Prez Vremeto

Лечители през времето
Брайън Л. Уейс
ВЪВЕДЕНИЕ
През последните двадесет години толкова постепенно, че едва ли сме го осъзнали, ние от
Запада претърпяхме един особен вид революция на съзнанието. Сега вече съществува цяло
поколение млади хора, което израсна с възможността редовно да чете и чува за опита на хора, пре-
живели състояния близо до смъртта, регресии в минали съществувания, пътешествия извън тялото
и множество други забележителни феномени на духовния живот.Често имам удоволствието и
привилегията да чета лекции пред студенти, но продължавам малко да се стряскам, когато чувам
как спокойно си говорят за своите видения и странстванията в извънземни пространства.
Когато през 1975 година се събуди общественият интерес към състоянията, близки до
смъртта, някои смятаха това за краткотрайно модно увлечение. Сега, седемнадесет години по-
късно, започвам да разбирам, че преживяванията на състояния, близки до смъртта, са се превърнали
в установен факт от нашата култура. Смятам, че сме на път да станем (ако вече не сме станали) едно
от многото исторически общества, в които способността за проникновено виждане се възприема за
нещо съвсем естествено. Все повече и повече най-обикновени хора не изпитват неудобство да
говорят за своите видения и да разменят информация за различни техники, с които те се
предизвикват.
Наистина смайващо развитие на познанието в тази сфера бележат изследванията на такива
учени като доктор Брайън Л. Уейс, доктор Уилиям Рол, доктор Кен Ринг, доктор Брус Грей-Сън,
доктор Мелвин Море и множество други лекари и психолози в Съединените щати, Европа и
навсякъде по света. Напълно съм сигурен, че в близките няколко години в резултат на тези
изследвания подобен опит на личността ще бъде определян не като "психотичен", а като "духовен"
и ще може да бъде преживяван от психологически нормални хора. Само един пример: през времето
на последната война, като работих със свои колеги, успях да развия специална техника, чрез която
нормални възрастни индивиди със стабилна психика можеха да извикат в напълно будно състояние
реално, цветно, триизмерно и движещо се изображение на своите починали близки. Нещо повече, за
моя голяма изненада повечето от тези трезви професионалисти твърдяха, че техните срещи са били
абсолютно реални, и вярваха, ме действително са били в присъствието на своите починали роднини
и приятели.
И аз имах подобно преживяване — седях до моята баба, която бе починала преди няколко
години, и разговарях с нея точно така, както винаги си говорехме, когато беше "жива". Всъщност
едно от най-изумителните неща в тези случки, към които приобщих легиони хора от целия свят, е
това, че всичко изглежда абсолютно нормално и естествено.
По мое убеждение това, което става, е, че ние откриваме себе си и едновременно с това се
обръщаме с лице към алтернативни състояния на съзнанието, които са били добре разбирани от
нашите предци в миналото, но са били потиснати в един определен момент от развитието на нашата
цивилизация, отречени като суеверие и дори считани за демонически грях.
По мое мнение сегашното развитие ще има огромно значение за човечеството. Вацлав Хавел,
писателят и президентът на бившата Чехо-Словакия, в своята вълнуваща реч пред Конгреса на
Съединените щати изрази твърдото си убеждение, че само чрез световна революция на човешкото
съзнание ще можем да отклоним света от сегашния му път към унищожение. Господин Горбачов-
също сподели това мнение, когато каза, че е необходимо духовно обновление, за да се спаси
неговата изтерзана страна.
Регресиите в минали съществувания, за които ни съобщава доктор Брайън Л. Уейс в книгата
си, са един пример за изключителната феноменалност на човешкото съзнание — факт, който вече се
радва на широко признание. Сега никой не се чувства неловко, ако е преживял нещо подобно. Един
от най-големите историци на нашия век, сър Арнолд Тойнби, твърди, че е бил вдъхновен да напише
своя монументален исторически труд от свои лични преживявания, подобни на описаните от доктор
Брайън Л. Уейс.
Хората, които се завръщат от състояния близки до смъртта, ни казват, че най-важната поука
от земните им животи се съдържа в посланието: докато сме на тази земя, трябва да се научим да
обичаме. Сега става все по-очевидно, че това е единственият начин, по който този свят може да
Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 1
бъде спасен, и най-добрият път към тази цел е да развием техниките към разгръщане способностите
на нашето съзнание.
Брайън Л. Уейс е един истински пионер в усилието си да доведе до широката публика
различните видове техники за промяна на съзнанието, чрез които се издига нивото на
себепознанието, за да се постигне по-добро разбирателство между хората.
В този век на електронните медии можем много да допринесем за духовното обновяване на
народите от целия свят и сближаването им чрез любовта и мира, като се пропагандират тези
техники, описани от доктор Уейс и други изследователи.
Реймънд Мууди,
доктор по медицина и философия
11 май 1992 година
НАЧАЛОТО
За онези от вас, които не са чели моята книга "Вестители от отвъдното", са необходими
няколко въвеждащи думи. Необходимо е да знаете някои неща за мене, преди да започнем нашата
работа, свързана с лечението.
Преди невероятния ми опит с Кетрин — пациентката, чиято терапия е описана в книгата,
професионалният ми живот беше напълно праволинеен и строго академичен. Притежавах отлична
диплома, Фи Бета Капа от Колумбийския университет, и получих медицинската си квалификация в
Йейлския университет, където станах шеф на отделението по психиатрия. Бил съм преподавател в
няколко престижни университетски факултета по медицина и съм публикувал над четиридесет
научни трудове в областта на психофармакологията, химията на мозъка, разстройствата на съня,
депресията, тревожните състояния, злоупотребата с лекарствени средства и болестта на Алцхаймер.
Единственият ми принос в книгоиздаването бе публикуването на "Биология на холинергичната
функция", която съвсем не беше бестселър, макар че запознаването с нея помогна на някои
пациенти, страдащи от безсъние, да се справят с проблема си. Бях самонадеян и категоричен в
мненията си и напълно скептичен по отношение на "ненаучните" сфери като парапсихологията. Ни-
що не знаех за предишни животи или за теорията на прераждането, нито пък исках да зная.
Кетрин беше пациентка, която се бе обърнала за помощ към мене година след като бях
оглавил отделението по психиатрия в медицинския център "Маунт Синай" в Майями Бийч, щата
Флорида.
На възраст под тридесетте, католичка от Ню Ингланд, Кетрин бе в пълна хармония със
своята религия. Тя страдаше от страхове, фобии, пристъпи на парализираща паника, депресия и
повтарящи се кошмари. Тези симптоми се бяха проявявали през целия й живот, но напоследък се
бяха влошили.
След повече от година психотерапия по конвенционалните методи тя не показа никакво
подобрение. Чувства, че след толкова време би трябвало да постигне много повече. Лаборантка в
същата болница, където работех, Кетрин притежаваше необходимата интелигентност и способности
за самооценка, за да може приложеното лечение да й въздейства. Нищо не подсказваше, че нейният
случаи ще бъде толкова труден. Обратното, произходът й даваше надежда за добър резултат от
прилаганата терапия. Тъй като Кетрин страдаше от хроничен страх от задавяне и задушаване, тя
отказваше да приема медикаменти, така че не можех да прилагам антидепресанти и
транквилизатори — лекарства, които обикновено използвах за лечение на подобни симптоми.
Нейният отказ се оказа впоследствие благословено предимство, макар че по това време не го
съзнавах.
Най-накрая Кетрин склони да опитаме с хипноза — форма на фокусирана концентрация, за
да си припомни събития от детството и да се опита да открие потиснати или забравени травми,
които подозирах, че са причина за страданието й.
Кетрин притежаваше способност да навлиза в дълбок хипнотичен транс и започна да си
спомня събития, които в нормално състояние не можеше да извлече на повърхността. Тя си спомни,
че е била бутната от трамплин в басейн и за малко не се удавила. Като дете се ужасила от маската с
упойващ газ, която зъболекарят поставил на лицето й, а най-лошото от всичко бе, че когато била
едва тригодишна, впиянченият й баща опипвал телцето й, докато огромната му ръка затискала
устата й, за да не вика. Бях сигурен, че сега вече имахме отговор и ще настъпи подобрение.

Но нейните симптоми оставаха все така непроменени. Бях твърде изненадан. Очаквах много
по-голям ефект. Докато размишлявах за безизходната ситуация, стигнах до заключението, че
сигурно съществуват още по-дълбоко скрити в подсъзнанието й травми. Ако баща й бе сторил това
с нея, когато е била на три години, може би го е правил и в по-ранна възраст. Реших да опитаме
отново.
Следващата седмица постигнах много дълбоко равнище на хипноза. Този път дадох на
Кетрин недвусмислена, открита, а не посочваща точното време инструкция.
— Върни се до момента, от който произтичат твоите симптоми — внуших й аз.
Очаквах, че Кетрин отново ще се върне в ранното си детство.
Вместо това тя извърши огромно приплъзване назад — с около четири хиляди години — в
живот, в който е имала друго лице и тяло, различна коса, друго име. Определих по описанията
място някъде в древния Близък Изток. Тя си спомняше подробности от топографията на местността,
дрехите и всекидневните занимания от онова време.
На повърхността изникваха подробности от онзи предишен живот, докато накрая тя не се
удави в приливната вълна на едно наводнение, което изтръгна от прегръдките й нейното малко
момиченце. Щом като Кетрин умря, тя започна да кръжи над тялото си, като повтаряше описаните в
литературата преживявания на близки до смъртта състояния. Върху трудовете на доктор Елизабет
Кюблер-Рос, доктор Реймънд Мууди, доктор Кенет Ринг и други ще говорим по-късно в тази книга.
При това, както по-късно разбрах, тя никога не бе чувала за тези хора и за техните изследвания.
По време на този хипнотичен сеанс Кетрин си припомни още два други живота. В единия бе
испанска проститутка през осемнадесети век, а в другия — гьркиня, неколкостотин години след
живота в Близкия Изток.
Бях шокиран и скептично настроен. С години бях подлагал на хипноза стотици пациенти, но
такова нещо никога не се бе случвало. През целия курс на интензивна психотерапия за период
повече от година бях опознал добре Кетрин. Знаех, че тя не е психически лабилна, няма халю-
цинации и раздвояване на личността, не е особено податлива на внушение и не прекалява с
медикаменти и алкохол. Реших, че нейните "спомени" сигурно са игра на въображението й или са
някакъв вид съновидения.
Но се случи нещо необикновено. Симптомите на Кетрин започнаха да показват драстично
подобрение, а знаех, че въображението и съновиденията не водят до толкова бързо и пълно
клинично излекуване. Седмица след седмица непонятните дотогава симптоми един по един изчезва-
ха, щом под хипноза тя извикваше спомени за други предишни живота. За няколко месеца бе
излекувана напълно, без да се прилагат никакви лекарства.
Постепенно моят доста голям скептицизъм започна да се руши. По време на четвъртия или
петия хипнотичен сеанс се случи нещо още по-странно. Кетрин кръжеше над тялото си и бе
привлечена от познатата й светлина, която тя винаги срещаше в състояние между два живота.
— Те ми казват, че има много богове, защото Бог е във всеки от нас — ми съобщи с дрезгав
глас.
А след това тя напълно промени остатъка от моя живот:
— Баща ти е тук и твоят син, който е малко дете. Баща ти казва, че ще го познаеш, защото
неговото име е Аврам и дъщеря ти носи неговото име. Той ти припомня, че причина за неговата
смърт е била сърцето. Също, че и сърцето на твоят син е причинило смъртта му, защото е било
обърнато наопаки като на пиле. Той е направил голяма жертва за теб, защото те обичаше. Душата
му е много издигната...
Смъртта му изкупи дълговете на неговите родители. Освен това той искаше да ти покаже, че
медицината може да достигне само донякъде, че нейната цел е много ограничена.
Кетрин спря да говори, а аз седях в благоговейно мълчание, докато вцепененият ми разум се
опитваше да подреди нещата. В стаята бе леденостудено.
Кетрин знаеше твърде малко за личния ми живот. На бюрото си държах бебешката снимка на
дъщеря ми, която щастливо се усмихваше с двете си долни зъбчета. Портретът на сина ми бе до
нейния. От друга страна, Кетрин не знаеше нищо за Семейната ми история. Много добре бях
спазвал правилата на психотерапевтичната техника. От психотерапевта се иска да бъде "табула
раза" (чиста дъска), върху която пациентът да проектира собствените си мисли, чувства и
отношения. Те се анализират след това от терапевта, за да се разшири арената на съзнанието на

пациента. Бях спазвал тази терапевтична дистанция с Кетрин. Тя ме познаваше само като
психиатър, не знаеше нищо нито за моето минало, нито за личния ми живот. Не бях изложил дори и
дипломите си в кабинета.
Най-голямата трагедия в живота ми бе неочакваната смърт на първородния ни син Адам,
който бе само на двадесет и три дни, когато умря в началото на 1971 година. Десетина дни след
като го бяхме довели от болницата, той получи затруднения в дишането и пристъпи на повръщане.
Беше изключително трудно да се определи диагнозата. "Тотален аномален белодробно-венозен
дренаж с артериален дефект", ни казаха. Това може да се случи веднъж на приблизително всеки
десет милиона новородени. Белодробните вени, които довеждат наситената с кислород кръв до
сърцето, влизаха в него неправилно, от обратната страна. Все едно че сърцето е обърнато назад. Из-
ключително, изключително рядък случай.
Героическата сърдечна операция не можа да спаси Адам, който почина няколко дни по-
късно. Месеци наред скърбяхме с унищожени надежди и мечти. Нашият син Джордан се роди след
година — благодатен балсам за раните ни.
По времето, когато почина Адам, се колебаех дали да избера за професионална кариера
психиатрията. Приятен ми беше стажът по вътрешни болести и ми бяха предложили постоянно
място като интернист. След смъртта на Адам твърдо реших, че ще направя психиатрията своя
професия. Сърдит бях, че съвременната медицина с всичките й напреднали технологии и умения не
можа да спаси моя син, това малко беззащитно бебе.
Баща ми имаше отлично здраве, докато не получи масивен инфаркт в началото на 1979
година. Той преживя първия инфаркт, но сърдечната стена беше непоправимо увредена и три
години по-късно почина на шейсет и четири годишна възраст. Това стана почти девет месеца, преди
Кетрин да направи първото си посещение при мен.
Баща ми бе религиозен човек, повече по отношение на ритуалността отколкото духовно.
Еврейското му име бе Аврам и то много повече му подхождаше от английското Алвин. Четири
месеца след неговата смърт нашата дъщеря Ейми се роди и й бе дадено неговото име.
Сега, през 1982 година, в моя тих здрачен кабинет оглушителна каскада от скрити тайни
истини се изливаше върху ми. Плувах в спиритично море и водата ми харесваше. Кожата по ръцете
ми настръхна. Не беше възможно Кетрин да знае това. Нямаше и откъде да научи. Еврейското име
на баща ми, това, че бях имал син, който бе починал тъй рано от сърдечен дефект, случващ се
веднъж на десет милиона, мрачните ми размишления за медицината, смъртта на баща ми и името,
което дадохме на дъщеря ми — това бе твърде много, твърде специфично и твърде истинско. Тази
лаборантка беше проводник на трансцедентално знание. И ако тя може да разкрива такива истини,
какво друго имаше там? Изпитвах нужда да зная още.
— Кой - заекнах, — кой е там? Кой ти казва тези неща?
— Учителите — прошепна Кетрин, — духовните учители ми казват. Казват ми, че съм
живяла осемдесет и шест пъти във физическо тяло.
Сигурен бях, че Кетрин не знаеше и не можеше да знае тези факти. Баща ми почина в Ню
Джързи и бе погребан около Ню Йорк. На хиляда и двеста мили оттук преди десет години бе умрял
Адам. Във Флорида много малко от най-близките ми приятели знаеха за обстоятелствата около
неговата смърт. От колегите ми в болницата пък не знаеше никой. Нямаше как Кетрин да узнае тази
семейна история. И въпреки това тя бе казала "Аврам", а не английския превод на името —
"Алвин".
След като шокът премина, аз отново се превърнах в самонадеяния, вманиачен в научните
методи психиатър. Разрових се за повече информация в библиотеките и книжарниците. Попаднах на
някои отлични работи като тази на доктор Иън Стивънсън, който е изследвал малки деца, за да
покаже съществуването на спомени за прераждане, и това изследване ще бъде представено накратко
по-нататьк в тази книга. Намерих също няколко публикувани студии на клиницисти, които бяха
използвали регресии в предишни животи (това става чрез прилагане на хипноза и други съответни
техники, които позволяват подсъзнанието на пациента да се връща във времето, за да се извлекат
спомени от минали съществувания). Сега знам, че много други клиницисти не смеят да запознаят
обществеността с резултатите от своите изследвания, защото се страхуват от реакцията и се
тревожат за своята кариера и репутация.
Кетрин, чиято история е описана с подробности във "Вестители от отвъдното", премина през

дузина предишни съществувания и бе излекувана. Сега тя води по-щастлив, пълен с радости живот,
освободена от парализиращите я симптоми и от вкоренения преди страх от смъртта. Тя знае, че
една част от нея съхранява памет за други превъплъщения на нейната личност и че нейното
съзнание ще надживее физическата й смърт.
След това, което преживях с Кетрин, моят подход към психотерапията коренно се промени.
Разбрах, че лечението с извличане на спомени за предишни животи предлага бърз метод за
отстраняване на психични симптоми, които иначе трябва да бъдат лекувани с години. Това е много
по-директен начин за отстраняване на болката и страха. Започнах да прилагам тази терапия към
други пациенти и отново получих отлични резултати. По времето, когато пиша тази книга, аз съм
успял да постигна регресия към минали съществувания на стотици пациенти чрез сеанси на
индивидуална терапия. Още повече са тези, които са постигнали същото чрез групова терапия.
Кои са моите пациенти? Това са лекари, адвокати, бизнесмени, други мои колеги терапевти,
домакини, обикновени работници, търговски агенти и тъй нататък. Това са хора с различни
религии, социални нива, образование и ценностни системи. Въпреки това много от тях показват
способност да си припомнят подробности от други съществувания и помнят изживяването на своята
физическа смърт.
Повечето от пациентите ми се връщат в предишни животи чрез хипноза. Други успяват да го
постигнат чрез медитация или пък получават спонтанни видения по време на изживяването,
наречено "дежа вю", когато имате чувството, че познавате вече ситуацията, лицата и обстоятел-
ствата. Някои имат много ярки сънища.
Голяма част от тях завинаги се отървават от измъчващите ги цял живот фобии, пристъпи на
паника, повтарящи се кошмари, необясними страхове, прекалена пълнота, разрушителни
взаимоотношения, физически болки, болести и т. н.
Това не е ефектът, наречен "плацебо"1. В по-голямата си част те не са лековерни и
поддаващи се на внушение хора. Спомнят си имена, дати, топография, подробности. И след като си
спомнят, като Кетрин, те се излекуват.
Може би много по-важно от излекуването на специфичните физически и емоционални
симптоми е придобитото знание, че ние не умираме, когато телата ни умират. Ние сме безсмъртни.
Ние надживяваме физическата смърт.
В книгата ми "Through time into healing” е събрано хронологично онова, което съм научил за
лечителската мощ на регресията в предишни животи, след като завърших предишната си книга
"Вестители от отвъдното . Всички описани случаи са действителни. Само имената и иденти-
фициращата информация за отделни лица са изменени.
ХИПНОЗА И РЕГРЕСИЯ
Хипнозата е основната техника, която прилагам, за да помогна на пациента да достигне
спомени от предишни животи. Много хора си задават въпроса, какво представлява хипнозата и
какво става, когато човек е в хипнотично състояние, но наистина в това няма никаква мистерия.
Хипнозата е състояние на фокусирана концентрация от типа, който всеки от нас изживява всеки
ден.
Когато сте релаксирани и вашата концентрация е толкова силна, че не може да бъдете
разсеяни от външни шумове и други фактори, вие се намирате в състояние на слаба хипноза.
Всички видове хипноза са всъщност самохипноза, в която вие, пациентът, контролирате процеса.
Терапевтът не е нищо друго освен един гид. Повечето от нас влизат в хипнотични състояния всеки
ден — когато сме погълнати от хубава книга или филм, когато сме карали колата си през последния
отрязък от пътя до вкъщи, без да разберем как сме пристигнали, винаги когато сме били като че ли
включени на "автопилот".
Една от целите на хипнозата, както и на медитацията е да се достигне до подсъзнанието.
Това е част от нашето съзнание, която лежи под обикновеното състояние на будно съзнание,
постоянно бомбардирано от мисли, чувства, външни стимули и други дразнители. Подсъзнанието
функционира на по-дълбоко равнище отколкото обикновеното съзнание. В подсъзнанието
мисловните процеси протичат без нашето съзнателно възприемане. Ние изживяваме моменти на
1
Плацебо — безвредна субстанция без лечебно действие, с приемането на която някои пациенти се лекуват чрез
внушение.
интуиция, на проникновение и на творчество, когато тези процеси на подсъзнанието пробиват и
осветяват нашето съзнание.
Подсъзнанието не се ограничава от наложените ни бариери на логиката, пространството и
времето. То може да помни всичко и за всяко време. То може да ни предложи творчески решения на
нашите проблеми. То може да издигне обикновеното съзнание така, че да се докосне до мъдрост,
далече над нашите всекидневни способности.
Хипнозата достига до мъдростта на подсъзнанието по един фокусиран начин, за да се
постигне излекуването. Ние се намираме в състояние на хипноза винаги, когато обичайното
взаимодействие между съзнанието и подсъзнанието е претърпяло преконструиране така, че
подсъзнанието да играе по-доминираща роля. Съществува широк спектър от хипнотични състояния
— от леко до дълбоко ниво.
Хипнозата е една цялост, в която ние си даваме сметка за съзнанието и подсъзнанието на по-
високо или на по-ниско равнище. За себе си съм открил, че много хора могат да бъдат
хипнотизирани до степен, достатъчна да се проведе лечение, ако те имат предварителна представа
за хипнозата и техните страхове се подложат на обсъждане. По-голямата част от обществеността
има погрешна представа за хипнозата заради начина, по който телевизията, филмите и сцената я
представят.
Когато сте хипнотизирани, вие не сте заспали. Вашето съзнание винаги следи какво
изживявате, докато сте в хипноза. Независимо от дълбокия подсъзнателен контакт, вашето,
съзнание може да коментира, да критикува и да порицава. Вие винаги контролирате това, което
говорите. Хипнозата не е чудодейният "серум на истината". Вие не влизате в "машина на времето" и
не ви телепортират в друго време и други място, без да си давате сметка за настоящето. Някои хора
под хипноза наблюдават миналото така, както се гледа кино. Други са много по-ярко въвлечени, с
повече емоционални реакции. Значи някои "чувстват" нещата повече, отколкото ги "виждат".
Понякога преобладаващата реакция е слухова или обонятелна. И най-сетне, човек си спомня всичко
преживяно по време на хипнотичния сеанс.
Може би се получава впечатлението, че е необходимо голямо умение да се достигнат по-
дълбоките нива на хипноза. Напротив, всеки от нас'с лекота ги изживява ежедневно, когато
преминава през състоянието на будност в сън, известно като хипнагогично състояние. Ние сме в
състояние, подобно на хипнагогичното, когато току-що сме се събудили и все още можем да си
припомним ярко сънищата си, макар че още не сме напълно будни. Това е периодът, преди
всекидневните спомени и съображения да нахлуят в мозъка ни. Също като хипнозата,
хипнагогичното състояние е дълбоко творческо. Когато преминаваме през него, съзнанието е
обърнато изцяло навътре и може да достига до инспирациите на подсъзнанието. Мнозина считат
хипнагогичното състояние за "гениално , тъй като отпадат всякакви бариери и ограничения. Когато
сме хипнагогични, ние имаме достъп до всички извори, без да действат създадените от самите нас
потискащи механизми.
Томас Едисон толкова високо е ценял хипнагогичното състояние, че е развил своя собствена
техника, за да го поддържа, докато работел върху изобретенията си. Както си седял на стола,
Едисон използвал техники за релаксация и медитация, за да достигне до състояние между съня и
бодростта. Поставял ръцете си с дланта надолу върху облегалката на стола. Под ръката си държал
метална топка. Ако заспивал, ръката му се отваряла и звукът от падналата метална топка го
събуждал. След това отново и отново повтарял този процес.
Това хипнагогично състояние много прилича на хипнозата и в действителност е много по-
дълбоко от доста нива на хипнозата. Като помага на пациента да достигне по-дълбоко ниво на
своето съзнание, умелият терапевт, който владее техниката на хипнозата, може да ускори драстично
процеса на оздравяване. А когато се излезе извън личните проблеми и се търсят решения на
творчески идеи, резултатите могат да облагодетелствуват цялото общество, така както всички ние
сме облагодетелствани от изобретената от Томас Едисон електрическа крушка.
Когато нечий глас ни води, концентрацията се фокусира по-лесно и пациентът може да
достигне до по-дълбоко равнище на хипноза и релаксация. При хипнозата няма никаква опасност.
Нямам случай подложен от мен на хипноза пациент да е "засядал" в хипнотичното състояние. Вие
можете да излезете от него, когато пожелаете. Никой никога не е насилвал моралните и етичните
принципи на подложените на хипноза. Никой не е бил каран да върши неща против собствената си

воля. Никой не е в състояние да ви контролира. Вие напълно владеете контрола върху себе си.
Под хипноза вашето съзнание винаги следи нещата. Точно затова, когато сте дълбоко
хипнотизирани и активно въвлечени в собственото си минало на дете, вие сте способни да
отговаряте на въпросите на терапевта на езика от действителната си възраст, познавате
географските места, които виждате, и дори знаете годината, която обикновено изведнъж изплува
пред вътрешното ви зрение. Хипнотизираното съзнание, което винаги държи сметка за настоящето,
слага спомените от детството или от миналите животи в контекст. Ако изплува годината 1900 или
се виждате да строите пирамида в древния Египет, вие "знаете", че става въпрос за епохата преди
Христа, дори и ако не виждате това специално обозначение. По същия начин това е причината,
поради която хипнотизирай пациент, който се вижда като селянин в някаква средновековна
европейска война например, може да разпознае между хората от това минало съществувание близки
от настоящия си живот. Затова и езикът, които употребява, е съвременният английски, способен е
да сравнява грубите оръжия от онова време с тези, които използва в настоящето, съобщава дати и т.
н.
Неговото сегашно съзнание е будно, наблюдаващо, коментиращо. Той може винаги да
сравни подробности и събития с тези от живота му сега. Той е и кинозрител, и кинокритик, и
кинозвезда едновременно. И всичко това — докато се намира в релаксирано, хипнотично
състояние.
Хипнозата поставя пациента в състояние, което съдържа голяма лечителна сила, тъй като
дава на пациента достъп до подсъзнанието. Ако говорим метафорично, тя завежда пациента във
вълшебна гора, където се намира лечебното дърво. Хипнозата само дава възможност на пациента да
влезе в тази гора, но процесът на регресия е дървото, което пази свещените плодове, които трябва
да бъдат изядени, за да оздравее.
Регресивната терапия е мисловен акт на връщане към предишни времена, когато и да са били
те, за да се изтръгнат спомени, които биха могли да имат негативно влияние върху сегашния живот
на пациента и които вероятно са източник на неговите симптоми. Хипнозата позволява на разума да
премахне бариерите към тази информация, включително и онези бариери, които не позволяват на
пациентите да достигнат до минали съществувания в будно състояние.
Фройд използва наименованието "натрапчиво повторение", за да опише често
непреодолимия подтик да се пресъздаде и отново изживее емоционално типично болезнено
преживяване, случило се някому в неговото минало. В своите "Записки по психоанализа" (1938)
известният британски психоаналитик Ърнист Джоунс определя натрапчивото повторение като
"сляп импулс да се повтарят минали ситуации и преживявания без всякаква полза, за да се постигне
удоволствено-болково усещане".
Няма значение колко болезнено и разрушително е поведението — личността изпитва
непреодолимо желание да го повтаря. Волевото усилие е неспособно да контролира натрапчивото
желание.
Фройд открива, че когато началната травма се довежда до съзнанието и се освобождава чрез
катарзис, се постига лечебен ефект. На пациента се помага да интегрира преживяванията и
чувствата и да извлече урок от понесената травма. Хипнотичната регресия, проведена от опитен
терапевт, поставя пациента първо в хипнотично състояние и след това му дава необходимите
инструменти, за да хвърли светлина върху подобни инциденти. Много често инцидентът се е случил
в детството. Това е стандартната психоаналитична теория.
Но има случаи, както установих, докато лекувах Кетрин, когато началната травма се
изтласква назад, в минал живот. Открих, че около 40 процента от моите пациенти се нуждаят от
задълбочаване в други съществувания, за да разрешат сегашните си клинични проблеми. Регресия-
та към по-ранен'период обикновено е плодотворна за повечето от онези, които успяват да извикат
спомени от него.
За въпросните 40 процента регресията към минали съществувания е ключ към
оздравяването. И най-добрият терапевт, който работи в класически приетите граници на отделния
живот, не е способен да постигне пълно излекуване на пациент, чиито симптоми са били причинени
от травма, преживяна в предишен живот — може би преди стотици или хиляди години. Но когато
терапията, свързана с минали съществувания, изтиква на повърхността тези дълго потискани
спомени, подобрението на сегашните симптоми обикновено е невероятно бързо.

Моделът на натрапчиви сексуални действия може да послужи за пример. Познавам случая на
един млад човек, който страда от форма на натрапчиво повтарящ се ексхибиционизъм — показва
гениталиите си на случайно минаващи жени, докато мастурбира в колата си. Такова поведение
очевидно е опасно и разрушително. Този млад мъж многократно е плашел жените и е бил арестуван
няколко пъти. Въпреки това натрапчивото му разрушително поведение се повтаря пак и пак.
Неговият терапевт проследи произхода на това поведение чак до сексуалните инциденти
между него и майка му, когато е бил малко момче. Майката честа го докосвала интимно, докато го
къпела, вследствие на което той получавал ерекция. В него бушували чувства на смущение, на
възбуда и на срам. Тези чувства били изключително силни и част от натрапчиво повтарящите се
действия на младия мъж, изглежда, са продиктувани от желание да възкреси силата на тези по-
ранни емоции.
Въпреки че неговият отличен терапевт успя да разкрие ранната травма, постигнатият
лечебен ефект е само частичен и от време на време болестта отново се повтаря. Независимо че
поведението му извиква в него чувство за вина и срам, а съществува и опасността да бъде подложен
на преследване, той изпитва непреодолим подтик да го повтаря.
Въз основа на моя опит с повече от триста индивидуално лекувани пациенти чрез регресивна
терапия, смятам, че е твърде възможно при описания случай да е постигнат само частичен лечебен
ефект, защото истинската травма е била в предишен живот. Може би този сценарий се е повтарял в
няколко съществувания. Вероятно е последната демонстрация — тази в сегашния му живот, да е
само резултат на последната от цяла серия подобни травми. Просто се е установил един повтарящ
се модел. Всички тези травми, не само най-последната, трябва да бъдат изведени на повърхността.
Чак тогава може да се постигне пълно излекуване.
Много от моите пациенти са си припомняли под хипноза различни травматични модели,
които се повтарят в разнообразни форми — съществувание след съществувание. Тези модели
включват насилие на баща спрямо дъщеря, което се е случвало в продължение на векове, за да
изскочи отново в сегашния живот. Те включват също жесток съпруг в минал живот, който изплува
отново в сегашния живот като баща-насилник. Алкохолизмът е порок, който е разрушавал няколко
поредни съществувания, и ето сега една съпружеска двойка, живееща в постоянен конфликт,
открива, че двамата са били гибелно свързани в четири поредни предишни съществувания.
Много от тези пациенти са били лекувани по обичайните методи, преди да се обърнат към
мене, но прилаганата към тях терапия не е постигала успех или е действала само частично. За тези
пациенти регресивната терапия хъм минали съществувания беше необходима, за да изтръгне
напълно симптомите и да спре завинаги повтарящите се цикли на опасно, неадаптирано поведение.
Концепцията за натрапчиво повтарящото се поведение изглежда убедителна. Но търсенето
на минали травми може да се разшири до включване на минали съществувания, ако разкритите
източници от сегашния живот не водят до успешно лечение. Сигурен съм, че младият мъж, който
изпитва нужда да мастурбира, докато кара колата си, трябва да се подложи на изследване за
миналите си съществувания, за да идентифицира травмите и да ги изведе до повърхността на
сегашния си живот. Докато патологичните основания се прикриват, симптомите неизбежно ще се
повтарят. Само когато върху тях се хвърли светлина, те наистина могат да бъдат излекувани.
Моята практика ми показа, че хипнозата, комбинирана с регресивна терапия, прониква в
подсъзнанието много по-дълбоко, отколкото психоаналитичната техника на свободното
асоцииране, когато пациентът остава в релаксирано, но съзнателно състояние, само със слабо
притворени очи. Тъй като хипнотичната регресия позволява много по-дълбоко проникване в
пластовете на асоциациите чрез претърсване на натрупаните спомени, иначе недостъпни за будното
съзнание, резултатите са несравнимо по-бързи и по-цялостни.
Материалът, извлечен на повърхността от терапията с минали съществувания, е до известна
степен като мощните универсални архетипове, описани от Карл Юнг. Но само до известна степен,
тъй като този материал не е от вида на архетиповете или от символичен характер, а представлява
спомени от действителни фрагменти на преживявания от древни до наши времена. Регресивната те-
рапия комбинира най-доброто от фройдистката терапия с оздравителното присъствие и признаване
на дълбокото символично значение, което е отличителна черта на учението на Юнг.
Но регресивната терапия се състои от нещо много повече, отколкото е хипнотичната
техника. Преди процесът на хипноза да започне, добре подготвеният терапевт би трябвало да

отдели много време да снеме историята на заболяването, да задава въпроси, да получава отговори и
да навлиза много внимателно и в големи подробности в сферите от особено значение за пациента.
Такъв подход увеличава успешното прилагане на регресивната терапия от 50 до 70 процента. А след
като е завършена регресия-та и пациентът е излязъл от хипнотичното състояние, е необходимо да се
интегрира цялата информация за чувствата, вътрешните прозрения и всичко, което е било разкрито
по време на сеанса, и да се свърже с текущата житейска ситуация. Такава интеграция изисква
значително терапевтично умение и опит, тъй като много често извлеченият материал е сам по себе
си твърде силен и наситен с емоции. Поради това аз не препоръчвам регресивната терапия да се
провежда от терапевт, който няма разрешение за това или не притежава степени като доктор по
медицина, доктор по философия и така нататък. Нетрадиционният терапевт много по-малко е
способен да накара паметта да следва собствения си ход и е малко вероятно да притежава
необходимите умения, за да помогне на пациента да интегрира материала.
Да се изживява връщане към минало съществувание в дома е полезно и релаксиращо в
повечето случаи. Подсъзнанието е мъдро и не ще затрудни будното съзнание със спомен, който то
не е способно да асимилира. Съществува слаб риск да се смесят симптоми като тревожност и вина,
но това би могло да се избегне, ако се наложи, като се посети опитен терапевт. Отделният индивид,
който срещне дори и най-слабата реакция на съпротива, докато работи сам, просто ще спре опита,
тъй като неговото подсъзнание го предпазва, докато неопитният терапевт може да пресили
подсъзнанието и да принуди неподготвения още пациент да продължи.
Като психиатър с пренатоварена клинична програма за мене е по-важно да лекувам
пациентите си, отколкото да извличам наяве техните спомени от минали съществувания, макар че
това също е от голямо значение.
Намирам, че спомените от минал живот се достигат и описват от пациента по един от два
главни модела. Наричам първия модел "класически". При него пациентът влиза в дадено
съществувание и е способен да предложи много добро равнище на подробности за този живот и
събитията в него. Почти като в разказ по-голямата част от този живот преминава, като се започва
често от раждането и детството и не се прекъсва до смъртта. Възможно е пациентът да изживее
безболезнено и спокойно сцената на своята смърт и ревизията на изминалия си живот, при която се
извличат уроците от него и се коментират с помощта на по-високата мъдрост на самия пациент, как-
то и чрез религиозни образи или духовни водачи.
Много от съществуванията на Кетрин бяха извикани по класическия регресивен модел. Ето
един откъс от един предишен живот, очевидно в Египет, в който разказът на Кетрин започва от
чумната зараза на водата, отнесла живота на баща й и брат й. Тя помагала на свещеника, който
подготвял телата за погребение. По времето, когато започва този спомен и когато се развива самият
епизод, Кетрин е на шестнадесет години:
"— Хората ги слагат в пещери. Телата се съхраняват в пещери. Но преди това телата трябва
да бъдат приготвени от жреците. Те трябва да бъдат обвити и намазани с мехлеми. Сега местността
се наводнява... казват, че водата е лоша. Не пийте водата.
— Има ли начин да се лекува болестта? Помага ли нещо?
— Даваха ни треви, различни билки. Миризмите... билките... усещам миризмата. То е бяло и
виси от тавана.
— Като чесън ли?
— Виси навсякъде... свойствата са подобни, да. Неговите свойства... слага се в устата, в
ушите, в носа, навсякъде. Миризмата е силна. Вярва се, че пречи на злите духове да влязат в тялото.
Морав плод... или нещо кръгло с морава кожица.
— Познаваш ли културата, в .която си?
— Не знам.
— Това, моравото, какъв плод е?
— Танис.
— Танис — повторих аз, опитвайки се да разбера дали говореше за нещо, което смяташе за
танин или за танинова киселина.
— Така ли му казват? Танис?
— Аз само... все чувам "танис".
— Какво от този живот има значение за сегашното ти съществувание? Защо непрекъснато се

връщаш тук? Какво е това, което те смущава?
— Религията — бързо прошепна Кетрин, — религията от това време. Това бе религия на
страх... страх. Имаше толкова неща, от които да се страхуваме... и толкова много богове.
— Спомняш ли си имената на някои от боговете?
— Виждам очи. Виждам черен... нещо като... прилича на чакал. Това е статуя. Той е пазител
на нещо. Виждам жена, богиня с нещо като шлем отгоре.
— Знаеш ли името на богинята?
— Озирис... Сирус... нещо такова. Виждам око... око, просто око, око на верига. То е златно.
- Око?
- Да... Кой е Хатор?
- Какво?
- Хатор! Кой е той?
Никога не бях чувал за Хатор, макар да знаех, че този Озирис, ако произношението бе точно,
бе братът-съпруг на Изида — най-голямото египетско божество. Хатор, както по-късно научих, бе
египетската богиня на любовта, наслаждението и радостта.
— Един от боговете? — попитах.
— Хатор, Хатор — имаше голяма пауза. — Птица... той е плосък... плосък... феникс... — тя
отново замълча.
— Върви напред във времето сега, към последния ден на този живот. Върви към последния
ден, но преди да си умряла. Кажи ми какво виждаш?
Отговори ми в съвсем слаб шепот:
— Виждам хора и къща. Виждам сандали, сандали. Някакво грубо платно, някакво грубо
платно.
— Какво става? Върви сега към времето на своята смърт. Какво става с тебе? Можеш да го
видиш.
— Аз не го виждам... Не виждам себе си повече.
— Къде си, какво виждаш?
— Нищо, само тъмнина... Идва светлина, топла светлина.
Тя бе вече умряла, вече бе прекрачила отвъд в духовно състояние. Явно не се нуждаеше от
преживяване момента на смъртта.
— Може ли да отидеш при светлината? — попитах.
— Отивам. — Тя си почиваше спокойно, чакайки.
— Можеш ли да погледнеш сега назад към уроците на този живот?
— Не — прошепна тя.
Продължаваше да чака. Изведнъж застана нащрек, въпреки че очите й останаха затворени,
както винаги, когато бе в хипнотичен транс. Главата й започна да се върти.
— Какво виждаш сега? Какво става?
— Чувствам... Някой ми говори! - гласът й бе по-висок.
— Какво ти казват?
— Говорят за търпението. Че трябва да имаме търпение.
— Да, продължавай. Отговорът дойде от Учителя-поет:
— Търпението и изборът на подходящо време — всичко идва, когато трябва да дойде.
Животът не може да бъде пришпорван, не може да се изживее по разписание, както толкова много
хора искат. Ние трябва да приемем, каквото дойде в дадено време, и да не молим за повече. Но
животът е безкраен, така че ние никога не умираме, ние никога не сме се раждали наистина. Ние
просто минаваме през различни фази. Няма край. Хората имат много измерения. Но времето не е
такова, каквото го виждаме, а е повече в уроците, които получаваме.
Имаше дълга пауза. Учителят-поет продължи:
— Всичко ще ти се изясни, когато му дойде времето. Но трябва да имаш шанса да
възприемеш познанието, което вече ти даваме.
Кетрин замълча.
— Има ли още нещо да науча? — попитах.
— Те си отидоха — тихо прошепна тя. — Не чувам никого.
Подробностите от погребението, билката, използвана за предпазване от болестта, и статуите

на боговете — всичко това е типично за класическата регресия. Същото се отнася и за големия
отрязък от време, обхванато от паметта — от шестнайсетгодишна възраст до смъртта. Въпреки че
Кетрин не си спомни преживяването на смъртта (бе го направила в един от предишните сеанси), тя
го прескочи, за да получи блестяща духовна информация "отвъд".
Вторият модел на извикване спомени за предишен живот е този, който наричам "изплуване
на ключовия момент". При този модел подсъзнанието навързва най-важните и значителни моменти
от множество минали съществувания — тези, които най-добре осветяват скритата травма и най-
бързо могат да излекуват пациента.
Понякога споменът за ключовите моменти съдържа преглед на преживяното, който се прави
в междинното състояние между две съществувания, а понякога това не става. Ако уроците или
моделът са твърде неуловими, възможно е до края на сеанса да останат неизяснени. Друг път се
случва те да бъдат моментално телеграфирани при изплуване на ключовия момент.
При някои пациенти изплуването на ключовия момент има фрагментарен характер, който
може да се разшири или в по-подробен ключов момент, или да премине в класическия модел при
следващите сеанси, което се определя от подсъзнанието на пациента, а то търси най-оптималния
прилив на спомени, за да се постигне изцеление.
Често става така, че ключовият момент изниква невероятно бързо и започва внимателно и
безпрепятствено да се движи от травма към травма, от сцената на една смърт към сцената на друга,
като че вълните търсят още непроблесналите под дълбоките пластове целебни форми на
просветление. Ето няколко примера за прилив на ключови моменти пак със случая на Кетрин.
Всички спомени тук са взети от първата регресивна терапия с нея:
"Има дървета и каменен път. Виждам огън, над който нещо се готви. Косата ми е руса. Нося
дълга, груба кадифена дреха и сандали. На двайсет и пет години съм. Имам момиченце на име
Клеастра... Тя е Рейчъл (Рейчъл в сегашния й живот е нейната племенница, с която винаги са имали
изключително близка връзка.). Много е горещо... Има големи вълни, които събарят дървета. Няма
къде да се бяга. Студено е, водата е студена. Трябва да спася бебето са, но не мога... само трябва да
я държа здраво. Потъвам, водата ме дави. Не мога да дишам, не мога да гълтам...солена вода. Бебето
се изтръгва от ръцете ми... Виждам облаци... Бебето е с мен. И други от селото. Виждам брат си.
Тя си почиваше — този живот бе свършил. Беше все още в дълбок транс.
— Продължавай — казах, — спомняш ли си нещо друго?
...Нося рокля с черна дантела и на главата ми също има черна дантела. Косата ми е тъмна и
леко посребрена. Сега е 1756 година. Аз съм испанка. Името ми е Луиза и съм на петдесет и шест
години. Танцувам, другите също танцуват. (Дълга пауза.) Болна съм, имам температура, студена
пот... Много хора са болни, хората умират... Докторите не знаят, че това иде от водата.
Придвижих я напред във времето.
...Оздравявам, но главата все още ме боли, очите и главата ми все още ме болят от треската,
от водата. Много са умрелите."
Ясно е, че в този модел на ключов момент се преживява травма, причинена от природно
бедствие. На пръв поглед този ключов момент е наситен със силни емоции, а така е и въобще при
ключовите моменти, но според моя опит възкресяването на травма или смърт носи съвсем ми-
нимален риск безпокойството да остане неизлекувано по време на регресията.
Независимо дали работят с опитен терапевт или самостоятелно в дома си, повечето хора се
справят и могат да интегрират спомените си без затруднение. Нещо повече, те се чувстват- много
по-добре. Терапевтът винаги може да ги инструктира да се издигнат над сцената на смъртта, ако те
смятат за необходимо да се наблюдават без емоции, а подсъзнанието винаги може да изведе пациен-
та от регресивното преживяване. Хората могат да изберат дали въобще да изживеят повторно
сцените на смъртта. Винаги има избор. Но интензивността на регресивната терапия не плаши онези,
които са я преживели.
Терапията с минали съществувания, при която се преминава от един ключов момент към
друг, е много практична и успешна форма на лечение. При нея необходимата връзка между
предишни животи и настоящето може да се осъществи за по-малко от час. Въпреки това като че ли
ключовият момент има по-малка утвърждаваща стойност за пациента в сравнение с класическия
модел, защото той се фокусира върху същността, а не върху детайлите.
Самият аз не мога да предвидя кой от тези модели ще е подходящ за пациента. И двата

лекуват еднакво.
И накрая, не всеки се нуждае от припомняне на предишни съществувания чрез регресия под
хипноза. Не всеки индивид носи товара на травми и белези от предишни животи, важни за сегашния
им живот. Много често това, от което се нуждае пациентът, е да се концентрира върху настоящето,
а не върху миналото. И все пак аз научавам моите пациенти на самопсихоза и медитативна техника,
тъй като тези умения са с огромна стойност за всекидневния живот. Независимо дали пациентът
иска да се излекува от безсъние, да свали кръвното си налягане, да намали теглото си, да спре да
пуши, да засили имунната си система, за да се бори с инфекциите и хроничните болести, да намали
стреса или да се научи да постига състояния на релаксация и вътрешен мир, тези техники могат да
бъдат ефективно използвани цял живот.
Въпреки предимствата има моменти, когато пациентите категорично отказват да бъдат
подложени на хипноза. Често причините за това са изненадващи.
Когато работех в психиатрията на Медицинския факултет в Йейл, един бизнесмен се беше
обърнал към мен, за да го излекувам от неговия страх да лети със самолет. По това време бях един
от малкото терапевти в Йейл, които използваха хипноза, за да лекуват моносимптоматични фобии,
които представляват страх от едно определено нещо — било страх от летенето, шофирането по
магистрала или страх от змии. Работата на този бизнесмен беше свързана с непрекъснати
пътувания. Тъй като той ползваше само наземен транспорт, за него бе много важно да преодолее
страха.
Внимателно му описах процедурата при хипноза. Предадох му моя оптимизъм и увереност,
че ще бъде излекуван, че повече няма да се парализира от страх. И това не само ще разшири
неговите делови перспективи, уверих го, но ще му позволи да се наслаждава на ваканциите си в по-
отдалечени и екзотични места.
Ще се подобри стилът и качеството на неговия живот.
Той замислено ме погледна, като сви вежди. Минутите бавно течаха. Но защо не показваше
никакъв ентусиазъм?
— Не, благодаря, докторе — каза той най-сетне. Няма да се подложа на лечението!
Това напълно ме изведе от равновесие. Бях лекувал успешно много пациенти с подобни
симптоми и никой не беше отблъсквал моята помощ.
— Защо? — попитах. — Защо не искате да бъдете излекуван?
— Защото ви вярвам, докторе. Вие наистина ще ме излекувате. Няма да ме е страх да летя.
Тогава ще взема самолета, ще се издигна, след това ще катастрофирам и ще загина. Не, благодаря!
Нямаше с какво да му противореча. Той сърдечно се сбогува и напусна кабинета с
непокътнатата си фобия, но несъмнено все още жив.
Бях научил нещо повече за съзнанието на човека, за неговата съпротива и отрицание.
РАЗБИРАНЕТО ИДВА ЧРЕЗ ОПИТА

"Често пъти някой нов пациент или участник в група за психологически тренинг ми
доверяват:
— Доктор Уейс, интересувам се много от регресията към минали съществувания, но имам
някои предубеждения по отношение теорията за прераждането.
Ако и вие мислите така, знайте, че не сте единствени Мнозина са тези, които искат да си
изяснят този въпрос преди да се подложат на регресия. За такива пациенти поставянето на въпроси
е необходима предварителна част о терапията и аз им предлагам моите отговори в лекции
практически сеанси. Преди изключителния ми опит с Кетрин самият аз бях извънредно скептичен,
що се отнася до теорията на прераждането и лечителната мощ на регресията в предишни животи.
Дори и след това трябваше да минат още няколко години, за да се реша да представя публично моя
опит и убеждения.
Въпреки че по време на лечението на Кетрин моите схващания за естеството на живота и
природата на лечението радикално се промениха, колебаех се да споделя тези дълбоки
изживявания, тъй като се боях, че колеги и приятели ще ме сметнат за луд или "мръднал".
От друга страна, успехът, с който бях приложил регресивната терапия и на други пациенти,
потвърждаваше правотата на новите ми схващания. Знаех, че трябва да преодолея своята
нерешителност, за да разреша този проблем.

И така, отидох в библиотеката за медицинска литература, за да проверя дали съществуват
други изследвания по този въпрос. Ограниченият, логически разсъждаващ клиницист в мен търсеше
аналогично потвърждение.
Надявах се, че то съществува. Щом като се бях натъкнал случайно на спомени за минало
съществувание, бях сигурен, че и други психиатри, използващи техниката на хипнозата, ще са
имали подобен опит. Може би някой от тях е бил достатъчно смел, за да изплюе камъчето.
Бях разочарован, че открих само малко, макар и отлични, научни доклади от изследвания.
Например намерих случаи, документирани от доктор Иън Стивънсън, при които деца като че си
спомнят детайли от предишни животи. Много от тези детайли съвпадат при по-сетнешни
издирвания на фактите. Това бе много важно, защото предоставяше утвърждаващи доказателства за
теорията на прераждането. Но почти нищо не можеше да се открие за терапевтичната стойност на
регресиите в минали съществувания.
Напуснах библиотеката още по-потиснат, отколкото бях, когато влязох. Как бе възможно
това? Собственият ми опит вече позволяваше да градя хипотезата, че възкресяването на минали
съществувания може да бъде полезен терапевтичен инструмент за широк спектър от психо-
логически и физиологически симптоми.
Защо някой друг не бе съобщил за собствения си опит? Не ми се виждаше вероятно само аз
да бях преживял подобно нещо. Но защо нямаше в професионалната литература почти никакво
признание за изникващите по време на клиничната хипнотерапия съобщения за минали същес-
твувания? Сигурно и други терапевти имаха опит, подобен на моя.
Сега, като се връщам назад, виждам, че това, което наистина исках, бе някой друг да свърши
работата, с която скоро щях да се заема. По това време само се чудех дали и други психиатри се
колебаеха като мене да излязат напред.
Преустановил с търсенето на литература, аз бях разкъсван между силата и реалността на моя
собствен непосредствен опит и страха, че идеите и новите ми схващания за живот след смъртта и
контакт с духовните водачи няма да бъдат правилно разбрани в личен и професионален план.
Реших да се обърна към друга научна дисциплина. От курса по религия в колежа на
Колумбийския университет; аз си припомних, че големите традиции на Изтока, хиндуизмът и
будизмът, са приемали прераждането като централна догма, включваща и идеята за минали
съществувания, която се третирала като основен аспект на реалността. Знаех също, че
суфисткият клон на исляма има прекрасна традиция за прераждането, проникнала в поезията, танца
и песента.
Просто не можех да повярвам, че в продължение на хиляди години в историята на западните
религии никой не е писал за подобни на моите преживявания. Не бе възможно да съм първият,
който получава такава информация. По-късно открих, че и в юдаизма, и в християнството корените
на вярването в прераждането отиват много дълбоко.
В юдаизма фундаменталното вярване в прераждането, т.нар. "гилгул", е съществувало
хиляди години. То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850
година, когато източноевропейските еврейски общности е трябвало да се "модернизират", за да
бъдат възприети от установените западни институции. Излиза, че вярата в прераждането е била
основно и главно течение на юдаизма преди по-малко от два века. В ортодоксалните и хасидистки2
общности вярването в прераждането продължава и до наши дни. Кабалата — мистичната еврейска
литература, водеща своето съществувание от преди хиляди години, е пълна с указания за
прераждането. Раби Моше Хаим Лудзато, един от най-блестящите еврейски учени от миналите
няколко века, определя "гилгул" в книгата си "Пътят на Бога" така: "Една душа може да се прероди
много пъти в различни тела и по този начин да изправи греховете, извършени в предишни
прераждания. По същия начин тя може да постигне съвършенство, недостигнато в предишните
прераждания."
Когато изследвах историята на християнството, открих, че когато то става официална
религия в Римската империя, император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет
всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа. Очевидно
императорът е чувствал, че идеята за прераждането заплашва стабилността на империята.
Поданиците, които вярват, че ще имат и друг шанс за живот, биха били по-малко подчинени и
2
Хасидизъм — религиозно-мистическо течение, появило се| между еврейското население на Украйна през 18-и век.
послушни, отколкото вярващите в Страшния съд.
През шести век Вторият константинополски събор потвърждава официално акта на
Константин, като декларира, че прераждането е ерес. Също като Константин църквата се страхува,
че идеята за предишни животи ще отслаби и подкопае нейната растяща мощ, като предостави на
нейните последователи твърде много време да търсят спасение. Бичът на Страшния съд е бил
нужен, за да осигури необходимото им поведение.
По време на същата раннохристиянска ера други църковни отци, като Ориген, Климент
Александрийски и свети Йероним, приемали прераждането и вярвали в него. И гностиците
споделяли тази идея. Чак до дванайсети век християнската секта на катарите в Италия и Южна
Франция била жестоко преследвана за това, че нейните последователи вярвали в прераждането.
Като размислях върху новата информация, която бях събрал, разбрах, че освен вярата в
прераждането, катарите, гностиците и кабалистите са имали и друга обща ценност: че прекият
личен опит, който надраства онова, което виждаме и узнаваме чрез разума, и това, на което ни учат
религиозните институции, е най-големият извор на духовна мъдрост. Този пряк личен опит мощно
подпомага духовното и личностното израстване. За нещастие, тъй като хората са били жестоко
наказвани за неортодоксалните си вярвания, отделни групи единомишленици се на-УЧИЛИ да ги
пазят в тайна. Репресиите за проповядване на прераждането са били политически, не духовни.
И така, започнах да разбирам тези "защо". Самият аз се безпокоях, че мога да бъда наказан за
своите вярвания, ако ги направех публично достояние. И все пак бях започнал да се убеждавам, че
хората имат право да познават начините и средствата за израстване и лечение. Това потвърждаваше
моя опит на клиницист, тъй като регресията в минали съществувания бе помогнала на мнозина да се
излекуват от симптомите си и бе преобразила техния живот. Сега вече знам, че пациентите стават
ПО-ДОБРИ, по-полезни за обществото и техните семейства, на които те могат да предложат много
повече.
Но дори и след като се появи книгата "Вестители от отвъдното", все още чаках да ме залее
враждебната вълна на отрицанието. Очаквах учените да ми складем и ват, репутацията ми да бъде
опетнена и дори семейството ми да пострада. Страховете ми са били неоснователни. Макар и да чух
за шепа мои колеги, които казвали: "Бедният Брайън, между два стола — та на земята", вместо да
загубя приятелите и колегите си, аз си спечелих още повече. Започнах да получавам писма, чудесни
писма от психиатри и психолози от цялата страна, които бяха имали същия опит, но не бяха
посмели да го огласят.
Това беше много голям урок за мене. Бях поел риска да документирам и представя на
обществото моя опит и бях възнаграден с признание и разбиране. Нещо повече, уверих се, че
разбирането не винаги започва с прочитане на огромна литература в библиотеките. То може да се
придобие също и от изучаването на собствения опит. Интуицията може да води към интелекта.
Нещо повече, интуицията и интелектът могат да се пресекат в една точка, те могат да се подхранват
и вдъхновяват взаимно. Така стана при мен.
Разказвам това заради вашите безпокойства, заради напрежението от вътрешната борба
между вашето интелектуално знание и вашия опит, които в същността си са същите като моите.
Много хора имат изживявания и вярвания, подобни на вашите може би много повече,
отколкото си представяте. И много от тези хора са обезкуражени да ги разкажат някому по същите
причини като вашите. Някои пък може би ги доверяват тайно.
Важно е да се запази мисленето открито, да се доверявате на собствения си опит. Не се
оставяйте догмите и разбиранията на другите да подкопават вашия личен опит и възприемане на
реалността.
Друго притеснение, което хората изпитват относно миналите съществувания, е дали няма да
ги считат за "чудати", ако вярват в психически феномени. Лесно е да се разсее тревогата им.
Преживявания от подобен род са универсални. Разпитайте дискретно някои от вашите приятели и
членовете на семейството си дали някога са имали показателен сън или друго психическо
изживяване. Ще бъдете изненадани от резултатите.
Аз също бях изненадан няколко месеца след публикуването на книгата ми "Вестители от
отвъдното", когато бях поканен от един дамски клуб, състоящ се от десет жени от Маями Бийч.
Разказаха ми, че групата се събира вече дванайсет години, за да обсъжда новоизлезли книги,
предимно популярна литература. Членуващите в клуба нямаха специален интерес към

метафизиката. За тях аз бях местен автор, който бе се съгласил да се срещне с тях. Всъщност клубът
прочете първата метафизична книга за неговото дванайсетгодишно съществувание.
Когато отидох на срещата, бяха се събрали всички. Повечето от тях бяха от средната класа и
представляваха един много добър неин социологически разрез.
В началото на срещата разпитах всяка поотделно за начина, по който е възприемала идеята
за прераждането и живота след смъртта, преди да прочете "Вестители от отвъдното". Три от жените
(30 процента) и преди са вярвали в прераждането. Шест от тях (60 процента), включително и
първите три, са вярвали в живота след смъртта, а четири (40 процента) смятали, че хората умират,
когато и телата им умират. Тази статистика е много близка до средните национални резултати,
получени от едно изследване на Галъп.
Когато попитах жените от клуба дали някога са преживявали психически феномени, бях
изненадан от широкия обхват и силата на получените отговори. Забележете, това не беше подбрана
група от хора с метафизическа ориентация. Беше просто група от десет жени, които обичаха да
четат и обсъждат най-различни книги.
Една от тях разказа как преди години нейната майка е била посетена насън от баба й —
много възрастна вече, но известна с желязното си здраве. В съня от бабата струяла блестяща
светлина, изглеждала като обгърната от златни лъчи. Казала на внучката си: "Аз съм много добре,
не се тревожи за мен. Сега трябва да те напусна. Грижи се за себе си." На другия ден съобщили, че
възрастната жена била починала същата нощ в друг град.
Друга пък бе сънувала свой възрастен роднина, за когото не се била сещала от много време.
В съня си виждала гърдите му облени в кръв. Скоро след това научила, че същият човек претърпял
сърдечна операция, без тя да е имала някога представа за здравословното му състояние.
Изслушахме след това разказа на една майка, която преди време имала неколкократно
повтарящ се сън, в който виждала сина си тежко ранен. Момчето си било напълно здраво по това
време, но в съня си майката го виждала да лежи в болнична стая и себе си до леглото му. Изведнъж
се разнесъл силен мистериозен глас, който произнесъл думите "Той ти бе върнат". Смущението на
жената било още по-голямо и от това, че момчето от съня било с много по-тъмна коса от нейния
син. Този сън се повтарял близо месец, докато един ден лека кола блъснала велосипеда на момчето
й, което получило много тежки наранявания. Лекарите изглеждали много загрижени за състоянието
на сина й, но тя ги уверила, че то ще се оправи. Изобщо не се съмнявала в това — та нали гласът й
го бе казал. Главата на момчето била обръсната и бинтована през дългия възстановителен период.
Когато свалили превръзките, новопорасналата коса била тъмна. Сънят никога вече не се повторил.
Двегодишният син на една млада дама, членка на клуба, проявявал енциклопедически
познания за факти, които нямало откъде да знае. "Сигурно е бил тук и преди", сподели тя пред нас.
Зъболекарят на една от присъстващите на срещата жени, изглежда, имал особен талант да
избягва катастрофи. Двамата били една вечер с неколцина приятели на ресторант и след като
излезли от него, тръгнали да пресичат улицата групово. Изведнъж той извикал "Върнете се на
тротоара!" и им запречил пътя с ръце, като ги блъскал назад. Самият той нямал представа защо
постъпва така. Няколко секунди по-късно една кола, движеща се с огромна скорост, се появила
иззад ъгъла и лудо префучала само на няколко крачки от групата.
Няколко седмици след този инцидент същият зъболекар пътувал с жена си в колата. Карала
съпругата, а той дремел на седалката до нея. "Не тръгвай, когато светне зелено, сънено промълвил
зъболекарят, когато били спрели на стоп, някой ще пресече на червено." Продължавал да дреме и
въобще не поглеждал през прозореца. Тя се вслушала в предупреждението. След малко, тъкмо
когато се сменяли светлините, една кола им пресякла неочаквано пътя. И двамата били шокирани,
но живи.
Когато почиствала къщата, една домакиня от групата изведнъж била осенена от ясна и
напълно сигурна мисъл, че неин стар приятел се е самоубил. От месеци не била мислила за него и
не знаела нищо за проблемите му. Но мисълта била толкова ясна и убедителна, че приличала повече
на регистриране на факт, отколкото на случайно хрумване. По-късно научила, че е вярно. Той
наистина се самоубил в същия ден.
Тези поразителни интуитивни преживявания продължаваха да се леят от разказите на
жените. Припомняха си пророчески сънища, отгатване кой ги търси по телефона, преди да са
вдигнали слушалката, чувството, наречено "дежа вю", едновременно протичане на мисли или

произнасяне на думи със съпрузите им.
Най-чудното от всичко обаче бе, че в тези дванадесет години на клубни срещи жените не
бяха споделяли нищо от това. Бояли се да не ги сметнат за "ку-ку", за "чалнати". А всички тези
нормални жени, бяха преживели нормални психически феномени. Няма нищо странно в пре-
живяванията от този род — всички ги имаме. Просто не казваме на другите за тях, дори и на най-
близките си хора.
В своята същност извикването на спомени за предишен живот е само една от многото
посоки, които ценният опит на интуицията може да вземе. Релаксираното и фокусирано в леко
хипнотично състояние съзнание често може по-добре да черпи от подсъзнателните пластове на ин-
туицията и мъдростта, отколкото редките спонтанни предчувствия, които "будното" съзнание
получава. Ако някога сте имали интуитивно преживяване, което впоследствие се е потвърдило, вие
знаете колко силно е това усещане.
В повечето случаи така се преживява и извикването на спомени от предишен живот.
Чувствате, че направлявате спомените и лекувате себе си по начин, който не можете да обясните
или докажете. То просто се случва — то тече.
Когато се чувствате по-добре, във физическо равновесие и емоционална хармония или
просто сте по-уверени и в мир със себе си, не ви е необходимо да търсите логическо потвърждение
на преживяването си. Такива са и обичайните резултати от регресивната терапия. Вие ЗНАЕТЕ, че
сте станали по-силни в способността да подобрите качеството на своя живот или да погледнете
дълбоко в себе си и в обкръжението си.
Психичните, предсказващи сънища са един особено често срещащ се пример за
способностите, които всички притежаваме и можем да развиваме.
Един жител на щата Ню Джърси спечелил от лотария, обявена във Флорида, 10,5 милиона
долара. В интервюто, поместено във вестниците, щастливият печеливш разказва, че му се явила
насън наскоро починалата му дъщеря и го подтикнала да си купи лотариен билет: "Дъщеря ми каза
"Защо не играеш с моите номера?" и добави: "Искам да ти доставя малко щастие."
Бащата, шейсет и една годишен агент по недвижими имоти, заедно с други членове на
семейството дошли във Флорида, за да се възстановят след внезапната трагична смърт на тяхната
двадесет и три годишна дъщеря, която преди няколко седмици паднала от висока скала в Ню
Джърси. След като му се присънили тези думи, бащата си спомнил, че в колата на дъщеря му бе
намерен билет от лотарията на Ню Джърси с номерата 2, 6, 11, 14, 31 и 34. В деня, когато се теглела
седмичната лотария на Флорида, семейството решило да си купи един-единствен билет с тези
числа. Вероятността да се спечели е компютърно изчислена и е едно на четиринайсет милиона.
Семейството спечелило.
"Имах някакво странно чувство — споделя в интервюто бащата. — Бях изненадан, но не чак
толкова. Трудно е да се обясни."
По подобен начин, също във Флорида, един петдесет и осем годишен механик спечелил 11,2
милиона долара, като избрал числата 1, 2, 3, 13, 28 и 48. Човекът никога преди не си бил купувал
лотариен билет. В нощта преди тегленето на лотарията неговата починала майка му се явила в
много ярко запомнящ се сън и му казала да си купи билет. Послушал я и на другия ден си купил
десет билета в близкия супермаркет. Единият от тях излязъл печеливш.
Психически, предсказващи сънища се случват не само на много хора, но често тяхната
реалност се потвърждава. Казвам това както поради последните ми изследвания на психическите
феномени, така също и въз основа на двадесетгодишния ми опит на изследовател на съня и съни-
щата.
Изследванията на състоянията, близки до смъртта (СБС), проведени от изключителни
експерти, като доктор Реймънд Мууди, доктор Елизабет Кюблер-Рос, доктор Кенет Ринг, доктор
Мелвин Море и други, също потвърждават, че основаният на собствен опит спомен от предишни
съществувания се възприема и от съзнанието, и от интуицията като напълно логичен и
действителен. Съществуват случаи и на преживявания от друг характер, които мнозина запазват
несподелени.
Шърли е жена на шейсет и пет години, една от малкото оцелели при самолетна катастрофа, в
която загинаха повече от 170 пътника. Тежко ранена, с многобройни фрактури и увреждания,
Шърли била намерена в мочурище, все още привързана с колан към седалката, изпаднала от

разцепилия се корпус на самолета.
Настанена в център за лечение на травми, Шърли вдигнала над 40 градуса температура,
което се счита за смъртоносно. Получила конвулсии и изпаднала в кома, а след това дишането
спряло и сърцето й престанало да работи. Героичните усилия да бъде върната към живот били без-
плодни, но медицинският екип продължавал.
Докато се опитвали да я съживят, Шърли преживяла това, което се нарича състояние, близко
до смъртта. Като се носела над своето тяло, пресрещнали я ято бели гълъби. Те я повели към
струящата в далечината прекрасна светлина. Чувствала се чудесно. По пътя се обърнала и видяла
как лекарите и сестрите неистово се суетели около тялото й. Виждала счупените кости толкова
ясно, като че гледала през рентген.
Като погледнала отново към мамещата я светлина, помислила си: "О, как бих желала
птиците да могат да говорят."
Тогава чула глас, идещ от светлината. Гласът бил спокоен и приятен и й казвал, че още не е
време.
Шърли възразила:
"Но тялото ми е натрошено. Не искам да се връщам към тази болка."
Тогава гласът отговорил:
"Трябва да се върнеш обратно, за да предадеш посланието, че мирът се равнява на любовта, а
любовта се равнява на мъдростта."
След това поръчали на Шърли да помага на хората и да разнася това послание.
Шърли се върнала към тялото си. Лекарите не можели да повярват, тъй като били изминали
петнайсет минути, след като сърцето й престанало да работи, след като тя изпуснала последния си
дъх...
Шърли не престава да разказва на всички за посланието. Семейството й се погрижи да
отпечата и постави плакати навсякъде в болницата. На плакатите пише: "Мир, Любов, Мъдрост."
Още веднъж Шърли чула гласа, когато лекарите й казали, че е възможно да остане напълно
парализирана.
"Не, не е така! — протестирала тя. — Върнете се след половин час и ще ви го докажа."
След като излезли, Шърли затворила очи и си представила светлината, която видяла по
време на нейното състояние близко до смъртта. Тогава тя отново чула гласа:
"Твоето изцеление ще дойде отвътре, отвътре навън."
Когато лекарите се върнали в уреченото време, Шърли им обявила, че излекуването й ще
стане отвътре навън. Накарала ги да наблюдават краката й. Скептичните лекари били напълно
стъписани, когато Шърли си помръднала крака. Оттогава нейното възстановяване продължава.
Според изследване на Галъп повече от осем милиона американци са имали преживяване на
състояние, близко до смъртта, включително и много малки деца. Описанията на подобни
преживявания са много добре документирани.
Обикновено личността в близост до смъртта се откъсва от тялото си и "наблюдава"
спасяването си и връщането към живота от някаква точка над него. Скоро тя вижда ярка светлина
или струяща лъчи "спиритическа" фигура, а понякога в далечината се появяват починали близки.
Много често разказват, че чуват прекрасна музика и се носят в тунел към светлината или към
греещата в лъчи фигура. Няма болка. Вместо това съзнанието е обхванато от всеобхватен покой и
радост. Повечето хора не искат да се върнат в телата си, но ако техните задачи, задължения и
дългове на земята още не са приключили, тях ги връщат в телата им и отново изпитват болка и
други физически усещания. Но те вече са добили увереност, че животът не свършва със смъртта на
физическото тяло. Повечето вече не се страхуват да умрат.
Реймънд Мууди, доктор по медицина и философия, известен като автор на "Живот след
живота", "Отгласи от живот след живота" и "Светлината отвъд", ми разказа за повече от две хиляди
интервюта, които бил провел с хора, изживели състояния близко до смъртта. В тях хората описват
типичното усещане за кръжене над техните тела. Много от тях знаели какви думи ще произнесат
лекарите и сестрите мигове преди те да са изговорени. Когато пациентите се опитвали да докоснат
по раменете присъстващите от медицинския екип, безплътните им ръце преминавали през плътните
тела. Не можел да се осъществи физически контакт.
— Тогава те се откриват към чувството за трансцендентална реалност — продължи доктор

Мууди. — Те се чувстват пропити от любов, когато откриват блестящата светлина.
Една от честите характеристики на състоянието близо До смъртта е прегледът на живота —
панорама на собствените действия, поведение и постъпки, които по някакъв начин се показват като
на екран, в ярки цветове, три измерения и извън времето. Освен това наблюдаващият живота си
изпитва чувствата на хората, на които е помогнал и които е наранил, които е обичал и мразел. Едно
или няколко богоподобни същества често съпътстват прегледа на живота.
Доктор Мууди интервюирал пастор, който имал склонност да плаши паството си с огън и
жупел в своите проповеди. Щом започнал прегледа на неговия живот, проповедникът видял как
едно деветгодишно момче преживява адските картини от неговата служба, как треперело от страх
на църковната пейка. Проповедникът съвсем бегло познавал това момче, но сега, в състоянието
близо до смъртта, той чувствал пълната сила на детския страх и виждал, че ефектът от неговите
проповеди е по-скоро антидуховен, отколкото укрепващ духа. И тогава спиритичното създание,
което наблюдавало с него живота му, спокойно коментирало видяното:
"Предполагам, че вече няма да правиш ТОВА."
След това пасторът споделил с доктор Мууди:
"Много бях изненадан, че БОГ не одобрява моята теология!"
Доктор Мелвин Море, педиатър от Сиатъл и автор на книгата "По-близо до Светлината",
внимателно е документирал състояния близо до смъртта на деца, като съобщава за повече от 50
случая само за 1983 година. Преживяванията на децата са подобни на описаните по-горе случаи с
възрастни хора. И те описват как напускат телата си, влизат в празно пространство и биват
привлечени от ярка мамеща ги светлина. Въздействието на състоянията близо до смъртта върху
децата е еднакво дълбоко и разтърсващо, както и при зрелите хора. Децата научават, че животът
има реална цел. Те придобиват способност да "уважават живота и да виждат сложните връзки във
Вселената".
Когато проследил как е преминал животът на пациентите му осем години по-късно, доктор
Море установил, че децата, преживели състояния близо до смъртта, са станали изключително зрели
юноши и са успели да създадат прекрасни отношения в семействата си. Нито едно от тях не бе
посягало към наркотици, не бе проявявало антисоциално поведение или сексуални отклонения.
Доктор Кенет Ринг, основател и бивш президент на Асоциацията за изследване на състояния
близо до смъртта, е автор на отличните книги "Живот в смъртта" и "В посока към Омега". Заедно с
него доктор Море и доктор Мууди неотдавна изнесоха лекции на медицинската конференция в Лос
Анжелис, която бе посветена на преживявания, близки до смъртта и след нея. На тази конференция
доктор Море съобщи, че някои изследвани от него деца му разказвали за разговорите на лекари и
сестри, протекли, докато извършвали върху тях оперативни процеси, макар че децата са били в
безсъзнание под пълна упойка по същото време.
Той разказа и историята на дете, преживяло състояние близо до смъртта, когато е било на
деветмесечна възраст. По-късно, когато станало на три години и половина, детето попаднало на
религиозно шествие и видяло изображение на Христос.
"Това не е истинският Христос — възкликнало детето. — Аз видях Христос, когато бях
умрял."
Детето описало в подробности как видяло тунел, в чийто край зърнало "света на светлината"
и където то можело да "тича и скача заедно с Господа".
"Така то бе видяло небето" — обясни доктор Море.
Той спомена и за три-четири деца, които му разказвали, че срещали "души, които чакали в
небето да се преродят".
"Това ги бе притеснило — беше коментарът на доктор Море, — защото било в противоречие
с религиозното им обучение, но те твърдяха, че наистина са срещнали тези души."
Доктор Мууди ми описа един случай, поместен в реномирано медицинско списание. Ставало
въпрос за дете на по-малко от година, което било върнато към живота в последния момент.
Впоследствие малкото момиченце проявявало особено безпокойство, когато било в близост до
тунел. Когато станало на три и половина години, баба му заболяла и трябвало деликатно да го
предупредят за неизбежната й смърт.
"Дали и баба ще трябва да премине като мене през тунела и да види Бога?" — невинно
попитало то.

Според изследванията на доктор Ринг, който е професор по психология в университета на
Кънектикът, религиозната ориентация и произход съвсем не са факторите, които предразполагат
хората към преживяване на състояния, близки до смъртта. Всеки може да ги изживее независимо от
спецификата на вярата. Той се натъкнал многократно на откритието, че преживелите състояния
близо до смъртта, престават да се боят от нея.
"Това не важи за хора в критично състояние, които не са имали преживявания от този
характер — твърдеше в лекцията си доктор Ринг. — Почти всеки преминал през състояние близо до
смъртта, става вярващ в Бога, дори преди това да е бил атеист. Той развива в себе си ново от-
ношение към живота, към природата и околната среда. Такива хора престават да съдят прекалено
строго самите себе си, но пък придобиват и по-голямо чувство за съпреживяване към другите. Те
стават много по-любещи... любовта е това, което има значение... те придобиват много по-ясна
представа за целта. Те са по-духовни."
Доктор Ринг изказа убеждението си, че с бързото развитие на технологията за възвръщането
към живот все повече ще бъдат тези, които са се върнали от границата между живота и смъртта, ще
нараства числото на преживелите състояния близо до смъртта и това ще донесе повече информация
за тях.
Хората, описващи смъртта си в минали животи, използват същите образи, съобщават за
подобни събития, служат си със същите метафори както децата и възрастните, преживели
състояния, близки до смъртта. Учудващи са съвпаденията, макар че ярките описания на смъртта в
предишни съществувания обикновено идват от пациенти под хипноза, които не са имали никаква
предварителна представа от литературата по този въпрос.
Много показателно е как по един и същи начин настъпват промени в ценностите,
перспективата и насоката на живота на хора, преживели състояния близо до смъртта, и тези,
възкресили спомени за минали съществувания. Необходимо ли е непременно да сте стигали до
границата между живота и смъртта, за да узреете за по-голяма духовност, за да се откъснете от
грижите на материалния свят? Благотворното въздействие на регресията към минали
съществувания ще ви помогне да издигнете своята вътрешна природа към любов и душевен мир,
без да сте преживели състояния близо до смъртта вследствие на катастрофа или спиране на
сърдечната дейност.
И в двата случая резултатът е опияняващото чувство, че не се боите от смъртта. Вие
придобивате новото и твърдо убеждение, че само любовта има истинско значение.
Третият вид психологическа преграда, изразена от онези, които се интересуват от
регресията, но не се осмеляват да я преживеят, е страхът от осъждането на твърдения, не-
подкрепени с доказателства.
Има ли някакво обективно "доказателство" за миналите съществувания? Правени ли са
фактически проверки за верността на съобщените подробности от предишни животи?
Такива въпроси възникват понякога и в тези, които вече са извиквали спомени чрез регресия.
Иън Стивънсън, професор и почетен председател на психиатричния отдел на университета
във Вирджиния, е събрал и документирал повече от две хиляди случая на деца, чиито преживявания
се свързват с прераждането. Много от тези деца са проявили така наречената "ксеноглосия", т.е.
способност да се говори чужд, а често и древен език, който никога не са познавали.
Макар и много малки, тези деца знаели специфични и подробни факти за градове и
семейства, отдалечени на стотици и хиляди километри, и за събития, случили се преди десетилетия.
Половината от тези деца са от Запада, а . не от Индия, Тибет или други части на Азия, където идеята
за прераждането е всеобщо приета. Много от подробностите, описани в отделните случаи, са
убедително потвърдени от изследователския екип на доктор Стивънсън.
Въпреки че моята област е психиатрията за възрастни, от време на време към мене се
обръщат родители на деца, показали памет за предишни животи. Това ми даде възможност да
интервюирам деца с подобен опит.
Родителите на едно малко момче ме посетиха, за да ми разкажат, че детето им може да
говори френски език. То започнало с цели фрази и изречения, когато било едва две и половина-
тригодишно. Възможно ли е това да бъде генетична памет, чудеха се родителите, след като семейст-
вото има някакъв далечен френски корен? Но дори и да е така, нито родителите говореха френски,
нито детето е контактувало с френски говорещи хора. Нямаха роднини, бавачки, съседи или

приятели, които говорят френски език.
След като поразпитах родителите, изказах мнение, че тази способност се основава по-скоро
на спомен от предишен живот, отколкото на генетична памет. Казах им, че техният син ми напомня
за децата, изследвани от доктор Стивънсън. Твърде възможно бе и той да черпи от колективното
несъзнавано или от потока знания от всякакво естество, включително история, езици, архетипови
символи и минали събития. Но преди всичко чувствах, че най-вероятно бе момчето да е научило
френски език в някой предишен живот.
Разтревожена майка, адвокатка по професия, се обърна към мен, защото нейната
четиригодишна дъщеря се държала "странно". Странното поведение на детето започнало, след като
майката закупила няколко стари монети.
Тя и нейното умно, съвсем нормално дотогава момиче си играли и сортирали монетите,
когато попаднали на една особена, многоъгълна тяхна разновидност.
Дъщерята веднага грабнала монетата и казала:
"Познавам я. Не си ли спомняш, мамо, когато бях голяма, а ти беше момче, тази монета беше
наша. Имахме много като нея."
Дъщерята започнала да спи с монетата и често да говори за други времена. Един приятел на
семейството, психолог, изказал опасение, че детето има психическо разстройство. Когато се добрах
до повече подробности за случая, с увереност успокоих семейството, че детето няма никакви
отклонения, то просто си припомня предишен живот, в който са живели заедно с майка си. С
внимателен подход и разбиране детето скоро възстанови "нормалното" си поведение и тревогите на
майката се разсеяха.
Това не са единствените случаи от този род, които аз и други изследователи пазим в
картотеките си. Деца, които спонтанно съобщават за факти, подробности, езици и други индикации
за минали съществувания, са убедителни примери за тяхната реалност. Те са твърде малки, за да
научат отнякъде такива неща. Те не разкрасяват или изкривяват фактите. Това обстоятелство прави
информацията още по-силно въздействаща.
Знам за едно тригодишно момче, което може да изброи всички видове самолети от Втората
световна война и може да опише как ги е пилотирал, когато бил голям.
Има още много примери за този феномен — хиляди са споменати в литературата. Само
попитайте някое тригодишно дете дали си спомня, когато е било голям човек. Може би ще се
изумите от отговора.
Като опитен психиатър аз инстинктивно сравнявам съдържанието на спомените от предишни
животи на моите пациенти с традиционния психоаналитически материал, какъвто са сънищата със
съпътстващата ги деформация и метафоричност. По този начин успях да направя мои собствени
открития за източниците на фантазията и метафората, съпоставени с паметта, демонстрирана при
възкресяване на предишни съществувания.
В моята практика установих, че течащата като поток ярка и многоцветна смесица от
действителен опит, метафори и деформации, които са характерни за репресията в предишни
животи, много прилича на смесицата, съществуваща в сънищата. В един сеанс на регресивна
терапия задачата ми често се състои да отделя тези елементи, да ги интерпретирам и да намеря
съответен модел на целия пъстър гоблен, така както се прави в традиционния психотерапевтичен
сеанс, който задължително включва спомени от детството.
Разликата е според моя опит, че в сънищата може би 70 процента от съдържанието се състои
от символи и метафори, 15 процента — от памет за действителни събития и последните 15 процента
— от деформации и маскировка. Установих обаче, че при възкресяването на предишни животи
пропорциите обикновено са твърде различни. Може би 80 процента от опита, придобит в предишни
съществувания, съставлява паметта, други 10 процента представляват символи и метафори, а
последните 10 процента — деформации и маскиращо прикриване. Например, ако се връщате към
детството си в настоящия си живот и от вас искат да си припомните детската градина, може да си
спомните името на своята учителка, дрехите, които сте носили, картата на стената, приятелите от
онова време или зелените тапети в занималнята. По-нататък може да се окаже, че тапетите в
детската градина са били жълти, а зелените са били в първи клас. Но това съвсем не влияе върху
верността на останалите ви спомени. По същия начин споменът от минали съществувания може да
наподобява "историческа новела". Тоест важните ядра на истината могат да бъдат изпълнени с

фантазии, измислици, деформации, но същината ще остане непокътната. Същият феномен се
наблюдава в материала, взет от сънищата и в регресиите в настоящия живот. Това е мливо от
същата мелница. В основата на всичко стои истината.
Традиционният аналитик сигурно би си задал въпроса, дали паметта от минали
съществувания не е психологическа фантазия. Паметта от предишни животи не е ли разкрасена
прожекция на детството или отглас от преживяна тогава травма?
Опитът, натрупан от мен и други терапевти, които ми писаха за техните случаи, ми
подсказва, че това е по-скоро другата страна на медала. Спомени, импулси и енергии от минали
животи, изглежда, формират или създават модела на детството в настоящия живот. Просто това е
ново повторение или наслагване на предишни модели.
Този феномен на вграждания от минали съществувания, които излизат на повърхността в
детството и се повтарят отново и отново, много наподобява теорията за неврозата и натрапчивото
повторение на Фройд. Според него те се дължат на "скрити" минали травми, които се проявяват в
актуални симптоми и които трябва да бъдат разбулени, за да се премахнат тези симптоми.
Единственият пункт, по който не съм съгласен с традиционния анализ, специално в този
контекст, е, че периодът, в който Фройд търси симптомите, е твърде ограничен, че той трябва да
бъде продължен назад и извън настоящия живот, за да се достигне до корена на някои проблеми.
Едва тогава се получават ефективни и бързи терапевтични резултати.
Дали сте терапевт или пациент, не е задължително да вярвате в предишни животи или в
прераждането, за да прилагате регресивна терапия. Както се казва, доказателството говори само за
себе си. Още повече че един мой колега обича да се шегува:
"Все още не знам дали вярвам в цялата тази история около предишните животи, но я
използвам и това наистина ми върши работа!"
ТЯЛОТО СЕ ЛЕКУВА ЧРЕЗ ЛЕЧЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Илейн е уважавана психоложка от Маями. Посети ме, за да види дали регресивната терапия
може да облекчи хронично физическо заболяване. От години Илейн има непрекъснати разкъсващи
болки във врата, раменете и горната част на гърба. По време на първия ни разговор разбрах, че тя
цял живот е изпитвала ужас от височината — показателен пример за едносимптомна фобия. Ето как
по-късно Илейн описа какво е преживяла по време на хипнозата и какви са последиците от това в
живота й:
"Видях тъмнина, черен мрак и разбрах, че са ми превързали очите. След това се погледнах
отстрани. Стоях на върха на кула, една от онези крепостни кули, изградени от камък. Ръцете ми
бяха вързани зад гърба. Бях на около двайсет години и знаех, че съм войник на страната на тези,
които са загубили битката. След това почувствах мъчителна болка в гърба. Почувствах как скърцам
със зъби, ръцете ми се схващат и юмруците ми се свиват. Пронизва ме с пика, усетих как острието
се впива в гърба ми, но от дързост и предизвикателство не започнах да крещя. След това
почувствах, че падам и водата се сключва над мене.
Винаги съм се страхувала от височина и от потъване. Когато излязох от сеанса, все още
треперех и няколко дни прекарах в мъчителен страх. Дори не можех да докосвам лицето си —
толкова ме болеше. Но когато се събудих една сутрин, помислих си: "Нещо се е променило, нещо е
много по-различно."
Всъщност това, което се бе променило, бе липсата на болки в гърба й и изчезването на
страха от височината.
На следващия сеанс Илейн имаше много ярко преживяване, свързано със средновековна
Франция. В това съществуване тя бе беден млад мъж, влачещ безрадостен живот без никаква
надежда. На този младеж не му достигаше кураж да се промени, да се изкаже, да изплува от тинята
на своето обкръжение и да промени своята участ. Илейн безстрастно описваше кафявите дрипи,
служещи за единствена дреха на този двадесетгодишен мъж. Накрая властите го обвиниха в
престъпление, което не беше сторил. Просто им трябваше жертвено агне, така че Илейн бе арес-
тувана и публично обесена. Отиде на бесилката скърбяща и потънала в безнадеждност, почти
облекчена, че напуска това измъчено съществувание.
След този сеанс хроничните болки във врата й изчезнаха. Други болки повече не се появиха.
Като резултат от опита й от живота във Франция Илейн вече бе способна да набележи нова

перспектива за емоционално израстване в настоящето. Тя видя, че преживяванията от онези вре-
мена са повлияли на сегашните й колебания, които й пречеха да бъде по-смела в изказа си и да
поема рискове.
Този път Илейн направи решителната крачка. Тя рискува своята професионална репутация,
като разказа на вестникарските репортери и на други терапевти за забележителните си
преживявания в предишни животи. И този път, вместо да бъде публично обесена, тя предизвика
възхищение.
Опитът на Илейн демонстрира как репресията в минали съществувания разширява набора от
нови техники за постигане на връзката "дух—тяло".
В резултат на терапията, проведена с Илейн, бяха разкъсани стари емоционални и физически
кръгове на страданието. Въпреки че тя дойде първоначално, за да облекчи физически болки, Илейн
не само успя да се отърве от тях, но и от обладаващите я страхове. И като допълнително предимство
тя намери опора за собственото си емоционално израстване, когато разбра на какво се дължи
страхът й да казва истината. По време на лечението бяха изградени връзки между тялото и духа на
Илейн и те действаха в синхрон, допълваха се взаимно дотогава, докато не изплува на повърхността
нова пътека към по-добро житейско поприще.
Знае се много добре, че съзнанието силно въздейства върху тялото, като предизвиква
симптоми, болести и дори причинява смърт. Всички лекари знаят случаи с пациенти, които се
отказват от живота по една или друга причина. Въпреки най-добро медицинско лечение и
независимо от съществуващата техника, тези пациенти постепенно чезнат и накрая умират.
Пациенти със силна воля за живот обикновено много по-бързо оздравяват. Сега сме в процес на
дефиниране на физиологичните механизми на "отказването" и "волята за живот". Това са основните
механизми на връзката "дух —тяло", връзката, освободила Илейн от болките в гърба и врата. В тази
глава ще изследваме много повече примери на връзката "дух — тяло", която се постига по време на
регресивната терапия, както и многобройните пътища, по които тя може да лекува физически
болести.
По данни на Станфордския университет групите за подпомагане значително повишават
качеството, а и количеството живот при пациентките с рак на гърдата. Изследователите от
Харвардския университет откриха, че някои видове медитация могат да продължат живота дори и
на възрастни хора. В прекрасната си книга "Биология на надеждата" Норман Къзинс грижливо
документира всички изследвания във връзка с развитието на една нова област в медицината,
наречена психоневроимунология, която има за предмет взаимодействието на мозъчната дейност и
имунната система. Бърни Зигьл, доктор по медицина, също описва отнасянията "дух—тяло" и
дълбоко оздравителния потенциал на тази връзка в известните си книги "Любов, медицина и
чудеса" и "Мир, любов и лечение". Едно изследване в Държавния университет на Пенсилвания
показва, че хипнозата може да увеличи количеството на белите кръвни телца. Много студии
свидетелстват за взаимовръзките между завишени атлетически постижения и техниките на
визуализация. Много изследователи и клиницисти са използвали хипноза срещу пристрастяването
към тютюна, прекомерното хранене и дори към алкохол и силни наркотици. Медитативните
техники също се оказват ефективни в много случаи.
Регресивната терапия под хипноза цели да постигне подобни резултати. Правил съм хиляди
регресии в минали съществувания след първата ми среща с Кетрин. Виждал съм как физически и
психологически симптоми бързо се отстраняват без използване на медикаменти в резултат на
регресивната терапия...
Все още не мога да идентифицирам точния механизъм на физическо излекуване, постигнато
по този метод, макар че имам някои идеи по този въпрос. Лечението може да се основава върху
обикновения акт на припомняне и на повторно преживяване на първоначалната травма, също както
при конвенционалната психотерапия, когато се търсят детските травми и където се постига
емоционално излекуване. От друга страна, убеждението, че душата никога не умира, а само тялото,
може да бъде най-големият лечебен фактор.
Лечебен ефект се постига, когато пациентът опознае факторите, които предшестват болестта.
От друга страна, тайната може да се състои и в комбинацията на всички тези процеси, всеки от
които е типичен за регресивната терапия.
Макар че само мога да предполагам причините, поради които възкресяването на минали

съществувания има лечебно въздействие, мога да оценявам резултатите на регресивната терапия. В
моята практика съм установил, че регресивната терапия под хипноза не само може да бъде важна
съставна част от едно по-цялостно лечение, а и да лекува самостоятелно някои хронични симптоми
и болести, най-вече свързани с функциите на имунната система, както и онези, които имат
психосоматични компоненти.
Терапията с минали съществувания е особено ефективна при мускулно-скелетни болки,
главоболия, които не се влияят от медикаменти; алергии, астма и предизвикани от стрес
увреждания на имунната система като язви и артрити. Описани са случаи, когато допринася и за
разнасяне на ракови образувания. Много мои пациенти са престанали да взимат болкоуспокояващи
лекарства, след като са опитали метода на регресивната терапия. Това разкрива дълбоките пластове,
където се корени връзката между емоциите и физическия дискомфорт, чиито първопричини могат
да бъдат в минали съществувания.
Медицинските търсения в тази област са още в началото си. Но не е излишно да се каже, че
регресивната терапия трябва да се възприема като мощно и сравнително евтино допълнение към
съществуващите успешни методи на лекуване на тялото и духа на личността, а не само на отделни
симптоми и състояния.
Където и да е тайната, лечебните ефекти и предимства са изумителни.
Джек е четиридесетгодишен пилот на товарен самолет. Той се обърна към мен с цял куп
психически и физиологически оплаквания. Страдаше от мигрена, подагричен артрит и високо
кръвно налягане. Освен това Джек бе способен да трупа раздразненията си със седмици и след това
изведнъж да избухне в силна ярост. Джек имаше много особена моносимптоматична фобия. Всяка
сутрин, докато извършвал приготовленията за полет, той поглеждал през прозореца, за да се увери
дали дясното крило на самолета е на мястото си. И това разказваше въздушен ас, който преди да
стане летец от търговската въздушна флота, години наред служил във военновъздушните сили и бе
считан за изключително опитен в професията си. Никога не бе преживявал аварийна ситуация,
която би могла да е причина за постоянното му безпокойство. Независимо от това всяка сутрин,
като отварял очи, първото, за което се сещал да се запита, било дали крилото на самолета днес ще
падне или не.
По време на лечението Джек преживя няколко предишни живота в комбинация с
класическата репресия и процеса на изплуване на ключови моменти. По време на първия сеанс
Джек извика спомени за живот в Дивия запад като каубой. Джек се видя как умира в този живот
Под тежестта на една голяма скала, която се срутила върху не.-го, когато прекосявал планината.
След като преодоля това преживяване, Джек спомена, че изпитва чувство на задушаване.
Регресията продължаваше и той се премести в друг живот, във втория ключов момент.
Видя се като германец — пилот от въздушните сили, свален в близък бой по време на
Втората световна война. Дясното крило на самолета се беше пръснало пред очите му. Джек загина,
когато осакатеният самолет се блъсна в земята. Докато преживяваше отново смъртта и състоянието
между два живота, което я последва, Джек се освобождаваше от ужасния гняв и угризенията заради
своята грешка, която му бе коствала живота и разрушила младото му семейство.
След този регресивен процес Джек се почувства така въодушевен, като че огромен товар се
бе смъкнал от раменете му. Сега той имаше обяснение за непонятните терзания в сегашния си
живот. За две седмици напълно изчезна фобията от крилото. Накрая той вече можеше да влиза в
пилотската кабина, без да хвърля ужасени погледи към дясната страна на самолета. Гневът за
безсмислената смърт също му помогна да започне да разбира източника на постоянната си
раздразнителност.
По време на втория сеанс решихме да изследваме първопричината за подагричния му артрит.
В състояние на транс Джек веднага се гмурна назад в регресията на ключовия момент и си
припомни предишен живот, в който наранил тежко коленете си, когато налетял на ниска ограда.
При този инцидент той получил разкъсвания, а след това развил инфекция, която довела до атрофия
на долната част на двата крака. Никога не се възстановил напълно и до края на живота му трябвало
да се грижат за него. В резултат на това станал мрачен и депресиран и починал твърде рано.
Така бе установена още една връзка между физическия и емоционалния дискомфорт.
След това Джек извика спомена за древен живот, в който бил прободен в главата от някакво
рогато животно и краят на рога минал през челото, за да излезе точно под дясното му око —

мястото на постоянната мигрена на Джек в настоящия му живот.
След този сеанс Джек не страдаше вече от мигрена. Въпреки че само времето може да
покаже дали регресивната терапия е елиминирала напълно хроничните симптоми, той получи
забележително подобрение на общото състояние и самочувствие. И подаграта му изчезна. Раздраз-
нителността на Джек намаля и той все по-често изпитваше чувство на умиротворение. Ценностите
на неговия живот се промениха, разшири се перспективата и значението на бъдещето му. Сега,
когато започна да се руши предишният му страх от смъртта, нещата, които по-рано го вбесяваха,
започнаха да му се струват глупави, дребнави и незначителни. Това е обичайният резултат за много
пациенти, върху които е приложена терапията на миналите съществувания.
Селма е четиридесет и четири годишна жена, която притежава печатница. Също като Джек и
тя страдаше от няколко хронични болести. Селма имаше генитално раково образувание, което
неколкократно е било отстранявано, но рецидиви рало отново. Когато ме посети, тя използваше
средства за химиотерапия, но без успех. Когато поговорихме за нейната история, Селма ми разказа
за няколко критични момента от физически и емоционален характер в своя живот. Страдаше от
алергия, обриви по кожата и стара стомашна язва. На единадесет месеца изгорили тежко бедрото на
лявото й краче и й направили едно от първите в Америка присаждания на кожата. Селма бе
претърпяла многократни операции на бедрото в детството си и имаше на него повече от петстотин
шева. След операция на четиринадесетгодишна възраст тялото на Селма започнало да реагира на
всички фармацевтични препарати, преминали през организма й, с остър и болезнен обрив
навсякъде. Страдала от постоянна слабост, лесно се разболявала и не понасяла слънчевата светлина.
Не стига това, а и ракът се появил в семейството. Майка й и сестра й починали една след друга през
последните две години — майката от тумор в мозъка, а сестра й — от рак на панкреаса. Към всичко
това трябва да се добави, че като дете Селма била изнасилена от вуйчо си.
Въпреки всички тези ужаси Селма бе решена да се подложи на лечение с надеждата и вярата,
че може да преобрази живота си. По време на първата й регресия тя се видя като тъмнокосо момче
на тринадесет години, по всяка вероятност жител на феодално селище. Селма влезе в този живот в
момента на смъртта, когато въоръжени конници разрушаваха селото. Един от войниците я прониза
в гърдите с меч и тя веднага умря. Духът на Селма напусна тялото й. Щом това стана, тя
изпита прекрасно чувство на свободно реене, усещане за покой и облекчение, че напуска това земно
съществувание.
След това Селма навлезе в отдалечен на стотици години живот в Холандия и разказа как
един от роднините в семейното стопанство я насилил. Разпозна в него вуйчо си, който бе посегнал
на нея и в настоящия й живот.
Фактическите подробности от тези спомени може би бяха малко замъглени, но
емоционалното им съдържание беше много ярко и драматично за Селма — особено споменът за
изнасилването. Когато сеансът свърши, Селма се почувства успокоена, след като обсъдихме сцената
на насилието. Доволна бе и успя да направи връзка между двете събития. Когато откри техния общ
модел, тя като че ли се освободи от заседналата в съзнанието й още от детството емоционална
травма.
Осем дни по-късно, когато Селма дойде за следващия сеанс, тя ми съобщи за настъпилото
подобрение в нейното раково заболяване. Неподатливото на лечение дотогава раково образувание
силно се бе смалило и бе станало по-малко чувствително.
Селма ми каза също, че междувременно бе сънувала една своя леля, изгоряла в пожар на
шестнадесет години много преди тя да бъде родена. Всички от семейството на Селма намирали
поразителна прилика между двете, а снимките представят непосредствено доказателство, че двете
имат еднакви родилни петна.
Тъй като сънуването също е своеобразен метод на припомняне на минали съществувания,
Селма и аз обсъдихме този сън, преди да пристъпим към сеанса.
В регресията си от този ден Селма си спомни, че е била медицинска сестра в голяма
лондонска болница, вероятно в деветнадесети век. Докато правела своя обход, влязъл някакъв
войник и я застрелял в стомаха и гърдите. Сеансът бе изключително емоционален за Селма, която
преживя напълно тази смърт, преди да се издигне над тялото си. След него язвата на Селма започна
да се подобрява. Още веднъж тя изпита какво значение имаше да се хвърли светлина върху
причината и какъв е ефектът от това.

И Джек, и Селма можеха да правят връзката "дух—тяло", като извикват спомени от минали
съществувания. И двамата установиха, че регресивната терапия не само може да ускори
подобрението на физическото им състояние, но може също да лекува и емоционални белези. При
нея както духът лекува тялото, така и тялото помага духът да бъде изцелен.
Някои лекари ме бяха потърсили, за да попълнят клиничната картина на своите пациенти
чрез изживяване на предишни животи. Доктор Робърт Джермон от Спринг Лейк в щата Ню Джърси
ми писа, че имал пациентка, която също като Кетрин спонтанно се оказала чрез регресия в
травматичен момент от минало съществувание3. Тази пациентка също била излекувана от
симптомите си. Случаят на доктор Джермон илюстрира как физическите проблеми от минали
животи могат да се пренасят и в настоящия живот.
Доктор Джермон бе използвал хипнозата като метод за отслабване при една жена от
еврейски произход над трийсет години. След двумесечно лечение пациентката започнала да изпитва
силни болки ниско в коремната област. Той имал основания да се опасява, че те могат да са
причинени от извънматочна бременност — опасно за живота състояние, при което зародишът се
развива в яйчниковите тръби вместо в матката. Изпратил я на гинеколог. Заключението било, че
областта около десния й яйчник била възпалена, менструацията й била спряла, но жената не била
бременна. Всички проби били отрицателни.
Изминали пет месеца, а симптомите продължавали. По време на хипнотичен сеанс доктор
Джермон, който работел с нея по психологически проблеми, я инструктирал "да се върне към
времето, когато започва нейният проблем". Но нейното подсъзнание избрало не психологическия, а
гинекологичния проблем.
Бил поразен, когато жената му описала сцена от средните векове, в която тя била на
деветнадесет години и бременна в петия месец. Очаквало се скоро да умре, защото "бебето не е на
мястото си". Около нея били лекарят и свещеникът.
Доктор Джермон най-подробно представя онази част от сеанса, когато "тя започна да ми
говори, като че бях свещеник. Аз й отговарях. След това тя дума по дума изрече католическата
молитва на разкаяние. Дишането й отслабна и тя описа как умира".
Но жената бе еврейка. Когато излязла от хипноза, тя не можела да разпознае и дума от това,
което преди бе мълвила. Никога не била чувала за последното причастие, което католиците правят
за опрощение на греховете. Коремните й болки престанали. Отново се възстановил менструалният
цикъл още същата вечер и болката никога вече не се появила.
Духовният компонент на терапията с минали съществувания има голяма лечителна сила.
Щом пациентите чрез личен опит се уверят, че не умират, когато тялото им умира, те се изпълват с
увереността, че притежават божествена същност, която преминава през раждания и смърти. Те
придобиват воля за живот, за да бъдат излекувани, и вярата, че лечението ще е успешно, расте
непрестанно. Пациентите научават за мощните сили във всеки от нас, които ни помагат да устроим
така живота си, че да достигнем собствения си богоподобен потенциал. Те стават все по-малко
неспокойни, много по-релаксирани. Повечето от притежаваната от тях енергия се насочва към ле-
чебния процес, а не се губи в страхове и страдания.
Вероятно терапията с минали съществувания развива характерни черти на устойчивост,
включително и съпротивителни способности спрямо хронични болести, и засилва функцията на
имунната система. Тя предизвиква чувство за щастие, покой и стремеж да се посрещнат труд-
ностите като предизвикателство и приключение. Пациенти, подложени на регресивна терапия за
облекчаване на физически страдания, стават много по-обнадеждени и животът им е много по-
пълноценен и радостен. Те са по-независими. Спят по-добре. Те вече не са угнетени.
Дана дойде на упражнения по групова терапия заради проблемите, които й създавало
гърлото. Непрекъснато чувствала там някаква "буца", често се задавяла, имала постоянни
възпаления на дихателните пътища и губела глас. По време на груповата репресия тя получила ярко
възпоминание за живот, в който като мъж по време на италианския Ренесанс намерила смъртта си
3
Д-р Джермон се чудеше също дали не би могло той да е споменатият от Кетрин Робърт Джерод ("Вестители от
отвъдното"). Тогава Кетрин ми бе казала, че този "Робърт Джерод" се нуждаел от моята помощ. Представа нямах кой е
той и как мога да му помогна. Кетрин не можа да ми даде повече информация за него. Тъй като тя шепнеше, можех
само да гадая за точното произнасяне на името, затова се опитах да го възпроизведа фонетично. Все още съм заинтри-
гуван. Може би тя наистина бе казала "Джермон".
от пробождане в гърлото, без да знае вината си.
След като мина упражнението, Дана си записа посещение при мене. В кабинета тя ми разказа
как била малтретирана и от двамата си родители, когато била дете. В хипноза тя отново извика в
спомените си смъртта по време на Ренесанса и този път я преживя по-малко драматично. Това е
типична реакция. Всеки път, когато отново се възкресява предишен живот, емоцията отслабва и
възможността да се задълбочи вътрешният поглед върху преживяването нараства.
По време на този сеанс Дана научи, че била убита, защото знаела важна тайна и другите се
страхували да не я разкрие. Тя не беше я издала, понеже се опасявала от последствията. Този път
Дана можа да направи преглед на изминалия си живот от перспективата на междинното състояние.
Тя научи, че винаги ще страда от свивания на гърлото и ще бъде подложена на опасност, ако не
казва истината.
На следващия сеанс Дана навлезе в живот, протекъл на някой тихоокеански остров — може
би Полинезия или Хавай. В този живот Дана била млада жена с психически способности, които
придобивала по време на ритуалните танци на племето. Тя била така обсебена от собствените си
усещания, че когато й поръчали да наглежда огъня, забравила да го стори. Когато огънят се
разгорял опасно силно, не предупредила хората, вследствие на което пламнал пожар и селището
било погълнато от него. Една от жертвите била жена, в която тя позна зле настроената към нея в
сегашния й живот майка. Отново се повтаряше темата. Не е съобщила за нещо, когато е трябвало.
След тези сеанси гърлото на Дана не й създаваше толкова проблеми. Нещо повече, тя
придоби важна, по-широка перспектива в съжденията за майка си. Сега можеше да я погледне
отстрани, като някого, с когото са си разменяли ролите в много предишни животи. В резултат на
това престана да бъде толкова зависима от тиранията в сегашния си живот, тъй като идваше от
онази, която толкова дълбоко бе наранила. Тази част от миналото започна да придобива все по-
малко влияние върху настоящето й. Дана се научи също, че трябва да казва истината, без значение
каква е тя и дали се отнася за важни неща или за по-незначителни житейски ситуации, че
потайността е опасна и болезнена.
Оздравителният процес по време на регресивните сеанси не винаги е всеобхватен. Понякога
той се свежда само до откриване на физическите причини от миналото, довели до страдания в
настоящето.
Един пациент, за който не е необходимо да изследва целия комплекс от емоционални
причини като източник за сегашния му физически дискомфорт, не ще го направи по време на
регресивната терапия. Това ще реши неговото мъдро подсъзнание, което ще избере по-просто и по-
директно лечение.
Хроничните главоболия са едно от онези страдания, които особено добре се подлагат на
терапия с минали съществувания. Жена ми Керъл страдаше от предменструални мигренозни
главоболия от доста време. Всеки месец като по часовник тя получаваше силна и изтощителна миг-
рена и понякога се налагаше да лежи ден-два, докато преминат болките и гаденето. Освен това едно
нараняване на врата вследствие на автомобилна катастрофа, преживяна през 1976 година, не само
усили главоболието й, но стана причина да получава мигрена винаги, когато извършва определени
движения с дясната ръка над главата. Ако изпълняваше по този начин сервис на тенискорта, тя по-
лучаваше мигренозно главоболие. Гинеколози и невролози й бяха казали, че няма лечение за това и
че болките могат да се облекчат само с лекарства.
През късното лято на 1988 година Керъл получи няколко последователни тежки мигрени.
Този път медитацията, към която прибягваше за облекчаване на болките, не й помогна. Тя не
желаеше да взема лекарства от типа на наркотиците и затова си назначи час при специалист по
хипнотерапия, за да овладее техниката на хипнозата и се научи да се справя сама с болката. Веднъж
бях опитал да хипнотизирам Керъл, но нашата близост не позволяваше да се спазва необходимата
дистанция терапевт—пациент.
Керъл нищо не очаквала, докато сънливо се потапяла в транс. След релаксацията терапевтът
й казал да запита себе си, защо получава тези главоболия. Изведнъж пред очите й изникнала сцена,
в която Керъл се видяла да бяга от една тълпа. Била беден селянин с дрипави дрехи от кафяво
платнище. Сцената се разигравала някъде в Централна Европа, преди около хиляда години. Тълпата
я настигнала и започнала да я налага с тояги, наказвайки я заради някаква ерес. Получила силен
удар върху лявото око — същото място, където болката от мигрената бе най-силна. Изведнъж в

кабинета на психотерапевта Керъл започнала да изпитва същата пронизваща болка над лявото око
— болка, разпространяваща се бързо върху цялата лява страна на главата. Керъл знаела, че е умряла
вследствие на този побой. Терапевтът казал:
"Ти повече не се нуждаеш от тази болка, остави я да си отиде."
Болката веднага изчезнала.
Няма как да се докаже дали това действително е било спомен от предишен живот, но Керъл
вече не страда от мигрени. Фантазиите и сънищата наяве не могат да лекуват толкова силни
симптоми. Но регресивната терапия го прави.
Триша, двадесет и осем годишна инженерка, се оплакваше от болки в челюстната става,
мигрена и схващане на врата. Тя си припомни изживяване на смърт някъде в Азия през 893 година
преди Христа. По време на този живот била мъж с много спокоен и щастлив живот, който ми
разказа с големи подробности. Когато я помолих да погледне към краката си, тя ми описа какви
сандали носи. След това Триша се превключи към друг живот в древността, отново като мъж, който
живее в пещера някъде в Гърция. Когато я помолих да опише с какво е обута, Триша обрисува
съвършено различни сандали. След това ми каза за воин, който се надвесва над нея с копие в ръка.
Воинът й премаза лицето.
Когато отново преживяваше смъртта си, Триша ми каза, че болката, изпитвана в онзи
момент, много приличала на мигренозната болка от настоящия й живот.
Схващането на врата и болките в челюстната става постепенно намаляваха в процеса на
хипнотичната регресия, а мигрената изчезна напълно и вече не й се налагаше да взима лекарства.
Да се освободиш от лекарствената зависимост, е не по-малко важно, отколкото да се
облекчиш от болката.
Алберто — лекар, специализиращ радиология, страдаше от много години от силни болки в
гърба и спазми. Медицинската намеса не беше донесла дори облекчение на пронизващата болка.
Ако Алберто нямаше толкова силен и твърд характер, той сигурно щеше да се пристрасти към
болкоуспокояващите лекарства, които му предписвали срещу ужасните пристъпи.
Когато изпадна в трансово състояние, Алберто откри два предишни живот, които бяха
завършили със смъртоносни рани в гърба. Единият от тях беше много показателен. Алберто си
припомни как умира като войник в някаква европейска битка отпреди неколкостотин години. Той
отново преживя замъгляващата съзнанието болка от последната си фатална рана. Мястото на тази
рана точно съответстваше на областта, в която чувстваше сегашните си болки в гърба. След
регресията Алберто бързо подобри състоянието си.
Още веднъж духът и тялото се обединиха, за да улеснят лечението. В случая с Алберто
резултатът бе по-фокусиран, отколкото при другите гореописани случаи. Алберто дойде, за да се
облекчи от болките си и той постигна тази цел.
И все пак животът на Алберто бе повлиян и в по-широк аспект. Като резултат от
регресивната терапия Алберто престана да взима болкоуспокояващи лекарства, които преди му
бяха единственият източник на облекчение.
Бети бе друга пациентка, която пожела да й се приложи регресивна терапия, за да се отърве
от лекарствена зависимост.
Тя страдала още като дете от астма, алергии и смущения в дихателната система. За да
контролират нейните пристъпи, трябвало да й бият инжекции с адреналин и големи дози стероиди.
Изглежда, че беше осъдена да живее до края на дните си тормозена от астма, зависима от ле-
карствата само за да може да диша. Личността на Бети и обстоятелствата на нейния живот бяха
различни от тези на Алберто и тя вече се бе пристрастила към назалните спрейове, облекчаващи
дишането й.
По време на регресивната терапия Бети започна да се дави и да лови въздуха с уста. Съобщи
ми, че била изгорена на клада някъде в средновековието. Пушекът изгарял дробовете й. Накрая
описа как душата й излита от тялото и започва да се рее над тълпата, за да наблюдава жестокото
унищожение на плътта й в пламъците.
След сеанса астмата й показа голямо подобрение. Все още недоумявам как този силен,
парализиращ живота симптом можа да се облекчи буквално за една нощ. Струва ми се като някакво
чудо. И все пак това стана, а заедно с него настъпи подобрение и в другите алергични реакции.
След това изживяване Бети престана да използва непрекъснато назалния спрей, а пристъпите й на

задух ставаха все по-редки. Животът й несравнимо се подобри. Страховете й забележимо намаляха.
Бети не е единствената ми пациентка, която се е излекувала от хронични алергии или
дихателни проблеми чрез предизвикване на спомени от смърт в минали съществувания, която да
включва обгаряме на дробовете или задушаване. Както мигренозните болки и астмата, дихателните
инфекции и алергиите са физически страдания от настоящия живот, чийто произход, изглежда,
трябва да се търси в преживяното в предишни съществувания. Физическите травми, получени в
миналото, като че се завещават на настоящето.
Ан, медицинска сестра от интензивното отделение на нашата болница, облекчи алергията на
дихателните си пътища чрез спомен от минало съществувание, който започнал да изниква
спонтанно по време на почивката й. Ан разглеждала Париж за пръв път със своя съпруг, когато се
почувствала обезпокоена без видима причина. Безпокойството й нараствало все повече, когато, без
да си обясни как, установила, че отгатва предварително пътя до историческите забележителности.
Без каквото и да било затруднение се оправяла в завоите и пресечките. Изведнъж, докато
заобикаляла ъгъла и погледнала по протежението на улицата към един малък площад, Ан изпитала
чувството, наречено "дежа вю". Видяла се как гори на клада преди неколкостотин години заради
лечителските си способности.
Впоследствие Ан дойде в кабинета ми, за да се подложи на хипнотерапия във връзка с това
преживяване. В хода на сеанса Ан си припомни палещия зной и смъртта, настъпила от вдишването
на плътния, задушаващ дим. Ан бе дошла с намерението да се подложи на терапия, подтикната от
внезапно изникналия спомен, а не от постоянните алергични пристъпи, от които страдаше дълги
години. Но тази опитна медицинска сестра ми съобщи по-късно, че получила значително
подобрение на страданието си като резултат от изучаването на този спомен.
Една друга пациентка на доктор Джермон — делова жена на петдесет и една година — се
подложила на хипноза, за да проследи произхода на проблемите си с дишането. Името й е Елизабет.
"Искам сега да се върнеш в стари времена — инструктирал я доктор Джермон. — Искам да
се върнеш до първия път, когато си имала проблем с дишането, когато си почувствала, че не можеш
да си поемеш дъх. Ако виждаш тази сцена, опиши какво става."
Елизабет започнала да трепери. Сгърчила в гримаса лице.
"Ето сега — казал доктор Джермон — искам да погледнеш надолу към краката си. С какво
си обута?"
"Тъмни обувки — съобщила тя с детско гласче. — Обувките са на старата госпожа."
Докторът продължавал да налучква.
"Къде си? Какво правиш?"
"Шия. Но знам какво ще се случи. Ще стане пожар."
Елизабет говорела със запьване и започнала да кашля. Поемала забързано дъх, като се
давела.
"Тлеят... парцалите там в ъгъла."
Елизабет описала себе си като шестнадесетгодишно момиче на име Нора, което живеело в
Стърлинг, щата Масачузетс през 1879 година. Работела в шивашка работилница. Била глуха, не
можела да говори и имала метална гривна на крака си. Работела в тази работилница от
дванадесетгодишна.
"Пушек... пламъци! — кашляла тя. — Опитват се да ги потушат... удрят отгоре им. Някой
хвърля вода, но тя не достига" — закрещяла.
Дишането й станало много мъчително.
"Всеки се опитва да избяга" — едва изговорила Елизабет.
"А ти? Опитваш ли се да избягаш?" — попитал доктор Джермон.
"Не мога. Те няма да ми помогнат!"
"Защо ти трябва помощ?"
"Не мога да вървя... Имам метални гривни на краката — плачела Елизабет, като се борела за
въздух. — Те дори не ме виждат. Аз съм там. Не мога да дишам. Не мога да издържам повече" —
задавено прошепнала.
Изведнъж тя се отпуснала. След няколко безмълвни и напрегнати минути доктор Джермон я
помолил да опише сцената.
"Още ли бушува огънят?" — попитал той.

"Да... Но аз си почивам... Аз съм умряла... все още ми е лошо... трябва да почивам. Някои се
нуждаят от повече почивка от другите. Но всичко е наред. Сега съм в покой."
Проблемите с дишането на Елизабет изчезнали след повторното преживяване на смъртта й в
пожара. Тя изгубила измъчващия я цял живот страх от задушаване. Променила коренно ценностите
и начина си на живот.
Тези и много други случаи показват, че когато си дадем ясна сметка за нашата наследена
божественост и за по-висшата сила, която води всекиго от нас през нашите съществувания,
собствените ни сили нарастват. Това не се отнася само да засилване на имунната система, а и до
способността ни да живеем по-радостно и пълноценно живота си, да посрещнем изпитанията с по-
голяма издръжливост и сила. Разбирането на истинските корени на нашите симптоми, страхове,
разстройства и зависимости — това е основата на нашето изцеление.
Когато същностните причини се виждат и изживяват, разбират и разрешават, симптомите
изчезват. Болестното състояние постепенно се подобрява. Треската е извадена, болката преминава.
Повтарящата се драма най-сетне свършва и танцът продължава. Няма вече нужда от специални
грижи, от обезболяване, от лекарства, не е необходимо повече да сме болни.
Може би затова лечението, проведено в такова състояние, от тази перспектива, изглежда
изключително резултатно. Ние учим уроците си в много ускорено темпо, Понякога връщането към
детството или регресията към предишни животи дори не е необходимо. Когато лечението се
провежда в релаксирано, медитативно, "по-висше" състояние, тогава се учи, възприема, асимилира
твърде бързо и подобрението настъпва почти веднага.
Предимствата на "по-висшите" състояния могат да се изпитат и чрез други форми на терапия
освен регресивната.
С някои от своите пациенти съм прилагал вграждане на нейни елементи в хода на
традиционната психотерапия.
Казвам на пациента да притвори леко очите си и да си поеме няколко пъти дълбоко въздух
при напълно отпуснато тяло. След това провеждаме терапевтичен разговор. Погледът на пациента е
насочен навътре вместо навън. Така се избягват разсейващи гледки и блуждаещи миели.
Концентрацията се фокусира. Подсъзнанието вече може да бъде достигнато, за да се влияе върху
него по позитивен, целебен начин.
Често пациентът визуализира, тоест преживява не само мислите и емоциите, но и образите,
които ги съпътстват. Изглежда, тези образи са много важни и директно свързани със симптомите
или блокиращите фактори,от които страда пациентът. Ние ги обсъждаме и интегрираме значенията
на тези образи независимо дали са символични или фрагменти от действителния живот. Тогава уче-
нето и клиничното подобрение бързо напредват.
Евелин има особена злокачествена форма на рак на гърдата, който е метастазирал. Две
години преди да й бъде поставена диагнозата, Евелин много тежко преживяла смъртта на сестра си,
също от рак. Когато дойде да се прегледа, тя вече бе преминала през многобройни курсове на
лечение с радиация и химиотерапия. Бяха я подложили на хирургическа менопауза, за да отстранят
хормоналното влияние върху раковото заболяване. Евелин бе започнала да губи надежда и
клиничната й картина клонеше надолу.
В хипноза ние напипахме някои стари семейни проблеми. В това фокусирано, надсъзнателно
състояние Евелин срещна своята починала сестра. Те разговаряха, прегръщаха се, изразяваха
любовта си една към друга и знаеха, че "винаги" ще бъдат свързани по някакъв начин. Евелин
разбра, че сестра й не е умряла, че тя само е изоставила своето тяло.
След това Евелин видя светлини като лазерни лъчи, които атакуват нейните тумори,
очистват тялото й и придават сила на имунната й система. После дойдоха духовните учители, за да
й помогнат в процеса на лекуването с тези светлини.
Евелин започна да се подобрява. Тя наддаде на тегло и навлезе в ремисия. Придоби повече
надежда, започна да се бори за живот. Мъката и депресията бързо изчезнаха. Тя почувствува как
радостта и покоят отново идват в живота й.
Дали нейното подобрение се дължи на хипнозата и на целебните образи? Това може да
покаже корелацията на методите на лечение. Онколозите вече можеха дай дават по-големи дози
химиотерапевтици, тъй като тя се чувстваше по-добре и по-силна. Възможно е и добавените ле-
карства да са решаващият фактор. Но въпреки това без хипнозата и виденията тя нямаше да

издържи на увеличените дози от мощните химиотерапевтични лекарства.
В една студия, публикувана в престижното британско медицинско списание "Ланцет",
изследователите твърдят, че комбинация от диета, упражнения и специална система за намаляване
на стреса може да премахне блока в коронарните артерии. Изпробването на различни диети и уп-
ражнения показало, че само те не са достатъчни за лечението на тази сърдечна болест.
Необходимият фактор се оказал намаляването на стреса и той бил много по-важен, отколкото
предполагали в началото.
Доктор Клод Ленфан, изследовател в Националния ,институт за сърцето, дробовете и кръвта
в Бетезда, щата Мериленд, твърди, че тези промени в стила на живот "могат да започнат да
действуват възстановително дори при .остри заболявания на коронарните артерии само след година,
без да се използват антихолестеролни медикаменти".
Според коментара на доктор Дийн Орниш: "тези открития ни показват, че конвенционалните
предписания... могат да бъдат достатъчни, за да предотвратят сърдечното заболяване, но не и да го
отстранят".
В едно друго изследване върху повече от хиляда души, преживели инфаркт, изследователи
от Станфордския университет представят доклад, в който се твърди, че безпокойството и страхът са
много по-опасни за жените, докато враждебността и гневът са по-опасни за мъжете. Но всички те са
психологически предпоставки за втори инфаркт.
Релаксацията, предизвикването на образи и регресията се използват за елиминиране на
стреса, напрежението, страховете.
Необходимо е да се направят повече изследвания в един комплекс, който включва
съзнание—мозък —имунна система—тяло. Как начинът на мислене и особените състояния на
съзнанието помагат да се избегне, да се подобри и понякога да се излекува хронична болест,
инфекция, рак, сърдечно заболяване, автоимунно смущение и други болести?
Моите експерименти и изследванията на много други лекари показват, че регресията и
хипнотичните образи могат да трансформират съзнанието така, че да търси тези лекуващи
състояния. Такива методи могат да бъдат прилагани заедно с традиционните медицински
постижения и препарати. Те съвсем не се изключват взаимно, както показва лечението на много
пациенти, за които разказах ч тази глава.
Ето и един пример, Франсис е жена над четиридесетте, която имаше проблеми в общуването
с хората. Освен това наскоро бяха й поставили диагноза, съгласно която в дясната си гърда имала
две липоми. Липомите бяха определени като твърди, набраздени, а не като пълните с течност кисти,
които се появяват и изчезват в различни етани на менструалния цикъл. Проведох предварително
интервю, като си отбелязах историята на нейните заболявания и психологическата картина на
живота й досега.
В деня на прегледа Франсис пристигна във възбудено състояние. След първата ни среща тя
отишла при онколог, защото се опасявала, че бучките в гърдата са злокачествени. Онкологът се
опитал да й направи биопсия с игла, но Франсис припаднала. Лекарите решили да отстранят
бучките по хирургически начин. Франсис бе много притеснена, веднъж от страх, че те могат да се
окажат злокачествени, и още, защото се ужасяваше от пълната упойка, от която преди време едва не
умряла.
По време на нашия сеанс ние извикахме изображението на лечебни светлини, също както
бяхме правили с Евелин и с други пациенти. Дадох на Франсис аудиокасета за релаксираща и
лекуваща медитация и й предложих да нрави същото вкъщи. Назначихме третата си среща за след-
ващата седмица. Когато се видяхме, чух от Франсис изумителен разказ. За понеделник сутринта
била назначена операцията и тя отишла в определения час. Като задължителна част от
подготвителните процедури, рентгенологът й направил последна снимка на гърдата.
Когато погледнал към плаката, бучките, които само преди три дни били там, сега липсвали.
Изуменият лекар веднага назначил незабавна мамограма на Франсис. Същият резултат. Никакви
бучки.
Франсис вече била легнала на операционната маса, когато рентгенологът съобщил
резултатите и показал данните. Онкологът казал, че въпреки всичко ще оперира на базата на
предишните рентгенови снимки.
Двамата продължавали да спорят над главата на пациентката. Хирургът бил неумолим и

отказал да повярва в новото доказателство, въпреки че опитният рентгенолог доказвал изчезването
на бучките чрез две отделни, напълно достоверни изследвания.
Накрая Франсис взела нещата в ръце.
"Там няма никакви бучки — казала. — Така че отивам си вкъщи."
По-късно Франсис ми изпрати следното съобщение в една поздравителна картичка:
"Благодаря ви за касетката с медитативна регресия. Аз съм "живото доказателство", че
лечебните светлини действуват! Днес преживях чудо, когато отидох в болницата за операция. И
двете бучки са изчезнали от петък до понеделник. Излекувана съм сто процента! (чудодейно,
мощно нещо е тази "бяла светлина").
Сега всичките ми приятели и роднини вярват и искат копие от касетката! Всички скептици,
включително и моят съпруг, започват да се замислят за стойността на медитацията. Винаги ще си
спомням за тази Ханука4 като повратна точка в моя живот. Винаги ще чествам "Празника на
светлините", като му придавам ново значение.
П.П. С нетърпение очаквам нови чудесни преживявания в нашия път към ЗДРАВЕТО."
Може би случилото се със Франсис е по-малко необичайно, отколкото си мислят хората.
Трансформиращата сила на мисловните процеси, предизвикани от минали регресии под
хипноза и визуализация, може да бъде от истинско практическо приложение за лекарите, които се
занимават с традиционна медицина. Тук действуват силни и безопасни оздравителни сили и те не
предизвикват странични ефекти, защото са в основата си духовни и интуитивни по природа. Това е
наистина холистична5 медицина.
ЗАТОРМОЗЕНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МОГАТ ДА СЕ ЛЕКУВАТ

Дан, бизнесмен със солидно положение, близо до четиридесетте, ме посещаваше за лечение
по няколко причини, една от които бе страстната му и бурна връзка с Мери Лу. Той е
жизнерадостен, интелигентен и малко идеалистичен итало-американец от Бостон. Мери Лу е от
Южна Каролина, от много по-различна културна и религиозна среда. И двамата изпитали силно и
страстно привличане още от самото начало. Но това не беше техният проблем.
Проблемът започнал с нейните флиртове. След като изпивала една-две чаши, нейното
обичайно сдържано поведение се променяло. Тя започвала да прегръща приятелите си, да им
докосва косите, да ги поглажда зад врата, да ги целува при посрещане и изпращане, а понякога съв-
сем неочаквано и без повод. И това било всичко. Никога не последвало сексуално действие. Нямало
никакви любовни истории, само флиртове, и то винаги пред публика.
Дан пощурявал от яд. Гневял се, крещял на Мери Лу и искал от нея да се уважава повече, да
се държи по-прилично. Едва сдържал яростта си. Емоционалната му реакция има своя произход в
характерното разбиране на средиземноморските култури за "мъжкаря", за мъжката гордост и
притежание. Гневът на Дан обаче прескачаше границите на обичайното с познати му от
предишните връзки други жени. Той беше преживял женитба и развод, беше излизал с много други
жени и, както ми каза, имал няколко дълготрайни връзки, но никога не му се било случвало да
изпада в такава ярост, с която и да било от предшественичките на Мери Лу.
Няколко седмици говорехме с Дан за неговата раздразнителност. После един четвъртък
следобед той дойде за своя час във видимо гневно състояние. Тя пак го предизвикала! На някакво
парти Мери Лу се впуснала да флиртува с един от неговите приятели. Дан изпитал желание "да й
извие врата" и Мери Лу здравата се изплашила.
Имах пред себе си двама иначе образовани, зрели хора с професии, но тя не можеше да спре
да пие и да флиртува, да го провокира, а той винаги щеше да се превръща в разярен бик, чиято
реакция бе малко прекалена за нейното "престъпление".
Половин час говорихме с Дан за това парти, за нейното поведение, а също и за неговото. Той
възстанови всяка подробност и пресъздаде сцената, но докато правеше това, Дан не можеше да
контролира отново бликналия в него гняв.
— Защо тя продължава да го нрави? — ядосваше се той, като размишляваше гласно. —
4
Ханука — еврейски празник в прослава на възстановяването на Йерусалимския храм след въстанието на Макавеите,
при който в продължение на осем дни горят ханукални светилници.
5
Холистична медицина — медицинска теория и практика, при които се въздейства цялостно върху организма и
психиката на болния за постигане на тотален лечебен ефект.
Дали се опитва да разруши нашата връзка?
Знаменателен беше фактът, че Мери Лу искала да приеме неговата религия в името на
тяхната връзка. Те възнамерявали да се оженят.
Доникъде не можахме да стигнем с разговорите. Не помогна усилието ми да разсея гнева,
неговите страхове и другите му чувства, защото резервоарът на неговите емоции бе препълнен. Той
прояви желание да следва предложението, което му направих:
— Нека опитаме да се върнем към истинския извор, към корените на вашата връзка. Може
би си имал приятелка подобна на Мери Лу. Възможно е да има нещо по-дълбоко. Нека го открием.
Дан се съгласи да се подложи на хипноза и скоро изпадна в дълбок транс. Казах му да остави
съзнанието си само да открие корените на техния проблем, инструктирах го да се върне назад към
причините.
Не знаех какво да очаквам, когато използвах тази немного насочваща инструкция.
Независимо колко пациенти бях връщал назад по този начин, все още се изненадвам и се изпълвам
със скромна възхита от това, което става.
Тялото му, което по време на транса бе релаксирано и почиваше отпуснато върху кушетката,
отново се напрегна. Имаше вид като че се вслушва в нещо.
— Чувам братовчед си — прошепна високопоставеният бизнесмен. — Виждам го! Облечен
е в бяла роба и има тъмна брада. Чичо ми е с него. Разговарят за мен.
Братовчедът и чичото бяха умрели преди много години.
— Те ми казват да я оставя! Те говорят: "Не я закачай. Остави я да се доразвие, да преодолее
наклонностите си. Това е за нейно добро, за нейното бъдеще, а не за твоето собствено развитие и
равновесие. Това е проверка на любовта. Тя ще се върне към теб, след като преодолее отри-
цателните си черти."
Имаше и още.
"Сега ще ти покажем" — обърнали се към Дан неговите роднини.
Изведнъж Дан с изумление и ужас стана свидетел на серия от минали животи с неговата
любима, просветнали пред вътрешното му зрение.
— Аз я пронизвам с дълга кама! — наблюдаваше с разкаяние себе си Дан. — Тя ми е
изневерила и аз я убивам в гнева си.
Това се случило някъде в седмия или осмия век и той бил воин, а също и един от първите
последователи на Мохамед.
Дан бе убивал Мери Лу в още две древни съществувания. В няколко други той я бе
изоставил обикновено при злокобни или ужасни ситуации. Той вече я бе убивал три пъти и я бе
изоставял, но въпреки това Мери Лу отново изскачаше в нов живот като птицата Феникс, готова да
повтори същия сценарий.
Общо взето, Дан срещна Мери Лу в този повтарящ се модел най-малко шест пъти. Това бяха
само онези съществувания, в които той, винаги като мъж, я убиваше или отблъскваше като жена. В
последвалите регресии в минали съществувания научихме, че двамата са били също заедно в други
семейни, приятелски или враждебни отношения със сменящи се понякога роли и полове.
Гневът на Дан напълно се уталожи. За по-малко от час той изпита повече любов и нежност
към Мери Лу, отколкото бе изпитал от началото на запознанството им в този живот.
По-късно Дан казал на Мери Лу за сеансите с регресии и се опитал "да я остави". Но тя не си
тръгвала. Искала да се опита да поработи върху себе си вътре във връзката им, а не като пресече
физически границата между тях. Дан разбра, че "да я остави" е по-близо до "да не я закача", а това
съвсем не е задължително да значи "изгони я от своя живот". Има много начини да оставиш някого
да прави каквото намери за добре.
Когато се разкриха тези и някои други модели от предишни животи, Дан осъзна също, че
неговият "воин" се нуждае много повече от силата, която идва чрез любовта, състраданието,
съобразяването и разбирането. Той имаше нужда от силата, произтичаща от мъдростта, надеждата и
вярата и много по-малко от лъжовната сила на гнева и яростта.
Даде си сметка също, че братовчед му и чичо му са още живи, макар че телата им са отдавна
изтлели. Разбра с цялото си същество, че той също никога няма да умре.
След по-малко от година Мери Лу и Дан се ожениха. Това стана две години преди да опиша
тяхната история. Проблемите им никога не повториха стария модел. Дан престана да се държи към

Мери обвинително, а тя спря да го провокира. Сега общуването между тях е далеч по-добро,
отколкото в дните на първата им среща, защото и двамата са получили урок за гнева. Те видяха
колко разрушителни могат да бъдат отрицателните модели на поведение и колко дълготрайни са
последствията от тях.
Щом някой почувства, че се е появил проблем, колкото и да е незначителен, те го обсъждат и
се опитват да го разрешат заедно. Като двойка Дан и Мери Лу придобиха истинска способност да
общуват радостно, дълбоко и проникновено.
Някои от най-трудните изпитания са свързани с общуването и семейните взаимоотношения.
Обитаваме телата си, а се изразяваме чрез нашите взаимоотношения. Това е начинът, по който ний,
човешките същества, общуваме.
Това е нашият най-важен начин да учим и да се развиваме.
Моят опит ме накара да мисля, че много от острите и хронични конфликти, които терапевтът
среща, когато партньорите се обръщат към него за помощ, се коренят в предишни съществувания.
Лечение, което изследва други съществувания, за да ги сравни с настоящето, успешно може да
разреши конфликт в общуването, който не се поддава на обичайните терапевтични техники. Такъв
бе случаят с Дан и Мери Лу. Когато същината на проблема се търси извън ограничените във
времето на настоящия живот взаимоотношения, много страдания могат да бъдат облекчени и дори
избягнати.
Често гневът, омразата, страхът и още толкова отрицателни емоции и поведенчески модели,
показвани в сегашния живот, водят своето начало отпреди векове.
Даяна, богата четиридесетгодишна жена от Филаделфия, се обърна към мене заради
хроничната си депресия. Когато лечението напредна, бях убеден, че бурните и непрекъснати
изблици на враждебност с дъщеря й бяха истинската причина за нещастието на тази жена.
Моята пациентка изпитала неодобрение към дъщеря си още в момента, когато взела
новороденото бебе в ръце. Никога при раждането на трите й други деца не била изживявала такива
смущаващи емоции.
Даяна не можеше да си обясни все още продължаващите чувства на гняв и отвращение,
които я връхлитаха към осемнадесетгодишната вече Тамар. По времето, когато започна лечението,
двете бяха заклети врагове и това бе траяло близо две десетилетия. Взаимоотношенията им бяха
белязани от чести яростни скандали, възникващи обикновено от нещо незначително.
По време на регресивната терапия Даяна разказа, че изпаднала изведнъж в хеморагичен шок
и едва не умряла малко преди раждането на Тамар. Спомни си как летяла над тялото си и
наблюдавала паниката на съпруга си и суетенето на лекарите. Тогава изпитала класическото състо-
яние, близо до смъртта.
След тези сеанси си помислих, че отношенията между двете ще се подобрят. Може би
пациентката ми бе хранила подсъзнателна или надсъзнателна омраза към това дете, тъй като
неговото раждане едва не я бе убило. Този спомен може би щеше да е необходимият катарзис за ос-
вобождаване на отрицателните емоции.
На следващия сеанс обаче Даяна ми съобщи, че съвместният им живот с Тамар е все така
бурен както преди. Отново опитахме регресивна терапия. Този път имахме повече успех.
Спомените на Даяна разкриха, че тяхната взаимна дълготрайна враждебност се корени не в прежи-
вяването преди раждането, а в предишен живот. По време на въпросното съществувание Даяна и
Тамар нямали родствена връзка, а били заклети съперници за чувствата на един и същи мъж. А
въпросният мъж бил сегашният съпруг на Даяна и баща на Тамар.
Съвсем ясно е, че заклетите съпернички още воюват помежду си в сегашните си
превъплъщения.
Отношенията между Даяна и Тамар малко се подобриха, след като споменът за
съперничеството бе»,извикан. Тъй като майката не се чувстваше много удобно да сподели толкова
необичайно изживяване, не разказа на Тамар за случилото се. Но когато и тя се подложи на регре-
сивна терапия с друг терапевт и в друг щат, върнала се точно към този минал живот със същите
подробности. Даяна бе шокирана достатъчно, за да сподели собственото си преживяване с дъщеря
си.
Обогатени с това ново и блестящо потвърдено възприятие, най-накрая техните
взаимоотношения престанаха да следват познатия сценарий на безконечно съперничество и

враждебност. Даяна и Тамар сега са добри приятелки.
В една слънчева и влажна октомврийска сутрин пътувах с колата си към моята работа, след
като бях завел дъщеря си Ейми на училище. Когато излизахме, прегърнах Керъл за довиждане.
— Не забравяй да поработиш върху главата за взаимоотношенията — ми напомни Керъл.
През целия уикенд бяхме говорили за най-интимните и съкровени страни на общуването
между партньорите, като дискутирахме как влияят връзките от минали съществувания върху
сегашните взаимоотношения. Керъл знаеше, че съм си заделил малко време от края на работния
ден, за да запиша мислите и заключенията, които бях изказал.
В единадесет часа пристигна моята най-нова пациентка. Тя бе успяла някак да убеди
секретарката ми да я вмъкне начело в списъка на чакащите. След като тя си излезе, наложи се да си
повторя на ум, че не съществуват случайни съвпадения.
Мартина, майка на две деца, ми обясни, че единственият й проблем е нейният "ужасен"
седемгодишен брак. Детството й било щастливо и взаимоотношенията с родителите й все още
прекрасни. Децата й, четиригодишна дъщеря и двегодишен син, бяха нейната радост. Мартина
харесваше къщата си и имаше много добри приятели. Обичаше работата си в един зъболекарски
кабинет. Въпреки всичко Хал, съпругът на Мартина, непрекъснато я критикувал, изисквал все
повече и повече от нея и отричал всичко, което тя правела. Хал намирал нейни грешки навсякъде и
не пропускал възможността да я порицае или упрекне. Бе започнала да чувства брака си като товар,
но въпреки това искаше да опита да го спаси. Били се разделяли няколко пъти, включително и по
време на последната й бременност. Мартина не искала да има второ дете, но Хал "настоявал и
настоявал" за това. След като забременяла, я оставил. Накрая се върнал, воден от чувство за вина,
но скоро отново я напуснал. Мартийа създаваше впечатление, че възприема пасивно ситуацията,
поведението на Хал и неговия диктат. Нещата не се оправили и след като двамата се подложили на
индивидуална и брачна психотерапия.
Няколко седмици преди първия ни сеанс Мартина бе посетила едно демонстративно групово
упражнение, където бях водил в Майями. Обучавах група от около двеста човека, как да се
предизвикват мисловни образи и да се. преживява регресия в хипнотично състояние. На два пъти
преведох цялата група на пътешествие из минали съществувания. Очите им бяха затворени л телата
им напълно отпуснати, докато гласът ми ги направляваше как да извикат спомени от детството си и
след това още по-назад — към спомените от предишен живот.
По време на тези упражнения Мартина достигнала състояние на дълбока релаксация.
Чувствала се ведра и спокойна. Видяла себе си като дете от сегашния си живот, но не могла да се
върне по-назад. Тя въобще нямала спомени от предишни животи. Нищо не успяла да види.
Мартина си купила аудиокасета, за да я използва вкъщи. Записът е с моя глас, който
провежда упражнения за релаксация и регресия. (Малко поизменена писмена версия на тази касета
ще намерите в приложението на тази книга.) Когато Мартина слушала в дома си записа, успяла
отново да постигне дълбока релаксация, а понякога се случвало и да заспи. Но не й се отдало да
извика спомен за предишен живот.
В кабинета си снех медицинската и психологическа история на Мартина и след това я
хипнотизирах дълбоко. За разлика от участието в груповите упражнения и самостоятелните й опити
у дома сега тя можеше да отговаря на въпросите ми, а аз можех да я водя по-внимателно и це-
ленасочено. Когато поисках от Мартина да открие приятен детски спомен, тя лесно се пренесе в
петия си рожден ден.
— Виждам родителите си, дядо и баба. Наоколо е пълно с подаръци — Мартина се
усмихваше, извиквайки този спомен. Явно е, че моментът е бил много щастлив. — Баба е направила
шоколадов кейк както винаги. Аз мога да го видя.
— Отвори няколко от подаръците и виж какво си получила — предложих й аз.
Тя бе очарована, когато описваше как отваря пъстро опакованите подаръци и намира дрехи,
нова кукла и още много неща. Радостта от рождения й ден се излъчваше от грейналото й лице.
Реших да продължа по-нататък.
— Сега е време да вървим много по-назад във времето, когато ти и твоят съпруг или някой
друг от твоето семейство сте живели заедно преди. Върви назад, откъдето произтичат сегашните ти
проблеми в брака.
Мартина веднага започна да се мръщи. След това заплака със ситни тьнички хлипания.

— Толкова ме е страх. Черно е, тъмно е като в рог. Нищо не виждам. Уплашена съм. Нещо
ужасно ще се случи.
Гласът й все още звучеше по детски. Помислих, че Мартина бе в някакво междинно време,
някъде между две съществувания. Но защо се боеше? Чувствах се смутен.
— Сега ще те чукна по-челото и ще броя назад от три към едно. Когато кажа едно, ти ще
видиш къде си.
Направих го.
— Аз съм малко момиче, седя на огромна дървена маса в голяма стая. Няма много мебели в
стаята, всъщност само масата е в нея. Ям от някаква купа. Нещо като овесена каша. Държа голяма
лъжица.
— Как се казваш?
— Ребека — отговори тя.
Не знаеше коя година е. Но когато по-късно Мартина умря в това съществувание, тя съобщи,
че годината е 1859.
— Сама ли си? Къде са родителите ти?
— Аз не мога... аз не... — тя отново започна да плаче. — Баща ми е там, но майка ми я няма.
Тя е умряла. Аз я убих!
Мартина продължи да разказва, че майката на Ребека умряла при нейното раждане. Бащата
на Ребека обвинявал дъщеря си за смъртта на своята жена.
— Той се държи ужасно с мене! Бие ме и ме заключва сама в килера. Толкова ме е страх! —
плачеше тя.
Сега разбрах защо Мартина толкова се бе страхувала . от тъмното, в което бе попаднала
преди малко. Това въобще не е било вакуум, а тъмният килер, където е било заключено ужасеното
малко момиченце. Колко ли часове е било принудено да страда в тъмнината?
Бащата на Ребека, дървосекач, я третираше като робиня. Беше й съставил дълъг списък от
домашни задължения, непрекъснато недоволстваше, намираше й грешки, биеше я и я заключваше в
ужасния килер. Със сълзи на очи Мартина разпозна в него Хал, своя съпруг в настоящия си живот.
Ребека никога не изостави баща си. Въпреки неговата жестокост тя стоя с него до края на
живота му.
Аз я пренесох напред във времето, към деня на неговата смърт. Тя бе около трийсетгодишна.
След като бащата на Ребека умря, попитах я какво чувства сега.
— Облекчение... само огромно облекчение. Толкова се радвам, че си отиде.
След смъртта на баща си Ребека се омъжи за Том — един мъж, който прекрасно се отнасяше
с нея. Тя разпозна в Том сегашния си син. Макар че Том искаше деца, Ребека не желаеше, защото се
боеше, че ще умре при раждане като майка си. Въпреки това те бяха много щастливи. Том пръв
почина, после Ребека. Преведох я напред, към последния ден от този живот:
— Аз съм в леглото. Аз съм стара жена с посивели коси. Не се страхувам. Ще се съберем с
Том.
Тя умря и се издигна над тялото си.
— Какво научи в този живот? — попитах.
— Че трябва да бъда по-самоуверена. — бързо ми отговори. — Трябва да правя това, което е
добро за мен... когато съм права... и да не продължавам да страдам напразно. Трябва да вярвам в
себе си.
След като изплува от хипнотичното състояние и си припомни всичко, Мартина изпадна в
екстаз. Чувстваше се по-силна, по-свободна и й беше по-леко, сякаш воденичният камък най-накрая
бе паднал от гърба й.
— Аз съм повтаряла все един и същи модел — забеляза тя, грейнала от радост. — Повече не
трябва да правя така!
Забелязах, че Мартина чак трепереше от вълнението при това откритие.
Когато си отиде, не знаех какво ще се случи с нейния брак. Но бях уверен, че каквото и да
стане, тя вече ще държи да диктува условията на своите взаимоотношения. Ще бъде много по-
уверена и ще може много по-лесно да контролира нещата. Уверен бях, че ще бъде добре.
След два месеца Мартина ми се обади. Чувстваше се прекрасно и бракът й се бе заздравил
значително от времето на нашия регресивен сеанс. Тя бе "толкова по-силна", както ми каза. Може

би в отговор на нейната новопридобита сила Хал се държал много по-внимателно с нея. А не е
изключено някакъв далечен спомен да е трепнал вътре в него, когато му разказала подробностите от
нашата регресия и за неговата роля в повтарящите се модели.
Чрез взаимоотношенията ние се учим да изразяваме и да получаваме любов, да прощаваме,
да помагаме и да сме по-полезни.
Преживените от някои мои пациенти "междинни" състояния, когато се изчаква между две
съществувания, ме доведоха до убеждението, че в действителност ние избираме семействата си,
преди да се родим. Избираме да изживеем онези модели, които ще ни позволят да усъвършенстваме
душите си заедно с онези души, способни да ни покажат най-добре ситуациите в нашия живот.
Твърде често това са души, които сме срещали по различни начини в други съществувания.
Хората винаги ме питат дали отново ще се съединят с любимите си близки в друг живот. Все
повече се убеждавам, както и много други изследователи, че ние се появяваме на групи отново и
отново. Прераждаме се със същите хора. Групата може да се разрасне доста с броя на съ-
ществуванията, но в основната си част остава малка и забележително постоянна. Вътре в
същинската група взаимоотношения могат да се променят. Например отношенията "майка—син" в
един живот могат да се пресъздадат в отношения "брат—сестра" в друг, но духовете или душите са
същите. Преживяването на регресия, в която се разпознават предишни взаимоотношения, изяснява
много неща.
Подсъзнателното разпознаване на някой, с когото сме били свързани в предишен живот,
понякога се изразява във внезапното привличане или отблъскване и в повтарянето на предишно
поведение, програмирано от миналото съществувание. Това поведение може да изглежда извън
контекста или да не отговаря на обстоятелствата в настоящия живот. Такова нещо най-често се
случва в семействата или при двойките, където взаимоотношенията са по-тесни и спойката много
по-силна. Но разпознаване от минал живот и поведение по стар модел може да се открие и при
отношения от друг тип: шеф—служител, преподавател—студент, между съседи и дори на
равнището на световни лидери, хванали се гуша за гуша.
Хоуп е четиридесет и пет годишна жена, която установи, че някога е познавала член от
своето семейство в напълно различен, нероднински контекст. Тя се обърна за лечение към мен,
защото се оплакваше от депресия, която по всяка вероятност произтичаше от проблемите й със
Стив — нейния син.
Стив бе доста слаб студент в един престижен частен колеж. Няколко пъти беше бягал от
колежа и, изглежда, проблемите му се дължаха на неговата неспособност да учи. С Хоуп говорел
грубо, не я слушал и преминавал границите на нейното търпение, което й се отразяваше много зле.
Не ми се струваше, че проблемите на Стив са нещо особено. Очевидно Хоуп реагираше прекалено
болезнено.
Но майката твърдеше, че Стив изчерпва цялата й енергия и че депресията й се изостря заради
него. За Хоуп животът представляваше безкрайна борба и това я потискаше, правеше я тъжна и
угнетена. Беше стигнала дотам, че да се страхува за живота си. Тъй като отношенията със сина й
изпълваха цялото й всекидневие, Хоуп се чувстваше изтощена и напълно изцедена. Наистина бе на
края на силите си.
Но когато разпитах нашироко Хоуп, стана ми ясно, че постоянно преследващото я чувство за
обречена борба не се дължи на нейния син. Когато била на пет години, нейният баща изоставил
семейството. След две години майка й починала и Хоуп с малкото й братче напълно осиротели. Две
години децата били бездомни. Почиствали и вършели дребни услуги срещу храна и дрехи и
допълвали жалките грошове с ровене в отпадъците.
Когато Хоуп станала на девет години, нейната кръстница най-сетне открила децата и се
погрижила за тях. След няколко години семейството на кръстницата се оказало във голямо
финансово затруднение и изпратили Хоуп и братчето й в сиропиталище, където двамата прекарали
осемнадесет месеца. После децата отново се завърнали в къщата на кръстницата си и Хоуп останала
там, докато се омъжила двадесетгодишна. ,
В последвалите години бракът на Хоуп преживял сътресението на четири раздели, но се
запазил. Нещата постепенно потръгнали. Напоследък семейството дори се позамогнало.
Когато се опитахме да се върнем към детството й, Хоуп много трудно се справи с извикване
на образи от онова време. Тя толкова се притесняваше от перспективата да преживее отново раните

от детството си, че реших да приложа по-конструктивен подход и да пропуснем детството въобще.
При това положение Хоуп много по-спокойно възприе процеса на регресия. Почти веднага ми
съобщи, че е млад мъж и върви но улицата на града, някъде в началото на века. Влезе в малка къща
с апартаменти под наем, където видя своя работодател от сегашния си живот. Изведнъж тя силно се
разсърди и се скара с него, като му каза, че я използвал, без да й плаща почти нищо, и издигал други
служители за нейна сметка.
Вбесена, Хоуп описа как се обръща на пети, излиза и никога повече не се връща. Този живот
продължи, но не беше щастлив, защото през цялото време тя носеше гнева със себе си и не можеше
да се отърси от чувството, че я експлоатират. Възприемаше това като огромно и престъпно
предателство, така както би се чувствал човек, ако го е предал собственият му баща. Но
тогавашният й работодател не беше неин баща. В него Хоуп разпозна сина си Стив.
След сеанса Хоуп започна да гледа по-различно на сина си. Тя разбра, че взаимоотношенията
й с него в настоящия живот са отражение от предишния. Призна, че реагира прекалено
чувствително на неговите прегрешения. Стив не беше човекът, който нарочно се опитва да я из-
мами, а младеж, преминаващ през напълно естествените колебания на юношеството. И да бе имал
прегрешения, те бяха незначителни.
Хоуп осъзна, че чувството за предателство и измама са неин проблем, а не на Стив. Призна,
че гневът към работодателя й от миналия живот е вреден за самата нея, че той застрашава радостта,
която би трябвало да изпитва в отношенията със сина си в този живот. Ние обсъдихме
възможността действията на сина й да произтичат от нейното поведение в миналия живот, когато тя
се бе извърнала на петите си и го бе напуснала.
Лечението на Хоуп продължава и тя придобива все по-голяма способност за самооценка и
вътрешен поглед за проблемите, които сама трябва да разреши, и все повече се убеждава, че
депресията и безпокойството не зависят от сина й. Стана по-реалистична и започна да мисли по-
перспективно. Не бих се учудил да открия, че двамата със сина й са били заедно в много други
съществувания.
Взаимоотношенията родители — деца могат да бъдат много драматични, но тяхната сила и
потенциалът, който носят за нашето израстване, съвсем не изключват способността ни да се смеем,
като още един голям стимулатор за усъвършестването.
С удоволствие си спомням деня, когато при упражнения в групова терапия обяснявах как си
избираме семейната ситуация още преди да се родим, за да си осигурим по-голяма възможност за
израстване. В този момент една майка от групата се обърна към дъщеря си, с която очевидно си
имаха малки недоразумения.
— Виждаш ли? ТИ си тази, която ме е избрала.
— Е, добре — отвърна тийнейджърката, — ако е така, сигурно много съм прибързала.
Тази размяна на реплики беше смешна, защото самият факт, че и майката, и дъщерята бяха
решили да посещават упражненията, говореше, че много добре се разбират.
Членовете на семейството., както и брачните партньори могат да се подлагат на регресия
индивидуално, като миналите им съществувания се изследват поотделно, но е добре да се направи и
едновременно, за да се разрешат общите им проблеми и да се осмислят и изпълнят със съдържание
техните взаимоотношения. Понякога при мен идват брачни двойки или членове на едно и също
семейство. Когато сравняват преживяното по време на регресия, откриват, че са попадали в
едновременни съществувания и са се срещали там. Подобряването на взаимоотношенията след
такава групова регресия често е твърде бързо и рязко.
Всъщност някои терапевти използват твърде успешно регресия на брачни двойки или
семейства. Семейства от осиновители не се различават от тези с биологично родени деца в това
отношение. Извършвал съм регресии с не едно осиновено дете, което откриваше по време на сеан-
сите, че в предишния си живот е било заедно с осиновителите си.
Не е необходимо пациентите винаги да се връщат към предишни животи, за до подобрят
семейните си взаимоотношения чрез хипноза. Бетси беше пациентка, която имаше сериозни
проблеми с авторитарния си строг и отчужден баща. Когато се обърна към мен, баща й се беше
разболял и я бе накарал да се чувства отговорна за това. Обиждаше я и я караше да страда. Въпреки
това тя все още обичаше баща си, но не можеше да го свали от пиедестала, за да го види в
действителна светлина и да постави в ред отношенията помежду им.

Под хипноза помолих Бетси да си представи място, което да прилича на градина. И в тази
градина дойде баща й, за да й предаде само едно послание:
"Мисли за мен като за брат."
В това се състоеше цялата работа. Веднъж успяла да погледне на баща си като на брат, като
на равен, тя вече беше в състояние да види достойнствата и недостатъците му много по-ясно и
спокойно. Най-сетне тя можеше да го разбере, да му прости и да го остави да бъде такъв, какъвто е.
Внушението от този случай беше толкова силно, че започнах да го използвам в регресивната
терапия с други пациенти, които имаха проблеми с родителите си. Казано с фройдистки термини,
това прекрасно елиминира деформациите, причинени от проекциите.
Да се споделят в много съществувания радости и скърби, подеми и отчаяния, любов и
прошка, гняв и симпатия и преди всичко безкрайното израстване с друга душа е това, което се
нарича духовно родство. Човекът със сродна душа чести е някой, с когото сме почувствали
внезапна близост при среща, като че ли сме го познавали от много време. И в действителност
наистина е така. Не е необходимо да сме романтично обвързани с някого, за да изпитаме
удовлетворението и пълнотата на срещата със сродна душа.
Дали всеки от нас има само една сродна душа? Популярната идея на философа на
съвременната западна цивилизация Платон, че всеки от нас има само една идеално съвпадаща друга
половина, която може да "допълни" нашата несъвършена душа, е само до известна степен вярна.
Ако приемем, че другите допълват нашия опит, като споделят близостта ни и разширяват нашето
израстване, много е по-вероятно да има и група, която се състои от повече сродни души. Това може
да бъде малка група, която със задълбочаване на нашия опит става все по-голяма през различните
съществувания. Та нали чувството, че сме познавали някого преди, не се ограничава само с едно
лице. Ние можем да имаме повече от една сродна душа в момента. Нашият романтичен партньор ни
допълва по един начин, но можем да изпитваме подобни чувства, макар и от по-различно естество,
с най-добрия си приятел, родител или с детето си.
С израстването чрез взаимодействията с нашите сродни души ние се изкачваме по стълбата
на съществуванията. Като преминаваме през стари модели на взаимоотношения и се приближаваме
до пълното изживяване на любовта и радостта, постепенно се освобождаваме от остатъците на
гнева и страха. Накрая стигаме до точката, където доброволно избираме дали да се преродим, за да
помогнем на другите директно, или избираме да останем в духовна форма и да си помагаме на
качествено различно ниво. Тогава вече не е необходимо прераждане за емоционално израстване.
Можем да се придвижим от пътеката на израстване към пътеката на растеж чрез служене.
Когато изгубваме сродна душа поради смърт или раздяла, това несъмнено е загуба на
възможност за израстване. Една моя пациентка наскоро изгуби съпруга си вследствие на тежка
катастрофа. Тя бе напълно опустошена, сигурна, че е изгубила сродната си душа и че нищо повече
няма смисъл в живота й. Докато скръбта й е все още твърде дълбока, истинска и оправдана, ние с
нея работим върху идеята, че може да погледне напред към бъдещи взаимоотношения, които също
така могат да са пълни с любов, страст, близост и израстване.
Съединяването със сродна душа след дълга и нежелана раздяла може да бъде изживяване, за
което си струва да се чака, дори ако чакането трае с векове.
По време на почивка в югозападните щати моя предишна пациентка, Ариел, биоложка,
срещнала австралиеца Антони. И двамата са емоционално зрели хора с предишни бракове.
Влюбили се бързо и се сгодили. Когато се върнали в Маями, Ариел предложила на Антони да се
подложи на сеанс на регресия при мене, за да види дали е способен да го изпита, както и от
любопитство "какво ще излезе от това". И двамата бяха любопитни дали Ариел ще се появи по
някакъв начин в регресията на Антони.
Оказа се, че австралиецът е превъзходен субект за регресия. Почти веднага се върна в много
жив спомен от живот в Северна Африка около времето на Анибал, преди повече от две хиляди
години. В този живот Антони принадлежеше към много развита цивилизация. Неговото особено
племе бе светлокожо, умееше да топи златото и използваше като оръжие течен огън, който
разпръскваше върху повърхността на реките. Антони беше млад мъж в средата на двадесетте.
Племето му беше във война с тъмнокожо съседно племе, много по-многобройно и кръвожадно.
Племето на Антони бе имало неблагоразумието да предаде някои от бойните си умения на
отделни бойци от тъмнокожите си съседи. Сега нападението на враждебното племе се предвождаше

от един от тях. Огромна тълпа, въоръжена с мечове и брадви, пресичаше голямата река, като
прехвърляше през нея въжета. Антони и неговите хора разпръскваха огън, за да попречат на
нападателите да стигнат до брега.
За да спасят жените и децата, защитниците ги натовариха на големи лодки с виолетови
платна и ги отправиха към средата на огромно езеро. В тази група беше и любимата млада годеница
на Антони. Но изведнъж течният огън избухна и подпали лодките. Повечето от жените и децата
загинаха при този нещастен инцидент, включително и момичето на Антони. Трагедията сломи духа
на воините и те скоро се предадоха. Антони бе един от малкото, които избягнаха клането. Накрая-
по тайна пътека той стигна до подземията на един храм, където се пазеха реликвите на племето.
Там Антони намери единствения оцелял — своя вожд. Вождът нареди на Антони да го убие
и като верен войник Антони се подчини на волята му. След смъртта на вожда младият мъж остана
сам в тъмния храм. Започна да пише историята на своя народ върху златни листове, като
запечатваше писанията в огромни делви или урни. Антони умря от изтощение и скръб по
изгубената любима и нещастната съдба на своето племе.
Нямаше повече подробности. Годеницата от онова време се бе преродила като Ариел в
сегашния му живот. И двамата се събраха отново като любовници след две хиляди години. Най-
накрая дълго отлаганата сватба се състоя.
Антони и Ариел се бяха разделили само за един час, докато траеше сеанса в кабинета ми. Но
силата на нетърпението им да са заедно бе толкова голяма, като че ли не се бяха виждали от две
хиляди години.
Наскоро Ариел и Антони се ожениха. Тяхната на пръв поглед случайна среща придоби ново
значение за тях, а страстната им връзка е проникната от чувството за продължаващо приключение.
Антони и Ариел възнамеряват да пътешестват из Северна Африка, за да се опитат да намерят
мястото на предишния си живот и да видят дали могат да открият други подробности.
Те знаят, че каквото и да намерят там, то ще прибави още радост към приключението да се
откриват един друг.
ЛЕКУВАНЕ НА СКРИТОТО В НАС ДЕТЕ И НА ОСКЪРБЕНОТО ДЕТЕ

Напоследък се отделя огромно внимание върху лекуването на "скритото вътре в нас дете".
Джон Бредшоу допринесе да се популяризира техниката, чрез която пациентът се връща назад във
времето в релаксирано и леко хипнотизирано състояние, докато бъде открито обиденото,
разстроеното и уязвеното дете, останало в него. Тази идея произтича от психоаналитичните
техники. В свободните асоциации, които се правят по време на традиционната терапия, често се
постига силен емоционален катарзис на травмиращи детски спомени. След като пациентът изживее
процеса на припомняне и емоционално освобождаване, което клиницистите наричат отреагирване,
настъпват терапевтични промени и клинично подобрение.
Анализът на пренасянето избистри психоаналитичната идея за откриване на потиснати или
забравени болезнени спомени от детството. В книгата на доктор Ерик Бърн "Аз съм О'Кей, ти си
О'Кей" се твърди, че "всеки индивид някога е бил по-млад от сегашния момент и носи в себе си
фиксирани останки от минали години, които могат да бъдат активирани при някои обстоятелства...
Буквално казано, всеки носи винаги със себе си малкото момче или момиче".
Ако болката от детството не е неутрализирана и изплува във възрастния, тя може да причини
цял куп симптоми, включително чувство за вина, срам, депресия, ниско самочувствие и
саморазрушително поведение. Когато хората проявяват детинско поведение като цупене, честа
смяна на настроението и изискват прекалено внимание, това значи, че скритото в тях дете е близо
до повърхността. Ако механизмите, възбуждащи проявата на скритото дете, не се изяснят,
неадаптивното поведение, което пациентът е показвал като дете, може да се обърне срещу него или
да се насочи към другите.
Особено уязвими са собствените деца на такива пациенти. Често родители, които проявяват
агресивно оскърбително поведение към децата си, са били обект на същото поведение като деца от
страна на собствените си родители. Фройдисткият етикет на това явление е "натрапчивото
повторение". Бредшоу го нарича "спонтанна възрастова регресия".
В теорията на пренасянето психологическият модел на всяка личност се състои от три части:
Детето (малкото момче или момиче, което носи в себе си), Възрастният (рационално-обективна част

от личността в настоящия момент) и Родителят (интернализиране мислите, чувствата и действията
на родителя). В лечението, основано на тази теория, се осъществяват диалози между Детето,
Възрастния и Родителя. Пациентът действа в различни ролеви ситуации.
Един вариант на това лечение, познат като ПСИ-ХОДРАМА, добавя още роли, за да може да
се достигне до източника на страховете и уязвеността на скритото в нас дете по време на
терапевтичния процес. Ролята на АЛТЕР ЕГО — личността, която наблюдава думите, поведението
и езика на тялото и коментира ролите като Дете, Възрастен и Родител — се възлага на другите. По-
големият брой участници допринася да се разграничат ролите, да се разкрият драматичните
конфликти и да се предизвика изживяването на огромно емоционално облекчение, докато бъдат
съзнателно осветени болезнените спомени от детството.
Бредшоу комбинира теорията на пренасянето с теорията на Ерик Ериксон за развитието на
личността. По този начин той очертава по-точно проблемите и адаптира своята терапия към
определени състояния в детството.
Общата черта на всички тези техники, както и на други методи, основани на диалога с детето
в нас, е припомнянето на болезнените детски спомени и емоционалното освобождаване от тях. В
техниките, които се отнасят до "скритото дете" и които често успешно се прилагат при възрастни,
израснали в трудни семейства, контактът със спомените от детството се прави, когато личността е в
релаксирано състояние. Понякога се използват ключови думи или фрази, за да се постигне
фокусиране в определени моменти от детството, от които произхождат най-болезнените спомени.
Когато детето е било постоянно отхвърляно и пренебрегвано от страна на родителя или на
някое друго значимо за него лице, травмите са повсеместни. Същностната част на тази терапия е да
се изнесе на повърхността цялата тази негативна програмираност.
В релаксирано състояние възрастният бива изпратен да се върне назад, за да открие скритото
през всичките тези години "дете" вътре в себе си. Припомня се къщата, където е протекло
детството, извикват се картини чрез описания на стаите, на семейството и накрая на малкото дете.
Тогава възрастният започва да говори на детето с порасналото разбиране на зрелостта, разсъждава
заедно с него, прегръща го, обещава му да го закриля и го извежда от травмиращата обстановка към
времето на настоящето. Всъщност извършва се спасителна операция.
Теоретично, когато се очертае по-широка перспектива на преживяното в детството,
реакциите по отношение на детските травми се променят. Това се нарича "пренаписване на
сценария".
Все едно че сценарият на живота се написва отново и се променя пиесата. Предполага се, че
скритото дете сега може да разбере, че не е било виновно за лошото поведение на родителите си
към него и вече може да им прости или поне да разбере причините, поради които родителите са се
държали така. Възрастният става любящ родител за скритото в себе си дете.
Разбира се, че реалността на миналите събития въобще не е променена. Единствената
промяна е настъпила в реакциите на възрастния към тези събития. Той оставя болката да се
уталожи, освобождава се от нанесените обиди и може да изцери раните от детството си. Тази техни-
ка може да бъде много мощно въздействаща. Тя може да бъде първата крачка към излекуването.
Но често дори това емоционално и вълнуващо отреагирване на детството не е достатъчно.
Понякога във всичко това е въвлечено повече от едно дете. Корените на болката отиват още по-
назад.
Линда е привлекателна адвокатка на трийсет и пет години от малко градче в централна
Пенсилвания. Развела се е с мъжа си, тъй като я малтретирал психически. Дойде в кабинета ми
облечена в морскосин костюм и блуза с деколте. Не носеше никакви други бижута освен огромен
диамантен пръстен. Изглеждаше хладнокръвна, напълно се контролираше и без усилия
произвеждаше впечатление на преуспяващ специалист.
Започнахме първия сеанс и докато Линда разказваше историята си, бях изненадан от
клокочещия вулкан под студената й външност, тъй като се оказа, че детството й бе изпълнено с
насилие.
Линда не помнеше нищо отпреди осемгодишната си възраст. Не можеше дори да обрисува
как са изглеждали родителите й, когато е била малка. Но си спомняше как баща й я биел с колан, с
юмруци, със закачалка за дрехи и дървена пръчка. Често я наричал "курва, мръсница, кучка", когато
била съвсем малко момиченце. Майката на Линда й казала, че тези побоища били започнали още в

най-ранната й възраст. Понякога майката се присъединявала, като биела и дращела с нокти дъщеря
си. Освен това не без знанието на родителите й Линда често била тормозена сексуално от чичо си.
Когато започнах да разбирам какво насилие е трябвало да понесе малкото дете, почувствах
пристъп на гадене. Съвсем невръстна Линда е имала такова чувство на отговорност, че приела
ролята на заместител на майката към по-малките си братя и сестри и се опитвала да ги закриля от
подобно третиране. В резултат поемала изцяло ударите от родителското насилие. Стигнало се
дотам, че Линда няколко пъти се обърнала към отдела за защита на децата, но без резултат.
Родителите й отричали всички обвинения. После, когато социалният работник си отивал, бащата на
Линда я биел почти до безсъзнание.
В юношеските години Линда получила астма. Оплакваше се също от хроничен, остър страх
от задавяне. Не можеше да понася нищо около врата си — нито бижу, нито кърпа, нито^дори
пуловер. Разтягаше дрехите около шията си. Не можеше да закопчава горното копче на никаква
блуза.
Линда се опитала да избяга от къщи няколко пъти, но нямало къде да отиде. Накрая
постъпила в колеж и се омъжила много млада, за да бъде сигурна, че никога повече няма да се
върне вкъщи.
По време на първата ни среща аз се опитах да разкрия същностните черти на нейната
история, но Линда не можеше да си спомни нищо преди времето, когато е била в четвърти клас. Не
се изненадах. Такава загуба на паметта може да бъде въпрос на милосърдие към самия себе си,
особено когато миналото е от такъв характер. Но Линда беше нещастна, пълна със страхове и обзета
от хиляди симптоми, като натрапчиви кошмари, фобии, внезапни пристъпи на паника, страх от
задавяне, от мъчителните опасения, че някой или нещо може да я докосне по врата.
Знаех, че непременно трябва да изследвам нейното минало.
Дадох й една аудиокасета за вкъщи. На едната страна на касетата е записано указание за
релаксираща медитация, а на обратната — упражнение за репресия. Моят глас води упражненията
през цялото време. Казах на Линда, че може да избира да слуша и двете страни и да ми се обади, ако
записът предизвиква в нея прекалена тревога или отрицателни емоции.
Ежедневно тя слушала записа и от двете страни. Това й помагало да се отпуска. Всеки път,
когато го включвала, Линда заспивала. Но въпреки всичко симптомите и парализиращите я
страхове не се променили.
Дойде за втория ни сеанс нетърпелива да опита с хипноза. Бързо достигна относително
дълбоко ниво на транс. Водех я назад към детството й и сега Линда можа да си спомни подробности
от времето, когато е била в четвърти клас. Описваше детайлно класната стая и учителката си, която
била много мила. Най-сетне беше в състояние да опише лицето на баща си, такова каквото е
изглеждало, когато е била на осем години. Започна да хлипа. Работех по метода на "скритото дете",
затова инструктирах Линда да изпрати своето възрастно "аз" назад, за да прегърне и успокои
беззащитното осемгодишно момиченце, да му говори ласкаво и да го спаси. Тя бе изпълнена със
страхове, с облекчение, с благодарност и накрая се успокои. Опита се да разбере и да прости на
баща си.
След това използвах техниките, които бях развил с години за уталожване на страховете и я
помолих да види страховете си от перспективата на възрастна. Използвах методите на Джон
Бредшоу и други, които бяха работили с уязвими, наплашени, "скрити" във възрастния индивид
деца. Ние разговаряхме, обсъждахме, чувствахме и проектирахме светлина и любов, правехме
преглед на миналото, плакахме, анализирахме, синтезирахме и преписвахме сценария на детството.
Час и половина продължи прочистването на детството. Когато накрая изплува от хипнотичното
състояние, Линда се чувстваше малко по-добре.
Започна отново да пее — нещо, което била правила с удоволствие и което не беше й се
случвало от времето, когато пеела в църковния хор. Паметта й също се бе опреснила. Чувстваше се
по-малко тревожна и настроението й се подобри. Но животът на Линда все още бе изпълнен със
страхове. Тя не се освободи от ужаса от задушаване и все още не можеше да понася нищо около
врата си. Астмата си остана.
Налагаше се да работим още много.
На третия сеанс използвах бърза индуктивна техника, която предизвиква дълбоко ниво на
хипноза за трийсет секунди. Линда веднага избухна в хлипове и започна да извива врат.

— Някой ме сграбчва за косата и дърпа главата ми назад! — изпищя тя. — Те ще ме
гилотинират.
Бе отишла направо в момента на смъртта. Предположих, че Линда се намира във Франция,
но тя ме поправи — в Англия. (Това ме смути, тъй като бях убеден, че смъртно наказание с
гилотина е имало само във Франция. Същата вечер направих няколко справки и установих, че за
кратко време гилотинирането се е практикувало в Англия, Шотландия и други европейски страни,)
От трансово състояние Линда се виждаше обезглавена. Каза ми, че в този живот тя има
петгодишна дъщеря и че детето също е след тълпата, наблюдаващи екзекуцията. Сложиха главата в
торба от зебло и я хвърлиха в близката река. Преминахме през сцената на смъртта няколко пъти,
като всеки път намалявахме постепенно емоцията, докато тя най-сетне бе в състояние спокойно да
ми разкаже всичко, случило се тогава. Сърцето й се късало, че трябва да изостави малката си
дъщеря.
Минаха няколко минути. Виждах как трептят клепките й, а очите се движеха под
затворените клепачи, като че следеше с поглед нещо. Изведнъж отново започна да хлипа, мятайки
глава от една на друга страна.
— Това е той! Това е моят баща!
Знаех, че Линда има предвид баща си от сегашния живот и тя го потвърди след сеанса.
— Той е мой съпруг. Той нареди нещата така, че да ме екзекутират, за да бъде с друга жена.
Той ме уби!
Сега Линда разбра защо майка й казвала, че мрази баща си още от раждането. Започвала да
плаче и пищи, когато я вземал в ръце. Щом я оставял, преставала веднага. Вече това придоби
смисъл за нея.
Линда си припомни два други предишни живота по време на този сеанс.
Преди няколко века била италианка, щастливо омъжена за дядаси от сегашния живот.
Виждаше се много живо в лодката, която принадлежеше на семейството. Облечена бе в бяла рокля
и дългата й тъмна коса се развяваше на вятъра. Този живот бе протекъл щастливо, изпълнен с
любов, и тя бе умряла в мир в дълбока старост. В сегашния си живот Линда и дядо й бяха много
привързани един към друг.
При едно надникване в третото си съществувание тя се видя в огромна ферма с обори и
вятърна мелница. Беше стара жена с голямо семейство.
Попитах Линда какво е трябвало да научи от тези съществувания.
— Да не мразя — бързо отвърна тя от по-високата перспектива на своето суперсъзнание. —
Трябва да се науча да прощавам и да не мразя.
Енергията на взаимната омраза между нея и баща й бе това, което отново ги бе привлякло
заедно в този живот и последствията бяха катастрофални. Но сега тя си СПОМНИ. Сега можеше
вече да започне излекуването. Линда разбра защо бе отхвърлила веднага баща си и защо той под
скрития наплив на чувството за вина, срам и насилие непрекъснато избухваше в ярост. Сега тя
можеше да започне да прощава.
Когато регресията свърши, помолих Линда да закопчае горното копче на блузата си. Тя го
стори без колебание и без следа от нервност или страх.
Беше излекувана.
Лечението продължи в три сеанса. Симптомите й не се повториха. Дори астмата й почти бе
излекувана.
Интензивно преминалият втори сеанс, когато работехме върху спасяването на "скритото
дете" в Линда, бе важен и той й помогна. Но регресията към времето на гилотинирането се оказа
лечебният фактор.
В случаи като този работата върху "скритото дете" и последвалият катарзис действат като
врата към оздравяването, което най-добре и най-успешно се постига чрез терапията с минали
съществувания. Преживените в детството травми са понякога разновидности на травми от
предишни животи. Същинският източник на мъките в настоящото детство може да се намира в тези
минали съществувания. Като се преживява отново източникът на проблема, "скритото дете" в
сегашния живот може да бъде излекувано.
Лора, двадесет и пет годишна управителка на бутик, дойде при мене с много оплаквания.
Страдаше от периодично повтарящи се депресивни състояния и имаше от дълго време смущения в

храненето, заради които редовно бе посещавала групи за подкрепа и сеанси на групова терапия
(като "Анонимни преяждащи" подобни на "Анонимни алкохолици"). Но може би най-мъчителният
симптом бе непрекъснато глождещият я въпрос, дали не е била сексуално насилена в детството си.
Тя нямаше нито пълен, нито частичен спомен от подобно преживяване. То беше повече натрапчиво
чувство или изникващи от време на време усещания от докосване на някой по-възрастен до нея.
Когато снех първоначалната история на нейните оплаквания, тя ми каза, че
взаимоотношенията с родителите й били хладни. Имало дълги периоди, в които въобще не говорела
с тях, а когато им проговаряла и двете страни се чувствали толкова напрегнати, че тя имала
усещането, че се "задушава". Открихме нещо, което може би бе най-значителната подробност от
нейното минало. Когато Лора се опитваше да си спомни нещо от детството си, като че падаше
пелена. Въобще нямаше спомени от детството.
Решихме в началото да си изясним този синдром. Но щом започнахме да търсим спомена от
миналото, се натъкнахме на нещо, което Лора вече беше преживяла преди няколко месеца. Тогава
тя посещавала един мой семинар. По време на групова регресия се видяла като тринадесетгодишно
момче от Франция, въоръжено с лък и стрела. Била простреляна в гърдите от нечия чужда стрела и
умряла. Освен това разпознала в тогавашната си баба майка си от сегашния си живот. В един друг
живот Лора била обитателка на лондонските улици и се прехранвала с джебчийство. А в трето
съществувание живеела в Испания през шестнадесети век.
Когато Лора навлезе в това време, тя се видя като тринадесетгодишно момиче, привързано за
кол, което трябвало да бъде изгорено като вещица, защото излекувало момче от своето село. Тя
разпозна в съдията, който произнасяше смъртната й присъда, сегашния си баща. Тези спомени не я
ужасиха. Мисълта, че е вечна, я накара да се почувства свободна и щастлива. Това й даде надежда,
че има разрешение на проблемите й и депресията до известна степен бе преодоляна.
Когато дойде за следващия сеанс, отново не можа да извика спомени от детството, но
настояваше да разкрие корените на проблемите си. Тъй като по време на семинара Лора успешно бе
изживяла репресия в минали времена, решихме, че най-лесно ще бъде да опитаме отново.
Още веднъж тя изживя смъртта от предишен живот, когато умира съвсем млада. Този път бе
четиринадесетгодишно момче във Франция през петнадесети век и от заможно семейство.
Родителите й притежаваха ябълкова градина. Някаква смъртоносна епидемия бе обхванала
местността и заразата се пренасяше чрез ябълките от тяхната овощна градина. Но семейството
нямаше никаква представа каква опасност се крие в плодовете, Лора умряла от тази епидемия, но не
преди да разпознае в родителите си от онова време сегашните си майка и баща.
Когато излезе от хипнозата и отново разговаряхме върху това съществувание, на
повърхността излязоха източниците на гнева, последвани от чувство на любов и опрощение. Лора
прости на родителите си от онова време, защото не бяха я заразили нарочно. Тя трябваше да се ос-
вободи от гнева.
В дома си Лора бе използвала касетата със записи на моя метод за релаксация и регресия, за
да получи отговор на въпроса, какво се е случило в детството й. Отговорите, които получила, били
от типа на духовни наставления и я съветвали да се научи на равновесие, умереност и хармония.
Чрез повторното преживяване на предишни съществувания, в които бе липсвало равновесие, сега тя
се учеше да бъде по-търпелива и по-любеща. Интуитивното й съзнание й подсказваше, че тези
опитности са реалната основа на истинската мъдрост.
След тази регресия изглеждаше, че товарът малко по малко олеква. На повърхността
започнаха да излизат спомени от сегашното й детство и когато това стана, веднага се видя защо
преди бяха блокирани. Неясното впечатление за някогашно насилие се оказа оправдано. Наистина
Лора била сексуално насилена от баща си и чичо си. Още когато била двегодишна те я докосвали по
интимните места и я принуждавали да прави орален секс. Това насилие продължило години.
Лошото било, че майката знаела за това, но не предприела нищо, за да го спре.
Тези спомени, и по-специално съучастничеството на майка й, за известно време отново
възбудиха симптомите на Лора. Дадох й възможност да интегрира изживяванията и чувствата си по
време на терапията. След като го направи, нейният гняв започна да намалява и се нормализира
начинът на нейното хранене.
Лора прояви способност да погледне от перспектива поведението на баща си и чичо си. Тя
можа да установи, че историята с бащата, който тормози своята дъщеря, отива много назад във

времето. Наистина, в онова минало съществувание той не беше я изнасилил, но всъщност беше
виновен за нейната екзекуция. Вероятно възприятията на този човек за обичайните граници между
родители и деца .са изкривени в сегашния му живот, но сексуалните му импулси към нея можеха да
бъдат още по-големи, ако не беше връзката между двамата в предишния живот. Тя разбра, че в
няколко предишни съществувания родителите й не бяха я предпазили от смърт и бедност и че
уроците от тези животи имат за цел да я научат на любов, търпение и мъдрост.
Връзката на Лора с баща й от минали съществувания има типични прояви в насилствените
им взаимоотношения в настоящето.
Често се случва да се прекрачват граници и да се нарушават кръвосмесителни табута, когато
в минал живот сегашният насилник е заплашвал или наранявал настоящата жертва. Обяснението е
просто: отслабнали са естествените граници, които поддържат сигурността и добронамереността
между двамата. Те вече са били пресичани. Много е трудно и за двамата да избегнат новата
разновидност на този отдавнашен модел на насилие, болка и импулсивност. Няма значение дали
жертвите на насилието го заслужават, или го търсят — те са обречени да повтарят този модел,
съществувание след съществувание. Но има и свободна воля. Такава критична ситуация може да
породи специални условия за ускорено емоционално и духовно израстване. Изкушенията се
преодоляват и уроците се научават.
Много е показателно, че Лора не беше в състояние да достигне до детските си спомени,
преди да бъде разбран техният контекст в миналото. Само след като получи по-голяма перспектива,
споменът за болезненото й детство можа да изплува на повърхността. Едва тогава бе утешено
"скритото" в Лора дете и настъпи катарзис. Лечението можеше да започне.
Друга повратна точка в нейното състояние беше нормализирането на нейния апетит. Теглото
й постепенно започна да става постоянно, без резки напълнявания и отслабвания. Депресиите са все
по-редки. Понякога се среща с родителите си, за да се опита да разреши по някакъв начин
взаимоотношенията си с тях, и тези срещи все по-малко я напрягат. След много години на борба със
симптомите си чрез най-различни методи на лечение Лора намери бърз и траен път към
изцелението.
Случаите на насилие спрямо деца са обезпокоително многобройни в нашата страна.
Приблизително едно на всеки три момичета и едно на всеки пет момчета стават жертва на
сексуално насилие. Терапията с минали съществувания може да се окаже съществено важна за
оздравителния процес, тъй като предоставя бърз и сигурен подход за отключване и изясняване на
преживяното. Тя предлага много по-голяма емоционална и духовна рамка за интегриране на
спомени и чувства, освободени по време на лечебния процес. Терапията с предишен живот дава на
пострадалите нови инструменти за достигане и овладяване на последствията от травмата.
В ръцете на опитния терапевт лечението на сексуалното насилие чрез регресия в минал
живот не е опасно. В терапевтична ситуация повторното преживяване на болезнените потиснати
спомени няма вредни последствия за пациента. Според опита ми с пациенти като Лора повторното
преживяване е последвало от чувство за освобождение. Терапията дава възможност да се утеши
"скритото дете" в носителя на потиснат спомен от насилие. Много аспекти от живота на възрастния
и особено взаимоотношенията му с околните значително се подобряват.
Блокираната памет за сексуално насилие представлява огромна пречка да изпитваме радост,
удовлетворение и близост в нашите взаимоотношения като възрастни. Много често преживелите
това избягват интимната близост като зрели хора — символичен опит да се защитят от повторно
изживяване на погребаната болка. Това е друга проява на същата динамика, която подбужда някои
жени да маскират под излишните килограми своята физическа привлекателност, за да се предпазят
от сексуално нараняване. Ще обсъдим този аспект в следващата глава.
Доктор Джон Брайър, изследовател от психиатричния факултет на Медицинския
университет на Южна Калифорния казва, че най-болезнената интроспекция, която възрастни
жертви на насилие, преживяно в детството, правят, е: "Татко ме нарани за негово добро. Татко
предпочете своето удоволствие пред моите чувства."
Доктор Брайър наблюдавал как жертви на насилие в детството "... губят увереността, че
някой топло и грижливо бди над тях". Вместо това реалността е заместена с друга, където "на пръв
поглед добър човек е способен да бъде "лош". Чувството за доверие е разклатено.
Доктор Дейвид Коруин, професор по психиатрия в медицинския факултет на Вашингтонския

университет е установил, че липсата на самочувствие или неадекватно високата самооценка са
резултат от бащиния тормоз в детството. Резултатът от такова третиране е, че се потиска
способността на личността да се бунтува и да се защищава, да чувства, че има право да очаква и да
изисква уважително, внимателно, адекватно отношение". Жените започват "да мислят за себе си
като неспособни да запазят образа на идеализирания... баща". Лечението може "да помогне на
жертвата на сексуално насилие в детството да се "отучи" от отрицателното самовъзприемане и да го
над-живее в истинския смисъл на думата".
Емили беше жена на четиридесет и три години, измъчвана от необосновани страхове.
Получаваше пристъпи на безпокойство и паника, страх от изоставяне и отвращение от секса — по-
специално от еякулацията. В резултат отношенията със съпруга й бяха много влошени. Страхуваше
се от мъжа, с когото бе делила по-голямата част от живота си. Не е необходимо да се каже, че много
от конфликтите им бяха резултат от тези нейни чувства. Синът на Емили наскоро бе загинал при
автомобилна катастрофа и тя още бе в траур. Членуваше в "Анонимни алкохолици", където бе
постигнала добри резултати.
По време на регресивната терапия Емили описа себе си като чернокоса жена, облечена в
червена рокля, която танцува бавен танц с млад мъж на някакво празненство. Този млад мъж бе
починалият й син.
В следващия ключов спомен на този сеанс Емили се видя като бедстваща млада майка от
времето на цар И род. Неговата заповед да бъдат убивани всички деца под две години бе наскоро
огласена и Емили неволно беше задушила собствения си син в усилието си да скрие плачещото дете
от царските войници.
В средните векове Емили бе имала още едно съществувание със своя починал син. Този път
тя бе негова сестра и двамата бяха много привързани един към друг. Братът бе посечен в разгара на
една битка върху коня си. Тя и баща й бяха съкрушени от смъртта на младежа. Бащата вече не се
възстанови от загубата. Емили се омъжи за богат човек, за да избяга от баща си и общата им скръб.
Съпругът я подлагаше на груб, жесток и неприятен секс, без да се интересува от нейните усещания
и желания. Това физическо отношение на насилие и незачитане я бе ужасило. От този брак се бяха
родили три деца.
По време на следващия сеанс Емили си припомни, че е била френска циганка в средата на
деветнадесети век. За да осигури прехраната на многобройната си челяд, се налагаше да
проституира. Този занаят не й допадаше. Случваше се да хареса някои от мъжете, но повечето се
отнасяха грубо към нея. В един особено отвратителен случай група мъже я изнасилиха и плюха
върху нея.
Когато в това съществувание тя остаря и децата престанаха да зависят от нея, Емили започна
да пие и накрая се самоуби.
След този сеанс не беше трудно да се направят много връзки със сегашния живот. Когато
разбра, че е познавала и преди сина си, Емили придоби способността да се справи с дълбаещата я
мъка от неговата смърт.
Много силна тема за нея беше любовта към децата. Емили работи в педиатрично отделение в
болница и понякога взема някое от тях в дома си.
Друга тема бе жестокостта и сексуалното насилие. Сега Емили разбра къде се корени
отвращението й от сексуалния контакт. Тя можа да види, че в предишните й съществувания сексът
бе преди всичко средство за деградация и причиняване на болка. Направи връзката между
отвращението си от еякулацията и онова заплюва-не, случило се във Франция през деветнадесети
век. Сега страхът от секса можеше да бъде редуциран. Тя осъзна, че този страх всъщност я е
предпазвал от болка, която не е преживявала в сегашния си живот, че тази болка принадлежи към
миналото.
С разбирането започна и началото на оздравяването. От години Емили се бе подлагала на
традиционна психоанализа, без да настъпи подобрение. Не бе по вина на нейния психоаналитик,
това по-скоро се дължеше на покрития материал. Просто корените на проблемите й лежаха извън
настоящето. Необходимо бе да се обърне към спомените от предишни животи, за да постигне успех.
В този смисъл терапията на преживяно изнасилване чрез регресия е просто прилагане на
психоаналитични методи и лечение за по-големи отрязъци от време.
Днес сексуалните страхове на Емили са изчезнали. В резултат на това отношенията със

съпруга й са по-леки. Те все още не са прекрасни, но значително са се заздравили, защото Емили е
способна да оценява минусите и плюсовете от много по-реалистична перспектива. Сега тя не се
страхува да има връзка с друг мъж, ако реши да го направи.
Сенките на миналото се разсеяха. Страховете й от сексуален контакт и от мъжете се стопиха.
Какъвто и избор да направи Емили за брака си, той ще бъде реалистичен и далновиден. Ще бъде
резултат от спомените й от минали съществувания, а не на проекцията на собствените й страхове
върху нейния брак.
Разбулят ли се веднъж спомените, оздравителният процес започва. Някои типични модели на
излекуване от сексуално насилие са документирани в чудесната книга "Куражът да оздравеем" от
Елен Бас и Линда Дейвис. Първата стъпка в този процес е решението да се излекуваме, за потърсим
помощ.
Подобно на Лора жертвите често имат смътни спомени от насилието, преди да изплува на
повърхността цялостният спомен. Често, както в случая на Емили, съществува симптоматична
неспособност за интимни отношения. И при всички случаи нивото на дискомфорт е високо.
Както видяхме, споменът от насилието изплува много по-лесно по време на регресивната
терапия. Жертвите започват да разбират, че ужасяващите фрагменти от техните сънища и фантазии
и изплъзващите им се проблясъци от спомени всъщност са свързани с непоносима детска травма.
Следващият стадий от оздравителния процес е способността да се приеме, че спомените от
насилието са истински. Да се постигне това е от жизнено значение за оздравяването. Хипнотичната
регресия към детството и към предишни съществувания е техника, която идеално служи за тази цел.
Пациентите виждат и проследяват епизоди от миналите си съществувания почти като на живо, а
едновременно с това се чувстват в безопасност, в защитена терапевтична ситуация. Пациентът знае,
че това са спомени, а не фантазии и това се дължи на силата на емоциите по времена репресията. Тя
е толкова голяма, че противодейства на механизмите на отричане, характерни за менталната
защита. За много пациенти да видят, значи да повярват. Хипнотичната регресия позволява на иначе
склонни към отрицание пациенти да възприемат своето минало по-непосредствено и с това
оздравителният процес се ускорява.
Претърпелите насилие често преминават през друг стадий на лечението — през чувството на
срам от преживяното, срам че са били неволни участници в нещо, което е табу. Но пациентите,
които достигат до тези спомени чрез хипнотична регресия, много по-лесно възприемат факта, че
като малки деца не са могли да бъдат отговорни за поведението на възрастните. Споменът от
предишен живот помага да се разпръсне срамът, тъй като обяснява защо са били прекрачени
граници, които не би трябвало да бъдат нарушавани в рамките на установените формални от-
ношения.
Жертвите на насилие, преживяно в детството, носят през целия си живот бремето на гнева.
Психотерапевтите насърчават такива пациенти да изживеят своя гняв спрямо насилниците си, за да
изпитат неговото целебно въздействие. Доколкото наистина гневът е състоянието, което трябва да
се преодолее, убеден съм, че когато се прилага терапия с минали съществувания, той бързо се
преобразява в разбиране. В моята практика такова състояние е сравнително краткотрайно.
Не съм напълно сигурен защо става така. Очевидно е, че трябва да се направят нови
изследвания. Може би по-голямата перспектива, предложена от изживяването на предишни животи,
позволява на жертвите да се освободят от страстите си много по-бързо. Или пък в някои от случаите
духовният компонент на терапията осигурява по-бързо израстване и предизвиква прелом в процеса
на оздравяването.
Откакто Елизабет Кюблер-Рос очерта състоянията на скръбта, често се приема, че трябва да
се мине напълно и методично през всеки стадий на всеки процес, за да се постигне пълно
оздравяване. Но не всеки индивид, който е подложен на лечение, трябва да премине през всички
стадии, особено когато времето не достига. Не е необходимо гневът ви непременно да бъде
изразяван дълго време, дори ако вашият терапевт мисли, че така трябва. След повторното визуално
изживяване на основни моменти при регресивната терапия разбирането идва бързо. Този вид
терапия често съкращава фазата на гнева до продължителността на една светкавица.
Това насърчава пациента да търси свой собствен път, какъвто и да е той. Защо с месеци да
преживява гняв, след като може да се отърве от него за час, за ден или за седмица? Както показват
случаите с Лора и Линда, чрез разбирането, постигнато в резултат на регресивната терапия, гневът

може да бъде снижен и травмата да бъде неутрализирана много по-бързо.
Казвам това не за да обещая мигновено чудо, нито пък да "смъмря" терапевти и пациенти,
които процедират по по-бавен и може би по-подходящ за техните случаи начин. Само показвам
възможност за друг избор.
Веднъж разбрали корените на вашия гняв, вие може да изберете да се освободите от него,
когато поискате. Можете да го съхраните, ако с него ви е добре, но когато искате той да премине,
може да го направите. Изборът е ваш. Всеки има свой собствен път към оздравяване и израстване.
Пациент, който отключва спомени за насилие, случило се в настоящия или в предишен
живот, не забравя самия гняв. Но по всяка вероятност такъв пациент много по-бързо прощава на
другите и на себе си. Опрощението, идещо от глъбините на съзнанието, много прилича на по-
лучаване на духовен урок, урок, отнасящ се до насилието, разбирането и прощаването.
Лорейн знаеше, че опрощението е част от нейния урок, дори преди да дойде за лечение при
мен. Когато започна своя разказ, тази тридесет и седем годишна преподавател-ха в колеж си спомни
колко много й липсвало вниманието на нейните родители, когато била малка. Майка й боледувала
от остър ревматоиден артрит и тази болест поглъщала цялото внимание на родителите й. Лорейн
чувствала как майка й и баща й били студени и безразлични към нея. И като капак на всичко бащата
на Лорейн умрял от инфаркт, когато била на шест години.
Тя подозираше, че отношенията с родителите й и смъртта на баща й са причина много
трудно да се сближава с хората и да не прощава на себе си и на другите. Страхуваше се, че ако се
сближи с някого, или ще го изгуби, или ще се скарат. Лорейн беше родена в резултат на изкуствено
оплождане и нейният страх от безплодие се наслагваше върху страха й от интимност.
По време на терапията с минали съществувания Лорейн си припомни живот в древна
Гърция. Сегашният й баща бил и тогава неин родител и я бил насилил сексуално в много ранно
детство. Накрая разкрили какво прави и го изгонили. Лорейн предполагаше, че сигурно е бил убит
от властите за това, което й е сторил. Показателно е, че в онзи живот бащата на Лорейн я напусна,
когато беше на шест години.
Лорейн изпитваше смесени чувства — на гняв и на вина, че по време на живота в Гърция е
станала причина за наказанието на баща си. Тя разбираше, че в сегашния й живот се повтаря
моделът от предишното съществувание — гняв, че е изоставена толкова рано от баща й, и вина, че
му се сърди. Трябваше да прости първо на самата себе си, а после на баща си, за да се освободи от
този гняв. Изясни се също, че неспособността на Лорейн да прощава в общуването си с други хора
също е свързано със спомена за предишния живот.
Сега Лорейн се чувства много по-добре. Намаляват усещанията й за изоставеност и гняв. Тя
разбра, че да получиш сърдечен удар не е същото, както да те изгонят за извършено насилие.
Постепенно се замисля за живота на баща си и вижда, че съдбата от настоящия му живот е резултат
на кармично плащане за предишния. Вярва, че той е бил принуден да я изостави отново на
шестгодишна възраст, за да изкупи насилието, извършено от него преди. Голям лечебен ефект
имаше осъзнаването на факта, че баща й съвсем не е искал да я изостави, и че личността му от
сегашния живот е много по-издигната от гръцкото му съществувание. Лорейн разбираше и
съчувстваше на баща си за неговия труден път към израстване.
Когато се осъзнава общата цел и логиката на събитията, причинили болка, излекуването
може да настъпи чрез освобождаване от гнева и замяната му с опрощение. Този процес не е
задължително логически. Виждал съм да се осъществява много пъти и по емоционален път.
Сега Лорейн много по-малко се страхува от интимната близост, отколкото преди, защото
знае, че е била изоставена и насилена от баща си при много специфични ситуации. Това не бе
станало по нейна вина. И затова вече нямаше причина да се бои, че другите също ще я изоставят.
Най-честите оплаквания, които довеждат в моя кабинет много пациенти, са стресовите
състояния, безпокойството, кошмарите и главоболието. Мерседес — неомъжена
четиридесетгодишна жена с доста добър бизнес и вид на преуспяваща личност, страдаше от всичко
това. Тя имаше познания в духовната сфера, тъй като бе възпитана в частно църковно училище, а от
много години практикуваше и медитация. Веднъж по време на медитиране се случило нещо
странно. Внезапно почувствувала, че трябва да извърне глава настрани, като че да се предпази от
нещо.
В доста сеанси опитвахме традиционни методи на лечение, но постигнахме много слабо

подобрение. Накрая Мерседес се реши да опита с регресивна терапия. Когато най-напред я
отправих към детството от настоящия й живот, на повърхността излязоха доста травми от
домогванията на нейния пиян и груб баща, починал преди десет години. По време на сеанса тя се
видя как се извръща и й се гади от оралния секс, който баща й я принуждаваше да му прави. Това
беше причината да извръща глава, когато медитираше.
Мерседес си припомни също срама и смущението, когато след насилието баща й отивал при
майката. За нещастие това бил единственият израз на внимание, което детето получавало от него.
Щом Мерседес си припомни емоциите на детството, свързани с насилието, страхът престана да
бъде най-сериозният й проблем. На преден план изникна отвращението, но тя като че ли бе привик-
нала към това чувство. Вероятно сексуалното насилие е продължавало дълго време.
В следващите сеанси се разкриха спомени за физическо насилие от страна на майка й. Тя
често я биела без причина и без предупреждение, от което детето ужасно се плашело. Сега
Мерседес започна да разбира защо не се доверява на жените. Припомни си как баща й я докосвал
отдолу, когато била на годинка и седяла на гърнето — много ранен спомен. Същевременно
Мерседес бе обичала баща си и твърдеше, че той също я обичал, макар че правел тези неща с нея.
Това силно притесняваше Мерседес.
На следващия сеанс я върнах към нейното минало съществувание като двадесет и шест
годишна жена, живяла някъде в ранните векове. Тя си спомни, че била робиня, привързана с верига
към стената на кухнята в замъка, където постоянно работела. В този живот Мерседес била ос-
вобождавана от веригите само с една цел — да бъде вкарана в затъмнена стая и използвана
сексуално. Припомни си чувството на отвращение, което затъмнявало всички други усещания след
тези срещи, твърде подобно на отвращението, предизвикано от действията на любещия я баща.
Мерседес почувства незабавно облекчение след този сеанс. Започна да разбира много по-
добре собствените си сексуални предпочитания и задръжки. Както за много други, изживели
сексуално насилие, интимната близост бе преобладаващото препятствие в отношенията за Мерсе-
дес. Изпитваше удоволствие от секса, но за нея сексуалният контакт бе повърхностен и механичен,
а не пълно сливане. След тази регресия тя се почувства по-щастлива и изпълнена с надежда.
Започва да разбира и да поставя в ред нещата от миналото и настоящето, да гледа напред в
бъдещето.
Един от най-интересните моменти в случая с Мерседес беше свързан с нейните сестри. Тя
имаше две сестри, но само едната от тях бе преживяла същото с бащата. Средната сестричка винаги
била оставяна на мира.
Едно възможно обяснение на това е, че средното дете и бащата не са били свързани в минало
съществувание със сексуално насилие и прекрачване на табута. Ако са имали връзка, тя се е
реализирала в различна сфера, в различно съчетание на поведения, уроци и обстоятелства.
Разпространена е идеята за "кармата", която повечето хора разбират така: каквото сме посели
в един живот, това ще жънем в следващия. Но не винаги е точно така. Смятам, че изживявания като
описаните не са непременно наказания за миналото или дори уроци и модели, извлечени от минали
животи. Чрез избора да се появим в едно определено семейство или при дадени обстоятелства, ние
не сме се съгласили да се подчиним на насилието. По-скоро се съгласяваме да участваме в някакъв
урок или вид драма. От нашата свободна воля зависи как ще протече даденият урок и това важи по
същия начин и за другите индивиди, които са избрали да споделят този живот с нас. Част от
процеса на учене е да разберем как да не търсим най-болезнената или разрушителна пътека. По-
лесно можем да израстваме чрез борба и този избор е на много по-високо равнище.
Потенциалната опасност за насилие все пак ще съществува, то не е неизбежно. Всички
семейства приличат на малки светове или вселени, малки емоционални и духовни екосистеми^
които непрестанно се преустройват, действат автономно и взаимодействат помежду си. Ето един
начин да разберем защо насилието се осъществява между някои членове на семейството и не се
случва между други.
Терапията с предишни животи ни помага да получим по голяма яснота за повече неща и
имаме по-пълна картина за голям брой ситуации. Когато спомените са неясни и покрити със сенки,
ние не знаем за какво скърбим и от какво да се освободим. Но когато се предизвикат съответните
спомени, жертвата на насилието намира пролука, през която да се изскубне към бъдещо израстване.
Разберем ли причините, моделите и действията, ние сме способни да изпитваме това, което

се нарича "благодат". Благодатта да разбираме ни позволява да прекрачим традиционната идея за
кармата, за да не се налага отново да бъдем въвлечени във познатата стара драма. Ние се
освобождаваме от необходимостта да повторим всичко, а също и от необходимостта да изпитаме
отново болка. Влизаме в по-висш поток, където основен мотив на нашите съществувания може да
стане хармонията и радостта.
И накрая жертвите на сексуално насилие трябва да помнят, че дори в онези мъчителни
обстоятелства на изпитание душата никога не бива наранена. Духът е неразрушим и безсмъртен.
ПРЕКАЛЕНАТА ПЪЛНОТА И ЛЕКАРСТВЕНАТА ЗЛОУПОТРЕБА СА ЛЕЧИМИ:

в тяхната основа се крие нуждата ни от защита
При мен дойде да лекува състоянието си на постоянна тревожност тридесет и осем
годишната Кати, изпълнителен директор в една преуспяваща фирма. Тя се безпокоеше от все по-
засилващия се напоследък страх от шофиране, проявяващ се в пристъпи на паника, връхлитащи я
насред магистралата.
По време на тези пристъпи Кати се изпотявала, получавала сърцебиене, дишането й се
затруднявало и започвала да трепери, а пред очите й падала пелена. Когато ме посети, Кати бе
толкова уплашена, че преди да тръгне на път, взела транквилизатор, за да не загуби контрол над
кормилото.
Беше се подлагала на психотерапия, но без резултат. Поисках да видя резултатите от
проведените й преди неврологични тестове и видях, че са нормални. Тя нямаше и заболяване на
митралната клапа, което често се свързва с пристъпите на тревожност. Докато снемах данните, про-
ведох психологическо интервю с Кати и в него нямаше нищо особено травматично. Физическото й
здраве беше добро, с изключение на теглото й, което беше с 15 килограма над нормата.
Когато започнахме втория сеанс, реших да опитам хипноза. Кати бе способна да се
релаксира и бързо достигна дълбоко хипнотично състояние, под затворените й клепачи можеше да
се проследи движението на очите й, които като че наблюдаваха нещо. Още преди да я насоча да
потърси назад във времето източника на своята фобия от шофирането, Кати започна да ми разказва
за две отдавна забравени, но много трагични автомобилни катастрофи от ранното й детство. Това
било нейното първо пътуване в автомобил. Колата се подхлъзнала на леда и излязла от контрол.
Кати ужасно се изплашила от- последвалия трясък и от раните на своите близки, макар че на нея й
нямало нищо. При втората катастрофа отказали спирачките, когато колата се спускала от един
хълм. За малко всички да загинат. Кати плачеше, когато си спомняше ужасните епизоди, но след
като забравените травми отново се възстановиха в нейното съзнание, фобията от
шофирането постепенно изчезна. Самочувствието й порасна и тя вече не се страхуваше, че
ще загуби контрол над кормилото. Намаляха и пристъпите на паника.
Сияеща от успеха и в, прекрасно самочувствие, Кати си записа час за нов сеанс, за да види
дали ще може да направи нещо за теглото си. Каза ми, че е била доста пълна
— "откакто се помня". Диетите й помагали за известно време, но след това бързо наваксвала
загубеното тегло.
На фотьойла в кабинета ми Кати се потопи в познатото й вече състояние на транс. Скоро тя
навлезе в минал живот. Съобщи ми, че се вижда като "много кльощава жена, кокалеста и без
никакви форми, същински скелет. Има мъже в униформи... Имам изгаряния от киселина върху
тялото си! Те правят медицински експерименти... мъчения... върху мен!"
Кати заплака, когато се видя жертва на нечовешките нацистки експерименти в
концентрационните лагери през Втората световна война. Тя умря в един от тях и безпомощният
скелет най-сетне се освободи от болките. После се издигна над тялото си и скоро откри брилянтна
светлина, от която магнетично бе привлечена. Светлината я успокои и Кати изпита чувство на
невероятен покой и любов.
Сеансът, още не беше свършил. Очите на Кати отново затрепкаха.
— Аз съм в някакъв град, който ми прилича на френски. Това е Нови Орлеан. Имала съм
много мъже, защото съм проститутка.
В този живот Кати се беше заразила от болест, предавана по сексуален път, и сега умираше
от изтощение. Беше се стопила от болестта и от принудителното гладува-не, тъй като не можеше да
изкарва хляба си. Още веднъж тялото й приличаше на жив скелет. Кати умря в същото легло,

където бе прихванала смъртоносната болест. Тя отново се понесе над тялото си. И пак откри
брилянтната светлина, която не дразнеше очите й.
— Не можах да намеря кого да обичам в този живот - с тъга отбеляза тя.
Духът й бе гладувал така, както и тялото й.
В спомените от тези две минали съществувания бе умряла от изтощение и от глад. Буквално
бе стигала до кожа и кости.
— Има ли връзка между тези два живота и сегашните ти проблеми с теглото? — попитах,
като й напомних първоначалната цел на този сеанс.
Отговорът дойде бързо и непосредствено:
— В този живот исках да се подсигуря с по-голямо тегло за всеки случай. Необходимо ми бе
да си създам гаранция, че няма отново да стана скелет.
След пауза Кати добави:
— Но сега повече не се нуждая от такава защита. Тъй като си бе припомнила травмите,
причинени от
гладуването, на нея вече не й трябваха пластове тлъстини, за да я пазят.
През следващите шест или осем месеца Кати бавно и постепенно нормализира теглото си.
Когато пиша това, тя е успяла да задържи постигнатото. Може би е още по-показателно, че в
живота й се появи нова любовна връзка, след като отслабна. Доброто й самочувствие и начинът, по
който вече изглеждаше, определено изиграха важна роля за това.
Когато Дий, банкерска съпруга, ме посети, основният й проблем бе пълнотата.
Наднорменото й тегло се движеше между 20—25 килограма и тя се бе опитвала да го свали години
наред. Дий бе пробвала всичко — специални диети, хипноза, физически упражнения. Нищо не бе
помогнало. Беше от класическите "пишман-диетици". Смъкваше определено тегло, но диетата
започваше да й омръзва и бързо наваксваше загубените килограми.
Ако се пресметне, Дий е сваляла и качвала стотици килограми през всичките тези години.
Тя е поразително красива жена и един от нейните терапевти бе изказал подозрението, че
пациентката му се бои да отслабне, за да не хукнат мъжете подире й. Но продължителното лечение
в тази насока било безрезултатно както и всички останали.
В моя кабинет Дий с готовност се подложи на хипноза, в която се видя като млада жена от
коренните жители на Америка преди двеста или триста години. Тя бе отвлечена от мъж от друго
племе, който я бе избрал заради изключителната й красота. Дий прекара остатъка от този живот в
мъки и страдания. Въпреки че бе оцеляла на изпитанията, понесената от нея мъка я накара да реши
никога повече да не бъде красива.
И наистина индианката стана дебела. Тази пълнота присъстваше дори и в настоящия й
живот.
Терапевтът на Дий се оказа прав. Наистина тя се страхуваше, да отслабне, за да не започне да
привлича сексуално разни чужди хора. Дий не бе имала сексуален контакт със съпруга си, преди
връзката им да й се стори достатъчно стабилна, а мъжът да й вдъхне чувство на близост и
безопасност. Но тъй като основната причина за проблема й не произтичаше от сегашния й живот,
неговото лечение бе претърпяло неуспех.
Дий бе излекувана в един-единствен хипнотерапевтичен сеанс. Килограмите бързо започнаха
да се топят и теглото й падна под най-голямото от предишните й постижения. Дий продължи да
отслабва, докато не реши да задържи едно определено равнище. Освен това тя престана да се
чувства неспокойна, не изпитваше вече страх или неосъзнати пориви за ядене. А за награда изгуби
предишната си боязън от смъртта. Не само че бе успяла да стане стройна, но и разбра, че е
безсмъртна. Само за един сеанс!
Дий поддържа идеално тегло от четири години. Преживяната регресия възбуди интереса й
към духовното и този аспект на живота сега е особено важен за нея.
Дий и Кати са само две от цяла група пациенти, предимно жени, които успешно се
пребориха с пълнотата с помощта на регресия в минали съществувания. Моите наблюдения ме
карат да предполагам, че първопричината за прекомерната пълнота се корени в необходимостта от
защита на физическото тяло от болка, гладуване, сексуално насилие или някакво друго
посегателство, изпитано в предишни животи.
Някои хора мислят, че прекомерната пълнота може да им служи като магическа защита

срещу определени болести, изтощаващи тялото. Например хора, които се страхуват от рак, често
напълняват, защото си мислят, че прекомерното тегло ги прави неуязвими. За други пък излишните
килограми представляват изолиращ пласт между същинското аз и тялото. Този пласт притъпява ос-
тротата на всяка опасност (реална или въображаема) и предпазва дебелия човек от болезнените
удари на външния свят.
Когато в дъното на прекомерната пълнота лежи сексуалното насилие, терапията с минали
съществувания може успешно да лекува както симптома, така и причината, тъй като тя е не по-
малък психологически товар, отколкото излишните килограми".
На лечение се подлага цялата личност. На повърхността е изведена причинната травма и
едновременно се лекуват и вътрешното, и външното "аз".
За някои пациенти регресията в детството от настоящия живот може да бъде достатъчна, за
да излекува хронична и опасна за здравето прекомерна пълнота.
Преди няколко години за известно време бях консултант към гастроентерологичното
отделение на болницата. Разговарях с пациенти, страдащи от прекомерна пълнота, преди да бъдат
подложени на интензивни процедури за смъкване на теглото.
Една от тези пациентки по-късно се обърна за лечение към мене. Тя се казваше Шарон и
тежеше около 130 килограма. Заедно с други пациенти бе участвала в болничните програми за
отслабване, но без резултат. Беше пробвала също и една форма на хипнотерапия, която предизвиква
положителни емоции, необходими при отслабването, но и това не бе помогнало. Безуспешна се ока-
зала и традиционната психотерапия. Многобройните диети не бяха се отразили съществено върху
теглото й. Възстановяваше бързо всеки свален килограм, докато не достигнеше обичайните за нея
130 килограма.
В своето детство и юношество Шарон е превишавала нормата само с пет до десет килограма.
Експлозивното напълняване до 130 килограма започнало скоро след като се омъжила. Когато още
само излизали с бъдещия си съпруг, тя го идеализирала и била дълбоко влюбена в него. В същото
време нейното подсъзнание отказвало да възприеме (тоест не й позволявало да види или осъзнае)
някои от неговите най-неприятни черти на характера като непрекъснатото му флиртуване с жените.
След като се оженили обаче, Шарон повече не можела да пренебрегва действителността. Една
връзка на нейния съпруг станала публично достояние и това разкритие сложило началото на
бързото й напълняване.
Хипнотичната репресия разкри, че в ранно юношество Шарон била оскърбена от момче,
малко по-голямо от нея, което се подигравало пред другите на наедряващата й фигура. Това вече бе
известен прогрес, но трябваше да има и нещо повече. Със сълзи на очи Шарон си припомни пър-
вопричината за своята пълнота. Вторият й баща я докосвал отдолу, когато била около
четиригодишна. Тези спомени бяха дълбоко потиснати от много години.
Изневярата на нейния съпруг бе станала спусък, но куршумът е бил зареден в цевта, когато е
била още на четири години, а ударникът вдигнат, когато й се подиграли в годините на нейното
съзряване. Вече не можела да се доверява на мъжете. Трябвало да се пази от тях. Разрешила
въпроса, като станала толкова дебела, че нито един мъж да не я счита за привлекателна и да не
може да й причини болка.
След този хипнотичен сеанс Шарон започна да отслабва. Нейният ненаситен апетит намаля и
тя започна да се храни нормално. Краткотрайна психотерапия бързо я освободи от недоверието към
мъжете. Успя да отслабне за непродължително време с 60 килограма и да задържи теглото си на
това ниво.
Джералд Кейн, изтъкнат хиннотерапевт, е лекувал хиляди хора от прекомерна пълнота
повече от двадесет и пет години. Когато го попитах за мнението му по тези и подобни на тях
случаи, той ми каза, че по негови наблюдения постхипнотичното внушение (вида хипноза, която
Шарон бе опитала безрезултатно, преди да дойде при мене) не помага на пациентите да намалят
теглото си, ако то е с петнадесет-двадесет килограма над нормата и пълнотата им датира отдавна.
С други думи смята, че традиционната хипноза, по време на която се внушава нещо от рода:
"Ти ще ядеш само три пъти на ден, твоят стомах ще се чувства пълен в интервала между
храненията, ще ядеш само подходяща храна", не може успешно да лекува хроничната пълнота. Вну-
шенията биха могли да помогнат за по-лесното понасяне на диетата и за временно смъкване на
теглото, но то винаги се възстановява съвсем скоро.

При това Кейн е установил, че връщането към причината за хроничната пълнота —
независимо дали тя се корени в някое значително преживяване в детството или в минали
съществувания на пациента — лекува заболяването. Той е открил също, че когато прекомерната
пълнота успешно се лекува чрез регресивна терапия, отслабването става необратимо.
Опитът, който натрупах с Кати, Дий, Шарон и с други пациенти, напълно съответствува на
наблюденията на Кейн. Когато истинската причина за прекомерната пълнота се разкрие из основи
независимо дали се намира в детството на настоящия живот или в минали съществувания,
излишното тегло просто се стопява.
Повечето от моите пациенти, подложили се на регресия, са в състояние да не допуснат
възстановяване на килограмите. Ако някой започне да наддава отново, достатъчен е един сеанс, за
да се спре този процес.
Методът се прилага успешно и върху пациенти с наследствена пълнота. В наши дни се
обръща много голямо внимание на генетичното предразположение към хронична пълнота.
Доколкото действително съществува такова генетично наследство, важно е да се помни, че
предразположението е само предразположение, а не обреченост.
Регресията в минали съществувания дава на пациентите силата и инструментите да
преодолеят такъв вид предразположение. То не е неизбежно, не е необратимо и на него можем да се
противопоставим. С регресията, последвана от разбирането, физическото предразположение може
да бъде преодоляно също толкова лесно, както и психологическото, за което говорихме в
предишните глави.
Може би познанието за първоизточника на заболяването е дълбоко вкоренено в нас. Винаги,
когато питам някой пълен човек откога носи товара на наднорменото си тегло, обикновено ми се
отговаря "от цяла вечност".
Хората, които прекаляват с употребата на упойващи средства, са също дълбоко убедени, че
техният проблем е "от цяла вечност".
Понякога склонността към злоупотреба с лекарства може да е пренесена от предишни
съществувания. Или проблемите, които личността се надява да притъпи и маскира чрез алкохол и
хапчета, може би са пренесени от друг живот и това придава усещането за безвремие и вечност.
Пациентите, които са приели предизвикателството да се подложат на лечение, често си
приличат по едно нещо със страдащите от прекомерна пълнота — това е необходимостта от защита.
Също както излишното тегло, лекарствата и алкохолът привидно създават защитен слой
между пациента и неговите чувства, страхове и причинени от другите страдания. Лекарствата могат
да бъдат добро оправдание на пристрастения, който не поема отговорност за начина на живота си, а
обвинява хапчетата и алкохола за проблемите си. Лесно е да извиняваме грешките, разочарованията
и провалите си с нашата пристрастеност, вместо да погледнем на тях реалистично и да ги
използваме като възможност за своето израстване.
За разлика от прекомерната пълнота, мотивацията за злоупотреба с лекарства и алкохол
често включва елемент на искейпизъм6 и отклоняващо поведение. Типичното тук е, че чрез
хапчетата и алкохола се потискат спомените и чувствата.
В този смисъл затъпяването на ясното съзнание чрез успокоителни и алкохол може да бъде
форма на бавно самоубийство. Злоупотребата с различни вещества също е начин да се избяга от
непоносимата реалност. Когато такива хора преминават през регресивна терапия, понякога
откриват, че са се самоубивали в други съществувания и при обстоятелствата, от които са искали да
избягат тогава. Сега те отново са изникнали, и то в много по-лошо съчетание. Този път
необходимостта от бягство е прераснала в бавното самоубийство на пристрастяването.
В някои случаи възможностите за растеж в предишни животи са били пропилени, тъй като
личността не се е противопоставила на болезнените обстоятелства. Може би в такова предишно
съществувание някои важни обстоятелства са били преодолени с помощта на измамното було на
алкохола и наркотиците. Дори сега обстоятелствата да са различни, изкушението да се използва
същият "авариен изход", за да се избегне болката, отново може да се появи.
Единственият начин да се избавим както от пораждащата причина, така и от капана на
злоупотребата с упойващи вещества, е да ги погледнем такива, каквито са, и да ги разрешим.
Терапията с предишни животи третира дълбоко скритите причини за пристрастяването,
6
Искейпизъм — от ехсаре (англ.) — бягство от действителността, бел. прев.
които могат да имат корени в лоши семейни взаимоотношения или в насилие, преживяно в
детството. За някои пациенти първопричината може да се крие в гнева и насилието, защото
употребата на алкохол и лекарства улеснява изразяването на тези състояния. За други проблемът
може да се състои в липсата на смелост да обичаме себе си. Алкохолът в такива случаи ни придава
лъжливо самочувствие.
Много рядко лекувам пациенти, които са в остър стадий на пристрастяване към алкохол и
наркотици. Когато личността е под влиянието на тези вещества, хипнозата не е ефективна. В тези
тежки случаи пациентът би трябвало да търси помощ в групите за подкрепа от рода на Анонимни
алкохолици (АА) или Анонимни наркомани (АН). Онези, които идват в кабинета ми, обикновено са
преминали през дезинтоксикация и са решени да излекуват същинските причини. Нерядко те
изпитват необходимост да признаят, че пристрастяването им е симптом, който блокира болезнени
житейски травми или им дава възможност да избягат от тях. С времето пристрастяването е започна-
ло да ги измъчва повече от първоначалната травма.
Работата по метода на лекуване на "скритото дете" и регресията в минали съществувания
предоставя възможност да се освободят както първичната болка, така и от неадекватното
поведение. От позицията на "скритото в нас дете" изглежда, че лошите навици са цената, която
плащаме, за да облекчим огромната болка. Но от гледна точка на възрастния болката е нещо, с
което той може да се справи. Понякога тя може да бъде облекчавана от защитни навици, които
замъгляват съзнанието и чувствата. Страдащите от пристрастяване в по-голямата си част са
великолепни потенциални пациенти за терапия с минали съществувания, защото проблемът за
алкохолизма и „злоупотребата с наркотични вещества твърде често е в сърцевината на духовния
път. Възнаграждението за превъзмогнатото пристрастяване е много ценно. Процесът може да
открие ускорен път за духовно израстване. Алкохолизмът и наркоманията се преодоляват чрез
разбиране, вяра и мъдрост.
Сара беше алкохоличка от много години. Получаваше чести пристъпи на бясно пилеене на
пари. Въпреки това тя не беше маниакално-депресивна. Внимателното изследване на нейното
детство откри значително разстройство в семейството й. Психоанализата, на която се бе подлагала
осем години, не бе успяла да промени поведението й. Опитала и с групова терапия, но без успех.
Драстичното подобрение при нея настъпи едва когато започнахме да изследваме миналите й
съществувания. Тя откри, че в предишните си животи постоянно е била въвлечена в отношения на
алкохолизъм и насилие заедно с родителите и съпруга си. Имало убийство, самоубийство и
невъобразима плетеница от поразии. Сара беше решена да разчупи този модел, защото разбираше,
че ако не го стори, семейството й ще бъде обречено да повтаря безкрайно тази разрушителна пиеса,
без членовете му да могат да получат своите уроци.
— Трябва да им простя — мълвеше тя в междинно състояние след поредната травмираща
смърт — и мога да го направя само чрез любов. Трябва да изразя своята любов чрез опрощение...
трябва да им простя... и да простя на себе си.
И го направи. Сега Сара редовно медитира, доброволно се занимава с трудни случаи, не
злоупотребява с алкохол и наркотици и не използва парите за утвърждаване на своето его.
Разбирането за моделите на повтарящо се деструктивно поведение, които следваха Сара
живот след живот заедно със семейството й, помогна за нейното възстановяване. Изживяването на
изключително релаксирано и почти блажено състояние чрез хипнотичната регресия също много й
помогна. Тя като че ми говореше от по-висока и по-ясна перспектива. Сара не беше нито гневна,
нито тревожна, нито осъждаща. Виждаше ясно моделите, причините и резултатите, корените на
симптомите, действията и т.н.
Нейните възприятия за действителността бяха много по-остри.
Аз установих, че преживяването на регресивна терапия може да подпомогне
възстановителната програма "Дванадесет крачки", прилагана от Анонимните алкохолици.
За ваша информация тук излагам нейните основни положения:
Първа крачка: Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола, че нашият живот е станал не-
контролируем.
Втора крачка: Дошли сме до убеждението, че по-висша СИЛА от нас може да ни върне към
здравето.
Трета крачка: Взели сме решение да преобразим волята и живота си с помощта на Бога,

такъв, какъвто го разбираме.
Четвърта крачка: Направили сме си задълбочена и безпощадна морална самопреценка.
Пета крачка: Признахме пред Бога, пред себе си и пред другите човешки същества същ-
ността на грешките си.
Шеста крачка: Станахме напълно готови Бог да отстрани всички недостатъци на характера
ни.
Седма крачка: Смирено Го помолихме да премахне нашите слабости.
Осма крачка: Направихме списък на всички хора, обидени от нас, и пожелахме да ги възмез-
дим.
Девета крачка: Изкупихме грешките си към тези хора по всички възможни начини, с изклю-
чение на случаите, когато чрез това бихме могли да нараним тях или други хора.
Десета крачка: Продължихме да си правим личностна самопреценка и когато отново грешех-
ме, веднага го признавахме.
Единадесета крачка: Опитахме се чрез молитви и медитация да подобрим съзнателния си
контакт с Бога, какъвто го разбираме, като се молехме само да познаем Неговата воля за нас и да
имаме сили да я осъществим.
Дванадесета крачка: Когато постигнахме духовно пробуждане в резултат на тези крачки, ние
се опитахме да доведем посланието до алкохолиците и да прилагаме тези принципи във всичките
си дела.
Много от темите в терапията с минали съществувания съответстват на тези дванадесет
крачки. Основата и на двете е духовността. И двете признават първенството на по-висша сила или
по-висок план. Тук не се има предвид формален религиозен контекст. Силата може да бъде открита
и в личността.
Духовността е жизненоважна сила. Тя променя живота. Тя променя ценности. Хората стават
по-малко склонни към насилие, алчност и егоизъм. Те се боят по-малко. Когато някой има подобен
опит, той го споделя с другите, които предават посланието на още повече хора.
И най-накрая както при прекомерната пълнота, така и при злоупотребата с упойващи
вещества, а и при всички форми на страдание механизмът на оздравяването включва процеса на
освобождаване от страха.
Основният оздравителен механизъм на регресивната терапия е преобразяването на страха в
любов. Това е посланието на лечението, което преживелите регресии в минали съществувания носят
на другите и прилагат в собствените си действия.
Как да го постигнете? Като познаете себе си. Като се взрете навътре и прогледнете. Чрез
разбиране и мъдрост. Като се изпълните с радост и покой. Това е същността на всяко лечение чрез
минали съществувания.
ЛЕКУВАНЕ НА СКРЪБТА
В голяма университетска болница умирал от рак на белите дробове петдесет и пет годишен
мъж. За известно време химиотерапията била спряла процеса на болестта, но накрая смъртоносният
рак спечелил битката. Когато бил по-добре, мъжът разговарял с жена си Евелин или с лекарите. За
щастие това били лекари, които намирали време за пациентите си.
"След колко време ще умра? — попитал ги един ден.
"Не се знае. Може да се случи всеки момент, а може и по-късно" — му отговорили.
След това Лионард и лекарите заговорили как да намали своята напрегнатост и да се
подготви за смъртта. Жена му също участвала в разговора и получила известно успокоение.
Съпрузите продължили да говорят за това и насаме. Като че нещо се било отключило в тях,
за да им донесе облекчение. Лионард и Евелин прекарвали дълго време заедно.
Когато положението му започнало да се влошава, Лионард все по-често бил нащрек.
Понякога изпадал в по-лукоматозно състояние. В други моменти изглеждал възбуден. Евелин
мислела, че той има халюцинации.
"Лионард изпитва чувство, че се носи" — казала тя на лекаря.
"Може би това не е халюцинация — бил отговорът. — Много пациенти ми казват същото.
Съобщи ли ви нещо друго? Интересувам се от тези неща."
По този начин онкологът символично открехнал вратата и я оставил отворена. Искал Евелин

да знае, че е добре да му съобщи такива неща, без значение колко невероятни и странни й
изглеждат.
На другия ден, когато лекарят правел обичайните си визитации, Евелин имала да му съобщи
нещо ново.
"Той каза, че отново се носел над тялото си и му било приятно. Чул, че някакви хора си
говорят при вратата и доплувал до тях."
Лекарят предположил, че Лионард е чул разговор между сестрите по коридора.
"Не — поправила го Евелин. — Това били хора, дошли да го посрещнат."
На следващия ден Лионард бил на косъм от смъртта.
"Той каза, че отново летял — споделила Евелин с лекаря, — бил ходил при хората зад
вратата."
Докато Евелин разказвала за случилото се, Лионард кимал утвърдително от леглото.
"Хората му показали огромна книга и там било записано името, което ще носи в следващия
си живот. Звучало като пакистанско или индийско. Каза ми първото си име, но не можал да види
последното."
Самият Лионард се оживил:
"Те прикриха последното име — прошепнал с труд болният. — Казаха: Не, още не трябва да
видиш това."
По-късно същия ден Лионард рекъл на Евелин, че видял автобус, който дошъл, за да го
отведе някъде. След това произнесъл още няколко думи, които едва можели да се чуят.
"Да се умре не е загуба — прошепнал Лионард на жена си. — Това е част от живота."
Тези му думи били последни. Умрял същия следобед.
Евелин скърбяла за смъртта му, но чувствала известна утеха. Сега била сигурна, че душата
на Лионард ще продължава да живее след неговата смърт. А последните думи на Лионард
променили собствените й схващания за живота и смъртта. Тя много по-спокойно приемала неиз-
бежността на смъртта в собствения си живот.
Повече никога не би се бояла от смъртта.
Лекарят на Лионард е моят най-малък брат, доктор Питър Уейс. Той и жена му, доктор
Барбара Хорн, са специалисти по хематология и онкология в Сен Луис, щата Мисури. В частната си
практика те са се специализирали в лечението на рака.
Животът на Питър и Барбара се промени професионално и личностно благодарение на
разговорите, които водехме за собствения си опит и опита на нашите колеги по отношение на
живота и смъртта. Контактите с пациентите и споделените наблюдения ни научиха какво наистина
значи да се умре.
Благодарни сме на пациенти като Лионард и много други за това, че техният опит ни дава
повече информация за процеса на умирането и за неговите нови перспективи, които ние споделяме
с други умиращи пациенти и скърбящите им близки, за да им помогнем. От тези пациенти ние
научихме, че смъртта не трябва да бъде преживяване на страх, загуба и разлъка. Тя може да бъде
време за лечение, разширяване на мирогледа и ново начало.
Питър имал пациент на име Матю. Шестдесет и пет годишният професор бил стоик и нямал
особено желание да говори за чувствата си, докато умирал от болезнен и бързо развиващ се рак на
панкреаса. Накрая Питър и професорът започнали да общуват на по-личностно равнище. Питър дал
да се разбере по много елегантен начин, че е добре да се говори за всичко, без значение колко
необичайна може да е темата.
"Щом като мислите така, мога да ви кажа, че наистина се случи нещо странно — признал си
професорът. — Един ангел дойде при мен и ме попита дали съм готов да си тръгна. Попитах го
трябва ли. Ангелът каза "не" и си отиде."
Питър попитал професора откъде знае, че посетителят е ангел.
"От ярката светлина, която струеше навсякъде, и по това, че бе толкова високо в
религиозната йерархия" — прозвучал загадъчният отговор.
Няколко дни по-късно ангелът отново се появил.
"Готов ли си вече" — внимателно попитал той.
"Не още" — отвърнал професорът.
Ангелът се поколебал. По това време болестта на Матю бързо напредвала и се налагало да

приема мощни обезболяващи средства, които само притъпявали острите му болки. Независимо от
това този мъж бил запазил ясно и будно съзнанието си.
Матю наблюдавал как ангелът посегнал към коремната му област и извадил нещо,
наподобяващо на кафява тухла. Болката веднага изчезнала и пациентът се почувствал много по-
добре.
След това ангелът отново си отишъл.
Постепенно болките на Матю се върнали, а заедно с тях и ангелът. Още една тухла била
отстранена. Сега вече изчезнала всякаква болка и спрели да му дават болкоуспокояващи лекарства.
Посещенията на лекуващия ангел дарявали на този твърде земен човек със стоически характер
огромна утеха и надежда.
По-нататък клиничното му състояние се влошило, но пациентът починал тихо и спокойно,
освободен от предишните разкъсващи болки. Сигурно Матю най-сетне бе отговорил "да" на
въпроса на ангела.
Повечето лекари и терапевти знаят твърде малко за смъртта, за умирането и скръбта. Онези,
които имат личен опит по отношение на скръбта, разбират може би малко повече, но всъщност
всичко, което представителите на лечителските професии сега правят, е да опишат стадиите на
смъртта и умирането, а също и симптомите на скръбта.
Те не обясняват какво става с тези, които се приближават към смъртта и преминават отвъд.
Те не могат да предложат инструменти за смекчаване на скръбта. Ясно е, че не можем да
претендираме, че знаем всичко за духовния процес на умирането, но изживявания като тези на
Лионард и Матю започват да ни дават подобни инструменти.
Лекуването на скръбта трябва да включва освен обичайни лекарствени средства и духовни
размисли. Хора, преживели състояния близки до смъртта, регресии в предишни животи и междинни
състояния между две съществувания, обикновено не скърбят толкова неутешимо дълбоко. Същото
се отнася и за изпиталите определени психически феномени, свързани с живот или съзнание извън
тялото. Те знаят нещо повече от останалите. Те знаят, че съзнанието никога не умира. .
Хора, които знаят, че ще умрат, често жалеят за собствената си смърт в един продължителен
процес, който започва с поставянето на окончателната диагноза, като например метастазирал рак.
Умиращият може да изживява чувства на гняв, отричане и отчаяние. Случва се семейството и
приятелите също да започват да скърбят, много преди да е дошла смъртта.
Скръбта лесно може да се превърне в клинична депресия. Умиращият или скърбящият се
чувства паднал духом, безпомощен и без надежда. Психологическата болка става всепоглъщаща и
непоносима. Всичко се руши — сънят, способността за концентрация, апетитът и общото енергийно
равнище. Приятелите се опитват да ободряват страдащия, да го разсейват от неговото отчаяние, но
без успех.
А скръбта и на пациентите, и на техните семейства може да бъде лекувана преди смъртта.
Ако научат за преживявания като разказаните в тази книга и много други, те биха могли да
започнат да изпитват по-голяма надежда. Умиращите и скърбящите могат да бъдат насърчени да
споделят своите изживявания и вътрешни прозрения помежду си. Те могат да говорят за
възможността отново да са заедно. Могат да изразяват своята любов. Много по-лесно и по-
спокойно могат да приемат смъртта. Ужасното преживяване може да се посрещне с достойнство,
споделена любов и понякога дори с хумор.
Една пациентка на Питър, истинска матриархална царица на огромно италианско семейство,
умирала от остра форма на левкемия. Силвия била приела приближаването на смъртта, но мислела,
че тя ще настъпи много по-скоро, отколкото очаквал Пит.
"Аз ще умра в събота" — обявила един ден Силвия.
"Откъде знаеш?" — попитал Пит.
"Знам си го" — настояла тя.
Когато в събота сутринта Питьр влязъл в болничната стая, цялата фамилия се била струпала
в нея. На Питър му се сторило, че ще се разиграе сцена от някаква пиеса. Присъствал и свещеник, за
да извърши последните ритуали.
В един момент от драмата свещеникът казал:
"А сега ще има послание от Бога."
Точно тогава иззвънял телефонът.

Това не бил Бог.
Всички се засмели и напрежението спаднало.
Същия ден Силвия преживяла много живо отделяне от тялото, след което била привлечена
от прекрасна, топла и утешаваща светлина. По-късно тя описала светлината на Питьр като
триизмерна и мамеща. Възможно е все пак това да е било божието послание.
Силвия починала след една седмица.
Питър ми описа един друг случай с умиращ пациент и с неговото семейство:
"Те бяха седемнадесет души в това голямо и сплотено ирландско семейство. Но всички бяха
обхванати от страх и безпомощен гняв, че техният роднина си отива. Занимавах се със всички, като
им разказвах за смъртта, как да се простят с любов, как да си кажат довиждане и как да приемат
това, което става. Промяната и облекчението, което изпита семейството, бяха изумителни. Това
Дълбоко ме развълнува."
Някои преживявания често са толкова завладяващи и изключителни, че се случва пациентът
да се бои да ги сподели с лекарите, от страх да не омаловажат или отрекат прекрасното събитие.
Когато пациентът е убеден, че няма нищо лошо в това да обсъжда своите преживявания,
общуването между него и лекаря се издига на ново равнище. Засилва се контактът между тях. И
Питър, и Барбара отделят време за разговори и изслушват пациентите и техните семейства. Те се
чувстват отговорни да бъдат с умиращите си пациенти не само за да им осигурят отлични
медицински грижи, но и за да им предложат психологическа подкрепа. Това им дарява огромно
удовлетворение, утешава и учи другите.
"Сега вече не се чувствам толкова изпепелен — казва Питър, — тъй като знам, че смъртта е
естествена част от живота. Правя всичко възможно, за да помогна и да излекувам пациента, но вече
не приемам неизбежната смърт като личен провал."
Ние сме на границата на нова форма на помощ. Тези, които се занимават с професии,
даряващи помощ, все още не могат да определят точно стадиите на скръбта, но вече могат да
общуват на много по-духовно ниво, да бъдат открити и да улесняват разбирането за смъртта като
продължение на живота. Да се надяваме, че на тази граница и умиращите, и скърбящите, и тези,
които се грижат за тях, ще са способни да учат и да израстват заедно.
Според едно допитване на Галъп, направено през 1990 година, приблизително половината от
американците вярват в екстрасензорните възприятия. Както изключителните преживявания, които
могат да се случат в процеса на умиране, така и особената психична връзка между разделените
влюбени са в състояние да предизвикат дълбоки промени в живота на човека и в отношението му
към смъртта и умирането. Излекуването и израстването настъпват, когато тези значителни събития
се интегрират.
Дълбоката скръб и страхът от смъртта намаляват до незначителни, особено когато
психическите изживявания са свързани с "отвъдното".
Мъж и жена — уважавани лекари в Майями — дойдоха при мен, за да опишат необичайния
феномен, на който и двамата станали свидетели. Неотдавна в Колумбия бил починал бащата на
съпругата. Около седмица след смъртта му тя и мъжът и видели тялото на баща й, излъчващо ярка
светлина и леко прозрачно. Привидението им помахало с ръка от вратата на спалнята.
По това време и двамата били будни. Те пристъпили, за да го докоснат, но когато се опитали,
ръцете им преминали през тялото.
Бащата махнал за довиждане и изведнъж изчезнал. Всичко било без думи.
Когато по-сетне сверявали впечатленията си, и двамата лекари установили, че са видели
същото физическо тяло, същото излъчване около него и същото помахване за довиждане.
В друг случай високоуважаван професор по психиатрия от университета в Маями дойде да
поговори с мен, след като прочел "Вестители от отвъдното".
Очаквах той да бъде учтив, скептичен, но не познах.
— Знаете ли — започна той, — от много години тайно смятах, че парапсихологическите
феномени са действителни. Преди доста време баща ми бе сънувал много ясно своя брат.
Определено с добро здраве в живота, братът се явил в съня, за да му каже довиждане. "Трябва да те
напусна — казал брат му, — но съм добре. Грижи се за себе си." Когато баща ми се събудил
сутринта, вече знаел, че брат му е умрял.
Телефонно обаждане потвърдило това интуитивно чувство. През нощта брат му получил

масивен инфаркт на пет хиляди мили оттук.
За друг интересен случай научих от едно писмо до мене, изпратено от Маями:
"Макар че вече много години ми е трудно да говоря за това, бих искала да споделя
преживяното във връзка със смъртта на един любим човек. Бях сгодена две години с един свой
състудент. Скъсахме и след още две години аз се омъжих за друг. По това време работех в Ню Йорк
Сити и научих, че той си намерил работа в Лос Анжелис. Трябва да бяха минали няколко месеца,
когато ми казаха, че загинал при автомобилна катастрофа. Преди да науча за това от общи
приятели, той ме посети в съня ми и това продължаваше няколко седмици.
Всеки път, когато се появяваше, бе разстроен, смутен и плачеше — по всяка вероятност
заради мястото, където се намираше. Молеше ме да му помогна, не можеше да разбере къде е
попаднал и не беше сигурен умрял ли е, или не. Не ме беше страх, по-скоро бях загрижена за него.
По това време още не знаех, че е загинал. След няколко посещения при един медиум и консултант
по спиритически въпроси разбрах, че въпросният човек е починал, но понеже е бил много
привързан към мене, в своята обърканост се обърнал към мен за помощ."
При многобройните интервюта с пациенти и от ръководените от мене репресии в минали
съществувания бях разбрал, че не е рядкост постигнатите от внезапна и насилствена смърт да се
вкопчат за земната си форма и да се чувстват объркани за известно време от пребиваването си в
преддверието. Въпреки всичко накрая те успяват да намерят път към прекрасната светлина. Помага
им духовното присъствие на водач или всепоглъщащата универсална любов.
Описвали са ми подобни гостувания скоро след физическата смърт на техните любими
много напълно трезви и реалистично настроени хора. Някои ми разказваха, че наскоро починали
близки са им се обаждали по телефона, което предизвикало в тях тръпки на ужас. Според мнението
ми на професионалист горните описания, както и други, за които съм слушал, са дело на нормални,
нехалюциниращи хора.
Изглежда, че основната цел на такива преживявания е да се окуражат живите и да се облекчи
скръбта им чрез разбиране. Също като пациентите на брат ми Питър онези, които придобият този
опит, стигат до знанието, че никога няма да умрат, че умират само техните тела. Защото смъртта е
неизбежна. Тя идва, за да израстем, за да преминем от урок в урок, от едно съществувание към
друго. Всички ще умрем и от наученото от регресивната терапия мога да кажа, че повечето от нас са
умирали много пъти преди сегашното ни съществувание.
Това е добра вест. Тя ни показва, че повечето от нас значително са израснали, било им е
позволено да вкусят преживяването на нови съществувания и да пренесат през тях предишните си
сили, таланти и дори любов. Това значи също, че ние продължаваме да израстваме дори и след
нашата смърт.
Марта бе пациентка, която получи като премия от регресията в минали съществувания утеха
за своята скръб.
Двадесет и шест годишната продуцентка на филми дойде в кабинета ми, за да се подложи на
регресивна терапия от любопитство да види "какво ще излезе от това". Марта ми каза, че нямала
специални оплаквания.
Желанието да се изследва непознатото и да се придобива повече знание е прекрасна причина
да се опита регресивната терапия. Страдащите от различни симптоми не са единствените, които
могат да се облагодетелствуват от израстването и да изпитат повече радост от живота чрез този
специален метод на духовно извисяване. Марта веднага се гмурна в потока на ключовия момент.
Първоначално се видя като малко момче, което наблюдава обесване върху издигната платформа. В
този ключов момент Марта се почувствала неприятно, тъй като по-големите й братя я дразнеха.
След това видя дома си от онова съществувание и откри, че баща й в онзи живот е нейният баща от
настоящето, който беше починал. По-късно в онзи живот тя се записа във войската, където остана.
Ожени се, животът й премина без много събития и накрая умря на почтена възраст в каменно легло.
Когато преживяваше смъртта, Марта видя светлина и полетя към нея, устремена през
пространството и времето заедно с други духове, за да може накрая да направи преглед на живота
си, осветен от златните лъчи. По време на този преглед Марта направи коментар, че денят, в който
бе гледала обесването, е бил от голямо значение за нея, тъй като тогава осъзнала разликата между
доброто и злото, безполезността на насилието, независимо че основното 1увство в онзи момент
било раздразнението от закачките на братята й.

Когато Марта премина в друго съществувание, тя се видя като старец, облечен в дреха,
наподобяваща тога. Имаше бяла брада и свиреше на лира. Това бе единственият й спомен от този
живот, макар че бе изпълнена с ясна увереност, че тогава е била щастлива през цялото време. В
третото си съществувание, което си припомни, беше чернокоса жена със зелени очи, майка на две
малки деца, които й създаваха много радост.
След като свърши сеансът, в останалото време интегрирахме преживяното от Марта. Каза ми
колко прекрасно се чувства от факта, че си е припомнила три съществувания, изпълнени с радост и
щастие. Каза ми също, че регресията много й помогнала. Като млад човек в началото на зрелите си
години Марта бе доволна да узнае, че може да си припомня щастливите си предишни съществу-
вания, за да изгради трайно щастие в този живот. Това вече не й се струваше абстрактно, а напълно
реално и постижимо.
За своя изненада Марта се почувства излекувана от постоянното дълбоко чувство на скръб
по починалия преди четири години неин баща. Освен това беше се избистрило и собственото н
разбиране за смъртта. Сега знаеше, че те са били заедно и преди и че самата тя бе живяла преди
сегашното си битие. Следователно съществуваше възможност двамата отново да се срещнат.
Изживяването й бе показало, че смъртта като окончателен край не съществува. Може би баща й
няма да бъде с нея физически, но тя бе въодушевена да открие, че неговото съзнание продължава да
съществува.
Специално за Марта получената утеха от скръбта бе неочаквана премия. Но други пациенти
се обръщат към регресията в предишен живот именно с тази цел.
Рена работи като адвокат в социалната полиция и е на двадесет н осем години. Тя била
омъжена за известен журналист на около тридесет години. Само няколко години след сватбата
съпругът на Рена разбрал по един трагичен начин, че има раково заболяване. Джим и Рена много го-
ворели за живота след смъртта и спорели върху съществуването на други реалности. Рена силно
вярвала в тях, но Джим бил изключително скептично настроен.
Като журналист с изключителни логически способности той страдал от професионалния
порок да не приема съществуването на каквото и да било, ако то не може да се докаже с факти.
Джим не само отказвал да приеме тази възможност за себе си, но се опитвал да принизи личното
убеждение на Рена, че има живот след смъртта и че душата е безсмъртна, което единствено я
поддържало пред лицето на неизбежната смърт на съпруга й. Когато положението на Джим се
влошило, споровете им не секнали. Джим все повече се сърдел на състоянието си и на вярата на
Рена. Обхващал го страх от предстоящото.
Накрая приели Джим в болница. И двамата с Рена знаели, че смъртта е неизбежна.
Непосредствено преди неговата смърт обаче се случило нещо изумително. Джим напълно спокойно
казал на Рена, че видял някакъв възрастен мъж, седнал на стол в болничната стая, който му съоб-
щил, че чака да го вземе. Добавил, че през цялото време била права и че той бил този, който грешал.
Извинил се за закостенелите си разбирания и изказал надежда, че тя ще продължи да изучава тези
неща и да се интересува от тях и след неговата смърт.
След като казал това на изненаданата Рена, доскорошният гневен, напрегнат и уплашен мъж
се изпълнил с покой пред лицето на неизбежната смърт. Джим починал на следващия ден. Когато
Рена дойде да ме посети, каза ми колко е благодарна, че успели да се помирят с Джим по тези
спорни неща пред неговата смърт. Чудесното преобразяване, предизвикано от появата на стареца,
било целебно не само за Джим, а и за Рена. То й донесло потвърждение на собствената вяра и го
смяташе за ценен подарък.
Причините Рена да се обърне към мене бяха много. Тя все още скърбеше за неотдавнашната
загуба. Имаше нужда да интегрира получения важен урок за смъртта, който бе предизвикал у нея не
само утеха, но и разцвет на дълбоко израстване и освобождаване. Освен това визитата на Рена бе
част от поетото обещание към Джим да продължава да изследва и изучава въпросите за
духовността, за безсмъртието на душата, за живота след смъртта.
Интересното е,че регресиите на Рена не бяха директно свързани с нейното отношение към
Джим. Напротив, спомените от миналото като че й даваха послание за друго поле на знание и
израстване, все още непокътнато и непознато.
Рена се върна към времето на седемнадесети век, когато беше мъж, коренен жител на
Америка и помагаше в отглеждането и лекуването на деца на пришълци от Европа. След сеанса тя

си припомни как като ученичка винаги си избирала за класно теми, свързани с пилигримите 7, и
показвала широки познания за тях.
Когато сеансът свърши, Рена вече притежаваше непосредствено доказателство за
собственото си безсмъртие." Още по-показателно е, че преживяната регресия разкри в миналото на
Рена неподозирани таланти, които тя би трябвало да доразвие в този си живот. Дали това ще бъде
умение да лекува, да работи с деца или особен интерес към ранната история на Америка —
предстои да се видя. Подсъзнателната, скрита мъдрост, която водеше Рена специално към този
живот, може би носеше посланието, че самата тя е помогнала на Джим да посрещне умирането и
смъртта.
Този сеанс ускори израстването на Рена и нейното самопознание, макар че неговата цел
първоначално бе да облекчи скръбта й. Той й посочи нови направления и възможности, които я
очакваха.
Това, което Джим и Рена преживяха, е дълбок пример, какъв потенциал за израстване и
лечение може да има приближаването до момента на смъртта. Много от умиращите съобщават, че
са били посетени от водач или мъдра личност, която им казвала, че ги очаква. Това, че пациентите
са били в будно състояние, не е от значение. Дали пациентът е буден или не, дали е бил под влияние
на медикаменти или не, такива изживявания не бива да бъдат окачествявани като халюцинации.
Ако вашият обичан близък ви разкаже за подобно преживяване непосредствено преди смъртта, вие
можете да изоставите собствените си съмнения и да бъдете напълно сигурни, че преживяването е
действително.
Филип бе специалист по компютърен софтуер и се подложи на регресивна терапия, за да
облекчи своята скръб. Той и жена му Ева бяха загубили две съвсем малки деца, момиче и момче, от
много рядък вроден дефект. Може би най-трагичното в тази история бе, че загубата на второто дете
е могла да се предотврати. След смъртта на първото им дете — дъщеричката, лекарите казали на
Филип и Ева, че дефектът не е наследствен и няма причини да не си родят второ, здраво дете. Този
съвет обаче не бил коректен и двамата съпрузи трябвало да преживеят още веднъж загуба на дете,
този път със съзнанието, че трагедията и страданията на сина им са могли да бъдат спестени.
Чувство за отговорност, загуба и скръб съсипвали живота им и се смесвали в неразплитаем възел.
Когато Филип се реши да потърси помощ, бяха минали няколко години от тази трагедия, но
той все още беше във властта на мъката. Като научен специалист с висока квалификация Филип бе
приучен да използва логически и аналитически доказателства, но същевременно бе възпитан в
строго католическо обкръжение. Това бе причината той да се почувства напълно удобно сред
всички духовни феномени и преживявания, през които бе преминал. След загубата и на двете деца
Филип няколко пъти посещавал екстрасенс с широка известност, който твърдял, че общува с
момченцето и момиченцето. За да намали скръбта, той се вкопчил в тази възможност и чувствал, че
сеансите с медиума му помагали. Но наскоро екстрасенсът починал. Филип нямал повече
възможност да се свързва с децата си и тази липса на контакт задълбочила неговата скръб.
Въз основа на наблюденията ми върху други пациенти струваше ми се, че регресията би
могла да му даде нова перспектива, за да приеме загубата.
Оказа се, че Филип е добър за субект за хипноза. Той потъна бързо в дълбок транс и,
изглежда, преживяваше някакъв много ярък момент от предишен живот. Описа ми, че се намира на
прекрасна алпийска поляна високо в планината и чудният аромат на диви цветя го обгръща от-
всякъде. Изведнъж той видя децата си, тук малко по-големи, да се приближават към него.
Разказваше с пресекнал от вълнение шепот как те тичат към него, танцуват наоколо му, как пеят и
се смеят. След това към тях се присъединиха починалите родители на Филип заедно с дядо му по
майчина линия, към когото Филип бил особено привързан.
Първо децата му, а след това родителите и дядо му се приближиха до него, за да му
подържат ръцете. Филип описваше докосването на детските ръце до неговите, колко действително
било усещането, колко силно го били стиснали, колко по-укрепнали били те сега и колко много
били пораснали. За проникновеното общуване било достатъчно дълбокото вглеждане в очите.
Казваха му, че го обичат. Казваха му да не се тревожи, че всичко е чудесно и че се чувстват много
добре. Уверяваха го, че са много щастливи на тази поляна и в това измерение. Според Филип
радостта буквално бликала от очите и смеха им.
7
Пилигримите — първите английски заселници в Америка
Стана ми ясно, че освен яркото впечатление от околната обстановка това въобще не бе
преживяване на предишен живот. В състояние на транс, изглежда, Филип бе влязъл в друго
измерение.
Дори преди да започнем процеса на интегриране за този сеанс, бе очевидно, че преживяното
бе предизвикало във Филип емоционален катарзис. Той ми каза колко щастлив е бил да преживее
директен контакт с децата си. Когато описваше усещането от докосващите го ръце, буквално
започна да плаче от радост. Преживяното на поляната позволи на Филип да се освободи от вината,
да облекчи мъката и чувството за безпомощност, които го бяха измъчвали от години. Той придоби
разбиране за безсмъртието на душата и животът му се изпълни с нов смисъл. Филип отново е
способен да изпитва радост. Товарът, който носеше от толкова години, се бе смъкнал.
Скептиците биха коментирали това събиране с изгубените любими близки като фантазии,
целящи да осъществят желаното. Но фантазията и осъществяването на желаното не отприщват
мощни лечебни сили. Това става, когато пациентът се приобщи към вечната природа на душата и
преживее връзките с напусналите го любими същества. Марта, Рена и Филип — те всички се бяха
почувствали несравнимо по-добре, след като бяха преживели в хипнотичен транс срещата с
любимите си. Общото им усещане бе освобождение от симптомите на скръбта и страданието.
Всеки, чиято история бе разказана в тази глава, научи, че смъртта не е абсолют. Всъщност
точно в това познание е голямото лечебно въздействие. Любимият човек не е загубен. След смъртта
остава връзката с неговата личност.
Хората, преминали през подобни изживявания или познание, научават, че смъртта е по-скоро
преход, отколкото край. То е, като да се премине през вратата в друга стая. В зависимост от нивото
на духовното и психическо развитие или интересите общуването с някого в съседната стая може да
бъде пряко или опосредствано, а може и въобще да няма комуникация. Въпреки това, каквато и да е
природата на основната връзка, тя може да бъде подобрена, ако скърбящите разберат, че раздялата
не е безвъзвратна и абсолютна. Както в случая с Марта и нейния баща, те сигурно са били заедно и
преди и са се разделяли така, както е станало в сегашното им съществувание. Но въпреки това
отново им е дадена възможност да бъдат заедно. Те научават, както се случи с Филип, че
съзнанието на любимия човек е умряло само във физическата си форма.
Това дава на скърбящите огромна надежда за бъдещето, надежда, че те отново ще се
срещнат. Разбира се, те може да не са в същия тип отношения или обстоятелства, както в настоящия
живот. Например баща и дъщеря могат отново да се срещнат като приятели или като брат и сестра,
а дори и като дядо с внучка. Без значение как, душите продължават да се срещат отново и отново.
В известен смисъл скръбта по умиращия е скръб за загубата на част от нашето аз и в това
отношение репресията в предишни съществувания може да бъде от голяма полза. Онези, които са я
изживели, разбират, че смъртта не значи потъване на Аз-а в забрава и вечен мрак. От мъдрото
междинно състояние пациенти са ми казвали, че смъртта просто е знак за такова израстване, когато
душата не се нуждае повече от тяло. Дошло е време тя да прекрачи тялото и да съществува в
нефизическо, духовно състояние. Но съзнанието е безсмъртно-както и характерните черти на
личността.
Често душата се връща за нов живот със същите таланти и способности, които личността е
показала в предишния си живот. Понякога хората придобиват неподозирани в настоящия живот
таланти, след като извикат спомена за тези таланти от предишно съществувание.
Има толкова много различни равнища на Аз-а. Ние сме необикновени многоизмерни
същества. Защо трябва мисловно да се ограничаваме с толкова стеснено самоопределение като
личности и тела, които съществуват само тук и сега? Цялостният дух не е капсулиран в тялото и в
будното съзнание. Част от нашето Аз, което съществува сега, по всяка вероятност е само фрагмент
от цялостният дух.
Без съмнение съществува и възможност, както показа срещата на Филип с децата му на
поляната, друг аспект от душите на неговите син и дъщеря да се развива по-на-татък в ново
превъплъщение. Многообразието и възможностите на душата са безгранични, безкрайни. Идеите и
опитностите, набелязани в тази глава, вероятно са само върхът на айсберга по отношение на
схващането ни за пълното измерение на душата.
Мистичната ЙОГАНАНДА казва, че животът е като дълга златна верига, потънала дълбоко
в. океана. Можем да измъкнем и изучим една брънка, но останалите ще проблясват под

повърхността, мамещи и недостижими. Това, което сега знаем за смъртта и, разбира се, за живота и
душата, по всяка вероятност е само една брънка от тази златна верига. Ако успеем да
трансформираме своята скръб в израстване, ние ще можем да вадим от океана на битието още и още
брънки от златната верига на радостта и мъдростта и ще се устремим към светлината/
ДА ОТВОРИМ СЪЗНАНИЕТО СИ ЗА СИЛАТА НА МИСТИЧНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ

Наскоро бях поканен като гост в един разговор по радиото в Кливланд. Слушателите се
обаждаха по телефона от домовете си, от офисите, от колите и от уличните телефони. Много от тях
ме поддържаха и споделяха собствените си преживявания пред всички радиослушатели. Имаше и
други, по-малко любезни. Една дама беше много сърдита.
— Не знаете ли, че това е грях? — съскаше тя. Предположих, че имаше предвид идеята за
прераждането. Но не беше това.
— Хипнозата е грях — продължи дамата. — Исус ни е казал, че е грешно. Така в тялото ви
могат да влязат дяволи!
Знаех, че Исус не е казал нищо за хипнозата. Тогава тази дума не е била в употреба.
Хипнозата не е била използвана като терапевтичен инструмент до времето на Месмер през
осемнадесети вик. Независимо от това, аз се отнасям сериозно към всеки въпрос и коментар. Може
би тя имаше предвид някакво състояние на променено съзнание или фокусирана концентрация, ако
приемем, че по онова време думата "хипноза" действително не е била въведена.
Помислих известно време.
— Ако хипнозата е грях — отвърнах й, — защо църквата в Маями изпраща при нас за
лечение с хипноза монахини, свещеници и свои служители?
Истината е, че тези хора не бяха изпращани при нас за регресивна терапия. Затова пък
повече от десет години ние ги лекувахме с хипноза, за да им помогнем да се откажат от пушенето,
да смъкнат теглото си и да се освободят от стреса.
Жената замълча за няколко секунди, като размишляваше над тази информация. След това
отново се обади, без да отстъпи ни на йота.
— Не знам как е в Маями — самоуверено продължи тя, — но в Кливланд това е грях!
Домакинът на шоуто ме погледна, като едвам сдържаше смеха си. Бяхме имали честта да се
запознаем с идеята за регионалния грях.
Защо се сърдеше дамата от Кливланд? Тя се страхуваше, защото за нея идеята за хипнозата
бе нещо ново и заплашваше нейното разбиране за реда на нещата. Провокираше погледа й към
действителността, нейното разбиране за света. Ето кое я беше ужасило. Жената поне бе почтена.
Когато разказвам тази история на водените от мен упражнения, тя винаги предизвиква смях.
Но някои се смеят, защото в дамата са разпознали самите себе си, предишните си схващания за
действителността, собственото си разбиране на света, провокирано от нова идея. А такава идея
може да се окаже много важна. В действителност всеки един от нас рано или късно се оказва лице в
лице с поне една нова концепция, макар тя да е различна за всеки индивид. Да не говорим, че
всички сме се облагодетелствали от някоя идея, изпреварила времето си.
Историята е най-добрият учител за израстването. То може да бъде постигнато, ако
преодолеем своя страх от новите идеи. Някои от тези идеи са отваряли нови пътища в науката,
икономиката, политиката, литературата и в изкуството. Те са разширили невероятно вътрешните
граници на това, което нашите предци биха могли да постигнат, да узнаят и да разберат.
През 1633 година Галилей бил съден от Инквизицията, че предложил теория, основана на
неговия непосредствен научен опит и преките му наблюдения със саморъчно направен телескоп,
според която земята се върти около своята ос и обикаля слънцето. Като доказал, че слънцето само
ПРИВИДНО обикаля земята, Галилей отхвърлил старата теория за геоцентричната Вселена.
'Ерес!" — казала църквата и Галилей бил затворен в кула. За да бъде освободен, този
блестящ учен, който на двадесет и пет години вече е бил професор по математика в престижния
университет на Пиза, бил принуден да се отрече от теорията си. Едва тогава го освободили.
Исак Нютон, роден в деня на смъртта на Галилей през 1642 година, се възползвал от
извършените в Пиза изследвания, за да развие собствената си теория за механистичната Вселена,
която работи благодарение на физическите сили без божествена намеса.
Трудът на Нютон бил приет и представата на човечеството за Вселената била променена

завинаги. Въпреки големите усилия на църквата трудът на Галилей най-накрая също бил приет и
високо оценен. Днес всяко дете го познава не само като създател на важна научна теория, но и като
човек, дал пример на хората как да дирят истината, като проникват в същността на нещата и се
уповават на собствените си мисли и опит, а не се предоверяват на общоприетите истини. Трудът на
Галилей отваря нови хоризонти пред науката, религията, интелектуалната и културната история.
Той променя начина, по който всички ние гледаме на действителността.
За дамата от Кливланд трябва да е било истинска драма да приеме идеята, че хипнозата може
да лекува. Но без тя да подозира, възможно е именно това да е бил ключът, който е отворил пред
нея вратите към нови начини за израстване. Много от нас понякога се сблъскват с идея, която има
същото предназначение в нашия собствен живот. Ако съзнанието е отворено, собствените ни
страхове и ограничения се трансформират в сила и радост и това са най-важните уроци, които
трябва да научим.
За мнозина изживяването на регресия носи откритието, че неща, които са им внушавани като
деца и срещу които те може би са се борили, не са истина. Това може да бъде религиозна догма или
идея за естеството на вселената, може да се отнася за науката или за нещо съвсем различно — все
едно, разклащането на усвоени истини предизвиква дискомфорт. Изживяването по време на
регресия има за резултат сблъсъка на това, в което сте вярвали, с вашия собствен опит. Вие можете
също така да откриете, че по някакъв, макар и незабележим, начин това схващане противоречи на
личностното ви израстване и на способността ви да изпитвате радост. Когато се освободите от това
противоречиво схващане, ще отпадне и необходимостта да гледате на нещата по стария начин.
Запитайте се как сте възприели това схващане, което всъщност толкова ви е ограничавало. Може би
човекът, който ви го е внушавал, е грешал. Или вие сте го възприели в твърде млада възраст, без да
премислите и без потвърждаващ собствен опит. Но това не променя истината. Истината е
абсолютна и също като любовта е константна.
Когато вие възприемете истината, възможностите на живота се разширяват. Урокът за някои
хора е да се отворят към истината и любовта.
Анита — четиридесет и две годишна домакиня, произхождаше от италианска културна среда
със строго католическо възпитание. Когато ме посети "само да види какво ще излезе от това", тя се
лекуваше с медикаменти от дълбока депресия. Показваше общите симптоми на клинична депресия
— потиснато настроение, нарушения в съня, чувства за безнадеждност, отчаяние и отпадналост. Та-
кова състояние често се илюстрира с чувство за безсилие и това е точната дума, с която може да се
опише Анита, когато се оплакваше, че е угнетена от семейството си, от ритуално-религиозната
среда и от начина, по който всичко това ограничава свободната й воля.
В първото ни събеседване Анита беше доста сдържана и срамежлива, но въпреки това успя
да си признае, че се усеща хваната в рамка и изпитва клаустрофобия. Особено я потискаха
отношенията с баща й, който все още се държал авторитарно и взискателно с възрастната си дъ-
щеря. Анита не можеше да се примири с ограниченията, наложени от него върху собствения й
живот, но същевременно изпитваше вина, че се бунтува.
Неспособна да се противопоставя на баща си, тя не виждаше изход от ситуацията и поради
строгите канони на подчинение, които католицизмът налага на дъщерята в семейството. Боеше се,
че ако се обяви против това отношение към нея, вече няма да бъде смятана за добра католичка.
Тъй като Анита бе дълбоко религиозна, възможността да бъде отхвърлена и "откъсната от
Бога" бе изключително мъчителна за нея. Напрежението между изискванията на религията и
желанието да удовлетвори собствените си потребности се бе превърнало в психологически спусък
за нейната наследствена склонност към депресия. На всичкото отгоре Анита беше доста смутена от
факта, че нейната религия не приемаше прераждането, в което тя лично силно вярваше. Точно това
я беше довело при мене.
Не очаквах нищо от сеанса, но нямаше да се учудя, ако Анита навлезеше в съществувание,
което би й разкрило урок за силата. Сегашната й потиснатост и склонност да се подчинява на
авторитети би могла да се корени в предишни злоупотреби със силата, а възможно бе да попадне в
живот, чиито обстоятелства да хвърлят светлина върху сегашните й взаимоотношения с баща й.
Въпреки тези ми разсъждения, когато започнахме регресията, се случи нещо неочаквано.
Анита не влезе в минал живот, въпреки че й се открехна вратата към миналото. Вместо това тя
попадна на място, което, изглежда, бе междинно състояние между два живота. Според нея то

приличаше на градина и бе изпълнено с много мъдрост. Отвсякъде грееше пулсираща пурпурна и
златна светлина и в нея се виждаха многобройни мъдри водачи. Изведнъж тази свита и почтителна
жена започна да ми проповядва дълбоки истини за любовта и мъдростта.
— Когато искаш да утешиш някого, не слушай думите, думите могат да подвеждат или да
бъдат погрешни — спокойно ме съветваше Анита. — Върви направо към сърцето, право в раната.
Думите могат да те отблъснат, но това не значи, че той няма нужда от утеха.
Когато чух тези думи, те ми се сториха забавни. И други пациенти, достигнали подобно
място, бяха отразявали същите мисли. Тази жена, която нямаше кой знае какво образование — не
беше нито теолог, нито философ или психолог, — въпреки всичко ме учеше за нещата от човешката
природа, които бяха много важни.
Анита имаше още да говори. Тя продължаваше да мълви прекрасни фрагменти от мисли,
дочути от нея в междинното състояние:
— ... да изравним любовта на съзнанието с любовта от сърцето. Тогава сме в хармония, в
равновесие.
Анита мълвеше нещо много близко до класическата езотерична дефиниция за мъдростта,
която включва сливане на съзнанието със сърцето. Тук, пред мен, бе жена, която без никакви
познания за тази философия, спонтанно бе започнала да проповядва за мъдростта.
Когато Анита се върна от релаксираното си състояние, бе дълбоко развълнувана от
мистичния експеримент. В резултат на регресията бяха настъпили някои много интересни промени.
Безсилието й започна да намалява, заменено от чувство на постепенно нарастваща енергия и мощ.
Депресията с течение на времето започна да изчезва и повече не се върна. Сега, когато тя бе
придобила личен опит за истината, не се чувстваше толкова притисната от традиционните
католически ценности. Вече много по-уверено можеше да определя взаимоотношенията с баща си
— нещо, което правеше с удоволствие. Тя изпитва сега повече любов към него, тъй като
преживяването на репресията й позволи да осъзнае дълбоко каква важна роля играе любовта в
общата благодат.
Сега може да види много по-ясно баща си като личност с неговите собствени страхове и
ограничения. Той придоби по-човешки измерения и тя му прости.
Наскоро Анита ми довери, че преживяването, в което тя пряко постигна откровения за
истината, имало най-неочакван добър резултат. Открила, че притежава някои способности да
лекува. Установила например, че докосването й облекчава температурата на децата й. Беше се
срещнала с известни лечители и сега предчувстваше, че пред нея се открива дълъг, прекрасен и
вълнуващ път.
Тримесечно момченце, дошло на този свят с вроден сърдечен порок, трябвало да бъде
подложено на сърдечна операция. На година и половина и на пет години му направили още две. По
време на сърдечната операция детето било твърде близо до смъртта и лекарите не очаквали да
оживее. Когато станало на осем години, разказвало на майка си, че на хирургическата маса, докато
било в безсъзнание, го посетили осем китайски учители", които му предоставили информация за
неговото изцеление. Момчето забелязало, че единият от китайците "имал меч, който въртял през
цялото време". Този "тип" често си отрязвал брадата, но тя почти веднага израствала. Детето
описало с най-големи подробности всичките осем китайци.
Майката се заела да издири фактически и философски предпоставки за невероятната история
на сина си и открила, че в таоизма се споменава за исторически лица — Па Хсиен или Осмината
безсмъртни. Единият от китайските учители в описанието на момчето поразително съвпада с Лу
Тунг-пин — светецът закрилник на бръснарите, дарен с магически меч, защото не се поддал на де-
сет изкушения.
Момченцето продължава да твърди, че все още го посещават онези "осем китайски типа",
които предоставят информация. Това е неговият директен мистичен опит за истината и
водачеството и то го възприема изцяло, радостно, безрезервно — това го изпълва с увереност в
травматични и тежки моменти. Необременено с мисловния филтър на възрастните, който ни
диктува какво е "правилно" и какво — "погрешно", това дете черпи директно от духовността и
духовното водачество. За разлика от своята любопитна и добронамерена майка то не се нуждае от
потвърждение на фактите.
Наскоро имах една пациентка от Джорджия. Бет е в началото на петдесетте и ръководи

фондова борса. Заради любовна афера се бе разделила с прекалено ревнивия си и авторитарен
съпруг. В разговора ни призна, че твърде много е ангажирана с живота на децата си. В резултат от
раздялата със съпруга си, която тя оценяваше като положителна крачка, беше се нагърбила с
проблемите на дъщеря си и сина си и ги вземаше много присърце. Бет чувстваше необходимост да
компенсира отдалечаването на съпруга си от децата и това прибавяше допълнителна отговорност
към нейните собствени проблеми, което я правеше депримирана и потисната.
Бет не познаваше езотеричната литература. Тя бе чела "Вестители от отвъдното", но почти
нищо друго за психически феномени, минали съществувания или подобни неща. Преди всичко бе
загрижена за собствените си взаимоотношения и търсеше начин да се освободи от постоянното
чувство за безнадеждност и тъга.
В хипнотично състояние Бет започна да разказва един епизод, който ме накара да си
припомня това, което бях чел за Едгар Кейси — легендарният медиум и ясновидец.
Бет се видя в магическа градина или имение с прекрасни хълмисти поляни и възвишения,
сред които се издигаха странни кристални структури или сгради. Тя се спря пред огромна и
необикновено красива сграда, цялата облицована с мрамор.
Към нея се приближи мъдър водач, облечен в бяла роба. Двамата се изкачиха заедно по една
стълба, която водеше към сградата. Бет имаше чувството, че тези стъпала слабо й напомнят за нещо.
След като влязоха вътре, тя се огледа и видя многобройни помещения като в библиотека.
Нейният водач й показа огромна стая и я заведе до един рафт, където тя намери книга с
името си на обложката. Отвори я на страницата, където бяха описани обстоятелствата на сегашния
й живот. Бет откри, че ако обърне назад страниците, ще може да прочете за миналите си
съществувания и го направи. Виждах я как преглежда книгата, докато очите й бяха затворени.
Изглеждаше като че преживява и попива много неща, но не изпитваше нужда да сподели видяното с
мен. На Бет й бе казано, че другите страници на книгата съдържат съществуванията й в бъдещето,
но с много любезен тон водачът я помоли да не ги поглежда. В книгата Бет намери нещо, което на-
рече име на душата й. След цял час "визита" Бет с неохота се върна.
Депримираната и тъжна жена, която бе влязла в кабинета ми, беше изчезнала. Бет започна да
ме уверява колко прекрасно е било това изживяване, а изражението й говореше, че е изпълнена с
надежда, че нищо не е останало от нейните страхове.
Разказа ми как й съобщили, че е била на същото място и преди, но тогава не било избрано
подходящото време. Затова стъпалата й се сторили познати. В книгата прочела защо се е решила да
изследва настоящия си живот. Сегашните й грижи и препятствия съвсем не били случайни, а били
предназначени да ускорят духовния й прогрес. Водачът й казал, че тези предизвикателства ще я
научат за същността на любовта, ревността и гнева. Че трудните съществувания били тези, при
които се постига израстването и прогресът. Лесните животи приличали повече на "почивка .
Също като Анита и Бет по всяка вероятност изживяваше мистичен опит. Тя се беше пренесла
на мястото, където душите си почиват, правят преглед на изминатото и регенерират между два
живота — място, описано в подробности в книгата на Джел Уитън — "Живот между животите". На
това място душата се представя пред няколко водачи, прави преоценка на изминалия живот и
решава какво да бъде следващото съществувание.
Докато говореше, на мен ми беше ясно, че Бет не знаеше точно каква книга бе чела. Не си
даваше сметка, че минава през езотеричен процес на преглед на живота. Тя просто получаваше
отговори на вълнуващите я въпроси, 1 които не бяха основани на минали съществувания, а духовни
уроци. Сега осъзнах, че действителният въпрос, който интересуваше Бет, когато дойде в кабинета
ми, беше: "Защо съм избрала толкова труден живот?"
Посредством това необикновено изживяване Бет намери отговор. Тя придоби по-голяма
перспектива и специално разбиране за духовността.
Вярно е, че преобладаващите пречки и трудности ускоряват духовния прогрес. Най-
сериозните трудности в един живот като тежка психическа болест или физическа немощ могат да
бъдат знак за прогрес, а не за регрес. По мое мнение много силните души често избират да носят
този товар, защото това създава огромни възможности за растеж. Ако сравним едно съществувание
с една година в училище, то такива съществувания могат да се сравняват с година в колеж за
подготовка за университета. Може би затова по време на регресии най-често се припомнят трудните
съществувания. По-лесните животи, периодите на "почивка" обикновено не са толкова значими.

Бет постигна ново ведро спокойствие, самоувереност и стимул за по-нататъшно израстване.
Нейните възприятия за действителността дълбоко се промениха и представата з за собствения й
потенциал и способност да изживява радост се разшириха неимоверно.
Когато сме преодолели страха да съобщим на света нови идеи, това ни изпълва с радост.
Първото ми преживяване с живо припомняме на предишен живот се случи по време на серия
акупресурни масажи срещу хронични болки в гърба и врата.
Няколко месеца преди да излезе книгата ми "Вестители от отвъдното", отидох при терапевт,
който прилагаше акупресурен масаж (шиацу), за да облекчи постоянните ми болки. Той правеше
масажите в пълно мълчание и аз използвах това спокойно време, за да медитирам. По време на
третия сеанс постигнах състояние на много дълбока релаксация в продължение на цял час. Докато
терапевтът работеше върху краката ми, внезапно се оказах в сцена от друго съществувание. Бях
буден, не спях. Знаех къде е тялото ми, но същевременно наблюдавах себе си и изживявах в
съзнанието си събития, като че гледах кина.
В тази сцена бях по-висок и по-слаб, с малка тъмна и остра брадичка. Носех пъстроцветна
роба и стоях на площадка пред странна сграда. Разглеждах някакви растения. Като погледнах в
очите на този мъж, разбрах, че това бях аз. Чувствах емоциите на тази личност, гледах през нейните
очи. Не знам дали това бе фантазия или не, но продължавах да гледам, да наблюдавам, да
запаметявам.
Това ставаше в древността. Мъжът беше свещеник, властен член в религиозната йерархия.
Сградата бе строго геометрична, с плосък покрив, по-широка в основата и със скосени стени.
Имаше седем или осем нива и по стените цъфтяха някакви растения. Тези нива се свързваха с
широки стълбища. Видях се как разглеждам растенията и си помислих: "Тези растения приличат на
тропически, но такива няма в Маями." Много от тях бяха огромни и зелени и никога не бях ги
виждал преди. Постепенно в съзнанието ми се оформи една дума "зикурат". Не знаех какво
означава.
Погледнах отново свещеника, като съзнанието ми прескачаше назад и напред, от неговата
перспектива и поглед към позицията на външен наблюдател, който вижда нещата в по-общ план.
Неговият живот ми бе известен и знаех, че предишният идеализъм и духовност бяха отстъпили на
материалните ценности, след като бе постигнал огромна власт и авторитет. Думата му се чуваше
дори и в царското семейство. Вместо да използва положението си, за да издига духовните ценности,
братството и смирението в своя народ, той използваше властта си за алчност, секс и ламтеж за
повече власт. Стана ми тъжно. Каква загуба! Всички онези години на идеални цели, на учене и
борба — хвърлени на вятъра за властнически, напълно светски стремежи.
Свещеникът умря като стар човек, без да се върне към идеализма на своята младост. Накрая
трябваше да остави и богатство, и власт, и положение, и тялото си. Отново почувствах огромна
тъга. Бе изпусната една голяма възможност.
По-късно тази вечер си спомних отново думата "зикурат”. Потърсих я в енциклопедията.
Зикурат е името на храмове със същата геометрична форма, каквато бях видял, храмове от времето
на Асиро-Вавилония. Висящите градини на Вавилон са класически пример на зикурат. Бях
истински шокиран! Не помнех някога да съм учил това.
Няколко години по-късно бях организирал група за регресия, която се събра за четири дни в
Бока Ратон. Дойдоха около тридесет терапевти, повечето от тях психиатри и психолози от цялата
страна. Работехме от осем до дванадесет часа всеки ден, като всеки от присъстващите подлагаше на
регресия другия, а после самият бе регресиран. Затворена система като тази, в която умни и високо
заредени с енергия хора участват в един експеримент, може да бъде много интензивна и тази
интензивност силно ме вълнуваше. Тя толкова ми се отрази, че през втората нощ се събудих по
средата на един много ярко сънуван сън. Макар че бях, вече буден, сънят продължи да се разгръща,
а аз се намирах в дълбоко хипнагогично състояние.
Този сън беше свързан със спомен от предишен живот. В този живот бях затворник някъде в
Европа по време на средните векове. Бяха ме затворили в нещо, което приличаше на тъмница.
Мястото бе под земята и стените бяха каменни. Едната ми ръка беше прикована с верига към
стената. Измъчваха ме, защото проповядвах прераждане — идея, която не бе възприета в тази
католическа страна. Изстрадалото ми сърце не работеше добре и едва поддържаше пламъчето на
живота ми. След няколко дни мъчения аз умрях.

Когато сънят свърши, все още бях в хипнагогично състояние, което е много творческо, и си
припомних живота, към който преди няколко години се бях върнал. Тогава бях властен свещеник в
зикурат в древния Близък изток и бях злоупотребил със своята власт заради материални изгоди. И
тогава чух глас:
"Когато имаше възможност да проповядваш истината, ти не го стори — казваше гласът с
много нежност и любов. — После, когато нямаше такава възможност, ти го правеше. В това
съществувание ти умря заради своята вяра, макар че не беше нужно. Ти можеше много по-лесно и
по-успешно да проповядваш за любовта. Тогава не бе необходимо да насилваш нещата. Този път —
гласът продължаваше също така нежно да говори за настоящия ми живот — го направи както
трябва."
В този момент разбрах, че част от смисъла на моя живот бе да трансформирам страха в
любов и мъдрост. Че не трябва да се страхувам да проповядвам.
Погълнати от всекидневието, понякога сме толкова обзети от грижи и тревоги, толкова се
безпокоим за своето положение, за външността си, за това, какво другите мислят за нас, че
забравяме духовната си същност, нашата абсолютна истина, нашата вътрешна сила. Толкова се
тревожим за своята репутация и позиция в обществото, за то-за дали другите не ни използват в
наша вреда, толкова се боим да не изглеждаме глупави, че понякога загубваме куража да бъдем
духовни. Ставаме страхливи и не смеем да опознаем и изживеем нашата собствена любов и сила.
Времената се менят. Вече никой не праща учените с нови идеи в тъмницата като Галилей.
Сега борбата протича на много по-вътрешно и по-личностно ниво. Границата между
интелектуалната концепция и прекия мистичен опит се размива.
Напоследък някои физици от изтъкнати университети се свързаха с мен. Те бяха работили с
китайски познавачи на таоизма върху идеята да открият начин за снемане, обяснение и прилагане
на изкуството Ки Гонг, което прилага лечение чрез определени движения, медитация и работа
върху енергията. Източният мистицизъм и западната наука се съчетаха в брак, за да постигнат обща
цел.
Поканиха ме да обясня процеса на регресия в минали съществувания, който е основният
компонент на лечебния метод Ки Гонг. Моето пребиваване се превърна в стимул за тези
специалисти с открито мислене да се обърнат към идеята за прераждането.
В момента много подобни диалози се водят из цялата страна. Физици и психиатри стават
мистиците на деветдесетте години. Сега ние потвърждаваме това, което предишните мистици са
знаели интуитивно — че ние сме божествени същества. Знаели сме всичко това от хиляди години,
но сме го забравили. А за да опознаем своята сила и да се върнем към истинската си същност, към
своя дом, трябва да си припомним каква е действителната истина. Трябва да си припомним пътя.
ДА ОБОГАТИМ ЖИВОТА СИ
Блер беше много богата и красива жена, която имаше нужда от помощ, за да разреши
брачните си проблеми. Тя чувстваше, че съпругът й я пренебрегва, и това я правеше безпомощна.
По време на регресия, Блер си припомни, че е била мъж, коренен жител на Америка от
племето на Великите полета. В този ден от живота си на индианец тя бе сама, вървеше на север през
снежни преспи. Блер описваше как снегът скърца под краката, колко слята се чувства с природата и
с всичко наоколо и с какво удоволствие се наслаждава на простия факт, че върви през този пейзаж.
Тя вкусваше мига на пълната и съвършена самота.
Докато крачеше през снега, Блер се учудваше на силата на този човек, на неговото познание
за природата, на чувството му за равновесие, хармония, сила и красота. Тя започна да оценява
неговата способност да се слее с естествения поток на нещата и на удоволствието, което това носи.
Когато интегрирахме този спомен след сеанси, Блер призна, че това чувство за свобода и
другите качества, които бе оценила, бяха точно нещата, от които се нуждаеше в сегашната
ситуация. Тя щеше да се почувства щастлива, ако се научеше да се наслаждава на самотата.
Задоволството от живота не зависеше от нейния съпруг, тя бе също толкова силна и самоуверена
като него. Това не бяха хипотетични определения за Блер. Тя вече ги бе изживяла в регресията.
Споменът от онзи предишен живот и метафоричното му значение й помогнаха да черпи от най-сил-
ната и свободна част от себе си и да разшири своето разбиране за ограниченията в настоящия
живот.

Независимо че терапията с минали съществувания може да лекува бързо и дълбоко значими
физически и емоционални проблеми, не е необходимо човек да има болестни симптоми, за да се
възползва от този процес. Много хора в добра кондиция — продуктивни и енергични, но
притеснявани от на пръв поглед дребни проблеми, също биха имали полза от регресията.
Филис — млада привлекателна жена — нямаше някакви особено драматични симптоми, но
въпреки това животът й бе повлиян от ниско самочувствие и липса на увереност. Страхуваше се и
от тъмнината. По време на регресията тя попадна в древно съществувание, в което бе грозно и
деформирано момиче, обитаващо пещера с нем-ногобройна група хора. Нейната общност я
подлагаше на подигравки заради външността й и тя страдаше от самотата на отхвърлените. Филис
си спомни как прекарвала повече от времето свита в най-отдалечения и тъмен ъгъл на пещерата, за
да не я вижда никой. Умря млада.
Това съществувание очевидно се отразяваше лошо на взаимоотношенията в настоящия й
живот. Филис бе пренесла известна част от мъката и от жалкия собствен образ от онова време,
макар сега да нямаше основание за това. Изглежда, че онзи живот обясняваше и страха й от тъм-
нината.
Самопреценката и вярата на Филис в себе си значително се подобриха, след като разбра
източниците на своите симптоми.
Ханк бе млад мъж, който привидно имаше всичко. Преуспяващ адвокат под тридесетте, с
доста добър доход, той олицетворяваше американския идеал за външност и атлетизъм и се радваше
на доста голяма популярност сред жените. Погледнато повърхностно, Ханк доста добре се справяше
в живота. Въпреки това той се нуждаеше от лечение, защото, както ми обясни, не изпитвал
удовлетворение, периодично изпадал в депресия, чувствал се неспокоен и тревожен. Ханк не
виждаше истинския смисъл на живота си.
По време на регресивната терапия той достигна до спомен от 1874 година. В това
съществувание бе освободен роб, чернокож. Споменът не беше нещо повече от фрагментарен
ключов момент, но затова пък изключително ярък. Привързан към дървен кол, Ханк получаваше
удари с бич по гърба, без да знае от кого и защо.
Въпреки краткостта си това преживяване го развълнува дълбоко. Паметта не му предостави
потресаващо осветляване на проблемите му от настоящето, но Ханк призна, че извиканият спомен
има връзка с някои негови юношески прегрешения.
След сеанса той се почувствува много по-добре. Преживяното от регресията като че ли му
даде ново направление и смисъл на съществуванието. Изпариха се неспокойството и чувството за
липса на щастие. Външните обстоятелства на живота му не се промениха, но сега той е по-способен
да чувства задоволство, въоръжен със знанието, че животът му съдържа по-висша мъдрост. Ханк
осъзна, че обстоятелствата и събитията в сегашния му живот имат цел и че смъртта не я прекъсва.
Терапията с минали съществувания може да отключва запаси от скрита сила, както бе в
случая с Блер. Много хора могат да се възползват от възможностите, които регресията предоставя,
за да си изяснят причините за деформации в самооценката си, както това стана при Филис. А
случаят на Ханк показва, как чрез пряко докосване до по-висшата мъдрост и духовността терапията
с минали съществувания може да замести неясното чувство за липса на цел с ново усещане за
ведрост и насока на живота.
Ако е блокирана вашата творческа способност, регресията понякога може да разкрие
източници от предишен живот, които да я отключат, като отвори за вас нови простори за съзидание.
Триша е добре позната като водеща на политически предавания. Тя отлично се справя с тази
работа, която изисква много напрежение. Харесват я и тя се радва на голяма популярност. Триша
имала намерение да напише книга. И точно тогава тази интелигентна и постигаща с лекота
желанията си жена се почувства неспособна да седне и да изложи в думи мисълта си върху лист
хартия. Наложи се да потърси помощ, която да отблокира писателските й способности.
Регресията на Триша я отведе в съществувание като мъж някъде в Европа преди няколко
века. От много години този мъж събирал данъци и записвал в книга сметките си с паче перо. Един
ден при него дошла парцалива жена с гладната си многобройна челяд. Тя го помолила да й опрости
данъка. Парите й трябвали, за да нахрани децата си.
Тъй като бирникът се страхувал да не си загуби работата и самият той да изпадне в бедност,
не дал ухо на молбите, а просто продължил да си пише в дебелата книга. Тази случка не му давала

мира през целия му по-сетнешен живот.
Триша успя да свърже този спомен с положителните неща от сегашния си живот,
включително и със своята ориентация към социалната справедливост. Тя свързва блокирането на
творческите си способности с факта, че тогавашното прилежно писане причинило толкова болка на
другите.
Този сеанс не само даде на Триша повече дълбочина на вътрешното й самопознание, но й
позволи да възвърне способностите си и да започне своята книга.
Веднъж приложих регресия на прославен музикант, изпаднал в творческа криза. Бе започнал
да се появява все по-рядко на подиума като изпълнител и все по-рядко го канеха да прави записи на
своите изпълнения.
Само за един сеанс неговият проблем бе идентифициран.
Музикантът бързо навлезе в дълбоко хипнотично състояние и ярко си припомни живот, в
който е бил ирландец от деветнадесети век. И тогава бил талантлив, но бил сурово наказан, че
пренебрегва усъвършенствуването си. Имаше и семейни недоразумения поради факта, че пре-
възхождаше по дарование баща си и по-големия си брат. Случаят бе нещо като "Параграф 22".
Нямал силата и куража да се противопостави на семейството си, от което бил силно зависим
материално и социално. А от друга страна, не искал да даде простор на своя талант, на страстите и
радостите от живота и творчеството.
Минали години. Все по-обезкуражен, най-накрая младият човек решил да избяга и взел
парахода за Америка, но по пътя умрял от епидемия, избухнала на кораба.
Ние разисквахме този живот от по-високата перспектива на неговото суперсъзнателно его,
след като бе умрял на борда. Все още бе дълбоко хипнотизирай.
— Аз пропилях живота си — коментираше той. — Трябваше да имам куража и вярата да
следвам таланта си. Не обичах себе си достатъчно и ценях погрешни неща в този живот. Отказах се
от страх, а не защото обичах семейството си. Боях се да не ме отхвърлят. Пак щяха да ме обичат, но
не го разбирах. Те спъваха моето развитие, защото се бояха за мен. Те също трябва да учат за
любовта. Любовта е всичко.
След като излезе от хипноза, изглеждаше дълбоко потресен от преживяното. Творческата
криза премина и той започна да дава блестящи концерти.
Доктор Робърт Джермон имал фантастичен случай с един млад перспективен бизнесмен,
който ставал необяснимо неспокоен и изпълнен със страхове при всяко пълнолуние. Причината за
този страх се оказала много по-сложна от известните факти за начина, по който влияе притеглянето
между земята и луната върху приливите и върху флуидния баланс на живите същества.
При регресията пациентът на доктор Джермон се върнал в същия живот, но в много по-млада
възраст, когато при един инцидент обърнал открадната кола и двама от приятелите му загинали.
Това се случило, защото в нощта преди излета младежът трябвало да работи като пазач, бил
изморен и вниманието му било притъпено. Катастрофата станала при пълнолуние. Изглежда, че
мъката на младежа и чувството за вина се изостряли от пълната луна. Доктор Джермон започнал
терапевтично да му обяснява, че инцидентът е в миналото и че сега може да се освободи от скръбта
и другите си спомени, свързани с нещастието.
Хипнотизираният пациент го прекъснал:
"Сигурно ще ни пипнат. Трябва да сме много внимателни. Тази нощ има пълнолуние."
За огромна изненада на доктор Джермон пациентът спонтанно се върнал във времето на
Втората световна война като американски войник в Европа. Войникът бил хванат от германците.
Последното, което усетил, било изстрел в гърба, докато стоял обърнат към реката, в която се
отразявала пълната луна.
Пациентът си спомнил името, което носил в този минал живот. Той съобщил датата,
специалността, а също и мястото, където се дипломирал в колеж в края на тридесетте години.
Съпругата на пациента направила по-късно проучване и потвърдила, че човек с такова име наистина
се бил дипломирал в назованата специалност в онзи колеж. Имало само една година разлика от
посочената дата.
След тази регресия и спомена за разстрела бизнесменът се освободил напълно от странната
си реакция при пълнолуние.
Може би "лунатизмът" и познатото ни от фолклора странно въздействие на пълнолунието

върху нашата психика имат своите корени в спомените от древните си съществувания. В края на
краищата ние сме се взирали в пълната луна от хиляди години.
Рут бе полицайка малко над тридесетте. Работата й изискваше здрави нерви, хладнокръвие и
тя с удоволствие си я вършеше. Но ми разказа, че когато се връщала вечер вкъщи, изпитвала
чувство на безпокойство, гневяла се често и сънувала кошмари. Хора с много по-леки професии
имат подобни реакции и най-лесно е да се, каже, че това е случай на професионален стрес.
Въпреки това, когато Рут ме посети, тя регресира в живот, в който е била бледа жена от
Нормандия с бяло боне на главата, хвърлена незаслужено в затвор.
Очевидно в това съществувание Рут бе приемала пасивно затворничеството си. Никога не бе
успяла да се освободи от гнева или да накаже тези, които я бяха затворили. Тя разбра, че това е
урокът, от който се нуждае в настоящия живот. Като полицайка имаше силно развито чувство за
справедливост — една личностна черта, която сигурно бе повлияна от опита й в миналия живот. И
все пак, изглежда, преживяванията й тогава бяха оставили в нея неизразходван гняв, който й
пречеше да бъде щастлива. От една страна, чрез професията си Рут компенсираше преживяното в
миналото съществувание доста добре, но от друга, изглежда, че компенсацията бе прекалена — все
едно че тя си казваше със стиснати зъби: "Няма да позволя това да ми се случи отново."
Понякога посланието от типа "причина — следствие" е връхната точка на един сеанс на
регресия. Може да има някаква специална информация, която пациентът трябва да научи и след
научаването — да асимилира, да се издигне над нея и просто да я преодолее. Споменът на Рут й
помогна да си обясни защо толкова често е гневна. Той й помогна да разбере, че нейните кошмари,
в които тя обикновено е хваната в капан, затворена или парализирана, сигурно са свързани с
пребиваването й в затвора.
Кошмарите на Рут изчезнаха — вече не е толкова неспокойна, макар че понякога изпада в
гняв. Но когато и да започне да се надига раздразнението й, тя е способна да го овладява много по-
бързо и съвсем не се ужасява от него. Терапията с минали съществувания й помогна да си изясни
две тъмни сенки в своя живот и да контролира и овладява останалите.
Алис имаше твърде обикновените и често срещани симптоми на нашето общество —
повишена тревожност и неспособност да се доверява. Те се проявявали още в нейното детство. След
като един ден баща й я затворил в килера, тя го изживяла толкова дълбоко, че повече никога не се
доверявала на родителите си.
По време на регресията Алис се върна в древни времена и разказа, че е малко дете, погребано
живо. Алис се била разболяла от чума, която обезлюдявала селището. Вероятно изпаднала в кома от
високата температура и я помислили за умряла. Под хипноза тя се върна в момента, когато се
събуди в гроба и изпадна в паника. Обхвана я ярост, че напуска така рано живота, но след това осъз-
на, че грешката е била неволна. По време на прегледа на живота Алис можа да свърже това
преживяване с липсата на доверие през целия й сегашен живот.
Тя имаше втори спомен от предишно съществувание, където отново изживя чувство на ужас,
този път по време на война. През една бомбардировка трупове на загинали бяха паднали върху нея
и това стоеше в основата на нейната клаустрофобия и повишено безпокойство. След тези два
спомена симптомите на Алис започнаха да се топят един по един. Разбирането бе й помогнало така,
както бе станало с музиканта, Триша и Рут.
Когато се установява източникът на страха, той не само изчезва, но едновременно с това
могат да се разкрият и таланти, пренесени от други съществувания.
Една млада самотна майка и преуспяваща фотографка на име Карин се обърна към мене, за
да открие причините за трудните си взаимоотношения с членовете на семейството си. Благодарение
на терапията с минали съществувания тя постигна известен успех. Но освен това Карин имаше друг,
много специфичен проблем — доста необичаен за толкова преуспяваща и независима жена. Карин
се ужасяваше, че може да се загуби, докато кара колата си. Беше отчаяна, че бъркаше пътя много
по-често от всеки средностатистически шофьор. Понякога толкова се бояла да не й се случи това, че
трябвало някой друг да я закара на назначените й срещи.
Решихме да проверим източника на страха й чрез регресивна терапия. В хипнотично
състояние Карин си припомни, че е била навигатор на подводница по време на Втората световна
война. При изпълнение на една мисия допуснала грешка, която отклонила подводницата от курса.
Притеснението й било неописуемо, защото попаднали във вражески води. Засечена от противника,

подводницата била унищожена и Карин загинала заедно с целия екипаж.
След този сеанс страхът на Карин от изгубване напълно изчезна.
По-късно нейната малка дъщеря сподели, че майка й станала много по-добра и любяща.
След няколко месеца Карин ми прати малка бележка. Пишеше ми как в резултат на
терапията сега се справяла много по-добре, колко "по-пълноценна и изпълнена с любов" се
чувствала сега и колко била щастлива, че намерила себе си. Разказваше ми, че вече не само че не се
губела, но хората се обръщали към НЕЯ за указание и тя им рисувала карта на пътя, за да не се
загубят ТЕ!
Карин не само бе успяла да преодолее страха си, но отново бе придобила таланта на
навигатор от предишното си съществувание и чрез него помагаше и на другите.
Регресията в минали съществувания понякога създава огромна радост на семейства с
осиновено дете, тъй като им показва, че независимо от липсата на биологична връзка и напук на
поговорката "Кръвта вода не става" духът е по-силен от кръвта.
Извършвал съм регресии, които показват, че връзката между осиновени деца и техните
осиновители понякога е по-силна от връзката между същите деца и техните биологични родители.
Когато различните членове на семейства с осиновени деца се подлагат на регресия, те често се
разпознават в предишни животи.
Опитът ми е показал, че ако отношението "родител— дете" е предназначено да се осъществи,
но е блокиран физическият канал, намира се друг път, за да се изпълни предназначението.
Взаимоотношенията родители—деца никога не са случайни. Една моя приятелка астроложка е
открила същата зависимост. Тя ми е казвала, че ако се сравнят звездните карти на осиновителите и
осиновените деца, често се виждат връзки и съответствия, които се наблюдават при биологичните
семейства.
Регресията в предишни животи може да се превърне в начало на духовен път към вътрешния
мир, блаженството, радостта и мъдростта в най-неочаквани моменти от живота. Понякога
резултатът е изникването на специфични таланти, а не са малко пациентите, които се ориентираха
към метафизиката като траен духовен интерес независимо от успешната .си кариера или социалната
среда. Нещо повече, в резултат на духовното израстване и другите аспекти на техния живот
претърпяха развитие и разцвет. Много от изживелите регресивна терапия съобщават за постигнати
от тях "върхове" на трансцендентален опит и интуитивно познание, които извисяват вътрешния и
социалния им живот. Те са придобили вътрешна хармония, спокойствие и целеустременост, които
не зависят от обстоятелствата, а са трайна тяхна опора.
Знам какво изпитват. В резултат на собственото ми духовно израстване, което започна с
преживяното от мен с Кетрин, самият аз придобих личен трансцендентален опит. Още първия път
разбрах, че такова състояние е само по себе си цел. Това се случи една седмица преди самото
изживяване. Беше преди няколко години. След като бях приемал пациенти десет часа, се опитах да
се отпусна, като медитирах в специалния стол в кабинета ми. След няколко минути бях достигнал
състояние на дълбока релаксация и успях да отстраня всякаква мисъл от главата ми. Тогава чух
ехтящ глас. Беше като телепатичен тромпет в съзнанието ми и това ме разтърси из основи.
— Ти само го обичай! — проехтя гласът.
Веднага застанах нащрек. Знаех, че посланието се отнася до Джордан, моят син. По това
време той беше типичен тинейджър, който се бунтуваше за щяло и нещяло, но аз въобще не бях
мислил за него през целия ден. Може би подсъзнателно съм размишлявал как да се справя с
поведението му.
Седмица по-късно, в една много мрачна утрин, карах с колата си Джордан на училище.
Опитвах се да поддържам разговора, но той ми отговаряше едносрично и нещо се мусеше.
Знаех, че имам варианти да се разсърдя или да се направя, че нищо не забелязвам.
Припомних си посланието: "Ти само го обичай!" — и избрах последното.
— Джордан, не забравяй, че те обичам! — казах му, когато го свалих пред училището.
За моя изненада той отговори:
— Аз също те обичам.
Чак тогава разбрах, че той въобще не беше сърдит или намусен, а просто още не се бе
събудил напълно. Това, което взимах за сръдня, бе мое заблуждение.
Продължих да карам към болницата, отдалечена на около четиридесет и пет минути път.

Когато минах покрай църквата, слънцето се бе издигнало над дърветата, а градинарят сънено
вървеше през тревата.
Изведнъж изпитах усещане за умиротворение и радост. Чувствах невероятна сигурност, а
светът ми изглеждаше съвършено подреден. Градинарят, дърветата и всичко друго, което виждах,
беше обляно в светлина и грееше. Можех почти да виждам през тях — всичко бе придобило
златиста прозрачност. Усещах се свързан с всеки и с всичко — с градинаря, с дърветата, с тревата,
небето и с катеричката, катереща се по-дървото. Не съществуваше никакъв страх и несигурност.
Бъдещето ми се струваше ясно... съвършено.
Може би съм изглеждал странно на забързаните шофьори. Чувствах нещо като дистанцирана
универсална любов и към тях. Дори когато някои от тях ми пресичаха пътя, аз само им помахвах с
ръка и им се усмихвах. Чудех се защо всички тези хора толкова много бързаха. Времето ми
изглеждаше застинало, а след това усещането за него съвсем изчезна. Чувствах се невероятно
спокоен. Ние бяхме тук, за да учим и обичаме — виждах ясно това. Нищо друго нямаше значение.
Докато карах към болницата, предметите продължаваха да излъчват светлина и да изглеждат
прозрачни. Така се чувства човек в състояние на универсална благост и любов, когато е завладян от
огромна радост и покой. Това е състояние на щастие и взаимовръзка с всичко живо.
Това състояние не ме напусна и когато започнах работния си ден. Тази сутрин проявявах
необичайна интуитивност с пациентите си, особено с двама нови, които не бях виждал преди. Имах
особено остро възприятие за светлината в и около хората, струваше ми се, че този ден всеки около
мен имаше собствено излъчване.
Знаех със сигурност, че не съществува такова нещо като опасност, че не е необходимо да се
страхуваме. Всичко се беше сляло в едно. Изпитвах увереност, че всичко в живота е свързано.
С такова настроение отидох по-късно през деня на административно събрание. Темата на
събранието: "Как да увеличим приходите на болницата" — ме дразнеше. Знаех, че отново мога да
избирам — да напусна събранието и да поддържам своето състояние или да остана и да им кажа
какво мисля за техните идеи. Ако останех и започнех да говоря за етика и честност, трябваше да си
послужа с бунтарските си логически оръжия. Изведнъж като че с мен стана скокообразна промяна.
Бях върнат към нормалното си "аз", аналитично и приземено. Повече не можах да си възстановя
предишното прекрасно състояние на покой. То си беше отишло и нищо не можеше да го върне, кол-
кото и да се опитвах да си го припомня.
Оттогава съм получавал подобно прекрасно изживяване пет или шест пъти. Винаги идва
ненадейно. Но медитацията създава това състояние. То не може да бъде предизвикано насила. То не
е резултат от усилие. То е почти подарък, подарък на благодатта.
Когато релаксирам, потопен в чувство на любов, без да искам нищо в замяна, усещам, че
състоянието е съвсем наблизо.
Сега се опитвам да помагам и на други хора да достигат състояние на вътрешен покой,
радост и благодат, което е резултат на особен начин на личностно израстване, пътят към който
започва с регресията в минали съществувания. То е толкова важно. Специално за мен то е дейс-
твителната цел на моята терапия. Именно в състояние на вътрешен покой се постига лечебният
ефект.
Понякога не е необходимо и дори не се препоръчва да се тръгне по пътя на регресията. Има
и други пътища и те се разкриват чрез хипноза.
Случва се някой щастлив и преуспяващ човек да дойде в кабинета ми от любопитство или
просто "за да го преживее". Такъв пациент може да постигне отлични резултати като Марта от осма
глава на тази книга, която успя да облекчи скръбта по починалия си баща, въпреки че
първоначалният подтик беше единствено нейното любопитство. Но се случва такива пациенти и да
не успеят.
Има причини, които понякога не позволяват да възникват спомени. Същото се получава и
когато пациентите твърде много се стараят. Самият акт на старанието е съзнателно поведение,
което може да блокира подсъзнанието и да му попречи да изплува. Това блокиране може лесно да
се преодолее, ако пациентът се релаксира и се научи да възприема пасивно. Не са изключение
случаите, когато някои се боят да преживеят смъртта си в минали съществувания. Както споменах
преди, обяснявам на пациентите си, че могат да избират дали да преминат през преживяването на
смъртта или не и ако се решат, повечето хора не я преживяват травматично. Дори обратното, това

прави успеха им още по-голям.
Но за някои пациенти се оказва, че имат да изпълнят нещо още по-важно.
Армандо, специалист по данъчно законодателство от Ню Джързи, се обърна към мене, за да
направим регресия в предишен живот. Той беше елегантен мъж, безупречно облечен и
очарователен, с много бърз и пъргав ум. Не беше имал сериозни психологически или соматични
проблеми, но в стремежа му да изживее регресия в миналото имаше някаква отчаяна настоятелност.
Армандо сериозно се интересуваше от пътищата за духовно израстване.
Собственият му стил се приближаваше към доминантната личност със склонност да се
налага над другите. Трудно можеше да релаксира и предпочиташе да прекарва свободното си време
сам или с жена си вместо в компанията на други хора. Макар че винаги беше любезен и сговорчив,
не проявяваше особена готовност да се раздава на хората. По политически убеждения бе
консервативен и дори малко "ястреб". Беше изоставил младежките си увлечения по музиката, за да
направи по-практична кариера в правото.
През втория сеанс хипнотизирах Армандо дълбоко. Той изпадна в екстатично състояние и се
изпълни с покой и любов. Виждаше ярки цветове, предимно цикламено-червени — цвят, който
традиционно се свързва с духовността. Но не можеше да извлече някакви спомени от предишни
съществувания, макар че полагаше големи старания.
Дадох на Армандо касета със запис на регресия, за да я слуша вкъщи. Съпругата му, която не
бях виждал, слушала заедно с него. Тя постигнала ясен образ на сцени от няколко минали
съществувания и ги разказала на съпруга си, с което предизвикала неговата завист. Той не можел да
види нищо от предишните си животи. Цяла седмица преди да стане време за третия ни сеанс,
жената на Армандо продължавала да извиква спомени от минали съществувания винаги когато
слушала записа. При Армандо нищо не се получавало.
Между другото в същия запис аз инструктирам слушателя да се срещне с някой мъдър човек
— учител или помощник, да му зададе един-два въпроса и да се вслуша в отговорите.
От пурпурната светлина, която виждаше Армандо, се материализирал неговият учител.
Мъдрият помощник бил на деветнадесет години, с дълга руса коса, облечен бил в сини джинси и
спортно яке. Името му било Майкъл. Възрастта, стилът и характерните черти, както н облеклото не
били това, което толкова формализирана личност като Армандо би могла да си представи или въоб-
рази. Дори Армандо бил изненадан.
Майкъл се усмихвал. Прегърнал Армандо и му казал:-"Развесели се, отпусни се, не бъди
толкова сериозен."
Когато и да слушал Армандо записа, Майкъл изплувал от пурпурната светлина и му говорел.
Давал му духовни съвети, помагал му с практически указания за бизнеса и за отношенията му с
хората и правел някои предсказания за събития, които точно се сбъдвали в следващите няколко дни.
Но Армандо все още отчаяно се стремеше към регресия в предишни животи. Подценяваше
красотата и значението на срещите с Майкъл, своя учител.
Дойде за третия сеанс с все същото оплакване, че не можел да предизвика спомени от
миналите си съществувания. Завиждаше на леснотата, с която жена му ги постигаше. Хипнотизирах
го на дълбоко ниво и го накарах-да намери Майкъл.
— Попитай го защо не можеш да си припомняш миналите си съществувания —
инструктирах го аз.
Отговорът на Майкъл беше бърз и точен както винаги.
— Ще ти се позволи да си спомниш миналите си животи като награда, щом се освободиш от
сегашните си страхове. Няма от какво да се боиш. Ти се страхуваш от хората, а не бива. Не се
тревожи за другите — те ще са добре. Не очаквай да са съвършени. Върви при тях и им помагай,
дори в началото да е на само един от тях.
Армандо наистина нямаше нужда да си припомня други съществувания. Неговата задача бе
да работи върху настоящето. Някой ден, ако следва съвета на Майкъл, той ще може да надникне в
миналото си. Но това ще бъде като награда, то ще е неговият обещан десерт.
Не за всеки е от изключителна важност да си спомни своите предишни животи. Не всеки
носи товар или следи, които са значими за сегашния му живот. Често ударението пада върху
настоящето, а не върху миналото. В огромното си желание да си припомни предишните съществу-
вания Армандо едва не пропусна невероятно красивите и важни срещи с Майкъл.

Случаят с Армандо илюстрира безграничния потенциал и богатството на подсъзнанието в
хипнотично състояние, в което могат да се случат всякакви неща. В този смисъл, когато ръководя
регресията, аз се чувствам като помощник, който улеснява процеса. Пациентът е този, който в края
на краищата контролира лечението. При регресия в съзнанието на пациента могат да изскочат
психически интроспекции, възприятия на прекрасни цветове, чувства, мисли и решения на текущи
проблеми, разговори с мъдри учители, както и спомени от сегашния и предишни животи. Понякога
пациентът може да изживее неща, които стават в други пространства — пространства прекрасни и
свещени.
Да се видят отговорите на нечии проблеми, написани със златни букви във вид на герб от
виолетова светлина, е лечебно.Това разширяване на съзнанието е много терапевтично, то е чудесно
и може да бъде целебно също като регресията в минали съществувания.
Лечебният потенциал на подсъзнанието под ръководството на опитен водач или под
собствено ръководство е безкраен. Аз научавам за процеса на лекуване от пациентите си толкова,
колкото те научават от своите преживявания. Всички сме учители и ученици, всички сме пациенти
и лечители.
Всички заедно пътешестваме през времето в съзнанието, душата и чувствата.
ТЕХНИКИТЕ НА РЕГРЕСИЯТА
Не винаги е необходимо, а понякога е и невъзможно да посетите терапевт, който прилага
регресия в минали съществувания. Затова препоръчвам на моите пациенти и на тези, които
посещават моите групови упражнения, да провеждат самолечение чрез техники, които могат да се
прилагат у дома. Можете да използвате тези техники, за да изследвате собствените си минали
съществувания и да постигнете сами висшата мъдрост. Пациентите ми твърдят, че техниките, които
ще опиша по-надолу, са им дали прекрасни изживявания на релаксация и стимулиране на лечебния
процес.
В приложение "А" давам сценария на касетъчен запис за релаксация и за регресивна
медитация с инструкции, сами да си направите запис. Това упражнение ще води вашето
подсъзнание към най-значимите ви спомени от детството, минало съществувание и може би от
междинно състояние. Колкото по-често го правите, толкова по-големи резултати ще постигнете.
Предложеният вариант на сценарий е подобен на работата, която извършвам в кабинета си,
но има и други много ценни техники за регресия в минали съществувания. Тези техники също са
описани в тази глава и ви препоръчвам да пробвате всички, докато изберете най-подходящата за
вас, която редовно да практикувате.
Другите техники, често препоръчвани от мене, се делят на четири категории. Те включват
водене дневник на сънищата, медитация и визуализация, техники на самопознанието и игрови
техники, които може да опитате сами или с приятел. Всички те ще ви помогнат да се отпуснете и да
фокусирате своя разум, за да изплува информация от вашето подсъзнание.
Всички техники са безопасни. Ако симптомите ви са тежки или се притеснявате от
предстоящото изживяване, бихте могли да започнете вашите изследвания, след като сте се
консултирали с опитен терапевт. Съобразявайте се със съмненията си, но не забравяйте, че
подсъзнанието е много мъдро. То обикновено ще ви даде точно онова преживяване, което ще
отразява момента и обстоятелствата, в които се намирате. Дори и пациенти с много тежки сим-
птоми успешно използват регресивни техники вкъщи между два сеанса в моя кабинет.
Терапевтичният процес е много полезен с това, че позволява да се интегрира важният опит
от минали съществувания със сегашния процес на вашето израстване. Независимо от това, ако
почувствате необходимост от помощ, когато интегрирате преживяването със ситуацията на се-
гашния ви живот, вие може да се консултирате с професионален терапевт.
Изследвайте, доверявайте се, играйте и преди всичко бъдете открити за неочакваното.
Оставете се да бъдете изненадани, когато започнете да черпите от огромните депа на вашето
съзнание, тяло, емоции и душа.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЪНИЩАТА ЗА ИЗВИКВАНЕ НА СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИШЕН

ЖИВОТ
Започнете да си водите дневник на сънищата. Те често съдържат диря от минали

съществувания. Не всички сънища са фройдистки — със символи, деформации и метафори на
желанията. Някои сънища изразяват буквално спомени от предишен живот.
Считам, че съм открил най-добрия начин за водене на дневник на сънищата. След като се
събудите, останете да лежите спокойно и се опитайте да не се движите. Направете усилие да си
припомните съня. Проследете го наум. След това отново си го припомнете и ще изплуват още
подробности.
След това дайте наименование на вашия сън, например: "Парализиран от страх бягам, без да
се помръдна от място" или "Загубен в лабиринт на замък в Германия". Наименованието на съня ще
ви помогне да идентифицирате основната му тема и това после ще ви улесни да организирате
обработката на информацията. Като си записвате всички подробности от съня, вие ще сте сигурни,
че няма да забравите нищо от неговото съдържание. Воденето на дневник ще стимулира мозъка ви
да помни вашите сънища в детайли.
Колкото повече сънища си припомните, толкова повече нишки от минали съществувания ще
откриете. Може да разпознаете съня, който съдържа знак за минал живот, по някои характерни
подробности — например сънували сте се в дрехи от друг исторически период или сте използвали
инструменти и уреди, които ви изглеждат от друго време и място.
Не е необходимо веднага да определите значението на знака. Просто разкажете писмено
съня, дайте му наименование и от време на време преглеждайте съдържанието на целия дневник, за
да откриете постоянни тенденции и модели.
Детайлите на отделните сънища изглеждат ли свързани, или са произволни? Възможно е
тези, които могат да бъдат интегрирани в отделна тема или свързани в картина, да ви дават
индикации за най-важните или запомнящи се минали съществувания, докато повечето произволни
детайли са просто това, което са — случайност или пък фрагменти от паметта, които още не са
организирани.
Когато ви се иска по-пълно изследване на някой детайл от предишен живот, медитирайте
върху него. Фокусирайте мислите си, все едно че правите самостоятелно регресия.
Представете си сцената в образи (визуализирайте) или фрагменти от нея и се опитайте да я
разширите, да я видите в повече подробности. Опитайте се да не пречите ментално на своите
впечатления. Не ги цензурирайте. Един истински завършен спомен от предишен живот може да
изплува дори и само с една медитация, възможно е и след няколко медитации, а може и въобще да
не се появи. Тези варианти са напълно естествени. В началото обикновено се възприема набор от
фрагменти от минали съществувания, които не изглеждат свързани. Колкото повече се упражнявате
в тази техника, толкова по-голямо умение ще придобиете.
В моя кабинет понякога искам от пациентите да изиграят ролите на всички хора, които са
видели в съня си. Тази техника може да адаптирате по отношение на самите себе си. Например, ако
сте сънували, че сте заобиколени от семейство, чиито членове са ви непознати, представете си и ако
искате, изиграйте ролите на бащата, на майката, на малката сестричка, на приятеля си и т.н. Как се
чувствате в кожата на всеки от тях?
Като използват интуицията и въображението си в различните роли, често хората започват да
разбират по-добре значението на сънищата си. Те научават повече за мотивациите на всеки от
персонажите. В сънищата с индикации за предишни животи, както и при работа с материал от
действителна регресия може да постигнете силна идентификация с определен персонаж, ако сте се
вживели в неговата роля.
Техниката на идентифициране ви помага да разберете мотивациите на другите хора от съня.
Случва се да разпознаете в някого от персонажите на съня действително лице от сегашния си
живот. Например установявате, че дадена личност има същата чувствителност като баща ви.
Когато овладеете техниката на изпълняване на роли, за да интерпретирате най-типичните си
сънища, ще бъдете в състояние да откриете модели на поведение или ситуации, които се отразяват в
сегашния ви живот.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕДИТАЦИЯ И ВИЗУАЛИЗАЦИЯ ЗА ПРИПОМНЯНЕ НА

МИНАЛИ СЪЩЕСТВУВАНИЯ
Медитацията — една практика, която горещо препоръчвам, е друг основен метод за
откриване на спомени от минали съществувания. Медитацията прояснява съзнанието, а ясното

съзнание отваря пътя за спонтанно изплуване на вътрешни ретроспекции, възприятия и може би
спомени от предишни животи.
От друга страна, аз често препоръчвам медитацията заради многобройните положителни
ефекти, които могат далеч да надхвърлят очакванията. Също както при воденето на дневника,
медитацията е техника, която дава основа на себепознанието, полезно за много области на живота.
Медитацията учи на умиротворение и на радост. Тя показва как да се фокусираме върху дадения
момент и да не се тревожим толкова за бъдещето или да съжаляваме за миналото. Тя може да ни
научи да контролираме разума и емоциите си.
Практикуването на медитация е много по-лесно и просто, отколкото си мислят повечето
хора. Това, което създава пречки, е неувереността на начинаещия прави ли ' всичко "както трябва",
а няма нито едно задължително правило за това. Винаги когато сте релаксирани, когато разумът ви
е в състояние на спокойно наблюдение, когато не сте във властта на рефлексивни мисли — вие
медитирате. Може да седите със скръстени крака на пода и с изправен гръб или да се изтягате на
стол. Може да лежите или да заемете каквото и да е удобно положение. Независимо от позата
наблюдаващото, спокойно концентрирано съзнание е медитиращото съзнание.
В медитацията съзнанието е активно и се намира в състояние на открито възприемане и
наблюдение, при което се рушат бариерите между наблюдателя и наблюдавания обект. То създава
възможност за големи проникновения и разкрития. Медитацията изисква упражняване и търпение,
но самият акт на медитиране поражда още по-голямо търпение.
Като психиатър знам колко трудно е да се усмири съзнанието. Мислите винаги изскачат в
главата ни. Повечето от нас дори не си дават сметка, че непрекъснато мислим, визуализираме и
фантазираме. В моите групови упражнения карам хората да си затворят очите и да не мислят за
нищо тридесет секунди — никакви мисли, никакви образи, нещо като бял лист хартия.
Почти никой не го постига. След като изминат тридесетте секунди, искам да ми кажат дали
са имали мисли и ако е така, какви са били те.
"Защо ни кара да правим това?"
"Това е глупаво."
"Гърбът ме заболя."
"Чудех се дали не съм оставил фаровете незагасени."
"Иска ми се този да спре да кашля."
Това са примери на постоянния вътрешен поток от мисли, които се въртят в главите на
участниците в упражнението. Опитайте и ще видите.
За да се медитира, трябва да се намери тихо, спокойно място, където съзнанието може да се
успокои. Затова, когато пристъпите към медитиране, обърнете внимание на дишането си. Дишайте
бавно и внимателно, бавно и внимателно, докато то се установи в спокоен и бавен ритъм. Осъзнайте
мислите си и деликатно ги елиминирайте. Не се упреквайте. Не се чувствайте потиснати или нетър-
пеливи. Просто наблюдавайте как минават мислите ви.
Ако постигнете това, вие ще научите много неща за себе си и като упражнявате техниките,
описани в тази глава и в приложение "А", можете да достигнете спомен от предишен живот. С
времето медитацията ще затвърди вашия успех в прилагането и на други техники на регресия.
Някои предпочитат да медитират, като се концентрират върху дума, число или предмет.
Няма значение каква е специфичната техника. След като разумът и тялото ви релаксират,
електрическата активност на мозъка спада и вие влизате в състояния "алфа" и "тета". Това са такива
състояния, при които ритъмът на спада на електровълните от дейността на мозъка е много по-бавен,
отколкото е в нормалното будно състояние, т.е. "бета" състояние.
Когато сте в тези релаксирани състояния, вие медитирате, вие се възстановявате, вие се
подмладявате.
Има такива, които предпочитат като медитативна техника визуализацията, т. е. да обрисуват
нещата чрез вътрешното си зрение. Тя твърде много прилича на бленуване, на фантазиране в будно
състояние. Но когато измервам електрическата активност на мозъка на хора, които медитират, и на
хора, които визуализират, откривам същите} "алфа" и "тета” състояния. Тези, които визуализират, в
същото време и медитират, но по-целенасочено.
Визуализацията може да бъде прилагана като мощна лечебна техника за укрепване на
имунната система на тялото, за ускоряване естествените хомеостатични и оздравителни механизми

и за елиминиране на много болести. Тя може с успех да се прилага за увеличаване на физически
постижения, да се повтаря като молитва и дори да се използва за постигане на трансцендентални
състояния.
За да откриете предишен живот чрез медитативно състояние, опитайте се да си представите
себе си в друго време. Оставете образите да се носят в съзнанието ви. Материалът, който ще
изплува, се надига от най-дълбоките кътчета на подсъзнанието. Не анализирайте образите. Просто
ги оставете да се носят и ги наблюдавайте, като че сте свидетел на събитията и сцените, които те
изобразяват. Използвайте въображението си. След като сте приключили, запишете преживяното в
дневник, може би и в специално място на дневника на вашите сънища. Потърсете модели и знакове
по същия начин, както правите, когато изучавате сънищата си.
СЕБЕНАБЛЮДЕНИЕТО КАТО КЛЮЧ КЪМ СПОМЕНИТЕ ОТ МИНАЛИ

СЪЩЕСТВУВАНИЯ
Текущият ви живот и обстоятелствата в него често съдържат нишки, водят към миналите ви
съществувания. Когато сте релаксирани и имате малко свободно време, опитайте да се подложите
на самоанализ. От една неангажирана и некритична перспектива размишлявайте върху своите
способности и таланти. Откъде идват те? Наследили ли сте ги от вашите родители, или биха могли
да са свързани с минали съществувания?
Класически пример за мощно наследен талант от минали съществувания е способността на
Моцарт да пише симфонии на петгодишна възраст. Лесно е да се предположи, че Моцарт сигурно е
бил музикант в предишни съществувания, талантите му са се усъвършенствували и са се пренасяли,
докато се проявили през неговия живот.
Лекотата, с която се усвоява определен език, или афинитетът към някоя култура също могат
да бъдат следи от предишен живот.
В моята преподавателска практика ми се случи да се срещна с един човек от Оклахома,
който прекарваше всичките си почивки в Ямайка. Макар и от кавказки расов тип, той обича и
разбира тези хора и тяхната култура, като че е роден сред тях. Нещо повече, той за пръв път се
почувствал "у дома", когато отишъл там.
Вие може да използвате вашите сегашни таланти като фокус, за да достигнете минали
съществувания чрез техниките на хипнотична регресия или чрез визуализация.
Остатъците от негативен опит, който сте имали по време на други животи, биха могли да
изплуват на повърхността във вид на страхове или фобии в настоящето. Направете инвентаризация
на самия себе си. Вникнете в страховете и фобиите си. Попитайте се откъде произтича страхът,
защо се боя, случило ли ми се е нещо в детството, което да го предизвика? Винаги ли съм го имал?
Ако не можете да намерите източника на страха и осъзнаете, че той винаги е бил с вас,
започнете да играете различни роли, следете сънищата си, визуализирайте и може би ще откриете
източника в минало съществувание.
Важно е да знаете, че ако искате да успеете в това упражнение, трябва да не си давате
осъждащи оценки и да не бъдете самокритични. Например вие се боите от водата и търсите
причината за този страх. Ако си казвате: "О, аз просто се боя от водата, аз съм страхливец и това е
всичко" — никога не ще успеете да намерите възможната връзка с давене в предишен живот.
Някои хора имат афинитет към чужда култура, други са отблъснати от определени части на
света.
Една домакиня, майка на три деца, си припомни, че била връхлетяна от истинска паника,
когато самолетът кацнал на атинското летище, откъдето трябвало да започне сватбеното й
пътешествие. Настояла пред съпруга си да напуснат веднага Гърция. Отлетели за Рим, а по-късно за
Париж, където симптомите на ужас и страх повече не се повторили. Прекарали прекрасно.
Когато години по-късно се подложи на регресия, тази жена си припомни, че е живяла в
Гърция и че са я блъснали от скала хора, които осъждали нейните вярвания.
Критиците биха могли да спорят, че тя е изпаднала в паника не защото са кацнали в Гърция,
а поради скритите й страхове на младоженка. Но пълното изчезване на симптомите, след като
младоженците пристигат в друга страна, отхвърля този аргумент.
Някои разкриват следи от минали съществувания чрез изживяване на "дежа вю". Не сте ли
изпитвали понякога чувството, когато за пръв път посетите някакво място, че "сте били тук и

преди"?
След една лекция съпрузи на около петдесет години ми разказаха за скорошното си пътуване
до Италия. За пръв път били в тази страна и никой от тях не разбирал, а още по-малко говорел
италиански. Съпрузите наели кола и се отправили към Северна Италия, но се заблудили по пътя. С
настъпването на нощта започнали да стават все по-неспокойни и се отбили в един малък град.
Жената изведнъж получила странното чувство на "дежа вю". Градът й изглеждал невероятно
познат. Съпругът й описваше особения блясък в очите й в този момент. Той бил шокиран, когато тя
започнала да отговаря на италиански, щом я заговаряли местните жители, които пък въобще не се
усъмнили, че жената не знае техния език. В действителност тя никога не е учила и говорила
италиански в живота си. Не и в този живот.
Имали ли сте някога внезапното усещане, че сте били на друго място, в друго време и тяло?
Това може би не е само фантазия? Децата често съобщават за неща от този род, които биха могли да
бъдат спомени от предишен живот. Но това се случва и на възрастни.
Чувствали ли сте особено, необяснимо привличане към някого или изненадващо отблъскване
от друг? Възможно е да сте били заедно и преди.
Наблюдавайте това, което харесвате или не харесвате, дрехите си, навиците си. Кои са
вашите доминиращи личностни черти? Огледайте дома си. Какво е обзавеждането и какво изкуство
предпочитате? Кои декоративни стилове?
Поддържайте ума си ясен, спокоен и отворен, когато се оглеждате.
Не се тревожете дали тази информация е "истинска". Вашето съзнание произвежда този
материал и упражнението ще има върху вас същия ефект като сънищата. Този процес ще стимулира
разума ви да се възползва от все повече и повече ценен материал от минали съществувания. Вашата
цел в началото е да отворите вратите и да очертаете пътеките. По-късно, с натрупване на опит, вие
ще станете по-аналитични.
Ще разберете, когато онова време изплува.
"ИГРОВИ" ТЕХНИКИ ЗА ДОСТИГАНЕ НА МИНАЛИ СЪЩЕСТВУВАНИЯ

Свободното асоцииране с емоционално наситени думи и фрази ще ви помогне да получите
достъп до вашите минали съществувания. Има някои универсални слова, които преминават
границите на културите и на съществуванията и остават непроменени през вековете. По-долу е да-
ден частичен списък от тях, както са изложени от Глория Чедуик в книгата "Откриване на вашите
минали съществувания". Чувствайте се свободни да го допълните с ваши собствени думи и фрази.
Когато сте релаксирани, затворете очи и мислете или казвайте една от тези думи. След това
се опитайте да наблюдавате своите мисловни образи, сцените и чувствата, които те събуждат. Може
и да си запишете списъка на касета и да слушате записа. Отделете достатъчно време на всяка дума,
за да може тя да предизвика сцени и чувства, които да изпълнят вашето съзнание.
ВОЙНА ЦЪРКВА КОРАБИ ОБЕСВАНЕ
МИР КОПИЕ ПУШКА ЕКЗЕКУЦИЯ
ПУСТИНЯ ОКЕАН НОЖОВЕ ГЛАД
МАРШИРУВАЩИ ПЛАНИНА ТЪЛПА ГЛАДУВАНЕ
ВОЙНИЦИ РОБ ТЕЧАЩ ПОТОК
ПЕЩЕРА ЦАР ОТРОВА
ЗАЛЕЗ КНИГА ЛЕЧИТЕЛ
БОЛКА ПИСАНЕ ЛЕКАР
МУЗИКА НОЩНО НЕБЕ ТЯЛО
ОФИЦЕР ЗВЕЗДИ ПОГРЕБЕНИЕ
КОН ЖИВОТНО РАЖДАНЕ
След това опишете в дневника си появилите си образи. Те ще ви потрябват по-късно, когато

търсите следи от минали съществувания като модели или теми. Например, ако сте правили
свободни асоциации с думата "войник" и след това сте се видели да марширувате облечен в
униформа от Гражданската война на Северните срещу Южните щати, опишете в дневника си този
образ и медитирайте върху това следващия ден, седмица или дори месеци. Това помага да се
поддържате открити и готови за игра, когато се упражнявате.

Между другото, много често се извикват спомени от предишни съществувания от времето на
Гражданската война. Доста се хората, които изпитват чувството "дежа вю", когато посещават
гробищата и бойните полета от онова време.
Техниката, която наричам "ЛИЦА", е друг игрови метод за извикване на спомени от
предишен живот. Седнете на разстояние около метър срещу приятел в обстановка на приглушена
светлина и тиха музика. Погледнете приятеля си в лицето. Обърнете внимание на промените в
неговото лице. Наблюдавайте и опишете промените, които виждате. Често се случва да видите как
се променят чертите му. Очи, нос, прическа като че приемат други форми. Понякога се появяват
очертания на опашка или украшение за глава.
Може да направите тези упражнения сами, като използвате огледало и наблюдавате
измененията във вашето собствено лице.
Ако забележите лъчи бяла светлина на няколко сантиметра около главата на приятеля ви или
дори лъчи около вашето собствено отражение в огледалото, вие вероятно наблюдавате енергийно
поле около физическо тяло. Мнозина твърдят, че са виждали "аура", и то в цветове. Правил съм
проучване на независими описания на няколко души, които описваха едни.и същи цветове в аурата
на друг. Когато ги карах да гледат или да "четат" енергичното поле на определен човек, техните
описания бяха напълно идентични.
Изпробвах.за пръв път това упражнение в моя кабинет с няколко души и те успяха да видят
трансформация в чертите на лицето, в цвета на кожата, косите, очите и тъй нататък. Понеже се
боях, че това простичко постижение може да изглежда глупаво, налудничаво или да представлява
деформация на възприятието, изпитвах колебание да го въведа в работата ми с групи. Най-сетне по
време на едно вълнуващо групово упражнение с неколкостотин души се реших да
експериментирам.
Над сто двойки участници в груповото упражнение седнаха един срещу друг в слабо
осветената бална зала на хотела и се вгледаха в лицата си. След известно време инструктирах
участниците да си намерят друг партньор и отново да направят същото. Резултатите изненадаха
всички ни. Повечето бяха наблюдавали как лицата на партньорите им придобиват очертанията на
цяла редица други лица, някои от които много древни. Други бяха имали визии на лица, за които
после се установиха прилики с починали близки на техните партньори. Трети описваха лица и
фигури, напомнящи духовни учители. Имаше и случаи, когато бяха описани лица и фигури, познати
на партньорите им от регресии в предишни животи.
Когато сменихме партньорите, в повечето случаи същите лица бяха видени от новите
партньори. Много от участващите виждаха аура за пръв път. Едно четиринадесетгодишно момче
показа способност да извлича психическа информация за партньорите си. То никога не бе правило
това преди.
Оттогава включвам "ЛИЦА" във всяко групово упражнение. Резултатите винаги са
интересни и носят голямо удоволствие на участниците. Единственият секрет на упражнението
"ЛИЦА" е, че то трябва да се нрави в помещение с приглушена светлина. Това освобождава от
прекалената конкретизация и дава път на интуитивната впечатлителност.
"ЛИЦА" предоставя възможността за откриване на следи от различни предишни
съществувания. Както при медитацията и визуализацията, свободната асоциация разширява достъпа
до спомена. Оставете той да се разгърне и развие, без да цензурирате материала. Лицето може да
стане група от лица, а също и да разкрие цяла сцена. Възможно е да чуете глас или някоя важна
дума. Опитайте и ще видите.
Да отидете при медиум, който може да чете вашите минали съществувания, значи да
ползвате друга интересна техника за извикване на спомени. Ако медиумът е с доказани качества,
той може да ви даде ценни следи, а е възможно и да почувствате, че нещо във вас трепва, когато той
говори. Това може да отключи вашите спомени. Сеансът при медиума не е толкова емоционално
наситен, както при регресията, където вашето ковчеже със спомени е разтьрсено и собствените ви
образи и чувства заливат съзнанието ви. В резултат на сеанса при медиум не настъпват
терапевтични промени. Въпреки това, ако медиумът е добър, вие ще може да се насладите на
преживяването и във вас да се провокират спомени, които водят към миналото.
Беатрис Рич е известна в Ню Йорк и Маями като много добър медиум. Тя ми разказа за един
свой клиент, който искал от нея нещо повече от обичайното гледане. Този човек пожелал да узнае

предишните си съществувания. - Като приложила психометрия — техника, при която медиумът
добива представа за психиката на клиента, държейки в ръка негова вещ, — Беатрис видяла как се
променя тялото на този човек. Ръцете му ставали по-тъмни, по-налети и мускулести. Тя го видяла
като войник, който борави изкусно с лък. Нямало откъде да узнае, че този нюйоркчанин имал една
голяма страст — стрелбата с лък. Дали бе успяла наистина да улови по психически път неговия
интерес? Или пък бе скалъпила сценарий по прочетените мисли? А може би пък действително бе
видяла сцена от някое негово минало съществувание, което оказва влияние и върху настоящия му
живот.
Когато Беатрис провеждала сеанс с млада жена, видяла как в затъмнената стая тя се
превърнала в туркиня, продавала гривни и евтини украшения на някакъв пазар отпреди стотици
години. След като чула това, клиентката си свалила сакото и навила ръкавите на блузата си, за да
покаже отрупаната си с гривни ръка. И двете се разсмели. Това, което видяла Беатрис, само
впечатление от гардероба и стила на клиентката ли е било? Дали не е наблюдавала действителна
сцена от предишен живот? Дори Беатрис не е сигурна в отговора.
Друг път наблюдавала как една жена се преобразила в древна обитателка на Хавай, после —
в представителка на стара северноевроиейска култура и накрая възстановила своя първоначален
вид, след което цикълът започнал отново. Почивките на тази жена винаги били само на две места —
Хавай и Скандинавия.
Беатрис ми разказа и за един колежанин, който в различно тяло е живял в примитивна
култура преди хиляди години. Тя описа някакъв инструмент във вид на лъжица, с който човекът
мятал предмети — груби Стрели и копия. Описал и дълга редица колиби по брега на река и племе-
ната на сурови воини, обитаващи крайречието. Преподавателят по археология на този студент
твърдял, че не е съществувало такова оръжие, но упоритият младеж най-накрая успял да намери
негово изображение в една историческа книга. Никога преди сеанса Беатрис не била виждала
подобно оръжие.
Има и друг метод за извикване на спомени от предишен живот — чрез въздействие върху
тялото. По всяка вероятност някои спомени са свързани с определени части на физическото тяло,
нещо като клетъчна памет. Много хора, подложили се на акупресурен масаж и други методи за
стимулиране на важни части на тялото, преживяват моментни визии на сцени от минали
съществувания. Един пример — ако някой в предишния си живот е бил пронизан с копие в гърба,
твърде вероятно е да изживее отново това травмиращо събитие по време на интензивен масаж върху
същото място на сегашното си тяло. Понякога ключовото място се намира в различна част от тялото
— най-често под коляното или по стъпалата.
Преживяването, което имах по време на акупресурните масажи и което описах в тази книга,
е добър пример за този феномен. По време на един сеанс, докато специалистът по акупресура
работеше върху стъпалата ми, постигнах дълбоко състояние на релаксация. Изведнъж пред мене
изникна спомен от време, когато съм бил свещеник в древния Близък Изток, и то с най-големи
подробности.
Ако получите такъв спомен или дори част от спомен, запишете го във вашия дневник. По-
късно може би ще установите, че той е част от по-голям модел, върху който може да се работи с
описаните по-горе техники.
Последна, но важна забележка. Не се изненадвайте, ако тези техники или упражненията за
регресия в следващата глава не ви отведат в минало съществувание. Когато регресирам пациенти, аз
не знам къде ще ни заведе техният по-висок разум. Направлението е често предишен живот или
серия от предишни животи. Но понякога се озоваваме в детството, друг път в някаква лечебна
градина или на мистично, изпълнено със светлини място, което е по всяка вероятност мястото на
състоянието между съществуванията. В тези случаи вашата подсъзнателна мъдрост решава кое е
най-доброто за вас място. Често, когато водя регресия, се чувствам като спътник в това
пътешествие. Можете да изпитате нови усещания и да видите места, които не са описани в тази
книга и където аз никога не съм бил. Оставете се да бъдете изненадани чрез неочаквано
преживяване. Това е опит, който най-силно ще допринесе за израстването ви.
Вместо да преживеете предишен живот, вие можете да се озовете на мистично място и да
прочетете записани в книги неща, така както стана с Бет в девета глава. Бихте могли да изживеете
дори други реалности, други измерения извън традиционните представи за пространство и време.

Оставете вашето израстване да стане по интуитивен, нелинеен начин, ако това е
необходимият за вас модел. Вие ще продължавате да израствате винаги, докато сте готови за
експеримент и се научите да не давате оценки за преживения опит.
Помнете, че ако се появи нещо, което наистина ви причинява тревога, вие може да се
обърнете към терапевт за помощ.
И все пак повечето хора си припомнят преживявания независимо дали са от детството, от
предишен живот или откъдето и да било, без да изпитват дискомфорт и притеснение. Регресирал
съм много хора в огромни групи и никога не съм имал проблеми.
Знайте, че никога не ще "заседнете" на местата, където отивате. Винаги имате възможността
да си отворите очите или да се надигнете над преживяването. Изборът е ваш. Вашето подсъзнание
винаги контролира нещата, то няма да позволи да ви се случи нещо, с което няма да се справите.
И накрая техниките за извикване на спомени от минали съществувания или за откриване на
следи от тях съвсем не се изчерпват с описаните по-горе. Правени са опити за предизвикване на
спомени от предишен живот чрез електрическо стимулиране на определени области от мозъка, чрез
въздействие на наркотици, изследвани са преживявания в състояние на кома, клинична смърт и
отделяне от тялото. Вълнуващо е изследването и изучаването и на много други пътища. Не може да
не сте въодушевени, когато си дадете сметка колко по-огромни сте от сегашното ви ограничено его.
Истинският ВИЕ, безсмъртното ви АЗ е това, което преминава от тяло в тяло, от живот в
живот.
Колко вълнуващо е да се срещнеш със себе си!
ПРИЛОЖЕНИЕ "А"
Как да направите свой собствен запис на релаксация и регресия
Това, което следва, е писмена версия на запис за релаксация и регресия, който аз
предоставям на моите пациенти и на участниците в груповите упражнения, така че да могат да
прилагат регресията и у дома. Някои от пациентите, чиито истории са разказани в книгата, прило-
жиха това самостоятелно упражнение с отлични резултати.
Може да използвате този запис, за да постигнете действителна регресия, за да релаксирате
или за да влезете в контакт с вашата собствена мъдрост.
Още веднъж помнете, че веднага можете да постигнете много жива и завършена регресия,
вероятно е да попаднете на модел на поредица от ключови моменти, възможно е да започнете само
с фрагменти или образи от предишен живот или да изживеете междинно състояние. Не е изключено
и да се озовете в градина, храм или на друго духовно и целебно място, а може просто да релак-
сирате и да се чувствате добре. Позволете на всяко от тези изживявания да бъде точно това, което
ви трябва за момента. Оставете се да бъдете изненадани от неочакваното, ако то се случи. И не
забравяйте, че колкото повече упражнявате този процес, толкова по-лесно ще ви бъде и толкова
повече ще сте възнаградени.
Методът със запис не действа на всички. Някои трябва неколкократно да прослушат записа,
за да усетят неговото благотворно действие. Неспособността да се откликне на записа не означава,
че човек не може да бъде регресиран, а по-скоро че "неоткликващият" има нужда от специално
внимание, че трябва да бъде ръководен от терапевт.
Сценарият е замислен като указател, като пример — вие би трябвало да направите записа и
да го използвате, само ако сте се решили да се върнете във вашето минало със съзнанието, че някои
спомени могат да бъдат твърде смущаващи.
Ако се притеснявате от въздействието на травмиращия спомен, не правете този запис. Ако
желаете, можете да запишете само релаксиращата част от упражнението, тъй като тя е ценна сама
по себе си.
Както бях казал и преди, рисковете от смущаваща реакция са минимални. Повечето хора се
справят и успяват да интегрират спомените си без всякакви трудности. В действителност те се
чувстват след това много по-добре.
Техниката чрез запис има много мощно въздействие. Съществува известен риск от обратен
ефект при самостоятелна работа със записа и той може да се изрази в усещане за безпокойство и
вина. Макар че вероятността е твърде малка, ако ви се случи това, трябва да се обърнете към
терапевт и да разрешите възникналите проблеми.

Когато правите записа, четете сценария със спокоен и бавен глас, като правите малки паузи,
щом стигнете до знака ... и по-дълги — когато указанието е в скоби,
(Забележка: Четете указанията в скоби наум, а не гласно.)
Преди да включите касетофона, би било добре да репетирате четенето на сценария няколко
пъти, за да намерите удобния за вас ритъм, който ще ви осигури достатъчно време, за да
изпълнявате инструкциите.
Не бързайте при правенето на записа. За това упражнение няма изискване за определено
време.
Пускайте си записа, когато сте на тихо и усамотено място, където можете да се отпуснете и
сте сигурни, че няма да ви безпокоят.
НЕ СЛУШАЙТЕ ЗАПИСА В КОЛА!
Преди да включите записа, излегнете се на леглото или седнете в удобен стол и разпуснете
всичко стегнато в облеклото си. Уверете се, че няма да ви пречат или прекъсват. Изуйте обувките
си, свалете си очилата, извадете контактните си лещи. Отпуснете се напълно. Не кръстосвайте
крака. Можете да си пуснете като фон нежна, лека музика, ако тя ви успокоява.
Вместо да слушате касетофонен запис, някой приятел може да седи до вас и да ви чете
сценария.
Сценарий за правене на запис за релаксация и регресия

Остави очите ти да се затворят сами.
Сега се фокусирай върху дишането — то трябва да бъде дълбоко и равно. Вдишвай и
издишван, вдишвай и издишвай.
Поеми си дълбоко пет пъти дъх за релаксация, като вдишваш през носа и издишваш през
устата... отпусни се. (направете дълга пауза след петте поемания на въздух)
Сега с всяко издишване изхвърляш с дъха си всички натрупани в тялото ти болки и
напрежение. С всяко вдишване поемаш умиротворяващата енергия, която те заобикаля. Отпусни се
още повече.
Сега визуализирай или си представи, или почувствай как всички твои мускули се отпускат
напълно.
Отпусни мускулите на челото и лицето си... И на челюстта...
Отпусни мускулите по врата и раменете. В тези области е натрупано голямо напрежение.
Отпусни ръцете...
Отпусни краката...
Отпусни мускулите на гърба...
И остави мускулите на стомаха да се отпуснат напълно, така че дишането ти да остане
размерно дълбоко и равно.
С всеки дъх, поет внимателно и дълбоко, ти се отпускаш все повече и повече.
Визуализирай, представи си или почувствай ярка светлина върху главата си и вътре в нея.
Остави съзнанието ти да избере цвета на тази светлина (пауза).
Тази светлина се разпростира надолу по тялото ти. Всяка тъкан, всеки орган и мускул, всяка
фибра и клетка, до която тя се докосне, се отпускат напълно и се освобождават от всяка болка, от
всяка болест.
Светлината все повече и повече те отпуска. Ти вече чувстваш дълбок покой и спокойствие.
Сега виж или почувствай, или си представи как светлината се разпростира от главата ти
надолу по тялото... минава надолу по челото... зад очите... като още повече те отпуска.
Можеш да видиш или почувстваш, или да си представиш как светлината се разпростира по
челюстта... надолу по шията... като се отпускаш все повече.
Сега светлината се плъзга по врата ти, като отпуска напълно мускулите и изглажда бръчките
по шията. И се отпускаш още повече (пауза).
Визуализирай, представи си или почувствай светлината, която отпуска и лекува мускул, нерв
и клетка на тялото ги, като се разпростира по раменете... и надолу по двете ти ръце чак до дланите и
пръстите (пауза).
Виж или почувствай, или си представи светлината, която се спуска по гърба... и по гръдния
кош... и в твоето сърце, което изтласква светлината през всеки кръвоносен съд на твоето тяло...

в твоите бели дробове, като ги огрява отвсякъде... Мускулите по гърба ти са напълно
отпуснати.
И сега светлината се разпростира по гръбначния стълб, от мозъка до крайчеца на гърба,
стича се по цялата нервна система, за да достигне до всеки мускул и клетка на твоето тяло. И ти си
дълбоко спокоен и отпуснат.
Чувстваш дълбоко спокойствие, удивително чувство на покой (пауза).
Виж, представи си или почувствай светлината, която се спуска надолу по корема... и надолу
но кръста, като напълно отпуска техните мускули и нерви...
И сега я виж как тече по бедрата ти...
По твоите крака и чак до стъпалата и пръстите, така че цялото ти цяло е изпълнено...
окъпано... в прекрасна ярка светлина.
И се чувстваш много, много спокоен.
Сега визуализирай, представи си или почувствай как светлината напълно обгръща твоето
тяло, като че си в пашкул или в ореол от светлина. Тя те пази и отпуска твоята кожа и мускули...
И се чувстваш още по-умиротворен, спокоен и отпуснат.
След малко ще започна да броя назад, от пет към едно. С всяко число ще се чувстваш във все
по-дълбоко релаксирано състояние, докато стигна до едно и твоето съзнание стане напълно
свободно и се издигне над общоприетите граници на пространството и времето.
Ти можеш да си спомниш всичко.
Пет...
Четири, чувстваш се все по-спокоен и отпуснат...
Три, по-дълбоко и по-дълбоко, и по-дълбоко...
Две, ти си почти там...
Едно...
Ти си в дълбоко релаксирано състояние, но напълно се владееш. Ако сега или по-късно не се
почувстваш добре, можеш да прекъснеш. Сега може да привършиш релаксиращата част от
упражнението и да не продължиш с регресия. Просто като си отвориш очите, ще се върнеш в своето
нормално състояние. Ти контролираш напълно всичките си психологически и физически функции,
чувстваш се чудесно, отпуснат и освежен.
Ако решиш да вървиш нататък, визуализирай, представи си или почувствай как бавно се
спускаш надолу по една прекрасна стълба (пауза).
Най-долу има врата, през която се вижда ярка светлина. Ти се чувстваш напълно отпуснат и
умиротворен. Прекрачваш през вратата и знаеш, че съзнанието ти вече не е ограничено от
пространството и времето и че можеш да си спомниш всичко, което някога ти се е случило.
Когато прекрачиш през вратата в светлината, ти ще бъдеш в друго време.
Остави подсъзнанието ти да избере дали времето да бъде от този.или от друг живот.
Можеш да се върнеш във времето, откогато за пръв път възникват твоите симптоми,
чувствата и трудните отношения — във времето на коренната причина (дълга пауза).
Когато изплуваш в светлината, погледни първо надолу към краката си. Виж с какво си обут,
дали са обувки, сандали от платно ли са, или си бос...
След това започни да оглеждаш тялото си отдолу нагоре...
Погледни дрехите си... Погледни ръцете си... Виж как изглеждаш... Ден ли е или нощ... Вътре
ли си или навън...
Виж дали знаеш, или можеш да откриеш датата (пауза).
Огледай се наоколо и виж каква е географската област, какви са сградите, растенията и
дърветата и дали има други хора около тебе. Ако има, можеш да говориш с тях и те трябва да
отговарят на въпросите ти.
ОТКРИЙ ОТГОВОРИТЕ НА СВОИТЕ ВЪПРОСИ, на своите симптоми (дълга пауза)
Остани по-дълго да изследваш този период
Ако искаш, може да вървиш назад или напред във времето...
Ако чувстваш безпокойство, просто се издигни над тялото си, като повече наблюдаваш,
отколкото активно участваш или чувстваш.
Или просто си отвори очите и прекъсни процедурата, ако такъв е твоят избор.
Изследвай всяко съществено събитие и разбери от твоята по-висока перспектива защо се е

случило и какво действително означава.
Сега можеш да разбереш... (дълга пауза).
Виж дали с теб има някои хора от настоящия ти живот, (дълга пауза)
Ако желаеш, върви до края на този живот и изживей своята смърт, (дълга пауза)
Издигни се над тялото си и направи преглед на този живот. Какви уроци е трябвало да
научиш? (дълга пауза)
Сега е време да се връщаш.
След малко ще започна да броя от едно до пет. На числото пет отвори очи и ще се събудиш
напълно бодър и освежен, чувствайки се прекрасно. Ще се владееш напълно и ще контролираш
своите физически и психологически функции. Ще помниш всичко.
Всеки път, когато правиш това упражнение, ще откриваш, че се отпускаш все по-дълбоко и
по-дълбоко.
Едно: Всеки мускул и нерв на тялото ти е напълно отпуснат.
Две: Събуждаш се постепенно и се чувстваш прекрасно.
Три: Ти си все по-буден и по-бодър.
Четири: Почти си се събудил и се чувстваш превъзходно.
Пет: Отвори очите си, напълно буден и бодър, чувстваш се прекрасно.

Prez Vremeto

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Prez Vremeto

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Лечители през времето

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 2

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 3

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 4

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 6

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 7

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 8

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 9

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 10

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 11

РАЗБИРАНЕТО ИДВА ЧРЕЗ ОПИТА

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 12

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 14

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 15

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 16

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 17

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 18

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 19

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 20

ТЯЛОТО СЕ ЛЕКУВА ЧРЕЗ ЛЕЧЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 21

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 22

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 23

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 24

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 26

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 27

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 28

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 29

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 30

ЗАТОРМОЗЕНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МОГАТ ДА СЕ ЛЕКУВАТ

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 32

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 33

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 34

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 35

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 36

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 37

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 38

ЛЕКУВАНЕ НА СКРИТОТО В НАС ДЕТЕ И НА ОСКЪРБЕНОТО ДЕТЕ

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 39

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 40

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 41

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 42

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 43

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 44

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 45

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 46

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 47

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 48

ПРЕКАЛЕНАТА ПЪЛНОТА И ЛЕКАРСТВЕНАТА ЗЛОУПОТРЕБА СА ЛЕЧИМИ:

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 49

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 50

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 51

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 53

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 54

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 55

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 56

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 57

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 58

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 59

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 61

ДА ОТВОРИМ СЪЗНАНИЕТО СИ ЗА СИЛАТА НА МИСТИЧНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 62

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 63