приятели, които са преминали към друго състояние на съзнание, не са ви
забравили. Вие можете да общувате с тях по-лесно, отколкото когато са били на Земята. Те
знаят повече за вашия духовен път и мотивация, отколкото когато са били живи. Те се
настройват на честотата на вашите вибрации и ви наблюдават много често. В същото време,
един дух дори и да бъде извикан, това не означава, че той ще зареже всичко, за да осъществи
контакта си с вас. Те имат свободна воля и ще я използват, както намерят за добре, както са
правили и на Земята.
Както вие всеки ден ходите на работа и извършвате определени дейности, за да
поддържате живота си тук, на тази планета, така и когато членове на вашето семейство или
приятели починат, те също изпълват своето съществуване с работа и се трудят, за да се
усъвършенстват духовно. Когато ги викате със своите мисли, те ви чуват ясно и силно. Затова,
ако вие непрекъснато искате да контактувате с тях, това ще бъде същото като да седите на
бюрото си и телефонът непрекъснато да звъни. Така ще ви бъде трудно да си вършите
работата. Разбира се, вие можете да ги викате от време на време и това е съвсем естествено, но
нека това желание не ви обсебва, защото по този начин не само ще задържате техния прогрес,
но и ще пречите на работата, която имате да свършите на Земята.
ЛЮБОВ
Вие сте на тази земя, за да усвоите основни уроци за любовта и за отговорността към
себе си и към другите. Тези уроци се вплетени в ежедневието. Всеки път, когато започнете да
работите с един дух, трябва да сте изпълнени с любов. Не трябва да изпитвате алчност или
необходимост от себедоказване. В духовната работа няма място за егото. Не казвам, че за да
бъдем духовни личности, трябва изцяло да се освободим от него. То е важно, за да можем да
си свършим работата. Но човек никога не бива да му позволява да застане над любовта.
Колкото повече навлизате в тази работа, толкова по-ясно ще започнете да осъзнавате дори и
най-малкия акт на любов като значим.
НАЧИНИ ЗА РАЗВИТИЕ
Медитация
За да повишите своята чувствителност и вътрешно осъзнаване на духовния свят, вие
трябва да започнете редовно да медитирате. Вашето желание за развитие ще определи
количеството време, което трябва да прекарвате в медитация. Ако сега започвате, бих ви
препоръчал да го правите поне два пъти в седмицата. Създайте си навик да медитирате в
определен ден и час. По този начин вие не само се учите на дисциплина, но и позволявате на
духовния свят да разбере кога е вашето време за духовна практика и развитие.
Продължителността на медитацията варира. Ако можете, опитайте да издържите поне
петнадесет минути първия път, като бавно напредвате до тридесет минути и след това
постепенно до четиридесет и пет минути. Но не се чувствайте притиснати да спазвате точно
определеното време. Продължителността накрая ще бъде определена от духовете, а не от вас.
В следващата глава съм включил подробно описание на различните техники, които
можете да използвате. Няма правилен и грешен начин да се медитира. Идеята, която стои зад
това действие, е да се отпуснете. Вие копнеете да се докоснете до вътрешния си свят и да
станете по-чувствителни към него.
Кръг за развитие
Много хора, които желаят да развият медиумните си дарби, обикновено откриват, че
това става по-бързо и по-лесно, ако към собствените си медитации добавят и медитации в така
наречения кръг за развитие. Кръгът за развитие се прави от двама или повече човека, които се
събират всяка седмица по едно и също време и развиват медиумната енергия на участниците в
него.
Обикновено той се състои от едни и същи участници, които се събират в определен час и
в определен ден от седмицата. Важно е енергията на членовете на групата да бъде хармонична.
Не трябва да има конфликти или проблеми с егото. В противен случай това ще окаже
отрицателно въздействие върху развитието на групата и ще възпрепятства достигането до
най-висшите духовни учения, достъпни за групата. Вие винаги ще привличате към вашата
група онези духовни същества, които работят добре при създадената вибрация. Да бъдеш член
на група е ангажимент и вие не трябва да се включвате, ако нямате желание да пожертвате
поне един или два часа по едно и също време всяка седмица. Причината е доста проста: за да
се усъвършенстват и за да станат по-чувствителни членовете от групата, светът на духовете
отделя време, за да се настрои на честотата на груповата енергия и за да помогне за нейното
укрепване. Идеята е да се строи над основите всяка седмица, а не непрекъснато да се преправя
онова, което е сторено.
Когато се прави кръг, трябва да бъде избран водач на групата. Това обикновено е някой,
който има известен опит с парапсихичното развитие. В началото на сеанса се изрича молитва,
за да се поздравят с добре дошли духовете-водачи и приятелите, които присъстват на срещата,
и да ги помолим за тяхната помощ и защита. За допълнителна защита в края на молитвата аз
моля всички участници да си представят бялата светлина на любовта около кръга и в стаята.
След молитвата групата може да иска да послуша духовна или възвишена музика като
допълнителен източник на енергия. Духовете също използват този вид музика. В този момент
някои групи започват дискусии. Аз ви съветвам да ограничите разговорите до минимум, тъй
като по този начин отнемате от времето, през което духовете могат да ви помогнат в работата
за усъвършенстване.
Преди началото на сеанса всички участници трябва да решат към кого от групата да
насочат енергията си. Възможно е само един от тях да притежава способности на медиум и
групата може да иска да работи заедно за по-нататъшно развиване на неговата чувствителност.
Когато няколко члена на групата притежават способности на медиуми, важно е да
разпределяте енергията между тях по равно. Ето тук е ролята на лидера. Той трябва да следи за
времето и да определя кога енергията на групата трябва да се насочи към друг член. Идеята е
да се съсредоточи към този човек цялата умствена енергия, която е бяла на цвят - цветът, който
представя Христовата светлина на любовта.
Докато седите в кръга, може да започнете да чувствате хлад около долните части на
тялото си. Това обикновено е настройването на духовете към енергията в стаята. Също така
може да започнете да виждате дребни знаци и символи с вашето трето око. Тези образи могат
да избликват в съзнанието ви като различни форми - кръгове, квадрати, цветни светлини,
сцени, предмети, лица и по-рядко форми в пространството. Много пъти тези образи са
подобни на онези, които виждаме по време на сън. Не гледайте на тях като на безсмислици,
тъй като те могат да означават нещо за някой друг в групата. Опитвайте се колкото е
възможно по-добре да запомните всичко, което виждате, чувствате и чувате. Макар че може да
не е по силите ви да разтълкувате информацията, вие вероятно ще бъдете много изненадани
като видите, че голяма част от нея има значение за другите членове. Възможно е някой в
групата да започне да изпитва странно усещане около главата или в областта на гърдите. За
мен това чувство прилича на паяжина. Искам да повторя отново, че това означава, че духовете
работят с вашата енергия. Това е предимно ектоплазмената аура около вас. Тази ектоплазма се
развива все повече и повече всеки път, когато групата е заедно. Тя обикновено преобладава,
когато някой в групата има физическа медиумна дарба. Духовете укрепват тази енергия около
него и често другите могат да започнат да чуват потропвания или почуквания, докато
съществата от духовния свят проверяват енергията на индивида.
Когато дойде време за приключване на сеанса, лидерът съобщава на останалите, че те
бавно трябва да се върнат към осъзнаване на техните физически тела. Когато всички са се
завърнали благополучно - много е важно да се изчака, докато те не го сторят - лидерът
произнася заключителна молитва, в която благодари на помощниците от духовния свят. Аз
обикновено изпращам чувства на любов и светлина към по-малко щастливите хора в света.
Когато молитвата свърши, е време всеки в групата да сподели с другите членове
изживяванията си - всякакви чувства, послания или знаци, които са получени по време на
сеанса.
ОСНОВНИ ПАРАПСИХИЧНИ УПРАЖНЕНИЯ

Успехът в света на духовете се измерва чрез индивидуалната чувствителност. Работете
или като медитирате самостоятелно, или в кръг. И двата начина ще ви подготвят да чувствате
и може би да виждате и чувате духовете.
Идва момент, когато сте готови да приложите на практика своите парапсихични и
духовни способности. Както споменах на различни места в тази книга, всичко е енергия. След
подготовката вие можете да започнете да използвате тази енергия и да научите какво можете
да почувствате по този начин. Предлагам ви начини да изпробвате своите способности.
Психометрия
Психометрията е способност да се чувства историята на един предмет или на човека, на
когото е принадлежал той, чрез излъчваната енергия от обекта. Психометрията може да бъде
използвана при хора, които са преминали в отвъдния свят, или за живи на физическо ниво
индивиди. Първо, разбира се, трябвала преминете в медитативно състояние или в лек транс,
така че да сте напълно релаксирани. След това вземете предмета в лявата си ръка и веднага
трябва да почувствате енергията му. Може да получите усещане за физическите
характеристики и за външния вид на притежателя на този предмет. Възможно е да изпитате
чувства на емоционална основа. Не забравяйте, че психометрията може да бъде практикувана
с всякакъв предмет, включително и със снимки. По този начин вие имате възможност да
получите усещания не само за живите хора, но и послания от света на духовете. Още веднъж
искам да напомня, че не бива да мислите за онова, което чувствате, за да не повлиявате върху
информацията. Изразете точно онова, което изпитвате.
Автоматично писане
Автоматичното писане е упражнение, което се използва конкретно от онези, които
желаят да се свържат с водачите си и с любимите хора от духовния свят. За да започнете, е
необходимо да сте в напълно медитативно състояние. Също така трябва да изпратите по
телепатичен път послание до духа, с който искате да се свържете, за точното място и време,
когато ще се занимавате с тази работа. С други думи, трябва да си уговорите среща със света
на духовете. Когато дойде определеният момент, е необходимо да се отпуснете. Не забравяйте,
че трябва да бъдете в стая, където нищо не ви отвлича вниманието. След това седнете
изправени и поставете на масата пред себе си бележник и химикалка. Леко хванете
химикалката и я дръжте с писец, опрян на листа. Не мислете за това, какво трябва да пишете.
Когато почувствате промяна в енергията на ръката си или около вашето тяло, започнете да
задавате въпроси на духа. Най-вероятно ще почувствате силно желание да започнете да
пишете, така че, направете го. Отново искам да повторя, че не трябва да мислите за това
какво пишете. Добра идея е да не поглеждате към листа, докато не свършите. Когато
почувствате, че енергията ви е напуснала, оставете химикалката и прочетете онова, което ви е
съобщил вашият приятел от духовния свят. Може да бъдете изненадани от информацията,
която сте получили.
Сънища
Много хора са ме питали дали могат да се свържат с покойниците посредством
сънищата. Моят отговор без колебание е ДА! Духовното тяло напуска физическото тяло всяка
нощ, когато заспим. Физическото тяло е изпълнено с космическа енергия. Духовното тяло -
също, само че на по-високо ниво. По време на сън ние сме много податливи на впечатления от
духовния свят, защото са изключени съзнанието и умът ни. С други думи, по-голяма част от
съзнанието, което ни контролира, е в покой, а също и логическото ни мислене. Следователно,
ние сме по-леснодостъпни за посланията. С духовното си тяло можем да видим своите любими
същества и водачи, както и да предскажем бъдещи събития или дори да видим минали животи.
Това също така е времето, когато нашето духовно семейство контактува с нас. Тъй като сме
по-близо до духовните нива по време на сън, тогава е много по-лесно да комуникираме с
онези, които са починали. Както казах в предишната глава, най-лесният начин да стигнеш до
духовния свят по време на сън е да си мислиш за него преди заспиване. Много от клиентите
ми са използвали този метод с успех. Но много от нас не си спомнят своите посещения в
отвъдното, или пък си спомнят само отделни части. Обикновено сънищата ни изглеждат
напълно безсмислени. Необходима е практика и дисциплина, за да се научи човек да си спомня
своите съновидения.
Има някои начини, които могат да ви улеснят. Един от тях е да държите касетофон до
леглото си и веднага, след като се събудите, да записвате впечатленията си, сцените и
чувствата от своите сънища. Може също така да ги записвате на лист, но повечето хора
намират този метод за по-труден и не след дълго се отказват. Ако ви стане навик да записвате
сънищата си, ще бъдете впечатлени от това, колко по-добре си ги спомняте.
Видения
Много хора казват, че са виждали любимите си покойници да стоят в стаята им до
леглото или на любимия си стол във всекидневната. Когато сте по-възприемчиви и умът ви не
е блокиран, много е възможно наистина да ги видите.
Направете споразумение
Друг начин да се свържете със света на духовете е просто да помолите своя дух-приятел
да се появи в определен момент от деня. Обяснете му, че искате доказателство за неговото
съществуване, като му кажете какво желаете да направи. Например една клиентка, чиито син
беше починал, го молела всяка нощ: Искам да ми изпратиш знак, че си тук. Нека уличната
лампа мигне веднъж, ако твоят отговор е "да"и два пъти, ако отговорът е "не". След два
месеца непрекъснато повтаряне на тази молба, тя получила отговор точно по начина, по който
поискала. Този метод може да не се окаже успешен за всеки, който опитва. Очевидно
клиентката ми и нейният син от духовния свят са били твърдо решени да се свържат един с
друг и резултатът е бил успешен. По-лесно е, когато помолиш духовете да демонстрират
присъствието си като изпълнят малки задачи. Не ги карайте да местят предмети, да отварят
врати или да пеят. Измислете нещо лесно! Ние сме открили, че благодарение на своята
енергия, най-лесният начин за духовете да покажат присъствието си е като използват
електричеството. Те могат да му влияят по различен начин. Много от тях са в състояние да
въздействат на електричеството чрез протоните и електроните и резултатът е промяна в
работата на различните електроуреди в къщата. Това обикновено има успех, когато покойният
е бил силно емоционален човек. Емоционалната енергия може да се използва като проводник.
РЕЗУЛТАТИ
Ето няколко начина, по които духовете дават възможност на своите любими същества да
разберат без помощта на медиум, че те са около тях.
Светлини Много често можете да видите примигване на светлините в стаята или как
нова електрическа крушка гръмва мигновено. Духовете показват присъствието си чрез
осветителните тела, обикновено когато прекарват доста време около вас или когато знаят, че
това е начинът да привлекат вниманието ви.
Телевизори Духовете са известни с това, че могат сериозно да повлияят върху образа
на телевизионния екран. Има случаи, когато на екрана се появява лицето на духа или
телевизорът се включва и изключва от само себе си в необичайно време през деня.
Радио Много радиочасовници, които се намират до леглото, се включват по различно
време. Понякога това става в час, който е важен за починалия за човек. Много пъти радиото се
включва, когато в ефира звучи особено значима песен.
Музика . Често духовете успяват да ви внушат определена песен или вие може да
започнете да мислите за тях, когато дадена песен звучи по радиото.
Часовници Твърди се, че часовниците често спират в момента, когато любимият човек
е починал, или пък спират да работят без очевидна причина.
Телефони и телефонни секретари След като някой почине, възможно е телефонът да
позвъни, а от другата страна да няма никой. Или пък може наистина да чуете гласа на духа. В
някои случаи този глас се записва на телефонния секретар.
Електроуреди Известно е, че електрическите уреди могат да спират и да започват да
работят по различно време, когато никой не е около тях. Това е друг начин, по който духовете
се опитват да привлекат вниманието ви. Струва ми се, че това се случва доста често, особено
ако духът е готвил много или е прекарвал по-голямата част от времето си в кухнята, когато е
бил жив.
Компютри Феноменът на електронния глас стана доста популярен през изминалите
няколко месеца. Духовете не само че използват телефоните и телефонните секретари, но също
така се появяват и върху екраните на компютрите. За подобни явления няма никаква друга
причина, освен тази, че духът иска да убеди любимите си хора, че наистина е жив. Възможно е
той да е имал и интерес към компютрите
ДРУГИ ЗНАЦИ
• Аромати. Много често срещан знак е веднага след смъртта и няколко месеца след това
да се чувства определена миризма. Внезапно човек усеща лек аромат на пура, на рози или на
познат парфюм. Тези аромати определено се свързват с онези хора, с които сме се разделили.
Например майката на даден човек може да е използвала определен парфюм и той неочаквано
да изпълни стаята. Същото се отнася и за миризмата на цигари, ако любимият човек е бил
пушач. Тези аромати са начин, по който духовете на любимите хора ни показват, че са около
нас.
• Подаръци. Духовете изпращат много подаръци и материални неща, но ние не
разбираме от кого ги получаваме. Много пъти по време на сеанс идва дух, който казва:
"Надявам се, че ти хареса златното колие, което ти купих миналата седмица" Клиентът
поглежда вцепенен и пита: "За какво говориш?" Аз обяснявам, че един дух може да ни внуши
да купим определени неща. Ето някои начини, по които духовете се намесват в живота:
например, когато изневиделица получим букет рози или когато си купим къща без почти
никакви проблеми по сделката, или ако внезапно получим работата, която желаем. Това са
знаци, че нашите любими същества са с нас и искат да ни помагат.
• Животни. Животните често биват използвани от духовете. Много пъти духовете
въздействат на птица или на малко животинче да дойде при нас и да привлече вниманието ни
по някакъв начин. Това е още един знак за тяхната близост. Една моя добра приятелка почина
през февруари. Заминах за Ню Йорк, който беше затрупан под половин метър сняг, за да
посетя нейната крипта. Трудно ми беше да я открия и се лутах напред-назад, когато внезапно
един камион спря и шофьорът излезе от него. "Вие стоите точно пред него", каза той. Аз му
благодарих, а той се върна при камиона си и потегли. Помислих си, че е странно да се е появил
в най-подходящия момент. След като тръгна, аз погледнах към гроба на приятелката ми и
близо до него видях една сойка в ярко син цвят, която стоеше на един клон. Повтарям, че беше
много студено и всичко беше покрито със сняг. В този момент не ми се стори странно, докато
по-късно след обяд не посетих нейния съпруг, Джак, в техния дом. Когато влязох, първите
думи на Джак бяха: "Ако искаш нещо от Кони, можеш да го вземеш." Аз погледах надясно и
там на един рафт стоеше стъклена синя птица, която се взираше в мен.
Глава 11
МЕДИТАЦИЯ
Утеха е човек да знае, че в този студен и бездушен свят, където трагедията и липсата на
толерантност изглежда, че доминират, и разумният и логичен човек не е нищо друго, освен
една мечта, съществува място, където можете да избягате и където любовта е над всичко. Това
е свят на неограничени възможности и на божествено блаженство. Тази земя на радостта е
достъпна за всеки, който избере да отвори нейната врата. Къде е това място на
удовлетвореност и любов? Този свят на спокойствие е в тишината - тишината на
съществуването... просто на съществуването. Защото именно в златната тишина на
собствената същност може да бъде намерено божественото начало.
Когато се съсредоточим и се вслушаме в този едва доловим вътрешен глас, ние се
докосваме до тишината на съществуването. Самоопознаването може да бъде използвано във
всяка сфера на живота, за да ни помогне да съзреем и за да обогати нашите преживявания.
Толкова много хора преминават през ежедневието си в търсене на целта в живота. Те страдат и
оплакват своята съдба. Само ако бяха отделили съвсем малко време, за да спрат и да се
вслушат във вътрешния си глас, щяха да станат по-чувствителни и да разберат по-добре
същността на нещата. Но как да навлезем в тази ТИШИНА. Как да се докоснем до вътрешното
ни познание? Как да разпознаем нашия вътрешен глас? Най-добрият начин, който познавам, за
да стигнем до отговорите на тези въпроси е чрез медитация.
Какво е медитацията? Просто казано, медитацията е фокусиране на съзнанието от едно
състояние на съществуване към друго. Ние трябва да се отърсим от външния, всекидневен
свят и да се настроим и да осъзнаем нашия вътрешен свят. Когато седим в мълчание и
започнем да насочваме вниманието си навътре, осъзнаването на Аза се задълбочава и се
разкриват духовните измерения на душата. Когато медитираме или концентрираме енергията
си върху това, да бъдем, ние се завръщаме към целостта и единството на онова, което сме -
нашият безкраен Аз. В това единство започваме да се отърсваме от двойствеността, която ни
отделя от нашата Божественост. Двойствеността е базирана на присъствието у нас на
негативизъм, страх, безпокойство, заболявания, печал и разочарования и всички те се
превръщат в наша реалност, когато не живеем в съзвучие с божествената си същност.
Когато медитираме, ние използваме космическа енергия и тя на свой ред осветява и
изпълва с енергия различните духовни центрове в тялото. Тази енергия е съсредоточена
основно в сърдечната чакра, или център. Когато медитираме, светлината на безусловната
любов се запалва у нас и при всеки следващ сеанс става все по-ярка. Не бива да забравяме, че
сърдечната чакра е въплъщение на Христовото съзнание, мястото, където се намира душата.
Колкото повече се съсредоточаваме върху този център, толкова повече се развиват нашите
чувства на безусловна любов, което на свой ред води до промяна на всеки аспект от нашия
живот и на влиянието, което упражняваме върху хората, които общуват с нас. Всичко започва
в сърдечната чакра. Докато медитираме, нашите парапсихични центрове стават
по-възприемчиви поради потока на Христово съзнание, което излиза от този център и
преминава през всички останали чакри в тялото. Накрая ние се настройваме на честотата на
тази енергия, или поток от светлина, който преминава през тялото.
КАК ДА МЕДИТИРАМЕ
Когато хората чуят думата медитация, първото, което си представят, е йога в поза лотос,
който напява "Ом, ом..." в стая, изпълнена с аромат на тамян. В известна степен това е вярно.
Ние можем да седим в поза лотос и да напяваме "Ом, ом...", но това не е задължително.
Медитацията означава просто съсредоточаване. Колкото повече практикуваме, толкова
по-успешно можем да се включим в потока на безкрайната жизнена сила.
В същото време много други форми на медитация не изискват абсолютен покой на
тялото. Формата, за която ще говоря по-нататък в тази глава, е обикновения начин за
медитация, но вие можете да вършите това по много начини. Например същото
съсредоточаване на енергия може да се практикува и когато боядисваме, работим в градината,
пишем, пеем, играем в театъра, танцуваме, работим, правим упражнения, караме кола и т.н.
Когато се настроим на честотата на съзидателната сила в себе се, ние, в общи линии,
медитираме.
ПОДГОТОВКА
Следващите предложения могат да се използват в началото на всяка медитация или
релаксация. Аз ги наричам подготовка.
Избиране на място за медитация
Първото нещо, което трябва да направите, е да изберете място в дома си, където ще
медитирате. То може да бъде в спалнята, във всекидневната или в стаята за гости. Запомнете,
че това помещение се използва за духовните ви занимания, така че вие можете да си мислите
за него като за духовна работилница. Нещо много важно, което не бива да забравяте е, че това
е място, предназначено за релаксация и за работа с вътрешния свят. Може да отделите част от
стаята, където да медитирате без прекъсване и където нищо от външния свят не може да ви
безпокои.
Преди да започнете, изключете телефоните, телефонните секретари и всички пиукащи
уреди. Изключете всичко, което може да отвлече вниманието ви или да ви обезпокои. Ако
искате, може да запалите ароматни свещи или да поставите ваза със свежи цветя в стаята.
Можете да добавите и лека и отпускаща музика, но не дразнеща или прекалено висока. Това са
помощни средства, които ще ви помогнат да се съсредоточите във вътрешния си свят.
2. Избиране на поза за медитация
Можете да изберете да седите на пода, ако ви е удобно, или на стол с права облегалка,
което на мен ми се струва по-подходящо. Но независимо от избора ви, важното е гърбът ви да
бъде изправен, сякаш сте опъната струна. По този начин енергията може по-лесно да се движи
нагоре и надолу по гръбначния стълб.
Ако седите на стол, краката ви не трябва да бъдат кръстосани, а да бъдат опряни плътно
на пода; дланите ви трябва да са поставени върху бедрата и обърнати нагоре.
3. Упражнение за релаксация
След като заемете подходяща поза, концентрирайте се върху дишането. То е основен
елемент от медитацията. В началото може да ви се стори трудно да влезете в ритъма му. Това
се отнася за всичко, с което се сблъсквате за първи път, но с още по-голяма сила важи за
медитацията. След известна практика дори няма да го забелязвате. Гърдите ви автоматично ще
се повдигат и след това ще изпускат въздуха съвсем естествено и правилно. Ключът е бавно,
спокойно, дълбоко дишане от средата на гърдите, а не плитки и бързи вдишвания и
издишвания.
Когато започнете да дишате, затворете очите си. Мислете за дишането си като за всичко,
тъй като без него няма да можете да живеете. Започнете да вдишвате бавно през носа. Докато
правите това, си представете златиста светлина - Христовата светлина, около пет сантиметра
над главата си. Вдишайте я и нека тя премине през цялото ви тяло. Вижте я как влиза през
главата, минава през гърлото и гърдите, ръцете, след това слиза надолу към торса, краката и
ходилата. Задръжте дъха си, докато преброите до четири, и вижте как златистият му цвят
изпълва всяка клетка от тялото ви с чувство на безусловна любов, чистота и пълнота. След
това издишайте през устата. Докато издишвате, представете си как всички отрицателни
емоции, стресът или безпокойството, натрупани в тялото, бавно излизат през устата като сива
мъгла. При всяко издишване вие ще се чувствате все по-леки, докато се освободите от тежката
и по-плътна енергия. Тя ще бъде заместена от по-леките и по-висши вибрации на Христовата
светлина.
Докато се отпускате, си представяйте всяка част на тялото и освободете стреса, който се
е насъбрал в нея. Можете да направите това и като стегнете тази област и след това я
отпуснете, с което позволявате па стреса да я напусне. С очите на ума си погледнете пръстите
на краката си, стегнете ги и след това ги отпуснете. Направете същото и с глезените, прасците
и бедрата. Преминете на ханша, таза, след това стомаха, областта над него, гръдния кош. Вие
искате напълно да отпуснете гърба, врата, раменете и главата. Накрая стегнете и след това
отпуснете ръцете, включително бицепсите и дланите. Свийте ръцете си в юмруци, след това ги
отпуснете. Не забравяйте, че златистата светлина трябва да достигне до всяка част от тялото
ви, докато го стягате и отпускате.
След това упражнение вие ще бъдете напълно релаксирани и готови за медитация. В
това състояние е много по-лесно да съсредоточите своята енергия върху медитацията.
По-надолу следват три упражнения, които можете да използвате. Ако, обаче, просто искате по
някакъв бърз начин да се освободите от ежедневния стрес, може да направите само
упражнението за релаксация.
КАЖЕТЕ "СБОГОМ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА И ГИ ИЗПРАТЕТЕ ПО ПЪТЯ

ИМ
След като свършите с подготовката, можете да използвате следното упражнение, за да
позволите на вашия скъп човек да премине в духовния свят. Започнете, като създадете образа
му в очите на ума си. Вижте го в състояние на идеално здраве да стои точно пред вас. Всяко
заболяване, независимо дали е рак, СПИН, Алцхаймер или друго, вече е напуснало тялото му.
Може той да е починал неочаквано или след дълга агония, но вие просто трябва да си го
представите като цялостен, щастлив, изпълнен с живот човек, който стои точно пред вас.
Представете си го колкото е възможно с повече подробности. Можете да видите
любимия си човек в познати дрехи. Можете да почувствате неговия аромат или парфюм.
Вероятно той е имал някакво петно по рождение или интересна стойка, а защо не и особена
прическа. Колкото по-детайлна е визуализацията, толкова по-успешно ще бъде упражнението.
След като създадете в ума си детайлизирана представа за своя любим човек, започнете
разговор с него. Попитайте го за преминаването му в духовния свят. Задайте му въпрос: "Как се
чувстваш сега?"Кажете му какво се е случило с вас след неговата смърт. Споделете за скръбта,
която все още изпитвате. Разказвайте, а след това изслушайте неговите отговори. Не спирайте
упражнението дори и да имате чувството, че разговаряте със себе си. Важно е изцяло да
преминете през това упражнение, без да се опитвате да разсъждавате логически.
Наслаждавайте се на това, че имате възможност да бъдете отново заедно. Може би това ще ви
напомни за времето, когато сте били неразделни на Земята, и за приятните мигове, които сте
изживели заедно.
Следващата стъпка във вашето пътуване е да хванете ръката на любимия си човек и да
се отправите заедно към една прекрасна градина, която е изпълнена с ярко оцветени,
прелестни цветя с най-различни форми и размери. Почувствайте аромата на тази невероятна
градина. Това прекрасно място е изпълнено с приказни статуи и възхитителни фонтани.
Прелитат весели птички и изпълняват своите песни. Чуйте звуците, които идват от играещи
наблизо деца и техния заразителен смях. Всичко около вас е съвършено. Наслаждавайте се на
великолепието, спокойствието и мира на това особено място.
Когато погледнете в далечината, вие виждате огромни сгради. И двамата се насочвате
към тях. Вие се приближавате и вече ясно различавате блестящите перлени колони на една
невероятна сграда. Тя свети с приятно розов цвят. Около нея има други сгради, които много
ясно са отделени една от друга. Всяка от тях леко се различава по своя дизайн и създава
чувството, че принадлежи на един божествен свят. Двамата влизате в огромната сграда и се
озовавате в голям хол. В средата на тази стая има огромен екран. Поглеждате към него, а
светлините постепенно отслабват и вие можете да видите началото на един филм. Това е филм
за събитията и преживяванията, които сте имали с любимия ви човек. Той започва с вашата
първа среща. Докато гледате всички тези изключително живи картини на вашите споделени
преживявания, усетете чувствата, които сте изпитвали в тези моменти на Земята. Гледайте
филма, колкото е възможно по-дълго. Наслаждавайте се на миговете, които сте прекарали
заедно.
Когато филмът свърши, вие изпитвате чувство на облекчение и завършеност. Прекарали
сте известно време заедно, но това не е краят, тъй като има още много преживявания, които
можете някога да си припомните отново. Започвате да осъзнавате, че вие и любимият ви човек
сте живели заедно в миналото и ще прекарате остатъка от живота си заедно в бъдещето.
Животът продължава, независимо дали е тук, на Земята, или на небето.
След това напускате сградата и тръгвате обратно към градината. Сред прекрасните,
невероятни гледки на красиви цветя и зеленина стоят няколко същества, облечени в бяло. "Кои
са те?", питате вие. Вашият любим човек казва: "Това са моите учители. Те ми помагат да се
усъвършенствам в духовния свят."Поглеждате в очите им и имате чувството, че те знаят
всичко. Виждате тяхното състрадание. Те ви отвръщат окуражително на усмивката и вие
разбирате, че любимият ви човек е там, където трябва. Той е у дома - място на невероятен
живот и израстване. Един от учителите идва до вас и ви дава сребърно сърце на сребърна
верижка. Казва ви да го отворите и вие правите това. Казва: "Изпълнете сърцето с всички
прекрасни неща, които искате вашият любим човек да носи със себе си в своя нов свят."Умът
ви внезапно се изпълва и всички ваши мисли се изсипват в сребристото сърце: всичко, което
винаги сте искали да му кажете; всяка дума, която сте възнамерявали, но никога не сте
изрекли; всяко чувство, изразено или не; всичко, което искате той да запомни. Вижте как тези
мисли, чувства и думи изпълват пространството вътре в сърцето и, докато това става, то
започва да блести. Свети толкова ярко, изпълнено с вашата любов, че вие едва гледате в него.
Поставяте го на врата на любимия ви човек, за да го носи винаги със себе си. Това е част от
вашата любов, която никога няма да си отиде. Прегръщате вашият свиден близък и той казва:
В
" инаги ще бъда с теб."
Идва моментът, когато трябва да се върнете на Земята, тъй като любимият ви човек
трябва да продължи да работи там, където се намира, а и вие също трябва да продължите да се
занимавате с ежедневните си задачи. Е, това е. Напускате тази приказна земя с чувство за
истинския живот и със знанието, че ще се срещнете отново в градината на божествените
удоволствия, след като усвоите предопределените уроци на Земята. Сега любимият ви човек
ще се сбогува с вас и ще ви изпрати до дома.
ОПРОЩЕНИЕ И СЪЖАЛЕНИЕ
Когато някой почине, живите роднини и приятели често остават с много неизказани
думи и чувства на съжаление. "Какво щеше да стане, ако...", "Само ако можех..."или "Ако само..."
са думите, които най-често чувам. Живите се чувстват изоставени, сякаш от тях е откъснато
нещо. Сърцата им са наранени и те не могат да продължат да живеят. Много по-добре биха се
почувствали, ако можеха да споделят своите чувства с любимите същества още веднъж. Те
просто знаят как да продължават да живеят с този товар и вина. Следващата медитация е
предназначена да помогне на тях.
След като приключите с подготовката, представете си, че стоите пред къща в средата на
красива поляна. Тя изглежда точно по начина, по който ви харесва, включително и цветята,
дърветата и т.н. Може би има и веранда с люлеещ се стол, или пък рози от двете страни на
пътеката. Това е вашата къща. Тя принадлежи само на вас и на никой друг.
Когато влизате в нея, вие веднага забелязвате, че тя е много удобна, с пухкав, мек диван,
отрупан с възглавници. От едната страна има панорамен прозорец, през който влизат ярките
слънчеви лъчи. Тапетите са направени от най-фин материал. Стаята е изпълнена с всички
вещи, които сте искали да имате през живота си. Уверете се, че всички тези предмети са
проникнати от вашите чувства. На по-далечната лява стена има няколко снимки в различни
форми и размери на членовете на вашето семейство. Вие виждате лицата на тези, които са
преминали в отвъдния свят и на онези, които все още са живи. Свалете снимката на човека, за
когото скърбите. Занесете я на дървеното бюро в ъгъла на стаята. Почувствайте неговата
реалност. Това е мястото, където вие се занимавате с вашата специална работа, онази, която е
свързана със сърцето. Седнете на бюрото и поставете снимката пред себе си. Вземете лист
пергаментова хартия от бюрото. Пригответе химикалка и я оставете на хартията.
Докато разглеждате снимката, запитайте се: "Какво искам да ми бъде простено?"Вземете
химикалката и започнете да пишете своя списък на хартията. Може би сте били прекалено
взискателни към любимия си човек, или пък не сте показвали достатъчно любов. Може би
чувствате, че не сте били до него, когато се е нуждаел от вас. Запишете всичко, което ви
хрумне и за което искате прошка. След това вземете друг лист хартия и запишете всичко, за
което сте съжалявали след смъртта му. Запишете думите, които не сте му казали, когато е бил
жив. Може би сте спорили по някои въпроси и те са останали неизяснени. Вероятно чувствате,
че сте могли да го обичате повече. Запишете всички чувства, които все още таите в себе си и
от които не можете да се отърсите.
Когато приключите с двата списъка, сгънете всеки от тях на руло. След това отидете до
красивия прозорец и почувствайте пролетния бриз, който нахлува в стаята. До прозореца има
два бели балона. Прикрепете всеки лист за един от балоните. Надуйте ги, завържете ги и ги
пуснете да отлетят през прозореца. Гледайте ги как плавно танцуват, докато се носят към
небето. Колкото по-високо отиват, толкова повече вие се изпълвате с чувство на лекота, което
замества напусналото ви съжаление. Балоните отиват нагоре и вие знаете, че ще стигнат до
вашия свиден близък в духовния свят. Вижте как той ги получава и чете посланията. Отделете
време, за да погледнете през прозореца към небето и вижте неговия отговор. Той гласи:
Н
" езависимо какво се е случило, аз винаги ще те обичам!"
ДА ОТКРИЕШ ОТНОВО СИЛАТА СИ
Толкова често в живота си искаме да бъдем обичани и имаме склонност да ставаме
жертви на себе си. Толкова неуморимо се опитваме да бъдем най-добрата съпруга, майка,
баща, дете, служител, любим или приятел. И тъй като вярваме, че това се очаква от нас, за да
ни обича някой друг, ние правим компромиси с истинската си същност. Подобно поведение
най-често се проявява на несъзнателно ниво и ние изобщо не го осъзнаваме. След известно
време то се превръща в наша втора природа. В продължение на дни, след това на години,
непрекъснато се опитваме да живеем според представата на хората за нас. Накрая откриваме,
че сме депресирани и нещастни от живота, а мечтите ни са неосъществени. В този момент вече
е трудно да се върнем назад и да разберем защо и как сме стигнали дотам, че да се чувстваме
по този начин. Ние не само че сме загубили много сили и сме разкрили на тези хора съвсем
малко от нашата същност, но по-важно е, че не сме били искрени със самите себе си.
Изоставили сме нашата балансираност и сме пропилели част от прекрасната си същност. За
нещастие, ние никога не можем да бъдем истински щастливи, докато живеем по този начин.
Толкова много хора са нещастни, когато техните любими същества преминат в отвъдния
свят, и по-голямата част от тази болка е в резултат на компромисите - прекалено често те са се
отказвали от истинската си същност. Правили са компромиси със своята индивидуалност и не
са били искрени със себе си, поради необходимостта или желанието да задоволят някой друг.
Така че, когато любимият човек почине, те остават без достатъчно самочувствие, тъй като
голяма част от тяхната идентичност е свързана с покойника. Онова, което остава, е чувство на
празнота и самота.
Следващата медитация можете да използвате, за да си възвърнете онази част от себе си,
която е загубена, отнета или пренебрегната. Използвайте я, за да си върнете обратно
собствените творчески сили.
И този път трябва да започнете с подготовката. Когато приключите с нея, представете
си, че стоите пред едно кристално чисто и спокойно езеро. Водата има нежен син цвят и
отразява безкрайното богатство от прелестни цветове на природата: наситено зелено, синьо,
жълто и виолетово. Можете да усетите свежия аромат на възвръщащия живота планински
въздух. В езерото плуват два лебеда и те допринасят за спокойствието на тази картина.
Колкото повече гледате към това езеро, толкова повече се отпускате. Разхождате се до
отсрещната страна и виждате планински поток, който се влива в езерото. Изкачвате се по
планината, за да видите извора на този поток. Когато достигнете до върха, откривате приказен
водопад. Поглеждате към небето и забелязвате, че той няма начало. Изглежда, сякаш водата
пада направо от небето.
Сваляте дрехите си и ги оставяте на близката скала. Заставате под водопада и чувствате
хладната, първична вода да гали тялото ви. Никога не сте имали подобно усещане. Струва ви
се, че ви галят с перо и в един миг започвате да се чувствате напълно пречистени. Поглеждате
към потока под вас и сякаш гледате в магическо огледало - пред очите ви се нижат различните
ситуации, при които сте губили от своята сила. Виждате всички случаи, в които е трябвало да
бъдете искрени със себе си. Виждате как не сте обичали достатъчно себе си и не сте се
самоуважавали. Докато наблюдавате тези картини, всяка от тях бавно се носи надолу по
водите на планинския поток.
Вие продължавате да стоите под водопада и забелязвате красива светлина сред водите
му. Когато ви докосва, вие внезапно започвате да чувствате прилив на енергия и непознато до
този миг усещане за прилив на творчески сили. Започвате да чувствате любовта, която
преминава през тялото ви. Най-накрая се срещате с любовта към себе си. Продължавате да сте
изпълнени с обич и радостно гледате във водите, но образите, които виждате сега, са доста
различни. Виждате себе си щастливи, занимавате се с онова, което винаги сте искали да
правите, но никога не сте имали време за него. Виждате хората да ви аплодират за това какъв
прекрасен, изпълнен с любов човек сте. Виждате истинската си същност. Почувствайте колко
по-ефирни сте сега. Усетете как силата и скритите ви способности, които някога са били
загубени, се връщат към вас. Цялата самоувереност, която някога сте притежавали отново ви
изпълва. Вие сте свободни от доминиращата роля на хората около вас. Извършили сте едно
прекрасно пътуване, за да преоткриете истинската си същност. Наслаждавайте й се.
Тръгвате си от водопада и усещате изцяло новата и прекрасна своя същност. Това ви
кара да се вълнувате. Поглеждате към дрехите си. На тяхно място сега лежи прекрасна бяла
роба. Покривате тялото си с нея и тя ви кара да се чувствате непобедими. Вие сте истински
Бог!
Сайт на Джеймс Васн Прааг: http://www.VanPraagh.com
© Силвия Шкойнарова-Божкова - превод от английски

Издателство АРАТРОН.

Джеймс ван Прааг, Разговори с небесата

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Джеймс ван Прааг, Разговори с небесата

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Разговори с небесата

Посланията на един медиум за живота след смъртта

„Всеки, който се съмнява в живота след смъртта, трябва да прочете „Разговори с

Посланията на един медиум за живота след смъртта

ИСКАМ ЛИЧНО ДА ВИДЯ БОГ

СЕАНСЪТ В РАННИТЕ ЧАСОВЕ НА ЕДНА СЪБОТНА ВЕЧЕР

ДРУГИ ПАРАПСИХИЧНИ ФЕНОМЕНИ

ГОДИНИТЕ В КАТОЛИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ

ЖИВОТЪТ В СЕМИНАРИЯТА НЕ БЕШЕ ЗА МЕН

В ТЪРСЕНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ МИ ПАРАПСИХИЧНИ СПОСОБНОСТИ

ЕДИН МЕДИУМ МОЖЕ ДА ПРИТЕЖАВА РАЗНООБРАЗНИ СПОСОБНОСТИ

ДУХОВЕТЕ НЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ КАРМАТА

Човечеството винаги е вярвало в съществуването на по-висши същества, или ангели.

ДУХОВЕТЕ-ВОДАЧИ СА УНИКАЛНИ ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК

ОСЪЗНАВАНЕ НА МОИТЕ ВОДАЧИ

КАК ДА ОТКРИЕТЕ ВАШИТЕ ДУХОВЕ-ВОДАЧИ

Моята майка и автобусът

Мамо, татко, това съм аз!

СКЛОННОСТТА КЪМ САМОУБИЙСТВО

ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА САМОУБИЙСТВАТА

КАК ЖИВИТЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ НА МЪРТВИТЕ?

Аз лично вярвам, че най-важната част от моята работа е да разсейвам силата, която

ОСНОВНИ ПАРАПСИХИЧНИ УПРАЖНЕНИЯ

КАЖЕТЕ "СБОГОМ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА И ГИ ИЗПРАТЕТЕ ПО ПЪТЯ

Сайт на Джеймс Васн Прааг: http://www.VanPraagh.com

© Силвия Шкойнарова-Божкова - превод от английски

You might also like